Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-10-08

Председателствали: председателят Огнян Герджиков  и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес, 8 октомври, предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – продължение.
2. Първо четене на законопроекта за здравето.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
5. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – София") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
6. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
7. Промени в състава на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
8. Второ четене на законопроекта за енергетиката.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
11. Избор на съдии в Конституционния съд на Република България.
12. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за дневен ред за седмицата.
Гласували 149 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 7.
Този дневен ред се приема.
Има още няколко предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
Първото от тях е на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов. Те предлагат да бъде включена точка в дневния ред: "Проект за закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя".
Уважаеми народни представители, този проект беше защитаван многократно.
Госпожо Тоткова, ако много настоявате, разбира се, аз ще Ви дам думата. Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз настоявам и не само аз, а моята парламентарна група настоява тази точка да бъде включена в дневния ред, защото напоследък се получават много тревожни сигнали, в това число и за повишаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии", което за нас е индикатор за тревожното състояние на осигурителната система.
Принципът, който ние предлагаме в законопроекта за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност, е осигурителен принцип и ние трябва да направим всичко възможно този законопроект да бъде приет и то още в този месец, докато влезе Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване в Народното събрание.
Затова смятам, че аргументите, че се готви такъв закон, не са достатъчно сериозни, защото ако такъв закон се готви, но той влезе в началото на следващата година, това означава, че ние ще сме загубили още една година - още една година, в която ще се трупат задължения към работниците и служителите, които няма да могат да бъдат изплатени, тъй като законът не може да има действие с обратна сила.
Затова се обръщам към всички колеги: моля ви, подкрепете този законопроект, който наистина е в интерес на уреждането на взаимоотношенията между работодателите и работещите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов за включване на точка в дневния ред – "Закон за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 81, против 35, въздържали се 51.
Това предложение не се приема.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам да прегласуваме закона по начин, който може да ви прозвучи твърде нетрадиционно. Вчера бях на среща в едно кюстендилско село и там ме попитаха: "Кажете ми, господин Нихризов, каква е ползата от депутатите. Каква полза имаме ние от тях?"
Уважаеми колеги, аз им обещах, че, понеже днес имам рожден ден и навършвам точно 50 години (ръкопляскания), залата ще покаже, че има някаква полза от депутатите, като оцени, че проблемите на хората все пак са от значение и за нас.
Затова, казах ви нетрадиционно, аз ви моля да направите следното: да покажете едно отношение, че този проблем, който поставяме с госпожа Тоткова пред вас, е действително значим и важен и да гласувате за включването в дневния ред. Аз, от своя страна, ви обещавам, че няма да настоявам това да бъде точка първа от дневния ред и ще ви благодаря за доброто отношение към тези, които ме попитаха каква полза има от депутатите в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Позволете ми сърдечно да Ви поздравя по случай Вашата годишнина, да Ви пожелая да сте жив и здрав и да изкарате целия мандат! (Оживление. Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на госпожа Тоткова и господин Нихризов за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 86, против 33, въздържали се 57.
При това положение предложението не се приема - не достигат само 4 гласа.



Подлагам на гласуване предложението на господин Любен Корнезов по чл. 40, ал. 3 от Правилника – като точка в дневния ред да се включи законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
Господин Корнезов, вероятно ще искате да представите Вашето предложение.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Всъщност законопроектът се състои само от един параграф, така че няма да отнеме време на Народното събрание. Колеги, става въпрос за парадоксален текст в Закона за висшето образование, който гласи, че можеш да следваш магистратура само ако имаш общ успех минимум 4,50 при бакалавърската степен. Следователно от гледна точка на сегашния текст никога не можеш да си повишиш образователната степен на магистратура, ако имаш успех под 4,50.
Вижте парадокса: можеш да учиш докторантура, без да имаш необходимия успех. Това не се изисква от закона. Друг е въпросът дали ще издържиш изпитите. Можеш да бъдеш професор, можеш да станеш и академик, но никой не изисква общ успех от дипломата ти.
Уважаеми колеги, понеже сега се приемат магистратурите, е необходимо максимално бързо, ако парламентът реши, да приемем това изменение. Разбира се, трябва да има конкурс и този, който спечели, да влезе. Примерно ако има отпуснати 20 бройки за магистратура по финанси, явяват се 100 бакалаври, първите 20 от тези 100 независимо от техния успех на база на балообразуването, както и при студентите, когато кандидатстват за висшето си образование, ще кандидатстват и ще могат евентуално да запишат по-високата образователна степен. Мисля, че това е напълно разумно и разбираемо.
Затова приканвам Народното събрание да включи като точка от дневния ред в тазседмичната програма това изменение на Закона за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов – да бъде включен в дневния ред законопроектът за изменение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 159 народни представители: за 60, против 23, въздържали се 76.
Това предложение не се приема.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, ще поискам прегласуване. Трябва да заявя, че аз нямам никакъв личен интерес, нито моята юридическа гилдия, тъй като всички юристи са магистрати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате ли магистратура, господин Корнезов? (Приятно оживление в залата.)
Любен Корнезов: Лекарите също не са бакалаври. Те са само магистри.
Направил съм това предложение на базата на десетки сигнали и жалби, които получавам в комисията. Чух от колегите, които казваха “Въздържете се, въздържете се”. Колеги, прочетете текста. Защо трябва да се въздържаме за нещо, което е очевадно и парадоксално за нашето висше образование? Защо? Моля, прегласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване предложението на господин Корнезов за включване като точка в дневния ред на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 74, против 33, въздържали се 56.
За малко не минава това предложение. Изчерпаха се процедурните възможности.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения:
Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за София. Вносители – Александър Праматарски, Анастасия Димитрова-Мозер и Борислав Китов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносители – Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Никола Богданов Николов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по бюджет и финанси.
И един законопроект, чието е заглавие е три пъти по-голямо от съдържанието – Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Секретаря на Въоръжените сили на Доминиканската република, Департамента на националната отбрана на Филипините, Секретаря по отбраната на Република Хондурас, Министерството на отбраната на Република Унгария, Министерството на отбраната на Република Казахстан, Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на отбраната на Монголия, Министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Република Никарагуа, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Ел Салвадор, Министерството отбраната на Република Словакия, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на отбраната на Кралство Тайланд, Министерството на отбраната на Украйна и Министъра на националната отбрана на Република Полша относно командни договорености и свързани с това въпроси за Многонационалната дивизия (Централен юг) в рамките на Стабилизиращите сили в Ирак. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение на Закона за акцизите. Вносители – Иван Искров и Валери Димитров. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми народни представители, едно съобщение: на 3 октомври 2003 г. е раздаден обобщен проект за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народните представители могат да внасят предложения за второ четене по този проект.

Уважаеми народни представители, позволете ми да предложа на вашето внимание първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Искам да припомня, че на второ четене са приети параграфи по вносителя до 49 включително. Предстои докладване на § 50 по вносителя – страница 27 от доклада, част първа.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, господин председател!
“§ 50. В чл. 94, ал. 1 думите “един месец” и “6 месеца” се заменят съответно с “2 месеца” и “1 година”.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 50 има ли съображения? Няма.
Моля, гласувайте § 50, както е подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 51 има предложение на народния представител Васил Маринчев:
“В § 51, в ал. 1 на чл. 95 след думата “образование” се поставя точка и останалият текст до края се заличава.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
“В § 51, чл. 95, ал. 5 думата “трима” се заменя с “петима” и накрая се добавя следното ново изречение: “Един от редовните членове на съвета е представител на синдикалните организации на държавните служители от съответната организация, ако има такава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51 и той е следният:
“§ 51. В чл. 95 ал. 1 се изменя така:
“(1) Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 51 има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате думата.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 95 е регламентирано създаването на дисциплинарен съвет, който има точно определени функции. Те са свързани с разглеждането на дисциплинарни дела във връзка с нарушения, които са извършени от държавните служители.
Моето предложение е вместо “от три до седем” членовете на дисциплинарния съвет да бъдат пет души. Вместо трима души да бъдат пет човека, защото смятам, че по-големият състав на дисциплинарния съвет винаги ще дава една по-голяма гаранция за обективност и безпристрастност при определянето на поведението на един или друг държавен служител и при определянето на формата, както ние така изменихме, на неговата виновност, на нарушението, което той е извършил. Смятам, че един такъв камерен състав от трима души може да доведе до изкривяване на оценката на виновността на държавния служител при извършване на определени негови дейности. Затова смятам, че минималният брой трябва да бъде не трима, а пет члена.
Освен това мисля, че е нормално да се съгласим и с добавката, която предлагам на вашето внимание, а именно: един от редовните членове на съвета да е представител на синдикалните организации на държавните служители в съответната администрация, ако има такава организация. Смятам, че по този начин ще се гарантира прозрачност на работата на съвета, което е изключително важно. Всички трябва да бъдат убедени, че този дисциплинарен съвет, който има една нелека задача, даже бих казала, една неприятна задача да оценява виновността на държавните служители, може да се ползва с авторитет сред своите колеги. Гаранция за това според мен е създаването на условия за прозрачност в неговата работа, което безспорно от своя страна води и до това, че може да се гарантира една обективност в работата на дисциплинарния съвет.
Отново искам да кажа, че работата на дисциплинарния съвет е много трудна. Немного хора биха се съгласили дори доброволно да участват в един такъв дисциплинарен съвет. Смятам, че наше задължение е да създадем законовите предпоставки за това да има гаранция и за членовете на дисциплинарния съвет, и за всички останали служители да бъде защитено тяхното име и да не се създава излишно напрежение в администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Васил Маринчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 85 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 89 народни представители: за 21, против 62, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 11, въздържали се 5.
Текстът на § 51 се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 52 има предложение на Росица Тоткова за заличаването му, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, а именно:
“§ 52. В чл. 99, ал. 2 думите “и се вписва в неговото служебно досие и в служебната му книжка” се заменят с “и се прилага към служебното досие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, имате думата.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Много бих искала да чуя аргументите защо в чл. 99, в ал. 2 се правят промени. Ако разгледаме заличаването на дисциплинарните наказания, ще се получи следният парадокс:
Първо, в чл. 98, в който няма промени, в ал. 1 е записано, че дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичане на една година от налагането им. Тоест, смята се, че ако човек се е трудил една година правомерно, изпълнявал си е служебните задължения, една година е достатъчна, за да му се заличи наказанието. Заличаването на това наказание се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие и служебната книжка. Тоест, след като е изтекъл този срок, заличаването се отразява в досието и служебната книжка на лицето и по този начин се регистрира този факт – факт, който означава, че държавният служител си е изпълнявал служебните задължения.
При предсрочното заличаване в чл. 99 е записано, че те могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на срока, тоест, преди една година. Ако този служител е показал толкова добро поведение и дълбоко се е покаял за своите грешки, може да му бъде заличено наказанието примерно на първия месец, на втория месец, на единадесетия месец и т.н. А предсрочното заличаване, според промените, които се предлагат, се прилага към служебното досие. Тоест, документът, с който се извършва този акт, се прилага към служебното досие.

Аз не мога да си отговоря на въпроса защо когато е изтекъл пълният срок и по силата на закона едно наказание се заличава, това се отразява както в служебното досие, така и в служебната книжка, а при предсрочното заличаване на наказанието защо, след като този човек е заслужил по-рано от една година, от законоустановения срок, да бъде заличено наказанието му, то не се отразява в служебната му книжка, а само се прилага документът. Защото наказанието се записва в служебната книжка. Би следвало там да бъде отразен и актът, че то е заличено по силата на изтичане на срока или по силата на добро поведение и решение, разбира се, писмено мотивирано в заповед на органа по назначаването или на органа, който има тези права.
Смятам, че това е една нарушена логика, която аз наистина не разбирам. И бих искала някой да обясни защо, когато заличаването на наказанието е за по-добро поведение, това няма да бъде отразено в служебната книжка на лицето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Василев, заповядайте за изказване по § 52.
Атанас Василев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е провокирано от предявеното искане от госпожа Тоткова да се обясни защо е това различие в подхода при заличаването екс леге и предсрочното заличаване. Ами работата е много простичка: заличаването екс леге не се извършва автоматично и няма акт, който да го афишира, заради това се налага то да бъде вписано в служебната книжка, докато предсрочното заличаване има основанието си в един нарочен акт, както е посочено в чл. 99, ал. 2, че то се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител. И когато се приложи към досието му, тя е вече основанието. Докато в първия случай – по чл. 98, се налага вписване именно за да афишира пред околните, защото там друг акт няма, там е самият закон. Това е основанието за различие и мисля, че то е лесно обяснимо, за да отваряме някаква пространна дискусия по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Василев, това безспорно е така. Всичко, което Вие казвате, е вярно. Аз не възразявам срещу него. Мисля, че точно това изразих и в моето изказване. Обаче тук няма отговор на един друг въпрос – служебната книжка не е част от служебното досие, това е като трудовата книжка на един човек, който трябва да си я съхранява, който с тази служебна книжка ще отиде да кандидатства за работа на друго място и т.н. Когато е изтекъл срокът, по силата на закона заличаването на наказанието се отразява в служебната книжка. Когато обаче това става поради добро поведение или изпълнение на задълженията с мотивирана писмена заповед, това остава в досието, обаче в книжката няма следа. Тоест, това качество, което човек е показал, за да му бъде заличено по-рано наказанието, защото той се е представил добре, не е отразено в неговата служебна книжка.
Аз съм съгласна, че този документ трябва да го има в досието, но това трябва да бъде отразено и в служебната книжка. И мисля, че по този начин ние можем да дадем гаранция на човека за това, че когато той е получил наказание, то е било справедливо и когато е заличено наказанието предсрочно, това също е станало на основата на показаните от него качества. Това нещо трябва да го види и следващият работодател, при който той отива със служебната си книжка. А в тази служебна книжка няма индикация, че този човек се е справял със служебните си задължения и затова е заслужил по-рано да му бъде заличено наказанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Росица Тоткова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 29, против 61, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, заповядайте за процедура.
Росица Тоткова (ПСОДС): Господин председателю, аз не знам защо някои колеги са толкова нетърпеливи. Ако са толкова нетърпеливи, че не искат да се занимават със Закона за държавния служител, има и друг начин да си запълват времето.
Но аз поставих един въпрос и това не е въпрос, който ще ви обърка, за да се налага да отлагате закона. Тук става въпрос за един принцип. И не получих отговор. Аз предположих, че може да не съм огледала докрай аргументите, но няма отговор на въпроса защо на един човек, който се е държал добре и който е заслужил предсрочното заличаване на наказанието, това да не му бъде отразено в служебната книжка както на този, на когото наказанието се заличава по силата на закона, просто защото е изтекла една година. И много ви моля, не си мислете, че ще ви обърка. Ето, аз ви казвам, че с нищо няма да ви обърка.
Гласувайте в името на това да има логика в закона. Защото този, който се държи по-добре, трябва да има бонус. Ние му даваме бонуса с възможност за предсрочно заличаване, а в края на краищата това не се отразява в неговата служебна книжка. Това е пълен абсурд. И затова вместо ние да поощряваме човека за това, че се е държал по-добре и като отиде при следващия работодател, това да бъде отразено и той да може да си направи извод за него, че този човек, след като е получил забележката, се е поправил, ние му отнемаме тази възможност. Много ви моля, не си мислете, че това е нещо, което е фундаментално, това е в името на справедливостта и на стремежа на хората да покажат, че могат да работят по-добре.
Затова, господин председателю, искам да прегласуваме моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, уважавам искането на народния представител Росица Тоткова и отново подлагам на гласуване нейното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 44, против 68, въздържали се 7.
Има подобрение на резултата, но недостатъчно.
Сега подлагам на гласуване § 52 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 9, въздържали се 5.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 53 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 53. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “или от непосредствения ръководител” се заличават.
2. В ал. 1, т. 3, изречение второ, след думата “отстраняването” се добавя “може да се извърши от непосредствения ръководител и”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Параграф 53 изглежда безспорен. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване § 53 – на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 3.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 54 има предложение на Росица Тоткова – в § 54, т. 1, буква “б”, т. 6 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Елиана Масева – чл. 103, ал. 2 да отпадне.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той е:
“§ 54. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
“2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;”
б) създават се т. 6 и 7:
“6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;
7. поради завръщане на замествания държавен служител;”
в) досегашната т. 6 става т. 8.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 54 има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето предложение е свързано с отпадането на ал. 2 от чл. 103 от законопроекта за изменение и допълнение.
Смисълът на моето предложение е следният. С отмяната на ал. 2 всъщност се отнема възможността при прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, когато то бъде признато от съда за незаконосъобразно, при фактическа невъзможност на държавния служител и т.н. да изпълнява задълженията си – това са все основанията по чл. 103, ал. 1, държавният служител да има възможност да запази ранга си, ако на това основание бъде прекратено служебното му правоотношение. Макар че идеята и философията за ранга беше значително променена и бих казала даже елиминирана, все пак рангът, тъй като съществува в закона като понятие и вече има почетен характер, съвсем правилно е при тези основания за освобождаване рангът да бъде запазван. Това все пак е едно признание за един държавен служител, освободен на това основание, че той е извървял един път в кариерата, че е положил своето старание в администрацията и че все пак, наистина, това е едно качество, което може да бъде зачетено от всеки бъдещ работодател, който изисква даже и референции. Така е и в Европа, така е и в Америка, когато се прави подбор на работници и на служители.
Освен това вие знаете, че в дискусията за поправки в Конституцията беше отчетено и това обстоятелство, че когато магистратът, поради основания, които са извън него – при фактическа невъзможност – бъде отстранен или подаде оставка във връзка с промените, които направихме в Конституцията, му се дава възможност след това да възстанови своето положение на магистрат и института на несменяемост да го защити.
В този смисъл аз искам да отпадне отмяната на тази алинея, която казва, че при едно не виновно, при едно обективно положение държавният служител не получава бонус за ранга си, а той се заличава завинаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте за реплика, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Масева, бих Ви приканил да оттеглите предложението си за отпадането на ал. 2 на чл. 103 поради простата причина, че общата уредба на това запазване на ранга се съдържа в § 60 с изменението на чл. 107, където се създава нова ал. 2 с по-широк обхват. Тя обхваща не само общите основания, но обхваща и запазването на ранга в случаите, когато държавният служител е бил уволнен едностранно с предизвестие и дори някои случаи на едностранно уволнение без предизвестие. Вижте § 60, т. 2, с която се създава нова ал. 2 към чл. 108 и това ще Ви реши въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Масева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика да вземете отношение по репликата на народния представител Атанас Василев? Дали господин Василев Ви убеди?
Заповядайте.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Василев, става дума за две различни неща. Двата текста не си противоречат, защото едната глава е озаглавена “Прекратяване на служебното правоотношение и общи основания”, докато чл. 107 визира само едностранното прекратяване. Според мен, не е излишно в тези общи положения и в раздела “Основания за прекратяване” – чл. 103, като основополагащ текст, да бъде оставен записът на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 103 се разглеждат основанията за прекратяване на служебно правоотношение. Те трябва да бъдат в реципрочна връзка с основанията за назначаване, а назначаването на държавна служба, както вече беше прието от Народното събрание, може да става единствено и само след конкурс. Разбира се, допуска се, че може да бъде извършено назначаване за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца. Мисля, че точно така беше приет текстът.
Аз сега се питам защо изведнъж в основанията за прекратяване се създава нова т. 6, в която е записано, че основания за прекратяване на служебно правоотношение е “поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител”? На какво основание държавният служител? Къде е то? Защото аз поне, преглеждайки целия този закон и с приетите текстове, и със старите текстове, не можах да открия такова основание за назначаване на държавния служител по срочно правоотношение. Той може да бъде назначен въз основа на конкурс, може да бъде в изпитателен срок една година. През този изпитателен срок може да му бъде прекратявано служебното правоотношение едностранно, без предизвестие от страна на работодателя. Може да бъде назначен по заместване, когато отсъства държавен служител, при точно определен ред и затова има необходимост да има “поради завръщане на замествания държавен служител”. Но няма такова основание държавният служител да бъде назначаван на срочен трудов договор. Следователно не може да има и такова основание за прекратяване на срочно служебно правоотношение.
Обръщам се към колегите, които се занимават с този закон, да отговорят на този въпрос къде се предвижда работа и назначаване на срочно служебно правоотношение. В противен случай си мисля, че има нещо, което тук не е доизказано. Защото ние подкрепихме конкурсната процедура, при това задължителна. А щом като се предвижда прекратяване на срочно служебно правоотношение значи се предвижда, че такова би трябвало да го има някъде и като форма на назначаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте за изказване, господин Василев.

Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно във връзка и с това изменение в чл. 103, което визира § 54, има някакво недоразумение. Тъкмо с това допълнение на т. 6 и 7 се създава симетрията между основанията за назначаване и общите основание за прекратяване на служебното правоотношение. Защото ако се върнем към § 4, който стана § 3, ал. 2 се измени така:
“Ал. 2. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.”
Това по никакъв начин не противоречи на възприетата задължителна конкурсна процедура. Това е въпрос на процедура. Няма пречка в особен закон да се предвиди, че в условията на конкурса може да бъде включен и срок. Тоест правното отношение, макар и въз основа на конкурсната процедура, да има определена продължителност във времето. И тогава симетрията точно тук се получава, защото се създава т. 7. Ако на основание чл. 9, ал. 2 – в особен закон е предвидено срочно правоотношение – като му изтече срокът, на основание чл. 103, т. 6 той ще се прекрати.
Така че аз смятам, че тук няма несиметричност и текстът трябва да бъде приет така, както е предложен от вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
За реплика думата има госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Василев! Стабилността на държавната администрация е един много широк въпрос, но част от този въпрос е именно и създаването на условия за назначаване за неопределен срок при това след дълъг изпитателен срок в рамките на една година. Това според мен е фундаментален принцип за разлика от всички останали привилегии, които ги имаше, които ги има и които вероятно ще ги има за в бъдеще.
Но аз не мога да открия в този § 4, който и аз ще прочета, за да стане ясно на колегите:
“§ 4. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.”
В този закон, който е специален закон – за държавния служител, е посочено, че той може да бъде назначаван по заместване. Кой друг закон ще урежда служебните правоотношения държавен служител – орган по назначаване? Аз не знам какъв друг закон има. Всяко министерство ли ще приема закон за това как да си урежда взаимоотношенията в своето министерство с държавния служител? Това е законът, който урежда. Вие в този закон не сте предвидили срочно правоотношение. Предвижда се срочно правоотношение единствено и само при заместване. Това е. Няма друго срочно правоотношение.
Затова аз възразявам, че трябва да има освобождаване на основата на изтичане на уговорения срок.
Аз много внимателно следих, прегледах всички норми, които преди това са приети във връзка с уреждане на служебното правоотношение. Няма такава норма, в т.ч. и в § 4 също няма такава норма.
Моля да ми кажете кои са тези специални закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Тоткова.
Имате право на дуплика, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, господин председателю! Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Конкретни текстове на законите аз не мога да ви кажа, но има доста специални закони, които уреждат статуса на държавния служител. Вземете Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили, където е възможно да се предвиди. И ако сега, питам ви, все пак е предвиден в един закон срок, в който може да се назначи един държавен служител и не е предвидено в съответния специален закон, че ще се прекрати с изтичането на срока, какво ще се случи с това правно отношение? Ще се трансформира в правно отношение за неопределено време ли? Ще търсим аналогия с чл. 69 от Кодекса на труда ли? Или можем да отидем към общия закон, който запълва точно тази непълнота, която би могла да се получи.
Така че аз отново ви приканвам да се подкрепи текстът на вносителя, както е, защото той е по-прецизен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова в § 54, т. 1, буква “б”, т. 6 да се заличи, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 27, против 49, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Елиана Масева в § 54, чл. 103, ал. 2 да отпадне.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 62, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя на § 54.
Гласува 71 народни представители: за 60, против няма, въздържали се 11.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ще ми позволите, господин председател, да прочета заедно параграфи 55 и 56, тъй като няма предложения.
“§ 55. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “в случая по чл. 103, ал. 1, т. 2” се заменят с “когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова брутни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 56. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 3 и 4 се отменят;
б) точка 5 се изменя така:
“При придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.”
2. Алинея 3 и 4 се изменят така:
“(3) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи шест месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от десет години – две месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(4) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 55 и 56.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 55 и 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 57 има предложение на Росица Тоткова:
В § 57, т. 2 ал. 3 да се заличи.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 57. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се създават точки 5, 6 и 7:
“5. е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;
6. заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за установяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;
7. държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.”
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил най-ниска обща оценка при атестиране.
(3) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Чухте предложенията за § 57.
Има едно предложение на народния представител Росица Тоткова, което не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! В чл. 107 се урежда въпросът с прекратяването на правоотношенията без предизвестие. Един от тези случаи е прекратяването, когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В този случай в ал. 3 се предвижда държавният служител, който е заемал това работно място, да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца.
Първо, имаме един незаконно уволнен служител, на който трябва да се изплати обезщетение за сметка на бюджета; след това имаме един назначен, на който също трябва да се изплати обезщетение поради недобрите правни консултации на органа по назначаването или умишлено допуснати нарушения на закона само и само да се освободи мястото на един служител. Един такъв ръководител, от една страна, нанася вреда на бюджета, като трябва да плаща обезщетение на незаконно уволнения, след това трябва да плаща обезщетение и на този, който е заемал тази длъжност заради това, че е останал без работа. Бих била склонна да възприема тази логика, защото в Кодекса на труда въпросът е уреден по този начин, тъй като пък лицето, което е заемало тази длъжност, няма никаква вина – откъде да знае как ще се произнесе съдът и трябва да има някаква гаранция. Но категорично не мога да се съглася с това, че с акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Дори не е дадена някаква горна граница. Този по-дълъг срок може да бъде една година, пет години, цял живот! Разбира се, че е така! С акт на Министерския съвет може да бъде предвидено обезщетение за по-дълъг срок.
На всичко отгоре, ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок. Извинете, колеги, обаче мисля, че си представяте, че имаме една голяма каца с пари и от нея единствено и само за държавните служители трябва да се раздават пари. Може ли да изпадате в такива крайности? Мисля, че просто трябва да се засрамите! Разбира се, че е така!
Събираме данъците от хората, пълним бюджета и от него раздаваме безброй привилегии. И сега, чиновниците, които са писали тези текстове, си измислят – дайте сега заплатата да бъде равна като на онази, безкрайно дълъг срок…


Добре, аз приемам такава философия, че човекът няма вина за това, че някой може да бъде върнат от съда. Той не знае какво би могло да се случи. Два месеца обезщетение – толкова е и в Кодекса на труда. Ама сега да даваме право на Министерския съвет той да определя този срок, когато не пише, че не може да бъде, примерно, по-дълъг от 3 месеца или по-дълъг от 4 месеца, а пише някакъв безкраен срок, това просто са някакви права, които няма да доведат до нищо добро.
Дори и в Кодекса на труда, дори и не в този случай, а когато има по-тежки случаи на криза в предприятието и се налага освобождаването, тогава има колективно договаряне. Тоест, ако има такъв по-голям срок, той се определя с колективния трудов договор. Точно така е! А не може да бъде определен от работодателя едностранно. Нали така, господин Василев? (Неразбираема реплика.) А, не, сигурно четем различни закони. Мисля, че трябва да виждаме нещата такива, каквито са, а не да си измисляме аргументи.
И аз не мога просто да приема такава логика, защото не са държавните служители единствените хора в България, които работят в името на държавата. А не знам дали и винаги работят в името на държавата.
Нека да се грижим за всички български граждани. Не са държавните служители по-български граждани от другите, та да им даваме такива права. На другите ще увеличаваме данъците, ще се правят какви ли не еквилибристики, за да се събират данъци, за да можем после да ги разпределяме ей така, като че ли това са някакви пари неизстрадани от другите хора, и да им даваме тук безкрайни срокове, безкрайни размери.
Аз не подкрепям такъв текст и се обръщам към всички колеги: мислете за хората в България! Не ги делете на чиновници и на други!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики?
Господин Четин Казак, имате думата за реплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Погледнете чл. 106, ал. 2 от действащия закон, приет през 1999 г., когато управляващо мнозинство беше ОДС и Вие, доколкото знам, бяхте част от това управляващо мнозинство.
Росица Тоткова (ПСОДС): Не се съмнявайте.
Четин Казак: Така. Какво гласи този текст? Ако откриете поне една дума или буква разлика от текста, който е предложен за ал. 3 на чл. 107, аз ще Ви почерпя в барчето на Народното събрание.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Какво ще я почерпите?
Четин Казак: С кафе. С каквото иска. (Весело оживление.)
Така че става въпрос наистина за обезщетение тогава, когато един държавен служител е освободен без виновност, т.е. поради липса на всякаква вина от негова страна. В случая става въпрос за закриване на администрация или съкращаване на длъжността. Тук просто е добавено в случаите, когато без никаква негова вина просто той трябва да освободи длъжността за възстановяване на незаконно освободен държавен служител.
И за тези именно случаи се предвижда наистина той по някакъв начин да бъде обезщетен – за това, че е принуден изведнъж, без предизвестие, без никаква възможност да вземе някакви мерки, да освободи длъжността и да се окаже безработен.
Затова е предвидена тази мярка. Това не е някаква привилегия, това е все пак, мисля, разумна мярка за защита на един човек, който се е оказал на улицата без негова вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Казак.
Желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Няма никаква разлика, дължите ми кафето.
Но има друга разлика. Защото това е при закриване на администрацията и съкращаване на длъжността. Това са действия които са резултат, без да има виновно поведение на работодателя. По някакви причини трябва да намаляваме разходите, ще закрием или ще съкратим щата. Трябва да се закрие някоя администрация, защото тя се е явила излишна. Но когато имаме възстановяване на едно лице, това означава, че работодателят има виновно поведение. Нали така? Защото той не е направил всичко по закон, за да му бъде отменена заповедта от съда. И тогава той нанася вреда на администрацията, на бюджета за това, че трябва да изплаща обезщетение.
Освен това аз много Ви благодаря, че ми обърнахте внимание. И в този член смятам, че така поставен въпросът – с акт на Министерския съвет, е неправилно. Но ако, примерно, ние бяхме записали в чл. 106 тогава, когато нямаше държавен служител, а с този закон се създаваше държавният служител, това да става чрез организации на държавните служители, щяхте сега да ни обвинявате, че това просто не може да бъде реализирано, защото тези организации ги няма. Да, но сега вече има организации. Значи ние можем да преминем към общата форма на договаряне. Нали държавните служители са в служебни правоотношения? Имат право на сдружаване. Нали е така? Или и това ще им отнемем? Имат право на сдружаване. Щом като имат право на сдружаване, ние трябва да им дадем възможност колективно да защитават някакви права. Една част от тези права са именно обезщетенията.
Така че мисля, че наистина и в чл. 106 трябва да има такъв текст, но ние сега сме на чл. 107, който е различен. И неслучайно не е записан там, а е записан тук. Това са два различни режима. Ако ние така просто даваме една възможност на органа по назначаване да прави нарушения и да плаща от бюджета, т.е. от данъкоплатците, всичките тези обезщетения, мисля, че се грижим много малко за приходите в бюджета, защото тогава няма да се питаме има ли я или я няма сивата икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата за изказване господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Струва ми се, че тук се разгаря нещо като буря в чаша вода. Ще направя просто едно предложение.
В ал. 3, която е спорната, се казва, че “освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца”. Класика! Два месеца. Служителят ще си получи обезщетение.
Според мен е недопустимо, даже от юридически гледна точка, след като със закон се определя срокът до два месеца, със закон, с подзаконов нормативен акт Министерският съвет да дава възможност за по-дълъг срок. Мисля, че това не е разумно. Пак казвам, чисто юридически не е издържано.
И затова, уважаеми колеги, ви предлагам, тук, макар и набързо, се консултирахме, второто изречение в ал. 3 – “с акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок”, просто да отпадне. И ако отпадне, а мисля, че това е разумното, няма да има и тези дебати, които може би са полезни, но прекрачват границите на правната аргументация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Господин Маринчев, имате думата.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Корнезов ми взе думите, но аз няма да черпя за това нещо господин Казак нито с кафе, нито с нещо друго. Аз също смятам, че този текст – с акт на Министерския съвет да може да се продължава срокът, е може би, макар че не съм юрист, правна безсмислица.
Значи законът действително казва два месеца. Добре, обезщетение два месеца, макар че за мен то също малко е спорно, съдейки по думите на госпожа Тоткова за това доколко е виновен служителят и колко е виновна администрацията, но все пак законът определя два месеца. И изведнъж с акт на Министерския съвет ние ще определим не два, а 22 месеца. И представете си 22 месеца, достигналият висок ранг в администрацията ще отиде някъде на друга държавна служба с най-нисък ранг, защото там, по предишните текстове вече не запазваме ранга, и въпреки всичко той ще си получава голямата заплата.
Действително с това се мъчим да създадем още нови привилегии на държавните служители. Мисля, че те не са малко в този закон. Следващият текст ще бъде още по-драстичен, още по-налудничав, бих казал, и аз също предлагам да отпадне текстът – “с акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок”. Тоест третото изречение ще важи само за тези два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, подкрепяте предложението на господин Корнезов.
Заповядайте, господин Казак, имате думата.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не възразявам срещу това да отпадне този текст, макар че сигурно има своя логика, след като при трудовото правоотношение може да се каже, че трудовият договор цели с браншови споразумения да се предвидят някои по-благоприятни условия за определени групи трудещи се. И след като госпожа Тоткова посочи, че държавните служители могат да се сдружават и тези сдружения да предявяват искания за по-благоприятни условия за държавните служители при определени случаи, при тази хипотеза да действа възможността Министерският съвет да предвиди по-висок размер на обезщетение.
Аз искам само да посоча, че когато третираме този случай, ние трябва да имаме предвид, че в случая става въпрос за едно безвиновно поведение от страна на държавния служител. Ние трябва да го защитаваме. Не трябва да защитаваме поведението – виновно или невиновно – на органа по назначаване, който, първо, може вече да е друг; второ, какво е виновен държавният служител, че е бил назначен на определена свободна длъжност, а служителят, който е заемал преди това тази длъжност, е бил освободен, но води дело, което може да се проточи година – година и половина? И този служител въобще може да не знае, че се води такова дело. И изведнъж един ден пада съдебното решение, влиза в сила и предишният държавен служител се възстановява на работа. Защо ние трябва да наказваме един добросъвестен човек заради недобросъвестно поведение на органа по назначаването? Ако искаме да защитим по някакъв начин държавния интерес и да предотвратим лековато харчене на бюджетни средства, нека да накажем недобросъвестния орган по назначаването, който е допуснал незаконосъобразно освобождаване на предишния държавен служител. Нека да задължим от неговата заплата да се отнема някакъв процент, чрез който да се възстановяват на бюджета тези обезщетения, които бюджетът е длъжен да изплати и на освободения незаконосъобразно, и на този, който е заемал тази длъжност и трябва да я освободи. Но да наказваме един български гражданин, който добросъвестно е изпълнявал своите задължения, без дори да знае, че ще трябва някога изведнъж от днес за утре да освободи тази длъжност, мисля, че наистина е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Казак, аз започнах с това, че приемам да бъдат заличени от ал. 3 последните две изречения. В моето изказване започнах точно с това. Когато работих по Закона за държавния служител, аз изхождах от един принцип – че трябва да създаваме максимално равни условия за полагане на труд и защита на правата и интересите на всички български граждани, а не само на държавните служители. Те трябва да бъдат на еднакъв режим или възможно най-близък режим един до друг.
И аз не знам какво е това наказание – съответната администрация да му изплати от държавния бюджет две заплати! Какво е това наказание? Това за наказание ли го смятате? Откога даването на заплати като обезщетение се смята за наказание? Тук става въпрос за това колко дълъг трябва да бъде този срок. За това става дума. Аз мисля, че задължително трябва да отпаднат последните две изречения в ал. 3.
Господин Корнезов, това са много хора, във всяка алинея и във всяко изречение има много хора. Едните са от едната страна, другите са от другата страна. Ние трябва да търсим баланса в интересите и на едната, и на другата страна.
Но мисля, че това прекалено залитане, господин Казак, в грижа, неопределена във времето, е всъщност една мечешка услуга. Тя няма да помогне на администрацията, нито ще помогне на съответния орган по назначаване. Двата месеца са предостатъчни, когато му е дошло като гръм от ясно небе, този човек ще получава два месеца обезщетение. Освен това, ако той е бил толкова добър служител, той вече има много по-висок старт за включване в тази администрация – не само като държавен служител, но и на трудово правоотношение. Защото и по трудово правоотношение работят хората. Там не работят някакви по-долнопробни или по-некачествени хора. Всеки има задължения и ги изпълнява.
Затова настоявам, ако не друго, поне двете изречения да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие имате вече направено предложение за отпадане на целия параграф.
Господин Васил Маринчев има думата за реплика.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Казак, аз приветствам Вашето предложение – да има санкции за ръководител, който виновно е освободил държавния служител. И моят въпрос е плаща ли се това предложение и по кой закон? Защото, действително в случая, за който говорим, служителят няма никаква вина. Идва, съдът възстановява предишния, виновен е администраторът – началникът, който го е освободил, без да спазва законите, погазвайки всичко – и той не носи никаква санкция. Но как ще наложим на него санкция? Ще чакам Вашето предложение в тази насока.
И за пример ще Ви кажа – аз нямам въобще уволнен служител в администрацията, когато бях ръководител. Но сегашният областен управител няма служител, който да не е завел дело и да не е върнат обратно. Но санкция за него няма! (Неразбираема реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Не мога да кажа колко са, но сигурно са повече от десет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо да отговоря на госпожа Тоткова. Аз не разбирам защо държите да отпадне и последното изречение? Разбрахме се за второто изречение, че не могат да се определят по-високи обезщетения с акт на Министерския съвет. Но за третото изречение не мога да разбера защо настоявате да отпадне? Ако наистина този държавен служител, който трябва да освободи длъжността за възстановяване на назаконосъобразно освободен, му бъде намерена друга длъжност в същата тази администрация или в друга, но по стечение на обстоятелствата тази длъжност е по-ниска и той получава значително по-ниско възнаграждение, без да има някаква вина, какво пречи разликата за този срок от два месеца да му бъде изплатена? Все пак през тези два месеца човекът да продължи да получава възнаграждението, което е имал. И да му се даде възможност, ако не е доволен от тази нова длъжност, да прецени дали няма да търси друга работа, която да отговаря повече на неговата квалификация, придобит ранг, служебен стаж и т.н. Това цели последното изречение.
Що се отнася до репликата на господин Маринчев, ще се радвам, че съдът фактически не е обявил за незаконосъобразно нито едно от неговите уволнения. Аз не знам колко са били, докато той е бил областен управител.
Готов съм да подкрепя такова предложение за санкция на органа по назначаване, което той би направил. Все пак той има по-голям опит в тази сфера! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Василев, заповядайте за изказване.

Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, твърде остри са дебатите по този текст. Аз, първо, искам да кажа, че тук се обсъжда една делегация от закона…
Любен Корнезов (КБ, от място): Не може да има делегация по нашето право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля Ви, господин Корнезов. Ще имате думата за реплика.
Атанас Василев: Една делегация, която е позната в нашето законодателство на много места. Първообразът на този текст така, както е внесен от вносителите, е в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. С това всъщност се опровергава много тиражираното тук твърдение, че за държавните служители се установява по-благоприятен режим и едва ли не възможност за неограничено във времето определяне на обезщетение от страна на Министерския съвет. Това не е вярно. И в чл. 222 спрямо всички работници и служители в ал. 1 е предвидена възможност, има делегация – доколко е допустима или не Конституционният съд може да каже, но и там има делегация. При това делегацията там е по-широка, освен с акт на правителството по-дълъг срок за обезщетяване в случаите на безвиновно уволнение, какъвто, несъмнено, е случаят тук, но тук е още по-фрапантен, защото е и без предизвестие. Когато се прекратява с предизвестие, съгласно ал. 3 на предходния чл. 106, обезщетението може да се удължава, въпреки че му се плаща обезщетение за неизпълнения срок на предизвестието. Тоест, прибавят се една или повече заплати към тези, които законът предвижда или съответно актът на Министерския съвет. Тук в един момент се оказа, че това не може.
От друга страна, излиза, че работодателите – били те частни, физически или юридически лица – Министерският съвет има право да ги задължи да плащат по-големи обезщетения, но не може Министерският съвет да предвиди това за това държавните служители, след като той е главата на администрацията. И това не ми изглежда много добро.
И най-накрая, ако не се приеме текстът на ал. 3 така, както е предложен от вносителя, тогава ще се налага да се връщаме към ал. 2 на предходния член за останалите уволнения. Защото и там няма ограничаване на срока. Вариантът е да се предвиди с оправомощаването на Министерския съвет най-много едно ограничение в максималния срок, до който Министерският съвет би могъл да предвижда тези обезщетения. Но това е друга концепция.
Аз ще ви кажа, ние нямаме още толкова практика, при работниците и служителите Министерският съвет е предвиждал много отдавна, това е още в законодателството преди 1989 г., по-дълги срокове от предвидените в закона само в особени случаи, когато става ликвидация, закриване на предприятия, налагат се масови уволнения, преустройства. Само в такива случаи Министерският съвет, за да обезщети в по-голяма степен лицата, които пострадват от тези реорганизации, е предвиждал. Така че аз не виждам кой знае каква опасност в това правомощие на Министерския съвет. И надали той ще го използва така безразборно. Който и да е – дали ще е това правителство или някое друго – то все пак има някакви бюджетни възможности и не би могло да ги използва произволно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, професор Василев.
Господин Корнезов, имате думата за реплика.
Любен Корнезов (КБ): Уважаваният от мен проф. Василев ме предизвика да направя тази реплика, господин председател, защото се поставя въпросът за един конституционен проблем. В 1991 г., когато се приемаше сега действащата Конституция, дълго обсъждахме въпроса за т.нар. делегация. С други думи, може ли Народното събрание, когато има определени права, тук става въпрос за закон, да делегира на друг орган, на Министерския съвет приемането на постановление, имащо характера на закон. Това беше преди 1989 г., ако си спомняте, имаше нормативни укази, които имаха силата на закон. Някога имаше даже постановления съвместно на Министерския съвет и на ЦК на БКП, които също де факто имаха силата на закон. Прие се категорично – и това е вписано в Конституцията – законите са само в правомощията на Народното събрание. Не може то да делегира свои права на друг орган. Това е абсурд.
Уважаеми господин Василев, след като в ал. 3 казваме, че държавният служител може да получи обезщетение, когато е останал без работа не повече от два месеца, това е законна норма. Норма на закон. Не може този въпрос да се прехвърля на Министерския съвет и той всъщност да дописва закона с три, четири или пет месеца. Това е юридически неиздържано. Аз даже бих казал, че тази норма във второто изречение тангира на противоконституционност.
Колеги, дайте да отпадне второто изречение и да сложим точка на този дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да отпадне второто изречение, не първото?
Любен Корнезов: Да. То е спорното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за дуплика, проф. Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Аз не искам да навлизам тук в едни конституционни дебати, но си задавам въпроса: добре, какво са тогава правилниците за прилагане на един закон, които се приемат с постановление на Министерския съвет? Аз не пледирам тук за това, че актовете на правителството, които се приемат в изпълнение или за прилагане на един закон или им се предоставят определени правомощия в по-широк или се ограничават в някакъв смисъл, не пледирам, че това са актове от категорията на нормативните укази по чл. 54, т. 2, ал. 1 от отменената Конституция от 1971 г. Не за това става дума. Става дума за предоставяне на едно правомощие на Министерския съвет по целесъобразност в определени случаи, ако щете, и от съображения на справедливост, да се предвиди един по-дълъг срок на обезщетяване на такива хора, както това е предвидено в случаите на закриване на една администрация или съкращаване на щатовете. И там няма ограничение. Вижте чл. 106, ал. 2.
Ако искате по някакъв начин да се ограничи това правомощие на Министерския съвет, изходът е в това – при нормата максимални два месеца да се допусне в Министерския съвет да се определи и по-дълъг срок, но не повече от определен – 4, 6, колкото решим. Струва ми се, че, за да има симетрия, това трябва да бъдат 6 месеца, тъй като това е максималният срок на обезщетяването при незаконните уволнения, за да има идентичност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ал. 3 наистина е много важна, но аз мисля, че трябва да обърнем внимание и на ал. 2. Алинея втора създава един абсурд – органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил най-ниска обща оценка при атестиране. Това е в Глава "Едностранно прекратяване на служебното правоотношение". Освен това е формулирана като нова алинея, а не като точка в изброяването, защото регламентацията наистина е една правна възможност. Правна възможност, която обаче се преценява от органа по назначаването. Това означава, че при трима атестирани или шестима служителя в един отдел и всички получат "6" по шестобалната система, само един получи, примерно "5,50", органът по назначаването може да го освободи. Мисля, че това не е била волята на законодателя, ако приемем този текст, и не е била волята на вносителя. Това е текст, който би трябвало да прередактираме тук с цената на това да получи смисъл и да не позволим този текст да се използва субективно. Защото той ще е венец на една субективна процедура, каквато е атестирането. И затова става още по-опасен.
Този текст по ал. 2 може би трябва да се прередактира в смисъл, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската оценка, ако това, примерно, е "2". Значи той е бил скъсан при атестирането и то по установените правила, защото тези правила може да са с различна точкова система. Но това да бъде възможно най-ниската оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: То е казано: "получил най-ниската оценка".
Елиана Масева: Ами, ако е "5,99"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Какво предлагате? Искам да го формулирам. Кажете по-ясно, ако обичате. Много внимателно Ви слушах…
Елиана Масева: Извинявам се, че не сте разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Каква редакция предлагате?
Елиана Масева: Аз искам пред "най-ниската обща оценка" да бъде допълнено "възможно" най-ниската.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Думата “възможно”. Добре, правилникът позволява това.
Има ли други желаещи за изказвания, предложения? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо гласуваме предложението на народния представител Росица Тоткова за заличаване на ал. 3 от § 57. Това е най-радикалното предложение. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Любен Корнезов, а то е: в ал. 3 на § 57, второто изречение – “С акт на Министерския съвет може се предвиди обезщетение за по-дълъг срок.” – да отпадне. Предложението беше направено в пленарна зала ад хок.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Любен Корнезов (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Корнезов, имате думата за процедура.
Любен Корнезов (КБ): Правя процедурно предложение, господин председателю, за прегласуване. Поне в изказванията и отляво, и отдясно, и от центъра не срещна съпротива, напротив – подкрепи се. Не може, след като законът казва до два месеца обезщетение, Министерският съвет да решава нещо друго. Разберете го! Защо го отхвърляте?
Затова моля да се прегласува.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Трябва да има симетрия в два съседни текста.
Любен Корнезов: Вярно е, госпожо Мингова, че трябва да има симетрия, но чл. 106 вече мина и една грешка, която се допусна в чл. 106, не трябва да се възпроизвежда в чл. 107, за да има някаква симетрия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Корнезов, Вие бяхте достатъчно ясен.
Подлагам на прегласуване направеното предложение, което току-що прочетох.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Любен Корнезов за отпадане на второто изречение на ал. 3 от § 57.
Гласували 110 народни представители: за 43, против 54, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Елиана Масева – в ал. 2 на § 57 след думата “получил” да се добави “възможно” най-ниската обща оценка при атестиране. Добавяме “възможно”. Мисля, че това дава по-голяма яснота наистина.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Тази поправка е приета.
Сега подлагам на гласуване целия текст на § 57 с направената поправка в ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 14.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 58 има идентични предложения на народните представители Ляков, Маринчев, Масева и Анастасова за отпадане на параграфа, които не са подкрепени, и предложение на Марина Дикова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 58:
“§ 58. Създава се чл. 107а:
“Прекратяване на служебното правоотношение по
инициатива на органа по назначаването срещу
уговорено обезщетение
Чл. 107а. (1) Органът по назначаването може да предложи по своя инициатива на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.
(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, доц. Мингова.
Продължаваме дискусиите по § 58. Има направени доста предложения, някои от които не се подкрепят от комисията.
Господин Васил Маринчев има думата.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Чисто хипотетично си представям случая, че някога отново ще се върна да работя в държавна администрация и че ще съм в добри отношения с моя началник. Аз съм много ценен, той е много добър началник, разбираме се, пием по една ракия и се договаряме, че той ще ме освободи и ще ми плати обезщетение за това време.
В първия текст на закона предложението беше не по-малко от 6-кратния размер и не повече от 10-кратния размер. Новото предложение е до 6-кратния размер. Разбираме се и аз получавам, условно казано, 10 лв. заплата, взимам си 60 лв. и отивам при следващия ръководител на държавна администрация. Договарям се с него отново да работя. Това може да бъде и чисто по политическа линия, чисто по партийна линия – да отивам да ме назначават, да ме уволняват и да си получавам обезщетението. Взимам си днес обезщетението от 6 заплати, след един месец от следващото място взимам още 6 заплати и т.н. Това мога да го правя до безкрайност, стига да имам добри контакти и стига моята партия да ме лансира.

За мен това са излишни, ама грубо излишни привилегии за държавния служител – неща, които могат да обърнат въпроса към търговия, към изнудване, към политически рекет и още не знам какво си.
Затова настоявам да отпадне този член. Моля колегите в залата, които не са чак толкова много, да вникнат в това предложение, в смисъла на предложения текст, да видят колко той е абсурден и какви съвсем различни преференции и предимства на държавния служител се дават по този начин и колко това е опасно, като гласуват за отпадането на този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има направени още три аналогични предложения за отпадане на § 57. Те са направени от народните представители Панайот Ляков, Елиана Масева и Елка Анастасова.
Госпожо Анастасова, искате да изложите Ваши аргументи? Заповядайте.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моите аргументи едва ли ще се различават от изложените вече на колегата Маринчев. Бих искала да призова колегите внимателно да прочетат чл. 107а, който се създава - § 58 на предложения законопроект, при който при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването, той може да предложи съответното 6-кратно обезщетение на уволнения държавен служител. При това положение мисля, че когато говорим за обезщетенията за държавните служители, когато говорим за трудовите правоотношения при освобождаването им, трябва да мислим за това, че по този начин натоварваме държавния бюджет. В този смисъл би трябвало подобни текстове за изплащане на обезщетение да се огледат внимателно.
По-нататък ще имам друго предложение – когато съдът връща уволнените дисциплинарно държавни служители, тези работодатели да поемат своята отговорност, включително и финансова, и да не натоварват държавния бюджет заради безпринципни уволнения.
И аз, както и колегата Маринчев, призовавам колегите внимателно да обмислят този текст.
Нашето предложение е § 58 да отпадне, защото, пак повтарям, това би могло да предизвика верига неадекватни и неотговорни пред държавния бюджет реакции на работодателите. Нека не натоварваме държавния бюджет и да му спестим подобни разхищения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, проф. Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, текстът на предлагания от вносителите нов чл. 107а има генезиса си в чл. 331 на Кодекса на труда, който беше приет от предишното Народно събрание. Всъщност става дума за една особена форма на взаимно съгласие, добила гражданственост от фразата “откупуване на взаимното съгласие на работника или служителя”. Така че този текст, предлаган от вносителя, още веднъж сочи, че вносителите са имали намерението да уеднаквят там, където е възможно, статуса на държавния служител със статуса на работниците и служителите, за да не се получи неравенството, за което доста често пледира госпожа Тоткова и други колеги от дясното, пък и от лявото пространство, и да се установят различия в правния статус само там, където това неизбежно се налага от особената функция на държавния служител. Така че нищо ново под небето не се създава с чл. 107а, освен това, което беше създадено от предишното Народно събрание, когато мнозинството беше на Обединените демократични сили.
Искам да предложа корекция в редакцията на текста, защото ми се струва, че има тавтология. Това е така и по предложението на вносителите, и по предложението на госпожа Марина Дикова. Първата алинея гласи: “Органът по назначаването може да предложи по своя инициатива на държавния служител…”. Какво означа “по своя инициатива”? Важно е юридически кой е субектът на изявлението. Субектът е органът по назначаването. Какво означава тук инициатива?! Тя е метаюридическо понятие, за мен непонятно. Нали знаете онзи анекдот за милиционера, който казал: “Дайте тук инициативата!”.
Предлагам да отпаднат думите “по своя инициатива” и текстът да стане: “Органът по назначаването може да предложи на държавния служител…” и по-нататък текстът си остава, както е. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Василев.
Има думата за реплика народният представител Васил Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Василев, мисля, че е слабост на управляващите, когато за всяко свое действие се оправдават с управлявалите преди тях. Това ми направи впечатление още първите дни, когато влязохме в този парламент – че винаги, когато няма други аргументи, се ползва аргументът “ама вие направихте еди-как си”. Това не е извинение. Ако ние сме допуснали грешка, смятам, че тя трябва да се поправи.
Действително в случая се създават прекалено високи привилегии за държавните служители и възможности за всичко онова, което казах преди малко в изказването си.
Що се отнася до Вашето редакционно предложение – за отпадане на израза “по своя инициатива”, може би вносителят е имал предвид, че работникът няма право на инициатива. Ако това беше предложено по инициатива на работника, щеше да бъде прекалено нахално.
Иначе аз приемам редакционната бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика на проф. Василев има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, аз се възползвам от тази процедурна възможност, за да кажа, че спазването на такава логика трябва да ни ръководи от първия до последния параграф на този закон, а не само тогава, когато можем да се позовем на такива аргументи, и то да се позоваваме на тях.
Моето мнение до известна степен се отличава от мнението на моите колеги, защото това дава една възможност за договаряне. Тази възможност беше предвидена в Кодекса на труда. Тя дава при условия, които не са описани в закона, да може да се постигне съгласие между страните. Ако бъде прието, това всъщност ще бъде оценено и от двете страни като изгодно решение на въпроса. Затова мисля, че такава възможност, която излиза извън рамките на изчерпателното изброяване на начините на прекратяване на правоотношенията, независимо дали са трудови или служебни, дава възможност за преговори между органа по назначаването и държавния служител и за постигане на споразумение, което да удовлетворява и двете страни. Мисля, че това е все пак една позитивна мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Професор Василев, имате думата за дуплика. Заповядайте.

Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Аз първо искам да благодаря на госпожа Тоткова, че се съгласи с мен, че трябва да има симетрия. И това е, разбира се, нейната принципна позиция.
Но, господин Маринчев, искам пак да настоя, че аз не съм се оправдавал с това, което е свършило предишното Народно събрание, а само казвам, че тук няма привилегии. Тъкмо обратното, статусът на държавния служител се приближава до статуса на работниците и служителите по Кодекса на труда, нещо, за което и Вие пледирахте преди малко. И затова в тази посока не виждам основание за искане за отмяна на параграфа.
Що се отнася до направената корекция в редакцията, Вие казвате, че може и работникът да има инициативата. Ами, може! В края на краищата авторът, субектът на предложението е органът по назначаването. Той е, който единствено има правно действие. Инициативата е ирелевантна. Тя може да дойде от подчинен на органа по назначаването, който да му подскаже основания за уреждане на отношенията с този държавен служител, който, да речем, повече не може да остане на работа по една или друга причина, и вместо да го съкращават, да му предложат да се разберат.
Така че аз не виждам никакви основания за отпадането на този параграф. По този начин ние уеднаквяваме режима с общия режим по Кодекса на труда и следователно той заслужава подкрепа на общо основание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Аз предлагам да обединим в едно гласуване предложенията, направени от народните представители Панайот Ляков, Васил Маринчев, Елиана Масева и Елка Анастасова, защото техните предложения са абсолютно идентични – за отпадане на § 58. Предложенията не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 37, против 61, въздържали се 19.
Предложенията на народните представители Панайот Ляков, Васил Маринчев, Елиана Масева и Елка Анастасова не се приемат.
Подлагам на гласуване в новата редакция на § 58 предложението на проф. Василев думите “по своя инициатива” в ал. 1 на чл. 107а да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 58 със съответната поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 2.
Параграф 58 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 59 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено частично по т. 1.
Предложението й по т. 2 е следното:
"В § 59 чл. 107б да се измени така:
"2. държавен служител, който е председател или секретар на синдикална организация в съответната администрация или член на синдикално ръководство на отраслов или национален изборен ръководен синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, освен при закриване на администрацията."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59:
"§ 59. Създава се чл. 107б:
"Закрила при прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 107б. Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която е бременна или майка на дете до 3-годишна възраст, освен в случаите на закриване на администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Госпожо Тоткова, заповядайте, имате думата за изказване.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз все пак трябва да изкажа известна удовлетвореност от това, че комисията е приела част от моето предложение, което е съвсем логично, съвсем справедливо, защото с Кодекса на труда на работодателите се възлагат функции, които, както се вижда и от тези текстове, имат много социално звучене и социално съдържание. Те нямат право да освобождават бременни жени, майки на деца до 3-годишна възраст, както и съпруга на лице, което отбива редовната си служба. Защото тази редовна служба е задължение по закон и единственият работещ член от семейството, това е съпругата на това лице, трябва да бъде гарантирано срещу освобождаване, за да може този, който изпълнява редовната си служба, да бъде спокоен и да я изпълнява така, както повелява Конституцията на Република България.
Така че, обръщам се и към комисията, тези социални функции, които ние сме вменили на частните работодатели, трябва с още по-голяма сила да бъдат възложени и на самата държава. Защото няма логика в това да възлагаме социални функции на частните работодатели и в същото време да освобождаваме органите по назначаване от такива социални функции.
Затова аз много настоявам моето предложение по т. 1 да бъде прието в този вид, в който съм го предложила.
Освен това ми се струва, че за да се гарантира правото на сдружаване и да се гарантира свободата на тези хора, които са избрани от синдикатите да ги представляват, да се гарантира възможността те да защитават интересите на своите членове, което много често влиза в противоречие с интереса на работодателя, мисля че е редно да има известна защита и за синдикалните дейци. Ако това не се приеме, би следвало това да отпадне и от Кодекса на труда. Това също е социална функция. Защото смятам, че наистина ние трябва да създаваме равни условия и за едните, и за другите и по никакъв начин да не ги включваме в групи с по-малко привилегии или с повече привилегии за едната или другата група.
Ето тук едно място, в което аз изразявам противна позиция – не само в това място, разбира се, - изразявам противна позиция на това, че се орязват правата на държавните служители. Това е едно право на защита и на изразяване на свободно мнение, което – отново ще повторя – много често влиза в противоречие с мнението и с решенията, които взема органът по назначаването. И ако председателят на синдикалната организация не може да бъде този говорител на своите членове и бъде подложен на оценка, както преди малко се гласува, и му бъде сложена ниска оценка, ето ви една възможност органът по назначаването да се освободи от него и по този начин да се дискредитира това конституционно право за сдружаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи да се изкажат по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова по § 59, т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 51, против 63, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме и предложението по т. 1 на госпожа Тоткова, което е подкрепено само частично от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 41, против 50, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 59 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 68, против 11, въздържали се 24.
Параграф 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 60. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се създава изречение второ:
"В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения."
2. Създава се ал. 2:
"(2) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, точки 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 61. В чл. 111, алинеи 1 и 3 пред думите "органа по назначаването" се добавя "лице, определено от".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 62. В чл. 112, ал. 2 и в чл. 113 думите "органът по назначаването е длъжен" се заменят с "определеното от органа по назначаването лице е длъжно".
Комисията подкрепя и този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 60, 61 и 62. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 63 има предложение на Росица Тоткова за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Марина Дикова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и § 63 е следният:
“§ 63. В чл. 121, ал. 1 т. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Днес каквото и да предложа все не се приема, но се надявам поне този път гласът ми да бъде чут. Става въпрос за Глава осма – това не личи от раздадения материал и затова си позволявам да кажа това, която гласи “Защита срещу беззаконно прекратяване на служебно правоотношение”.
Член 121 казва: “Държавен служител има право да оспори законността за прекратяването пред органа по назначаването или пред съда като поиска:
1. отмяна на акта, с който е уволнен;”.
Точка 2 в сегашната му редакция – “да бъде възстановен на работа”, което е логично.
“3. да получи обезщетението”.
Сега ни се предлага отпадането на т. 2. Това означава, че служителят не може да поиска от съда възстановяване на предишната му работа. Той може да поиска отмяна на акта, респективно обезщетение, но не и възстановяване на предишната му работа. Разбира се, че следващият текст на чл. 122 урежда въпроса по някакъв начин, но проблемът е и от типично процесуална гледна точка.
Уважаеми дами и господа, съдът се произнася само по направеното искане. Защото служителят, който е уволнен, може да поиска само да бъде отменено неговото уволнение, но да не желае да бъде възстановен на същата работа, защото има някакви отношения със своя шеф, които не му позволяват да се върне на същата работа макар и дисциплинарното му уволнение да е отменено. В практиката има колкото желаете случаи.
Защо ще се лишава служителят от правото му да иска възстановяване на предишната работа? И след като се лишава от това съдът в своето решение не може, уважаеми дами и господа, отменяйки акта за уволнението му като незаконосъобразен, да постанови решение и за възстановяването му на работа. Учудвам се защо трябва да отпада чл. 121, ал. 1, т. 2.
Виждам, че и колегите Дикова, макар и да е оттеглила предложението, и госпожа Тоткова са направили предложение в тази насока. Аз ги подкрепям. Противното означава някакъв юридически парадокс, за мен.
Обръщам се и към председателя на комисията, уважаваната доц. Мингова, която е, ако мога да кажа, сродна процесуална душа, да вземе отношение по този въпрос. Разберете, след като няма решение за възстановяване, как ще се възстанови? Аз може даже да не искам пък да бъда възстановен. Дайте ми право каквото желая, а пък съдът ще се произнесе по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, този въпрос беше дискутиран доста сериозно по време на дебатите в Правната комисия. Никой не мисли да лишава държавния служител от възможността, когато заповедта за освобождаването му бъде отменена, да се върне да работи това, което е работил и по-рано.
Любен Корнезов (КБ, от място): Защо отпада т.2?
Константин Пенчев: Става дума за следното. Доколкото ми е известно, самата практика на съдилищата налага това отпадане. За какво става дума? Ние знаем, че при трудово правоотношение имаме обективно съединяване на искове и за отмяна на уволнението, и за възстановяване, и за възражение. Ако един от тези искове не е предявяван, то просто съдът не се произнася. Това е така. Но там става дума за едно правоотношение. Вие знаете, че трудовите дела са подсъдни на гражданските съдилища. В случая делата са подсъдни на административните съдилища, защото се приема, че заповедта на органа по назначаването е административен акт. Доколкото знам, Върховният административен съд приема, че когато един административен акт, тоест заповедта за освобождаване, за прекратяване на служебно правоотношение, бъде отменен, него го няма в правния мир. Тоест, с решението вече се възстановява служебното правоотношение. И по-нататък в Закона за държания служител има многобройни разпоредби, които именно регламентират как органът по назначаването трябва да покани държавния служител да започне работа, ако иска. Ако не иска – няма; ако държавният служител не стъпи на работното си място му се дължат съответно някакви обезщетения. Тоест тези правоотношения са уредени. Но това е именно разликата между трудовото право и Закона за държавния служител, че става дума за едно служебно правоотношение, което възниква по силата на административен акт – акта на органа по назначаването, докато трудовото правоотношение възниква по силата на трудов договор, което се изключва. Затова, без да мислим и без да има такава последица държавният служител да не може да бъде възстановен, просто приемаме, че в случая нямаме аналогия с трудовото право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пенчев.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, аз няма да се спирам тук на разликата и каква е тя между трудово и служебно правоотношение. Междупрочем този въпрос от памтивека, ако мога така да кажа, е спорен. Въпросът е конкретен. Вие казахте: тези дела се гледат от административните съдилища. Но, господин Пенчев, Вие сте стар юрист, е, по-млад от мен, но знаете, че административни съдилища няма, а има съд. Нали е така? Така е. И сега, Вие казвате екс леге – по силата на закона при отмяна на заповедта за освобождаване или на акта за освобождаване се възстановява екс леге по силата на закона и самото служебно правоотношение и служителят трябва да встъпи на длъжността, която той заемал.
Първо, аз Ви подчертах, вероятно и Вие във Вашата практика имате опит в тази насока, че служителят може да иска да бъде отменена заповедта му за уволнение. Да, защото аз съм невинен, аз не съм извършил някакво нарушение. Но при създалата се ситуация аз не искам отново да отида при същия началник, който веднага ще намери отново претекст, за да бъда уволнен, да ме тормози и т.н. Това е моя преценка. Но мога да поискам и възстановяване на същата работа, и отмяна, и обезщетение. Какво пречи сега да отпадне тази т. 2? Отпадне ли, вие знаете, в правото е така – хайде, тук ние го дискутираме – но ще го прилагат съдии, и след като виждат, че е отпаднала т. 2, тоест не може да се иска възстановяване на работа, всеки ще каже: значи това е невъзможно. Няма да го има в диспозитива на съдебното решение и ще се получи една колизия, включително по прилагането на този текст и то спрямо служители, които са били неправилно санкционирани и заповедта им е отменена.
Нищо не губим, напротив, по-точна е сегашната редакция. Колеги, поне тук вземете отношение! Правим нещо, което ще обърка и практиката, и хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тук се разгоря някаква дискусия във връзка с отмяната, претендирана от вносителите на т. 2, на чл. 121, която не визира като отделен самостоятелен иск иска за възстановяването на работа на незаконно уволнен държавен служител. Но ми се стори, че тази дискусия не държи сметка за промяната, която се предвижда в следващия чл. 122, ал. 1. Ако се вгледаме там, ще видим че всъщност в сравнение дори с положението по чл. 344 и 345 на Кодекса на труда, тук е придаден един по-голям интензитет на заповедта за отмяната само на уволнението. Тя вече е титул и на самото възстановяване, докато по Кодекса на труда такова нещо не може. Ако работникът или служителят, в съответствие с диспозитивното начало - гражданския процес, е искал само отмяна, той не може после да получи възстановяване на предишната работа по друг начин, а може само евентуално да сключи нов договор с работодателя си, докато ние признахме, че титулът на служебните правоотношения, учредителният титул, във всички случаи е актът на назначаване.
И ние даваме основание на органа по назначаването не само сега, а и с чл. 122, ал. 1, може би малко преждевременна е тази дискусия върху този текст, ама те са свързани, даваме му право той въз основа само на едно съдебно решение за отмяна и не само му даваме право, а казахме, че го задължаваме да възстанови незаконно уволнения държавен служител, който не е искал възстановяване, не му е нужно просто.
Любен Корнезов (КБ, от място): Как да не му е нужно?
Атанас Василев: Защото само отмяната му върши същата работа. Органът по назначаването е длъжен да го възстанови на тази работа, след като се отмени предходната му заповед.
По-скоро бих казал, че е юридически неиздържано и е малко изкуствено решението в Кодекса на труда, защото, като се иска отмяна на едно незаконно уволнение, се поставя въпросът: добре, какво става с правното отношение, което е отменено, прекратителното основание, но в същото време не е постановено възстановяване. То някак виси във въздуха. Не ви ли се струва, че е така? Точно това ми се струва по-коректното решение, че дори когато само се отменя, оттам насетне органът по назначаването е длъжен в съответствие със закона да издаде акт за възстановяването му на работа.
Така че опасенията от премахването на този текст ми се струват неоснователни. Текстът ще върши тази работа, а няма и кой знае какви проблеми в практиката. Защото оттам насетне, като е влязло в сила решението за отмяна на заповедта за уволнение, вече проблемът е отново в органа по назначаването. Ако той не си изпълни задължението, има други механизми, с които държавният служител – уволнен, но невъзстановен, да се защити. Той може да си предяви, ако щете, и персонален иск. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев.
За реплика думата има господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Уважаеми професор Василев, Вие казвате, че няма проблем. Как да няма проблеми? Хиляди са случаите, когато има съдебно решение да се възстанови даденият работник или служител на съответното място и работодателят не го възстановява. Няма реален механизъм, с който да принудим работодателя да възстанови, въпреки съдебното решение. Въпреки съдебното решение! А сега няма да има съдебно решение в тази насока.
Аз ви задавам въпроса: добре, говорим за държавния служител, съдът отменя заповедта като незаконосъобразна, ще пише ли в диспозитива си "и възстановява"? Няма да пише, защото не може да пише нещо, за което той не е сезиран. Вие казвате: екс леге по чл. 122, следващия текст, той трябва да бъде възстановен.
Това е теоретична постановка, уважаеми проф. Василев. Ние можем да го обясняваме на студентите, ама разберете, че този закон ще се прилага от живи хора, а някои от тях, включително и служителите, нямат висше юридическо образование. Какво ни пречи това, което е сега: по искане да се отмени заповедта – отменя се, ако е поискал възстановяване, съдът ще постанови и възстановяване. Ясно, безспорно и категорично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на проф. Василев, тъй като считам, че неговите аргументи са не само неоснователни, но доста подвеждащи и можем да направим много голяма поразия с отмяната на т. 2 на чл. 121. Това е точно титулът, което беше подчертано от предишните оратори, основанието за предявяване на какъвто и да било иск, който с изброяването в точки 1, 2, 3 и 4 означава, че поотделно за всяка от тях съкратеният, уволненият служител може да предяви иск пред съда. Това означава, че той няма правно основание да поиска от съда да бъде възстановен. Значи ние отменяме всъщност един текст, който дава възможност на служителя да поиска от съда това.
Що се отнася до чл. 122, това е процедурата за възстановяване. Там е казано в какъв срок, ако бъде възстановен. Но, ако нямаме основанието, защото той може да иска отмяна на акта, може да иска обезщетение за времето, през което е бил без работа, но той може да не поиска възстановяване, а може и да поиска и сме длъжни в основанията да изброим това.
Вижте чл. 122 какво казва: ако на такова основание бъде възстановен, той трябва да заеме службата в срок, в противен случай се счита, че няма воля за това. Не бива да лишаваме държавния служител от това.
Това наистина е куриозно – днес да кажем, 2003 г., че по Закона за държавния служител държавните служители нямат право да поискат да бъдат възстановени, когато това е било извършено незаконно и когато съд, и съдебна власт са признали това. Моля ви, напълно основателно е.
Този текст трябва да отпадне и да остане редакцията на т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Едва ли ще добавя нещо ново към това, което казаха колегите Корнезов и Масева, но искам само да се сетите, че при възстановяване на един служител в област "Администрация", не от мен, а от предишния областен управител беше освободен, изрично имаше текст: "Възстановява се на старата длъжност". Старата длъжност беше закрита с акт на Министерския съвет, но аз трябваше да го възстановя на старата длъжност. Ако не беше този текст така записан, а такова беше и искането на колегата – да бъде възстановен, аз нямаше да го възстановя. Значи, аз ще бъда освободен, но нямам право да поискам да бъда възстановен. Напротив, с това, че се отменя заповедта за моето освобождаване, евентуално веднага ще бъда възстановен. Аз не искам това.
Затова аз не намирам логика и в този смисъл правя реплика на господин Василев – този текст да отпадне. Трябва да се запази правото на държавния служител да иска нещо от съда и това, което поиска, това да получи или пък да не го получи.
В същия случай колегата беше поискал обезщетение в размер на някаква сума, съдът заключи, че по-голямо обезщетение му се полага, но той е поискал толкова и само толкова му се предостави. Значи този път той няма да иска да бъде възстановяван.
Не виждам логика в това предложение и настоявам този текст да се запази в стария си вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Маринчев.
За дуплика думата има господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз няма да отговарям поединично на направените реплики, а смятам да ги обобщя.
Първо, трябва да държим сметка, че в случая става дума за едно производство, което се възбужда по жалба срещу издаден административен акт за уволнение, а не иск, който да възбужда едно гражданско исково производство.
Що се отнася до съмненията, че това ще осуети правото на жалбоподателя на възстановяване, аз мисля, че вече казах, че това право се съдържа в уваженото искане на жалбоподателя заповедта да бъде отменена. Тоест, тя в сравнение с иска по чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда има още по-разширено действие.
И най-сетне аз твърде се съмнявам в целесъобразността на това служебни правоотношения да възникват по силата на административен акт или да се възстановяват само въз основа на такъв акт.
Тогава ние игнорираме органа по назначаването.(Неясна реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Има трибуна, госпожо Тоткова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Тоткова, имате предложения, след г-н Василев ще вземете думата!
Атанас Василев: Доста се съмнявам доколко е в съответствие с принципите на разделението на властите правното отношение да възниква от акт на съдебната власт в случая. Ако това е мислимо и допустимо, може би разумно в трудово-правните отношения в които са, смея да ги назова преди всичко частно-правни отношения, може да са с известни модификации, но преди всичко са частно-правни, в тези публични отношения на държавните служители това не ми се струва приемливо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Василев, ако прочетете стенограмата, ще видите колко силно си противоречите в тезите, които излагате пред нас. Ако искате ще Ви направя такъв подарък, защото днес на няколко пъти изказвате две коренно противоположни тези. Това е нещо, което аз лично не мога да си обясня, освен единствено с желанието да се защитава някаква позиция. Повече от това, което казаха колегите, е трудно да се добави.
Но ако аз съм освободеният държавен служител и поискам в жалба да бъда възстановена на работа, тогава няма да ми допуснат жалбата, защото по закон нямам такова право, вие сте ми отнели това право. Освен това, ако съдът се произнесе и каже: отнемам акта, възстановявам лицето “Х” на работа – органът по назначаването ще го обжалва, нали има такова право! Защото съдът се е произнесъл по нещо, което не е искано от него. Ако наистина смятате, че отмяната на акт означава възстановяване, най-нормалното е да се запише и това да дава възможност на определения човек, който е освободен по някакви причини – дали са основателни или не, ще реши съдът – да може да си направи своя иск. Дали ще иска обезщетение, дали ще иска възстановяване или отмяна – това е неговото право. Даже се учудвам защо трябва да спорим по този въпрос. От една страна признавате, че отмяната е възстановяване, от друга страна, което даже е повече в полза на органа по назначаване, не искате да се включи тази точка за възстановяване. Затова си мисля, че това упорство крие други неща, други подбуди. Защото не давате реални аргументи, просто не ги излагате и непрекъснато ни подвеждате ту в една посока, ту с едно умозаключение, ту с друго, които са взаимно изключващи се.
Независимо от заръките, които има към вас, мисля, че това е в интерес на хората, а в интерес и на самата съдебна система. Нали винаги вие, юристите, казвате, когато сте от другата страна – в магистратурата, че все законите били виновни. Сега ще бъдем още веднъж виновни за това, че тук не е направено както трябва. И да ви го казвам аз - човекът, който не е юрист… Но гледам от гледна точка на този, който би го прилагал и на този, който би бил обект на такава мярка. Затова нека да си спазваме правилата, да бъдем ясни, а не след това да отговаряме на хората защо винаги са ни неясни законите. Ясни закони има, когато има ясни аргументи. Защото при ясните аргументи човек може да се убеди в една или друга теза, а когато няма ясни аргументи, се гласува по заповед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, при разразилата се дискусия считам за свой ангажимент да направя това изказване. Аргументите ми, може би, няма да звучат реално, но ще бъдат изключително правни.
В материята на гражданското право действително е възможно при защитата на накърнени граждански права ролята на съда, когато бъде предявен съответен иск за защита, да бъде такава, че той със своето решение да създаде, да промени или да погаси едно гражданско правоотношение. Така е ситуацията при защитата на трудовите права и при исковете за защита срещу незаконно уволнение. Точно затова там са възможни: иск за отмяна, иск за възстановяване, който включва и отмяната и решението на съда ще има такъв характер, че ще възстанови прекратеното трудово правоотношение.
Това са констативни искове и проф. Корнезов знае, че правата, които се реализират, имат точно такъв специфичен характер, които ще се реализират чрез съдебното решение и то може да промени гражданското правоотношение. В областта на административните права, на административните правоотношения и на тяхната защита такова положение няма!
Текстът, който променяме сега, автоматично е пренесъл в Закона за държавния служител през 1999 г. материя на гражданското, на трудовото право като частно право, но то в никакъв случай не съответства на административния, публичния характер, а не частния характер на административното правоотношение – служебното правоотношение, което възниква от акта по назначаване и тогава, когато се търси защита на такова накърнено административно правоотношение, органът по защитата в никакъв случай не може да направи нищо друго, освен да заличи порочния юридически факт на това административно правоотношение. То не може да направи нищо друго.
Ето защо предлагаме заличаването на акта чрез жалбата за отмяна, което става по силата на едно административно по характера си производство, след това да доведе до възможност да се извърши възстановяване на порочно прекратеното административно правоотношение, като вносителят коректно предлага и Правната комисия е подкрепила тази уредба, че има право на възстановяване. Това право на възстановяване е отново административно по своя характер и то не е към съда, а е към органа по назначението. Има и задължения на органа по назначението да изпълни това свое задължение за възстановяване и, разбира се, ако не го направи, да има съответната санкция. Така че не можем да правим такива аналогии и да смесваме защитата срещу порочния административен акт за прекратяване на публичното служебно правоотношение със защитата, която е искова по своя характер по отношение накърнените трудови правоотношения.
Може би стана прекалено правно, но други обяснения в случая няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
С голямо внимание, бих казал с удоволствие, чух аргументите на доц. Мингова.
Но, доц. Мингова, това са теоретични разсъждения. От тази трибуна Ви питам: когато един държавен служител атакува акта, с който е уволнен пред съда, кои правила ще прилагате? Ще разпитвате ли свидетели, допустимостта на свидетелите, доказателствената тежест и всичко останало? Кой нормативен акт? Няма кой друг, доц. Мингова, освен Закона за гражданското съдопроизводство или както ние го наричаме - Граждански процесуален кодекс.
Така че теоретично дали е административно, дали е гражданско, дали е частно или публично – дайте на съда да се произнесе ясно и категорично дали възстановява или не възстановява. Дайте свободата на държавния служител да поиска това, което интересът му диктува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: За да завърша процедурата по изказванията…
Разбира се, че Гражданският процесуален кодекс ще се прилага, но той се прилага за защита на други първични правоотношения и това, какъв е характерът на тези правоотношения в никакъв случай не може да се промени от характера на производството. Процесуалното право е друг клон от правото. Ако има нужда… (Неразбираема реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Не е защита само на граждански права, защото в случая правилата на Гражданския процесуален кодекс се прилагат за защита на друга категория правоотношения. Ние не казваме, че гражданският процес се занимава със защита само на частни права, то се занимава със защита и на публични права, в случая и на административните права. Ако можехме да направим порядъка на това заключение, което направихте Вие, тогава изобщо предметът на защитата ще губи всякакво значение. А аз в своето изказване наблегнах именно на това – на разликата в предмета на защитата, а не на разликата в характера на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова - § 63 да се заличи, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 49, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Любен Корнезов (КБ, от място): Може ли прегласуване, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложение за прегласуване – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Знам, че няма да го уважите, но съм убеден, че само след няколко месеца просто съдебната практика, животът ще ви наложи това да възпроизведете отново текста за възстановяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Прегласуваме предложението на госпожа Тоткова.
Гласували 152 народни представители: за 56, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 63, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 64 има предложение на Марина Дикова, което е оттеглено, и предложение на Елка Анастасова, което не е подкрепено от комисията и е следното:
“В чл. 122, ал. 1, след последното изречение се добавя: “Разходите по делото се възстановят на осъдената институция от възнаграждението на съответния работодател.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64 и той е следният:
“§ 64. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.”
2. В ал. 2 думата “служба” се заменя с “длъжност” и след думите “чл. 107” се поставя запетая и се добавя “ал. 1”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 64.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето предложение има по-скоро превантивен характер и цели дисциплиниране на работодателя и предотвратяване на някои безпринципни уволнения от държавната администрация, в това число понякога и чисто политически.
Идеята тук е, както прочете и госпожа Мингова, разходите по делото при възстановяване от съда на държавния служител да се поемат от работодателя и да се възстановят на осъдената институция.
Когато работодателят знае, че в закона има подобна мярка, вярвам, че той ще подходи значително по-отговорно към подобни уволнения. Най-малкото ще се научи да подготвя документацията така, че тя да не може да се връща от съда. Да не говорим, че в повечето случаи съдът връща подобни служители заради нарушения или неспазена процедура, а не толкова по същество, по причините за уволнението.
Аз вярвам, че една такава мярка би могла да дисциплинира работодателя и по отношение на разходите на държавния бюджет за институцията. Защото това са пари на данъкоплатеца и те не могат да се харчат така безотговорно и да се разхищават нескопосано за безотговорни или необосновани уволнения.
По този начин вярвам, че ще се гарантира и търсената и желана от настоящия законопроект идея за известна стабилизация на държавния служител и налагане на принципите на професионализма в системата на държавната администрация.
Ето защо призовавам уважаемите колеги да подкрепят този текст, защото, пак повтарям, той има преди всичко превантивна функция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Анастасова.
Други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Анастасова за редакция на § 64, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 64, подкрепен от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет и с това и първата част от законопроекта.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 65 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е за цялостното му заличаване.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Елиана Масева – чл. 127, ал. 2 и 3 и членове 128 до 134 да отпаднат.
Това предложение също не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков – в чл. 127, ал. 3, след думата "администрацията" се добавя "и трети младши ранг".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65:
"§ 65. Глава Десета се изменя така:
"ГЛАВА ДЕСЕТА
Контрол за спазване на статута на държавния служител
Контролни органи
Чл. 127. (1) Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.
(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез държавни инспектори.
(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко десет години стаж в администрацията.
Дейност на инспекторите
Чл. 128. Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на агенцията и съгласуван с министъра на държавната администрация годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.
Права на инспекторите
Чл. 129. В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:
1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;
2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.
Задължения на инспекторите
Чл. 130. Инспекторите са длъжни:
1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.
Задължителни предписания
Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнението на неговите задължения, които са установени при проверките, държавните инспектори издават задължителни предписания на органите по назначаването за отстраняване на нарушенията.
Сигнална функция
Чл. 132. Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.
Отговорност за неизпълнение на задължително предписание
Чл. 133. (1) Който не изпълни задължително предписание на държавен инспектор се наказва с глоба от 250 до 2000 лв.
(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и
изпълнение на наказателните постановления
Чл. 134. (1) Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите.
(2) Наказателните постановления се издават от директорите на областните инспекции по труда.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С тази глава всъщност се променя коренно начинът, по който се осъществява контролът върху статута на държавния служител и спазването на този статут.
Досега говорихме и колегите защитаваха тезата, че това са други отношения, че те нямат или имат много малко близки неща с трудовите отношения, затова трябвало да се подчиняват на друг ред.
Сега тук с промяната в тази глава контролът по спазването на статута на държавния служител се възлага на Главната инспекция по труда. Главната инспекция по труда е изпълнителна агенция, подчинена на министъра на труда и социалната политика.
Първият въпрос е как един инспектор, който е в дирекция на Инспекцията по труда, ще отиде и ще изиска от органа по назначаване обяснение и представяне на всички необходими документи? Този орган по назначаването може да бъде министър-председателят, вицепремиерът, министърът на труда и социалната политика или който друг искате в държавата, на когото се спрете, него можем да включим в този списък. Не може от една изпълнителна агенция да се изисква да следи за прилагането на този закон, когато тя е в подчинено отношение със съответния орган по назначаването или може да бъде в подчинено отношение. Тя просто няма да може да си изпълнява функциите – първо.
Второ, мисля, че на Инспекцията по труда се гледа като на една администрация, която може всичко. Тя контролира изцяло спазването на Кодекса на труда. Възложени са й функции, свързани с контрола по Закона за насърчаване на заетостта. Който е чел този закон, може да си представи какви функции може да има Инспекцията по труда – да контролира договорите между работодателя и бюрата по труда за това, че някой човек трябва да се наеме на работа, независимо в коя рискова група той се намира. Възложени са й функции, свързани с гарантиране събирането на осигурителните вноски. Сега й възлагаме функции, свързани със спазване статута на държавния служител. И аз питам: кой ще контролира условията на труд в България, кой ще ги контролира? Това е един от най-сериозните проблеми, пред които парламентът ще бъде изправен много скоро. Защото държавата ни е изправена пред този въпрос – условията на труд в България. Те са много важно условие по нашия път към Европейския съюз. Ние можем да правим всякакви еквилибристики, да приемаме всякакви закони – за отпадъци, за опасни вещества или по-малко опасни вещества, но ако ние нямаме безопасни условия на труд, няма да прескочим това препятствие. Просто ще си останем тук, където сме и никога няма да бъдем част от Европейския съюз.
Моето притеснение основно е в тази посока, защото, уважаеми колеги, много скоро тук ще чуем информация за това, че гражданите в България, които не са обект на този закон, тъй като по този закон всички работят при добри условия на труд, гражданите на България се трудят при съвършено неблагоприятни и вредни за тяхното здраве условия, но няма кой да се занимава с това! Всеки ден, ако прочетете пресата, ще видите, че има трудови злополуки, които, за съжаление, често завършват със смърт или с тежки увреждания.
Третият въпрос, нашата Инспекция по труда е изградена на базата на системата за интегриран контрол, тоест един инспектор проверява както трудовите правоотношения, осъществява контрол по Закона за насърчаване на заетостта, събирането на осигурителните вноски, така проверява и условията на труд. Това е изискване на Европейския съюз и на Международната организация по труда.
И изведнъж с този закон ние създаваме някаква специална, много специална част, която да контролира именно Държавната инспекция по труда. На всичко отгоре това трябва да става съгласувано с министъра на държавната администрация, което, според мен, е пълен абсурд.
Аз се надявах, тъй като този въпрос наистина е сериозен и беше споделен тук от самия министър, че представлява проблем, да се намери решение на този въпрос. За съжаление, аз не виждам решение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Тоткова, има решение и аз го предложих в комисията. За съжаление, Вас Ви нямаше. Според мен може да се намери решение, ако има достатъчно разбиране и политическа воля от всички нас. Решението е наистина контролът по спазването на статута на държавните служители да се изнесе извън държавната администрация, тоест извън администрацията на изпълнителната власт чрез създаване на специален орган, тоест сегашната Държавна административна комисия, която се закрива с този закон, която наистина не изпълни възложените й функции, остана почти изолирана със силно намален състав като членски състав на комисията, без всякакъв административен капацитет да бъде издигната в ранг на независим административен орган или независим държавен орган, както вече имаме практиката, да се снабди с една администрация и точно с такъв един инспекторат. Тези държавни инспектори именно да бъдат част от администрацията на тази комисия и те наистина да могат ефективно да изпълняват този контрол, да се дотира тази комисия с необходимите финансови средства, за да може наистина този контрол да е ефективен. Аз също споделям виждането, че Главната инспекция по труда, първо, йерархически и функционално не е пригодена да упражнява един такъв ефективен контрол; второ, наистина спецификата на статута на държавните служители доста се различава от този на тези, които работят по трудово правоотношение, специално в частната сфера, където основно е полето на действие на Главна инспекция по труда за спазването на условията на труд и всичко, което Вие изброихте.
За съжаление, това предложение не се възприе по ред причини. Първо, все още няма готовност. Второ, има някакви притеснения, има нежелание въобще да се разглежда този въпрос като възможност за създаване на един независим държавен орган. Може би ще е и опасно. Но аз съм убеден, че рано или късно ние ще стигнем дотам, тъй като така или иначе контролът по спазването статута на държавните служители е нещо, което единствено би гарантирало наистина изграждането на една модерна независима администрация, каквито са изискванията и на Европейския съюз.
От тази гледна точка аз ще се въздържа да подкрепя точно това предложение на този етап. Всички виждаме, че то не е най-подходящото, но разбираме и мотивите на вносителя. Явно към този момент и сегашното състояние не е приемливо, това състояние не е много добро, но явно в момента не успяваме да намерим по-подходящо решение на този проблем. Имаме уверение от вносителите, че това специализирано звено към Главна инспекция по труда, каквото ще представляват тези държавни инспектори, ще бъдат дотирани с необходимите средства, ще им се увеличи бюджетът. Нека да видим наистина дали ще заработи. Аз съм убеден, че вярното решение е именно това, което предложих в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Казак! Репликата ми е добронамерена. Аз споделям изцяло това, което казахте. Този орган, тази инспекция по труда няма да свърши работа. Тя по никакъв начин не може да вземе отношение по един акт за освобождаване, примерно, на министър Христова. Тя е подчинена на министър Христова. Не вярвам, че това ще стане. Няма да говорим за премиера или за вицепремиера, каквито примери даде госпожа Тоткова.
Но аз не разбирам – Вие хем сте съгласни, че по този начин законът няма да свърши работа, хем казвате: “Такъв е бил мотивът на вносителите, дайте да го подкрепим.” Защо пък да го подкрепяме? Дайте да подкрепим предложението, което отменя това нещо.
От всички това аз разбирам, че може би пречката е Държавната административна комисия. Дайте да махнем тази комисия без да помислим къде да прехвърлим нейните функции. Защото е записано на Министерския съвет, а после се казва Инспекцията по труда. Инспекцията по труда не е пряко в състава на Министерския съвет. Тя е в състава на Министерството на труда и социалната политика.
Така че аз апелирам да подкрепите и вие, виждам, че сте убедени, че това не е решение на проблема. Решението действително е в създаването на един орган, който ще е независим от изпълнителната власт. Орган, ръководството на който може би ще се избира от Народното събрание и по този начин ще бъде независим от изпълнителната власт. В този случай това предложение няма да реши проблема, който стои пред нас. А Инспекцията по труда, ще дойде м. декември, когато ще трябва да решаваме другите условия на труда и там ще видим, че Инспекцията по труда няма капацитет дори само това да направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Маринчев.
За втора реплика, заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Казак! Ако приемем, че Държавната административна комисия по субективни причини не се е справила със своята задача, защото аз не виждам обективни причини в закона, то Главната инспекция по труда по обективни причини няма да се справи със своите задачи. Тези аргументи вече бяха казани. Аз ги казах, моят колега Маринчев ги повтори. Вие също ги споделяте. Така че ние всъщност приемаме нещо, което знаем отсега, че няма да работи. Защото причините са обективни. Те няма да бъдат в инспекторите по труда. Тази оценка според мен е достатъчна за това, да се помисли как трябва да бъде решен този въпрос.
Аз не мога да приема, че един въпрос, който е бил решен по някакъв начин, не е дал добри резултати, сега ще го уредим по друг начин, за който сме сигурни, че няма да даде добри резултати, да го оставяме някъде в бъдещето. Защото, ако този въпрос не се реши днес, той може да бъде решен чак от 1 януари 2005 г. Всички ние знаем, или поне трябва всички да знаем, че такива промени по средата на бюджетната година не могат да се правят – да се създават органи, които да изискват бюджет и т.н. Защото със Закона за бюджета това е забранено.
Затова аз се обръщам много настоятелно към всички – Главната инспекция по труда си има достатъчно грижи, които няма кой друг да й поеме, защото няма друг такъв орган, който не само трябва, защото не трябва, но може да поеме техните функции. А този въпрос е свързан със живота и здравето на хората. Животът и здравето на хората, които са по-важни дори от това дали има трудово правоотношение.
Най-напред трябва да се погрижим за живота на хората, за здравето на хората. И затова аз мисля, че ние имаме ресурс сега да решим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, отговарям на господин Маринчев. Не, господин Маринчев, аз няма да подкрепя Вашите предложения по простата причина, че Вие не предлагате нищо. Вие просто предлагате да се отмени това и да остане сегашното положение, което е наистина неефективно, абсолютно неработещо.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): А Вие какво предлагате?
Четин Казак: Аз бях предложил нещо, което смятам, че може да работи, но не беше възприето – чрез издигане ранга на Държавната административна комисия в независим държавен орган. Така е. Затова аз няма да подкрепя Вашите предложения, но ще се въздържа да подкрепя и предложението, което е подкрепено от комисията.
Що се отнася до другите аргументи, госпожо Тоткова, господин Христо Кирчев – Ваш колега, преди да влезе в Народното събрание беше член на тази комисия. Така че недейте да смятате, че Държавната административна комисия по субективни причини не е съумяла да изпълни… Не, напротив, също по обективни причини, поради ранга си, поради това, че се намира в рамките на изпълнителната власт, в рамките на Министерския съвет, поради това, че се назначават членовете на комисията от Министерския съвет и т.н., заради обективни причини също Държавната административна комисия в този си вид не заработи, не по субективни причини.
Аз съм убеден, че всички членове на комисията са много добри специалисти, които съвестно си изпълняват задълженията. Затова предложих този статут да се издигне, да се промени. И когато вие говорите за Главната инспекция по труда, аз съм напълно съгласен, че трябва да се помисли за нея, да й се увеличат пълномощията, най-вече да се обезпечат финансово, да се увеличи броят на инспекторите и т.н. Това обаче не е предмет сега на този закон. Нека да дойде Законът за насърчаване на заетостта, Кодексът на труда и всички други закони, свързани с нейните правомощия, и тогава да обсъждаме това. Не е предмет на този закон сега да обсъждаме проблемите на Главната инспекция по труда.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Сега им даваме функции.
Четин Казак: Сега им даваме функции. Имаме уверение от вносителя, че тези функции ще бъдат подплатени със съответните бюджетни средства. Аз вярвам и затова казвам – нека да видим как ще заработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата за изказване господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Чудя се защо се полага толкова голямо старание да се омаловажи дейността на тази комисия. Казвам “полага се старание”. Преди малко уважаваният колега разви тезата, че могат да се увеличат бройките на Инспектората. Ами да направим нещо друго. След като тази комисия има свой статут, свой устройствен правилник, действала е, действа и в момента, събра много опит, в компютрите си насъбра голяма информация за държавните служители, което беше една от основните й задачи, тъй като целта беше да се стабилизират държавните служители, вместо ние да укрепим дейността на тази комисия – нещо готово, по типично български ние гледаме да го разрушим и да започнем от А, Б и нататък.
Дайте наистина да укрепим тази комисия, да й се дадат допълнителни членове, да й се даде администрация, да бъде независим орган, да си върши работата, та наистина държавният служител да знае поне едно място, където може да отиде и да се оплаче за незаконни действия на самите институции. Знаете ли в тази комисия колко много оплаквания пристигаха от различните министерства, за действията на министри, на важни административни ръководители в тази държава. Тук не става въпрос за уволнението на държавния служител в град “еди-кой си”, някой малък градец, а за големи и неправомерни действия в редица министерства. Хората идваха и поставяха наболели въпроси.
Госпожа Масева като главен секретар на Министерския съвет по това време знаеше много добре проблема с военните пенсионери, с висшите служители на армия “Сигурност” и т.н. Тази комисия подработваше и даваше предложения за промяна на редица законопроекти. Тя има изключително важна дейност. Не знам защо при вас тя се принизи в разясненията – едва ли не като паразитен административен орган, видите ли, защото на времето правителството на Иван Костов, предлагайки в парламента този Закон за държавния служител, е решило да създаде някаква нова административна типично бюрократична структура. Тя няма нищо общо с това. Тогава са били прегледани и обработени редица закони и дейности на държавите от Европейския съюз със силно развито законодателство в областта на трудовото право. Имайте предвид, че тази комисия не е съставена само защото на някой му е хрумнало да направи придатък към някакъв закон и към стария Закон за държавния служител да припише една точка – че за следене на параграфите и алинеите на Закона за държавния служител се създава и такава комисия. Пак повтарям, тя имаше много важна задача – да води досиета на всички държавни служители, което говорим постоянно. В Британия имало държавни служители от 30-35 години, които знаели всичко, а се сменяли ръководствата на правителствата и съответните министри. Вместо да създаваме някакъв традиционализъм, който съществува в редица други държави, ние винаги започваме от А, Б – нов парламент, нови идеи, ново правителство за година, две, три, нови законопроекти, събаряме всичко и се чудим защо 14 години се въртим на едно и също място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата за реплика госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кирчев! Използвам възможността да Ви направя реплика, защото промяната, внесена от Министерския съвет, всъщност означава оценката на тази комисия. Това е субективната оценка. Тя не е в закона. Субективната оценка за работата на комисията се съдържа в предложената ни промяна. С това нищо няма да се подобри. Затова смятам, че по този въпрос можем да постигнем съгласие, което да бъде в интерес на държавните служители и на държавната администрация, а не с лека ръка да зачертаваме нещо, защото просто на нас не ни харесва, и както беше казано ясно – да бъде един или друг човек в тази комисия. Това можете да направите и по друг начин, както направихте промяна в Закона за администрацията заради един човек. Така че това пак може да се направи. Но тук въпросът не е само да се махнат един, двама или трима, въпросът е за цялостния контрол на тази дейност. И няма как да искате от един инспектор на окръжно ниво да контролира министър-председателя за неправомерно издадени актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие трябва да направите реплика, а не изказване.
Росица Тоткова: Точно затова се обръщам към господин Кирчев. Можем да бъдем полезни с това, което правим тук, а не с това, което се опитваме да разрушим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика - господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Кирчев, напълно съм съгласен с всичко, което казахте. Наистина комисията имаше доста работа. Това потвърждава за сетен път първоначалния проблем, че обективно нейният статут съгласно първия Закон за държавния служител, с който беше създадена, не й позволяваше да изпълнява адекватно своите функции, работата, която един такъв орган трябва да изпълнява по контрол и спазване статута, със съответните сериозни правомощия. От тази гледна точка предлагам да се издигне този статут. Така че нека да не говорим за субективизъм в това отношение.
Според мен предложението е опит да се намери изход от ситуацията в момента. Нека да видим как ще заработи. Запазвам си правото ако не заработи, отново да се актуализира този проблем.
Още веднъж повтарям – рано или късно ние ще стигнем до това убеждение. Такива органи има във всички европейски държави, където има изградена съвременна администрация. Ако искаме да изградим модерна администрация със статут на държавните служители, който да е респектиращ и гарантиран, трябва да имаме такъв орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Масева.

Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Редно е може би в тази дискусия да си зададем въпроса какъв е истинският мотив. От една комисия, наречена Държавна административна, със специални изисквания, със специални правомощия, със специални функции и специални задачи ние преминаваме към един тясноспециализиран орган, който е добил опит и рутина в друга област и в друго поле – полето на трудовите правоотношения. Този орган съгласно изискванията на Европейската комисия трябваше да бъде орган, който да наблюдава служебното правоотношение и да се грижи точно за служителите с най-висок ранг, тези, които обслужват държавната администрация, и да бъде толкова безпристрастен и полезен, че да оправдае изискванията, които бяха поставени от закона към него.
Ако тази Държавна административна комисия не е изпълнила очакванията за по-голямо доверие, то аз не смятам, че начинът да се търси изход от това е да се измисля друг орган, друга институция, нямаща нищо общо с държавната служба, да се пишат текстове съвсем изкуствено и съвсем измислено, за да се формулира някакво правомощие, което да оправдава съществуването на този орган.
Ако трябва – връщам се на първата си реплика – да отговорим откровено на въпроса защо се създава този орган, аз мисля, че той е един-единствен: това е политически орган на това, че трябва да се подмени персоналният състав на Държавната административна комисия. Но когато се излагат аргументи за ефективност, нека наистина да подходим така, нека наистина да създадем един действен орган. Ако тя не е била ефективна, кажете по какви причини и защо. И защо ще бъде по-ефективна Главната инспекция по труда, една агенция, на която реално даваме едно-единствено правомощие съгласно този закон – да глобява тези, които не изпълняват задълженията си по закона? И ако това е единственото реално правомощие, ако ние го пренесем към Държавната административна комисия, няма ли да изпълним целта?
Казвайки това, искам наистина да подчертая, че дейността на Главната инспекция няма да стане по-ефективна от тази на Държавната административна комисия. В бързината се пропуска нещо много важно и се въвежда отново принципът на експеримента. Това ще бъде поредният експеримент. И аз съм убедена още тук и още от днес, че той няма да изпълни очакванията, които вие привидно днес му възлагате. Затова искам да помоля уважаемите колеги: нека наистина да помислим как тази комисия да стане по-ефективна и как да стане тя по-независима. Затова моето предложение е, ако не се приеме отмяната на параграфите, които въвеждат тази нова институция, да помислим всъщност как чрез Държавната административна комисия, давайки възможност тя да върши по-добре работата си, да променим закона.
Тоест, второто ми предложение е да отложим, уважаема госпожо председател, гласуването на всички текстове, свързани с Глава десета и Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложенията за отхвърляне.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова за заличаването на § 65, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 40, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Масева за отпадане на текстове от § 65, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 86, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Сега ще подложа на гласуване процедурното предложение на госпожа Масева за отлагане разглеждането на текстовете от Глава десета за следващо пленарно заседание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 54, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков за поправки в текста, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 29, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 65.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 7.
Текстът се приема.
Господин Пирински иска обяснение на отрицателен вот. Заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По-скоро имам въпроси към Вас и към госпожа Мингова под формата на отрицателен вот.
В текста, който току-що беше гласуван, отсъстват текстове, които уреждат функции на Държавната комисия по сегашния закон, а именно воденето на регистър на държавните служители, в който се регистрират определени обстоятелства за всеки служител, и онова, което е предвидено в действащия чл. 130 – издаването на месечен бюлетин на комисията, в който се публикуват решения, указания, информация за провежданите конкурси и за контрола за спазване на статута на държавния служител.

Въпросът ми е дали в други текстове на закона са отчетени тези функции, те изчезват ли въобще и по какъв начин се осигурява онова, за което говореше и госпожа Масева, държавен контрол, който не е просто по спазването на едно или друго трудово или служебно правоотношение, спазването на един особен статут на държавния служител, който е и смисълът на Закона за държавния служител и на всичко онова, за което говореше господин Кирчев, а и всички други.
Така че, струва ми се, че цялата дискусия за тази комисия се подценява от правителството, което трябваше да се постарае, макар и на второ четене, отново да изясни своите мотиви и да отговори на въпросите, които възникват за това изчезване на тези специфични функции на досегашната комисия.
Затова и гласувах "против", защото за себе си нямам отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Използвахте правото си на отрицателен вот да поставите въпроси, но защо не го направихте преди гласуването?
Нека все пак вносителите да отговорят на въпросите.
СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 69 се възлага на Министерския съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона да уреди отношенията, свързани със закриване на комисията. Това са не само правоотношенията с членовете на комисията, но и целият архив на комисията, съответно и регистърът. Като регистърът на административните структури и актовете на органите на изпълнителната власт ще се обедини с регистъра на държавните служители и ще се осигури общата информационна система на държавната администрация, която ще бъде с пълни данни не само за структурите, функциите и правомощията на органите, но и с държавните служители, с всички реквизити, каквито има в момента в този регистър на държавните служители. И това вече е една нова информационна система, която дава възможност за общо управление на човешките ресурси в държавната администрация. Това няма да бъдат функции на Инспекцията по труда, а ще бъде функция на администрацията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Нека чуем следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, предлагам да се върнем на отложения § 15, който има отношение към приемането на § 65, който е свързан именно с регламентиране на държавната комисия. В тази връзка ви предлагам неговото съдържание:
"§ 15. Заглавието и чл. 31 се отменят."
Не е прието предложението на госпожа Тоткова за заличаването му по обясними причини, защото комисията подкрепи предложението по § 65.
Така че комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 15. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова за заличаване на § 15, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 25, против 75, въздържали се. 3
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 15, който е подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 66 има предложение на Марина Дикова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
"Чл. 66. Създава се Допълнителна разпоредба:
"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително;
б) лицата, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото лице притежава акции или дялове;
в) съдружниците;
г) дружество и лице, което участва в управлението на дружеството или притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
д) лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме наименованието "Допълнителна разпоредба" и съдържанието на § 1 от нея.
Гласували 88 народни представители: за 74, против 10, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Следва § 67. Ще ми позволите едно уточнение по него, госпожо председател. Във връзка с това, че заглавието на Кодекса за задължителното обществено осигуряване вече е Кодекс за социално осигуряване да отразим тази промяна в ал. 2 и текстът на § 67 да изглежда така:
"§ 67. Досегашният § 1 от Преходните и заключителните разпоредби става § 1а и в ал. 2 думите "Кодексът за задължително обществено осигуряване" се заменят с "Кодексът за социално осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 67? Няма.
Моля да гласуваме § 67 с корекцията, представена в залата.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 68. Навсякъде в закона думата “нетрудоспособност” се заменя с “неработоспособност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по § 68? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 69 има предложения от Росица Тоткова и Елиана Масева - § 69 да отпадне, които не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69:
“§ 69. (1) Държавната административна комисия се закрива.
(2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията, свързани със закриването на комисията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказвания по § 69?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Очаквах, че някой от вносителите на предложението за отпадане на § 69 ще го аргументира.
Уважаеми колеги, искам да кажа само две думи. Още при приемането на сегашния закон една от дискусиите беше свързана именно с чл. 127, ал. 1, където се регламентира създаването на държавната комисия, както пише там в текста “при Министерския съвет”. Още тогава имаше две позиции – едната е, че не бива да е “при” Министерския съвет, нито “на” Министерския съвет, а трябва да е комисия с относително независим статут от рода на тези комисии, които създадохме и ние, примерно Комисията за финансов надзор, с назначаване на относително стабилен състав, част от него изборен и т.н. Защото, ако говорим за усилие да извадим държавните служители от въртележката на метлите с различен цвят, точно оттук трябва да се почне.
Сега това, което и представителите на вносителите споделиха пред нас, означава още една стъпка на подчиняването на тази цяла сфера, в случая сега на министъра на държавната администрация – член на кабинета, така или иначе политическо лице. Мисля, че това движение не е в онази посока, която ни е необходима. Ясно е, че в България изведнъж не може да се създаде режим на английската администрация и т.н., но трябва да сме със съзнанието в каква посока се движим. Навярно има готовност с наредбите, с регистрите – това, което е казано в ал. 2, едномесечният срок ще бъде спазен. Не съм убеден дали посоката, по принцип, в която ще се движим, е правилната. Ето защо аз няма да подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на госпожа Тоткова и госпожа Масева за отпадане на § 69, които са аналогични, и не са подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 82, въздържали се 2.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 69, който е подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 3, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 70 е подкрепен от комисията.
“§ 70. Съставът на дисциплинарните съвети се привежда в съответствие с изискванията на този закон в 3-месечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 70, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 71 има предложение на Росица Тоткова за заличаването му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71:
“§ 71. По взаимно писмено споразумение между страните по служебното правоотношение неползваните до 1 януари 2003 г. платени годишни отпуски или части от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 60, независимо че служебното правоотношение не е прекратено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемането на закона, когато невинаги нещата са преценени правилно, води до такива параграфи. Защото прекалено дългите отпуски на държавните служители не могат да бъдат ползвани, защото ако бъдат ползвани, просто няма кой да работи в държавната администрация. Както имах възможност да кажа мнението си по този въпрос, една четвърта от времето, точно защото държавните служители имат безкрайно големи отпуски, в сравнение с всички останали граждани на България, те сега вероятно са натрупали много отпуск. И тъй като са натрупали много отпуск, той трябва да им бъде заплатен.
Аз имам два въпроса. Първо, колко дни неползван платен отпуск имат държавните служители в България? Вторият ми въпрос е: колко ще струва това на бюджета на Република България? Има ли такива отделени средства в бюджета на Република България или това ще стане за сметка пак на онези 2 милиона, които не са държавни служители? Мисля, че тогава, когато залитаме в една посока, това винаги води след себе си други действия и те винаги са за сметка на някого, макар че вие лишихте държавните служители от една привилегия, така да кажа, която имат всички родители в България – допълнителен отпуск за това, че имат две или повече деца, което отново ги поставя в неравностойно положение. Но, от друга страна, отпуските, които те ползват, и сега остават високи. И това няма да бъде еднократен акт. След две години пак ще стане същото, защото държавните служители, както всички останали, са служители, за да ходят на работа. И няма как един държавен служител на всеки четири дни да отсъства един и да си върши работата, и хората да бъдат доволни, и началникът му да е доволен, и колегите му да са доволни.

И сега трябва да им плащаме обезщетение? От кого? Отново от тези, които сме ги сложили в една друга, по-нисша група работещи в България, които са 2 млн.
Затова аз много моля да ми бъде отговорено на тези два въпроса. Аз настоявам да ми бъде отговорено на тези два въпроса. Защото аз, като народен представител, и всеки един от нас иска да знае като гласува за какво става дума, за какви ресурси става дума.
Затова ще повторя още веднъж моите два въпроса: за колко дни неползван отпуск става дума и за каква сума става дума, която трябва да бъде изплатена от бюджета на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да получа отговор на тези два въпроса: колко отпуски има и колко ще струва това на бюджета?
Бих желал, като получа този отговор, получената сума да бъде насочена за изискване от “Раковска” 134., Да не цитирам за n-ти път, госпожо Тоткова, Законът за държавния служител в този си вид, с тези дълги отпуски за държавните служители кога беше приет и от кое мнозинство. И сега ние се опитваме вече да поправим това ненормално положение, в което се намираме, с натрупването на тези отпуски, неизползвани платени отпуски, които се натрупват непрекъснато.
Кажете ми Вие как да се излезе от тази ситуация? Ако не се даде възможност поне еднократно, повтарям еднократно, тъй като тази разпоредба се намира в Преходни и заключителни разпоредби, и не става въпрос за систематичен подход, а еднократно да се даде възможност за тези неизползвани натрупани платени годишни отпуски да се изплати необходимото обезщетение и оттам нататък вече да не се позволява тази практика.
Затова с тези изменения ние съкращаваме размера на тези отпуски, за да се избегне това натрупване, което, повтарям, беше допуснато от досегашната редакция на Закона за държавния служител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Казак, много Ви е къса паметта, защото Вие не помните с колко дни намалихте отпуските. Този въпрос ще се яви отново. Аз се надявам, че това няма да стане в рамките на този парламент. Но когато говорим за отговорностите, за това кой носи тези отговорности, трябваше да попитате защо не е на “Раковска” и валутният резерв, нали? Защото, освен задължения, от другата страна има натрупани пари и то много пари. Нали е така? И няма да го отречете. Аз не съм съгласна по този начин да поставяте въпроса, защото тогава бих Ви попитала: от 1991 и 1992 г. Симеон ли ще плати тези пари? Я ми кажете вие, които стоите на последния ред, колко отпуски има останали от 2001 и 2002 г.? Има ли или няма? Сигурна съм, че има и те са много повече, отколкото са от 2000 г. Тогава елате и кажете Симеон да плати тези отпуски.
Аз не искам по този начин да си говорим от пленарната трибуна. Вие говорите така и затова предизвиквате такава реакция от моя страна. Че тези държавни служители да не са били на мен? Те са обслужвали държавата, обслужвали са министрите, обслужвали са онези министри, една част от тях обслужват и тези министри. Те за кого работят? За мен? За вас?
Четин Казак (ДПС, от място): За държавата.
Росица Тоткова: Тогава какво искате? Аз не искам да разглеждам по този начин въпроса. Защото, ако говорим по този начин, тогава ще влизаме в такава нелицеприятна полемика.
Защото мога да ви задам друг въпрос: кой ще върне на Георги Попов парите в бюджета? Този, който му даде заплатата и за който беше най-голямото богатство в държавата ли? Той ли ще ги върне?
Искам да бъдем преди всичко коректни към материята, която разглеждаме, а не Вие към мен и аз към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Казак, днес за втори път казвам, че слабост е на управляващите, когато казват: вие направихте преди години еди-какво си, да се оправдавате с тези, които са били преди вас във властта. Това стана много честа практика в този парламент. Така не се управлява. Ако някой е допуснал грешка, нека се поправи.
Аз бих приел това като еднократен акт, ако това действително ще бъде еднократен акт. Но аз не вярвам в това. Прекалено дълго съм бил в администрацията и знам, че това продължава с години. Така е и по Кодекса на труда. И там поне на два пъти, ако не ме лъже паметта, е имало случаи, когато са плащани обезщетения за неизползваните отпуски. Поне два пъти. Мисля, че и сега в новото предложение за промяна на Кодекса на труда пак има такова предложение. Дайте да намерим начин да прекратим неползването на отпуските било със съгласието или с несъгласието на административния ръководител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Казак, имате думата за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Моето изказване и частта от него, която засегна Вас, беше полушеговита провокация към Вас, тъй като Вие налагате този тон, когато обсъждаме такива разпоредби. Защото вие искате сметка, защото Вие говорите за това колко бюджетът ще пострада и т.н., какво ще правим, защо така се прави, защо се взимат пари от бюджета, кой е разрешил държавните служители да имат такива дълги отпуски и т.н. Аз затова Ви казах, понеже Вие си противоречите, аз Ви дадох отговора: виновен е законът, който е действал до момента, който е приет, няма да повтарям по кое време. Това е положението.
Стигнали сме сега до тази обективна ситуация, от която трябва да се излезе. Това е проблемът. От тази ситуация трябва да се излезе по единствения възможен начин - ние не можем да лишим тези хора, които правомерно са натрупали тези дни платен годишен отпуск, от правото по някакъв начин това да им бъде заплатено. Това е едно решение, което се предлага, то е еднократно.
Аз съм съгласен, че ние оттук нататък трябва да търсим варианти да се избягват подобни ситуации. Нека да не се оставят нещата, които са заложени като проблем в този закон, нека да не избягваме от тяхното решаване тогава, когато това е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Заповядайте, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, според мен е малко пресилено, аз ще използвам тук сравнението на проф. Корнезов, че по този въпрос се разгоря една дискусия малко като буря в чаша вода.
Откъде идва проблемът? Нашата държава, която е ратифицирала Конвенция № 52 относно платените годишни отпуски на Международната организация на труда, се е ангажирала още от 1936 г., ако не се лъжа, с това законодателството да гарантира реалното ползване на платените годишни отпуски както на работниците и служителите, така и на държавните служители. Оттук е проблемът.

И константна законодателна практика беше до предишния парламент - ако не се лъжа, 1999 г. – когато се допусна един пробив и с преходна разпоредба се допусна да се обезщетяват неизползвани платени годишни отпуски без да се прекратява трудовото правоотношение. Защото дотогава в синхрон с международната регламентация се допускаше обезщетяване само при прекратяване на трудовите, съответно на служебните правоотношения, но преди това от 1951 до 1999 г. нямахме отделна уредба на служебните правоотношения, тя беше инкорпорирана в Кодекса на труда още през 1951 г.
Пробивът в това класическо правило беше направен с изменението на Кодекса на труда. Това, което тук се прави сега, е пак път към уеднаквяване на статуса на държавния служител с този на работниците и служителите, защото точно в тази материя няма никакви основания за специфични решения. А че решението е еднократно, нещо, в което ми се струва, че господин Маринчев се съмнява, личи от редакцията на текста.
Васил Маринчев (ПСОДС, от място): Не се съмнявам!
Атанас Василев: Но Вие казахте, че може да продължи до безкрайност, а тук пише, че говорим за отпуските, които не са използвани и се дължат към 1 януари 2003 г., тоест, неизползвани до 31 декември 2002 г. Така че само по себе си това означава, че този отпуск, ако се постигне съгласие, ще се обезщети и работникът ще си работи и ще получи един път заплата и обезщетение за този отпуск, който не е използван, но възнаграждение за който, ако би ползвал, пак би получил. Така че няма никакво натоварване на бюджета.
Това решение не го оспорвам, въпреки че е прието от предишното мнозинство, и ще ви кажа защо. Затова, защото в противен случай, ако трябваше да чакаме момента на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, натрупванията щяха да бъдат много по-големи. Тези разпоредби, съответно в Кодекса на труда и сегашната, която се предлага тук, искат да предотвратят точно това – натрупването. Ще ви дам един пример: съобщиха ми, че в Университета по архитектура, строителство и градоустройство в момента на професори, на които подлежи да им се изплати гратификация по чл. 222, ал. 3 на Кодекса на труда, наред с това трябва да им се изплати и обезщетение за неизползван отпуск в размери от 450 до 500 дни. Сетете се какво ще стане с този факултет или университет, ако всичко това трябва да се плати. Ако това го няма, може и без да се прекрати да се плати и няма да се натрупва това плащане наведнъж. Ето това е цялата работа!
Защото иначе бюджетните учреждения ще фалират. Просто ще банкрутират, няма откъде да вземат тези пари при натрупването на отпуските. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Уважаеми проф. Василев, не се съмнявам, сигурен съм, че това ще се повтори и догодина. Сигурен съм не в това, че това е еднократен акт, това ми е ясно, но и догодина ще има неизползвани отпуски. И тогава сигурно пак мнозинството ще внесе предложение да платим тези отпуски.
А що се отнася до това, дали ще натовари бюджета – сигурен съм, че ще го натовари, защото съм убеден, вярвам, че нито една администрация не е сметнала в тазгодишния си бюджет, сигурно е направила сметка и за следващата година, пари за обезщетение на тези отпуски. Защото досега беше правото да се ползват отпуските, а не да се плаща обезщетение за тяхното неползване. А неползването най-често е защото административният ръководител не го е разрешил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте за дуплика, господин Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Маринчев! Вие казвате, че догодина… Опитвате се да правите някакви предсказания, че догодина пак ще се продължи срокът затова, че няма да могат да се използват отпуските. Не съм сигурен в това, не мога да гадая, но ако това стане, бих казал друго: ако още един-два пъти се удължи, вие се радвайте на това, защото ако след това вие спечелите, ще бъдете облекчени при изготвянето на бюджета, защото парите ще са похарчени от този бюджет.
Любен Корнезов (КБ, от място): Те няма да спечелят, ние ще спечелим!
Атанас Василев: Добре де, няма значение. Това ми се струва несериозно, недейте така.
С това се облекчават следващите кабинети, когато си правят бюджета, също и парламентите, защото ако този същият държавен служител си стои още десет години, ще се сменят пет правителства и последното ще изяде калая. Точно така ще стане!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: А вие потоп ли очаквате?
Атанас Василев: Нищо не очакваме, казах ви какво ще се случи. При поредната смяна на правителството, последното – това, при което ще се пенсионира този държавен служител или ще го уволнят по някакъв начин, ще плати за всичките предходни правителства, които не са му обезщетявали отпуската. (Неясна реплика от блока на ПСОДС.)
Сумата не мога да ви я кажа, това е друга работа.
Недейте да спекулирате с това. В края на краищата мислите ден за ден. Днешния бюджет го натоварваме, но по този начин разтоварваме следващите бюджети. В това е смисълът. (Неясна реплика от блока на ПСОДС.)
Напротив, мислим за това, че следващите бюджети ще бъдат по-облекчени от заварени задължения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не знам какво ми става днес, че толкова често се появявам на тази трибуна, нямам този навик.
Проф. Василев и господин Казак, дайте да помислим за механизъм, по който да задължим административните ръководители да предоставят полагаемите се по закон отпуски – дали са държавни служители или са по трудово правоотношение, няма никакво значение. В момента отпуските на държавните служители станаха по-малки, но ако миналия път, до приемането на този закон, бяха от порядъка до 57 - 58 дни, сега сигурно гонят 50 дни. За хората на трудови правоотношения максимумът е 30 дни с всички добавки, може да се ползват максимум 30. Е, аз съм бил научен сътрудник и съм ползвал 35, но това са изключенията от правилото, които обикновено потвърждават правилото. Така че нека да намерим механизъм, по който да осигурим на работещите хора отпуска, който им се полага, а не, работейки ден за ден, да търсим начини да ги компенсираме след това.
В новото предложение за Кодекса на труда има записани текстове за обезщетения, за отпуски и т.н. Не е това начинът. Дайте да дадем възможност на хората да ползват отпуските си, да се възстановят за нормален труд, пък после ще им плащаме обезщетение. И няма да ги плащаме, защото тогава няма да ги има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Други желаещи да се изкажат?Също не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на народната представителка Росица Тоткова § 71 да се заличи.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 79, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 71, така както е предложен от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 14, въздържал се 1.
Параграф 71 е приет.
Следват два безконфликтни параграфа.
Заповядайте, госпожо Мингова.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви.
Параграф 72, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 72. Считано от 1 януари 2004 г. държавните служители, притежаващи седми до трети старши ранг, се преназначават на същата длъжност с ранг пети до първи старши ранг, притежаващите втори и първи старши ранг се преназначават с първи старши ранг.”
Параграф 73, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 73. В случаите, когато до изтичането на срока на служебното правоотношение назначените във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за администрацията държавни служители придобият изискуемия ранг или професионален опит, служебното им правоотношение се преобразува в безсрочно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По тези два параграфа има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 72 и 73 са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 74 има предложение на народния представител Росица Тоткова за заличаването му, което не е подкрепено.
Същото предложение има от госпожа Масева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74:
“§ 74. Служебните правоотношения на административните секретари, назначени срочно по чл. 9 от Закона за администрацията, се смятат за безсрочни от влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Госпожа Тоткова, заповядайте да защитите предложението си, което съвпада с това на госпожа Масева. След това ще гласуваме двете предложения заедно.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 9 от Закона за администрацията административните секретари се назначават за срок от 5 години. Изведнъж сега най-важната промяна, която сигурно е била най-нетърпеливо чакана, сега, през есента на 2003 г., е служебните правоотношения на административните секретари да се преобразуват в безсрочни. Нито един аргумент досега не съм чула защо това е необходимо? Какво смущава работата на съответните администрации, министерства, на Министерския съвет, ако щете, на държавни и изпълнителни агенции това, че има мандатност на поста “административен секретар”, заеман от различни хора? И сега изведнъж трябва това правоотношение да се превърне в безсрочно и да се премахне мандатността.
Мисля си, че тук има още политическа логика или политическа воля, по-точно. Вие освободихте всички административни секретари.
Четин Казак (ДПС, от място): Не са всички!
Росица Тоткова: Всички ги освободихте, аз не помня друго, даже с такива номера – съжалявам за жаргонния израз, но чрез промяна в длъжностната характеристика, че вместо висше образование е нужно висше юридическо образование, за да може лицето, което заема този пост, да бъде освободено. Такива и много други прийоми са използвани в администрацията, за да се освободи тя от един или друг.
Но тук има зададена мандатност на заемането на тази длъжност. Ако този човек покаже добри данни като ръководител и бъде оценен от следващия министър или министъра, при който е работил една година, той може да остане на работа и да му бъде подписан договор за още един мандат.
И защо сега изведнъж административните секретари се превръщат в безсрочни? Услуга правите на няколко човека или какво? И ако ние променяме закона само за да затвърдим на едно място един административен секретар, тогава няма защо да се учудваме, че са вписани толкова много некоректни неща в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика има думата господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че отговорът на въпроса, който постави госпожа Тоткова, е един-единствен. Той е много прост – тъй като административните секретари са държавни служители и по досегашния закон, както всички останали. И след като ние приемаме като принцип, че оттук нататък няма да има срочни назначения в държавната служба, редно е всички държавни служители да бъдат на безсрочно служебно правоотношение. И за тях да важат всички изисквания и разпоредби, свързани със статута на държавния служител. Това е отговорът на вашия въпрос, който аз бих могъл да дам. Не знам, може би някой друг би могъл да даде друг отговор.
Що се отнася по принцип до проблема, който Вие поставихте – за чистки и т.н., аз не съм убеден, че всички административни секретари са били сменени. Напротив, аз съм убеден, че много от тях продължават да си работят.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не! Дайте примери!
Четин Казак: Мога да ви дам примери, но не от парламентарната трибуна.
Единственото нещо, което ме притеснява по принцип, е, че лично за себе си аз не съм убеден, че административните секретари и по-специално главните секретари трябва да имат статут на държавен служител. Аз изразих това мнение и в комисията, въпреки че това е изискване на Европейската комисия, ние в България знаем нашите практики. Докато не сме изградили една наистина модерна администрация, за съжаление така ще продължават нещата и не само за главните секретари.
Но специално за главните секретари, които са на върха и непосредствено ръководят администрацията, общо взето според мен този статут трябва да се промени – те трябва да станат част от политическия кабинет на съответния орган по назначаването. Според мен това е най-коректното решение, което трябва да се възприеме. Засега не се възприема, някой ден може би ще се възприеме, за да се избегнат тези обвинения, които непрекъснато ще излизат, независимо от смяната на мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Вие и в тази част повредихте закона, защото с поправките вие допуснахте назначенията на главните секретари или административните секретари да бъдат политически назначения, макар че изискването на чл. 116 от Конституцията повелява друго, тъй като те са държавни служители. Вие определихте особен ред и условия за избирането и назначаването им на тези длъжности. Вие вменихте като задължение на Министерския съвет като политически орган да определя главните секретари и административните секретари.
Изхождайки от тази логика, Вие в момента слагате един контрапункт – казвате, че те са държавни служители и са несменяеми. Как биха могли да се съчетаят тези две качества в този закон – хем политически назначения, хем несменяеми? Това е нещо много опасно.
Аз ви моля да приемете предложението за отпадане на този текст, за да има някакъв баланс и симетрия в този закон.
Ако не, аз ви призовавам да се върнем отново към текста, съгласно който Министерският съвет има пряко участие при назначаването им. По този начин вие разбихте тезата за тяхната несменяемост и за държавната служба като принцип, въведен от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Пенчев.

Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Вие сте прав, когато казахте, че в момента положението на главните секретари или административните секретари е малко двойствено. Това е така. Но самата концепция, самата идея за държавна служба, която да бъде независима, едва ли не несменяема, която да крепи управлението, независимо с какъв цвят е то. Това е концепцията, възприета от Европейския съюз и ние трябва да я възприемем. Именно затова ние излизаме от това двойствено положение – от една страна, държавен служител и то най-висш; от друга страна, пет години мандат. Какъв е този държавен служител с мандат? Това е абсурд. И ние точно от този абсурд излизаме и в този нов текст ги правим наистина държавни служители. Те са с безсрочни договори, както всеки един държавен служител – както младшият експерт, така и най-висшият, главният секретар.
Затова аз разбирам вашите съмнения, но подкрепям този текст. Смятам, че това е логичното развитие на идеята за държавната служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Вие се позовахте на един неверен факт, а той беше, че всички държавни служители са на безсрочни трудови договори. И аз не знам как вие юристите разговаряте помежду си – едно четете, различно мислите и различно виждате. Защото само преди известно време господин Атанас Василев мен лично ме убеждаваше много горещо как имало срочно служебно правоотношение и затова трябва да има норма, с която да се прекратяват срочни служебни правоотношения. Аз се опитах да ви убедя в обратното, че няма такова нещо, вие ми казвате: "Не, има срочни" и приехте, че трябва да се прекратяват и срочни служебни правоотношения. Сега изведнъж и от ДПС, и от НДСВ юристи, които сигурно сами уважавате себе си, които и аз уважавам, излизате и казвате, че не всички са на безсрочни служебни правоотношения. Извинявайте, обаче в търсенето на аргументи наистина не намирате най-сполучливия път. Търсите от девет дерета вода, ама изглежда едното е в доста радиоактивна зона и замърсява всички останали.
Аз съм склонна да приемам аргументи, но не просто да си измисляме аргументи. И като нямате аргументи, по-добре не ги излагайте, защото Вие по този начин злепоставяте и себе си и така ни карате да се съмняваме в това дали трябва да се наричаме толкова пък много уважаеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак, за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, аз ще продължа винаги да Ви наричам "уважаема", тъй като сме колеги и аз смятам, че всеки дължи необходимото уважение на своя колега в пленарната зала.
Първото нещо, което искам да кажа, е, че причината, поради която беше въведен специален режим за назначаване на главните секретари, госпожа Масева знае много добре, е именно, че главният секретар е върхът на пирамидата в държавната администрация и не може комисия, съставена от хора, които веднага след това ще му станат подчинени, да го избират. Министерският съвет все пак може да определи с наредба за всеки конкретен случай какви хора, извън съответната администрация, да участват в тази комисия. Това е отговорът на този въпрос.
Що се отнася до упреците, които постави госпожа Тоткова, госпожо Тоткова, наистина има едно изключение, което обаче се съдържа не в този закон, Вие знаете много добре, а в Закона за администрацията. И точно този пример е имал предвид проф. Атанас Василев, когато цитира, че има такива случаи за срочно служебно правоотношение, което обаче е изключение – тогава, когато не може да се намери подходящ човек за заемане на съответна длъжност за необходим ранг и т.н. Това е единственият случай. Ако искате вие това изключение ние да го въведем и за най-висшата длъжност в администрацията, аз не виждам причина за това нещо. Всеки орган по назначаването трябва да намери компетентен човек, човек, който притежава необходимите качества, ранг и т.н., за да може да заеме тази длъжност "административен секретар".
Аз въобще не виждам причина да се въвежда мандатност за една държавна длъжност, за длъжност в държавната администрация. Защо трябва да има мандат, след като така или иначе целият статут на държавните служители е направен така, че да ги защитава от всякакви произволни действия. Така че ако един главен секретар наистина се е доказал като професионалист, ако един главен секретар наистина притежава необходимите качества, нищо не пречи той да остане и при смяната на органа по назначаването. Така, както нищо не би го защитило и сега, ако той не си изпълнява съвестно задълженията, въпреки неговата мандатност. Въпреки неговата мандатност за него така или иначе ще важат всички изисквания за държавните служители, включително атестирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласувате предложението на народния представител Росица Тоткова и госпожа Масева § 74 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 74 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 80, против 20, въздържали се 5.
Параграф 74 е приет.

Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 9 октомври от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 10 октомври от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще има заседание на 8 октомври, днес, от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун