Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-03

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проект за програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 декември 2003 г.
Първата група предложения са по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По ротационния принцип Парламентарната група на НДСВ първа посочва точка в дневния ред и това е: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили е предложението за разглеждане на проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
От Парламентарната група на Коалиция за България и на Движението за права и свободи няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Национален идеал за единство е постъпило предложение за разглеждане на проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Следват предложенията по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а те са:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
3. Проекти за решения за промени в състави на постоянни комисии.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
6. Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
10. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
11. Второ четене на законопроект за допълнение на Закона за водите.
12. Първо четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
13. Първо четене на законопроекта за етичните норми в работата на народния представител.
14. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
15. Избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте предложения проект за работата през седмицата.
Гласували 163 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 38.
Програмата е приета.
Освен това, уважаеми народни представители, има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов на основание на чл. 40, ал. 3 от правилника. Той предлага в работата през седмицата да бъде включена като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 176 народни представители: за 54, против 95, въздържали се 27.
Това предложение не се приема.
Има още един проект за решение, само че той е включен като предложение по чл. 40, ал. 7. Той е на господин Димитър Абаджиев. При това положение да го подлагам ли на гласуване, след като то по право се включва в дневния ред? (Шум и реплики в залата.)
Ако гласуваме, каква е гаранцията, че ще стигнем до тази точка? Още по-малка е. (Реплики.)
Но, така или иначе, понеже е постъпило като предложение по чл. 40, ал. 3, аз ще го подложа на гласуване. Става дума за проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Заповядайте, господин Абаджиев, имате думата.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Направили сме предложение по ал. 3, тъй като както виждате по чл. 40, ал. 7 има внесено предложение и от Национално движение Симеон Втори за разглеждане на законопроект, който е дълъг и е възможно да не стигне времето за тази тема, която е изключително важна и актуална. Според нас е важно и за самото правителство, и за народните представители да се изясни реалната ситуация по отношение на зърното и да се спре със спекулациите. Затова предлагаме този проект и по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се включи като точка първа в дневния ред създаването на временната комисия, затова Ви моля да го подложите на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще го подложа на гласуване, но така или иначе по чл. 40, ал. 7 сте с предимство и не виждам как би могло да стане точка първа. Но така или иначе аз ще уважа Вашето желание и в редовната програма …. (Реплики.)
В редовната програма е след тази по чл. 40, ал. 7, така че просто няма да се постигне никакъв ефект, но така или иначе, за да демонстрираме уважението към Вашата парламентарна група, подлагам на гласуване Вашето предложение по чл. 40, ал. 3 за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 88, против 55, въздържали се 43.
Направеното предложение не се приема.
Господин Абаджиев, заповядайте. Имате думата.


Димитър Абаджиев (ПСОДС): Моля предложението да се прегласува. Искам да обърна внимание, че по ал. 7 преложенията се гледат само днес. Ясно е, че ако предложената тема от Парламентарната група на НДСВ е дълга и няма да стигне времето, нашето предложение няма да се гледа. Затова обръщам внимание. Мисля, че темата е изключително важна. Дали ние ще се скрием днес от нея, няма никакво значение, тъй като тя е актуална за хората. Моля ви предложението да се подложи на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред. Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 105, против 54, въздържали се 34.
Тази точка се приема в дневния ред. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
Продължаваме с постъпилите законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вносители – Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. Разпределен е на Комисията по медиите.
Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вносители – Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. Разпределен е на Комисията по медиите.
Проект за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Вносители – Емел Етем, Хюсеин Чауш и Кемал Еюп. Разпределен е на Комисията по медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – нещо, което гласувахме преди малко за включване в дневния ред. Вносител – Надежда Михайлова и група народни представители.
Проект за решение за разрешаване изпращането на невъоръжени офицери на кадрова военна служба от Въоръжените сили на Република България за военни наблюдатели в Мисията на ООН в Либерия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет “България - Европейски съюз”. Вносител – Никола Богданов Николов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Мима Запрянова. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за денонсиране на Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаването на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на Конвенцията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносител – Борислав Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за жалбите, предложенията, петициите и сигналите. Вносител – Борислав Цеков. Водеща е Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Асен Агов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проекти за решения за промени в състава на постоянни комисии. Вносител – Константин Пенчев.

Уважаеми народни представители започваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи доклада на комисията за второ четене на този законопроект. Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите Стамен Тасев и на директорите на дирекции Елхова, Филипов и Златанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете господата и дамите в пленарната зала, както бяха представени от госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане
§ 1. В чл. 1, ал. 1 се създава т. 3:
“3. застрахователни премии.”
Има предложение на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Христо Кирчев:
“В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1, т. 1 думите “включително бюджетни предприятия” се заличават;
б) Алинея 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 1 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Ще обсъждаме едновременно заглавието и § 1 с направените предложения. Имате думата.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение има отношение към облагането по общия ред на бюджетни предприятия. Известно е, че бюджетните предприятия в по-голямата си част работят на бюджетна сметка. Малко са онези, които имат бюджет, но дали на бюджет или на бюджетна сметка няма значение по отношение на това, че за да платят някакъв данък, те трябва да използват бюджетни пари. Това е в чистия случай. Там, където обаче има някаква малка производствена дейност или друга стопанска дейност, която носи приходи и подлежи като резултат на облагане по този данък, това обикновено не е в смисъл да се създава национален доход, а производство от някакви лаборатории, от научноизследователска дейност и т.н.
Смисълът на нашето предложение беше да се облекчи тази дейност в бюджетните предприятия, дори и да се стимулира. Доколкото аз разбирам, вносителят от Министерския съвет е предложил тази дейност да се облага с по-нисък процент – 4%. Ако това е така, аз бих приел този начин на облагане и ще оттегля това наше предложение, стига Народното събрание да гласува намаляване на данъка на 4%. Това решава до известна степен този проблем, който ние поставяме тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Аз също бих искал да разбера дали действително това е така или не е така и дали да подлагам на гласуване предложението на господата Радев, Черкезов, Димитър Йорданов и Христо Кирчев. Така че бих искал да помоля някой от вносителите да разясни има ли такова намаление на процента на 4% или няма, за да знаем какво да гласуваме.
Заместник-министър Тасев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние поддържаме направеното предложение. Отново ще повторя нашите съображения, че стопански дейности от бюджетни учреждения и ведомства не е целесъобразно да бъдат извършвани. Тяхното място е на пазара на частните услуги и пазарът ще определи тяхната реална стойност. Изхождахме от това, че при една рентабилност от около 20% те биха могли да бъдат обложени с данък от 20%, което прави общо 4% от приходите им. Облагането на приходите го правим затова, защото е лесно контролируемо, поставя всички при еднакви условия. До настоящия момент затрудненията са изключителни, които произтичат от това, че в бюджетните учреждения не може да се направи ясна връзка между направените разходи и дължащите се на тези разходи приходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз благодаря, но не можах много да разбера. Може би госпожа Радева ще ми помогне, за да се ориентирам достатъчно добре.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Бих искала да кажа на господин Радев, че действително данъкът по чл. 2в е в размер на 4%. Той е окончателен. Той е даден по-нататък, в текста на § 27, на стр. 36 от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Заместник-министърът не го знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Радев, мога ли да Ви попитам, за да съм наясно: Вие оттегляте изцяло Вашето предложение? Изцяло. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя. Както разбирам, комисията не възразява заглавието на закона да бъде такова.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 1.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 2. В чл. 2, ал. 3 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 2 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Искам да разбера дали народните представители имат възражение срещу това предложение на комисията по § 2 или не.
Желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 2.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Това предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложение на народния представител Емил Кошлуков за нов § 2а:
“§ 2а. В чл. 2б, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 2б. (1) Доставчиците на телефонни и телекомуникационни услуги вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху възнаграждението на съответния доставчик на услугата съгласно договора с оператора. Услугите са информационни и развлекателни, като информационните услуги се облагат по общия ред. За всички останали дейности облагането на доставчиците на телефонни и телекомуникационни услуги се извършва по общия ред. Данъкът се декларира и внася до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Емил Кошлуков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 10, против 85, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.


ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя предложението на народните представители Радева, Дренска и Ангелиева за нов параграф и предлага да се създаде § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 2б се създава ал. 5:
“(5) Съдоставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги не се облагат с корпоративен данък за дейността си по предоставяне на телефонни или телекомуникационни услуги. За всички останали дейности облагането на съдоставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги се извършва по общия ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване приетото от комисията предложение за този параграф.
Гласували 109 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 23.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3, който става § 2:
“§ 2. Създава се чл. 2в:
“Чл. 2в. Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 вместо с корпоративен данък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 18.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложение на народния представител Муравей Радев и група народни представители за създаване на нов § 3а:
“В чл. 4, ал. 1 думите “включително бюджетните предприятия” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Радев оттегля предложението си, тъй като то е свързано с предходното.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4, който става § 3 със следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя “или отдават под наем движимо и недвижимо имущество”.
2. В т. 4 думите “Кодекса за задължително обществено осигуряване” се заменят с “Кодекса за социално осигуряване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И тук има предложение на господин Радев и група народни представители, което той оттегля в момента.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте подкрепения текст на вносителя в редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 5. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. (1) Основата за облагане по чл. 36, ал. 2 са счетоводно начислените разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили за календарния месец, намалени с включените в тях разходи за данъци, такси и застраховки, работни заплати и осигуровки на шофьорите, амортизации, лихви по лизингови договори, разходи за наем и начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със съответните леки автомобили, до размера на извършените разходи за отстраняване на щетите, за които се отнася обезщетението.
(2) Когато с леки автомобили се извършва едновременно дейност по занятие и административно-управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 2:
1. разходите за експлоатация се отнасят към административно-управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към административно-управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответния автомобил за последните 12 месеца, в т.ч. текущия.
(3) Когато основата за облагане по ал. 1 или 2 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.
Комисията предлага § 5 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема, § 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предложението на народните представители и предлага следната окончателна редация на § 6, който става § 4:
“§ 4. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. Основата за облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да предпазя народните представители да вземат едно абсурдно решение. Това, което преди малко каза заместник-министър Тасев, сега се облича в думи. Това, което каза председателят на комисията, че бюджетните предприятия ще се облагат с еднократен данък от 4%, е съвсем различно от това. Вие представяте ли си да облагате някого на база на неговите приходи?! Аз такова безумие чувам за първи път. Как може Министерството на финансите да прави такова предложение? Как е възможно, съзнава ли за какво става дума? Не се усмихвайте, господине, защото ако гласувате това, ще станем за смях на цял свят.
Представете си следния казус: бюджетно предприятие сече златни монети. Хиляда лева е стойността на материала. Трудът е 10 лв. Продава го за 1010 лв. И вие му шляпвате 20% данък. Хиляда и десет лева са приходите. Колко прави 20% от него, знаете ли? И не се усмихвайте друг път, когато ви говоря. Защото този текст е пълно безумие.
Аз ви казвам, ако искате, оставете ги 20%. Не е справедливо бюджетно предприятие да плаща 20% бюджетни пари данъци. Трябва да са 4%, съгласен съм. И това, което аз ви предложих, е още по-добро. А тук се появява едно абсурдно предложение да облагате някого на база на приходите.

В тия приходи има материални разходи. Как ще облагате материалните разходи с данък върху печалбата? Ако това бъде прието, наистина рискуваме като Народно събрание да направим поредната нелепица, с която ще влезем в рекордите на Гинес. Затова ви моля този текст да не бъде приеман и да се върнем към едно от двете неща – или облагане по общия ред, както беше досега, или облекчаване, но реално облекчаване на това облагане. Пак казвам, тези предприятия са бюджетни. Това не е индустрия, те не създават национален доход. Не затова те съществуват. Това са научноизследователски институти към висшите учебни заведения, към БАН, това са някакви лаборатории, това са учебно-производствени звена към средните, висшите училища и т.н. За тях става дума. И върху тяхното производство, върху тази стойност, която се продава, искате да сложите върху целия обем приходи 20% данък.
Ама не било лесно счетоводно. Пълни глупости! Няма по-лесно от едно бюджетно счетоводство, да му направите аналитична отчетност, да обособите тая дейност в самостоятелен счетоводен цикъл и да знаете какви са приходите и разходите. Ама имало условни постоянни разходи. Има, разбира се. На база работна заплата условно постоянните разходи се прехвърлят в единица изделие. Учи се в първи-втори курс в икономическите техникуми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, имате думата дали да влизаме в Гинес или не. Силно се надявам, че в пленарната зала има достатъчно хора, които разбират от тази материя.
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Радев, точно заради тези аргументи, които вече изложихте, ние предлагаме облагане върху брутните приходи и то в размер на 4%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора.
Имате право на дуплика, господин Радев, разполагате с три минути.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Изглежда, че не говоря на български език, щом госпожа Радева не ме разбира. Тая чаша вода (показва на трибуната чаша с вода), стъкло и вода, като материали струват 100 лева. Трудът е 10 лв., цената, на която я продава това предприятие с 5% печалба – 5 лв., става 115 лв. Вие продавате това 115 лв. като бюджетно предприятие. Данъкът е 20%, което е 22-23 лв. Това бюджетно предприятие трябва да плати 22-23 лв. данък, при условие че трудът, който е в него, е 10 лв., а вие сте закупили това от пазара като стъкло и сте налели вътре вода, и сте дали 100 лв., и върху тези 100 лв. плащате 20% данък. За това говоря аз. Ако това не можем да разберем, по-ясен пример от този не мога да ви дам.
Михаил Миков (КБ, от място): Госпожа Радева каза, че е 4%.
Муравей Радев: Двадесет процента, но върху резултата – разликата между приходи и разходи е сега 20%, а те искат върху цялата стойност, защото това е приходът. Приходът е цялата стойност, която дойде отвън. Цената, това е приходът. То е, че върху материалните разходи ги облагат с данък печалба, за което такъв аналог досега не съществува никъде. И това е невъзможно да се случи. Ако ние гласуваме това нещо, самата практика ще го отхвърли. Не се ли разбира това?
Михаил Миков (КБ, от място): Защо се прави?
Муравей Радев: Прави се от неразбиране и незнание. Тук се прави някакъв аналог със застрахователните премии. Само там има подобно облагане, но застрахователните премии са нещо съвсем друго. Те са някаква форма, близка до резултата – облага се финансов резултат с корпоративен данък, а не приходи. Тук се заменя базата. Не се облага финансовият резултат, който е равен на приходи минус разходи, и тогава вече го облагаш с 20%, а се облага голямата част, приходната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, за мен е важно да сме наясно какво гласуваме.
Заповядайте за изказване, госпожо Радева, разполагате с 5 минути.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Може би представителите на вносителя също ще вземат отношение, но нека да не забравяме, че става въпрос за бюджетни предприятия. По принцип бюджетните предприятия са създадени и съществуват с бюджетна издръжка с определена цел, така че тази тяхна производствена, така наречена дейност, е нещо съвсем инцидентно. Това не е в кръга на основната им дейност. Нека да не изменяме предмета на спора и да не търсим проблем там, където го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Репликата ми е по-скоро като въпрос: Какво искате да направите вие, да ги обложите повече или по-малко в крайна сметка? Обяснете на залата какво искате, защото това е въпросът. Ако това са 20% върху разликата между приходите и разходите или отивате 4% върху приходите, какво става всъщност като краен резултат?
Аз съм съгласен с господин Радев, че е малко абсурдно върху приходите да облагаме. Вие имате някаква идея и го правите за нещо. Обяснете ни защо го правите и какво ще се получи накрая. По-тежък ли им е режимът или по-лек? Така спорим върху някакви текстове, върху някакви думи и се чудим какво става. Нека вносителят ни обясни каква е целта му, какво гони като краен резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Радева, това беше реплика към Вас. Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, моето процедурно предложение е да не се гласува днес този текст. Нека да има всички обяснения и да се върне в Комисията по бюджет и финанси. Разбира се, господин Тасев да изложи своите аргументи, защото може би те са имали предвид някои фирми, които имат огромни научни сгради и живеят от наем, и нямат печалба. Този наем издържа работещите в тях. Но освен такива паразитиращи структури в България има много други бюджетни организации, които и произвеждат в училища, с което се създават трудови навици. И затова, че има два или три научни института в София, които си раздават сградите за наем, издържат си съответно служителите, сега ние да унищожим реалната стопанска дейност във всички бюджетни учреждения, едва ли си струва.
Затова ви предлагам, след като господин Тасев обясни, този въпрос да се види още веднъж в Бюджетната комисия, защото сигурно има и такива, които заобикалят данъка печалба. Те нямат печалба, имат приходи от наеми, с които, да кажем, си плащат заплатите, но това едва ли трябва да се разпространи на всички бюджетни организации. Благодаря.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вашето процедурно предложение е този текст да не се гласува днес.
Има ли желаещи за противно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Радева, за противно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, текстът е обмислен, ще чуете и аргументите на вносителя, от името на господин Тасев. Предлагам текстът да бъде гласуван така, както е предложен във варианта на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Тоест това е противно процедурно предложение.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Атанас Папаризов за отлагане гласуването на този текст.
Гласували 152 народни представители: за 77, против 68, въздържали се 7.
Направеното процедурно предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да прегласуваме посочения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагането на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 104, против 89, въздържали се 6.
Този параграф се отлага.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
“§ 5. Създава се чл. 11б:
“Чл. 11б. (1) Основа за облагане по чл. 36, ал. 2 са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на леките автомобили разходи, начислени през календарния месец за: горива, гориво-смазочни материали и други консумативи, резервни части и труд за ремонт, включително за автобояджийски и автотенекеджийски услуги, технически прегледи, автомобилна козметика и аксесоари, паркинг, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със съответните леки автомобили, до размера на извършените разходи за ремонт (отстраняване на щетите), за които се отнася обезщетението.
(2) Когато с леки автомобили се извършва едновременно дейност по занятие и административно-управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:
1. разходите за експлоатация се отнасят към административно-управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към административно-управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответния автомобил за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.
(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 5 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5 на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 15.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 7 има предложения на народни представители, подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думите “масивни сгради” се добавя “в т.ч. сгради, отчитани като инвестиционни имоти”;
б) в т. 4 след думата “компютри” се добавя “периферни устройства за тях”;
в) в т. 5 накрая се добавя “и амортизируемия актив по § 1, т. 55, буква “е” от допълнителните разпоредби”;
г) създава се т. 7:
“7. категория VII – дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават следния размер:
Категория активи Годишни амортизационни норми (%)
I 4
II 30
III 10
IV 50
V 25
VI 15
VII определя се съобразно срока на
правното ограничение за ползване,
но не по-висок от 25 на сто”
3. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
“(5) Лицата, които формират данъчна основа по реда на тази глава, изготвят и водят данъчен амортизационен план. При изготвяне на начален данъчен амортизационен план в него се включват амортизируемите активи по смисъла на този закон по амортизируемата им стойност и признатата до момента данъчна амортизация. Активите, за които признатата до момента данъчна амортизация е равна или превишава амортизируемата им стойност, не се включват в началния данъчен амортизационен план.
(6) Данъчният амортизационен план задължително съдържа информация за:
1. наименование на актива, амортизируема стойност, годишна амортизационна норма, годишна амортизационна квота (годишен данъчно признат размер на разходите за амортизация), данъчно признат размер на разходите за амортизация и данъчна балансова стойност;
2. лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план през 2003 г.:
а) формирания преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2003 г., с който през предходни данъчни периоди не е увеличен финансовият резултат за данъчни цели и който е довел до увеличаване на данъчно признатия размер на разходите за амортизации и/или води до увеличаване на данъчната балансова стойност, намален със сумата и в случаите по ал. 13;
б) преоценъцен резерв (резерв от последващи оценки) по ал. 11, намален със сумата и в случаите по ал. 13;
3. лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г.:
а) частта от формирания преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2003 г., която до датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план не е увеличила счетоводно начислените разходи за амортизации и която е довела до увеличаване на данъчната балансова стойност, намален със сумата и в случаите по ал. 13;
б) преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) по ал. 11, намален със сумата и в случаите по ал. 13.
(7) Начисляването на амортизация в данъчния амортизационен план започва от:
1. датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план – за амортизируемите активи, налични към датата на изготвянето му;
2. най-късната от: датата на придобиване, датата на въвеждане в експлоатация или датата на признаване на актива като дълготраен – за амортизируемите активи, придобити след датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план;
3. датата за извършването на разходите – за активите по § 1, т. 55, буква “г” и т. 56, буква “г” от допълнителните разпоредби.”
4. Създават се ал. 8 – 13:
“(8) Годишният данъчно признат размер на разходите за амортизации се определя като амортизируемата стойност на актива се умножи по годишната амортизационна норма, определена по реда на ал. 3, пропорционално на дните през съответната година, през които амортизируемият актив е наличен в данъчния амортизационен план и за него не е преустановено начисляването на данъчни амортизации по реда на ал. 13. Данъчно признатият размер на разходите за амортизации не може да превишава амортизируемата стойност на актива.

(9) Първоначално определената амортизируема стойност, с която амортизируемите активи са заведени в данъчния амортизационен план, не може да бъде коригирана, освен в случаите по ал. 10. При трансформиране на амортизируем актив в друг амортизируем актив не се извършват корекции в стойностите на актива в данъчния амортизационен план.
(10) В случаите на коригиране на положителна търговска репутация и произтичащите от осъществена бизнес комбинация корекции в амортизируемите стойности на амортизируеми активи се извършва корекция в данъчния амортизационен план. Корекциите на амортизируемата стойност и данъчно признатия размер на разходите за амортизация се отразяват в данъчния амортизационен план към началото на периода, през който са установени корекциите.
Корекциите се правят като се приема, че обстоятелствата, довели до тези корекции, са били известни към датата на възникване на търговската репутация. Ефектът от корекцията – положителен или отрицателен, довел до изменение в данъчно признатия размер на разходите за амортизации за предходни периоди, се включва при преобразуване на финансовия резултат към сумата по чл. 23, ал. 3, т. 11 за текущия период.
(11) При преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти, приемащите или новоучредените дружества завеждат в данъчния си амортизационен план получените при преобразуването амортизируеми активи по амортизируема стойност, данъчно признат размер на разходите за амортизации, данъчна балансова стойност и сумата на резерва по ал. 6 по стойности, равни на стойностите в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към датата на преобразуването по чл. 263ж, ал. 1 от Търговския закон.
(12) Амортизируеми активи се отписват от данъчния амортизационен план на по-ранната от двете дати:
1. датата на отписване от счетоводния амортизационен план;
2. датата, на която данъчната балансова стойност на амортизируемия актив стане нулева величина.
Активите, отписани от счетоводния амортизационен план поради промяна в стойностния праг на същественост или поради факта, че предприятието не очаква икономически изгоди от тях, в т.ч. в случаите на брак, се отписват от данъчния амортизационен план на датата, на която данъчната им балансова стойност стане нулева величина.
(13) Активите, заведени в данъчния амортизационен план, за които е преустановено начисляването на амортизация съгласно счетоводното законодателство през определен период от време поради временното им изваждане от употреба и в случаите на прекратяване поради ликвидация и несъстоятелност, не се отписват от данъчния амортизационен план към датата на изваждането им от употреба, съответно датата на прекратяване, като начисляването на данъчни амортизации за тях се преустановява през този период. Частта от преоценъчния резерв от последващи оценки за тези активи, която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план съгласно ал. 6, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации, се отписва от данъчния амортизационен план към датата, на която е преустановено начисляването на амортизация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Това беше един приятен и лек текст...
Сега вече може да заповядате за процедурно предложение, господин Миков. Искахте по средата на четенето, точно такава процедура не знам да има.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, изправени сме пред един текст, изключително труден за четене, Вие помагахте на докладчика, невъзможен за разбиране от народното представителство, а може би и абсурден за прилагане.
Молбата ми е към тези, които са го измислили – да ни обяснят просто, да разберем какъв ефект ще се получи, какво става с този текст! Мога да прочета пасажи, които звучат абсурдно за не тънкия специалист. Страхувам се, че са превеждани международните счетоводни стандарти, вкарани са в закона, защото когато се приемаше Законът за счетоводството казахме, че не може онези стандарти по силата на института на експерт-счетоводителите да станат действащо право. След една година време сигурно са се убедили, че наистина не може и са взели тези стандарти, превеждат ги на български, появяват се текстове като: “търговската репутация и произтичащите от осъществената бизнес комбинация”! Всякакви бизнес комбинации се появяват тук, появяват се разни неща, които, честно казано, може би не разбирам съвсем, но някой, който разбира, да ни обясни, така че да разберат тези народни представители, които ще натискат копчето!
Обръщам ви внимание, че ефектите от това, което се случва, ще бъдат огромни – веднъж за настройване на счетоводителите, втори път за прилагането на закона, трети път това засяга огромен брой хора. Ако не разберем за какво става дума, рискуваме след месец или два пак да обвинят народните представители, че пак нещо не са разбрали, оплескали са и са съсипали.
Така че който е измислил този текст, ама не госпожа Радева или членовете на комисията, да го поканим и да дойдат да ни обяснят просто какъв ефект ще се получи, колко ще струва на тези, които ще прилагат този закон и приложим ли е въобще той! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Аз също имам известни опасения по отношение на текста. Съмнявам се, че в момента някой в залата ще може да обясни така ясно и достъпно, но все пак, струва ми се, че вносителите ще направят един такъв опит. И няма да е лошо да ми обясните в последната ал. 13 какво означава “прекратяване поради ликвидация и несъстоятелност”. Така както е казано, аз не го разбирам, а пък това е моята материя.
Давам думата на заместник-министъра на финансите господин Стамен Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Не мога да не приема, че материята действително е много сложна. Както във всички останали сфери, така и в сферата на счетоводното отчитане България е длъжна да се съобразява с международните стандарти. Те навлизат през последните години.
Между другото този данъчен амортизационен план е в изпълнение на приетите от вас решения и закони от минали години. Този план се прави не за да се създават усложнения, а за да се внесе по-голяма яснота и точност и да се избегнат всякакви недоразумения при използването на счетоводните понятия в областта на данъчното облагане.
Този текст е широко обсъждан с гилдията на счетоводителите. Разглеждан е и е одобрен от Института на дипломираните експерт-счетоводители, които в един момент – най-вероятно от следващата година, ще започнат сами да създават счетоводните стандарти, сами да ги приемат и да ги публикуват. Министерството на финансите не може да влияе така леко на счетоводната материя, както беше доскоро.
Освен това те са съгласувани и с други органи и институции, които обединяват за себе си т.нар. “професионални счетоводители” – онези, които ще изпълняват.
За най-подробното изясняване на материята обемът на този данъчен амортизационен план беше 65 стр., за да бъдат изпълнени всички изисквания, но беше редуциран до тези няколко страници, които считаме, че интегрират в себе си подкрепата и помощта на всички онези хора, които ще го прилагат. Опасявам се, че за краткото време, с което разполагам, може би бихме могли да направим едни мотиви, които да бъдат разпространени и да дадат някакви пояснения, но във всички случаи не можем да избягаме от тази счетоводна терминология, която е далеч от езика на обикновените хора и ще става все по-сложно, признавам си го.
Ще бъда благодарен, ако приемете този текст, защото той е съгласуван с всички счетоводни гилдии и с много предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасев.
Има думата господин Муравей Радев, след това господин Георги Пирински.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Наистина това е един изключително специализиран текст и за непрофесионалист, за човек, който не се занимава с такава материя, почти нищо не му става ясно.
Аз обаче съм склонен да възприемем подробните записи поради друга причина. Това прави закона по-ясен.
Михаил Миков (КБ, от място): Как по-ясен?
Муравей Радев: Значително по-ясен за онзи, който осчетоводява тези неща, и когато плаща данъци на базата на тези признати или непризнати амортизационни норми. В Закона за счетоводството има цял раздел “Амортизация”. Там се казва как се прави и кой какво може да прави.
Тук се казва какво от онова, което може да се прави, се признава или не се признава за данъчни цели. Това е очевидно. Пределно ясно е като замисъл. Като изпълнение, разбира се, че материята е изключително специализирана, но тя не е за нас. Тя не е за нас. Тази материя е за предприятията, за счетоводителите, когато накрая оформят своя счетоводен резултат, финансов резултат между приходи и разходи, когато преобразуват своя финансов резултат – увеличават го или го намаляват. За тях всеки един ред тук е задължителен да го има. Защото обратното, ако тук го няма, започва тълкуването. Отива един данъчен и казва: аз смятам, че това трябва да бъде така, а не както си го направил, и не може онзи, който го е направил да се мотивира със закона.
Затова дори тази материя за нас да е трудна, неразбираема на много моменти, тромава, както казват някои юристи, аз бих казал, че по-добре в един закон да има повече неща, да се регламентират процесите и да няма тълкуване по тях, да няма субективно тълкуване на Иван, на Драган, на Петкан и да рекетират по този начин онзи, който добросъвестно е изпълнил задълженията си по определяне в края на годината на финансовия резултат на предприятието, което ще подлежи на облагане.
Затова аз бих подкрепил тези промени. Те са, пак казвам, трудни за разбиране, но са полезни да ги има в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има думата господин Ганев за реплика.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председателю, аз се притеснявам, че тук някой прави опити да превърне народното представителство в слушатели на някакъв непознат език. В принципите на парламентарното право не е възможно един лекар да дойде тук и да вкарва в законите своята терминология. Или пък даже юристите. Тук се пише и се приемат закони на ясен граждански език. И някой да казва, както господин Радев, че материята била толкова специализирана, че даже не била за нас, ами тогава защо стоим ние тук? Да изберем някаква друга група, която да приема тези закони!
Това е оскърбление за парламентаризма! Как не се разбира това? Колко пъти трябва да се обяснява, че даже един специалист не може да говори тук със своя жаргон и със своята терминология? Защото адресът не е тук, един или двама души в залата. И ако някой иска да урежда такава специална материя, да не я урежда в закон.
Ние бяхме тръгнали, господин Радев, от това като се приемаше първият Закон за виното, да сложим всичките технологични изисквания, защото сме нямали такива правила. Ами, ще им намерим друг правен ред, друга юридическа степен. Но това е закон за прилагане. Не е възможно това да бъде така! Аз сега видях текста, даже не се бях заслушал, ами това е криминално четиво! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Втора реплика – господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Радев, Вие изпадате във вътрешно противоречие. Хем казвате да приемем нещо, което не разбираме, хем казвате, че така законът щял да бъде по-ясен. Как може да бъде по-ясен, след като народното представителство горе-долу са хора, мисля, над 90 % с висше образование? Не мога да го разбера! И си признаваме, че не можем да го разберем. И вие смятате, че по този начин щяло да стане по-ясно! Значи, от неразбирането става по-ясно?! Има някакво голямо противоречие.
Аз знам кои ще го разберат. Ще го разберат тези, които го прилагат.
И второто, по което не съм съгласен с Вас. Напротив, при тези объркани текстове “и/или бизнес комбинация”, ами, а обяснете ми какво е “бизнес комбинация”. Аз знам какво е бизнес комбинация. Има и криминални бизнес комбинации, и легални бизнес комбинации. Ама, обяснете, ето, тук са народни представители, обяснете им какво е бизнес комбинация и кое е наложило да се използва една чуждица, и то сложна чуждица – от две чужди думи. И няма ли българска дума, с която да се замени? Няма ли такава дума, беден ли е българският език? Защото е пълно с всякакви такива бизнес комбинации.
Аз се страхувам, че накрая ще стане някаква бизнес комбинация на тези, дето са написали текстовете, дали са ги през Министерството на финансите и техните бизнес комбинации са ясни: да взимат по еди-колко си лева на час, да казват, че никой друг не разбира това, което те разбират, да четат лекции и отново да преобучават счетоводителите, сега ще се появят курсове по измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, тези курсове ще траят няколко месеца и аз знам и кои са там и поименно мога да ги изброя, ама отговорността за цялата тази работа носят народните представители. И без априори ние да сме против това, ние сме против такъв начин на отношение към Народното събрание – някакъв верификатор на нещо велико. Извинявайте и благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Радев, имате думата да обясните бизнес комбинациите.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Верификатор” е също чужда дума, господин Миков.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Ако има нещо, с което съм съгласен по това, което чух от двамата колеги, направили реплики, това е, че текстът наистина в някои отношения трябва да бъде усъвършенстван – и като терминология, и като яснота. А и като противоречие на вече изяснени и познати правни норми, както това, което председателят на Народното събрание запита за последния параграф.
По отношение на другото îáà÷å, аз съм съгласен, че един закон не бива да бъде превръщан в правилник или в наредба, която много подробно да изрази всичко онова, което законът казва. Това е добре, но не е достатъчно. Има моменти, в които законът казва само в най-общата, маркировъчна част на проблема, а следва да се дорегламентира с правилници, с наредби, с инструкции. Точно такава е тази материя. И ако аз предпочитам тук да събера недоволството на някои народни представители – законотворци, поради борба за чистотата на закона, доколкото схващам това, което господин Ганев каза, аз бих предпочел да дам предимство не толкова на чистотата на закона, а на една дълбоко специализирана материя като тази – да бъде регламентирана тук, а не в правилника на Министерството на финансите, което ще направи такъв правилник, че ще обърне закона надолу с главата.
Ами, аз съм се напатил от такива неща от 20 години, откакто се занимавам с тези материи – в закона пише едно, в правилника – друго, в наредбата – трето. И започваш да се чудиш на кой господ да слугуваш.
Затова нека да преглътнем унижението на закона, че е по-подробен, но да го направим такъв, за да няма спекулации.
Колкото до това, че ние не разбираме казаното вътре, естествено, че няма да го разбираме. Това обаче ще го разбере един отличник от икономическия техникум, завършил икономическия техникум. И като стане счетоводител на една фирма и дойде данъчният да му иска глоба за някаква операция, която неправилно е извършил, на базата на този закон той ще му затвори устата. Затова казвам, че той е правилен. Той е справедлив за онези, които ще прилагат тази материя, а не за народните представители. Народните представители трябва да имат минимално понятие от тези неща. Оттам насетне всяка една група има експерти. Тези експерти ще дадат на народните представители онова, което като вътрешно познание те нямат. Това е Народно събрание. Аз например не мога да говоря за енергетика. Е, няма как да говоря за енергетика. Ще питам нашите експерти, те ще ми кажат и аз ще си изградя становище. Но никога няма да ме чуете да споря с някой енергетик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Георги Пирински искаше думата. Заповядайте. Всичко това ли ще прочетете, господин Пирински?

Георги Пирински (КБ): Нямам амбицията да надмина вносителя на законопроекта, господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по бюджет и финанси също възникна този въпрос, дали е уместно да се внася такъв текст в закона в пленарната зала. Следва ли да се приложи това, за което говори и господин Радев, едно детайлно разписване на тези текстове тук.
Господин председател, молбата ми е да обърнете внимание на предложението, което сме внесли заедно с още няколко колеги по този текст. То се съдържа на стр. 8 – 9. Записано е, че комисията по принцип подкрепя предложението. Молбата ми е да го погледне също така и господин Радев, и тези, които имат текста пред себе си.
Защо насочвам вниманието ви към този текст? Защото той е опит за алтернативно третиране на тази проблематика в закона, който предлагаме да бъде приет. В какъв смисъл алтернативно? Виждате, че тук са записани седем точки, които очертават проблематиката на онова, за което става дума, а именно, изготвянето на данъчен амортизационен план. И за да не мистифицираме прекалено проблематиката, за да не я завоалираме в нещо неразбираемо, нека да си припомним какво е мястото на този текст в закона, какъв е смисълът на онова, за което говорим. Говорим за общите правила за определяне на облагаемата печалба, това е Глава втора, Раздел І от закона, където в няколко последователни текста е записано как облагаемата печалба става финансов резултат, върху който се начислява дължимият данък.
Господин председател, тук в чл. 22, както е записано и в сега действащия закон, в ал. 5 е казано, че “за данъчни цели се изготвя данъчен амортизационен план при спазване на разпоредбите на ал. 1 – 3” – това, за което спомена и господин Тасев, ние вече сме вкарали в законодателството понятието “данъчен амортизационен план”. Целият въпрос сега е да видим как дефинираме това понятие, как го изписваме по-точно и как, разбира се, ще бъде изготвяно от фирмите и ще бъде прилагано.
Вносителят – правителството, е възприел подхода, който току-що обсъждахме и който имаме пред нас – един текст с 13 алинеи, доста сложни и доста трудни за разбиране от неспециалисти. Но не това е най-проблемното според мен, господин председателю. По мое мнение тезата на господин Радев, че изписването на тези текстове тук, по този начин, ще снеме споровете при прилагането на съответните правила, е съмнителна. Даже аз смятам, че ще настъпи обратното, защото както и Вие отбелязахте, както отбеляза и колегата Миков, самите понятия не са достатъчно изяснени.
Ако обърнете на § 40, господин председател, стр. 58 от законопроекта, който разглеждаме, отново се натъкваме на един масивен текст от 3 – 4 – 5 – 6 страници от дефиниции, които трябва да се имат предвид и да се прилагат, когато сега четем дискутирания текст. Забележете, това са текстове, които се предлага да бъдат включени в Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Мисля, че систематично Министерският съвет е подходил крайно необосновано, господин председател. Поначало тези дефиниции, тези базисни понятия би трябвало да се третират навярно в Закона за счетоводството.
Тук се натъкваме на онзи проблем, за който спомена и господин Миков – от края на 2001 г., когато беше приет новият Закон за счетоводството, тезата първо беше, че счетоводната общност оттук нататък ще се саморегулира, че Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ще дава тълкуванията на съответните стандарти от международните счетоводни стандарти, че фирмите ще имат своята автономност да ги прилагат и, разбира се, контролните органи ще следят доколко правомерно се прилагат тези стандарти.
Хипотезата, която изказа господин Миков, според мен е достоверна – сега се прави опит в насипно състояние, ако щете, да започне нормирането със законодателни актове на онези текстове или техни части, които са предизвикали едни или други недоразумения. Но така на парче това според мен не може да стане.
Господин Тасев каза, че първоначалната версия на тези текстове, които гледаме, е била 60 страници. Сега те са сведени до 5 и се счита, че сме постигнали необходимата яснота.
В Комисията по бюджет и финанси стана ясно, че самите тесни специалисти, счетоводните експерти от института неколкократно са се запознавали с текста, преди да стигнат до заключението, че той върви в правилната посока. Представете си, че щом тесните специалисти имат необходимост от период за вникване, период на оценка и така нататък, какво остава до практическото приложение на тези текстове?!
Ето защо, господин председателю, ние сме внесли този алтернативен вариант, в който в ал. 6 на чл. 22, която следва сега действащата ал. 5, където се казва, че се изготвя данъчен амортизационен план, сме предложили кои да са основните параметри и показатели, по които се изготвя този план. Виждате, че става дума от идентификацията на съответните активи до третирането на въпроса за преоценъчния резерв, който е формиран и който сега следва да бъде отразяван от началото на следващата година по нов начин, да бъде отчетен във финансовия резултат. И там на практика възниква голяма част от практическите проблеми с изготвянето на амортизационния план.
Според над далеч по-разумно е, господин председателю, да се върви крачка по крачка – да запишем параметрите на плана в сегашните изменения на закона. Да дадем едногодишен срок, в който да се доизясни съдържанието на отделните параметри на този план и в диалог с института на счетоводителите, и в хода на изготвянето и представянето на съответните финансови отчети и декларации на фирмите, така ще вървим по начин, който създава правила, а не създава хаос.
Моето процедурно предложение, господин председателю, е в тази връзка да подложите на гласуване алтернативно сега предлагания текст от вносителите и нашето предложение. Подкрепата по принцип, която е изразила комисията, може да се обоснове, че се възприемат тези параметри, но смисълът на нашето предложение е да се избегнат неяснотите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
За изказване има думата господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ползвам правата, които правилникът ми дава за изказване, за да се върна и продължа това, което се опитах да обоснова в репликата си към господин Радев.
Никой от нас не е априори радетел за кой знае какво чисто законодателство. Става въпрос за разбираемо законодателство. И освен отличниците от икономическите техникуми, господин Радев, в крайна сметка тези закони ще се прилагат и от правораздаващите органи в България. Вие мислите само за данъчните и за счетоводителите. Аз Ви казвам, че текстът трябва да се разбира горе-долу и от тези, които управляват търговските дружества, за да могат да насочват своите счетоводители как да плуват във водите на тази материя, за да прокарват фирмената си политика. Но по-важното е, че когато възникне някакъв спор по прилагането на закона, този закон трябва да се разбира и от съда, който ще правораздава. Представете си какво ще стане, ако утре има спор по някои от тези текстове на закона и той попадне на масата на съда. Какво ще правят съдиите? Нищо! Нищо няма да могат да решат и да усетят от тази материя. Няма да могат да правораздават.
Тук не става въпрос за един априорен спор за чисто и мръсно законодателство. Аз мисля, че по-скоро става въпрос за бизнес комбинации. Става въпрос за закон, който да е ясен за прилагане.
И другото принципно съображение, което беше споменато от народния представител Пирински и аз още един път ще го подчертая. Не може пасажи от международните счетоводни стандарти да се вмъкват на едно или друго място във връзка с някакво поредно изменение на някакъв отделен закон. Тогава, когато се обсъждаше Законът за счетоводството, господин Радев беше голям фен на този начин на създаване на право – Институтът на счетоводителите да превежда, защото имат лиценз от Лондон. Иначе нашия бивш колега господин Искров също тогава го бяхте увлекли в тази въртележка. Увлякохте и цялото Народно събрание. Сега се вижда, че тогава ние сме били прави – опонентите на такъв подход за решаване на проблема. И сега тайничко през задната врата, по повод на един отделен закон, вие се опитвате да прокарвате частично текстове, преведени от някого някъде. Никой не можа да ми обясни какво е бизнес комбинация. Хайде да ми обясните какво е бизнес комбинация. Господин Тасев ще ми обясни след това. Аз поне не открих къде е дефинирано като текст в Преходните и заключителни разпоредби. Има ли го някъде? Но да речем, че това е атрактивната страна на въпроса.
Принципният въпрос е друг и аз предлагам в рамките на процедура да отложим обсъждането, да седнат отново хората от министерството, Комисията по бюджет и финанси да огледат още един път простия и ясен текст, внесен от Пирински, да се потърси постигане на целта. Защото никой не можа ясно да ми обясни целта. Ама не целта за чиновниците от данъчното министерство, не целта за експерт-счетоводителите, които ще реализират нова бизнес комбинация, а целта, която се гони по отношение на бизнеса. По-добре ли ще му стане или по-зле ще му стане? Ще трябват ли нови средства, нови пари, нов софтуер, нови програми и всичкия този хаос, който ще се върти? Ще оставите ли някои в тази каша да реализират бизнес комбинация с освобождаване от данък, с неплащане на данъци или пък обратното – ще се затегне данъчният режим.
Ето такива цели – прости и ясни, трябва да гони законодателят. Никой не говори за тях.
В рамките на процедура още веднъж предлагам да отложим този текст. Мисля, че никой не е против да се приеме някакъв текст, но всеки иска все пак да разбира за какво гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Има процедурно предложение за отлагане на този текст с оглед неговата преработка. Дали има противоположно предложение?
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратното процедурно предложение. Няма никакви основания предложеният текст да бъде отложен. Просто няма такъв бизнес, на който да му става по-зле, ако работи при по-ясно разписани правила. Не може една от най-прогресивните практики и постижения, които ние имаме във връзка с възприемането и прилагането на международни счетоводни стандарти в момента да се дискредитира в Народното събрание. Това е нещо, с което ние само бихме могли да се гордеем.
Относно съдържанието на тези текстове, независимо от специфичната терминология, която използват, те правят опит за действително привеждане в практически правила и рамка за амортизационната политика на предприятията. Затова много ви моля, нека текстът да бъде гласуван във варианта, предложен от вносителя и одобрен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отлагане на този текст с оглед на неговото прередактиране.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 36, против 66, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Господин Пирински иска да направи процедурно предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря.
Господин председател, в изказването си аз се постарах да бъда достатъчно обективен, без да внасям излишна емоция в дискусията. Но, господин председател, обръщам се към Вас и настоятелно Ви моля да вникнете, че аргументи от този род, че това е прогресивното, че трябва да се гордеем с тези стандарти, дайте да вървим напред, са несъстоятелни аргументи. Няма такава работа никъде по света – да хвърлиш на фирмите едни абсолютно недообмислени текстове, да хвърлиш цялата бизнес общност в една пълна паника за цяла година и да твърдиш, че това е прогресивно.
Най-убедително Ви моля – нека да го отложим, нека да го преценим като хората. Това е неразумно действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението за отлагане на този текст.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Нищо не се разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има опасност да придобием комплекс за малоценност.
Гласували 125 народни представители: за 43, против 67, въздържали се 14.
Предложението за отлагане не се приема.
Това не пречи да продължим дебатите по текста, ако има още желаещи народни представители да вземат думата.
Бих искал отново да помоля вносителите, ако смятат, че с нещо могат да ни облекчат, да вземат думата.
Заповядайте, господин Тасев.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Някои думи трябва да се променят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че на всички е известно, че счетоводната терминология неизбежно се използва в данъчните закони, защото на базата на счетоводството се прави преобразуване на различните крайни резултати, за да се достигне до данъчната основа и т.н.
Искам да направя едно пояснение във връзка с упреците, които бяха най-силни по отношение на тази бизнес комбинация. Така, както европейската общност в нашия икономически и обществен живот ще навлязат нови понятия и нова терминология, по същия начин по силата на приобщаването ни към международните счетоводни стандарти ще навлязат такива терминологии. Бизнес комбинацията е една от тях и тя не е нищо друго, освен двата варианта, при които има покупко-продажба на предприятия и сливане на предприятия.
Михаил Миков (КБ, от място): Защо не можем да го напишем така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Ако вие настоявате за това да се изпише изрично в Преходните и заключителни разпоредби, ние не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По-точно в Допълнителните разпоредби.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: В Допълнителните разпоредби да се изпише, че това е съгласно Двадесет и втори международен счетоводен стандарт. Ние не възразяваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасев.
Действително се налага в Допълнителните разпоредби да бъде изяснено това мъгляво понятие “бизнес комбинация”, звучащо съвсем неопределено и не по български.
Уважаеми народни представители, има ли още желаещи да вземат думата?
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пирински.

Георги Пирински (КБ): Господин председателю, позволете да повторя процедурното си предложение, тъй като виждам, че се отива към гласуване. Моля да подложите на отделно гласуване внесеното от нас предложение, тъй като даже и последното обяснение, което беше дадено, че, ако ние толкова настояваме, може и да се включи една такава дефиниция, говори, че текстовете са недообмислени, че, гласувайки нещо сега в пленарната зала, ако Вие подложите на гласуване това, което е внесено, народните представители няма да знаят за какво гласуват. Тъй като няма дефиниция на централни понятия. Още веднъж приканвам народните представители да си дадат сметка за последиците от потвърждаването на тези текстове в сегашния законопроект. Ще изпадне в крайно смешно и неудобно положение Народното събрание – с лека ръка да узакони текстове, които после цяла година ще бъдат предмет на невероятни спорове, на неяснота по прилагането им и на генерално объркване. Става дума за амортизационна политика, господин председателю. Ние тук говорим от време на време колко е важно да има инвестиции, колко е важно да се насърчава инвестиционната политика. С тези текстове вие обезкуражавате всеки да прави по-сериозна политика за инвестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Разбира се, Вашето процедурно предложение поначало е залегнало в нашия правилник. Аз съм длъжен да подложа на гласуване Вашето предложение. По принцип то е прието, но аз отделно ще го подложа на гласуване. Това е Ваше желание – съвсем обосновано, но първо ще трябва да гласуваме текста, който е в редакцията на комисията.
Георги Пирински (КБ, от място): Комисията го е приела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, госпожо Литрова. Изказване нали?
Теодора Литрова (НДСВ): Не, процедурно предложение. Уважаеми господин председателю, бих искала да Ви помоля да приканите уважаемите народни представители да дойдат в залата за гласуване на този текст, за да не се налага обяснение, че понятието “бизнес комбинация” е под формата на присъстващи само 52 народни представители в залата, а да се гласува с повече от 120. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Току-що натиснах бутона - повикване за гласуване, за да мога да се съобразя с Вашето предложение.
Още едно процедурно предложение на господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): По реда на гласуването, господин председателю, във връзка с казаното от Вас, моля да третирате нашето предложение като алтернативно на основното и да го подложите на гласуване преди основното, господин председателю. Смятам, че и правилникът ни изисква такъв подход и Ви моля така да третирате нашето предложение: първо то да бъде гласувано като алтернативно и, разбира се, ако не се приеме, тогава да се гласува основното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Пирински, тук ми е трудно да се съглася с Вас. Правилникът предполага този ред.
Георги Пирински: Нашето е алтернативно на основното.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Не е алтернативно, то е част от него.
Георги Пирински: Не е част от него. Ние го внасяме като алтернативно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Въпреки цялото ми уважение към Вас, трудно ми е да го възприема по този начин.
Георги Пирински: То е такова, господин председателю. То е алтернативно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Дори да е алтернативно, това, което трябва да направя, е на първо място да подложа на гласуване това, което е на комисията.
Георги Пирински: Точно обратното, правилникът ви призовава и задължава да гласувате първо алтернативното на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да го приема по този начин, макар че тук пише, че по принцип е прието. Да приемем, че то всъщност не е прието.
Георги Пирински: Затова казвам, че то е алтернативно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Пирински, съгласявам се с Вас и така ще постъпя.
Уважаеми народни представители, ако няма други желаещи за изказване, подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Емилия Масларова, Петър Димитров и Кръстьо Петков за редакцията на този параграф, така както е представен в доклада и беше представен от госпожа Радева.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към текста на комисията с цялата му яснота.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 151 народни представители: за 104, против 26, въздържали се 21.
Този параграф е приет. Да му мислят правоприложителите.
Михаил Миков (КБ, от място): И гражданите да му мислят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, продължаваме - § 8 е пред нас. Да се надяваме, че той звучи по-нормално.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 8 има предложение на народните представители Радев, Черкезов, Йорданов, Кирчев:
“1. В чл. 23, ал. 2, т. 2 се заличава.
2. В чл. 23, ал. 11, изречение първо на предложената нова редакция, след думите “наети автомобили” се допълват думите “или по БДЖ”.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Сега нека да видим това, което всъщност е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) т. 4 се изменя така:
“4. неразпределяемите разходи, отчетени в намаление на финансовия резултат за дейностите по чл. 4, ал. 1, осъществявани от лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2”;
б) т. 5 се изменя така:
“5. дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата на лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел в полза на данъчно задълженото лице, когато инвестицията е отчитана по метода на собствения капитал”;
в) в т. 7 след думата “активи” се добавя “без начисления данък върху добавената стойност”;
г) в т. 10 думите “отчетени в нарушение на счетоводното законодателство” се заменят със “с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа “документална обоснованост”;


д) точка 11 се изменя така:
“11. положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове;”
е) точка 16 се изменя така:
“16. разходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период;”
ж) създават се т. 16а и т. 16б:
“16а. всички приходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;
16б. всички разходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;”
з) създава се т. 19а:
“19а. балансовата стойност, определена по реда на действащото счетоводно законодателство, на отписаните амортизируеми активи към момента на отписването на актива от счетоводния амортизационен план на предприятието по § 1, т. 59 от Допълнителните разпоредби, с изключение на случаите по т. 7, отписването на актива за сметка на собствения капитал и преобразуване по реда на Търговския закон; балансовата стойност се намалява с остатъчната стойност по смисъла на счетоводното законодателство, когато последната не е включена в амортизируемата стойност в данъчния амортизационен план”;
и) точка 20 се изменя така:
“20.разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон;”
к) в т. 21:
аа) буква “а” се отменя;
бб) в буква “б” думите “до размера на нетната реализируема стойност” се заличават;
вв) в буква “в” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
л) в т. 22:
аа) след думата “преоценки” се добавя “и обезценки”, а след думите “ал. 3, т. 14” се добавя “или чл. 29а, ал. 2, т. 1 или чл. 29б”;
бб) в буква “а” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
вв) буква “в” се отменя;
гг) в буква “г” накрая се поставя запетая и се добавя “отчитани по справедлива стойност”;
дд) създава се буква “д”;
“д) намаляване стойността на селскостопанската прдукция;”
м) създава се т. 23а:
“23а. разходите, довели до намаление на финансовия резултат за текущия период, отчетени в нарушение на ал. 15;”
н) точка 24 се изменя така:
“24. формираният преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) в следните случаи:
а) когато данъчната балансова стойност на амортизируемите активи стане нулева величина – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22;
б) при липса по т. 7 или отписване на амортизируем актив за сметка на собствения капитал – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизацонен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации до момента на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
в) когато неамортизируемите активи напуснат патримониума на предприятието, в т.ч. прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15 от Търговския закон – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон и в случаите, в които с този резерв е увеличен финансов резултат за данъчни цели в предходни периоди;
г) при преобразуване по Търговския закон, в резултат на което е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата на прекратяването, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
д) при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, към датата на вписване на прехвърлянето, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
е) в случаите по чл. 22, ал. 13 – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата, на която е преустановено начисляването на амортизации, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
ж) при всички останали случаи, с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване, съгласно приложимите счетоводни стандарти, когато амортизируемите активи се отписват от данъчния амортизационен план – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22;
з) в случаите по буква “б”, когато лицето през предходни години не е формирало данъчна основа по реда на тази глава – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в разходите за амортизации в данъчния амортизационен план до датата на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
о) в т. 27 след думите “ал. 3, т. 14” се добавя “или на т. 22 и чл. 29а, ал. 2, т. 1 или на т. 22 и чл. 29б”;
п) точка 28 се изменя така:
“28. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 или на т. 22 и чл. 29а, ал. 2, т. 1 или на т. 22 и чл. 29б в случаите на заличаване на лицата по чл. 41 – към датата на заличаване, и при прекратяване на лицата по чл. 42, ал. 3 – към датата на прекратяване.”
2. В ал. 3:
а) точка 2 се изменя така:
“2. сумите, определени по реда на чл. 60, ал. 2”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. изплатените суми за трудово възнаграждение, както и внесените дължими вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за сметка на работодателите през първите 12 месеца от наемането за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или е безработно лице с намалена работоспособност; данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период; по този ред не се извършва преобразуване за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта;”

в) в т. 6 след думата “приходите” се добавя “до размера на разходите”;
г) точка 7 се изменя така:
“7. начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества; по този ред не се преобразува финансовият резултат с начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределението на печалбата на лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;”
д) създават се т. 7а и 7б:
“7а. дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества в полза на финансови предприятия, когато инвестицията е отчитана по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т. 7 в предходни периоди;
7б. дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества, разпределени през целия период на притежаване на инвестицията, когато е отчитана по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т. 7 и/или т. 7а в предходни периоди в случаите на отписване на съответните инвестиции;”
е) точка 9 се отменя;
ж) създават т. 10а, 10б, 10в, 10г и 10д:
“10а. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на Глава четвърта;
10б. частта от неразпределяемите разходи, определена по реда на чл. 25а, ал. 1;
10в. приходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период;
10г. всички разходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;
10д. всички приходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;”
з) точка 12 се изменя така:
“12. данъчната балансова стойност на отписаните амортизируеми активи от данъчния амортизационен план, към датата на отписване на актива от данъчния амортизационен план, с изключение на случаите по ал. 2, т. 7, на отписване на актива за сметка на собствения капитал и на преобразуване по реда на Търговския закон;”
и) в т. 13:
аа) след думите “на ал. 2, т. 21” се добавя “или на чл. 29а, ал. 1, т. 1 или на чл. 29б”;
бб) буква “а” се отменя;
вв) в буква “б” думите “до размера на нетната реализируема стойност” се заличават;
гг) в буква “в” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
к) в т. 14:
аа) в буква “а” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
бб) буква “в” се отменя;
вв) в буква “г” накрая се поставя запетая и се добавя “отчитани по справедлива стойност”;
гг) създава се буква “д”:
“д) приходите от първоначално признаване на селскостопанска продукция по справедлива стойност, налична към края на данъчния период;”
л) в т. 16 накрая се добавя “или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация с влязло в сила съдебно решение или при изтичането на давностния срок – от момента, в който вземането е станало изискуемо”;
м) в т. 17 след думата “задължения” се добавя “и невключените в амортизируемата стойност на амортизируемите активи провизии за задължения”;
н) точка 18 се изменя така:
“18. приходите, довели до увеличение на финансовия резултат за текущия период, отчетени в нарушение на ал. 15;”
о) създава се т. 20а:
“20а. невъзстановените суми по чл. 29а, ал. 1, т. 1 или по чл. 29б в случаите по т. 15 – 20, с изключение на т. 18;”
п) точки 21 и 22 се изменят така:
“21. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13 и ал. 2, т. 21 или на т. 13 и чл. 29а, ал. 1, т. 1 или на т. 13 и чл. 29б в случаите на отписване на съответните активи, с изключение на случаите по ал. 2, т. 6, 7 и 21, буква “е”. Когато обезценени материали се вложат в готова продукция, намалението по реда на изречение първо се признава в годината на продажба на продукцията;
22. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13 и ал. 2, т. 21 или на т. 13 и чл. 29а, ал. 1, т. 1, или на т. 13 и чл. 29б в случаите на заличаване на лицата по чл.41 – към датата на заличаване, и при прекратяване на лицата по чл. 42, ал. 3 – към датата на прекратяване.”
3. В ал. 10 думите “Отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец и на лица, наети по извънтрудови правоотношения” се заменят с “Отчетените разходи за командировки за едноличния търговец и за лицата, наети от него по извънтрудови правоотношения”.
4. Аления 11 се изменя така:
“(11) Отчетените разходи за групов превоз на персонала, включително на наетите по договори за управление и контрол, извършен със собствени или наети автомобили, от местоживеене до месторабота и обратно, с изключение на случаите, в които транспортът се осъществява с леки автомобили, не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36. В случаите, когато превозът се извършва с наети автомобили, за доказване на отчетените разходи лицата следва да разполагат с писмен договор, съдържащ данни за вида и характеристиките на транспортните средства, с които се извършва превозът, както и с копие от свидетелствата за регистрация на моторните превозни средства.”
5. Алинея 13 се изменя така:
“(13) С разходите, включени в основата за облагане по чл. 36, ал. 1 след 31 декември 2003 г., не се преобразува финансовият резултат по реда на ал. 2, т. 19а – 26 и ал. 3, т. 12 – 20.”
6. Алинея 15 се изменя така:
“(15) За целите на данъчното облагане измененията и допълненията на Международните стандарти за финансови отчети, приети през съответната година от Съвета по международни счетоводни стандарти, се прилагат не по-рано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са утвърдени от съвета.”
7. Създава се ал. 16:
“(16) По реда на този член не се преобразува финансовият резултат, когато:
1. е отказано правото на данъчен кредит, при условие, че са изпълнени изискванията на този закон;
2. при международен въздушен транспорт, разходите са документирани чрез оригиналния отрязък на пътнически купон заедно с бордните карти от прелетения самолетен билет, придружени от фактура, издадена от превозвача или протокол, издаден от лицето, което извършва продажбата на билета от името и за сметка на превозвача. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, като издател на документа за целите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството е лицето, което извършва продажбата на билета от името и за сметка на превозвача.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, за да има възможност да осмислим текста, нека да ползваме 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, възобновявам заседанието. На вашето внимание беше § 8.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Параграф 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Обявявам дебата по този параграф и искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Признавам си, че предходния параграф го преглътнах, макар и с известна трудност, но този ще ми е трудно, защото само от първо слушане чух и видях неща, които чувствително се разминават с моите разбирания за нормативен текст. Уважавам дълбоко счетоводната наука и моята критика не е към счетоводната терминология, а е към очевидното недоразбиране на правните аспекти на тези текстове, което личи от много от тези текстове. Във връзка с това имам няколко въпроса, на които, ако чуя удовлетворителен отговор, аз ще подкрепя текста. Но понеже силно се съмнявам, че ще чуя такъв удовлетворителен отговор, ще се възползвам от правото си на процедурно предложение – да искам отлагането на този текст до неговото прередактиране.
Кои са моите въпроси, на които ще помоля да ми бъде отговорено?
Още в самото начало на § 7, буква “б”, т. 5, а и в следващите текстове поне още на 6-7 места се среща следният израз: “дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата”. Дали има такива дивиденти, които не се начисляват в резултат на разпределение на печалбата? Аз такива не знам. Ако някой знае, ще му бъда благодарен да ми каже какви са тези дивиденти, които не са в резултат на разпределение на печалба.
След това, твърде лаически звучи изразът на стр. 21, т. 24, буква “в”, където се казва: “когато неамортизируемите активи напуснат патримониума на предприятието”. Това е наистина лаически израз и в един нормативен акт не би трябвало да се използват такива изрази.
По-нататък, на стр. 24 има едни точки 10г и 10д, които буквално възпроизвеждат точки 16а и 16б на стр. 20. Има все пак правна техника на препращането, която би трябвало да се използва, ако законодателят иска да каже нещо по този начин. И това е само от първо четене. Вероятно и на други места има подобни повторения, но не мога да хвана всичко само от едно четене.
След това, на стр. 25 виждам една буква “л”, където се твърди, че “в т. 16 накрая се добавя “или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация”. Аз не знам какво значи “обявяване в ликвидация”. Това не ми е известно. Има обявяване на прекратяването на търговското дружество, от което следва ликвидация, но обявяване в ликвидация няма. Това, да кажем, ще го причислим към редакционните несъвършенства. Но ако се търси някаква симетрия, което предполагам, че е така, то няма такава между обявяването в несъстоятелност и започване на ликвидационното производство. Така че такава симетрия тук няма и ми се струва, че философски е сбъркан текстът.
След това, много ми е интересно на стр. 25, т. 3, където се казва: “В ал. 10 думите “Отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец”, кое е това лице, регистрирало едноличния търговец? Не го разбирам това, защото едноличният търговец се регистрира от регистърния съд. Следователно, съдията трябва да се отчита командировъчно ли? Това нещо просто не го разбирам и затова ще помоля да ми бъде разяснено. Ако получа удовлетворителни отговори, аз ще гласувам “за”, но понеже предполагам, че това няма да стане, правя предложение за отлагане на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на проф. Герджиков.
Заповядайте, господин заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател! Никога не съм твърдял, че Министерството на финансите е безгрешно като вносител. Забележката, която беше направена за дублирането на буквите с един и същи текст, е правилна и това следва да бъде коригирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Става дума за т. 10г и 10д. Евентуално според Вас могат да отпаднат – така ли да го разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Трябва да се прехвърлят оттатък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма как да се прехвърлят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Трябва да се запише, че се предлага да се препратят към предишния текст. Просто излишно е да се изписват повторно.
Напускането на патримониума – това, което Вие цитирахте - е свързано с всички възможни случаи на отписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Не трябва да се използва такъв термин. Това не е юридически термин – напускане на патримониума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Да, разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, тъй като имаше няколко забележки, да ми кажете по кой текст имате предвид?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Ами, аз не успях да ги намеря. Господин председателят ги каза така бързо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако искате, аз съм ги отбелязал и мога да ги кажа.
Първия въпрос, който беше зададен, се отнася за стр. 19, т. 5 – “дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата”. И въпросът е: може ли да има дивиденти, без да има печалба, и да се разпределят? Ако можете това да ни отговорите. Това е на стр. 19, буква “б”. Да вървим така, както бяха зададени въпросите, за да ги отмятаме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Тук се получава действително тавтология. Текстът е взет от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Може да отпаднат дивидентите на лицензирани дружества със специална инвестиционна цел, защото там е ясно кои са. Просто “начислени в резултат на разпределение на печалбата”…
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Трябва да падне.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващият е на стр. 21, т. 24, буква “в” – “когато неамортизируемите активи напуснат патримониума на предприятието”.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Имате ли предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Е, сега веднага няма да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има процедурно предложение засега за отлагане на текста. Евентуално то може да бъде оттеглено, но така или иначе има такова процедурно предложение. Но трябва да чуем обясненията.
Михаил Миков (КБ, от място): Може да има още въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков също има въпроси, но…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Не, нека да изчистим тези въпроси. Ние считаме, че това е правилно формулирано. Вие направихте забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Да минем по-нататък.

На следващо място, на стр. 25, горе, буква “л” – “или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация…” Чухте аргументите. Това е въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Тук се имат предвид случаите, в които тече процесът по обявяване в несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И в т. 3 на същата страница – в ал. 10, думите….
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Аз се извинявам, че ще трябва да коригирам текста. Това, което беше прочетено като грешка, всъщност е допусната грешка от предишния законопроект – “които се заменят с отчетените разходи за командировки за едноличния търговец”, премахва се “лицето, регистрирало едноличния търговец”, заличава се.
Остава само текстът: “отчетените разходи за командировки за едноличния търговец и за лицата, наети от него по извънтрудови правоотношения”. Това е текстът, който ние предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин Радев, заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз ви предлагам, уважаеми колеги, да прекратим тази мъка. Това, което правим в момента, е мъка. На второ четене един законопроект, който е сбъркан като редица философски неща, заложени в него, за които вече отсрочихме един текст, от едни неща, с които сега се сблъскваме, четейки ги, и недоумяваме какво търсят тук, от един безумно дълъг текст, който променя сърцевината на този закон – това е точно този член, който преобразува финансовия резултат, се натъкваме непрекъснато на неща, които са най-малкото нелепи.
Затова аз предлагам, господин председател, не да отложим този текст, а да отложим този закон. Той да се вкара обратно в Комисията по бюджет и финанси, там щателно да се огледат всички тези пропуски и да се огладят там, където му е мястото. Не в пленарната зала вие да редактирате, господин председател, текстове на второ четене, а комисията да ги огледа още един път и да ги вкарва в залата годни за четене. Аз не се учудвам на това ниско ниво. Изключително ниско е нивото в момента на Министерството на финансите в данъчната област. Там бяха сменени всички хора, които можеха да правят и правеха години наред чудесни закони. Никога досега българският парламент не е разсъждавал по такъв казус, както днес - да се срамуваме, че такъв суров материал влиза в залата.
Поради това правя процедурно предложение, господин председател, законът да се върне обратно в комисията, да се подготви както трябва и тогава да влезе тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Радев.
Госпожо Радева, заповядайте за обратното предложение.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя обратно процедурно предложение, защото действително материята, по която работим в момента, съдържанието и стилистиката е сложна. Но ще си позволя да кажа, че дори в изказването на господин Герджиков наред с някои точни редакционни забележки имаше и неточности. Тук се каза, че имаме повторение на текстове в 10в и 10г, свързани с 16а и 16в, но това не е вярно. Това са огледални текстове, които визират различни аспекти на ситуацията. Не е повтаряне.
Освен това в текстовете на действащия в момента закон е употребен същият терминологичен ред за несъстоятелност и ликвидация. Това, срещу което възразихте по т. 3 – “лицето, регистрирало едноличния търговец”, ние предлагаме да отпадне като текст. Това действително е некоректен текст. Работено е сериозно върху тези текстове.
Правя обратното процедурно предложение – законът да продължи да се гледа и да бъдат гласувани текстовете. А необходимите редакционни поправки ще бъдат направени.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Кога, когато приемем закона на второ четене ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Длъжен съм да предложа на гласуване двете процедурни предложения, направени от проф. Герджиков и от господин Муравей Радев.
Първото предложение, на проф. Герджиков, е да се отложи разглеждането на § 8, който става § 7, който започва от стр. 19 и стига до стр. 26.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на разглеждането на § 7.
Гласували 131 народни представители: за 85, против 42, въздържали се 4.
Процедурно предложение е прието – отлагат се разискванията по § 7.
Господин Муравей Радев, Вие поддържате ли Вашето отношение? Добре. Вие направихте процедурно предложение за връщане на закона в комисията, но това от гледна точка на нашия правилник е невъзможно. Аз разбирам искането Ви по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по законопроекти.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Муравей Радев, за отлагане на разискванията по целия законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 71, против 75, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Господин Радев, заповядайте за ново процедурно предложение.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, искам да направя предложение за прегласуване с допълнителни мотиви. Добре е, че отложихме текста на § 7, който е сърцевината на закона, за да бъде доогледан. Ние преди малко отложихме още един текст, който не виждам кога ще се огледа, освен пак да влезе в комисията. Най-доброто нещо, което можем да направим днес, е комплексно да отложим закона, за да дадем възможност комисията да се произнесе по него и тези спорове, които сега водим тук, да бъдат водени в комисията, където му е мястото. Това може да стане още днес, не пречи. Но се надявам, когато отново влезе в залата, да ги няма тези неща и то не само в този раздел. В много други раздели има същите такива работи.
Ето, и колегите отляво протестираха срещу първия текст, за който аз казах, че трябва да го има. Но аз тогава казах, че трябва да го има при условие, че много от нещата в него бъдат редактирани по друг начин, а не както са сложени сега. А ние приехме първия текст, тоест вече сме влезли вътре в несъвършенствата на закона, гласувайки на първо четене. Затова, ако ние го отложим, наистина ще можем да се върнем от първия до последния член в комисията и да отстраним всички несъответствия, които се забелязват в момента от нашите колеги с просто око, без да са го чели задълбочено, както в комисията.
Този закон само ще спечели, ако го разгледаме още един път в комисията и пак го вкараме тук. Това може да стане още утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Длъжен съм да подложа отново на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отлагане на разискванията по целия законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 87, против 94, въздържали се 3.
Процедурното предложение за отлагане на разискванията по законопроекта не се приемат.
Преминаваме към следващия параграф.


ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 9. В чл. 24, ал. 1 изречение второ се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 9, който става § 8? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 9, който става § 8, както е прочетен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 98 народни представители: за 71, против 14, въздържали се 13.
Параграф 9, който става § 8, е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложението на вносителя за § 10, който става § 9, е подкрепено от комисията. Същото се отнася за § 11, който става § 10, за § 12, който става § 11, за § 13, който става § 12.
По тези параграфи няма постъпили предложения.
“§ 9. Създава се чл. 25а:
“Чл. 25а. (1) Частта от неразпределяемите разходи, съответстваща на дейностите по чл. 4, ал. 1, осъществявани от лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2, се определя, като съотношението между приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 и всички приходи се умножи по общия размер на неразпределяемите разходи.
(2) За целите на преотстъпването на данъка по глава десета частта от неразпределяемите разходи/приходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването, се определя, като съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби се умножи по общия размер на неразпределяемите разходи/приходи.
(3) За целите на преотстъпване на данъка по глава десета частта от сумите по чл. 23, ал. 2 и 3, които не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите, за които се ползва преотстъпването, се разпределят на базата на съотношението по ал. 2.”
Параграф 11, който става § 10:
“§ 10. В чл. 26 ал. 1 се изменя така:
“(1) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви по заеми от търговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, намалени с всички приходи от лихви (с изключение на лихвите по чл. 23, ал. 3, т. 8), не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба без влиянието на всички разходи и приходи за лихви. Разходите за лихви по финансов лизинг и банкови заеми се регулират само в случаите, в които лизингополучателят, съответно кредитополучателят, и лизингодателят, съответно кредитодателят, са свързани лица. Когато финансовият резултат, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина, се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.”
Параграф 12, който става § 11:
“§ 11. В чл. 27 т. 2 се изменя така:
“2. разходи от минали отчетни периоди, които са възникнали преди повече от 5 години преди текущия период.”
Параграф 13, който става § 12:
“§ 12. В чл. 28, ал. 1 думите “с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2, т. 24” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за процедурно предложение, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз Ви моля да четем параграф по параграф, защото има отделни параграфи, в които се заменят същностни неща в закона с други и някой трябва да дава обяснение защо става това. Няма да изгубим кой знае колко време, просто ще си спестим повече напрежение. Ако ще да изчетете целия закон като на първо четене, нерешените проблеми остават. Предлагам да не бързаме толкова с процедурата. Четем и гласуваме параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Приемам Вашето предложение, господин Миков.
По § 10 на вносителя няма предложения. Подкрепя се от комисията.
Има ли желаещ народен представител да вземе отношение по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 9, както е прочетен от председателя на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 36.
Параграф 9 е приет.
Подлагам на гласуване § 11 на вносителя, който става § 10, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 20.
Параграф 10 е приет.
Подлагам на гласуване § 12 на вносителя, който става § 11.
Гласували 109 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 28.
Параграф 11 е приет.
Подлагам на гласуване § 13 на вносителя, който става § 12, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 21.
Параграф 13, който става § 12, е приет.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 14 на вносителя има предложение на народни представители, което е подкрепено от комисията.
Окончателната редакция на § 14, който става § 13:
“§ 13. Създава се чл. 28а:
“Чл. 28а. (1) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се коригира с разходите, съответно приходите, произтичащи от фундаментални грешки, отчетени съгласно алтернативния подход на приложимите счетоводни стандарти по реда на чл. 23, ал. 2 т. 18 – за разходите, съответно чл. 23, ал. 3, т. 10 – за приходите.
(2) За сумите по ал. 1 и произтичащата от тях корекция на корпоративния данък (данък върху печалбата и данък за общините) или загубата за пренасяне за съответния минал период се прилагат разпоредбите на чл. 29б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По този § 13 има ли желаещи?
Господин Радев, имате думата.
Муравей Радев (ПСОДС): Искам да попитам за кой данък за общините става дума? За в бъдеще ли ще бъде или за нещо друго? Това искам да разбера, защото такъв данък вече няма. Ако е за минали периоди...
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: За съответния минал период.
Муравей Радев: Става дума за този данък, който беше, който отсъства вече.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: За този данък, който е бил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие зададохте въпрос и иска да Ви се разясни, така ли да Ви разбирам?
Муравей Радев: Има ли място тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 28а, както е предложен, е също стъпка към спазване на общоприетите международни счетоводни форми и практики. Тук данъкът за общините е споменат, защото е напълно възможно през текущата или през следващата година да бъде открита такава фундаментална грешка, която се е отнасяла в период, в който сме имали такъв данък. Поради тази причина е вкаран данъкът за общините, за да се поясни, че се отнася и за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Радев, задоволява ли Ви това обяснение?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 13? Не виждам.
Моля, гласувайте § 13, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 22.
Фаталният § 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 14 има предложение на народни представители, което е прието.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
“§ 14. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. Финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 с положителната разлика между приходите и разходите, отчетени в резултат на събития от минал отчетен период, включени във финансовия резултат за текущия данъчен период, върху която са начислени данъчни задължения или е намалила загубата за пренасяне за съответния минал данъчен период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Михаил Миков има думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Радева, уважаеми дами и господа! Аз съм против отпадането на т. 1 на сега действащия чл. 29. Ще използвам случая, за да поставя един принципен въпрос, за да ни се даде може би някакво обяснение.
За една година толкова ли фундаментални промени са настъпили и настъпват, след като министерството е същото, след като властта е същата, мнозинството е същото, че правят такива големи промени в този закон? Какъв бизнес искате да правят хората в България като знаят, че всяка година преди Нова година има твърде сериозни промени на данъчното законодателство? Каква стабилност на средата! Това е принципен въпрос. Той даже е въпрос за първо четене. Ако иска някой, да ми отговори.
За какво става въпрос в чл. 29, т. 1? Много просто и ясно е казано, че “финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 – дотук добре – с размера на начислените в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди.” Тоест, има някаква данъчна грешка, начислени са повече данъци и вноски, съдът го е констатирал със съдебен акт и е естествено, след като му е признато, че данъчните са сгрешили и са го натоварили с недължим данък или вноска, това да му се признае. Изведнъж сега този текст отпада. Защо отпада? В Комисията по бюджет и финанси смятате, че е неестествено свръхначислените данъци и вноски... И толкова прост и ясен текст... Тук има едни преобразувания, едни чудеса. Поне да го кажете, ако сте на тази позиция, та утре да го вадят хората от стенограмите на Народното събрание, защото ще има спорове, че с начислените в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди трябва да се намали размерът на финансовия резултат. Толкова прост и ясен текст, който е издържал само една година. Значи този текст се изменя 2001 г., 2002 г., 2003 г.
Казвам от тази трибуна всеки да знае, който тръгне да се блъска с бизнес в България, че всяка година преди Нова година законодателите и Министерството на финансите го сурвакат с промяна на правилата на играта.
Вместо най-необходимите промени, господин Тасев, министерството да вземе да си регулира администрацията, администрацията връща всяка несвършена работа в Народното събрание. Все повече изменяме законите, те все повече си противоречат. Всъщност, това е един доста добър път към комунизма, където правото е изчезнало, но лошото е, че се губи и държавата от такъв тип законодателен подход, който наблюдаваме и днес.
Правя предложение чл. 29 да остане в сегашния си вид специално за т. 1, а после ако вносителите и комисията искат да си приемат другите текстове, които аз не разбирам, не знам кой от вас ги разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако отпадне § 4 – остава старият текст, така ли?
Михаил Миков: Проблемът е да отпадне § 15, който е предложен от вносителя, а чл. 29 в този вариант, в който комисията го е предложила, да стане т. 3, да си решат този проблем, който аз не разбирам.
Смятам, че е нормално и справедливо размерът на начислените в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди да се приспадат от финансовия резултат преди данъчното облагане. Това може да бъде ефект на съдебно решение, а не - съдът казал, че е обложен с повече, данъчният идва и казва: “Не, тук ще преобразуваме, онова вече си го платил, сега ще ни съдиш да си го вземеш” и пр. Това е свръхфискализъм, който е вреден за отношенията между данъкоплатците и държавата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Господин Миков, уважаеми господин председател! Проблемът с надвнесените данъци се решава с чл. 53, ал. 2:
“Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари за отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Радева, може ли едно уточнение? В този чл. 29, а пък и в следващите, препращаме към чл. 23, който е отложен. Може да се наложи някакво ново преномериране, нека да го имаме предвид при изработването на чл. 23.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Какво се казва в чл. 53, който прочете госпожа Радева? Там се говори за надвнесения корпоративен данък, а в чл. 29 се казва: “с размера на начислените в повече данъци и вноски от печалбата”. Какво става? Откога действа Законът за корпоративния данък?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: От миналата година.
Михаил Миков: Да не е от миналата година, пише отпред откога е публикувано – от 1-2 години.
А тези, които имат надвнесени повече данъци върху печалбата, чийто случай се урежда именно в чл. 29, при този тип съдебна система, когато делата се търкалят по 2-3 години, на кое основание ще искат признаване на надвнесения в повече данък върху печалбата при намаляване на финансовия резултат с него? Ясно е, че там пише за корпоративни, но тук е казано “с размера на начислените в повече данъци и вноски от печалбата”! По-широкият текст нека да си остане! Явно е, че става въпрос за злоупотреба спрямо данъчната администрация. Явно е, че това ще става в случаите, когато има съдебно решение. Това е политически въпрос – ще признаваме ли намаляване на финансовия резултат с надвнесените данъци или ще признаваме само при хипотезата на 53 от корпоративния? Това е въпрос, който не е технически. Знам, че данъчните искат да обложат, първо да съберат, а пък после който си го вземе – вземе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Има думата заместник-министър Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, доскоро бях свидетел, че сме против в Народното събрание да се внасят много тясноспециализирани текстове. В случая се опитваме да влезем в един спор, който е чисто счетоводен. Тази точка е излишна и затова предлагаме да отпадне. А подходът, който даваме, и промените, които въвеждаме с предложението, свързано с тези фундаментални грешки, е изключително по-либерално и е в защита на бизнеса. Имахме големи спорове дали да влиза въобще в този вид. Даваме и по-голяма защита на бизнеса в случаи, когато той е допуснал грешка, която оказва влияние върху крайните счетоводни резултати, съответно върху данъчните резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков § 15, така както е предложен от вносителя, да отпадне. Нали такова беше предложението? Параграф 15, така както е предложен от вносителя, да отпадне, а текстът на комисията да стане т. 3? (Неразбираема реплика от народния представител Михаил Миков.)
Правите ли предложение § 15, така както е по вносителя, да отпадне? Това е Вашето първо предложение.
Моля да гласуваме предложението на господин Миков.
Гласували 107 народни представители: за 40, против 59, въздържали се 8.
Предложението на народният представител Михаил Миков не се приема.
Имахте ли друго предложение, защото казахте нещо за т. 3, господин Миков.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Миков, да сме наясно какво поставяме на гласуване.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, трудно можем да сме наясно, защото по същество вносителите са отхвърлили текста на вносителя - Министерския съвет. Това е истината! Текстът, който са предложили уважаемите народни представители Радева, Дренска и Ангелиева, отхвърля текста на Министерския съвет! Текстът на комисията се различава от текста, който е предложен от Министерския съвет!
Предложих първо да отпадне текстът на вносителя. (Неясна реплика от народния представител Нина Радева.)
Не виждам да предлагате, уважаема госпожо Радева, т. 1 да се отмени! Вие предлагате тотална замяна! (Неясна реплика от народния представител Нина Радева.)
Няма окончателни редакции, има изменения и допълване на закон! Предлагам това да бъде редакция на чл. 29: създава се чл. 29 – нова т. 3.
Ето това предлагам като процедура, уважаеми господин председател!
В чл. 29 се създава нова т. 3 със следното съдържание… следва текстът, който е приет от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, мисля, че не можем да подложим на гласуване предложението на господин Миков. Той не прави предложение за отпадане, той направи такова, но ние не го приехме, не прави редакционна бележка, той иска да се създаде нова точка! Това не е възможно на второ четене! Предлагам изобщо да отклоним това предложение и да не го гласуваме. Благодаря.
Михаил Миков (КБ, от място): Ами тогава гласувайте предложението на вносителя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има две направени искания, ще трябва да се произнесем.
Първото предложение за отпадане на § 15, както е по вносителя, го подложихме на гласуване и беше отхвърлено.
Можем да направим, ако има такива, само редакционни бележки по текста на комисията. Така че не мога да поставя на гласуване второто предложение на господин Миков.
Ако няма други предложения, поставям на гласуване § 14 с чл. 29, така както беше прочетено от председателя на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 78, против 14, въздържали се 15.
Параграф 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Параграф 16, който става § 15:
“§ 15. Член 29а се изменя така:
“Чл. 29а. (1) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се намалява със сумите (съответстващи на стойността на разходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в по-малко разходи или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, както следва:
1. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 20а, 21 и 22 – в случаите по чл. 23, ал. 2, т. 21, 23, 25 и 26;
2. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 – за всички останали случаи, с изключение на този по чл. 23, ал. 2, т. 1 – 20 и т. 22, 23а и 24.
(2) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава със сумите (съответстващи на стойността на приходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в повече разходи, или начислените в по-малко приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, както следва:
1. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 27 и 28 – в случаите по чл. 23, ал. 3, т. 14;
2. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 – във всички останали случаи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Поставям на гласуване § 16, който става § 15, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По следващия § 17, който става § 16, има предложения на народни представители, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. Създава се чл. 29б:
“Чл. 29б. (1) При отчитане на фундаментални грешки по препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти данъчните задължения за съответния минал отчетен период се коригират съобразно изискванията на чл. 23, действащи за съответния минал период, и данъчните размери за периода, за който се отнася грешката.
(2) В случаите, когато вследствие на корекцията възникне загуба или се увеличи загубата за съответния минал период, се прилагат разпоредбите на глава четвърта, като за година на възникване на загубата се счита годината, през която е следвало да бъде отчетен съответният разход, и облагаемите печалби за данъчните периоди от годината на възникване на разхода до отчитането на грешката не се коригират.
(3) В случаите, когато в резултат на корекцията се намали загубата за съответния минал период, в който е следвало да бъде отчетен приходът, с размера на грешката се коригира частта от загубата, която не е пренесена на чл. 38 до текущия период, а когато тази част от загубата не е достатъчна, върху разликата се дължи данък, определен по реда на ал. 1.
(4) С корекцията на корпоративния данък (данък върху печалбата и данък за общините) за предходен отчетен период, изчислена по реда на ал. 1, се коригира годишният корпоративен данък по годишна данъчна декларация за текущия отчетен период.
(5) За сумите, съответстващи на стойността на разходите и/или начислените в по-малко разходи, или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период, произтичащи от корекции на фундаментални грешки, се прилагат разпоредбите на този член, когато са изпълнени условията на чл. 27 и 28.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте доклада на председателя на комисията по този параграф.
Имате думата. Явно няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Моля, гласувайте за § 16.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 10.
Параграф 16 е приет.
Валери Цеков (НДСВ, от място): Процедура, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, заповядайте.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес до 15 ч. и пренасрочване на заседанията на постоянните комисии от 15,30 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Противно становище по това процедурно предложение за удължаване на заседанието днес с един час? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 74, против 43, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието. Ще работим до 15 ч. в залата, а след това – в комисиите.
Заповядайте, професор Димитров, за следващо процедурно предложение.

Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, имам процедурно предложение за удължаване с още една седмица на срока за даване на предложения по законопроекта за туризма. Общият срок да стане три седмици. Ще ви моля да подкрепите това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно на това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по законопроекта за туризма с още една седмица.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 13, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Да продължим по закона, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 18 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 34 се създава нова ал. 3 със следния текст:
“(3) Не се облагат с данък при източника по ал. 1 дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 18, който става § 17:
“§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “търговци” се добавя “(в т.ч. на общините)”.
2. В ал. 2 думите “или общинско” се заличават.
3. В ал. 3 думите “разпределената печалба е” се заменят с “източниците на собствения капитал се разпределят”.
4. В ал. 4:
а) в изречение първо след думите “едноличните търговци” се добавя “и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност”;
б) изречение трето се изменя така:
“Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода”.
5. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.
(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване, първо, предложението на народния представител Панайот Ляков така, както беше докладвано от председателя на Бюджетната комисия.
Гласували 117 народни представители: за 25, против 81, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Поставям на гласуване § 18, който става § 17, със съдържанието, прочетено от председателя на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 4.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 19 няма предложения.
“§ 19. В чл. 36, ал. 4 изречение второ се изменя така:
“В случаите, когато предприятията и търговските представителства имат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разходите, цялата сума на извършените разходи подлежи на облагане с данък при източника, който е окончателен.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 19, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19, който става § 18, така както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 6.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 20. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “приспада последователно” се заменят с “пренася”.
2. В ал. 2 след думите “положителния финансов резултат” се добавят “след данъчно преобразуване, с изключение на чл. 23, ал. 3, т. 10а”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Загубите, възникнали през предходни данъчни години, за които данъчно задълженото лице не е имало задължение да формира облагаема печалба по реда на глава втора, не подлежат на пренасяне.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 20, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 20, който става § 19.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 21. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “(без преобразуване от един вид в друг вид)” се заменят с “(без преобразуване по чл. 264 и 265 от Търговския закон)”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, има ли народни представители, които желаят да вземат думата по този текст? Няма.
Моля, гласувайте за § 21, който става § 20.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
Моля, докладвайте следващия параграф.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 22. Член 40 се изменя така:
“Чл. 40. В случаите, когато данъчнозадълженото лице е формирало загуба и тази загуба или част от нея е от източници извън България, последната се приспада последователно само от положителния финансов резултат от източника извън страната, от който е възникнала, през следващите пет години. Когато загубата е от няколко източника, тя се разпределя за целите на изречение първо между източниците, от които е възникнала, пропорционално на загубата от всеки източник към сумата на загубите от съответните източници.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 22, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля да гласувате § 22, който става § 21.
Гласували 89 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 6.
Параграф 22, който става § 21, е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 23. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “счетоводен” се заменя с “финансов” и думите “като действащи предприятия” се заменят с “по общия ред”.
2. В ал. 5 думата “всякакви” се заличава.
3. Създава се ал. 10:
“(10) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарната година, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването на данъчнозадълженото лице. Дължимите по този закон данъци за последния данъчен период се внасят до датата на заличаването на данъчнозадълженото лице.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 23, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Моля да гласувате за § 23, който става § 22.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9.
Параграф 23, който става § 22, е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 24 има предложение на народните представители Радева и Дренска, което е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага на основание Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 24 да се обособи в два параграфа - § 23 и § 24:
“§ 23. Член 42 се изменя така:
“Чл. 42. (1) За целите на данъчното облагане всички действия за периода от датата по чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон до датата по чл. 263ж, ал. 1 от Търговския закон се считат за извършени от преобразуващите се дружества.
(2) За периода по ал. 1 преобразуването на финансовия резултат по реда на чл. 23, произтичащи от действията по ал. 1, се извършва от преобразуващите се дружества.
(3) Преобразуващи се дружества, които се прекратяват при преобразуването чрез разделяне, сливане, вливане или прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик, се облагат с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на преобразуването, определена по реда на чл. 263ж, ал. 1 или чл. 265а, ал. 1 от Търговския закон.
(4) Данъчното облагане по ал. 3 е окончателно. Новоучреденото или приемащото дружество/дружества внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от датата на преобразуването, определена по реда на чл. 263ж, ал. 1 или чл. 265а, ал. 1 от Търговския закон.
(5) За останалия период до края на годината корпоративният данък на новоучреденото дружество/дружества се установява и внася по общия ред.
(6) За целите на данъчното облагане при преобразуване по Търговския закон чрез промяна на правната форма всички действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия период и за предходни периоди, в т.ч. преобразуванията на финансовия резултат по реда на чл. 23, се считат за извършени от новоучреденото дружество.”
§ 24. Член 43 се изменя така:
“Чл. 43. (1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащи дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
(2) При прехвърляне на предприятия по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласувате за § 23 и 24 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 9.
Параграфи 23 и 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 25. В чл. 44 числото “23,5” се заменя с “19,5”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 25.
По този параграф има направени предложения на народния представители Панайот Ляков – в чл. 44, ал. 1 числото “23,5” се променя на “17,5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народните представители Радев, Черкезов и др. – в чл. 44, ал. 1, числото “23,5” да се замени с числото “17,5”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност предложенията на колегите Панайот Ляков, Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Христо Кирчев са едни и същи.
Заповядайте, господин Йорданов.
Димитър Йорданов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за намаление на данъчната ставка на 17,5 се обуславя от следното:
Първо искам да припомня на уважаемите народни представители, че миналата година нямаше никакво намаление на общата данъчна ставка, а беше извършено само едно механично сливане, обединяване на двата данъка – данък печалба и данък за общините, който за 2002 г. си беше 23,5, изчислен общо. Такъв си остана и за 2003 г. С това се наруши една тенденция, която е започнала още 1997 г. за намаляване на данъка върху печалбата, за намаляване на общата данъчна тежест върху печалбата. Затова ние смятаме, че това прекъсване през 2003 г. трябва да бъде компенсирано през тази година, като предлагаме сега да бъде извършено общо намаление от 6 пункта за двете години, тоест данъчната ставка да стане 17,5 при 23,5 действала две години. Настояваме да бъде извършено това намаление. Няма да припомням и разни други предизборни обещания, като например за нулева данъчна ставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Йорданов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам желаещи, макар част от народните представители, които са внесли своите предложения, да са в залата.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков и на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Христо Кирчев в чл. 44, ал. 1 числото “23,5” да се замени с числото “17,5”.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 108 народни представители: за 39, против 66, въздържали се 3.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя и от комисията, за § 25, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 16.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да кажа няколко думи, преди да докладвам следващия параграф.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, току-що ние гласувахме не просто най-съществената промяна в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, а може би най-прогресивната промяна, която за тази година ние предлагаме в данъчните закони. Защото действително с промяната на тази ставка ние показваме, че данъчната политика в областта на прякото облагане е насочена към подкрепа на икономическия растеж и към стимулиране на инвестициите. Намаляването на ставката на корпоративния данък от 23,5% на 19,5% ще доведе до освобождаване на свежи пари, до освобождаване на оборотни средства и до един допълнителен стимул за развитие на всички български фирми. Затова благодаря за гласуването и наистина успех на фирмите в новата данъчна среда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше нещо извън процедурата, но така или иначе да продължим с текстовете, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 26. Член 46 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага § 26 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласували 75 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието и § 26 отпада.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 27. Създава се чл. 46б:
“Чл. 46б. Данъкът по чл. 2в е в размер 4 на сто. Данъкът е окончателен.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 27, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания за § 27? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 27, по номерацията на вносителя, който става § 26.
Гласували 77 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 10.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 28 има предложение на Радева, Дренска, което е подкрепено от комисията и включено в окончателната редакция на текста.
Но има предложение на Муравей Радев и група народни представители:
“В чл. 48, ал. 3 числото “20” се заменя с числото “15”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има същото по съдържание предложение и на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 48, ал. 3 числото “20” се заменя с “15”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 28, който става § 27 със следната окончателна редакция:
“§ 27. В чл. 48, ал. 2 думите “законно регистрираните в страната вероизповедания и юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието” се заменят с “лицата по чл. 23, ал. 3, т. 1, при спазване на условията по чл. 23, ал. 4-7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте подобрената редакция на § 28.
За изказване има думата народният представител Муравей Радев. Той има и предложение, което не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обясня точно какво целим с това предложение.
Тук става дума за облагане на социални разходи, които работодателят прави за своите работници. По силата на закона тези разходи се облагаха до този момент с 20%. Още веднъж повтарям, работодателят извършва социални разходи за своите работници. Някога се спекулираше с това работодателят да прелива голяма част от своите разходи към работниците и да избягва по-високото облагане, например, на работна заплата, тогава най-високата работна заплата знаете, че отиваше някъде към 28-29%, и за да не се облага със социални вноски работната заплата, това беше един много спекулативен елемент в много предприятия, затова се наложи тези разходи по някакъв начин да бъдат ограничени. И това беше смисълът на облагането им с 20%.
Сега ние предлагаме тези 20% да бъдат намалени. Аз казвам: 15%. Мнозинството спори и казва, че 15% е много, смисълът се загубвал. Но не бива да го отхвърляме ад хок, поначало, защото ще изпаднем в другия парадокс.
Преди, няма 5 минути, госпожа Радева каза колко добро нещо сме направили с този закон, като сме намалили ставката от 23,5% на 19,5%. Значи, забележете – по общия ред облагането е 19,5%, а социалните разходи остават 20%!
Помислете възможно ли е това да го оставим така! Или това е още един от тези парадокси, за които говорих преди малко, че целият закон трябва много внимателно отново да се прегледа в комисията и най-вече от тази работна група, която има отношение към тези неща, за да се изгладят несъвършенствата му.
Ако сега вие отхвърлите това предложение ще накажете работодателя, когато прави социални разходи, с по-висок данък, отколкото е общият, а той е 19,5, което е едно, меко казано, безумие!
Аз ви казвам, че законът пращи от такива нецелесъобразности. Ето, например, отворете по-нататък на стр. 45 - аз съм направил неизвестно за мен самия предложение. Предложил съм промяна в чл. 61, буква “д”, т. 1, т. 2… Никога не съм правил такова предложение, но ако го отворите ще видите, че аз и група народни представители сме направили такова предложение. Затова ви казвам, че този закон трябваше да приемете да го върнем още в началото и да го оправим, да го нагласим, както трябва. Затова сега ще гласуваме в най-добрия случай един слаб закон, един недостатъчно добър закон. Хайде, нека така да го кажа.
Много по-добър щеше да стане той, ако само с един ден бяхме го отложили и Народното събрание нищо нямаше да загуби от това. Напротив, щеше да спечели. А сега, ако отхвърлите това конкретно предложение, което правя, това означава да накажете работодателя, ако прави социални разходи за своите работници с по-висок данък, отколкото ако въобще не ги прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Ляков има предложение, но не желае думата.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители в чл. 48, ал. 3 числото “20” да се замени с числото “15”.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване същото предложение този път направено от народния представител Панайот Ляков.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 38, против 60, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 28, който беше докладван от председателя на комисията Нина Радева.
Моля, гласувайте новия текст на § 28.
Гласували 80 народни представители: за 60, против 6, въздържали се 14.
Текстът на § 28 се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 29 има предложение на народните представители, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 29, който става § 28:
“§ 28. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавят думите “и корекциите по чл. 29 и чл. 29б”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Лицата по чл. 42, ал. 3 подават данъчна декларация за дължимия данък в 30-дневен срок от датата на преобразуването, съгласно чл. 263ж, ал. 1 или чл. 265а, ал. 1 от Търговския закон”.
3. Алинея 6 се изменя така:
“(6) В случаите на определяне на дължимия корпоративен данък по реда на чл. 41, ал. 10 данъчно задължените лица подават данъчна декларация до датата на заличаването”.
4. Създават се алинеи 8, 9 и 10:
“(8) В срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, лицата по чл. 2в подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната им регистрация декларация за предходното тримесечие по образец. За четвъртото тримесечие на календарната година декларация не се подава. В срок до 31 март на календарната година лицата по чл. 2в подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходната календарна година по образец.
(9) В срок до 30-о число на месеца, следващ тримесечието, лицата по чл. 2, ал. 3 подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходното тримесечие по образец. За 4-то тримесечие на календарната година декларация не се подава. В срок до 30 април на календарната година лицата по чл. 2, ал. 3 подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходната календарна година по образец.
(10) Образците на декларациите по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте новата редакция на § 28.
Има направено предложение, което е включено в текста.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 29 така, както беше докладван от председателя на комисията Нина Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 8.
Параграф 29 се приема в новата му редакция.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 30. Член 54 се отменя.”
Комисията предлага § 30 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте отпадането на § 30.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. Параграф 30 отпада.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 31. Създава се чл. 54а:
“Чл. 54а. Данъкът, дължим от лицата по чл. 2в, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец и е окончателен.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 31, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 31 съгласно номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 32. В чл. 55, ал. 1 се създава изречение четвърто:
“Когато платецът на дохода не подлежи на данъчна регистрация, данъкът се внася в данъчно подразделение “Средец” към Териториална данъчна дирекция – София.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 32, който става § 30:
“§ 30. В чл. 55, ал. 1 се създава изречение четвърто:
“Когато платецът на дохода не подлежи на данъчна регистрация, данъкът се внася в Териториалната данъчна дирекция – София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата. Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 32 в новата му редакция, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 5.
Текстът на § 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 33 има предложение на народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 33, който става § 31:
“§ 31. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Приемащите/новоучредените чрез преобразуване търговски дружества или чрез преустройство кооперативни организации правят авансови вноски, както следва:
1. при преобразуване на търговски дружества чрез промяна на правната форма или при прехвърляне на имущество върху едноличния собственик – авансови вноски по реда на ал. 1, 2 или 5 въз основа на облагаемата печалба на преобразуващите се дружества;
2. във всички останали случаи на преобразуване на търговски дружества или преустройство на кооперативни организации – тримесечни авансови вноски по реда на ал. 5.”
2. В ал. 4 числото “23,5” се заменя с “19,5”.
3. В ал. 5 след думата “отрицателна”се добавя “или нулева”, а числото “23,5” се заменя с “19,5”.
4. В ал. 6 думата “април” се заменя с “януари” и се създава изречение трето:
“При извършено намаление по реда на тази алинея размерът на последващите авансови вноски не може да превишава размера на авансовата вноска, определена по реда на ал. 1 и 2.”
5. Алинея 8 се изменя така:
“(8) Новообразуваните през година лица, данъчно задължените лица, които през предходната година не са имали задължения да формират облагаема печалба по реда на този закон и лицата по чл. 41 правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 5.”
6. В ал. 9 думите “Месечните авансови” се заменят с “Авансовите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 33 в неговата нова редакция.
Моля, квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. В противен случай ще бъда принуден да направя поименна проверка.
Моля, гласувайте новата редакция на § 33.
Гласували 82 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 10.
Текстът на § 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 34. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година по реда на Глава десета и по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски за корпоративния данък, пропорционална на размера на преотстъпването.
(3) Лицата по ал. 2 уведомяват с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация за преотстъпването на авансовите си вноски.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 34, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текста на § 34. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Текстът на § 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 35 има предложение на народните представители Радева и Дренска, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 35, който става § 33:
“§ 33. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “на чл. 54, 55 и 56” се заменят с “на чл. 55 и 56”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите по чл. 56, ал. 6 и когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто дължимите авансови вноски, определени по реда на чл. 56, върху разликата между:
1. по-ниското от действително дължимия годишен данък или сумата на определените авансови вноски по реда на чл. 56, ал. 1, 2 и 5, и
2. дължимите авансови вноски, определени по реда на чл. 56, се дължи лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта към 31 декември на съответната календарна година. Разликата се разпределя в съответните месеци/тримесечия по чл. 56, за които е ползвано намалението, като ефективното намаление за съответния месец/тримесечие се умножи по съотношението между разликата по предходното изречение и общата сума на ефективното намаление за целия данъчен период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожа Радева.
Уважаеми народни представители, чухте текста на § 35. Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Текстът на § 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 36 има предложение на народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 36, който става § 34:
“§ 34. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думата “дружествения” се заменя с “основния (регистриран)”, а в изречение второ съюзът “и” се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 с произведението от внесените задължителни осигурителни вноски, отнасящи се за текущата година, за сметка на работодателя за наетите по трудов договор лица и процента на увеличението в средносписъчния брой на персонал, нает по трудов договор в предприятието за текущата година, спрямо този от предходната година. Размерът на намалението не може да превишава разликата между ефективно внесените задължителни осигурителни вноски, отнасящи се за текущата година, за сметка на работодателя за наетите по трудов договор лица и задължителните осигурителни вноски за сметка на работодателя за наетите по трудов договор лица, дължими от предходната година. Намалението се ползва при условие, че данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на годината, за която се ползва.”
3. В ал. 3 думите “последните две години” се заменят с “предходната година”, а думите “от министъра на финансите” се заменят със “със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухме текста на § 36.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Текстът на § 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 37. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Петдесет на сто от корпоративния данък и данъка по чл. 2в се преотстъпват на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски бюджетни предприятия, държавни висши училища, държавни и общински училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Двадесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва на частните висши училища и частните училища от системата на народната просвета.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се правят следните изменения:
а) в изречение първо думите “и частни училища и по ал. 2” се заменят с “и по ал. 2 и 3”;
б) в изречение трето думата “висшите” се заменя с “държавните висши”.”
Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 61 се създават нови ал. 4 и 5 със следните текстове:
“(4) Петдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност и читалищата, за стопанската им дейност, чийто предмет е определен в устава или учредителния акт, и която е пряко свързана с основната им дейност.
(5) Преотстъпеният данък по ал. 4 се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се разходват за осъществяване на целите, определени в устава или учредителния акт на лицата по ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Гиньо Ганев – в чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Петдесет на сто от корпоративния данък и данъка по чл. 2в се преотстъпват на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски бюджетни предприятия, държавни висши училища, държавни общински училища от системата на народната просвета и народните читалища за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 37, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Желаят ли господин Ляков и господин Ганев да защитят своите предложения? Не желаят.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 79, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Заповядайте, господин Радев, имате думата по процедурен въпрос.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, много Ви моля да влезете в ролята си на председател на българския парламент и когато видите народни представители да гласуват като стахановци по редиците, най-малкото да им правите забележка. Не може да продължава това безобразие в българския парламент. В залата имаме 30-40 човека, а гласуват 120 и Вие стоите и въобще не Ви прави впечатление.
Моля Ви, когато забележите някой да стане между редиците и да се разхожда, както сега направи господин Севлиевски, да му направите забележка и да го приканите да си седне, дори да го накажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате основание. Приемам бележката. Прав сте.
Продължаваме нашата работа. Господин Радев е прав, всеки трябва да гласува със своята лична карта.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Гиньо Ганев, което не се подкрепя от комисията.
Господин Севлиевски, правя Ви забележка. Моля Ви, не гласувайте с чужди карти така демонстративно. (Смях в залата.)
Обявете резултата.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 72, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Гиньо Ганев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 37, който става § 35 и е подкрепен от комисията.
Господин Севлиевски, много Ви моля! Правя Ви втора бележка.
Обявете резултата.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Текстът на § 37, съгласно номерацията на вносителя, който става § 35, е приет.
Има предложение на народния представител Никола Б. Николов за нов § 37а.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 37а. Член 61г се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Николов тук ли е? Няма го.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Николов за нов § 37а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 7, против 87, въздържали се 17.
Предложението на господин Николов за създаването на нов § 37а не се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 38 има предложение на народните представители Радева, Дренска, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Радев и група народни представители:
1. В чл. 61д, ал. 1 след думата “ишлеме” се добавя следният текст “както и услуги и търговия на дребно”;
2. В чл. 61д, ал. 1, т. 1 след думите “данъчно задълженото лице” текстът до края се заменя със следния текст: “обслужващи обекта се намират в административните граници на общините, съгласно списъка по чл. 60, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 38, който става § 36:
“§ 36. В чл. 61д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчния процесуален кодекс, в това число седалище и адрес на управление, и активите по смисъла на Закона за счетоводството (с изключение на парични средства по сметки в банки и притежавани акции и дялове в други предприятия) на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списъка по чл. 60, ал. 3;”
б) точка 2 се изменя така:
“2. средносписъчният брой на персонала с постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1, нает по трудови правоотношения за текущата година, е не по-малък от 80 на сто от общия средносписъчен брой на персонала, нает по трудови правоотношения за текущата година.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването се ползва, когато отчетените като резерви средства са вложени за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и на краткотрайни активи, необходими за извършването на производствена дейност, както и за възнаграждения на наети по трудови правоотношения лица до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.”
3. В ал. 3 накрая се добавят думите “и удостоверения за липса на ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, издадени от съответния компетентен орган.”
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В случаите, когато в резултат на увеличената трудова заетост районът отпадне от списъка по чл. 60, ал. 3, лицето придобило правото на преотстъпване по ал. 1, запазва това право през следващите пет последователни години, считано от годината през която районът отпадне от списъка при спазване на условията и по реда на ал. 1 – 3, като през този период за целите на изпълнение на условията по ал. 1, т. 1 и 2 се счита, че районът е в списъка по чл. 60, ал. 3.”
5. Създава се ал. 5:
“(5) В случаите, когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по ал. 1 в предходната година преди районът да отпадне от списъка по чл. 60, ал. 3, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следващата година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите четири последователни години, при спазване на условията по ал. 1 – 3. През този период се счита, че районът е в списъка по чл. 60, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текста на подобрената редакция на § 38.
Има предложение на народните представители Муравей Радев, Веселин Черкезов, Димитър Йорданов и Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Радев.

Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, това е моето предложение, което съм направил с група народни представители, под № 354-01-87 от 25 септември т.г. Моля Ви да проверите в него има ли предложение по чл. 61д?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ако сте го скрили някъде, аз иначе не го виждам.
Муравей Радев: Не го виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да.
Муравей Радев: Аз преди 20 мин. от тази трибуна заявих, че този закон трябва да се върне да се доогледа. Казах Ви, че имам внесени предложения, които никога не съм правил, но ето сега стигнахме до него. Обаче мнозинството предпочита да си гласува уставно каквото му се каже, независимо че се сътвори такава глупост преди малко с тези 20%, които ги препотвърди, след като общият процент вече е по-нисък – 19,5. Това, ако някой не го разбира, или по-лошо – ако го разбира и гласува срещу него. Това е качеството на този закон. За това става дума. Предложения, които народни представители не са правили, да ги има в документацията.
Аз не знам от 1990 г. насам в народните събрания имало ли е такъв случай? През последните 7-8 години съм сигурен, че не е имало. Не зная дали преди това е имало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев. Както разбирам, господин Радев такова предложение не е правил. От това, което той ми показа, така разбирам.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Ето, т. 9 – чл. 61д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тук виждам някаква т. 9 и 61д, което не знам кога е …
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Господин Радев, заповядайте. (Шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да стане ясно има ли или няма такова предложение. Това е въпрос, който ми се струва твърде елементарен, за да трябва да се правят технически справки в пленарна зала.
И да има, и да няма, въпросът няма да се подлага на гласуване, защото от изявлението на господин Радев това става ясно.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текста на § 38, който става § 36, в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 9.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 39. В наименованието на Глава единадесета накрая се добавя “и на лицензираните дружества със специална инвестиционна цел”.”
Комисията подкрепя предложението за § 39, който става § 37.
“§ 40. Създава се чл. 62б:
“Чл. 62б. Лицензираните дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.”
Комисията подкрепя предложението за § 40, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два параграфа има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте двата параграфа така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 9.
Тези два параграфа се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 41. Създава се Глава дванадесета “а”:
“Глава дванадесета “а”
Данък върху застрахователните премии

Чл. 63а. (1) Застрахователните премии се облагат с данък, който е за сметка на застрахованите или на застраховащите лица.
(2) Не се облагат с данък застрахователните премии от активно презастраховане и застрахователните премии от застраховки по Раздел l от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.
Чл. 63б. Данъкът по чл. 63а е в размер:
1. 0 на сто – за застраховки по точки 5, 6, 11 и 12 от Раздел ll на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането;
2. 3 на сто – за всички останали застраховки от Раздел ll на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.
Чл. 63в. (1) Данъчен период по смисъла на тази глава е периодът от време, след изтичането на който застрахователят е длъжен да определи резултата за този период.
(2) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
(3) Застрахователят изчислява резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за приспадане, на базата на получените и върнатите застрахователни премии за всеки данъчен период.
Чл. 63г. (1) Данъкът по чл. 63а, ал. 1 се начислява от застраховател по смисъла на Закона за застраховането върху брутния размер на получената застрахователна премия (вноска) на датата на получаването й.
(2) Начисленият данък по чл. 63а, ал. 1 върху върнатите застрахователни премии (вноски) се приспада от начисления данък по ал. 1 за данъчния период, през който е върната премията (вноската).
(3) Резултатът за данъчния период е разликата между начисления данък върху получените застрахователни премии по ал. 1 и начисления данък върху върнатите застрахователни премии по ал. 2 през този данъчен период.
(4) Когато резултатът по ал. 3 е положителна величина, той се внася в приход на републиканския бюджет до 15 дни след изтичането на данъчния период, за който е определен резултатът.
(5) Когато резултатът по ал. 3 е отрицателна величина, той подлежи на приспадане до изчерпването му от резултат – положителна величина, последователно през следващите данъчни периоди.
Чл. 63д. Данъкът върху общия размер на застрахователните премии по сключен застрахователен договор се записва на отделен ред в застрахователната полица.
Чл. 63е. (1) В срок до 30-о число на месеца, следващ тримесечието, застрахователите подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите. За четвъртото тримесечие на календарната година декларация не се подава.
(2) В срок до 30 април на календарната година застрахователите подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходната календарна година по образец, утвърден от министъра на финансите.”
Има предложение от Радева, Дренска и Ангелиева:
В чл. 63а, ал. 1 думите “който е за сметка на застрахованите или застраховащите лица” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага § 41 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 41.
Гласували 96 народни представители, за 86, против 2, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 42. В чл. 67 след думите “по чл. 51, ал. 2” се добавя “за подаване на годишен финансов отчет, включително приложенията към него и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит”.
Комисията подкрепя предложението за § 42, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 42, който става § 39 и е подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 43. Създават се чл. 70, 71, 72 и 73:
“Чл. 70. (1) На застраховател, който не подаде декларация по чл. 63е, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на резултат в по-малък размер или до неоснователно освобождаване от данък, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 600 до 6000 лв.
Чл. 71. (1) за неподаване на декларация по чл. 63е, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни или обстоятелства, водещи до определяне на резултат в по-малък размер или до неоснователно освобождаване от данък, на управителя на застрахователно дружество се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 400 до 2000 лв.
Чл. 72. (1) На застраховател, който не начисли данък по реда и в сроковете, определени в глава ХIIа, се налага имуществена санкция в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв.
Чл. 73. (1) Който не внесе в срок пълния размер на данъка (резултата), определен по реда на чл. 63г, се наказва с имуществена санкция в размер 2 на сто от сумата на невнесения в срок данък (резултат), но не по-малко от 150 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е 5 на сто от сумата на невнесения в срок данък (резултат), но не по-малко от 1200 лв.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 43 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на този параграф.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 51 със следното съдържание:
“51. за целите на този закон за юридическите лица с нестопанска цел не са приходи от стопанска дейност:
а) даренията и целевото финансиране на определената в устава или учредителния акт основна дейност, срещу което не се дължи насрещна престация от юридическото лице с нестопанска цел;
б) лихвите по влогове и депозити в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, реализирани от приходите по предходната буква и мораторните лихви по облигационни отношения;
в) приходите от продажба на движими вещи, недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях, авторски права и обекти на интелектуалната собственост, използвани от организацията само в нестопанската й дейност за период не по-малък от 1 година за движимите вещи и 3 години за недвижимите имоти;
г) таксите за участие за покриване на разходите по организиране на конференции и симпозиуми.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и на народните представители Христо Механдов и Мариана Костадинова:
В § 44 т. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 44, който става § 40:
“§ 40. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 25 се отменя;
2. Точка 32 се изменя така:
“32. “Ликвидационни дялове” по смисъла на чл. 34 е частта от собствения капитал на предприятието, съответстваща на дела на съдружника/акционера в регистрирания капитал или на договореното съотношение по реда на Търговския закон, намален с частта от резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв), формиран по реда на счетоводното законодателство, която не е довела до увеличаване на счетоводно начислените разходи за амортизации и документално доказаната цена на придобиване на дяловете/акциите, с изключението на случаите по чл. 34, ал. 3.”
3. В т. 34 изречение второ се изменя така: “Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър, или от лице, което осъществява търговска дейност без данъчна регистрация.”
4. Точка 35 се изменя така:
“35. “Периферни устройства” са всички устройства, които се включват към системното осигуряване на компютър или се управляват от компютър, но той може да работи и без тях.”
5. Точка 43 се изменя така:
“43. “Компенсиран разход за лихви” е положителната разлика между разходите за лихви и приходите от лихви, определени по реда на чл. 26, ал. 1.”
6. Създават се точки 51-69:
“51. “Неразпределяеми разходи” са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1 или на дейностите, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на Глава десета.
52. “Неразпределяеми приходи” са всички финансови извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1 или на дейностите, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на Глава десета.
53. “Дълготрайни материални активи” са активите, които отговарят на определението за дълготраен материален актив съгласно счетоводното законодателство и са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини:
а) възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост за дълготрайни активи;
б) петстотин лева.
54. “Дълготрайни нематериални активи” са придобити нефинансови ресурси, които:
а) нямат физическа субстанция;
б) са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини:
аа) възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост за дълготрайни активи;
бб) петстотин лева;
в) се използват през повече от 12-месечен период;
г) дълготрайни нематериални активи по смисъла на този закон са и: маркетингови или аналогични на тях проучвания, бизнес планове и фирмени стратегии, разходи, водещи до увеличаване на икономическата изгода на наети или предоставени за ползване дълготрайни активи.
55. “Амортизируеми активи” за лицата, които са изготвили начален данъчен амортизационен план през 2003 г., са:
а) активите, включени в данъчния амортизационен план към 31 декември 2003 г., с изключение на определените като неамортизируеми активи в националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г.;
б) инвестиционните имоти и дълготрайните активи по т. 53 и 54, с изключение на определените като неамортизируеми активи в националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., придобити след 31 декември 2003 г.;
в) инвестиционните имоти, отчитани по справедлива стойност, с изключение на земята;
г) последващи разходи за амортизируемите активи по букви “а”, “б” и “в”, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени след 31 декември 2003 г.; за целите на чл. 22, ал. 2 тези активи се отнасят към категорията, към която се отнася активът, за който са извършени тези разходи;
д) положителната търговска репутация, възникнала след 31 декември 2003 г.;
е) сумата от:
аа) непризнатата за данъчни цели през 2002 г. част от балансовите стойности на отписаните през 2002 г. дълготрайни активи по реда на националните счетоводни стандарти поради промяна в стойностния праг на същественост, отчетени съгласно алтернативния подход, или
бб) непризнатата за данъчни цели през 2002 г. част от балансовите стойности на отписаните през 2002 г. дълготрайни активи по реда на националните счетоводни стандарти поради промяна в стойностния праг на същественост, отчетени съгласно препоръчителния подход, намалена с частта от преоценъчния им резерв, която не е довела до увеличаване на данъчно признатия размер на разходите за амортизации.
56. “Амортизируеми активи” за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г., са:
а) активите, включени в счетоводния амортизационен план, в това число положителната търговска репутация, към датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план, които са определени като амортизируеми активи в националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., и активите, за които поради временното им изваждане от употреба съгласно счетоводното законодателство е преустановено начисляването на амортизация;
б) инвестиционните имоти и дълготрайните активи по т. 53 и 54, с изключение на определените като неамортизируеми активи в Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., придобити след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план;
в) инвестиционните имоти, отчитани по справедлива стойност, с изключение на земята;
г) последващите разходи за амортизируемите активи по букви “а”, “б” и “в”, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план; за целите на чл. 22, ал. 2 тези активи се отнасят към категорията, към която се отнася активът, за който са извършени тези разходи;
д) положителната търговска репутация, възникнала след датата на изготвяне на начален данъчен амортизационен план.
57. “Амортизируема стойност” е:
а) за лицата, които са изготвили начален данъчен амортизационен план през 2003 г.:
аа) за активите по т. 55, буква “а” – стойността на активите в данъчния амортизационен план към 31 декември 2003 г. Не се включва в амортизируемата стойност ефектът от промяната в стойностите на амортизируемите активи в резултат на прилагането на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството, както и ефектът от извършена последваща оценка на активите след 1 януари 2002 г. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност;
бб) за активите по т. 55, букви “б” и “г” – историческата цена, намалена с начислените провизии, включени в нея;
вв) за активите по т. 55 буква “в”, придобити до 31 декември 2003 г. – отчетната стойност към 31 декември 2003 г., намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
гг) за активите по т. 55, буква “в”, придобити след 31 декември 2003 г. – историческата цена, намалена с начислените провизии, включени в нея;
дд) за активите по т. 55, буква “д” – историческата цена;
ее) за актива по т. 55, буква “е” – сумата, определена съгласно т. 55, буква “е”;
б) за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г. и изготвят и представят годишните си финансови отчети за 2003 г. на базата на националните счетоводни стандарти:
аа) за активите по т. 56, буква “а” придобити до 31 декември 2003 г. – отчетната стойност в счетоводния амортизационен план към 31 декември 2003 г., определена съгласно Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалената с начислените провизии, включени в историческата цена; не се включва в амортизируемата стойност ефектът от извършена последваща оценка на активите след 1 януари 2002 г. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност;

бб) за активите по т. 56, буква “а”, придобити в периода от 1 януари 2004 г. до изготвянето на началния данъчен амортизационен план – историческата цена, увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
вв) за активите по т. 56, букви “б” и “г” – историческата цена, намалена с начислените провизии, включени в нея;
гг) за активите по т. 56, буква “в”, придобити до 31 декември 2003 г. – отчетната стойност към 31 декември 2003 г., увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
дд) за активите по т. 56, буква “в”, придобити след 31 декември 2003 г. – историческата цена, увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
ее) за активите по т. 56, буква “д” – историческата цена;
в) за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г. и изготвят и представят годишните си финансови отчети за 2003 г. на базата на международните стандарти за финансови отчети:
аа) за активите по т. 56, буква “а”, придобити до 31 декември 2003 г. – отчетната стойност към 31 декември 2003 г., определена съгласно международните стандарти за финансови отчети, действащи към 31 декември 2003 г., увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена; не се включва в амортизируемата стойност ефектът от промяната в стойностите на амортизируемите активи в резултат на прилагането на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството, както и ефектът от извършена последваща оценка на активите след 1 януари 2002 г. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност;
бб) за активите по т. 56, буква “а”, придобити в периода от 1 януари 2004 г. до изготвянето на началния данъчен амортизационен план – историческата цена, увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
вв) за активите по т. 56, букви “б” и “г” – историческата цена, намалена с начислените провизии, включени в нея;
гг) за активите по т. 56, буква “в”, придобити до 31 декември 2003 г. – отчетната стойност към 31 декември 2003 г., увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени за периода от 1 януари 2004 г. до датата за изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
дд) за активите по т. 56, буква “в”, придобити след 31 декември 2003 г. – историческата цена, увеличена с последващите разходи, които увеличават бъдещите икономически изгоди от актива, извършени до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, и намалена с начислените провизии, включени в историческата цена;
ее) за активите по т. 56, буква “д” – историческата цена.
58. “Призната до момента данъчна амортизация” е:
а) за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г. и изготвят и представят годишните си финансови отчети за 2003 г. на базата на Националните счетоводни стандарти – натрупаната амортизация към 31 декември 2003 г., определена съгласно Националните счетоводни стандарти, действащи към 31 декември 2003 г., коригирана с ефекта върху натрупаната амортизация в резултат на извършена последваща оценка на активите след 1 януари 2002 г. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност и увеличена с разходите за амортизация за периода от 1 януари 2004 г. до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, определени върху амортизируемата стойност на активите, определена по реда на т. 57, буква “б”;
б) за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г. и изготвят и представят годишните си финасови отчети за 2003 г. на базата на международните стандарти за финансови отчети – натрупаната амортизация към 31 декември 2003 г., определена съгласно международните стандарти за финансови отчети, действащи към 31 декември 2003 г., коригирана с ефекта върху натрупаната амортизация в резултат на прилагането на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството, както и ефекта върху натрупаната амортизация в резултат на извършена последваща оценка на активите след 1 януари 2002 г. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност, и увеличена с разходите за амортизации за периода от 1 януари 2004 г. до датата на изготвянето на началния данъчен амортизационен план, определени върху амортизируемата стойност на активите, съгласно т. 57, буква “в”.
59. “Отписване от счетоводния амортизационен план” за целите на този закон е налице в случаите:
а) при напускане на амортизируем актив от патримониума на данъчно задълженото лице, в т.ч. в случаите на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон;
б) при трансформиране на амортизируем актив в неамортизируем по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 22, ал. 13;
в) при отписване на амортизируеми активи поради промяна в стойностния праг на същественост съгласно приложимите счетоводни стандарти;
г) за активите по чл. 22, ал. 13 – при напускане на патримониума на данъчно задълженото лице, при трансформиране в друг неамортизируем актив по смисъла на този закон и при отписване поради промяна в стойностния праг на същественост съгласно приложимите счетоводни стандарти.
60. “Данъчно признат размер на разходите за амортизации” е сумата от признатата до момента данъчна амортизация и начислените разходи за амортизация съгласно данъчния амортизационен план.

61. “Данъчна балансова стойност” е амортизируемата стойност на актива, намалена с данъчнопризнатия размер на разходите за амортизации.
62. “Ефективно намаление” по смисъла на чл. 58, ал. 2 е разликата между дължимите авансови вноски, определени по реда на чл. 56, ал. 1-5, и декларираните по реда на чл. 56, ал. 6.
63. “Документално доказаната цена на придобиване на продадена акция” е цената на придобиване на съответната акция, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато акции на едно дружество са придобити на различни документално доказани цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано кои от тях се продават, документално доказаната цена на придобиване на всяка от продадените акции е среднопретеглената цена, определена въз основа на документално доказаната цена на придобиване на държаните акции към датата на продажбата.
64. “Разходи за провизии за задължения” са отчетените в съответствие със счетоводното законодателство, в т.ч. очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство, доходите при/и след напускане, доходите под формата на акции или дялове на собствения капитал и други дългосрочни доходи на персонала, начислени като разход в текущия период съгласно счетоводното законодателство, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти.
65. “Производствена дейност” за целите на чл. 61д е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация.
66. “Телефонни или телекомуникационни услуги” са телефонни или телекомуникационни услуги, които се използват за предоставяне на информационни, справочни и развлекателни услуги на крайните потребители от лица, осъществяващи стопанска дейност и наричани доставчици или съдоставчици на телефонни или телекомуникационни услуги.
67. “Доставчици на телефонни или телекомуникационни услуги” са лица, които:
а) упражняват стопанска дейност в съответствие с българското законодателство и
б) ползват номера за достъп от далекосъобщителната мрежа и
в) организират самостоятелно или съвместно с еднолични търговци или юридически лица предоставянето на информационни, справочни и развлекателни услуги на крайните потребители.
68. “Съдоставчици на телефонни или телекомуникационни услуги” са еднолични търговци или юридически лица, които имат договор с доставчик на телефонни или телекомуникационни услуги и обслужват входящите телефонни повиквания към номерата на доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги, като предоставят:
а) информация и информационни услуги;
б) справочна информация и услуги;
в) развлекателни и други услуги на крайните потребители.
69. “Дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива”, са: лицензии, патенти, концесии и други ограничени вещни права, подобрения на наети или предоставени за ползване дълготрайни материални активи и други нематериални активи, които имат ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, много се надявам, че господин Жотев ще ми прости, че от място искам да обърна внимание на две неща.
Първото е самият финал на дългия текст, който беше прочетен от госпожа Радева – това е т. 69, където се казва: “лицензии, патенти, концесии и други ограничени вещни права”. Много ви моля “други” да падне, защото се остава с впечатление, че лицензиите и патентите да ограничени вещни права, а те просто не са такива. Така че нека да не ни се смеят студентите в университета и да падне “други”. Да стане: “лицензии, патенти, концесии и ограничени вещни права”.
И ако ми позволите, искам да обърна внимание на още нещо. На стр. 61 от буква “бб” в края на страницата и следващите букви – “вв”, “гг”, “дд”, “ее”- помоему се повтарят със същите буквени означения от края на 62 стр. – “бб”, “вв”, “гг”, “дд”, “ее”. Ако правилно съм констатирал, има повтаряне на едни и същи текстове.
Предложението ми е за редакционно изчистване, иначе съдържателно нещата звучат по един и същи начин. Просто да се обърне по-голямо внимание при окончателното изписване на текста.
Уважаеми народни представители, имате думата по този пространен параграф от Допълнителните разпоредби, като, разбира се, трябва да се има предвид, че има и едно предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията и трябва да бъде подложено на гласуване.
Имате думата.
Не виждам желаещи.
Позволете ми да подложа на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 29, против 91, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията с тази финална редакционна бележка за отпадането на “други” от последната точка 69.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 45 има предложение на народните представители Радева, Дренска и Валери Димитров, подкрепени от Комисията по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 45, който става § 41 в Преходните и заключителни разпоредби на този закон:
“§ 41. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. Параграф 63 се отменя.
2. В § 64 в изречение първо думите “за първи път на” се заменят с “на начален” и изречение второ се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф от Преходните и заключителните разпоредби? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте параграфа в редакцията на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 14.
Параграфът се приема.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 46. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 7 се прилага за активи, придобити от 1 януари 2004 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 46, който става § 42.
“§ 47. При получаване на премии (вноски) след 1 януари 2004 г. по сключени застрахователни договори до 31 декември 2003 г. се счита, че данъкът по чл. 63а, ал. 1 е включен в получената премия (вноска).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тук се предлага да отпадне, но ще ги гласуваме поотделно. Вие ги представихте, комисията не подкрепя това предложение и предлага отпадането на § 47. Ще дискутираме заедно двата параграфа и ще ги гласуваме поотделно.
Имате думата, уважаеми народни представители. Желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте § 46, който става § 42 по вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 12.
Приема се.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 47.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Приема се предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 48. Дължимите данъци за периода до 31 декември 2003 г., определени по реда на чл. 11 преди влизането в сила на този закон, не подлежат на приспадане или възстановяване.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение за отпадането на § 48? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 48.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 49. Данъкът по чл. 63а, ал. 1 за данъчния период от 1 до 31 януари 2004 г. се начислява и внася в срок до 15 март 2004 г.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 49 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли желаещи по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 49. Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 13.
Приема се предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложение на Радева, Дренска и Ангелиева:
“В “Преходните и заключителни разпоредби” на ЗИД ЗКПО се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 50 се изменя така:
“§ 50. В чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел се отменят.”
2. Досегашният § 50 става § 51 и в него се правят следните изменения: думите “с изключение на § 44” се заменят със “с изключение на § 41”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Въз основа на тези предложения комисията предлага създаването на § 43:
“§ 43. В чл. 10, ал. 3 и 4 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ДВ., бр. 46 от 2003 г.) се отменят.”
Като вносител, аз оттеглям неприетото от комисията предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Добре, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване § 43, така както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага създаването на § 44 и § 45:
“§ 44. В чл. 16, ал. 1, т. 9 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 56 от 1999 г.) накрая се добавят думите “и са проведени открита или ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка, прекратена по реда на чл. 21, ал. 1, т. 1-4.
§ 45. Банките и клоновете на чуждестранни банки в страната могат в периода 1 април 2004 – 31 март 2006 г. да внасят на равни месечни вноски, в сроковете по чл. 56, възникналите данъчни задължения от разликите по приключителния и встъпителния баланс, които са резултат от прилагането на международните стандарти за финансови отчети от 1 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: И новия § 46.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 46. Данъчните задължения, възникнали в резултат на прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 16, буква “б” за активите, за които признатата до 31 декември 2003 г. данъчна амортизация е равна или превишава амортизируемата им стойност (активите, които са напълно амортизирани към 31 декември 2003 г., съгласно данъчния амортизационен план), могат да се внесат на три равни вноски в следните срокове:
1. първа вноска – до 30 юни 2004 г.;
2. втора вноска – до 31 март 2005 г.;
3. трета вноска – до 31 март 2006 г.”
Комисията предлага § 46, който да стане § 47 със следния текст:
“§ 47. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г., с изключение на § 44 и § 46, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Това предложение, госпожо Радева, което става чл. 46, е минало през комисията, гласувано е в комисията, нали? Добре.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на чл. 44, 45 и 46, както и окончателната редакция на бившия чл. 50, който сега става чл. 47.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 14.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е приет, с изключение на два отложени текста.
С това приключваме дискусията по този закон.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще има редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 130 на пл. “Батенберг”.
Заседанието на Комисията по икономическа политика, насрочено за днес, се отлага.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има редовно заседание утре от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Батенберг”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 356 на пл. “Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще заседава днес от 15,00 ч. в зала “Изток”.
Днес от 14,30 ч. – очевидно няма да е в този час – в зала 232 ще има заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 4 декември, утре, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. “Батенберг” ще има заседание Комисията по правни въпроси.
Комисията по околната среда и водите ще заседава утре от 15,00 ч. в зала 238 на пл. “Батенберг”.
Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Батенберг” и утре от 16,30 ч. пак в същата зала.
Следващото заседание е утре.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,58 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов