Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-04

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи като точка в дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Всъщност става дума за довършване на няколкото текста, които бяха отложени вчера, за да може да се приключи с този закон. Надявам се това да стане за не повече от 30-40 мин., след което ще преминем към точката, която вчера гласувахме по предложение на Обединените демократични сили, а именно избиране на временната комисия, така както беше прието като дневен ред.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение по чл. 40, ал. 5, за да можем да продължим с корпоративното подоходно облагане.
В момента се раздава допълнителният доклад на Комисията по бюджет и финанси по Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Гласували 147 народни представители: за 145, против 2, въздържали се няма.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, продължение.
Искам да поканя госпожа Нина Радева да представи допълнението към доклада за Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Николай Попов – директор на Главна данъчна дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте за допускане в залата на директора на Главна данъчна дирекция.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Поканете господин Попов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“ДОПЪЛНЕНИЕ
към доклад вх. № 353-02-85 от 28.11.2003 г.
за Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

На свое заседание, проведено на 3 декември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси преразгледа следните текстове от законопроекта на вносителя и предлага нова редакция.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители за нов параграф за изменение на чл. 4, ал. 1 и предлага да се създаде нов § 2а:
“§ 2а. В чл. 4, ал. 1 думите “включително бюджетните предприятия” се заличават и се създава ново изречение второ: “Бюджетните предприятия се облагат по реда на чл. 2в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този текст? Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз съвсем не съм убеден, че по принцип се приема моето предложение, защото в крайна сметка отново остава това абсурдно и нелепо за мен предложение да се облагат бюджетните предприятия с 4 процента върху масата на приходите. Искам да помоля народните представители за минутка внимание, за да дам един числов пример, за да разберете точно за какво става дума. Ще ви дам сега едни числа, за да видите какво става при сегашното облагане и какво ще се случи утре с новия начин, който според мен абсолютно невежо се налага от Министерството на финансите като някаква утрешна ставка на продукция от бюджетни предприятия.
Най-напред трябва да кажем, че бюджетни предприятия има много и извън сферата на държавното управление. Всички висши учебни заведения са такива, Българската академия на науките, науката, научноизследователската дейност, която произвежда като съпътстващ продукт, нейната първа работа е да обучава, но успоредно с това тя произвежда нещо. Ще ви дам един пример с конкретно изделие, произвеждано в Техническия университет – София. Изключително качествени, с изключително качествена акустика високоговорители, произвеждани съпътстващо в процеса на обучение, специални тонколони с много скъпи и много качествени материали. Самите тонколони струват около 2000 лв. Хайде сега да видим колко се продава това изделие високоговорител. Материали – 2000, труд и социално осигуряване – 50 лв., непреки режийни разходи – още 100 лв. Дотук себестойността излиза 2150 лв. Себестойност 2150 лв. Да предположим, че решат да сложат 50 лв. печалба или нека да е 100 лв. печалба, понеже материалите са повече, цената на това устройство става 2250 лв. Но печалбата в него е само 100 лв. При сегашния начин тази печалба от 100 лв. ще бъде обложена с 20 процента, тоест държавата ще вземе 20 лв. от това изделие, продукт на научноизследователската дейност. Какво става, ако сложим 4% вече не върху 100 лв. печалба, а 4% върху 2250 лв., защото това са приходите. Като сложите върху 2250 лв. 4%, това прави 90 лв. данък. Значи ние заменяме 50 лв. данък с 90 лв. данък. Ето това е резултатът от това нещо, което се гласят нашите вносители в момента да накарат народните представители да гласуват.
Сега вече, надявам се, разбрахте за какво става дума. Ако искате го приемете, но отговорността ще си бъде ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Радев.
Бих помолил господин заместник-министър Тасев да вземе отношение, за да чуем и друга теза.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аргументите, с които беше предложена тази промяна, целят уеднаквяване, опростяване и изчистване на взаимоотношенията между организациите на бюджетна издръжка и въвеждането на изискването за неутралност на данъчните субекти.
Пред мен са две таблици. Ще ги прочета. На първите 100 по размер бюджетни единици, които развиват стопанска дейност, приходите варират от 10 хил. лв. до 15 млн. лв. Най-големи са приходите на Българската национална телевизия – 15 млн. лв. Те плащат данък, който отнесен към приходите, варира от 0 до 20%. Ще ви дам обобщените данни. За 2001 г. тези приходи възлизат на 53 млн. 129 хил. лв. От тези 53 млн. лв. приходи са платени данъци, които представляват 10% от приходите. Това е за 2001 г. През 2002 г. картината се променя. Имаме 75 млн. лв. приходи, тоест увеличение, обаче делът на данъка към приходите в процентно изражение е паднал от 10% на 6%. Сега ние правим предложение, като оставяме съотношение, което е средно за цялата тази общност – 4%. Де факто правим жест, като сваляме с 2 процентни пункта тежестта, ако го сравним с 2002 г. Ако го сравним с 2003 г., може да се окаже повече, а може и по-малко. Ще дам примери, в които общини дават под наем, вземат по няколко милиона лева, но няма нито един лев платен данък, защото на прихода винаги се прикачват разходи – кога присъщи, кога неприсъщи, за да не се плати нищо. От анализа забелязваме, че единствено в системата на МВР, защото и там има предприятия, които развиват стопанска дейност, тъй като пагонът създава някакъв ред, при тях навсякъде облагането е с един и същ процент. Във всички останали процентът е различен. Ще дам за пример Районната дирекция на вътрешните работи – от 1 млн. лв. е платила данък 4%, а община Варна от 5 млн. лв. е платила нула процента.
Мисля, че логиката, която изложихме – стопанската дейност трябва да е пазарна, не се покрива с условията, при които работят тези предприятия, господин Радев. Това е нашето мнение и ние го поддържаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, господин председател. Господин Муравей Радев остро поставя въпроса по принцип. Неговата теза е, че всъщност тук се въвежда друг вид данък – данък върху приходи, а не данък върху печалба. Заслужава си да преценим достатъчно внимателно дали действително това е така. Моля и господин Радев да прецени и да видим какви са последиците от тази промяна – както ги аргументира господин Тасев, но и както господин Радев изтъкна.
Господин председателю, става дума, че вносителят - Министерският съвет, предлага промяна в сега действащия закон – чл. 4, ал. 1. Тази алинея третира облагането на всички субекти, които на са фирми. Сега тя гласи така: “Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им (тоест доходът, реализиран като бруто сума), получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятия, включително отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество”. И после в ал. 2 е казано, че за бюджетните предприятия има определен начин за разчитане. Предполагам, че тезата на вносителя е тези 4% да се налагат върху брутния доход на бюджетната организация. Доколкото разбирам, това е правното основание за въвеждането на такъв режим. Ето защо според мен вносителят би могъл да твърди, че не изменя принципа на действащия закон.
Това обаче не снема въпроса, който господин Радев постави и по който аз не съм готов да твърдя еднозначно – точно как на практика се превеждат последиците от тази промяна в режима по отношение на това как се определя самостоятелната стопанска дейност на бюджетните предприятия, как се третира доходът по различните схеми за облагане, когато се отиде на тази 4-процентна ставка и т.н.
Господин председателю, сега ние сме изправени пред казуса да гледаме допълненията в извънреден ред на тази промяна. Смятам, че вносителят тук е в дълг към Народното събрание, тъй като предварително по същината на въпроса, която повдига господин Радев и която според мен е основното, което трябва да преценим, ние не сме наясно как да действаме сега. Затова при тази неяснота аз няма да подкрепя предложението, но смятам, че с това дискусията не може да приключи. Навярно мнозинството ще гласува този закон. Трябва да сме наясно, че оставяме отворен един проблем, една неяснота, която много грубо може да ощети бюджетните предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин Пирински, има огромна разлика между приходи и доход. Може би оттам се заблуждавате и затова така казвате. Разбирам логиката Ви, но когато се облага търговско дружество, се облага печалбата, а когато се облага едноличен търговец, се облага доходът му. Там няма понятие “печалба”. Доходът е разлика между всички приходи и материалните разходи. Тоест материалните разходи се изваждат. Тях никой не ги облага. Тук нашите вносители желаят да обложат материалните разходи, веществения, мъртвия труд, който се е обърнал вече. За това става дума. Затова Ви казвам, че при 2200 лв. и при 4% облагане това прави 90 лв. за това изделие, а по досегашния ред облагаме печалба, която за 100 лв. при 20% означава 20 лв. Това е малката разлика. Това са числа, които всеки би могъл да разбере. И не ми говорете сега, че статистиката показвала, че в България тези изделия били толкова милиона и толкова били данъците.

Не може да говорите въобще по този начин. Аз ви давам конкретно изделие. Какво прави Софийският университет, какво прави Техническият университет с това изделие, на което сега ще плаща 90 лв. вместо 20 лв.? Ето на този въпрос ми отговорете! Или чакате утре да се надигнат и ВУЗ-овете, и БАН, и технически и всякакви други училища!
Това е съпътстваща дейност. Тя няма за цел да създава национален продукт. Толкова ли е трудно да го разберете? Или ви е трудно да го контролирате? Ами никакъв проблем не е да се контролира! Нулев е проблемът да се контролира. Идете в един научноизследователски сектор в което и да е висше учебно заведение и ще видите колко е лесно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Ако няма друга реплика, господин Пирински, заповядайте, имате право на дуплика.
Георги Пирински (КБ): Безспорно сте прав, господин Радев – между приходи и доходи по никой начин няма тъждество. Аз пак казвам, не съм съвсем наясно как разбират обхвата на закона и правителството, и финансите, тъй като Законът е за корпоративно подоходно облагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Радева, имате думата за изказване. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала решително да възразя срещу начина, по който се представя тезата и предложението за промяна на режима на облагане на бюджетните предприятия. И в Бюджетната комисия, и в работните групи многократно представителите на вносителите съвместно с народните представители от Бюджетната комисия анализираха предложенията на вносителя и решително, с доказателства беше доказано, че в крайна сметка тези предложения за промяна на режима на данъчно облагане на бюджетните организации са породени от реални практически казуси и спорове, които в момента съществуват, включително и за които се водят съдебни дела. Има пълно съгласие и одобрение от страна на структурите, представляващи бюджетните организации, и синхрон с данъчната администрация относно характера на направените промени. Това се базира на следните обстоятелства:
Първо, бюджетните организации водят аналитично счетоводство. На базата на аналитичното счетоводство е много по-трудно да се влезе в този режим, който изисква надлежно изчисляване на базата, върху която трябва да се начислява ставката за печалбата, и много по-лесно и много по-оперативно и проверяемо би могъл да се реализира този режим, който в момента предлагаме.
Господин Радев постоянно дава примери с производствена дейност на бюджетните организации. Но това не е най-съществената част от тяхната извънбюджетна дейност, господин Радев. Вие знаете, че основната дейност, от която те имат приходи, са приходи от наем, а не от производство. И в крайна сметка – вече и господин Тасев изясни – при приходите от наем ние имаме възможно най-ниските постъпления, защото там се намират най-лесните вратички тези приходи да се изписват с разходи.
Така че, колеги, много ви моля да подкрепим направеното предложение, защото то е в интерес на бюджетните организации, които по-оперативно, по-ясно и прогнозируемо ще могат да планират своите данъчни задължения. Той ще улесни работата им с данъчната администрация и в крайна сметка той ще защити и обществения интерес, създавайки необходимите условия за облагане на техните приходи с визираната вече ставка от 4%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Радева.
Реплика – господин Муравей Радев. След това – господин Атанас Папаризов.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Радева, ако наемите са проблем, решете го този проблем с наемите сам по себе си! Някога едно 50% от наема на бюджетните предприятия отиваше в държавата, а то е на общинско подчинение в общината. За какви наеми ми говорите, че са проблем?! Половината от наемите от имущество на общинска фирма отива в общината. Половината от наема на държавните бюджетни предприятия, когато този наем е чист от стопанисването на някакви площи или нещо друго, отива в държавата. За какви наеми ми говорите, че е проблемът тук? Всички тези твърдения, които сега ми казахте, че било по-лесно на някого, пък и на данъчните по-лесно, пък, видите ли, и на жертвата, на която сега, след малко ще й отрежете главата – и за нея било по-лесно. Извинете, ама тези твърдения са чисто невежество! Срам ме е да го кажа, но така излиза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Радев.
Господин Папаризов – втора реплика.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, не знам каква дума да използвам, но аз съм, да не е възмутен, изумен от ниското качество на тази дискусия досега. Вчера отложихме темата, за да се обсъди в Бюджетната комисия. Ако трябваше да се разделят наемите от това, което правят учениците в училищата, студентите – в университетите, да беше направено! Защо не се раздели режимът за производствена дейност, за наем, за други дейности? Толкова ли е ниско нивото на тези, които работят по финансовите закони, госпожо Радева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Трета реплика – господин Петър Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Радева, Вие за втори път в тази зала след заместник-министър Тасев днес мотивирате промяната в закона с това, че има проблеми по контрола на бюджетни организации. Нима по този начин ще улесняваме работата на данъчните служители в България – като променяме философията на един закон, като го правим всъщност да си противоречи със самата идея за корпоративно подоходно облагане? Вие казвате, пък и заместник-министърът каза преди малко, че е трудно да се провери кои са присъщите разходи и на практика големи общини, като тази от Варна – така казахте, или заместник-министърът така каза – успяват всъщност нищо да не плащат. Нали затова има данъчна администрация?! Кой може тук да ме убеди, че не може да се направи преценка кой разход е присъщ и кой е измислен по този начин, че да свали печалбата? Няма такова нещо! Няма такава неграмотна данъчна администрация. Виж, демотивирана данъчна администрация, при определени условия едно пликче и така нататък в джоба на даден началник на данъчната администрация… Но тук е заместник-министърът, който отговаря за данъчната администрация.
Аз смятам, че това не е проблем. В България се изгради достътъчно качествена данъчна администрация и е въпрос само на нормативна уредба, ясни правила на играта и мотивиране на данъчните служители, и да се контролира кой разход е присъщ и кой не е. Затова, госпожо Радева, аз смятам, че този мотив не е меродавен и затова съм против идеята, която внася Министерският съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Жотев.
Госпожо Радева, имате право на дуплика. Ще се възползвате ли от това право? Няма да се възползвате.
Има ли други желаещи? От лявата страна? Не виждам. В средата? Не. От дясно? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за новия § 2а.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 151 народни представители: за 76, против 71, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Господин Радев! Предполагам, че той ще направи същото, защото няма какво друго да се направи, освен предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, както винаги много правилно предполагате.
Уважаеми колеги, аз бих предложил наистина да прегласуваме това решение, защото разберете едно нещо – не е проява на сила да подкрепяме едно очевидно лошо решение с цената на всичко. Убедени сме, че това не е правилно. Аз съм сигурен, че половината от вас го разбират. Примерът, който ви дадох, ви е ясен и въпреки това гласуваме.
Тук става дума за това, че една грешка не бива да поправяме с втора грешка. Обръщам се към вашата съвест в крайна сметка – става дума за национално значим въпрос. Става дума за висшите учебни заведения, за училищата, за БАН, за тяхната производствена дейност, която е свързана с научноизследователската дейност. Разбирате ли, че тогава, когато в тези изделия има голямо количество материални разходи, тогава това нещо е забранително по отношение на тази дейност, която правим сега? Когато има голямо количество труд и малко материали, вероятно тогава ще спечелят от новата система на облагане, но онези, пак казвам, които използват голямо количество на материално-веществени елементи в цената си, губят и това е повече от очевидно.
Моля ви да прегласуваме това несправедливо решение! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 2а.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 195 народни представители: за 92, против 96, въздържали се 7.
Това предложение е отхвърлено.
Продължаваме нататък. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 4. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. Основата за облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз нямам това в моя текст.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Това е отложен текст от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване? Няма.
Тук като че ли няма проблем, затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 27.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 8 на вносителя, който става § 7:
“§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 4 се изменя така:
“4. неразпределяемите разходи, отчетени в намаление на финансовия резултат за дейностите по чл. 4, ал. 1, осъществявани от лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2;
б) точка 5 се изменя така:
“5. дивидентите, начислени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел в полза на данъчно задълженото лице, когато инвестицията е отчитана по метода на собствения капитал;”
в) в т. 7 след думата “активи” се добавя “без начисления данък върху добавената стойност”;
г) в т. 10 думите “отчетени в нарушение на счетоводното законодателство” се заменят със “с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, или на принципа “документална обоснованост”;
д) точка 11 се изменя така:
“11. положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период, съгласно реда, определен в съответните нормативни актове;”
е) точка 16 се изменя така:
“16. разходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период;”
ж) създават се точки 16а и 16б:
“16а. всички приходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;
16б. всички разходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;”
з) създава се т. 19а:
“19а. балансовата стойност, определена по реда на действащото счетоводно законодателство, на отписаните амортизируеми активи към момента на отписването на актива от счетоводния амортизационен план на предприятието по § 1, т. 59 от Допълнителните разпоредби, с изключение на случаите по т. 7, отписването на актива за сметка на собствения капитал и преобразуване по реда на Търговския закон; балансовата стойност се намалява с остатъчната стойност по смисъла на счетоводното законодателство, когато последната не е включена в амортизируемата стойност в данъчния амортизационен план;”
и) точка 20 се изменя така:
“20. разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон;”
к) в т. 21:
аа) буква “а” се отменя;
бб) буква “б” думите “до размера на нетната реализируема стойност” се заличават;
вв) в буква “в” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
л) в т. 22:
аа) след думата “преоценки” се добавя “и обезценки”, а след думите “ал. 3, т. 14” се добавя “или чл. 29а, ал. 2, т. 1 или чл. 29б”;
бб) в буква “а” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
вв) буква “в” се отменя;
гг) в буква “г” накрая се поставя запетая и се добавя “отчитани по справедлива стойност”;
дд) създава се буква “д”:
“д) намаляване стойността на селскостопанската продукция;”
м) създава се т. 23а:
“23а. разходите, довели до намаление на финансовия резултат за текущия период, отчетени в нарушение на ал. 15;”
н) точка 24 се изменя така:
“24. формираният преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) в следните случаи:
а) когато данъчната балансова стойност на амортизируемите активи стане нулева величина – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22;
б) при липса по т. 7 или отписване на амортизируем актив за сметка на собствения капитал – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации до момента на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
в) при отписване на неамортизируеми активи от имуществото на предприятието, в т.ч. прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15 от Търговския закон – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон, в случаите, в които с този резерв е увеличен финансов резултат за данъчни цели в предходни периоди и в предходните период и в случаите, когато неамортизируемия актив е отписан за сметка на собствения капитал;
г) при преобразуване по Търговския закон, в резултат на което е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване, съгласно приложимите счетоводни стандарти – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата на прекратяването, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”.
д) при прехвърляне на предприятия по реда на чл. 15 от Търговския закон – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, към датата на вписване на прехвърлянето, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
е) в случаите по чл. 22, ал. 13 – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации към датата, на която е преустановено начисляването на амортизации, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
ж) при всички останали случаи, с изключение на случаите на преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнес комбинация, определена като придобиване, съгласно приложимите счетоводни стандарти, когато амортизируемите активи се отписват от данъчния амортизационен план – целият преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки), който е следвало да бъде включен в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22;
з) в случаите по буква “б”, когато лицето през предходни години не е формирало данъчна основа по реда на тази глава – частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план, съгласно чл. 22, съответстваща на увеличението в разходите за амортизации в данъчния амортизационен план до датата на установяване на липсата или отписването на актива, с изключение на случаите, когато е приложена буква “а”;
о) в т. 27 след думите “ал. 3, т. 14” се добавя “или на т. 22 и чл. 29а, ал. 2, т. 1 или на т. 22 и чл. 29б”;
п) точка 28 се изменя така:
“28. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 или на т. 22 и чл. 29а, ал. 2, т. 1, или на т. 22 и чл. 29б в случаите на заличаване на лицата по чл. 41 – към датата на заличаване, и при прекратяване на лицата по чл. 42, ал. 3 – към датата на прекратяване.”
2. В ал. 3:
а) точка 2 се изменя така:
“2. Сумите, определени по реда на чл. 60, ал. 2.”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. Изплатените суми за трудово възнаграждение, както и внесените дължими вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за сметка на работодателите през първите 12 месеца от наемането на всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или е безработно лице с намалена работоспособност; данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период; по този ред не се извършва преобразуване за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта;”
в) в т. 6 след думата “приходите” се добавя “до размера на разходите”;
г) точка 7 се изменя така:
“7. начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества; по този ред не се преобразува финансовият резултат с начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределението на печалбата на лицензирани дружества със специално инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;”
д) създават се т. 7а и 7б:
“7а. дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества в полза на финансови предприятия, когато инвестицията е отчитана по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т. 7 в предходни периоди;
7б. дивидентите, начислени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества, разпределени през целия период на притежаване на инвестицията, когато е отчитана по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т. 7 и/или т. 7а в предходни периоди в случаите на отписване на съответните инвестиции;”
е) точка 9 се отменя;
ж) създават се точки 10а, 10б, 10в, 10г и 10д:
“10а. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на Глава четвърта;
10б. частта от неразпределяемите разходи, определена по реда на чл. 25а, ал. 1;
10в. приходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период;
10г. всички разходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;
10д. Всички приходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;”
з) точка 12 се изменя така:
“12. данъчната балансова стойност на отписаните амортизируеми активи от данъчния амортизационен план, към датата на отписване на актива от данъчния амортизационен план, с изключение на случаите по ал. 2, т. 7, на отписване на актива за сметка на собствения капитал и на преобразуване по реда на Търговския закон;”
и) в т. 13:
аа) след думите “на ал. 2, т. 21” се добавя “или на чл. 29а, ал. 1, т. 1 или на чл. 29б”;
бб) буква “а” се отменя;
вв) в буква “б” думите “до размера на нетната реализируема стойност” се заличават;
гг) в буква “в” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
к) в т. 14:
“аа) в буква “а” накрая се добавя “с изключение на финансовите предприятия”;
бб) буква “в” се отменя;
вв) в буква “г” накрая се поставя запетая и се добавя “отчитани по справедлива стойност”;
гг) създава се буква “д”:
“д) приходите от първоначално признаване на селскостопанска продукция по справедлива стойност, налична към края на данъчния период;”
л) в т. 16 накрая се добавя “или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация с влязло в сила съдебно решение или при изтичането на давностния срок – от момента, в който вземането е станало изискуемо”.”
Михаил Миков (КБ, от място): Нищо не сте оправили от вчера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Петдесет на сто са оправили!
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“м) в т. 17 след думата “задължения” се добавя “и невключените в амортизируемата стойност на амортизируемите активи провизии за задължения”;
н) точка 18 се изменя така: приходите, довели до увеличение на финансовия резултат за текущия период, отчетени в нарушение на ал. 15;
о) създава се т. 20а:
“20а. невъзстановените суми по чл. 29а, ал. 1, т. 1 или по чл. 29б в случаите по точки 15-20, с изключение на т. 18;”
п) точки 21 и 22 се изменят така:
“21. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13 и ал. 2, т . 21 или на т. 13 и чл. 29а, ал. 1, т. 1 или на т. 13 и чл. 29б в случаите на отписване на съответните активи, с изключение на случаите по ал. 2, т. 6, 7 и 21, буква “е”. Когато обезценени материали се вложат в готова продукция, намалението по реда на изречение първо се признава в годината на продажба на продукцията;
22. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13 и ал. 2, т. 21 или на т. 13 и чл. 29а, ал. 1, т. 1, или на т. 13 и чл. 29б в случаите на заличаване на лицата по чл. 41 – към датата на заличаване, и при прекратяване на лицата по чл. 42, ал. 3 – към датата на прекратяване.”

3. В ал. 10 думите “Отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец, и на лица, наети по извънтрудови правоотношения” се заменят с “Отчетените разходи за командировки за едноличния търговец и за лицата, наети от него по извънтрудови правоотношения”.
4. Алинея 11 се изменя така:
“(11) Отчетените разходи за групов превоз на персонала, включително на наетите по договори за управление и контрол, извършен със собствени или наети автомобили от местоживеене до месторабота и обратно, с изключение на случаите, в които транспортът се осъществява с леки автомобили, не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36. В случаите, когато превозът се извършва с наети автомобили, за доказване на отчетените разходи лицата следва да разполагат с писмен договор, съдържащ данни за вида и характеристиките на транспортните средства, с които се извършва превозът, както и с копие от свидетелствата за регистрация на моторните превозни средства”.
5. Алинея 13 се изменя така:
”(13) С разходите, включени в основата за облагане по чл. 36, ал. 1 сред 31 декември 2003 г., не се преобразува финансовият резултат по реда на ал. 2, т. 19а – 26 и ал. 3, т. 12 – 20.”
6. Алинея 15 се изменя така:
“(15) За целите на данъчното облагане измененията и допълненията на международните стандарти за финансови отчети, приети през съответната година от Съвета по международни счетоводни стандарти, се прилагат не по-рано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са утвърдени от Съвета.”
7. Създава се ал. 16:
“(16) По реда на този член не се преобразува финансовият резултат, когато:
1. е отказано правото на данъчен кредит при условие, че са изпълнени изискванията на този закон;
2. при международен въздушен транспорт разходите са документирани чрез оригиналния отрязък от пътническия купон, заедно с бордните карти от прелетения самолетен билет, придружени от фактура, издадена от превозвача, или протокол, издаден от лицето, което извършва продажбата на билета от името и за сметка на превозвача. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, като издател на документа за целите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството е лицето, което извършва продажбата на билета от името и за сметка на превозвача.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, нека аз да си поискам думата, да си я дам и да помоля господин Корнезов да заеме моето място.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Констатирам, че има известно подобрение в текста, но не знам защо съставителите на текста са решили да запазят част от недоразуменията. Не знам защо трябваше да се съхранят тези тавтологични изрази, че дивидентите били резултат на разпределение на печалбата. По друг начин дивиденти няма и не може да има. Всичко това е все в резултат на разпределение на печалбата. Това значи дивидент. Но това е да кажем по-малкото зло.
Продължавам да съм в недоумение от израза на страница 7 от допълнителния доклад, буква “л”, където е казано “или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация с влязло в сила съдебно решение”. Няма съдебно решение, което да обявява в ликвидация. Такова животно няма! Не го ли разбрахте вчера? Аргументът, че го е имало в досегашния закон, не е никакъв аргумент, защото и досегашният закон е еднакво неграмотен като този, който сега се предлага. Не стана ли ясно това? Такова решение, с което се обявява ликвидация, не съществува по българското право, предполагам, че и по никое друго.
След това, на същата страница най-долу, т. 3 – “в ал. 10 думите “отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец…” – едноличният търговец се регистрира от съда, регистърния съд. Значи съдията трябва да отчита командировки, така ли? Ако е така, кажете, аз това не го разбирам. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Вчера за съжаление уважаемият председател Герджиков прекрати дискусията, а можеше да внесем още полезни неща в този текст, като сте го обсъждали. Понеже вие явно не сте се съобразили с другите изказани забележки, ще е добре да се вземат предвид следните няколко неща. Ще се опитам да направя това в рамките на процедурата, макар че е почти невъзможно да се работи в рамките на такава процедура – доклад половин час по един текст, изказване от пет минути. Просто няма такава процедура. Това е нещо като това за ликвидацията по Търговския закон.
Първо, и в досегашния закон се говори за някакво счетоводно законодателство. Обръщам се към Министерството на финансите – вносителите, и към членовете на комисията. Не можем да запишем “счетоводно законодателство”. Няма такова законодателство. Може за счетоводителите да има, но нека прилагателното “счетоводно” да отпадне навсякъде в изчетения текст и да остане само “законодателство”. Мога да дам пример с няколко текста. Например, в буква “г” – “отчетени в нарушение на счетоводното законодателство”. Самите вие виждате, че приемаме счетоводни норми в данъчното законодателство. И в досегашния закон го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, значи Вие предлагате от целия текст да отпадне думата “счетоводно”.
Михаил Миков: Да. Тук се преплитат няколко типа норми – свързани със счетоводството, свързани с данъците и свързани с Търговския закон. Аз се спирам само на редакционни бележки, които показват цялата каша, която сега сътворяваме с този закон.
По отношение на § 7 има една препратка, която смятам за некоректна. Става въпрос за чл. 23, ал. 2 – “неразпределяемите разходи и пр., намаление на финансовия резултат за дейностите по чл. 4, ал. 1”. И обръщаш на чл. 4, ал. 1 и там констатираш, че няма никакви дейности. Там се говори за сделки по чл. 1 от Търговския закон обаче. Тоест самата препратка е некоректна.
Според мен идеята е била да се препрати към Търговския закон, чл. 1, защото в чл. 4 няма никакви дейности. Ако искате, да ви прочета чл. 4: “Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетни организации или организации на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон”. Това не са сделките по чл. 4 от този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вашето предложение, господин Миков, е вместо “чл. 4, ал. 1” да бъде “дейности по Търговския закон”, така ли да го разбирам?

Михаил Миков: Вижте какво пише – сделки по чл. 1. Добре, пак го чета. Сделки по чл. 1, ама са от Търговския закон, а не от този закон, извършвани по занятия, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. Но сделките не са по ЗКПО, а сделките са по Търговския закон. Респективно дейностите са онези. Както искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но Вашето предложение е да препратим към Търговския закон? Дейности по Търговския закон, така ли?
Михаил Миков: Дейности по сделки от чл. 1 на Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Резултат на сделки по чл. 1 от Търговския закон.
Михаил Миков: Да, резултат на сделки по чл. 1 от Търговския закон и следва: “извършвани… по занятия, включително отдаване под наем”.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Самият чл. 4 го казва.
Михаил Миков: Има препратка от чл. 4 към Търговския закон. А ние в чл. 23 препращаме към чл. 4. Некоректна е такава препратка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, господин Миков. Направете и другите Ваши предложения.
Михаил Миков: Моля Ви, ако имате някаква идея за тези бизнес комбинации, ги дефинирайте в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: В Допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има го.
Михаил Миков: Има ли ги вече? Щом сте ги дефинирали, добре.
По отношение на стр. 5, буква “г”, като Габрово – т. 7 се изменя така… Тук според мен има една чисто редакционна грешка – “начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;”. Тук трябва да е точка. И изключението вече е във второто изречение: “По този ред не се преобразуват…”. трябва да бъде с главна буква.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Така е на много места и аз го забелязах. Това е граматика, която те не разбират.
Михаил Миков: Добре де, но това трябва да се оправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Огнян Герджиков: Ще се направи после редакционно.
Михаил Миков: Същото се отнася и на стр. 6, буква “ж”, като Жабокрек – създава се т. 10г. И там е казано, “всички разходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1”. Обръщаме на чл. 42, ал. 1 и виждаме, че там няма прилагане. Нормата е описателна: “Юридическите лица, които се прекратяват поради разделяне, сливане или вливане, се облагат с корпоративен данък за периода от началото на годината”. Тук трябва да стане: “Всички разходи по преобразуването на дружество, непроизтичащи от прилагането”. Тук трябва да се цитира пак Търговския закон, защото в чл. 42 не се прилага нищо. Там е казано: “Юридическите лица, които се прекратяват поради разделяне и еди-какво си за периода от началото на годината до момента на вписването в Търговския регистър на съда се облагат…”. Тук, според мен, трябва да стане: “Всички разходи по преобразуването”, или да се изясни въобще идеята по този текст, или да се препрати по Търговския закон. Член 42 няма какво да се прилага, той казва, че се облагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но Вашето предложение, господин Миков, все пак да го формулираме. Вие искате разяснение по въпроса, или…
Михаил Миков: Не, не искам разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вместо текста да бъде “по прилагането на Търговския закон” ли?
Михаил Миков: Ами, така, в движение да правим текстове е доста рисковано.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Времето!
Михаил Миков: “Всички разходи на преобразуващи се дружества, които се прекратяват чрез разделяне, сливане или вливане, невключени във финансовия му резултат”. Тези разходи не произтичат от прилагането на чл. 42. Там се говори само за облагане. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Съзнавам, че нарушавам правилника, тъй като вече 8,45 минути, но и текстът е доста голям, минете направо към предложенията.
Михаил Миков: Аз Ви казах, че не може по доклад от половин час да се изкажеш за пет минути.
И последното, което ви предлагам, е много ясно и конкретно. Става дума за т. 4 на предпоследната страница, на стр. 8. Тук вече не е редакционно.
Предложението ми е сегашната редакция за ал. 11 да отпадне и ще ви кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Цялата ли ал. 11 да отпадне?
Михаил Миков: Цялата алинея в сегашната й редакция, защото става въпрос за друго третиране и за друга политика. Досега, уважаеми дами и господа, се признаваха отчетните разходи за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно, когато няма организиран обществен транспорт или когато той не съответства на сменността на предприятието. И това води до невъзможност дейността да се осъществява без извършването на тези разходи. Не се регулират за данъчни цели и тези разходи се признават като разходи за дейността. Разбирате ли за какво става въпрос? Няма градски транспорт, необходимо е да функционира предприятието и тези разходи – транспортни разходи на работници, на персонал, на сменен режим се признават за разходи на дейността. Сега се вкарва един много по-сложен текст, но крайният ефект от този текст е, че се извършва едно ограничение по отношение на признаването на тези разходи. И става въпрос, че отчетните разходи, само за групов превоз…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, моля Ви по-накратко.
Михаил Миков: Накратко, добре – аз съм против да се стеснява възможността за признаване на траспортните разходи, където няма организиран градски транспорт като текущи разходи, които не се облагат, както е по досега действащия режим. Смятам, че текстът стеснява възможността да се признават тези разходи за текущи по дейността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Може ли представител на вносителите да обясни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбира се. Тук се поставиха въпроси. Моля, ако може, да разяснение кое се приема, кое не се приема.
Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Благодаря, господин председател.
Бележката на проф. Герджиков за дивиденти от печалбата ще бъде отразена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да вървим по текста.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Беше направена бележка в единия от текстовете, отразена е. Пропуск е, че не е отразена и в другите. Ще бъде съобразено.
Михаил Миков (КБ, от място): Вие трябва да ни представите текст, за да гласуваме тук, а не после да съобразявате.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Приемаме бележката и сме съгласни да бъде коригиран текстъ, да отпадне “за разпределение на печалбата” навсякъде в чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По отношение на ликвидацията също ще бъде отразена бележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате предвид на стр. 7 – за съдебното решение.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Отпадат думите “влязло в сила съдебно решение”.
За едноличния търговец е предложена промяна, така че мисля, че е коригирана стара грешка. Това, което се каза за регистрирането, е съществуващ в момента текст, който е неправилен и се предлага той да бъде променен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате предвид т. 10 –“отчетените от едноличните търговци разходи за командировка на лицето, регистрирано като едноличен търговец”. Това го има в текста.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тези думи се заменят.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: На стр. 7, т. 3 е отразено. Коригирано е.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По отношение на понятието “счетоводно законодателство” съществува в закона от създаването му през 1998 г. и ние смятаме, че няма необходимост да отпадне.
Михаил Миков (КБ, от място): И е грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е на стр. 2, букви “г” и “з”. Считате, че трябва да остане “счетоводно законодателство”. Добре.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По отношение на чл. 23, ал. 2, т. 4, това е на стр.1, § 7. Смятаме, че препратката към чл. 4, ал. 1 е коректна.
Михаил Миков (КБ, от място): Няма нужда да Ви се обяснява повече. Чупете си главата.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Осем минути ни бяха достатъчни.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Последващата бележка по отношение на препратката към чл. 42, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате предвид стр. 6, 10г?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Точно така. Препратката към чл. 42, ал. 1, уважаемият народен представител я прочете със сега действащия текст, а не този, който вчера беше гласуван от Народното събрание, което е със съвсем друга редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Смятате, че правилно се препраща към чл. 42, ал. 1, така ли да го разбирам?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Член 42, както вчера го прие Народното събрание, гласи: За целите на данъчното облагане всички действия за периода от датата по член еди-кой си от Търговския закон до член еди-кой си се считат за извършени. Така че имаме действие и препратката според нас е коректна.
И последната бележка, която беше отправена към вносителя, беше по чл. 23, ал. 11. Това е на страница 8. Със сигурност това, което е предложено, е значително по-облекчено спрямо бизнеса в България от това, което съществуваше до момента. До момента разходите се признаваха, ако няма организиран транспорт или той не съответства на сменността. Предложено е всякакъв групов превоз, независимо дали има или няма такъв транспорт, да бъде признат за данъчни цели. Тоест отпадат ограничителните условия и нормата е в полза на бизнеса, а не в утежнение на бизнеса. Мисля, че е станало недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви за разясненията.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Има думата народният представител Веселин Черкезов.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме предложение в чл. 23, ал. 11, изречение първо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля Ви, на коя страница? Това е невероятно – да се ориентираме по страници!
Веселин Черкезов: На страница 19 от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Допълнителният доклад няма 19 страници.
Веселин Черкезов: Не от допълнителния доклад, а от законопроекта за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В момента, господин Черкезов, е раздаден допълнителен доклад.
Веселин Черкезов: Аз го чета от основния доклад. Това е ал. 11 на страница 8 от допълнителния доклад.
Ние имаме предложение по ал. 11, където предлагаме нова редакция – след думите “наети автомобили” да се допълнят и думите “по БДЖ”. Това, което се дебатираше и в момента. Тъй като съществуваше текст, който ще прочета: “Отчетените разходи за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно, когато няма организиран обществен транспорт…” и т.н., да не чета целия текст. Сега този текст, който се предлага, наистина допълва това, което е било пропуснато или отчетено като несправедливо преди. Само че ние изпадаме в една много сериозна ситуация на неравнопоставеност. Нарушаваме чл. 19 от Конституцията, който също искам да прочета:
“Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободна стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защита на потребителя.”
Е, добре, как да разбираме сега това, че от една несправедливост, която е била в предишната алинея, сега изпадаме в друга несправедливост, която се отчита в следния текст, който се предлага от вносителя: “Отчетените разходи за групов превоз на персонала, включително на наетите по договори за управление и контрол, извършен със собствен или наети автомобили”. Много е хубаво, че се дава такава възможност. Но защо се отнема възможността да се ползва и общественият транспорт? Тогава, според мен, ще има пазарна основа и тогава ще може да се отговори на изискването да се поставят на равнопоставена основа всички и да има наистина пазарно начало тогава, когато се провежда конкурс. И в този конкурс да участват всички, които имат това право. Ние в момента отнемаме правото на тези, които са от обществения транспорт, да извозват тези работници. Това се прави с този текст.
И аз ви моля наистина да преразгледате това, че комисията не е подкрепила нашето предложение, тъй като то е изключително важно. На какво лежи философията на закона? Да има финансова и икономическа обосновка. Не може да се отговори на въпрос, зададен в комисията: как изчислихте икономическия ефект на това, което предлагате? И да се каже, че не може да се изчисли така икономическият ефект. Аз категорично възразявам и казвам, че може да се изчисли икономическият ефект и чак тогава могат да се направят предложения. Затова трябва да се създаде възможност, съгласно това, което предлагаме, наистина да се поставят на равнопоставена основа всички, които имат възможност да извършват такава дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Черкезов, все пак какво точно предлагате? В тази алинея има две изречения. Разбирам идеята Ви за БДЖ, но къде точно да го включим. Трябва нещо да гласуваме.
Веселин Черкезов: “Отчетените разходи за групов превоз на персонала, включително на наети по договори за управление и контрол, извършван със собствен или наети автомобили, включително и по БДЖ” или може да се каже “обществен превоз”, както е било в предишния текст – обществен транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това вече се опасявам, че не е редакционно.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Разбира се, че не е.
Веселин Черкезов: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защото е по същество.
Веселин Черкезов: Аз имам предложение да се допълни “или по БДЖ”. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Защо не кажеш “и по БГА”?
Веселин Черкезов: Защото БГА няма кои работници да вози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Много тежък текст. Невероятно е как после ще гласуваме всичко това.
Имате думата, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Във връзка с казаното от господин Черкезов, защото въпросът е важен, не може ли да се възпроизведе текстът от сега действащия закон “или чрез организиран обществен транспорт”, а не “по БДЖ”, както Вие предлагате? Тоест по действащия текст в закона сега – “извършен със собствени или наети автомобили или чрез организиран обществен транспорт”. За да се спази ал. 2 на чл. 19 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пирински, направено е процедурно предложение от господин Михаил Миков въобще за отпадане на ал. 11. Ако ал. 11 от сегашната редакция евентуално отпадне, запазва ли се старият текст? И тогава се разрешава въпросът.
Господин Тасев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за допълнение на чл. 23, ал. 11 с “или по БДЖ” ние смятаме, че подобна промяна със сигурност ще повлияе на бюджета. Трудно ни е да изчислим в каква степен и в какъв размер, но ако разширим обхвата и добавим “БДЖ”, би трябвало да добавим и други такива подобни. С това предложение ние правим нова стъпка към либерализиране и разширяване обхвата на възможността за предоставяне на такива услуги.
Смятаме, че не бива да се разширява с това допълнение “по БДЖ”, защото ако тръгнем по тази линия и се съгласим с предложението на господин Пирински, което би поставило в неравнопоставеност всички тези, които предлагат подобни услуги, може да се окаже един ден, че ще трябва да признаваме разходи и на пътуващите със самолет от Варна до София. Защото и това е обществена услуги, обществен транспорт.
Бих помолил да се ограничим до тази възможност, която е предложена от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Тасев, може ли да ни ориентирате тази ал. 11, която е в допълнителния доклад, съществуваше ли вчера в същата редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Веселин Черкезов (ПСОДС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Пропуснахте възможността. Объркахме цялата процедура.
Георги Пирински (КБ): Щом търсите обяснение, това е алтернативно предложение. Вие сте напълно прав, че цялата процедура е абсурдна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не сме изпадали в такава ситуация, но се надявам с достойнство да излезем от нея.
Ще коментираме Вашето предложение, господин Черкезов. Позволете ми повече да не нарушаваме повече процедурата.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Ако няма, ще поставя на гласуване предложенията за отпадане, така както са направени и ще ви помоля да ми помагате, за да не пропуснем нещо.
Първото предложение е на стр. 1 - § 7, буква “а”, т. 4 – народният представител Михаил Миков предложи вместо чл. 4, ал. 1, която е препращаща, текстът да стане така: “финансов резултат от сделки по чл. 1 от Търговския закон….”.
Моля, гласувайте това предложение с тази подобрена обща редакция относно т. 4.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 85, въздържали се 4.
За мен е неочаквано, но е факт, че това предложение не се приема.
Михаил Миков (КБ, от място): Няма да искаме прегласуване, нека да остане като паметник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващото предложение също беше направено от господин Миков, даде се разяснение по него, но съм длъжен да го подложа на гласуване. На стр. 2 в буква “г” има термин “счетоводно законодателство”, има го и в други текстове. Господин Миков направи предложение думата “счетоводно” да отпадне, като стане “отчетени в нарушение на законодателството” без да се казва точно кое законодателство.
Подлагам на гласуване отпадането на думата “счетоводно” от буква “г” и другите алинеи и букви.
Гласували 132 народни представители: за 46, против 75, въздържали се 11.
Предложението на господин Миков не се приема.
Следващото предложение е на стр. 5 – т. 7 “Начислените приходи от дивиденти в резултат на разпределение на печалбата на местни лица” – да отпадне “в резултат на разпределение на печалбата” и навсякъде в текста също да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Това предложение, направено от проф. Герджиков, се приема.
Предложението на господин Миков вместо точка и запетая да има точка – това ще се оправи в редакционен план.
Следващото предложение – на стр. 6, буква “ж” 10г. Господин Миков направи предложение вместо чл. 42, ал. 1 отново да се препрати към Търговския закон.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Да, но той нямаше предвид влезлия вчера в сила…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам, даде се разяснение. Господин Миков не го виждам тук, дали оттегля предложението си? Длъжен съм да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте вместо “чл. 42, ал. 1”| да се изпише “Търговският закон”.
Гласували 124 народни представители: за 26, против 90, въздържали се 8.
Предложението на господин Миков не се приема.
Следващото предложение е на стр. 7 – буква “л” – в текста да отпадне “с влязло в сила съдебно решение”. Тук се даде разяснение, че не може да има влязло в сила решение и ликвидация.
Това е предложение на проф. Герджиков. Министерството на финансите го подкрепи.
Моля, гласувайте отпадането на тези изрази.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Приема се.

За т. 3 се даде разяснение. Всъщност се съгласува сегашният текст на страница 8.
По т. 4 първото предложение е на господин Михаил Миков – за отпадане на ал. 11 изцяло.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 76, въздържали се 15.
Предложението за отпадане на ал. 11 не се приема.
Господин Черкезов направи предложение за допълване в текста – “включително и по БДЖ”.
Господин Черкезов, при всичкото ми уважение към Вас, не бих могъл да подложа на гласуване това Ваше предложение, защото могат да се правят предложения само за отпадане или редакционни бележки.
Веселин Черкезов (ПСОДС, от място): Как не можете да го подложите на гласуване? Има го в текста.
Васил Маринчев (ПСОДС, от място): Още вчера го имаше в текста.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Не, вчера го гласувахме и не беше включено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чакайте малко сега, ако вчера го е имало в текста, ще го подложа на гласуване. Тук са ми дали съвсем друго.
Има ли го в текста, подлагам го на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има го като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре. Прощавайте, господин Черкезов. Ще го подложа на гласуване. Действително е направено предложение. Вчера текстът не се гласува, сега в допълнителния доклад го няма, но така или иначе е направено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Черкезов в първото изречение на ал. 11 след “наети автомобили” да се прибави “включително и по БДЖ”.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 80, против 86, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Черкезов не се приема.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако се направи процедура, ще го подложа на гласуване, но не бих могъл така от залата.
Господин Черкезов, Вие ли искате думата? Заповядайте.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че се получи такова объркване и народните представители не разбраха точно за какво става въпрос, но тъй като в предишния текст бяха записани само думите “обществен транспорт”, сега с новия текст се дава възможност да се ползва и друг вид транспорт – собствен или нает. Хубаво е, че в текста се упоменава как ще се отчитат тези разходи. Защо трябва да направим така, че да лишим обществения транспорт от правото да извършва дейност, която може да извършва?
И затова ние предлагаме да се включи и БДЖ. Несериозно е да се говори, че Авиолинии “Балкан” също могат да извършват такъв транспорт. Наистина могат, но ако е организиран, защо да не ползват тази преференция?
Така или иначе мисля, че трябва да вникнем сериозно в текста, който предлагаме, и Ви моля съгласно Правилника на Народното събрание да го предложите за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, благодаря Ви, ще го подложа на прегласуване.
Подлагам на прегласуване или на ново гласуване предложението на народния представител господин Черкезов – да се допълнят думите “включително по БДЖ”.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 73, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Всички предложения, които бяха направени, бяха гласувани.
Трябва да гласуваме § 8, който става § 7, така както беше докладван от председателя на комисията, включително с приетите и гласувани преди малко допълнения.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 91, против 35, въздържали се 14.
Параграф 8, който става § 7, е приет.
Господин Папаризов, искате процедура.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да поставя един процедурен въпрос – за прегласуване на някои текстове, защото преди малко с приемането на предложението на господин Радев ние не взехме отношение по два параграфа, които вчера бяха приети. Това беше § 3, с който се създава чл. 2б:
“Чл.2б. Бюджетни предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1, вместо с корпоративен данък”. Вие видяхте, че те отпаднаха от чл. 4, ал. 1.
И § 27, който гласи: “Създава се чл. 46б:
“Чл. 46б. Данъкът по чл. 2а е в размер на 4 на сто. Данъкът е окончателен.”
Струва ми се коректно народните представители да изразят волята си и по тези два текста, защото излиза, че изразяваме две различни воли – веднъж, когато тази сутрин приехме да отпаднат “бюджетни организации” от чл. 4, ал. 1, и втори път – когато вчера, въпреки че отложихме дискусията по този въпрос, сме приели вече другите два текста.
Редно е парламентът все пак да има единно становище, за да не изпадаме в това сложно положение – в един текст да приемаме един подход, а в други два текста – да приемаме противоположния подход.
Затова Ви моля, господин председател, във връзка с осъщественото гласуване на отложения от вчера текст на § 1 за промени в чл. 1, ал. 1 да се прегласуват и вече приетите § 3 и § 27, за да може Народното събрание в крайна сметка да изрази единна воля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има процедурно предложение за прегласуване на два параграфа – 3 и 27.
Дали има противно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Правя противното процедурно предложение, защото независимо, че днес не беше приет § 2а в редакцията, която беше представена на залата, залата прие § 4 изрично, в който, ще си позволя да кажа, че основата на облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности.
На основата на съдържанието на този параграф и гласуваните вчера конкретни текстове ние нямаме каквото и да е противоречие в съдържателната част на закона.
Така че не виждам никаква обективна необходимост от прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за прегласуване на параграфи 3 и 27 от народния представител господин Атанас Папаризов. Има противно процедурно предложение от народния представител госпожа Радева.
Моля, гласувайте процедурното предложение от господин Папаризов.
Гласували 188 народни представители: за 84, против 99, въздържали се 5.
Процедурното предложение на господин Папаризов не се приема.
Господин Радев вероятно иска да направи ново процедурно предложение за прегласуване и той ще обоснове защо го прави. Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вие вчера отхвърлихте нашето предложение този закон да се върне и да се направи както трябва в парламентарната комисия. И сега виждаме, че берем плодовете на този отказ.
Какво стана преди малко? Преди малко Народното събрание реши, че бюджетните предприятия няма да се облагат по особен ред – това реши Народното събрание.
Вчера взе решение бюджетните предприятия да се облагат с 4% върху приходите. Това беше на друго място, не на това, което днес гледаме.
След като днес ние казахме, че няма да облагаме бюджетните предприятия по друг особен ред, няма как да се обосновава това, че няма смисъл да отпаднат текстовете назад, които вече нямат основание. В първите членове казваме, че се подлага по общия ред това, това и това. След това вадим бюджетните предприятия и ги пращаме да се облагат по друг ред! А преди малко гласувахме, че това пада.
В същото време вчера в по-следващи текстове е казано, че бюджетните предприятия ще се облагат с 4% върху приходите. Това е толкова ясно. След като тази норма, която дава основание за този запис, я отхвърлихме преди малко, няма никаква логика да продължаваме да поддържаме следващите текстове.
Затова моля, уважаеми колеги, да прегласуваме тези текстове, защото иначе излиза, че преди малко взимаме едно решение, а сега го отменяме с мълчаливо съгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново процедурното предложение на Атанас Папаризов за прегласуване на параграфи 3 и 27.
Гласували 196 народни представители: за 89, против 100, въздържали се 7.
Предложението отново не се приема.
Уважаеми народни представители, искам да поканя госпожа Радева да представи последния параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага следните изменения в гласувания § 40:
“1. В т. 6:
а) В т. 59, буква “а” думите “напускане на амортизируем актив от патримониума” се заменят с “отписване на амортизируем актив от имуществото”.
б) В буква “г” думите “при напускане на патримониума” се заменят с “при отписване от имуществото”.
2. В т. 69 след думата “концесии” се заличават и думите “и други”.
3. Създава се т. 70:
“70. “Бизнес комбинация” е тази, определена с приложимите счетоводни стандарти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, имате думата по този последен параграф. Има ли желаещи? Не виждам желаещи отляво, от средата и отдясно.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на § 40.
Гласували 147 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 34.
Параграф 40 е приет.
Госпожо Радева, остава ли нещо по този закон?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нищо не остава. Законът е приет окончателно. Благодаря ви, уважаеми народни представители.
За процедурно предложение има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Това е и процедурно предложение, но и да се прецени.
Господин председателю, с това решение, което беше взето - да не се гласува предложението на господин Папаризов, фактически се променя характерът на закона, защото той вече не е само за облагането на доходи, а и за облагането на приходи.
Законът по същество сега е Закон за корпоративното подоходно облагане и за облагането на приходите на бюджетните организации. Възниква от гледна точка на Закона за нормативните актове и въпросът, че съдържанието не съответства на заглавието, след като сме приели, че това ще е съдържанието на закона.
Въпросът ми е към Вас, господин председателю, по какъв начин ще предложите да се процедира – дали да се въведе съответното заглавие, което да съответства на съдържанието на закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински. Начинът, по който може да се процедира, е да използвате правото си на законодателна инициатива и да направите предложение за такова изменение, което да бъде вкарано по съответния ред в парламента и в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, има още 13 минути до почивката, затова преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБИ НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”.
Тази точка беше включена вчера по предложение от страна на Обединените демократични сили по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
Предложението е направено от 25 народни представители на Обединените демократични сили. Има и проект за решение.
Моля вносителите да представят проекта за решение и съответно виждам, че това иска да го направи господин Владислав Костов.
Заповядайте, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като един от вносителите на проекторешението за създаването на временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” искам да допълня към представените мотиви някои съображения. Ще пристъпя към тяхното изложение.
Безспорен факт е, че зърненият пазар у нас се намира в дисбаланс, дори в известен колапс. Прекият резултат от това е пълзящото повишаване цените на хляба. До какви стойности ще достигне това повишение не се наемам да прогнозирам. Причините за това обаче са различни по характер и значимост, но основната причина определено се крие в нарушения стоков баланс, породен от липсата на достатъчно зърно, което да задоволи нуждите. Този факт е породен преди всичко от това, че не бе подпомогнато ефективно създаването и укрепването на основния фактор – субекта в земеделието – земеделския стокопроизводител, този, който произвежда земеделската продукция и в частност осигурява зърнените потребности на страната.
В резултат на тази политика не бе произведено нужното зърно в страната, въпреки налетите бюджетни средства, въпреки нормативния комфорт, в който министерството работи, въпреки притежаването на пълен набор от управленски и финансови механизми и средства, с които можеше да не се допусне това състояние на нещата, което е в момента.
Но да се върнем към темата, която разискваме, по проекторешението. Основният инструмент за преодоляване на съществуващия зърнен дисбаланс, както и министерството, и самият министър посочи нееднократно, това е количеството зърно, намиращо се в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. За съжаление, не е ясно доколко може да се разчита на количествата по този резерв, с които да бъде регулиран пазарът. По този въпрос очевидно съществува определена информационна недостатъчност, дори и за нас – народните представители. Това поражда определени безпокойства: дали количествата са налице, с какви количества и до каква степен може фактически да се интервенира на пазара, какво е състоянието на тези запаси, каква е съдбата на отпуснатите през декември миналата година 126 хил. тона зърно, възстановени ли са като стока или като стойност тези количества и ако не - защо? Има ли нарушения и нанесени щети от тези и други действия на хората, които ръководят тази държавна агенция, която регулира държавния резерв в страната. Тези въпроси витаят сред обществеността и се поставят и от медиите в различна степен. Очевидна е необходимостта да се даде отговор на всички тези въпроси и да се покаже истинското положение на нещата. Това ще е от полза както за ведомството, управляващо и отговарящо за резерва, така и за успокояване на пазара на зърно, и за преодоляване на определени спекулации както в настоящия момент, така и в бъдеще.
Ето защо смятам, че създаването на временна анкетна комисия, която да осъществи проверка на дейността по закупуване, съхранение, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е крайно необходим акт. Дълг и отговорност на нас, като народни представители, е да създадем такава комисия.
Ето защо аз апелирам към вас, драги мои колеги, да подкрепим това проекторешение като необходимо и крайно полезно, за да може да се успокои и пазарът, както казах, и да се потърсят съответните средства и начини, за да може нашият народ да не е подложен на една опасност от непрекъснато нарастване на цената на хляба. В края на краищата истината трябва да излезе наяве. Ето защо аз ви моля да подкрепите това проекторешение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Преди да го подкрепим, господин Костов, Ви моля да представите проекта за решение, за да се знае какво ще подкрепяме.
Владислав Костов (ПСОДС):
“Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка
дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби
на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен
резерв и военновременни запаси”

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

Р Е Ш И:

1. Създава Временна анкетна комисия за проверка дейността за закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
2. Комисията се избира за срок от един месец.
3. Комисията се състои от 17 народни представители, от които: 5 от Парламентарната група на НДСВ, 4 от Парламентарния съюз на ОДС, 4 от Парламентарната група на КБ, 3 от Парламентарната група на ДПС и 1 от Парламентарната група на НИЕ.
4. Избира председател и членове, както следва: председател, трима заместник-председатели и членове.”

Очевидно, че за четвъртата точка би трябвало всяка парламентарна група да представи своите участници в тази Временна анкетна комисия, ако се приеме тази анкетна комисия, и четвъртата точка да се гласува, когато се представят съответните кандидати за председател, 3 заместник-председатели и останалите 13 членове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Костов.
Уважаеми народни представители, искам да помоля от всички парламентарни групи да се представят имена, които могат да влязат в тази Временна анкетна комисия и, понеже остават само три минути до 11,00 ч., нека да използваме и почивката за тази цел.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Възобновявам заседанието.
Има предложения за попълване на състава на комисията, направени от ПСОДС и от Парламентарната група НИЕ.
Има ли други предложения? Няма.
Господин Костов, Вие сте представили текста на проекта за решение. Преминаваме към дискусия на проекта за решение. Имате думата.
Заповядайте, господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип идеята за създаване на такава временна анкетна комисия е навременна и правилна по простата причина, че всички ние с Вас виждаме какво се случва в България в момента, какво се случва на пазара на зърно, какво се случва основно с цената на хляба на българина, ще го има ли или няма да го има.
Подходът, който се предлага, също е правилен. Коалиция за България подкрепя този подход, но предлагам няколко редакционни бележки по проекта за решение.
Уважаеми дами и господа, предлагам решението да бъде формулирано по следния начин:
“Създава Временна анкетна комисия за проверка на наличните количества и запаси и дейността по закупуването, съхраняването, обмена и продажбата на хлебно и фуражно зърно, включително и на дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Предлагаме заглавието на комисията така, за да разширим дейността на комисията, защото не само “Държавният резерв” е този, който основно изхранва българския народ. Ясно е, че складовете и всички онези, които държат зърното на България в момента, не са само в състава на “Държавен резерв”. Ако наистина сме националноотговорни политици, трябва да погледнем целия процес, цялата верига “зърно – брашно – хляб”, кой си играе с цените на българския пазар и как си играе.
Предлагам такава редакция на проекта за решение и цялото народно представителство да застане зад този проект, защото българският народ очаква отговор, в т.ч. и от нас, по проблема за неговия хляб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Всъщност това е промяна на заглавието на комисията.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм съгласен с всички доводи, изтъкнати дотук в изказването на господин Илиевски, но при редакцията, която той предлага, не мога да разбера действителния обхват на тази проверка. Вие казвате: “Да се проверят наличните запаси”. Може ли анкетната комисия да проверява в момента колко зърно се съдържа във всеки склад за зърно, кой го крие и т.н.?! Ние всички чухме, че министърът на земеделието и горите поиска компетентните органи – Държавен финансов контрол и други органи, които отговарят за тази дейност, да извършат тази проверка. Мисля, че именно тези органи могат реално да направят това. Не може една анкетна комисия, която ще се създаде за един месец, да се занимава с това нещо. Смятам, че обхватът, предложен от вносителите, е достатъчно ясен. Мисля, е редакцията, която се предлага, е по-коректната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Давам думата за реплика на господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): Господин Казак, Вие свивате обхвата само до това да проверяваме Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, но мисля, че ние сме парламентарна република. Това, че изпълнителната власт е разпоредила проверка на другите налични количества, за нас не е достатъчно. Българският народ трябва да разбере все пак къде е зърното и кой спекулира с него. Задачата на тази анкетна комисия е именно такава, защото в крайна сметка парламентът може на базата на доклада на тази комисия да излезе с определени решения, когато става дума за хляба на българина. Нека не свиваме обхвата само с “Държавния резерв”. Дайте да видим какво става по цялата верига “зърно – брашно – хляб” в България и да дадем отговор на нашите граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има думата за изказване господин Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз мисля, че предложението, което прави господин Илиевски, отива в една много голяма крайност като предложение и като възможности на една анкетна комисия да извърши тази дейност. Разбирам неговото желание или на Коалиция за България да се даде точен и ясен отговор има ли го зърното или го няма. Но това, което представят те като проекти или като промяна на редакцията на текста, създава възможност тази комисия да работи чак до другата жътва, за да може да установи какво е положението в страната. И понеже то постоянно ще се мени като даденост и като състояние, тя никога няма да има точни и ясни отговори какво се случва.
Затова, конкретизирайки върху един от държавните органи, който има регулативна роля на базата на това, че няма създадена интервенционна агенция да играе тази роля, и това, което е във възможностите на изпълнителната власт, и проверката, която ще се направи, свързана именно с оплаквания, с разни обвинения срещу държавния резерв, изказани разни други неща за лошо зърно, за заразено зърно и т.н., и т.н. - в края на краищата, това са неща, които са в рамките на изпълнителната власт. Те отговарят за това. И тук парламентът е в правото си да провери ситуацията на нещата. Тръгвайки по хилядите бази или базички и мелници и мелнички из страната, просто тази комисия ще се изложи като комисия пред парламента.
Затова аз смятам, че това, което е внесено като предложение, е нормално, дава възможност да видим каква е била реакцията и каква е дейността на държавния резерв. И по този начин ще даде онзи необходим отговор и спокойствие от гледище на това какво ще се случи в следващите месеци. Тоест това, което дейността на Агенцията за държавен резерв извършва, това, което ще каже комисията по тази дейност, и това, което предстои да извърши държавната агенция, ще даде една нормализация на положението.
Така че, господин Илиевски, аз разбирам, че искате да дадете още един сигнал може би на парламента за тези, които аз не смятам, че е правилно да се наричат спекуланти или от черната борса, които крият зърно, и т.н. От тази гледна точка може би сте прав да се даде такъв сигнал, но после комисията няма да може да си свърши достатъчно добре работата и ще се изложим пред българската общественост. Тоест комисията и парламентът ще се изложат, защото няма да имат ясни и категорични отговори на тези въпроси.
Така че аз призовавам всички народни представители да подкрепят този текст, който е ясен и който може да даде отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, сигурно не е възможно във всички складове и зърнохранилища да се надзърне. Но там, където и Вие сам казвате, че има достатъчно сигнали за нарушения, може би да бъдат няколко такива най-фрапантни случая също в предмета на анкетната комисия. Аз не виждам някакво противоречие между големия, общия въпрос и проверка включително на места, където комисията прецени, за да бъде картината наистина реална и пълна там, където има такива случаи. Именно това ние предлагаме като допълнение на обхвата на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Друга реплика на господин Христов? Няма.
Искате ли дуплика, господин Христов? Заповядайте.
Моньо Христов (ПСОДС): Господин Миков, аз мисля, че една комисия, която ще даде отчет пред Народното събрание, трябва да говори ясно и точно, с аргументи, факти и цифри какво е било, какво се е случило и какво ще се случи занапред. Тоест, ако ние тръгнем по тази логика, в страната има около 500 склада и зърнохранилища, и започнем избирателно да посочваме – това, за което Вие говорите – това не е вече точна проверка и това не е комисия, която може да каже, че това нещо е така. Защото утре нас ще ни обвинят, че са отишли и по манипулативен път тази комисия е избрала само определени складове или определени фирми и т.н., и т.н. Аз затова говоря за трудностите за решаването от гледище на време, на ресурс да се обходят и да се разбере. Защото, извинявайте, ама в този случай комисията може да отиде някъде, където примерно е дадено, че има 10 хил. т, и да се установи, че ги няма. Примерно. Но на друго място има 20 хил. т, те ги имат тези 20 хил. т, но тя няма да знае, че ги има, примерно. Говоря от тази гледна точка.
Михаил Миков (КБ, от място): Няма ги, защото са от резерва.
Моньо Христов: Не може Народното събрание да създаде комисия, която ще работи избирателно. Мисля, че няма да бъдем коректни към обществеността. Затова настоявам за стария текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което се прави от вносителите, е безспорно актуално и трябва много внимателно да бъде преценено. Затова моята молба е и вносителите, и господин Христов, който направи възражение току-що, да слушат.
Господин Христов, молбата ми е и Вие да ме чуете, тъй като става дума за аргументите, които Вие изложихте, и бих искал да Ви предложа по какъв начин да отчетем и Вашите бележки.
Госпожо председател, бих предложил т. 1 – ако обичате да погледнете текста – да звучи така: “Създава временна анкетна комисия за проверка на дейността” - и тук да бъде добавката, която предложи господин Илиевски, с едно изменение – “по контрола върху наличностите и запасите и по” - и нататък по текста – “закупуване, съхраняване, обмена и продажбата на зърно в дейността на държавната агенция”.

Защо предлагам да включим и дейността контрол? В мотивите на самите вносители е изтъкнато, че става дума за сигнали за липси на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция и на външните съхранители на зърно, за злоупотреби при обмена на хлебно зърно и т. н. Вие сте напълно прав, че едва ли можем да натоварим комисията със задачата да тръгне по складовете. Това наистина е неизпълнимо. Но като част от задачата на комисията според мен трябва да е това да види как действат органите, които трябва да вършат това, какъв контрол се упражнява, за да не се стига до това положение на пазара. Защото сега контрата е в държавния резерв и той трябва едва ли не да спасява ситуация, която поначало не е трябвало да възникне.
Ние трябва да видим как са функционирали онези агенции и институции, които са толкова много и за които говори министър Дикме, както спомена и господин Казак, за да предотвратят тази ситуация. Мисля, че има достатъчно време и възможности една такава комисия да погледне и системата за контрол.
Ето защо предлагам, госпожо председател, тази редакция. Надявам се, че и господин Илиевски, като вносител на поправката, ще я подкрепи, а и самите вносители ще я приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Пенчев, заповядайте за изказване.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да заявя от тази трибуна, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този проект за решение.
По съществото на този проект господин Моллов ще се изкаже по-компетентно от мене, само искам да спомена относно редакционните бележки, че аз съм склонен да приема това, което господин Пирински предлага, защото действително е важно да се знае как Държавната агенция упражнява контрол върху предоставеното зърно по различни складове. Но не бих могъл да подкрепя предложението на господин Илиевски, макар че би ми се искало, защото, ако съм схванал правилно, той иска тази комисия едва ли не да тръгне и по частни складове и бази и да прави проверки. Опасявам се, че макар да сме парламентарна република, едва ли бихме могли да дадем такива правомощия на тази комисия. Би ми се искало и на мен, защото аз съм сигурен, че има спекуланти, че има и търговци, които се възползват от положението, но тук съм съгласен с господин Казак, че това е работа на специализираните органи.
Позволете ми в края на това мое кратко изказване да направя предложение за състава на нашата квота в тази комисия. За председател на комисията предлагам да бъде избран господин Пламен Моллов, а за членове: господин Коста Костов, господин Цонко Киров, господин Борислав Спасов и моя милост Константин Пенчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Папаризов, заповядайте, имате думата за реплика.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, може ли малко за внимание, защото очевидно тази сутрин не всички слушат изцяло дискусията по този важен въпрос? Бих искал да помоля господин Пенчев, преди да отхвърли нашето предложение, да обърне внимание на аргументите, които изложи господин Пирински, да бъде уточнено не комисията да обикаля и да контролира отделните складове, а да прегледа дейността й по контрола върху наличностите и запасите от зърно. По същество това означава комисията да изслуша и Агенцията по зърното, която съществува към Министерството на земеделието.
Аз не мога да си представя, че вносителите и мнозинството искат да ограничат дейността на комисията само до работата на държавния резерв. За нас не може да бъде свещена крава Министерството на земеделието, колкото и важно да е то в страната. И едва ли би могъл да се получи точен отговор на проблемите, ако комисията не извика и тази агенция и да получи информация и от нея. По същество в предложението, както го уточни господин Пирински, ставаше дума комисията да може да наблюдава дейността на изпълнителните органи и по контрола на запасите и тяхното съхраняване.
Така че, господин Пенчев, мисля, че тази редакция е приемлива и не съответства на репликата, която направихте. Моля ви да погледнете внимателно още един път този въпрос, защото става дума за нещо много важно за всички нас, а не за авторство на едно или друго заглавие на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте за дуплика.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин Папаризов, Вие не ме разбрахте. Аз казах, че лично аз подкрепям предложението на господин Пирински. Това казах, не казах, че не го подкрепям.
Но позволете ми, уважаеми колеги, да направя една промяна в току-що направеното от мен предложение за състав на комисията. Сами разбирате, че времето беше много кратко и ние не бяхме подготвени, не можахме да се съберем и групата в почивката, за да решим този въпрос. Станала е една досадна грешка. Господин Моллов настояваше да има и член на Икономическата комисия в тази комисия, затова аз поех този ангажимент. Но сега ми припомниха колеги, че член на Икономическата комисия и човек, който е много добре запознат със зърнодобива и търговията със зърно, е господин Енчо Малев.
Затова ми позволете да коригирам предложението си и вместо мен в комисията да бъде включен господин Енчо Малев, когото предлагаме и за председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Костов, заповядайте за изказване.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че тук въпросът се състои в това дали да се разшири обхватът на комисията или да се стесни до Държавната агенция, държавния резерв и военновременните запаси. В своето изложение аз изтъкнах, че този процес или това създадено положение в момента е резултат на въздействието на много фактори, един от които е, разбира се, държавният резерв и Агенцията за държавен резерв и военновременни запаси.
Бих казал, че ако искаме да осветлим този въпрос изцяло и от всички страни, бихме могли да приемем предложението, което беше направено от господин Илиевски и сполучливо допълнено от господин Пирински. В този смисъл аз смятам, господин Христов, че ние можем да се съгласим на едно такова разширяване, тъй като е въпрос на организация на комисията да получи съответните данни от съответните институции и инстанции. Никой не казва, че ние ще ставаме следователи или контрольори по отделните складове и силози, където се съхранява зърно, или ще ставаме експерт-счетоводители, а ще работим със съответно поискани от нас и представени документи, във верността на които не би трябвало да се съмняваме, защото са официални документи и върху тях да дадем своето становище.
Така че ако пленарната зала приеме втория вариант за разширяване на обхвата, ние нямаме нищо против и ще го подкрепим. Това е едно уточнение, което ние направихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът, наречен зърнена криза, е обект на множество интерпретации и на много емоции в последните седмици и месеци. Ето защо аз смятам, че ние трябва да подкрепим едно такова решение за създаване на Временна анкетна комисия, която да изясни дейността на изпълнителната власт, в частност на държавния резерв по отношение на това дали има спекулации или няма спекулации на зърнения пазар.
Така или иначе, в медиите излязоха числа, които силно се различават. От една страна са твърденията, че има 382 хил. тона в лицензирани складове и зърнохранилища, от друга страна излязоха тези, че количествата са далеч по-малко, че липсват 500-600 хил. тона зърно. Така че аз смятам, че това е рационално. Не е рационално обаче да смесваме задачите, които в момента прозират в двете предложения, които дойдоха от различни страни. Докато държавният резерв е една относителна статична структура и може много точно да се прецени какво зърно има в държавния резерв и как е процедирал той във времето след кампанията и въобще каква е неговата организация, и си струва това да бъде проверено, в същото време обстановката с частни зърнохранилища, с лицензирани и нелицензирани складове е изключително динамична. Всеки ден се черпят някакви количества зърно, те отиват за преработка, оттам отиват за производство на брашно и хляб и в крайна сметка едва ли някой в момента може да посочи абсолютно точни цифри какви са стойностите в складовете, които са на пазара. Би трябвало всички ние да си даваме сметка, че всъщност става дума за две отделни структури. Държавният резерв няма ролята на интервенира на пазара, няма ролята да се меси в пазара, той служи единствено за военновременно положение.
Създаването на стоковия фонд беше по силата на невъзможността в този момент държавата да предприеме други действия за успокояване на пазара, прилагайки интервенционни механизми чрез решения на Министерския свет. Още повече, че сега предстои – това е заложено като ангажимент на България преди присъединяването към Европейския съюз – до края на 2005 г. да се създаде интервенционна агенция. Сега предстои да се създават механизмите. Ние имаме вече втора година опит с тази интервенция на пазара, сега предстои по проект на ФАР да се изградят нови бази, с които тази държавна интервенционна агенция да разполага и да може да работи оперативно и гъвкаво, за да се прилагат общоприети световни практики.
Ето защо в частта, която касае проверка на държавния резерв, аз призовавам колегите от НДСВ да подкрепят този проект за решение. При това предлагам да подкрепим донякъде според мен компромисния вариант, който господин Пирински предложи, тъй като той също спомага за това, изяснявайки дейността на контролните институции, да дадем възможност за по-добри решения, които да се вземат при изграждането на самата интервенционна агенция.
Така че аз призовавам моите колеги от НДСВ да подкрепят варианта, който предложи господин Пирински.
Вариантът да се проверяват отделни зърнохранилища или всички зърнохранилища, които са на пазара в момента, ми се вижда абсурден, просто не може да се осъществи. Това означава тази анкетна комисия да не може да свърши никаква работа.
За да не повтарям едно и също, смятам, че с оглед най-вече не да се раздухва някаква нова психоза, тъй като смятам, че няма основание за това, а по-скоро защото предстои да се създаде интервенционната агенция, защото ние имаме такива ангажименти, вариантът, който предложи колегата Пирински, е най-удачен според мен.
Във връзка с това аз предлагам, тъй като господин Пенчев предложи промяна в състава на тази анкетна комисия в частта участие на НДСВ в нея, предлагам предвид на спецификата на работа, която се очаква да има тази комисия, вместо от състава на комисията да излезе господин Пенчев и да влезе Енчо Малев, колегата Малев да влезе в състава на тази комисия, но на мястото на господин Костов. Смятам, че това ще оптимизира състава и експертната помощ в тази комисия, тъй като тя наистина трябва да разполага с експерти, които да преценят съответна документация.
Госпожо председател, предлагам съставът да бъде от тези пет души, но вместо Коста Костов да бъде записано името на Енчо Малев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика – господин Костов, заповядайте.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Моллов! Аз по принцип съм съгласен с Вас, но ми се струва, че т. 1, така както я изменяме, трябва да намери отражение и в заглавието на документа, за да няма дисхармония между двата текста. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За процедура – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, на мен ми се струва, че няма да приемем добър документ, ако процедираме по такъв начин. Виждате, че не може да си уточним състава от НДСВ, тук има редакционни бележки и бележки по същество, които са основателни и трябва да ги обмислим. Затова искам от името на парламентарна група половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обявявам половин час почивка по искане на Парламентарната група на НДСВ. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашето заседание след поисканата почивка.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, с редакционните уточнения, които бяха направени от господин Георги Пирински.
За протокола, предлага за членове на временната анкетна комисия следните народни представители: господин Касим Дал – заместник-председател на комисията; господин Расим Муса – член, и господин Юсеин Чауш – член на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви много, господин Местан.
Има думата за изказване господин Петър Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя две предложения от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Първото предложение е за представители – членове на анкетната комисия. Предлагаме за заместник-председател на анкетната комисия господин Васил Калинов и за членове господин Радослав Илиевски, господин Бойко Радоев и господин Михаил Миков.
Второто предложение на нашата парламентарна група касае издигнатата кандидатура на господин Енчо Малев от Парламентарната група на НДСВ. Ние апелираме към ръководството на НДСВ да бъде оттеглена кандидатурата му за член на комисията, тъй като с неговото участие ще има конфликт на интереси. Всички знаят, че господин Енчо Малев е един от големите собственици на “Добруджански хляб”. Разбира се ние оценяваме неговите качества като един добър производител, като добър търговец на зърно, но не считаме, че е нормално, когато се обсъжда такъв важен въпрос един участник в целия този процес на изкупуване на зърно, на съхранение да участва в комисията.
Апелирам също и към господин Малев, ако не бъде оттеглена неговата кандидатура, нека той сам си подаде отвод от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за реплика, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Мутафчиев, Вие така казахте нещата, че сякаш само господин Малев ще решава проблемите и само от него ще зависи всичко. По този начин мисля, че не е коректно да се разсъждава, че при една комисия, сега не си спомням броя на членовете й, наличието на един човек, който е от бранша и познава нещата, едва ли не той ще повлияе върху всички останали членове на самата комисия. Мисля, че, напротив, той може да бъде полезен на самата комисия и да бъде човек, който да подпомогне и да даде яснота по тези случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте за втора реплика, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Общественият интерес към тази комисия ще бъде особено голям, но аз не виждам никакво основание в предложението на колегата Мутафчиев за смяната на господин Енчо Малев. Ако е така, ако има конфликт на интереси, това би означавало, понеже аз 35 години се занимавам с култура, с кино, с театър, че трябва да напусна незабавно Комисията по културата. Понеже се занимавам с медии, трябва да напусна Комисията по медиите. Това не е аргумент, не го приемам и предлагам да подкрепим кандидатурата на Енчо Малев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Мутафчиев, не Ви ли е ясно, че някой човек, който прекрасно е запознат с бизнес интереса си и с възможностите, които парламентарното му местоположение му осигурява да си подсигури бизнеса с допълнителни лостове, му дава и възможност да намери една артистична душа като Явор Милушев (смях и весело оживление), водена от най-добри чувства – колегиалност и любов към културата, за да направи и паралел между това един едър собственик на мелници, брашна, храни, много добре запознат с целия бизнес и ясно осъзнаващ какво място иска да има там и с какви лостове да разполага в този бранш, за да си послужи с господин Милушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това не е реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Мутафчиев, няма ли да признаете на господин Милушев правото да се постави в полза на някого, за да бъде употребен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Това не е реплика, госпожо Дончева.
Имате думата за дуплика, господин Мутафчиев.

Петър Мутафчиев (КБ): Госпожо Дончева, като дама, ще започна най-напред от Вашата реплика. Искам да Ви кажа, че правото на всеки е да определя от кого ще бъде употребен, така че нямам намерение да се меся нито на господин Милушев, нито на който и да е друг. Аз приемам Вашето учудване за реакцията на господин Милушев.
Но честно казано, господин Моньо Христов, аз съм много повече учуден от една подобна Ваша теза. Може би, размисляйки се, ми се струва, че, ако погледнем във връзка с интересите на някои хора, които и от ваша страна бъдат предложени, ще разберем, че и те имат връзки именно с този бизнес.
Но когато говорим за господин Малев, искам да всички да ни стане ясно едно. Господин Малев с неговата фирма е пряк участник именно в този процес, който ние сега ще контролираме. Надявам се, че всички народни представители знаеха за протестите на хлебопроизводителите и за техните притеснения от две големи фирми в страната, които играеха с по-ниска цена на хляб, за да фалират останалите по-малки производители. Вие знаете, че такъв беше протестът на хлебопроизводителите в Силистренско, в Русенско и т.н. Мислите ли, че е нормално, когато има един ясен такъв бизнес интерес и от ситуацията, която се създаде със зърното, точно вие, вносителите от ОДС, да настоявате такъв човек да влезе вътре.
Аз се учудих, господин Христов, и на Вашата реакция, че трябва да гледаме само държавния резерв, а да не погледнем това какво става, примерно, в другите зърнобази, които бяха приватизирани по ваше време.
Затова ви моля: нека погледнем като народни представители, които създават анкетна комисия, господин Милушев. Тук не става дума за пряката работа в постоянните комисии, а става дума да се провери контрола за това по какъв начин се разходва зърното и какво зърно има в страната. Тук става дума за анкетна комисия, където не бива да допускаме конфликт на интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Залата е свидетел на добрите намерения на НДСВ и желанието да подкрепи и гласува това решение за създаване на Временна комисия. На мен ми е странен този опит да се намесваме в квотите и в предложенията на други парламентарни групи. Но понеже вече имах възможност да кажа, че нашата група не е обсъждала нито този проект за решение, нито пък е обсъждала кои да бъдат членове и председател на тази комисия, трябва да има събрание на групата. Това е при нас, демократично.
Правя процедурно предложение да отложим разглеждането на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение.
Заповядайте за противно предложение, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаемият господин Пенчев знае добре правилника на парламента. Не бива да проваляме комисията заради проблемите в групата. Господин Пенчев, имате право да вземете почивка. Групата ви е тук, тя трябва да подкрепи и да си определи. Недейте сега с тоя начин въобще да охвърляте комисията, защото ви е неудобно. Правя противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение точката за избор на Временна анкетна комисия да бъде отложена за следващото пленарно заседание.
Гласували 206 народни представители: за 96, против 105, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.
Имате думата за процедура, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване, защото не мога да разбера как ще гласуваме решението като няма да ви предложим кандидати за комисията. Как ще гласуваме това решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение от господин Константин Пенчев за отлагане на обсъждането на проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Гласували 212 народни представители: за 104, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Продължаваме дискусията по точката за приемане на решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път управляващото мнозинство демонстрира липса на политическо и гражданско достойнство. Аз мисля, че в България никой не е по-голям от хляба и е недопустимо в тази зала да има такова неразбиране и противопоставяне по основния проблем за все по-обедняващите българи днес – хляба. Признак на политическо достойнство щеше да бъде, след напомнянето от страна на другите политически сили към НДСВ да коригират позицията си, да направят тази корекция. Упорството им означава, че те вероятно с тази кандидатура имат намерение да предрешат резултатите от проверката на комисията. И не знам защо след това упорство, което демонстрира НДСВ, аз си мисля за една народна поговорка: “Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”
От името на Парламентарната група Национален идеал за единство предлагам за участие в тази комисия господин Димитър Стефанов. Предлагам също на вниманието на господин председателят и на колегите да се обсъди проблемът за квотния принцип за участие в тази комисия. Би било добре принципът да е пропорционален. Очаквам корекция от страна на НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Банкова, в проекта за решение виждате на какъв принцип е създадена комисията. Прочетете т. 3 от проекта за решение, там е казано всичко. Това, което се предлага, е пропорционалното представяне.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Енчо Малев.
Енчо Малев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата, защото в момента се чувствам дискриминиран като народен представител. Дискриминиран съм, защото се оказва, че аз като бизнесмен и собственик не мога да бъда нито председател, нито член на някаква комисия. Логиката показва, че бизнесмените не могат да бъдат и народни представители. Ако някои хора отляво се страхуват от мен, че ще направя някаква далавера или че ще използвам поста си като народен представител за лично облагодетелстване – категорично заявявам, че това никога няма да стане.
Искам да кажа нещо друго. Като специалист знам всичко онова, което доведе до тази хлебна криза, знам всички причини защо се увеличи цената на хляба, защо се увеличи цената на брашното и съм длъжен като народен представител да кажа истината пред българския народ. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Малев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата за изказване народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За втори път след 1996 г. в България се повдига въпросът за зърнена криза. Това е много тревожен въпрос. Той засяга първо мнозинството, защото говори зле за всяко мнозинство, което е допуснало съмнения и някакъв вид обществена психоза с такъв проблем. Засяга и Движението за права и свободи, защото техен е и земеделският министър и върху тях тежи подозрението, че две години се занимават преди всичко с тютюнопроизводство, като че ли тютюнът е единственият земеделски продукт, важен за България. Но той е изключително важен и за опозиционните партии. Не бива да се допуска психоза по този въпрос!
Това, което трябва да стане, е да се създаде парламентарна комисия. Това, което господин Малев не иска да разбере, е, че в политиката, за разлика от бизнеса, конфликтът на интереси и подозрението за конфликт на интереси са равнозначни! Искаме или не, това е така! Затова, че господин Малев е бизнесмен в тази област и народен представител и трябва да бъде използван, защото има представа, мнение и всичко друго по въпроса, никой няма да възрази. Но това, че един народен представител, защото е от съответния бранш, може да внуши на комисията своите си разбирания и да предпостави заключенията й, да внуши тези разбирания в полза на собствения си бизнес – това е така. Това се избягва по следния начин… (Неразбираема реплика от народния представител Явор Милушев.)
Господин Милушев, давам Ви следния пример. Когато един магистрат е свидетел на произшествие, той няма право да гледа делото, защото е видял произшествието! Каква е логиката на това -че твоите лични, субективни възприятия ще дадат неминуемо отражение върху крайното решение.
Какъв е изходът от ситуацията? Господин Малев, упоритостта в тази дейност от един момент нататък е противопоказана. Направете си крачката назад като член на комисията и участвайте в нейната работа във всичките й заседания. Няма никаква пречка. Всеки, който иска, може да участва, дори и в една временна комисия, независимо, че не е неин член. Ще имате възможност да ги насочите какво да проверяват, да им кажете своите лични впечатления защо цената е такава, защо не е онакава, кои със своята производствена, търговска или друга политика са повлияли. Но няма да имате право да гласувате в комисията, което е нормално и редно. Участвайте в работата, дайте онова, на което сте способен! Никой не възразява Вашите познания да бъдат използвани. Това, за което парламентът възразява - и лявата, и дясната опозиция, не е заради това, че имат нещо против бизнеса, а че имат против да бъде създаден конфликт на интереси и позицията от тази комисия в един вече създаден обществен конфликт между няколко големи групи производители, търговци, притежатели на зърнобази, хлебопроизводители и други, всеки да дърпа чергата към себе си.
Дори и да положите неимоверно желание да бъдете обективен, в което аз лично не се съмнявам, винаги ще дадете възможност парламентът да бъде уязвим и да бъде атакуван от другите, които не са от Вашата професионална общност. Затова Ви моля парламентът да не зацикля с един толкова прост въпрос. Нека НДСВ да си посочи квотата без Вас, а Вие участвайте. За нас ще бъде чест да участвате в тази работа допълнително и, разбира се, когато разглеждаме доклада на комисията, също кажете, ако искате още повече от онова, което сте изложили в комисията. Ако сте убедителен и дадете доводите, няма да има никакъв проблем, но върху парламента няма да тежи възможността да бъде атакуван от другите професионални общности, а също така от другите хора от Вашата област, които следващото, което ще изсипят на парламента, е, че, използвайки парламентарния си статут, Вие получавате предимство пред тях, при това в един обществен конфликт, от което Вашето правителство е най-заинтересовано да избяга.
Разберете, тук проблемът на мнозинството не е проблемът на Вашата професионална общност, нито на пекарите на хляб, нито на производителите на зърно! Проблемът е на Вашето правителство и на Вашето мнозинство! Дайте възможност да се излезе от ситуацията по един малко по-безконфликтен начин. Мисля, че можем да запазим и толерантност, и добронамереност, ако щете и добронамереност на опозицията към мнозинството. Не ни вкарвайте в конфликт, който е излишен за страната, обаче за мнозинството и правителството колко е излишен, просто си нямате на представа! (Шум и ръкопляскания от групата на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за реплика народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, впечатлен съм от красноречието, което развивате от тази трибуна. Дали сте права или не като логика сега не се наемам да оспорвам, но бих Ви задал един такъв въпрос: къде беше Вашата съвест и Вашето красноречие преди една година, когато в същата тази зала се избираше председател на комисия, която трябваше да провери РВД и се спря на кандидатурата на един народен представител, който при всичко това беше в съдебни взаимоотношения с РВД?
Господин Никола Николов от днешната група НИЕ е в съдебни взаимоотношения по този въпрос с дела, които се водеха, и в тази зала не чух един-единствен глас, който да каже, че има конфликт на интереси! Точно обратното – направихте го председател, след което бяхме свидетели на нещо много неприятно. Защо тогава не бяхте така запалена и заинтересована, както сега? Това някак си не мога да си го обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за втора реплика, господин Милушев.

Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, в Народното събрание са събрани граждани на България, които трябва да отговарят на обществените интереси и необходимости. В този смисъл нито един от народните представители не може по никакъв начин да бъде изолиран от тези граждански процеси, които протичат именно в Народното събрание.
И понеже съм Ви много симпатичен и на няколко пъти споменахте моето име, за което Ви благодаря за вниманието, аз се сещам, че преди няколко дни Ви гледах по телевизията на обсъждане около проблемите с наркотрафика в България. И Вие говорехте сякаш наракотрафика в България съществува извън времето, извън пространството, едва ли не извън всички нас и не е наш проблем. И Вие като магистрат и юрист, като свидетел на наркотрафика ли се отделяте от този проблем?
Сама разбирате, че логиката, която ни представихте, не издържа. Просто наистина с такъв аргумент не може да се излиза от трибуната на Народното събрание.
От друга страна, Вие се държите поучително, сякаш сте учителя по политика на всички народни представители. А всеки от нас тук е дошъл, за да изразява както повелята на своята съвест, така и това, за което са го изпратили гражданите на България.
Така че не приемам Вашите аргументи и отново ще гласувам за Енчо Малев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Трета реплика – народния представител Моньо Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Логиката, която беше изложена тук, създава голям проблем за Народното събрание. По логиката, която беше изложена от госпожа Дончева, въобще не може да се създаде комисия. Защото всички народни представители, мисля, консумират хляб. И като консуматори на хляб те не могат да участват в комисията. (Оживление, шум и възгласи.) И по тази причина просто е невъзможно да се създаде комисия. (Силен шум и реплики в залата.)
Така че, госпожо Дончева, мисля, че вече е излишно да коментираме всичко друго. По-добре е да преминем към гласуване. Благодаря ви. (Шум и реплики, единични ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, имате думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Радев, благодаря Ви, че ми припомнихте този случай. Тогава не взех отношение, защото впоследствие ми стана известно от вестниците подозрението за конфликта на интереси. Но аз смятам, че този случай с Никола Николов и Комисията по РВД би трябвало да бъде още един сигнал в тази комисия и по този въпрос да не правим същата грешка.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Двоен аршин.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Иначе защо тогава да направим нова комисия, която изначално ще създадем предпоставки да бъде атакувана априори, на някакво предварително основание. Аз не мисля и не знам дали Никола Николов е бил пристрастен в работата си в комисията, но фактът, че той имаше съдебни взаимоотношения, вече сложи някаква сянка. Значи с още по-голямо основание трябва да бягаме, пък специално по този зърнен проблем, от такъв конфликт на интереси.
Господин Милушев, съжалявам, ако Ви звуча менторски. Не е това моето желание. Но, вижте, Вашето говерене по съвсем странични теми ми напомня за известната народна поговорка: “Де е Ямбол – де е Стамбул”.
Говорим за една комисия и търсим изход и възможности да създадем такава комисия, от която очевидно има обществена необходимост.
Господин Моньо Христов прати всички потребители на хляб. Аз смятам, че един скромен парламентарен и политически опит трябва да ни доведе, първо, до общото желание да създадем комисия.
Второ, да не даваме възможност за атака срещу парламента. Ако ние бяхме професионалната общност на господин Енчо Малев, тогава можеше да го решаваме от други позиции. Но да се ангажира парламентът с това да даде възможност за атака, че тук, от позиция на парламентаристи даваме възможност да се получават бонуси в битки между зърнопроизводители, хлебопекари, вътре в самата група на зърнопроизводителите и др., защо? Защо? Пак питам мнозинството: Какво печелите вие? Какво печелите вие от този конфликт и от това упорство? И смятате ли, че господин Малев ще ви бъде по-малко приятел, ако в тази работа го включите да помага в комисията, но да не гласува в нея? След като и досега той се спряга - основателно или не, като една от фигурите – причини за проблема. (Силен шум и възгласи в ПСОДС.)
Това, което не искате да признаете, е, че в един момент Вие можете да бъде посочени за такъв, без да сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Времето изтече, госпожо Дончева. Моля Ви да прекъснете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И нямате интерес да се бутате в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля Ви, госпожо Дончева!
Господин Николов – за изказване. Има думата народният представител Никола Николов.
Никола Николов (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път в пленарната зала се води безсмислена полемика с цел изместване на конкретната тема и спиране на фактическата работа – създаването на конкретна комисия, която съответно е на вниманието на народните представители.
Бих искал един път завинаги оттук, от тази трибуна, да сложа точка на тези псевдообвинения към мен персонално и конфликта на интереси и искам веднъж завинаги да кажа, че нямам никакви отношения с въпросния конфликт на интереси във връзка с Ръководството на въздушното движение.
Само ще припомня, че комисията, която аз оглавявах, в пълен консенсус излезе с конкретно решение, което ние, народните представители, дори не изпълнихме – да се преразгледа статутът на това предприятие. Но се констатираха 55 млн. долара, сублимирали от държавата с любезното съдействие на конкретни хора, които са казани в доклада.
Така че един път завинаги да сложим точка и да си вършим работата, колеги, и когато се създава нещо конкретно – комисия или закон, ви умолявам да не измествате темата и съответно да решаваме по същество и с действия, а не с бездействия, с някакви други полемики.
Темата за хляба, за зърното и брашното в крайна сметка е една основна тема, която касае целия български народ. И във връзка пак с РВД искам да припомня, че с част от тези пари са закупени мелничните комбинати и транспортните фирми, които доставят хляба до ден-днешен на нашия българин, в голяма част от държавата. (Единични ръкопляскания.)
С тези пари хлябът ни се носи по домовете, до близките хлебарници. Така че, сложете точка на историята, да си свършим работата като народни представители и да успеем да правим нещата истински.
Апелирам членовете на тази комисия, когато се говори за конфликт на интереси, съответно доброволно да си сложат някакви конкретни декларации от избраното ръководство на комисията. И стига сме говорили за безверие, недоверие и т.н.! Да се запретваме да си вършим работата, защото ставаме за смях пред целия български народ. Благодаря за вниманието.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Кажи имаш ли висящи съдебни дела!
Никола Николов: Висящи съдебни дела, господин Радев, има, но те не са между мен и който да било. Те са между двете държавни предприятия, забележете добре – Ръководство на въздушното движение, което и към днешна дата не е добър стопанин, не стопанисва собственото си имущество, а другото предприятие се нарича Главно управление “Строителни войски”. И ако трябва да бъда ясен и точен и един път завинаги да се сложи точка, аз съм трета, подпомагаща ГУСВ страна, а не РВД. Защото в продължение на четири години съм наблюдавал работата както на едното предприятие, така и на другото в качеството ми на инвеститорски контрол, а не на нещо друго, господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Пирински. Имате думата за реплика.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Репликата ми е свързана с последните няколко думи преди допълнението на господин Николов, в смисъл да не се занимаваме с въпроси от конфликт на интереси, а да си гледаме работата.
Обръщам се към всички колеги, които защитиха тезата, че не бива да се отчита принадлежността на един или друг народен представител към професия или съсловие, когато се създават анкетни комисии.
Молбата ми е да обърнете внимание на чл. 102 от нашия правилник. Безспорно правилникът дава равни права на всички народни представители. Що се отнася до комисии, той дава право на всеки народен представител да е член най-много на две парламентарни комисии, за временните, разбира се, такова ограничение не се прави.
Но моля да обърнете внимание, че в Конституцията и оттам това е пренесено и в парламентарния правилник, има следният текст:
“(1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации.”
Следователно самият закон предвижда определени ограничения в обхвата на дейност на народните представители. В случаите с временна комисия, която е призована да преценява от гледна точка единствено и само на публичния интерес по даден остро спорен въпрос, е очевидно, че когато има народни представители, които освен парламентарист са и заинтересована страна в този спор, е естествено те да не бъдат участници в такава комисия.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Какъв е спорът?
Георги Пирински: Спорът е докъде е легитимният интерес на търговците да покриват своите разходи и да реализират нормална печалба и откъде започва спекулата. (Реплики от ПСОДС.)
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Вижте решението.
Георги Пирински: Решението е как участват контролните органи и Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” в предотвратяване спекулата на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Времето за репликата Ви приключи, господин Пирински. Моля Ви да завършвате.
Георги Пирински: Наистина Ви призовавам да пристъпим към гласуване, но имайки предвид, че това ограничение, което ние защитаваме, е напълно легитимно и правомерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Китов има думата за процедурно предложение.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание изисква, че човек трябва да декларира, че е заинтересована страна, но нищо повече.
Ето защо аз правя процедура да прекратим тези вече безсмислени дебати и да преминем към гласуване на решението за създаването на комисията и утвърждаване на състава й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми господин Китов, правилникът не позволява да се прекъсне дискусията по проекторешение. Всички парламентарни групи имат разпределено пропорционално време. Ако желаят, могат да го изпълнят.
Аз апелирам да продължим дискусията, ако има желаещи, разбира се.
Има думата народният представител Румен Овчаров. (Реплики и шум от ПСОДС.)
Никой няма право да прекъсне дискусията по проекторешение, господин Китов. Имаме разпределено пропорционално време – 30 мин. плюс една трета, ако има желаещи.
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да се обърна лично към господин Манев. Никой, господин Манев, не се съмнява във Вашата компетентност като един изключително добър експерт в областта, в която работите. Но също така, господин Манев, едва ли Вие ще отречете факта, че сте един от големите собственици на зърнобази в страната, че Вие сте един от големите собственици на мелници в страната, че Вие сте един от големите собственици на зърно в страната. И като такъв сте един от големите губещи или печелещи от зърнената афера в България. Тоест конфликтът на интереси с тези, които ще проверяват точно тази зърнена истерия или криза в България, е очевиден.
Искам да припомня на господин Милушев, че времето, когато виновните сами проверяваха себе си, ми се струва, че е безвъзвратно изтекло. И ако господин Милушев иска да ни върне там, това според мен е доста елементарно.
Искам също така, господин Манев, да Ви кажа, че ние реагираме срещу Вас и Вашето участие в тази комисия изключително добронамерено. Моля Ви много да оцените тази наша добронамереност и да прекратите упоритостта, с която настоявате да бъдете член на комисията, защото тази упоритост ще ни накара да мислим, че Вие има за какво да искате да бъдете член на комисията, че Вие има за какво да искате да бъдете председател на комисията, че Вие има от какво да се криете.
Затова много Ви моля, не ни карайте да излизаме от добронамерения тон на дискусията, от добронамерения подход да търсим изход на проблемите и състоянието, в което се намира страната. Не ставайте Вие самият заложник на абсолютно безсмислените амбиции в този момент. Отново повтарям, ако продължавате да упорствате, ще стане очевиден интересът Ви от участие в тази комисия.
Затова много Ви моля, станете сам, елате на тази трибуна и оттеглете кандидатурата си от участие в комисията. (Силен шум и реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията за проекторешението за създаване на временна анкетна комисия?
Коалиция за България – няма, НИЕ – няма, Движението за права и свободи – няма желаещи, Национално движение Симеон Втори – няма желаещи, ПСОДС – няма желаещи.
С това обявявам закрита дискусията по избор на Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Уважаеми народни представители, тъй като бяха направени предложения за изменение и допълнение на самия проект, както на заглавието, така и на самия диспозитив, текста на самото решение – т. 1 и т. 2, ви моля тези предложеня да ми бъдат предоставени сравнително бързо в писмен вид, за да не се допусне грешка. И ще преминем към гласуване.
Господин Пирински, ако добре си спомням, Вие направихте едно предложение.
Мисля, че съм ясен, ако има писмени предложения по заглавието и по точките, моля да ми бъдат предоставени тук и започваме гласуване по тях.
РЕПЛИКИ: То Ви е дадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: При мен имам предложенията за членове на комисията и ръководство на комисията. (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, заместник-председателят на Парламентарната група на НДСВ ми дава един текст, моля ви за внимание, дали това, което ще ви прочета, съответства на това, което предлагат колегите като проект за изменение и допълнение на проекта за решение: “Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи”.
Това ли е заглавието?
Моля, гласувайте допълненото и изменено заглавие на проекта за решение.
Гласували 214 народни представители: за 212, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на решението е прието.
“Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” (тук вече идва изменението) и проверка на дейностите на контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавни органи.”
Това е направеното предложение за изменение и допълнение. (Реплики от блока на ОДС.)
Чета отново, уважаеми народни представители:
“1. Създава Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.”
Това е поправката.
Подлагам на гласуване т. 1 с това изменение.
Гласували 208 народни представители: за 208, против и въздържали се няма.
Изменение е постъпило и в текста на т. 2:
“2. Комисията се избира за срок от три месеца.”
Михаил Миков (КБ, от място): До жътва да я изберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Постъпило е предложение, коректно е – трябва да се постави на гласуване и пленарната зала да реши.
Гласували 205 народни представители: за 127, против 47, въздържали се 31.
Предложението се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Христов.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, три месеца е много голям срок.
Михаил Миков (КБ, от място): Съгласни сме.
Моньо Христов: Затова моето предложение е да има прегласуване, в което да се запази срокът, който беше на вносителя от 1 месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на прегласуване, след направените аргументи, че срокът бил много дълъг, предложението – работата на комисията да бъде за срок от три месеца. Прегласуваме или по-точно гласуваме отново.
Гласували 215 народни представители: за 106, против 91, въздържали се 18.
Предложението за удължаване на срока от три месеца не се приема. Остава срокът, заложен в проекта – един месец.
Заповядайте, госпожа Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като темата е изключително сериозна и всички ние доказваме, че се отнасяме наистина по достойнство към нея, от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили предлагам да удължим работното си време до изчерпване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Първо, поставям на гласуване процедурното предложение да удължим нашето работно време до изчерпване на тази точка.
Гласували 207 народни представители: за 173, против 15, въздържали се 19.
Предложението е прието. Имаме време да завършим нашата работа дори в рамките на редовното работно време.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, аз призовавам всички народни представители да бъдем реалисти относно срока за действие на тази комисия. Месец декември сме. Знаем каква усилена работа предстои до края на месеца – приемане на данъчни закони, на бюджета и т.н., след това идват празниците. Всички ние знаем много добре, че тази комисия за един месец няма да може да се справи сериозно и отговорно със своята мисия. Резултатите няма да бъдат онези, които всички ние очакваме от нея. Затова предлагам компромисно два месеца срок на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Казак, това предложение трябваше да го направите преди да се гласува. (Шум и реплики.)
Има доста сериозни аргументи за това, така че поставям на гласуване… (Георги Пирински идва до трибуната и обяснява на председателя, че съгласно правилника няма право да поставя на гласуване това процедурно предложение.)
Има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Ако се обърнете към чл. 58, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще видите, че нямате право да го правите. При повторно гласуване резултатът от повторното гласуване е окончателен.
Категорично възразявам по начина, по който водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз го водя, строго спазвайки правилника!
Георги Пирински: В случая го нарушавате грубо. Член 58, ал. 2 е категоричен и недвусмислен. Резултатът от повторното гласуване е окончателен. За какво става дума?! Въпросът е приключил! (Шум в залата.)
Вижте, Вие знаете по правилник каква е процедурата за внасяне на предложенията. Не може всеки да скача и да прави предложения тук, както му дойде наум. Това е невъзможна процедура. Председателят допусна също известно отклонение, защото не каза кой е внесъл предложението за три месеца, какви са мотивите за това предложение и т.н. Той веднага го подложи на гласуване. Но миналото – минало.
Господин председателю, настоявам да подложите на гласуване следващата точка от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нека да си изясним на какъв стадий сме и какво гласуваме. Ние гласувахме два пъти предложението по т. 2 – срокът да бъде три месеца. Първия път се прие, втория път не се прие. Сега ни предстои да гласуваме същата точка със срок един месец. Преди да се гласува това, аз предложих да се гласува компромисно срокът да бъде не един, а два месеца. Ако не подкрепим предложението – такова, каквото е внесено, тогава комисията ще остане без срок. Затова смятам предложението за конструктивно. Нека не задълбаваме повече в процедури. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Мисля, че господин Казак е абсолютно прав. (Господин Йордан Нихризов иска думата, приближавайки трибуната.)
Думата се иска от място, господин Нихризов! По-спокойно! В крайна сметка пленарната зала ще реши всичко. Моля, заемете си мястото, ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Ясно е, че половината от този месец, който предстои, са празници. Ясно е същевременно, че ние не можем да чакаме три месеца, както беше предложено – да дойде пролетта и тогава да излезе тази комисия. Два месеца е сравнително разумен срок.
Господин председателю, след като правим предложенията в движение, не смятате ли, че можем да запишем 31 януари 2004 г., за да е ясно, че този доклад ще го гледаме до 31 януари? Според мен обществото ще ни даде време да се организираме, да ги разпитаме и т.н. и до 31 януари да бъде представено заключението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Значи Вие приемате, че могат да се правят предложения! Именно това искаме да кажем! Господин Пирински, значи сте съгласен с мен.
Георги Пирински: Включвам се в тази съмнителна процедура с оглед работата да върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предлагам да дадем думата на госпожа Румяна Георгиева, която отдавна не сме виждали на трибуната. Заповядайте, госпожо Георгиева.
Румяна Георгиева (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние станахме по-големи от хляба с тези големи дебати! Не виждам какъв е проблемът. Приели сме едномесечен срок. Ако комисията не може да се справи, внася предложение и съответно се гласува отново. (Силен шум в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ние не сме гласували срока от един месец.
Румяна Георгиева: Предлагам срокът да остане един месец. Ако не могат да се справят, докладват и ние гласуваме удължаване на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Значи правите предложение, ако срокът от един месец е недостатъчен, да се направи предложение от председателя на комисията за удължаване срока на нейната дейност.
Господин Ляков, вдигане непрекъснато ръка. Заповядайте за процедурно предложение.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ви моля да осъзнаете сериозността на зърнената криза. Мои колеги ми напомниха, че при предишната зърнена криза е имало човешки жертви, включително и парламентаристи. (Шум и смях в Парламентарната група на Коалиция за България.)
Господин Миков, не се смейте на тези неща! Тогава се самоуби председателят на Комисията по земеделие от Вашата парламентарна група. (Силен шум в залата.)
Срокът от един месец иска да покаже на българите, че Народното събрание е загрижено и ще действа много спешно, че иска да се намеси спешно, за да неутрализира и пресече кризата. Какво значи три месеца?! Това е все едно да хвърлим проблема на комисията и след три месеца – каквото стане. Казаха ви – обстановката се мени всеки ден. Обстановката е динамична и изключително тревожна. Хората имат нужда от успокоение. Колегите казаха, че е много опасно да се създаде истерия. Ние сме на прага на истерията! Ако има категорично решение – един месец, то комисията започва да действа. Според мен тя спокойно може да се оправи, ако започне да работи веднага и ще внесе успокоение сред българското общество. Смятам, че такава е целта и на парламента.
Един месец е срок, който категорично трябва да бъде подкрепен! Предлагам веднага да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ляков, уважаеми колеги! Току-що направих една сметка. Срокът от един месец изтича на 4 януари. Парламентът през това време е във ваканция. Комисията – също. Кога ще работи комисията, колеги?! От 19 декември Народното събрание излиза в Коледна ваканция. Кажете, господин Ляков, и всички вие – кога ще работи комисията? Бихте ли ми казали? Все пак трябва да има един месец за работа. Дайте да обсъдим въпроса и да бъдем разумни. Нима за 10 дни?!
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, аз Ви правя остра бележка за начина, по който водите това заседание. Не за първи път Ви правя тази забележка! С това поведение и с начина, по който водите заседанието, показвате само едно – че настоящият парламент окончателно и безвъзвратно се е изчерпал! Това искате да внушите с такова поведение! Казаха Ви, че три месеца бе гласувано два пъти и бе отхвърлено. Онова предложение е за един месец. От един месец до три месеца има още два месеца – 60 дни! Значи ли това, че още 60 пъти може да отхвърляме тук предложенията: два месеца и тридесет дни, два месеца и двадесет и девет дни, два месеца и двадесет и осем дни… Такова безумие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Каква Ви е процедурата?
Муравей Радев: Моята процедура е следната. Аз, господин председател, Ви заявявам, че в държавата България тогава, когато има някакви празнични дни, които съвпадат със срок – един, друг или трети, в нашия случай за тази комисия, първият работен ден се брои за края на този срок. Това е повече от ясно за хора, които се занимават с държавни дела. Така че не търсете повече поводи от пусто в празно да преливате, а водете заседанието като български председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз го водя точно като такъв, господин Муравей Радев!
Процедура! Заповядайте, господин Жотев.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, моята процедура е по повод изказването, което току-що направихте. И срещу други колеги, които са заемали Вашето място като председатели, съм правил една и съща забележка и ще продължа да правя такива бележки, когато някой си позволява да не бъде един от нас, равен с нас, а да се поставя пред нас като ментор. Нямате право, господин председател, да разговаряте от мястото, където седите. Повикайте си заместник, сменете си местата и кажете какво искате да кажете. В противен случай го възприемам като опит за манипулиране, защото по един начин се възприема едно подвикване от място и съвсем по друг, когато някой е застанал в центъра на Народното събрание и кой знае защо е застанал над нас, без да има такива функции.
Разбира се, моите уважения, и аз се извинявам за емоцията, която влагам, но много моля всички, които са тук, зад мен, и водят заседанията на Народното събрание, да се съобразяват, че те са просто народни представители, нищо повече от това нещо, еднакви с всеки един от нас. Може да получават по-големи заплати, може в мерцедеси да се возят всеки ден – това си е тяхна работа, това не е проблем.
Аз Ви моля, господин председател, да прекратим опита за удължаване на работното време на комисията, защото пропадна опитът за тримесечен срок, за двумесечен срок. Ние имаме едно решение, всичко останало не е внесено по надлежния ред в парламента и аз Ви моля да гласуваме едномесечния срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Жотев, съжалявам, че до мен нямаше колега. Аз знам много добре кога и как може да говори председателстващият пленарното заседание. За съжаление, няма как да напусна тук мястото на председателстващ.
Преминаваме към гласуване на т. 3…
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДПС: Срока! Срока първо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Срокът остава един месец.
Моля, гласувайте предложението по т. 2 така, както са го предложили вносителите – “Комисията се избира за срок от един месец”.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 130, против 62, въздържали се 14.
Предложението по т. 2 е прието.
Вървим към т. 3: “Комисията се състои от 17 народни представители, от които: 5 – от Парламентарната група на НДСВ, 4 – от Парламентарния съюз на ОДС, 4 – от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 – от Парламентарната група на ДПС, и 1 – от Парламентарната група на НИЕ”.
Уважаеми народни представители, имам пред себе си предложенията, направени от ръководствата на парламентарни групи. Предлагам да процедираме по следния начин: ще ви прочета направените предложения и предлагам 17-те души да ги гласуваме ан блок.
Има ли някой против?
РЕПЛИКИ: Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам всяко от имената, предложено за комисията, да бъде гласувано поотделно. (Викове в блока на ПСОДС: “Е-е-е!”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това беше противно на Вашето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, знам, знам.
Има направено предложение за 17 души.
Моля, гласувайте броя на състава на комисията.
Гласували 199 народни представители: за 196, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието. Комисията ще бъде от 17 народни представители.
Подлагам на гласуване разпределението по парламентарни групи така, както ви го прочетох преди малко: 5 – 4 – 4 – 3 – 1.
Гласували 194 народни представители: за 182, против 9, въздържали се 3.
Общият брой и разпределението на 17-те пропорционално по парламентарни групи е прието.
Има предложение, направено от народния представител Любомир Пантелеев, да се гласуват един по един кандидатите от различните парламентарни групи.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 212 народни представители: за 58, против 135, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Чета ви народните представители, представени съответно от ръководствата на техните парламентарни групи по парламентарни групи:
Парламентарна група “Национално движение Симеон Втори”
Пламен Моллов – за председател на комисията
Членове: Цонко Киров, Борислав Спасов,
Енчо Малев и Константин Пенчев

Парламентарен съюз на Обединените демократични сили
Владислав Костов – зам.-председател.
Членове: Венцислав Върбанов, Росица Тоткова
и Моньо Христов

Парламентарна група на Коалиция за България
Радослав Илиевски – зам.-председател
Членове: Васил Калинов, Бойко Радоев
и Михаил Миков

Движение за права и свободи
Касим Дал – зам.-председател
Членове: Расим Муса и Хюсеин Чауш

Парламентарна група на НИЕ
Член на комисията – Димитър Стефанов

Предлагам да гласуваме ан блок членовете на комисията, които току-що ви прочетох поименно.
Прави се поправка в последния момент от Парламентарната група на Коалиция за България: зам.-председател Васил Калинов, а Радослав Илиевски – заедно с Бойко Радоев и Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте 17-те членове на комисията.
Гласували 207 народни представители: за 164, против 2, въздържали се 41.

Уважаеми народни представители, трябва да гласуваме и ръководството на комисията:
Председател на комисията: господин Пламен Моллов.
Заместник-председатели: Владислав Костов, Васил Калинов и Касим Дал.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 165, против 7, въздържал се 1.
Ръководството на комисията е прието.
Съобщения за парламентарния контрол за утре, 5 декември 2003 г.:
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Стефан Мазнев и на две питания – от народните представители Евгени Чачев, Емилия Масларова, Йордан Димов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева и Мария Стоянова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Благой Димитров, Стойчо Кацаров и Васил Калинов и на четири питания – от народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов и Благой Димитров.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев, Росица Тоткова, Кина Андреева и Мария Стоянова.
Министърът на вътрешните работи ще отговори на питане от народния представител Йордан Соколов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на питане от народния представител Васил Калинов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Моньо Христов, Панайот Ляков, Владислав Костов, Росица Тоткова и Мария Стоянова и на питане от народния представител Васил Калинов.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгения Живкова и Теодора Константинова и на три питания от народните представители Кина Андреева, Димитър Камбуров и Лютви Местан.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов.
Това е парламентарният контрол за утре.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,16 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов