Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-10-15

Председателствали: заместник-председателите Асен Агов, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, откривам пленарното заседание днес, 15 октомври 2003 г.
Предлагам на вашето внимание програмата за работа на Народното събрание за седмицата 15-17 октомври 2003 г.:
1. Полагане на клетва от новоизбран народен представител.
2. Законопроект за ратифициране на гаранционното споразумение (проект “Топлофикация - София”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на гаранционното споразумение (проект “Топлофикация – Перник”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
4. Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм”, със седалище Банско. Вносител - Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – продължение.
6. Проект за решение за освобождаване и избиране на председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
7. Проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Искам да обърна внимание, че не са постъпили проектите за решение на последните две точки – шеста и седма.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитването до народа. Вносители - Борислав Цеков и група народни представители; Янаки Стоилов и група народни представители; Анелия Мингова и Ремзи Осман.
10. Проекти за решение за освобождаване и избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Вносители – Константин Пенчев; Пламен Кенаров.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
17. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за програма.
Гласували 139 народни представители: за 131, против 8, въздържали се няма.
Програмата за седмицата е приета.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов. Той предлага на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка от дневния ред за седмицата 15-17 октомври да бъде включен законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Господин Корнезов, желаете ли да кажете нещо? Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Уважаеми колеги, законопроектът са състои само от един параграф. И още веднъж ви казвам, че това не е моя идея, а е продиктувано от действията на хората, които са се обърнали към Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Става дума буквално за едно недоразумение – как може да се премине от бакалавър към магистър. Сега се изисква успех минимум 4,50, за да можеш да продължиш образованието си. Това го няма нито за професори, нито за доценти, нито за докторанти. Това е просто едно недоразумение, а учебната година започна.
Затова ви предлагам да включим тази точка в дневния ред и да я гласуваме. Необяснимо е за мен как може едно такова недоразумение, попаднало в Закона за висшето образование, ние да не искаме да го отменим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в програмата за работа на Народното събрание през настоящата седмица да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 65, против 47, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Корнезов, за процедурно предложение.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, правя процедурно предложение за прегласуване. Уважаеми колеги, нека да го включим, за да решим проблема. Учебната година започна. Кому е необходимо това? Казвам ви го от тази гледна точка. Даже този текст е противоконституционен. Нека да не търсим сезиране на Конституционния съд, защото тук въпросът е до правото на образование. Хиляди млади хора се лишават от правото да продължат образованието си.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Не е вярно това!
Любен Корнезов: Вярно е! Първо прочетете текста, защото не искам да кажа кой пробута това недоразумение в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има процедурно предложение за прегласуване за включване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в седмичната ни програма.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 81, против 55, въздържали се 18.
Предложението е прието и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование се включва в седмичната ни програма.

Преминаваме към гласуване на следващото предложение, направено от народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов – на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен като точка в дневния ред на Народното събрание за работата му през периода 15 – 17 октомври проект за Закон за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Гласували 157 народни представители: за 72, против 66, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване със следните аргументи. Досега изтъквах пред вас значението, което е свързано с положението на хората в страната. Положение с неизплатени работни заплати, което може да бъде облекчено с приемането на един действително европейски закон. Но тъй като мнозинството се интересува от мнението на Европа, аз ще прибавя този път само още един аргумент. От проверките, които са правени по изпълнение на нашите задължения по Социалната харта, ратифицирана от България, основните забележки за неизпълнените ни задължения са точно в направлението на липсата на подобно законодателство. Така че, уважаеми колеги, ако евентуално някой не се интересува от мнението на хората, може би ще се интересува от мнението на експертите от Европа, към която имаме желание да се присъединим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 75, против 72, въздържали се 14.
Предложението отново не се приема.
По процедурен въпрос – господин Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Утре, на 16 октомври, се навършват 10 години от решението на Св. Мавриций България да бъде приета за пълноправен член във франкофонската общност. Молбата и предложението е по този повод да се включи в дневния ред на заседанието утре една точка, която да гласи така:
“Проект за декларация на Народното събрание по повод 10-годишнината от приемането на Република България за пълноправен член на франкофонската общност.”
Добавям, че такава декларация вече се готви с участието на представители на всички парламентарни групи и би било добре това да се отбележи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте предложението за включване на допълнителна точка във връзка с 10-годишнината от приемането на Република България в семейството на франкофонските държави, в която да обсъдим проект за декларация и с гласуване да я приемем.
Моля, гласувайте за включването на тази точка в седмичната програма на Народното събрание.
Гласували 144 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме, уважаеми народни представители, към информацията за новопостъпилите законопроекти и проекти за решения за периода 8 – 14 октомври 2003 г.
Законопроект за допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносители – Любен Корнезов и група народни представители.
Проект за решение за освобождаване и избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Проект за решение за освобождаване и избиране на Надзорния съвет на Агенцията за приватизацията. Вносител – Пламен Кенаров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител – Анелия Мингова.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносител – Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, в Народното събрание е постъпило Решение № 375 от 14 октомври 2003 г. на Централната избирателна комисия:
“На 10 октомври 2003 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Благовест Христов Сендов, избран с листата на “Коалиция за България” в 16. Многомандатен избирателен район.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 16. Многомандатен избирателен район Пловдив Захари Димитров Георгиев от “Коалиция за България”.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.
Моля, господин Захари Георгиев да заповяда на катедрата.
(Господин Захари Георгиев влиза в пленарната зала. Всички стават прави.)
Уважаеми господин Георгиев, моля да повтаряте след мен клетвата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Продължаваме с работата по приетата вече програма за седмицата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ "ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ") МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Моля народните представители да заемат своите места, за да започнем с нашата законодателна дейност.
Има думата доц. Имамов да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на първа точка от нашия дневен ред предлагам в залата да бъде допуснат господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министърът да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:

"ДОКЛАД
по Законопроект № 302-02-55 от 9 септември 2003 г.
за ратифициране на Гаранционно споразумение
(проект "Топлофикация – София") между Република България
и Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 2 октомври 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект "Топлофикация – София") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на енергетиката Илко Йоцев, изпълнителният директор на "Топлофикация – София", експерти от Министерството на енергетиката и Министерството на финансите.
Стратегията за развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2000–2005 г. включва като приоритетен проект в инвестиционната си програма рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система.
Стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, в т.ч. финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро, от Международната банка за възстановяване и развитие – 26 млн. евро, безвъзмездна помощ от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" – 30 млн. евро, средства от Програма ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро и съфинансиране от "Топлофикация – София" ЕАД – 26,2 млн. евро (17,5 млн. за ДДС).
Финансовите условия са:
- Заплащане на първоначална такса на Банката, възлизаща на 1% от сумата на заема.
- Заплащане на такса–ангажимент, възлизаща на три четвърти от 1% годишно от изтеглената сума от главницата по заема.
- Заплащане на лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния LIBOR плюс общия спред на LIBOR.
- Обезпечение – приходите от НЕК, които се получават от продажбата на електричество от ТЕЦ.
План за финансиране:
- 2003 г. – 4,9 млн. евро;
- 2004 г. – 18,1млн. евро;
- 2005 т. – 2,2 млн. евро;
- 2006 г. - 0,8 млн. евро.
Крайни резултати от реализацията на проекта:
- Положителен фискален ефект – чувствително намаляване нивото на държавното субсидиране, като през 2005 г. се очаква да бъде преустановената подкрепата от републиканския бюджет.
- Намаляване разхода на гориво, електрическа енергия и на експлоатационните разходи.
- Създава се възможност битовите консуматори да управляват и намаляват потреблението си.
-Намаляване емисиите на вредни вещества в околната среда.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "За" – 8 народни представители, 2 - "Въздържали се", без "Против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект "Топлофикация – София") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, доц. Имамов.
Има думата господин Пейчев да представи доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК Димитър Пейчев: Благодаря Ви, господин председателю.
"ДОКЛАД
относно обсъждане на Законопроект за ратифициране на
Гаранционно споразумение (проект "Топлофикация – София") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-55, внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2003 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроекта за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект "Топлофикация – София") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-55, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2003 г.
Проектът беше представен от господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси.
За решаване на основните задачи в Стратегията за развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2000-2005 г. "Топлофикация – София" АД включи като приоритетен проект в инвестиционната си програма рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система. За финансиране на проекта дружеството възнамерява да ползва заемни и собствени средства. Международната банка за възстановяване и развитие се съгласи да отпусне дългосрочен заем в размер на 26 млн. евро за финансиране на проекта "Топлофикационни дружества – Топлофикация – София".
През 2001 г. заемът беше предложен от "Топлофикация – София" ЕАД за държавна гаранция през 2002 г. С Решение № 715 на Министерския съвет от 2001 г. за одобряване списък на проектите, които ще се финансират с външни заеми с държавна гаранция, е одобрен проект, който да бъде финансиран със заеми за "Топлофикация – София" ЕАД от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната банка за възстановяване и развитие в общ размер 56 млн. евро.
С решение от 23 април 2003 г. (ДВ, бр. 42 от 2003 г.), на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание даде съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, по Заемното споразумение между "Топлофикация – София" ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Топлофикационни дружества – Топлофикация" - София.




След провеждането на преговорите споразуменията са подписани на 18 юни 2003 г.
Проектът ще даде възможност за повишаване жизнеспособността и ефективността на централизираното топлоснабдяване в София чрез реализиране на предвидените в него целесъобразни инвестиционни мероприятия и организационни мерки, а също така ще има и положително екологично въздействие. Проектът е в напреднала фаза на подготовка и може да бъде обоснован на техническа, икономическа и финансова основа.
По предварителна експертна оценка стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, финансирани от:
- Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро;
- Международната банка за възстановяване и развитие – 26 млн. евро;
- Грант от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро;
- средства от програма ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро и
- “Топлофикация – София” ЕАД – 26,2 млн. евро (17,6 млн. евро такси за ДДС).
Икономическата рационалност на проекта се състои в това, че ще се осигурява по-евтина топлинна енергия за потребителите в София посредством съществуващата топлофикационна система и е по-икономично да се рехабилитира системата, отколкото да се инсталира алтернативна форма на отопление.
С оглед на изложеното и след проведена дискусия и анализ на извършеното от “Топлофикация – София” ЕАД за 2002 г. и 2003 г. Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народно събрание прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект “Топлофикация – София”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-55, внесен от Министерския съвет на 9.09.2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Следва Доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Председателя на комисията не го виждам в залата.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-55 за
ратифициране на Гаранционното споразумение
(проект “Топлофикация – София”) между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет на 9 септември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 25 септември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект “Топлофикация – София”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
В заседанието участваха представители и експерти от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, от Министерството на финансите и от “Топлофикация – София” ЕАД.
Приоритетен проект в инвестиционната програма на “Топлофикация – София” ЕАД е рехабилитацията и модернизацията на топлопреносната система. За финансирането на проекта дружеството ползва заемни и собствени средства.
По предварителна експертна оценка стойността на проекта възлиза на 114 млн. евро, финансирани от:
Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро;
Международната банка за възстановяване и развитие – 26 млн. евро;
Грант от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” – 30 млн. евро;
Средства от програма ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро;
“Топлофикация – София” ЕАД – 26,2 млн. евро, от които 17,6 млн. евро такси за ДДС.
Международната банка за възстановяване и развитие дава съгласие да отпусне дългосрочен заем в размер на 26 млн. евро за финансиране на проекта.
С Решение от 23 април 2003 г. (“Държавен вестник”, бр. 42 от 2003 г.) Народното събрание даде съгласие за водене на преговори за сключване на Гаранционно споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Топлофикационни дружества - Топлофикация – София”.
След провеждането на преговорите споразумението е подписано на 18 юни 2003 г.
Заемополучател по заема е “Топлофикация” АД – акционерно дружество със собственици Столична община и държавата, представлявана от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
След проведеното обсъждане относно потребителските интереси, техническата, икономическата и финансовата обосновка на проекта и условията по споразумението, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение (проект “Топлофикация – София”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Аз ще бъда кратък. Всъщност това не е първото споразумение за “Топлофикация – София”, но искам от тази трибуна да попитам специалистите, които се занимават с този проблем. Ще прочета буква “е” от споразумението, за да чуят още веднъж народните представители, пък и тези, които ни слушат, за какво става дума.
“Със Споразумение от 14.08.2002 г. Международният фонд за подпомагане за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”…
Тези пари всъщност са били отпуснати за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”, а ние сега ги употребяваме за “Топлофикация – София”, а след малко 7 милиона за “Топлофикация – Перник”, а тук са 30 млн. евро.
Един от аргументите на нашите опоненти, че трети и четвърти блок не трябва да бъдат закривани, че те трябва да продължат експлоатацията и т.н., и т.н., е: нали вие получихте парите за затварянето им?
И сега тук аз питам: вземайки тези 30 млн. евро за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”, ние до известна степен не предрешаваме ли съдбата на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, когато очакваме даже месец ноември партньорска проверка, когато има решение на Върховния административен съд, да не се спирам на този проблем?
Дами и господа, такова споразумение само на това основание аз не мога да подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Заместник-министърът на енергетиката иска да даде обяснение по тези въпроси.
Заповядайте, господин заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Благодаря, господин председател.
Не знам френски, но има един френски израз, казва се “дежа вю” – усещане за нещо преживяно. През април, когато парламентът гласува мандат за водене на преговори, господин Корнезов зададе същия въпрос, тогава аз отговорих и смятам, че вероятно ще бъде необходимо да отговоря пак.
Международен фонд “Козлодуй” в размер на 200 млн. долара е предназначен за разрешаване на последиците от затварянето на АЕЦ “Козлодуй”.
Любен Корнезов (КБ, от място): Същата работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: От тази гледна точка стабилизирането на пазара на топлина, в 80% е пазарът на топлина, концентриран в София, е точно част от тези мерки, т.е. отпускането на част от парите за “Топлофикация - София” е напълно в смисъла на дарителя за разходване на тези средства. Още повече, че тези 30 млн. не са свързани със спирането от експлоатация на трети и четвърти блок, а са от активирания фонд за спирането от експлоатация на първи и втори блок. От тази гледна точка няма никакво предрешаване на съдбата на трети и четвърти блок. Това са парите, които са отпуснати за първи и за втори. Те са в размер на 100 млн. плюс още 14 млн., които са допълнително дарение от различни международни и правителствени институции.
По второто гаранционно споразумение - за “Топлофикация – Перник”, няма предвидени средства от Международен фонд “Козлодуй”. Там е кредит от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Освен това, този държавно гарантиран кредит не е преференция, тъй като всички останали 19 топлофикационни дружества в периода от 1997 г. до 2001 г. получиха средства по т.нар. воден заем, който също беше държавно гарантиран, те го усвоиха с много висока степен – 99,7%, и с тези пари бяха подменени абонатните станции във всички останали топлофикационни дружества, бяха поставени топломери в абонатните станции, бяха направени различни други подобрения и рехабилитации, включително и пилотни проекти по въвеждане на топлинно счетоводство в Разград, Габрово и още няколко града, които дадоха много добри резултати. Благодаря.
Любен Корнезов (КБ, от място): Топлинното счетоводство дало добри резултати?! Е-е-е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин заместник-министър.
Други изказвания?
Господин Благой Димитров има думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Прави ми впечатление, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, макар че стигнахме до 124 или 125 член от Закона за енергетиката, че някак си внезапно беше преустановено гледането му и в сегашната седмична програма не фигурира гледането на този закон.
Искам да напомня, че предстои гледането на текстове от закона, които регламентират дейността по топлинното счетоводство.
Преди малко беше казано, че 70% от пазара на топлина в България е съсредоточен в София, т.е. имаме един силово концентриран пазар в големите градове. Вероятно и в Перник, Варна, не коментирам къде дружествата са със смесено участие, както е Софийската топлофикация, или пък, да речем, Варненското топлофикационно дружество, което е със 100% държавно участие.
И аз си мисля, че във връзка с тази ратификация на гаранционно споразумение ще подкрепя законопроекта, но смятам, че нещата са свързани с предстоящите текстове, които регламентират топлинното счетоводство. В момента се води дебат в обществото и имаме предложения по този въпрос. Все пак, още веднъж на първо четене бяха казани доста неща, но вижте какво става: гаранционно споразумение, ратифицирано от парламента.
Добре, за модернизация и за реконструкция е добре да влязат пари в топлофикационните дружества, но в края на краищата има смисъл, ако потребителят усети влизането на тези пари. А в момента положението какво е? Има частни компании, които представляват буфер между топлофикационното дружество и гражданите, т.нар. фирми за топлинно счетоводство, които са в преки договорни отношения с гражданите, а по някакъв начин, примерно община София и държавата, абдикира от тези преки отношения, изтегля се и оставя тези дружества за топлинно счетоводство да са в преки договорни отношения. Оттам нататък какво става? Гражданинът отива, забележете, на гишето на “Топлофикация” за изравнителна сметка или за някаква процедура по плащанията, и се оказва, че “Топлофикация” не може да даде отговор, тъй като гражданинът има сключен договор с фирмата за топлинно счетоводство. И гражданинът влиза в § 22. Започва прехвърляне на топката между “Топлофикация”, фирмата за топлинно счетоводство и обратно. Аз ви казвам в момента типичен случай за град София.
Вероятно има много подадени жалби по този въпрос и аз мисля, че сега, в момента, още веднъж трябва да се каже, че този въпрос трябва да бъде решен при предстоящото гледане на текстовете, които регламентират т.нар. търговци.
Не може да ратифицираме гаранционни споразумения за влизане на милиони евро за обновяване на инфраструктурата и този въпрос да остава висящ.
Българските граждани чакат отговор от законодателя по този въпрос. Аз усещам една нерешителност или нежелание, не знам по какви съображения, от страна на министъра на енергетиката. Съжалявам, че в момента го няма министърът на енергетиката, в момента той би трябвало да бъде тук при гледане на този ратификационен закон, вероятно е ангажиран, но този въпрос, още веднъж казвам, при условие, че се наливат такива пари за ъпгрейд на тези дружества, за обновяване на инфраструктурата, гражданите, ползвателите очакват наистина да видят някаква полза от това. Иначе за кой ли път ще бъдат наливани пари и в края на краищата гражданите, забележете, и август месец ще плащат топлинни такси. Включително и август месец!
Ето, сега възниква въпросът и започва дебат: температурите са ниски, още няма пусната топлина в столицата. И редица други проблеми, които на практика представляват сериозна спънка за гражданите както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на губене на време, нерви и прочие.
Тук има представител на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и поставям много сериозно този въпрос. Този въпрос трябва да бъде решен!
И аз мисля, че неслучайно в програмата за седмицата Законът за енергетиката не е включен, той беше прекъснат някак си наполовина, изведнъж тук идва ратификационният Закон за гаранционно споразумение и вероятно другата или по-другата седмица ще продължим гледането на Закона за енергетиката. Не е разумен такъв подход! Законовата рамка - Законът за енергетиката, според мен, включително и стратегиите, които Република България има по този въпрос, са изключително важни, когато гласуваме такива гаранционни споразумения за много пари.

Поставям на вниманието на колегите народни представители този много важен, много сериозен въпрос. Аз виждам как Софийска община като принципал заедно с държавата абдикира от този проблем. Това се вижда и от гражданите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подкрепяйки този ратификационен законопроект за гаранционно споразумение, аз поставям още един път въпроса, който се отнася до Закона за енергетиката. Разбира се, запазвам си правото още веднъж да обсъдим тези важни неща, които засягат в София около 350 хил. домакинства и още толкова домакинства в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз приемам до голяма степен мотивите, които представи тук господин Димитров. И затова се запитах защо той всъщност ще подкрепи ратификацията на това споразумение.
Аз няма да го подкрепя освен заради това, че тези средства са засичат със средства за извеждане от експлоатация на блокове от АЕЦ “Козлодуй”, но и заради това, че то не е принципно аргументирано. Какво имам предвид? От една страна, държавата дава средства за решаване проблеми на “Топлофикация” в някои от най-големите градове, а в същото време тя поставя в крайно неизгодно положение други градове, включително областни, в които субсидиите за топлофикационните дружества бяха спрени изцяло още през 2000 г. И аз не знам какви средства от водния заем са били използвани за подпомагане на тези дружества, тъй като те бяха поставени във финансово неизгодни условия още през този период. Забави се решаването на техния проблем било чрез финансови средства от страна на държавата или чрез тяхната приватизация с възможности за алтернативно производство на енергия, която да служи за отопление на абонатите. И тези въпроси и до днес стоят без да са решени. А в същото време се приватизираха други дейности, за които това беше твърде спорно, особено ако имаме предвид настъпилите резултати.
Освен това възниква въпросът каква е държавната политика по отношение на естествените монополисти, защото ако не се въвеждаха задължения за всички абонати да плащат определени такси към топлофикационните дружества, независимо дали ползват техните услуги, то поне тогава може да се мисли за известна свобода тези граждани да избират и други начини за осигуряване на своето отопление. Аз смятам, че в случая нито “Топлофикация” трябва да плаща на гражданите, нито гражданите - на “Топлофикация” за това, че през техните жилища минава топлопреносната мрежа. От една страна, гражданите се отопляват косвено от това, че са в отопляеми сгради от други абонати, но в същото време те предоставят някакви сервитутни права, защото за да се отопляват другите жилища, тези инсталации трябва да преминат и през техните жилища, независимо дали те ги ползват или не. Тоест това равновесие не е постигнато, а то би трябвало да води към заплащане само на реалните услуги и към таксата за обслужване от тези абонати, които ползват тази услуга.
Освен това трябва да констатирам, че качеството на подаваната топлинна енергия не се е подобрило през последната година, ако говорим за София. Много от жилищата бяха с поддържани ниски температури, което не попречи фирмите за топлинно счетоводство да отчетат много по-големи разходи на същите тези абонати, отколкото през предишната година, в някои случаи надвишаващи дори официалното поскъпване на топлинната енергия.
Освен това аз не мога да разбера постоянните прераждания на СДС, по чието време се въведе топлинното счетоводство, а сега те апелират за неговото премахване? Аз също съм против това счетоводство, защото то е един изкуствен посредник между монополиста, който произвежда услугата, и нейния потребител. Но преди две-три години вие го въведохте, а сега се обявявате за борци срещу топлинното счетоводство. Въведоха се възможности държавата да поема социалните осигуровки на държавните служители, когато бе приет Законът за държавния служител, а сега се предлага те да отпаднат.
Аз пак апелирам не към това да не преосмисляме своите позиции, но да не си играем на политика, която се мени през година-две в зависимост от това кой в каква ситуация се намира. (Неразбираема реплика от народния представител Кина Андреева.)
Примерите могат да бъдат продължени, аз не казвам, че те не могат да бъдат давани и за левицата в други области. Въпросът е обаче как ще се аргументира една промяна, доколко тя е афиширана и е проследена тази еволюция в позицията пред обществото.
Но тук говорим за този въпрос, затова аз го давам за пример. Когато говорим по други теми, не съм против да се разширяват примерите, които споменавате от залата. Заради това аз не съм сигурен, че тези средства, дори да отидат в Столичната “Топлофикация”, ще решат въпросите, пред които сме изправени. Защото в момента неефективно се управляват тези дейности. Не по-различна е ситуацията и с водата и концесията върху нея и въобще ние се изправяме пред редица проблеми за предоставянето на тези услуги – един световен проблем, който се поставя и който мнозина организации и водещи личности отчитат като неблагоприятен в световен план, заради това че държавните институции намаляват контрола върху дейности, свързани с услуги, които гражданите не могат да си осигурят по друг начин освен от определени организации или от публични институции.
Това са сериозни проблеми. Вярно е, че част от тях не са свързани пряко със съдържанието на споразумението, което предстои да се ратифицира, но те са част от един общ проблем, който мисля, че вместо да намери своето по-добро решение, поставя гражданите-потребители пред все по-големи и трудно решими въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
За реплика има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Аз разбирам, че сме в предизборен период и понякога народни представители се изкушават да развиват популистични тези. Но аз ще Ви моля да се задълбочите в проблема.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Кажете коя е популистката тема?
Благой Димитров: Никога ние не сме били против топлинното счетоводство. Топлинното счетоводство наистина беше въведено по време на нашето управление, защото топлинното счетоводство е добро. Но забележете, следете ми мисълта, не говоря за прилагането му в момента, което това управление прави. Топлинното счетоводство е нещо добро, защото може, ако е пазарно и логично въведено, хората, домакинствата да регулират топлината в отделните помещения и разпределението по етажната собственост да стане справедливо. Тоест, ако правилно Ви разбрах, Вие така се изказахте, ние наистина въведохме топлинното счетоводство, но сме против ….
Янаки Стоилов (КБ, от място): Говоря за фирмите, които въведохте.
Благой Димитров: Не е така. Направете си справка, не е така. Затова аз коректно Ви правя забележка, че това не е така. Направете справка и ще видите как точно във времето е станало инсталирането на тези фирми примерно на Софийския пазар.
Още веднъж Ви казвам, не е добре да се изкушаваме да развиваме такива тези.
Защо е добре да влязат още пари в топлофикационните дружества? Защото, ако не се налеят пари и инфраструктурата не се модернизира и подобри, загубите ще станат такива или ще станат още по-големи. Вероятно представителят на Министерство на енергетиката ще потвърди това. И това отива отново негативно върху гражданите.
Според мен аз поставям по коректен начин въпроса пред народните представители. И много ще Ви моля спекулативно да не интерпретирате моите думи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Димитров.
За дуплика има думата господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Димитров, за да има пълна яснота, ние не оспорваме топлинното счетоводство като изискване и възможност да се проследява реално консумираната топлинна енергия и да се остойностява разходите, които са направили гражданите и домакинствата. Аз говоря за това, че със Закона за енергетиката вие допуснахте възможността фирмите, които осъществяват топлинното счетоводство, да са посредници между гражданите и “Топлофикация”. Това не е новост. Тази разпоредба беше предвидена още преди, прилагането й започна във времето и тук продължаваме да обсъждаме същата тема. Кой предвидихте да прави топлинното счетоводство, “Топлофикация” ли?
Така че тези въпроси наистина са актуални и те трябва да бъдат обсъждани, защото засягат гражданите. И тук няма някаква предизборност, защото нито се явявам кандидат за кмет, нито нещо друго. Въпросът е, че гражданите все по-остро поставят тези въпроси. И те ще ги поставят и като преминат изборите, предполагам със същата острота, ако няма кой да ги реши по друг начин в София и в страната.
Освен това възниква същият проблем и в други области. Сега се занимаваме със създаването на Национална горска компания. Смятам по принцип, че това е една добра идея, защото в тази област се появиха всички тези организации, които едновременно се занимават с добиването на един продукт и с неговата продажба. Ако проследим тази верига ще се окаже, че тя е нещо уникално в темата, която обсъждаме. Това е един модел на българската икономика, който води до все по-голямо източване на средства от гражданите, от една страна, и на гражданите, от друга, за сметка на посредници, които в много случаи са ненужни или пък не са намерили точното място в което да могат да повишат ефективността на дейността и качеството на услугите.
Освен това възниква един друг проблем, който вече не е топлофикационен, той е икономически и финансов. След като София ползва някои възможности за гаранции, както в случая от държавата - нещо, против което аз не съм – но трябва да се предвиди какви гаранции дава столичната община срещу тези средства, които постъпват от страна на държавата било по линия на държавния бюджет или чрез други финансови инструменти, защото повечето от българските общини нямат същия достъп. Нещата са подобни, както навремето с търговските банки, за някои от които Централната банка отпускаше рефинансиране незнайно по какви критерии, а след това те се плащаха общо. Затова нека, когато българските общини ползват финансови средства чрез държавата, да се предвиди и контрол от страна на държавата за тяхното изразходване, и някакви допълнителни гаранции в случай на неизправност на тези, които получават средствата. Ето това са въпроси, които са реални и мисля, че те трябва да намерят решение, а не да се търсят поводи за оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Министерството на енергетиката в лицето на заместник-министъра – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Благодаря, господин председател.
За съжаление, дискусията наистина се подхлъзна и отиде към топлинното счетоводство. Искам да разясня някои понятия, които прозвучаха тук от трибуната и които не са съвсем точни.
Вътрешната инсталация в една сграда, която е с централно отопление е собственост на етажната собственост. От тази гледна точка не могат да съществуват никакви сервитути в имотите на отделните потребители за общите части на инсталацията. Това е част от сградата обща собственост и така, както се плаща осветление на стълбище, както се плаща за чистачка, както се плаща за асансьор, по същия начин съвместно, по Правилника за етажната собственост, който съществува от 1956 г., когато е приет и все още е в сила, всички, живеещи в една отоплявана сграда, са съсобственици на тази инсталация. Въобще не може да се говори за сервитути. Още по-малко за сервитути, възникнали в полза на “Топлофикация – София”.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Етажната собственост не е тъждествена на “Топлофикация”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: Етажната собственост притежава инсталацията от абонатната станция, всички вътрешни тръби, всички вътрешни радиатори. Не може да съществува сервитут на “Топлофикация – София” или на Топлофикационното дружество вътре в сградата, защото сградата е съсобственост на всички.
От тази гледна точка поддържането на качеството на топлината вътре в отопляваната сграда е отговорност единствено на етажната собственост. Всички оплаквания, че радиаторите не топлят, са отговорност на собствениците, които трябва периодично да проверяват, да продухват радиаторите. Има фирми и компании, които извършват този технически процес в сградите, за да ги поддържат в добро състояние. Задължението на “Топлофикация – София” е да достави топлината долу, в абонатната станция – там, където се измерва. И там тя се доставя по параметрите, които са в Българския държавен стандарт. А това, че на последния етаж радиаторите са изцяло студени, е свързано с поддържане на инсталацията вътре. Тя е собственост на абонатите.
Фирмите за топлинно счетоводство. Неправилен е терминът “топлинно счетоводство”. Тук няма топлинно счетоводство. Говорим за разпределение на топлина. Тези фирми не са посредници. Тук възникна една нова услуга. Със закона, приет през 1999 г. от този парламент, възникна услугата “разпределяне на топлина вътре в сградата”. Топлината постъпва в абонатната станция и там се измерва, на това място се фактурира, там свършват търговските отношения между доставчика, в случая “Топлофикация – София” и етажната собственост. Вътре последните 40 години се е разпределяло по обем. Топли се - не топли се, вкъщи си - не си вкъщи – плащаш по обем, което е страшно грешно и води до разхищаване до преразход на топлина.
Топлинното разпределение през последните две години се въведе много бавно в София, защото “Топлофикация – София” е общинска фирма и механизмите и ролята на държавата там влизат малко със забавяне, но във всички останали 20 топлофикационни дружества тази система е въведена още през 2001 – 2002 г. Резултатите са поразителни, следващата седмица, когато започне дебатът за топлинното счетоводство, а и господин Благой Димитров каза, че не е против топлинното счетоводство, показва в пъти снижаване на специфичния разход за отопление. Тоест, абонатите в момента, в който имат инструмента да могат да се регулират, започват да намаляват в часове от денонощието и в дни от месеца, в които тази услуга не им е необходима. Има положителни резултати.
Любен Корнезов (КБ, от място): Хората си изключват парното, нямат пари да плащат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ МИНЕВ: С въвеждане на топлинното счетоводство изчезва понятието “изключване”. Няма изключване. Има нулеви показатели на уредите за разпределение. Няма изключен потребител.
Например “Топлофикация – Русе”, която успя с много сериозни мерки, въведени през последните два сезона, слезе под пределно допустимите цени. Тоест в “Топлофикация – Русе” в момента цената на енергията е 10% под цените, които се одобряват от Министерския съвет. “Топлофикация – Русе” не получава субсидии. “Топлофикация – Русе” има прираст на абонати за миналия сезон в стотици. Хиляди хора се връщат обратно към тази услуга. И тези държавно гарантирани заеми, и цялата система за топлинно разпределение е насочена към стабилизиране пазара на топлина. Това е нещото, което се случва и в София.
Много моля нека не разваляме нещо, което вече е направено. Фирмите за разпределение на топлина не са посредници. Те извършват нова услуга. Не е необходимо там да има монопол. В последните две години докладите на Европейската комисия казват: “действаща пазарна икономика”. Фирмите за топлинно счетоводство са точно действаща пазарна икономика. Двадесет и една фирми има в държавата, в конкуренция помежду си са. От четири страни тези фирми са подложени на конкуренция. От едната страна това са договорите с етажната собственост. От другата страна са договорите с “Топлофикация”: топлофикационните дружества, в които се поставят точни условия. От трета страна – регулаторната комисия има правомощия за контрол върху тях. И от четвърта страна, министърът на енергетиката по новия закон също има контролни функции върху тези фирми. Те са в напълно пазарна среда. Моля, не връщайте назад във времето нещата към разпределение по обем и създаване на проблем там, където той вече не съществува. Данните от топлификационните дружества извън София показват, че този проблем не съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не знам дали с моето изказване ще допринеса за този казус, който сега разглеждаме тук, но не мога да не се изкажа, след като чух изказването на господин заместник-министъра. Имам чувството, че той няма представа от това, за което говори. Не знам какво е Вашето образование – юрист ли сте, инженер ли сте, но Вие нямате представа какво представлява етажната собственост. По закон и по право етажна собственост възниква там, където в една сграда има повече от двама собственици. Ако Вие имате една кооперация или един топлофициран блок, в който всички обекти принадлежат на един собственик, няма етажна собственост. В момента, в който се появи още един собственик на отделен обект, възниква етажната собственост. Затова етажната собственост има т.нар. “общи части”, които са части, за които отговарят всички собственици и поемат разходите и си има отделните обекти, които са предмет на частна собственост.
Вие тук да поддържате, че радиаторите в отделните апартаменти в една етажна собственост, които си ги е купил всеки етажен собственик, са на етажната собственост, е абсурд. Единствено т.нар. “вертикални щрангове” – дали става дума за “Топлофикация”, дали става дума за водопровод – ВиК, дали става дума при електрифицирането – общите щрангове – това са общи части на етажната собственост.
В момента, в който нещо влезе в моя обект, който е моя собственост и обслужва само моя обект, това не е никаква собственост на етажната собственост. Аз си давам сметка, че се правят опити да се променят нещата, защото това е изгодно за “Топлофикация”. Да се направи нещо, за което общо всички да отговарят и за да чуваме това, че когато “Топлофикация” не си е свършила работата, подава по-малко, подава с по-ниска температура и има обекти, които не се отопляват, виновни били собствениците на тези обекти. Аз съм виновен, че в моите радиатори не идва толкова топла вода или пара, колкото трябва да идва, за да бъде и моето жилище отоплено или водоснабдено с топла вода.
Оттук цялата тази теория, че - виждате ли, цялата тази инсталация, абонатна станция, всичко друго било неразделна част от етажната собственост. Това не е така. Ами, една етажна собственост ако вземе решение изобщо да не бъде топлофицирана, както вече има много случаи, както има много случаи в западните страни – в даден момент с оглед развитието на технологиите в областта на отопляването се оказва много по-изгодно, дори може би утре един блок да се откаже от топлофицирането, от топлофикацията и да си изгради собствена система.
Какво, Вие ще кажете, че и това не може? Само защото някога този обект е свързан с топлофикацията било на София, било на Русе, било другаде, където съществува. Това са абсурди. Това са правни абсурди.
Ето защо, като слушам тук разискванията, наистина трябва да се търси разумното и това, което ще помогне да се изгради такава система, която не само да функционира привидно добре, но да отговаря на пазарните условия и гражданите да са доволни, а не да е доволна само едната страна. Всички получаваме, предполагам които ползваме топла вода, сметка – топла вода за м. август - един месец, в който аз, а предполагам и много мои колеги, един литър топла вода не са употребили. Защо? Защото така било в системата на “Топлофикация”.
Любен Корнезов (КБ, от място): Вярно е.
Йордан Соколов: Това е друга тема, но недейте от високото положение, което заемате, и пред една такава трибуна – не Ви упреквам, ако не сте юрист, нямате необходимите задълбочени правни познания, тук да излизате с тези, които просто са неиздържани правно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Соколов.
Заповядайте, госпожа Чобанова.
Боя се, че дискусията обаче навлиза в общия проблем на топлофикацията, а не конкретно на Гаранционното споразумение. Имам чувството, че, ако се хвърлим сега в предварителна дискусия или дебат по Закона за енергетиката, който вероятно ще продължи да се гледа другата седмица, можем да нямаме какво да кажем другата седмица. Затова ще моля уважаемите народни представители да се придържат към точката от дневния ред, която е: Гаранционното споразумение по проект “Топлофикация – София” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Очевидно дискусията е “за” или “против” това Гаранционно споразумение.
Заповядайте, госпожо Чобанова. Извинете, че Ви отнех от времето.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз просто се обезкуражих в случая, защото имах намерение да направя едно уточнение от тази трибуна, тъй като преди малко в изказването на заместник-министъра беше спомената като пример Русенската топлофикация и беше упомената една цифра над стотици хиляди абонати, които са се присъединили в последно време. Искам да уточня, че на практика Русенският регион, по-точно Русе в момента на брой като гражданство е в рамките на 168 хил. човека. На всичкото отгоре, градът Русе не е напълно топлофициран. Тоест, топлофициран е някъде в рамките на до 1/3 от целия град. Така че за мен буди недоумение фактът – как така стотици хиляди са се присъединили поради ред причини към “Топлофикация – Русе” като негови абонати, след като това просто не отговаря на действителността. Моля това да се запише в протокола като уточнение. Мисля, че не е точен примерът на господин заместник-министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на госпожа Чобанова.
Заповядайте.
Люцкан Далакчиев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Взимам думата за това, защото досега чух мои колеги, които се изказаха от тази трибуна, и като завършил топло- и ядрена енергетика преди 30 години, искам да ви кажа, че сте доста далеч от истината. За какво ще подкрепя това споразумение? С 2-3 изречения искам да ви кажа защо се прави това нещо. Това нещо се прави затова, защото в момента загубите в топлопроводите на “Топлофикация – София” са над 45%. Всичко това в началото на построяването на “Топлофикация – София” не се чувстваше, тъй като много добре знаете какви бяха цените на горивата преди 25 години. Всички знаете, че държавата полагаше грижи и субсидираше този вид отрасъл. В момента в Германия загубите в топлопроводите са от 4 до 6%, в Русия са до 8%. Едни такива мощни държави като Германия и Русия не си позволяват лукса да монтират тръбите неизолирани директно в земята със страшни топлинни загуби, а една малка България, която внася над 50% от източниците на топлоенергия, си позволява този лукс.

Искам да ви обърна внимание и особено на господин Соколов, който от правна гледна точка гледаше на нещата, че отоплителните радиатори, които са в самите апартаменти са лично ваши. Тези, които са в общоотопляемите помещения са етажна собственост, господин Соколов.
Искам да отбележа и факта, че коефициента на полезното действие на досега съществуващите абонатни станции във всички сгради – било блокове, било частни сгради, беше не по-голямо от 0,6 или 60 процента.
Имайте предвид всичко това. Повтарям още един път, че това нещо се прави, за да се подобри общото полезно действие на този вид услуги. Що се отнася до инсталациите в самите сгради, има си фирми, които по един или по друг начин би трябвало да поддържат вашите инсталации в ред. Задължението на “Топлофикация” – София е с най-малко топлинни загуби от източника на топлинна енергия да захранва съответните консуматори и оттам нататък всички да бъдат доволни при потреблението.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Далакчиев.
Заповядайте, господин Мазнев, имате думата.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз наистина се изумявам, че дебатът от икономически стана експертен по отношение на Закона за енергетиката. Тези проблеми трябваше да ги разглеждаме при второто четене на Закона за енергетиката, което предстои и което най-вероятно ще стане през другата седмица. Но, тъй като стана въпрос за топлинно счетоводство искам да кажа, че и аз в началото подкрепих идеята да има такова топлинно счетоводство. Става въпрос за това, че след като се реализира тази идея, самата практика доведе до такова изкривяване на нещата.
В никакъв случай аз не мога да се съглася с това, че има някаква конкуренция, и хората могат да избират едва ли не някоя от различните фирми. Много ясно е казано как в кварталите са разположени самите фирми. От друга страна самите граждани, самите собственици на апартаменти не могат да избират съответната фирма. Това са едни пиявици, които просто извратиха самата идея за топлинното счетоводство, както между другото стана и със забавянето на здравната реформа, която беше добра като идея, но виждаме, че и тя буксува. Същото става и в пенсионната реформа. В никакъв случай не може да се говори за конкуренция при тези фирми и затова е и нашето предложение, че след като не става това, което искаме, те да отпаднат, тъй като колкото и да е странно, тези фирми работят в противоречие със Закона за измерванията. Там е казано, че топлината се мери в джаули, килоджаули, киловатчаса, килокалории, калории. Никъде в Закона за измерванията не е споменато, че топлината се измерва в т.нар. “потребителни стойности”. Това е една измишльотина, която съществува в Закона за енергетиката и е в негово противоречие, така че аз предлагам да се върнем към икономическата обосновка на тези две точки, които разглеждаме в момента – за “Топлофикация” – София и “Топлофикация” – Перник.
Проблемът е, че наистина средствата, които се влагат са много повече от цялостния, от крайния икономически ефект, който ще се постигне след тази рехабилитация на тези топлофикации. Това е един проблем, който трябва да се изчисти, но все пак, тъй като проблемите пред “Топлофикация” са много, ние смятаме да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други желаещи да участват в тази оживена дискусия? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект “Топлофикация” – София) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 9, въздържали се 9.
Законопроектът се приема на първо четене.
Някой ще направи ли някакво предложение законопроектът да мине на второ четене?
Заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да Ви благодаря за дискретното напомняне да канализираме дискусията. Надявам се, че при следващата точка това ще бъде взето предвид.
Правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект “Топлофикация” – София) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля докладчикът от Комисията по енергетика да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Димитър Пейчев: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект
“Топлофикация” – София) между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Гаранционно споразумение (проект “Топлофикация” – София) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г. в София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване заглавието и единствения член на Закона за ратифициране на Гаранционно споразумение (проект “Топлофикация” – София) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 17, въздържали се 8.
Законът е приет на второ четене.
С това приключихме работата си по точка втора от дневния ред.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ “ТОПЛОФИКАЦИЯ” – ПЕРНИК) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Моля да бъде представен доклада на Комисията по бюджет и финанси.



ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект № 302-02-65 от 24 септември 2003 г. за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 2 октомври 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на енергетиката Илко Йоцев, изпълнителният директор на "Топлофикация – Перник", експерти от Министерството на енергетиката и Министерството на финансите.
Проектът предвижда модернизация на 351 абонатни станции, замяна на 10 км амортизирани топлопроводи с нови, изграждане на централен диспечерски пункт за мониторинг и управление на процеса на преноса и разпределението на топлинната енергия и др.
Източниците за финансиране на проекта са: заем от Международната банка за възстановяване и развитие – 7 млн. щатски долара; местно финансиране – общо 6 млн. 667 хил. щатски долара, в т.ч. инвестиционен кредит в размер на 4 млн. 500 хил. щатски долара и собствени средства в размер на 2 млн. 167 хил. щатски долара.
Финансовите условия са: заплащане на първоначална такса на Банката, възлизаща на 1% от сумата на заема; заплащане на такса-ангажимент, възлизаща на три четвърти от 1% годишно от изтеглената сума от главницата по заема; заплащане на лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на основния либор плюс общия спред на либор; обезпечение – приходите от НЕК, които се получават от продажбата на електричество от ТЕЦ.
Крайни резултати от реализацията на проекта: положителен фискален ефект – чувствително намаляване нивото на държавното субсидиране на производствената дейност през 2004 г. и неговото преустановяване през 2005 г.; намаляване с 15 на сто ползваната електроенергия на абоната при запазване комфорта на отопление; положително въздействие върху екологичната обстановка в града, който е една от горещите точки на екологичната карта на България, а именно – намаляване емисиите на прах, серни окиси, азотни окиси и въглероден двуокис; гарантиране на висока надеждност и сигурност в бъдещата работа на системата за централизирано топлоснабдяване.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 8 народни представители, 2 "въздържали се", без "против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Следва докладът на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДОКЛАДЧИК Димитър Пейчев: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно
Законопроект за ратифициране на Гаранционното
споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между
Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 302-02-65, внесен от
Министерския съвет на 24 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2003 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 302-02-65, внесено от Министерския съвет на 24 септември 2003 г.
Проектът беше представен с решение от 23 април 2003 г. (ДВ, бр. 42 от 2003 г.), на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. Народното събрание даде съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между "Топлофикация – Перник" ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник".
След провеждането на преговорите споразумението е подписано на 18 юни 2003 г.
Проектът е разработен в периода 1996-1998 г. от консултантска фирма "Еконо Енерджи" – Финландия, и предвижда:
В частта "Рехабилитация на преносната мрежа": модернизация на 351 абонатни станции; замяна на 10 км амортизирани топлопроводи, положени в пенобетон, с нови, по технология "безканално полагане на предварително изолирани тръби"; подмяна на всички салникови компенсатори с нов тип линзови компенсатори; честотно регулиране на оборотите на мрежови помпи с изграждане на централен диспечерски пункт за мониторинг и управление на процеса на преноса и разпределението на топлинната енергия.
В частта "Рехабилитация на топлоизточника ТЕЦ "Република": подмяна на електрофилтъра; реконструкция и модернизация на цеха за химическа водоподготовка; модернизация на технологичния процес в цех "Въглеподаване".
След реализация на проекта се очаква да се подобри пазарът на топлоенергия по отношение на потребителите, да се намали вредното въздействие върху екологичната обстановка и да се подобрят експлоатационните параметри на топлоизточника и преносната мрежа.
За финансиране на проекта "Топлофикация – Перник" ЕАД ще ползва заемни и собствени средства, както следва: заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 7 млн. щатски долара; местно финансиране – инвестиционен кредит и собствени средства в размер на 6 млн. 667 хил. щатски долара.
След проведената дискусия Комисията по енергетика

РЕШИ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати!

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 302-02-65 за ратифициране на
Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет на 24 септември 2003 г.

На 8 октомври 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (проект "Топлофикация – Перник") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
С решение от 23 април 2003 г., обн. ДВ, бр. 42 от 2003 г., Народното събрание даде съгласие за водене на преговори за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между "Топлофикация – Перник" ЕАД и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация на топлоснабдителната система на гр. Перник".
След провеждане на преговорите споразумението е подписано на 18 юни 2003 г.
Заемополучател по заема е "Топлофикация – Перник" ЕАД – акционерно дружество с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.










За финансирането на проекта “Топлофикация – Перник” ЕАД ще ползва заемни и собствени средства, както следва:
- заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 7 млн. щатски долара;
- местно финансиране чрез инвестиционен кредит и собствени средства в размер на 6 млн. 667 хил. щатски долара.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение (проект “Топлофикация – Перник”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин председател.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Милушев – народен представител от Пернишки избирателен район.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател! Стана традиция, когато в Народното събрание се дискутират проблеми на Перник, Вие да председателствате Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: За добро или за зло – не знам.
Явор Милушев: … и аз винаги да имам възможност да взимам думата по тази тема. Така че аз няма да наруша традицията. Но слушайки дебата около проекта “Топлофикация – София” реших да запозная народните представители с проблема от малко по-различна гледна точка.
Както ви е известно, госпожи и господа народни представители, преди повече от 100 години именно в Перник се слага началото на промишления въгледобив. Преди повече от 50 години в Перник е построен ТЕЦ “Република” и за своето време това е най-голямата и най-мощна централа на Балканския полуостров. В същото време жителите на Перник редом с жителите на столицата ползват комфорта на услугата на централното топлоснабдяване.
Много често чувам, че Перник бил изкуствено създаден град поради развитието на три основни структуроопределящи отрасъла – машиностроене, металодобив и въгледобив. Но тук аз няма да се съглася с тези определения и ще кажа, че Перник през ХХ век се е развивал като един модерен град и е отговарял на всички европейски тенденции за развитие и методи на развитие. Фактът, че днес Перник е в изключително тежка ситуация, се дължи на други обстоятелства, които не искам днес да поставям на вашето внимание. Но така или иначе въгледобивът и енергетиката днес продължават да са структуроопределящи отрасли за този град.
Трябва да ви кажа, че в мините “Открит въгледобив” и ТЕЦ “Република” работят над 3100 души, респективно съдбата на над 10 – 12 000 души от град Перник пряко е свързана с развитието на тези две предприятия. Да не говорим, че когато бъде осъществен проектът “Топлофикация – Перник”, ще бъдат открити още нови 200 работни места, което за Перник, вярвайте ми, означава нещо изключително голямо. Това е нещо, гарантиращо тяхното по-добро бъдеще.
Вие знаете също, че Перник е една от горещите не, а една от черните точки на екологичната карта на България. Ежегодно във въздуха се изхвърлят вредни емисии от прах и серни окиси с хиляди тонове. Няколко десетки хиляди тона са изхвърлените емисии от въглероден двуокис. Реализацията на проект “Топлофикация – Перник” мисля, че ще реши много от проблемите на екологичната среда в града. Но когато слушах дебата около проекта “Топлофикация – София”, си зададох един въпрос: какво ще стане, ако не бъдат реализирани тези проекти? Какво ще стане? Отговорът според мен е следният. Тъй като ТЕЦ “Република” в Перник може да е ремонтиран в тези 50 години, но повече от 10 години се нуждае от генерална рехабилитация на всички мощности, ако не бъде реализиран проектът, ще настъпи според мен: първо, технологически срив; второ, икономически и социален срив; трето, ще бъдат възбудени нови миграционни потоци, които ще доведат и до нов демографски срив в областта. Това е доста тъмна и мрачна картина, ако този проект не бъде реализиран.
И аз тук дори се учудвам на някои, моля да ме извинят, но чисто популистки изказвания от страна на левицата, като имам предвид, че техният представител в Перник само преди два дена каза в местната преса, че левицата мощно ще подкрепи именно проекта за рехабилитация – така ли беше, господин Дойчинов? - на ТЕЦ “Перник”. И аз ги призовавам наистина мощно да го подкрепят.
В моята приемна всеки понеделник приемам десетки граждани. И аз направих една своеобразна анкета със следните въпроси: съществува ли друга алтернатива на централното топлоснабдяване в Перник? Хората са убедени, че такава не съществува и не само защото повече от 70% от населението разчитат единствено и само на тази услуга, а защото просто от 50 години живее в тези модерни условия. А от друга страна те казват: ние сме много добре запознати с проекта на финландската фирма "Еконоенерджи”, която повече от две години разработваше този проект и още през 1998 г. категорично заяви, че друга алтернатива на централно топлоподаване не съществува. С какви действия, попитах гражданите, може да бъде гарантиран този проект? И те отговаряха: единствено с финансовото и материално обезпечаване на проекта.
Какво се очаква? В докладите преди малко чухме, че се очаква по отношение на потреблението естествено намаление с около 15% на ползваната топлинна енергия при запазване на комфорта на услугата. Ами това е много! Това е много! За Перник специално това са изключително високи данни.
Тъй че искам да ви уверя, уважаеми госпожи и господа, че този проект се ползва с пълната подкрепа на населението и жителите на град Перник, с пълната подкрепа на общинските и областните власти, с пълната подкрепа, ако щете, и на всички политически партии в Перник, защото всички те съзнават неговата необходимост. Въпреки че в дебата около проекта “Топлофикация – София” съм съгласен с много съображения в по-голяма или в по-малка степен, други считам чисто популистки, но аз предлагам да не използваме съдбата на пернишките жители за постигане на наши политически дивиденти и ви предлагам мощно да подкрепите този проект за “Топлофикация – Перник”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Милушев.
Други изказвания?
Заповядайте.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата от чисто прагматични съображения, защото въпросът е изключително жизненоважен за Перник. Тук не става дума за политическо заиграване, а става дума за решаване на жизненоважен въпрос, който е свързан не само със самата топлофикация, а и с въгледобива. И като човек, който е имал възможност да работи и във въгледобива, съм наясно, че това е един шанс и една протегната ръка на Перник в последните години – години на жесток разпад на икономическата система.

В същото време, ако приемем едно друго решение – да отхвърлим тази идея, мисля, че в момента друго решение няма. Би било груба политическа грешка едно нерешаване на проблема, едно затваряне на извървения път в преговорите. Това би било напълно губещ ход за перничани. Не става дума за това кой, кога и как го подкрепя, става дума за това, че топлопреносната мрежа е напълно износена и няма време за губене по друг начин или в друго време и на друго място да се решава проблемът. Въпросът е по-различен, отколкото в София, защото в София става дума само за топлофикационна система, докато тук нещата са вързани в една система – производството на въглища и производството на топлина за хората.
Мисля, че този проблем днес трябва да получи една по-сериозна подкрепа, независимо че и аз имам своето съмнение дали ще бъдат изчистени досегашните задължения на “Топлофикация – Перник”, за да тръгне наистина след четири години на чисто, да бъде наистина едно предприятие не само атрактивно за приватизация, по-скоро да бъде първо печелившо, а след това да мислим за другите му измерения. (Неразбираеми реплики от групата на КБ.)
Аз моля, ако имате мнение, изкажете се. Не говорим за вашия град, а говорим за моя град. Става дума не за агитация, а за поставяне на проблем, проблемът дали все пак, когато заемът бъде предоставен, дали пернишки фирми и пернишки работници ще могат да работят там или ще работят чужди фирми. Това е от изключителна важност за решаване включително и проблемите на безработицата. И това е част от същността на проблема – как и доколко ще бъде предоставена възможност на перничани да се намали безработицата именно с този проект. Защото при пазарната конкуренция има огромна вероятност за пореден път и чужди фирми или само чужди фирми да работят на този обект. Това е въпрос и към представителите на министерството – дали може да се предвиди нещо подобно при реализация на това, което в момента гласуваме.
А като цяло аз ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Реплика на господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, вземам думата за реплика единствено защото, когато на 23 април дадохме ход за сключване на споразумението и водене на преговори между Международната банка за възстановяване и развитие и “Топлофикация – Перник”, ние тогава говорихме по тези проблеми. Но аз тогава споменах и нещо много важно. И след като народният представител господин Дойчинов съзнава и голямата отговорност на работещите в “Топлофикация”, на ръководителите на “Топлофикация” и на пернишките граждани, аз искам да припомня какво казах тогава. Казах, че вярвам, че всички, които са обвързани с този проект, ще съзнаят наистина своята огромна отговорност и няма да допуснат по никакъв начин активирането на държавната гаранция. В противен случай това, за което говорихме преди малко, няма да бъде изпълнено. Тогава явно, че целите са били други.
Но аз вярвам, че обещанието за нови 200 работни места, вярвам, че обещанието за намаляване на вредните емисии във въздуха, вярвам, че обещанието за намаляване себестойността на услугата ще бъде изпълнено и затова призовавам за подкрепа на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Дебатите ще продължат след почивката. Тридесет минути почивка (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашата работа, уважаеми народни представители.
Има ли още желаещи за изказвания по законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение проект “Топлофикация – Перник” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът за ратифициране на Гаранционното споразумение проект “Топлофикация – Перник” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин председател, предлагам да преминем към второ четене на обсъждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Гаранционното споразумение проект “Топлофикация – Перник” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие да бъде разгледан в това заседание и на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Имамов.


ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение проект
“Топлофикация – Перник” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение проект “Топлофикация – Перник” между Република България и Международната банка и възстановяване и развитие, подписано на 18 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към обсъждане на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ “БАЛКАНСКИ КОЛЕЖ ПО ТУРИЗЪМ” И СЪС СЕДАЛИЩЕ БАНСКО.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата народният представител Снежана Гроздилова да представи доклада на Комисията по образование и наука.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Господин председател, може ли преди това да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Камен Веселинов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Камен Веселинов.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът да заеме мястото си в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова:
“ДОКЛАД
относно проект за решение за откриване на частно висше училище самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” със седалище Банско, № 302-03-29, внесен от
Министерския съвет на 12 август 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2003 г., Комисията по образование и наука разгледа проект за решение за откриване на частно висше училище самостоятелен колеж с наименование "Балкански колеж по туризъм” и със седалище Банско, № 302-03-29, внесен от Министерския съвет на 12 август 2003 г. На заседанието присъстваха господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, представители на учредителите на колежа – доц. Огняна Стоичкова и Валентин Китанов.
Проектът за решение за откриване на частно висше училище самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” и със седалище Банско е на основание на чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с изискванията на чл. 15, ал. 1, 2 и 3, чл. 16, ал. 1 и 2, и чл. 17, ал. 5 от Закона за висшето образование.
От представената документация може да се констатира:
1. Предметът на дейност е подготовка на български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “специалист по …” от професионалните направления “Туризъм”, “Икономика” и “Администрация и управление”. Колежът ще осъществява повишаване на квалификацията на специалистите от горепосочените професионални направления, както и научно-производствена, художествено-творческа, експертно-консултантска, международна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата на висшето училище.
2. Има разработени проекти на учебните програми със съответния хорариум на лекции и семинарни занятия по специалностите: “Счетоводство и контрол”, “Организация и управление на туристическото обслужване”, “Организация и управление на хотели и ресторанти” и “Бизнес администрация”.
В документацията е налице и проект на система за дистанционно обучение и проект на дидактическата система за перманентна професионална подготовка на туристическите кадри.
3. Според Правилника за дейността и устройството на колежа основни звена са двете катедри “Туризъм” и “Икономика и мениджмънт”. Предвидени са и обслужващи звена, като например учебно производствен център, тренинг център, център за дистанционно обучение и др.
4. Органи на управление на колежа са: Общо събрание, “Съвет на колежа, Ректор и Административен директор.
Проектосъставът на преподавателите се предвижда да бъде от 12 щатни преподаватели, от които 2 професори, 6 доценти и 4 асистенти.
Съгласно посочените данни първата година ще се обучават 360 студенти, от които 200 са в редовна форма на обучение.
5. Учредител на Колежа е Сдружението с нестопанска цел “Висш Балкански колеж” със седалище и адрес град Банско, ул. “Княз Борис” № 148, представлявано от Управителен съвет с председател – Райна Балева. Сдружението е регистрирано с Решение № 1195 от 8 май 2002 г. на Благоевградския окръжен съд.
С решение на Общото събрание на Сдружението с нестопанска цел “Висш Балкански колеж” е приет Учредителен акт за създаване на частно висше училище като самостоятелен колеж.
Настъпило е изменение на седалището и адреса на управление на Сдружението от град Банско (ул. “Княз Борис” № 148) в град Благоевград, ул. “Александър Стамболийски” № 1. Тази промяна на седалището и адреса на управление е вписана в регистъра на Сдружението с Решение № 1357 от 16 април 2003 г. на Благоевградския окръжен съд.
6. За учебна база ще се използват пет учебни кабинета и три офиса със застроена площ 350 кв. м и 10 обзаведени стаи от първия етаж на общежитие (със застроена площ 180 кв. м) – имущество на Министерството на земеделието и горите в баланса на Техникум по селско стопанство – град Банско; една аула с 300 места и малка зала с 60 места и обзаведена читалня “Академика” с 30 места, имущество на Народно читалище “Н. Й. Вапцаров” – град Банско.
Налице е, от 18 септември 2003 г. за срок от 10 години, договор за наем между Валентин Китанов, в качеството му на един от учредителите на Колежа и частното висше училище, представлявано от Огняна Стоичкова за временно и възмездно ползване на част от собствен недвижим имот – административна сграда на 9 етажа, с площ от 2417 кв. м, със седалище Благоевград, в която да се провежда учебният процес. Договорът за наем е нотариално заверен и чл. 5 от него задължава наемателят да използва сградата само и единствено за нуждите на висшето училище, т.е. за провеждане на учебния процес.
7. Основните източници за финансиране на дейността на Колежа, господин Корнезов, са:
- такси за обучение в размер на четири минимални работни заплати за страната за семестър;
- дарения, спонсорство, експертно-консултантска дейност;
- встъпителни вноски от учредителите.
Според план-сметката, приложена в документацията, разходите се покриват главно от такси за обучение.
8. Има решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 23 януари 2003 г. (Протокол № 3), според което е дадена положителна оценка на проекта за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” със седалище град Банско. Определен е срок от три години, считано от акта на Народното събрание за създаване на Колежа, в който новооткритият колеж трябва да заяви в Националната агенция за оценяване и акредитация искане за институционална акредитация.
Направените препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация са приети от ръководството на Колежа и това личи от неговия доклад. Ръководствата на Сдружението и Колежа приемат препоръката на НАОА, от наименованието “Балкански колеж по туризъм” да отпадне думата “Балкански”, т.е. наименованието на висшето училище да бъде “Колеж по туризъм”.
В проведените разисквания народните представители изразиха подкрепа за създаването на “Колеж по туризъм” и уважиха искането на ръководствата на Сдружението и колежа за промяна на седалището на Висшето училище от град Банско в град Благоевград.
След проведената дискусия членовете на комисията взеха следното
РЕШЕНИЕ:

С 12 гласа “за”, “против” – няма, и 1 глас “въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” със седалище Банско, № 302-03-29, внесен от Министерския съвет на 12 август 2003 г., като “Колеж по туризъм” и със седалище град Благоевград, с предмет на дейност обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “специалист по…” от професионални направления “Туризъм”, “Икономика” и “Администрация и управление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Проектът за решение ви е раздаден.
Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Гроздилова, ще Ви помоля да представите текста за решение, защото в становището на комисията Вие цитирахте за различни предложения по наименованието на колежа. Моля да уточните тези неща. Дайте окончателния текст, одобрен от комисията.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за откриване на частно висше училище – самостоятелен
колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм”
със седалище Банско

Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

РЕШИ:

1. Открива Частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански…
Любен Корнезов (КБ, от място): Не е “Балкански”.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Господин председател, аз не зная кой е подготвил проекта, но господин Корнезов е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие нали сте заместник-председател на комисията?
Снежана Гроздилова: Не съм заместник-председател.
Ако ми позволите сега да направя редакционната поправка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: То си има ред по правилника.
Четете сега и след това ще вземете думата за предложения.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Проектът така, както е предложен, гласи:
“1. Открива частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм” със седалище Банско и с предмет на дейност обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен “специалист по…” по специалности от професионални направления “Туризъм”, “Икономика” и “Администрация и управление”.
2. Имуществото и финансирането на колежа по т. 1 се осигуряват съгласно неговия Учредителен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли представител на ръководството на Комисията по образованието и науката? Председателят отсъства. Кой е заместник-председателят на комисията?
Огнян Сапарев (КБ, от място): Комисията има трима заместник-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Кои са те? В залата има ли заместник-председател?
Заповядайте, проф. Сапарев, това всъщност е Ваше задължение – да докладвате проекта за решение.
Уважаеми народни представители, чухте проекта за решение.
Има ли народни представители, които желаят да внесат поправка в текста на проекта за решение или, повтарям отново, ако това е окончателният текст…?
Заповядайте, господин Сапарев.
ДОКЛАДЧИК Огнян Сапарев: Извинете, но, колеги, стана ясно, че всъщност седалището не е Банско, където няма възможност, няма такава сграда, а е в Благоевград, където има подходяща сграда, която са наели, с цел да довършат.
Все пак си мисля, че в интерес на точността би трябвало поне това да се уточни. Разбирам, че добавката “Балкански” е една примамка за македонците, но поне Благоевград би могъл да бъде обявен за седалище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Иван Николаев Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз с нескрита изненада прочетох формулираното становище на Комисията по образованието и науката, защото присъствах на заседанието и взех отношение по повдигнатия въпрос. В комисията – членовете, включително и ръководството, се обединихме около две ясно изразени мнения.
Първото е, че по никакъв начин – нито в учредителния акт, нито в представените документи личи защо колежът трябва да носи наименованието “Балкански колеж по туризъм” и на тази база приехме комисията да предложи наименованието да бъде “Колеж по туризъм”, каквито има и на други места в страната – в Бургас, по-специално.
На второ място, за мен това също е особено важно. Видя се, че има противоречие между декларираното намерение да бъде колежът със седалище в Банско и всъщност от представените документи да личи, че всичките занятия и седалището на самия управителен съвет ще бъде в Благоевград. Оттам последва искането по същество колежът да бъде предислоциран в Благоевград и да бъде обявено, че ще е в Благоевград.
Сега, когато беше прочетено становището на Комисията по образованието и науката, виждам, че не са отразени нито първото, нито второто от направените предложения, които бяха възприети, повтарям, бяха възприети от комисията като цяло.
По тази причина, господин председателю, поради факта, че е допуснато едно грубо формално нарушение – представено ни е становище на Комисията по образованието и науката, което е в противоречие с изработеното по време на самото заседание на комисията, аз правя процедурно предложение да бъде отложено гледането на тази точка от дневния ред, за да се прочете едно адекватно становище на Комисията по образованието и науката, каквото се формира на базата на мнението на членовете на комисията. Останалото би било в противоречие с нашата практика – да вземем решение, което почива на едно напълно несъобразено с мнението на комисията прочетено становище. Благодаря ви.
Повтарям процедурното си предложение за отлагане на точката от дневния ред. Считам, че колегите в пленарната зала ще го подкрепят, защото то е в интерес на изясняване на истината и отчитане на мнението на комисията – такова, каквото беше. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, господин председателю, благодаря и на господин Иванов! Аз не зная откъде идва грешката, но ако ми позволите, господин председател, все пак да внеса малка яснота на колегите.
Първоначалната идея е била такава и затова е регистрирано сдружението като “Балкански колеж по туризъм”. Но с оглед препоръките, които е отправила Националната агенция по оценяване и акредитация, когато разглежда документите на сдружението с предложение за откриване на този частен колеж, с оглед и на това каква материална база е предоставена за ползване от бъдещия частен колеж, сигурно не е мястото тук, но искам да кажа, че проблемите са били много, искали са да спазят всички процедури, изоставени са от банскалии и се е наложило да наемат тази девететажна сграда в Благоевград, а и не само заради това.
Тази сграда, колеги, беше строена за професионален учебен център на едно проспериращо предприятие до 1989 г. Става чудесна учебна база. Познавам добре сградата в Благоевград. Освен това, преподавателският състав ще бъде облекчен, ако теоретичните занимания се водят в Благоевград. Това са и препоръките на Националната агенция.
Не на последно място, в Благоевград има няколко библиотеки с изключително богат книжен фонд. Библиотеката на Американския колеж работи 24 часа, която е много богата и може да се ползва от всички студенти в региона, а не само от техните студенти. Югозападният университет има своя библиотека. Има окръжна библиотека.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това процедура ли е?
Снежана Гроздилова: Колеги, аз не разбирам вашата емоция отляво. За тези колеги, които са благоразположени към идеята за откриване на този частен колеж, искам да внеса яснота и една груба грешка, заради това, че не е направен добре проектът, да се отстрани. Няма проблем, нека да го отложим, но нека да влезе утре. (Реплики от КБ.) Аз исках да внеса яснота, колега. Аз не Ви прекъсвам, когато сте на трибуната, а Вие непрекъснато ме апострофирате. Искам да внеса яснота. Нещо невярно говоря ли? Елате и се запознайте, документацията е доста. Съвсем прецизно хората са спазили всички правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаема госпожо Гроздилова, аз искам да Ви кажа, че по един въпрос, по който реално има консенсус в пленарната зала, а и в комисията, предполагам, от което стана ясно, ние няма на кого да се сърдим за това, че проектът за решение не е направен както трябва.
Аз приемам предложението да се отложи тази точка и ще подложа на гласуване, тъй като в залата има консенсус по принцип да има такъв колеж, но дайте да го направим както трябва. За това става дума.
Подлагам на гласуване процедурното предложение тази точка от дневния ред да бъде отложена в рамките на тази седмица, а именно да бъде обсъдено и прието решението за откриване на частен колеж с наименование “Балкански колеж по туризъм”. Казах го така, защото така фигурира в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 145, против 25, въздържали се 3.
Предложението за отлагане на т. 4 от приетата програма за утре или вдругиден най-късно е прието.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ – продължение.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На предходното заседание стигнахме до § 77, започнахме дебатите по него, така че, господин председател, трябва да продължим с гласуването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Росица Тоткова, в § 77 да се създаде нова т. 1 със следното съдържание:
“1. В чл. 6 ал. 5 се заличава.”
Другата част на предложението е оттеглена.
Моля, гласувайте първата част на предложението, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 40, против 120, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване на промяната, която предлагам в чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване.
И аз се обръщам към всички народни представители да си спомнят, че освен хора в пленарната зала има и 2 милиона български граждани, които с много усилия се борят с живота. Част от тази битка е и битката за бъдещото осигуряване на тези хора, на тези 2 милиона български граждани, които трябва да носят тежестта на всички останали, в т.ч. и тежестта на решенията, които Народното събрание взема.
Затова, уважаеми госпожи и господа, се обръщам към вас, когато избирате кой бутон да натиснете и за кой колега да натиснете бутона, мислете за тези, които не са в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 39, против 119, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 77 – новия текст, редактиран и приет от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 132, против 27, въздържали се 6.
Параграф 77 в новата му редакция е приет.
Продължаваме с § 78.
Атанас Василев (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Василев, искате думата по процедура? Заповядайте.
Атанас Василев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! След като току-що беше гласувано, при това с прегласуване, предложението на госпожа Тоткова за отмяната на ал. 5 на чл. 6 от Кодекса за социалното осигуряване, предлагам тогава да се подложи на прегласуване и § 21 от законопроекта за държавния служител, защото се получава страхотно противоречие. Според § 21 в чл. 38 на Закона за държавния служител беше подкрепено предложението на госпожа Тоткова да се приеме ал. 2, според която осигурителните вноски за държавните служители се разпределят между осигурителите и осигурените. Сега в Осигурителния закон остава, че осигурителните вноски на държавните служители се поемат от бюджета, а по предходния текст излиза, че те трябва да се разпределят.
При това положение правя процедурното предложение, за да се избегне противоречието вътре в един и същи закон или между два закона, да се прегласува § 21. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви много.
Противно предложение ли, госпожо Тоткова? Заповядайте.
Във всеки случай желателно е да няма противоречия в един и същи законопроект.
Заповядайте, имате думата.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, Вие нямате никакво основание, на което да се опрете, за да подложите на прегласуване именно този текст от Закона за държавния служител. Защото този текст беше гласуван в пленарна зала, той беше подложен на прегласуване, Народното събрание прие този текст и той не влиза в противоречие. Защото в Закона за държавния служител пише, че осигуряването става съгласно отделен закон. Нали така? Сега това отпадна и там е записано, че става по реда, по който се осигуряват всички български граждани.
Моето предложение за ал. 5 на чл. 6 от Кодекса за социалното осигуряване всъщност означаваше това да става и за останалите, които попадат в тази привилегирована група. Така че, ако вие си позволите днес да вземете такова решение, да участвате в гласуването, това просто ще бъде поредният опит на неспазване на законите в България. Това е нещо, което няма да ни се случи за първи път, но все пак, струва ми се, че трябва да има ден, в който да се случи за последен път.
Народното събрание да спазва правилата, които приема! Народното събрание да спазва правилата, които приема и за всички български граждани. Това, което важи за всеки гражданин на нашата страна, трябва най-напред и с пълна сила да важи за нас, за народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение за прегласуване на § 21 след отпадането на предложението на Росица Тоткова по § 77. Тук съвсем ясно проф. Василев изясни, че има логическо противоречие в този законопроект, който в момента дебатираме.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Няма противоречие!
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има логическо противоречие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Ето защо подлагам на гласуване направеното от проф. Атанас Василев процедурно предложение за прегласуване на § 21. Чухме аргументите “за” и “против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 135, против 47, въздържали се няма.
Предложението за подлагане на прегласуване на § 21 е прието.
Госпожо Мингова, искахте думата за изказване. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, след като приехме да се върнем на § 21, действително никак не звучи добре това, че в тази зала се налага да прегласуваме текстове, но то беше продиктувано вероятно от обстоятелството, че това е четвъртото поредно заседание, на което един законопроект влиза за обсъждане в залата на второ четене.

Материята, която се третира и в § 21, и в предложението на госпожа Тоткова, и това, което е в гласувания днес § 77, наистина се намира в логическа връзка. Предложението за § 77 включва освен служителите в Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, в системата на съдебната власт, обърнете внимание на това, и държавните служители по Закона за държавния служител. Така че, неподкрепяйки предложението на госпожа Тоткова по § 77 за отпадане на ал. 5 в чл. 6, всъщност ние приемаме, че и държавните служители по чл. 4, ал. 1, т. 2 също се осигуряват от държавния бюджет.
В § 21 преди една седмица приблизително приехме, че те се осигуряват по чл. 6, ал. 3.
Колеги, кажете ми възможно ли е днес ние с вас тук да приемем законопроект, в който да изразим двупосочна воля за една и съща категория работници и държавни служители?
Следователно сега в момента действат две правила – едното по този § 21, което наистина сме гласували, и другото, което приехме преди две минути и то след прегласуване, т.е. нашата последна воля в това заседание е тази, че и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 на Кодекса за социално осигуряване ще продължават да се осигуряват от държавния бюджет.
Не искам тук да застъпвам коя от двете позиции или концепции трябва да приемем. Но в този законопроект ние не можем да приемем и двете.
Логично е да имате предвид това обстоятелство сега, когато гласуваме. И след като последното гласуване беше по § 77, то очевидно това ще бъде вашата воля и по § 21 при прегласуване. Но аз не искам да убеждавам или да агитирам за това, а просто искам да ви кажа, че не можем да допуснем да гласуваме нещо, което влиза във вътрешно противоречие с нашата воля по този законопроект.
Няма да говоря друго по същество, само искам да обърна внимание на този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
За реплика има думата господин Васил Маринчев.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Мингова, аз знам, че с жена и с радио не се спори, тъй като отговор няма да има. Залата на предишното гласуване по § 21 недвусмислено два пъти – при редовното гласуване и при прегласуването, изрази своето становище, че държавните служители трябва да се осигуряват сами. След като мина толкова голяма част от кодекса и остана само последната корекция, когато с предлаганите промени госпожа Тоткова засягаше една по-голяма група, освен държавните служители по смисъла на Закона за държавния служител и други категории – военни, полицаи и т.н., изведнъж се оказа, че трябва да се върнем на § 21. Залата изрази волята си държавните служители да се осигуряват сами, както всички останали трудещи се в тази страна.
Ако е необходимо и залата възприеме, защото аз апелирам да остане в сила онова гласуване преди седмица или десет дни, то тогава могат да се нанесат съответните корекции в тази част на Кодекса за социално осигуряване. Но не трябва да говорим веднага, че това влиза в колизия. В колизия бяхме миналата седмица, когато говорехме, че Законът за местното самоуправление и местната администрация гласи едно, а Законът за държавния служител гласи друго, но залата не го възприе и то си остана така. По Закона за местното самоуправление правомощията на общинския съветник ще се предадат, когато заеме щатна длъжност, а в Закона за държавния служител се казва, че той не може да заеме щатна длъжност. На кое да се вярва? Така че, моля, бъдете последователни като мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Маринчев.
Госпожо Мингова, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин Маринчев, жените винаги отговарят, когато бъдат предизвикани.
Съгласна съм с Вас, че трябва да бъде направено друго предложение, ако волята на Народното събрание е тази, за която Вие говорите. Но в рамките на един законопроект не можем да направим гласуване, което да влезе във вътрешно противоречие. И след като, неприемайки предложенията по § 77, остава да действа чл. 6, ал. 5, и в него е спомената чрез препращане нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, аз не виждам нищо друго, освен ние да отстраним в този законопроект това противоречие. Няма никаква пречка всеки сам разумно да обоснове и направи предложение за корекция, но тя очевидно трябва да стане в рамките на друг законопроект. Тогава нека отново Народното събрание и всеки от нас да бъде изправен пред вътрешното си убеждение, когато гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има думата за изказване народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изключително изненадана от подхода на председателя на Комисията по правни въпроси към парламента, който се придържа единствено и само към процедурата. Много бих искала в тази дискусия, уважаеми госпожи и господа, да говорим точно по същество какво е нашето отношение към този въпрос, защото той засяга българските граждани, които полагат труд. С вашите промени, които вие направихте в Закона за държавния служител, направихте, накратко казано, следното: изискванията към всички работещи в държавната администрация, независимо дали те са по трудови правоотношения или по служебни правоотношения са еднакви. Не могат да бъдат в родствени връзки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Тоткова, съгласно правилника, понеже аз не председателствах заседанието, когато е обсъждан чл. 21, Вие сте се изказвали доста дълго. Правилникът не позволява на народен представител да взима думата по един и същи законопроект два пъти. Съжалявам много. Не мога да Ви позволя да продължите да говорите и да излагате своето изказване по § 21. Съжалявам.
Росица Тоткова: Уважаеми господин председателю, аз мисля, че поне в пленарната зала трябва да сме равни, защото госпожа Мингова също направи изказване, аз възразих, Вие не й отнехте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Всички сме равни, но всички трябва да спазваме правилника.
Росица Тоткова: Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Всички трябва да спазваме правилника!
Росица Тоткова: Да, но за нея не спазвате правилника, а за мен го спазвате! След като Вие открихте нова дискусия и позволихте тя да се изказва, аз в какво качество трябва да спазвам някакви измислени от Вас правила? Ние равни ли сме в тази пленарна зала или не сме равни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Тоткова, моля Ви най-любезно да спазваме правилника!
Росица Тоткова: Аз Ви питам и искам да ми отговорите. Аз спазвам правилника.
Защо позволихте на госпожа Мингова да се изказва, след като смятате, че тази дискусия е приключила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз не смятам.
Росица Тоткова: Моля Ви! Моля Ви да ми дадете възможност да кажа това, което искам, като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съжалявам, но Вие сте го казали, когато се е обсъждал § 21. Много Ви моля, госпожо Тоткова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: На предходното заседание не съм се изказвала.
Росица Тоткова: Изказвахте се, госпожо Мингова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Специално на Вас аз винаги съм Ви давал думата. Сега просто правилникът не ми позволява.
Росица Тоткова: Освен че Вие не спазвате законите, Вие смятате, че народните представители са две групи. Много Ви благодаря, уважавам Ви за това мнение, защото то ще Ви свали от власт. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За процедура има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, създаде се малко напрежение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По-скоро недоразумение.
Георги Пирински: Недоразумението може би поражда напрежение, но така или иначе то се породи.
Молбата ми е да прецените обективно. Възражението да не се правят изказвания по § 21 с мотива, че е имало дискусия на предходно заседание, сам преценете, господин председател, е аргументация, която не издържа, защото сега се дискутира друг въпрос, свързан с гласуването по § 77 – онзи въпрос, който повдигна господин Василев.

Сега вече, след като е открит въпросът за прегласуване на § 21, да се прецени какво е съотношението на това предложение с току-що гласувания § 77, госпожо Мингова. Така че да се оспорва правото за дискусия с мотива, че е имало дискусия по § 21, не издържа.
Ето защо аз бих апелирал да дадете възможност на всички народни представители, които желаят да се изкажат сега, на това заседание, да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за противоположно предложение, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм убеден, а мисля и всички колеги, че когато гласувахме прегласуването това не означава, че дискусията трябва да започне отново по същество, след като тази дискусия вече се е състояла при първото гласуване. В момента ние гласувахме да се прегласува този параграф, тъй като той влиза в противоречие, в колизия с току-що гласуван друг параграф в рамките на един и същ законопроект. Изказването на госпожа Мингова не беше по съществото на § 21, а обоснова още един път необходимостта от тази процедура.
И затова, според мен, правилникът изисква да се върнем и да прегласуваме този параграф без никакви изказвания по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Заповядайте за процедура, госпожо Масева.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Нека първо да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съжалявам много, след това ще Ви дам думата.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Много сте стриктен. Досега нарушавахте правилата, а сега изведнъж се превърнахте в много стриктен. Може ли такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, господин Пирински, ние с Вас се знаем от много, от 13 години. Лично аз съм един от привържениците, които са за дебати по всички законопроекти. Защото в дискусията се ражда истината. Затова ако искаме да имаме добри закони, наистина трябва да има дискусия. Аз нямам нищо против. Но в крайна сметка дебатът по § 21 по същество е воден много надълго и нашироко. В случая наистина няма какво ново да се каже. Много ясно го аргументира нашият колега Четин Казак – липса на необходимост за продължаване дебата по същество по чл. 21.
Аз нямам нищо против, но правилникът не ми позволява това. Аз бих нарушил на моя отговорност и правилника, но няма какво ново да се каже.
Позволете ми да преминем към гласуване на процедурното предложение на проф. Василев по отношение на § 21.
Георги Пирински (КБ, от място): Първо трябва да гласувате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение от народния представител Георги Пирински да се открие дискусия по § 21, който се е обсъждал преди няколко пленарни заседания.
Моля да гласувате за това процедурно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 35, против 110, въздържали се 14.
Процедурното предложение за продължаване на дискусията не се приема.
Госпожа Масева иска думата за процедура.
Елиана Масева (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като въпросът, който се дебатира в пленарна зала, е изключително съществен – не става дума за избор на едно или друго решение, става дума за избор на позиции и философия, която касае не само Закона за държавния служител, която рефлектира в социалния сектор, държавното обществено осигуряване, държавния бюджет и е във връзка с предстоящото приемане на Закона за Бюджет 2004 г. Не съм съгласна, господин председателю, с това, че Вие прекратихте тази важна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не аз, а мнозинството в пленарната зала. Аз не мога да я прекратя.
Елиана Масева: Тъй като се повдига нов дебат. Това по същество е нов дебат.
Излагайки тези си мисли, правя предложение за поименна проверка, тъй като въпросът не трябва да се подценява. В пленарната зала има не повече от 60 депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Всъщност Вашето процедурно предложение е да има поименна проверка.
Дискусията беше отхвърлена с мнозинството в парламента, от народните представители.
(Председателят извършва поименна проверка на кворума. Списъкът се прилага към протокола.)
В залата присъстват 130 народни представители. Това показва, госпожо Масева, поименната проверка.
Продължаваме нашата работа, кворумът е налице.
Преминаваме към гласуване на направеното процедурно предложение на госпожа Росица Тоткова - § 21 се заличава.
Моля да гласувате.
Гласували 181 народни представители: за 48, против 124, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Росица Тоткова за заличаването на § 21 не се приема.
Преминаваме към § 21а.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Процедура? Заповядайте, госпожо Тоткова. Не Ви видях.


Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие, господин председателю, виждате, когато искате, и не виждате също, когато искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля? Не Ви чух.
Росица Тоткова: Вие виждате, когато искате, и не виждате, когато искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Виждам много добре.
Росица Тоткова: Спазвате правилника, когато искате, и не спазвате правилника, когато искате. Това вече е ясно на всички.
Аз правя процедурно предложение за прегласуване по две причини.
Първо, защото при поименната проверка преди 30 сек. Вие казахте, че в Народното събрание, в пленарната зала са 130 народни представители. При гласуването беше отбелязано на електронното табло, че са гласували 181 народни представители.
Уважаеми господин председателю, аз мисля, че това трябва да бъде под достойнството на всеки, който председателства Народното събрание, само в рамките на 30 секунди да обявява две съвсем различни числа за присъствието. Моето искане за прегласуване е свързано не с процедурата, на която мнозинството се позовава многократно. Моето искане за прегласуване е свързано със съдържанието на текста, който се предлага. С промените в Закона за държавния служител вие задължихте всички работещи в държавната администрация не само по трудови правоотношения, и по служебни правоотношения да отговарят на еднакви условия. Това беше единственият смислен аргумент за привилегии на държавните служители. Сега по силата на този закон, с който вие променихте Кодекса на труда, всички работещи по трудови правоотношения в държавната администрация трябва да отговарят на всички изисквания, които са за държавните служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие нали имате думата по процедура? Вие предлагате да се прегласува.
Росица Тоткова: Господин председателю, не ме прекъсвайте, правилникът ми позволява две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие излизате извън процедурата.
Росица Тоткова: Не излизам извън процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Излизате извън процедурата.
Росица Тоткова: Не излизам, господин председателю, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предлагате прегласуване.
Росица Тоткова: …защото аз съм чела правилника и Ви моля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Излизате извън процедурата.
Росица Тоткова: Прекъсвайте господин Казак, когото искате прекъсвайте, мен не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Ако обичате, излизате извън процедурата. Вие правите изказване по същество.
Росица Тоткова: Господин председателю, Вие излизате извън правилника, защото ми отнемате правото да си обоснова процедурата за две минути. Това го правите днес за трети път.
Четин Казак (ДПС, от място): Изтекоха двете минути.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Две минути и половина вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за заличаване на § 21 на вносителя.
“2. Създава се нов § 21а със следното съдържание:
“§ 21а. В чл. 38, ал. 2 се изменя така:
“(2) Осигурителните вноски за държавните служители се разпределят между осигурителите и осигурените съгласно чл. 6, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване.”
Прегласуваме тези две предложения на народния представител Росица Тоткова, която много добре ги обоснова сега. Внимавайте, когато гласувате отново. (Шум и реплики.)
Гласували 181 народни представители: за 42, против 134, въздържали се 5.
Предложенията Ви, госпожо Тоткова, за съжаление не се приемат.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 21 на вносителя трябва да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Точно така. Сега гласуваме текста на вносителя за § 21.
Гласували 157 народни представители: за 130, против 26, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за § 21 е приет.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Пенчев, заповядайте за процедура.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз правя две процедурни предложения. Едното е да продължим работното време с малко – докато приключим със Закона за държавния служител, защото е много важно. От Европейския съюз всеки ден питат дали сме го приели или не. Вече останаха малко текстове, немного проблемни.
Другото ми процедурно предложение е: ако можем сега да пристъпим към избор на нови заместник-председател на парламента и председател на комисия и след това да продължим със Закона за държавния служител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест сега да прекъснем работата, да преминем към избор на председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и избор на заместник-председател на Народното събрание. След това да продължим работата по законопроекта.
Моля, режим на гласуване за двете процедурни предложения.
(Силен шум и реплики от дясната част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Пенчев, колегите са абсолютно прави.
Първо, гласуваме първото предложение за удължаване на работното време до приключване на законопроекта.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 173 народни представители: за 141, против 29, въздържали се 3.
Предложението се приема. Ще работим дотогава, докато приемем законопроекта. Действително останаха много малко текстове.

Сега подлагам на гласуване второто процедурно предложение - да прекъснем в момента работата си по законопроекта и да преминем към следващите точки от дневния ред, а именно: проекта за решение за освобождаване и избиране на председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както и по проекта за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 133, против 8, въздържали се няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение на Народното събрание за промяна в постоянна комисия на Тридесет и деветото Народно събрание."
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Любен Андонов Корнезов от председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Бойко Стефанов Великов за председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите."
Имате думата по проекта за решение, който току-що ви прочетох.
Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към точка седма от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Румен Овчаров:
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 4 и 5 и чл. 5, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям за разглеждане проект за решение на Народното събрание за избиране на заместник-председател на Народното събрание."
Проектът за решение гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 4, ал. 4 и 5 и чл. 5, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

Избира Любен Андонов Корнезов за заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание."
Имате думата по проекта за решение.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване за приемането на този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания. Господин Любен Корнезов приема поздравления.)
Господин заместник-председател, заповядайте, заемете мястото си.
Продължаваме нашата законодателна работа.

Връщаме се на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Имате думата, доц. Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
По следващите три параграфа няма предложения и, ако ми позволите, ще ги представя ан блок.
"§ 78. В чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица след думите "чл. 106, ал. 2 и 3" се добавя "и чл. 107, ал. 3".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 79. В чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България думите "с изключение на" се заменят с "както и", а в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя "съответно по срочно служебно правоотношение"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 80. В чл. 218а, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, т. 2 и 6 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя и за този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на параграфи 78, 79 и 80 така, както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Трите параграфа се приемат.
Моля да продължите, госпожо Мингова, с § 81.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, ако ми позволите, преди да премина към § 81, искам да кажа, че от председателя на Комисията по бюджет и финанси при нас е постъпило едно предложение през миналата седмица, тъй като има пропуск на вносителя при изготвяне на законопроекта.
Ние бяхме гласували в началото да отпадне изискването за пряка йерархическа връзка и да остане само това: "йерархическа връзка" в Закона за държавния служител, пък в Закона за митниците тази година, съгласувайки го с действащия текст на Закона за държавния служител, в чл. 10, ал. 2, т. 3 сме включили думата "пряка". Сега е логично да отстраним това противоречие и затова бих ви предложила, тъй като не е дискусионен текстът и става дума за съгласуване на аналогични разпоредби от друг закон, да въведем като § 80а едно преходно правило със следния текст:
"§ 80а. В чл. 10, ал. 2, т. 3 от Закона за митниците думата "пряка" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте новия § 80а със съдържанието, прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 80а е приет.
Моля да преминем нататък, госпожо Мингова.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 81 има предложение на Елиана Масева за отпадането му, което не е подкрепено.
Има предложение на Росица Тоткова – т. 1 да се заличи, а в т. 2, чл. 10, ал. 2 изразът “всички или” да се заличи, което също не е подкрепено.
Има предложение на Панайот Ляков – т. 2 на § 81 да отпадне, което не е подкрепено.
Има предложение на Марина Дикова, което по т. 2 е подкрепено, а по . 1 е следното:
“1. По § 81, чл. 10 ал. 2 се изменя така:
“(2) Служителите в администрацията се назначават от органа на държавна власт. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното или по трудовото правоотношение на свой заместник, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношенията, както и налагането на дисциплинарни наказания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81:
“§ 81. В Закона за администрацията се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 9 се отменя.
2. Член 10 ал. 2 се отменя.
3. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочва и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и вида на правоотношението, по което тя се заема.
(2) Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са:
1. ръководни;
2. експертни;
3. технически.
(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.”
4. В чл. 14 ал. 1, да се заличава, а думите “общ и служебен трудов стаж” се заменят с “и професионален опит”.
5. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. Степента на завършено образование и квалификация, както и професионалният опит, се удостоверяват с официални документи.”
6. Членове 16 и 17 се отменят.
7. В чл. 18 думата “трудов” се заличава.
8. В чл. 40 се правят следните изменения:
а) в ал. 7 изречение второ се заличава;
б) алинея 8 се отменя.
9. В чл. 42 се правят следните изменения:
а) в ал. 5 изречение второ се заличава;
б) алинея 6 се отменя.
10. В чл. 47 се правят следните изменения:
а) в ал. 7 изречение второ се заличава;
б) алинея 8 се отменя.
11. В чл. 50 се правят следните изменения:
а) в ал. 7 изречение второ се заличава;
б) алинея 8 се отменя.
12. В чл. 54 се правят следните изменения:
а) в ал. 7 изречение второ се заличава;
б) алинея 8 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господа народни представители, имате думата за разисквания по § 81. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване. Първо трябва да гласуваме предложението на госпожа Масева за отпадане изцяло на § 81.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 72, въздържал се 1.
Предложението на госпожа Масева за отпадане на § 81 не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Росица Тоткова – в § 81 т. 1 се заличава; т. 2, чл. 10, ал. 2 изразът “всички или” се заличава.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 7, против 64, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Тоткова не се приема.
Следващото предложение е на господин Панайот Ляков - § 81 т. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 74 народни представители: за 3, против 71, въздържали се няма.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Тъй като предложението на госпожа Дикова е прието частично, понеже нея я няма, за да може да вземе отношение, ще подложа на гласуване нейното предложение по т. 1, което не е подкрепено от комисията. Предложението й беше прочетено и не се налага да го чета отново.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 75 народни представители: за 2, против 68, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Дикова по т. 1 не се приема.
Моля да се гласува § 81 така, както е предложен от комисията и прочетен тук, пред Народното събрание, от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграф 81 е приет.
Госпожо Мингова, моля да продължите Вашия доклад с § 82.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “§ 82. Член 47 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ…) се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията да отпадне § 82.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Отпадането на § 82 е прието.
И така, вървим към финала на този законодателен маратон с държавния служител - § 83.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 83 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този параграф, който променя номерацията си в § 82:
“§ 82. Разпоредбите на § 16, 25, 28, 30, 33 и чл. 73, ал. 2 от § 37 влизат в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа, по § 82. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 82 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
С това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Да благодарим преди всичко на председателя на Комисията по правни въпроси и на всички колеги, които активно участваха в дебатите, и да вярваме, че сме приели един добър закон, който ще спомогне за по-доброто функциониране на българската администрация.
Вярно е, че остават 20 минути до 14 ч., но господин Пенчев направи предложение да прекратим за днес работата си, след като приемем Закона за държавния служител. Той е приет.
Има ли някакви съобщения, които трябва да направим? За комисиите е известно, обявите са отвън. Всеки знае, комисиите продължават.
И така, обявявам края на днешния пленарен ден.
Утре, 16 октомври, в 9,00 ч. – отново в тази зала. Всичко добро, уважаеми дами и господа! (Звъни.)


(Закрито в 13,40 ч.)



Заместник-председатели:
Асен Агов

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов