Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от последната вчерашна точка от дневния ред останаха отложени текстове по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Затова искам да помоля госпожа Нина Радева, председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи тези текстове, които трябва да гласуваме и да приемем.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Допълнение към доклад с вх. № 353-02-95 от 10 декември 2003 г. за Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
В § 14 отложената т. 16а от тарифата се подкрепя в предложената окончателна редакция на комисията.
“16а. Котелни горива, мазут и предназначени за преработка течни масла, различни от газьола – 25 лв. тон.”
Предложението на господин Алеко Кюркчиев, което беше обсъдено, ще бъде отнесено към Закона за чистотата на атмосферния въздух, което е в § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Какво е становището на комисията, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: В § 14 отложената т.16а от тарифата се подкрепя в предложената окончателна редакция от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Имате думата.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Прочетете точката, за да знаем какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Точка 16а беше прочетена. Разбрахме, че комисията подкрепя окончателната редакция, която беше представена от госпожа Нина Радева.
Откривам дебата по тази т. 16а, ако има желаещи.
Господин Жотев, заповядайте.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, аз имам молба или към вносителя, или към председателя на Комисията по бюджет и финанси да разясни как точно предложението на колегата Алеко Кюркчиев ще бъде отразено, дали изцяло ще бъде отразено и какво е становището по този въпрос. Разбира се, ние сме на второ четене и можем да минем с това телеграфно представяне, но тъй като става дума за един чувствителен въпрос и не всеки тук е специалист по котелно гориво, по влиянието на сярата върху околната среда и т.н., молбата ми е да има малко разяснение по този въпрос. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Ние сметнахме, че аргументите на господин Кюркчиев са достатъчно основателни, за да бъдат взети предвид и в по-нататъшните текстове в окончателната редакция на § 10, който става 15, които предстои да ви представя, там в ал. 1, изречение първо, думата “горива” се заменя с думите “котелно гориво и мазут с над 1% сяра”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева. Следователно това е съобразено в следващ текст.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте т. 16а в редакцията на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 103, няма против, въздържали се 41.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложение на комисията за окончателна редакция на § 10, който става § 15:
“§ 15. В Закона за чистотата на атмосферния въздух се правят следните изменения:
1. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, изречение първо, думата “горива” се заменя с думите “котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра”;
б) в ал. 2 думите “автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол” се заличават;
2. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 точки 1, 2, 4 и 5 се отменят;
б) в ал. 2 думите “автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол” се заличават;
в) в ал. 3 думите “течни горива” се заменят с “котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра”.
3. В чл. 33 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите “течни горива” се заменят с “котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра”;
б) в ал. 2 думите “течни горива” се заменят с “котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра”.
4. В чл. 42, ал. 3, думите “автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По този параграф имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 10, който става § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 18.
Този параграф е приет.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на комисията § 12 да отпадне, а новият параграф относно промяната на чл. 12г да влезе в сила от 01.01.2005 г., което е отразено в последния параграф на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По това предложение на комисията има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, с предложението, което сега прави Комисията по бюджет и финанси, всъщност означава да въведем двоен стандарт в един и същи закон. Става дума за това, че мерките, които взехме за ограничаване на сенчестия бизнес в производството и продажбата на спиртни напитки с промените в чл. 12г, сега даваме едногодишен отлагателен срок, съгласно предложението на Бюджетната комисия, а това означава тази разпоредба да влезе в сила чак за кампанията през 2005 г., тоест на края на 2005 г., тъй като ракиите се варят наесен. Фактически смисълът на тази разпоредба на чл. 12г, която е в синхрон с няколко други разпоредби, за съответното регистриране на пунктовете за изваряване на ракия би трябвало да е валидно, тъй като това са свързани мерки. Става дума, от една страна, да се регламентира самото изваряване на ракията, от друга страна, разпространението на тези напитки и ракии.
Понеже нещата са свързани, аз смятам, че срокът трябва да бъде шестмесечен, така както беше първоначалното предложение на комисията. Ако ние предприемем една мярка, нека да я предприемем за следващата кампания, а не да я отлагаме за по-следващата кампания. Единственият мотив, който вчера стана причина за отлагане на този текст и за второто му разглеждане в Комисията по бюджет и финанси, беше, че са направени някакви инвестиции. Смея да твърдя, че единствените инвестиции, които се правят в този сектор, са инвестициите, които правят производителите на опаковки. Тези, които имат евентуално бутилиращи линии, за тях няма никаква пречка да използват стъклен амбалаж на същите линии. Никъде по света няма техническо съоръжение, което прави избор на пълненето на дадена течност в съответствие с даден материал, а принципът е – или ниво, или обем на пълнене. Така че тук въобще не става дума за инвестиции на производители или на търговци на такива напитки. Тук става дума за един ограничен кръг инвеститори, които и без друго имат достатъчно голямо поле за реализация на своята продукция.
Така че аз смятам, че общественият интерес преди всичко е в посока на ограничаване на сенчестия бизнес. В тази връзка призовавам да се подкрепи първоначалния текст на комисията, съгласно който тези разпоредби трябва да влязат от средата на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Но това е по-следващия параграф, господин Моллов.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря много, господин председател! Очевидно става въпрос за смесване на текстовете. Искам да ви кажа, че току-що ние трябваше да обсъждаме отпадането на § 12, който единствено и само визира срока, в който... бих могла да го представя така, както е в доклада на вносителя.
“Бутилираните спиртни напитки над 1 литър, предназначени за местния пазар и облепени с бандерол, както и бутилираните спиртни напитки, предназначени за местния пазар и облепени с бендерол, които не отговарят на изискванията на чл. 12г, ал. 3, се продават до изчерпване на количествата, но не по-късно от 30 юни 2004 г.”
Това е параграфът на вносителя.
Уважаеми колеги, вчера много детайлно след заседанието се обсъди в Бюджетната комисия решението, което се взе в пленарната зала. Действително по отношение на инвестициите в компаниите, които произвеждат пластмасови бутилки, взетото решение ще се отрази много тежко. Те са легални инвеститори, направили са тези инвестиции и никой по никакъв начин не им е наложил забранителни мерки относно вида на пластмасовите бутилки, които те ще произвеждат. Така че е напълно логично ние да дадем един нормален срок тези легални инвеститори да се адаптират спрямо взетото от Народното събрание решение.
Така че това, което господин Пламен Моллов говори за ракиени кампании, за изваряване на ракии, не касае този текст, а касае само и единствено индустрията за производство на пластмасови бутилки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Радева. Това уточнение беше важно.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 93, против 47, въздържали се 13.
Това предложение на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Окончателна редакция на комисията за § 13, който става § 18:
“§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г., с изключение на разпоредбата на § 9 относно задължението за притежаване на контролно-измервателни уреди, която влиза в сила от 1 август 2004 г., и § 11 относно забраната за продажба на спиртни напитки в пластмасови опаковки, освен до 0,2 литра, която влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този последен параграф има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам категорично да подкрепя тезите, които изложи господин Моллов тук. Не става дума за екологични мотиви и в момента не говорим за екология, а говорим за бизнеса, свързан с производството на вина и спиртни напитки. Инвестициите в опаковки са такива инвестиции, че легалните инвеститори много бързо в рамките на шест месеца могат да се адаптират към условията. Една инсталация за опаковки е инсталация, която много бързо се демонтира и монтира на друго място, ако това е решението или ако се решава да се бутилира нещо друго. Затова мотивът за адаптация на инвеститорите в продължение на година е абсолютно несъстоятелен. Ако ние искаме наистина да защитим бизнеса за производство на вина и ракии, не можем да позволим повече от шест месеца отлагателен срок за тази разпоредба.
Аз много ви моля да подкрепим производителите в тази област, а не тези, които пакетират изделията, тъй като наистина много бързо могат да се адаптират. Това е инсталация, която се демонтира за един месец. Никакъв проблем. (Реплика от народния представител Нина Радева.) Те, разбира се, ще ви изказват съображения. Това е едно откровено лобиране за нещо, което не си заслужава да му отдаваме толкова голямо внимание. Можете да попитате който искате, колко бързо се демонтира една такава инсталация.
Така че нека да проявим разум и да подкрепим нормалния бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Дали има други желаещи?
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам усещането, че парламентът постепенно се превръща в заложник на лобистки интереси, при това най-откровено демонстрирани от тази трибуна. Един лобизъм, който от сто кладенеца вода докарва, за да докаже онова, което е обещал на някого. Не може това да става в парламента! Не може един и същ текст няколко пъти да го разглеждаме, да го гласуваме, да го мотивираме, да го обясняваме, да го приемем и след това да го умножим по нула с някаква друга хватка, с някакво отлагане във времето, което прави безсмислено това предлагане.
За какво става дума тук? Та толкова ли е трудно човек да се досети, че когато има големи опаковки найлон, пластмаса, там се създава огромна възможност точно за онова, което сме декларирали, че няма да допускаме – за контрабандно продаване на алкохол! За това става дума. Толкова далеч от мисълта ни ли е? Може някой да не го прави, но това създава реални условия за чиста контрабанда. Тук изцяло ще подкрепя Министерския съвет и Министерството на финансите – това му е работата да прави! А на народните представители не им е работата да правят обратното – да поемат ангажимент към някаква групировка и в резултат на това тук да гласуваме едно или друго нещо! Не казвам, че това сто процента е станало, но това ни навежда на мисълта – вашето отношение, което е точно обратното на логиката – 200 млл, първо бяха 43-50 да бъдат декоративни, след това станаха литър и половина, после литър и т.н. Кой от вас не знае, че това е огромна възможност за кражба от държавата? И сега тук сме седнали да защитаваме точно тази кражба!
Присъединявам се към господин Моллов, който в това отношение е абсолютно прав. Ако правим нещо, да го направим както трябва, а не да го направим така, че по-хубаво да не сме го били правили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трудно бих могъл да добавя нещо повече към това, което беше казано вчера относно разискванията за новия, вече влязъл в сила с гласуването и поискано днес да бъде прегласуван § 11, но все пак бих казал, че гласуването, което днес ще проведе пленарната зала, ще бъде един много ясен знак към българското общество дали имаме политическата воля, за да се борим със сивата икономика и с контрабандата, да защитим именно почтения български бизнес на винопроизводителите и производителите на спиртни изделия, или ще продължаваме да правим компромиси в името на защита на определени лобистки интереси. Именно, за да защитим българския бизнес такъв, какъвто трябва да бъде, апелирам към вас да подкрепим предложението, което вчера гласувахме – да отхвърлим внесеното днес от председателя Нина Радева предложение за промяна на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям тезите и на господин Радев, и на другите, които се изказаха, че Народното събрание не бива да се превръща в заложник на ничий частен интерес. Едновременно и също така бих приканил колегите да се присъединят към разбирането, че Народното събрание не бива да гласува по внушение, не бива да гласува по презумпция, че след като се защитава една теза, която е спорна, непременно едната гледна точка е подвластна на някакви корупционни интереси. Заявявам го, защото искам съвършено ясно да ви кажа, че пред никого никакви ангажименти не съм поемал за тезата, която вчера защитих и която съм готов да защитавам пред вас и днес.
Намирам за неправомерно, уважаеми колеги, в края на една година да се въведе качествено различен режим за търговията в един сектор без всякакво предизвестие към легалния бизнес, който може да бъде засегнат от това решение. Вчера госпожа Манева се съгласи с мен, че така редактираният нов § 12г предполага един преходен период.
Днес дискутираме дали той да бъде шест месеца или една година с аргумента, че сенчестата икономика ще се възползва от този по-дълъг срок и ще нанесе щета на легалния бизнес, на онзи сектор от българската икономика – винопроизводството, който разбираме, че е дългосрочен приоритетен сектор, тъй като там имаме сравнителни преимущества, които ни дават възможност за навлизане на международни пазари, за една дълготрайна ориентация, създаваща заетост и т.н. Намирам за недостатъчно задълбочено обсъждането на този въпрос и в комисията, и в парламента. Един от вариантите да се реши въпросът без да се нанесе тази щета, беше обемът на опаковките да се ограничи до 0,5 л, тоест до половин литър, което би извадило продуктите в категорията от 1 л или 1,5 л от директната конкуренция с продукцията, която е в стъклен амбалаж – вина и други напитки, и не би се получил този остър сблъсък на интереси между различните видове производители и търговци.
Вторият въпрос – за периода. Госпожа Манева каза, че е много лесно за един месец да бъде демонтиран един или друг инсталиран обект.Може и да е така, не знам, не съм правил тази проверка, за да разбера колко е лесно или не, говоря за принципа, че не е оправдано да се поставят при такава нова ситуация инвеститорите.
Накратко, господин председателю, - ако прецените за правомерно и за възможно, бих направил предложението обемът пластмасови опаковки да бъде гласуван до 0,5 л и срокът да бъде едногодишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Няма как да стане, след като такова предложение не е постъпвало според правилника. Нали така? Иначе изглежда много разумно, но просто няма процедурната възможност да го направя.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Манева, за реплика.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин Пирински, не зная дали сте поемали ангажимент, но Вашето изказване прилича на откровено лобиране.
Когато ние решаваме да вземем мерки, за да защитим един отрасъл, естествено е, че някой в този отрасъл ще бъде изненадан от мерките и ще се наложи да се приспособява в по-кратки срокове. Затова аз не виждам наистина никакви сериозни аргументи този срок да се удължава на шест месеца. Тези хора, които в отрасъла са направили инвестиции и които в момента се чувстват засегнати, а това са инвестиции само в областта на опаковките, наистина могат за шест месеца да се адаптират. Нямат абсолютно никакви пречки да се съобразят с тази мярка. Въпросът е какво искаме да постигнем с тази мярка. А ние искаме да защитим, от една страна, нормалния бизнес на производителите на вина и спиртни напитки, от друга страна – държавата, да се преборим със сенчестия бизнес.
В такъв случай естествено е някой да бъде засегнат. И ако това са тези, които са внесли опаковъчните инсталации, и в момента са в благоприятно състояние, защото това са технологии и съоръжения, които са мобилни, не са толкова сложни за демонтиране и ново монтиране, просто не виждам защо срокът трябва да се удължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Това беше реплика. Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Пирински, имате право на дуплика.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Манева, това, което казахте в началото, още веднъж потвърждава тезата ми, че не бива да се правят заключения по презумпция. Аз отново заявявам от трибуната на Народното събрание, че никакви ангажименти към никого не съм поемал. На Вас това Ви прилича на нещо друго.
Ако исках непременно да разсея това Ваше впечатление, аз навярно щях да заявя оттук, че съм за 6-месечен срок. Не го правя, защото нямам гузна съвест.
Но предлагам, господин председателю, следното процедурно предложение – да отложим гласуването на този параграф и да се прецени в комисията. Ако 6-месечният срок е правомерен, аз ще го подкрепя. Няма проблем, ако се прецени, че наистина това е оправданият срок. И да се даде възможност да се гласува обем от 0,5 като предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има процедурно предложение за отлагане на § 13, който става § 18.
Дали има противно процедурно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното от господин Георги Пирински процедурно предложение за отлагането на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 44, против 127, въздържали се 4.
Това процедурно предложение не се приема.
Продължаваме по същество.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за § 13, който става § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 71, против 76, въздържали се 12.
Не се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Моля за прегласуване, господин председателю.
Румен Овчаров (КБ, от място): Прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Аз го прочетох, господин Овчаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Текстът е прочетен. Извинявайте, текстът е прочетен.
Румен Овчаров (КБ, от място): Пак го прочетете!
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Ще ми разрешите ли да го прочета още веднъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: В процедурата за прегласуване нека още веднъж госпожа Радева да представи текста.
Моля, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г. с изключение на разпоредбата на § 9 относно задължението за притежаване на контролни измервателни уреди, която влиза в сила от 1 август 2004 г., и на § 11 относно забраната на продажба на спиртни напитки в пластмасови опаковки, освен до 0,2 л, която влиза в сила от 1 януари 2005 г.” (Неразбираема реплика на Муравей Радев.)
Господин Радев, вчера имаше легално заседание на комисията, на което този текст беше приет с пълно единодушие и с представителите на вашата квота в Комисията по бюджет и финанси.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми господин Радев, не мога да Ви дам думата. Иска се прегласуване. Просто правилникът…
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Тук са две събития, вкарани в едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля! Иска се прегласуване на текста. Аз съм длъжен да уважа това искане.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за § 13, който става § 18.
Моля, гласувайте редакцията на комисията.
Гласували 186 народни представители: за 103, против 72, въздържали се 11.
Приема се този параграф.
Има ли още параграфи, останали от този закон? Няма.
С това Законът за акцизите е приет окончателно.
Процедурно предложение – господин Константин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за промяна в дневния ред и да преминем към избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Има процедурно предложение.
Отрицателен вот. Да, прощавайте. Обаче, госпожо Манева, Вие се изказахте по същество. Не можете да имате отрицателен вот, но госпожа Екатерина Михайлова може.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата, за да предпазя Народното събрание от поредното нарушение, което се кани да направи.
Предложението на господин Пенчев, господин председател, е невъзможно да бъде подложено на гласуване, защото е в ярко противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не може да се прави промяна в дневния ред на парламента. Единственият начин е по чл. 40, ал. 5, където се казва, че в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Това не е вярно!
Екатерина Михайлова: В момента е 9,50 ч. не е началото на пленарното заседание, отдавна мина, гласувахме акцизи, спорехме за пластмасовите бутилки.
Второ, предложението е направено от господин Пенчев, а не от Вас, господин председател. Затова такова предложение въобще не може да се гласува.
Ние се намираме в т. 8 – Закон за акцизите. До избор на членове на Висшия съдебен съвет – т. 15, има още 5-6 и то много важни точки от дневния ред, които трябва да си вървят. Правилникът не може да бъде нарушаван.
Затова правя обратното процедурно предложение, въобще да не подлагате това предложение на господин Пенчев на гласуване, да не нарушавате правилника, Вие отговаряте за това, и да си караме по дневния ред, който сме приели в началото на седмицата.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Михайлова, твърде много ме изненадвате с това предложение. Не става дума за промяна в дневния ред. Дневният ред е приет вчера и той включва тази точка. Става дума само за разместване на точки - нещо, по което практиката на Народното събрание от много години насам е константна.
Така че, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за разместване на точките и разглеждане на състава на Висшия съдебен съвет.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 122, против 47, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към петнадесета точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми народни представители, до мен има адресирани няколко проекта за решения, едно от които е по един преюдициален въпрос с вносители Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Иво Цанев. Длъжен съм, понеже въпросът е преюдициален, да поставя първо него за обсъждане и гласуване.
Искам да помоля вносителите – госпожо Михайлова, заповядайте да представите Вашия проект за решение и да го мотивирате, за да се обсъди и гласува.
Екатерина Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Една от причините да искаме да не се гледа днес избора на членове на Висшия съдебен съвет и да не се претупва този въпрос беше поради обстоятелството, че едва днес получихме списъка и биографиите на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Досега, когато се е пристъпвало към избор на Висш съдебен съвет, много по-рано сме знаели кандидатите, минавало е заседание на Комисията по правни въпроси, където се е преценявало доколко тези хора отговарят на законовите изисквания. Това не се случи при днешното разглеждане. Комисията по правни въпроси не се е занимавала да провери дали предложените кандидати за избор на членове на Висшия съдебен съвет от Народното събрание отговарят на изискванията на Закона за съдебната власт.
Има и още нещо. Всички казваме, че изключително много държим да се направят промени и изменения – както законодателни, така и кадрови в съдебната власт и в кадровия орган – Висшия съдебен съвет, но ние считаме, че хората, които трябва да попаднат във Висшия съдебен съвет, които трябва да бъдат избрани от Народното събрание, трябва не само да отговарят на изискванията на сега действащия Закон за съдебната власт, но и още нещо – те трябва да бъдат хора с авторитет, който е несъмнен и няма никакво колебание за тяхната биография и в миналото, и в настоящето.
Именно затова ние внесохме този проект за решение, с което се обръщаме към Народното събрание да вземе такова решение, преди да пристъпим към избора на членове на Висшия съдебен съвет издигнатите кандидати за избор да попълнят писмена декларация, която да представят пред нас, депутатите от това събрание, че никога не са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност или към Генералния щаб. Тоест това, което ние предлагаме, макар и да се отмени законът, който даваше достъп до архивите и данните на хората, които са сътрудничили на бившите специални служби, парламентът да предприеме действие, тоест да приеме решение за конкретния случай, да имаме яснота за хората, които ще избираме след малко, когато бъдат предложени, и да знаем кои са тези хора, какво е миналото им и дали те са хора, които по никакъв начин не са попадали сред категорията на лица, сътрудничели на бившата Държавна сигурност.
Смятам, че това би било добър акт, който би направил днешният парламент. Той би отговорил на желанията на немалка част от българското общество да се скъса с тъмното минало и нещо повече, да направим така, че да има повече прозрачност и яснота за хората, които избираме в този толкова важен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет.
Всъщност след отмяната на Закона за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност остана законово изискване само в един закон, това е Законът за радио и телевизия. И виждаме, че там, в предложението, което прави мнозинството, един от новите членове евентуално на СЕМ е попълнил най-коректно декларация, в която е записал, че никога не е бил сътрудник – щатен или нещатен, на бившата Държавна сигурност. Не виждам никаква пречка, напротив, би било много добър знак, ако днес парламентът приеме това решение, което предлагаме с колегите Иво Цанев и Димитър Абаджиев, и има повече прозрачност и яснота за хората, които ще ни бъдат предложени да бъдат избрани днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще Ви помоля, госпожо Михайлова, да представите проекта за решение.

Екатерина Михайлова:

“РЕШЕНИЕ
за допълнителни условия за избор на членове на
Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 от Закона за съдебната власт, и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Задължава кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет да декларират писмено пред Народното събрание на Република България, че не са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Каква е политическата цел на това решение, което ни се предлага? Тя е ясна, посланието на това решение е ясно – народните представители от ОДС не желаят във Висшия съдебен съвет да има бивши доносници, информатори и т.н.
Аз нямам специално пълномощно от НДСВ, а още по-малко от ДПС, но съвсем отговорно мога да заявя тук, в залата, че народните представители от НДСВ и ДПС също не желаят във Висшия съдебен съвет да има бивши информатори и бивши доносници. По този въпрос спор няма.
Друг е въпросът, че по Закона за досиетата никога не можем да бъдем сигурни в тази информация, тъй като знаете, че имаше механизъм бившите доносници да бъдат отново вербувани, за да бъдат прикрити и за да станат още по-послушни.
Михаил Миков (КБ, от място): СДС така правеше.
Румен Овчаров (КБ, от място): Те са майстори.
Константин Пенчев: Да, това е ясно. Но аз няма да се спирам на този въпрос.
Аз искам да поставя пред Вас един процедурен въпрос, господин председателю. Какво означава по своето съдържание този проект за решение? По своето съдържание той би трябвало да се нарича законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, защото с това решение се поставя едно допълнително изискване към кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, а тези изисквания са регламентирани в този закон. Аз нямам нищо против, госпожо Михайлова, да променим закона в този смисъл, но нека да го направим по реда в нашия правилник – да се внесе законопроект, който да мине през Комисията по правни въпроси, да мине на първо, на второ четене и да стане безспорен факт.
Затова, господин председателю, аз поставям пред Вас алтернативно процедурно искане. Или Вие сам да отклоните гласуването на това решение, тъй като то е недопустимо, или, ако решите, че това е от компетентността на пленарната зала, то аз правя процедурно искане да не разглеждаме това решение, тъй като то е недопустимо. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз бих искал да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на проф. Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам напълно безрезервно да подкрепя позицията, изразена от господин Константин Пенчев. Смятам, че действително Народното събрание ще наруши законите, ако си позволи да поставя допълнителни условия, които не фигурират в действащия Закон за съдебната власт. Не може с решение на Народното събрание да се предвиждат допълнителни условия в процедура за избор на органи, за какъвто и да е орган да става въпрос. Това означава, че ние с решение можем да изменим закон – нещо, което е съвършено недопустимо.
Затова аз пледирам това решение да не се гласува. Но това сега е в ръцете на господин Корнезов, който ще води тази точка от дневния ред. Благодаря ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин председателю на парламента, за честта!
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът за решение, който сме внесли, не представлява нищо друго, освен израз на воля на органа, който избира квотата във Висшия съдебен съвет, а именно Народното събрание, за това в този най-висш орган в съдебната власт да не се включват лица, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Нещо, което мисля, че представлява желание на по-голямата част от народните представители – липсата на зависимост между членовете на Висшия съдебен съвет и бившите служби. Както каза и господин Пенчев, това е въпрос, който е изключително важен. Няма никаква пречка, дотолкова доколкото вече Законът за достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност е отменен.
Органът, който избира част от Висшия съдебен съвет, в случая Народното събрание, да постави допълнително условие за самия себе си пред тези лица, които той избира. Това можеше да го направи и съдебната власт, друг е въпросът защо тя не си го направи, но това можем да го направим и ние. Първо, за собствената си съвест, за пред самите нас и след това за пред цялото българско общество. Много е прост въпросът – никакви юридически аргументи тук не могат да се противопоставят. Имаме ли воля – всеки от нас, който седи тук на тези банки, имаме ли воля да кажем пред собствената си съвест: ние не желаем във Висшия съдебен съвет да влязат такива лица. Аз мисля, че от предложените не би трябвало да има такива. Тогава какъв е проблемът? Или имаме такава воля, или нямаме. Гласуването на това решение ще означава, че имаме такава воля. Негласуването на решението или гласуването "против" ще означава, че нямаме такава воля. Това е констатацията от днешния дебат и никакви юридически аргументи оттук нататък не могат да се противопоставят.
Аз считам, че е съвсем нормално да се гласува проектът за решение в рамките на тази точка. Ако считате, че са основателни тези аргументи, които господин Герджиков изложи, а именно, че трябва да мине през комисия, аз мисля, че със същото основание трябва да отложим гласуването на цялата точка за избор на Висшия съдебен съвет. Искам да напомня, че на Председателския съвет беше поставен въпросът за това – проектът за решение да мине през Комисията по правни въпроси. Даже получихме уверение от председателя на Народното събрание и от господин Пенчев, че този въпрос ще мине през Комисията по правни въпроси, каквато практика е имало. Съгласно чл. 23 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, решенията минават през комисиите. Такова важно решение едва ли можеше да не мине през Комисията по правни въпроси. Затова, след като вече срокът по закон е пропуснат много отдавна, считам, че, ако се отлага решението, което ние сме предложили, трябва да се отложи цялата точка.
По принцип правя процедурно предложение за отлагане на цялата точка – избор на членове на Висшия съдебен съвет, за да мине тя през Комисията по правни въпроси, където могат всички тези въпроси предварително да се обсъдят, включително и професионалните качества на всяко едно от предложените лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За обратно процедурно предложение има думата господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз направих едно процедурно предложение, което не бе поставено на гласуване. Сега вече имаме второ поредно процедурно предложение и аз ще взема отношение по него. Искам само да напомня на господин Абаджиев, че не ставаше дума, че проектът за решение не е минал през Комисията по правни въпроси, ставаше дума, че такъв проект за решение не може да има. Трябва да има законопроект, който трябва да мине през Комисията по правни въпроси. Това, едно.
Второ, аз правя обратно процедурно предложение. Не считам, че е необходимо първо на Комисията по правни въпроси да бъдат разгледани кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет и после в пленарната зала. Защо? Кои въпроси се решават в комисия? Това са специализирани законопроекти, специална тематика, която трябва да мине през специалистите от Народното събрание и след това да бъде представена в удобен вид на цялата пленарна зала. Едва ли някой в тази пленарна зала не знае какво значи Висш съдебен съвет и какви са му правомощията, макар и да не е юрист. Това е очевидно. Какво тогава ние бихме гледали повече на Правна комисия? Имаме приложени CV-та, от тях е видно, че всеки един от кандидатите има над 15 г. стаж и над 5 г. магистратски стаж, каквото е изискването на закона. Какво повече можем ние да правим на Комисията по правни въпроси? Да изслушаме кандидатите – защо? Висши магистрати – ще ги изслушаме – за какво? Да им проверим общата култура? Това не е конкурс на "Мис България", а това е избор на Висш съдебен съвет.
Затова аз правя обратно процедурно предложение, но моля първо да се гласува моето процедурно предложение за неразглеждане на решението на ОДС, след което на господин Абаджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще подложа обаче на гласуване първото процедурно предложение, направено от господин Абаджиев за отлагане на разискванията. Всъщност това е по чл. 42, ал. 2, т. 4, с аргументите, които той изтъкна тук.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Абаджиев, на основание чл. 42, ал. 2, т. 4, да се отложат разискванията по тази точка от дневния ред. (Шум и реплики.)
Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 184 народни представители: за 57, против 126, въздържал се 1.
Това процедурно предложение не се приема.
Поставям на гласуване второто процедурно предложение, направено от народния представител Константин Пенчев, да не се разисква и да не се гласува проектът за решение, внесен от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и по-точно от народните представители Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Иво Цанев, тъй като тук се изтъкнаха аргументи: това е материя за Закона за съдебната власт, а въпросът, който се поставя тук, за щатни и нещатни сътрудници, не може да бъде решен с отделно решение. Това бяха мотивите по същество.
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Отменете гласуването, има обратно процедурно предложение на господин Соколов. (Шум и реплики.)
Моля ви, по-спокойно. Беше направено процедурното предложение от господин Пенчев, има обратно.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че изобщо не можете да поставяте на гласуване такова предложение. Има внесен проект за решение. Всяка парламентарна група има право на 30 мин. разисквания по този проект. Преди всичките парламентарни групи, които желаят да изчерпят своето право, Вие не може да отлагате тази точка от дневния ред. Разбирам желанието Ви, разбирам притесненията Ви, всичките приказки, които тук се говорят за това, че Вие сте наистина да няма доносници, всъщност Вие сте да има доносници, щом бягате от това. Тезата на господин Константин Пенчев е абсолютно правно неиздържана. Тук става дума всъщност Народното събрание да получи информация за тези хора, преди да гласува. Не става дума за никаква промяна в Закона за съдебната власт. Ако ние искаме лице, което е било щатен или нещатен сътрудник на Държавна сигурност изобщо да не може да става член на Висшия съдебен съвет, когато се констатира, че то е изпълнявало такива функции, тогава трябва да има промяна в закона. Така че това, за което говори господин Пенчев, просто правно не стои така.
Народното събрание е в правото си, когато ще гласува персонално за определени хора да събере максимум информация за тях и това ние целим с нашето предложение, с нашия проект за решение - всяко едно от тези лица, които се предлага да бъдат избрани да декларира било ли е или не щатен или нещатен сътрудник на Държавна сигурност. Дори и да е било, това не е пречка да бъде избрано. Аз съм убеден, че БСП дори и да има такъв случай, ще си гласува. Въпросът е вие дали ще гласувате и дали ще искате, когато тук декларирате, че сте против сътрудниците на Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Налага се съвсем кратък коментар.
Ние сме в т. 15 от дневния ред: избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. По тази точка от дневния ред има няколко проекта за решение. Разбира се, всяка парламентарна група, съобразно правилника, може да използва 30 минути плюс удължаване на времето за разисквания по тази точка. Направено е процедурно предложение да не се разисква и разглежда, респективно гласува, един проект за решение с аргументи, които бяха изтъкнати тук. Направено е процедурно предложение. Аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, направено от народния представител Константин Пенчев. (Шум и реплики от блока на ОДС.)
Гласували 178 народни представители: за 120, против 54, въздържали се 4.
Това процедурно предложение се приема.
В рамките на тази точка от дневния ред продължаваме по разискванията по следващите проекти за решение, дадени по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има представени три проекта за решение по същество.
По реда на постъпването първо е предложението, направено от вносителите Никола Богданов Николов, Стела Ангелова Банкова, Надка Пангарова, Пламен Кенаров, Димитър Стефанов, Мария Гигова, Иван Козовски, Сийка Димовска.
Моля вносителите на това проекторешение да го представят.
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарна група Национален идеал за единство внесе проект за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет.
“Народното събрание на основание чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и 3 и чл. 21 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира господин Асен Тодоров Арсов за член на Висшия съдебен съвет.”
Издигнатата кандидатура от Национален идеал за единство на господин Асен Арсов при обсъждане отчете неговите личностни и професионални качества, както и дългогодишния стаж в съдебната система.
Господин Арсов е бил през 1978 г. младши съдия в Окръжен съд – Габрово, 1979 г. – юрисконсулт. От 1981 г. е прокурор при Софийска районна прокуратура. През 1987 г. е ръководител на Пета софийска районна прокуратура. 1989 е прокурор в Софийска градска прокуратура. От 1991 г. е прокурор във Върховна касационна прокуратура с ранг завеждащ отдел на Върховна касационна прокуратура.
С решение на Висшия съдебен съвет осъществява обединяването на шестте софийски районни прокуратури в единна Софийска районна прокуратура.
Член е на предходния Висш съдебен съвет.
Член е на Междуведомствена група по проблемите на тероризма.
Участва при разработването на становища по редица законопроекти, искания до Конституционния съд на Република България, методически указания и инструкции.
Апелирам Народното събрание да избере за член на Висшия съдебен съвет господин Асен Арсов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Следващият проект за решение е с вносител Кирил Милчев.
Искам да поканя господин Милчев да представи своя проект за решение.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, на основание на чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за избиране на член на новия Висш съдебен съвет във връзка с изтичането на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, избрани през 1998 г.
Проектът за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет е:
“Народното събрание на основание чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 и чл. 21 от Закона за съдебната власт избира господин Петър Тенев Василев за член на новия Висш съдебен съвет”.
Това е предложението и то е заедно с автобиография на господин Петър Тенев Василев, като то е предоставено на всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милчев.
И третият проект за решение е подписан от Станимир Илчев, председател на Парламентарната група на НДСВ и Лютви Местан – заместник-председател на Парламентарната група на ДПС.
Заповядайте, господин Илчев, за да представите този проект за решение.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Проект за решение за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 от Закона на съдебната власт


РЕШИ:
Избира за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание:
1. Ангел Василев Александров
2. Анита Богомилова Михайлова
3. Александър Асенов Воденичаров
4. Виолета Иванова Бояджиева
5. Владимир Иванов Иванчев
6. Даринка Алексиева Станчева
7. Димитър Великов Токушев
8. Любомир Цеков Цеков
9. Николай Николаев Ганчев
10. Панайот Павлов Генков
11. Радка Кунева Петрова”.
Приложени са автобиографиите на всички 11 предложени за членове на Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Откривам дебатите по тези три проекта за решение.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по тези проекти за решение?
За процедура имате думата, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, тъй като този въпрос е много важен, дебатите могат да бъдат дълги, аз правя процедурно предложение да започнем парламентарния контрол след приемане на решение по тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение дебатите по тази точка от дневния ред да продължат до евентуалното приемане на решение за избиране членове на Висшия съдебен съвет независимо от часът, след което ще се направи почивката и тогава ще се премине към парламентарния контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 123, против 53, въздържали се 3.
Това процедурно предложение се приема.
Дами и господа, откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители за изказване?
Има думата народният представител от Коалиция за България господин Младен Червеняков.
Младен Червеняков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени три решения, съдържащи общо 13 имена, за избиране на членове на Висшия съдебен съвет. Преди да вземем становище по отношение на конкретните кандидатури, пред нас стоят два принципни въпроса: първо, каква беше процедурата по номинирането на тези имена и, второ, дали тези имена могат да отговорят на онези задачи, които стоят за решаване пред настоящия Висш съдебен съвет.
Ние очаквахме в това Народно събрание да бъде преустановена практиката всяко едно управляващо мнозинство да налага свои кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет. Едва ли е необходимо да припомням, че всеки път, когато идваше на власт, Съюзът на демократичните сили сменяше състава на Висшия съдебен съвет с една-единствена цел: да избере свои хора, които на своя страна да изберат ръководители на съдебната власт, които да изпълняват политическите поръчки, които им се поставят. По този начин, в резултат на този 12-годишен период от време, ние имаме съдебна власт, която е нискоефективна, не защитава правата и интересите на българските граждани и е обект на основателни критики от чужбина.
Очаквахме в тази процедура да бъдат проведени широки консултации и поне мъничко да се доближим до онези промени в Закона за съдебната власт, които изискваха мнозинство от две трети при избирането на ръководители на звената на съдебната власт. За съжаление, официални консултации между отделните политически сили в рамките на този парламент не бяха проведени. Не бяха изслушани и мнения на отделните парламентарни групи, представени в това Народно събрание. Представя ни се списък с 11 имена, който най-вероятно ще бъде гласуван от управляващото мнозинство. Този списък може и да е от най-добри юристи, но начинът, по който се формира този списък, поражда сериозни възражения в нашата парламентарна група.
Вторият въпрос е: дали този Висш съдебен съвет ще може да отговори на двете основни задачи, които стоят пред него – първо, да осъществява ония функции, които българската Конституция му вменява, тоест да бъде само кадрови орган на съдебната власт и ще изостави досегашната практика да бъде и висш административен, висш правораздавателен и висш финансов орган на съдебната власт и, второ, дали този Висш съдебен съвет ще успее да съдейства за извършването на съдебната реформа в България, която е крайно необходима с оглед на нашето бъдещо членство в Европейския съюз.
Струва ми се, че именно с оглед на тези изисквания процедурата по избор на Висш съдебен съвет трябваше да бъде малко по-различна. Разбира се, тези 11 имена, които ни се предлагат от управляващото мнозинство, са имена на достойни юристи. Трудно биха могли да се намерят възражения спрямо всеки един от тях като юрист, като човек, който има дългогодишен опит в различните звена на съдебната власт. Ние по принцип трудно бихме могли да отхвърлим което и да било име от този списък. Но предвид изложените съображения и необходимостта от формирането на по-голям предварителен консенсус нашата парламентарна група ще се въздържи при гласуването на което и да било от предложените решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по избора на членове на Висшия съдебен съвет? Има ли желаещи народни представители!
Ако няма, трябва да преминем към гласуване.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарният съюз на обединените демократични сили няма да подкрепи внесения проект за решение за избор на квота на Висшия съдебен съвет от управляващото мнозинство и няма да участва в гласуването, което ще бъде всъщност поредният цирк, който организират управляващите, поради следните причини:
Първо, решението вече е абсолютно противозаконно. Съгласно чл. 16 от Закона за съдебната власт изборът на квота на Висшия съдебен съвет от Народното събрание се избира не по-късно от един месец от изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет. Този срок беше 15 ноември. И срокът е императивен, а не инструктивен.
Второ, наистина изборът на квотата на Висшия съдебен съвет е изключително важен въпрос, защото Висшият съдебен съвет е висшият административен орган на съдебната власт, органът, който действително има големи отговорности, от който зависи и провеждането на съдебната реформа. Аз няма да коментирам емоционалните реплики на господин Червеняков, защото начинът на избор на Висшия съдебен съвет и организирането на съдебната система, и това, че съдебният съвет и квотата на Народното събрание се избира с политическо мнозинство беше решен от вас с приемането на Конституцията, въз основа на която се организират тези процедури и въз основа на която беше организирана съдебната власт, която Вие преди малко нарекохте неефективна и че не работи достатъчно добре.
Второто ни важно основание е свързано с предишните процедури. Ние не можем да подкрепим това решение, защото нямаме гаранции, особено след реакциите на управляващото мнозинство, че във Висшия съдебен съвет няма да бъдат включени лица, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и са зависими от бившите служби. Особено след реакцията на управляващото мнозинство, което не подкрепи това решение, аз вече лично имам своите съмнения, че очевидно има такива кандидати. Не мога да си обясня по друг начин защо НДСВ не гласува това решение. Какъв беше проблемът на Парламентарната група например на Националното движение Симеон Втори, която се прави на либерална, на демократична, на антикомунистическа, да гласува това решение? Какво щеше да промени това решение? Просто щяха да бъдат подписани едни декларации. След като толкова емоционално, толкова пристрастно – даже господин Пенчев ходеше между редовете да гледа кой как гласува – не беше подкрепено това решение, очевидно имате някаква гузна съвест. И ние съвсем не можем оттук нататък пък да го подкрепим. Ясно е защо ДПС не го подкрепи, защо БСП не участва в гласуването и ви остави сами да влезете в това решение, в този капан. Но това, че вие не го подкрепихте, означава само едно: имате гузна съвест. Затова ние и на това основание не можем да подкрепим този проект за решение и няма да участваме в този цирк. Освен това очевидна е нагласата на управляващото мнозинство да не се съобрази с никакви други предложения, да се гласува ан блок, да се гласува на тъмно.
Тук беше казано, че са предложени висши магистрати. Напротив, няма предложени висши магистрати. А беше нормално в тази квота да влязат висши магистрати, така както бяха включени в предишната квота на Народното събрание. Въпреки че казвате, че гласуването е било политическо, тогава две трети от хората, които бяха предложени от Народното събрание, бяха висши магистрати. И периодът, в който те работиха, показа дали са изпълнявали политически поръчки. Защото висшият магистрат има съвсем друга отговорност. Няма такова предложение от страна на управляващото мнозинство.
Поради тези причини ние няма да подкрепим решението и няма да участваме в гласуването му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този въпрос?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Политическата позиция, която ще заеме Парламентарната група на Коалиция за България, беше изразена от господин Червеняков. Аз ще ви уверя от името на Коалиция за България, че въздържането при гласуването на избора на Висшия съдебен съвет няма да попречи на Коалиция за България да има определени изисквания към състава.
Тези изисквания касаят основно две неща. Първото е причастието на новия Висш съдебен съвет към реформата на съдебната система. Ние не бихме се надявали, че всеки един от тези 11 души, които ще избере днес парламентът, нито тези, които избра магистратурата, ще трябва да бъдат ангажирани с измислянето на реформата, но ние се надяваме, че всички те – и тези, които ще изберем днес, и тези, които вече са избрани от квотата на съдебната система, ще разберат, че за българската общественост и за международната общественост съдебната система е проблем. Този проблем не означава, че в съдебната система няма добросъвестни хора, които професионално и с чувство за отговорност изпълняват своите задължения. Но в съдебната система има сериозен проблем, който тя трябва да спре да подминава и да смята, че разделението на властите и независимостта на съдебната система им дава основание за такава позиция. Проблемът е общобългарски и той трябва да бъде решаван със задружни усилия както на хората, които стоят тук и представляват политическите виждания на страната, така и от самите магистрати. Затова ние, депутатите от Коалиция за България, ще очакваме и ще изискваме едно поведение на причастност към реформата. Формирането на парламентарната квота преимуществено от мнозинството поне би трябвало да даде гаранция, че позицията на мнозинството и на Министерството на правосъдието няма да среща такава дива съпротива и използване на всякакви видове юридически прийоми, за да бъдат блокирани абсолютно необходимите действия в посока на реформиране на системата.
Второто, което ще изискваме, е този Висш съдебен съвет да бъде по-прецизен и по-придирчив към магистратите. По-прецизно, по-бързо, по-категорично да решават всички въпроси на проява на нездрави зависимости между магистрати от най-нисшето до най-висшето ниво и бизнеса с неговите интереси. С още по-голяма степен това се отнася за лица, свързани с престъпния свят. До момента има една много скромна бройка на следователи, отстранени от системата. Ноторно известен факт е, че магистрати от всички звена имат определени контакти в бизнес средите и в престъпния свят, които де факто блокират ефективното противодействие на организираната престъпност. Ние много ще се надяваме и ще упражняваме и натиск върху новия Висш съдебен съвет този въпрос също да бъде изключително приоритетен и отговорно решаван.
Що се отнася до състава на съвета и до липсата на висши магистрати. Уважаеми колеги от СДС, има една квота на най-висшите магистрати, които по закон са членове по право. Известно е на всички нас тук стоящи, че един съществен проблем за преодоляване на тези негативи в съдебната система е наличието на съдебна номенклатура, която много отдавна, от години наред се занимава само с възпроизвеждане на собствените си властови позиции в системата. Известно ни е, че тези хора не желаят реформа, която би застрашила тези властови позиции. Така че за нас не представлява особена тревога фактът, че няма да разширим присъствието на съдебната номенклатура във Висшия съдебен съвет.
За изискванията за едномесечния срок, колега Абаджиев, вярвам не споделяте становището, че тъй като мнозинството е пропуснало едномесечния срок, с което несъмнено е нарушило закона, това означава, че ние няма да избираме Висш съдебен съвет въобще, защото така или иначе срокът по закона е изтекъл. Мисля, че чак дотам няма да стигнем в тълкуването.
Това са нашите изисквания към членовете на Висшия съдебен съвет. И макар че ние ще се въздържим от гласуване, защото бихме искали наистина в резултат на един по-друг тип обсъждане да формираме състава, оставаме с надеждата, че когато нашата политическа сила получи парламентарно мнозинство, ние ще успеем да ангажираме и останалите, за да може реално да се стигне до мнозинство от две трети за подкрепа на състава на този авторитетен орган. Също така не се съмнявам, че господин Абаджиев разбира, че добрата воля може да постигне двете трети, а разумното законодателно решение е предвиждането на просто мнозинство, за да не бъде блокиран никой орган.
Така че ние ще се въздържим от подкрепа на състава заради начина на неговото формиране. Радваме се, че в последните дни и часове съставът на съвета претърпя една понашему полезна еволюция в преодоляване на въпроса за зависимостите от нездрави бизнес интереси и поздравяваме за това мнозинството, което и да си избере съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Още веднъж се обръщам към залата, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Позволете ми, дами и господа, да прочета чл. 56, ал. 2 от нашия правилник, макар и на всички народни представители той да е известен: “Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им”.
В момента имаме три проекта за решение. Трябва да ги гласуваме по реда на постъпването им.
Първият постъпил проект за решение е проектът с дата 4 ноември т.г. от народния представител Никола Николов и група народни представители, което беше прочетено тук, за избирането на господин Асен Тодоров Арсов за член на новия Висш съдебен съвет. Господин Николов имаше възможност да представи този проект за решение.
Поставям на гласуване проекта за решение, внесен от господин Никола Николов и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 7, против 108, въздържали се 45.
Този проект за решение не се приема.
Вторият проект за решение е внесен от народния представител Кирил Милчев на 20 ноември 2003 г. за избирането на господин Петър Тенев Василев за член на новия Висш съдебен съвет. И това решение беше представено пред вас.
Моля, гласувайте проекта за решение, внесен от народния представител Кирил Милчев.
Гласували 162 народни представители: за 1, против 116, въздържали се 45.
Това предложение не се приема.


Подлагам на гласуване проекта за решение, внесен от Станимир Илчев и Лютви Местан на 11 декември 2003 г., за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Това решение беше представено пред вас и съдържа 11 имена на юристи.
Гласували 170 народни представители: за 119, против 7, въздържали се 44.
Това решение е прието.
Заповядайте за процедура, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение във вторник, 16 декември 2003 г., от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
2. Приемане на решение за приемане бюджета на БНБ.
3. Изслушване отчета на Сметната палата.
4. Второ четене на законопроекта за държавен бюджет 2004 г.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение? Не виждам.
Поставям на гласуване процедурното предложение от господин Пенчев за извънредно заседание във вторник, при съответния дневен ред.
Гласували 174 народни представители: за 130, против 28, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.
Във вторник, 16 декември 2003 г., от 14,00 ч. ще се проведе извънредно заседание.
Преди да дам почивката си позволявам да поканя всички народни представители в Клуба на народния представител, където ще бъде представена книгата “Българска адвокатура” с автор Петко Добчев и научен редактор госпожа Даниела Доковска.
Народните представители имаха възможност да получат тази книга още днес.
Почивка 30 мин. – до 11,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
От името на група думата има госпожа Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощена съм да прочета декларация от името на Обединените демократични сили.
“След анализ на резултатите от проведения на 9 декември 2003 г. Консултативен съвет, Обединените демократични сили, първо, приветстват еволюцията в позицията на президента от антинатовски протести до подкрепа на разполагането на военни бази на Съединените американски щати в България; второ, призовават левицата да извърви също своя път и да изрази ясна подкрепа за разполагането на американски военни бази на наша територия; трето, констатира, че правителството провежда консултации със Съединените американски щати по въпроса за евентуално разполагане на американските бази на българска територия при липса на прозрачност, пренебрегвайки българския парламент.
Ето защо Обединените демократични сили настояват управляващото мнозинство да подготви и внесе в Народното събрание до 19 декември проект за решение, в което изразява принципна готовност за приемане на бази на съюзници от НАТО на българска територия. Възлага мандат на правителството да започне конкретни преговори за разполагане на сили, средства и инфраструктура на Съединените щати на българска територия, ако и когато официално предложение за такова разполагане постъпи от Вашингтон. Задължава правителството да води преговорите със Съединените щати въз основа на изработена и одобрена от Народното събрание цялостна концепция за съюзническо присъствие на българска територия. Задължава правителството редовно да информира българския парламент за хода на водените преговори. Правителството да представи на следващото заседание в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност подробна информация за съдържанието на водените до този момент официални и неофициални сондажи и консултации между българското правителство и НАТО или държави-членки на НАТО на политическо и експертно ниво по евентуалното разполагане на базите. Да предложи за обсъждане и одобрение от парламента не по-късно от 15 януари 2004 г. цялостна концепция за присъствието на съюзническите сили и средства на българска територия, която отчита многопосочните български интереси.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Новопостъпили питания за периода 5 декември – 11 декември 2003 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Соломон Паси – министър на външните работи, относно промяна във формулировката при затваряне на преговорна Глава четиринадесет “Енергетика”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
2. Постъпило е питане от народните представители Мария Стоянова и Румяна Георгиева към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно определянето на земи от Държавния поземлен фонд на Долни Лозен за обезщетяване на собственици. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
3. Постъпило е питане от народните представители Мария Стоянова и Румяна Георгиева към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно имот, находящ се в землището на Горни Лозен, местност “Бърдо-Сукарица”, възстановен на държавата като държавен поземлен фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Петър Мутафчиев към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на БТК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
5. Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Теодора Гайдова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно гарантиране на безопасни и здравословни условия на труд и социална защита на лица, полагащи труд по Закона за социално подпомагане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
6. Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Теодора Гайдова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно организацията, реда и условията за преминаване на изплащането на семейните помощи за деца от Агенцията за социално подпомагане. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2003 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на отбраната Николай Свинаров – на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Васил Паница;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова – на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на правосъдието Антон Станков - на актуален въпрос от народните представители Панайот Ляков и Иво Цанев;
- от министъра на културата Божидар Абрашев – на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
За процедура думата има господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз поставям въпроса относно установяването реда на отговорите на министрите към нашите актуални въпроси и питания. Вече четвърта седмица господин Дикме няма да отговаря на нашите въпроси. Те се насъбраха вече доста. Те са изключително важни и актуални.
Освен това, буди у мен недоумение защо ни беше раздаден редът, по който на трето място е поставен министър Дикме, а сега научаваме, че той пак няма да отговаря. Може би действително причините са много основателни, но моля да ми се даде отговор защо отново няма да се отговаря на въпросите и питанията, за които има определено време, съгласно нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костов.
Вие изпреварихте това, което следваше да направя. Министър Мехмед Дикме днес няма да отговаря на въпроси. Болен е, на системи е в Правителствена болница. Има отговори на всички народни представители, които неговият парламентарен секретар ме помоли да връча сега. Това, разбира се, не го лишава от задължението да отговори устно на въпросите, включително и допълнителни такива – отговор на господин Ляков, на Владислав Костов, на Росица Тоткова и Мария Стоянова, на Моньо Христов и Венцислав Върбанов. Ако желаете да се възползвате от тази информация по поставените актуални въпроси, които господин министър Дикме Ви е предоставил, елате да си получите отговорите. Както казах, тези отговори не лишават министър Дикме от задължението да отговори устно и на допълнителни, и на същите поставени въпроси.
Следващата размяна в дневния ред на парламентарния контрол е също отпадане на отговорите на Долорес Арсенова, която също е болна.
Господин Богоев – министърът на здравеопазването, също няма да отговори, поради причина, че господин Кацаров е оттеглил зададения актуален въпрос към министъра.
Първият актуален въпрос днес е поставен към министъра на отбраната Николай Свинаров от народния представител Ангел Найденов относно законопроекта за военноинвалиди и военнопострадали.
Имате думата, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър на отбраната, в действащото днес българско законодателство все още няма цялостна правна уредба за една сравнително малка социална група български граждани, която има своя специфика. Това е групата на военноинвалидите и военнопострадалите. Има различни текстове в отделни закони или подзаконови актове, но те не дават задоволително решение на многобройните проблеми, пред които са изправени военноинвалидите, военнопострадалите и техните близки. Многократно Министерството на отбраната е декларирало, че има воля да подготви и предложи отделен законопроект.
В тази връзка, господин министър, моят актуален въпрос е следният: има ли в Министерството на отбраната готов законопроект и ако има, кога ще бъде внесен в Народното събрание за обсъждане?
Искам да поясня и защо задавам този въпрос. Аз съм един от вносителите на законопроекта от името на Парламентарната група на Коалиция за България, който беше подготвен съвместно със Съюза на военноинвалидите и беше внесен през м. ноември 2002 г. Обсъждането на този законопроект започна през м. януари на настоящата година, но беше преустановено с аргумента да се изчака законопроект на Министерството на отбраната. Междупрочем, беше внесен и друг законопроект от друга парламентарна група. Ясно е, че става дума за една сравнително малка социална група от около 11 600 човека. Финансовите разчети, които са изготвили различни работни групи, в т.ч. и с участието на Съюза на военноинвалидите, показват, че става дума за сума в размер на между 11 и 12 млн. лв. годишно.
Има, разбира се, различни текстове, които по информация на Комисията по труда и социалната политика са на брой 37. В тях има различни норми, уреждащи проблемите на военноинвалидите и военнопострадалите.
Въпросът, естествено, не опира само до формалното събиране на различни текстове. Въпросът, според мен, опира до отношението на държавата и на държавните институции, изразено в самостоятелен закон и още повече в грижите и ангажиментите, които са заложени в него към военноинвалидите и военнопострадалите. Това аргументира и моя въпрос: има ли готов законопроект и кога ще бъде внесен в Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Найденов.
Имате думата за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! На Вас добре Ви е известно, че не отговарям за първи път на подобен въпрос от трибуната на Народното събрание. Мога да Ви кажа как върви ходът на нещата от предишния ми отговор отпреди малко повече от година.
Въпросът, който поставяте, наистина стои отговорно на вниманието на Министерството на отбраната, но в хода на действие се явиха много обективни трудности.
В края на 2002 г. работна група от Министерството на отбраната и представители на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време разработи проект на Закон за военноинвалидите и пострадалите при/или по повод отбраната на страната. Този законопроект на два пъти беше изпращан от Министерството на отбраната на външно съгласуване в заинтересовани министерства и ведомства и въпреки липса на съгласуване от някои от ведомствата бе вкаран и в Министерския съвет, но там не получи одобрение. По проекта бяха изразени отрицателни становища не само от Министерството на финансите – нещо, което очаквахме, но и от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Министерството на транспорта и съобщенията. Вследствие на тези изразени становища като основен проблем при реализирането на идеята за цялостна уредба на правоотношенията, свързани с тази особена категория хора с увреждания, се явява липсата на ясен механизъм за определяне на конкретния обем от права и необходимите средства за тяхното гарантиране. В Глава четвърта от проектозакона се съдържат исканите от тази категория лица права, в т.ч. и право на намаление при закупуване на лекарствени средства от аптеките в страната, безплатно протезиране и технически помощни средства, безплатно пътуване по жп транспорт и по държавния, общинския и частния транспорт в границите на областта, в която живеят и вътрешноградския общински и частен транспорт в цялата страна, безплатно пътуване в страната два пъти в годината по железопътния и водния транспорт, а където няма железници – и с автомобилния транспорт, за отиване и връщане по избран от тях маршрут, безплатно ползване на телефонни услуги до 200 таксови единици на месец, ползване на столове за хранене и редица други права.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, при който военноинвалидите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се отпускат пенсии за военноинвалидност при по-малък процент намалена работоспособност на тази категория лица, тази пенсия да се отпуска пожизнено, след достигане на по-ниската възраст на военноинвалидите и, разбира се, да бъде увеличен нейният размер.
Посочените обаче несъгласувани министерства смятат, че направените предложения биха довели до нарушаване на принципа за равнопоставеност на българските граждани и въвеждане на привилегии на основание здравословно състояние.
Наред с това исканите права не са напълно конкретизирани, според тях, по вид и размер. Не е уточнен субектът, който следва да ги предоставя, и начинът на финансово обезпечение.
Като отчитаме изключителната важност и неотложност на решаване на проблема, въпреки забавянето повече от година на движението на законопроекта, Министерството на отбраната вече инициира създаването на междуведомствена група с представители на заинтересованите лица, организации и институции. Очакваме през м. януари тази междуведомствена група да извърши своята работа, за да бъдат най-малкото намалени различията, които съществуват между ведомствата.
Смятаме, че след като се конкретизира кръгът от правоимащи, рамките на съответните права и след като се гарантира, че в този обем ще се намерят средства за тяхното финансиране, може да се достигне и до исканата законодателна уредба.
Следва да обърнем внимание, че се дискутира и още един въпрос. Това е въпросът дали статутът на военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на страната не следва да се разглежда в аспекта на внесения в Народното събрание Закон за интеграция на хората с увреждания. С този закон, както добре ви е известно, се уреждат правата на хората с увреждания и обществените отношения, свързани с тяхната интеграция. По смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на този законопроект, военноинвалидите са част от тази категория лица, което безусловно им дава възможността след приемането на закона да ползват в пълен обем предвидените за тях права.
Министерството на отбраната обаче продължава да смята, също като Вас, че военноинвалидите и пострадалите от войните са друга категория български граждани и техните проблеми трябва да бъдат решени чрез приемането на отделен Закон за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на страната, като нормативната регламентация наистина бъде законопроект, внесен от Министерския съвет в Народното събрание.
Какви са моите очаквания за движение на този законопроект, с надеждата този път те да се реализират? Очакваме след като работната група приключи своята работа през януари, да имаме външно съгласуване през февруари, за да може през март Министерския съвет да внесе законопроекта в Народното събрание.
След постигането на консенсус между заинтересованите ведомства ние наистина се надяваме този законопроект да бъде представен на вниманието на народните представители в комисиите, в които бъде разпределен, а след това и в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, трябва да кажа, че съм неудовлетворен, дълбоко неудовлетворен от Вашия отговор. Надявам се, че Вие разбирате, че с този отговор, с аргументите, които сигурно имат своите основания, сте на път да се компрометирате – и лично, и като министър на отбраната.
Добре е, че напомняте, че имахте вече един отговор през м. ноември 2002 г. Тогава Вие сте поели категоричния ангажимент в рамките на първите десет дни на м. януари тази година да внесете законопроект. Аз, разбира се, мога да вляза в дискусия с Вас дали това е привилегия. Според мен – не. Това е израз на специфичното отношение на държавата към хора, които имат своите специфични основания да бъдат в групата на военноинвалидите и военнопострадалите.
Също така не съм съгласен, че подлежи на изясняване кръгът от хора. Той е ясен – 11 628 човека по данни на НОИ към края на 2002 г. Вероятно и сега, в края на годината, този кръг ще бъде изяснен.
Разбира се, не е толкова важно дали аз съм удовлетворен или не. По-важното е, че Вие разочаровате не толкова мен, колкото хората, които очакват Вашата категорична воля, разбирането на вашите колеги в Министерския съвет и на мнозинството да подготвите, да внесете и осигурите с необходимите ресурси всички текстове и норми, които са в посока на ангажименти на държавата и на грижа на държавата към военноинвалидите и военнопострадалите.
Повтарям, аз съм разочарован. Предполагам, че и хората, които Ви слушат, са също така разочаровани от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Питане към министъра на вътрешните работи господин Петканов е отправил народния представител Йордан Соколов относно политиката на правителството и на Министерството на вътрешните работи за назначаване на ръководни длъжности в министерството и като офицери за свръзка в чужбина на служители на бившата Държавна сигурност.
Заповядайте, господин Соколов, да развиете своето питане към министъра.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин министър на вътрешните работи, в германските медии беше огласен неприятен за нашата страна случай на вербуване на служител на германското разузнаване от страна на служител в нашето Консулство в Мюнхен. Ако това е истина, отговорност трябва да носят лица извън системата на МВР. В същите медии обаче, препредадена от българските медии, излезе публикация дали в тази история не е замесен служител в нашето Посолство в Берлин – офицерът за свръзка по линия на МВР Георги Ненов, или както може би е прието да се наричат, полицейски аташета на Република България в чужбина.
По този повод, пак в тези медии се появи съобщението, че Георги Ненов е бил служител в бившата Държавна сигурност, както и че такива са и офицерите ни за свръзка в Мадрид и Париж.
Аз не знам дали Георги Ненов има някакво участие в шпионската афера. Надявам се това да не е така. Но ми направи впечатление нескопосаното опровержение на говорителката на МВР дали Георги Ненов е бил служител в бившата Държавна сигурност. Тя заяви, че той не бил работил в Първо главно управление и не бил работил извън системата на МВР. Изглежда някой се надява хората да са забравили, че цялата държавна сигурност беше в системата на МВР по време на предишното управление. И ако Георги Ненов не е бил служител на Първо главно управление, не е ли бил служител в някое от другите управления в бившата Държавна сигурност?
Смятам за недопустимо на работа в чужбина, и то във водещи страни на НАТО и Европейския съюз, като офицери за свръзка по линия на МВР да се изпращат бивши служители на Държавна сигурност, независимо в кое управление са работили. Още повече, че там те ще изпълняват предимно полицейски функции, с каквито не са се занимавали в Държавна сигурност.
Това, според мен, е открита провокация по отношение на нашите съюзници и партньори от НАТО и Европейския съюз.
Нещо повече, лично моето мнение е, а такова е и виждането на Съюза на демократичните сили, че е недопустимо на ръководни длъжности в системата на МВР да се връщат и назначават служители на бившата Държавна сигурност. Очевидно е, че ръководството на МВР не мисли така и това за мен обяснява защо Вие не дадохте на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред исканата справка колко служители на бившата Държавна сигурност са назначени на ръководни постове в системата на МВР.
Ето защо моето питане към Вас е следното:
Първо, каква е политиката на правителството и на оглавяваното от Вас министерство по отношение на връщане на работа в системата на МВР и назначаването на ръководни длъжности на служители на бившата Държавна сигурност?
Второ, колко служители на бившата Държавна сигурност има на ръководни постове в системата на МВР?
И трето, кои от офицерите за свръзка по линия на МВР в нашите посолства в Берлин, Мадрид и Париж са били служители на бившата Държавна сигурност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! В отговор на Вашия актуален въпрос предоставям на вниманието Ви следната информация.
Политиката на правителството на Република България и в частност на Министерството на вътрешните работи неизменно е свързано с гарантиране на националната сигурност и обществения ред, при спазване Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна. Във връзка със стремежа на страната ни към пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО всяко ведомство поема определени ангажименти и носи отговорност за тяхното изпълнение. Един от ангажиментите, поет от Министерството на вътрешните работи и отбелязан в редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, е подобряване взаимодействието между структурите на МВР и съответните служби в чуждите държави чрез изпращане на задгранични представители на министерството.
Процедурата по избор и назначаване на представители на МВР зад граница е съобразена с най-добрите европейски практики в тази област. Използваме опита на Испания, Австрия, Франция и Белгия в това отношение. Особено важно е да се отбележи и конкурсното начало, даващо равенство на шансовете на всички кандидати и оценяването им по обективни критерии. Процедурата е максимално прозрачна, основаваща се на точни и ясни критерии за оценка, и акцентираща върху професионалните качества на кандидатите и техния професионален опит.
На основание на закона въз основа на инициативни документи от Министерството на външните работи след финансова обосновка на необходимите разходи за периода 22 май 2002 г. – 23 октомври 2003 г. са обявени 11 конкурса за определяне на задгранични представители на министерството. Конкурсите за определяне на задгранични представители на МВР се провеждат от комисии под председателството на зам.-министър на вътрешните работи и членове – директори на национални служби и други ръководни служители. В конкурсните процедури се предвиждат условия за участие. Прескачам тези условия. Кандидатите се оценяват и класират от комисията, след което се предлагат за утвърждаване от министъра. След одобряване кандидатът преминава през инструктаж в период от 3 – 4 месеца през всички национални служби. Във всяка служба го запознават в детайли с актуалната и специфична проблематика на дейността й, свързана с осъществяване на международното взаимодействие и сътрудничество. На задграничните представители на МВР не се възлагат функции и задачи за осъществяване на оперативно-издирвателна дейност на територията на съответната държава.
Поради ограничените финансови ресурси министерството няма възможност да изпраща задгранични представители за всяка конкретна област на взаимодействие – гранично полицейско сътрудничество, борба с организираната престъпност и т.н. Затова нашите представители зад граница съвместяват дейности и функции във всички тези направления, включително и дейности, свързани с евроинтеграционния процес.
Министерството на външните работи на Република България нотифицира министерството на външните работи на съответната държава за предстоящото пристигане на представителя на МВР, който бива акредитиран за работа в дипломатическото ни представителство зад граница. До момента не е получен отказ от приемащите страни за нито един от задграничните представители на МВР, а оценките за вече работещите там са високи.
Цитираният във Вашето питане служител на МВР, сега задграничен представител в Берлин, е напуснал системата на МВР по собствено желание през 1990 г. и е възстановен на работа през 1997 г. В периода 1997 – 1999 г. е повишаван многократно, като през 1997 г. е повишен в “началник сектор”, а през 1999 г. е преназначен на длъжност “началник на направление” в Националната служба за сигурност. През същата 1999 г. е награден с обявяване на благодарност от тогавашния министър на вътрешните работи.
Възниква въпросът: защо е бил възстановен на работа в МВР през 1997 г.? Защо е бил назначаван два пъти на ръководни длъжности през 1999 г.? И защо през същата година е бил награден от министъра на вътрешните работи. Моят отговор е: защото е професионалист.
Представителят ни в Мадрид е бил повишен в длъжност “началник сектор” през 1998 г., а през 1997 г. е награден с огнестрелно оръжие от тогавашния министър на вътрешните работи. Задграничният представител на МВР в Париж е дългогодишен служител на МВР, многократно награждаван, през 2000 г. – с обявяване на благодарност от директора на Национална служба “Сигурност” ген. Атанас Атанасов.
Очевидно, уважаеми господин Соколов, професионализмът се цени по всяко време.
По отношение на частта от въпроса Ви за възстановените бивши кадри на Държавна сигурност на ръководни длъжности в МВР бих желал да Ви уведомя, че към началото на мандата на настоящото правителство приблизително 100% от ръководните длъжности в НСС са били заети или бяха заети от служители на бившата Държавна сигурност. Прави впечатление, че същите са били възстановявани и издигани на ръководни длъжности през периода 1997 – 2001 г., тоест по време на мандата на предишното правителство. От август 2001 г. до момента не са възстановявани на работа в НСС бивши служители. Към настоящия момент в системата на МВР, общо в цялата система, служителите, които са работили в бившите структури на Държавна сигурност, са 4,5 на сто. В цялата система на МВР – от работещите в момента към НСС бивши служители на Държавна сигурност са 13,1 на сто, от тях, от работещите в НСС към момента бивши служители на Държавна сигурност 19 са на ръководни длъжности. Това представлява 27 на сто от всички ръководни длъжности.
Моля Ви да обърнете внимание на следното. От тези 19 ръководни служители, 13 от тях никога не са напускали системата на МВР. От тези 19 са напускали и са били възстановени само 6. Пет от тях са били възстановени на работа по време на предишното правителство, а са издигани на ръководни длъжности по предложение на ген. Атанас Атанасов. От всички тези 19 ръководни служители, ако може да се говори за възстановяване по време на сегашното управление, има един-единствен случай, това е ген. Чобанов. При това искам да допълня, че той не е работил в оперативните служби на Държавна сигурност и Вие добре знаете това.
Следователно, с две думи, политиката на правителството, така както е зададен Вашият въпрос, е да не бъдат възстановявани на работа бивши служители, работили в структурите на Държавна сигурност. Статистиката, която Ви посочих, категорично показва, че тази политика се спазва стриктно. При това искам да добавя – всички тези лица са преминали процедурите за проверка от Офиса за сигурност на НАТО и са получили достъп до класифицирана информация на Алианса. На изпълнителско ниво продължават да работят служители, оценени като експерти, ползващи се с доверието на ръководството на министерството и чуждестранните партньори. Те са имали доверието и на предишното правителство. Следвайки принципите, заложени в Закона за защита на класифицираната информация и изискванията на НАТО, към всеки служител се прилага индивидуален подход за оценка на професионалните му качества и лоялността към институцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз не чух отговор не на уточняващи, а на основния ми въпрос: другите двама офицери за свръзка или задгранични представители на МВР в нашите посолства в Мадрид и Париж били ли са служители на бившата Държавна сигурност?
И вторият ми уточняващ въпрос: извън системата на Националната служба за сигурност има ли върнати служители на бившата Държавна сигурност в системата на МВР, в другите национални служби, които заемат ръководни длъжности? Примерно в Дирекция на националната полиция. Вие тук се позовавате, че и по време на предишното управление 1997-1999 г. този служител Георги Ненов е бил върнат, че е бил награждаван. Предполагам, че това е така, предполагам, че и другите данни, които давате, са верни. Аз искам да припомня, че действително по времето на правителството на ОДС, когато вътрешен министър беше Богомил Бонев, имаше случаи на връщане в системата на МВР на бивши служители на Държавна сигурност и това беше една от причините, поради която, както знаете, този Ваш колега, по време на предишното – Тридесет и осмо Народно събрание, беше освободен от поста, който заемаше. Затова моите конкретни въпроси аз вече ги зададох и ще Ви моля да ми отговорите на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за отговор на тези допълнителни въпроси, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! На уточняващите въпроси отговарям по следния начин: представителите в Мадрид и в Париж са работили в Държавна сигурност. Те не са напускали системата на МВР. Ако те бяха неподходящи за работа в МВР и в частност Националната служба за сигурност, аз мисля, че и Вие, като вътрешен министър, и Вашите заместници след това, другите министри би трябвало да ги освободите. Те през цялото време са работили в системата на НСС, при това отново повтарям – те са издигнати на ръководни длъжности през 1997-1998-1999 г., награждавани са от тогавашните министри на вътрешните работи и това е ставало по предложение на ръководителя на службата ген. Атанас Атанасов. Каква оценка би трябвало да се даде за тези служители, след като вие сте ги издигали на ръководни длъжности, на които аз ги заварих? След като вие сте ги награждавали, аз не съм ги награждавал. Изводът за мен е един-единствен. Те са достойни хора и големи професионалисти.
По отношение на втория Ви уточняващ въпрос, аз мисля, че отговорих. В системата на МВР към настоящия момент като цяло работят 4,5 на сто лица, които са бивши служители на Държавна сигурност, а в НСС това са 13,1 на сто. На ръководни длъжности в системата на МВР, в частност и на НСС, такива служители не са възстановявани. Ако Вие имате конкретни данни, моля Ви да ги посочите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз не мога да бъда доволен от този отговор, защото според мен чрез него Вие се скривате по отношение наистина на политиката, която провежда сегашното правителство и Вие, като министър на вътрешните работи, по отношение на бившите кадри на Държавна сигурност. Впрочем и днешното гласуване в тази пленарна зала на предложението кандидатите, номинирани за членове на Висшия съдебен съвет, да подадат декларация дали не са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност, отклонено от мнозинството, е доста показателно. В Националната служба за сигурност е естествено да работят бивши служители на Държавна сигурност. Затова защото бившето Второ главно управление беше преминало в Национална служба за сигурност. През 1992 г. нашето правителство имаше коренно противоположна политика. С моя заповед бивш служител на Държавна сигурност не можеше да заема, извън НСС, длъжност началник сектор и нагоре. Затова Вашето позоваване – аз вече Ви отговорих – на практиката през 1997-1999 г. не е състоятелно.
Аз не мога да приема, първо, че в системата на МВР, извън НСС, имат място бивши служители на Държавна сигурност. Те не са професионалисти в съответните области, които заемат.
На второ място, още по-малко мога да приема да бъдат изпращани на работа като представители на МВР в чужбина, и то наистина във водещи страни, на НАТО и на Европейския съюз, бивши служители на ДС. Какво е отношението на нашите съюзници, личи от публикациите в тяхната преса, на които аз се позовавам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Актуален въпрос към министър Петканов, отправен от народния представител Панайот Ляков, относно безопасността на кмета на община Белово господин Веселин Найденов.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да изразя острата си тревога, по повод безопасността на кмета на община Белово господин Веселин Найденов и неговото семейство.
След изборите, които той спечели, е получил няколко пъти заплахи за убийство по телефона. След това беше извършен атентат върху дома му, беше хвърлена бутилка запалителна течност, която по случайност беше открита от негови близки и неутрализирана. Можеше да избухне пожар, къщата да пламне и да загине цялото му семейство.
Господин Найденов в изявление пред медиите обвини местното поделение на МВР, че бездейства и че не може да гарантира неговата и на семейството му безопасност. Причината е, че според него в тези атаки вероятно има икономически интереси, вероятно е намесена фирма “Беллес”, с която общината е имала договор за сеч на общинските гори, който договор е прекратен поради нарушение от страна на фирмата, която дължи на общината около 300 хил. лв. Директорът или управител, или собственик на тази фирма, не знам какъв е точно, господин Костадин Варев е брат на Лъчезар Варев, началник на полицейския участък.

Като се насложат и други факти, като бездействието на полицията по време на изборите, когато мутри бяха окупирали избирателните секции в Белово и снимаха кой влиза да гласува, и минаха няколко часа, преди да се намеси регионалната дирекция на вътрешните работи, а местният полицейски участък все едно не съществуваше и по този начин всъщност участва в предизборната кампания на страната на политическите противници на Веселин Найденов. Всичко това показва, че действително има конфликт на интереси между задълженията на един началник на полицейски участък, който трябва да гарантира сигурността и безопасността на гражданите, включително и на кмета на общината, и икономическите интереси на фирмата, която се ръководи от неговия брат.
Затова Ви питам – вярно ли е това обвинение на кмета на общината и какви мерки ще предприемете Вие лично за опазване на живота на господин кмета и сигурността на неговото семейство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков!
На поставения от Вас актуален въпрос относно безопасността на кмета на община Белово Веселин Найденов, предоставям на вниманието Ви следния отговор.
На 30 ноември 2003 г. е направен опит за палеж на къщата на Веселин Найденов – кмет на община Белово, област Пазарджик. Местопроизшествието е посетено от оперативна група при РПУ – гр. Септември, под личното ръководство на началника на Районното полицейско управление. Извършени са необходимите оперативно-технически мероприятия и е съставен протокол за оглед. По случая е образувано дознание № 596 от 2003 г. по описа на РПУ – гр.Септември, срещу неизвестен извършител. Уведомени са окръжната и районната прокуратура в Пазарджик.
В присъствието и под ръководството на прокурор са снети обяснения от общо десет лица. Извършена е проверка и на лицата на криминалния контингент на територията на РПУ – гр. Септември. Откритите на местоизшествието веществени доказателства са изпратени в Института на МВР за изготвяне на експертиза. Проведени са разпити на свидетели по дознанието.
Въпреки отправените покани и личното посещение на началника на оперативната група при кмета на община Белово господин Веселин Найденов, до момента той не се е явил, за да бъде разпитан по дознанието, а всъщност той е тъжителят.
Уважаеми господин Ляков, обръщам внимание върху следния факт. В РПУ – гр. Септеври, до момента няма постъпили жалби от кмета на община Белово относно заплахи срещу него и семейството му. Въпреки това, за обезпечаване на сигурността му и на семейството му е осигурена полицейска охрана в извънработно време.
Второ, от изложената фактическа обстановка може да бъде направен следният извод – твърдението на кмета на община Белово Веселин Найденов, съдържащо се във Вашия въпрос, уважаеми господин Ляков, че местното поделение на МВР бездейства, не отговаря на истината. Посочих Ви цяла поредица от действия и мерки, които са предприети по случая. В този смисъл не може да се говори за бездействие, а точно обратното.
Случаят, междупрочем, е твърде деликатен и малко спорен. Аз не мога да бъда категоричен като Вас и да заема определена позиция. Аз се надявам да открием истината.
Органите на МВР са предприели всички необходими мерки, които законът повелява в подобна ситуация. Работата по изясняването на извършеното престъпно деяние продължава. Работи се основно по две версии и аз се надявам, че в рамките на две-три седмици истината ще бъде установена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Имате право на реплика, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Аз Ви благодаря за отговора.
Чудя се дали мога след това, което казахте, да бъда спокоен. Дано да е така и действително Районното полицейско управление в гр. Септември да е осигурило защитата, защото всъщност това, което е направено, е направено може би поради това, че той е по-висшестоящата структура, но аз продължавам, изразявайки дотук това, което съм чул лично от господин кмета, и това, което той е казал пред медиите, да мисля, че има конфликт на интереси и че Вие много сериозно трябва да разгледате този проблем и специално това – дали господин Лъчезар Варев е подходящ да продължава да бъде началник на полицейския участък – Белово.
Има и други факти, които говорят за конфликт на интереси. При търгове за дървесина мутри окупират сградата, в която трябва да се проведе търгът и не позволяват на нормални участници да участват в търговете. Полицейският участък е празен. Хората, участници в търговете, няма на кой да се оплачат и, естествено, търгът се печели от единствения участник - фирма "Беллес". Това какво е?
Аз най-откровено Ви моля – разгледайте този конфликт на интереси, защото това е недопустимо. Това е цинично и не може един полицейски служител по този начин да се поставя в услуга на – независимо от това брат ли му е, братовчед ли му е или какъвто и да е. Защото тук просто се създава обстановка абсолютно ненормална – на беззаконие!
И, повтарям, че ако нещо се случи със семейството или с господин кмета аз лично Вас ще Ви държа отговорен за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате право на дуплика, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ляков!
Аз споделям тревогата, която изразихте. Такива случаи са недопустими, но мисля, че от това, което изложих пред вас, вие се убедихте, че органите на МВР са направили всичко, което е необходимо в този случай. Това – първо.
Второ, споделям това, което Вие сочите като причина за случая – конфликт на интереси. И тук казвам, че това е първата версия, по която МВР работи. Има обаче една втора, която е по-интересна, и ако тя се окаже вярна, Вие ще останете изненадан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Питане към министъра на труда и социалната политика госпожа Христина Христова, отправено от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева и Мария Стоянова относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по доходите на населението и непрекъснатото повишаване на цените на основни хранителни продукти и най-вече на хляба.
Госпожо Тоткова, имате думата.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
През последните месеци сме свидетели на скок на цените на хранителните стоки, основно на хляба и на хлебните изделия.
Само преди няколко дни националната статистика обяви покачване на цените на хранителните стоки с 4,7% само за м. ноември, като основно този скок, отдавна забравен, бих казала, се дължи основно на повишаването на цените на хлебните изделия.
Цената на масовия хляб се покачи за един месец с 12,1% и вече за килограм хляб хората плащат по 1,20-1,30 лв.
Статистическите данни показват тенденция на покачване на цените на месото и месните изделия, на млечните изделия, като най-голямо е покачването на птичето месо – с 8,1%, на кашкавала – с 4,7%. Млечните произведения са се повишили с 6%.
И всичко това се случва само в рамките на един месец. И всичко това се случва, след като за 2002 г. 75% от българските граждани са имали доход до 175 лв. по официални данни; след като е отчетено реално спадане на средната работна заплата. Само за Благоевградска област през първото шестмесечие на тази година средната работна заплата е спаднала с 56 лв. Всичко това се случва, след като цената на електроенергията се повиши със 72% от 2001 г. насам, цената на топлоенергията се повиши с 33%, а цените на лекарствата, в резултат на вашите решения, на вашето мнозинство, се повишиха от 50 до 100, че и повече процента.
Вчера парламентът гласува повишаване на акцизите на горивата – на бензина, на газьола, на пропан-бутана, което неизбежно ще доведе до ново увеличение на цените на стоките и на услугите и най-вече на хранителните продукти – повишение, което няма да бъде обосновано, тъй като и решението за повишаване на акцизите е напълно необосновано.
Уважаема госпожо Христова, Вие сте министър на труда и социалната политика. Питам се: как посрещате новините за повишаването на цените; как оценявате повишаването на заплатите от 1 юли в бюджетната сфера с 8,5% и ще доведе ли това до незабавно и несимволично повишаване на доходите, обещано от Симеон? Как посрещате повишаването на пенсиите от 3 до 9 лв. и ще компенсира ли това повишението на цените? Как работещите по любимата програма на мнозинството “От социални помощи към заетост” ще се справят със 120 лв. на месец?
При инфлация само за м. ноември от 4,7% и незнайно какво ни очаква в бъдещите дни поради допуснатата от управленски грешки и некомпетентност зърнена криза, тези повишения, които са някъде в средата на следващата година, вече са изядени.
Уважаема госпожо министър, за всички е ясно, че политиката на правителството превръща българските граждани в пасивно население, в обезкуражени хора, без перспектива, в емигранти в собствената си страна, защото политиката на правителството по доходите и по създаването на условия за бизнес им отнема свободата да подреждат живота си сами, да отглеждат децата си, да спестяват, да инвестират – нещо, което само преди два дни мнозинството много категорично показа с гласуването в пленарната зала, когато отхвърли предложенията за подпомагане на дребните предприемачи - да купуват тези български граждани стоки и услуги и то от българския пазар, от български производители.
Ето така оценяват хората, не само ние, политиката на правителството, а именно като политика, която отнема тяхната свобода, да бъдат свободни граждани и сами да се грижат за себе си.
Вие, уважаема госпожо министър, сте министър на социалната политика. Ето защо се обръщаме към Вас със следното питане:
Как оценявате политиката на Министерството на труда и социалната политиката по доходите на населението във връзка с непрекъснатото повишаване на цените на основните хранителни продукти и най-вече на хляба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаема госпожо Андреева, уважаема госпожо Стоянова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основна характеристика на социалната политика в последните няколко години е осигуряване на преход от пасивна към активна социална политика и осигуряване на тенденция на постепенно нарастване на доходите на хората.
Средната месечна заплата в бюджетния сектор през 2003 г. ще достигне до края на годината 309,28 лв., а в небюджетния сектор тя е 281 лв. Общо за страната е 286 лв. Разчетите за това очаквано изпълнение са направени въз основа на отчетената досега инфлация през периода януари-септември 2003 г.
По отношение на пенсиите. От 1 януари 2004 г. се предвижда максималният размер да се повиши от 200 на 420 лв., а от 1 юни 2004 г. всички пенсии да бъдат увеличени с 5,8%. Поради тези две мерки средният размер на една пенсия ще достигне 120,98 лв., при 107,49 лв. за 2003 г., което представлява увеличение от 12,5%.
С промените в социалното законодателство акцентите са поставени върху прилагането на диференциран подход при подпомагането на различните рискови групи и с отчитане на техните индивидуални особености и нужди на всеки член на нашето общество. Преосмисли се и формата на социална защита. Особено внимание е отделено на най-уязвимите групи – самотните възрастни хора, хората с увреждания и самотните родители. За възрастните хора приоритет стана осигуряване на мерки за преодоляване на бедността и преодоляване на социалната изолация сред възрастните, за хората с увреждания – преодоляване на социалната изолация, като им се дава възможност главно да им се предоставят услуги в тяхното семейство и тяхната среда и също така предотвратяване на настаняването на хората в специализирани институции.
За децата приоритетът е поставен върху осигуряване на условия за отглеждане в семейна среда.
На хората в работоспособна възраст и добро здравословно състояние, които получават социални помощи, от 1 януари т.г. се даде възможност да заработват своите доходи, да запазят трудовите си навици и да не се изолират от обществото.
С промяната на законодателството в областта на социалното подпомагане се усъвършенстваха и критериите за достъп до социални помощи, като вече много точно и ясно се отчита доходното и имуществено състояние на хората. Създадоха се механизми, които гарантират и получаването на социалните помощи по предназначение, включително и един изключителен контрол. На около 400 хил. семейства, които се отопляват с твърдо гориво до момента, за отоплителния сезон 2003-2004 г. вече е гарантирано получаването на твърдото гориво и те го получиха още преди започването на отоплителния сезон. Напълно, изцяло и напълно е компенсирано увеличението на цената на електроенергията и топлоенергията. Междупрочем, напълно и изцяло беше компенсирано увеличението на цената на електроенергията и топлоенергията и за миналата година. Става въпрос за хората с ниски доходи.
За осигуряване правото на труд на хората и за осигуряване на доходи срещу трудов принос за обществото бяха предприети законодателни промени. Беше променен Законът за насърчаване на заетостта, Законът за социалното подпомагане. В Националния план за действие и за заетост през 2003 г. се осигури възможност за нови групи хора, които имат затруднения на пазара на труда и това влияе върху техните доходи, да се създадат програми за заетост. Това са за съкратени учители, за съкратени медицински сестри, за хора с увреждания, земеделски производители, за жени, безработни възрастни хора и младежи. В резултат на това, както и поради нарасналото търсене на работна сила в реалната икономика, равнището на безработицата спадна под 13%. През първите девет месеца на 2003 г. безработицата в страната намаля с 19,5% или със 129 хил. и 800 души в сравнение с първите девет месеца на 2002 г. и в края на м. октомври достигна до 476 хил. безработни. Намаля и броят на хората от неравнопоставените групи на пазара на труда. Продължително безработните намаляха със 75 хил. спрямо м. октомври 2002 г. Безработните младежи до 29 години намаляха със 132 хил. спрямо същия период на 2002 г.
Паричният доход средно на едно домакинство през третото тримесечие на 2003 г. се е увеличил с 81,84 лв. или със 7,9% спрямо третото тримесечие на 2002 г. Най-висок относителен дял в паричния доход заемат доходите от работна заплата – 51,5%. През третото тримесечие на 2003 г. този процент беше 48. За цитирания период доходът от работна заплата нарасна с 14,8%, а доходите от пенсия – с 9,1 на сто. За същия период – третото тримесечие на 2003 г. спрямо третото тримесечие на 2002 г., делът на разходите за храна в структурата на паричните разходи на домакинствата нараства само с 2,2% при относително запазване на потреблението на основни хранителни продукти. Например, потреблението на хляб и тестени изделия е намаляло с 5,2%, а е увеличено потреблението на кисело мляко с 6,1%, на пресни и замразени зеленчуци – със 7,1%, което означава, че хората задоволяват своите потребности с по-качествени хранителни продукти и това според експертите по храненето е една положителна тенденция.
Не може в никакъв случай да се каже, че има непрекъснато увеличаване на цените на основните хранителни продукти. Съществува една противоречива, разнопосочна тенденция. На някои основни хранителни продукти се забелязва увеличение на цените, а за други – намаление. Най-голямо увеличение на цените за периода м. септември 2002 г. – м. септември 2003 г. е при яйцата – с 21%, при кравето сирене с 16%, при картофите с 13% и при брашното с 12,5%. Цената на един килограм хляб “Добруджа” през м. септември 2002 г. е била 0,66 лв., а през м. септември 2003 г. е 0,72 лв. или увеличението е с 9%. Увеличение има и при цената на захарта – със 7,3%. Същевременно в редица други основни хранителни продукти се наблюдава намаление на цените. Намаление е регистрирано при зеления фасул с 30%, при свинското месо с 14%, при пилешкото месо с 9%, при телешкото месо с 5,3% по данни на Националния статистически институт. Нарастването на цените на хляба през миналия месец предизвика напрежение и недоволство сред хората. Има райони, където 0,500 г хляб се продава за 0,30 лв. и други, където 0,700 г се продават по 0,70 – 0,75 лв. и повече стотинки. Както каза и моят колега министърът на земеделието Мехмед Дикме, категорично заявявам, че повишаването на цената на хляба на този етап е спекулативно.
Във връзка с тези пазарни манипулации правителството предприе редица действия, които се надявам, че ще доведат до добър резултат. Както вече чуваме първите съобщения от различни райони на страната, започнало е намаление на цената на хляба.
В заключение искам да заявя категорично, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи ясно очертания курс на активна социална политика, насочена към гарантиране на адекватна законова база и гарантиране на социалните плащания на хората с най-ниски доходи, както и гарантиране на достъпа до необходимите им социални услуги. Ще продължаваме активни действия за стимулиране на автономния диалог на браншово и фирмено ниво между работодатели и синдикати за договаряне на съответни равнища на работната заплата на хората, работещи в реалния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Христова.
Госпожо Андреева, заповядайте за уточняващи въпроси.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Госпожо министър, не бих искала да бъда на Ваше място, защото Вие в момента сте принудена да защитавате една провалила се политика. Чудя се как приемат българските граждани Вашите обяснения, защото те усещат много добре по джоба си какви са истинските “увеличения” на техните заплати и на техните пенсии. Когато говорим за политика по доходите на населението и Вие се хвалите, че има трайна тенденция за преминаване от пасивна към активна политика, аз се питам кои са мерките, които Вие вземате, за да стане тази политика активна. Защото Вие се спряхте предимно на пасивните форми на тази политика.
Когато говорим за политика на доходите, ние нямаме предвид само осигуряване на подпомагане за социално слабите, а преди всичко за създаване на условия за развитие на икономиката. Защото това е истинската политика на едно правителство за повишаване на доходите на населението. Аз се чудя защо Вие цитирахте така охотно данни за м. септември 2003 г., но не цитирахте данните от м. ноември 2003 г., които са повече от тревожни.
Затова искам да Ви попитам като уточняващ въпрос как според Вас Бюджет 2004 г. ще гарантира оцеляването на дребните предприемачи, как чрез него ще се преодолее формулата работещи бедни, как чрез него ще се повиши жизненото равнище на българските граждани на фона на високата инфлация и на непрекъснато повишаващата се цена на хляба и хлебните изделия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Имате думата, за да отговорите на уточняващите въпроси, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Андреева, предполагам, че сте напълно наясно, че политиката по доходите и увеличаването на покупателната способност на населението не стават с плащания от бюджета. С риск да навляза в областта на министъра на икономиката, което не е в моите прерогативи, ще ви кажа, че правителството наистина полага грижи за основната политика, а именно създаване на добра данъчна и икономическа среда за икономически растеж. И вие знаете, че в законопроекта за бюджета за 2004 г. е заложено намалява с 4 пункта на корпоративния данък, а именно да могат дребните и по-едрите предприемачи да подобряват производителността на труда, да подобряват условията на труд и, надявам се, и работните заплати, също така да повишават броя на работните места.
Също така в реалния сектор са ограничени възможностите на държавата за вмешателство в свободното договаряне на работната заплата. Там това става на принципа на автономния секторен диалог в областта на договаряне на работната заплата между синдикати и работодатели. В това отношение също са много добри новините. В повечето отрасли производителността е изпреварила ръста на работната заплата и аз се надявам, че освен държавата, също така и обществените сили, каквито са работодателите и синдикатите, ще поемат своята отговорност и ще договорят адекватни на ръста на повишаване производителността на труда работни заплати. Ще ви цитирам, че производителността на труда, например, в текстила и облеклото е нараснала със 17,9%, а с 2% е нараснала работната заплата. Производителността на кожи и кожени изделия е нараснала с 9%, а работната заплата с 4%. Производителността на химически вещества е нараснала с 5,6%, а ръстът на работната заплата с 4%. При другите неминерални суровини производителността е нараснала с 27%, а само с 4% работната заплата. Значи от правителството е създадена добра икономическа среда, след като имаме това изключително повишение на производителността на труда.
Оттук нататък политиката по доходите е нещо много сложно и интегрално. Разбира се, че държавата влияе чрез директните плащания от бюджета и това са заплатите на бюджетните служители, за което знаете, че е твърдо гарантирано както повишаването на техните заплати, само че то започна да става парадоксално в нашата страна, тъй като изпреварва с повече от 100 лв. ръста на заплатите в небюджетната сфера. Това не е естествено и не е стимул за икономическия растеж. Също така е сигурно увеличаването на работните заплати на бюджетните служители през следващата година. Сигурно е увеличаването на пенсиите, гарантирани са техните социални права. Диференцираният подход, за който ви казах, гарантира компенсиране на повишаването на цените на електроенергията за хората с най-ниски доходи за отопление. Тя е компенсирана със 100%. Увеличават се от 8,54 през 2001 г. на 18 лв. детските добавки. Това е с повече от 12% увеличение. Увеличава се доходната граница за достъп за тези семейства от 150 на 200 лв. Тоест, за едно четиричленно семейство – 800 лв., което е далеч повече от две средни работни заплати за страната.
Гарантирани са минималните плащания за социални помощи – това, което Вие наричате “пасивна политика”, но държавата не може да не изпълни своите функции и да не поеме своите ангажименти за гарантиране на минималните социални плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Аз зная, че Вие имате социална чувствителност и това е така, защото голяма част от времето сте работили в социалната сфера и то в сфера, която изисква много широка душа и голямо сърце. Но във Вашия отговор аз виждам отговор на министър, който трябва да се придържа към някакви рамки, зададени му от неговите началници. Не може по този начин Вие да отговаряте на нашия въпрос. Някой прекален оптимист е писал този отговор. Много голям оптимист е този човек, който Ви е подготвил отговора, за да представи по този начин нещата. Сигурна съм, че Вие разбирате същината на проблемите и няма как да не ги разбирате. Аз вярвам, че у Вас е заложена тази социална чувствителност. Истината хората я усещат всеки ден, тя не може да се подменя нито от Вас, нито от Симеон, нито от Министерския съвет, нито от мнозинството. Хората усещат истината върху себе си. И ние няма как да им обясним, че средната пенсия ще се повиши на 120 лв., когато истината е, че огромната част от тях – 2 милиона – ще получат между 3,00 и 9,00 лв. – това е истината. И няма защо да си играем с тази статистика-стъкмистика, за да покажем колко всичко е наред. Но нищо не е наред – там е проблемът! Когато ние питаме, ние искаме да даваме тези сигнали, защото през цялото време, откакто тук се гледа законопроектът за бюджета и законопроектите, свързани с бюджета, сме свидетели на груби решения в ущърб на интересите на хората и защитаващи интересите на групички или на един човек. (Председателят Камелия Касабова дава звуков сигнал.)
Ето, ще ви кажа как Симеон – министър-председателят, беше освободен от данъци, а пък нямаме пари да направим нещо елементарно. Как бяха смачкани дребните предприемачи с патентните данъци. И ние говорим за някакви 4%, които никой не плаща. (Председателят Камелия Касабова дава звуков сигнал.) За какво говорим? Аз искам оттук да говорим истината и да търсим решения, вие да търсите решения, ние да търсим решения. При добри решения ние ще ви подкрепяме, но това което казвате, аз не знам как да го определя, хората ще го определят. Те го определиха, впрочем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Тоткова, моля да се съобразявате.
Росица Тоткова: Аз се съобразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви да се съобразявате с времето. Една минута говорите повече.
Росица Тоткова: Мисля, че нашата основна функция е да намерим добрите решения. Вие не ги търсите. Съжалявам.
Иво Атанасов (КБ‚ от място): Царят не е дошъл, за да дава на дребно. (Реплики на госпожа Тоткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Питане към министър Христова е отправил народният представител Панайот Ляков относно регионалните програми за ограмотяване и заетост и връзката им с националната програма.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ние продължаваме спора с госпожа Христова относно ефективността на Националната програма “От социални помощи – към заетост”, който започнахме при предишното ми питане.
Националният план за действия по заетостта през 2003 г. предвиждаше реализация на 14 регионални програми, както и организиране и провеждане на обучение за ограмотяване на част от лицата, включени в Националната програма “От социални помощи – към заетост”. Данните, които ще цитирам, са отговор на мой въпрос към Вашата предшественичка госпожа Шулева, според който в Националния план за действия по заетостта през 2003 г. се предвижда реализацията на 14 такива програми в 20 общини, които да обхванат 2130 лица. Когато при предишния си въпрос аз Ви цитирах тези данни, Вие казахте, че това е част от истината, тоест повече лица се ограмотяват, обучават, професионално се квалифицират и т.н. Само че не приведохте никакви аргументи в подкрепа на Вашето твърдение.
Ако Вие сега не приведете такива аргументи, значи спорът категорично ще го спечеля аз, защото ние с Вас имаме еднакво виждане, че за да бъде ефективна тази програма, тези хора трябва, първо, да се ограмотяват, защото голяма част от тях са неграмотни, след това да се обучават и по възможност да придобият някаква квалификация, която да бъде търсена на пазара. Вие знаете, че във все по-ожесточения конкурентен пазар всички фирми търсят хора, които имат все по-висока квалификация. Никой не търси хора, които имат неефективен труд, защото техният неефективен труд сваля конкурентността на фирмите.
Трябва да пресметнем каква част от тези 92 хил. души, включени във вашата програма, след една година ще излязат достатъчно квалифицирани, така че да могат сами да си намерят работа. И Вие трябва да ми дадете такива данни, за да ме убедите, че тези хора са примерно, над 50 на сто. Защото, ако при средна бройка в общините квалифицираните работници, включени в програмата, са около 20%, мисля, че може би тази бройка е достатъчно вярна, следователно остават 80%. Дори и да намалим броя на тези хора, трябва да ме убедите, че не 2000, не 3000, не 5000, а над 20-30 000 ще могат да получат квалификация и да си намерят работа. И трябва да ме убедите, че вие имате такива програми, както отделни програми по чл. 31 от Закона за насърчаване на заетостта – регионални програми, но и допълнително хора, които ще се включат в Националната програма.
Защото в противен случай аз продължавам да твърдя, че вашата програма няма да бъде ефективна. Ще приведа данни от една община, без да казвам коя, където са наети 600 човека. Как са разпределени те и какво работят? Петнадесет човека работят за поддръжка на гробищния парк, 42 души работят по социалните домове и патронажи – за почистване, пазачи и т.н. Двеста и тринадесет човека работят в училища и детски градини – по двама пазачи. Петдесет и пет души работят по пазарите, градинките, в междублоковите пространства и т.н. В културата работят 52 човека – по поддръжка на музеи и исторически паметници, също пазачи. В екологията – 90 човека – за почистване и хигиенизиране на уличната мрежа, зелените площи и т.н., в паркове, кметства, също основно за хигиенизиране и почистване. Ако никой от тези хора няма квалификация и си възстанови трудовите умения, аз Ви казвам, че след като излезе от програмата, никой от тях няма да си намери работа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Христова.

МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ляков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Относно Вашия въпрос за програмите за ограмотяване и заетост и връзката им с програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". Разбира се, че подобряване на пригодността за заетост на хората е основен приоритет в дейността на Министерството на труда и социалната политика и той е заявен многократно. Разбира се, че най-засегнати от безработицата са хората с ниско образование и без квалификация. През деветмесечието на 2003 г. с основно и по-ниско образование са 69,5% от всички безработни в страната, а безработните без специалност и професия за същия период са 60,8%. Безработните с ниска степен на образование и без специалност и професия са в изключително неблагоприятно положение на пазара на труда, тъй като много трудно намират работа, и трайно се включват в групата на продължително безработните. Особено сериозен е проблемът с трудовата реализация на неграмотните хора. Те не могат да заемат даже най-нискоквалифицирани работни места.
За да се гарантира конституционното право на хората за труд, Министерството на труда и социалната политика предприема мерки за решаването на този въпрос. Бяха създадени програми за ограмотяване "Професионална квалификация и заетост". Те се разработиха за 2003 г. на регионален принцип и са в зависимост от потребностите на регионите, които, както е известно, се различават освен по състоянието на заетостта и по образователно-квалификационна и демографска структура на работната сила. Обект на програмите са хора, които са се самоопределили като неграмотни и които желаят да бъдат ограмотявани и квалифицирани. Програмите за ограмотяване и професионална квалификация се реализират в три модула, които се прилагат последователно един след друг.
Първият е обучението за самото ограмотяване. Той е с трайност пет месеца. Методиката на обучението и учебните програми са с хорариум от 600 учебни часа. Разработени са от Министерството на образованието и науката. Обучението се провежда от преподаватели, които се подбират по определени критерии. Самите преподаватели преминават обучение по андрагогика, а именно науката за обучение на възрастни, в продължение на 40 часа. По време на обучението за ограмотяване безработните получават стипендии. При положение, че обучението е извън населеното място, в което живеят постоянно, се поемат и разходите по транспорт и квартира. Финансирането на обучението за ограмотяването, стипендиите и обучението на преподавателите е от държавния бюджет. Размерът на финансовите средства се определя ежегодно с националния план за действие. За 2003 г. средствата за обучение за ограмотяване на един безработен са 360 лв., а стипендията е 3,00 лв. на ден. Общините, на територията на които се реализира програмата, осигуряват учебни зали и необходимите учебни материали.
Вторият модул вече е професионалната квалификация и той се провежда след успешно завършване на курса за ограмотяване. По време на обучението безработните получават стипендия и се поемат разходите за транспорт и квартира, ако обучението е извън населеното място. Средствата за обучението по този модул са 450 лв. на човек.
Следващият модул вече е усилие за настаняване на работа. Целта е на хората да бъде осигурена заетост чрез включване в програмите и мерките по активната политика или на реалния пазар на труда.
Условията, без които не могат тези програми, за да се реализират, е активността на общините.
През 2003 г. по заявка на 14 общини в националния план за действие бяха включени 14 програми за ограмотяване. Три общини се отказаха и останаха 11 общини, които бяха утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Това са: Провадия, Дългопол и Ветрино - Варненско; Вълчи дол и Суворово - Варненско; Айтос и Руен - Бургаско; Асеновград, Септември - община Пазарджик; Балчик; Трън - област Перник; Ихтиман -Софийска област; Тутракан - област Силистра; Сандански, Кресна и Струмяни - област Благоевград, и Бяла Слатина - област Враца.
Поради късното приемане на правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, трябва да призная и редица субективни причини от административно-организационен и управленски характер, тези програми са стартирали твърде късно – през м. септември.
Освен това още в началото на годината започна и националната програма "От социални помощи към заетост", която много добре стартира и започна да се осъществява целият обем от дейности, която също съдържа компонентите "ограмотяване" и "професионална квалификация" и поради това интересът на общините към тези програми спадна.
В курсове за ограмотяване през 2003 г. са включени общо 600 души, а в курсове за професионална квалификация са включени 2030 души. Разбира се, трябва да кажа, че настъпи преплитане между програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост", програмата "Красива България" и програмата "Джобс" и всички други програми за заетост, които съдържат компоненти за професионална квалификация и начално създаване на заетост.
Ето защо тепърва сега предстои да се направи анализ – той вече е започнал, и ние ще преразгледаме планирането на регионалните програми по заетост.
През 2004 г. засега в националния план по заетост, който е в процес на разработване, са планирани 13 регионални програми за ограмотяване, професионално обучение и заетост, които ще се реализират самостоятелно и независимо от програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". От тях 11 са описаните по-горе, тъй като тези програми са по две години и ще продължат и през 2004 г. Включени са две нови общини – Кюстендил и Лом.
През 2004 г. по 13-те програми е планирано да бъдат обучени в курсове за ограмотяване 125 души и в професионална квалификация – нови 322 души. В националната програма "От социални помощи към заетост" през 2004 г. ще бъдат включени за ограмотяване 1000 души, за професионална квалификация – 5 хил. души.
Както вече заявих, в Министерството на труда и социалната политика започна анализа и оценката на програмите, на техния икономически и социален ефект и ефектът за повишаване пригодността на хората, като след оценка на техния ефект ще бъдат направени корекции, а именно към повишаване ефективността и към повишаване по-добрата адресираност на партньорите по тези програми, тъй като засега партньори по тях са само общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Христова.
Имате право на два уточняващи въпроса господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо министър, има лъч на надежда във Вашия отговор, обаче много тънък, общо взето около 10% - и в националната програма, и в регионалните програми ще бъдат съответно ограмотени и квалифицирани. Много малко според мен. Много малко и аз продължавам да твърдя, че ако запазите този процент, не можем да говорим за ефективност на вашата национална програма.
Аз бих ви препоръчал следното нещо. Вероятно общините, ако вие направите едно добро проучване и планиране и проведете с тях разговори, ще бъдат съпричастни и ще се включат в тези програми. Не съм оптимист, че в тях ще се включат частни фирми, защото по принцип въпросът с обучението на човешките ресурси в частните фирми е трагичен в България. Все още не са осъзнали каква е необходимостта от непрекъснато обучение на собствените си човешки ресурси, камо ли да участват на такова ниско равнище, след като при тях проблемът е за обучение на квалифицираните кадри.
Но бих ви препоръчал съвсем добронамерено по някакъв начин в националната програма заделете повече средства, ако искате отделете я като самостоятелна част, аргументирайте я пред Министерския съвет. Ще получите подкрепа от Народното събрание. Центърът на тази програма, според мен, трябва да бъде обучението и квалификацията, а не работата на тези хора, пак ви казвам, като чистачи, метачи и пазачи, и т.н. Няма полза от това. Ако го направите и увеличите тези десет процента поне на петдесет, тогава мога да ви кажа, че вашата програма ще бъде ефективна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ляков! Нямаме противоречия в разбирането, че най-важното е да се поддържа и да се подобрява човешкият ресурс. Както откровено Ви заявих, действително по различни обективни и субективни причини не са дали най-добрия ефект през 2003 г. програмите за ограмотяване и професионално обучение. Формулата е открита вече, за да може да се осигурява по-нататък устойчива заетост. Това наистина е ограмотяване плюс професионална квалификация, плюс осигуряване на работно място за тези, които са останали продължително безработни.
В момента наистина правим много сериозна преценка на програмите. Наистина ще се увеличи не само делът на хората, които през 2003 г. по националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” ще бъдат включени в курсове за ограмотяване и квалификация, но и качеството, и продължителността на самото обучение. Защото хората наистина са загубили трудови навици, загубили са умения и се нуждаят от подкрепата на държавата за повишаване на тяхната конкурентоспособност и възможност за самостоятелно справяне на пазара на труда.
Ние ще предприемем съответните организационни и административни мерки, включително и кадрови промени ще направим, за да можем по един по-ефективен начин да направим нашите програми през 2004 г. и за това ще можем да Ви информираме в края на януари 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще изразите ли отношението си към отговора на министър Христова, господин Ляков? Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо министър. Много редки са случаите, когато от тази трибуна министър проявява самокритичност. Мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка. Аз Ви поздравявам за това.
Аз мисля, че тази самокритичност ще Ви бъде само полезна и ще бъда много благодарен, ако след направения план и преустройство на програмата ми изпратите цялата информация. От своя страна аз Ви гарантирам, че ще получавате напълно достоверна, не политически изкривена информация, а достоверна, за да може да се ориентирате поне в моя избирателен район как действат програмите, каква е ползата от тях, какво трябва да се промени и от страна на общините. Аз Ви обещавам, че ще имате пълното мое съдействие и подкрепа за тези програми, които за мен са изключително важни и трябва да променят професионализма и подготвеността на тази работна сила, която в момента е в положение на аутсайдер на пазара на труда, за което с болка на сърцето си признавам, че това е така, а това трябва категорично да бъде променено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Йордан Нихризов към министър Христова относно отказа на Министерството на труда и социалната политика да въведе национална пилотна програма “Асистент за независим живот”.
Заповядайте, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Бях отправил към Вас парламентарно питане на тази тема, но, уви, председателят на Народното събрание господин Герджиков заяви, че работата с неправителствените организации на хората с увреждания не е първостепенна за Вашето министерство, затова се извинявам и отправям актуален въпрос.
Тази 2003 г., която изтича, в Европа я обявиха за година на хората с увреждания. През същата тази година Центърът за независим живот организира една програма с помощта на холандска организация, която се нарича “Асистент за независим живот”. В нея успешно бяха приложени водещите европейски концепции в това направление, като тази програма ангажира 30 души с увреждения, които станаха работодатели на 44 асистента. Разбира се, годината изтича, а с това и финансирането на програмата, затова Центърът за независим живот се обръща към министерството, за да стане този успешен експеримент в България по европейския модел една пилотна програма на министерството.
В своето писмо те пишат: “Вече цяла година всеки от нас открива свободата да живее собствения си живот независимо от времето и грижата на близките. Всеки от нас се учи да бъде активен, да заявява и отстоява своите желания, да взима самостоятелни решения и да носи отговорност за тях.”
Разбира се, министерството отговаря и отговорът е: “Проектът дава ценна информация по отношение на ефективните пътища за създаване на добри практики в сферата на социалната подкрепа, но на този етап е невъзможно да бъде приложен като национална програма."
Насрещното предложение е ориентация към дейността “Социален асистент” по националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, тъй като, както е написано, отчасти се покрива с проекта “Асистент за независим живот”. Напълно се игнорира обаче фактът, че тази дейност е насочена към създаване на трудова заетост, а проектът “Асистент за независим живот” – към създаване на свобода и отговорност на хората с увреждания в тяхната трудоспособна възраст.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е: защо Министерството на труда и социалната политика отказва да възприеме като национална пилотна програма и да финансира през 2004 г. един проект, какъвто е проектът “Асистент за независим живот”, реализиран успешно от една неправителствена организация?
Второ, вярно ли е, че финансови средства в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за нови програми има, както твърдят от Центъра за независим живот след срещата, която са имали с представители на Министерството на финансите, но затрудненията за реалното въвеждане са от друг и неизвестен нам характер? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата за отговор на министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нихризов! В изпълнение на управленската програма на правителството по отношение политиката на хората с увреждания и в изпълнение на програмата “България за всички”, посветена на европейската година на хората с увреждания 2003 г., междупрочем България е единствена от страните-кандидатки, която има своя специална програма за европейската година, обезпечена финансово от държавния бюджет и която се изпълни само от неправителствени организации, бяха предприети много сериозни мерки за подобряване качеството на живот на хората с увреждания и много добри инициативи, които ще продължим и за 2004 г. Част от тези мерки са програмите “Личен асистент” и “Социален асистент”. Те представляват компонент от националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” и целта беше да се облекчи изключително тежкото положение на семействата, в които се полагат грижи за хора с увреждания. Именно поради тези причини тези хора са изпаднали в затруднено положение и в тежка социална изолация. Техните членове не могат да работят поради ангажиментите около човека с увреждания, имат изключително ниски доходи и мизерно съществуване.
Чрез програмата “Личен асистент” се осигуриха средства за полагане на грижи за повече от 8610 души с увреждания в България по данни към 1 ноември 2003 г. Подобри се качеството на живота на тези хора, защото, макар и с една минимална работна заплата, се покриват част от ежедневните им нужди. Членовете на семействата им, които работят като лични асистенти, получават трудово възнаграждение, набират трудов стаж, имат социални осигуровки. Тази програма ще продължи категорично и през 2004 г.
Като алтернатива на програмата “Личен асистент” е програмата “Социален асистент”, която също ще продължи и през следващата година. Програмата “Социален асистент” е насочена към подкрепа за ежедневния живот и за социални контакти на хората с увреждания. Човекът с увреждане получава хигиенни грижи, грижи при хранене, помощ при движение и правене на физически упражнения, помощ при пазаруване и разходка, помощ за образование и спорт. Социалният асистент работи като личен асистент, тоест той може да бъде наречен “асистент за независим живот”, “асистент за самостоятелен живот”, “асистент за социална интеграция” или по някакъв подобен начин.
Социалният асистент получава работна заплата и осигуровка от държавата, наема се от неправителствена организация, която желае да се ангажира с тази дейност, но неговият реален работодател е човекът с увреждане. Социалният асистент не е от кръга на членовете на семейството.
Центърът за независим живот предложи на вниманието на Министерството на труда и социалната политика своя проект “Асистент за независим живот, като настоява той да бъде финансиран от държавата в национален мащаб.

Този проект беше внимателно разгледан и обсъждан от експертите в Министерството на труда и социалната политика. Действително, той съдържа добри идеи, но съдържа и дискриминационни елементи. В него се включват хора само на възраст от 16 до 60 г., изключват се децата и възрастните, а също и хората с ментални увреждания.
Установи се, че предложената програма почти напълно се покрива с програмата “Социален асистент”. Затова през м. септември беше проведена среща на ресорния заместник-министър с представители на “Център за независим живот”. Постигна се договореност да се проведе среща с Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта и да се потърсят възможности за включване на наетите асистенти от “Центъра за независим живот” в държавната програма “Личен асистент”. Тези асистенти от една година обслужват 30 души с увреждания по проекта на Центъра, финансиран до края на 2003 г. от холандската организация за международно развитие и сътрудничество. За съжаление “Център за независим живот” не прие предложението на министерството за подкрепа и продължаване на тяхната програма. В последно време се разбира, че проблемът, който се извежда на преден план, е държавата да заплаща услугата “Асистент за независим живот” на тези 30 човека, които досега са били включени в проекта на Центъра, финансиран от холандската организация. Този въпрос също е решим. Той обаче не може да се реши с публични кампании. Необходимо е повече ангажираност и реални усилия от страна на организацията “Център за независим живот”. Центърът не е потърсил партньорството на Министерството на труда и социалната политика, когато е кандидатствал с проекта “Асистент за независим живот” пред холандската финансираща организация. Сега, когато проектът свършва, се търси финансиране от държавата. Това доказва липсата на неговата устойчивост. “Центърът за независим живот” може през 2004 г. да реализира проектопрограмата на министерството, която да осигурява услугата “Асистент за независим живот”, като го защити по съответния ред пред съответните финансиращи фондове на министерството. В Министерството на труда и социалната политика постоянно се предлагат изключително добри проекти за хора с увреждания от неправителствени организации, съобразени с европейските и световните практики. Вече няколко десетки неправителствени организации са предложили и реализират проекти за повече от 8 хил. “лични асистенти” и “асистенти за независим живот”, могат да бъдат наречени и по други начини. За съжаление, невъзможно е финансово всеки един проект да бъде финансиран от държавния бюджет – имаме над 6 хил. неправителствени организации в България.
Министерството на труда и социалната политика изгражда своите приоритети в областта на хората с увреждания, изхождайки от съвкупността на техните проблеми и от икономическото състояние на страната. До момента “Център за независим живот” не е проявил желание да кандидатства и да получи финансова подкрепа от държавата. Същевременно в новия проектозакон за интеграция на хората с увреждания е предвидено осигуряване на финансова помощ от държавата за социална интеграция. Тези средства хората с увреждания ще могат да използват според своя личен избор – за транспорта, за личен асистент, за почасови грижи, помощ за обучение и т.н. По този начин с новия закон ще се отговори в една висока степен на очакванията на хората за правото на избор по отношение на организацията на техния собствен живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на реплика, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Не смятам, че е укорително, когато една неправителствена организация разработи един проект, независимо дали ще съгласува това разработване с министерството или не, но има голяма разлика, която съществува между изброените елементи на Вашите програми и тази, която е водеща в Европа. Не е едно и също дали човек се отнася към въпроса като към машина или като към човек, а програмите са преди всичко свързани с осигуряване на хората, които са безработни, а това от своя страна поставя съответните ограничения.
Но тъй като в краткото време за реплика не мога да обясня всичките разлики, ще ви подаря един филм, който е направен върху програмата “Независим асистент”. В него ще видите не холивудски звезди, а хора, които са реални, които живеят сред нас, които са били като нас преди да се получи фаталния момент и да бъдат затворени между четири стени. Сега те са свободни.
Ще видите една героиня, която казва: “Колко трудно е да достигнеш Байкушевата мура” и колко усилия се изискват от човек в нейното състояние. Същата тази героиня казва и нещо друго: “В момента, преди да стане фаталния миг, аз мислех: на мен ли точно ще се случи? А се случи.”
Затова, госпожо Христова, моля Ви, не като депутат, а като български гражданин, като човек – направете всички възможно, за да можете да помогнете на тези хора, тъй като никой не знае кога ще дойде фаталният миг и ще се озовем от другата страна на барикадата. И не трябва едни бюрократични норми да уреждат съдбата на хората, които също имат право на достоен живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Министър Христова, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Господин председател, уважаеми господин Нихризов! Благодаря за филма, който ми подарихте. Аз ще Ви подаря 10 филма, в които ще видите ефекта на програмата “Личен асистент” на правителството. Напълно съм съгласна с това, че разликата между здравия човек и човека с увреждания е един миг и никой не е застрахован. Самата аз съм посветила 12 години от своя живот за подобряване на качеството на живота на хората с увреждания и съм допринесла една българска неправителствена организация да стане една от 70-те най-добри практики в света, признати от Организацията на Обединените нации.
Но пак ще Ви заявя съвсем категорично: не може държавата да продължи проекта на “Център за независим живот”. И никоя организация не може да си позволява да установява подобен натиск. Всички, които сме се занимавали с правене на международни проекти знаем, че категорично трябва да дадем аргументи в една графа, която се нарича “устойчивост на проекта”. Не знам как хората от “Центъра за независим живот” са защитили тази устойчивост на проекта. В крайна сметка те са свободни да продължат този проект, но преди няколко дни се срещнах със стотици хора от програмата “личен асистент” – тези, които са членове на семейства и тези, които не са. Няма никакво противоречие между заетост и личен асистент. Заетият човек, ако е 8 часа зает и има два часа за пътуване до работа и два часа за връщане, едва ли може да бъде личен асистент само сутрин преди 7,00 и вечер след 19,00 ч. Вие сам казвате – човекът с увреждания да бъде работодател на този асистент. Да, но да си работодател не е само право. Аз като представител на държавата не мога да си позволя да следя само за интересите на човека, който се нуждае от грижи. За мен е важен и интересът на човека, който ще обслужва, който ще защити неговите социални права. В случай, че се случи една злополука по време на обслужването, кой ще се погрижи за този човек? Ако съм работодател, трябва да осигуря всички права на този човек, който упражнява определена заетост. Няма никакъв проблем, ако се изберат социални асистенти от средата на безработните хора, защото имаме много съкратени педагози, медицински сестри, които чудесно могат да се справят с тази дейност. Също така никой не може да си позволи да говори от името на българските граждани и да заявява, че е порочно членовете на семейства да бъдат лични асистенти, защото една майка не желае някой друг да се грижи за нейното 17-годишно дете, на нея да й намерим на друго място работа, а пък друга жена да дойде в нейния дом. Всичко това е свързано с правото на избор.
При мен дойдоха националнопредставените организации на хората с увреждания в България, които представляват над 400 хил. членове и които обслужват стотици хиляди хора с увреждания, за разлика от “Центъра за независим живот”, който не е покрил нормите за национално представителство и представлява 6 души членове. Те ми казаха, че не желаят “Център за независим живот” да бъде техен говорител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващият въпрос към министър Христова е от народния представител Емилия Масларова относно равнището на минималната издръжка на живот.
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Повод да задам този въпрос относно равнището на минималната издръжка, който всъщност е ориентир за определяне политиката на доходите, е най-напред това, че бях задала въпрос относно политиката на доходите, свързан с Бюджет 2004 към госпожа Христова, но по незнайно какви причини този въпрос ми беше върнат и не беше допуснат до залата.
Другото е, че ежедневно получавам много писма, едно от които е писмо на гражданин от гр. Плевен – Димитър Маджаров, който е инвалид първа степен и който коментира гарантирания минимален доход като една символична сума за подпомагане.
Задавам този въпрос имайки предвид и всичко онова, което беше казано преди това и от моите колеги. Заедно с Бюджет 2004 какви са перспективите – перспективи, които в никакъв случай не могат да ни дадат светлина относно бъдещето ни, защото става въпрос за нашата страна, в която имаме най-скъпите лекарства в Европа, става въпрос за нашата страна, в която инфлацията за последния месец не би могло да не ни притеснява.
Става дума за нашата страна, в която, имайки предвид, че абсолютната линия на бедността, определена от синдикатите, е около 115 лв., а под нея живеят близо 66% от домакинствата в страната.
Става дума и за страна, в която не можем да подминем и факта, че само за 12-13 години равнището на потребление е намаляло чувствително и аз ще си позволя, тъй като преди малко госпожа Христова даде една друга информация, да кажа, че със средномесечните доходи през 1990-а и септември месец 2003-а, не говоря за ноември месец 2003-а, с 60 кг е намаляло потреблението на краве сирене, с 1000 бройки е намаляла консумацията на яйца, близо 1 т прясно мляко сме потребявали тогава със средния си месечен доход, а сега са около 300 л, със 150 кг по-малко ябълки. Значи това са все неща, които не можем да подминем.
А всички ние, разбира се, и министър Христова, и екипът на министерството, който аз много уважавам, чудесно знаем, че политиката на доходите се определя не само от икономическите параметри, но има и една величина, която е минимална издръжка и която служи като жалон, като репер, който всеки един министър по социалните проблеми защитава в кабинета, в който се намира.
Така че моят въпрос към Вас, госпожо Христова, е: какво е виждането на Министерството на труда и социалната политика за равнището на минималната издръжка и политиката на доходите през 2004 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Имате думата госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! Да, като бивш социален министър Вие сте човек, който е наясно със сложността на въпроса за определяне на минималната издръжка на живота. Това е един много сложен въпрос. Има много методики от уважавани и световноизвестни учени, които изследват този въпрос, но в крайна сметка той опира до куража на съответното правителство, на съответното управляващо мнозинство да определи коя от тези методики ще признае, защото това е политическа акт, и ще работи върху нея.
Това правителство си позволи куража и имаше волята за пръв път да приеме писан политически документ на България и през ноември т.г. беше приета стратегията за преодоляване на бедността и социалната изолация, където отсега са заложени редица точни цифри, свързани с праговете на бедност, линиите на бедност, нишите на бедност. За да бъде този документ ефективен, за него трябва да се изработи план за изпълнение, план за действие. Този план е вече готов. Той ще бъде приет до средата на януари от Министерския съвет и във връзка с това веднага стартира едно огромно, много сериозно национално изследване за проследяване, оценка и разработване на политиките по въпросите на бедността в България със съдействието на Световната банка. Този проект всъщност ние го задействахме още в началото на 2002 г.
Целта на този проект е именно да направим национален мониторинг на бедността в нашата страна и да определим характеристиките на бедността, да не бягаме повече от понятието бедност и от факторите и групите, които са засегнати от бедността. Целта на това изследване е да се постави един надежден и траен механизъм за оценка и мониторинг и за разработване на политики, разбира се, в тази област.
Успешната реализация на проекта ще осигури изграждане на капацитет в нашата страна, който да може да събира оттук нататък надеждна и канализирана статистическа информация.
Като етап от изпълнението на проекта Министерството на труда и социалната политика и Националният статистически институт вече изпълниха първия етап от многоцелевото наблюдение над домакинствата. Данните даже в момента се обработват и до края на годината ще имаме първичните данни от това изследване.
Въз основа на информацията от този национален мониторинг през следващата година трябва да направим няколко много важни, много отговорни неща, за които се изисква наистина политическа воля и кураж.
Първо, определяне на показателите за измерване на бедността в страната.
Второ, дефиниране на праг и линии на бедност.
Трето, определяне на основните профили и ниши на бедност.
Четвърто, картографиране на бедността до ниво на общини в нашата страна.
Пето, анализ на бедността и факторите, които й влияят.
Следващата стъпка от проекта, която предстои да направим, е да се избере подходяща методология за определянето на този праг на бедност и тези линии на бедност, които показват на какво ниво под прага на бедност се намира дадено домакинство.
Проблемът с идентифицирането на хората, които са изпаднали в бедност, е твърде сложен и комплексен, поради което за неговото решаване се изискват обединени усилия на много институции, обществени сили и, бих казала, обществен консенсус.
Уважаема госпожо Масларова, тъй като Вашият актуален въпрос започва с констатацията, че през 2004 г. се предвижда символично увеличение на доходите от труд и не се предвижда реално увеличение на доходите от пенсии, бих искала да отговоря и на това.
Вярно е, че доходите на българина не растат с това темпо, с което всички ние бихме желали. Не съм съгласна обаче, че този ръст е символичен и не води до тяхното реално увеличение. Тук съвсем накратко бих искала да припомня, че в сферата, в която държавата може пряко да влияе върху ръста на доходите от труд съобразно възможностите на бюджета през 2004 г., се предвижда следното: бюджетните заплати – еднократно увеличение от 1 юли с 8,5%. С това средната заплата в бюджетната сфера ще стане 327 лв., номиналният ръст е 5,6% спрямо 2003 г., реалният ръст е 1,6 при очаквана средногодишна инфлация за 2004 г. 4%.
Минималната работна заплата ще бъде увеличена. Размерът й ще стане 120 лв. Това представлява минимален ръст от 9,1 и реален ръст от 4,9 в сравнение с 2003 г.
В реалния сектор също се очаква ръст на доходите от труд. Солидна предпоставка за това е съществуващата макроикономическа стабилност, очакваният реален ръст на брутния вътрешен продукт от 5,3 на сто и то е заложено и в бюджета.
В резултат на въведени от началото на 2003 г. минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори, голяма част от работещите в сивата икономика бяха извадени на светло, а приходите на Националния осигурителен институт се увеличиха значително.
Беше въведен нулев данък печалба за формите в 114 общини с най-висока безработица, а през 2004 г. ставката са корпоративния дарък се предвижда да намалее от 23,5% на 19,5% или с 4 пункта.
По отношение на пенсиите през 2004 г. – увеличение на размера от 1 юли с 5,8. Също така от 1 януари 2004 г. максималният размер се повишава на 420 лв. и около 153 хил. души, чиято пенсия до края на 2003 г. се е ограничавала до 200 лв., вече ще получат действителните размери на пенсиите си.
С всичко това средният месечен размер на пенсията става 120 лв. и 98 ст. при 107 лв. през тази година. Номинално нарастване – 12,6, реално нарастване – 8,3.
Детските добавки. В началото на 2001 г. бяха 8,54, през 2004 г. е планирано да бъдат 18 лв., което означава нарастване над два пъти за по-малко от две години. В същото време се предвижда за децата с трайни увреждания увеличението на бъде от 30 на 36 лв., без да се има предвид доходът на семейството.
Всичко това е свързано и с новата философия в социалната политика, по-точно адресиране на семейните помощи към семействата с по-ниски доходи, които най-много се нуждаят от подкрепата на държавата при отглеждане на децата.
В заключение ще заявя, че всичко, което е в задълженията и правомощията на министерството от гледна точка бюджетните плащания и от гледна точка създаване на добра среда за развитие на икономиката и за развитие на заетостта, ще бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на реплика, госпожо Масларова в рамките на две минути, както Ви е известно.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, хубаво нещо е да знаем процентите. Хубаво нещо е да ги слушаме, но не винаги процентите и реалностите са едно и също. Защото увеличението на пенсиите с 12%, както се казва, или с 1,5 реално увеличение на доходите, не може да отрази онова, което е на пазара, и като равнище на потребление. Защото доходите се разпределят не само на този, който работи, а и на членовете на неговото семейство. И тук вече въпросът стои до това.
Много добре е, че Вие сте започнали да определяте съобразно методиката минималната издръжка, която да бъде някакъв ориентир, но искам да Ви кажа, че Комитетът по изхранване към ООН ни е изпреварил в това отношение и в една информация, която за съжаление не е никак красива за България, ние с Македония и Албания сме единствените страни в Европа, които са с 19% недохранващи се хора.
Значи това не може да бъде подминато току-така. Това не може да не бъде един сериозен сигнал и аз не искам да казвам другите страни, които са в тази класация, от гледна точка на дипломатично отношение към по-бедните от нас страни, да не кажа точно страните от Третия свят.

Това, че се правят минимални усилия, е едната страна на въпроса. Въпросът е имаме ли равнище, от което да се посочи, че ние започваме да имаме самочувствие. Защото можем да не разбираме от затваряне на глави, можем да не разбираме от енергетика, но от знака, който ни дава стомахът, разбираме всички. И тук става въпрос именно за това. Защото днес чета, че сага по Коледа ще има и череши, които ще струват 34 лв. Няма да коментирам каква е средната издръжка на човек в България в момента. Необходимата издръжка вече е 300 лв. Искам да кажа, че над 66% от населението е с издръжка под 115 лв. Това са въпросите, които налагат да се работи много по-интензивно в тази насока.
Аз много искам да вярвам, че социалният министър в това правителство ще бъде най-яростният опозиционер на правителството именно в политиката на доходите и защитаване интересите на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо министър, имате право на дуплика. Отказвате се.
Благодарим на министър Христова за участието й в парламентарния контрол.
Преминаваме към два актуални въпроса към министър Церовски.
Първият актуален въпрос към министър Церовски е на народния представител Благой Димитров относно активиране на свлачището на новия път в местността “Кабакум”, ако точно го казвам.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Точно го казвате.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През лятото на изтичащата година Вие заедно с премиера предизборно, преди местните избори, дойдохте да откриете панорамния път в местността “Кабакум”, пътя за “Златни пясъци”. В пътя бяха налети 6 млн. евро, т.е. приблизително 12 млн. лева. Всичко щеше да бъде добре, всичките тези разходки по пътя на министър-председателя, съпровождан от Вас, ако в момента не сме изправени отново пред проблема, че пътят е пред разпад. Активирано е свлачището в тази местност. Вие вероятно много добре знаете това.
Възниква въпросът защо тези 6 млн. евро не бяха инвестирани и не бяха вложени в брегоукрепителни съоръжения, а бяха налети в този път, който на базата на активираното свлачище отново трябва да бъде ремонтиран.
Още нещо, в северната част на пътя вероятно има спукани тръби от водното дружество във Варна, впрочем с 51% държавно участие. Вие сте приципал на това дружество. Аз недоумявам защо по време на ремонта или след това не сте взели мерки тази непрекъснато течаща вода по някакъв начин чрез ремонт да бъде спряна. Напротив, господин министър, водата и в момента тече, особено в северната част на пътя. Мога да Ви уверя, че до зимата, особено когато паднат температурите, вероятно пътят ще бъде спрян. В момента има една разпоредба на община Варна да не минават тежкотоварни автомобили, камиони, но това не оправя нещата.
Другият притеснителен факт е, че имоти на варненци, на базата на това активирано свлачище, са под изключително голяма заплаха. Хората се безпокоят за имотите си. На практика един добър път към “Златни пясъци” най-вероятно скоро ще бъде закрит, може би зимата или пролетта. Особено през пролетта е най-сериозна опасността отново да се активира свлачището.
Ние търсим отговор какво ще предприемете, за да може тази опасност да бъде по някакъв начин ликвидирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Проект “България” – укрепване на речни и морски брегове за р. Дунав и Черно море и свързаните с тях свлачищни процеси се управлява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на Националната програма за борба с ерозията. Финансирането се осъществява съгласно подписани кредитни споразумения от Република България с Европейската инвестиционна банка и с Банката за развитие на Съвета на Европа. Общата стойност на проекта е 40 млн. евро, от които 25 млн. евро са за заеми от Европейската инвестиционна банка и 15 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа.
Обект “Кабакум” е част от проект “България” и е финансиран със заем от Европейската инвестиционна банка на стойност около 7 млн. евро. След тръжна процедура изпълнението беше възложено на Консорциум Джи Пи Ай под супервизията на “Контрол 21” ООД. В резултат на изпълнените укрепителни схеми бе осигурено възстановяване на разрушената магистрално-инженерна инфраструктура, включително реконструкция на магистрален водопровод, напорна канализация с помпена станция и дизелово-агрегатна станция, възстановяване на четвъртокласен път 923 Варна – “Златни пясъци”, възстановяване на крайбрежна алея, кабелна и канална мрежа, изградена бе контролно-измервателна система за контролно поведение над масите и съоръженията, както и някои други по-малки съоръжения. След приключване на строителните работи на 4 септември 2003 г. е издаден акт, обр. 16 от Държавна приемателна комисия, както и разрешение за ползване от дирекция “Национален строителен контрол”, което е издадено на 8 септември 2003 г. На 20 септември 2003 г. посетихме по искане на Европейската инвестиционна банка обекта и с техни експерти.
Във връзка с Вашето питане подадох запитване до “Геозащита” – Варна, ЕООД дали може да се говори за активиране на свлачището, каквато информация нямахме. Заключението на специалистите е следното: “Извършените наблюдения на обекта в периода септември-декември 2003 г. не показват свлачищни прояви както по възстановеното трасе на четвъртокласен път 923, така и по терена и съоръженията под и над него.”
Използвам случая да напомня, че на 31 октомври 2003 г. бяха подписани договорите за строителство и супервизия по укрепване на свлачището “Слънчев ден”, финансирано с кредит от Европейската инвестиционна банка. Предстои укрепването на свлачище “Панорама”, за което се очаква сключване на договор за строителство и супервизия до края на м. декември т.г.
В заключение бих искал да уверя народните представители, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и “Геозащита” – гр. Варна, следят за възникването на аварийна ситуация и са в готовност да взаимодействат със съответните ангажирани институции както с общината, така и с областната управа. В стратегически план, както стана ясно, се реализира инвестиционна програма за извършване на редица укрепителни работи по Черноморското крайбрежие, което ще допринесе за подобряване на неговия облик и туристически потенциал.

Аз ще отмина закачките за предизборни посещения, защото изборите бяха далеч след това, когато беше изнесеното заседание на Министерския съвет във Варна, когато посетихме с премиера този обект, за да го видим, знаейки голямата социална значимост, която все пак има, с оглед застрашаването наистина на имоти на хората. Това, което искам да спомена: според мен е правилна заповедта, която доколкото ми е известно, е издадена от местните органи за самоуправление, във връзка с тежката строителна техника, която преминава явно заради строителните работи, които се извършват преди активния туристически сезон. По мнение на специалистите няма активиране на свлачищните процеси, аз не мога да се чувствам по-компетентен от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Благой Димитров има право на реплика.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие схващате тревогата на хората и моята тревога като закачки. Няма такова нещо. Аз минавам често по пътя и виждам как пътят се руши. Аз не знам на ушите си и на очите си ли да вярвам или на това, което в момента ми казвате. Хората са притеснени. Аз аз съм абсолютно убеден, че през пролетта ще има проблеми около пътя. Да не се появи необходимост отново да Ви отправям актуален въпрос и отново да говорим, защото в момента се стенографира това, което казвате.
Вие преди малко казахте две неща: не са 6 млн. евро, а са 7 млн. евро, тоест още повече пари са вложени в асфалтирането на пътя, от една страна, и гарантирате на варненската общественост и на органите на местното самоуправление, както споменахте, че няма проблеми около свлачището. Това чух и цялата варненска и българска общественост чу това. Така че аз съм притеснен, господин министър, не е закачка това, което Ви казах, защото Вие бяхте и шеф на предизборния щаб на управляващата партия тогава.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Какво да направя?
Благой Димитров: Нищо не трябва, просто трябва по-добре да си гледате работата като принципал на ВиК – Варна и като министър на регионалното развитие на благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика имате, господин министър, в рамките на две минути.
МНИСТЪР Валентин Церовски: Именно, защото се стенографира, аз казах две неща. Само че Вие пак ги разбрахте, както на Вас Ви е удобно. Първото нещо – закачка, не за хората и за тревогите им, а за Вашите приказки за предизборни…
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Предизборни бяха.
МНИСТЪР Валентин Церовски: Това са Вашите закачки, на които казах, че не искам да отговарям. Предизборни са за Вас, за мен е наблюдение на един крупен обект с голямо значение. Стойността на обекта е такава, каквато е по документи. Това нещо може да се види – проектът е публичен, завършен е в сроковете, които също са утвърдени.
Второто нещо, което съм казал, аз не гарантирам нищо, аз Ви прочетох точно и ясно цитат от единствената компетентна според мен структура, която на територията на Варна наблюдава процесите – "Геозащита" – Варна.
Пак ще ви го прочета този цитат: "Извършените наблюдения на обекта в периода септември-декември 2003 г. не показват свлачищни прояви както по възстановеното трасе на четвъртокласен път № 923, така и по терена и съоръженията под и над него." Това казвам, нищо повече не казвам. Това е компетентният орган, който изпратих, вследствие на Вашето питане, да направи проверка на място. Оттам нататък как по-ясно да го кажа, как по-ясно да се изразя? Не знам.
Благой Димитров (ПСОДС, от място): Вие сте принципал.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Естествено, че съм принципал, все още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Емилия Масларова, относно дейността на ВиК – Бургас, към министър Валентин Церовски.
Госпожо Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, зададох Ви един въпрос, който произлезе от едно писмо до мен от синдикатите в Бургас, както и един сигнал от служители във ВиК – Бургас, с множество подписи. Аз няма да коментирам съдържанието на този сигнал, той е доста тревожен; той е сигнал, свързан с начина на управлението във ВиК – Бургас, той е свързан, поне по тяхно становище, с нарушаване на правата на работещите, със създаване на непоносима обстановка в колектива на ВиК – Бургас. Между другото, аз бях доста заинтригувана от това, че се обръщат към мен, след като са се обърнали с писмо до Вас, господин Церовски (пред мен е писмото), до зам.-министъра на Вашето министерство Румен Митов, до Министерския съвет, до председателя на Народното събрание господин Герджиков, до Симеон Сакскобургготски и до народния представител Емилия Масларова, която, забележете, пък и не е от Бургаския избирателен район. Там има достатъчно много народни представители, не знам – може би и до тях е изпратен този сигнал. Аз не мога да кажа дали всичко това, което е написано, е истина, дали изнесените факти отговарят сто процента на това, което чета, защото това е само един сигнал. Предполагам, че има една известна доза истина, защото все пак са се подписали хора с имена, обозначили са се.
Аз все пак Ви моля да ме информирате доколко фактите, които предполагам, са известни и на Вас, след като аз имам същата справка, която е изпратена и на Вас, отговарят на истината и всъщност Вие, като ресорен министър и отговарящ в тази насока, предприел ли сте някакви мерки. Какви са тези мерки? Разбира се, след това ще Ви задам още един въпрос, защото аз мисля, че май вече сте взели някакви мерки, за които ще ме информирате. Задълбочавайки се в случая, аз разбирам още и още нови неща, така че Ви моля действително от тази трибуна Вие отговорно да кажете какво става във ВиК – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на госпожа Масларова. По правилника разполагате с пет минути.
МНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Масларова! Запознат съм със сигналите, подадени от представители на Обединение "Промяна". Трудно е да се прецени доколко са основателни. Оказа се, че данните, които бяха изнесени от "Промяна" и не само чрез сигналите, и чрез редица публикации, не се потвърдиха от представителите на другите синдикати, които са вътре във ВиК – Националният браншови синдикат "Водоснабдител". Даже те бяха публично опровергани чрез пресата. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството постъпиха сведения, че източник на информацията е свързан със схема на водните сдружения, които създадоха условия за корупция и бяха прекратени, благодарение помощта на Народното събрание. В крайна сметка, поставен под сериозен психологически натиск, господин Цанев сам предложи оттеглянето си от поста, включително и по здравословни причини, възникнали след случая. При тази ситуация аз приех освобождаването му и като принципал – едноличен собственик на капитала на дружеството, освободих господин Цанев като член на Съвета на директорите и прекратих договора му за възлагане на управление на дружеството.
Новоизбраният управител е Ганчо Йовчев Тенев. Той е ВиК-инженер, професионалист и човек вътре от системата на ВиК – Бургас.
Показателите на дружеството ВиК – Бургас вече са стабилизирани. Там имаше ангажименти, които поехме при развалянето на водните сдружения, така че аз мисля, че навремето заедно с вас, имам предвид народните представители, направихме действия в правилна посока.
Аз лично много се надявам, че ВиК – Бургас сега и с последващите финансови мерки, които осигуряваме ще започне да функционира като едно добро дружество и, живот и здраве, след време ще видим каква е възможността за допускане и на частен сектор, ако всичко това е в рамките на закона и на стратегията, които искаме да прокараме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Масларова, имате право на реплика.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не случайно направих уговорката, защото не съм в никакъв случай от хората, които искат да обвинят някого от парламентарната трибуна или да се оневини някой. Не съм аз човекът, който може да направи това и в никакъв случай не бих искала да бъде това, но имайки предвид, че се предвижда едно сериозно насочване на средства от Европейската общност и към ВиК – Пловдив и, към ВиК – Бургас не случайно Ви поставих въпроса какво става там. Този натиск към нас може би е една страна на лобиране. Другата може да бъде друга страна на лобиране. А едва ли някой от нас, най-малко вашето министерство е заинтересовано да се решават проблеми на големи проекти, с голямо финансиране чрез лобиране. Ние всички сме убедени и бихме желали, искаме, лично аз така считам и за мен това е така, както и за моите колеги от лявата част на залата, че парите, които идват, трябва да бъдат управлявани качествено. Те трябва да бъдат управлявани ефективно. Те трябва да бъдат управлявани прозрачно. Именно това беше поводът да настоявам да отговорите. Иначе, аз зная, че Вие сте освободили досегашния директор, но за мен беше по-интересно да чуя от Вас дали все пак сте наясно дали няма някакви други неща вътре във ВиК – Бургас, които да индикират едно или друго напрежение, което да създава една по-неблагоприятна система и обстановка за работа.
Много бих искала да вярвам, че след като обстановката е успокоена, нещата ще тръгнат в по-добра насока, но ми се струва, че всички ние трябва да бъдем задължени да следим предвидените ресурси за подпомагане на такива големи структури в страната как се използват, доколко добре се използват и, разбира се, да бъдат достатъчно прозрачно насочени и отчитани пред обществеността в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин министър. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: По въпроса за успокояването във ВиК-дружествата, които по един или друг начин бяха свързани с водните сдружения, еднозначен отговор не мога да дам. Не мога да се ангажирам с нищо конкретно, защото процесите и в трите дружества са твърде различни. Те, според мен, ако мога да споделя едно мнение, са различни, защото по различен начин метастазата е била проникнала в цялата система.
За щастие ВиК – Бургас е такова дружество, което може бързо и адекватно да си стъпи на краката и аз съм уверен, че и там ръководният екип, който в прехода на процеса наложихме е достатъчно грамотен, както и освободения господин Цанев – говоря от техническа гледна точка, не говоря от гледна точка на тези, пак казвам, недоразумения, които все още, за жалост, и аз самият не мога да кажа истина ли са или не са истина.
По въпроса за усвояването на парите, който е много съществен – цялата идея и привличането на тази грантова схема, едно от условията е самата банка-кредиторка да бъде супервайзер по процеса, което до голяма степен, според мен, ще гарантира едно прецизно усвояване на средствата, защото все пак всеки един разход трябва да бъде пряко доказван пред банката-кредиторка. Това е едно обективно условие, една, според мен, добра новина. Аз самият съм привърженик на публичния контрол и с удоволствие бих съдействал по какъвто начин кажете, за да може да се контролира усвояването на тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на министър Церовски за участието му в парламентарния контрол.
В залата влезе преди минута и министър Лидия Шулева, преодолявайки задръстванията в центъра на София.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Петър Мутафчиев относно бъдещето на военнопромишления комплекс.
Петър Мутафчиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър. Аз имам един кратък, но много актуален въпрос към Вас. И този въпрос е свързан с бъдещето на военнопромишления комплекс.
В залата на Народното събрание през тези години на криза във военнопромишления комплекс са задавани не един и два въпроса: оттук нататък накъде? Ще има ли в България военно производство? По какъв начин ще се интегрира военнопромишленият ни комплекс с поръчки, свързани с държавите и армиите от Североатлантическия пакт, имайки предвид, че от 2004 г. ние ще станем членки на НАТО?
Този въпрос засяга и конкретно избирателния район, от който аз съм избран – 17. Пловдивски многомандатен избирателен район и най-вече градовете Сопот и Карлово. Имам предвид бъдещето на Вазовските машиностроителни заводи.
Във Вазовските машиностроителни заводи са правени не една и две програми за заздравяване, за съживяване на производството, за преминаване към гражданско производство, но до този момент някакъв сериозен резултат не се забелязва.
Беше приватизирана и част от цеховете и заводите във Вазовските машиностроителни заводи и аз се надявам, че все пак тази приватизация на дадения завод ще доведе до едни по-бързи темпове на развитие, а същевременно и до по-високи доходи и по-голяма заетост в община Сопот и община Карлово.
Аз се надявам, че на този мой кратък въпрос, който след малко ще Ви задам ще отговорите обстойно и точно, тъй като от Вашия отговор хиляди български граждани, работещи във военнопромишлени комплекс, хиляди граждани от Сопот, който беше отделен като самостоятелна община през м. август, ще получат отговора за това ще имат ли работа, за това ще има ли финансиране тяхната община и на какви доходи ще могат да разчитат техните семейства. Какъв е въпросът?
Уважаема госпожо министър, какви са перспективите за развитие на военнопромишления комплекс и конкретно на ВМЗ- Сопот през 2004 г. и след приемането на България като членка на НАТО?
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Би било несериозно да направя анализ на състоянието и перспективните за развитие на военнопромишления комплекс в рамките на петте минути, дадени за отговор. Затова ще се постарая да набележа основните аспекти.
Както ви е известно, България запазва позициите си на световно признат производител на леко въоръжение, боеприпаси, някои класове управляеми и неуправляеми средства, бронирани машини, ремонт и възстановяване на бронетанкова, авиационна техника и въоръжение за военноморските сили. Запазена е и специализацията в областта на средствата за комуникации и управление – радари, специална оптика, електрохимически източници на ток и др.
Водещите фирми от бранша, повечето с минимално държавно участие, произвеждат специална и гражданска продукция за около 350 млн. лв. годишно, като осигуряват работа за над 22 хил. души инженери, специалисти и изпълнителски персонал предимно в региони с ниска заетост. Обнадеждаващо, въпреки скромните резултати, е запазването на дела на експорта с общо и специално предназначение около 70 процента.
Българските производители подменят някогашните технологии, за да намалят зависимостта от внос на основни части и компоненти. Завършва хармонизацията на Системите за управление на качеството “ISО”. Наблюдава се ускорено внедряване на системите на НАТО “AQAP”. Поставено е началото на модернизация на изделията за постигане на оперативна съвместимост на въоръжение и техника със страните от НАТО.
Първите обнадеждаващи резултати от съвместни проекти и производства с новите ни партньори от НАТО са вече факт. С основание българските фирми ще претендират за по-широко коопериране в рамките на комитетите на НАТО, програмите на Европейския съюз и по линия на двустранно сътрудничество.
Основни приоритети на дружествата в процеса на индустриално коопериране в НАТО и Европейския съюз са: участие като партньори на водещи чуждестранни контрактори в проектите и програмите за модернизация на националните въоръжени сили по изискванията на НАТО с начало 2004г .; участие в изпълнението на Офф-сет програмите на чуждестранните изпълнители за модернизация на въоръжените сили през следващите години; предлагане на модернизирани модификации на усвоена по времето на Варшавския договор продукция и обслужване на отбранителните системи на страни с подобно въоръжение, в т.ч. в страните от антитерористичната коалиция; изпълнение на проекти, програми и поръчки за утилизация и унищожаване на излишъците от оръжия и боеприпаси; значително разширяване на кооперираната продукция и услуги с гражданско предназначение главно за Европейския съюз.
Кои са основните предизвикателства пред военнопромишления ни комплекс? Завършване на процесите на преструктуриране; приватизация и финансово оздравяване на фирмите, както и оптимизиране на числеността; привличане на инвестиции в сектора чрез различни инструменти – листване на компании, поощряване на преки местни и чуждестранни инвестиции. Особено належащо е създаването на предпоставки и инструменти за консолидация на активите и фирмите и формиране на консорциуми за кандидатстване по определени проекти.
Уважаеми господин Мутафчиев, съществена част от оценките ни за състоянието и направленията за развитие на отбранителната промишленост като цяло се отнасят и за Вазовските машиностроителни заводи. Дружеството понася негативните последствия от изгражданите в миналото мощности, особено в специалното производство, които са неадекватни на сегашните потребности на Българската армия. Промени се и търсенето в условията на международно контролираната търговия с оръжие. Продажбите на специална продукция са намалели над 10 пъти в сравнение с 1990 г.
Независимо от това “ВМЗ” е в състояние да произвежда специални и граждански изделия. От началото на 1990 г. във “ВМЗ” се изпълнява програма за преструктуриране и приватизация, в резултат на която бяха обособени и приватизирани всички производствени единици извън площадката в гр. Сопот и Лагерния завод на територията й. В тези поделения бе преустановена кооперацията по специално производство, поета от сегашното дружество “ВМЗ”.
Ръководството на “ВМЗ” бе изправено пред необходимостта от обновяване на технологиите в специалното и гражданското производство, завършване внедряването на Системи за управление на качеството “ISО” и “AQAP” в НАТО за постигане на икономическа стабилизация. В тази връзка и в съответствие с изискванията на правилника за реда на упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие бе подготвена и представена в Министерството на икономиката краткосрочна бизнес програма на дружеството за периода 2003-2005 г. Основната цел на програмата е постигане на финансово-икономическа стабилност, съизмерима с настоящите икономически условия и показателите на водещите фирми в оръжейното и боеприпасното производство.
Министерството на икономиката и Държавната администрация предприеха следните действия по изпълнение на програмата и стабилизиране на дружеството:
С решение на Министерския съвет от 27 ноември се разрешава отписването на левовия и валутен кредит по ЗУНК след продажбата на над 50% от дружеството. “ВМЗ” ЕАД като дружество от значение за националната сигурност на България ще бъде приватизирано съгласно Закона за приватизация след приемане на стратегия за приватизация от Министерския съвет и одобряването й от Народното събрание. През 2004 г. ще се подновят преустановените доставки на артилерийски боеприпаси за изпитания от учения и оперативен резерв на Българската армия, на някои класове боеприпаси, в което е специализирано “ВМЗ”. Дружеството се предвижда да бъде основен изпълнител и в Националната програма за унищожаване на излишните бойни припаси, като за тази дейност са предвидени съответните средства в бюджета за 2004 г.
Уважаеми господин Мутафчиев, надявам се, че въпреки краткото време успях да отговоря изчерпателно на въпроса Ви. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мутафчиев, имате право на реплика. Виждам, че ще се възползвате от нея.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо министър, аз Ви благодаря за краткото и точно експозе по зададения въпрос и също ще изразя една надежда, че очаквам да ни представите и писмено по-обстойно вашите виждания – на министерството, за развитието на “ВМЗ – Сопот” и за перспективите пред него, разбира се, като не се включва и секретната част, за която ние не настояваме.
Но аз искам да Ви задам още няколко въпроса, на които се надявам също, че ще ми отговорите.
Първият въпрос. Носят се сериозни слухове в страната за това, че, виждате ли, след като нашата армия е 45-хилядна, по стандартите на НАТО България ще бъде ограничена в своята военна промишленост. Има ли такъв момент и има ли по принцип някакви ограничения, които българското правителство е приело, примерно, при договарянето на присъединяването ни към НАТО? Ще Ви моля на този въпрос задължително да ми отговорите.
Все пак Вие повторихте, че предстои отново преструктуриране във военнопромишления комплекс, включително и във “ВМЗ – Сопот”. Интересува ме ще има ли конкретни съкращения на база на тази програма, която Вие сте разработили. Разбирам, че има включително и цялостна концепция на Вашето министерство и на правителството за развитие на военнопромишления комплекс, а не е сбор от конкретни виждания на различни, примерно, ръководства, мениджъри, където ние сме свидетели неведнъж, че вижданията са разнопосочни, касаещи конкретно перспективите на едно отделно предприятие. Затова ще Ви помоля да ми отговорите: при преструктурирането ще има ли допълнително съкращение или, ако няма съкращение, то ще се създават ли нови работни места и това ще бъде ли една от задачите на българското правителство?
И все пак, ако има някои конкретни договорености след присъединяването ни в НАТО, добре би било да се чуят, за да успокоим хората, че наистина за тях ще има конкретни производства.
Благодаря Ви и на Вас, господин председателю, за точността, с която отмерихте моето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И за да бъдем точни, господин Мутафчиев, Вие сте задали актуален въпрос, а не питане. Репликата не може да съдържа втори въпрос, но ще помолим заместник министър-председателя на България в рамките на една дуплика все пак, ако желае, да даде макар и за краткото време пояснение по така формулираните допълнителни въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Мутафчиев, изключително са интересни въпросите, които поставяте. Мисля, че можем да говорим дълго по тези въпроси, те са изключително важни и Ви уверявам, че стоят изцяло на моето внимание като министър на икономиката.
Ще се опитам много накратко да отговоря на въпросите Ви.
По отношение на съкращаване на армията. Ако отговорим логически на този въпрос, естествено е, че когато се съкращава армията, необходимостта от въоръжаване на армията намалява и това, което трябва да се купува от българските заводи, предназначено за българската армия, която е намалена, намалява. Отговорът е ясен. Това обаче не е в право пропорционална зависимост с производството на военните заводи. Защото, както споменах в моя отговор, 70% от производството отива за износ. Така че няма толкова пряка връзка между съкращаването на българската армия и производството на военните заводи.
Второ, нашият стремеж е да разширяваме експорта на продукцията на българските заводи. Това е наша основна задача. Защото потребностите на българската армия като пазар са много много по-малки, отколкото са капацитетните възможности на нашите предприятия. И съвсем естествено е ние да искаме да развиваме тези предприятия. Възможността е те да изнасят. Така че ориентираме нашата стратегия към износа.
Следващият въпрос, който е свързан с това какво ще изнасят, има връзка с предния въпрос. Във всички случаи ние виждаме развитието на заводите по изпълнение на така наречените Офф-сет програми. Тогава, когато се дават средства от държавния бюджет за различни поръчки, свързани с военнопромишления комплекс, страната, която изпълнява тази поръчка, е задължена да направи инвестиция поне в 100% от стойността, за която получава поръчката. Ние държим тези инвестиции да бъдат главно във военнопромишления комплекс, защото по този начин се осигурява както работа, така и заетост. Така че тези два въпроса са свързани.
Що се касае до съкращенията, мисля, че всички ще се съгласите, че когато имаме губеща дейност, когато няма необходимост от определено производство, няма защо да поддържаме излишна заетост. Защото всъщност когато поддържаме такава излишна заетост, ние натрупваме неизплатени заплати. Хората се водят условно, че работят, нямаме съкращения, в същото време задълженията на тези предприятия за заплати растат. Никой няма нужда от такова нещо. Така че тогава, когато действително имаме губещи дейности, губещи предприятия, съкращения трябва да бъдат направени. Въпросът е да имаме ясна визия и представа каква алтернатива предлагаме на тези хора.
Какви са алтернативите? Първо е Офф-сетната програма. Тя обхваща на първо време по моя информация минимум 200 млн. евро и евентуално 200 млн. евро по изпълнение на поръчки, виждате, че става въпрос за един обем от около 400 млн. евро, зад който обем стоят хора, стоят работници, стоят човешки съдби.
Освен това смятам, че ние имаме достатъчно възможности да използваме съществуващата техника за производство, която произвежда, разбира се, вече не особено модерни и актуални продукти, но те имат своите пазари. Така че всичко възможно, за да реализираме този вид продукция на съответните пазари ние го правим. Вие знаете, че в рамките на нашето министерство е комисията, която се занимава с тези неща. Засега тя работи добре, но има още сериозен потенциал за развитие и ние продължаваме да работим в тази област.
Лично за мен, ако трябва съвсем накратко да формулирам, направленията са най-общо три: първо, да разширяваме пазара със съществуващото производство; второ, да поощряваме развитието на Офф-сет програми; трето, преговаряме със страните-членки на НАТО за възможности за предоставяне на лицензии за съвременно производство. Това са трите направления, в които ние работим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на госпожа Шулева за участието й в парламентарния контрол.
Точно 14,00 ч. е, изчерпахме парламентарния контрол, закривам днешното заседание.
Следващото заседание е във вторник от 14,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов