Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-11-20

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
За процедурно предложение думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми в началото на този ден да направя две процедурни предложения.
Първото ми предложение е да отложим за утре започнатата вчера точка от дневния ред, а именно второ четене на Закона за енергетиката и да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно първо четене на законопроекта за държавния бюджет.
Второто ми процедурно предложение е дебатите по законопроекта за бюджета да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Първото процедурно предложение е днешния пленарен ден да започнем с първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля да гласуваме следващото процедурно предложение днешното пленарно заседание да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
За трето процедурно предложение думата има господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера на Председателския съвет мисля, че беше постигнат консенсус, но все пак трябва и в пленарна зала за гласуваме по този въпрос.
Аз правя процедурно предложение днешното заседание да продължи до гласуване на законопроекта за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 160 народни представители: за 144, против 9, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.

Започваме работата с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2004 Г.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта за държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение - в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 150 народни представители: за 132, против 10, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2004 г., № 302-01-60, внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2003 г.

На две заседания, проведени на 12 и 13 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанията присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев, Любомир Дацов, Стамен Тасев и директори на дирекции в Министерството на финансите.
От името на Висшия съдебен съвет на заседанията присъстваха Боян Магдалинчев – съдия във Висшия административен съд и член на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, и Петя Маринова – завеждащ сектор “Финансово-стопански” във Върховната касационна прокуратура.
В заседанията на комисията участваха и Надежда Сандолова-Христова – член на Сметната палата, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Венелин Узунов – председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, и Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
В доклада по Закона за държавния бюджет за 2004 г. и експозето на министъра на финансите Милен Велчев по него се направи оценка на изпълнението на консолидирания бюджет до края на 2003 г., разгледа се средносрочната фискална стратегия, макрорамката на държавния бюджет за 2004 г., бяха изложени и обосновани основните макроикономически показатели, фискалната стратегия, приходите и данъчната политика, разходните политики и разходите, политиката по дълга, бюджетните рискове и перспективи. Подчерта се, че макроикономическата стабилност, която страната ни постигна през последните 5 години, се запази през 2003 г.
Отчетните данни от 9-месечието и анализът на очакваните постъпления до края на 2003 г. обещават, че ще има преизпълнение на приходите, което ще даде възможност на правителството да удовлетвори допълнителни нужди от финансови средства на бюджетната сфера за настоящата година.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. на общините бяха предоставени 155,8 млн. лв. за покриване на недостига за текуща издръжка до сто на сто за делегираните държавни дейности. Освен това се забелязва, че в резултат от полаганите съвместни усилия от страна на общините и централната власт има тенденция на постепенно намаляване на неразплатените разходи както за общинските, така и за държавните дейности.

По бюджета на НОИ се очаква по-ниско изпълнение както на планираните приходи, така и на разходите, с което не се променя балансът на бюджета. Прогнозата за изпълнение на разходите по бюджета на НЗОК показва, че при запазване на средномесечния разход на средства за лекарства, който към настоящия етап е около 19 – 20 млн. лв., до края на 2003 г. ще бъдат необходими допълнително 45 млн. лв. Този въпрос подробно беше разгледан при обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на бюджета на НЗОК за 2003 г.
Предложената фискална рамка за периода 2004 – 2006 г. предвижда постепенно намаляване на бюджетния дефицит по консолидирания бюджет и постигане на балансиран бюджет както следва: 2004 г. – 0,7%; 2005 г. – 0,5%; 2006 – балансиран бюджет.
Невъзможността за постигане на нулев бюджетен дефицит за предходните години се обуславя от поетите ангажименти за намаляване на данъчната тежест, усвояване на предприсъединителните фондове на Европейския съюз и продължаващата реформа в публичния сектор.
За периода 2004 – 2006 г. първичният излишък се планира в рамките на 1,3 до 2,5% от БВП, продиктувано от очакваните ниски лихвени равнища, ръста в националната икономика и последователната политика в сферата на държавните разходи. Тенденциите към спад на държавния и държавно гарантирания дълг като процент от БВП и постигнатите нива под 60% отразяват ограничаването на бюджетния дефицит и добрите темпове на растеж в икономиката.
Основните макроикономически показатели този път са дадени таблично в предоставените ви доклади, затова няма да чета съдържанието на таблиците, които можете нагледно да виждате по време на цялостното обсъждане.
Очакваният растеж на брутния вътрешен продукт през 2003 г. е около 5%, като той ще се задържи над това ниво през 2004 г. – 5,3%. Този растеж ще бъде постигнат както чрез реално увеличение на дохода, така и чрез увеличение на кредита на домакинствата. През следващата година нивото на инвестициите се очаква да достигне 21,5% от БВП. Това нарастване ще бъде финансирано главно по линия на вътрешните спестявания, които ще достигнат 15,4% от БВП. Очаква се реалният растеж на износа през 2004 г. да бъде 5,5 – 6%, което ще го направи важен фактор за растежа.
Инфлацията за периода декември 2003 г. – 2004 г. се очаква да бъде около 4,2%. По-високата с 1 – 2% инфлация спрямо тази в еврозоната се дължи на одобрените от Министерския съвет стъпки за последователно приспособяване на административно-регулираните цени и приспособяването на митата и акцизите във връзка с поетите ангажименти от страната при преговорите с Европейския съюз.
Валутният курс лев – долар е на базата на прогнози на МВФ, в който се залага обезценяване на долара до средногодишно ниво от 1,8 лева за долар за 2003 г. и с очакване да се задържи около това ниво през периода 2004 – 2006 г.
За 2004 г., както и за следващите две години очакванията са броят на заетите в икономиката да нараства с темп между 1 и 2%, като по-голяма част от икономическия растеж ще продължи да се постига чрез увеличаване на производителността на труда. Средният доход от работна заплата през 2004 г. се предвижда да достигне около 310 лв. и да отблежи реален ръст от 2,7%.
Предвижда се през следващата година дефицитът на текущата сметка да се ограничи до 6,2% от брутния вътрешен продукт, а този на търговското салдо да възлезе на 10,7% от БВП.
КОНСОЛИДИРАН ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ ЗА 2004 Г.
1. По приходите.
Съгласно стратегията за данъчна политика през 2003 – 2005 г. основната цел е постигането на устойчив икономически растеж и стабилност. За тази цел се предвижда ежегодно намаляване на данъчните ставки при преките данъци и прилагане от правителството на следните приоритети:
- общо намаляване на данъчната тежест в рамките на балансирания бюджет;
- поддържане на стабилността на данъчната система;
- развитие на законодателството в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз;
- точно определяне на правата и задълженията на данъкоплатците и данъчната администрация, с цел повишаване на административния капацитет;
- отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчните субекти.
При оценката на приходите е взета предвид актуализацията на показателите в прогнозната макрорамка, в това число обемът на БВП и курсът на долара; постъпленията през 2003 г., повлияни от различни фактори – промени в обемите и структурата на вноса, вътрешното потребление; приватизацията; законодателните промени, които са приети от Народното събрание на първо гласуване.
Приходите по консолидирания държавен бюджет също са дадени в таблица, където можете да ги видите в синтезиран вид.
Предлага се през 2004 г. в консолидирания държавен бюджет да постъпят общо приходи в размер на 14 416 млн. лв., което е с 1 042 млн. лв. повече от програмата за 2003 г. Този обем на приходи е 38% от БВП.
Данъчните приходи от 10 662 млн. лв. или 30,2% от БВП по програмата за 2003 г. нарастват на 11 601 млн. лв. или 30,5% от БВП, което е с 939 млн. лв. повече, главно в резултат на подобряване на събираемостта на данъчните приходи.
От нарастването на данъчните приходи най-голям е делът на данъка върху добавената стойност – 393 млн. лв. Основни фактори, които влияят върху формирането на прогнозите за данъка върху добавената стойност, са БВП и неговата структура по елементи на потребление, валутният курс и инфлацията.
Увеличения на постъпленията се очакват и от акцизите – с 246 млн. лв.; приходите от осигурителните фондове – със 161 млн. лв.; от данъка върху доходите на физическите лица – с 95 млн. лв. и от мита и митнически такси – 24 млн. лв.
Приходите от корпоративни данъци за 2004 г. са оценени в размер на 937 млн. лв., като сравнени със Закона за държавния бюджет за 2003 г. се отчита намаление с 10 млн. лв.
Следва да се има предвид, че през 2003 г. се очаква преизпълнение на приходите от корпоративни данъци в размер на около 70 млн. лв., поради което намаляването на данъка през 2004 г. се очаква да бъде в размер на около 80 млн. лв.
Ефектът от намаляване на данъчната ставка от 23,5% на 19,5% е около 150 млн. лв., като по-голямата част от него ще се прояви през 2004 г. чрез внасяне на авансови вноски от компаниите в по-нисък размер спрямо тези от предходната година. Част от негативния ефект от намалението на ставката ще бъде компенсиран от очаквания ръст в облагаемата печалба на фирмите през 2003 г., както и от повишената събираемост.
Неданъчните приходи се разчитат на 139 млн. лв. повече от програмата за 2003 г. Това се дължи и на факта, че през 2004 г. голяма част от държавната собственост ще бъде приватизирана, в т.ч. “Булгартабак-холдинг” АД и БТК. Взето е предвид и очакваното намаление на печалбата на НЕК и АЕЦ “Козлодуй” за 2003 г. Разчетени са постъпления от помощи от външни и вътрешни източници – 465,4 млн. лв., или по-малко с 35,4 млн. лв. Прогнозираните приходи на Националния фонд от средства от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз за 2004 г. са 450,1 млн. лв.

Разходи по консолидирания държавен бюджет за 2004 г.

За 2004 г. се предлага общият размер на разходите да достигне 14 701 млн. лв. или с 1 064 млн. лв. повече от 2003 г. Сумата на разходите представлява 38,7% от брутния вътрешен продукт и е само с 0,01% повече от 2003 г.
Размерът на текущите нелихвени разходи нараства от 11 360 млн. лв. на 12 359 млн. лв. или с 999 млн. лв. повече спрямо 2003 г.
Предвидено е за заплати и стипендии в бюджетния сектор да се изплатят 1 631 млн. лв., което е със 172 млн. лв. повече и ръст от 11,7% спрямо програмата за 2003 г. От общата сума на разхода за работни заплати са разчетени 1 588,1 млн. лв. и 43,2 млн. лв. за стипендии. Тези средства ще осигурят работните заплати на 383 хил. души. Предвидено е еднократно увеличение на бюджетните заплати от 1 юли с 8,5%. Средната работна заплата в бюджетния сектор ще бъде в размер на 326,7 лв. през 2004 г. В края на периода тя ще достигне 340 лв. срещу очаквана 316,3 лв. в края на 2003 г. Тези стойности осигуряват номинален ръст в края на 2004 г. от 7,5% и реален - в размер на 3,2%.
Заедно с извънбюджетната сфера средната работна заплата за страната се очаква да достигне около 310 лв., което е с 6,9% повече в номинално изражение и с 2,7% - в реално.
Личната осигурителна тежест и през 2004 г. ще запази относителния си дял от 10,5% в брутната средна работна заплата. При необлагаем минимум от 110 лв. личната данъчна тежест за работещите в бюджетната сфера се покачва незначително от 11,4% на 11,9%.
В резултат на предвиденото увеличение на работната заплата в бюджетната сфера и като се отчете личната данъчноосигурителна тежест, номиналният доход за потребление от работна заплата за наетите в бюджетния сектор ще нарасне през 2004 г. на 253,39 лв., сравнено с 243,41 лв. за предходната 2003 г., или с 4,1%.
Разходите за издръжка на бюджетната система през 2004 г. са предвидени на 2 337 млн. лв., което е с 350 млн. лв. повече спрямо 2003 г. Като дял от брутния вътрешен продукт разходите за издръжка и работни заплати на администрацията нарастват главно поради създаването на нови структури, свързани с изграждането на капацитета на администрацията с оглед процеса “европейска интеграция”, въвеждането на задължително предучилищно образование и 13-и клас в професионалните училища, реформата и укрепването на съдебната система.
През 2004 г. се предвижда разходите за дълготрайни активи да се увеличат от 1 233 млн. лв. на 1 330 млн. лв. (3,5% от брутния вътрешен продукт). По източници разпределението е както следва:
- външни безвъзмездни помощи от предприсъединителни фондове на Европейския съюз и средствата за националносъфинансиране към тях – 422,0 млн. лв.;
- държавни инвестиционни заеми – 288,7 млн. лв.;
- общински външен заем – 78,0 млн. лв.;
- национални източници:
• централен бюджет – 85,7 млн. лв.;
• собствени средства – 456,8 млн. лв.
Капиталните вложения на държавата през 2004 г. са целево преструктурирани и насочени главно към големи обекти с национално значение. Предвидено е да започне изпълнението на следните обекти: транзитни пътища III, електрификация на ж.п. линията Пловдив – Свиленград, разширението на летище София, завършване на проектирането на Дунав мост 2 и започване на неговото строителство, регионални депа за отпадъци и пречиствателни станции за отпадни води.
От средствата в централния бюджет ще бъдат предоставени капиталови трансфери на търговски дружества и организации с идеална цел в размер на 69,6 млн. лв. От тази сума 30 млн. лв. са за проекти на НК “Железопътна инфраструктура”, 24,5 млн. лв. – за проекти, свързани с разширението на летище София; 13,1 млн. лв. - за разширението на пристанище Бургас, и по перо “други” – 2 млн. лв.
Капиталовите разходи на общините са прогнозирани в размер на 187 млн. лв. От тях 50 млн. лв. ще се финансират за сметка на собствени средства.
Разходите за лихви по обслужване на държавния дълг намаляват от 840 млн. лв. за 2003 г. на 788 млн. лв. за 2004 г., което представлява 2,1% от брутния вътрешен продукт. Намалението в сума е 52 млн. лв. и е основно резултат от намалението на лихвите по външните заеми с 48 млн. лв. В консолидирания държавен бюджет за 2004 г. са предвидени субсидии от 618 млн. лв., които са разпределени, както следва: за нефинансови предприятия – 368 млн. лв.; за здравна дейност – 220 млн. лв., и за организации с нестопанска цел – 29 млн. лв. Тази сума е по-малка със 102 млн. лв. от субсидиите за 2003 г.
В консолидирания държавен бюджет е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 224 млн. лв. срещу 203 млн. лв. за 2003 г. От него 168 млн. лв. са за структурната реформа: в здравеопазването – 85,6 млн. лв.; за пенсии – 60 млн. лв.; за отбрана – 22 млн. лв., и за съдебната власт – 0,6 млн. лв. За ликвидиране на последиците от стихийни бедствия са предвидени 55,5 млн. лв., които са в повече с 3 млн. лв. от 2003 г.

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2004 г. се предлага на сума 284,2 млн. лв. или 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Разпределението на бюджетните средства по функции за 2004 г. е направено на базата на приетите с Тригодишната бюджетна прогноза разходни тавани и показва насочеността на разходите по деветте основни функционални сфери.
Има приложена таблица, в която ясно се виждат и сферите, и цифрите на бюджетни средства, с които те ще разполагат.
От таблицата се вижда, че във функционалния разрез на разходите безспорен приоритет представлява ръстът на разходите за здравеопазване и образование.
Осигурени са разходи за продължаване дейността по преструктурирането на здравната система и за по-качествени услуги за населението, които са на значително по-високо ниво спрямо тези от последните години. От началото на 2004 г. се преминава към нов начин на финансиране на болниците, като основната част от техните дейности ще се финансира чрез Националната здравноосигурителна каса. Спрямо 2003 г. разходите за здравеопазване номинално нарастват с 15,1%, като делът им от брутния вътрешен продукт възлиза на 4,3%.
Образованието е втората сфера, за която е осигурен значителен номинален ръст на разходите (16,3% спрямо 2003 г.). Това се прави еднократно през 2004 г., поради въвеждането на предучилищна подготовка и допълнителен клас, но при всички положения тенденциите през следващите години ще се насочат към оптимизиране на структурите съобразно икономическите и демографски фактори в страната. Реформата в сферата на образованието трябва да продължи с бързи темпове, като се стимулира навлизането на частни структури, предоставящи качествени и разходнооптимизирани услуги. Общото бюджетно финансиране за тази сфера като дял от брутния вътрешен продукт за 2004 г. е 4,2%.


ПРОЕКТ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2004 Г.

Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2004 г. е разработен в съответствие с икономическата политика на правителството и съгласно изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет и другите закони и подзаконови нормативни актове, свързани с неговото съставяне и внасяне в Народното събрание. Това е основание за започване на процедура за обсъждане и приемане на първо гласуване на законопроекта за държавния бюджет за 2004 г.
За втори път от промяната в Република България Министерският съвет започна бюджетната процедура за 2004 г. през м. февруари 2003 г. с поставянето на задача на неговите органи да разработят: тригодишна бюджетна прогноза; предложение за основни политики, които ще бъдат провеждани от правителството; консолидирани нива на бюджетните агрегати в икономически и функционален разрез и първоначалните тавани на разходите в постоянни цени.
На основата на приетата от правителството бюджетна прогноза бяха одобрени разходни тавани на държавните органи и бюджетните организации, които се включват в консолидирания държавен бюджет. Едновременно с това правителството прие през м. септември 2003 г. решение за актуализиране на Програмата за финансова децентрализация и работата по нейното прилагане. В изпълнение на програмата е разработен проект на нов Закон за общинските бюджети, който беше приет от Народното събрание на първо гласуване, а сега предстои неговото обсъждане и второ гласуване.

1. РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ
Предвидените приходи се характеризират от следните данни.
В приходната част на републиканския бюджет са взети предвид внесените промени в данъчното законодателство, които са приети от Народното събрание на първо гласуване.
Предлага се приходите да достигнат 9 111,5 млн. лв., което е с 1 451,1 млн. лв. повече от предвидените по закона за 2003 г. Това увеличение се дължи и на извършената структурна промяна, свързана със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., с който средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица за същата година се преотстъпиха на общините в размер на 700 млн. лв. за финансиране на дейностите държавна отговорност, а тази сума не беше включена в прихода и разхода на републиканския бюджет. Ако тя се спадне от ръста или прибави към размера на данъка за 2003 г. ръстът на приходите за 2004 г. спрямо 2003 г. ще бъде 753 млн. лв.
Най-висок относителен дял в приходите на републиканския бюджет заемат постъпленията от данъка върху добавената стойност – 36,6%. Предлага се абсолютната сума на ДДС да възлезе на 3 336 млн. лв., или увеличение с 13,3 на сто спрямо предвиденото в закона за 2003 г. На следващо място са акцизите с 1 747 млн. лв. или увеличение с 246 млн. лв. спрямо 2003 г.
Общият размер на разходите по републиканския бюджет се предлага да достигне 9 248,5 млн. лв. Увеличението е с 1 226,8 млн. лв. и е в резултат на завишаването на нелихвените разходи с 426,5 млн. лв., увеличаването на трансферите с 852,7 млн. лв., от които 700 млн. лв. се дължат на различното представяне на държавния трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица и намаляването на лихвените разходи с 52,4 млн. лв.
В общите разходи са включени капиталови разходи за 679 млн. лв.; субсидия и трансфери за общините – 1 164 млн. лв.; трансфер и субсидия за държавното обществено осигуряване – 978 млн. лв.; субсидия за бюджета на съдебната власт – 152 млн. лв.; субсидия за Националния фонд към Министерството на финансите – 150 млн. лв. и субсидия за Държавния фонд "Земеделие" – 150 млн. лв.
Общият резерв за непредвидени и неотложни разходи е 87,5 млн. лв., от които за структурни реформи 32 млн. лв. и за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии 55,5 млн. лв.
Увеличаването на абсолютната сума на първичния баланс се дължи на по-голямото нарастване на приходите от нелихвените разходи, а нарастването на относителния му дял спрямо брутния вътрешен продукт е резултат и от увеличението на брутния вътрешен продукт.
От законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. се вижда, че ако се приемат предложените от Министерския съвет приходи и разходи, размерът на бюджетния дефицит ще бъде 137 млн. лв. и изцяло ще се покрие с нетната сума от външното и вътрешното финансиране.


2. БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
В изпълнение на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 196, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт, със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., Министерският съвет е внесъл и проектобюджета на съдебната власт, съставен и приет от Висшия съдебен съвет.
В законопроекта чл. 1 е разработен в два варианта:
1. с включен проект за бюджет на съдебната власт за 2004 г., съставен и приет от Висшия съдебен съвет, и внесен от него в Министерския съвет. При това положение се получава бюджетен дефицит от 265 млн. лв., който е по-голям от становището на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт за 2004 г. със 128 млн. лв.;
2. с включено становище на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2004 г., разработен от Висшия съдебен съвет. При това положение се получава бюджетен дефицит от 137 млн. лв., който е със 128 млн. лв. по-малък от бюджетния дефицит по т. 1.
Становището на Министерския съвет по проектобюджета на съдебната власт за 2004 г. е разработено от правителството, така че да осигури необходимите финансови, материални и кадрови ресурси за нормалното функциониране на съдебната система в страната. Предвидените от правителството разходи за 2004 г. по бюджета на съдебната власт възлизат на 205,2 млн. лв., в т.ч. текущи разходи в размер на 189,6 млн. лв., капиталови разходи 15 млн. лв. и резерв от 0.6 млн. лв.
В сравнение с другите бюджетни системи при съдебната власт има значителен ръст на разходите. Те са с 63,3 млн. лв. повече спрямо предходната година, или имат ръст от 44,7 на сто, осигурен с увеличение на субсидията от централния бюджет с 53,6%.
В предложения от Висшия съдебен съвет проект на бюджет на съдебната власт се включват общо разходи в размер на 292,2 млн. лв., от тях:
- текущи разходи – 226,6 млн. лв.;
- капиталови разходи – 64,9 млн.лв., в т.ч. за Съдебната палата гр. София – 12 млн. лв.
Така определените от Висшия съдебен съвет разходи за съдебната власт превишават със 153 млн. лв. или 110,3% одобрените от Народното събрание разходи за 2003 г.
Предложеният от Висшия съдебен съвет проект на бюджет за съдебната власт за 2004 г. води до нарушаване на целевото ниво на дефицита по консолидираната фискална програма със 128 млн. лв. или с 0,34% от брутния вътрешен продукт при запазване на настоящите нива на приходите и разходите по другите бюджетни системи.
В заключение, Министерският съвет счита, че с така разчетените средства по отделните показатели, включени в становището по проекта за бюджет на съдебната власт за 2004 г., са предвидени необходимите финансови ресурси за нормалното функциониране на конституционно установените самостоятелни институции, осигуряващи правораздаването в страната.

3. ПО БЮДЖЕТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Предлага се разходите на Сметната палата за 2004 г. и субсидията от централния бюджет да бъдат в размер на 9 434 хил. лв., от които за текущи разходи – 8 834 хил. лв. и за капиталови разходи 600 хил. лв. Спрямо бюджета за 2003 г. общите разходи и субсидията се увеличават с 1 409 хил. лв., от които за текущи разходи – 1 209 хил. лв. и капиталови разходи – 200 хил. лв.
От общата сума на текущите разходи за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, ще се изразходват 5 336 хил. лв. и за издръжка 1 457 хил. лв.

4. ПО БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
С чл. 2 на Закона за Комисията за финансов надзор се създаде Комисия за финансов надзор, която е юридическо лице на бюджетна издръжка.
С чл. 28 от същия закон се определя Народното събрание да приема бюджета на комисията като самостоятелна част от републиканския бюджет.
В изпълнение на горните разпоредби със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. за първи път се предлага на Народното събрание да приеме и бюджета на Комисията за финансов надзор.
За 2004 г. се очаква да постъпят в приход на бюджета на комисията 2 123 хил. лв. от такси за издаване на разрешения и лицензи за извършване на дейност по Закона за публично предлагане на ценни книжа, закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социалното осигуряване, които комисията събира на основание чл. 27 от закона.
Предлага се за разходи да се одобри сумата 4 082 хил. лв. и субсидия от централния бюджет – 1 959 хил. лв.
От общия размер на разходите за текущи разходи се заделят 3 832 хил. лв. и за капиталови разходи – 250 хил. лв.
От текущите разходи – 2 091 хил. лв. са за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, и за издръжка – 894 хил. лв.

БЮДЖЕТИ НА ОБЩИНИТЕ ЗА 2004 Г.
В консолидирания държавен бюджет за 2004 г. разходната част на общинските бюджети се предвижда да достигне сумата от 1 909,7 млн. лв. при 1 641,8 млн. лв. за 2003 г. или в повече с 267,9 млн. лв., което, изразено в процент, е 16,3 на сто.
Проектобюджетът за 2004 г. финансово осигурява изцяло делегираните държавни дейности, финансирани чрез бюджетите на общините.
Текущите разходи за държавните дейности ще достигнат 1 069,9 млн. лв. без капиталовите разходи, при 1 003,7 млн. лв. за 2003 г., или в повече с 66,2 млн. лв. Изразено в процент увеличението е 6,6 на сто.
С държавни трансфери от бюджета за 2004 г. ще се финансират само делегираните държавни дейности. Това ще създаде условия за ритмично финансиране на училищата, домовете за социални услуги, културните заведения с държавен характер като читалища, областни библиотеки, художествени галерии и др.
Разходите за делегираните държавни дейности, включително и капиталовите разходи, ще са в размер на 1 206,9 млн. лв. и ще се финансират от държавни трансфери, включващи преотстъпен данък върху доходите на физическите лица в размер на 755 млн. лв., обща допълваща субсидия в размер на 279,9 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи в размер на 59 млн. лв., от които за екологични обекти 32 млн. лв. и трансфери от министерствата 35 млн. лв. В случаите, в които разчетеният преотстъпен данък е по-висок от установените по стандарти разходи се формира вноската в централния бюджет. С цел да се въведат гаранции за защита интереса на централния бюджет и заздравяване на финансовата дисциплина се предлага с размера на определената вноска да се намали съответно отчислението от данък върху общия доход за съответната община. Така на практика при приемането на държавния бюджет и бюджетите на общините няма да има община на вноска към централния бюджет.

Очакваните постъпления от общински приходи за финансиране на общинските разходи за местни дейности за 2004 г. са в размер на 702,8 млн. лв. От имуществени данъци е предвидено да постъпят около 190,8 млн. лв., такси и други неданъчни приходи 477,0 млн. лв. и изравнителна субсидия в размер на 35,0 млн. лв. за компенсиране на недостатъчния данъчен капацитет в част от общините.
Предвид на това, че се преустанови изземването на местни данъци и такси и други неданъчни приходи от общинските бюджети, се повиши инвестиционната възможност на общините за сметка на предоставените допълнително ресурси. Тази възможност за 2004 г. се очаква да бъде не по-малка от 50,0 млн. лв.
С проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. се създават условия за съставянето и изпълнението на реалистични общински бюджети. Основание за такова твърдение са и полаганите усилия от страна на правителството и Министерството на финансите за реализиране на Актуализираната програма за финансова децентрализация за периода 2002-2005 г.
За успешната реализация на финансовата децентрализация и стимулиране на инвестиционната активност на общините в ход е разработването на Закон за общинско кредитиране, чиито разпоредби ще регламентират правомощията на общините да емитират дълг и процедури по обезпечаването му.
Проектобюджетът за 2004 г. продължава утвърждаването на финансовата децентрализация и развитието на местното самоуправление в Република България, за доближаване решаването на конкретните проблеми от самите жители на общините и за създаване на условия за еднопосочност в интересите на местните общности и страната като цяло.

БЮДЖЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД
КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

Националният фонд е извънбюджетен фонд към Министерство на финансите. Чрез него се осъществява финансовото управление на помощите, предоставени на страната от Европейската общност.
В консолидирания държавен бюджет за 2004 г. той е включен със следните приходи, разходи и субсидия от централния бюджет.
Очакваните средства в приход на проектобюджета на Националния фонд са в размер на 454 млн. лв. Основната част от тях са предвидените помощи от чужбина 450 млн. лв.
Разходите се предвижда да бъдат 597,6 млн. лв. От тази сума най-голям дял имат капиталовите разходи в размер на 422 млн. лв. В тези разходи основно са включени средствата по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД.
Предвидени са разходи за членски внос и участие в нетърговски организации по образователните програми Сократ и Леонардо да Винчи, в размер на 16,8 млн. лв.
Ако се приемат предложените приходи, разходи и субсидия от централния бюджет, се формира положителен резултат от 6,3 млн. лв.
По консолидирания държавен бюджет и законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2004 г. се проведе широка дискусия, в която участваха всички присъствали народни представители, членове на комисията, както и представителите на Висшия съдебен съвет и на Националното сдружение на общините в Република България.
На разискване бе подложена програмата и политиката на правителството за икономическо развитие и фискалната стратегия, които намират концентриран израз в проектобюджета за 2004 г.
Бяха изказани мнения в подкрепа на законопроекта и такива, които критикуват някои негови страни. Направиха се и изказвания против неговото приемане.
Според Националното сдружение на общините в Република България, независимо от това, че са договорени и със законопроекта за 2004 г., са решени основни въпроси на финансовата децентрализация на общините в Република България, все още се остава на различие по някои въпроси на макрорамката на общините и по текстове на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2004 г., подробно изложени от тях в Протокола за договореностите и различията при проведените консултации по реда на чл. 37 от Закона за общинските бюджети и становището им, представено на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Боян Магдалинчев постави въпроса за различието между приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт и становището на Министерския съвет. Според него от становището на правителството се вижда, че не са взети под внимание разпоредбите на § 68 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., съгласно който от средствата “за структурни реформи” по чл. 1, ал. 2, т. 4 следва да се разходват не по-малко от 50 на сто, но не повече от 75 на сто за реформата на съдебната система. Тези средства е трябвало да се предоставят изцяло по бюджета на съдебната власт за 2003 г. Очаква се и преизпълнение на приходите от съдебни такси, в размер на 10 млн. лв. Освен това е даден безлихвен заем от 3 млн. лв., който няма да може да бъде възстановен. Или реалните разходи по бюджета на съдебната власт за 2003 г. са около 170 млн. лв., тоест ръстът за 2004 г. е не повече от 26 процента.
Всички тези суми е трябвало да се вземат предвид при разработването на бюджета на съдебната власт за 2004 г.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 11, “против” – 4 и без “въздържали се”.
На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2004 г. и да го приеме на първо гласуване във вида, в който го предлага Министерският съвет, съгласно изразеното от него становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за процедурно предложение, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа, вярно е, че по Конституцията на България бюджетът е изключително важният закон, който всяка година се внася единствено и само от правителството. Той е един финансов израз на една политика. Но искането да се отдели повече време за разглеждане на бюджета, което е логично - парламентаризмът го изисква, няма нищо общо с това четене на тези доклади.
Първо, много по-добре би било, не правя наставления, да чуем вносителя. Комисиите са помощни органи на парламента. След това те ще представят своите доклади, но не могат да ги представят като едно резюме на доклада на министъра на финансите или мотивите на законопроекта за бюджета. Тук трябва да се чуят само оценъчни характеристики, кратки изводи и становището на комисията. И нищо повече. Аз се притеснявах, сега като гледам тук – кой е правил този доклад, уважаема госпожа Радева, как се е стремил да направи едно резюме от един доклад, доста по-голям, и в същото време много прилича на това, което ни се чете тук.
Моля ви, това е Ваш въпрос, а не гласуване на парламента, да призовете председателите на комисиите, които след малко ще започнат да четат своите доклади, да изберат поне тези пасажи, които имат отношение към възприятието на народното представителство.
И, второ – самите доклади са раздадени.
Господин Велчев, всички тези доклади стоят на масата на всеки народен представител, ако въобще се занимава с това, за което е тук.
Моето предложение е да се съкрати тази процедура не за да бъде пренебрегвана, а за да бъде подчертано парламентарното изражение на това разискване по бюджета. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ганев.
Имах намерение след основния доклад на водещата комисия да направя точно това предложение, така че сега, съгласно правилника, трябва да се изкаже министър Велчев и да представи законопроекта. Вие изпреварихте моето действие.
За процедурно предложение имате думата, госпожо Радева.
НИНА РАДАВЕА (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат господин Георги Николов, Сметна палата, поради важността на проблема, който разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Николов да бъде поканен в пленарната зала.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, министър Велчев
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Няма да преувелича, ако кажа, че днес е един от най-важните дни в годината за законодателната и изпълнителната власт – денят, в който народните представители ще подложат на обсъждане финансовия план на България за следващата година.
Позволете ми да ви запозная по-подробно с принципите и целите на Бюджет 2004 – бюджет, който с ясно заложените в него приоритети има не само амбициите, но и реалните възможности да се превърне в бюджет на съзиданието и развитието.
2004 е особено важна година за страната ни. Всички ние – и управляващи, и опозиция, и граждани, трябва да работим, за да приключим преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз и да станем пълноправни членове на НАТО, така че това е бюджетът, с който трябва да преминем моста, да излезем на другия бряг, образно казано – бряг, подчертавам, на споделените надежди и амбиции на българския народ за бъдещето.
Вярвам, че детайлното представяне на основните акценти от бюджета ще демонстрира достатъчно убедително характера на един действен, енергичен, социално насочен и амбициозен проект.
Наричаме този бюджет бюджета на съзиданието и развитието, защото за първи път от годините на прехода пред нас не стои въпроса за оцеляването. Пред нас вече не стои въпроса как да стабилизираме икономиката и да запълним дупките в прокъсаната ни кесия. В известен смисъл сега задачата ни е по-сложна. Днес ние вече можем да си позволим да мислим къде да наливаме бетона, а не с какви пари да го купим. Нашата отговорност днес е как да разпределим по-най-добрия начин ресурсите, за да строим върху излетите основи.
Бих искал да започна със следното: от инструмент за поддържане на макроикономическа стабилност предлаганият Бюджет 2004 се превръща в инструмент за ефективно разпределение на публичните ресурси, съобразени изцяло със стратегическите приоритети на правителството.
Предлаганият Бюджет 2004 прави една голяма стъпка към осъществяване на редица публични реформи и намиране на необходимия баланс в икономиката, както и между интересите на различните пазарни субекти.
Благодарение на предложените промени в данъчната политика Бюджет 2004 има шанса да се превърне във важен лост за въздействие върху инвестиционната ефективност и икономическия растеж, има шанса да се превърне в стъпка към създаването на това, за което всички мечтаем – силна и все по-разширяваща се средна класа.
Предлаганият Бюджет 2004 обезпечава осезаемо увеличение на разходите по сфери като образование, здравеопазване, съдебна система и реализирането на големи инвестиционни проекти.
Това е бюджетът на съзиданието и развитието, защото е бюджет на разумната и добре обмислена фискална политика, което е част от средно срочната фискална визия на правителството за развитието на публичния сектор.
Това е бюджет на съзиданието и развитието, защото е бюджет на устойчивия икономически растеж, на активната социална политика и отговорност към настоящите и бъдещите поколения.
Бюджетът със своята структура и заложени секторни политики стимулира постигането на един висок реален икономически растеж от 5,3 % през 2004 г., а чрез заложения дефицит от 0,7 % от брутния вътрешен продукт спомага за намаляване на държавния дълг. С други думи, този бюджет помага да се намали тежестта на бъдещите плащания от нашите деца.
Това е бюджет на съзиданието и развитието, защото е бюджет, консолидиращ усилията на правителството в последните две години и половина. Той е адаптиран към неблагоприятната външна обстановка и остава верен на поетия ангажимент за финансова дисциплина и отговорност, които са от съществено значение за развитието на страната.
Това е бюджет на съзиданието и развитието, защото е реалистичен и балансиран бюджет. Той неутрализира евентуалните рискове и създава устойчивост и сигурност за икономиката. Целта е да се запази и повиши конкурентноспособността на българската икономика.
В крайна сметка това е бюджет на съзиданието и развитието, защото осигурява реформата в ключови сектори и поема съществен социален ангажимент. Той предлага друга философия на разходите и насочването им по сектори, а именно – направена е мащабна стъпка за подкрепа на реформата в съдебната власт с цел по-добро правораздаване. С 44% се увеличават средствата за съдебната система.
Бюджетът стимулира структурните промени в здравеопазването и образованието.
Бюджетът продължава реформата в пенсионната област чрез по-ефективно насочване на социалните разходи към нуждаещите се.
Бюджетът осигурява високи капиталови разходи, оптимизирани по източници и вид финансиране. Съществена интегрирана част са проектите, финансирани съвместно от правителството и предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Бюджет 2004 е инструмент за постигането на силна и стабилна икономика, за значителен напредък по пътя на България към обединена Европа, за ефективно функционираща правораздавателна система, за успешна администрация, за демократично общество с по-голяма сигурност и солидарност. Този бюджет е насочен към икономическо развитие, към каквото се стреми всяка модерна държава, към установяване на обществени отношения, които българският народ цени и към реализиране отговорностите, които правителството пое пред обществото.
Дами и господа, какво предвижда Бюджет 2004 – реален растеж на икономиката ни от 5,3%, средногодишна инфлация от 4%, постепенно намаляване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
Общите параметри на държавния бюджет са следните: общо приходи по държавния бюджет в размер на 9 млрд. 111 млн. 500 хил. лв., разходи на ниво от 9 млрд. 248 млн. 500 хил. лв., съответно дефицит от 137 млн. лв.
На консолидирана база общите постъпления ще възлязат на 14 млрд. 416 млн. 300 хил. лв., разходите на 14 млрд. 700 млн. 600 хил. лв., а дефицитът ще е в размер на 284 200 млн. лв. или 0,7 % от брутния вътрешен продукт.
По отношение на данъчната политика правителството предвижда промени изцяло насочени към създаване на устойчива среда за развитие на бизнеса, промени, които ще оставят в ръцете на бизнеса над 150 млн. лв. и които очакваме българските предприемачи да инвестират в своята конкурентноспособност. Като подаваме ръка на бизнеса, очакваме той да я поеме и да изпълни своята отговорност пред обществото – да разкрие нови работни места.
Шестдесет милиона лева ще останат в джоба на българските граждани от намаляването на данъка върху доходите.
Конкретните мерки за реализацията на данъчната политика са както следва:
Намаляване ставката на корпоративния данък от 23,5% на 19,5%; повишаване на необлагаемия минимум от 110 лв. на 120 лв. на месец; намаляване ставката за облагане на най-ниските доходи от 15% на 12%; намаляване на максималния оборот за облагане с патентен данък от 75 000 на 50 000 лв.; ново групиране на населените места за целите на патентното облагане, което ще доведе до намаление на размера на патентния данък за различните видове дейности; освобождаване от ДДС на доставките, осъществявани по проектите, финансирани пряко от безвъзмездна помощ в рамките на международни споразумения; промяна в режима на облагане на застрахователните дружества, като се преминава към общия ред на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и се въвежда данък върху застрахователните премии в размер на 3%; промяна в режима на облагане на бюджетните предприятия за осъществяваната от тях стопанска дейност – въвежда се еднократен данък за приходите от стопанската им дейност в размер на 4%; намаляване ставката за облагане на даренията, направени в полза на БЧК, лечебни и здравни заведения, деца-сираци, инвалиди и други – от 20 на 15%.
Това, което отличава бюджет 2004, са големите структурни промени, насочени към извършване на задължителните за страната ни реформи. Бюджет 2004 трябва да осигури предоставяне на по-добри и качествени публични услуги. Необходимите разходи ще бъдат осигурени чрез пренасочване на средства от централното правителство и администрация към другите бюджети и програми.
Бюджет 2004 продължава тенденцията от последните две години за силна социална насоченост. Традиционните разходи за социално осигуряване и грижи възлизат на 13,5% от БВП или 5 млрд. 079 млн. 800 хил. лв. Пенсиите са в размер на около 9% от БВП или с 313 млн. 200 хил. лв. повече спрямо бюджет 2003 г. Сто двадесет и един лева ще е средната месечна пенсия догодина, която е повишена с 14 лв. спрямо 2003 г. За първи път се правят реални стъпки в областта на пенсионната реформа. Максималният размер на пенсиите следващата година става 420 лв.
Разходите за здравеопазване и образование са безспорният приоритет на Бюджет 2004. В сферата на здравеопазването номинално общият размер на средствата нараства с 15,1% спрямо 2003 г. или с 213 млн. 400 хил. лв. повече спрямо бюджета за тази година. Делът им от брутния вътрешен продукт достига 4,3% през 2004 г., а чрез предвидените средства се осигурява процесът на преструктуриране на здравната система, осигуряване на по-качествени услуги за населението и оптимизиране на дейностите на болничните заведения.
Това е бюджетът на съзиданието и растежа и заради още един факт. Образованието е другата сфера, за която е осигурен значителен номинален ръст на разходите – 16,3% спрямо 2003 г. или за следващата година заделяме 222 млн. 500 хил. лв. повече. Средствата, които ще инвестираме в образованието през следващата година, представляват 4,2% от БВП при 3,9% за 2003 г. Даваме тези пари, за да стартират реформите в сектора, реформите, които ще доведат до значително подобряване на системата и на качеството на образованието. Дами и господа, от провежданата днес реформа зависи с какво образование ще влязат утре българските деца в обединена Европа. Дали нашите деца ще имат самочувствието на лидери или не, това зависи от нас!
Бюджетът поставя акцент върху големите инфраструктурни проекти, които генерират икономически ръст. Основната част от средствата ще бъдат насочени към проекти с национално и международно значение, както и към такива, за чието изпълнение се очаква значителна финансова подкрепа от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Активната инвестиционна политика в инфраструктурни и екологични проекти ще бъде обезпечена от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и държавни инвестиционни заеми. Държавната политика ще се концентрира върху строителството на магистрали, пречиствателни станции и депа за битови отпадъци. Ще бъдат извършени основните работи по строителството на нова писта и пътнически терминал на Летище София. Очаква се в края на годината да стартира и проектът “Дунав мост 2”.
Дами и господа, искам да насоча вашето внимание и към тема, по която доста се спекулираше в последно време, особено в периода преди местните избори. В Бюджет 2004 се осигурява пълно, 100-процентово финансиране на делегираните държавни отговорности в общините.
В заключение бих искал да изкажа още веднъж увереността на българското правителство, че Бюджет 2004 е инструмент за постигането на силна и стабилна икономика, за значителен напредък по пътя на България към обединена Европа, за ефективно функционираща правораздавателна система, за успешна администрация и за демократично общество с по-голяма сигурност и солидарност.
Очаквам през следващите часове да станем свидетели на един задълбочен и прецизен дебат, в който политиканстването ще отстъпи пред сериозните и компетентни оценки, дебат, който ще даде отговор на критиките “на зелено”, които обяснявам единствено с недоброто познаване на фактите.
Правя предложение, тъй като днес дискутираме философията на Бюджет 2004 и ефекта от всяка политика – нека всички, които говорят днес и правят предложения, да кажат и с какво техните предложения биха подобрили икономическия растеж, понижили безработицата, инфлацията и биха стабилизирали текущата сметка.
Накрая изказвам благодарността си на всички, които активно и професионално участваха в изготвянето на Бюджет 2004. Бих искал да изразя и благодарността си към министър-председателя и всички колеги от Министерския съвет за тяхната подкрепа през целия бюджетен процес.
Дами и господа, представих ви Бюджет 2004. Нека не спорим дали той е ляв или десен. Ние сме тук, за да решаваме проблемите на хората. Това ще стане, като гласуваме “за” бюджета на съзиданието и развитието. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Велчев.
Има думата за процедурно предложение господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тридесет минути, плюс 30 минути редовна почивка, значи продължаваме заседанието в 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (Звъни.): Продължаваме заседанието след почивката.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика проф. Валери Димитров да изложи становището на ръководената от него комисия по Бюджет 2004.
РЕПЛИКИ: Няма го.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Друга комисия не може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващата комисия е Комисията по правни въпроси, но виждам, че в момента председателят й не е в залата.
Моля квесторите още веднъж да поканят народните представители да влязат в залата!
Моля квесторите да поканят също членовете на кабинета!
Още веднъж приканвам председателя на Комисията по икономическата политика проф. Валери Димитров да влезе в залата, за да изложи становището на комисията.
За съжаление, в момента проф. Валери Димитров не е в залата.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси доц. д-р Анелия Мингова да изложи становището на ръководената от нея комисия по Бюджет 2004. Заповядайте. Както се уточнихме, всъщност по Ваша преценка, може да изложите в резюме същността на становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси от редовното заседание, проведено на 13 ноември 2003 г., на което беше обсъден законопроектът за държавния бюджет на Република България в частта му за бюджета на съдебната власт.
От името на Висшия съдебен съвет законопроектът за бюджет на съдебната власт за 2004 г. представи господин Магдалинчев, член на Висшия съдебен съвет. Той подчерта, че за първи път изготвянето на проектобюджета за съдебната власт като процедура е съобразено с Конституцията. Същевременно той аргументира подробно своите резерви по отношение действителния ръст на бюджета, касаещ съдебната власт, като подчерта, че реалното увеличение възлиза на около 22-24 на сто и защити становището на Висшия съдебен съвет за увеличаване на бюджетните разходи за съдебната система, тъй като след промените в Конституцията от м. септември 2003 г. е започнала реалната съдебна реформа. За да бъде обезпечена тя, е необходимо добро финансово обезпечаване на системата.
През последните години съществува устойчива тенденция за около 10-15 на сто годишно ръст на делата спрямо предходната година. Този ръст следва да бъде компенсиран при липсата на алтернативна възможност за разрешаване на спорове. Той трябва да се компенсира с нови бройки в съдебната система, които да могат да поемат това допълнително натоварване.
Капиталовите разходи за 2004 г. са заложени в размер на 15 млн. лв., от които 7,5 млн. лв. за ремонт на Съдебната палата.
Господин Магдалинчев подчерта, че в проектобюджета за 2004 г. предвидените 205 млн. лв. са средства, заложени единствено за нормалното възпроизводство на съдебната система. В този смисъл според него не са предвидени достатъчно средства, които са необходими изцяло за съдебната реформа.
В дискусията, проведена след неговото изказване, се изказаха народните представители Миков, Пенчев, Дончева и Соколов, които заявиха, че ще подкрепят предложението на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт за 2004 г.
След последвалите разисквания се подложи на гласуване проектът за бюджет на съдебната власт във варианта, който е представен от Висшия съдебен съвет. Беше подчертано, че като гласуване на първо четене конкретните заложени суми от Висшия съдебен съвет следва да претърпят промени, което е в обхвата на дейността на водещата комисия между първо и второ четене. Приемайки по принцип този бюджет, комисията изрази становище, че не може да се възприеме във всеки един аспект сумата така, както е визирана от Висшия съдебен съвет. Комисията намира за необходимо проектът за бюджет на съдебната власт да се синхронизира със становището на Министерския съвет.
В резултат на гласуването, с 8 гласа “за” и 2 “въздържали се” Комисията по правни въпроси приема по принцип на първо четене бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с уговорките, че се възприемат по принцип корекциите, които Министерският съвет е изложил в своето становище, препоръчвайки на водещата комисия, изготвяйки окончателните текстове на този бюджет за второ четене, да ги съобрази максимално, за да не се повлияе на общата рамка на консолидирания държавен бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на доц. Мингова.
Процедура – господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес управляващото мнозинство и неговото правителство се канят да нанесат поредния позор върху българския парламент. Не стига, дето на най-важния закон в годината – бюджета на Република България, мнозинството си позволи да прекъсне този закон и да даде един час почивка, за да си правел Министерският съвет своето заседание, и сега да го продължи един час по-късно при рехавото управляващо мнозинство, при липсата на Министерския съвет, при липсата на министър-председателя…
Господин председател, имам чувството, че това мнозинство и това правителство са го ударили на уволнение. Аз Ви моля да дадете още десет минути почивка и да приканите Министерския съвет да дойде тук и да защитава този калпав бюджет за следващата година. Това е процедурата – още малко почивка, да дойде управляващото мнозинство тук, на редиците си, и Министерският съвет да бъде любезен да застане на тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение, тъй като може да се иска почивка един час след започване на заседанието, но моля членовете на кабинета, които се намират в сградата на Народното събрание, да заповядат в пленарната зала, включително и тези, които не са в Народното събрание.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика проф. Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИ Валери Димитров: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-60/31.10.2003 г.
за държавния бюджет на Република България за 2004 г.,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 12 ноември 2003 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и с участието на министъра на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2004 г., в който е включен и бюджетът на Висшия съдебен съвет, внесен от Министерския съвет. В дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за: изпълнението на бюджетните параметри през 2003 г.; мястото на държавата в икономиката на страната; данъчната тежест за бизнеса и населението, включително размера на акцизите и основата и прага на данъка върху добавената стойност; изразходването на фискалния резерв; финансирането на бюджетния дефицит; извършването на публични разходи за сметка на европейски фондове и съфинансирането, осигурено от бюджета.
След проведеното гласуване Комисията по икономическата политика със 7 гласа “за” и 6 гласа “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Димитров.
Давам думата на господин Ремзи Осман, председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа!
“На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. Законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите. Приходната част на общинските бюджети според проекта възлиза на 1909,7 млн. лв. От тях 1241,9 млн. лв. се осигуряват от субсидии от републиканския бюджет, от преотстъпени данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица и трансфери от министерства. Останалата част в размер на 667,8 млн. лв. представляват собствени приходи на общините от имуществени данъци и неданъчни приходи.
Разходната част на общинските бюджети, като част от консолидирания държавен бюджет за 2004 г., се предвижда да достигне сумата от 1909,7 млн. лв. при 1691,8 млн. лв. за 2003 г. или в повече с 217,9 млн. лв., което изразено в процент е около 12,9.
Разходите за делегираните държавни дейности, финансирани чрез общинските бюджети, се предвижда да достигнат 1069,9 млн. лв. без капиталовите разходи при 1003,7 млн. лв. за 2003 г. или в повече с 66,2 млн. лв., в процент увеличението е 6,6.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе предоставена информация за финансирането на обекти в областта на водоснабдяване и канализация, изграждане на пречиствателни станции за отпадни води, укрепване на свлачищни райони, интегриране на етносите и други дейности на стойност 151,9 млн. лв. чрез бюджета за 2004 г.
В хода на дискусията народните представители и представителите на Националното сдружение на общините в Република България изразиха сериозна загриженост за недостатъчния размер на средствата, предвидени за обезпечаване на общинските дейности и поставиха редица въпроси.
На първо място, това е въпросът за финансирането на общинските болници. Независимо, че от следващата година отпада районирането на болниците и финансирането им се поема от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки, е повече от ясно, че това не осигурява тяхното нормално функциониране. В този смисъл ще бъде справедливо на този етап част от финансирането да се поеме от централния бюджет, както е решен въпросът с държавните болници. Възприемането на този подход има и висок социален ефект.
На второ място, стои открит въпросът с финансирането на общинските диспансери, които по своята същност и характер са държавна дейност.
На трето място, няма яснота и по въпроса за осигуряване на издръжката на т.нар. споделена отговорност за децата в детските ясли и детските градини.
Не на последно място следва да се изтъкне, че съществуват алтернативни възможности и при прилагането на механизма за по-точното и справедливо определяне на размера на общата изравнителна субсидия. Причината да не се спазва механизмът е повече от ясна – недостатъчен финансов ресурс.
Капиталовите разходи както в национален мащаб, така и в частта им за общините през 2004 г. са целево преструктурирани и насочени главно към големи обекти с национално значение. При тези обстоятелства прогнозираните капиталови разходи на общините възлизат на 187 млн. лв. От тях 50 млн. лв. се предвижда общините да финансират за сметка на собствени средства. Други 78 млн. лв. са предвидени като субсидия за погасяване на общински външен заем. Останалите 59 млн. лв. са включени в рамката на целевата субсидия за капиталови разходи на общините, като 32 млн. лв. от тях са предвидени за продължаване на строителството на екологични обекти с висока регионална и национална значимост. В случая в общинските бюджети реално ще постъпят 27 млн. лв. При това положение, без да се подценява целевото преструктуриране на капиталовите разходи, не трябва да се подминава фактът, че общините ще бъдат поставени в изключително тежка ситуация да не могат да финансират елементарните си потребности.
В заключение народните представители се обединиха около необходимостта за използване на възможностите на бюджета да се осигурят допълнителни финансови ресурси за увеличаване на средствата за общините и намиране на справедливи и обективни критерии за тяхното преразпределение, отчитащи специфичните особености не отделните общини и на отделните региони.
В резултат на дискусиите и проведеното гласуване Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 10 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2004 г. да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Осман.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров. Няма го. Има ли заместник-председател на комисията? Не виждам.
Следващата комисия е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Давам думата на господин Владимир Дончев. Него също го няма.
Емилия Масларова (КБ, от място): Това на какво прилича?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите относно
Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2004 г. № 302-01-60, внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2003 г.


Комисията по земеделието и горите проведе две поредни заседания, съответно на 5 и на 12 ноември 2003 г., на които обсъди законопроекта за държавния бюджет за 2004 г. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме, заместник-министърът на земеделието и горите Бойко Боев, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев и експерти на Министерството на земеделието на горите и на Министерството на финансите.
Проектобюджетът за 2004 г. на Министерството на земеделието и горите беше представен от експертите на Министерството на финансите.
Предвидените приходи по бюджета на министерството са 311 млн. 710 хил. лв. спрямо 298 млн. за 2003 г. или с 13 млн. 710 хил. лв. повече, като се очаква Министерство на земеделието и горите да събере около 13 млн. лв. допълнителни приходи.
Разходите на Министерството на земеделието и горите за 2004 г. са 398 хил. 393,5 хил. лв. спрямо 4 005,1 хил. лв. за 2003 г.
Заложените собствени приходи на Държавен фонд “Земеделие” са в размер на 7 млн. лв. спрямо 6 млн. лв. за 2003 г. Основните разходни параметри включват издръжката на фонд “Земеделие”, субсидиите които се предоставят на земеделските производители в размер на 50 млн. лв. спрямо 40 млн. лв. за 2003 г. и средствата за съфинансиране по проектите на САПАРД, които са предвидени в централния бюджет в размер на 105 млн. лв. общо за трите европейски програми, в т.ч. и за фонд “Земеделие”.
Министър Дикме изрази становище, че бюджетът на министерството е балансиран. Независимо от това той предложи да се потърсят допълнителни възможности за увеличение не с 10, а с 30 млн. лв. средствата за субсидии за земеделските производители при запазване на параметрите на трансфера от републиканския бюджет. При осигурени 150 млн. лв. – 70 млн. лв. за субсидия и 80 млн. лв. за кредити; за осигуряване на допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 10 млн. лв.; и за увеличение на разходите за издръжка с 30 млн. лв.
Народните представители Венцислав Върбанов, Моньо Христов, Евдокия Манева, Расим Муса, Юнал Тасим и Васил Калинов изразиха тревогата си от несъответствието на бюджета за 2004 г. с разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. № 302-01-60, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.
Това становище е гласувано със 7 гласа “за”, 2 – “против” и 4 – “въздържали се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Моллов.
Давам думата на народния представител Владимир Дончев – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. на свое заседание на 12 ноември 2003 г.
В дискусията участие взеха представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
При обсъждането на проекта за бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2004 г. бе изслушан заместник-министър Тоньо Железчев.
Изложена бе позицията на МВР по приходната и разходната част на бюджета. Посочено бе, че въпреки необходимостта от допълнителни средства в размер на 31 448 000 лв. при отчитане на реалните икономически условия в страната и възможностите на държавния бюджет за 2004 г. Министерството на вътрешните работи ще търси възможности за частично покриване на дефицита чрез изпълнението на конкретни мерки за ограничаване на разходите, както и чрез действия, насочени към увеличаване на постъпленията от собствени приходи.
При провелото се обсъждане народните представители се обединиха около мнението, че в последните години се забелязва тревожна тенденция към увеличаване разходите за заплати за сметка на текущите разходи за осъществяване на основните функции и задачи на Министерството на вътрешните работи. Отправена бе препоръка да се предприемат адекватни мерки по оптимизиране на структурите на министерството.
След проведените дискусии Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Решението на комисията бе взето с 8 гласа “за”, 4 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се”.
При обсъждането на проекта на бюджет на Националната служба за охрана за 2003 г. бе изслушан заместник-началникът на Националната служба за охрана Владимир Райков.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Националната служба за охрана.
Решението на комисията бе взето с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Дончев.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 12 ноември 2003 г., разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Владислав Горанов от Министерството на финансите, който информира присъстващите, че проектобюджетът на Република България за 2004 г. е разработен в съответствие с насоките на фискалната политика, определени с Решение № 580 на Министерския съвет за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2003-2006 г.
Проектът на Закон за държавния бюджет, касаещ социалното осигуряване, подпомагане и грижи, накратко може да бъде представен по следния начин. Общо за функцията на консолидирана основа за 2004 г. са предвидени 5 млрд. 79 млн. 800 хил. лв. или 14,4% от брутния вътрешен продукт. Има номинално нарастване от 234 млн. 100 хил. лв. спрямо 2003 г. за пенсиите, което ще се разглежда на заседанието на Министерския съвет в проекта на Закон за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. и включва общо разходи за пенсии в размер на 3 млрд. 374 млн. 269 хил. лв., като тук не е включен резервът за реформата в социалното осигуряване. Планирано е осъвременяване на пенсиите от 1 юни 2004 г. с 5,8 на сто при очаквана инфлация за 2004 г. до края на периода от 4,2 на сто. Отчетено е премахването на тавана на пенсиите, като от 1 януари догодина се предвижда обвързването на максималния размер на пенсията като процент от максималния осигурителен доход. При така направените изчисления се планира от 1 януари следващата година максималната пенсия или сборът от пенсиите, получавани от един пенсионер, да достигне максимум 420 лв. Около 1 млн. 400 хил. лв. са предвидени за пенсии, изплащани по бюджета на Учителския пенсионен фонд за добавки към пенсиите и пенсии за предсрочно пенсиониране на педагогическия персонал от предучилищно, начално, основно и средно образование. За групата социални помощи и обезщетения за следващата година са предвидени 1 млрд. 199 млн. 532 хил. лв., като в тази група разходи се включват болничните и плащанията към гражданите на основание различните закони: Закона за социално подпомагане, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Кодекса за социално осигуряване, Закона за семейни помощи за деца, Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили.
Здравноосигурителните вноски на лицата по чл. 40 от Закона за здравно осигуряване са минимално увеличени спрямо 2003 г. и са разчетени на 20 млн. 900 хил. лв., като това са здравноосигурителни вноски за социално слаби, които подлежат на подпомагане. В частта за разходи по Закона за семейни помощи за деца е предвидено увеличение с около 171 млн. лв. спрямо 2003 г., тъй като с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца се предвижда от 1 януари 2004 г. всички помощи да преминат за изплащане от Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика. В тази връзка е извършена структурна промяна между бюджетите при планирането и за сметка на досега планираните средства по бюджета на Държавното обществено осигуряване тази сума е планирана и прехвърлена по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Общо за помощи за деца по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и по Закона за семейните помощи за деца са планирани около 263 млн. лв., като се предвижда помощта за следващата година да бъде определена в размер на 18 лв. при минимален доход на член от семейството по чл. 4 от същия закон 200 лв. – запазване спрямо нивото от 2003 г. В другите министерства и ведомства общо са планирани 77 млн. 636 хил. лв., в т.ч. голям дял заемат здравните осигуровки на лицата, осигурени за сметка на държавния бюджет.
Следващата група разходи, касаещи социалния бюджет, са програмите, дейностите и службите по социално осигуряване, подпомагане и заетостта. В тази група разходи се финансира издръжката на Агенцията по заетостта, администрацията на Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Социално-инвестиционният фонд, фонд “Рехабилитция и социална интеграция”. При изготвянето на прогнозата са взети предвид всички настоящи и предстоящи структурни промени, произтичащи от приети нормативни актове, като следва да се има предвид, че с промяната на Единната бюджетна класификация е възприет подходът отчитането на програмите за осигуряване на заетост да влиза в тази група разходи.

Бюджетът на Министерството на труда и социалната политика бе представен от министър Христина Христова. Тя изтъкна, че през 2004 г. Министерството на труда и социалната политика ще разходва, трансферира и координира 907 млн. 279 хил. лв. от държавния бюджет за програми в областта на заетостта в три области: заетостта, трудовите отношения и условията на труд и социалното подпомагане и социалните услуги, което представлява номинално увеличение от 12% спрямо 2003 г. Увеличеният размер на разходите се дължи на високия относителен дял на социалните разходи. Най-значително е увеличението на разходите в областта на социалното подпомагане с направените промени в нормативната база и облекчен достъп до социални групи на някои приоритетни категории и рискови групи. Увеличава се бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за подпомагането на семейства с деца – 177% във връзка с нормативното определено вече задължение на Министерството на труда и социалната политика да поеме изцяло плащането на тези помощи съгласно промените в Закона за социално подпомагане, като този ангажимент влиза в сила от 1 януари 2004 г. Общият размер на публичните разходи през 2004 г. в сферата на труда и социалната политика ще бъде приблизително 6,3% от разходите на консолидирания бюджет за 2004 г. при 5,8% за 2003 г.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно: какви промени в кои закони предвижда Министерството на труда и социалната политика във връзка с бюджета на Република България и във връзка с бюджета на Държавното обществено осигуряване; налични ли са 10-те милиона лева за Фонда за гарантиране вземанията на работниците; разчетен ли е бюджетът на Държавното обществено осигуряване в съответствие с приетия вече на първо четене закон и внесен в Министерския съвет Закон за създаване на гаранционен фонд; трябва да се отделят 0,5% от вноската за безработица в този гаранционен фонд; за информация относно отчета по реализацията на продължаващите програми и проекти от 2003 към 2004 г.; политиката по доходите приоритет ли ще е през 2004 г.; ще се провежда ли по-радикална и по-активна политика по доходите, насочена към публичния и частния сектор и други, на които бяха дадени изчерпателни отговори.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване с резултати: “за” – 11 гласа, “против” – 4 гласа и “въздържал се” – 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, д-р Адемов.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването доц. д-р Атанас Щерев.
ДОКЛАДЧИК Атанас Щерев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми дами и господа министри!

“СТАНОВИЩЕ
за първо четене на законопроекта за държавния бюджет на
Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 ноември, Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев, който изложи общата политика и философия на проектобюджета на държавата за следващата година и конкретните параметри на бюджета в частта “Здравеопазване”.
Конкретно в отрасъл “Здравеопазване” в проекта за консолидиран държавен бюджет за 2004 г. са предвидени разходи за здравеопазване в размер на 1 млрд. 630 млн. и 100 хил. лв. Това са с 214 млн. повече средства за здравеопазване за 2004 г. Разходите за здравеопазване по проектобюджета за 2004 г. са съобразени с определянето на здравеопазването като един от основните приоритети в бюджетната политика, с държавната политика в областта на здравеопазването, както и резултатите от досегашния ход на здравната реформа.
Запазват се в определена степен ангажиментите на държавата, респективно на републиканския бюджет по отношение финансирането на болничната помощ, чрез субсидиране на здравна дейност въз основа на договор с финансиращия орган. Предвидени са 190,2 млн. лв. за тази цел, което е с 40 млн. лв. по-малко, отколкото през 2003 г., поради увеличаване дела на финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса. От общите разходи за болнична помощ 38% ще бъдат осъществявани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и 62% - чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В Националната здравноосигурителна каса разходите за здравноосигурителни плащания, предвидени през 2004 г., са 859,7 млн. лв. Увеличението на разходите спрямо миналата година е 232 млн. лв.
За следващата година в бюджета на общините за здравеопазване са предвидени 120,6 млн. лв. От тази сума 30 млн. лв. са за общинските диспансери, където са включени онкологични, психиатрични, пневмофтизиатрични, кожно-венерологични със съответните стандарти за един преминал болен, които са приети от правителството, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България и са индексирани с инфлацията за следващата година. В сравнение с бюджета за 2003 г. средствата ще бъдат с 13 млн. лв. повече.
Предвидени са 35 млн. и 700 хил. лв. за издръжка на заетите в здравните кабинети в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране.
Общият размер на средствата за делегираните от държавата дейности е 69,3 млн. лв. За дейностите, които са свързани с общинските или местни отговорности, са в размер на 45,7 млн. лв.
Заместник-министър Ананиев и министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев защитиха заложената в проектобюджета за 2004 г. финансова политика по отношение на общинските болници, като изтъкнаха, че през 2003 г. общинските болници по съществуващите два начина на финансиране са получили 170 млн. лв. От тях 90 млн. лв. субсидия от държавния бюджет и 40% от средствата за клинични пътеки, или 80 млн. лв. През 2004 г. за общинското здравеопазване ще се отделят 40% от средствата за клинични пътеки или 104 млн. лв. и в допълнение 90 млн. лв., които Касата ще изплати за дейност на общинските болници, т.е. за общинското здравеопазване ще се отделят с 24 млн. лв. повече през 2004 г., отколко през 2003 г.
Бяха изказани опасения, че предвидените 6 млн. лв. за капиталови разходи не ще бъдат достатъчни за покриване на реалните нужди от такива на общинските болници. Заместник-министърът на финансите господин Ананиев предостави информация, че освен средствата, които общинските болници ще получават за извършена дейност от Националната здравноосигурителна каса общините ще могат да предоставят допълнителни средства за здравеопазване от преизпълнението на приходите си, които за 2003 г. се очаква да бъдат около 100 млн. лв., а прогнозата за 2004 г. е те да бъдат около 150 млн. лв.
След проведената дискусия и последващото гласуване с 10 гласа “за”, 3 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се”, Комисията по здравеопазване взе следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Щерев.
Госпожо Гроздилова, моля да представите съвсем накратко доклада на Комисията по образованието и науката.

ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Благодаря, госпожо председател!
"Правителството се е ръководило от принципа за устойчиво финансиране на образователната система съобразно икономическите и демографските фактори в страната и политиката за повишаване качеството на образованието.
В проектобюджета за 2004 г. общо за системата на образованието са предвидени разходи в размер на 1 585,7 млн. лв., което е 4,2% от брутния вътрешен продукт и има нарастване с 0,3% от брутния вътрешен продукт спрямо 2003 г. Номинално средствата се увеличават с 222,5 млн. лв., т.е. с 16,3%. Подчертано бе, че нивото на този макропоказател на консолидирано равнище извежда отрасъла като основен приоритет.
За 2004 г. разходите за средно образование възлизат на 1 239,5 млн. лв. – 3,25% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с 2003 г. средствата нарастват със 192,2 млн. лв., което е увеличение с 18,3%.
С предвидените средства финансово са осигурени:
- разходите за образование държавна отговорност, планирани в общинските бюджети при 100-процентово обезпечаване на определените стандарти. Проектът на бюджет за делегираните държавни дейности по функция "Образование", финансирани чрез общинските бюджети, е изготвен на база на настъпилите промени в натуралните показатели, актуализираните държавни дейности, стандарти за издръжка на ученик/дете и стандарт за численост на персонала, утвърдени с решение на Министерския съвет от 29 октомври 2003 г.;
- транспортни разходи за ученици в размер на 13 млн. лв., което осигурява превоза на ученици и учители, свързан с оптимизацията на училищната мрежа на общините;
- допълнителни средства в размер на 10 млн. лв. за работни заплати и осигурителни вноски, осигуряващи увеличение на възнаграждението на заетите в системата и повишаване коефициента за година прослужено време от 0,8 на 0,9% за година;
- въвеждането на задължителна предучилищна подготовка;
- въвеждането на 13-и клас в профилираните гимназии, за което са осигурени допълнително 1850 щатни бройки.
Важен момент в анализа на вносителите бе, че в проектобюджета за 2004 г. са предвидени разходи за висше образование в размер на 370,5 млн. лв., които включват разходи за образование – 346,2 млн. лв., за научни изследвания – 13,5 млн. лв. и за социални разходи – 10,5 млн. лв. Спрямо 2003 г. разходите нарастват с 28,4 млн. лв., което е увеличение с 8,3%. Като процент от брутния вътрешен продукт разходите за висшите училища възлизат на 0,97% от брутния вътрешен продукт (само финансирани от бюджета на Министерството на образованието и науката – 0,93%), което е равно на нивото им от 2003 г. Субсидията по чл. 91 от Закона за висшето образование за държавните висши училища (без тези финансирани от бюджета на Министерството на отбраната) нараства с 5 млн. лв. – от 211,6 млн. лв. на 216,6 млн. лв. (0,6% от брутния вътрешен продукт).
С предвидените средства финансово са осигурени:
- 100% осигуряване на нормативите за издръжка на обучението за студентите първи, втори и трети курс, съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование и Постановление на Министерския съвет № 162;
- нарастване с 24,4% (0,8 млн. лв.) на субсидията за научна дейност във висшите училища, с което се утвърждава конкурсно-проектният принцип на финансиране на научните изследвания;
- увеличение на средствата за социално-битови разходи на студентите спрямо 2003 г.: за стипендии – с 400 хил. лв.; за студентските столове и общежития с 15,6%;
- капиталовите разходи се увеличават от 9 на 10 млн. лв., което е увеличение с 11% спрямо 2003 г.
В проектобюджета за 2004 г. по функция "Наука" са предвидени разходи в размер на 135,2 млн. лв., което е 0,4% от брутния вътрешен продукт, докато през 2003 г. разходите са съставлявали 0,3% от брутния вътрешен продукт. Номинално средствата нарастват спрямо 2003 г. с 13,3 млн. лв. или увеличението е с 10,9%.
След проведените обсъждания становището на представителите на различни научни и академични среди, както и на специалисти в средното образование даде основание да се смята, че този проект за бюджет в частта образование е наистина отбелязан като едно от приоритетните звена в бюджета.
Членовете на Комисията по образованието и науката с 10 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържали се" взеха следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Праматарски, Вашият доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съвсем кратък, но моля да го представите още по-кратко.
ДОКЛАДЧИК Александър Праматарски: Благодаря Ви, госпожо председател.
"На свое редовно заседание Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в двете му части.
По отношение на Държавната агенция за закрила на детето, представена от госпожа Вилма Христова, стана ясно и на комисията, разглеждайки този бюджет, че са предвидени бюджетни средства в размер на 671 410 хил. лв. с цел обезпечаване на новите правомощия, които са дадени на председателя на Държавната агенция.
По отношение на бюджета на Министерството на младежта и спорта, който бе представен от министър Васил Иванов, отпуснатите бюджетни средства за 2004 г. са в размер на 13 772 300 лв., като са предвидени 3 млн. лв. за капиталови разходи за обекти, собственост на министерството. Предвидени са и средства за 2004 г. за финансиране програми, свързани с подготовката за участието на българските спортисти в Олимпийските игри в Атина през 2004 г., а така също са заложени 400 хил. лв. за младежки дейности.
След дискусия в комисията с 8 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се" комисията препоръчва законопроектът да бъде приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Киров, готов ли сте така да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Цонко Киров:

"ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2004 г., № 302-01-60

На редовно заседание, проведено на 13 ноември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в частта му за Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.
В заседанието участваха заместник-министрите на външните работи госпожа Катя Тодорова, господин Любомир Иванов, от Министерството на отбраната участваха заместник-министър Неджми Али и господин Гошо Генчев – директор на дирекция "Планиране и управление на бюджета", от Министерството на финансите – госпожа Бориска Стоименова, държавен експерт в дирекция "Държавни разходи".
С чл. 5, ал. 1 на проектозакона за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи и за Министерството на отбраната.
Въз основа на проведеното обсъждане се отчита, че с предвидените средства за издръжка за 2004 г. е обезпечена дейността на дипломатическите представителства на Република България в чужбина. Освен това са осигурени средства за обезпечаване на държавните приоритети в областта на външната политика, като председателството на ОССЕ, присъединяване към НАТО; осъществяване на комуникационна стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз.
С предвидените разходи по проектобюджета на Министерството на отбраната се осигуряват средства за непосредствена издръжка на министерството, изпълнението на целите и задачите, заложени в актуализирания План 2004 и Плана за действие за членство в НАТО, и приетите за изпълнение цели на партньорство с НАТО.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Подкрепя проектобюджета на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.
Становището бе прието с 11 гласа "за", 4 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Киров.
Господин Близнаков, заповядайте да представите доклада на Комисията по енергетика.



ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искал да кажа, че в доклада е отразено като констатация, че продължава практиката на финансово подпомагане, която е съобразена с етапите на структурната реформа и засяга социално значими области в енергетиката, преди всичко топлофикационните дружества и въгледобива.
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика
относно законопроекта за държавния бюджет

В рамките на бюджетната 2004 г. се предлагат за утвърждаване държавни гаранции по външно-кредитни споразумения, като са включени текстове, съгласно които ще бъде гарантиран проект “Рехабилитация на Блок 1 – 4 на ТЕЦ “Марица-Изток 2” в размер на повече от 379 млн. лв.
В предложения проект за закон не са идентифицирани под формата на отделни записи съответни суми в бюджетите на отделните ведомства, необходими за одобрената “Тригодишна програма за спестяване на енергия”.
Изказано е становище от страна на министерството за промяна в § 64 - да се добави нова ал. 2:
“(2) Лихвите по ал. 1 се договарят от министъра на финансите, съгласувано с министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
Парламентарната Комисия по енергетика на своето заседание подкрепи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене, като се отразят направените предложения от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Моля господин Чакъров да представи доклада си.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Предлагам на вниманието ви
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроекта за държавния бюджет на
Република България за 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
От името на вносителя законопроектът за държавния бюджет за 2004 г. в частта му, отнасяща се за околната среда, беше представен от министър Долорес Арсенова.
Госпожа Арсенова изложи пред комисията новия подход на планиране и представяне на бюджета, който Министерството на околната среда и водите прилага. При този подход разходите за околна среда се предвиждат на база цели, за чието изпълнение са разработени съответните програми. По този начин се добива ясна и точна представа за необходимостта от съответните финансови средства и се постига ефективен последващ контрол върху тяхното усвояване, посредством разработените за всяка програма показатели за изпълнение.
В изпълнение на Националната стратегия по околна среда и задачите във връзка с транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България Министерството на околната среда и водите в своя програмен бюджет е набелязало седем стратегически цели, от които произтичат 21 програми. Поставените за изпълнение стратегически цели са следните:
- подобряване управлението на отпадъците;
- управление на водите;
- подобряване качеството на атмосферния въздух;
- опазване на биологичното разнообразие;
- опазване на околната среда, повишаване на обществената култура и съзнание и обща политика по околната среда;
- геоложка информация, минерално-суровинен баланс и опазване на земните недра;
- борба с шума.
Приоритет във финансирането се дава на управлението на водите и отпадъците. Там са насочени и средствата, постъпващи по предприсъединителните фондове, главно за изграждане на депа за твърди битови отпадъци и пречиствателни станции за отпадни води.
Общо средствата, които ще управлява Министерството на околната среда и водите през 2004 г., възлизат на 294.8 млн. лв. Тази сума е увеличена с 88% в сравнение с 2003 г., като 91% от всички средства ще бъдат изразходвани за капиталови разходи. От тях 32 млн. лв. ще се насочат към общините като целеви инвестиционни субсидии за опазване на околната среда.
След проведените разисквания комисията подкрепи законопроекта с 14 гласа “за” и 1 глас “против”, без “въздържали се” и изрази следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за положителен факта, че финансирането на дейностите по опазване на околната среда е изведено като един от основните приоритети на правителството наред със съдебната система, здравеопазването и образованието и счита, че предвидените с Бюджет 2004 г. средства за околната среда, макар и все още далеч от европейските стандарти и изисквания, ще позволят провеждането на ефективна екологична политика в България.
Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2004 г. с № 302-01-60, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Тошев, моля Ви да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията за не повече от две минути, моля Ви!
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, госпожо председател.
Имаме един допълнителен доклад.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2004 г. № 302-01-60 от
31.10.2003 г., внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание, проведено на 13 ноември т.г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
В становището са посочени представителите на институциите, които са били поканени.
Съгласно обясненията на различните агенции комисията констатира, че второстепенните разпоредители в бюджета нямат яснота за това какъв точно ще бъде техният бюджет за 2004 г. Съгласно обясненията на представителите на Дирекция “Финансово-стопанска дейност” при Министерския съвет намалението с 4 млн. лв. на общия бюджет на Министерския съвет ще доведе до намаляване средно с около 30% на всички разходи на агенциите. Такъв подход би могъл да доведе до това, че някои агенции, като например Държавната агенция за българите в чужбина, няма да имат достатъчно средства, за да провеждат ефективно държавната политика в тази област. Още в становището по законопроекта за държавния бюджет за 2003 г. комисията изтъкна, че средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина са крайно недостатъчни. Допълнителното им намаляване в проекта за 2004 г. е неприемливо. В тази връзка комисията настоява при вътрешното разпределение на средствата за Министерския съвет да се преразгледа този въпрос.
Що се отнася до Държавната агенция за закрила на детето, комисията намира, че увеличението с 10% е положителна стъпка.
Средствата за Националния съвет по етнически и демографски въпроси остават без съществена промяна, но в бюджетите на различните министерства са заложени средства за дейности в тази област в размер на 28 млн. лв.
Държавната агенция за бежанците има увеличение на бюджета с 41%, което е предназначено за ремонтна дейност на сградите, в които се настаняват търсещите убежище.
Капиталовите разходи на Министерството на културата се връщат към нивото от 2002 г. От тях за обектите – паметници на културата, са поискани 550 хил. лв., които комисията настоява да бъдат осигурени.
Сумата от 1 млн. 200 хил. лв. е предоставена в разпореждане на Дирекция “Вероизповедания” за подпомагане на религиозните общности.
След дебатите беше проведено гласуване по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., при което се получиха следните резултати. “За” законопроекта – 7 гласа, “против” – 4 гласа, “въздържали се” – няма.
На основание на проведеното гласуване комисията препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. на първо гласуване.
В допълнителен доклад, приет на заседанието от 18 ноември 2003 г., комисията с единодушие предлага да се увеличи бюджетът на Министерския съвет с 3 млн. лв., като средствата бъдат насочени целево за дейността на второстепенните разпоредители по провеждане на политика в тяхната област. Особено важно е да се увеличи бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина, за да има възможност тя да провежда реална политика с българските общности в чужбина. Предвидената към момента сума е крайно недостатъчна. Същевременно комисията настоява да се осигурят целево значително повече средства за реставрация на храмовете-паметници на културата, като част от българското културно наследство, което трябва да бъде запазено.”
Допълнителният доклад е приет единодушно със 7 гласа “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
За една минута помолих и господин Тошев, но той го представи за три минути.
Моля Ви, съобразявайте се с отправената молба.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа проекта за Бюджет 2004 г. на 13 ноември 2003 г. в присъствието на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев и отговорни представители на Министерството на финансите. Ще прочета само най-важното.
За 2004 г. разходите за транспорт и съобщения нарастват с 65,7% и, което е особено важно, капиталовите разходи нарастват от 46,2 на 85,5 млн. лв. или с 54%.
Може би за последните 10 години за първи път имаме пълно обхващане със съфинансиране от бюджета на основните инфраструктурни проекти:
- летище София – 146,8 млн. лв., заедно със заема плюс капиталовия трансфер;
- за първи път от няколко години за пристанище Бургас се осъществява съфинансиране в размер на 13,1 млн. лв.;
- за Националната компания “Железопътна инфраструктура” – капиталов трансфер от 30 млн. лв.
- “Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград” – със заем 14,5 млн. лв. и съфинансиране 22 млн. лв.;
- “Дунав мост II – заем 24 млн. и съфинансиране 3,9 млн. лв.;
- “Зимовник – Русе” – 4,2 млн. лв.
Близо 8 пъти нарастват и бюджетните средства за второстепенните разпоредители, като тези средства са предвидени основно за модернизация на пристанищната и летищната инфраструктура, както и за подобряване безопасността на движението.
В значителна степен се решава и въпросът със субсидиите и компенсациите на търговските дружества, главно “БДЖ” ЕАД и “Български пощи”.
В заключение искам да отбележа, че за последните 10 години, както казах в началото, този бюджет покрива в много висока степен най-важните инфраструктурни проекти и управлението на транспортния сектор и сектора по далекосъобщенията.
На тази база след проведените дебати комисията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Костов, да изложите становището на Комисията за борба с корупцията.
Моля Ви само диспозитива накрая. Няма нищо специално в доклада ви, той е съвсем кратък.
ДОКЛАДЧИК Коста Костов: Да, благодаря Ви, госпожо председател.
Аз наистина ще прочета само заключението.
“След дискусия и проведено гласуване с мнозинство Комисията за борба с корупцията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костов.
Госпожо Милотинова, готова ли сте по този начин да представите доклада на Комисията по медиите?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
“На редовно заседание на Комисията по медиите беше разгледан законопроектът за държавния бюджет.
В обсъжданията участваха представители на Министерството на финансите, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция и Съвета за електронни медии.
За 2004 г. за Българско национално радио, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция са предвидени субсидии в размер общо на 84 млн. 635 хил. лв., както следва:
- за Българско национално радио – 31 млн. 912 хил. лв., в т.ч. 1 млн. 200 хил. лв. за капиталови разходи;
- за Българската национална телевизия – 49 млн. 123 хил. лв., в т.ч. 2 млн. лв. за капиталови разходи;
- за Българската телеграфна агенция – 3 млн. 600 хил. лв., от които 3 млн. 200 хил. лв. субсидии за текуща дейност и капиталови трансфери 400 хил. лв.
Съгласно Закона за радиото и телевизията Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят самостоятелен бюджет, като в него включват субсидията от държавния бюджет, собствените приходи от реклама и спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност.
Проектът на субсидиите е разработен на принципа на норматив за час програма и според вносителя гарантира излъчването на 18 хил. 788 часа общ обем телевизионна програма и съответно 83 хил. часа общ обем радиопрограма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подкрепя ли комисията бюджета?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: “Проведено беше гласуване и с 9 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържали се” Комисията по медиите
РЕШИ:
Подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
От Комисията по културата, господин Цонев, заповядайте за съвсем кратко представяне, моля.
ДОКЛАДЧИК Коста Цонев: Госпожо председател! “На заседание, проведено на 11 ноември 2003 г., с участието на заместник-министъра на културата Анда Палиева и на главния секретар и експерти на министерството, Комисията по културата обсъди представения законопроект за държавния бюджет 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията се запозна с принципните изисквания, по които е протекла процедурата на подготовка на Бюджет 2004, съгласно планираните от Министерството на културата политики и програми.
В предоставената финансова обосновка от Министерството на културата реалният недостиг на средства за системата на културата е 8 млн. лв., от които 6 млн. 200 хил. по Закона за филмовата индустрия и 1 млн. 800 хил. за финансирането на творчески проекти от националните центрове за изкуство и националния фонд “Култура” и прояви в националния културен календар.
За да не се налага допълнително договаряне през годината между двете министерства, настояваме Народното събрание още сега да гласува по-голяма рамка за Бюджет 2004 г. на Министерството на културата с още 8 млн. лв. Считаме, че резерви за намиране на тези средства биха могли да се търсят от икономиите по лихвите по обслужването на външния дълг или чрез намаляване на някои от буферите по бюджета.
На основание на това Комисията по култура с 8 гласа “за”, 5 гласа “против” и 4 “въздържали се”

РЕШИ:

Не подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. и настоява в частта му за Министерството на културата да бъде увеличена рамката с още 8 млн. лв.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми дами и господа, по молба на Българската национална телевизия искат да дадем 10-минутна почивка, за да се излъчат извънредни новини във връзка с взривовете в Истанбул. И след това ще започнем с дискусията.
Десет минути почивка, но нека да бъдат 10 минути. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към разисквания на законопроекта за държавния бюджет.
Разпределението на времето за изказвания между парламентарните групи е както следва: за НДСВ – 90 мин., за ОДС – 60 мин., за КБ – 60 мин., за ДПС, НИЕ и независимите депутати – по 30 мин.
РЕПЛИКИ: Докладът на Сметната палата да се представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да представи доклада на Сметната палата по законопроекта има думата господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър на финансите, господа министри! В случая Сметната палата ще представи своето становище така, както изисква Законът за Сметната палата. Аз ще бъда облекчен и предвид напредналото време. Нашето становище е размножено и предоставено на всички народни представители. В него ние даваме преценка за законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в Народното събрание, както и за съответствието на неговата структура и съдържание с основната бюджетна конституция – Закона за устройството на държавния бюджет.
Позволили сме си в края на посочим и някои проблеми, свързани със съставянето и изпълнението на Закона за държавния бюджет.
Становището ни е представено в три части.
Първата част е за законосъобразността по съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание. Нашата оценка е, че са спазени законовите изисквания като се започне от откриването на бюджетната процедура, която за 2004 г. е открита с една седмица по-рано в сравнение с предходната година. Министерство на финансите е изпълнило законовите задължения да разработи бюджетни насоки, на основата на които да се съставят отделните бюджети за 2004 г., разпратило ги е на съответните първостепенни разпоредители с основните макропоказатели, известни на всички, които разработват свои бюджети.
Самите проекти на бюджети от отделните първостепенни разпоредители също са представени в срок в Министерство на финансите. На тази основа то е подготвило проекта на Закон за държавен бюджет на Република България, който е внесен от Министерство на финансите в Министерския съвет. Законопроектът е обсъден и одобрен от Министерския съвет и така, както се изисква – в срок два месеца преди новата бюджетна година – той е внесен в парламента.
Бих желал да подчертая това, което направи впечатление и на колегите от Сметната палата, че законопроектът е придружен с твърде подробен доклад, в който за пръв път е посочена политиката по държавния дълг. Държа да подчертая, че са посочени и отговорностите на отделните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по политики. Има и консолидирани разчети – така, както изисква чл. 20, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Към законопроекта всички виждате, че има и определен брой приложения, които са в съответствие с изискванията за структурата на нормативните актове.
По отношение съответствието на структурата и съдържанието на законопроекта с изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет, без да се спирам в детайли, заявявам, че това изискване е спазено. Структурата на законопроекта съответства на изискванията на чл. 4 и чл. 22, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. Тази година за първи път е представено и становището на Министерския съвет във вид, който след това в доклада е описан твърде подробно като алтернатива на варианта на проект на бюджет на съдебната власт.
Право на парламента е на основата на дебатите да се произнесе той, а не правителството, така както изисква законът.
Искам да подчертая, че в законопроекта за държавен бюджет за 2004 г. се съдържат и някои нови моменти. За пръв път е приложен нов подход за представяне на бюджета на съдебната власт по становище на Министерския съвет, бюджета на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор, който подход съвпада с подхода за представяне на републиканския бюджет и дава възможност за консолидация на съответните бюджети.
Нов момент е ограничаването до 93 на сто на нелихвените разходи по чл. 5, ал. 3 на държавните органи, министерства и ведомства, което ограничение осигурява над 300 млн. лв. като своеобразен резерв в случай на възникване на риск при превишаване на бюджетния дефицит.
Сметната палата оценява, че част от източниците за финансиране на дефицита по чл. 1, ал. 4 и 5 не съответстват на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. Има включени източници с отрицателен знак, което по същество означава разходи за бюджета.
Нов момент е, че предоставянето на държавния трансфер на преотстъпения данък и на общата изравнителна субсидия за общините е предвидено в пълен размер, тоест 100 процента, а не, както беше досега – 90 процента. Това законодателно решение ще спомогне за решаване на част от проблемите на общините.
В последната трета част обръщаме внимание на това, че се забавя приемането на нов Закон за устройство на държавния бюджет, който да съответства на наложилата се вече у нас през последните години бюджетна политика и особено с практиката за разработване на програмни и ориентирани към резултати бюджети.
Забавено е също издаването на наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините, извънбюджетните сметки и фондове, което налага през последните години част от тази уредба да намира решение в Преходни и заключителни разпоредби на закона, които се увеличават и в някои случаи има повторения с такива от предходни години.
Заключението на Сметната палата е, че законопроектът за държавния бюджет е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на съответните законови изисквания с изключение на това, което казах – за някои несъответствия при източниците за финансиране на дефицита. Структурата и съдържанието на законопроекта съответстват на изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Цеков, имате думата за процедурно предложение.
Валери Цеков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите господин Стамен Тасев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 6, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към дискусията по законопроекта. Искам да попитам парламентарните групи ще представят ли предварителен списък на изказващите се?
Господин Ганчев, заповядайте за изказване.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се изкажа съвсем кратко по принципите и духа на този законопроект за бюджета на Република България за 2004 г.
В момент, когато сме свидетели на нови терористични актове, които разтърсиха съседната ни Република Турция, ние виждаме, че човечеството навлезе - и тази тенденция се разгръща - в един несигурен свят. В този несигурен свят ние трябва да търсим политиките, лостовете, средствата, с които да гарантираме изпълнението на националните цели – защита на националните интереси на Република България.
Още в началото искам да подчертая, че този законопроект в своя дух, в своите принципи е в максимална степен реалистичен. Той е съобразен с наблюдаваните през последната година благоприятни тенденции на подем в европейската и световната икономика. Той е съобразен също така с рисковите фактори от различно естество, които биха могли да създадат напрежение в изпълнението на неговите цели. Но онова, което прави силно впечатление в този бюджет, това е неговата ориентация към търсене на пробиви, към създаване на приоритети в реализирането на политиката на България.
Ако предишният бюджет за 2003 г. беше насочен в своите акценти главно към реализиране на една социална политика и ревизиране на стратегията за преходи от социални помощи към трудова заетост с цялата онази система от закони, които бяха внесени от социалното министерство, то сега ние виждаме, че Министерството на финансите, изобщо Министерският съвет, се ориентират към създаване на приоритети в няколко главни области, в които се изпитва остра необходимост от създаване на условия за повишаване на ефективността на охраната и развитието на човешкия фактор в България, на хората като богатство, действително богатство на една индустриална икономика, на една нова икономика в информационната епоха. Това са ориентациите към здравеопазването с повишените средства, които се отделят за него. Това е ориентацията към образованието и в по-слаба степен към науката. Това е ориентацията към другите сектори, с които се гарантира сигурността на държавата и се създава възможност тя да може да функционира стабилно в този – както казах и в началото - във все по-голяма степен зареден с несигурност свят.
Аз ще кажа съвсем малко цифри. От очертаните 37 млрд. 983 млн. лв. брутен вътрешен продукт за 2004 г., се предвижда ръст от 5,3%, със съответната инфлация – 4,2, дефицит – 0,7, което е почти близко до онези средства, които са отделени за субсидиите за няколко направления от типа на съдебната система, БДЖ, земеделието, селското стопанство и тютюнопроизводството.
Иска ми се тук да подчертая онова, което е необходимо да се чуе от хората, които формират политиката на България. Тези моменти са реалистични, те са премерени, те са съобразени с досегашните утвърдени тенденции. И заедно с това аз искам да изкажа своето очакване може би в следващия бюджет, когато вече експертите на Министерството на финансите ще усъвършенстват този професионализъм, който наблюдаваме през последните две години и половина, за да могат да намерят онези лостове, онези фактори, които ще осъществяват пробиви с по-високи темпове на нарастване на брутния вътрешен продукт, т.е. с по-голяма маса на създаване на национален брутен вътрешен продукт, за да може да се осъществяват онези цели, които ние си поставяме – да достигнем нива на една средно развита държава от Европейската общност, от Европейския съюз.
Главното тук, колеги, е не само да изброяваме непрекъснато цифрите и да показваме различните измерения на тези цифри в различните направления, главното е политиката, която се прави с тези средства на приходи и на разходи. Главното е как се разпределят всички тези средства в пространството и времето на България за тази година, 2004 г., така че те да задвижат обществото, да се повиши неговата динамика. Мисля, че резервите тук са в създаването на климат за технологични иновации. Мисля, че тук са също така резервите в отделяне внимание на повишаването на интелектуалния ресурс на нацията както в образованието, така и в науката, гарантирането на ефективно използване на този ресурс, а не самоцелно отделяне на средства, без те да се върнат в народното стопанство, без те да се върнат в производството, без те да се върнат в сферите на бита и на потреблението.
Онова, което е положителното в Бюджет 2004 е, че са намерени в известна степен онези лостове, които ще стимулират повишаването на заетостта, както е залегнало в една от програмите на Министерството на икономиката, на Министерството на труда и социалната политика и т.н. Тоест, имаме едно стимулиране в бизнеса, не само едрия, и в цялата система на бизнеса, с намаляването на корпоративния данък с почти 4% - ставка 19,5. Това е, от една страна. Тук имаме стимулиране на възможностите за инвестиции, отдаването на средства в производството и повишаване на заетостта.
От друга страна се стимулира и потреблението с повишените средства за работни заплати с 8,5 в бюджетната сфера на служителите и с увеличаването на пенсиите с 5,8. Мисля, че тук също ще се окажат резерви. Подозирам тази възможност и препоръчвам на Министерството на финансите да направи всичко възможно, за да може да повиши равнището на доходите на тази част от населението, която все още се намира в бедствено състояние. Това, че се повишава минималната работна заплата, това, че се повишава данък общ доход за облагането на първите ставки на ниските работни заплати, е положителен знак, но мисля, че тук могат да се намерят резерви, които да стимулират по-нататък потреблението, което от своя страна ще стимулира производството и ще стимулира заетостта.
И няколко думи за онова, което ми прави силно впечатление в този бюджет, в неговата структура. За първи път имаме така ясно изразено виждане на необходимостта от реализиране на политиката чрез програми, чрез програмни проекти, където се разработват стратегически цели, които се обвързват със съответно дефинирани субекти и евентуално търсене на отговорност при нереализиране на тези цели. Особено благоприятно е впечатлението от това, че онези проблеми, които засягат околната среда, ние ги виждаме не само дефинирани в програмите на Министерството на околната среда и водите, но ги виждаме дефинирани в цяла група други министерства. Тоест, имаме една секторна политика, която ще стимулира решението на проблемите по опазване на околната среда, по съхраняване на здравето на населението на Република България, по създаване на условие за една здрава жизнена среда, която ще стимулира и подем, ще стимулира и работоспособност и ефективност в съответните направления на обществото.
Колеги, искам да завърша своето изказване с убедеността, че независимо че има протести, независимо че ще има критики и критични възражения срещу някои моменти, мисля, че главното в този бюджет за 2004 г. е направено и аз искам да го подкрепим единодушно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има думата народният представител Надежда Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! В началото искам да поставя много остро въпроса за начина, по който протича обсъждането на бюджета на държавата. Бих нарекла това обсъждане безпрецедентно, тъй като се провежда в отсъствие на министър-председателя, в отсъствие на половината от правителството. Спомняме си кога беше блокиран за последен път парламентът и споменът не е много приятен. Това беше по времето на Жан Виденов. (Неразбираема реплика на народния представител Любомир Пантелеев.)
Наред с всичко останало, в продължение на един час беше прекъснато заседание по причини, че заседава Министерският съвет. Знам, че не ви е приятно да го чуете. Бих казала, че това е пълно неуважение към парламента и към онова, което се случва в момента. Държавният бюджет е реалният израз на политиката на всяко едно правителство. Именно затова и дебатът по Бюджет 2004, при цялата важност на всички останали дебати, си остава най-важният за тази година. Още повече, че той ни очертава и политиката за следващата. Днес предстои да видим истинската същност на управлението и да разберем чии интереси защитава и каква е политическата логика на кабинета Сакскобургготски. В началото на дискусията искам да дам отговорите, до които ние, в Обединените демократични сили, достигнахме след подробен анализ на Бюджет 2004. Вярвам, че по-късно в дебата моите колеги ще защитят и експертно нашите становища. Днес ще стане ясно, че изявленията на министър-председателя за това, че в работата си правителството е водено от грижата за по-добър живот на всеки български гражданин, звучат като пожелания, чиято реализация бива отложена за пореден път.
Нека започна с решението на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да не подкрепи предложения от правителството на Симеон Сакскобургготски бюджет за 2004 г.
Първо, ние не можем да подкрепим бюджет, който не намалява, а увеличава бремето на държавата върху икономиката. Нарастващият дял на предвижданите бюджетни приходи и разходи влиза в противоречие със заявените намерения на правителството да намали намесата на държавата в икономиката.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Няма държава.
Надежда Михайлова: Искам да отбележа един факт. Увеличението на общите приходи за държавата през следващата година ще бъде реализирано почти изцяло по линия на увеличаване с 939 млн. лв. на данъчните приходи. За гражданите това означава едно: през следващата година държавата ще изземе от населението и от реалната икономика средства в размер на 684 млн. лв. над предвиденото в правителствения документ "Данъчна политика 2003-2005".
Второ, не можем да подкрепим бюджет, който залага на значително увеличаване на разходите в нереформирани сфери на държавното производство и услуги. Ако увеличението на бюджета в съдебната система е нормално и би трябвало да продължи през следващите години, разбира се, заедно с продължаващите реформи в тази сфера, не така стоят нещата с области като образование и здравеопазване. Реформите в тези две системи са спрени именно от това правителство и цената за този провал е заложена в бюджета за 2004 г. Само че тя няма да се плаща от виновниците, а от българските граждани и фирми. Спрените процеси на модернизация в образованието и здравеопазването са резултат от липсата на политическа воля в управленския екип на Симеон Сакскобургготски, от липсата на ясни стратегии за тяхното развитие и оптимизирането им. В областта на образованието дори може да се говори за отстъпление от вече направени реформи и пълно блокиране на промените. Наливането на още пари в тези две системи в сегашното им състояние няма да доведе до по-добро образование и до по-добро здраве. Без завършване на реформите, това ще бъдат хвърлени на вятъра популистки пари за сметка на доходите на данъкоплатците.
Трето, ние не можем да подкрепим бюджет, който за втора поредна година увеличава данъчната тежест. С Бюджет 2004 "данъчната революция", гръмко обещавана през изборната 2001 г., е окончателно погребана. Вместо нея ние сме свидетели на увеличаване на данъчната тежест с още 1 милиард лева. Свидетели сме на пълно отсъствие на стратегия и политика в данъчната област. Намаляването на ставката на корпоративния данък на 19,5 на сто е недостатъчно за постигането на необходимото оживление. Още повече, че преобладаващата част от дребния български бизнес е извън обхвата на този данък. За него облекчение няма. Напротив, по-голямата част от малките и средните предприятия, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица, ще бъдат поставени в неизгодна конкурентна позиция. Някои от тях отново ще се изправят пред избора да преминат в сектора на сивата икономика. Увеличението на акцизните ставки в неприемливо високи размери се обяснява с ангажиментите ни да постигнем минимални стойности за Европейския съюз. Това твърдение не е истина докрай. Най-фрапантният пример е акцизът върху пропан-бутана, който се увеличава с 38%, като по този начин ставката догодина ще бъде далеч над минималната в Европа. По този начин се ограничават стимулите за използването на екологосъобразно гориво. Това пък, от своя страна, може да рефлектира негативно върху изпълнението на ангажиментите ни към Европейския съюз в областта на околната среда. С Бюджет 2004 става ясно, че няма да се състои и обещаното от министъра на труда и социалната политика намаляване на социалноосигурителната тежест.
Когато беше прието данъчното законодателство през 2003 г. и бяха въведени минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори, беше обещано, че при успех на програмите ще последва намаляване на вноските. Такова намаляване не се предлага от управляващото мнозинство за 2004 г. Това означава или че промените от миналата година не постигат целта, или че правителството избира да не изпълни поредното си обещание за сметка на предприемачите и на работещите.
Четвърто, ние не можем да подкрепим бюджет, който не осигурява на българските общини средствата, от които те реално се нуждаят. Въпреки шумните декларации на правителството, не се решават основни проблеми на местното самоуправление. Напротив, създават се допълнителни, като например необяснимото намаление на субсидията за капиталови разходи от 70 милиона през 2003 г. на 27 милиона за 2004 г. Остават наложените ограничения на общините да разпределят общинските приходи в съответствие с местните приоритети. Не се адресират и основните причини за формирането на структурен дефицит в общинските дейности.
Какви изводи можем да си направим от предложения ни Бюджет 2004? Този бюджет не е от полза за българското общество, защото финансира статуквото, а не съдейства за извършването на жизненоважни реформи в бюджетната сфера. Бюджетът не може да бъде наречен десен, защото увеличава данъчноосигурителната тежест, понижава икономическата активност на работодателите, влошава условията за българските предприемачи и не създава условия за устойчив икономически растеж. Този бюджет ще продължи да изтласква дребния предприемач към сивата икономика, след като редица патентни дейности останаха с нереално висок патентен данък, а отпадналите производствени патенти бяха заменени със значително по-високия корпоративен данък.
Не може да бъде наречен и социален, защото заложеният ръст на доходите далеч изостава от нарастването на издръжката на живота. Този бюджет без стратегия, без философия е резултат от противоречията, пазарлъка и изнудването в управляващото мнозинство.
Уважаеми дами и господа народни представители, Обединените демократични сили не могат да подкрепят бюджет, чрез който българските граждани и българският бизнес ще платят цената за блокираните реформи и за оставането на това правителство на власт.
Накрая, позволете ми да се върна към въпроса, който зададох в началото на моето изказване: какво ни казва бюджетът за следващата година, за истинската същност на управлението на НДСВ и ДПС?
Отговорът на този въпрос е кратък и тъжен. Бюджетът за 2004 г. ни казва отчетливо само едно: казва ни, че кабинетът на господин Сакскобургготски е кабинет на безпринципния компромис; кабинет, който се крепи на едно разпадащо се мнозинство в Народното събрание, дезангажирано от проблемите на българските граждани, едно отиващо си мнозинство, което на пътя към своето политическо погребение естествено няма никаква визия и воля за довършване на пазарните реформи. Мнозинство, което няма какво да предложи на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи, които да вземат думата?
Подканям ви най-любезно още веднъж – има ли народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията за първо четене на законопроекта за бюджета за 2004 г.?
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Аз бих искал да се върна към икономическите аспекти на бюджета, защото мисля, че преди да дадем една цялостна оценка, каквато очевидно ще направи нашата парламентарна група, е добре да бъде ясно какво е представено пред нас, за какво става дума. Дали става дума за един бюджет, както ни беше казано, на съзиданието и развитието, или става дума за един бюджет на предпазливостта, на консервативния подход, ако гледаме приходите и разходите или пък, ако погледнем под черта – един бюджет, който буди сериозно безпокойство?
Меката критика, която господин Николов от името на Сметната палата направи накрая в смисъл, че не практиката не отговаря на Закона за устройство на държавния бюджет, а Законът за устройство на държавния бюджет не отговарял на практиката мисля, че не трябва да ни заблуждава. В този бюджет с това, което е написано под черта се залагат много сериозни проблеми за следващата година и предполагам, че ще обърнем сериозно внимание на тях.
Но, преди да стигнем под чертата, нека видим все пак тази основна част, която съответства на Закона за устройство на държавния бюджет и която отразява приходите и разходите.
Вижда се предпазливостта в това, че бюджетът е разчетен не на основа на това, което е реалното изпълнение, не на основа на събираемостта на данъците, а на основа на програмата за миналата година. Затова има някаква видимост, че може би приходната част на бюджета в някакво отношение мобилизира повече ресурси, но по същество предвидените 38% в приходната част са по-малко от приходите, които ще се съберат за тази година.
Говоря в дялове, защото тук да говорим за милиарди ръст всява голяма неточност и неясност. Безспорно, че 4% ръст – това е близо 2.5 млрд., но за да видим как е съставен този бюджет спрямо миналогодишния, трябва да видим какво потребява бюджетът в рамките на това, което ще бъде брутният продукт. И се оказва, че приходната част е същата с планираната и по-ниска от тази, която ще се очертае за момента. Именно затова тази предпазливост води до това в крайна сметка да се запише бюджетен дефицит от 0,7% като е напълно ясно, че бюджетният дефицит над черта ще бъде нула, ако гледаме това, което се прави и до момента, защото разходите се запазват отново на същото ниво – някъде 36,5%, а в случая 36,6%. Така че този подход на предпазливо съставяне на бюджета не дава основание да се говори за някакъв нов бюджет на съзиданието, на растежа. По-скоро става дума очевидно за един бюджет, който ще повтори картината от тази година.
Да, ще има икономически растеж от около 4-5%. Да, инфлацията също ще е около 4%, но за съжаление, търговското салдо ще продължава да нараства и по признание на правителството то ще бъде 10,7% от брутния продукт. В тази година то се очертава да надхвърли 11%. Само за последните 9 месеца търговското салдо нарасна с 43% дефицит и очевидно, ако тази тенденция се запази и догодина – тенденцията да нараства брутния вътрешен продукт за сметка на вноса ще продължи. Брутният вътрешен продукт, както е известно, това не е само новосъздадената добавена стойност, това е и вносът.
Какво се получава при този бюджет? Догодина отново, както и тази година постигнатият 5-процентов растеж ще бъде за сметка на ускоряващ се внос и, разбира се, за сметка на увеличаващия се кредитен ресурс за икономиката.
Досега през последните две години кредитът растеше с по 30%. За половината на годината той се е увеличил с 50%. Догодина не знам с колко ще се увеличи - това ще каже навярно министърът на финансите. Очевидно това, което догодина ще има като ръст на брутния вътрешен продукт поне на три четвърти ще бъде резултат от внос, а не на новосъздадена стойност.
Ето затова е голям пропуск, че и тази година правителството не насочи средства от разходната част на бюджета за изпълнение на програми, които да повишат конкурентоспособността на българската икономика. Това беше необходимо да се направи. Нека сравним с 1998 г. икономиите, които прави правителството от лихви - тогава първичният излишък беше 5,1% от брутния продукт, през 2000 г. беше 3,6%. В последните три години заради благоприятната международна обстановка първичният излишък, т.е. това, което бюджетът събира по-малко, отколкото разходва, намаля на около 1,5%. За следващата се предвижда да е 1,4%. Тази ще бъде общо около 1,5% от брутния продукт. Един процент е около 400 млн. лв.
Разбирате, че икономисаните спрямо преди две години 600 млн. лв. не беше редно ето така да се раздават на всеки по малко. Трябваше да има програми. Никой не ни гарантира, че догодина обстановката ще е така добра. Тази година икономията от лихви правителството в една вечер реши да даде за намаляване на данък “Печалби”. Това ли беше най-добрият път да се реши въпросът или, например, да се въведе нулева ставка за данъка върху инвестициите, или да се въведе един гаранционен фонд за използване на парите по ФАР, това ще отговори правителството, но правителството не разчита да използва по-добре средствата отвън?
В раздела “Помощи” вие знаете, че всяка година средствата от Европейския съюз нарастват поне с 30%. Правителството си поставя неамбициозната цел помощите да са само 1,2% от приходната част на бюджета. В бюджета за тази година това беше 1,4%. Реалната използваемост на помощите отвън беше 1,2% през 2001 г. и намаля на 0,9% през 2002 г. Така че, от една страна, правителството ще ни говори за инвестиции под черта, а, от друга страна, в това, което е над черта и се вижда то намалява дела от чуждестранни помощи, т.е. от пари от Европейския съюз, които ще се включат в бюджета, защото очевидно няма административен капацитет да използва тези средства.
По-голям пример за липсата на икономическа политика, на целенасочени мерки от правителството по този ред помощи, наред с факта, по който са направени приходите, аз не мога да си представя. Ако така продължи, ние ще бъдем може би първата страна, присъединила се към Европейския съюз, която въпреки че ще има правото да ползва средства отвън, ще се превърне в нетен платец, защото няма да има изградени системи да използва средствата по структурните фондове, както сега не използва средствата по ИСПА, както минимално използва средствата по САПАРД.

Така че какво има? Един бюджет, който на практика е направен, за да завърши с нулев дефицит. От друга страна всички разходи са под черта. Те този път са невероятно голямата сума от 2,4 процента от брутния продукт, която се предвижда за някакво възмездно финансиране. Като говоря за проценти, разбирайте, че всеки процент е 400 млн. лв., тоест 995 млн. лв., близо милиард ще се използват за възмездно финансиране под черта. Как се осигурява това? С нови външни заеми от 2,3% от брутния продукт. Само че ще бъдат ли така благоприятни условията за тези заеми? Ако има забавяне на споразумението с фонда, към какво ще прибегнем? Разбира се, към фискалния резерв, който в момента надхвърля годишните плащания един път и половина. Но ако правителството продължи с тази полуполитика, тоест създава си извънбюджетна сметка под черта, очевидно няма да убеди чуждестранните инвеститори и няма да има достатъчно възможности да се финансира отвън.
Затова такъв подход е изключително рисков и това още веднъж налага да се върнем към Закона за допълнение към Закона за устройството на държавния бюджет. За момента ние не можем да предложим цялостен нов закон, както ни предлага господин Николов, но поне сме направили предложение от името на четирима депутати от Парламентарната група на Коалиция за България – да се регулира използването на фискалния резерв. Мисля, че е крайно време да допълним Закона за устройството на държавния бюджет, за да не може под черта да се извършват такива операции. За съжаление тенденцията да се свиват такива дейности под черта започна от предишното правителство. Сигурно господин Муравей Радев ще признае това, но тогава ставаше дума за минимални суми. Сега сумите, с които се работи, са десетократно по-високи и очевидно изискват едно много по-ясно разписване на тези операции, които се извършват под черта.
В заключение искам да повторя, че от икономическа гледна точка този бюджет не предлага основа за стабилен и траен икономически растеж. За съжаление той запазва очерталата се досега картина – растежът в България да се осъществява не за сметка на подкрепа на българското производство и повишаване на неговата конкурентоспособност, а за сметка на пари отвън. Между другото за това, че пада конкурентоспособността на българската икономика – това е един тревожен факт – говорят не само докладите на Международния валутен фонд, който говори, че това е близо 25% от въвеждането на валутния борд до началото на тази година, но и едно последно изследване на едни от фирмите, които оценяват кредитния рейтинг на България. Средно претеглено според тях конкурентоспособността на българската икономика е намаляла с 40%. Това не може да се компенсира само със задържането на доходите, за което след това ще говори госпожа Масларова от името на нашата група, не може да се компенсира само с това, че ще могат хората да се уволняват много по-лесно отколкото на Запад и вместо да създаваме условия за трайни работни места, ще правим само програми за временна заетост.
Проблемът е изключително сериозен и от тази гледна точка този бюджет изискваше много по-смела икономическа политика, много по-активна икономическа политика, за да може действително да стане бюджет на икономическия растеж. Това е особено необходимо, защото международните условия не могат да се запазят все така благоприятни и всички рискове, които съществуват в бюджета, могат да ни изправят пред сериозни трудности.
Надявам се, че преди да приемем окончателно бюджета, ще допълним Закона за устройството на държавния бюджет, така че ако има разходи под черта – извън това, което обсъжда Народното събрание, те да бъдат под строг контрол и при ясна и висока прозрачност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Алиосман Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък и ще взема отношение само по макрорамката на Бюджет 2004. Надявам се моите колеги след това да споделят позицията на Движението за права и свободи по другите елементи и аспекти на бюджета.
При официалното представяне на проекта за бюджет в края на миналия месец министър Велчев обяви Бюджет 2004 като бюджет на високия икономически растеж. Той използва, разбира се, и други определения като “устойчив бюджет” и “бюджет на просперитета” – определения, които сега не се наемам да коментирам.
Наистина ли този бюджет е бюджет на висок икономически растеж? Според мен и “да”, и “не”. Ако трябва да бъдем по-конкретни – повече “да”, по-малко “не”. Висок ли е заложеният в проекта за бюджет икономически растеж от 5,3%? По сравнителни оценки на международни организации реален растеж от 5,3% в България е достигнат през 1986 г.
В сравнително кратката, но бурна икономическа история на т.нар. преходен период се очертават три ясно изразени икономически цикъла. Истинската криза в България обхваща годините от 1989 до 1997 г. Този деветгодишен период се характеризира с негативния ръст на брутния вътрешен продукт в страната, особено през 1990 г., когато този ръст достига дъното от минус 17,5%, съответно 1996 г. – минус 10,1%. В резултат на финансовата и макроикономическа стабилизация от 1998 г., българската икономика започна да реализира положителен реален растеж. Този растеж се движи в границите от 2,4 до 5,4% през 2000 г. Следователно в исторически план заложеният в Бюджет 2004 реален икономически ръст може да бъде наречен висок. Но като се има предвид обстоятелството, че българската икономика навлиза във фазата на оживлението, за което има ясни знаци и доказателства, заложеният растеж не може да бъде наречен висок.
Нещо повече. Фазата на оживлението в българската икономика може да съвпадне с очакваното оживление в глобалната световна икономика през следващите години. Именно в това се състои голямото предизвикателство и историческата отговорност на управляващите в България днес и утре. При тези обстоятелства понятието “висок икономически растеж” трябва да има и други, значително по-високи измерения. Известно е, че икономическият растеж се намира в тясна обратна взаимозависимост с натрупаната маса на брутния вътрешен продукт. Тоест колкото по-малка е тази маса, толкова по-голям трябва да е растежът и обратно. С други думи малките трябва да растат по-бързо от големите. България по показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението се намира на едно от последните места в Европа. Следователно би трябвало да се очаква значително по-висок икономически растеж.
Освен посочената обратна взаимозависимост, съществува тясна положителна връзка между масата на създадения брутен вътрешен продукт и доходите на населението. България е на едно от последните места по брутен вътрешен продукт на глава от населението и в същото време – на едно от последните места по доходи в Европа.
Анализът на някои икономически и финансови процеси през последните години показва, че съществуват определени заплахи за макроикономическата и финансова стабилност. За това говори и господин Папаризов. Това е продължителният дефицит по текущата сметка и търговското салдо. През 1998 г., тоест преди пет години, този дефицит е бил под 1%. През 2003 г. по някои песимистични оценки прогнозите са 7% от брутния вътрешен продукт.
При тази картина, уважаеми дами и господа, моето лично мнение е, че не става дума за дупка в текущата сметка, а за пропаст. Тази тенденция е изключително тревожна и неблагоприятна за нашето бъдещо развитие и тя в никакъв случай не бива да убягва от непрекъснатото внимание на органите, които се занимават с финансовата стабилност.
Тази тревожна тенденция се потвърждава и от динамиката на външнотърговската ни дейност през последните години. Аз ще използвам един елементарен показател, който е много добре разбираем. Ако през 1997 г. – само преди шест години – на 100 лв. условно внесени отговарят 99 лв. изнесени извън страната, то през 2003 г. този показател рязко се влошава – на 100 лв. условно внесени в България вече съответстват 71 лв. изнесени.
С други думи, нашият износ систематично изостава в сравнение с вноса. Тази неблагоприятна тенденция налага да се предприемат спешни, ефективни мерки с импортно ограничаващ и експортно стимулиращ ефект.
Структурният анализ на вноса също потвърждава неблагоприятни тенденции през последните години. Противно на някои твърдения, които бяха лансирани в публичното пространство напоследък, относителният дял на вноса на инвестиционни стоки почти не се изменя и се движи в границите от 24,5 до 25%. В същото време относителният дял на вноса на потребителски стоки устойчиво нараства – от 15,3 до 19,4% през последните години.
Подобни тенденции се забелязват в износа. Той е ориентиран предимно към суровините и материалите, чийто относителен дял през последните години се движи около 41%.
Тревожни знаци, свързани с макроикономическата и финансова стабилност у нас се очертават и в забележимото нарастване на кредитирането през последните години – една тема, която широко се дискутира в международните финансови организации и у нас, разбира се. Проявява се неблагоприятна тенденция темпът на нарастване на заемите на населението да изпреварват темпа на нарастване на заемите на фирмите, което дава основание да се предполага, че потребителските разходи на населението нарастват с по-бързи темпове от инвестициите в страната.
Въпреки посочените неблагоприятни тенденции големият въпрос, на който трябва да се търси отговор през следващите години, е как да се постигне по-висок икономически растеж. Това е единствено верният път за повишаване на доходите и жизненото равнище на българския народ. Всички опити и внушения да се търсят начини за повишаване на доходите извън процесите на натрупване в резултат на производство представляват опасен за българската икономика популизъм.
В заключение бих желал да кажа, че Бюджет 2004 е десен бюджет. И той не може да бъде друг. Очевидно, трябва да сме наясно дали наистина е десен или ляв. Бюджет 2004 не може да бъде бюджет хермафродит. Това определение е вярно, тоест, че бюджетът е десен, дотолкова, доколкото може да се разграничи лявото и дясното в размитото и аморфно българско политическо пространство, където съжителстват над 300 политически партии.
Определението десен бюджет е вярно от гледна точка на това, че той стимулира в по-голяма степен производството и в по-малка степен потреблението. Обявените вчера корекции в Закона за облагане на доходите на физическите лица в полза на данъкоплатците намаляват до известна степен дисбаланса между левия и десния подход в Бюджет 2004. Тази мярка според нас изцяло съответства на фундаменталния либерален принцип за балансирано социално-икономическо развитие. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има думата за реплика народният представител Петър Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Имам реплика към Вас, господин Имамов. С голяма част от Вашите анализи аз съм съгласен – по отношение на макроикономическата ситуация. Не мога да разбера обаче защо според Вас това е бюджет, за който казахте по-скоро да, отколкото не по отношение на икономическия растеж, след като всичките Ви, основните Ви аргументи бяха в подкрепа на това, че този Бюджет 2004 не адресира основните структурни проблеми, които биха поставили България на трасе, което да ни доведе наистина до висок икономически растеж.
Вие казвате: по брутен вътрешен продукт на глава от населението – след всички страни в преход, които се стремят към Европейския съюз, и след Румъния. По растеж, като имаме предвид драстичното спадане на нивото на икономиката повече от 14 години вече, достатъчно ли е това, което е предложено в бюджета? Разтваря се ножицата в платежния баланс. Вие сам го казахте и аз съм съгласен с Вас. Къде са мерките в този бюджет? Къде са мерките, които свиват тази пропаст, както Вие се изразихте – и аз пак съм съгласен с Вас – НДСВ да стъпи на постигнатото през последната част от управлението на ОДС, растеж, който можеше да бъде превърнат в двуцифрено изражение?
Ето, там е министърът, който стана след това и вицепремиер, който твърдеше, че в чантата си носи рецептата за това как в България ще има вече по 10% ръст. Къде е тази рецепта?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Само в Китай.
Петър Жотев: Само в Китай! Но в България, която се е сривала 14 години надолу, не е никакъв проблем да осигури този растеж. И въобще няма нужда да цитираме Китай, а трябва просто това правителство да не се страхува, да не е правителство на предпазливостта и на нерешителността. Това правителство спря реформите, господин Имамов. И аз Ви питам: защо според Вас този бюджет е на икономически растеж по-скоро да, отколкото не? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Имамов, имате думата за дуплика.
Алиосман Имамов (ДПС): Бюджет 2004, уважаеми господин Жотев, наистина по-скоро “да” е бюджет на икономическия растеж. Моята основна идея е, че при благоприятните вътрешни и външни фактори, които съществуват и които се очакват в бъдеще, нашата цел трябва да бъде да търсим още по-големи измерители на този растеж. Ние имаме тези условия. Аз не съм далеч от мисълта, че икономическият растеж в България при тези благоприятни условия може наистина да достигне двуцифрено число. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Валери Димитров. Заповядайте.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Аз споделям загрижеността на господин Имамов. Наистина, бих казал, дупката в платежния баланс е нещо много сериозно. Има проблеми, има рискове пред този бюджет, както е имало рискове и проблеми пред всеки бюджет.
Споделям и част от загрижеността на господин Папаризов. В същото време тук държа изрично да декларирам, че аз съм категоричен привърженик, господин Папаризов, на прозрачността при изразходването на средствата дори и под черта, средствата от така наречения фискален резерв. Така че наистина законопроектът като цяло, който беше изработен, знаете много добре, под егидата на три политически сили, заслужава подкрепа и аз се надявам този законопроект в скоро време да се превърне в действащ закон.
Това, което за мен до голяма степен е необяснимо, е яростната болшевишка атака към този проектобюджет от страна на госпожа Надежда Михайлова, което ми напомни една небезизвестна личност от миналото столетие – другарят Владимир Илич Улянов, който, когато демаскираше класовия интерес, винаги заявяваше “Кому это выгодно”. И тъй като ние сега разбрахме за кого е изгоден този бюджет, разбрахме за какво става въпрос. Все пак бих предложил тук нещата да се разглеждат по-професионално, а не – пак ще повторя – с такава болшевишка ярост.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че пред нас има един проектобюджет, който е бюджет на ясните приоритети. Категорично. Може ли да има пазарна икономика без действаща съдебна система? Може ли да има икономическа свобода без бързо и ефективно решаване на споровете? Аз не знам кой е този, който смята, че изграждането на пазарната икономика означава захвърлянето на проблемите на съдебната система в ъгъла.
И аз бих се обърнал към господата отдясно, които непрекъснато се дефинират като дясна политическа сила, за което аз имам големи съмнения, бих ги попитал колко пари дадоха те по време на своя мандат за съдебната реформа. Кога, господин Радев, при Вас е имало бюджет, в който за съдебната система да са били отделяни 44% увеличение в сравнение с предходната година? Аз не си спомням такова нещо.
Може ли да има действаща пазарна икономика, без наистина да се направи реформа в здравеопазването и образованието? Цифрите говорят сами по себе си. Това е ясна философия, че тези сфери трябва наистина да се реформират и да се поставят на пазарни принципи. Да, бавно и мъчително се разделяме със социалистическите модели на здравеопазване и образование, но това е неизбежно и някой трябва да го направи.
Мисля, че ясен приоритет е и изграждането на модерна инфраструктура. Какво може да се каже против това? От страна на ред чуждестранни инвеститори и представители на инвестиционни общности непрекъснато се казва, че в България липсва модерна инфраструктура. Правителството и управляващото мнозинство си дават ясна сметка за това. Няма как да направим наистина България по-привлекателна за инвестиции и за бизнес, ако все пак нямаме модерна инфраструктура.
Тези приоритети са напълно достатъчни, за да окачествят този бюджет като наистина един бюджет на съзиданието и на продължаващата пазарна реформа.
И още нещо. Аз не знам защо непрекъснато се говори за това, че бюджетът бил антисоциален поради факта, че намалявал тежестта по отношение на бизнеса. Уважаеми колеги, няма по-социално нещо от това да облекчиш бизнеса, тъй като бизнесът генерира доход, генерира растеж, този доход подлежи на разпределение, включително и в полза на бедните. Няма по-социална политика от това да насърчаваш пазара и конкуренцията. Пазарът и конкуренцията решават проблемите на бедността и безработицата. Това е философията на този бюджет и аз смятам, че той заслужава да бъде категорично подкрепен. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Соколов, заповядайте за реплика.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, вземам думата за реплика във връзка със съдебната власт. Едва ли не вие се гордеете с това, което давате на съдебната власт. Ще дойде второто четене и ще видим какво давате. Защото всяка година вие орязвате бюджета на съдебната власт, бюджета, предложен от Висшия съдебен съвет. Вие знаете докъде бяхме стигнали миналата година с приетия от вашето мнозинство в това Народно събрание бюджет на съдебната власт. Та трябваше да се намеси Конституционният съд да коригира решението на Народното събрание във връзка с бюджета.
С какво се гордеете, когато от 292 милиона предложен бюджет от Висшия съдебен съвет, вие давате 250 милиона. И когато се направи анализ на дадените суми в новия бюджет – това, което беше направено от представителите на Висшия съдебен съвет на заседанието на Правната комисия – се вижда, че всъщност няма никакво увеличение. Вземете само капиталовите разходи. Отново някаква санкция по отношение довършване ремонта на Съдебната палата. Всяка година вместо да се дадат необходимите средства, едва ли не като някакво наказание се дават по-малко и по-малко, продължава ремонтът, продължава строителството, не може да се ползва пълноценно тази сграда, строена за съдебна палата, и вие се гордеете с това. Време е вече да започнете да гледате реално на живота, а не на вашите измислени илюзии, които хората виждат, че доникъде не водят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има думата за изказване народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа министри! Държавният бюджет на България като всеки друг държавен бюджет е истинското огледало на истинската политика. На истинската политика, не на онази, която може да бъде афиширана по начин, който чухме преди малко от изказването на господин Велчев и от изказването на господин Димитров. На онази политика, която те мислят, че пишат в този бюджет. Как го нарекоха? Съзидание и развитие. За радост бюджетът освен техните приказки е една поредица от колони, от числа, от таблици. И когато ти анализиращ тези числа, истинският облик на политиката излиза такъв, какъвто е. Аз искам да говоря за този истински образ на политиката.
Какво казват числата за Бюджет 2004? Най-напред едно безспорно нещо: държавата не се пооттегля от икономиката. Обратно, държавата отнема от брутния вътрешен продукт с 1 млрд. лв. повече от тази година и го преразпределя по свое усмотрение. Това казват и нещо друго, че това увеличение на държавната намеса идва от увеличението на данъчната тежест с почти 1 млрд. лв.
Преди малко мои колеги говориха за макрорамката. Бюджетът бил на икономическия растеж, на ниската инфлация и т.н. Действително това е вярно, вярно дотолкова, доколкото има една финансова стабилизация, безспорна в последните 6-7 години, и валутен борд, които доведоха до това растежът на икономиката в България да бъде от порядъка на 3-4-5-5,4 през 2000 г. и то в условията на нисък бюджетен дефицит, в условията преди всичко на ниска инфлация от около 4% годишно. Значи няма причини следващата година тези два параметъра да не бъдат близки до заложените от правителството – подчертавам – при равни други условия.

Равни ли са другите условия обаче? Другите два параметъра на макрорамката будят много сериозно безпокойство.
Текущата сметка. Тази година се очаква текущата сметка да достигне рекордно отрицателно равнище – минус 6,8 от брутния вътрешен продукт. За следващата година се залага минус 6,2 или 6,3. Това идва преди всичко от онази устойчива трайна тенденция, за която говори и господин Имамов, на влошаване на търговското салдо, на увеличаване на българския внос – това, което се внася в България, и намаляване на българския износ. И то в разтваряща се ножица, близо минус 18% от брутния вътрешен продукт е отрицателно търговско салдо. При това наистина тенденцията е още по-обезпокоителна поради това, че вносът на потребителски стоки изпреварва вноса на останалите инвестиционни, суровини и материали, енергийни носители. Всичко това означава само едно нещо: никакво място за спокойствие няма в този бюджет за следващата година!
Какво се прави тогава? Има едно лекарство в света – господин Велчев, това е нулев бюджетен дефицит. Надявам се, че и фондът ви казва същото.
Какво правите вие с бюджетния дефицит за следващата година – това е другата ми тревога – залагате 0,7. Фондът настоява за 0,5, а в същото време вие се каните да направите реален 3% бюджетен дефицит, дори малко над 3%. Как става този фокус? Как става така да пишете 0,7 на хартия, а реално да направите 3% и да го запишете в бюджет като този? Ами много просто – една голяма част от бюджетните разходи вие ги изваждате от разходната част на бюджета. Една голяма част от присъщите на бюджета разходи – инвестиции, бюджетен разход, подпомагане на държавни търговски дружества, бюджетен разход, субсидии за фонд “Земеделие”, също бюджетен разход, изваждате ги от бюджета и след като похарчите бюджетните пари, не ги пишете в разходната му част, а там под черта. Това означава под черта – фалшиво изваждане на средства от бюджета и показването им не в разходната част, за да не увеличат дефицита. Това обаче не променя истината за 3-процентния дефицит, за който говоря. Това е убийство за икономиката в условия на 11% дефицит от търговския баланс. Това е изключително опасно нещо и то съвсем непосредствено опасно, близка, утрешна опасност за финансовата стабилност на България, за макроикономическата стабилност на България. И не само това, това е абсолютно непрозрачно и непазарно действие на едно правителство, което приказва, че е дясно правителство и говори за десен бюджет. Защо е непрозрачно? Много просто, това са 875 млн. лв., извадени по този начин, турени под черта. Това е опит да бъдат изразходвани 520 млн. лв. за инвестиции в инфраструктура, като се поставят в една такава скрита форма на някакви държавни съучастия. Това са 50 милиона за някаква горска компания, дадени от бюджета. Формата е нещо като бисшите ДЗС-та, някои народни представители си спомнят за тях, възраждани отново. Наливат се 202 млн. лв. бюджетни пари в държавни търговски дружества! Къде е тази прозрачност, за която говорите? И накрая, 100 млн. лв. за фонд “Земеделие” допълнително, извън онези, които са предвидени в разходната част на бюджета, 150 млн. лв. Тук им давате още 100 млн. лв. под черта. Афедерасън, казват хората, афедерасън! Вие знаете, господа от ДПС, защо го казвам, надявам се. Дано и министърът да го знае.
Данъчната политика. Каква е прехвалената данъчна политика, която кабинетът залага за следващата година? На третата година от управлението си управляващото мнозинство категорично се отказа от онези щедри обещания за кардинална, радикална, знам ли как беше, промяна на данъчната политика, с която директно да се облекчат данъкоплатците, населението и да се стимулира бизнесът, икономиката в България. Помните ли го, вие двамата (обръща се към министрите Василев и Велчев), когато спорихме с вас? Ами и помен няма от тези обещания. Следващата година е точно обратното – увеличавате с 1 млрд. лв. данъчната тежест, която данъкоплатците и фирмите плащат. Ето това е истината. А това, че намалявате с 4 пункта корпоративния данък и правите тук-таме някаква данъчна козметика по другите закони, това в никакъв случай не променя общата картина и по никой начин не може да компенсира общото разочарование от данъчната стагнация, която готвите за следващата година в България. Казвам това неслучайно, мога да дам стотици примери за неподходящата данъчна политика, която вие прокарвате в този бюджет – и на семейното подоходно облагане, което се отказвате трета година да го въведете, нищо, че го има във вашата програма, и за редица патентни дейности, които остават с неподходящо висок размер, и за това, че дори премахвате онези производствени дейности от областта на патента и обричате тези търговци да плащат много по-висока данъчна тежест по общия ред. Дори за това, че отказвате да говорите даже за намаляване срока на данъчния кредит. Добре поне че не отхвърлихте ад хок, още в началото нашите предложения, свързани с опростяване и рационализиране действието на ДДС-сметката.
Какво да говорим за данъка върху печалбата след тези четири пункта, след като отказахте да намалите онези разходи, данъкът върху разходите, които прави работодателят, социалните разходи на работодателя за неговите работници? Облагате ги с 20%. Предложих ви 15%, отхвърляте го. И парадоксът е, че сега при ставка 19,5 основната ставка се явява по-ниска от тази, с която се облагат социалните разходи на работодателя за неговите работници.
Какво да говорим за акцизите? Какво да говорим за това неприемливо високо увеличение на акцизните данъци, уж за да стигнем минималните ставки в Европа? За това неприемливо високо нарастване акциза на цигарите говорихме, да не се връщаме отново на темата. Сега пък за горивата. Трябвало да стигнем долната граница на Европейския съюз. Не е вярно! Не е истина докрай! Защото за пропан-бутана сме прескочили тази гранича отдавна. Настоящата година акцизът на пропан-бутана, който в момента действа, е по-висок, отколкото догодина Европа иска да има за най-ниско ниво. Така че не говорете повече, че Европа е виновна за вашата данъчна експанзия.
И такива други неща по данъчната политика, докато стигнахме до тъжния извод и тъжното признание на финансовия министър преди няколко дена по радио “Дарик”, когато в прав текст каза, че не може да изпълни обещаните намаления по данъците, защото има блокирани, замразени реформи в бюджетната сфера, които са скъпи, струват повече пари на бюджета. Нека да кажа защо обаче и кой спря тези реформи и защо стигнахме до това да бъдат по-скъпи днес.
Държавните разходи и жизненият стандарт, нещо, което беше един от основните ангажименти на правителството. Увеличават ли се доходите на българина и жизненият стандарт, както твърдяха преди малки тези, които говориха преди мен – доходите нараствали, стандартът нараствал и тем подобни. Пропаганда от този род, за който преди малко говорихме. Днешното управляващо мнозинство забрави как преди няколко години заплатите в бюджетната сфера се увеличаваха на два пъти с по 10%. Това на тях им се стори малко и символично и сега решават несимволично да го увеличат един път в годината с 8,5%. Един път с 8,5% и то от средата на годината, за 6 месеца ще действа. Аз питам за 12 месеца колко ще бъде увеличението? Наполовината, 4,2%. Една декемврийска заплата, която получава човек в бюджетната сфера, догодина всеки средномесечен период, който има тези 12 месеца, ще бъде увеличаван с 4,2%. Колко е прогнозната инфлация? Пак толкова! Къде е реалното увеличение на декемврийската заплата? Никъде!
Какво е положението с пенсиите? Още по-лошо – 5,8%, пак от средата на годината. Делено на 2 за 12 месеца, прави по-малко от 3%. Колко е инфлацията? Къде е реалното увеличение на пенсиите? Какво пише тук в тези числа? Това, което ви казвам, не това, което вие говорите. Какво правим тогава? Какво правим на фона на увеличената данъчна тежест при тези доходи? Какво правим при онези изключително силни завишения на цените на ежедневни стоки и услуги, на които сме свидетели? Че от 2001 г. за няколко години са се увеличили със 72% цените на електроенергията, 33% - цените на топлоенергията.
Ако съберем всички тези неща наведнъж, ще забележим един несимволичен и много сериозен растеж на жизненото равнище на българина! Само дето този българин не ще да си го признае все още, отказва да има такъв, отрича, не можел да го почувства още същият този български данъкоплатец.

Какво да кажем за държавните разходи? Помните ли, вие двамата, дето ме гледате сега тук, казвахте: ние ще преструктурираме революционно държавните разходи, ще ги оптимизираме и ще намалим рязко тези разходи на държавата, и ще стигнем до балансиран, т.е. нулев бюджет? Нито едното, нито другото към настоящия момент. Точно обратното.
Следващата година вие увеличавате бюрокрацията. През настоящата година увеличихте държавния апарат на чиновниците с 2700 човека, а за догодина се каните да го увеличите с 6000 човека. Само материалната издръжка на тези увеличени държавни разходи е 350 милиона лева в повече. Ама, дали сме пари за образование, дали сме пари за здравеопазване. Би трябвало да се срамувате от това, че давате тия пари в нереформирани системи. Защо ги изсипвате там без да ги реформирате? Реформирайте ги, за да бъдат по-евтини. И ако ще давате пари, аз ви питам: какво направихте с онези целеви програми, които се работиха преди да дойдете да управлявате? Какво стана с програмата за компютризация на училищата, която вие спряхте, с другите такива? Давате ли пари там? Нищо не пише в този отчет. Няма едно изречение по този въпрос.
Публични инвестиции. Много интересно! Почти на същото равнище, както миналата година – 3,5% от брутния вътрешен продукт. Добре, но в момента има незавършено производство в бюджетната сфера на строителство в огромен порядък. За да бъде приключено и завършено трябват над 4,5 млрд. лв., за да приключим с незавършеното строителство. Капацитетът за догодина е 1 млрд. 330 млн. лв. При това една част от тях е доста несигурна. Предвижда се 420 млн. лв. да дойдат отвън, от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Чудесно, нека да усвоим тези пари, но ще ли ги усвоим? Тази година, която сега тече, в бюджета има заложени 500 млн. Кажете ми колко сте усвоили от тях до този момент, от европейските програми? Защото, ако отворите сайта на Министерство на финансите, ще прочетете нещо твърде тревожно. Защото тези пари, за които вие говорите, за големи инфраструктурни обекти са от ИСПА. Лимитът на ИСПА за България е 100-150 млн. евро годишно. Колко сте усвоили до този момент? Министерството на финансите пише 18 млн. евро. От 2001 г. досега са усвоени по ИСПА 36 млн. лв. Как ще ми кажете, че догодина ще усвоите 420 милиона? Някои от поредните фокуси?! Дано да успеете, пожелавам ви.
В този отчет няма една дума за инвестиции от частния сектор. Какво стана с чуждестранните инвестиции. Вие забравихте ли, че преди юпитата да се заемат с голямата приватизация, в България всяка година влизаха по над 1 милиард долара чуждестранни инвестиции? Къде са те днес? Има ли ги в този отчет? Предвиждате ли ги за догодина или няма да ги има? Предвиждате 500 млн. лв. за приватизация и т.н., и т.н.
Общините. Какво правим с местното самоуправление? Тук в отчета има една малка хитрина, просто една некоректност – 13% се увеличавали средствата на общините, 220-230 млн. лв. отгоре спрямо тази година. Ако вземете обаче базата за тази година и сложите онези пари, които Министерството на финансите дължи за държавните разходи, вторият транш – 65 млн. лв., и ако съпоставите базата за тази година с истинските собствени приходи, които общините са планирали да получат, увеличението на съпоставима база е 1,9%. На кой е полезно да правите този фокус в отчета – 13%? Истината е 1,9%.
За следващата година не се решават основни проблеми в местното самоуправление, най-вече възможността местните органи на власт самостоятелно да определят приоритетите на харчовете си, според техните условия и особености. Остават всички онези проблеми, които действаха и през настоящата година, относно възможността и следващата година да се получи структурен дефицит на средствата, които държавата отпуска там. Една мярка няма за елиминиране на този фонд. Рязко се намалява инвестиционната възможност на общините и това си личи пак от тези числа, за които говоря.
Най-накрая, разбира се, огромният проблем в общините по отношение на общинското здравеопазване. Никаква, ама никаква гаранция, дори за елементарни здравни услуги в общинските болници, не съществува тук. Точно обратното, голяма заплаха. Надявам се, моите колеги ще го кажат много по-добре от мен.
Каква е общата характеристика на този бюджет? Най-напред, този бюджет засилва държавната намеса в икономиката. Този бюджет засилва данъчната тежест в България. Този бюджет не е балансиран, както казваше министърът на финансите. Защо не е? Три процента дефицит е точно обратното на балансиран. Такъв бюджет имаше в България преди 7-8 години – 3% дефицит. Той не е най-добрият, както казвате, защото точно този 3-процентен дефицит го прави най-опасния за финансовата и макроикономическата стабилност на България при тази текуща сметка и при този дефицит в търговския баланс. Най-опасният! Този бюджет не е социален, защото нарастването на доходите далеч изостава от нарастването на разходите за издръжката на живота на хората.
В никакъв случай не бих се съгласил, че бюджетът е десен. Това не е десен бюджет, защото увеличава не само данъчната тежест, но дълбоко в своята същност той не съдейства за онзи климат, който би поощрил бизнеса и би осигурил онзи висок икономически растеж, за който всички ние говорим.
За мен този бюджет е без стратегия, без философия. Бюджет, който не акцентира на нуждата да се извършат задължителните пазарни реформи в бюджетните структури. Имам чувството, че този бюджет цели да добута България до следващия годишен отчетен период, поради което ние със сигурност няма да гласуваме за него. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам съвсем накратко да се спра върху философията за създаването на общинските бюджети. Аз очаквах от министър Велчев, като човек, който е специализирал в престижен американски университет, бавно и сигурно да разчупва този централизъм, да дава повече възможности на общините да генерират свои средства. За съжаление, той се базира на конформизма, на утъпкания път, на силното централизиране на съставянето на общинските бюджети, на силния контрол от централната власт. Може би времето е такова, но ние дълго време ще се борим тук помежду си в отделните комисии кой да привлече повече средства за своя отрасъл, ако не даваме възможност на хората, които работят и могат, да генерират средства.

Какво искам да кажа по този повод? Когато погледнем една от най-важните допълваща субсидия, тя се генерира от данък общ доход на физически лица – по-рано се отстъпваха 66%, а сега 64%. Излиза, че тези кметове, които са инициативни, тези кметове и общински съвети, които могат да съдействат за откриване на работни места, да генерират съответните данъци, ако те преизпълнят това събиране на данък общ доход от физически лица, то трябва да се препрати в Министерството на финансите.
Къде тук е стимулът на тези кметове да работят? Като пример давам чл. 10, ал. 3, където се обяснява, че държавният трансфер на преотстъпените данъци по ал. 1 на съответната община е в размер на данъчната прогноза за приходите от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица, събиране на територията на съответната община, но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по Приложение 4. Това, което е дадено от министерството, ако ще местната управа да се скъса от работа, да разкрива нови работни места, да се увеличава приходът от данък общ доход на физическите лица, няма смисъл. Това бавно и сигурно кара местните управи да не поемат инициатива, а по-скоро да чакат на републиканския бюджет, даже и да са в минус, но да чакат на общата изравнителна субсидия.
Връщаме се на един изключително важен въпрос за общините. За работата на една общинска управа в края на краищата се съди по направеното, по инфраструктурата, благоустройството. Това е така и всички го знаем. Това колко добре е работило здравеопазването се забравя, а остава построеното, направеното.
За голямо съжаление, както спомена и господин Радев, и други колеги, капиталовите разходи към общините рязко се намаляват – от 70 на 27 милиона, представете си, за всички общини.
Вчера имахме разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с голям ужас разбрахме, че за пречиствателни станции ще има само 10,5 милиона, за водоснабдяване само 3 милиона. Това са смешни суми за развитието на общините. Знам, че тук всеки говори и иска пари за своя отрасъл. Какво правят кметовете? Редица кметове взеха заеми. Защо? Защото капиталовите разходи са много ниски. И тук в края на краищата искам да заостря вниманието на господин Велчев – бавно и сигурно се оформя един дефицит в държавата, така или иначе, това са пари, които се харчат в държавата. По въпроса за банковите кредити въобще не се говори, за банковите кредити на общините. Все още не са разплатени разходите към общините през настоящата година и от 155 милиона по данни на Сдружението на общините все още не са изплатени 120 милиона, 40 милиона от които са държавни субсидии.
Тези неразплатени разходи залагат една бомба, господин Велчев, Вие го знаете, на общините за следващия бюджет, тъй като тези разходи трябва да ги разплатят.
Тук се спомена от господин Муравей Радев за разплащанията в болниците, за структурни промени, крайно необходими, предполагам, че и други мои колеги ще вземат думата, от 30 на 50 млн. лв. те трябва да бъдат завишени, така както се изтъкна от Сдружението на общините, за да могат общините да работят и да направят тази реформа.
Разходите, предвидени по проектобюджета на общините през 2004 г. спрямо предходната 2003 г., са номинално повече с 230 млн. лв., а с отчитане на структурните промени и инфлацията са необходими нови 61 млн. лв. Така че тези данни, които бяха изнесени при нашите разговори със Сдружението на общините и при преглеждането на бюджета за 2004 г. за общините, няма да бъдат достатъчни да се извършат съответните структурни промени и да се покрият разходите на общините.
Преди всичко, господин Велчев, ние трябва да дадем възможност на общините сами да си генерират средства, въпреки че се говори толкова много за това, че се дава възможност чрез местни данъци и такси да се завишат собствените приходи в бюджетите. Но, за съжаление, вие виждате, че бюджетите на едни функциониращи общини, голяма част от тях, се формират от държавни субсидии повече от 60-65 на сто. А какво да говорим за по-бедните общини! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата народният представител Сергей Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко бих искал да изразя острото възмущение на Коалиция за България от отношението на правителството на Република България към обсъждането на основния закон за следващата година. Толкова формално отношение досега ние не сме срещали в българския парламент. В момента в залата се намират само четирима министри от цялото правителство, които да отстояват бюджета, който получи много хвалебствени квалификации от представители на мнозинството.
Преди година заявих, че изпълнителната власт ни предложи бюджет на безотговорността, при който гражданите ще трябва да плащат за това, че държавата е забравила за тях. Днес, година по-късно, Коалиция за България не вижда причина да има по-различно отношение към Бюджет 2004. Може би само с добавката, че този бюджет е частен случай на липсата на държавна политика. Ясно е, че правителството продължава дясната политика на изтегляне на държавата при това в период, когато условията, ангажиментите на страната като бъдещ член на Европейския съюз и проблемите пред България налагат увеличаване на нейното участие, не за да се наливат пари в черни дупки, а за да се подобри инфраструктурата, да се увеличи конкурентоспособността на българската икономика, да се разкрият нови реални работни места.
Моделът на господин Велчев е рестриктивен към публичните услуги и доходите, пасивен към икономиката и не стимулира растежа. За пореден път ни се предлага удобен за властта бюджет – лесен за изпълнение, позволяващ да се формира огромен излишък, който за текущата година вероятно ще достигне 1 млрд. лева, излишък, който естествено се разходва по произвола на управляващите – без приоритети и прозрачност, без обществен и парламентарен контрол. Отсъствието на държавна политика закономерно се изражда и в липса на диалог по най-важния закон за държавата.
Скандален факт е, че вчера никои от комисиите в парламента дори още не бяха разлистили бюджета. Други, които направиха опит да го обсъждат, не бяха удостоени с присъствието на представители на Министерството на финансите, да не говорим за обществена дискусия.
Безпрецедентен е и фактът, че вчера финансовият министър еднолично пое ангажимент да промени параметри в бюджета след натиск от синдикатите. Добре е, че най-накрая се вслуша в техните искания. Но защо едва вчера, а не като предлагаше бюджета в правителството и не във Комисията по бюджет и финанси? Отстъпките не бяха толкова големи и трудни, но защо трябваше толкова време? Или така правителството изглежда по-добро, достъпно и диалогично? А дали всъщност не става дума за режисирани демонстрации на “великодушие”? Та нали по друг важен за работниците въпрос – за ваучерите за храна, министърът на финансите на инат продължава да отхвърля разумните предложение на профсъюзите.
Кога и с кого правителството дискутира основни параметри на бюджета, които днес ни се поднасят в полуфабрикатен вид? Кой и защо реши, че дефицитът е 0,7%, а не 0 както си мечтае господин Велчев?
Макрорамката предлага добре позната от последните години картина с повтарящи се числа: растеж 5,3%, текуща сметка на платежния баланс 6,2%, търговско салдо 10,7% към брутния вътрешен продукт, очаквани инвестиции 21,5% от БВП. Факт е, че по всички показатели се предлага слабо подобрение, но то е толкова слабо, че дори и в средносрочна перспектива от пет години формира почти мизерно ускорение на растежа. Прирастът на доходите на населението ще бъде символичен, а бюджетните заплати ще се увеличат 3,2 на сто в реален размер, при това от средата на годината, което означава наполовина, необлагаемият доход след тежък пазарлък е 120 лв. при минимална работна заплата същата сума.
НДСВ се афишира като центристка партия. Питам ви: кое му е центристкото на този бюджет? Къде е преразпределението към средната класа? Посочете поне един бюджетен инструмент, насочен към отглеждане и развитие на средната класа на малкия и среден бизнес? Няма такива.
Ще цитирам вицепрезидента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов: “В този бюджет всяко нещо, което може да бъде оценено положително, е направено в посока на най-много имащите и е за сметка на най-малко имащите”. Не може растежът да се присвоява от малка част от нацията, а всички останали да живеят в стагнация, мизерия, а дори и в личен крах. Реалните доходи на населението в най-лошия случай би трябвало да следват растежа на националната икономика. В противен случай само една малка част от нацията просто си присвоява този растеж, а както знаем, само 4% от българите имат спестявания, останалите 96% са на прага на оцеляването. Вече има две Българии – растежът и богатството са за едната, за другата остават застоят, безверието и отчаянието. Най-страшното е, че пропастта между тях се разраства. Тази констатация в огромна сила важи и за развитието на регионите и общините. Властта по инерция си приказва за значението на местното самоуправление, но премълчава и бездейства за дупката от 100 млн. лв., която се разкрива пред общините, да не говорим за срива, при който, при този бюджет, който ни се предлага, още в началото на януари ще се изправят общинските болници и хората, които трябва да получават обслужване в тях.
Говори се за предприсъединителните фондове, които биха могли значително да съживят десетки общини. Но какво се предприема? Нищо! Като следствие половината, ако не и повече от тези пари просто се губят, отиват на вятъра! Защо например правителството не приеме идеята ни за гаранционен фонд за гарантиране на проекти по САПАРД, тъй като досегашната схема прави невъзможно използването на тези средства от малкия и средния бизнес. В същото време управляващите непрекъснато обясняват как сме на прага на Европейския съюз. Никоя държава с подобен бюджет обаче не би могла да членува там. Организации като Европейския съюз и НАТО изискват решаваща или поне нарастваща роля на държавата и бюджета в интеграционния процес.
Друг основен проблем е липсата на основен приоритет в този бюджет. Правителството и сега се е ориентирало към до болка познатия подход – на всички по малко. Резултатът е повече от очевиден. Нито един проблем не е решен, а повечето бюджетни системи имат хронични заболявания. За Коалиция за България основният приоритет на страната за 2004 г. трябва да бъде здравеопазването. Там вече е престъпно да се замазва и да се отлага, защото ножът е опрял до кокала. Настояваме още през 2004 г. разходите за здравеопазване да станат поне 5% от БВП, а през следващите години да достигнат нивото от 6 на сто. Това е приоритет, от това трябва да се интересува управлението – от здравето на своите граждани. И това предложение не е никаква фантасмагория, а се основава на практиките на европейските държави.
Образованието също е от решаващо значение за бъдещето на нашата държава. Левицата няма да се умори да повтаря, че парите за него не са просто харчове, това са инвестиции в младите хора, които ще живеят и градят тук, които са надеждата на страната. Делът на бюджетното финансиране за науката трябва да достигне поне 1% от БВП. Сегашната милостиня е подигравка с дългосрочни, срамни последици за българската държава. Най-лесно е да видим ирландския опит, а и този на другите държави в Европейския съюз. Без сериозна наука сме обречени на неуспех и нямаме никакъв шанс да бъдем конкурентоспособна европейска страна.
Трябва да призная, че в проекта за бюджет кабинетът се е опитал да приложи програмно-целевия подход, за което заслужава поздравления. Но обикновено той се прилага спрямо всички системи, а тук подходът е частичен. По-лошото е, че остава неясно какъв ще е продуктът от този подход. Добре е, че е заделен значителен ресурс за съдебната система, но ако той не доведе до структурни и качествени промени, възниква въпросът: за какво и защо наливаме тези пари? Да ме простят магистратите, но ако на мястото на един техен представител с недостатъчно добър морал и професионални качества имаме двама такива, то това, грубо казано, означава да удвоим техните очаквания за корупция в тази система. Ако приемем, че подходът, който прилага Европа към България е програмно-целеви, той трябва да се прилага спрямо всички бюджетни сфери и системи. Обратното е пределно ясно – разходи винаги ще има толкова, колкото даде държавата, а те ще бъдат похарчени, но без резултат. Това се отнася в особена степен за полицията, държавната администрация, където нашият потенциал е обект на постоянни и обосновани критики и вътре в страната, и отвън. Тук се засилва една погрешна политика: резултати отново няма, но се създават нови и нови агенции и службици, а разходите се увеличават реално с 13%. Сиреч държавната администрация и управляващите - котаракът, който всички храним, дебелее. Такава степен е преял, че отказва да лови мишките и да служи на господаря – на данъкоплатеца.
Само че, дами и господа управляващи, всяко търпение на хората има граници. Досега недоволството се изливаше в безразличие и презрение към властта, но все повече хора не могат да задържат своето възмущение от безразличието на управляващите към тях и техните проблеми. Очевидно наближава денят, в който ще кажат на мързеливия котарак: абе, що не си ходиш, а пък ние ще си вземем друг, който върши работа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Реплики?
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! Господин Станишев, няма значение кога един министър, едно мнозинство или един парламент приема, щом като е в положителна посока, само трябва да бъде аплодиран.
Така че мисля, че това, което министърът на финансите е казал, без да бъда адвокат на министрите, защо под натиска на синдикати са приети определени решения, аз мисля, че във всички парламентарни комисии бяха поставени много сериозни въпроси и това е резултат от дискусиите в парламентарните комисии. Мисля, че има някакъв положителен резултат. Въпреки че аз също имам резерви, но всяко добро решение трябва да бъде аплодирано. Тоест, то предстои тепърва, но не бива да бъдете ревниви, когато нещо е положително.
Господин председател, дами и господа министри, аз не бих искал да се ангажирам с конкретни числа и цифри, но ще повдигна няколко въпроса, които са много принципни и са свързани с общинските бюджети.
Както е известно, дами и господа народни представители, в Бюджет 2003 за първи път беше извършено ясно разграничаване на държавните от местните отговорности, което е гаранция за стабилност в системата както на местните финанси, така и на взаимоотношенията им с държавния бюджет. С това беше поставено началото на един процес, по време на който трябва да се търсят най-добрите за обществото решения.
Начинът, по който се въведе финансовата децентрализация през 2003 г., е непълното финансиране на делегираните държавни дейности и проблемите, които породи, поставят под съмнение ползата от този процес. Наблюдава се двустранен стремеж за прехвърляне на редица типично държавни отговорности на общините, и обратно, местни отговорности се прехвърлят на държавата.
Така например, съгласно Единната бюджетна класификация, през 2003 г. общините са предоставили на гражданите средно по 89 услуги срещу 71 през 2002 г., като за различните общини броят на услугите варира между 17 и 57 през 2002 г. срещу 14 и 65 през 2003 г.
По-нататък данните сочат, че в 159 общини броят на предоставените услуги намалява. В 34 общини се запазва същият брой и само в 70 общини броят на услугите се увеличава.
Изводът, който се налага, е, че разпределянето на отговорностите е свързано с ресурсното обезпечаване, така и с увеличаването на местните отговорности те трябва да бъдат свързани и да вървят успоредно с разширяването и увеличаването на приходната част на общинските бюджети.
Каква е обаче действителността? В момента има две групи общини, които генерират почти целия размер на общинския дефицит.
Първата група общини са общините, които нямат реална приходна основа, която да им позволи да се справят с местния дефицит.
А втората група общини са тези, които по понятни причини са достигнали много високи разходи на един жител и сега продължават да заделят съответните местни ресурси.
Една от тези възможности ние всички заедно за 2003 г. с общи усилия успяхме да ограничим. Става дума за общините, на които се отписваха като задължения към централния бюджет отпуснатите им през предходните години временни безлихвени заеми.
Ще ви напомня, колеги, че през 2001 г. бяха отписани 12 млн. лв. за определена група общини, донякъде избирателно - 16 общини, през 2002 г. – 12 млн. и половина на 49 общини. Тогава който беше успял да вземе пари, успя и накрая бяха отписани. Тоест, коректният загуби, а некоректният спечели. Това означава, че възприетият механизъм на определяне и разпределяне на общата разпределителна субсидия няма да реши нито проблема на първата група общини, които не могат да се справят сами, нито пък ще стимулират втората група да оптимизира своите разходи. От това става очевидно, че повече от необходимо е да се потърсят алтернативни възможности за определяне и разпределяне на изравнителната субсидия.
Друг проблем, който трябва да бъде преодолян, е отпадането на ограничителния таван на размера на изравнителната субсидия. Позволете ми да се отклоня, за да ви дам един конкретен пример за определяне на размера на общата изравнителна субсидия в моя избирателен регион – Кърджалийския. Успях само за един регион да направя справка.
Предварителното определяне на ограничителния таван на изравнителната субсидия – 35 млн. лв., общо взето това е в почти всички региони, е довело до корекция на точното прилагане на механизма за нейното изчисляване.
Да речем община Ардино, Черноочене или Кърджали. Община Кърджали, изчислено съгласно механизма за изравнителната субсидия – 100%, трябва да получава 415 хил. В законопроекта са заложени 95% от изравнителната субсидия. Така е, колеги, в повечето от общините. Има една разлика от почти 21 хил. лв. И като съберете, за областта се получават някъде към 100 хил. лв., които се губят. А за 100 хил. лв. трябва да признаем, че в една община могат да бъдат направени – без значение дали във Видинско или Кърджалийско, много неща. Имайте предвид, че в България все още има населени места, докъдето няма пътища. Аз не знам, на министъра на финансите може би не е интересно и не слуша. Господин министър, не знам, когато правехте това нещо, знаете ли, че в държавата има населени места, докъдето все още няма пътища, населени места, докъдето все още няма телефонизация, населени места, говоря за реално живеещи хора, където няма водоснабдяване.
И в същия момент точно в един регион, давам пример с община Кирково, точно на границата, в едно населено място с 1000 жители даже няма сграда за кметството. Има кмет, няма сграда и кметът заседава в кръчмата. В община Кирково, с. Крам. И въпреки всичко, с тази изравнителна субсидия общината се удря. Това не само че е несправедливо, това, според мен, наистина трябва да се проучи, но този, който го е направил и го е подготвил в Министерство на финансите, когато са разпределяни средствата, защо е допуснал такава грешка? Аз поставих този въпрос на заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, но не получих отговор. Струва ми се, че до второ четене ще получим отговор на този въпрос.
Вторият проблем, който чака своето адекватно решение, е този за капиталовите разходи, колеги.
Вече много колеги повдигнаха този въпрос. Прогнозираните капиталови разходи на общините възлизат на 187 млн. лв. От тях 50 млн. лв. се предвижда общините да финансират за сметка на собствени средства.
Тук също си позволявам да задам един въпрос към Вас, господин министре: знае ли се кои са конкретните общини, които са в състояние да отделят от собствените си средства тези 50 млн. лв.? Имам чувството, че богатите общини стават по-богати, бедните общини стават по-бедни.
Аз съм съгласен с господин Кирчев, който повдигна преди малко въпроса, че тези кметове, които работят добре, трябва да бъдат стимулирани, но не бива да бъде за сметка на това, че в някои региони просто нямат собствени средства.
Преди малко казах за пътищата. Просто общината няма собствени средства – 8 ли са, 10 ли са, 15% ли са? Разбира се, че държавата не бива да се оттегля от тези региони. В стремежа да стимулираме активността и инициативността на някои общини и да знаем точно кои са те, тези неща ги поставих и миналата година, едни и същи общини спечелват проекти от няколко министерства. Не е въпрос само до инициативност, едни и същи общини се стимулират и с миналогодишния закон, и сега. Така че за второ четене трябва да имаме списъка на общините, които се облагодетелстват с такова разпределение и с такава възможност в закона.
Аз съм убеден, че и в Трън, и в Белоградчик, и в Стара планина, и в Източните Родопи този въпрос е един и същ. Тук няма леви, десни, червени. Просто трябва да има обективност когато се разпределят, и да бъдат защитени всички интереси.
Други 78 млн. лв. от тези 187, уважаеми господин министър, са предвидени като субсидия за погасяване на някакъв общински външен заем. Какъв е този общински външен заем? Тоест, когато говорим, че капиталовите разходи са 187 млн. лв., трябва да кажем, че не са 187 млн. лв. Държавата поема някакъв ангажимент и трябва да ни се каже, че тези 78 са предвидени като субсидия за погасяване на общински заем. Народното представителство трябва да знае какъв е този заем, за какво е. Аз не съм съгласен някой на гърба на държавата, в смисъл на гърба на другите общини и на цялото народно представителство, да си прави реклама в своята община.
Останалите 59 млн. лв. са включени в рамката на целевата субсидия за капиталови разходи на общините, като от тези 59 млн. лв. 32 млн. лв. са предвидени за продължаване на строителството на екологични обекти с висока регионална и национална значимост. Тоест реално в случая в общинските бюджети ще постъпят само 27 млн. лв. капиталови разходи за 264 общини.
Емилия Масларова (КБ, от място): Срещу 7 млн. за Съдебната палата.
Ремзи Осман: Нека да продължа още малко. От тези 27 млн. лв. още ще намалеят. Значи излиза, че…
Доктор Адемов, нека да свърша. Аз преценявам колко ще говоря от името на групата. Така че, моля Ви се, не ме притеснявайте.
В случая в общинските бюджети реално ще постъпят, както казах, 27 млн. лв., които съгласно чл. 13, ал. 2 от законопроекта за държавния бюджет следва да се разпределят в съотношение 60% за делегирани държавни дейности – от тези 27, и 40% за местни дейности. Нека математиците веднага да ни поправят колко са 60% от 27. Някъде около 12 млн., или колко? Колко остава за местни дейности от капиталовите разходи - от 27 за 264 общини? Ако извадим 12 от 27, остават 15.

Капиталовите разходи, дами и господа народни представители, за общините са 15 млн. лв., а не са 187 млн. лв. Това е истината и никой да не си въобразява, че ако това нещо не се промени, общините ще могат да изпълнят своите ангажименти. И никой да не си въобразява, че за сметка на 20 общини всички други общини трябва да бъдат ощетявани. Това не бива да става. Истината трябва да си я кажем. На бялото трябва да кажем, че е бяло.
При това положение, без да се подценява целевото преструктуриране на капиталовите разходи, не трябва да се подминава фактът, че общините ще бъдат поставени в изключително тежка ситуация да не могат да финансират елементарните си потребности.
Искам да се върна колко бяха капиталовите разходи в предишните години. През 2002 г. размерът на капиталовите разходи е 135 млн. лв., през 2003 г. - 100 млн. лв., заедно с 30 млн. лв. за екопроектите, през 2004 г. размерът е 59 млн. лв., изкарваме 32, още 12, т.е. остават 15 млн. лв. капиталови разходи.
А в същия момент господин Соколов повдигна въпроса, че парите за съдебната власт са малко. Сигурно е така, но 7,5 млн. лв. се отделят за ремонт на сградата на Съдебната палата в София. Сигурно има нужда, но аз съм убеден, че тя може да изкара още една година, без да има ремонт.
Господин Кирчев пък посочи за водоснабдяването и за водоснабдителни обекти – само 3 млн. лв. за 264 общини. А ние даваме за една сграда или за един етаж, както тук казаха колегите, 7,5 млн. лв., а за капиталови разходи даваме колкото е ремонтът на една сграда. Примерно, ако проблемът с ремонта на Съдебната палата приключи за една година с тези пари, аз съм съгласен.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Приключва, това е последният напън.
Ремзи Осман: Ако наистина ще приключи догодина, аз съм съгласен.
Но, уважаеми колеги, един от начините за преодоляване на тази ситуация е разделянето на капиталовите разходи за делегираните държавни дейности от разходите за местни дейности. Това трябва да се реши чрез включването на капиталовите разходи за делегираните държавни дейности в съответните стандарти за здравеопазване, образование, култура и т.н.
Повдигам тези въпроси, защото те не касаят само моя избирателен район. Аз ги повдигнах и по време на заседанието на комисията и казвам съвсем коректно към всички колеги, без да предизвиквам някой да ги тълкува по друг начин.
Не зная колко от вас знаят, но не само в Кърджалийско, но и в Кюстендилско все още има населени места, до които няма път. Никъде в държавата днес няма да намерите карта. Никъде, в нито едно ведомство не можете да намерите такава карта, както казах и преди малко. Преди малко казах колко са населените места без пътища и водоснабдяване. Но няма да намерите такава карта, защото и аз като председател на комисията се мъча от две години да намеря такава.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Има в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ремзи Осман: Няма, просто няма. Когато се разпределят парите, това трябва да го има. Миналата година поставихме този въпрос, по-миналата година пак го поставих, поставям го 14 години поред, включително и когато министър на финансите беше господин Муравей Радев. Не от днес поставям този въпрос.
Като трети сериозен проблем стои въпросът с финансирането на общинските болници. Известно е, че от следващата година отпада реимбурсирането на болниците и финансирането им се поема от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки. Не толкова известен е фактът, че и това финансиране няма да осигури тяхното нормално функциониране. В този смисъл според мен ще бъде справедливо, без да бъда специалист в тази област, на този етап част от финансирането да се поеме от централния бюджет, разбира се, ако това е възможно, господин министър. Както Вие посочихте, на този етап това е невъзможно.
Преди малко аз повдигнах също въпроса за финансирането на общинските диспансери, които по своята същност и характер са държавна дейност.
Не на последно място, колеги, стои и въпросът за решаване на издръжката на децата в общинските детски ясли и градини. Въпреки всеобщото мнение, че то би трябвало да бъде споделена отговорност между държавата и общините, за съжаление този въпрос все още не е намерил справедлив отговор и се спори точно чия отговорност е тази дейност.
Уважаеми господин председател, дами и господа министри, надявам се, че след като повдигам най-искрено тези въпроси, една част от тези проблеми да бъдат разрешени. Надявам се министърът на финансите като човек, представляващ правителството, когато се подготвя проектозаконът за разглеждане в комисиите на второ четене, да направи максималното. Убеден съм, че той ще направи това за капиталните разходи на общините.
Разбира се, трябва да има някакви приоритети в държавата. Те трябва да бъдат спазвани и последователно да се върви по този път.
Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, но с ясното съзнание, че очакваме от Ваша страна да чуем възможно ли е капиталните разходи за общините да се увеличат. И за 50-те милиона лева кои общини да очакваме, че ще ги генерират със собствени средства? Очакваме отговор и на другите въпроси, които повдигнахме. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата за изказване господин Тошо Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! С риск да обидя чувствата на някого в тази зала, бих желал да се обърна към главата на българската държава – президента господин Георги Първанов, и към неговите съветници по въпросите на националната сигурност.
Уважаеми господа, светът е неспокоен, светът е жесток. Трагични събития се разиграват на километри от българската граница. България е република с парламентарно управление и всички българи са вперили днес поглед в нас, в Народното събрание, в очакване на добра вест за сигурност на всички тях. Очите и ушите на България са службите за сигурност и кой друг, ако не народните представители, са отговорни за тяхната работа?
Да, ама не! Ние сме отговорни, но някои от тях са безотговорни. Знае ли днес някой народен представител от нас, дори от членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, какво става в Националната разузнавателна служба?
Михаил Миков (КБ, от място): За агентура има 13 хил. лв.
Тошо Пейков: Нищо не знаем. И откъде тогава да знаем какво става в съседна Турция днес, щом не знаем какво става в Националната разузнавателна служба? Колко пъти изпълняващият длъжността директор на тази важна служба се яви пред нас – членовете на комисията? И защо той не представи бюджета на Националната разузнавателна служба пред Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?
Ако ние поне веднъж в годината се срещахме с него по време на приемането на бюджета и това щеше да е нещо. Достатъчни ли са средствата в бюджета на НРС, да отпуснем ли тук допълнителни средства, как да отблъснем външната опасност, как да я разкрием, като не знаем дали им стигат средствата?
Съветникът на президента – господин Николай Слатински, знае, че и в Тридесет и шестото Народно събрание демонизираният излишно днес ген. Бриго Аспарухов бе така добър да представя пред Комисията по национална сигурност бюджета на службата. Той беше въртян на шиш с нашите неудобни въпроси от всички нас – и от опозиция, и от управляващи. Питахме го например в края на септември 1993 г. какво става в Москва и дали в московчани има оръжие. Дали са застрашени хилядите българи, живеещи там в навечерието на втората Октомврийска революция. Той ни отговори, че няма. И след това трябваше да отговаря пред нас защо не е знаел, щом такива са задълженията му.
Днес никой нищо не пита шефовете на Националната разузнавателна служба.
С разделянето на комисията в Тридесет и деветото Народно събрание на две части се появи двувластие, а на практика цари безотговорност, безконтролност и безвластие на народните представители по отношение на службите. За десет години, вместо да се засили, казвам го, за да го чуят и нашите партньори от НАТО, гражданският и парламентарният контрол върху работата на службите съвсем изчезна. Законът за класифицираната информация дойде дюшеш за мързеливците и за работещите само за частни интереси в службите. Народните представители безпардонно биват иронизирани от шефове на служби и те безпроблемно заобикалят народните представители - и от управляващите, и от опозицията.

Миналия четвъртък в комисията приехме законопроекта за бюджета и колега от опозицията съвсем справедливо пожела да видим и разчетите на НРС. Но до днес те не ни ги донесоха. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са ги разглеждали отгоре-отгоре, през куп за грош. Бюрократичните организации, за съжаление и НРС се е превърнала в такава, са склонни според Макс Вебер да прикриват бездействието си зад своите тайни. Нашата задача е да ги накараме да работят за България без излишни тайни.
Уважаеми колеги, уважаеми господин президент, настоявам подчинената Ви Национална разузнавателна служба да представи пред нашата комисия за одобрение своя бюджет и да го разгледаме, както го изисква Конституцията на Република България – подробно, внимателно, поне преди второ четене. За да не се питаме в един нежелан от всички нас трагичен миг: “Ние или те, Боже, криво молихме или ти ни криво разбра?”. Само при това условие, господин министър Велчев, господин президент, колеги, ще гласувам законопроекта за бюджет за 2004 г. Защото такива са моите конституционни задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата народният представител Емилия Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! Не зная дали днес е хубав или не е хубав ден за българската демокрация, но със сигурност знам, че е ден, в който ще се реши дали 2004 г. ще бъде малко по-нормална или ще бъде още по-ненормална за хората, наречени преди близо 900 дни от господин Сакскобургготски “най-ценното богатство на България”. Защото този бюджет, който днес разглеждаме и започнахме вече живо да дискутираме, касае и ще се отрази върху живота на новородените и на столетниците, върху живота на работещите и на безработните, върху живота на хората, живеещи във Връв, Видинско, в Сакар, в Кърджали, в Казанлък и в София.
За съжаление Бюджет 2004 г. не само продължава, но задълбочава дясната финансова политика. Това е бюджет, в който липсват приоритетите в икономиката, в инвестициите и най-вече в социалната дейност. Отсъства, няма я така щедро обещаваната преди две години и половина социална чувствителност на управляващите. Вместо незабавни и не символични грижи – за кой ли път казваме това и го цитираме от тази трибуна, а и не само оттук – все по-осезателно се усеща, че гражданите на майка България се третират като търпеливи и послушни поданици, а министрите и управляващото мнозинство все по-успешно се дезангажират от техните проблеми.
Преди време в един всекидневник господин премиерът беше казал, че: “Управлението на държавата е като управление на нормална корпурация: в първата година от това негово управление се ориентират директорите, през втората година се набелязват и се вземат мерки и т.н.” И тъй като ние вече навлязохме в “и т.н.”, т.е. третата година, т.е. директорите би трябвало да са се ориентирали и да са набелязали мерките, виждаме обаче, че директорите, сиреч министрите, все още не са достатъчно ориентирани в това, което искат хората на България.
Основната ни констатация за този бюджет е, че той е бюджет, който действително не е бюджет на българските граждани. И аз ще кажа защо. Първо, защото липсват приоритетите, които да гарантират качеството на икономическия растеж. Второ, защото не е ясно кои реформи ще продължим и ще развиваме. Няма да цитирам реформата в здравеопазването, по нея ще говори Янаки Стоилов. Ясно личи, че реалните доходи ще се увеличат с не повече от 5% или ще останем отново най-мизерщващите. Активната заетост, говоря за не за заетостта, а за активната заетост, продължава да е в дълбока криза. Качеството на работната сила у нас е сериозно застрашено. Официално безработните намаляват, но истината е, че те два пъти повече надвишават тези, които са регистрирани в бюрата по труда. Ние сме единствената страна, в която няма идея за отраслови и браншови приоритети, въз основа на които да се насочват ресурси в областта на заетостта.
Някой може да каже, че е голям успех, че в бюджета се предвиждат 204 млн. лв. за работни места. Да, но не точно да. Защото това са средства субсидирана заетост, измислена заетост, средства, платени от данъкоплатците, които не генерират нова заетост в реалната икономика.
Правителството няма политика на доходите, чрез която да се диференцират отношенията към отделните групи, към отделните региони, за които преди малко говори моя колега Ремзи Осман. Може би управляващите ще ми възразят за това, че по тази политика на доходите, която се провежда, ние ще останем най-бедните европейци. Може да ми възразят, но има реални аргументи.
Първо, в европейската социална практика работните заплати се увеличават ежегодно с процент, който представлява сбора от темпа на икономическо нарастване и на инфлацията. Тоест, трябва увеличението да бъде не по-малко от 10%. Нормално обаче увеличението у нас ще бъде 1,9%. Тоест, тогава средно българската заплата в бюджетната сфера и извън бюджетната ще бъде около 310 лв. или скромните около 180 евро. Или по 10,80 лв. на ден на работещ, който издържа поне двама безработни. Ако ги сравним с работните заплати в страните, към които се стремим или с които се състезаваме, вие ще видите, че Латвия е с 300 евро, Полша е с 454 евро, а Словения е с 1000 евро. Срещу нашите 180 евро.
Предвижда се минималната работна заплата да скочи, забележете, с цели 10 лв. С тази минимална заплата вече няколко години подред се слива истинската цена на работната сила в Република България. Крайно време е да се разбере, че минималната работна заплата не е социална помощ и дори и този завишен 120-левов размер в крайна сметка е на границата на бедността и на глада на един работещ. Минималната работна заплата следва да бъде регулатор за заплащането на труда и за нашите условия тя трябва да бъде поне 150% от линията на бедността. И тя липсва всъщност. Тоест, минималната работна заплата трябва да бъде между 180 и 200 лв.
Трето, за милите ни родители управляващите също са се погрижили и то не зле. Средната пенсия ще бъде 120.98 лв. – по 4 лв. на ден. Но ръстът на пенсиите ще бъде 5.8% за половин година от 1 юли, т.е. ръст на пенсиите няма, а родителите ни трябва да си додават и да си доплащат. Просто инфлацията ще изяде всичко от това, което им се дава сега.
За около 300 хиляди български пенсионери увеличението ще е около 9 ст., а за около 1 милион пенсионери увеличението ще е между 1,90 и 3,80 лв. Малко, но от сърце. Ако сравним нашата средна пенсия от 65 евро с пенсиите - в Естония тя е около 115 евро, в Чехия – 210 евро, в Полша – 240 евро. Коментарът остава излишен.
В Проектобюджет 2004 няма нови реалности в социалното подпомагане и грижи. Големият проблем тук, според нас, е, че системата на социалната сигурност на населението не се основава на нито един обективен принцип за изграждане на диференцирана мрежа за социална защита. Решенията тук просто са откъснати от живия, от реалния, от истинския живот. Откъснати са от линията на бедността, откъснати са от потребителската кошница.
В детските добавки има увеличение – да, 3 лв. на месец, по 10 ст. на ден. Но защо 18 лв., а не 20 лв. или 16 лв.? Критерии няма. Това са възможностите. Ако това е критерий за определяне и за създаване на защитни механизми, здраве му кажи.
Тук следва да се посочи, че, в резултат на социалната политика на Бюджет 2004, 19% от българското население, домакинствата, ще живее с доходи между 34 и 64 лв. Тоест, някои ще могат да си купуват по половин хляб на ден, а други по цял хляб на ден. Петдесет и пет процента от населението, домакинствата, ще бъдат с доходи от 162 лв., 13% с доходи от 212 лв. и само 12% с доходи над 510 лв. Не зная дали се знае в управляващото мнозинство, че има параметри на нормален стандарт на живот, един от който е необходимата средномесечна издръжка. Тя, уважаеми дами и господа, в момента, а не следващата година, е 291 лв. С други думи, що-годе нормално у нас ще живеят 12% от гражданите. А останалите? Няколко пъти ще намалят потреблението си на месо и месни продукти, ще продължават да потребяват все по-малко мляко и млечни продукти, ще увеличат обаче потреблението си на фасул, на картофи и на хляб. Впрочем за хляба може би трябва да се коригираме. Не зная дали това няма да се наложи между първо и второ четене, защото в медиите се сочи, че вече хлябът се повишава не с дни, а с часове. В Шумен с 15 ст., в Бургас с 10 ст., в Стара Загора и Ловеч с около 20 ст., в Сандански с 20 ст., в Разлог вече той е около левче и се очаква 1,50 лв., в Перник с 15 ст. и т.н., и т.н.
Уважаеми господа, не зная дали сте се замисляли върху нашите високи европейски стандарти, би трябвало да ги знаете: най-висока детска смъртност, най-висок брой аборти, най-висок брой изоставени деца, най-висока смъртност на мъжете, най-висок ръст на родените недоносени деца. Или може би това не е от онези висоти, към които вие се стремите. При вашата политика европейските висоти са свързани с високите европейски цени, с европейските цени на горивата, с европейските цени на електроенергията, с европейските цени на недвижимите имоти. Само че забравяте, че там има и европейски доходи, и европейски стандарт на живот. Изглежда обаче това се изплъзва от вашите управленски умения.
Но ето, че има светлина: 200 лв. глоба за родители, които не се грижат добре за децата си – обяви вицето Панайотов преди няколко дни в Пловдив. За тези родители, които не се грижат за децата си, от следващата година ще има 200 лв. глоба, санкция. Добре, това добре, чудесно.
Но тук му е мястото да попитаме: колко лева ще бъде глобата и санкцията за министри и правителство, които не се грижат добре за нацията си? За правителство, което чрез данъчните си хватки ощетява най-нискодоходните групи. Тук ще цитирам моя колега Петьо Димитров: “на седмичните 5 кофички кисело мляко и 5 хляба прибира, чрез данък добавена стойност, по една кофичка и по един хляб”. Правителство, което, чрез облагане доходите на физическите лица, посяга и лишава от топла храна хората на наемния труд, лишава от заслужено възнаграждение тези, които жертват живота си в спасителни акции и борба със стихиите на природата. Правителство, което осигурява средна работна заплата, която гарантира по 10 лв. на член от семейството в болшинството си и по 3,60 на малко по-голяма част – другата част от населението. Правителство, което с ценовата си политика принуждава да се върнем към магарешките каручки, защото не можем да ползваме транспортни средства, а тях вече ги няма; да се къпем веднъж на месец и да си казваме “Честита баня!” и да не си ползваме купените още по татово време техники за отопление, осветление, хладилници, фризери и т.н. Да не говоря, че това правителство ни докара дотам, че морето да бъде лелеяна мечта за млади и стари. Такова правителство няма по света, няма и у нас.
Този бюджет не е напрегнат, не е социален, не е балансиран, не е структуроопределящ, не е на икономическия растеж. Днес тук чухме, че това е бюджет на съзиданието и развитието. Убедена съм, господин Велчев. За някои той е бюджет на съзиданието и развитието. За някои той е бюджет, в който достатъчно много средства, имоти се взеха от българската държава и от българските граждани. Вие казахте, че този бюджет вече не коментира въпроса за оцеляването. Да. За някои той може да не е бюджет на оцеляването, но за целокупния български народ, за 90% от българския народ той отново ще бъде бюджет, при който хората ще се борят с оцеляването. Струва ми се, че при такъв бюджет никой от нас не би трябвало да коментира как да гласува този бюджет.
Днес се срещнахме със синдикатите и ми се искаше да ги призова и да кажа: тъй като се събраха жълти стотинки за един човек да си замине с еднопосочен билет за Испания, няма да е лошо да се съберат жълти стотинки за повече хора да заминат и да се ръководи България. Ние не искаме да живеем в царство и господарство. Ние искаме да живеем в държава, която е демократична, с приличен, достоен стандарт на живот. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли реплики? Не виждам.
Желание за изказване заяви министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев.
Заповядайте, господин Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, бих искал да направя един коментар върху консолидирания бюджет за функция здравеопазване за 2004 г., която представлява част от законопроекта за държавния бюджет. Както знаете, в него влиза проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който също се разглежда на първо четене в Народното събрание.
Общите разходи за 2004 г., както беше съобщено, са 1 млрд. 631 млн., което представлява 4,3% от брутния вътрешен продукт. Това са 11% от общите бюджетни разходи на страната. При общия ръст на публичните разходи за 2004 г., в сравнение с 2003, от 8,5% средствата за здравеопазване са с ръст 15% или в абсолютна сума 114 млн. лв. Това е макрорамката, това са всички разходи за здравеопазване, които се осигуряват от публичния сектор.
Разбира се, чуха се мнения, че може би това е малко. Аз наистина подкрепям едно такова виждане, че в рамките на един кратък период от време следва да се повишат разходите за здравеопазване, за да бъдат съпоставими с тези на страните от региона, на европейските страни. Също така да могат да посрещнат нуждите на системата.
Това, което искам да заявя, е, че първата крачка е направена и че действително ние имаме ръст по отношение на здравеопазването. Имаше и въпрос: защо се дават пари за здравеопазване, защо се дават пари за образование? Не е ли това хабене на парите? Не е ли това нерационално изразходване на държавните средства? За едни системи, които, както се каза, са нереформирани. Бих искал да напомня, че реформа без пари не се прави. Това съответства на разбирането на правителството, че в тези сектори следва да продължи извършената реформа и следва да се осигурят средства, за да може системите да се реформират.
Именно затова, дами и господа, въпреки многобройните забележки, които за мен са по-скоро обект на обсъждане по време на второто четене и биха могли със сигурност да доведат до това - да има по-точни формулировки в някои детайли, аз предлагам да се подкрепят предложените законопроекти. Основанията за това са, че средствата за здравеопазване, като ръст на общите разходи, са изведени като приоритет. Както е разпределението на разходите, действително отговарят на националната здравна политика, на основните цели и приоритети на правителствената програма за поетапно разпределение на разходните отговорности между държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Основните резултати, които се постигат с държавния бюджет в частта за здравеопазване и бюджета на касата, са: от една страна, увеличаване на финансирането на болничната медицинска помощ, с което ще се повиши и заплащането на болничните лекари, както и оптимизиране на разходите в лечебните заведения, укрепване на функцията на общопрактикуващия лекар и специализираната извънболнична помощ.

Въвеждат се регулативни механизми за финансиране, които са съобразени с равнището на заболеваемост и броя на здравноосигурените лица, като се и оптимизира лекарствената политика на Касата в частта на Министерството на здравеопазването; осигурява се базово финансиране на университетските и областни болници за частта на разходите, която на този етап не се покрива от Касата от клинични пътеки; гарантира се снабдяването на страната със скъпоструващи, животоспасяващи медикаменти и консумативи, както и някои приоритетни национални програми – сърдечносъдови заболявания, онкологични заболявания, туберкулоза; гарантира се финансовата стабилност на структурите, осигуряващи системата на публичното здравеопазване, а това са спешната медицинска помощ, хигиенните инспекции, стационарната психиатрична помощ, домовете за деца; осигуряване на необходимия минимум инвестиции за поддръжка на сградния фонд и обновяване на медицинската апаратура.
Бих искал да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че това е един законопроект, който в частта "здравеопазване" действително подкрепя реформата, очертава политиката на правителството и дава възможност за развитие на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Богоев.
Давам думата на доц. д-р Атанас Щерев за изказване.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
Позволете ми да кажа най-напред, че чувам от ляво и от дясно – от страна на опозицията, само критики, само упреци и само лоши неща за правителството и за този бюджет. Просто не е логично всичко това!
Не може един човек само да бърка. Има някъде и неща, които прави като добри неща.
Това правителство и този бюджет може да не са най-добрите бюджети от историята на Царство България и Република България, но несъмнено това е един добър бюджет и аз ще се опитам да го докажа с цифри, поне за здравеопазването.
Тук се говори за проценти от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Всички тези проценти, които се цитират, са някакви измислици или някакви неща, които някой смята по някакъв свой начин, защото България за зла участ не принадлежи към тези 60 страни в света, които използват единни критерии за национални здравни сметки и затова няма и критерий какво е това "парите за здравеопазване от брутния вътрешен продукт".
Един факт обаче е налице и този факт е, че миналата година нашето правителство увеличи парите за здравеопазване със 100 млн. лв., а тази година ги увеличава с над 200 млн. лв.! И това е факт, който никой от вас не може да опровергае! Просто не може да се опровергае този факт – над 200 млн. лв. са в повече парите за здравеопазване за 2004 г., отколкото за 2003 г. (Шум и реплики в залата.) Това е истината! Вие може всичко друго да говорите, но това е истината!
Истината също така за този преходен остатък, за който се говори и много ще се говори, който се е натрупал от около 800 млн. лв. и които някой наричат "резерв на Касата", а той не е никакъв резерв на Касата, е, че това е несвършена работа. Когато стартира здравното осигуряване, нямаше механизъм за разплащане за дейности и естествено всяка година здравните вноски се трупаха в един преходен остатък. И това беше несвършена работа и колкото повече се трупаше преходният остатък, толкова повече господин Кръстьо Петков казваше: "Кога ще отворим резерва на Касата?".
Ето, дойде годината, когато ние, благодарение на свършената работа в Касата, успяхме да направим механизмите за разплащане на дейностите и сега отваряме този преходен остатък и връщаме парите за здравеопазване. Това е свършена работа!
И вие искате да критикувате тази свършена работа? Ами, в края на краищата трябва да го разберете, ако някой не го е разбрал, че това е огромна дейност, за да могат да се развият заболяванията по пътеки и да може да се остойностят, и да може да се заплаща по тях.
Втори мит, който се разправя непрекъснато: "Виждате ли, отвориха преходния остатък и Касата ще фалира!".
Дами и господа, искам да се обърна към българските избиратели: Касата не може да фалира, затова защото Касата не е пенсионен фонд. Там няма натрупване на средства и необходимостта от близо 1 млрд. лв. резерв на Касата. Това е Национална здравноосигурителна каса, където всеки месец – отбележете, че не всяка година, а всеки месец, се натрупват средства и всеки месец се харчат тези средства. Това е Национална здравноосигурителна каса, която работи в зависимост от бюджета, който е приет и при наличието на 75 млн. лв. резерв е достатъчно обезпечена да направи всички плащания, които са заложени в бюджета й. И недейте да разправяте въобще такива смехотворни неща, че Касата, виждате ли, била пред фалит и т.н., защото сме ползвали преходния остатък. Пак ще повторя това!
Искам да кажа отново не само в негативен план някои неща – реформата в здравеопазването, след проспаните седем или осем години, започна на практика през 1998 г. при правителството на Съюза на демократичните сили. Тогава бяха гласувани законите за здравното осигуряване, за лечебните заведения, фундаменталните закони за реформата. Неподготвеността обаче тогава позволи да бъде заплащано за дейност, каквато беше целта на Закона за здравното осигуряване, само 20 млн. лв. на болниците. Това беше за 2001 г., защото нямаше цялата разработка на клиничните пътеки и начините за заплащане.
Ние само през 2002 г. - за една година, направихме 100 млн. лв. за плащане по пътеки. През 2003 г. – 200 млн. лв. за плащане по пътеки и планът на правителството, и проектобюджетът на Касата е тази година – 2004 г., да бъдат 335 млн. лв. за плащане за дейност по пътеки.
Е, кажете ми не е ли свършена колосална работа за това да имаме пазарен тип здравеопазване, да се развиват реформите в здравеопазването?! Не е, и това може би не е направено така, както трябва?!
Следващият момент, това е премахването на районирането. Премахването на районирането от 1 януари 2004 г. е една предварителна подготовка както на Министерството на здравеопазването, така и Националната здравноосигурителна каса, включително с развитието на информационните модули, с базата данни за изпълнителите и за съответно лекуващите се, и лекарите, сключили договори със Здравноосигурителната каса. Това е невъзможно, без да се развие информационната система, без да имаме подготовката, която е необходима.
Премахването на районирането слага точката на реформата, затова защото това, което говори д-р Димитър Игнатов, ще се случи през 2004 г. при нашето управление – парите ще ходят след пациента! Където отиде гражданинът на Република България, след него ще отидат парите и това е благодарение на нашето управление – на управлението на НДСВ и ДПС!
Ние успяхме да го направим това нещо въпреки всички критики в обратна посока и искам да кажа, че този, който е за реформата в здравеопазването и да продължи реформата от 1998-1999 г., той трябва да гласува за този Бюджет 2004, защото той е решаващ за реформата. Министерството на финансите постави условието: "Пари срещу реформа!". И, ако, няма реформа, няма да има пари за определено болнично заведение.
Общинските болници ще получат толкова средства, колкото са получили през 2003 г., но ще ги получат за извършена дейност. Който не извърши определена дейност, няма да получи съответно тези пари.
Ако искаме да има реформа в здравеопазването, ако искаме да вървим наистина напред, трябва да се замислим не само за нашите майки и бащи и за пенсионерите, а и за всички онези 60 хил. българи, които се раждат всяка година и които всички ние искаме да останат да живеят в България. За да им дадем шанс да живеят при по-добри условия, трябва да имаме такъв бюджет, какъвто е бюджетът, предложен от правителството за 2004 г.
Призовавам ви, гласувайте за този бюджет! (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев.
Давам думата за реплика на д-р Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми доц. Щерев, моята реплика към Вас е следната:
Първо, казвате “Увеличихме клиничните пътеки”. Не, господин Щерев. Това го направи Касата с парите на българските данъкоплатци. Това не е Ваша заслуга. Сам казахте, че Касата е национална, въпреки че вие имате голямо желание да я одържавите.
Второ, казвате, че премахвате районирането. Това е добре, но с премахването на районирането премахнахте и каквото имаше по информационната система. Сега без налична информационна система ще имате проблеми.
Трето, защо не кажете, че в този бюджет има голяма неравнопоставеност между общински болници и болници към министерството? За едните категорично са разписани 190 млн. лв. – пак по дейност, но хората знаят колко са парите, докато нарушавайки закона, вие искате да вземете парите от Касата и да ги прехвърлите в Министерството на финансите, което е нарушение на българските закони.
Вие сам знаете, че този бюджет не само че не е крачка напред, ами напротив, такъв хаос ще създаде в българското здравеопазване, което после ще ви измете от българската политическа сцена. (Смях и шум в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
За втора реплика има думата д-р Игнатов. Заповядайте.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Господин Щерев, след тази проповедническа лекция, която чухме тук в защита на реформата – а едва ли някой в това Народно събрание се съмнява, че трябва да има реформа в България, и тя да бъде точно в този вид, в който я започнахме ние, искам да Ви кажа само къде е манипулацията. Нямам намерение да се изказвам по този бюджет, защото той е манипулативен. Министърът знае, че е манипулативен.
Вие не казвате тук прости неща – за какво ще плащате с увеличението от 200 млн. лв. Ако в момента има 84 клинични пътеки, по които плаща Касата и получава 200 млн. лв., а вие оставите тези 84 и добавите тези 135 плюс резерва под въпрос, да, тогава можем да ви признаем тезата, че вие правите реформата. Но когато вие си увеличите клиничните пътеки, освен това ще плащате и по диагнози на общинските болници, то какво представляват тези 335 плюс 75 от резерва? Пари по-малко, отколкото сега се дават. Това е истината. Защото вие няма да можете да направите 100 пътеки. Вие ще искате 120, 140 пътеки, плюс диагнозите – тоест ще направите двойни разходи върху базата 200. Двойните разходи са 400. Тогава къде е логиката, къде е прогресът?
Що се касае до районирането, което толкова го прокламирате, то е записано още в Закона за здравното осигуряване, който ние гласувахме – че първо се освобождава от райониране доболничната помощ. Тя беше освободена в рамките на областта за пръв път от нас. Значи хората от Пловдивска област могат да отиват навсякъде в доболнична помощ още през 2001 г. Сега другата крачка, която е заложена, идва автоматично, а не като плод на вашите усилия. Тя идва автоматично, защото такъв е бил замисълът – да се освободят хората и парите да вървят след тях. Тук няма воля. Ако имаше воля за реформа, вие щяхте да кажете две думи за двата съществени въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви и аз.
Третата последна възможна реплика – господин Пламен Кенаров.
Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми колеги! Уважаеми господин Щерев, Вие говорите много за светлото бъдеще, като при комунизма – “ще”, “ще”, “ще”, “ще направим това и това”. Но какво направихме за две години?
Господин Щерев, истината е, че за първи път има 4,3% от брутния вътрешен продукт, отделени за здравеопазването. Това е факт. Оттук нататък обаче как ще бъдат разпределени тези пари? Искам да заявя отсега, защото ме слуша целият български народ: дискриминиране е българските граждани да бъдат лекувани по клинични пътеки, защото заболяванията не се поддават на възможността да се определят в клинична пътека. И 400 да ги направите, господин Щерев, и 1000 да ги направите, винаги има заболявания, които не можете да ги обхванете в клинична пътека. По този начин един основен принцип на Конституцията се нарушава – дискриминиране на българските болни граждани по клинична пътека. Това трябва да се чуе в цяла България.
Господин Щерев, мога ли да Ви задам един въпрос? За неподписването от Сметната палата за 2002 г. на бюджета на Националната здравноосигурителна каса – оказа се, че няма нито една процедура, проведена в България в Националната здравноосигурителна каса по Закона за обществените поръчки при изразходвани около 200 млн. лв. Бяха отделени допълнително 48 млн. лв. със Закона за актуализиране на бюджета на НЗОК. Разговаряхме с господин Ананиев и с министър Велчев. И тези пари не могат да отидат по Закона за обществените поръчки. Вие говорите само “ще”. А истината ли е, е българските граждани са недоволни от това, което става? Истина е! Поради което, господин Щерев, проблемът не е вече в парите, които Министерството на финансите започва да отделя. Проблемът е в това, че системата на здравеопазването не се управлява правилно, и то в Комисия по здравеопазване! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Щерев, имате право на дуплика. Заповядайте.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа на доц. Китов, че Касата е направила тези пътеки. Съгласен съм, но въпросът е, че ги направи. От 20 млн. лв. заплащане за дейност станаха 325 млн. лв. за 2004 г. Нали това искаме всички?! Значи вървим в правилна посока.
Що се отнася до това, което каза д-р Игнатов, искам да кажа, че ако през 2002 г. имаше 40 пътеки със 100 млн. лв. за тях, то следващата година – това, което е реално направено за тази година, има 84 пътеки с 200 млн. лв. Това е по-добро, отколкото предишната година. Това искам да кажа. Дали вие сте го направили, дали го е направила Касата, въпросът е, че нещата не отиват към по-зле, а отиват за заплащане за дейност. Това е важното. Защото когато се заплаща за дейност, има реформа в здравеопазването. Ето за това става въпрос.
Последно, искам да отговоря във връзка със Сметната палата. Нейните заключения са за 2002 г. Повтарям за пореден път – за 2002 г. Та нали 2002 г. това ни накара да променим Закона за здравното осигуряване – за да има прозрачност, да има контрол и кой да носи отговорност. Правилно Сметната палата постави въпроса за 2002 г. и правилно тя надзирава и днес Касата, но заключенията на Сметната палата за тазгодишната работа на Касата са коренно различни от заключенията за 2002 г. Нямам какво повече да добавя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Щерев. Заповядайте, д-р Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, че министърът на здравеопазването отсъства. Можеше да чуе важни и интересни неща.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър на финансите, проглушихте ни ушите, че здравеопазването е приоритет на политиката на правителството. Само че, господин Щерев, взимам бележка от това, което казахте преди малко. Нима смятате за някакъв героизъм да похарчите 200 млн. повече за нещо, да вземете 200 млн. лв. повече от парите на хората и да ги разпределите? Това ли наричате приоритет и политика в здравеопазването? Това ли е целта на политиката – да вземем повече пари от хората и да ги преразпределим?
Пропуснахте няколко важни неща, докато говорехте – не само Вие. Пропуснахте например дребния факт, че 330 хил. души или 500 хил., или 2 млн. и 400 хил. души – оказа се, че никой в България не знае точно колко са – са хора, които не плащат своите здравни осигуровки. Проектобюджетът, който ни предлагате, мълчи по този въпрос. Той не казва нито дума! Очевидно тези хора не са приоритет на политиката на правителството, защото за тях, уважаеми господин Щерев, този бюджет няма да е бюджет на съзиданието. За тях този бюджет ще бъде бюджет на съзерцанието.
Казвате, че увеличавате средствата с 200 млн. Това е вярно, но и не е вярно. Вие увеличавате средствата с 200 млн. в сравнение с проекта, който предложихте миналата година. Но изглежда за удобство пропускате, господин министър на финансите, че реално направените разходи през 2003 г. са доста повече. Ако сравним реално направените разходи през 2003 г. спрямо проекта за бюджет за 2004 г., ще видите, че разликата е от 60 млн. А това са парите, които отговарят на процента на инфлацията. Корекцията, която правите в момента, е корекция, покриваща инфлацията през 2004 г. Защо забравихте за свръхразходите, които направихте през настоящата година?
Сега аз ще Ви напомня и нещо друго – че благодарение на тези свръхразходи, които направихте под силен обществен натиск, общинските болници все още не са фалирали. Тези 30 млн., които получиха допълнително, помогнаха на голяма част от тях да спасят положението до края на тази година.
Не така, уважаеми колеги, обаче стоят нещата през 2004 г. Защото, ако отворим проектобюджета, ще видим, че субсидията за общинските болници през 2004 г. е 0 лева. Тя е 0 лева! И аз няма да позволя на мои колеги, които много добре знаят за какво става въпрос, да злоупотребяват с незнанието на хората, казвайки, че, видите ли, през 2004 г. общинските болници ще се финансират само по клинични пътеки от Здравната каса и там много сме увеличили парите.
Уважаеми колеги, за всички, които не знаят, финансирането по клинични пътеки не е пълноценно. То покрива между 30 и 40% от разходите по обслужването на един болен. Това е факт. Всеки болен по клинична пътека означава нов дълг на болницата. Министърът на здравеопазването – съжалявам, че отсъства – много добре разбира това. Затова министърът на здравеопазването е предвидил за своите подопечни държавни болници 190 млн. лв. субсидия. Те са галениците на системата на здравеопазването, докато общинските болници са като нежелана бременност. Вие желаете да се отървете от тях час по-скоро. Не успяхте през тази година, ще опитате и през следващата.
Въпросът обаче не е в това. Проблемът на здравеопазването не е само и дори не е толкова проблем на финансиране. Той е проблем на спрялата структурна реформа – така както спряхте и приватизацията в здравеопазването. Защото, докато се чудите какво да правите и по кой път да поемете, тихомълком Здравната каса и сервилното ръководство на Българския лекарски съюз практически стъпка по стъпка превърнаха плащането по клинични пътеки във вид бюджетно плащане. Това се случва в момента. Затова Здравната каса е предвидила през следващата година да назначи нови 70 контрольори. Защото, за разлика от свободния пазар, който се саморегулира, бюджетните плащания изискват контрол. Ако ние продължаваме по този път, скоро на всеки лекар ще имаме контрольор и след това ще ни се наложи да слагаме контрольори на контрольорите.
Аз, уважаеми госпожи и господа, не пледирам и не защитавам тезата, че българската държава или Здравната каса трябва да издържа 220 или 250 болници. Аз не пледирам за това да останат всички общински болници или да бъдат закрити държавни болници. Всичко, което искам, е: всички лечебни заведения да бъдат поставени при равни условия, да бъдат поставени на пазара на медицински услуги така, че тяхното бъдеще да зависи от качеството на медицинските услуги, които предлага лечебното заведение, да зависят от търсенето и предлагането на медицинските услуги; хората, пациентите със своето търсене, със своя избор да определят кои лечебни заведения да останат, кои лечебни заведения по естествен път да фалират. Ето това е десният подход в системата на здравеопазването.
Това, което вие предлагате, е командно-административен подход. Той напомня за едно друго, съвсем друго време.
И още нещо много важно, което може да бъде видяно. Какво правите вие в момента с бюджета? Кои средства разходвате в бюджета? Вие разходвате средствата, които ние събирахме. Ето тук е голямата разлика, господин Щерев, между мен и Вас. Ние изграждахме институции, ние събирахме средства, за да укрепим тези институции. Вие днес идвате и харчите парите. Това нещо аз не мога да приема. Харчите чуждите пари.
Вие се готвите през следващата година да въведете 8% здравноосигурителна вноска, за да може да съберете още повече пари от хората и да ги харчите, и да ги разпилявате така, както намерите за добре. Затова, господин Щерев, ние с Вас не можем да се обединим – не защото не сте ми симпатичен, напротив, много сте ми симпатичен, но проповядваме различни политики, проповядваме различни визии не само в областта на здравеопазването. Ето защо, господин Щерев, аз искам да призова всички разумни хора в тази зала да не подкрепят Бюджет 2004. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Реплики – първо господин Щерев, след това господин Адемов.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми д-р Кацаров, изповядваме едни и същи принципи с Вас. Може да не го приемате, то си е Ваша работа, но изповядваме едни и същи принципи и цели. И аз ще Ви кажа конкретно какво искаме с една сравнителна таблица, която я няма в Бюджет 2004, но която може да бъде извадена и направена:
За 2003 г. за болниците се дават 230 млн. лв., които се дават по историческия принцип. За 2004 г. тази сума намалява с 40 млн. лв. По-малко държава – това искате и Вие, това искам и аз.
На второ място, по пътеки парите се увеличават от 200 млн. лв. на 245 млн. лв. за плащане за дейност. Не харчене на парите, а за плащане за дейност! Не работиш – няма пари, работиш – получаваш пари. Това искате и Вие, това искам и аз.
Трето, 90 млн. лв. миналата година са получили общинските болници от Министерството на финансите; 90 млн. лв. ще получат и тази година. Само че няма да ги получат като субсидия на глава от населението, а ще ги получат по договори за дейност. Това искате Вие, това искам и аз. Искаме да се заплаща за дейност.
И накрая, миналата година общинските диспансери са получили 17 млн. лв.; тази година ще получат 30 млн. лв., но ще ги получат по договори за дейност. Това искате Вие, това искам и аз. Искаме пазарна икономика в здравеопазването, което означава не да се плаща на ръка, а означава да се плаща за дейност, парите да отидат след пациента. Това искате Вие, това искаме и управляващото мнозинство.
Що се отнася до осигурените, искам да Ви кажа, че благодарение на работата и информационната система на Касата изникна този въпрос за 300 хил. неосигурени, който заедно с вас ще се опитаме да разрешим. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Щерев.
Втора реплика - господин Хасан Адемов. Заповядайте, господин Адемов.

Хасан Адемов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми господин Кацаров, моята реплика към Вас е в две направления. На първо място, Вие се обявихте против назначаването на лекарите-контрольори. Ако добре четете законите, а аз знам, че правите това добре, ще забележите, че в Закона за съсловните организации има заложени лекари-контрольори. В момента, в който не бяха назначени, Вие казвахте: защо не са назначени. Сега, когато са назначени, защо са назначени. На коя от Вашите тези да вярваме, господин Кацаров?
Вторият аспект на моята реплика. Ще се опитам да цитирам нещо, което Вие сте казали преди една година по време на приемането на бюджета за 2003 г.: “Вие ще ги фалирате и ще е истинско чудо – казвам ви го тук, от трибуната на Народното събрание, - ако след средата на следващата година някоя от 150-те общински болници все още не е фалирала. Това ще бъде истинско чудо. Не си давате сметка каква бомба залагате”.
Уважаеми господин Кацаров, аз Ви съветвам оттук нататък да вярвате в чудеса. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Адемов.
За трета реплика има думата господин Атанас Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, не е коректно да правите аналогия между командно-административен метод и наличие на контрольори в Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса след 1 януари 2004 г. ще има над 30 000 договорни партньора. И е много малка цифрата от 70 добавени лекари-контрольори, която споменавате, да контролират тези 30 – 35 000 договорни партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Додов.
Господин Кацаров, имате възможност да направите дуплика на направените Ви реплики. Заповядайте.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Е, какво, колеги, пак “Вервайте ми”? Ще ви поверваме.
Господин Додов, Вие не сте разбрали, аз говоря за това, че бюджетното финансиране изисква контрол. Това, което се случва – назначаването на нови контрольори, е точно заради това.
Господин Адемов, ако бюджетът беше останал във вида, в който беше приет от Народното събрание, болниците щяха да фалират. Свръхразходите, които направихте и които в момента се опитвате обаче да скриете, защото ви е по-удобно, за да направите разликата по-голяма, те са причината все още всички да не са фалирали. Очевидно това ще се случи през следващата година с 0 лева субсидия.
Господин Щерев, разликата между нас и вас се оказа, че е по-голяма дори отколкото си мислех след това, което чух като реплика от Вас по много простата причина, че Вие не казахте много ясно защо държавните болници получават субсидии, а общинските не. Това не се чу в тази зала, нито пък в комисията, когато дискутирахме. Това обаче което не се разбра, е, че това е един палиатив, който предприемате. Вие можете да увеличите средствата на Здравната каса и на 500 млн., реформа пак няма да има. Реформата означава лекарят в болницата да получава спрямо работата, която извършва. В момента лекарите в болницата получават заплати като служителите в администрацията. Това е големият проблем. Затова хората са недоволни от здравното обслужване. И бюджетът, който приемате в момента, не е бюджет на съзиданието и развитието, това е бюджетът на статуквото. Вие ще продължите статуквото, което беше през тази година и недоволството на хората ще стане още по-голямо, защото е очевидно безсилието ви да промените нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Уважаеми дами и господа народни представители, времето, изразходвано досега е: НДСВ – 31 минути, ОДС – 52 минути, КБ – 38 минути, ДПС – 28 минути, НИЕ – 2 минути.
Часът е 16. Има още време, отпуснато щедро от председателството на парламента, и за да може да се даде възможност на народните представители да упражнят правото си на глас, ще се наложи да спрем часовника. Но спирането на часовника изисква усилие, затова – 20 минути почивка в спрялото време. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Адемов, имате думата за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Днес Народното събрание обсъжда и след малко ще гласува законопроекта за държавния бюджет на Република България. От всички известни и недотам известни определения за бюджета на държавата като че ли най-вярното е, че бюджетът е политика. Нещо повече, той е минала, настояща и бъдеща политика. Някои политици го наричат финансов план, други – финансова конституция, журналисти и експерти всяка година му поставят атрактивни заглавия. Най-много са били трактовките на тема социален и антисоциален. Управляващите винаги са отстоявали неговата социалност, опозицията винаги е търсила аргументи в полза на неговата антисоциалност. Защото в крайна сметка логото на бюджета е концентрираният израз на неговата политическа същност.
Личното ми впечатление от дискусиите и дебатите, предшестващи обсъждането на държавния бюджет 2004 г., е, че за първи път от много години темата бюджет не е особено атрактивна. Може би всичко това е свързано с факта, че сега има и други важни събития, като например ситуацията след местните избори 2003 г., проблемите с престъпността, партньорската проверка и др. По-прецизният отговор сигурно е в това, че този бюджет е балансиран, добър и най-важното – изпълним. Може би ще е вярно, ако се каже, че той е леко напрегнат заради предефинирането на някои от заложените приоритетни политики.
Ще се спра само на няколко числа, въпреки че днес те се повтарят многократно.
За функциите на социалната политика като цяло са предвидени 5 млн. 79 млн. 800 хил. лв. или 14,4% от брутния вътрешен продукт. Има номинално нарастване от 234 млн. 100 хил. лв. Веднага искам да отбележа и разходите за пенсиите, тъй като те представляват повече от половината от всички пари за социални плащания – 3 млрд. 374 млн. Ще има осъвременяване на пенсиите от 1 юни догодина с 5,8%. Нека да кажа и това, че 153 хил. пенсионери ще имат сигурно и немалко увеличение на пенсиите, идващо от новия, дълго дискутиран таван на пенсиите, който е предвидено да бъде 420 лв.
Съвсем различен е обаче въпросът дали има ясна, логична и последователна връзка между размера на осигуровките и размера на пенсиите, от една страна, и от друга – между техните минимални и максимални стойности. Така или иначе обаче, говорейки за политика по доходите е ясно, че доходите на пенсионерите през 2004 г. отново ще бъдат гарантирани и по-високи от тези през 2003 г. Давам си сметка, че тук ще бъда репликиран навярно, че с това увеличение пенсионерите няма много да подобрят хала си. Но си давам сметка и за това, че докато има нерегламентирани отношения между труда и капитала, докато има отрицателни демографски показатели, докато икономиката ни не заработи на бързи обороти и процентът на безработица не стане средноевропейски, за друг ръст на пенсионерските доходи едва ли ще може да се говори. А ако се говори или залага друг ръст, това ще бъде нереалистично и трудноизпълнимо.
Трябва да се спомене задължително и още едно число. Този 1 млрд. 199 млн. лв., които бюджетът отделя за социални помощи и обезщетения, като се прибавят и разходите за здравноосигурителната вноска за сметка на държавата, сумата става 1 млрд. 405 млн. лв. Малко или много са тези пари? Аз бих казал, че това са възможните пари. И може би тук е мястото да изразя едно мое схващане, което всяка година като че ли намира отражение в бюджетите и е в основата на определението за социалността на бюджета. Става дума за политиката за преодоляване на бедността. На практика излиза, че колкото повече едно правителство отделя за подпомагане на повече български граждани, толкова по-успешни са тези политики и толкова по-социален е бюджетът. Един поглед на хората, които ще бъдат подпомагани, показва следното.
На първо място, програмата за диференцираните социални помощи ще обхване около 550 хил. човека.
На второ място, програмата за подпомагане на семействата с деца ще обхване 1 млн. 153 хил. 603 деца.
На трето място, програмата за енергийно подпомагане ще обхване 670 хил. подпомагани лица. Няма да отбелязвам други програми.
Това означава, че в България се увеличава групата на социалните бенефициенти, които не могат да се справят сами, без помощта на държавата. Това означава още, че държавата като такава изпълнява своите ангажименти, но нейната икономика и бизнес все още са длъжници при осигуряването на благоприятна среда, в която хората да могат сами, със собствени усилия да се реализират сами на пазара на труда. Този извод по-скоро трябва да се възприема не като критика, а като потвърждение на подхода, че социалната политика е отражение на икономическата.
Не бих искал да се отминават с лека ръка другите два стратегически приоритета освен гарантиране на социалната защита на уязвимите групи, а именно добре функциониращ пазар на труда, осигуряващ по-висока степен на заетост и повишаване качеството на труда. Вече всички знаят, а някои изразяват тревога, че 75 млн. лв. не достигат за изпълнение на програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост”. Очаква се с тези пари, които бюджетът осигурява, да бъдат обхванати около 90 хил. души. Аз съм убеден, че източници на финансиране ще се намерят, недостигащите средства ще бъдат покрити. Да си припомним, че тази беше програмата, която беше изключително оспорвана от опозицията в своя замисъл като инструмент в битката с безработицата. Но по-важното е, че тази програма продължава със своята последователност, убедителност и със своя социален интеграционен ефект.
Не искам да отмина и една от най-конфликтните тези – за краткосрочното осигуряване на работниците и служителите, за понижените заплащания на първите 5 дни при настъпване на съответния осигурителен риск. Да, проблем имаше до вчера и той се състои в това, че отнемането на реална социална придобивка предизвиква обществено напрежение. Не е редно осигурителни права да бъдат ограничавани с аргумента фалшиви болнични. Тоест да се бърка социалното осигуряване с намирането на надежден контрол при издаване на болнични листа. За радост този проблем е на път да бъде разрешен.
Не на последно място ми се иска да отбележа един съвсем нов подход на списване и залагане на бюджета на Министерството на труда и социалната политика. За първи път се въвежда програмното бюджетиране. Израз на политическа последователност и далновидност е това, че прокламираният миналата година нов диференциран подход в социалната политика преминава в програми, тоест залагат се програмно конкретни политики, които да се правят с конкретни бюджетни средства.
Не мога да не засегна няколко важни момента, които са свързани с бюджета, на функция здравеопазване.
На първо място, макар и бавно се запазва тенденцията за увеличаване на процента от брутния вътрешен продукт, заделян за здравеопазването. Тези близо 213 млн. лв. повече говорят за това, че здравеопазването е приоритет. Но на практика това са предимно пари от здравноосигурителни вноски и това никой не бива да го забравя, а делът на държавата е със 17 млн. по-малко.
На второ място, приветствам по принцип идеята за преминаване от исторически към функционален тип финансиране, тоест заплащане срещу извършена дейност. Но много ясно трябва да се отбележи фактът, че финансирането на общинските болници трябва точно да бъде дефинирано и в никакъв случай да не създава условия за неравнопоставеност на базата на собственост. Трябва да има ясни гаранции за всеобща достъпност и качество при прозрачни механизми за контрол над извършваните разходи.
Убеден съм, че при повече усилия от всички заинтересовани страни могат да се намерят добрите решения в интерес на българските граждани. Аз знам, че за пореден път ще се направят много внушения, ще се приведат много аргументи в подкрепа на факта, че този бюджет не е необходимият, че този бюджет не отговаря на обществените очаквания. За мен обаче той е реален бюджет, последователен в своята социална част. Основните програми в него са изпълними и затова аз и моята парламентарна група ще подкрепим този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Адемов.
Господин Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа министри, господа народни представители! Аз ще засегна само темата за здравеопазването и неговото финансиране чрез бюджета, първо, защото това е една от най-чувствителните области на обществения живот, и, на второ място, защото самото правителство поставя финансирането на здравеопазването като един от своите приоритети.
Стана вече дума, че в проектобюджета за здравеопазване са предвидени 1 млрд. 630 млн. лв., което представлява 11% от държавните разходи за предстоящата година. Но интересно е, че ако съпоставим тези числа с някои от предходните години ще видим, че относителният дял на средствата за здравеопазване по съвкупност през 2004 г. няма да бъде по-висок отколкото през 2002 г. Освен това трябва ясно да се подчертае, че сравняването на проекта за бюджет от 2003 г. и 2004 г. в частта за здравеопазването бележи увеличение с над 200 млн. лв. Но това увеличение е за сметка на по-големите приходи от здравни вноски. Така че това, което твърдеше господин Щерев, в точния смисъл не е вярно, защото не държавата дава повече пари за здравеопазването, а в бюджета на здравеопазването се събират повече средства главно в резултат на осигуряването от самите граждани. Държавата участва със 17 млн. лв. по-малко отколкото през миналата година.
Но нека да направим и едно друго сравнение, което ни дава една по-мащабна картина за случващото се през всички изминали години, след като съпоставим разходите и здравните услуги при предишната и при настоящата здравна система.
Аз се опитах да направя такъв анализ и мога да ви посоча, че през 1989 г. държавата, в доларово изражение, е изразходвала за здравеопазване 992 млн. долара. За 2004 г., по курса на долара, тези средства, които сега имаме, съставляват около 960 млн. долара. Тоест оказва се, че средствата, които България е отделяла преди 15 години за здравеопазване и тези, които ще отдели през 2004 г., са почти едни и същи. Но, забележете, в тези, които се предвиждат за 2004 г., много повече нараства теглото на разходите за самия лекарски труд. Много по-скъпи са непреките разходи – за ток, вода и т.н. И в тези средства ние няма как да изчислим точно колко са плащанията, които гражданите правят на ръка, а те се изчисляват не на десетки, а на стотици милиони левове, било като техен доброволен избор, било като принуда, за да могат да осъществяват пълноценно своето лечение.
Следователно, днес се разбива един голям мит, който е обединяващата точка между дясната опозиция и управляващото мнозинство за това, че реформите са сполучливи и че се движат в най-вярната посока. Защото днешната система е не само по-скъпа, но тя е по-неефективна от гледна точка на достъпа, който осигурява на хората до здравни услуги. Дискусионен е и въпросът дали тя е по-качествена. В момента този анализ не може да бъде направен.
Затова се оказва, че с почти същите и дори с по-големи разходи, които се правят за здравеопазване, днес хората получават много по-малко здравни услуги от тази система. Тази система започва да се затваря в собствените си проблеми и да изразходва все по-голям относителен дял за своите собствени нужди, а не за нуждите на пациентите, заради които тя е създадена и действа. Това обяснява защо хората са недоволни и от управлението, и от Здравната каса. Защото те мерят нещата понякога много по-просто, но по-точно отколкото сложните тук заключения и анализи, които се правят. Защото тези са верните ориентири, за да разберем дали днес системата постига целите, които се прокламират.
Другият проблем е какво става с частта за общинското здравеопазване. За него се предвиждат 120 млн. лв., както вече беше цитирано, включително с увеличените средства за диспансери, за т. нар. детско здравеопазване, което също по принцип трябва да бъде развивано, и за детски ясли.
Министър Велчев каза, че това е бюджет на съзиданието и развитието. Ако се вгледаме в капиталовите разходи, които са предвидени за здравеопазване, в най-буквалния смисъл на думата съзидание ние ще видим, че зад нея стоят около 6 млн. лв. за капиталови разходи, които ще трябва да се разпределят около 150 общински болници в страната, при предвидени от правителството 7,5 млн. лв., а по искането на Висшия съдебен съвет – 12 млн. за ремонт на още един етаж от Съдебната палата в София. Ето това са днешните съзидателни дейности в здравеопазването, съпоставени с други области. И това ни напомня на един известен виц, ако го перефразирам: “Изглежда никой от управляващите не смята да се лекува в общинска болница, но никога не е изключено да се изправи пред органи на съдебната власт”.
Моята критика към бюджета на здравеопазването е отляво, защото от председателя на СДС аз чух критика отдясно, че, виждате ли, в нереформирани системи като здравеопазването и образованието, правителството влагало средства вместо да ги икономиса и да ги вложи в други реформирани системи. Но аз не съм сигурен, че много от тези така наречени реформирани системи, които ни се дават за пример, са в по-добро състояние от днешните системи на здравеопазването и образованието.
За това единият проблем е с количеството на средствата. Но аз смятам, че дори по-голям е проблемът с начина, по който те се изразходват, и мисля, че аргументите и данните, които посочих, потвърждават това.
Другата част от моето изказване е за финансирането на общинските болници. Общо в бюджета на здравеопазването се предвиждат 335 млн. лв. за болнична помощ. Каква е структурата на разходите за здравеопазване? Една трета идват все още от бюджета, а две трети вече се поемат от Здравната каса. Това вече може да се нарече бюджет на развитието. Но, питам се, защо правителството предлага националните и регионалните болници да продължават да се финансират по два канала, нещо, което аз по принцип не оспорвам, тоест, освен с реално извършените разходи за лечебна дейност, те да бъдат субсидирани централизирано от бюджета, а на общинските болници тази възможност се отказва под претекста, че ние трябва да развием и реформите. В България вече за кой ли път се оказва, че реформите са много хубави, стига да не ни засягат. И ние трябва да приложим реформата по отношение на общинските болници изцяло и в този случай почти изведнъж, докато за държавно финансираните болници тя трябва да е много по-плавна, свързана с много повече защитни механизми и по този начин да не допусне рискове от сътресения при тяхното финансиране и оттам – при тяхната дейност.
Проблемът възниква не от това, че ще се финансират диагнози и клинични пътеки – тук няма да навлизам в детайли, а от това, че днес имаме повече обещания отколкото реалности. Защото начинът, по който към днешна дата съществуват тези клинични пътеки, не могат да осигурят реалното финансиране на общинските болници за извършваната от тях дейност. В момента клиничните пътеки покриват не повече от две трети от преките и косвени разходи и няма компенсиращ механизъм в бюджета. Ако някой твърди, че той съществува в държавния бюджет, ще трябва да го посочи. Препраща се към бюджета на Здравната каса, но тези пари в Здравната каса ще се конкурират между най-различни лечебни заведения и в никой случай няма гаранции, че общинските болници ще ги получат в необходимия размер за извършената от тях дейност.
Дори напротив, оказва се, че ако има недостатъчно финансиране на клиничните пътеки, ако не се покрива тяхната себестойност при по-голяма и активна дейност на болниците, те ще трупат загуби, а няма да формират повече средства, с които да развиват своята дейност.
Затова моето предложение е, аз тук апелирам и към правителството, и към колегите от мнозинството, да се предвидят между 80 и 100 млн. лв. в републиканския бюджет за допълнително финансиране на извършената лечебна дейност от общинските болници. Може да кажете откъде да вземем тези пари. Аз бих предпочел преобладаващата част от резерва, който в момента възлиза на около 75 млн. лв. и е включен в средствата на Здравната каса, да се прехвърли към републиканския бюджет и недостигът от тези средства, тъй като Касата трябва да има своя резерв, тогава да бъде финансиран от преходния остатък.
Казвам това, защото днес трябва да се предложи решение, което да бъде работещо. Защото тук не става дума за субсидиране, а за едно конкретно перо, предвидено на отделен ред, което чрез Министерството на здравеопазването ще преминава през общините, а от тях към общинските болници при ясни критерии и при засилен контрол. И ако това не бъде направено, вие наистина правите много реален риска от финансови сътресения, да не употребявам по-тежка дума, за много от общинските болници. Пак казвам, ако правителството твърди, че то поема основната грижа за решаване на този социален проблем, то трябва да разполага с финансовите средства и по този начин от него хората да изискват и постигането на декларираните резултати. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика думата има господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Аз виждам, че имате огромно желание да навлизате в тази материя – здравеопазването, и постоянното Ви присъствие в Комисията по здравеопазването го доказва, но не всички неща са Ви станали ясни, господин Стоилов. В момента, за който говорите, чрез този бюджет се прави рекет над общинските съвети и кметове. Оставяйки кметствата без всякакви средства, какво ще се получи в тези общини? Няма кмет или общински съвет, който да реши поради липса на финанси да закрие тези болници. Или, ако се реши да ги закрие, виновният става той, а не правителството. По този начин правителството си измива ръцете. Обаче какво ще стане с болниците? Издръжката им ще бъде поета пак от общините, само че от собствените приходи, което значи, че някоя друга сфера ще бъде ощетена, за сметка на болниците и на здравеопазването.
Затова този бюджет е политически рекет спрямо местното самоуправление. Това е точното определение на бюджета. Иначе няма логика държавните болници да получават субсидия за издръжка и да получават пари от Касата за дейности, а общинските болници да ги оставиш само за дейности. Не стига, че имат малко пътеки, малко диагнози могат да изпълняват, как ще направят издръжката на тези болници, ако няма помощ на местната власт? За мен това е. Трябва да вниквате по-дълбоко в нещата, да виждате и черната страна на медала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика има ли на господин Стоилов? Няма.
За дуплика думата има господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Игнатов, Вие всъщност потвърдихте това, което казах, и може би в допълнение поискахте да бъдете нещо като рецензент на моето изказване. Ако това Ви доставя удоволствие, имахте възможност да го направите.
Проблемът е точно този, че правителството дори нарушава принципите на конкуренцията в здравеопазването, защото то твърди, че гръбнакът на здравеопазването, който се формира от националните и регионалните болници, ще се финансира по два канала, а общинските болници, които трябва да предлагат равностойни по качество услуги, ще се финансират вече по описания път за пряко извършената от тях лечебна дейност. В това отношение е противоречието. Наистина ние трябва да запазим скелета на здравната мрежа, но ако използвам едно друго образно сравнение, ние трябва да укрепим неговата основа, а основата на здравеопазването са именно общинските болници и ако трябва да направим уговорки, тези от тях, които наистина могат да предлагат качествена лечебна дейност.
За собствените приходи мисля, че до голяма степен това е надценяване на реалните възможности в момента на общините. Много малко от общините могат да направят значителни собствени разходи от приходите, които са получили. И нека те да ги правят, в това ще се прояви вече различната политика на една или друга община – дали тя е обърната към своите граждани или не, но те трябва да правят тези разходи не с удържането на средства от други необходими дейности. Ако наистина формират тези по-големи приходи, да могат да решават дали ще ги дадат за подобряване на лечебната дейност, дали ще ги дадат за благоустрояване, за поддържане на чистотата или за нещо друго, което преценят като свой приоритет.
Така че това наистина е един много остър проблем и това е първата година, в която в републиканския бюджет не постъпват никакви средства, които да бъдат отделени пряко за финансирането на общинските болници. Така че лозунгът за реформата и за свободния избор не може да бъде оправдание за тази стъпка.
Аз пак се връщам към основното си предложение. Дори без значително увеличаване на общата маса на средствата, предвидени за здравеопазване за следващата година, тези средства могат да бъдат разпределени по-рационално между републиканския бюджет и бюджета на Касата, за да могат да се гарантират в по-голяма степен извършените реално лечебни дейности от общинските болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Следващото изказване е на господин Милушев.
Заповядайте, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При представянето на становищата на различните комисии силно впечатление направи на народните представители, че Комисията по култура не подкрепя бюджета за 2004 г., предвиден за Министерството на културата. Трябва да призная пред вас, че аз гласувах "въздържал се" и явно моят глас е натежал при взимането на това решение. Длъжен съм пред вас да изкажа своите аргументи защо гласувах "въздържал се".
Преди това обаче трябва обективно да погледнем на бюджета за Министерството на културата и да признаем неговите положителни и силни страни. Вие помните, че през 2002 г. бяха предвидени повече от 5 млн. лв. увеличение на бюджета на Министерството на културата. Тези средства гарантираха съществуването на културните институти в България и благодарение на тези средства тогава културните институти днес имат пълноценен живот, въпреки че този живот е на екзистенц минимума.
Кое е положителното в бюджета за 2004 г.? Той представлява 6% от брутния вътрешен продукт, но ако извадим разходите за Българско национално радио и Българска национална телевизия ще видим, че за Министерството на културата бюджетът е увеличен със 105%. Откъде идва това увеличение? Безспорно идва от средствата, предвидени за увеличение на заплатите по общия ред от една страна, а от друга страна от увеличението за капиталните вложения на Министерството на културата. Тук трябва да поздравя министъра на финансите, че е предвидил 300% увеличение на капиталните вложения. Като имаме предвид, че миналата година тези средства бяха 1 милион, тази година се предвиждат 3 милиона. Достатъчно ли обаче това, достатъчни ли са тези средства, за да бъде възстановена църквата “Свети 40 мъченици” в Търново, Народният театър, Националната галерия или Младежкият театър? Тези средства са няколко пъти по-малки от необходимите за възстановяване. Длъжен съм да кажа, че поддържането на архитектурните паметници и на такива от национално значение е конституционно задължение на държавата и във всички случаи това трябваше да бъде свършено.
От друга страна, преди броени дни приехме Закона за филмовата индустрия и за обезпечаване на филмовите проекти бяха необходими 6 млн. 200 хил. лв. Дами и господа, като чувам за какви цифри става въпрос, убеден съм, че министърът на финансите със своите възможности можеше да намери тези пари. Защо тези пари не са потърсени? След малко, може би, ще намерите отговора на този въпрос.
По-опасно обаче е това, че за културните проекти са предвидени едва 6 млн. 600 хил. лв., което е два пъти по-малко пари от миналата година. Това е екзистенс минимумът, в който съществуват културните институти. Трябва най-после ясно да се разбере, че бюджетът за Министерството на културата не е за осигуряване работа на културните дейци на България, а е за създаване на възможности тези културни дейци да създават културен продукт, който е необходим на 8 милиона българи!
Когато гласувах “въздържал се”, гласувах поради следното съображение: според мен не се прави разлика между задълженията на държавата в областта на културата и една ясна и националноотговорна културна политика. Кой трябва да формира тази политика? Безспорно това не е министърът на финансите, но след като е налице Концепция за развитие на културата, която е в съзвучие със Закона за закрила на културата и е внесена в Министерския съвет, след като имаме вицепремиер, който отговаря за ресор култура, най-малкото една националноотговорна политика се извършва в диалог между тези две институции – вицепремиерът, който отговаря за ресора и ресорният министър. Ако това не е достатъчно, аз съм налице и съм готов да отговарям на всички въпроси, по което и да е време. Ако някой не се чувства удобно да пита мен, Коста Цонев или Стефан Данаилов, извън Народното събрание има български културен елит, който е готов да сътрудничи на което и да е правителство за формиране на национално отговорна политика. Именно затова гласувах “въздържал се”, защото съм дълбоко убеден, че в Европа няма да съдят за нас по това, дали сме изпълнили различни показатели, а по изпълнението на тези различни показатели ще съдят доколко културни сме били ние. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
Реплика ли искате, господин Цонев? Заповядайте.
Коста Цонев (НДСВ): Госпожо председател, колеги, дами и господа министри! За мен този бюджет е много важен в друг аспект – добрите намерения на Министерство на финансите начело с неговия министър да подпомогне по някакъв начин преди всичко развитието на културата в България. Знаете, че миналите години съсипаха преди всичко театъра, унищожиха театралното дело, съсипаха и киното, но ето, че последните години виждам някакво добро отношение преди всичко към развитието на културата, театъра, киното и добро отношение към творците на културата.
Знаете много добре, че 17 години Младежкият театър стои като каверна в центъра на София! Нито едно правителство не си мръдна пръста да реши този проблем!
Васил Маринчев (ПСОДС, от място): Не е вярно!
Коста Цонев: Вярно е, защото досега този театър седи разрушен и оставен на произвола на съдбата. Единствено това правителство и благодарение, може би, на Министерството на финансите, отпусна 1 милион, за да започне и вече започна строежът на Младежкия театър. Това, че в бюджета не са включени 8 милиона, които са безкрайно необходими за нашата култура, специално за кинопроизводството и за отделни културни мероприятия, го разбирам много добре и влизам в положението на хората, които са работили върху този бюджет с всички тези безсънни нощи, които са ги съпътствали. Но съм абсолютно сигурен както в края на тази година, които бяха предявени миналата година на Министерството на финансите бяха изпълнени, даже с 2-3 милиона отгоре, смятам, че и това наше желание за тези 8 милиона ще бъде изпълнено. Вярвам преди всичко в това министерство, в Министерския съвет. Може би някой ще каже: ти си играл Дон Кихот и гледаш донкихотовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтича Ви времето, господин Цонев.
Коста Цонев: За разлика от господин Милушев вярвам. Вярвам и затова гласувах “за” и категорично се разграничавам от решението на Комисията по култура за бюджета на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече Ви времето, господин Цонев, с близо минута. Благодаря.
Мирослав Севлиевски (НДСВ, от място): Това беше изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това беше реплика към господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Коста Цонев твърди, че е било реплика, значи съм длъжен да му отговоря.
Скъпи господин Цонев, отлично разбирам усилията както на Министерството на финансите, така и лично на министъра на финансите. Нищо повече – вярвам в неговото обещание и съм сигурен, че той ще изпълни обещанието си да наблюдава необходимостите на Министерството на културата и в течение на 2004 г. да задоволи тези необходимости. Нали така, господин министър?
В същото време обаче в тази зала често се говори за морал. Мой морален дълг беше да предупредя собственото си правителство за липсата, за тази недостатъчност на национално отговорна културна политика. Това беше мой морален дълг и аз го изпълних.
Вярвам, че господин Велчев ще следи Министерството на културата, и ще го подпомогне в необходимия момент. Дано успее да намери и тези средства между двете четения на бюджета. Знам колко му е трудно, ще се видим и ще говорим по този въпрос. Но във всички случаи мой морален дълг беше да кажа за липсата на тази културна политика, която вече две години не се осъществява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте, госпожо Тоткова, за изказване.

Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Слушам дискусията в днешния ден по Бюджет 2004 и у мен все повече се затвърждава убеждението, че ние живеем в два различни свята – вашия свят, господа управляващи, света на доволството, света, в който ви се привижда съзидание и развитие, света, в който ви се привиждат колосални успехи и достижения, и другия свят – света на гражданите, света на недоволството, което категорично беше изразено и днес в т.ч., от хиляди работещи, пенсионери, безработни, български граждани, синдикални организации, браншови организации. Това недоволство очевидно ви стресна и ви стресна толкова, че пет дни след като министърът на финансите в тази зала каза, че съзнава какво прави, прие част от исканията на протестиращите. Вероятно трябва да смятаме, че сте проумели абсурдният прецедент минималният облагаем доход да бъде по-нисък от минималната работна заплата. Вероятно трябва да смятаме, че сте проумели абсурдността на намалението на болничните от 80 на 50% - без социални аргументи, без осигурителни аргументи, просто прехвърляте отговорността от държавата на гърба на хората.
Да, вие отстъпихте пред недоволството. Направихте малка крачка назад, но всъщност големите проблеми в този бюджет си остават. Къде е бързата и качествена промяна в стандарта на живот? Къде са адекватните механизми за увеличаване на реалните доходи? Къде е преодоляването на значителния спад в реалните доходи на населението и повишаване на покупателната способност? Цитати, това са ваши ангажименти, ваши задължения, ваши отговорности.
За трета поредна година вие предлагате нищожно повишение на заплатите в бюджетната сфера. Анализът – не само нашият, а и на много граждански организации, категорично показва, че и през 2004 г. ще има отново реален спад на покупателната способност на доходите на българските граждани. Вие се отказахте от системата, създадена от правителството на Обединените демократични сили за изпреварващо нарастване на доходите и приоритетно на ниските доходи, за по-справедливо разпределение на тежестите.
За трета поредна година – вместо изпълнени обещания, реален спад на доходите. Трайно, постепенно и систематично намаляване на покупателната способност на заплатите. А някой ни обещаваше европейски стандарти!
Искам да кажа следното на господин Василев: 75% от българските граждани за 2002 г. са имали доходност до 175 лв. И това на фона на 72% повишаване на цените на електроенергията от 2001 г., 33% повишаване на топлоенергията от 2001 г., от 50 до 100% повишаване цените на лекарствата, вече над 20% повишаване цената на хляба и очаквано още незнайно колко.
За обикновения човек, за българския гражданин нарастването на цените е непоносимо, те стават непосилни за него. Тази ваша политика задълбочава именно несправедливото разпределение на тежестите на реформата. Растежът на брутния вътрешен продукт отива в полза на заможните, в полза на нереформирани системи, а тежестта пада върху най-нискодоходните групи от населението. Тази ваша политика по доходите обрича хората на бедност. Вие сами го признавате, уважаеми господа, защото залагате 190 млн. повече за социално подпомагане. Вашата политика по доходите отнема на хората свободата да подреждат живота си сами, да учат децата си, да спестяват, да инвестират, да купуват стоки и услуги от българския пазар, от български производители. Тази ваша политика превръща българските граждани в пасивно население, в зависимо население, в наблюдатели, в хора, които се виждат само днес, но нямат хоризонт в бъдещето. И докато вие приемате и пишете стратегия след стратегия, средностатистическият гражданин в България е зает само с едно – да си направи собствена стратегия за оцеляване на него и на неговото семейство.
При пенсионерите нещата са още по-мизерни. Ако трябва да използвам терминологията на управляващите, гарантирана мизерия.
Тук ще си позволя да кажа следното нещо: общо 2 млн. пенсионери в България ще получат повишение на пенсиите от 3 лв. и 33 стотинки до 9 лв. И още нещо ще си позволя да кажа: тези 3 лв. за 320 хил. български пенсионери могат да компенсират днес повишението на цената само на 10 хляба. Спирам дотук. Нямам коментар. Не искам изобщо да се връщам към вашето обещание, но точно днес министърът на земеделието господин Мехмед Дикме каза следното: цената на хляба е фирмена политика и не ме интересува.
Направихте крачка назад, но проблемите наистина остават. Къде е преодоляването на синдрома на работещите бедни? Аз твърдя, и то е очевидно, че с вашата блестяща социална политика вие създавате работещи бедни. Тези 100 хил. души, които започнаха работа по програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост”, са точно новите работещи бедни в България. Те дори не могат да си правят стратегия за оцеляване – на тях и на семействата им. Тяхната стратегия вие я написахте – 120 лв. месечен доход! Тази година отново залагате на същата програма. Е, няма как! Защото трябва да задържите прилични нива на безработицата. Но в същото време намалявате разходите за насърчаване на предприемачеството, за намаляване разходите за повишаване пригодността за заетост и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда. Няма стимули за работодателите, които разкриват работни места, които наемат работници. Малкият и средният бизнес отново несправедливо ще носи тежестите на реформите и ще осигурява приходите в бюджета. След като от 4 до 6 пъти повишихте патентния данък, въведохте данък на всяко работно място, сега ще доубиете бизнеса. Защото изключихте от патентните търговци производствените патенти и им налагате по-висок данък. Красноречиви са фактите. Тази година има само 100 хил. регистрирани такива, а ние ги оставихме 320 хил. души.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Двеста осемдесет и осем хиляди! Лъжеш!
Росица Тоткова: Ето така ще принудите оцелелите занаятчии и дребни предприемачи да се откажат от свободата да се грижат за себе си и за собствените семейства и вероятно, ако не отидат в сивата икономика, да се включат в любимата ви програма. От хора, които са поели отговорността за себе си, за своите близки, те ще станат пасивните граждани, зависимите граждани, хората, които се виждат само днес, без хоризонт в бъдещето.
Уважаеми госпожи и господа, това са фактите. Такава е истината. Това е реалният свят. Той е толкова различен и далечен от вашите представи. А Дядо Петко Славейков преди повече от 100 години е казал: “Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.”
А може би не е прав, защото тази власт е заплашена да бъде изтръгната с корените. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли реплика на госпожа Тоткова? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат след господин Чакъров, тъй като няма заявени повече? Господин Соколов, но тъй като след това следва изказване от Коалиция за България, има ли някой от Коалиция за България?
Заповядайте, господин Чакъров.

Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Наскоро завършилите избори за местна власт подсказаха достатъчно ясно каква политика се чака от нас. Те показаха и каква бюджетна политика очаква избирателят. За съжаление, точно тази част от анализа на изборите е останала извън вниманието на чиновниците, които пак по стар тертип, пак затворени между дебелите стени на канцелариите и зад непристъпните бюра са направили това по начина, по който го правят вече 13-14 години.
Уважаеми колеги, необходима е промяна. Още при защитата на Бюджет 2003 през м. декември 2002 г. Движението за права и свободи даде ясно да се разбере, че така формираният като философия бюджет е бюджет, в който наистина е заложен прираст, заложени са като прираст социално-икономически параметри. Действително, ние ги реализирахме, но днес е редно пред избирателя ние да си зададем въпроса достатъчно ли е това. Достатъчно ли е това с оглед достигане на критериите, които стоят пред нас с оглед присъединяването ни към Европейския съюз? Достатъчно ли е това с оглед на брутния вътрешен продукт, който имаме? Достатъчно ли е това с оглед на националния доход, който ние имаме? И по двата параметъра знаем много добре, че сме на едно от последните места сред страните-кандидатки за пълноправно членство в Европейския съюз.
Разбира се, всичко това е възможно да бъде постигнато. И за да не останат всички тези мои думи като кухи формулировки, аз бих предложил те да бъдат подплатени с някои идеи и конкретни предложения.
Трябва да бъдем реалисти и да видим какво сме успели да реализираме към днешно време и то в хода на нашето управление и това, което е пропуснато по пътя, който дотук сме извървели.
Да започнем от позитивите за миналата финансова година. Въпреки шумотевицата за разходите, свързани със средствата, отделени за старта на инициативата по програмата “От безработица към трудова заетост” се видя какви са социално-икономическите измерения от нейното въвеждане. На първо място, рязко намаление на безработицата и свеждането й до рамките на стойности, които реално ни доближават до европейските норми – от 18,41% до 12,86% в този месец само в срок от една година. Това утвърдително се потвърждава от министъра на труда и социалната политика. Такъв е социалният ефект. А какъв е икономическият ефект? Първо, регенериране на част от трудоспособното население и връщането му на реалния пазар на труда. Второ, увеличаване на платежоспособността не само на тези хора, но и на други сфери, зависими от техните пари – услуги, търговия и т.н. Трето, това са пари, които произведоха повече пари, а не ги похарчиха. И тези пари под някаква форма пак влязоха в бюджета.
Очевидно тази успешна форма трябва да бъде разширявана и поощрявана и от бюджета за следващата година, защото определено става дума за очевидно най-успешния социално-икономически проект на страната ни през последните години.
С това ли се изчерпват обаче всички успешни форми? Определено не, защото по мое мнение ние по пари ходим, но ни мързи да се наведем и да си ги вземем. Имам предвид реализацията на средствата, отпускани по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Резултатите от тях са, меко казано, незадоволителни. Само за едно министерство за тази година имаме отпуснати по програма ИСПА за строеж на магистрала “Люлин” общо 110 млн. евро. Ако до един месец не стане чудо, ние губим тези пари, всичките, без изключение. Нито един евроцент няма да влезе в страната ни. А това са пари, които трябваше да заработят за българската икономика, да осигурят работни места, да доведат нови платежоспособни клиенти. Няма ги.
По друга програма в същото министерство не са усвоени още 43 млн. евро. Или само в това министерство сумата от неусвоени пари по предприсъединителни фондове възлиза на 153 млн. евро. Това са пари, които щяха да подпомогнат нашия бюджет, а не този на Европейския съюз. Това е солиден резерв, който беше или е на път да бъде изцяло пропилян. Такъв ход не би си позволил дори и най-богатият човек в света, камо ли една от не най-богатите европейски страни. Помислете само как би изглеждал бюджетът ни през следващата 2004 г. при усвоени такива средства.
Пак в кръга на това, пак в рамките на друга програма ФАР са пропуснати да бъдат усвоени нови 35 млн. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече Ви времето, господин Чакъров. Изтече времето на ДПС. Моля, вървете към привършване.
Джевдет Чакъров: Нашите препоръки и виждания са, че в предприсъединителните фондове ние виждаме един изключителен резерв и ресурс, с който може да се реализира един сериозен социално-икономически прираст, какъвто се очаква и от всички граждани – подобряването на живота в нашата страна.
Между първо и второ четене на законопроекта за бюджета на Република България за 2004 г. ние имаме няколко препоръки.
Първо, в никакъв случай да няма отстъпление от начина на финансиране на общинските болници, именно с оглед да не се нарушават конституционните права на гражданите, които ще се лекуват в общинските болници и в други болници, наречени окръжни.
Второ, ние препоръчваме продължаване на програмата “От безработица към трудова заетост”. Като се има предвид и реализирания напредък в диалога заедно със синдикатите и изпълнителната власт по отношение на болничните листове, повишаването на необлагаемия минимум от 110 на 120 лв., намалението на данъчната ставка по данък общ доход от 15 на 12% за първа група – това са все измерения, които определено са оправдани като разлика в бюджета. В същото време ДПС изразява удовлетворение от постигнатото.
Ние искаме да декларираме от трибуната на Народното събрание, че в никакъв случай като либерална партия, която отстоява социалните права и социалния вектор, не бихме позволили това да стане за сметка на други социални слоеве. Визирам Министерството на земеделието и горите, фонд “Тютюн” и фонд “Земеделие”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата госпожа Тенева.
Атанаска Тенева-ГАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа министри! Прегледах стенограмите на Народното събрание от обсъждането на държавните бюджети през последните четири години. В дебатите и документите винаги сред приоритетите се посочва и образованието. Но за него обикновено се говори малко и между другото, а става дума за държавната отговорност за бъдещето на България, за нашето училище – територия, на която няма място за политически сблъсък.
Превръща ли проектобюджет 2004 образованието в безспорен национален приоритет? Сигурно е, че този бюджет не предизвиква нито скандал, нито радост, внушава даже умерен оптимизъм поради предвиденото, както се разбра, еднократно завишаване на разходите на средствата за образование.
Но веднага идва въпросът – това ли е необходимият ресурс на българското училище, за да гарантира общодостъпно, качествено и конкурентоспособно образование? Да, ръст има, но с него се закрепва съществуващото статукво, обезпечава се 13-ят клас и предучилищните групи. Това е ръст от много ниски нива, ръст за еднократно създаване на структури без гаранции за тяхното развитие. Това не е наливане на средства в българското училище.
В обсъждания бюджет разходите за образование, държавна отговорност, за общинските училища за осигурени. Обаче нормативът не надхвърля 150 лв. за един ученик или 10 месеца по 15 лв. Това не е наливане на средства, това е отново норматив за оцеляване, недостатъчен за развитие, за модернизиране на образованието. Със 150 лв. на година ще могат ли нашите деца след няколко години да партнират на своите връстници в Европейския съюз? И ако 150 лв. е държавната отговорност за 10 месеца, родителската отговорност надхвърля тази сума всеки месец. Тогава какво става със семейния бюджет 2004? Според специалисти, този втори обобщен семеен бюджет достига две трети от държавния и една пета от семейния. Но него никой не го описва и обсъжда официално. А той е абсолютно задължителен, изстискан от българското семейство в името на бъдещето на децата. Бъдеще, от което са отпаднали 160 000 деца, почти три випуска.
С този Бюджет 2004 правителството остава длъжник. Ние, като народни представители, бихме останали длъжници на учениците и на учителите. И проблемът не е само в недостига на средства, а в необходимите нормативни гаранции, че парите се използват ефективно, че достигат до конкретното училище и класна стая. Дали всеки ученик, учител и родител ще почувства, че през 2004 г. действително има повече пари за българското училище? Ще се разшири ли практиката и обхватността на делегираните бюджети? Но защо от тази възможност са лишени държавните училища? В нашия избирателен район те са девет – тези, които имат възможности за повече собствени приходи, за учебно производство и услуги. Виждали ли сте бюджет на такова училище - държавно, подчинено на министерството? Знаете ли как то се управлява? Централизирано с малки децентрализирани хитрини, с орязани възможности за участие в проекти.
Неотложно е не просто да се разработи, да влезе в действие нормативната база за финансовото осигуряване на училищата, финансирани чрез бюджетите на министерствата, да влязат в действие реални стандарти за едногодишна издръжка на учениците в държавните училища. И още – мащабът на разходите в едно училище се определя от броя на учениците и от неговата материална база. За поредна година предвидените капиталови разходи не държат сметка за това, че повечето от училищните сгради се нуждаят не просто от текущ ремонт, а от саниране. Наистина ще бъдат оборудвани през следващата година около 300 нови компютърни кабинета, но все още не е ясно къде ще бъдат те. По заема от Световната банка ще бъдат купени 1000 компютри, но се очаква подобно дарение и от фондация. Тогава, кога ли ще се осъществи министерската стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в образованието? Тогава кога ли ще се постигне показателят за брой компютри на 100 ученика като критерий за развитие на информационното общество?
Обсъжданият бюджет не предлага големи възможности. Дали такива са финансовите реалности или такава е заложената перспектива пред средното образование – да се разпределят ресурси вместо да се инвестира в образованието. И явно с обсъждания бюджет образованието не може да стане безспорен национален приоритет, а без училище няма бъдеще. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Времето за изказване, което остава с автоматичното удължение, което се ползва по право е: на НДСД – 79 минути, на ОДС – 18 минути, на Коалиция за България – 34 минути, ДПС е изчерпало времето си, НИЕ – 38 минути, независимите депутати – 40 минути.
Следва изказването на госпожа Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Съзнавам какво изпитвате всички вие в момента. Да призная честно и аз се чувствам малко объркан от дебатите, които текат почти цял ден. Отдясно казаха, цитирам господин Муравей Радев, че основна характеристика на проектобюджета 2004 е изключителната намеса на държавата в икономиката. Отляво казаха, че държавата абдикира от своите задължения. Няколко пъти ставаше въпрос и за това дали средствата, осигурени за сферата на образованието, доказва, че то е приоритет в политиката на управляващото мнозинство и на правителството. И затова аз реших да потърся доказателства и защита на тезата, че образованието е приоритет в становището на един независим, неполитизиран източник, каквото е становището на Синдиката на българските учители за Бюджет 2004 в частта “Образование”.
Ще ви прочета някои моменти от това становище.
С държавния бюджет за 2004 г. за средното образование са осигурени средствата за издръжка на образованието в размер 100%. Средствата по § 35 от Закона за народната просвета са индексирани с процент, с който ще се увеличават работните заплати. С 0,9% е увеличена сумата за изплащане на прослужено време за учителите. Средствата за издръжка и работна заплата за 13-и клас, последната група, подготвителните групи, класове за предучилищна подготовка са осигурени 100%. Не се предвиждат съкращения в образованието. 10 млн. 300 хил. лв. за транспортни разходи на учениците и учителите са осигурени с 6 млн. повече спрямо 2003 г. Средствата за стипендии на учениците нарастват с 55%. Средствата за издръжка на дейностите – държавна отговорност, в образованието, се увеличават с 13%. Знаете една крилата мисъл, че когато цифрите говорят в общи линии коментар не е нужно да се прави.
И понеже акцентът в това становище по обясними причини е поставен върху средното образование, още малко статистика. В сравнение с 2003 г. общото нарастване на средствата за образование в Бюджет 2004 е 222,5 млн. лв. или 16,3% в сравнение с 2003 г.
Цитираха се конкретни факти за бюджета за висшите училища, за субсидията, отделена за наука и научни изследвания. Разбира се, абсолютно прави са колегите и така между другото беше формулиран бюджетът за образование през 2004 г. е бюджетът и трябва да бъде бюджетът на реформите. Защото това, че през всички изминали години не е решен проблемът, който поставиха колегите и отляво и отдясно, а именно провеждането на наистина коренни реформи, които ще позволят средствата, отделени от образованието, да бъдат използвани максимално ефективно и да гарантират основната цел на образованието, а именно качественото обучение. За съжаление тази цел все още не е напълно реализирана.
Накрая бих си позволила един друг коментар. Разбира се, че е въпрос на политическо оцеляване, мисля, че това е точната дума – за колегите от опозицията. Трудно би било да се иска от опозицията да подкрепят бюджета. Далеч съм от мисълта, никой не е предложил, не е възможно да се предложи съвършен бюджет. Разбира се, че има много въпроси, по които може да се дискутира, да се предлагат различни мнения и да се търси консенсус. Но, колеги, аз не приемам така категорично заявеното и отляво и отдясно решение да не бъде подкрепен Бюджет 2004. Защото това означава, че всъщност вие няма да подкрепите 100-процентното осигуряване на средствата, необходими за това, което всички вие заявихте, че желаете, а именно развитие на качествено образование в България.
Всъщност с неподкрепата на Бюджет 2004 вие отхвърляте тезата, че държавата трябва да гарантира средствата за качественото образование в България. И според мен изпадате в трудна позиция, защото всички все още сме под впечатленията на наскоро приключилите местни избори. Образованието е една обичана от всички политици тема, образованието е темата, по която всички обещават. А как ще се чувствате вие след всички тези обещания, когато сега с конкретни действия вървите срещу обещанията си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, госпожо Калканова! Разбрах от тази трибуна, че, ако ние не подкрепим този бюджет, правим сериозни нарушения в желанието, стремежите и въжделенията на всички ни за качествена промяна на образованието. Аз искам да попитам: какво качествено искате да се промени в българското образование?
Искам да ви попитам, като толкова пламенно от тази трибуна защитавате средствата, които са предвидени за развитието на образованието през 2004 г.: бихте ли ми казала колко е издръжката на един учащ се по този бюджет и колко е издръжката на един учащ се в страните от Европейския съюз, към които ние се стремим? Защото аз мога да Ви кажа каква е необходимата средномесечна издръжка за нормален живот в България. Мога да ви кажа и другите издръжки в областта на стандарта на живот. Интересува ме издръжката. Защото, когато обсъждаме бюджетите, няколко години подред поставяме въпроса: колко е нормативът за издръжка у нас, колко е в страните, към които се стремим? За да можем все пак да направим една реална преценка – какво толкова грандиозно ще се случи в българското образование, какво толкова качествено ще се промени, при положение, че 160 хил. деца не ходят на училище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли друга реплика на госпожа Калканова?
Госпожо Калканова, имате думата за дуплика.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Да, госпожо Масларова, 134 лв. е издръжката на един ученик за една учебна година. За Бюджет 2004 е предвидено индексиране на тази сума с 4%.
Госпожо Масларова, това са ни възможностите. Ако Вие в своето изказване обещавате и знаете механизъм, по който да направите реалност това, което казахте, а именно средствата да бъдат такива, каквито са в европейските държави, елате, споделете и дайте да го направим. Знаете много добре за какво става въпрос. Знаете много добре, че тези деца, които отпадат от обучение, не отпадат от тази година, от миналата или от по-миналата година. Защо няма програма за приобщаването на тези деца до този момент?
Емилия Масларова (КБ, от място): Защо Вие питате мен? Вие сте управляващи. Направете.
Татяна Калканова: Защо няма програма, след като от 1990 г. знаем каква е демографската структура на България? Защо няма програма за оптимизиране на училищната мрежа? Защо се премълчава друго, което аз забравих да отбележа в изказването си? Сега имам честта да обърна внимание на това.
Нашето правителство и министърът на финансите е този, който всъщност въведе тази издръжка. Благодарение на този акт, на тази стъпка – да сте чували последните две години и половина за неплатени учителски заплати? Спомняте ли си как всеки божи ден тази тема се изливаше в медийното пространство? Да, точно на това правителство дължим потъването на тази тема в забвение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Ананиев, заповядайте за изказване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, много сериозна дискусия се провежда по отношение на общинските болници и аз мисля, че всички страни искат да намерим най-доброто решение по този въпрос. Поисках думата, за да направя едно предложение. Мисля, че ще отговори на повечето от въпросите, които бяха поставени. Това предложение да го обсъдим между първо и второ четене в Комисията по здравеопазване, в Комисията по бюджет и финанси и където другаде трябва. Вие знаете, че сега 90-те млн. лв., поради отпадането на районирането и невъзможността да продължим по историческия принцип на финансиране на общинските болници, 90-те млн. лв. се намират в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С това прехвърляне на тези пари се създава възможност за двоен механизъм на финансиране на здравеопазването – веднъж по клинични пътеки и втори път по цена на диагнози. Много правилно беше забелязано, че в този момент, в който Националната здравноосигурителна каса изгражда своя капацитет и своята история, по-добре е да задълбочим върху основния принцип на финансиране, а именно: на базата на цена на клинична пътека.
Тогава какво да направим с финансирането на общинските болници извън частта, в която те ще ползват средства от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки? Искам да кажа, че делът, който ще се ползва през следващата година от общинските болници, нараства значително. Става въпрос за парите, които до този момент бяха давани по историческия начин на финансиране.
Предлагам тези пари да отидат в Министерството на здравеопазването и да бъдат обединени с тези 190 млн. лв., които са предвидени за националните, университетските и регионалните болници или общият ресурс да стане 280 млн. лв. От тези 280 млн. лв. да създадем един резервен фонд, който да бъде предназначен за финансиране на болниците, предимно общински болници, които се намират в отдалечените и труднодостъпни места, през зимата. За да можем да осигурим допълващо финансиране извън механизма, който отчита извършване на конкретна дейност и останалата сума от 230 млн. лв. предлагам да бъде предназначена за финансиране на база на цена на диагноза, без значение дали това е национална, университетска, областна или общинска болница. По този начин ще се получи равнопоставеност между всички болници и общинските болници ще могат, както и националните, да черпят от този ресурс, разбира се, на базата на преминалите болни и цената на съответната диагноза.
Аз мисля, че това предложение може да бъде поставено на обсъждане. Запазваме ситуацията, в която Касата ще продължи да финансира само на клинични пътеки, създаваме един общ механизъм за финансиране на база на цена на диагноза за всички болници, независимо от това дали са общински или национални.
На трето място, създаваме един резервен фонд, с който можем по други правила, които ще уточним, да финансираме болниците, които са отдалечени, труднодостъпни и хората няма да могат зимата да пътуват до окръжните болници, от една страна. От втора страна, ще отчетем качеството на продукта, което дават националните болници от този резерв, тъй като знаем, че там е и най-добрата апаратура, там са и много по-високи като себестойност разходите, които се правят. Така че можем да отчетем всички специфични въпроси, които възникват във финансирането на болничната помощ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Соколов, заповядайте за изказване.

Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри!
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, който отсъствате! Моите колеги от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили досега аргументирано посочиха защо ние не можем да подкрепим бюджета на правителството за 2004 г. – защото наистина това е един бюджет на застой, бюджет, който дърпа държавата назад, а не я тласка напред по пътя към Европа.
Но ние не можем да подкрепим този бюджет и заради бюджета на Министерството на вътрешните работи, защото това е един бюджет, който няма да гарантира сигурността и спокойствието на хората, няма да гарантира ефективност в дейността на Министерството на вътрешните работи в борбата и с организираната, и с обикновената криминална престъпност.
Това е един бюджет сбъркан, както по отношение на абсолютните цифри, така и по отношение на процента от брутния вътрешен продукт, така и като структура.
Предлага ни се следващата година - 2004 г., бюджетът на Министерството на вътрешните работи да бъде 724 млн. лв. срещу 693 млн. за 2003 г., или увеличение от 31 млн. Закръглям цифрите.
Прогнозната инфлация в бюджета за 2004 г. е 4,2%. Това прави 30 млн. и 400 хил. лв., т.е. никакво увеличение на бюджета на Министерството на вътрешните работи. Това е увеличение, което покрива само инфлацията.
Непрекъснато наблюдаваме спад в проценти на бюджета на МВР, отнесен към брутния вътрешен продукт: 2002 г. бюджетът на МВР е представлявал 2,1% от брутния вътрешен продукт, за 2004 г. процентите стават 1,9%.
И това, което е най-тревожното, е очертаването на една тенденция: 2002 г. от бюджета на МВР, 72% отиват за заплати и обезщетения, а 28% за техника и другите текущи разходи. Това е едно съотношение, за което още тогава ние предупреждавахме, че е вредно, защото в днешно време без насищане на органите на Министерството на вътрешните работи със съвременна техника никакви успехи – реални, големи, не могат да бъдат очаквани в битката с една престъпност, която се оказва по-добре икономически и технически снабдена.
За настоящата 2003 г. процентите са 75:25.
За предлагания бюджет за 2004 г. – забележете – процентите скачат: 81% за заплати и обезщетения към 19%. Това е абсурдно! Това е просто сбъркана структура на бюджета! И сбъркана структура, която се запазва в Министерството на вътрешните работи!
Това министерство и неговото политическо ръководство трябва да мислят наистина за промяна – за промяна в структурата в такава насока, че да позволи на службите и на органите, както и на служителите на МВР да станат много по-ефективни, много по-бързо подвижни, наситени с много повече съвременна техника. Този бюджет това не го осигурява и за наше учудване на заседанието на водещата комисия - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, представителите на Министерството на вътрешните работи декларираха, че бюджетът не стига и същевременно заявиха, че те са доволни от този бюджет. Това за нас е пораженско отношение.
За нас това потвърждава политиката на днешното ръководство на Министерството на вътрешните работи да води борбата срещу престъпността и срещу организираната престъпност предимно формално, без да търси истинските резултати и успехи. Такъв бюджет ние не можем да подкрепим! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Движението за права и свободи изчерпа времето си за изказвания.
От Коалиция за България има ли желаещи за изказване? (Реплики.)
Господин Миков, имате 26 минути. (Шум и реплики в залата.)
Да, не изчислих репликата. Остават ви 23 минути.
Има ли желаещи за изказване от Коалиция за България или от НДСВ? Няма.
От ОДС за изказване? Заповядайте, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господа министри! Днес се приема бюджетът на Република България, която се стреми да стане член на Европейския съюз. Заявила е едно голямо свое желание да се присъедини към европейските народи.
Но, разглеждайки този бюджет искам да кажа, че ние като че ли приемаме бюджета на някоя бананова република. Бюджетите на банановите републики се характеризират с три неща – преди всичко в тези бюджети 90 на сто от тях се разпределят така, че да бъдат по-ниски доходите на самото население и 10% са за управляващите и техните приближени кръгове.
Втората характеристика на тези бюджети е създаването на монополи, които те да обслужват.
И третата характеристика – корупционни схеми.
Аз ще се спра на двата последни проблема, свързани със създаването на монополи и на корупционни схеми.
Първо, тази година от приватизация се очакват от около 100 млн. лв. В бюджета обаче са разписани около 100 млн. лв. за създаване на две нови дружества в рамките на Министерството на земеделието. Ще създаваме Национална горска компания. Под чертата са заложени 32 млн. лв. Плюс това са отпуснати 12,5 млн. за създаването на тази компания. Всичко това прави всичко 45 млн.
Ще създаваме дружество “Земя”. Отпускат се средства от фискалния резерв, вкарват се вътре земи и гори от държавния фонд и създаваме още едно държавно монополно дружество.
Тоест, този бюджет управляващите го използват за това да създадат едни собствени монополи. Осем хиляди души ще работят в новата горска компания. Осем хиляди души, които в момента работят в частния сектор ще фалират и ще излязат на улицата, но управляващите ще си имат собствена компания. Нали така, господа от ДПС?
Същевременно министър Велчев не дава пари на фонд “Земеделие” за субсидии, но дава пари за създаването на тези компании, т.е. не дава пари за субсидии и за земеделско производство, а дава пари за създаването на държавни монополни структури. Какво очакваме тогава? Какво да си мислим? На какво да разчитаме? На един дезертирал министър, който го няма днес дори да си защити бюджета – Мехмед Дикме?
Господин Велчев, може би Вие вече изпълнявате и ролята на говорител на министър-председателя, защото виждам, че голяма част от тук присъстващите се обръщат към Вас като към министър-председател и казват: така ще решим, иначе ще решим, вярват за Вас, плачат за Вас, молят се на Вас, може би и министър-председателят и той е дезертирал?!
Господа народни представители от НДСВ и ДПС! Съвземете се! Осъзнайте се! (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря за ръкоплясканията. Виждам, че имате нужда да ви се напомнят някои неща. Все пак сте български граждани. Мислете и за останалата част от българските граждани, които живеят в България, а не мислете да създавате корупционни схеми за хора, които да изкупят българската земя. Единственото нещо, което остана на този народ е земята и вие се стремите по всякакъв начин да им вземете и земята! Защото, хлябът им го взехте! За две години при вашето управление хлябът стана с тройна цена! С тройна – за две години! Не знам какво ще стане до м. януари. Може би ще бъде четворна! Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания?
Госпожо Манева, заповядайте.

Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Убедена съм, че една от най-важните задачи на бюджета е да осигури условия за изпълнение на ангажиментите, които сме поели по преговорния процес.
Тук искам да отправя едно предупреждение и да заявя с тревога, че ангажиментите, които поехме в областта на околната среда, затваряйки глава “Околна среда”, няма да бъдат изпълнени. Категорично твърдя това, защото най-лесно в областта на околната среда може да се провери това, което поемаме като ангажимент, и съответното изпълнение. Защото става дума за депа за отпадъци, за пречиствателни станции, за канализации, за снабдяване на населените места с вода. Всичко това изисква много инвестиции, изисква непременно да бъдат осигурени условия тези ангажименти да бъдат изпълнени. Знаете, че разчетите, които бяха направени в процеса на преговорите, показват, че е необходимо ежегодно да бъдат осигурявани 700 млн. евро инвестиции в областта на околната среда, за да спазим преходните периоди, които договорихме.
Какво е положението в момента с бюджета за околната среда? За втори път Министерството на околната среда ни представя програмен и ориентиран към резултати бюджет. През миналата година, когато обсъждахме бюджета и отправяхме критики към изключително ограничения ресурс за инвестиционни обекти, тогава ни беше казано, че през следващата година има договорка с Министерството на финансите средствата да възлизат на 484 млн. лв. Числото в момента се различава с 200 млн. лв. по-малко от това, което миналата година ни беше представено като програмен бюджет с разчет за три години напред. Тези числа, които днес са записани в бюджета, и тази доста внушителна сума от 294 млн. лв. също е под сериозен въпрос, защото средствата, които се очаква да бъдат усвоени по програма ИСПА, възлизат на 108 млн. 800 хил. лв. Знаете как върви усвояването на тези средства и колко ефимерно е това число. Предвижда се 80 млн. лв. да бъдат осигурени в предприятието за околна среда, като само 20 млн. лв. ще бъде субсидията от бюджета. Неизвестно откъде ще се вземат останалите 60 млн. лв. Известно е, че продуктовите такси, които бяха въведени през тази година, ще осигурят значително по-нисък ресурс. Моите изчисления показват, че в сумата 294 млн. лв. 140 млн. лв. фактически липсват и са смело записано число без никаква обосновка, както и през миналата година в т.нар. програмен и ориентиран към резултати бюджет. Там фигурираха такива числа, но те се оказа една илюзия.
Затова аз още веднъж казвам: бюджетът в областта за околната среда е изключително тревожен и ние няма да изпълним задълженията си, ако и тази година продължим с мизерни суми за околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря на министър Велчев за подаръка – един банан. Това е потвърждение, че ние сме бананова република, щом ми праща такъв подарък.
Второто потвърждение е, че щом няма хляб, явно е че ще правите яки корупционни схеми, за да внасяте банани и да храните българския народ. Затова Ви връщам подаръка, господин Велчев. (Оставя един банан на банката пред министъра на финансите Милен Велчев. Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Прощавайте, но не разбрах да има нещо процедурно във Вашето изказване, господин Христов. Бананите не влизат в процедурата. (Шум в блока на ПСОДС.)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): А Вие защо не поискахте проверка на кворума, когато Ви помолих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, бих искал да припомня оставащото време: НДСВ – 73 мин., ОДС – 4 мин., Коалиция за България – 23 мин., ДПС е изчерпало своето време, НИЕ – 38 мин., независимите – 40 мин. Това е заедно с допълнителните една трета, допустими от нашия правилник.
Имате думата, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Откровено казано, нямах никакво намерение да вземам думата. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля в пленарната зала да се създаде подходяща работна обстановка!
Георги Пирински: Точно по тази причина, господин председателю, нямаше да се изказвам. Не по вина на ръководството на парламента, но днес дискусията минава под всякакво равнище на сериозен подход към проблема. Нямаше да се изкажа, ако не бяхме свидетели на тази особено остроумна постъпка на господин министъра с банана. Защото тя някак си изразява цялостното отношение на правителството и в частност на министъра на финансите към това, което се говори днес тук.
Преди да кажа няколко кратки думи във връзка със законопроекта за бюджета, бих искал, господин председателю, да отправя въпрос към заместник-министъра на финансите господин Ананиев във връзка с това, което той огласи – неговото предложение за прехвърлянето на 90 млн. лв. от бюджета на Здравноосигурителната каса за следващата година към бюджета на Министерството на здравеопазването, доколкото разбрах. Защото може да се създаде впечатление, че тези 90 млн. лв. са за сметка на осигурителните вноски, които се набират в Касата. Разбирам, че това са средства, разчетени по линия на централния бюджет, за които се имаше предвид да бъдат преведени в Касата и които сега остават в системата на министерствата и ведомствата. Все пак бих помолил да дадете възможност на господин Ананиев да изясни този въпрос, тъй като ако не бъде изяснен, ще предизвика доста смущения.
По същината на проблема с държавния бюджет. Да оставим настрана всички несериозни квалификации какъв е той - на просперитета ли, на възхода ли, на растежа ли, на развитието ли и т.н., дали е въпрос на купуване на бетон или на това къде ще наливаме бетона – това е литература, която чухме в началото на деня. Възелът на проблема с бюджета е записан в доклада. Проблемът е т.нар. проблем на двойния дефицит и стремежът за нулево бюджетно салдо.
Какъв е проблемът за двойния дефицит? Страна като България, особено във валутен борд, не може да си позволи да има нарастващ дефицит по текущата сметка на платежния баланс, тоест това, за което се говори тук, нарастващо външнотърговско салдо и едновременно с това да има спокоен бюджет, който да покрива всички тези нужди, които бяха обявени тук.
Какъв е нашият проблем с тези ресурси, с които сега разполагаме?
Както беше казано от господин Имамов, а и от господин Папаризов, имаме два брутни продукта, дами и господа. Единият е този, който произвеждаме, другият е този, който консумираме. Ние с вас като общество консумираме с една десета повече, отколкото произвеждаме. Това е фактическото състояние, това са тези 10% дефицит, за тази година се очакват 11,1%, във външнотърговската сметка.
Какво прави правителството, какво ни съветва Валутният фонд и към какво, между другото, призоваваше и господин Муравей Радев в своето изказване? Панацеята, тоест лекарството на всички проблеми – нулев бюджетен дефицит. Просто и ясно. Изравнете приходите и разходите, докарайте ги до нула. Ще се стопи и външният дефицит, защото по-малко ще се потребява. Ще се създадат от не знам точно къде стимули да тръгне износът и нещата идват на своето място.
Аз не разбирам защо продължава да се повтаря тази безсмислица? Защото проблемът е два пъти по-остър тази година от миналата година в резултат именно на тази политика, но ние продължаваме бодро и упорито да я провеждаме без въпрос.
Какво ни казва сега правителството? “Имайте търпение, под чертата сме записали 1 млрд., ще ги дадем за пътища, ще ги дадем за агенции, ще създадем реалните инвестиционни предпоставки и това ще е то съзиданието и развитието.” Просто така не функционира днешната наша икономика. Това е целият проблем. Когато намалявате данък печалба, вие казвате: веднага ще тръгнат инвестициите. Последните 2-3 години не показват това. Те показват именно ръст и то на консумативния внос, и то на потребителски стоки, както каза господин Имамов. Седи си на 25% инвестиционният внос, господин Велчев, независимо от това, което Вие заявихте оня ден пред двете комисии. Върви потреблението и то на онази прослойка, която може да си го позволи.
Вие като правителство и министърът на финансите, вместо да излезете пред обществото и да признаете тежкия проблем, пред който се намираме, при нас трудът получава една десета от онова, което получава в Европа за сходни видове труд, при ценови равнища и издръжка на живота, която върви горе-долу към европейската – 70-80% от ценовото равнище на Европа. Ние продължаваме да имаме селища без канализация, крайни квартали на столицата без канализация и без елементарни публични услуги, да не говорим извън София. Ние имаме 100 хиляди и отгоре деца, които не ходят на училище. Ние имаме още колко такива невъобразими от европейска гледна точка язви и същевременно бодро и оптимистично заявяваме, че еди-колко си процента сме докарали бюджетното салдо, еди-колко си е съотношението брутен продукт– приходи–разходи. Не е вярно това, че държавата отстъпва, ще кажете Вие. Не е вярно това, че държавата настъпва, ще отговорите и на господин Станишев, и на господин Радев. Ще кажете: разберете се какъв е този бюджет – ляв ли е, десен ли е; вижте се колко може да разсъждавате и т.н., и т.н. Дано да ме опровергаете в това, което ще кажете. Чувам вече заключителната Ви реч, но подходът Ви не е сериозен. Подходът Ви е агитационно-пропагандистки, защото не заявявате откровено проблемите пред обществото; защото не предлагате работеща схема на обществен договор за балансиране на интересите по приемлив начин, за да имаме два пъти по-висок темп на растеж и защото пребивавате в пълния комфорт, спокойствие и безхаберие в известен смисъл на фиска в лицето на всичките тия язви и страхотни проблеми в ежедневието на хората.
Така че и днешното ви поведение в пленарната зала е неадекватно на проблемите на страната. С бананчета няма да запушите нито недоимъка, нито протеста. Вие ще се сблъскате с последиците от тази политика следващия път, като се явите пред избирателите. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински. Заместник-министър Ананиев има готовност да отговори на Вашия въпрос.
Господин заместник-министър, ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 3 минути пленарно време. Смятам, че ще Ви стигне за отговор на този конкретен въпрос. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател, аз ще бъда съвсем кратък.
Господин Пирински, това е един важен елемент от предложението, което беше направено. Може би е моя грешката, че го изпуснах. Вие знаете, че в момента проектът на закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса е предложен с дефицит в размер на 174 млн. лв. С прехвърлянето на средствата от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването дефицитът на Националната здравноосигурителна каса ще намалее до 84 млн. лв. и тези 90 млн. лв. ще бъдат поети от централния бюджет, с което се показва, че държавата не се е отказала и в този труден момент, когато действително правим една стратегическа крачка в реформата, да се откъсне от тази реформа. Тоест тези пари ще бъдат за сметка на централния бюджет и ще намалее дефицитът, съответно ще се запази в по-голям размер сумата на осигурителните вноски на Касата в Българска народна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Уважаеми народни представители, искам да припомня, че при мен е записан народният представител от ОДС Васил Василев. Преди малко той беше в пленарната зала. Заявка има и господин Димитър Абаджиев – също от ОДС. Има 4 минути за ОДС, така че може да ги използвате, ако решите, разбира се.
Господин Румен Овчаров, заповядайте. Искам да Ви припомня, че разполагате с 15 минути. Не е задължително да ги използвате всичките.
Румен Овчаров (КБ): Това се надявам да умея да преценя, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днешният развой на дискусията постави, според мен, един изключително важен въпрос пред нас, освен въпроса за държавния бюджет: каква е ролята на Народното събрание и е ли тази роля добре осъзната от всички народни представители? Погледнете какъв фарс на дискусия разиграваме днес през целия ден! Министърът на финансите раздава банани; министрите влизат и излизат тогава, когато намерят за добре, като че ли са си вкъщи; Народното събрание заседава тогава, когато някой не е намерил повод да поиска почивка. И всичкото това през цялото време пред очите на целия български народ, предавано по телевизията. А управляващото мнозинство през цялото това време мълчи, скромно навело глава и не смее да излезе тук и да защити бюджета си. (Неясни реплики от блока на ДПС.)
Извинявайте, имам предвид Националното движение Симеон Втори, а не Движението за права и свободи. Прощавайте.
Всъщност, може би колегите от Националното движение са и прави. Всъщност, какво обсъждаме ние днес тук, кой бюджет – този, който ни раздадохте преди 20 дни; този, който господин Велчев договори снощи в незнайна доба с незнайни партньори, или този, който може би той днес успя в многобройните почивки да договори и който вие отново послушно ще гласувате?
Аз не знам каква по-важна държавна задача може да държи министър-председателя на България извън тази зала днес, през целия ден! Разбирам да е излязъл за 15-20 минути, за час да се срещне с някой министър-председател, да се срещне с председателя на парламента. Но днес цял ден той да не се появи тук – това, уважаеми дами и господа, означава две неща: или че той не разбира за какво става дума, че не е наясно с ролята на бюджета на България или че той просто също не иска да се ангажира с този бюджет. Кое от двете ви отърва повече – изберете сами.
Имаше един класик на марксизма, който казваше, че “политиката е концентриран израз на икономиката”. Може би трябва да започнем оттук, когато започваме да разсъждаваме за това какъв е бюджетът за 2004 г.: кои икономически интереси защитава този бюджет; коя е икономическата политика, която стои зад него? Аз вече чувам гласовете, които веднага ще ми кажат: да, дясната, либералната политика, това е политиката, която защитава този бюджет. Само че аз се питам: либерална ли е и дясна ли е политиката, която от 100 единици брутна добавена стойност, създадена в частния сектор, отнема 49 чрез всички явни данъчни механизми и още 11 чрез квазиданъци и чрез чиста корупция, тоест тази политика, която отнема 60% от доходите на частниците? Либерална ли е политиката, която поддържа 29 регистрационни разрешителни режима за започване на бизнес в България? Либерална ли е политиката, за която се твърди от Агенцията за чуждестранни инвестиции, че за да започнеш в България бизнес, трябва да платиш 600 пъти повече неявни плащания, отколкото явни съгласно държавните ангажименти?

А дясна ли е политика, която увеличава дела на държавните разходи, на нелихвените плащания от бюджета? Дясна ли е политика, която въпреки всички твърдения на тук присъстващите, че държавата е лош стопанин, заделя 770 млн. лв. под черта за харчове на същата тази държава? Дали това е дясната политика, уважаеми дами и господа, за която вие говорите? Както се казва, питам и отговор не искам. Защото е ясно, че това не е дясна политика.
Сега може би ще ми кажете: ами тогава от какво се оплаквате, значи тази политика, която правителството води, е лява, тя е социална, тя е в интерес на българския народ и вие би трябвало да я подкрепите. Само че е интересно защо нито синдикатите, нито пък обикновеният българин някак си не са ощастливени от тази политика? Те не разбират тези "огромни" ръстове на заплати, на пенсии и на всякакви други доходи, които ги заливат. Не знам защо се опитват да правят живи вериги около парламента и да правят демонстрации. Защото политиката, която водите, не е и лява. Защото не може да бъде лява политика, която намалява корпоративното облагане на най-богатите фирми, която преди година намали и личното облагане на най-големите заплати. Защото не може да бъде лява политика, която облага с данъци ваучерите, безплатната храна, която намалява болничните и която допълнително облага с данъци и ред социални плащания и обезщетения по Глава четиринадесета от Кодекса на труда.
Ляво ли е правителство, което въпреки гръмко обявените ръстове на брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност не само не повишава, а напротив, намалява пенсиите на 2200 пенсионери, които са под тавана и няма да усетят тези увеличения? На практика замразява бюджетните заплати. Очевидно и тук отговорът е ясен. Това правителство не води и лява политика.
Тогава какво прави това правителство? Може би отговорът се крие в съкровените думи на госпожа Радева, че това е най-добрият бюджет. И за да разберем кои са интересите, които стоят зад този бюджет, трябва да видим кои са групите, които този бюджет наистина защитава, чиито интереси той защитава. Това със сигурност очевидно не са болните, след като им намаляваме с 30% болничните. Това със сигурност няма да са и 220 хилядите пенсионери, чиято пенсия ще бъде увеличена от средата на годината с 5,8% при 4% годишна инфлация, т.е. на практика ще бъде намалена. Това няма да бъдат и бюджетните работници, тъй като тяхната заплата отново ще бъде увеличена с 8,5% от средата на годината, т.е. тя на практика ще бъде замразена. Работещите също вече, както стана ясно, няма да бъдат сред зарадваните от бюджета заради обложените ваучери, заради намалените болнични и отнетите облекчения по Глава четиринадесета.
Тогава кой? Може би бизнесът? Нали заради това му намалихте ей така, уж нямаше пари, а на следващия ден се оказа, че има пари, за да се намалят с 4% корпоративните облагания. Само че чии корпоративни облагания ще намалим, уважаеми дами и господа? Какъв е анализът от тези намаления? Аз попитах министър Велчев и той все още не ми е отговорил. Какъв е ръстът на инвестициите след досегашните намаления? Не е ли ясно, че намаляваме корпоративните подоходни облагания на най-големите държавни монополисти? Печалбата на дружествата от енергетиката ще бъде 500 милиона. Около 300 милиона ще бъде печалбата на БТК. Като добавим към тях "Булгартабак" и дружествата от системата на "Булгартабак", те остават няколко големи частни монополисти или полумонополисти, които ние защитаваме с намаляването на този корпоративен подоходен данък. Така че не съм сигурен, че и дребният и средният бизнес в България ще бъде изключително доволен от тези намаления.
Може би, както каза господин Валери Димитров, ще бъде доволна съдебната система, защото това е бюджет на съдебната реформа. За съжаление и магистратите не мислят така. Не мислят така и общините не само заради тринадесетте точки разногласия, не само заради на практика унищожената инвестиционна програма на общините. Не са и лекарите и учителите, както стана ясно. Добре, тогава кой? Кой е този, който печели от бюджета? Ще бъде много популистки, ако сега кажем: то е ясно кой – Министерският съвет, няколкото ведомства, телевизията и радиото, защото те трябва да покажат това, което говорят министрите. Това обаче е само част от истината.
За съжаление истината е една и тя е много проста: бюджетът е изгоден за тези, които го направиха. Бюджетът е изгоден за тези, които направиха такъв бюджет, че да разпределят през следващата година огромни средства зад гърба на парламента, под чертата. И тези огромни средства не са стотинки, уважаеми дами и господа. Защото това е един бюджет без приоритети, един бюджет без политика, един бюджет без философия, един бюджет на конюнктурата. И затова, господин Пирински, няма кой да Ви отговори как ще решаваме двойния дефицит, нито пък каква ще бъде политиката, която ще стимулира наистина икономиката в страната. Защото тези господа не мислят за тези проблеми. Те си правят бюджет, който им е удобен на тях. Те си правят бюджет, чрез който да могат през следващата година да преразпределят около 2 млрд.лв. За такива числа става дума, уважаеми дами и господа. Защото преизпълнението на приходите на бюджета през следващата година ще бъде в рамките на тазгодишното, те ще бъдат около 1 милиард. Защото сме си предвидили 770 милиона под чертата. Защото сме си предвидили 200 милиона от тази година за следващата за автомагистрали. И защото ще приберем, както вече имаме практика, и дивидента на големите държавни монополисти.
Дали вие, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, отново ще решите да изиграете ролята, която ви е отредена, на просто гласуващи и послушно изпълняващи волята на други си е ваше право. Имате право на това. Можете да гласувате така, както сте гласували досега, както гласувахте примерно за преструктурирането на външния дълг, без даже да разберете за какво става дума, както гласувахте, когато преди една година взехме тук драматичните решения за атомната ни електроцентрала в "Козлодуй". Така и сега можете да го направите. Само че молбата ми към вас е: помислете си, имате право на последна дума, последният глас е ваш. Разсъждавайте този път като българи, а не като послушни изпълнители на волята на не знам кого си. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли още желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! От тази трибуна много се говори този бюджет само цифри ли съдържа или в него има и политика и се изказаха различни мнения. Аз искам да изразя моето отношение по въпроса на това има ли политика в този бюджет в частта му за бюджета на съдебната власт и, ако има политика, каква е тя.
Аз си спомням, че миналата година по това време опозицията много упорито, многоминутно се изказваше по отношение на бюджета на съдебната власт с големи критики. Сега опозицията не казва нищо по този въпрос и това е съвсем понятно. Защото, ако можем да се похвалим с нещо, това е с бюджета на съдебната власт. Можем да се похвалим с две неща. Първо, това е първият коректно внесен бюджет на съдебната власт от създаването на българската Конституция. Всички ние знаем, че от създаването на Конституцията досега нито едно правителство не е внесло коректен проект за бюджет на съдебната власт. И ако това в първите две години е могло да се обясни с неправилно тълкуване на Конституцията, то след 1993 г., когато имаше решение на Конституционния съд, който каза, че Висшият съдебен съвет е единственият компетентен орган да изготви проект за бюджет на съдебната власт и Министерският съвет е длъжен да внесе този, подаден от Висшия съдебен съвет проект за бюджет в съчетание с цялостния бюджет на държавата, а след това право на правителството е да изрази отношение и мнение по този вариант, предложен от Висшия съдебен съвет, а право на Народното събрание е дали да уважи проекта на Висшия съдебен съвет, дали да уважи параметрите на правителството или някаква средна величина. За първи път, повтарям, тази година най-сетне беше внесен един коректен проект за бюджет и аз се радвам, че в компютрите на Министерството на финансите очевидно го има вече този нов вариант, което ще помогне на следващите правителства също да спазят своето конституционно задължение.

Какво друго можем да кажем за този бюджет? Той е с 44% по-голям от миналогодишния. Аз знам какво каза в Бюджетната комисия господин Магдалинчев – че, да, ние сме били предложили един бюджет за съдебната власт, но после сме го увеличили, дали сме още пари и ако погледнем това, което е получила съдебната власт миналата година, то увеличението не е 44%, а по-малко. Аз не се съгласявам с тези сметки, за мен са важни цифрите. Миналата година сме приели и гласували бюджет, който е с 44% по-малък от сега предложения бюджет и то по варианта на Министерския съвет, не по варианта на съдебната власт.
Тук от трибуната се каза, какво толкова едва ли не се хвалим с този бюджет, защото ние няма да приемем варианта на Висшия съдебен съвет, а ще приемем варианта на правителството. Тоест няма да гласуваме 292 млн., а 205 млн. Аз не знам правителство в годините на прехода, което да е уважило проекта на Висшия съдебен съвет в пълен размер. Няма такова правителство. И съвсем нормално е една система да иска повече пари, а да получи по-малко.
Дали този бюджет е достатъчен? Сигурно не е достатъчен. Както сигурно не е достатъчен и бюджетът на здравеопазването, и на образованието. Ние се намираме в такова състояние, че дори целият приход от бюджета да отиде само в едно направление – само за образование или само за съдебна власт, или само за здравеопазване, пак няма да можем да решим въпроса на този отрасъл един път завинаги. Но този бюджет създава реална възможност ние да осъществим това, което сме приели чрез приетите от нас закони. Вие знаете, че ние от две години променяме устройствените закони, променяме процесуалните закони, променяме материалните закони, ние променихме дори Конституцията, за първи път откакто беше гласувана, само по посока на реформа на съдебната власт, ама истинска реформа, не лозунг. Но очевидно една истинска реформа не може да се осъществи без пари. И ето сега чрез този Закон за бюджета ние отново показваме нашата воля, волята на управляващото мнозинство да извършим тази реформа, че ние не се отказваме от нея и ще направим всичко възможно, което е по силите ни, до края на мандата да направим поне съществени стъпки, необратими стъпки в тази посока.
За какво се предвиждат тези пари? За увеличение на заплатите на магистратите ли? Не, не за това. За да им хвърлим прах в очите: ето, ние ви увеличаваме заплатите, а вие гласувайте решенията си в наша полза? Не, тези пари са за реформата, тези пари са за нови щатни бройки, ако не се лъжа, 2000, тези пари са за компютризация. Дори Висшият съдебен съвет е поискал 60 млн. лв. капитални вложения, което те обясняват с необходимостта от компютризация. В този бюджет има 7 млн. лв. за Съдебната палата в София. Тоест, това са сериозни средства, които са необходими наистина не за да се налят в една дупка, в една нереформирана система, а напротив, те са необходими за реформиране на системата. И тези пари, правейки една ефективна съдебна система, едно бързо и ефективно правораздаване, ще се върнат, ще се върнат посредством чуждите инвестиции, които ще дойдат в Българи, като знаят, че тя е правова държава.
В заключение искам да кажа, че Законът за бюджета в частта за съдебната власт е с ясна воля, ясно послание, че ние стоим зад съдебната реформа и ние сме твърдо убедени и твърдо решени да я осъществим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За реплика – заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Винаги сме се борили за по-висок бюджет на съдебната власт, но сега като бивш магистрат изпитвам известно неудобство да ви кажа, че този бюджет предвижда 12 млн. за ремонт на Съдебната палата срещу 2 млн. за ремонт на училищата и 6 млн. за ремонт на болниците за капиталови разходи. Тази работа прилича на сервилност към съдебната система – за да си спестим неприятности с Върховния касационен съд, които правителството имаше миналата година и вероятно за да се подложи добре на темата разследват ли се министри или не. Бях потресена, когато в Правната комисия увисна въпросът за какво точно съдебната система смята да похарчи парите за реформа и какво ще включва реформата за следващата година. Защото човекът от Висшия съдебен съвет не можа да каже нито дума по въпроса, а министърът на правосъдието отсъстваше. Пари винаги могат да бъдат похарчени, дами и господа, но от това политика не става. Дори в съдебната система, дори да им дадете пари от сервилност!
Същевременно това правителство повиши държавните такси, за да се разчита на по-голям приход, което ограничава достъпа до правосъдие на редица граждани, което също не смятам за особено полезно и също не го наричам добра и далновидна политика. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това беше реплика към господин Пенчев.
Втора реплика не виждам.
Господин Пенчев, имате думата за дуплика.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз очаквах такава реплика, затова дори в моето изказване се презастраховах – че не става дума за заплати на магистратите.
Аз едно не мога да разбера, госпожо Дончева, искаме ли реформа или не искаме. Когато бюджетът е малък и недостатъчен, казваме, как може, магистратите имат нужда от пари, те трябва да работят, имат нужда от компютри, вие не искате реформа, вие не ни давате пари. Когато им даваме пари, вие казвате, о-о-о, вие им се подмазвате, вас ви е страх. Не, мен, госпожо Дончева, не ме е страх, аз нямам проблем с Върховния касационен съд. Никакви проблеми нямам! Имам чисто съдебно минало и надявам се да бъде чисто и съдебното ми бъдеще. Но аз съм за реформата и съм щастлив, че съм в този парламент и че като бивш магистрат поне мъничко съм успял и аз да допринеса с нещо, за да може съдебната система да има повече пари и да може наистина да се реформира. Благодаря. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Пенчев.
Дали има други желаещи народни представители?
Господин Кенаров, заповядайте.
Пламен Кенаров (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В този късен час, вече е 18,30, аз също желая да взема отношение от името на Парламентарната група НИЕ по един конкретен проблем в бюджета на държавата и той е свързан отново със здравеопазването, където съм компетентен.
Какво искам да кажа, за да можете да го чуете всички и да си направите изводите за следващата година, а и какво искам да чуят и българските граждани? Вярно е, 4,3% от брутния вътрешен продукт, 1 млрд. 600 млн. лв. се отделят за функция здравеопазване в България за следващата година. Това по принцип е похвално. Оттук нататък обаче трябва да започнем анализ на ситуацията по отношение функция здравеопазване и нейните разходи и защо българските граждани не са доволни от българското здравеопазване.
Вероятно огромна сума пари се отделят за българското здравеопазване и ако сложим, че голяма част от българските граждани плащат своите лекарства, храна, чаршафи в болниците, ще видим, че сумата нараства значително. Ако приемем, че имаме около 35 милиона първични прегледи в нашата страна, осъществявани от първична медицинска помощ, по минимум 1 левче, това са още 35 млн. лв. разходи в системата, които обаче не са отчетени никъде досега. Още повече, че в системата на болничната помощ в първите 20 дни всеки български гражданин заплаща по 2% от минималната работна заплата и това няма значение къде се намира. Там се натрупват още около 30 млн. лв. общо допълнителни разходи, които никъде не са отчетени.
Искам да кажа и всички да го чуете добре: ние имаме регламентирано платено здравеопазване в общинските и държавните болници като търговски дружества и това е във всички болници на държавата. Понякога един преглед струва около 40 лв. в такава болница, на която принципал е държавата или общината, и то за обикновено изследване. Средно на година допълнително се харчат от българските граждани около 100 млн. лв., които също не се отразяват. Няма да отида на нерегламентираните плащания, отивам само на регламентирани плащания, оформени от българската държава, от законодателя и от нормативните документи, с които разполагаме.
Уважаеми господин министър, общо около 200 млн. допълнително се харчат за здравеопазване в българската държава. Тоест толкова, колкото Вие осигурихте за 2004 г. допълнително към бюджета. Значи нещата отиват още като процент от брутния вътрешен продукт. Във връзка с това искам да се обърна към Вас като министър, искам да се обърна и към вас като народни представители, че е необходимо да коригираме малко политиката си ние тук, в Народното събрание.
Какво имам предвид? Уважаеми дами и господа, заболяваемостта от ракови заболявания за тази година е нараснала с 4% в България. Средно всеки трети българин умира от раково заболяване в нашата страна. Успоредно с това лекарствата, които се осигуряват от Министерството на здравеопазването по държавната поръчка за онкологични препарати, като обща бюджетна сума е намалено или изразено в абсолютна стойност, без 90-те млн., които господин Ананиев прехвърля от Националната здравноосигурителна каса към Министерството за здравеопазването за разплащане в болничната помощ на общинските болници, имаме недостиг от 8 млн. лв., който няма да покрие дефицита от противоракови лекарства за българските граждани. Ще се получи ситуация от последните няколко месеца, в която раково болни се опитват по някакъв начин да си купят лекарства, без да имат възможност да направят това, защото вносителите не внасят такива лекарства, ако не е изпълнена държавната поръчка. Дори и да имаш пари, няма да можеш да си купиш такива лекарства. Говоря го реално, нито завишавам числата на необходимите средства за Министерството на здравеопазването, нито ги намалявам. Реалната нужда за следващата година за лечение на българските граждани с всички типове противоракови лекарства е около 15 млн. лв.
В този ред на мисли ви моля да се осигурят такива 15 млн. лв. Сумата не е грамадна, в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването, и наистина да бъдат целеви за лечение на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има ли други желаещи за изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, господин Кошлуков.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! В тази дискусия за бюджета ние чухме достатъчно и до голяма степен важни съображения защо той куца. И безспорно много от тези критики и коментари сигурно са основателни. Затова се прави и тази дискусия, затова имаме цял месец да разглеждаме бюджета, за да ги поправим. Мисля, че това е идеята на дискусията и на парламентарните комисии. Но на мен ми се струва, че дискусията я караме пак по старовремския метод – лекарите обясняват какво правят, учителите обясняват какво правят и как го разбират, след което министър Велчев трябва да отговаря на всички, което показва, като начин на мислене, една много остаряла схема: Министерството на финансите е длъжно да дава и ние ще ви кажем за кое е по-добре да дадете. Защо правите магистрали, защо поправяте Съдебната палата, а не правите малки пътища или не поправите две селски училища? Тази дискусия е безсмислена – по какъв начин ще оценим значението на едното или на другото, как разбрахме, че там трябва да се харчат тези пари?
Всъщност това, което прави министър Велчев в този бюджет, без въобще да защитавам бюджета в отделните му пера и направления, е една нова схема – той търси отговорност от министерствата. За първи път имаме такъв подход в бюджета.
Какво се получаваше до момента? Министерството на финансите има задължение да осигури ресурс на всички министерства, които обаче не носят никаква отговорност за това как харчат парите стига да е законосъобразно, стига да отговаря на буквата на закона. И когато свършат в една сфера Министерството на финансите трябва да попълни дупката отново.
Аз мисля, че когато има бюджетни излишъци или бюджетът върви добре, по-добре тези пари да отиват в джобовете на хората, а не в бездънните държавни структури, защото до момента само дърпаме чергата.
Има нова система за оценка, която се въвежда за всяко едно министерство в този бюджет – говорим за структурата на бюджета, говорим за подхода в реформирането му. Това е първият бюджетен камшик, който се появява и който кара министрите да работят без да се прикриват зад Министерството на финансите. Вече ще имаме отличници, посредствени и изоставащи министри и това ще излезе тази година, и тогава ще разберем кой как работи.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): То и сега ги има.
Емил Кошлуков: Имаме и преглед на това как министрите управляват собствеността. Това е един въпрос, който аз не чух в критиките на опозицията. Старовремският подход означава: дайте там, налейте пари и ги използвайте добре, ако може всъщност ние да ги управляваме и нашите фирми да ги харчат. А в действителност ние имаме министри феодали в целия кабинет. Винаги ги има в българския кабинет – лежат върху милиарди собственост с почивни станции, с парцели, със земи, със странни фирми и предприятия и искат от държавата. И ние да раздаваме пари и да обясняваме колко пари трябва да даваме, при положение че същото министерство има милиарди в собственост, която просто не управлява, която просто не може да използва ефикасно, е глупав подход. В този бюджет това е променено.
И тъй като се направиха някои много категорични критики, бих искал да взема отношение. Чух отдясно, че в новия бюджет съществуват особено две порочни неща – това е новата Агенция за комасация и фонда, който се създава в Министерството на земеделието, и Горската компания. Едната идея е идея на новото време, която ние сме прокарали и наложили – това е Агенцията за комасацията. Смисълът на тази агенция – обяснявам за тези, които не са посветени и още си мислят с марксистката терминология, понеже и я цитират – е да комасира, да насърчи модерното земеделие, защото с декар, два и три не става. И понеже пазарът на земята върви трудно, и понеже много хора, също както в София, живеят в апартаменти за по 100 хил., но чакат на помощи, понеже не продават, този пазар трябва да се отвори. Това е смисълът на тази агенция.
Емилия Масларова (КБ, от място): Това не е вярно, те не могат да получат помощи.
Емил Кошлуков: Когато тази агенция задейства, ще можем да развиваме такова земеделие, каквото трябва на Европа.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Кажи го на Моньо Христов.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз разбирам, че някой би искал да е шеф на агенцията, да речем Моньо Христов. Може би ще стане. Но че такава агенция е полезна, е важно.
Разбирам и господин Овчаров, много уважаван и сериозен оратор от тази трибуна, който направи тежка критика, но не мога да разбера защо да няма магистрали в България? Защо тези пари от бюджета, които се вкарват, да не отидат в пътища, които са важни за всички? Защото Церовски ще ги прави? Не знам дали е най-добрият, но пътища трябва да имаме. Утре обаче същите тези хора, които коментират, ще направят двойно повече разходи, именно в тази инфраструктура. Битката и дебата не са в тази дискусия дали бюджетът е смислен, битката е кой да похарчи парите, съществуващи в този бюджет. Това е драмата. И тук трябва да фиксираме нашите усилия като го разглеждаме и поправяме – условия за прозрачност, условия за контрол на харчовете. Аз това бих препоръчал на уважаемия господин министър: да наглежда държавните структури и министерствата, да създаде модел, да направи поправки, които ще осигурят контрол и отчет. А че тези пари трябва да се харчат, е категорично. И че е по-добре магистралите да ги има отколкото да раздаваме безсмислени заплати, е категорично. Това ще остане, това ще го има и ще даде шанс за инвестиции. Ако някой може да си кара камионите със стока, ще му трябва път. За да дойде белгиец, италианец или холандец, той иска да види инфраструктура. Сигурност и инфраструктура, и криво-ляво нормален съд. Това е, което блокира развитието на България до момента. Този бюджет има шанс да отвори възможност за такива инвестиции. Не казвам, че го прави,
Емилия Масларова (КБ, от място): И Софиянски казва, че прави пътища и все има дупки.
Емил Кошлуков: Да, тъй като чувам коментар отляво, че Софиянски правел пътища и има дупки, искам да ви кажа, че със Софиянски ще направите отделна среща. Аз също не смятам, че той ги прави кой знае какви.
Затова, уважаеми господин председател, аз мисля, че трябва да подкрепим бюджета на първо четене и след това да помогнем на Министерството на финансите не да става параван на земеделието, на транспорта, на регионалното развитие, а да става контрольор. Милен Велчев не харчи пари, от него ги искат. Въпросът е дали това, за което ги искат, е добро. И както дадох примера с Агенцията за комасация, за земята, по същия начин и магистралите, и болниците, всичко останало може да се развива само и единствено, ако имаме отчетност на тези разходи. Само и единствено, ако министрите спрат да искат и да хленчат за пари, а започнат да си управляват министерствата и имотите. Това постига този бюджет и затова е модерен. Затова го подкрепям по принцип. Разбира се, той ще има доработване и всички ние ще се включим в тази поправка. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
За първа реплика има думата господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин Кошлуков, не спорете с теза, която е безспорна. Разбира се, че трябва да има магистрали, разбира се, че трябва да има инфраструктура, но начинът, по който този бюджет залага тези разходи, обезсмисля закона, обезсмисля и цялата бюджетна процедура. Защото под черта значи, че това не са разчети, които са по линия на всички тези програми и политики, за които слушаме, като именно модерния бюджет, а е 1 млрд., който остава, Вие защитавате тази теза, на разположение на министъра на финансите. Това е антиподход. Разберете. Това е скарано с всички основни принципи за прозрачност на бюджетната процедура, за контролност на бюджетния разход, за приоритизиране на разходите, така че да се получи наистина най-голям ефект на нарастване на националния доход в резултат на една разумна процедура, а не в резултат на едноличната дискреция на министъра на финансите. Тук се крие неспособността на правителството да представи един обмислен и съгласуван между министрите бюджет.
Вие казвате: калпави са. Да стане министър-председателят и да каже: не могат да направят бюджет, сменям ги с други. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Венцислав Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Кошлуков! Аз също смятам, че трябва да се подкрепи бюджетът на първо четене. Само че кажете ми как да подкрепим ние този бюджет, когато се заделят пари под черта, без да има съответните закони? Нямаме нищо против да има Агенция “Земя”. Къде е законът за комасация, по който да работи тази агенция? Кажете ми къде е законът на националната горска компания, за да подкрепим ние бюджета, в който се заделят пари под черта за създването на такава компания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За трета реплика думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Явно много искате никой да не се изказва след министъра.
Уважаеми господин Кошлуков, не министър Велчев дава, а българските данъкоплатци плащат. Много жалко е един народен представител от трибуната да казва, че министър дава нещо. Не дава, това министерство взема. А тук Народното събрание е това, което трябва да разпредели справедливо, така че гражданите да се чувстват доволни от управлението. Не министър Велчев, не дори вашият кабинет и затова бюджетната процедура е такава. И затова Пирински и Върбанов Ви казват, че тези 1 млрд. лв., които са под черта, са условия за корупция, условия за политическо използване на парите, а не за прозрачно и демократично управление, когато парламентът до стотинка е разчел и разходите, и приходите, дал е всекиму според нуждите, а, разбира се, и според готовността на данъкоплатеца да заделя от своите скромни приходи. Голяма грешка е да се мисли, че господин Милен Велчев дава. Той може да дава на Вас или на някой друг от управляващото мнозинство, но той не дава на данъкоплатците.
Хубаво е, че сте разбрали след около 10 – 12 години, а аз се надявам, че и президентът Желев го е разбрал, че с един, два или три декара не може да се прави земеделие. Хубаво е, че се създава тази агенция. Аз съм много щастлив за това Ваше прозрение. То идва малко закъсняло, но още 5 – 6 години, може и повече, ще комасираме. Защото, когато се разбиваше българското земеделие, много тук отдясно смятаха, че може да се прави земеделие с един – два или три декара и убеждаваха българските граждани, че ще ходят на Карибите с доходите от такова земеделие.
И накрая, ако има министри-феодали, не кабинетът трябва да ги контролира. Има Сметна палата в България и това трябва да го знаете и тя трябва да си върши работата. Ако има министри, които разхищават народната пара, не кабинетът, а парламентът и съдебната власт трябва да им търсят отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Кошлуков, разплагате с 3-минутна дуплика на репликите, които чухте.
Емил Кошлуков (НДСВ): Уважаеми колеги, господа министри! За съжаление трябва да се съглася, че парите под черта са беля. Това е видно за всички. Прави сте. И тримата колеги, които ме репликираха, по-добре от мене знаят в своите сектори разпределението на бюджета. Те го заявиха и аз трябва да призная, че е така. Тези пари създават възможност за безотчетно харчене. За целта може би е предизвикателство пред нас да създадем закони, както каза господин Върбанов – ако нямаме процедурен механизъм, нека да въведем този закон. Аз ви разбирам отлично, че това ви притеснява, мен също. Трябва да намерим механизъм и процедура за контрол над тези разходи. Ако това е законово решение и искате този закон за комасацията, ние можем да го приемем. За горската компания – също. Можем да търсим механизми за контрол и в наредбите.
Разбирам, че подходът, който е избран, е временен, но говорим за смисъла на бюджета. Трябва ли да имаме този подход? Да, трябва. Не може да отхвърлим целия бюджет само заради това. Трябва да го поправим и вие го предлагате, а аз съм готов още утре да направим тази дискусия. Сигурно и такива закони вече се пишат. Може би Пламен Моллов знае по-добре от мен.
Единствено ще си позволя, във връзка с прозрението ми след 12 години, да направя една забележка. Сигурно отне известно време на хората отдясно, според господин Миков, да разберат, че комасираната земя работи добре и така се прави земеделие, аз мисля, че сме го знаели преди 12 години. Единствената дребна разлика е в подхода ни към комасация. Ние гледаме да не стреляме хората като им взимаме земята. Само това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Заповядайте, господин Нихризов. Разполагате с три минути и половина.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги. Три минути и половина не са време, в което може да се направи подробен анализ. Аз си задавам само един въпрос. В нашата зала определиха бюджета като съзидателен. Аз съм готов да се съглася с това определение. Да, действително този бюджет е съзидателен. Още преди да влезе в залата той успя да обедини хора с различни виждания и с различен начин на мислене, на протест срещу заложените в него параметри. Защото тези хора се пробудиха и видяха, че се засягат съществени техни изконни интереси. Те вече не чакат да му дойде времето и излязоха на улицата. В това отношение бюджетът е съзидателен.
Има обаче нещо друго интересно. В момента, в който протестът се изля, господин министърът даде на заден ход и започна да приема корекции. Оказа се това, което е изстискано изцяло, това, което е необходимо да се вложи в приходната част на бюджета, може все пак да се коригира.
Оттук възниква вторият въпрос: нима този бюджет е частен бюджет на господин министъра? Няма ли още резерви в този бюджет, които да остават скрити от самите нас? Вече говорихме за под черта и за над черта. Означава ли това, че ние ще правим следващите корекции в зависимост от това как едно или друго лице реши.
Третият въпрос – този бюджет трябваше да бъде един бюджет, от който всички да бъдат доволни. Оказа се, че тези, които работят, не са доволни. Оказа се, че тези, които се занимават със селскостопанска продукция, не са доволни, дейците на културата не са доволни, остана единствено бизнесът. Тук възниква същественият въпрос: а дали целият бизнес е доволен, защото, ако погледнете резултатите от законите, които трябва да донесат приходната част на бюджета, ще видите, че една част от бизнеса е категорично недоволна, че друга част е облагодетелствана.
Оттам нататък възниква последният въпрос – ще донесе ли някому нещо този бюджет? Оказва се, че той ще бъде едно повторение на миналогодишния бюджет, когато отново говорихме за единствено възможния, за единствено съзидателния път. Днес някои ни предлагат да го коригираме между първо и второ четене. Така е с всеки закон, който идва при нас от Министерския съвет – да, вие го дооправяйте, гласувайте, моля ви се, по принцип, оттам нататък ще видим как стоят нещата. А може ли да се върнем към стария анекдот – може ли бояджията да поправи с труда си кривата стена, която е изградена? Този въпрос обаче никой от управляващите не си го задава.
Затова нека да се попитаме: донесе ли ни миналогодишният бюджет нещо? Донесе ли нещо на обикновените хора? Отговорът е категорично "Не!". Ще ни донесе ли този бюджет нещо? Ще донесе ли на хората, които бяха пред Народното събрание нещо? Отговорът пак е "Не!"
Ето това е причината ОДС да гласува против този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов, великолепно се вместихте във времето.
С това приключи времето на Обединените демократични сили.
Заявка за изказване направи министър Церовски.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Върнах се от Пловдив от Мониторинговия комитет на програма ИСПА и успях да чуя по радиото някои изказвания, които мога да оприлича като неверни. Длъжен съм да кажа пред вас като човек, който нееднократно е защитавал позицията, че не бива със структурните и предприсъединителните фондове да се прави евтина, меко казано, популистка пропаганда. Длъжен съм да заявя, че като министър на регионалното развитие и благоустройството поех министерството в изключително тежко състояние, с близо година и половина забавяне по програма ФАР и програма ИСПА. Тези забавяния бяха вследствие на некомпетентно управление в предходния период. Всички тези забавяния към дадения момент са преодолени и в рамките на не повече от две седмици се надявам, че нашата държава ще може да усвои всичко онова, което предходното правителство е успяло да планира с Финансов меморандум 2000 и 2001 г. От тази гледна точка призовавам колегите, които жонглират с цифри, да говорят конкретно за кои точно проекти става дума и какви точно цифри ги притесняват.
Защото същите тези колеги, имайки информация кой и как е забъркал тази каша, нямат моралното право да злоупотребяват с огромните усилия, които администрацията в моето министерство полага, за да може българският народ да ползва тези предприсъединителни инструменти.
Затова, уважаеми дами и господа, бях длъжен да се явя и да ви кажа това. Имате право да контролирате, имате право да задавате въпроси и всеки един от вас, който по един или друг начин е идвал в моето министерство и е искал определена информация или е отварял сайта на министерството, е видял коренната разлика от периода преди една година. Сега са десетки фирмите, които ползват малки програми в рамките на 10 до 15 хил. евро, надявам се министърът на финансите да потвърди всичко това, което казвам, и се учудвам защо заместник-министър Дацов не реагира навреме, когато бяха сипани фриволно общи понятия и какви ли не цифри. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Церовски.
Уважаеми дами и господа, струва ми се, че дискусията по бюджета за 2004 г. приключи. Дали съм прав?
Министър Велчев, колко минути са Ви необходими – три–четири ли?
Заповядайте, да обобщите за четири минути.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес чухме много интересни и много спорни тези. Като цяло на мен лично ми се струва, че се получи малко скучновата дискусия, когато я сравнявам с дискусията по бюджета за 2003 г., но това е добре. Това означава, че все по-трудно и по-трудно се намират аргументи срещу икономическата политика, която се води чрез бюджета за 2004 г. Да се надяваме, че дискусията ще е още по-скучновата след една година, когато приемаме бюджета за 2005 г.
Благодаря на колегите от управляващото мнозинство, които подкрепиха предлагания Бюджет 2004. Благодаря и на колегите от опозицията, които изказаха своите становища, защото многообразието от становища обогатява цялостната картина.
Говорилите икономисти от опозицията имат един сериозен проблем: откъдето и да започнат с критиките на бюджета като цяло, все опират до увеличения внос, увеличения дефицит по текущата сметка. Макар че се боят да стигнат далеч в обясненията, защото им е трудно да обяснят как расте вносът с над 40%, в частност вносът на автомобили – нови и употребявани, с 20%, как расте вносът на строителни материали за нуждите на непрекъснато разширяващото се строителство и т.н., ако доходите на населението, както те заявяват, намаляват.
Истината е, че високият внос идва както от вноса на потребителски стоки, така и в още по-голяма степен от вноса на инвестиционни стоки и оборудване и най-вече от вноса на суровини и материали, толкова необходими за производството в България – над 40% от вноса е за суровини и материали. Още повече става вносът, когато добавим и инвестиционните стоки.
Всички вие, уважаеми депутати, трябва да бъдете сигурни, че Министерският съвет, Министерството на финансите следи проблема с дефицита по текущата сметка с достатъчна степен на загриженост и ще предприеме необходимите мерки, за да запази макроикономическата стабилност.
Депутатите отляво дадоха, специално господин Папаризов, ако правилно съм го разбрал, някои доста интересни рецепти за решаването на проблема с дефицита по текущата сметка, а именно увеличени държавни разходи. Мога да го уверя, че това би постигнало точно обратния ефект.
Господин Пирински малко повече улучи в целта, макар и неговата теза да остана несъвсем изяснена, но ми се струва, че се прокраднаха нотки на разбиране, че в условията на увеличен дефицит по текущата сметка трябва да се намали бюджетният дефицит.
Господин Соколов изказа една такава доста интересна теза, че предишното правителство изцяло е удовлетворявало исканията на съдебната власт и аз веднага съм готов да приведа някои цифри. За 1998 г., например, предложението на Висшия съдебен съвет е било за 120 млн. лв., а от сърцето на правителство на СДС са се откъснали едва 58 млн. лв. – най-ниската степен на удовлетворяване на исканията на съдебната власт за всички години до 2003-та, включително и 2004 г. Направете си сами сметка.
Народното събрание, председателствано от същия този господин Соколов, е отпуснало през 1998 г. 58 млн. лв. на съдебната система, на която нашето правителство предлага да се отпуснат 205 млн. лв. – почти четири пъти повече. Така че нека да не спекулираме и да не говорим наизуст, без да боравим с цифри. Но същото е характерно и за други представители на опозицията. Ако нямах ограничението от 5 минути, щях сигурно, както и миналата година да ви позабавлявам с цитати на господин Радев от стенограмата от миналогодишното заседание по бюджета, аз го помолих тогава да внимава какво говори, защото както миналата година го цитирах за 2001-ва, така и сега мога да го цитирам какво каза преди една година.
Но нека да се съсредоточим върху казаното от него тази година. Той каза, че всяка година правителството на СДС е привличало 1 млрд. лв. от приватизация, а ние, видите ли, не си вършим работата.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Един милиард долара.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Милиард долара, добре. И тук съм готов да покажа съответните цифри. За 1998 г. – 360 млн. лв.; за 1999 г. – 523 милиона; за 2000 г. – 345 милиона, и т.н.
Интересно къде е останала разликата между единия милиард и тези цифри, които споменавам? Но съм сигурен, че господин Радев не е твърдял съвсем насериозно тези тези. По същия начин, както не е твърдял насериозно нещата, които каза във връзка с фондация “Демокрация” на няколко пъти, оплитайки се в кълчища. (Ръкопляскания и възгласи в мнозинството.)
Отляво се чуха други интересни тези, като се започне с мъдри цитати на марксистки икономически мислители, които аз мислех, че вече не би трябвало да се чуват в българския парламент, до тезите на господин Станишев, че държавата се изтегля от отговорности. Въобще както и миналата година сигурно сте забелязали как отдясно валяха обвинения, че бюджетът е прекалено ляв, отляво валяха обратните обвинения, че е прекалено десен, че, както каза господин Станишев, държавата се е изтеглила от отговорностите си. Той изговори доста красиви думи за това как държавата трябва да финансира по-адекватно здравеопазването, образованието и науката в частност. Бърза сметка показа, че той препоръчва допълнителни 3% от брутния вътрешен продукт да се излеят в тези сфери. Забрави обаче да каже дали е учил достатъчно добре математика и откъде трябва да се вземат тези 3%, които трябва да отидат в тези сфери. Във всеки случай не от администрацията, защото разходите за администрация от 2001 г. насам са намалели с 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Въобще БСП умее да говори красиво, но когато започне да действа, картината става доста грозна. Можем да си спомним зимата на 1996 г., когато госпожа Масларова много добре се грижеше за социално слабите, отколкото настоящото правителство, очевидно. (Ръкопляскания в мнозинството, шум и възгласи в КБ.)
Учуди ме, в заключение да кажа, атаката на д-р Чакъров към министър Церовски. Оставяйки настрана съображенията за колективната политическа отговорност на управляващото мнозинство, д-р Чакъров трябва да е наясно с трудното наследство, което завари министър Церовски в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и за сериозните усилия, които положи неговият екип, благодарение на които ние далеч не можем да очакваме да се реализират страшните прогнози, които д-р Чакъров очерта.
Дами и господа, очаквах днес да станем свидетели на един истински дебат, какъвто заслужава бюджетът на една страна. В обръщението ми сутринта призовах в предстоящия диспут да има предложения, които биха подобрили икономическия растеж, понижили безработицата и инфлацията и биха стабилизирали текущата сметка. За съжаление такива не чухме.
Упрекват ни, че догодина ще съберем 1 млрд. лв. повече и ще ги разпределя правителството. Да, аз точно това искам и предлагам: държавата да събере този 1 милиард от сивата икономика с мерките, които още не са приложени, защото мерките за повишаване на събираемостта, донесли тези добри резултати тази година, вече са взети предвид при планирането на приходите за следващата година. Нека да съберем този милиард от сивата икономика и да го дадем за болници, образование и пътища, вместо тези пари да остават в сивия сектор.
След днешния дебат аз съм още по-уверен, отколкото бях тази сутрин, че предлаганият Бюджет 2004 – бюджетът на съзиданието и развитието, ще създаде възможно най-добри условия за бърз икономически напредък на нашата страна, за присъединяването ни към НАТО и в перспектива – към Европейския съюз, и за един много по-достоен живот на българските граждани догодина и занапред. Затова разчитам на вашата подкрепа за бюджета при предстоящото гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 230 народни представители: за 133, против 94, въздържали се 3. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
Законопроектът за държавния бюджет е приет на първо гласуване. (Бурни ръкопляскания в мнозинството, шум и възгласи в залата.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да закрия заседанието ми позволете да направя съобщение за парламентарния контрол утре, петък, 21 ноември 2003 г.
1. Разисквания по питането на народния представител Асен Агов към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно политиката на правителството за координиране дейността на специалните служби.
2. Отговори на актуални въпроси и питания.
Министърът по труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева и на три питания от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков и Кина Андреева.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Пейчев и Иво Атанасов.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на две питания от народните представители Димитър Камбуров и Моньо Христов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Евгени Чачев и Емилия Масларова, Йордан Димов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Благой Димитров, Стойчо Кацаров и Васил Калинов и на четири питания от народните представители Евгени Чачев, Иван Николаев Иванов – две питания, и Благой Димитров.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Йордан Соколов.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Бакърджиев и на питане от народния представител Евгени Кирилов.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгения Живкова и на питане от народния представител Кина Андреева.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов – на питане от народния представител Димитър Камбуров;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на два актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров и Михаил Миков.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме поради участие в Международната конференция “Биологично земеделие и шансовете на биологичното земеделие в разширения Европейски съюз” с участието на господин Франц Фишлер – еврокомисар по земеделие и рибарство.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева, министърът на младежта и спорта Васил Иванов и министърът на културата Божидар Абрашев.
Поради отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на държавната администрация Димитър Калчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в пленарно време 16,01 ч. и в астрономическо време 19,18 ч. закривам заседанието.
Утрешното заседание е от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,18 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов