Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-11-13

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи. 

Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, искам да ви направя едно съобщение. Постъпил е и се раздава обобщен проект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави предвид срока за писмени предложения.

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА – продължение.
Вчера законопроектите са представени, разискванията са започнали, но времето за разисквания не е изчерпано. Разискванията са съвсем в началото, ОДС е изразходвало само 2 минути, Коалиция за България – 7 минути, ДПС – 4 минути, така че има още много време за разисквания по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всеки закон е носител на политика, политика, която трябва да бъде ориентирана преди всичко и единствено към българските граждани, защото те са тези, които единствени и само те могат да се видят в тези закони както всички заедно, така всеки един от нас поотделно. Такъв закон безспорно е и Законът за облагане доходите на физическите лица, защото този закон засяга всеки български гражданин, който полага труд, всеки български гражданин, който със своя труд иска да получи доходи и с тези доходи да може да гарантира не само своя живот, своя жизнен стандарт, а живота и жизнения стандарт на своето семейство.
В закона, който ние сме предложили, за облагане доходите на физическите лица има едно изключително важно и смятам съвсем навременно, да не кажа закъсняло послание към българските граждани, а то е свързано с подпомагане на семействата с деца, с подпомагане отглеждането на децата в България, с демографската политика в България, колкото и претенциозно да звучи така. Защото на стр. 58 от Закона за бюджета на Република България е записано следното: “Продължаващият процес на остаряване на населението се задълбочава, като броят и относителният дял на лицата на възраст до 15 години непрекъснато намалява, от друга страна, се увеличава броят и делът на населението над 65-годишна възраст”.
Ако през 1990 г. делът на лицата в България до 15 години е бил 20%, този на лицата над 65 години е бил 13,4%. За 2002 г. данните сочат следното: делът на лицата до 15 години е 14,6%, т.е. от 20% те са намалели с 5,4%, а броят на възрастните се е увеличил на 17%. Заедно с очакваното ниво на раждаемост, което е 9%, и коефициентът на смъртност 14-14,1%, виждаме какво ни очаква. Защото този процес е процес, който е важен не само за днешния ден. Намаляването на децата в България, на младите хора в България, непрекъснатото остаряване на нацията, увеличаването на възрастните граждани на нашата страна е процес, който има безспорно отражение и в бъдещето, което е свързано с възможностите за полагане на труд, възможностите за събиране на средства в осигурителните системи, с възможностите за възпроизвеждане на българската нация. И затова аз мисля, че това послание, което ние правим в предложения от нас законопроект за изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица, е крайно наложително.

Ако ние днес не направим макар и първата, най-проста стъпка към въвеждане на семейното подоходно облагане, аз съм сигурна, че това утре ще бъде безкрайно късно. И за съжаление не ние, а тези след нас ще ни упрекват, не хората, които днес се трудят, а тези, които ще се трудят след 5, след 10, след 15 години. Те ще ни упрекват за това, че ние не сме направили тази първа стъпка. Защото аз не виждам никаква причина да не може да се приеме да се намали облагаемият доход с 20 лв. за едно непълнолетно дете, да се намали облагаемият доход с 45 лв. за две непълнолетни деца, да се намали със 75 лв. облагаемият доход за три непълнолетни деца. Колко ще загуби бюджетът? Вероятно, ако направим прости и точни сметки, ще се окаже, че тези средства ще бъдат нищожни. Но колко ще спечели държавата от една такава стъпка, аз мисля, че днес ние дори не сме в състояние да оценим в цялата пълнота това, което ще спечели нашата държава от подкрепата на отглеждането на децата в българското семейство. Именно отглеждането на децата в семейството, в семейната среда. И това е един знак, който днес ние с вас сме длъжни да дадем.
Ако Народното събрание има волята да преодолее разпорежданията на един или друг, мисля, че точно това Народно събрание може да направи първата стъпка.
Обръщам се с много гореща молба към вас да подкрепите това предложение, защото, както вече казах, това, което ще спечели държавата, е безценно, а това, което ще загуби, е нищожно малко.
Другият въпрос, който е изключително важен, който има връзка и с това, за което говорих дотук, а именно с подкрепата на семейството, това е подкрепата на малкия и дребния бизнес. Решенията, които ни предлага мнозинството, всъщност означават задушаване на малкия и средния бизнес. Решения, които също ще имат дългосрочно измерение. Ще повторя данни, които съм казвала и друг път. В 2001 г. патентните търговци, които бяха регистрирани и упражняваха патентна дейност, бяха 320 хил. души в България. Сега тези патентни търговци по данни към м. февруари, когато вече е приключила регистрацията, са 100 хиляди. Само за две години 220 хил. души се отписаха от регистрите на патентните търговци. Те не плащат данък. Аз не мога да кажа дали те извършват дейност или не извършват дейност, но съм сигурна в едно – че тези хора бяха лишени от възможността да упражняват законосъобразно своята дейност и трябва да търсят други механизми, за да могат да изкарват доходите си или като се влеят в така наречената сива икономика, или, подчинявайки се на своя морал и на съвестта си, да прекратят дейността си и да се включат в социалните мрежи на Република България. И вместо да произвеждат стоки, вместо да произвеждат услуги, вместо да извършват някаква дейност, която да им дава икономическата свобода да могат сами да осигуряват себе си и своето семейство, ние всъщност им предлагаме една програма, която се нарича гръмко, за социална интеграция, а именно програмата “От социални помощи – към заетост”. Аз мисля, че това е некоректно не само към държавата, но преди всичко е некоректно към тези хора, които са имали дързостта в тази така наречена пазарна икономика в България да поемат сами отговорността за себе си.
Затова аз мисля, че в този закон ние трябва да се върнем към подкрепата на дребния и средния бизнес. Защото дребният и средният бизнес е този, който създава работни места. Защото дребният и средният бизнес е този, на който се опира всяко едно нормално и демократично общество. Затова мисля, че трябва да направим такива стъпки, а именно да се въведат зони, както е в София, в такива големи градове като Пловдив и Варна, защото да развиваш дейност в центъра на Пловдив е едно, съвсем различно е да развиваш дейност в края на града, а в същото време да плащаш един и същи данък.
Мисля, че трябва да дадем възможност на патентните търговци да отчитат вложените инвестиции. Затова сме предложили намаляване с 10 % на патентния данък в края на годината, за да може по този начин те наистина да чувстват, че държавата ги подкрепя именно в тази дейност – влагането на инвестиции. Защото влагането на инвестиции означава не само подобряване на качеството на произвеждания продукт, дали са стоки или услуги, а означава също така разширяване на възможностите за производство на такива продукти, а оттам и за създаване на работни места.
Мисля, че съвсем нормално и коректно е от опита, който имаме дотук, да се намали патентният данък за тези заведения, които са разположени на открито. И тук няма какво да търсим кой знае какви аргументи, защото всеизвестен е фактът, че в България има четири сезона. И аз мисля, че няма нужда да ви убеждавам, че през зимата тези заведения няма как да работят с капацитета, с който работят през лятото, а много голяма част от тях изобщо затварят врати през зимните и студените месеци на годината. Затова не можем да поставяме равенство в облагането на тези патентни търговци, които извършват целогодишна дейност, и тези, които извършват дейност през определен период от годината, а именно за тези заведения, които са на открито.
Това е логиката, която ни е подсказал животът. Защото наистина досега всички тези патентни търговци са плащали един и същи данък, но аз мисля, че това е въпрос на справедливост и смятам, че може да бъде подкрепено не само от нашата парламентарна група, което безспорно ще бъде направено, но и от колегите от мнозинството. По този начин ще допринесем за това да има по-голяма справедливост в българското общество.
Много важно е патентните търговци да имат възможност с по-малка тежест да създават работни места. Защото работното място не е само заплата, работното място не е само данък, работното място е преди всичко разходи за осигуряване. И ако минималният данък върху доходите е 15 %, то разходът на работодателя за осигуряване са много повече, близо 50 % от трудовото възнаграждение.
Предлаганото от нас намаление на патентния данък с 50 % за всяко следващо работно място е изключително важно, за да можем да запазим тази заетост, която дава продукт, а не да създаваме заетост, която само черпи средства от държавния бюджет, от данъците на същите тези хора и по този начин само изразходва средства, без да създава обществен продукт.
Уважаеми госпожи и господа, когато разглеждаме този закон, ние трябва да забравим всичко, но едно не трябва да забравяме - не трябва да забравяме, че този закон засяга всеки български гражданин, че този закон утре ще се стовари върху всички, които се трудят в България. Ако изхождаме от тази позиция, можем да намерим най-добрите решения за българските граждани.
Обръщам се към колегите от мнозинството: приемете нашите идеи, те са в интерес на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Имате думата, уважаеми народни представители, по обсъжданите законопроекти.
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е изключително важен закон, тъй като касае болшинството от хората в България, които са с възможности за среден и дребен бизнес. Ние считаме, че трябва да се даде възможност на лицата, които считат, че патентният данък за тях е нереално завишен, да преминават на облагане по общия ред на закона, върху реалните приходи и разходи за годината, съответно с доказани проверки от данъчните органи. Необходимо е също така размерите на патентния данък по някои дейности, наложени от инфлацията и насочени към допълнително насърчаване дейността на средния и дребния бизнес, тези ставки да се намалят с 25-30 на сто в размерите от 2001 г., което съответства на отчетената инфлация през съответния период.
Поради законовото изискване за предварително определяне плащането на патентния данък лицата не могат да се ползват от допълнителни облекчения за направени инвестиции и др. За отстраняване на тази несправедливост е необходимо лицата, облагани с патентен данък, да ползват редица облекчения – примерно, намаляване на дължимия патентен данък със сума, равняваща се на 10 на сто от отчетените за годината инвестиции, но не повече от дължимия данък за годината. Аналогично е и правото за приспадане на данъка с до 5 на сто от направените през годината осигурителни вноски, но също не повече от дължимия данък за годината. Необходимо е да се намали с около 50 на сто и данъкът за някои дейности, които не изработват нова продукция, а извършват поправки, ремонти и репаратура.
Това, което е особено важно и на което искам да наблегна, е, запазвайки зоните за София, да се предложат подобни зони за градовете Пловдив и Варна със съответно диференциране на размерите на данъка в зависимост от конкретните условия на съответната дейност. Защото наистина е абсурдно да се счита – давам пример за моя собствен град – че един фризьорски салон в един краен квартал в Пловдив ще има същите възможности на този, който се намира в центъра на Пловдив. Това е един абсурд, който се знае от всички. Необходимо е този закон да отговори на реалните възможности за по-голямата част от българите, казвам, а това са хората със среден и дребен бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паница.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Радева.
Нина Радева (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук се правят предложения, които противоречат, включително и на действащата практика. Законопроектът на господин Муравей Радев и група народни представители много детайлно се обсъжда в комисията и мисля, че това беше ясно отразено в доклада, но очевидно се налага някои от техните предложения да ги анализираме отново в залата, за да кажем, че в крайна сметка голяма част от тях вече са в действие, а някои са просто едни концептуални пожелания и нищо повече от това.
Аз мисля, че четирите години на управление на Съюза на демократичните сили са били достатъчни, за да се уверят в сложността на проблема за прилагане на семейното подоходно облагане и затова не е нужно сега от тази трибуна да се занимава цялата зала с общо пожелателните тези, че някога това би било добре. Някога – да, но сега, в този момент, при тази икономическа ситуация, при това състояние на информационните масиви, очевидно това не може да се случи.
Освен това искам да отбележа нещо друго, много съществено, госпожо Тоткова. Ако ние преминем към тази система, която безспорно има своя положителен социален ефект, безспорно ще трябва да коригираме действащата система на социалните и помощите за деца, така че да сменим принципно начина, по който се отпускат тези помощи. Защото сега, в момента, по-бедните социални слоеве получават добавки, а при другата система ще се получи такава рамка, в която ще се правят отстъпки на богатите. Мисля, че тук има една принципна философия, за която нито българското общество като социални нагласи има своето решение, нито пък парламентът. Затова не е нужно тук да се занимаваме с такива общотеоретични постулати, по които всички така или иначе имаме едно положително отношение.
По въпроса за патентния данък. Действително, въпросът с патентния данък ще подлежи на цялостно преразглеждане и всички вие много добре знаете нагласите, които имаме в контекста на фискалната децентрализация, патентният данък да стане един общински данък и по силата на тази логика тарифите да се определят вече съвсем тясно спрямо регионалната специфика и централната власт да се оттегли от това поле, в което се създават изключително много противоречия.
В крайна сметка вие предлагате нещо, което също е регламентирано в закона, и това е облагането с патентен данък да е свързано и с регистрацията по ДДС. Това вече е направено в предложението на Министерския съвет и е сведено до 50 хил. лева.
Бих искала да напомня на господин Муравей Радев, че едно от предложенията, което той е дал за намаляване на патентния данък на занаятчиите, които осъществяват златарски услуги, вече е направено през миналата година.
Господин Радев, Вие предлагате цифрата "3250 лв.", а патентният данък от миналата година за тази занаятчийска дейност е "2500 лв.". Може би под претекста намаляване Вие търсите увеличение или може би е станала някаква грешка, която очевидно трябва да признаете тук, а не просто да поддържаме едни псевдопредложения за намаляване действителните размери на патентния данък.
Относно създаването на зони с различни размери на патентния данък, което особено много касае градовете Пловдив и Варна, на база на решение на общинските съвети. Трябва да кажем, че съгласно действащите закони това решение или подобно решение не влиза в правомощията на общинските съвети съгласно чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в крайна сметка това противоречи и с чл. 60 от Конституцията на Република България. Затова преди промяната на тези текстове ние също не можем да обсъждаме и този вариант.
Във внесения от Министерството на финансите проект е предложено броят жители на населеното място да се определя по критерий брой жители с настоящ адрес в дадено населено място, което ще доведе до актуализиране на групирането на населените места, тъй като ще отразява миграционните процеси на населението. Също така, след анализ на икономическото им състояние, в проекта на Министерството на финансите е предложено някои от записаните от вас градове, като Видин, Димитровград, Казанлък, Карлово, Кърджали, Монтана и Силистра да преминат в по-ниска степен на група за облагане. Мисля, че това предложение в крайна сметка също не е актуално.
Въобще, хубаво е и опозицията да има много активна законодателна дейност, но мисля, че нито народното представителство, нито обществото има нужда от постоянното лансиране на едни и същи тези и фиксирането на вниманието върху въпроси, които вече са решени. Ние имаме достатъчно въпроси, които не са решени и е по-добре вече да се спрем върху тях, а не да обсъждаме едни и същи въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо Радева, уважаеми колеги! Аз съм изненадана, че Вие, като председател на Бюджетната комисия, определяте търсенето на възможности и средства за решаване на демографските проблеми в България или по-точно за започване решаването на демографските проблеми в България като теоретични постановки. Това, което предлагаме, е много просто практическо решение и то е възможно най-простото, което може да се намери. И след като нашите сънародници в началото на този век са успели да намерят такова решение, аз не мога да си представя как в началото на ХХI век ние не можем да намерим практическо реализиране на това решение. Ами, ако погледнете законодателството в България, ще видите, че семейното подоходно облагане съществува точно от началото на ХХ век. И ние сега, с новите модерни технологии, не можем да намерим решение как да се отрази намаляването на облагаемия доход? Аз мисля, че това е несериозно. Но по-скоро ме притеснява това, че Вие имате несериозно отношение именно към демографските проблеми и се опирате на Закона за семейните помощи за деца.
Нашето основно възражение срещу този закон е, че той се превърна в придатък на Закона за социалното подпомагане. Но искам да Ви кажа резултатите и точно Вие трябва да ги знаете, защото в България от 1 млн. 550 хил. деца сега тези семейни добавки се изплащат за 810 000 деца. И това не е защото те не попадат в този подоходен тест, който е от 200 лв. на член от семейство, защото тогава ще излезе, че българите са безкрайно богати, което по никакъв начин не кореспондира нито със средната работна заплата, нито с тяхното усещане, което е още по-важно. Така че тук въпросът е за философия, а не за техническо решение и Вие трябва да приемете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Госпожо Радева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Нина Радева (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има думата за изказване госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето дълбоко убеждение е, че от тази трибуна всеки народен представител има право да защитава своите тези, своите позиции, своите виждания, да се аргументира, да дебатираме и в крайна сметка да търсим доброто разрешение. Дали това на някой му харесва или не – това е другата страна на въпроса. Но всички ние сме равни и като такива имаме право да защитаваме своите виждания по предложените законопроекти. Целият комплект от данъчни закони, които се внасят, включително и този закон, който в момента разглеждаме, не кореспондират с данъчната стратегия на това правителство, която е от 2005 до 2007 г. Няма нещо, което съвпада с това, което беше представено като стратегия.
На следващо място, моето дълбоко убеждение е, че Законът за облагане на доходите на физическите лица и дискусията, която тръгна тук, е в този вид, защото в политиката на правителството политиката на доходите въобще не е приоритет. Тази политика на доходите остава като резултативна величина и от тази гледна точка всички промени, които са направени в Закона за облагане на доходите на физическите лица са просто едни козметични промени, които в никакъв случай не стимулират икономическия растеж, а още по-малко съдействат за повишаване и на без друго мизерния стандарт, ако за такъв стандарт може да се говори в България. За мен липсата на политика за доходите е основата, за да гледаме такъв вид законопроект. Сигурно някой ще се опита да ме опровергае, аз също бих могла да го опровергая с конкретни данни, цифри и, разбира се, виждания от тази гледна точка. Питам: къде остана обещанието на правителството, че ще се намали данъчната тежест на нискодоходните групи?
Мълчание по този въпрос. Сигурно по-правилно е да кажем, именно изхождайки от политиката на доходите, че не данъците в България са високи, а доходите са безумно ниски. Гледайки другите системи, имам предвид здравноосигурителната система, може би този трябва да е пътят – на по-високи доходи, друг вид данъци, които да дават възможност и тези системи да работят. Защото при тези ниски доходи, колкото и да увеличавате данъците, при всички случаи правите една лоша услуга на държавата като цяло, а и на гражданите в страната. Данъците не се увеличават, обаче данъчната тежест се разширява, става все по-непосилна. Вчера коментирахме в Комисията по труда и социалната политика, че за първи път необлагаемият минимум се разминава с минималната работна заплата в този бюджет, който вие внасяте, с тези данъчни закони, които внасяте, и най-вече за облагане на доходите на физическите лица.
С промяната на Закона за облагане на доходите за физическите лица вие категорично продължавате да не се съобразявате с други действащи закони – Закона за данък добавена стойност, със Закона за корпоративното подоходно облагане, със Закона за здравното осигуряване, за счетоводството и т.н. Примерно, в § 1 се намалява горната граница за участие в патентна дейност, обаче се синхронизира със Закона за данък добавена стойност. Съществено продължават да се разминават двата закона в периодите, когато става въпрос за облагане на доходите на физическите лица. Там става въпрос за годишен оборот за предходната година, докато в Закона за данък върху добавената стойност става въпрос за период не по-дълъг от последователни 12 месеца – това е разминаване в законодателството.
Много остро отреагирахте на предложенията и миналата година – с господин Пирински направихме предложения за семейно подоходно облагане в един по-различен вариант от този, който сега се предлага и за който говориха колегите преди мен. Не че технически е трудно, не че не можете да го изпълните, а просто трябва да остане резерв, да остане излишък на края на годината, за който казвате: само 100 милиона можем да разпределим на хората в България, а останалите 700 милиона да отидат за инфраструктурни обекти. Естествено – когато разпределите на гражданите пари, от тях комисионни не може да се получат, но когато се разпределят 700 милиона за инфраструктурни обекти – нали разбирате каква е комисионната и къде се насочват част от тези средства. Общо взето хората в тази зала са интелигентни и разбират как се насочват средствата и за какво се използват и кой за какво се готви. Ще попитам само още няколко неща – защо се отменя режимът за необлагане на някои категории граждани? Има едно обезщетение в чл. 217 от Кодекса на труда, което се изплаща от работодател на трудоустроен работник в периода, в който не е установена категорията. Защо отнемате това? Вие сте социални, вие мислите за гражданите, за човека с главно “ч” във вашата програма…
На второ място, има едно обезщетение по чл. 218 от Кодекса на труда, за лице, взело участие в опасни спасителни, природно-обществени бедствия и дейности. Защо и на тези хора? Знаете ли колко пожари станаха в страната, знаете ли какви аварийни ситуации може да се случат, не дай си Боже, а хората отиват, рискувайки живота си? Досега това беше необлагаема сума, а сега изведнъж и на тях им слагате данъчната тежест.
По чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда изплащането при оставане без работа поради закриване на предприятието или частично намаляване – става въпрос само за едни 15 дни – защо облагате тези пари? Защо отнемате и малкото, което бяхте дали в тази насока? Защото просто нямате политика, насочена към отделния човек. Вашите данъчни закони, вашият бюджет е насочен към много малка група от хората – към едрия бизнес. С този бюджет правите реверанс на най-богатите в държавата, правите реверанс и на онези, които създават безкрайно много проблеми в държавата. За съжаление не искате да слушате, а винаги считате, че когато опозицията каже нещо от тази трибуна, то ще е нещо, с което искаме да ви направим лоша услуга, да ви уязвим. Не, искаме действително да обърнем погледите си към хората на България. Защото бюджетът не се прави за Министерството на финансите, не се прави за фиска, прави се за хората! И когато не разбирате това, или докато не разберете това, този бюджет ще бъде бюджет, заради който твърде много хора няма да бъдат доволни, ще бъдат ощетени и все повече и повече ще има масови протести, не дай си Боже да се стигне и до нещо друго. Така че аз лично не бих подкрепила този законопроект за облагане на доходите на физическите лица и апелирам и колегите да не го подкрепят в този му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Не възнамерявах, уважаема госпожо Масларова, да правя реплика към Вас, наистина имам много добри лични чувства към Вас и Ви уважавам, но тази лява риторика, която се сипе тук, и обвиненията в антисоциална политика просто ме накараха да взема думата, защото Вие казахте, цитирам, че правим реверанс на бизнеса, на едрия бизнес, на тези малко хора, които създават проблеми на държавата.
Уважаема госпожо Масларова, мисля, че сме ХХl в. и е въпрос, разбира се, на ценности, но аз искам да Ви припомня, че дясната икономическа политика е насочена именно към облекчаване на бизнеса, защото бизнесът генерира доход, той позволява, ако го освободиш, по-висок икономически растеж и това е абсолютното необходимо условие, императивът, който позволява да се борим с бедността и с безработицата. Останалото просто е лява демагогия.
Мисля, че е крайно време вече да спрем с това. Скоро вашата партия беше приета в Социалистическия интернационал и мисля, че трябва да имате едно по-модерно мислене и да не смятате, че бизнесът е, видите ли, източник на проблеми. Нормалният бизнес, аз не говоря за подземния, за престъпния бизнес, не е източник на проблеми, а източник на решаване на проблемите. И докато не разберете това, мисля, че просто България ще има много сериозни проблеми, ако продължавате да смятате, че ограничаването на бизнеса може да доведе до нещо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, господин председателю.
Репликата ми, госпожо Масларова, е свързана с това, което прозвуча по отношение на бизнеса като източник на безкрайно много проблеми. И се опасявам, че мисълта Ви може да бъде разбрана недокрай правилно.
Разбира се, трябва да има поощрения за стопанската дейност и бизнесът трябва да получи своята възможност да се развива, и то динамично, но смятам, че можете да доуточните мисълта си, имайки предвид липсата на тази диференциация между злоупотребата със стимули и злоупотребата с либерален режим, от страна на онзи бизнес, който подозирам, че имате предвид, и за който, междупрочем, и господин Димитров спомена.
А иначе си заслужава да се помисли още малко кое именно в края на краищата стимулира бизнеса – дали еднозначните преференции към него, или дори, ако щете, стимулирането на съвкупното потребление чрез облекчаване на облагането на потребителите и оттам повишаване на търсенето. Така че тази диференциация - не, а поляризация – бизнес или социално, за мен е неработеща, господин Димитров. По-скоро трябва да го има социалния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Трета реплика, последна възможна, господин Алиосман Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, трябва да бъдете изключително благодарна на опита на господин Пирински да замаже, според мен, сериозния гаф във Вашето намерение да определите едрия бизнес като създаващ проблеми на държавата.
Искам само да Ви кажа следното: че доходът като политика не е изолиран от сложната политика на държавата, свързана с бизнеса. Доходите на хората просто не падат от небето като манна небесна. Доходите на хората са свързани с масата натрупан брутен вътрешен продукт в тази бедна държава.
България е на едно от последните места в Европа, доколкото знам има само две държави след нас по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Всички призиви за повишаване на доходите на населението, които са изолирани от проблема “натрупана маса брутен вътрешен продукт”, според мен, са демагогия, госпожо Масларова. Няма друг начин за повишаване на доходите на населението, ако този начин не е свързан с повишаване на онова, което нацията и държавата произвежда като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожо Масларова, имахте три реплики. Заповядайте, имате право на дуплика.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз действително явно в бързината си допуснах грешка на езика, нямах предвид това, че едрият бизнес е онзи бизнес, за който Вие казахте, господин Димитров, подземният свят и т.н.
Имах предвид нещо друго и действително се извинявам – че с вашата данъчна политика, която провеждате, с, ако мога да кажа така, едностранното облагодетелстване на бизнеса чрез намаляването на данък печалба с цели 4 пункта, вие фактически ще намалите реално потреблението с около 100 млн. лв.
Значи веднага се получава онзи конфликт, за който говорим, ще се свие потреблението. Защото действително вие видяхте и вчера коментирахме друг законопроект – за акцизите, и тогава също тук стана един доста голям спор – кои от гражданите в страната с каква тежест натоварваме.
За мен не лявата риторика, за мен реалностите трябва да говорят най-добре. Откакто вие сте на власт е намалена чувствително данъчната тежест на високодоходните групи. С колко повече дръпна икономиката в страната? Вие ще ми кажете може би, че има много разкрити работни места. Аз ще Ви попитам: по-добре ли е да имаме субсидирана заетост, каквото е заетостта “От социални помощи - към заетост”, която е една форма, една стъпка да поемем въздух, или е по-добре да насочим средствата за създаване на трайни работни места? Защото вие всички знаете, че едно трайно работно място не се създава с 5 хил. лв. или не се създава с работа за 3 или за 6 месеца в обслужващата сфера, а се създава с инвестиции някъде от 10-20 хил. лв. Това бяха моите виждания и аз действително се извинявам за тази грешка, която направих в основното си изложение.
Ще спра дотук, за да не кажа нещо, с което ще засегна колегите, които искаха да ми помогнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Радев, дойде Вашето време. След това – господин Кръстьо Петков.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Опитах се да говоря веднага след госпожа Радева – новата председателка на Комисията по бюджет и финанси, защото тя в прав текст от тази трибуна ни посъветва да не си губим времето да предлагаме разни глупости, те си знаели какво правят, излишно е нашето усилие, което правим.
Смятам, че едно подобно самочувствие, госпожо Радева, премесено с определена доза агресия не е аргумент, не е мотив, не е нещо, което да убеди народните представители, че сте права. Още повече, че във вашата програма, вярно, че и в нашата, но и във вашата програма беше записано, едно от челните неща, които трябваше да направите като вземете властта, беше да въведете семейното подоходно облагане.
Вие можете да кажете, че не сте участвали в писането на този уникален труд, но той е ваш, не е наш. Ваш! Прочетете си го, вижте какво пише в него и на третата година от вашето управление не говорете такива неща от тази трибуна. Ама, то било сложно! Видите ли, даже то не било точно семейно, по-скоро било домакинско облагане! Ама то трябвало туй и онуй. Ами, туй и онуй, да! Ами, замислете се, трета година! Направете една стъпка, после втора, после трета. Или кажете от тази трибуна: колеги, ние ви излъгахме, когато ви обещавахме да го въведем. Днес оценяваме, че реалностите на живота са много по-тежки, много по-значими от тези, които ние тогава наивно си представяхме, че можем с един ентусиазъм и с едно “Ура!” да направим България Швейцария за две или за три години. Признайте го и след това няма да се разправяме на тази тема повече с вас. Ако кажете това, няма да чуете повече от мен подобно нещо, каквото чувате сега. Но го признайте!
По отношение на патентния данък вчера чух нещо, което ме изуми. Вчера на среща с работодателите финансовият министър, заел героична поза, заяви, че щял да премахне патентния данък след една до две години – нещо, което е достойно за радост и възклицание. Значи, вече няма да има патентен данък. Това е чудесно. Но защо не казва той втората половина от нещата? Да махнеш един данък е чудесно, но ако го замениш с друг, по-тежък, започва да става малко по-малко чудесно. И аз питам за занаятчиите, дребния, средния и малък бизнес, както Вие го наричате - домакински бизнес, нали за негово облекчение е измислен този данък? И сега ние го премахваме, правим услуга на някого. На кого я правим? На работодателите? Вчера на заседание публично беше казано, снощи по телевизията и по всичките канали вървеше щедрото обещание, че няма да има патентен данък. Но това лошо ли е или е добро? Къде е оценъчният елемент? Кой ще каже за какво става въпрос? Ще го кажем ние, народните представители, Вие, госпожо Радева, Комисията по бюджет и финанси. Тя трябва да каже, че това не е добре за дребния бизнес. Или че е добре, но го кажете.
Какво предлагаме ние в нашия законопроект? Ние предлагаме общо намаление с 20-30%. Може на някои места, където той се доказва във времето, че е малко или несъразмерен, да има и завишение, но общото намаление е 20-30%, което изравнява увеличението, онова несъразмерно увеличение преди една година, то се намалява до инфлацията, която тези няколко години се натрупа. По този начин отново се връща принципът на облагане на патентния данък – малък, достатъчен, за да живее този дребен бизнес. За това става дума, така е философията на нашето предложение, а не че една дейност трябва да бъде увеличена с известна сума, защото сме оценили, че в случая тя не е достатъчна.
Освен това ние предлагаме няколко преференции, вярно, малки, не особено съществени, но преференции за този дребен патентен бизнес. Например, ние предлагаме да бъде облекчен патентният данък, да бъде намалена сумата с 10% от направените през годината инвестиции от този патентен търговец, разбира се, ако тази сума е по-малка или равна на самия размер на патентния данък, т.е., до самия размер на патентния данък. Също така предлагаме облекчение в размера, намаляване на патентния данък на онзи патентен търговец, който осигури други работници, плати осигуровки за други работни места, с 5% от тези осигуровки. С това да се намали патентният му данък. Пак подчертавам, разбира се, ако сумата на тези 5% е равна или по-малка на самия размер на плащания данък.
Предлагаме за втори път с 50% да се намалят някои дейности, които не създават нов продукт, каквито са ремонт, възстановяване на някаква потребителна стойност на сегашния продукт. И по-разумно и по-нормално от това аз не виждам по какъв начин бихме могли да бъдем полезни на тези хора, защото, подчертавам, това не е индустрия. Това не е индустрия или нещо, което създава национален доход в големи размери от мащаба на една държава. Това е начин за препитание на хора, които не могат да правят голям бизнес. За това става дума.
Няколко думи накрая за таблицата, която вие замразявате за следващата година – таблицата за данъка върху общия доход. Аз не чух аргументи защо се налага. Не чух аргументи както миналата година не чух аргументи защо тази година данъкът върху печалбата трябва да бъде еднакъв с миналата година, освен този, че на държавата й трябвали пари. Този довод е един и съвсем не е достатъчен, защото на всеки му трябват пари. Но къде е принципът, къде е онзи приоритет, за който става дума? Дайте тези няколко приоритети, за да се обединим около тях, а другото ще чака. Но това приоритет ли е или не? Вие говорите за увеличаване на доходите през следващата година – 8,5% щяла да се увеличи бюджетната работна заплата от 1 юли. А това колко представлява средногодишно за 12-те месеца – 1/12 от тях колко представлява това увеличение от 1 юли? Наполовина – 4,2%. А колко е инфлацията? Къде е реалното увеличение на доходите, къде е? Някой може ли да излезе на тази трибуна и да каже: “Да, ние се грижим за тези хора.”.
В същия този момент тази таблица остава непроменена. Защо? Къде е отговорът? Много е труден отговорът, труден е отговорът от народните представители. Не е по-лесен и за вносителя - Министерският съвет, който, да не повтарям, защото ставам банален, какво обещаваше и какво постигна по отношение на доходи, заплати и жизнен стандарт.
Ние имаме право да ви питаме. Не си мислете, че ние говорим празни приказки. Ние затова сме опозиция – за да ви питаме и да ви задаваме неудобни въпроси. И не ми приказвайте, че нямаме право да правим това от тази трибуна. Това е наше задължение, а не само право. А ваше право и ваше задължение е да давате отговори, да мотивирате, да защитавате това, което вносителят - Министерският съвет, е внесъл. И ако не сте съгласни, да го върнете.
Какво предлагаме в тази таблица? Най-напред, запазваме данъчните ставки такива, каквито са, въпреки че тук можем да спорим – дали най-ниската трябва да е 15% или по-малко. Да приемем, че по някакъв начин те вече са сложени във времето, хората са свикнали и знаят за какво става дума. Запазваме ги такива, каквито са в момента. Но съотношението между най-ниската и най-високата сума по отделните етажи, която миналата година беше смачкана, става 8,3 при действащо сега съотношение 5,4, т.е. диапазонът се разширява. Това е много полезно и преди всичко много справедливо за такава таблица. Вместо сегашните размери от 110, следващо 150, следователно тук първата стъпка е 40 лв., след това става 250 лв. – вече имаме 100 лв. стъпка, и след това става 600 лв. – разликата вече е малко повече от половината, ние предлагаме следните размери. Вече става дума за долна стъпка 120 лв., следващата стъпка е 180 лв. Какво значи това? Това означава, че вече 60 лв. е обхватът на онези данъкоплатци, доход от 60 лв., който е на най-ниската ставка. Разширява се облагането на хората с най-ниски доходи в по-широк етаж с най-малката ставка. Това ако не е социално справедливо, аз не знам за какво става дума. Нали това казаха управляващите, че ще направят? Нали точно за това ставаше въпрос преди една година в ангажиментите, които се поеха в т.нар. стратегия до края на мандата? Ето я възможността да направите това сега. Защо оставате с най-ниската ставка, която, пак подчертавам, е от 110 до 150 лв. – 40 лв., тесен е обхватът на най-ниската 15-процентна ставка. Защо го оставяте за следващата година? При това се увеличава номинално размерът на заплатите с тези 8,5% от м. юли, което означава по-голям относителен размер на данъка. Това съзнавате ли го?
Също така възстановяваме предишния най-висок размер от 1000 лв. В досегашната таблица най-високият размер е 600 лв. месечно. От 600 лв. нагоре се взима най-голямата ставка от 29% за всички. Смятаме, че ако това става от 1000 лв. нагоре, ще бъде по-справедливо.
Разбира се, необлагаемият минимум – от 110 на 120 лв. Това няма смисъл. Ако те не са на едно ниво, какъв е смисълът да има необлагаем минимум, когато минималната работна заплата ще бъде различна от това ниво? Сега слушам някакви приказки, че като извадим социалните вноски, сумата пак щяла да стане същата, т.е. те са необлагаеми. Защо ще ги вадите тази година? Защо? Нали и миналата година беше същата работа? И по-миналата, и всяка една година това е едно облекчение, което се е ползвало от хората действително с най-ниски доходи.

Защо тази година изведнъж намирате, че по този начин няма да ги ощетите? Реално ги ощетявате, защото миналата година те са ползвали това облекчение. По същия начин и предишните години. Реално сега, съотносимо към миналата година, намаляваме техния доход чрез увеличаване на процента хора, които ще попаднат под облагане. Вярно с 15%, най-ниското, но се увеличава. На практика е така.
Ето тези неща, госпожо Радева, трябва дълбоко да ги съзнавате и да ги осмислите и оттук да защитавате позиция, да имате политика, да имате принципи. И не се опасявайте от това, че аз ви казвам обратното. Аз пак ще го правя и ще го правя за добро. Но вие се вслушвайте в него. Не смятайте, че сте непогрешими. Не си въобразявайте, че ако някое ведомство ви е дало нещо и казва: “Това е най-доброто”, вие го вземате сляпо, идвате тук и започвате от сто кладенеца вода да вадите, за да докажете, че то е единствено възможното и по-добро от него няма. Това не е полезно за никой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика – господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин Радев, налага се да направя тази реплика, за да коригирам Вашето твърдение, че ние сме обещали въвеждане на семейното облагане. Искам да Ви кажа, че като човек, който е участвал в писането на предизборната икономическа програма на НДСВ, трябва да Ви опровергая и да Ви кажа, че това просто не е вярно. Идете на сайта на НДСВ, вижте предизборната програма и ще видите, че там е записано буквално следното: “Дискусия по въпроса за въвеждането на семейното подоходно облагане”. Тоест, пряко не е обещано то да бъде въведено незабавно. Тъй като въпросът е достатъчно сложен, затова там е казано ясно и категорично: “Провеждане на обществена дискусия по въвеждане на семейното подоходно облагане”. Така че много Ви моля не използвайте този риторичен обхват да приписвате на опонента някакво невярно твърдение, което го прави меко казано глупав или наивен и след това да разгромявате глупавата теза на Вашия опонент. Това просто не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Радев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Аз съм доволен, че най-после видяхме един от авторите на тази програма да си признава, че я е писал, защото така и не разбрахме в България юпитата ли я писаха или кръгът Владимир Квинт оттатък океана. На този мой въпрос никой не ми даде отговор преди изборите. Сега вече, две години и половина по-късно, започвам да получавам отговори и съм доволен от това.
Валери Димитров (НДСВ, от място): И още мога да Ви кажа.
Муравей Радев: Ще бъда доволен да завърша своето обучение по вашите програми.
Вие обаче като говорите, че сте обещали да направите дискусия, защо не я правите? Ето ви повод да я направите. Защо казвате: “Не се занимавайте с нея!” Какъв аргумент е това, че някой преди вас не е успял да я направи и че това означава, че вие няма да я правите? Какъв аргумент? Повече от детински. Вижте, за четири години не може да се направи всичко. Аз го знам и не го искам от вас. Но искам да направите онова, което сте казали. И не ми говорете за дискусия, защото ще ви дам друг пример – какво сте обещали и какво сте изпълнили. Ще ви дам един краен случай, глупав, детински, по-детински от този. Ваши колеги обещаваха публично в община Куклен, ако дойдат на власт, да завъдят червеи, които да ядат оловото от почвата, господине! (Весело оживление.)
Попитай вашите колеги от Пловдивски район и те ще ви кажат – червеи, които ядат оловото?! С това спечелихте изборите вие. (Оживление.) А сега ми казвате, че аз не познавам вашата програма. Ето, познавам я. Има ли някой от Пловдив да каже? Владимир Дончев или кой беше там? Някой изсипа публично това нещо на събрание и хората го писаха във вестниците. Хайде отречете го, да видим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Не знаех, че Законът за облагане на доходите на физически лица ще доведе до дискусия за това дали червеите могат да ядат олово. (Весело оживление.)
Продължаваме дискусията.
Има думата господин Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след като от данъчната материя и ставката върху данък общ доход на физическите лица стигнахме до Социалистическия интернационал и Майкъл Чорни, време е да се върнем към нея. Аз мисля, че независимо от всички критики и нежелание да се вникне в това, което се предлага от вносителите на този допълнителен, в някаква степен алтернативен закон, допускаме грешка, че отиваме към отхвърляне на нещо, което може да бъде полезно и работещо.
Най-напред, позволете ми да опонирам на няколкото колеги, които заявиха, че има насърчителна политика, свързана с доходите и тя минава през стимулиране на бизнеса. Да, това е така до определена степен. Едва ли в тази зала ще се намери някой, който да изрази несъгласие с намалената ставка върху корпоративния данък – дали е с 4% или с друг процент, тук няма да споря. Но същевременно, когато гледаме данъчните закони, вчера започна гледането по същество и на проектобюджета за следващата година, не може да не направи впечатление, че другата част от насърчителната политика, свързана с доходите, която трябва да доведе до преки ефекти, до реално увеличение на доходите през следващата година не на базата на някакви леви пожелания, на базата на поети вече ангажименти от управляващото мнозинство, просто липсва. Тя е ампутирана. Политика на реален растеж на доходите, заложена в данъчните закони и в бюджета, аз не виждам. И поради това, ако приемем законите в този им вид, включително и Закона за облагане доходите на физическите лица и бюджета в този му вид, догодина, както са изчислили синдикатите, реалният растеж на доходите ще бъде под 2%. И моят въпрос към основните говорители на мнозинството – госпожа Радева и господин Димитров е: в условията на пазарна икономика, в условията на започващо оживление на икономиката, не е ли добре да се стимулира и пряко, и косвено, и чрез бизнеса, и чрез инструментите, които има държавата при определяне на данъчните закони, свързани с доходи на физическите лица и бюджета?
Мисля, че ако погледнем практиката на държавите, с които се съпоставяме, се прави и едното, и другото. И това липсва.
По-нататък, не само във вашата програма, в преговорите със социалните партньори миналата и тази година е поет ангажимент да се повиши равнището на необлагаемия доход. Този ангажимент не го виждаме в сегашния закон. Той се предлага от господин Муравей Радев и вносителите на неговия проект. Какъв е проблемът? Защо не се спазва собствения ангажимент на правителството по този параметър?
По-нататък. Имаше публично оповестен ангажимент да не се орязват социални плащания и да не се ползва системата на социални плащания за допълнително натоварване на наемните работници и служители. Всъщност с това, което се прави от няколко дни, което стана вчера, една голяма част от социалните плащания ще бъдат допълнително натоварени. А от вчера вече е ясно, че болничните ще бъдат намалени от 80 на 50 на сто и че плащанията върху тях се прехвърлят върху Националния осигурителен институт.
Също така е ясно, че ще има облагане на дохода, който не е универсален доход, който работниците биха получили евентуално чрез системата на ваучерното хранене. Спирам дотук, за да задам още веднъж въпроса: каква е бюджетната, финансовата, икономическата логика да се стопира растежът на реалните доходи, да се държи той под 2% и същевременно да се натиска газта само в едната половина на икономическата машина? По-добре отговорете на този въпрос, вместо да ни преподавате тук елементарни уроци, че този, който създава брутния вътрешен продукт, бил бизнесът - производството и услугите. Бизнес без работна сила, капитал без наемен труд няма. Това, между другото, е причината опозицията, учудващо и дясната опозиция, да атакува предложенията – проектите на данъчни закони и бюджета в тази им част. Защото необяснимо на третата година от вашето управление вие заявявате: няма да правим активна политика на доходите, която да тласка нагоре като реални цифри и изражения тези доходи, разбира се, съобразени с производителността на труда и възможностите на държавните финанси.
В заключение, аз смятам, че не само трябва да се подкрепят, вижда ми се, по-голямата част от дадените предложения – засягам въпроса за патентния данък, но, че трябва да се въведе диференцирана ставка за намаление на данъка върху общия доход на физическите лица и нискодоходните групи да бъдат облагани с три пункта по-ниска ставка. Това ще предложа между първо и второ четене. Най-добре е да се направи една калкулация – ще навреди ли това на бюджета. Мисля, че няма да навреди и да се приеме една такава мярка, от която всички ние ще спечелим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези законопроекти? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване внесения от Муравей Радев и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 180 народни представители: за 89, против 86, въздържали се 5.
Този законопроект не се приема на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Масева, имате възможност да поискате прегласуване.
Елиана Масева (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили правя предложение за прегласуване. Имаме шанс да коригираме с малко гласове нашия вот, за да постигнем успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица от Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 204 народни представители: за 94, против 103, въздържали се 7.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 184 народни представители: за 103, против 81, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Ще ми позволите ли преди това едно процедурно предложение – да разрешим в залата да влязат госпожа Калина Златанова и госпожа Людмила Елхова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Те какво качество имат?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: В качеството на експерти и директори на дирекции в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на експерти – директори на дирекции.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Емилия Масларова (КБ, от място): Експертите са за комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Виждам, че госпожа Масларова не е съгласна. Принципно не сте съгласна - това го знам. (Неразбираема реплика на народния представител Емилия Масларова.)
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Господин Тасев е тук, госпожо Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заместник-министърът на финансите господин Тасев е тук - той е представител на вносителите, но, освен него, госпожа Радева предложи това допускане в залата.
Гласували 143 народни представители: за 90, против 45, въздържали се 8.
Поканете в пленарната зала посочените лица.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:

"ДОКЛАД
по Законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси,
№ 302-01-61, внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2003 г., и
№ 354-01-89, внесен от народния представител
Муравей Радев и група народни представители
на 25 септември 2003 г.

На заседание, проведено на 6 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев.
Основните промени в законопроекта са следните:
- предлага се при промяна на данъчната оценка на недвижимите имоти през годината, в резултат на промяна на границите на зоните в населените места от страна на общинските съвети, данъкът да се определя върху новата оценка от 1 януари на следващата година;
- унифицира се срокът за подаване на декларация при придобиване на превозно средство по наследство с останалите случаи на придобиване на имущество по наследство;
- променя се срокът за плащане на данъка върху недвижимите имоти и таксата “смет” – на две равни вноски: от 1 февруари до 30 юни и до 30 ноември на годината, за която е дължим, вместо на четири вноски;
- променя се срокът за плащане на данъка върху превозните средства и пътния данък – на две равни вноски до 30 юни и до 30 ноември на годината, за която е дължим, вместо до 31 март и 30 септември;
- унифицира се административно-наказателния режим по отношение правомощията на кметовете на общини при издаване на наказателни постановления във връзка с функционирането на Националната агенция по приходите и направените вече изменения в Закона за местните данъци и такси в тази посока.
Законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители беше представен от вносителите.
Той предвижда следните промени:
- да се направи допълнение в чл. 38, ал. 1, т. 3 с цел да се конкретизира понятието “обикновена покъщнина”, което е от значение при облагането с данък “наследство”;
- да се освободят от данък превозните средства, ползвани от организации за обслужване на инвалиди и социално слаби;
- таксата за битови отпадъци да не се увеличава спрямо предходната година с по-голям процент от индекса на инфлацията.
След представянето на законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Доколко е обосновано определянето на горна граница на таксата за битови отпадъци с оглед политиката на правителството за финансова децентрализация и направените в тази връзка изменения в Закона за местните данъци и такси, касаещи правомощията на общините при определяне на таксите?
2. Какъв е мотивът за промяна в чл. 48 – чуждите държави да се освобождават от данък при придобиване на имущества по дарения и възмезден начин при условията на реципрочност?
3. Да се прецизира текстът на § 1 за допълнение на чл. 19, ал. 3, като изрично се посочи датата, от която данъка ще се изчислява върху новата данъчна оценка.
На поставените въпроси отговориха представители на вносителите.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
- по законопроекта на Министерския съвет: “за” – 13 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, без “против”;
- по законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: “за” – 6 народни представители, “въздържали се” – 9 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет и да не приеме законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Искам да поканя господин Ремзи Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, за да представи становището на тази комисия по законопроектите.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група
народни представители и законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от
Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2003 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители и законопроект, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
По законопроекта, внесен от Муравей Радев и група народни представители, представителят на Министерството на финансите изрази становище, че част от предложените промени имат редакционен или поясняващ характер, а досегашната практика от прилагането на закона не поражда необходимост от тяхното приемане.
В хода на дискусията част от народните представители изразиха подкрепа на законопроекта, като същевременно се съгласиха с необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби с оглед избягване на противоречие или злоупотреби при практическото му прилагане.
Друга част от народните представители изразиха несъгласие с разпоредбите от проекта, свързани с ограничаване правото на общините самостоятелно и при спазване разпоредбите на закона да определят размера на таксите за битови отпадъци, обвързано с процента на инфлацията от предходната година. Не се възприе и предложението за примерно, но не изчерпателно изброяване на вещите, които се включват в обикновената покъщнина, тъй като по този начин се създава неоправдан прецедент в нашето законодателство.
Становище против ограничаване правото на общините при определяне таксата за битови отпадъци изразиха и представителите на Националното сдружение на общините в Република България.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет:
Като цяло всички народни представители изразиха подкрепата си за законопроекта, като същевременно повдигнаха и някои принципни въпроси по отделни разпоредби, които се нуждаят от прецизиране между двете гласувания.
На първо място бе поставен принципният въпрос за ясно регламентиране на случаите, свързани с промяната на обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка и за изменение на данъчното задължение. Според изказалите се народни представители неприемлива е формулировката “извън предвидените случаи”, като настояват тези случаи да са само изрично регламентирани в закона.
На следващо място бе коментиран въпросът за уеднаквяване на броя и сроковете за вноските за плащане на данъците. Изразени бяха становища, че липсва достатъчна аргументация за предлаганата промяна и нейното влияние върху ритмичността и размера на постъпленията в общинските бюджети.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България възразиха срещу предлагана промяна с аргумента, че досегашната схема за плащане не създава проблеми, а отлагането на постъпленията от първо за второ тримесечие ще доведе до определени затруднения в издръжката на общинските дейности през зимния период, когато разходите са значително по-големи.
Народните представители поставиха и въпроси за необходимостта от допълнително прецизиране на предлаганите промени в режима на данъчните задължения на инвалидите по отношение на превозните средства, с оглед избягване на противоречия със специализираното законодателство в тази област. От прецизиране се нуждае и предложението за началото на петгодишния срок при освобождаване от данък върху недвижимите имоти, чиято собственост е възстановена по закон.
Неприемливо е и обвързването на срока на действие на данъчната оценка по Приложение № 2, с оглед на датата на издаването й и връзката в това отношение с установяване на данъчни задължения с хипотезите на чл. 226, ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс.
В резултат на дискусиите и проведеното гласуване, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 2 гласа “за”, без “против” и 9 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители, да не бъде подкрепен на първо гласуване.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание законопроектът, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Радев, бих искал да Ви поканя, за да представите вашия законопроект. Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Нашият законопроект е кратък и ясен. Той има претенцията за текстово доусъвършенстване на някои от сегашните норми, на доизясняване на някои не особено ясни или пък неприложими дори норми като това за превозните средства и тяхното тегло.
Едното нещо, което е било предмет на дебати в последните няколко години, което е свързано и със създаване на определена възможност за отнемане на безконтролното увеличаване на такса “смет” на местно ниво. Продължаваме и тази година да считаме, че все пак трябва някакъв ограничител да се намери, което чудесно съзнаваме, че не е съвсем съвременно, предвид на все по-широката теза за даване на по-голяма свобода и автономия на местната власт.
Така е. Аз не казвам нищо, дори апелирам за увеличаване правомощията на местната власт, но по този изключително сериозен и, бих казал, много тежък финансов въпрос за много домакинства продължавам да смятам, както и миналата година, че трябва да намерим някакъв начин, да ограничим безконтролното, подчертавам дебело, безконтролното увеличаване на тази такса “смет”, която отдавна вече се е превърнала в данък.
Конкретни аргументи по отделните предложения, господин председател, ще направя по време на дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Искам да поканя заместник-министъра на финансите, господин Тасев, за да представи накратко законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Закона за местните данъци и такси повечето промени са насочени към това да се създадат удобства на данъкоплатците, както и да се облекчи данъчната администрация, да се унифицират сроковете, така че да е по-удобно за всички ни.
Ще започна по реда на параграфите.
По § 1. В рамките на годината общинските съвети е възможно да променят зоните в населените места и категориите на вилните зони, а от това зависи данъчната основа и съответно размерите на данъка. Ако такова нещо се случи в течение на годината, данъкоплатците са защитени от евентуално неуведомяване, като няма да им бъде искано да плащат този голям данък, увеличен без тяхно знание.
Данъкът върху недвижимите имоти вече ще се заплаща на две равни вноски, а не както досега – на четири. Евентуални възражения защо не на четири, а на две, биха могли да намерят отговор в числата, които показват отчетните данни – че до 31 март ежегодно повече от 40% от хората внасят своите данъци, за да използват възможността от 5-процентно намаление. Така че двете нови дати са съобразени с досегашната практика. Досегашният краен срок за втората вноска – 30 юни, става всъщност краен срок за първата вноска, а крайният срок за четвъртата вноска по правилата на миналата година става срок за втората вноска.
Друг въпрос, който не се наблюдава толкова често в ежедневието, но с който Министерството на финансите се е сблъсквало нееднократно, е режимът за освобождаване от данък при придобиване на недвижими имоти от страна на чужди държави. Тук се прилага принципът на реципрочност съгласно Виенската конвенция, на базата на който България по същия начин ще има правото да придобива сгради в чужбина, без да плаща такъв или аналогичен данък.
Имаше едно доста несправедливо подаване на декларации при намерение за придобиване на недвижими имоти и превозни средства, което е довело до много усложнения между данъчната администрация и гражданите. Усложненията настъпваха тогава, когато се подаде декларацията за намерение, а след това имотът не бъде закупен, а лицето става вече данъчно регистрирано. Това отпада. Ще отбележа, че то в никакъв случай не застрашава интересите на фиска, а улеснява гражданите.
Срокът за подаване на декларации при придобиване на превозно средство се увеличава от един на два месеца. Това е едно от условията, които унифицират сроковете. Същият срок е валиден и за деклариране на недвижим имот.
Прави се нова редакция на таблицата за коефициента, на базата на който се определя данъкът върху превозните средства. Той зависи от възрастта на автомобила. Направените промени са в полза на данъкоплатеца.
Предлага се ново унифициране на сроковете за плащане на данъка върху превозните средства и пътния данък – тези срокове да съвпадат със сроковете за плащане на данъка върху недвижимите имоти. По-лесно се помни и по-лесно се администрира.
Сроковете за плащане на данъка върху превозните средства и пътния данък за придобитите в рамките на годината превозни средства се увеличава от един на два месеца. Дава се по-голяма продължителност от време на лицето да реагира, да регистрира колата и да си плати данъка. Въпреки че срокът се отлага с един месец, това няма особено влияние върху фиска.
Оказа се, че е изключително трудно да се администрира данъкът върху превозните средства и пътния данък, когато едно превозно средство е собственост на две, три или повече лица. Възприема се, че тези два данъка вместо да се разделят наполовина или на три части в общините, чиито постоянни жители са съответните лица, това ще се прави само в онази община, в която единият от тези двама или трима собственика подава декларация.
Предстои да бъде изградена напълно Националната агенция по приходите. Във връзка с нейното функциониране се дава възможност кметовете на общини да издават наказателни постановления за нарушения по Закона за местните данъци и такси.
На инвалидите, чиито документи и експертно решение имат срок на валидност, който изтича и те не са в състояние да отидат да представят ново в общините, им се дава възможност с промените да ползват правата си по закона пожизнено. Това е за облекчение на хората, които в по-голямата си част са обездвижени или с висока степен на инвалидност.
Таксата за битови отпадъци в случаите, когато не бъде предоставена информация от общинските съвети, ще се заплаща на две равни вноски в сроковете за плащане на данъка върху недвижимите имоти – промяна, която улеснява гражданите, която много по-лесно се помни и прилага. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасев.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по представените законопроекти.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Смятам, че предложените промени от Министерския съвет са регулярни и приемливи. Бих ги подкрепил в смисъл, че дават по-голяма яснота и отстраняват някои неточности, допускани до този момент с нормативната база. Не виждам причини някой да възразява срещу тях.
Това, което ние предлагаме, има подобно значение. Смисълът е да подобрим нормативната база. Едно от нещата, които предлагаме, е в наследствената маса да се включат някои спорни части, които до този момент са представлявали проблем от практиката. Знаете, че когато даден имот се облага с данък наследство, покъщнината се изключва от облагаемата маса. Само че покъщнината е много широко понятие и понякога се интерпретира по различен начин от различните данъчни служби.

Вярно е, че някой може да каже: да, ама там някъде, еди-къде си, е казано какво е, на друго място е казано друго. Нашето предложение е по-простичко, по-разбираемо и най-вече се намира там, където му е мястото в закона – да се изброят поименно по-големите предмети от покъщнината, които понякога са били предмет на възможна двойна интерпретация и като покъщнина, и като инвентар, който трябва да бъде облаган с данък. Беше отхвърлено от групата в парламентарната комисия, защото това означавало – с такъв аргумент ми се каза – че ако изредим радиоапарати, телевизори, видео, компютри и телефонни апарати, трябва да кажем всичко останало. Е, не всичко! Много лесно някой стоковед може да ви групира тези предмети, които са спорни, в няколко групи и те да бъдат записани вътре. Това е толкова елементарно упражнение, по-елементарно от него няма, но като не щете да стане по-ясен законът, ваша отговорност.
Предлагаме в чл. 58, ал. 1 да се създаде една нова алинея, която да даде възможност да не се облагат с данък автомобилите на онези организации, които ползват тези свои автомобили за транспорт на хора с увреждания, в домове за сираци и домове за възрастни хора. В този член са изредени няколко облекчения на подобен тип обществени превозни средства. Смятаме, че няма причина и това да бъде присъединено към облекчаването на тези няколко вида обществени услуги и за тези домове, за които говоря. Става дума за една много малка на брой група превозни средства. Едва ли са повече от 40-50 в цялата страна. Това няма да има никакво отражение върху бюджета чрез данъка върху автомобилите, върху превозните средства, но ще бъде едно облекчение на онези домове, които и без друго всички ние знаем от публичните предавания на медиите, че понякога нямат средства за най-най-елементарни свои разходи, камо ли да плащат данъка за колите, които возят тези хора, които не са равностойни на всички останали.
Следващият момент е онова, което загатнах преди малко – за таксата смет. Аз чудесно осъзнавам, че огромна е отговорността на общинските съвети, на кметовете, на местната власт за финансово осигуряване на онези жизненоважни, неотложни и обществено значими действия, които една община осъществява. Функцията на общината е да се грижи за населението на общината така, щото то да живее по-сносно, да му създава условия за този организиран обществен начин на съществуване. И ако един кмет, един общински съвет не съумее да създаде финансови условия за финансирането на точно тези функции, те не са си на мястото. Но има някои изключения, които като че ли хвърлят сянка на съмнение върху обективността на тези грижовници, да ги нарека така, общински грижовници за доброто на цялото население.
Какво представлява понятието “такса”? Понятието “такса” е възстановени разходи за извършена услуга, най-общо казано. Един държавен орган извършва някаква услуга някому, разбирайте на населението в случая, може да е на юридическо лице. Тази услуга е свързана с някакви разходи и това лице му възстановява тези разходи. Това е “такса”. Другото е “данък”. Огромна разлика между такса и данък!
Дали това е така по този въпрос? Помним, че преди 2-3 години се създаде един, аз го нарекох тогава “хидравличен”, удар върху доходите на семействата в повечето общини в България и най-вече в големите. Това, за което говоря, се отнася най-вече за големите общини. За по-малките населени места, за по-малките общини такъв проблем почти не съществува. Най-малкото не е така обществено изострен, както в големите общини, особено в София и най-вече София, Пловдив, Варна – големите общини. Там този начин да възстановиш разходите се превръща в събирането на една понякога изключително голяма и непоносима сума за данъкоплатеца. На него не му е толкова важно дали плаща данък или такса. От приходите, които има, средният човек, семейството, домакинството вади една част, за да плаща данъци и такси. За него е без значение как се казва това. Но в случая имаме някои залитания. Няколко пъти по-голяма е таксата от данък сгради. Пъти! Вярно е, че някога нивото на данък сгради беше много ниско, пренебрежимо ниско. Да кажем, актуализиран беше няколко години като размер, но тук порочната практика е друга. Порочната практика е, че таксата смет се свързва с една база, с която би трябвало да няма нищо общо.
Данъкът сгради си е данък. Той се определя по някакви критерии – за различни типове населени места, за различни райони, ако щете, в едно населено място. То е една даденост. И когато ти към тази даденост обвържеш таксата смет, която да се увеличава или намалява съобразно данък сгради, според мен като база е несполучливо избрано. И точно затова се получи проблемът, за който сега говоря. Рязкото увеличаване на данък сгради – справедливо, не споря за него. Той беше изостанал във времето. Плащаха се някакви нищожни стотинки. А когато говорим, че данъкът е основният източник на бюджета, който пък е източник на публични услуги, от които всички ние имаме нужда – здравеопазване, образование, да не ги изреждам – естествено е, че за бюджета трябва да се грижим като за най-висша цел. Но това ли е тази грижа? Ако ти вържеш нарастването на такса смет с данък сгради, неговото трикратно увеличаване увеличава многократно тази сума на такса смет, несъизмеримо с платежоспособността на обикновените домакинства. Това е проблемът. Затова поставям въпроса, а не за да ограничим по някакъв начин пълномощията на местната власт. Далеч съм от такава мисъл. Но когато таксата се превърне в данък и този данък е много голям, защото са огромни нуждите на самите общини, никой не го оспорва… Там винаги нещо не достига. Там трябва да се запушват хиляди дупки. Добре, как да ги запушим? Ето ви един начин чрез такса смет безболезнено да се запушат някои дупки. Не казвам, че някъде тази такса сумарно не е недостатъчна за самото физическо сметосъбиране, извозване, съхраняване и т.н. Възможни са такива случаи, но разбирате ли, базата, на която е вързана, според мен е нереална и понякога нанася повече вреда, отколкото полза.
Всъщност, искам да ви внуша, че това е проблем, че този проблем иска задълбочено разглеждане и решаване. Може да не е най-доброто това, което аз предлагам. Ние, колегите от ОДС, предлагаме да ограничим по някакъв начин възможността за безконтролно нарастване на тези суми. Как? Ами нивото, което сега е достигнало, да не може следващата година да се увеличава повече, отколкото прогнозната инфлация за тази следваща година. Това е някаква спирачка. Може би не най-добрата, дори сигурно не е най-добрата, но дайте друга, дайте нещо, което да изравни сумите, които се събират, със сумите, които се изразходват за тази цел – за смет, не за нещо друго.
Миналата година говорихме, мнозинството каза: добре, ще проверява Сметната палата. Сложихме един параграф Сметната палата да извършва проверки дали сумата, която е събрана, отговаря на калкулацията за разходите, които е необходимо да се направят за смет.
Трябва да ви кажа, че всеки нормален финансист в една община може да завиши нужните разходи от 15 до 50% и да докаже необходимост от още половината на тези, които събира. Никакъв проблем не е това! Опитайте там, във вашите общини, откъдето са народните представители, за да видите, че един кадърен финансист и изобщо финансов отдел може да го направи това безпроблемно и да защити дори много по-голяма сума, отколкото сега се събира, което не е полезно за населението преди всичко. Но ваша е волята с гласуване да решите и този въпрос.

И накрая, за да не досаждам, пак едно предложение за усъвършенстване на сега действаща норма, която в момента според нас е безсмислена. Става дума за § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на сега действащия закон. Искам да ви прочета какво пише там, за да ви стане ясно какво предлагаме. Става дума за автомобил, данък върху автомобил, на каква база се изчислява този данък, като базата е общо тегло. Пише така: “Общото тегло на пътното превозно средство е теглото на пътното превозно средство, което включва: собствено тегло, пътници, товар, гориво и обслужващ персонал”.
Когато миналата година се появи този “прекрасен” запис, аз го оспорвах и сега ще повторя аргументите си. След като имаш база, на която слагаш някакъв данък, тази база трябва да е точно определена, категорично и не по някакъв начин оспорвана от един или друг. Тук има елементи на определяне на това тегло, които са променливи във времето, например теглото. Един автобус може да качи слаби или пълни хора. Теглото на персонала – шофьорът дебел ли е или слаб. Звучи дори смешно, но е така. Ако вземете да го претеглите, трябва да го теглите всеки ден през годината и накрая да кажем осреднено какво му е теглото и оттам да му търсим данъка. Необходима е само една дума, за да изчезне цялото това безумие.
Ние предлагаме да запишем пет думи след този текст: “присъщи за този вид превозно средство”. Какво значи това? Това означава, че някой трябва да осредни съответния автомобил, теглото, което му е присъщо за цялата година, и това да е базата. Пет думи са, но става ясно. Защото, ако ги няма тях, ще стигнем до парадокса, за който ви казах преди малко – да си теглим пътниците на всяка спирка. Глупаво наистина, но го има в закона, затова нищо не пречи да го подобрим по начина, по който ви предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези законопроекти?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с този закон искам да поставя един принципен въпрос, свързан с данъчната политика на местно равнище във връзка с приходите на общинските съвети, на органите за местно самоуправление. Става въпрос, уважаеми колеги, за една от таксите, таксата за разрешения и лицензии по чл. 113 от Закона за местните данъци и такси и по-конкретно за таксите за лицензии и разрешения за търговия на дребно със спиртни напитки и с тютюневи изделия. Обикновено това са дребни търговци, които наред с другите стоки, които продават в своите магазинчета, продават и такива продукти.
Нашият законодател по мое мнение е маскирал под формата на лицензионни и разрешителни такси един общински данък. Очевидни са фискалните цели от провеждането на подобни разрешителни и лицензионни режими. Те са въведени със Закона за тютюна и тютюневите изделия, това е чл. 30, и със Закона за виното и спиртните напитки, чл. 40. Там се предвижда въвеждането на такива специални разрешителни режими. На основата на така въведените разрешителни режими, уважаеми колеги, в Закона за местните данъци и такси е предвидена специална разрешителна или лицензионна такса, която се събира от общината. Издател на тези разрешения и лицензии е кметът.
Когато обаче става дума за разрешителен или лицензионен режим, трябва да има логика за неговото въвеждане и съответно функциониране. Обикновено лицензионните или разрешителните режими се свързват със защитата на някакъв кръг интереси, най-често това е защита на интересите на потребителите на определени стоки и услуги, тъй като дейността, свързана с предоставянето на подобни стоки и услуги поражда повишен риск за потребителите. Тук обаче и помен няма от подобни съображения за въвеждането на такива режими, пита се кого защита този режим. И двата закона – Законът за виното и спиртните напитки и Законът за тютюна и тютюневите изделия, не дават отговор на този въпрос. Няма никакви практически изисквания, които да са свързани със защитата на определен кръг потребители, които да обуславят въвеждането на такъв режим. Очевидни са фискалните цели за въвеждането на такива режими. Всъщност чрез лицензионните и разрешителните такси се прикрива един местен данък, общински данък, чрез който трябва да се балансират съответно местните бюджети.
Затова, уважаеми колеги, аз смятам, че ще е много по-законосъобразно и целесъобразно държавата ясно да декларира тази част от данъчната си политика. И би било по-почтено към българските граждани и към търговците да се каже, че се въвежда един общински данък, свързан специално с търговията на дребно с такива специализирани продукти - тютюневи изделия и алкохол, вместо този приход в общинския бюджет да се прикрива чрез измислени лицензионни и разрешителни режими. Казвам това, уважаеми колеги, и във връзка с това, че ние приехме специален закон, Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Този закон предвижда ясни текстове за въвеждането на лицензионни режими. Той предвижда, че лиценз може да се издава само и единствено от централен административен орган, а не от местен административен орган. Освен това винаги става въпрос да се защити някакъв интерес. Разпоредбите на двата закона – на Закона за тютюна и тютюневите изделия и на Закона за виното и спиртните напитки, се намират в пряко противоречие с този закон.
Аз не виждам никакъв рационален смисъл от това да се поддържат измислени лицензионни и разрешителни режими с фискални цели, вместо държавата ясно и почтено да декларира данъчната си политика и да каже, че въвежда един общински данък, свързан с търговията със спиртни напитки и тютюневи изделия. Това би било много по-почтено – пак повтарям – към гражданите и към търговците.
Затова аз се обръщам към представителите на изпълнителната власт, към Министерството на финансите, с един призив при бъдещите промени в данъчното законодателство да се има предвид тази според мен наложителна корекция в данъчната политика на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващият заявил желание за изказване е господин Ремзи Осман, но тъй като остава една минута до 11,00 ч., обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме по точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще си позволя да взема отношение по внесените законопроекти, като акцентирам вниманието ви върху някои основни въпроси.
Първо, по законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители. Дами и господа, на пръв поглед, видно и от мотивите на вносителя, законопроектът не предлага разпоредби, които да са неприемливи по принцип. Така например разпоредбите на § 1 и § 5 имат пояснителен характер в проекта на господин Радев и не влизат в противоречие с действащите норми. Не може да се каже същото обаче за останалите предложения. Предложението за изброяване на вещи в § 2, чл. 30 – че се освобождава от данък обикновената покъщнина при наследяване, включва допълнителна и обикновена покъщнина, по принцип за мен е неприемливо поради липсата на каквото и да е досега изброяване на кръг от вещи, попадащи в тази маса. Едно такова изброяване липсва въобще в досегашното законодателство. Трайната съдебна практика в това отношение винаги е приемала, че в обикновената покъщнина се включват само вещи, които са били предназначени за обслужването на битовите нужди на наследодателя. Преценката дали покъщнината е обикновена или луксозна, винаги се прави с оглед съвременните битови изисквания на обществото.
Пак казвам, по всяка вероятност идеята на господин Радев е добра, но според мен не е възможно изчерпателно да бъде изброено кои са тези вещи. Ако възникнат допълнителни неща, които днес ги няма, мисля, че ще пропуснем доста неща, които ние по принцип не можем да преценим днес. В този смисъл считам, че създаването на прецедент в законодателството с едно непълно изброяване, е неприемливо. Още повече, че в съвременните условия не са изключени примери определени вещи, които имат стойности, значително превишаващи стойността на недвижими имоти и вещни права, които от своя страна са обект на данъчно облагане като част от имущество, включващо наследствената маса на наследодателя.
Вчера в Комисията по местно самоуправление повдигнахме един въпрос, ако има един телевизор от 10 хил. долара, посочвайки, че телевизорите отпадат, един от съвременните нови телевизори е 10 хил. долара, а една вила е само 2 хил. лв.? Наистина ще се получи едно разминаване. Опасявам се, че това ще предизвика много голям дебат в обществото. Затова специално тези текстове не би било добре да се изписват с вероятността да бъдат изпуснати други вещи.
Предложението по § 3 от проекта би следвало да се прецизира с оглед недопускането на възможност за злоупотреби и заобикаляне на закона с цел да се възползват определени субекти от данъчни преференции.
Убеден съм, че в залата няма да има нито един колега, ако превозните средства наистина са собственост на организации, които се занимават само за превоз на хора с увреждания или се използват в тези домове за сираци или домове за възрастни хора, както Вие предлагате в § 3. Но кой може да гарантира тези организации дали няма да ползват автомобилите и превозните средства и за други цели? Никой не може да контролира. Не е възможно да се контролира една неправителствена организация, която е заявила в своята цел, регистрирана в Централния регистър, че тези превозни средства ще бъдат ползвани само за тези цели. Но оттам нататък никакви контролни органи не могат да установят тези превозни средства не се ли използват и за други цели. И, разбира се, ще заобиколят законодателството. Лично аз възприемам тази идея, но възможно ли е да се контролира тази дейност, дали тези превозни средства се използват само за такава дейност и дали трябва да бъде изписано “ползващи” или трябва да бъде “собственост на тези организации”. Мисля, че е неприемливо и предложението за обвързването на допустимото увеличаване на таксата за битови отпадъци единствено с процента на инфлацията. Още повече, че то влиза в противоречие според мен с ясно разписаните принципи и критерии в сега действащите разпоредби в закона, въз основа на който се формира и определя окончателният размер на таксата за отделни показатели на услугата. Същевременно законът е възложил контрол в това отношение от страна на Сметната палата и при нарушения от страна на общинския съвет следва да се приложат и съответните механизми за установяване на нарушението.
В същия момент в друго законодателство, не само данъчното и в Закона за местното самоуправление, ние казваме, че това са правомощия на общинските съвети. Аз мисля, че Вие като бивш министър на финансите споделяте, че финансовата децентрализация трябва да се стартира. В същия момент аз споделям и тук съвсем основателно ви подкрепяме като идея, но това беше причината текстът да не получи подкрепа в комисията, основният спорен текст, че в няколко големи града наистина има общински съвети, които злоупотребяват. Но в края на краищата там има един общински съвет, има кмет на общината, които трябва да преценят и да намерят най-точната формулировка. От една страна, не можем да говорим за фискалната децентрализация, от друга страна, да увеличаваме правата на общинските съвети. Това беше единственото ни притеснение, на мен и на моите колеги, да не бъде възприето от комисията. А гражданите чрез своите общински съветници да направят така, че това нещо да не се увеличава в такива размери, които гражданите не могат да плащат тази такса.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, един от въпросите, който с основание беше обсъждан много широко и в комисиите, е свързан с ясното и принципно регламентиране в закона на случаите, които влияят върху отделните компоненти на обстоятелства, свързани с промяната на данъчното задължение в течение на годината и свързаните с това последици за данъчно задължените лица. С оглед на принципите на регламентиране на данъчните задължения и всички, влияещи върху тяхното формиране и определяне компоненти на законово равнище, произтичащи от Конституцията, считам, че в закона не бива да се приемат редакции, чрез които да е възможна субективна преценка на данъчните органи, които са изписани в няколко параграфа, в случаи, извън предвидените в закона, водещи до изменение на данъчното задължение кое е имуществото, подлежащо на данъчно облагане, и други подобни. В този смисъл е необходимо прецизиране на разпоредбите на параграфи 1, 5, 9 и 13.
Тези притеснения бяха изложени от колегите народни представители от различни парламентарни групи в комисиите, че един закон трябва да е максимално изчистен и да няма субективно тълкуване, когато се прилага.
От допълнителна аргументация, с оглед намиране на целесъобразно законодателно решение, се нуждае и предложението за промяна на сроковете и броя на вноските за отделните данъци. Във всички случаи обаче считам, че 5-процентната отстъпка не следва да се обвръзва с друг срок на плащане на цялото задължение, различен от крайния срок, определен за плащане на първата вноска. Мисля, че следва да се прецени доколко е оправдано и въвеждането на начален срок за плащане на данъка върху недвижимите имоти, различен от началото на календарната година, за която се дължи данъкът. Изложените съображения визират предложенията в параграфи 3, 9 и 11.
Що се касае до предложението по § 20 от проекта, считам, че то е в противоречие с разпоредбите на чл. 69 от закона, който действа, съгласно който от 1 януари 2004 г. таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Министерският съвет предлага в изменения на закона и в друг текст да се измени. Бих искал да обяснят кой текст ще бъде меродавен.
От прецизиране, с оглед синхронизирането им с разпоредбите на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, се нуждаят и разпоредбите на § 8. С предлаганата промяна в § 8 от проекта се изключват лицата с намалена работоспособност под 50 на сто, тъй като съгласно досега действащия закон всички инвалиди, независимо от степента на увреждане, ползват преференцията за освобождаване от данък върху превозните средства. В същото време с предложената промяна в § 7 се създават предпоставки за намаляване на постъпленията в общинските бюджети, с промяната на таблицата по отношение броя на годините от годината на производство на автомобилите в границата до 5 години включително.
Дами и господа народни представители, още веднъж следва да бъдат обсъдени и предложенията, свързани с § 2 – говоря за законопроекта на Министерския съвет, свързани с началото на 5-годишния срок за освобождаване от данък имотите, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г. Лично за мен този текст е неясен и неоправдан, с недостатъчно изяснен характер. Мисля, че този текст ще създава впечатление за възникване на предпоставки, водещи до облекчения в данъчния режим с обратна сила, независимо от годината на възстановяване на собствеността. Ако не се лъжа, текстът в ал. 1, т. 17 беше, че тези, които са възстановили своите имоти в продължение на пет години, ако не могат да бъдат използвани, не плащаха данък. И, пак казвам, ако не ми изневерява паметта, този текст беше в сила от 1998 г., сега се предлага 5-годишният срок да важи от 1999 г. Лично за мен този текст е необясним и моля представителите на изпълнителната власт да обяснят удължаването на срока за определени български граждани, които са възстановили правото на собственост, да не плащат данъци за тия имоти.
Независимо от поставените въпроси аз считам, че прецизирането на визираните разпоредби между двете гласувания е възможно, още повече, че определена част ще бъдат главно от редакционен характер с изключение, може би, ако получим разяснения за § 2. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за реплика, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не крия задоволството си от начина, по който господин Осман поставя въпросите, като се опитва да аргументира отхвърлянето на нашите предложения. В един парламент така трябва да се прави, а не да се отнема възможността и да се казва, че е безсмислено да правиш предложения.
Господин Осман, според мен, целият този смисъл на данъка, за който говорим, е порочен – данък върху наследството. Данък наследство е несправедлив по своята същност, защото веднъж, за да добиеш това наследство, ти си платил данъци върху заплатата си, след това ДДС върху стоката, всичко това е вече платено един път на държавата. И втори път тоя наследник, когато почине единият родител или родителите, плаща някакъв данък, което само по себе си е социално несправедливо от всякаква гледна точка. От този данък има смисъл единствено, ако това наследство отива в други ръце, а не родствени. Съгласен съм, че там може да има някаква форма на справедливост. Но Вие казвате, ако тоя телевизор е 10 хил. долара, какво правим? Ето, вижте въпроса, който Вие самият задавате. Аз ще попитам: ами, ако е “Юность” за 200 лв., ще го облагаме ли? Има нужда тая материя да се регламентира. Единият ще каже: това го облагам, другият ще каже: това не го облагам. Защо? Защото това е по-скъпо. Но то е телевизор, в крайна сметка, не е лек автомобил. Затова аз казах: една група стоковеди изготвя няколко простички записа, обхваща по групи стоки с три изречения и въпросът приключва.
Не съм склонен да смятам, че вторият Ви аргумент - за освобождаване от данъка на превозните средства на социални заведения от тоя характер, за които говорим, също е съществен. Тук не става дума за “Шератън”, за неговите "Мерцедес"-и, които возят гостите на хотела. Тук става дума за онези социални заведения, които имат няколко трошки, за които дори нямат пари да направят ремонт, за да превозват хората с висока степен на безопасност. Ако се притеснявате, че няма контрол, готов съм веднага да сложим още едно изречение отзад: “по списък, утвърден от Министерството на финансите”. Има 50 или 20 социални заведения, министърът на финансите утвърждава списъка и не им се събира данък. Това е въпрос на желание, а не толкова на липса на контрол, за да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за дуплика, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радев! Мисля, че когато става въпрос за обикновената покъщнина съдебната практика досега не е допускала, примерно, един “Юность” да бъде облаган при наследяване. Моите опасения са, че, ако ние изпишем, ще изпуснем нещо, за което днес не се сещаме. Затова примерът ни е за един телевизор от 10 хил. долара, тъй като може да е по-скъп от една вила. По принцип, аз съм съгласен с Вас дали изобщо е нужно при наследяване този, който наследява, да плаща наново за този данък. Моето лично мнение, което споделям, съвпада с Вашето за това, че един човек е починал по-рано, трябва да плаща два пъти.
Възползвам се под формата на дуплика и мисля, че последното Ви предложение от законопроекта - за общото тегло, присъщо за подобен тип превозни средства, не е изчистен, господин Радев. Примерно, горивото. Това предложение включва не само пътниците. Подобен род пътно превозно средство, според паспорта на автомобила, използва един вид гориво. Не всички горива като тежест са еднакви. Данъчният служител тогава може да каже: "присъщи за такъв вид превозно средство". Сложил е газова уредба, не е забранено. Или пък в паспорта на колата се казва: "може да ползва и бензин, и газова уредба". Данъчният служител трябва да прецени.
Що се отнася за пътниците, там не бива да се притесняваме. Вие трябва да ни кажете как практикуват данъчните служители, все пак сте бил министър на финансите и сегашните представители на Министерството на финансите – също. Средното тегло на един пътник. Ние не можем да преценим за подобен път пътно превозно средство. Ако този автобус вози само щангисти от 120 кг нагоре, трябва ли да плаща повече данъци? Мисля, че не е нужно и средно тегло за един пътник се взима на някаква база. Оттам нататък въпросът е изчистен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за изказване, госпожо Радева.

Нина Радева (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да направя някои уточнения във връзка с предложенията в законопроекта на господин Радев.
По § 1 предложението не се подкрепя, защото предложената промяна е несъществена и въпросът вече е намерил законово решение. Член 13 регламентира случаите на плащане на данъка, когато сградата е завършена, а чл. 15 регламентира случаите, когато сградата не е завършена и това са две различни хипотези. В този смисъл добавката съгласно § 1 на предложения законопроект не е нужна.
По отношение на § 2 във връзка с формулирането на понятието “обикновена покъщнина”, искам да напомня на колегите, че това понятие е дефинирано и в ДПК, и в ГПК и обикновената покъщнина е определена в списък на Министерския съвет, така че в този закон не е необходима изрична добавка. Последният списък на Министерския съвет е приет с Постановление № 113 от 26 май 2003 г. и там е даден този набор от вещи за лично потребление, които формират понятието “обикновена покъщнина”.
По отношение на § 4 – действително са състоятелни такива предложения, които третират въпроса за създаване на по-голяма финансова дисциплина и в крайна сметка предложения, които са свързани с това, гражданите да получат срещу парите си по-качествена услуга. Но точно този начин на регламентиране лично аз не го приемам, защото смятам, че едно връщане назад по отношение на правомощията, които вече дадохме на общинските съвети с промените в Закона за местните данъци и такси, които приехме миналата година. Ако искаме да бъдем последователни, логиката на нашите действия трябва да бъде свързана с това да формираме капацитет на гражданските структури, които могат да контролират, включително и общинския съвет, а не да търсим административни форми на ограничение на правата на общинските съвети. Напротив, трябва да развиваме техния потенциал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други желаещи да се изкажат по тези законопроекти?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да правя цялостно изказване по този въпрос, но искам да спомена две неща.
Едното е във връзка с предложението в законопроекта на господин Радев за този таван на повишаване на данъка за битови отпадъци във връзка с индекса на инфлацията. И в Бюджетната комисия заявих, че такъв таван е неуместен, не защото не трябва да има ограничител на необосновани завишения, които една или друга общинска администрация или съвет биха приели, а защото този контрол трябва да върви по линия на гражданския контрол, господин председател. От една страна гражданите трябва да са в състояние да преценят какво очакват от общината като услуги и какви приходи трябва да се осигурят на общината, а от друга страна да ограничават неправомерното завишаване на такъв данък, което би облагодетелствало едни или други частни интереси над стойността на услугата, която се предоставя. Доколкото в новия проектозакон за общинските бюджети, който така и не успяхме да приемем, и в другото законодателство за финансова децентрализация се предвижда едно много по-друго взаимоотношение между общински бюджет, община и граждани, смятам, че там трябва да се търси регламентирането на такъв контрол, който да е публичен и специализиран финансов, където има злоупотреба с правото за налагане на такъв таван, тъй като в някои общини може реалните разходи да изискват значително увеличение над общия индекс на инфлацията. В края на краищата инфлацията тук е силно подтисната в резултат на режима на валутен борд.
Все пак когато се засягат други местни данъци и такси, които регламентират социални услуги, каквито са домове за инвалиди, за сираци, детски домове и т.н., продължавам да поддържам тезата, която защитавахме и миналата година с колегите от нашата парламентарна група – че именно там държавата трябва да установи максимални твърди тавани в левове, за да не се разрешава на общините да си решават финансовите проблеми, налагайки данъци върху социални дейности и ще продължим да отстояваме това наше предложение, и ще внесем такива предложения преди второ четене. Държавата трябва да поеме своята отговорност когато една община дойде със своя проектобюджет и каже: не мога да взема повече пари за тези услуги от тези тавани, които са ми регламентирани, бъдете любезни, когато правите сметки за допълваща или изравняваща субсидия, целеви и т.н., да отчетете това, че там съм ограничен от законодателя. Това наше предложение беше отхвърлено при дискусията миналата година, но ще продължим да го отстояваме.
Вторият въпрос, господин председателю, е свързан с една практика, която наблюдаваме в този законопроект от страна на правителството, която намирам за неприемлива, ненормална, недопустима. Става дума за съществени промени в режима на данъчно облагане, които не фигурират в мотивите, които не са обосновани в мотивите на вносителя.
Параграф 19 от законопроекта на Министерския съвет предвижда отпадане на първите две изречения от ал. 11 на чл. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Какво казва тази част от § 11 – освобождават се от данък върху недвижими имоти – сградите, дворните места и парцелите, собствеността върху които е възстановена по този закон или по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не са в състояние да бъдат използвани. Данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължимия наем на собствениците.
С известна тъга отбелязвам, че напускате пулта, господин председателю, тъй като разчитах на Вашия професионален интерес в случая, но съм сигурен, че господин Лютфи не по-малко умело ще води заседанието.
Тези две изречения очевидно съществено променят данъчното третиране на тези казуси по Закона за възстановяване на собствеността. Щях да споделя, че според мен и господин Осман имаше основание, поставяйки въпроса за § 2 и промяната на този петгодишен срок, която също не е упомената в мотивите на вносителя – как да се разбира, какви последици би имала и т.н. Ето защо, господин председателю, смятам, че между първо и второ четене допълнително и от страна на вносителя – Министерството на финансите, и в Бюджетната комисия, бих се обърнал към госпожа Радева - да обърне внимание на тези въпроси, да ги изясним и ако тук се прокарва необоснована промяна, която накърнява справедливи интереси на едни други социални групи, да се постараем да ги отстраним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 41, против 89, въздържали се 24.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 22, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме по-нататък, следващата точка от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата госпожа Нина Радева да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите № 302-01-65, внесен от Министерския съвет на
31.10.2003 г.

На заседание, проведено на 11 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев.
Основните промени в законопроекта са следните:
1. увеличава се размерът на акциза на бензина, газьола и втечнения нефтен газ;
2. намалява се размерът на акциза на екстракта от кафе;
3. забранява се продажбата на спиртни напитки в пластмасови бутилки, с изключение на опаковките от 0,2 л;
4. няма да се дължи акциз или платеният акциз ще се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети и дължимите митни сборове са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане;
5. начисленият през месеца акциз ще се внася до 14-о число на следващия месец, вместо на две вноски – до 28-о число на текущия и до 14-о число на следващия месец.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
1. Какви са мотивите за промяна на акцизната ставка само на екстракта от кафе?
2. Какви са мотивите за по-голямото увеличение на акцизната ставка на пропан-бутана спрямо бензините?
3. Да се обмисли възможността за въвеждане на диференцирани акцизни ставки на пропан-бутан за битови и промишлени нужди.
4. Какви са минималните акцизни ставки на горивата в страните от европейската общност и доколко предложените увеличения в законопроекта са синхронизирани с тях?
На поставените въпроси отговориха вносителите.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” 8, без “против”, 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Няма становища на други комисии.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта за акцизите.
Има думата народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Наистина сме свидетели на едно много рядко изключение в българския, а може би и в световните парламенти. На първо четене влиза законопроект, който вчера приехме на второ четене! Аз не знам как може да бъде обяснен този парадокс. Закон за акцизите, не е друг, същият е! От същия закон вчера приехме една част на второ четене с аргумента, че трябва много спешно да бъде приет, видите ли, за да може администрацията да предприеме някакви важни и бързи действия, които ще намалят шансовете догодина да се злоупотребява с цигарите. И от вчера до днес, 24 часа, в същия този български парламент, същият този закон, със същото заглавие – останалите промени. Е, вярно, на първо четене.
Самият този факт е достатъчно красноречив за ефективността на работата на едно Народно събрание, което и да било то, в случая нашето. И аз не се гордея, че съм негов член, поради и този факт.
Акцизите са нещо, което българският парламент и българската изпълнителна власт трябва да съобрази в най-висока степен с действащите, обичайните тарифни ставки в Европейския съюз. Това е безспорно. Никой не отрича необходимостта от едно много добро стиковане и съгласуване на действащото законодателство в България, и най-вече по отношение на акцизните стоки, с тези на Европа. Ние утре ще бъдем редовен член на Европейския съюз. Европейският съюз казва: даваме ви минимални прагове и вашите акцизи трябва да бъдат равни на тези минимални прагове или по-високи в момента на присъединяването към Европейския съюз. Чудесно дотук! Водят се преговори с по-малък или с по-голям успех, искахме отлагане на някои от тези ставки във времето, с пет години, правителството не успя да го постигне, не защити достатъчно добре българския интерес, кандиса на три години и този спор вчера го изчерпахме по отношение на цигарите.
Днес говорим за другите групи в обхвата на акцизните стоки, най-вече за горивата. Ако цигарите бяха нещо, което някой може да защитава, че колкото по-висока е цената, толкова по-добре за онзи, който пуши, защото може би ще се откаже да пуши и няма да вреди на здравето си, то тук този аргумент е безумен. Става дума за горива. Става дума за онова, което движи икономиката. И не само икономиката, нещо, без което съвременният бит е невъзможен, за транспорта на населението - и обществен, и личен, и т.н.
Предлага ни се едно увеличение. Какво точно увеличение се предлага? Концентрирам се върху течните горива. Вярно е, че там има две ставки. Едната е пътен данък, който се състои от екотакса и акциз. Освен акциза, само в България действа и екотакса, която приемам, че трябва да бъде обединена, защото в Европа няма такова нещо. Обединяваме ги и двете и вече говорим сумарно за данъчната тежест като цяло, акцизна данъчна тежест, включваща и тази екотакса към цената на това жизнено важно и за икономиката, и за бита течно гориво.
С какво се завишават, какво се предлага? За бензините се предлага увеличение от 48 лв. на тон спрямо сегашния размер. Това представлява 8-процентно увеличение на бензините. Искам само да напомня, че след няколко дни ще гледаме вероятно бюджета. Там подробно ще разгледаме данъчната философия и въобще има ли такава, каква е заложена, с каква степен се увеличава данъчната тежест спрямо тази година. Това вероятно много лесно ще бъде аргументирано и доказано, защото числата говорят точно за това – увеличава се данъчната тежест за следващата година спрямо тази – точно обратното на това, което досега прокламираха управляващите. Това ще говорим по-нататък.
Най-силното увеличение на данъчната тежест обаче е точно тук, в акцизите. Защо става така? Само защото гоним Европа? Дали Европа е виновна? Дали тя ни кара да стигнем до това увеличение?
Нека да видим процентите и с колко се предлага да се увеличат тези данъци. Бензини – с 48 лв., което е 8-процентно увеличение спрямо тази година. Газьола – с 62 лв. на тон. Това вече е 15-процентно увеличение. Стигам до фантастичното увеличение на пропан-бутана – със 100 лв. за тон, което е 38-процентно увеличение спрямо днес. За какво говорим тогава? Къде е съпоставката с нарастването на доходите за догодина - 8,5% за следващата година се увеличават заплатите, но от 1 юли. И за осреднен месечен период – 1/12 за следващата година, това представлява точно половината, щом ще ги получат от 1 юли нататък. 4,2% при инфлация 4%, и при увеличение 8% на бензина, 15% на газьола и 38% на пропан-бутана. Може би е добре да завъртим малко тези числа в съзнанието си, за да видим какво стои зад тях. И необходимо ли е това? Ако това е нещо необходимо, ако това е нещо, без което не можем, ако това е задължително, няма да си губим времето да го оспорваме и да коментираме. Трябва да кажем просто – или искаме да стоим в Африка, или в задния двор на Европа, или отиваме в Европа. Но Европа иска ли го? Европа дали го иска? Дали Европа иска това увеличение? Не го иска.
Аз искам тук заместник-министърът да дойде и да каже защо го прави, след като Европа не го иска. След като ние затичани по пътя към Европа по някои параметри отиваме далеч преди Европа.
Вземете фантастичния случай с пропан-бутана – увеличение със 100 лв., 38%. Колко е минимално изискваната ставка на Европа? Ние сме я надминали тази година по това перо. Тази текуща година изискването на Европейския съюз е 100 евро минимален акциз на тон, значи 200 лв. на тон, грубо казано. В момента нашата тарифна ставка е 250 лв. за тази година. Следователно ние още тази година сме надскочили минималната ставка. И независимо от това, вместо да спрем, ние за следващата година правим един фантастичен скок от 38% и отиваме вече на данък от 360 лв., вместо сегашните 260 лв. Забележете, Европа повдига тази летва за догодина, но я повдига от 100 евро на 125 евро, което, обърнато в наши пари, прави 250 лв., грубо казано. Тоест, ние не можем да стигнем днешната ни ставка. Тя днес е 260. А те казват догодина да бъде 250. А ние отиваме на 360. Извинявайте, но ние тук ще бъдем световни шампиони по надскачане критериите на Европейския съюз по този въпрос.
Според мен, не бива да се спекулира абсолютно безотговорно и с този обобщаващ образ на Европейския съюз да плашим данъкоплатеца, че, видите ли, Европа искала това. Ето тук Европа не го иска. Иска го нашият Министерски съвет. Той го иска.
Аз мисля, че народните представители от мнозинството трябва много сериозно да се замислят поемат ли този ангажимент, ще поемат ли те отговорността за това драстично увеличение. Аз мисля, че някои от тях вече мислят и се надявам с гласуването да го покажат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията?
Заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Радев! Съгласен съм, че увеличението на акцизите ще има много широк ефект, това е безспорно. Не сме се опитвали да казваме друго. Увеличението на акцизите е заложено в очаквания коефициент на инфлацията за следващата година. Границите, за които Вие споменавате в Европейската общност, минималните граници са задължителни и трябва да бъдат достигнати. Ние сме приели да вървим по този път и според мен няма връщане назад. Европейската общност обаче не задължава къде точно да се намираме над минималните. Трябва да сме от минималните нагоре – това е въпрос на политика, Вие сте прав. Идеята за точно такова увеличение на акциза на безнина и на газта е продиктувано от това, че се преследва запазване на структурата на досегашното потребление на тези два вида горива. Няма в изобилни количества в България нито един от тези два вида горива. Направените изчисления в Министерството на финансите, може би те са направени с приблизителна точност, всичко е условно, защото трябва да се вземе предвид мощността на колата, начинът на каране и т.н., нашите изчисления показват, че ако до предлаганото увеличение на акциза разликата в стойността на 100 км пробег, изминат с бензин и газ е била 2,15 лв., сега с това увеличение ще стане 1,50 лв. Запазва се стимулът за използване на газ. При един средногодишен 10-хиляден километров пробег, който се счита за нормален за домакинствата, за една кола, си заслужава да се монтира газова инсталация, която се изплаща за по-малко от година. Тоест, стимулът за използването на газта се запазва.
Вие споменавате доста големи цифри, но сигурно имате предвид увеличението само на акциза. Ако погледнем какво е било последното увеличение на акциза, предишното увеличение на акциза на горивата – на бензина и на газта, ще видим, че при последното увеличение бензинът се е увеличил, говоря за цената му на дребно, с 5,7%. Това всичко е правено по пътя за достигане на минималните нива. Сега това увеличение в акциза на същия този бензин ще доведе само до 3,7% увеличение на цената на дребно. Виждате, че сме по-умерени, отколкото е било предишното увеличение. (Неразбираема реплика от народния представител Муравей Радев.)
Ако сравним ръста в цената спрямо предходната година от последното увеличение за пропан-бутана, тогава е имало едно увеличение около 17,8% на цената на дребно. Сега това увеличение, което се предлага, ще доведе само до увеличение от 12% на цената на дребно. Аз мисля, че гражданите ще проявят интерес. Тях не ги интересува колко вътре е акцизът, колко търговската отстъпка, какво е калкулирано като елементи на стойността. Те се интересуват от онова, което плащат. И аз ви казвам цифрите, които те ще платят. Мога да ви кажа цифрите, примерно, за бензина. Това увеличение за бензина, което вие споменахте от 40 или 50 лв. на тон, превърнато в новата мерна единица, която се предлага да се въведе и която е във връзка с хармонизирането, е 490 лв. за 1000 л при минимален за Европейския съюз 562 лв. Виждате, че има още какво да достигаме като минимално ниво за бензина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата за изказване народният представител Петър Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Господин Тасев, позволявам си да се обърна към Вас с цялото ми уважение към Вас като представител на бизнеса, за който с надежда си помислих, че влиза в правителството. За мен беше очевидно досега, че Вие бихте могли да помогнете на Министерството на финансите, аз Ви познавам отдавна. Вашето обяснение днес обаче е толкова неубедително, толкова странно, аз не намирам никаква логика в него. Искам да Ви помоля, ако нещо не съм разбрал, да направя интерпретация на това, което чух, и след това да ме извадите евентуално от заблуждението. Защото това, което аз разбрах, е следното. В Европейския съюз действат ставки по акциза, с които ние нямаме проблеми. На всичкото отгоре не сме още членове на Европейския съюз. Тези минимални изисквания за България ще важат, когато станем член на Европейския съюз. Това най-рано ще стане през 2007 г., макар че според мен никак не е ясно дали и тогава точно ще стане. Но да приемем, че е така. Кой ни кара сега да увеличаваме акциза на горивата? Кой? Вие казвате, че гражданите не се интересуват колко в цената на дребно е акцизът и колко са другите компоненти? Вие, господин Тасев, да не мислите, че българският народ е неграмотен, както, примерно, някои от вашето правителство? Един шофьор много добре знае в резултат на какво му се увеличава цената.
По коя теория, дами и господа, представители на управляващото мнозинство, ще докажете, че няма да има съществено повишение на цената на горивата? По коя теория? Всяко увеличение на акциза, съгласно елементарните канони на теорията, се плаща в крайна сметка от крайния потребител, каквото и да се говори.
Въпросът ми е защо българските шофьори ще трябва да плащат повече? Става въпрос защо трябва едно екологично гориво, което се ползва в автомобилите, да бъде с по-висок акциз? Защо? Защо, след като в момента дори в България се правят разработки и се готви още по-масовото въвеждане на метан? Защо, след това е екологично гориво, вие натоварвате бюджета на всеки един български гражданин, който се е ориентирал към това екологично гориво? Каква е логиката на това? Що за правителство е това, аз не мога да разбера! Толкова безумия съм чул през тези две години. Поредното недомислие!
Истината е една и няма какво да се заблуждавате. Просто правителството желае да прибере още средства в бюджета. Нищо повече. Никакво друго обяснение няма.
Имах среща с представители на Асоциацията на бизнеса от Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Помолиха ме да ви помоля, господин Тасев, тоест да помоля министъра във Ваше лице, да не пристъпвате към тази крачка. Направихте толкова безобразия, престанете да дразните българските граждани! Аз моля всички колеги от всички парламентарни групи да не допуснем поредното безобразие, което прави това глупаво правителство. Много ви моля! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има думата доц. Алиосман Имамов за изказване.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, (неразбираема реплика от блока на ПСОДС), ако някой има претенции към мен може да ми го каже публично или лично в залата.
Всяко сравнение на увеличението на акцизите тази година спрямо предходната рискува да бъде неточно, защото на всички е известно, господин Тасев спомена, че има смяна на основата за облагане на акциза, преминава се в мярка за маса тонове към обем в литри. При това стандартизирана мярка. Така че процентите, които се споменаха тук, могат да имат претенции за точност само ако са взети предвид точно тези различия, ако използвам преводен коефициент при изчисляването на акцизите.
Мисля, че в документацията са дадени други проценти, които дават по-ясна представа за изменението. Тоест процентът на влияние върху крайната продажна цена, подчертавам, при равни други условия.
И така, по отношение на тази мярка увеличението на цените на бензина по данни на министерството е 3,9%, по отношение на продажната цена при равни други условия, по отношение на газьола – 6,2%, по отношение на пропан-бутана – 12,1%. При равни други условия.
Увеличението на акциза на пропан-бутана по мое мнение, а и не само по мое мнение, е необосновано висок. Според мен това представлява недопустима държавна намеса в пазарните отношения по повод горивата. Трябва да се има предвид, че аргументите, които се дават при предложението за увеличаване на акциза на пропан-бутана, са свързани главно със структурата на потреблението на горивата. Тук се цитират данни, че 85% или 90% от потреблението на газ е за автомобилно гориво. Аз изразявам моите съмнения по отношение на тези данни. Няма информация какъв процент от потреблението на пропан-бутан се използва, тоест насочено е към битовите нужди на населението. Затова в тази посока моето лично убеждение е, че Министерството на финансите трябва да преразгледа предложението си за необосновано високото нарастване на акциза на пропан-бутана. Ако ние наистина останем на позиции да водим дискусия за това, че има съществени различия в структурата на потреблението на горивата и това да бъде мотив за това високо увеличение, трябва да включим в дискусията и темата за цените в България по отношение на цените на бензините в европейските страни. На всички е известно, че цените на бензините в България в момента се различават незначително по отношение на цените на бензините в много европейски страни. Ако ние наистина водим дискусия за това, че трябва да изравняваме или запазим структурата на потреблението, трябва да търсим възможности и в евентуално понижаване на продажните цени на бензините в България.
Затова още веднъж повтарям, ще водя разговори с колегите от парламентарната ни група, ние ще подкрепим този законопроект, но трябва да търсим възможности за понижаване акциза на пропан-бутана по-ниско от това високо необосновано равнище, което се предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика има думата народният представител Петър Жотев.

Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Имамов, с голяма част от Вашето изказване аз съм съгласен. Подкрепям твърденията Ви, че има незначителна разлика между нивото на цените в България и в страните от Европейския съюз. Има и държави, разбира се, където разликата е по-голяма. Аз съм съгласен с тенденцията, която Вие изразявате. Съгласявам се с част от Вашето заключение, където казвате, че правителството предлага необосновано високо повишаване акциза за пропан-бутана. Аз смятам, господин Имамов, и това е моята реплика, че правителството просто необосновано пристъпва към увеличаване акциза на пропан-бутана. Вие сам казахте и всички знаят – това е екологично гориво. В страните от Европейския съюз, в цял свят се стараят да намалят замърсяването. Кой може тук да стане и да обоснове какво лошо има в това да се насърчава тенденцията пропан-бутанът да се увеличава като относително тегло в общо потребление на горива. Защо да не се насърчава потреблението на метан и т.н.? Но, въпросът е: защо тук, господин Имамов, Вие казвате, че ще приемате и ще подкрепите този законопроект? Защо трябва да се пристъпва към повишаване акциза на пропан-бутана? Според мен, базата няма никакво значение. Може да има значение в процентите, но Вие сам признахте, че 12,1%, като се вземе коректната база и тя се уеднакви, за да могат да се сравняват коректно различните видове горива, предлага се в крайна сметка 12,1% повишаване цената на пропан-бутана. Защо? Кое налага, къде е логиката на това правителство? Защо тръгва срещу интересите на потребителите? Защо тръгва срещу околната среда? Защо, освен ако единствено правителството просто желае да прибере още пари в бюджета? Чие е това правителство, господин Имамов? Нима не е на българския народ? Нима не е Ваше и мое? Това правителство, според мен, не трябва да пристъпва към повишаване акциза на пропан-бутана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за реплика народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Имамов, от същата трибуна преди две години същото това правителство ни убеждаваше как, слагайки ДДС на лекарствата, те няма да завишат своята цена повече от 6 до 8%. Двадесет процента беше резултатът. Сега Вие и заместник-министърът говорите за увеличаване цената на дребно – с колко щяла да се увеличи. Цената на дребно отдавна не се определя от държавата, отдавна – от търсенето и предлагането. Производителят, след като нашите цени на дребно на горивата са близки до европейските, няма друг изход, освен да смачкаме вътре в себе си, в цената си 38-процентното увеличение на акциза на пропан-бутана. Тридесет и осем процента, не 12. Тридесет и осем се увеличава ставката на акциза. Тя в цената може да бъде така, но кой е онзи, който ще увеличи цената 12 или 15, или 20%, когато аз утре ще си внеса от Гърция, от Турция, не знам откъде същото гориво по-евтино. Какво става тогава с производителя в България? Какво става с търговеца в България, който предлага на пазара тези изделия? Сам си отговорете Вие, като сте професор по икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Имамов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Радев, аз Ви казах, че не са 38, Вие твърдите, че са 38. Ако трябва, ще седнем на черната дъска и ще правим изчисления, няма да споря с Вас в тази зала по този въпрос. Ние говорим за очаквана цена, няколко пъти казах, че става дума за равни други условия – мисля, че това е достатъчно. Ние не сме студентска зала да си обясняваме какво означава равни други условия. След една година условията в България могат да бъдат променени коренно. Факторите, които оказват влияние върху цената на горивата, включително на пропан-бутана, могат да бъдат много силни, много слаби или да се неутрализират по някакъв начин. За какво говорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, колеги, предлаганият законопроект от правителството заслужава да бъде анализиран по това до каква степен и по какъв начин той влияе върху бизнеса и онези, които употребяват течни горива и пропан-бутан, и по какъв начин, разбира се, влияе върху определени категории потребители. Затова аз първо ще се спра на онзи въпрос, който повдигна и господин Радев, който беше коментиран току-що от господин Имамов, а и от заместник-министъра господин Тасев.
Преди всичко, господин председателю, когато говорим по такава тематика за акцизи и цени на основни енергоносители, поне аз считам, че трябва да се постараем да сме достатъчно точни фактологически, преди да дадем ход на по-ярките изрази и заключения.
Обръщам се към господин Радев и към другите – да се постараем да направим това. Доколкото аз разбирам, уважаеми колеги, цените на пропан-бутана марка “Б” през следващата година ще бъдат по-високи с 12,7%. Което е различно от 38-те процента, които назовава господинът като ръст на акциза. Това имам предвид. Тъй като, ако повтаряме през цялото време 38, 38, онези, които слушат – таксиджиите и другите, ще кажат – тези ни заклаха. Как мога аз да понеса 40-процентен ръст на пропан-бутана, който плащам? Трябва да обясним защо се получава така, че по справката, с която аз разполагам, не твърдя, че е меродавната, повишението е 12,7 – ние тук внушаваме 38. Доколкото мога да се ориентирам и да разбера, това е така, защото акцизът расте от 120 на 360 лв., но отпада пътната такса, която е фигурирала досега през 2003 г. – още участва в цената на пропан-бутана и то със 140 лв. на тон. Както знаем, режимът на тази такса се променя. Тя ще се събира по друг начин, както и екотаксата. Екотаксата, доколкото пак разбирам, не е събирана от пропан-бутана, но е събирана от другите течни горива досега и се събира до края на тази година. Тя е доста осезаема и няма да се събира от догодина. Плюс това по-малко се увеличава акцизът на тези други горива, при тях ръстът е от 3,3 до 6,2%, така както господин Имамов спомена.
Тоест, говорейки в лева на тон, цената на производител сега за пропан-бутан марка “Б” е 954 лв., догодина ще стане 1075 лв. Превърнато в лева на литър – от 52 ст. става 59 ст. или, както сочат изчисленията, които са пред мен, 12,7%. Така че нека първо да установим фактите и второ да разсъждаваме доколко все пак тези 12,7 са обосновани, както и другите – от 3,3 до 6,2.
(Неразбираема реплика на народния представител Валери Цеков от НДСВ.)
Георги Пирински: Цени на производител. Не се говори за търговски отстъпки, говоря за цената на производителя. Тя, в края на краищата, е в основата на това, какво става по-нататък.

Но все пак, са ли тези цени на производител обосновани, даже ако щете пазарно? Защото, ако погледнете, уважаеми колеги, даже доклада, внесен от правителството, от министъра на финансите за бюджета за догодина ще видите, че там има един скромен израз, третирайки въпроса за данък печалба, че в много голяма степен събирането на данък печалба зависи от фирмената политика на “Лукойл – Нефтохим” и на “Булгартабак”.
Има една цяла, доста голяма тема за това как формират своите себестойности, как показват своите разходи и финансови резултати големи монополисти и до каква степен държавата е в състояние да ги застави да бъдат достатъчно коректни в своето пазарно поведение, но това го поставям повече като въпрос, като нещо, което ми се струва, че трябва да бъде анализирано внимателно, колкото като категорична крайна позиция.
И все пак онова, за което говореше господин Имамов – не можем да приемем за естествено, че тъй като в Европа са такива цените на горивата, пазарната конкуренция непременно трябва да води до същите или даже по-високи цени у нас, които естествено водят до онова, което каза господин Радев, че става – внос на конкурентна продукция и ущърб на местния производител.
Ясно е, че трябва да има по-целенасочена ценова политика, която не твърдя, че трябва да е административна или грубо регулаторна, но достатъчно целенасочена, че да свежда равнището на разходите на производителя у нас до реалните равнища на тези разходи, защото ако не друго, то трудът у нас, както току-що дискутирахме по отношение на доходите, е чувствително, да не кажем пъти по-нисък от разходите за труд в Европа. Откъде идва това изравняване изведнъж? И така нататък. Това е дълга тема. Не искам сега да отнемам време.
Тезата ми по течните горива и пропан-бутана е следната, господин председател – първо, да бъдем достатъчно коректни, когато поставяме фактите на публично обсъждане, и второ, правителството все пак да се постарае да докаже по един доста по-аргументиран начин, че именно това е акциза за пропан-бутана, защото е прав господин Радев, че не може изведнъж да скочим на 360 лв. просто така, защото ни казват, че Европа очаквала. Няма такава аргументация и този скок е ненормално висок!
Но, и там, където има по-умерени ръстове на акцизите не можем просто така да ги приемем без да сме достатъчно наясно как се формира себестойността на производителя, какви усилия се правят тя да отразява реалните разходи, а не желаните от производителя.
Вторият въпрос, господин председател, преди да се спра на един въпрос, който дискутирахме по предходния закон, пак засяга един сектор, който тук с промените се третира. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля ви за тишина и внимание! Моля ви, колеги!
Георги Пирински: Той се третира в § 7 от законопроекта, който сега дискутираме и се изразява в забрана на продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки (бутилки).
Предвидено е по-нататък, че се изключват тези продажби до 0,200 литра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Народните представители да си заемат местата! Моля ви!
Господин Механдов, моля Ви.
Нека всички народни представители да си седнат на местата!
Госпожо Шаклиян, ако обичате да заемете мястото си!
Извинявайте, господин Пирински. Можете да продължите.
Георги Пирински: Не, аз Ви благодаря за намесата, защото е хубаво да се изслушваме.
Става дума за § 7 от законопроекта, колеги. Там се третира забрана на продажба на алкохол в пластмасови опаковки. В мотивировката на вносителя е казано следното в последния абзац: забранява се продажба на спиртни напитки в пластмасови опаковки (бутилки). Целта е да се ограничи нелегалното производство и продажба на спиртни напитки и да се защитят интересите на коректните данъкоплатци, които са потърпевши от нелегалната търговия.
Аз, доколкото разбирам в Комисията по бюджет и финанси са внесени възражения от легални производители на такива напитки в такива бутилки, които твърдят, че са редовни данъкоплатци. И това ме смущава, че се прави това предложение с тази мотивировка. Защото, ако става дума за пресичане на нещо нелегално и за нарушение, разбра се. Но, ако става дума за въвеждане на норма, която елиминира един конкурент на пазара, който ползва тези опаковки и се облагодетелства друг, тук вече става работата доста по-сериозна, защото държавата би станала съучастник в не само нелоялна конкуренция, но и в неоправдана бариера именно за конкуриране на пазара с цел най-нормално задоволяване на определено търсене. Така че предлагам и на госпожа Радева, и на колегите в комисията да се постараем да уточним истината.
И, третият въпрос, господин председател, е свързан с онова, с което започна господин Муравей Радев – абсурдът да разглеждаме два законопроекта по една тема, тоест Законът за акцизите, само че господин Радев абсурдът, първо, е двоен. А, аз ще Ви кажа защо е и троен.
Двойният абсурд се състои в това, че в този законопроект, който сега гледаме, фигурират текстове, които вече приехме. (Смее се.)
Същите неща са записани тук за прочутите пури и пурети; същите са записани за цигарите със и без филтър. Сега, що за работа е това?! Поне представителите на Министерството на финансите да бяха станали и да кажат: уважаеми народни представители, ние нямахме време да го оформим. Знайте, че това ще го изтеглим или не го дискутирайте, вече е прието и т.н.
Значи, седят си тези работи тук – толкова процента за толкова къса и толкова лева за хиляда броя.
Прави впечатление, господин председател, голямата грижа за да бъде определено и да се каже що са това тютюневи изделия. Сигурно е нужно, за да се избегне злоупотреба и т.н.
В § 8, т. 3 има една нова редакция на т. 28 от § 2 от Допълнителните разпоредби на действащия закон, в която се казва – какво са пури и пурети. Не мислете, че е толкова лесна работа да определите що е пура, и що е пурета.
Това са най-общо годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които – еди-какво си, еди-какво си... Но за тях се считат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на дефинициите за пури и пурети при условие, че са снабдени съответно с: един покриващ лист от естествен тютюн, един покриващ и един обвиващ лист – и двата от възстановен тютюн, или един покриващ лист от възстановен тютюн. Всичко това – добре. Голяма грижа е това да се определи що са пурите и пуретите, но аз смятам, че тук е много сбъркан и подходът, и приоритетите на правителството като вносител на законопроекта.
Не знам какво ще произлезе от тази регламентация. При всички случаи, аз и вчера казах – това настояване да бъдат облекчени потребителите на тези изделия на фона на цялото безхаберие по отношение на доходи е неразбираемо за мен.
Защо, господин Радев, абсурдът не е двоен, а е троен? Защото по тази същата тема не друг, а Министерския съвет е внесъл още един законопроект – законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите с дата 8 юли, който е широко и в известна степен ноторно известен на публиката, защото засяга чл. 12в, който скромничко е назован “чл. 12в”, без да е нито отделна глава, нито нищо в закона, но засяга безмитната търговия със стоки. И в който се прави един опит от министъра на финансите да регламентира по един по-друг начин, да ни предложи да регламентираме как да се дават тези разрешения, как да се нормализира ситуацията в тази област. Нещо да чухте сега от правителството? Да ни подсети: уважаеми депутати, лежи при вас един законопроект, забравихте ли го, загубихте ли го, за маловажен ли го смятате?! А що така – никакъв интерес към тази тема? (Смее се.) Няма!
И вчера споделих – за мен е поначало не съвсем нормално министърът на финансите да праща свои заместници – отговорни служители, които са добре дошли и е добре, че участват, но не и да подменят неговата лична, като министър, отговорност. Не могат да го направят, колкото и добре да желаят да сътрудничат просто защото нямат тези правомощия и оттам тези отговорности. Не можем да искаме от тях отговорност за законодателната инициатива на правителството, за настоятелността, с която едно правителство трябва да поставя въпросите пред парламента.
Това, че тук и вчера, и днес отсъства министърът на финансите, е най-недвусмисления и показателен израз на степента, с която се чувства за отговорен този министър за тези законопроекти. Той се абстрахира от тях, той ги загърбва.
Всичко може да се отстоява и твърди, но трябва да се дойде, да се дебатира и аргументира. Затова е този парламент. Иначе защо стоим тук, говорим, харчим пари, снимат ни и какво ли не?!
Отношението към този законопроект на правителството е възможно най-недопустимото и възможно най-достойното е да бъде отхвърлен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за реплика народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, по отношение на абсурдите на днешните управляващи аз много пъти съм се изказвал тук и едва ли можем да намерим някакво противоречие в тази теза, включително и с третия закон, за който споменахте. Не чухме нищо по него. Вероятно ще чуем по-нататък.
Искам да обърна внимание на това, че само някой изключително разсеян слушател би могъл да сбърка увеличението, което аз казвам, че е на акциза, с увеличението на цената на дребно. Който ме слуша разсеяно, може да се заблуди и вие го извадихте от заблуждението с този въпрос. Все пак трябва да изясним още веднъж тези 38 процента, за да се знае как се получават те. Аз съм обединил всичко това, което Вие казвате – не само акцизната ставка, но пътната такса и екологичната такса. Всички те събрани заедно правят 260 лв. тази година на тон. Как се получава? Акцизът е 120 лв. на тон, пътната такса е 140 лв., екотакса няма. Естествено е, че на пропан бутана няма, но на бензина има. Значи 120 лв. и 140 лв. правят 260 лв. За догодина ни казват: “Не, ще бъде 360 лв.”. Като вземете едно просто умножение и деление, то от 260 до 360 лв. увеличението е точно с 38 процента.
Аз говорих за цената на дребно. Вярно е, че тя няма да се увеличи с тези размери. Тя няма да се завиши вероятно и със стойностите, които казва заместник-министърът, защото има конкуренция, при това международна. България вече е отворена икономика. Тя не може да си позволява да поддържа цени на каквото и да било над онези, които имат съседите, защото най-простото е да си внесеш оттам по-евтино и тогава ще съсипеш нашето производство. За подобно явление става дума и по отношение на много високото увеличение на акциза на пропан бутана, не на цената. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Има думата Георги Пирински за дуплика.
Георги Пирински (КБ): Вие сте прав, господин Радев, че абсурдността в подхода по тези законопроекти е трудно да се охарактеризира по-ясно, отколкото беше направено тук днес. Това е така, да речем, лиричното отклонение на въпроса.
По въпроса за цените, акцизите и другите такси. Струва ми се, че и Вие ще се съгласите, защото предполагам, че гледаме същите справки. Що се отнася до пропан бутана, акцизът расте с 240 лв., а пътната такса тази година е 140 лв., но догодина отсъства. Тоест от 240 трябва да извадим 140 и се получават 100.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Но 140 плюс 120 прави 260.
Георги Пирински: Аз говоря само за разликата. Между 120 и 360 ръстът е 240. От тези 240 трябва да извадим 140, защото те не фигурират догодина, и се получава 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Пирински.
Има думата за процедура народният представител Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не искам като се върна в региона, хората да ме обвиняват: “Вие, депутатите гласувахте този Закон за акцизите, който неимоверно вдига акцизите на цигарите и най-вече на газта.”
Тъй като искам много ясно да се види кои са хората, които са гласували за този закон, аз ви предлагам гласуването на първо четене на този закон да стане поименно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение, което е направено в съответствие с правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 70, против 83, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Мазнев, вероятно за процедура за прегласуване.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, доколкото си спомням, това правителство дойде да защитава принципите на яснотата, на прозрачността. То декларира, че ще работи за българските граждани и не би следвало зад такова анонимно гласуване да се крият хората, които ще гласуват за този закон. Тъй като аз съм наистина за прозрачност и искам хората много добре да знаят кой гласува за този закон, кой е “за” и кой “против”. Тъй като аз ще гласувам “против”, искам процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Един въпрос, господин Мазнев. Съгласно чл. 53 поименното гласуване става по два начина. Точка 3 гласи: “Ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се” или поименно изписване на имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютърната система. Вие кое желаете?
Стефан Мазнев: Лично аз предпочитам първия начин – със ставане на крака и с “да”, “не” и “въздържал се” всеки да изрази своята воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре. Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение за поименно гласуване чрез ставане от място и устно заявяване “за”, “против” или “въздържал се”.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 62, против 86, въздържали се 3.
Предложението отново не се приема.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 96, против 65, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.

Продължаваме нашата работа по приетия дневен ред за тази парламентарна седмица с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Процедура?
Имате думата, госпожо Калканова, заповядайте.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката проф. Камен Веселинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласувате процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на образованието и науката.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Моля заместник-министърът на образованието и науката да заеме определеното за него място в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, това е продължение на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Пленарната зала вече е запозната със становището на Комисията по образованието и науката. Заместник-министърът е взел отношение и е представил становището на вносителя, в случая Министерския съвет, по законопроекта. Ето защо започваме направо дискусията.
Имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Георги Панев. Заповядайте.
Георги Панев (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният на вниманието на народното представителство законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование свидетелства за един много внимателен прочит на сега действащия закон. В резултат на това са направени редица изменения и допълнения, които са необходими, част от които са във връзка със синхронизацията на нашето законодателство с европейското, част от които са редакционни - сравнително добри редакции, част от които са необходими. Ето защо още в началото на своето изказване аз ще заявя, че ще подкрепя този закон, но няма да спестя няколко, но съществени текстове и положения, които са твърде неприемливи.
За мое удобство, а всъщност и за по-лесно разбиране на материята, ще вървя по текстовете на законопроекта.
В § 4, към който се отнася чл. 9, ал. 3, т. 5 и 6, се предлага текст, според който Министерството на образованието и науката определя ежегодно броя на студентите, които ще се обучават във висшите училища на България. Но докато в сега действащия текст министерството определя броя на студентите във всички висши училища – държавни и частни, то сега с предложеното изменение Министерството на образованието и науката ще определя броя на студентите само в държавните висши училища без никакви основания. Още повече, че в сега предложения законопроект, в главата за акредитация се посочва, че една от важните функции на Националната агенция за оценка и акредитация е да определи капацитета, както е наречено в законопроекта, на съответното висше училище, което се акредитира, или неговия ресурс за обучение. Което в крайна сметка се свежда до възможния брой студенти, които едно висше училище може да обучава, и който възможен брой е очевидно в пряка връзка с ресурсите или капацитета на училището. След като това е така, на какво основание Министерството на образованието и науката няма да определя броя на студентите, които ще постъпват в частните висши училища? Според мен, на никакво. И тук текстът трябва да бъде коригиран и върнат към първоначалната му редакция, каквато е в сега действащия закон.
Едно от съществените изменения е това, че се отменят ограниченията за композиране на факултет, на катедра според броя на хабилитираните преподаватели и изобщо според броя на академичния състав в тях, като отпада и ограничението за основен трудов договор за по-голямата част от преподавателите във висшето училище. По принцип това е в съзвучие с академичната автономия. Да, това е така. Но ако по време на миналия мандат на парламента бяха приети такива поправки в Закона за висшето образование, които определяха точно такива ограничения, то това беше поради създалата се обстановка в страната. Тогава бяха 43, а сега са може би към 48 висши училища, с тенденция броят им да расте. Мисля, че е излишно да се коментира този факт. Мисля, че всеки народен представител си дава сметка, че за една 7,5-милионна страна този брой висши училища е просто ненормален, не почива на никакви реални нужди и основания.
Ето защо тогава бяха въведени тези ограничения. Нещо повече, с тези ограничения, смея да твърдя, до голяма степен се пресече това безконтролно четене на лекции от страна на преподаватели във висши училища, да кажем, в неограничен брой висши училища – 3, 4, 5, 6. Това пътуване из страната, това претупване на учебния материал, включително и несериозното отношение към самите изпити, които са в крайна сметка контролът на резултата от дейността на преподавателя, до голяма степен се пресече.
Да, тези ограничения в известен смисъл са нарушение на академичната автономия, но в тях стои здравният смисъл на защита на обществото от влошаване на качеството на висшето образование – нещо, което засяга не само днешния момент, нещо, което ще се отрази зле и в перспектива. Ето защо аз мисля и съм убеден в това, че ограниченията, които бяха въведени и действат в настоящия закон, още известно време трябва да останат. Колко, това ще зависи от оздравителния процес в мрежата на висшите училища в България. Такъв процес започна, но той далеч не е завършил.
Нещо повече, отпадането на ограниченията поставя някои въпроси. Например, създава се някакъв факултет, няма никакви числови ограничения за броя на членовете на факултетния съвет. Ерго, един факултетен съвет би могъл да се състои от 5 души – нещо, за което си струва да помислим. Тези ограничения не бяха въведени произволно, примерно 40 души академичен състав, от които половината са хабилитирани преподаватели, за да има факултет. Тази цифра има своите много реални и много точни основания и тези основания са в Закона за научните степени и звания, където има необходимия брой хабилитирани лица, за да може едно висше училище да има научен съвет. Какво е това висше училище, което не може да състави научен съвет според сега действащия Закон за научните степени и звания? Ето защо беше въведена тази бройка и тя беше разумна както с оглед на конюнктурата, така и формално заради действащия в момента Закон за научните степени и звания.
Отменя се и ограничението по брой за членове на катедра. Определеният със сега действащия закон брой от 7 души също не е някаква случайна величина или въпрос на хрумване. Ние тогава експертно проследихме състава на катедрите във всички висши училища в България, върнахме се в нашите спомени, тъй като членовете на комисията и нейните експерти бяха естествено хора, които са от сферата на висшето образование, и преценихме, че бройката от 7 души е минимумът, за да може да съществува една катедра. Другото е несериозно. Сега това ограничение също отпада.
И нещо повече, обърнете внимание, уважаеми госпожи и господа народни представители, даже има едно неприлично предложение в този законопроект, а именно ръководителят на катедра може и да не бъде хабилитирано лице. Не коментирам. Това трябва да отпадне.
И така стигаме до много спорния въпрос за предложения стопански съвет и по принцип за мениджмънта и стопанското ръководство на едно висше училище. Идеята е разумна. Финансовият и стопански живот на едно висше училище трябва да се ръководят вещо, с познаване. И това е направено в развитите страни. В повечето от тях ректорите на висшите училища са двама души, отбележете, с равни права, с еднакво тежащи подписи върху официалните документи. Това е ректорът, който отговаря за учебната и научната дейност на висшето училище и ректорът по стопанската част, който е мениджмънтът и отговаря за всичко останало, свързано с дейността на висшето училище. Двата подписа са еднакво тежки. Ректорът, който отговаря за научната и учебната дейност на висшето училище, е освободен от тези задължения, той не носи тази отговорност. Носи я другият ректор. Но те са две пълноправни фигури във висшето училище.
Тук ни се предлага идея, взаимствана от този начин на управление на висшите училища, но без наличието на ректор по стопанската дейност на висшето училище. И така идеята се осакатява. Нещо повече, тя стига до едно увеличаване на бюрокрацията, до затрудняване работата на действащия ректор, защото той става и ректор на така предложения Стопански съвет, който се състои от еди-колко си души. Излишно. В момента, просто животът го е поставил така, си има заместник-ректор по стопанската част, който изпълнява функциите, предназначени в случая за Стопанския съвет, който е на пряко подчинение на ректора и който знае общо взето как да си върши работата. Ако ще възприемаме идеята, да я възприемем цялостно. Ако не, просто да се откажем от нея. Аз мисля и съм убеден, че така предложеният Стопански съвет засега все още няма място в нашите висши училища във вида, в който се предлага.
Няма да се спирам на ред редакции, тъй като целият законопроект е изпъстрен с множество нови редакции, една голяма част от които са добри, но някои от тях са даже нескопосни. Това ще го направим на второ четене. Но има и някои недомислия, които не са съществени, но които могат да бъдат отстранени. Давам пример. В Контролния съвет, който беше въведен със сега действащия закон и който по идея трябва да има много съществени функции в управлението и контрола на висшето училище, се въвеждат фигурите на един правоспособен юрист и един икономист. Но аз ви питам, ако предметът на обучение в едно висше училище е такъв, че там няма Юридически факултет или Икономически факултет, откъде ще се вземат този правоспособен юрист и този икономист? Те ще се назначават ли и на какви основания, след като Контролният съвет се конструира измежду преподавателите на висшето училище? Има и други пунктове, но това може да се поправи на второ четене.
Аз започнах в началото с одобренията, нека и да завърша с тях. Например, в главата за акредитации има предложени промени, които са добри, които ще подобрят дейността на агенцията. И завършвам с това, с което започнах: ще подкрепя законопроекта, но ще направя всичко възможно и се надявам тази част от народните представители, които в момента са в залата и ме слушат, да подкрепят предложенията на второ четене, направени в посока на оборваните от мен текстове и положения в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Панев.
Професор Камбуров има думата за изказване. Заповядайте, проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Представеният законопроект има амбицията да приведе нормативната база на българското висше образование в съответствие с настъпилите промени, от една страна, и да допринесе за по-нататъшната ни интеграция в създаващото се общоевропейско образователно пространство.
Още тук може да се каже, че вносителите се справят по-успешно с втората задача, отколкото с първата. Въвеждането на европейското дипломно приложение - § 2, ал. 2 – и задължаването на университетите - § 26 – да въведат европейската система на натрупване и трансфер на кредити безспорно е крачка напред към осигуряване на прозрачност на различните образователни степени и към създаване на условия за студентска мобилност и взаимно признаване на образователните сертификати. Би трябвало обаче да се запитаме защо след като България разработва проекта за въвеждане на кредити още от началото на 90-те години в рамките на програмата “ТЕМПОС”, а понастоящем и по линия на “Сократис” и “Еразмус”, кредитите не се прихванаха в нашите университети, въпреки огромните инвестиции? Анализът на резултатите от тези проекти показа, че вътрешно университетската структура на нашите висши училища не благоприятства свободното движение на студентите. Всички знаем колко трудно е да се прехвърлиш от специалност в специалност дори в рамките на един и същи университет, един и същи факултет. Причината е традиционното деление на катедри, факултети, специалности и т.н. Това деление пречи на ефективното въвеждане на кредитите и ражда такива абсурди, като информатика за икономисти, информатика за инженери и други такива абсурди.
Така че, ако вносителите на законопроекта имат сериозно намерение да въведат кредитите като мерило за участие на студентите в учебния процес, те би трябвало да позволят на университетите да имат по-гъвкава съвременна вътрешна структура.
Въвеждането на кредитите е свързано и с още един важен въпрос – това е въпросът за преподавателския норматив. Фактически университетските преподаватели получават възнаграждение на базата на аудиторната си заетост, а това не стимулира участието им в извънаудиторни форми на обучение, като практики, изготвяне на курсови работи, проекти и т.н., където те трябва да играят ролята както на ръководители, така и на съветници. Предвиждайки че кредитът може да се присъжда и за такъв вид работа, законодателят трябва да се погрижи и за измерването на преподавателския труд и въвеждане на еквивалент именно на тази индивидуална работа със студентите. А такива текстове липсват. Тогава въпросът е как ще накараш преподавателя да възлага и ръководи тази дейност? Ако не в този закон, то подобни разпоредби би трябвало да намерят място в бъдещата наредба към закона.
Що се отнася до привеждане на системата в съответствие с явните тенденции в нейното развитие, законопроектът се опитва да реши по същество само проблемите на Националната агенция за оценка и акредитация, която напоследък явно демонстрира своята неспособност да се справи с огромното количество на стартирали процедури, най-вече заявки за програмна акредитация. Не е ясно обаче защо след като повече от текстовете в § 42 повтарят без изменение съответните текстове от действащия Закон за висшето образование цялата глава е преписана. Чисто технически вносителят би трябвало да внесе само реалните поправки, както това е направено в предшестващите и следходните параграфи.
Трето. Извършването на програмната акредитация по образователни направления може да облекчи графика на Националната агенция по акредитация - § 42, чл. 72, ал. 1, но само при условие, че повече от едно висше училище е подало искане за програмна акредитация в съответното направление. Така че едва ли по тази линия ще се постигне търсената оптимизация на дейността на агенцията.
Въвеждането на следакредитационния контрол на пръв поглед също изглежда добра идея. Хубаво е да има орган, който да следи как университетите изпълняват препоръките на агенцията. Не е ясно обаче как предвиденият нов ръководен орган на Националната агенция по акредитация, Следакредитационният съвет със своите четирима членове ще се справя с тази дейност и кой ще ги назначава. Ще може ли да изпраща експертни комисии, каква ще е функцията на подкомисиите в този процес. Ако това не бъде уредено, а според мен мястото му е точно тук, не в правилника на агенцията, ще се получи само още един административен орган без реални лостове за въздействие върху системата.
Четвърто. В същата глава § 42, чл. 81, ал. 3, се въвежда и понятието капацитет на висшето училище, на професионалното направление или специалност от регулираните професии, което после е обяснено със специален текст в § 4 на Допълнителните разпоредби. Тук не са ясни няколко момента. Първо, става дума за три различни понятия. Защото капацитет на висшето училище е сумата от капацитетите на отделните специалности, а капацитетът на професионалното направление е сумата от капацитетите на сродни специалности в дадено образователно направление. Така че тези различни видове капацитет ще трябва да се определят в рамките на различни процедури – първата е институционална, а втората – програмна. При това без резултат от програмната акредитация не може да се определи институционалният капацитет. А по принцип институционалната предшества програмната и така объркването е пълно.
Не е ясно и за какво служи този капацитет на висшето училище на отделните специалности и направления. Министерството на образованието и науката има намерение да се определя приемът въз основа на капацитета на висшето училище, но текстът от настоящия член не е обвързан с други текстове от законопроекта и по-специално § 4, който третира приема на висшите училища. Определянето на приема въз основа само на капацитета обаче не е възможно. Последните анализи на системата показват, че в момента тя разполага с повече места, отколкото са потенциалните студенти. И като се има предвид демографската криза, в следващите години Министерството на образованието и науката ще трябва да взема непопулярни решения за намаляване капацитета на висшите училища, така както това стана в средните училища. Следователно обвързването на капацитета с приема е допустимо дотолкова, доколкото има специалности, в които капацитетните възможности са по-малки, а броят на приетите студенти – неправомерно голям. Въобще в единствената си проява на този член капацитетът не може да потвърди изцяло заложените в закона идеи.
Не е ясно също така защо Националната агенция ще е оня орган, който ще определя капацитета на висшето училище или специалността. Разработването на методика за определяне на капацитета е доста сложна и трудоемка задача, особено като се има предвид, че страната ни не разполага с нормативи и стандарти както в областта на университетската инфраструктура, така също и по отношение на броя на студентите спрямо един преподавател. Натоварването на Националната агенция и с тези задачи само ще затрудни и без друго не особено ефективната й дейност.
Изложеното ясно показва, че текстът за капацитета се нуждае от прецизиране и допълнително обвързване с останалите текстове на законопроекта. Във всеки случай, ако законодателят държи понятието “капацитет” да остане, то трябва да се отнесе само към програмната акредитация и към определянето на капацитета по специалности.
Освен това не е редно докладът за оценка да включва и срока на акредитация и капацитета - § 48, чл. 81, ал. 3. Това са понятия от различен порядък.
Не особено ясни са и текстовете относно вътрешната система за качество на образованието, която университетите са задължени да поддържат - § 1. Новата ал. 5 не изчерпва функциите на тези звена и може би мястото й не е тук, а текстът трябва да се прецизира и да се каже, че функциите на звената се определят от правилниците на висшите училища.
Шесто. Тук му е мястото да се каже, че представеният проект съзнателно и съвсем преднамерено заменя думата “обучение” с “образование”, особено на местата, където се говори за качество, което едва ли е правомерно, доколкото качеството на образование се определя след завършването и при внимателно следене реализацията на студентите. А обучението е процесът, чрез който се получава образованието. И именно то може да се наблюдава, оценява и управлява по-лесно. Същевременно на други места терминът “обучение” е запазен и той е в разрез с казаното в съседните параграфи и алинеи, където се предпочита “образование”.
Затова бих посъветвал вносителя да огледа съответните текстове – параграфи 1, 6, 30, 42 и да прецизира формулировките. В духа на европейската интеграция обучението е ключова дума. Няма образование без обучение и отказът от този термин изглежда, меко казано, странен. Бих посъветвал навсякъде да се говори за образование и обучение като две страни на един и същи процес.
На следващо място, въпросите за приема на студентите. Те са ключови, особено в сегашната ситуация, когато става дума да се осигури демократичен и свободен достъп на гражданите до системата на висшето образование и тя да се приведе в съответствие със съществуващите реалности. И макар че още през 1999 г. приемният конкурсен изпит беше анахронизъм, сегашният законопроект отново потвърждава правото на висшите училища да провеждат специфичен конкурсен изпит - § 37, ал. 2, което обезсмисля текста за бившата ал. 3 относно приема въз основа на положен зрелостен изпит. А сега, когато капацитетът на системата е по-голям от броя на потенциалните студенти, е моментът да се премине към радикално разрешаване на проблема и да се приемат всички желаещи, като отсяването става през време на следването, а не на входа на висшето училище, както е досега. Но явно Министерството на образованието и науката не е готово за предприемане на такива мерки или пък стремежът е да се запазят периметрите на сивото образование, като изходът на средното и входът на висшето образование продължават да не са съвместими.

Седмо. Също така половинчати и неефективни са мерките за подобряване на мениджмънта на висшите училища, които законопроектът предвижда. Твърдо съм убеден, че създаването на още един орган – Стопански съвет, § 13, който ще има предимно съвещателни, а не административни функции и чийто председател по право е ректорът, няма да реши проблема за ефективното управление на университетите. Освен това ректорът се натоварва и с още задължения - да съставя и представя доклада на този съвет, а и на звеното по качество - § 22, ал. 5, което не допринася за разделянето на властите.
Осмо. По отношение на университетската автономия законопроектът е странно противоречив. Примери: отнема се правото на университетите да назначават извънредни професори и доценти - § 28; забранява се на висшите училища да сключват договори за обучение - § 10. Ако целта е да се ограничат незаконните филиали, то текстът можеше само да се прецизира и така да се достигне до едно добро решение; намалява се субсидията на студентските съвети, която сега е процент от таксите за обучение, а не от общия бюджет - § 39; утежнява се режимът за откриване на частни висши училища, които сега трябва да доказват собственост и финансово обезпечение - § 8, което ги поставя в много неизгодна позиция спрямо държавните. Процесът на разкриване на нови частни училища се спира, защото в Заключителните разпоредби се казва, че не се приемат заявки за оценка на проекти, без да е уточнено, че вероятно става дума за проекти за разкриване на специалности и образователни направления - § 48, ал. 1. От друга страна могат да се видят редици популистки залитания, като например: проучването на студентското мнение се въвежда със специален текст - § 1 и § 57, което едва ли е необходимо, защото то е част от всяка процедура за оценка и не е необходимо да му се придава излишна тежест и да се абсолютизира.
Параграф 25 е излишен, тъй като алтернативността на курсовете предполага и избор от страна на студентите. Ръководител на катедрата може да бъде нехабилитиран преподавател – един анахронизъм, за което говори преждеговорившият.
В мотивите към законопроекта се казва, че се въвежда целева субсидия за финансиране на висшите училища, но в представените поправки липсват съответните текстове. При това положение вносителите трябва да обяснят какво се има предвид под целева субсидия и какъв е принципът на нейното отпускане с оглед провеждането на държавната политика. Във всеки случай въвеждането на двойните критерии за финансиране – един според броя на студентите и друг произволен, може да доведе до произвол и да обезсмисли досегашните постижения за въвеждане на ред и прозрачност във финансирането на висшите училища. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Заповядайте за реплика, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искала да обърна внимание на колегите в залата, включително и на проф. Камбуров, за две неточности в това, което той току-що представи. Първо, проф. Камбуров, досега текстът за финансиране на студентските съвети, чл. 72, ал. 4 в сега действащия закон гласи: "Дейността се финансира от висшето училище в размер до 1 на сто от издръжката на обучение", а новият текст, който се предлага в законопроекта, който дискутираме в момента, гласи: "Финансира се от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто". Тоест, 1 на сто е минимумът.
Второ, в § 48, ал. 1 изрично е казано, че се преустановява от влизането в сила на този закон до 1 септември 2004 г. откриването на процедури за програмна акредитация и оценяване на проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Професор Камбуров, ще отговорите ли на репликите?
Димитър Камбуров (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има думата за изказване господин Петко Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз искам още в началото да заявя, че ще подкрепя този законопроект с убеждението, че той идва да прецизира и да преведе на езика на съвременните реалности и потребности, а също така и с изискванията за нашите критерии за присъединяването към европейското образователно и научно пространство да приведе нашето законодателство в областта на висшето образование. Мисля, че това в голяма степен е направено.
Аз съм съгласен с някои критични бележки и препоръки от страна на доц. Панев и проф. Камбуров и може би след една дискусия и прецизиране на тези моменти да стигнем до консенсус, защото те ще доведат до рационализиране на текста на внесения законопроект.
Аз мисля, че основните силни моменти, които трябва да бъдат разбрани, са свързани както с вече легитимно създаване на национална система за трансфер на кредити, за възможността за по-голяма мобилност на студентите, по-голяма възможност за преход от една специалност в друга след изпълнение на съответните изисквания – хорариум и съответни други дейности, а също така и възможността наши студенти да могат да се включват в европейското образователно пространство, след като покажат необходимите показатели в своето образование до това време.
Независимо от спорния момент за стопанския съвет, аз съм един от тези, които много отдавна развиваха тази идея за необходимостта да се сформира такъв орган във висшите училища, който да даде възможност освен за простото разпределение на бюджетните субсидии в държавните висши училища и със съответните постъпления от такси за обучение на студентите да се занимае с разработването на стопанска стратегия, стопанска инициатива, възможността самото висше училище да увеличава своите приходи със създаване на интелектуални и различни други такива продукти, които да могат да бъдат пласирани на пазара и по тоя начин да донесат допълнителни доходи на съответното висше училище. Мисля, че това е замисълът. Може би той не е достатъчно добре разгърнат, защото стои въпросът именно за стопанска инициатива, а не просто за още един допълнителен бюрократичен орган, който да утежни задълженията на ректора. Тук трябва да се помисли точно как да бъдат обвързани взаимодействията между това звено, общото събрание и академичния съвет на съответния университет, на съответното висше учебно заведение.
Независимо от страховете трябва да се даде по-голяма възможност за създаване на паралелни курсове и оценка от страна на студентите на преподавателите, защото в старите европейски университети, както и сега, има такива програми и могат да се четат по няколко курса по една и съща специалност, но се четат от различни преподаватели, което веднага се обвързва с възнагражденията, които те получават. Това означава, че онзи преподавател, който има по-голям авторитет и чете по-интересен курс по съответната дисциплина, ще привлича повече студенти и ще получава по-голямо възнаграждение от онзи, който е един посредствен изпълнител, чиновник в своята дейност.
Трябва да се прецизират тези моменти, както предложи и проф. Камбуров, да се види как ще функционира този орган за следакредитационен съвет. Дали ще увисне в рамките на Агенцията по оценка на акредитация и ще бъде само един формален орган, който от време на време ще се произнася по някакви документи или действително ще може да осъществява този текущ следакредитационен процес, защото не е тайна, че много от висшите учебни заведения се напълват в моментите на акредитация, представят се съответните документи и декларации на преподаватели, които след това изчезват, бързо се подменя съставът и намалява квалифицираният състав. Във връзка с това искам да подкрепя възражението на доц. Панев. Крайно неприемливо е да не се определя минималният брой на състава на съответните катедри, секции и т.н. към висшите учебни заведения, да се оставят факултетите и катедрите без определен брой преподаватели, което означава, че ще има безкрайно роене с по няколко души и ще се стига до парадокси, че няма да има и хабилитирано лице, което да оглави тези звена. Пак във връзка с това искам да подкрепя идеята, че трябва да има ясно разграничение между капацитети на програмно и на институционално равнище. Във връзка с тези изисквания, които са предявени към държавните висши учебни заведения, мисля, че това трябва да бъде направено и по отношение на частните университети и колежи. Въпросът е да се създаде граница на броя на студентите, които ще бъдат приемани в тези университети по програмно и общоинституционално направление, защото не е тайна, че всичките те, след като заявяват предварително в оценките, които им се правят от Агенцията по акредитация, че ще обучават такъв брой студенти, след това в името на натрупването на голяма маса такси и средства раздуват тези първоначално обявени цифри два и повече пъти и по този начин надминават всякакво ниво на някакво прилично образование, да не говорим за качеството.
По отношение на частните университети трябва да се помисли за предоставяне на повече права на учредителите, след като собственикът им е предоставил правото да се разпореждат с определена собственост, тоест, да им се даде възможност да определят форми и структури на организацията на своите преподавателски кадри, които да не противоречат на Закона за висшето образование, но които да не бъдат просто дублиране на тези структури в останалите висши учебни заведения. Това ще позволи да се създаде една инициатива, възможност за провокиране на мисленето и търсене на по-съвременни форми и начини на организиране на дейността на съответното висше учебно заведение, а не да се върви в онези калъпи, установени отпреди десетилетия и векове.
Бих искал да завърша своето изказване с убеждението, че ние в голямата си част показваме отговорността си – както ние, от групата на управляващите, така също и опозицията. Колегите са съпричастни към търсенето на най-верните решения. След едно обмислено предлагане на поправки и прецизиране на отделните текстове ще можем да усъвършенстваме този текст на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, като остава открит въпросът за изработване на един цялостен закон, който да включи редица нови моменти, които засега не присъстват, както и момента за праговете за магистратура и докторантура, които трябва да бъдат по-флексабилни и да дават възможност на всички онези, които искат да се обучават, да се обучават без да съществуват тези бариери, които сега се налагат изкуствено. Защото не е тайна, че студенти, които в редовно обучаващия курс не са показали висок успех, след това, по време на своя практически житейски опит, получават много повече знания и готовност да се реализират като изследователи и преподаватели, отколкото онези, които са били постоянни отличници, а след това се оказва, че са били просто едни кухи репродуктори на знанията, които са получавали от съответните учебници.
Завършвам с призива да подкрепим този законопроект с пожеланието вносителите от Министерството на образованието и науката да подкрепят всички онези разумни предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Заповядайте, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да се увличам в конкретни академични тънкости, нито в цитиране на параграфи – времето не е подходящо, нито съставът на залата, нито вашето душевно и физическо състояние.
Все пак има поне 2-3 момента, които би трябвало да бъдат отбелязани. Колегите основателно отбелязаха повече от тях, обаче има и още някои. Неслучайно така нареченият “Стопански съвет” беше един от основните проблеми и спъни камъни. На разни обсъждания на този проектозакон всички ректори единодушно въстанаха срещу него. Ще кажете, че ректорите са против това някой да им се бърка. Целият въпрос е в това, че има помощник-ректор, който се занимава точно със стопанските въпроси; има главен счетоводител, който се занимава точно с паричните въпроси; освен това всеки уважаващ себе си университет има някаква финансова и по-точно бюджетна комисия, която се занимава с разпределение на бюджета и баланса на приходите. Този стопански съвет, при който лица, които са извън академичния съвет – не са на важни места и постове, плюс някакви странни фигури като юрист и икономист, каквито може да има, но може и да няма – ако е в художествена академия например, плюс един студент взимат някакви важни икономически решения – просто това е несериозно и във всички случаи няма да реши проблемите на университетите.
Друг е въпросът, че в държавните висши учебни заведения подобен съвет наистина е безсмислен. Може би той има смисъл в частните университети, където има повече пари и по-голяма възможност за злоупотреби от страна на ректорите.
Трябва да има един по-точен баланс между академична автономия и контрол. Проблемът е в това, че този законопроект беше подготвен при стария министър, помните как влезе и изчака доста сериозен период. Междувременно се смени министърът. Новият министър и новият състав по тяхно собствено изявление имат някакви възражения и желания за някакви промени в този проект. Също така станаха различни неща в България, които би трябвало да бъдат взети под внимание. Този законопроект няма достатъчно оръжия срещу ментетата във висшето образование, няма достатъчно средства да се бори с тях. Освен това, уважавайки автономията на всяко висше учебно заведение, министерството трябва да има някакви форми на контрол, нито прекалени, нито своеволни, но често пъти при днешната ситуация министерството е изправено в една много импотентна позиция спрямо своеволията на различни туземни ректори-диктатори.

Значи министерството няма средства да ограничи дерибейството на някакъв туземен ректор. И за да не помислите, че така просто си говоря, за да се правя на интересен, ще ви дам конкретен случай отскоро. Един ректор, поставяйки на важни места в йерархията свои хора и подбирайки по съответния начин Общото събрание, бива избран за трети мандат. По закон всеки ректор има право на два мандата. На трети няма, но такъв случай има, примерно в Бургас. Хайде, без да споменавам имена, но има такъв случай. В Бургас ректорът е избран точно за трети мандат. Министерството му казва отдалече: “Ти си лош човек” или “Това не е правилно”, но нищо не може да направи. Значи трябва да има някакви средства, отново казвам. Всички ние сме за автономията на висшите учебни заведения, но тази автономия в някои случаи се изражда. Мога да спомена и други адреси, но сега не е тук моментът. Защото преди време и един Южен университет прие 600 души задочно “Право” и водеше занятията на градския стадион, примерно. Защото тогава “Правото” беше платена и модна специалност. Затова става дума – да има някакъв контрол, без той да се намесва брутално в академичната автономия.
В момента министерството се задоволява с едни странни забележки и реално взема позиция, за каквато нямам думи, която го прави смешно; второ, прави смешно цялото ни висше образование, и, трето, развързва ръцете на всеки местен дерибей, което, мисля, че не е много правилно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Госпожа Кина Андреева е заявила желание за изказване.
Госпожо Андреева, има още седем минути. Имайте предвид, че имам да чета много съобщения, така че преценете Вие, според желанието ви и колко дълго ще е вашето изказване.
Заповядайте, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратка, защото вече по-голяма част от аргументите бяха изразени от моите колеги и няма смисъл да ги повтарям.
Искам да се спра само на два момента, които досега не бяха коментирани от трибуната на парламента. Става въпрос за § 73а, който третира финансирането на Националното представителство на студентските съвети.
Досега механизмът на финансиране на Националното представителство на студентските съвети се определяше с Правилника за дейността на това представителство и всяко висше училище решаваше с каква сума да участва в тези съвети.
В момента в закона е предвидено да се запишат 30% отчисления от всеки студентски съвет към Националното представителство, което представлява една сериозна намеса, да не кажа груба намеса в студентското самоуправление. То нарушава основните принципи на студентското самоуправление и е посегателство върху финансовата автономност на студентските съвети.
Пред мен са писмата на студентските съвети на Софийския университет, на Университета по архитектура и геодезия и те са подписани не само от председателите на студентските съвети, но и от ректорите на тези висши училища, които се солидаризират с това искане. Ето защо аз го поставям пред вас и мисля, че ...
Татяна Калканова (НДСВ, от място): Няма такъв текст.
Кина Андреева: Как да няма такъв текст? В § 41, чл. 73а: “В ал. 3 след думите “от отчисления” се добавя “в размер на 30 на сто”.
Моето предложение, и аз, разбира се, ще го внеса между първо и второ четене, е това допълнение да отпадне, защото, както вече се аргументирах, то нарушава финансовата самостоятелност и автономността на студентските съвети.
И само още една забележка, която може да ви се стори на пръв поглед редакционна, но тя не е редакционна, а има дълбок смисъл - в закона навсякъде се говори или за военноинвалиди, или за инвалиди първа и втора категория. Мисля, че задължително трябва да приведем и този закон в съответствие с останалото ни законодателство и с европейските изисквания и там да запишем “лица с увреждания”. Това не е просто една редакционна бележка, а е един акт на уважение и равнопоставеност на тези хора.
Така че аз ще приключа с това, че като цяло смятам, че законът трябва да бъде подкрепен. Всички онези забележки, които бяха направени, между първо и второ четене да бъдат взети предвид, защото висшето образование не бива да се политизира, то трябва да служи на младите хора, така че да имаме сигурност, че създаваме едни добри, образовани и компетентни граждани на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Уважаеми народни представители, искам да се ориентирам дали има други желаещи. Ако има, очевидно ще трябва да отложим приемането на закона. Ако няма, сега бихме могли да го гласуваме на първо четене. Така че това е въпросът, който поставям пред вас. Имате желание. В такъв случай е очевидно, че няма да можем да приключим сега и да преминем към гласуване. Ще има и други желаещи, така че очевидно е, че ще продължим с този законопроект и по-нататък, вероятно още утре.
Сега ми позволете да направя доста на брой съобщения.
Първото от тях е: постъпил е и се раздава обобщен проект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от правилника. Това съобщение се прави с оглед на писмените предложения.
Следващото съобщение се отнася до Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
На 18 ноември, вторник, от 13,30 ч. в зала “Запад” ще се проведе заседание на тази комисия.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 13 ноември, четвъртък, в 14,30 ч. в зала “Изток”.
Насроченото за днес, 13 ноември, от 14,30 ч. в зала “Запад” заседание на Комисията по икономическата политика се отлага.
Комисията по културата ще проведе заседание на 18 ноември, вторник, от 10,00 ч. в зала 130 на пл. “Батенберг”.
Комисията по външната политика, отбрана и сигурност ще проведе редовно заседание на 13 ноември от 14,30 ч. в зала 238 на пл. “Батенберг”.

Парламентарен контрол за утре, петък, 14 ноември 2003 г.:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народния представител Асен Агов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Васил Паница и Стойчо Кацаров.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева и на пет питания от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Кина Андреева – две питания, Росица Тоткова и Теодора Константинова.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Марина Василева.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евдокия Манева и Кина Андреева и Мария Стоянова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Благой Димитров, Стойчо Кацаров и Васил Калинов и на три питания от народните представители Евгени Чачев, Иван Николаев Иванов и Благой Димитров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Янаки Стоилов и Емилия Масларова и Кръстьо Петков и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков и Стойчо Кацаров.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев;
- министърът на образованието Игор Дамянов – на актуален въпрос от народния представител Евгения Живкова и на питане от народния представител Кина Андреева;
- министърът Филиз Хюсменова – на питане от народния представител Моньо Христов.
На основание чл. 83, ал. 4 от правилника поради отсъствието на народния представител Димитър Камбуров се отлага отговорът на негово питане от министър Филиз Хюсменова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Поради отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на държавната администрация Димитър Калчев.
Уважаеми народни представители, с това приключи дневният ред на днешното заседание.
Следващото заседание е утре, 14 ноември 2003 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието в 14,01 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Веселин Черкезов