Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-10-16

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и  Юнал Лютфи  

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание на Народното събрание.

Продължаваме нашата работа в съответствие с приетата програма за тази пленарна седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Вносители: Министерският съвет; Пламен Моллов и Валери Димитров.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да докладва становището на комисията по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на икономиката господин Валентин Първанов и на госпожа Гергана Царева – директор на Дирекцията по контрол на вината и спиртните напитки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на посочените отговорни представители на Министерството на земеделието и горите и Министерството на икономиката.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят господин Първанов и госпожа Царева да заемат местата си в залата.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

"ДОКЛАД
за първо гласуване на
Комисията по земеделието и горите

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2003 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 354-01-54, внесен от народните представители Пламен Неделчев Моллов и Валери Георгиев Димитров на 26 юни 2003 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 23 юли 2003 г., на което обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесени съответно от Министерския съвет и от народните представители Пламен Моллов и Валери Димитров.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
С предложения законопроект се цели подобряване на бизнес средата чрез облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими.
С измененията и допълненията в законопроекта се предвижда въвеждане на регистрационен режим на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. Също така се определя и ред за заверяване на техническата спецификация за производство на спирт дестилати или спиртни напитки като един от необходимите документи за регистриране на производителя.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от народните представители Пламен Моллов и Валери Димитров.
Със законопроекта основно се цели: отстраняване на допуснати непълноти или неточности в действащите текстове; въвеждане на нови текстове с цел хармонизиране на закона с основния регламент на Европейския съюз 1493/1999 г. за общата организация на пазара на вина в Европейския съюз; изграждане на нормативна рамка, насърчаваща свободното сдружаване на лозарите и винарите; създаване на условия за проследяемост на произхода на продуктите с цел защита на консуматора и гарантиране на автентичността на продуктите; подобряване ефективността на държавния контрол в сектора; създаване на условия за ефективно управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.
Нов елемент към режима на производство и търговия на качествени вина е въвеждането на контролен номер, задължителен за всяко качествено вино, произведено в определен район.
Едно от най-съществените изменения в предлагания законопроект е въвеждането на режим на задължителна дестилация на вторичните продукти от винефикация, което е императивно изискване на основния регламент на Европейския съюз 1493/1999 г. за общата организация на пазара на виното.
Създава се фонд "Българско вино" с цел осигуряване на средства за популяризиране на българските вина чрез провеждане на рекламни кампании, финансиране на участия в панаири и изложения, организиране на промоции и други дейности.
Конкретизират се контролните функции на Изпълнителната агенция по лозата и виното чрез създаване на правомощия за ефективен контрол в сектора.
Предлаганите промени са разработени в посока на хармонизиране на Закона за виното и спиртните напитки с европейските регламенти в сектора, като са взети предвид основните моменти от разработената Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в България.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2003 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 354-01-54, внесен от Пламен Неделчев Моллов и Валери Георгиев Димитров на 26 юни 2003 г.
Двата законопроекта са подкрепени с 10 гласа "за", 1 "против", без "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Моллов.
Има ли в залата представител на Комисията по икономическата политика? Председателят или заместник-председател?
Заповядайте, госпожо Чипева, да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Снежина Чипева:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 302-01-5 от 7 януари 2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет,
и по законопроект № 354-01-54 от
26 юни 2003 г. за изменение и допълнение на
Закона за виното и спиртните напитки, внесен от
Пламен Моллов, Никола Джипов Николов и Валери Димитров

На заседанието, проведено на 9 юли 2003 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Пламен Неделчев Моллов, Никола Джипов Николов и Валери Димитров.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет, замества съществуващия в момента лицензионен режим на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки с регистрационен, с което се подобрява бизнес средата в тази област. Основанията за вписване и заличаване от регистъра на производителите са изчерпателно изброени, с което се създава яснота и предвидимост при извършването на тази дейност. Законопроектът засилва административния капацитет за контрол по прилагането на закона съвместно с браншовите организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Пламен Моллов, Никола Джипов Николов и Валери Димитров, цели хармонизиране на националния правен режим с правото на Европейския съюз, изграждане на нормативна рамка, насърчаваща свободното сдружаване на лозарите и винарите, създаване на условия за проследяемост на произхода на продуктите с цел защита на потребителите, подобряване ефективността на държавния контрол както вътре в страната, така и при износ на продукти в Европейския съюз. Усъвършенствани са правилата, регулиращи качествените и регионалните вина. Структурата и функциите на регионалните камари се разширяват. Въвежда се режим на задължителна дестилация. Създават се регионални и Национален съвет по лозарство и винарство и се конкретизират контролните функции на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
В дискусията по законопроектите бяха поставени въпросите за представяне на хармонограми за съответствието им с изискванията на Европейския съюз, необходимостта от балансиране на законовата и подзаконовата уредба, недопускане създаването на монополни структури, възможността за разширяване режима на задължителната дестилация и необходимостта от отпадане на задължителните вноски във фонд "Българско вино".
След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, като на тяхна основа в съответствие с чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изготви общ законопроект за второ гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
Има думата господин Даниел Вълчев – председател на Комисията по европейска интеграция.


ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, разрешете ми да ви представя становището на Комисията по европейска интеграция относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки с вносител народните представители Пламен Моллов, Никола Джипов Николов и Валери Димитров.
“На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на посочения закон. В заседанието взеха участие представители на Министерския съвет и на Министерството на земеделието и горите.
Предложеният законопроект въвежда някои нови текстове с цел хармонизиране на закона с основния Регламент 1493/1999 за обща организация на пазара на вина в Европейския съюз, изграждане на нормативна рамка, насърчаваща свободното сдружаване на лозарите и винарите, формирането на браншови и професионални организации, създаване на условия за проследяемост на произхода на продуктите с цел защита на потребителите, подобряване ефективността, както на общия държавен контрол в сектора по отношение осигуряването на държавната гаранция при износ на продукти в страните от Европейския съюз и тези с приравнени към тях режими, създаване на ефективни условия за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.
Към момента регулаторната рамка на Европейския съюз в сектор “Вино” се състои от посочения регламент на Съвета 1493/1999, който в обобщен вид съдържа всички необходими за прилагането му насоки, и множество регламенти на комисията, предписващи детайлни технически норми и правила. Една от основните цели на предприетата през 1999 г. законодателна реформа в сектора е да се отчете в максимална степен регионалното многообразие като общностните правила се опростят в рамките на възможното и се даде възможност за определяне и провеждане на политика в лозарството и винопроизводството на ниво най-близко до производителите.
Тези белези на европейската регулаторна рамка предопределят невъзможността да се извърши пълна оценка за съответствие на предложения законопроект с acquis communautaire. Голяма част от техническите норми подлежат на въвеждане с подзаконови нормативни актове. По отношение на измененията и допълненията, свързани, например, със сдружаването на гроздо и винопроизводителите и организацията на регионалните и Националната лозаро-винарска камара; по отношение конкретизиране на лабораториите, оторизирани да извършват анализ на проби за целите на контрола и т.н.
Като цяло следва да се отбележи, че доколкото в европейското законодателство се съдържат норми, имащи отношение към тези въпроси, те се характеризират с висока степен на абстрактност и дискреция на държавите-членки сами да изберат най-подходящия начин за уреждане на обществените отношения, с оглед националната практика и традиции във винопроизводството и съответното административно регулиране.
С годишния доклад за 2002 г. на Европейската комисия по отношение на сектор “Вино” се отчита постигнатият напредък по приемане на подзаконовата нормативна уредба на основа на действащия Закон за виното и спиртните напитки, както и напредък в създаването на лозаро-винарски камари във всички региони. Отбелязва се, че е необходима по-нататъшна работа за създаване на регистър на лозята и за осигуряване на надежден контрол на потенциала за производство. В допълнение, производителите на грозде и вино биха могли да бъдат по-полезно ангажирани в процеса на вземане на решения в този сектор.
Комисията по европейска интеграция подкрепя предложените изменения и допълнения, въвеждащи нови текстове с цел хармонизиране на закона с Регламент 1493/1999, като обръща внимание на водещата комисия на следните няколко непълноти и неточности:
1. Относно определяне на продуктите чрез тарифната им позиция.
В предложението за създаване на нова ал. 2 към чл. 1 е възприет принципът за определяне на продуктите, по отношение на които се разпростира действието на закона, чрез тяхната тарифна позиция, определена в Митническата тарифа на Република България. Действително, аналогичен способ е възприет в Регламент 1493/1999, но това по никакъв начин не задължава националния законодател да използва същата техника. Водещата комисия следва да прецени дали е възможно и небходимо да се обвързва действието на един специален закон, какъвто е Законът за виното и спиртните напитки, с подзаконов нормативен акт, при това от друг правен отрасъл.
Уважаеми колеги, за да стане ясно, бих искал да обърна внимание, че всъщност обхватът на закона е поставен в зависимост от Митническата тарифа, която се приема от Министерския съвет, което, от моя гледна точка, уважаеми господин председател, е един прецедент в нашето законодателство.
2. Изискване за максимално естествено алкохолно съдържание на трапезните вина.
Предложените промени в стойностите на действителното алкохолно съдържание на трапезните вина, както и на общото алкохолно съдържание и съдържанието на титруеми киселини, изразени като винена киселина за същата категория вина (чл. 4 от Закона за виното и спиртните напитки) съответстват на стойностите, отнасящи се до лозарска зона СIA, в която България, в предприсъединителната си позиция, е заявила желание да бъде включена. Под въпрос е, обаче, дали отпадането на законово установения минимум за естествено алкохолно съдържание на трапезните вина от 7,5 обемни процента, може да бъде подкрепено. По отношение на лозарската зона СIA Регламент 1493/1999, по изключение допуска обогатяване до 2 процента, само ако естественото алкохолно съдържание е по-високо от 7,5 процента. Понастоящем това изискване не е въведено в подзаконов нормативен акт. Действащата редакция следва да се запази в тази си част.
3. Регионално вино, представляващо купаж от вина.
Предложеното с § 5 изменение в чл. 5, ал. 2 противоречи на чл. 51, ал. 2 от Регламент 1493/1999. Изискването на Регламента е 85 процента от виното, а не от гроздето, да произхожда от съответния лозарски район. Действащата редакция на чл. 5, ал. 2 отразява това изискване в по-голяма степен отколкото предложеното изменение.
4. Фонд “Българско вино”, уреден в § 63 от проектозакона за изменение и допълнение.
Създаването на специализиран държавен фонд за промоциране на национална стока е христоматиен пример за нарушаване на разпоредбите на Договора за европейската общност относно свободното движение на стоки. Има и редица примери на съответния съд, които сега няма да цитирам.
Разбира се, до пълноправното членство на България в Европейския съюз подобни текстове в закона са допустими, но под въпрос е целесъобразността от създаването на фонд, който би могъл да функционира само за кратък период от време. Ако все пак се възприеме решение за неговото създаване, би следвало с Преходни и заключителни разпоредби да се предвиди отмяната на съответните текстове или, може би, с някаква друга законодателна техника, но така или иначе да бъде ясно, че те биха могли да действат до момента на приемане на България за пълноправен член в Европейския съюз.
5. Използването на пикет за производство на оцет.
Предложението изменение в чл. 48, ал. 3, а именно, че “Пикетът може да се използва за дестилация или за производство на оцет” е в противоречие с текста на чл. 44, т. 9 на посочения Регламент 1493/1999. Пикетът, според цитираната разпоредба от Регламента, само в случаите, когато неговото производство е разрешено от съответната държава-членка, може да бъде използван единствено за целите на дестилация или за лична консумация от винопроизводителите и техните семейства.
6. Режим на задължителната дестилация.
Регламент 1493/1999 въвежда като една от основните форми за контролиране качеството на виното и управление на лозаро-винарския фонд, режима на задължителната дестилация. С разпоредбата на чл. 27 от Регламента се забранява свръхпресоването на грозде и пресоването на винена кал, както и повторната ферментация на гроздови джибри за други цели освен за дестилация. Производителите на вино са длъжни да доставят за дестилация или производство на оцет всички вторични продукти, извлечени от винопроизводството. Дестилаторът е длъжен да заплати минималната цена, определена в Регламента, срещу което в определени случаи има право да получи финансова помощ от Европейската общност или да предаде продуктите, получени от дестилацията на интервенционна агенция. Същата схема се прилага и в случаите на свръхпроизводство на вино в Общността като антикризисна мярка.
С § 27 от разглеждания законопроект се прави опит за въвеждане на този режим. Използваният глагол “могат” да предадат за дестилация обаче не придава очевидно задължителен характер на разпоредбата. Така предложеният текст не е съобразен и с Регламент 1623/2000 на Европейската комисия. Необходимо е подробно да се разпишат реда и условията за задължителна дестилация, включително посочване на органа, който ще изпълнява функциите на интервенционна агенция.
Следва да се има предвид и фактът, че България води преговори за частична дерогация на чл. 27, ал. 3 от Регламент 1493 във връзка с ал. 1 на същия член относно задължителното предоставяне в дестилерии на гроздови джибри, винена кал и други вторични продукти, резултат от винефикация. Преговорите по глава “Селско стопанство”, както е известно, все още не са приключили.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че от гледна точка на оценката за съответствие няма причини законопроектът да не бъде подкрепен при условия, че бъдат отстранени посочените слабости и несъответствия и особено онези в § 27, 63 и 79 от предложения закон за изменение и допълнение.
В заключение Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.” Благодаря и извинявайте за дългото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Вълчев.
Откривам дебатите по двата законопроекта. Вносителите, ако желаят, могат да вземат отношение.
Господин Моллов, в качеството си на вносител имате думата.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам да открия основните моменти във внесения от мен и колегата Димитров законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, като дам възможност на колегите от Министерството на икономиката да подготвят евентуално едно представяне на другия законопроект, който постъпи по линия на Министерския съвет.
Искам да кажа, че предлаганите промени, изменения и допълнения на Закона за виното и спиртните напитки са основани на три основни пункта.
Първият пункт – това са установени непълноти и неточности в сега действащия закон, които пречат за доброто регулиране на лозаро-винарския сектор.
На второ място, това са изисквания, свързани с хармонизация на нашето законодателство в този сектор и някои несъответствия, които се установиха в нашата нормативна уредба.
На трето място, това са основни моменти от вече приетата от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор в България, която е основа за едно по-дългосрочно развитие, имайки предвид, че този сектор се явява един от секторите с най-висок експортен потенциал, поради което той е стратегически за България.
Бих искал да кажа, че по отношение на анализа, който беше направен на сега действащия Закон за виното и спиртните напитки, бяха установени доста непрецизни текстове по отношение на липсата на възможност за ефективен държавен контрол, от една страна, липсата на система, която да насърчава самоорганизирането на сектора “Лозарство и винарство” и осъществяването на междупрофесионален контрол, както и липсата на национален бюджет за промоция на винарския сектор и организация на реклама и маркетиране на вината. Такава практика съществува в доста от другите страни, които се водят винарски страни.
В този смисъл някои от предложенията за изменения в законопроекта, на който имам честта да съм съавтор, са свързани със създаване на една адекватна икономическа, пазарна и законодателна среда, която да насърчава развитието на този сектор в България и най-вече да насърчава производството на групата на качествените вина, произведени в определен район, тъй като това е едно от стратегическите направления за развитие на винарството.
Самите предложения за изменения са свързани с конкретни промени в определението на качествените вина, в начина на тяхното производство, като се въвежда нова легална формулировка за това що е качествено вино, свързва се непременно с региона, от който произхожда гроздето, което е изключително важно. Сега действащите текстове на закона дават възможност за двусмислена интерпретация на този въпрос и са практика, при която много прекупвачи спекулират с това и на практика това не може да се контролира от държавните органи. От друга страна, въвежда се контролен номер, който е задължително да притежава всяко качествено вино, който представлява една уникална идентификация на виното, която дава възможност да се проследяват произведените количества партиди и по този начин се гарантира една по-голяма сигурност по отношение на контрола върху производството на вино. От друга страна, създаването на възможност за ефективен контрол дава една гаранция за държавата, че ще се произвеждат автентични продукти – нещо, което е голям проблем за износа на български вина. Основните проблеми, които имаме, са свързани с нарушена автентичност на вината, които се изнасят, поради което губи цялата страна като имидж в този сектор.
На второ място, анализът показа редица несъответствия, свързани с обработката на данните от съществуващия регистър на гроздо- и винопроизводители, ползването на данните, които съдържа този регистър, както и регистърът, който е известен като регистър на лозарките стопанства, поради което в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки се предлага да се разграничат двата регистъра, като Националната лозаро- винарска камара продължи да води регистъра на гроздо- и винопроизводителите, а регистърът на лозарските стопанства да бъде обект на Изпълнителната агенция по лозарство и винарство. Независимостта на двата регистъра ще даде възможност за едно по-добро управление на данните и по-добро осъществяване на контрола на винарския сектор.
На трето място, предлага се да се създаде Национален консултативен съвет по лозарство и винарство, който да има регионални представители, регионални съвети, като в този Съвет по лозарство и винарство би трябвало да влизат не само представители на държавната администрация, но също така и представители на местната власт, представители на научни и професионални организации. По този начин се очаква, че това ще бъде най-добрата форма да се предлагат различни решения и инициативи, свързани с подобряване на работата в лозаро-винарския сектор и вземане на адекватни решения, които съответстват на националните интереси. Описаните структури би трябвало да решават проблемите, без да имат властта да налагат определени решения, но те просто са консултативни органи, които предлагат рационални решения на дадени проблеми.
На четвърто място, за ефективното осъществяване на промоцията на българските вина е предложено да се конституира фонд “Българско вино”, като цялата винарска гилдия се обединява около тази идея. Проблемът тук в известен смисъл са текстовете в закона, които срещнаха известна съпротива по отношение точно на това как да се уреди този фонд. Разговорите, които водихме с Националната лозаро-винарска камара след като беше предложен този законопроект, стигнаха дотам, че този текст ще претърпи известна корекция по отношение на конституирането на фонда, но като цяло се счита за рационално. Аз поддържам да има такъв фонд, който да осигурява възможността за промоция на български вина. Такъв подобен фонд има във всички водещи световни винарски сили.
На пето място, поради липсата на ефективна система за държавен контрол, са предложени някои промени, които са резултат и последствие от приетата Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството, като допълнително се конкретизират функциите на Изпълнителната агенция по лозарство и винарство, като малко по-детайлно те се изписват в закона. Считаме, че това осигурява една държавна гаранция за по-добро контролиране на сектора и гаранция за означаването и търговското представяне на вината, които се предлагат не само в България, но и на европейския и световен пазар.
Също така трябва да се има предвид, че има предложени промени и допълнения, свързани с хармонизацията с базовия регламент на Европейския съюз – 1493, относно общата организация на пазара на вино в Европейския съюз. Това са текстове, свързани с детайлизиране на системата за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал и предвиждания режим на регистрация на лозарските стопанства. Изключително важно е във връзка с това какви преговори водим по глава “Земеделие” и във връзка със стратегическите интереси на развитието на лозарството и винарството в България.
В групата хармонизационни текстове влиза и предложената промяна на един от членовете на закона, която касае задължителността на дестилационния режим. Този текст всъщност е основният спорен момент в нашето предложение. Склонен съм да се откажа между първо и второ четене от този текст, тъй като винарската гилдия в крайна сметка се обедини около идеята, че до 2007 г. не е задължително да въвеждаме допълнителни ограничителни условия при условие, че тези условия ще трябва да се наложат чак през 2007 г., а те ще спънат развитието на сектора, въпреки че в целия Европейския съюз има такъв режим на известна дестилация и разграничаване на дестилацията на вторични виноматериали от производството на вино. В България традицията на практика е точно обратната и по тази причина съм склонен да се откажа от този текст, тъй като в момента той ще въведе само допълнителни ограничения. Разбира се, има някои текстове, свързани с привеждане на качествените показатели на българските вина в съответствие с лозарската зона, към която България е заявила претенции да принадлежи. Това е също изключително важно с оглед възможностите за добавка на захар, за производство на различни типове вина. Считаме, че е изключително необходимо това да бъде регламентирано в този момент.
В крайна сметка предлаганите изменения и допълнения в Закона за виното и спиртните напитки, които са различни от тези, които са предложени в законопроекта на Министерския съвет, които са свързани от своя страна с облекчаване на режимите на регистрация, лицензиране и разрешаване, всъщност имат за цел да създадат по-благоприятна среда за развитие на сектора и за ефективно прилагане на националната стратегия за развитието на лозарството и винарството в България. Надявам се, че тези промени ще бъдат посрещнати от широката общественост достатъчно добре. Те са необходими с оглед на стратегическите интереси на България и във всички случаи, независимо от това как ще протекат разговорите с Европейския съюз по глава “Земеделие”, тези промени според моето скромно мнение, но и според мнението на доста от специалистите в сектора ще защитят възможно най-добре нашите национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Моллов.
Заповядайте да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Ако обичате, представете се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Казвам се Валентин Първанов и съм заместник-министър на икономиката.
Относно проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спортните напитки, предложен от Министерския съвет.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящите изменения и допълнения са предложени на вашето внимание като част от поетия от правителството ангажимент за изпълнение на препоръките на работната група, приети с Решение № 392 на Министерския съвет от 7 юни 2002 г. за създаване на организация за изпълнение на предложението на междуведомствената работна група по отношение на подобряване на бизнес средата чрез облекчаване на лицензионните разрешителни и регистрационни режими. Предлаганият законопроект е съобразен напълно с приетия през м. юни 2003 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който дава основата за въвеждането, администрирането и контрола на всички видове регулативни режими. Съгласно препоръката на работната група за режимите в системата на Министерството на икономиката, лицензионният режим за производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, установен в чл. 40, ал. 3 и 4 на Закона за виното и спиртните напитки следва да се облекчи, като премине в регистрационен и се засили административният капацитет за контрол по прилагането му съвместно с браншовите организации.
Измененията предвиждат въвеждане на регистрационен режим за производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, като същите ще могат да започнат производство след вписването им в регистъра на производителите, който ще се води в Министерството на икономиката и след издаване на удостоверение за регистрация от министъра на икономиката или упълномощен от него заместник. Вписването на заявител в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки ще става с представянето на всички необходими документи, подробно описани в предложената редакция на чл. 40, ал. 4. При непълноти и неточности по представяните документи министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър отказва със заповед вписване в регистъра. В новите алинеи 7, 8 и 9 на чл. 40 са предвидени основанията за заличаване от регистъра, последиците от този акт и реда за обжалване на заповедите за отказ от издаване и за заличаване от регистъра.
Предложеният законопроект предвижда създаването на чл. 40а и 40б, като с чл. 40а се определя редът за заверяване на техническа спецификация за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки като един от необходимите документи за регистриране на производителя. В създадения чл. 40б досегашните алинеи 5, 6 и 7 стават съответно чл. 1, 2 и 3 на чл. 40б.
Считам, че с предложените промени ще бъде постигната набелязаната цел – да бъде облекчена бизнессредата в сферата на производството на спирт, дестилати и спиртни напитки. Същевременно със запазване и доразвитие на контролните правомощия на органите, упражняващи контролни функции по закона, ще се обезпечи производството на безопасни за живота и здравето на гражданите алкохолни продукти и напитки.
Предвид гореизложеното предлагам на Народното събрание да одобри на първо четене проекта на Министерския съвет за Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Първанов.
И така, господа народни представители, имате думата по Закона за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаемо народно представителство! Да се говори за виното, включително от парламентарната трибуна, е винаги приятно и добре дошло, защото виното е продукт и спътник на човешката цивилизация през цялото време на нейното съществуване.
Ще си позволя тези няколко бележки в началото на моето изказване. Древните гърци са го смятали за дар на хората от боговете и максимата “Във виното е истината”, която мнозина свързват с Плиний Стари, я срещаме още в Платон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля ви, колеги, нека да се слушаме.

Стоян Кушлев (НДСВ): Новото време, което идва с християнството, и което проповядва въздържанието и аскетеизма, обаче също не остава виното встрани от своята идеология и писанията. Спомнете си думите на Христос на Тайната вечеря: “Моята кръв е моят завет”, когато вдига чашата с виното според Евангелието на Матея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Червено вино!
Стоян Кушлев: Да, червено вино! (Оживление.)
Срещаме и в посланието на Апостол Павел до Тимотея думите: “Не пий само вода, а пий и по малко вино, защото не си добре със здравето.”
Ето защо, когато приемаме един закон, не бих казал нов закон, но съществени изменения и допълнения, имаме цели нови, но необходими глави в закона, бих казал, че не можем да подминем с мълчание и без изказване тези изменения и допълнения, които се налагат от развитието на лозаро-винарския отрасъл.
В своя доклад уважаваният от всички нас председател на комисията спомена за някои неточности и непълноти, които трябва да допълним. Тук трябва да имаме предвид поетапното развитие на лозаро-винарския отрасъл. Ние го заварихме в едно много тежко състояние и извеждането на този отрасъл от това състояние стана чрез система от мерки, които имат постепенен характер. Ние не бихме могли още от самото начало да приемем един съвършен Закон за виното и спиртните напитки, предвид на задачите, които решаваме поетапно. С решаването на едни задачи отиваме към решаването на други задачи. Така се очертаха и необходимите промени в Закона за виното и спиртните напитки, след като сме създали определени органи, каквато е Изпълнителната агенция по лозарство и винарство, положихме основите на регистрацията на винопроизводители, на производителите на грозде за вино, да усъвършенстваме по-нататък тези разпоредби и принципи, които въведохме с досегашните две изменения и допълнения на закона.
Трябва да имаме предвид обаче, че европейската политика в областта на лозарството и винопроизводството е една от най-динамичните и постоянно се изменят регламентите и директивите на Европейския съюз. Така че в бъдеще, както и сега, в момента, с настъпващи промени в тази политика ние съответно ще отиваме към промени в нашето законодателство. И не бива да се смущаваме от честите промени, които се налагат в тази област.
Аз ще подкрепя този закон на първо четене, защото той внася някои нови моменти в режима, които го усъвършенстват, уточняват, бих казал, че го правят по-съвременен и отговарящ на изискванията, които България трябва да изпълни в тази област при влизането си в Европейския съюз.
Предметът на закона се разширява в три насоки. Това е от много важно значение. Господин Моллов засегна този проблем, а аз ще го взема от неговите правни аспекти.
Първо, в режима вече влиза и гроздето, което е определено за производство на вино. Ние не можем да оставим без правна регламентация изходния материал, суровината, от която се получава този продукт. Това е едно от най-съществените изменения в закона, което ще послужи като основание за получаването и производството на качествени вина - една следваща етапна задача, която е залегнала във винопроизводството. Тоест, ние разширяваме обектите на правно регулиране, не само виното, но и изходният материал.
На второ място, това е разширяването на предмета на правно регулиране относно цвета на виното. Досега ние говорехме главно за бели и червени вина. Сега говорим и за розово вино. Тук има френскоговорещи колеги, а днес ще честваме и Деня на франкофонията. Има един френски израз: “La vine vrais Monseurs cest la vinе rose Monseurs”. Ние вече включваме и виното – розе, което толкова много се тачи в Европейския съюз.
Не на последно място в предмета на закона се включват и ароматизираните напитки, които се получават на основата на виното, т.е. имаме едно значително разширяване на предмета и обекта на закона, което е не само уточняване, а сериозно изменение на предмета на закона в съответствие с изискванията, които се налагат и от етапа на развитие на нашето лозаро-винарство, и от изискванията, които поставят пред нас регламентите и директивите на Европейския съюз.
Бих казал, че другата новост и голяма крачка, която се прави в проекта за изменение и допълнение, аз говоря за проекта за изменение и допълнение, внесен от господин Моллов и колегите, защото с проекта на Министерския съвет не съм запознат, поради това че не ми беше даден навреме, с предишния проект ние имахме определена разработка на браншовите организации, но сега имаме един цялостен и пълен режим на Националната лозаро-винарска камара. Режимът търпи развитие и една постепенност, като стигаме до едно уточняване на функциите и задачите на тази камара и изработване на статут, който ще й даде възможност да участва активно в производството и търговията с вино. Бих казал, че това е не само решителна крачка, но и в пълно съответствие с европейската политика в областта на лозарството и винарството, защото нито един голям проблем, ще повторя – нито един голям проблем в европейската земеделска и винарска политика не се решава от Европейската комисия без участието на браншовите лозаро-винарски камари на съответните страни. Те най-активно участват при изработването на тази политика. И нашият закон с включването на тази нова глава фактически възприема европейските принципи на земеделската политика в областта на лозарството и винарството.
Трети момент също от голямо значение е създаването на Националния съвет и на регионалните съвети по лозарство и винарство като консултативни органи, т.е. органи с експертни функции, които ще подпомагат държавната администрация и другите органи в областта на лозаро-винарството при формирането на националната политика. Ние имаме много добър опит в други направления с подобни експертни съвети. Някой от вас сигурно пак ще се усмихне, но такъв е Ловният съвет и регионалните ловни съвети, които подпомагат същото министерство при осъществяването на ловната политика в страната. Дейността на експертните съвети в другите области в земеделието показва тяхната ефективност и полезност при решаването на задачите, използването на експертния потенциал от страна на ръководните държавни органи и затова аз напълно подкрепям това разрешение, което се предлага.
Четвъртата голяма крачка, която се прави с този законопроект, е уточняването на контролните функции на Изпълнителната агенция по лозарство и винарство. Ако си спомняте, тази агенция ние създадохме с измененията и допълненията на закона още в началото на нашия мандат. Това беше един от първите закони в областта на земеделската политика, които бяха приети, заедно със Закона за растителната защита още в началото на нашия мандат. Още тогава ние създадохме тази агенция. Но в хода на развитие на този отрасъл, на нейното структуриране и функциониране сега вече можем точно да определим контролните й функции, защото практиката винаги е най-големият критерий за истината и за онова, което е необходимо да се предостави на един държавен орган, за да може той пълноценно да функционира.
Накрая ще взема отношение и по спорния проблем, който се повдигна тук от уважаемия Даниел Вълчев – за необходимостта от създаване на фонд “Българско вино”. Не искам да засягам колегите от ДПС, които безкрайно много уважавам, но след като имаме фонд “Български тютюни”, защо да нямаме и фонд “Българско вино”? Това са все стратегически продукти на нашето земеделие. Ако е необходимо на определен етап, аз преди това споменах за поетапното решаване на задачите в областта на земеделието в различните отрасли – лозаропроизводство, винопроизводство, зърнопроизводство, ако на определен етап съществува такъв фонд, вероятно в бъдеще фонд “Български тютюни” ще се наложи да се закрие. Защо сега ние да не открием такъв фонд, който да ни помогне за решаването на важните задачи, които предстоят в тази област?
Бих казал, че след тези разумни допълнения и изменения ние ще изпълним една мъдра мисъл на Ортега и Гасет: “Виното е мъдро, плодовито и игриво божество, което помага на хората да се веселят и да бъдат щастливи.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Кушлев.
Заповядайте за процедура, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед на факта, че днес от 10,00 ч. по принцип е предвидено да приемем декларация на Тридесет и деветото Народно събрание по повод 10-годишнината от приемането на Република България във Франкофонската общност, правя процедурно предложение да прекъснем дебатите по точката от дневния ред, която тече в момента, а именно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното, и да преминем към следващата точка – приемането на тази декларация.
С оглед важността на това събитие предлагам дебатите и приемането на декларацията да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Казак.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, тъй като вчера с решение на Народното събрание беше гласувано дискусията по приемането на декларацията да започне точно в 10,00 часа.

Преминаваме към:
ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД 10-ГОДИШНИНАТА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ФРАНКОФОНСКАТА ОБЩНОСТ.
Подлагам на гласуване предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени камерите и микрофоните на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Уважаеми господин вицепрезидент на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши превъзходителства! Точно преди десет години на днешния ден, по време на Петия форум на равнище държавни и правителствени ръководители на Франкофонията, България беше приета за пълноправен член на общността. Това е признание за усилията на нашата страна да намери своето достойно място сред държавите в тази международна неправителствена организация, обединяваща парламентаристи, парламенти и народи от 56 страни, в които френският език е не само официален или широко използван, но и присъства исторически в стремежа на народа да контактува с общочовешките ценности и идеали.
Още по време на Възраждането у нас през ХVlll в., един от първите европейски учени, изследвал етнографията и природните богатства на България е Ами Буе. През ХlХ в. Луи Леже посвещава изследванията си на делото на Кирил и Методий, подчертава решаващо значение на българската средновековна държава за съхраняването и разцвета на славянската култура и оборва схващането, че кирилицата е руска азбука. По същото време се откриват първите наши търговски кантори във Франция, Белгия, Швейцария, в българските училища и читалища се изучава френски език.
При изграждането и утвърждаването на българската държавност от Франция и основно от Белгия се взема модела за основните принципи на Търновската Конституция.
След приемането ни в общността пред нас се откриха нови възможности за сътрудничество в областта на висшето образование, научните изследвания, културата, а в последно време и в областта на търговското и икономическо сътрудничество.
В момента у нас функционират успешно 53 френски гимназии и 6 учебни потока с преподаване на френски език в пет висши учебни заведения. Осигурени са стипендии, финансират се конкретни научни проекти и т.н.
В този ред на мисли съм задължен да отбележа солидарността между държавите във Франкофонската общност, пример за което е подкрепата, която получи България, за да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации.
Уважаеми дами и господа народни представители, вече десет години България не само приема и споделя основните цели на международната организация на франкофонията, но активно участва в тяхното осъществяване, а именно развитие и усъвършенстване на демокрацията, утвърждаването на правовата държава, гарантиране правата на човека, сближаване на народите чрез взаимно опознаване, солидарност и сътрудничество, опознаване на културното и езиково богатство. Благодаря ви много.
Сега давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи проекта за декларация.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин вицепрезидент, Ваши превъзходителства, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Тридесет и деветото Народно събрание
по повод 10-годишнината от приемането на Република
България във Франкофонската общност

Народното събрание на Република България
Като отбелязва с удовлетворение 10-годишнината от приемането на България в Международната организация на Франкофонията, обединяваща 170 млн. души от 56 държави от целия свят;
Като подчертава, че участието на България във Франкофонската общност е признание за дълголетната българска традиция в общуването на нашия народ с универсалните човешки ценности, в отстояването на идеалите, записани в Хартата на франкофонията от 1966 г.: демокрацията, правата на човека, толерантността, утвърждаването на културното и езиково многообразие;
Като оценява значението на солидарността и на сътрудничеството между държавите от Франкофонската общност, израз на които бе подкрепата, оказана на България при избирането й за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации;
Като отбелязва, че активното взаимодействие със структурите на Международната организация на Франкофонията е допринесла за важни наши постижения в областта на образованието, науката и културата;
Като отбелязва, че Република България се присъединява убедено към решенията и посланията на Международната организация на Франкофонията и приветства стремежа за засилване на нейната роля и участие в световните политически процеси;
Като изразява задоволство от сътрудничеството на Народното събрание с консултативния орган на Франкофонията – Парламентарната асамблея на Франкофонията

ДЕКЛАРИРА:

1. Решимостта на Република България да участва активно в дейността на Международната организация на Франкофонията и да съдейства на всички нейни инициативи в подкрепа на мира и демокрацията, в борбата с тероризма и за справяне с предизвикателствата на нашия век.
2. Готовността да се разшири диалога и сътрудничеството на всички нива на Франкофонската общност, в образованието, науката, културата и другите области на живота.
3. Волята на Народното събрание да продължи активното си участие и сътрудничество в Парламентарната асамблея на Франкофонията.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по проекта за декларация.
Давам думата на госпожа Анастасия Мозер.
Заповядайте, госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин председател, уважаеми господа посланици от франкофонските държави! За мен е особено радостно днес да застана пред вас в подкрепа на тази декларация и за отбелязването на този много важен ден в българската история, българската политика и българската култура. Аз неведнъж съм казвала, че не само съм франкофон, защото най-напред съм завършила френска филология, започнала съм образованието си във френски колеж, не съм само франкофон, но и франкофил, защото човек, израснал във философска среда и получил възпитание от един много важен народ, си остава привързан към него.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили подкрепям тази декларация и бих искала да добавя, че всички сме се учили, не само ние, защото нашето поколение идва по-късно, но поколението на България след Освобождението през ХIХ век - изграждането на интелигенцията от началото на миналия век е минало под знака на тези ценности, провъзгласени от Френската революция за "Libertй, egalitй, fraternitй" – ценности, които остават валидни и днес. Защото ние всички днес искаме да сме свободни, а за това равенство пред закона – "egalitй", точно това значи, и за тази правова държава ние се борим и днес и я изграждаме и в България, и по света.
Колкото за "fraternitй", не е ли това една от главните ценности на Европейския съюз, тази солидарност в социалния и в политическия живот, зад която ние заставаме и която е нещо много важно? Затова виждаме, че тези провъзгласени навремето ценности остават валидни и днес.
Пак искам да кажа – от поколението на моя баща съм запомнила, че те са се изграждали под егидата на тези думи, работели са за тях, жертвали са се за тях и са били прави, защото това са неща, които ще останат валидни и са били валидни и вчера, ще са валидни и днес, и ще останат валидни и утре.
Като председател на Групата за приятелство между френския парламент и Сенат и българския парламент, искам да подкрепя тази декларация и да се присъединя към моите колеги, защото нека не забравяме, че някои от малкото книги, посветени на България от началото на миналия век, исторически книги за по-отдавнашната история на България, са също плод на френски автори, което значи, че те са имали определен интерес към нас и присъствието тук на техни училища показва, че Европа се е стремяла към обединение дори и по това време. Тези връзки между държавите са основата, върху която е изградено това европейско единство, към което ние и днес се стремим и за което сме дали сериозна заявка.
Културата на Франция винаги е била много ценна, много важна и, въпреки разните ревизионистки теории относно Френската революция, тя си остава нещо, което със своите ценности винаги ще вдъхновява хора, които се борят наистина за свобода, за равенство и братство, какъвто е точният превод на думата "fraternitй". Аз затова малко я модернизирах – за солидарност, защото това е модерното, новото понятие, около което ние всички, мисля, се обединяваме. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Има думата народният представител Даниел Вълчев. Заповядайте.
Даниел Вълчев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепрезидент, Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е голямо удоволствие днес в тази тържествена обстановка да имам възможност да изразя позицията на Националното движение Симеон Втори по повод предлаганата декларация, която, разбира се, е изцяло в подкрепа на предлагания текст.
От наша гледна точка, участието на България в движението на франкофонските държави е от изключително голямо значение – както културно, така политическо, ако щете, по-общо казано – цивилизационно. Аз едва ли ще кажа нещо ново по същество след уважаемия господин председател Лютфи, проф. Александров и госпожа Мозер, но бих искал само да подчертая, че в съвременното общество на активна комуникация езикът има все по-важно значение в двете свои основни измерения. От една страна, като основен носител или поне един от основните носители на културата, на тези ценности, които се натрупват през годините, които трябва да бъдат пресъздавани във всяко ново поколение. И, от друга страна, като една от основните или всъщност основната днес, може би знакова система за комуникация. Знакова система, чрез която всеки един би могъл да се разбере с всеки друг относно нещо в света.
Бих казал, че френският език е една такава знакова система, която в своите най-дълбоки кодове носи изключително висок демократичен заряд и няма да разкрия някаква тайна, ако кажа, че повечето думи, които са свързани по някакъв начин с демокрацията в българския език, са дошли от френския.
У нас франкофонията има много богати традици, за които моите колеги вече споменаха, като се започне от българските възрожденци, голяма част от които са придобили образованието си, или поне част от него, или най-малкото са били повлияни от учебни заведения - било във Франция, в Белгия, в Швейцария, в които се преподава на френски език, като се мине през следосвобожденска България – една голяма част от строителите на тази България също, както госпожа Мозер спомена, са били много силно повлияни от франкоезичното културно влияние и се стигне до днес, когато има много разгърната мрежа от училища за преподаване на френски език и съответно културни институции, които подкрепят такова образование.
Сега бих искал да спомена нещо лично: така се случи в моя живот, че едни от най-хубавите ми години съм прекарал във връзка с френския език, като започна от петте години във Френската езикова гимназия във Варна, премина през няколкото стипендии, които съм имал възможност да получа за работа в Париж, където съм написал по мое мнение поне някои от най-добрите си статии и студии, посветени на Жан Боден и Жан Жак Русо, и се стигне до момента, че премина като че ли едно поколение и днес моята дъщеря е във френска гимназия. Така че ние подкрепяме много силно тази декларация. Благодаря на всички и ви приканвам да я подкрепим. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Гиньо Ганев.
Заповядайте, господин Ганев.

Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин вицепрезидент, Ваши превъзходителства, дами и господа!
И аз подчертавам голямото значение за българската държава на факта, че преди десет години на остров Мавриций България беше приет за пълноправен член на Световната франкофонска общност.
Прието е да се казва, че присъединяването на България към тази общност е признание за присъствието на френския език в общуването на нашия народ с универсалните човешки ценности. Според мен, тук са нужни две уточнения.
Първо, не е въпросът до присъствието на френския език в процеса на общуването с човешките ценности, а начинът на общуването е преди всичко важен, защото франкофонията учи именно на начин на общуване, който включва най-напред психологическа нагласа да се общува, а не да се мразиш. Второ, толерантността, културата, желанието за солидарност и – вижте – равнопоставеността на езиковото разнообразие. И, щом става дума за разнообразие на езиковото многообразие, очевидно не може да става дума само за френския език.
И, второ, да не се забравя наистина дълголетната българска традиция в изповядването и отстояването именно на този начин на общуване – да живеем в по-голямо разбирателство в света.
Представата ни за френската цивилизацията от годините на Възраждането е представа за Европа. Даже тогава съществува нарицателното име "Да вървим към Европата", така че на остров Мавриций преди десет години, с междудържавния акт на приемането на България за член на франкофонската общност всъщност се номинализира, всъщност се легализира нашата фактическа привързаност към тази общност, която датира много преди това.
И като се присъединяваме към Международната организация на франкофонията, всъщност България още веднъж декларира своята воля за установяване на демократичен ред в света, за предотвратяване – чуйте – а не за разрешаване на възникналите конфликти; за необходимостта от диалог между културите, но не само между културите, а изобщо между хората и държавите; за сближаването на народите чрез взаимното им опознаване и това включва, разбира се, едно многостранно сътрудничество, което създава условия за развитие и на икономиките на отделните страни. Така че, преди десет години, когато сме станали пълноправен член на франкофонската общност, ние сме застанали, стоим и днес, чуйте най-важното от това послание на Хартата на франкофонията от 1966 г. – на демократичните принципи на държавността.
Би трябвало, според мен, да следим с по-голям интерес все по-осезателното утвърждаване на политическото измерение на франкофонията в международен план.
И аз Ви благодаря, господин председател, че Вие преди минути напомнихте това добро значение на франкофонията за България, когато 44 франкофонски държави подкрепиха България, за да стане тя непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Нашата страна никога не е преставала да дава своя принос в диалога между културите и цивилизациите и ние днес говорим с едно чувство на скромна гордост за достижения на българската франкофония в областта на образованието, културата, науката. Споменаха се някои от тях, аз няма да ги изреждам, но ние имаме франкофонски институт в България за администрация и той създава кадри тук, в целия район, в който България стои.
Да не забравяме, че наистина има учебни потоци в шест висши учебни заведения с преподаване на френски език, а Междуправителствената агенция по франкофонията дава една ясна реална подкрепа в пари за проекти в областта на развитието и усъвършенстването на идеите за младежта и на образованието въобще.
Аз ще прибавя и като председател на Обществената конфедерация на франкофонските асоциации в България, че това е една много интересна идея – обществена конфедерация на една широка палитра от обществени асоциации, съсловни: журналисти, лекари, зъболекари, преподаватели, юристи, отделно адвокати и т.н.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България аз предлагам да подкрепим и то с вътрешно убеждение проекта за декларация така, както тя беше прочетена от господин Венко Александров. Така Народното събрание – най-висшият орган в една парламентарна държава, каквато е България, - ще даде още веднъж израз на своята привързаност към културните, хуманитарните, политическите, социалните и т.н. принципи на международните организации на франкофонията. Тези принципи ще увеличат редиците, сигурен съм, на общото ни движение към един свят, който наричаме нов и чист и чуйте по-внимателно – освободен от страх. Да, освободен от страх, защото искам да си спомня за прозрението на бляскавия франкофон, големия гений на държавността Монтескьо. Той казваше, че свобода може да има само там, където има спокойствие на духа, т.е., където няма страх.
Благодаря ви много.
Да гласуваме! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата народният представител Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин вицепрезидент, Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители!
През 1880 г. Онезим Хоклю пръв използва термина "франкофония", за да дефинира съвкупността от хора и държави, използващи френския език като общ. От тогава до сега франкофонията не само като термин, но и като същност се разви и достигна такива стойности и такива нива, които трудно биха могли да бъдат описани с едно или две изречения.
Това наистина е една съвкупност от език, култура, от непреходни общочовешки ценности и идеали, които най-общо бихме казали, че водят своето начало от френската Декларация за правата на човека от 1789 г., където за пръв път в нова Европа се дефинират основните права и свободи, основните идеали за правова демократична държава и за спазване на основните човешки права.
Днес Международната организация на франкофонията изпълнява една достойна мисия за разпространяване, популяризиране и обогатяване на франкофонската култура, на тези ценности за права на човека, за културно многообразие, за правова държава, за развитие и сътрудничество и за солидарност между хората, изповядващи тези общочовешки ценности и идеали.
Вече беше споменато тук, че България още и преди Освобождението, и след него винаги е черпила и вдъхновение, и конкретни знания, и опит от франкофонската култура в лицето на нейните най-достойни изразители.
България неслучайно преди десет години – малко след като отново припозна демокрацията, отново се възстанови правовата държава, стана пълноправен член на Международната организация на франкофонията, тъй като нейното естествено място беше в тази общност, която днес обединява 56 държави.
В България франкофонската култура има знаменателно значение за популяризирането на ценности, на общочовешки принципи, които са станали знакови за достиженията на съвременната цивилизация и които обединяват и обогатяват цялото човешко съзнание в съвременния свят.
Движението за права и свободи като либерална демократична партия естествено припознава всички тези ценности. Ние убедено и тогава, по време на присъединяването на България към Международната организация на франкофонията, и сега декларираме нашата пълна убеденост и подкрепа за тази политика на България, за по-пълноценно интегриране, по-активно участие във всички инициативи, събития и действия на тази организация във всичките й аспекти и за по-пълноценното самоопределяне на България като страна, която споделя и изповядва тези принципи и идеали.
Беше споменато, че френският език носи в себе си много характеристики и значения. Едни от тях са свързани със спазването на правата на човека, с установяването на демокрацията и правовата държава. На мен обаче повече ми допада едно друго значение, един друг заряд, който носи френският език в себе си. В България ние го наричаме езика на любовта. Мисля, че трябва да доразвием и да дообогатим този аспект в нашето собствено самосъзнание и черпейки от него вдъхновение, да продължим да популяризираме и развиваме любовта, разбирателството и солидарността между хората, за да стане България една съвременна, модерна и правова държава.
Призовавам ви от името на Движението за права и свободи да подкрепим тази декларация и нека тези принципи да пребъдат за в бъдеще и во веки веков! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата народният представител Мария Гигова.
Мария Гигова (НИЕ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепрезидент, Ваши Превъзходителства, дами и господа! Позволете ми да приветствам всички от името на Парламентарната група на Националния идеал за единство.
В многовековната си история България е показвала нееднократно своята ориентация към франкофонската общност, споделяла е принципите и ценности, които обединяват страните и държавите в тази общност. Имаше години, през които в България френският език е бил един от основните и бих казала, дори задължителен в училищата. Много от моите връстници са преминали курсовете на обучение по френски език в Института за чуждестранни езици. Българските преподаватели по френски език са едни от най-добрите в Европа. Франкофонските асоциации в България се множат непрекъснато. Повече от 50 на брой са френските езикови гимназии. В българските университети ежегодно наши и чуждестранни студенти завършват различни специалности изключително на френски език. Техните дипломи се признават в Европа и в целия свят.
Мога да кажа, че пред вас говори един убеден франкофон. Цялото ми семейство има франкофонска ориентация. Моето дете завърши средното си образование в Париж. Сега е студентка във Френския факултет в Нов български университет, специалност “Политология”. Така че аз ви говоря убедено тук от практиката, а не само от историята.
Сега, когато се присъединяваме към всички, които честват 10-годишнината от приемането на Република България във франкофонската общност, със задоволство отбелязваме, че нашата страна е една от 56-те държави в целия свят, членуващи в тази общност. България като пълноправен член на Международната организация на франкофонията от 1993 г. по време на форума на остров Мавриций, обединява усилията в посока на отстояване на идеалите, записани в Хартата на франкофонията от 1966 г. Уважаваният от мен Гиньо Ганев – убеден франкофон, а бих казала и франкофил, спомена за тези идеали - демокрацията, правата на човека, а бих добавила и толерантността, утвърждаването на културното и езиково многообразие.
Ние също оценяваме значението на солидарността между държавите от франкофонската област. Израз на това е и оказаната подкрепа на България при избирането й за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Убедени сме, че България ще продължи усилията в посока на сближаване между народите, чрез взаимното им опознаване и сътрудничеството в политически, културен и икономически аспект, между страните–членки за опознаване и развитие на демократичните ценности, на достъпа до образованието, културата, подпомагане на заетостта и развитието на научно-техническото сътрудничество като най-дълготрайни и традиционни за Международната организация на франкофонията.
Уважаеми дами и господа, още веднъж изразявам становището на Парламентарната група на Национален идеал за единство, че подкрепяме внесената декларация. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Давам думата за изказване на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепрезидент, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Честването на 10-годишнината от присъединяването на България към общността на франкофонските държави е един забележителен повод, за да отбележим значението на този важен акт. Когато преди 10 години на остров Мавриций по време на Конференцията на страните от франкофонската общност президентът на Република България Жельо Желев сложи подписа си, с който България стана член на тази общност, голяма част от коментарите бяха свързани почти изцяло с ролята и значението на френския език – историческа, политическа и културна в нашата страна.
Считам обаче, че ние трябва да видим значението на този акт в по-друга светлина, като много по-мащабно действие. Ще си позволя едно кратко отклонение и ще ви припомня, че когато преди 2500 г. китайският философ Конфуций е бил запитан от своите ученици кое е най-важно между оръжието, хляба и доверието, той отговаря: “Изберете доверието, то е най-важното, защото ако имате доверието на хората около вас, вие нямате нужда от оръжие, а и когато нямате хляб, ако използвате тяхното доверие, те ще ви услужат”.
Именно преди 10 години България чрез пълноправното си членство в общността на франкофонските държави, в зората на българската демокрация, даде един изключително ясен знак, искайки доверието на 44 страни, че тя е избрала ценностите и принципите за своето бъдеще, че тя е избрала принципите и ценностите на демокрацията. Това беше един знаменателен акт, защото България направи това след като близо 50 години беше разделена с голяма част от тези франкофонски страни чрез Желязната завеса, а отношенията с голяма част, най-малко с водещите франкофонски страни, бяха белязани от Студената война.

България поиска доверието на тези страни, да бъде част от тях. И тук трябва да отбележим ясно и силно ролята на тогавашния френски президент Франсоа Митеран, който по един категоричен начин подкрепи българското искане, човек, който има заслуги за демокрацията в България дори, ако щете, със закуската, която даде на 19 януари 1989 г. във френското посолство, както и с всички последващи актове, с които окуражи демократичните промени в страната ни.
Днес, 10 години по-късно след приемането на България в Международната организация на франкофонията, ние можем да отбележим, че в различни области на живота сътрудничеството е достигнало действително едно забележително развитие. Беше споменато и аз не искам да повтарям, че особено в образованието, в науката, в изкуството, но също така в политическата област – специално избирането на България за член на Съвета за сигурност – в икономическата и социалната област ние можем да отбележим едно бързо и възходящо развитие на сътрудничеството ни със страните от франкофонията.
Каква е ролята на езика в тази тъкан? Езикът е безспорно онази спойка, езикът е онова средство, чрез което близо 200 млн. души по земята общуват свободно. Езикът всъщност е този, на който е разговарял френският изследовател Ами Буе, на който е говорил с пловдивските аристократи Алфонс дьо Ламартин. Това е същият френски език, на който Емил Зола защитава българското национално освободително движение в бурните години преди нашето освобождение.
Сега, когато ние празнуваме тази 10-годишнина, трябва още веднъж ясно да отбележим, че присъединяването на България преди 10 години към франкофонската общност означава, че демократична България заби един ясен жалон и маркира своето бъдеще – своето бъдеще към демократичните ценности на Европа и света. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на декларацията, която беше представена от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми народни представители.
В почивката след 11,00 ч. ще има по чаша шампанско в Клуба на народния представител във връзка с този тържествен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожи и господа народни представители!
Продължаваме дискусията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Чухме първото изказване. Чухме и становищата на комисиите, включително и на вносителите.
Има думата господин Васил Калинов от Парламентарната група на Коалиция за България. Разполагате с 30 минути, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Само с 30 минути?!
Не зная, след като колегите отидоха вече да честват франкофонията - предполагам, с чаша шампанско - съвсем редно е ние да продължим обсъждането в залата на Закона за виното и спиртните напитки.
Моето изказване ще се отличи може би от конкретността и професионализма, които бяха демонстрирани в изказванията преди мен, с това, че то ще бъде прекалено общо и по принцип. Но това не означава, че в конкретните текстове и по конкретни въпроси ние нямаме особено мнение или няма да защитим други позиции при обсъждане на второ четене. Дотолкова, доколкото обаче, особено със законопроекта, който е внесен от доц. Пламен Моллов, се внася, макар и под формата на допълнение, много сериозна промяна, ако щете, в цялостното съдържание на законопроекта, на мен ми се ще да кажа няколко думи по принцип.
Да, ние ще подкрепим на първо четене законопроекта на доц. Пламен Моллов, като смятаме, че в законопроекта, който пък Министерският съвет внася, тъй като обсъждаме и двата законопроекта на първо четене, проблемите и въпросите, които са развити, и начина, по който те са поставени, в никакъв случай според мен не разрешават тези проблеми и въпроси така убедително, така точно и така конкретно, както са в първия законопроект. Разбира се, това не е проблем, който може да ни попречи да подкрепим законопроекта. Но за мен по-важното и по-същественото е да се види и да се усети новата логика и философия, която искаме да защитим с законопроектите, които се предлагат на нашето внимание.
Първият принципен въпрос, който ние подкрепяме, е, че се дефинира много по-ясно и много по-точно предметът, който има новият законопроект, или новата материя, която трябва да бъде уредена. В този смисъл аз мисля, че тук е направено наистина това, което бе необходимо, за да може нашата законодателна база да отговори на изискванията, които Европейският съюз има в тази посока.
На второ място, това, което на нас ни допада и ние подкрепяме категорично, е дефинирането на новата роля и място на браншовите организации. В този смисъл всяко формулиране на ангажиментите и отговорностите на гражданските сдружения и обединения и тяхното включване и определяне на режима, в който те ще работят заедно с държавните институции, в случая Министерството на земеделието и горите, за нас е от изключително голяма важност и смятаме, че това, което е постигнато в законопроекта, би следвало да удовлетвори хилядите гроздопроизводители и хилядите винопроизводители в страната, че те вече ще имат възможността по един категоричен начин да участват във формулирането на политиката, която Министерството на земеделието и горите ще има в тази област, или ще може да бъде чут гласът на хората от гражданските сдружения или хората, които де факто и пряко и непосредствено ще участват във формирането и производството на тези продукти.
В заключение, тъй като аз казах, че ще взема отношение само по принцип, искам още веднъж да кажа, че по редица от текстовете ние ще имаме конкретни бележки, може би ще предложим и нови редакции, но това не ни пречи да оценим високо законопроекта, който е внесен от група народни представители, и да заявим, че ще го подкрепим на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Калинов. Той използва точно 4 минути и 19 секунди от 30-те минути, с които разполагаше.
Имате думата, уважаеми колеги.
Господин Върбанов, заповядайте.

Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че доста закони, които се предлагат на Народното събрание, се предлагат с аргумента, че се хармонизира българското законодателство с европейското. Тук имаме типичен пример, в който има голямо противоречие, защото освен хармонизирането има и текстове, които са изцяло в противоречие с европейската практика и с европейското законодателство.
Искам да кажа, че ние от ОДС няма да подкрепим законопроекта по простата причина, че в него има текстове, които са в противоречие с българската Конституция. Не знам защо с лека ръка се отмина този въпрос от преждеговорившите. Не знам какво точно се цели. Не бих желал да изразявам моите опасения, но създаването на фонд “Българско вино” крие големи рискове.
На първо място, той е наистина в противоречие с европейската практика и според мен звучи несериозно аргументът, че ние създаваме законова възможност, която ще действа до 2007 г., когато България ще стане пълноправен член на Европейския съюз. Това звучи абсолютно несериозно.
Още по-несериозно звучи сравнението на бъдещия фонд “Българско вино” със сега действащия фонд “Тютюн”. Нека да погледнем сериозно на тези неща и да видим какви са функциите на фонд “Тютюн” и какво се цели със създаването на фонд “Българско вино” – просто дали това е целесъобразно на този етап, дали ще доведе до някакъв резултат. Още повече че голяма част от българските винопроизводители са против създаването на такъв фонд и против това, че в самия закон се регламентира колко точно трябва да бъдат вноските, без да е съобразено с тяхното становище.
Сто процента от лозарството и винарството в България е частна собственост и ако има такава необходимост, смятам, че и в момента няма законова забрана да си създадат фонд самите винопроизводители, за да могат да рекламират своята дейност. А ако държавата иска да ги подпомогне, не това е начинът, по който би трябвало да стане това. Просто имам чувството, че със създаването на този фонд се цели да се обслужат определени интереси на малка част от винопроизводителите в България.
Искам да ви кажа, че това ще срещне много сериозен отпор. На първо място то няма да бъде прието. Аз не съм много сигурен и дали законът в този си вид няма да бъде атакуван пред Конституционния съд. Надявам се, че колегите, които са вносители, ще се съобразят, а и мнозинството ще се съобрази, като между първо и второ четене се премахнат противоречията с българската Конституция, а ще бъдат взети предвид и предложенията, които ще направим ние от опозицията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Върбанов.
Господин Моллов, заповядайте, имате думата за реплика.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаеми господин Върбанов, много е тъжно, когато се политизира един въпрос, свързан с интересите на страната, когато частният интерес на определена група винопроизводители се поставя срещу интереса на страната. Жалко е, когато това се изтъква като основен мотив за гласуване против два законопроекта, единият от които въобще не касае този фонд, с аргумента, че това било противоконституционно и че такава практика нямало. Още по-тъжно е, че това се прави от един бивш министър на земеделието и горите. И ако аз до този момент не знаех защо ние загубихме фонд “Българска гора”, което стана по време на Вашето управление и сега се чудим как да решим проблема с горите в България, сега си обяснявам, че това просто е Ваша политика.
Искам да бъдете наясно, че подобни фондове има във всяка една от развитите страни в областта на винарството, като се започне от Франция и се завърши с Австралия. Всички тези страни имат световен авторитет и във всички тези страни винопроизводителите било чрез техните професионални или междупрофесионални организации имат форми, чрез които промовират своите вина.
Друг е въпросът дали точно тази форма, която е предложена в законопроекта, на който съм съвносител, е най-удачната. Но формата не би трябвало да отрича идеята. Така или иначе, има винопроизводители, които вероятно няма да са заинтересовани да има такъв фонд. И аз твърдя, че това са винопроизводителите, които нямат стратегически интереси за развитието на винопроизводството в България, които нямат интереси за утвърждаване на пазара на вино в Европа на български вина.
Така или иначе тези, които имат интерес българското вино да намира пазари на европейския и световния пазар, имат интерес от неговото рекламиране. И въпросът е само да се утвърди формата. Това е мнението и на Националната лозаро-винарска камара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Моллов.
Има ли други реплики? Не виждам.
Господин Върбанов, заповядайте, имате право на дуплика.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми колега Моллов, не знам откъде Вие разбрахте, че в момента аз се опитвам да политизирам този въпрос. Аз просто Ви казах аргументите, поради които няма как да подкрепим текстовете, които са противоконституционни. Прочетете внимателно становището на Комисията по европейска интеграция. Не искам да го чета, защото то ни беше прочетено. Нима не чухте, че на две места се казва, че текстът противоречи на българската Конституция?
И не давайте пример с фонд “Българска гора”. Това, че Вие в момента се опитвате да национализирате една цяла сфера от стопанския живот на страната, е нещо съвсем друго. В момента тук има текстове, които са в противоречие с българската Конституция и това не ни позволява ние да подкрепим законопроекта.
Друг е въпросът за желанието да се подпомогне българското винопроизводство и да се даде възможност за по-голяма реклама на българските вина на световния пазар. Но начинът, по който го предлагате, просто няма как да бъде подкрепен. Измислете други текстове и ние ще ги подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Арабаджиев.

Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз исках да се изкажа по две от бележките на Комисията по европейска интеграция, в която участвам и която даде становище по един от законопроектите – по втория, по който господин Моллов е съвносител. Впрочем този проблем се експлицира сега пред вас като размяна на реплики между господата Моллов и Върбанов. Аз считам, че идеята за създаването на този фонд трябва да бъде подкрепена, независимо дали това ще бъде държавен фонд или фонд, който ще бъде формиран при съответната браншова камара. Като казвам “трябва да бъде подкрепена”, аз си давам сметка за цитираното в становището на Комисията по европейска интеграция решение на Конституционния съд от 1997 г., в чието постановяване съм взел участие и което касае една подсродна или една подобна хипотеза на фонд, формиран на базата на постъпления и отчисления, които се правят от дадена стопанска дейност. Хипотезата не е същата, но може да се прави такъв довод. В този смисъл аз подкрепям становището на Комисията по европейска интеграция. Но във всеки случай трябва да бъде подкрепено това, което се предлага да бъде цел или да бъде предназначение на този фонд – средствата от фонда да се ползват за провеждане на рекламни кампании, финансиране на участия в панаири и изложения, организиране на промоции и всякакви други дейности, имащи за цел популяризирането на българското вино в страната и в чужбина. Едно усилие от българското общество със съдействието по някакъв начин на българската държава за популяризирането на българското вино в страната и в чужбина трябва да бъде направено.
В този смисъл, като бъдат съобразени и резервите, които идват от Регламента на Съвета на министрите на Европейския съюз, и евентуалното противоречие с чл. 60 от българската Конституция, аз мисля, че идеята за създаване на фонд, който да изпълнява тази функция, трябва да бъде подкрепена, ако, разбира се, тези съображения бъдат взети предвид при второто четене.
И още една дума по повод на другата бележка – във връзка със задължителната дестилация. Господин Моллов каза, че тази разпоредба ще бъде отменена. Но проблемът до 2007 г. ще остане. Има технологични, материални и други проблеми, които ние като производители и като общество трябва да решаваме, защото в 2007 г. пак няма да бъдем готови да се съобразим с тези изисквания. Защото сега е по-лесно да не се съобразяваме с тях, но тогава ще бъде невъзможно да не се съобразяваме. Така че като го премълчим сега този въпрос, той не престава да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
За реплика – господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Арабаджиев, много добре е да се създаде такъв фонд, но основното при създаването на един фонд е откъде се набират средствата за него. Лесно е като се наберат средства, да бъдат изразходвани след това. И точно тук е противоконституционността, с която, доколкото виждам, вие се съгласявате. Ако няма да се набират средствата по този начин, по какъв начин ще се набират? От държавния бюджет? По какъв начин? Може ли да се внася в Народното събрание законопроект с една добра цел, само че средството, за да се постигне тази цел, се оказва невъзможно, защото противоречи на Конституцията?
Поначало законопроектът като основна линия, като основна философия е сбъркан. На мен ми се струва, че не е толкова лесно да се каже, че ще го поправим между първо и второ четене. Ами това е сърцевината на този закон – наистина да се създаде нещо, което може да рекламира нашето винопроизводство. Само че как да се създаде? По начин, по който не може да се създаде! Каква цел постигаме?
Ето защо по тези съображения ние наистина не можем да подкрепим този законопроект. Да се внесе един законопроект, който ще отговаря не само на нуждите на винопроизводителите и на нуждите на България, но това ще става по един съобразен с Конституцията начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Соколов.
Господин Жотев, заповядайте за втора реплика.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Категорично съм против въвеждането на фонд “Българско вино”.
Господин Арабаджиев, дори да се намерят пари, дори тези пари да са от бюджета, този фонд не бива да бъде подкрепян. В миналото България беше пълна с такива фондове и фондчета за какво ли не. Дойде времето, когато България стана член на Международния валутен фонд и Световната банка, възприехме най-накрая една европейска световна идея, всички пари се вкараха в консолидирания бюджет и фондовете оттук нататък трябва да бъдат създавани в порядъка на някакво огромно, чрезвичайно изключение. Това въобще не е добра идея, дори и да го няма проблемът с Конституцията, дори и да го няма проблемът със становището на Европейския съюз. Няма никаква логика да се взимат пари от едни, свързани с отглеждането на лозя, и да се дават в ръцете на кого? Всъщност се дават в ръцете на държавата. Защо? Не намирисва ли това на експроприация?
Аз призовавам господин Арабаджиев и всички свои колеги да не подкрепим тази идея, защото тя просто не е добра, няма да свърши работата, за която е замислена, и просто тази идея за създаването на фонд “Българско вино” не бива да бъде подкрепяна. Благодаря.
ПРЕДС. Любен Корнезов: Благодаря на господин Жотев.
Госпожа Стоянова – за трета реплика.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по евроинтеграция аз искам да отправя една реплика към господин Арабаджиев. Той добре си спомня, че ние там дебатирахме тази тема и стигнахме до разбирането, че това е противозаконно, противоконституционно и е против интересите на производителите. Защото в този случай, в който се изисква да се създаде този фонд, това означава, че се създава един допълнителен данък. Защото този фонд се създава не доброволно, а се създава чрез принуда на производителите да внасят средства в този фонд. И по този начин се оскъпява и продукцията им. Аз не съм съгласна в никакъв случай, че ние тук трябва да приемаме текстове, които са в разрез с Конституцията на България, в разрез с европейските норми за уреждане на тази тема в Европа и в разрез с интересите на производителите на вино, и в разрез с интересите на купувачите на това вино.
Уважаеми колеги, пледирам да не подкрепим този текст, защото той наистина е противоконституционен и прави нашата дейност днес в тази зала в разрез с най-висшия закон на държавата – Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на госпожа Стоянова.
Господин Арабаджиев, имате право на дуплика.


Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, становището, което изразих в изказването си, не взема предвид съображения от категорията на изразените от господин Жотев. Ако останем в рамките на законопроекта, на неговия предмет и неговите цели, аз поддържам идеята за това. Нека не подменяме предмета на дискусията. В крайна сметка, както аз схващам целите на първото четене на единия от законопроектите и гласуването по него, аз мисля, че днешната дискусия изпълнява тази функция, защото дава индикация какво по-нататък е допустимо и какво би било позволено да се прави при второто четене. Защо трябва да повтарям, аз подкрепям становището на Комисията по европейска интеграция и там наистина се проведе една задълбочена дискусия. Ако не бях участвал в тази дискусия, нямаше да имам експертиза да се изказвам сега и въобще да взимам отношение по този закон. Аз подкрепям идеята за това някой да се грижи - може да е браншовата камара или организация, може да е някаква друга структура – за промоция на българското вино. Това е част от етикета на България. По същия начин, по който някой се грижи тук да влизат по бандитски начин пилешки бутчета, защо ние да не се грижим за българското вино? За това става дума. А разбира се, при второто четене ние ще съобразим текста с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2003 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 125, против 45, въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 354-01-54, внесен от Пламен Неделчев Моллов, Никола Джипов Николов и Валери Георгиев Димитров на 26 юни 2003 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 135, против 41, въздържали се 2.
И този законопроект е приет на първо четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашата работа с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ – САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ С НАИМЕНОВАНИЕ “КОЛЕЖ ПО ТУРИЗЪМ” СЪС СЕДАЛИЩЕ БЛАГОЕВГРАД.
Уважаеми народни представители, вчера с гласуване Народното събрание предложи да се отложи за днес обсъждането и приемането на проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Колеж по туризъм” със седалище Благоевград. Вчера дискусията по този проект за решение започна. Имате думата.
Госпожо Гроздилова, може би Вие, като представител на Комисията по науката и образованието, още веднъж да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, имаше малък проблем с това, че не беше обърнато по-детайлно внимание на доклада на комисията от заседанието, на което протекоха разискванията по предложението за откриване на този колеж, но сега вече всичко е съгласувано. Аз ще предложа на вашето внимание проекта за решение на Народното събрание:

“Проект!

РЕШЕНИЕ
за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж
с наименование “Колеж по туризъм” със седалище
Благоевград

Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование


РЕШИ:

1. Открива частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование “Колеж по туризъм” със седалище Благоевград и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен “специалист по…” по специалности от професионални направления “туризъм”, “икономика” и “администрация и управление”.
2. Имуществото и финансирането на колежа по т. 1 се осигурява съгласно неговия учредителен акт.”
Благодаря за вниманието. Моля ви да подкрепим този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване. Нежеланието ви за изказване значи ли, че дебатът се е състоял вчера?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: При това положение подлагам на гласуване проекта за решение, който току-що беше прочетен от члена на Комисията по науката и образованието.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 14.
Решението е прието.

Преминаваме към точка девет от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА.
Вносители са Борислав Цеков и група народни представители; Янаки Стоилов и група народни представители и Анелия Мингова и Ремзи Осман.
Има думата председателят на Комисията по въпросите на гражданското общество господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК Емил Кошлуков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя становището на комисията по трите законопроекта.
Първо ще ви представя становището на комисията по законопроекта, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, и законопроекта, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители:
“На свое заседание от 12 декември Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа и двата законопроекта.
Господин Цеков като вносител мотивира необходимостта от промяна на Закона за допитване до народа. Действащият закон съдържа цялостна уредба на прякото участие на гражданите в управлението на държавата и общините, като предвижда то да се осъществява чрез национален и местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Но изискванията са рестриктивни, тромави и трудно приложими. Показателен е фактът, че провежданите досега местни референдуми са почти изключително по въпроси на административно-териториалното деление. Съществен недостатък на закона е, че не дава възможност гражданите да инициират произвеждане на национален референдум.
Предлаганият законопроект предвижда не по-малко от 5% от избирателите да имат право чрез подписка до Народното събрание да инициират произвеждане на национален референдум. Когато в подписката са участвали по-малко от 15% от избирателите, Народното събрание решава дали да се произведе национален референдум, а когато предложението е подкрепено от по-малко от 25% от избирателите, националният референдум се произвежда едновременно с първите следващи избори. В случай на по-висока подкрепа от 25% Народното събрание взема решение за произвеждане на референдум, като президентът в едномесечен срок определя датата. Въвежда се срок от шест месеца от постъпване на предложенията за референдум, респективно на резултатите от проверката за валидност на данните в подписката, в който Народното събрание трябва да вземе решение за произвеждане на национален референдум. Намалява се броят на гражданите, които имат право да предложат местен референдум или общо събрание на населението от 1/4 на 1/10 от общия брой на избирателите.
Господин Янаки Стоилов запозна членовете на комисията с мотивите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Проектът отчита опита на европейските страни в нормативната уредба на референдумите. Основните промени целят да увеличат възможностите на гражданите пряко да се произнасят по въпроси, свързани с управлението на страната. Ограничават се въпросите, по които не може да се иска референдум. Националните референдуми са решаващи и консултативни. Те са решаващи по въпроси, които се отнасят както до действието на закони и решения на Народното събрание, така и до въпроси от компетентността на парламента, по които той още не е приел съответните актове.
Националните референдуми са задължителни и факултативни. Определени са случаите, в които референдумът е задължителен. Към тях се отнася и инициативата на не по-малко от 500 хил. български граждани с избирателни права. Не по-малко от 100 хил. граждани могат да задействат процедурата за обсъждане на провеждането на референдум, но неговото организиране е поставено в зависимост от преценката на Народното събрание. Предвиждат се максимални срокове, в които Народното събрание и общинските съвети трябва да се произнесат по искането за провеждане на референдум. Увеличават се възможностите за организиране на местен референдум, като правото на инициатива се предоставя на не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права.
Комисията по въпросите на гражданското общество се обедини около мнението, че предлаганите изменения са задължителен елемент за преодоляване на недоверието към държавните институции и политическите партии и ще съдействат за повишаване на политическата култура и на гражданската активност в обществото.
След направените разисквания комисията подкрепи със 7 гласа “за” и 2 гласа “въздържал се” законопроекта на Борислав Цеков и със 7 гласа “за” и 2 “въздържал се” законопроекта, внесен от Янаки Стоилов.”
Другото становище на комисията е относно законопроекта, внесен от Анелия Мингова и Ремзи Осман.
“На свое заседание от 25 юли 2003 г. комисията разгледа техния законопроект.
От името на вносителите Анелия Мингова представи мотивите към законопроекта.
Законопроектът предвижда да се премахнат ограниченията относно предмета на националния референдум, увеличават се възможностите за гражданска инициатива за провеждане на национален референдум, като за целта е необходимо да се съберат не по-малко от 100 хил. гласоподаватели, а за свикване на национален референдум за промяна на Конституцията – не по-малко от 200 хил. Предвижда се възможност за провеждане на национален референдум не по-малко от три пъти в годината. Определя се срок, в който Народното събрание следва да се произнесе за произвеждането на национален референдум, парламентът се задължава да приеме необходимите актове за изпълнение на решенията, приети на националния референдум в 3-месечен срок от тяхното влизане в сила.
В сферата на местните референдуми се премахва кръгът от ограничения на въпроси, които биха били предмет на местен референдум, дава се възможност гражданите да се произнасят по въпроси, свързани с общинския бюджет, както и с местните данъци и такси. Предвижда се увеличение на срока от 20 на 30 дни, в който след решение на общинския съвет 1/10 от гласоподавателите в съответното населено място да имат право да инициират провеждането на местен референдум с цел одобряване или неодобряване на акт на общинския съвет. Увеличава се също така и срокът за обжалване пред окръжния съд на резултатите от произведения местен референдум.
Комисията е на мнение, че предлаганите промени отчитат натрупания до този момент опит и имат за цел реално самоуправление на гражданите.
Комисията подкрепи и този законопроект и предлага да бъде приет на първо четене.”
Това са становищата на комисията, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има становище и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Думата има заместник-председателят на комисията госпожа Марина Дикова да докладва становището.

ДОКЛАДЧИК Марина Дикова:

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Анелия Мингова и Ремзи Осман

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое заседание, проведено на 17 септември 2003 г. обсъди внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Законопроектите бяха представени от вносителите – господин Янаки Стоилов, Борислав Цеков и Ремзи Осман. С предложените промени законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа си поставят за цел да решат следните въпроси: в областта на организацията, предмета, субектите и провеждането на национален референдум се предвижда да отпаднат ограниченията относно предмета на националния референдум, които съществуват към момента. Предвижда се възможността за гражданска инициатива за провеждане на национален референдум. Увеличават се възможностите и се улесняват процедурите за организиране на местен референдум, като се ограничават въпросите, по които не може да се иска референдум. Предлага се намаляване на минималния законово изискуем праг за свикване на местен референдум от гражданите, съответната община, район или населено място. Предвижда се и оптимизиране на правния режим, касаещ възможността за свикване на общо събрание на населението, като се намалява минимално изискуемият брой лица, имащи право на глас, които могат да свикат такова събрание.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че предлаганите промени в действащия Закон за допитване до народа отчитат натрупания обществен опит и имат за крайна цел разширяването на гражданското участие в управлението в съзвучие с духа и принципите на Конституцията. В резултат на обсъжданията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание да приеме внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Уважаеми народни представители, чухте становищата на двете комисии, които в заключение препоръчват трите законопроекта след обсъждане и дискусии да бъдат приети на първо четене.
Откривам дискусията по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Има думата народният представител Янаки Стоилов – един от вносителите на един от законопроектите.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Ще представя законопроекта, който съм внесъл заедно с редица мои колеги от парламентарната група.
Първо искам да изразя удовлетворение от това, че Тридесет и деветото Народно събрание е първото народно събрание след това, което гласува самия Закон за допитване до народа. Това изменение е много необходимо, защото изминалите години показаха, че практиката на прилагане на Закона за допитване до народа е твърде бедна и спорадична и се отнася изключително до решаване на въпроси на административно-териториалното устройство. За обособяване на общини за тези години – вече не малко на брой, в България не е проведен нито един национален референдум.
Ще спестя дългата история на проблема, която започва от Атинската демокрация, от подробно развитите възгледи на Жан Жак Русо и Джон Лок, от богатия швейцарски опит и по-бедната българска практика в течение на двадесетото столетие.
Но преди да говорим за съдържанието на трите проекта, сигурно се налага да поставим въпроса за необходимостта от пряката демокрация. Казвам това, защото, струва ми се, в България все още има политически сили, които поначало оспорват необходимостта от пряко участие на гражданите във властта и управлението. Това беше един рефрен на десницата от предишните години – че политиците са избрани да носят отговорност и те трябва да вземат всички решения, популярни и непопулярни. Категорично не споделям такъв възглед, защото демокрацията не може да се развива нито само чрез прякото гражданско участие, нито чрез представителството на лица чрез избори и прехвърлянето на цялата власт върху тези лица за времето на мандата, в който те я упражняват.
Българската Конституцията още в чл. 1, ал. 2 прогласява, че: “Цялата власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Днес ние сме призвани да направим промени, които да дадат реално съдържание на този принцип, защото много от нормативните актове по същество променят тази последователност във формирането на държавната власт. Има още една конкретна необходимост от това да се заемем с днес обсъжданата тема – защото анализът изисква да констатираме, че българската демокрация вече линее. Тя твърде скоро се установи и виждаме, че днес вече се очертават кризисни процеси в политическата система. Те не започват от месеци или от година, но те са резултат от неуспешния български преход, от все по-голямото раздалечаване на властта и гражданите, от все по-голямото отчуждаване на гражданите не само от участие, но и въобще от внимание към политическия процес. Мисля, че за това носят отговорност българските политически партии. И за да нямаме достатъчно развита пряка демокрация, това се дължи на липсата на достатъчно демокрация в българските партии. Да не забравяме от какво политическо наследство се появяват те. Има само примери, които са изключение – в началото на 90-те години БСП на два пъти провеждаше вътрешнопартийни допитвания, но тази практика не беше продължена, тя не е позната на останалите политически сили. Затова смятам, че демократизирането на политическия живот изисква както повече демокрация и отговорност вътре в партиите, а оттам вече и по-голямо пряко участие на гражданите в управлението на страната.
Сега по самия законопроект – това, което смятам, че е отличително за него. В законопроекта се въвеждат различни видове референдуми. Единият критерий е според това, кога трябва или могат да се провеждат те. От тази гледна точка референдумите са задължителни и факултативни. В чл. 5 е посочено, че въпросите, които се отнасят до членството на Република България в международни организации, когато това води до прехвърляне на национален суверенитет, задължително изискват провеждане на референдум. Можем да видим каква е практиката на редица европейски страни, включително и на тези от нашия регион, като част от тези страни решиха въпросите за своето членство в НАТО или в Европейския съюз след като гражданите утвърдиха решенията на своите правителства. Друг въпрос е определянето на регионално или областно деление на страната. И третата категория въпроси в сферата на задължителните е одобряване на проекти за промяна на Конституцията или за избор между алтернативни решения като част от такива промени. Това е един начин да се създаде по-голямо участие на гражданите в самия конституционен процес и да се преценят в по-голяма степен техните изисквания.
Другата категория са факултативните референдуми, тоест, когато преценката дали да се проведе референдум принадлежи на държавните органи или на гражданите.
Според втория критерий, а той е според обвързващата държавните органи сила на изразеното мнение, референдумите са решаващи или консултативни. Решаващи са референдумите за пълно или частично действие на закон или решение на Народното събрание, други въпроси от компетентността на законодателната власт и решения на централната изпълнителна власт. Консултативни са референдумите, които се отнасят до компетенциите на Великото Народно събрание, до конституционни въпроси, до въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане, защото тези въпроси по своето естество изискват допълнителни законодателни действия или пък с оглед на конституционния режим, който е установен в България, някои от тези въпроси са поставени в правомощията на Великото Народно събрание.
Съчетанието на референдумите по тези два критерия е възможно, тъй като комбинациите са най-различни. И това, което е изключително важно и е добре, че е застъпено и в трите законопроекта, е предвиждането за първи път на възможност за т.нар. гражданска инициатива. Без този термин да се употребява във всички от законопроектите, това е случаят, в който допитването се инициира от самите граждани. В случая ние сме предложили за национален референдум подписите на 500 хил. български граждани да задължават Народното събрание за провеждането на референдум, а когато тези искания са отправени от не по-малко от 100 хил. български граждани, Народното събрание да може да прави преценка дали да се пристъпи към организиране на референдум.
Друга особеност е това, че отношение към националните референдуми вече могат да имат местните власти. Те не само ще решават провеждането на референдуми по въпроси от местно значение, но ще имат възможност, когато определен брой представители, определен брой органи на местното самоуправление поискат допитване по национални въпроси, то да се проведе. Когато това е поискано от общинските съвети на общини, които обхващат не по-малко от една трета от населението на страната, референдумът ще е задължителен, а когато тази инициатива е от не по-малко от една пета от общинските съвети, Народното събрание също ще може да прави преценка дали е необходимо организирането на референдум.
Предвидени са изменения, които да улеснят инициативата на гражданите. По отношение на местните референдуми се предлага тя да не бъде повече от една десета от гражданите, които имат право на глас. Облекчават се някои от сроковете. Допускат се възможности за съчетаване на избори и референдуми, за да не е необходимо гражданите да бъдат призовавани непрекъснато по различни въпроси и за да се намалят разходите за организиране на тези допитвания. Не е необходимо мнозинство от повече от половината избиратели за валидността на референдума. Ние сме предложили, да го нарека междинно решение, с участие на не по-малко от една трета, но ако искате, този праг може да бъде свален или въобще премахнат, тъй като при организиране на избори не е необходимо мнозинство, за да се признаят резултатите от изборите.
Необходими са някои допълнителни промени, които да бъдат направени след обобщаването на законопроектите и преди тяхното второ четене, главно такива, които се отнасят до синхронизиране на Закона за допитване до народа, Закона за административно-териториалното устройство, Закона за местното самоуправление и местната администрация, а може би и някои други закони.
След моето участие в редица обществени дискусии по тази тема аз установих, че има някои несъвършенства от правно-техническо естество, които дават възможност да се блокират решения на местните власти. Затова трябва да бъдат предвидени средства, с които да се преодолява подобно забавяне или дори изключване на действието на взети вече решения чрез допитване до населението. Това са гаранциите срещу бездействие на общинските съвети по задължителното провеждане на референдуми и разрешения в тази насока са предвидени.
В практиката също могат да се разграничат случаите на общите събрания, подписките и референдумите, защото в малките населени места някои от тези форми са много ефективни, а в други на практика те са неприложими.
В заключение, искам да отбележа, че ние сме в критична фаза, която изисква в близко време да завършим работата по тези изменения, защото ако мине още някакъв значителен период, без да се улесни участието на гражданите в управлението, тогава ние рискуваме те да не откликнат и на инициативите за референдуми. Смятам, че тяхното участие, наред с много случаи на основателни критики към държавните институции, ще повиши личната им отговорност, не затова, че референдумът винаги дава най-доброто решение, а затова, че той дава възможност то да бъде решение на всички, до които то се отнася, и това да повишава легитимността на взетото решение.
Ако за някои са необходими допълнителни авторитети, които да се цитират, аз ще се позова на идеи, развити през последните години от Алвин Тофлър, който смята, че бъдещето е на демокрация, която може да бъде наречена полупряка, в смисъл че все по-ефективно ще се съчетават формите на прякото, непосредственото участие на гражданите и на решенията, които вземат държавните институции. В прехода към информационното общество смятам, че и местните, и централните власти имат допълнителни възможности пряко да се обръщат към мнението на гражданите дори извън формалните правила на законодателството, което действа, и в което ние днес внасяме изменения.
Надявам се, че тези промени ще бъдат приети и че най-сполучливите разрешения от трите законопроекта ще направят една солидна промяна в действащия Закон за допитване до народа, което изменение аз бих нарекъл по-скоро промяна на принципите, които са заложени в този действащ закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата народният представител Борислав Цеков – вносител на втория законопроект. Заповядайте.
Борислав Цеков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, ще бъдат съвсем кратък, доколкото законопроектите бяха представени подробно в становищата на двете парламентарни комисии, на които те са разпределени.
Внесеният от нас законопроект е продиктуван от желанието да направим работещ действащият Закон за допитване до народа. Той съдържа като проект един минимален пакет от промени, които според нас биха дали възможност хората реално да получат и да упражняват правото си на участие в решаването на местните и общонационални проблеми.
Принципният въпрос, който стои при обединяването на трите проекта, е да се намери разумният баланс между крайно либералното, крайно популисткото разрешение, образно казано – референдуми всеки ден и по всеки въпрос, и от друга страна, гарантирането на реалната възможност както гражданите пряко да се произнасят по определени въпроси, така и институциите и политиците да поемат своята отговорност. Вярвам, че в работата между двете четения този баланс ще бъде отчетен и намерен.
Що се отнася до големия въпрос – възможността за произвеждане на национален референдум по гражданска инициатива, той е застъпен и в трите законопроекта в различни модификации. При нас се предлага правото на инициативата да принадлежи на не по-малко от 5 процента от избирателите, грубо около 300 хил. души. Предвижда се една стъпаловидна формула, при която се задължава Народното събрание да разгледа въпроса или да го насрочи за следващите избори, ако е подкрепен от повече от 15 процента от избирателите, а ако предложението изхожда от една четвърт от избирателите, то референдумът да се произвежда незабавно.
Веднага искам да кажа, че не стоим и не браним тези числа и тези пропорции. В другите законопроекти има други разрешения. Въпрос е на дискусия да намерим оптималното. Въпрос е да се спази принципът, че трябва да има гражданска инициатива за произвеждане на национален референдум. И аз вярвам, че това ще стане между двете четения.
Ето защо от името на вносителите на предложения от нас законопроект, ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите и трите законопроекта на първо четене и с оглед на тези принципни положения вярвам, че водещата Комисия по въпросите на гражданското общество ще извърши работата по тяхното обединяване за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има думата госпожа Анелия Мингова – един от вносителите на третия законопроект, за да го представи.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като един от авторите на третия законопроект, който съвсем накратко искам да представя пред вас, ще се обединя около казаното от моите колеги, че с опита си да предложим този законопроект на вашето внимание искаме да направим действена една от формите на народния суверенитет, а именно пряката демокрация. Защото действащият Закон за допитване до народа всъщност изключва тази равнопоставеност, която Конституцията предоставя на двете възможни форми за неговото осъществяване – институционалната и пряката.
Какви са основните моменти, по-скоро недостатъци, на действащия закон, които с господин Осман се опитваме да избегнем в нашия законопроект със съответните предложения?
На първо място, една от основните насоки на предложението е свързана с националните референдуми. Съществуващите в действащия Закон за допитване до народа предметни и субектни ограничения, свързани с неговото провеждане, почти изключват възможността такъв референдум да бъде провеждан и за времето на действието на закона такъв референдум досега не е бил провеждан. В този смисъл в законопроекта се предвижда смяна на принципа при регламентацията на предмета и на субектите, които могат да инициират такъв референдум, като значително се разширява кръгът от въпроси. Аз мисля, че в този аспект нашият законопроект отива твърде далеч. Струва ми се, че той е най-радикален от представените три законопроекта. Но ние го направихме съзнателно, с ясното убеждение, че на основата на дискусията и на основата на останалите предложения в другите два законопроекта, бихме намерили рамката, формата, линията по средата, така че защитавайки пред вас това, което съдържа законопроектът, аз в никакъв случай не искам да кажа, че при изготвянето на общия законопроект не бихме потърсили известен компромис. Тъй като, пак повтарям, твърде радикално, дори за промяна на Конституцията в нашия законопроект, се предвижда възможност за референдум и то иницииран от гражданска инициатива. Предлагаме това да са 200 хиляди граждани с право на глас, което, разбира се, ако по-нататък точно тази разпоредба бъде адаптирана и в общия законопроект, очевидно ще бъде подложена на доста по-широки дискусии.
В този смисъл по отношение на националните референдуми същественото, което се предлага в нашия законопроект, е законова регламентация за едно редовно, регулярно провеждане в рамките на една календарна година на такива референдуми, с което смятаме, че бихме дисциплинирали, бихме дали възможност да се види желанието на избирателите, на тези, които могат да участват, решавайки пряко дадени въпроси с национално значение, да бъдат стимулирани да го правят, да се гарантира възможността такъв референдум да бъде провеждан, да не остава само като една абстрактна възможност, колкото и тя да е либерализирана, а да има известен смисъл и стимул в закона това да става.
Също така дисциплиниращо по отношение на националните референдуми е нашето предложение, което въвежда срок за съответните институции и органи при адаптиране в съответни актове на резултата от провеждането на един национален референдум.
И съвсем накратко по отношение на местните референдуми. Отново предлагаме това разширяване на предметния обхват, на кръга от въпроси, които могат да бъдат решавани чрез местни референдуми, защото така, както сега съществуват ограниченията в закона, мога смело да заявя това - на практика те лишават гражданите от възможността да проведат, да реализират един такъв местен референдум. Тук веднага ви давам пример, може би с това трябваше да започна, че ние с господин Осман бяхме провокирани за внасянето на този законопроект от провеждането на два пилотни местни референдума тази пролет в две български общини, които са финансирани, организирани и са проведени с изключителното съдействие и помощ на швейцарското правителство, на кантон Берн и които бяха буквално провалени. Резултатът от тези два референдума беше катастрофален, точно защото изискванията на закона са такива, че те не могат да доведат до положителен резултат от провеждането.
И тук веднага искам да кажа кой според мен е най-големият проблем в досегашната уредба, разбира се, един от проблемите. Това са така наречените процесуални кворуми, ако мога така да ги нарека. Това са изискванията за минимален брой гласоподаватели, които могат да инициират такъв референдум и минимален брой гласоподаватели, участието на които при реализиране на референдума е минималният, за да бъде той валидно проведен. Последното в действащия закон е 50 процента от участвалите – нещо, което е абсурдно. Всъщност целта на референдума е в това – този, който иска да изяви волята си при решаването на въпроса, да го направи. Вдигайки този процент до 50, както е в действащия закон, на практика ние казваме, че останалите – тези, които нямат отношение към проблема, всъщност го решават, като не позволяват на този, който иска да реши проблема, да го направи.
Аз ще спра дотук, конкретните моменти бяха посочени в основния доклад, изнесен от председателя на комисията господин Кошлуков. Призовавам ви да подкрепите и трите законопроекта, които сега обсъждаме и да се опитаме с общи усилия да направим един годен общ проект, казвам го в съвсем прагматичния смисъл на думата, за промените в този закон, така че най-накрая и формите на пряка демокрация у нас да намерят реален израз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Комисията по въпросите на гражданското общество господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Благодаря на високопочитаемия председател на това заседание.
Бих искал да взема думата по въпроса, защото смятам, че този момент наистина е исторически. След гласуването на първо четене на Избирателния кодекс това е вторият закон, който променя политическия модел на страната. За тези от вас, които си спомнят 1990 г., сигурно в съзнанието им е останала битката за чл. 1 на тогавашната живковска Конституция, който определяше ръководната роля на партията и плакатите, и лозунгите, и скандиранията: " Долу член първи!". Той падна, след което приехме нова демократична Конституция. И нейният член първи днес прогласява принципите на народния суверенитет и постановява, че държавната власт в нейната цялост произтича от народа и се осъществява от него не само чрез предвидените конституционни органи, но и непосредствено, т.е. чрез формите на пряка демокрация. Нещо, което до днес, както казаха и тримата вносители на законопроекта, не е направено.
И днес в тази зала ние променяме една историческа неправда и едно бягство от отговорност на българската политическа класа. И правим поне три големи крачки. Първата е, че даваме шанс тази пряка демокрация – нещо, което Конституцията изисква от нас и което не бяхме изпълнили до днес, защото в законодателството не трябва да бъдат уредени само формите на пряко гражданско участие в решаването на проблемите, но и механизмите за прилагането им. Какъв е смисълът да кажеш, че гражданите имат право да определят живота и съдбата си и че властта е на народа, ако той няма шанс да я употреби?
Втората огромна промяна е – и трите законопроекта го правят – връщането на инициативата на гражданите. До днес българските граждани нямаха шанс, нямаха възможност, нямаха никакво право да предизвикат референдум. Дори да съберат подписка от всички избиратели, пак беше въпрос на решение на парламента дали да уважи това или не.
Днес за първи път, ако приемем тези закони и ако изработим единен, това е залегнало и в трите законопроекта, който да запази това, българските избиратели, нашите съграждани, хората, с които живеем и чиито интереси представляваме, ще могат да решават своите проблеми пряко, с ясен глас.
Третата голяма крачка е, че позволяваме на обществото да ни съобщи своя дневен ред. До днес политиците казваха на хората какво те смятат за важно. Като започнем от НАТО и Европа, стигнем до АЕЦ “Козлодуй” и минем през всички закони, разпоредби и норми – нещо, което с този закон приключва, и днес гражданите също могат да ни кажат кое те смятат за важно и да ни го кажат по такъв начин, че да е задължително за нас. Тези три големи промени ще станат факт след днешното гласуване. Разбира се, те ще бъдат част от обединения законопроект, но и всички вносители до момента са застанали твърдо на позицията, че гражданите имат право на този глас и ние трябва да ги чуем.
Тъй като смятам, че моментът е исторически, позволете ми, господин председател, да направя няколко уточнения.
Първо, искам да благодаря за съдействието на госпожа Мингова, която беше така любезна, заедно с решението на председателя Герджиков, да предостави на Комисията по въпросите на гражданското общество разглеждането на тези законопроекти. За да могат и по-бързо да влязат – моята комисия не е толкова натоварена, тъй като знаете, че графикът на Комисията по правни въпроси е далеч по-тежък.
Второ, искам да благодаря на всичките вносители, които, докато пишеха законопроектите, се разбраха, говореха помежду си и се консултираха, и имат пълната нагласа да работят по обединен, обобщен законопроект.
Трето, искам да благодаря на колегите ми от мнозинството и на новото ръководство, което направи възможно днес този законопроект да стане част от дневния ред на парламента. Много законопроекти са доста отдавна, едва днес ги вкарваме в залата. Благодаря и за предложението на колегите от ОДС, които ми напомниха, че заради изборите трябва да дадем малко повече време за предложения и поправки, и ще направя това предложение.
Надявам се, че днес Народното събрание, осъзнавайки стъпката, която предприема, ще изрази ясно волята и няма да се откаже от нея много скоро - да превърне този законопроект във факт, и второто четене да стане в рамките на тази сесия, защото днес всички, които ще натиснат бутоните, казват ясно и недвусмислено на своите избиратели и на своите съграждани: да, ние знаем, че сме само слуги на народа и че трябва да слушаме вашия глас. Не само ще го препредаваме и интерпретираме, както на нас ни се струва за правилно, но ще ви позволим да го кажете ясно на урните – с вашите бюлетини, с вашето гласуване.
Затова, господин председател, благодаря и на Вас, че дадохте шанс да не отложим отново тази точка и с формалното предложение за удължаване на срока за даване на предложения и поправки към законопроектите Ви моля да поставите на гласуване трите законопроекта за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, благодаря.
Тъй като сме в дискусия на първо четене, не мога да прекъсна и да преминем към гласуване.
Дискусията продължава. Има думата господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, днес наистина е един знаменателен ден, защото мисля, че това Народно събрание ще има тази заслуга - да направи реален опит да преодолее разрива и отчуждението между гражданите на България и властта. Мисля, че основният дефект на сега действащия Закон за допитване до народа, който е приет през 1996 г., е, че в него прозира едно недоверие към гражданите, че те могат компетентно и разумно да участват в управлението на общите дела или, другояче казано, да правят политика и да решават важни проблеми. В него е залегнала идеята, че, видите ли, всъщност политиката се прави от едно просветено малцинство, от един елит, който по-добре от другите знае какво да прави. Една идея, която се родее с тоталитарната утопия на Платон, затова че управниците трябва да бъдат философи, и че другите трябва да бъдат отстранени от обществените дела. Знаем и какви са последиците от тази тоталитарна утопия. В историята бяха направени опити тя да бъде осъществена на практика.
Така или иначе, мисля, че демокрацията изисква именно това преодоляване на отчуждението и даването на по-голямо приложно поле на нейните преки форми. Едва ли ние, уважаеми колеги, ще достигнем до модела на Швейцария. Особеностите на швейцарската референдумна, така да се каже, и консенсусна демокрация са предопределени от историческото развитие на швейцарското общество и от неговото кантонално деление. Ние можем много да почерпим от тази държава – от механизмите и начина, по който там гражданите участват в управлението на общите дела. Аз мисля, че заслугата и на трите законопроекта, всеки от тях има своите безспорни достойнства, е, че те наистина ясно декларират опита демокрацията да стане достояние на широк кръг хора. Особено важно е по мое мнение – на това искам да акцентирам – това, че при местните референдуми се снижават, разбира се и при централните референдуми, праговете за даване ход на тези процедури. Особено важно е, че се снижават и праговете, които дават възможност гражданите на съответната община да обвързват със своите волеизявления местните органи. С други думи, вече провеждането на един референдум не зависи от добрата или лошата воля на съответния местен орган, не зависи от усмотрението на просветеното малцинство, на просветения елит, който знае по-добре какво да се направи.
Мисля, че ние трябва да подкрепим всички тези законопроекти, да се направи един общ консолидиран законопроект, който наистина ще бъде нещо знаменателно в нашата парламентарна практика. Призовавам, колеги, всички да подкрепим тези законопроекти и да благодарим на народните представители, които са техни вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Гиньо Ганев.

Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, без моментът да бъде исторически, както го квалифицира господин Кошлуков, той е много важен, защото Конституцията ни наистина предвижда, че върховният суверен – народът, упражнява властта и след това органите, които той е посочил, избрал или по друг начин назначил, както предвижда самият конституционен текст. И не защото нашата Конституция пише това, а нашата Конституция го пише, защото така е в целия модерен, целия съвременен демократичен свят.
Цялата работа е, че на практика референдуми не се правят не защото е нямало законодателство. Боже мой! Но, защото казано откровено, партиите не обичат тези форми на упражняване на властта.
Всички, господин Кошлуков, ръкопляскат на Избирателния кодекс, в който се предвиждат подчертани мажоритарни елементи, но Вие ще видите, че в партийния шепот това не е така. Всъщност, трудността ще бъде тъкмо тази.
И така е и с референдумите. Има възможност да се правят, но не се правят. Кметовете не ги предизвикват, общинските съвети – също. Допитването изчезна от практиката, защото веднага след първите стъпки на демокрацията – мисля, че Вие помните това много добре, се създадоха едни съвети на политическите сили. В този град е имало няколко партии, събират се лидерите им и те решават нещо.
После пък, като се видя разнообразието на самите общински съвети, сметна се, че те представляват една своеобразна форма на представителство в името на плурализма и никой не потърси даже други форми на допитване до хората. Заглъхнаха отчетите, които дават местните органи на власт пред населението.
Аз смятам, че тези законопроекти трябва да бъдат подкрепени и от тях да се изработи един наистина солиден законодателен акт, който да респектира и самите органи на власт, които трябва да се съобразяват с възможностите, които се дават и ще се дават с този закон.
Демокрацията на участието – това е нашата демокрация. Участието не е само в изборите на 26 октомври. Това е най-малкото. Въпросът е оттук-нататък. Затова ми се струва, че възможността, която законопроектите създават, инициативата на гражданите да се произвеждат референдуми да не може да бъде блокирана от един орган на власт е нещо много важно.
Аз не знам дали, както казва госпожа Мингова, разширяването на обхвата на приложното поле на този бъдещ закон толкова е важно фактът на закона да бъде налице, а дали ще се разширява обхватът ще се прецени, както се казва, между двете четения.
Аз смятам още, че не е лошо, ако се предвиди възможността за т.нар. “консултативен референдум” – една форма на допитване до хората, без това да има характер на референдум в чистия юридически вид и да се решава с “да” и “не” окончателно, без нужда от допълнителна санкция нещо, защото уж демокрацията е управление на общественото мнение, но това обществено мнение се иззе от социологични агенции, които доста, бих казал, професионално като занаят се занимават с общественото мнение. Нека то да може и по силата на Закон за допитване до народа да може по-легално, по-организирано да изрази своето мнение.
Впрочем, консултативният референдум е познат на много места. Аз вярвам, че това ще бъде чуто и разгледано внимателно от тази сборна група народни представители, които ще правят общия проект.
Аз накрая искам да кажа, че не искам да отричаме всичко, което е било не защото сме живели в онова време, господин Кошлуков, но в България се правеха местни референдуми. Правеха се местни референдуми и населението решаваше в коя част на селото да се направи електрически стълб, дали да се павира една улица или друга, ама било под формата на принудителното самооблагане. Нека този опит да не се забравя.
Аз се срамувам, че видях в един международен конституционен речник пример за това как в Гренобъл се гордеят с това, че с референдум решили как да се организира градският транспорт. Че ние сме много повече от Гренобъл – и селата ни правеха това, само че днес наистина – тук господин Кошлуков е напълно прав – това трябва да получи една ясна законодателна регламентация и понеже законът не е въпрос на декларация, а на изпълнение, да предвидим механизми за такъв обществен контрол, който да направи реалност самия закон.
Искам да поздравя всички вносители. Това е едно голямо дело, една голяма идея и като се вземат предвид обстоятелствата, които съществуват и в други държави, без да се стремим да имитираме малко прекалената практика в Швейцария, с по-голяма сериозност да се отнесем към това и наистина с допитване до народа да се решават важните въпроси, които засягат хората и местата, където те живеят.
Аз на свой ред призовавам да подкрепим на първо четене и тези законопроекти и да пожелаем от тях да се направи един добър общ проект пак наистина в рамките на тази сесия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата народният представител проф. Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, аз ще подкрепя този законопроект и както отбелязаха преждеговорившите колеги моментът е не само исторически. За мен в момента българската политическа класа и нейният елит тук държи един изпит за зрялост. Той минава на една проверка за своята привързаност към онези демократични принципи, в името на които е бил избран и изпратен тук да изпълни своята мисия в българския парламент.
И аз ще бъда съвсем кратък – искам да отбележа и да благодаря за дръзновението на вносителите, които намериха воля, желание и смелост да внесат тези три законопроекта, за да получи разрешение един проблем, който в продължение на повече от десетилетие политическата класа нямаше воля да реши.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има думата народният представител Йордан Памуков.
Йордан Памуков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да кажа няколко думи във връзка с приемането на нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Безспорна е необходимостта от приемането на такъв законопроект. За това говорят, според мен, няколко обстоятелства.
Българската политическа история не е богата на политически опит по реализирането на института на допитване до народа. Референдумът от 1946 г. носи всички белези на политическа манипулация. Подобен е и референдумът за приемането на Конституцията от 1971 г. Може да се твърди, че българското общество не познава институтът на референдума и възможностите, които институтът предполага.
Законът за допитване до народа във всичките му редакции също не се отклонява съществено от популистката концепция за упражняване на пряката демокрация от гражданите с избирателни права.
Самият закон въвежда рестриктивни изисквания, тромава процедура и трудно приложими изисквания, които опорочават идеята преди гражданите да са познали ефекта от пряката демокрация.
Чест прави на колегите от настоящия парламент, които са вносители на трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. При тях по философия и по дух няма голяма разлика. Общо е разбирането, че е необходимо прагматизиране на законовата уредба, обвързването й със задължения на властите за произвеждането на референдум, за последиците от народния вот и за създаване на адекватна на потребността от всеобщо одобрение демократична процедура.


Превръщането на Закона за допитване до народа в приложима, а не декларирана възможност, се диктува и от процеса на присъединяване на България към европейските структури. Политическата воля за присъединяване може да получи своя естествен завършек само чрез един национален референдум. Школа на демокрация, референдумът е политическа процедура, защото обединява най-широк кръг мнения и прави гражданите непосредствени участници в управлението на държавата. Веднъж ангажирани с въпросите на референдума, гражданите са съпричастни с успехите и грешките на управлението. Референдумът възпитава готовност за поемане на отговорност като гаранция за успех, въпреки премеждията на държавността в преход.
Както и господин Кошлуков в словото си обяви, референдумът е сред основните инструменти, чрез които гражданското общество ще може да промени в позитивен план сегашния порочен политически модел.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа следва да се възприема като част от пакета законодателни актове наред със Закона за лобизма, Избирателния кодекс, Закона за политическите партии и Закона за етичните норми за поведение на народния представител, с които се създават гаранции за ефективно и демократично управление. Предложенията за намаляване на процентното участие на избирателите при предлагане на референдум е детайлна уредба, съобразена с 5 – 15 и 25% от гласоподавателите, и създава възможност да се отразят всички обществени настроения в демократичното развитие на държавата, да се приложат на практика утвърдените демократични традиции в държавите на либералната демокрация.
Уважаеми колеги, използвам случая да ви призова да подкрепите трите законопроекта на първо четене, както и преждеговорившите ви призоваха. Смятам, че с приемането на един нов, по-съвършен Закон за допитване до народа, ние ще изпълним част от мисията си в този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Памуков.
Има думата народният представител Васил Маринчев. Заповядайте.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след толкова изказали се, някои от които уважавани от мен оратори, явно е, че нищо ново няма да кажа. Заставам на трибуната, за да изразя своята подкрепа и за трите законопроекта. Интересно ми беше да ги прочета и направих своето изказване в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство в подкрепа на тези законопроекти. На практика при тях няма принципни различия, а само допълващи се моменти. Дали прагът за свикване на референдум ще бъде изразен в проценти от населението, в проценти от избирателите или в абсолютен брой хора, подкрепили дадена идея, няма съществено значение. Смятам, че може би по-добре е да се ползва като праг процентът от избирателите – пълнолетните хора, които имат възможност да вземат отношение. Ако се приемат основните принципи на тези три законопроекта, обединени в общ законопроект, ще направят закона действително действащ. Аз, макар че съм на 57 години, си спомням само един референдум – както каза господин Севлиевски – за Живковата конституция. Що се отнася до местните референдуми от последните години, когато се занимавам с местно самоуправление, си спомням само референдумите в Приморско, Ахтопол, Севлиево, Сопот, а мисля и в Пловдив. Това са изключения от общото правило, които потвърждават правилото.
Надявам се сега, когато хората ще могат да упражнят своето право и да кажат, че искат да се проведе този референдум, че местните органи или парламентът ще са задължени да свикат този референдум, ще се разшири демокрацията в нашата страна. Искрено се надявам, че ще се сбъднат думите на господин Кошлуков, че до края на тази сесия този закон ще мине и на второ четене. Ще подкрепя тези законопроекти. Ще чакам с нетърпение обобщения законопроект и се надявам, че цялата зала ще ги подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Маринчев.
Давам думата за процедура на господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Една процедура, уважаеми колеги и трижди великия председател на това заседание, пак ви напомням, че заради изборите е добре да удължим срока за предложения на три седмици.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Не може. Първо трябва да направим общия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По правилник е една седмица.
Емил Кошлуков: Разбирате вълнението ми. Нарушавам правилата и правя грешки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Давам думата на госпожа Мингова за процедура.
Анелия Мингова (НДСВ): Може би в изказването на господин Кошлуков имаше процедурно предложение. Сега аз трябва да направя обратно процедурно предложение, защото не можем в момента да гласуваме такава процедура. Трябва да бъде изготвен общият законопроект с обединени усилия, след което господин Кошлуков може да направи такова предложение за удължаване на срока.
Емил Кошлуков: Оттеглям процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, позволете ми с това да приключим дискусията на първо четене на трите законопроекта и съгласно правилника да преминем към гласуване поотделно на всеки един от законопроектите съгласно хронологическия им ред по реда на постъпването им в канцеларията на парламента.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносител Янаки Стоилов и група народни представители, внесен на 8 ноември 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от народния представител Борислав Цеков и група народни представители, който е внесен в канцеларията на парламента на 11 октомври 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 145, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от народните представители Анелия Мингова и Ремзи Осман на 22 юли 2003 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
И този законопроект е приет на първо четене.
С това изчерпваме т. 9 от програмата за работа на Народното събрание.
Преминаваме към точка десета:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
Вносители са Константин Пенчев и Пламен Кенаров. Има два проекта.
Господин Димитров, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за освобождаване и за избиране
на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация
№ 354-02-84 от 9 октомври 2003 г. с вносител
Константин Пенчев и по проект за Решение за
освобождаване и за избиране на член на
Надзорния съвет на Агенцията за приватизация
№ 354-02-85 от 10 октомври 2003 г.,
внесен от Пламен Кенаров

На редовно заседание, проведено на 15 октомври 2003 г., Комисията по икономическата политика обсъди проектите за решения за освобождаване и за избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
На заседанието присъстваха господин Владимир Замфиров, предложен от народния представител Константин Пенчев за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, и госпожа Величка Рангелова, предложена от народния представител Пламен Кенаров за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, които направиха кратко представяне на професионалния си опит.
В резултат на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следните решения:


"РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на
Надзорния съвет на Агенцията за приватизация

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

РЕШИ:

Освобождава Петко Георгиев Николов като член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация."

"РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Надзорния съвет на
Агенцията за приватизация

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

РЕШИ:

Избира Владимир Димитров Замфиров за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Валери Димитров.
Все пак има вносители. Ако вносителите желаят да вземат думата…
Заповядайте.
Димитър Стефанов (НИЕ): Аз ще се изкажа в полза на кандидатурата, предложена от Пламен Кенаров. Фактически това е предложение на Парламентарната група НИЕ. Нашият кандидат е Величка Рангелова. Тя е известна на широката публика и на икономическите и статистическите среди. Нейните предимства са свързани както с нейната квалификация и образование, – тя е статистик и икономист – така и с нейния опит специално в тази област – тя беше член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация към Общинския съвет в София и има практически опит в надзор над тази специфична дейност. Тя е човек с доказан морал и, ако стане член на Надзорния съвет, тя ще работи според изискванията на закона и по съвест.
Така че аз ви призовавам при гласуването да имате предвид тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Пенчев като вносител, но и в качеството му на заместник-председател на парламентарната група.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз поддържам кандидатурата на НДСВ. Няма тук да споря кой има по-големи качества, кой е по-учен и с по-голям опит. Смятам, че дискусията трябва да мине на друга плоскост. Господин Петко Николов, когото с този проект за решение ние освобождаваме от длъжността му като член на Надзорния съвет, беше от квотата на НДСВ. И по моему съвсем нормално и разбираемо е съгласно константната практика на този парламент, а и не само на този парламент, НДСВ да си излъчи друг кандидат от своята квота. Смятам, че това е нормалната процедура.
Така че аз съм малко озадачен от това второ предложение, което беше направено между другото, след като нашето предложение беше внесено и отложено в залата миналия петък. Аз просто моля залата да подкрепи това предложение, което сме направили ние от името на Парламентарната група на НДСВ. Този кандидат беше избран на заседание на групата съвсем по процедурата, цялата група стои зад него и смятам, че е редно да гласуваме за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Пенчев.
Имате думата за разисквания, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да се изкажат? Спомням си, че миналата седмица по тази точка беше по-горещо.
Добре, тогава ще поставя на гласуване първото решение – за освобождаването на Петко Георгиев Николов като член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - така, както беше прочетено от проф. Валери Димитров, председател на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Решението за освобождаването на Петко Георгиев Николов е прието.
Сега по реда на постъпването първото решение, което трябва да гласуваме, е за избирането на Владимир Димитров Замфиров за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Ще прочета цялото решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол

РЕШИ:

Избира Владимир Димитров Замфиров за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация."
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 7.
Решението, с което се избира Владимир Димитров Замфиров за член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, е прието.
При положение, че е избран член на Надзорния съвет, не мога да поставя на гласуване второто по ред решение, което е естествено и разбираемо.

Преминаваме към точка единадесета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ с вносители господин Иван Искров и господин Валери Димитров.
Моля, господин Имамов, да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Уважаеми господин председател, правя предложение във връзка с обсъждането на тази точка в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев, заместник-министър на финансите и госпожа Людмила Елкова, началник на отдел в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте господин Тасев и госпожа Елкова да бъдат допуснати в залата, за да вземат участие в дискусията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Тасев и госпожа Елкова в залата.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“ДОКЛАД
по Законопроект № 354-01-95 за изменение на Закона за акцизите, внесен от народните представители Иван Искров и
Валери Димитров на 7.10.2003 г.

На заседание, проведено на 9 октомври 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение на Закона за акцизите. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев.
Законопроектът е разработен от Министерството на финансите като част от цялостната актуализация на данъчните закони, съпътстващи изработването на законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2004 г., и касае увеличение акциза на цигарите и намаление акциза на пури и пурети. Промените са във връзка с поети ангажименти на страната ни за поетапно достигане на минималните за Европейския съюз размери. Тъй като цената на тютюневите изделия включва дължимия акциз, следва при промяна на акцизната ставка с постановление на Министерския съвет да се определят нови цени на цигарите и да се отпечатат нови бандероли. За това е необходим технологичен срок от около 60 дни, което налага спешното приемане на новите акцизни ставки.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
Първо, какво ще е реалното увеличение на цените на цигарите в резултат на увеличение на акцизната ставка и от кога ще бъде в сила.
Второ, кое налага приемането на тези изменения и не избързваме ли с достигане на размерите на акциза в Европейския съюз.
Трето, да се включи нов параграф в законопроекта относно датата на влизането му в сила.
На поставените въпроси отговориха представителите на Министерството на финансите.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 12 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за акцизите, внесен от народните представители Иван Искров и Валери Димитров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Имамов.
Моля вносителите да представят законопроекта.
Професор Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един законопроект, който цели съобразяване на нашето данъчно законодателство с изискванията на Европейския съюз. Става въпрос за промяна на акциза, тъй като акцизът върху тютюневите изделия е свързан пряко с цената и е естествено, че промяната в акциза и съответно облагането, което се налага по този механизъм, е свързано и с промяна в цената на цигарите и на пуретите. Припомням, че цигарите се плащат по цена, която е установена върху техния бандерол. Това е смисълът на тези предложения и аз смятам, че трябва да ги подкрепим, тъй като това е просто една стъпка към съобразяване на нашето законодателство с изискванията на Европейския съюз.
А срокът от 60 дни е необходим, за да може да се съобрази тази промяна и с цената на тютюневите изделия, които се определят от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Димитров.
Откривам дискусиите по този законопроект.
Господин Миков, имате думата. Ще доведе ли това до покачване на цените?
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Може би тези три въпроса, зададени в доклада на комисията, на които залата няма отговор, трябва да получат от някого някакъв отговор. Аз много се надявах, че тези въпроси, които комисията задава и на които на комисията е отговорено, отговорите, ако не са някаква тайна от страна на вносителите, ще станат достояние на пленарната зала, но добавен и този въпрос, който прозвуча преди малко. И аз мисля, че това трябва да бъде първият въпрос – ще доведе ли до увеличаване на цените на тютюневите изделия, как ще се отрази върху потребителите на такива тютюневи изделия, какво от това, че пурите и пуретите ще поевтинеят, колко души в България пушат пури и пурети и доколко този закон ще засегне включително голям кръг от български граждани.
Аз не мога да приема, че във всеки закон ние разбираме актуализацията или съобразяването с Европейския съюз само покачването на цените. Защото, уважаеми господин председател, несъмнено цените ще се покачат. Аз мога да ви кажа и с какви цифри, но тук произтича един друг принципен въпрос: преразглежда ли правителството данъчната рамка, преразглежда ли правителството обещаната политика за намаляване на данъчната тежест.











Според мен този законопроект, макар и внесен от народни представители от управляващото мнозинство, а може би точно затова внесен от тях извън пакета данъчни закони, е за да не поеме правителството пряката отговорност за неизпълнението на обещаното за тригодишната данъчна рамка. Защото това е основният въпрос. В края на краищата Народното събрание не е някакъв верификатор на технологични идеи – бандеролите да бъдат отпечатани 60 дена преди това, а то е орган, който се съобразява с някаква политика. И много ясно трябва да се каже: да, правителството преразглежда тригодишната данъчна рамка и то в посока на неизпълнение на обещаното. Ще излязат и другите данъчни закони, в печата вече се прокрадва, че няма да има това намаление на корпоративното подоходно облагане, което е обещано. Не знам това с акцизите, обещавали ли сте, дами и господа, някъде на вашите и нашите избиратели, на българските граждани, да вдигате данъчната тежест на този косвен данък?
Говори се за ангажименти, поети пред Европейския съюз. Кой ги е поемал тези ангажименти? И не беше ли най-редно, когато са поемани тези ангажименти, законопроектът да си бъде внесен от този, който ги е поемал – празните банки на правителството. А така за пореден път един, двама или трима народни представители внасят на пръв поглед едно технологично решение – да се отпечатат по-рано бандеролите.
Мисля, че всички тези въпроси се добавят към зададените в доклада и останали без отговор въпроси и те трябва да служат също за мотив на народните представители.
Аз не знам откога ще влезе в сила този закон. Тук пише: да се включи нов параграф в законопроекта относно датата на влизането му в сила. Защото така навлизаме в една друга тема – кой ще направи далаверата от поредното увеличение на цените на цигарите. Сложните ангажименти към Европейския съюз, които ние не знаем, сложните технологични отпечатвания, разпространение и пр. на бандеролите. И всичко това опира до един прост, но също политически въпрос: кой ще направи далаверата от увеличението на цените на цигарите? Каква е политиката на дистрибуцията на цигарите? Кои са покрай “Булгартабак”? Министрите в борда ли са на “Булгартабак”, влязоха там и няма нито един от пресния борд на “Булгартабак” да ни каже какво ще се случи при производителя. Предния път, като се увеличиха цените с новите бандероли, до м. март тук, пред Университета, се продаваха цигари на средни цени – между новия бандерол и между старата цена на цигари. Аз си купувах оттам.
И другият принципен въпрос, който трябва да има политически отговор, не технологичен, а политически. Защо обещаното пред Европейския съюз се изпълнява на 100%, а обещаното пред българските граждани не се изпълнява? Това е принципният въпрос. И другият въпрос, когато се е обещавало на Европейския съюз за тези до 2010 г., държава ли е сметка за състоянието? Защото ако доходите се бяха вдигнали, сигурно щеше да има нужда и този косвен данък да се повиши. Още повече, че цигарите не са такава стока, без която някой да не може. Даже нещо повече, тя вреди на здравето.
И другият принципен въпрос: кога правителството ще внесе цялостния пакет от данъчни закони? Ще има ли други изменения в Закона за акцизите? Защото като че ли това Народно събрание се превърна в някакъв верификатор на административни хрумвания откъм “Дондуков”. И то чрез народни представители, които се превръщат в едни посредствени изпълнители на чужда воля. Това ли е смисълът на парламентарната дискусия? Аз смятам, че тази дискусия ще продължи и по другите данъчни закони.
Но също така смятам, че правителството бяга от тази дискусия, за да приключат местните избори. Пък след местните избори благоверният избирател ще получи следизборни подаръци като данъчна политика.
Тук има и още един въпрос, който сигурно си струва да се дискутира. Когато се променя Законът за акцизите, решението на този механизъм за довнесения акциз може да се търси на второ четене. Промяната, която се извършва в чл. 11, ал. 4, или по-скоро как действа чл. 11, ал. 4, където много ясно е казано, че когато има такъв тип увеличение, има механизъм. Член 11, ал. 4 гласи: “При реализация на стоките по ал. 3 по продажни цени по-високи от тези, върху които е начислен и внесен акцизът (значи казус като нашия ), производителите, респективно вносителите декларират тези цени пред съответната териториална данъчна дирекция по ред, определен с правилника за прилагане на закона, и се извършва допълнително облагане.” Не може ли вместо да приемаме този закон, да отидем в хипотезата на чл. 11, ал. 4?

И накрая един последен въпрос, добавен към другите – спомена се за бюджета, къде ще отидат тия пари? За какво увеличаваме акцизите, съвсем не съответно на увеличените доходи на българския гражданин? Съвсем не съответно – става въпрос за увеличение от порядъка на трийсетина процента. И в същото време тия средства къде ще отидат? Затова практиката в нашето Народно събрание винаги е била данъчните закони и бюджетът да вървят горе-долу заедно, та когато народните представители натискат копчетата, когато правителството е тук и иска някакви средства за някакви разходи, да се види къде да се натовари, къде да се тупа чувалът на данъкоплатеца и къде ще отидат тия средства, но, разбира се, трябва да има и отговорно правителство за тая работа. По груби сметки, аз не знам дали е правен такъв разчет, но от тая работа в бюджета сигурно ще постъпят стотина – сто и петдесет милиона лева.
Тук е и другият въпрос, който не получи отговор: откога ще влезе в сила това? Кога българинът ще изпита тоя товар? Защото пък той е свързан с подзаконов акт. Самото изпълнение на това не зависи само от Народното събрание, а от правителството няма никой – министър или премиерът, за да ни каже: от тая дата, и тия пари ще влязат оттогава.
Ето, дискусията тръгна с много въпроси и аз много се надявам, че в нейните рамки ще получим някакви отговори. Ако вносителите все пак са в един близък контакт с правителството, е добре и те да кажат отговорите на тия въпроси, защото тия въпроси утре ще се задават от обществото извън пленарната зала.
Благодаря Ви, господин председател. С интерес ще чуя отговорите на въпросите, поставени в доклада на комисията, и тия, които се опитах да маркирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Може би залата няма да се дели на пушачи и непушачи?
Ако няма желаещи, ще пристъпим към гласуване.
Заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда много лаконичен, защото ми се струва, че този проблем е част от голямата дискусия за промяна в данъците. Няма да се простирам толкова широко, защото пред нас е времето, когато ще правим тази голяма дискусия. Очевидно става дума за промяна, която е част от предстоящата промяна в данъчните закони и преди всичко, която се налага от необходимостта от технологично време, за да се предотвратят евентуални злоупотреби с тези промени. Ето, това е проблемът.
Не съм в състояние да излизам наляво и надясно в тази дискусия и да отговоря на всички въпроси, които уважаемият господин Миков постави, но ще отговоря конкретно на трите въпроса, които са поставени в комисията.
Ангажиментите на България по отношение на акциза на цигарите са свързани с преговорната позиция по Глава десета "Данъчна политика". Изискванията на Европейския съюз до края на 2009 г. са акцизът на най-продаваната марка цигари у нас да достигне най-малко 57% от цената на дребно, но не по-малко от 64 евро за 1000 къса, което прави 50 стандартни кутии по 20 къса. С други думи, това означава, че цената на най-продаваната марка цигари през 2009 г. трябва да прибави в себе си около 1,28 евро акциз, или около 2,50 лв. акциз.
Можем да направим известна сметка колко ще струва тази кутия цигари през 2009 г. Ако направим допускане за нарастване на производствената цена на цигарите и инфлацията до 2009 г., може да се каже, че цената на една стандартна кутия "Виктори" през 2009 г. може да достигне между 4,00 и 5,00 лв.
Ние имаме два изхода, уважаеми господин Миков – дали да оставим повишението на акциза за след 2006-2007 г. и някой друг да го направи вместо нас, при това, разбира се, шоково, или поетапно да увеличаваме този акциз, като търсим известен баланс между фискалния ефект и евентуално социалния ефект. Аз мисля, че ние сме избрали вторият подход и в случая той е правилният.
При сега предложения законопроект относителният дял на акциза, включително специфичния и адвалорния за цигарите "Виктори", е 48,7 от продажната цена. При допускане за 6,6% нарастване на производствената цена през следващата година цената на кутия "Виктори" трябва да се увеличи, казвам приблизително, с около 30-35 ст., а цената на останалите български марки цигари – с около 10-15 ст.
Предполагам, че по този начин отговарям на първите два въпроса. Що се отнася до третия, това е проблем, който трябва да бъде решен между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Имамов, взимам реплика само по един от въпросите, който засегнахте и се опитахте да отговорите на господин Миков. Няма логика в това двама народни представители да поемат грижата вместо правителството, за да могат да изчислят колко е технологичният срок, така че да направят своите предложения за промяна в един от данъчните закони своевременно. Никаква логика няма. В България има ясно разделение на властите: правителството, съответният министър на икономиката, отговаря за това дали няма бъдеща промяна в пакета от данъчни закони да създаде проблеми в някои от предприятията, в някаква част от индустрията.
Каква е логиката – господин Искров вече го няма тук, а и сигурно, когато е правил това преди една-две седмици, въобще не му е било до това как "Булгартабак" ще се вмести в 60-дневния технологичен срок с новите бандероли. Абсурд! Този въпрос не е минал и през Комисията по икономическата политика. Господин Валери Димитров просто е направил нещо, което трябва да направи правителството, защото е изключителна отговорност на правителството, защото става въпрос за повишение на цената на една стока, която е вредна за здравето, но въпреки това се употребява масово в България. Не мога да приема обяснението, затова правя и репликата. Ето, това е логиката - двама представители от парламента, загрижени за съдбата на "Булгартабак", казват: дайте сега да направим предложение за промяна в един от законите, пък като му дойде времето, когато се внесе другият пакет…, но да не създадем проблем за "Булгартабак". В това просто няма никаква логика.
Следователно, прозира друго нещо – идва повишение на цената на цигарите, от което ще бъдат засегнати много български граждани, само че правителството не желае да се опари и да поеме негативите, а просто двама народни представители, които, общо взето, нямат нищо общо с този проблем – не пушат, и нямат нищо общо с индустрията, а още по-малко с "Булгартабак", просто поемат буфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Жотев.
Заповядайте, господин Стефанов.
Димитър Стефанов (НИЕ): Моята реплика е във връзка с аргументацията за увеличаване на акцизите, която се налага от необходимостта да се хармонизира нашето законодателство с това на Европейския съюз. Този въпрос се обсъжда миналата година във връзка с горивата. Това ще е един шок за потребителите. Кое е по-добре за потребителя – 2008 г. да има шоково нарастване или 4-5 години да има високи цени, което ще е още по-голям шок?
Аз не съм за това да се облекчава тютюнопушенето – ако има такава политика, отсега да се наложи. Но този аргумент, че искаме да избегнем шоковото увеличаване, е наивен. Това е шок – отсега, в течение на пет години и за горивата, и за цигарите да се вкарат по-високи акцизи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, заповядайте за трета реплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Имамов, аз съм малко учуден, че Вие мотивирате допускане на 6,6% увеличение на производствената цена. Вкарахте тия министри, дето ги няма тук, в борда на "Булгартабак", инфлацията се движи в рамките на 1-2%. Кое ще доведе до едно такова прогнозно 6,6? Нали уж в "Булгартабак" отидоха всички тия министри, дето ги няма тук, да го управляват така, че да се намаляват производствените разходи, да се оптимизира структурата? И сега вие на всичкото отгоре и тоя аргумент го наливате в мотивацията за увеличаване цените на цигарите.
Но има и един втори въпрос. Вие споменахте, че ангажиментът към Европейския съюз е поет по отношение на най-продаваните цигари – става въпрос за марката "Виктори". Хайде, да речем, ако това е стриктният ангажимент, някак ще го приемем. Но вижте какво става. Става въпрос за "Шипка", за "Арда", за "Шипка" без филтър, за "Арда" без филтър. Това са масови и цигари на лица в една социална група, която някак си… Вярно е, че е вредно да се пуши. Не приемайте, че едва ли това е начинът.
Но има и един друг проблем. Всъщност, какво се прави в България? С вдигането на цените ще се свие малко потреблението. Това е на вниманието на тия райони, които вас избират. В същото време пурите, забележете, пури в България не се правят, пури и пурети, всичко това е от внос и те са луксозните стоки. По отношение на луксозните стоки я няма тая пропорция на увеличение. Или ще кажете, че са много скъпи?
Аз мисля, че една такава позиция е трудно устоима, трудно държи. А иначе Вие сам признахте, че това е едно парченце и отварят по-голямата дискусия за спазването на тригодишната данъчна рамка. Явно преди изборите правителството се страхува да дискутира по нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин Имамов, имате право на дуплика. Мисля, че ще се възползвате от това си право в рамките на 3 минути.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Жотев, предполагам, че това не е прецедент – законопроект, който идва от Министерския съвет или от дадено министерство, да се внася от народни представители. Мисля да не го коментирам. Очевидно ситуацията го налага. Предполагам, че това не е единственият първи и последен случай в това Народно събрание.
Господин Стефанов, не мога да коментирам дали шок е поетапното, стълбовидното нарастване на цените или едновременното в началото или в края на периода. Според мен нещата са ясни. Това е един подход, който води до една стабилизация, до едно балансиране на специалните последствия и евентуално фискалните последствия от тази промяна.
Господин Миков, производствената цена зависи не само от инфлацията, а и от много други неща. Може би друг път и на друго място ще коментираме това. Когато цената на най-продаваната марка цигари се промени, трябва да се променят и цените на другите марки, защото има структура на потреблението и не трябва да се преориентира пушачът на качествени цигари да пуши “Шипка” или нещо друго. Там има правила, които трябва да се спазват също.
Нашата цел трябва да бъде, разбира се, колкото се може пушачите да намаляват, но не бива ние да се бъркаме в структурата на тази съвкупност наречена пушачи. Тоест, когато е възможно, ако ние не можем да намалим тютюнопушенето, да не ги ориентираме към лошокачествени цигари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Имамов.
Господин Радев, имате думата за изказване.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, аз съм доволен, че все пак в средата на м. октомври започваме да говорим за данъци в Народното събрание, независимо от това, че поводът не е очакваният от Министерския съвет данъчен пакет за тази година, а инициативата е на двама народни представители. Това е и похвално, и осъдително. Колегите го осъдиха. Аз бих ги похвалил, бих ги и осъдил. Какво имам предвид?
Ако днес трябва да говорим за данъци, ние трябва да започнем с данъчна политика, да развием тезата на тази политика и въз основа на доказана, аргументирана от вносителите данъчна политика да пристъпим към разглеждането на отделните законопроекти, които би трябвало да се подчиняват на тази политика.
За голямо съжаление един от въпросите, който бе зададен от преди мен говорещия, по какъв начин се изпълняват обещанията, щедро давани някога, за намаляване на данъчната тежест, едва ли някой от управляващото мнозинство днес би могъл да даде членоразделен разбираем отговор. Защото сме свидетели на точно обратното поведение и това просто е факт през тези две години. Безспорен факт!
Преди две години имаше много ясно посочени параметри в изменението на данъчните закони, които бяха широко афиширани от НДСВ. По-късно, някъде в началото на тази година, до голяма степен тези параметри бяха коригирани и то в една перспектива от няколко години. Днес чуваме, че се говори, че и втората прогноза, която коригира първата, се коригира преди да бъде внесен този пакет, за който говоря, като непрекъснато се дава отстъпление назад от поети, афиширани, публично оповестени ангажименти. Трябва някой да дойде и да каже защо. Наивни и глупави ли бяхте тогава, когато поемахте тези ангажименти, нещо се случи междувременно, което промени онова, което сте имали намерение да направите, или просто не сте знаели какво говорите? Някой трябва да дойде и да обясни от тази трибуна, а и в Бюджетната комисия също.
Случаят, за който днес се говори, е малко по-различен. Той е частен случай. Аз бих и приветствал, и бих осъдил вносителите дотолкова, доколкото става дума за частична промяна на Закона за акцизите. Може би този мотив аз не бих го оспорил – да се даде възможност технологично да се приеме това, за да може после с едно постановление правителството да реши този въпрос и да не създадем затруднения на цигарените фабрики от 1 януари да работят вече с узаконен и напечатан нов акциз на бандеролите си. Да, логично звучи, приемам го.
Но нелогично звучи защо, вече сме втората половина на м. октомври, този законопроект не беше внесен в целия си вид – Закон за акцизи? Защо Министерският съвет не си е свършил работата и да включи тези неща, които сега двамата народни представители ни представят, пък да беше дал своето виждане, тъй като и бездруго те трябва да знаят вече за какво става дума? Пази Боже, ако не знаят, защото след по-малко от две седмици бюджетът трябва да бъде внесен в Народното събрание. Задължително преди него трябва да бъдат внесени данъчните закони, на базата на които приходната част на държавния бюджет за следващата година ще бъде изготвена.
Това означава само едно – че абсолютно порочна е тази практика, и тук вече осъждам вносителите, двама човека да внасят нещо, за да спасят технологично положението или производствен проблем, който може да възникне, а в същото време Министерският съвет да изчаква, неизвестно защо, да внесе целия пакет промени на този закон.
Нека някой да даде обяснения по този въпрос. Аз бих запитал господин Имамов: Министерският съвет не е ли готов? Министерството на финансите ли не е готово? Убеден съм, че не е така. По това време то винаги е наясно. По това време вече са протекли задължителните съгласувания между Министерството на финансите и Международния валутен фонд и е имало разбирателство. Ако няма разбирателство, кажете: не сме се разбрали, бавим, за да знаем дали бюджетът ще бъде внесен до края на този месец, както повелява законът. Не само практиката от последните шест години, но и законът ни задължава да внесем бюджета точно сега – до края на този месец. Не може да внасяте данъчни закони след това. Такова нещо не е имало от осем години насам. Не ни връщайте към онзи период.
Така че аз пак задавам въпроса: коя е причината Министерският съвет да не влезе само с този закон, ако не е готов с другите? Хайде да не внася целия пакет, но да внесе този закон заедно с тези предложения, които са направили колегите от НДСВ. Искам отговор от представителите, ако не на мнозинството, то поне от Министерство на финансите.
По-нататък стана дума, че акцизите, които са върху цигарите, а и не само върху цигарите, върху редица акцизни стоки, трябва да следват определена логика, подчинена на преговорния процес с Европейския съюз за присъединяване на България към Европейския съюз. Тук в най-скоро време ще възникне и проблемът с горивата. Може би, когато внесем този закон в цялостния му вид, тогава ще говорим и за него. Днес се ограничавам само върху акциза на цигарите.
Хайде да предположим, че 2007 г . България, дай Боже, да бъде редовен член на Европейския съюз. Знаем, че има преходен период от пет години, в който ние ще забавим процеса на увеличаването на акциза на цигарите до достигането на онази минимална ставка, която Европейският съюз е казал, а тя е такава, каквато господин Имамов каза. Това наистина е процентното увеличение, което той спомена. Акцизът трябва да бъде 57 процента, което да се равнява на 64 евро.
Ами като сложим пет години – от 1997 г. нататък, правят 2012 г.! Къде е големият проблем и защо част от въпросите, които бяха зададени тук, не намериха отговор? Не намират отговор, защото никой не запозна членовете на Комисията по бюджет и финанси, а и народните представители като цяло, с графика, в който правителството, в частност Министерството на финанси предвижда до 2012 г. да направи тези увеличения на акциза на цигарите, така щото да изпълни ангажимента в онази година – пета, когато трябва да бъдем равни на тази минимална ставка. Ако народните представители знаят тази прогресия на увеличение по години, ако хората, които пушат цигари и българското общество знае и е запознато с това увеличение, и най-вече ако мнозинството не си играе с тези величини, както правеше досега – казва едно, после го отрича, после прави трето, тогава няма да има притеснения и смущения, всеки ще знае какво го очаква и ще знае, че това е задължително! Това е безспорно и просто няма да има такава разправия, каквато сега и тези дни предстои по данъчните закони! Какво се получава? Аз имам този график, знам, че Министерството на финансите има такъв график, приет е, съгласуван е с Европейския съюз - хубаво, чудесно! Специално за цигарите този график е завишение през две години – не всяка година. Ето тази година е нулева, защото миналата година акцизите за цигарите не бяха увеличени. Този график се следва. Апелирам към Министерството на финансите, към управляващото мнозинство – извадете този график, ако трябва обсъдете го още веднъж, приемете го, дайте го на народните представители, за да го познават, а и не само народните представители, а обществеността да знае за какво става дума. Какво има още по този законопроект?
Задавам си въпроса защо в този график, който вероятно голяма част от народните представители не познават, защото тази ставка, която Европейския съюз ни задължава да постигнем на петата година, защо Министерството на финансите реши да я постигне на третата година? Защо в 2010 г. то изравнява тази ставка? Защо се пише по-християнин от Исус Христос, това не мога да разбера? Това трябва да го обясни някой! Не си вярва на собствения график, може би? Може би оставя някаква възможност да лавира във времето? Това са две години – от 5 – 2. При това става дума за едно много сериозно увеличение на една масова стока, без която… Може да е вредна, не отричам това, аз самият съм отвратен понякога от пушачите, които не се съобразяват с елементарните хигиенни норми и дразнят непушачите. Но това е стока за масова консумация, стока, от която много хора не могат да се откажат като от наркотик. И тук сме свидетели на едно много сериозно завишение на цената на тази стока, което не може да не удари върху потребителската възможност на населението като цяло. Така че моят апел е: увеличението на акциза на цигарите до 2012 г., а не до 2010 г.! Ако трябва да се преработи, ако няма сериозни аргументи Министерството на финансите нека да го каже по тази скала и да приеме 2012 г. за последен срок, и да разсрочи тази ставка в годините – да бъде по-приемлива от населението. Едно е за три години, друго е за пет години! Още по-друго е отсега, от тази година, да отидем до 12-та година с една равномерна, по-леко приемлива ставка на увеличението на цената на цигарите, защото, увеличавайки акциза, ние увеличаваме цената на цигарите.
Има още нещо в този законопроект, което силно ме притеснява, поради което отсега казвам, че няма да го подкрепя. Вижте за какво става дума – в момента, 2003 г., процентът от продажната цена, акцизната ставка е 43,3%. Но това е, забележете, за цигарите с филтър. За цигарите без филтър тази ставка е много по-ниска – понастоящем акцизната ставка е 19,40%, почти наполовина! Правилно – спор няма. Какво става следващата година! Следващата година от 43% цигарите с филтър отиват на 48 – 49%. Хайде да го приемем, защото действително разликата между сегашния акциз и този, който трябва да постигнем, е много голяма, да приемем, че тази ставка е нормална, а би могла да бъде преглътната за цигарите с филтър. Какво става с цигарите без филтър?
Да говорим за това кой пуши цигари без филтър, кои слоеве и каква е тяхната платежоспособност и покупателна способност, няма нужда, всеки знае за какво става дума.
При цигарите без филтър, онова, което се предлага, говорим за 1000 къса цигари, от сегашните 19-процентна акцизна ставка увеличението е на 27%.
Първо, голямо, защото казвам, че не използваме срока до 2012 г., а до 2010 г. за постигането на онова задължително нещо, което трябва да постигнем и второ, оттук насетне става това, което ме задължава да не приема – такава политика, ако може въобще да говорим за политика. В графика, с който разполага Министерството на финансите, това е последното стъпаловидно увеличение на акциза на цигарите без филтър. Следващото увеличение, което ще е през една година нататък, през 2006 г. дава завишение на акциза на цигарите с филтър от 52%. Цигарите с филтър, следващия път, когато с вас пак ще говорим за увеличение, ще бъде 52%. И, забележете, за цигарите без филтър акцизът е убийствен. Той също е 52%, тоест, няма разделяне между цигари с филтър и цигари без филтър. И през 2006 г. цигарите без филтър ще бъдат с акциз от 52%, като сега тя ще бъде, казах преди малко, 27%. От 27% отива на 57%! Сещате ли се какво се получава? Тези цигари за най-бедните слоеве от българския народ ще станат непродаваеми за онези, които ги консумират. Не може да се получи така! Това е абсолютно недоглеждане, ако има причина, нека някой от вносителите дойде и да я обясни! Аз не разбирам тази причина! И задавам въпроса така: защо е този хидравличен удар през 2006 г.? Защо Министерството на финансите не направи един порядъчен и плавно увеличаващ се график до 2012 г. и на тези цигари с изпреварващ темп, за да достигнем цигарите с филтър? Защо не го прави? Къде е причината? Защо 2006 г. с взрив цената на цигарите без филтър се увеличава от 27 на 57%? Дали само заради това, че тогава вече ще има съвсем друго мнозинство в този парламент и съвсем друго правителство? Дали е затова? А може ли това да бъде причина за данъчна политика? Това е пълен абсурд. Ако това е смисълът, ще протестирам много сериозно! Убеден съм, че в Министерството на финансите онези специалисти, които са готвили подобен график, не са имали това предвид. Тук, в парламента, някой може да го има предвид. Но едва ли професионализмът на тези хора ще направи такава груба грешка.
Затова питам и искам членоразделен отговор – ясен, мотивиран, точен: защо през 2006 г. се прави този хидравличен удар върху акцизната ставка на цигарите без филтър, а не се удължи до 2012 г., както всички други? Много несъвършено предложение за законопроект, изключително сериозни въпроси, на които отговор до този момент няма. Затова ви казвам, че не мога да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Радев.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да продължим работното време до гласуване на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Радев.
Ако няма други изказвания, бихме могли да преминем към гласуване. Виждам, че е 13,55 ч., кворумът е на ръба.
Муравей Радев (ПСОДС): Правя обратно процедурно предложение, господин председател…
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пенчев го оттегли.
Има ли други народни представители, които евентуално желаят да вземат отношение по дискусията по законопроекта за изменение на Закона за акцизите или да преминем към гласуване?
Ако има други желаещи, утре ще продължим дискусията. Остават три минути. Имаме и съобщенията, защото утре предстои парламентарен контрол.
За процедура има думата господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може да има и други ангажименти, господин председател, има парламентарен контрол – всичко, което правим тук, е важно. Но тук сме изправени пред първия закон, а след това ще последват и други от пакета данъчни закони. Сега е 13,57 часа.
Предлагам, ако е възможно, поне заместник-министър или друг представител на правителството да даде отговор на част от въпросите, които се натрупаха, защото дискусията въобще не е изчерпана. В момента на практика има монолог между хора, които са внесли един законопроект, и сякаш не знаят какво са внесли, защото няма реакция, няма други реплики, няма дебат, и народни представители, които още на първо четене на внесеното задават купища въпроси.
Господин председател, моето предложение е да поканите представител на правителството да даде отговор на тези въпроси. Аз самият имам изказване, но не бих желал да се вмествам в рамките на две минути преди края на заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук има заместник-министър, но остават 2-3 минути.
Предлагам утре да продължим с дискусията по законопроекта за изменение на Закона за акцизите. Моля да поканите министъра на финансите, респективно, господин Тасев, заповядайте, за да се дадат отговори на народните представители, а и не само на тях по поставените в дискусиите въпроси.
Съобщения за парламентарен контрол утре, 17 октомври 2003 г.:
Министър Долорес Арсенова ще отговори на народните представители Иво Атанасов, Евдокия Манева, Лъчезар Тошев и Панайот Ляков.
Министър Филиз Хюсменова ще отговаря на народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговаря на народните представители Румен Петков, Радослав Илиевски и Бойко Радоев.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговаря на народните представители Петър Мутафчиев и Йордан Бакалов.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговаря на народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговаря на народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Кина Андреева, Росица Тоткова и Теодора Константинова, Росица Тоткова – на друг въпрос към същия министър.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговаря на народните представители Лъчезар Тошев, Васил Василев, Иван Козовски, Кръстьо Петков, Емилия Масларова, Кръстьо Петков – друг въпрос, Димитър Игнатов има два въпроса и на питанията на народните представители Борислав Китов и Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговаря на актуалните въпроси на Благой Димитров, Стойчо Кацаров, Васил Калинов, на три питания от народните представители Евгени Чачев, Иван Николаев Иванов и Благой Димитров.
Другите министри са направили искания за отлагане на зададените към тях въпроси.
Във всяка една парламентарна група, както ви е известно, има това съобщение и можете да се запознаете в подробности относно парламентарния контрол.
Утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов