Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-05

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова,  Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Едно съобщение: “На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен на 10 юли 2003 г. законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Наско Рафайлов – народен представител”.

Уважаеми народни представители, продължаваме със
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
По номерацията на вносителя са приети текстовете до чл. 36 включително.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 37 има предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 37, ал. 1 се създава изречение второ: “Изискването на становища от съответните заинтересовани страни и сроковете за произнасяне на решенията се регламентират в съответен нормативен акт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 37, който става чл. 34, да придобие следната редакция:
“Чл. 34. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения.
(2) Решенията по ал. 1 са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния адмнистративен съд.
(3) Общите административни актове се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по чл. 37? Заповядайте, господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с един прост принцип. Искам да получа отговор защо е отхвърлено от комисията. Простият принцип е, че съответните длъжностни лица трябва да имат задължението или гражданите да знаят кое длъжностно лице в какъв срок срещу каква сума ще изпълни съответната административна услуга. В противен случай какво наказание следва за съответното длъжностно лице. Мисля, че точно това е най-важната антикорупционна мярка. Не знам дали практиката по света е наложила нещо друго или някой е измислил нещо по-ефикасно от това, което предлагам. Комисията обаче отхвърля това предложение.
Господин председателю, а и господин Мирчев е тук, аз съжалявам, че не получавам отговори на моите въпроси. Поставям непрекъснато въпроси, но не получавам отговори, а се натискат червените и зелените копчета и гилотината върви. Господин Мирчев, много несериозно и неаргументирано се отхвърлят предложения. Това не е добре. Знам, че вие държите на експертното начало, но отхвърлянето на предложенията не е добре за далекосъобщителния сектор, който е най-важен в областта на формирането на инвестиционната среда в България. Това, което казвам, е по-важно от това, че главата е затворена и трябва много бързо да приемем закона – това трескаво нещо, което правите.
Искам отговор – защо това предложение, което е изключително важно, се отхвърля от комисията? Какви са мотивите ви? Защо давате непрекъснато правомощия на КРС, защо искате да им увеличавате заплатите? Защо искате да давате възможност на КРС да прави корупция? Отговорете ми ясно! Иначе оставам с впечатлението, че тихо, по някакъв начин с други мотиви се създават условия за корупционна практика. Ако е така, това означава, че някои народни представители имат пряко отношение за създаването на такава среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли кой да даде отговор на питането на народния представител Благой Димитров? Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 37? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което той току-що защити в пленарната зала.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 121 народни представители: за 30, против 74, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение е да се направи прегласуване. Аргументът ми е: уважаеми колеги, искам да ме изслушате какво предлагам. Предлагам да прекратим възможностите за корупция в Комисията за регулиране на съобщенията.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Това си е наша работа!
Благой Димитров: Искам да уведомя народното представителство, че в Комисията за борба с корупцията има множество сигнали от оператори, от граждани за такава практика. Следователно вие искате да има корупция в държавата, ако не подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
Гласували 130 народни представители: за 43, против 74, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 81, против 37, въздържали се 9.
Приема се.
За процедурно предложение има думата господин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вие помните, че вчера прескочихме две точки от дневния ред, тъй като не беше раздаден докладът на Комисията по икономическата политика по законопроекта за обществените поръчки. Вчера вече беше раздаден, изтече 24-часовият срок, затова правя процедурно предложение да се върнем към т. 4 от дневния ред - първо четене на Закона за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има процедурно предложение за преминаване към Закона за обществените поръчки, който беше отложен вчера. Има ли противно предложение?
Господин Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законът за далекосъобщенията трябва да бъде приет до 26 септември, така ли беше, господин Мирчев? Аз се надявам, че все пак управляващото мнозинство ще е наясно кои са приоритетие на Народното събрание, свързани с това какви ангажименти сме поели пред Европейската комисия, така че да не стигнем до отваряне на нови глави.
Надявам се, господин заместник-председателю на Парламентарната група на НДСВ, че няма да има извънредни заседания, заради които фактически народното представителство ще бъде лишено от възможността да върши останалата си дейност, т.е. срещите с избирателите. Затова аз съм против каквито и да е промени. Трябва да е ясно кои са приоритетните закони и да вървим по дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Мутафчиев. Разбирам това като противно процедурно предложение на направеното от господин Пенчев.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Пенчев за преминаване към Закона за обществените поръчки.
Гласували 129 народни представители: за 105, против 19, въздържали се 5.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Заповядайте, господин Димитров, да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя процедурно предложение във връзка с разглеждането на закона да бъдат допуснати госпожа Евгения Колдамова - заместник-министър на икономиката, госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерството на икономиката, и госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за допускане в залата на посочените дами. Моля, гласувайте за допускане в залата им.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете в залата уважаемите дами.
Господин Димитров, имате думата да представите становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-37 от 18 юли 2003 г. за
обществените поръчки, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 3 септември 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за обществените поръчки.
Приемането на нов закон за обществените поръчки е необходимо за изпълнение на задълженията на Република България, поети в преговорите за присъединяване към Европейския съюз и препоръките на Европейския съюз. Законопроектът е разработен при отчитане на всички най-важни директиви на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. Той урежда в пълнота всички обществени отношения, които възникват във връзка с обществените поръчки. С него се въвеждат нови, по-високи прагове за видовете обществени поръчки. Определени са обектите, субектите на обществените поръчки, видовете процедури и начини за определяне на стойността на обществената поръчка. Създава се Агенция по обществените поръчки и Регистър на обществените поръчки. Уредени са общите и специални правила за възлагане на обществени поръчки и участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.
При обсъждането на законопроекта народните представители поставиха въпросите за необходимостта от нов закон за обществените поръчки и учредяването на Агенция по обществените поръчки, за създаването на специален режим за обществените поръчки, които се възлагат на предприятия с монополно положение, за отчитането на особеностите на дългосрочни доставки на стоки и услуги и тяхната ритмичност. Направени бяха предложения за уеднаквяване на праговете в закона с праговете, възприети от държавите от Европейския съюз, съобразяване на закона с досегашната практика на обществените поръчки и усъвършенстване правилата за оспорване на актовете за възлагане на обществени поръчки.
В резултат на проведената дискусия Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, като срокът за внасяне на предложения от народни представители между първо и второ четене да бъде 7 дни.” В доклада е записано 14 дни, но аз предлагам да бъде 7 дни, тъй като трябва да се вместим в сроковете, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Искам да поканя нейния председател господин Даниел Вълчев да представи становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям ви становището на Комисията по европейска интеграция относно законопроекта за обществените поръчки с вносител Министерският съвет.
Правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки се подчинява на три взаимосвързани принципа: принцип на конкуренцията, принцип на прозрачността на процедурата по възлагане на обществените поръчки и принцип на равнопоставеност и забрана на дискриминацията. Принципът на конкуренцията изисква осигуряване на еднакви условия за достъп до обществените поръчки за всички кандидати като същевременно гарантира рационалното разходване на обществени средства, позволявайки на възложителите да подберат най-изгодната оферта на основата на конкуренция в рамките на Европейския съюз. Принципът на прозрачност при възлагането на обществените поръчки цели осигуряване на контролируемост и разбираемост на процедурата за участниците в нея. Принципът на равнопоставеност забранява пряката или косвена дискриминация на кандидатите. Той намира приложение във всички фази на процедурата.
Европейското законодателство относно обществените поръчки включва четири основни директиви, съдържащи единни предписания за регламентиране на националните възложителни процедури, както и две допълнителни директиви за обжалване, задължаващи страните-членки да предвидят ефективни механизми за прилагане на основните директиви. Няма да изчитам шестте директиви.
Предложеният законопроект въвежда във вътрешното законодателство изискванията на четирите основни директиви, а именно 92/50; 93/36 ; 93/37 и 93/38.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция прие, че внесеният законопроект съответства на директивите на Европейския съюз за координиране на процедурите по възлагане на обществените поръчки, като обаче има следните пет бележки:
Първо. Остават нерешени някои проблеми на съответствието на българското законодателство във връзка с Директива 89/665 и Директива 92/13 – това са директивите по обжалването.
Правата на кандидатите за общсетвени поръчки съгласно Директива 89/665 и Директива 92/13 най-общо включват право да се иска на възможно най-ранен етап постановяването на т.нар. временни мерки, имащи за цел отстраняване на нарушението или предотвратяване настъпването на вреди, включително спиране на процедурата по възлагане, както и право на обезщетение в случаите, когато нарушението не е било отстранено или вредите предотвратени. Член 2 от директивата конкретизира видовете мерки, които съдът или органът по обществените поръчки постановява в случаите на неправилно определена или проведена процедура, като държавите-членки нямат възможност да се отклоняват от тези предписания. Задължението за въвеждане на предвидените в директивите форми на правна защита е достатъчно ясно, конкретно и безусловно.
Единствената форма на защита, предвидена в законопроекта, е възможността за обжалване по реда на Закона за административното производство (ЗАП) на решението на възложителя за класиране на кандидатите и за определяне на изпълнител (чл. 124, ал. 1). Обжалването пред съд по реда на ЗАП се прилага и по отношение на решения, взети от възложители – частноправни субекти (чл. 71, ал. 4, във връзка с чл. 123). Безспорно този вид защита е ефективна, но тя е налична едва след приключване на цялата процедура по възлагане. Следователно, законопроектът не предвижда възможност за постановяване на временни мерки, аналогични на изискваните от директивите.
Не е предвиден и механизъм за защита срещу други решения на възложителя, които нарушават правата на заинтересованите от обществената поръчка лица. Според директивите трябва да бъде осигурена възможност за защита срещу всички решения и действия, с които се нарушават националните норми, въвеждащи общностното право в областта на обществените поръчки. Това изисква въвеждането на възможност за оспорване на вида на избраната процедура, отказа за допускане до участие в обществена поръчка и други решения, като например определянето на условия, които съдържат дискриминационни технически, икономически или финансови условия за участие в обществена поръчка.
Следваща бележка. В Глава 13 от законопроекта се провежда едно разграничение на субектите на административно наказание – чл. 132 и чл. 133 предвиждат глоби за нарушения на режима на обществените поръчки, като в единия случай те са десетократно по-големи, когато се отнасят за лицата по чл. 7, ал.1, т. 5, тоест за възложители – субекти на частното право. По принцип наказателната политика на държавите, включително и административнонаказателната, е предмет на вътрешното право. Независимо от това, правото на Европейския съюз забранява различни форми на дискриминация, а неравностойното третиране на два вида субекти по закона е именно такава.
Следваща бележка. На допълнително обсъждане подлежи и чл. 70, ал. 4, в която се предвижда 15-дневен срок за предоставяне на протокола за оценяване и класиране на офертите, като в този случай би могло неоснователно да се затрудни жалбоподателя при подкрепяне с данни на жалбата му срещу решението на възложителя за класиране и определяне на изпълнител. За да стане по-ясно, протоколът, въз основа на който се взема решението за избор на кандидат, се представя 15 дни след като самото решение е постановено. Ние поне не можахме да разберем особен смисъл от това.
Последна бележка. Макар и изолирано като хипотеза, въведената в чл. 9, ал. 2 възможност за поставяне на изискване за създаване на търговско дружество по българския Търговски закон, би могла да се разглежда като дискриминационен белег на основание националност, и като такава поставя въпроса за пълното съответствие с acquis communautaire. Съгласно европейското законодателство, инкорпорирането по правото на друга държава-членка или като европейско дружество би следвало да е достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 9, ал. 2, респективно чл. 33 от Директива 93/38 и съответно чл. 26 от Директива 92/50. Водещата комисия следва да прецени дали да отпаднат думите “по Търговския закон” или по друг начин, към датата на присъединяване най-късно да се гарантира равното третиране на дружества от Европейския съюз.
В заключение следва да се отбележи, че предложеният законопроект въвежда принципите и нормите на съответните директиви и представлява сериозна стъпка напред в процеса на хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност.
Комисията по европейска интеграция, с единодушие на представените парламентарни групи, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене проекта на Закон за обществените поръчки като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Искам да помоля вицепремиера и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева да представи законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект на нов Закон за обществените поръчки. Още в началото искам да подчертая изключителната важност на този закон от гледна точка на присъединяването на България към Европейския съюз. Той ще бъде един от основните инструменти за използване на фондовете на Европейския съюз от датата на членството ни. По тази причина хармонизирането на българското законодателство в тази област и създаване на практика по прилагането му още преди датата на присъединяване е един от основните показатели за готовността на България за членство.
Законът има за цел постигането на пълно съответствие с директивите на Европейския съюз. Още през 2002 г. Европейската комисия постави пълно изискване към страните-кандидатки до края на 2003 г. да осигурят пълно съответствие на националните си законодателства с директивите в тази област като подчерта риска от спиране на финансирането от европейските фондове при идентифицирани проблеми в законодателството по обществените поръчки и неговото прилагане.
Проектът на нов закон има за цел да създаде и адекватен административен капацитет за прилагането му като създаване Агенция по обществените поръчки. Това е в съответствие с поетите ангажименти в преговорите с Европейския съюз по Глава l – “Свободно движение на стоки”. Критиките по тази глава в редовния доклад на Европейската комисия за 2002 г. са насочени основно към липсата на адекватен административен капацитет в областта на обществените поръчки, което би било недопустимо при положение, че страната ни ще бъде нетен бенефициент след присъединяването.
Законопроектът въвежда в българското законодателство разпоредбите на директиви 92/50; 93/36; 93/37; 93/38 на Европейския съюз, както и частично разпоредбите на директиви 89/665 и 92/13.
Кои са основните моменти в законопроекта? При определяне на обектите на обществените поръчки - доставки, услуги, строителство, изцяло е възприет подхода от европейските директиви. За всяка една от категориите обекти изрично са посочени в чл. 4 изключените от приложното поле на закона случаи.
В приложения са определени съответно строително-монтажните работи и категориите услуги, които са обект на обществени поръчки. Използвано е кодирането по съществуващия Национален класификатор на продуктите по икономически дейности като по този начин по-ясно се определят обектите на обществени поръчки по подобие на подхода в директивите на Европейския съюз.
Също така в законопроекта е предвидено изготвяне на класификатор на обществените поръчки, който следва да бъде разработен от Агенцията по обществените поръчки и утвърден от министъра на икономиката. С този класификатор ще бъде въведен европейският класификатор.
По отношение на субектите – в проекта е въведено и дефинирано понятието от директивите на Европейския съюз “публично-правна организация” като самостоятелен възложител на обществени поръчки. “Публично-правна организация” е юридическо лице, създадено да задоволява обществени интереси, което няма търговски цели и се финансира от държавния бюджет, общинските бюджети или възложителите по чл. 7, ал. 1, точки 1 и 3, или повече от половината от членовете на управителния орган се определят от възложители по чл. 7, ал. 1, точки 1 и 3.
В проекта за новия Закон за обществените поръчки значително са повишени праговете, при които задължително се възлагат обществени поръчки, без да са достигнати стойности на праговете, съгласно директивите на Европейския съюз.
Ще спомена основните прагове. За услуги новият праг е над 90 хил. без ДДС, съществуващият праг е над 30 хил. без ДДС, а прагът в Европейския съюз е 130 хил. евро; за доставки – над 150 хил. лв., сега съществуващият праг е 50 хил., прагът за Европейския съюз е 200 хил. евро; за строителство – над 1 млн. и 800 хил. лв., съществуващият праг е над 600 хил. лв., а в Европейския съюз е 5 млн. евро.
В допълнение на съществуващите видове процедури за възлагане на обществени поръчки – открита, ограничена и процедура на договаряне в проекта се предвижда възможността за провеждане на процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчката, както и за провеждане на конкурс за проект. Възложителят може да използва открита или ограничена процедура по свой избор, а процедурата на договаряне – само в изчерпателно изброените в закона случаи. В сега действащият ЗОП като принцип е възприета откритата процедура, а ограничената и процедурата на договаряне – като изключения.
По отношение на органите, притежаващи правомощия в областта на обществените поръчки, законопроектът предвижда държавната политика в тази област да се осъществява от министъра на икономиката. Към министъра на икономиката се предвижда да бъде създадена Изпълнителна агенция по обществените поръчки. В проекта за нов закон са предвидени обявления за възлагане на обществените поръчки и за провеждане на конкурси за проект в съответствие с изискването на европейските нормативни актове. Образците на обявленията следва да бъдат утвърдени от министъра на икономиката. В проекта “Нов Закон за обществените поръчки” детайлно са регламентирани изискванията по отношение на техническите спецификации, чрез които възложителите могат да определят изискванията към обекта на обществена поръчка. Спецификациите се определят от възложителя в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка.
В законопроекта изрично са регламентирани изискванията към кандидатите за изпълнители на обществени поръчки.

Обстоятелства, при които кандидатът не може
да участва в процедурата

Обстоятелства, при наличието на които възложителят може да отстрани от участие кандидата: изисквания за икономическо и финансово състояние, както и техните технически и/или професионални възможности. Определени са и документите, с които се удостоверяват тези обстоятелства.
В законопроекта са детайлизирани разпоредбите относно случаите на прилагане на изключително ниски цени, когато те са в пълно съответствие с изискванията на европейските директиви.
Проектът “Нов Закон за обществените поръчки” предвижда специални правила за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейности във водоснабдяването, енергетиката и съобщенията, в съответствие с изискванията на Директива 93/38, в които са предвидени отклонения от общия режим за възлагане на поръчките, възлагани от тези субекти.
По отношение на тези възложители е предвидена възможността за съществуване на квалификационни системи за изпълнителите и възможността за сключване на рамкови споразумения. Тези възложители могат свободно да избират процедурата за възлагане на поръчките, както и в закона изчерпателно са изброени случаите, когато те могат да използват процедурата на договаряне без обявление. Предвидена е възможност възложителят да допусне предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка, когато изпълнението е необходимо, за да се предотвратят или отстранят последици от аварии или стихийни бедствия, да се защитят други важни държавни или обществени интереси, да се осигури живота или здравето на хората, животните или растенията.
По отношение на съдебните спорове по обжалване на актовете на възложителя, проектът на “Нов Закон за обществените поръчки” предвижда бързо съдебно производство. В Допълнителната разпоредба на проекта за нов закон в съответствие с директивите на Европейския съюз са въведени множество нови легални дефиниции на понятията. В проекта на новия закон са спазени преференциите за кандидати, отговарящи на условията от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и Закона за малките и средни предприятия.
Това е кратката презентация на новия Закон за обществените поръчки. Като пожелавам успех на дискусията се надявам да има ползотворни предложения и да получим един хубав закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Давам думата първо на господин Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Действително става дума за един нов закон, който има редица достойнства както по отношение на праговете, за които стана дума, така и по отношение на създаване на един орган, който може да контролира практиката по приложение на обществените поръчки от различните звена на държавата, но в същото време възниква един въпрос: защо е необходимо да се приеме един цялостен закон когато и при това мнозинство, в течение на една година, беше подобряван първият закон, бяха внесени много от тези изисквания на европейските директиви, които и сега са отразени тук и се получава една не много благоприятна за парламента ситуация. Работихме в Икономическата комисия близо половин година по законопроекта. Тогава обаче Министерският съвет беше подготвил една сравнителна таблица за стария и новия закон, а сега ще работим по изцяло нов закон. Това, разбира се, не е проблем, че Народното събрание ще работи толкова, но сигурно ще се създадат трудности за всички тези, които прилагат закона. Докато се запознаят наново и се изгради една нова практика, това ще отнеме много време. Ето един пример, когато един по-добър закон, една по-добра норма може би технически не се представя по най-добрия начин, извършва се една хармонизация с европейското законодателство, но тя би спечелила, ако в максимална степен се основава на съществуващото в България в момента законодателство. Би било полезно, Министерският съвет трябва да прецени, разбира се, как да съдейства, най-малкото за второто четене на законопроекта да се направи една сравнителна таблица между досега действащия и новия закон и да се подготви такъв законопроект, който в максимална степен да отчита и положителното, направено досега. Това е основното ни съображение да считаме, че не е избран най-добрият път, т.е. приемане на изцяло нов Закон за обществените поръчки, вместо едно внимателно подготвено допълнение и изменение на закона. Поне лично мен ще ме накара да се въздържа при приемането на закона.
Но има и някои други въпроси, които са частично решени: например праговете се приближават към тези в Европейския съюз, но механично досегашните прагове са увеличени три пъти. Това води дотам, че, особено що се отнася до строителството, праговете у нас и тези в Европейския съюз ще се различават значително. Принципът на закона е, че в обществените поръчки могат да участват български и чуждестранни фирми във всички случаи, когато има поръчка над праговете. Досега търсихме най-различни формулировки да дадем известно предимство на българските фирми, като запазим принципа на националното третиране на недискриминацията. Моето разбиране е, че по-правилно щеше да бъде да се повдигнат още праговете, за да може действително в по-малките обекти да участват главно български фирми. Мисля, че това си струва да се обмисли за второто четене, особено що се отнася за строителството.

Тук, според мен, прагът не трябва механично да се увеличава три пъти спрямо досегашния, но още повече да се доближи до праговете в Европейския съюз. Не бих искал сега да правя конкретно предложение, защото това е въпрос на анализ, на оценка на стойностите, които се осъществяват в България, на тези, за които български фирми имат необходимите машини и оборудване за строителство. И нека преди второто четене да помислим колко ще бъде реалният праг за строителството.
Има един друг проблем в закона, който можеше да се реши. Вие знаете, че България е член на Световната търговска организация, член е на всички доброволни задължителни споразумения с изключение на едно – за държавните доставки. От 2000 г. България е изявила желание да се присъедини към това споразумение и там има някои процедури, които, за да можем да се присъединим към съответното споразумение, беше добре да намерят място и в новия закон. Може би във връзка с второто четене на законопроекта да се помисли и по това.
Например Споразумението за държавните доставки – така се казва в Световната търговска организация – предвижда за такива случаи, както е строителството, да се извършват, така да се каже, селективни конкурси. Първо се набира един списък на предприятията, които могат да бъдат допускани до подобри строителства от гледна точка на наличните машини, оборудване, капацитет и след това вече конкурсите се правят само за тази група от предприятия. На мен ми се струва, че това понякога е много по-рационална процедура, предвидена в Споразумението за държавните доставки на Световната търговска организация, но процедура, която я няма тук. А особено за строителството, където се изискват минимални познания на фирмите, минимално оборудване, минимални технически възможности, една такава процедура би дала според мен още по-голяма сигурност, че участват фирми, които могат да осъществят добре проектите и в крайна сметка след това се намалява времето за съответните отделни процедури.
Друго достойнство на закона е, че решително е намален обхватът на предишния закон само до тези случаи, които се изискват от европейското законодателство. Например, има сега един такъв случай – вече повече от година българското правителство не може да ремонтира една прекрасна къща в Брюксел, където досега беше постоянното представителство, която се руши, защото вървят непрекъснато търгове и се оспорват тези търгове кой български изпълнител да извърши тази поръчка. Сега поне законът не се прилага екстериториално и навярно държавата ще може да ремонтира постоянното представителство, а не да дава огромни пари за наем и в същото време тази къща да не може да бъде използвана за нищо.
Давам този пример, само за да покажа, че законът в много отношения се доближава до тези минимални изисквания, които са необходими, за да се прилага европейското законодателство. Но трябва да обърнем особено внимание на това, което е направила като предложение Комисията по европейска интеграция. Действително националното третиране на всички фирми, които ще работят по този закон, не само от Европейския съюз, ако се присъединим към споразумението "Кусто" и от страните-участнички в това споразумение, а в "Кусто" участват главно развитите страни с пазарна икономика, това не може да бъде само пожелание. Това трябва да бъде принцип и затова трябва много внимателно да се изключат всички текстове, които фактически, както и господин Вълчев отбеляза, могат да създават впечатление за скрита дискриминация или за ограничаване на равното третиране. А достъпът на българските фирми може да се гарантира чрез още по-голямо увеличаване на праговете, особено що се отнася до строителството.
С тези бележки аз се надявам, че за второто четене действително ще имаме възможност да работим по един законопроект, така предложен на народните представители, че да даде възможност максимално да се използва това, което и досега се прилага. Тоест, ще бъде подготвена една сравнителна таблица на двата документа – на новия и на стария – и освен това ще бъдат отчетени както бележките на Комисията по европейска интеграция, така и ще бъдат предложени допълнителни текстове от Министерството на икономиката, които да дадат възможност да се присъединим и на основата на този закон към споразумението в Световната търговска организация.
Допускам, че не е имало достатъчно време да се осъществи тази пълна приемственост, тъй като в рамките на Министерския съвет с този закон Министерството на икономиката се занимава в последните месеци, но това би дало възможност след още един внимателен преглед да се направят всички такива допълнения, че да не се налага една нова скорошна промяна в закона.
Все пак, поради състоянието, в което в момента се предлагат нещата, аз още веднъж отбелязвам, че ще въздържа при това гласуване, но се надявам, че бележките, които, мисля, конструктивно направихме, ще бъдат отчетени, за да се подготви законът за второ четене действително в един такъв вид, който да помогне и на депутатите, и на изпълнителите на закона да го прилагат след това максимално бързо.
Смятам, че предложението в комисията за петнадесет дни беше разумно, защото действително има смисъл да се помисли да се подготви законът за второ четене по начин, който да даде възможност това да бъде и ефективно, и да се извърши с най-малко промени на съществуващата досега основа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата господин Петко Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер и министър на икономиката, уважаеми колеги! След основателното представяне на законопроекта за обществените поръчки от госпожа Шулева и след противоречивото изказване на господин Папаризов, аз ще взема отношение само по някои основни моменти с някои предложения.
Действително би могло да се върви по принципа на закърпване или добавяне на нови моменти в сега действащия Закон за обществените поръчки, но това означава той да стане една еклектична структура, от която трудно може да се търси логика и цялостност. Затова в предложения закон ние виждаме преди всичко една цялостна система от начало до край, която е съобразена с европейските директиви по проблемите на обществените поръчки.
Законът има своята ясна структура, обоснована с редица нови моменти, които го правят действително ефективен инструмент за държавната политика в тази област. Именно това мога да кажа, че е главната цел на този закон - той да стане инструмент за провеждане на държавната политика в областта на обществените поръчки. Държавата е главният субект в съответните свои органи, които ще провеждат тази политика – както министърът на икономиката, така и новата Агенция за обществените поръчки със своя директор и със своята структура.
Новото в закона е и този доста системен класификатор на обществените поръчки. Обяснени са също техническите спецификации на различните проекти, които трябва да бъдат разработвани и подобрявани.
Интересен е също и въпросът за трикратното повишаване на праговете за възлагане на такива обществени поръчки в областта на производството, в областта на доставките и на услугите. Мисля, че това е едно движение към сега действащите нормативни прагове на Европейския съюз, които са действително високи, но като се отчете реалната база на българската икономика и на българското общество, не може да се върви към изравняване с тези прагове – нито те да се прескачат, нито да се правят различни опити за даване на преференции на едни или други субекти, които ще участват в осъществяването на тези обществени поръчки.
В областта на създаването на правила за равен достъп както на чуждестранни, така и на български фирми в изпълнението на обществени поръчки, позицията на работната група, която е изработила този законопроект, както и на Министерството на икономиката, е достатъчно ясна и принципна и тя е последователна, защото какво означава стимулиране на национална икономика, на национални фирми и производство, ако то не се модернизира технологически, ако не се насочва ефективно, за да се пребори конкурентно с чуждестранни такива изпълнители.
Аз искам да кажа само нещо, което ми прави впечатление като недостатъчно добре отчетени някои възможности за действието на този законопроект, на този закон, а също така и една непоследователност особено, ще кажа, в Раздел IV “Приложно поле”.
Член 13 обяснява условията и реда за прилагането на принципите на този закон. Това е в заключителната ал. 5 на чл. 13 от този раздел. А чл. 11 и чл. 12 забраняват. Аз мисля, че принципът на всяка норма е първо да разрешава, а след това да забранява. Значи, логиката е първо да се даде това, което е позволено и къде се прилагат тези обществени поръчки, в какво приложно поле – така, както е заявено в заглавието на раздела, а след това вече да се сложат нормите, които забраняват или не позволяват и т.н. Така че тук трябва да се направи едно разместване.
И нещо, което ми прави впечатление, което искам да споделя. Надявам се, че госпожа Шулева е все още отговарящ вицепремиер за науката и образованието. Не знам защо непрекъснато в сега действащия закон все пак нещо беше допуснато по въпроса за мястото и ролята на науката и научните изследвания при възлагане на обществени поръчки. Тук това нещо изобщо го няма. В “Обекти на обществените поръчки” би могло и аз настоявам да остане, след като вече веднъж в чл. 4, т. 5 е казано, че научните изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност и той не е заплатил услугата, не са обект на обществени поръчки. Но защо да не бъде обект на обществени поръчки разработването на наукоемки технологии и ресурсни и енергоспестяващи технологии? Защо те да не бъдат обект на обществени поръчки, както и различни научноприложни проекти, когато ползата от тяхното възлагане няма да бъде за сметка на този, който е субект на изпълнението, а ще бъде за полза на държавата? Държавата ще провежда своята държавна политика и ще възлага на съответните научни организации и университети да осъществяват тези изследвания и тя да ги прилага в свята дейност.
Успехите на Европа и новият подем, който може да се очаква по-нататък в интеграцията на Европейския съюз, са основани именно на използването на науката и образованието. Първо Ренесансът, след това Просвещението бяха тези главни фактори, които модернизираха Европа. Индустриалната революция даде възможността на Европа да стане и универсална цивилизация и да въздейства на останалия свят, така че ние, ако искаме да се модернизираме, ако искаме да бъдем в тон с Европа, ние трябва по някакъв начин в държавната политика, даже и в областта на обществените пръчки, трябва да вкараме науката и образованието. Трябва да им поставим онези цели, които те биха могли да изпълнят, ако имат доверието на нашата държава със съответните нейни органи.
Аз ще подкрепя този закон на първо четене, но мисля, че с някои прецизирания и някои допълнения неговата система ще стане още по-цялостна и по-ефективна и той ще бъде действително един ефективен инструмент за провеждането на държавната политика в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Давам думата на доц. Борислав Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги!
Преди всичко бих искал да изразя една положителна оценка за новия законопроект за обществените поръчки. Мисля, че действително той заслужава да бъде подкрепен, тъй като съдържа редица положителни моменти, които не са били налице в предишни закони по тази материя.
Например, тази Агенция за обществените поръчки към Министерството на икономиката с редица правомощия, която да издава задължителни указания при нарушения – знаете, че преди около година и половина аз бях един от радетелите да има такава агенция, ако не изпълнителна, то държавна или пък държавна комисия. Тогава това не се възприе и в Комисията по икономическата политика. Всъщност, тогава аз все още не бях член на тази комисия, но и в пленарна зала не се прие, може би защото Министерството на финансите не беше подкрепило евентуалното разширяване на бюджета. Надявам се, че това е сторено от вносителите този път и ще бъде добре днес в тази зала да стане ясно, че това е направено – едно такова съгласуване с Министерство на финансите във връзка с бюджета за 2004 г. Това е първото положително, на което исках да се спра.
Второто е, че са намалени бюрократичните подходи при извършването на дейностите, услуги, доставки и строителство. Това е направено най-вече чрез повдигане на тези прагове за възлагане, въпреки че не се достигат европейските критерии. Очевидно е защо ние трябва да имаме някакъв междинен етап. Смятам, че общо взето това тройно увеличение е достатъчно на този етап. С това се дават повече възможности на възложители и изпълнители да ограничат използването на потенциала си в дейности извън професионалната им ориентация.
Има и други подобрения в посока на по-малко бюрокрация, където тя не е толкова нужна. Например, намалена е документацията, необходима за представяне на етап “Оферта”, допуска се сключване на договори при продадена една оферта, без да е необходимо да се преминава към друга процедура и в краен случай да се постигне по-лош договор за възлагане.
На трето място – тази преференция за малки и средни предприятия, която очевидно ще бъде насочена повече към българските предприятия. Това е нещо, за което се настояваше преди година и половина. Тогава не можа да се намери точната формулировка. Вижда се от § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, че това е предвидено да стане до 2007 г., тоест пак имаме един такъв междинен етап.
На четвърто място, като положителен елемент бих отбелязал ясните правила, които се създават и се задължават възложителите да обявяват реални срокове за подготовка на офертите.
И един такъв по-дребен момент в чл. 68 – задълженията на възложителя да иска писмена обосновка от кандидат, предложил изключително ниска цена, който да визира обективните фактори, водещи до това предложение.
Наред с положителните елементи има и някои недостатъци, на които накратко ще се спра.
Първият недостатък е непълното отчитане на специфичните нужди на важни групи възложители – например, армията, когато не става дума за обществени поръчки, засягащи националната сигурност.
Онзи ден на заседанието на Комисията по икономическата политика ген. Колев беше доста категоричен в това отношение. Смятам, че Министерството на отбраната трябва да бъде подкрепено. Става дума и за лечебните заведения, за които бих казал, че също се нуждаят от подкрепа и отразяване на тяхната специфика.
На второ място – по обжалването на актовете на възложителя. Само предвидените по-къси срокове на процедурата едва ли ще ускорят съществено окончателното възлагане на обществените поръчки. Тук проф. Валери Димитров вероятно ще каже какво има предвид, но смятам, че тази негова идея за арбитража би могла да се вземе предвид между първо и второ четене.

Третият по-малък недостатък е, че не е ограничена възможността за своеволия от страна на възложителите при изготвянето на специфични изисквания, условия и указания към кандидатите по провежданите от тях процедури.
Има и други неща, които аз смятам да предложа между първо и второ четене – примерно да се прекрати практиката за протакане на решенията; използване на банковите гаранции на оферентите в продължение, да кажем, на половин година; да се избегне спекулативното неизпълнение на покупки на специфицирани количества, които са взети предвид от оферента при ценообразуването; да се ограничи допускането на сключване на договори с различен от обявения предмет на поръчката. И някои други, които са по-дребни, но си заслужава да бъдат направени като предложения между първо и второ четене.
В рамките на предстоящото обсъждане на второ четене, преди него, аз предложих вчера в комисията и смятам, че се възприе от председателя проф. Димитров, да изискаме информация от съответните отговорни институции – Сметната палата, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, относно постъпили до момента сигнали за нарушения по ЗОП и да се систематизират тези данни в някаква таблица, може би допълнителна към тази, която предложи колегата Папаризов, да се систематизира по начин, да се види тези нарушения по какъв начин се избягват от предвидените нови текстове в предложения законопроект за обществените поръчки.
В заключение ще изразя и моята подкрепа на законопроекта за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет. Призовавам всички да го подкрепим на първо четене и до второто четене вече да нанесем съответните корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители! Подлагам на първо гласуване законопроекта за обществените поръчки с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 104, против 8, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – господин Константин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Преди малко стана дума колко е важен Законът за далекосъобщенията и затова трябва да бъде приет и на второ четене до края на септември. Затова ми позволете да направя две процедурни предложения:
Тъй като имам сведение, че днес парламентарният контрол ще приключи към 12,30 ч., моето първо процедурно предложение е да гласуваме след това, до края на работното време – 14,00 ч., да продължим работата на парламента с разглеждането на този закон.
Второто ми процедурно предложение е във вторник, на 9 септември, от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание на парламента с една-единствена точка в дневния ред – второ четене на Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли противно процедурно предложение на направените две? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение след парламентарния контрол, който се очаква да приключи около 12,30 ч., до приключването на работното време – 14,00 ч., да се разглежда на второ четене законопроектът за далекосъобщенията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 128, против 15, въздържали се 2.
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение – за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с една-единствена точка в дневния ред: второ четене на Закона за далекосъобщенията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 104, против 57, въздържали се 4.
Предложението е прието.
И сега си позволявам да гласувам още едно процедурно предложение, което се съдържаше в доклада на Комисията по икономическата политика – за удължаване на срока за предложенията между първо и второ четене на Закона за обществените поръчки. Нали така, господин Димитров? Това се съдържаше във Вашия доклад, така че то вече е направено, освен ако имате нещо различно предвид…
Валери Димитров (НДСВ, от място): Не, не, аз го казах – със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, то е казано. Значи със 7 дни се удължава и става 14 дни. Не е ли така?
Валери Димитров (НДСВ): Господин председател! В доклада аз посочих изрично срокът да бъде 7 дни. Изрично посочих 7 дни. В доклада е 14 дни, но аз поисках да бъде 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ясно. Значи няма какво да се гласува, то така си е по правилника. Така че си остават 7 дни. В такъв случай няма предложение за удължаване. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, до 10,30 ч., до почивката, има още 20 мин., които би трябвало да ги оползотворим със:
ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
С него така или иначе трябва да се занимаваме днес и във вторник.
Заповядайте, господин Мирчев, пак Вие сте на ход.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По членове 38, 39 и 40 няма предложения или пък са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.”
Предложение на народния представител Люцкан Далакчиев за създаване на нов чл. 38а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 36:
“Чл. 36. (1) Комисията за регулиране на съобщенията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтресованите лица при изготвяне на общи административни актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на далекосъобщенията.
(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации на далекосъобщителни оператори, организации на потребители, далекосъобщителни оператори, пряко свързани с изготвяния проект.
(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него, не по-малък от 14 дни.
(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира писмено тяхното неприемане като публикува мотивите си на страницата си в Интернет.”
По чл. 39 има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 37.
“Чл. 37. Комисията представлява Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.”
По чл. 40 има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) Комисията ежегодно изготвя и не по-късно от края на второто тримесечие на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ, Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò и на Съвета за електронни медии доклад, който задължително съдържа:
1. анализ на състоянието на универсалната далекосъобщителна услуга в съответствие с изискванията на закона;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни услуги и перспективи на развитие;
5. резултатите от проучване на пазара, извършено с цел определяне на оператор със значително въздействие върху пазара;
6. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценообразуване, предвидени в този закон;
7. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация.
(2) При изготвяне на доклада по ал. 1, т. 6 комисията взема становище от Комисията за защита на конкуренцията.
(3) Комисията публикува доклада за дейността си в информационния си бюлетин и на страницата си в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тези няколко текста, уважаеми народни представители, има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте ан блок текстовете така, както бяха представени в редакцията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По раздел ІІІ -Финансиране, има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан. От името на вносителите аз го оттеглям.
Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев, който също заяви, че го оттегля, но не го виждам в залата.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на раздел ІІІ – Финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията и което, както разбирам от председателя на комисията, е оттеглено, но господин Мутафчиев отсъства от залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на вносителя за раздел ІІІ.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Заглавието се приема така, както е предложено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан за създаване на нов чл. 40а.
Същото предложение е направено от народния представител Петър Мутафчиев – за създаване на нов чл. 40а.
Комисията подкрепя предложението за ал. 4, а за ал. 1, 2 и 3 предложенията са оттеглени и от господин Мутафчиев, и от мен и господин Местан.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 39 със следното съдържание.
“Чл. 39. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има ли желаещи да вземат отношение.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, в комисията имаше дебат по отношение на това защо се дефинират бюджетни кредити. После разбрах, че в Министерството на финансите на експертно ниво това е дискутирано и на практика, господин председателю, уважаеми господин Мирчев, не знам как се развиха тези дебати на експертно равнище в Министерството на финансите. Според мен сме длъжни да направим едно уточнение какво означава “бюджетни кредити”. Защото думата кредит има друг смисъл. Малко по-нататък ще се види какви са приходните пера на Комисията за регулиране на съобщенията, но аз лично съм малко смутен от определението “бюджетни кредити”. Ще моля да се даде едно разяснение преди да се гласува това, че комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Кредитът има точно определено значение, това е една финансова дефиниция, нека да изясним тези неща, за да не станат малко по-късно недоразумения, когато текстът вече е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Искам да отговоря на въпроса на господин Благой Димитров по този пункт – от гледна точка на финансирането на Комисията за регулиране на съобщенията. Действително, в комисията имаше много дълги обсъждания и накрая с участието на заместник-министъра на финансите господин Дацов и неговия екип беше съгласуван този текст. Действително, имаше обсъждане дали трябва да се наричат “бюджетни кредити”. Да, точно такава терминология и дефиниция се използват в Министерството на финансите. По тяхна препоръка записахме да бъде “разпоредител с бюджетни кредити”. Тоест това напълно съответства с механизмите, които прилага Министерството на финансите и по финансирането на други организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи за изказвания.
Ще подложа на гласуване създаването на нов чл. 39 със съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 5.
Член 39 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 41 има предложение от народния представител Петър Мутафчиев. В доклада погрешно е отразено, че комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 3.
Комисията приема предложението по принцип като изцяло приема т. 2 и 3 и по т. 1 е прието “40 на сто”. Господин Мутафчиев предлагаше “35 на сто”, което напълно удовлетворява.
Предложението на господин Мутафчиев да се счита изцяло прието.
Предложението от народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е прието.
Не е подкрепено предложението от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – в чл. 41, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 8 да отпадне (трябва да отпаднат и свързаните с тази точка разпоредби на по-нататъшните текстове на законопроекта) – това е пояснение.
2. Точка 10 да отпадне, както и свързаните с нея други текстове от законопроекта.
Предложението от народния представител Люцкан Далакчиев е прието.
Не е подкрепено предложението от народния представител Благой Димитров – в чл. 41, ал. 2 се изменя така:
“(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват както следва:
1. за административна дейност на комисията се разходват приходите по ал. 1, т. 1, 2, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13;
2. за проекти, свързани с действен контрол и регулиране с оглед ефективно използване на ограничен ресурс, се разходват приходите по ал. 1, т. 3, 4 и 5.
Мотивите да не бъде прието предложението от господин Благой Димитров са от Министерството на финансите – че няма такъв механизъм, където да се казва приходите за кои цели на финансиране да се ползват. Те влизат общо за финансиране дейността на комисията.
Комисията предлага чл. 41, който става чл. 40, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 40. (1) Комисията администрира следните приходи по бюджета си:
1. пет на сто от първоначалната лицензионна такса, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;
2. пет на сто от допълнителната еднократна такса за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;
3. четиридесет на сто от годишната такса за ползване на радиочестотен спектър;
4. от годишната такса за ползване на номерационен капацитет;
5. пет на сто от годишната такса за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
6. от първоначални лицензионни такси;
7. от регистрационни такси;
8. от годишни лицензионни такси;
9. от такси за изменение и допълнение на лицензиите;
10. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
11. от лихви от просрочени вземания;
12. от дарения;
13. от приходи от административни услуги, предоставяни от комисията.
(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й, включително проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за капиталови разходи, за осигуряване на ефективен и действен контрол, за подобряване на материалната база, за квалификация и обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Господин Мутафчиев, продължавате ли да поддържате т. 2 и 3 от Вашето предложение?
Заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Аз нямам претенции по моето предложение, а предложението по първа точка дори е завишено от “35” на “40”.
Предлагам ви в крайния текст, тъй като е писано “от първоначални лицензионни такси”; “от регистрационни такси”; “от годишни лицензионни такси” – да се членува – “годишните”, за да е ясно там, където става дума за такси, че се отнася за всички такси, а не за определена част от тях. Имам предвид т. 6, 7, 8, 9 – това са точките, които трябва да бъдат променени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Мирчев, възразявате ли да се членува?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Димитров, заповядайте, за да защитите своето предложение.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми колеги, искам да обоснова предложението, което съм направил по отношение, забележете, на разходваните средства.
Съжалявам, че имам ограничено време, което не ми дава възможност да извадя експертизата на Европейската комисия точно по този въпрос, за да се види изискването по отношение на разходите на регулаторните органи. Вчера разговаряхме с господин Севлиевски и аз получих уверението, че всички спорни текстове ще бъдат отлагани. Тъй като съм притеснен от това, че на практика това, което е записано в ал. 2, не отговаря на изискванията на експертизата на Еврокомисията, господин председателю, аз държа моето предложение да се подложи на гласуване. Тоест не го оттеглям.
Какво имам предвид? Така както е записана ал. 2, уважаеми госпожи и господа народни представители, е записан един социалистически принцип – всички пари в един кюп и не е ясно от коя такса как се разходват. Така е записано.
Иво Атанасов (КБ, от място): Това го нямаше при социализма.
Благой Димитров: Даже и при социализма вероятно точно така не е било.
Изискванията на Европейската рамка са да се знае – аз не искам да казвам пространно какви видове лицензионни такси има, тъй като не е необходимо, но парите от коя такса операторите, лицензиантите, да знаят за какви разходи отиват. Примерно, годишни такси за използване на радиочестотен ресурс отиват за развитие на радиочестотния ресурс. Това е смисълът, данъкоплатецът, лицензиантът в случая, да знае къде отиват парите му. Това е смисълът на моето предложение.
Господин председателю, завършвайки, искам да направя процедурно предложение текстът да се отмени. Аз нямам претенции, че моят текст е прецизен. Ако искате да помислим, наред с другите отменени от вчера текстове и да търсим една по-добра редакция. Но ако не се възприеме този принцип в окончателния текст на закона, аз си позволявам, господин председателю, да информирам експерта, който е изготвил експертизата, за това, че на практика експертизата не е проектирана, не е отчетена в окончателния текст на закона. В същото време аз съм сигурен, че веднага ще има телеграми до Брюксел, до Страсбург, че законът е приет и ангажиментите, които сме поели, са изпълнени, а на практика няма да бъдат изпълнени.
Тоест процедурното ми предложение е да се отмени този текст и да се прецизира в редакционен смисъл, за да се види кои средства от лицензицонните такси в приходната част за какви разходи отиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ще продължим дебата след почивката. (Звъни.)
(След почивката.)

Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Има думата заместник-председателят на Парламентарния съюз на ОДС господин Муравей Радев от името на парламентарна група.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарния съюз на ОДС съм упълномощен да направя следната:

“ДЕКЛАРАЦИЯ

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски трябва да даде ясен отговор защо обеща на българските граждани, че условията по сделката за приватизация на БТК ще бъдат значително подобрени и да отговори каква сила има приетото през август решение на Министерския съвет за подобряване на параметрите по сделката за самата Агенция за приватизация.
Само преди няколко дни Върховният административен съд постанови БТК да бъде продаден на “Вива Венчърс” при възможно най-неизгодните за България условия. Вредата, която ще бъде нанесена от това, че не е прието едностранно предложеното от купувача подобрение е: 20 млн. евро в брой, напълно необезпечени инвестиции за 400 млн. евро, уволнение в повече – над 2000 работещи в момента.
Офшорни фирми купуват компанията, което застрашава националната ни сигурност и поставя под съмнение бъдещето на най-важната инфраструктура в България. За да не се допусне това накърняване на националните интереси, Парламентарният съюз на ОДС призовава:
Първо, парламентарните политически сили да изискат от своите представители в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да обжалват в срок Определението на Върховния административен съд.
Второ, изпълнителните директори на Агенцията за приватизация да не подписват признатия от правителството за неизгоден договор за продажба на БТК, още повече че с поставянето на своите подписи ще нарушат Определението на прокуратурата от 17 януари.
Премиерът и мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП все още могат да спрат опорочената приватизация на БТК така, както ги призовавахме многократно.
Приемането на нова стратегия за приватизация на БТК и откриването на нова приватизационна процедура са единствената възможност да се защитят националните ни интереси в тази област.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Новопостъпили питания в периода 25 юли 2003 г. – 4 септември 2003 г.:
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно статистически данни за криминална и икономическа престъпност в България за 2002 г. и първото шестмесечие на 2003 г. Следва да се отговори писмено до 8 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Кирил Милчев към Милен Велчев – министър на финансите относно умишлено несъбрани държавни вземания от Агенция за държавни вземания – Пловдив, спрямо “Гъмза 1922” АД – с. Храбрино, област Пловдивска. Следва да се отговори писмено до 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно приложението на така наречените “програми на Националната здравноосигурителна каса за безплатно лечение”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Теодора Константинова-Гайдова към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно проблема с вноса на рутениеви апликатори, необходими за лечението на меланома Хордеакути, макулна дегенерация и други заболявания на окото. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Божидар Абрашев – министър на културата, относно стопанисването на имоти на Министерството на културата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към госпожа Филиз Хюсменова – министър без портфейл, относно използването на помощта от Европейския съюз и управлението на проекти по Програмата ФАР за интеграция на ромите в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно довършването на изграждането на водоснабдителен комплекс “Луда Яна”, гр. Панагюрище. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Китов към министъра на здравеопазването относно политиката на Министерството на здравеопазването относно приватизацията на лечебните заведения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Васил Калинов и Радослав Илиевски към министъра на вътрешните работи относно изпълнение на Решение на Народното събрание от м. април 2002 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Васил Калинов и Радослав Илиевски към министъра на земеделието и горите относно изпълнение на Решение на Народното събрание от м. април 2002 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Асен Гагаузов към министъра на енергетиката и енергийните ресурси – Милко Ковачев, относно изплащане на присъдените обезщетения от съдилищата по чл. 200 от Кодекса на труда на заболелите миньори от Балканския минен басейн – гр. Сливен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към министъра на труда и социалната политика Христина Христова относно прилагането на Закона за икономически и социален съвет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 септември 2003 г.
Писмени отговори:
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев;
- от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова отново на госпожа Росица Тоткова;
- и още един писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос на госпожа Росица Тоткова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народните представители Иван Николаев Иванов и Лъчезар Тошев;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Николов Димитров.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане на народния представител Иван Николаев Иванов относно разпределението на дивидента и ребалансирането на тарифите на БТК.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, както се казва, не Ви е писано да се отървете от темата БТК, защото, когато бяхте заместник министър-председател и министър на икономиката, Ви задавах актуални въпроси и поставях питания, свързани с приватизацията на БТК, тъй като Агенция по приватизация беше във Вашия ресор. И ето, че тогава Вие дори в отговора си от трибуната заявявахте, че се учудвате защо въпросът е зададен към Вас, след като е до министъра на транспорта. Сега сме в ситуация, когато Вие сте министър на транспорта и моят въпрос, всъщност питане, отправено към Вас, е именно в качеството Ви на министър на транспорта, защото министърът на транспорта и съобщенията едновременно е и принципал на БТК.
Аз съм доволен, че Вие бяхте в залата, когато преди малко от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили беше прочетена декларация, свързана с приватизацията на БТК. От всичко, което беше казано, все пак искам да подчертая финала, че единственото, дори бих казал спасително решение за компанията и защита на националните интереси, това е наистина нова стратегия за приватизация и нова приватизационна процедура. Впрочем, смятам, че от вчера може би компанията постепенно започва да осъзнава това. Да се надяваме, че наистина ще се стигне до един положителен финал.
По отношение на моя въпрос, господин министър, който въпрос всъщност беше зададен още преди два месеца и половина, но настъпиха промените в Министерския съвет, след това и парламентарната ваканция, едва сега мога да задам въпросите, свързани, от една страна, с дивидентите на БТК, от друга страна, с ребалансирането на тарифите на компанията. Защо поставям двата въпроса във връзка? Защото разпределението на дивидента на БТК е основата, върху която се извършва обезпечаването, изпълнението на гаранционните споразумения, които бяха сключени от България и по-специално от министъра на финансите, със Световната банка - това беше още през 1999 г. - а след това и с Европейската инвестиционна банка.
В този аспект моята първа част на въпроса е свързан с това дали дивидентът за 2002 г. беше разпределен по начин, който да обезпечи начина на изпълнение на нашите задължения по тези гаранционни споразумения. Въпросът ми беше на 26 юни. Смятам, че през м. юли са настъпили промени, може даже и да са ускорени и от моето питане, но така или иначе аз искам да зная информацията, която вие ще ни поднесете тук, в пленарната зала.
Втората част касае ребалансирането на цените и тарифите за телекомуникационни услуги. Този въпрос е особено важен, защото от неговото решаване се определя какво е мястото на България в единния европейски телекомуникационен пазар. В това отношение ще напомня, че по принцип този процес протича в два етапа.
Първият, когато се води политика на разходоориентираност на цените, а вторият вече, когато цените се определят директно като реални разходи плюс една минимална печалба. До голяма степен ние бяхме поели ангажимент пред Европейската комисия, че ще изпълним заложените изисквания в acquis communautaire. Това са всъщност нормите на Европейския съюз и тяхната обща политика в периода 1998 – 2000 г. по отношение на тарифите и ребалансирането на цените на нашите телекомуникационни услуги.
В този аспект аз искам да зная изпълняват ли се нашите ангажименти, които да позволят ние да достигнем до финалната фаза, когато наистина цените на телекомуникационните услуги ще отговарят именно на това да бъдат равни на реалните разходи плюс съответната минимална печалба. И поради голямата обществена значимост, вие знаете колко пъти вестниците пишат по въпросите за цените, аз отправям към Вас следното питане. То е: как изпълнявате, господин министър, задължението си като член на Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò и като принципал на БТК по отношение на гаранционните споразумения с банките-кредиторки и по отношение на ангажиментите ни по Глава ХІХ от преговорите с Европейския съюз по въпросите, свързани с разпределението на дивидента и ребалансирането на тарифите на БТК? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата господин заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев да отговори на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, Вие наистина във Вашето питане ми задавате актуални въпроси по отношение настоящото състояние на Българската телекомуникационна компания. Най-напред бих искал да Ви отговоря по общите постановки и по двете теми, след това ще Ви предоставя и доста подробни цифри, които ще илюстрират реалното състояние.
Що се отнася до разпределението на дивидента на БТК, с Постановление на Министерския съвет № 16 от 30 януари на 2003 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2003 г., беше определен дивидентът за държавата за финансовата 2002 г. в размер на 50% за едноличните търговски дружества с държавно участие, каквото е БТК.
Като член на Министерския съвет и принципал на “БТК” ЕАД със заповед от 9 май т.г. моят предшественик – министърът на транспорта и съобщенията и принципал на БТК, е наредил БТК да внесе в бюджета дивидента за държавата в съответствие с това постановление на Министерския съвет.
Съгласно изискванията на споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие както всяка година, така и за 2002 г., БТК е информирала своите кредитори, че като 100 процента държавно дружество има разбираемо задължение да изплати дивидента за държавата в този размер от 50 процента, съгласно Постановление на Министерския съвет № 16.
Бих искал да ви предоставя кратка информация за състоянието на всичките три кредита към международни финансови институции. Общо задълженията към Европейската инвестиционна банка са в размер на приблизително 80 млн. лв., към Европейската банка за възстановяване и развитие са най-малки – 17 млн. лв. и към Световната банка – 30 млн. лв. Общата сума към днешна дата е малко повече от 127 млн. лв. И трите заема са деноминирани в евро, но сме ги преизчислили по валутния курс към лева.
От тези три финансови институции само по кредитното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие има известни ограничения за изплащане на дивидент.
Вие споменахте, че основното обезпечение върху тези кредити е този дивидент. Аз бих добавил, че условието е следното – няма проблем за плащане на дивидент, стига собствените средства за извършваните инвестиции от компанията да бъдат поне 40% от общите инвестиции, извършвани от БТК. Тоест, когато е сключвано това споразумение преди няколко години, реалностите са били такива, че БТК е нямала достатъчна печалба, достатъчно собствено генерирани средства и се е налагало да взема допълнителни кредити за извършване на такива инвестиции, които са необходими.
В същото време и разбираемо е от гледна точка на Европейската банка, че ако прекалено е малка печалбата, а прекалено големи инвестициите и след това печалбата се разпредели като дивидент явно е, че за да извършва инвестиции, компанията ще трябва да задлъжнява.
За щастие към 2002-2003 г. всичките 100% от инвестициите се финансират изключително със собствени средства. Следствие на това и въпреки факта, че през 2002 г. БТК изплати един сериозен дивидент за предходната 2001 г. финансова година в размер на 89 млн. лв., и същото се повтаря през 2003 г., когато за финансовата 2002 г. БТК изплаща на 15 юли 87 млн. лв., в разговорите ни с банките-кредитори няма никакъв реален проблем, защото те виждат реалното, сравнително положително финансово състояние на Българската телекомуникационна компания.
Така че бих искал да ви уверя, това е правилният баланс, с който се изпълняват едновременно няколко цели. От една страна, БТК има значителен принос за преизпълнението на бюджетните приходи за последните две години. От друга страна, все пак половината от печалбата остава за целите на БТК, за нейните инвестиции. И от трета страна се изпълняват споразуменията с банките-кредиторки и те, както виждате, нито протестират, нито имат някакво намерение в обозримо бъдеще да изтеглят своите кредити.
Що се отнася до другата много важна тема – за тарифите, ще кажа, че ребалансирането на цените на телекомуникационните услуги в България в случая представлява привеждане на цената на услугата в съответствие с разходите по нейното предоставяне при осигуряване на приемлива печалба, точно както Вие казахте.
В рамките на преговорите на България за присъединяване към Европейския съюз ние сме поели ангажимент за хармонизиране на нашата правна и регулаторна рамка с тази на Европейския съюз. Ребалансирането на цените на далекосъобщителните услуги на БТК е елемент от един от важните ангажименти, който е тясно свързан с либерализацията на този сектор и постигането на условия за лоялна конкуренция, а именно въвеждането на принципа за разходна ориентираност на цените. Този принцип се прилага по отношение на операторите със значително въздействие на пазара. Засега БТК, за съжаление, е такъв оператор, и цели да предотврати възможността за злоупотреба с положението, което имат тези оператори.
Конкретните ни ангажименти в тази посока по Глава деветнадесета “Телекомуникации и информационни технологии” се отнася до постигане на разходоориентирани цени за предоставяне на гласова телефонна услуга, предоставяне на линии под наем и взаимно свързване между мрежите от страна на операторите със значително въздействие към 1 януари 2004 г.
Правната и регулаторна рамка, необходима за изпълнение на този ангажимент е заложена в проекта на Закона за далекосъобщенията, който в момента е на второ четене в Народното събрание. Този проект предвижда ценообразуване на тези услуги да се извършва от оператора под контрола на Комисията за регулиране на съобщенията. За целта операторът е задължен да въведе разделно счетоводство, което се прави. Системата ще бъде публично достъпна. Въз основа на тази система операторът ще определя цените на услугите, които ще са също публично достъпни.
Тук аз ще пропусна част от допълнителните регулаторни особености и ще насоча вашето внимание към няколко данни за тарифите.
През последните две години БТК е продължила по пътя на значителното преустройство или по-точно логично ребалансиране на своите тарифи. Ще ви дам няколко любопитни примера в числа.
Неотдавна, преди две или малко повече години, съотношението между цените на градски разговори, междуселищни разговори, международни разговори е било 1:30:115 – една изключително небалансирана ситуация.
За сравнение, по-голямата част от Европа в момента е в съотношение 1:3:9, а дори има скандинавски страни – ние знаем, че това са едни от най-напредналите страни във високите технологии и телекомуникациите – където съотношението вече е 1:2:5.
Разбира се, ние не бихме могли много бързо да достигнем до европейските или скандинавските норми. В момента сме 1:6:15, но нашата по-средносрочна цел е 1:3:9, както е в Европа.
Имам пълните данни за измененията на тарифите за последните две години.
Има пет основни параметъра, уважаеми господин Иванов. Първият от тях е за откриване на телефонен пост. Тази тарифа е спаднала с 47%, средно от 150 лв. на 80 лв., тоест това е едно значително намаление в посока облекчение на бъдещите нови клиенти на Българската телекомуникационна компания.
Що се отнася до месечния абонамент, той, разбира се, е различен за няколко категории потребители – бизнес, домашни, социални, включително има и инвалиди. Средно претеглено той се е удвоил и въпреки всичко е един най-ниските, ако не и най-ниският в цяла Европа.
Що се отнася до импулсите, има известно увеличение с около 60% като разбира се, тук има различни възможни тарифи. Междуселищните разговори за сметка на това са намаляли значително – с 18 процента и се очаква да продължи да има такова намаление. Международните разговори от своя страна са намалели значително с 44%, тоест почти наполовина и се очаква допълнително постепенно намаление на тези цени с цел, първо, компенсация за увеличените селищни разговори и на второ място запазване на конкурентоспособността на БТК в сравнение с другите оператори след либерализацията на пазара.
Бих искал да използвам възможността да ви информирам и за някои други важни процеси. През последните два дни в медиите имаше важни публикации спрямо юлските сметки за т. нар. “социални потребители” със значително намалени цени.
Оказа се, да кажем, че по грешка или по неинформираност има известен брой, не много голям брой такива потребители в страната, които са използвали социалния пакет с ниските цени, но са говорили повече от предвиденото и изведнъж са се срещнали с по-високите – наказателни, да ги наречем, цени на импулсите. За тези потребители БТК е издала заповед със задна дата от 1 юли да се даде възможност на всички такива потребители да се върнат обратно на другия пакет, за да могат да платят по-ниската цена. Според мен това е едно изключително справедливо социално решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Василев, ако обичате, да привършвате вече. Завършете с Вашата заключителна мисъл.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се, ще имам и втори път възможност да говоря, господин председател.

Бих искал да Ви информирам, господин Иванов, че БТК провежда една пазарно ориентирана, логична пазарна политика, която ще осигури конкурентоспособността на тази компания в средносрочен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата. Имате право да зададете два допълнителни, доуточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър! Действително Вие дадохте една подробна картина за състоянието и разпределението на дивидента за 2002 г., както и информация за тарифите и ребалансирането на цените на БТК. Междупрочем обаче има въпроси, които действително са изключително актуални.
По отношение на дивидента. Аз ще Ви върна, макар и в рамките на допълнителен въпрос, към приватизацията на БТК, за да напомня, че с решението на Върховния административен съд реално се изисква подписването на парафиран договор, където въпросът с дивидента за 2002 г. не е уреден, а дивидентът фактически е разпределен – 50% са отишли в държавния бюджет, другите 50% до голяма степен вече са инвестирани. Как ще се излезе от това положение, ако се влезе в хипотезата на подписване на приватизационния договор?
И още нещо. Вече започна деветият месец на 2003 г., в която българската страна продължава да бъде 100-процентов собственик на БТК. Ще се вземат ли съответните мерки, за да може държавата да получи необходимата част от дивидента за 2003 г., ако се подпише договорът в рамките на следващите месеци? Становището на министъра на транспорта и съобщенията в това отношение е изключително важно.
По отношение на тарифите и ребалансирането на цените – отново един въпрос, който е свързан с актуалната ситуация. Ние действително гледаме Закона за телекомуникациите, но наредбите, които трябва да определят операторите със значително въздействие на пазара, ще бъдат готови сигурно чак след една година. Ще има един период, в който, господин министър, ще се получи един правен вакуум и тарифите, респективно цените, ще бъдат определяни без да се подчинява операторът на изискванията на закона поради липса на нормативна база. Моля Ви, отговорете ми как ще се излезе от този вакуум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, имате думата в рамките на пет минути да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, в отговор на Вашите допълнителни въпроси бих искал да Ви припомня, че за щастие и двата кандидат-купувачи – това са “Вива Венчърс” и “Коч холдинг тюрк телеком” – са изразили своето становище, че те са съгласни и приемат факта, че БТК вече е изплатила половината от дивидента за 2002 г. Тоест, считам, че този факт по никакъв начин не би попречил, напротив, би помогнал на евентуалната приватизация на БТК.
По отношение на въпроса Ви за 2003 г. аз бих предложил да изчакаме все пак решението както на Изпълнителния, така и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, за да видим кога и дали ще има сделка и каква ще бъде тя, след което, разбира се, ако случайно няма, ще има и много други въпроси, на които заедно с вас
ще трябва да зададем въпроси и да дадем отговори.
Що се отнася до коментара Ви за закона и за наредбите, уверявам Ви, че както Министерството на транспорта и съобщенията, така и КРС ще направят всичко възможно заедно с всички експерти в страната и в сътрудничество с Европейската комисия максимално бързо да се изготви вторичната нормативна база – това са наредби – за да може отрасълът да бъде регулиран.
Другото нещо, в което можем да бъдем сигурни, е, че толкова бързо се развиват световните тенденции в телекомуникациите и в информационните технологии и толкова бързо се развива дори и европейското законодателство, че във всеки един момент, когато някоя от централно- и източноевропейските страни си промени законодателството, има голяма вероятност да излязат нови европейски директиви, които ще наложат през следващите 1-2 години нови промени в това законодателство. Това, безспорно, е един от най-динамичните отрасли и така ще бъде за много години напред.
Още няколко информации по отношение на тарифите на БТК. Наистина знаем, че БТК изпълнява и сериозна социална, а не само търговска функция. В момента имаме 400 хил. клиенти, които плащат евтините, социалните пакети. Тоест, до 30 импулса се заплащат по една изключително благоприятна цена. Отделно от това всеки месец нараства значително и броят на инвалидите от първа група, които използват една още по-облекчена цена. Срещу 1 лв. на месец те получават 100 импулса плюс абонамент. Това, разбирате, е една сериозна и правилна социална функция.
Благодаря Ви, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър! Действително е така, двамата кандидат-купувачи декларираха, че се отказват от дивидента за 2002 г. В същото време нека отбележа съвсем ясно, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация в свое решение, което спусна към Изпълнителния съвет, заявява, че този документ – поне засега с единия купувач – няма правна стойност и поради това искаше парафирането на нов договор, защото иначе ще останат условията по предишния договор. Все пак аз продължавам да бъда умерен оптимист, че в крайна сметка тези унизителни и опорочени преговори ще бъдат прекъснати.
По отношение обаче на цените и на ребалансирането им от БТК все пак искам да заявя, че ако не се приеме някаква преходна разпоредба в рамките на Закона за далекосъобщенията, наистина ще настъпи един такъв вакуум, в който няма да има дефиниран оператор, който да поеме задълженията по универсалната услуга, няма да има също така дефиниран оператор със значително въздействие на пазара.
Не трябва да се забравя, че ние имаме задължението – имам предвид изпълнителната и законодателната власт – да гарантираме и да защитим интересите на българските потребители от евентуален произвол на недобросъвестен оператор. И моят апел към Вас е, от една страна - това, което Вие заявихте буквално като ангажимент – да направите необходимото за бързо създаване на наредбите, а от друга страна наистина да бъде изчистена законовата база с оглед в нито един момент да не се окажем в ситуация, когато цените ще се променят по начин, абсолютно неприемлив за потребителите на телекомуникационни услуги в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно контрола, упражняван при международните осиновявания на български деца. Питането е отправено към Антон Станков – министър на правосъдието.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашето питане. Имате думата.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди всичко искам да отбележа, че реформата на благосъстоянието на българските деца, която тече в момента и която беше започната от предишното правителство на Обединените демократични сили, има преди всичко за цел да може да осигури на българските деца израстването им в семейство. Така да се каже, в дом и под покрив. И вие знаете, че в този случай има четири степени на израстването на децата в семейна среда. Едната е в собственото семейство, втората е в семейство на роднини и приятели, на трето място, в приемно семейство и накрая, четвъртата степен е възможност за осиновяване от друго семейство на такива деца.
Съгласно чл. 20 от Конвенцията за правата на детето, която е приета от Общото събрание на ООН още през 1989 г. и е в сила в България от 1991 г., дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, такова дете има право на специална закрила от държавата, в това число и тази четвърта форма, за която говоря, а именно осиновяването.
В този контекст международното осиновяване е възможност за осиновяване на дете български гражданин от чужденец, когато това дете не може да бъде дадено за отглеждане или осиновяване в страната или за него не могат да се полагат по никакъв начин грижи в самата страна.
Административната процедура, която вие безспорно познавате, е надлежно уредена в Наредба № 17 от 3 август 1992 г. на Министерството на правосъдието за условията и реда за осиновяване на деца, които са българска граждани, от чужденци. Тя е създадена по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс. Тази процедура завършва с даване на съгласие от министъра на правосъдието. И тук искам да изтъкна, че със самата нормативна база се изтъква важността на този акт, защото се изисква директно съгласието на министъра на правосъдието съгласно чл. 7 от същата тази наредба. От същата наредба, съгласно чл. 12, ал. 1, в Министерството на правосъдието се представят доклади относно развитието на детето през първите две години след осиновяването му. Тези доклади трябва да бъдат изготвени от органа, наблюдаващ осиновяването съгласно местното законодателство.
Тук искам да се спра върху тенденцията, която съществува в България, а именно намаляване на броя на осиновяванията в страната и увеличаване на броя на международните осиновявания в чужбина. Съгласно официален източник – "Сошоумонитор" от 2002 г. на УНИЦЕФ, организацията на ООН за децата, България показва следния ръст. През 1998 г. 40% от осиновените деца са обект на международно осиновяване. В 1999 г. вече са 44%, в 2000 г. са 47%. Тогава, в тези години единствено Румъния е с по-голям процент деца, които са международно осиновени – 70%. Всички останали страни, кандидат-членки в Европейския съюз, имат много по-нисък процент на международно осиновени деца.
Поради обществената значимост на процеса на международното осиновяване на български деца и предвид необходимостта от ефикасен контрол на тази дейност, се обръщам към Вас със следното питане: Какъв е общият брой на международно осиновените български деца през последните две години? Изпращат ли наблюдаващите органи периодични доклади за развитието на детето през първите две години след осиновяването му съгласно изискванията на Наредба № 17 на Министерството на правосъдието? Има ли случаи, когато липсва такава информация за съдбата и състоянието на осиновените деца и ако има такива, какви мерки ще предприемете за тяхното изясняване. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Иванов.
Има думата за отговор министърът на правосъдието господин Антон Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на питането Ви относно контрола, упражняван при международното осиновяване на български деца, Ви уведомявам, че съгласно вече цитирания от Вас чл. 20 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1989 г., в сила от 3 юли 1991 г. за България, дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ от държавата. Държавата е задължена да осигури за такива деца грижи, алтернативни на родителските. Осиновяването е една от възможните форми на специална грижа. По силата на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс осиновяване на дете български гражданин от чужденец е възможно след изразяване на съгласие за това от министъра на правосъдието. И тук ще си позволя една скоба – със съгласието на министъра на правосъдието процедурата не приключва, а по-скоро стартира съдебната процедура, която окончателно решава проблема за осиновяването.
Съгласно съществуващата към момента статистическа информация в министерството, за периода от 1 януари 2001 г. до 30 юни 2003 г. министърът на правосъдието е дал 2130 съгласия по молби на чуждестранни граждани за осиновяване на български деца. От тях 825 са дадени през 2001 г., 1114 – през 2003 г. и 191 съгласия – в периода от 1 януари до 30 юни 2003 г.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 17 за условията и реда за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс чуждите граждани осиновители следва да представят в 7-дневен срок от влизането в сила на решението заверен препис за допускане на осиновяването. Преписът е доказателство за реално осъществяване на процеса на осиновяването, тоест постановяването от съда. Представянето на преписа на практика се осъществява и понастоящем от пълномощниците на осиновителя – адвокати или представители на съответните осиновителни агенции, регистрирани в чужбина. Практиката показва, че преписи на съдебните решения не се представят в определения срок само в единични случаи.
В контекста на необходимостта от осигуряване на детето на мерки, идентични с тези в страната по произхода, освен самият процес на осиновяване от особено значение за защита на интереса на детето е и проследяването на неговата адаптация след това, както и на неговото физическо, психическо и интелектуално развитие в първите години след осиновяването. В тази връзка съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 17 осиновителите следва да представят в Министерството на правосъдието доклади за развитие на детето през първите две години след осиновяването му. Докладите се представят и понастоящем от пълномощниците на осиновителите.
С последните изменения и допълнения на Семейния кодекс, които са обнародвани на 15 юли 2003 г., се предвижда посредническата дейност по международните осиновявания да се извършва от акредитирани организации, получили разрешение от министъра на правосъдието. Правата и задълженията на акредитираните организации са предмет на уреждане освен със Семейния кодекс и с Наредба № 3 за условията и реда за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице български гражданин, която вече е изпратена в "Държавен вестник" за публикуване.
Задължение на акредитираната организация е да представи в 7-дневен срок от влизането му в сила съдебното решение за постановяване на осиновяването. Организацията е длъжна да представи в министерството и всяка информация или документ, свързани със съответното дете. Предвижда се акредитираната организация да предоставя и следосиновителни доклади за състоянието на детето на всеки шест месеца от първите две години от осиновяването.
Разпоредбата на чл. 136д, ал. 1, т. 8 от Семейния кодекс изисква докладът да съдържа и оценка на самата акредитирана организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и други. Помещенията и документацията на акредитираната организация са достъпни за определени от министъра на правосъдието длъжностни лица, както и от компетентните органи за проверка на дейността и финансовото състояние на организацията. В резултат от проверките разрешението за осъществяване на посредническа дейност на организацията може да бъде отнето.
Официалното функциониране на Министерството на правосъдието като централен орган в областта на международното осиновяване, особено относно държавите страни по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, е достатъчно основание за реализиране на непосредствен контакт с органите на приемащите държави във всеки случай на необходимост. Такъв контакт би могъл да се осъществява дори и след изтичане на предвидения в Семейния кодекс 2-годишен срок за следосиновително наблюдение.
Предприемането на действия по връщане на детето в страната в случаите, когато в едногодишен период след осиновяването, постановено от българския съд, същото не бъде признато в приемащата страна по надлежния ред, е задължение на акредитираната организация, без Министерството на правосъдието да е освободено от подобен ангажимент. За всяко осиновяване министерството ще уведомява съответното посолство или консулство в София, с цел осигуряване на съдействие относно приемане на детето в съответната държава и осъществяване на контрол от съответните органи по отношение на отглеждането и адаптирането на детето.
В настоящия период Министерството на правосъдието организира създадените с последните изменения и допълнения на Семейния кодекс регистри и приключва започналите към влизане в сила на закона преписки по молби за осиновяване от чужди граждани по предвидения от закона ред.
Предстои приемането на действия по преглед и обезпечаване на съществуващия архив. При констатиране на липса на документи относно допускането на осиновяването от съда и относно следосиновителния период Министерството на правосъдието ще предприеме мерки, основани предимно на непосредствен контакт с компетентните органи и организации за осигуряването им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор, който обаче, независимо че слушах много внимателно, ако не, Вие ще ме коригирате, не съдържа отговор на третия ми въпрос, а той е: има ли констатирани случаи, когато в този двугодишен период след международното осиновяване в Министерството на правосъдието не се е получил доклад за адаптацията на детето?
Вие подробно разказахте това, което предвиждат промените в Семейния кодекс, това, което ще направи министерството, но аз искам да разбера, след като заявявате, че в рамките на две години и половина има 2130 осиновявания, изключвам последните близо 200 осиновявания, защото те са в тези шест месеца, за които все още няма задължение за такъв доклад, бих желал да знам има ли 2000 доклада за българските деца, които са международно осиновени.
Не знам каква е сложността на процедурата, когато е необходимо да има досие за всяко дете и спокойно, при подготовката на отговора, тези досиета можеше да бъдат прегледани и да се разбере това така ли е или не. Ето защо в тази си част аз, естествено, не съм доволен от отговора.
Второ, което искам да споделя с Вас, е че до голяма степен моят въпрос е предизвикан и от чувството, което се наблюдава в българското общество, че международните осиновявания се превърнаха в един бизнес. Оценките, които дават международните организации, показват, че до крайния родител, който осиновява детето, цената е между 15 и 25 хил. долара. Това са оценки на международни организации, не на български. При това положение, няма съмнение, че не би трябвало да се допусне да се наруши както конвенцията на ООН за правата на детето, така и Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството с международните организации. В тази насока аз считам, че действително контролът трябва да бъде засилен.
Все пак, аз отново поставям въпроса: възможно ли е да се установи дали има липсващи досиета за контрол след международното осиновяване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Иванов, когато подготвяхме отговора Ви, на мен ми беше съобщено, че няма такива неполучени доклади. Така съм информирам като министър.
Бих искал да Ви уведомя, че, с цел усъвършенстване на начина на работа на Министерството на правосъдието като централен орган по международните осиновявания, са предприети структурни промени в министерството и дирекцията “Международни осиновявания” е обособена като самостоятелна дирекция.
Не бих споделил оценката Ви, че международните осиновявания се превръщат в бизнес. Точно с цел да има стриктен контрол и истински гаранции за това какво се случва с децата след осиновяването, бяха предизвиканите промени в Семейния кодекс и съответно новата наредба, регламентираща този ред. Единственото, което трябва да бъде наша цел и наша грижа, това е да сме сигурни, че децата, които излизат от България, имат гарантирано бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов, да изразите Вашето задоволство или незадоволство от отговора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от заявлението, което направихте в заключение, защото моето питане е продиктувано от същата грижа – да се знае, че това са български деца, които, отишли на други места по света, българската държава трябва да проконтролира за тях, че са се адаптирали и че за тях се полагат необходимите грижи.
В същото време самият факт, че бяха извършени промени в Семейния кодекс, че Вие говорите за структурни промени в министерството показва, че е имало какво да се усъвършенства и да се изчисти. Оттук нататък би трябвало просто практиката да не позволи да се стигне до случаи, когато не са защитени правата на българското дете, което е обект на международно осиновяване.
Моята последна в това отношение препоръка към Вас, господин министър, е: направете необходимото осиновяванията от български граждани да бъдат организирани по същия начин чрез Национална информационна система, както това се прави след шестия месец за международното осиновяване. В това отношение мисля, че ние имаме волята да се направи промяна в Семейния кодекс, за да се гарантира равнопоставеност на българските и чуждестранни граждани в процеса на осиновяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
С това приключиха питанията към министър Станков.
Продължаваме нашия контрол с питане от народния представител Надка Пангарова относно изпълнение на Решение № 23-7 от 2002 г. на Министерството на околната среда и водите от “Еко-Елшица” ЕООД.
Питането е отправено към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката.
Заповядайте, госпожо Пангарова, да развиете Вашето питане.
Надка Пангарова (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, на 4 юли 2002 г. с Решение № 23-7 от 2002 г. по оценка на въздействието върху околната среда министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова е върнала за доработване Доклада за оценка на въздействие върху околната среда на проект “Капсуловане срещу запрашване и биологична рекултивация на хвостохранилище “Елшица”, като е дала конкретни указания за отстраняване на допуснати съществени пропуски.
Инвеститор на оценявания проект е “Еко-Елшица” ЕООД, дружество с принципал министърът на икономиката. Съгласно действащите към момента на издаването на решението разпоредби на чл. 23, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 за ОВОС, като инвеститор на проекта и възложител на доклада за ОВОС, “Еко-Елшица” ЕООД е задължено да заплати разходите по оценката за въздействието върху околната среда на проекта.
Госпожо министър, моля да отговорите изпълнило ли е тези свои задължения “Еко-Елшица” ЕООД и отказвало ли е да заплати необходимите средства за доработване на доклада за ОВОС, така че да бъдат спазени указанията на министъра на околната среда и водите, дадени с Решение № 23-7 от 2002 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Пангарова, проверката, направена в Министерството на икономиката по повод Вашето питане, не потвърждава съмненията, че дружеството “Еко-Елшица” е отказало да изплати свои задължения по доклада за оценка върху въздействието на околната среда по проект “Капсуловане срещу запрашване и биологична рекултивация на хвостохранилище “Елшица”.
В съответствие с Постановление на Министерския съвет № 140 от 1992 г. междуведомствен експертен съвет към Министерството на промишлеността през септември 1999 г. е приел за изпълнение работен проект “Капсуловане срещу запрашване и биологична рекултивация на хвостохранилище “Елшица”. Стойността на проекта е 5880 лв. като средствата са отпуснати веднага след одобрението му и е започнало неговото изпълнение.
Със заповед на министъра на околната среда и водите от януари 2001 г. на "Еко – Елшица" е разпоредено изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда на същия обект. Управителят на "Еко – Елшица" ЕООД е възложил изготвянето на доклада на "Химкомплектинженеринг" АД, като за целта дружеството е изплатило на изпълнителя сумата от 9828 лв. Докладът е представен на Министерството на околната среда и водите на 26 септември 2001 г. Девет месеца по-късно с решение от 4 юли 2002 г. Министерството на околната среда и водите връща доклада за доработване с изискване за извършване на допълнителни действия. Съгласно сключения договор между "Еко – Елшица" ЕООД и "Химкомплектинженеринг" изпълнителят е длъжен да отстрани за своя сметка непълнотите в доклада, посочени от Министерството на околната среда и водите. До момента в "Еко – Елшица" ЕООД и Министерството на икономиката не са постъпвали искания за допълнителни средства с цел доработване на доклада за ОВОС. Още повече, че според одиторския доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол разходите на "Еко – Елшица" за изготвяне на ОВОС са извършени без нормативно основание. Причината, според одиторите, е, че за обектите по Постановление № 140, които са с прекратена производствена дейност, каквото е и дружеството "Еко – Елшица", не се изисква изготвянето на ОВОС. Както разбирате, не може да се пренебрегва и мнението на специализираните контролни органи. Що се отнася до етапа, на който се намира проектът, с протокол на вътрешна комисия от 25 септември 2002 г. са приети за завършени етапите по техническата и биологична рекултивация на обект на хвостохранилище – Елшица, и е установена годността за приемане на обекта.
В заключение Ви информирам, че на 6 август т. г. в Министерството на икономиката се проведе среща с участието на парламентарните секретари на Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, експерти от двете министерства, управителя на дружеството-възложител и ръководителя на авторския колектив, изготвил доклада по ОВОС. Взето е решение доработеният доклад с включен в него план за собствен мониторинг да бъде представен до края на м. септември 2003 г. за разглеждане от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Пангарова, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
Надка Пангарова (НИЕ): Уважаема госпожо министър, никой не оспорва това, че няма нормативно основание за ОВОС или доработване на доклада, но тук става въпрос за един проблем, който е възникнал и стои вече няколко години и смущава няколкостотин хиляди жители от Елшица и от съседните й села. Затова настояваме за доработване на този доклад по ОВОС, тъй като в него има две-три възлови неща, на които жителите на селото и съседните села държат да чуят отговора на експертите. Това е да се изясни каква е устойчивостта, трайността и водонепропускливостта на полимера след 18 месеца – става въпрос за полимера "сол-цимент", тъй като при първия проект с този полимер становището на РИОС – Пазарджик, е отрицателно, тъй като не е ясно каква е трайността на полимера в кисела среда.
Второ, трябва да се разработи оценка за здравния риск на населението, обитаващо околната среда, като се предложат конкретни мерки за здравна защита и управление на риска. Сигурно знаете за това масово нашествие на малки жабички, а специалистите от РИОС предвиждат догодина според популацията на животинската верига там да се появят змии и други животни.
Трето, да се направи подробен анализ и оценка на риска за завръщането на фауната върху територията на хвостохранилището и преминаването на тежките метали в хранителната верига.
С оглед на това, че това са въпроси, които имат значение за хората, имат обществено значение, първият ми въпрос е дали вашата лична позиция ще бъде да се доработи този доклад с оглед интересите на населението, с оглед запазване на тяхното здраве и живот. Знаем, че няма нормативно основание.
И вторият ми въпрос е: по Постановление № 140, което е за рекултивация на тези терени, нарушени от минните дейности, са противоречиви мненията дали може да се стъпи на Наредба № 26 за опазване на земеделските земи. Ако не може да се стъпи на нея, тогава на кой нормативен документ би трябвало да се извърши тази рекултивация на нарушени терени от минни дейности, тъй като знаете, че при първия проект освен този полимер бяха използвани отпадни води от градска пречиствателна станция – Пловдив, с наличие на битови и промишлени отпадъци, със съмнение за наличие на тежки метали, чийто отговор още не е даден? Поради важността на проблема Ви моля за отговор на тези два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря ви.
Госпожо Шулева, имате право да отговорите на допълнителните въпроси в рамките на пет минути. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Пангарова! Предполагам, че не очаквате, че министърът на икономиката може да влезе в дебат по чисто технически проблеми, които Вие току-що поставихте. Не мисля, че бихме могли да дискутираме подобни неща по време на парламентарния контрол. Вече отговорих, че е взето решение доработеният доклад да бъде включен за приемане от Министерството на околната среда и водите. А всички ваши технически въпроси и подробности, от които се интересувате – бих могла да осигуря експерти, които да Ви дадат точен отговор, но предполагам, че не очаквате да вляза в дискусия по технически въпроси в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник министър-председател.
Госпожо Пангарова, имате две минути да изразите Вашето отношение към отговорите.
Надка Пангарова (НИЕ): Благодаря Ви, господин председател.
Става въпрос за полимери и за всички други неща, с които е правена рекултивацията. Не мисля, че тези въпроси са технически, тъй като те касаят здравето на населението и към тях има голям обществен интерес. Така че при добро желание от всички страни би могло да се намери добро решение на проблема в интерес на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Преминаваме към питане от народния представител Александър Маринов относно взетите мерки за изпълнение на условията по договора за приватизация на "Инкомс телеком холдинг" АД. А питането на господин Маринов е към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Шулева.
Господин Маринов, имате думата да развиете Вашето питане.
Александър Маринов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моля да ми отговорите какви са условията по договора за приватизацията на "Инкомс телеком холдинг" АД – София и как се изпълняват и съответно какви мерки са взети, ако не са изпълнение тези условия.
Известни са ни скандалите около приватизацията на това дружество. Известно е, че бившият ръководител на Агенцията за приватизация Захари Желязков беше обвинен, че е сключил неизгодна приватизационна сделка за дружеството с купувач, чиито капитали са съмнителни. Но, разбира не, обвиненията срещу него се оказаха неоснователни и той беше оправдан от съда. Това само забави приватизационната сделка и ръководството на Агенцията за приватизация по време на управлението на НДСВ я финализира с други купувачи на много по-ниска цена при по-неизгодни условия, но това е друга тема. Моят въпрос не е за цената на сделката, а е чисто социален. Надявам се, че Вие като бивш социален министър сте съпричастна към проблемите на работещите в завода. Избирателите от моя избирателен район и по-точно работниците от телефонния завод в Белоградчик, който е клон на "Инкомс телеком холдинг" АД, се интересуват от условията по приватизационната сделка и изпълнени ли са те, ако ли не – какви мерки са взети за тяхното изпълнение? Те питат кога новите собственици на приватизираното дружество ще изплатят трудовите им възнаграждения за минало време, кога ще се направят съответните осигурителни и здравноосигурителни вноски, тъй като в момента има неизплатени заплати и невнесени вноски за 2001-2002 г. Много от напусналите работници и тези, които бяха съкратени, не са получили обезщетенията си за съкращения. Поради невнасянето на осигурителните и здравните вноски много работници не могат да ползват част от трудовия си стаж за пенсиониране, както и не могат да ползват безплатно медицинско обслужване и лекарства.
Имам информация, че по време на приватизацията по сметките на дружеството е имало около 6 млн. щатски долара, които са получени като оборотни активи от купувачите. Вярно ли е това и няма ли Агенцията за следприватизационен контрол да санкционира купувачите за неизпълнено от тях условие по договора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринов.
Има думата министърът на икономиката госпожа Шулева да отговори на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Маринов! Преди да отговоря на конкретните въпроси бих искала и аз на свой ред да припомня, че скандалите около приватизацията на “Инкомс телеком холдинг” имат дълга предистория. Без да се спирам на подробностите, ще припомня, че една от причините за отмяна на първата сделка е недекларираният произход на притежаваните средства от страна на купувача. Ето защо смятам, че забележката за по-ниската цена, на която дружеството е продадено по време на управлението на НДСВ, е неуместна. След обявяването на нови процедури договорът за приватизационна продажба на 90% от капитала на “Инкомс телеком холдинг”, 40% от капитала на “Инкомс ирет”, 29% от капитала на “Инкомс сет” и 40% от капитала на “Инкомс битова техника” е сключен на 25.10.2002 г. между Агенцията за приватизация и купувачът “ЦСИ – търговско и подкрепящо дружество” ООД със седалище и адрес на управление във Виена. Договорната цена по сделката е 9 млн. лв., платими както следва: 70% от цената, възлизаше на 6 млн. 300 хил. до деня на подписване на договора по реда, предвиден в Ðамковото споразумение с Кралство Испания за изплащане на дълга на “Минералбанк” чрез участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия; 11% от цената, възлизаща на 1 млн. лв. чрез банков превод в доверителна сметка в срок от 20 календарни дни от датата на подписване на договора и 19%, възлизащи на 1 млн. 200 хил. чрез банков превод в срок от 20 дни от датата на подписване на договора.
Съгласно сключения приватизационен договор, купувачът поема следните задължения. Да не извършва промяна на основния предмет на дейност за срок от три години от датата на придобиване на собствеността върху акциите. Да не намалява акционерното си участие в капитала на холдинга под 51% за срок от три години от придобиване правото на собственост върху акциите, освен с предварително писмено съгласие на продавача. Да не допуска решение за ликвидация за срок от 3 години. Да извърши в холдинга и дъщерните му дружества инвестиции, възлизащи на не по-малко от 25 млн. лв. за срок от три години, съгласно инвестиционна програма, а именно: през първата година 760 хил.; през втората година 8 млн. 520 хил.; и през третата година – 15 млн. 720 хил. Да осигури поддържане на годишна средносписъчна численост на персонала в холдинга и дъщерните му дружества за период от три години, съгласно програмата за трудова заетост, а именно: през първата година – 1000 души, през втората – 2000, през третата – 3000. Да предоставя писмени отчети за изпълнението на поетите ангажименти. Първият отчетен период обхваща времето от прехвърляне на собствеността върху акциите до 31 декември 2003 г. И първият отчет се представя до 31 март 2004 г. Срокът за изпълнение на задължението все още не е изтекъл и към момента няма информация относно изпълнение на поетите от купувача ангажименти.
Да осигурява необходимата информация за изпълнението на задълженията, както и да осигурява достъп за извършване на проверки в холдинга и дъщерните му дружества за срок от три години.
В договора за приватизационна продажба не са предвидени изрични ангажименти за купувача по отношение уреждането на задължения към персонала, които да са обект на следприватизационен контрол.
По повод постъпилото питане е изискана информация от купувача относно уреждането на задълженията към персонала на Телефонен завод град Балчик. С писмо от 24.07.2003 г. купувачът е уведомил Агенцията за следприватизационен контрол за следното. През 2002 г. на клон “Телефонен завод” град Белоградчик, са преведени 363 хил. лв., които изцяло са послужили за изплащане на заплати, социални и здравни осигуровки към тях и плащания по ревизионни актове, издадени от НОИ и Данъчната администрация. През 2003 г. към клона са приведени 172 хил. 505 лв., част от които целево са насочени за покриване на стари задължения за трудови възнаграждения, а друга част - за текущи задължения на клона към доставчици с цел средствата, калкулирани в клона, да бъдат изразходвани за заплащане на задълженията му към неговите работници.
Усилията на новия собственик в клон “Телефонен завод” град Белоградчик, са насочени към съхраняване на завода като функциониращо предприятия чрез обновяване на производството му и повишаване квалификацията на работниците.
Що се касае до наличните суми по сметките на дружеството, съгласно последния счетоводен баланс, изготвен преди сключване на сделката, и на справките за наличностите на парични средства на “Инкомс телеком холдинг” АД, към 31 септември 2002 г., които са приложени към приватизационния договор, не е констатирано наличието на сума в размер на 6 млн. долара. Към 30.09.2002 г. холдингът е разполагал с 3 млн. лв., 24 хил. долара и 32 хил. евро. Агенцията за следприватизационен контрол стриктно ще следи за изпълнението на поетите от купувача ангажименти, възникнали по силата на сключения приватизационен договор.
След представяне на необходимите отчетни документи за първия отчетен период, който все още не е приключил и в случай, че се констатира неизпълнение на задължението, агенцията ще приложи предвидените в договора санкционни разпоредби. Към настоящия момент няма констатирани нарушения и не е налице основание за санкциониране на купувача. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Маринов, заповядайте. Имате право да зададете два доуточняващи въпроса, ако счетете за необходимо.
Александър Маринов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, моите два уточняващи въпроса са следните.
Първо, можете ли да ми отговорите каква част от задълженията към работниците в завода, представляват тези суми, които цитирахте за издължаване към момента?
И вторият ми въпрос е: известно ли Ви е, че адвокатите на дружеството са уговаряли работниците, които са завели дела за неизпълнени задължения по отношение на дължимите плащания спрямо тях, да оттеглят исковите си молби с обещанието, че на място в завода лично представителите на дружеството ще погасят дължимите им задължения, за да се избегнат съдебните процедури?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринов.
Госпожо Шулева, имате думата за отговор на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Маринов, не се наемам да играя ролята на счетоводител на завода в Белоградчик, но мога да Ви кажа, че задълженията към работниците, към персонала към 30.09.2002 г. са в размер на 144 хил. лв., а аз преди малко Ви казах, че през 2003 г. са приведени 172 хил. лв. Разбира се, за социални осигуровки има допълнително 87 хил. лв. към същата дата 30.09.2002 г. Общата сума, която е приведена за покриване на стари задължения е 172 хил. лв., така че бихте могли сам да си направите аритметиката.
Що се отнася до въпроса Ви, свързан с това кой кого е уговарял, на мен не ми е известна подобна информация. Разбира се няма как да ми бъдат известни уговаряния между този и онзи. Ако, разбира се, съществува някакво официално оплакване, жалба или нещо подобно, ние бихме могли, разбира се, да се занимаем.
Освен това съм ви подготвил писмени справки във връзка с въпросите, които сте задали. Ако проявявате интерес, бих могла да ви ги предоставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Маринов, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
Александър Маринов (ПСОДС): Уважаема госпожо Шулева, аз съм доволен за това, че Вие сте изготвили поисканите от мен справки. Трудно ми е да дам отговор дали съм удовлетворен като цяло от отговорите на въпросите, които поставих. По-важно е дали моите избиратели ще бъдат удовлетворени от това, което чуха от Вас до момента. Те искрено вярват във Вас, като бивш социален министър, че Вие сте съпричастна към техните проблеми и ще направите всичко възможно, разбира се в рамките на своите правомощия, да бъде упражнен съответният контрол и да бъдат удовлетворени техните интереси, като съответно предават и своята покана към Вас да ги удостоите с посещения в избирателния район, конкретно в Телефонния завод в Белоградчик. Лично ще можете да чуете много от проблемите им, които са чисто социални проблеми. Вярвам, че ще вземете отношение, както сте го правили като социален министър, така и в качеството Ви сега на министър на икономиката и вицепремиер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринов.
Народният представител Васил Калинов е отправил актуален въпрос към Министерството на икономиката за съхраняване на културен дом в Чипровци като средище за духовен, културен и обществен живот.
Заповядайте, господин Калинов, да развиете Вашия актуален въпрос.
Васил Калинов (КБ): Благодаря, господин Лютфи.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! През 1971 г. е открит за експлоатация в град Чипровци културен дом, който има киносалон с 420 места, репетиционни зали, гримьорни, библиотека, като инвеститор е държавното Минно предприятие “Чипровци”, приемник сега е “Чипровци” ЕАД, в ликвидация. В изграждането на обекта с доброволен труд е участвало населението на общината и от въвеждането в експлоатация на сградата през 1971 г., както казах, досега тя е включена в капитала на “Чипровци” ЕАД, в ликвидация. Културният дом се ползва безвъзмездно и стопанисва от читалище “Петър Богдан” в Чипровци и от самото му начало до днес се използва само за читалищна дейност.
Предвид задължението на “Чипровци” ЕАД, в ликвидация, към кредитора, Агенцията за държавни вземания е образувала дело по принудително изпълнение по ДПК и ако сградата бъде продадена и престане да изпълнява досегашните си функции, обществеността на Чипровци ще бъде лишена от един естествен център за културен и обществен живот, да не говорим, че ще бъде скандализирана от дейността и действията, които се предприемат сега от управляващите.
Общинската администрация чрез действията на господин Люсиен Симеонов – кмет на общината, нееднократно е правила опит да придобие собственост върху сградата, без да среща, за съжаление, досега разбиране от различните ведомства. Именно във връзка с това, госпожо министър, Ви моля да ми отговорите на въпроса ще направи ли необходимото Министерството на икономиката за прехвърляне собствеността на Културния дом на община Чипровци с цел съхраняването му като средище за духовен живот в община Чипровци, като собственост на общината? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Калинов.
Госпожо министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Преди всичко бих искала да Ви уверя, че Министерство на икономиката е съпричастно към проблемите на гражданите на община Чипровци, свързани със съдбата на Културния дом на общината и прави всичко възможно да не се стигне до неговото закриване. Въпреки комплицираната ситуация по ликвидацията на рудодобивното предприятие “Чипровец”, в чиито активи е въпросният обект, до разпоредителни действия с Културния дом от страна на ликвидаторите не се е пристъпило, за което основен принос има и Министерство на икономиката.
Каква е ситуацията в момента? С приемането на Националната програма за развитие на рудодобива и поради доказана неефективност, е предвидено на рудник “Чипровци” да се извърши техническа ликвидация. Със заповед на министъра на икономиката от 15 май 2000 г. се прекратява дружеството чрез ликвидация по реда на Глава ХVII от Търговския закон. Действително от 1971 г. досега Културният дом се стопанисва и ползва безвъзмездно от читалище “Петър Богдан” към община Чипровци и се използва само за читалищна дейност. Смятам, че това обстоятелство потвърждава добронамереността в действията на търговското дружество “Чипровци” ЕАД, и на Министерство на икономиката като принципал. С цел съхраняване на Културния дом като средище за духовен, културен и обществен живот в общината, в последните шест месеца общинска администрация Чипровци е отправила искане до Министерство на икономиката за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху Културния дом. На този етап безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост не може да се осъществи поради обстоятелството, че “Чипровец” ЕАД е в процедура по ликвидация и основната задача на процедурата е осребряване на имуществото с цел удовлетворяване на кредиторите на дружеството. Безвъзмездната сделка е възпрепятствана и от редица други обстоятелства, а именно: съгласно общия принцип в правото, цялото имущество на дружеството служи като обезпечение на неговите кредитори; безвъзмездното разпореждане с актив би увредило интересите им. Нещо повече – една такава сделка е недействителна по отношение на кредиторите и води след себе си възможност за атакуването й по съдебен ред.
С постановление от м. февруари 2002 г. Регионална дирекция на Агенция “Държавни вземания” – Видин е наложила възбрана върху имуществото на дружеството, включително и върху обекта Културен дом. Както Вие посочвате, Агенцията за държавни вземания е образувала дело по принудително изпълнение по реда на ДПК, което само по себе си ограничава възможностите на Министерство на икономиката да се намеси в действия, които са от компетентността на друга държавна структура, също и да поеме гаранция от нейно име.
Като решение на проблема областният управител на град Монтана е направил предложение за намаляване на капитала на “Чипровец” със стойността на Културния дом при безвъзмездното му прехвърляне. За съжаление, и тук трябва да отбележа, че в момента и това е невъзможно, на първо място поради факта, че дружеството е в ликвидация, и на второ място, поради изискванията на Търговския закон във връзка с намаление на капитала. В защита на кредиторите е посочено, че преди обнародване на решението за намаляване на капитала се прилагат правилата на чл. 150 и чл. 153 от същия закон. Това означава, че “Чипровец” ЕАД трябва да заяви, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати задълженията си на кредиторите, които не са съгласни с намаляването. Именно тези законови изисквания не могат да бъдат изпълнени от дружеството.
В случая има следната неблагоприятна ситуация. От една страна, наличие на значителни по размер задължения към кредиторите, което възпрепятства възможността за безвъзмездно прехвърляне собствеността на Културния дом, а от друга страна - наложени обезпечителни мерки от Агенцията за държавни вземания върху същия този актив с цел защита интересите на кредиторите, какъвто се явява държавата с определени публични вземания от дружеството. Ако се запознаете с публикации в “Държавен вестник”, средствата за масово осведомяване и Интернет-страницата на Министерство на икономиката, ще се уверите, че периодично се насрочват и провеждат търгове за продажба на имущество на “Чипровец” ЕАД. С приходите от тези продажби приоритетно се погасяват задължения към кредиторите, които са основната пречка да се пристъпи към реализирането на идеята за безвъзмездно прехвърляне на Културния дом. Министерство на икономиката, както и обществеността в град Чипровци, желае да запази огнището на читалищна дейност в него. Добронамереността на нашите действия е съпроводена от пълна прозрачност на процедурата по продажба на активи и аз се надявам наистина в скоро време да се покрият задълженията на кредиторите и да имаме възможност да реализираме тази очаквана от жителите на град Чипровци сделка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Калинов, заповядайте, имате думата за реплика.
Васил Калинов (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо Шулева, искам да Ви кажа съвсем откровено, че съм изключително удовлетворен от Вашия отговор относно това, че сте се запознали достатъчно детайлно с проблема, който има в Чипровци. Зная, че действията и възможностите, които имате за действие, всъщност са изключително малко. Но се надявам, че ще изпълните всичко, което казахте, тази добронамереност, която декларирахте от трибуната, и ще направите всичко възможно действително читалището да бъде предоставено на община Чипровци. Още повече, че днес се откриват и тържествата по повод на 315-годишнината от Чипровското въстание, 90-годишнината от рождението на художника Георги Павлов-Павлето, и 35-годишнината от обявяването на Чипровци за град.
Предполагам, че този отговор, който Вие дадохте, ще бъде поне искрица надежда в празненствата, които осъществяват сега чипровци относно това, че действително те ще съхранят и запазят за културна дейност дома, който имат в центъра на град Чипровци. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, с това приключи парламентарният контрол.
Да благодарим на заместник министър-председателя и министър на икономиката за участието в парламентарния контрол и да й пожелаем приятна работа.

Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, продължение.
Заповядайте, проф. Мирчев, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз представих чл. 41. Господин Благой Димитров взе отношение по него и защити своето предложение.
Остана, ако има допълнителни въпроси или изказвания и да гласуваме неподкрепените предложения на господин Благой Димитров и на Валери Димитров и Нина Чилова. Иначе аз съм прочел текста на чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, имате думата, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз направих процедурно предложение и ще Ви помоля да видите в стенограмата – да се отложи гласуването на текста на чл. 41.
Нека да мотивирам все пак предложението си за отлагане на гласуването на текста – идеята беше да се разпише в разходната част норма, която да казва от кое перо по приходите от лицензионни такси къде и как да се разходват средствата. Това е изписано в моето предложение.
Аз съжалявам, господин председател, преди почивката не бяхте водещ на заседанието, но на практика има направено предложение и то е отразено в стенограмата. То беше направено буквално секунди преди почивката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Значи, Вие правите процедурно предложение обсъждането на първо четене на чл. 41 да бъде отложено.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз ще проявя коректност към предложението на господин Благой Димитров, въпреки че от Министерството на финансите категорично казаха, че такава схема, каквато той предлага, е невъзможна за финансирането у нас. Нека да подкрепим предложението и да отложим този текст, което ще даде възможност оттук нататък да започнем малко по-делово да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие приемате процедурното предложение за отлагане.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение чл. 41 по реда на вносителя да бъде отложен.
Моля, гласувайте.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. В противен случай ще бъда принуден да направя поименна проверка.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението за отлагане на чл. 41 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 42 и чл. 43, тъй като всички предложения са приети, ще ги прочета заедно.
По чл. 42 Люцкан Далакчиев оттегля предложението си.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 42 на вносителя да отпадне.
По чл. 43 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан. Предложението се оттегли.
Има предложение на Петър Мутафчиев, което също е оттеглено.
Има предложение на Люцкан Далакчиев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 43, който става чл. 41, да придобие следната редакция:
“Чл. 41. Комисията съставя и ежегодно до 30 май публикува на страницата си в Интернет проект за очакваните приходи по чл. 40, ал. 1, точки 1-7 и за съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя за съгласуване на министъра на финансите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по чл. 43 и чл. 43? Няма.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 42, което се подкрепя от комисията.
Гласуваме отпадането на чл. 42. Комисията подкрепя предложението.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на чл. 42 е прието.
Гласуваме новата редакция на чл. 43 така, както беше представена от председателя на комисията проф. Мирчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 44 има предложения от народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан, от народния представител Петър Мутафчиев, от народния представител Люцкан Далакчиев. Те са подкрепени от комисията.
Предложение от народния представител Благой Димитров:
В чл. 44 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Констатираните дефицити, съгласно ал. 1 се отразяват в бюджета на комисията за следващата година”.
Предложението не е подкрепено от комисията, тъй като няма и такава практика по информация на Министерството на финансите и представители на Комисията по бюджет и финанси.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 44, ал. 1 думата “дейността” се заменя с “административната дейност”.
Това предложение също не е подкрепено.
Комисията предлага чл. 44, който става чл. 42, да придобие следното съдържание:
“Чл.42. (1) В случай, че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите за дейността на комисията, разликата се покрива от годишни лицензионни такси за осигуряване дейностите по регулиране, които се заплащат от обществени оператори, извършващи далекосъобщителни дейности въз основа на индивидуални лицензии.
(2) Размерът на таксите по ал. 1 се определя в съответствие с очакваните приходи от дейността на операторите по ал. 1, пропорционално разпределени между тях.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията до 30 септември на текущата година предлага ежегодно на Министерския съвет да приеме размера на таксите по ал. 1 за включване в Тарифата за таксите, които се събират от комисията по чл. 223, ал. 1. Таксите се събират от 1 януари на следващата година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми колеги! Господин Мирчев преди малко спомена, че от Министерството на финансите са казали, че няма такава практика, но вижте какво се получава – ако се появи дефицит за текущата година, той се покрива от индивидуалните лицензионни такси на обществените оператори. Обаче, ако има някакъв остатък, това означава, че остатъкът отива в хазната. Аз така разбирам механизма в момента, който обсъждаме.

Това, което аз предлагам, има връзка с отложения преди малко текст. Тоест, ако разпишем, че разходите са в пряка зависимост с приходите по отношение на лицензионните такси, тогава аз си мисля, че много малка е вероятността – разбира се, на базата на прогноза за следващата година, която тук приехме – да се явят дефицити, големи или драстични остатъци. Аз не знам дали господин Мирчев ще се съгласи да видим и да помислим по този текст, защото практиките, уважаеми госпожи и господа, ги създаваме ние със закон, а министерството изпълнява това, което гласуваме ние.
За мен е нецелесъобразно и несправедливо остатъкът да се прибира, а дефицитите да се покриват от обществените оператори чрез лицензионни такси. Тоест, не може остатъкът да се прибира от държавата, а примерно операторите да покриват дефицита, ако има такъв. Трябва да има някакво урегулиране. Ако обаче остатъкът остане в Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя е първостепенен разпоредител – вече приехме такава норма, тогава не е необходимо да товарим операторите допълнително с такси, които да покриват дефицити евентуално.
Това ми е и аргументът, за да дам това предложение. Просто трябва да има някаква пазарна справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов по чл. 44, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 27, против 62, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 76, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 44, който става чл. 42, с редакционната корекция, която господин Мирчев направи в залата.
Гласували 100 народни представители: за 80, против 10, въздържали се 10.
Текстът се приема.
Следва Глава четвърта, Раздел l.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава четвърта – Далекосъобщителни оператори”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания и предложения по наименованието на Глава четвърта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел l - Общи разпоредби”.
Предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова:
“В Глава четвърта заглавието на Раздел l се изменя така: “Видове оператори”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е прието.
Комисията подкрепя предложението и предлага заглавието на Раздел l да стане: “Обща разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на Раздел l? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров и госпожа Чилова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 9, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за наименование на Раздел l.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 45 има предложение на народните представители Анели Чобанова, Исмет Саралийски и господин Чонков.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като текстът се съдържа в § 2 от Допълнителните разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) Далекосъобщителните оператори са обществени и обособени.
(2) Обществен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа и/или осъществява далекосъобщения чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.
(3) Обособен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа за собствени нужди въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! В чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е записано: “При внасяне на законопроекти и изказвания в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов интерес е длъжен – от обсъждания проблем – да разкрие този интерес”.
Аз виждам, че господин Чонков – съжалявам, че не е в залата – е направил предложение. Твърдя, че господин Чонков чрез родствени връзки има кабелни оператори в Хасково. Оттук нататък от етични съображения аз не искам да разкривам кои са фирмите, но държа да бъде спазено условието на чл. 103. Тоест, или той да не участва в гласуването, или да си оттегли предложенията, защото законът, правилникът, особено в това морално измерение, трябва да бъде еднакъв за всички. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров, но нищо не мога да направя в момента с приложението на чл. 103.
Други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Павлов.
Иван Павлов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
От изказването на господин Мирчев разбрах, че това предложение на тримата народни представители е прието от комисията и е формулирано в Допълнителните разпоредби. Въпросът ми е дали е взет същият текст или има редакционни изменения, тъй като срещу този текст, така както е приет, аз имам възражения, що се отнася до регионалните програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Павлов, в момента не е отразен в съдържанието на чл. 45 и не е необходимо сега да го дискутираме. Когато се приемат Допълнителните разпоредби, тогава ще дискутираме.
Има ли други изказвания по чл. 45?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Госпожо председател, аз Ви разбирам, Вие сте в неловко положение, тъй като господин Чонков го няма. Но за да бъдем принципни, предлагам да отложим разглеждането на чл. 45, нищо че тези промени са проектирани в Допълнителните разпоредби. Аз твърдя – вижте текстът какъв е – че има пряко касателство този текст, независимо къде е разписан, с кабелните оператори. Това е и мотивът ми да направя това предложение. Това е принципен въпрос. Разбира се, ако мнозинството реши, да не подкрепи моето процедурно предложение, но нека наистина този въпрос, който е изключително важен от морална гледна точка, да бъде изяснен. Комисията подкрепя предложението по принцип, като текстът се съдържа в § 2 от Допълнителните разпоредби. Вие предлагате да дискутираме, когато стигнем до § 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, защото ние в момента не обсъждаме това предложение, ние обсъждаме текста на комисията, което е всъщност текстът на вносителя, а не текстът на господин Чонков и на останалите народни представители.
Благой Димитров: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме, ако няма други изказвания, чл. 45 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Раздел втори – "Далекосъобщителни оператори със значително въздействие върху пазара".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаещи да се изкажат по наименованието на раздел втори няма.
Моля да гласуваме наименованието, подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 46 има предложение на народните представители Анели Чобанова, Исмет Саралийски и Господин Чонков, което не е подкрепено от комисията – в чл. 46 се създава нова ал. 5:
"(5) Процедурата за определяне на операторите със значително пазарно въздействие се инициира от самия оператор или по решение на Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията."
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е прието.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията – в чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашните алинеи 1, 2 и 3 се отменят.
2. Създава се ал. 1 със следното съдържание:
"(1) Обществен оператор има значително въздействие върху пазара, ако притежава пазарен дял по-голям от 25 на сто (по брой абонати в съответните дейности и географски принципи) от съответен далекосъобщителен пазар и ако самостоятелно или съвместно с друг оператор, с който са свързани лица по смисъла на Търговския закон:
1. оказва въздействие върху съответния пазар независимо от поведението на конкурентите и потребителите;
2. реализира оборот, съставляващ съществен дял в общия обем на съответния пазар;
3. оказва съществено въздействие върху средствата за достъп до крайните потребители;
4. притежава натрупан опит и реализира значителни финансови ресурси при предоставянето на услуги на съответния пазар."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 2."
Комисията предлага чл. 46, който става чл. 44, да придобие следното съдържание:
"Чл. 44. (1) Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение определя, че обществен оператор има значително въздействие върху пазара, когато операторът притежава дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар с териториален обхват, определен в лицензията му.
(2) Комисията може да определи, че оператор има значително въздействие върху пазара при дял по-малък от 25 на сто от съответния пазар.
(3) Комисията може да определи, че оператор няма значително въздействие върху съответния пазар при дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния пазар.
(4) Решението по алинеи 2 и 3 се основава на:
1. способност на оператора да оказва въздействие върху съответния пазар;
2. размер на дела на реализирания оборот от оператора в общия обем на съответния пазар;
3. степен на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители;
4. достъп на оператора до финансови ресурси и натрупан опит при предоставяне на услуги на съответния пазар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще помоля всички, които са в залата, макар че останаха малко народни представители
в късния петъчен пленарен ден, прочетете внимателно текста, който има окончателна редакция, прочетена преди малко от господин Мирчев. Вижте какво казва текстът: значително въздействие върху пазара, тоест монополист оператор е, ако има 25 на сто от съответния пазарен дял; другата алинея казва: да, обаче ако има по-малко от 25 и КРС ако реши, пак е монополист; другата алинея казва: може и повече от 25 на сто да има, обаче пак КРС ако реши, пак е монополист.
Аз питам вносителите, разкажете ми логиката. За такива определения аз казвам, че това е дървено желязо. Кога, питам аз, един далекосъобщителен оператор в съответния пазар е монополист? Много моля да се изтълкува кога - когато има 25, когато има по-малко от 25 или когато има повече от 25? Виждам, заимствали сте от моя текст, макар че е отхвърлен текстът ми…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Едно към едно от директивата, която Вие много обичате да цитирате.
Благой Димитров: Директивата… Аз ще започна да ви чета експертизата на Европейската комисия. Това е пълен абсурд! Аз мисля, че в Европейската комисия четат директивите, господин Мирчев, отворете точно за тези текстове и ще видите какъв смехотворен, да не кажа по-тежка дума, коментар има в експертизата. Не може, когато говорим за монополист на пазара, да няма ясна дефиниция. Искате ли да ви кажа каква е опасността? КРС, комисарите, които вчера искаха да получават големи заплати, които искаха сами да си вдигат заплатите с 25 %, със собствени нормативни актове, сега в момента искат сами еднократно да определят кой е монополист на пазара. Това искат в момента, това е записано.
Много ще ви моля, вразумете се! Госпожо председател, Вие сте уважаван юрист, прочетете внимателно текста и е добре тук да помислим и да вземем отношение. Или да го отложим – това е абсурден текст. Така както е написан, не е ясно кога един далекосъобщителен оператор има значително въздействие върху пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има думата господин Симеонов – директор на Диреция “Политика в далекосъобщенията” в Министерството на транспорта и съобщенията.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Става дума за основоположен, фундаментален текст в закона. Преди да дам разяснения за текста на закона, трябва да дам разяснения за две неща.
Първо, в закона е приложена европейска рамка “Достижения на правото 1998-2000 г.”.
Второ, след “1998 – 2000 г.” има нова европейска рамка, която, в известен смисъл, е по-либерализирана.
Ние, вносителите, сме се съобразили стриктно, думата “стриктно” сигурно трябва да я повторя три пъти, с изискванията на експертизата на Европейската комисия да се приложи европейска рамка “1998-2000 г.”. От тази гледна точка, предлаганият член е буквален превод на Европейската директива 97/33. Оттук, ако се постави въпросът: веднъж 25% оператор със значително въздействие върху пазара; втори път – може да е под; трети път – може да е над, и възниква въпросът как да се определи? И това било субективно. Отговорът на тази дилема е § 4 на текста и той е по Европейската директива. Европейската директива казва, че:
“Решението се взима само и единствено въз основа на:
1. способност на оператора да оказва въздействие;
2. размер на дела на реализирания оборот;
3. степени за въздействие на операторите;
4. достъп на оператора до финансови ресурси.”
Само при тези обстоятелства комисията решава и да е под, и да е над кой да бъде оператор. Така правят и европейците, такава е директивата, такава е практиката и друг вариант не може да има.
Аз призовавам да се съобразим с европейската практика и да гласуваме текста, предложен от комисията, защото това е европейското виждане, европейската практика и европейското настояще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Павлов.
Иван Павлов (НДСВ): Благодаря госпожо председател.
Правя предложение за отлагане на гласуването по този текст със следните мотиви: да се провери доколко този текст отговаря на европейските директиви и чисто редакционното му изписване дали не влага някакъв друг смисъл от тези директиви, тъй като и вчера бяхме свидетели на желание за навлизане в малко по-различни сфери в друга част от законодателството. Давам пример с опита за желанието за сертифициране на всички уреди и технологии, които се използват в далекосъобщенията от КРС, при положение че има Институт за сертификация. А тук, обръщам внимание на народните представители, че има Комисия за защита на конкуренцията, която е създадена по специален закон и която по същата логика би следвало да бъде и органът, който да определя тези монополисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Правя обратно процедурно предложение. Искам да заявя съвсем отговорно, че Комисията по транспорт и телекомуникации много добре се запозна с експертизата на Европейския съюз по Закона за далекосъобщенията, за разлика от други експертизи по други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има две процедурни предложения. Едното е от господин Павлов – да се отложи разглеждането и гласуването на чл. 44.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 35, против 105, въздържали се 2.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително, както беше казано и от вносителите, текстовете, които са свързани с операторите за значително въздействие на пазара, са от изключителна важност, защото те до голяма степен ще определят конкурентоспособността на пазара на телекомуникационни услуги и либерализацията на този пазар.
Текстът, който беше внесен първоначално от вносителя, беше остро разкритикуван от Европейската комисия в становището, специално ал. 2 на предложения текст в чл. 46. Вярно е, че в текста, който е предложен в момента за разглеждане, тази критика е отчетена и ал. 2 няма изобщо такъв вид. Но това, което всъщност създава не само неяснота, но дава възможност по един субективен начин да бъдат определени операторите дали имат или нямат значително въздействие върху пазара, е кумулативната същност на първите три алинеи.
Първата алинея дава общото правило, дава принципа и няма смисъл отново да я чета. Записано е явно: “притежава дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар с териториален обхват, определен в лицензията му.” Това е правилото. След това се дават две следващи алинеи, които изчерпват абсолютно всичко – от 0% до 100%. Защо? Защото в ал. 2 се казва, че може да се определи такъв оператор, че има значително въздействие върху пазара и при дял по-малко от 25%. При колко? Дори и при 1%. Някой ще каже: абсурдно е. Абсурдно е, но е законно, защото законът не фиксира нищо отдолу. А след това пък се казва, че и при повече от 25% от съответния пазар, ако един оператор има дял, той пак може да бъде определен, че няма значително въздействие върху пазара дори и да има 40 и 50%.
И след това, забележете, в ал. 4, това което наистина е съобразено с Директива 97/33 на Европейската общност, се изброяват четирите критерии, но те са едновременно валидни за всички изключения и по същество не представляват ясна рамка в кои случаи тези изключения могат да бъдат приложени и кога това е невъзможно.
Така записан чл. 44 дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията, независимо за какъв оператор, в зависимост единствено от тяхната субективна воля, да ги определи като оператори със значително въздействие върху пазара, дори да имат и 5% от тоя пазар или да определи, че нямат значително въздействие върху пазара дори да имат 50% от този пазар.
Аз не виждам тук законовите ограничения, които наистина да дадат една ясна рамка на решаване на този, повтарям, изключително важен въпрос. Европейското законодателство по въпросите, свързани с оператори със значително въздействие върху пазара, е много стриктно, защото това определя конкурентоспособността. Иначе ще се окаже така, че реално пазарът не е либерализиран и ще остане в ръцете на 2-3 оператори, които просто са се договорили по определен начин с определени лица.
За съжаление, госпожо председател, не мога да предложа отново да се гласува за отменяне на текста, но начинът, по който е формулиран, няма да доведе до прецизна формулировка на тези оператори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.

Петър Мутафчиев (КБ): Честно казано, притеснен съм от непрекъснатите атаки, които се опитваме да наложим в закона чрез текстовете към сегашната и бъдещата Комисия по КРС. Като че ли искаме да имаме един орган, който да бъде независим, а същевременно да го ограничим до такава степен, че да е зависим от всички нас.
Това е впечатлението, господин Иванов, което се създава, и ще помоля всички народни представители да търсим баланса точно в това. В този закон трябва да намерим реалното регулиране на пазара и то да бъде от една независима комисия. Тук започнахме големите спорове за големите заплати, не знам дали действително ще са толкова или не, но върнахме този текст, ще го разгледаме, ще им отрежем заплатите, няма проблем. Но когато става дума за правомощията – нека да бъдем много внимателни. Прави са вносителите, че текстът е съобразен с това, което е залегнало в директивите на Европейския съюз. Прави сте и Вие донякъде, че има съмнения, ако КРС няма добрата воля, но там са пет члена, които да взимат решения, дайте да се разберем, да определя субективно кой е с определящ дял в телекомуникационния пазар, кой е операторът и кой не е с въздействие върху пазара. Нека да запазим текста такъв, какъвто е в този момент. Трябва да има подобно изключение. Вие добре го разбирате, а в нормативните актове, които ще бъдат издадени, да се регламентира ясно какви са критериите. В противен случай трябва да се върнем към онзи стар текст, който вносителят предложи и който беше оспорван и от страна на Европейската комисия. Така беше, нали? Да им оставим правото и да го решат по този начин.
Ако имате конкретно предложение, бих го обсъдил, но мисля, че в момента с това, което имаме в закона, не решаваме в нито един от текстовете този проблем, господин Димитров и господин Иванов, за който така сериозно определяте да отложим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, независимият регулаторен орган няма да бъде зависим от нас, а от закона! Той трябва стриктно да изпълнява закона. Така както е записано в закона îçíà÷àâà, ÷å îïåраторът може да има по-малко от 25% и да има значително въздействие върху пазара, т.е. да го дефинираме едва ли не като монополист. Може обаче да има и 90% от пазара, но да не е със значително въздействие по дефиниция.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Това не може да е по ал. 1.
Благой Димитров: Много внимателно съм чел текста!
Ако не е прецизно, няма проблеми – може да изчистим нещата. Но така, както е записано, означава, още веднъж ви казвам – субективното мнение на тези пет човека, за които говорите! Това вече не е добре.
Тук чувам, че се позовават на новата или на старата рамка и има непрекъснати еквилибристики. Питам: ако е по новата рамка, защо целият закон не е по новата рамка?
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Това аз го питах преди време.
Благой Димитров: Не може по старата рамка да запишем половината текстове, а по новата – другите. Нееднократно ми беше съобщено, че не е по новата рамка, във връзка, да речем, с по-голямата либерализация на далекосъобщителния пазар. Така както е разписано, особено ал. 2 и 3, според мен е нонсенс. Просто трябва да изчистим нещата. Нямам нищо напротив, но трябва да има ясни критерии. Не може по принцип да има въздействие до 100% от даден сектор на пазара и да твърдим, че КРС може да твърди, че няма значително въздействие върху пазара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Павлов.
Иван Павлов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Мисля, че разбирате дебата неправилно. Никой не желае да отнема правомощия, които ще дават възможност на КРС да регулира пазара и да предотвратява изкривявания в конкурентните отношения на пазара. Но преждеговорившите говориха достатъчно ясно по проблемите на тези текстове – какви възможности дават. Тези възможности биха могли да дадат корупционна практика. Затова в цяла Европа, във всички директиви е казано ясно, че трябва да има ясно изписани точни критерии. В едната част на текста са изписани, а в друга да има отстъпка и се дава възможност за много голяма свобода на субективно решение от страна на регулаторния орган. Не желая да вменявам някакви порочни практики, които биха предизвикали тези текстове, но самият факт, че позволяват това, дава основание да се замислим, а отговорността е на законодателя. Още повече, че имаме доста такива случаи и в Комисията за борба с корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Мен точно това ме притеснява – че тръгваме да гласуваме този закон с предубеждение – виждате ли, тази комисия ще бъде корумпирана и затова трябва да ограничим нейните възможности, а искаме да имаме един нормален регулаторен самостоятелен орган, на който политическите партии и изпълнителната власт да не могат да влияят, а само да има някакъв съдебен контрол от една здрава и силна съдебна система. Това е големият проблем и аз мисля, че първо трябва да обмислим това – какво правим в момента и каква законова рамка, господин Димитров, отговарям на Вашата реплика, трябва да направим, че да дадем необходимата свобода, а не да я ограничим.
Вие сте прав, че с ал. 3 се дава възможност да имаш и повече от 25% и да не те определят като оператор, който е със значително въздействие върху пазара. Но нека да погледнем и ал. 4 – вие съгласни ли сте с нея и с тези критерии и основания, които се дават там? Там все пак е дадено едно основание на базата на какво може да се каже, че няма. Ако не отговаря на част от тези критерии – там ясно и категорично е казано – решението по ал. 2 и ал. 3 се основава на тези критерии.
Искам обаче да Ви задам и един друг въпрос - спорим дали да бъде повече от 25 или по-малко от 25% от пазара. Ами при 23,99, според Вас, това оператор със значително въздействие на пазара ли е или не е? Цифрата ли ще гледаме или реалната обстановка в самия пазар? Това означава, че все пак трябва да има свобода. И за да има наистина една лоялна конкуренция, а не либерален пазар, защото от тук не зависи либералният пазар, той зависи от законите, които ще приемем, трябва да се даде и малко по-голяма свобода на комисията, за да може тя наистина да определи, а не процентът да затваря нейното решение в едни доста тесни рамки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, искам да използвам по-рационално времето, което ни остава и предлагам да отложим този текст.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Нали го отхвърлихме, Вие знаете ли какво искате или не?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да прегласуваме процедурното предложение за отлагане на този текст.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Не може да го прегласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж ще го гласуваме. Нищо не ни дели от едното гласуване до другото.
Гласували 134 народни представители: за 132, против 1, въздържал се 1.
Отлагаме разглеждането на чл. 44.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 47 предложението на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан е прието.
Предложението на народния представител Петър Мутафчиев е прието.
Предложението на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – в чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 основният текст се изменя така:
"(1) Условията за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара са:".
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Редът за определя на оператори със значително въздействие върху пазара се определя с наредба, приета от Министерския съвет.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Трябва да се посочи, че се публикува информация за резултатите от проучването. Самото проучване не може да се публикува."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 47, който става чл. 45, да придобие следната подобрена редакция:
"Чл. 45. (1) Условията и редът за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара по чл. 44 се уреждат с методика, която се изготвя от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията и се приема от Министерския съвет с постановление.
(2) За оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори по чл. 44, които осъществяват далекосъобщения чрез:
1. фиксирани гласови телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
2. предоставяне на услуга "линии под наем";
3. мобилни далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Димитров и госпожа Чилова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 6, против 100, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на комисията за редакция на чл. 47, който става чл. 45.
Гласували 126 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 48 предложението на народния представител Валери Димитров е оттеглено.
Предложението на Йордан Мирчев и предложението на Благой Димитров се подкрепят.
Комисията предлага чл. 48, който става чл. 46, да придобие следното съдържание:
"Чл. 46. (1) Обществените оператори предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията необходимите документи и информация за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара. Операторите не могат да отказват предоставянето на документите и информацията, като се позовават на служебна и търговска тайна.
(2) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е служебна и търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията."
По чл. 49 предложението на народния представител Благой Димитров е прието.
Предложението на Йордан Мирчев също е прието.
Комисията предлага чл. 49 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 48 и чл. 49? Няма желаещи.
Моля да гласувате чл. 48 в редакцията на комисията, който става чл. 46.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Моля да гласувате отпадането на чл. 49 по предложение на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 47 със следното съдържание:
"Чл. 47. (1) Комисията за регулиране на съобщенията налага на операторите със значително въздействие върху пазара предвидените в този закон задължения, свързани с:
1. взаимно свързване;
2. предоставяне на услуга "линии под наем";
3. предоставяне на специфичен достъп;
4. предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;
5. съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.
(2) Комисията може да възлага на операторите със значително въздействие върху пазара задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 47? Няма.
Моля да гласувате създаването на нов чл. 47 по предложение на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Глава пета – "Извършване на далекосъобщителни дейности".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за глава пета.
"Раздел I – "Общи разпоредби".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за раздел I.
По чл. 50 предложението на народния представител Петър Мутафчиев е подкрепено по т. 1, а по т. 2 се оттегля.
Предложението на народния представител Иван Иванов е прието.
Предложението на народния представител Йордан Мирчев е подкрепено.
Комисията предлага чл. 50, който става чл. 48, да придобие следната редакция:
"Чл. 48. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват свободно – без индивидуална лицензия и регистрация по обща лицензия, когато:
1. се осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи със собствени нужди без използване на радиочестотен спектър;
2. се осъществяват далекосъобщения чрез радиосъоръжения и мрежи от радиосъоръжения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване;
3. се осъществяват далекосъобщения чрез предоставяне на услуги при използване на обществени и далекосъобщителни мрежи на лицензирани или регистрирани по обща лицензия оператори, и при условия на реална конкуренция, като при предоставянето им не се застрашават животът и здравето на хората, не се създават предпоставки за нарушаване целостта на мрежите, чрез които се предоставят, и не се застрашават интересите на потребителите, националната сигурност и отбраната на страната;
4. се предоставя услугата "достъп до Интернет".
(2) Условията и редът за извършване на далекосъобщения по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Наредбата по ал. 2 може да съдържа само изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на глава пета и чл. 50? Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава пета и чл. 50 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 133, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 51 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и не е подкрепено по т. 2:
“2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Конкретните видове далекосъобщителни технологии, подлежащи на индивидуално лицензиране и на регистрация по обща лицензия се определят с акт на Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò”.
Този текст не е подкрепен от комисията.
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по т. 2, а по т. 1 се оттегли.
Предложението на народния представител Йордан Мирчев е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Благой Димитров е подкрепено по т. 1 – за отпадане на т. 5 и 6, по т. 4 не се подкрепя, по т. 2 се подкрепя по принцип в частта – основен текст на т. 4, а букви “а” и “б” не се подкрепят. По т. 3 се подкрепя по принцип.
Комисията предлага чл. 51, който става чл. 49 да придобие следната редакция:
“Чл. 49. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на регистрация по обща лицензия, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:
1. далекосъобщителна мрежа или радиосъоръжение чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, който се определя от Комисията за регулиране на съобщенията;
2. предоставяне на далекосъобщителна услуга – достъп до спътникови системи;
3. обществена далекосъобщителна мрежа без използване на ограничен ресурс.
(2) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на индивидуални лицензии, когато се осъществява далекосъобщение чрез:
1. далекосъобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;
2. предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или универсална далекосъобщителна услуга;
3. радиослужбите въздушна подвижна, радиолокации и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите в гражданското въздушно пространство;
4. далекосъобщителна мрежа за предоставяне на услугата “Линии под наем”, включително международни линии под наем;
5. далекосъобщителна мрежа за морско търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на корабоплаването;
6. предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез далекосъобщителната мрежа по т. 5;
7. далекосъобщителна мрежа за търсене, спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на въздухоплаването.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по обща лицензия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз съм направил предложение във връзка с експертизата на Европейската комисия, където на практика се предлага един по-либерален режим, тоест става дума за ал. 2, която се отнася до индивидуални лицензии и по-точно 4, 5 и 6. Тоест, дава се възможност за линии под наем, включително и международни линии под наем, но тук правя едно ограничение – само, ако е необходимо предоставяне на право за пряко преминаване и ако операторите са със значително въздействие на пазара.
Всъщност, другата преномерация е във връзка с това, че са инкорпорирани точки 4,5 и 6.
Още веднъж казвам – моите съображения са във връзка с това, което експертите на Еврокомисията са ни препоръчали и това ми е основният мотив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други изказвания по този текст?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по повод на направените от мен предложения – не това, което съм оттеглил, а от подкрепеното ми предложение по т. 2. Но нека се обърна към моето предложение по т. 2 така, както това е записано в окончателния текст на комисията.
Аз съм поискал в ал. 2, т. 4 да се запише: “Чрез предоставяне на линии от собствени мрежи под наем, включително международни линии под наем”, докато в т. 4 на комисията е записано: “Предоставяне на услугата “линии под наем”, включително международни линии под наем”, без да се каже, че това е предоставяне на собствени линии под наем.
Искам да прочета становището на Европейската комисия, която точно по този въпрос заявява следното, че относно чл. 51, ал. 2, т. 4: предоставянето на линии под наем не е равностойно на изграждането на обществени мрежи, съгласно определението в чл. 7, § 2 от директивата относно лицензирането, поради което не следва да изисква индивидуална лицензия. Това е причината, поради която аз съм записал изрично “на линии от собствени мрежи под наем”, защото по този начин ние влизаме в Европейската директива, че само ако е изградена мрежата и от тази изградена собствена мрежа се отдават линии под наем, това подлежи индивидуално на лицензия, не да подлежи на индивидуална лицензия случая, когато просто се извършва услугата “линии под наем”.
Госпожо председател, по тази причина бих желал да се гласува моя текст, за който е записано, че се приема, но всъщност не е точен. Той е по ал. 2, т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи, отделно трябва да гласуваме това. Добре.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Димитров и госпожа Чилова по т. 2, което не е подкрепено.
Преустановяваме гласуването.
Предложението се оттегля.
Гласуваме предложението на господин Иванов по т. 2, което комисията счита, че е подкрепила, но той счита, че не е прието като съдържание в редакцията на комисията, заради думата “собствени”.
Гласували 137 народни представители: за 31, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Благой Димитров в частта, в която не е подкрепено от комисията – т. 4, букви “а” и “б”. Останалите предложения са приети.
Гласували 145 народни представители: за 37, против 98, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 51, който става чл. 49.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 52 предложенията на народните представители Иван Иванов и Йордан Мирчев са подкрепени от комисията.
Комисията предлага чл. 52, който става чл. 50, да придобие следната редакция:
“Чл. 50. (1) Изискванията за издаване на индивидуални лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна дейност.
(2) Издаването на индивидуални лицензии се осъществява при условия на обективност, равнопоставеност и прозрачност.”
По чл. 53 предложението на Валери Димитров е прието от комисията.
Предложението на Иван Иванов е прието от комисията.
Предложението на Йордан Мирчев е прието от комисията.
Предложението на Благой Димитров е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 53, който става чл. 51, да придобие следната редакция:
“Чл. 51. (1) При издаване на индивидуални лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът е ограничен.
(2) В случаите на издаване на индивидуални лицензии при ползване на ограничен ресурс по ал. 1, Комисията за регулиране на съобщенията информира обществото чрез един национален ежедневник и чрез страницата си в интернет за причините, които налагат ограничението.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 52 със следното съдържание:
“Чл. 52. (1) Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само въз основа на решение на Съвета за електронни медии.
(2) Предметът, обхватът и срокът на лицензията за далекосъобщителна дейност по ал. 1 не могат да се различават от предмета, срока и обхвата на лицензията за радио- или телевизионна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме чл. 52 и 53 по номерацията на вносителя и новия чл. 52 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ll – Издаване на индивидуални лицензии”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел ll.
По чл. 54 предложението на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева е прието по принцип, като текстът се съдържа в новосъздадения чл. 52.
Предложението на Йордан Мирчев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 54, който става чл. 53, да придобие следната редакция:
“Чл. 53. Индивидуални лицензии се издават на еднолични търговци, на юридически лица и на представителства и други организации със статут на дипломатически мисии. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи, които ползват ограничен ресурс, се издават и на физически лица.”
По чл. 55 комисията подкрепя предложението на Йордан Мирчев и предлага чл. 55, който става чл. 54, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 54. Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато не се използва ограничен ресурс, при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя малка редакционна корекция, ако всички са съгласни.
Казва се, че “индивидуални лицензии се издават на еднолични търговци и на юридически лица…”, а после, че “се издават и на физически лица”. Според мен би следвало вместо “еднолични търговци” да се запише “на физически лица, юридически лица и на представителства…”, тъй като по смисъла на Търговския закон едноличните търговци са физически лица.
ПЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Те са физически лица, но имат съвсем друг смисъл – физически лица с разширена правоспособност, тоест могат да извършват търговска дейност. Аз дълбоко се съмнявам, че едно физическо лице, само като такова, може да извършва тази специфична дейност.
Благой Димитров: В такъв случай второто изречение “Индивидуалните лицензии за обособени мрежи, които ползват ограничен ресурс, се издават и на физически лица” какъв смисъл има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И аз не знам. Нека вносителите да кажат може ли едно физическо лице да осъществява такава специфична дейност, която по естеството си е търговска. То автоматично трябва да се регистрира като едноличен търговец, ако започне да извършва тази дейност. И аз не виждам много голяма логика.
Моля, нека вносителите да пояснят какво са имали предвид. Заповядайте, господин Симеонов.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Второто изречение не е смущаващо, защото е казано “Индивидуалните лицензии за обособени мрежи…”, а обособените мрежи са за собствени нужди. Това означава, че един гражданин – физическо лице, когато мрежата е за собствени нужди, може да получи лицензия. Такава е европейската практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димитров, в такъв случай тази корекция няма да я гласуваме.
Други изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ll и чл. 54 и 55 по номерацията на вносителите, в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Давам думата за процедурно предложение на Мирослав Севлиевски.
Мирослав Севлиевски (НДСВ): Уважаема госпожо председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се удължи работното време до 14,45 ч. (Силен шум в залата, реплики “Днес е петък”, “Оттегли си предложението”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до 14,45 ч., а то е с един час от този момент нататък. (Силен шум и реплики в залата.)
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурното предложение се оттегля.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 56 има предложение на Йордан Мирчев и Лютви Местан. Като един от вносителите оттеглям предложението.
Има предложение на народния представител Валери Димитров, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 56 ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
“4. собствени нужди на държавни органи. В този случай държавните органи нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги.”
2. В т. 6 се създават изречения второ и трето:
“В този случай Комисията за регулиране на съобщенията се съобразява с желания от лицето, което има право да поиска издаването на лицензия, срок на лицензията, както и с предложената начална дата на влизането й в сила. Ако към датата на влизане в сила на лицензията не са заплатени дължимите държавни и други такси по издаването й, лицензията се прекратява от Комисията за регулиране на съобщенията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложения от народния представител Петър Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 56 ал. 1 накрая се добавя следния текст: “с изключение на честотите, определени за общо ползване от Комисията за регулиране на съобщенията, в международни споразумения, по които Република България е страна, или от международни организации, в които Република България членува.”
Има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова:
“В чл. 56, ал. 2 т . 6 да се измени така:
“6. по реда на чл. 14.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 56, ал. 1 накрая се добавя: “и с изключение на честотите, определени за общо ползване от Комисията за регулиране на съобщенията, от международни споразумения, по които Република България е страна, или от международни организации, в които Република България членува”.”
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е подкрепено.
Предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията, е:
“В чл. 56, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 накрая се добавят думите: “на които се предоставят ограничени ленти на влизащи в сектора за граждански нужди”.
2. В т. 5 в края на изречението се добавят думите: “и свързано с националната сигурност и отбраната”.”
Комисията предлага чл. 56, който става чл. 55, да придобие следната редакция:
“Чл. 55. (1) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато се използва ограничен ресурс.
(2) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:
1. броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на операторите, които могат да бъдат лицензирани за съответния свободен ограничен ресурс;
2. на обществени оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който се използва за осигуряване на преносна среда в мрежите им;
3. за далекосъобщителна дейност, извършвана от обособен оператор – на първия, заявил писмено искането си, съгласно принципите по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “б” и наредбите по чл. 58;
4. за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции;
5. за нуждите на представителства на държавни и международни организации със статут на дипломатически мисии;
6. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;
7. за далекосъобщителна дейност – осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи по чл. 49, ал. 2, т. 3, 5 и 7 и чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги по чл. 49, ал. 2, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по чл. 56.
Господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Мисля, че моето предложение по т. 4 е целесъобразно, тъй като е във връзка с експертизата на Еврокомисията, където даже в по-императивен вид се поставя въпросът за държавните органи – първо, че гражданският ресурс е ограничен; второ, той трябва да бъде предоставен на практика само за търговски цели и, трето, то е записано по памет, но мисля, че не греша, че е недопустимо преотдаването за търговски цели чрез такива органи на изпълнителната власт.
Аз не знам защо е отхвърлено моето предложение – т.е. на държавните органи да се отдават ограничени ленти, невлизащи в сектора за граждански нужди. Значи, секторът за граждански нужди основно включва… Или може би някакъв по-прецизен текст. Не знам защо е отхвърлено. Моето предложение включва именно този честотен ресурс, който основно се използва за ефирно разпространение на радио- и телевизионни програми. Много малко се използва гражданският сектор за друго. Даже тук искам да посоча например, че опазването на РВД-структурите, опазването на човешкия живот на море са изключени от този сектор. И сега, независимо че този граждански сектор е ограничен, ние даваме възможност други държавни органи да използват този честотен ресурс. Аз мисля, че това не е целесъобразно. Той е за граждански нужди, за пазарни нужди.
Тук мисля, че има някаква грешка. Второто ми предложение е свързано с националната сигурност и отбраната на страната. Просто струва ми се, че няма много връзка с т. 5 на първоначалния текст – когато това е предвидено в закон. Предполагам, че има някаква грешка в редакцията на доклада. Затова него не го коментирам, но просто трябва, си мисля аз, да предоставяме честотни ленти на държавните структури само в сектора, който е извън ресурса, ползван за граждански цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да ви покажа, че не желая умишлено да забавям гласуването, аз си оттеглям моето предложение по този член, което не е подкрепено от комисията. Но в същото време, за да разберете, че се водят дебати по един закон, който е изключително важен за развитието на сектор “Далекосъобщения”, аз искам да взема отношение по същия повод, по който говори и колегата Димитров.
В така предложения от комисията чл. 56, който става чл. 55, в ал. 2, т. 4 е записано, че индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи: за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции. Това беше оспорено именно в становището на Европейската комисия, не само от Благой Димитров или от Иван Иванов. И ще ви прочета текста на становището на Европейската комисия. То е буквално следното:
“Разпоредбите на чл. 56, ал. 2, т. 4 следва да бъдат ограничени до ленти, които не се разпределят за граждански нужди. При отсъствие на предпазни мерки тази клауза може да доведе до неефективно използване на ограничения ресурс.”
Естествено, че ще доведе до неефективно използване на ограничения ресурс, защото ние знаем каква е практиката. Когато държавни органи искат да ползват определена част от ограничения ресурс, те винаги се презапасяват и това отнема всъщност от възможностите за ползване на ленти за граждански нужди.
Ето защо аз енергично подкрепям т. 1 от предложението на Благой Димитров – неговия заместващ текст за т. 4 в ал. 2 на новия така вече редактиран чл. 55.
Повтарям, това е в съответствие с препоръките на Европейската комисия и то води до ефективно използване на честотните ленти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Мирчев…
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегляте го.
Гласуваме предложението на господин Валери Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 20, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 6, против 110, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Валери Димитров и госпожа Чилова, което се оттегля.
Господин Иванов също си оттегли предложението.
Гласуваме предложението на господин Димитров по т. 4 и 5, което беше подкрепено в залата и от господин Иванов, но не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 28, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 56, който става чл. 55, в редакция на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 3.
Текстът е приет.

Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник, 9 септември, от 14,00 ч. при предварително гласуван дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун