Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-05

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Любен Корнезов.
Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на дневен ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - продължение.
Приети са заглавието и параграфи от 1 до 12 включително. Предстои докладването на § 7 по номерацията на вносителя и § 13 по номерацията на комисията. Това е на стр. 7 от доклада.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да заеме своето място, за да можем да продължим нашата работа.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 7. В чл. 58б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 4 се създава изречение второ:
“Списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките.”
2. Създава се нова ал. 6:
“(6) В срок до 6 месеца след издаване на разрешението по ал. 4 се допуска издаване на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадените вече разрешения не се допускат.”
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Има предложение на народните представители Механдов, Костадинова и Ангелиева в чл. 58б, ал. 2, т. 2 числото “10” да се замени с числото “7”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф, уважаеми народни представители, има ли желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Механдов, Дренска, Костадинова и Ангелиева, което не се подкрепя от комисията.
Оттегляте го? Благодаря ви.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 8. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 8 се отменя.
2. Създава се т. 21:
“21. моторни превозни средства са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му.”
По същия параграф има предложение на Емилия Масларова, Димитров, Петков и Пирински в т. 11 на чл. 59 след израза “се внасят” да се добави следният текст: “или са доставени на територията на страната”.
Комисията подкрепя предложението и то е отразено в § 12, който вече сме гласували.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8, който става § 14 със следната окончателна редакция:
“§ 14. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 8 се отменя.
2. Създава се т. 21:
“21. моторни превозни средства са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте окончателната редакция на § 8, който става § 14, в редакцията на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 9 има предложение на народните представители Механдов и Костадинова за създаване на нов § 10 със следното съдържание:
“§ 10. В чл. 64 се създава ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката (вносителя), възниква в пълен размер, когато получената стока се използва или ще се използва за извършване на доставки при условията на финансов лизинг, независимо от облагането или освобождаването от облагане на лихвата по такъв договор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 15:
“§ 15. В чл. 64 се създава ал. 5:
“(5) Регистрираното лице има право на данъчен кредит за:
1. специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и 285 от Глава тринадесета от Кодекса на труда;

2. безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Не знам дали поради недоглеждане или поради различен текст, но нашето предложение по този параграф не беше прочетено. Вероятно има някакво разминаване. По § 9 ние сме предложили две алинеи – 5 и 6, които бяха пропуснати от госпожа председателката. Госпожо Радева, Вие прочетохте следващото предложение – на Механдов и група народни представители, а нашето предложение не прочетохте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Аз прочетох текста на вносителя.
Муравей Радев: Госпожо Радева, ние също сме вносители. Ние обединихме двата законопроекта в един. Аз съм убеден, че това не е умишлено, а просто е станала грешка. Но прочетете нашето предложение, за да го гласуваме и него. Става въпрос за усъвършенстване механизма на ДДС-сметката, за която говорихме тук и колегите приеха да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, разбира се, мисля, че има някакво недоразумение.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, извинявам се за редакционната грешка в доклада. Действително предложението на господин Радев е съвместено в текста на вносителя, което не е коректно.
“§ 9. В чл. 64 се създават ал. 5 и 6:
(5) В случаите, когато ДДС-сметката поради временен недостиг на средства е захранена заемообразно от разплащателната сметка, титулярът може да възстанови тези средства обратно в разплащателната си сметка, след уведомяване на съответното данъчно поделение.
(6) Когато поради естеството на дейността на фирмата в ДДС-сметката се натрупат излишни средства, излишъкът може да се прехвърли в разплащателната сметка на титуляра с разрешение на данъчния орган. Разрешението (отказът) се дава след тематична данъчна проверка, извършена не по-късно от един месец от постъпването на искането на титуляра.”
Мисля, че точно ал. 6 е предложението на господин Муравей Радев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Сега вече мога да открия дебата по параграфа.
Господин Радев, заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Наистина това бяха двата текста, за които настоявах да бъдат прочетени. Това са два текста, в които няма никаква политика. Има едно искрено желание да се усъвършенства механизмът на действие на ДДС-сметката – онзи инструмент, който позволява в голяма степен да се намалят и да се ограничат измамите по данък добавена стойност. Това е сравнително нов инструмент, който в процеса на своята експлоатация показа някои недостатъчно уредени процеси в него. Това е един опит да подобрим тези процеси.
Става дума за следното. Аз няколко пъти го обяснявам, ще се опитам още веднъж да ви го кажа още по-кратко и ясно. ДДС- сметката има еднопосочно действие, в нея влизат пари, които обаче не могат да се върнат обратно в оборотните средства, в разплащателната сметка на стопанския субект. В определени случаи тази сметка понякога, особено в началото на действие на една новорегистрирана фирма, която в началото няма свои средства и за да извърши функцията се налага от оборотните средства една част от парите заемообразно да бъдат вкарани в тази ДДС-сметка. Субектът дава заемообразно пари в ДДС-сметката, тя си извършва функцията и след това, когато процесът се нормализира с функцията на ДДС- сметката, тези пари подлежат на връщане. Все едно взимаш пари на заем от банката и после го връщаш обратно.
Първата алинея е да се даде възможност на стопанския субект, който е направил това заемообразно отдаване на средства в ДДС- сметката, да си ги върне обратно в оборотните средства, за да може да осъществява стопанския си оборот безпроблемно. Това означава първата алинея – даваш пари, след това си ги вземаш обратно, но уведомяваш данъчната служба. Категорично, това е изискването, писмено уведомяваш данъчната служба, за да може тя да е в течение на това, което става по ДДС-сметката.
Второто предложение е още по-важно. Второто предложение е, когато в процеса на работа естеството на самата търговска дейност понякога – пак казвам, тук е еднопосочно движението на средства в ДДС-сметката – възможно е да се натрупа голяма наличност в тази ДДС-сметка, повече пари да влязат, отколкото да излизат вследствие на действието на тази фирма. В определен момент се получава един излишък над сумата, която е необходима за нормалния оборот в ДДС-сметката. Ето, когато този излишък се дължи на специфична търговска дейност, на някакви сезонни влияния или други еднократни влияния, да може да се възстанови обратно в разплащателната сметка, но не единствено по усмотрение на стопанския субект, а след данъчна проверка от данъчните органи, които са длъжни да осъществят тази проверка при поискване от търговеца. И когато се убедят, че наистина тази сума е величина над оборота и че тя е един мъртъв финансов ресурс, изваден от оборота на тази търговска дейност, едва тогава с тяхно съгласие този ненужен за ДДС-сметката излишък да се възстанови обратно. Но пак казвам, след изрична тематична данъчна проверка и възстановяване след разрешение от данъчните власти. Не виждам какво по-разумно от това може да се предложи, за да облекчим действията и на данъчните власти, и на търговците чрез използване механизма на ДДС-сметката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф, по предложението на господин Радев и по останалите текстове.
Господин Тасев, заповядайте да дадете разяснение, за да се ориентира залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което направи господин Радев, е резонно и то вече е намерило в малко по-различна форма решение в данъчното законодателство, а именно в чл. 119 от Правилника за приложение на Закона за данъка върху добавената стойност, който решава този въпрос. И в настоящия момент фирмите могат да предявят такова искане. До момента за деветмесечието има 180 искания, които са удовлетворени. Те са на стойност 4 млн. лв. Като имате предвид, че постъпленията от ДДС са няколко милиарда, това е малка сума, т.е. те са защитени. Прави се искане и на базата на данъчна проверка или ревизия се установява верността на искането и парите се възстановяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тасев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване направеното предложение по § 9 за ал. 5 и 6, които бяха защитени от народния представител Муравей Радев.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 72, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Радев.

Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз Ви моля да подложите втори път тези текстове на гласуване, защото заместник-министърът преди малко не каза истината. Той каза една част от истината, малка част. В момента има един механизъм за регулация на това, за което говоря, и пътят е осеян с тръни. Който се опита да го измине, се отказва насред пътя омаломощен. Това е истината днес. И самите данъчни консултанти на Финансовата комисия го казаха на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. От умрял писмо е това, което казвате вие, че ще си вземете парите. Аз ви предлагам ясно разписан законов текст, в който законов текст се дава право на онзи, който работи по тази сметка, да работи честно, коректно и да не страда от това, че я ползва. А Вие тук като един обикновен чиновник, само и само за това, че сте решили, че това не трябва да стане, ми докарвате от девет кладенеца вода, че някак си било решено. Не е решен този въпрос, този въпрос не е решен, колеги, затова ви моля да размислите върху това, което ви казвам и да гласувате със своята съвест и своята глава, а не с тази на един чиновник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви господин Радев.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев по този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 63, против 66, въздържали се 28.
Преминавам към следващото предложение – на народните представители Христо Механдов и Мариана Костадинова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 20.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 9, който става § 15.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 106 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Чонков, Механдов, Божикова, Малев, Ламбовски за нов параграф:
“В чл. 65, ал. 1, т. 2, след думата “основна” се добавя “или спомагателна”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на посочените народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Механдов и Костадинова, което е оттеглено на заседанието на Комисията.
По § 10 има предложение на господин Муравей Радев. Бих искала само да обясня. Тъй като на първо четене бяха приети и двата законопроекта – и на вносителя, и на господин Радев, сега те са обединени и затова в текстовете на доклада не е посочено изрично, че този текст е по предложение на господин Радев.
“§ 10. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 2 думите “три поредни едномесечни данъчни периоди” се заменят с “два поредни едномесечни данъчни периоди”.
б) В т. 4 се създава изречение второ: “За закъснение се дължи законна лихва”.
в) В т. 5 думите “тези три едномесечни периода” се заменят с “тези два едномесечни периода”.
В т. 6 думите “започва да тече нов тримесечен период” се заменят с “започва да тече нов двумесечен период”.
2. В ал. 2 изречение второ се изменя така:
“В същия срок се възстановява данъкът, когато лицето е платило по ДДС сметка на доставчиците не по-малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнило правото на данъчен кредит за периода.”
Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Радева, Дренска и Ангелиева, което е подкрепено от комисията и е включено в окончателната редакция на § 10, който става § 16:
“§ 16. В чл. 77, ал. 5, след думите “отпаднало основание” се добавя “включително и при промяна на акт”, а накрая след думата “забава” се добавя “считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Не виждам особен смисъл от това да аргументирам предложенията и почти обезсърчен ще ви говоря механично оттук насетне. Защото мнозинството демонстрира едно невероятно чувство да отказва да си служи с разума тогава, когато очевидно правим предложения, които имат характер за подобряване на действащата система. За мнозинството обаче това не е приемливо. Не желае да се подобрява тази система, иска да остане във вида, в който е подготвено от няколко чиновника, за които твърдя, че нямат качествата на своите предшественици. В никакъв случай! Категоричен съм в това отношение! Но – ваша воля.
За конкретното предложение става дума да се съкрати срокът на връщане на данъчния кредит от три месеца на два месеца. Ако искате, оставете го пет! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Преминавам към гласуване.
Подлагам на гласуване първо това предложение за § 10, което беше защитено току-що от народния представител Муравей Радев.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 115 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 10, който става § 16, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 76 народни представители: за 59, против 8, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Механдов и Дренска – в чл. 81, ал. 6 накрая се добавя “и по чл. 82, ал. 3, т. 3 и 4”.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 17 със следната окончателна редакция:
“§ 17. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5, т. 1 думите “като цяло по реда на” се заменят с “по”.
2. В ал. 2 накрая се добавя “и по чл. 82, ал. 3, т. 1, 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 17 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 11 мисля, че текстовете са също от законопроекта на господин Радев, приет на първо четене.
“§ 11. В чл. 92 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “доставка” се добавя “включително от подизпълнители”.
2. В ал. 2 след думата “бюджети” се добавя “или от заеми, гарантирани от държавата”, а след думата “договори” се добавя “по ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а подкрепя по т. 2 и предлага да се създаде § 18 със следната окончателна редакция:
“§ 18. В чл. 92, ал. 2 след думата “бюджети” се добавя “или от заеми, гарантирани от държавата”, а след думата “договори” се добавя “по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Радев, частично сте удовлетворен.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от комисията предложение на народния представител Муравей Радев по т. 1.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията по § 18.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Радева и Дренска, което е включено в общата редакция на предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 19 със следната окончателна редакция.
“§ 19. В чл. 93, ал. 4 след думите “по чл. 36, 37, 38, 46 и 47” се добавя “и при продажбата на самолетни билети за международен транспорт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 19, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 10.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 12. В чл. 108 се създава ал. 6:
“(6) Лицата, облагани с патентен данък, подлежат на задължителна регистрация по този закон при достигнат годишен оборот над 75 хил. лв.”
Комисията предлага § 12 да отпадне поради промяна на тези числени стойности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По предложението на комисията за отпадане на § 12 има ли желаещи?
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Господин председател, аз Ви моля друг път това нещо да не се повтаря. Не може работната група да разглежда единия законопроект и да кара само по него, когато има два приети законопроекта. За сетен път се натъкваме на това, че в това, което работната група е изфабрикувала, отсъства цял един законопроект, предложен от нас и приет на първо четене. Ето, пак същия случай.
Ние имаме ясно предложение по § 12. Аз искам то да бъде прочетено, ако трябва да се извади от друго място, ако не, аз ще го прочета, но да бъде подложено на гласуване и отхвърлено по общия ред, но да бъде прочетено и да се знае кой какво е предложил.
Ще го прочета, защото явно, че има някаква техническа обърканост в комисията:
“§ 12. В чл. 108 се създава нова ал. 6:
“(6) Лицата облагани с патентен данък, подлежат на задължителна регистрация по този закон при достигнат годишен оборот над 75 хил. лв.”
Това е предложение, което аз искам да защитя.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Точно това прочетох.
Муравей Радев: Господин председател, ще си позволя едно изречение по онзи текст, който бе гласуван от мнозинството и аз не станах да го защитя. Искам да знаете какво е онова, което се случи. Дават се редица облекчения на чуждестранните фирми, които работят в България с големи инфраструктурни обекти. В същото време вие преди малко отказахте същите тези облекчения да ги дадете на българските подизпълнители. Разбирате ли за какво става дума? Това направихте преди две – три минути. Затова не станах да го обяснявам, защото виждах, че няма смисъл. Но тук има смисъл и затова искам да ви кажа две думи.
Патентните търговци, за да бъдат такива, трябва да имат да изпълняват две неща: едното е да бъде точно определена дейност, която е включена в обхвата на патентите. От втора страна, годишният оборот да бъде до 75 хил. лв. Правилото и практиката са тези търговци да не бъдат регистрирани по ДДС. И някога прагът на ДДС беше 75 хил. лв., във времето беше свален на 50 хил. лв., сега предлагаме да бъде още по-малък, което означава, че една част от патентните търговци ще бъдат задължени да се регистрират по ДДС. Смисълът на това предложение е да остане старият статут на търговеца, работещ по патент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 12.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 73, против 21, въздържали се 12.
Това предложение е прието и § 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Параграф 13 също е по предложение на господин Радев:
“§ 13. В чл. 110, ал. 1 числото “50 хил.” се заменя с “25 хил.”.”
Комисията предлага § 13 да отпадне.
Има и предложение на народните представители Масларова и Димитров за нов параграф със същото съдържание по същия чл. 110, ал. 1 – числото 50 хил. става 25 хил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Параграфът е защитен от различните страни?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Да. Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата, уважаеми народни представители, по този параграф.
Има думата господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Предложението е свързано с ежегодната тенденция да се намалява този праг, за да достигне до естествените си размери във времето, когато няма да има задължителен характер. Народно събрание ще реши дали да оставим 50, или 20, или 30, или колкото искате.
Но ще поставя въпроса за това, което преди малко бе отхвърлено от мнозинството. Дали, отхвърляйки предложението ми патентните търговци да бъдат извадени от плащане на ДДС за оборотите си до 75 хил. лв., някъде по-надолу е защитено от мнозинството или, отхвърляйки го с лека ръка, създаваме още едно противоречие, което трудно би могло да бъде прието от бизнеса? Ако някъде по-нататък този въпрос се решава от Министерството на финансите и от мнозинството, нека да ми посочат къде и ще го приема. Ако не го решават, казвам ви, че създаваме нов проблем, сериозен проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Муравей Радев, Емилия Масларова, Петър Димитров, Кръстьо Петков и Георги Пирински – предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 49, против 58, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 13.
Гласували 97 народни представители: за 78, против 19, въздържали се няма.
Това предложение на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14, който става § 20 със следната окончателна редакция:
“§ 20. В чл. 125, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “като цяло по реда на” се заменят с “по”.
2. В точки 4 и 5 пред думата “новоучредено” се добавя “приемащо или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този § 14, който става § 20, има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване окончателната редакция на този параграф по комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Параграф 15 - Допълнителна разпоредба.
Предложението е на господин Радев:
“Навсякъде в закона думата “тримесечен” се заменя с “двумесечен”, а думите “три месеца” с “два месеца”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това изобщо не е работа на допълнителна разпоредба, но така или иначе, направено е предложение, което трябва да се подложи на дебат и гласуване.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 15, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 28, против 70, въздържали се 4.
Параграф 15 не се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това, струва ми се, ще е най-безспорният параграф. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заключителния параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля сега да започне четенето на Закона за облагане на доходите на физическите лица, вместо Закона за местните данъци и такси, двата законопроекта да си разменят местата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има предложение за размяна на местата на Закона за местните данъци и такси и Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 12, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1 със следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “75 хил. лв.” се заменят с “50 хил. лв.”.
2. В ал. 6 думите “75 хил. лв.” се заменят с “50 хил. лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, имате думата по § 1.
Има ли желаещи? Не виждам.
Затова ще си позволя наведнъж да подложа на гласуване както заглавието на закона, така и окончателната редакция на § 1, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 2. В чл. 12, ал. 3 думите “земеделските производители – физически лица” се заменят с “физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Желаещи по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Радев, Черкезов, Йорданов, Тоткова, Нихризов, Христов, Китов, Василев, Чачев и Кирчев за нов § 2а:
“§ 2а. В чл. 14 се създават две нови точки – 6 и 7 със следния текст:
“6. Необлагаемите суми за непълнолетни деца в следните годишни размери:
- за едно непълнолетно дете – 240 лв.;
- за две непълнолетни деца – 540 лв.;
- за три и повече непълнолетни деца – 900 лв.
7. Физическото лице доказва с акта за раждане непълнолетието на детето за годината, респективно за съответна част от нея, и писмено декларира, че детето е член на семейството, както и че за него не са ползвани необлагаеми суми по чл. 19, т. 9 (нова)”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Само ми е безкрайно чудно как може да се докаже с акта за раждане. Това не го разбирам.
Заповядайте, господин Нихризов. Ако някой ми обясни, ще бъда много благодарен. Господин Нихризов, вероятно Вие ще ми го обясните.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Ще се опитам, господин председател.
Като гледам, ние сме на близка възраст, така че Вие не ползвате кръщелно свидетелство като елемент за доказване кога сте се родили. Всички, които са се родили след великата дата 9 септември, мисля, че ползват акт за раждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Как го ползвате Вие Вашия акт за раждане, господин Нихризов? Имате ли такъв акт за раждане във Вас? (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
Йордан Нихризов: Господин председател, искам да защитя предложението. А що се отнася до елемента, който искахте, направих вече необходимото пояснение, че в момента затова, че съществувате на тази земя, в България издават акт за раждане.
Оттам нататък идеята е предложена доста отдавна от нас. Това е елементът на семейното подоходно облагане, който мисля, че съществуваше в предизборните програми на всички политически сили и най-вече на управляващите в момента. Става дума за нещо елементарно, за една социална справедливост, при която хората, които имат сравнително по-ниски доходи, могат да използват в най-голяма степен, тъй като фактически има елемент, с който от броя на децата в семейството зависи в каква степен ще бъде коригирано облагането по Закона за доходите на физическите лица.
Ние предлагаме това нещо не за първи път. И миналия път то беше отхвърлено с аргумента, че е много положително, но още не му е дошло времето.
В момента се опитваме да направим необходимото, за да покажем на администрацията как може да бъде постигнато администрирането на това наше предложение. За съжаление, както разбирам, за пореден път то няма да намери място в законодателството. Затова моля всички онези колеги, които разбират, че става дума за елементарен социален елемент, който е първа стъпка в едно бъдещо семейно подоходно облагане, да натиснат зеленото копче. Да натиснат зеленото копче и всички онези, които не са забравили предизборните си предложения. А за всички останали аз просто няма какво повече да обяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Нихризов. Други желаещи дали има?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз ще се опитам да гледам по-позитивно от господин Нихризов и смятам, че Народното събрание има ресурс да направи тази промяна в Закона за облагане дохода на физическите лица, не само защото тези намерения бяха отразени в предизборните програми. Това, разбира се, е морален ангажимент, но мисля, че нашият ангажимент към българските граждани днес изисква от нас да направим тази първа крачка. Това е всъщност първата и най-простата крачка към въвеждане на семейното подоходно облагане.
Това, което ние сме направили като предложение в чл. 14, и това, което сме направили като предложение в чл. 19 от същия закон, има не само социален аспект. Той е безспорен, но аз мисля, че този въпрос е свързан с един друг проблем в нашата страна, който е далеч по-широк от социалния и надхвърля многократно социалния проблем, а това е именно демографският проблем. Ние досега не сме предприели нито едно действие, което да бъде насочено към това да се подпомага отглеждането на децата в семейството, за да може наистина да се преодолее демографската криза, в която е изпаднала страната. И аз категорично искам да споделя своето мнение, че нашата държава, нашето Народно събрание, Народно събрание на Република България изостава при решаването или при даването на решения за преодоляване на този проблем.
И ако ние си позволяваме всяка година да търсим аргументи за това, че не е възможно да се приемат такива решения, които имат такива знаци, които имат такива послания, мисля, че след десет години най-късно хората, които ще бъдат в тази зала, и българските граждани ще имат основание за един изключително сериозен упрек към нас. Защото не може в държавата, в която има 2 млн. и 600 хил. пенсии, държавата, в която има 2 млн. и 400 хил. пенсионери и се раждат много малко деца – около 60 хил., и техният брой непрекъснато намалява, ние да си затваряме очите и да не отчитаме този изключително сериозен проблем.

Това, което ние предлагаме, е инвестиция в бъдещето на нашата държава. Това е инвестиция и тя е първата проста крачка, която няма да затрудни администрацията. Аз дори не знам защо трябва да се питаме затрудняваме или не администрацията, защото ние пишем законите за хората, а тя просто трябва да ги изпълнява.
Но това предложение се характеризира и с елемент на простота на неговото прилагане. Няма да има никакви проблеми при удостоверяването пълнолетието на децата. Аз смятам, че няма друг документ, с който може да се удостоверява дали децата са пълнолетни или непълнолетни по българското законодателство, освен акта за раждане.
Затова, уважаеми колеги, преодолейте всички притеснения, които имате в себе си и направете тази инвестиция в бъдещето на България. Защото проблемите, които ще ни заливат след няколко години, са изключително сериозни. И тогава няма да можем с този текст да решим проблема. Той няма да може да реши освен някои социални проблеми, въпроси на днешния ден. Но аз смятам, че ние сме длъжни да направим тази крачка и да вземем това решение именно като инвестиция в бъдещето на България.
Вярвам, че вие, колеги, ще направите тази крачка, защото тя е нужна не на мен, не на господин Валери Димитров или на председателя на Бюджетната комисия, а е нужна именно на българското общество, на българската нация и на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Все пак ще си позволя, колкото и да е неудобно да го кажа от това място, че това няма да се установи с акта за раждане, защото никой не разполага с този акт за раждане. Той се съхранява от Службата по гражданското състояние, а всеки от нас има…
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Аз имам акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нямате акт за раждане, госпожо Тоткова, имате удостоверение за раждане. Актът е в Службата по гражданското състояние. Удостоверението е това, което можете да представите и с което можете да се легитимирате Вие и Вашите деца. Нямате акт за раждане, недейте да ме заблуждавате.
Уважаеми народни представители, в невъзможност съм да продължа да ръководя заседанието, затова давам почивка до 11 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, от името на Парламентарна група “Национално движение Симеон Втори” искам да представя на вашето внимание следната декларация.
“През последните месеци на обществото се натрапва тезата за наличие на зърнена криза. (Реплики от ПСОДС.) Динамиката в цените на хляба не се обяснява обективно и професионално, а се интерпретира политически тенденциозно, за да се представи като резултат от погрешна политика на правителството. Премълчават се съзнателно факти за същинската картина в областта на зърнопроизводството и зърнените запаси в световен мащаб.
Специалисти от средите на българската опозиция се държат така, сякаш не са запознати с анализа и статистиката относно състоянието на световните зърнени запаси и ценовите равнища на световните борси. От вчера на тяхно разположение е докладът на Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации, според който световните зърнени запаси са спаднали до най-ниското си ниво от 20 години насам.
Може ли да се очаква, че безпристрастният прочит на този доклад би довел до по-голяма обективност и цивилизованост в поведението на тези, които в последно време превръщат зърното и хляба в аргументи на собствените си намерения да дестабилизират мнозинството и правителството? Едва ли. В края на миналата седмица чухме декларация от Парламентарния съюз на ОДС, съчинена изцяло по технологията на политическите спекулации. Авторите на тази декларация очевидно са неспособни на уважение към фактите и същевременно са прекалено изкушени от извличане на лесни политически дивиденти в ситуация, в която те сами безотговорно разпалват страхове и лансират слухове.
България не е в зърнена криза. Няма дефицит на пшеница в тези размери, за които опозицията говори. (Реплики от ПСОДС.) Нещо повече, засетите за 2004 г. площи, които гарантират хлебния и фуражния баланси на страната догодина, не потвърждават в никаква степен мрачните прогнози за каквато и да е криза по-нататък. Впрочем, избраната вчера анкетна комисия, която категорично подкрепихме, също ще допринесе за това да се прокара категорична граница между безпринципните твърдения и реалността.
Частичното увеличение на средната цена на хляба също е част от тази реалност. То е резултат от резкия скок в цените на брашната, въпреки сравнително слабото повишение в цената на хлебната пшеница. Търговски игри създадоха паника сред потребителите, но, че държавата предприема адекватни мерки е факт. Правителството извърши възможното, за да задържи зърното в страната. Последваха интервенции на зърнения пазар чрез държавния резерв. Решението на Министерския съвет за безмитен внос на брашно и фуражни продукти също допълнително ще успокои пазара. Само за 2003 г., уважаеми дами и господа, Държавен фонд “Земеделие” е отпуснал 24 млн. лв. субсидии за зърнопроизводителите. Само за сравнение ще спомена, че в петгодишния период от 1996 до 2001 г. са отпуснати общо 20 млн. лв. През 2003 г. са субсидирани 4,5 млн. дка засети площи, а до 2001 г. максимумът е бил 1,3 млн. дка.
Тезата за зърнена криза се тиражира в общественото пространство с явната политическа цел дестабилизация на управлението. Правителството и управляващото мнозинство провеждат отговорна и целенасочена политика за стимулиране и развитие на селското стопанство. И това е много лесно да се докаже с факти и цифри, стига да има кой да ги чуе.
Национално движение Симеон Втори не приема обвиненията на част от опозицията за погрешна политика в областта на земеделието така, както не бива да се приемат за допустими всякакви опити, временни състояния в един или друг сектор на икономическия живот да се превръщат в инструменти за политически домогвания на гърба на обществото. Мнозинството остава ангажирано с необходимостта от успокояване цената на хляба чрез отстраняване на спекулата и нормализиране на пазарните процеси.
Заиграването с политиката, уважаеми дами и господа, когато става дума за хляба, изглежда примамливо, но накрая винаги горчи.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Цеков.
За процедурно предложение – господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във вторник, 9 декември 2003 г., от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание на парламента при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагането на доходите на физическите лица.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с обявения дневен ред.
Гласували 159 народни представители: за 92, против 61, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Има ли днес други изказвания от парламентарни групи? Не виждам.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 28 ноември – 4 декември са следните:
Постъпило е питане от народния представител Татяна Дончева към Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, относно позицията на правителството за евентуално отваряне на глава “Енергетика” в преговорите с Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Моньо Христов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно финансовата политика на правителството в сектор “Земеделие” и проблемите с прехраната на българските граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно създаване на Национална горска компания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно предприетите действия от министерството чрез Районната инспекция по околната среда и водите – гр. Варна, по узаконяване на така наречените “буферни зони” около защитените езера на Дуранкулак и Шабла. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно финансиране на институтите в системата на Националния център за аграрни науки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Йордан Бакалов и Стойчо Кацаров към Славчо Богоев, министър на здравеопазването, относно лекарствената политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 декември 2003 г.
Има писмени отговори за връчване:
От министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Тошо Пейков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Господин Миков, имате за получаване писмен отговор.
Отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Заповядайте, госпожо Манева.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Моньо Христов.
Госпожо Манева, има още един отговор за Вас от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев, заповядайте.
Първите питания днес са отправени към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев. Има питане от народния представител Евгени Чачев и на същата тема – от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев относно приватизацията в енергетиката.
Тъй като в правилника не е разписана процедура как да се отговаря по питания с идентична тема, перманентната парламентарна практика е, че всеки един от народните представители отправя питането в рамките на пет минути, министърът отговаря общо.
Така че, господин Чачев, моля първо Вие да развиете питането си към министъра.
Евгени Чачев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Последното проучване на Световната банка, огласено през м. октомври т.г., показва крайно негативни резултати от приватизацията на енергийните дружества в световен мащаб – както за инвеститорите, така и за потребителите. Дейвид Боулс, директор на Британския изследователски център PFI, обяви резултатите от изследването, извършено от “Делойт и Туш”, в което се твърди, че фирмите, станали собственици на енергийни дружества, не могат да осигурят възвръщаемост на средствата. Което не им позволява да инвестират в надеждността на системите, в резултат на което се забелязва повишаване цените на услугите, но заедно с това и което е най-опасно – драстично се влошава качеството им.
В Европа започна да спира токът за по няколко часа. Станали са и много по-сериозни енергийни сривове. В Германия преди приватизацията енергийните компании бяха близо 20, а в момента са останали само 2, което означава, че компаниите интегрират вертикално капитала и създават от държавен частен монопол. Според същия господин Дейвид Боулс моментът за приватизация на електроразпределителните предприятия в България е крайно неподходящ. Повечето сериозни играчи в света вече са се провалили в енергийната приватизация и се оттеглят. Ефектът за потребителите е отрицателен, а Световната банка преосмисля изцяло позицията си отпреди две години и вече съветва страните да преустановят енергийната си приватизация.
България прави точно обратното – с политическо решение на НДСВ бе елиминирана приетата от правителството и парламента Стратегия за приватизация на енергетиката. Преди две седмици получихме и поредния студен душ от премиера Симеон Сакскобургготски, който категорично заяви затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г., след като има решение на парламента по този въпрос и в продължение на повече от половин година ни залъгват с така наречената “партньорска проверка”.
В тази връзка, уважаеми господин Ковачев, е и моето питане към Вас, а именно: сега ли е най-подходящото време за обявяване, а тъй като въпросът ми е зададен отдавна, за провеждане вече на конкурсите за раздържавяване на електроразпределителните предприятия и съобразява ли се правителството с парламентарните решения, в т.ч. и с решението за затваряне на трети и четвърти блок? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин Димов, заповядайте да отправите питането към министър Милко Ковачев от името на четиримата народни представители.
Йордан Димов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Явно един и същи въпрос е вълнувал и нас, и господин Евгени Чачев – въпросът за приватизацията в енергетиката, въпросите ни са аналогични. Независимо от това, аз съм длъжен да поставя въпроса така, както го виждаме ние, и ще помолим за отговор, естествено.
Народното събрание на Република България прие Стратегия за развитие на българската енергетика, като специален раздел в Стратегията третира проблема за приватизацията на електроенергийния сектор. Предвидена е приватизация на всички електропроизводствени дружества, с изключение на АЕЦ “Козлодуй” и електроразпределителните дружества също. От изявления на членове на правителството е видно, че приоритетно ще се осъществи този процес, особено в частта електроразпределение. Даже вече има действия по въпроса.

Народното събрание прие стратегия за приватизация и на електроразпределителните дружества със срокове за откриване на процедура до края на 2003 г. В същото време това, което беше казано преди малко – Световната банка показа, че резултатите от приватизацията на енергийни дружества в световен мащаб са се оказали негативни както за инвеститори, така и за потребители. Това проучване е направено от Британски изследователски център PFI.
В изследването, извършено и от “Делойт и Туш” се твърди, че фирмите, станали собственици на енергийни дружества не могат да си осигурят възвръщаемост, не им позволяват да инвестират в надеждността на системата, в резултат на което се повишават цените на услугите и се влошава качеството на същите. Това сочат тези изследвания и нашата информация е от публикации, тя не е официална информация, затова се обръщаме към вас.
Британските АЕЦ според PFI са във фалит и предстои национализация на същите. Според това проучване на Световната банка моментът за приватизация на електроразпределителните дружества в България е неподходящ. Самата банка преосмисля позицията си и вече съветва всички страни, в това число и България да преустановят енергийната приватизация.
Уважаеми господин министър, изхождайки от изключителната важност на енергетиката за икономическото развитие на страната, нашето питане към Вас е:
Първо, каква е реакцията на правителството след обявяването на това проучване, в смисъл ще се възползваме ли от това проучване ние като държава и вие като правителство, разбира се и
второ, има ли политическо решение за промяна в стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества?
Бяха забелязани известни различия при поднесената информация по-миналата седмица в парламентарната Комисия по енергетика във връзка с бъдещата приватизация и първоначално приетата от парламента стратегия за приватизация, конкретно по избора на стратегическия инвеститор.
Очаквам отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата, министър Ковачев, да отговорите общо в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Чачев, господин Димов, господин Петков и господин Мутафчиев!
Позволете ми в началото да коригирам някои от тезите във въпросите ви, от които би могло да произтече некоректно разбиране сред българското общество.
Във въпроса на народните представители Димов, Петков, Мутафчиев и Масларова искам да коригирам следните твърдения:
В Стратегията за развитие на българската енергетика специален раздел третира проблема за приватизацията на електроенергийния сектор, казвате вие.
В Енергийната стратегия, уважаеми дами и господа, която е приета от този парламент през миналата година, няма изричен раздел “Приватизация” или, за да съм по-точен, в почти всяка глава от стратегията има раздел “Приватизация” като инструмент за модернизиране и подобряване ефективността на отрасъла.
Категорично не е вярно, че в стратегията е, цитирам отново, предвидена приватизация на всички електропроизводствени дружества с изключение на АЕЦ “Козлодуй” и електроразпределителните дружества.
Нека да цитирам точния текст от нея, а именно: “Приватизацията на електроенергетиката ще започне от електроразпределителните дружества през 2002 – 2003 г. с цел намаляване на секторния риск”.
Успешната приватизация на електроразпределителните търговски дружества, където се осъществява пряката връзка между доставчици и клиенти ще намали рисковете на доставчиците на електрическа енергия, съответно на доставчиците на горива, и свързаните с това плащания. Така ще се създаде по-благоприятна среда и ще се намалят изискваните рискови премии при последваща приватизация на цялата верига на производство на електроенергия.
Паралелно с това ще се постигне и по-добро, деполитизирано управление, по-ефективна работа на предприятията, привличане на инвестиции, подобрено качество на услугите, ускорено изграждане на корпоративна култура. Всъщност, тук завършва цитатът от стратегията.
Надявам се, че действително това уточнение е необходимо, за да мога да продължа да развивам отговора на вашите въпроси.
Приоритетно в енергийната стратегия се подчертава необходимостта и приоритетността от приватизация на електроразпределителните дружества, което всъщност и правителството изпълнява чрез подготвената и вече обявена процедура за приватизация на тези дружества.
Както справедливо споменахте именно в тази връзка през м. юли 2003 г. парламентът прие Стратегия за приватизация на електроразпределителните предприятия. В този смисъл няма противоречие между Енергийната стратегия на страната и приетата по-късно през настоящата година – през м. юли, Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества.
И понеже и в двата въпроса се споменава проучване на Световната банка, което е показало крайно негативно отношение на институцията Световна банка към процеса на приватизация на електроразпределителните дружества в света и в частност в България, положих усилия да намеря въпросното проучване и трябва най-отговорно пред Народното събрание и пред българските избиратели да заявя, че такова проучване няма. И Вие добре го знаете. Дори във вашите въпроси се промъква именно това, че такова проучване на Световната банка няма.
Единствения белег на това мистериозно проучване намерих в публикация на столичен всекидневник от 23 октомври 2003 г., в което дори, четейки текста на самата статия, също така се вижда, че не става въпрос за Световната банка, а става въпрос за едно частно изследване, което вие цитирахте.
Още същия ден ние се обърнахме към Световната банка и помолихме да ни бъде предоставено това изследване и какво е мнението на банката, защото ние такива официални заявления от тях не бяхме чували, а се оказа, че няма такова мнение в тази високоуважавана световна институция.
И затова днес ви предоставих копие от следващия брой на същия този столичен всекидневник, в което се цитира интервю на господин Оскар де Брун Копс, постоянен представител на Световната банка за България – човек, който познава добре българския енергиен сектор и, с който ние активно работим по програмата за преструктуриране и модернизиране на българския енергиен сектор. Трябва да кажа обективно че Световната банка изключително много помага на България като страна и на енергийния сектор в частност. Но, тъй като в залата не разполагате с тези копия, позволете ми да прочета точно цитатите, които господин Оскар де Брун Копс дава в интервю за този столичен всекидневник.
На въпрос каква е позицията на Световната банка за приватизация в енергийния сектор у нас, господин Брун Копс казва: “В отговор на публикации за позицията на Световната банка за приватизацията на електроразпределителните предприятия банката иска да поясни, че подкрепя приватизацията на електроразпределителните предприятия в България, което ще доведе до по-сигурни доставки на електричество и до по-добро качество на услугите за българските граждани и бизнеса”.
На въпрос как вижда процеса на раздържавяване в енергетиката, господин Брун Копс отговаря: “Банката подкрепя приватизационните процеси, които се осъществяват в съответствие с най-добрите международни практики и се извършват чрез прозрачни процедури. Смятаме, че ако приватизацията на електроразпределителните дружества се извършва по този начин, раздържавяването ще помогне да бъдат привлечени стратегически инвеститори с добра репутация и международен опит”.
На въпрос предвижда ли се подкрепа от страна на банката за приватизацията на електроразпределителните предприятия, господин Брун Копс казва: “Световната банка подкрепя приватизацията на електроразпределителните предприятия в България чрез програмния заем за преструктуриране ПАЛ. В съответствие с програмата на заема приватизацията на електроразпределителните дружества се очаква да завърши до края на 2004 г. Ние ще продължим да следим процеса на приватизация и през следващите месеци като поддържаме пряк контакт и диалог с правителството, за да се осигури прозрачен процес и добри резултати от приватизацията”.
С това завършвам цитираната публикация в следващия брой на същия всекидневник. Ще се опитам накратко да отговоря на конкретните въпроси.
Каква е реакцията на правителството след обявяването на това проучване на Световната банка? Няма такова проучване. Реакцията на Световната банка отговаря категорично на този въпрос. Българското общество е подведено с тази статия.
Има ли политическо решение за промяна на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества? Не, всички предприети действия и започналата процедура съответстват на целите на стратегията – да се привлекат солидни партньори, стратегически партньори с добра репутация, с финансови възможности и международен опит, за да можем да постигнем целите за приватизация на електроразпределителните дружества, които този парламент е одобрил.
Защо е пренебрегната приетата от правителството и парламента Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества и сега ли е най-подходящият момент за обявяване на конкурсите за раздържавяването? Господин Чачев, мисля, че заедно с господин Оскар де Брун Копс успяхме да отговорим на въпросите Ви.
Ще добавя и още нещо. Господин Чачев, в развития въпрос трябва да коригирате Вашите експерти. В Германия работят далеч повече от две компании. Четири са големите компании и множество – компании от среден размер.
Особено важно е да кажа, че днес завърши купуването на документи по приватизацията на електроразпределителните дружества и имаме много добър интерес. Вчера заявих публично – осем са закупените комплекти документи за приватизацията на електроразпределителните дружества. Това все още не означава, че ще имаме осем кандидати, но означава, че всички страхове, които бяха тиражирани в обществото – че моментът не е подходящ и че няма да има интерес, се опровергават от хода на процеса до момента. България е видяна като страната, която е организирала качествен, прозрачен и последователен процес на подготовка на приватизацията на своите електроразпределителни дружества.
Надявам се, че Народното събрание ще подкрепи тази много важна стъпка в реформирането на българския енергиен отрасъл с цел България да запази конкурентните си предимства в енергийния отрасъл и в рамките на изграждащия се регионален енергиен пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Господин Чачев, имате право на два уточняващи въпроса към министъра.
Евгени Чачев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Ковачев, най-напред трябва да направим едно уточнение – че кандидатите са осем за пет дружества. Така че интересът към тях далеч не е толкова голям.
Тъй като Вие цитирахте чужди източници, аз ще цитирам един ваш – Програмата на НДСВ, с която вие дойдохте на власт. В раздел “Енергетика” в Програмата “България – добър дом за своите граждани” се казва, цитирам: “Бърза и прозрачна приватизация на енергетиката при запазване на държавната собственост върху електропреносната мрежа и централното диспечерско управление”. Кога говорихме истината – тогава или сега?
Имам два уточняващи въпроса към Вас.
Първият е за приватизацията на монополите. Няма ли те да се превърнат от държавни в частни – това, което е опасението, цитирано в нареченото от Вас “частно проучване”?
Вторият ми въпрос е във връзка със затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” – с колко ще поскъпне енергията в България след тази приватизация и това затваряне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря за тези въпроси.
Едно уточняване – осем са кандидатите за три конкурса. Иначе дружествата са седем, но са пакетирани в три пакета и конкурсите са три. Осем кандидати за три конкурса при такава значима приватизация – струва ми се, че е добре.
Второ. И в двата случая е говорено систематично едно и също. В случая ние не приватизираме мрежите високо напрежение, нито диспечерското управление. Защото, господин Чачев, сигурно си спомняте, че още през 2000 г. Националната електрическа компания от вертикално интегрирана компания, която включваше производствени мощности, пренос на енергия, диспечерско управление и разпределение на енергия, беше правно разделена на 15 компании – 7 генериращи, 1 преносна, която е днешната Национална електрическа компания и 7 електроразпределителни дружества. Още от 2000 г. тези дружества са самостоятелни, създадени по Търговския закон като отделни компании. Следователно в Програмата на НДСВ е записано, че няма да се приватизира преносната система, която днес се оперира от Националната електрическа компания, и Диспечерското управление, което също така е част от Националната електрическа компания. В този смисъл приватизацията на електроразпределителните дружества в никакъв случай не влиза в противоречие със заявеното в управленската програма на НДСВ.
Дали с приватизацията тези дружества няма да се превърнат от държавни в частни? Не, няма да се превърнат, уважаеми господин Чачев. Отново искам да изразя своята благодарност към Вас лично като член на Комисията по енергетиката и на всички народни представители, че през миналата седмица беше гласуван окончателно Законът за енергетиката – един закон, който създава модерна, съвременна регулаторна база в енергетиката, закон, който дава възможност държавата не чрез собственост, но чрез защита на интересите на обществото да регулира и частните собственици. В този смисъл укрепването на ролята на Държавната комисия по енергийно регулиране – всички помним как беше подценявана по времето на моя предшественик – ролята на Министерството на енергетиката, ролята на парламента са изключително важни, за да можем да създадем добра бизнессреда, в която да се развива икономиката на България, в която да се развива енергетиката на България, независимо от собствеността.
И още нещо искам да спомена. Преди няколко седмици беше обявен един много важен факт, който беше подминат. Българската икономика върви добре и то не само заради статистическите данни за ръста на брутния вътрешен продукт. За първите осем месеца на тази година потреблението на електроенергия в промишлеността се е увеличило със 7,9 процента. Потреблението на електроенергия в бита се е увеличило с 3,3 процента. Или средно потреблението на електроенергия в България се е увеличило с 4,2%. Това показва, че всички мерки, които бяха предприети и в инвестиционен план, и в план укрепване на финансовата и управленска дисциплина, дават своите резултати в енергийния сектор. Това показва, че електроразпределителните дружества днес са един атрактивен обект на приватизация и ние трябва да положим всички усилия – и управляващото мнозинство, и опозицията – да завършим този процес, защото е срамно България все още да бъде известна в инвестиционната общност с проваляната от поредица от правителства приватизация на Българската телекомуникационна компания и на “Булгартабак”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля за Вашите уточняващи въпроси, господин Димов.
Йордан Димов (КБ): Уважаеми господин министър, възможно е да е отговорил по този начин господин Копс, но аз не бих сравнявал мнението на един административен служител, макар и представител на Световната банка, с “Делойд и Туш” и възможностите, които има “Делойд и Туш” във връзка с икономическите анализи и прогнози. И затова не бих се съгласил с този аргумент.
Първият ми допълнителен въпрос е: правен ли е анализ на приватизацията на електроразпределителните дружества в страните в преход – имам предвид сходни на България, да речем, на Чехословакия, където има 7 електроразпределителни дружества? Доколкото си спомням, три от тях са приватизирани и трите в момента са в несъстоятелност и държавата ще ги изкупува наново.
Веселин Близнаков (НДСВ, от място): В Чехия или в Словакия?
Йордан Димов: В Чехия. Извинявам се.
Същият е примерът с АЕЦ във Великобритания: продадени веднъж на АЕS – тази фирма, която трябваше да построи заместващи мощности на площадката на ТЕЦ “Марица-Изток 1” и в продължение вече на три години абсолютно нищо не е направено там и сигурно този въпрос допълнително ще го поставяме, защото там има сериозен договор с неустойки, които би следвало да течат в полза на държавата. Тази фирма фалира. Продават на “Бритиш енерджи” атомните централи. Също са в несъстоятелност и сега държавата наново ще трябва да ги изкупува, за да ги стабилизира, за да не се получат сривове в енергетиката, каквито се получават напоследък често.
И вторият ми доуточняващ въпрос, който исках да Ви поставя – аз го поставих в изложението си. Действително има различие в новите виждания на министерството, и на правителството респективно, във връзка с бъдещата приватизация по отношение на избор на стратегически инвеститор при продажбата на електроразпределителните дружества. В стратегията ясно и точно е казано за консорциуми, юридически, финансови институции и т.н. В новите постановки това отсъства. Моля да ми отговорите има ли такива различия. Благодаря и извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, министър Ковачев, за отговор.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря за допълнителните въпроси, господин Димов.
Действително, и Народното събрание, и българското общество се нуждаят от повече и по-коректна информация за процесите, които протичат в света. Неслучайно Министерството на енергетиката прецени, че е необходимо в предходната седмица да внесе информация за хода на приватизационната процедура за електроразпределителните дружества, за да могат народните представители и в частност членовете на Енергийната комисия да имат форум, на който по-широко да бъдат разгледани тези неща. Но ще използвам, разбира се, зададените от Вас въпроси, за да отговоря и пред цялото Народно събрание.
Има смесване в това, което Вие твърдите. Приватизацията на електроразпределителните дружества в Унгария беше завършена през 1996 г. много успешно и до ден-днешен няма нито едно фалирало дружество, ако въобще можем да говорим за фалити.
Приватизацията на електроразпределителните дружества в Словакия беше завършена през 2000-2001 г. също изключително успешно, с привличане на сериозни европейски имена в този сектор.
Приватизацията в Чехия на няколко пъти променя посоката на движение. И когато няма ясно виждане от различни управленски екипи за това какво иска да се постигне – да, те имаха определени проблеми. Не са във фалит електроразпределителните дружества в Чехия, но има едно обратно изкупуване на част от акциите от държавната чешка електрокомпания “Чес”, а има концентрация на частните собственици в други. Тоест има размяна на пакети акции между частните собственици и държавата за концентриране на собствеността и по-добро управление там, където държавата ще управлява, и там, където ще управляват частните собственици. Тоест там има по-скоро объркано движение на самата политика, но така или иначе няма фалити на електроразпределителни дружества.
По отношение на ядрените мощности в Англия нека да кажа, че не “АЕS” е собственик на “Бритиш енерджи”. Не знам там кой Ви подсказва, но малко Ви е объркал.
Румен Овчаров (КБ, от място): Не, не съм аз, моля Ви се!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Добре, надявам се…
“Бритиш енерджи” е частна английска компания и няма нищо общо с “АЕS”. Мога да го заявя съвсем отговорно пред вас.
Казусът на “Бритиш енерджи” е много интересен и той е казусът на това, че държавата открадна от “Бритиш енерджи” ресурса, който “Бритиш енерджи” имаше към момента на неговата приватизация, и държавата прехвърли този ресурс към държавната “Бритиш никлиър фиърс”.
Аз бих споменал още нещо. Наскоро – Вие не го споменавате – основният изпълнител на проекта “Марица-Изток 1”, договорен от “AES”, а именно “Алстон” преживя много тежка криза – компанията беше пред фалит – като френското правителство взе решение да предостави кредит на тази компания и в момента по този въпрос в комисията “Монти” се води дело срещу френското правителство за предоставяне на държавна помощ на “Алстон”. Затова в следващия въпрос ще развия и Вашето питане какво става с проекта “Марица-Изток 1”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Господин Чачев, можете да изразите своето отношение към отговорите на министъра.
Евгени Чачев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Ковачев, Вие не ми отговорихте на втория уточняващ въпрос. Давам си сметка, че при него има малко отклонение от основната тема – за електроразпределителните дружества, но българският народ трябва да знае, че със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” цената на тока ще се повиши минимум с 25%. И аз ще спра дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте да изразите своето отношение.
Йордан Димов (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора на въпроса, който отправихме към Вас. Не го поставяме случайно и просто така, а защото смятаме, че енергетиката е най-важният икономически сектор на страната и една удачна приватизация може да донесе до икономически просперитет на държавата и обратно – една неудачна да доведе до срив на икономиката и на бита. Точно в тази връзка и изхождайки от примерите в близки европейски държави и стара Европа, и нова, разбира се, ние трябва много добре да си направим изводите как и по какъв начин трябва да подходим при приватизацията на електроенергийния сектор.
В никакъв случай не искам да поучавам правителството и Вас лично, но смятам, че трябва да бъдем много внимателни и да не се хвалим, че сме свършили някаква сериозна работа до момента в приватизацията като цяло, даже и с “Булгартабак” и БТК, които Вие посочихте като пример, защото в продължение на две години там нищо не се направи. А примерът с Чехия е красноречив и Чехия неслучайно като държава изкупува обратно акциите, в същото време е кандидат за инвеститор в нашите електроразпределителни дружества. В тази връзка казвам, че трябва да бъдем изключително внимателни.
Аз Ви благодаря за отговора, но явно Народното събрание трябва да има повече информация по тези въпроси, а също така Комисията по енергетика, за да нямаме различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Актуален въпрос към министър Ковачев е задал народният представител Иво Атанасов относно приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”.
Имате думата, господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Въпроса, който ще поставя, създава сериозно напрежение в Кюстендилска област и не само в нея. Той е свързан с предстоящата приватизация на ТЕЦ “Бобов дол”. Поначало ние сме против самоцелната и тотална приватизация и не само защото по този начин вече 15 години България изяжда сътвореното през 45-те години, без да създаде нищо ново, а защото благодарение на онова, което сътвори предишното правителство, и това, което прави днешното правителство, утре България ще се окаже единствената държава в Европейския съюз, която няма държавна собственост. А какво е една държава без държавна собственост?
Проблемът, свързан с приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”, произтича от метода, по който Агенцията за приватизация смята да я извърши – продажба чрез фондовата борса. Това означава, че не могат да се приемат никакви следприватизационни ангажименти нито по отношение на запазване на работните места, нито по отношение на ползването на местните въглища, нито по отношение на инвестициите, които да се направят в топлоцентралата след нейната приватизация. Оттук идват проблемите и така се създава напрежението.
Над 10 хиляди миньори работят в ТЕЦ “Бобов дол”. Централата досега ползва тези въглища. И ако правителството позволи такъв начин на приватизация, при който да няма ангажименти за купувача след покупката, това означава оставане на улицата, оставане без работа на десетки хиляди души, защото всички тези миньори и енергетици имат своите семейства.
Затова моят въпрос е свързан с Вашата позиция. Доколкото наблюдавам изявите Ви в медиите, като че ли ние с Вас сме на една и съща позиция, но очевидно нещо пречи да се приеме по-подходящ начин на приватизация от този, за който настоява Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация. Как ще бъде приватизирана ТЕЦ “Бобов дол” и трябва ли въобще да бъде приватизирана при това положение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте за отговор министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Много е актуален въпросът, който задавате, и действително аз се радвам на възможността да предоставя информация на Народното събрание за хода на този въпрос, по който несъмнено хората в централата се нуждаят от повече информация и от по-точна информация.
Със свое решение от 24 октомври 2003 г. за избор на метод за продажба Агенцията за приватизация е определила бъдещата приватизация на ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, както и на още три топлофикационни дружества да се извърши чрез публично предлагане на акции на Българската фондова борса, което да бъде подготвено и извършено от избран чрез конкурс инвестиционен посредник. Съгласно това решение на Агенцията за приватизация 251 400 броя акции, представляващи 100 % от капитала на ТЕЦ “Бобов дол”, следва да бъдат предложени по стратегия и схема, предлагана на борсата, подготвени от инвестиционен посредник.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е изразило писмено позицията си пред Агенцията за приватизация, като е заявено, че избраният от Агенцията за приватизация метод за продажбата на това дружество може да бъде приложен само в случай, че бъде осигурена възможност за изпълнение на определени изисквания при избор на бъдещ купувач. Тези изисквания съдържат задължения, които новият собственик императивно – повтарям, - императивно следва да продължи да изпълнява добросъвестно и да гарантира изпълнението им и след приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”.
Задълженията, които са поставени от нас и които Агенцията за приватизация следва да има предвид при приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” са следните:
1. Спазване на задълженията по Директива 2001/80 на Европейския съюз. Става въпрос за директивата за големи горивни инсталации и за спазване на емисиите на вредни газове в околната среда, също програмата за прилагането й, свързана с постигане на съответствие с допустимите норми на емисии съгласно определения в документа срок. Тази директива и тази програма за прилагането й са част от временно затворената глава “Околна среда”, т.е. това са задължения, които България е поела и всеки един собственик, било то държавен, общински или частен, следва да изпълнява.
2. Определяне на годишна квота за задължително производство на електрическа енергия от местни първични енергийни източници в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 8 от новия Закон за енергетиката за период не по-кратък от три години, дефинирана в договорите съответно с обществения доставчик и “Мини Бобов дол” ЕАД след одобрение от Държавната комисия по енергийно регулиране.
3. Съобразяване с определената от държавата Комисия по енергийно регулиране съгласно разпоредбите на чл. 19, т. 16 от новия Закон за енергетиката разполагаемост и технически параметри за производство на електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители или да участва на организиран пазар, дефинирано в договор с обществения доставчик след одобрение от ДКЕР.
Тези три изисквания ние сме предоставили и еднозначно сме поискали да ни бъдат гарантирани от Агенцията за приватизация независимо от метода на приватизацията.
След проведената среща между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация, както и лидерите на синдикалните организации КТ “Подкрепа” и КНСБ категорично бе решено, че акциите на ТЕЦ “Бобов дол” ще бъдат предложени за продажба след разработване на стратегия за приватизация, съдържаща посочените по-горе критерии. Бъдещата стратегия следва да бъде съобразена с предложените от страна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изрични изисквания към бъдещите купувачи, обвързани с изпълнението на ангажиментите за изкупуване на въглища от местни доставчици, необходими инвестиции за привеждане на централата към европейските екологични норми на работа след приватизацията. Сформирана е работна група за изработване на проект за бъдеща стратегия, в която са включени представители на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, на Агенцията за приватизация и браншовите камари на енергетиците.

Представителите на синдикалните организации и браншовите камари на миньорите следва да внесат в срок до днес, 5 декември, своите основни предложения по бъдещия проект за стратегия.
Тъй като решенията на Агенцията за приватизацията засягат и “Топлофикация – Сливен” ЕАД, бих искал да използвам възможността да Ви информирам относно приватизацията и на това дружество заради метода, който е същият. Министерството на енергетиката и енергийните ресурси писмено е поставило необходимите изисквания и задължения към бъдещия купувач, които Агенцията за приватизация следва да има предвид при приватизацията на “Топлофикация – Сливен” ЕАД, които са следните.
Първо. Спазване на задълженията по Директива 2001/80 на Европейския съюз и програмата за прилагането й и свързани с привеждане в съответствие технологичната работа на дружеството с допустимите норми на вредни емисии в атмосферата преди 2008 г.
Второ. Съобразяване на търговската дейност с горната граница на продажната цена на топлинната енергия за битови потребители, определена съгласно Постановление на Министерския съвет № 134 от 23 юни 2003 г.
Трето. Съобразяване на бъдещата му търговска дейност с горната граница на продажната цена на топлинна енергия за битови потребители, която предстои да бъде определена и ще влезе в сила от 1 юли 2004 г.
Четвърто. Изискване за изплащане и/или уреждане на публични и други задължения на топлофикационното дружество, което към момента има.
Спазването и гарантирането на изпълнението в бъдеще от страна на новите собственици на дружествата на тези императивни, повтарям, изисквания се налага поради обществената значимост на предлаганите от дружеството услуги, както и предвид предстоящите през 2004 г. промени в регулаторната и търговска рамка за дейността им. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Благодаря за отговора. Като представител на 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район аз заявявам, че съм категорично против приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” преди да бъде създадена тази стратегия за развитието на въгледобива в района, включително стратегия, която да засегне и социалните аспекти на въпроса. Безработицата там и без това е по-висока от средната за страната и би било много неразумно което и да е правителство оттук нататък да я увеличава. Ако ви е необходима помощ, вие имате опоненти в правителството ви и в Агенцията за приватизация, кажете, ние, макар и в опозиция, това, което ни позволява статутът на парламентаристи, ще го направим. Но се надявам, че няма да бъдете като един министър на транспорта, който искаше да закрие железопътната линия от Кюстендил за Гюешево и ни принуди да блокираме гарата в Кюстендил и линията остана, но министърът вече е екс.
Надявам се, че Вие ще бъдете на страната на населението в този край, чиято съдба е плътно свързана с въгледобива и енергетиката. Едва удържаме тези хора да не блокират магистралата от София за Кулата. Последният митинг беше в Дупница миналия петък. Но не можем да упрекваме хората, защото те пазят своя хляб, пазят своя поминък. Решаването на въпроса е в ръцете ви и ако вие действате в тази насока, ще имате нашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин министър, ще се възползвате ли от него? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Атанасов, за изразената готовност за подкрепа. Но аз искам да допълня някои неща в отговора си.
Първо, ние създаваме много ясно, че българският въгледобив осигурява прехрана на много хора. Същевременно ние никога не сме бягали от отговорността си да го кажем пряко и на българските миньори, че е задължително те да постигнат по-добри резултати и по-ефективна работа, защото за съжаление производството на въглища и цените на въглищата в мина “Бобов дол” са едни от най-високите в страната. И всъщност всеки един в България през цената на електроенергията плаща част от тази заетост. Затова с абсолютно разумни мерки ние се стараем да преструктурираме и оптимизираме работата на дружеството и аз ще ви моля за подкрепа и в тази посока. Защото дружеството се нуждае от следващи мерки за повишаване на ефективността си. Вие знаете, че има програма, която е приета от предното правителство и която ние сега преоценяваме и ще внесем в Народното събрание за въгледобива в България, за да може да направим анализ на постигнатите резултати, за да набележим новите цели и в крайна сметка да осигурим конкурентно производство и заетост и на българските миньори, дотолкова, доколкото е възможно. Аз невъзможни неща не искам да обещавам от тази трибуна.
И още нещо. Искам от трибуната на Народното събрание да Ви поканя в събота в Кюстендил, където ние успяхме да договорим газофицирането на гр. Кюстендил. В крайна сметка ние съзнаваме отговорността си на водещ отрасъл в българската икономика и правим всичко възможно за всички региони, в които българската енергетика е значим отрасъл, за да можем да балансираме общественото развитие и развитието на тези краища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Актуален въпрос към министъра на енергетиката е задал народният представител Стефан Мазнев относно реализация на проекта за изграждане на нови мощности в ТЕЦ “Марица Изток - I”.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Изграждането на нови мощности за производство на електроенергия стои с особена острота пред българската енергетика. От началото на тази година първи и втори блок на АЕЦ “Козлодуй” вече са спрени и така се лишихме от близо 10% от производствените си мощности. Освен това стана ясно, че така шумно прокламирната партньорска проверка, която следваше да докаже безопасността на другите два малки реактора на атомната електроцентрала – трети и четвърти, и по този начин да се отложи тяхното спиране през 2006 г., всъщност се оказа най-вече проверка за готовността ни за тяхното извеждане от експлоатация. Така де факти след три години ние ще е лишим и от трети и четвърти блок на централата и то ще ги затворим, забележете, едновременно. Което ще постави под сериозен въпрос нормалното функциониране на енергийната система въобще.
Ето защо в максимално кратък срок България трябва да предприеме незабавни мерки за строеж на нови мощности. Една такава възможност е реализацията на проекта за ТЕЦ “Марица Изток – I, който, от една страна, ще осигури 600 мгвт нови енергийни мощности, а от друга – ще използва местен енергиен ресурс, каквито са лигнитните въглища от Източномаришкия басейн, каквато всъщност е една от целите на енергийната стратегия на страната.
В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, господин министър, а именно какви са причините за забавяне на проекта за строеж на нови мощности в ТЕЦ “Марица Изток – I” и кога най-сетне ще се реализира този проект, който е изключително важен за българската енергетика в момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Имате думата за отговор, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос искам да Ви информирам за следното. В настоящия момент за реализацията на проект за изграждане на нова топлоелектрическа централа на площадката на “Марица Изток – I” има сключен договор между Националната електрическа компания и CONSOLIDATED CONTINENTAL COMMERCE LIMITED, по силата на който 3-С LTD би поело ангажимент да изгради комплексно топлоелектрическа централа, а НЕК има задължение да изкупува произведената електрическа енергия и да заплаща предоставяната разполагаема мощност от новоизградената централа. Този договор, сигурно си спомняте, е сключен на 13 юни 2001 г.
Основната причина за забавянето на изпълнението на проекта е трудността, която AES, в качеството си на мажоритарен акционер в 3-С срещна в осигуряване на финансирането му. Кризата в САЩ, предизвикана от фалита на компанията “Enron” повлия отрицателно върху финансовата стабилност на почти всички големи американски компании с основен предмет на дейност електроенергетика. Това неблагоприятно влияние се отрази и на AES Сorporation като влоши шансовете на компанията да осигури необходимите за финансирането на проекта собствени и заемни средства.
Отчитайки тези финансови затруднения между страните по договора се подписа Споразумение за изменение, с дата 20 септември 2002 г. По силата на това допълнително споразумение 3-С България и 3-С Мавриций са поели ангажимент да положат всички усилия да осигурят включването в проекта (чрез прехвърляне на акции от дружеството – страна по проекта) на стратегически инвеститор.
Практически на този етап няма предприети действия за започване изграждането на електрическата централа по този договор, но той все още е в сила и 3-С LTD ни уверяват, че ще изпълнят ангажиментите си по договора. С оглед установяване на готовността за постигане на финансиране на проекта в НЕК са проведени множество срещи между ръководството на НЕК и представители на всички акционери в 3-С LTD, включително AES Corporation.
Националната електрическа компания ЕАД е изпълнила всички ангажименти, предвидени в договора, които следва да бъдат изпълнени преди осигуряване на финансирането на проекта.
По време на проведените срещи през последните два месеца представителите на AES Corporation ни увериха, че към момента компанията има свободен финансов ресурс, отново повтарям, едва през септември тази година, за инвестиции и за тях вече не е задължително условие да ангажират участието на стратегическия инвеститор. Свободният ресурс е в резултат от стабилизирането на дружеството и повторото му “листване” и продажба на негови акции на Нюйоркската фондова борса.
За да илюстрирам това, което бях казал за финансовото състояние на AES, ето, това е ходът на стойността на акциите от 2001 г. до настоящия момент, а по-нататък ще Ви дам и копие за сегашното им състояние. (Министър Милко Ковачев показва графика от трибуната.)
Предвидените срещи в София с представители на всички акционери в 3-С Мавриций, за разглеждане на техните предложения за внасяне на изменение в основния договор за изкупуване на електрическа енергия и сключване на второ Споразумение за изменение и договаряне на сроковете за финансово осигуряване на проекта и изграждането на централата.
Това е едната страна на отговора на Вашия въпрос.
От друга страна, и това искам да заявя категорично от трибуната на Народното събрание, е, че проектът за изграждане на нова мощност е от изключително значение за енергийния баланс на страната. В тази ситуация ние не можем да си позволим повече отлагане и при срещите си с представители на АЕS поставихме императивно искане да имаме яснота по въпроса до края на тази година. Междувременно са провеждани разговори и с други стратегически партньори за включването им в реализацията на съществуващия проект. Удовлетворен съм да заявя, че има сериозен интерес към него, което ни дава гаранции, че този проект ще започне като реализация и в бъдеще ще можем да разчитаме на него при осигуряване на българския електроенергиен баланс.
Интерес за изграждане на заместваща мощност има от страна на NL и от страна на “Мицуи”. В момента провеждаме активни разговори, включително и следващата седмица, както с АЕS така и с другите заинтересовани страни като сме поискали преди края на тази година да получим индикативни оферти от всички тях, за да може действително да не бъдем обречени на един-единствен договор, който за съжаление опитът показва, че може да бъде твърде рисков, особено като, отново повторя, че за съжаление основният изпълнител на АЕS, а именно фирмата “Алстон” през настоящата година изпадна в много затруднено положение, макар и да имам прякото уверение от страна на представителите на френското правителство, че ще подпомогнат дейността на “Алстон” и че “Алстон” ще възстанови финансовата си стабилност.
Но ние, като отговарящи за отрасъла, и като отговорни пред българската енергетика не можем да не оценяваме и тези обективни факти на международния пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Заповядайте, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря за отговора, особено за допълнителната справка. Господин министър, аз искрено се надявам, че проблемите наистина не са само в Министерството на енергетиката, явно има и проблеми от другата страна. Това е разбираемо, личи си от отговора, и това е така. Но знаем, че имаше известно забавяне в приемането на Закона за енергетиката. Промениха се също индикативните срокове по отношение на разпределителните предприятия. Знаете, че в Комисията по енергетика беше внесена едва ли не нова стратегия за приватизация на електроразпределителните предприятия, където бяха променени индикативните срокове, показателите за стратегически инвеститор придобиха други значения и най-вече отпаднаха тези т.нар. специално създадени за целта дружества, което е добро. Но в края на краищата наистина този проект трябва да придобие ясни очертания като срокове. За съжаление това, което искам да кажа, е, че не чух от Вас конкретен срок, тъй като наистина ни притискат други срокове – за затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, за това какво ще стане с енергийната система и наистина трябва да се бърза. Разбира се, трябва да се бърза разумно в изграждането на ТЕЦ “Марица-Изток 1”.
Разбира се, аз нямам право на допълнителен въпрос, но ако можете да се ангажирате с някакво крайно Ваше виждане за това кога все пак ще започне този проект, тъй като в интервю по “Дарик” радио заместник-министър Ангел Минев каза, че до края на тази година, разбира се, той го каза в началото на тази година, трябва да привърши подготовката на този проект и да започне реализацията от началото на следващата година, което виждаме, че не става.
Затова, наистина, ако имате някакви виждания, разбира се, като някаква крайна дата, бих казал, като песимистичен вариант, ако можете да споделите, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мазнев.
Имате право на дуплика, господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Мазнев, искам да Ви кажа, че в Министерството на енергетиката и в Националната електрическа компания проблеми по този проект няма. Още нещо, бих искал да кажа, че от всички международни и финансови институции и институти, занимаващи се с регионалния енергиен пазар в региона днес дават България като пример. България като пример със завършването на сделката “Марица-Изток 3” в една много тежка външна среда; подписването на Договора за рехабилитация и модернизация на 1 - 4 блок на “Марица-Изток 2”, “Ценков камък”, като иновативен подход при структуриране на инвестиции в енергийния отрасъл. С това още един път искам да кажа, че през настоящата година ние бяхме в състояние да структурираме инвестиции в енергийния отрасъл, които надхвърлят 1 млрд. евро.
Абсолютно прав е бил заместник-министър Минев, казвайки това по “Дарик радио” в началото на годината, защото това са условията, които бяха поставени на AES и те са документирани. За съжаление, те не успяха да се справят с тези условия и това е една обективна реалност. Независимо от това, в предишния си отговор Ви казах, че правим всичко възможно, за да изградим тази заместваща общност, тъй като считаме, че тя е важна за енергийния баланс, второ, защото използва местни ресурси и трето, защото това би могло да бъде една конкурентна мощност.
Много активно работим и по друг голям инвестиционен проект, а именно проекта за АЕЦ “Белене”. И по двата проекта мога да ви уверя, че през следващата година очакваме значим напредък. Да се ангажирам сега кога ще ви поканя да режем лентата – не мога. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Актуален въпрос към министъра на младежта и спорта – господин Васил Иванов, е отправен от народния представител Евдокия Манева относно завършване на рехабилитационно-интеграционен спортен комплекс за хора с увреждания в град Дряново.
Имате думата, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! След едногодишни неуспешни опити да се срещна с Вас и четиримесечно очакване да отговорите на въпроса ми, настъпи денят, в който намерихте малко свободно време да се явите в парламента. Надявам се, че това тъй дълго отсъствие ще бъде компенсирано с положителен отговор на моя въпрос.
Става дума за рехабилитационно-интеграционния център в Дряново, който е спортен център за възстановяване на инвалиди. Известно е, или по-скоро напомням, че Дряново е градът с най-много инвалиди – от 9000 души население повече от 1200 души са инвалиди и има обособен квартал от 300 души слепи граждани. Дряново има чудесна природа и този център би могъл да бъде използван от инвалиди от цялата страна, така че тези обстоятелства правят наложително завършването на този център. През 2002 г. по проект “Красива България” са осигурени 180 хил. лв. за продължаване на строителните работи по този център. Такава сума е осигурена от кметството, дарени са и 15 хил. лири от Британското посолство за закупуване на оборудване, в резултат на което едно от помещенията е пуснато в експлоатация. Така или иначе, много е далеч от окончателното завършване на този център. За целта са необходими около 1 млн. лв.
В началото на миналата година този проблем е поставен пред Вас и Вие сте се ангажирал с неговото решаване, тъй като добре съзнавате, че спортът за инвалидите има по-голямо значение, отколкото за здравите хора. За съжаление този ангажимент е бил прехвърлен чрез Министерството на финансите към Гръцката програма за икономическо преустройство на Балканите и от този момент настъпва пълно мълчание – никой не иска да приеме хората от община Дряново, никой не иска да им даде информация за това какво става по-нататък, има ли някаква надежда да се реши този проблем и защо поне частично не са положени усилия да продължи строителството чрез финансиране от програми и средства, с които Вашето министерство разполага. Затова заедно с моите избиратели искаме днес да ни дадете информация какво предприемате и кога ще настъпят събитията, за да бъде завършен този център и за да могат инвалидите от град Дряново да имат надежда, че ще имат условия да положат усилия за възстановяване и поддържане на нормално съществуване у тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манева! Благодаря за въпроса. Съжалявам, че толкова време се забави отговорът, но знаете, че бях в кампания и затова бях в отпуска.
Бих искал да Ви кажа, че когато поемам ангажименти ги изпълнявам и това, което съм направил, е, че приехме документите на хората от Дряново. Документите заминаха за Гърция и имаме положителен отговор от Министерството на финансите. В рамките на три месеца по този проект ще започне финансиране. Проектът е прекрасен, парите са осигурени и аз се надявам, че наистина хората с трайни увреждания ще могат да го посещават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Благодаря Ви за добрата новина.
Няма да Ви оставя спокоен, докато наистина не започне финансирането. Това обещание, което днес дадохте от трибуната, трябва да бъде изпълнено без никакво отлагане. В рамките на три месеца трябва да приключат всички процедури и очаквам в началото на годината да започне действителното финансиране. Още в понеделник ще занеса тази добра новина в Дряново. Това е едно добро решение в годината на инвалидите, когато освен временни мерки трябваше да се предприеме и нещо сериозно, а това мероприятие е точно такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Актуален въпрос от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова е отправен към министъра на младежта и спорта относно награждаване с орден “Стара планина”.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, задаваме Ви този въпрос, който е свързан с Ваше предложение за награждаването на господин Иван Славков с най-високата държавна награда – орден “Стара Планина” – І степен.
Господин министър, убедена съм, че сте запознат, че с орден “Стара планина” се награждават български граждани, държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени и културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат, подчертавам, изключително големи заслуги към Република България. Към кой от изброените в този списък се отнася Славков и какви изключително големи заслуги е засвидетелствал към страната ни в областта на спорта? Интересно е да разберем какви бяха Вашите мотиви при предложението Ви за награждаване? Очевидно е, че зад Вашето предложение за включването на подобни съмнителни личности в списъка за награждаването, към които принадлежат вече много заслужили и достойни българи, Вие, господин Иванов, допринасяте за подронване авторитета и значимостта на това висше българско отличие. Заслужилите орден “Стара планина” са вече в нелеката житейска ситуация да поставят под съмнение висотата на наградата, с която са били удостоени, след като там вече фигурират компрометирани в обществото личности.
Господин Иванов, българската общественост е в недоумение за стореното от Вас и ироничните коментари на мнозина бяха, че е крайно време да се награди Славков “за цялостното му творчество в областта на спорта, включително и главно за съкровищницата му от изумителни изказвания и интервюта”. Както беше казал предложеният от Вас за награда: “Футболът няма нужда от публика, защото е изкуство и затова трябва да се играе при закрити врати”. Ще перифразирам и ще кажа, че подобно срамно предложение, направено от Вас за награждаване с орден “Стара планина”, няма нужда от публика. Висотата на държавната награда и обществото не заслужават да бъдат подценявани и обиждани по този начин. В края на месец септември набързо приехме в Народното събрание едни изменения за Закона за ордените и медалите, където нормативната страна на тази процедура е много ясно формулирана.
Господин Иванов, пред Вас остава отговорността какви предложения правите и с какво ще Ви запомнят поколенията на България. Държа да Ви припомня, че този въпрос, отправен от мен и колегата ми Кина Андреева, беше зададен на 16 октомври, но въпреки това неговата актуалност не е изчерпана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Имате думата за дуплика, министър Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Андреева, госпожо Стоянова! Благодаря ви за въпроса, въпреки че бих искал да започна с нещо друго. Мисля, че Иван Славков не е съмнителна личност за никой от нас, по никакъв начин. Но той ще прецени как да отвърне на това определение.
Министерство на младежта и спорта, проф. д-р Белчо Иванов – генерален секретар на БОК и председател на Асоциацията на българските олимпийски комитети и клубове, изпраща писмо № 47-15 от 3.10.2003 г., с което предлага Иван Славков да бъде награден по случай 80-годишнината на Българския олимпийски комитет.
Иван Славков е един човек, който от 20 години ръководи българския спорт и който е допринесъл много повече, отколкото лично аз като министър за популяризирането на българския спорт. И съм твърдо убеден, че той трябваше да бъде предложен и награден за 80-годишнината.
Ако започна сега да изброявам точно къде е седял Иван Славков и какво е правил през тези 20 години, надали ще ни стигне времето. Но мога да Ви кажа, че той има очертана международна дейност в развитието на българския спорт, значителен е неговият принос за обществената и спортна дейност в кандидатурите на София през 1986 и 1988 г. Той е един от хората, който доведе абсолютно всички отговарящи за спорта в страната хора, човекът, който направи възможно да се чуе за България през тези 20 години.
И това, което е българският спорт в момента, е именно на гърба на Иван Славков. Затова мисля, че той е достоен за орден “Стара планина”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Право на реплика – госпожа Андреева. Заповядайте.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин министър, очевидно ние имаме различни ценностни системи, защото това, което Вие си позволихте да кажете в тази зала, според мен е скандално. Вие предлагате Иван Славков да бъде награден с най-висшето държавно отличие и едва ли на някой стана ясно какви са извънредно големите му заслуги, но Вие предлагате един човек – зетя на бившия комунистически диктатор на България. Вие предлагате един човек, който като подарък…
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Това е дискриминация!
Кина Андреева: Знам, че не ви е приятно да слушате такива неща. …който като подарък получаваше Българската телевизия. Вие награждавате един човек, който освен със скандалните си изцепки и плейбойски действия по медиите едва ли е известен с нещо друго на българската общественост.
Впрочем аз разбирам, че това е политиката на вашето правителство. Защото с орден “Стара планина” беше награден господин Петър Манджуков – търговец на оръжие, беше награден господин Белчо Белчев – бивш министър на финансите, който носи до голяма степен отговорност за дълга, който целият български народ изплаща сега, и сега вие предлагате и награждавате и господин Иван Славков.
Смятам, че всички достойни и почтени носители на орден “Стара планина” се чувстват изключително засегнати от това ваше предложение и решение. И аз затова се обръщам към тях: ако в тях има чувство на достойнство, ако наистина държат на българските ценности, те са длъжни да върнат своите ордени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Андреева! Сигурно разбирам Вашите политически виждания, но не бих искал да кажа кой е бил зет, кой бил комунист, кой бил седесар, от НДСВ или от която и да е партия.
Искам да Ви кажа, че когато аз отговарям за спорта, когато говорим за спорта и когато Иван Славков отговаря за спорта, спортът няма цветове. Този човек не е награден, защото е бивш член на БКП или защото бил зет на Тодор Живков, можете да бъдете сигурна. Той е награден и предложен единствено за това, което е направил за българския спорт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, министър Иванов.
Преминаваме към питания и въпроси към заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерство на транспорта и съобщенията относно развитието на железопътния транспорт.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В исторически план железопътният транспорт винаги е бил един от националните приоритети на страната ни.
Възникнал още през 1866 г. с линията Русе – Варна, по-късно, още през първото десетилетие след освобождението ни – в 1888 г., е създадено дружеството “Български държавни железници”, така известно на всички българи, независимо дали са млади или стари.
В началото на 20 век, господин министър, българската железопътна мрежа е била най-развитата на Балканите и една от най-развитите изобщо в Югозточна Европа. Днес обаче увеличаващите се проблеми в този традиционен за страната ни транспорт водят до много сериозни икономически и социални проблеми. И това става по време, когато в Европейския съюз е изработена и се прилага Стратегията за развитие на транспорта до 2010 г. В тази стратегия мястото на железопътния транспорт е изключително важно и то основно заради неговата ниска себестойност – нещо, което Вие знаете, това, че железопътният транспорт е екологично съобразен и, на трето място, защото той предлага в съвременния си вариант в Европейския съюз редица удобства за пътуващите.
По това време България продължава да не бъде участник в трансевропейската железопътна мрежа.
Какво е състоянието в момента, господин министър, на нашия железопътен транспорт? Реформата в железопътния транспорт е безнадеждно остаряла и по отношение на изискванията на Европейския съюз има изключително голямо изоставане.
Вие знаете, че от 1986 г. в България не са закупувани нови влакови композиции – нито локомотиви, нито вагони. В момента не повече от 5 хил. товарни вагона са годни за нормална експлоатация и много по-голям брой стоят залежали по различни гари и депа.
Преди година Народното събрание, отчитайки изключително тежкото финансово състояние на “БДЖ” ЕАД, преструктурира дълга, който имаше от 129 млн. лв., като фактически го опрости.
Независимо от това, само за изтеклата една година, и то преди тя да завърши, има натрупани вече повече от 12 млн. лв. нов дълг на БДЖ.
В същото време при една изоставаща реформа е провалена процедурата за избор на консултант за реформите в Българските държавни железници. При това е имало кандидати, една уважавана канадска фирма дори е протестирала срещу провалянето на търга.
Независимо от това, аз смятам, че усилията, които трябва да бъдат положени, си струват, защото българските държавни железници винаги и в бъдеще могат да бъдат приоритет сред транспортните възможности на страната ни.
Преди три месеца, когато встъпихте на Вашия пост, господин министър, Вие обещахте, че ще бъде създадена стратегия на железопътния транспорт в страната. За момента ние все още нямаме индикация, че тя дори в работен вариант може да бъде предложена на народните представители. Това впрочем Вие го заявихте на Националния железопътен форум.

В момента липсва съвременна информационна система, която да гарантира изпълнението на техническите показатели и да обезпечи сигурността както на персонала, така и на пътуващите. Самото качество на услугите е изключително ниско – отопление, чистота, сигурност на пътуването. В същото време прави силно впечатление, че липсва конкурентна среда, независимо че по закон такава би трябвало да се създаде. Нещо повече, прави впечатление, че систематически не само не се търси, но се отстраняват и малкото предложения за инвестиции от чужбина на конкурентни превозвачи. В това отношение по време на Вашия предшественик Пламен Петров беше отклонено предложение, за което той дори заяви в пресата, че ще бъдат пуснати луксозни влакове между София и морето – предложение от една датска фирма. Беше отклонено предложение от една френска фирма. Всичко това показва, господин министър, че БДЖ не се приспособява и счита, че може да функционира така, както функционираше преди 50 години.
Господин министър, поради обществената значимост на проблема, който поставям, отправям към Вас следното питане: Каква е политиката на повереното Ви министерство за развитие на железопътния транспорт в краткосрочен план и по-специално каква е политиката за привличане на инвестиции в този отрасъл? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Иван Николаев Иванов. По правилник разполагате с време до 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Длъжен съм да призная, че информацията, която току-що представихте, и изводите, които направихте, са верни. Въпросът Ви е напълно навременен и актуален, тъй като съвпада по време с усилията на целия екип на Министерството на транспорта и съобщенията да оздрави и модернизира българските железници.
В навечерието на декемврийските празници бих искал да благодаря на десетките хиляди български железничари от всички поколения, чиито ежедневен труд, професионализъм и понякога героизъм е основната положителна причина за постигнатото ниво на безопасност в българския железопътен транспорт, въпреки дългите години на липса на инвестиции в подвижен състав, въпреки остарелите линии и инфраструктура! Като ресорен министър съм горд с морала и чувството за отговорност на българския железничар.
Състоянието на железниците не е добро, уважаеми господин Иванов. Според нашата информация от 1996 г. насам не е закупен никакъв нов подвижен състав, цели влакове или отделни вагони и локомотиви – пътнически или товарни. По някои отсечки дори на магистралните линии средната скорост е незадоволителна и би трябвало да бъде няколко пъти по-висока в сравнение със сегашната. И “БДЖ” ЕАД и Националната компания “Железопътна инфраструктура” имат наследени общо стотици милиона лева задължение към бюджета, например към Националната електрическа компания, към своите доставчици, към международни финансови институции. Някои от тези задължения са просрочени и не са обслужвани. В сегашната ситуация, в сегашното финансово състояние без преструктуриране железниците са обречени не само на липса на модернизация, инвестиции, а на продължаващи и натрупващи се загуби и нови задължения. Затова статуквото трябва да се промени.
От друга страна има наличие на големи несъбираеми или просрочени вземания от големи предприятия в България и от чужбина. Затова, разбира се, не са виновни работещите в системата на железопътния транспорт. Като резултат българските граждани и българският бизнес получават недостатъчно качествена и навременна услуга и затова железопътният транспорт за последните 10-12 години не е особено предпочитан вид транспорт за вътрешни и за международни превози.
Уважаеми господин Иванов, въпреки това, въпреки сериозните трудности, ръководството на двете компании и на Министерството на транспорта са постигнали известни резултати през втората половина на 2003 г. Още през първия месец от моя мандат като министър на транспорта постигнахме сериозен прогрес в отношенията си с “Кремиковци”, който беше един от големите длъжници на железниците. Подписан беше договор с “Кремиковци” на завишени цени на транспортните услуги след закъснение с почти една година. Изработен беше график за събиране на вземанията, който почти напълно се изпълнява, а при наличие на закъснения от страна на длъжника се издава изпълнителен лист за събиране на нашите пари. Взети бяха мерки за изплащане на всички просрочени задължения към персонала и те доведоха до положителни резултати. За първи път от 90-те години насам имаме ситуация на изплатени заплати на железничарите от цялата система. Ако междувременно от време на време има леки трудности, те се наваксват и ще продължават да бъдат наваксвани. Това доведе до едно ново ниво на спокойствие, на социален мир в отрасъла, което е и нашата цел. Наш пръв финансов приоритет е навременното, приоритетно изплащане на задълженията ни към персонала.
За 2003 г. очакваме обръщане на тенденцията към намаление, към постоянно намаление на пътникопотока и товарооборота в железопътния транспорт след 1989 г. След получаване на декемврийските данни в края на годината очакваме приблизително 10-процентен ръст както на броя на пътниците, така и на количеството превозвани товари. Причината е добрият ръст на българската индустрия и търсенето на нашите транспортни услуги.
Уважаеми дами и господа, разработена е мащабна програма за реформи в българските железници, която вчера представих на оперативно заседание на Министерския съвет. Тази програма ще се реализира през 2004-2005 г. и ще представлява значителна стъпка напред в модернизацията и развитието на отрасъла, за да може той да отговаря повече на реалностите и необходмостите на ХХI век, отколкото на своята история от ХIХ-ХХ век. Ще бъде разработена и железопътна стратегия в рамките на бъдещата Национална транспортна стратегия с поглед напред към следващите 10-15 години.
От трибуната на Народното събрание нямам възможност да ви запозная с цялата стратегия и нейното съдържание, но ето някои необходими аспекти от нашата реформа. Основното мото на реформата е цялостното намаление на разходите чрез оптимизация на услугите, което ще означава, че ще намалеят финансовите загуби на дружествата и ще се увеличат възможностите за допълнителни инвестиции. Ще бъде започнато обновяването на подвижния състав в четири отделни стъпки. Пак да напомня, това не е правено от 17 години насам. Подписал съм обществена поръчка за доставка на два високоскоростни влака с максимална скорост до 200 км в час, които в зависимост от възможностите на производителите се надяваме да бъдат доставени в България през 2005 г. Нека да уточня нещо от тази трибуна. Това не означава, че със сегашното ниво на инфраструктурата средната скорост на влаковете ще бъде толкова висока. Това означава, че ние изпреварващо приемаме едно предизвикателство чрез купуване на модерни влакове и постепенно с годините с реализацията на европейски инвестиционни проекти и със собствени усилия на железниците ще бъде поетапно модернизирана инфраструктурата, за да може да поеме изискванията на тези високоскоростни влакове. Такива влакове на Балканите, включително и в Гърция, досега никога не е имало.

Втората стъпка за обновяване на подвижния състав е поръчката на до 30 по-малки дизелови мотриси от нов тип, изключително икономични. Впечатлен съм от анализа, който получих, че разходът на дизелово гориво в сравнение със сегашните стари дизелови локомотиви ще намалее около 10 пъти, което означава и значителни спестявания на разходи. По този начин ние ще успеем да спасим услугите по много второстепенни линии в България. В бъдеще ще обсъдим дали има необходимост от доставки на електрически мотриси за някои други второстепенни линии. Но много по-важно – да започнем мащабен ремонт на над 3600 товарни вагона, тъй като търсенето на тези вагони към нашите услуги се увеличава, а средната възраст на голяма част от нашите вагони е над 35 години.
Разпоредил съм само български заводи, доколкото това е възможно, да получат поръчките за ремонт на нашите вагони по абсолютно разбираеми причини. Разчитам на това, че ще постигнем споразумение с българските вагоноремонтни заводи те приоритетно да вземат на работа специалисти с дългогодишен стаж в системата на железниците, които могат да им помогнат за качествения и бърз ремонт на нашите вагони.
Ще започне обновяване на някои жп гари. Най-важният пример е Русе, където гарата е с важна архитектурна стойност, но в момента е авариен обект и е опасна за сигурността на своите пътници. Също така предвиждаме обновяване на гарите в другите големи градове на страната, включително и на Централна гара – София, където при последните си две посещения придобих визуална представа за това докъде сме стигнали и какво не сме направили.
Продължава мащабният ремонт и реконструкция на железопътни линии в страната и започва реализацията на проекта Пловдив – Свиленград, като за 2004 г. Министерството на транспорта и съобщенията чрез своя бюджет е осигурило 36,5 млн. лв. за този обект, от които заем 14,5 млн. лв. и национално съфинансиране 22 млн. лв.
Предвидили сме значително увеличение на капиталовите разходи на Националната компания “Железопътна инфраструктура” чрез увеличаване на капиталовия трансфер от 20 на 30 млн. лв. В Народното събрание предстои обсъждане субсидията на БДЖ. Ние разчитаме на нашия проект от 70 млн. лв.
В заключение, отговаряйки на Вашия въпрос, Ви уверявам, че ще направим всичко възможно да издадем лицензия и на частни превозвачи, за да се увеличи конкуренцията и да се подобри качеството на нашата услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на министър Василев.
Господин Иванов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз, естествено, оценявам положително това, което е направено. Това са две неща, които Вие изтъкнахте – решаването на въпроса с “Кремиковци” и изплащането на неразплатените задължения към служителите на БДЖ. Останалите неща бяха всъщност в бъдеще време и това ми дава основание да Ви задам и двата допълнителни въпроса, защото за осъществяването на всичко това, което Вие заявихте, са необходими определени предварителни условия.
И моят първи допълнителен въпрос е: какво финансиране е необходимо за тези проекти, за които говорите – за закупуването на тези два високоскоростни влака, за закупуването на 30 дизелови мотриси? И откъде ще дойде това финансиране? Неслучайно питам откъде ще дойде това финансиране, защото Вие знаете, че БДЖ от доста време е фактически във финансова изолация. И по отношение на средствата, които държавата може да даде, Вашият заместник Никола Янков в интервю от 14 октомври заявява: “Ясно е, че държавата няма пари да инвестира в такива неща. Въпросът е да се намерят партньори от частния сектор.” Това към момента не се вижда и аз отбелязвам, че Вие всъщност в последното си изречение казахте за подобни намерения. Но отново Ви казвам, че това трябва да е не само като намерение, а да бъде потвърдено с конкретни стъпки.
Другият ми въпрос е: има ли действително една цялостна инвестиционна програма за развитие на БДЖ, най-общо българските железници? Защото това, което Вие ми казахте, че ще се направи, би трябвало да има ефект, ако се изпълни. Но то отново е нещо, което бих казал, че решава някои конкретни въпроси.
И накрая, ако ми позволите, искам да изразя учудването, че ще бъдат закупени високоскоростни влакове, а не скоростни – такива, каквито са в Европейския съюз – от типа “интер сити”. Като имате предвид, че средната проектна мощност в България на железния път е от 80 до не повече от 140 – 150 километра, а Вие ще купите влакове, развиващи скорост 200 км в час. По-добре би било да се купят по-евтините от типа “интер сити”, които са по-пригодни за нашите условия при това състояние на железния път, дори и след реконструкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, може ли да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от народния представител, в рамките на пет минути?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, в отговор на Вашите въпроси бих искал да Ви информирам, че имаме разработен цялостен пакет от реформи и през последната седмица започна неговата реализация. Изпратих писма и до своите колеги министрите на транспорта на Сърбия и Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, тъй като се оказва, че в тези държави и техните железници дължат на нашите железници около 19 млн. лв. Не мога да се ангажирам с това кога тези средства ще бъдат събрани, но ще направим всичко възможно.
За финансиране на нашите намерения сме предвидили поредица от финансови действия, които включват, например, възможности за разсрочване или опрощаване, или преобразуване на нашите задължения, подобряване на събираемостта на вземанията, засилване на вътрешната финансова дисциплина и контрол, включително и от специализираните дирекции на Министерството на транспорта. За закупуване на новото оборудване ще се използват включително и лизингови схеми или разсрочено плащане, като ние ще реализираме такива проекти, които се самоизплащат във времето и са икономически ефективни. Например такъв проект са дизеловите мотриси. Както казах, някои техни разходи ще намалеят до 10 пъти според специалистите. И също се чувстваме длъжни да ремонтираме своите товарни вагони, за да можем да посрещнем високите изисквания на българския бизнес. Това също е един изплащащ се проект.
По отношение на дискусията за това какви точно влакове трябва да бъдат закупени за пътническите линии, разбира се, темата е отворена и ще я дискутираме много през следващите няколко месеца. Но след дълъг анализ и изчисления ние предпочетохме малко да напреднем, да погледнем напред във времето, защото в противен случай, ако сега закупим влакове от старо поколение, от поколение 80-те – 90-те години, тогава през следващите десетилетия, когато ние вече ще бъдем част от Европейския съюз, ние отново ще бъдем значително изостанали както по качеството на подвижния състав, така и в своите амбиции и в целите, които си поставяме.
Смятаме, че поръчката на сравнително модерни, бързи влакове с накланящи се кошове и неделим състав е правилното решение за началото на новия век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, можете да изразите мнение по отговорите на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз много бих желал това, което Вие казахте, да може да се реализира в рамките на този мандат на управлението, защото част от нещата, за които говорим, може би са дългосрочни, а аз изрично искам да знам какво ще бъде направено в рамките на следващата година – година и половина. Вие добре знаете, че българският народ, уви, много често е слушал неща за розово бъдеще било в комунизъм, било някъде другаде. Важното е да знае какво ще бъде направено в рамките буквално на година или година и половина. Защото Вие казахте, че се обръща тенденцията по отношение на товарните и пътническите превози. Но аз искам да Ви припомня, че тя беше силно негативна през изминалите години до момента и това обръщане на тенденцията всъщност е много по-ниско от това, което е било като товарни и пътнически превози буквално преди няколко години.
На второ място, не можем да продължаваме напред, ако няма една съвременна информационна система, защото дори да се закупят такива влакове и композиции, те изискват такава система.
На трето място, струва ми се, че Бюджет 2004 не би могъл да обезпечи всичко онова, което Вие казахте тук, изключая транспортната инфраструктурата, за която и Вие подчертахте, че има предвидени средства. Защото ако искаме в България да се движат високоскоростни влакове, е необходимо на доста места да се смени изобщо железопътното трасе, тъй като съвременното не позволява едни такива високи скорости, каквито са в действителност скоростите в Европейския съюз за подобни високоскоростни влакове.
Ето защо, господин министър, аз се надявам, че след няколко месеца ще мога отново да Ви задам въпрос, за да видя от днешна дата дотогава какво е направено, защото определено хубавите неща трябва да се случват, а не само да бъдат обещавани. И се надявам това да стане. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към питането от народния представител Евгени Чачев към министър Николай Василев, относно състоянието на работата по усвояване и развитие на високите технологии в Република България.
Господин Чачев, заповядайте.
Евгени Чачев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В предизборната програма “България – добър дом за своите граждани”, с която НДСВ спечели през 2001 г. парламентарните избори, първият приоритетен отрасъл беше високите технологии. На високите технологии и Вие лично, както като вицепремиер и министър на икономиката, така и сега като министър на транспорта и съобщенията, поставяхте акцента в своята работа. За улеснение ще ви цитирам записаното през м. юни 2001 г. във вашата програма: Под “високи технологии” ние, НДСВ, разбираме всички дейности, които изискват висок интелектуален компонент и модерни методи с цел осъвременяване и подобряване на производствения процес, а оттам и повишаване на качеството и конкурентноспособността на българските продукти на международния пазар. Високите технологии включват, но не се ограничават до дейности като роботика, биотехнологии, производство на компютри и софтуер, интернет, технологии и средства за масови комуникации, разработване на нови материали, нови методи и процеси за производство.
Практическото прилагане на този пакет от мерки цели създаване на модерна и високотехнологична индустрия, запазване и развитие на интелектуалния потенциал на България, ускоряване на икономическия растеж и износа на високотехнологични продукти и услуги, повишаване на конкурентноспособността и производителността на труда на българската индустрия.
НДСВ предвижда следните мерки: незабавно приемане на Закон за високотехнологичните паркове, които да окрупнят и легитимират българската технологична индустрия. Парковете да са изградени на базата на следните основни принципи: свободно сдружаване, свободно участие на български и чужди инвеститори, осигуряване на равнопоставеност между дружествата участници в технологичните паркове и другите участници на пазара, ненамесата на държавната администрация, стимулиране на всички предприятия, занимаващи се или ползващи високи технологии на базата на следните основни принципи: преференциално данъчно третиране на разходите за научна и развойна дейност и обучение на кадрите, прилагане на пазарно съобразени методи при счетоводното отчитане, амортизация, лицензии, търговски марки, допълнителни стимули и преференции при инвестиции в българско висше учебно заведение в областта на високите технологии. Не е нужно да изброявам повече.
Във връзка с това е и моят въпрос към Вас:
Какво направи за тези две години и половина Вашето правителство за изпълнение на тази програма и какво правим в момента за високите технологии в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате възможност да отговорите на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие наистина цитирахте части от предизборната програма на НДСВ. Аз също я нося и съм приготвил точно тази част, която се отнася за високи технологии и ще ви припомня също така, че съм един от авторите на тази предизборна програма. Наистина продължавам да считам, че развитието на сектора “Информационни и комуникационни технологии” е най-важният приоритетен сектор за българската икономика. Бих искал да ви запозная с някои от действията, които ние сме предприели и които сега предприемаме за приоритетното развитие на този сектор. Само ще отворя една скоба, за да приключа темата за данъчната политика, свързана с този сектор, за да илюстрирам изпълнението на част от нашите предизборни ангажименти.
Като част от общата ни икономическа политика, особено насочена към предприемачеството, към развитието на бизнеса, на износа и на инвестициите, ние създадохме, въведохме данъчни ставки в страната за преките данъци, които са едни от най-ниските в цяла Европа (като комбинация вероятно наистина най-ниските). Например още през първата година на своето управление, т.е. от 1 януари 2002 г. ние освободихме от данък добавена стойност износа на софтуерни продукти – нещо, което беше празнота в предишното данъчно законодателство и тази грешка беше поправена. Не случайно статистиката показва продължаващ значителен ръст на оборота на фирмите от бранша и на износа на софтуерни продукти. Беше освободен от мито вносът на изделия и компоненти на информационните технологии. Знаете какви са ставките по данъка върху печалбата на дружествата, имам предвид и допълнителното намаление на данъчната ставка, предвидено за 2004 г. Ще ви припомня също така, че за сериозен брой общини, приблизително 117, въведохме нулева данъчна ставка при допълнителни инвестиции. Увеличихме амортизационните отчисления с особено внимание към компютрите, софтуера и високите технологии, където амортизационната ставка е една от най-високите в Европа – над 50% на година. Тоест за две години се амортизира напълно тази инвестиция. Специално с поглед към бизнесмените, специално с поглед към сектора на високите технологии, където има високообразовани, високоплатени и, бих казал, конвертируеми специалисти в страната, ние намалихме приоритетно и максималната ставка за данък общ доход, която е само 29% в момента.
Успешното развитие на сектора се определя от съгласуваната и синхронизираната политика и дейности в няколко области, във всяка от които е извършено следното:
Първо, инфраструктурата в сектора “Информационни и комуникационни технологии” – политика и дейности, насочени към развитието на инфраструктурата и пълноценното използване от българското общество. След известно забавяне беше приет тежкият Закон за далекосъобщенията, който гарантира пълна либерализация и лоялна конкуренция на телекомуникационния пазар. Създава условия за навлизане на нови телекомуникационни оператори, предоставящи цяла палитра от услуги, включително и в информационните технологии. Осигурява постепенен достъп и до така наречената “последна миля”, което е предпоставка за увеличаване на интернет-потребителите и достъпа им до високоскоростен интернет.
Към министъра на транспорта и съобщенията е създадена Агенция “Развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии”. Нейна главна задача е подпомагането на българските фирми от бранша и реализацията на проекти, допринасящи за внедряване постиженията на ИКТ в образованието, в изследователската дейност и бизнеса. Успешно е участието на страната в европейските планове за развитие на информационното общество “И Юръп плюс” и “И Юръп 2005”, което гарантира достъпа на българските компании до отделните тематични програми на Евросъюза.
Комисията по регулиране на съобщенията сертифицира първите двама доставчика на електронен подпис, което е отправната точка за бързо развитие на електронната търговия, административни онлайн услуги, електронни обществени поръчки.
В Министерството на транспорта се внедрява пилотен проект за изграждане на система за сигурност при електронен обмен на информация.
Страната ни се присъедини към конвенции на Съвета на Европа, които санкционират нерегламентиран достъп до електронни услуги.
В процес на присъединяване сме към програмата “И сейф” с бюджет над 100 млн. евро.
През следващата година ще бъде внедрена и “Гореща линия” за ограничаване разпространението на вредно и незаконно съдържание по Интернет.
По отношение на развитието на човешките ресурси и знания – това включва всички наши усилия за подобряване на образованието, за повишаване на използването на информационните технологии в българското образование. Тук ще пропусна част от подробностите, но искам да кажа, че и днес, тази сутрин, съвместно с Министерството на образованието и науката участвах в откриването на международна среща, посветена на модернизацията на инженерното и компютърното образование в региона.
Ще ви припомня и за създадената от мен тогава в качеството на министър на икономиката и сега прехвърлена в Министерството на транспорта програма “Българската мечта”, която сега се разширява и като допълнителна програма “Българската хай-тек мечта”, която създава допълнителни условия за професионална реализация на тези млади специалисти с инженерно и компютърно образование.
С помощта на фирмите “Сиско” и “Майкрософт” са създадени учебни центрове, както за повишаване на компютърната грамотност, така и за сертифициране на специалисти в IT-сектора.
Имаме разработена и приета от Министерски съвет Стратегия на електронното правителство, която се изпълнява.
Ще спомена и присъединяването ни към Европейската програма “И кон тент” с бюджет от 120 млн. евро, която подпомага разработката на местно, тоест в случая – българско, съдържание на Интернет.
Организирали сме и сме финансирали участието на български ИКТ-фирми в повече от десет от най-престижните международни изложения и семинари, което е важна стъпка и важна помощ за нашата IT-индустрия.
Що се отнася до развитието на мобилната телефония тук Вие сте добре запознат с добрите резултати. Мобилните абонати към момента са над 3 млн., което е двукратно увеличение спрямо началото на нашия мандат. Разбира се, очакваме допълнително увеличение на този показател и сме готови за реализация на бъдещата стратегия за въвеждане на трето поколение мобилни комуникации, оттам за високоскоростен безжичен Интернет.
За последните две години броят на потребителите, които получават високоскоростен Интернет в домовете си посредством кабелната телевизия също е удвоен.
Макар че се е увеличил процентът на българското население, което използва Интернет на 14%, това все пак не е достатъчно висок показател в европейски мащаб. Разчитаме на продължаващото увеличение.
Съгласно данни от миналата година от “Брейнд Бендж” България заема осмо място по абсолютен брой в света на сертифицирани IT-специалисти. Ако се въведе поправката за глава от населението, тогава ние сме на трето място в целия свят!
По линия на програмата “Технологии на информационното общество” са усвоени над 7 млн. евро от български IT-компании.
Тъй като времето напредва, бих искал да ви запозная накратко и с някои от стъпките, които предвиждаме до края на мандата.
Тече подготовка на Закона за високотехнологичните паркове. Разчитаме той да бъде приет от това Народно събрание.
Създадена е работна група със задача да разработи стратегия за широколентов достъп до Интернет-услуги.
В процес на утвърждаване и съгласуване в Министерски съвет е стратегия за въвеждане на трето поколение мобилни комуникации Ю Ем Ти Ес.
Бюджетът за 2004 г. в рамките на бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за Агенцията за развитие на ИКТ ще е около два пъти по-голям от този през 2003 г. По този начин с усилията на нашата агенция ние ще изградим мрежи от телецентрове, разпределени по територията на цялата страна, ще изградим национална изследователска мрежа, ще свържем всички български висши училища и университети с високоскоростна връзка помежду им, с Българска академия на науките и с европейските им партньори. Всички висши училища ще получат модерни виртуални катедри по компютърни науки “Джон Атанасов” и ще бъдат оборудвани с модерни компютърни лаборатории.
Усилията ни през последните два месеца доведоха до създаване на регионален център на Европейски софтуерен институт в страната като България е една от петте страни в света, която е удостоена с тази възможност.
В заключение, уважаеми господин Чачев, ще кажа, че вярвам, че с Вас ще имаме възможност много пъти до края на мандата да обсъждаме развитието на информационните и комуникационните технологии, които са приоритет на нашето правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Чачев, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
Евгени Чачев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос беше зададен преди сто дни – точно, когато течаха 800-те дни на вашето правителство и, ако Вие бяхте отговорили тогава, само щяхте да заблудите българския народ, както го заблудихте и днес от тази трибуна, тъй като високите технологии не са само телекомуникации и Интернет!
Високите технологии мултиплицират в цялата българска икономика и трябва откровено да кажем, че през последните години е направено много малко в това отношение.
В тази връзка и аз имам два допълнителни въпроса към Вас: първият е – защо вече трета година българското правителство не усвоява 25 млн. евро за високотехнологични паркове и вторият въпрос е – считате ли, че предвидените в бюджета на България за 2004 г. 1 млрд. 150 млн. лв. капитални вложения ще решат проблема на високите технологии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на двата уточняващи въпроса на народния представител Евгени Чачев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз съм съгласен с Вас, че високите технологии не включват само информационните и комуникационните технологии. Те включват един много широк кръг от дейности, от производства, от научно-развойна дейност, образование, които в крайна сметка водят до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и повишаване на нейния интелектуален компонент и потенциал.
В тази връзка бих искал да Ви информирам, че има и множество други дейности и мерки, които са предприети в широкия смисъл на понятието “високи технологии”, които ни водят точно в тази посока. Например, в качеството ми на министър на икономиката тогава моят екип изработи една цялостна комплексна иновационна стратегия на страната, която касае тези теми и която вярвам, че ще бъде внесена за разглеждане и приемане от Министерския съвет.
Освен това през тази година всички показатели, включително ръстът на износа, ръстът на производството, ръстът на доходите, инвестициите конкретно в този отрасъл имат добри показатели.
В средата на годината, през м. юли имах възможност да представя на Министерския съвет и на българската общественост един голям доклад, който засяга конкурентоспособността на българската икономика, който беше изпратен и до Европейската комисия и по моя преценка способства много за това в редовния доклад от м. октомври за пръв път в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз във важната матрица, във важната графа да влязат думите, че вече българската икономика е способна да устои на конкурентния натиск на пазарните сили в Европейския съюз, дори вече и в краткосрочен план, ако продължат необходимите пазарни реформи!
Продължаваме своите усилия и считам, че до края на мандата ще покажем още по-добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Чачев, можете да вземете отношение по отговорите на министър Василев.
Евгени Чачев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, много ми е трудно да взема отношение по отговорите, тъй като не получих отговор нито на въпроса за неусвояването от европейските програми на 25 млн. евро през последните две години за високотехнологични паркове, нито на въпроса за Бюджет 2004 г.
Ще си позволя обаче да цитирам Организацията за индустриално развитие на Обединените нации: “Глобалната икономика се превърна в механизъм, задвижван от знания и технологии. Но макар иновациите и скоростните технологични промени да водят до безпрецедентен просперитет и растеж на индустриализираните държави, много от развиващите се страни и страните с икономики в преход като България рискуват да се маргинализират поради попадане в капана на технологично изоставане и инвестиционна дупка”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на народния представител Евгени Чачев.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Благой Димитров към министър Василев.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За обществото не стана ясно защо беше предложен и освободен Вашият предшественик господин Пламен Петров. Остана неяснота по отношение на него и неговия екип – имало ли е корупционни практики в състава на неговия екип, несправяне с работата ли е било и пр.
Вашите действия, които на практика аз приветствам, доведоха в Министерството на транспорта нов политически екип, който, струва ми се, вече дава резултат. Правят обаче впечатление във връзка с тези смени няколко много сериозни примера, които аз искам да посоча.
Прави ми впечатление – както на мен, вероятно и на цялата общественост, включително и особено силно впечатление на варненската общественост – подмяната на ръководството на Български морски флот. Общо взето там се разигра много сериозна драма в продължение на повече от месец. Искам да спомена, че вероятно върху Вас е оказван и политически натиск. За мен това е въпросителна, а и за обществеността, след като не е ясно какви са били мотивите на тези, които са оказвали натиска. Много сериозно недоумение в мен буди фактът, че много време, включително и от времето на Вашия предшественик, един човек оглавява "Морска администрация" и "Пристанищна администрация". Не знам дали този факт е още налице или има някакво раздвижване, без да има преструктуриране.
И един фрапиращ случай, господин министър – случаят с РВД. При нас непрекъснато постъпват сигнали и документи за сериозни нарушения от човека, който оглавява РВД. За мен не е ясно кои са закрилниците на този човек. Искам да ви уверя, че опозицията и Обединените демократични сили много внимателно следим как ще протече този процес. Вероятно този човек е имал закрилници и при Вашия предшественик. Видно е, че има и сега. Ако имате нещо друго предвид, ще Ви помоля да ме опровергаете.
Тоест има поне три-четири фрапиращи случая, при които Вашата воля за смяна на управленския екип на цялото министерство на практика контрастира с тези случаи. Мога да посоча и още.
Господин министър, в тази връзка искам да Ви попитам: какви са мотивите за тези смени? Кои са пречките да няма смяна за тези хора, особено в случая с РВД-то? Искам да Ви уверя, че каквито и да са покровителите на този човек, ние ще вземем мерки, а има и други правораздавателни органи, на базата на които тази височайша подкрепа няма да даде резултат. Благодаря.
Емилия Масларова (КБ, от място): Господин Димитров, а за Копитото ще питаме ли? А за Софийските мелници?
Благой Димитров: За всичко ще питаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Благой Димитров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, в отговор на няколкото поставени от Вас въпроси и теми бих искал да кажа следното. Най-напред аз не бих могъл да коментирам защо са направени смени в Министерския съвет, но считам, че в средата на мандата на едно правителство е съвсем здравословно да има известни правилни промени, които да внесат нова свежест и нов дух в управлението. Това го казвам и в личен план, тъй като аз самият смених ресор. Считам, че това е правилно решение.
Вие зададохте няколко конкретни въпроса. Най-напред бих искал да Ви уверя, че в моя ресор няма самоцелни и хаотични промени. Принципно всички мои служители – от членовете на политическия кабинет – заместник-министрите, през директорите на изпълнителните агенции, директорите на дирекции и изпълнителните директори на всички наши дружества, знаят и са се убедили от личен опит, че бих имал две причини за смяна в персонално отношение. Едната е грубо несправяне с професионалните задължения, въпреки евентуалната помощ, която ние бихме им оказали, и второ – съмнение за злоупотреби, които може да не мога да докажа в съдебен смисъл, но мога и съм решен да спра.
Няма да ви информирам подробно за промените в политическия кабинет. Бих Ви уверил, че съм намерил един много добър и работещ баланс между запазване на част от екипа, който наследих в Министерството на транспорта, прехвърляне на част от предишния ми екип като министър на икономиката и особено – привличане на нови хора от професионалните среди от съответния нов отрасъл.
Има съвсем малък, ограничен брой персонални промени. Нито един директор на дирекция не е сменен с изключение на един, който приключи своя дългогодишен 40-годишен стаж в министерството. Освободен е един директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – Сергей Георгиев, по причини, които са добре известни в целия бранш и смятам, че няма смисъл да ги повтарям тук. Отново – не мога да ги докажа, но съм спрял тези явления.
Вие сте напълно прав, че капитан Пейчо Манолов – един изключително добър специалист, оглавява две изпълнителни агенции, които са сходни – “Морска администрация” и “Пристанищна администрация”. Това има временен характер. Съвсем скоро, дори още през тази година бихте могли в Народното събрание да приемете на второ четене Закона за пристанищата, който ще промени тази ситуация чрез създаване на нова структура. Считах, че в този преходен период не беше необходимо съвсем временно да назначавам нов директор на една от тези две агенции.
По отношение на това дали съм обект на политически или друг натиск трябва да кажа, че последните месеци показват, че аз не се впечатлявам особено от такъв неправомерен натиск. Конкретно за директора на тази важна институция, която има отношение към националната сигурност и безопасността на полетите – няма нещо, което в момента лично да ме притеснява.
В момента РВД изпълнява две важни цели. Едната е краткосрочна – това е завършване на модернизацията на оборудването, която ще изведе РВД в една нова степен на технологична готовност да поеме предизвикателствата на отрасъла. Втората стратегическа дългосрочна цел е постепенното израстване на България и технологично, и политически в един естествен регионален център за Югоизточна Европа, доколкото това е възможно, което би донесло допълнителни значителни приходи за този модерен и доходоносен за страната отрасъл.
Ще завърша с това, че ще продължа своята принципна позиция, че в нашия екип трябва да работят добри професионалисти, почтени граждани, които са посветили своята работа и своите усилия на целите на екипа и ги изпълняват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на реплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора Ви. Не съм доволен обаче от факта, че наистина има политически натиск в случаите, които аз изброих. И аз имам информация в това отношение къде от народни представители, къде от Ваши колеги, които в партийната йерархия стоят вероятно някъде нависоко. Аз няма да коментирам точно кои са хората, усещам, че Вие също не искате да цитирате имена, но не може в този важен сектор на стопанството на страната да се случват такива неща. Аз поставям тези неща, господин министър, пред Вас и пред българската общественост с оглед на това да се помогне по някакъв начин на Вашите добри намерения, в които аз не се съмнявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на дуплика, ако желаете, разбира се. Няма да се възползвате от това си право.
Преминаваме към питане от народния представител Благой Димитров относно проблемите на корабоплаването и кораборемонтната дейност в Република България към министър Василев.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди може би месец и половина или вероятно два месеца във Варна беше разгледана така наречената Морска стратегия пред погледа на цялата морска общественост. Аз не искам да се спирам по-обстойно на този според мен проектодокумент, тъй като на практика не стана ясно кои са отчетливите приоритети за националното стопанство в този сектор, който е изключително важен сектор и е проблемен сектор според мен. Но аз наблюдавам, господин министър, един тревожен факт. Върви палиативно изменение на законите. Няма да соча, Вие преди малко сам споменахте, че върви законопроект за изменение и допълнение, накратко казано, на Закона за пристанищата. Мина и беше отхвърлен на първо четене един закон за гражданското въздухоплаване с вносители двама народни представители. Аз се учудих защо Министерският съвет не е вносител. И в редица други закони по някакъв начин се работи, според мен, на парче, без да имаме ясна и отчетлива стратегия в контекста на нашата европейска интеграция, в контекста на това този сектор как ще се впише след 2007 г., дай Боже, в свободния пазар, в европейския пазар.
В тази връзка има един притеснителен факт по отношение на външните инвеститори. Те не виждат на базата на тези приоритети къде да инвестират, какви са държавните гаранции в това отношение. Ще Ви дам един пример: неяснотите по отношение на релацията на осми транспортен коридор. Въобще има редица проблеми, които са неясни за частния бизнес и за инвеститорите.
В тази връзка, господин министър, - аз ще бъда кратък, няма да се възползвам от петте минути – ще Ви моля съвсем конспективно да отбележите кои са националните приоритети, как Вие ги виждате в този важен сектор - в областта на корабостроенето, корабоплаването и кораборемонтната дейност, и как това ще се впише в тази стратегия, която аз се надявам, че най-скоро ще бъде внесена, но още не е ясно с каква санкция – от Народното събрание или от Министерския съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, господин министър.
Ако искате да изчерпим въпросите и питанията към министър Василев, трябва да бъдем максимално концентрирани, защото ни остават само 25 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, въпросът Ви за бъдещето на водния транспорт в България е навременен и аз отново ще използвам възможността да поздравя нашите служители в системата на водния транспорт и да им пожелая смелост в упражняването на благородната и понякога много трудна професия.
Развитието на транспорта и в частност на морския и на речния транспорт е сред приоритетите на правителството. В тази връзка догодина новосъздадената дирекция в министерството ще разработи и ще обсъди бъдещата Национална транспортна стратегия и като част от нея Националната морска стратегия. Засвидетелствал съм вече своето внимание към сектора чрез няколко важни посещения в градове, като Варна, Русе, Лом. Предстои посещение в Бургас и в други региони на страната.
Имаме особена грижа към пристанището по отношение на инвестиционната ни програма. Тук бих изброил както големия проект, който тече за Пристанище Бургас – за него сме осигурили достатъчно национално съфинансиране в бюджета за 2004 г. – така и имаме грижа към другите пристанища. На практика аз посетих всички големи пристанища, с изключение на Бургас, през последните два месеца. Посетих също така и “Параходство Български морски флот”, Варненската корабостроителница, БРП и новоизграждащия се зимовник в гр. Русе.
Започнахме стъпки към реализирането на бъдеща фериботна връзка в гр. Силистра, ако анализите ни покажат положителни резултати. Участвам активно в процеса “Трасека”, където очакваме проекти през следващите няколко години за пристанищата Варна и Бургас, поне за два проекта ще се борим, и успяхме в министерството да излъчим български генерален секретар за организацията "Трасека”, което беше резултат и на много умела дипломация.
Посетих също така и завод “Черно море” във Варна, който произвежда радионавигационна апаратура. За него има различни възможности за развитие.
През 2004 г. приоритетно осигурихме всички необходими средства за Пристанище Бургас, Пристанище Лом, “Дунав мост 2” при Видин – Калафат.
Това е по нашата инвестиционна програма.
Отговаряйки на Вашия въпрос за чуждестранните и за българските инвестиции, бих споменал, че такива възможности ще трябва да има в БМФ, БРП, в българските пристанища чрез тяхната бъдеща концесия, както и при изграждането на нови обекти.
Съвсем накратко ще отбележа това, което и Вие казахте, че на 29 септември по наша инициатива се проведе обсъждане на Морската стратегия с представителите на морските професионални и обществени среди. Тук бих могъл много да коментирам, но просто няма да ми стигне времето. Затова ще премина направо към Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Очакваме второто четене в Народното събрание. Гласуването на този закон и неговото приемане ще ни помогне да концесионираме пристанищата в страната с цел обновяване на тяхното оборудване, с цел модернизация и инвестиции и разширяване на техния капацитет. Разчитам и на Вашата лична подкрепа, уважаеми господин Димитров, като представител на морския край да помогнете за прокарването на този закон.

Убедих се и лично, че повечето съоръжения в пристанищата, като кранове, кейове и т.н., са над 30-годишни. Средната възраст на корабите на БМФ е приблизително 25 години, а на БРП – около 40 години. Ясно е, че с такива кораби ние трудно бихме могли да влезем в Европейския съюз.
В рамките на оставащите няколко минути ще ви запозная с някои от стъпките, които сме предприели за организация на Параходство “Български морски флот”. Най-напред предприехме спешни мерки за засилване на реда и дисциплината, включително финансовата дисциплина, от м. август насам. Положихме усилия за предоговаряне на някои търговски договори на параходството при новите, по-добри пазарни условия през есента на т.г. Опитахме да приключим старата процедура за продажбата на 75% от капитала на Варненската корабостроителница, но не по наша вина, а по вина на купувача това не приключи успешно. Затова веднага открихме нова процедура и тя е спечелена за момента от консорциум “Булярд” от България. Смятам, че фактът, че това е български инвеститор и консорциум е положителен. Вече е платен невъзвратим депозит от 1 милион долара и съм информиран, че засега преговорите протичат успешно и очакваме подписване на сделката. Ако случайно няма сделка, тогава депозитът ще бъде задържан и ще продължат преговори с други купувачи.
Ще бъдат запазени, дори увеличени, работните места, които са средно между 700 и 800 души в момента.
През м. октомври беше пуснат на вода новият красив кораб с хубавото име “Българка” и скоро ще влезе реално в употреба. Лично присъствах на тази церемония и в думите, и в очите на служителите на БМФ усетих надежда, че корабът “Българка” няма да бъде продаден, а би останал за нуждите на БМФ. И тогава аз поех ангажимент, че ако успеем с продажбата на Варненската корабостроителница и си вземем парите, ще направим опит да запазим този кораб за нуждите на българското корабоплаване.
Най-старите кораби с възраст над 30 години, които са вече неизползваем, бяха продадени на скрап с добри тръжни процедури на висока цена.
Предприехме сериозни стъпки за решаване на проблема с данъчните задължения по данъчно-ревизионните актове от 1996-1999 г., като очакваме реализиране на държавна помощ в размер на приблизително 40 млн. лв. Очакваме и бъдещи промени в данъчното законодателство, които ще подобрят условията, ще направят България атрактивно място за регистрация на кораби. Ако това стане, аз лично ще се погрижа и БМФ да върне под български флаг всички кораби, които не са под български флаг.
Във Варненската корабостроителница разчитаме на строеж на нови кораби, включително на довършването на 20 000-тонният “Трапезица” и на продължаване на кораборемонта, като приоритетно обслужваме БМФ, тъй той се нуждае от мащабен ремонт.
В бъдеще, изпълнявайки точно правителствената програма и постановленията на Министерския съвет, сме постигнали напредък в подготовката за листване на 30% от акциите на БРП и на БМП на Българска фондова борса – София. След това, според новия Закон за приватизация, ще представим и в Народното събрание стратегия за приватизация на двете дружества.
В заключение съм убеден, че, изпълнявайки сегашната политика, министерството ще допринесе за модернизация на водния транспорт в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на два уточняващи въпроса.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се възползвам от правото си и ще задам само един конкретен въпрос, който вероятно търси един конкретен и кратък отговор.
Господин министър, как виждате въпросната стратегия, за която аз говорих преди малко, пък и Вие споменахте – като акт на Министерския съвет или акт на Народното събрание? Това е много важно, уверявам Ви, че морската общественост се вълнува от този въпрос.
Вие споменахте, но все пак още един път ясно да прозвучи какъв е хоризонтът, каква е перспективата и докога виждате, че наистина може да има стратегия, в която, надявам се, ясно ще бъдат очертани приоритетите, за които Вие говорите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Отговарям конкретно на Вашия въпрос. Нашите намерения са следните. Според постановлението на Министерския съвет миноритарен дял от 30% и на двете дружества – БМФ и БРП – е предвиден за листване на Българска фондова борса. Това вероятно ще стане като първа стъпка. Но съвсем като независима стъпка Агенцията за приватизация заедно с избрания международен консултант работи и е в напреднала фаза на изработване на стратегия за продажба на БМФ и БРП. Поради много сходния вид бизнес и сходните условия, в които те работят, тази стратегия има два варианта – или да бъдат представени две паралелни стратегии, или те да бъдат обединени в една стратегия.
Освен това, в изпълнение на последните промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2003 г., Агенцията за приватизация е длъжна да внесе в Министерския съвет тази стратегия, ако той я одобри, да я внесе в Народното събрание и ако тази стратегия бъде одобрена, да бъде изпълнена след това. Имам предварителна информация, че Министерството на икономиката готви промени в Закона за приватизация. Ако те се случат по-бързо от приемането на тази стратегия, е възможен някакъв друг сценарии, но точно според Закона за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право да изразите отношение към отговорите на министър Василев, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да благодаря на министъра на транспорта и съобщенията за изчерпателния отговор. Аз съм доволен, господин министър, че морската общественост чу, че ще има санкция на Народното събрание. Досега имаше въпросителен по този въпрос, чуваха се различни неща. Аз съм убеден, че с приемането на тази стратегия ще има яснота за инвеститорите – както външни, така и представителите на нашия бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Мутафчиев, заповядайте за процедура.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам да се удължи работното време за парламентарен контрол до изчерпване на въпросите към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката. Какви са мотивите? Вече пета седмица госпожа Шулева не е отговорила на два много важни въпроса, зададени от опозицията – и отляво, и отдясно: каква ще бъде цената на хляба и ще има ли зърнена криза в България, осигурено ли е необходимото количество зърно за препитанието на българския народ? Вчера българският парламент взе решение и избра анкетна комисия, която да направи проверка в държавния резерв за зърно. Днес научаваме, не знам дали е вярно, но смятам, че тя трябва да отговори на това, че е уволнен шефът на Държавният резерв. На какво се дължи това?
Второ, днес от страна на управляващото мнозинство ние бяхме обвинени, че спекулираме. Нека министърката да дойде и да каже има ли спекула в нашите твърдения или няма.
Надявам се, че ще го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз съм длъжен да го подложа на гласуване въпреки оределите редици на парламента.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Петър Мутафчиев, за удължаване на заседанието до изчерпване на въпросите към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Продължаваме с актуалния въпрос от народния представител Стойчо Кацаров към министър Василев.
Заповядайте, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър на транспорта, известно е, че от ежеминутната прецизна работа на служителите и работниците в РВД зависи живота на стотици граждани, ползващи услугите на гражданската авиация и не само на гражданската авиация.
Моят въпрос към Вас е свързан с това как Министерството на транспорта и подведомствената му РВД е организирала използването на базите за отдих за възстановяване на служителите от РВД, защото отдихът и възстановяването им е в пряка връзка с прецизността на тяхната работа? Задавам този въпрос, защото получих писмо от служители на РВД. И сега ще прочета пред Вас някои от текстовете на това писмо, в което се отбелязва, че “целогодишно са блокирани стаи в базата на РВД в Банско за министъра на транспорта, неговите приближени и главния секретар на министъра на транспорта”. В това писмо пише още, че са обзавеждани с вани сервизните помещения по желание на същите горецитирани лица. Пише, че служители на министерството и министърът на транспорта ползват служебен транспорт, в т.ч. и джипове за лични нужди за сметка на РВД. Пише, че за сметка на РВД се купуват мобилни телефони и се плащат сметките им за служители на Министерството на транспорта и съобщенията, които не са служители на РВД. Пише също така, че се предоставят жилища, собственост на РВД, на служители на Министерството на транспорта, в т.ч. на началника на кабинета на министъра и на главния секретар на министерството.
Аз няма да чета повече това писмо и ще спра дотук. Мисля, че казаното дотук звучи достатъчно красноречиво. И ще попитам: Вие с това ли се занимавате, господин министър? Така ли управлявате Вие във Вашето министерство? Това ли е грижата, която полагате за РВД?
Аз искам да ми отговорите на още един въпрос: каква е връзката на всичко това с факта, че срещу директора на РВД има образувано предварително производство още май месец миналата година? Само преди малко на въпрос на мой колега Вие казахте, че водите принципна кадрова политика. Как се свързва този факт с принципната кадрова политика, като имате предвид, че постановлението е образувано за нарушения, свързани с работата му като директор на РВД?
И още един последен въпрос: каква е връзката на всичко това с “Росексимбанк”? Господин министър, сигурен съм, че разбирате добре какво Ви питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Аз съм изключително учуден от това, което чух от трибуната на Народното събрание, по две причини.
Стойчо Кацаров (ПСОДС, от място): И аз!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Първата причина е, че това изобщо не беше съдържанието и духът на Вашия въпрос, подготвен преди може би повече от два месеца. И втората причина, по-важната, е, че не ми е известно нещо от тази информация да отговаря на истината. Аз ще Ви отговоря конкретно тема по тема.
Уважаеми господин Кацаров, не зная какво имате предвид, но аз не съм ходил в Банско много отдавна, макар че обичам този град и искам да отида в скоро време. Но това, което казахте, не отговаря на истината. Не съм проверявал, защото не това беше Вашият въпрос. Не ми е известно кой от моите колеги кога е ходил в Банско скоро, лично не си спомням това да е станало. Между другото, отдавна искам да заведа екипа си в Банско за сплотяване на колектива и нямам време да го направя, тъй като всички сме много заети.
За тези вани чувам за пръв път. Повярвайте ми, никога като министър не бих се занимавал с тези неща. Не бих препоръчвал или инструктирал за неправомерно и нецелесъобразно изразходване на държавни средства. И като пример ще Ви дам, че не съм извършил никакви ремонти нито в кабинета си в Министерството на икономиката, нито в кабинетите на своите заместници, нито пък сега в Министерството на транспорта. Напротив, миналата година като министър на икономиката върнах в бюджета около 20 млн. лв. Освен това възможно е, господин Кацаров, да съм единственият министър, не съм проверил, но още от м. юли 2001 г. забраних на целия персонал на Министерството на икономиката тогава, сега и на Министерството на транспорта, включително на министъра, да пътуват с други билети освен с билети икономическа класа по всички авиокомпании. Известен съм с изключителната си пестеливост като министър и в двете ведомства.
Не съм запознат с джиповете – прощавайте, не това беше Вашата тема – но зная, че други министри са карали джипа на РВД. Аз нямам време да карам джипа на РВД, дори не знам какъв цвят е. Така че информацията Ви вероятно се отнася за предишни периоди.
За мобилните телефони нямам никаква информация. Нямам представа. Целият ми политически кабинет ползва телефони от Министерството на транспорта. В крайна сметка ние сме Министерство на съобщенията. И не зная на кого друг освен на политическия кабинет би му дошло на ум да използва телефон на РВД. Може би в други периоди, господин Кацаров, нямам информация това да е ставало по мое време.
Що се отнася до жилищата, учуден съм, господин Кацаров, заповядайте да попитате. Да, на предишния министър началникът на кабинета и главният секретар живяха в жилища на РВД. Това не е незаконно, доколкото ми е известно, защото има известни правила и дългогодишна традиция, според която малка – подчертавам, – малка част от жилищата на РВД се ползват за нуждите на министерството. Да, там е настанен още по старо време например изпълнителният директор на “Морска пристанищна администрация”, защото той не е от София и на практика няма къде да живее. Знаете, че Народното събрание също има изключително ограничен контингент от жилища. Аз отказвам да купя нови жилища с държавни пари от Министерството на транспорта. Но моят началник-кабинет и моят главен секретар живеят със собствените си семейства в собствени жилища.
Що се отнася до “Росексимбанк”, не зная какво Вие имате предвид, но аз ще Ви кажа какво аз имам предвид. Лично не преведох средства, нито един лев, при последното разпределение, при последния конкурс на парите на РВД през последния месец, който не беше спечелен от “Росексимбанк”. Така че, уважаеми господин Кацаров, ако може от тази трибуна да уточните съдържанието на своя въпрос.
Последният Ви въпрос беше на тема господин Дилов. Нямам какво повече да добавя. Действително това е толкова известно дружество, че там много повече се занимаваме с други странични явления, отколко реално да оценим труда на тези висококвалифицирани, високообразовани, конвертируеми професионалисти с безспорни качества, които всеки ден се грижат за националната сигурност и за безопасността на хиляди пътници на български и чуждестранни самолети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Имате две минути, за да изразите отношението си, господин Кацаров, към отговора на министъра.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Василев, аз благодаря, защото Вие практически потвърдихте това, което беше написано в писмото до мен от служители на РВД, с уточнението, че това е станало преди Вас, по времето, когато министър е бил Пламен Петров. Вероятно това е така. Надявам се да е така. Искрено се надявам да е така, това да са неща, които са били свързани с него и това да е практика, която в момента да е прекратена. Надявам се също така, че ако не е прекратена, Вие ще си вземете бележка от този актуален въпрос и съм убеден, че незабавно ще я прекратите.

Остана обаче открит въпросът за директора на РВД. Той е следствен от миналата година. Има образувано производство за действия, извършени като директор на РВД. И въпросът е: подходящо ли е в момента да заема такъв пост?
Аз не съм склонен и пръв бих възразил, ако човек, който не е осъден, бъде третиран като виновен, че той е невинен докато се докаже противното.
Но съгласете се с мен, че много по-коректно би било и спрямо самия него, ако той бъде временно освободен от длъжност, докато приключи това производство, докато отпаднат или се докажат съмненията за неговото нарушение.
И бих поставил още един допълнителен въпрос към Вас: това, че Вие не го освобождавате, не е ли един удобен начин да го принуждавате да прави каквото пожелаете, под заплахата, че във всеки един момент той може да бъде освободен заради производството, което се води срещу него? Във всеки един момент това е достатъчно основание да го освободите. Неосвобождавайки го, Вие го правите фактически Ваш абсолютен послушник, Ваш слуга. Затова казвам, че по-коректно към самия него е да бъде освободен от тая длъжност временно, докато приключи производството срещу него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Имате право на дуплика, господин министре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! В отговор на втория Ви въпрос, тъй като считам, че първата тема я приключихме, ще цитирам няколко думи от предния въпрос на господин Благой Димитров: “Създало се е впечатление, че в Министерството на транспорта процесът на непрекъснати смени протича хаотично и създава впечатлението за самоцелност.” Всъщност точно илюстрирайки обратното, смятам това, че има отделни хаотични, наполовина необосновани нападки срещу който и да е мой директор, не е достатъчна причина той да бъде автоматично сменен, просто защото например някой му оказва политически натиск. Напротив, с господин Дилов имам добри професионални отношения и с него обсъждам основно две теми, които преди малко споделих в предния си отговор. Първата тема е модернизацията с договора на “Алени Маркони систъмс”, която тече в момента и която е изключително важна за бъдещето на този център в страната. Втората тема е: шансовете на България в остра конкуренция със съседните на нас балкански страни да се наложи дългосрочно като водещ регионален център на Балканите. Считам, че тази тема е много по-важна от това дали е имало или нямало вани в някои станции, където аз никога не съм ходил и т.н. Считам, че всички в тази зала ще разберат какво имам предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министре.
Питане на народния представител Иван Николаев Иванов относно изграждането на терминал на летище София към министър Василев.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете своето питане. Както знаете, разполагате с пет минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изграждането на нов пътнически терминал е една от най-съществените части от проекта за реконструкция и модернизация на летище София. Целият проект по изграждането както на пътническия терминал, така и на новата пистова система, са съществена част от Националната ИСПА програма в сектор “Транспорт”. Както знаете, тя е одобрена от Европейската комисия и чрез нея би трябвало да се осигури възможност на летище София да кацат самолети, дори и от най-големия клас “Боинг 747”, както и да се повиши капацитетът на летището на 2 600 000 пасажери и 26 000 тона годишен обмен карго. По този повод беше проведен търг и на 16 декември 2002 г. австрийската строителна компания “Щрабаг” сключва договор за строителство на новия терминал и прилежащата към него инфраструктура – паркинги и гаражи за самолетите. “Щрабаг” печели договор за възлагане с обща цена 110 млн. евро и няколкостотин хиляди, разбира се, на нетна стойност. Аз още тук искам да отбележа, че консултантът по поръчката, това е холандската фирма “Нако”, беше дала приблизителна стойност на проекта от порядъка на 136 млн. евро, което означава, че “Щрабаг” печели търга с 26 млн. евро под цената, определена от консултанта като приблизителна.
Всъщност, все пак ще уточня, че от тези 110 млн. евро 60 млн. идват от Европейската инвестиционна банка, 41 млн. идват от ИСПА, а останалите са от републиканския бюджет на България.
Как се развиват нещата по-нататък, което всъщност е най-същественото. В продължение на 6 месеца – до май 2003 г., “Щрабаг” извършва само частично някои изкопни работи и то с ограничена техника за целта, без да има за целта работен проект за организация и изпълнение на строителството, без да има проект за земната основа, без да има работни проекти за сградите. Както се казва, за шест месеца изпълнителят е извършил работа колкото за шест дни. През май холандският консултант “Нако” предлага не на Вас, а на Вашия предшественик министър Пламен Петров, като най-подходящ вариант прекратяване на договора с “Щрабаг”. Това можеше да бъде сторено в срок от две седмици. Срокът е пропуснат, министър Петров не предприема никакви действия, при което оттам нататък по принцип разваляне на договора трудно може да бъде осъществено, поне на следващите фази.
Какво се получава към момента? Поради непрекъснато забавяне на проекта и естествено диалога, който се води между министерството и “Щрабаг”, се констатира, че “Щрабаг” счита като недостатъчни извършените геоложки проучвания и ненадеждни резултатите от тях и започва да претендира за увеличаване на стойността на проекта, като, по мои сведения, последователно в различните фази това увеличение, поискано от “Щрабаг”, е могло да достигне до нови 40 млн. евро. Тоест вместо за 110 млн. да се окаже, че всъщност проектът ще бъде изпълнен за 150 млн. евро.
По такъв такъв начин се стига до една фаза, при която Вие влизате в преки разговори с “Щрабаг”. Вие самият заявявате, че ако фирмата не си изпълнява условията, договорът може да бъде прекратен.
Господин министър, от задаването на въпроса досега изтекоха 20 дни и се случиха някои неща. Аз все пак трябва да отбележа, че се стигна до продължаване на работата с “Щрабаг” и увеличаване на сумата единствено с 4 млн. 800 хил. евро в рамките на десетте милиона непредвидени, които са в размер на 110 млн. евро, и удължаване на срока на изпълнение с 8 и половина месеца.
При това положение аз считам, че в крайна сметка моето питане, макар и лишено от някои акценти преди достигането на тая договореност, остава валидно в следните аспекти:
1. Какви са заключенията и препоръките в доклада на експертите, които бяхте поканили и които анализираха състоянието на летища София и дали те не дават една негативна прогноза по отношение на проекта?
2. Какви мерки ще предприемете, за да се спази предвиденият срок за завършване на пътническия терминал на летището? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Иванов.
Господин министре, разполагате с 10 минути, за да отговорите на питането на народния представител Иван Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Наистина аз слушах внимателно Вашите констатации и считам, че информацията Ви е доста пълна и точна, включително и констатациите, че през миналата пролет например нашето ведомство е пропуснало възможността да направи някои промени и да спечели в спора, така да се каже, което е довело до пропуснати възможности.
Уверявам Ви, че като министър на транспорта приоритет номер едно за мен е реализирането на големите инвестиционни проекти, от които най-важният е модернизацията на летище София. За да илюстрирам това свое твърдение и намерение, ще Ви припомня, че председател на съвета на директорите на дружеството е точно моят ресорен заместник-министър София Касидова, която отговаря точно за реализацията на тези инвестиционни проекти. Тя наблюдава и решава проблемите на този процес ежедневно. За съжаление ми се наложи да отделя много часове от своето време през последните седмици и месеци по тази тема.
Екипът на Министерството на транспорта и съобщенията направи пълен анализ през последните няколко месеца на състоянието на проекта “Реконструкция и модернизация на летище София”. Освен това поканихме водещи български експерти, включително и господин Иван Ковачев, за чиято помощ аз съм изключително благодарен, да анализират процеса и да дадат своите професионални препоръки. Поканихме на краткосрочна мисия и експерти от “Бритиш еър спейс системс” – Великобритания, с личен опит в реализацията на подобен голям и труден проект на летище Прага.
Изводите на британските експерти съвпаднаха напълно с изводите на нашия екип. Например, техническият проект на терминалната сграда е разработен на основата на непълни по съдържание и обем преди няколко години инженерно-геоложки и хидротехнически проучвания. Отговорността да се направят такива проучвания, вместо те да се извършат предварително, е прехвърлена впоследствие по договор на самия изпълнител “Щрабаг”, което е неправилно, тъй като създава явен конфликт на интереси изпълнителят да намери несъответствие в почвените условия.
При извършването на подробните проучвания през м. февруари и март т.г. се установяват условия на почвата, при които първоначалният проект за фундиране се поставя под въпрос. Неприятното в случая е, че всички предварително са били убедени, че ще се случи така и са знаели какво ще последва. Тогава се налагат промени и изчисления за финансовите последствия при замяната на плоското фундиране с пилотно, които отнемат продължително време. Издаваните през периода инструкции от холандската фирма “Нако”, която упражнява надзора в строителството и е автор на първоначалния проект, за измененията в проекта са били различни и на тях не сме отговаряли веднага, което е довело до допълнителна загуба на време през пролетта. През целия период процесите не са се управлявали активно и успешно от страна на Министерството на транспорта и съобщенията и летище София. Не е имало цялостно управление и координация на проекта със съответните оценки за риска, критични пътища, актуализиране на графици и други. Като една от стъпките за поправяне на тази ситуация се наложи да сменя ръководителя на звеното за управление на проекта. Сега ръководител е господин Тулешков, който се справя по-добре.
Изгубеното време от приемането на строителната площадка на 18 февруари до края на м. юли т.г. не може да бъде компенсирано. Отделно, поради взетото решение за изпълнение на удълбочено плоско фундиране, количествата изкопни и насипни работи са увеличени. Съгласно “Фидик” - договора на “Щрабаг”, изпълнителят “Щрабаг” има право да предяви претенции за издаване на заповед за изменение вследствие на променената ситуация. Такива заповеди за изменения са нормална възможност, предвидена в правилата на “Фидик”, както казахте в рамките на 10-те процента от сумата. Единственото, което може да се анализира, е какъв трябва да бъде периодът на удължаване на строителните работи и какви са финансовите последствия.
Първоначалната претенция, предявена от “Щрабаг” беше за удължаване на срока на строителството на терминала до октомври 2005 г. и допълнителни разходи, които се променяха много пъти. Аз чух от медиите по-големи суми от десетки милиони, които не отговаряха точно на последната ситуация. Последното им предложение беше с намален размер от 5,6 милиона евро, но отново това, което мен изключително ме безпокои като министър, е, че нямаше твърди гаранции нито по отношение на сумата, нито по отношение на срока.
Уважаеми господин Иванов, аз лично бях доста разочарован от нормалната ситуация в този бранш, където предварително единственото сигурно нещо за мен, като възложител в случая, е, че изпълнителят в който и да е проект вероятността е огромна той да иска удължаване на времето и увеличаване на сумата поради извънредни обстоятелства. Единственото сигурно и неизвънредно обстоятелство е, че винаги ще има извънредни и несигурни обстоятелства. След анализ, и признавам доста остри, неприятни преговори с “Щрабаг” и “Нако”, постигнахме съгласие, че не можем да отстъпим за удължаване на срока повече от 8 месеца и половина, което е на практика загубеното досега време. И така срокът беше съкратен до 31 август 2005 г.
Считам, уважаеми господин Иванов, че Вие разбирате защо бързаме толкова. Защото, освен че България ще влезе скоро в НАТО и Европейския съюз, е една важна бизнес и туристическа дестинация и се нуждае от своето лице, което е модерното летище. Таванът на допълнителните разходи го бях определил под 5 млн. евро, но считам, че в крайна сметка ще бъде значително под 5 млн. евро. Вие казахте една приблизителна сума от 4,8 милиона, а възможно е и под нея да се включим. Отсега нататък сме взели всички мерки за активно управление на процесите с оглед минимализиране на риска от нови проблеми и от допълнителни закъснения.
Вие зададохте комплексни въпроси към цялостната ситуация. Имам известни проблеми от забавяне заради някои особености на българското законодателство. Заслужава с Министерството на регионалното развитие и благоустройството да разсъждаваме в тази посока, подобрили сме координацията. Последната ми информация от строителната площадка от тази седмица е, че доста време изкопните дейности се движат в срок и е постигнат значителен напредък. Разпоредил съм, ако има закъснение повече от 1 – 2 дни, незабавно да бъда уведомен за причините и да вземем мерки за ликвидиране на последствията.
В заключение бих искал да Ви информирам, че в бюджета за 2004 г. Министерството на транспорта и съобщенията в рамките на своите средства е осигурило 146 814 830 лв. за летище София, от които голямата сума 122 милиона е за заем и капиталов трансфер от държавния бюджет в размер на 24 242 хил. лв.
Считаме, че с така предприетите стъпки процесът се развива положително. Аз много ясно предупредих изпълнителя, че нямам намерение постоянно да преговарям за нови удължения на сроковете и нови увеличения на средствата, които нямат никаква обосновка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате две минути да зададете своите уточняващи въпроси.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Очевидно за момента е намерено едно решение и то, ако бъде осъществено, това е положителен знак и ще бъде спазен, макар и със закъснение от 8,5 месеца, един приемлив срок за строителството на терминала.
Но, господин министър, от това, което аз изложих в моето питане и от Вашия отговор, остават неизяснени два въпроса, които ще Ви поставя веднага. Вие говорите, че сте сменили ръководителя на звеното, което управлява проекта. Нека все пак да отбележа, че това е едно звено от 43 души, и моят въпрос е: какво е направило това звено от декември, когато е бил подписан договорът, до май, когато всъщност се е видяло, че не е направена работа за повече от една седмица през тези 6 месеца? И оправдано ли е това звено да функционира в този си състав като брой, а и като компетентности, ако те не вършат работата, за която са назначени там.

На второ място – през май, когато “Нако” предупреждава, че в двуседмичен срок може да бъде разтрогнат договорът с “Щрабаг”, кои са причините, поради които и това звено не е дало препоръка за разтрогване и министър Пламен Петров – Вашият предшественик, не е направил нищо? В крайна сметка тогава това може би щеше да бъде един по-добър вариант. Би трябвало при Вас на базата на движението на документите да можете да кажете коя е истинската причина, поради която Вашият предшественик е довел до положение, когато се създаде инфарктната ситуация през м. октомври.
Очаквам да чуя отговорите на тези два въпроса, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, имате 5 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на Вашия въпрос ще Ви уверя, че през последните месеци целият екип на министерството и на летището, които се занимават с проекта, от заместник-министър през началник на специализираната дирекция и нейния екип, през ръководството и Съвета на директорите на летището и звеното за управление на проекта са се убедили в моето твърдо намерение да направя всичко възможно да реализирам този проект в срок и знаят, че няма да търпя никакви обяснения защо по абсолютно обясними и много добре евентуално представени причини това няма да се случи.
Напротив, взел съм всички мерки, ако има известно забавяне по проекта или се появят проблеми незабавно да бъда информиран, за да взема лично мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Иванов, да реагирате на отговорите на Вашите два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбирам Вашето неудобство да коментирате действия на хора, които и в момента са във Вашето министерство, както и на Вашия предшественик. Но негативният пример с движението на този проект поставя ясно необходимостта да има националноотговорно поведение от страна на висшите представители на изпълнителната власт и министрите в това отношение. Неслучайно, независимо от постигнатото споразумение с “Щрабаг” Ви задавам това питане, защото продължавам да изпитвам съмнения дали в крайна сметка и този срок ще бъде спазен. “Щрабаг” е известна фирма, но дали тя в България на базата на поведението на представителите на изпълнителната власт в рамките на тази една година не е счела, че тук е село без кучета, където биха могли да си увеличат ненаказано и несанкционирано договора, който вече са подписали и да променят сроковете, които са поели като ангажимент.
Уважаеми господин министър, зная значението на реконструкция на летище София. Искам да Ви заявя, че всяко Ваше действие в това отношение ще бъде стриктно следено и, отново повтарям, имайки предвид негативното впечатление, което беше създадено от предишния екип по отношение на тази реконструкция, Ви пожелавам да не повторите грешките на министър Пламен Петров. И дано, както е записано – на 31 август летище София да има нов пътнически терминал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към актуалните въпроси към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева. Има три въпроса, два от тях са на една и съща тема и ще процедираме така: по реда на постъпванията първо госпожа Масларова или господин Петър Мутафчиев ще развият своя актуален въпрос в рамките на 3 мин. След това в рамките на 3 мин. следващите вносители – госпожа Росица Тоткова, госпожа Кина Андреева и госпожа Мария Спасова-Стоянова, ще развият също своя въпрос, след това министър Шулева ще отговори на въпросите и питащите ще имат по 2 мин., за да реагират на отговора и накрая министър Шулева, както е редът по актуалните въпроси, ще има 2 мин. за своята дуплика.
Първо давам думата на господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Все пак Ви благодаря, че след пет седмици ще имаме възможността да говорим по един актуален въпрос, поставен от мен и от госпожа Масларова, свързан с една от най-важните теми – темата за прехраната на българското население, за цената на хляба и осигуряването на резерва от пшеница и брашно. Нашият актуален въпрос е все още на дневен ред не само заради това, че е важна темата, а също заради това, че цената на хляба, която достигна преди няколко седмици до 1,30 лв. в голяма част от областите в страната за килограм хляб, все още се задържа на това ниво. Има сериозни опасения, че цената може да скочи по-високо от това и съответно затова Вие отново смятате да се намесите със 100 хил. т пшеница отново от държавния резерв на Софийската стокова борса. Същевременно обаче с това вървят и процесите, които дават съмнения за смут в действията на правителството. Става дума за това, че независимо от обявените от Вас намерения за 100-те хиляди тона пшеница, които трябва да бъдат предоставени на борсата, засега този процес е спрян. Видяхме, че сериозно се намесихте в това да се премахне митото за вноса на брашно, така че да се постигне някакъв баланс и по-нормална пазарна стойност на хляба.
Българският парламент вчера прие едно важно решение за създаването на анкетна комисия, която да провери наличностите на пшеница в държавния резерв, същевременно да се направи проверка на контрола по всички наличности. Днес обаче пристигна една много смущаваща информация. Надявам се, че ще ми обясните дали това е вярно или не и какви са мотивите, ако е вярно – вчера с Ваша заповед е уволнен шефът на Държавния резерв. Защо точно сега, ако е вярно, и защо след като вече беше избрана комисията за проверка на резерва? Какви са причините? Мисля, че този въпрос е важен за всички български граждани и те ще го слушат с внимание. Затова се надявах, че много бързичко ще отговорите, тъй като на предишния наш въпрос отказахте да коментирате цената на хляба заради това, че не сме Ви го задали конкретно в питането.
Сега нашият въпрос към Вас е: кои са причините за повишаването на цената на хляба, каква ще бъде, госпожо Шулева, цената на хляба в края на годината и началото на 2004 г., осигурен ли е достатъчен резерв от хлебна пшеница и брашно за изхранване на населението до следващата реколта? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо министър! Вчера, по предложение на Парламентарната група на Обединените демократични сили парламентът избра временна анкетна комисия, която трябва да направи една оценка на състоянието на зърнените запаси в България и как изпълнителните органи осъществяват контрола в тази дейност. Преди малко чух от моя колега, че има информация, че е освободен директорът на държавния резерв. Това са два факта, които безспорно показват, че има много сериозен проблем със зърното, брашното и хляба в България. Ние ви предупреждавахме още от м. март, че дори и от края на миналата година за това, че проблемите в зърнопроизводството предстоят, защото нито са засадени обявените от министъра на земеделието площи, нито са произведени количествата, за които се говори.
Предупрежадавахме ви, за да можете да вземете мерки и да не стигнем до днешното състояние – днес, когато в България има зърнена криза, която помним от 1996 г. Криза, която не се знае как ще се развива и в бъдеще, но едно е ясно: че цената на хляба се повиши много сериозно, драстично и стигна, както вече всички знаят, защото всеки ден си купуват хляб, до 1,20 – 1,30 лв. за 1 кг хляб.
Българските граждани са стъписани от това и няма как да не бъдат стъписани. Те се страхуват от това какво се случва в държавата, защото са преживявали и такива кризи. И те протестират по различен начин. Протестират, защото искат да имат сигурност и най-малкото – да имат яснота.
Аз ще Ви връча една подписка, която е събирана от ръководството на Клуб на пенсионерите в Разлог от Мария Тумбева, Мария Парапунова, Мария Джолева, Надежда Боцева. Просто като знак, да знаете, че този въпрос, който ние поставяме днес в пленарната зала, не е съчинен от опозицията, не е съчинен в тази зала, а това е въпрос, който поставят българските граждани.
И аз искам Вие днес да отговорите. Една година след като поставихме въпроса, Вие не отговаряхте, проявявайки характерното за вашето управление високомерие. Защо пропуснахте възможността да предприемете необходимите мерки през тази година, за да се стигне до днешния ден, в който ние задаваме с толкова голяма тревога въпроса за цената на хляба?
И моят конкретен въпрос, отговор на който очакват да чуят българските граждани, е: какви мерки предприема Министерството на икономиката във връзка с драстичното увеличение на цената на хляба и брашното в нашата страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Госпожо министър, имате 5 минути, за да отговорите на двата актуални въпроса на народните представители на една и съща тема. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, госпожо Тоткова, госпожо Андреева, госпожо Стоянова, уважаеми господин Мутафчиев!
Преди да отговоря какви мерки предприема Министерството на икономиката във връзка с увеличението на цената на брашното и хляба, се налага да ви припомня, че през 1999 г. Народното събрание прие Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия. Този закон е един от малкото гласувани и приети с консенсус от Тридесет и осмото Народно събрание, в което и вие сте били народни представители.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от посочения закон гласи:
“(2) Цените на стоките и услугите се формират свободно в съответствие с търсенето и предлагането.”
В условията на пазарна икономика конкретните проблеми се решават с определени пазарни механизми. При липса на предлагане и засилено търсене съвсем естествено е да има движение на цените. Времето на централизираната икономика отдавна свърши. Както си спомняте, в Годишния доклад на Европейската комисия, оповестен на 5 ноември 2003 г., България бе призната за действаща пазарна икономика. Това, дами и господа, означава, че държавата не може да определя цени и да се намесва в чисто пазарни процеси.
Преди да отговоря искам също да уточня, че задавайки въпросите си към мен като министър на икономиката, вие ме натоварвате с допълнителни отговорности, които по закон не нося. В Устройствения правилник на Министерството на икономиката е записано, че министърът на икономиката е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката.
Както сами разбирате, госпожо Масларова и господин Мутафчиев, министърът на икономиката не отговаря за реколтата от пшеница.
Що се касае до количествата зърно в държавния резерв, искам да уточня, че Министерството на икономиката е само първостепенен разпоредител с бюджета на държавната агенция. В Устройствения правилник на Министерския съвет е записано, че министърът без портфейл координира дейностите по провеждането на държавната политика в областта на натрупването, съхраняването и използването на държавните резерви и военновременните запаси на страната в съответствие с интересите на националната сигурност. Както виждате, тези компетенции – нито едната, нито другата, са на министъра на икономиката.
Това, което като министър на икономиката съм предприела по отношение на стабилизиране на пазара по веригата зърно–брашно– хляб, е изцяло съобразено с правилата, наложени от Световната търговска организация, към която България се присъедини през 1996 г. В съответствие с правомощията ми на министър на икономиката, касаещи разработването, съгласуването и прилагането на тарифни и нетарифни мерки, свързани с износа и вноса, бяха предприети няколко сериозни мерки за нормализиране на пазара.
Данните на Министерството на земеделието и горите от 15 август 2003 сочат, че реколта 2003 възлиза общо на 2 млн. 126 хил. т пшеница – достатъчни за задоволяване на потреблението на вътрешния пазар.
Вземайки предвид обаче по-ниската в сравнение с миналата година реколта и неблагоприятните прогнози на световния пазар на зърно, Министерството на икономиката съвместно с Министерството на земеделието и горите предложи временна забрана за износ на пшеница и брашно. С постановление от 5 септември 2003 г. мярката беше въведена.
В началото на м. септември постъпиха искания от производители на брашно и хляб за пускане на зърно от държавния резерв поради липса на предлагане на стоковите борси. Справката от Софийска стокова борса сочи, че от началото на август до началото на септември не е сключена нито една сделка за пшеница. В държавите от Европейския съюз в такива случаи се намесват интервенционните агенции, които пускат на пазара съответна стока, регулирайки по този начин търсенето и предлагането. Става въпрос само за земеделски продукти.
Тази практика се прилага и в повечето от новоприсъединяващите се страни-членки, като например Полша.
Тъй като в България все още няма създадена интервенционна агенция, такава роля играе държавният резерв. С постановление от 5 септември 2003 г. от държавния резерв бяха освободени и пуснати за продажба на Софийска стокова борса 100 хил. т пшеница. С друго постановление – от 19 ноември, бяха освободени още 100 хил. т зърно от резерва.
Друга сериозна мярка, която беше предприета, е въвеждането на нулеви мита за внос на пшеница и брашно от 1 януари 2004 г.
Искам още веднъж да подчертая, че покачването на цените на зърното, а оттам и на брашното и хляба, е в резултат от неблагоприятни тенденции както на вътрешния, така и на международните пазари. Прогнозите на Световния съвет по зърното за световното производство на пшеница през 2003-2004 г. непрекъснато се влошават. Слабата реколта доведе до сериозно повишаване на цените на пшеницата на международните стокови борси. За периода до 30 ноември цената на хлебната пшеница на борсата в Будапеща е 216 щ. долара за тон или около 360 лв. ФОБ за доставка през декември. Естествено е тази тенденция да се отрази негативно и върху ситуацията на българския пазар.
Напрежението по веригата зърно-брашно-хляб е нормална пазарна ситуация, с която производителите и търговците се сблъскват в условия на неблагоприятна конюнктура, слаба реколта и засилена конкуренция. Естествено е да се очаква, че големите хлебопроизводители имат по-добра себестойност на продукцията и могат да продават на по-ниски цени. Те могат да теглят кредити и да реагират своевременно, осигурявайки си по-големи количества зърно и брашно. Такава е пазарната практика в целия свят. Исканията на малките фирми държавата да се намеси, поставяйки ограничения, са нереалистични.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Защо? Защо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Дребните хлебопроизводители трябва да намерят своята пазарна ниша, за да устоят на натиска на конкуренцията.


Що се отнася дали има нелоялна конкуренция от страна на големите фирми, отговор може да даде Комисията за защита на конкуренцията. В момента там по наше искане се прави секторен анализ по веригата зърно-брашно-хляб, при което ще бъде проучено положението на участниците на съответния пазар – финансово състояние, пазарен дял, конкурентоспособност, анализ на доставчици и клиенти, методики при ценообразуване и т.н. Ще бъде проучена нормативната база в съответните сектори, както и съответствието на поведението на участниците на пазарите с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.
Уважаеми госпожи и господа депутати, популизмът, който на моменти прозвучава в тази зала, е неуместен и аз бих искала да благодаря на журналистите, които не се подведоха по подобни изказвания и призиви и погледнаха на темата през призмата на пазара. Цените на хляба се определят от търсенето и предлагането. Държавата не може да се меси в работата на частните производители и търговци. Пак казвам: всяка една от фирмите в бранша трябва да намери своята ниша в пазара, който се регулира не от държавата, а от принципите на действащата пазарна икономика, за каквато страната ни, както вече споменах, е призната от Европейската комисия.
Що се отнася до някои от допълнителните въпроси, които ми бяха зададени, ще изчакам и уточняващите и ще отговоря накрая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо Шулева, аз не мога да бъде доволен от отговора, който дадохте, тъй като не отговорихте на конкретния ми въпрос: колко ще струва хлябът в страната и има ли достатъчно зърно, за да са спокойни българските граждани и да не обвинявате опозицията, че демагогства. Ако дадете този отговор, място за демагогия няма да има. От Вашия отговор аз разбрах едно, че правителството няма единна политика, че Вие си прехвърляте в момента топката от Министерство на земеделието в Министерство на икономиката. В момента Вие обвинявате Министерство на земеделието, че не е създало интервенционната агенция, затова нямало как да регулирате цената на хляба и необходимото количество зърно.
Вие, госпожо министър, сте вицепремиер, който отговаря за социалната политика. Така че не само като министър на икономиката, но тъй като във Вашия сектор е социалната политика, Вие ясно и категорично трябва да си давате сметка в каква ситуация се намират българските граждани. Вие говорите за пазарни цени, но пазарните цени в Европа, всеки един от гражданите с доходите, които има там, може да си купи хиляда хляба. А с цената от 1,30 лв. за килограм брашно вече и сто хляба в България не можеш да си купиш с един нормален доход. Така че нека да не си говорим до каква степен пазарната икономика трябва да бъде свободна, либерална и докъде държавата трябва да се намесва. Ако държавата не може да се намеси и да регулира този пазар, включително и цената, то тогава защо им е на всички тези граждани тази държава? За да събира данъци и издържа министри, включително и народни представители, администрация? Или данъчни агенти, които да събират данъци? Точно това е функцията и това е лично Ваше задължение като министър на икономиката.
Съжалявам, че по този начин трябва да разговаряме днес. Аз очаквах сериозност от Ваша страна. За съжаление всички в тази зала, колкото и малко да са те, разбраха едно, че правителството се отнася несериозно по този въпрос. Самият факт, че Вие не ми отговорихте уволнен ли е или не е уволнен директорът…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ще Ви отговоря.
Петър Мутафчиев: Да бяхте ми отговорили, не знам какво изчаквате.
Това говори за още нещо, за сериозни съмнения и търкания, които отиват на гърба на българския народ, защото тази цена я плаща българският народ. Аз знам какви доходи се декларират от някои от министрите и знам, че 1,30 лв. не е много за Вас, но има хора, които живеят с пенсии от 70 лв., приемете го, ако искате, и за демагогия, но това е реалността в България.
Затова Ви моля, отговорете сериозно. Нека българският народ разбере, за да няма отново спекули според Вас. Такива обвинения бяха хвърлени от заместник-председателя на групата ви Валери Цеков, че, виждате ли, опозицията спекулирала. Спекулата е със зърното, госпожо министър. И Вие го знаете и правилно сте се насочили да проверите секторната политика зърно-брашно-хляб, защото има фирми в България, които диктуват цените и убиват малките производители, защото са създали монопол. Това го знае даже и Моньо Христов. (Оживление и смях от ПСОДС.) Благодаря ви. И се надявам, че ще ми отговорите на този въпрос. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо министър, имате възможност да отговорите в рамките на две минути на тази реплика. След това, ако те имат реплики, пак ще отговаряте. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма проблем.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Мутафчиев!
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: “Председател” е правилно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря за бележката, ще го имам предвид.
Уважаеми госпожо и господа народни представители, искам да попитам и аз на свой ред: кога, освен по социалистическо време, държавата е определяла цените на хляба? Кога точно е ставало това – с разпореждане на Министерския съвет да се определи цената на хляба?
Трудно ми е да отговоря на прекия Ви въпрос каква ще бъде цената на хляба, защото аз не съм орган, който определя с декрет цената на хляба.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Вие не прогнозирате ли, госпожо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това е отговорът, който имам. Нали Ви изслушах преди малко, моля сега Вие да ме изслушате, за да отговоря.
Отговорът ми каква ще бъде цената на хляба е този, който казах.
По отношение на това колко е зърното в страната. Зърното се съхранява от частни производители, до чиито складове ние нямаме достъп, за да знаем колко и какво съхраняват.
Михаил Миков (КБ, от място): Защо продадохте базите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това не е моя компетентност, така че не искам да навлизам в чужда. Мога да Ви отговаря, че в държавния резерв се съхранява нормално жито за три месеца. Това е по закон, което държавата контролира и регулира. Това е отговорът ми по първия Ви въпрос.
По следващия въпрос, който зададохте, ще трябва да си взема едни цифри. Моля да ме извините.
Бяхте попитали в предишния въпрос защо е спрян процесът на продажби на борсата. Искам да Ви отговоря, че по време на първото освобождаване на жито от държавния резерв в размер на 100 хил. тона, което беше извършено през м. септември, са продадени общо 89 хил. тона. Въпреки голямото търсене и недостиг на жито вие виждате, че дори и при една страшно ниска цена по онова време от 240 лв. при световна цена 350 лв., вместо 100 хил. тона са реализирани 89 хил. тона, първо.
Второ, в продължение на повече от месец това жито при огромното търсене, което се декларира отвсякъде, не е изтеглено и все още от това жито към днешна дата са изтеглени 83 хил. тона.
По отношение на втория търг за 50 хил. тона, изтеглени до днес са 27 хил. тона. Следователно логиката показва, че няма такава крещяща необходимост житото да се изтегля и да изчезва на минутата, за да пуснем нови количества. Ние сме взели решение за освобождаване на 100 хил. тона, но нека това жито, което е предложено и продадено, да бъде изтеглено и реализирано.
Цифрите показват, че за три месеца при едно такова декларирано невероятно търсене и недостиг на зърно, за което всеки ден сме свидетели, че се пише по пресата, в рамките на три месеца не могат да бъдат реализирани 100 хил. тона. Осемдесет и три тона плюс 27 тона са приблизително 110 хил. тона. Това е пуснал държавният резерв и въпреки търсенето то не е реализирано.
По отношение на уволнението, така наречено от Вас, при това с моя заповед, на председателя на изпълнителната агенция. Тук пак много ме надценявате, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кавалер съм, затова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз не мога да направя това нещо. По предложение на министър-председателя, с решение на Министерския съвет, както е по закон, е освободен председателят на Държавния резерв.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Вчера ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Вчера на заседание на Министерския съвет. Основанията са неизпълнение на решението на Постановлението на Министерския съвет от 5 септември 2003 г., с което председателят на Държавния резерв беше задължен да осигури незабавен внос за сметка на освободените първоначално 100 хил. тона пшеница. Тъй като този внос до вчера не беше реализиран, това е единственото основание, заради което той беше освободен.
Михаил Миков (КБ, от място): На какви цени ще бъде този внос?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Цените са пазарни, господин Миков.
Михаил Миков (КБ, от място): Значи загуба 100 лева за тон.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: След това ще ме попитате защо хлябът е по-скъп при 350 хил. лв. за пшеница.
Михаил Миков (КБ, от място): Продали сте го за 250 и ще внасяте за 350 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля да не влизате в диалог.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нека да не влизаме в диалог.
Дали пропуснах някакъв друг въпрос? Мисля че не. В общи линии Ви отговорих на това, което ме попитахте.
Искам само да уточня, че не съм обвинявала, че няма създадена такава интервенционна агенция. Нейното създаване не е еднократен акт или само пожелание. Изискват се твърде много условия, за да може да бъде създадена такава агенция. Така че не става въпрос за обвинения, а става въпрос за обяснение на статуквото. Много моля да не бъдат перефразирани моите изказвания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Има думата госпожа Кина Андреева за реплика.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, така през 1996 г. и Жан Виденов ни убеждаваше, че нямало в България зърнена криза.
От Вашите объркани отговори разбрах едно – нашата констатация, че политиката на правителството в областта на зърнопроизводството и на производството на брашно и хляб, е абсолютно погрешна и сбъркана. Ние разбрахме, че Вие бягате от отговорност и си прехвърляте топката един на друг. Министър-председателят не желае да дойде в парламента и да отговаря на тези въпроси. Вие казвате: това не е моя отговорност, обърнете се към този министър, към друг министър, към трети министър. В същото време всеки български гражданин вижда, че има проблем с кризата. Не можете да кажете, че опозицията е измислила това нещо. Цинично е да твърдите и да се оправдавате с Организацията за прехрана на земеделието на ООН или с международното положение, или с климата, както едно време ни даваха такива обяснения за всички проблеми.
Вие казахте преди малко, че тепърва ще изучавате нормативната база. Вие казахте преди малко, че тепърва ще създавате агенция “Прогнози”. И всъщност не казахте едно-единствено нещо – не казахте, че в България има криза, зърнена криза, което вече е очевиден факт. Ние Ви предупреждаваме от м. април, че трябва да се вземат мерки. И точно затова Ви обвиняваме, защото Вие започнахте да предприемате някакви мерки в момента, в който беше вече твърде късно да се спре това.
Как можа правителството на Румъния още през м. май да внесе 1 800 000 т зърно и да реши проблема със зърното вследствие на лошата реколта?
Радослав Илиевски (КБ, от място): И да забрани износа.
Кина Андреева: Как вие не намерихте сили да се справите с този проблем?
И затова още веднъж в края искам да кажа, че политиката, която вие водите в областта на зърнопроизводството, е една провалена политика, една безотговорна политика, която поставя българските граждани на предела на оцеляването и вие ще трябва да носите отговорност за това и то много скоро.
Георги Панев (ПСОДС, от място): На цена от 95 долара е внесла Румъния житото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Искам да започна с това, че обяснявайки кое чия отговорност е, аз не съм отказала да отговарям. Както виждате, въпреки че в извънредно време, имах и други ангажименти, извън обявените на парламентарния контрол, аз съм тук и отговарям. (Реплики от ПСОДС.) Аз съм тук и отговарям! Така че не отказвам да отговоря, а напротив – отговарям. За уточнение, първо.
Второ, по отношение политиката на правителството.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Това е първото.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, това е първото. Искам да ви кажа, че реколтата не зависи от политиката на правителството, нито от климатичните условия, заради които една реколта е добра или лоша. Искам да ви дам само за пример, че миналата година Украйна е произвела 15 млн. т зърно. Тази година Украйна е произвела 3 млн. т зърно. Може би за това е виновно правителството на Украйна? Че вместо 15 млн. са се родили 3 млн. Същото е положението и в цяла Европа. Така че за това, че реколтата през 2003 г. е слаба, не мисля, че е отговорност на правителството. Защото, ако беше отговорност на българското правителство, щеше да бъде в другите страни не по този начин, а то е дори още по-лошо, отколкото е в България.
Във връзка с това не бих искала да спекулираме с отговорностите на правителството по отношение на реколта, която зависи от климатични условия. Данните, които преди малко съобщих, показват, че 2 млн. 216 хил. т, колкото ми е докладвано на мене от Министерството на земеделието, че има налични в България, според агропрогнозата, която всяка година се прави, са достатъчни за изхранване на българското население. Друг е въпросът, че много хора производители биха искали да се достигнат в същото време световните цени, които са далеч по-високи от тези в България и се извършва задържане на житото. Както ви споменах на борсата през септември не е сключена нито една сделка. И точно заради това се наложи да интервенираме.
Преди този момент, защото зададохте въпроса “Защо по-рано не?”, обяснете ми как при данни за налично зърно 2 млн. т, при нормални сделки на борсата и т.н., на какво отгоре да се намесва по-рано държавният резерв? Сега, в момента се е намесил и има достатъчно зърно в момента. Преди малко ви казах, че не само че има, а дори не са изтеглени от складовете. Аз не мога да си обясня как е възможно при положение, че се твърди, че няма зърно в страната и че има зърнена криза, ние сме пуснали 150 хил. т от резерва и за три месеца има изтеглени 120. Защо това е така?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Да, кажете ни защо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, и аз това се чудя. Нали има зърнена криза?
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Вие ни задавате на нас въпроси, а не отговаряте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Отговарям – значи няма необходимост. За това говоря. Това е моят отговор. Нека най-напред да се усвоят тези 150 хил. т, които българското правителство пусна на пазара, да отидат по предназначение на една поносима цена и тогава ще говорим. А кога и по какъв начин ще се обновява резервът, това е друг въпрос. Благодаря.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Не говорим за резерва, а говорим за цената на хляба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо министър, правилата за времето важат за всички. Аз разбирам, че въпросът е много важен, но трябва да се опитваме да влизаме в предвиденото от правилника време.
Следва актуален въпрос от народния представител госпожа Кина Андреева относно списъка по чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Заповядайте, госпожо Андреева да развиете своя въпрос.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Вече малко повече от една година се търгуват компенсаторни инструменти на Българската фондова борса. Каква е равносметката за тази една година? Около 800 млн. компенсаторни инструменти се намират у техните първособственици и около 20 – 25 млн. се намират в банки и инвестиционни посредници. Собствениците на компенсаторни инструменти все още очакват да бъдат пуснати на борсата дялове за изкупуване от Българската телекомуникационна компания, от големите предприятия, които биха позволили цената на компенсаторните инструменти да се повиши и наистина техните притежатели да получат една справедлива компенсация.
Твърди се, че този прословут списък с предприятия, дялове от които трябва да бъдат пуснати на борсата, отдавна е в дневния ред на Министерския съвет. Но по една или друга причина той все не влиза в дневния ред и не се разглежда, а междувременно оборотите на търговия спаднаха до такива смешни неща, че хората започват да губят надежда, че могат по някакъв начин да оползотворят своите компенсаторни записи и да получат справедлива компенсация за една несправедливост, сторена срещу тях преди толкова много години.
Ето защо, госпожо министър, аз бих искала от името на всички собственици на компенсаторни инструменти да Ви задам този въпрос: кога ще бъде разгледан и одобрен от Министерския съвет списъкът, с който ще бъдат обявени дружествата, дялове от които ще се предлагат срещу компенсаторни инструменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, госпожо министър, имате пет минути, за да дадете своя отговор на този актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Законът за приватизация и следприватизационен контрол е приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 13 март 2002 г. и влиза в сила от 23 март 2002 г. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от същия закон, Министерският съвет се задължаваше, по предложение на Агенцията за приватизация, да приеме и обнародва годишен списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. С решение от 15 юли 2002 г. Министерският съвет изпълни това свое задължение, като прие годишен списък за 2002 г., в който са включени 1073 търговски дружества. По този начин се разшири още повече кръгът от възможности за използване на издадените компенсаторни инструменти като непарични платежни средства при приватизацията на държавното участие. Този списък с търговски дружества действаше до края на 2002 г.
С Решение от 21 февруари 2003 г. Министерският съвет прие годишен списък за 2003 г., в който са включени 1084 търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизация на които се допуска плащане с непарични платежни средства.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 21 март 2003 г., беше направена нова редакция на чл. 11 от същия закон, с която списъкът, приеман по този текст, стана постояннодействащ и неговата годишна валидност отпадна. От този момент списъкът може да се допълва по всяко време с решение на Министерския съвет, по предложение на Агенцията за приватизация. Министерството на икономиката извърши инвентаризация на държавното участие на търговски дружества и отчете, че към настоящия момент все още съществува миноритарно държавно участие в капитала на много приватизирани фирми.
Съгласно извършените промени в законодателството, регламентиращи приложението на инвестиционните бонове и механизма за провеждане на централизирани публични търгове или т.нар. “масова приватизация”, Министерството на икономиката, съвместно с Агенцията за приватизация, предприе стъпки за допълване на списъка по чл. 11. С това допълване в списъка се включват нови 29 броя търговски дружества с мажоритарно държавно участие, 168 броя с миноритарно държавно участие в капитала. Проектът на решението е входиран на 26 ноември 2003 г. и е приет на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2003 г. Предстои неговото обнародване в “Държавен вестник”.
Извършвайки тези стъпки, икономическият екип на правителството на НДСВ се надява, че те ще доведат до съществено ускоряване процеса на приватизация и постигане на някои от целите, залегнали в икономическата му програма, а именно справедливо обезщетяване на собствениците на компенсаторни инструменти и прекратяване на държавното участие в капитала на търговски дружества. С допускането на инвестиционни бонове за търговия на Българската фондова борса и провеждайки централизираните търгове, при условията на предварително ясни и прозрачни борсови правила, се надяваме да приключи процесът на масова приватизация и държавата окончателно да излезе от участие в капитала на приватизирани търговски дружества. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Андреева, имате две минути, за да реагирате на отговора на министъра.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, аз наистина съм радостна, че най-накрая този списък е приет. За съжаление, той все още не е обнародван и аз не съм се запознала с него. Горещо се надявам, че в него наистина са включени компании като БТК, като Български морски флот, като Българско речно плаване, а не се прави отново едно формално изпълнение на задълженията, което няма да доведе до сериозно раздвижване на търговията и качване на цените на компенсаторните инструменти.
Това беше едно ваше задължение, защото преди две години и половина, когато водехте своята предизборна кампания, Вие обещавахте на българските избиратели чудеса, включително и в политиката за компенсаторните инструменти. Така че Вие го дължите на хората, които са гласували за Вас.
Аз запазвам своето право, след като се запозная със списъка, да продължа да Ви задавам въпроси, свързани с тази тема, за да може наистина хората, които са били несправедливо ощетени преди 50 години, днес да получат възможно най-справедливо обезщетение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Госпожо министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Не желаете. Благодаря.
С това приключва парламентарният контрол за днес.
Следващото заседание е във вторник – извънредно заседание от 14,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,07 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Асен Агов

Любен Корнезов


Секретари:

Ралица Агайн

Наим Наим