Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-10-01

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 1 – 3 октомври 2003 г.
Първо са предложенията по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник, като Парламентарната група на Движението за права и свободи, която е първа по ротационния принцип, няма предложения.
Няма предложения и Парламентарната група на Национален идеал за единство.
Има предложение от Парламентарната група на НДСВ, като това е второ четене на законопроекта за енергетиката.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили са предложили първо четене на законопроекта за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
От Парламентарната група на Коалиция за България няма постъпило предложение по ал. 7.
По ал. 3 предложенията са:
1. Законопроект за прекратяване на действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ и Международната банка за възстановяване и развитие.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
7. Второ четене на законопроекта за насърчаване на научните изследвания.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
9. Второ четене на законопроекта за енергетиката.
10. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте предложения дневен ред.
Гласували 149 народни представители: за 132, против 8, въздържали се 9.
Дневният ред е приет.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов на основание ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник в програмата за работата на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители – Любен Корнезов и Михаил Миков.
Господин Корнезов, искате ли думата?
Любен Корнезов (КБ, от място): Дайте ми две минути само, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако поискате, няма да Ви откажа, господин Корнезов. Заповядайте.
Любен Корнезов (ÊÁ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Всъщност за двадесет и седми път поставям пред вас въпроса да се включи тази точка в дневния ред – прословутият проблем със “запетайката”. Стотици хиляди хора добросъвестно са закупили жилищата, заплатили са ги на държавата, а сега трябва да ги напуснат и да търсят подслон над главите си. Това е един крайно несправедлив закон, засягащ български граждани, и то добросъвестни български граждани.
И затова се обръщам към вас да включим като точка от дневния ред в новия сезон разглеждането и разрешаването на този проблем, пак повтарям, без цвят, но проблем на българските граждани.
Аз получих официално писмо от Асоциацията за човешки права, които сезират, и в момента има мораториум на ПАСЕ по този въпрос – по чл. 7 от закона. Искам да информирам народните представители, че именно тази асоциация се е обърнала и към Европейския съд, включително и към президента на Европейския съд господин Вилдхабе. Има няколко висящи дела и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Казвам ви го само, те искат и моето становище, аз, разбира се, няма да го дам, защото не бих да искал да злепоставям моята родина, но така или иначе българският парламент е длъжен да разреши един въпрос, който изцяло зависи от него.
В Комисията по жалбите и петициите на гражданите, тук виждам мои колеги, те знаят, има стотици жалби в тази насока, и в крайна сметка ние сме безпомощни да им помогнем. Само им обещаваме, че парламентът ще се занимава с този въпрос.
Още веднъж, приканвам ви, да включим като точка от дневния ред закона, който е с едно много дълго наименование, за да можем да помогнем както на правосъдието, така и на държавата ни, за да не се злепоставя пред европейската общност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители – Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 55, против 96, въздържали се 23.
Предложението не се приема.



Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 до 30 септември 2003 г.:
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносител е Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Росица Тоткова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Николай Бучков. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща е Комисията за борба с корупцията.
Законопроект за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и допълнителен протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Уважаеми народни представители, преминаваме към деловата ни работа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Искам да поканя председателя на Комисията по енергетика за доклада по второ четене.
Господин Близнаков, заповядайте, искате думата по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, и госпожа Мирела Анастасова – директор на Дирекция "Правнонормативна дейност и човешки ресурси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Минев и госпожа Анастасова в пленарна зала.
Господин Близнаков, заповядайте да докладвате по второ четене на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
за второ четене относно Законопроект
за енергетиката № 302-01-27, внесен от
Министерския съвет на 21 май 2003 г.

Уважаеми господин председател, законопроектът за енергетиката бе приет на първо четене от Народното събрание на 29 юли 2003 г.
В определения срок по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от народните представители: Стефан Мазнев, Евгени Чачев, Борислав Великов, Румен Овчаров, Йордан Димов, Рамадан Аталай, Димчо Димчев, Люцкан Далакчиев, Анели Чобанова, Веселин Близнаков, Димитър Пейчев, Илчо Доганов, Панайот Ляков и Благой Димитров, които са нанесени към съответните текстове на законопроекта. Отразени са и предложенията на народните представители, направени на заседанията на Комисията по енергетика преди второ четене на законопроекта в пленарна зала и приети по време на обсъжданията.
В редовните и извънредни заседания на комисията участваха: представители на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на финансите, Държавната комисия за енергийно регулиране, експерти от дирекция "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание и експерти на Комисията по енергетика към Народното събрание.
Въз основа на проведените разисквания и приетите решения Комисията по енергетика предлага на народните представители да обсъдят следния: "Закон за енергетиката"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по заглавието на законопроекта. Приветствам кратките заглавия като това – "Закон за енергетиката". Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: "Глава първа – Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавието на "Глава първа – Общи положения" – което е традиционно заглавие, няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на Глава първа.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на народния представител Стефан Мазнев – навсякъде в законопроекта понятието "предприятие" да се замени с понятието "дружество".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мазнев, облекчавате ме по този начин.
Заповядайте, господин Близнаков, да докладвате чл. 1.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
"Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването…"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение на господин Аталай, което, както виждам, е подкрепено от комисията.
Затова Ви моля да представите подобрената редакция.



ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределяне на електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване на възобновяеми енергийни източници, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола”.
Господин председател, правя предложение в чл. 1 думата “разпределяне” да се замени с “разпределение”. Това е редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е чисто техническа корекция, която ще бъде направена, без да се подлага на гласуване.
Имате думата по чл. 1. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване чл. 1 в подобрената редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 9.
Член 1 е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков:
“Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:
1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;” …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предлагам Ви, господин Близнаков, да прочетете предложенията, които не са приети и след това подобрената редакция на комисията.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Предложение на народния представител Стефан Мазнев – към чл. 2, ал. 1 се добавя нова т. 7 със следното съдържание:
“7. устойчиво развитие на производството на електрическа енергия от местни първични енергийни ресурси”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов – към чл. 2, ал. 2 се добавя нова т. 9 със следното съдържание:
“9. устойчиво развитие на националните (местни) твърди енергийни ресурси”.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:
1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;
4. енергийни доставки при минимални разходи;
5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;
6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.
(2) Производството, вносът, износът, преносът, транзитният пренос, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия и природен газ се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По чл. 2 има думата господин Стефан Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ние се намираме в момента в чл. 2, който определя основните цели на този закон. Искам да Ви припомня, че когато миналата година приемахме Енергийната стратегия на Република България там беше записано, че лигнитните въглища имат много силна позиция като ресурс за производството на електрическа енергия и това им предимство, съчетано със значението за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на Енергийния комплекс “Марица изток”. И тъй като в момента се намираме в този текст, който определя основните цели, аз смятам, че в никакъв случай не трябва да има разминаване между Енергийната стратегия и целите на този закон, всъщност да има една последователност.
Ето защо аз съм предложил допълнителна т. 7 “устойчиво развитие на производството на електрическа енергия от местни първични енергийни ресурси”, тъй като много добре знаем, че близо 2/3 от първичните енергийни ресурси България ги внася, изтича много сериозен финансов ресурс. Във връзка с това е и моето предложение – най-малкото да има едно спокойствие и в комплекса, сигурност за хората, а и за енергетиката въобще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! И нашето предложение е в същата посока, като то е малко по-общо и касае не само производството на електрическа енергия, а въобще използването на местните енергийни ресурси. Струва ми се важно да бъде подчертано това като една от основните цели на развитието на енергетиката в страната, заедно с всички останали възобновяеми източници и за всички останали цели, които са изложени. Но не виждам никаква причина, поради която ние да не заложим като една от основните, ключовите цели на развитието на отрасъла в страната използването на местните енергийни ресурси, в т.ч. и тези в комплекса “Марица изток”.
И тъй като съм взел думата с цел да не удължавам много дискусията ми се ще да обърна внимание и на още един въпрос. На няколко места се използва терминът “устойчиво развитие” – устойчиво развитие на местните ресурси, устойчиво развитие на възобновяемите енергийни източници, устойчиво развитие на производството на електрическа енергия. На всички ни е ясно, че терминът “устойчиво развитие” има значително по-общ характер. То означава в глобален план развитие сега, което не пречи на живота и бъдещето на следващите поколения. Да залагаме устойчиво развитие в такъв тесен, чисто професионален или чисто отраслови план ми се струва недостатъчно коректно.
Затова предложението ми е там, където е използван терминът “устойчиво” да го няма или да бъде заменен с друго прилагателно, което има по-конкретен и по-ясен смисъл в дадената ситуация, в дадения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Трябва конкретно да предложите каква е промяната.
Румен Овчаров: Отпадане на думата “устойчиво”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И остава само “развитие”, добре. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Стефан Мазнев за нова точка.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 68, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов за нова т. 9 към чл. 2, ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 40, против 70, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Овчаров за отпадане на прилагателното “устойчиво” в текста колкото пъти се среща.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 100 народни представители: за 32, против 59, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване подобрената редакция на комисията по чл. 2.
Моля, гласувайте чл. 2.
Гласували 108 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 35.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава втора – “Енергийна политика”. Раздел I – “Държавно управление в енергетиката”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата и раздела.
“Чл. 3. (1) Министерският съвет определя държавната политика в енергетиката.
(2) Министерският съвет приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавията и съдържанието на чл. 3 има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте заглавията на Глава втора и на Раздел I и текста на чл. 3 по вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 21.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 4 има предложение на народния представител Стефан Мазнев – чл. 4, ал. 1 се изменя така:
“Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийната ефективност.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение от господин Овчаров и господин Димов, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има второ предложение от тях по отношение на чл. 4, ал. 2, т. 3 – също оттеглено.
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев – в чл. 4, ал. 2, т. 8 изразът “до 15 на сто” се заменя с израза “минимум 30 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение на господин Овчаров и господин Димов по чл. 4, ал. 2, т. 9, но те са го оттеглили.
Има предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 4, ал. 2, т. 12 след израза “резервите на горива” се добавя изразът “в това число от местно производство”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение от господин Рамадан Аталай – в чл. 4, ал. 2 да се добавят нови точки 10, 11, 12 и 13. Той е оттеглил предложението си в хода на дискусията.
Има предложение на комисията за следната окончателна редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:
1. разработва и внася за приемане от Министерския съвет енергийна стратегия на Република България;
2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи прогнозни енергийни баланси на страната в съответствие с приетата стратегия;
3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката;
4. определя със заповед задължителни показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
5. одобрява опис на необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия само в случаите, когато сигурността на снабдяването с електрическа енергия не може да бъде осигурена посредством действащия лицензионен режим по този закон, и обнародва описа в “Държавен вестник”;
6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия, и го обнародва в “Държавен вестник”;
7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката;
8. определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа енергия, консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за сигурност на снабдяването;
9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет на национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;
10. разработва и внася за приемане от Министерския съвет на национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и изготвя годишни доклади за постигане на целите;
11. определя минимални задължителни количества за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и за производство на електрическа енергия по високоефективен комбиниран начин;
12. прави предложения за създаване и съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси в енергетиката;
13. утвърждава нормативи за резервите на горива, необходими за сигурно енергоснабдяване;
14. внася в Министерския съвет предложение за отпускане на държавни помощи на определени субекти и/или дейности в енергетиката;
15. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;
16. дава разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси и организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси и за изграждане на хидроенергийни обекти;
17. ежегодно издава бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката;
18. формира и провежда държавна политика, свързана с дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез тръбопроводи за пренос на и през територията на страната.
19. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове съобразно своята компетентност;
20. представлява Република България в международни организации в областта на енергетиката;
21. има и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.
(3) Приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия по чл. 4, ал. 2, т.1 се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Мазнев. Вие сте автор на много от предложенията по този текст, някои от които са приети, а други – неприети.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря ви.
Най-напред искам да Ви обърна внимание, господин председател, върху предложението ми по чл. 4, ал. 2, т. 8. Моля и Вие да вземете отношение. Точка 8 гласи: “определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни ресурси, до 15 на сто…”. Това е абсолютно безсмислен израз според мен, тъй като до 15 на сто означава и нула на сто, от нула до 15 на сто. Това е пълна липса на ангажимент. Това – като парадокс.
Второ, като запишем до 15 на сто, това означава, че тъй като в момента се добива енергия близо 30 на сто от първични енергийни ресурси от мини “Марица-изток”, то този текст забранява на министъра оттук нататък да определя годишна квота над 15 на сто, което е втори парадокс на този текст. Може би е преписана някаква директива, извинявам се за израза – папагалски, но и в двата случая тя не отговаря на елементарните условия, при които се развива енергетиката в нашата страна. Ето защо, имайки предвид, че енергийният комплекс “Марица-изток” произвежда 35 на сто от електроенергията в България, и то от лигнитни въглища, аз смятам, че спокойно в т. 8 можем да запишем вместо “до 15 на сто” – “минимум 30 на сто”, което от една страна е послание към хората, които работят в комплекса, че законът по някакъв начин ще защитава техните работни места, а от друга страна това е добре за енергетиката, тъй като обезпечава първичния енергиен ресурс.


Още веднъж повтарям, значителен финансов ресурс изтича от България за осигуряване на вносни горива.
Пак, за съжаление, се повтарям, това е пародоксален текст – липса на ангажимент, и, второ, забранява на министъра да изкупува енергия от лигнитни въглища повече от 15 на сто. Аз смятам, че при всички случаи това нещо трябва да отпадне или да се приеме изразът “минимум 30 на сто”. Това – първо. Аз много Ви моля и Вие да вземете отношение, тъй като наистина разчитам на Вашата логика.
По отношение на чл. 4, ал. 1 искам да припомня, че това правителство наистина промени наименованието – от Държавна агенция стана Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Но преди това имаше две независими агенции. Едната беше Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси и друга независима агенция – Държавна агенция по енергийна ефективност. Тази агенция по енергийна ефективност стана изпълнителна към Министерството на енергетиката. Това – първо.
Второ. Енергетиката в България ще се определя като правна база въз основа на два важни закона. Единият е Законът за енергетиката, който приемаме сега. Другият правен стълб в енергетиката ще бъде Законът за енергийната ефективност. За да бъде по-точно наименованието на министерството, аз съм предложил промяна в наименованието: “Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийната ефективност”. Още повече, че съгласно чл. 16, който и тук не е точен, разрешението за търсене и проучване на енергийни ресурси се осъществява не само от министъра на енергетиката, но съгласувано с министъра на околната среда и водите.
Така че понятието “енергийни ресурси” - вярно, че в момента отговаря за някои енергийни ресурси, но не е основно и аз съм предложил въз основа на тези два стълба в правната база в енергетиката – Законът за енергетиката и Законът за енергийната ефективност – и имайки предвид, още веднъж го казвам, че изпълнителна агенция стана Агенцията по енергийна ефективност, да се промени това наименование.
Имах още едно предложение. То е прието.
Предложението ми по т. 12 е да се добави изразът “в това число от местно производство”, което още веднъж защитава местните производители на енергийни ресурси за производство на електрическа и друг вид енергия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Дали има други желаещи?
Аз бих помолил министър Ковачев да вземе отношение особено по предложението на господин Мазнев – “до 15 на сто”.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мазнев, парадоксално е, че този въпрос беше обсъждан детайлно. Вие имате богата информация и знаете каква е разликата между 15 на сто от първичния енергиен баланс и 30 – 40 на сто от електроенергийния баланс. И е парадоксално, че Вие като че ли водите народните представители към заблуждение. Тук става въпрос за 15 на сто от първичния енергиен баланс, което е далеч повече, отколкото 30-те процента от електроенергийния баланс на комплекса “Марица-Изток”, който Вие току-що споменахте.
Ще Ви върна към вече гласувания член, в който еднозначно вътрешните ресурси на Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ са приоритет съгласно енергийната стратегия. Моля да прочетете внимателно в чл. 4, ал. 2, т. 8 и т. 9, където еднозначно се говори за това, че приоритетите в покриването на първичния енергиен баланс на страната е приоритет на използване на местните енергийни ресурси. В този план и възобновяемите източници трябва да бъдат разглеждани като местни, господин Овчаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за изказване, господин Овчаров.
Румен Овчаров (ÊÁ): Аз не знам по какъв повод господин министърът ми обясни, че възобновяемите са също национални, тъй като темата, която обсъждахме в чл. 1, беше малко по-различна.
Но аз сега искам да внеса едно уточнение по този въпрос, за който току-що спорихме – за тези 15% от първичната енергия или от първичните ресурси. Освен това, което каза министърът, трябва да имаме предвид и още нещо. Това ограничение до 15% съвсем не означава, че повече от 15%, произведени от комплекса “Марица-Изток”, не могат да бъдат изкупувани. Напротив, това слага един лимит от 15%, който задължително трябва да бъде изкупуван.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Не е вярно! До 15%!
Румен Овчаров: До 15% е, така да се каже, лимит, който се определя оперативно в зависимост от необходимостта и той задължително трябва да бъде изкупуван. Над 15% на чисто пазарни условия може да се произвежда и да се продава толкова, колкото може да произвежда комплексът, господин Мазнев.
Няма никакъв смисъл тук да разгръщаме една абсолютно излишна препирня. Това е смисълът на заложеното тук и там, където има логика, няма смисъл да дискутираме, а просто да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Близнаков се отказва да вземе думата, защото господин Овчаров е казал това, което и той е искал да каже.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев по ал. 1 на чл. 4 – “Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийната ефективност”.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 95 народни представители: за 25, против 58, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на господин Стефан Мазнев – изразът “до 15 на сто” да се замени с израза “минимум 30 на сто”.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 13.
Заповядайте, господин Мазнев, имате възможност да поискате прегласуване.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да искам прегласуване, просто ще направя една редакция. Както е записано от 0 до 15 %, това е просто липса на ангажимент. Предлагам изразът “до 15 на сто” да се замени с израза “минимум 15 на сто”. Смятам, че ако това предложение, което е много по-точно, не се приеме, това означава наистина един абсолютно безсмислен текст в т. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев. Това влиза леко в конфликт с нашия правилник, но не толкова силно, затова ще го подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване редактираното предложение на народния представител Стефан Мазнев – вместо “до 15 на сто” да бъде “минимум 15 на сто”.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 111 народни представители: за 51, против 56, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев в ал. 2, т. 12 на чл. 4 след израза “резервите на горива” да се добави изразът “в това число от местно производство”.
Моля, гласувайте това негово предложение.
Гласували 104 народни представители: за 38, против 65, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 4 - на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 60, против няма, въздържали се 33.
Член 4 е приет.
За процедура има думата господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Добринка Добрева, член на Държавната комисия за енергийно регулиране, тъй като текстовете, които предстоят, касаят държавната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Трябва да се правят повече процедурни предложения за допускане в зала, за да изглежда тя по-пълна.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Поканете госпожа Добрева в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 5. (1) Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 3 на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката се съставя ежегодно в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване от Министерския съвет.
(2) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1, се ползват със защита, която включва:
1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти, осъществявана от органите на Министерството на вътрешните работи;
2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки.
(3) Защитата по ал. 2 е за сметка на лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 5 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на господин Стефан Мазнев да се създаде нов чл. 5а със следното съдържание:
“Чл. 5а. Областните управители изискват от енергийните предприятия на територията на съответната област прогнози за развитието на потреблението на твърди горива, електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и програми и планове за снабдяване с твърди горива, електрическа енергия, топлоенергия и природен газ.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мазнев, заповядайте, имате думата да защитите Вашето предложение.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Най-напред искам да припомня, че областните управители са органи на държавното управление, те се назначават от министър-председателя и са към Министерския съвет. Имайки това предвид, аз съм им вменил едно задължение и смятам, че точно по този начин те ще бъдат от голяма полза за самото министерство. Те ще могат да изискват от енергийните предприятия на територията на съответната област, тъй като знаем, че в България има седем електроразпределителни дружества. Освен това при лицензиите, които ще разглеждаме по-нататък, виждаме, че трябва да има определен минимум от брой жители, които трябва да съществуват, за да се издаде съответната лицензия. Имайки това предвид, аз съм направил предложението областните управители да изискват тези прогнози. Защото по-нататък в чл. 6 е записано, че кметовете на общини могат да правят това. Но не всички кметове и общини имат тази възможност. Има много малки общини, които няма да могат да изпълняват тази функция.
От друга страна, като включим това предложение, областните управители ще изискват само от тези кметове, които могат да осъществяват тази функция за енергийни прогнози. Имайки предвид и друго, че в момента в България има 264 общини, а само 28 области, смятам, че това предложение ще доведе до една много по-добра гъвкавост и оперативност при получаването на тази информация от Министерството на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин Пейчев, заповядайте за реплика.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Бих искал да обърна внимание, че областните управители по принцип са държавни чиновници и са назначени от правителството, както и министърът на енергетиката. Така че тук нямаме някакво качествено изменение. Колкото до кметовете, те са общински власти. Ако ние вменим на областния управител, трябва да вменим и на шефа на ДВСК, на шефа на районната инспекция по околната среда и водите, за да следи емисиите, и на всички останали държавни органи по места.
Така че мисля, че това предложение не е състоятелно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Мазнев, имате право на дуплика.

Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаеми господин Пейчев, аз не виждам никаква разлика между това, което казах, и началото на Вашето изказване. Всичко е така, това е разделението на властите. Точно това казах в началото. Ще ви дам един пример от моята практика. Аз бях областен управител на Старозагорска област и най-напред поисках всички правомощия на областния управител от всички закони и те ми ги извадиха. Ето тук един текст, който винаги ще напомня на областните управители като едно тяхно задължение как да си гледат работата и винаги да бъдат готови, когато министерството им поиска тази информация, те предварително да са я изготвили. Защото в противен случай се получава така: иска се от министерството, те тогава започват да търсят тази информация и се нарушава оперативността. А друго си е той да си знае примерно, че годишно или през някакъв период от време е длъжен да дава тази информация, иска я от кметовете, както е записано по-нататък в чл. 6, и то не от всички кметове, а от тези, които могат да я осъществяват. Това в края на краищата води до по-добра оперативност. Но щом мнозинството не иска да го приеме, аз нямам нищо против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев за нов чл. 5а, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 37, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 6. (1) Кметовете на общини изискват от енергийните предприятия на територията на общината прогнози за развитие на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.
(2) Кметовете на общини по предложение на енергийните предприятия задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете по ал. 1.
(3) Кметовете на общини осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти публична общинска собственост.”
Има предложение от господин Стефан Мазнев – в чл. 6, ал. 1 след израза “за развитие на потреблението на” да се добави “твърди горива”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има второ предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 6, ал. 1, накрая се добавя изразът “и снабдяване с твърди горива”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има предложение на господин Рамадан Аталай – в чл. 6, ал. 1 след думата “енергия”, “и” да се замени със запетая, а след “газ” да се запише “и енергия от възобновяеми енергийни източници”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Рамадан Аталай.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Първо, предложението, което аз направих, е свързано всъщност със защита на местните национални енергийни ресурси и с хората, които работят там, но явно, че политиката на това правителство е такава да не се обръща достатъчно внимание на местните ресурси и така допълнително ще изтича финансов ресурс. Защото ние законово не можем да регламентираме защитата на местния национален интерес, което за мен е парадоксално. Но, от друга страна, като говорим за твърди горива и снабдяването с твърди горива, аз съм включил тези точки, защото в последните две години хората масово се отказват от отопление с електрическа енергия и минават към отопление с твърди горива. В екологията има понятието “точков източник на замърсяване”, това са ТЕЦ-овете и други предприятия, които изхвърлят серни двуокиси, азотни окиси, прах и т.н. Но в момента в ТЕЦ-овете, примерно в ТЕЦ-2, ТЕЦ-3 и в други предприятия се слагат сероочистващи инсталации и това е добре. Но тъй като масово се минава към използване на брикети и въглища за отопление, точно този проблем в момента не е изяснен в България. Създава се масово замърсяване от отоплението с битово гориво. Ето защо, за да има все пак едно регламентиране в снабдяването с твърди горива, тъй като, пак казвам, населението масово минава към отопление с такива горива, аз съм направил тези предложения и смятам, че е напълно възможно, даже е необходимо тези предложения да бъдат подкрепени в случая. Тук няма никаква политика, никаква демагогия, това си е в интерес на хората и в интерес на енергетиката въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Подлагам първо предложението на народния представител Стефан Мазнев на гласуване да се добави “твърди горива” в ал. 1 на чл. 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 59, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народния представител Стефан Мазнев – в ал. на чл. 6 да се добави изразът “и снабдяване с твърди горива”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 29, против 54, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Рамадан Аталай, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 61, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 6 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев да се създаде нов чл. 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Люцкан Далакчиев и предлага следната подобрена редакция на новия чл. 6а, който става чл. 7:
“Чл. 7.(1) При провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците.
(2) Работодателите в енергетиката могат да създават и да членуват в браншови камари и организации на енергетиците.
(3) Браншовите камари и организации на енергетиците се регистрират при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(4) Браншовите камари и организации на енергетиците:
1. имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите членове;
2. могат да преговарят със синдикатите по въпроси от взаимен интерес и да са страна при подписването на браншови колективен трудов договор;
3. разработват правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите при производството на енергия, както и други професионални изисквания;
4. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на бранша и съдействат за тяхното изпълнение;
5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на съдействие на производителите на енергия, както и на държавните органи;
6. разработват етичен кодекс, регламентиращ професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна конкуренция между производителите на енергия;
7. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и търговията с енергия и природен газ;
8. дават становище по промени в нормативните актове за съответния бранш;
9. организират и провеждат професионално обучение;
10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.
(5) Държавните органи и органите на браншовите камари и организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се информират за установени нарушения при производството и/или търговията с енергия и природен газ.
(6) Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на браншови камари и организации на енергетиците, необходима за осъществяване на функциите им, предвидени по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста в редакцията, предложена от комисията за нов чл. 6а, който става чл. 7.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Раздел II – чл. 7.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Раздел II – “Енергийно прогнозиране и планиране”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
По чл. 7 има предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 7, ал. 1 наименованието “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси” се променя в “Министерство на енергетиката и енергийната ефективност” (и така навсякъде в текста на закона).
Комисията не подкрепя това предложение.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Следващото предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 7, ал. 1 наименованието “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси” се променя в “Министерство на енергетиката и енергийното развитие”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има две предложения на народните представители Овчаров и Димов, които са оттеглени в хода на дискусията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 7, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Енергийната стратегия на Република България се разработва от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката въз основа на енергийната стратегия на Република България, които се одобряват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Приватизацията на търговските дружества в енергетиката се извършва в съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката.
(3) Общите прогнозни енергийни баланси са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се изготвят на базата на:
1. прогнози, проучвания и планове на предприятия, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия;
2. информация от общите констативни енергийни баланси;
3. информация от Националния статистически институт.
(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси констатира необходимостта от изграждане на нова производствена мощност и одобрява описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 въз основа на:
1. общите прогнозни енергийни баланси;
2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
3. плана за изграждане при минимални разходи на нови производствени мощности, изготвен от енергийното предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа енергия.
(5) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Министерския съвет енергийна стратегия.
(6) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси публикува насоките на енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на министерството в Интернет.”
Това е подобрената редакция, която се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Близнаков.
Господин Мазнев, заповядайте за изказване по предложението Ви, което не е оттеглено.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, аз смятам, че няма нищо по-неточно от това министерството да се нарича “Министерство на енергетиката и енергийните ресурси”. Това според мен е един анахронизъм от миналото, когато имаше и друга агенция по енергийна ефективност и тогава като допълнение сложихме и “енергийни ресурси”.
Например, един енергиен ресурс, какъвто е водата, е изцяло в компетенциите на Министерството на околната среда и водите. Освен това, добив на полезни изкопаеми и на други енергийни ресурси също са част от правомощията на министъра на околната среда.
Според мен, дори запазвайки самата абревиатура на министерството, имайки предвид ал. 5, където много точно е казано, че “министърът на енергетиката провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната” – един много точен термин, според мен, ето защо, аз в случая съм си позволил да дам едно много по-точно наименование на самото министерство, което обхваща и енергийната ефективност, и енергийните ресурси, поне доколкото ги има в компетенциите на министъра на енергетиката, и енергийната стратегия на страната, и самото енергийно развитие на икономиката въобще.
Ето защо съм си позволил да дам това предложение. Благодаря. Моля да бъде подкрепено със зеления фулмастер, господин Близнаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение за прегласуване вероятно иска господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Не, аз няма да правя процедура за прегласуване. Смятам, че моето предложение наистина беше добро, но мнозинството го отхвърли.
Госпожо председател, смятам, че мнозинството не са деца от детски градини, нито пък господин Близнаков е леличката в детската градина. Много моля да не вдига фулмастера. Смятам, че това не са хора, събрани от кол и въже, а са интелигентни хора в царската група, в мнозинството, така че нека хората да преценяват как да гласуват.
Процедурата ми е да престане наистина това унизително подсказване с фулмастери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласувате наименованието на раздел ІІ и чл. 7 в редакцията, предложена от комисията, който става чл. 8.
Гласували 115 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на господин Стефан Мазнев в чл. 8, ал. 2 да се добави нова точка 2а със следното съдържание:
“2а. на областните управители на съответната област за изпълнение на задълженията им по чл. 5а”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов в чл. 8, т. 1 след израза “дългосрочни прогнози за добив” се добавя изразът “на местни енергийни суровини”.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 8, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, разпределение и търговия с енергия и природен газ:
1. извършват проучвания и анализи, разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за добива, преработката и търговията с горива и енергия и приемат съответните планове за тяхното осигуряване;
2. изготвят най-малко веднъж на две години и представят на министъра на енергетиката и енергийните ресурси планове за рехабилитация, за предприемане на мерки за подобряване ефективността на съществуващите производствени мощности и мрежи, за изграждане при минимални разходи на нови мощности и мрежи. Плановете се придружават от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване.
(2) Прогнозите по ал. 1 заедно с изготвените предварителни проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и мрежи, и обекти за съхраняване на природен газ се представят, както следва:
1. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;
2. на Държавната комисия за енергийно регулиране;
3. на кметовете на съответните общини за изпълнение на задълженията по чл. 6;
4. на преносните предприятия;
5. на съответните разпределителни предприятия.
(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
Ако позволите, госпожо председател, една редакционна бележка.
В чл. 8, ал. 2 думата “съхраняване” да се замести с думата “съхранение”, както е в останалата част от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове има ли?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата във връзка с предложението ми тези предприятия, които осъществяват дейности по добив, преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, ðàçïðåäåëåíèå и търговия с енергия и природен газ, според мен е много по-оперативно и по-добре ще бъде за държавното управление тази информация, както е записана в т. 2, да се предостави и на самите областни управители. Учудвам се защо на областните управители се гледа с едно пренебрежение, сякаш са някакъв апендикс към властта.
Преди малко се отхвърли моето предложение да получават информация от енергийните предприятия и да подпомагат Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Сега изведнъж тук са отстранени от информацията, която предприятията дават по отношение на дейностите, които описах преди малко, да не се повтарям.
Предлагам моето предложение да се подкрепи, като стане така: “На областните управители на съответната област за изпълнение на техните задължения”, тъй като чл. 5а не се прие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Мазнев с тази редакционна корекция, която направи в залата. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представител Румен Овчаров и Йордан Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 26, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 8 в редакцията на комисията, който става чл. 9.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава трета –Регулиране на дейностите в енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
“Раздел I – Комисия за енергийно регулиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на Раздел І със следната редакция:
“Раздел І – Държавна комисия за енергийно регулиране”.
Господин Мазнев, понеже сме приели Вашето предложение, ако разрешите да не го чета. Има предложение на народния представител Евгени Чачев:
В чл. 9, ал. 2 на края на изречението да се добавят думите “и собствен бюджет”.
Комисията не подкрепя предложението на Евгени Чачев.
Има предложение на Благой Димитров: в чл. 9 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Комисията за енергийно регулиране е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”.
Комисията не подкрепя предложението на Благой Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 9, който става чл. 10.
“Чл. 10. (1) Регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавна комисия за енергийно регулиране, наречена по-нататък “Комисията”.
(2) Комисията е независим специализиран държавен орган – юридическо лице, със седалище София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Същият текст го има в раздел “Финансиране”. Но какви са съображенията да го предложа тук?
По принцип в други закони, там, където има регулаторни органи, се дефинират основно правомощията на регулаторните органи. Искам да спомена, че Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Комисията за защита на конкуренцията са упоменати в един текст – какво представлява регулаторният орган. За мен една от основните дефиниции е, че Комисията за енергийно регулиране като енергиен регулатор – държавен независим орган, е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Това е мотивът ми да предложа да бъде тук, а не в раздел “Финансиране”, тъй като финансирането е общо-взето раздел, който определя начина на събиране на приходите от лицензионни такси и прочие и начина на разходване.
Мотивът ми е във връзка с унифициране на модела, който е отработен от много други закони, касаещи регулаторните органи.
Още веднъж казвам, същият текст го има в раздел “Финансиране”.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Затова не го повтаряме.
Благой Димитров: Вие по принцип не подкрепяте предложението ми. (Неясна реплика от народния пледставител Веселин Близнаков.)
Финансирането го има, но мисля, че тук е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на народния представител Благой Димитров е само за преместване на съществуващ текст, не е ново. Присъства в глава “Финансиране”. Обсъждали сме го и считаме, че системното му място е в глава “Финансиране”. В този смисъл при обсъждането в комисията, физическото му преместване в друга глава не беше прието. Но по принцип него го има в съответната глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вашето предложение е за промяна на систематичното място на текста. Ясно е на залата.
Има ли желаещи за други изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 9, както и наименованието на Глава трета и Раздел І.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков:
“Чл. 10. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от седем членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя.
(3) Мандатът на членовете на комисията е пет години.”
Има предложение от господин Стефан Мазнев – в чл. 10, ал. 2 се изменя така:
“(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание и се назначават със заповед на министър-председателя.”
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има предложение на народния представител Благой Димитров – в чл. 10, ал. 2 се записва нов текст със следното съдържание:
“(2) Председателят на комисията се избира и освобождава по решение на Министерския съвет със заповед на министър-председателя. Заместник-председателят и четирима от членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание. Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на президента на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Има още едно предложение на господин Благой Димитров – в чл. 10, ал. 4 се записва нов текст със следното съдържание:
“(4) В случаите по ал. 3 органите, които избират или назначават, избират нов член за срок до края на първоначалния мандат.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че целта на този закон е наистина да отговори на директивите, които сме подписали в сектор “Енергетика”, и да синхронизира нашето законодателство наистина с това на Европейския съюз, а не просто да бъде една PR-кампания на правителството и да има само пожелания.
Така записано в чл. 10 означава, че тази комисия, която би следвало да бъде един напълно независим орган, който свободно да извършва своята дейност, да не бъде притискан политически – било от членове на Народното събрание или пък от Министерския съвет, би следвало наистина да си гледа работата и да бъде един сериозен регулаторен орган, така както е записано в съответните европейски директиви.
Сега тук ни се предлага председателят, заместник-председателят и членовете на комисията да се избират и освобождават с решение на Министерския съвет. Ами, това си е чисто и просто тази комисия да стане изпълнителна комисия към Министерския съвет. Аз не знам за каква независимост се говори.
Освен това тук в аванс искам да кажа, че по-нататък в § 5, ал. 2 от закона, който параграф е във втората част, тук го няма, е записано, че мандатите на членовете се прекратяват веднага с действието на този закон.
Е, какво се получава? Значи от две страни това е нарушение на европейските директиви.
Първо, че тя не е независима, и второ, че при всяка промяна в закона, а промяна в закона може да направи и Министерският съвет, или дори определен народен представител, ние ще освобождаваме членовете на Държавната комисия по енергийно регулиране. И това, ако не е едно пренебрежително отношение към комисията, една подигравка с нейната дейност, аз просто не знам какви по-силни думи да използвам.
И затова съм предложил наистина, щом трябва да спазваме критериите за независимост, то председателят, заместник-председателите и членовете на тази комисия да се избират и освобождават с решение на Народното събрание, както е при много други регулаторни органи. И, разбира се, да се назначават след съответното решение на Народното събрание от министър-председателя. А не министър-председателят да се държи към тази комисия като към изпълнителна агенция, и от друга страна, когато на някой му скимне, да прекратява техния мандат.
Искам да ви уверя, че членовете на тази комисия наистина имат много сериозна дейност, издават лицензии и имат ред други задължения. Наистина в своята работа срещат голяма съпротива от определени типажи, бих казал, от съвременната българска обстановка. Много е тежка тяхната работа и нека поне да оставим хората да си гледат по-спокойно работата, да им гарантираме техния мандат. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Начинът на избор е свързан със самата дефиниция на регулаторния орган. Казано е, че е независим специализиран държавен орган. Има две основни характеристики. Тук искам да отворя една скоба, че на практика говорим за един абонатен пазар, в конкретния, в прекия смисъл на думата. Такъв например, какъвто е телекомуникационния пазар, и мога да ви кажа, че в абонатните пазари в целия Европейски съюз, а и извън него, принципите на държавното регулиране чрез независими регулаторни органи са едни и същи.
Има два вида независимост. Това е политическа независимост, от една страна, и от друга страна – икономическа независимост. Тоест, да няма лобиране в кавички, в лошия смисъл на думата, чрез Държавната комисия по енергийно регулиране – изключително важен орган по абсолютно всички критерии, тъй като енергетиката е свързана с всяко българско семейство, бих казал, с всеки български гражданин.
И другата характеристика е стабилност на органа. Казах за двата аспекта на независимостта, другият е стабилност. Така, както е разписано, тук подкрепям колегата Мазнев, но аз отивам малко по-нататък като предложение, означава, че може при всяко ново издание на Министерския съвет, дори в рамките на един парламент, да има промени в независимия държавен регулаторен орган. Това означава в модела, който е заложен от вносителите.
Ако има обаче квота на Министерския съвет, и аз тук съм съгласен, че министър-председателят трябва с решение на Министерския съвет да назначава председателя, ако има парламентарна квота, ако има президентска квота, забележете, тогава има различни мандати. Например президентският мандат е различен от мандата на Народното събрание, а общо взето най-малка дълговечност има съставът на Министерския съвет. Това е практика.
Така че в този смисъл би следвало, за да има стабилност органът, да има квоти от трите институции. Народното събрание, което на практика е върховен орган съгласно Конституцията, упражнява и контрол върху изпълнителната власт, то трябва да има квота. Аз даже не съм го разписал, но отивам и по-далеч. Защо не в тази квота и опозицията да има представителство? Защо не? От тази гледна точка съм разписал и по-голямо тегло на парламентарната квота.
Още нещо. Това е единственият случай във всички закони, където по дефиниция има независими регулаторни органи и където само Министерският съвет или министър-председателят назначава с решение на Министерския съвет. Няма друг пример. Ако някой има пример, да дойде и да каже. И аз мога да ви изредя, абсолютно всички регулаторни органи са композирани на базата на парламентарна квота, на квота на Министерския съвет и на квота на президента на Републиката. С изключение, разбира се, че тук се избира, а президентът на Републиката назначава.
Впрочем, моето предложение във връзка с ал. 4 е свързано с освобождаването. Затова аз по принцип концептуално искам да развия мотивите на моето предложение.
Съгласен съм с това, че е свързано, нека министър Ковачев да ме опровергае, включително и с нашите ангажименти по отношение на преговорния процес.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Още един път ви казвам, че с този текст вие въвеждате един регулаторен орган, който е изключително нестабилен, силно зависим от изпълнителната власт и по никакъв начин не е балансиран по отношение на отделните видове власти съгласно Конституцията на Република България. Мисля, че трябва да се подхожда разумно и да се мултиплицира моделът, който е в другите независими държавни органи – Съветът за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията, да не изреждам и други регулаторни органи.
Аз ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите моето предложение. Малко по-компромисно е предложението на господин Мазнев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Напълно съм съгласен с това, че Държавната комисия по енергийно регулиране е орган, който трябва да бъде стабилен, който трябва да може да върши в максимална степен независимо своята дейност.
Същевременно в направените изказвания имаше доста смесване на мотиви от различен характер.
Първо, бих искал да поправя господин Мазнев, че с това предложение в никакъв случай не се прекратяват мандатите на членовете на комисията, защото Вие много добре знаете, господин Мазнев, че в § 5 комисията предложи и при обсъждането беше одобрена следната подобрена редакция:
"§ 5. Членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, включително председателят и заместник-председателят, довършват мандатите, за които са назначени, по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност."
Тоест, първо, нека да не се подвеждаме по този начин.
Второ, какво означава "секторен регулаторен орган"? Тук не искам да навлизам дълбоко в теорията на хоризонталните и вертикални регулатори. Считам, че е необходимо действително българската правна уредба да адресира тези въпроси. Абсолютно съм съгласен, че хоризонталните регулатори от типа на Комисията за защита на конкуренцията трябва да бъдат изградени на квотен принцип.
Същевременно искам да дам достатъчно много примери за вертикалните, тоест секторните регулатори, какъвто е Държавната комисия за енергийно регулиране. В съответствие с европейската практика те се разглеждат като вертикални регулатори с практикуването на мандатност, самостоятелно финансиране и самостоятелност на вземането на решенията, които са критериите, гарантиращи независимостта на тези вертикални регулатори. Всички тези три принципа са залегнали в предложения на вашето внимание закон.
В този смисъл не мога да се съглася единствено с това, че е необходимо вертикалните регулатори да бъдат изградени на квотен принцип между различните власти, съгласно българската Конституция.
Не на последно място бих споменал, че в Германия до ден-днешен няма независим регулаторен орган и по друг начин се регулират взаимоотношенията в един толкова важен енергиен сектор. Те така или иначе ще изградят такъв орган, за да могат да хармонизират своето вътрешно законодателство с това на Европейския съюз. Но Германия е пример за страна, в която въобще няма регулаторен орган, а взаимоотношенията между естествените монополи и обществото се регулират по друг начин.
Бих искал също така да кажа, че в много страни се практикува дори нещо повече. Тази комисия или регулаторен орган в областта на енергетиката не е отделен орган, а е част от институцията, която провежда политиката. Но поради важността, която ние сме отчели, той е отделен орган, съгласно Закона за администрацията, съгласно компетенциите на държавните комисии. Смятам, че тази уредба доказа своето качество, защото тази уредба, подобрена с настоящия закон, присъства и в досегашния Закон за енергетиката и енергийната ефективност. В този смисъл тя вече е била одобрена в политически план и от Вашата политическа сила, господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по тези текстове?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да припомня тук във връзка с изказването на господин Димитров и на министър Ковачев, че в § 5 е написано така: "С влизането в сила на този закон мандатите на членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, включително на председателя и на заместник-председателя, които са назначени по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, се прекратяват." – ето такава беше тенденцията.
Вторият момент беше, че се назначават. Аз тук атакувах два момента. Единият е за прекратяването на мандата, вторият е, че те са изцяло зависими от волята на министър-председателя и на Министерския съвет, което означава, че не са независим, а са един изпълнителен орган към Министерския съвет. Това не би следвало да се допуска, защото ние трябва да изпълняваме тези европейски директиви. Казах ви преди малко по какви причини трябва да им се осигури нормална работа.
Вярно е, че тук колегата Пейчев предложи поне да си довършат мандатите. Но и това беше атакувано в комисията. Говорим за това какво е внесъл Министерският съвет в Народното събрание, какво разглеждахме в Комисията по енергетика.
Тук много избирателно предложения, които се правят от опозицията или от част от народните представители от мнозинството, се приемат, когато са подкрепени от народни представители от мнозинството, а други предложения, които са по същата логика и в същата насока, се отхвърлят. Аз не мога да разбера това.
Затова предлагам да гласувате моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Други изказвания няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 70, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте първото предложение на господин Благой Димитров по ал. 2 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 25, против 62, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров по ал. 4 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Ãëàñóâàëè 90 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 17, ïðîòèâ 64, âúçäúðæàëè ñå 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 11. Текстът е подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 11 има предложение на господин Стефан Мазнев – в ал. 1 след думата “магистър” се постави точка, а останалият текст отпада.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 11, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани деспособни български граждани със завършено висше образование с образователна квалификационна степен “магистър”, от които поне един правоспособен юрист и един икономист:
1. с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години в енергетиката;
2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Членове на комисията не могат:
1. да бъдат еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи, както и ликвидатори и консултанти на търговски дружества, които извършват дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(3) Членове на комисията се освобождават предсрочно само:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда.
(4) В случаите по ал. 3 Ìèíèñòåðñêèÿò ñúâåò избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.
(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят както следва:
1. на председателя – 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председатели – 90 на сто от три средни месечни заплати на наетите по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
3. на останалите членове – 85 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 11?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз напълно разбирам, ако цялата комисия се състоеше само от председател и членове, тогава е нормално един от тях да бъде юрист и да има един икономист, както е записано: “поне един правоспособен юрист и един икономист”. Но в тази комисия има и администрация. В случая дори бих казал, че е вредно, когато задължително вкарваме една такава много остаряла норма като изискване. Защото, когато един човек е икономист, той има някакви виждания и понякога се получава така, че когато има общо решение, той мисли едностранчиво и не се вслушва в общото мнение, което му дава цялата администрация. Така че аз смятам, че този запис в чл. 11, ал. 1 – изискването да има непременно един юрист или един икономист, е една остаряла форма. Ако наистина цялата комисия се състоеше от 7 члена, нормално е, но при положение, че има администрация и членовете на комисията винаги могат да се допитат до експертите в тази администрация, смятам, че това е не само излишно, но донякъде е и вредно. Затова съм направил предложението след думата “магистър” да се постави точка и останалият текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате редакцията на комисията за чл. 11, който става чл. 12.
Гласували 67 народни представители: за 59, против 4, въздържали се 4.
Текстът се приема.

ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: По чл. 12 има предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 12, ал. 2 изразът “с мнозинство не по-малко от 4 гласа” да се замени с израза “с обикновено мнозинство от броя на присъстващите”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има предложение от Веселин Близнаков, което по принцип е подкрепено и се предлага систематичното му място в чл. 19.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 12, който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Комисията е постояннодействащ орган и заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от членовете й.
(2) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от четири гласа.
(3) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани с:
1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия;
2. утвърждаване на предложени от енергийните предприятия цени.
(4) В отделни случаи комисията може да вземе решение заседания по ал. 3 да се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.
(5) Решенията на комисията по ал. 3 се обявяват в открито заседание.
(6) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените от него случаи – правилата на Закона за административното производство.
(7) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на решението.
(8) Общите административни актове на комисията, с които се определят правила по този закон, се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
В чл. 12, ал. 1 е казано, че комисията е постояннодействащ орган и може да заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от членовете й. Това е една от нормите. При положение, че те са седем члена, нормално е мнозинството за съответното решение да бъде не по-малко от четири гласа. Щом по-нататък се разрешава да присъстват четирима от членовете, изведнъж този принцип на обикновено мнозинство се нарушава. При седем човека е нормално четирима да вземат решението, но след като самият законодател или вносителят допускат да присъстват четири членове и те да вземат решение, аз не виждам защо пак се изисква същият брой членове да подкрепят това мнозинство. Или да си остане, че няма намалящ кворум и че непременно при пълен кворум на членовете се взема решение, или да оставим принципа хората да си вземат решенията с обикновено мнозинство. Смятам, че това, което съм предложил, е много по-оперативно и много по-добре подпомага дейността на комисията. Няма нищо по-разумно от това да се възприеме този принцип, тъй като принципът за обикновеното мнозинство при вземане на решенията се запазва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 71, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 12, който става чл. 13.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 5.
Текстът се приема.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Комисията предлага създаването на нов чл. 14 със следното съдържание:
“Чл. 14. (1) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор.
(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, привилегировани потребители и организации на потребители, пряко свързани с изготвения проект.
(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-малък от 14 дни.
(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в Интернет.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 13, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на своите актове, мотивите за тяхната промяна в издаван от нея бюлетин, или по друг подходящ начин.
(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки шест месеца и се публикува и на страницата на комисията в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по двата текста? Няма.
Моля, гласувайте ан блок новия чл. 14 на комисията и чл. 13 на вносителя, който става чл. 15.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: По чл. 14 има предложение на народния представител Евгени Чачев – чл. 14 да добие следната редакция:
“Чл. 14. (1) В своята дейност Êîìèñèÿòà çà åíåðãèéíî регулиране се подпомага от администрацията.
(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от комисията по реда на чл. 13, ал. 3, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) За изпълнение на своите контролни правомощия комисията с решение може да създаде териториални звена на нейно подчинение, чиято дейност може да обхваща територия извън границите на административно-териториалните единици по Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Функциите и задачите на териториалните звена се определят в устройствен правилник по ал. 2.
(4) За служителите от специализираната администрация се прилагат забраните по чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 2.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Евгени Чачев.
Има предложение на Веселин Близнаков. Аз го оттеглям
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 16 със следната подобрена редакция:
“Чл. 16. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.
(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(3) За служителите от специализираната администрация се прилагат забраните по чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 1, против 78, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Близнаков си оттегля предложението.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 15. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 17.
“Чл. 16. (1) Информацията, която комисията придобива, създава и съхранява за целите на регулирането и чието разгласяване може да застраши и търговския интерес на заявителите и лицензиантите, е класифицирана информация, представляваща служебна тайна.
(2) Не е служебна тайна търговската информация, която подлежи на публикуване съгласно този или друг закон.
(3) Информация, представляваща служебна тайна, не може да се разгласява освен пред органи на съдебната власт или други държавни органи по установения в закона ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 15 и чл. 16 ан блок. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 17. (1) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица оказват съдействие на комисията при осъществяването на нейните функции.
(2) При осъществяване на своите функции комисията може да сътрудничи и с лица, които представляват и защитават интересите на потребителите.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев:
“В чл. 17, ал. 1 след израза “длъжностни лица” се добавя изразът “са длъжни да”.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По чл. 17?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, едва ли има по-размита редакция от тази на чл. 17, ал. 1 – “длъжностните лица оказват съдействие на комисията…”. Е, как така въобще оказват съдействие?!
Аз мисля, че далеч по-правно издържано, а и задължаващо като отговорност пред съответните институции е, тъй като тук, в Закона за енергетиката, става въпрос за много важни неща и това е редакционна поправка, наистина да направим текста така, че различните държавни органи, енергийни предприятия и т.н. не да си измиват ръцете, а просто наистина да са длъжни да оказват съдействие на комисията. Защото, ако на комисията не се оказва съдействие, аз не знам по какъв начин тя нормално би могла да си гледа своята работа, а преди малко стана дума, че е много отговорна. И затова моля това предложение да се подкрепи.
И тъй като преди половин час направих забележка на господин Близнаков да не вдига фулмастера, аз му благодаря, той се съобрази с това, но стана по-лошо. Сега фулмастера го вдига секретарката на господин Близнаков. Обещавам, няма да Ви правя повече забележки, ама не товарете това хубаво момиче с дейност, която не е вписана в трудовия й договор. Вдигайте си Вие фулмастера.
Така че предлагам да се гласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Ще го гласуваме, господин Мазнев.
Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Стефан Мазнев с тази добавка – “са длъжни да”.
Гласували 109 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 18. Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията и на нейната администрация съгласно закона и нейните решения;
2. представлява комисията пред трети лица;
3. назначава и освобождава служителите от администрацията;
4. представя ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността на комисията.”
Има предложение на господин Стефан Мазнев чл. 18 да стане чл. 11, а останалите да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията има предложение, което правя:
В чл. 18 да се създадат нови точки 5, 6 и 7 със следното съдържание:
“5. организира съставянето на бюджета и го внася за разглеждане и приемане от комисията;
6. отговаря за изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията;
7. внася годишния отчет и периодичните финансови отчети за приемане от комисията.”
Това са предложения, съгласувани с колегите от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Взимам думата, за да подкрепя моето предложение. Но преди това, ако ми позволите, господин председател, аз смятам, че правилникът не допуска текстове, които не са били внесени по време на първо и второ четене, да бъдат гласувани в залата. Вие знаете, че по правилник се допускат само редакционни бележки. И аз имах много предложения в момента, но не ги правя, тъй като просто правилникът не го допуска. Така че ще Ви помоля наистина да не се гласуват тези предложения. Имаше достатъчно време, удължихме срока, трябваше да бъдат внесени.
А сега по отношение на моето предложение. Ние се намираме, уважаеми дами и господа, в Раздел I – “Държавна комисия за енергийно регулиране”, както я кръстихме, и тук описваме нейната архитектура по-точно. В началото говорим за регулирането, след това какво е комисията – че е колегиален орган, и изведнъж минаваме към членовете.
Аз съм предложил чл. 18, който определя правомощията на председателя на комисията, да получи своето систематично място преди членовете на комисията, защото йерархията е такава – най-напред описваме комисията, от колко членове се състои, след това би следвало да кажем кой е председателят, какви правомощия има и след това членовете. Докато тук виждам, че най-напред се казва кой може да бъде избиран за член, правомощията и задълженията на членовете и чак на следващо място е председателят.
Тъй че по същество моето предложение е чл. 18 да стане чл. 11, а останалите да се преномерират, което смятам, че е напълно разумно. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Народният представител Стефан Мазнев направи една бележка, която не мога да не взема предвид, затова смятам, че единственият начин да излезем от това положение е да се гласува отлагане на този член, комисията да размножи текста и следващия път да го гласуваме. Така и проблемът за систематичното място отпада.
Господин Близнаков, имате думата за процедурно предложение.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Господин председател, правя процедурно предложение този член да се отложи за разглеждане на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли против това предложение? Няма.
Моля да гласувате отлагането на този член.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 8, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: “Раздел II – Правомощия на Комисията за енергийно регулиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела със следната подобрена редакция:
“Раздел II – Правомощия на комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Заглавието на Раздел II е прието.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: По чл. 19 има предложения на народните представители Евгени Чачев и Веселин Близнаков, които са подкрепени по принцип.
Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев думата “загуби” да се замени с думата “разходи”, но той го оттегли.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 19, който става чл. 21:
“Чл. 21. За регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, преноса и разпределението на природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия комисията:
1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии в случаите, предвидени в този закон;
2. приема и публикува основни насоки за дейността си;
3. изготвя проекти на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;
4. одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон;
5. упражнява контрол в случаите, предвидени в този закон;
6. осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон;
7. определя правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите по предложение на енергийните предприятия и контролира спазването им;
8. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия като част от правилата за търговия с електрическа енергия по т. 7;
9. определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;
10. по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях;
11. провежда конкурсите по чл. 46;
12. изготвя и контролира спазването на условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, включително нормите за качество на услугите;
13. разглежда исканията на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми разходи и взема решение за размера на обоснованите невъзстановяеми разходи, както и за начина на компенсирането им;
14. издава сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
15. издава зелени сертификати на производители на електрическа енергия, използващи възобновяеми енергийни източници и произвеждащи електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин;
16. определя допустимите размери на технологични разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и съхранение на природен газ съгласно методика, приета от комисията;
17. определя разполагаемостта и техническите параметри за производство на електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители, при условията на правилата по чл. 91, ал. 2 или да участва на организиран пазар;
18. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на енергийни предприятия – титуляри на лицензии по този закон;
19. разрешава извършването на сделки на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие;
20. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет на комисията и отчет по чл. 20, т. 4;
21. има други правомощия, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По тези текстове има ли бележки?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Обръщам внимание на колегите народни представители, че в комисията, след като разглеждахме определенията към Допълнителните и заключителни разпоредби, които, разбира се, са правилно написани и ги приехме, стана въпрос наистина вносителят да даде определение за “балансираща електрическа енергия”. Лично аз знам какво означава и какво се има предвид в закона за тази балансираща електрическа енергия, но тъй като ние ги помолихме, дори беше обещано от Министерството на енергетиката да внесат това определение, а виждам, че не е внесено, аз много моля някои от представителите на министерството да кажат какво разбират под “балансираща електрическа енергия”, тъй като това е много важен термин, от него по-нататък зависи структурата на самия закон.
Много моля вносителят да каже какво има предвид под балансираща електрическа енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Вносителят има ли желание да даде обяснение?
Заповядайте, господин Минев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Понятието "балансираща енергия" е свързано със започване на процеса на либерализация в енергийния сектор. От 1 януари следващата година ще бъде възможно определен брой потребители на електроенергия, отговарящи на критериите за привилегированост, които в момента са не по-малко от 100 млн. квтч годишно потребление, да сключват договори с производителите, т.е. с централите, по цени, които не подлежат на регулация. Това са свободно договорени цени. Самата технология на осъществяване на доставката от производителя на електроенергия до съответния потребител, например "Нефтохим–Лукойл"- Бургас, предполага наличие на механизъм за ежечасово отчитане на изпълнението на договора. Тъй като технологичният процес в едно предприятие, колкото и да подлежи на планиране, се различава от точните цифри, фиксирани в договора между двете страни, във всеки един разчетен период, който е един час, се получава разлика между договореното количество електоенергия и консумираното от потребителя. Изравняването на тези небаланси, които са в плюс или в минус, се осъществява на балансиращия пазар. На балансиращия пазар тези разлики получават цена, т.е. по смисъла на един спот пазар те имат цена за всеки един час и по този начин се изчистват финансово договорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми гости! Молбата беше да чуем дефиниция, определение на това що е балансираща електрическа енергия. Тук чуваме обяснение, което няма как да бъде записано по никакъв начин в която и да било разпоредба на закона. Вярно е, че трудно се пише кратко писмо, вярно е, че трудно с малко думи се изразява същината на процеса, но това, което току-що получихме като обяснение, просто няма как да ни удовлетвори и аз Ви моля, господин председател, да намерите процедура, по която този въпрос да бъде изчистен. Нямам нищо против изказването на представителя на министерството, но по този начин не се решава въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика – господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя реплика на колегата Жотев, тъй като на стр. 98 във втората част, която ни беше раздадена, в Допълнителните разпоредби в закона в т. 40 е написано "пазарна балансираща енергия". Аз съм съгласен с това определение, което е дадено тук. Току-що господин Минев каза това, което е записано в т. 40. Аз съм съгласен. Но искам още веднъж да ви припомня, че по време на дебатите, които се състояха в комисията, беше поискано от народните представители, а и от министерството обещаха да дадат определение на понятието "балансираща енергия", не за пазара, пазарът е ясен. Това, което описахте, е точно пазарът, аз няма какво да противореча или да оспоря нещо от това, което Вие казвате. Но наистина ще държа да дадете това определение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първоначалният въпрос на господин Мазнев беше да бъде дадено разяснение във връзка с гледания член. Обещанието, което Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по време на обсъждането в комисията даде, днес присъства в § 1, т. 2 в Преходните и заключителни разпоредби. Там е записано еднозначно определение на балансираща енергия по т. 2, което гласи: "Балансираща енергия е енергията, която операторът на електроенергийната система използва за компенсиране на разликата между количествата потребена/произведена енергия и количествата съгласно сделките при свободно договорирани цени."
Заместник-министър Минев даде разяснението, което беше поискано. Определение има в т. 2, § 1 на Преходните и заключителните разпоредби. Тоест ние сме изпълнили обещанието си. В този смисъл предлагам, ако разбира се мога да правя такова предложение, да бъде разгледан съответният член. В момента, когато стигнем до систематичното място, отново ще се върнем на определението на балансираща енергия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли още възражения, господин Мазнев? Няма. Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на този член.
Гласували 81 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
"Чл. 20. (1) Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност.
(2) При постъпване на жалба председателят на комисията назначава проверка по реда на Глава осма.
(3) В двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията.
(4) Когато спорът е разрешен доброволно чрез постигането на писмено споразумение между страните и някоя от тях не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.
(5) Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 58."
Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов – в чл. 20, ал. 3 да се включи нов текст със следното съдържание:
"В двуседмичен срок от подаване на жалба по ал. 1 комисията формулира становище по спора и ако неизрядната страна е извън нейните регулаторни функции, може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията."
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Има още едно предложение на господин Румен Овчаров и Йордан Димов – в чл. 20 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Когато предметът на спора е от компетенцията и правомощията на Комисията, се предприемат съответните санкциониращи действия, предвидени в закона.”
Алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Има направено предложение от народния представител Веселин Близнаков, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 22, като в ал. 5 числото “58” се заменя с “60”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този член?
Народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов не са в залата, затова ще подложа на гласуване последователно предложенията им.
Подлагам на гласуване най-напред първото предложение, което беше прочетено.
Гласували 79 народни представители: за 19, против 53, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов относно създаване на нова ал. 4.
Гласували 86 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 16.
Текстът на този член е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Относно чл. 21 комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 21, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) При изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от следните общи принципи:
1. предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар;
2. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;
3. осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители;
4. създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия;
5. създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това.
(2) При прилагане на принципа по ал. 1, т. 1 комисията може да сезира Комисията за защита на конкуренцията за образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да вземат отношение по този член? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 21, който става чл. 23.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Относно чл. 22 има две предложения от народните представители Евгени Чачев и Веселин Близнаков, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 22, който става 24:
“Чл. 24. (1) При изпълнение на правомощието си по чл. 21, т. 17 комисията спазва следните принципи:
1. справедливо разпределяне на икономическите последици от поетапното отваряне на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия;
2. осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или с обществените снабдители на електрическа енергия;
3. осигуряване на балансирано изменение на цените на краен потребител, като се отчитат задълженията на обществения доставчик или на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществените услуги.
(2) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които имат право да сключват сделки по чл. 100, ал. 1, както и условията за предоставяне на достъп до съответните мрежи, се определят с правила, приети от Комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По чл. 24 по новата номерация има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 23 има две предложения на господин Люцкан Далакчиев, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 23, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) Комисията води публични регистри за:
1. издаваните лицензии, в които се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и други обстоятелства;
2. издаваните сертификати за произход, в които се вписват титулярът и производствената мощност, количествата електрическа енергия, за които е издаден сертификатът и периодът на производство;
3. издаваните зелени сертификати, в които се вписват титулярът и производствената мощност, количествата електрическа енергия, за които е издаден сертификатът и периодът на производство;
4. сделките със зелени сертификати, в които се вписват титулярът на зеления сертификат, купувачът и количеството електрическа енергия – предмет на сделката;
5. издаваните от нея разрешения по този закон.
(2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 1 и 5, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация, се определят в наредбата по чл. 60. Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 2, 3 и 4, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация се определят в наредбата по чл. 161, ал. 4.
(3) Решенията за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензиите, както и решенията за утвърждаване на цените се публикуват в бюлетина на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По чл. 25 има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Член 25 е приет.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Раздел ІІІ – Финансиране на Комисията за енергийно регулиране. Такси”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела със следната подобрена редакция: “Раздел ІІІ – Финансиране на комисията. Такси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по заглавието на раздел ІІІ? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел ІІІ е прието.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 24. (1) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 25, ал. 1.
(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.”
Има предложение на народния представител Евгени Чачев чл. 24 да придобие следната редакция:
“Чл. 24. (1) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 25, ал. 1.
(2) Комисията има собствен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.
(3) Когато приходите не са достатъчни, разликата се покрива чрез безлихвен заем от държавния бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението на господин Евгени Чачев.
Има предложение на народния представител Благой Димитров в чл. 24 алинея 2 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 26, като в ал. 1 числото “25” става “27”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата, за да дам нагледен пример как се отхвърлят предложения и как се приемат в зависимост от това кой ги предлага.
Забележете, господин председател, чл. 24, ал. 2: “Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”.
На стр. 22, където е чл. 9, народният представител Благой Димитров прави предложение, че “Комисията за енергийно регулиране е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”. Забележете, комисията не подкрепя предложението. Можело е да се каже, че приема по принцип или пък, че не е тук систематичното му място.
Но, ето това е един крещящ пример за това какви закони приемаме въобще в това Народно събрание и когато има много разумни предложения от народни представители, които са от опозицията, не се приемат само и само защото са от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Това беше една констатация без предложение за изменение.
Господин Чачев, желаете ли да защитите предложението си?
Евгени Чачев (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Аз имам един въпрос към председателя на комисията и надявам се, че ще получа точен отговор.
За първи път в един регулаторен орган, дано да не се лъжа или дано не съм забравил, влиза едно от перата за набиране приходи в бюджета на комисията - дарения от лица. Тук е упоменато, че тези лица не трябва да подлежат на лицензиране или да са свързани с тях по смисъла на Търговския закон. В ал. 2 отново се повтаря, че не се приемат дарения. Тук има едно повторение, което може би налага още веднъж да напомним на комисията да внимава да не вземе дарение от някой, който е лицензиран.
Не смятате ли, господин председател, или вносителите, че по този начин се дава възможност отново за корупция в комисията? Тоест, всички тези принципи, които преди малко гласувахме и ги изредихме така добре, аз не знам по какъв начин и какви ще са критериите, за да ги изпълнява комисията. Най-малкото, за разлика от всички други регулаторни органи, приехте в тази зала, че тя ще бъде не избрана, то пише “избрана от Министерския съвет”, но трябва да бъде “назначена от Министерския съвет”. По какъв начин ще се предпазим от най-малките съмнения за сериозна корупция в тази комисия за регулиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Други бележки има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 13, против 62, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров за отпадане на ал. 2.
Гласували 76 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на господин Стефан Мазнев в чл. 25, ал. 3 точка 4 да отпадне. Той е оттеглил предложението си по време на дискусията.
След това има още едно предложение на господин Мазнев, което също е оттеглено.
Има предложение на народните представители Димитър Пейчев и Илчо Дуганов в чл. 25 алинея 4 да се измени по следния начин:
“(4) Неизразходваните средства по бюджета на комисията в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от комисията през следващата година.”
Комисията не подкрепя предложението на господин Димитър Пейчев и господин Илчо Дуганов.
Двамата колеги имат след това друго предложение, което е прието от комисията.
Има предложение на господин Евгени Чачев в чл. 25, ал. 1 да се създаде нова точка 3 и ал. 4 и 5 да добият друга редакция.
Комисията подкрепя предложението на господин Евгени Чачев за създаване на нова точка 3 в ал. 1, но предлага систематичното й място в чл. 26 на вносителя.
Уважаеми колеги, комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 25, който става чл. 27:
“Чл. 27. (1) Приходите по бюджета на комисията се набират от:
1. таксите, събирани от комисията по чл. 28, и лихвите върху тях;
2. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
3. дарения от лица, неподлежащи на лицензиране по този закон, или на свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон.
(2) Не се приемат дарения от лица, подлежащи на лицензиране по този закон, и от свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. финансиране дейността на комисията и на нейната администрация, включително извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с регулаторните дейности по този закон;
2. капиталови разходи за развитие на материалната база;
3. повишаване на квалификацията на служителите в администрацията;
4. допълнително материално стимулиране по ред, определен в Устройствения правилник.
(4) Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или недостигат с повече от една трета от приетия за следващата календарна година бюджет на комисията, председателят на комисията прави предложение за преразглеждане на размера на таксите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има едно неприето предложение.
Заповядайте, господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Правя процедурно предложение, господин председателю, тъй като преди малко Вие ни казахте по какъв начин не трябва да нарушим правилника, а от страна на Комисията по бюджет и финанси има едно ново предложение, затова ще предложа на народното представителство да отложим и чл. 25, за да влезе новото предложение в комисията, да бъде разгледано и тогава да бъде разгледано в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли желаещи да се изкажат против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Рамадан Аталай за отлагане на гласуването по този член.
Гласували 103 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието. Този член се отлага.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 26, който става чл. 28:
“Чл. 26. (1) За изпълнение на регулаторните си правомощия, комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати по този закон, за продажба на документи за провеждане на конкурси по Глава четвърта, Раздел ІІ и лицензионни такси.
(2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò по предложение на комисията.
Чл. 27. (1) Таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му.
(2) Лицата, получили лицензия, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите, посочени в тарифата.
(3) Лицензионните такси са:
1. първоначална, за издаване или изменение на лицензия, включващи разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година;
2. годишна, включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година;
(4) Годишната такса за срока на лицензията, както и за срока на продължаването й се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща годината на издаването й.
(5) Лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършената лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 26, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 29, като в ал. 5 числото “26” става “28”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по тези два члена - 28 и 29? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Тези два члена са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Раздел ІV – Ценово регулиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
“Чл. 28. (1) На регулиране от комисията подлежат цените:
1. по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители;
2. по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие;
3. по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребителите;
4. по които общественият доставчик продава електрическа енергия на обществените снабдители, на потребители, присъединени към преносната мрежа, и на преносното, съответно на разпределителното предприятие за покриване на технологичните разходи по преноса;
5. по които общественият доставчик продава природен газ на обществените снабдители на природен газ и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа;
6. по които обществените снабдители продават електрическа енергия и природен газ на потребители, присъединени към съответните разпределителни мрежи;
7. за пренос на електрическа енергия и природен газ през съответните преносни и/или разпределителни мрежи, с изключение на цените за транзитен пренос;
8. за присъединяване към мрежите;
9. за съхраняване на природен газ.
(2) Цените на електрическата енергия по ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 подлежат на регулиране, докато всички потребители придобият статут на привилегировани потребители.
(3) Цените на природния газ по ал. 1, т. 5 и т. 6 подлежат на регулиране докато всички потребители придобият статут на привилегировани потребители.
(4) Цените на енергията, природния газ и услугите, предоставени от енергийните предприятия не подлежат на регулиране от комисията при установяване от нея наличието на конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за съответната дейност в енергетиката. “
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 30, като в ал. 1, т. 6 след “мрежи” се добавят думите “или на обществени снабдители” и в ал. 1, т. 9 има следната редакционна бележка: думата “съхраняване” да се замени с “съхранение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по заглавието на Раздел ІV и съдържанието на чл. 28, който става чл. 30? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Чл. 29. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи освен от принципите по чл. 21 и от следните принципи:
1. цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин;
2. цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за:
а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти;
б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите;
в) доставка и поддържане на резервите от горива;
г) ремонти;
д) амортизации;
е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност;
3. извън разходите по т. 2 цените да включват невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването;
4. цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала;
5. цените за отделните групи потребители да съответстват на разходите за доставка на енергия и природен газ до тези потребители;
6. недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране:
а) между отделните групи потребители;
б) за интегрирани енергийни предприятия – между отделните дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, и/или между дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон и други дейности.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев:
Член 29, т. 2 се изменя така:
“Цените на енергийните предприятия да възстановяват разходите за:”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 31, като числото “21” се заменя с “23”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Едва ли след 10 ноември има такова мнозинство, което така, с лека ръка, пилее държавни средства. Най-напред комисиите в Народното събрание от 16 станаха 20; министерствата се увеличиха – има двама министри, които нямат министерства; даваме огромни заплати на регулаторни органи, заплатата на народния представител вече е едва ли не унизителна спрямо заплатите, които получават членовете на регулаторните комисии.
Сега тук пък следващото, в чл. 29, т. 2 се казва: “цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обосновани разходи за дейността им.”
Аз от това по-широко, по-разтегливо понятие не мога да си представя. Значи тук могат да се включат някакви допълни коли за секретарката, секретарката да отиде, примерно, на курс по английски, по икономика и не знам къде в някое учебно заведение. Това са екстри, които въобще е недопустимо да бъдат вписани в един закон.
Целта на моето предложение е наистина много точно да се спазват определените пунктове, които са описани по-нататък.
Затова предлагам след “цените на енергийните предприятия” да се каже, че “те възстановяват разходите за”, да се опишат кои са точно тези разходи и никой да не си прави илюзията да прави някакви допълнителни разходи, които след това ще влязат в графата “Обосновани икономически разходи”. Това е един начин пак да се източват държавни средства. Предлагам по-стегнат текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев, който предлага замяна на текста на т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя, заедно с направените редакционни бележки.
Гласували 87 народни представители: за 61, против 19, въздържали се 7.
Текстът на този член е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 30. (1) Комисията може да регулира цените чрез определяне на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии.
(2) Комисията може да определя:
1. компоненти на цените, отразяващи структурата на разходите;
2. часови, сезонни и други тарифни структури на цените в съответствие с разходите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 32.
Ако разрешите, господин председател, да прочета и чл. 31.
“Чл. 31. (1) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по чл. 157, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 160, ал. 2.
(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не по-ниски от 80 на сто от средната продажна цена на електрическата енергия за предходната календарна година за потребители, използващи енергия за битови нужди.
(3) По предложение на съответното топлопреносно предприятие комисията определя преференциална цена на топлинна енергия за асоциацията по чл. 149, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По тези два члена има ли бележки?
Разглеждаме чл. 32 и чл. 33 по новата номерация.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че един от принципите на доброто законодателство е да се създават по-стегнати текстове.
Обръщам ви внимание на чл. 31, както беше прочетен, в ал. 2 на няколко пъти се използват думите “енергия”, “електрическата енергия”, “използващи енергия за битови нужди” и т.н.
За целта ви предлагам ал. 2 да звучи така:
“(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не по-ниски от 80 на сто от средната продажна цена на електрическата енергия за предходната календарна година за битови потребители.”
Няма смисъл от такива дълги и обясняващи изречения, след като само ако сложим пред потребители “битови” то става ясно, че използват енергия за битови нужди и т.н.
Това е редакционна поправка и затова си позволих, господин председател, да я направя тук, от трибуната. Смятам, че е много по-точно и по-ясно. Иначе, първо, има тавтология, второ, много дълги изрази и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Близнаков, приемате ли това за редакционна бележка?
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Може ли да повторите текста на предложението? Става въпрос за чл. 31, ал. 2.
Стефан Мазнев: Да, ал. 2 да звучи така:
“(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят като не по-ниски от 80 на сто от средната продажна цена на електрическата енергия за предходната календарна година за битови потребители.”
Останалото отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да.
Съгласен ли сте? Благодаря.
Моля да гласувате членове 32 и 33 с направената от народния представител Стефан Мазнев редакционна бележка.
Гласували 105 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 6.
Тези два члена са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 32 има предложение на господин Стефан Мазнев – от ал. 2 да отпадне изразът “извършени инвестиции”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 32, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.
(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в сила на този закон от енергийните предприятия, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаване на конкурентен електроенергиен пазар.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление пред комисията за признаване на разходите за невъзстановяеми и за установяване на размера им. Към заявлението се представят доказателства за основанието за възникване на невъзстановяемите разходи и за размера им.
(4) Комисията определя максималния общ размер и период за компенсация на признатите невъзстановяеми разходи за всяко отделно предприятие.
(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 23 и при отчитане на промените в конкурентните условия:
1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на компенсацията, свързана с невъзстановяемите разходи;
2. определя обема за възстановяване за съответния период;
3. разпределя ги между съответните енергийни предприятия.
(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя в наредбата по чл. 36, ал. 3.
(7) Компенсирането на невъзстановяеми разходи се осъществява от всички потребители по недискриминационен и прозрачен начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте, за да защитите своето предложение.

Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение, господин председател, е в чл. 32, ал. 2 да отпадне изразът "извършени инвестиции". Това са исканията от енергийните предприятия за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.
Пред колегите народни представители искам да цитирам, вярно е, че Директива 9692 на Европейския съюз позволява компенсиране на разходи, направени преди либерализация на пазара. Но съгласно чл. 24 от тази същата директива тези разходи са ограничени до, цитирам: "задължения и гаранции за експлоатация". Дотук директивата ограничава тези разходи, които могат да се предявяват от енергийните предприятия.
Изведнъж тук виждаме, че вносителят си е позволил да вкара и извършените инвестиции в ал. 2 също да бъдат част от исканията за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.
Преди малко взех думата за това финансово разточителство. Това е поредният пример как чрез закон се установява едно разточителство по отношение на исканията за невъзстановяеми разходи. Това пък веднага рефлектира върху цената на крайния потребител, което пък е една от причините за повишаване цените на тока.
Ето защо аз съм категорично "против" това извършените инвестиции да бъдат част от исканията. Най-малкото, този член трябва да отговаря на Директива 9692 на Европейския съюз. Ето защо моля моето предложение да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като се натрупаха доста политически оценки на някои текстове в закона, Ви благодаря, че ми давате думата.
Определението в директивата включва именно инвестиции. И ако вие не разбирате същността на определението в директивата като нормативен акт на Европейския съюз, който трябва да бъде прилаган конкретно във вътрешното законодателство, то аз не мога да помогна.
Но мога да помогна на останалите народни представители и да ги уверя, че предложените текстове еднозначно хармонизират българското законодателство с това на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Мазнев в ал. 2 да отпадне изразът "извършени инвестиции".
Гласували 89 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 32, който става чл. 34, така както е представен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 33 по номерация на вносителя има предложение на народния представител Стефан Мазнев – в чл. 33, ал. 3, думата "периодично" да се замени с думата "годишно".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 33, който става чл. 35:
"Чл. 35. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защита на околната среда и енергийна ефективност.
(2) За разходи по ал. 1 се приемат:
1. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия от производители, спечелили конкурс по реда на чл. 46;
2. произтичащи от задължение за производство на електрическа енергия при използване на местни първични енергийни източници по чл. 4, ал. 2, т. 8;
3. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл. 159 и чл. 162;
4. други допълнителни задължения.
(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на тези разходи. Към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер.
(4) Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период.
(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определят в наредбата по чл. 36, ал. 3.
(6) Компенсирането на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се осъществява от всички потребители по недискриминационен и прозрачен начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Възражението на господин Мазнев е да се замени думата "периодично" с "годишно". "Периодично" може да е всеки ден, може да е месец…
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Много Ви благодаря, господин председател.
Смисълът на моето предложение е да се въведе една много по-точна норма в тези заявления по отношение на тяхната периодичност. "Периодично" какво означава? Може да е всеки час, всеки ден, всяка седмица, всеки месец, на пет или на десет години. Какво по-добро, тъй като практиката е такава, аз съм предложил думата "периодично" да се замени с думата "годишно" и то към определена дата? Няма нищо по-коректно в случая.
Искам да използвам случая, че взех думата. Господин министър, въобще инвестициите в тази Директива 9692 не са предмет за компенсиране на тези разходи. Не знам какво цитирахте тук. Предполагам, че или от незнание, или бяхте неискрен. За предишния член съгласно тази директива само задължения и гаранции за експлоатация са възможните за компенсиране. Инвестициите – в никакъв случай. Ненапразно хората са дали този пример, защото инвестицията е едно много широко понятие и може да доведе до много големи разходи, които да се оправдават от комисията.
Това е моето предложение, господин председател. Моля да се гласува – думата "периодично" да се замени с думата "годишно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Но аз бих предложил да бъде не "годишно", а "ежегодно", защото това е ежегоден период.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мазнев, така, както изложихте въпроса и предложението си, то изглежда много логично, но Вие знаете обяснението. Фактически "периодично" не е свободно тълкуване, а именно всяка секунда, минута, ден или седмица, а то е определено в регулаторната практика, установена с Наредбата за издаване на лицензии и разрешения, в които регулаторните периоди биват: едногодишни, тригодишни до петгодишни, т.е. този въпрос е абсолютно фиксиран в практиката на комисията, в подзаконови нормативни актове и в този смисъл не виждам защо трябва тук да утежняваме закона.
Второ, ако фиксираме едногодишни периоди, то тогава ние наистина ограничаваме една нормална дейност на комисията. Аз не бих препоръчал подкрепата на тази макар привидно изглеждаща малка промяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Мазнев за замяна на “периодично” с “годишно”.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По номерацията на вносителя – чл. 34:
“Чл. 34. (1) Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и правилата по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия.
(2) Комисията определя преходен период за цените на електрическата енергия за потребителите, през който цените се привеждат в съответствие с разходите за производство, пренос и разпределение на електрическата енергия.
(3) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.”
Господин председател, тук имам една редакционна бележка. В чл. 34, ал. 3 накрая текстът да стане: “цените се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от…” и текстът продължава по-нататък с “Министерския съвет…”.
Аз имах едно предложение, което оттеглих в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 36, с тази редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли бележки по този член? Не виждам.
Моля да го гласувате заедно с направената редакционна бележка от господин Близнаков.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Раздел V – “Разделно счетоводство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате заглавието на Раздел V.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Раздел V е прието.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 35 има предложение на народния представител Стефан Мазнев – в чл. 35, ал. 1 т. 2 да се редактира така:
“2. дейности, подлежащи на лицензиране по друг закон;”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение на господин Мазнев, което е прието от комисията.
Има също приети предложения на господин Далакчиев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 35, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за:
1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности;
3. всеки клон и предприятие;
4. дейности при регулирани и свободно договорени цени.
(2) Правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, включително активите за целите на ценообразуването по групи потребители, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели, се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбата по чл. 36, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте да обосновете предложението си по ал. 1, т. 2.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вижте какво пише в чл. 35, ал. 1, т. 1 – “всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон”, вижте и т. 2: “дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон…”. (Министър Милко Ковачев дискутира с народни представители в пленарната зала.)
Много моля министърът да слуша. Направете им забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля за внимание! Господин министър, народният представител Стефан Мазнев иска да обърне внимание върху нещо.
Стефан Мазнев: Ще повторя още веднъж, за да го чуе господин министърът.
Господин министър, в т. 1 на чл. 35, ал. 1 пише:
“(1) Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за:
1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон…”.
Който намери разликата, да вдигне ръка.
Освен това ще се води ли счетоводна отчетност на енергийни предприятия, които са лицензирани по Закона за ядреното регулиране? В чл. 35 тези предприятия като АЕЦ “Козлодуй” няма да водят отделна счетоводна отчетност.
Затова ненапразно съм направил предложение т. 2 да изглежда така: “2. дейностите, подлежащи на лицензиране по друг закон (какъвто е Законът за ядреното регулиране) и други дейности”. Например други дейности могат да бъдат, ако има градина, да продават нещо, но то не подлежи на лицензиране.
По принцип т. 1 и 2 са една и съща.
Второ, има съществен пропуск за АЕЦ “Козлодуй”. Той не би следвало да води отделна счетоводна отчетност за лицензиите си по Закона за ядреното регулиране.
Това са два много съществени пропуска. Затова моля моето предложение да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Не знам защо реферирахте към АЕЦ “Козлодуй”. Смисълът на разделното счетоводство е счетоводно разделяне на дейностите по производство, пренос и разпределение на енергийни продукти, било то електроенергия или газ, съгласно директивите за либерализиране на енергийния пазар на Европейския съюз. В този смисъл тук е записано в духа на тези директиви, че става въпрос за отделна счетоводна отчетност на дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Но двете точки са една и съща!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Това е вторият въпрос, който зададохте. Не можах да разбера въпроса Ви за АЕЦ “Козлодуй”. За да няма неяснота, внесох това разяснение.
Иначе АЕЦ “Козлодуй” подлежи по смисъла на два закона – на този като електропроизводствено предприятие, и на Закона за безопасно използване на атомната енергия като предприятие, което подлежи на строг контрол като източник на йонизиращи лъчения и работещо с ядрен материал. Но това е друг въпрос.

По отношение на привидното повторение в т. 1 и т. 2. Точка 1 е свързана с това, ако едно енергийно предприятие има няколко лицензии, а т. 2 – ако това енергийно предприятие, освен лицензиите по този закон, има и други дейности, които не са обект на този закон. В този смисъл е и допълнението “и други дейности”. Не мога да коментирам доколко това е изрядно в юридически план, но смисълът е този и предлагам да подкрепите предложението на вносителя, подкрепено и от Енергийната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Доколкото разбирам от българска граматика, щом в т. 2 се казва “подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности”, се има предвид самостоятелното действие по този закон. А то е казано в т. 1.
Така че тук има чисто технически редакционен въпрос. Въпросът е дали вносителят приема, че ще има дейности, подлежащи на лицензиране по друг закон.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам още един път да дам разяснение. В първата точка се говори за дейностите, които по този закон описват като подлежащи на лицензиране, че за тях трябва да се води отделно счетоводство.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Друг е въпросът: трябва ли да има отделна счетоводна отчетност за лицензиране по други?
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Отговорът е “не” и той не се вписва в хипотезите на нито една от двете точки.
Разбрахме ли се? Да. Благодаря за разбирането, господин Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Страхувам се, че ще гласуваме текст, който няма смисъл. Но едва ли ще бъде за пръв път.
Господин Близнаков, ще добавите ли нещо?
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Господин председател! Тук идеята на вносителя, която е подкрепена от комисията, е, че освен лицензираните дейности трябва да се води счетоводство и за дейности, които не подлежат на лицензиране, или на дейности, както казва господин Мазнев, които се лицензират по други закони. И затова по-добър текст не е намерен, за да не би да не се предвиди в закона да не се води отделно счетоводство за някои дейности, които не са лицензирани. Защото предложението на господин Мазнев означава в т. 2 да стане: “дейности, които се лицензират по друг закон”. Това не е приемливо. Затова поддържаме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Добре.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред предлагам да гласувате предложението на господин Мазнев, което беше достатъчно добре обосновано, което не се приема от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 27, против 41, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: По чл. 36 по номерацията на вносителя има предложение на народния представител Стефан Мазнев:
“Член 36, ал. 1 да придобие вида:
“Енергийните предприятия са длъжни в срок до 31 март на следващата година да представят на комисията:”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 36, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията:
1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади;
2. отчетна информация по видове дейности.
(2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване от комисията за целите на ценовото регулиране да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключени договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Обсъждаме чл. 38. Господин Мазнев, имате предложение, което не е прието.
Господин Мазнев не реагира. Ще защитите ли предложението си или се отказвате от него? Отказвате се. Благодаря.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Не го оттеглям, просто няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Искате да се гласува? Добре.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев, което беше докладвано от председателя на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 91 народни представители: за 23, против 59, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против 5, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: “Глава четвърта – Лицензии. Раздел I – Издаване на лицензии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата и раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате наименованието на главата и на Раздел I.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Заглавията са приети.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 37, който става чл. 39:
“Чл. 39. (1) Дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, са:
1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;
2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;
3. разпределение на електрическа енергия или природен газ;
4. съхраняване на природен газ;
5. търговия с електрическа енергия;
6. организиране на пазар на електрическа енергия;
7. обществена доставка на електрическа енергия или природен газ;
8. обществено снабдяване с електрическа енергия или природен газ;
9. транзитен пренос на природен газ.
(2) С лицензията се разрешава осъществяване на някои от дейностите по ал. 1 при посочените в нея условия и е неразделна част от решението за издаването й.
(3) Когато за извършване на някоя от дейностите по ал. 1 се издава лицензия, преди да е изграден енергийният обект за осъществяване на тази дейност, лицензията съдържа условията за изграждане на този обект и срок за започване на лицензионната дейност.
(4) Не се изисква издаване на лицензия:
1. за производството на електрическа енергия от лица, притежаващи електрическа централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 мгвт;
2. за производство на топлинна енергия от лица, притежаващи отоплителна централа с обща инсталирана топлинна мощност до 5 мгвт;
3. за производство на топлинна енергия само за собствено потребление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 40:
“Чл. 40. (1) Лицензия се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което:
1. притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията;
2. има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността, ако те са изградени, с изключение на лицензиите по чл. 39, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8;
3. представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.
(2) Условията по ал. 1, точки от 1 до 3 в случай на издаване на лицензия по чл. 39, ал. 3 се изисква да са налице към момента на започване на лицензионната дейност.
(3) Не се издава лицензия на лице:
1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност;
2. което е в ликвидация;
3. на което е отнета лицензията или е отказано издаването на лицензия за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 59, ал. 3 или по чл. 41, ал. 4.
(4) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, имуществото на трети лица и интересите на потребителите, нарушаване на надеждното снабдяване с електрическа или топлинна енергия или с природен газ.
(5) В случаите, когато едно и също лице осъществява повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, за всяка от дейностите се издават отделни лицензии. Комисията следи за недопускане на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Процедура за издаване на лицензия се открива по писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи за издаване на лицензия.
(2) В случай, че лицензионната дейност се осъществява по цени, подлежащи на регулиране по този закон, към заявлението по ал. 1 се подава и заявление за утвърждаването им.
(3) В срок до три месеца от подаване на заявленията по ал. 1 и ал. 2 комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и утвърждава или определя съответните цени.
(4) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от три месеца от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 40, който става чл. 42:
“Чл. 42. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 60.
(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от срока по ал. 1, ако лицензиантът отговаря на условията на закона и изпълнява всички задължения и изисквания по лицензията, и е направил писмено искане за продължение най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.
(3) С решението за продължаване на срока по ал. 2 комисията определя и условията за осъществяване на дейността за новия срок на лицензията.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 41, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) На територията на страната се издава само една лицензия за:
1. пренос на електрическа енергия или на природен газ;
2. организиране на пазар на електрическа енергия;
3. обществена доставка на електрическа енергия или на природен газ.
(2) За една обособена територия се издава само една лицензия за:
1. разпределение на електрическа енергия или на природен газ;
2. обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен газ;
3. пренос на топлинна енергия.
(3) Една обособена територия за разпределение на електрическа енергия включва не по-малко от 150 хил. потребители, присъединени към прилежащата разпределителна мрежа, и в нейните граници се включват не по-малко от една област съобразно административно-териториалното устройство на страната.
(4) Една обособена територия за разпределение на природен газ включва не по-малко от 50 хил. потребители, които могат да бъдат присъединени към прилежащата разпределителна мрежа, и нейните граници се определят с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6.
(5) Една обособена територия за пренос на топлинна енергия се определя съобразно предвидените утвърдени устройствени схеми и планове на населеното място.
(6) Алинея 4 не се прилага само в случай, когато:
1. има заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 и
2. за газоснабдяването на територията по т. 1 не е подадено заявление до комисията.
(7) В случаите по ал. 6 територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. Лицензията за тази територия се издава без конкурс на заинтересования инвеститор при условията на Раздел I, Глава четвърта и по реда на Наредбата по чл. 60, след съгласуване със съответната община.
(8) В случай, че за територията по чл. 6 има подадено повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията обявява конкурс при условията на Раздел II, Глава четвърта и по реда на Наредбата по чл. 60.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 44:
“Чл. 44. (1) На лицето, на което е издадено лицензия за пренос на електрическа енергия, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране по този закон, освен лицензия за организиране на пазар на електрическа енергия.
(2) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране по този закон, освен лицензия за съхраняване на природен газ и лицензия за транзитен пренос на природен газ. Лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не може да извършва търговия с природен газ.
(3) На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 45:
“Чл. 45. В лицензията се определят:
1. наименованието на лицензианта;
2. дейността, за която се издава лицензията;
3. обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност;
4. територията на лицензията за дейностите, за които това е необходимо;
5. срокът на лицензията;
6. видовете застраховки, покрити рискове и размера на застрахователното покритие, които лицензиантът е длъжен да поддържа, докато упражнява лицензионната дейност;
7. изисквания за извеждане от експлоатация на енергийните обекти, чрез които се осъществява дейността;
8. Други специални нормативни изисквания, свързани с осъществяването на дейността по лицензията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По всички членове от Раздел I имате ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Всички членове от Раздел I са приети.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: "Раздел II – Конкурс".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
Чл. 44. (1) Само в случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, ал. 2, т. 5 необходимост от нова мощност за производство на електрическа енергия титулярът на лицензията, съдържаща задължение за нейното изграждане, се определя чрез конкурс.
(2) Титулярите на лицензии за разпределение на природен газ за обособените територии, определени с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, се определят чрез конкурси.
(3) На лице, спечелило конкурс по ал. 1 или ал. 2, се издава лицензия по чл. 37, ал. 3.
(4) Когато конкурсът е спечелен от чуждестранно лице, лицензията се издава на дружество, регистрирано по Търговския закон, в което чуждестранното лице притежава най-малко 67 на сто от капитала на дружеството. Това лице няма право да прехвърля участието си в дружеството-лицензиант на трето лице до датата на започване на лицензионната дейност.
(5) Общественият доставчик сключва договори за изкупуване на електрическа енергия с лицето, спечелило конкурса по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 46, като в ал. 3 числото "37" се заменя с "39".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 47 със следната подобрена редакция:
"Чл. 45. (1) Конкурсът се обявява от комисията в съответствие с описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6 и се провежда при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60.
(2) Конкурсната документация се изготвя в съответствие с наредбата по чл. 60, и се утвърждава от комисията. Конкурсната документация включва проект на лицензия, а в случая по чл. 46, ал. 1 – и проект на договор за изкупуване на електрическа енергия.
(3) Конкурсът се обявява с решение на комисията, което се обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от шест месеца преди крайния срок за подаване на заявленията за участие в конкурса. Решението на комисията за обявяване на конкурса може да бъде обжалвано само заедно с решението за определяне на спечелилия конкурса кандидат.
Чл. 46. Когато в срока за подаване на заявления за участие в конкурса не постъпи заявление или постъпи само едно заявление, този срок може да се удължи най-много с 60 дни, считано от датата на обнародването в "Държавен вестник" на съобщението за удължаване на срока. В този случай се променя и датата на провеждане на конкурса."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 48.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 47, който става чл. 49:
"Чл. 47. (1) Комисията с решение назначава конкурсна комисия за провеждане на конкурса с председател – член на комисията. В нея се включват служители на администрацията на комисията, а в зависимост от предмета на конкурса – и представители на съответните общини и заинтересувани ведомства и организации.
(2) Конкурсната комисия разглежда и оценява предложенията на кандидатите и предлага на комисията да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса.
(3) Комисията в 14-дневен срок от получаване на предложението на конкурсната комисия класира кандидатите и с мотивирано решение определя лицето, спечелило конкурса, за което уведомява кандидатите.
(4) Комисията издава лицензията на спечелилия конкурса кандидат в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 3.
Чл. 48. (1) Комисията прекратява конкурса и обявява нов, когато:
1. се е явил само един кандидат, или
2. предложенията на кандидатите не отговарят на конкурсните условия.
(2) В случай, че при повторно обявяване на конкурса се яви само един кандидат, комисията го обявява за спечелил конкурса, когато отговаря на конкурсните условия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По заглавието на Раздел II и членовете на Раздел II има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате заглавието и членовете на Раздел II.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Заглавието и членовете на Раздел II са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: "Раздел III – Изменения, допълнения, прекратяване и отнемане на лицензии".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
"Чл. 49. (1) Лицензията може да бъде изменена и/или допълнена с решение на комисията:
1. по искане на лицензианта;
2. по инициатива на комисията.
(2) Комисията има право на инициатива за изменение и/или допълнение на издадена лицензия в случаите:
1. за осигуряване на надеждността или за непрекъснатотто и качествено снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;
2. при промяна на законодателството;
3. за осигуряване на националната сигурност и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;
4. при опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, от увреждане на околната среда или на имущесвото на трети лица, когато това не налага отнемане на лицензията, и/или по предложение на специализирани държавни органи в изпълнение на техните правомощия;
5. при разрешаване преобразуване на лицензиант или сделка на разпореждане, когато това не води до прекратяване на лицензията.
(3) Комисията уведомява писмено лицензианта за откриване на производство за изменение и/или допълнение на лицензията по ал. 2. Лицензиантът може в 14-дневен срок да даде писмено становище по основанията за изменение и/или допълнение на лицензията.
(4) Комисията изменя и/или допълва лицензията след изтичането на срока по ал. 3.
(5) Лицензиантът може да поиска изменение и/или допълнение на лицензията и по отношение на естеството на използваните първични енергийни източници и/или енергопреобразуващата технология.
(6) Титулярът на лицензия по чл. 37, ал. 3, издадена чрез конкурс, може да поиска нейното изменение и/или допълнение преди започването на дейността само поради настъпване на независещи от него обстоятелства."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 51 и в ал. 6 числото "37" става "39".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 52, и предлага следната подобрена редакция:
"Чл. 52. (1) Комисията разрешава преобразуване на лицензиант чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество и чрез промяна на правната форма, ако лицето, което ще извършва лицензионната дейност, след преобразуването отговаря на условията за издаване на лицензия за дейността.
(2) В случаите по ал. 1 комисията изменя или прекратява съществуващата лицензия и/или издава нова лицензия в зависимост от конкретния случай в едномесечен срок от подаване на заявлението. Прекратяването, изменението или издаването на лицензия влиза в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По заглавието на Раздел III и членове 51 и 52 има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Заглавието и двата члена на Раздел III са приети.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: По чл. 51 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 51, ал. 5 да отпадне изразът “залог или”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 51, който става чл. 53:
“Чл. 53. (1) Сделки на разпореждане с незавършени обекти на строителство или с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, могат да се извършват само в тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.
(2) В случаите по ал. 1, когато лицензията е издадена за производство на електрическа и/или топлинна енергия и дейността се осъществява чрез генериращи мощности (блок), които технологично могат да бъдат експлоатирани независимо една от друга, предмет на сделката може да бъде отделен блок. В този случай първоначалната лицензия се изменя или допълва.
(3) Когато прекратяване или изменение на лицензия по ал. 1 или ал. 2 може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването с електрическа или топлинна енергия, или с природен газ, комисията разрешава извършване на сделката на разпореждане, ако приобретателят по тази сделка е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. Лицензията, издадена на приобретателя, влиза в сила от датата на прехвърлителната сделка.
(4) Когато прекратяването или изменението на лицензията по ал. 1 и ал. 2 не води до нарушаване сигурността на снабдяването, комисията може да издаде разрешение за извършване сделката на разпореждане, независимо дали приобретателят е подал заявление за издаване на лицензия.
(5) Комисията издава разрешение и в случаите на залог или ипотека върху имущество, с което се извършва лицензионна дейност.
(6) Разрешение не се изисква в случаите на подмяна или модернизация, или когато такова разпореждане не води до изменение на условията, при които се осъществява лицензионната дейност.
(7) Сделките, сключени в нарушение на предходните алинеи, се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.
(8) Комисията разглежда исканията по ал. 1-4 в 3-месечен срок от подаване на заявлението, а по ал. 5 – в едномесечен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Ляков, ще защитите ли предложението си?
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да го гласуваме?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков – в ал. 5 да отпадне изразът “залог или”.
Гласували 87 народни представители: за 36, против 46, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване съдържанието на чл. 53, предложено от комисията, по новата номерация.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ Веселин Близнаков: Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 52, който става чл. 54:
“Чл. 54. (1) При приватизация на обособена част от енергийно предприятие не се изисква разрешение по чл. 53.
(2) Комисията издава лицензия на приобретателя по приватизационната сделка по ал. 1, ако е поискал издаването на лицензия и отговаря на условията за издаването й.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 53, който става чл. 55:
“Чл. 55. (1) Лицензията се прекратява с решение на комисията:
1. по искане на лицензианта, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, при условията на чл. 53;
2. при погиване на енергийния обект, чрез който лицензиантът осъществява дейността си;
3. при преобразуване на лицензианта, когато преобразуването води до прекратяване на юридическото лице – титуляр на лицензията;
4. при влизане в сила на решението на съда за обявяване на лицензианта в несъстоятелност или на решението за прекратяване на дейността поради обявяването на лицензианта в ликвидация извън случаите по чл. 61.
(2) Комисията може след писмено уведомление да прекрати лицензията за цялата или за част от територията по нея, когато лицензиантът не упражнява лицензионната дейност за период повече от една година.
(3) Лицензията се прекратява при изтичане срока на лицензията освен в случаите по чл. 56.
(4) Решението за прекратяване на лицензията е условие за разглеждане от съответния съд на молба за вписване на ликвидатори при прекратяване дейността на юридическото лице – титуляр на лицензията.
(5) В случаите на прекратяване на лицензията по ал. 1, т. 1 и ал. 2 при условия, посочени в наредбата по чл. 60, комисията има право да задължи лицензианта да прехвърли на трето лице имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, в неговата цялост или да учреди право на ползване върху него, ако приобретателят по тази сделка е лицензиант или е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. В случай, че лицензиантът в срок един месец след прекратяването на лицензията не прехвърли собствеността си или не учреди вещно право на ползване, се прилага съответно разпоредбата на чл. 56, ал. 4-11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По тези два члена има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте!
Гласували 83 народни представители: за 74, против 9, въздържали се няма.
Текстовете на тези два члена са приети.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 2 октомври 2003 г. от 15,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 2 октомври 2003 г. от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 2 октомври 2003 г. от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес, 1 октомври 2003 г., сряда, от 15,00 ч.
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 2 октомври 2003 г., четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание на 1 октомври 2003 г., днес, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов