Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-18

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и  Благовест Сендов

Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предстои ни:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията за подготовка и предложения за промени в Конституцията на Република България госпожа Камелия Касабова да представи доклада за второ гласуване.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова:
“ДОКЛАД
за второ гласуване
относно законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 354-01-76, внесен от 103 народни представители на 25 юли 2003 г.

З А К О Н
За изменение и допълнение на Конституцията на
Република България”

Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По наименованието има ли възражения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, за да може наименованието на закона да бъде “Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”, са потребни 180 гласа “за”.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 194, против и въздържали се няма.
Приема се. Началото е силно.
Госпожо Касабова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: По законопроекта е постъпило предложение от народните представители Елка Анастасова и Стоян Кушлев:
“В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 128 думите “съдебна власт” се заменят от “Министерство на вътрешните работи”.”
Комисията счита, че направеното предложение е недопустимо на формално основание. То противоречи на чл. 4, ал. 1 от Правилата за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приети с Решение от 25 юли 2003 г. на Народното събрание, обн., “Държавен вестник”, бр. 68 от 1 август 2003 г. Направеното предложение е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, поради което не бе подложено на разглеждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Вярно е, че внесеното предложение е извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, но при добра воля аз мисля, че не би било фатално то да бъде разгледано, защото, в крайна сметка не се излиза от материята, която се променя, а тя е главата “Съдебна система” на Конституцията.
Дебатът по въпроса, който поднасям на вашето внимание, тече непрекъснато в обществото и за пореден път непосредствено преди и във връзка с наложените ни от Европа срокове за промени в Конституцията се разгоря спорът къде трябва да бъде мястото на следствието.
Аз очаквах всъщност на първо четене във внесените предложения за промени на Конституцията този момент да присъства. И тъй като не го видях, това обоснова и предложението, което внесохме между първо и второ четене. Вярвам, че е въпрос на политическа воля да решим наистина дали би могло да се приеме, да се разгледа и да се обсъди, тъй като, пак повтарям, доколкото ми е известно, в повечето страни от Европа следствието наистина е към Министерството на вътрешните работи, не е в съдебната система, а пък и специалистите, с които съм разговарявала, смятат, че естественото му място би трябвало да бъде там, за да бъде завършен напълно цикълът по разследване. (Неразбираема реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Полицаи – хора, работещи в полицията.
Любен Корнезов (КБ, от място): О-о-о, полицаи ще ми кажат къде му е мястото!
Елка Анастасова: Да, това е въпрос на дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля ви, моля ви! Нека да не става дискусия по този начин.
Елка Анастасова: Но ако отхвърлим сега разглеждането на това предложение, аз се надявам, че в бъдеще, може би на един следващ етап, макар че вярвам, че няма да променяме Конституцията толкова често, все пак то ще бъде разгледано и ще бъде подложено и на широк обществен дебат, за да намерим най-вярното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Анастасова, да считам ли, че сега оттегляте Вашето предложение?
Елка Анастасова: Бих искала да има евентуално други основания за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Основанието е ясно, то е записано и в доклада на комисията.
Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Господин Китов – процедурен въпрос.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като това предложение е извън обхвата на закона, това е в нарушение на нашия правилник и моят процедурен въпрос е да не го разглеждаме и дебатираме.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има процедурно предложение този въпрос изобщо да не се дебатира, следователно да не се подлага и на гласуване.
Има ли противно процедурно предложение?
Любен Корнезов (КБ, от място): Този въпрос въобще не подлежи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз също смятам така – този текст да не се дебатира и да не се гласува.
Господин Кушлев и госпожа Елка Анастасова оттеглят предложението си.
Преминаваме по-нататък, заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: По § 1 от законопроекта са постъпили предложения от народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Константин Пенчев, Даниел Вълчев и Милена Паунова. Вносителите на предложението го оттеглиха по изречение първо на ал. 3 на чл. 129; оттеглиха и основанието "професионална непригодност" в т. 5 на изречение второ в чл. 129, ал. 3; също така оттеглиха новата редакция на ал. 4, която става ал. 5 в чл. 129.
Комисията подкрепя по принцип предложенията в останалата им част.
Постъпило е и предложение от народния представител Четин Казак, което е подкрепено от комисията по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Александър Арабаджиев.
Комисията не подкрепя предложенията по точки 3, 5 и 6, а в останалата част подкрепя предложенията по принцип.
Точка 3 в предложението на господин Арабаджиев, което не е подкрепено от комисията, гласи: "В т. 1 числото "65" се заменя с "68".
В т. 5 се прави предложение да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) За председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор не се прилага т. 1 на предходната алинея."
6. Алинея 4 става ал. 5 и в нея се добавя второ изречение със следното съдържание:
"Законът по чл. 133 определя административните ръководители в съдебната власт, както и условията за тяхното назначаване и освобождаване от длъжност."
По § 1 е постъпило предложение и от народния представител Янаки Стоилов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Постъпило е и предложение от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
По т. 2 предложението е в § 1, чл. 129, ал. 4 думите "право на повторно назначение" се заменят с "право на преназначаване".
Постъпило е и предложение от народните представители Елка Анастасова и Стоян Кушлев, което по време на заседанието се оттегли.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите по § 1 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 1. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) С навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт."
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, точки 2 и 4."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5:
"(5) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от 5 години с право на повторно назначаване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 1.
Заповядайте, господин Арабаджиев, разбрах, че оттегляте предложението си.
Александър Арабаджиев (КБ): Аз оттеглям предложението си. Но искам да кажа, че имаше смисъл при положение, че се въвежда несменяемост и основание за нейното прекратяване и че съдебната кариера ще се развие на една по-късна възраст предвид и на процеса на обучение, да се въведе и по-висока възраст за пенсиониране на магистратите. Още повече, че повечето от тях, особено висшите магистрати, получават онази степен на професионална и житейска зрелост, която е необходима за професията, точно в тази възраст. Така че би било обществено неоправдано да се лишаваме от този ресурс. Но аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Арабаджиев, облекчавате работата.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз подкрепям текста, който комисията предлага в резултат на обсъждането и съчетаването до голяма степен на предложенията на няколко народни представители, които бяха цитирани.
Искам да обърна внимание особено на това, след като господин Арабаджиев оттегли своето предложение, че пред нас отпада необходимостта да обсъждаме пределната възраст, до която работят магистратите и след която те се освобождават. Също отпада въпросът дали трябва да има специални изисквания за възрастта за най-висшите административни ръководители в съдебната власт при положение, че техният мандат изтича, след като те навършат предвидената възраст от 65 години. В текста, който се предлага, тези изисквания по точки от 1 до 5, при които се освобождават магистратите, важат за всички магистрати независимо от административните длъжности, които те заемат по ал. 2 или по ал. 5. Ние не сме включили изрично позоваване на ал. 5, защото там става дума за административни ръководители.
Идеята е, че за назначаването и освобождаването на административни ръководители в съдебната власт може да има допълнителни законови основания, които трябва да бъдат уредени в законите, които предстои в скоро време да обсъждаме. Единственото, което сега трябва да преценим, е дали в чл. 133 преди финалната част на изречението да не включим и административните ръководители – нещо, което може да се изведе от смисъла на чл. 133, но може и изрично да се каже, че законът предвижда условията за назначаването и освобождаването и на административните ръководители. Въпреки че в общия смисъл това влиза в организацията и дейността на съдебната власт, за да се избегнат възможности за последващо тълкуване и коригиране на волята на конституционния законодател, това редакционно допълнение може да бъде направено.
Искам също така да обърна внимание, че и досега Конституцията в чл. 129, ал. 2 предвижда възможност за тримата ръководители в съдебната власт – председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор – възможност да бъдат предсрочно освобождавани. Но за първи път Конституцията посочва основание. Затова ние препращаме в текста на ал. 3 и смятам, че това дава една допълнителна защита на най-висшите ръководители в съдебната власт, тъй като те могат да бъдат освобождавани, но за тях и като административни ръководители, и като магистрати се отнасят единствено основанията на точки от 1 до 5. Докато останалите административни ръководители могат да бъдат освобождавани евентуално и при допълнителни основания, например при някакво по-леко дисциплинарно нарушение, което не води до прилагане на т. 5, което според мен е разумно. По този начин ние можем да осигурим както по-висока отговорност на съдебната власт, което е основният мотив за промяната, така и необходимата стабилност в нейните най-висши ръководни длъжности. Затова аз апелирам този текст да бъде предложен както го предлага комисията и в т. 5 вместо причастието да използваме израза “които накърняват престижа на съдебната власт”.
Искам да добавя само и това, че много обсъждахме основанието по т. 5. Смятам, че то постига добър резултат без излишно обременяване на текста и като се прави необходимата разлика между юридическите и моралните изисквания. Защото ние имаме предвид, че наличието на определени качества и съответно изключването на определени действия е част от този нравствен статут, който трябва да носят магистратите, за да изпълняват те своята длъжност с необходимото уважение, което обществото би им отдало при наличието на тези обстоятелства. Затова не е необходимо тук да се включват такива изисквания като професионална пригодност или пък да се намалява възможността за преценка от Висшия съдебен съвет, тъй като едни и същи действия от морална гледна точка могат да бъдат укорими или неукорими. Следователно за разлика от закона ние не можем да ги формализираме до такава степен, а това би означавало и отказ да се приложи това основание при такава прекалена формализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов. Ще Ви помоля да ми предадете писмено Вашата редакционна бележка, за да мога да я подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, уважаеми колеги! Изцяло подкрепям предложения текст, но бих искал да разясним неговото съдържание. Защото конституционните норми не са обикновени правни норми, конституционната норма е, бих казал, висша абстракция на правото и въпросът е какво съдържание влагаме във всяка една дума. В този текст тук става дума за един от стълбовете на независимостта на съдебната власт и на магистрата – несменяемостта. Без да има несменяемост, не може въобще да говорим за независимост на съдебната система и на съдебната власт. От друга страна, несменяемостта, както беше досега, много често се превръщаше в един щит на недобросъвестните магистрати, за да не могат да бъдат санкционирани, респективно освобождавани. И мисля, че сега с въвеждането на тези основания, включително и на т. 5, се дава именно този баланс несменяемостта да защитава всеки един магистрат, който добросъвестно си гледа работата, и да може съдебната система да се пречиства от магистрати, които по една или друга причина не изпълняват своя дълг пред закона и пред хората.
Сега искам да кажа нещо по това, което каза тук господин Янаки Стоилов. Тези пет основания важат за абсолютно всички магистрати - съдии, прокурори, следователи, от най-ниското ниво до най-високото, включително и до председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, включително и за главния прокурор, включително и за всички ръководители – председатели на окръжни съдилища, на районни съдилища и т.н. И всеки един от тях може да бъде освободен на тези пет основания. Разбира се, по съответната процедура. Трябва обаче да отбележим, че времето лети. Точка първа е нова точка – магистратът от най-долното до най-високото ниво се освобождава по силата на Конституцията, по-нататък процедурата ще бъде разписана в Устройствения закон, когато навърши 65 години. Много спорихме за годините, мисля, че е намерен добрият баланс. Тези 65 години за освобождаването на магистрата, включително и административните ръководители, се отнасят и до двамата председатели – на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и за главния прокурор.
Днес трябва да изясним от тази трибуна въпроса, защото това остава в стенографския протокол, следното. Тримата големи, както ги наричаме, се назначават с указ на президента за седем години. Въпросът не касае конкретно заемащите днес тези длъжности, но за в бъдеще, след като мандатът е седем години, възможно е седемте години да не са изтекли примерно за главния прокурор, но той да е навършил 65 години. Трябва да е ясно, че макар и да не е изтекъл седемгодишният мандат, всеки, който е навършил 65 години, се освобождава от магистратурата.
Искам да направя и още едно уточнение – по т. 5. Може би всеки от нас разглежда тази точка с надежда и тя е в ръцете на Висшия съдебен съвет, защото той ще трябва да я прилага. Тук колегите от СДС също дават своята формулировка за етични правила. Много трудно намерихме това основание, но искам да ви кажа, че тук, в т. 5, има три опорни пункта. Първо, нарушението, което извършва магистратът, трябва да бъде тежко нарушение. Едно, но тежко, толкова тежко, че ще трябва да бъде нетърпимо повече оставането на този магистрат в съдебната система. Второто основание – системно неизпълнение. Тук въпросът е количеството. Три, четири, пет нарушения, макар и не тежки, но като количество дават такова основание за освобождаването. Примерно не си пише делата с месеци, някои даже с години. Едно дело, когато не си го написал в 30-дневен срок, не е тежко нарушение и няма да бъде основание, но ако не си написал 100 дела без основателни причини, ще трябва да бъдеш освободен. И третото е накърняване престижа на съдебната власт. Тук има оценка на магистрата не като дейност на прилагащ правната норма, а магистратът извън, бих казал, съдебната зала.
Приключвам. Призовавам всички да подкрепим този текст и съм категоричен, че не се налага някаква промяна в чл. 133, както чух преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Реплика - господин Йордан Соколов.

Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, взимам думата за реплика, защото не съм съгласен и с предложения текст, и с Вашата интерпретация само в един пункт. В предлаганата от комисията редакция в ал. 3, второто изречение, е казано: “Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;”
Аз смятам, че по отношение на тримата висши магистрати, които се избират за 7-годишен мандат, дори ако по време на мандата си те навършат пенсионна възраст, не се освобождават. Те си довършват мандата и това е общ принцип там, където има мандат.
Иначе какво означава? Президентът е избран за 5-годишен мандат, на втората година навършва пенсионна възраст, хайде Конституционният съд да го освободи от длъжност.
Любен Корнезов (КБ, от място): За президента няма такива.
Йордан Соколов: Няма такива, но това би трябвало да е една обща философия, обща логика.
В подобен смисъл е и предложението на колегата Арабаджиев, който изрично казва, че това не се отнася за т. 1. Предлагам чисто редакционно изразът “ включително лицата по ал. 2” да отпадне, а да има една нова алинея, в която да се каже, че останалите основания важат и за лицата по ал. 2. Аз ви моля да помислим всички. Не мога да приема, че когато някой е избран с един определен от конституцията мандат, на следващия ден, защото е навършил пенсионна възраст, може да бъде освободен без да е изтекъл мандата му. Това противоречи на смисъла на избора с мандати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Притеснявам се, че чисто процедурно е трудно да подложа на гласуване Вашето предложение, макар че по същество го харесвам. Така или иначе имаше такова предложение от господин Арабаджиев, но той го оттегли. Не виждам основание да мога да го подложа на гласуване, защото това не е редакционна бележка, а е по същество.
Това беше реплика.
Господин Корнезов, имате ли потребност от дуплика? Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз благодаря на господин Соколов, че обърна внимание на този пункт за годините. Той не е редакционен, той е съществен въпрос. И тук е въпроса до волята на Народното събрание. За колегите, които може би не са в материята, чл. 129 казва, че председателят, главният прокурор и така нататък се назначават за срок от седем години. Въпросът е, ако главният прокурор бъде назначен на 60 години, когато навърши 65 години ще бъде ли освободен или ще трябва да изтече мандатът му от 7 години? Въпрос на решение е.
Когато обсъждахме въпроса в комисията, мисля, че с пълното съзнание приехме, че абсолютно всички магистрати, независимо че тримата са назначени за седем години, при навършването им на 65 години ще бъдат освобождавани. Висшият съдебен съвет и президентът, когато предлагат, респективно назначават, тези трима големи в съдебната власт ще трябва да направят своята преценка, освен всичките му качества, включително и за неговата възраст. Мисля, че така създаваме еднакъв режим за всички магистрати и е по-доброто решение, господин Соколов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи за изказвания по § 1? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на § 1 от проектозакона.
Първо, подлагам на гласуване предложението по § 1 на народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Димитър Абаджиев – в чл. 129, ал. 4 думите “право на повторно назначение” да се заменят с “право на преназначаване”, което не е подкрепено от комисията.
Екатерина Михайлова (ПСОДС, от място): Ние не сме стигнали до ал. 2, но понеже обсъждаме само ал. 1, предложението по ал. 2 го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви.
Следователно, уважаеми народни представители, трябва да гласуваме само редакционното предложение на господин Янаки Стоилов – в чл. 133 след думата “следователите” и преди “както” да се добавят думите “и за административните ръководители”.
Това е предложението на господин Стоилов, което има редакционен характер.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това негово предложение.
Преустановете гласуването!
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Как “преустановете”, като няма гласове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Мина една минута. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването трае между 15 секунди и 1 минута.
Любен Корнезов (КБ, от място): Тридесет секунди минаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля Ви, аз имам монитор, от който гледам. Възможно е да упражните правото си на прегласуване. Но това, което направих, е, че спазих правилника.
Моля, обявете резултата.
Гласували 175 народни представители: за 166, против 6, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов, имате право да направите предложение за прегласуване и аз ще удовлетворя това предложение.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Обръщам се към всички колеги: всеки един текст, всяко едно гласуване трябва да събере, според мен, 180 гласа. Призовавам, разбира се, всеки, съобразно своята съвест, да гласува, но трябва да гласуваме.
Този въпрос е редакционен, той не променя същността. Но в края на краищата виждам, че даже общият брой на гласовете е под 180. Разберете какво правим. Да оставим тази редакционна поправка.
Моля да подложите на прегласуване и призовавам всички колеги да участват в гласуването. 240 народни представители – поне Конституцията трябва да гласуваме, както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Прав сте, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 209 народни представители: за 176, против 2, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов не се приема. Не достигнаха 4 гласа.
Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание, че не мога да си позволя да подложа на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов, което аз съдържателно подкрепям, но процедурно не мога да си позволя да го подложа на гласуване. Имаше изрично предложение от господин Арабаджиев, който го оттегли, така че не става дума за редакция, а става дума за нещо по същество.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 1 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 218 народни представители: за 217, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. Член 131 се изменя така:
“Чл. 131. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, за даване разрешение по чл. 132, ал. 2 и 3, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф няма постъпили предложения. Подкрепен е изцяло текстът на вносителя, както е бил направен.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 2 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 214, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: По § 3 са постъпили предложения.
Първото предложение е от господин Лютви Местан, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Елка Анастасова и Стоян Кушлев, което не е подкрепено от комисията:
“В § 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 132 ал. 1 се изменя така:
“(1) С имунитет (на народни представители) се ползват висшите магистрати – председателят и членовете на Висшия касационен съд, председателят и членовете на Висшия административен съд и главният прокурор, както и членовете на Висшия съдебен съвет.”
2. В чл. 132 ал. 1, 2, 3 и 4 съответно отпадат.”
Постъпило е и предложение от народните представители Касабова, Мингова, Пенчев, Вълчев и Паунова, което бе оттеглено в заседанието на комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. Член 132 се изменя така:
“Чл.132. (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.
(4) За даване разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет по ред, определен със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 3 има ли желаещи за изказване?
Стоян Кушлев (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Кушлев и госпожа Анастасова оттеглят предложението си. Благодаря ви. С това се облекчава работата.
Госпожо Касабова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Ако позволите, една редакционна корекция в ал. 4 искам да направя.
В края на изречението предлагам да отпаднат думите “по ред, определен със закон”. И в други текстове бяхме предвидили подобна добавка, но в комисията се обединихме около идеята, че това не трябва да съществува в текстовете, защото чл. 133 от Конституцията, който следва тези текстове, изрично казва, че това са хипотезите, които се уреждат със закон – “при условия и ред, определени със закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако правилно съм разбрал, госпожа Елка Анастасова не си оттегля предложението. Така ли е, госпожо Анастасова?
Елка Анастасова (независим, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, за да стане ясно в залата дали в тази редакция е Вашето предложение, в която беше прочетено.


Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала това предложение да се счита единствено за мое, за да не ангажирам господин Кушлев с него, тъй като той междувременно явно е променил позицията си. Чувствам се длъжна да се аргументирам за това предложение, след което залата да реши дали го приема или не. Защото когато съм го внесла, съм имала предвид някои неща, които бих искала да споделя със залата.
Действително, когато се извършваха тези промени в Конституцията под натиска на Европа от нас беше поискано да променим няколко основни момента в Глава “Съдебна система” – несменяемостта и имунитетът бяха сред тях. Ясно беше на всички, че идеята за имунитет на всички магистрати вероятно е била добра в началото, но практиката показва, че това невинаги води до добри резултати у нас и сякаш гарантира на магистратите независимост по-скоро от закона. Защото всички знаем колко независими са те и от политически влияния, и от престъпни среди. При нашия манталитет имунитетът по-скоро играе ролята на щит срещу търсене на отговорност, а ние бяхме призовани именно да търсим отговорност и от магистратите и с него често се злоупотребява. Запазването на имунитет, макар и в редуциран във функционален вид за всички магистрати, според мен по-скоро е козметична промяна. Защото какво означава да не носят гражданска и наказателна отговорност за актовете, които издават? Нали именно тук е ябълката на раздора и тук се крие източникът на корупционния елемент и един от източниците на доста ниската степен на доверие към съдебната система. Не съм убедена, че запазването на функционален имунитет ще направи системата по-работеща и ще намали забележките към тази система, и ще повиши доверието към нашите магистрати.
Според мен поради естеството на работата и степента на отговорностите, би трябвало висшите магистрати да запазят форма на имунитет – дали ще бъде пълния имунитет на народен представител или функционален, това би могло да се реши от нас. Но не мисля, че при различните отговорности, които носят, всички магистрати би трябвало да се ползват от еднакъв имунитет.
Ако ще има имунитет, нека наистина да съответства на отговорностите, защото това, което предлагам, по проучванията, с които се запознах, съществува в Белгия, Словакия и Чехия, където имунитетът е стеснен още повече и той важи само за конституционните съдии. В САЩ федералните и щатските съдии не се ползват с имунитет, разбиран като наказателна неприкосновеност. Те могат да бъдат задържани, срещу тях може да се възбужда наказателно преследване. А и съдебната система там е една от най-добре работещите. Така че когато взимаме такова важно решение като това, което днес се очаква да вземем, би трябвало да търсим примерите и да се учим от онези системи, които работят най-добре. Затова подкрепям предложението, което сме внесли, и предлагам то да бъде подложено на гласуване. Ако на този етап все още не сме готови да го приемем, вярвам, в един следващ етап то ще бъде прието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви и аз, само че така и не разбрах дали това е редакцията, която е предложена – това, което беше прочетено от госпожа Касабова? Такава ли е редакцията, за да знам?
Елка Анастасова: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Защото тази редакция не е съвсем грамотна. Пише за “Висш касационен съд”, не знам да има такъв. Говори се за “Висш административен съд”, също и за такъв не знам. Може би съм пропуснал развитието на правото.
Елка Анастасова: Извинете, Върховният административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Именно, затова Ви питах три пъти дали е същото или не е!
Елка Анастасова: Не съм обърнала внимание, грешката е моя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Затова Ви питах. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Вие ми взехте думата!
Ще бъда максимално кратък.
С всичките уважения, които имам към госпожа Анастасова, не знам дали е правила справките и кой ги е правил, по въпроса за имунитета има написани томове литература. Председателят каза – “Висш касационен съд”, както сте го внесли, няма такъв орган в България!
Плюс това, ако създаваме различни режими – това е идеята която подхвърляте, различен статут на магистратите, това не бива да го допускаме. Защото веднага ще кажем – съдиите от Върховния касационен съд ще имат по-широк имунитет пред народните представители, но защо пък и прокурорите в Главна прокуратура да нямат?
Призовавам всички да гласуваме така, както е предложено от комисията. То е еднозначно с така наречения “функционален имунитет”, с който ще се ползват абсолютно всички съдии, прокурори и следователи. Мисля, че това е най-разумното, което можем да предложим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи по § 3? Не виждам.
Затова преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на госпожа Елка Анастасова, което беше коригирано и сега вече изглежда нормално, предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 4, против 201, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от госпожа Касабова, което се подкрепя от цялата комисия – в ал. 4 финалът “по ред, определен със закон” да отпадне като излишна точка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 204, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 3, както е в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 206 народни представители: за 205, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: По § 4 са постъпили предложения от народния представител Янаки Стоилов, които са подкрепени от комисията.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.
§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането на този закон в сила, могат да бъдат назначавани на същата ръководна длъжност само за един мандат.
§ 6. Срокът по чл. 129, ал. 3 се прилага за съдии, прокурори и следователи, които към момента на влизане на този закон в сила не са навършили 3-годишен стаж на длъжността, която заемат.
§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Ще си позволя да направя редакционни предложения по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: В § 4 думата “от приемането на” да се замени с “от влизането в сила на закона”. Думата “приемането” да се замени с “влизането в сила”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е § 4, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Да, това е § 4, ал. 1.
В § 5 предлагаме думата “ръководна” – второто повторение на думата в края на изречението да отпадне, защото изречението се утежнява поради двукратното изброяване на “ръководна длъжност”.
По § 6 предлагаме една нова редакция, която звучи по-добре. Така, както сме го предложили: “§ 6. Срокът по чл. 129, ал. 3 се прилага за съдии, …”, но в края на краищата мандатът е от пет години, когато магистратите получават статута за несменяемост. Към него се напластява изискването за атестиране и за решение на Висшия съдебен съвет.
Затова по-коректна е редакцията на § 6, която предлагам в момента със същия смисъл. Това е редакционна промяна:
“§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане на този закон в сила не са навършили 3-годишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Има ли други предложения по тези три параграфа? Не виждам такива предложения отляво, от средата и отдясно.
Моля, гласувайте редакционните промени, които предложи докладчикът госпожа Касабова по § 4, ал. 1 – “от приемането” да бъде заменено с по-коректното “от влизането на закона в сила”.
Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Моля, гласувайте редакционната корекция в § 5 – да отпадне излишната дума, повторението на думата “ръководна”. Това е по-доброто решение.
Моля, гласувайте това редакционно предложение.
Гласували 213 народни представители: за 213, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте § 6 в новата подобрена редакция, направена от госпожа Камелия Касабова и потвърдена от комисията.
Гласували 216 народни представители: за 216, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, последното гласуване е по параграфи от 4 до 7 включително. Това са “Преходни и заключителни разпоредби” в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, благодаря ви за вашата великолепна работа, за това, че приехме на второ четене, не окончателно още, промените в българската Конституцията.
Струва ми се, че моментът е достатъчно тържествен, за да обявя половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Заседанието продължава.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, продължение.
Искам да поканя председателя на комисията господин Мирчев да заеме своето място.
На стр. 56 от втората част на доклада сме.
Продължаваме с "Раздел III – Такси".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разглеждаме:
"Раздел III – Такси".
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел III.
По чл. 226 има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 226, който става чл. 220 по новата номерация, да придобие следната окончателна редакция:
"Чл. 220. (1) Лицензионните и регистрационните такси покриват административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и контрола на условията, предвидени в лицензиите.
(2) Таксите за ограничен ресурс осигуряват предпоставки за ефективното му използване, развитието на конкуренцията и предоставянето на нови услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този текст, който изглежда безспорен, желаещи да вземат думата не виждам.
Моля, гласувайте текста, както беше представен в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 227 има само едно неприето предложение и то е на народния представител Благой Димитров:
В чл. 227, ал. 2 накрая се добавя: "и не могат да осъществяват търговска дейност с предоставения им ресурс".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 227, който става чл. 221, да придобие следната редакция:
"Чл. 221. (1) Всички лицензирани с индивидуални лицензии оператори заплащат лицензионни такси.
(2) Лицензионните такси са:
1. първоначална – за издаване на лицензията;
2. годишна – за осигуряване дейностите по регулиране – до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от лицензираната дейност без данък върху добавената стойност след приспадане на разходите, при наличието на такива, за изходящ трафик, при взаимно свързване на мрежи и за специфичен достъп;
3. такси за изменение и допълнение на лицензията.
(3) Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя, като се имат предвид административните разходи по подготовката и издаването й, включващи:
1. труд и материали;
2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност и анализ на съответния пазар, свързани с издаването на лицензията;
3. честотно планиране и национална и международна координация.
(4) При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на ал. 3.
(5) Таксата по ал. 2, т. 2 се определя ежегодно по реда на чл. 42 и се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независим финансов одитор годишен финансов отчет, заедно с приложенията към него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам ясно залата да разбере какво е отхвърлено като мое предложение.
Комисията едва ли не предлага това, че с честотния ресурс, разбира се, това имплицитно е закодирано вътре, тъй като аз исках ясно да се каже какво става с честотния ресурс, отдаден на държавни органи.
Аз предлагам да се забрани на държавните органи, които използват честотен ресурс, да използват този ресурс за търговски цели.
Аз ще моля и повече колеги да вземат отношение по този въпрос. Това е ограничен ресурс, даден за търговски цели на българските граждани.
Тук отхвърлят предложението ми, с което на практика въвеждам забрана за това да не може да се търгува с този честотен ресурс от съответните държавни органи. Кои са тези държавни органи? Това са Министерският съвет, Президентството, в частност, примерно, ресурсът се използва от Министерството на вътрешните работи, използва го Министерството на транспорта и съобщенията – принципал на такива дружества, използва го РВД и пр. държавни структури, които използват ограничен ресурс.
Тук колегите без мотив, защото аз не виждам ясен мотив или ако го има, нека да го чуя, виждам, че господин Далакчиев прави много предложения, но да стане тук той и да ми каже защо и какъв е мотивът му, за да отхвърли моето предложение. Обаче да си говорим експертно, без емоции и пр. неща. Аз виждам, че се подхожда емоционално, първо.
И, второ, лобира се, в лошия смисъл на думата, за частна компания от народни представители.
Защо в момента, уважаеми колеги от комисията, отхвърляте моето предложение да не може държавните органи да търгуват с ограничения честотен ресурс? Не трябва да може, естествено. Не трябва да може. В същото време те не плащат, забележете, лицензионни такси. Значи, хем не плащат лицензионни такси, хем могат да търгуват. Аз така разбирам отхвърленото ми предложение.
Моето предложение казва следното:
В чл. 227, ал. 2 накрая се добавя: "и не могат да осъществяват търговска дейност с предоставения им ресурс".
Много ясно се казва, но аз виждам, че после в обединения текст на чл. 221 по новата номерация това нещо не е инкорпорирано, не е заложено вътре.
Много моля тези, които наистина са отхвърлили предложението в комисията, да се обосноват защо са отхвърлили моето предложение. И да обяснят като как хем няма да се плаща лицензионна такса за ограничен честотен ресурс, хем ще се използва за търговски нужди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика на господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, аз предлагам да говорим точно. В чл. 227 на вносителя, ал. 2 – "Държавните органи по чл. 56, ал. 2, т. 4 не заплащат лицензионни такси", отпадна. Текстът в редакцията, която аз прочетох, не съдържа такъв текст. Така че некоректно е да се твърди, че държавните органи няма да заплащат лицензионни такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Това беше реплика.
Думата за втора реплика има господин Люцкан Далакчиев.
Люцкан Далакчиев (НДСВ): Господин Димитров, отговорът на Вашия въпрос е описан по-нататък в чл. 225, ал. 2, т. 1: "държавни органи, които осъществяват далекосъобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;". Повтарям още веднъж – "свързани с техните функции". Никъде не се споменава допълнителната търговия, за която Вие пледирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Далакчиев. Това беше втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Първо към господин Мирчев. Ако наистина е така, защо в доклада е останал текстът, че моето предложение е отхвърлено? Искам отговор на този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Отпада алинеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Може би по-коректно беше, че е прието по принцип.
Благой Димитров: Ако е прието по принцип, инкорпорирано по-нататък, аз съм съгласен. Но тук текстът остава. Значи докладът не е прецизиран.
На господин Далакчиев. Текстът на чл. 225 ал. 2 отговаря на въпроса защо не плащат такси.
Господин Далакчиев, не знам защо седнахте между експертите. Ще Ви помоля, концентрирайте се.
Текстът не отговаря на въпроса защо те не могат да използват за търговски цели. Това са две различни неща. Господин Далакчиев, концентрирайте се и внимавайте в текстовете. Това, което Ви питам, е защо отхвърляте моето предложение – императивно да не може държавните органи да използват ограничен ресурс за търговски цели? Виждам, че в момента Рендов Ви подшушва нещо. Трудно ще му подскажете, господин Рендов. Трудна е тази работа. Не може да стане. Наистина тук трябва да се проведе експертен дебат по тази материя. Не може да се пишат текстове или да не се прецизира докладът, като по някакъв начин искаме законът да върви бързо. Няма да стане, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще стане.
Благой Димитров: Няма да стане. Чувам, че сте подготвили шампанско за след два часа. Няма как да стане това нещо.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Ще има салюти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спорът, който се разви в залата, всъщност можеше да бъде избегнат, ако в доклада на комисията беше правилно отразено заключението по повод предложението на господин Благой Димитров. Не е вярно, че комисията не подкрепя предложението. Напротив, предложението на господин Благой Димитров е съвсем коректно и то е във връзка със становището на Европейската комисия, която съвсем категорично заявява, че текстът на чл. 227, ал. 2 може да се окаже проблематичен и да повдигне въпроси за дискриминация в случай на осъществяване на търговска дейност от държавни органи, тоест точно това, което казва господин Благой Димитров. Но комисията се обедини около становището, че за да се избегне проблемният текст, ал. 2 да отпадне от текста на комисията. Ако заключението беше в смисъл, че комисията подкрепя по принцип предложението на Благой Димитров и отива на по-радикалния вариант – отпадането на ал. 2, нямаше да го има този спор в залата.
Господин председателю, позволявам си да направя предложение, което е редакционно и е в смисъла на обсъждането на второ четене на закона, чл. 227, който става чл. 220 на комисията. Алинея 4 гласи: "При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на ал. 3". За да не се получи тавтология, тъй като е некоректно да говорим за две различни такси като първоначални лицензионни такси, предлагам да се запише: "При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и таксата по смисъла на ал. 3". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други желаещи? Не виждам.
Председателят на комисията съгласен ли е, че това предложение на господин Иванов е редакционно?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Мисля, че предложението е коректно, тъй като в ал. 3 се говори за първоначална лицензионна такса. Предлагам да подкрепим предложението като редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Добре. Ще го гласуваме заедно с общия текст.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): То няма нужда да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Гласували 82 народни представители: за 25, против 54, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз се двоумя дали наистина да направя процедурно предложение за прегласуване. Правя го формално, защото правилникът ме задължава.
Нека да изясним какво правим в момента. От една страна, председателят на комисията казва, че няма смисъл моето предложение въобще да бъде обект на нашето внимание, тъй като в процеса на дебата в комисията този принцип е заложен по-нататък. По-нататък видях заложен друг принцип – това, което господин Далакчиев не е можал да схване – кога не могат да се плащат лицензионни такси. Аз пледирам за принципа: кога не може за търговски цели да се използва честотен ресурс. Това са две различни неща.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Нали беше процедура?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Процедура за прегласуване, но тя се нуждае от обосновка.
Благой Димитров: Интересува ме, господин Мирчев, има ли смисъл въобще да се подложи на гласуване моето предложение в смисъла, който казахте Вие. Вие преди малко друго нещо ми казахте.
Дайте да изясним какво пише в доклада! Пише: комисията не подкрепя предложението. Тоест, отхвърля моето предложение. И по-нататък ми казвате, че въобще в чл. 220 не фигурира това.
Аз ще Ви помоля, господин председателю – формално правя предложение за прегласуване – да се изясни този въпрос. Защото наистина, ако отхвърлите предложението ми, това е пълен абсурд – да ми отхвърляте предложението, че ограничен ресурс, който държавните органи ще използват, имали право едва ли не да го използват за търговски цели. Защото аз предлагам да нямат право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Подлагам на прегласуване предложението на господин Благой Димитров, което беше обосновано подробно.
Гласували 112 народни представители: за 41, против 70, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване окончателния текст на чл. 220 по новата номерация.
Гласували 78 народни представители: за 63, против 7, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: До края на раздела всички предложения са приети, господин председател.
По чл. 228 – комисията предлага чл. 228, който става чл. 221, да придобие следната редакция:
“Чл. 221. (1) Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(2) При предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на лицензирани обществени оператори по чл. 76, ал. 2 те заплащат допълнителна еднократна такса.
(3) Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишна такса за ползване на ограничен ресурс от Националния номерационен план.
(4) Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;
2. териториален обхват, предвиден в лицензията;
3. мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5. брой на използваните радиостанции;
6. брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) – симплексна/дуплексна;
8. вид на лицензираната дейност;
9. брой на използваните радиомрежи;
10. предназначение на радиостанциите и мрежите;
11. срок на ползване на радиочестотния спектър.
(5) Таксите по ал. 1 и 3 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието.
(6) По искане на оператора таксите по ал. 1 и 3 могат да бъдат платени до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер на 5 на сто.”
Член 229…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има бележки по този член. Ще го гласуваме отделно.
Господин Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю, за разбирането.
Когато се четат пет текста, не е възможно да прецизираме текст по текст проблемите.
Вносителят, уважаеми колеги, казва: “Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс…”. И изведнъж аз виждам предложение на господин Далакчиев. Той казва: “Индивидуални лицензирани оператори заплащат годишни такси…”. Тоест, само операторите с индивидуална лицензия.
Питам: защо – предложението на вносителите, искам мотив обаче този път, а не да се гласува само, като се мълчи – защо изключваме думата “всички лицензирани оператори”. И питам: за ограничен ресурс в този смисъл – господин Далакчиев да ми отговори – ще плаща ли примерно лице, което използва за собствени нужди ограничен ресурс? Изключваме ли го или не го изключваме? Мотива ми кажете. Защо “всички лицензирани оператори” се заменят с “индивидуално лицензирани”? Това е много съществена разлика и искам отговор. Искам мотив, за да видя защо така е предложено, защото имам много сериозна бележка. Аз в момента нямам спомен точно как е минал дебатът по този въпрос в комисията, но това е много съществена разлика.
Господин председателю, аз ще Ви помоля да има ред в залата. Тук, първо, поканихме хора, за да помагат, а не да подсказват на народни представители. Не може господин Далакчиев непрекъснато да ходи да го консултират, за да знае как да си мотивира предложенията, които евентуално те са му продиктували. Моля Ви се, направете забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Димитров, Вие предлагате да отпадне думата “индивидуално”.
Благой Димитров: Искам мотивите.
Аз предлагам да гласуваме текста на вносителя. Много съществена е разликата между това на Далакчиев и на вносителите по отношение, забележете, на заплащане за ограничен честотен ресурс. А съгласно чл. 18 от Конституцията държавата има особени права. Господин Далакчиев, отворете чл. 18, за да направите справка с Конституцията, да видите ограниченият честотен ресурс какво представлява за държавата. Там се дават възможности за монополни права и за изключително държавно право. Изключително държавно право! Вие едва ли не заобикаляте това изключително държавно право и давате възможност само индивидуално лицензираните, а не всички лицензирани оператори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля вносителите да обяснят защо заменят “всички оператори” с “индивидуално лицензирани оператори”.
Заповядайте.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Божидар Симеонов – Министерство на транспорта и съобщенията.
Предложението да отпадне “всички” всъщност е по-либерално. Това е посока към либерализацията. Ние по този начин ще видим, че се ограничава кръгът не на всички оператори, а само на тези, които имат индивидуална лицензия. Докато операторите, които са на обща лицензия, не са в обхвата на това изискване.
Така че ви призоваваме да гласувате предложението на господин Далакчиев, което е по-либерално, по-демократично, по-прогресивно и по-европейско. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Димитров! Удовлетворен ли сте от отговора? Не.
Държите да гласуваме най-напред текста на вносителя.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Аз държа на текста на Министерския съвет. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Спокойно!
Господин Димитров, не мога да подложа на прегласуване първо оригиналния текст, тъй като има предложение за изменение.
Ще гласувам Вашето предложение да се замени “либерално лицензираните” с “всички лицензирани”.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 221 по новата номерация, предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 9, въздържал се 1.
Член 221 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 229, който става чл. 223, да придобие следната редакция:
“Чл. 223. (1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат еднократно регистрационна такса.
(2) Размерът на регистрационната такса се определя в зависимост от административните разходи по регистрацията и изготвянето и издаването на общата лицензия.”
Комисията предлага чл. 230, който става чл. 224, да придобие следната редакция:
“Чл. 224. (1) Размерът на таксите по този раздел, сроковете и начинът на плащането им се определят в тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(2) В тарифата по ал. 1 се определя и размерът на таксите за административни услуги, предоставяни от комисията.
(3) Таксите се определят в съответствие със следните принципи:
1. равнопоставеност на операторите;
2. пропорционалност по отношение на административните разходи;
3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;
4. осигуряване на ефективно използване на ограничените ресурси;
5. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.
(4) Лицензираните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната дейност.”
Комисията предлага чл. 231, който става чл. 225 по новата номерация, да придобие следната редакция:
“Чл. 225. (1) Лицензионните такси, предвидени в индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва:
1. първоначалната, получена при тръжна процедура:
а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 17;
б) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет;
2. първоначалната и годишната такса – по бюджета на комисията.
(2) Таксите за ползване на ограничен ресурс се разпределят, както следва:
1. таксата за ползване на радиочестотен спектър:
а) 35 на сто за осигуряване на средствата по чл. 17;
б) 40 на сто по бюджета на комисията;
в) 25 на сто в приход на републиканския бюджет;
2. допълнителната еднократна такса за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър:
а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 17;
б) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет;
3. таксата за ползване на номера от Националния номерационен план – по бюджета на комисията;
4. таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения:
а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 17;
б) 5 на сто по бюджета на комисията;
в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет.”
Комисията предлага чл. 232, който става чл. 226, да придобие следната редакция:
“Чл. 226. (1) Всички такси постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията и в тримесечен срок след получаването им се преразпределят по реда на чл. 224.
(2) Не се дължат такси по реда на този раздел от:
1. държавни органи, които осъществяват далекосъобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;
2. дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии, когато осъществяват далекосъобщения за техни собствени нужди на основата на взаимност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Благой Димитров, заповядайте.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Хайде стига вече! Засрами се!
Благой Димитров (ПСОДС): Господин председателю, благодаря Ви за това, че ми дадохте думата. Аз ще Ви моля да въдворите ред в залата. Уважаваният господин Аталай ми пречи да развивам мислите си по закона, прави непрекъснато неприлични забележки от място.
Имам такъв въпрос по същество: има ли разлика – може би към господин Далакчиев, защото той е предложил текста, - има ли разлика между таксите, които са определени на Република България за използване на точки от геостационарната орбита, и таксите, които се предвиждат в регистрационния режим, в разпоредбата? Ако има такава разлика, тя влиза в Комисията за регулиране на съобщенията. Ако няма такава разлика, на практика се използват без Комисията за регулиране на съобщенията да взема пари по бюджета си. Този въпрос е към господин Далакчиев.
Продължавам нататък. В чл. 18 на Конституцията точките от геостационарната орбита минават в параграф “Ограничен ресурс”. В момента те са регистрация по обща лицензия. Имахме дебати по отношение на изменение на Закона за радио и телевизия, няма да се връщам към тях, но виждам, че тук те на практика пак минават с една такса – за регистрация по обща лицензия, а използват ограничен ресурс във връзка с чл. 18 на Конституцията, без да плащат суми за използване на ограничен ресурс. Това според мен е много сериозно противоречие и затова ще ви моля да го изясним. Все пак става дума за конституционни норми. Виждам, че в момента в залата влезе и заместник-министър Неделчев, също така тук е и вносителят господин Далакчиев. Тези неща са важни, сериозни и трябва да ги изясним. В противен случай, ако се губят някакви пари от тези разлики, това ощетява бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията, тя не събира такси. Или пък ако от Комисията за регулиране на съобщенията се отказват от тези пари, трябва да кажат. Това са много важни въпроси, които трябва да изясним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата представителят на вносителите.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Изглежда има някаква неяснота. Господин Димитров, обърнете внимание на чл. 221, ал. 1, става дума за предложение на комисията, която казва така: “Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита”, което означава, че позициите на геостационарната орбита са ограничен ресурс и по смисъла на Закона за далекосъобщенията. И както Вие категорично отбелязахте, в чл. 18 от Конституцията е предвидено, че режимът по отношение на радиочестотния спектър, а именно, че държавата упражнява суверенни права върху радиочестотния спектър, по същия начин, тъй като държавата упражнява суверенни права и върху позициите на геостационарната орбита, първо, те са индивидуална лицензия, както е показано в чл. 221, и се дължат такси – същите, каквито се дължат при ползване на индивидуално определен радиочестотен спектър. И ако обърнете внимание, в последната част на доклада, който е предоставен на вашето внимание, в т. 18 от Допълнителната разпоредба изрично е определено, че ограничен ресурс по смисъла на този закон са номерата, радиочестотният спектър, съответно позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
Така че няма никакво несъответствие между Конституцията и предложените на вашето внимание текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Съгласен съм, благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.

.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Аз също съм доволен от това, което каза госпожа Трифонова. Моите предложения са точно в разискванията на второ четене и ви моля да бъдат взети предвид. Предполагам, че както председателят на комисията, така и пленарната зала ще се съгласят, че те подобряват текста. В чл. 229 на вносителя, който става чл. 222, се говори, че операторите заплащат еднократно регистрационна такса. Регистрационната такса не може да бъде многократна, това е таксата на регистрацията. Правя предложение, господин председателю, думата “еднократно” да бъде заличена от текста. Още повече, че в ал. 2 комисията в своя текст казва “размера на регистрационната такса”, тоест вече не пише “еднократната регистрационна такса”. Редно е текстът да бъде изчистен, да се знае, че регистрационната такса е една и тя не се заплаща многократно.
И второто ми предложение е по чл. 230, който става чл. 223 на комисията, където в ал. 3 се говори, че таксата се определя в съответствие със следните принципи, принципите са добре дефинирани в точки 1 и 2: равнопоставеност, пропорционалност. След това, за да се продължи изразяването на принципите, третото трябва да бъде конкуренция при предоставянето на услуги, четвърто, ефективност на използването на ограничените ресурси и пето, качество на предоставяните далекосъобщителни услуги. Това са принципите. Останалото – задоволяване потребностите на обществото с качествени далекосъобщителни услуги за мен изобщо не представлява нещо съществено. Директно като принцип трябва да бъде качеството на далекосъобщителните услуги. Не осигуряване на ефективност, а ефективност на използването на ограничения ресурс. Защото ако използването на ограничения ресурс е ефективно, какво значи отпред “осигуряването на ефективното използване”. Това са моите предложения, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Предлагате т. 5 да отпадне?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, предлагам т. 5 да има съдържанието: “качество на далекосъобщителните услуги” като принцип, на който се определят таксите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Тоест отпадат думите “задоволяване потребностите на обществото от”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така. И “качествени” да стане “качество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Какво е мнението на председателя на комисията по тези редакционни бележки?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, аз предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов в чл. 229 на вносителя думата “еднократно” да отпадне. А що се отнася до Раздел ІІІ, чл. 230 на вносителя, той и господин Благой Димитров много често използват експертизата от Европейския съюз. Точно това е едно към едно и в тази част аз предлагам да не подкрепим неговите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Изключително уместно е редакционното предложение на господин Иванов – да отпадне “задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги”. Това ми звучи като едно време, при социализма имаше един текст, измислен от Георги Димитров, струва ми се, непрекъснато нарастващите нужди на обществото и благата щели да потекат като пълноводен поток. Това са пожелателни текстове. Господин Мирчев, аз ще ви моля първо да не спекулирате с името ми, второ, с експертизата на Еврокомисията, защото не е коректно. Никъде в експертизата го няма този текст.
Какво означава задоволяване потребността на обществото от далекосъобщителни услуги? Може да бъде принцип качеството на далекосъобщителните услуги, обаче задоволяване потребността на обществото… Това е също ноторно твърдение. Естествено е, че нуждите на обществото са все по-качествени услуги и стоки, просто няма смисъл от това нещо. То излишно натоварва, да не кажа, че звучи простовато такъв текст. Просто да се каже качество на далекосъобщителните услуги. И аз призовавам народните представители да подкрепят редакционното предложение на господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не бих взел думата за реплика, ако не беше ясен текстът на становището на Европейската комисия, където по този член те изобщо не правят коментар. След чл. 227, ал. 2, следващият коментар е по чл. 233. Господин Мирчев казва, че чл. 230 е в съответствие със становището на Европейската комисия. Нека да не се правят подвеждащи изказвания в залата.
А по повод на моето предложение, аз още веднъж подчертавам, че то има за цел ясно да очертае принципите, които определят таксите. Погледнете, по начина, по който аз ги структурирам, биха изглеждали така: равнопоставеност, пропорционалност, конкуренция, ефективност и накрая качество на далекосъобщителните услуги. Останалото отпред действително звучи като извадки от пожелателни текстове на доклади. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Поставям на гласуване най-напред предложението за отпадане на думата “еднократно” в чл. 223, ал. 1 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 12, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Следващото предложение на господин Иванов е в т. 5 да отпаднат думите “задоволяване потребността на обществото от”, като след това се запише “качество на далекосъобщителните услуги”.
Моля да гласувате.
Гласували 97 народни представители: за 38, против 59, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване всички текстове, които бяха обсъждани.
Моля да гласувате.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава седемнадесета – Контрол”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава седемнадесета.
Член 233, който става чл. 227 по новата номерация, е в следната редакция:
“Чл. 227. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Контролът за пускане в действие на радиосъоръжения по списъка по чл. 209, ал. 2, се осъществява от комисията.
(3) При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите. Условията и редът за взаимодействие се уреждат в съвместно издадена инструкция.”
За чл. 234, който става чл. 228, се предлага следната редакция:
“Чл. 228. (1) За осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от нейната администрация.
(2) Служителите по ал. 1 задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните си задължения, със средства от бюджета на комисията.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 235 като предлага текстът да се премести на систематичното си място в чл. 231.
Комисията предлага текстът на чл. 235 на вносителя да се премести в чл. 231, а новия чл. 229 да придобие следното съдържание:
“Чл. 229. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 227, ал. 1 служители на Комисията за регулиране на съобщенията имат право:
1. да извършват проверки, да констатират нарушения и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират далекосъобщителни съоръжения;
3. да проверяват документи, издавани от комисията, доказващи правоспособност на лицата в контролираните обекти;
4. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;
5. да изискват оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с извършване на далекосъобщителна дейност и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
6. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с извършване на далекосъобщителна дейност, подлежаща на индивидуално лицензиране и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
7. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяване на контрол по този закон и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
8. да контролират качествените параметри на далекосъобщителните услуги, като извършват документални и технически проверки;
9. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на далекосъобщителна дейност, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения.
(2) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище по ал. 1, т. 9, проверките се извършват от оправомощените по чл. 227, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
В доклада чета, че моето предложение е подкрепено по принцип, а след това в ал. 2 не е записано. Аз не знам как може нещо да се подкрепи по принцип, а после да се отхвърли редакционно.
Ще помоля да няма такива хитрини, тъй като тук е Народно събрание, а не някакво такова друго заседание на сдружение. Това е сериозно нарушение, ако искате, на правилника. Не може да пише, че моето предложение е подкрепено и след това да не е инкорпорирано в текста. И ако допуснем, да речем, че за момент ме няма в залата, остава, че едно пише в стенограмите, а друго – в доклада на комисията.
Тук непрекъснато се хитрува чрез вносителя и това нещо трябва да се знае от народните представители. Първоначалните текстове, на базата на нашите предложения, после се изменят, четат се от хора, които определено имат интерес от закона, и се предлагат някакви съвсем други текстове.
Как попадна, господин Мирчев, първо, “Контролът за пускане в действия на радиосъоръжения по списъка на чл. 209”, а пък във Вашето предложение – “по чл. 215, ал. 2”?
Аз предлагам ясно: “по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите”. Даже самият вносител – Министерският съвет, в предложението казва: “по ред, съгласуван с Държавната агенция по стандартизация и метрология”. Аз не знам защо има неистови напъни да бягате от действащи закони и да се дават такива правомощия на КРС – за сертифициране, контролиране на пускания на радиосъоръжения?! Едва ли не да станат някакъв автономен орган извън действащото законодателство или, да речем, извън другите специализирани органи със специални закони, които имат такива правомощия.
Питам Ви: защо във Вашето предложение пише “215”, в окончателния текст е писано “209” и защо уж приемате моето предложение, а то не е инкорпорирано в текста, предложен от комисията? Аз не знам как да квалифицирам такива неща.
Господин председателю, ще помоля, ако трябва да се отложи гласуването, за да се уточнят тук тези неща, защото просто не съответства, ако искате, решението на комисията с текста, който е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Димитров, аз нямам инструмент да контролирам това нещо. Ако Вие кажете как е било.
Благой Димитров: Тоест, до изясняване на ситуацията около моето предложение, предложението на господин Мирчев, което не съответства на окончателния текст, защото иначе не е ясно какво в края на краищата е гласувано и кой какво предлага. Не може един да предлага едно, а в окончателния текст да се запише друго.
Предлагам да се отложи текста на чл. 226, но чувам, че господин Мирчев ги казва с едно напред, така че вероятно е чл. 227, за да се изяснят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Димитров, Вие казвате, нещо, което е много сериозно.
Благой Димитров: Абсолютно сериозно е. Аз съм изненадан, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Ако е така, аз моля да се направи проверка и, ако има такива неща, да се изправят, тъй като иначе ние тук приемаме всичко на доверие, че както е било в комисията, така е дошло и в доклада.
Благой Димитров (ПСОДС‚ от място): В доклада пише едно, а в окончателния текст – друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има процедурно предложение да се отложи приемането на чл. 227, по новата номерация.
Заповядайте за обратно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, вижте текста. Аз първо съм цитирал моето предложение по текста на вносителя, а в редакцията, която чета, е вече по окончателния вариант, така че няма грешка дали е “215” или е “209”.
Защо не трябва да се отлага? Защото, ако обърнете внимание на чл. 228, точно законът, за който Вие говорите, е цитиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров да се отложи приемането на чл. 227 в новата номерация.
Гласували 94 народни представители: за 32, против 54, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, действително в тази глава “Контрол” на Комисията за регулиране на съобщенията са предоставени изключително големи правомощия и това, което мен ме притеснява, е, че са предоставени по-големи правомощия, отколкото Министерският съвет, като вносител, е дал в своя проект. Комисията всъщност разширява и за мен в някои отношения неправомерно правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Като казах “комисията”, имам предвид Комисията по транспорт и телекомуникации към Народното събрание – че разширява тези правомощия.
Предложението ми е точно в разискванията за второ четене на чл. 233 на вносителя, ал. 2.
По тази ал. 2 господин Благой Димитров има предложение, което аз напълно подкрепям, че би трябвало изрично да се посочи “по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите”. Но в тази ал. 2, предложена от Министерския съвет, има един текст, който също е изключително важен. Там е казано: “Съгласувано с Държавната агенция по стандартизация и метрология”. Сега вече това е Агенцията по метрология и контрол на пазара. Но когато говорим за контрол за пускане в действие на крайните далекосъобщителни устройства, аз мисля, че няма нищо по-логично от това действително Комисията за регулиране на съобщенията да осъществява тази дейност на контрол, съгласувано именно с комисията, която има като основен обект за контролиране пусканите изделия на пазара.
Ето защо, господин председателю, правя предложение да се подкрепи ал. 2 на вносителя, допълнена с предложението на господин Благой Димитров – предложение, което той прави именно по ал. 2 на вносителя. Това да бъде като алтернативен текст на ал. 2, която предлага комисията.
За мен следващата ал. 3, когато се казва, че при осъществяването на контрола комисията взаимодейства и изброява няколко министерства, които всъщност ги взима от текста на вносителя, отново комисията, която се занимава с контрола на пазара, е изчезнала, което значи, че Комисията за регулиране на съобщенията изобщо няма да се съобразява с националния орган, който има именно такива задачи, разписани още в чл. 1 на Закона за техническите изисквания към продуктите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Ще гласуваме предложението на господин Иванов да се замени текста на ал. 2 с текста, който е даден от вносителя.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Допълнен с предложението на господин Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не мога да подложа на гласуване допълнен с предложението на господин Димитров, без да има написан текст. (Реплики от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Алинея 2 на вносителя гласи:
“(2) Контролът за пускане в действие на крайните далекосъобщителни устройства и радиосъоръженията се осъществява от комисията по ред, съгласуван с Държавната агенция по стандартизация и метрология.”
За реплика думата има господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин Иванов, четейки предложението на комисията, на мен ми прави впечатление, че няма списък в чл. 209, ал. 2 – това, което е записано тук в редакцията на комисията. Обърнете внимание на чл. 209, ал. 2 – такъв списък аз не мога да прочета.
Може би трябва да преустановим гледането на закона, за да се номерират както трябва текстовете и да се раздадат на народните представители добри доклади. Сега не може да се преномерира. (Реплики от залата.)
Чувам да се обажда служител на министерството. Има ал. 3, господин служителю, на чл. 209, ако е вярна преномерацията. Казва се: “Списъкът по ал. 2 съдържа”, но това е ал. 3. (Реплики от залата.)
Моля ви да не се обаждате, иначе ще призова председателя да въведе ред в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В ал. 2 пише: “Изготвя списък на радиосъоръженията…”.
Благой Димитров: Но в ал. 3 пише: “Списъкът по ал. 2 съдържа”.
Тогава би трябвало да има: “Списъкът по ал. 3”, господин Мирчев. Трябва да го промените: “Списъкът по ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, преминаваме към гласуване на това, което ни е позволено.
Поставям на гласуване замяната на текста на ал. 2, който предлага комисията, с текста, предложен от вносителя, подкрепен от господин Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 31, против 63, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателните текстове на чл. 227, 228 и 229, предложени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 236 на вносителя има предложение от народния представител Иво Атанасов – ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 236 на вносителя да се премести на систематичното си място в глава “Административнонаказателни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Най-напред предлагам да гласуваме предложението на народния представител Иво Атанасов да отпадне ал. 2.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 69, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Това предложение, което прави комисията, да се измести на систематичното му място ще го предложите тогава.
Господин Мирчев, преминаваме нататък.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложенията по чл. 237 са приети.
Комисията предлага чл. 237 в да придобие следната редакция:
“Чл. 237. (1) При установяване на нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания съставителите на актове могат да изземват и да задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или с резолюция по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административно-наказателни разпоредби.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.
(4) След изтичането на срока по ал. 3 отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията. Отнетите в полза на държавата вещи или част от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации с решение на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по тези текстове? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 238 има предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 238, ал. 1, точки 4, 5 и 9 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 4 по принцип – в чл. 228, ал. 1, т. 5 и не подкрепя отпадането на т. 5 и 9.
Има предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 238 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точки 7, 9 и 10 се отменят;
б) точка 8 и 11 стават съответно 7 и 8.
2. Алинея 2 се отменя.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 за отпадане на текста на т. 7 и т. 10 – точките са отпаднали в текста на чл. 228, ал. 1, не подкрепя за отпадане на т. 9, и не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага чл. 238 на вносителя да отпадне, поради преместването на текста му в чл. 228.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте, господин Димитров.
Тук е налице следният казус: комисията предлага този текст да отпадне изцяло, така ли е? Така че си направете Вашата обосновка, но ще гласуваме най-напред отпадането на целия текст.
Благой Димитров (ПСОДС): Да, ако наистина целият чл. 238 отпада…
Може да има една хватка тук – да преместят мисълта ми към чл. 228 – и там са записани. Там също ще коментираме, но тук съм написал три удивителни и ще гледам много внимателно.
Поради преместването му в текста в чл. 238 – значи този текст на чл. 228 трябва да е приет. Я да видим тогава, какво е прието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не мога да разбера, щом целият текст отпада, защо сте против отпадането на т. 9?
Благой Димитров: Не е така.
Защото отпада поради преместването в чл. 228, господин председател. Ако по принцип отпада…
Но нека да си развия обосновката.
Не е възможно да се претърсват помещения от КРС, в които да се намират доказателства за извършване на административно нарушение. Спомням си, че само преди два часа обсъждахме конституционни текстове и имаше предложения къде да бъде следствието – към съдебната система или към Министерството на вътрешните работи. Направи ми впечатление, че дори председателят не подложи на гласуване във връзка с конституционна несъобразност едно такова предложение. Не виждам как може да се претърсват помещения без ред, в който да участват и органите на МВР. Не виждам как може да стане това нещо – да се претърсват помещения. Вижте какво е написано тук: “да претърсват помещения”! Най-малко думата не е подбрана добре. Коментирам само т. 9!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това с участието на МВР го гласувахме!
Благой Димитров: С участието на МВР е чл. 228, защото…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Утрепваш 5 минути!
Благой Димитров: Много е важен законът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Гласувано е с участието на МВР!
Благой Димитров: Номерацията ви в момента не е изрядна.
По коя номерация 227?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “В случаите, когато се касае за проверка на помещения за жилища и т.н., проверката се извършва по пълномощие по еди-кой си… съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Значи си оттегляте предложението?
Благой Димитров: Не, не го оттеглям.
В такъв случай съм съгласен, защото моето предложение породи въвеждането на този текст. Нали така беше? Тогава бъдете коректен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председател, всъщност текстът, за който пледираше господин Димитров, вече е гласуван в пленарната зала – да, но какво стана? Докато следим нашите предложения, за да вземем отношение по тях, всъщност чл. 235 на вносителя беше изцяло подменен с един съвсем различен член – чл. 238. Съгласен съм, че ал. 2 така, както е записана, е коректна, защото… Да, тук номерацията е променена.
При това положение, господин председателю, ако гласуваме член по член, действително може да се следят текстовете.
Когато се гласуват по 4-5 члена, има моменти, когато човек просто не може да следи текста. Приемам обяснението. Наистина, в случая няма противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Предлагам да гласуваме предложението на комисията за отпадане по този текст.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 239 има предложение на народния представител г-н Чонков:
В чл. 239, ал. 1 да се създаде нова т. 3:
“3. да не възпрепятстват нормалния процес на работа на проверяваните обекти и лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иво Атанасов в чл. 239, ал. 1 да се създаде нова т. 3:
“3. да не създават препятствия на нормалния процес на работа на проверяваните обекти и лица.”
Предложението е като на господин Чонков, комисията не го подкрепя.
Останалите са приети.
Комисията предлага чл. 239, който по новата номерация става чл. 231, да придобие следната окончателна редакция:
“Чл. 231. (1) При изпълнение на служебните си задължения, оправомощените по чл. 227, ал. 1 служители са длъжни:
1. да се легитимират чрез служебна карта;
2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т. 2, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности се определят с решение на Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхраняването и използването на фактите и обстоятелствата по ал. 1, т. 2.
(4) Служителите по ал. 1 и 3 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не виждам в залата народния представител Господин Цонков.
Господин Иво Атанасов, желаете ли да защитите предложението си или го оттегляте?
Иво Атанасов (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Оттегляте го.
Моля, гласувайте тогава предложението на господин Цонков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов чл. 239а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 232 по новата номерация:
“Чл. 232. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да издава заповеди, с които да спира до отстраняване на нарушенията, извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.
(2) Със заповедите по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.
(3) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте този член.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Член 232 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава осемнадесета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 240 и предлага чл. 240, който става чл. 233, да придобие следната редакция:
“Чл. 233. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 500 000 лв.
(2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране без конкурс или търг, като осъществява далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 250 000 лв.
(3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране без конкурс или търг, без използване на ограничен ресурс или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 200 000 лв.
(4) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, като осъществява далекосъобщения чрез обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(5) Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност като обществен оператор при условията на обща лицензия се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.
(6) Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност за собствени нужди при условията на обща лицензия се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(7) За нарушения по алинеи 1 – 6, извършени повторно, административно наказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да упражнява далекосъобщителната дейност, за която е санкциониран, за срок до една година."
Член 241 на вносителя, който става чл. 234, се предлага в следната редакция:
“Чл. 234. (1) Оператор със значително въздействие върху пазара, който наруши или не изпълни условията на издадената му лицензия, отнасящи се до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.
(2) Обществен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
(3) Обособен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(4) Обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
(5) Обособен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.”
Член 242 на вносителя, който става чл. 235, се предлага в следната редакция:
“Чл. 235. (1) Който наруши правилата относно опазването на тайната на съобщенията, изпращани по обществени далекосъобщителни мрежи в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Обществен оператор, който не изпълни задължение за осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.
(3) Обществен оператор, който не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на далекосъобщенията, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв.”
Комисията предлага чл. 243 на вносителя да отпадне – текстът му се съдържа в новия чл. 234, ал. 2.
По чл. 244 на вносителя комисията подкрепя по принцип предложенията, направени по него, и предлага да придобие следната подобрена редакция като чл. 236:
“Чл. 236. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена далекосъобщителна мрежа чрез използване на далекосъобщителни съоръжения, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.”
По чл. 245 на вносителя комисията подкрепя направените предложения от народните представители по принцип като предлага този чл. 245, който става чл. 237 да придобие следната редакция:
“Чл. 237. Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лева”.
За чл. 246, който става по новата номерация чл. 238, се предлага да придобие следната редакция:
“Чл. 238. Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва далекосъобщителни съоръжения, като с това причини вреда на далекосъобщителен оператор или на трето лице в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред”.
За чл. 247, който става чл. 239 се предлага следната редакция:
“Чл. 239. Който пуска в действие радиосъоръжения в нарушение на изискванията на чл. 209 в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лева”.
За чл. 248, който става чл. 240, се предлага следната редакция:
“Чл. 240. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 5000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.”
Член 249, който става чл. 241, придобива следната редакция:
“Чл. 241. (1) Който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон или й предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, който може да бъде определен с поискването информация, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева.
(2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 226 от Комисията за регулиране на съобщенията се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
(3) Който не изпълни влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
(4) Обществен оператор, който не предостави на Комисията за регулиране на съобщенията документи и информация, необходими при определяне на оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева.
(5) Оператор със значително въздействие върху пазара, който не изпълни влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията, отнасящо до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева”.
Комисията предлага чл. 250 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за чл. 251 по номерацията на вносителя, да отпадне.
Това са предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Имате ли бележки по текстовете? Няма.
Моля да гласувате текстовете. (Шум и реплики в залата.)
Вече гласуваме, господин Димитров! (Реплики на Благой Димитров от място.)
Искате да гласуваме отделно текстовете – тези, които се приемат, и тези, които отпадат. Текстовете, които отпадат, ще гласуваме отделно. Добре.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете, които се предлагат, са приети.
Господин Мирчев, моля да напомните кои текстове се предлага да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 250 на вносителя и чл. 251 на вносителя комисията предлага, както е и гласувала, да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения?
Моля да гласувате. (Шум и реплики в залата.)
Моля да гласувате предложението за отпадане на тези членове. (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 250 господин Мирчев предлага да отпадне. Нека да видим чл. 250 и чл. 251.
“Чл. 250. Далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови услуги и не предоставя безвъзмездно на своите потребители възможност за спешни повиквания, се наказва с налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лева”.
Това обаче, ако е далекосъобщителен оператор, който е със значително въздействие върху пазара и му е вменена функция, а сега в момента, разбира се, не мога по вече приетите текстове сега и тук да направя справка, ако в лицензията му е вменено като задължение в тази връзка, не може да отпадне така този текст. Няма как да стане!
Трябва да видим какви са мотивите и това е много сериозно. Защото, какво значи да откаже, примерно, този оператор възможност за спешни повиквания, ако му е заложено в лицензията? Има се предвид, примерно, пожарната и линейката. И те отказват да ги предоставят безвъзмездно.
Отивам нататък. (Силен шум и реплики в залата.)
Аз знам, че бързате, господин Мирчев. И тук преди малко видях, че някои в залата се възмущават, че вземаме думата непрекъснато, но не ви е добър законът! Законът не е подготвен добре! Има друга номерация. Аз чета чл. 251, Вие четете чл. 252. Не са подготвени нещата така, както трябва.
Нататък предлагате:
“Чл. 251. Лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, който осъществява и друга търговска дейност и не води самостоятелна аналитична отчетност за лицензирана дейност, се наказва с налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева.”.
Ами, това е разделното счетоводство. Аз поне така схващам нещата. Това също е нещо много сериозно. Защо предлагате да отпадне? Или дайте някакви мотиви.
Аз, за първия чл. 250 при изменение задължения в лицензията съм категорично против да отпадне това нещо. Монополист на пазара и не дава, примерно, в дадено село възможност за безплатно избиране на линейка и на пожарна. Ами, това е пълен абсурд! Не може така да отпадне текст.
Що се отнася до предложението Ви по чл. 251 на вносителите, тук, според мен, също е много важна самостоятелна аналитична отчетност за лицензираната дейност да се води. Това е много важно нещо! Това, ако искате, ще Ви кажа, че го има и в световната практика. И не само в тази дейност, а въобще на всички абонатни пазари, където има големи оператори. И аз ще Ви моля да обосновете, господин Мирчев, предложението си. Защо отпадат тези текстове? И не тук да претупваме набързо нещата, защото тези текстове оттук насетне, защото аз допускам, по причина, че законът ви не е добре обмислен, особено с тези непрекъснати литерации, сигурно ще има поправки.
На мен ми е ясно, че искате да отчетете в Еврокомисията, че всичко е наред, но не е наред, защото създавате хаос на пазара. С това бързане и тази трескава работа просто тези работи няма как да станат. (Реплики.)
На второ четене имам право на пет минути по текста. Вижте правилника.
Така че, нещата са важни. Няма смисъл да има такава нетърпеливост в залата. Дайте нещата да ги огледаме внимателно. Нямам нищо против, ако господин Мирчев счете за необходимо, да отложим тези неща, но това са важни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
От името на вносителите имате думата – директорът на Дирекция “Политика в далекосъобщенията” към Министерството на транспорта и съобщенията господин Божидар Симеонов.

БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Прав е господин Димитров да постави изискването да бъде уреден въпросът с лицензирането. В чл. 251 ключовата дума за лицензионна дейност е уредена в чл. 241, който става чл. 233, в ал. 2: “Обществен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.”. Поради тази причина отпадането на този член е напълно оправдано. Благодаря за вниманието.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Но има опции.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: По отношение на опцията важи ограничението, че става дума за отчетност за лицензирана дейност.
В момента чета чл. 251 на вносителя, който се предлага да отпадне. В него има три думи – “отчетност за лицензирана дейност, се наказва с налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”. Обръщам внимание, че наказанието за лицензирана дейност е уредено в чл. 233, ал. 2, която току-що прочетох. Това изискване е отчетено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително тези два члена, които се предлагат за отпадане – 250 и 251, са от много сериозен обществен интерес. Забелязахте, че по целия раздел, свързан с административни нарушения, аз не взех думата.
Нека да видим какво предвижда чл. 250: “Далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови услуги и не предоставя безвъзмездно на своите потребители възможност за спешни повиквания, се наказва с налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв." За мен едно от най-важните изисквания, което се налага в Европейския съюз и с което ние трябва категорично да се съобразим, е, че всеки далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови услуги, трябва да предоставя безвъзмездно услуги като повикване на полиция, при пожар, на спешна медицинска помощ и още няколко, които са изброени. Нещо повече, в Европейския съюз се въвежда единен номер, който трябва да важи за всички обществени далекосъобщителни оператори. Най-често това е № 112, който е безплатен.
Питам: защо този текст трябва да отпадне?! Какво искаме да кажем с това – че България е тръгнала в обратна посока?! Ами ако в едно населено място няма друг обществен оператор и хората са принудени да станат абонати на такъв обществен оператор, означава ли, че за всяко такова повикване, което в целия Европейски съюз е безплатно, ние ще го въведем като възмездно, че съответният абонат трябва да плаща?! Категорично считам, че чл. 250 трябва да остане в текста, предложен от вносителя – Министерския съвет.
Що се касае до чл. 251, аз внимателно изслушах казаното от инж. Симеонов по отношение на новоприетия чл. 233, ал. 2. Да, ние сме гласували такъв текст, господин Симеонов. Там санкцията е от 5000 до 50 000 лв., но там е казано “условията на издадената му индивидуална лицензия”. Такъв оператор може да наруши пет различни условия и тогава влиза в тези рамки. И неслучайно Министерският съвет, чиито предложения Вие като вносител трябва да защитавате, а не на комисията, е записал този текст, защото това отговаря точно на изискванията за прозрачност. Цитирам: “Лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, който осъществява и друга търговска дейност и не води самостоятелна аналитична отчетност за лицензирана дейност, се наказва с налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”. Когато говорихме за принципите, на които трябва да отговаря предоставянето на далекосъобщителни услуги, то един от основните принципи беше принципът на прозрачност. Неслучайно Министерският съвет изисква отделен член за санкция, когато има възможност да бъдат нарушени принципите на прозрачност при отчитане на дейността на лицензираните далекосъобщителни оператори.
Господин председателю, апелирам към колегите да подкрепят текста на вносителя – Министерския съвет, по чл. 250 и 251, защото по същество те защитават: първият – интересите на потребителите, а вторият – на прозрачността в сектор “Далекосъобщения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Мирчев, оттегляте ли предложението за отпадане?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Подлагам на гласуване поотделно отпадането на членовете: първо – чл. 250.
Беше много категорично защитена необходимостта тези членове да останат.
Моля, гласувайте предложението на комисията да отпадне чл. 250.
Гласували 106 народни представители: за 75, против 30, въздържал се 1.
Предложението се приема. Членът отпада.
Има думата за процедура Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Предлагам текстът да се прегласува. Уважаеми колеги, вижте какво е предложил господин Мирчев: да отпадне възможността на хората да използват безплатно, особено в малки населени места, спешни повиквания. Допускам малко село, в което няма други телефони. Човек трябва да отиде и да стане абонат на монополиста. За това гласувате в момента. Гледам, тук ви подсказва: “червено, зелено”. Това гласувате! Искам да ви кажа какво гласувате! И да не може, забележете, операторът да бъде глобен, тоест да не може КРС да наложи санкция! В момента това се предлага.
Виждам абсурд – представителят на Министерството на транспорта тук пледира против предложението на Министерския съвет, а за предложението на Мирчев. Не мога да разбера какъв абсурд се разиграва тук! Театър на абсурда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Димитров.
Има предложение за прегласуване.
Подлагам отново на гласуване предложението за отпадане на чл. 250.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 72, против 26, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Следващият текст е на чл. 251. Предложението на господин Мирчев е за отмяна на този член.
Моля, гласувайте отново предложението на господин Мирчев.
Гласували 102 народни представители: за 66, против 35, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Давам думата за процедура на господин Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател! Тъй като Вие съвсем невъзмутимо наблюдавате как народни представители сноват по цяла една редица като стахановци и не им правите забележка, в разрез с Вашите ангажименти, които многократно сте казвали от тази трибуна, аз Ви моля да направите поименна проверка, за да облекчите задачата на онези, които обикалят по два реда, поне да гласуват с тези карти, които са до тях.
Затова Ви моля за поименна проверка на присъстващите, тъй като в залата няма повече от 30 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважавам Вашето предложение, господин Радев.
Правя поименна проверка.
(Председателят Огнян Герджиков започва поименна проверка на кворума. Списъкът се прилага към протокола.)
В залата има, с Юлияна Дончева, 143-ма народни представители.
По чл. 243 – има предложение на комисията за отпадане.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 122, против 28, въздържали се 1.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 252 има предложение на народния представител Благой Димитров: “В чл. 252 думите “от 500 до 5000” се заменят с “от 1000 до 10 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 252, който става чл. 242, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 242. Лицата по чл. 228, ал. 1, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до 1 година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Става дума за едно тежко провинение, за което аз считам, че особено долната граница от 500 лв. е много ниска. За какво става дума? Разгласяване, предоставяне, публикуване или разпространяване по друг начин на данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна. Аз мисля, че особено долната граница от 500 лв. е изключително ниска за такова драстично нарушение. Да не говорим, че можем да влезем в обстоятелствата, при които недобронамерено служебни лица да използват фирмена тайна. Там лицето може да се облагодетелства в значителна степен. Моето предложение е в тази връзка – два пъти да се завишат границите на тази административна санкция.
Аз лично считам, не знам защо моите колеги от мнозинството считат противното, че предоставянето на служебна тайна на други лица е винаги с мотив лично облагодетелстване. Не виждам някакъв друг мотив. Още по-тежко е да се публикуват данни. Така е записано в чл. 241, който вероятно става чл. 242. Това е мотивът ми. Мисля, че административната санкция е несъразмерна с административното нарушение.
Според мен може би трябва да има и едно допълнение – “ако не е престъпление”. Не мога да преценя дали в Наказателния кодекс има разпоредба в тази връзка. Това не го коментирам. Но аз лично считам, че санкцията от 500 до 5000 лв. е ниска за това тежко нарушение, което е разпоредено по чл. 241. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да се изкажа против предложението на председателя на комисията господин Мирчев за заличаване на думите “ако не подлежат на по-тежко наказание”. Не случайно вносителят, Министерският съвет, е предвидил тази санкция “ако не подлежат на по-тежко наказание” нарушителите. Защото може да се окаже, че разгласената служебна тайна е в нарушение на държавните интереси и че действително има санкция, която трябва да бъде много по-тежка от предвидената. Ето защо подкрепям текста на вносителя, Министерския съвет, в тази му част. В противен случай комисията, от една страна, изхвърля текста “ако не подлежат на по-тежко наказание”, т.е. маха се всичко онова, което може да бъде по-тежко като наказание, а от друга страна, не приемате предложението на Благой Димитров, което изискваше поне, ако няма по-тежко наказание, санкцията да бъде увеличена двукратно.
Призовавам да се гласува против отпадането на текста “ако не подлежат на по-тежко наказание”, т.е. против предложението на господин Мирчев. Или ако, господин председателю, се гласува текстът на комисията, тогава предлагам в него да бъде включен текстът на вносителя в частта му “ако не подлежат на по-тежко наказание”, което са думи, които следват думите “служебна тайна”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров за завишаване на санкцията, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 27, против 70, въздържали се 2.
Предложението се отхвърля.
За процедура, заповядайте, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Уважаеми господин председател, бих искала да обърнете внимание на Парламентарния съюз на ОДС, че в момента те са шест човека в зала, а гласуваха за 18 човека, с 18 карти. В тази връзка искам прегласуване. И бих искала да им направите забележка за евтиния популизъм, който използват от тази трибуна за гласуването с чужди карти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Прегласуване на предложението на народния представител Благой Димитров.
Моля, гласувайте още веднъж.
Гласували 89 народни представители: за 21, против 63, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение, заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Господин председателю, аз Ви призовавам да направите забележка на уважаваната от мен госпожа Чобанова, защото тя се мъчи от трибуната да направи неверни внушения. Не може, госпожо Чобанова, да разберете кой как е гласувал, трябва да искате разпечатка.
Анели Чобанова (НДСВ, от място): Фактите сочат!
Благой Димитров: Фактите кой е против, кой не е против – така не може да говорите от трибуната. И аз ще Ви моля, не знам как сте се разпределили в мнозинството, но и в момента продължавате да вървите по редовете и да срамите председателя на парламента. Ще Ви моля да не правите такива изявления.
И Ви призовавам, господин председателю, да направите забележка на колежката. Не може тя да си позволява да отправя такива обвинения към цяла парламентарна група, към парламентарен съюз – Съюза на обединените демократични сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми колеги, искам да ви призова към конструктивност. Много ви моля, нека да се концентрираме, законът е достатъчно обемен и тежък. Така че нека да работим конструктивно.
Подлагам на гласуване текста в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253, който става чл. 243:
“Чл. 243. За нарушение на чл. 185 се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 500 000 лв.”
Комисията предлага чл. 254, който става чл. 244, да придобие следното съдържание:
“Чл. 244. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв.”
Комисията предлага чл. 255, който става чл. 245, да придобие следното съдържание:
“Чл. 245. За нарушенията по чл. 232, ал. 1 – 6, чл. 233, ал. 3 и 5, чл. 234, ал. 1, чл. 235, чл. 238, чл. 239, чл. 240, ал. 1 и 3 и чл. 243, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.”
Комисията предлага чл. 256 да стане чл. 246 със следното съдържание:
“Чл. 246. (1) При установяване на нарушенията по чл. 232 – 243, оправомощените по чл. 227, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или изрично оправомощено от него лице – член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административно-наказателното производство.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Наказателни постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 200 лв., не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване – господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам едно разяснение по текста на чл. 244 по вашата номерация. Казвате, за нарушенията по 232, 233, 234, 235, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Как може да бъде друго? Какво искате да кажете с този текст? Какво може да бъде друго освен санкциите да бъдат в размера на предвидените глоби? Ако примерно от посочените еднолични търговци и юридически лица изключвате някакви други лица, да речем, служители на КРС, просто обяснете какво имате предвид. Вие потвърждавате, че за тези нарушения се налагали санкции в размерите на предвидените глоби. Какво имате предвид?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В зависимост от нарушението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека вносителят да даде разяснение.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Става въпрос в случай, че тази разпоредба е в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, който предвижда, че глоби могат да се налагат само на физически лица, а имуществени санкции – съответно на юридически лица или еднолични търговци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за съвсем коректното обяснение.
Други изказвания по тези текстове? Господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по чл. 255 на вносителя. Заедно с това ще си позволя да изкажа искреното съжаление, че госпожа Анели Чобанова говореше, че от трибуната ние сме изпадали в популизъм. Аз съм готов да се направи разпечатка от изказванията ми и да ми се покаже къде точно аз съм говорил за популизъм. Защото се изказвам конкретно по членове и твърдя, че взимам отношение по същество.
И така, чл. 255 на вносителя, който не беше прочетен, защото има нов текст на комисията, е коренно различен от текста, който ни предлага комисията. Член 255 на вносителя в две алинеи е със следното съдържание: “Когато нарушенията по чл. 240 – 254 са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.” Нещо, което е напълно резонно. А ал. 2 казва: “По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.”
Има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан, което кореспондира с чл. 255 на вносителя.
И ето какво е записала комисията в своето заключение: комисията подкрепя предложението и предлага то да се премести на систематичното му място в Допълнителните разпоредби. Отгръщам Допълнителните разпоредби и там намирам в т. 52 и 53 дефиниция за повторно нарушение и дефиниция за системно нарушение. Но аз питам къде съществува текстът, че при повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. Това просто е изпаднало от закона и по същество нарушителите могат да си вършат нарушенията систематично и по никакъв начин да няма завишаване на санкцията, която им се налага.
За мен е недопустимо и считам, че ако ал. 2 може действително да бъде заличена поради това, че дефинирането на повторно нарушение е дадено в допълнителната разпоредба, ал. 1 на чл. 255 е изключително важна. Бих искал да ми се посочи от Вас, господин председателю на комисията, къде е указана санкцията при повторно нарушение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 232, ал. 7.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това обаче обхваща единствено чл. 232. Докато текстът на вносителя говори за всички нарушения – от чл. 240 до чл. 254, т.е. целия спектър на нарушения, по които може да има повторно нарушение и е редно при повторно нарушение да има завишена санкция. Вносителят Министерският съвет за мен съвсем правилно е поискал удвоен размер на първоначално наложената санкция, поради което, госпожо председател, предлагам да подложите на гласуване ал. 1 на чл. 255 на вносителя. Систематично тя може да бъде добавена по определен начин към чл. 244, като отделна втора алинея. Считам, че това би било най-безболезнено и се надявам пленарната зала да подкрепи предложението ми, защото то наистина отговаря на духа на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов. Ще подложа на гласуване чл. 255, ал. 1, на вносителя.
Други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов – текстът на чл. 255, ал. 1 на вносителя да стане елемент от окончателната редакция на текста, предложен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 29, против 44, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 253 до чл. 256 по номерацията на вносителя ан блок в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 12, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:"
Комисията предлага т. 1 да придобие следната редакция:
"1. "Далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от преносни съоръжения и когато е необходимо комутационни съоръжения и други ресурси, които дават възможност за осъществяване на далекосъобщения."
Комисията предлага следната редакция за т. 2:
"2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, използвана изцяло или частично за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или за осъществяване на далекосъобщения за неограничен кръг потребители."
Комисията предлага следната редакция за точки 3, 4 и 5:
"3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, използвана за осъществяване на далекосъобщения по нетърговски начин, за собствени нужди. Използване за собствени нужди е налице, когато обособената мрежа не се използва като средство за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
4. "Кабелна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми" е обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радио- и телевизионни сигнали.
5. "Фиксирана обществена телефонна мрежа" е обществена далекосъобщителна мрежа, която дава възможност за пренос на глас и звукова информация с ширина на честотната лента 3100 херца, крайните точки на която са фиксирани географски и която поддържа пренос на глас, факсимилни съобщения и пренос на данни чрез модеми със скорост най-малко 2400 бита в секунда."
Има предложение т. 6 на вносителя да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 7, която става т. 6:
"6. "Мобилна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, крайните точки на която не са фиксирани географски.
Точка 8, която става т. 7, придобива следната редакция:
7. "Крайна точка на мрежата" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Комисията за регулиране на съобщенията и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането."
Точка 9, която става т. 8, придобива следната редакция:
"8. "Взаимно свързване" е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи, използвано от един и същ или от различни оператори по такъв начин, че потребителите, ползващи една от тези мрежи, да имат възможност за достъп до потребители, ползващи същата или друга мрежа, или да имат достъп до далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез тези други мрежи."
За т. 10 има предложение да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага т. 10 на вносителя да отпадне.
Комисията предлага т. 11, която става т. 9, да придобие следната редакция:
"9. "Линии под наем" са далекосъобщителни съоръжения, чрез които се осигурява прозрачен преносен капацитет между крайни точки на далекосъобщителна мрежа без комутация по заявка – комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линиите под наем."
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 12, която става т. 10:
"10. "Далекосъобщителна услуга" е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин."
Комисията предлага т. 13, която става т. 11, да придобие следната редакция:
"11. "Обществени далекосъобщителни услуги" са далекосъобщителни услуги, достъпни за обществото."
Комисията предлага т. 14, която става т. 12, да придобие следната редакция:
"12. "Гласова телефонна услуга е обществена далекосъобщителна услуга за пряко пренасяне на говор в реално време чрез обществена далекосъобщителна мрежа, използваща комутация и/или маршрутизация, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на краен потребител, свързан към крайна точка, да разговаря с друг краен потребител, свързан към друга крайна точка."
Комисията предлага следната редакция за т. 15, която става т. 13:
"13. "Фиксирана гласова телефонна услуга" е гласова телефонна услуга с определено качество, предоставена чрез фиксирана далекосъобщителна мрежа, осъществявана между фиксирани крайни точки на тази мрежа."
Има предложение т. 16 да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Предложение за отпадане на т. 17, което също се подкрепя от комисията.
Комисията предлага т. 18, която става т. 14, да придобие следната редакция:
"14. "Телефонни справочни услуги" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване краен потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната – име, и когато е необходимо – адрес."
Комисията предлага т. 19, която става т. 15, да придобие следната редакция:
"15. "Услуги за осъществяване на спешни повиквания" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки краен потребител до службите "Спешна медицинска помощ", "Полиция" и "Пожарна и аварийна безопасност"."
Комисията предлага т. 20, която става т. 16, да придобие следната редакция:
"16. "Крайно далекосъобщително устройство" е устройство или елемент от устройство, позволяващи осъществяване на далекосъобщения, и предназначени за пряко или непряко свързване по какъвто и да е начин към крайна точка на далекосъобщителна мрежа."
Комисията предлага т. 21, която става т. 17, да придобие следната редакция:
"17. "Обществен телефон" е телефонен апарат, достъпен за обществото и за използването на който се плаща чрез монети, жетони, дебитни/кредитни или предварително платени карти."
Комисията предлага т. 22, която става т. 18, да придобие следната редакция:
"18. "Ограничен ресурс" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини – номера от Националния номерационен план, радиочестотния спектър и позициите на геостационарна орбита, определени за Република България с международни споразумения."
Комисията предлага т. 23, която става т. 19, да придобие следната редакция:
"19. "Разходоориентираност на цени на услуги" е налице, когато цените на услугите включват направените разходи по предоставянето на услугите, включително размера на вложения капитал, и обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане."
Има предложение за отпадане на т. 24, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 25, която става т. 20:
"20. "Нетни загуби" е разликата между разходите на оператора със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, като към нея се добавят приходите от предоставянето на универсалната услуга и се отчитат предимствата в резултат на задължението за предоставяне на универсална услуга."
Комисията предлага т. 26 на вносителя да отпадне.
Комисията предлага т. 27 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за т. 28, която става т. 21, със следната редакция:
"21. "Радиосъоръжение" е устройство (продукт) или част от устройство за осъществяване на далекосъобщения чрез излъчване или излъчване и приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или спътникови радиосъобщения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 29, която става т. 22, със следната редакция:
"22. "Радиочестотен спектър" е поредица от честоти в радиочестотния обхват от 9 килохерца до 3000 гигахерца."




Точка 30, която става т. 23, е текстът на вносителя:
“30. “Радиочестотна лента” е част от радиочестотния спектър, ограничена от две честоти.”
За точка 31, която става т. 24, се предлага следната редакция:
“31. “Криптографски ключ” е метод за закриване (кодиране) на обменяна информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощени за това лица.”
Точка 32, която става т. 25:
“32. “Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване” и “информация за безопасност” са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения.”
За т. 33, която става т. 26, се предлага следната редакция:
“33. “Наземно радиоразпръскване” е излъчване от земни радиопредаватели на радио- и/или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от населението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказване по Допълнителните разпоредби има ли?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Имам въпрос: защо се отменя определението за справочни услуги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За коя точка, господин Димитров?
Благой Димитров: “Точка 17. “Справочни услуги” са издаване и разпространение на указатели на печатен или електронен носител, съдържащи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната…”
Защо, тъй като има разпоредби в закона, които третират този въпрос? Защо отпада този вид услуга от определението? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще отговори ли някой на господин Димитров защо т. 17 на вносителя отпада от Допълнителните разпоредби?
Господин Мирчев, по Ваше предложение е отпаднала тази точка и ако ще отговорите, отговаряйте, ако не, да минаваме към гласуване? Няма желаещи да отговорят.
Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, взимам отношение по т. 19 на вносителя, която комисията я предлага като т. 15, със следната редакция:
“Услуги за осъществяване на спешни повиквания” са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки краен потребител до службите “Спешна медицинска помощ”, “Полиция” и “Пожарна и аварийна безопасност”.
Аз участвах в един дебат преди около час, когато се дискутираше необходимостта тези услуги да бъдат безвъзмездни за всеки потребител на такива услуги, независимо от далекосъобщителния обществен оператор.
По тази причина, а аз смятам, че ще бъде подкрепено както от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации, така и от залата, още повече, че в почивката с господин Симеонов – представител на министерството, разисквахме и той каза, че тези услуги са безвъзмездни, защото това е изискване на Европейския съюз, правя, госпожо председател, предложение за допълване на тази дефиниция с една-единствена дума и чета началото на т. 15:
“Услуги за осъществяване на спешни повиквания” са безвъзмездни далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки краен потребител до службите “Спешна медицинска помощ”, “Полиция” и “Пожарна и аварийна безопасност”.
Неприемането на това предложение реално означава, че възрастен човек в отдалечено населено място, ако трябва да повика “Спешна медицинска помощ” от града, трябва да плати за това повикване. Понеже това ще бъде разговор между две населени места, някой път отдалечено на 20 километра, а може би и повече, със своята минимална пенсия трябва да плаща за повикване на медицинска помощ, в някои случаи на “Полиция” или “Пожарна и аварийна безопасност”.
Смятам, че текстът наистина е приемлив и е от полза на този закон и за хармонизирането на нашето законодателство с европейското.
Моля да подкрепите добавянето на думата “безвъзмездни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Мутафчиев, за изказване.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, аз се надявам, че наистина ще приемете това разумно предложение, което направи господин Иванов, независимо че правилникът не позволява да добавяме думи, но смятам, че наистина това е правилно и такава практика има и в Европейския съюз.
Аз се съгласявам и с примера, който даде господин Иванов, че в никакъв случай не може да се плащат средства, когато се касае за здравето. Като знам какво направи СДС със здравната система, по-добре е да можем да извикаме безплатно доктора, който да дойде и да му платим за това, че ни извършва здравна услуга. Подкрепям предложението на господин Иванов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по тези текстове има ли?
Думата има госпожа Трифонова от Комисията за регулиране на съобщенията.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбира се, че сте прави, уважаеми господа. Наистина е част от европейското законодателство и е част от закона, който вие вече приехте на второ четене, доколкото е налице хипотезата на чл. 73, ал. 2, т. 7, където изрично е записано, че има осигуряване на безплатен достъп до спешни повиквания. Това – първо.
И на второ място, има го в чл. 109, ал. 2, където изрично е казано, че предоставянето на услуги за спешни повиквания не се компенсира.
Следва ли в допълнителната разпоредба, където се определя що е “спешно повикване”, да се каже, че то е безвъзмездно? За кого е безвъзмездно? Изрично е определено в тялото на закона, че тези повиквания са безвъзмездни за потребителите и същевременно с това те не се компенсират от фонда, който е създаден за компенсиране на универсалната услуга.
Така че не би следвало това да се отрази и на допълнителната разпоредба, която определя съществото на тази услуга, а не тя за кого е безплатна и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): А на моя въпрос кой ще отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не искат да отговарят, господин Димитров, на Вашия въпрос. В комисията са Ви били отговорили.
Други изказвания по тези текстове има ли?
Господин Иванов, поддържате ли Вашето предложение да залегне в Допълнителните разпоредби, при положение, че е регламентирано в закона?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Да, поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към гласуване.
Има предложение за отпадане на текстове на вносителя, които ще гласуваме първо. Те са текстовете на т. 6, 10, 16, 17, 24, 26 и 27.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Моля Ви да ги гласуваме една по една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Една по една ли искате? Добре.
Подлагам на гласуване отпадането на т. 6 от текста на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Точка 6 отпада.

Гласуваме отпадането на т. 10 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Точка 10 отпада.
Гласуваме отпадането на т. 16 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Точка 16 отпада.
Гласуваме отпадането на т. 17 по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 81, против 23, въздържали се няма.
Параграф 17 отпада.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви.
Правя процедурно предложение за прегласуване на “Справочни услуги”.
Макар че тук имам много забележки – “Протокол за взаимно свързване” отпадна като дефиниция, “Комутируема телефонна мрежа”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По процедурата за прегласуване, моля!
Благой Димитров: Трябва все пак да се обоснова.
Първо, не получавам някакви мотиви за отпадането на “Справочни услуги”. В посочените мотиви е ясно, че тази легална дефиниция никъде не се използва. Ако е така – да, обаче аз знам текстове, мисля че господин Иванов в процес на дебатите в залата имаше предложение във връзка със създаването на телефонни указатели.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Беше прието!
Благой Димитров: Това, че беше прието, потвърждава моята теза. Не знам дали в момента следите какво правим. Или обосновете защо отхвърляте “Справочни услуги”, или призовете колегите от мнозинството да подкрепят тази легална дефиниция. Иначе изпадаме в много неприятна ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване на т. 17, която отпада по предложение на комисията. С второто гласуване гласувахме нейното отпадане.
Има предложение на господин Димитров за прегласуване.
Гласуваме отпадането на т. 17 по предложение на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 12, въздържали се няма.
Текстът отпада.
Гласуваме отпадането на т. 24 по предложение на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Точка 24 отпада.
Гласуваме отпадането на т. 26 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 2, въздържали се няма.
Текстът отпада.
Гласуваме отпадането на т. 27 по предложение на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 4, въздържали се няма.
Текстът отпада.
Гласуваме предложението, направено от господин Иванов и господин Мутафчиев в т. 19 след “услугите за осъществяване на спешни повиквания са” да се напише “безплатни”.
Гласували 106 народни представители: за 33, против 72, въздържал се 1.


Има предложение за прегласуване. Но след като го има в закона? В закона го има и принципът е решен. Защо трябва да се утежнява законът?
Петър Мутафчиев (КБ): Решен е, но когато е дадено като определение, е по-друго и е по-сигурно, господин Иванов. Така ли е?
След като казваме, че това е услуга и за да я дефинираме, че е безплатна услуга, това означава, че трябва да го напишем. Какво ви пречи? Веднъж в закона сте го решили, но сега, когато даваме дефиницията на тази услуга, не трябва да пишем, че тя е безвъзмездна?
Господин Иванов е прав и аз моля да се прегласува. Моля да не си създаваме напрежение за неща, които следват някаква логика.
Аз приемам до определени части логиката на госпожа Трифонова, но това не пречи. И нека да си стои в определението и да се знае, че тази услуга е безвъзмездна. Това е, когато се касае за бърза помощ, за пожар или полиция. Какво ви бърка, та не го подкрепихте, аз не можах да разбера?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение на господин Мутафчиев за прегласуване, като се добавя думата “безплатни далекосъобщителни услуги” в текста.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): “Безвъзмездна”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, извинявайте, “безвъзмездна” – това е в т. 19 по вносителя.
Моля, още веднъж гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 65, против 47, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текстовете от Допълнителните разпоредби от § 1, от т. 1 до т. 33, включително, ан блок.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По т. 34 има предложение на народния представител Иван Иванов – т. 34 се изменя така:
“34. “Далекосъобщителна инфраструктура” е съвкупност от строителна инфраструктура и техническа инфраструктура.
“Строителна инфраструктура” е част от далекосъобщителната инфраструктура, включваща канална мрежа (подземна или надземна), шахти, кули, площадки, мачти и други носещи съоръжения и конструкции.
“Физическа инфраструктура” е част от далекосъобщителната инфраструктура, включваща кабелни мрежи, разпределителни и комутационни съоръжения, радио- релейни линии и антени.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага т. 34, която става т. 27, да придобие следната подобрена редакция:
“27. Далекосъобщителна инфраструктура” е техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията и включва далекосъобщителни мрежи и съоръжения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност тук в записа има една неточност. Аз съм предложил съвкупност от строителна и физическа инфраструктура и отдолу – физическата инфраструктура е част от далекосъобщителната.
Коя е причината, за да поискам разделянето на далекосъобщителната инфраструктура на техническа и на строителна? Вярно е, че техническата инфраструктура е дефинирана в Закона за устройство на територията, но съвсем не съм убеден, че една част от далекосъобщителната инфраструктура, която аз предлагам да бъде обозначена като строителна инфраструктура, там е ясно разписана. Това е цялата структура, която се явява носеща. Тя осигурява механически монтажа или прокарването на кабелите, на активната част от далекосъобщителната инфраструктура. Тя не участва в далекосъобщителните процеси. Това е съвсем естествено. Но, от друга страна, тя има осигуряваща роля за стационирането на активната част. По тази причина това има и съответни следствия за ползването. За мен цялата далекосъобщителна инфраструктура трябва да бъде разделена на тези две части, едната от които е ясно разписана в Закона за устройство на територията. Но предлагам строителната инфраструктура да бъде дефинирана по този начин.
Поради това, госпожо председател, аз поддържам своето предложение и моля да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря за дефиницията, която беше направена от Комисията по транспорт и телекомуникации, на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Чачев. И се учудвам, че Вие не се вслушахте като човек, който най-добре познава Закона за устройство на територията, и да подкрепим предложението на комисията. Няма такава дефиниция въобще в закона, каквато Вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Аз не знам защо от този елементарен проблем се прави спор?! Няма такова понятие – разделяне на техническа и строителна инфраструктура. Въпросът е парадокс, който едва ли си заслужава да се обсъжда. Инфраструктурата можем да кажем, че е техническа, можем да кажем, че е инженерна, но тя е в цялата си съвкупност. Ако има някакво деление, то е друго – на техническа инфраструктура и социална. Но техническата инфраструктура не може да се дели и строителната инфраструктура да се отделя като нещо отделно. Това е нещо елементарно и аз не знам защо се обсъжда?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов по т. 34, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 28, против 102, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за т. 34.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
С това прекратяваме работата си по законопроекта.
Съобщения за парламентарен контрол утре:
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова и на две питания от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Иво Цанев и Теодора Константинова и на питане от народните представители Васил Калинов и Радослав Илиевски.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Венцислав Върбанов и на питане от народните представители Васил Калинов и Радослав Илиевски.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Димитър Йорданов, Евгения Живкова; Георги Пирински и Огнян Сапарев.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Борислав Китов и Димитър Камбуров и на две питания от народните представители Теодора Константинова и Борислав Китов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емил Кошлуков и Евгения Живкова и на питане от народния представител Кина Андреева.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Съобщения за заседанията на комисиите днес:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 24 септември от 16,00 ч. в зала 142.
Комисията за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе заседание на 19 септември, петък, от 10,30 ч. в зала “Запад”.
Съобщение за извънредно заседание на Комисията по образованието и науката, което ще се проведе на 18 септември от 14,15 ч. в зала “Запад”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов
Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим