Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-11-19

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на парламента за периода 19-21 ноември 2003 г.
1. Второ четене на законопроекта за филмовата индустрия – продължение.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
3. Второ четене на законопроекта за енергетиката – продължение.
4. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
5. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г.
6. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за водите.
7. Избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
8. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този проект за работата през седмицата.
Гласували 137 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 8.
Дневният ред за седмицата е приет.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 ноември 2003 г.:
Проект за решение за приемане на Българска национална доктрина “България през ХХl век”. Вносител е Никола Богданов Николов. Проектът за решение е разпределен на Комисията по въпросите на гражданското общество; Комисията по икономическата политика; Комисията по външна политика, отбрана и сигурност; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Комисията по земеделието и горите; Комисията по труда и социалната политика; Комисията по образованието и науката; Комисията по здравеопазването; Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта; Комисията по околната среда и водите и на Комисията по културата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на допълнителния протокол към Наказателната конвенция относно корупцията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията за борба с корупцията и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за оттегляне на резервите, направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията за борба с корупцията и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Вносител е Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008 г.). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за тютюна и тютюневите изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Вносители са Ралица Агайн, Гадар Хачикян и Мирослав Севлиевски. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по въпросите на гражданското общество.
Уважаеми народни представители, има ли някаква пречка да започнем с нашия дневен ред? Не виждам.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Почитаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като днес изтича срокът за предложения и допълнения към обединения законопроект за допитване до народа, моля той да бъде удължен с още две седмици, с оглед на гледането на бюджета, за да имат време колегите да направят своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Още две седмици?
Емил Кошлуков: Да. Беше една седмица и сега от трите изработихме обединения законопроект. Колегите ме помолиха да направя това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре.
Не виждам желаещи за противно предложение.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение за удължаване на срока между първо и второ четене за предложенията по Закона за допитване до народа с още две седмици.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, ако няма други предварителни въпроси, бих искал да поканя господин Стефан Данаилов да докладва законопроекта за филмовата индустрия.
Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 26 има предложение на народния представител Коста Цонев, което не е обсъждано в комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 31:
“Чл. 31. Държавно подпомагане на проекти, за които има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент от европейска страна или от страна, с която Република България има сключена спогодба в областта на филмовата индустрия, се извършва без провеждане на конкурс, като проектът кандидатства пред агенцията и се разглежда от Финансовата комисия, която определя размера на държавното подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 26, който става чл. 31. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 26, който става чл. 31, така както е докладван от председателя на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение на народния представител Коста Цонев за създаване на чл. 26а, което комисията не разглежда съгласно чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

“Раздел III
Държавно подпомагане на разпространението и показа на
български филми и на филми, създадени при условията на
копродукция с българско участие”

Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следното наименование на Раздел III: “Държавно подпомагане на разпространението и показа на филми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименование на Раздел III, както бе докладвано от председателя на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 27 има мое предложение, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Андрей Пантев в чл. 27, ал. 2, след думата “подпомагане” да се добави “на собствениците”.
“Чл. 27. (2) Държавното подпомагане на собствениците на мястото за показ се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средния приход за една прожекция за период от шест месеца, предхождащи датата на показа на филма, съобразно броя на прожекциите му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Коста Цонев, което не е обсъждано.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) Държавно подпомагане за разпространение и показ се предоставя за български филми и за филми, създадени при условията на копродукция с европейски страни и с други страни, с които Република България има подписани спогодби в областта на филмовата индустрия.
(2) Държавното подпомагане на показа в съответния киносалон се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средния приход за една прожекция на филм по ал. 1 за период от шест месеца, предхождащ датата на показа на филма, съобразно броя на неговите прожекции.
(3) Държавното подпомагане на разпространението на филм по ал. 1 се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от бюджета му за разпространение и реклама.
(4) Държавно подпомагане за разпространение и показ на европейски филми извън случаите по алинеи 2 и 3 се предоставя в размер до 25 на сто от разходите на разпространителя и до 25 на сто от приходите от продадени билети за съответния филм в съответния киносалон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 32. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Андрей Пантев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Андрей Пантев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 32, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 28 има мое предложение, което комисията по принцип приема по т. 1, а не приема предложението по т. 2. Аз си оттеглям това предложение.
Има предложение на господин Цонев, което не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Държавното подпомагане по чл. 32 се предоставя по искане на лицата, осъществяващи разпространението или кинопоказа, които представят информация за дейността си по чл. 43.
(2) Финансовата комисия разглежда постъпилите искания и предлага на изпълнителния директор на Агенцията размера на държавното подпомагане, определен съгласно чл. 32, алинеи 2, 3 и 4.

(3) Въз основа на решението на Финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размера на държавното подпомагане.
(4) Изпълнителният директор на агенцията мотивирано отказва да издаде заповед по ал. 3, когато решението по ал. 2 е прието в нарушение на разпоредбите на този закон или на устройствения правилник на агенцията.
(5) Заповедта по ал. 3, съответно отказът по ал. 4, се издава в срок седем дни от датата на решението на Финансовата комисия, обявява се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересовани лица и се съобщават писмено на кандидата в тридневен срок.
(6) Заповедта по ал. 3 или отказът по ал. 4 могат да се обжалват от заинтересованото лице по реда Закона за административното производство.
(7) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 изпълнителният директор на агенцията сключва със спечелилия кандидат договор за държавно подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дами и господа, имате думата по чл. 33 с неговите седем алинеи. Няма желаещи да се изкажат народни представители.
Моля, гласувайте чл. 33.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Член 33 със своите седем алинеи е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение на народния представител Коста Цонев да се създаде нов чл. 28а, което комисията не е обсъждала.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 34:
“Чл. 34. Агенцията подпомага промоцията на български филми на международни фестивали под формата на целеви финансови средства за рекламни материали, филмови копия, субтитрирането им и други разходи, свързани с представянето им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 34, дами и господа, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 34.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 35:
“Чл. 35. За държавно подпомагане по чл. 32 и 34 могат да кандидатстват само лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, които нямат просрочени задължения към агенцията или просрочени публични задължения към държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 35 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета, която става Глава шеста:
“Глава пета – Разпространение и показ на филми. Предоставяне на информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава пета, която става Глава шеста? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Глава шеста е приета като наименование.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 31 има мое предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 36:
“Чл. 36. Разпространението и/или показът на филми на територията на Република България се осъществява след издаване на виза.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 36.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 32 има мои предложения, които са приети по принцип от комисията.
Има мое предложение, което не е прието и аз го оттеглям.
Има предложение на народния представител Явор Милушев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) За издаване на виза по чл. 36, лицето, осъществяващо разпространението на филма, подава писмено искане по образец. В искането се посочва:
1. име/наименование на заявителя и удостоверение за регистрация в публичния регистър на агенцията;
2. предназначение на визата – за разпространение и/или показ;
3. заглавие на филма на езика на оригинала, а ако той не е на български – заглавие и на български, под което се предлага филмът да бъде разпространяван и/или показван в Република България;
4. име/наименование и адрес на продуцента на филма;
5. лицето, отстъпило правата за разпространение и/или показа, с адреса му за кореспонденция;
6. времетраене или дължина на филма в метри;
7. вид на носителя на филма;
8. брой на копията, с които ще се разпространява или показва филмът;
9. най-ранна дата, на която разпространителят може да осигури прожекция на филма на Националната комисия за категоризация на филми;
10. дата на започване на разпространението и/или показа на филма на територията на Република България;
11. определената категория на филма в страната-производител, ако това не е Република България.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. глава на филма;
2. анотация на филма в размер до 1 страница;
3. копие от договора, удостоверяващ придобиването на правата за разпространение и/или показ на филма за територията на Република България, придружен с легализиран превод, ако оригиналът не е на български език;
4. документ за внесена такса.
(3) В случай, че има непълноти в представените документи, агенцията дава на заявителя указание за отстраняването им в 14-дневен срок. Ако непълнотата не бъде отстранена в този срок, искането се счита за оттеглено.
(4) Националната комисия за категоризация на филми в 7-дневен срок от получаването на редовно оформеното искане определя категория на филма, както следва:
1. категория "А" – когато филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или способства за възпитанието на децата;
2. категория "B" – когато филмът не отговаря на изискванията за категория "А", но по никакъв начин не противоречи на общоприетите морални норми в страната и няма ограничителни препоръки от комисията;
3. категория "С" – когато филмът съдържа отделни кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие в тях;
4. категория "D" – когато филмът съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие в тях;
5. категория "Х" – когато филмът е натуралистично-еротичен или демонстративно показва насилие.
(5) Филми, чието съдържание противоречи на общоприетите морални норми, възхваляват или оневиняват жестокост, насилие или употреба на наркотици, подбуждат към ненавист на основата на расов, полов, религиозен или национален признак, не се категоризират.
(6) Решението на Националната комисия за категоризация на филми по ал. 4 и 5 се съобщават на заявителя в 3-дневен срок. Той може да направи възражение пред изпълнителния директор на агенцията в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В този случай изпълнителният директор изисква становище от друг състав на комисията, който се произнася в 3-дневен срок от получаване на възражението.
(7) Изпълнителният директор на агенцията със заповед издава виза за разпространение и/или показ или отказва издаването й в 3-дневен срок от окончателното решение на комисията.
(8) Изпълнителният директор на агенцията отказва да издаде виза, когато:
1. заявителят не е носител на правата за разпространение и/или показ на филма на територията на Република България;
2. филмът не е получил категория съгласно ал. 5.
(9) Заповедта по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам дебатите по този толкова интересен чл. 37, особено със своята ал. 4.
Имате думата, дами и господа.
Заповядайте, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази класификация имам чувството, че усещам ръката на някоя детска учителка. Не защото не е правилна, а защото би трябвало тук-там, от кумова срама, да се споменават понятия като "художествено-естетически критерии, цели и съображения". Защото всички ние сме гледали филми на големи майстори, в които има и насилие и сексуални моменти, които обаче са впрегнати за изразяване на някаква сериозна естетическа задача. И въпреки че присъстват такива моменти и на пръв поглед съдържанието е брутално, всъщност ефектът е действително възпитателен и морален.
Докато има филми, и маса от холивудските са точно такива, в които не че чак толкова много присъстват съответните елементи, но всичко това е абсолютно илюстративно и сложено за подмамване на нисковзискателния зрител.
Така че, много моля, към тези критерии да се сложат някакви такива естетически художествени съображения. Тоест, въпрос на качество, въпрос на ниво, защото големият майстор, дори и с един опасен материал, винаги балансира на ръба и внушава каквото трябва, докато една просто комерсиална продукция, дори и да не е чак толкова драстична, е просто по-пошла и по-странно въздействаща.
Едва ли трябва да обяснявам такива неща, но ми се струва, че в класификацията недостатъчно е застъпен този момент. И много моля при допълненията, които се правят по-нататък, да се подчертае някакъв такъв момент на художествено-естетическо ниво и критерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст, който всъщност е от няколко страници? Виждам, че господин Милушев има предложение, подкрепено от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз се извинявам на проф. Сапарев, но бих искал да кажа, че това, което него го смущава, все пак в предишните членове, когато комисията определя каква да бъде субсидията за подпомагане създаването на филма, там една от основните точки и изисквания е именно какви норми носи този бъдещ филм, какви са художествените стойности. Това е определящото, това е най-важното.
И все пак в първата категория – "А", обявяваме, че "филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или способства за възпитанието на децата".
Освен всичко друго тези категоризации сме ги съобразявали с биографията на българското кино и това, което е в законите на европейските кинематографии. Затова мисля, че това е достатъчно. Иначе ставаме още по-подробни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С други думи, да вярваме и да се надяваме, че всички български филми ще бъдат от категория "А".
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Не съм много убеден, но се надявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да гласуваме чл. 37.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 3.
Член 37 е приет.

ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията предлага създаване на нов чл. 32а, който става чл. 38:
“Чл. 38. Визата съдържа:
1. номер;
2. оригинално заглавие на филма, под което той ще се разпространява и/или показва на територията на страната;
3. заглавие на филма на езика на оригинала;
4. име/наименование на продуцента на филма;
5. име/наименование на носителя на правата за разпространение и/или показ на филма в Република България;
6. категория на филма и възрастови ограничения, ако има такива;
7. предназначение на визата – разпространение и/или показ;
8. дата, до която, съгласно договора, вносителят има право да разпространява и/или показва филма на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по чл. 38. Няма желаещи.
Моля да гласувате чл. 38.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 33 има мое предложение, което се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 39:
“Чл. 39. Въз основа на издадена виза за разпространение и/или показ агенцията вписва служебно филма в Публичния регистър на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по чл. 39. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Моля да гласувате за чл. 39.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 34 има мое предложение, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 40:
“Чл. 40. (1) Визата за разпространение и/или показ се поставя на видно за всички зрители място в киносалона.
(2) Изображението на визата се монтира върху всяко копие на филма преди първия кадър.
(3) Изображението на визата се поставя върху всеки носител, когато филмът се разпространява на видео или какъвто и да е друг носител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по чл. 40, дами и господа.
Няма желаещи.
Моля да гласувате за чл. 40 от законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 35 има мое предложение, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Показът и разпространението на пълнометражни анимационни филми, категория “А” се извършва във версия, дублирана на български език.
(2) Във всички обяви и рекламни материали за показа и/или разпространението на филм, както и на опаковката, с която той се разпространява, а също и във визата за разпространение и/или показ, се поставят следните надписи в зависимост от категорията, която е получил филмът:
1. при категория “А” – “Препоръчва се за деца”;
2. при категория “С” – “Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст”;
3. при категория “D” – “Забранен за лица под 16-годишна възраст”;
4. при категория “Х” – “Забранен за лица под 18-годишна възраст”.
(3) При показ на филми категория “С” в киносалона не се допускат лица под 12-годишна възраст, освен с пълнолетен придружител.
(4) При показ на филми категория “D” в киносалона не се допускат лица под 16-годишна възраст.
(5) Показът на филми категория “Х” може да се осъществява при условие, че киносалонът е специализиран само за показ на филми с категория “Х” и в него не се допускат лица под 18-годишна възраст.
(6) Забранява се продажбата и отдаването под наем на носители, съдържащи филми категория “D” на лица под 16-годишна възраст и категория “Х” на лица под 18-годишна възраст.
(7) Филмът може да бъде разпространяван и/или показван на територията на Република България само във вида, за който е получил визата.
(8) Всеки филм, разпространяван и/или показван на територията на Република България, трябва да съдържа заключителни надписи, в които да са посочени всички творчески лица, изпълнители на роли и технически лица, взели участие в създаването на филма, заглавието на музикалните произведения, използвани изцяло или частично във филма, както и носителите на авторски, изпълнителски и продуцентски права върху тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа, по чл. 41. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 41 с осем алинеи.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 36 има мое предложение – чл. 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и аз го оттеглям.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 42:
“Чл. 42. За издаване на виза за разпространение и/или показ на филм се внася такса в размер, определен в тарифата по чл. 25.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Данаилов, Вие оттегляте ли своето предложение?
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Да, аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля да гласувате чл. 42 от законопроекта.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 37 има мои предложения, които по принцип са приети от комисията, и на народния представител Явор Милушев, също подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) Лицата, осъществяващи разпространение и/или показ на филми, предоставят в агенцията статистическа информация, необходима за изпълнението на задължения на Република България по международни договори.
(2) Статистическата информация по ал. 1 съдържа:
1. разпространявани или показвани заглавия;
2. брой прожекции за всяко заглавие по часови пояси;
3. общ брой зрители за всеки киносалон, за всеки показван филм по часови пояси;
4. общ брой продадени или отдадени под наем филми върху видеокасети или друг носител;
5. приходи от всяко заглавие от разпространение;
6. приходи от всяко заглавие от показ.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя до 15-о число на следващия месец.
(4) Информацията по ал. 1 се предоставя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(5) Длъжностните лица, упълномощени от изпълнителния директор на агенцията, извършват проверки в киносалоните и осъществяват контрол за достоверността на информацията по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на чл. 43 от законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 38 има мое предложение и комисията го подкрепя.
Има предложение на проф. Андрей Пантев, което по принцип е прието.
Има предложение на народния представител Явор Милушев - комисията подкрепя и неговото предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 44:
“Чл. 44. Не по-малко от 15 на сто от общото годишно време във всеки киносалон следва да бъде предназначено за български и европейски филми. Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 5 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Важен текст.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Ще вдига нормата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Явор Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изглежда като говорим по проблемите на културата в Народното събрание, според някои народни представители пречим на ритмичната му работа. Така че предварително моля да ме извинят, въпреки че са членове на Комисията по културата. Може би, ако прочетем отново текста на вносителя, както е бил предложен, ще намерим логика, че 15% от общото годишно време е предназначено за български и европейски филми. Но българските филми са част от европейските и, ако ние ги извадим отделно от тях, отново те ще бъдат много малка част от тези европейски филми, от показа на европейски филми. След като е прието моето предложение, не виждам никакъв смисъл в присъствието на думите “за български и” до “европейски”. Защото иначе просто няма да се спази изискването на второто изречение, смисъла на разпоредбата на второто изречение.
За какво става въпрос, уважаеми госпожи и господа? Може би разбирате, че не става въпрос за заглавие на филми, а за прожекции. Аз ще ви кажа, че през 90-те години прожекциите на европейски заглавия в България достигат едва 6-7%, а днес 2-3 компании владеят 80-90% от заглавията на кинорепертоара на всички киносалони. Само една от тези компании има 40% от пазарния дял на бокс-офиса на киносалоните. Останалите компании разпространяват 5-6 европейски и азиатски заглавия годишно.
Какво представляват прожекциите и те равни ли са на заглавията? Естествено, че не. Заглавията са много по-малко от прожекциите. Ако направим една проста аритметика, ще видим, че за 365 дни, ако има по 4 прожекции на ден, това прави 1460. От тях 220 прожекции ще бъдат за европейски филми и само 70 прожекции за български филми, ако бъде приета и както е приета моята поправка. Естествено примерно едно заглавие на американски филм може да направи много голям брой прожекции. Колко български заглавия трябва да има, за да се запълни тази квота? Така че, за да стимулираме производството на българските филми и да сме в духа на Закона за филмовата индустрия, според мен трябва от първото изречение да отпаднат думите “за български”. Когато говорим за държавна политика, уважаеми колеги, ще бъде твърде елементарно да си представим, че държавната политика в областта на филмовата индустрия се осъществява само с това, че се дават 5-6 млн. за производство на филми и се създава агенция, която да ги управлява. Не. Държавната политика се осъществява именно чрез тези текстове, които гарантират правото на 8 млн. българи да бъдат зрители и да направят своя избор. За това става въпрос.
Аз предлагам да отпадне това изречение, а след гласуването ще кажа и други съображения. Тоест, да отпаднат думите “за български”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Милушев, нека да уточним. Струва ми се, че Вашето предложение да отпаднат думите “за български” не е точно. Трябва да отпаднат, ако отпаднат, “български и”. Вижте текста: “предназначено за европейски филми” – “български и” трябва да отпадне.
Явор Милушев: Да, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уточнихме предложението на господин Милушев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 44?
Явор Милушев (НДСВ, от място): С редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Господин Данаилов, ще вземете ли отношение по предложението?
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз съм съгласен, разбира се. Въпросът е: дано това не кара вносителите да купуват европейско кино. По този начин ние разширяваме европейската квота, което е добро.
Явор Милушев (НДСВ, от място): Иначе показът на българско кино ще бъде много по-малък от изискуемите 5%.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз приемам това предложение. Предполагам, че и другите колеги от комисията няма да имат нищо против.

Ако искате, мога да прочета текста с тази поправка, която предлага господин Милушев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз съм длъжен да подложа на гласуване предложението на господин Милушев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Явор Милушев от чл. 44, първо изречение, думите “български и” да отпаднат.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Явор Милушев за отпадане на думите “български и” от чл. 44, изречение първо е прието.
Моля, гласувайте за чл. 44 в новата му редакция, ако мога така да се изразя, след приемане на предложението на народния представител Явор Милушев.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 6.
Член 44 е приет.
Имате право на отрицателен вот, господин Милушев. Имате право, но е учудващо.
Явор Милушев (НДСВ): Да, аз гласувах “против” този член….
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нали Ви приехме предложението, господин Милушев?
Явор Милушев: Независимо, че беше приета поправката, която предлагам, господин председател, аз гласувах “против” и ще Ви кажа защо.
В контекста на европейските изисквания за присъединяването ни към Европейския съюз, за което ние всички говорим, аз задавам един важен въпрос – по какви критерии ние определяме стандартите и способни ли сме да прилагаме тези стандарти в български условия?
Ако вникнем по-дълбоко в проблематиката ще видим, че европейските принципи често срещат непреодолима стена на местните български тълкувания и местни български интереси.
В чл. 38 ние поставяме в неравностойно положение европейските филми спрямо всички други. Това е сериозно отстъпление не само от програмата “Медия +”, не само от директивата “Телевизия без граници” и Конвенцията за трансгранична телевизия. Това просто е отстъпление от съвременното мислене, от мисленето на ХХl век за ролята на културата за развитието на която и да е нация.
Естествено, аз бях в комисията и много говорихме по този въпрос. Аз бях за тезата, че както европейските, така и другите филми трябва да бъдат равнопоставени и в това равномерно разпределение на прожекциите на техните филми трябва да се появи именно тази българската политика, която гарантира 5 % показ на български филми от това общо време. За това става въпрос.
Тогава ние ще покажем значимостта на нашето филмово изкуство, а сега имаме една репресивна мярка, определяме – йок – 15 % ще бъде само за европейските филми и, слава Богу, 5% за българските филми. Останалото, аз съм привърженик на американското кино и винаги ще го повтарям, както и на американската култура. Но останалото е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Милушев, времето изтече.
Явор Милушев: Моля да ме извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Плюс това с всичките ми уважения към Вас, наруших правилника и Ви дадох думата.
Явор Милушев: Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Все пак чл. 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 39 има предложение на народния представител Иво Атанасов, на Явор Милушев – да отпадне.
Има предложение на господин Коста Цонев, което не е обсъждано.
Комисията предлага чл. 39 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Милушев, виждам, че отново искате думата. Заповядайте.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, моля да ме извинете, че се увлекох преди малко. Беше неволно.
Аз оттеглям предложението си за отпадане на чл. 39 и предлагам да бъде приет текста на вносителя с една малка корекция. Като имаме предвид развитието на нашия кино- и видеопазар мисля, че срокът, в който видеопоказът на филми да бъде след датата на премиерата трябва да бъде най-много три месеца.
Същото се отнася до излъчването по телевизионен канал. Но, според мен, тази разпоредба на вносителя създава, първо, условия за отсъствие на монопол; второ – създава условия за една ясна динамика на кинопазара в условията на конкурентна среда.
Ако отпадне тази разпоредба, ние просто ще затвърдим монопола на тези няколко компании, които се занимават и с разпространение, и с показ на филми.
Преди 2-3 дни беше премиерата на филма “Чикаго”, а вече в “Люлин” и в другите квартали се продава на видеокасети.
Ще бъде твърдо наивно да кажем, че продуцентът може да съди българския разпространител, но ние трябва да гарантираме показа на филми да се извърши след като са защитени правата на зрителите и те са гледали филма в съответния киносалон. Същото се отнася и до българските филми.
Когато направих предложението за отпадане, мен ме убеждаваха, че това ще засегне филмите, които са създадени в условия на българска копродукция с Националната телевизия или други канали.
Интересното е, че Националната телевизия няма съображения към този текст. Аз оттеглям своето предложение. Тогава аз не съм се съобразил, затова много моля да приемете текста на вносителя така, както е предложен с корекцията вместо да бъде “6 месеца”, да бъде “3 месеца” и отдолу – вместо да бъде “12 месеца”, също да бъде “3 месеца”. Мисля, че това в рамките на нашата динамика на пазара е логично и би трябвало да приемем този срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст, има ли?
Господин Данаилов, Вие искахте думата.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз разговарях с някои от колегите от комисията по повод на този текст, който сме приели да отпадне.
Освен това, което казва депутатът Милушев, има и един друг момент – все пак известно е или не е известно, че единствената до този момент организация, която е участвала в един филмов процес, е Националната телевизия. И тук съществуваше този проблем и малка заплаха имаше, че телевизията ще спре да дава средства, ако им се забави възможността да излъчват филм, в който са участвали финансово с времето. Но след като законът върви и вече има една, надявам се, обезпечена сума, която да има възможност да реализира част от филмопроизводството с участието на Националната телевизия, все пак мажоритарният собственик ще остане агенцията, затова мисля, че този текст, споделяйки го с други колеги, трябва да бъде върнат.
Аз само съм изненадан от този срок дали е достатъчен за това, което предлага Милушев, и да мине в 3 месеца.
Възможно е в три месеца, защото по европейските е 24. Става въпрос да направим три месеца за видео, а шест месеца за телевизия. Не е ли по-разумно?
Моето предложение, господин председател, е видеопоказът да бъде най-малко 3 месеца, а за излъчване по телевизионен канал – най-малко 6 месеца, което е нормално, тъй като се надяваме, че ще се появят повече киносалони в страната. Това е предложението, което добавям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по неочаквано спорния чл. 39, който може би ще стане чл. 45? Няма.
Господин Милушев, разбрах, че сте съгласен с предложението на господин Данаилов – в т. 2 вместо "12 месеца" да бъде "6 месеца", а не така, както Вие предложихте преди.
Явор Милушев (НДСВ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля това да се отрази в стенографския протокол, за да не го подлагаме на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за отпадане на чл. 39 от законопроекта. Ако това предложение не бъде прието, тогава ще пристъпим към гласуване на текста заедно с предложенията, които са направени.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Иво Атанасов за отпадане на чл. 39 не се приема.
Моля председателят на комисията господин Стефан Данаилов да прочете текста на чл. 39, който става чл. 45, като отделно ще гласуваме предложенията относно месеците.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Ще прочета текста на вносителя:
"Чл. 39. При разпространението на филми се спазват следните периоди:
1. за видеопоказ периодът е най-малко 6 месеца след датата на премиерата в киносалон, с изключение на случаите, когато в договора за разпространение е уговорено друго;
2. за излъчване по телевизионен канал – най-малко 12 месеца след датата на премиерата в киносалон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Явор Милушев и Стефан Данаилов - в чл. 39, т. 1 числото "6" да бъде заменено с числото "3" и в т. 2 числото "12" да бъде заменено с числото "6".
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението на двамата народни представители е прието.
Моля, гласувайте чл. 39, който става чл. 45.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: "Глава шеста – Административно-наказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста, която става Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение на народния представител Иво Атанасов – да се създаде нов чл. 39а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага създаването на нов чл. 39а, който става чл. 46:
"Чл. 46. (1) Който извършва филмопродуцентска или филморазпространителска дейност или осъществява показ на филми без регистрация по този закон, се наказва с глоба в размер от 8000 до 20 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци – с имуществена санкция в същия размер.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 16 000 до 40 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 46, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 40 на вносителя има предложение на народния представител Коста Цонев, което не е обсъждано.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 47:
"Чл. 47. (1) Който разпространява или осъществява показ на филми, за които няма виза за разпространение и/или показ или в нарушение на чл. 40 и чл. 41, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци – с имуществена санкция в същия размер.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10 000 до 30 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дами и господа, имате думата по чл. 47.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 47.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 41 има предложение на господин Цонев, което не е обсъждано.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) Който не предоставя информацията при условията и в сроковете по чл. 43, алинеи 1-4 или препятства длъжностно лице при извършване на проверки по чл. 43, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци – с имуществена санкция в същия размер.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 48.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 42 текстът на господин Цонев не е обсъждан.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 49:
“Чл. 49. (1) Който извършва показ в нарушение на чл. 44, се наказва с глоба в размер от 7000 до 14 000 лв., а когато нарушението е извършено при осъществяване на дейността на юридически лица или еднолични търговци – с имуществена санкция в същия размер.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 14 000 до 28 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 49.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 49 е приет.
Господин Данаилов, да продължим със следващия текст. Всъщност той по номерацията на вносителя е чл. 43.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Оказа се, че по чл. 43 има предложение той да отпадне, което е прието от комисията. Но след като ние възстановихме чл. 39, трябва да бъде върнат. Затова аз предлагам, макар че ги няма другите колеги –господин Иво Атанасов и господин Пантев – те да оттеглят своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 43, който евентуално би станал чл. 50?
Емилия Масларова (КБ, от място): Аз изцяло подкрепям предложението на господин Данаилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие подкрепяте предложението на господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Господин председател, аз съм оттеглил своето предложение по чл. 43, който сега трябва да върна. Разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам, разбирам, господин Данаилов. Всичко ще бъде наред. Сега искате да гласуваме Вашето предложение – така ли да го разбирам?
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз си оттеглям оттеглянето, което съм направил в комисията, за да икономисам време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Много сложна правна фигура – оттегляте оттеглянето си!
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Значи ние трябва да възстановим чл. 43. Само че господин Иво Атанасов го няма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Данаилов не прочете предложението си, но след като е оттеглил оттеглянето си…
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Аз ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Мога и аз да го прочета, господин Данаилов. Вие предлагате следния текст за чл. 43, който евентуално ще стане чл. 50:
“Който разпространява филми в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.”
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Увеличавам санкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Андрей Пантев и Иво Атанасов за отпадане на чл. 43 по номерацията на вносителя. Явно мотивът е бил, че чл. 39 е отпаднал, който ние обаче тук приехме. Но понеже не виждам народните представители тук, длъжен съм да подложа на гласуване тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 5.
Предложението на народните представители Андрей Пантев и Иво Атанасов за отпадане на този текст не се приема. Следователно ще има такъв текст и той ще бъде чл. 50.
Всъщност, предложението на господин Стефан Данаилов е: в основния текст числото “1000” да бъде заменено с числото “5000”, а числото “5000” да бъде заменено с числото 10 000”. Така ли е, господин Данаилов?
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всичко останало е точно, Вие завишавате само санкцията.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Предложил съм само вдигане на санкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Данаилов – всъщност неговото предложение е за увеличаване размера на санкциите – в основния текст числото “1000” да стане “5000”, а числото “5000” да стане “10 000”.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Стефан Данаилов се приема.
Сега трябва да приемем целия текст. Ще си позволя да го прочета, тъй като имаше предложение за отпадане и т.н.
“Чл. 50. Който разпространява филми в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв.”
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 50 така, както го прочетох преди малко, е приет.
Имате думата за процедура, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили моля за 30 мин. почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам 30 мин. почивка по искане на Парламентарната група на ОДС. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме кворум, продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, приехме чл. 43, който стана чл. 50 и който е във връзка с чл. 39. Приехме ал. 1.
Моля, господин председателю, да докладвате и ал. 2.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: “(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10 000 до 20 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте ал. 2, както беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Алинея 2 на чл. 43, който става чл. 50, е приета.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По чл. 44 има предложение от Иво Атанасов, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага чл. 44 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по чл. 44? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 21, против 60, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 44 на вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, няма въздържали се.
Член 44 отпада.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45 и предлага следната редакция на члена, който става чл. 51:
“Чл. 51. (1) Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на агенцията.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли изказвания по този текст от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста в редакция на комисията, който става чл. 51.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 1 има предложение на проф. Андрей Пантев, което е подкрепено по принцип.
Предложение на господин Цонев – подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, т. 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “филм” е поредица от фиксирани по какъвто и да е начин върху материален носител свързани изображения, с каквато и да е дължина, озвучени или не, възприемани като движеща се картина под формата на игрални, анимационни и документални кинематографични произведения, предназначени за разпространение и показ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по т. 1 на § 1? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за т. 1 на § 1.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По т. 2 предложенията са подкрепени от комисията – т. 2 да отпадне.
Текстът на т. 2 гласи:
“2. “аудиовизия” е производството, разпространението, показът и съхраняването на аудиовизуални произведения по смисъла на § 2, т. 12 от Закона за авторското право и сродните му права.”
Това понятие е отпаднало от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Отпада автоматично, няма да гласуваме т. 2, защото подобно понятие е отпаднало от закона.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По т. 3 всички предложения са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 3, която става т. 2:
“2. “български филм” е филм, който отговаря поне на едно от следните условия:
а) който има 19 точки съгласно Приложение № 1;
б) има оригинална версия на български език и поне двама от авторите са български граждани, единият от които е сценарист или режисьор;
в) финансовото участие на българския продуцент е най-малко 20 на сто от бюджета на филма и българските елементи са най-малко 15 точки съгласно Приложение № 1;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Изказвания по т. 2 от § 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме т. 2 в редакцията на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По т. 4 има предложение на народния представител Коста Цонев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 4, която става т. 3:
“3. “европейски филм” е филм, който отговаря на следните условия:
а) европейските елементи са най-малко 15 точки съгласно Приложение № 2;
б) е продуциран в по-голямата си част от един или повече продуценти от европейските страни;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Цонев, поддържате ли предложението си, за да го гласуваме или го оттегляте?
Коста Цонев (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията за т. 3 на § 1.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Данаилов, можете да прочетете текста на точките до 20, по които няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Точка 5, която става т. 4, гласи:
“4. “дебютен филм” е първият филм на режисьор извън процеса на обучение във висше учебно заведение с продължителност до 30 минути за игрален и документален филм и до 3 минути за анимационен филм;
5. “производство на филм” е художествено-творчески процес, който обхваща следните етапи: подготовка, снимки, монтаж, озвучаване и еталониране;
6. “копие на филм” е траен материален носител, върху който е фиксиран филмът, копиран от оригинала по какъвто и да е начин, позволяващ възпроизвеждането му впоследствие и в други копия или правенето му достояние на публиката, непосредствено или с помощта на каквото и да е устройство;
7. “автор” е лице по смисъла на чл. 62, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права;
8. “показ” е прожектиране на филм с търговска цел по какъвто и да е начин, с помощта на каквото и да е устройство, на каквото и да е място, достъпно за неограничен кръг лица;
9. “киносалон” е зала или друго място, включително на открито, снабдено с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел;
10. “разпространение” е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на копия от филми;
11. “промоция” е всяка дейност, организирана с цел популяризиране на филма и насърчаване на разпространението и продажбата му, включително представянето му на национални и международни прояви, кинофестивали и филмови пазари;
12. “среден приход за една прожекция” е приходът от продадени билети за съответния период, разделен на броя на прожекциите в него;”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли желаещи за изказвания по точки от 5 до 13 включително, която става т. 12, в редакцията, предложена от комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията не подкрепя предложението на вносителя за т. 14 и предлага да отпадне. Тя е:
"14. "Бюджет" е общата сума на финансовите средства, предназначени или изразходвани за производството и рекламата на един филм."
По тази точка има предложение от народния представител Коста Цонев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага т. 14 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Има ли желаещи за изказвания по тази точка? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на т. 14 на вносителя, по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Точка 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: "15. "Средностатистически бюджет на игрален филм" е бюджет на игрален филм с дължина над 2600 м (над 90 мин.), заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за изработване на пет копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер на 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен с официалния индекс на инфлация за предходната година.
16. "Средностатистически бюджет на документален филм" е бюджет на документален филм с дължина над 1600 м (над 60 мин.), заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.
17. "Средностатистически бюджет на анимационен филм" е бюджет на анимационен филм, определен на основата на една минута екранно време, заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производството за предходната година, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.
18. "Глава на филм" е списък на основните творчески и технически лица, взели участие в създаването на филма, и на актьорите, изпълняващи главни и поддържащи роли и роли със специално участие.
19. "Пълнометражен филм" е филм с продължителност над 70 мин.
20. "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение.
21. "Продуцент" е лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права.
22. "Оригинал" на филм е материалният носител, върху който е направен първоначалният запис на филма и от който филмът може да бъде възпроизведен в неограничен брой копия, по какъвто и да е начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези точки. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване от т. 15 до т. 22, която става т. 20, с промяна на другите номерации, в редакция, предложена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение от народния представител Коста Цонев за създаване на точки 23, 24 и 25, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Цонев, поддържате ли предложението си за точки 23, 24 и 25?
Коста Цонев (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение от Стефан Данаилов за създаване на нова т. 26.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нова т. 26, която става т. 21.
"21. "Международна копродукция" е филм с участие и на български продуцент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване предложението на господин Данаилов за създаване на нова т. 26, която става т. 21.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Има предложение от народния представител Иво Атанасов – в Допълнителните разпоредби да се създадат нови § 1а и 1б, което не се подкрепя от комисията, тъй като всичко това е изписано в други членове.
Господин Атанасов го няма, за да оттегли предложението си, затова ще го прочета:
"§ 1а. За извършване на регистрации по чл. 20б, за вписване на промени в регистрация по чл. 20е, за кандидатстване за финансово подпомагане по чл. 21, ал. 5, за участие в конкурс за получаване на държавно подпомагане по чл. 25, ал. 1, за издаване на виза за разпространение и показ по чл. 32, ал. 5 и за пререгистрация по § 4 от Допълнителните разпоредби, агенцията събира такси, чийто размер се определя от тарифа, приета от Министерския съвет.
§ 1б. Всеки индивидуален административен акт по този закон, както и отказът да бъде издаден такъв акт, могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство."
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по това предложение има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Атанасов за създаване на нов § 1а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона преобразува Националния филмов център към Министерството на културата в Изпълнителна агенция “Национален филмов център” към Министерството на културата.
(2) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, включително служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Националния филмов център към Министерството на културата, преминават към Изпълнителната агенция “Национален филмов център”.
(3) До конституиране на органите по чл. 8, ал. 1, функциите им се изпълняват от съответните комисии към Националния филмов център към Министерството на културата.”
Има предложение на господин Коста Цонев по § 3, което не е обсъждано.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата издава наредбата по чл. 24 и предлага на Министерския съвет проекти на устройствен правилник на Изпълнителната агенция “Национален филмов център” и на тарифа за таксите по чл. 25.”
Аз съм оттеглил едно мое предложение по § 4.
Предложението на господин Цонев не е разглеждано.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
“§ 4. (1) Лицата по чл. 19, ал. 1, т. 1-3 са длъжни да се регистрират в срок три месеца от влизането в сила на закона.
(2) Лицата, регистрирани от Националния филмов център към Министерството на културата, запазват регистрацията си за срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(3) Визите за разпространение и показ, издадени от Националния филмов център към Министерството на културата, запазват своето действие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
“§ 5. (1) В двумесечен срок от влизането на закона в сила министърът на културата оповестява със заповед списъка по чл. 14.
(2) В срок един месец от оповестяване на заповедта по ал. 1 организациите и сдруженията по чл. 14, както и Министерството на образованието и науката и Българската национална телевизия посочват своите представители за съставите на Националния съвет за кино и националните комисии към агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 2, 3, 4 и 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: По § 6 има предложение на господин Цонев, което не е обсъждано.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.
Параграф 6 гласи следното:
“§ 6. За 2003 г. средствата по чл. 18 са в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Данаилов.
Изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на § 6 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 2.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: “§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Коста Цонев, което не е обсъждано.
“§ 8. В Закона за авторското право и сродните му права се правят следните изменения:
1. В чл. 26 ал. 3 се изменя така:
“(3) Възнагражденията се изплащат на организациите, създадени по реда на чл. 40, представляващи отделните категории носители на права по този закон. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд “Култура”, а 10 на сто от събраната сума от организациите, осъществяващи дейност във филмовата индустрия, се отделят и постъпват по сметка на Изпълнителна агенция “Национален филмов център”.
2. В чл. 62 ал. 3 се изменя така:
“(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което предприема инициативата, организира, осигурява финансирането и носи отговорност за създаването на филма.”
Има предложение на народния представител Явор Милушев този параграф да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 7 в редакцията на комисията и отпадането на § 8 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: “§ 9. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.
Има предложение – мое и на Явор Милушев, § 9 да отпадне, което комисията подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте отпадането на § 9 по предложение на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 3.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Приложение № 1:
“Приложение № 1

Български елементи Точки за оценяване
Творческа група на носителите на права по Закона за авторското право и сродните му права
Сценарист
Режисьор
Композитор
Оператор


3
3
1
1
Общо 8

Забележка: При анимацонни филми разпределението е следното:
Сценарист 2
Режисьор 2
Композитор 1
Художник-постановчик 3
Общо 8

Български елементи Точки за оценяване
Творческа група на актьорите
Главна роля
Поддържаща роля
Роля
3
2
1
Общо 6

Всички роли се оценяват по значимостта на ролята и/или по броя на снимачните дни.”
Творческа група на техническия и снимачния екип
Звук и мишунг 1
Монтаж 1
Декори и костюми 1
Студио или място на снимките 1
Място за извършване на
постпродукция
1
Общо 5

ОБЩО:
19 точки”


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по Приложение № 1 към законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме Приложение № 1.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Комисията подкрепя текста на вносителя по Приложение № 2.
Текстът е следният:
“Европейски елементи Точки за оценяване
Сценарист
Режисьор
Композитор
Оператор
Първа роля
Втора роля
Трета роля
Звук и мишунг
Монтаж
Декори и костюми
Студио или място на снимките
Място за извършване на
Постпродукция 3
3
1
1
3
2
1
1
1
1
1

1
Общо 19”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по Приложение № 2?
Моля, гласувайте Приложение № 2.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Стефан Данаилов: Искам да благодаря на прекрасните колеги, които и днес бяха в залата и гласуваха единно за този закон, който наистина е много важен за голяма част от нашите творци, за спасението и развитието на българското кино. Единственото желание и мечта на всички нас, господин Димитров, които стоим зад този закон, е той да намери своето финансово покритие през 2004 г. Благодаря ви от сърце. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Следващата точка от дневния ред е:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Законопроектът е представен от вносителя, представен е докладът на водещата комисия, започната е дискусията по него, но времето за разискванията още не е изтекло. Използваното време на НДСВ е 6 минути, на ОДС – 6 минути и на КБ – 3 минути.
Имате думата за изказвания по този законопроект на първо четене.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Предлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Близнаков, моля да заемете мястото си на микрофона и да продължим със Закона за енергетиката, който е трета точка от дневния ред днес.
Гиньо Ганев (КБ, от място): С мобифон на трибуната?! Това вече е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не го виждам оттук.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Да извикам колегите!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОДС, от място): Само знаменцата виждате, мобифоните не ги виждате!
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 141 има предложение на народния представител Благой Димитров – текстът на чл. 141, ал. 1 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141, който става чл. 143, като в ал. 1 числото “138” се заменя със “140”.
“Чл. 141. (1) Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя в процент не по-малък от 15 на сто и не по-голям от 30 на сто от топлинната енергия за отопление на сградата – етажна собственост, по предложение на търговеца по чл. 138, ал. 3 или на топлопреносното предприятие с решение на общото събрание на етажната собственост. При липса на решение се приема минималният процент.
(2) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на:
1. мощността на отоплителните тела, или
2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.
(3) Топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 141? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Димитров по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 65, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 141 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 7, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 142 има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов в ал. 2 да се запише нов текст:
“Дяловата единица се определя като показанията на дисплея на електронния разпределител и деленията на изпарителния разпределител се коригират с резултатния корекционен коефициент в стойности, подходящи за изчисляване на цената на консумираната енергия.”
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142, който става чл. 144, като в ал. 3 числото “141” се заменя със “143”.
Текстът на чл. 142 е следният:
“Чл. 142 (1) Топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя върху отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот.
(2) Дяловата единица се определя от показанието на индивидуалния разпределител с отразени фактори за оценяване в съответствие със стандарта му.
(3) Топлинната енергия за една дялова единица се определя, като топлинната енергия за отоплението на сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 141, ал. 1 и ал. 2, т. 1, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.
(4) Топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло, е произведението от дяловите единици, определени по показанията на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова единица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Вземам отношение във връзка с ал. 3, където е казано, че топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 141, алинеи 1 и 2, това е енергия, отдадена от сградната инсталация, и енергия, отдадена от общите части, и тази разлика вече се разделя на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.
Точно за това стана въпрос при предишното разглеждане на законопроекта, че тази топлинна енергия за една дялова единица се определя доста субективно. Защото не може един потребител да знае, представете си, че само той е включил топломера си. В една сграда – етажна собственост, има 6 апартамента и само той си е включил радиатора. И цялото това количество, което е отдадено от общите части на сградната инсталация, вече става фактор, който определя неговата дялова единица. По този начин потребителят, а така е и с всички потребители, е в пълно неведение дали за този период, примерно, една дялова единица няма да достигне някакви максимални стойности и в края на краищата той да се чуди каква е тази сметка, макар че законът го допуска.
И тъй като в предишния дебат стана дискусия и аз дори зададох въпрос към господин Близнаков в какви единици всъщност се измерва тази дялова единица, той отговори, че те се измерват съгласно Закона за измерванията. Припомням, това са единиците джаул, ват в секунда или производното киловатчас, калория или килокалория.
Затова, за да бъде наистина ясна тази дялова единица и за да има прозрачност в измерванията, защото, представете си, че един електромер определя киловатчаса така: колко човека в сградата са включили уреди за отопление, примерно, печки и т.н., и като се извади разликата от загубите по мрежата се определя колко е един киловатчас.
Това за мен е абсолютно недопустимо и затова ви предлагам да запишем:
“Топлинната енергия за една дялова единица се определя съгласно Закона за измерванията.”
Там много ясно е казано как се измерва, защото в противен случай изпадаме в едно противоречие, че тези разпределители всъщност не отговарят на Закона за измерванията, което пък показва, че те не са средство за измерване, а се прилагат във всички топлофикации. Всъщност те са незаконно средство за измерване. Затова ви предлагам тази редакционна поправка в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Овчаров и господин Димов по ал. 2 на чл. 142, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 20, против 48, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на господин Мазнев за ал. 3 на чл. 142, която той току-що представи в залата.
Гласували 71 народни представители: за 34, против 37, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 142.
Гласували 66 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
"Чл. 143. (1) Топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
(2) Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 140, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1.
(3) Топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143, който става чл. 145, като в ал. 2 числото "140" се заменя с числото "142".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 143?
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, мен ме учудва тази дефиниция на чл. 143. Много ясно нещата бяха казани в чл. 141 – как се определя отдадената в сградната инсталация топлинна енергия в общите части на сградата и коя е топлината, която отива в отделните имоти на собствениците. Сега изведнъж виждаме в чл. 143, ал. 1 едно допълнително определение, което по нищо не се различава от казаните определения в чл. 140 и 141 с новата редакция на чл. 142 и чл. 143. Това е все едно да имам едно уравнение: 5 – 3 = 2, обаче 5 – 2 = 3. Това казваме. Това е тавтология на двата члена. И тъй като това не е учебник нито по аритметика, нито по енергетика, а все пак е закон, аз си мисля, че тези текстове трябва да бъдат малко по-стегнати. За мен този чл. 143 е напълно излишен, тъй като са същите текстове на чл. 141 и чл. 142, но казани по различен начин. Това е истината.
Затова предлагам чл. 143 да отпадне като абсолютно ненужен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Искам да спра вниманието ви на ал. 3 на чл. 143, където се казва, че топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Тук въобще не става ясно, че в алгоритмите, при които се изчислява топлинната енергия на всеки отделен имот, във всяко отделно помещение трябва да има и други поправъчни коефициенти. Не става ясно. И мога да ви кажа, че на практика тези алгоритми са табу за гражданите. Не е ясно по какъв начин накрая се изчислява тази енергия. И ако сега в законов текст не се пише, че има и други фактори, които трябва да влияят, аз си мисля, че този дефицит е за гражданите, защото тук искам да отворя една скоба – фирмите за дялово разпределение направо крият тази информация, тя не е достъпна до потребителите, до гражданите. Мисля, че държавата не може да толерира едно такова поведение. Трябва тук по някакъв начин да има възможност тези неща да се впишат. Мисля, че има дефицит на такава информация. В разговори и с министъра по този въпрос сме коментирали тези неща. Искам за протокола да стане ясно, че съществува такъв дефицит от информация. Смятам, че в това отношение законът не отговаря на тези изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи не предлагате нова редакция на ал. 3, а просто имате възражение относно съдържанието й.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Мазнев за отпадане на текста на чл. 143.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Да отпаднат ал. 1 и ал. 2, а ал. 3 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на господин Мазнев алинеи 1 и 2 на чл. 143 да отпаднат.
Гласували 88 народни представители: за 33, против 50, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя на чл. 143, подкрепен от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Член 144.
Има предложение на народния представител Румен Овчаров и народния представител Йордан Димов:
“В чл. 144, ал. 1 да се допълни със следния текст:
“търговецът по чл. 138, ал. 3, за да извърши услугата дялово разпределение, сключва договор с топлопреносните предприятия. Към договора се прилага типова методика за разпределение, изчисление и отчитане месечно и годишно на топлинната енергия съгласно Наредбата по чл. 123, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов.
Има предложение на народния представител Благой Димитров текстът на чл. 144 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144, който става чл. 146, като в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 числото 138 се заменя с числото 140.
Текстът на чл. 144 е следният:
“Чл. 144. (1) Търговецът по чл. 138, ал. 3, за да извършва услугата дялово разпределение, сключва договор с топлопреносното предприятие. Към договора се прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия.
(2) Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, одобрени от комисията и предложени на търговеца по чл. 138, ал. 3 от топлопреносното предприятие, които задължително съдържат:
1. правата и задълженията на страните;
2. реда, начина, сроковете и съдържанието на необходимата информация, която страните си предоставят за извършване на дяловото разпределение;
3. отговорността при неизпълнение на договора;
4. условията за прекратяване на договора;
5. реда, начина, сроковете и условията за предоставяне на цялата информация, необходима за формиране на сметките на потребителите в сградата, от търговеца, извършващ дялово разпределение, на топлопреносното предприятие.
(3) В 30-дневен срок от одобряването на общите условия търговецът по чл. 138, ал. 3 писмено потвърждава приемането на общите условия и/или прави предложение за специални условия, които се отразяват в индивидуалните споразумения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, чл. 144 регламентира факта, че така наречените “търговци за дялово разпределение” сключват договор с топлопреносното предприятие. След малко ще видим, че чл. 145 казва, че потребителите или Асоциацията на потребителите сключват договор с търговците за извършване на услугата дялово разпределение. Вижте в каква ситуация изпадаме. От една страна, гражданите сключват договор за услугата дялово разпределение. Подчертавам – дялово разпределение. Тоест, гражданинът не е в преки договорни отношения с доставчика. Това означава, че нямаме налице индивидуален административен акт, на базата на който гражданинът може да се жалва, да речем, пред Върховния административен съд или, да речем, в окръжен съд, ако има някакви проблеми. На практика субектът, който осъществява една спомагателна услуга, каквото е дяловото разпределение, а не осъществява услугата доставка, само той и единствено той сключва договор с гражданите. Гражданинът влиза в § 22. Ако има някакъв проблем, а такива проблеми има десетки, хиляди в София и в страната, той отива в касите на "Топлофикация", оттам му казват, че фирмата за дялово разпределение е виновна. Забележете, още веднъж казвам – той няма сключен договор с "Топлофикация", а фирмата за дялово разпределение му казва, че трябва да се разбере с "Топлофикация". С която, още веднъж казвам, той няма никакви договорни отношения.
Аз искам, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, да ви кажа, че този текст обрича гражданите на един административен терор. Това, което се наблюдава – десетки, хиляди случаи има в страната и в столицата, където хората се редят на опашки, имат проблеми със сметките си – изравняване и пр., не могат да получат един ясен отговор нито от фирмата за дялово разпределение, естествено е това прехвърляне на топката между доставчика и фирмата за дялово разпределение.
Още веднъж казвам, в момента тази порочна практика се затвърждава с текстовете на чл. 144 и 145. Предполагам, че в този вид ще гласувате чл. 144. Виждам, че, независимо от това какви разговори се водят и на какво ниво, просто тук парламентарната гилотина върви. С много малко хора в залата се приемат текстове, които на практика засягат стотици, да не кажа милиони хора в страната, получаващи такъв вид услуга. Аз съм изненадан от тази незаинтересованост на народното представителство, особено от страна на мнозинството. Изненадан съм. Не може за тези неща, които засягат всяко семейство, получаващо такъв вид услуга, още веднъж казвам – в столицата това е огромно число хора, в големите градове, в страната, тук никой да не се замисля. Зелено, червено, върви и си приемате текстове, каквито тук ви хрумне или каквито в министерството им е хрумнало. Непрекъснато се говори, че с господин Мазнев не разбираме материята. Преди малко чух от журналистите, че не сме били експерти. В момента вие подлагате на административен терор гражданите в София и в големите градове на страната. Нека това да се отрази в протокола, защото аз съм сигурен, че този дебат отново ще се отвори.
Ето вижте какъв е случаят в Перник. "Топлофикация" има някакъв договор с мините, "Топлофикация" е задължена и гражданите в момента нямат топлина. Кой носи отговорност, господин министър? Кой носи отговорност за това, което става в Перник? По никакъв начин не е изключено, че това може да стане и в София. Чувам, че същите фирми за дялово разпределение щели да сключват договори със “Софийска вода”, може би после с енергоразпределенията и не знам докъде.
Как може 10-15 човека, субекта, да си разпределят едни такива огромни абонатни пазари? Аз твърдя, че има корпоративни интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други изказвания по чл. 144? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Овчаров и господин Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 30, против 60, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Моля да гласуваме предложението на господин Димитров, което не е подкрепено от комисията – да отпадне чл. 144.
Гласували 87 народни представители: за 20, против 58, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на чл. 144, който става чл. 140 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 145 има предложение на народния представител Благой Димитров – текстът на чл. 145 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Благой Димитров.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 145, който става чл. 147:
“Чл. 147. (1) Потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда – етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1, сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с търговец по чл. 140, ал. 3 чрез упълномощен представител.
(2) С договора по ал. 1 се уреждат:
1. правата и задълженията на страните;
2. периодичността на отчитане показанията на уредите за дялово разпределение;
3. методиката за дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 146, ал. 1;
4. отговорностите на страните при неизпълнение на задълженията по договора;
5. редът за разглеждане на рекламации;
6. условията и редът за прекратяване на договора.
(3) При прекратяването на договора по ал. 1 търговецът по чл. 140, ал. 3 е длъжен да отчете приборите за дялово разпределение и да изготви изравняване на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия към момента на прекратяването на договора.
(4) При прекратяването на договора по ал. 1 потребителите в сградата – етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да сключат нов договор за извършване на дяловото разпределение с друг избран от тях търговец, с който топлопреносното предприятие има сключен договор.
(5) Когато търговецът по чл. 140, ал. 3 не изпълни задължението си по ал. 3, топлопреносното предприятие изготвя изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия към дата, уговорена между потребителите в сграда – етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 и топлопреносното предприятие при финансовите условия на прекратения договор.
(6) При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение, топлинната енергия за отоплението им се изчислява като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги, в чл. 145, ал. 2 е записано, че в договора, който сключват всички потребители в сградата – етажна собственост и търговеца, т. 3 гласи: “се включва методиката за дялово разпределение”. Това е, което поне аз си мисля, че досега не ставаше и хората просто нямаха яснота. Но сега, без да искам да ставам адвокат на господин Димов, вижте той какво предложи в предишния член:
“Към договора се предлага типова методика за разпределение”. Същото е, но това се отнасяше към самото топлопреносно предприятие.
За мен е доста учудващо защо е този двоен стандарт в залата, не се подкрепя едно предложение, което е дадено от народен представител, който не е от мнозинството, а същото го има в следващия член, само че се отнася за самите собственици.
Но има още едно обяснение. Значи, тази методика се вписва в този член, който касае всички потребители, защото самите потребители не са такива специалисти и не биха могли да осъществяват този контрол така, както би го осъществявало самото топлопреносно предприятие. Ето защо тази типова методика я няма в чл. 144, а изведнъж виждаме, че се появява в чл. 145.
Разбира се, аз тук отправям и известен упрек към колегите от ляво, защото, ако бяха подкрепили този текст на Благой Димитров, донякъде би се осъществила и тази социална политика, за която говорим. Не видяхме това разбиране, но за мен това е двоен стандарт – в два съседни члена.
И, за да не вземам втори път думата, госпожо председател, ще кажа, че ние предишния път гласувахме в чл. 138, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по избор, а изборът е от потребителите на търговец, или от самото топлопреносно предприятие, с което де факто монополът на тези търговци отпадна. Вече никой не е задължен да прибягва до такава фирма за дялово разпределение. Това са фирми-счетоводители.
И, тъй като този монопол отпадна официално с текстовете, които приехме преди малко, по-точно – предишния път, сега аз ви предлагам – в чл. 145, в ал. 4 …. Досега говорих за текст, където монополът на търговците отпадна и самите потребители могат да избират дали дяловото разпределение да бъде извършвано от топлопреносното предприятие или от търговеца.
И сега, за да има синхрон между двата текста предлагам в чл. 145, ал. 4 да се запише и текстът да гласи следното: “При прекратяване на договора по ал. 1, потребителите в сграда – етажна собственост или асоциацията по чл. 149, който е един от следващите членове, са длъжни да сключат нов договор за извършване на дяловото разпределение с друг, избран от тях търговец и да добавим “или топлопреносното предприятие”, тъй като монополът на търговците отпадна.
Това за мен ще доведе до един синхрон между двата текста и тази добавка: “или топлопреносното предприятие” се отнася и за всички останали алинеи по-нататък.
Това ми е процедурното предложение. Подложете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Имам поне четири мотива, за да предложа чл. 145 да отпадне.
Първият ми мотив е, че потребителите, още веднъж казвам, сключват договор с фирмите за дялово разпределение. Оказва се, че те нямат договор с “Топлофикация”. “Топлофикация” е в невъзможност да им осигури топлина. Какво правят потребителите? Няма как, тъй като те нямат индивидуален административен акт с фирмата-доставчик. И това нещо просто не знам защо не го виждате?
Второ, методиката, казват, за дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 144, ал. 1 щяла да стане с договор. Аз искам да ви кажа, че това е едно пожелание. Това е едно пожелание!
На мен ми е много интересно някой мастит специалист да ми обясни как, примерно, ще се стигне до индивидуален договор, индивидуален административен акт с всеки човек и той ще се подпише на тази т.нар. методика, защото на практика това е софтуерът – на базата на методика това нещо се прави като една програма, която изчислява разпределението.

По-нататък. Забележете, в ал. 4 се казва: за извършване на дялово разпределение – с друг избран от тях търговец, с който обаче топлопреносното предприятие трябва да е сключило предварително договора. Ами няма! Недейте да лъжете хората, че монополът е разбит. Ето, казвам ви в ал. 4 какво сте записали. Аз уж избирам фирмата за дялово разпределение, ама не е така! Първо, тази фирма е трябвало да подпише договор с топлопреносното предприятие, за да мога примерно аз да си избера, или пък на базата, да речем, на решение на общото събрание. Тоест, по никакъв начин едно домакинство или един потребител не може да си определи фирмата за дялово разпределение. Вие буквално лъжете българската общественост, че по някакъв начин приемате антитръстово, антимонополно законодателство тук, защото не е така и трябва ясно да се каже за протокола, че този закон не премахва монопола в дяловото разпределение. Това е лъжа. Аз така твърдя от парламентарната трибуна.
По-нататък. Забележете, в ал. 6 става дума как при липса на средства за дялово разпределение става изчисление на базата на инсталирана мощност – като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3. Някаква наредба! Ама няма такива работи в съвременното законодателство! В закона се казва ясно за какво става дума. Недейте в закона непрекъснато да отправяте хората към подзаконови актове, защото на всички е ясно какво става по този начин. С подзаконови актове, които на практика не подлежат на контрол, вие чрез закона прокарвате определени интереси. Аз това твърдя.
И завършвайки, изненадан съм как социалната Българска социалистическа партия, която непрекъснато твърди, че е социална, избрахме социален президент и пр., тук подкрепя тези закони. Аз преди малко видях гласуването. Или вероятно господин Румен Овчаров не може да забрави, че е бил министър на енергетиката от времето на Жан Виденов! За какви социални неща на левицата говорим тук? Ами те открито подкрепят групови и корпоративни интереси! И няма смисъл тук левицата да заблуждава обществеността, че защитава по някакъв начин интересите на гражданите. По никакъв начин тя не е социална, защото хората помнят какво беше по времето на Лукановата зима, на Жан Виденов и пр. Тези неща просто не са забравени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров за заличаване на чл. 145, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 41, против 68, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Мазнев в ал. 4 след думата “търговец” да се добавят думите “или топлопреносното предприятие”.
Гласували 76 народни представители: за 45, против 31, въздържали се няма.
Предложението на господин Мазнев се приема. Това рефлектира, доколкото разбирам, върху всички останали текстове от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Госпожо председател! Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на господин Мазнев.
Моля народните представители да влязат в залата!
Прегласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 44, против 70, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 145, който става чл. 147, в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 71, против 9, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“Чл. 146 (1) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за дяловото разпределение по чл. 138, ал. 1, точки 2 и 3 са собственост на потребителите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146, който става чл. 148, като в ал. 2 числото “138” се заменя с числото “140”.
“Раздел VII – Търговски взаимоотношения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздела.
“Чл. 147. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:
1. производител и топлопреносното предприятие;
2. производител и пряко присъединени потребители на топлинна енергия за стопански нужди;
3. топлопреносно предприятие и потребители на топлинна енергия за стопански нужди;
4. топлопреносно предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост.
(2) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т. 2 – от производителя, за одобряване от комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147, който става чл. 149.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 146 с наименованието на Раздел VII и чл. 147, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 8, въздържал се 1.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 148 има предложение на господин Стефан Мазнев, което е прието.
Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов в чл. 48 в края на текста на ал. 3 да се добави следният текст:
“При непостигане на споразумение спорът се решава по съдебен ред.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 148, който става чл. 150:
“Чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по този текст.
Заповядайте, господин Димов.
Йордан Димов (КБ): Благодаря, госпожо председател. Този чл. 148 касае проблема, който беше дебатиран преди малко – доколко се дава възможност чрез закона да се елиминира монополът и монополистът. В тази връзка е нашето предложение по ал. 3 към чл. 148. В тази алинея всъщност се прави опит в 30-дневен срок да се осигури възможност, ако някой от потребителите не е съгласен с общите условия, да предложи специфични такива на топлопреносното предприятие. Обаче формално и фактически е записано, че предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Ами ако не се подпише това споразумение? Потребителят остава пак извън играта, както много често се случва. Тоест, отново монополът се запазва в полза на топлопреносното предприятие на производителя.
Затова ние предлагаме едно допълнение към текста – ако не се постигне споразумение, въпросът да не остава висящ, а да се решава по съдебен ред. Това да бъде изписано в закона, макар и да звучи формално, но когато един потребител чете този закон, да му е ясно, че има права и определен начин, по който да си търси правата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димов.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Първо гласуваме предложението на народните представители Румен Овчаров и Йордан Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 148, който става чл. 150.
Гласували 93 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Народният представител Стефан Мазнев предлага чл. 149 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който става чл. 151:
“Чл. 151. (1) Потребители на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, могат да учредят асоциация, с която топлопреносното предприятие да сключи договор за продажба на топлинна енергия, използвана от потребителите в сградата.
(2) В договора по ал. 1 се определят:
1. правата и задълженията на страните по договора;
2. редът за измерване, отчитане и заплащане на количеството топлинна енергия по показания на топломера в абонатната станция;
3. гаранции, обезпечаващи изпълнението на задълженията на страните по договора;
4. отговорността при неизпълнение на задълженията;
5. редът за разглеждане на рекламации;
6. условията и редът за прекратяване на договора.
(3) Договорът по ал. 1 се сключва по преференциална цена на топлинната енергия за асоциацията, определена от комисията по предложение на топлопреносните предприятия.
(4) Договорът за продажба на топлинна енергия по преференциална цена се прекратява при прекратяването на асоциацията по ал. 1 или при прекратяване на членство на потребител в асоциацията. От момента на прекратяването на договора потребители на топлинна енергия са собствениците или ползвателите на имотите в сграда – етажна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте, имате думата за изказване.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм предложил този чл. 149 да отпадне. Искам да кажа, че аз се изумявам как едно правителство, което на пръв поглед е сложило маската на дясно управление, сме свидетели как вместо да контролира примерно Здравната каса, ние харчим от нейния бюджет допълнително. За това стана въпрос миналата седмица. Вместо да има по-добра събираемост, пак миналата седмица повишихме акциза и на цигарите, и на бензина, даже на газ пропан-бутан. И сега баба Пенка, която си е пуснала газовия котлон, плаща и пътен данък, плаща и по-висок акциз. Свидетели сме как вместо реформи в енергетиката виждаме не нещо друго, а само едно повишаване на цените, само то става навреме, тъй като и самият този Закон за енергетиката трябваше да бъде приет до края на миналата година, на 29 ноември миналата година той трябваше да бъде одобрен от Министерския съвет, което не стана. Да не говорим за политиката срещу средния и дребния бизнес, за това, че вместо от фондовете средства за пътища ще се вземат едва ли не от държавния резерв. Да не говорим, че вместо икономически обосновани разходи, както стана в чл. 29, т. 2, всички тези средства ще бъдат предявявани от енергийните предприятия да се вземат от потребителите.
И сега вече стигаме до един пълен абсурд, когато официално чрез закон се въвеждат комуните в България. Даже до 1989 г. тогавашното ръководство не беше посмяло да допусне комуни в България – и сигурно ако беше жив Тодор Живков щеше да целуне по челата всички ръководители на това министерство, - в която комуна, тук е наречена асоциация, комуната е всичко, а отделният потребител е нищо.
В тази комуна това е единственият субект, който контактува с топлофикациите, а хората вътре са длъжни само да плащат. Дори и в първоначалния вариант съществуваха и тези т.нар. имуществени вноски, дори хората трябваше да залагат апартаментите си, когато влизат в тази асоциация. Благодарение на острото реагиране от моя страна поне тези имуществени вноски отпаднаха при второто четене, но в края на краищата това се прие. Потребителят е нищо, а асоциацията е всичко. Всъщност комуната.
Освен това, говори се за т.нар. преференциални цени, което едва ли не трябва да служи като някаква въдица за хората да се хващат да правят такива асоциации. Искам да кажа, че е спорно даже дали само разходите по учредяване на асоциацията няма да са много по-големи от намалението на сметките по тези преференциални цени.
Така че за мен този текст е изключително парадоксален. Първо, че той нарушава равнопоставеността на потребителите. Никой не знае какви са тези преференциални цени. И като имаме предвид, че по-нататък тази асоциация ще има право да извършва стопанска дейност и единствено председателят на комуната ще се разпорежда с имуществото на тази асоциация, и ако тази асоциация фалира, то ще плащат всички собственици на тази етажна собственост или както сега се нарича асоциация.
Единственото разумно нещо, което може да стане сега в залата, уважаема госпожо председател, е този парадоксален текст, всъщност целият член, който въвежда тези асоциации, пак повтарям, това са чиста проба комуни, да отпадне.
Емилия Масларова (КБ, от място): Това са кибуци, кажи го направо.
Стефан Мазнев: Или кибуци. Благодаря, госпожо Масларова, винаги сте била много точна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания има ли по този текст?
За реплика – господин Далакчиев, заповядайте.
Люцкан Далакчиев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно уточнение. Никъде, господин Мазнев, в чл. 149 не е спомената думата комуна. Това, което е описано в този член, се прави с цел да се улесни събирането на средствата за заплащането на консумираната топлинна енергия, така че да няма хора от дадено място за живеене – било блок, било сбор от блокове или сбор от части от квартала, така че нито тези, които произвеждат топлинната енергия, нито тези, които я разпределят, да имат някакви пречки в събирането. Ето защо законодателят е предвидил при създаването на една такава асоциация моментално да бъде стимулирана, а този стимул се изразява в т.нар. преференциални цени на топлинната енергия, които се определят съобразно броя на тези, които участват в това заплащане на топлинната енергия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика – господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря за репликата, господин Далакчиев, но аз не казвам, че в закона е записано “комуна”, там пише “асоциация”. Аз това не го оспорвам, но ви казвам какво представлява тази асоциация. Това е едно образувание, в което комуната е всичко, отделният потребител, отделният член на тази комуна е нищо. Сега ще ви дам един пример защо това не бива да става. Примерно тези колеги, които живеят в бл. 3 на кв. “Витоша” видяха, че вчера е сложена една обява, от 60 апартамента всички хора са си платили сметките, само един от тях дължи около 2300 лв. Сега ще източат водата на всички собственици, на всички апартаменти. Но не това е проблемът, а проблемът е, че при тази асоциация възниква въпросът кой ще плаща сметките на този, които не си плаща. Чрез тази асоциация се създава стимул редовните платци да плащат консумацията на топлоенергия на нередовните платци. Не може да има колективна отговорност, в края на краищата имаме и Конституция, не може вътрешно да се оправят хората, няма и механизъм. Как отделният гражданин да се разправя със съседа си, който не плаща, освен да му плати сметката? Това е единственият начин. Как иначе да го задължи? Този, който може да го задължи, е “Топлофикация”, търговецът, на който сме дали известни права по закона. Но хората вътре да се избиват ли, какво да правят? Затова ви казвам, че тази асоциация толерира хората, които манипулират уредите, които не са добросъвестни и не си плащат сметките, за сметка на тези, които са си редовни платци. Откъде накъде примерно от 50 апартамента един не си плаща сметката и всички трябва да му я платим? Защото в противен случай, ако ние учредим асоциация, да кажем, всички са редовни към момента на учредяване на асоциацията, и след това се появят тези нарушители, вече няма връщане назад, вече всички добросъвестно плащат на този, който не си плаща. И това всъщност е стимул за тези, които не плащат.
Затова още веднъж повтарям, че това е парадоксален текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Ако няма, ще пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев за отпадане на чл. 149.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 50, против 65, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Стефан Мазнев за отпадане на чл. 149 не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 149, който става чл. 151, така както е докладван от председателя на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 70, против 16, въздържали се 11.
Член 149, който става чл. 151, е приет.
Преминаваме към следващия текст, който в известна степен е уникален и е разположен на четири страници – чл. 150.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 150 има предложение от народния представител Стефан Мазнев – чл. 150 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Люцкан Далакчиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 150, който става чл. 152:
“Чл. 152. (1) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е доброволно обединение на всички потребители на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Регистрацията на асоциацията се извършва по реда на Глава първа от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съдът вписва в регистъра данните по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 3, т. 5, т. 6, т. 8 и т. 9 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 се учредява за повишаване и подобряване на условията и средата за живеене в сгради – етажна собственост, и може:
1. да извършва покупка на топлинна енергия от топлопреносното предпрятие, която ще се използва в сградата – етажна собственост;
2. да отчита показанията на средствата за измерване и разпределение на количеството топлинна енергия;
3. да създава нова или да актуализира съществуващата документация с данни за отопляемите обекти и за консумацията на топла вода;
4. да осъществява контрол върху отоплителните тела и водомерите, включително върху тези, към които е прекратено топлоподаването и водоподаването;
5. да извършва ремонт и настройка на сградните инсталации самостоятелно или чрез други лица, включително саниране на сградата – етажна собственост;
6. да полага грижи за сградните инсталации и сградата – етажна собственост;
7. да извършва други дейности, свързани с обслужването на имотите в сградата – етажна собственост;
8. да извършва стопанска дейност.
(3) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е юридическо лице и не разпределя печалба.
(4) Асоциацията се прекратява на основанията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(5) При прекратяване на асоциацията се извършва ликвидация. Ликвидацията се извършва от управителя или от определено от общото събрание лице. Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.
(6) Учредителите на асоциацията приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието на асоциацията;
2. целите и средствата за тяхното постигане;
3. седалището;
4. размера на първоначалните вноски;
5. предмета на стопанска дейност;
6. органите на управление;
7. правомощията на органите на асоциацията;
8. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
9. срока, за който е учредена асоциацията, ако има такъв;
10. реда за определяне на размера и начина на внасяне на вноските.
(7) Всеки член има право да участва в управлението на асоциацията, да бъде информиран за нейната дейност, да се ползва от имуществото и от резултатите от дейността по реда, предвиден в устава. Всеки член е длъжен да прави вноски в размер, предвиден в устава. Членството се прекратява по реда и начина, определени в устава.
(8) Вноските на членовете на асоциацията до размера на задължението на асоциацията по договора за продажба на топлинна енергия по чл. 151 не са част от стопанската дейност на асоциацията.
(9) Органи на асоциацията са общото събрание и управителят.
(10) Общото събрание се състои от всички членове на асоциацията – потребители на топлинна енергия.
(11) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. приема други вътрешни актове;
3. избира и освобождава управител и ликвидатор;
4. приема, освобождава и изключва членове;
5. взема решение за прекратяване на асоциацията;
6. приема основните насоки и програма за дейността на асоциацията;
7. приема бюджета на асоциацията;
8. взема решение относно дължимостта и размера на членския внос и/или на вноските;
9. приема отчета за дейността на асоциацията;
10. взема и други решения, предвидени в устава.
(12) Решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава пред окръжния съд по седалището на асоциацита.
(13) Общото събрание се свиква от управителя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на асоциацията. Ако управителят в едноседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от заинтересованите членове или от упълномощено от тях лице.
(14) Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква.
(15) Поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на асоциацията, най-малко една седмица преди насрочения ден.
(16) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове, освен ако уставът разпорежда друго. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът разпорежда друго.
(17) Член на общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг (съпруга) или роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително.
(18) Едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание въз основа на писмено пълномощно, освен ако друга норма на представителство или събрание на пълномощниците са предвидени в устава. Преупълномощаване не се допуска.
(19) Всеки член на общото събрание има право на един глас. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.
(20) Управителят на асоциацията е физическо лице – член на асоциацията, което:
1. представлява асоциацията;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. се разпорежда с имуществото на асоциацията при спазване изискванията на устава;
4. подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на асоциацията;
6. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не са от компетентността на общото събрание;
7. изпълнява и други задължения, предвидени в устава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам разискванията по чл. 152 с неговите 20 алинеи.
Господин Мазнев, Вие имате предложение за отпадане на този текст.
Заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, току-що приехме един парадоксален текст, но, за съжаление, явно парадоксите не свършват дотук, тъй като в този член, който вече описва правомощията на тази асоциация, задълженията им, правата на управителя, стигаме вече наистина до едни абсурди, до каквито аз поне не виждам дали в това Народно събрание се е стигало въобще до такива висоти, или това с най-малкото допринася нещо за авторитета на това Народно събрание.
Най-напред, господин председател, допуска се тези асоциации да извършват стопанска дейност. Тази стопанска дейност няма да бъде нищо друго освен една идеална ниша на неуспели търговци, които да използват наивността на някои хора, които наистина ще я имат, да учредят такива асоциации, и за тяхна сметка да извършват стопанска дейност, след което, естествено, могат да фалират.
Господин председател, аз взех отново думата, тъй като, ако ние наистина не приемем този член и остане само предишния, все пак безобразията няма да са пълни. Докато сега, с приемането вече и на този текст, нещата добиват крайно негативни окраски.
Забележете, че в устава самите учредители влизат с първоначални вноски – по-рано бяха имуществени. Както казах, при първо четене стана дебат и поне отпаднаха, но никъде не е казано, че самите вноски са само парични. Някои хора могат да бъдат задължени да влязат и със самите си апартаменти, ако нямат конкретната сума.
След това – при ликвидация. Свидетели сме, че ликвидацията се извършва от управителя или определено от общото събрание лице. Това показва, че дори и някой добросъвестно да си е плащал вноските за топлофикация, ако някой друг или повече хора от една асоциация не си плащат сметките, това означава, че добросъвестните платци трябва да платят и тяхното. И ако техните средства не достигнат, то може да се посегне и на техните жилища. Според мен, това е абсолютно недопустимо – хората, които са добросъвестни, да се лишават от собствените си жилища.
В доказателство на това, което казваме, е ал. 20, където се казва, че управителят на асоциацията е физическо лице, което представлява асоциацията и се разпорежда с имуществото на асоциацията, освен това, той може да представлява и общото събрание и да взема решения – забележете в т. 6 – по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не са от компетентността на общото събрание. Това означава, че той спокойно може да прескочи някои решения на общото събрание и тази асоциация наистина да фалира, след което се извършва тази ликвидация. Има опасност много хора, които са добронамерени, които са наивни, които са възрастни хора, на които е било предложено да подпишат, да се съгласят да влязат в такава асоциация с мотива, че едва ли не ще плащат по-евтини сметки. Това няма как да стане, никой не ги знае. Освен това, самите разходи по учредяване на тази асоциация ще бъдат много по-големи, а и нервното напрежение ще бъде много по-голямо, отколкото тези преференциални цени. На всичкото отгоре всички тези потребители рискуват да загубят своите жилища.
Пак повтарям, господин председател, ако не приемем поне този член, нещата донякъде биха могли да бъдат туширани. Но за съжаление, ако приемем тези парадокси, аз много се безпокоя за имуществото на хората, които живеят в топлофицирани градове като София, Казанлък, Русе и т.н. Благодаря.
Затова предлагам този член да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Мазнев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по чл. 152? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев чл. 150 да отпадне, който по новата номерация сега е чл. 152.
Моля, гласувайте предложението на господин Мазнев.
Гласували 130 народни представители: за 53, против 77, въздържали се няма.
Предложението на господин Мазнев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 152 от законопроекта, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 17.
Член 152 се приема.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: По чл. 151 има предложение на народния представител Стефан Мазнев – ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има предложение на народния представител Далакчиев, което е прието.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 151, който става чл. 153:
“Чл. 153. (1) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3.
(2) Когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
(3) Лицата по ал. 2 се считат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
(4) Топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал. 2 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
(5) При въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия потребителите в сграда – етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация.
(6) Потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа, според мен приехме два безумни текста. Имам чувството, че се намираме на някакъв парад на безумието. Ще предложа още една алинея да отпадне.
Уважаеми дами и господа, в ал. 5 е записано, че “При въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия потребителите в сграда – етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация.”
Аз искам да попитам какъв по-точен начин да докажеш, че не си консумирал топлоенергия от това, както беше досега, хората да имат право да свалят физически своите радиатори. Защото, като вземем предвид огромните жалби, които бяха подадени, за това, че се начислява енергия на хора, които не ползват такава, като имаме предвид, че няма никаква яснота, никаква прозрачност при отчитането, а преди малко бяхме свидетели как абсолютно субективно се определя тази потребителска стойност – дяловата единица, и като имаме предвид, че ако даден потребител не си плаща сметките за парно, той получава санкцията да му свалят радиаторите, което всъщност е някаква привилегия. Но, ако той е добросъвестен и каже: хора, няма да ме има две години в страната, примерно, или по някакъв друг начин ще отсъства от своето жилище, той отива и иска да се разбере с хората, че тези радиатори не му трябват, може да е минал на газ и т.н., знаем, че от догодина топлофикация няма да бъде субсидирана и допълнително ще нараснат сметките на хората, всъщност на такъв добросъвестен потребител му се отказва. Той трябва най-напред да стане нарушител, да не си плаща сметките за 5-6- месеца или една година и чак тогава неговото желание ще бъде изпълнено. Това е поредният парадокс, поредното безумие, което се предлага в този текст.
Господин председател, за да не губя повече време на залата, предлагам тази ал. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стефан Мазнев за отпадане на ал. 5 от чл. 151.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 61, против 73, въздържал се 1.
Предложението на господин Мазнев за отпадане на ал. 5 не се приема.
Моля, гласувайте чл. 153 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 80, против 19, въздържали се 13.
Член 153 е приет.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 152, който става чл. 154:
“Чл. 154. (1) Задълженията на потребителите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечението от сметките на топлопреносното предприятие.
(2) Топлопреносното предприятие има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане чрез изолиране с технически средства на отоплителните тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни инсталации по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Мазнев, имате думата за изказване.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Както изтъкнах преди малко, членовете на тази асоциация имат само задължения, но нямат никакви права. Правата са на асоциацията. Забележете какво пише в чл. 154: “Задълженията на потребителите – неизправни длъжници”, но щом от една асоциация има 3-4 неизправни длъжници, нарушители стават всички членове на тази асоциация по силата на устава й. Ако няколко души в една сграда – частна собственост, не си плащат сметките, по силата на този член на всички потребители в тази сграда въз основа и по реда на чл. 237, буква “к” от ГПК ще бъде предявено искане да платят. Може би това е целта на тези два члена, които приехме преди малко. Всички потребители в асоциацията ще трябва да плащат сметките на недобросъвестните потребители! За да се изглади донякъде това безумие, господин председател, предлагам в чл. 154, ал. 1 след запетаята думите “и на асоциацията по чл. 151, ал. 1” да отпаднат.
По този начин все пак ще има някаква елементарна справедливост, ако някой наистина се е излъгал да направи асоциация, да не го хванат утре да плаща сметките и то по съвсем законен начин. Тогава по никакъв начин няма да може да избяга от това си задължение и то вменено от съседа му. Както казах преди малко, това е въвеждане на колективна вина. Виновен си, ако съседът ти не плаща, което е абсолютно безумие!
Затова предлагам тези думички да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Мазнев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 154? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мазнев в чл. 154, ал. 1 думите “и на асоциацията по чл. 151, ал. 1” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 65, против 80, въздържали се 2.
Предложението на господин Мазнев не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 154 със своите две алинеи, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 16.
Член 154 е приет.
Остава по-малко от една минута до 14,00 ч., има още два текста за този раздел, виждам, че единият от тях е спорен.
Предлагам да приключим дотук за днес.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 19 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 при съответния дневен ред.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 20 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 при съответния дневен ред.
Комисията по околната среда и водите ще проведе своето заседание на 19 ноември от 15,00 ч. в зала 142 при съответния дневен ред.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 19 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе днес от 15,00 ч. в зала 134 своето редовно заседание при дневен ред от три точки.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала “Изток”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 356 при съответния дневен ред.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 126, както и на 20 ноември, отново от 14,30 ч. в зала 356 по Наказателния кодекс.
Комисията по здравеопазването отлага заседанието си от 20 ноември, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по образованието и науката съобщава, че днес ще проведе своето заседание от 15,00 ч. в зала 456.
Утре заседанието продължава в 9,00 ч., най-вероятно с Бюджет 2004.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Ралица Агайн

Иво Цанев