Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-11-26

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за работата на Народното събрание за периода 26-28 ноември 2003 г.
1. Проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество.
2. Второ четене на законопроекта за енергетиката.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование.
5. Първо четене на законопроекта за здравето.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
7. Първо четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
9. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
13. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за водите.
14. Първо четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
15. Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”АД.
16. Избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
17. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте предложения проект за програма за работата на Народното събрание за периода от 26 до 28 ноември 2003 г.
Гласували 126 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Постъпили законопроекти и проекторешения. (Неразбираема реплика на Петър Мутафчиев от място.)
Друго предложение по дневния ред няма, освен това, което прочетох и се гласува.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Процедура тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Процедурен въпрос. Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз наистина се учудвам, че в Тридесет и деветото Народно събрание никой не поставя дневния ред на обсъждане, а има неща, които са също в нарушение на този правилник, с който се обосноваваме за това, че не може да има обсъждане в дневния ред.
Примерно, точка дванадесета в представения ни дневен ред за седмицата – 26-28 ноември, е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата, който не е гледан в комисията на първо четене.
Мисля, че това не е нормално, имайки предвид, че има законопроекти, и на опозицията включително, които престояват повече от два месеца в комисиите, има основание да бъдат включени в дневния ред, по някои от тях има и становища на самите комисии.
Поради това аз исках да предложа, господин председателю, но ми кажете кога трябва да го направя, отпадането на точка дванадесета. Ако мога сега да го направя, моля да го подложите на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мутафчиев, ще си позволя да Ви прочета ал. 4 на чл. 40, където е казано, че “проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване без да се обсъждат.”
Петър Мутафчиев (КБ, от място): С една от точките има нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така и не мога да разбера къде е нарушението. Аз изглежда трудно се ориентирам.
Има направени предложения от Парламентарната група на НДСВ и от Парламентарната група на Коалиция за България. Те са включени в този проект за програма.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Не е гледано в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако се стигне до него, господин Мутафчиев, очевидно е, че няма да може да се гледа, ако междувременно не е минало през комисията. Това е ясно. Затова е назад в дневния ред. Надяваме се, че няма да се стигне до влизане в пленарна зала.
Ето го, председателят на комисията е тук.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Комисията е днес. Той понеже е зает, не иска да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми госпожи и господа народни представители, постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 19 до 25 ноември 2003 г.:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител - Коста Костов, водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща комисия - Комисията по европейска интеграция;
- законопроект за денонсиране на спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места по отношение на Република Словения. Вносител – Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за свободните зони в Република България. Вносители – Анели Чобанова и група народни представители, водеща комисия - Комисията по икономическата политика, подпомагащr комисиr - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика;
- проект за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет. Вносител - Кирил Милчев;
- проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вносители – Благой Димитров, Панайот Ляков и Марио Тагарински, водеща комисия – Комисията по медиите;
- законопроект за геодезия и картография. Вносител – Юлияна Дончева Петкова и група народни представители, водеща комисия - Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, подпомагащи комисии - Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Вносител – Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика, подпомагащи комисии - Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция;
- законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол между Република България и Съединените американски щати за изменение на договора между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992 г. Вносител – Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по икономическата политика, подпомагаща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. Вносител – Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащr комисиr - Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;

- законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. Вносител - Министерският съвет, водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации, подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- проект за решение относно промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание за ПАЧИС, вносител - Сергей Станишев. Това е включено като точка първа от днешния дневен ред.

Уважаеми народни представители, започваме с деловата работа, ако няма предварителни въпроси. Не виждам такива.
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Има постъпило писмо от господин Сергей Станишев и проект за решение, което искам да ви представя.

“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на постоянната делегация на
Народното събрание в ПАЧИС

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител (“Държавен вестник”, бр. 91/2003 г.)
РЕШИ:
Избира Любомир Пенчев Пантелеев за член на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.”
По този проект за решение има ли желаещи за изказване?
Тук виждам два проекта за решение.
Във втория проект в диспозитива е казано: “Избира Любомир Пенчев Пантелеев за член на постоянната делегация на Народното събрание в ПАЧИС на мястото на Благовест Христов Сендов.”
Всъщност кой от двата проекта е актуалният?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Сендов го няма. Той не може да осъществи тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз смятам, че първият проект е достатъчен, ако правилно се ориентирам. И господин Корнезов ме подкрепя.
Имате ли възражения, уважаеми народни представители? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както го представих.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Поздравявам господин Пантелеев с избора и му пожелавам успех в мисията, която ще изпълнява.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към точка втора от дневния ред, която очевидно толкова бързо няма да може да бъде приключена:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, продължение.
Искам да поканя господин Веселин Близнаков – председател на Комисията по енергетика, да докладва.
На второ четене са приети членове от 153 до 203 включително по вносител.
Предстои докладването на чл. 204 по вносител. Това е на стр. 68 от доклада.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги,
“Чл. 204 (1) На енергийно предприятие, което наруши условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Има предложение на народния представител Стефан Мазнев – в чл. 204, ал. 1 санкцията “от 3000 до 20 хил. лв.” да се замени с “от 10 хил. до 100 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Има второ предложение на господин Стефан Мазнев – в чл. 204 да се добави нова ал. 3 със следния текст:
“(3) При три последователни нарушения на условията на издадената лицензия комисията може да я прекрати в съответствие с разпоредбите на Глава четвърта на настоящия закон.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 204, който става чл. 206:
“Чл. 206. (1) На енергийно предприятие, което наруши условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 7 хил. до 20 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Най-напред искам да кажа няколко думи в продължение на дебата, който водихме на предишното заседание, когато разглеждахме законопроекта. Радвам се, господин Корнезов, че пак Вие председателствате събранието, тъй като тогава ставаше дума за чл. 200, където уведомлението и съобщаването на производството по ал. 1, което е производство по налагане на принудителни административни мерки, всъщност можеше да започне по телефона. Тогава аз възразих и предложих това да отпадне и да стане “по телекса, факса или писмо с обратна разписка” и т.н. Тогава Вие казахте, че това е текст от ГПК. Тогава се запитах защо тогава не е написана препратка към ГПК.
Смятам, че ако там тази норма е доста обща, тъй като става дума за процесуален кодекс, тук става дума за нещо много сериозно, за енергийни предприятия, става дума за милиони инвестиции, за обекти, които са с мощност от порядъка на неколкостотин мегавата. Затова продължавам дебата, както тогава изразих становище – “по телефона” да отпадне.
Аз съм съгласен с Вас, но просто искам да споделя тези разсъждения.
Сега конкретно на този член. Уважаеми дами и господа, в чл. 203 ние казваме, че “Който извърши или допусне извършването на дейности по този закон без лицензия, се наказва с глоба от 50 до 100 хил. лв.”. Сега в този чл. 204 ние казваме, че “Енергийно предприятие, което наруши условията на издадената му лицензия” – това е много близко до чл. 203, където е казано, че извършва дейности без лицензия. Той може да има лицензия за една дейност, а след това да осъществява такава дейност, която е близка до издадената му лицензия, но е съвсем друга като предмет на дейност.
Ето защо съм си позволил да има известен синхрон между чл. 203 и чл. 204 и съм предложил завишаване на тази санкция – да не е от 3000 или както е в подобрената редакция – “от 7 до 20 хил. лв.”, а да стане “от 10 хил. до 100 хил. лв.”. По този начин ще има синхрон между наказанията по чл. 203 и 204.
За да не вземам втори път думата, ще кажа, че останах доста учуден защо второто ми предложение, което казва, че “при три последователни нарушения на условията на издадената лицензия комисията може да я прекрати в съответствие с разпоредбите на Глава четвърта от настоящия закон”...
Уважаеми дами и господа, тук става наистина въпрос за сериозни неща. Знаем, че очакваме големи инвестиции в енергетиката. Очаква се строежът на АЕЦ “Белене”. Това е превантивна мярка. Ние трябва да сме сигурни, че контролът по осъществяването на тези дейности трябва да е сериозен. Аз ненапразно съм записал тук “може”. Това е превантивна мярка. Представете си трето нарушение, тогава е напълно допустимо комисията да има право да отнема лицензията. Как може един лицензиант да прави три пъти нарушения и да продължава да извършва своята дейност?
Пак казвам, това не е задължително. Дал съм възможност за комисията това да се прави като превантивна мярка и да се подобри контролът. Единственото, което съм целял, е да се подобри контролът, когато лицензиантът извършва своята дейност. Ето защо съм си позволил да предложа в чл. 204 да се добави нова ал. 3 с този текст, който прочетох преди малко. Моля Ви да подложите двете предложения на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Господин Близнаков, заповядайте за реплика на господин Мазнев.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя реплика на господин Мазнев.
Когато този въпрос беше разглеждан в комисията, действително господин Мазнев го постави тогава и ние го обсъдихме. Ние се съобразихме частично с неговото предложение, като увеличихме първоначалния размер и в новата редакция това се вижда. Защо не се третира прекратяването на лицензията? Защото, съгласно чл. 57, Вие, господин Мазнев, го знаете това – стана дума за този член, ал. 1, т. 2:
Комисията може да прекрати издадената лицензия, ако лицензиантът нарушава или не изпълнява условията на издадената лицензия, поради което ние счетохме тогава, че е излишно да се повтаря това. В чл. 57 го има.
По отношение прекратяването на лицензията, трябва да посочим, че това е принудителна административна мярка, а не е административно наказание. Тук разглеждаме административно-наказателните разпоредби. Затова моето мнение е, че не трябва да се приема това предложение. Аз подкрепям становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мазнев, имате право на дуплика.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Близнаков, изглежда говорим за едно и също нещо, но не можем да се разберем. Това, което казахте в чл. 57 е така, просто в административнонаказателни разпоредби конкретизираме това, което сме заложили в чл. 57. Защото иначе се получава така, че няма синхрон между чл. 57 и глава четиринадесета по отношение на административнонаказателните разпоредби. Аз знам защо не го приемате – защото е предложено от човек от опозицията. Това е напълно разумен текст. Написал съм наистина “може”. Говорим за едни и същи неща, много конкретно е това, което ви казвам. Това е просто конкретика на чл. 57, затова съм си позволил да го напиша. В противен случай – като го няма в административнонаказателни разпоредби, всъщност и чл. 57 увисва. Един недобросъвестен лицензиант наистина може да прави каквото си иска. Аз говоря за втория случай, когато става въпрос за прекратяване. Наистина донякъде се съобразихте с предложението ми, но вижте – в чл. 203 говорим за долна граница 50 хил., а при много близко нарушение изведнъж то става 7 000. Затова моля да подложите на гласуване и двете предложения, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст от законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Стефан Мазнев за чл. 204, ал. 1, като санкцията “от 3 000 до 20 хил. лв.” се заменя с “от 10 хил. до 100 хил. лв.”
Гласували 99 народни представители: за 35, против 53, въздържали се 11.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Стефан Мазнев за чл. 204, ал. 3 със съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията и обосновано от народния представител.
Гласували 111 народни представители: за 51, против 53, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Стефан Мазнев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 204, който става чл. 206, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 72, против 14, въздържали се 12.
Член 206 е приет.
Господин Близнаков, да влезем в ритъм. До чл. 222 мисля, че всичко е прието и можете да ги докладвате.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря, господин председател.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 205, който става чл. 207:
“Чл. 207. (1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно:
1. присъединяване към съответните енергийни мрежи;
2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;
3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ, се налага имуществена санкция от 7 000 до 20 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 206, който става чл. 208:
“Чл. 208. (1) На енергийно предприятие, което не предостави исканата информация в случаите, предвидени в този закон, се налага имуществена санкция от 5 000 до 15 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция или глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция, съответно на глобата по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 207, който става чл. 209:
“Чл. 209. (1) Когато потребител не предостави достъп до собствените си уредби и съоръжения при условията на чл. 117, ал. 7 и чл. 197, ал. 7, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 или имуществена санкция от 7 000 до 20 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция или глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция, съответно на глобата по ал. 1.”
“Чл. 208. (1) В случаите, когато лицата по чл. 28, ал. 1 продават електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ по цени, подлежащи на регулиране, без те да са утвърдени или определени от комисията, или по цени по-високи от утвърдените или определените от комисията съгласно чл. 28, се налага имуществена санкция от 7 000 до 20 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 208, който става чл. 210, като в ал. 1 навсякъде числото “28” се заменя с числото “30”.
“Чл. 209. (1) На енергийно предприятие, което не спазва техническите норми или изисквания за експлоатация на енергийни обекти или нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се налага имуществена санкция от 10 хил. до 25 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 211.


Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 210, който става чл. 212:
“Чл. 212. (1) На енергийно предприятие, което не спазва определените условия и ред за изпълнение на задължението за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и електрическа енергия, произведена по комбиниран способ в съответствие с определените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси задължителни квоти съгласно чл. 161, ал. 2 и чл. 163, ал. 2, се налага глоба на физическите лица, съответно имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица от 30 до 90 лв. за всеки мегават час електрическа енергия неизпълнено задължение. Размерът на санкцията се определя със заповед ежегодно от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 211, който става чл. 213:
“Чл. 213. (1) На лицата, които не спазват определените технически условия и ред за топлоснабдяване, за прекратяване на топлоподаването и правилата за дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 125, ал. 3, и/или не изпълнят задължението си по чл. 147, ал. 3, се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 212, който става чл. 214:
“Чл. 214. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. самоволно снеме или повреди средство за търговско измерване на количество електрическа или топлинна енергия или природен газ, знак, пломба или друго контролно приспособление, както и уреди за дялово разпределение;
2. се присъединява към електропроводни, топлопроводни или газопроводни или към електроразпределителни или газоразпределителни линии – собственост на енергийно предприятие, без да спази условията за това;
3. ползва електрическа или топлинна енергия или природен газ, без техните количества да се измерват и отчитат от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване, или препятства правилната им работа;
(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване;
2. причини въвеждането на ограничителен режим.
(3) Потребител на топлинна енергия, който не инсталира средства за отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия по чл. 140, ал. 1, т. 3 в имот, намиращ се в сграда – етажна собственост, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(4) Който демонтира, нарушава целостта или пречи на нормалната работа на средствата за отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия по чл. 140, ал. 1, т. 3, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(5) При повторно извършено нарушение по ал. 1-3 се налага глоба в двукратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1-4.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 213, който става чл. 215:
“Чл. 215. (1) Който пречи или допусне да се пречи на длъжностните лица и на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.
(2) Който не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на длъжностните лица и на контролните органи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) Който не изпълни влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лв.”
“Чл. 214. Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214, който става чл. 216.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 215, който става чл. 217:
“Чл. 217. При повторно извършване на нарушенията по чл. 215 и чл. 216 наказанието е в троен размер, определен по максималния размер на глобата или имуществената санкция.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 216, който става чл. 218:
“Чл. 218. (1) Когато нарушенията по чл. 212 са извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в петкратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 217, който става чл. 219:
“Чл. 219. (1) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което допусне да се извършат нарушенията по чл. 206, чл. 207, чл. 210, чл. 211 и чл. 212, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение наказанието е глоба в троен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 218, който става чл. 220:
“Чл. 220. (1) Който не изпълни или допусне да не се изпълни разпореждане на оператор по чл. 109, ал. 2, чл. 113, ал. 2, чл. 131, ал. 3 и чл. 185, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение наказанието е глоба в троен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.”
“Чл. 219. (1) На енергийно предприятие, чийто оператор не спазва чл. 71, ал. 2, се налага имуществена санкция от 20 хил. до 50 хил. лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 221, като в ал. 1 числото “71” се заменя с числото “73”.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 220, който става чл. 222:
“Чл. 222. (1) Потребител на електрическа и топлинна енергия и природен газ, който не изпълни задължението си по чл. 117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 30 хил. до 50 хил. лв.
(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в троен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1 или 2.”
“Чл. 221. Който наруши императивни разпоредби на нормативните актове по прилагането на този закон, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221, който става чл. 223.
Комисията предлага създаването на нов чл. 224 със следното съдържание:
“Чл. 224. Лицата по чл. 79, ал. 1, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 2000 до 5000 лв.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 222, който става чл. 225:
“Чл. 225. (1) Нарушенията по този закон се установят с актовете на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1.
(2) Наказателните постановления по чл. 205, 206, 207, 208, 209, 210, 212, 215, 216, 217, 218, 219, 222, 223 и 224 се издават от председателя на комисията или от упълномощено от комисията длъжностно лице.
(3) Наказателните постановления по чл. 211, 213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 223 и 224 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(5) До издаване на наказателното постановление пострадалият от административното нарушение може да направи искане пред административнонаказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди до размер 20 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, поставям на разискване текстовете от закона от чл. 207 до чл. 225, както бяха докладвани от председателя на комисията. Имате думата. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове.
Моля, гласувайте текстовете на членове от 207 до 225 по новата номерация.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Тези текстове от законопроекта са приети.

ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Господин председател, ще Ви помоля да се върнем на чл. 138 по номерация на вносителя. Има едно предложение на народния представител Стефан Мазнев към чл. 138 да се добави нова ал. 5.
Комисията приема предложението и предлага нова ал. 5 със следното съдържание:
“Топлопреносното предприятие засича показанията на общия топломер в сгради – етажна собственост, само в присъствието на домоуправителя или на упълномощено от него лице” и в края на алинеята да се добави текстът: “при наличие на техническа възможност и по ред, определен с наредбата по чл. 125, ал. 3.”
Мисля да не излагаме мотивите на господин Мазнев. Предложението е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мазнев, имате думата.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз знам, че приехме в залата моето предложение, но доколкото имах консултации с Правния отдел на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, господин Близнаков, ставаше въпрос “когато те се измерват дистанционно”. Това да се допълни. Като гледам сега по същество, тук се изменя смисълът. Какво значи “ако няма техническа възможност”? Как ще измерваме нещо, ако няма техническа възможност? Аз мисля, че това е нонсенс просто. Говорихме за нещо друго – че когато е дистанционно, тогава може съобразно наредбата, но тук аз не го разбирам. Може би трябва да се поясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предлагам да уточните редакцията на текста, а през това време ние да вървим напред по законопроекта. Когато е готов текстът, ще се върнем на неговото разискване и приемане. Съгласни ли сте, господин Близнаков?
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да не бързаме, спокойно да огледаме текста. Моля Ви, седнете, спокойно огледайте текста, разберете идеята, която е вложена в него.
Да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “Допълнителна разпоредба”.
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
“Допълнителна разпоредба, § 1, т. 3 да придобие следната редакция:
“3. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т.ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.”
Комисията е подкрепила предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Абонатна станция” е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите.
2. “Балансираща енергия” е енергията, която операторът на електроенергийната система използва за компенсиране на разликата между количествата потребена/произведена енергия и количествата съгласно сделки при свободно договорени цени.
3. “Биомаса” са продукти, състоящи се от части или от целия растителен материал от селското и горското стопанство, който може да се използва като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво:
а) растителни отпадъци от селското и горското стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако генерираната топлина се оползотворява;
в) растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото на производство и генерираната топлина се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите хологениращи органични съединения или тежки метали;
е) утайки от пречиствателни станции.
4. “Всеобщопредлагана услуга” е транспортирането и доставката на енергия и природен газ с определено качество, регулирана цена и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона.
5. “Високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от топлоелектрически централи”:
а) изградени след влизането в сила на този закон, е производството на топлинна и електрическа енергия, което води до спестяване на гориво не по-малко от 10 на сто от горивото, необходимо за производството на същото количество топлинна и електрическа енергия поотделно;
б) изградените преди влизането в сила на този закон – производството на топлинна и електрическа енергия, което води до спестяване на гориво не по-малко от 5 на сто от гориво, необходимо за производството на същото количество топлинна и електрическа енергия поотделно;
в) ползващи възобновяеми източници на енергия и/или с единична електрическа мощност до 1 мгвт е производството на топлинна и електрическа енергия, което води до спестяването на гориво до 5% от горивото, необходимо за производството на същото количество топлинна и електрическа енергия поотделно.
6. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в това число биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.
7. “Газоизмервателна станция” е инсталация, съоръжена със средства за търговско измерване на природен газ.
8. “Газопреносна мрежа” е система от газопроводи с високо налягане и съоръженията към тях с единен технологичен режим на работа за пренос на природен газ до изхода на газоизмервателна станция или газорегулираща станция, на които са присъединени потребители и/или разпределителни предприятия.
9. “Газоразпределителна мрежа” е местна или регионална система от газопроводи с високо, средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните потребители на определена с лицензия територия.
10. “Газорегулираща станция” е инсталация за регулиране налягането на природния газ, съоръжена и със средства за търговско измерване.
11. “Газотранспортна система” е система от свързани мрежи за пренос, транзитен пренос, разпределение на природен газ, както и съоръжения до и от газохранилища и добивни предприятия на територията на страната.
12.”Директен газопровод” е газопровод, който свързва директно предприятие за добив на природен газ с небитов потребител.
13. “Договор за доставка с клауза “вземай или плащай” е договор, предвиждащ задължително заплащане на определени в него количества природен газ по определена цена, независимо дали природният газ е получен.
14. “Допълнителни услуги” са всички услуги, необходими за експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в първично регулиране на честота и вторично регулиране на честота и обмен на мощност, въртящ резерв, възможност за стартиране след голяма авария без помощта на външен източник и постоянно следене за промени в натоварването.

15. “Достъп” е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
16. “Доставка на природен газ” е продажба на природен газ на потребители.
17. “Дългосрочни прогнозни енергийни баланси” са прогнозни енергийни баланси, които обхващат период от 10-15 години.
18. “Електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници” е електроенергията, произведена от съоръжения, използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни системи, използващи също и конвенционални енергийни източници и включващи възобновяемо електричество за пълнене на складови системи и изключващо електричество, произведено в резултат на складови системи.
19. “Електрическа уредба” е съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия.
20. “Електропреносна мрежа” е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи за пренос на електрическа енергия или за транзитиране на електрическа енергия за трета страна.
21. “Електропроводни линии” са съоръжения за свързване на електрически уредби и предназначени за пренос на електрическа енергия.
22. “Електроразпределителна мрежа” е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
23. “Енергиен обект” е недвижим имот, представляващ обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.
24. “Енергийно предприятие” е юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа или топлинна енергия, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон.
25. “Зелен сертификат” е документ с определен срок на действие, удостоверяващ производството на определено количество електроенергия от възобновяеми енергийни източници или по комбиниран способ, посочващ датата и мястото на производството, производствената мощност и нейния собственик, прехвърлим отделно от физическата електроенергия, чието производство удостоверява.
26. “Икономически нецелесъобразно” за енергийното предприятие е изграждането на съоръжения за присъединяване, инвестициите за които не се компенсират със средствата, набрани от амортизационните отчисления и печалбата от продажби на енергия и природен газ чрез тези съоръжения за осемгодишен период, и цената, която ще заплати потребител за присъединяването.
27. “Индивидуален разпределител на топлинна енергия за отопление” – техническо средство, по чиито показания се разпределя топлинната енергия, потребена от отоплителните тела в сградата. Показанията им са в относителни единици, които се коригират с фактори за оценяване в зависимост от вида на прибора и типа на отоплителното тяло. Индивидуалните разпределители служат само за определяне на дела консумирана топлинна енергия от всяко отоплително тяло като дял от общата консумация на топлинна енергия от сградата.
28. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.
29. “Краткосрочни прогнозни енергийни баланси” са прогнозни енергийни баланси, които обхващат период една година.
30. “Кръстосано субсидиране за интегрирани енергийни предприятия – между отделните дейности, подлежащи на лицензиране по този закон и/или между дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон и други дейности” е включването в цените за дадена лицензирана дейност на разходи от друга лицензирана дейност и/или включването в цените за лицензирана дейност на разходи от нелицензирана дейност.
31. “Кръстосано субсидиране между отделните групи потребители” е включването в цените за група потребители на по-голям размер разходи от необходимите за индивидуалното й снабдяване или на по-малък размер разходи от допълнителните разходи, които предизвиква съвместното й снабдяване с останалите групи.
32. “Материални ресурси” е наличието на основни и спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект.
33. “Място на присъединяване към електрическата мрежа” е всяка от точките в конструкцията на електрическата мрежа – собственост на преносното предприятие, към които са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече потребители или производители.
34. “Общ отопляем обем на сградата” е сумата от обемите на имотите на потребителите и обемите на помещенията от общите части на сградата – етажна собственост, предвидени за отопление по проект.
35. “Организиран пазар на електрическа енергия” е съвкупност от форми на търговия с електрическа енергия, където начинът, мястото и времето на сключване на сделките са публично известни и предварително обявени в търговски правила, определени с наредба.
36. “Организационна структура” е организацията на управленския и изпълнителския персонал, която отразява числеността, функционалните връзки, координацията между отделните длъжности и звена в зависимост от нуждите на лицензионната дейност.
37. “Отоплителни тела” са тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях топлоносител.
38. “Отопляем обем на имота” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
39. “Отопляем обем на общите части” е сумата от обемите на помещението от общите части на сграда – етажна собственост, с предвидени по проекта отоплителни тела.
40.”Пазар на балансираща енергия” е организирана търговия с електрическа енергия и природен газ за целите на поддържане на баланса между производство и потребление в електроенергийната система, съответно между вноса и потреблението на природен газ.
41. “Площадкови енергийни обекти” са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ.
42. “Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
43. “Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
44. “Пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ” е транспортиране на електрическата или топлинната енергия или природния газ през преносната мрежа.
45. “Присъединителен газопровод” е съвкупност от газопроводи и съоръженията към тях, свързващ преносната мрежа с небитов потребител на природен газ.
46. “Производител” е лице, получило лицензия за производство на електрическа енергия и произвеждащо електрическа енергия.
47. “Пряка електропроводна линия” е електропроводна линия, която свързва пряко производител с негово подразделение или клон или с потребител.
48. “Разполагаемост” е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Измерва се в “ват по час” и производните единици.
49. “Разпределение” е транспортиране на електрическа енергия или природен газ през разпределителните мрежи.
50. “Разпределение на топлинна енергия” е транспортиране на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и други на потребителите.
51. “Сертификат за произход на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производител, количеството произведена електрическа енергия от комбинирано производство, посочващ периода на производство, производствената централа за електрическа енергия, мощността й и други данни и показатели, определени в Наредбата по чл. 161, ал. 4.
52. “Сертификат за произход на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници” е официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производител, количеството произведена електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, посочващ периода на производство, производствената централа за електрическа енергия, мощността й и други данни и показатели, определени в наредбата по чл. 161, ал. 4.
53. “Сетълмент” е система, прилагана от оператора на електроенергийната система за индивидуално изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена електрическа енергия от договорените количества за даден период, по методика, уредена в търговски правила, определени с наредба.
54. “Служебна тайна” е информацията, която е станала известна на министъра, председателя и членовете на комисията и на служителите от съответните административни служби във връзка с изпълнението на техните функции, с изключение на информацията, която е оповестена публично при условия и по ред, определени със закон. Списъкът на конкретните факти, сведения и предметите, съставляващи служебна тайна за отрасъл “Енергетика”, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
55. “Спомагателни мрежи” са управляващите, регулиращите, защитните, комуникационните и информационните мрежи, необходими за ефективното функциониране на преносните и разпределителните мрежи.
56. “Средносрочни прогнозни енергийни баланси” са прогнозни енергийни баланси, които обхващат период от 3 до 5 години.
57. “Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия” са уреди, които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия.
58. “Средства за търговско измерване” са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ.
59. “Стаж в енергетиката” е служебен и/или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавната администрация на държавните органи за управление на енергетиката, в търговските дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства, както и в научни институции или търговски дружества, обслужващи тези дейности.
60. “Степен на надеждност на електроенергийната система” е определената в проценти от министъра на енергетиката и енергийните ресурси вероятност да бъде осъществен баланс между потребление и производство на електрическа енергия в случай на възникване на дефицит в системата.
61. “Студен резерв” е резерв, който операторът на електроенергийната система изкупува под формата на разполагаемост на енергийни блокове, които не е предвидено да работят в даден период от време и които операторът използва в случай на дефицит за заместване на други, аварийно отпаднали производствени мощности.
62. “Съхранение на природен газ” е дейност по нагнетяването на природен газ в хранилища и обратното му извличане и връщане в газопреносната мрежа, без да включва доставката на природен газ.
63. “Технически възможности” е общото техническо и експлоатационно състояние на енергийния обект в съответствие с нормативните изисквания за непрекъсната, сигурна, екологична и безопасна експлоатация на съоръженията, с които ще се извършва лицензионната дейност.
64. “Технологични разходи” са разходите на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос, разпределение и съхранение.
65. “Топлопреносна мрежа” е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите.
66. “Транзитен пренос” е пренос на енергия или природен газ през границите на дадена страна, като тази енергия или природен газ не са произведени и няма да бъдат потребявани на територията на тази страна.
67. “Финансови възможности” е общото финансово-икономическо състояние на кандидата с оглед извършване на лицензионната дейност.
68. “Хранилище” е съоръжение, което се използва за съхранение на природен газ и което е собственост и/или се експлоатира от предприятие за природен газ, получило лицензия за съхранение.
69. “Човешки ресурси” притежава кандидат, който разполага с минимален управленски и изпълнителски персонал с необходимото образование и професионална квалификация, които да му позволят да осъществява лицензионната дейност.
70. “Централа” е съвкупност от инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.”
Комисията по енергетика в допълнителен доклад предлага на Народното събрание да приеме следните редакция на текстове от законопроекта за енергетиката.
1. Да не се приема направеното от народния представител Люцкан Далакчиев и прието от Комисията по енергетика предложение за допълване на текста на легалното определение на понятието “енергиен обект”, дадено в § 1, т. 20 от Допълнителната разпоредба на проекта на Закон за енергетиката, с израза “недвижим имот, представляващ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Имате думата, колеги.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, вземам отношение по т. 37. Там е казано “отоплителни тела… служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиация”. Радиация е термин, който се използва при късовълнови и високоенергийни лъчения, които обикновено причиняват вреди върху човешкия организъм. Тук е господин Ковачев, той е ядрен специалист, сигурно ще потвърди това. В случая единственото което става от радиатора, е едно дълговълново нискоенергийно топлинно лъчение, което загрява само въздуха и според мен в никакъв случай не може да се използва терминът “радиация”. Става въпрос за дълговълново излъчване, но излъчването не винаги е радиация. Този термин просто плаши в този текст – че един радиатор ще има радиация.
Така че официално предлагам, господин председател “радиация” да се замени с “излъчване”. То включва всички термини. Това е дълговълново топлинно излъчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, ориентирайте ни в тази сложна ваша материя.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! В теорията на топлообмена има радиационен топлообмен и конвективен топлообмен. Ако искате можем да запишем не “радиация и конвекция”, а “радиационен и конвективен топлообмен”. Това е абсолютно точен термин и не виждам никаква причина някой да се плаши от него. Благодаря ви.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): Господин министърът е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мазнев, поддържате ли предложението на министър Ковачев?
Стефан Мазнев (ПСОДС): Господин председател, аз официално оттеглям моето предложение и поддържам предложението на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля Ви да повторите предложението си.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Заменяме израза “чрез радиация и конвекция” с “радиационен и конвективен топлообмен”.



ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакционната поправка в т. 37.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Редакционната поправка е приета.
Поставям на гласуване целия § 1 от т. 1 до т. 70 с редакционната поправка, докладвана от председателя на комисията господин Близнаков.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Допълнителните разпоредби са приети.
Господин Близнаков, разбрах, че има уточняващ текст по предложението на господин Мазнев. Моля да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Благодаря, господин председател.
В чл. 138, по предложение на народния представител Стефан Мазнев, е приета нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Топлопреносното предприятие засича показанието на общия топломер в сграда – етажна собственост, само в присъствието на домоуправителя или на упълномощено от него лице.”
В края на алинеята да се добави текстът: “при наличие на техническа възможност и по ред, определен в наредбата по чл. 125, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли колеги, които желаят да вземат отношение по предложението на господин Мазнев? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:


“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. (обн., ДВ., бр. 64 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г. и бр. 63 от 2002 г.), с изключение на Глава тринадесета.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тук има едно неприето предложение на господин Ляков, предлагам на гласуваме § 2.
По § 2 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“§ 3. (1) Средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в 3-годишен срок от влизането в сила на закона.
(2) Задължението на енергийните предприятия да изкупят средствата за търговско измерване по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове монтират собствени съоръжения в замяна на съществуващите.”
По този параграф има предложение от народния представител Панайот Ляков – в § 3 на Преходните и заключителни разпоредби изразът “по пазарната им стойност” се заменя с израза “ако не са амортизирани и по действителната им пазарна стойност”.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ляков, имате думата.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, това предложение е направено след консултации с хора от практиката, с предприятието в Пазарджик. Но това, което съм констатирал и направил като предложение, важи за цялата страна. Голямата част от тези електромери са много или напълно амортизирани. Даже би могло да се каже, че те нямат никаква пазарна стойност, тъй като частите им вътре са изхабени и дават големи отклонения в показанията. И ако с този текст ние задължим тези дружества да ги изкупуват, според мен, ще ги натоварим с разходи за продукция, която е напълно негодна за използване.
Затова съм направил такова предложение. Нека да се направи действителна оценка по реалната пазарна стойност на тези електромери, а не да се правят някакви измислени оценки за уреди, които всъщност отдавна са загубили такава стойност.
Моето желание е продиктувано единствено да не хабим излишно държавни пари за продукция, за уреди, които просто няма къде да бъдат използвани. Мисля, че предложението е разумно и ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 3? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков по § 3, както беше докладвано от председателя на комисията и обосновано от народния представител.
Гласували 103 народни представители: за 30, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 3, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Комисията предлага следната подобрена редакция на § 4:
“§ 4. (1) Енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Преносното, съответно разпределителното, предприятие не е длъжно да изкупи изградените уредби и/или електропроводни линии – собственост на присъединени към преносната, съответно към разпределителната, мрежа потребители, към които фактически са присъединени, без договор за присъединяване на нови потребители.
(3) Обектите по ал. 1 се изкупуват по пазарната им стойност. В случай че страните не постигнат споразумение за стойността им, те възлагат извършването на оценка на обектите от независим лицензиран оценител. Определена от оценителя стойност на обекта е цената на сделката за изкупуване. При непостигане на съгласие за определяне на оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за това от другата страна енергийното предприятие и/или собственикът на обектите имат право да отправят искане до председателя на комисията за определяне на независим оценител. Определеният по този ред оценител е задължителен за страните. Разходите по оценката се поделят поравно между страните.
(4) Енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
(5) Задължението на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите.
(6) В случай на необоснован отказ за продажба на енергийни обекти и съоръжения – елемент от преносната система и/или от разпределителните мрежи, от страна на техните собственици тези обекти и съоръжения заедно с прилежащите им терени се отчуждават по реда на чл. 61.
(7) Енерегийните обекти по ал. 1, които към датата на влизане в сила на закона са частна държавна или общинска собственост и са изградени със средства от държавния или общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на енергийните предприятия в 8-годишен срок от влизането в сила на закона.
(8) Енерегийните предприятия са задължени да прехвърлят безвъзмездно в 2-годишен срок от влизането в сила на този закон включените в активите им съоръжения за външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти – публична общинска собственост, на съответните общини.
(9) При реституиране на недвижими имоти – бивша държавна собственост, ако в тях има изградени енергийни обекти, включени в дълготрайните материални активи на енергийното предприятие, собствениците на реституираните имоти нямат право да искат изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с енергия и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.
(10) Собствениците на недвижими имоти с изградени в тях енергийни обекти имат право да извършват строителни или други дейности в тях при спазване на нормативните изисквания за безопасна експлоатация на енергийни обекти и след съгласуване с енергийното предприятие.
(11) При приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия или природен газ повече от един потребител. Тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда на този параграф.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 5:
“§ 5. Членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, включително председателят и заместник-председателят, довършват мандатите, за които са назначени по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 със следната подобрена редакция:
“§ 6. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 11 влиза в сила от въвеждането на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 със следната подобрена редакция:
“§ 7. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 14 се прилага до 31 декември 2005 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 със следната подобрена редакция:
“§ 8. Невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия по чл. 34 могат да се компенсират до 31 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение от § 4 до § 8 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Има предложение на народния представител Стефан Мазнев в текста на § 9, ал. 1 да се измени така:
“(1) Разпоредбата по чл. 100, ал. 1, т. 1 се прилага в съответствие с график, изготвен от комисията.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 със следната подобрена редакция:
“§ 9. (1) Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 влиза в сила от датата на влизането в сила на акта, с който Република България се признава за пълноправен член на Европейския съюз.
(2) Влизането в сила на чл. 102, ал. 1, т. 1 и/или 2 ограничава съответно изключителното право на обществения доставчик за внос и износ на електрическа енергия по чл. 93, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа.
Господин Мазнев, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Член 100, ал. 1, т. 1 говори, че производителите, търговците, общественият доставчик, обществените производители на електрическа енергия и привилегированите потребители могат да сключват сделки за електрическа енергия с лица и т. 1 гласи:
“1. местни лица в държава – членка на Европейския съюз”.
Изведнъж сега § 9, ал. 1 казва, че тази разпоредба ще влезе в сила, когато България е призната за пълноправен член на Европейския съюз.
Според мен, уважаеми дами и господа, тук става въпрос за едно изключително негативно послание особено в момента, когато ние затваряме глави за преговорите за членство в Европейския съюз.
Какво говори тази разпоредба?
Първо, че ние извършваме реформите насила. Ние нямаме желание да извършим тези реформи, но тъй като ще ни приемат в Европейския съюз и ако ни приемат, тогава ще извършим тези реформи. От друга страна, това е един вид закана към Европейския съюз: вижте какво, ние няма да правим никакви реформи, ако не ни приемете в Европейския съюз.
Това е изключително негативен текст. Ние ще правим ли реформи от вътрешна подбуда, както съм записал това да бъде по график, изготвен от комисията и самата комисия да подготвя тези реформи в енергетиката, или ще ги направим насила и ще се заканваме на Европейския съюз: вижте какво, ако много ни мотаете, никакви реформи; ние не сме за реформи, ама какво да правим, нали трябва да влезем, да ви излъжем по някакъв начин и да се мушнем в Европейския съюз. Този текст е абсолютна байганьовщина.
Затова аз съм предложил много сериозен текст, че “Разпоредбата по чл. 100, ал. 1, т. 1 се прилага в съответствие с график, изготвен от комисията.”
Комисията е тази, която ще ни води, вътрешният подтик за вършене на реформи ни води към Европейския съюз, а не насила, не закана.
Така че много ви моля да подложите този текст на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 9? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 67, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Стефан Мазнев не се приема.
Моля, гласувайте § 9 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 6, въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков:
“§ 10. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 не се прилага за обществените снабдители на електрическа енергия до приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз.”
Има предложение на господин Стефан Мазнев § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на господин Мазнев.
Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев, което е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 със следната подобрена редакция:
“§ 10. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 не се прилага за обществените снабдители на електрическа енергия до приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мазнев, оттегляте ли предложението си? (Неразбираема реплика от народния представител Стефан Мазнев.)
Добре, разбрах.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев § 10 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 10.
Предложението на господин Мазнев не се приема.
Моля, гласувайте § 10, така както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 4, въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Правя предложение за нов § 11 със следния текст:
“§ 11. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 се прилага от датата на влизане в сила на този закон за производители на електрическа енергия:
1. с лицензия по чл. 39, ал. 3 за изграждане на нов енергиен обект за производство на електрическа енергия;
2. с разрешение за разширение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност само за увеличението на мощността.”
Мотивите са, че предлаганите промени създават ускорено още от датата на влизане на закона в сила един напълно либерализиран режим за търговия за дефинирания сегмент от производители на електрическа енергия. Практически се създава възможност електрическата енергия, произведена от мощности, изградени или разширени в резултат на рехабилитация след влизането на закона в сила, да бъде продавана освен на привилегировани потребители на вътрешния пазар по правила, определени от Държавната комисия за енергийно регулиране, и на външния пазар, тоест да правят износ. По този начин ще се постигнат ползи в три посоки:
На първо място, напълно либерализирани пазарни права, които ще активизират интереса на чуждите инвеститори към българските енергийни проекти.
На второ място, ще се избегне необходимостта от подписване на споразумение за гарантирано изкупуване на електрическа енергия между обществения доставчик и производители от нови мощности, които създават бариери пред успешното развитие на вътрешния пазар.
На трето място, ще се опростят механизмите при ценообразуването на електрическата енергия за крайни потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По този нов § 11 има ли желаещи? Няма.
Да приемем, че е уточняващ.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Новият § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 със следната подобрена редакция:
“§ 11. (1) Издадените на основание на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност лицензии и разрешения запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон. За тях не се прилагат изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 3 – 5.
(2) Титулярите на издадените разрешения за изграждане на енергийни обекти по чл. 37, ал. 1 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност са задължени да подадат заявление до комисията в 6-месечен срок от влизане в сила на наредбата по чл. 60 за издаване на лицензия по чл. 39, ал. 3.
(3) Издадените лицензии, които противоречат на този закон или са непълни, се преиздават на същите лицензианти за остатъка от срока на валидност на действащите лицензии или се допълват по преценка на комисията. Лицензиантите, чиито лицензии подлежат на преиздаване или допълване, са задължени да подават заявление до комисията в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 60. За производството по преиздаване или допълване на тези лицензии не се дължат такси.
(4) За преиздаване или допълване на лицензии по ал. 3 не е необходимо предоставянето на доказателства, които вече са представени, за издаването на първоначалната лицензия в случаите, когато не са налице нови обстоятелства.
(5) До издаването на нова лицензия по ал. 2 лицензиантите имат право да извършват дейностите, за които са лицензирани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13:
“§ 13. Заварените при влизането в сила на закона незавършени производства по издаване на разрешения или лицензии по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност се довършват по реда и при условията на настоящия закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да спрем дотук, тъй като разбирам, че за § 14 има известно уточняване.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по § 12 и 13 по новата номерация?
Заповядайте, господин Паунов.
Александър Паунов (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя редакционно предложение за обединяване на норма 11 и 13 в проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чакайте, не Ви разбрах.
Александър Паунов: Текстът от § 12 и следващият § 13 да се обединят като следващата бройка да е следната.
Няма логика незавършените производства по издаване на разрешения или лицензии в отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност да се довършват по реда на новия закон, а обявените търгове за определяне на инвеститор за изграждане на газоразпределителна мрежа да се довършват по сегашния.
Всички незавършени производства по издаването на лицензиите в енергетиката са по § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който сега действа. Този текст дава възможност на лицата, започнали процедурата по осъществяване на инвестициите преди 1999 г., да запазят правата си, като Държавната комисия по енергийно регулиране им издава лицензия. Инвеститорите доказват вложенията пред Държавната комисия за енергийно регулиране и в случай на отказ пред Върховния административен съд. Не може новият закон да предвижда, че незавършените производства се довършват по него, тъй като той изобщо не предвижда процедура по доказване на започналата инвестиция като тази в досегашния закон за енергетиката и енергийната ефективност.
Затова предлагам законодателното решение за уреждане на заварените производства към влизане на новия закон в сила, също както и обявените търгове, да бъдат завършени по досегашния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да уточним, че не можах да го разбера. Параграф 12 да стане ал. 6 на предния параграф, така ли да го разбирам?
Александър Паунов: Параграф 12, заедно с § 13 да се обединят, защото едното е по досегашния закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Коя номерация гледате?
Александър Паунов: По старата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 13 още не сме го чели.
Александър Паунов: Затова предлагам да се обединят, защото едно е по стария, а другото по новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е докладван, господин Паунов!
Александър Паунов: Тогава значи трябва да изчакам § 13 да се превърне в § 12? Предлагам двата параграфа да се обединят. Защото едното е по досегашния закон, а другото по новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 13 да се обедини с § 12?
Александър Паунов: Точно така.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Той прави изпреварващо предложение, за да не би да приемем…
Александър Паунов: Точно така, да приемете и след това се получава “след дъжд качулка”.
Правя изпреварващо предложение за обединение на двата, понеже едното е по стария закон, а другото е по новия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паунов, ще имам предвид Вашето предложение и ще го поставим на гласуване.
Александър Паунов: Добре, благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 11 и 12, които стават съответно § 12 и 13.
Параграф 13 по-старата номерация не е докладван и не се поставя на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети.
Моля, докладвайте § 13, който става § 14.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Параграф 13, който става § 14:
“§ 14. Описът за изграждане на нови газоразпределителни мрежи, издаден на основание чл. 4, т. 7 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, остава в сила и след приемането на този закон, а заварените тръжни процедури за избор на инвеститор за изграждане на нови газоразпределителни мрежи се довършват по досегашния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от господин Паунов да се обединят двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако сме готови за другите параграфи, да ги докладваме и след това ще гласуваме, но първо предложението на господин Паунов.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Да, добре.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, като предлага следната подобрена редакция:
“§ 15. (1) Дейностите, свързани с пренос на електрическа енергия и с организиране на пазар на електрическа енергия, могат да се отделят в юридическо и организационно отношение от другите дейности на “Национална електрическа компания” ЕАД до 31 декември 2005 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на акта, с който Република България се признава за пълноправен член на Европейския съюз.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия се издава на “Национална електрическа компания” ЕАД в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на съответната лицензия “Национална електрическа компания” ЕАД изпълнява функциите на обществен доставчик на електрическа енергия, произтичащи от този закон.
(3) Лицензия за пренос на електрическа енергия се издава на “Национална електрическа компания” ЕАД в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на съответната лицензия “Национална електрическа компания” ЕАД изпълнява дейностите по пренос на електрическа енергия, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензия за пренос на електрическа енергия се издава на юридическото лице – собственик на преносната мрежа. Комисията издава тази лицензия служебно при представяне на доказателства за прехвърляне на собствеността на мрежата.
(5) Забраната по чл. 44, ал. 1 се прилага след датата на преобразуването по ал. 1.”
Параграф 15, който става § 16:
“§ 16. (1) Сключените от “Национална електрическа компания” ЕАД към момента на влизането в сила на този закон договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия при определени параметри и свързаните с тях обезпечения запазват действието си за срока, за който са сключени.
(2) Страна по договорите по ал. 1 след преобразуването на “Национална електрическа компания” ЕАД чрез отделяне на юридическо лице, изпълняващо дейностите по пренос на електрическа енергия и организиране на пазар на електрическа енергия, е общественият доставчик.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната подобрена редакция:
“§ 17. (1) Дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, могат да се отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на акта, с който Република България се признава за пълноправен член на Европейския съюз.
(2) Лицензии за извършване на дейността обществен снабдител на електрическа енергия се издават на електроразпределителните дружества в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на съответната лицензия електроразпределителните дружества изпълняват функциите на обществени снабдители на електрическа енергия, произтичащи от този закон, за съответните територии.
(3) Лицензии за разпределение на електрическа енергия на съответните територии се издават на съществуващите електроразпределителни дружества в шестмесечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на лицензиите електроразпределителните дружества изпълняват дейностите по разпределение на електрическа енергия на съответните територии, произтичащи от този закон.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензиите за разпределение на електрическа енергия за съответните територии се издават на юридическите лица – собственици на разпределителните мрежи. Комисията служебно издава тези лицензии при представяне на доказателства за прехвърляне собствеността на мрежите.”
Има предложение да се създаде нов § 16а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той може би няма да е 16а, но ще ги преномерираме.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Да, ще се преномерира.
“§ 16а. (1) До преобразуването на “Националната електрическа компания” ЕАД съгласно § 14, съответно на електроразпределителните дружества, съгласно § 16, разпоредбите на чл. 102, ал. 1 се прилагат само за количествата електрическа енергия, търгувани при свободно договорени цени.
(2) Разпоредбите на чл. 102, ал. 2 се прилагат между преобразувания по смисъла на § 14 обществен доставчик и преобразуваните по смисъла на § 16 обществени снабдители и разпределителни предприятия.”
По § 17, който съответно се преномерира, комисията подкрепя текста на вносителя на § 17, като предлага следната подобрена редакция:
“§ 17. (1) В случаите когато потребител не инсталира водомер за топла вода в имот – частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода, определени в Наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2) В случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя на други лица за извършване на стопанска дейност, собственикът или титулярът на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от започването на стопанската дейност или от предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът или титулярът на вещното право на ползване заплаща топлинната енергия по цена за стопански нужди, увеличена с 20 на сто за просроченото време. Разпоредбата е в сила, докато се прилагат различни цени на топлинната енергия за битови и стопански нужди.
(3) При прекратено до влизането в сила на този закон топлоподаване към отоплителните тела на потребителите чрез демонтирането им те остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 143, ал. 1.
(4) При установена от топлопреносното предприятие техническа невъзможност за прилагане на системата за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, както и в случаите по чл. 147, ал. 6, разпределението се извършва от топлопреносното предприятия при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 125, ал. 3. В този случай не се налагат санкциите по чл. 214, ал. 4.”
“§ 18. До 1 януари 2010 г. количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения в съществуващи към момента на влизането в сила на този закон топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведено над количеството електрическа енергия по комбиниран начин, се изкупува задължително от обществения доставчик и/или от обществените снабдители по цени на договаряне.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага подобрена редакция на § 19:
“§ 19. До 1 януари 2010 г. общественият доставчик и/или обществените снабдители са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход от комбинирано производство, произведено от съществуващите към момента на влизане на този закон в сила топлоелектрически централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за високоефективност, по преференциални цени, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VII или с които участва на балансиращия пазар. За централите, постигнали показател за висока ефективност преди тази дата, важат разпоредбите на чл. 163.”
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 20:
“§ 20. (1) Дейностите, свързани с обществената доставка на природен газ, се отделят в юридическо и организационно отношение от останалите дейности на “Булгаргаз” ЕАД от момента, в който е налице едно от следните условия, но не по-рано от датата на влизане в сила на акта, с който Република България се признава за пълноправен член на Европейския съюз:
1. страната е директно свързана с газотранспортната мрежа на друга страна – членка на Европейския съюз;
2. пазарният дял на основния доставчик на газ или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон е по-малък от 75 на сто.
(2) Лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на природен газ се издава на “Булгаргаз” ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизането в сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява функциите на обществен доставчик на природен газ, произтичащи от този закон.
(3) Лицензии за пренос и за транзитен пренос на природен газ се издават на “Булгаргаз” ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява дейностите по пренос на природен газ, произтичащи от този закон.
(4) Лицензия за съхранение на природен газ се издава на “Булгаргаз” ЕАД до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила на съответната лицензия “Булгаргаз” ЕАД изпълнява дейностите по съхранение на природен газ, произтичащи от този закон.
(5) След преобразуването по ал. 1 лицензии за пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ се издават на юридическото лице – собственик на преносната мрежа, а на отделното дружество се издава лицензия за обществена доставка на природен газ. Комисията служебно издава тази лицензия при представяне на доказателства за извършеното преобразуване по ал. 1.
(6) Забраната по чл. 44, ал. 2 се прилага след датата на преобразуването по ал. 1.
(7) Съществуващите потребители по смисъла на чл. 175, точки 8 и 9 на преносното предприятие към влизането в сила на този закон се считат за пряко присъединени потребители.”
“§ 21. (1) Дейностите, свързани с разпределение на природен газ, се отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с природен газ на крайни потребители от другите дейности на газоразпределителните дружества, когато към съответната разпределителна мрежа се присъединят не по-малко от 100 хил. крайни потребители на природен газ.
(2) Лицензии за извършване на дейността обществен снабдител на природен газ се издават на газоразпределителните дружества до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила на съответната лицензия газоразпределителните дружества изпълняват функциите на обществени снабдители на природен газ, произтичащи от този закон за съответните територии.
(3) Лицензии за разпределение на природен газ на съответните територии се издават на съществуващите газоразпределителни дружества до извършване на преобразуването по ал. 1. До датата на влизане в сила на съответните лицензии газоразпределителните дружества изпълняват дейностите по разпределение на природен газ, произтичащи от този закон, на съответните територии.
(4) След преобразуването по ал. 1 лицензиите за разпределение на природен газ за съответните територии се издават на юридическите лица – собственици на разпределителните мрежи. Комисията служебно издава тези лицензии при представяне на доказателства за прехвърляне на собствеността на мрежите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 22. Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси определя горни граници на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидия от републиканския бюджет, на потребителите, ползващи топлинна енергия за битови нужди, и на асоциациите по чл. 149. Тези цени се прилагат в случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определените от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, като числото “149” се заменя с числото “151”.
Комисията предлага подобрена редакция на § 23.
“§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 73, ал. 1 да отпаднат думите “експлоатационното дружество или се поделят между него и”.
2. В чл. 182, ал. 2 в края на първото изречение след цифрата “4” се добавя изразът: “или е учреден сервитут по чл. 64 и § 28 от Закона за енергетиката”.
3. В § 5, т. 31, след думата “електроснабдяването” да се добави думата “топлоснабдяването”.”
“§ 24. В чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, …) ал. 2 се изменя така:
“(2) Уеднаквяване на общите условия се допуска само с разрешение на комисията освен в случаите, когато са одобрени от компетентен орган, осъществяващ регулиране и контрол. Разрешението се дава в срок два месеца от подаване на искането от предприятията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 25. Лицата, имащи право на обезщетение по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за възстановяване на собствеността върху имоти – собственост на енергийни предприятия, се обезщетяват само с компенсаторни записи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага § 26 да се замени със следния текст:
“§ 26. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Алинея 1 се прилага само когато специален закон не определя друга процедура на основание на изключителни права.”
2. Точка 28 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се изменя така:
“28. дейности в областта на енергетиката, уредени в специален закон.”
Комисията предлага текстът на § 27 да придобие следната редакция:
“§ 27. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (“Държавен вестник”, бр. 9 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 2 се изменя така:
“(2) Запасите от нефтопродукти, които се създават и поддържат от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката, се включват в общото количество запаси по този закон.”
2. В чл. 4, ал. 4 се изменя така:
“(4) Задължените лица съгласно чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката изготвят и представят ежегодно до 25 февруари в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” информация за резервите си от нефтопродукти за текущата календарна година.”
3. В чл. 24 ал. 3 се изменя така:
“(3) Задължените лица съгласно чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката уведомяват председателя на агенцията за всеки случай на ползване на резервите от нефтопродукти и за сроковете за тяхното възстановяване. Уведомлението се отправя писмено или по електронен път най-късно в работния ден, следващ деня на изтеглянето.”
Комисията предлага окончателна редакция за § 28:
“§ 28. (1) Възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си.
(2) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите по ал. 1, се определят по реда и начина, предвидени в наредбата по чл. 64, ал. 9.
(3) Сервитутните права по ал. 1 се вписват по искане на съответното енергийно предприятие – собственик на енергийния обект, в службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождението на служещия поземлен имот.”


“§ 29. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат в шестмесечен срок от влизането му в сила.
(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.
§ 30. (5) За добив на геотермална енергия от минерални води – изключителна държавна собственост, когато се използват само като топлоносител и се връщат обратно в съответното находище, се заплаща концесионно възнаграждение, определено по методика, приета от министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.”
Предлагаме също така да се създаде нов § 31 в Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той ще се преномерира съответно.
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: “§ 31. В Закона за горите се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста на чл. 16, ал. 5, т. 1 думите “въздушни електропроводи” се заличават.
2. Създава се нов чл. 16б, както следва:
“Чл. 16б. (1) За сервитутите около въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи се прилагат разпоредбите на Глава пета от Закона за енергетиката.
(2) Сервитутите около енергийните обекти, които се намират върху гори и земи от горския фонд, се съгласуват от енергийните предприятия с Националното управление по горите.
(3) Определянето на размера на обезщетенията за сервитути върху гори и земи от горския фонд по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 19.”
В Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона комисията предлага създаването на нов § 32 със следното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е предложение на комисията за нов § 32?
ДОКЛАДЧИК Веселин Близнаков: Точно така, господин председател.
“§ 32. В Закона за техническите изисквания към продуктите се правят следните изменения и допълнения – в чл. 32 след думите “ацетиленови уреди” се добавя “нефтопроводи и нефтопродуктопроводи”.”
И последното, господин председател, също в Преходни и заключителни разпоредби на проектозакона се добавя нов § 33 със следното съдържание:
“§ 33. Разпоредбата на § 32 влиза в сила шест месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Зная, че е 11,01 ч., но това са последните параграфи и нека преди почивката да приемем закона.
Господин Мазнев, заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, вземам отношение по § 17, ал. 3, който казва така: “При прекратеното от влизането в сила на този закон топлоподаване – разбира се, това е физическото отделяне на радиаторите в сградната инсталация – на потребителите чрез демонтирането им те остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата съгласно чл. 143, ал. 1.” Тя засяга точно тези описани общи части и за какво се отнася.
Аз съм съгласен донякъде, че средните апартаменти в една сграда – етажна собственост наистина получават по някакъв начин топлина от съседните апартаменти. Тогава, ако на някой тази енергия му е достатъчна, примерно, не живее цял ден в апартамента, ходи на работа, вечерта включва една печка, такъв човек наистина има стимул да си откачи радиатора, защото получава допълнителна енергия от съседите. Смятам, че това е нормално.
Но за мен тази алинея е дълбоко несправедлива и несоциална за хора, които са в крайните апартаменти на първия и последния етаж. Трябва да го разберем веднъж завинаги. Има хора с 50,00 лв. пенсия. Тези хора не си снемат радиаторите заради това, че имат някаква прищявка. Аз знам, че топлинната енергия е най-евтиният вид отопление. Но те не могат да плащат такива цени. Те се отопляват на по-икономично гориво, каквото са дървата и въглищата, към които в последно време масово се минава.
Ние с Вас, господин председателю, имаме един общ познат – казва се Панайот Гърдев от Ямбол. Той беше депутат от ОДС. Този човек живееше на последния етаж на “Редута”. Радиаторите му бяха горещи, но такъв кучи студ беше в неговия апартамент, че беше невъзможно да се живее. Този човек, дори да си изключи радиаторите, защо трябва да плаща отоплението, получавано от сградната инсталация? Това е дълбоко нелогично и несоциално.
Пак ви казвам, има хора с по 50,00 лв. пенсия. Първо, те са задължени да плащат цената за мощност, която е в зависимост от кубатурата на апартаментите, която достига 15-20,00 лв. Представете си да плащаш 15-20,00 лв. при 50,00 лв. пенсия. Остават ти 30,00 лв., от които трябва допълнително да си купиш дърва и въглища. По-нататък следват разходите за лекарства, храна и т.н.
Какво прави в момента “Топлофикация”? Тя субсидира богатите потребители, тези, които имат мезонети и отопляват апартаменти по 200 кв. м. Те получават мащабна субсидия. Те имат сметка да отопляват целия апартамент. Тук говоря за социалния ефект. Нека наистина да отчетем този фактор, защото много пенсионери живеят сами и с по 50-60,00 лв. пенсия. Тези хора са много арогантно рекетирани с тази разпоредба.
Предлагам официално тази ал. 3 на § 17 да отпадне. Другото може да се стане от догодина, когато няма да има субсидии. Тази енергия ще получи нормалната си производствена стойност, но дотогава тези хора да не се смятат за потребители на енергия от общите части и да не плащат тази кошмарна цена за мощност, тъй като те получават мощност нула, а плащат реална цена. Това за мен е абсолютно недопустимо.
Ако ми позволите, искам да взема думата и по § 22. Според мен там има или тавтология, или нещо нелогично, което не мога да разбера. Казва се, че “Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси определя горни граници.” Има и второ изречение: “…когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определените от Министерския съвет”. Тук има едно уравнение с две неизвестни. Няма как да хванем второто неизвестно. Или аз не го разбирам, или господин министърът трябва да го даде конкретно.
Вижте второто изречение, господин министър. “Тези цени се предлагат в случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определената от Министерския съвет”. Но нали Министерският съвет я определя?
Аз разбирам какво искате да кажете, но тъй като нямам право да давам предложение в момента, моля този текст да се конкретизира, защото той е много неточен. Изтекоха ми петте минути. Благодаря Ви, господин председател. Това беше последното ми изказване по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И ние Ви благодарим, господин Мазнев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Има думата господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Смятам, че трябва да подкрепим предложението на господин Мазнев за отпадането на ал. 3. Всъщност законът създава една фикция, че когато някой е откачил своето централно отопление, той получава топлина от съседните апартаменти. Първо, съседните апартаменти, ако и те са откачили, той ще получава ли оттам енергия?
Второ, защо законът изхожда наистина от фикцията, когато някой се откаже от централното отопление, че той ще живее на студено? Той очевидно ще си реши проблема по друг начин с по-евтино гориво.

Веднъж случайно бях попаднал на едно телевизионно предаване по тези въпроси. Обади се една зрителка и каза: “Аз преминах на твърдо гориво и в моя апартамент е по-топло, отколкото в съседните апартаменти, които са с радиатори. Тоест, излиза че съседите трябва да ми плащат, защото аз им отдавам от моята топлина, а не получавам от тях”.
Не става дума само за това, за което господин Мазнев говори, че, който се откаже да ползва централното отопление, го прави, защото има недостиг на средства. Това е социалната страна на въпроса.
Аз го поставям и като справедливост, и чисто юридически. Не може тук да създаваме някакви фикции. Ако някой наистина получава, то трябва да се измери колко получава; ако нищо не получава, нищо не трябва да дължи. Готови ли сме, ако отдава, на него да му плащат?
Очевидно тази норма не е доизпипана. Аз изобщо не виждам нейното място тук. Затова подкрепям предложението за отпадане на ал. 3, ако не се лъжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Ако няма, ще го подложа на гласуване; ако има – това ще стане след почивката. Не виждам.
Първо, поставям на гласуване предложението на господин Мазнев относно § 17 – ал. 3 да отпадне.
Гласували 131 народни представители: за 77, против 51, въздържали се 3.
Алинея 3 на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби отпада. Приема се предложението на господин Мазнев, но вероятно само засега.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димчев.
Стойчо Кацаров (ПСОДС, от място): Председателят няма право да се меси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не се меся, а просто предполагам какво ще бъде процедурното предложение.
Димчо Димчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам прегласуване на § 17 – на предложението на господин Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Длъжен съм да го подложа на прегласуване.
Моля, дами и господа, да гласуваме отново предложението на господин Мазнев за отпадане на ал. 3 от § 17.
Гласували 157 народни представители: за 85, против 70, въздържали се 2.
Алинея 3 на § 17 отпада.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Паунов, така както той го мотивира и направи: § 13 да стане ал. 2 на § 12. Нали така?
Вие го мотивирахте така, господин Паунов. Да се обединят, всъщност за да се обединят, трябва да стане алинея.
Александър Паунов (КБ): Да, да се обединят. Важното е тези незавършени производства по издаването на разрешения за лицензии да се довършат по досегашния закон – това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Кое предложение сега? Кажете ми какво да гласуваме? То го пише – да се довърши по досегашния ред.
Александър Паунов: Точно така – затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: То го пише.
Александър Паунов: Това е за тези мрежи. Ние предлагаме и 12 – досегашните производства, които не са приключили, да бъдат довършени по досегашния закон. Защото сега го дават по новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на господин Паунов - § 13 да се присъедини към § 12 и производствата да се довършат по досегашния ред.
Гласували 109 народни представители: за 41, против 61, въздържали се 7.
Предложението на господин Паунов не се приема.
Поставям на гласуване от § 12 до § 33, така както се докладва от председателя на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи от Преходните и заключителни разпоредби, включително до § 33, са приети, а с това е приет и целият Закон за енергетиката.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам само да изкажа благодарност за работата на Народното събрание – на всички народни представители, които подкрепиха този Закон за енергетиката, с който фактически България става определено лидер в енергийните реформи в региона, и да ви поканя на чаша шампанско в Клуба на народния представител. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преди почивката ще направя още две съобщения:
Народните представители от Движението за права и свободи също в Клуба на народния представител канят народните представители, които са в залата и извън нея, по случай Шекер Байрам празника на баклава.
Също така в Клуба на народния представител ще се открие изложба на българския художник господин Паунов – “Парижки импресии”.
Почивка – 30 минути. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
За процедурно предложение – господин Валери Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имам процедурно предложение за удължаване на срока за предложение между първо и второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с още една седмица, считано от днес. Той изтича днес в 18 ч. Предложението ми е да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има предложение за удължаване на срока за предложенията между първо и второ четене с още една седмица.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 114, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието, срокът се удължава.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПРОСТЯВАНЕ И УЕДНАКВЯВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя едно процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници” и господин Александър Раков – заместник-директор на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предложението е директорът и заместник-директорът на Агенция “Митници” да бъдат допуснати в залата.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Поканете господин директора и заместник-директора на Агенция “Митници” в залата.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-02-72 от 03.11.2003 г.
за ратифициране на Протокола за изменение на
Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване
на митническите процедури

На 21 ноември 2003 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури, приет на 26 юни 1999 г. в Брюксел, от Съвета на Световната митническа организация.
Основната цел на конвенцията е постигане на опростена и уеднаквена система на митническите процедури и практики в световен мащаб, която да елеминира основните различия в националните разпоредби на отделните страни и по този начин да улесни международния търговски обмен, както и международното митническо сътрудничество. Конвенцията е приета от голям брой страни (до момента 62 договарящи се страни), което я прави една от най-значимите международни актове, свързани с митническата дейност.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури, приет на 26 юни 1999 г. в Брюксел от Съвета на Световната митническа организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Моля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по този законопроект за ратификация.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-72 за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури,
внесен от Министерския съвет на 03.11.2003 г.

На 13 ноември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури.
Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури е в сила от 25 септември 1974 г. и в момента по нея има 62 договарящи се страни. Протоколът за изменение е приет на 26.06.1999 г. в Брюксел от Съвета на Световната митническа организация. България е договаряща страна по 8 от 31 анекса на Конвенцията. Конвенцията отразява адекватно значителното увеличаване на международния стокообмен, развитието на информационните технологии и качеството на услугите. Световната митническа организация приема Конвенцията като модел за модерни и ефективни митнически процедури през ХХІ век. С решението от тази година Европейската общност първоначално ще се присъедини към Протокола за изменение на Конвенцията и, съобразявайки се с поетите ангажименти за следване на политиката на Европейския съюз, на този етап Република България също следва да се присъедини към протокола в задължителните му части.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури, приет на 26.06.1999 г. в Брюксел от Съвета на Световната митническа организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, проф. Александров.
Уважаеми дами и господа, имате думата по този ратификационен законопроект.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам желаещи.
Това ми дава основание да подложа на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Този законопроект се приема единодушно на първо гласуване.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Приема се законопроекта да бъде представен и на второ четене.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря.

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване
на митническите процедури

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури, приет на 26 юни 1999 г. в Брюксел от Съвета на Световната митническа организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По текста на член единствен не виждам да има възражения.
Моля, гласувайте текста, както беше представен от госпожа Радева.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
“ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, РУМЪНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РАМКИТЕ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ОБМЕН В УНИВЕРСИТЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ.”
Моля проф. Огнян Сапарев да представи доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Огнян Сапарев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа споменатия законопроект.
На заседанието присъстваха проф. Камен Веселинов – заместник-министър на образованието и науката и господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката.
Предложеният законопроект е за ратифициране на Споразумението за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование CEEPUS II. Споразумението има за цел да подпомогне държавите – кандидатки за членство в Европейския съюз в техните усилия за интегрирането им в европейското образователно пространство.
Участието на Република България във втората фаза на програмата CEEPUS ще стимулира повишаването на качеството на образователния процес и въвеждането на европейската система за трансфер на образователни кредити.
Споразумението се състои от 11 члена и Приложение № 1 като неразделна част към него. То е открито за подписване в Загреб на 9 март 2003 г. и е за срок от 5 години. В програмата не се включват дейности по научни изследвания и технологично развитие. По смисъла на това споразумение между договарящите се страни ще се развива сътрудничество в областта на висшето образование и по-специално междууниверситетско сътрудничество и мобилност в контекста на осъществяването на програмата CEEPUS II. Нейните дейности са конкретизирани в Приложение № 1, а именно: първо -изграждане и действие на университетска мрежа в Централна Европа, предназначена за стимулиране на академичната мобилност, особено студентската. Студентите, обучаващи се по програмата, се освобождават от такси за записване и/или обучение; второ – насърчаване на интензивни курсове и летни школи за студенти при условие, че периодът на обучение в приемащ университет е съвместим с учебната програма на изпращащия университет; трето –организиране на студентски екскурзии при условие, че те служат за образователни цели и носят кредитни точки; четвърто – подпомагане мобилността на преподавателите с цел да се стимулира транснационалното междууниверситетско сътрудничество и централноевропейското измерение на учебните програми; пето – схема за стипендии за мобилност на студенти и преподаватели. “Валутата” на CEEPUS II е един човекомесец стипендия, като всички договарящи страни обявяват една година предварително своите квоти. Минималното изискване е 100 човекомесеца стипендии.
В осъществяването и развитието на програмата CEEPUS II се създава Съвместен комитет на министрите и Централно бюро със седалище Виена за срок от пет години, финансирано от Република Австрия.
След влизане в сила на споразумението всяка една от договарящите страни създава национално бюро, чиято дейност се финансира от съответното министерство на образованието и науката.
Всеки спор между две или повече договарящи страни или между някои от тях и Централното бюро по отношение на тълкуването или прилагането на това споразумение, който не може да бъде решен от Съвместния комитет на министрите, се предоставя за арбитраж. Арбитражният съд се състои най-малко от трима членове и неговите решения се вземат с мнозинство. Решенията са окончателни, не подлежат на обжалване и са задължителни за всички страни на спора.
Комисията по образованието и науката гласува с 14 гласа “за” без нито един “против” и “въздържал се” и предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование, наречена CEEPUS II, № 302-02-68, внесен от Министерския съвет на 14.10.2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по същия законопроект.
Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно Законопроект № 302-02-68 за ратифициране на Споразумението между Репубилка Австрия, Република България,
Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия
и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централно-
европейската програма за обмен в университетското образование, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2003 г.

На 29 октомври 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS II) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS II), подписан на 9 март 2003 г. в Загреб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, проф. Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Има ли желаещи? Не виждам.
Затова преминаваме към първо гласуване на ратификационния законопроект, както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на проф. Сапарев за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Огнян Сапарев: Уважаеми колеги, едва ли трябва да ви убеждавам в неща, с които очевидно сте съгласни.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за преминаване на второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене на този ратификационен проект.
Господин Сапарев, на Вас се пада честта да направите второто четене на законопроекта.










ДОКЛАДЧИК Огнян Сапарев:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария,
Република Хърватия и Чешката република за развитие на
сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в
университетското образование (CEEPUS II)


Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Полша, Румъния, Словашката Република, Република Словения, Република Унгария, Република Хърватия и Чешката република за развитие на сътрудничеството в областта на висшето образование в рамките на Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS II), подписано на 9 март 2003 г. в Загреб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имате думата по текста на законопроекта.
Има ли възражения? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване ратификационния законопроект така, както беше представен от господин Сапарев.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Днес всичко е много консенсусно.
Процедурно предложение от господин Валери Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за отлагане на следващата точка от дневния ред – първо четене на законопроекта за здравето с вносител Министерския съвет, и преминаване към разглеждане на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има процедурно предложение за разместване на точки в дневния ред.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля ви, гласувайте направеното предложение за преминаване към точка шеста от дневния ред за седмицата.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Искам да поканя госпожа Нина Радева – председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи доклада за второто четене на този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Направено е процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете господин Ананиев в пленарната зала.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
общинските бюджети

§ 1. В чл. 1 думата “републиканския” се заменя с “централния”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По заглавието на закона и по § 1 желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте заглавието и § 1 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4 (1) С общинския бюджет се определят и осигуряват парични средства, с които се финансират местни и делегирани от държавата дейности.
(2) Финансирането на местните и делегираните от държавата дейности се извършва от общината в интерес на териториалната общност и при спазване принципите на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност и публичност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл. 5 думите “населението чрез” се заменят с “териториалната общност по ред, определен от”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По параграфи 2 и 3 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте двата параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 4 - комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 4 да се раздели на четири параграфа - § 4, § 5, § 6 и § 7, със следната окончателна редакция:
“§ 4. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. (1) Приходите в общинския бюджет са:
1. собствени приходи от:
а) местни данъци, установени и определени със закон;
б) местни такси, установени със закон;
в) услуги и права, предоставени от общината;
г) общинска собственост;
д) глоби и имуществени санкции;
е) лихви и неустойки;
ж) други постъпления;
2. държавни трансфери за:
а) преотстъпени държавни приходи;
б) субсидии;
в) субвенции;
г) безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз;
3. трансфери между разпоредители с бюджетни кредити.
(2) Държавата компенсира изцяло намалението в приходите по ал. 1, т. 1, получено вследствие на провеждането на държавна политика.”
Параграф 5 – също в окончателна текстова редакция, при подкрепен текст на вносителя:
“§ 5. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. При формирането на приходната част на общинския бюджет общинският съвет определя постъпленията от:
1. местни данъци;
2. местни такси;
3. предоставяните от общината услуги и права;
4. управлението и разпореждането с общинско имущество;
5. глоби и имуществени санкции;
6. лихви, неустойки и други неданъчни приходи.”
“§ 6. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) В разходната част на общинския бюджет се предвиждат бюджетни кредити за финансиране на местни и делегирани от държавата дейности.
(2) Делегираните от държавата дейности и стандартите за стойностната, количествената и качествената им оценка се определят съвместно от съответния министър, Националното сдружение на общините в Република България и министъра на финансите и се приемат от Министерския съвет.
(3) Стандартите по ал. 2 служат за определяне на общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и за разпределението им по общини. Размерът на средствата по общини се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година.

(4) С решение на общинския съвет делегираните от държавата дейности могат да се финансират допълнително и със средства от собствените приходи на общините и от изравнителната субсидия.”
§ 7. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) В разходната част на общинския бюджет, общинският съвет определя бюджетните кредити за финансиране на текущи и капиталови разходи в местните и делегираните от държавата дейности, както и разходите за лихви, такси и комисиони по обслужването на общинския дълг. Плащането на главниците по общинския дълг се предвижда в частта за финансирането на дефицита.
(2) Бюджетните кредити за текущи разходи осигуряват средства за нормалното осъществяване на дейностите, свързани с предоставяните от общината публични услуги.
(3) Бюджетните кредити за капиталови разходи осигуряват средства за придобиване, реконструкция и основен ремонт на дълготрайни активи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
По § 4, 5, 6 и 7 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте тези параграфи в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 4, 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 5. Създава се чл. 9а:
“Чл. 9а. Общинският съвет приема наредба за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на общинския бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
“§ 6. Член 10 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте тези два параграфа в окончателната редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 10, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 съюзът “и” след думата “стратегия” се заменя със запетая и накрая се добавя “и общинския план за развитие”;
б) в т. 2 думите “общинския бюджет” се заменят с “общинските приходи”;
в) в т. 3 думата “населението” се заменя с “териториалната общност чрез консултации, срещи и публични обсъждания”;
г) в т. 4 накрая се добавя “на кметствата и районите, кметските наместници и ръководителите на бюджетните звена”;
д) точки 5 и 6 се изменят така:
“5. задълженията по финансиране на общинския дълг;
6. разделението на дейностите на местни и делегирани от държавата, финансирани чрез общинските бюджети;”
е) създава се нова т. 7:
“7. стандартите за делегираните от държавата дейности;”
ж) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите “техните системи” се заменят с “делегираните от държавата дейности”;
з) досегашната т. 8 става т. 9 и се изменя така:
“9. информацията от Министерството на финансите за очакваните постъпления от държавните трансфери от централния бюджет;”
и) досегашната т. 9 става т. 10.
2. Алинеи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се изменят така:
“(2) Съставянето на проекта на общинския бюджет се организира от кмета на общината със съдействието на кметовете на кметствата и на районите. Данъчната администрация оказва съдействие на общината при определяне на годишния размер и месечните постъпления от приходите по чл. 7.
(3) Кметът на общината представя в Министерството на финансите прогноза за размера на собствените приходи и местните разходи, както и предложение за размера на целевата субсидия от централния бюджет за капиталови разходи за съответната бюджетна година в срок, определен от министъра на финансите.
(4) Заедно с прогнозата по ал. 3 кметът на общината представя в Министерството на финансите и намеренията на общината за поемане на общински дълг.
(5) Кметът на общината съставя проекта на бюджет на основата на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година окрупнени показатели за постъпленията от преотстъпените държавни данъци и субсидии от централния бюджет, натуралните и стойностните показатели за делегираните от държавата дейности и при спазване на единната бюджетна класификация.
(6) Кметът на общината предоставя проекта на бюджет за публично обсъждане на териториалната общност, като оповестява датата на обсъждането най-малко седем дни предварително в местните средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет. За постъпилите предложения се съставя протокол, който се прилага като неразделна част на проекта на бюджет при внасянето му от кмета на общината за разглеждане от общинския съвет.
(7) Кметът на общината внася в общинския съвет проекта на общинския бюджет след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) Комисиите към общинския съвет разглеждат проекта на бюджет и дават становище по него в съответствие с правилника за организацията и дейността на общинския съвет и общинската администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По този обширен параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте представения параграф в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8, който става § 11.
“§ 11. В чл. 12 думите “срок, определен със “ се заменят със “срок до 45 дни от приемането на”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 11, както е подкрепен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 9. Чл. 13 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на чл. 13 и предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 12:
“§ 12. Чл. 13 се изменя така:
Чл. 13. Общинският бюджет се разпределя по месеци и се утвърждава от кмета на общината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: По този параграф? Вносителят оттегля своето предложение за отпадането на чл. 13.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за съдържание на § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 13, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 13. Чл. 14 се изменя така:
“Чл. 14. В общинския бюджет може да се предвиди резерв за неотложни и непредвидени разходи, както следва:
1. за делегираните от държавата дейности – в размер до 10 на сто от одобрените средства със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
2. за местните дейности – в размер, определен от общинския съвет.”
За § 11, който става § 14, се предлага следната окончателна редакция:
“§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “приетият от общинския съвет бюджет и допълнителната информация към него се представят” се заменят с “Общинският бюджет се представя”, а думите “в срокове и по ред, определени съответно от председателя на Сметната палата и от министъра на финансите” се заменят с “в срок до един месец след приемането му от общинския съвет”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато не е приет Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година, разходите за делегираните от държавата дейности и разходите за местните дейности се извършват месечно до една дванадесета част от отчета на бюджетните кредити за съответния период на предходната година.”
3. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато е приет Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година, за времето до приемането на общинския бюджет в срока по чл. 12 разходите за финансиране на делегираните от държавата дейности се извършват месечно в размер на утвърдените държавни трансфери със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, а разходите за финансирането на местните дейности се извършват месечно в размер до една дванадесета част от отчета на бюджетните кредити за предходната година.”
4. Създават се алинеи 4 и 5:
“(4) Когато общинският съвет не е приел бюджета на общината в срока по чл. 12, разходите за финансиране на местните дейности до приемане на бюджета се извършват съобразно внесения проект, а разходите за финансиране на делегираните от държавата дейности – при условията на ал. 3.
(5) След изтичането на срока по чл. 12 до приемането на общинския бюджет се спира възнаграждението на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа желаещи да вземат отношение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте тези два параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 12. Чл. 16 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 13. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “републиканския” се заменя с “централния”.
2. В алинеи 2, 3 и 4 числото “45” се заменя с “60”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 14, който става § 17.
“§ 14. В чл. 19, ал. 2, думите “финансирани от” се заменят с “финансирани от и чрез”.
Параграф 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18: в чл. 21, ал. 1, след думата “банки” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19:
“§ 16. В чл. 22 след думите “по чл. 6” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 17, който става § 20.
“§ 17. Чл. 23 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези параграфи, по които има единодушие между вносител и комисия? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте представените параграфи, подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 21, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 21. Чл. 24 се изменя така:
“Чл. 24. По решение на общинския съвет възникналият временен недостиг на средства за финансиране на местните дейности в процеса на изпълнение на общинския бюджет се осигурява със заеми от:
1. извънбюджетни средства и фондове на общината;
2. банки и други финансови институции;
3. други източници.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 22, като предлага следната окончателна редакция:
§ 22. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Кметовете информират периодично териториалната общност за изпълнението на бюджета по ред, определен от общинския съвет.”


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 23, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 23. В чл. 26 ал. 1 се изменя така:
“(1) Във връзка с оптимизирането на бюджетните разходи и реалните потребности на териториалната общност, в течението на бюджетната година общинският съвет може да открива, закрива или преструктурира бюджетни звена в общината, финансирани със собствени приходи в рамките на своята компетентност, както и да предлага вземането на съответни решения от компетентните държавни органи в областта на възложените от държавата дейности и отговорности.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 24, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 27 ал. 1 се изменя така:
“(1) При приемането на бюджета на общината или в процеса на неговото изпълнение общинският съвет може да оправомощи кмета на общината, при възникване на неотложни и доказани потребности през бюджетната година и при спазване на общия размер на бюджета, да:
1. изменя размера на бюджетните кредити за различните видове разходи в обема на общите разходи на една бюджетна дейност, без средствата за заплати, осигурителни вноски и стипендии в частта за делегираните от държавата дейности;
2. прехвърля бюджетни кредити за различни видове разходи в една дейност или от една дейност в друга в границите на една бюджетна група, без да изменя общия й размер в частта за местните дейности;
3. се разпорежда с резервния бюджетен кредит по чл. 14.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25:
“§ 25. В чл. 28, ал. 2 след думата “организации” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “звена” се добавя “и субсидирани дейности”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по представените параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете в окончателната редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 26, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 26. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “по пълна” се заменят с “в съответствие с единната”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Кметът на общината изготвя и представя годишния отчет за изпълнението и приключването на общинския бюджет за публично обсъждане от териториалната общност, като оповестява датата на обсъждането най-малко 7 дни предварително в местните средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 24 да се раздели на два параграфа - § 27 и § 28, със следната окончателна редакция:
“§ 27. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. Управлението на бюджетните и извънбюджетните средства се урежда в наредба по чл. 9а.”
§ 28. Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. Кметът е отговорен за изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в общината при спазване на принципите по чл. 4, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29:
“§ 29. Член 33 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30:
“§ 30. В наименованието на Глава седма думата “републиканския” се заменя с “централния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези параграфи има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте тези параграфи в редакцията на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 27 да се раздели на два параграфа - § 31 и § 32, със следната окончателна редакция:
“§ 31. Член 34 се изменя така:
“Чл. 34. (1) Взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския бюджет се осъществяват чрез трансфери от централния бюджет, които включват:
1. преотстъпени държавни данъци;
2. обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;
3. обща изравнителна субсидия за местни дейности;
4. целева субсидия за капиталови разходи, включително и в делегираните от държавата дейности;
5. целева субсидия за провеждане на държавната политика за развитието на общините, и за изпълнение на национални, регионални и международни програми и проекти, и за съфинансиране по програми и проекти на Европейския съюз;
6. финансови компенсации от държавата;
7. субвенции;
8. безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми съфинансирани от Европейския съюз.
(2) Държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с преотстъпени държавни данъци и с обща допълваща субсидия.
(3) Общата допълваща субсидия се формира като разлика между размера на бюджетните кредити за делегираните от държавата дейности, определени по реда на чл. 8, ал. 3 и размера на приходите от преотстъпените държавни данъци.
(4) Общата изравнителна субсидия за местни дейности е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги в общините. Критериите за разпределението на общата изравнителна субсидия по общини се определя съвместно от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(5) Размерът на общата изравнителна субсидия не може да бъде по-малък от 10 на сто от отчета на собствените приходи по чл. 6, ал. 1, т. 1 на всички общини за предходната година.
(6) Размерът на целевите субсидии за капиталови разходи и критериите за тяхното разпределение се определя съвместно от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(7) Видът и размерът на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.”
§ 32. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Трансферите на общините за делегираните от държавата дейности се предоставят ежемесечно до пето число на текущия месец в размер на една трета от тримесечното разпределение на съответните разходи. Тримесечното разпределение на годишния трансфер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Текущото неизпълнение/преизпълнение на размера на преотстъпените държавни данъци по общини е за сметка на централния бюджет и се регулира тримесечно с натрупване – първо тримесечие, полугодие и деветмесечие.
(3) Размерът на годишното неизпълнение/преизпълнение на преотстъпените държавни данъци по общини се установява на база отчет към 30 ноември на текущата година и се разпределя както следва:
1. 20 на сто за общината, в която е отчетено преизпълнението;
2. 80 на сто между всички общини въз основа на критерии, определени от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(4) Когато по време на изпълнението на общинския бюджет се появи временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности, министърът на финансите превежда авансова сума от одобрената субсидия със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5) Целевите субсидии не могат да се трансформират в общи.
(6) Субсидиите от централния бюджет за делегираните от държавата дейности не могат да се ползват като източник на средства за възстановяване на надвнесени данъци в общината за минали периоди.
(7) Сметната палата упражнява контрол по изпълнението на финансовите взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините по предходните алинеи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 31 и чл. 32 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожо Радева, докрая има ли неприети предложения?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Мисля, че няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Представете текстовете на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 33, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 33. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “Общината получава” се добавя “пълна”;
б) в т. 1 думите “и определените с него бюджетни взаимоотношения за съответната година” се заменят с “за съответната година и определените с него бюджетни взаимоотношения”;
в) в т. 2 думите “бюджетната сфера, финансирани от общините, с постановление” се заменят с “делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общините, с акт”.
2. В ал. 2 след думите “по ал. 1” се добавя “т. 1 и”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 34, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 34. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) По време на бюджетната процедура за изготвянето на проекта на Закона за държавния бюджет за съответната година Националното сдружение на общините в Република България прави мотивирано предложение за общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет и ги представя в Министерството на финансите.
(2) Националното сдружение на общините в Република България изразява становище и прави предложения по проекта на закона, разработен от Министерството на финансите, в частта му за общините.
(3) Министърът на финансите провежда консултации с Националното сдружение на общините в Република България по направените от тях предложения по ал. 1 и ал. 2.
(4) Консултациите по ал. 3 се провеждат на основата на правила, основаващи се на принципите на взаимно уважение и доверие, равнопоставеност, прозрачност и публичност, поемане на отговорности, адекватни на правомощията и реалните възможности на централните и местните власти.
(5) Разногласията от консултациите по ал. 3 се отразяват в двустранно подписан протокол, който е приложение към проекта на закон за държавния бюджет на Република България и се разглеждат в Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 35:
“§ 35. Членове 38 и 39 се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 36:
“§ 36. Наименованието на Глава осма се изменя така:
“Общински дълг. Взаимоотношения на общините с банки и други финансови институции”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 37, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 37. Член 40 се изменя така:
“Чл. 40. (1) Общинският съвет може да взема решения за поемане на общински дълг ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, госпожо Радева, да спрете за момент. Господин Абаджиев иска да направи процедурно предложение, след което ще продължим.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! От името на Парламентарния съюз на ОДС Ви моля да дадете 30 минути почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обявявам 30-минутна почивка по искане на Обединените демократични сили. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 37, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 37. Член 40 се изменя така:
“Чл. 40. (1) Общинският съвет може да взима решения за поемането на общински дълг с приемането на бюджета на общината или в процеса на изпълнението му. Финансовите задължения, поети с решение на общинския съвет, съставляват общински дълг и са задължение на общината.
(2) Поемането на общински дълг се извършва чрез:
1. емисия на общински ценни книжа;
2. договори за заем с банки и други финансови институции.
(3) Общински дълг може да се поема за:
1. финансиране на инвестиционни програми и проекти;
2. финансиране на временен недостиг на средства за местни дейности, възникнал в рамките на бюджетната година;
3. рефинансиране на непогасен дълг.
(4) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните програми и проекти по ал. 3, т. 1 и редът за разглеждането и одобряването им, се определят от общинския съвет. Дългът по ал. 3, т. 2 се погасява в рамките на бюджетната година.
(5) Дължимите суми за лихви, такси, комисионни и погашения на главниците по общинския дълг са за сметка на собствените приходи и общата изравнителна субсидия и се предвиждат ежегодно в бюджета на общината, без да се нарушава нормалното финансиране на местните дейности, както и за сметка на извънбюджетни средства с инвестиционно предназначение, в случаите по ал. 3, т. 1.
(6) В случаите, когато дългът е поет за финансиране на инвестиционни програми и проекти в делегираните от държавата дейности, дължимите суми за лихви за погашения на главниците могат да бъдат за сметка и на целевата субсидия за капиталовите разходи, но в размер до 50 на сто от нея.
(7) Годишният размер на разходите по обслужването на дълга не може да надвишава 25 на сто от размера на собствените приходи и общата изравнителна субсидия на общината за съответната година.
(8) В шестмесечен срок преди изтичането на мандата общинският съвет може да вземе решение за ползване на банкови заеми и за емитиране на общински облигации за дългосрочни капиталови разходи само след референдум.
(9) Общината не може да обезпечава общинския дълг чрез залог или ипотека на имущество публична общинска собственост.
(10) Кметът на общината изготвя годишен отчет за състоянието на общинския дълг и го внася в общинския съвет като неразделна част от отчета за изпълнение на общинския бюджет.
(11) Приетият от общинския съвет отчет за състоянието на общинския дълг се изпраща заедно с отчета за изпълнението на бюджета на общината на министъра на финансите и сметната палата.
(12) Дългът на общините не е гарантиран от държавата и не представлява нейно задължение, освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 38:
“§ 33. В чл. 41 думите “при условията на този закон” се заменят със “за капиталови разходи от взаимен интерес” и се създава изречение второ: “Като източник на средства не могат да се ползват целевите субсидии от централния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 39.
“§ 34. В чл. 42, ал. 2 думата “годишни” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 35, който става § 40.
“§ 40. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точки 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
“1. “Местни дейности” са дейностите, които общините извършват и финансират въз основа на закон и/или решение на общинския съвет и определят самостоятелно техния вид, количество и качество.
2. “Делегирани от държавата дейности” са дейностите по предоставяне на държавни публични услуги, до които населението следва да има осигурен равностоен достъп в съответствие с действащото законодателство.
3. “Териториална общност” са гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на общината.
4. “Приходи от преотстъпени държавни данъци” са средствата от държавни данъци или части от тях, които държавата предоставя за финансиране на делегираните държавни дейности и отговорности чрез бюджетите на общините.
2. Създава се нова т. 8:
“8. “Общински план за развитие” е планът, приет от общинския съвет по реда на Закона за регионалното развитие.”
3. Точки 8 и 9 се отменят.”
Комисията подкрепя текста по § 36, който става § 41.
“§ 36. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби думите “който приема правилник за неговото прилагане” се заличават.”
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 42.
“§ 37. Ползваните до влизането в сила на този закон заемообразно извънбюджетни средства се възстановяват в срокове, определени от общинския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 43:
“§ 38. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон общинските съвети приемат наредбата по чл. 9а.”
Комисията предлага да се създаде § 44:
“§ 44. Разпоредбите на чл. 34, ал. 5 влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.

Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Остана още малко от закона, а има и един много кратък законопроект – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Моето предложение е да удължим работното време до приемане на Закона за общинските бюджети и този законопроект, който е от три текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение от господин Пенчев за удължаване на пленарния ден до приемането на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. на второ четене.
Моля, гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до приемането на тази точка от дневния ред.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Госпожо Дикова, заповядайте за редакционна корекция.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам едно предложение, което искам да направя сега в пленарна зала – по § 35 на вносителя, който става § 40, и касае § 1 от Допълнителните разпоредби на законопроекта за общинските бюджети.
В т. 3 комисията предлага определението за местна общност, което е дадено от вносителя, да се замени с “териториална общност”, като запазва смисъла на определението “местна общност”.
Мисля, че в комисията има едно подвеждане, тъй като те са се ползвали от термина на чл. 137, ал. 1 от Конституцията, съгласно който самоуправляващи се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
По мое мнение под “териториални общности” Конституцията има предвид общините като административно-териториални единици. Правя това заключение като тълкувам свързано чл. 137 с чл. 136 от Конституцията.
А вносителят като дава определение за местна общност има предвид не общините. Има предвид гражданите, търговските дружества, организациите с нестопанска цел и други юридически лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на общината. Тоест, има се предвид самото население. Това е част от концепцията за гражданското общество, което трябва да бъде включено в управлението на една община и която тенденция се прокарва с въпросния проект.
Поради това предлагам да не се приеме понятието “териториална общност”, а да се замени с “местна общност”, така както е внесено от Министерския съвет, и там, където в предишни текстове сме гласували “териториална общност” да се замени с “местна общност”.
Това е предложението ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Реплика ли, госпожо Радева? Уточнение под формата на реплика.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, наистина направеното от госпожа Дикова предложение е уместно и консултацията, която беше направена с юристи и специалисти наистина показва, че тази редакция е много по-прецизна от гледна точка на Конституцията. Затова ви моля да подкрепите текстовете с направеното от госпожа Дикова предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Моля да гласуваме редакционното предложение, което прави госпожа Дикова – в § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 3 думите “териториална общност” да се заменят с думите “местна общност”. И ако това предложение се приеме, да намери редакционно отражение във всички текстове на законопроекта, приети досега.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Редакционната корекция е приета.
Имате думата за изказване по текстовете от 28 до 44 на законопроекта, представени от госпожа Радева в залата. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от 28 до 44 и наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, което следва след § 36 на вносителя, така както бяха представени в редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и целият закон на второ четене.

Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2003 Г.
Моля, госпожо Радева, заповядайте да представите предложението на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, госпожо председател.

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) числото “731 013” се заменя със “776 013”;
б) на ред ll числото “731 013” се заменя със “776 013”;
в) в т. 1 числото “654 266” се заменя със “702 618”;
г) в т. 1.5. числото “627 753” се заменя с “676 105”;
д) в т. 1.5.5. числото “162 753” се заменя с “211 105”;
е) създава се т. 2.1.:
“2.1. Капиталови разходи – възстановени суми – 3352”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. на обща сума 6092 хил. лв.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Дефицитът по ал. 3 се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка.”
Комисията подкрепя предложението за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има допълнителен доклад на комисията за създаване на нов § 1а.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 1а. В § 4 думите “и с тях се коригира излишъкът по чл. 1, ал. 3” се заличават.”, защото няма вече излишък.
“§ 2. В § 5 след думата “банка” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Комисията подкрепя предложението за § 2.
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В чл. 27 от Закона за здравното осигуряване ал. 1 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 3.
“§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя предложението за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата за изказване по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., второ четене.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 4 включително, както и новия § 1а от допълнителния доклад на комисията по този законопроект. Текстовете са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият закон.
Съобщения.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 ноември от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 27 ноември от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 26 ноември от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание днес от 14,30 ч. Това е редовно заседание, но с изтеглен начален час.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 27 ноември от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 26 ноември от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 26 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 27 ноември от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 26 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
В същия ден от 16,00 ч. в зала 238 ще има съвместно заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим