Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-09-23

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно Решение на Народното събрание днес от 14,00 ч. има извънредно заседание със следния дневен ред:
1. Второ четене на Закона за далекосъобщенията.
2. Първо четене на законопроекта за промени в Наказателния кодекс.
3. Първо четене на Закона за виното.
4. Второ четене на Закона за ордените и медалите.
От името на парламентарна група има думата госпожа Анастасия Димитрова-Мозер.
Анастасия Димитрова-Мозер (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново съжалявам, че и днес по-голямата част от нашите колеги и особено от тази страна са си сложили своите шапки-невидимки и ги няма, но днес е един много важен ден – днес се навършват 53 години от съдебното убийство на лидера на обединената опозиция Никола Петков. И аз искам да кажа няколко думи по този повод преди да ви приканя за едноминутно мълчание.
Добре е казано, че славната биография на рода Петкови започва от Шипка, където бащата – Димитър Петков – възторжен герой на великата епопея, оставя едната си ръка като изкупление за възкръсналата свобода на България. Този голям политик и държавен деец, кмет на София, министър-председател, министър на вътрешните работи, председател на Народното събрание и сподвижник на Стефан Стамболов, както някои от вас си спомнят, е убит, прострелян от наемен убиец и след него в 1924 г. е прострелян и неговият син Петко Д. Петков – героят от войната, спасил знамето и донесъл го в България след това, българското знаме след една от битките. След неговата кончина идва ред и на Никола Петков, който застава пак като борец за демокрация в България и поема трудния път на своето семейство.
Всички знаем, че той наистина е един голям демократ. Ненапразно в Съединените щати губернаторът на Ню Йорк всяка година точно на тази дата обявяваше ден на Никола Петков – нещо, което в нашата страна, в нашата родина все още не е направено. Освен това в американския конгрес също на тази дата всяка година се излизаше от страна на някой народен представител там, с декларация по повод това съдебно убийство и това, че България е единствената страна в Източна Европа, където в един ден бяха свалени имунитетите на всичките депутати от опозицията и те бяха арестувани. И Никола Петков също беше изведен за позор на тогавашните управляващи, на комунистическия режим, точно от Народното събрание и не след дълго след това хвърлен в затвора и след един съдебен фарс осъден на смърт и обесен точно на този ден, след като е бил жестоко пребит, обаче без да бъде сломен духът му, без да бъде унищожена и българската опозиция.
Тук искам да кажа, че Никола Петков ще бъде запомнен като лидер на първата и най-смела парламентарна опозиция в Европа по време на нахлуващия ожесточен съветски тоталитарен режим. И заветите на този несломим дух са нещо повече от вдъхновение и упование на днешните поколения.
Ние днес сме длъжни да не забравяме такива хора, защото и тук искам да кажа, пътят към Европа не започва от трабанта на господин Паси, той започва от съпротивата точно на такива хора, дръзнали да заявят в лицето на Вишински – представителя на Кремъл тук, в България, че той не може да се подчини на никого друг освен на волята на своя народ и че никой отвън не може да му диктува какво да прави и какво да не прави. И тук искам да добавя, че когато присъдата е обявена “в името на народа”, силният глас на Никола Петков казва: “Не в името на българския народ, мен ме изпращате на смърт по нареждане на чужди господари и българският народ, задушен под кървавата тирания, която вие маскирате като правосъдие, никога не ще повярва на вашите небивалици!”
Ненапразно Никола Петков, така както и д-р Г. М. Димитров и други техни съратници от това време бяха съдебно и политически реабилитирани, защото тези обвинения срещу тях са били скалъпени и са били срам за българския народ.
Така че ние днес с гордост можем да споменем делото на един човек, който ни е показал как се работи, как се действа в политиката с морал, със себеотрицание, защото това ни липсва до голяма степен днес. И може би затова сме загубили до голяма степен доверието на българския народ, което хора като Никола Петков имаха, като си спомняте в онези страшни времена какви митинги станаха тогава дори при липсата на високоговорители, защото тогава им отнеха тази възможност. Това показва доверието на хората, това показва и морала на тези, които бяха застанали начело тогава на тази опозиция, която доказа, че е била права и че този режим, продължил в България толкова дълго време, е бил вреден, бил е страшен. И въпреки това той има толкова много герои от това време, каквито ние днес за жалост почти нямаме.
Нека всички с едноминутно мълчание да се поклоним пред паметта на големия борец за независимост на България, на големия демократ Никола Д. Петков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Моля ви за едноминутно мълчание. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
За процедурен въпрос – господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този акт на историческа памет и внимание, който изрази Народното събрание по предложение на госпожа Мозер, смятам, че е основателен и щях да използвам да обединим различни случаи. Така че аз няма да призовавам към повторение на тази процедура, само искам да отбележа, че днешният ден се свързва и с началото на Септемврийското въстание, а Никола Петков беше един от хората, които се стремяха към промяна на политическия режим в България, имащ за последица и тези септемврийски събития от 1923 г.
Наистина това въстание не е проява на легализма, то може да бъде обсъждано днес от различни гледни точки, но то при всички случаи е една проява, която ангажира голяма част от българското общество и в която за съжаление намират смъртта си хиляди хора, които са се стремели да променят тогавашната българска действителност. И аз мисля, че това е един поучителен урок – че всяко едно насилие води към друго насилие, води към превратности в съдбите на хората, към историческото развитие на страните. Защото и последвалите събития след септември 1923 г. бяха свързани с посегателства, които никога друг път не са се случвали в българската история – да бъде посегнато на живота на български интелектуалци не за това, че те са представлявали една или друга власт в правителства, които са посягали интересите на своите граждани, а за това, че са изразявали свои граждански позиции в името на демокрацията, в името на хуманизма, в името на справедливостта.
И както Гео Милев в своята поема вещаеше, че “Септември ще бъде май”, сигурно това ще остава една вечна мечта на човечеството. Защото този стремеж не може да бъде премахнат и в името на него тези хора заслужават също нашето дълбоко преклонение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Това беше по-скоро от името на парламентарна група като звучене, а не другояче.
Сега искам да дам думата на председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев, който иска думата този път наистина от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да ви запозная с една декларация, която гласи следното:
“Ние, народните представители от ХХХІХ Народно събрание на Република България,
Като изразяваме нашата решимост за реформиране на съдебната система с цел осигуряване на достъпно, справедливо, бързо и ефективно правораздаване, гарантиращо правата и интересите на българските граждани и на стопанските субекти
Като потвърждаваме принципите и основните насоки за реформа на съдебната система, отразени в декларацията на парламентарно представените политически сили от 2 април 2003 г.
Като отчитаме постигнатия консенсус за промяна на българската Конституция относно мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите и необходимостта от по-решителни действия за приключване на преговорите по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи” през мандата на италианското председателство на Европейския съюз
Като констатираме факта, че някои членове на Висшия съдебен съвет, използвайки сегашното статукво, проявяват желание на всяка цена да се избере председател на Върховния административен съд, субективно и със силно оспорими от законова гледна точка средства
Като отчитаме общественото несъгласие този отговорен избор да бъде извършен чрез процедурни ходове и поведения на свършените факти
Като подчертаваме, че подобно поведение не спомага за укрепване и стабилизиране на съдебната система, което се очаква от българските граждани, Европейския съюз и международните институции
ДЕКЛАРИРАМЕ:
Нашето несъгласие с действията на някои ръководители на съдебната система за запазване на статуквото във висшите етажи на съдебната власт чрез изпреварване на конституционните промени и предстоящото законово обновяване на състава на Висшия съдебен съвет и формиране на ръководния състав на съдебната система, съобразно Конституцията и законите на страната
Нашата политическа воля да продължим реформата в съдебната система за преодоляване на нейните основни недостатъци, нейното самоизолиране и самовъзпроизводство
Нашата решимост за стриктно спазване на Конституцията и законите на Република България, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт.
Призоваваме и настояваме Висшият съдебен съвет, като най-висш орган на съдебната власт, да изпълни задълженията си по спазване на законността, да не се поддава на еднолични внушения, съдействайки за постигането на лични, користни интереси и да осигури прозрачност и публичност в своите действия.”
Декларацията е подписана от представителите на Парламентарната група на НДСВ, Парламентарната група на Коалиция за България, Парламентарната група на Движението за права и свободи и Парламентарната група Национален идеал за единство.
Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от НДСВ, БСП и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, смятам, че вече можем да преминем към деловата част от нашата работа.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА – продължение.
Искам да припомня, че предстои докладване на т. 35 от § 1 – на вносителя.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Стигнахме до т. 35 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Мирчев и предлага т. 35 да се премести на систематичното й място като т. 29, а т. 28 да придобие текста на т. 37 на вносителя с подобрената редакция.
“28. “Интерфейс” е средство за физическо и/или логическо свързване на системи, устройства или съоръжения.”
Комисията предлага да се създаде т. 29 от текста на т. 35 на вносителя, допълнена с предложението на народния представител Йордан Мирчев, със следната редакция:
“29. “Техническа спецификация на интерфейс” е описание на типа, количеството, формата, последователността на взаимните връзки и начина на взаимодействие между интерфейси.”
Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Мирчев по т. 36 и предлага следната редакция за т. 36, която става т. 30:
“30. “Фонокарта” е вид разплащателно средство (предварително платена дебитна или кредитна карта), предназначението на което е заплащане на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществени телефонни апарати.”
Комисията подкрепя предложението на Йордан Мирчев по т. 37, което вече стана текст на т. 28.
Комисията предлага т. 38, която става т. 31, да придобие следната редакция:
“31. “Маршрутизация” е процес на определяне на път или е метод за осъществяване на далекосъобщения между точки от една или повече далекосъобщителни мрежи.”
Комисията подкрепя предложението на Йордан Мирчев по т. 39 и предлага т. 39, която става т. 32, да придобие следната редакция:
“32. “Номер” е последователност от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайна точка в обществената мрежа. Номерът съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до тази крайна точка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 40, която става т. 33:
“33. “Номерационно пространство”, е целият набор от номера, използван в далекосъобщенията.”
Комисията предлага т. 41, която става т. 34, да придобие следната редакция:
“34. “Адрес” е последователност от цифри и/или символи, използвана за идентифициране на даден елемент или крайна точка от мрежа при маршрутизация, с изключение на Интернет адрес.”
Комисията предлага т. 42 да стане т. 35 със следната редакция:
“35. “Име” е последователност от букви, цифри и/или символи, идентифицираща даден елемент от мрежа и предназначена за достъп до услуги, с изключение на Интернет име.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 43, която става т. 36:
“43. “Абонат” е физическо или юридическо лице, което е страна по договор с оператор, който предоставя далекосъобщителни услуги, за предоставянето на тези услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 44, която става т. 37:
“37. “Потребител” е физическо или юридическо лице, което ползва или е заявило желание за ползване на далекосъобщителни услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 45, която става т. 38, със следната редакция:
“38. “Крайни потребители” са потребители, включително абонати, които ползват далекосъобщителна услуга, без да предоставят далекосъобщителни услуги чрез нея.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 46, която става т. 39:
“39. “Криза” е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикано от човешката дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му.”

Точка 47 става т. 40 със следната редакция:
“40. “Криза от невоенен характер” е криза, която не включва кризите, изискващи въвеждането на режим “военно положение” или режим “положение на война”.”
Точка 48, която става т. 41, комисията предлага да придобие следната редакция:
“41. “Повикване” е действие, което предприема краен потребител, за да установи връзка с друг краен потребител или да получи достъп до услуга, независимо дали това действие е било успешно или не.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 49, която става т. 42:
“42. “Идентификация на линията на викащия” е услуга, при която виканият получава съобщения за номера на този, който го търси, преди да се осъществи разговорът.”
Другите точки се отменят, които ще прочета отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Имам едно уточнение по отношение на дефиницията за “интерфейс”.
Аз виждам, че господин Мирчев е предложил определението: “интерфейс” е: средство за физическо и/или логическо свързване на системи, устройства или съоръжения.”
Господин Мирчев, имате ли предвид, че интерфейсът може да бъде софтуер, тоест може да има интерфейсна програма и какво Ви е съображението за това да посочите “и/или”? Защото, мога да Ви кажа, че ако няма физическа връзка, по никакъв начин логическа връзка софтуерът няма как да осъществи. Аз не знам какви са Ви разсъжденията в тази връзка. Това е чисто технологичен въпрос, но е изключително важен като легална дефиниция. Тоест, ако е “или” и минаваме да речем на една интерфейсна програма, изключваме физическото свързване, което на практика няма как да се осъществи.
Аз ще Ви моля за едно разяснение.
Аз си мисля, че е по-добре да се каже в смисъла, в който преди малко говорих, а именно да има комулативен смисъл – физическо и логическо свързване.
Ако имате предвид да бъде “и/или”, вероятно изключвате физическата част на свързването на интерфейсното устройство и имате предвид, да речем, само софтуерната част. Моля Ви да обосновете защо сте предложили това.
Минавам по-нататък.
Господин Мирчев предлага думата “поредица” да се замени с “последователност” от десетични цифри. Тук съм съгласен, като наистина Вие казвате “адрес” е последователност от цифри или символи, защото те могат да имат шестнайсетичен израз или да речем осмичен израз. В този смисъл аз не виждам да е наложително да се казва “последователност”, маже да бъде и “поредица”.
Не виждам сериозен смисъл думата “поредица” да се заменя с “последователност”.
Уважаеми колеги, аз ненапразно казвам тези неща, защото става дума за легални дефиниции в закона, определения, които са изключително важни, за да се схваща в тялото на закона, в същинската част на закона, когато се борави с тези неща, точно за какво става дума. Според мен не е излишен този дебат.
Госпожо председател, като че ли нататък нямам някакви сериозно забележки.
Виждам, че тук натежава “криза”, оттам нататък “с невоенен характер”, но вероятно има в тялото на закона разписани “криза с невоенен характер” и “криза от военен характер” и пр.
Така че тези са нещата, които трябва да изясним, защото това са важни определения по смисъла на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По така прочетените дефиниции в Допълнителната разпоредба аз имам следните забележки, като смятам, че поне част от моите забележки могат да бъдат отразени, дори и съгласно процедурата на второ четене.
Започвам с т. 36, която става т. 30 на комисията.
Записано е: “Фонокарта” е вид разплащателно средство, предназначението на което е за плащане на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществени телефонни апарати.”
Ако допреди 1-2 години действително фонокартите служеха единствено за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати, то не само в страните от Европейския съюз, но и в България това вече не е така.
Дори с отчета, който БТК предостави за 2002 г. на народните представители той даде фонокарти, които са за ползване от който и да е телефонен апарат. В полезната информация, която той дава, е записано откъде можете да ползвате вашата предплатена БТК-карта – от всеки телефонен апарат с възможност за тонално избиране, свързан към мрежата на БТК.
Поради това, уважаеми колеги, смятам, че така записаната дефиниция некоректно отразява съвкупността от фонокарти.
Моето предложение, госпожо председател, е: от дефиницията да отпадне думата “обществени” и краят на дефиницията да добие вида: “предоставени чрез телефонни апарати”.
Това ще съответства изцяло на състоянието и предлаганите фонокарти в момента.
Втората ми забележка е по отношение на т. 39, която става т. 32 на комисията, където се дава дефиницията за “номер”.Тук искам да помоля, може би вносителите ще кажат своето становище, но имаме информация, че вече се налага интернет-абонатите не само да използват интернет-адреси и интернет-имена, но и интернет-номера. Когато гласуваме един закон, който ще бъде прилаган в рамките на следващите няколко години, дай Боже, през следващото десетилетие и изобщо, редно е да отчетем тази тенденция.
Зная, че моето предложение може да бъде подложено на гласуване само със съгласието на председателя на комисията.
В т. 32 предлагам да бъде записано: “Номер” е последователност от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайна точка в обществената мрежа, с изключение на интернет-номера.”
Второто изречение остава без промяна.


Третата забележка, уважаема госпожо председател, е към дефиниция 44 – дефиницията за “потребител”. Записано е: “44. Потребител е физическо или юридическо лице, което ползва или е заявило желание за ползване на далекосъобщителни услуги”. Заявеното желание от едно лице не може да го вкара в състоянието той да бъде потребител. Редно е да бъде записано: “Потребител е физическо или юридическо лице, което ползва далекосъобщителни услуги”. Това е съвсем очевидно!
Затова правя процедурно предложение за отпадане на думите “или е заявило желание за ползване на…” и дефиницията става изчистена: “Потребител е физическо или юридическо лице, което ползва далекосъобщителни услуги”. Другото за мен е един абсурд. Заявката не означава все още, че той ползва тези услуги. Може да му бъде отказано. Той продължава ли да бъде потребител, без изобщо да е ползвал услугите?
В дефиниция 46 за криза, която е подкрепена от комисията и става точка или дефиниция 39 – ако се приеме като редакционно – в началото на дефиницията, където се заявява: “Криза е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот…”, кризата в своята дефиниция съдържа отрицателен характер и отрицателни последици, но по никакъв начин от дефиницията за криза това не личи.
Правя предложение за добавяне само на една дума, която обаче ще има много дефинитивно значение: “Криза е всяка внезапна или очаквана отрицателна промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешката дейност, събитие или природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната, изискващи незабавни действия за възстановяването му”. Считам, че тогава нещата се изчистват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме конкретните редакционни промени, които господин Иванов направи.
Първата е от т. 30, която е т. 36 на вносителя, да отпадне думата “обществени”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 40, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Касае се за една промяна, за която съжалявам, че вносителите стоят и мълчат.
Фонокартите, които се предлагат в страната, вече не са само за обществените телефонни апарати, могат да бъдат ползвани и от личните телефонни апарати.
Питам: какво постигаме, като оставяме в текста да се запише, че фонокартата касае само обществените телефонни апарати? Тогава всички други фонокарти, които предлага БТК, къде са записани в Допълнителната разпоредба?
Моето предложение е да се избегне “обществени” и да стане текст, който е напълно коректен, че: “фонокартата е вид разплащателно средство, предназначението на което е заплащане на далекосъобщителни услуги, предоставени чрез телефонни апарати”, което е реалността и което ще бъде бъдещето в много по-голяма степен.
Питам: когато гласувате да бъде само за обществените телефонни апарати, означава ли това, че забранявате на БТК и на останалите оператори да пускат на пазара фонокарти, които трябва да се ползват от личните апарати? Би трябвало да се забрани. Благодаря ви.
Моля Ви, госпожо председател, да подложите това предложение на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има направено предложение за прегласуване – в т. 300 думата “обществени” да отпадне – предложение на господин Иванов.
Гласували 113 народни представители: за 50, против 63, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Иванов в т. 32 след думата “крайна точка” да се добавят думите “с изключение на Интернет номерата”.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 41, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Иванов - в т. 46 изразът “очаквана промяна” да стане “очаквана неблагоприятна промяна”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 33, против 66, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов, кажете на микрофона Вашето предложение как е точно – в т. 44 да отпаднат думите…
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Последното предложение, което бях направил, е в дефиниция 44 “Потребител е физическо или юридическо лице, което ползва далекосъобщителни услуги”, да отпадат думите “или е заявило желание за ползване на”.
За да разбере залата какво би гласувала, ако приеме текста, който е предложен, това е все едно, по съвсем различен начин, разбира се, да се запише дефиниция за кмет: “кмет е физическо лице, което е или е заявило желание да бъде кмет на една община”. Питам ви: всички, които са заявили желание да бъдат кметове – повече от 10 на брой само за София, кметове ли са? Не. По същия начин и потребителят не може да бъде лице, което е заявило желание. Той трябва да ползва услугата, за да бъде потребител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме предложението на господин Иванов в т. 34 думите “или е заявило желание за ползване на” да отпаднат.
Гласували 91 народни представители: за 35, против 55, въздържал се 1.
Предложението не се приема.


Моля, гласувайте текстовете на Допълнителните разпоредби от т. 35 до 49 включително ан блок в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Точка 50 на вносителя става т. 51.
Комисията подкрепя предложението и предлага т. 50 на вносителя да отпадне.
По т. 51 на вносителя комисията също подкрепя предложението и предлага т. 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По предложението за отпадане на текстове има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вижте господин Мирчев какво предлага да отпадне.
Искам, когато задавам въпроси към този, който е направил някакво предложение или към вносителя, същите да стават и да ми отговарят. Иначе имам усещането, че се гласува някак си на инат. Иначе виждам разумни предложения, но по тях няма никакви реакции. Да не говорим за това, че в залата има не повече от тридесетина човека.
Господин Йордан Мирчев предлага: “Данни, свързани с дадено повикване” като дефиниция да отпадне. Искам да ви кажа, че има един отменен чл. 119, който вероятно ще бъде предложен за прегласуване. Той е свързан отчасти с тези данни. Те са изключително важни и е добре да бъдат дефинирани. Мисля, господин Мирчев, че това беше чл. 116 или чл. 119, който трябваше да прегласуваме във връзка със Закона за МВР или със Закона за специалните разузнавателни средства.
Не мога да разбера тези данни за дадено повикване, които се използват за установяване контрол над повикването, забележете, много важни, защото са съпътстваща част към един телефонен разговор, моля да разберем защо господин Мирчев предлага тази дефиниция да отпадне?!
Аз мога да кажа, че има съществено значение тази дефиниция да остане. Какво имам предвид? И моля господин Мирчев да ни обясни защо трябва да отпадне?
Искам да кажа, че ако друго лице поиска тези данни от ваше име, и то записани точно така, може да констатира с кого и в колко часа сте разговаряли и пр. Това е изключително важна съпътстваща информация към едно далекосъобщение, към едно телефонно съобщение. Обяснете, господин Мирчев, защо искате да отпадне легалната дефиниция за данни, свързани с дадено повикване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ти въобще не идваш на комисията, а сега искаш обяснение.
Благой Димитров: Няма идване на комисия, господин Мирчев. Не ми отговаряйте несериозно. Вие правите тук предложение, което не можете да обосновете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Обосновавам го на заседанията на комисията.
Благой Димитров: Нищо не сте обосновали. Аз тук не чета мотиви. Това е опасно да отпадне в момента. Казвам ви го много категорично, сериозно и аргументирано, с един конкретен пример. Вие се обръщате да Ви подскаже там господин Рендов, но така не се прави.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Обръщам се към господин Петър Мутафчиев.
Благой Димитров: Аз виждам, обръщате се към Мутафчиев, а от Комисията за регулиране на съобщенията Ви дават сигнали какво да гласуваме. Така не се прави.
Аз ще Ви моля да се държите тук сериозно и да отговаряте и да мотивирате предложенията си, за да знаят народните представители какво да гласуват. Аз твърдя, че тази дефиниция не трябва да отпада, защото тя е изключително важна, даже с контрола върху целия процес на мониторинг върху далекосъобщенията.
Говоря за “данни, свързани с дадено повикване и сигнализационна информация”. Моля да ми обоснове т. 50 – защо идентификацията на линията за повикване трябва да отпадне, ако е така? Аз няма да ставам за т. 51. Но искам обосновка за тези неща. Казвам го съвсем добронамерено.
Преди малко господин Иванов ви предлага нещо по отношение на фонокартите, което се вижда, че е така. И не мога да разбера защо вие без обосновка натискате червените копчета? Е, как ще приемем този закон и защо въобще приемаме такива текстове? Господин Иванов ви обясни и за фонокартата, и в отчетите на Българската телекомуникационна компания е записано нещо по-широко от “обществена фонокарта”. Но това не се чу.
Госпожо председател, предлагам още един път да натиснете бутона за повикване, за да влязат народните представители в залата. Гледа се важен закон, а в залата има 25-30 души. Благодаря ви.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Или да се направи поименна проверка?
Благой Димитров (ПСОДС‚ от място): Хайде да не е поименна проверка.
Правя предложение да не отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
Моля народните представители да влязат в залата.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на т. 50 от § 1.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Текстът отпада.
Моля, гласувайте отпадането на следващия текст от § 1 – т. 51, по предложение на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
Моля, докладвайте следващите текстове.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По т. 52 комисията подкрепя текста на вносителя, която става т. 43:
“43. “Прихващане” е дейност за осъществяване на достъп до и предоставяне на далекосъобщенията на даден абонат и данните, свързани с повикванията на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, извършвана въз основа на законово разрешение”.
По т. 53 комисията подкрепя текста на вносителя, която става т. 44:
“44. “Прихващащ интерфейс” е входно-изходно програмно-техническо средство на далекосъобщителен оператор, където се предоставя достъп до прихващаните далекосъобщения или данните, свързани с повикването. Прихващаният интерфейс може да бъде в повече от една фиксирана точка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще Ви дам думата, господин Димитров. Заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Искам все пак да обясня – преди малко аз споменах за т. 51 – данни, свързани с дадено повикване. По предложение на господин Мирчев това отпада.
Вижте сега т. 52 “за прихващане”. Уважаеми колеги, виждам, че са малко колегите в залата и като че ли им е скучно, но това означава, че има опасност да бъдете подслушвани. “Прихващане” означава, че някой слуша телефонните ви разговори. Това означава!
И е записано: включително и данни, свързани с повикванията на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, а вие преди малко изключихте данните, свързани с дадено повикване. Виждате ли къде е опасността?
Аз не знам по какъв начин да го кажа. Това са изключително важни дефиниции, свързани с подслушването на българските граждани – прихващането и тези съпътстващи данни.
Преди малко, не мога да разбера защо, господин Мирчев предложи данните, свързани с дадено повикване да изчезнат като дефиниция.
Още веднъж казвам – кога, с кого сте разговаряли. И автоматически тук влизат, без да е уредена дефиницията преди малко в т. 51, те влизат в прихващане, което значи преведено на по-прост език – подслушване. Това е прихващане.
И аз не чувам аргументи. Аз просто не мога да разбера кой ги дава тези идеи. Това са важни дефиниции. Защо не се схваща точно за какво става дума?
Всички, които гласувате в момента ето тези предложения за отпадане, можете да попаднете, още веднъж, уважаеми колеги, ви казвам, под ударите на нещо изключително опасно – подслушването. Това са важни дефиниции! Няма обосновки. Просто така се гласува – гилотината се пуска, червени копчета, зелени копчета, някой подсказва. Аз въобще не знам какво правим тук?!
Назрява вече при мен идеята някой от ръководството на парламентарната група да постави въпроса за поименна проверка. Не може такива важни неща, включително свързани с дефиниции по конституционни права на гражданите, да се приемат с 30 или 40 най-много народни представители.
Аз просто виждам как тук по редиците от мнозинството вървят и натискат хората по много копчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя т. 53 на вносителя, която става т. 44 на комисията за прихващащ интерфейс, защото настоявах, и в комисията съм настоявал, и тук, на предишното заседание, че прихващащите интерфейси трябва да бъдат закупени за сметка на Министерството на вътрешните работи, чиито специализирани органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства ще ги ползват.
Беше ми отговорено в залата миналия път, че такава била европейската практика. По повод на това искам да кажа, дори ще го покажа от трибуната, че има решение на австрийския Конституционен съд от 27 февруари 2003 г., т.е. от тази година, в което той заявява, че е противоконституционно операторите да бъдат задължавани да купуват прехващащите интерфейси, тъй като това означава нарушаване на правото на собственост в Австрия, която е член на Европейския съюз. По тази причина и считайки, че това ще бъде и европейската тенденция след като Австрия като член на Европейския съюз тази година прави такова тълкувание чрез Конституционния си съд, аз ще гласувам “против” дефиницията за прихващащия интерфейс, в която липсва категорично записано, че това трябва да стане за сметка на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика имате думата, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин Иванов, като слушам, честно казано, дебатът, който се води виждам, че вие си противоречите един на друг – от Съюза на демократичните сили, по тезите които поддържате.
От една страна, Благой Димитров може би основателно настоява тук да се приемат такива текстове и като определения, с което да не се позволява на полицията пряко да послушва.
Същевременно вие искате да отделите интерфейсите като техника отделно, така че полицията да има непрекъснат достъп.
Аз ще подкрепя това предложение, защото в прихващащ интерфейс като определение е казано, че това е част от техническото оборудване на оператора. След като е част от техническото оборудване на оператора, това означава, че си е негово задължение.
Разбира се, че има различна практика. Лично за мен самият факт, че това ще бъде собственост и ще се обслужва от оператора дава допълнителни гаранции да не се стигне до пряко подслушване от органите на сигурността като се нарушава Законът за специалните разузнавателни средства.
Надявам се, че ще се съгласите с мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Очевидно господин Мутафчиев и сутрин рано, и през деня, и късно вечер винаги трябва да каже нещо по повод на СДС. Явно Ви е на сърцето, господин Мутафчиев. Толкоз по-добре, нямам нищо против да бъдете наш привърженик, но аз се обръщам към текста, по който Вие направихте коментар.
Първо, действително интерфейсът е част от техническите съоръжения. Закупуването им се извършва от оператора. Няма от кой друг, но е за сметка на Министерството на вътрешните работи. Винаги този блок може да бъде калкулиран отделно, защото единствено органите на Министерството на вътрешните работи по Закона за специалните разузнавателни средства са оторизирани да използват този интерфейс.
И следващото – не разбрах за какво намесихте и това, че едва ли не искам безконтролно използване. Нищо подобно! И това е записано в предишната дефиниция – извършвано въз основа на законово разрешение. Това е съвсем ясно, така че не можах да разбера Вашата реплика освен това, че искахте да споменете СДС от трибуната на Народното събрание, за което Ви благодаря. Употребявайте го друг път в по-положителен смисъл! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на т. 52 и т. 53.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По т. 54. Комисията подкрепя предложението и предлага т. 54 на вносителя да отпадне.
Комисията също подкрепя предложението т. 55 – за абонатна линия, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на точки 54 и 55 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По т. 56 комисията подкрепя предложението на вносителя, която става т. 45:
“45. “Радиослужба” е съвкупност от технически и организационни правила при предаване, излъчване и/или приемане на съобщения чрез радиовълни за различните специфични случаи за осъществяване на далекосъобщения.”
По т. 57. Комисията предлага тази точка да стане т. 46:
“46. “Самостоятелно ползване при необвързан достъп” е осигуряване от оператор на ползване на пълната честотна лента на усукана медна двойка за предоставяне на услуги от лице, различно от оператора.”
По т. 58 комисията подкрепя редакцията и точката става т. 47 със съдържание:
“47. “Съвместно ползване при необвързан достъп” е осигуряване на ползване на частта от честотната лента на усукана медна двойка, извън частта, предназначена за пренос на глас, като операторът, осигуряващ необвързан достъп, продължава да предоставя гласова услуга.”
За т. 59 комисията предлага следната подобрена редакция, която става т. 48:
“48. “Клетка на мобилна мрежа” е покривана от радиосигнала на една базова станция на мобилна мрежа и географска площ, в границите на която крайните потребители на мобилната мрежа имат достъп до мрежата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Има неточност във връзка с “радиослужба”, тъй като тя не може да бъде само съвкупност от технически и организационни правила. Някой трябва да изпълнява тези правила.
Още по-голяма неточност има в т. 47. То не е неточност, а вероятно стесняване на приложното поле на съвместно ползване при необвързан достъп. Казва се “усукана медна двойка”. Медните двойки се ползват все по-малко. В момента има оптоелектронни връзки, прозрачни влакна и т.н. Ако приемем така дефиницията, това означава, че ще изключим от тази легална дефиниция възможността за съвместно ползване при необвързан достъп на оптоелектронни системи или оптоелектронен начин за пренос на глас и пр. Не знам защо е записано “усукана медна двойка”. Отделен е въпросът, че при предаване по оптоелектронен начин честотната лента се измерва в по-други дименсии, но това не е толкова съществено. Тук определено има стесняване на приложното поле.
Въобще неподготвени текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: А имате ли предложения за редакционна корекция на т. 56?
Благой Димитров: Какви редакционни предложения да направя, госпожо председател?! Както нещата по доклада, така и легалните дефиниции са направо в насипен вид. Единственото разумно нещо, което мога да предложа, е по т. 45 и 47 да се подготви някаква редакция за следващото заседание. В момента нямам друга идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще направя две съвсем кратки редакционни изменения.
В т. 56, която става т. 45, предлагам, тъй като съобщенията имат три фази – излъчване, предаване и приемане, то да се промени реда на предаването и излъчването и текстът да стане: “организационни правила при излъчване, предаване и/или приемане”.
Втората ми редакционна бележка е към новата т. 46. Предлагам изразът “услуги от лице, различно от оператора” да се замени с “от друго лице”.
Надявам се, че двете ми редакционни забележки ще бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов за пренареждането: “излъчване, предаване и/или приемане”.
Гласували 93 народни представители: за 28, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.



Гласуваме предложението на господин Иванов в т. 57 пред думата "лице" в края на изречението да се добави "друго лице", а думите "различно от оператора" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 77, въздържал се1.
Предложението не се приема.
Гласуваме ан блок т.56 и т. 57 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нова т. 60:
"60. "Юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл. 12 е лице, регистрирано в съответствие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн. ДВ, бр. 81 от 6.10.2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 41 от 24.01.2001 г.), най-малко пет години преди влизане на закона в сила, с дейност в обществена полза, в чиито предмет и цели на дейност са включени развитие на електронните комуникации."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тази дефиниция в т. 60, която съм предложил пред Комисията по транспорт и телекомуникации, е свързана със състава на Съвета по националния радиочестотен спектър. Това беше чл. 12. По новата номерация на закона това е чл. 9. И тъй като там беше отхвърлено участието на поне едно юридическо лице с нестопанска цел в Съвета по националния радиочестотен спектър, аз просто оттеглям предложението, то се обезсмисля, тъй като в закона няма никъде цитиран този термин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Предложението се оттегля.
Представете текстовете по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нова т. 49 със следното съдържание:
"49. "Ценови пакет за икономично ползване" е пакет от цени, който включва намаление на абонамента и на цената на фиксираната гласова телефонна услуга, която над определена стойност е с по-висока цена от цената на същата услуга, предоставяна на абонати, които не ползват този пакет."
Комисията предлага да се създаде нова т. 50 със следното съдържание:
"50. "Далекосъобщителен обект с отбранително предназначение от мрежата на Българската телекомуникационна компания" е обект, разположен на определени места в изградената далекосъобщителна мрежа, представляващ съвкупност от архитектурно-конструктивен защитен свързочен възел, пункт за управление, свързващи кабелни магистрали, свързочни линии и съоръжения, които са елементи от системата за националната отбрана и сигурност."
Комисията предлага да се създаде нова т. 51:
"51. "Контрол върху управлението на дружество" е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, повече от половината плюс един от броя на гласовете в общото събрание на дружеството; или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството; или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с далекосъобщителната дейност на дружеството."
Комисията предлага да се създаде нова т. 52 със следното съдържание:
"52. "Повторно" е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение."
Комисията предлага да се създаде нова т. 53 със следното съдържание:
"53. "Системно нарушение" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му."
Комисията предлага да се създаде нова т. 54 със следното съдържание:
"54. "Съществено" е нарушение, което препятства постигането на целите, предвидени в чл. 2 от този закон и в резултат на което са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици за нормалното функциониране на далекосъобщителния пазар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 55 – "съществено нарушение". Аз мисля, че не е добре да бъде записано … Когато са настъпили – добре, но "или биха могли да настъпят"… Значи, "биха могли да настъпят" са нарушенията, които биха могли да настъпят. Кой ще определи – вероятно КРС – че при дадено нарушение биха могли да възникнат, тъй като тук по смисъла на легалната дефиниция разбирам, че е нещо много тежко. Значи съществено нарушение и по отношение на чл. 2. И системно нарушение – там административните санкции, ако се върнем назад, са много съществени.
Тоест, вие давате възможност на регулаторния орган да определи дали биха могли да възникнат такива неблагоприятни последици или не биха могли. Аз съм учуден от един такъв текст. Ами че аз не знам дали в Наказателния кодекс има такива двусмислени текстове! Не знам, тук юристите да кажат. Все едно вие го тълкувате, да речем, като опит там вероятно, в Наказателния кодекс, опит за убийство и пр. Аз не знам, тук експертиза ще има, как може да разберете, че при дадено нарушение биха могли да възникнат съществени неблагоприятни последици и оттам нататък, да речем, регулаторният орган да осъществява санкции?
Аз предлагам тук редакционно думите "или биха могли да настъпят" да бъдат заличени. Иначе оставяме в ръцете на регулаторния орган вероятно да определя какъв може да бъде размерът на последиците и оттам да се отива, да речем, на тежки санкции. Особено когато говорим за административни разпоредби и наказания в такива специални закони, такива двусмислени текстове за мен са много сериозно нещо. Защото тук говорим, примерно, дори включително за много големи нарушения, да речем, от страна на много големи компании, а и на физически лица. Не е добре да има такива двусмислия.

Иначе системно нарушение – тук наистина е добре, двугодишен срок, три или повече административни нарушения е според мен добре разписано, балансиран е текстът, но аз не мога да се съглася при едно такова определение на тежко, съществено нарушение да има такива двусмислия, където не е ясно по какъв начин могат да бъдат определени възможностите за такива съществени щети.
Аз направих конкретно предложение, госпожо председател, за тези думи, които преди малко споменах, в стенограмата вероятно е записано, да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания?
За реплика – заповядайте, господин Далакчиев.
Люцкан Далакчиев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, не мога да разбера от началото на гледането на този закон Вие се държите спрямо председателя на комисията, членовете и гостите като едва ли не преподавател. Много Ви моля, през цялото време в комисията, когато трябваше да се разгледат тези въпроси, Вие изобщо не присъствахте. Престанете с това Ваше поведение да губите пленарно време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За дуплика – господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Далакчиев, в момента Вие направихте христоматиен пример за това как се губи пленарно време. Правилникът ви дава няколко минути да направите реплика, ставате, ами говорете по същество! Вие в момента казвате аз как се държа като преподавател. Не е така, като експерт, господин Далакчиев се държа или правя опит да се държа като експерт. Обаче Вие в момента правите опити да ми вменявате неща, които ни най-малко даже не си и помислям. Ние искаме да помогнем конструктивно, експертно да помогнем и срещаме упреци от мнозинството. Вие загубихте пленарно време за несъществена реплика. Ако имате нещо наистина по текстовете, предложете. А Вие имате много предложения, аз гледам, че имате може би повече от сто текста. Съветвам Ви като колега, добронамерено, ставайте и тук в залата си защитавайте експертно текстовете, които сте предложили. Аз Ви казах, Вие имате над 120 текста. Не съм Ви чул досега…
Люцкан Далакчиев (НДСВ, от място): Има комисия.
Благой Димитров: Прочетете правилника. В комисията е един малък състав от Народното събрание. Тук в пленарна зала трябва да гласуват 240 човека, макар че гледам, че от мнозинството има само 20 човека. Не е добре така да интерпретирате правилника! Тук, в залата, се обосновава окончателно. Иначе да променим правилника второто гласуване на комисията текстът да стане закон. Ако Вие това предлагате, кажете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Димитров в т. 54 да отпаднат думите “и биха могли да настъпят”.
Гласували 107 народни представители: за 33, против 71, въздържали се 3.
Господин Димитров има думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Аз призовавам колегите да подкрепят моето предложение. Вижте какво предлагат тук вносителите. Казват “съществено нарушение е това, което препятства постигането на целите, предвидени по чл. 2” и, вижте, “биха могли евентуално да настъпят неблагоприятни последици за нормалното функциониране на далекосъобщителния пазар”.
Колеги, давате ли си сметка какво значи тази дефиниция? Биха могли евентуално…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма “евентуално”.
Благой Димитров: Няма “евентуално”, но “биха могли” и “евентуално” със синоними. Биха могли да настъпят неблагоприятни последици за далекосъобщителния пазар. Може би трябва атомна бомба да падне. Какво значи неблагоприятно въздействие върху целия далекосъобщителен пазар, господин Мирчев? Четете текстовете!
Много ще ви моля да подкрепите моето предложение, защото иначе даваме възможност на регулаторния орган с тази дефиниция да отива в тежки санкции. Биха могли да възникнат неблагоприятни последици и то, забележете, за целия далекосъобщителен пазар!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение за прегласуване на предложението на господин Димитров в т. 54 думите “или биха могли да настъпят” да отпаднат.
Гласували 110 народни представители: за 31, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете от 49 до 54 ан блок в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
За процедурно предложение – господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Госпожо председател, аз Ви призовавам да спазвате правилника. В чл. 55 е записано: “Времето за гласуване по чл. 53, ал. 2, е до една минута, но не по малко от 15 секунди”. Вие си позволявате да нарушавате чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Защо ли си позволявам да нарушавам?
Благой Димитров: Не знам защо. Защото вероятно трябва да направим поименна проверка. А това, че наистина трябва да се направи поименна проверка, е във връзка с предния чл. 53 – че всеки трябва да гласува със собствената карта. Аз тук виждам от мнозинството няколко човека непрекъснато ходят и гласуват с чужди карти. Вероятно ще има реплика, че това е популизъм. Не е популизъм, това е противоконституционно действие и аз ще Ви моля наистина да не нарушавате Вие правилника и Ви призовавам да призовете Вашите колеги от мнозинството да спазват правилника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Заповядайте, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди няколко заседания аз имах желанието да се отправи една забележка към народния представител Благой Димитров, задето използва трибуната за евтини популистки номера. Подновявам отново това си искане, тъй като неслучайно преди малко помолих да направим преглед по групи на гласуването на предходния член. Фактът показа, че тогава бяха 8 човека, а след прегласуването - 10 човека от страна на ОДС. Картите, с които бяха гласували – 24 и 23. Така че не е въпрос само до управляващото мнозинство. Както се вижда, и опозицията гласува с чужди карти. Така че нека не си правим такива забележки, които не са достойни, най-малко за тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат своите места в пленарната зала. Залата е много крехка, виждам, че редиците са оредели. Така че господин Димитров има своето основание да призове законите да се приемат при достатъчно мнозинство в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева по § 2 е подкрепено.
Подкрепено е и предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията предлага § 2 да придобие следната окончателна редакция:
“§ 2. (1) Оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги може да осъществява далекосъобщение чрез кабелна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми само, когато е учредил самостоятелно юридическо лице за тази цел.
(2) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми.
(3) Операторите по ал. 2 са длъжни да разпространяват безвъзмездно по мрежите си националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 2, както беше представена от председателя на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. (1) Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1999 г.; бр. 10 и 64 от 2000 г.; бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г. и бр. 45 от 2002 г.) с изключение на чл. 19, чл. 37, ал. 1, чл. 116, ал. 3, т. 3 и чл. 119, които се прилагат до 31 декември 2003 г.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за далекосъобщенията по ал. 1 продължават да се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който придобива следната редакция:
“§ 4. (1) От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл “Съобщения” по данни на Националния статистически институт.
(2) Служебните правоотношения на държавните служители от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Срокът на предизвестията започва да тече от 1 октомври 2003 г.”
Комисията предлага § 5 да придобие следното съдържание:
“§ 5. (1) Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. разпоредбите на чл. 17, чл. 40, ал. 1, чл. 217, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 и чл. 225, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
2. разпоредбите на чл. 119, ал. 4, чл. 121, ал. 2, 4 и 5, чл. 140, ал. 6 и 9 и чл. 216 – по отношение на фиксираната гласова телефонна услуга, взаимното свързване, предоставянето на услугата “линии под наем” от обхвата на минималния пакет, които влизат в сила в срок три месеца от влизане в сила на този закон;
3. разпоредбите на чл. 95, ал. 2, чл. 104 - чл. 112, чл. 130, чл. 131, чл. 133 и чл. 158, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.;
4. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2007 г., по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи;
5. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2009 г., по отношение на операторите на обществени далекосъобщителни фиксирани телефонни мрежи.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията определя оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата “линии под наем” в срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон.
(3) До определяне на оператора по ал. 2, за оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата “линии под наем” се счита този оператор, който е изпълнявал дейности, върху които е бил установен държавен монопол на основание отменения Закон за далекосъобщенията.
(4) Операторът по ал. 3 предоставя системата за определяне на разходите по чл. 217, ал. 1 в едномесечен срок от влизане в сила на този закон, като Комисията за регулиране на съобщенията взема решение в 14-дневен срок от постъпването й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в § 3, ал. 2 считам, че така, както е записан отвореният текст: “Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за далекосъобщенията по ал. 1 продължават да се прилагат, доколкото не противоречат на този закон”, смисъла е прекалено широк и се поставя въпроса: кой именно ще се произнесе дали тези подзаконови нормативни актове противоречат или не на новоприетия закон?
Второ, даже и при тяхното прилагане трябва да има определен срок, в който трябва да се изготвят новите заместващи подзаконови нормативни актове. Това е нормалната логика и тя се практикува навсякъде. Не зная защо трябва в сектор “Далекосъобщения” да се постъпи по този начин.

По отношение на § 4, ал. 1 е твърде неясна и ще ви кажа защо.
Казано е, че “От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл “Съобщения”.”
Първо, ако това трябва да бъде ежедневна практика, която започва от следващата година, трябва тази алинея да се предхожда от две думи – “ежегодно, считано от 1 януари 2004 г.” и нататък текстът да бъде същият.
Но освен това, когато се говори “процента на ръста” – ръст на какво? Ръст на приходи на отрасъл “Съобщения”, ръст на средната работна заплата на служителите на отрасъл “Съобщения”, кой ръст? – “процента на ръста за предходната година”!
Ръст на кое, господин председателю?
От този текст аз лично не мога да разбера нищо и той може да има различни тълкувания.
Сега минавам на § 5. Съжалявам, че трите параграфа бяха прочетени заедно, защото по § 5 имам някои забележки, които имат чисто редакционен характер, но има и такива, с които аз не мога да се съглася.
Една забележка с чисто редакционен характер е към т. 2, където е записано “които влизат в сила в срок три месеца от влизането в сила на този закон”. Нормалното е да се следва логиката на т. 1: “влизат в сила от 1 януари 2004 г.”. Реално двата срока съвпадат, нека да съвпадат и като текст. Излишно е да обременяваме разпоредбите на закона с различни по характер текстове.
И сега по отношение на ал. 1, т. 4. Тя по принцип повтаря ал. 1, т. 5 на вносителя – Министерският съвет, само че с една разлика, която всъщност е доста съществена. Министерският съвет предлага от 1 януари 2005 г. да влезе в сила разпоредбата на чл. 156. Искам да припомня на пленарната зала, че това беше член, който разпореждаше запазването на номерата при промяна на адресите и местоживеенето.
Крайно ми е неприятно, че комисията по неизвестни за мен причини и ще кажа, че по чисто лобистки причини, в интерес на мобилните оператори и преди всичко на “Мобилтел” променя с две години този срок, който срок беше предложен от Министерския съвет и който до голяма степен съответства на европейската практика.
Затова, господин председателю, Ви моля да подложите т. 4, аз мисля, че имам право на второ четене, защото аз искам да се гласува в т. 4 срокът, който е определен от вносителя. Аз не правя текстово предложение. Искам т. 4 на ал. 1 на § 5 да се запише: “Влиза в сила от 1 януари 2005 г.” – по същество текстът на вносителя, без да предлагам на пленарната зала друг текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю! Наистина трябва в ал. 1 на § 4 да се упомене размерът на процента на ръста за предходната година на какво – на оборота ли в сектора, на какво е това? Или, ако е на оборота, каква е логиката? Или на чистата печалба, на нетната печалба?
Това е изключително неясно.
И още нещо, което господин Иванов не засегна, струва ми се. Казвате, че срокът на предизвестията в ал. 2 започва да тече на 1 октомври 2003 г. На какво на предизвестията? В смисъла на Закона за държавния служител.
Аз питам: тези хора ще бъдат освобождавани и след това ще бъдат назначавани отново или как ще стане това нещо? Според мен администрацията трябва да получи ясен отговор на този въпрос в регулаторния орган. Защото тези хора ще бъдат освободени с предизвестие, считано от 1 октомври 2003 г. Не е ясно какво точно се има предвид.
Казахме, че трябва да се изясни в ал. 1 - процента на ръста на какво?
Тук трябва да стане ясно за това предизвестие, считано от 1 октомври 2003 г. Тоест, след седмица-две този срок идва и хората да знаят ще бъдат освобождавани ли, ще бъдат преназначавани ли съответните служители по Закона за държавния служител, или как? Това са важни неща, които трябва да се изяснят. Или да ги отложим, ако трябва.
Правя процедурно предложение, ако не получим ясен отговор точно какво се има предвид, да отложим тези текстове. Особено т. 4 на ал. 1 – ръста на какво? На оборота или на печалбата в сектора? Ако е на приходите, трябва да се запише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, аз предлагам да подкрепим предложението, което беше направено от господин Благой Димитров, а именно да добавим “на приходите” и да стане: “в размер на процента на ръста на приходите”, за да стане ясно.
Това е по § 4, ал. 1.
Що се отнася до ал. 2, мисля, че достатъчно ясно е казано: “Служебните правоотношения на държавните служители от администрацията на КРС се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.”
Аз мисля, че не е необходимо сега да правим семинар и дискусия по Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре.
Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
Благой Димитров (ПСОДС): Ако е на приходите, възниква въпрос. Господин Мирчев, има приходи, но в края на краищата има и разходи. Аз си мисля, че трябва да бъде на базата на нетната печалба в сектора, защото вдигаме възнаграждения на администрацията. Иначе не е ясна тази величина, за която казвате – приходите. На базата на тези приходи всеки работник при различна себестойност.
Аз предлагам следното: “В размера на процента на ръста на чистата печалба за предходната година в отрасъл “Съобщения”.”
Мисля, че това е по-чисто. Ако кажем “приходите”, това е много разтегливо понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че този спор, който се води тук, конструктивно трябва да бъде решен в полза на печалбата. Ако има печалба, членовете на регулаторния орган да могат да получат в повече от своите заплати. Ако вземем изолирано “приходите”, без да се съпоставят с разходите, това всъщност не дава вярната картина.
Едно търговско дружество може да си увеличава приходите и същевременно да си увеличава разходите и в края на годината балансът може да е отрицателен. Защо да се увеличават заплатите на тези хора, които са допуснали това? Ако наистина има реална печалба, нека те да вземат съобразно тази печалба своя процент от нея. Иначе другото ми се струва, че е лишено от елементарна финансова логика – да вземем само един елемент от баланса на едно търговско дружество. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Въпросът не е само технологичен, той е по-скоро социален и е добре да чуем представителя на изпълнителната власт за § 4, ал.1.
Има думата господин Рендов от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря Ви. Първо, не става дума за възнаграждението на членовете на комисията, а на администрацията.
Второ, не става дума за взимане на процент от печалба на което и да е търговско дружество – частно или държавно.
Наистина народните представители могат да решат това да бъде на базата на печалба или на базата на приходите в сектора. Обикновено се отчита, не във връзка със заплатите, разбира се, какъв е ръстът на самия сектор, измерен в неговите приходи. Печалбата е нещо различно, може да я има, а може и да я няма, а секторът може да се развива много добре. Ако се правят големи инвестиции, печалбата, естествено, ще бъде по-малка. Това не значи, че секторът не се развива много добре.
Логиката е била, че ръстът на сектора се измерва с неговите приходи, а не с печалбата, която може да я има, а може и да я няма. От тези приходи се отделят и плащанията за държавата във вид на данъци и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте подхода и принципа, по който се начислява печалбата, като се отчислят приходите.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на раздела “Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласуваме първо заглавието на раздела.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
Преминаваме към гласуване на § 3, 4 и 5 включително в подобрената им редакция, така както бяха докладвани от председателя на комисията Йордан Мирчев.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграфите от 3 до 5 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага текста на вносителя за § 6 да отпадне, тъй като поради по-късното разглеждане на законопроекта тези текстове изгубиха смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на текста на § 6 на вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 2, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на текста на вносителя за § 6 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
“§ 6. (1) Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми в населени места с над 3000 жители и са изградили мрежите, като са използвали електрически стълбове за ниско напрежение до 400 волта, ги полагат под повърхността на земята в подземни технически проводи до 1 януари 2007 г.
(2) Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми в населени места до 3000 жители, имат право да не полагат мрежите си под повърхността на земята в подземни технически проводи.
(3) Операторите по ал. 1 и 2 изграждат мрежите си при спазване на изискванията за безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Димитров, имате думата по новия текст за § 6.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да попитам – защо над 3000 жители? Просто е добре да чуем каква е обосновката, защо примерно да не е над 300 души или над 30 000 души? Защо точно 3000 жители? Мога да ви кажа, че по този начин удряте малките оператори. Няма смисъл изобщо да се залага такъв критерий – колко жители или колко абонати има.
Освен това, не мога да разбера защо жители, а не абонати? Не знам в момента как е изработен точно в комисията този текст, но защо не абонати? Мога да ви кажа, че може да има 3000 жители и да има 10 абонати или 300 абонати. Първо, трябва да бъдат абонати, ако приемем този текст, и трябва да има някаква много сериозна обосновка и аргументи защо числото е 3000.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие предлагате ли алтернатива или само задавате въпроси?
Благой Димитров: Ако получа смислен отговор, може да остане 3000.
Но аз предлагам, господин председателю, въобще “населени места над 3000 жители” да отпадне от текста на § 6, ал. 1, както и по ал. 2.
Иначе вероятно има някакви други съображения.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Вече е късно.
Благой Димитров: Добре, късно е – гласувайте, както искате. Гласувате жители – казах ви, че не е добре да се гласува това, трябва да се гласува броят на абонатите. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров. Може ли представителите на изпълнителната власт да отговорят на този въпрос?
Има думата Божидар Симеонов – директор в Министерството на транспорта и съобщенията.

БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Този въпрос беше поставен в Комисията по транспорт и телекомуникации с искане за доказателства. Там беше представена справка на базата на статистическа информация от ЕСГРАОН за населените места над три хиляди жители. Установи се, че броят на населените места с брой на населението по постоянен адрес над три хиляди жители е 274, което е 5,5 от общия брой. Така че останалата част от населението е тази, която се обхваща от това предложение. Ние предлагаме да бъде подкрепен текстът на комисията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Каква е връзката между жители и абонати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания по новия текст на § 6? Няма.
Моля, гласувайте новата редакция на § 6 така, както беше представена от председателя на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 111, против 4, въздържал се 1.
Текстът на новия § 6 е приет.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Часът е 16,00!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Днес почивката ще бъде от 16,15 ч.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага § 7 да придобие следната редакция:
"§ 7. (1) Започналите процедури по издаване на индивидуални лицензии или за регистрации по обща лицензия се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон.
(2) Издадените индивидуални лицензии и удостоверения за регистрация по обща лицензия по отменения Закон за далекосъобщенията запазват своето действие.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията привежда лицензиите по ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 9 месеца от влизането му в сила.
(4) В случаите по ал. 3 лицензионни такси не се заплащат."
Параграф 8 придобива следното съдържание:
"§ 8. (1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че дейността се извършва въз основа на регистрация по обща лицензия, получават удостоверенията за регистрация от Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от обнародването на общата лицензия в "Държавен вестник".
(2) Комисията за регулиране на съобщенията издава общата лицензия по ал. 1 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
(3) Операторите по ал. 1 продължават да извършват дейността си в съответствие с издадените им индивидуални лицензии, като не заплащат, считано от влизане в сила на този закон, съответната вноска от лицензионните такси за 2003 г.
(4) При получаване на удостоверението по ал. 1 операторите не заплащат регистрационна такса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Прочетете и останалите параграфи, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Искам да съобщя, че по тях имаше предложения на народния представител Благой Димитров, Иво Атанасов и Милена Милотинова.
Комисията е подкрепила тези предложения по принцип и предлага материята да се уреди в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Такъв законопроект е внесен, но все пак комисията беше морално задължена да се произнесе по същество.
По § 9 комисията предлага следната редакция:
"§ 9. (1) Далекосъобщенията, осъществявани при свободен режим по отменения Закон за далекосъобщенията, продължават да се осъществяват свободно, когато отговарят на изискванията по чл. 48.
(2) В случай, че за лицата, които осъществяват далекосъобщенията по ал. 1, е приложима разпоредбата на чл. 49, те са длъжни да предприемат необходимите действия по издаване на индивидуална лицензия или за регистрация по обща лицензия, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията до 1 юли 2004 г. издава лицензията или удостоверението за регистрация по ал. 2."
Има предложение на народния представител Иван Иванов за нов параграф, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, докладвайте и § 10.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: След това ще прочета предложението на господин Иванов отделно.
Комисията предлага § 10 да придобие следното съдържание:
"§ 10. (1) Българската телекомуникационна компания е задължена да предоставя универсалната далекосъобщителна услуга без да бъде компенсирана за нетните загуби от предоставянето й до 31 декември 2004 г.
(2) В срок до три години от влизане в сила на този закон далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по чл. 185, ал. 1 се отделят от далекосъобщителната мрежа на Българската телекомуникационна компания по ред, определен от Министерския съвет.
(3) Средствата за отделянето по ал. 2 се осигуряват от държавния бюджет, Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Отделените далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по ал. 2 се използват при условия и по ред, определен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, докладвайте и § 11.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11:
"§ 11. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към момента на влизането в сила на този закон довършват мандата си съгласно изискванията на § 72, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.)."
Комисията предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, чухте предложенията и текстовете, които предлага комисията за параграфи 7, 8, 9, 10 и 11 и предложението й за отпадане на § 12.
Има направени редица предложения, които в процеса на обсъждане на второ четене са оттеглени. Някои от тях не са оттеглени.
Имате думата по текстовете.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм обезпокоен, че такива важни въпроси като § 10 се минават заедно с още няколко заключителни параграфа едновременно. Струва ми се, че като че ли не се обръща внимание на един акт, който ще направим в грубо нарушение на законите и принципите, които това Народното събрание сложи още в самото начало.
За какво става дума? Ако погледнете § 10, ал. 2 има следния текст:
"§ 10. (2) В срок до три години от влизане в сила на този закон далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по чл. 185, ал. 1 се отделят от далекосъобщителната мрежа на Българската телекомуникационна компания по ред, определен от Министерския съвет."
След това се казва, че "Средствата за отделянето по ал. 2 се осигуряват от държавния бюджет … и от други източници" пак по ред, определен от Министерския съвет.
След това се казва: "Отделните далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по ал. 2 се използват при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
Аз имам няколко въпроса и искам вносителят господин Валери Димитров да ми обясни защо, най-напред, със закон се приема такова решение? Имам предвид, че това е в правомощията на принципала, включително и Министерския съвет, когато става въпрос за отбранителната способност на страната.
Първият ми въпрос е какво налага това да бъде включено в закон, за да поеме отговорността Народното събрание?
След това искам да кажа, че тази материя се третира и в сделката за покупка на Българската телекомуникационна компания от двамата купувачи – "Вива венчърс" и "Тюрк телеком – Коч холдинг". Когато обсъждахме този въпрос в комисията, аз категорично настоявах да има представители от Агенцията за приватизация, които да изразят становище ще бъде ли облекчен купувачът по сделката, ако ние в Народното събрание приемем такова решение?
Само за ваша информация искам да кажа, че в момента Българската телекомуникационна компания отделя по 12 млн. лв. за издръжка на тази система – 12 млн. лв.! И плюс това се отделят и средства от държавния бюджет, които, за съжаление, в момента не мога да кажа в какъв размер са?!
Веднъж в Меморандума, ние настоявахме, ако си спомняте, когато приемахме Стратегията за приватизацията на Българската телекомуникационна компания, тези неща да бъдат изяснени и да се знае, в края на краищата, какви ще бъдат претенциите ни към новия частен собственик на БТК най-вече по отношение на отбранителната способност? Но тогава се замълча от страна на правителството. Сега никой не може да каже до каква степен ще ги облекчим.
Ами, представяте ли си, ако те са поели ангажимент да обновят технологичното оборудване, имайки предвид, че то е много старо точно в тази сфера, това казват специалистите, а не аз, ще се нуждаем от милиони средства, за да можем да отговорим на натовските стандарти, тъй като ще ставаме членове на НАТО.

Аз искам да питам – поел ли е такъв ангажимент купувачът или поне един от двамата купувачи, за да може Народното събрание с чиста съвест да гласува едно такова предложение, или някой се опитва под масата, с членове набързо, между няколко заключителни параграфа да приемем едно решение, с което да се постигнат определени цели?
Неприятно ми е да изразявам съмнение в предложение на колеги – народни представители, но когато в комисията не ми се отговори на този въпрос, аз съм длъжен да го поставя в пленарна зала. И категорично настоявам този параграф да не се гласува, докато не се чуе ясната позиция на Агенцията по приватизация и Министерския съвет.
Обърнете внимание на това защо предложението не се прави от Министерския съвет, а от председателя на Комисията по икономическа политика Валери Димитров. Някой може ли да ми обясни защо? Защо нямаше един представител на Министерския съвет, който се занимава с тази материя, за да ни отговори на нас, народните представители?
Аз ще гласувам против, затова защото ми се струва, имам сериозни съмнения, че по този начин не се защитават интересите на държавата, а интересите на купувачите на БТК. Не, че не трябва да бъдат отделно. Това обаче е една друга тема, за която можем да говорим дълго и това трябваше да се говори, когато приемахме стратегията за приватизация на БТК, а не сега в Заключителните и преходните разпоредби на Закона за далекосъобщенията.
Апелирам към вас – нека лекомислено да не гласуваме за този параграф. Става дума за § 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Преди всичко искам да съобщя, че аз си оттеглям предложението за създаване на § 9а след дискусията, която беше проведена за техническата инфраструктура и получих убедителен отговор от другите участници в заседанието на комисията. Очевидно текстът, който предлагам, не е подходящ.
Второто ми предложение обаче е към § 9, ал. 3, в която алинея комисията е записала: Комисията за регулиране на съобщенията до 1 юли 2004 г. издава лицензите или удостоверението за регистрация по ал. 2.
Касае се за случаите, когато далекосъобщенията се осъществяват при свободен режим по отменения Закон за далекосъобщенията, но след това има промяна и се въвежда лицензионен режим или режим на обща лицензия. В този случай ние трябва все пак да имаме разбирането, че кандидатът може да не отговаря на условията за индивидуална лицензия, поради което считам, че текстът трябва да бъде: “Комисията за регулиране на съобщенията до 1 юли 2004 г. издава или мотивирано отказва издаването на лицензията или удостоверението за регистрация по ал. 2”.
И, господин председател, искам да взема също отношение по въпроса, който повдигна и господин Петър Мутафчиев.
Действително ал. 2 на § 10 има твърде неясноти в себе си. Говори се за 3-годишен срок, считан от влизането в сила на закона. В същото време продължава приватизационната процедура за БТК и в Агенцията за приватизацията всъщност би трябвало да има документи и подписани договорености, които да ни дадат ясен отговор в тези три години кой ще плаща по 12 млн. за поддръжка на съоръженията с отбранителен характер?
На този въпрос, който поставихме и в комисията, ние отговор не получихме. Не получаваме и сега отговор и с текста, който се предлага да бъде гласуван. Това е първото.
Второ, в следващите ал. 3 и 4 не се разписва ясно под чие разпореждане след това ще бъдат поставени тези отбранителни съоръжения и почти като Пилат Понтийски комисията си измива ръцете и казва, че това ще бъде решавано по ред и условия, определени от Министерския съвет. Редно е по този въпрос да бъде питан основният вносител на закона – Министерският съвет, който трябваше по всяка вероятност да отговори категорично, че това е Министерството на отбраната и просто да знаем под чие разпореждане попадат тези съоръжения.
Също ми е неясен и текста на ал. 3: средствата за отделянето се осигуряват от държавния бюджет, от Българската телекомуникационна компания и от други източници.
Аз питам дали това нещо е съгласувано с кандидат-купувачите на БТК и в какво съотношение ще участва новият собственик на БТК със средства по отделянето на тези съоръжения с отбранителен характер?
За мен текстът, който ще гласуваме по § 10, първо, е неясен.
Второ, той ще създаде сериозни затруднения по неговото прилагане.
И, трето, някои от алинеите нарушават нашите интереси – интересите на България по отношение на бъдещия купувач на БТК.
По тази причина, господин председател, аз подкрепям предложението на господин Петър Мутафчиев § 10 да бъде отложен и след разглеждане в комисията да бъде гласуван.
И, преди да завърша, искам да подкрепя § 11, който заявява, че членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към момента на влизане в сила на този закон довършват мандата, съгласно изискванията на действащия към момента Закон за далекосъобщенията. Това действително е един европейски цивилизационен подход – да се запази съставът на един национален регулаторен орган. Лошото обаче е това, че управляващото мнозинство при много по-малки промени в Закона за далекосъобщенията със замах подмени предишния състав на Държавната комисия за съобщенията, на Съвета на електронни медии и на други подобни органи.
Нека тази първа лястовичка действително да доведе до трайна промяна в отношението към съставите на тези национални органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Всъщност, това е един много сериозен въпрос – за § 9.
Заповядайте за отговор, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, благодаря за Вашите предложения, но мисля, че Вие ще трябва да си оттеглите предложението по § 9, ал. 3. Това са Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Той го е оттеглил.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не, той каза: или мотивиран отказ. Това го има вече в гласуваните текстове. Тук се касае само за крайния продукт – за срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, народните представители Петър Мутафчиев и Иван Иванов поставиха важен въпрос относно алинеите в § 10.
Въпросът е сериозен от гледна точка на следното – този въпрос не се ли дискутира в комисията, когато се подготвяше текстът за второ четене? Вие трябваше там да проведете тази дискусия и да стигнете до окончателен текст за второ четене, господин Мутафчиев и господин Иванов. (Шум и реплики в залата.)
Затова подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването на целия § 10. Нали така, господин Мутафчиев?
Моля, гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 47, против 68, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Ако искате думата, заповядайте. Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
Народният представител винаги има право да иска думата. Заповядайте, това е Ваше право.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, че давате възможност да се спазят изконните ми конституционни права като народен представител.
По § 10 искам да развия някои съображения, което на практика беше преди малко отхвърленото предложение за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля ви за малко търпение. Предполагам, че след това изказване ще преминем към гласуване. Моля ви за още малко търпение.

Благой Димитров (ПСОДС): Фактът, че влиза § 10, означава, че има сериозни дефицити в т.нар. Стратегия за приватизация на Българската телекомуникационна компания, което беше казано многократно. Това беше един от най-сериозните мотиви на Обединените демократични сили да отнесат въпроса до Върховната касационна прокуратура. Тоест съществува дефицит в самата стратегия. Във връзка с това народен представител от мнозинството в последния момент чрез закона се мъчи да запълни по някакъв начин този дефицит.
Има и друга логика. Господин председателю, в комисията се води дебат по този въпрос, но не стигнахме до единно становище. Според мен не е добре чрез закон Народното събрание да упражнява вмешателство в една сделка. Вижте какво предлага колегата Валери Димитров: “В някакъв срок обекти от БТК на практика да излязат от далекосъобщителната мрежа на Българската телекомуникационна компания”. Тоест той предлага от патримониума на дружеството да излезе някаква част, която да се използва за специални цели. Не е добре това да влезе с изменението и допълнението на един законов текст.
От друга страна обаче вероятно в новото издание на стратегията – а мисля, че ще стигнем до нова стратегия на БТК, този въпрос сигурно ще бъде поставен и разписан. Така че наистина трябва да се помисли и поне ал. 2 по някакъв начин да бъде заличена. Не виждам смисъл със закон да определяме изваждането от БТК на такива обекти със специални съоръжения.
Съжалявам, че беше отхвърлено предложението за отлагане и разглеждане отново на този текст. Съжалявам, че го няма и господин Валери Димитров, за да може като председател на Комисията по икономическата политика да изложи други мотиви пред народното представителство. Считам, че не е добре, и то с късна дата, със закон на практика да правим вмешателство в сделката за БТК. А за БТК и без това се казаха много неща. Преди малко предложението беше да се отложи гледането на § 10, струва ми се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не Ви се струва. Беше направено предложение да се отложи гласуването днес в пленарното заседание, което беше отхвърлено. Друго предложение в този смисъл не може да се прави.
Имате ли да добавите нещо друго?
Благой Димитров: Съжалявам, че това разумно предложение беше отхвърлено. Единственото ми предложение е да отпадне текстът на § 10. Не се сещам за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре, подлагам на гласуване предложението на Благой Димитров за отпадането на § 10 в Преходните и заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 52, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на параграфи 7, 8, 9, 10 и 11 в новите им редакции.
Моля, гласувайте.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Но има спорни моменти по § 10!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: В режим на гласуване сме, господин Мутафчиев, Вие знаете правилника много добре.
Гласували 132 народни представители: за 105, против 27, въздържали се няма.
Параграфи 7, 8, 9, 10 и 11 от Преходните и заключителните разпоредби са приети.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин председател, тъй като си позволихте да коментирате знанието и незнанието на народните представители по отношение на правилника, аз искам да Ви обърна внимание за начина, по който водите заседанието.
Господин председателю, имаше категорично изразено мнение от народни представители от трибуната, че няма да подкрепят един от параграфите, които председателят считаше за безпроблематични, че по тях няма предложения и затова трябва да се гласуват заедно с всички останали заключителни параграфи. Категорично протестирам против такъв начин на гласуване и на водене.
Господин председателю, настоявам да се прегласуват параграфите от 7 до 11 поотделно, за да могат народните представители ясно да изразят своя вот. Мисля, че в момента с гилотината на мнозинството и лично под Ваше ръководство Вие налагате неприемлив параграф за българската държава и за българския народ.
Господин председателю, моля прегласувайте параграф по параграф Заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Първо моля да се успокоите. Ще ви обясня за какво става дума.
Аз строго се придържам към правилника, господин Мутафчиев, и Вие го знаете много добре. Вие направихте перфектно процедурно предложение за отлагане. То беше подложено на гласуване по мое предложение и беше отхвърлено от пленарната зала, а не от председателя, господин Мутафчиев. След това беше направено перфектно процедурно предложение за отпадане на § 10. То беше подложено на гласуване и беше отхвърлено от пленарната зала, господин Мутафчиев, а не от председателя. Председателят трябва да се придържа строго към правилника и аз се стремя към това. Съжалявам много, но това е реалността.
Има направено процедурно предложение от уважаемия господин Мутафчиев да прегласуваме поотделно параграфите 7, 8, 9, 10 и 11.
Моля, гласувайте процедурното предложение дали да гласуваме поотделно тези параграфи.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
В сила остава предишното гласуване.
Последното гласуване е за отпадане на § 12 на вносителя, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 18, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Преминаваме към отложените текстове. Но преди това аз предлагам с господин Благой Димитров, ако той приеме, да направим общо предложение за прегласуване на чл. 196. Ние гласувахме “съгласно Закона за специалните разузнавателни средства”, но се касае за неговото предложение, което той всъщност сам направи, - да бъде “съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи”. Просто да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има думата народният представител Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Аз наистина съм съгласен съвместно с господин Мирчев да направим процедурното предложение и да бъде подкрепено. Става дума за вече гласуван текст – мисля, миналата седмица – в който на практика има една фактологична грешка. Вместо “Закона за Министерството на вътрешните работи” е записано “Закона за специалните разузнавателни средства”. Но когато се види вътре в текста, има три точки, където се изреждат “данни за установяване на самоличността на абоната”, “информация за услугата и характеристиките и пр.”, “информация за техническите параметри на преноса до съоръженията”.
Аз мисля, че е разумно да се направи едно прегласуване. Има две възможности, господин Мирчев: моето предложение въобще да отпадне, това изречение да отпадне и да остане само на вносителите. Всъщност, това цялото да отпадне, нищо че е гласувано. Другото е: “Законът за специалните разузнавателни средства”да се замени със “Закона за МВР”. Както прецените, така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Благой Димитров, което, както видяхте, се подкрепя от председателя на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По отложените текстове. Господин председател, по доклада, който е раздаден, предлагам да започнем с по-леките. Касае се за съдържанието на чл. 30, който става чл. 27. По време на дискусията беше прието предложението и този текст е прегласуван в комисията.
Член 27 е със следното съдържание:
“Чл. 27. Комисията за регулиране на съобщенията:
1. извършва съвместно със Съвета за електронни медии проучване и му предоставя информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;”.
Точки 2, 3, 4, 5, 6, които са до края, не търпят никаква промяна. Аз при първоначалното разглеждане ги четох. Промяната е само в т. 1, която е отразена в дискусията по този отложен чл. 30.
Ако трябва, да ги чета до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон, и утвърждава предвидените в закона и/или в лицензиите задължителни документи;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност – осъществяване на далекосъобщения чрез наземно цифрово радиоразпръскване;
5. уведомява Съвета за електронни медии, който открива процедура по реда на Закона за радиото и телевизията, когато чрез наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява радио- и телевизионна дейност;
6. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност, за осъществяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само след решение на Съвета за електронни медии;
7. изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност, за осъществяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 75, ал. 1, точки 1-3, чл. 77, ал. 1, чл. 78 и чл. 84;
8. издава общи лицензии за далекосъобщителни дейности, регистрира и заличава регистрацията по тях;
9. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност, включително осигурява необходимия радиочестотен спектър и издава съответните лицензии.
10. изготвя регулаторна политика за ползването на номера, адреси и имена за осъществяване на далекосъобщения;
11. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
12. изработва националния номерационен план;
13. предоставя за ползване номера, адреси и имена на далекосъобщителни оператори по ред, опреден в наредба;
14. изготвя и представя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативни актове, предвидени в този закон, за издаване съобразно неговата компетентност;
15. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
16. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
17. определя и проучва съответните пазари с цел определяне на оператори със значително въздействие върху пазара;
18. определя операторите със значително въздействие върху пазара и взема решения относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения за тях;
19. възлага предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;
20. съвместно със Съвета за електронни медии изготвя, актуализира и представя за приемане от Народното събрание стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители! Ще ми позволите да ви предложа едно кратко преустановяване на деловата част, тъй като в момента балконът се заема от делегацията на италианския сенат. (Всички стават прави. Ръкопляскания.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Особено ми е приятно да приветствам именития гост на нашето днешно заседание, начело на парламентарна делегация. Сенатор Марчело Пера, който заема този висок пост от 2001 г., е изтъкнат учен по философия на науката, широкоизвестен в своята страна и в чужбина.
В посещението на председателя Пера ние виждаме още едно свидетелство за твърдата подкрепа, която Италия оказва на България при реализирането на нейните въшнополитически приоритети, членството в НАТО и членството в Европейския съюз.
Убеден съм, че посещението на председателя Пера ще бъде важен принос в усъвършенстването на нашите парламентарни връзки и в развитието на сътрудничеството между България и Италия.
Пожелавам на нашите италиански гости приятно и полезно пребиваване в приятелска България! Нека ги приветстваме още веднъж! (Депутатите стават прави и с ръкопляскания приветстват италианските гости.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сега можем да си позволим да продължим нашата делова работа.
Господин Сендов, заповядайте на председателското място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други предложения по прочетените текстове? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 23, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият отложен текст е чл. 32 на вносителя.
Комисията след допълнително обсъждане подкрепи текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 29:
"Чл. 29. Комисията за регулиране на съобщенията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията."
По чл. 40 комисията също подкрепи текста на вносителя:
"Чл. 40. (1) Комисията администрира следните приходи по бюджета си:
1. пет на сто от първоначалната лицензионна такса, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;
2. пет на сто от допълнителната еднократна такса за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;
3. четиридесет на сто от годишната такса за ползване на радиочестотен спектър;
4. от годишната такса за ползване на номерационен капацитет;
5. пет на сто от годишната такса за ползване на позициите от геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
6. от първоначалните лицензионни такси;
7. от регистрационните такси;
8. от годишните лицензионни такси;
9. от таксите за изменение и допълнение на лицензиите;
10. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
11. от лихви по просрочени вземания;
12. от дарения;
13. от приходите от административни услуги, предоставени от комисията.
(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й, включително проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за капиталови разходи, за осигуряване на ефективен и действен контрол, за подобряване на материалната база, за квалификация и обучение."
Следващият отложен текст е чл. 44 на вносителя, който си остава чл. 44. Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 44. (1) Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение определя, че общественият оператор има значително въздействие върху пазара, когато операторът притежава дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар, с териториален обхват, определен в лицензията му.
(2) Комисията може да определи, че операторът има значително въздействие върху пазара при дял по-малък от 25 на сто от съответния пазар.
(3) Комисията може да определи, че операторът няма значително въздействие върху съответния пазар при дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния пазар.
(4) Решението по ал. 2 и ал. 3 се основава на:
1. способност на оператора да оказва въздействие върху съответния пазар;
2. размер на дела на реализирания оборот от оператора в общия обем на съответния пазар;
3. степен на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители;
4. достъп на оператора до финансови ресурси и натрупан опит при предоставяне на услуги на съответния пазар."
По отложения текст на чл. 80 комисията прави една добавка по ал. 1, т. 2 и предлага чл. 80, който става чл. 77, да придобие следното съдържание:
"Чл. 77. (1) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено или спряно с решение на Комисията за регулиране на съобщенията:
1. по мотивирано искане на министъра на транспорта и съобщенията при обявяване в страната на режим "военно положение" или "положение на война", или друго извънредно положение, когато потребностите го изискват;
2. по мотивирано искане на компетентните органи при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;
3. при смърт на лицензирания – физическо лице; в този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си пред комисията за изпълнение на дейността, като до произнасянето на комисията продължават да извършват дейността;
4. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице, или прекратяване на дейността на лицензирания едноличен търговец.
(2) Решенията по ал. 1, т. 1 и 2 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение."
Отложеният текст на чл. 86, който става чл. 83, придобива следното съдържание с поправки в ал. 6:
"Чл. 83. (1) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества – лицензирани обществени оператори, може да се извърши след предварително писмено уведомление до комисията, когато чрез прехвърлянето на дяловете или акциите или приемането на нови съдружници не се променя контролът върху управлението на дружеството.
(2) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества – лицензирани обществени оператори, с което се променя контролът върху управлението на дружеството, може да се осъществи след разрешение на комисията.
(3) Лицензираните обществени оператори – еднолични търговци, могат да прехвърлят предприята си след разрешение от комисията.
(4) Комисията може да откаже разрешение по алинеи 2 и 3, когато за третите лица са налице следните обстоятелства:
1. не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3, а за едноличните търговци – и на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 4;
2. не отговарят на изискванията на действащото законодателство, включително на изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
3. искането за разрешение е направено в двегодишния период по чл. 82, ал. 3.
(5) Когато индивидуалната лицензия е за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, Комисията за регулиране на съобщенията разрешава прехвърлянето по ал. 2 и 3 след получаване на положително решение на Съвета за електронни медии.
(6) Когато акции по ал. 2 са придобити без предварително разрешение при публично предлагане на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, приобретателят не може да упражнява правото си на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията."
Следва отложеният текст на чл. 168.
Комисията предлага малка поправка в ал. 2:
"Чл. 168. (1) Когато изграждането или разширението на подземни и надземни обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения се извършва върху земя – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на транспорта и съобщенията учредяват на обществените далекосъобщителни оператори възмездно право на строеж върху имотите без търг или конкурс.
(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е невъзможно, мрежите и съоръженията се изграждат в поземлени имоти – собственост на физически и юридически лица по договаряне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По тези отложени текстове има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 9.
Тези отложени членове са приети.
Остава още един отложен текст – на чл. 26.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: И последният отложен текст и последен текст на закона е чл. 26 на вносителя.
Имаше предложение на Министерския съвет заплатите на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията да бъдат в съотношение от заплатата на председател на комисия. След като комисията проучи каква е ситуацията по закони, приети тук, по-специално Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и за Сметната палата, при тях заплатите са определени в зависимост от заплатата на председателя на Народното събрание. Третото предложение беше заплатата на членовете на комисията да се обвърже със заплатата на народен представител, което е предложение на народния представител Благой Димитров.
Комисията счете при преразглеждането, че тя контролира и упражнява една дейност, която създава близо над 6 % от брутния вътрешен продукт на страната и смятаме, че тя трябва да има едно по-достойно заплащане. Затова комисията предлага чл. 26, който става чл. 23, да придобие следното съдържание – това е и първоначалният текст на комисията:
“Чл. 23. Възнагражденията на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията се определят, както следва:
1. на председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.”
И още една малка добавка. Когато разглеждахме поредния член за допълнителното възнаграждение до 25 %, оставихме само служителите на Комисията за регулиране на съобщенията и гласувахме това да не се отнася за членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По този член? Благой Димитров има думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Беше направена една справка тук, господин Мирчев преди малко спомена за други регулаторни органи. Аз искам да ви кажа, отворете например Закона за енергетиката, сега действащия, Комисията за енергийно регулиране получава заплати точно на базата на предложението, което аз съм направил. Тоест реперът там е заплатата на народен представител. Аз не знам дали 6 % от брутния вътрешен продукт прави сектор “Далекосъобщения”, но сектор “Енергетика” сигурно прави два пъти повече. Тоест това не е аргумент. Може и така да е, не споря за сектор “Далекосъобщения”, но ако сектор “Далекосъобщения” прави 6 % от брутния вътрешен продукт, аз съм убеден, че в пъти повече прави енергетиката – и като износ, трафици и пр. Така че за мен това не е силен довод.
Освен това мога да ви посоча Съветът за електронни медии и старите регулаторни органи – Националния съвет за радио и телевизия, там нивата са заплата на народен представител. Принципът всъщност какъв е? Заплатата на народния представител е три средни заплати от бюджетната сфера. Оттам нататък на базата на тези три средни заплати се формират заплатите на Министерския съвет с решение на Министерския съвет, на председател на постоянна комисия, на заместник-председател на Народното събрание, на председател на парламента. За мен няма никакъв сериозен довод да формирате на членове на регулаторен орган такива високи заплати. Не искам да боравя с числа в момента, но за мен е несериозно каквито и други аргументи да ми казвате като части от брутния вътрешен продукт. Аз мога да ви изложа и други мотиви, но спирам до тук. Аз си мисля, уважаеми колеги, че е нахалство, може и да е силна думата, този, който пише закона, да си предлага заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Това ще бъдат по-високи заплати от заплатите на министрите.
За реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да внеса едно уточнение, все пак трябва да боравим с цифри. Член на Съвета за електронни медии получава 849 лв. заплата и има правото да изпълнява всички свободни професии. Нека не забравяме това. Член на Комисията за регулиране на съобщенията една година след напускането на комисията няма право да упражнява тази дейност, трябва да отиде на борсата. Председателят на Комисията за финансов надзор получава 1324 лв., член на Комисията за финансов надзор – 1192 лв. Председателят на Комисията за защита на конкуренцията получава 1324 лв., член на Комисията за защита на конкуренцията – 1059 лв. Ако Народното събрание предлага различни принципи към тези независими регулаторни органи, би трябвало да ги уеднаквим. Аз съм готов да приема всякакъв компромисен вариант, примерно да подкрепим предложението на Министерския съвет, което е обвързано със заплатата на председател на комисия. Ако трябва, ще ви го прочета и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Дуплика – господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Още веднъж искам да кажа моите доводи като вносител на текст. Три средни работни заплати от бюджетната сфера е заплатата на народния представител. Ако продължаваме да коментираме, разговорът става вече неприятен. Аз даже се изненадвам какви са тези силни лобита тук за тези големи заплати и какви са мотивите. На базата на тези три средни работни заплати и на базата на репер заплата на народен представител се формира всичко нагоре до заплатата на Президента на Републиката. В момента искате да ми кажете колко е тежко положението на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Завършвайки, Вие узаконихте в момента Комисията за регулиране на съобщенията да осъществява сертификации, текстът беше гласуван преди малко, независимо че моето предложение беше за съответните компетентни органи - имаме Национален институт по стандартизация, имаме си Закон за качеството на продуктите и т.н. С гласуване вие заобиколихте това. Тук аз си мисля, че наистина трябва да имаме един единен подход, господин Мирчев. Не знам защо упорствате и защо искате такива големи заплати на членовете на регулаторния орган. Ако имате някакви други мотиви, просто не мога да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Милчев има думата.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз съм участвал в правенето на няколко закона с няколко регулаторни органа и там следвахме една процедура, която смятам, че би била правилна предвид на факта, че все още сме парламентарна република. Там определяхме председателите на съответните регулаторни органи да взимат заплата, равна на заплатата на народен представител, т.е. три средномесечни от бюджетния сектор по данни на Националния статистически институт, а за останалите членове и за заместник-председател – 80 %, за другите – по-ниски. Не знам каква е логиката сега един председател на регулаторен орган да взима заплата колкото президентът и как парламентарната комисия ще оказва парламентарен контрол върху едно подобно нещо. Наистина не разбирам тази логика и смятам, че трябва да се подходи регулярно спрямо едно такова нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Проблемът идва оттам, че няма унифицирана система за определянето на заплатите на всички органи, които се избират от Народното събрание. В досегашната практика и определянето включително и заплатите на местната власт, на кметовете, за база се е използвала винаги заплатата на народния представител. На тази база се определят и заплатите на председател на комисия или народен представител, който е член на една или две комисии.

За съжаление, аз чувам, че председатели на комисии, включително и на конкуренцията, получават много високи заплати – близки до тази на председателя на Народното събрание. Ако този орган е конституционен, може би е нормално един председател на Комисия по конкуренцията да получава заплата колкото председателя на Народното събрание, но лично аз не мога да се съглася с една такава теза.
Аз не мога да преценя в този момент, затова ще се въздържа от предложението в сравнение с всички останали комисии къде точно е мястото на КРС.
Струва ми се, че управляващото мнозинство трябва добре да помисли за унифициране на всички заплати в независимите органи и комисии, които са избрани от Народното събрание, така че да има една единна система.
Апелирам към председателя на комисията: нека направи това предложение, което в момента върви, но то да бъде съобразено спрямо заплатата на народния представител. Примерно, ако това е Вашето предложение, което направихте, господин Димитров, подкрепям Ви изцяло. Ако е по-висока от тази на народния представител да се каже, примерно, 10% над заплатата на народния представител, но поне още сега да дадем пример, че стъпваме на една и съща база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз не искам този спор да се превърне в пазарлък кое е малко и кое – много, кой е по-заслужил и кой по-малко е заслужил в изпълнение на своите служебни задължения, защото смятам, че такъв подход на Народното събрание е недостоен. Смятам, че достойното е всички ние да спазваме правила, които вече са приети и които действат. Защото мнозинството наложи един ред със закон да се определят заплати, което е крайно некоректно, след като на самия министър-председател, на министрите, на заместник министър-председателите, на заместник-министрите, на председателите на различни държавни органи, на областни управители и т.н. възнагражденията са определени с акт на Министерския съвет. Този акт съществува, така че, господин Мутафчиев, единният подход е налице и той трябва да се спазва, а не да се използва лоби в един или друг закон, за да може да се формират заплатите на една или друга комисия. Защото по този начин излиза, че примерно тези, които сеят житото, са най-малко полезни за България. Аз мисля, че такъв подход просто е крайно изопачен и е обиден за нас като народни представители. Затова смятам, че трябва да се върнем към това Решение № 240.
И кой в тази зала си позволява да предлага на някакви си членове на комисия, няма значение каква е тя, възнаграждение, което да бъде по-високо от възнаграждението на министър? Дори и самите вносители не са се осмелили да достигнат до такова ниво, а комисията към Народното събрание си позволява да поставя една комисия, която има да изпълнява определени функции в обществото, над министър в нашата република. Да не говоря за Народното събрание, за да не се възприема това като някакъв аргумент, че ние защитаваме нашите възнаграждения.
Аз мисля, че именно в името на оценяването на труда на всеки един трябва да се спазват тези правила, а те трябва да бъдат еднакви за всички. Не може по този начин да се вкарва в един или друг закон определяне на заплата на една или друга комисия, на едни или други чиновници в нашата страна.
Ако някой смята, че заплатата на народен представител му е малка, може да отиде там, където ще му дадат по-висока заплата. Но ние не можем да се ръководим от това и да поставяме тази комисия на нивото на председателя на Народното събрание.
Уважаеми колеги, наистина апелирам към вас да се подкрепи предложението на господин Благой Димитров и ако има други такива изкривявания, трябва да ги изправим. Още повече, че същите тези господа, уважаеми колеги народни представители, дори са освободени да си плащат лични осигурителни вноски. Тоест ние веднъж им гласуваме някакви безбожно високи заплати, които са непостижими за четирима души български граждани, които получават средната работна заплата в страната, и на всичко отгоре им увеличаваме още веднъж косвено заплатата с 11% като ги освобождаваме от личните осигурителни вноски.
Смятам, че трябва да уважаваме всички, най-много тези, които получават най-малко пари в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Във вид на реплика искам да направя едно предложение. Действително, можем да вземем решение, първо, заплатата на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и на членовете да се определя от заплатата на народен представител – да следваме досегашната логика. Където има други текстове, други трябва да носят отговорността.
Второ, да стъпим все пак на базата 100, 95, 90, тоест от народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Тоест, председателят взима заплата на народен представител…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: На заместник-председател е 95 на сто и на тримата членове на комисията 90 на сто. Приемаме принципа от народен представител, което е преобладаващо.
Аз само дадох за пример, че има и други приети решения в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Повтарям още веднъж предложението: председателят да има основна заплата равна на народен представител; на заместник-председател – 95% от председателя на комисията, и 90% за член на комисията.
Смятам, че това е близко до това, за което пледираха господин Благой Димитров и господин Мутафчиев.
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, аз се опасявах точно от това, че ние ще започнем да се пазарим с 5 или 10%. Мисля, че това е крайно недостойно.
Има предложение от господин Благой Димитров, което е много ясно. Освен това има решение на Министерския съвет, което е още по-ясно. Какво повече от това искаме ние, аз не мога да разбера. И сега тук ние трябва да се пазарим като на Капалъ чаршия за възнаграждението.
Много Ви моля, господин Мирчев, Вие сте председател на постоянна комисия в Народното събрание! Това, което не сте успели да свършите в комисията – точно обратното, влошили сте положението, като Вие сте внесли предложение да получават с 10% по-висока заплата, отколкото дори самият вносител е направил.
Приемете предложението, което е направил господин Благой Димитров, в което много ясно е записано. Аз си мисля, че точно Вие, забъркали тази каша, трябва да предизвикате такава дискусия и тук наистина въпросът да бъде решен принципно. Ние не можем да се занимаваме с една или друга комисия, колеги. Коя комисия е по-силна? Тъй като социалната сфера винаги е на опашката, там да бъдат най-малки заплатите? Аз мисля, че това е абсолютно недостойно и не искам да влизам в такива дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Когато има пари, винаги се прави пазарлък.
Преминаваме към гласуване като най-напред ще гласуваме най-отдалеченото предложение. Предложението на народния представител Благой Димитров беше 90% от това на народен представител.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): 95%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ако се придържаме към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а нормално това е законът за нас, народните представители тук, в пленарната зала, ние имаме само две възможности за гласуване: официално депозираното предложение от господин Благой Димитров, съответно 95% от основното възнаграждение на народен представител - за председателя; на заместник-председателя – 90% от основното възнаграждение на народен представител, и на останалите членове - 85% от основното възнаграждение на народен представител.
Другото предложение е предложението на комисията. Всички останали предложения тук, в пленарната зала, излизат извън рамката на дискусията за второто четене.

Аз все пак си позволявам, защото съм на трибуната, преди всичко да подчертая, че във варианта, който комисията предложи, където, искам да припомня на народните представители, бяха предвидени 25% върху това възнаграждение за членовете на комисията, това означаваше, че председателят на комисията трябваше да получи с 15% по-голямо възнаграждение, отколкото председателят на Министерския съвет на Република България.
Смятам, че в тази страна има йерархия на отговорностите и когато това са заплати, които се определят от държавния бюджет, тази йерархия на отговорности трябва да съответства и на йерархия в определянето на основните възнаграждения.
При това положение, господин председателю, действително смятам, че би трябвало да се предложи, ако господин председателят на комисията проф. Мирчев се отказва от предложението на комисията, макар че не знам дали има такива права да направи това от името на цялата комисия, остава предложението на господин Благой Димитров. Като най-отдалечено, може би то и първо трябва да бъде гласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Иванов, точно това съм задължен да направя – най-напред да подложа на гласуване най-отдалеченото, което е на господин Благой Димитров.
Тъй като има опасност това предложение да не се приеме, след това, ако не се приеме, ще подложа на гласуване междинното предложение, което беше на председателя на комисията, като правя малко отклонение от правилника, защото иначе трябва да приемем последното, което… (Шум и реплики в залата.)
Затова смятам, че няма да възразите – тези, които държите на това, да предприемем и тази следваща стъпка.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Най-напред гласуваме предложението на Благой Димитров, което е: “Председателят на комисията – 95% от заплатата на народен представител; заплатата на заместниците е 90%, на редовните членове – 85%”.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
След като гласувахме този член, остава да се поздравим с приемането на този закон. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, първо, благодаря на Вас и на Председателството за активната помощ, която ни оказвахте.
Искам да благодаря на всички народни представители и особено на тези, които бяха постоянно тук, на членовете на комисията за маратона, който издържаха.
Явор Милушев (НДСВ, от място): Поименно ги кажи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Мисля, че финалът на този законопроект беше успешен, така както този закон ще бъде по-нататък в полза на далекосъобщителната дейност в България.
Благодаря на всички за активното участие. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, представям ви три доклада на Комисията по правни въпроси, които се отнасят до представени законопроекти – два на Министерския съвет, и седем от народни представители за изменения и допълнения на Наказателния кодекс.







“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

На редовно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Милко Ковачев - министър на енергетиката и енергийните ресурси, Бойко Коцев - заместник-министър на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от господин Ковачев. Той посочи, че целта на предлаганите допълнения на Наказателния кодекс е ограничаване на посегателствата върху съоръженията от електропреносната и електроразпределителната система, тяхното унищожаване и повреждане, включително и кражбата на електроенергия. Проблемите се открояват при доказването на извършените престъпления – кражба, унищожаване и повреждане в случаите, когато обект на посегателство са електроенергия и електроенергийни съоръжения.
Липсват специални състави в Наказателния кодекс, отчитащи спецификите на електроенергията като движима вещ и значимостта на съоръженията от електропреносната и електроразпределителната система на страната, както и алгоритъм за изчисляване на действително причинените при кражба на електроенергия вреди. Спецификата на електроенергията като вещ създава трудности при определяне на началния и крайния момент на престъпното й потребяване, както и на нейното количество в установения общ състав на кражба на движима вещ – чл. 194 от Наказателния кодекс.
При тези обстоятелства не съществува механизъм за определяне размера на неправомерно потребената електрическа енергия. С допълненията се въвеждат в Наказателния кодекс нови състави на формални престъпления, като форма на превенция по отношение на резултатните престъпления – кражба, унищожаване и повреждане.
В дискусията за обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Миков, Дончева, Соколов, Стоилов, Димитров, Пенчев, Кушлев, Казак и Мингова. Бяха отправени забележки и препоръки по отношение на някои от предлаганите състави. Всички изказали се заявиха, че подкрепят законопроекта, в резултат на което при проведено гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-38, внесен от Министерския съвет.
На свое заседание, проведено на 10 септември 2003 г., Комисията по правни въпроси обсъди следните законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
законопроект, внесен от народния представител Димитър Пейчев;
законопроект, внесен от народния представител Севлиевски и група народни представители;
законопроект, внесен от Пламен Панайотов и Пламен Моллов;
законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Борислав Ралчев;
законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Димитър Димитров и група народни представители;
законопроект, внесен от народния представител Йордан Памуков; и
законопроект, внесен от народния представител Нонка Матова.
На заседанието присъстваха: Антон Станков - министър на правосъдието, Юлия Меранзова от Министерство на правосъдието, и господин Ножаров от Министерство на околната среда и водите.
Госпожа Матова представи внесения от нея законопроект, който има за цел да запълни пропуск в нашето законодателство, свързан с наказанията и формулирането на увеличаващите се незаконни посегателства върху археологически обекти и паметници на културата, както и тези предмети, които все още не са регистрирани като паметници на културата и износа на ценни археологически находки.
Тези изменения, които тя предлага, са свързани с една превенция по опазване на обектите на културно-историческото наследство. Счита се, че това е мярка за юридическа защита на движимите археологически находки срещу разграбване, продажба, препродажба и износ в чужбина. Предлагат се и нови текстове, които касаят придобитите движими находки, инструменти, апаратура, техника и машини, използвани за извършване на тези действия, които да се отнемат в полза на държавата.

Председателят на комисията Мингова представи законопроектите, внесени от народните представители Димитър Димитров и Йордан Памуков.
Законопроектът на господин Димитров и група народни представители предлага промени в чл. 159г на Наказателния кодекс и цели инкриминирането на всички форми на изтезания в съответствие с ангажиментите на Република България според Конвенцията на ООН против изтезанията или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
С внесения законопроект от господин Памуков се предлага отмяна на чл. 157, като предвидени в него състави се поглъщат от деянията на блудство и изнасилване. По този начин се цели пълно уеднаквяване на наказателноправната уредба на хомосексуалните и хетеросексуалните престъпления. Предлага се и повишаване на възрастта от 14 на 16 години и при двата вида престъпления.
В законопроекта, внесен от господин Ралчев, се предлага усъвършенстване на основния състав на изпирането на пари по чл. 253 и режима на отнемане на придобитото чрез или по повод на престъпление имущество, чиято регламентация се съдържа в чл. 53 от Наказателния кодекс. Същевременно в чл. 93 се дава дефиниция на облагите, които произтичат пряко или опосредено от извършването на престъпление.
Криминализират се и деянията, свързани с посредничество при осиновяване, които произтичат от задълженията на Република България по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество на международните осиновявания, ратифицирана от Народното събрание. В законопроекта се предвиждат и промени в чл. 157, целящи уеднаквяване на хетеросексуалните и хомосексуалните лица, включително и на санкциите по отношение на извършените от тях престъпления.
Законопроектът на народните представители Панайотов и Моллов предлага криминализиране на деяния, с които се нарушават правила за производство на храни за консумация поради високата обществена опасност по отношение на човешкото здраве, масовото и грубо нарушаване на подзаконовите нормативни актове в тази област, липсата на достатъчно ефективни санкции в тези нормативни актове и необходимостта от синхронизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз.
Законопроектът на господин Севлиевски и група народни представители предвижда отмяна на ал. 3 на чл. 354а от Наказателния кодекс, която регламентира ненаказуемост на лицата, които са зависими от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобиват, съхраняват, държат или пренасят е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба. Необходимостта от промяната на тази разпоредба се обуславя от противоречивата съдебна практика относно дефинирането на понятието "количество за еднократна употреба". С оглед лавинообразното разрастване на броя на зависимите от наркотици е необходимо държавата да преследва с цялата строгост на закона притежанието и разпространението на наркотици.
Законопроектът на господин Пейчев предлага инкриминирането на пожарите в защитени територии, изграждане на водоземни съоръжения за подземни и минерални води без да има разрешение за това, както и използването на минерална вода за стопански и лични нужди, отвеждането на опасни вещества в подземните води без да е налице право за това, както и приготовленията за извършване на тези престъпления.
Становището по внесените законопроекти взе министърът на правосъдието господин Станков. Позитивно е и отношението на Министерството на правосъдието към законопроектите, внесени от господата Панайотов и Моллов, от господин Ралчев, от господин Севлиевски и група народни представители и от госпожа Матова, като препоръката относно него е да се конкретизират деянията в предложените нови състави.
По законопроекта, внесен от господин Димитров министър Станков направи бележка относно инкриминиране на изтезанията и предложи то да намери място в престъпленията срещу правосъдието, а не както се предлага от вносителя - да бъде отнесено в престъпленията относно трафика на хора.
По законопроекта, внесен от господин Пейчев, министър Станков изказа мнение, че повечето от предвидените състави следва да бъдат предвидени като административни нарушения, отколкото да бъдат инкриминирани в Наказателния кодекс.
Министър Станков препоръча законопроектът, внесен от господин Памуков, да не бъде подкрепен, тъй като промяната на чл. 157 е удачно изложена в законопроекта на господин Борислав Ралчев.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Ралчев, Корнезов, Соколов, Казак и Пенчев.
По законопроекта на господин Севлиевски и група народни представители народните представители Соколов, Корнезов и Казак изказаха съмнение относно отпадането на ал. 3 на посочения текст, тъй като по този начин се отъждествяват наркотично зависимите с престъпниците и че те ще се въздържат от подкрепата на това предложение. Господин Пенчев се изказа като привърженик на този законопроект и неговата идея, като апелира народното представителство да се довери на правораздавателните органи и съда, които винаги могат да преценят дали едно деяние е престъпление или не. Народните представители изказаха своите критични бележки относно законопроекта на господин Пейчев и инкриминирането на деяния като ползването на минерална вода за стопански и лични нужди.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване следните законопроекти:
1. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-59, внесен от Димитър Пейчев, който беше подкрепен с 8 гласа "за", 2 "против" и 2 "въздържали се".
2. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с № 354-01-31, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители, който беше подкрепен със 7 гласа "за", без "против" и 5 "въздържали се".
3. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-37, внесен от Пламен Панайотов и Пламен Моллов, който беше подкрепен с 9 гласа "за", без "против" и 3 "въздържали се".
4. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-75, внесен от Борислав Ралчев, подкрепен с 10 гласа "за", без "против" и 2 "въздържали се".
5. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-80, внесен от Димитър Димитров и група народни представители, подкрепен с 8 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се".
6. Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-85, внесен от Нонка Матова, който беше подкрепен с 9 гласа "за", без "против" и 3 "въздържали се".
Комисията предлага да не се приема на първо гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-83, внесен от народния представител Йордан Памуков, който беше отхвърлен с 5 гласа "против" и 7 "въздържали се", без гласове "за"."
Уважаеми колеги, представям ви и последния доклад на комисията от заседанието, проведено на 17 септември 2003 г., относно законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-44, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът на правосъдието Антон Станков и министърът на вътрешните работи Георги Петканов.
Министър Петканов представи законопроекта, като посочи, че предлаганите изменения и допълнения са обусловени от засилването на някои негативни обществени явления и от необходимостта от по-висока степен на защита на обществените интереси. Към настоящия момент това са наложителни промени, които създават по-добра нормативна база в борбата с престъпността и то преди всичко с организираната престъпност. Със законопроекта се въвеждат текстове, инкриминиращи нерегламентирания достъп до класифицирана информация и се предлагат изменения на разпоредбите, свързани с опазването на държавната тайна, които пряко се засягат от приемането и влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация. Разширява се приложното поле на най-тежко наказуемия състав на престъпленията по чл. 216, когато деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от електропреносната, електроразпределителната и далекосъобщителната мрежа. Допълва се и се разширява съставът на престъпленията по чл. 253 във връзка с високата обществена опасност на тази група престъпни деяния, необходимостта от ефективна превенция на въвеждането в стопанския оборот на средства, придобити пряко или непряко от престъпна дейност.
Въвежда се квалифицирана кражба по чл. 195 на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Българската армия и др. Важни промени се предлагат по документните престъпления по чл. 308 и следващите, особено когато това се отнася до изготвянето на документи за самоличност. Законопроектът предвижда промени в текста на чл. 325 за престъплението "хулиганство", отнасящи се до такива деяния, когато те са извършени преди, по време или непосредствено след спортни състезания.
Промяна предвижда и чл. 336, свързан с противозаконно отнемане на моторни превозни средства с цел набавяне на имотни облаги от връщането на моторното превозно средство, както и инкриминирането на посредничеството при връщането на отнето превозно средство с цел получаване на имотна облага.
В заключение се предвижда изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като се разширяват възможностите за използване на специални разузнавателни средства с оглед ефективното предотвратяване и разкриване на престъпления във финансовата сфера на организираната престъпност и др.
Министър Станков заяви, че застава категорично зад идеята на законопроекта, внесен от Министерския съвет, с въвеждането на защита от престъпни посегателства на информацията, представляваща държавна и служебна тайна, класифицирана като такава според закона, в т.ч. и чуждестранната класифицирана информация.
Със създаването на новите текстове в Наказателния кодекс се подчерта, че не се засяга свободата на словото, на търсене и на получаване на информация. Свободата на изразяване на мнение, на търсене и получаване на информация са въздигнати в основни конституционни права, регламентирани в чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В същото време обаче те не могат да бъдат абсолютни. Както основният закон на Република България, така и Европейската конвенция допуска те да бъдат ограничавани, в т.ч. и с предвиждане на санкции с оглед защитата на националната и обществената сигурност, териториалната цялост и правата на другите граждани.
По законопроекта се изказаха народните представители Рашков, Соколов, Дончева, Ралчев и Кушлев.
В резултат на проведената дискусия Комисията по правни въпроси въпреки бележките, които бяха направени от народните представители, реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-44, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Председателят на Комисията по околната среда и водите господин Джевдет Чакъров отсъства.
Заповядайте, господин Ганчев.
ДОКЛАДЧИК Петко Ганчев:
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Димитър Пейчев на 16 юли 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Димитър Пейчев законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха госпожа Маноела Георгиева – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерство на околната среда и водите. Господин Пейчев представи и мотивира внесения от него законопроект, който беше подкрепен и от представителите на Министерство на околната среда и водите.
Със законопроекта се предлага към Раздел l на Глава единадесета от специалната част на Наказателния кодекс, отнасяща се до нарушения с обществено опасен характер да се добавят нови състави на престъпления, определени като престъпления против околната среда. Предлаганите нови текстове ще осигурят по-надеждна защита на подземните и минерални води от замърсявания и разхищения, както и предпазване на защитените територии от пожари. По този начин ще бъде гарантирано конституционното право на гражданите на здравословна околна среда. Като се има предвид ролята на подземните води като стратегически резерв на страната за питейно и битово водоснабдяване на населението особено при възникване на форсмажорни обстоятелства, тяхното замърсяване би създало значителна обществена опасност, тъй като, веднъж замърсени, те не могат да бъдат пречистени или това може да стане само частично и то на много висока цена. Предвидените в законопроекта наказания ще бъдат налагани след изчерпване на съответните административни норми, регламентирани в Закона за водите. Досегашният опит от неговото прилагане показва, че административно-наказателните мерки не са достатъчни за предотвратяване и прекратяване на инкриминираните от законопроекта нарушения, а съществуващите досега общи текстове в Наказателния кодекс са на практика недействащи. Комисията счита, че инкриминирането на тези деяния с обществено опасен характер ще даде по-добри възможности както за тяхното установяване, така и за реализирането на съответна отговорност. Това от своя страна ще доведе до по-ефективна защита на околната среда и на човешкото здраве и сигурност.
След проведените разисквания законопроектът бе подкрепен единодушно с 15 гласа “за”, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-59, внесен от господин Димитър Пейчев на 16 юли 2002 г.”
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Моля проф. Венко Александров да докладва становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа депутати!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-01-44 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Мотивите към законопроекта бяха представени от министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов, с участието на експерт от Министерство на правосъдието.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения на Наказателния кодекс са обусловени от множество обективни фактори и от засилването на определени негативни явления, както и от задълженията, произтичащи за страната ни от редица актове на международното право. Като се има предвид, че законопроектът не може да измести необходимостта от изготвянето на нов съвременен Наказателен кодекс, приемането му ще създаде една по-добра нормативна база с цел да се отговори навременно на определени обществени потребности и да се повиши ефективността на предотвратяването и противодействието на престъпността.
Със законопроекта се въвеждат текстове, инкриминиращи нерегламентирания достъп до класифицирана информация, и се предлагат изменения на разпоредбите, отнасящи се до опазването на държавната тайна, пряко свързани с прилагането на Закона за защита на класифицираната информация.
Допълва се разпоредбата на чл. 233 като се инкриминира посредническата дейност във връзка с търговията с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, извършвана от и към територията на страната, но без съответното разрешение и в нарушение на ограниченията и забраните, установени с многостранни международноправни инструменти, ратифицирани от Република България или наложени с резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Допълва се и се разширява съставът на престъплението по чл. 253, във връзка с високата обществена опасност на тази група престъпни деяния, необходимостта от ефективна превенция на въвеждането в стопанския оборот на средства, придобити пряко или непряко от престъпна дейност. Същевременно се постига по-пълно отразяване на изискванията съгласно Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, изземване и конфискация на облагите от престъпление, която е в сила за Република България от 1993 г., както и специалните препоръки на Международната финансова група за борба срещу прането на пари и редица директиви на Съвета на Европейския съюз в тази област.
С приемането на предложения законопроект Република България се стреми да отговори на изискванията на своите западноевропейски партньори и на партньорите от НАТО за защита на класифицираната информация и със средствата на наказателното право.
Въз основа на проведената дискусия относно предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 302-01-44 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, проф. Александров.
Не виждам доц. Щерев – председател на Комисията по здравеопазване.
Моля да докладва друг член от комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Светлин Белчилов:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители
Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2003 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.
В дискусията взеха участие: заместник-министърът на земеделието и горите господин Боев и представители на Министерство на правосъдието.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становищата на Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и горите.
Законопроектът беше представен от единия от вносителите – господин Пламен Моллов. Целта на законопроекта е да се осигури ефективна защита на човешкото здраве, като се криминализират деянията, с които се нарушават правилата за производство, преработка, съхранение, реализация и търговия с храни по смисъла на Закона за храните. Отбелязано бе, че съгласно сега действащите нормативни актове при нарушаване на тези правила се предвиждат единствено административни санкции. Това създава изключителни трудности за осъществяване на реален контрол и гарантиране безопасността на продуктите за здравето на гражданите. Административните мерки не се оказват реална пречка за извършване на нарушения. Повдигнат беше въпросът дали това криминализиране да не обхване и дейностите по внос и износ на хранителните продукти с оглед да се предотврати разпространяването на опасни за човешкото здраве храни непосредствено след внасянето им в страната.


Залагането на наказателна отговорност за некоректните производители се налага и от предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и поетия ангажимент на страната по Преговорна глава № 1 “Свободно движение на стоки”.
След проведената дискусия и последващото гласуване с 16 гласа “за”, 1 глас “против” и без въздържали се, на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по здравеопазване взе следното:
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Моллов, председател на Комисията по земеделието и горите, заповядайте, за да представите становището.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:
“ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на Наказателниякодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 юни 2003 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Янко Иванов и експерти.
Законопроектът беше представен от вносителя Пламен Моллов.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлага криминализиране на деяния, свързани с нарушаване на правилата за производство на храни, които ги правят опасни за човешкото здраве.
Народните представители Радослав Илиевски, Стоян Кушлев, Юнал Тасим, Моньо Христов и Коста Костов изразиха мнение, че предлаганата промяна на Наказателния кодекс е необходима и ще отговори на една назряла обществена потребност.
Успоредно с това те направиха предложение за редакционна поправка в чл. 350, ал. 1, като думите “тури в обращение храни”, които са употребени и в сега действащия текст, се заменят с “постави в обращение храни”.
Становището на Министерството на земеделието и горите и Националната ветеринарномедицинска служба, изразено от заместник-министъра Бойко Боев и генералния директор Янко Иванов, е в посока на ясна и безрезервна подкрепа на законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.
Това становище е прието с 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Председателят на Комисията по европейска интеграция Даниел Вълчев отсъства.
Заповядайте, господин Еюп, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс,
№ 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Александров Панайотов и Пламен Неделчев Моллов на
29 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2003 г. Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът бе представен от вносителя господин Пламен Моллов.
Първо, предлаганите изменения и допълнения на Наказателния кодекс имат за цел криминализирането на деяния, с които се нарушават правила за производство на храни за човешка консумация.
Второ, на общностно ниво не съществуват задължителни разпоредби за криминализирането на обществено опасни деяния и тяхното санкциониране. В съответствие с принципа на субсидиарността всяка държава-членка провежда самостоятелна наказателна политика, съобразно нуждите на обществото и установения в страната правов ред.
Предлаганият законопроект цели да отговори на обществената необходимост от ефективна защита на човешкото здраве от деяния, с които се нарушават правилата, издадени във връзка с производството, преработката, съхранението, реализацията и търговията с храни по смисъла на Закона за храните.
Въвеждането на правила относно безопасността на храните и хармонизирането на законодателство за храните е задължение за Република България по Преговорна глава № 1 – “Свободно движение на стоки”, предварително затворена за преговори на 10 юни 2002 г.
Свободното движение на стоки е основен принцип на правото на Европейския съюз и предполага доверие в стандартите за безопасност на храните, които свободно се разпространяват в Общия пазар.
Понастоящем по-голяма част от тези стандарти са въведени в националната правна система. В съответствие с основните правни актове на Европейската общност в разглеждания сектор, българското законодателство съдържа редица гаранции за защита на човешкото здраве от нарушаване на правилата за производство и търговия на храни. Въведени са стриктни правила за административни нарушения и съответни правила за тяхното санкциониране.
Като отчита масовото и грубо нарушаване на тези правила, законопроектът предлага допълнителна гаранция за защита на здравето на хората чрез криминализиране на деяния, които представляват висока степен на обществена опасност.
Европейското законодателство в областта на храните дава изрична свобода на преценка на държавите-членки при определяне на мерките при нарушаване на задължителните правила. Регламент № 178 от 2002 г. на Европейския парламент и Съвета от м. януари 2002 г., относно основните принципи и изисквания в законодателството за храните съдържа минимално необходимите изисквания към наказателните мерки, които съгласно чл. 17 от същият следва да бъдат “възпиращи, ефективни и пропорционални”.
Предлаганото законодателно решение не противоречи на правото на Общността и съответства на свободата на преценка, с която разполагат държавите-членки при определяне на националната наказателна политика.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-37, внесен от народните представители Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29 май 2003 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Еюп, има още един доклад от тази комисия. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерски съвет.
На заседанието присъства господин Румен Стоилов, заместник-министър на вътрешните работи и госпожа Мая Добровска, началник на отдел “Правна и европейска интеграция и нормотворческа дейност” в Министерство на вътрешните работи. В подкрепа на законопроекта бе представено писмено становище на министъра на правосъдието.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Стоилов.
Първо, предлаганите изменения и допълнения на Наказателния кодекс са обусловени от засилването на някои негативни обществени явления и необходимостта от по-висока степен на защита на обществения интерес. Законопроектът цели да инкриминира деяния, свързани с нерегламентирания достъп до класифицирана информация, нерегламентираното присъединяване към електропреносната, електроразпределителната и далекосъобщителната мрежа, посредническата дейност, свързана с външнотърговски сделки със стоки и технологии с възможна двойна употреба без надлежно разрешение и други деяния с висока степен на обществена опасност. Допълва се състава на престъпленията срещу финансовата система и се постига по-пълно отразяване на изискванията на Европейския съюз по отношение на мерките срещу изпирането на пари.
Второ, на общностно ниво не съществуват задължителни правила за инкриминиране на обществено опасни деяния и тяхното санкциониране. В съответствие с принципа на субсидиарността, всяка държава-членка провежда самостоятелна наказателна политика, съобразно нуждите на обществото и установения в страната правов ред.

1. Изключение от този принцип съставляват някои сериозни посегателства срещу финансовата система, които засягат пряко интересите на Общността. Правото на Европейския съюз забранява използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и задължава държавите да разглеждат като престъпление деянията, определени като "пране на пари" в Директива на Съвета 91/ 308 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, изменена и допълнена с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2001/97. Тези изисквания са въведени частично в чл. 253 от Наказателния кодекс, който предвижда наказателно преследване за финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които се знае или предполага, че са придобити от престъпления.
2. Параграфи 12 и 13 от законопроекта предлагат допълнение на състава на престъплението "изпиране на пари", като инкриминират прикриването на произхода, местонахождението, движението или действителните права, свързани с имущество, за което деецът знае или предполага, че е придобито чрез или по повод на престъпление, и предвиждат наказателна санкция за всеки, който по какъвто и да е начин спомогне за преобразуването на такова имущество. Предлага се и наказателно преследване за приготовлението за изпиране на пари, както и за случаите, когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под юрисдикцията на Република България.
Преценката за съответствие налага извода, че предложените текстове постигат по-пълно и точно въвеждане на изискванията на цитираните директиви за наказателно преследване на посочените в тях деяния. Следва да се отбележи, че съставът на престъплението "изпиране на пари" както в действащия Наказателен кодекс, така и в предлаганите допълнения, надхвърля критериите на европейското законодателство. Разпоредбата на чл. 253 от Наказателния кодекс инкриминира изпирането на пари, за които се знае или предполага, че са придобити от всяко престъпление, независимо от неговата тежест. Съгласно посочените директиви изпирането на пари е свързано с имущество, придобито не от всички, а само от тежки престъпления, като са посочени минимален брой такива престъпления, по отношение на които държавите-членки задължително следва да преследват изпирането на пари, придобити от тях.
3. Създаването на нов чл. 339б, с който се инкриминира производството на стоки и технологии с възможна двойна употреба без съответно разрешение, и допълнението на чл. 233, с което се инкриминира посредническата дейност, свързана с външнотърговски сделки с такива стоки и технологии в нарушение на забрани, наложени по линия на Съвета за сигурност на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз, или установени от международни договори, следва да се разгледа като изпълнение на ангажиментите на Република България по преговорна Глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи" за усъвършенстване на законодтелството по отношение на борбата с тероризма и организираната престъпност и за международно сътрудничество в тази област.
4. Подобна оценка следва да бъде направена и за предложеното допълнение на чл. 242, ал. 1, с което се разширява кръгът на престъпленията срещу митническия режим и се инкриминира незаконното пренасяне през граница на химически, биологически, ядрени оръжия и източници на йонизиращи лъчения и компоненти или прекурсори за тях. Същото е относимо и за предлагания нов чл. 356к, който предвижда наказателно преследване за всеки, който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях.
5. Предвиждането на наказателно преследване за всеки, който наруши правилата за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна чуждестранна класифицирана информация, е насочено към създаване на гаранции за ефективно прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, като по този начин се постигат цели, заложени в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство.
6. Останалите предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс съответстват на свободата на преценка, с която държавите разполагат при провеждане на тяхната наказателна политика.
III. В заключение следва да бъде направен изводът, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс не противоречи на правото на Общността. Доколкото тези промени са насочени към повишаване на ефективността на предотвратяването и противодействието на престъпността, те могат да бъдат разгледани като положителна стъпка при изпълнение на политическите критерии за членство в Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Еюп.
Има и доклад на Комисията по енергетика. Не виждам господин Близнаков.
Заповядайте да представите доклада, господин Мазнев.
ДОКЛАДЧИК Стефан Мазнев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
относно обсъждане на Законопроект за допълнение на
Наказателния кодекс № 302-01-38, внесен от
Министерския съвет на 22 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 септември 2003 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2003 г.
Законопроектът бе представен от господин Ангел Минев, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, който посочи, че посегателствата спрямо електропреносната и електроразпределителната системи в страната прогресивно нарастват.
През годините са използвани редица правни механизми и конкретни мерки за ограничаване на посегателствата върху съоръжения от електропреносната и електроразпределителната система. Примери за мерките са Наредбата за търговска дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им, приета с Постановление № 250 на Министерския съвет от 1995 г., решенията на Министерския съвет от 1996 и 1998 г. за забрана изкупуването на отпадъци от черни и цветни метали и реалното спиране на тази дейност за определен период от време.
Всички предприети до този момент действия както от страна на изпълнителната власт, така и от органите на съдебната власт не доведоха до намаляване на престъпните посегателства срещу електроенергийната система на страната.
В същото време органите на съдебната власт и прокуратурата са изправени пред проблем при доказване по безспорен начин на извършените престъпления (кражба и/или унищожаване и/или повреждане), в случаите, когато обект на посегателство са електроенергия и електроенергийни съоръжения. Този проблем произтича от липсата на специални текстове в Наказателния кодекс, отчитащи спецификите на електроенергията като движима вещ и значимостта на съоръженията от електропреносната и електроразпределителната система на страната, както и липсата на методика за изчисляване на действително причинените вреди при кражба на електроенергия.
Във връзка с изложеното по-горе се преценява, че единственият начин за постигане на ефективно правосъдие в сферата на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на отрасъла електроенергетика, е въвеждането в Наказателния кодекс на нови състави на формални престъпления като форма на превенция по отношение на резултатните престъпления кражба и унищожаване и повреждане.

Въз основа на внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, представените от вносителите мотиви и проведената дискусия, Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народно събрание, с 11 гласа “за”, 0 гласа “против”, и 1 “въздържал се” прие следното решение:
1. Подкрепя текста на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2003 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме законопроекта по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
И другият доклад.
ДОКЛАДЧИК Стефан Мазнев:

“ДОКЛАД
относно обсъждане на законопроект за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-44,
внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2003 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.
Законопроектът бе представен от господин Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, и госпожа Мирела Анастасова, директор на Дирекция “Правно нормативно обслужване” към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Посочено бе, че приемането на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е обусловено от множество обективни фактори и от засилването на определени негативни явления в съвременното общество, както и от задълженията, произтичащи за страната ни от редица актове на международното право.
Допълването на наказателния състав на разпоредбата на членове 356г, 356д, 356е, 356ж, 356з, 356и, 356й, с въвеждането на чл. 356к инкриминира по-категорично нерегламентираните действия с ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях.
Въз основа на внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, представените от вносителите мотиви и проведената дискусия, Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народно събрание, с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”, прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Мазнев.
С това приключихме представянето на докладите на комисиите.
Преминаваме към изказване на вносителите.
Има ли желаещи от вносителите да защитят проектите си?
Има думата госпожа Нонка Матова, която е вносител.
Нонка Матова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Във връзка с увеличаващите се незаконни посегателства върху археологически обекти и паметници на културата и износа на ценни археологически находки, които в последно време придобиха застрашителни размери, предлагам на вашето внимание Проект № 354-01-85 за някои изменения и допълнения в Наказателния кодекс, свързани с опазването на обектите на културно-историческото наследство.
Предложените изменения и допълнения на Наказателния кодекс имат за цел да отговорят на приоритетите на правителството по опазване на обектите на културно-историческото наследство и развитието на културния туризъм в страната, потребностите на съдебната власт за бързо решаване на делата, свързани с престъпления относно движими и недвижими паметници на културата, както и да спомогнат за по-бързото хармонизиране на законодателството в тази специфична сфера на обществените отношения с достиженията и критериите на европейското законодателство.
Новото допълнение в Наказателния кодекс е мярка за юридическа защита на движимите археологически находки от разграбване, продажба, препродажба и износ. Въвеждат се нови алинеи, запълващи пропуските в досега действащото законодателство относно извършване на изкопни работи или дълбока оран в територията на археологическите паметници на културата, както и при използване на земекопна или механизирана техника, инструменти, апаратура, машини, детектори за метал, скенери и/или друга геофизическа техника, използвани за откриване на паметници на културата и продажбата или предлагането за продажба на придобитите без надлежно разрешение движими паметници на културата.
Със законопроекта се предлага прецизиране на нормативната уредба относно характера на извършените престъпления спрямо паметниците на културата или архивните материали, включени в държавния архив, както и размера на паричните санкции съобразно тежестта на извършеното нарушение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, госпожа Матева.
Заповядайте.
Светлин Белчилов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът на господин Севлиевски, на който и аз съм вносител, предвижда отмяна на ал. 3 на чл. 354а от Наказателния кодекс, която регламентира ненаказуемост на лицата, които са зависими от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобиват, съхраняват, държат или пренасят, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба. Необходимостта от отмяната на тази разпоредба се обуславя от противоречивата съдебна практика относно дефинирането на понятието “количество за еднократна употреба”.
С оглед лавинообразното разрастване на броя на зависимите от наркотици е необходимо държавата да преследва с цялата строгост на закона притежаването и разпространението на наркотични вещества. Промяната, която предлагаме, е в тясна връзка, първо, с промяната, която настъпи в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, където не беше дефинирано понятието “еднократна доза”. Освен това това е част от стратегията на правителството и на Министерството на вътрешните работи за борба с наркотрафика в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Моллов.
Голямото ми желание е да използвате времето до края на заседанието, за да може гласуването да бъде утре, тъй като залата не е подходяща за гласуване.

Пламен Моллов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Като вносител на промяната на един от членовете на Наказателния кодекс съвместно с господин Пламен Панайотов, бих искал да кажа няколко думи по мотивите, които ме накараха да направя това предложение. Преди всичко това е изключително високата обществена опасност, която напоследък представлява производството на храни, което засяга доста голяма част от населението, на практика всички нас, и за чието производство практически регламентираните по силата на Закона за храните и Закона за виното и спиртните напитки санкции се оказват недостатъчни, включително и промените в тези закони, които предприехме напоследък както в Комисията по земеделието и горите, така също и в Комисията по икономическата политика. Тези санкции са недостатъчни за онази практика, която в България се оказа доста разпространена, да се произвеждат суровини за храни и самите храни при доста криминални условия, които в никакъв случай не отговарят не само на международните норми за добра производствена практика, но и не съответстват на елементарните хигиенни изисквания, които имаше по силата на различни нормативни документи в България преди началото на прехода. За съжаление тази практика се разви и силно се разпространи, а контролните органи, които имат задачата по някакъв начин да прилагат отделните регламенти и да санкционират нарушителите, се оказа, че са безсилни преди всичко спрямо онези производители, които са на черно, т.е. не са регистрирани по силата на Закона за храните или по силата на Закона за виното и спиртните напитки, или пък по силата на Закона на ветеринарномедицинската дейност, и реално произвеждат храни, но те са фантоми. И когато контролният орган отиде да ги санкционира или забележи на пазара такъв продукт, фактически няма кого да санкционира.
По тази причина ние считаме, че този тип производство е изключително опасно, тъй като засяга човешкото здраве и то възможно най-пряко, както засягат човешкото здраве и лекарствата. Но докато все пак лекарства приемаме само тогава, когато сме болни, храна приемаме всеки ден. И когато това става масова практика с всички видове храни, тогава ние наистина считаме, че трябва да има средство, което да криминализира подобна дейност. Това е именно в контекста на тази предлагана промяна в Наказателния кодекс.
От друга страна, бих искал да кажа, че е изключително важно тази промяна да се направи сега, тъй като имаме твърде кратък срок за подготовка на сектора, който произвежда храни и напитки в България, за изискванията на Европейския съюз, тъй като там, макар и не навсякъде да са въведени подобни норми, практически е невъзможно без съответна регистрация някой да произвежда храни и да не получи санкция.
Твърде чести са случаите в България, когато дори се образуват фирми, които произвеждат храни при подобни условия и когато се приложи максималната санкция по силата на някой от цитираните малко по-рано закони, в крайна сметка се стига в най-драстичния случай до пререгистрация на фирмата. Ето защо ние предложихме изменение включително и в тези закона – в Закона за храните, в Закона за виното и спиртните напитки и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които обхващат най-пряко този сектор, така щото в синхрон с предложените от нас изменения в Наказателния кодекс, ако те се приемат, да стане възможно тази криминална практика у нас да се преустанови.
Считам също така, че вероятно по силата на измененията, които се предложиха в Закона за виното и спиртните напитки и в Закона за храните, последните изменения, които предстои да се гледат в залата, вероятно ще се наложи едно малко допълнение към текстовете, които сме предложили за промяна в Наказателния кодекс, в смисъл на това, че към храните ще трябва да се добавят виното и спиртните напитки, тъй като по силата на първоначалното предложение към Закона за храните и неговото изменение и допълнение като храни се считаха също така и тези напитки, което беше в пълен синхрон с европейското законодателство. Но отчитайки спецификата у нас, впоследствие при работата на Комисията по икономическата политика те бяха отделени. Така между първо и второ четене, ако на първо четене се приеме тази промяна в Наказателния кодекс, аз ще внеса предложение за допълнение към текста, който касае производството на опасни за човешкото здраве храни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятах, че не се налага да взема думата, тъй като законопроектът на Министерския съвет получи абсолютна подкрепа от всички комисии при условията на единодушие. И мислех, че не е необходимо да защитавам този законопроект. Това беше едното ми съображение.
Второто ми съображение е, че в присъствието на специалисти по наказателно право малко се боя да не би нещо да сгреша. Но след като самият господин Миков пожела да чуе още мотиви, ще си позволя с няколко думи да споделя такива.
Първо, внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-44, на Министерския съвет, цели да бъде изменен и допълнен Наказателният кодекс с оглед на някои отрицателни обществени явления, появили се в последно време, и с оглед необходимостта от по-висока степен на защита на обществения интерес. От тази гледна точка първата група промени, които се предлагат със законопроекта, са да бъдат инкриминирани определен вид деяния, които към настоящия момент не са престъпления, но по наша преценка те са с достатъчна степен на обществена опасност, което, струва ми се, налага необходимостта те да бъдат въздигнати в престъпления.
На второ място, по отношение на друга категория престъпления, които и към настоящия момент са предвидени като такива в Наказателния кодекс, предлагаме санкцията, предвидена за тях, да бъде завишена.
На трето място, предлагаме да бъдат въведени поредица от квалифицирани състави, като например по чл. 195 относно кражбата на оръжие, боеприпаси и взривни вещества, хулиганските деяния, които са извършени непосредствено преди, по време или след спортни, най-вече футболни състезания, противозаконното отнемане на моторни превозни средства, когато отнемането е не просто да се ползва моторното превозно средство, а то да бъде върнато срещу получаване на откуп и т.н.
И най-накрая, с предложения законопроект ние целим да бъде разширено приложното поле за използване на специални разузнавателни средства и това е обусловено от две съображения. Първо, деяния, които се инкриминират като престъпления, и то тежки престъпления, дават основание при тяхното разкриване и предотвратяване да бъдат прилагани специални разузнавателни средства. И второто, престъпления, които към настоящия момент не са били тежки престъпления, но ние предлагаме санкцията за тях да бъде завишена и те вече да се третират като тежки престъпления, също и по отношение на тях да бъдат прилагани специални разузнавателни средства.

Както спомена господин Александров, председателят на една от комисиите, на ниво Европейски съюз не съществуват задължителни правила за инкриминиране на определени обществено опасни деяния, не съществуват директиви относно санкциите за тези престъпления и т.н. Тоест няма една обща директива, която да се отнася до наказателната политика на отделните страни. И въпреки това има една поредица от текстове, които ние предлагаме, които са обусловени от отделни директиви, например относно прането на пари, относно ангажименти, поети от България по преговорите по Глава двадесет и четвърта – това са текстовете на членове 233 и 339. От такъв характер е и промяната, която предлагаме във връзка с чл. 242 за контрабандата и най-накрая – относно предложенията, свързани със защитата на класифицираната информация. Смятаме, че по този начин България отговаря на ангажиментите, които сме поели за приемането на Шенгенското законодателство от наша страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат има ли?
За процедура, господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа! Съвсем не безспорни и не само от правна гледна точка са тезите в различните законопроекти. Много добре би било поне всички вносители да са тук, колкото и добре привидно да изглеждат взетите решения в комисията и подкрепени от всички. Залата е твърде оредяла, а е добре тези въпроси да ги дебатираме в по-пълен пленарен състав. До края на заседанието има 10-12 мин., правя чисто процедурно предложение да прекратим заседанието и когато точката влезе в дневния ред, да продължим обсъждането. Благодаря ви.
ПРДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Решението за прекратяване може да бъде мое. Аз ще се съглася, с уговорката да прочета съобщенията.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 25 септември, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 24 септември, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 24 септември от 16,30 ч.
Комисията по образование и наука ще проведе заседание в сряда, 24 септември, от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 24 септември, сряда, от 16,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 24 септември, сряда, от 16,30 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,48 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Наим Наим