Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-10-02

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.

Започваме работа по дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖБА И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ЕТИОПИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров. Няма го в залата.
Заповядайте, господин Цонко Киров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-61 за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна Република България и Социалистическа Етиопия, внесен от Министерския
съвет на 15 септември 2003 г.

На 25 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна Република България и Социалистическа Етиопия.
Прекратяването на действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия се налага както поради променените вътрешнополитически реалности в двете страни, така и с оглед на процеса на привеждане на двустранните международни политически договори, по които Република България е страна, в съответствие с поетите от нас ангажименти в преговорите с Европейския съюз.
Договорът за дружба и сътрудничество е загубил своята роля и значение в новата обстановка, в която отношенията между двете страни се изграждат на принципно нова основа.
Въз основа на гореизложеното Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли някакво смущение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонко Киров, ще направите ли предложение за преминаване към второ четене? Ако смятате за целесъобразно, кажете.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров: Правя предложение за преминаване към второ четене на законопроекта за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, господин Киров, представете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

“ЗАКОН
за прекратяване действието на Договора за дружба и
сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия

Член единствен. Прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия, подписан на 14 юли 1980 г. във Варна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи по текста? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта така, както беше представен от господин Цонко Киров.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Първа точка от дневния ред вече е в историята!

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1992 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите да докладва. Не го виждам.
Моля член на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Петко Ганчев.
ДОКЛАДЧИК Петко Ганчев: Благодаря Ви.

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за
изменение и допълнение на Международната конвенция за
гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт
№ 302-02-51, внесен от Министерския съвет на
12 август 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.
На заседанието присъства госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на икономиката, която изложи мотивите на вносителя за необходимостта от ратифициране на Протокола като изтъкна, че за това е поет ангажимент от България във връзка със затварянето на преговорната Глава № 9 “Транспортна политика”.
С Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт или т.нар. CLC’92 се въвежда унифициран международен режим за обезщетение на лицата, на които са причинени вреди от замърсяване с нефт. На настоящия етап българското законодателство не осигурява специален ефикасен механизъм за търсене на отговорност от корабособствениците за вреди от замърсяване с нефт и нефтени продукти и съответното обезщетяване на произтичащите от това вреди.
Освен това според българското законодателство корабопритежателят носи ограничена отговорност, а размерът на сумата за обезщетение е доста нисък. Максималният размер е 7/10 от стойността на кораба.
Ратифицирането на настоящия Протокол ще допринесе за преодоляването на посочените недостатъци в българската нормативна база като даде възможност за по-голяма процесуална бързина, повишаване на сумите за обезщетение и гарантиране на тяхното получаване. Освобождаването от отговорност на корабособствениците е сведено до минимум, например при действието на непреодолима сила, умишлено деяние на трето лице и други. Освен това няма да е необходимо вината на корабособственика или на наето от него лице да бъде доказвана. Достатъчно е да бъде установено наличието на вреди от замърсявания с нефт.

Ратифицирането на настоящия протокол ще гарантира на България възможността за по-бързо и ефективно обезщетяване по реда на CLC-конвенцията в случаи на замърсяване с нефт на нейна територия.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 12 гласа "за" и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт № 302-02-51, внесен от Министерския съвет на 12 август 2003 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Отново ще помоля господин Цонко Киров да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-51 за ратифициране на
Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на
Международната конвенция за гражданска отговорност
за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC '92),
внесен от Министерския съвет на 12 август 2003 г.

На 4 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC '92) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC '92)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Това ми дава основание да преминем към гласуване на законопроекта за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на конвенцията да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Чакъров, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC '92).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз благодаря.
Имате думата по текста. Не виждам желаещи.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текста на законопроекта, както беше представен от господин Джевдет Чакъров.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ, УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ДОСТЪПА ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Господин Чакъров, моля да представите доклада на Комисията по околната среда и водите по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам на вниманието ви:
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за ратифициране на
Конвенцията за достъпа до информация, участие
на обществеността в процеса на вземане на
решения и достъпа до правосъдие по въпросите на
околната среда, № 302-02-52, внесен от Министерския съвет
на 2 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда или т.нар. Орхуска конвенция.
На заседанието присъстваха господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Щерю Ножаров – началник отдел "Стратегия и програми за околната среда" към Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителя господин Ножаров изложи мотивите за ратифицирането на конвенцията. Нейните разпоредби са в три основни насоки:
1. достъп на обществеността до информация, свързана с околната среда;
2. участие на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда;
3. достъп на гражданите и юридическите лица до правосъдие по проблемите на околната среда.
Конвенцията от Орхус е подписана от България още през 1998 г. и по-голямата част от нейните изисквания са залегнали в Глава втора – "Информация за околната среда" от Закона за опазване на околната среда във връзка с транспонирането на европейското законодателство. Така че в голяма степен задълженията, произтичащи от конвенцията, са вече изпълнени от наша страна.
Ратифицирането на настоящата конвенция ще спомогне за по-нататъшното развитие на демократичните процеси в България и постигането на още по-голяма прозрачност и граждански контрол по въпросите на околната среда. Освен това България ще има възможност да получи достъп до международно финансиране на дейности, свързани с подобряването на достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземане на решения, тъй като това са приоритетни за финансиране дейности по редица донорски програми.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 12 гласа "за" и изрази следното становище:
Като поддържа принципите, залегнали в Конвенцията за достъпа до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, предлага тя да бъде ратифицирана със закон от Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има становище по този законопроект на Комисията по европейска интеграция.
Господин Еюп, заповядайте да представите становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 302-02-52, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда с вносител Министерският съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Недялка Илиева и госпожа Яна Михайлова – експерти в отдел “Стратегия и програми за околната среда” на Министерството на околната среда и водите, и господин Борислав Димитров – държавен експерт в дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” на Министерския съвет. Законопроектът бе представен от госпожа Илияз.
1. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) е открита за подписване от държавите – членки на Икономическата комисия за Европа към ООН и от регионалните организации за икономическа интеграция по време на Четвъртата министерска конференция “Околна среда” в Орхус на 25 юни 1998 г. и влиза в сила на 30 октомври 2001 г. Конвенцията е подписана от държавите – членки на ЕС и от Европейската общност. На общностно ниво, във връзка с присъединяването към този международен договор е приета нова Директива на Европейския парламент и Съвета 2003/4/ЕО относно публичния достъп до информация за околната среда, отразяваща изискванията на конвенцията. Въпреки това към настоящия момент конвенцията не е част от acquis, тъй като процесът на ратификацията от ЕО все още не е приключил. Конвенцията е подписана от Република България на 25 юни 1998 г.
2. Конвенцията има за цел да осигури защита на правото на всеки човек да живее в благоприятна околна среда посредством предвиждането на задължения на държавите страни по нея да гарантират правото на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Нормите на конвенцията допринасят за увеличаване на информираността на обществеността, за засилване на нейната роля и ангажираност при провеждане на политиката за опазване на околната среда, както и за постигане на по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения в тази област.
Конвенцията създава минимални изисквания към държавите страни по нея, които се свеждат до:
- задължение за държавните органи да предоставят на обществеността информация за околната среда при направено искане;
- задължение за поддържане на информационна база данни за околната среда, достъпни до обществеността, както и за предприемане на други мерки за информиране на обществеността по тези въпроси;
- осигуряване на участие на общността при вземането на решения за разрешаване на определени дейности, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда;
- предприемане на съответни мерки за осигуряване на участието на обществеността в изработването на нормативни актове в тази област;
- гарантиране на достъп до правосъдие при отказ или некоректно удовлетворяване на искането за информация. Държавите страни по конвенцията трябва да осигурят бързо и безплатно или поне евтино правосъдие при разглеждането на тази категория дела.
3. В заключение следва да бъде посочено, че приемането на закон за ратифициране на Орхуската конвенция ще има положителен ефект върху процеса на присъединяване на България към ЕС, тъй като ще доведе до сближаване на българското законодателство и законодателството на държавите – членки на ЕС в областта на околната среда.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме проект на закон за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда № 302-02-52, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Еюп.
Отново искам да помоля господин Цонко Киров да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 302-02-52 за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2003 г.
На 4 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана на 25 юни 1998 г. в Орхус, Дания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този ратификационен законопроект. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на конвенцията да бъде подложен на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Чакъров, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието ви:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана на 25 юни 1998 г. в Орхус, Дания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по текста на законопроекта? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване законопроекта, както беше представен от господин Чакъров.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2002 г.).
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Катев и главният ковчежник на републиката госпожа Гергана Беремска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Направено е предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Ако обичате, поканете в пленарната зала заместник-министър Катев и госпожа Беремска.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-02-58 от 9 септември 2003 г.
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Федерална република Германия за финансово
сътрудничество (2002 г.)

На заседание, проведено на 18 септември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), подписана на 22 май 2003 г. в София.
Спогодбата беше представена от заместник-министъра на финансите Красимир Катев.
Подписването на спогодбата цели да се подпомогне икономическата реформа в страната.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от спогодбата правителството на Федерална република Германия предоставя на правителството на Република България или на други, избрани съвместно от двете правителства, ползватели възможността да получат следните суми:
- размер на заема – до 4,7 млн. евро за срок от 30 години;
- гратисен период – 10 години;
- лихвен процент – 2 на сто за финансиране на проект “Програма за обществена инфраструктура”;
- безвъзмездни средства за финансиране в размер на 300 хил. евро общо за създаване на фонд “Проучвания и експерти”.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 6 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), подписана на 22 май 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
И отново молбата ми е към господин Цонко Киров, който се оказа, че много добре представя докладите на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи поредния доклад на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-58 за ратифициране
на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Федерална република Германия за финансово
сътрудничество (2002 г.), внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2003 г.

На 18 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), подписана на 22 май 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.).
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Да считам ли, че има процедурно предложение? Да, има.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Правя процедурно предложение, господин председател, да бъде гласуван законопроектът и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Направено е процедурно предложение за преминаване към второ четене. Не виждам против.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Господин Искров, моля Ви да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и правителството на
Федерална република Германия за финансово
сътрудничество (2002 г.)

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), подписана на 22 май 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По текста на законопроекта има ли възражения? Не виждам.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте текста на законопроекта, както беше представен от господин Иван Искров.
Гласували 113 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 18.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НЯКОИ ЗАЕМНИ СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Искам да поканя господин Иван Искров да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател!
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие за изменение на някои
заемни споразумения между Република България и
Международната банка за възстановяване и
развитие № 302-02-54, внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2003 г.

На заседание, проведено на 18 септември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. От името на вносителя законопроектът беше представен от Красимир Катев – заместник-министър на финансите.
Споразумението е част от договореностите във връзка със сключването на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 юли 2003 г.

Тези договорености имат за цел създаването на основа за реализиране и използване на предлагани от страната на Международната банка за възстановяване и развитие финансови продукти, позволяващи извършване на суапови и деривативни транзакции въпху отпуснати от Международната банка за възстановяване и развитие заеми. Условие за използването на тези продукти е оформянето на договорна база между двете страни, която да прецизира параметрите и общите условия за осъществяване на взаимоотношения от този тип.
Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между двете страни визира изменения в приложимите Общи условия на Международната банка за възстановяване и развитие, съставляващи неразделна част от сключените до момента заемни споразумения.
Тези промени са свързани с разширяване на обхвата и приложното поле на Общите условия предвид възникването на нов тип договорености между страните, произтичащи от сключването между тях на Базовото споразумение за извършване на суапове и деривативи. В този смисъл се налагат промени в раздел 1.01 от сключените към момента заемни споразумения между двете страни, който раздел визира инкорпорирането на Общите условия на Международната банка за възстановяване и развитие във всяко от тези споразумения.
Сключването на споразумението за изменение е предпоставка за бъдещото прилагане на Базовото споразумение и на съпътстващите го документи за извършване на транзакции между целия неиздължен към Международната банка за възстановяване и развитие заемен портфейл на Република България по вече договорените държавни заеми от Международната банка за възстановяване и развитие.
Предвид характера на Споразумението за изменение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие последното следва да се разглежда съвместно с визираното по-горе Базово споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите “Издание 2000” и Приложението, представляващи част от него, внесени едновременно за ратифициране в Народното събрание.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 6 народни представители, без против, “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Отново се обръщам към господин Цонко Киров, който е най-активен днес, да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 302-02-54 за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2003 г.
На 18 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението е част от договореностите във връзка със сключването на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 юли 2003 г.
Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между двете страни визира изменения в приложимите Общи условия на Международната банка за възстановяване и развитие, съставляващи неразделна част от сключените до момента заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Тези промени са свързани с разширяване на обхвата и приложното поле на общите условия предвид възникването на нов тип договорености между страните, произтичащи от сключването между тях на Базовото споразумение за извършване на суапове и деривативи.
Влизането в сила на двете споразумения ще позволи извършването на конкретни сделки за осъществяване на суапови и деривативни транзакции по отпуснатите до момента на Република България заеми от Международната банка за възстановяване и развитие. Базовото споразумение и Споразумението за изменение ще дадат възможност чрез използването на предлаганите от Международната банка за възстановяване и развитие финансови продукти да бъдат извършвани операции за оптимизиране на валутната и лихвената структура на дълга към Международната банка за възстановяване и развитие.
Предвиждат се основно суапове на остатъчни доларови експозиции в евро и евентуално на плаващи с фиксирани лихвени проценти при благоприятни пазарни условия. Това ще допринесе за намаляване на риска от движението на валутните курсове и лихвените проценти на международните пазари, ще подобри лихвената и валутната структура на държавния дълг и ще оптимизира планирането и изпълнението на държавния бюджет в тази му част.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 4, няма въздържали се.
Законопроектът се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам законопроектът за ратифициране да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 6, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 29 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, както беше представен от господин Иван Искров.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 16, няма въздържали се.
Законът е приет.
С това приключваме с тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Искров.

Иван Искров (НДСВ): Господин председател, позволете ми да представя доклада по законопроекта за ратифициране на Базовото споразумение, тъй като както поясних и в предходния доклад на Комисията по бюджет и финанси, както и господин Киров отбеляза в доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, двете споразумения са неразривно свързани. Просто не го виждам в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този начин се включва като продължение на тази точка от дневния ред следващата ратификация. Дали можем да си го позволим? Искам да взема мнението на пленарната зала. Очевидно се касае за технически пропуск. Пленарната зала има ли нещо против? Както разбирам от господин Искров двата законопроекта са взаимно свързани и единият губи смисъл без другия.
Затова си позволявам да подложа на гласуване предложението за включване на възможността да се разгледа и тази ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Искров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря, господин председател, на Вас и на цялата зала.
“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-02-59 за ратифициране на
Базовото спиразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
Дефинициите “Издание 2000” и Приложението,
представляващи неразделна част от него, внесен от
Министерския съвет на 09.09.2003 г.

На заседание, проведено на 18 септември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Базовото споразумение н Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите “Издание 2000” и Приложението, представляващи неразделна част от него, подписано на 29 юли 2003 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Красимир Катев.
Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи представлява стандартизиран договор за сключване на суапове и деривативи. В него се определят общите условия, на които се подчиняват двете страни по договора и той може да се използва при сключване на сделки, като лихвени суапове, валутни суапове, деривативи върху стоки или върху ценни книжа и други.
Предимството от използване на стандартизирания договор е, че позволява на страните, които желаят да сключат деривативни сделки, да се договарят по-бързо и по-лесно по условията на техните сделки, отколкото ако те самите разработват договор. Така например, условията на стандартизирания договор са добре познати на участниците на пазара на деривативи, времето и разходите по договарянето на споразумението се съкращават значително, условията на договора са изпитани в практиката и са доказали, че работят, веднъж подписали стандартизирания договор на Международната асоциация за суапове и деривативи, страните имат възможност да сключват сделки при благоприятни пазарни условия когато пожелаят при съблюдаване на вече съгласуваните общи условия.
Спразумението на базата на стандартизирания договор на Международната асоциация за суапове и деривативи се състои от следните документи: Базово споразумение, приложение, потвърждения и брошура с дефиниции.
Базовото споразумение съдържа основните клаузи на договора между страните, като например, клаузи за разплащанията между тях, събитията при които се счита, че има неизпълнение по договора, декларации на страните и събитията, при които се прекратява договорът.
Приложението към базовото споразумение се използва за прецизиране, изменяне или отменяне на някои от разпоредбите на базовото споразумение. Приложението е неразделна част от базовото споразумение и има предимство пред онези негови разпоредби, които му противоречат.
Потвържденията съдържат икономическите условия на всяка отделна деривативна сделка между страните, към която се прилага базовото споразумение.
Бъдещото прилагане на базовото споразумение и на съпътстващите го документи за извършване на транзакции върху неиздължения към Международната банка за възстановяване и развитие заемен портфейл на Република България по вече договорените държавни заеми е свързано и с ратифицирането на сключеното на 29 юли 2003 г. Споразумение за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесено за ратифициране от Народното събрание наред с Базовото споразумение.
Влизането в сила на двете споразумения ще позволи извършването на конкретни сделки за осъществяване на суапови или деривативни транзакции по един или друг от сключените до момента заеми, конкретните финансови условия, по които ще се уточняват и оформят с Потвърждения съгласно постигнатите базови договорености. Към настоящия момент заемите, отпуснати от Международната банка за възстановяване и развитие на Република България, са предимно в евро и при плаващи лихвени проценти. Сключването на базовото споразумение и на споразумението за изменение ще даде възможност чрез използване на предлаганите от Международната банка за възстановяване и развитие финансови продукти да бъдат извършени операции за оптимизиране на валутната и лихвената структура на дълга ни към нея. Предвиждат се основно суапове на остатъчни доларови експозиции в евро и евентуално на плаващи с фиксирани лихвени проценти при благоприятни пазарни условия. Това ще доведе до намаляване на риска от движението на валутните курсове и лихвените проценти на международните пазари, ще подобри лихвената и валутна структура на държавния дълг и ще оптимизира планирането и изпълнението на държавния бюджет в тази му част.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 6 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите “Издание 2000” и Приложението, представляващи неразделна част от него, подписано на 29 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Искам да поканя господин Цонко Киров да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този ратификационен закон.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-59 за ратифициране
на Базовото споразумение на Международната асоциация
за суапове и деривативи между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
Дефинициите “Издание 2000” и Приложението,
Представляващи неразделна част от него, внесен от
Министерския съвет на 09.09.2003 г.

На 18 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, разгледа законопроект за ратифициране на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите “Издание 2000” и Приложението, представляващи неразделна част от него.
Споразумението е свързано със създаването на основа за реализиране и използване на предлагани от страна на Международната банка за възстановяване и развитие финансови продукти, позволяващи извършване на суапови и деривативни транзакции върху отпуснати на Република България заеми от Международната банка за възстановяване и развитие. Условие за ползването на тези продукти е оформянето на договорна база между двете страни, която да прецизира параметрите и общите условия за осъществяване на взаимоотношения от този тип.
Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи представлява стандартизиран договор за сключване на суапове и деривативи. В него се определят общите условия, на които се подчиняват двете страни по договора и той може да се използва при сключване на сделки като лихвени суапове, валутни суапове, деривативи върху стоки, върху ценни книжа и други.
Използването на стандартизирания договор на Международната асоциация за суапове и деривативи, който има широко приложение в практиката, позволява на страните, които желаят да сключват деривативни сделки, да се договарят много по-бързо и лесно по условията на техните сделки, отколкото ако те самите разработват договор.
Споразумението на базата на стандартизирания договор на Международната асоциация за суапове и деривативи се състои от следните документи:
1. Базово споразумение.
2. Приложение.
3. Потвърждения.
4. Брошура с дефиниции.
Бъдещото прилагане на Базовото споразумение и на съпътстващите го документи за извършване на транзакции върху неиздължения към Международната банка за възстановяване и развитие заемен портфейл на Република България по вече договорените държавни заеми от Международната банка за възстановяване и развитие е свързано и с ратифицирането на сключеното на 29 юли 2003 г. Споразумение за изменение на някои заемни споразумения между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесено за ратифициране от Народното събрание наред с Базовото споразумение.
Базовото споразумение и Споразумението за изменение ще даде възможност чрез използването на предлаганите от Международната банка за възстановяване и развитие финансови продукти да бъдат извършени операции за оптимизиране на валутната и лихвената структура на дълга към Международната банка за възстановяване и развитие. Предвиждат се основно суапове на остатъчни доларови експозиции в евро и евентуално на плаващи с фиксирани лихвени проценти при благоприятни пазарни условия. Това ще допринесе за намаляване на риска от движението на валутните курсове и лихвените проценти на международните пазари, ще подобри лихвената и валутна структура на държавния дълг и ще оптимизира планирането и изпълнението на държавния бюджет в тази му част.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите "Издание 2000" и Приложението, представляващи неразделна част от него.
18 септември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите "Издание 2000" и Приложението, представляващи неразделна част от него.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 4, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение законопроектът за ратификация да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Искров, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

"ЗАКОН
за ратифициране на Базовото споразумение на
Международната асоциация за суапове и деривативи
между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите "Издание 2000" и
Приложението, представляващи неразделна част от него

Член единствен. Ратифицира Базовото споразумение на Международната асоциация за суапове и деривативи между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, Дефинициите "Издание 2000" и Приложението, представляващи неразделна част от него, подписано на 29 юни 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Базовото споразумение.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 4, въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като има необходимост от някои уточнения и корекции по доклада на Правната комисия, моля да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред и да преминем към следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пенчев второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да бъде отложено, поради необходимост от допълнителна работа в комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Заповядайте, господин Дурмишев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката проф. Камен Веселинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката за второ гласуване на Законопроекта за насърчаване на научните изследвания, № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2003г.
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание за второ гласуване следния "Закон за насърчаване на научните изследвания".
Постъпило е предложение от народния представител Петко Ганчев – заглавието на закона вместо "Закон за насърчаване на научните изследвания" да стане "Закон за стимулиране на научните изследвания и технологичните нововъведения".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Ганчев.



Петко Ганчев (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! При тази твърдe оредяла зала аз искам да направя няколко изявления по повод на моите предложения към законопроекта за насърчаване на научните изследвания.
Предложенията, които направих и които започват от променяне на заглавието и продължават нататък в редица от предлаганите членове на основния текст, са свързани с една идея за развитие на научните изследвания до тяхното приложение в практиката. Тоест, да се стигне до оня стадий, който се нарича “мобилизирана наука” - наука, която работи за обществото, а не наука, която е затворена в статиите и книгите на отделните изследователи и която ги самозадоволява, без да има някакъв обществен ефект.
Аз мисля, че идеята за технологии не е идея само за технически технологии, тоест, ще използвам тази тавтология, технологии, които са свързани само с техническите инструменти, апарати и съоръжения, а е технология, която е свързана с прилагането на научните знания, като започнем от обществото – неговата организация и управление, преминем през отделните негови сектори и свършим с материалното производство и различните трудови дейности, свързани с използване на технически уреди.
Аз не знам какъв е бил мотивът за отхвърлянето на тази моя поправка в заглавието и в няколко от основните членове на предложения законопроект. Аз бях в командировка и не можах да защитя своите предложения. Искам да изкажа голямо съжаление, че както от страна на Министерството на образованието и науката, така и от страна на комисията не е намерено това разбиране. Все още витаят едни твърде семпли представи за технологиите. Мотивът е бил, че щял да се разработва закон за високите технологии от Министерството на икономиката. Аз си представям какъв ще бъде този закон. Той ще бъде свързан именно с използването на техническите средства и инструменти, а не с широкото разбиране на технологията, която даде възможност на развитите общества не само с помощта на компютрите, а и с управлението на персонала и на качествата, както направиха японците, с измененията на управлението, на организацията на производството, както направиха американците и западноевропейците, да постигнат висока ефективност в тяхното производство, изобщо да постигнат висока ефективност на обществените дейности.
Много съжалявам за това, че отново се демонстрира едно елементарно разбиране на онази отговорност, която стои пред българската наука. Тя се затваря в едни много тесни рамки – разбиране само за изследвания, които да имат цел на някакво самозадоволяване на сектата на учените, които стават все по-изолирани от обществото. Това се вижда и от бюджетите, които се отпускат от страна на държавата, и средствата, които се отпускат за наука и за образование.
Аз ще оттегля всичките свои предложения, които не са приети от комисията, с горчивото съжаление, че ние отново не стоим на висотата на историческата необходимост и възможност, каквато ни предлага историята, за да отговорим достойно и да направим нашата наука работеща, така че тя да служи за модернизацията на българското общество, а не да бъде затворена в нечии институти, катедри и кабинети и да показва колко са велики между себе си различните изследователи, без да ги знае изобщо обществото, без да има никаква полза от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Ганчев оттегля предложенията си с аргументите, които изложи в залата.
Изказвания по наименованието на законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има постъпили две предложения.
Първото предложение е от народния представител Петко Ганчев, което той току-що оттегли.
Второто предложение е от група народни представители Асен Дурмишев, Лютви Местан, Татяна Калканова, Кръстанка Шаклиян, Снежана Гроздилова, Маргарита Кънева, Христина Петрова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редукция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда принципите и механизмите за провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания в Република България.
(2) Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 1 има ли? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на глава първа и чл. 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 2 са постъпили три предложения.
Първото предложение е от народния представител Петко Ганчев, което беше току-що оттеглено.
Второто предложение е на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 2 точки 1, 2, 3 и 4 се променят така:
1. насочена към стратегическите приоритети в развитието на България;
2. свързана с националната идентичност, история, култура и решаването на важни проблеми в областта на обществените процеси и човешките ресурси;
3. свързана със създаването на нови фундаментални научни знания и открития;
4. свързана с развитието на приложните науки и високите технологии.”
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение е на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за чл. 2 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 2. (1) При условията и по реда на този закон и в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания се насърчава научноизследователската дейност с доказана значимост и международно признание, която включва научни изследвания, свързани с:
1. решаването на важни проблеми на страната в областта на икономиката, обществените процеси и човешките ресурси;
2. националната идентичност, българската история и култура;
3. развитието на инженерните науки и иновациите;
4. създаването на нови научни знания.
(2) Научноизследователската дейност обхваща фундаменталните и приложните изследвания, както и разпространението на научните резултати.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има ли желаещи за изказване по чл. 2?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямам предложение по чл. 2, но искам да направя една промяна, която смятам, че може да бъде считана за редакционна – в чл. 2, ал. 2, който е внесен от комисията: “Научноизследователската дейност обхваща фундаменталните и приложните изследвания, както и разпространението на научните резултати”. Самото разпространение на научните резултати, извършвано чрез различни средства за осведомяване, не може да бъде елемент на научноизследователската дейност. Считам, че ако думата “разпространението” бъде заменена с “приложението” на научните резултати, това вече представлява елемент на научноизследователска дейност. Защото самите фундаментални и приложни изследвания дават общия характер на постигнатите научни открития или някакви научни резултати. Но самото прилагане на постигнатите резултати изисква допълнителна дейност и затова смятам, че би могло думата “разпространението” да се замени с “приложението” или евентуално “използването” на научните резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Иванов! Вие сте прав във Вашето предложение, но идеята на вносителя и това, което обсъждахме в комисията беше, че разпространението на научните резултати не означава, че ще бъде чрез пресата, а означава разпространение във висшите училища, където се носят всички нови идеи. В този смисъл онези научни изследвания, които са намерили подкрепа не само у нас и в чужбина, трябва да бъдат разпространявани и сред учащите. Вашето предложение като приложение би било малко по-ограничено в сравнение с това, което е дал вносителят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Оттегляте ли го, господин Иванов? Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 2? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков по чл. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 12, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 3 е направено предложение от народния представител Петко Ганчев, което беше оттеглено в залата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. Научноизследователската дейност се основава на принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по чл. 3? Няма.
Моля да гласуваме чл. 3 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 4 има две предложения.
Първото предложение е на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 4 думата “групи” се заменя с “екипи”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя за чл. 4 и предлага той да отпадне, като останалите членове се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
Гласуваме отпадането на чл. 4 по предложение на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 5 са направени две предложения.
Първото – на народния представител Петко Ганчев, е оттеглено.
Второто е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 4 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 4. (1) Насърчаването на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научните продукти и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.
(2) Финансовото стимулиране на научните изследвания се осъществява по начин, който гарантира ефективност и прозрачност на ползването на обществените средства.
(3) Предимство при международно сътрудничество има включването в общоевропейското изследователско пространство и в рамковите програми на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 5.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 6 са направени две предложения.
Предложението на народния представител Петко Ганчев беше оттеглено в залата, а другото предложение на Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено по принцип.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 5 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 5. Този закон създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:
1. нови научни постижения и използването им за повишаване качеството на живот в страната;
2. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;
3. повишаване обществената значимост на научните изследвания;
4. експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания;
5. развитие на човешките ресурси чрез повишаване ролята на научните изследвания при обучението във висшите училища;
6. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;
7. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания;
8. ускоряване на международното и интердисциплинарното сътрудничество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 6 в редакция на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 7 предложението на народния представител Петко Ганчев беше оттеглено в залата.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията – в чл. 7, ал. 2, т. 2 се изменя така:
"2. увеличава всяка година финансовите средства, отделени за наука и научни изследвания."
Предложението на народните представители Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 6, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 6. (1) Средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от субсидия от държавния бюджет и от други източници като специализирани фондове, обществени поръчки, национални научни програми и проекти на различни ведомства, в съответствие с целите и приоритетите, определени от Националната стратегия за научни изследвания.
(2) Държавата:
1. разработва и провежда националната политика в областта на научните изследвания;
2. създава условия за повишаване обема на финансовите средства за научни изследвания;
3. подпомага подготовката и квалификацията на специалисти в областта на научните изследвания;
4. насърчава финансирането и изпълнението на национални научни програми;
5. насърчава научноизследователската дейност;
6. създава условия за привличане на млади специалисти в научни разработки и разпространение на знания;
7. подпомага участието в международния обмен на знания чрез изпълнение на съвместни проекти и програми и други форми на сътрудничество.
(3) Министерският съвет може да подпомага участието на български научни колективи в международни организации и програми за научни изследвания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 4, против 70, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 7 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 65, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Глава втора – чл. 8.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря, госпожо председател.
"Глава втора – Формиране на национална научна политика".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 8 са направени три предложения.
Първото предложение – на народния представител Петко Ганчев, беше оттеглено в залата.
Второто предложение, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Панайот Ляков: в чл. 8, ал. 1 след думата "съвет" се добавя изразът "до 31 декември 2003 г."
Предложението на народните представители Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 7, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 7. (1) Националната политика в областта на научните изследвания се провежда от Министерския съвет чрез министъра на образованието и науката в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
(2) Не по-късно от два месеца преди изтичането на сроковете за съставяне на държавния бюджет за съответната година министърът на образованието и науката внася за одобряване от Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища."
Уважаема госпожо председател, в текста, който е раздаден и го имат всички депутати, има добавено "който се публикува", но ние предлагаме този текст да отпадне, тъй като това го има в Заключителните разпоредби, в § 5. Затова той ще бъде гласуван при гласуването на Преходните разпоредби.
"(3) Докладът съдържа:
1. анализ и отчет на научните изследвания и на международното научно сътрудничество в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания;
2. програма и план за действие за следващата година, включващи целите, мерките, финансовите инструменти и средствата за осъществяването им в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания.
(4) Отчетът и анализът се изготвят на базата на докладите за състоянието на научноизследователската дейност на научните организации и висшите училища и отчетът по програмите и проектите, финансирани от фонд "Научни изследвания", предоставени от тях в Министерството на образованието и науката до края на третото тримесечие на текущата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 66, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието на Глава втора и редакцията на чл. 8 на комисията с тази редакционна корекция, която господин Дурмишев направи в залата, в ал. 2 думите: "който се публикува" да отпаднат.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 9 има направено предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 8 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 8. При провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания министърът на образованието и науката се подпомага от Национален съвет за научни изследвания, наричан по-нататък “съвета”.”
По чл. 10 има едно предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 9, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 9. Съветът:
1. участва в разработването на Националната стратегия за научни изследвания и Доклада за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища;
2. дава становище по докладите на научните организации и висшите училища за състоянието на научната и изследователска дейност от тях;
3. дава становища за участието на Република България в международното научно сътрудничество;
4. изготвя анализ за състоянието на научните изследвания и научното сътрудничество на Република България;
5. по искане на министъра на образованието и науката дава становища и по други въпроси, свързани с развитието на научните изследвания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 9 и 10 в редакцията на комисията ан блок.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 11 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“1. В чл. 11, ал. 1 след думата “науките” следва изразът “един представител, предложен от Министерството на земеделието и горите”, текстът продължава до думата “председатели” и крайният израз се променя така: “и двама представители на неправителствени организации на учените (изобретателите и други), посочени след споразумение на техните председатели”.
2. В чл. 11, ал. 5 изразът “обществени организации” се заменя с “юридически лица с нестопанска цел”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 10:
“Чл. 11. (1) В състава на съвета се включват министърът на образованието и науката и 19 членове, от които 1 представител на Министерството на икономиката, 1 представител на Министерството на финансите, 7 представители на висшите училища, предложени от Съвета на ректорите, 4 представители, предложени от Управителния съвет на Българската академия на науките, 2 представители, предложени от Министерството на земеделието и горите, председателят на Изпълнителния съвет на фонд “Научни изследвания”, 2 упълномощени представители на организациите на роботодателите, посочени след споразумение на техните председатели, и 1 представител на неправителствени организации на учените, посочен след споразумение на техните председатели.
(2) Министърът на образованието и науката е председател на съвета.
(3) За членове на съвета се предлагат утвърдени учени – хабилитирани лица, които са представители на различни научни области и имат опит във формирането и провеждането на научна политика.
(4) Министърът на образованието и науката определя със заповед членовете на съвета за срок от 5 години без право на повече от два последователни мандата.
(5) Съветът може да кани на своите заседания представители на деловите среди и на обществени организации, които участват с право на съвещателен глас.
(6) За работата си в съвета неговите членове получават годишно възнаграждение в размер до 5 минимални работни заплати, определено от министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 19, против 54, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 11.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “Чл. 12. Министърът на образованието и науката предлага за приемане от Министерския съвет Правилник за организацията и дейността на Националния съвет за научни изследвания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 11.
“Чл. 13. Администрацията на Министерството на образованието и науката обслужва дейността на съвета.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за членове 12 и 13, които стават членове 11 и 12, чиито текстове са подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “Глава трета – Структура и управление на фонд “Научни изследвания”.
Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага наименованието “Глава трета – Структура и управление на фонд “Научни изследвания” да отпадне.
По чл. 14 има предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 13. (1) Създава се фонд “Научни изследвания” като юридическо лице със седалище София.
(2) Фонд “Научни изследвания” има за цел да подкрепя проекти и дейности за насърчаване на научните изследвания, съобразени с:
1. Националния план за икономическо развитие;
2. национални предприсъединителни и присъединителни програми и стратегии за средносрочен период;
3. ратифицирани рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз.
(3) Фонд “Научни изследвания” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката.
(4) Администрацията на Министерството на образованието и науката обслужва дейността на фонд “Научни изследвания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава трета и чл. 14, който става чл. 13 в редакцията на комисията.
Гласували 67 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 15 са направени две предложения.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията – в чл. 15, ал. 2 се създава нова т. 5:
“5. двама представители на неправителствените организации на учени, изобретатели и други, свързани с научноизследователска дейност, определени със споразумение на техните председатели”.
Предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 14. Органи за управление на фонд “Научни изследвания” са изпълнителният съвет, председателят на изпълнителния съвет и управителят. Те се избират и осъществяват дейността си в съответствие с Правилника на фонд “Научни изследвания”, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 15 на вносителя, който става чл. 14.
Гласували 71 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 16 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следния окончателен текст на чл. 16, който става чл. 15:
“Чл. 15. Създават се постоянни и временни научно-експертни комисии към фонд “Научни изследвания” за извършване на оценка и класиране на кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти”.
По чл. 17 има предложение на Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 16, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 16. (1) Членовете на изпълнителния съвет и на научно-експертните комисии, с изключение на представителя на Министерството на образованието и науката и управителя на фонда, получават възнаграждение, равно на минималната месечна работна заплата за страната. Те имат право на възнаграждение само за месеците, през които са участвали в заседания.
(2) Членовете на изпълнителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дурмишев, моля да прекъснете.
Искам да поканя народните представители да поздравим госпожа Трато и членовете на Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент.
(Депутатите стават прави и поздравяват с ръкопляскания госпожа Трато.)
Можете да продължите, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев:
“(2) Членовете на изпълнителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по членове 16 и 17 на вносителя. Не виждам желаещи.
Моля да гласувате чл. 16 и 17.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 18 има предложение за отпадане от Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 18 да отпадне. Останалите членове се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 18 на вносителя.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 19 е направено предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е оттеглено.
“Чл. 19. Председателят на изпълнителния съвет се избира измежду неговите членове за срок от 2 години, без право на два последователни мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по чл. 19? Няма.
Моля да гласуваме чл. 19 в редакцията на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 20 има предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители – в чл. 20 ал. 2 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 18, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 18. Министърът на образованието и науката, съгласувано с изпълнителния съвет, сключва договор за управление с управителя на фонд “Научни изследвания” и определя възнаграждението му”.
По чл. 21 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители текстът на чл. 21, ал. 1 да стане чл. 16, а ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага ал. 1 на чл. 21 да намери своето ново систематично място като чл. 15 от окончателната номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласувате чл. 20 и 21, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Дурмишев, моля да докладвате чл. 22.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаема госпожо председател, направено е предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители чл. 22 да отпадне, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 22 да отпадне, като останалите членове се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по чл. 22? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 22.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев:
“Чл. 23. Фонд “Научни изследвания” поддържа регистър за научната дейност в Република България, който съдържа следните данни:
1. научни организации;
2. учени в Република България;
3. информация за научните проекти, ръководителите, научните постижения и публикациите, свързани с проектите;
4. получатели на средства от субсидията от централния бюджет;
5. изпълнители на научни изследвания;
6. програми и проекти в областта на научните изследвания, финансирани от държавата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 19.
“Чл. 24. Физически и юридически лица, кандидатствали и получили финансиране по реда на този закон и на други нормативни актове, изпращат във фонд “Научни изследвания” данни за включване в регистъра за научната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 23 и чл. 24, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “Глава четвърта – Финансиране”.
Постъпило е предложение, което комисията подкрепя.
Комисията предлага Глава четвърта да стане Глава трета с наименование: “Насърчаване на научните изследвания”.
По чл. 25 са постъпили три предложения.
Първото предложение на народния представител Петко Ганчев бе оттеглено в залата.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 25, ал. 1, т. 1 след думата “бюджет” се добавя “не по-малко от 0,5% от брутния вътрешен продукт на страната”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 21, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 21. (1) Приходите на фонд “Научни изследвания” се набират от:
1. субсидия от държавния бюджет;
2. собствени приходи от дейността на фонда – от интелектуални права над научни продукти, защитени патенти;
3. дарения и помощи от национални и международни финансови институции и организации и средства по международни споразумения;
4. дарения от физически и юридически лица;
5. постъпления от лихви върху средства на фонда.
(2) Придобиването на права на интелектуална собственост върху продукти, чието създаване е резултат от научно изследване, финансирано със средства на фонда, се урежда с договор между страните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Ляков по чл. 25, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 20, против 48, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта и чл. 25 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 26 има две предложения. Първото предложение – на народния представител Петко Ганчев, бе оттеглено, а предложението на Панайот Ляков е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 22, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 22. Средствата на фонда се разходват за:
1. изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания;
2. целево финансиране на национални научни програми;
3. провеждане на фундаментални научни изследвания;
4. участие в международни програми и проекти, свързани с научни изследвания;
5. подготовка и реализация на демонстрационни проекти;
6. научни издания;
7. награди за научни постижения;
8. организиране и провеждане на форуми, свързани с научния обмен и интегрирането на научните процеси;
9. заплащане на част от лихвения процент при отпуснати банкови кредити по проекти на висши училища и научни организации, включени в Националната стратегия за научни изследвания, които разработват научни продукти и/или изграждане на научна инфраструктура;
10. професионално развитие на учени и изследователи;
11. издръжка на дейността на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по чл. 26? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 26 в редакцията на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По Глава пета – “Насърчаване на научните изследвания” има две предложения. Първото предложение е на народния представител Петко Ганчев, което бе оттеглено в залата, а второто предложение е на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага наименованието “Глава пета – “Насърчаване на научните изследвания” да отпадне.
По чл. 27 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 23, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 23. (1) Фонд “Научни изследвания” насърчава научните изследвания в рамките на програмата в приетия от Министерския съвет годишен доклад, като:
1. подпомага финансово научните организации и висшите училища на базата на проектно-програмно финансиране;
2. финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти в определените от фонда научни направления;
3. финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти на млади учени.
(2) Стратегически научни изследвания и проекти могат да бъдат финансирани съвместно от фонд "Научни изследвания” и други бюджетни институции.”
По чл. 28 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 24. Той гласи:
“Чл. 24. Насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на наименованието на Глава пета и членове 27 и 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По чл. 29 има три предложения. Две от тях са оттеглени – предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители и предложението на народния представител Петко Ганчев, което е оттеглено в залата.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков. По т. 1 то е прието по принцип, а по т. 2 комисията не подкрепя предложението, което гласи:
“В чл. 29, т. 2 думата “съотносимост” се заменя с думата “съпоставимост”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 25, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 25. Критериите, по които се оценяват кандидатстващите в конкурсите проекти, са:
1. актуалност и значимост на научната проблематика;
2. съотносимост с регионалните, националните и европейските приоритети в областта на научните изследвания;
3. качество на научните изследвания – предмет на проекта;
4. очаквани резултати, свързани с практическото прилагане или решаване на социални проблеми;
5. балансираност на разходите;
6. балансираност при определяне на възрастовия състав.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст.
Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков в т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 22, против 65, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 29 в редакция на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Следват членове от 30 до 34.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Направеното предложение от Асен Дурмишев и група народни представители по чл. 30 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 26.
“Чл. 30. Конкурсната процедура се открива въз основа на решение на изпълнителния съвет със заповед на управителя на фонда, която съдържа:
1. наименование на конкурса;
2. общия размер на финансовите средства, които ще бъдат предоставени за научни изследвания по конкурса;
3. срок за подаване на документите;
4. специални изисквания към кандидатите и техните проекти, когато има такива.”
Направеното предложение по чл. 31 от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е оттеглено.
Член 31 е подкрепен от комисията, който става чл. 27.
“Чл. 31. Поканата към кандидатите за участие в конкурсната процедура се публикува в централен ежедневник. Тя трябва да съдържа информация за обстоятелствата по чл. 26.”
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители по чл. 32 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 28, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 28. Научно-експертните комисии извършват оценка на представените проекти съобразно критериите по чл. 25 и ги класират при условия и по ред, определени с правилника на фонд “Научни изследвания”.”
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и групи народни представители по чл. 33 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 29.
“Чл. 33. (1) Класираните от научно-експертните комисии проекти се представят за одобряване от изпълнителния съвет. Изпълнителният съвет определя, в рамките на общия размер на финансовите средства по конкурса, кои от проектите ще получат финансиране и неговия размер.
(2) Въз основа на решението на изпълнителния съвет управителят на фонд “Научни изследвания” сключва договор, в който се определят условията за финансиране и изпълнение на проекта.”
Направеното предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители по чл. 34 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 30.
“Чл. 34. (1) Получените средства се отчитат при условия и по ред, посочени в договора.
(2) Средствата, изразходвани не по предназначение, се възстановяват на фонд “Научни изследвания” в пълен размер заедно със законната лихва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Няма желаещи.
Моля да гласуваме ан блок текстовете на членовете от 30 до 34 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “Чл. 35. Членовете на Националния съвет за научни изследвания, на Изпълнителния съвет на фонд “Научни изследвания” и на научно-експертните комисии не могат да кандидатстват по време на мандата си самостоятелно и като членове на научни колективи за финансиране от фонда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 31.
Направено е предложение от народния представител Панайот Ляков за създаване на нов чл. 36, което е подкрепено от комисията, който става чл. 32:
“Създава се нов чл. 36:
“Чл. 36. Средства от фонд “Научни изследвания” могат да се изразходват за придобиване на интелектуална собственост.”
Направено е предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители за създаване на нов чл. 36, който се подкрепя от комисията и става чл. 33.
“Чл. 36. Държавата може да подпомага и насърчава научните изследвания чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 35 и 36 в редакция на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Следват Допълнителни разпоредби. Има ли неприети предложения? Няма.
Моля да представите заедно двата текста.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Комисията подкрепя наименованието "Допълнителна разпоредба".
По § 1 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Научна организация” е юридическо лице, което извършва научни изследвания в съответствие с действащото законодателство.
2. “Демонстрационен проект” е проект, който дава възможност да се провери резултата от разработката на научен продукт или технология.
3. “Програмно финансиране” е финансиране на програми, които се осъществяват под формата на изследователски и инфраструктурни проекти.
4. “Научно-експертна комисия” е комисия, включваща хабилитирани лица от една или сродни специалности в една или различни научни области.
5. “Млад учен” е учен, който е придобил или е в процес на придобиване на образователна научна степен "доктор” и не е по-възрастен от 35 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 в редакция на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Комисията подкрепя наименованието "Заключителни разпоредби”.
По § 2 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. В срок до четири месеца от влизането в сила на закона по предложение на министъра на образованието и науката Министерският съвет приема Правилник за организацията и дейността на Националния съвет на научни изследвания.”
По § 3 има предложение от народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В срок до три месеца от влизането в сила на закона министърът на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите издава правилник на фонд “Научни изследвания”.
“§ 4. В срок до шест месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема Национална стратегия за научни изследвания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, за който правя предложение систематично да влезе като второ изречение на ал. 2 на чл. 7:
“В срок до два месеца след одобряване от Министерския съвет на годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища министърът на образованието и науката го публикува по подходящ начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Заключителни разпоредби” и параграфи от 2 до 5 в редакция на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Госпожо председател, искам да благодаря на Комисията по образованието и науката, тъй като се наложи да проведем няколко извънредни заседания за този закон, а и на всички присъстващи колеги в пленарната зала за участието им за приемането на този закон. Мисля, че този закон е много важен особено за Европейската комисия във връзка с глава седемнадесета “Научни изследвания”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дурмишев.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение да продължим днешното заседание с второто четене на Закона за енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 5, няма въздържали се.
Процедурното предложение е прието.

Продължаваме работата си с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – продължение.
Господин Близнаков, предстои да бъде докладван чл. 54, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря, уважаема госпожо председател.
“Чл. 54. (1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:
1. да подаде заявление за продължаване на срока или
2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.
(2) Когато след изтичането на срока на лицензията енергийният обект, чрез който е била осъществявана лицензионната дейност подлежи на окончателно извеждане от експлоатация поради технически причини, комисията удължава срока на лицензията до окончателното извеждане от експлоатация на енергийния обект.
(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията, ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на потребителите с електрическа или топлинна енергия или природен газ или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си или да учреди право на ползване върху имуществото чрез което осъществява лицензионната дейност, само в неговата цялост по реда на чл. 51, ал. 1 и 3.
(4) Когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделката на разпореждане, комисията назначава особен търговски управител, който:
1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от първия ден след изтичането на срока на лицензията, и
2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.
(5) Особеният търговски управител се избира по взаимно съгласие на лицензианта и комисията в срок до 30 дни преди изтичането на срока на лицензията. В случай че не се постигне съгласие, той се определя от комисията.
(6) Особеният търговски управител има право да извършва само действия и сделки, пряко свързани с лицензионната дейност, и няма право да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, както и да извършва действия, определени от комисията с акта за назначаване.
(7) Името и адресът на назначения особен търговски управител се вписват в Търговския регистър по искане на председателя на комисията и се обнародват в “Държавен вестник”.
(8) Управителните органи на лицензианта след вписване на особения търговски управител в Търговския регистър могат да извършват само действия, свързани с подготовка и сключване на сделка на разпореждане по ал. 3.
(9) В случаите на обжалване отказа на комисията, лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.
(10) Установяването на обстоятелствата по ал. 3 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.
(11) За особен търговски управител може да бъде назначавано лице, което отговаря на следните условия:
1. да има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия;
2. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
3. да не се намира с лицензианта в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев в чл. 54, ал. 5 се добавя изречението “Решението на комисията се обжалва пред Върховния административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
Има предложение на господин Панайот Ляков – в чл. 54, ал. 3 да отпадне изразът “на трето лице”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Панайот Ляков.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 54, ал. 11, т. 3 след думата “пораждат” следва изразът “конфликт на интереси”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56, като в ал. 3 числото 51 се заменя с 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказвания? Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, какво казва ал. 5 на чл. 54 – особеният търговски управител се избира по взаимно съгласие на лицензианта и комисията в срок до 30 дни преди изтичането на срока на лицензията. Това е съвършен текст. Обаче вижте по-нататък, изречение второ: “В случай че не се постигне съгласие, той се определя от комисията". И аз питам какъв е смисълът въобще от тази точка 2, като така или иначе това е игра на котка и мишка - ако лицензиантът е съгласен, се назначава управителят, ако не е съгласен, пак от комисията се назначава.
Така че според мен това е един лицемерен текст и аз затова съм си позволил да добавя още едно изречение – че решението на комисията се обжалва пред Върховния административен съд. Защото не може две страни да водят спор и едната в края на краищата да си каже думата. Това просто е недопустимо.
Госпожо председател, предлагам една още по-точна редакция: “Решението на комисията се обжалва съгласно чл. 12, ал. 7.” Ще ви цитирам ал. 7, където много добре е казано: “Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват пред Върховния административен съд”. Правя една корекция в собственото си предложение, просто за да не става повторение.
За да не вземам втори път думата, искам да съсредоточа вниманието ви върху чл. 53, ал. 5, която е свързана с чл. 54, ал. 4, т. 2. За какво става въпрос? В чл. 53, ал. 5 се казва: “В случаите на прекратяване на лицензията… комисията има право да задължи лицензианта да прехвърли на трето лице имуществото, чрез което осъществява тази лицензионна дейност… В случай че лицензиантът в срок от един месец след прекратяване на лицензията не прехвърли собствеността си или не учреди вещно право на ползване, се прилага съответно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 – 11.”
Какво става обаче в т. 2 на ал. 4? Според тази точка, когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделка на нейното разпореждане, комисията назначава особен търговски управител, който (т. 2) продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта. Това също е някакъв парадокс. Лицензиантът е отстранен, комисията се намесва, разпорежда се с имуществото и с лицензията. В края на краищата обаче лицензиантът заплаща.
Така че второто ми предложение, тъй като е за отпадане и не противоречи на правилника, аз моля и него да поставите на гласуване – да отпадне т. 2 на ал. 4 на настоящия член, който разглеждаме в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мазнев.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Мазнев по чл. 54, ал. 5 с корекцията, която направи в залата – решението на комисията се обжалва съгласно чл. 12, ал. 7. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 23, против 46, въздържали се 5.
Предложението не се приема.


Подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев, направено в пленарната зала, да отпадне т. 2 от ал. 4 на чл. 54.
Гласували 68 народни представители: за 30, против 35, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков по чл. 54, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 7, против 56, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народния представител Панайот Ляков по чл. 54, ал. 11, т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 21, против 40, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 54 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 6.
Член 54 е приет.
Моля да докладвате от чл. 55 до чл. 58, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 55 (1) В случаите, когато лицензиантът поиска прекратяване на лицензията преди изтичането на срока и ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на потребителите с електрическа или топлинна енергия, или природен газ или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, той е длъжен да продължи да осъществява лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 54, ал. 3.
(2) Когато в срока на предизвестието, с което лицензиантът е поискал прекратяване на лицензията, не бъде определен нов лицензиант по реда на ал. 1, се прилага съответно процедурата по чл. 54, ал. 4, 5, 6, 7, 9 и 11.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 57, като числото “54” става “56” в ал. 1 и ал. 2.
“Чл. 56. (1) При подаване на заявление с искане за прекратяване на лицензия, издадена чрез конкурс, комисията преценява искането с оглед нуждите на общия прогнозен енергиен баланс на страната и сигурното и надеждно снабдяване на потребителите с енергия и природен газ.
(2) Титулярът на лицензия, определен чрез конкурс, може да подаде искане за нейното прекратяване, ако е прехвърлил незавършения обект на строителство на трето лице, при условията на чл. 51, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 58, като в ал. 2 числото “51” става “53”.
“Чл. 57. (1) Комисията след писмено предупреждение с определен срок отнема лицензията:
1. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по глави шеста и седма;
2. когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената лицензия;
3. когато лицензиантът не изпълни в указания срок или нарушава предписания на контролните органи на комисията или наложени принудителни административни мерки от комисията;
4. когато лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията.
(2) Лицензията се отнема и когато на лицензианта е отнета с влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
(3) Комисията може да отнеме лицензия за разпределение на природен газ, издадена след конкурс, за цялата или за част от територията по нея, ако в определения с лицензията срок лицензиантът не изгради съответната газоразпределителна мрежа, посочена в предложението му по конкурса. В този случай за освободената територия се провежда нов конкурс по реда на този закон.
(4) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.
(5) Отнемането на лицензия не изключва търсенето на административно-наказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.
(6) С решението за отнемане на лицензията комисията назначава особен управител с правомощия съгласно чл. 54, ал. 4 до окончателното решение на Върховния административен съд, в случай на обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 59, като в ал. 6 числото “54” става “56”.

“Чл. 58. Условията и редът за издаване, изменение, допълнение, прекратяване и отнемане на лицензии, за издаване на разрешенията по тази глава, за одобряване на общите условия на договорите по този закон, за снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и за доброволно уреждане на споровете по чл. 20, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.”
Тук е имало едно предложение на Веселин Близнаков, което аз съм оттеглил в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 60, като числото “20” се заменя с “22”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по членове от 55 до 58 включително има ли?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа! Тече вече процедурата за приватизация на електроразпределителните дружества и аз искрено се надявам, че държавата очаква сериозни инвеститори и те трябва да дойдат наистина, иначе много жалко за българската енергетика.
В чл. 53, ал. 5, за който говорих преди малко, и чл. 54, ал. 4, т. 2 става явно каква гилотина се готви на тези инвеститори, ако не изпълняват някакви вменени задължения, които на пръв поглед още си личи, че това са някакви измишльотини, на които единствената цел е да извиват ръцете на тези инвеститори.
Същата тенденция продължава и в чл. 55, ал. 1, както е записана, че когато той поиска прекратяване на лицензията, всъщност е длъжен да продължи да осъществява тази дейност и то отново на негова сметка.
Същият е и смисълът на ал. 2, с което същият лицензиант, и ако не бъде определен нов лицензиант, ще се приложат точно текстовете, които споменах преди малко.
Аз смятам, че това е недопустимо, особено в настоящия момент, когато наистина, пак повтарям, чакаме сериозни инвеститори. За тях наистина трябва да се осигури някаква по-сериозна, спокойна среда, а не такива кошмарни текстове.
Ето защо предлагам чл. 55 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предлагате чл. 55 на вносителя да отпадне.
Други изказвания има ли?
Министър Ковачев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много объркана картина очерта народният представител Стефан Мазнев. Този законопроект е отдавна широко оповестен и сериозните инвеститори, за които говорите и които сериозно гледат на приватизацията на електроразпределителните дружества, не са изразили вашите ужасни предсказания. В този смисъл смятам, че тези текстове са в интерес на стабилността на електроенергийния отрасъл, в интерес на дългосрочните инвестиции, които потенциални инвеститори ще реализират при придобиването на тези дружества, и в интерес на обществото, тъй като обществото не може да си позволи да няма правна регламентация за случаи, в които оператори, които стигат до 4,5 млн. българи, не спазват регулациите на закона.
В този смисъл всичко, очертано от вас, е в известна степен противоречиво с вашите конкретни виждания за укрепването на регулаторния орган, изказани вчера, за необходимостта от ясна и последователна регулаторна рамка.
В този смисъл призовавам народните представители да подкрепят текстовете, които комисията вече е одобрила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ковачев.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението, направено от господин Мазнев в залата, чл. 55 да отпадне.
Гласували 113 народни представители: за 65, против 47, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ искам прегласуване на този член, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение чл. 55 да отпадне.
Моля да прегласуваме предложението на господин Мазнев чл. 55 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 53, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 55 до чл. 58 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 62, против 27, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 59. Отношенията, свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на енергийно предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ, за разпределение на електрическа енергия или природен газ, както и лицата, получили лицензия за дейност чрез обекти по утвърдения от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката, за обществена доставка или обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен газ, се уреждат със специален закон.”
Има предложение на народния представител Панайот Ляков чл. 59 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на господин Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте за изказване.

Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
В последното изречение на чл. 59 се казва: “Отношенията се уреждат със специален закон”. Искам да припомня, госпожо председател, че има такъв закон – това е Търговският закон. Това са отношения, свързани с неплатежоспособност, несъстоятелност и т.н. Затова просто моля да се направи редакционна поправка – “уреждат със специален закон” да се замени със “се уреждат с Търговския закон”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека да бъде със закон, защото обикновено не се позовава нормативния акт… “Специален закон” тежи повече и действително е в повече, но нека си остане изразът “закон”. Ясно е, че това е материя, обект на регламентиране от Търговския закон, но няма такава нормативна техника в конкретния закон, който урежда да се сочи в нормативния акт.
Вашето предложение е да подложа на гласуване “с Търговския закон”.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Мазнев думите в чл. 59 “със специален закон” да се заменят със “с Търговския закон”.
Гласували 74 народни представители: за 31, против 41, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Ляков член 59 да отпадне. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 35, против 54, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 59, който е подкрепен от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава пета – Вещни права. Раздел I – Право на строеж. Отчуждаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на главата и раздела.
“Чл. 60. (1) Когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти или на части от тях се извършва върху имот – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси учредяват в полза на енергийните предприятия възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.
(2) Когато е необходимо изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти или на части от тях да се извърши върху имот – частна собственост, енергийното предприятие трябва предварително възмездно да придобие право на собственост или право на строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 62.
По чл. 61 има предложения на народните представители Стефан Мазнев, Люцкан Далакчиев и Панайот Ляков, които са приети.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 61, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) При отказ или при невъзможност за изпълнение на действията по чл. 62, ал. 2, която се дължи на причини, непреодолими от енергийното предприятие, имотът се отчуждава в полза на държавата.
(2) Отчуждаването по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за държавна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Близнаков прочете чл. 63 в окончателната редакция, наистина, тук има приети предложения, но какво става с ал. 7? Никой не е предложил тя да отпадне, доколкото виждам. Смятам, че тази алинея отговаря и на целите на енергийното предприятие, и на целите на собствениците, които евентуално ще бъдат отчуждавани. Енергийното предприятие може да използва имота само за целите на отчуждаването. Никой не е предлагал този текст да отпадне, би следвало да си остане в чл. 63 в окончателната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Как ще реагирате на това предложение, господин Близнаков?
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Съгласен съм с предложението на господин Мазнев да се добави ал. 3 в подобрената редакция, която да има следния текст:
“(3) Енергийното предприятие може да използва имота само за целите на отчуждаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има ли други мнения по този въпрос?
Алинея 7 ще стане ал. 3 в съответния текст. В такъв случай с така направените поправки при отсъствие на желание на други да участват в тази дискусия предлагам Раздел I – “Право на строеж. Отчуждаване”, да бъде гласуван заедно с поправката, предложена от господин Мазнев, която, очевидно, не получава възражението на вносителя, също и заглавието на Глава пета.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 10, въздържал се 1.
Раздел I и заглавието на главата се приемат.


ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Раздел ІІ – Сервитути”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на раздела.
По чл. 62 има предложение на господин Ляков: в чл. 62, ал. 1 в началото на второто изречение думата “сервитутите” се заменя с “нововъзникналите сервитути”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Ляков.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 62, който става чл. 64:
“Чл. 64. (1) При разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие;
2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;
3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
(3) При упражняване на сервитутите:
1. енергийното предприятие придобива право:
а) на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи в полза на енергийното предприятие;
б) негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи;
2. при ползването на служещите поземлени имоти не се допускат:
а) извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9;
б) прокарване на поводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания;
3. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;
4. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;
5. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;
6. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута.
(4) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.
(5) Титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение.
(6) Определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 от Закона за устройство на територията.
(7) Упражняването на сервитутното право се извършва от енергийното предприятие съобразно техническите изисквания на наредбата по ал. 9.
(8) В случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на енергийното предприятие е учредено право на строеж, сервитутът върху имота се уговаря в акта за учредяване право на строеж.
(9) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове енергийни обекти и се определят по ред и начин, предвидени в наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Заповядайте, господин Мазнев. Разбирам, че Вие искате да се изкажете по него.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Близнаков, този път даже се колебаех дали да направя тази редакционна забележка.
Вижте сега, в ал. 3, където се казва: “При упражняване на сервитутите”, как звучат точките. Само при т. 2 се получава една тавтология:
"(3) При упражняване на сервитутите:
….
2. при ползването на служещите поземлени имоти…”
Няма връзка. Затова предлагам в т. 2 на ал. 3 изразът “при ползването на” да се замени с “в” и тогава вече текстът се изглажда. Просто правим закони, нека да изглеждат по-добре.
Алинея 3 казва така: “При упражняване на сервитутите:
….
2. в служещите поземлени имоти не се допускат…”, и следва другият текст.
По този начин се получава един завършен и граматично издържан текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Добре.
Очевидно обаче това не беше защитата на предложението на господин Ляков. Господин Ляков го няма.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Близнаков, имаше предложение за редакционна поправка. (Неразбираема реплика на Веселин Близнаков.) Добре, благодаря.
Господин Близнаков предлага да гласуваме целия чл. 62, който става чл. 64, в подобрената му редакция, заедно с редакционната поправка, която беше направена от народния представител Стефан Мазнев.
В такъв случай, моля, гласувайте чл. 62, който става чл. 64.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Член 62, който става чл. 64, се приема.
Моля, господин Близнаков, преминете към чл. 63 и чл. 64 заедно, които съответно променят номерацията си.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 63. (1) Размерът на обезщетението по чл. 62, ал. 5 се определя при прилагане на следните критерии:
1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2. видовете ограничения на ползването;
3. срок на ограничението;
4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
(2) Независимо от обезщетението по ал. 1 енергийното предприятие дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 65, като в ал. 1 числото “62” се заменя с “64”.
“Чл. 64. Видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на служещи поземлени имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
По текста няма предложения.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 63 и 64, които стават съответно чл. 65 и 66. Текстовете им са подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Членове 63 и 64, ставащи чл. 65 и 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 65. (1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.
    (2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
    (3) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.
    (4) Собствениците на имотите по ал. 1 – 3 имат право на обезщетение за нанесени щети.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев – от чл. 65 алинея 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на господин Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направил съм предложение чл. 65, ал. 1 да отпадне по следните съображения.
Аз ни най-малко не бих желал да се създават проблеми на енергийните предприятия, които осъществяват контрола по този закон, и техните представители да бъдат затруднявани да извършват своята дейност. Но забележете какво е написано: “Представителите на енергийните предприятия… могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти…”. Тук няма въобще времето, през което те могат да влизат и да преминават през тези имоти. Как е възможно това, при положение че в Конституцията е записано, че частната собственост е неприкосновена? Аз по принцип съм съгласен със съображенията на госпожа Анастасова, ние говорихме с нея по този въпрос, но тук е записано “да извършват дейности в тях”. “Да извършват дейности” е едно много разтегливо понятие, което не е конкретизирано във времето. Много се притеснявам, че това е закон. В правилника това може да се уточни допълнително в някои текстове, тъй като ще има близо 30 наредби, които ще бъдат изготвени след приемането на този закон. Но как да се извършват дейности в тях, при положение че една такава дейност може да е свързана с месеци време за нейното осъществяване? Примерно, дейност по някакъв монтаж, демонтаж, която да притеснява собствениците на тези или на други имоти, “чужди имоти”, както е записано в ал. 1.
По ал. 3, господин председател, за да не вземам втори път думата, също имам предложение. Там е записано, че “Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване” – и забележете – “и други съоръжения”. Това също е едно много разтегливо понятие – “други съоръжения”, защото може ли в част от сграда, както е записано, например един жилищен блок, някой да поиска да сложи трафопост? Понятието “други съоръжения” е също много неточно и много разтегливо, с него може да се спекулира.
Така че по принцип, господин председател, имам две предложения.
Първото ми предложение е ал. 1 на чл. 65 да отпадне.
Второто ми предложение е в ал. 3 да отпадне изразът “и други съоръжения”.
Повтарям се, но пак ще кажа, че тъй като ще бъдат издадени наредби, там вече ще могат да бъдат записани конкретни текстове, но тук е недопустимо такива неточни понятия, разтегливи във времето, да се записват в такъв много важен закон. Благодаря.
Пак казвам, това противоречи и на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Мазнев, Вие казвате – да отпадне “и други съоръжения”. Но подчиненото изречение “свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ” е свързано точно с “и други съоръжения”? До “измерване” ли да сложим точката според Вашето предложение?
Стефан Мазнев (ПСОДС): Не, да си остане: “средства за измерване, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ”.
Какво значи “други съоръжения”? Един трафопост също е свързан с доставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Тоест, Вие казвате средствата за измерване да се отнасят и за доставката.
Стефан Мазнев: Да, да отпадне само “и други съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ясно, разбрах Вашето предложение.
Имате думата.
Има думата господин Васил Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. По принцип аз споделям и подкрепям тревогата на господин Мазнев, особено що се отнася до отпадането на ал. 1. Вярно е, че в ал. 4 се казва, че: "Собствениците на имотите по ал. 1 – 3 имат право на обезщетение за нанесени щети.”. Това като че ли на пръв поглед решава проблема и с ал. 1. Но в същото време никой не е казал по какъв ред ще се определят тези обезщетения. Дали електроенергийното предприятие само ще определи някакво обезщетение и на какъв принцип ще бъде? Така че ако това не се разпише в закона или ако не е разписано по-нататък, ако е така, се извинявам, господин Близнаков, предлагам да подкрепим предложението на колегата Мазнев. Недопустимо е да се премине през моята лична, частна собственост, да се извършат някакви действия там и да не е регламентирано по какъв начин собственикът ще бъде обезщетен за това, че са нанесени някакви щети. Такъв общ текст: “имат право на обезщетение” е много разтеглив и ще породи много спорове в съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Маринчев.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да се съглася с направените предложения, защото текстовете са съвсем ясни. Не бих си позволил да чета така, както чете господин Мазнев, като че ли до запетайката има точка, защото след запетайката изречението продължава така: “и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях”. Тоест изречението е абсолютно ясно – за какви дейности, не за всякакви дейности става въпрос.
Второ, по отношение на времевата рамка, за която Вие казахте. Не искам да напомням на всички народни представители, че току-що в останалата без ток Италия това се случи точно през нощта. Ако считате, че възстановяването на една такава системна авария трябва да става от 8,00 ч. сутринта, то моля да го запишем! Мисля, че е ясна непрекъсваемостта на производството електроснабдяване и такова ограничение, при това с много ясен обект на въздействие, не може и не трябва да бъде налагано върху едни инфраструктури, които осигуряват непрекъснато електроснабдяване, каквато е и една от основните цели на закона и на енергоснабдяването като цяло.
По отношение на другите бележки, които бяха направени, считам, че текстовете са достатъчно конкретно и коректно записани, за да може да има каквато и да е злоупотреба, още по-малко пък каквото и да е противоречие с конституционните права на българските граждани.
Затова ви моля да отхвърлите предложенията на народния представител Стефан Мазнев и да приемете този текст такъв, какъвто е внесен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин министър. (Народният представител Стефан Мазнев иска думата.)
Господин Мазнев, няма как да Ви дам думата. Вече сте взимали думата по този въпрос. Така гласи правилникът. Не можете да репликирате министъра.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Искам да репликирам колегата Маринчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Съжалявам, но и това не мога да направя, защото вече е имало друго изказване. Моля да ми простите, моя е грешката, тъй като не съм видял, че искате думата.
При това положение, моля, гласувайте първо предложението на народния представител Стефан Мазнев в ал. 3 на чл. 65 “и други съоръжения” да отпадне като фраза.
Гласували 89 народни представители: за 29, против 60, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Мазнев чл. 65, ал. 1 да отпадне.
Гласували 90 народни представители: за 18, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Моля да гласувате текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 67.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 9, въздържали се няма.
За обяснение на отрицателен вот, заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не подкрепих текста в този му вид, защото най-малкото това, което каза преди малко министър Ковачев, въобще не отговаря на истината.
Първо, аз не съм казвал, че трябва да има някакво работно време, примерно след 8,00 ч. да влизат в тези имоти. Той даде пример с Италия, че това не било възможно. Моята идея беше действително тези собственици да бъдат известявани предварително по някакъв начин, че ще влезе някой в техния имот за определено време, те да могат по някакъв начин да си подредят нещата, да вземат мерки и като изтече това време енергийното предприятие, техните представители напускат имота и след това дейността си продължава. Но това безконтролно влизане в чужди имоти, още веднъж казвам, че наистина противоречи на Конституцията и най-вероятно ще го атакуваме пред Конституционния съд. Абсолютно недопустимо е по всяко време, без предизвестие, някой да ти влиза в къщата и да казва: “Ето, на мен законът ми разрешава, тук ще си сложа трафопост, в тези общи части на сграда етажна собственост, примерно, тук ще сложа някакви съоръжения” и хората само ще мърморят, както мърморят и досега с топлоснабдяването и т.н. Това са абсолютно недопустими норми за един текст. Залата го прие, аз гласувах “против”, съвестта ми е чиста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Мазнев.
Заповядайте да докладвате чл. 66, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 66. (1) Когато собственикът, ползвателят или наемателят на имота извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, енергийното предприятие има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока, даден му от енергийното предприятие.
(2) В случаите по ал. 1 енергийното предприятие не дължи обезщетение за причинените вреди.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 66, който става чл. 68, и е подкрепен като текст на вносителя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 66, който става чл. 68 се приема.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава шеста – “Задължения към обществото”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
“Чл. 67. Енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 69.
“Чл. 68. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за обслужване на обществото.
(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат, когато са свързани с:
1. непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ, и
2. опазването на околната среда – съгласувано с министъра на околната среда и водите.
(3) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед, която съдържа:
1. лицето, на което се налага;
2. съдържанието на задължението;
3. срока и условията, при които трябва да бъде изпълнено задължението;
4. други условия.
(4) Извършените от енергийните предприятия допълнителни разходи по ал. 3 се признават като разходи по чл. 33.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 70, като в ал. 4 числото “33” се заменя с “35”.
“Чл. 69. Енергийните предприятия за пренос на електрическа и топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ, които осигуряват за общо предлагане услуги и които имат господстващо положение на пазара по смисъла Закона за защита на конкуренцията, се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по така докладваните членове на Глава шест. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на Глава шеста със заглавието, което се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Глава шеста е приета.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава седма – “Ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 70, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) Ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ се въвежда в случаите, когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и превоз на електрическа или топлинна енергия и природен газ и за разпределение на електрическа енергия и природен газ;
3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;
4. разпоредителни мерки на държавни органи за състояние на готовност или при военни действия;
5. терористични действия.
(2) Компетентен орган за вземане на решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната е министърът на енергетиката и енергийните ресурси или оправомощен от него заместник-министър.
(3) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия и природен газ на територията на общината след съгласуване с министъра на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с наредбата по чл. 74, ал. 1.
(4) Въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия по ал. 1-3 се обявява от министъра на енергетиката и енергийните ресурси чрез средствата за масово осведомяване”.

“Чл. 71. (1) Операторите на електроенергийната система, на топлопреносната мрежа, на газопреносната мрежа или операторът на съответната разпределителна мрежа могат да разпоредят временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и потребителите:
1. при възникване или за предотвратяване на аварии;
2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;
3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система, топлоснабдителната или газотранспортната система;
4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на потребителите;
5. при опасност от наднормени замърсявания на околната среда – по предложение на компетентните органи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;
6. при ограничаване доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.
(2) Операторите по ал. 1 са длъжни предварително да уведомят производителите и потребителите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.
(3) Продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1 не може да нахвърля 48 часа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 73, като в ал. 1, т. 5 числото “10” се заменя с “11”.
“Чл. 72. (1) Редът за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Уважаеми колеги, някой има ли желание да дебатира по Глава седма? Не виждам желаещи.
Тъй като няма предложения и комисията подкрепя изцяло текста, моля да гласувате цялата Глава седма, включително и заглавието.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Глава седма е приета.
Господин Близнаков, моля да докладвате цялата Глава осма.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Глава осма – “Контрол в енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 73, който става чл. 75:
“Чл. 75. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда предварителен, текущ и последващ контрол за:
1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения – собственост на потребители;
2. прилагането на реда и техническите условия за топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия;
3. изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия;
4. готовността на енергийните обекти за работа при кризи и военно положение;
5. изпълнението на задълженията по този закон за предоставяне на информация на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Комисията провежда контрол за:
1. спазването на условията по издадените лицензии;
2. прилагането на цените по чл. 30, ал. 1;
3. изпълнението на задължението на всеки производител на електрическа енергия за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в съответствие с определените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси задължителни квоти съгласно чл. 161, ал. 2 и чл. 163, ал. 2.”
“Чл. 74. (1) Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии.
(2) Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол.
(3) Комисията извършва превантивен контрол в процедурите по издаване на лицензии по този закон.
(4) Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително:
1. изпълнението на изискванията за сигурност на доставките на електрическа и топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
2. изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите;
3. прилагането на утвърдените от комисията цени;
4. изпълнението или готовността за изпълнение на допълнителни задължения за преустановяване на лицензионната дейност след изтичането на срока на лицензията или при прекратяването й, както и за извеждане на енергийни обекти от експлоатация;
5. изпълнението на задълженията за застраховане на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, или за изпълнението на задълженията за финансово обезпечаване;
6. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация на комисията;
7. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация на съответния системен оператор;
8. проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и потребители към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ;
9. други условия, посочени в лицензията.
(5) Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението на дадените препоръки и предписания на лицензиантите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 76.
“Чл. 75. (1) В изпълнение на контролните си правомощия министърът на енергетиката и енергийните ресурси:
1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица;
2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;
3. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.
(2) В изпълнение на контролните си правомощия комисията:
1. извършва проверки чрез упълномощените от нея лица;
2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;
3. спира дейноствието, изменя или отнема издадената лицензия;
4. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.

(3) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси, съответно комисията, има право да изисква от проверяваните лица информация за дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола и, ако се налага, да изисква съдействие от специализираните органи за контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 77.
“Чл. 76. (1) Лицата, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията съобразно компетентността им по този закон.
(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък “контролните органи”, имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за проверки;
2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително да извършват или да възлагат извършването на експертизи, измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с осигуряване изпълнението на условията на лицензията;
3. да извършват насрещни проверки и да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки;
4. да правят предложения за даване на задължителни предписания;
5. да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания.
(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на контролните органи, като:
1. предоставя място за извършване на проверката или се явява в сградата на министерството, съответно на комисията;
2. определя свой служител за контакти и оказване съдействие на проверяващите длъжностни лица;
3. предоставя достъп до служебни помещения;
4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;
5. дава писмени обяснения при поискване от контролния орган.
(4) Предписанията на контролните органи, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 78.
“Чл. 77. (1) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна, които са им станали известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.
(2) Контролните органи извършват своята дейност самостоятелно или при необходимост съвместно с други специализирани контролни органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 79.
“Чл. 78. (1) За резултатите от проверките контролните органи съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.
(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа.
(3) Въз основа на резултатите от проверката с протокола контролните органи могат да дават задължителни предписания на проверяваните лица и/или да съставят актове за установяване на административни нарушения.
(4) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок контролните органи за тяхното изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 80.
“Чл. 79. Държавните и общинските органи и техните администрации, както и задължените по закона лица са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при осъществяването на техните правомощия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по Глава осма, уважаеми госпожи и господа.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Взимам думата може би от съображения за прецизност. Колеги, искам да обърна вашето внимание на чл. 73, ал. 1, т. 1, където е казано, че министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда предварителен, текущ и последващ контрол за енергийни уредби и съоръжения – собственост на потребители.
Аз си мисля, че може би текстът тук е малко пресилен, тъй като в “собственост на потребители” влизат и всички битови потребители, някои от които имат съвсем малка консумация, да кажем.
Може би от съображения за прецизност тук трябва да се упомене тези потребители всъщност имат ли някаква минимална консумация за година и т.н. Защото смятам, че нито е редно, нито пък е възможно министърът на енергетиката и енергийните ресурси да контролира уреди на битовите потребители вкъщи. Това съвсем не е негова работа, има си други служби, които се занимават с този технически контрол, а също има Бюро на потребителите и т.н.
Така че смятам, че или трябва да се сложи някаква минимална консумация, примерно един гигават час годишно, за да може наистина той да осъществява своите функции - иначе това е един мъртъв текст, той няма да може да осъществява тази своя функция, особено що се отнася за битовите потребители - или в противен случай просто да отпадне “собственост на потребители”, последната част на т. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Други мнения по този въпрос или изобщо по Глава осма?
Заповядайте.
АНГЕЛ МИНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Това правомощие на министъра е свързано със следене на техническата безопасност на съоръженията и е свързано със запазване живота и здравето на потребителите. Така че няма никакво значение дали потреблението е единица или 100 единици. Тук е свързано с техническа безопасност за единица живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: При тези пояснения аз ще подложа на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев за чл. 73, ал. 1, т. 1 така, както е формулирано в протокола.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Прекъснете гласуването. Предложението е оттеглено.
Обаче аз наистина се боя, че ако се работи така, на коляно, винаги има рискове, без да се обмислят нещата, един закон да има своите празноти, недостатъци или грешки. Затова моля председателят на комисията, който докладва закона, и народните представители, които правят предложения, да бъдат така добри да си изчистят тези неща предварително, ако е толкова наложителна промяната, за да не се налага след това да предприемаме гласуване, оттегляне и т.н., и т.н. Това е моята молба към народното представителство.
Имате думата за изказвания по Глава осма.
Не виждам желаещи.

Подлагам на гласуване глава осма заедно със заглавието, както е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Близнаков, моля Ви да продължите с допълнителния доклад на комисията по отложените членове на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към доклада за второ четене, № 353-12-13 от 23.09.2003 г.
относно отложени в пленарната зала текстове към законопроекта за енергетика, № 302-01-27, внесен от Министерския съвет на 21.05.2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2003 г. Комисията по енергетика прие отложени в пленарната зала текстове със следната редакция:
1. В чл. 18 да се създадат нови т. 5, 6 и 7 със следното съдържание:
“5. организира съставянето на бюджета и го внася за разглеждане и приемане от комисията;
6. отговаря за изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията;
7. внася годишния отчет и периодичните финансови отчети за приемане от комисията.”
2. В чл. 19, т. 20 се прави следната редакционна бележка:
“20. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет и финансов отчет на комисията и отчета по чл. 20, т. 4.”
3. В чл. 25, ал. 4 и 5 да получат следната нова редакция:
(4) Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер 25 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията за съответната година.
(5) Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или не достигат за покриване на необходимите разходи по бюджета на комисията за следващата календарна година, председателят на комисията прави предложение за преразглеждане на размера на таксите.”
4. Във връзка с гласуваната редакционна поправка на чл. 34, ал. 3 по вносител, който става чл. 36, ал. 3, се налагат редакционни промени в следните членове на законопроекта:
- чл. 32, ал. 6, който става чл. 34, ал. 6, думата “наредбата” да се замени с думата “наредбите”;
- чл. 33, ал. 5, който става чл. 35, ал. 5, думата “наредбата” да се замени с думата “наредбите”;
- чл. 35, ал. 2, който става чл. 37, ал. 2, думата “наредбата” да се замени с думата “наредбите”;
- чл. 114, ал. 1, т. 1, който става чл. 116, ал. 1, т. 1, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 115, ал. 1, т. 3, който става чл. 117, ал. 1, т. 3, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 136, ал. 2, който става чл. 138, ал. 2, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 151, ал. 1, който става чл. 153, ал. 1, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 157, ал. 2, който става чл. 159, ал. 2, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 160, ал. 2, т. 1, който става чл. 162, ал. 2, т. 1, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- чл. 194, ал. 2, който става чл. 196, ал. 2, думата “наредбата” да се замени с думите “съответната наредба”;
- в § 19 на Преходните и заключителните разпоредби думата “наредбата” да се замени с думите “съответните наредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да обърна внимание, че в чл. 25, ал. 4 – “средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер 25 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията за съответната година”. Забележете, не е написано “в размер до”, а “в размер 25 на сто”, което автоматично означава, че както гласувахме в предишните текстове, председателят ще получава 93 на сто от три средни заплати и умножено по 1,25, т.е. 1,16 от заплатата на народен представител. Това е един стил, който се повтаря и в другите регулаторни органи.
Аз много се радвам, че най-после заплатите на народните представители остават значително назад в държавната администрация, което е добре, но в никакъв случай не мога да бъда съгласен с ал. 5 на чл. 25, новата алинея. Тук е записано: “Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или не достигат за покриване на необходимите разходи по бюджета на комисията за следващата календарна година, председателят на комисията прави предложение за преразглеждане на размера на таксите”.
Аз на няколко пъти обърнах внимание, че този закон води до една финансова разточителност – и инвестициите влязоха в разходите, които трябва да се компенсират, и тези икономически обосновани разходи, за които говорихме по-рано, едва ли не коли, секретарки, обучение и т.н., ще бъдат едни от исковете за предявяване на тези разходи, които да бъдат компенсирани. И сега виждаме един текст, в който комисията може по всяко време да предлага за следващата година изменение на таксите. Това е един текст, който подпомага финансовата разточителност.
Аз правя официално предложение новата ал. 5 на чл. 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има ли други мнения по този въпрос или по други въпроси?
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Мен ме смущава малко следния текст: “Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или не достигат за покриване на необходимите разходи по бюджета на комисията за следващата календарна година, председателят на комисията прави предложение за преразглеждане на размера на таксите”. Струва ми се, че няма друга комисия, в която да сменяме таксите в зависимост от това колко е изразходвала самата комисия и колко не е изразходвала. Това може да ни вкара в доста нерегламентирани или необосновани разходи. Освен това задължителна промяна на таксите ежегодно по случаи, когато се лицензират крупни обекти, където таксите в някои случаи са много големи – не ми се струва съвсем разумно да приемаме такъв текст, с който всяка година можем да ги променяме по прищявка. Трябва да ограничим по някакъв начин тази възможност или пък да има някакъв размер, както беше предишния път – 30, 40 %.
Освен това ние залагаме една пряка зависимост на плащанията на хората вътре от таксите, които те събират. Дали ще е за стимулиране на образованието им и на квалификацията, дали ще е за пряко стимулиране на техните заплати, увеличаваме си заплатите, увеличаваме си парите за квалификация и на другата година си увеличаваме таксите, защото примерно не са стигнали с 5 лв. парите за разходи, които сме предвидили. Създаваме според мен един доста порочен механизъм, който може да доведе до не съвсем адекватни резултати. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря. Тоест, Вие на практика подкрепяте предложението на народния представител Стефан Мазнев по ал. 5 на чл. 25.
Има ли други мнения по въпроса?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви обърна внимание, че става въпрос не за повишаване, а за регулиране, защото става въпрос и за понижаване на таксите. Това, първо.
Второ, такава практика има в регулаторните органи.
И още нещо. Тук се записва само възможност за предложения. Но в никакъв случай не става въпрос за безконтролност на такива предложения. Защото тези предложения има кой да ги прегледа, да види дали те са разумни, дали са обосновани и да ги приеме или да ги отхвърли. Мисля, че тази възможност в никакъв случай не може да бъде тълкувана по начина, по който беше изтълкувана. Това е част от една от основните функции, за които ние вчера разговаряхме надълго и нашироко – функцията на финансова стабилност на комисията.
Нека да кажа и още нещо. Не става въпрос или в много по-малка степен става въпрос за персонално заплащане. Такива регулаторни комисии в зависимост от хода на лицензионната им дейност, могат да имат нужда от значими разходи за независими експертизи, които те трябва да провеждат преди вземането на отношение по издаването и условията на определена лицензия. Този параметър е параметърът, с който ние включително искаме да подкрепим Държавната комисия по енергийно регулиране в критерия в нейната независимост, а именно финансова стабилност и предвидимост.
Този прочит, който беше направен, бих казал, е твърде повърхностен. Същностно е това предложение и аз моля народните представители да подкрепят предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Заповядайте, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да подкрепя казаното от министър Милко Ковачев, голяма част от казаното от господин Румен Овчаров и да не се съглася с предложението на господин Мазнев за отпадането на ал. 5, тъй като ние също като комисия гледахме закона, въпреки че нямахме официални становища, но аз съм изпратил нашите редакционни предложения до господин Близнаков, който, както виждам, ги е подложил на гласуване в комисията.
Първо, по ал. 5. Прав е господин Овчаров, че ако текстът остане така, се разбира, че и два, и триста лева да има недостиг, председателят на комисията е задължен да прави предложения за увеличение на таксите. И може би правилният текст е: “председателят на комисията може да направи предложение за преразглеждане на размера на таксите". А вече е ясно кой определя таксите по закон.
От друга гледна точка, защо не е подходящо приемането на предложението на уважавания от мен господин Мазнев? Не е подходящо, тъй като вие не сте приели междувременно едно предложение на господин Чачев, а сте го отхвърлили и казвате следното: "по чл. 24 дейността на комисията и нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 25, ал. 1". А чл. 25, ал. 1 казва: "от таксите, за които става въпрос, и от дарения". Тоест, гонейки един автоматизъм на бюджета, една независимост…
Румен Овчаров (КБ, от място):   И санкциите.
Иван Искров: Добре, и санкциите. Санкции, глоби, неустойки и т.н., не зная как сте го записали, нормално е. Всъщност може да се окаже, че вие ще лишите комисията от приходи. Да не давам в момента конкретни примери, но има случаи, когато гонейки независимостта на надзорния, на регулаторния орган, все пак сме оставили възможност при недостиг държавният бюджет по линия на субсидиите от централния републикански бюджет да може да допълни необходимите разходи. Предполагам, че това е имал предвид и господин Чачев, когато е предложил този текст.
Вие сте записали, че комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Значи таксите, които те събират, санкциите и др., се прибират в републиканския бюджет. И след това се дават по линия на гласуваното вече в парламента като целева субсидия в съответния член за Министерството на енергетиката, за Държавната комисия по енергийно регулиране, и стигате до съдебна власт и т.н. като разходи.
Така че, ако вие подкрепите отпадането на ал. 5, всъщност или трябва да приемете предложението на господин Чачев да се каже, че не може да се увеличават таксите, но пък ще се разчита от субсидия на републиканския бюджет. В противен случай отпадането на ал. 5 означава да оставите комисията без средства.
Моето предложение, колеги, ако мога да сумирам предложението и на господин Мазнев по ал. 4 и на господин Овчаров по ал. 5, е следното. Алинея 4 да бъде така: “Средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер до 25 на сто". Дали ще бъде 5 на сто или 25 на сто – това е автономен орган, първостепенен разпоредител, над него има и министър, колкото да е независим и те биха могли да преценят.
А в ал. 5, следвайки логиката на господин Овчаров, да бъде: "Комисията може да направи предложение за преразглеждане размера на таксите". Такова подобно предложение наскоро имаше и по линия на съдебната власт. Те предложиха едни доста завишени размери, за да могат да имат по-големи приходи. Министерският съвет, отчитайки съответно и другите обществени потребности, редуцира в значителна степен тези такси. Но така или иначе, това е работещ текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Овчаров.
Само че времето напредна и аз нямам никакъв избор, освен да спра часовника.
Спирам часовника до приемането на този допълнителен доклад.
Румен Овчаров (КБ): Искам да кажа няколко думи по повод на това, което каза министърът. Ние наистина трябва да бъдем сериозни, когато определяме таксата за лицензирането на един обект. В този текст трябва да бъдат включени всички елементи, всички дейности, които комисията трябва да направи, за да лицензира този обект, включително експертизите, включително проверките на място, включително всичко туй, което трябва да бъде направено. Тоест, тази такса не може да зависи от това дали стигат парите на комисията или не й стигат. Тя е постоянната съставляваща от таксите, които комисията ще получава. И ние не би следвало всяка година да променяме точно тези такси, които са свързани с лицензирани, които са свързани с експертиза.
От друга страна е ясно, че част от разходите, които не достигат, могат и трябва да бъдат променяни за сметка на някои други такси. Казвам това, само за да стане ясно за какво говорим.
Аз приемам предложението, което направи господин Искров и си мисля, че то може по този начин да реши въпроса – да не възлагаме едва ли не като задължение на председателя на комисията ежегодно да внася промени в таксите. Защото само в таксите? Защо не в санкциите? Санкциите са също елемент на приходите в тази комисия. Защо те няма да се променят? Даренията няма как да ги променяме, лихвите – също.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Овчаров за репликата.
За втора реплика – господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Искров, аз напълно съм съгласен с логиката на Вашите разсъждения. По отношение на ал. 4 това беше мое предложение, но то не се прие в комисията.
Искам да ви обърна внимание, че една лицензия наистина се издава за 35 години. Този сериозен инвеститор, който влиза в България и получава лицензия, когато е сериозен, би следвало да получи лицензия за 35 години, той не може винаги да е поставен под риск всяка година някой да му променя таксите. Всъщност той попада в една среда, която за него не е комфортна. Точно в този смисъл аз направих това предложение.
И тук става въпрос за такси. Аз съм съгласен да има промяна, примерно в санкции за неизпълнение, където даже смятам, че е дисциплиниращо, когато се повишават санкциите в един закон. Той щом е добросъвестен, щом влага толкова пари и желае да развива такава сериозна дейност, той ще дисциплинира самия себе си и няма да се стига до такива наказания. Но ако наистина не е така, ние можем да увеличим санкциите, но не и таксите. Таксата е нещо, което, знаете по какъв начин се гласува. Вече напълно независимо от неговата дейност, човекът си подписал договор, издадена му е лицензия, 35 години примерно вкарва милиарди – предстои, дай Боже, да се строи на АЕЦ “Белене”. Милиарди ще отиват. И сега той попада в един риск да му се променят такси всяка година и т.н. Не е комфортно.
Затова предлагам да отпадне. Аз не виждам какво лошо ще стане, ако отпадне ал. 5. Санкциите могат да се запазят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря Ви.
Аз ще се възползвам, тъй като казвам още веднъж, че ако отпадне ал. 5 е много опасно за самата комисия. Господин Овчаров всъщност използва правото на реплика, така че няма да му отговарям, за да може да говори с министър Милко Ковачев.
Колеги, обръщам ви още един път внимание: така или иначе, ако някой си мисли, че всички такси, които събира – санкции, глоби, не знам си какво още, ще може да си ги харчи само той, горчиво се лъже. Всичко това ще мине през държавния бюджет. Но след това, когато се прави бюджета на комисията като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, ако вие ги ограничите само до чл. 25, ал. 1 – “такси и дарения” – я има дарения, я няма. Просто се чудя!? И при положение, че по-нагоре сте приели предложението на господин Чачев, не виждам как ще се финансира комисията, тъй като, господин Мазнев, таксата не е нищо друго, освен цената на услугата. Именно цената на услугата формира таксата. Не пречи това да бъде записано тук и да е ясно.
Във всички случаи, уважаеми колеги, аз пледирам да подкрепим предложението на Комисията по енергетиката с поправката в ал. 4 да е “до 25 на сто”, а в ал. 5 да бъде “комисията може да направи предложение за преразглеждане на размера на таксите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Очевидно се оформиха две предложения.
Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за да не се чувствате неуютно, искам само да кажа, че, ако един лицензиант е платил своята такса за лицензията 35 години напред, този член не засяга неговата платена лицензия. Тук става въпрос единствено и само за административни услуги, които са по условията на лицензията. В този смисъл инвеститорът не е застрашен, господин Мазнев.
Лично аз приемам направените предложения от комисията, с корекциите, които предложи господин Иван Искров. Считам ги за абсолютно разумни и гарантиращи баланса на интересите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря много на господин министъра.
Възможностите за дебат по тези теми се изчерпаха.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не са още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Тоткова, Вие влязохте малко по-късно, но след края на заседанието ще Ви обясня защо съм постъпил така.
Подлагам на гласуване, на първо място, предложението на народния представител Стефан Мазнев – в чл. 25 ал. 5 да отпадне.
Гласували 114 народни представители: за 40, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът, който се разисква е изключително важен, защото независимо от обяснението на министъра на енергетиката и енергийните ресурси според текста, който е предложен на Народното събрание, таксите се определят в зависимост от това дали комисията има достатъчно средства или не. Това е проблемът.
Аз съм съгласна, че тези такси не могат да стоят едни и същи во веки веков, защото има процеси, които текат в обществото, например инфлацията, и тези такси трябва да се съобразяват с процесите, които текат във финансовата сфера. Но затова, че комисията има недостиг на пари за своята издръжка, не мога да приема, че това може да бъде аргумент да се променят таксите. Защото, когато е смятана таксата и когато се е определяла издръжката, тогава са правени разчети. И ние сега приемаме, че комисията ще си харчи пари. И тъй като за следващата година няма да има нужните средства, тези средства няма да са й достатъчни, ние дори й даваме право, по закон дори я задължаваме да си променя таксите.
Аз възразявам срещу този принцип. Тук не става въпрос за нещо, което може да мине между другото. Затова Ви казах, господин председателю, че възможностите за дискусия не са изчерпани, защото сигурно има и други колеги, които могат да изразят становище по този въпрос, а не да минем към гласуване.
Затова предлагам процедура на прегласуване, защото не можем да поставяме издръжката на една комисия да определя таксите в Република България. Това означава, че ние ще вдигаме данъците, защото в държавата няма пари. (Неразбираема реплика от НДСВ.)
Как да не е така? Моля Ви, прочетете текста! Аз съм чела много внимателно този текст. Той ни беше раздаден сутринта, господине, и аз съм го прочела много внимателно. В това число и за 25-те процента допълнително възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова за прегласуване.
За протокола, искам да отбележа, че дискусията по този въпрос вероятно може да продължи и четири часа, защото това е много спорен въпрос и очевидно винаги ще предизвиква размисли. Само че от гледна точка на правилника се изчерпаха възможностите за дискусия. Аз съм сигурен, че интелектуалните възможности на народните представители никога не могат да се изчерпят по този въпрос и просто процедурата и правилникът не ми позволяват да допусна повече дискусии.
Има предложение за прегласуване.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев в чл. 25 да отпадне ал. 5 – това е от допълнителния доклад, прочетен от председателя на Комисията по енергетика.
Гласували 134 народни представители: за 48, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Иван Искров за редакционна поправка в чл. 25, ал. 4 на първия ред след думата “размер” да се запише “до” и изречението да стане: “средствата по ал. 3, т. 4 се определят в размер до 25 на сто” и т.н.
Другото предложение за редакция от господин Искров е в ал. 5 последния ред, след думите “председателят на комисията” да се добави “може да” прави предложение за преразглеждане размера на таксите.
Моля, гласувайте тези предложения на господин Искров по чл. 25, ал. 4 и 5.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 7.
Тези поправки се приемат.
Подлагам на гласуване всички онези членове от Допълнителния доклад, които бяха изчетени, от т. 1 до т. 4 включително.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 6.
Допълнителният доклад от т. 1 до т. 4 включително се приема.
Съобщения за заседания на комисии и за утрешния парламентарен контрол:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията отлага насроченото си за днес заседание.
Комисията по културата ще заседава във вторник, 7 октомври 2003 г., от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава днес, от 14,30 в зала 130.
1. Министър Филиз Хюсменова ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков.
2. Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на три питания от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков и Кина Андреева.
3. Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Асен Агов и Стойчо Кацаров и на две питания от народните представители Теодора Константинова и Михаил Миков.
Отлагане със срок от седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски – на питане от народния представител Асен Агов;
- заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев – на два актуални въпроса от народните представители Благой Димитров и Стойчо Кацаров и на две питания от народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов;
- министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова – на питане от народните представители Евдокия Манева и Лъчезар Тошев;
- министърът на труда и социалната политика Христина Христова – на две питания от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова, и от Росица Тоткова;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров;
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и на две питания от народния представител Александър Маринов.
Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
- министърът на младежта и спорта Васил Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Поради служебен ангажимент с международно участие, в заседанието на парламентарен контрол не може да участва министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Соломон Паси.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов


Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим