Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-17

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите  Камелия Касабова,  Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект за програма за работата през периода 17-19 декември.
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
2. Отчет за дейността на Сметната палата за 2002 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Секретаря на Въоръжените сили на Доминиканската Република, Департамента на националната отбрана на Филипините, Секретаря по отбраната на Република Хондурас, Министерството на отбраната на Република Унгария, на Министерството на отбраната на Република Казахстан, Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на отбраната на Монголия, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Република Никарагуа, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Ел Салвадор, Министерството на отбраната на Република Словакия, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на отбраната на Кралство Тайланд, Министерството на отбраната на Украйна и министъра на националната отбрана на Република Полша относно командни договорености и свързани с това въпроси за многонационалната дивизия (Централен Юг) в рамките на Стабилизиращите сили в Ирак.
5. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
6. Законопроект за ратифициране на Мярка № 1 и Решения № 1, 2, 3 и 4 и приложенията към тях на 26-ото консултативно Съвещание на договора за Антарктика за учредяване на постоянен секретариат на договора за Антарктика.
7. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за Конституционния съд.
8. Избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
9. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, гласувайте този проект за програма.
Гласували 145 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 15.
Проектопрограмата е приета.
Освен този проект има още няколко предложения по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник.
Едно предложение, направено от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева и Васил Маринчев, е за включване като точка от дневния ред Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Вносителите ще мотивират ли предложението или да го подлагам на гласуване?
Заповядайте, господин Маринчев.
Вероятно се е сторило, че има достатъчно време до Коледа и Нова година и можем да разгледаме и приемем и този закон.
Васил Маринчев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не ми се е сторило, че времето е прекалено много, а за закъснението не отговаря нашата парламентарна група. Тези важни законопроекти от тази седмица можеше да се внесат и много по-рано и да бъдат обсъдени много по-спокойно.
Внасяме нашето предложение по ал. 3 за разглеждането на този законопроект може би малко подразнени от това, че в петък на парламентарния контрол министърът на отбраната едва ли не приравни групата на военноинвалидите към всички други хора, които са с някакви увреждания, като се оправда едва ли не, че това е мотивът на министерството до този момент да не подготви законопроекта.
Първият подобен законопроект беше разглеждан в нашата комисия още през пролетта на тази година, може би дори още м. февруари и се спря разглеждането, защото Министерството на отбраната щеше да внесе свой законопроект. Такъв законопроект досега няма. В същото време никъде в правото не е регламентиран статутът и не са изяснени правните отношения на една немалка група граждани, които не са просто хора с увреждания, които са пострадали от природата или някакви заболявания. Това са една група граждани, които са пострадали или са загубили живота си дори, отбивайки своя воински дълг, такива, които са загинали дори и по бойните полета. За съжаление, техният брой се увеличава все повече и повече.
Ние – народните представители, дължим на тази група хора да уредим техния статут, да задължим държавата да се грижи за тях и въобще да им дадем своята признателност. Те са отдали живота и здравето си за всички нас.
Когато говоря за хора, които са пострадали, винаги пред моите очи изниква сцената на 14-те загинали войничета на Околовръстното шосе до Банкя. По това време бях кмет на район Банкя и видях тази трагедия. Мисля, че и за такива хора трябва да помислим.
Затова моля колегите народни представители да подкрепят нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева и Васил Маринчев за включване в седмичната програма на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 54, против 34, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник, направено от народния представител Димитър Абаджиев – заместник-председател на Парламентарния съюз на ОДС, което се предлага да се включи като точка от дневния ред за седмицата – представяне от Министерския съвет пред Народното събрание на актуализирана стратегия за борба с престъпността и провеждане на дебат по нея в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание от 21 ноември 2003 г.
Господин Абаджиев, имате възможност да мотивирате Вашето предложение за включване на тази точка в дневния ред.

Димитър Абаджиев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правим предложението на основание на решение на Народното събрание, което всички ние приехме с консенсус, от 21 ноември т.г. В него приехме т. 1, която прочитам дословно: “Министерският съвет да представи – не да внесе, а да представи, тоест да изложи пред Народното събрание – в едномесечен срок – т.е. до 21 декември – актуализирана стратегия за борба с престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и конкретни мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани.”
Тази стратегия е изпратена на 15 декември. Получили са я председателите на парламентарни групи, т.е. има пълната възможност да бъде представена пред Народното събрание. Считаме, че това е тема, която продължава да е изключително актуална и, без значение колко важни въпроси имаме да решаваме, е изключително важно да изпълним собственото си решение до 21 декември правителството да представи пред нас тази стратегия и да имаме възможност да я дебатираме.
Затова правим това предложение и считаме, че то трябва да бъде уважено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте направеното предложение, както беше представено от господин Абаджиев, за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 162 народни представители: за 56, против 64, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.
Постъпил е и се раздава обобщен проект на Комисията по икономическата политика по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. Законопроектът е внесен от Министерския съвет. Изготвен е на основание чл. 68, ал. 2 от правилника.
На 28.11.2003 г. в пленарна зала е гласувано и прието предложението за удължаване срока за писмените предложения по обобщения проект на общо 14 дни. Трябва да се има предвид, че през ваканцията сроковете не текат.
Постъпили са законопроекти, проекторешения и декларации в периода от 10 до 16 декември 2003 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс. Вносител е Нина Радева. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Босна и Херцеговина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и “Майкрософт” за източников код по Програмата за сигурност на правителството. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, подпомагаща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, давам думата на господин Муравей Радев по дневния ред.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Днес - на 17 декември, предишните години в този парламент в доста напреднала фаза се е намирал бюджетът на републиката на второ четене. Няма по-важен законопроект в която и да било година от този – законопроекта за бюджета за следващата година. Ние още не сме започнали, господин председател, и аз Ви предлагам да пренаредите дневния ред, като започнем най-напред с него, като точка първа. Не може на 17 декември да вкарвате на първо четене Закона за пътищата. Не може като втора точка и трета точка да бъдат ратифициране на меморандуми за насърчаване на езиковото разнообразие. След това има друга точка за Многонационалната дивизия на силите в Ирак. И едва след това да говорим за бюджета?!
Аз правя процедурно предложение точка първа от дневния ред да бъде законопроектът за бюджета и след това всичко останало. Когато свършим с него, ако имаме време, тогава ще работим и по други неща. Но това е приоритетът на Народното събрание, а не, примерно, езиковото разнообразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Има процедурно предложение за пренареждане на точките от дневния ред. На първо място да мине законопроектът за бюджета на Република България за 2004 г.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя обратно процедурно предложение. Този дневен ред не е подреден произволно. Няма да се спирам на въпроса за ратификациите, които минават за по 5 минути. Те изобщо няма да ни изгубят време.
Но ще се спра на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Нашата цел е този закон да бъде приет на първо и второ четене преди празниците, защото в него се разглежда винетната система, която е вид плащане на такса-данък. Тази винетна система влиза в сила от 1 януари 2004 г. – това е наш ангажимент. Ние не можем без закон да изпълним този ангажимент. Затова, макар и късно внесен законопроектът, трябва да направим всичко възможно и днес на Председателския съвет постигнахме консенсус по този въпрос, че евентуално ще работим във вторник извънредно, за да го гласуваме и на второ четене.
Така че аз правя обратно процедурно предложение. Благодаря.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Остава на 31 декември да гледаме бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев за разместване в дневния ред.
Гласували 170 народни представители: за 69, против 86, въздържали се 15.
Предложението не се приема.

Уважаеми народни представители, ако няма други предварителни въпроси, започваме с точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Искам да поканя председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарна зала да бъдат допуснати: Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Калин Рогачев - началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Петър Костов – експерт от Изпълнителна агенция “Пътища”, Владимир Чакъров – експерт от Института по транспорта, Иво Стефанов и София Касидова – заместник-министри на транспорта и съобщенията, Красимира Стоянова и Наталия Апостолова – от Министерството на транспорта и съобщенията. Това е внушително присъствие по Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За обратно процедурно предложение има думата госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Най-напред искам да благодаря, че за първи път двама министри присъстват в залата в момент, в който ще се гледа закон.
След това правя обратно процедурно предложение на първото. След като министрите са тук, да влязат само заместник-министрите, но главни експерти, експерти, началници на кабинети – колеги, много ви моля! Това за първи път вие, това мнозинство, го налагате в парламентарната практика. Тези хора са в комисии. В пленарна зала са министрите и заместник-министрите.
Така че правя противно процедурно предложение, като настоятелно моля да не се сърдят експертите и началниците на кабинети. Те трябва да са си свършили работата в комисиите. Тук са двамата министри, ако трябва заместник-министрите ще се консултират с тях, но другите господа да отидат да вършат другите важни държавни дела, за които са назначени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата на лицата, посочени от господин Мирчев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 57, против 67, въздържали се 20.
Това означава, че в залата няма да бъдат допуснати лицата, посочени от господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожа Масларова предложи заместник-министрите да бъдат допуснати.
Емилия Масларова (КБ, от място): Да, министрите може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, моля да гласувате за допускате на заместник-министрите, посочени от господин Мирчев.
Гласували 142 народни представители: за 120, против 10, въздържали се 12.
Поканете уважаеми госпожи и господа заместник-министри в залата.
Искам да апелирам към председателите на комисии, особено що се отнася до първо четене, няма нужда от експерти, уважаеми господа, председатели на комисии. За второ четене при някои технически закони може да има нужда от експертна помощ, но за първо четене, прощавайте, госпожа Масларова е абсолютно права.
Заповядайте, господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за изменение и допълнение на
Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет
на 14 ноември 2003 г.

На извънредно заседание, проведено на 26 ноември 2003 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 302-01-70, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Милош Поцков, изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пътища", представители на Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът предвижда въвеждането на винетна такса за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства с българска и чуждестранна регистрация.
Законопроектът предвижда по републиканските пътища и пътни участъци като автомагистрали и други многолентови пътища, оборудвани с необходимите съоръжения, да се събира такса за изминато разстояние. За един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно две такси.
Размерът на таксите ще се определя от Министерския съвет, а условията и редът за тяхното събиране - с наредба. Основните принципи при определяне размера на винетните такси е според направените разходи за изграждане, експлоатация и поддържане на Републиканската пътна мрежа и разходите за отстраняване на вредите, причинени от различните категории пътни превозни средства. В зависимост от вида на пътните превозни средства и от срока, за който е платена винетната такса, винетните такси се диференцират на: годишна, месечна и седмична.
Винетната такса се заплаща за следните основни превозни средства:
1. пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над две оси, състав от пътни превозни средства, както и пътните превозни средства с над две оси (специализираните строителни машини, автокранове, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата; специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително и руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие, че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението);
2. пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без това на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две оси, както и пътни превозни средства с две оси (специализираните строителни машини, автокранове, специализираните и ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите; колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата; специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие, че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението);
3. пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от осем места за сядане.
Етапите за въвеждане на винетната такса са:
1. От 1 януари 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над две оси и състав от пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация.
2. От 1 юли 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без това на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две оси с българска или с чуждестранна регистрация.
3. От 1 януари 2005 г. за преминаване по републиканските пътища или пътни участъци от пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от осем места за сядане с българска или с чуждестранна регистрация.
За финансиране на дейностите по експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, за които се заплащат винетни такси, се създава фонд "Републиканска пътна инфраструктура" като второстепенен разпоредител към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Средствата по фонда не могат да се използват за финансиране изграждането на нова пътна инфраструктура.
Законопроектът предвижда с поетапното въвеждане на винетната такса да отпадне пътният данък по Закона за местните данъци и такси. Контролът по прилагането на винетната система ще се осъществява по условията и реда на Закона за движение по пътищата, като са предвидени и необходимите за целта изменения и в този закон.
Една от формите за осигуряване на финансиране при изграждането на нови обекти – публична държавна собственост, е предоставянето на концесия за изграждане на отделни републикански пътища или на части от тях, или на отделни съоръжения.
Законопроектът е съобразен с Европейската спогодба за международните автомагистрали.
След проведената дискусия, изразените мнения и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации със 7 гласа "за", 2 гласа "против", без "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев. Не го виждам в залата.
Има ли заместник-председател на тази комисия или неин член?
Заповядайте, господин Еюп, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 302-01-70, внесен от Министерския съвет
на 14 ноември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На заседанието присъстваха господин Петър Костов и господин Александър Цветков – представители на Изпълнителна агенция “Пътища”, и представители на Института по транспорт и телекомуникации.
Първо. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата се отнася към преговорна глава 9 “Транспортна политика”, предварително затворена на 2 юни 2003 г. В общата позиция на ЕС по тази глава към Република България е поставено изискване да измени съществуващата система от пътни данъци и такси в насока към привеждането й в съответствие с Директива 99/62/ЕС относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури към момента на присъединяване към ЕС. Това изискване цели премахване на съществуващата дискриминация и облагане с пътни такси на превозвачите с регистрация в ЕС.
Съгласно действащата Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, пътни такси за ползване на пътната инфраструктура се събират само от чуждестранни преводачи. Тази дискриминация води до накърняване на конкуренцията между транспортните предприятия в Общността.
С допълнителна информация по тази глава Република България е поела ангажимент да осъществи поетапна фискална хармонизация на системата от пътни данъци и такси с тази на ЕС чрез въвеждане на винетната система за налагане на пътни такси, като към 1 януари 2007 г. бъде изравнен размерът на пътните такси за пътните превозни средства, регистрирани в Република България, и за превозните средства, регистрирани в държавите–членки на ЕС. Към датата на присъединяване данъкът върху пътните превозни средства с българска регистрация следва да постигне минималните нива, посочени в Приложение l на Директива 99/62/ЕС.
Второ. На общностно ниво фискалната хармонизация на пътните такси и данъци се урежда от Директива 99/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури. Директивата съдържа разпоредби относно данъците, с които се облагат товарните превозни средства над 12 т в натоварено състояние и относно пътните такси за изминато разстояние и таксите за ползване на пътната инфраструктура по време (винетна такса), приложими по отношение на тези превозни средства. Приложение l указва минималните нива на данък върху превозните средства за включените в обхвата на директивата пътни превозни средства, диференциран съобразно теглото, броя на осите и вида на окачване. Приложение ll към директивата сочи максималните размери на пътната такса за товарни превозни средства при винетната система, които не могат да бъдат надвишавани от държавите-членки.
Трябва да бъде подчертано, че разглежданата директива се прилага не за всички пътни превозни средства, а само по отношение на определена категория – пътни превозни средства с тегло в натоварено състояние над 12 т, които се използват за превоз на товари с търговска цел. Възприето е, че различия в пътните такси, събирани от тази категория пътни превозни средства, би накърнило в най-голяма степен конкуренцията в Общността.
В съответствие с принципа за субсидиарността, системата за пътни такси по отношение на останалите пътни превозни средства е от компетентност на държавите–членки, като изискванията на Директива 99/62/ЕС нямат обвързваща сила в тази област.
Към настоящия момент в Европейския съюз се обсъжда предложение на Европейската комисия за изменение на Директива 99/62/ЕС, което доразвива редица положения на разглежданата директива и представлява нов етап във фискалната хармонизация на общностно ниво.
Трето. Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата въвежда система за събиране на пътни такси за ползване по време и възможност за налагане на пътна такса за изминато разстояние за определени автомагистрали или пътища с подобни характеристики, както и на такса за ползване на отделни пътни съоръжения (мостове, тунели и планински проходи). Въвеждането на двете системи принципно не противоречи на Директива 99/62/ЕС, тъй като тя допуска едновременното им прилагане, стига да не се налагат за един и същи път, което е отразено съответно в законопроекта.
Във връзка с пътищата, за преминаването по които се въвежда винетна такса, следва да бъде уточнено, че съгласно Директива 99/62/ЕС пътни такси се събират само за преминаване по автомагистрали и многолентови пътища с характеристики, подобни на автомагистралите, докато с предложения законопроект винетна такса се въвежда за по-широка категория пътища. В обхвата на винетната система по решение на Министерския съвет могат да бъдат включени всички класове републикански пътища.
В хода на дискусията при разглеждането на законопроекта беше изяснено от представителите на вносителя, че класификацията на пътищата в Република България е административна, а не съобразно техническите им характеристики, което затруднява въвеждането на тези разпоредби на директивата. От друга страна Директива 99/62/ЕС допуска пътни такси да бъдат събирани за пътища извън посочената в нея категория, когато в съответната държава няма изградена автомагистрална пътна мрежа или мрежа от пътища с подобни характеристики при условие, че те се използват за международен или междурегионален транспорт.
Наред с това Директива 99/62/ЕС допуска за пътните превозни средства с национална регистрация държавите–членки да въвеждат такса за ползване на цялата пътна мрежа. Що се касае до пътните такси за превозни средства над 12 т с регистрация в държави-членки на ЕС, в случай, че общностното законодателство не претърпи противоположни изменения, към момента на присъединяване на Република България към ЕС обхватът на пътната мрежа, за която се налагат винетни такси, следва да бъде приведен в съответствие с предвидения в директивата.
Законопроектът предвижда съставяне на специален фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, в който ще бъдат събирани приходите от винетната такса. Директива 99/62/ЕС не урежда изрична забрана, каквато се предлага с чл. 44а, ал. 2 (§ 10 от законопроекта) за използване на средствата, събирани от пътна такса за финансиране изграждането на нова пътна инфраструктура. Член 9 от директивата уточнява, че нейните разпоредби няма да препятстват част от събраните такси по преценка на държавите-членки да бъдат използвани за опазване на околната среда и за балансирано развитие на транспортните мрежи, стига това да не води до увеличаването им над размера, посочен в директивата.
Четвърто. Преценката за съответствие на предложения законопроект с изискванията на Директива 99/62/ЕС налага да бъдат направени следните бележки:
1. Винетната такса представлява такса за използване на пътната инфраструктура за определено време. Член 7, § 8 от директивата изрично изисква пътните такси за бъдат пропорционални на продължителността на ползването на инфраструктурата. Приложение ll към Директива 99/62/ЕС предвижда диференциране на пътните такси с оглед периода на годишна, месечна, седмична и дневна, като указва максималния размер за годишната и дневната такса, а за месечната и седмичната посочва, че те трябва да са пропорционални на продължителността на ползването на инфраструктурата. Предложеният законопроект обаче не урежда дневната винетна такса.
2. Параграф 21а от законопроекта предвижда изменение на чл. 61а от Закона за местните данъци и такси, съгласно който се отменя пътният данък за всички пътни превозни средства с изключение на леките автомобили. За тази категория пътни превозни средства настоящият законопроект посочва, че винетната система ще бъде въведена от 1 януари 2003 г., без обаче да обвързва въвеждането й с отпадане на пътния данък. Няма яснота дали няма да се достигне до двойно облагане с винетна такса и с пътен данък на леките автомобили за ползване на пътната инфраструктура от началото на 2005 г.
3. Член 10, ал. 3 от законопроекта урежда възможност за въвеждане на такса за изминато разстояние по отделни републикански пътища или пътни участъци – автомагистрали или други многолентови пътища с подобни на техните характеристики, както и на такса за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища. Член 7, § 9 от директивата изисква средният размер на тол таксата да бъде обвързан с разходите за строителство, експлоатация и развитие на съответната инфраструктура. Такова изискване следва да бъде въведено при регламентацията на тол таксата в чл. 10 (§ 2 от законопроекта).
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 302-01-70, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г., при условие, че направените с настоящото становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Еюп.
Комисията по бюджет и финанси не е представила свой доклад. Тя е помощна комисия. Затова няма пречки да преминем към разискванията.
Ако господа министрите желаят да представят законопроекта като вносители, имат тази възможност.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм в качеството си на ресорен вицепремиер, който наблюдава този сектор, за да подкрепя усилията на колегата си министър Церовски в посока възможно по-бързото приемане на този закон.
Бих искал още веднъж да напомня, че Законът за пътищата е изключително важен за страната в края на тази година, тъй като ние сме поели своя ангажимент в преговорите по Глава девета – “Транспортна политика”, да въведем винетната система от началото на 2004 г.
Според Министерския съвет този закон е подобен на данъчните закони и затова беше внесен в пакет заедно с тях с надеждата да бъде приет по сходно време от Народното събрание. Винетната система ще има и пряко въздействие върху дейността на българските автомобилни превозвачи. Става дума за около 10 хил. души.
В заключение бих искал да ви уведомя, че Министерството на вътрешните работи започна изпълнението на своите ангажименти, като например от 8 декември т.г. започна издаването на нови регистрационни талони.
Още веднъж благодаря на всички народни представители за усилията ви по-бързо да приемем този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие също ли искате думата? Да, разбира се, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз също бих желал само две думи да кажа, като преди това искам да се извиня, ако по някакъв начин ние сме възпрепятствали и сме направили така, че законът да бъде представен едва в края на пленарната година. Предварително искам да благодаря на всички вас за усилията, които ще направите, и за това, че разбирате каква е отговорността за приемането на този закон до края на текущата година.
Този закон носи изключителен политически заряд и аз бих искал да кажа две думи в тази посока. За мен много важно е този закон да бъде приет консенсусно, защото с него вие, народните представители, ако го приемете в подходящата му форма, ще дадете картбланш на изпълнителната власт да започне, според мен, действия, свързани с възможността да се привлекат частни капитали и друг вид капитали за изграждане на магистралната инфраструктура и на някои обекти, които по никакъв друг начин към днешна дата нашата държава не може да си позволи поради финансовото състояние, в което се намираме.
Ние всички носим отговорност да съумеем нашата пътна инфраструктура да се доближи максимално до европейските стандарти към момента на присъединяване на България към общия европейски дом. Така че, дами и господа, с един позитивен дебат и с едно добро гласуване във ваши ръце е от догодина да започнем активна дейност по привличането на капитали и изпълнението на магистралния пръстен, от една страна. За пример мога да кажа, че ако този проект на закон се приеме и стане закон, няма никакви пречки да започне привличането на капитали за изграждане на такива обекти, като тунела под Петрохан, например, или тунела под Шипченския проход. Всичко това ще се осъществи, ако вие имате политическата воля и приемете този законопроект.
Аз мисля, че не само изпълнителната власт е в състояние да даде този позитивен тласък в усилията, които искаме да направим всички ние, за да може нашето общество да разполага с една по-добра публична инфраструктура.
Още веднъж искам предварително да благодаря и разчитам на един позитивен и конструктивен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин министър.
Само да съобщя, че на Председателския съвет – обръщам се, разбира се, и към народните представители – се реши най-вероятно във вторник, макар тогава да сме вече във ваканция, да има извънредно заседание, за да се приеме на второ четене този необходим за държавата ни законопроект.
И така, откривам дебатите. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Петър Мутафчиев от Коалиция за България. Заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз искам да ви благодаря за това, че вие днес, при обсъждането на този закон, сте в пленарната зала – един факт, който напоследък е рядкост и може би не говори добре за взаимоотношенията между институциите. Но затова, че вие днес сте тук, още веднъж е знак, че законът, който приемаме – Законът за пътищата - е важен за България и че с някои прибързани действия на българското правителство и на 39-ото Народно събрание създадохме ситуация, в която в последните дни преди Коледа трябва да решаваме въпроса с финансирането, ремонтите и новото строителство в българската инфраструктура и най-вече в републиканската пътна мрежа.
Защо казвам това? Защото, когато разглеждахме Закона за акцизите, българският парламент прие, че от таксите, които се удържат от горивата, отпада таксата за републиканската пътна мрежа. Тоест, с приемането на второ четене на Закона за акцизите ние лишихме българските пътища от каквото и да е финансиране. Може би народните представители от мнозинството очакваха, че това ще стане със Закона за републиканския бюджет, където българската държава да поеме ангажимента към инфраструктурата си. Но явно, гледайки доклада за второ четене, там също не са предвидени средства.
Затова аз изцяло разбирам тревогата и на министър Церовски, и на министър Василев от това, което предстои днес да се приеме. Разбирам тяхната тревога не за друго, а защото и предложеният законопроект на първо четене противоречи на доста принципи, включително в европейската практика. Не говоря за директивите, че на някой член от директивите може да има някакво противоречие, а затова, защото никъде другаде не се въвежда толкова тежка система за гражданите в държавата, в която живеят.
И оттук ще започна по конкретните текстове на закона. Значи, България е страната, в която ще бъдат въведени две такси – винетна такса за движението на пътните превозни средства по републиканската пътна мрежа и такса, която ще се плаща за еднократно преминаване през определени части, обекти, пътища, мостове, тунели също на тази републиканска пътна мрежа, т.е. тол система.
Когато вносителите ни предложиха този вариант, казаха: отпада данък пътища. Отпада данък пътища, но по справките, които се представиха в Комисията по транспорт и телекомуникации, стана ясно, че за леките автомобили винетната такса скача 2,5 пъти и ако досега беше 20 лв., с въвеждането на винетната система от 1 януари, обърнете внимание, 2005 г. – 2005 г.! – тази такса ще стане 54 лв. …
Янаки Стоилов (КБ, от място): Без магистралните.
Петър Мутафчиев: Без допълнителните такси, които ще плащат. Тоест, утежняваме данъкоплатеца.
Второ. Казва се, че, виждате ли, тол системата с бариерите ще се въвежда само там, където имаме ново строителство. Оттук аз разбирам, че българската държава от бюджета включително, който е предложен, независимо че там, в Министерството на транспорта, са залегнали и то сериозни суми за финансиране на някои общи проекти с европейските фондове и за пристанището в Бургас, и за “Дунав мост-2” и т.н., че държавата – и министър Церовски също го каза – ще бяга от този ангажимент, което не е лошо и ние по принцип сме подкрепяли и настоявахме за въвеждането само на тол система. Да дадеш възможност и на чужди капитали или на наши капитали, частни капитали да изграждат републиканска пътна мрежа и инфраструктура на база на това да могат да получат своите средства обратно.
Но в един момент излиза, че строителството на новите магистрали ще бъде също финансирано впоследствие с плащането на таксите пак от българските граждани. Значи с винетната система утежняваме българския гражданин, с тол системата отново налагаме неговия ангажимент да изплаща това, което ще бъде построено в България, защото всеки от нас ще плаща на бариерата.
Казва се, че няма да се плаща такса на бариера на всички магистрали и съоръжения, които са построени досега. Да, обаче обърнете внимание какво пише в § 2, предложената нова ал. 4 – “За ползване на отделни съоръжения от републиканските пътища – мостове, тунели, планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет, обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение”. Аз искам да ви попитам, уважаеми дами и господа, кое пречи на Министерския съвет да вземе решение и да го публикува в “Държавен вестник”, че ще се плаща тол таксата от Пловдив до София? Има ли някаква пречка с този текст, който трябва да приемем? Няма. Това означава, че не е изключено в един момент да се наложи за поддържането на тези автомагистрали също да се сложат бариери.
Защо проявявам тези съмнения за таксово утежняване на българските граждани? Защото аз не мога да си представя по какъв начин, господин министър – и честно да Ви кажа, не Ви завиждам, може би трябваше тук да бъде господин Велчев, министърът на финансите, за да обясни на народните представители за какво става дума – по какъв начин само със събраните такси от 2004 г. чрез винетната система, без да има изградени бариери за събиране на отделни такси за съоръженията, вие ще успеете да се справите с ремонта на републиканската пътна мрежа, ако няма пари от българския бюджет? От 2004 г. влиза само таксата за товарните автомобили, от 1 януари. Това е написано в закона, споменато е и в доклада на господин Мирчев. От юли 2004 г. влиза таксата за моторни превозни средства, които превозват над 8 човека. Това значи, че тогава ще очаквате тези такси. А масово българският гражданин ще плаща винетната такса от 1 януари 2005 г. Някой ще каже: да, от пътния данък, който се плаща в общината за автомобилите. Той ще бъде приблизително същият, какъвто беше миналата година. Да, но според Закона за местните данъци и такси – аз не си спомням дали сме го отменили, ако сме отменили текста, че този данък няма да се ползва от общините, тъй като досега той се ползваше от общините – той няма да влезе във фонд “Републиканска пътна мрежа”, а трябва да остане в общините. Ако сега със заключителните разпоредби ние приемем, че правим тази промяна в Закона за местните данъци и такси и вземаме като финансов приход на общините пътния данък, аз питам тогава министър Велчев, който го няма тук, кой ще поддържа четвъртокласната пътна мрежа и предвидени ли са в субсидиите на българските общини допълнителни средства от държавата, за да могат те да поемат този свой ангажимент?
Въпросите са много, но не искам да говоря по всички проблеми. Надявам се, че и други народни представители от нашата парламентарна група ще вземат отношение. Но това са няколкото важни въпроса, които ясно показват, че в момента българската държава тотално иска да се изтегли от ангажимента по поддържането и строителството на инфраструктурата.
Предложението, което и аз подкрепих, за Българските държавни железници и за това, че оставихме такса “горива”, която е минимална, отново говори, че няма еднакво отношение на българската държава към инфраструктурата – пътната, железопътната, пристанищната. За това говорят системите, които се въвеждат за концесиониране, които са съвсем различни за всеки един вид инфраструктура. Това говори за един пълен хаос.
Аз не мисля, че за времето, което ни се дава до ваканцията, че ще успеем да се справим с един толкова сложен проблем. Единствената причина – пак ще повторя, - която виждам, че може да бъде основна причина, е това, че българското правителство и най-вече министърът на финансите оставиха без финансиране инфраструктурата на страната чрез някои промени на данъчното ни законодателство.
Лично аз ще гласувам на първо четене “против” приемането на промените на Закона за пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За първа реплика има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Мутафчиев, ще взема отношение само по въпросите, които Вие поставихте, свързани с този законопроект, а не въобще по Вашето изказване.
Първо, съветвам Ви да прочетете ал. 6 – “Един и същ пътен участък не може да се включва едновременно в списъка по ал. 2 и списъка по ал. 3”. За един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и ал. 3.
Второ, Вие не правите разлика между винетна система и тол система. Тол системата има алтернатива и тя не е задължителна за ползване. Който желае, ще я ползва – ал. 3 и ал. 4.
Що се отнася до финансовите последствия, за категория 1 сега се плаща пътен данък 300 лв. за товарен автомобил и 170 лв. за ремарке или полуремарке. Това прави 470 лв. Въвеждането на винетната система не увеличава разходите. Категория 2 – автобуси над 22 места, сега плаща 130 лв. пътен данък. Прогнозните цени за една винетна система са 125 лв. И аз имам предложение към Вас и към другите молба: в законопроекта никъде не се договори за стойността на таксата при винетната система, това ще бъде решено с акт на Министерския съвет. Ние в момента обсъждаме философията на закона, а си позволяваме да даване някакви разчети.
Що се отнася до леките коли, аз съм съгласен и сигурно между първо и второ четене ще предложа да направим един анализ на срока за въвеждането – дали трябва да бъде от 1 януари 2005 г. или от 1 януари 2006 г., но проведените… (Председателят господин Любен Корнезов дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще приключа, господин председател, като реплика към следващите изказвания ще довърша моето изказване специално за леките автомобили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам други реплики.
За дуплика има думата господин Петър Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин Мирчев, да, не се дублират пътищата, които са в тол и във винетната система. Но аз мога ли да Ви попитам, след като в този закон се казва, че винетната система ще е разходоориентирана, кои пътища бяха включени, когато ни се предложи справката, за която говоря и която Вие цитирате? Да, там няма увеличение и то сериозно увеличение на пътни превозни средства за товари, говоря за тировете, няма сериозни увеличения за автобусите, но най-силно е увеличена винетната такса за леките автомобили, за масовия автомобил на българския гражданин.
Второ, господин Мирчев, Вие казвате още нещо, че ще има паралелен път и не е задължително автомобилът да мине по магистралата. Но в края на краищата собственикът на автомобила е този, който трябва да прецени за него по-изгодно ли ще бъде да обикаля 30 км при един недобре поддържан път, независимо, че трябва да е по-висока класа, ако е паралелен път на магистрала, или ще трябва да съкрати пътя и по този начин с таксата си ще облекчи собственото си финансово състояние. Но, поставяйки бариера, вие го задължавате, включително мислейки пазарно, той да отиде и да внесе тази такса в тол системата. И това е един нормален подход, може би пазарен, но утежняващ финансовото състояние на българските граждани.

Така че, нека не се поучаваме. Аз мисля, че на всички от нашата комисия е ясно за какво става дума. Казваме, че Министерският съвет ще реши колко ще бъдат необходимите средства, но докато не кажем колко ще поеме държава, аз се притеснявам от това, което ще вземе Министерският съвет като решение. Не за друго, а защото ще бъде разходоориентирано и знаем какво е състоянието на българските пътища.
И последно, искам да ви кажа нещо, което касае пряко и доходите, и разходите на българските граждани. Българската държава с този закон избяга от републиканската пътна мрежа. Разходоориентирани такси – кой ги плаща? Българският народ. Българската държава ясно и категорично не каза колко ще отпусне от бюджета за четвъртокласната пътна мрежа. Оставя на общината и таксите, които ще определя общината, за да може да реши този въпрос. Кой ги плаща? Българският народ.
Българската държава казва: дайте ни тол системата, за да строим мостове и тунелите под Стара планина, за да правим новите магистрали, защото нямаме средства. Аз разбирам, че е трудно с финансовите средства, които има държавата, да го направи. Кой ще изплаща? Отново българският народ. Защото ще плаща на бариерата таксата за преминаване.
И тогава ви питам, как ще убедим нашия български народ, че България е сериозна държава, която мисли и се грижи за него, след като с бюджета не решихме въпроса за здравеопазването и общинските болници, след като не можем да решим проблемите с увеличаването на цените на хляба и т.н.? Какво излиза? Че данъчните в България събират данъци, за да издържат данъчните и администрацията! Е, кажете ми, кой ще има вяра в държавата си, ако в края на краищата тази държава не поеме някои конкретни ангажименти към собствените си граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин Василев, заповядайте.
Валентин Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С данъчните закони и Закона за бюджета за следващата година данъчната тежест се прехвърли върху обикновените хора и върху малките и средните предприятия. След намаляването на корпоративния данък, ако погледнем в приходната част на бюджета, ще видим, че държавата събира пари от повишаване на акцизите, от повишаване на събираемостта на ДДС и от повишаване на данъците от физическите лица. Сега министерството и правителството предлагат да бъде увеличена данъчната тежест на всички български граждани.
Аз искам да се спра на следния въпрос. Никъде в мотивите на правителството аз не видях какво точно се предлага, колко пари ще бъдат събрани и как ще бъдат изразходвани. Мога да твърдя, че в момента агенция “Пътища” не използва ефективно средствата, с които тя разполага. В България единствено пътищата, които се ремонтират и строят с пари на Европейската общност, се контролират в какви срокове и с какво качество се извършват ремонтите. Всички останали пътища и ремонти, мога да твърдя, че се извършват безобразно. Мога да посоча пътните отсечки между Пловдив и Бургас, между Бургас и Созопол, между Велико Търново и Варна. Това са отсечки, които се ремонтират дълги години, с много ниско качество, след няколко години ремонтите започват отново.
Аз не бих подкрепил такъв закон, докато министерството не внесе ясна и точна програма на тази агенция, да се види колко пари ще се съберат по този начин, колко пари получава агенцията от други посоки и как ще бъдат изразходвани тези средства. Да събираме пари и след това да ги даваме на едни и същи фирми, които през 2-3 години да ремонтират едни и същи участъци, просто на мен не ми се струва сериозно.
Ето защо аз няма да подкрепя този закон, докато не бъде внесен във водещите комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика – анализ на дейността на тази агенция и прогноза за приходите не само от въвеждането на тези винетки и тези такси, но и всички приходи, както и програма за това как ще бъдат използвани тези средства. А всичко останало е излишно натоварване на българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Василев.
Има думата народния представител Благой Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо, аз съм изненадан от пожарния начин, по който се внася този закон, едва ли не извънредно. Изненадан съм от това, че ако наистина законът е толкова важен и е свързан със срокове, защо вносителите – Министерският съвет или парламентарната група на мнозинството, не взеха мерки законът да се изтегли във времето напред, а трябва едва ли не да заседаваме извънредно. Разбирам, че във вторник законопроектът трябва да влезе на второ четене.
Независимо от това, че толкова бързат мнозинството и Министерският съвет, аз искам да се спра на определени неточности. Текстовете не са изпипани. Искам да попитам господин министъра например защо изключвате от пътните превозни средства мотоциклетите по отношение на винетната система? Мотоциклетите по никакъв начин не са дефинирани в чл. 10а, където пътните превозни средства са дефинирани в осем алинеи.
Не е прецизиран също и текстът, свързан с измененията в Закона за движението по пътищата. В Закона за пътищата дефинирате пътни превозни средства, а в промените на Закона за движението по пътищата – моторни превозни средства. Тоест, трябва да се въведе понятието “пътни превозни средства”, а не “МПС”, като наистина трябва да се обърне внимание ще имат ли мотоциклетите винетни стикери или не.
Но това са по-несъществени неща.
Във връзка с чл. 10, алинеи 2 и 3, тук вече беше казано от колегите и аз мисля, че не може да бъде подкрепена една комбинирана система. Въвеждате винетна система за време, въвеждате и тол система за магистрали, за мостове, съоръжения и пр. Тоест, с тази комбинация на практика вие увеличавате тежестта върху българските граждани.
И още нещо. Аз искам да обърна внимание, господин министър и уважаеми колеги, само преди седмица гледахме Закона за акцизите. Акцизите на течните горива бяха вдигнати и логиката беше, че част от акцизите върху горивата ще отидат в този фонд за рехабилитация на пътната мрежа. Това е логиката, защото тези горива или част от тях отиват за моторни превозни средства. В момента вдигаме акцизите, нищо не влиза в този фонд. И не стига, че въвеждаме винетна система, въвеждаме и тол система. Тоест няколко пъти се мултиплицира тежестта върху българските граждани. Това е много важен въпрос и аз мисля, че трябва да получим отговор, господин министър, за да можем евентуално да подкрепим законопроекта. Защото в този вид, така както е философията на закона, аз не мога да го подкрепя и призовавам народните представители да не подкрепят този законопроект.
Освен това, няколко пъти питам и не получавам отговор каква е стойността на сегашния фонд “Рехабилитация на пътната мрежа”, тъй като в момента вие въвеждате нов фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Тези суми, които евентуално ги има в сегашния фонд, ще бъдат ли прехвърлени в този фонд или не? Това е много важен въпрос. В комисията имаше представители на Министерството на финансите на експертно ниво и аз останах с впечатление, че дамата експерт не можа да разбере какво я питам. Няколко пъти питах настоятелно, мисля, че и мои колеги от комисията попитаха, но не получихме отговор на този въпрос. Това са сериозни финансови ресурси. Или пък да се даде някакъв отчет от Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта и съобщенията.

И още нещо. Съгласен съм, господин Мирчев преди малко спомена, че разсъждаваме върху философията. Обаче ние имаме изискване все пак да има някакви разчети, защото не е коректно да разсъждаваме върху философията на законопроекта, а примерни разчети върху винетни такси и други такси по някакъв начин да не стигат до народните представители. Как да подкрепя този законопроект, като не е ясно в рамките на една година – преди мен колегите говориха, някои казват, че няма да се съберат парите, други казват, че ще стигнат парите в края на 2004 г., когато стартира този фонд – ние не сме наясно. Даже се стигна дотам, господин министър, че експертите в комисията твърдят, че неколкократно ще поевтинее данъчната тежест върху българските граждани. Така ли е или не? Чакаме отговор по този въпрос. Защото ако е така, най-вероятно парите няма да стигнат и вероятно Вие ще бъдете изправен пред едно сериозно предизвикателство по отношение поддържането на инфраструктурата.
Всички тези неща и тези въпросителни около този законопроект, тази бързина, с която искате едва ли не между двете четения само два или три дни, може да доведе до много сериозни пропуски. Аз споменах, включително има и технически пропуски в този законопроект, тогава когато мине на второ четене и стане закон, и след това проблемите да започнат както по линия на изпълнителната власт, така и ние да имаме проблеми с изменение и допълнение на закона.
Аз не мога да подкрепя, уважаеми колеги, законопроекта в такъв вид, в какъвто ни е представен. Не знам какво е било технологичното време на Министерския съвет. Още веднъж казвам, законопроектът не е обмислен добре и призовавам народните представители да върнем законопроекта. Той е внесен на 18 ноември от Министерския съвет, т.е. приблизително месец и няколко дни отлежава някъде, събира прах и изведнъж тук бързаме да го приемем на първо и второ четене, т.е. преди Коледа.
Разбирам, тук господин Мирчев прави реплики, мъчи се по някакъв начин да даде обяснения, от които ние не сме доволни. Аз не мога да подкрепя законопроекта в този вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, за да отговори на някои от поставените въпроси.
След това ще помоля да ми дадете думата за реплика към господин Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Първо – процедурата, след това ще Ви дам думата за реплика.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Дацов.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля господин заместник-министърът да заеме определеното за него място в пленарната зала.
Имате думата за реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Към господин Димитров и колегите, които взимат отношение. Когато говорим за прилагането на Закона за пътищата, категория 1 и категория 2, това са товарни автомобили, камиони и т.н. Тук се отнася главно за физически и юридически лица, които по Закона за автомобилните превози са лицензирани като превозвачи. А когато говорим за категория 3, имам предвид леките автомобили.
Проучванията показват, че именно тази категория трета след въвеждането на винетната система, разликата между пътния данък и винетната такса е символична от 0,0024 лв. на км. Ако приемем, че годишният пробег от 14 хил. км за леките автомобили се разпределя в съотношение, което е на базата на анализа, 70% ползват републиканска пътна мрежа и 30% ползват четвъртокласна пътна мрежа и градска пътна инфраструктура, те въобще няма да плащат нито пътен данък, нито винетна такса. Това са именно и тези близо 30 хил. таксиметрови шофьори. Тоест проблем със социалната поносимост на винетната система не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за втора реплика, господин Костурски.
Тодор Костурски (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Господин Димитров, аз се учудвам затова, защото и в комисията бяха обсъждани на много широка тема тези проблеми и не зная защо се задават въпроси тук, в пленарната зала, за да си губим времето или да не искаме да решим основния проблем. Явно е, че тол системата, която беше създадена, създава определени предпоставки да не се спазват законовите разпоредби и този данък да не се събира.
Въвеждането на винетната система във всички случаи ще създаде повече ред и създаването на фонда, който през 2000 г., с промените в закона е разформирован или е отпаднал, сега ще позволи именно тези средства, които са за републиканската пътна мрежа, да се концентрират във фонда и да бъдат използвани по предназначение. Аз мисля, че това е основната философия на закона – създаване вместо на данък на такса, която такса отива във фонда и се разпределя по направление.
Колкото до мотоциклетите, аз си представям нещата в една друга светлина и европейската практика мисля, че е точно в такова направление. Те не са достатъчно големи замърсители на околната среда и мисля, че на този етап формирането им в една отделна категория или в отделна група би създало допълнителни затруднения.
Това, което основно трябва да се подчертае и да се знае от всички, е, че всички изказващи се досега говориха не по същество, а това донякъде не води до конкретни решения. Всички обаче се съгласяват с обстоятелството, че въвеждането на винетната система ще направи всичко възможно, така че да се задоволят изискванията както на всички граждани, така и на превозвачите. Последните преговори, които се водиха с превозвачите, разбира се на друга тема, след разясняване на новия закон и въвеждането на винетната система показаха, че превозвачите са съгласни с тази система и не възразяват от нейното въвеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Костурски.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.

Благой Димитров (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Костурски! Въпросите се задават в залата с оглед на това на базата на дебата, който стане, на информацията, която ще се изнесе вероятно от министъра, от народни представители, народното представителство да формира мнение и да знае как да гласува. За мен дебатът не е губене на време. Напротив, на нас това ни е основната работа.
Аз разбирам от господин Мирчев, че едва ли не с въвеждането на винетната система водачите на моторни превозни средства в България няма да плащат нищо. Аз така разбрах. Ако е до 14 хил. км на година, никой няма да плаща нищо. Това казахте преди малко, което не е вярно. Това не е вярно!
Аз искам да ви кажа, че един тежкотоварен автомобил или автобус за превозване на пътници сигурно минава 1000 км на денонощие. Умножете това число по броя на дните в годината и ще видите за какво става дума, т.е., недейте артикулирайте манипулативно. Аз чух какво казахте, а и експертите го казаха в комисията, че с въвеждането на тази комбинирана система хората в България няма да плащат едва ли не пари затова, че ползват инфраструктурата, а това не е така. Тоест, не е добре да заблуждаваме българската общественост. Напротив, трябва да се каже, че това неколкократно ще увеличи данъчната тежест на хората. Още нямаме по никакъв начин ясен отговор и информация, когато се концесионира една магистрала и се изгради, колко ще бъде таксата за преминаване през този участък. Така че не е излишен дебатът. Трябва да получим информация, трябва да получим някакви сериозни изчисления или прогнозни резултати и на базата на това да формираме мнение и народните представители да вземат решение как да гласуват.
Аз, още веднъж казвам, няма да подкрепя този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Думата има министър Церовски.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми колеги, първо четене на закона е въпрос на политиката на закона, утвърждаване на политиката. Аз разбирам колегите от опозицията, които по един или друг начин се мъчат да влязат в текстовете конкретно, в конкретиката и да започнат дебата по текстовете, но се надявам, че това много скоро ще стане на второ четене, където волята на парламента е единствена и само тя е, от която ще излязат окончателните варианти на текстовете на закона. Така че там могат да бъдат отстранени всички пропуски, ако има такива, по текстовете, могат да отпаднат съответните текстове, по които парламентът не съумее да се договори и да вземе съответното решение, или да бъдат добавени допълнителни текстове, ако сега на този дебат вие направите съответната заявка в съответната посока.
Защо вземам повторно думата? Много ми се иска да стане ясно на българския гражданин какво няма да се случи, ако този закон не бъде приет. Много ми се иска също така съответните политически сили в този парламент, когато дискутират по този закон и когато вземат решение да го подкрепят или да не го подкрепят, да поемат своята политическа отговорност пред българския избирател за това, което няма да се случи в държавата ни следващите години. На всички нас, колеги, ни е ясно, независимо колко хитруваме или не, че България като се присъедини към Европейския съюз трябва да има синхронизирано законодателство, синхронизирани инструментариуми за съответни данъци, такси и т.н., и т.н., и една инфраструктура, която да позволява да бъде пълноправен член на Европейския съюз. За изграждането и за поддържането на тази инфраструктура отговарям по един или друг начин аз, като министър на регионалното развитие и благоустройството, и затова в момента пред вас се мъча да защитя този закон. Всички знаем много добре, че в страната ни няма достатъчно пари, за да направим това, което се изисква от нашите европейски партньори. Всеки един от вас по един или друг начин е идвал в моя кабинет, за да дискутираме някакъв конкретен пример, някаква конкретна тема, някакъв конкретен казус, който понякога успяваме да решим, но в по-голямата част от случаите не успяваме единствено и само не защото нямаме желание, а защото държавата не разполага със съответния ресурс.
Този закон какво прави в момента и какво искаме да направим с този закон? Няколко простички неща.
Първо, българският гражданин да плаща, ако използва някаква услуга, а не да плаща на всяка цена. Защото към дадения момент българският гражданин плаща данък, независимо дали колата му е на трупчета или той непрекъснато я кара.
С въвеждането на винетната система всъщност ще плащат само тези, които употребяват колите си и ползват пътната мрежа в страната. Това е, което става с въвеждането на винетната система. Тези, които не ползват републиканската пътна мрежа, няма да плащат винетна такса.
С въвеждането или с даването възможност да се въведе тол система, защото това прави този закон, се дава възможност ние да търсим, да привличаме по определен начин чужди инвеститори за тези обекти, където сметките излизат. Такива сметки излизат, както на всички ни е ясно, по магистралите и евентуално такива съоръжения, които биха скъсили до голяма степен пътните преходи, както преди малко дадох пример с тунела под връх “Шипка” или тунела под Петрохан, ако евентуално се намерят инвеститори, и тогава, ако българският или чуждестранният превозвач, или българският гражданин, който употребява моторно превозно средство, реши, че му е по-изгодно, има право на избор. Има право на избор. Защото в много случаи “тол таксата”, която трябва да се вземе при преминаването на един мост или на един тунел, до голяма степен е много по-ниска, отколкото разхода за горивото и за амортизацията на пътното превозно средство, ако той трябва да заобиколи 200 км.
Така че всичко това е свързано с една здрава икономическа логика, която искаме или не искаме, рано или късно, ще се наложи в българската държава.
Защото, повтарям, така или иначе, тъй като съм оптимист, смятам, че през 2007 г. България ще бъде пълноправен член на Европейския съюз. Учудвам се, че Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи такава политика.
Въпросът с цифрите и сметките – да, това е въпрос на експерти и на политическа воля на изпълнителната власт към дадения момент. Най-лесното нещо е да прехвърлим отговорността към следващото правителство. Но ви задавам следния въпрос: след като на всички тук ви е ясно какви нива трябва да достигнат съответните плащания през 2007 г., кой ще поеме политическата отговорност те да бъдат въведени шоково дни преди влизането ни в Европейския съюз и не е ли по-правилно стъпка по стъпка, както това се случва с енергетиката и с другите монополисти, тези нива да се достигат паралелно с повишаването на жизнения стандарт, колкото и да звучи нескромно? Мисля, и българското правителство е убедено, че подходът на паралелно достигане на тези нива е правилният подход. Освен това, колеги, не забравяйте, че всяка една цифра ще бъде дискутирана в съответните отговорни институции. Убеден съм, че никоя цифра няма да може да мине, без да имаме съответната договореност по съответния процедурен ред.
Още веднъж апелирам: погледнете на този закон като на важна политическа стъпка, която всички ние заедно с вас трябва да направим в посока на търсене и усвояване на ресурси, свързани с изграждане на пътната инфраструктура в страната, в частност магистралната инфраструктура. Имаме политическата воля като правителство да направим тази стъпка. Надявам се, че българският парламент ще бъде на висотата да подкрепи такава стъпка, защото следващото правителство ще бъде поставено пред още по-трудна ситуация да взема още по-трудни решения. Трябва да има последователна политика по пътя си към Европейския съюз.
Затова апелирам да подкрепите на първо четене този закон и конструктивно между двете четения да направите своите предложения по конкретните текстове за второ четене.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Най-после, заповядайте, господин Пантелеев, имате още много време – 22 минути.
Любомир Пантелеев (КБ): Нямам никакви притеснения, господин председател, че няма да ми стигне времето.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо искам да кажа по повод на една разразила се дискусия в началото, че министрите наистина се нуждаят от експерти, макар че съм противник на това да присъстват в залата, тъй като и ходът на предварителните дискусии в комисиите показа, че съществува един доста голям хаос и неразбиране на проблематиката, която трябва да бъде регламентирана в закон. Хубаво би било в закон експерти от Министерския съвет да могат да дадат необходимите консултации на своите министри и заместник-министри, защото от хода на дискусията, повтарям, останах с впечатление, че, може би поради тази форсмажорност, която изникна в последния момент по приемането на закона, не бяха достатъчно добре подготвени.
Искам да поздравя Комисията по евроинтеграцията, която е изготвила този изключително подробен и ясен доклад, в който се съдържат и редица бележки към закона за разлика от Транспортната комисия на която съм член и чийто доклад е едно съвсем формално и кратичко изложение, от което въобще не става ясно какви бяха проблемите, изложени в хода на обсъждането на законопроекта. Докладът на Комисията по транспорта и съобщенията ни съобщава главно, че е имало заседание на комисията, в резултат на което се е стигнало до гласуване, което е завършило еди-как си. В комисията имаше много въпроси и спорове и тези проблеми, които бяха изнесени, би трябвало да бъдат включени в доклада, господин председателю! Ние сме се превърнали, поне в докладите си, в една комисия на гръмки аплодисменти и нестихващо “Ура!”, когато става дума за законопроект, внесен от Министерския съвет, което решително не приемам.
Господин министър, аз и нашата парламентарна група изцяло споделяме мнението, че законът е изключително необходим и важен и същевременно смятам, че е зле обмислен и калпаво направен и абсолютно несъобразен поне с интересите на обикновените хора –автомобилопритежателите. Дали сме големи права на Министерския съвет, който сам си прави списъци, нищо че в директивата и това е позволено – кои пътища да включим. Както решат министрите, всеки сокак или козя пътека, ако решат, могат да я включат в тази система, за която трябва да купуваме и винетки. Няма никакви ограничения в самия закон – по усмотрение, както им дойде, което е съвършено неприемливо. По същия начин даваме разрешение на Министерския съвет да прави списъци за съоръженията, които, като се ползват, може освен винетната система и таксата за време, която сме платили, да плащаме такса “ползване” без оглед кога са строени и от кого, дали са изплатени или не и т.н. Няма никакви ограничения къде и как се намират, дали се дублират… Пак сме дали тази възможност, т.е. Министерският съвет си я е подсигурил и мнозинството се кани да я подкрепи, министрите да преценяват както намерят за добре и да попълват тези списъци според, може би, потребностите на бюджета.
Още веднъж протестирам срещу това, че ни не беше предоставена абсолютно никаква информация, никакви разчети за това какви ще бъдат постъпленията. В последния момент след много настоявания ни се предложиха някакви данни, някакви бегли сведения защо еди-коя си такса е за еди-какво си средство с такива габарити и с такова осово натоварване в рамките на няколко минути. А какви са предполагаемите постъпления, за какво ще отидат, дали наистина ще доведат до промени – за това така и не получихме никаква информация, защото я няма и никой не е правил такива разчети. С какво се занимават чиновниците в тези министерства, не зная. Сигурен съм, че ако имаше такава информация, тя щеше да бъде представена на народните представители.
Не съм съгласен с този закон, защото, както казах, той е несправедлив към обикновените хора, които, както знаете, често пъти имат една или две раздрънкани стари коли и пътуват само веднъж седмично до родното си село, което може да се намира на 10 или 20 километра. Таксата, която ще трябва да платят за тези пътувания от 40 или 50 километра седмично е много по-голяма от разходите за бензин, които трябва да направят. И такива са пътуванията на мнозинството от българите, повярвайте ми!
В Комисията по евроинтеграция правилно е поставен този въпрос, че няма дневна такса. Има седмична, месечна и т.н. Сигурно четириседмичните такси са по-големи от годишните. Какво да прави този човек, който изминава 1000 километра годишно по някакъв си път, който Министерският съвет е решил да включи в списъка, защото има това правомощие и на който път не нанася никакви вреди, но трябва да плати една голяма сума. Може би е неразбираемо за министъра, че сумата от 50 лв. е голяма за тези хора, защото са на този хал в момента.

Сериозно трябва да се помисли между двете четения и затова дали, примерно, стикерите трябва да бъдат към превозното средство. Пак казвам, има такива бедни семейства с два автомобила и понякога се налага да карат единия или другия. Има и с три, да. Да, хората имат стари трошки и си ги държат. Не е лошо, госпожице Чилова, да се разходите из българските села, градове, по техните покрайнини и да видите какво имат хората.
Така че, след като са платили за едното средство е съвсем нормално семейството да може да ползва и другия си автомобил със същата тази сума, още повече, че вероятно не може да кара и двата едновременно. Но нека това да го обмислим.
Тук стана дума и за магистралите и за липсата на обиколни пътища и какво ще правим като има ремонти. Искам да кажа, то не е съвсем в контекста на онова, за което говорим, но някои ремонти на магистрали в момента продължават толкова дълго и разходите, които са направили всички пътуващи с автомобили по този маршрут, за да заобикалят по околни пътища, вероятно са доста по-големи от разходите, които поглъща самия ремонт. А по половин година не могат да се оправят участъци от по 4-5 м.
Така че ние искаме да приемем този закон, но начинът, по който е написан и подготвен в министерството и в Министерския съвет не ни дава тази възможност на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Пантелеев, нека да правим разлика между дейността по експлоатация, поддържане, ремонт и рехабилитация на републиканските пътища, което е целта на фонд “Републиканска пътна мрежа”. В законопроекта е записано, че новата пътна инфраструктура не се изгражда от този фонд. Тя се изгражда от други източници на финансиране. Тук господин Дацов може би ще вземе точно отношение, даже ако трябва и с конкретни цифри.
Много добре знаете, че ние в тази зала сме ратифицирали “Транзитни пътища 3”, “Транзитни пътища 4”, има и други финансирани проекти, включително и с участието на бюджета на страната.
Това, което тук се предложи, ще имам молба, когато говорим за социалната поносимост, да не говорим въобще. Не случайно в законопроекта се говори за три категории. Целта на този законопроект включва и разработване на екологични транспортни технологии при превоза на такива автомобили, ползвайки не само пътната инфраструктура.
Така че въвеждането на тази винетна система, специално за физическите и юридическите лица, е един от начините за решаване на някои екологични проблеми в страната и въвеждането на съвременни транспортни технологии. И преди всичко за създаване на равнопоставеност между видовете транспорт при осъществяването на транспортния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Няма дуплика.
Има думата за изказване народният представител Димитър Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно този закон е необходим, още повече, че усложнената ситуация след промяната в акциза за горивата наистина поставя на изпитание Държавна агенция “Пътища”. Но за да стане ясна философията на закона, както се опита да каже министър Церовски, в самия законопроект би било добре да се изяснят много неща, за да не предизвика такова решително недумение.
Какво означава например “автомагистрали или други многолентови пътища от републиканската пътна мрежа”? Аз искам да запитам: има ли еднолентови пътища в България, след като всеки, дори и най-малък път, е разделен от осова линия и има две ленти? Означава ли, че всеки един път, в т.ч. и четвъртокласната пътна мрежа, можем да я отнесем в категорията “и други подобни на магистрали”?
На първо място, според мен този въпрос има фундаментален характер, за да може да се разбере за какво говорим и какъв ще бъде обхватът и приложението на тези мерки, които се предлагат в законопроекта.
Много субективен е подходът, който се използва, при опита за изясняване на размера на самата винетна такса.
Какво означава, например, “направени разходи за изграждане, експлоатация и поддържане на републиканската мрежа и разходи за отстраняване на вредите”?
Как ще се отнасят тези разходи? Част от тези пътища са строени преди 30, 40 или 50 години при едни цени, при съвсем друга държавна политика и сега, когато цената, да кажем, на километър от изгражданите пътища или тяхната рехабилитация е изключително висока. Означава ли това, че за един път, да речем, в Силистренска област, и за друг, който е във Видинска област, ще има съвършено различни такси, тъй като времето на изграждане и вложените средства са различни? Използвани са различни технологии и във времето те стоят по твърде различен начин основно от финансова гледна точка. И самите амортизации за експлоатацията на пътищата по какъв начин ще бъдат съпоставени?
Това е един важен въпрос, защото е възможно при абсолютно еднакво натоварени или не натоварени пътища размерът на винетната такса да бъде различен.
Все пак трябва да стане ясно, поне на комисията между първо и второ четене, какви са очакваните приходи от въвеждането на винетната такса. Ясно е, че тя отива само за поддръжка на пътната мрежа. Какви са очакваните приходи, ще има ли други приходи и по какъв начин те ще влязат в агенцията? На това ли се разчита само за поддръжката на пътищата – на тази винетна такса? И трябва да се направи абсолютно точна съпоставка при физическите и юридическите лица, които са собственици на моторни превозни средства, особено на леки коли, каква ще бъде разликата между пътния данък и винетната такса, която се плаща.
Съгласен съм с моите колеги, които се изказаха, че понякога моторните превозни средства се ползват няколко пъти годишно. Министър Церовски обясни, че това е едно от предимствата. Тогава нека да въведем и еднодневна винетна такса, тъй като, примерно, на някой му се налага за един ден да отиде до областния център и да се върне. Той трябва да си вземе седмична винетка. Ако обаче има еднодневна, той би могъл да направи това седемкратно в годината и да си реши проблемите. Така че, според мен, би било добре да се запише и еднодневната такса.
Трябва да се направи разграничение и между понятието за моторни превозни средства с българска и чуждестранна регистрация. Твърде много български фирми ползват автомобили с чуждестранна регистрация. Това дава възможност да се ползват предимствата на автомобили с чуждестранна регистрация, които се ползват от български граждани.
Съвършено неясна е във философията на закона и ролята на общините, тъй като огромна част от така наречената републиканска мрежа, която се използва като терминология, минава през общините. Кой се занимава изцяло с поддръжката, какъв ще бъде делът от приходите от винетни такси, които да остават в общините, и ще има ли такъв, или цялата сума ще се акумулира в Агенция “Пътища”?
Абсолютно неясно е какво означава и записът, че "Пътни превозни средства с чуждестранна регистрация на базата на специфични договори няма да заплащат винетна такса в България". За какъв тип, за какъв вид договори става дума? Има ли адекватни действия? Има ли български моторни превозни средства, които не заплащат в чужбина? Въпросът трябва да се изясни. И като обем – какъв е относителният дял на такива чуждестранни моторни превозни средства, които на базата на някакви договорености преминават през България?
Нуждаят се от много детайлно изясняване и въпросите за концесионерите, които ще се появят по магистралите и приравнените по неясен начин пътища към магистралите, на които се говори, че ще се възложи събирането на пътните такси. Очевидно те ще събират при някакви условия от името на държавата или на Агенция "Пътища" тези такси и след това ще ги внасят. Мисля, че това е предпоставка и възможност за висока степен на корупция. Държавата би трябвало, след като става дума за налози, да си ги събира сама, а не да възлага това на концесионери, тъй като ще бъде много трудно да контролира концесионера, който събира от името на държавата таксите за преминаване, става дума за платеното преминаване, което се предвижда по една част от магистралите или приравнените на тях, т. нар. многолентови пътища.
Мисля, че няма готовност в държавата за създаване на паралелни пътища до тези, които ще бъдат с платено преминаване. Или като километри паралелните пътища са много по-дълги от тези, по които става платеното преминаване.
По същия начин неясно стоят нещата и с вземанията, които държавата трябва да направи за тези, които са били неизправни по отношение плащането на винетната такса или за някаква друга такса. Тук е записано точно "винетна такса". Не съм убеден, че Агенцията за държавни вземания трябва да тръгне и да събира такси за неплащане или частично плащане на винетни такси. Това означава в определен момент да се занимава с хиляди дребни длъжници от порядъка на 7-8-10-20 или 30 лв., или неимоверно трябва да нарасне апаратът на тази агенция. Според мен това не е добрият механизъм, който се предлага.
Приемам предложението, което направи проф. Мирчев за § 16 – да започне да стартира от 2006 г.
Необясним е § 17, т. 1, защото не може да се хване обхватът. Доколкото гледам законопроекта, всъщност от 1 януари следващата година трябва да започнат да се събират винетните такси на селскостопанска и строителна техника, която се движи по магистралите. Тя е твърде малко и едва ли оттам могат да се очакват приходи. Това или е необходимо съвсем символично да стартира като винетна система, или не може да се разбере логиката на вносителя, който предлага от 1 януари въвеждането на винетна такса за моторни превозни средства по чл. 10, ал. 7 от предложения законопроект.
Има запис, че за календарната 2004 г. тези пътни превозни средства трябва да работят с едногодишна винетка или с едногодишна винетна такса. Всъщност ние говорим за едногодишна, месечна, седмична винетна такса, а същевременно вменяваме някои да работят с едногодишна винетна такса, нещо, което те могат да не желаят. Тяхната техника може да се използва частично, сезонно и т.н.
В заключение, завършвайки, ако бъдат направени необходимите поправки по този закон, той би могъл да се подкрепи, но след необходимите поправки. Мисля, че би могъл да се намали срокът на няколко дни. Комисията може да заседава в събота и в неделя да се направи опит да се приеме законопроектът на второ четене. Едва ли е необходимо да чакаме вторник, за да правим извънредно заседание и да приемаме законопроекта на второ четене. Дали ще го приемем в неделя или във вторник, един ден в повече няма да реши проблема с качеството на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Дъбов.
За изказване има думата народният представител д-р Калъчев. Имате четири минути до почивката. Ще успеете ли да се вместите? Да.
Недялко Калъчев (НДСВ): Колеги, аз не съм специалист в темата. Радвам се, че най-накрая този законопроект влезе в залата, защото принципът е много важен. Предлагам да го подкрепим, като едновременно съм абсолютно съгласен с говорилите преди мен и особено с господин Дъбов. Той правилно подчерта, че трябва да махнем записа, който казва "или приравнени към тях". Това е много важно нещо. И за да гарантираме, че акционерите ще правят автомагистрали, а не приравнени към тях някакви неща, действително е много важно този запис да се премахне от законопроекта. Да бъде само "автомагистрали". Това е съществена, но много хлъзгава подробност, която може да доведе до провал на цялата система за години напред, ако я оставим без внимание. Приключвам с тази единствена забележка, която ми се струва особено важна.
Призовавам комисията, когато работи по второто четене на законопроекта – по отношение винетната система на инвалидите, моля, господин Дацов и Министерството на транспорта и съобщенията …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да говорите по-силно, обърнете се към тях, те са влезли в разговор.
Моля представителите на министерствата, ораторът се обръща към вас.
Недялко Калъчев: Обърнете внимание по отношение на инвалидите и преференциите, които се дават за тях, да бъдат съобразени с тези от данъчните закони, защото мисля, че има разлика. Не е правилно в данъчните закони да има едни преференции, а в законопроекта за пътищата да бъдат различни. Приравнете конските сили на автомобили, кубатурата и други неща с тези от данъчните закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, д-р Калъчев.
Заповядайте за реплика, господин Костурски.
Тодор Костурски (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Калъчев, ако бяхте се задълбочили, макар че сега не е времето да разглеждаме член по член, но в създадения чл. 10в ясно и категорично е казано, че "инвалиди от I до III група инвалидност се освобождават от заплащане на винетна такса за лек автомобил с обем на двигателя до 1800 кубически сантиметра". Това, което Вие казахте, и Вашите съмнения мисля, че трябва да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
След почивката ще продължим.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Има неизразходвано време от всички парламентарни групи. Дебатите продължават. Имате думата.
Има ли желаещи народни представители?
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да говоря по същество, искам все пак да отбележа следното. Радвам се, че в момента и господин Пенчев е в залата, защото, когато беше поискано днес да се гледа на първо четене, а след няколко дни и на второ четене този законопроект, беше съобщено, че материалите по него са постъпили твърде късно. Това не отговаря на истината, господин Пенчев, защото докладът от Комисията по транспорт и телекомуникации е постъпил на 27 ноември, преди двадесет дни. И би трябвало, след като и двамата министри, които уважиха с присъствието си в началото на заседанието пленарната зала, подчертаха, че законът е твърде важен, тази важност именно се демонстрира чрез едно сериозно отношение към законопроекта чрез нормален срок на обсъждане между първо и второ четене. Защото вероятно си спомняте, че преди една седмица, когато бях в остра дискусия с госпожа Радева по Закона за акцизите, същият онзи закон, който завърши по един скандален начин за едни пластмасови опаковки, отново да повторя, лобистки текстове, тогава подчертах, че Законът за пътищата трябва да бъде внесен дори преди Закона за акцизите. Така или иначе законът едва днес влиза в пленарната зала.
Господин Церовски, който за съжаление го няма тук, но за разлика от министъра на транспорта все пак каза нещо и по същество, тук господин Василев не каза почти нищо, освен че ни поздрави за експедитивността ни, господин Церовски говореше, че законът трябва да открие съществени перспективи пред развитието на инфраструктурата на страната. Нещо повече, той отправи почти едно заклинание към народните представители, че те ще поемат отговорността, ако законът бъде забавен. Вместо господин Церовски да отправя към нас тези обвинения, аз бих казал да не беше забавил основните инфраструктурни обекти, основно проектите по програмата ИСПА и по строителството на автомагистралите в България. Защото само преди два месеца той публично прие едно преформулиране на сроковете по автомагистралите, отбеляза, че забавянето по тях е между година и половина и две години. Това той трябваше да изпълни. Когато казвам "той", имам предвид и неговия предшественик министър Паскалев.
Сега минавам конкретно по закона, който ни е предложен на вниманието.
Преди всичко ще отбележа, че в доклада, който проф. Мирчев прочете като председател на комисията, правилно е отбелязано, че в комисията е имало 2 гласа "против" закона. Единият глас беше моят и аз смятам, че между деня, когато се произнесох отрицателно по този закон и днешния ден не е настъпило нищо, което да промени моето собствено становище. И апелът, който беше отправен – да се изказваме по същество, аз действително ще се постарая да го реализирам, като обясня пред вас моите принципни възражения по отношение на този законопроект.
Преди всичко, както с право вносителите отбелязват в мотивите, законът е изготвен във връзка с адаптирането на съществуващата система от пътни такси с Директива 1999/62 на Европейския съюз. И оттук идват и моите принципни възражения. Преди всичко по един много "елегантен" начин вносителите не показват каква е целта и какъв е форматът, обхватът на Директива 99/62 на Европейския съюз. А истината е, че тази директива, която влезе в сила на 19 юли 1999 г., изисква преди всичко, включително и преговорната позиция на Европейския съюз при преговорите с България, изисква да бъдат изменени съществуващите системи от пътни данъци и такси в България в посока към привеждането им в съответствие с директивата относно заплащането на такси от товарни автомобили. Отново повтарям - от товарни автомобили. Директива 99/62 касае единствено хармонизацията на таксите от товарни автомобили. И това е съвсем разбираемо, защото именно при изравняването на таксите за товарните автомобили от България и от Европейския съюз се създават адекватни условия за равнопоставеност и конкурентоспособност както на превозвачите от Европейския съюз, така и на тези от България. Това е първата ми съществена забележка. Така че не би трябвало да се преекспонира тази директива и да се хвърля като един вид мрежа върху целия законопроект.
На второ място, ние въвеждаме винетната система на три минимално отдалечени стъпки от 1 януари 2004 г., от 1 юли 2004 г. и от 1 януари 2005 г., докато Директива 99/62/ЕС за страните-членки изискваше уеднаквяването на таксите за товарните автомобили през 2001 г., а за страните-кандидатки, независимо това е България или друга страна, това да бъде извършено към датата на присъединяване, т.е. към 1 януари 2007 г. Дай Боже тази дата наистина да се сбъдне по този начин. Защо тогава се изисква това да стане от 1 януари 2004 г.? Защото без съмнение това ще доведе до увеличаване на тези такси – по-малко или повече, но не искам да играя с данните за таксите сега и тези, които ще бъдат, но ще доведе до увеличаването им.
Единият отговор е да се напълни фондът още при самото му създаване, но за сметка на все още нисък стандарт на българския гражданин.
Второто, което за мен е по-правдоподобно, е, че ще последват увеличения на винетните такси на всеки 1 януари следващите години до 1 януари 2007 г., когато се изисква те да бъдат изравнени. Редно е да се заяви каква е минималната годишна винетна такса, каквато е в Директива 99/62/ЕС и да се покаже по какви стъпки ще се променят винетните такси в България. Естествено, това в случая не е направено.
Трето, а това беше отбелязано от двама от изказалите се колеги – че съгласно Директива 99/62/ЕС винетните такси могат да бъдат годишни, месечни, седмични и дневни. В законопроекта, който ни предлага Министерският съвет, дневните такси са отпаднали. Защо? Какво означава това? Беше даден пример с българските граждани. Много по-характерен е примерът с чуждестранните превозвачи, които трябва транзитно да преминават страната. При влизане на границата те трябва да заплатят седмична винетна такса при положение, че само за 24 часа ще пресекат България. Това изглежда малко като байганьовско намигване и репликата “Абе, и да не му харесва, и да мине само за един ден, ще плати за една седмица, защото иначе не може да влезе”. Всъщност това ще доведе до крайно негативен ефект за България по отношение на транзитните превозвачи, които в такъв случай ще предпочетат паралелния път “Виа Игнация” през Македония и Гърция, защото Гърция за разлика от Република България в своя закон има дневни такси. Питам: в чий интерес работят хората, които са създали тези изменения в закона, защото реално ще бъде ощетен именно бюджетът на Република България?
Четвърто, на този въпрос искам специално да се спра. В законопроекта в текстовете изрично е записано, че събраната сума от винетни такси ще бъде използвана единствено за рехабилитация, поддържане и обновяване на пътищата, за които се събира винетна такса. За никого не е тайна, че нашата пътна инфраструктура е твърде далеч от изискванията на Европейския съюз. Ние бихме могли да използваме възможността, която Директива 99/62/ЕС дава в чл. 9, където не се създават препятствия част от събраните такси по преценка на държавите-членки да бъдат използвани за опазване на околната среда и за балансирано развитие на транспортните мрежи, без да се надхвърлят максималните нива на тези такси, което за България не е проблем, който трябва да решим. Очевидно ние ще бъдем далеч под максималните нива. В законопроекта би могло да се предвиди възможността част от събраните винетни такси да бъдат използвани в тази посока.
Твърде много се говореше тук за това дали българските граждани ще плащат само една такса или има опасност да плащат две. В доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации изрично е записано, че за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно две такси. Уважаеми колеги, това обаче не отговаря на истината. Може така да изглежда само при повърхностен прочит на законопроекта. Ще ви кажа защо. В ал. 6 на чл. 10 е записано, че един и същ пътен участък не може да се включва едновременно в списъка по ал. 2 и по ал. 3, тоест за заплащане на винетна такса и на тол такса. Изпусната е обаче ал. 4, където се казва, че за ползване на отделни съоръжения от републиканските пътища – мостове, тунели или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда и допълнителна такса за ползване на съответното съоръжение. Нима един тунел не представлява пътен участък? Представлява, разбира се! Ако към това се добави и обстоятелството, че е твърде вероятно магистралите да бъдат отдадени на концесия, то представете си какво ще се получи, ако примерно на един жител от Стара Загора често му се налага да пътува до София. За тази част от републиканските пътища между Стара Загора и Пловдив, част от която не е дори магистрала, той трябва да си издаде винетка, т.е. да плати годишна винетна такса. Ако магистралата Пловдив – София е отдадена на концесия, то концесионерът събира за магистралата Пловдив – София допълнителна тол такса за ползването на магистралата. Може например да се реши, ако това влезе в решението на Министерския съвет, че за тунела “Траянови врата” се събира допълнителна такса. Това означава, че законът не възпрепятства да се събира повече от една такса, което е антиевропейска практика. Законът трябва да бъде разписан по начин, че такова нещо да не се допусне.
Следващото, което е съществена липса в чл. 10, е обстоятелството, че в директивата на ЕС изрично е записано, че независимо каква ще бъде пътната такса – дали по винетната система или по тол системата, тя трябва да бъде разходоориентирана. Нека се обърнем отново към българския законопроект. В § 3 – това е новият чл. 10а, в ал. 1 се казва, че размерът на винетните такси се определя според направените разходи за изграждане, експлоатация и поддържане на републиканските пътища и разходите за отстраняване на вредите, причинени от различни категории пътни превозни средства. Питам: а другите такси, тези такси, които ще се събират за преминаване по определени пътища и пътни участъци, автомагистрали и други многолентови пътища с характеристики, подобни на автомагистралите, те попадат ли в това изискване за разходоориентираност? Не, разбира се. Там той ще може да събира такси, които са значително по-високи. Същото е и за таксите по отношение на тунели, мостове и други съоръжения, които са обект на ал. 4.

В тази връзка искам да отбележа, че докато в чл. 10, ал. 3 на досега действащия Закон за пътищата изрично е записано, че размерът и видът на таксите се определят със закон – и това ние го гласувахме в Комисията по транспорт и телекомуникации само преди няколко месеца – сега ал. 3 изцяло е променена и в ал. 7 е записано, че това нещо ще бъде определяно с тарифа на Министерския съвет, а условията и редът за тяхното събиране – с наредба на Министерския съвет. Тоест, отговорността на Народното събрание, която ние приехме, че трябва да я носим с определяне на размера и вида на тези такси, тук е прехвърлена изцяло на изпълнителната власт.
Уважаеми колеги! Това, което казах дотук, смятам, че до голяма степен е достатъчно, за да се види, че принципните различия по отношение на Директива 9962 са много големи, за да може да бъде използвана като аргумент за приемането на този закон хармонизацията ни с тази директива и с европейското законодателство като цяло.
Искам да добавя само две забележки. Те не са свързани с хармонизацията. Едното е, че по непонятни за мен причини – а може би в крайна сметка по някакъв начин това трябва да бъде разяснено на народните представители – за 2004 г. измежду всичките видове винетни такси – годишни, месечни, седмични, а аз настоявам, че трябва да има и дневни – се заявява категорично в Преходните и заключителни разпоредби, че те могат да бъдат само едногодишни. Причина – непонятна. Важното е, че така иска вносителят, което няма никаква логика.
И последната ми забележка е свързана с отдаването на концесия. В текстовете, които касаят тази материя, изрично има няколко текста, които най-малкото трябва да бъдат сериозно прередактирани и прецизирани.
В чл. 14, ал. 2 е записано следното: “В случаите, когато обект на концесия е автомагистрала, концесионната територия може да обхваща и площите публична държавна собственост, необходими за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси”. Когато се каже “крайпътни обслужващи комплекси”, това означава, че там може включително да се построи хотел, да се построи плувен басейн, да се построят и тенис-кортове, защото в крайна сметка това е наистина един крайпътен комплекс. Нищо не забранява едно такова строителство.
Аз питам: държавата може ли с такава лека ръка да отстъпва на концесионера всички тези права, без изрично да е фиксирано в закона какво трябва да бъде отстоянието от магистралата, до което е възможно концесионерът да строи крайпътни заведения върху публична държавна собственост? Може да се окаже, че всъщност печалбата от тях многократно изплаща, бих казал, патентно концесионера и таксите, които той придобива в резултат на концесията върху определена автомагистрала. Този текст за мен е абсолютно неприемлив.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като се извинявам за дългото си изказване, аз все пак се постарах изцяло да се спра на тези принципни различия между предложения законопроект и Директивата на Европейския съюз, които не ми дават повод по никакъв начин да подкрепя закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дали има други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Уважаеми народни представители, от лявата страна на залата е изразходвано редовното време от 30 минути; НДСВ е изразходвало само 11 минути; ДПС не е изразходвало; ОДС е изразходвало 31,5 минути, което означава, че вече има от допълнителното време от 1/3, което се допуска.
Заповядайте, господин Чачев.
Щях да помоля заместник-министърът, след като свършат депутатите, да отговори на въпросите, които се зададоха.
Евгени Чачев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В рамките на този парламент Законът за пътищата днес се изменя за четвърти път. Това показва, че нямат ясна законодателна стратегия както правителството като цяло, така и двете министерства.
При предишното изменение, което беше преди около една година, когато се прие да се въведе винетната система, аз предложих въвеждането да стане след 1 януари 2007 г. Това обаче не се прие от мнозинството и сега много от изказващите се в залата направиха отново това предложение.
Няма да повтарям това, което колегите споменаха. Солидаризирам се с всеки един от тях. Искам да се спра на няколко неща.
Положението с изграждането на пътната инфраструктура в България през последните две години сериозно се влоши. И вината за това не трябва да се търси единствено в министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като по незнайни пътища изчезна фонд “Републиканска пътна мрежа”. Във фонд “Републиканска пътна мрежа” постъпваха годишно от порядъка на над 300 млн. лв. С тези 300 млн. лв., с кредитния ресурс, който получаваме от Европейската инвестиционна банка, и от безвъзмездните помощи по ИСПА, ФАР и други европейски фондове ние изграждахме нашата републиканска пътна мрежа. В последните две години този процес спря.
Какво постига изменението в днешния закон? Петдесет милиона лева в бюджета на държавата. Извинявайте, колеги, обаче с тези 50 млн. лв. – ето тук е господин Румен Митов, заместник-министър на регионалното развитие, и ще ви каже, че Главно управление на пътищата не може да изплати и половината от задълженията си, които има към днешна дата към изпълнителите. И ако на вас не ви е известно, утре точно тези изпълнители, които са си изпълнили добросъвестно работата към държавата, ще протестират в 11,00 ч. тук, пред парламента.
Да не говорим, че в текстовете има, откровено бих казал, корупционни текстове, като § 7:
“§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите, когато обект на концесия е автомагистрала, концесионната територия – забележете! – може да обхваща и площите публична държавна собственост, необходими за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси.”
Буди недумение и следващата ал. 3:
“(3) Концесионната територия се определя въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план или на предварителен проект за избран вариант на трасето.”
Извинявайте, обаче това за мен е един пълен абсурд!
Няма да чета други подобни текстове, с които е пълен законът. Те биха могли да се оправят между двете четения. Но искам да завърша с това, с което започнах: просто философията на закона е сбъркана. Ако ние до Нова година трябва да приемем задължително винетната система за нашата евроинтеграция, да приемем тези членове, тези текстове в закона, които са необходими, и да възложим на двете министерства да изготвят един цялостен Закон за пътищата, който да отговаря на присъединяването ни към Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Чачев.
Дали има други желаещи народни представители? Не виждам.
Искам да поканя заместник-министъра господин Румен Митов да даде отговор на някои от поставените въпроси. Заповядайте, господин Митов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да обобщя изказванията на народните представители по някои по-важни въпроси и да дам някои пояснения. По отношение на еднодневната такса – стана дума защо у нас не се предлага да се въведе еднодневна такса. Препоръчителната цена на еднодневната такса е до 8 евро. Това е явно непоносима цена за България. Ако тръгнем пропорционално по системата – месечна, седмична и стигнем до цената за еднодневна, да я намалим пропорционално, то тогава разходът за производството на еднодневната винетка е повече, отколкото е приходът от нея.
Тук се говори много и затова, че нямало разчети, представени на народните представители. Разчетите се намират в Комисията по транспорт и телекомуникации, представени са и предполагам, че всеки, който има интерес, би могъл да се запознае с тях.
Искам да кажа и това, че този проблем се разработи от международна консултантска фирма "Дорние консулт", която го съгласува с всички специализирани органи, включително с Европейската комисия. А това пък е отговор на въпроса защо толкова късно се внася законопроектът. Внася се късно, защото наистина имаше много дискусии, много обсъждания в експертните звена, докато се достигне до окончателното решение. А това е наистина един доста комплексен и труден закон.
Постави се въпрос и за моторите, защо те не са обхванати също във винетната система. В Европа единствено в Австрия е въведена винетна система за мотори. Никъде другаде не е въведена, защото едно от основанията за изчисляване на таксите е, че моторното превозно средство износва пътя. Счита се, че един мотор няма много съществен принос в износването на пътя. И заради това, даже и да се определи някаква такса, тя ще бъде съвсем минимална.
Някой каза, че се въвеждат две такси и тези такси ще трябва да ги плаща обикновеният гражданин. Ами то други граждани освен обикновени няма.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Има държава!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Има държава, бюджет, но този бюджет откъде се формира? От гражданите. Ще поясня, защото се усмихвате. Примерно в Англия се нарича данък в сянка. Този данък се взима от всички хора и от него се отделят определени пари за пътища. Но във всеки един случай те идват от хората, не идват от другаде. Така че аз не разбирам какво искате да кажете с това "обикновения гражданин".
Какво става с винетната система? Това е една много справедлива система. Защо? Ще кажете на пръв поглед, че всички трябва да плащат. Не е така. Ще ви дам прост пример. Примерно такситата, които се движат в София. Ако те не излизат извън София, а работят само в чертите на София, няма да плащат винетна такса. Същото е и ако говорим за районите, където има общински пътища. Има хора, които си карат москвича от село еди кое си до село еди кое си и не им се налага да излизат на път от републиканската пътна мрежа. Тогава те няма да плащат.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кой поддържа тези пътища?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Вижте, ако трябва с Вас да си говорим отделно, ще Ви обяснявам дълго време. Има си фонд за общински пътища. Това е съвсем друго нещо. Имам чувството, че не сте навлезли добре в темата.
Защо се въвежда тол системата? Тя не се въвежда, а ще се въведе, ако се изграждат автомагистрали. В момента ги няма. За да ги има, трябва да се построят. За да се построят, трябват пари. Понеже нямаме пари, минаваме на системата на концесионирането. И понеже това пък в частност е нещо, с което аз се занимавам от доста много години, от 1972 г., с автомагистралите, трябва да ви кажа, че в момента сме на път да постигнем много добри резултати и да успеем да ангажираме чужди фирми, които да се включат в концесионирането на автомагистралите в България – нещо, което не е особено привлекателно, защото трафикът в България не е значим и има съмнение по отношение на рентабилността на влагане на инвестиции там. По един или друг начин, с много упоритост достигнахме донякъде и вече сме на път да направим нещо. Действително обаче концесионерът трябва да си върне обратно тези пари. Как ще си ги върне обратно? Чрез тол системата. Тол системата обаче е нещо, при което не е задължително всеки да ползва автомагистрала. Ще я ползва човек, ако бърза, ако иска да спести време, освен има и намаляване на транспортноексплоатационните разходи.
Ако не се лъжа, господин Пантелеев каза, че всеки сокак може да се включи в този списък. Това не е вярно, защото още на първата страница в закона пише ясно: "За преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, посочени в този закон, по републиканските пътища". А републиканските пътища са ясни, те са три категории – първа, втора и трета. Сокаците не са в тази категория. Значи не може да се включват така произволно, включват се само пътищата от републиканската пътна мрежа.
Защо с тарифа? Досега съществува тарифа, по която се събираха таксите на границата, сега тази тарифа се променя с въвеждането на винетната система и затова ще продължим да работим с тарифа. Имаше две изказвания – на господин Чачев и на господина преди него, по отношение на това защо и крайпътните комплекси се включват във възможността за концесиониране. Ами много просто, пак казвам, че трафикът по автомагистралите у нас по никакъв начин не може да докаже необходимата рентабилност. Ето защо ние търсим някакъв начин да заинтересуваме чужди инвеститори, като им предложим възможността да включат в концесията и крайпътните комплекси.
Господинът, който говореше преди малко, каза, че те може би многократно надхвърлят. Не, не надхвърлят никак многократно, по този въпрос има много точни данни от европейската практика, това може да повиши прихода с 5 до 7%. Пак казвам, че това са чисто експертни оценки. Има много подробна разработка. На разположение е и ако действително трябва да се навлезе в материята, можем да даваме всякакви пояснения. Но това вече се направи и в Комисията по транспорт и телекомуникации, и в Комисията по европейска интеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли още депутати, които искат да вземат отношение по тези въпроси? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 123, против 79, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът между първо и второ гласуване да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предложение за тридневен срок между двете четения.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 3.
Това предложение се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2002 г.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати председателят на Сметната палата господин Георги Николов и членовете Божидар Влахов, Димитър Чапанов, Живка Димитрова, Иван Душанов, Кадир Кадир, Катина Кръстева, Кирил Колчев, Кольо Бунков, Надежда Сандолова и Христина Симеонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност това са всички членове на Сметната палата. Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в залата на председателя и членовете на Сметната палата.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Моля, поканете председателя на Сметната палата и нейните членове в залата.
Госпожо Радева, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:

“Д О К Л А Д
по отчета за дейността на Сметната палата за 2002 г.
№ 324-00-27, внесен от Сметната палата на 4 ноември 2003 г.

На заседание, проведено на 25 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа отчета за дейността на Сметната палата за 2002 г.
На заседанието присъстваха председателят на Сметната палата доц. д-р Георги Николов и членовете на Сметната палата: Живка Димитрова, Иван Душанов, Надежда Сандолова, Христина Симеонова, Димитър Чапанов и Кирил Колчев.
Отчетът за дейността на Сметната палата за 2002 г. беше представен от господин Георги Николов. Той уведоми народните представители, че отчетът е приет с решение на заседание на Сметната палата, взето с протокол № 31 от 31.10.2003 г., и е внесен в Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 46, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
Отчетът е съставен в седем раздела, от които основен е разделът за одитната дейност, представен по видове одити, осъществени от Сметната палата.
През отчетния период Сметната палата е осъществила одитната си дейност съобразно нейните правомощия, регламентирани с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и новия Закон за Сметната палата.
Одитната дейност за 2002 г. е извършена на основата на приетата от Сметната палата годишна програма съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
В изпълнение на програмата са извършени общо 220 одита, като от тях 70 са осъществени от отделенията, а 150 – от териториалните поделения на Сметната палата.
През отчетния период са приключили и три одита по програмата за одитната дейност за 2001 г.
При одитите са прилагани приетите от Сметната палата и обнародвани в “Държавен вестник” одитни стандарти съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за Сметната палата, както и придобитите знания и умения от одиторите при проведените семинари и извършените пилотни одити във връзка с изпълнението на туининг проекта. Това е допринесло за подобряване на подхода при извършване на одитите и за повишаване на тяхното качество.
При осъществените одити на отчета за изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България и на отчета за касовото изпълнение на централния бюджет и извънбюджетните сметки и фондове на централния бюджет за 2001 г. е установено, че:
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. е изготвен при спазване на определения ред със Закона за устройството на държавния бюджет.
Държавният бюджет за 2001 г. е разработен по бюджетната класификация за 2000 г., а е изпълняван и отчетен по утвърдената Единна бюджетна класификация за 2001 г. Поради това при съставянето на отчета за разходите по републиканския бюджет не е спазено изискването на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Отделни видове разходи в този отчет не съответстват по обхват на приетите разходи със Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Отчетени са също така разходи по показатели, които не са приети със закона.
Разпределената и предоставена финансова помощ от централния бюджет на общините чрез трансфери е отчетена неправилно като преки разходи по този бюджет. В резултат на това текущите разходи по републиканския бюджет и бюджетните взаимоотношения между републиканския бюджет и общините не са отразени реално в отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г.
Приемането и отчитането на финансирането на дефицита по републиканския бюджет по окрупнени показатели “Външно и вътрешно финансиране (нето)” и “Приходи от приватизация” не позволяват да се установят и контролират конкретните източници за финансиране на дефицита.
При съставянето на отчета за касовото изпълнение на централния бюджет за 2001 г. Министерството на финансите е трансформирало данните от информацията на БНБ, тъй като банката не прилага бюджетната класификация за съответната година при отчитане на приходите и разходите по централния бюджет. Единната бюджетна класификация за 2001 г. не е прилагана и от Министерството на финансите при текущото отчитане на приходите и разходите по този бюджет. Това повишава рисковете от допускане на грешки и неточности и затруднява контрола за достоверността на отчета.
При извършените финансови одити в държавни органи и в министерства и ведомства от централната изпълнителна власт е констатирано следното:
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити не са разпределяли бюджетите си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и не са утвърждавали бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно изискванията на чл. 23, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Не са предприемани ефективни действия за събиране на всички нормативно регламентирани приходи и дължими вземания. Отдавано е имущество под наем на ниски цени, които не са актуализирани продължително време. Не са постъпвали редовно дължими приходи от наеми. По този начин са ограничени възможностите за покриване на част от разходите по съответните бюджети.
Извършвани са разходи, за които не са утвърдени бюджетни кредити, както и разходи за основен ремонт и придобиване на дълготрайни активи, без да са утвърдени от министъра на финансите разчети за финансиране на капиталови разходи. Предвидени средства за капиталови разходи са използвани за текуща издръжка, без да е дадено съгласие на министъра на финансите по чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет за вътрешни компенсирани промени по разходните параграфи на съответните бюджети.

Не са били предвидени средства по съответните бюджети и не са били застраховани недвижимите имоти – публична държавна собственост, съгласно изискванията на чл. 12 от Закона за държавната собственост, с което са подценени рисковете от природни бедствия или от умишлени действия за съществуващите имоти.
Изградените системи за финансово управление и контрол не са достатъчно надеждни и ефективни.
Вътрешният контрол е предимно последващ и е недостатъчен по обхват. Не се оценяват рисковете при планирането и осъществяването на контролната дейност. Не са утвърдени вътрешни правила и процедури за координация и взаимодействие между отделните структурни звена при планирането, управлението и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средствата в част от министерствата и ведомствата.
Допуснати са редица нарушения на Закона за обществените поръчки и на Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от закона, като: неприлагане на закона или на наредбата при организиране на обществени поръчки; разделяне на обществени поръчки на части с цел да се избегне прилагането на закона или на наредбата; възлагане на обществени поръчки чрез пряко договаряне, без да са налице условията и изискванията за прилагането на тази процедура; извършване на централизирани доставки, без да са определени конкретни процедури за това; забавяне на изпращането на информация за сключени договори за вписване в Регистъра за обществените поръчки и други.
Министерството на финансите не е изпълнило всички препоръки на Сметната палата при предходния одит. Не са утвърдени единна счетоводна политика и единен сметкоплан за всички разпоредители с бюджетни кредити в системата на министерството. Не са въведени процедури за текущ контрол, които да гарантират спазване на нормативната уредба и ефективно разходване на бюджетните средства. Не е упражнен контрол върху изпълнението на дейности, финансирани авансово през предходни години, в резултат на което са останали авансово преведени средства, за които не са отчетени дейности.
При извършените финансови одити на бюджета и предоставеното имущество на Висшия съдебен съвет за периода от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2002 г. и за спазването на процедурите при възлагане на обществени поръчки във Върховната касационна прокуратура за периода от 1 януари 2000 г. до 30 юни 2002 г. е било констатирано следното:
Бюджетът на Висшия съдебен съвет за 2002 г. не е разпределен по пълна бюджетна класификация и по тримесечия съгласно изискванията на чл. 23, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет. Не са утвърдени от Висшия съдебен съвет бюджетните сметки на органите на съдебната власт с разчети за приходите от тяхната дейност.
Средствата за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” не са превеждани ежемесечно и в законоустановения размер в нарушение на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България. Не е взето решение от Висшия съдебен съвет за използване на резерва за неотложни и непредвидени разходи по бюджета на съдебната власт съгласно изискванията на чл. 11, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Не са утвърдени от Висшия съдебен съвет средни месечни брутни заплати на едно лице от персонала и поименно щатно разписание на неговата администрация, както и длъжностни характеристики на служителите от администрацията. С решение на Висшия съдебен съвет от бюджета му за 2002 г. са изплатени средства за допълнително материално стимулиране за 2000 и 2001 г., с което е нарушена бюджетната дисциплина.
Във Висшия съдебен съвет не е изградена системата за финансово управление и контрол. Не са разработени и приети правила и процедури за организация, планиране, управление и контрол на бюджетния процес.
Осъществени са доставки на дълготрайни активи от Висшия съдебен съвет и Върховната касационна прокуратура, без да са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки. Те са допуснали и други нарушения на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени с чл. 7, ал. 1 от закона.
При осъществения финансов одит на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. е установено, че:
Системата за вътрешен контрол не отчита всички рискове в дейността на касата и не създава в достатъчна степен необходимите условия за нейното ефективно функциониране. Осъщественият финансов и медицински контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ и на аптеките през 2001 г. е бил предимно документален, последващ и недостатъчен по обхват.
Правени са чести промени в списъците на лекарствените средства, в равнището на реимбурсиране на лекарствата и в правилата за тяхното предписване, без това да е свързано с предварително разработени и приети правила и процедури за контрол, които да предотвратяват допускането на грешки и нередности от изпълнителите на медицинска помощ и аптеките.
Забавено е изграждането на информационна система на НЗОК, което затруднява управлението на процеса по задължителното здравно осигуряване и не създава възможност за осъществяването на ефективен контрол на приходите от здравноосигурителни вноски, на изпълнението и заплащането на медицинските услуги от касата.
Не е създаден регистър на здравно осигурените лица в НЗОК, който да съдържа данни за идентификация на лицата, основанията за осигуряването им, действително направените от тях вноски и ползваната медицинска помощ. Поради тази причина не е прилаган достатъчно надежден механизъм за контрол върху броя на фактически осигурените лица и направените от тях вноски, което да гарантира получаването на медицинска помощ само от здравно осигурени лица.
При извършените одити на отчетите за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. в Националния осигурителен институт и в районните управления “Социално осигуряване” са констатирани неточно отчетени разходи по дейности и показатели в отчетите за изпълнението на бюджетите на НОИ и районните управления “Социално осигуряване” в градовете Смолян, Добрич, Ловеч, Търговище, Пловдив и Разград. Изградена е добра система за вътрешен контрол, която е осигурила осъществяването на ефективен предварителен, текущ и последващ контрол при изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
При осъществените финансови одити в общините е установено, че:
При съставянето на бюджетите не са анализирани задълбочено възможностите за увеличаване на собствените неданъчни приходи. В отделни общини са допуснати различия между предвидените данъчни приходи по бюджетите и бюджетните прогнози на Главна данъчна дирекция.
В редица общини таксите за битови отпадъци за 2002 г. са определени, без да са одобрени от съответните общински съвети план-сметки за разходите за битови отпадъци за същата година. Определяни са и са изменяни такси въз основа на план-сметки за общия размер на разходите за битови отпадъци, без да са правени разчети за разходите по отделни дейности съгласно изискванията на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
При изпълнението на бюджетите не е създадена ефективна организация за събиране на дължимите неданъчни приходи. Допуснато е приходи от такси да постъпват по извънбюджетни сметки вместо по съответните бюджети.
Извършвани са разходи над размера на постъпилите приходи в нарушение на чл. 22 от Закона за общинските бюджети, в резултат на което в много от одитираните общини са останали неразплатени разходи. Допуснати са преразходи по дейности и параграфи по бюджетите на отделните общини.
Управлението на общинската собственост не е достатъчно ефективно. Не са съставени актове за собственост за всички общински имоти съгласно изискванията на Закона за общинската собственост. Общински имоти – публична общинска собственост, не са застраховани и не са предвидени средства за това по съответните бюджети. Не са актуализирани наемни цени съобразно индекса на инфлация, не са събрани дължими суми по сключени наемни договори и не са прекратени договори с неизправни наематели. Не са постъпили дължими вноски и не са изпълнени поети задължения по сключени договори за приватизации и концесии, както и приходи от дивиденти от стопанската дейност на търговски дружества с общинско участие.

Системите за финансово управление и контрол в повечето общини не са изградени напълно. Прилаганите контролни процедури не осигуряват в достатъчна степен ефективност на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства.
В редица общини са допуснати нарушения на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществените поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от закона.
През отчетния период са осъществени 56 одита на изпълнението, които са нов вид одити за Сметната палата. Важно значение имат констатациите, изводите и оценките от извършените одити на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето в Република България за периода от 1.01.2001 г. до 30.06.2002 г., на дейности и проекти за управление на твърдите битови отпадъци от Министерството на околната среда и водите и органите на местното самоуправление за периода от 1.01.2000 г. до 30.06.2002 г., на дейността на Националния център за аграрни науки за периода от 1.01.2000 г. до 30.06.2002 г., както и одита на дейността на Държавния фонд “Земеделие” за периода от 1.07.2001 г. до 31.12.2001 г., извършен в изпълнение на решение на ХХХIХ Народно събрание от 11.12.2001 г.
През отчетния период са извършени също така 17 специфични одита, от които 7 одита на проекти със средствата на Европейския съюз, както и 4 текущи одита и наблюдения.
През отчетната година са осъществени ограничени одити на 1192 периодични отчета за касовото изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, както и одити и заверки на 665 годишни финансови отчета на бюджетни организации, от които 331 отчета са за 2001 г. и 334 отчета – за 2002 г. Отказана е заверката на финансовите отчети за 2002 г. на 9 бюджетни организации поради съществени грешки и нередности в съответните отчети, за което е уведомен министърът на финансите.
Сметната палата е изпратила доклади до ръководителите на одитираните обекти с препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и извънбюджетните средства и имуществото им. Те са предприели действия за изпълнение на препоръките и са уведомили за това Сметната палата. За 7 от случаите, при които не са изпълнени препоръките на Сметната палата, са изпратени доклади до органите, определени с чл. 42, ал. 2 от Закона за Сметната палата. За констатираните нарушения при възлагането на обществени поръчки са изпратени доклади до министъра на държавната администрация и министъра на финансите, с копие до Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол, които са предприели съответни действия по докладите.
По време на дискусията бяха зададени въпроси, на които председателят на Сметната палата даде изчерпателни отговори.
Комисията по бюджет и финанси обсъди и доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г. № 354-00-424 от 3 юли 2003 г., внесен от председателя на комисията, избрана с решение на Народното събрание от 28 март 2003 г. Комисията по бюджет и финанси подкрепя оценките, изводите и заключенията, направени в доклада.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е
по отчета за дейността на Сметната палата
за 2002 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24 и чл. 47, ал. 3 от Закона за Сметната палата
Р Е Ш И:
1. Приема отчета за дейността на Сметната палата за 2002 г.
2. Приема доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
София, 15 декември 2003 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Давам думата на госпожа Румяна Георгиева да представи доклада за резултатите от проведения одит за изпълнение на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
ДОКЛАДЧИК Румяна Георгиева:

“Д О К Л А Д
за резултатите от проведения одит на годишния
отчет за изпълнението на бюджета и годишния
финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.

В съответствие с решение на Народното събрание на Република България от 28 март 2003 г. комисия в състав: Румяна Георгиева – председател, членове: Михаил Миков, Муравей Радев, Хюсеин Чауш и Димитър Стефанов, и дипломираните експерти: Иван Златков и Миглена Павлова, извърши одит на годишния отчет за изпълнение на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
Обхват на одита. Одитът обхвана проверка на прилагането на система за текущо счетоводно отчитане през 2002 г., прилаганата система за вътрешен финансов контрол през 2002 г., документирането на стопанските операции и тяхното отразяване в счетоводните регистри, годишното счетоводно приключване и съставянето на годишния отчет за изпълнението на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
Във връзка с извършения одит основните изводи и заключения са:
1. Извършените процедури дават основание на комисията да изрази независимо мнение относно достоверността на отчета за изпълнението на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.
2. Отчетът за касовото изпълнение на бюджета за 2002 г. представя достоверно във всичките съществени аспекти получените средства и извършените разходи на касова основа от Сметната палата и областните й поделения през същата година.
3. Годишният финансов отчет за 2002 г. представя достоверно във всичките съществени аспекти имущественото и финансовото състояние на Сметната палата към 31.12.2002 г.
На това основание комисията предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
Приема отчета за изпълнението на бюджета на Сметната палата за 2002 г. и приема годишния финансов отчет на Сметната палата за 2002 г.”Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на госпожа Румяна Георгиева. Госпожа Георгиева прочете само част от доклада, който е 10 страници.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Думата има председателят на Сметната палата господин Георги Николов. Ще помоля господин Николов да се спре на най-съществените елементи от дейността на Сметната палата за 2002 г.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В знаменателен ден парламентът обсъжда отчета за дейността на българската Сметна палата за 2002 г.
Днес, преди 123 години, е подписан от Княз Александър I Батенберг Указ № 746 за обнародване в "Държавен вестник" на първия Закон за Върховната сметна палата, приет от Второто обикновено Народно събрание на Княжество България на 14 декември. Законът е публикуван в "Държавен вестник" на 20 декември 1880 г., който ден по решение на Сметната палата стана професионален празник на българската Сметна палата.
Искам да ви благодаря, че именно на този знаменателен ден приемате нашия отчет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще го приемем, още не сме го приели.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ще го обсъждате, нека да бъда по-точен, решението е ваше.
Ще бъда сравнително кратък, тъй като Комисията по бюджет и финанси представи твърде подробно нашата дейност в основната част – именно одитната дейност по видовете одити. Искам само да припомня на уважаемите народни представители, че отчетът е структуриран в седем раздела: първият е институционално развитие, вторият – одитна дейност, отново подчертавам, по видове одити, осъществени от Сметната палата през 2002 г., третият раздел е взаимоотношения с Народното събрание и други органи, четвъртият е европейска интеграция и международна дейност, петият е кадрово осигуряване и обучение на персонала, шестият е материална база и финансово осигуряване, седмият е публичност на дейността на Сметната палата и връзки с обществеността.
За пръв път към отчета прилагаме и пълен списък на приетите одитни доклади по програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2002 г., както и публикуваните доклади за резултатите от извършените одити по тази програма. С решение на Сметната палата в края на предходната година всички одитни доклади за тях се публикуват на Интернет страницата ни, с което даваме по-голяма гласност. Искам да изразя нашето удовлетворение, че една от най-често посочваните слабости – реализацията на препоръките на Сметната палата и търсенето на отговорност за нарушения, в отчета става ясно, че има значителен успех. Затова допринесе и приетият от вас в края на 2001 г. нов закон. Непосредствено след приключването на одитите изпращаме препоръки, които, за наше удовлетворение, се изпълняват от тези, които сме одитирали и в отчета са посочени само седем от случаите, при които е имало неизпълнение в срок на тези препоръки и сме реагирали в съответствие със закона. Това вече говори за една друга култура към външния одит – че в България разпоредителите с бюджетни средства свикват да се съобразяват със Сметната палата както на централно, така и на местно равнище.
Надявам се, препоръките, които ще бъдат направени по-нататък до отделните комисии за внасяне на промени в отделни закони, а правото, отново подчертавам, е на депутатите да преценят дали да ги внесат, ще съдействат за подобряване на бюджетната дисциплина в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Николов.
Ще ми позволите, уважаеми народни представители, да поздравим членовете на Сметната палата и работещите в тази институция със 123-годишнината (ръкопляскания) и да отбележим, че Сметната палата е един конституционен орган. Малко конституции в света в своя основен закон са регламентирали принципите на одита. В чл. 91 от нашата Конституция изрично е записано, че в България има Сметна палата и са поставени нейните задачи.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също се присъединявам към заслужената гордост на всеки българин и на народните представители на Република България със съществуването на този изключително важен държавен орган, какъвто е Сметната палата, с нейната дейност и резултатите от тази дейност. Това е нещо, с което наистина можем да се гордеем.
Това - добре. Но не мога да си спомня по-критичен доклад от този, който днес чухме за годишната дейност на Сметната палата, от доста години насам, говоря за 2001 и част от 2002 г. Ако се избавим от скуката, която е налегнала народните представители в днешния ден, който ще бъде доста продължителен в резултат на това, че предстои гледането на второ четене на бюджета за следващата година, ако си дадем труд да се съсредоточим върху това, което е написано в този доклад, съвсем няма да споделим оптимизма на председателя на Сметната палата господин Николов, че нещата, видите ли, ставали все по-добри. Това ще го видим следващата година, господин Николов, в следващия доклад, а не в този! В него Вие констатирате много неща, в следващия ще видим какво от тях е изпълнено.
За голямо съжаление народните представители не са приели, не са разгледали отчета за изпълнението на държавните бюджети за тези години! Отново се връщаме към една забравена и много порочна практика – да не се приемат отчетите на бюджетите на Република България своевременно. И аз питам защо? Защо? Има правила, има закон, казано е: отчетът за съответния бюджет се внася в Народното събрание до края на следващата година. Сега сме 2003 г., а говорим за Бюджет 2004, а тук става дума за отчета на бюджета за 2001 г. с констатациите, които чухме преди малко. До края на 2002 г. трябваше да влезе онзи отчет, а до края на тази година трябва да влезе миналогодишният отчет и т.н. Защото това е втората страна на медала. Първата страна е тази, която чухме сега – констатации, констатации, констатации… Като видим отчета на бюджета, може и да съпоставим дали господин Николов е прав или не. Веднага искам да напомня публично на господин Николов от тази трибуна: преди доста време имаше един спор на национално ниво в парламента и в Министерския съвет, свързан с едно грубо погазване на действащи четири-пет закона, мисля, че беше в края на 2001 г. Тогава правителството, в резултат на самоинициативата и многознайничеството на един вицепремиер, тогава занимаващ се с фабриката, днес с влаковете, който, нарушавайки и погазвайки куп действащи закони, си позволи да вкара 120 млн. лв. в бюджета срещу авансов дивидент от БТК и от НЕК. От тези две предприятия изтегли 120 милиона, за да върже бюджета в края на годината, нарушавайки поне четири закона. Къде е тази констатация на Сметната палата за същия този период? Тя каза ли, че това не е правилно, каза ли, че там са сгазени законите? Имам писмо, в което ми казва, че е така – вицепремиерът и Министерският съвет са сгазили законите. Не чух нещо конкретно по този повод в отчета, който третира онзи въпрос. Защо не го чувам? Защото, доколкото разбирам, следващата година отново е имало някакви прехвърляния на възможни класификации от едно на друго място, от един термин на друг, някакво замазване на този сам по себе си изключително незаконосъобразен акт. Къде е това в Сметната палата като отчет? Къде е това, че да знае това правителство, че не може да постъпва така по-нататък? Няма такова нещо.
На път сме тази година да направим същата глупост – по-голяма, в много по-голям размер, вече говорим за 900 млн. Чест прави на Сметната палата, че ясно и категорично казва, че това е нарушение на Закона за устройство на държавния бюджет. И какво от това? Какво от това, като никой не се съобразява? На никой от мнозинството не му пука, че се сгазва Законът за устройство на държавния бюджет. Ето, сега, днес след обяд или утре, това нещо ще минава, пак ще се разправяме за него, Сметната палата е казала нещо, ще видим как следващата година правителството ще отчете бюджета. Дали отново ще търси някакви начини да каже, че бялото е черно или обратно? И докога така?
Днес се обръщам към управляващото мнозинство с въпроса: защо то не запита Министерския съвет и Министерството на финансите кога ще благоволи да внесе за разглеждане в парламента отчетите за съответните бюджети – 2001, за 2002 след малко изпускаме законния срок. Да ги гледаме тогава, когато им е времето и да може да съпоставяме отчета на Сметната палата и изпълнението на държавния бюджет, за да имаме пълната картина. Ако искаме да бъдем народни представители на място, да кажем: да, този е свършил хубава работа и да го похвалим. Да кажем: не, онзи не е свършил хубава работа, еди-кое си не е хубавото. Това е нарушил, това е нарушил и така не може повече, за да го предпазим утре отново да не прави глупости, самонадеяни ходове, които по никакъв начин в крайна сметка няма да са полезни както за обществото, така и за държавата като цяло. Може да имат някакви конюнктурни ползи, временни, в краткосрочен план, но ние не сме тук народни представители за тези временни, краткосрочни ползи, които утре заминават и изчезват в миналото, а сме точно обратното – за сериозните, стратегическите позиции, които българският парламент трябва да защитава.
И затова, господин председателю, използвам възможността да напомня на мнозинството да поиска сметка от кабинета, от Министерство на финансите и да го прикани да внесе тези отчети, за да можем тогава чистосърдечно и съвсем спокойно да приемем отчета и на Сметната палата, съпоставяйки го със съответния бюджет.
А иначе за Сметната палата, моите уважения, гледа си работата, върши я както трябва, дава си навреме онова, което тя трябва да даде. Само понякога бих желал да бъде по-прозрачна в своите оценки и по-категорична в своите изводи, а не да ги позамотава, че и така, и така да важи. Не може и така, и така, господин Николов! Има само или “да”, или “не”. Не може и тако, и вако. Просто не става, не върви! А и тук има такива моменти. В разговор с Вас може би някой от тях ще Ви ги докажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение и по отчета?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, позволете първо и аз да се присъединя към напълно заслужените поздравления по адрес на Сметната палата – и за историческата дата в нейния летопис, която е днешната дата, и за днешното състояние и равнище на работа в Палатата.
Най-сериозният атестат за основателността на поздравленията, които днес Палатата получава, ми се струва, че е отчетът, който разглеждаме в момента – отчетът за дейността на Сметната палата за 2002 г. Както каза и господин Радев, всеки, който се е запознал с текста на отчета, не може да не отбележи, че той е на друго равнище от досега представяните ни отчети. Той е доста по-подробен, по-разгърнат, но не е въпросът в обема, въпросът е, че констатациите и характеристиките, които се правят за извършената от Палатата дейност през 2002 г., говорят за силно нарасналия капацитет на Палатата пълноценно да изпълнява задълженията си и по Конституция, и по специалния закон, който регламентира нейната дейност.
И преди да се спра на някои от съдържателните моменти в одита, бих искал да поставя въпроса, господин председателю, който според мен в края на изказването си постави и господин Радев. Е, добре, и какво от това? Какво следва от тези констатации? Това беше предмет на дискусия и в Комисията по бюджет и финанси, когато гледахме доклада на Сметната палата, в смисъл че констатациите и заключенията, които тя прави, препоръките и изискванията, които формулира в своите доклади, като че ли не водят до достатъчно осезаеми и сериозни промени, действия и като санкции, и като промени в самата дейност на одитираните от нея отчисления.
И тук, господин председателю, струва ми се, че преди да търсим проблема някъде другаде, редно е да отправим въпроса защо това не се случва - преди всичко към нас, към Народното събрание, към неговите специализирани комисии, преди всичко Комисията по бюджет и финанси, но и към ръководството на Народното събрание и неговия пленарен състав. Защото без една много категорична – и политическа, и конкретна финансово-одитна подкрепа Сметната палата няма да може да изиграе онази роля, която е призвана да изиграе. А ролята, която тя има да изиграе, е да опази публичните пари, да опази публичните финанси, да осигури тези милиарди, които ние с вас гласуваме по един или друг бюджет да бъдат събирани от гражданите – физически и юридически лица, и разходвани за различни цели, да не бъдат прахосвани и да не бъдат разхищавани.
В какво по-конкретно да се изрази това взаимодействие с Народното събрание аз сега не бих искал да навлизам, господин председателю. Една от препоръките, които господин Радев даде, е да свържем разглеждането на отчета на Палатата с разглеждането на отчета на самия държавен бюджет за 2001 г. Това в най-добрия случай е частично решение, защото отчетът третира и 2002 г., и освен това не третира само държавния бюджет, а един много широк обхват и кръг от държавни органи, бюджетни организации и други организации, които имат досег и се разпореждат с бюджетни, с публични средства.
Що се отнася до конкретните констатации, господин председателю, председателката на Комисията по бюджет и финанси госпожа Радева в продължение на около 20 мин. прочете доклада на Комисията по бюджет и финанси и за нея, според мен, щеше да е непосилно да изпълни Вашата препоръка да се спре само на най-важните, основните и т.н., и т.н. Защото в този доклад практически няма нито едно маловажно заключение и констатация. Той, господин председателю, всъщност отразява основно втория раздел от седемте раздела, за които говори и господин Николов, основно подраздела “Финансови одити”, въпреки че в края на доклада са засегнати и одити на изпълнението, и специфични и текущи одити, които имат съществено значение.
Но, господин председателю, не знам едно такова четене дали позволява на пленарната зала и на слушащите такъв отчет да вникнат в сериозността на отделните констатации, които са направени. Вземете стр. 7 от самия текст на отчета, където се третира един въпрос, който е остро актуален – за тазгодишния Закон за държавния бюджет. Става дума за приемането и отчитането на финансирането на дефицита по републиканския бюджет по окрупнените показатели – външно и вътрешно финансиране нето и приходи от приватизация.

Сметната палата е констатирала, че подобно третиране на тези операции не позволява да се установят и контролират конкретните източници за финансиране на дефицита. За по-голяма прозрачност е необходимо да се преоцени утвърдилата се напоследък практика за приемане и отчитане на дефицита” и т.н. Къде са действията на Министерство на финансите в отговор на тази препоръка? Виждаме едно изключително творческо приложение на тази препоръка, като в тазгодишния бюджет за 2004 г. е пълно замъгляването на тези операции с едно приложение, което по мнението на Сметната палата за проектобюджета, който предстои сега да дискутираме на второ четене, ясно е казано, че предложеният ни текст в тази част противоречи на чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и препотвърждава тази констатация. Така че нека пленарната зала да е наясно, че ни предстои да гледаме законопроект, в който Сметната палата, а не друг, е констатирала нарушение на Устройствения закон за държавния бюджет. Това нещо беше прочетено в пленарна зала от госпожа Радева преди двадесетина минути. Но не знам колко души обърнаха внимание на дълбочината на проблема.
В следващия подраздел от тези финансови одити, който касае министерствата и ведомствата, централната изпълнителна власт като цяло, четем и такъв текст: “Изградените системи за финансово управление и контрол не са достатъчно надеждни и ефективни. В отделни министерства и ведомства не са разработени вътрешни нормативни актове за финансово-счетоводна дейност, включващи единна счетоводна политика” и т.н. За какво говори това? След като едни министерства и ведомства, които оперират със стотици милиони лева, да не кажа – милиарди лева бюджетни средства и ресурси, нямат система, която да ги контролира и отчита, която да е достатъчно надеждна, какво по-голямо основание за много сериозна тревога? Разбира се, тук е необходимо да се погледне кои и до каква степен от министерствата са в това състояние, защото не можем да съдим с лека ръка за всички по еднакъв начин.
Продължавайки чисто произволно и избирателно да четем, господин председател, стигаме до бюджета на Висшия съдебен съвет, на съдебната система, който предстои да получи стопроцентово увеличение през следващата година. Какво е констатирала палатата? “Във Висшия съдебен съвет не е изградена система за финансово управление и контрол. Не са разработени и приети правила и процедури за организация, планиране, управление и контрол на бюджетния процес, което не дава възможност за проследяване на управленските решения и действия”. Няма частично, няма полу, просто това нещо не съществува. И как изчислиха уважаемите колеги, че трябва да се повиши с два пъти и повече техният бюджет, след като личи, че те дори нямат утвърдени средни размери на трудови възнаграждения и т.н.?
Вземете въпроса, който и вчера беше остро актуален в тази пленарна зала, господин председателю – въпроса за Здравната каса. Какво е констатирала Сметната палата за 2002 г.? “Забавено изграждане на информационна система на НЗОК за 2002 г., което затруднява процеса на управление по задължителното здравно осигуряване и не създава възможност за осъществяването на ефективен контрол на приходите от вноските, на изпълнението и заплащането на медицинските услуги”. И по-нататък: “Не е създаден регистър на здравноосигурените лица в НЗОК, който да съдържа данни за идентификация на лицата” – констатация, важаща за 2002 г. В края на 2003 г. изведнъж се оказва, че е станала белята и от 1 януари следващата година неколкостотин хиляди български граждани няма да могат да ползват здравни услуги по досегашния начин.
Кой обръща внимание в нужната степен на това, което констатира Сметната палата?
Господин председателю, за да не Ви отегчавам и Вас, и колегите, няма да цитирам повече от отделните подраздели, те са отразени в доклада. Но, господин председателю, искам да обърна и Вашето внимание на обстоятелството, че в доклада очевидно поради въпрос на обем при създаването на този раздел от отчета на Сметната палата се приключва с подраздел за общинските финанси, докато в самия отчет, който желае, може да го разгърне, би могъл да продължи със следващите страници – 17, 18 и следващи страници, в които се констатират нарушенията и отклоненията във финансовото управление на предоставените бюджетни средства на юридически лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност. Това са лица от рода на БДЖ до Българска асоциация “Диабет”.
Господин председателю, тук вече има една констатация, която заслужава да прозвучи и в залата. Казва се, че: “Констатираните грешки и нередности – а те са твърде съществени в тези организации – се дължат до голяма степен на причини от обективен характер.” Може би е по-точно да се каже всъщност “и от субективен”. “Не са утвърдени от министъра на финансите и обнародвани в “Държавен вестник” счетоводни стандарти за бюджетните организации съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за счетоводството. Не са определени от министъра на финансите реда и начина за прилагане на националните счетоводни стандарти в бюджетните организации. Указанията за годишно счетоводно приключване на бюджетните организации за 2001 г. са издадени от министъра след законоустановения срок. Не са утвърдени стандарти за съответствието на параграфите по Единната бюджетна класификация с показателите, по които се приема и отчита бюджетът. Единната класификация се утвърждава всяка година и то след като са приети съответните бюджети. Целесъобразно е очевидно да се разработи и утвърди постоянна бюджетна класификация с възможности за промени и допълнения, когато се налагат, с което ще се постигне стабилност и отчетност, сравнимост.”
Господин председателю, в отчета се съдържат и още подобни тревожни констатации за дейността на фонд “Земеделие”, който е бил предмет на един по-особен, по-нов и по-специализиран одит – одит за изпълнение, който предвижда одитиране не само чисто финансово-счетоводно, а на целия процес на планиране, програмиране, разходване на едни или други средства. Констатациите са, че дейността на фонд “Земеделие” в това отношение е под всякаква критика.
За да не бъда голословен, ето ви една констатация: “Управителният съвет на фонда не е спазил принципите за предпазливо управление на поверените на фонда финансови активи, като е приел решение за депозиране в банки на средства” и т.н.
Господин председателю, на нас ни е предложен проект за решение, за който ние всички единодушно гласувахме в заседанието на Бюджетната комисия, който проект е от две точки.
Първата точка от решението е, че приемаме отчета за дейността на Сметната палата. Втора точка е, че приемаме доклада за резултатите от проведения одит на отчета на самата Сметна палата, който ни беше представен от госпожа Георгиева.
Аз предлагам пленарната зала да не отлага приемането на отчета, както и на доклада за състоянието на финансите на Сметната палата. Да гласуваме “за”, но да гласуваме с ясното съзнание, че приемането на отчета не снема въпросите, които се съдържат в него, а напротив, поставя ги пред нас като парламент, който е сезиран с тях, тъй като след като одобряваме този отчет, не можем да одобрим по същество нарушенията, които се фиксират в него. Очевидно отговорност преди всичко на ръководството на Народното събрание е да види по какъв начин трябва да процедира оттук нататък, за да има адекватна реакция на констатациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.

Георги Божинов (КБ): Нямах намерение да се изказвам и да вземам отношение, но когато слушах изказването на господин Муравей Радев си спомних за констатации на Сметната палата по времето, когато той беше министър на финансите. И те бяха изпратени по тогава действащия Закон за Сметната палата за становище и съответни действия при него самия. По друг повод, когато можех и повече да говоря, засегнах този въпрос.
Днес слушах изключително аргументираното изказване на господин Пирински и смятам, че ядрото в неговото изказване беше въпросът, който той постави накрая. Добре, приемаме отчета за дейността, оценяваме високо работата на тези висококомпетентни хора, считаме се за сезирани. И какво от това? Какво от това, защо се гордеем със създаването на палатата? Сигурно има защо. Защо данъкоплатецът плаща да я финансираме, след като оставайки сезирани, не променяме с нищо нещата? Ето този въпрос не може да не вълнува онези, които знаят защо са в българския парламент.
И аз отправям реплика към господин Пирински – един човек, който ценя не само поради партийната ни общност – какъв изход виждате Вие? А такъв въпрос отправям и към господин Николов – как да разсечем тези омагьосани кръгове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Божинов.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Пирински, имате право на дуплика, доколкото това беше реплика.
Георги Пирински (КБ): Господин председател, господин Божинов! Няма лесен отговор на Вашия въпрос, но има две-три ясни изисквания и предпоставки. Първото е, че изпълнението на едни или други действия е отговорност преди всичко на управляващите. У нас е създадено впечатлението, че Сметната палата трябва главно да разкрива поразиите на предишните, а сегашните да се възползват от това, за да покажат какви маскари са били те. Това се отклонява, уважаеми дами и господа, от традиционното разбиране на функциите на Сметната палата в страните, където функционира не формална, а реална демокрация, тъй като смисълът на такава институция е да упражнява контрол върху онези, които в момента упражняват държавните финанси.
И тук, господин Божинов, въпросът е в това дали едно мнозинство, което управлява, е способно да се самодисциплинира чрез Сметната палата. Не мога да кажа, че в 14-годишния период, в който ние с Вас участваме в политиката, съм видял дори и едно мнозинство, което е способно на това. Така че навярно всеки трябва да започне от себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Пирински.
Имате думата за процедура, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, днес на Председателски съвет беше постигнат консенсус, че в тези дни трябва да работим с удължено работно време. Затова бяха отложени и комисиите. Така или иначе аз съм длъжен формално да направя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа, както е по правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 10, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Додов, заповядайте.
Атанас Додов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател на Сметната палата! Ще се възползвам от даденото ми право на изказване, първо, да Ви честитя годишнината от съществуването на Сметната палата и второ, чест прави на институцията направеният одит по отношение на Националната здравноосигурителна каса. Констатирани са четири основни момента, които са в същността на недобрата работа на Националната здравноосигурителна каса. Скочено е точно в проблема и ако Общото събрание и Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса се съобразят с това, което вие казвате във вашия одит, ще бъде крачка напред в здравното осигуряване не само на здравноосигурените лица, а изобщо за здравето на българските граждани.
Не сте пропуснали контрола и отчитането на дейността само и главно по документи на извършителите на здравна и медицинска дейност на договорните партньори на Здравната каса. Не сте пропуснали момента с полуфункциониране на информационната система. Не е пропуснат моментът във връзка с регистрацията на здравноосигурените лица. Не е пропуснат моментът и с честа смяна на правилата за пълна и частична реимбурсация на лекарства, която поражда предпоставки за нередности.
За мен е много качествено, много точно, точно в слабите места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на господин Додов.
Ако няма други народни представители, ще преминем към гласуване.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председател, господин Додов! Вие казахте “ако се съобрази Здравната каса”, т.е. в бъдеще. Целият въпрос е, че тя трябваше досега да се е съобразила десет пъти, защото ние сега разглеждаме отчета. Но одитът не е направен сега. Той е направен може би преди половин година. И е даден на Касата. А ние с вас тези дни сме изправени пред констатацията, че нищо не е мръднало, което потвърждава и репликата-въпрос на колегата Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Додов, заповядайте, имате право на дуплика.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, прав сте, за съжаление, че промените стават по-бавно, отколкото на нас ни се иска. Но бих казал, че има първи симптоми на положително отношение към това, което е предложено от Сметната палата. Има наченки. Новият Управителен съвет на Националната здравноосигурителна каса не бих казал, че прави скокове, но прави малки крачки към подобряване на това, което е препоръчано от Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на д-р Додов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване решението за отчета на дейността на Сметната палата за 2002 г. така, както беше прочетено от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева с ясното съзнание, че не само констатациите, които се изнесоха тук и с които сме се запознали, трябва да останат в миналото, а да се реализират, тоест по-точно да се отстранят пропуските, които е констатирала Сметната палата. И парламентът носи отговорност за това, наред с другите институции.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 4.
Решението се приема.

Преминаваме към трета точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА СТИМУЛИРАНЕ РАЗВИТИЕТО И УПОТРЕБАТА НА ЕВРОПЕЙСКО ЦИФРОВО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ГЛОБАЛНИТЕ МРЕЖИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕЗИКОВОТО РАЗНООБРАЗИЕ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО (e-Content).
Заповядайте, проф. Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и Република
България за участието на Република България в
многогодишната програма на Европейската общност за
стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово
съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на
езиковото разнообразие в Информационното общество,
внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание на 11 декември Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди този законопроект. Присъстваха от страна на Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Стоянова и експерти.

На 21 август 2003 г. в Брюксел посланикът на България в Брюксел господин Станислав Даскалов и ръководител на Мисията към Европейската общност в съответствие с т. 5 от Решение № 339 на Министерския съвет е подписал от името на Република България Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Многогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейското цифрово съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество при условие на последваща ратификация.
Програмите на Европейския съюз са в основата на неговата политика и са насочени към действия за обединяване на усилията на страните-членки за сътрудничество в специфични области на социално-икономическия живот на Европа. Многогодишната програма има за цел подпомагане на създаването, разпространението и употребата на европейското цифрово съдържание, както и поддържането на езиковото и културното многообразие на глобалните мрежи. Програмата е съобразена с необходимостта на гражданите и бизнеса от достъп до дигитална информация с високо качество на съдържанието.
Тази задача осигурява условия за висока конкурентоспособност на европейската индустрия за електронно съдържание, което от своя страна стимулира икономическия растеж и създаването на нови работни места и едновременно с това гарантира балансираното социално и културно развитие на европейските граждани. Една от целите на програмата е да улесни процеса на икономическа и социална интеграция на страните- кандидатки към европейското информационно общество.
Програмата е част от инициативата за Европа и допринася за постигането на една от най-важните цели на инициативата, която е насочена към разширяване употребата на Интернет. Очаква се езиковите методи и средства да изиграят съществена роля при трансграничната употреба на информацията от обществения сектор.
Включването на България в програмата отваря възможности за участие на проекти на български фирми по посочените проблеми. Спечелването на конкурса за финансиране на проектите по тези програми би довело до повече сигурност на бизнеса и нови бизнес партньори за фирмите-участнички.
В проведената дискусия бяха изразени мнения, че ратифицирането на законопроекта е от съществен интерес за страната ни, тъй като ще спомогне за цялостното развитие на информационното общество и ще окаже благоприятно въздействие върху икономиката на страната ни.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 10 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Мирчев.
Има и становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, господин Илчев да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря, господин председател.
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Многогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейското цифрово съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество, подписан на 21 август 2003 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Илчев.
Уважаеми дами и господа, имате думата по този законопроект за ратификация. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Многогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейското цифрово съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата проф. Мирчев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминаване на второ четене.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации да представи законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България за участието на
България в Многогодишната програма на Европейската
общност за стимулиране развитието и употребата на
европейско цифрово съдържание по глобалните мрежи
и за насърчаване на езиковото разнообразие в
информационното общество (e Content)

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Многогодишната програма на Европейската общност за стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание по глобалните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество (e Content), подписан на 21 август 2003 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект с член единствен? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ № 302-02-67 ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ДАНИЯ, СЕКРЕТАРЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ДЕПАРТАМЕНТА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА ФИЛИПИНИТЕ, СЕКРЕТАРЯ ПО ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ХОНДУРАС, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА МОНГОЛИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА НИКАРАГУА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБИКА ЕЛ САЛВАДОР, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВАКИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ТАЙЛАНД, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА УКРАЙНА И МИНИСТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША ОТНОСНО КОМАНДНИ ДОГОВОРЕНОСТИ И СВЪРЗАНИ С ТОВА ВЪПРОСИ ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНАТА ДИВИЗИЯ (ЦЕНТРАЛЕН ЮГ) (MND C-S) В РАМКИТЕ НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ В ИРАК.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2003 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е водещата комисия.
Моля госпожа Даринка Станчева – член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Даринка Станчева: “На редовно заседание, проведено на 27 ноември 2003 г., с участието на министъра на отбраната господин Николай Свинаров, като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Секретаря на Въоръжените сили на Доминиканската република, Департамента на националната отбрана на Филипините, Секретаря по отбраната на Република Хондурас, Министерството на отбраната на Република Унгария, Министерството на отбраната на Република Казахстан, Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на отбраната на Монголия, Министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Република Никарагуа, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Ел Салвадор, Министерството на отбраната на Република Словакия, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на отбраната на Кралство Тайланд, Министерството на отбраната на Украйна и Министъра на националната отбрана на Република Полша относно командни договорености и свързани с това въпроси за Многонационалната дивизия (Централен юг) (MND C-S) в рамките на Стабилизиращите сили в Ирак, подписан за Министерство на отбраната на Република България на 24 юли 2003 г. във Варшава, Република Полша.
Докладът на комисията беше приет с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря на госпожа Станчева.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, дали в залата има достатъчно ясна представа за какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Надяваме се всички на това, господин Пирински. Не мога да Ви отговоря на въпроса.
Георги Пирински: Защото тези съкращения “C-S” и тъй нататък не знам дали достатъчно ясно говорят за това, че става дума за българското въоръжено съединение, намиращо се в Ирак. И въпросът, който възниква, е следният. Както чухме, този меморандум е сключен между нашето Министерство на отбраната и изброените други на 24 юли, а сега сме вече средата на декември. Как е функционирало това споразумение? Прилагало ли се е или не? Сега ли ще започне да се прилага?
Не е излишно, според мен, господин председателю, както и Вие препоръчвате, кратичко някой да каже в пленарната зала какво всъщност съдържа това споразумение, какви са основните пунктове на този меморандум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Самият меморандум е пред мен. Предполагам, че и народните представители го имат. Сигурно мнозина са се запознали с него, но все пак въпросът, който поставя господин Пирински, би следвало да има и отговор. Нормално е от комисията, респективно от Министерството на отбраната да има представител – министърът или най-малкото заместник-министър. Не може така и не бива така в един парламент да минаваме един проблем, който касае и държавата ни, пък и живота на нашите момчета.
Единствената комисия, на която е разпределен законопроектът, това е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. За съжаление, председателят на комисията отсъства в момента.
Господин Пирински, не мога аз да отговоря, Вие разбирате.
Искате процедура ли? Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Позволявам си все пак, господин председателю, не от желание за излишни усложнения, а уважавайки сериозността на гласуването в Народното събрание, да предложа процедурно да отложим разглеждането и гласуването на този законопроект до поканването и присъствието в залата на отговорен представител на Министерството на отбраната, който да мотивира законопроекта така, както изисква и нашият правилник. И тогава с достатъчно яснота и Народното събрание да се произнесе по предложения законопроект.
Ето защо правя формалното процедурно предложение за отлагане разглеждането на тази точка. Моля Ви, господин председателю, да отправите покана до ръководни представители на Министерството на отбраната да участват – можем да прекъснем за малко разглеждането на въпроса, който обсъждаме в момента – в разглеждането на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение? Няма.
Процедурното предложение, което направи народният представител Георги Пирински, можем да го квалифицираме по чл. 42, ал. 2 – отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред, за да дойде представител на Министерството на отбраната и да даде разяснения по този меморандум.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 151 народни представители: за 59, против 85, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? В момента той е на първо четене.
След като няма желаещи и процедурното предложение не е прието, поставям на гласуване законопроекта на първо четене.
Моля, уважаеми дами и господа, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 10, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата госпожа Даринка Станчева, вероятно за процедура.

Даринка Станчева (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение така изчетеният законопроект за ратификация да мине и на второ четене съгласно Правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Сапарев.
Огнян Сапарев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много ви моля да не ни правите на идиоти! Котка в чувал предлагате да купуваме. Станете и обяснете по-точно и по-подробно за какво става дума. Това, че имате гилотината на мнозинството не означава, че трябва да се ползвате толкова нахално от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте и обратното процедурно предложение.
Аз съм длъжен да подложа на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Даринка Станчева за преминаване към второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 99, против 41, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Станчева, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Даринка Станчева:

“З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Министерството на отбраната на Република
България, Министерството на отбраната на Кралство
Дания, секретаря на Въоръжените сили на Доминиканската
република, Департамента на националната отбрана на
Филипините, секретаря по отбраната на Република Хондурас,
Министерството на отбраната на Република Унгария,
Министерството на отбраната на Република Казахстан,
Република Латвия, Министерството на националната отбрана
на Република Литва, Министерството на отбраната на
Монголия, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия,
Министерството на отбраната на Република Никарагуа,
Министерството на отбраната на Кралство Норвегия,
Министерството на националната отбрана на Румъния,
Министерството на отбраната на Република Ел Салвадор,
Министерството на отбраната на Република Словакия,
Министерството на отбраната на Кралство Испания,
Министерството на отбраната на Кралство Тайланд,
Министерството на отбраната на Украйна и министъра на
националната отбрана на Република Полша относно
командни договорености и свързани с това въпроси за
многонационалната дивизия (Централен юг) (MND C-S) в
рамките на Стабилизиращите сили в Ирак

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Кралство Дания, секретаря на Въоръжените сили на Доминиканската република, Департамента на националната отбрана на Филипините, секретаря по отбраната на Република Хондурас, Министерството на отбраната на Република Унгария, Министерството на отбраната на Република Казахстан, Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на отбраната на Монголия, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Република Никарагуа, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Ел Салвадор,
Министерството на отбраната на Република Словакия, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на отбраната на Кралство Тайланд, Министерството на отбраната на Украйна и министъра на националната отбрана на Република Полша относно командни договорености и свързани с това въпроси за многонационалната дивизия (Централен юг) (MND C-S) в рамките на Стабилизиращите сили в Ирак, подписан за Министерството на отбраната на Република България на 24 юли 2003 г. във Варшава, Република Полша.”

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 17 декември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Имате думата уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване на второ четене докладвания законопроект.
Гласували 117 народни представите: за 103, против 9, въздържали се 5.
Законопроектът за ратификация е приет и на второ четене.
Господин Пирински, заповядайте, имате думата за отрицателен вот.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, дали някой в залата може да каже поне една от командните договорености, предмет на този меморандум, още повече пък свързаните с тях въпроси? Очевидно не. Господин председателю, трябва много ясно да си даваме сметка какви са отговорностите на парламента и на всеки един от нас. Става дума за възможно най-сериозни последици от едно или друго наше решение, в което аз, разбира се, сега няма да се впускам. Но намирам за недопустим начина, по който беше процедирано с този законопроект.
Имате допуснато и формално нарушение на изискванията на Правилника вносителят на законопроекта да мотивира неговото приемане пред Народното събрание в началото на дискусията по първо четене. Освен това правилникът предвижда на първо и второ четене по изключение да се гласува на едно заседание, господин председателю. Вие вчера приложихте много стриктно Правилника и Конституцията и отхвърлихте един текст, който очевидно е с остра социална актуалност. Струва ми се, че днес трябваше със същата стриктност, макар и след първо четене, да не допуснете гласуване за второ четене и да осигурите пленарната зала да бъде достатъчно наясно с онова, което приема.
Ето защо, господин председателю, обръщам се към Вас, към ръководството на Народното събрание, към всеки един от вас, уважаеми дами и господа народни представители, на нас ни предстои гласуването на твърде отговорни ангажименти на страната, по никой начин не можем да си позволим да процедираме по начина, по който процедирахме сега. Нека всеки се замисли!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Приемам критичните бележки към себе си, господин Пирински.


ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Имамов, Вие ли ще докладвате? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с обсъждането на проекта за Бюджет 2004 предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите господин Кирил Ананиев и господин Любомир Дацев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение господин Ананиев и господин Дацев да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Имамов, моля, докладвайте заглавието на законопроекта и чл. 1.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г.”.
Комисията подкрепя заглавието на закона.
“Чл. 1. С включен проект на Висшия съдебен съвет.
Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по приходите на обща сума 9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200 лв., както следва:”
Уважаема госпожо председател, таблиците по отделните пера са представени, предлагам да не ги чета, всички народни представители ги имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, само основните цифри четете.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“(2) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по разходите и трансферите на общата сума 9 млрд. 376 млн. 497 хил. 900 лв., от които разходи на сума 6 млрд. 337 млн. 943 хил. 100 лв. и трансфери (нето) на сума 3 млрд. 38 млн. 554 хил. 800 лв., както следва:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Извинете, че Ви прекъсвам, господин Имамов. Понеже има много предложения от народни представители по чл. 1, ще Ви помоля да представите окончателната редакция, а след това – предложенията, които не са приети. Сега Вие представяте предложението на Висшия съдебен съвет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Предложението на Висшия съдебен съвет не е прието.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по приходите на обща сума 9 млрд. 52 млн. 543 хил. 200 лв., както следва:”
Съответно таблицата, в която са представени приходната и разходната част на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Приходите и разходите е хубаво да бъдат прочетени.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Това са позициите, означени с римски цифри.
“l. Приходи – 9 млрд. 52 млн. 543 хил. 200 лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по разходите и трансферите на обща сума 9 млрд. 289 млн. 533 хил. лв., от които разход
“l. Приходи – 9 млрд. 52 млн. 543 хил. 200 лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по разходите и трансферите на обща сума 9 млрд. 289 млн. 533 хил. лв., от които разходи на сума 6 млрд. 322 млн. 478 хил. 800 лв. и трансфери (нето) на сума 2 млрд. 967 млн. 54 хил. 200 лв., както следва:
ll. Разходи – 6 млрд. 322 млн. 478 хил. 800 лв.
lll. Трансфери (субсидии, вноски) – нето – 2 млрд. 967 млн. 54 хил. 200 лв.
(3) Утвърждава дефицита на републиканския бюджет за 2004 г. в размер на 236 млн. 989 хил. 800 лв.
lV. Дефицит – минус 236 млн. 989 хил. 800 лв.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 236 млн. 989 хил. 800 лв., както следва:
V. Финансиране – 236 млн. 989 хил. 800 лв.
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
на сума 6 млрд. 322 млн. 478 хил. 800 лв. и трансфери (нето) на сума 2 млрд. 967 млн. 54 хил. 200 лв., както следва:
ll. Разходи – 6 млрд. 322 млн. 478 хил. 800 лв.
lll. Трансфери (субсидии, вноски) – нето – 2 млрд. 967 млн. 54 хил. 200 лв.
(3) Утвърждава дефицита на републиканския бюджет за 2004 г. в размер на 236 млн. 989 хил. 800 лв.
lV. Дефицит – минус 236 млн. 989 хил. 800 лв.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 236 млн. 989 хил. 800 лв., както следва:
V. Финансиране – 236 млн. 989 хил. 800 лв.
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да се върнем на предложенията по чл. 1, които не са приети от комисията.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Започваме с чл. 1. С включен проект на Висшия съдебен съвет.
“Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по приходите на обща сума 9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200 лв., както следва:
“l. Приходи – 9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200 лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2004 г. по разходите и трансферите на обща сума 9 млрд. 376 млн. 497 хил. 900 лв., от които разходи на сума 6 млрд. 337 млн. 943 хил. 100 лв. и трансфери (нето) на сума 3 млрд. 38 млн. 554 хил. 800 лв., както следва:
ll. Разходи – 6 млрд. 337 млн. 943 хил. 100 лв.
lll. Трансфери (субсидии, вноски) – нето – 3 млрд. 38 млн. 554 хил. 800 лв.
(3) Утвърждава дефицита на републиканския бюджет за 2004 г. в размер на 265 млн. 28 хил. 700 лв.
lV. Дефицит – минус 265 млн. 28 хил. 700 лв.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 136 млн. 989 хил. 800 лв., както следва:
V. Финансиране – 136 млн. 989 хил. 800 лв.
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
Становището на Министерския съвет по чл. 1 е инкорпорирано в последния текст, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедурно предложение има думата господин Ляков.

Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Искам да възразя по начина, по който беше представен бюджетът, особено в най-важните му части – приходи и разходи. Никога не е правено така да се четат само числата за приходи, само числата за разходи, базирайки се на това, че ние имаме бюджета. Ние го имаме, само че журналистите, които следят бюджета, го нямат; гражданите, които следят бюджета, го нямат; неправителствените организации и институции, които следят бюджета, го нямат. Те примерно искат да знаят как са разбити тези приходи; какви са приходите от данъци; какви са приходите от мита, от акцизи; тоя дефицит от какво ще бъде покрит; какви са приходите от приватизация. Недейте претупвайте най-важния закон на държавата по тоя безогледен начин! Ще загубите около 10 минути, ако прочетете тези числа. Нека всички да чуят какви са те.
Аз Ви моля да прочетете бюджета по приходи и разходи по пера, а не само четири числа – приходи, разходи и дефицит. Какво има в тези приходи, в тези разходи и в тоя дефицит всички трябва да знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Господин Ляков, не мисля, че за първи път бюджетът се представя по този начин. Ако се върнете назад, ще видите, че не е така. Това, което правим в момента, е насочено към по-ефективна работа на Народното събрание. Не е вярно, че този, който желае, не може да има целия текст. Всеки, който пожелае, може да го види и в процеса на дискусията да се обсъжда която и да е цифра от този бюджет. Извинете, но аз не виждам логика във Вашето предложение освен едно просто обяснение – да губим времето на Народното събрание.
Правя противно процедурно предложение да продължим по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Ляков, текстът на комисията да бъде изчетен подробно, а не само по основните пера и алинеи.
Гласували 112 народни представители: за 40, против 66, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, процедурното ми предложение е да поканите министъра на финансите да дойде в Народното събрание и пряко да участва в обсъждането на бюджета на второ четене.
Госпожо председател, чл. 1, който наистина се представя по един недопустимо обобщен начин, съдържа два остро дискусионни и възможно най-принципни въпроса. За първи път, госпожо председател, пред нас са две версии на чл. 1: едната с отразени предложенията на съдебната власт за бюджета, който тя счита, че е необходимо да има, и, другата – версията на Министерския съвет.
Знаете добре конституционния спор, който се разгърна за необходимостта от корекция на бюджета за тази година, в съответствие с решение на Конституционния съд. Очевидно е, че тук се съдържа един спор за разликата между бюджета, внесен от правителството, и искан от Висшия съдебен съвет, по който предполагам, че ще има доста сериозни въпроси.
Другият въпрос е за така нареченото финансиране на дефицита, възмездното финансиране, което се прави също за първи път и беше предмет на достатъчно сериозна дискусия и не може да се мине с прочитането на един ред: “Дефицит минус еди-колко си”. Това е повече от недопустимо.
Наистина, предлагам да се изчитат предложенията, включително и окончателната редакция, която се предлага, и да бъде министърът на финансите, който да даде обяснение за въпроси, които в продължение на седмици, повече от месец, са в центъра на дискусията и в парламента, и в обществото, и по тях той е длъжен, като отговорния министър, да заеме достатъчно ясна позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пирински.
Във Вашето процедурно предложение се съдържаха три процедурни предложения по същество. Първото беше да поканя министър Велчев да присъства в пленарната зала. Знаете, че аз сама ще го поканя, но не мога да го задължа, защото неговото присъствие е задължително при първото четене на законопроекта. Но ще го поканя да присъства. Второто предложение е относно предложението на Висшия съдебен съвет и Министерския съвет. Доколкото паметта не ме лъже, по същия начин бяха представени предложенията и миналата година в доклада за второто четене на законопроекта по бюджета. Третото процедурно предложение, господин Имамов подробно да изчита текстовете, вече беше гласувано като процедурно предложение, направено от господин Ляков.
Моля господин Велчев да бъде поканен в пленарната зала.
Господин Имамов, моля да представите предложенията от народните представители, които не са подкрепени от комисията.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз разбирам мнозинството, което иска да спаси част от досадата, независимо от достатъчно сериозните аргументи в противна посока. Но тъй като наистина ще има сериозен дебат и спор най-вече в Раздел V – “Финансиране на дефицита”, аз бих предложил, въпреки гласуването, което беше за цялостно изчитане, поне да гласуваме сега да се изчете този Раздел V – с дефицита, за да може поне по него след това, когато има дебати, да е ясно какви са числата на вносителя. Този раздел е само от 5 реда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Радев. Предложението Ви господин Имамов да прочете Раздел V – “Финансиране на дефицита” с всичките елементи, които са включени вътре, е разумно.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение, независимо от общо гласуваното предложение на господин Ляков, което отхвърлихме.
Гласували 124 народни представители: за 63, против 57, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Господин Имамов, моля да представите подробно дефицита, след което ще преминем към предложенията на народните представители.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
“V. ФИНАНСИРАНЕ – 236 млн. 989 хил. 800.
1. Външно и вътрешно финансиране (нето) – 506 млн. 268 хил. 800 лв.
2. Придобиване на дялове, акции и съучастия – -566 млн. 900 хил. лв.
3. Възмездно финансиране (нето) – -202 млн. 379 хил. лв;
4. Приходи от приватизация – 500 млн. лв.” (Неразбираеми реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Какъв ви е проблемът сега?
Господин Имамов чете ал. 4 “Дефицит” от окончателната редакция на текста на комисията, каквото процедурно предложение гласувахме току-що, предложено от господин Муравей Радев.
Има го докладът и е пред всички, но залата възразява, че всичко трябва да се чете, затова господин Имамов направи това.
Господин Имамов, моля да прочетете предложенията, които не са подкрепени от комисията.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Извинявайте, ще си позволя да направя едно уточнение. В екземпляра, който е раздаден на народните представители, има две номерации. Ще трябва да намерите номерация 22, която е последователна за целия материал.

Предложения по чл. 1, ал. 1.
Предложение на народния представител Николай Камов:
В Раздел I "Приходи" се променят т. 1.5 "Данък върху добавената стойност" – от 3 млрд. 336 млн. 435 хил. 300 лв. на 3 млрд. 339 млн. 900 хил. 500 лв. и т. 1.7 "Мита и митнически такси" от 204 млн. 258 хил. 200 лв. – на 206 млн. 40 хил. 800 лв.
Това увеличение е във връзка с предложението по чл. 10, ал. 1 за увеличаване субсидиите на община Смолян и община Девин.
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на народния представител Нина Радева, което е подкрепено от комисията по принцип.
Следва предложението на народния представител Димитър Дъбов и други народни представители:
Предлага се за компенсиране на предложените увеличения на разходите по консолидирания бюджет нарастване на приходите с 900 млн. лв., в т.ч.:
1. по чл. 1, ал. 1, т. 1.5 – приходите от ДДС с 400 млн. лв.;
2. по чл. 1, ал. 1, т. 1.4 – приходите от облагане доходите на физическите лица с 200 млн. лв.;
3. по чл. 1, ал. 1, т. 1.8 – други приходи (просрочени данъчни задължения) с 300 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Анастасов:
В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
От 9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200 лв. на 9 млрд. 335 млн. 993 хил. 100 лв.
В I "Приходи" от 9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200 лв. на 9 млрд. 335 млн. 993 хил. 100 лв.
В т. 1 от 7 млрд. 544 млн. 779 хил. 400 лв. на 7 млрд. 769 млн. 303 хил. 300 лв.
В т. 1.1 от 885 млн. 930 хил. 900 лв. на 1 млрд. 80 млн. 454 хил. 800 лв.
Горното предложение е свързано с увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи на община Борован.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Явор Милушев:
Във връзка с предложението по чл. 5, ал. 1, т. 13 "Министерство на културата" – се предлага увеличение на приходите в чл. 1, ал. 1, като числата в т. I "Приходи" – "9 млрд. 111 млн. 469 хил. 200", и т. 2 "Неданъчни приходи" – "1 млрд. 565 млн. 230 хил. 200" се заменят съответно с числата "9 млрд. 106 млн. 869 хил. 200" и "1 млрд. 560 млн. 630 хил. 200". Увеличението е с 4 млн. 600 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 1, ал. 2 има три предложения на народния представител Нина Радева, които са подкрепени от комисията по принцип.
Предложение на народните представители Иван Костов, Васил Паница и Борислав Китов:
Предлага се намаление на разходите по Раздел II, т. 1.5 "Издръжка" – с 22 млн. 300 хил. лв., за компенсиране на предлаганото увеличение по чл. 10, ал. 1 за община Пловдив.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Емилия Масларова и Кръстьо Петков, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 1, ал. 2, III (Трансфери), 1.7 Българска академия на науките числото "54 млн. 766 хил. 500" се променя на "56 млн. 66 хил. 500".
Сумата от 1 млн. 300 хил. лв. се взема от субсидията на Министерския съвет (чл. 5).
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Николов:
Намаляване на разходите със 71 млн. 176 хил. 800 лв. по т. 1.8 – субсидии за нефинансови предприятия за компенсиране на предложеното увеличение на разходите по чл. 10, ал. 1 за Столична община.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов:
Предлага се намаление с 3 млн. 150 хил. лв. на трансфера по т. 1.4 Българско национално радио за компенсиране на предложеното увеличение по чл. 10, ал. 1 за общините от Пловдивска област.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев и други народни представители:
Във връзка с направените предложения по параграфи 35, 36, 37 и 53 от Преходните и заключителните разпоредби и съответно по чл. 5, ал. 1, т. 11 "Министерство на здравеопазването" се предлага увеличение по чл. 1, ал. 2, т. 1.9 "Субсидии за осъществяване на здравната дейност и медицинска помощ" с 40 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 1, ал. 2, Раздел III, т. 1.9 "Национален фонд към Министерство на финансите" числото "149 млн. 915 хил. 800" да се замени с числото "108 млн. 945 хил. 800".
Предложението е за компенсиране увеличението с 40 млн. 970 хил. лв. на целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 10, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева:
Предлага се намаляване с 500 хил. лв. на държавните разходи по чл. 1, ал. 2, т. 1.5 "Издръжка" за компенсиране на предлаганото увеличение на разходите по Приложение № 5 към чл. 13, ал. 1 за област Велико Търново.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Дъбов и други народни представители:
1. Увеличение на разходите за здравеопазване със 120 млн. лв. за клинични пътеки в бюджета на Здравната каса.
2. Увеличение на разходите за наука с 228 млн. лв.
3. Увеличение на бюджета на НОИ с 349 млн. лв., в т.ч. с 250 млн. лв. за фонд "Пенсии" и с 99 млн. лв. за фонд "Общо заболяване и майчинство".
4. Увеличение на субсидията за политическите партии по чл. 1, ал. 2, т. 1.5 "Издръжка" с 10 млн. лв.
За източник се предлага увеличение на приходите с 900 млн.лв. по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Теодора Литрова и Николай Чуканов:
1. Във връзка с направеното предложение по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 т. 1, 6, 16 и 37 и съответно по чл. 5, ал. 1 т. 12 "Министерство на образованието и науката" се предлага намаляване на общите държавни разходи с 12 млн. 950 хил. лв.
2. Във връзка с направеното предложение по чл. 5, ал. 1, т. 3 "Министерски съвет" се предлага намаляване на средствата по чл. 1, ал. 2, Раздел "Разходи", т. 1.4 – "Резерв за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии".
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 1, ал. 3 има предложение на народния представител Нина Радева, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева:
Във връзка с предложението по § 48 от Преходните и заключителните разпоредби се налага увеличение в съответната позиция на сборната таблица.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 1, ал. 4 има две предложения на народния представител Нина Радева, които са подкрепени от комисията.
Предложение на народния представител Евгени Чачев:
В чл. 1, ал. 4, Раздел V, т. 3 "Възмездно финансиране" числото "775 млн. 379 хил. лв." да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев:
1. Точка 3 От Раздел V "Финансиране" да отпадне.
2. Раздел V "Финансиране" да се преработи в съответствие с отпадането на т. 3.
3. По консолидирания Бюджет 2004 редът "възмездно финансиране (нето)" – 895, 4 млн. лв. в Раздел "Финансиране" да отпадне.
4. По консолидирания Бюджет 2004 в Раздел "Извънбюджетни сметки и фондове" в частта "Фонд "Земеделие"(нето) да отпадне сумата от 100 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева:
Във връзка с предложението по § 48 от Преходните и заключителните разпоредби се налага увеличение в съответната позиция на сборната таблица.
Комисията не подкрепя предложението.
Това е всичко по чл. 4, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания. Има много предложения по чл. 1.
Господин Милушев, заповядайте.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във функция "култура" в проектозакона за държавния бюджет за 2004 г. се очертава един реален и много сериозен недостиг на средства за създаване на изпълнителна агенция "Национален филмов център" и, от друга страна, за финансирането на проектите на националните центрове по изкуства и на националния фонд "Култура", от което зависят всички културни процеси в България.
Според мен ресурси за създаване на изпълнителна агенция наистина могат да се намерят в чл. 1, ал. 1, точки 1 и 2, тъй като става въпрос за структурна реформа и именно там трябва да търсим тези средства. Министерството на културата осъществява структурна реформа в рамките на ведомството, преобразува дирекцията "Национален филмов център" в изпълнителна агенция към министерството.
За мен логиката е очевидна и моето предложение по никакъв начин не накърнява рамките на бюджета.
Уважаема госпожо председател, тъй като моето предложение по чл. 1 е свързано с чл. 5, моля да ми разрешите накратко да коментирам в цялост предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, заповядайте в рамките на пет минути.
Явор Милушев: Уважаеми госпожи и господа, министърът на културата, естествено, е представил бюджетните необходимости на Министерството на културата и трябва да ви призная, че се учудвам защо не са приети, тъй като той е имал предвид, че Законът за филмовата индустрия ще го задължи да направи тази структурна реформа, имал е предвид и необходимостите за осъществяване на проектите. Според мен той е трябвало също така да бъде подкрепен и от вицепремиера, който отговаря за съответния ресор.
Тъй като чух много странични мнения, че това не било необходимо, че ставало въпрос само за създаване на работа на някакви си интелектуалци, които се наминават с кино, от своя страна твърдя, че ще поправим една много сериозна грешка, която беше постигната през годините и ще издигнем отново един от основните стълбове на българските културни процеси – българското кино. Тук не става въпрос за създаване на работа на пет или десет души интелектуалци – режисьори на документални и игрални филми. Документалното кино в мига на заснемането на филма вече създава филм за минало време със сериозни асоциации за бъдещето. Актуалното е в игралното кино, което създава мотиви и упование за едно бъдещо време. Но тук наистина, в пълния смисъл на думата, говорим за индустрия и за това правя предложението по ал. 5 от Министерството на индустрията тези пари – 1 млн. 800 хил., да отидат към Министерството на културата. Когато казвам "индустрия", дами и господа, имам предвид, че създаването на тези филми не е обикновен творчески процес, а индустриален, защото става въпрос за създаването на минимум хиляда работни места. Моля да ме извините, но в Червена могила – Радомирско, заедно двата завода за тежко машиностроене в момента нямат толкова работни места, а са структуроопределящ отрасъл.
Какво ще стане, като се създадат тези работни места? Естествено, ще има много повече данъчни постъпления, много повече осигуровки, а там, където се снимат филми, ще бъде повишено потреблението, ще бъдат повишени сферите на услугите и още много допълнителни процеси. Да не говорим за това, че винаги, когато се снима филм извън София или голямо населено място, се създават още допълнителни сто или двеста работни места, макар и по временна заетост, които са отделно от програмата, за която много се говори напоследък.
Смятам, че това предложение би било редно да бъде подкрепено от ресорния вицепремиер и така би трябвало, според мен, да се формира и правителствената, и националната ни политика в областта на културата. Предложението ми по чл. 5 във връзка с чл. 1 не го правя формално само да посоча парите да дойдат от Министерството на икономиката или като назидание Министерството на икономиката да даде тези пари на Министерството на културата. Обратно – именно, защото виждам логиката по този начин да се формира една националноотговорна културна политика.
Уважаема госпожо председател, съзнавам, че моето предложение няма да бъде прието. На финала обаче ми разрешете да коментирам предложението на колежката Нина Радева, която предлага намаляване на бюджетите на различните министерства – да, като махнем капиталовите разходи, излиза, че за всички министерства се намалява бюджетът пропорционално с един и същ процент – 0,35 или не знам колко.
Дами и господа, да се лиши Министерството на културата от 204 хил. лв. е огромно лишение, което ще накърни културните процеси. Друго би било за Министерството на транспорта и съобщенията – 300 хил. лв. не е голяма сума, но за Министерството на културата 200 хил. е огромна сума. Въпреки всичко бих желал да подкрепите моето предложение.
Благодаря Ви, госпожо председател, че ми дадохте възможност да изложа своите мотиви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
Имате думата за изказвания по предложенията по чл. 1.
Николай Николов (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е за увеличение или намаляване по т. 1.8 от субсидиите за нефинансови предприятия – намаляване със 71 млн. във връзка с това, че миналата година, когато защитавахме бюджета, миналогодишния бюджет, аз защитих бюджета на Столична община, който беше намален. Тогава заявих, че по този начин, с този бюджет вие се опитвате да ликвидирате Столична община. Тогава си помислих дали наистина не се изразих прекалено силно. Обаче сега с още по-голямото ощетяване на Столична община, съм напълно убеден, че целта е да се ликвидира София. Само една справка. Преотстъпеният данък за миналата година беше 154 млн. 760 хил. лв., което е 40,1% от общите приходи, тази година той е 31%, което е 131 млн. 449 хил. лв. Аз разбирам, че методиката за преотстъпения данък е еднаква за всички общини, но практиката показва, че този преотстъпен данък, този данък се плаща от всички софиянци, това е данъкът, който те плащат лично и биха искали да живеят в град с по-добра инфраструктура и с канализация, защото това е столицата за София, а все още в много голяма част няма канализация. Това е техният данък. И затова предложението ми е в тази част – преотстъпеният данък да бъде увеличен поне до миналогодишния процент.
В субсидията за капиталови разходи е много интересно. Преотстъпени са субсидии в размер на 2 млн. Два милиона ще бъдат достатъчни единствено и само да се ремонтират улиците и подхода към Народното събрание. Във всеки един момент в София присъстват допълнително приходящи от 200 до 500 хил. човека. Всички те ползват тази инфраструктура, ползват се от уличното осветление вечерно време, ползват се от всички облаги на общината, без да плащат данъци на тази община. Как може с 2 млн. лв. да се издържа и да се строи метро? Как може да се разчетат 24 млн. лв. за метро и в същото време откъде да се вземат тези средства? Да се направят всички дупки, които ще възникнат, да се направят пътищата, да се съфинансират проекти от Европейския съюз? Дори и да има проекти, в които можем да участваме, ние нямаме пари, за да съфинансираме тези проекти.
В частта – субсидия за капиталови разходи моето предложение е увеличението от 2 млн. да стане 50 млн. Надявам се, че този път разумът ще надделее и няма да успеем да ликвидираме този град, както виждам, че е желанието на по-голямата част от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Николов. Има ли реплика или други изказвания по чл. 1?
Заповядайте, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Първо ще ми разрешите, уважаема госпожо председател, да направя и по-точно да повторя процедурното предложение на господин Георги Пирински за поканата към министъра на финансите Муравей Радев (Ръкопляскания, смях и оживление в залата.) Пардон, това е бившият финансов министър. Горе-долу има идентичност. Моля да дойде господин Милен Велчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Анастасов, моля Ви, за да не губим време…
Георги Анастасов: Не, не губя времето. Това е процедура. Момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ние поканихме господин Велчев. Той пътува към парламента. На среща бе при премиера. Всеки момент ще влезе в пленарната зала, това е моята последна информация. Няма смисъл повече от процедурни предложения по този повод.
Георги Анастасов: Напротив, Вие ме прекъсвате, аз никога не прекъсвам, когато говорите. Но понеже сте дама, и то чаровна, затова Ви го прощавам. (Смях и оживление.)
Аз предлагам, докато дойде министър Велчев, да направим почивка и да продължим чак тогава. Ще се обоснова защо. Защото т. 1 – “Приходи” е тази част от бюджета, която ще ни позволи след това да разпределим какво ще отиде за разход в държавата. На нас ни е необходимо министър Велчев да заяви какво е очакваното изпълнение на приходната част в бюджета за тази година, за 2003. Да видим какъв темп за нарастване е даден за 2004 г. Не само да чуем това, което беше съобщено в комисията, а това да бъде казано тук, в пленарната зала пред всички народни представители, пред тази полупълна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това беше процедура, а не изказване – да прекъснем.
Министър Велчев е поканен и ще дойде.
Искане за почивка можете да направите от името на парламентарна група. Вие заместник-председател ли сте? Не, не сте. Това може да направи председател или заместник-председател на парламентарната група. Има ли в момента заместник-председател на парламентарната група, тогава мога да обявя почивка, в противен случай – продължаваме.
Процедурата не се приема.
Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
Георги Анастасов: Ще чака господин Радев да стане министър, някъде следващото хилядолетие. (Реплики.)
Първо, по приходната част. (Неразбираема реплика от блока на ДПС.)
Мен от БСП не могат да ме изключат, защото аз съм български социалдемократ, член на Социнтерна, мен няма кой да ме изключи, а ние сме много добри коалиционни партньори с тях и сме заедно в Социнтерна. Отговарям на реплика от залата.
Искам да говоря по това, което съм направил като предложение. Солидаризирам се с по-голямата част от предложенията за увеличаване на приходната част в бюджета. Защо? Защото, когато имаме приходи, имаме какво да разпределяме. Защото не е необходимо само да преизпълняваме бюджета и работа на правителството да бъде да преразпределя приходите, а реалното преразпределяне на приходите трябва да става именно тук. Това трябва да става на практика в залата на Народното събрание. Тоест, трябва да имаме по-голяма приходна част, за да можем да отговорим на необходимите социални функции на държавата, която не трябва да бяга от тях.
Неслучайно съм засегнал само един въпрос, тъй като болшинството от депутатите са направили предложения в други аспекти. Моето предложение е за корпоративния данък. Забелязвам едно намаление спрямо 2002 г. и едно намаление спрямо очакваното изпълнение на приходите по корпоративния данък. Знам, че сега от мнозинството ще се намерят хора, които да ме опонират, че беше намалена данъчната ставка за корпоративния данък, затова са намалени и приходите. Но когато приемахме Закона за корпоративния данък и намалявахме данъчната ставка, именно тогава беше казано, че намалената данъчна ставка ще увеличи оборотите, оттам ще се увеличат приходите от корпоративния данък, следователно той също трябва да бъде завишен с необходимия процент в същия темп, с какъвто е завишен ДДС и другите свързани данъци от икономическата, стопанската и търговската дейност.

Затова нека сериозно да гледаме особено на първа точка, защото всичко друго след това нататък за разходите е безсмислено, ако ние не увеличим приходите.
И още нещо накрая – една техническа подробност. Вярно, че в община Борован е спечелил български социалдемократ, но в никакъв случай не съм искал с 24 хил. лв. на човек от населението да увелича приходите на тази община. Тези приходи не са само за община Борован. Това са приходи за бюджета и неправилно е записано, че това е предложение, направено с оглед увеличаване на субсидията за капиталови разходи на Борован. Моля да бъде коригирано в протокола и при приемането на бюджета, текстът да бъде изчистен коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Анастасов.
Господин Радев, заповядайте за изказване.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да се спра върху най-важната, според мен и най-сериозната опасност, наложена в този бюджет за следващата година. Точно това е и нашето предложение – да отстраним тази опасност. Става дума за една огромна сума – почти 900 млн. лв., която се изразходва от бюджетни средства за бюджетни разходи, които обаче се изваждат от разходната част на бюджета, не се показват в него и се слагат под черта, сякаш не съществуват, сякаш съм ви дал някакви пари, които утре ще ми върнете, затова няма нужда да ги показвам в разходната част. Това нещо няколко пъти аз го нарекох с една грозда дума и няма да се посвеня да я повторя пред вас. Това за мен е бюджетно проституиране. И ще ви докажа защо. Първо, защото това е незаконосъобразно – грубо противоречие с действащия Закон за устройство на държавния бюджет. Това е изключително опасно за финансовата стабилност на България за следващата година и години. И, разбира се, накрая и нецелесъобразно.
Защо казвам това? Независимо от козметиката, която виждам сега, някаква малка еволюция на Бюджетната комисия, която е трансформирала тези средства под черта от възмездно финансиране нето една голяма част е прехвърлена в придобиване на дялове, акции за участия, това по същество не изменя измамата, която се готвят управляващите чрез този бюджет да ни накарат да гласуваме. Ние се постарахме както от Обединените демократични сили, така и от Коалиция за България, така и от НИЕ – представители на Бюджетната комисия, да запитаме Сметната палата по този въпрос: смята ли тя, че това е решение на въпроса. Ето ви отговора на Сметната палата. Тя казва, че вече се е произнесла по този въпрос с доклада по отношение на този бюджет, когато тя е изразила своето становище към проектобюджет 2004.
Вижте какво пише в т. 4 на доклада на Сметната палата по този въпрос: “Част от източниците за финансиране на дефицита по чл. 1, ал. 4 и 5 на бюджета не съответстват на разпоредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. Включените източници за финансиране на дефицита с отрицателен знак са по същество разходи за държавния бюджет.” Това е становището на Сметната палата и потвърждение на думите на тримата народни представители, които запитаха дали това е незаконосъобразно.
Вижте какво пише в самия закон. Ето чл. 9 от Закона за устройство на държавния бюджет:
“Бюджетното салдо се определя като в приходите и разходите не се включват средствата, които представляват изменения в задлъжнялостта на бюджета”, тоест това е промяната в държавния дълг, която не се включва в приходи и разходи, “и на обема на неговите парични ресурси”. Това пък са парите на държавата в БНБ. Тези изменения не се включват. Всичко друго се включва в разходната част. Никакви такива финансирания – възмездни, нетни или бруто няма как да се изключат от разходната част на бюджета, както е направил вносителят, и да се пишат под черта. Толкова за законосъобразността. Ще гласуваме нарушение на Закона за устройство на държавния бюджет, ако това не падне тук, в тази зала.
Защо казвам, че освен всичко друго, това е опасно за финансовата стабилност на България? Защото с тези разходи, независимо как ги представя вносителят, бюджетният дефицит за следващата година става 3,05 от брутния вътрешен продукт. Не 0,7, както са поели ангажимент пред фонда, а 3,05. Всеки може да го сметне. А това е пряка и непосредствена заплаха за финансовата стабилност, защото при този влошен търговски дефицит, при това отрицателно търговско салдо от минус 11%, единственото лекарство е нулев бюджетен дефицит. Готвим се да утвърдим 3%, а не нулев.
Защо казвам, че това е нецелесъобразно? Освен, че е незаконно е и нецелесъобразно, освен че е опасно за финансовата стабилност на всичко отгоре това е нецелесъобразно. Деветстотин милиона без пет – 895 млн. лв. бюджетни пари се предоставят преди всичко на търговски организации, на предприятия, на търговски структури, които ще изразходват тези пари. Дори не и държавата, дори не и бюджета, който няма как да осъществи последващия контрол по линия на Сметната палата, въпреки че там има една възможност. Но в крайна сметка това са пари, които се предоставят на държавни структури, които са търговски организации, не са дори бюджетни организации.
Всичко това ме кара да мисля, че народните представители не бива да се съгласяват на този опит да се наруши законът и да се постави под заплаха финансовата стабилност на България. Това е проблемът на бюджета за следващата година. Най-големият и най-опасният. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще обоснова двете предложения, които съм направил по този член, за да спестя от времето. Но по този въпрос, който преди малко беше поставен от господин Радев, наистина възниква сериозен проблем. И това е недопустимо от гледна точка на изискванията на Закона за устройството на бюджета. Проблемът е, че мнозинството в случая е в една комфортна ситуация, тъй като Законът за устройството на бюджета и Законът за държавния бюджет за 2004 г. юридически са от един и същи ранг и това, че се нарушава изискването на устройствения закон, не дава възможност да се атакува по-нататък този закон. Така че в случая наистина се използва една ситуация, която развързва ръцете на правителството и зависи единствено от волята на мнозинството дали ще се съобрази с направеното искане. Междупрочем с една практика, която то задълбочава в отрицателна посока, тъй като ние си спомняме в бюджетите на предишното правителство, когато имаше преизпълнение и се променяше приходната част, би следвало също парламентът да се произнася, тъй като се променят числата, които са включени в приходната част, за да реши парламентът как е целесъобразно да бъдат направени тези допълнителни разходи. Така че това е една тенденция, която започна от миналия мандат и бележи своето отрицателно развитие.
Конкретните предложения, които искам накратко да обоснова, са следните.
Първото е за увеличаването на разходите на Министерството на здравеопазването за финансиране на лечебните дейности в общинските болници. С оглед на това е предложено да се увеличи дефицитът и оттам приходната част в чл. 1 с 90 млн. лв. Това предложение е прието. Тук само го маркирам. Ще използвам възможността да го мотивирам по-подробно в следващия член, който определя разходите. И именно да акцентирам, че за мен приемането на предложението по принцип означава не толкова дали фиксираната сума ще бъде същата, тъй като тя може да варира около тази граница, но принципът е именно, че тези средства ще бъдат посочени целево, че те се дават за увеличение на бюджета на министерството с оглед да се приеме методика, по която то да преразпредели тези средства сред общинските болници – това, което по-нататък ще бъде обсъждано.

Второто ми предложение се отнася до средствата, които ще бъдат необходими, за увеличаване на целевите субсидии за капиталови разходи на общините. Моят аргумент е, че в този случай не е решаващо откъде ще се предвидят тези средства (аз съм предложил един вариант – от националния фонд към Министерството на финансите, който не е споделен от комисията), за да може да се достигне границата на капиталовите разходи, които са имали общините за миналата година. Защото намалението на тези средства в бюджета за следващата година е с 40 %, като имаме предвид, че значителен дял от тези разходи съставляват целевите капиталови разходи за екологични обекти. Повечето от общините ще останат да оперират с незначителни капиталови субсидии, като за много от общините, включително и в Ловешкия регион, който представлявам, това намаление е от три пъти – между два и три пъти намаление на размера на капиталовите субсидии.
Тук аз си давам сметка, че ние трудно можем да задълбочим дискусията и да обсъждаме колко точно средства да получи всяка една от общините, затова моята идея по-нататък е да се даде възможност на Министерския съвет да определи методика, по която това допълнително предвиждане на средства да бъде разпределено между общините. Ако предложението тук не бъде прието, както това е направила комисията, аз се опасявам, че възможността ще бъде стеснена, а виждам, че по-нататък в предлагания текст и Комисията по бюджет и финанси не е предвидила никаква промяна от проекта на вносителя. Затова се обръщам и към представителите на мнозинството, в частност към тези от ДПС, тъй като те би трябвало да реагират на тези въпроси, защото има много общини в страната, в които капиталовите разходи не се правят само с оглед интересите на населението, а има капиталови разходи, които трябва да отговарят на спецификите на определени райони в по-тежко географско, демографско и друго състояние.
На второ място, част от разходите, които правят общините за общински дейности, се ползват не само от техните граждани.
Ето това са мотивите за исканите увеличения. Добре е, че едната възможност стои открита и се надявам, че тя ще бъде потвърдена от народните представители в частта за общинските болници. Призовавам да се подкрепи предложението, което се отнася до увеличение на бюджета за капиталовите разходи на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Радев, имате думата за реплика.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, никога предишното правителство не е правило това нещо, което оприличих като бюджетно проституиране. Вие говорите за излишък на приходите, които са били разпределяни и харчени в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет. Понеже такова съмнение като Вашето бе изразено в предишния парламент, има отговор на Конституционния съд, който категорично дава становище, че това е било вършено законосъобразно. Ще Ви дам, ако искате, след малко самото решение на Конституционния съд. Това обаче, за което днес говорим, е съвсем друго. Тук става дума за скрити разходи. Това нещо никога не се е правило. Имало е такова перо от бюджета и предишни години и при предишно правителство имаше възмездно финансиране (нето), но беше горе в разходната част, над черта – прозрачно, ясно и се включва в бюджетния дефицит. Тук разликата е, че го слагат под черта и се изключва от размера на бюджетния дефицит. Вместо реален бюджетен дефицит от 3,05 %, в тази хартийка – бюджет за следващата година пише 0,7. Това е грозното, на което искам да обърна внимание. Не е онова, което вие си мислите. Съвсем различно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма други реплики.
Заповядайте, господин Стоилов, имате дума за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): В частта на Вашата критика към подхода на правителството аз споделих, че нямаме различия. Моята претенция е по другия въпрос, независимо от дадените становища, че всяко едно отклонение от показателите, които съдържа приходната и разходната част на бюджета, независимо дали това е един позитив в дейността на изпълнителната власт или негатив, би трябвало да се обсъжда и решава от парламента. Тъй като, ако ние имаме, условно казано, 100 единици приходи и 100 единици разходи, ако приходите са 110, няма как с тях да не промените и съотношението в разходната част. Ето за това става дума и това е една допълнителна гаранция за откритост на бюджетния процес. Защото самият парламентаризъм възниква главно с това обществото да има контрол върху набирането, изразходването на държавните разходи. Колкото по-конкретизирано е това разпределение на приходите и разходите и колкото по-голяма е информацията чрез народните представители за обществото, за общините и т.н., толкова по-добре. Мисля, че всички ние трябва да се стремим към установяване на такава практика, която вече не е въпрос на насоката на финансовата политика, но е въпрос на отношението на парламента към бюджетната политика. Аз искам да използвам случая да отбележа, тъй като мога да правя и сравнение, не искам да се впускам в тези по-общи теми, че едва ли друга година бюджетът на страната за следващата година е предизвиквал толкова слаб интерес в парламента, както от значителна част от народните представители, така и цялостно от правителството. Тази вяла атмосфера според мен е още един знак за оттеглянето на доверието на гражданите от начина, по който действа българският парламент. Защото това са въпроси, които засягат насъщни проблеми на обществото и ако народните представители не проявяват по-голяма загриженост, ако не са по-настойчиви към правителството, всичко ще продължава по тази инерция и мисля, че последствията няма да са добри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Народният представител Панайот Ляков има думата за изказване.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, само една забележка към господин Стоилов. В чл. 106 от Конституцията е записано, че Министерският съвет управлява държавния бюджет. Така че аргументите, че с това трябва да се занимава Народното събрание, просто противоречат на този член от Конституцията.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Той го управлява, не го определя.
Панайот Ляков: Уважаеми колеги, моето предложение да се прехвърлят 1 млн. и 300 хил. лв. от бюджета на Министерския съвет към бюджета на Българската академия на науките е просто символичен жест, който иска да покаже едно уважение към българската наука и още една проверка дали за вас важи поговорката – “Сит търбух, за наука глух”. Тази проверка вие не я издържахте, когато гласувахте текст от Закона за насърчаване на научните изследвания, където аз бях предложил в този фонд държавната субсидия да не бъде абстрактно определена, а да бъде процент от брутния вътрешен продукт. Бях написал 0,5 %. За съжаление, вие не приехте този текст и този фонд за научни изследвания отново ще разчита на финансови отпадъци, както ще разчита и българската наука в този бюджет. Мисля, че е излишно да ви убеждавам. Тогава достатъчно ясно аргументирах какво значи за една конкурентна пазарна икономика да се влагат средства в наука. Какъв процент от брутния си вътрешен продукт влагат за научни изследвания, изобщо за насърчаване на науката, водещите европейски и световни сили? Това е държавна политика, където науката е може би по-важен приоритет от отбраната и сигурността на държавата, защото в отбраната и сигурността всички нови средства, които се използват, съдържат до голяма степен научни открития и изобретения. Всъщност там е предният фронт на науката. Ако искате да направите този жест към Българската академия на науките, като най-авторитетния представител на българската наука, направете го.
Още един аргумент: тази година има значително увеличение на разходите, т.е. на субсидията за Министерския съвет. Аз не знам на какво се дължи това, след като ние увеличаваме средствата, които даваме за администрация, но не се получава увеличение на административния капацитет. В края на юли зададох въпрос на министър-председателя защо законодателната програма на Министерския съвет е изпълнена 50 на сто? Той не можа да ми отговори, каза ми, че са приели няколко много важни закона, но истината е, че законодателната програма е 50 на сто. Сега, като направя преглед на целогодишната законодателна програма, тя сигурно е паднала на 40 %. Затова отнемането на един нищожен, даже не знам колко се пада, процент от бюджета на Министерския съвет и даване на Българската академия на науките, според мен ще има много по-голям ефект, отколкото тези пари да се дават за администрация, която не работи ефективно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин Ляков, не е въпрос на педантизъм. Днес имаме да обсъждаме по-сериозни теми във връзка с приходите и разходите по бюджета. Не бих Ви възразявал ако използвате свой термин за задълженията, които има правителството в областта на бюджета. Явно влагате неточно съдържание в него. Като човек, който дълго време сте работил с думите и сте си изкарвали хляба с тях, би трябвало и прецизно да ги употребявате. В Глава пета – “Министерски съвет”, чл. 106 гласи, че Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет, а Народното събрание – това, което определя държавният бюджет чрез закона във всички приходи и разходи, за което говорих.Така че ако Вие сте продължавали да мислите, че Министерският съвет е напълно свободен да прехвърля различни средства в така приетия бюджет, време е да коригирате тази своя представа съгласно Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За втора реплика има думата госпожа Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ляков, искам да направя реплика към Вас в частта, че на българската наука дължим не само уважение. Ние дължим да подсигурим нейното нормално функциониране. Ако средствата, необходими за Българската академия на науките, по техни разчети е 7 млн. лв., аз напълно уважавам Вашето предложение, което всъщност е доста скромно. Бих искала да кажа, че Българската академия на науките не може да изпълни определени изисквания за бюджета за следващата година. Имам предвид, че това е 8,5% увеличение на работните заплати – едно задължително условие от 1 юли 2004 г. По разчети на Българската академия на науките необходимата сума е 2 млн. 700 хил. лв.
По същия начин ми се струва, че е невъзможно да се покрият текущите разходи за топлоенергия и електроенергия при условие, че непрекъснато се увеличават съгласно приетата Стратегия за енергетиката и Закона за енергетиката цените за топлоенергията и електроенергията. Така че по предварителни изчисления от Българската академия на науките тези разходи ще бъдат покрити само 80%. Необходимите суми са още 1 млн. 200 хил. лв.
Така че аз ще подкрепя Вашето предложение в частта му за субсидиране за научна дейност и очаквам подкрепа от Ваша страна за предложението, което съм направила и което включва тези изискуеми от бюджета задължителни разходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Няма дуплика.
Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в чл. 1 рефлектират две мои предложения.
Едното предложение е за увеличаване на субсидиите за общините за екологични мероприятия и по-конкретно – с 500 хил. лв. за община Габрово за изграждане на водоснабдяване в с. Гостилица. Вече няколко пъти този проблем е поставян в тази зала. Става дума за 800 души, които години наред носят вода от една чешма, намираща се на километри. Сумата, която е необходима, за да бъде осигурено нормално водоснабдяване, съвсем не е голяма.
Второто ми предложение е за увеличаване на субсидията за Държавното предприятие за управление на средствата за околна среда към Министерството на околната среда с 40 млн. лв. Макар че много пъти съм поставяла този проблем, още веднъж искам да напомня – нека всички да се вслушаме в това, което правителството е поело като ангажимент, което сме декларирали и което трябва да бъде изпълнено чрез механизмите на държавния бюджет. Средствата за околна среда са изключително недостатъчни. През тази година те са по-малко, отколкото бяха през миналата година. Когато затворихме Глава “Околна среда”, ние поехме определени ангажименти. Приехме прилагащи програми, в които има разчети за необходимите средства за изпълнение на поетите ангажименти. Напомням онова, което фигурира в тези програми. Ежегодно е необходимо да се осигуряват 700 млн. долара за инвестиции в областта на околната среда. Това са инвестиции както за изграждане на инфраструктура в общините, така и за подпомагане на бизнеса, за привеждането му в съответствие с екологичните изисквания на Европейския съюз. В противен случай нашият бизнес ще бъде неконкурентоспособен и няма да може да участва и присъства на европейския пазар. Съвсем наскоро чухте, че се затварят мандри, месопреработвателни предприятия. Ще се затварят и други предприятия, защото един от основните показатели, по които те не отговарят на изискванията, са екологичните изисквания.
Съществуват два механизма за осигуряване на тези средства – средства от Европейския съюз и създаване на адекватни национални механизми за осигуряване на средства. Един от тези механизми е Държавното предприятие за управление на средства за околната среда. През миналата година държавната субсидия беше 40 млн. лв. През миналата година, когато беше представен разчетът за три години напред, беше обещано през тази година средствата да бъдат три пъти повече. Това фигурира в разчетите и всеки от вас може да погледне в тези разчети към бюджета за миналата година и да види, че тези числа присъстват. През тази година субсидията вместо да бъде увеличена, е намалена.
Затова моето предложение е тази субсидия да бъде увеличена, защото съвсем наскоро беше ясно заявено, че ние ще станем членове на Европейския съюз през 2007 г., ако бъдем готови. Ако ние продължаваме чрез бюджета да ощетяваме околната среда, през 2007 г. в тази област ние няма да бъдем готови.
Искам да напомня, че средствата в областта на околната среда осигуряват работни места. Това е категорично и еднозначно. Има редица възможности да бъдат преразгледани направленията, по които в този момент се изразходват значителни средства, включително и за субсидирани временни работни места, и да бъдат върнати там, където им е мястото – за околна среда, за създаване на трайни екологични обекти, които се експлоатират с присъствието на постоянно работещи в тях.
По тази причина още веднъж настоявам да бъдат преосмислени числата и тази сума да бъде осигурена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожа Манева.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Може би трябва да изчакаме да свърши оперативката. (Обръща се към министър Милен Велчев и заместник-министър Кирил Ананиев, които разговарят в дъното на пленарната зала.) Има нужда от консултации. Разбираемо е. Ние сме благодарни, че министърът се отзова на поканата. Очевидно господин министърът иска да получи по-цялостно впечатление. Като седи отстрани, не може да има пълно възприятие.

Господин председателю, Вие след малко ще приканите залата да гласува чл. 1 от Закона за държавния бюджет за следващата 2004 г. Член 1 във всеки закон е доста важен член, защото определя същината на закона. В Закона за държавния бюджет в края на краищата са отразени и цялата политика, и балансите, които са заложени в бюджета, тъй като тук са приходите, тук са разходите, трансферите, дефицитът и начинът, по който той се финансира.
На второ четене едва ли е нужно да се развиват дебати от характера на първо четене, тъй като всеки един от етапите на приемането на Закона за държавния бюджет, както и всеки друг, си има своята специфика. Но, господин председателю, считам, че министърът на финансите дължи доста сериозни обяснения на пленарната зала за онова, което се случи между първото и второто четене. Защото, господин председателю, и Вие, и всички колеги си спомнят своеобразната реч, която министърът на финансите произнесе при първото четене. Той в доста мажорни краски описа бюджета и наред с това, че е на съзиданието, на развитието и т.н., неколкократно повтори, че той е финансовият план на страната, на правителството за следващата 2004 г. Междувременно, след първото четене, в този план, представен от него, настъпиха доста дълбоки, да не кажем главоломни преобразувания. Всички бяхме свидетели на особено драматичния развой на спора около акцизите, около различните видове облагане на фирмите, баланса между различните видове акцизни сборове. И не стана ясно, в крайна сметка, какви са балансите, които са пребалансирани в бюджета от гледна точка на това да се открият ресурси за едни или други от решенията, които бяха приети от правителството.
Също бяхме свидетели на доста съществените промени в облагането на доходите на физическите лица – както необлагаемия минимум, така и ставката за първия етаж на облагане.
Промените в такива параметри, господин председателю, на приходната, на разходната част в един бюджет, в един проект води по веригата до промени във всички основни раздели и на държавния бюджет – предмет на закона, и на другите бюджети - част от консолидираната фискална програма.
Ето защо ние днес нямаме основание да считаме, че пред нас е нещо повече от една фискална импресия, една хипотеза, така да се каже, която навярно мнозинството отново ще подкрепи с дълбокото убеждение, че това е нещо много сериозно. Но има достатъчно обективни основания, господин председателю, да се счита, че тук сме изправени пред една загадка, обгърната в енигма.
Вторият въпрос, който също господин министърът би бил любезен, ако се спре на него, беше повдигнат от господин Муравей Радев и той засяга финансирането на дефицита – този пети раздел.
Господин председателю, смисълът на това да обсъждаме на първо, на второ четене Закон за държавния бюджет в Народното събрание е не толкова да проверяваме сметки, а преди всичко да обсъждаме политика. Защото зад числата, които ни се представят, стоят програми, стои политика, стоят действия, които ангажират публични ресурси. Тази година за първи път по един безпрецедентен начин основни мероприятия на икономическата политика на правителството са сложени в този пети раздел – “Финансиране на дефицита”, по един съвършено недопустим начин и от гледна точка на икономическия смисъл на това, което се съдържа в този раздел, и от гледна точка на законовата уредба по този въпрос.
Господин министърът не можа да проследи речта на господин Радев, но, господин министре, ние, по покана на господин Муравей Радев, и аз го подкрепих, споделих тази негова стъпка, както и един колега от Парламентарната група НИЕ, се обърнахме с писмо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Петте минути изтекоха, господин Пирински.
Георги Пирински: Ето тук ме изненадахте, господин председателю…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Пирински, на второ четене сме.
Георги Пирински: Веднага прекъсвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съжалявам много, но правилникът…
Георги Пирински: Нито с половин минута няма да поставя на изпитание Вашата толерантност, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Една минута Ви дадох толерантност.
Георги Пирински: Въпросите остават обаче, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване министърът на финансите.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз първо бих искал да се извиня за това, че не можах да присъствам от началото на това заседание поради необходимост да присъствам на среща при министър-председателя. Както разбирам, в правилника не е включено изрично задължение на министъра да присъства по време на цялото заседание на второ четене. Но въпреки това, разбира се, държа и се ангажирам при всяка свободна минута да съм тук, в залата, когато обсъждаме на второ четене този най-важен за мен закон за годината.
Аз също съм почитател на изкуството, както и господин Пирински, и въпреки това при обсъждането на тематиката за бюджета ще се въздържа да използвам такива термини като “импресия”. Но ще се опитам все пак да дам отговор на това, за което той ме пита.
За промените, които се извършиха в областта на Закона за акцизите. Те не оказват по никакъв начин влияние върху която и да било цифра от бюджета, тъй като самите акцизи, дори в подточка 1.6. на чл. 1, ал. 1 – “акцизи”, цифрата е една и съща, тъй като допълнителните приходи от променения акциз, от увеличения акциз върху бензина, дизеловото гориво и другите подобни горива изцяло компенсират намаления приход от не толкова увеличения акциз на пропан-бутана.
Това, разбира се, не е така по отношение на направените промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица. Всички знаете, че от тези промени, както и от запазването на размера на болнично ниво 80 процента от работната заплата в приходната част на бюджета, приходите намаляха с 60 млн. и разходите се увеличиха с 10 млн., общо 70 млн., а в резултат на тези мерки възникна необходимост от компенсиране в разходната част на тези 70 млн., което става по следния начин. По предложение на народния представител Нина Радева, както виждате, се предлага намаление на приходната част и това да стане за сметка на разходите за издръжка по централния бюджет. С 45 млн. лв. се намалява издръжката на министерствата и ведомствата; с 10 млн. се намаляват субсидиите за БДЖ спрямо първоначалния проект; с 10 млн. – субсидиите за фонд “Земеделие”, и с 5 млн. – субсидиите за фонд “Тютюн”.
По отношение на втория въпрос, повдигнат от господин Пирински, тъй като нееднократно съм изразявал мнението си, ще се въздържа, за да не ви отегчавам с това свое мнение. Но доколкото разбрах, самият господин Радев е гласувал “за” предложението по отношение на Фонда за опазване на околната среда – един друг разход подчерта, така че тук виждам един двоен стандарт в отношението му към така наречените разходи под черта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
За изказване има думата народният представител Йордан Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може би мнозина от вас ще подминат без внимание предложението, което направи моят колега Николай Николов, ще го вземат като някакви местни амбиции, като защитаване на местнически интереси. Аз искам да го повторя, като същевременно се опитам да го разширя, тъй като фактически става дума за София. Вярно е, че София излъчва само 35 народни представители и едва ли половината от тях в момента се намират в тази зала, но има една много неприятна тенденция, която съществува във финансирането, предвидено в последните години в бюджетите за София. Субсидията рязко намалява, наполовина. Освен всичко друго има неприятна тенденция преотстъпеният данък общ доход да бъде намален съответно от 50 на 40, сега на 32%.
Предложението, което е направил господин Николов, е към този член. Има предложение от представител и на друга парламентарна група – госпожа Грозданова. То е вече конкретно към чл. 10. Но обикновено, когато гласуваме този член, може да стане така, че нещата вече да бъдат окончателно приключили. Затова аз моля всички вас да погледнете реално на проблема, такъв какъвто стои, защото в София освен всичко друго живеят и над 500 хил. души, които ползват цялата тази инфраструктура, която трябва да се поддържа. Вярно е, те не се водят формално жители на столицата, но фактически са в този град.
Аз отлично знам, че няма специален закон за столичния град, но все пак всички ние знаем, че една столица е и лицето на страната. И не смятам, че трябва да има политически елементи, когато се опитваме да направим нещо добро, като намерим средства за поддържане на инфраструктурата.
Затова ви моля, уважаеми дами и господа, да се отървем от местническите интереси. Аз също не съм роден софиянец и си ми личи по изговора, макар и 27 години да живея тук. Но ако мислим държавнически по въпроса и когато има отношение към такъв важен проблем, какъвто е бюджетът на столицата, да погледнем предложенията, които са направени от нашите колеги, напълно сериозно, а не по формалния начин, че те противоречат на решението, взето по тях от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Нихризов.
За първа реплика има думата господин Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, няма да Ви дадат тези средства, които искате, чрез намаление на другите, за които говорите – за нефинансови предприятия, или пък изобщо намаление на държавните разходи, които рязко трябваше да паднат, а те ги увеличават с 350 млн. спрямо тази година, защото една огромна сума е под черта. Нали от сутринта ви обяснявам това – 900 млн. са, за които министърът много плахо и не в негов стил смутолеви, че имало някаква си причина, защото някой бил гласувал, а пък еди-какво си било се случило.
Тези 900 млн. са чисти бюджетни разходи и за първи път през тази календарна година една малка част министърът на финансите си е позволил да сложи под черта. И успявайки тази година да направи това, за следващата се кани да направи големия удар от 900 млн. Никога в предишен бюджет преди настоящата бюджетна година не е имало такива разходи под черта. Никога. Аз съм направил справка година по година как са се движили бюджетните разходи с тези нетни приходи и разходи, свързани с някакво нетно финансиране, но те са били там, където е мястото им – над черта. Сега те отиват под черта. Това казвам, че е непочтено и опасно, защото директно увеличава бюджетния дефицит. Това е толкова ясно, че никой не може да противоречи и да даде поне един нормален, логичен довод защо това се прави. Просто са обещали на народните представители от една парламентарна група, съуправляваща днес, да получат тези средства под черта и това правят, няма как да не го правят. Това трябва да стане ясно на всички в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Георги Божинов има думата за втора реплика.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, това, което каза господин Муравей Радев, е може би едната страна на въпроса. Но въпросът за увеличаването на субсидиите за София има и една друга страна, за която вероятно всички си мислят, но малцина искат да признаят. В София е концентрирана голяма част от националното богатство, от труда на българския народ. Човек трябва да е сляп или много неискрен, за да не види и да не признае, че това национално българско богатство се управлява некомпетентно и не в полза на софийската общност. И когато се искат средства от изнемогваща България, не може да се премълчи, че богатството на София се управлява по един недостоен и нечестен начин. Затова, който тук защитава тази теза, трябва след като е казал “а”, да каже и последната буква. Аз не съм против увеличаването на средствата за София, но след като истината стане достояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За трета реплика има думата народният представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин Нихризов, аз разбрах Вашето изказване като един апел към разума, като едно обръщане с много сериозни аргументи към парламента и към вносителите да не се допусне една несправедливост. Струва ми се, че и от изказването на господин министъра Вие разбрахте как стават промени в законопроекта. Те не стават с аргументи, те стават с извиване на ръце от един или друг характер. Затова – пак казвам – тези числа, които са в проекта, по хипотеза би трябвало да са продукт на един целогодишен процес на изработване на бюджета в резултат на поредица от диалози, съгласувания, трудни решения и фиксирани, приемливи параметри. Ясно е, че това правителство и това мнозинство не са способни да представят такъв проект за бюджет. Така че струва ми се, че Вашите апели увисват в едно неразбиращо пространство. И без да оспорвам справедливостта на Вашите съждения, смятам, че те са малко на халос.
Господин председателю, след отговора на господин Нихризов ще Ви моля да ми дадете думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Нихризов, заповядайте, имате думата за дуплика.
Йордан Нихризов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би за някои звуча прекалено оптимистично, може би наивистично, но все пак нещата трябва да бъдат казани.
Аз съм съгласен с Вас, господин Пирински, че те може би няма да бъдат чути. Но ако не бъдат казани, то вината ще бъде споделена, както се опитват да го направят доста хора.
Що се отнася до репликата на господин Муравей Радев, той каза нещо интересно. Сложeни под черта, тези средства отиват на разположение на дадена група, която стои тук в парламента. И за да проявя своя абсолютен наивизъм, аз ще се обърна към членовете на тази група, която сигурно господин министърът би идентифицирал, но той отсъства в момента. Ще се обърна от името на софиянци с молба да заделят част от претенциите, да намалят числото под черта, което трябва да изразходват, и да направят нещо добро и за самите себе си, тъй като днес ползват благата на Софийския регион и на София-град, където живеят.
Що се отнася до другия проблем, засегнат от господин Божинов. Да, в България има не само София, доста региони, в които са правени противозаконни неща. Но за това, че някъде в къщата живее престъпник, не трябва да бъде наказвано цялото семейство или домът да бъде опожарен за това, че има някой вътре, който е бил на квартира и се е изнесъл с част от имуществото си. Ако имате предвид такива неща, то има ги по цяла България. Защото на мен не ми стана ясно, господин Божинов, защо партията, която представлявате и която също имаше думата да каже през доста години това, което е нередно, мълчеше през цялото това време, а сега се повяват сведения, че дори нейни съветници са участвали в част от преразпределението на неправомерните според вас неща. Ако искаш да бъдеш честен, ти трябва да бъдеш честен изцяло и докрай. Иначе впоследствие да вадиш интерес в името на други стремежи, просто не е редно. Ние говорим тук за София и за нейния бюджет. Нека да разгледаме нещата така, както стоят на практика, за да направим нещо реално за софиянци. Затова призовавам към разум всички, които са в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина смятам, че ние с гласуването си не трябва да подкрепим предложението на господин Нихризов не защото нямаме чувство и съзнание за това каква е важността на София за общата картина на развитието на цялата държава. Ние не трябва да подкрепим това предложение, защото разпределението на парите в този бюджет, който се нарича републикански бюджет, не е въпрос на апели, господин Нихризов, не е въпрос на апели, така както го нарича и господин Пирински, а е въпрос на политика. И тази политика не е моментната политика, дори не е политиката, отразена само и единствено в Закона за държавния бюджет за 2004 г. Разпределението на парите за общините е резултат на една двегодишна политика на управляващото мнозинство, свързана с поставянето на проблема за развитието на общините и тяхното финансово обезпечаване, на една принципно различна основа. В резултат на тази политика с пълно единодушие между заинтересованите страни бяха приети стандартите за издръжка на държавните разходи и отговорности в общините, които стъпиха на един принцип и той е принципът на равнопоставеност на общините.
Така че ние сега нямаме каквито и да е основания да се разграничаваме и да приемаме нови принципи в контекста на някакви апели, които се отправят тук и то изобщо без необходимата аргументация.
Освен стандартите за издръжка на държавните разходни отговорности, ние имаме приет с пълно единодушие, и то само преди месец и половина, Закон за общинските бюджети, в който също механизмът на разпределение на субсидиите е много ясно разписан и той е приет единодушно. Ние нямаме основание да се отклоняваме от вече поставените и приети единодушно законови отговорности.
Затова ви моля действително конструктивно да преминем към по-нататъшна дискусия по бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата за процедурно предложение, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Процедурното ми предложение, господин председателю, е по чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България: “Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.”
Процедурното ми предложение е да подложите на гласуване Народното събрание да задължи министъра на финансите да се яви и да отговори на въпроса какво се съдържа в раздел V от чл. 1 – възмездно финансиране, дялово участие и т.н.
Има едно голямо недоразумение, което пролича от поведението на господин министъра, господин председателю. Очевидно той е с разбирането, че когато му остане малко свободно време, може да мине през парламента, да се поориентира горе-долу за какво тези хора тук си приказват, нещо се карат, има някакви недоразумения, да вземе или да не вземе отношение по негово усмотрение и да си тръгне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Нека да запазим добрия тон все пак, господин Пирински.
Георги Пирински: Според мен моят тон е доста добър, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбрах Ви предложението.
Георги Пирински: Аз искам да го мотивирам, господин председател.
Министрите полагат клетва. Клетвата се намира в чл. 76, ал. 2 от Конституцията и гласи, че се заклеват в името на Републиката да спазват Конституцията и законите на страната. Така че Народното събрание, ако уважава себе си, ще подкрепи моето предложение и всички последици ще останат за министъра, ако той реши да отхвърли решението на Народното събрание. Въпросът не е тривиален или процедурен. Госпожа Радева ни прикани да вървим делово нататък. Госпожо Радева, Сметната палата е констатирала закононарушение в чл. 1. Каква делова работа по-нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Искам обаче да внеса малко яснота по ал. 2 на чл. 83. Народното събрание и парламентарните комисии, обърнете внимание, не пише “задължават”, а “могат да задължат”. Могат и да не задължат. Вие правите процедурното предложение да поканим министъра…
Георги Пирински (КБ, от място): Не, не! Да го задължим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Така че аз подложа на гласуване Вашето процедурно предложение министърът на финансите да присъства на дебата днес. В Конституцията пише, че могат, значи я има и опцията “не могат”.
Госпожа Радева, имате думата за обратно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че министърът недвусмислено заяви желанието си и готовността си да участва в заседанието. Затова се противопоставям на предложението – той да бъде задължен да присъства. Достатъчно е да го поканим и той ще бъде в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Предстои процедурно гласуване за отправяне на покана към министъра на финансите да присъства в залата.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Георги Пирински министърът на финансите да присъства на днешното заседание.
Гласували 180 народни представители: за 103, против 65, въздържали се 12.
Направеното процедурно предложение се приема.
За процедура – господин Муравей Радев.

Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Моята процедура няма да е свързана с така явно пренебрежителното отношение на Милен Велчев към Народното събрание. Моята процедура е по същество и е съвсем друга.
Всяка година този въпрос се е поставял и е бил справедливо решаван от съответното Народно събрание. Става дума за реда на гласуването на чл. 1 от бюджета за следващата година. В него са приходите, разходите и дефицитът. По чл. 2, 3, 5, 10 има много предложения, които са свързани с някакви размествания, които по един или други начин се отразяват върху приходната или разходната част на републиканския бюджет в чл. 1.
Поради това аз бих предложил, както друг път, да се гласуват предложенията на народните представители по чл. 1 – всяко едно индивидуално само за себе си, но целия член, така както е даден от комисията, от работната група, да се гласува, след като останалите членове бъдат вече гласувани, за да се даде възможност, ако в някой от другите членове бъде прието някое предложение, то да може да бъде променено автоматично в чл. 1. Защото ако ние приемем чл. 1, няма никакъв смисъл по-нататък да разглеждаме чл. 2, 3, 5, 10. Нали разбирате?
Затова ви моля да оставите общото гласуване по текста на чл. 1 най-накрая, а онова, което народните представители, както вече прочетохте, са дали като предложение по чл. 1, да бъде прогласувано всяко едно само за себе си. Тогава ще бъде абсолютно логичен текстът на държавния бюджет и по-нататък гласуването и изобщо разглеждането на държавния бюджет има смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Радев, този Закон за бюджета е закон като всички останали други. Следователно ние ще гласуваме чл. 1 с всичките му алинеи и с всички предложения. С всички предложения по петте алинеи на чл. 1. Ще бъдат поставени на гласуване всички предложения на всеки народен представител и най-накрая ще подложа на гласуване редакцията на комисията. Другояче не може, правилникът не позволява. Така ще постъпим и сега.
Продължаваме с изказванията.
Има думата за изказване народният представител Теодора Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че решението, с което задължихме господин министъра да присъства на заседанието, не е приведено в изпълнение и няма да чуе моята импресия в ми минор в негова чест, но искам да направя едно предложение, което може би на първо време ще ви прозвучи доста абстрактно. Предложението, което съм направила, е да се увеличи бюджетната субсидия на Министерския съвет.
Аз знам, че колегите отдясно с голямо удоволствие предлагат тази бюджетна субсидия да бъде намалена, като виждат в това намаляване възможност да се реализират други социални, евентуално, предложения. Но моето съществено предложение в този случай е субсидията на Министерския съвет да бъде увеличена чрез намаляване на резерва за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии.
Предложението ми по-нататък в текстовете е да се субсидират вероизповеданията в Република България.
Когато обсъждах катастрофалното положение, в което се намират българските православни храмове, и катастрофалното положение със заплащането на свещениците от Българската Православна Църква и духовните лица от Българското Централно Мюфтийство заместник-министър Ананиев ми каза, че не мога да поискам увеличаване на капиталовите разходи, защото за едни и същи дейности ще получим субсидиране от две различни места. Заради това всъщност аз направих предложението да бъде увеличена субсидията за всички вероизповедания, така както е поискала Дирекцията по вероизповеданията, защото субсидията, която е заложена за тази година, е изключително ниска и обидна за всички духовни лица.
Аз смятам, че когато искаме увеличаване на субсидията за всички вероизповедания е една солидарна справедливост за всички вероизповедания в България, които са признати съобразно българското законодателство и които ще помогнат да се възродят българските православни храмове. Заради това предлагам да се вземат пари точно от резерва за стихийни бедствия, защото тяхното състояние е бедствено, защото много от храмовете, които са не само духовни средища, но са и културни центрове, с пренебрежителното отношение на всички народни представители могат да загинат така, както загина и храмът “Св. 40 мъченици” и трябваше да бъде разрушен, за да може тази година Министерството на културата да отпусне средства за неговото възстановяване.
С тези средства бих искала да бъдат възстановени и разрушените по времето на 50-годишната официална религия, т.е. на атеизма, православни храмове, като най-големият катедрален храм в град Русе, както и много други църкви, които в едно друго време на бездуховност намериха своята пустота.
Струва ми се, че предложението, което правя, ще получи моралната подкрепа на всички народни представители от всяка една политическа сила, защото когато говорим за светското, би трябвало в един момент да се сетим и за духовното, и за божественото, и може би само по този начин ще бъдем по-добри представители на българския народ и по-добри хора с малко повече вяра и с повече отговорност.
Затова моля всички народни представители, ако намерят в себе си тези духовни сили, да направят едно предложение, което ще бъде от фонд “Стихийни бедствия и аварии”, т.е. от резерва, както сега са сложени, и по никакъв начин няма да ощети бюджета на което и да било друго министерство и на която и да било друга институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат.
Има думата за изказване народният представител Васил Паница.

Васил Паница (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, нашето предложение за увеличение бюджета на града е в две насоки, тъй като се очертават сериозни проблеми по бюджета на града за 2004 г.
Едната е във функция “Здравеопазване”, където ще бъдат необходими допълнителни средства в размер на 6 млн. 800 хил. лв.
Искам окончателно да заявя на всички, които смятат, че тези нови 115 клинични пътеки могат да покрият поне отчасти издръжката на болниците, че това не е вярно.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: 1950 диагнози.
Васил Паница: Споменавате 1950 диагнози. Искам да Ви уведомя, госпожо Радева, че напълно разбирам, че не сте наясно какво покрива стойността на една клинична пътека. Стойността на една клинична пътека попълва една много малка част от необходимата сума за определена диагноза. Казвам една много малка част, като в тази част въобще не се включва работата на изпълнителите. Въобще не се включва. Да не говоря как една болница ще се издържа, тоест в нейната издръжка за ток, за парно, за осветление и т.н., да не ги изброявам, за капиталови разходи, които са необходими за издръжката на сградния фонд, наистина ще е много трудно за града да издържа трите общински болници само с това, което му е определено от бюджета.
За капиталови разходи също са необходими допълнителни средства за града по програми, които са приети от Министерския съвет.
Кои са обектите, които трябва да се субсидират по графата “Капиталови разходи”?
Това е естакадата Пловдив – Асеновград – Смолян, т.нар. Асеновградски надлез, за който са необходими 4 млн. 490 хил. лв. на отделни етапи, като за първия етап за 2004 г. са необходими средства от 2 млн. 600 хил. лв. Това е за първия етап. Трябва да ви кажа, че има предварителен, договорен с Агенция “Пътища”, подписан споразумителен протокол за финансиране на обекта. Такова финансиране до момента няма.
Следващият обект, включващ капиталовите разходи, е възелът “Скобелева майка”, за чийто първи етап за 2004 г. са необходими 4 млн. 900 хил. лв.
Следващият обект е бул. “България” в чертите на гр. Пловдив, за чийто първи етап за 2004 г. са необходими около 4 млн. лв.
Има и други обекти, които бих могъл да изредя до края, но ще спомена само и обекта за депо за твърди битови отпадъци в с. Цалапица, за което са необходими 1 млн. 200 хил. лв.
Реконструкция на пещерско шосе, уширение на бул. “Източен”, които са общо около 5 млн. лв.
Това са само част от обектите, които са най-належащи за града, и затова сме включили това наше искане за допълваща субсидия по отношение на капиталовите разходи. Вярвам, че ще оцените правилно необходимостта от тази сума за града, тъй като нашите инфраструктурни проекти, които замисляме, и са в план и в ход в града, ще пострадат, ако не се изпълни тази част от предвидената програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Паница.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията по чл. 1?
За реплика думата има председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Съвсем кратка реплика бих искала да направя към господин Паница, защото в неговите предложения фигурираха и обекти, които вече са определени и са финансирани.
В Приложение № 5 в списъка на екологичните обекти за област Пловдив фигурира и депото за твърди битови отпадъци, което се намира в с. Цалапица, именно с 1 млн. 500 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За дуплика думата има господин Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Благодаря, господин председател! Предварително казах, че изброих само част от обектите, за които са необходими субсидии за капиталови разходи. Не е необходимо да ми напомняте това, тъй като много добре го зная, но все пак се надявах, че като пловдивчанка няма да проявите негативно отношение вероятно като резултат от последните избори в Пловдив към пловдивчани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване. Член 1, ал. 1 – по реда на постъпилите предложения.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Камов, което комисията не подкрепя.
Гласували 192 народни представители: за 72, против 113, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Николай Камов по чл. 1, ал. 1 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 177 народни представители: за 59, против 114, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Димитър Дъбов и група народни представители от Коалиция за България не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 64, против 110, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Явор Милушев, което комисията не подкрепя.
Гласували 199 народни представители: за 95, против 101, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Явор Милушев не се приема.
За процедура думата има народният представител Стефан Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаеми колеги, трима души нещо не са разбрали. Аз моля прегласуване на предложението на господин Явор Милушев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Явор Милушев.
Гласували 221 народни представители: за 109, против 107, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преди да дам почивка, искам да помоля да спрем часовника, тъй като има предложение на Председателския съвет да работим до 19,00 ч.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (Звъни.): Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Васил Паница и Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 53, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 38, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Николай Николов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 40, против 96, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Николов, за процедурно предложение.
Николай Николов (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване, като се обръщам към всички и най-вече към софийските депутати – да си помислят как да гласуват и дали по този начин защитават интересите на своите избиратели от София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване на предложението на господин Николов.
Гласували 172 народни представители: за 53, против 113, въздържали се 6.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 40, против 110, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Атанас Щерев, Цветан Ценков и Антония Първанова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 25, против 116, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 46, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 39, против 97, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Теодора Литрова и Никола Чуканов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 61, против 100, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията по ал. 3 на чл. 1.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева по ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 48, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението по ал. 4 на чл. 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 70, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 187 народни представители: за 74, против 111, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 66, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 1, предложена от комисията.
Гласували 191 народни представители: за 125, против 52, въздържали се 14.
Член 1 е приет.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Бюджет на съдебната власт за 2004 г. по проекта на Висшия съдебен съвет, който не е подкрепен от комисията:
“Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2004 г., както следва:
Всичко приходи – 292 млн. 158 хил. 900 лв.
Всичко разходи – 292 млн. 158 хил. 900 лв.
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2004 г., както следва: общо 279 млн. 558 хил. 900 лв.
(3) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(4) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.
(5) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, включително стопанисвани от държавни и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, те не плащат наеми.
(6) Ежемесечното разходване на средствата по фонд “Съдебни сгради” се съгласува предварително с Висшия съдебен съвет.
(7) Министерството на правосъдието предоставя ежемесечно на Висшия съдебен съвет информация по ал. 6 по обекти.
(8) Висшият съдебен съвет, след предоставяне на информацията по предходната алинея, превежда необходимите средства в съответствие с чл. 36, т. 1 от Закона за съдебната власт, но не повече от 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(9) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, взиманията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, конфискуваните суми по силата на актове на органите на съдебната власт, глобите, наложени от органи на съдебната власт, гаранциите по чл. 150 и следващите по НПК, санкциите по Закона за съдебната власт.”
Становището на Министерския съвет по чл. 2 е подкрепено от комисията и е включено в окончателната редакция на чл. 2.
Комисията не подкрепя проекта на Висшия съдебен съвет и предлага окончателна редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2004 г. по приходите на сума 56 000,0 хил. лв., по разходите – на сума 205 220,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 149 220,0 хил. лв., както следва:
l. Приходи – 56 000,0
ll. Разходи – 205 220,0
lll. Трансфери (субсидии) нето – 149 220,0
lV. Бюджетно салдо (l-ll+lll) – 0,0
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2004 г., както следва:
Всичко – 205 220,0 хил. лв.
(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени с бюджета.
(4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(5) Неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.
(6) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.
(7) Разходването на средства по фонд “Съдебни сгради” се съгласува с Висшия съдебен съвет.
(8) Средствата за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерство на правосъдието се осигуряват ежемесечно в размер на 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(9) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и вземанията по изпълнителните листове, издадени в полза на органите за съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи след приспадане на сумите по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания.
(10) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по чл. 2.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 2 от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме предложението на Висшия съдебен съвет по чл. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 26, против 111, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 2 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 130, против 27, въздържали се 10.
Член 2 се приема.
ДОКЛАЧИК Нина Радева: Комисията предлага окончателен текст на чл. 3.
“Чл. 3. Приема бюджета на Сметната палата за 2004 г. по разходите на сума 9 млн. 434,3 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 9 млн. 434,3 хил. лв., както следва:
- разходи – 9 млн. 434,3 хил. лв.;
- трансфери (нето) – 9 млн. 434,3 хил. лв.;
- получена субсидия от централния бюджет – 9 млн. 434,3 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 3 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 3, подкрепен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 4 (1) приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2004 г. по приходите на сума 2 млн. 123 хил. лв., по разходите и трансферите на обща сума 2 млн. 123 хил. лв., от които: разходи – на сума 4 млн. 082,4 хил. лв. и трансфери на сума 1 млн. 959,4 хил. лв., както следва:
Приходи – 2 млн. 123 хил. лв.
Разходи – 4 млн. 082,4 хил. лв., трансфери (нето) – 1 млн. 959,4 хил. лв., бюджетно салдо – 0.
Получена субсидия от централния бюджет – 1 млн. 959,4 хил. лв.
(2) Утвърждава разходите на Комисията за финансов надзор в размер на 93 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 4. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 4, подкрепен от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 108, против 17, въздържали се 32.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Член 5 с включен проект на Висшия съдебен съвет.
“Чл. 5 (1) Определя приходите на сума 1 млрд. 079 млн. 230 хил. лв., разходите на сума 4 млрд. 825 млн. 277,9 хил. лв., трансферите (нето) на сума –315 млн. и 900 лв., субсидиите от централния бюджет на сума 3 млрд. 960 млн. 549,7 хил. лв., превишението/дефицита и финансирането на сума 100 млн. 499 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2004 г., както следва:
Държавните органи, министерствата и ведомствата с техните приходи, разходи, съответно трансфери, субсидия, превишение/дефицит и финансиране е дадено в таблицата.
Всичко приходи – 1 млрд. 079 млн. 230 хил. лв., разходи – 4 млрд. 825 млн. 277,9 лв., трансфери –315 млн. 000 хил. и 900 лв., субсидия – 3 млрд. 960 млн. 549,7 хил. лв., превишение - -100 млн. 499 хил. лв., финансиране – 100 млн. 499 хил. лв.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно приложение № 1 на обща сума 289 млн. 500,9 хил. лв.
(3) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 без разходите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по приложение № 1 към ал. 2 в размер 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(5) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 се утвърждават до размера на усвоените средства.
(6) Превишението на приходите над разходите по Фонд “Тютюн” постъпва в приход на централния бюджет.
(7) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране в съответствие с ал. 1.
(8) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.”
Има предложения по чл. 5, ал. 1.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Емилия Масларова и Кръстьо Петков, подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, неподкрепено от комисията:
В чл. 5, ал. 1, т. 3 Министерски съвет в графа “Разходи” числото “96 млн. и 130 хил. лв.” се променя на “95 млн. лв.”, а в графа “Субсидия” числото “76 млн. и 130 хил. лв.” се променя на “75 млн. лв.”.
Предложението е за компенсиране на предлаганото увеличение с 1 млн. и 300 хил. лв. на Българската академия на науките.
Предложение на народните представител Йордан Соколов и Стефан Мазнев: предлага се намалението на субсидията по т. 3 на Министерския съвет с 250 хил. лв. за компенсиране на предложеното увеличение на разходите по чл. 10, ал. 1 за община Николаево и община Павел баня.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев: в чл. 5, ал. 1, ред 13, т. “Министерство на културата” цифрата в колона “Разходи” – “56 млн. 847,6 хил. лв.” да се замени с “63 млн. и 200 хил. лв.”, а цифрата в колона “Субсидия” – “46 млн. 347,6 хил. лв.” да се замени с “52 млн. 547,6 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров: предлага се намаление на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет с 3 млн. и 500 хил. лв. за компенсация на направеното увеличение по чл. 10, ал. 1 на община Добрич.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Йорданов: предлага се намаление на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет с 2 млн. и 38 хил. лв. за компенсация на направеното увеличение по чл. 10, ал. 1 на община Велико Търново.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Димитър Йорданов – предлага се намаление с 2 млн. лв. на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет за компенсация на предложеното увеличение по чл. 10, ал. 1 на община Свищов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Константинова, Абаджиев и Цанев – предлага се намаление на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет с 10 млн. 370 хил. лв. за компенсация на направеното увеличение по чл. 10, ал. 1 за община Русе.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Кина Андреева:
1. В чл. 5, ал. 1, т. 13 за Министерство на културата да се увеличи общата субсидия от 46 347,6 хил. лв. на 56 347,6 хил. лв., в т.ч. за капиталови разходи 4 млн. лв. и 6 млн. лв. по Закона за филмовата индустрия.
2. В чл. 5, ал. 1, т. 10 за Министерството на труда и социалната политика да се увеличи общата субсидия с 850 хил. лв., като средствата се предоставят на Държавната агенция за закрила на детето за откриване на Национална гореща телефонна линия за деца.
3. Предлага се намаление на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет с 10 млн. 850 хил. лв. за компенсация на направените увеличения по т. 1 и 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Елиана Масева и Росица Тоткова – предлага се намаление на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 2 "Администрация на президента" и т. 3 "Министерски съвет" за компенсация на направените увеличения на субсидиите в чл. 10, ал. 1 на област Благоевград.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Веселин Черкезов – предлага се намаление с 3 млн. 990 хил. лв.на субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 3 на Министерския съвет за компенсация на направените увеличения на субсидиите по чл. 10, ал. 1 на област Смолян.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Иван Козовски – в чл. 5, т. 11 разходите на Министерството на здравеопазването, заложени в държавния бюджет на Република България за 2004 г. да се увеличат със 75 млн. лв. (0,2% от брутния вътрешен продукт) и да станат 553 931,8 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Щерев, Ценков и Първанова:
Във връзка с направените предложения по параграфи 35, 36, 37 и 53 от Преходните и заключителните разпоредби се предлага:
В чл. 5, ал. 1, т. 11 "Министерство на здравеопазването" се правят следните промени:
Колона 3 – Разходи – числото 478 931,8 се заменя с 518 931,8.
Колона 5 – Субсидии – числото 412 095,5 се заменя с 452 095,5.
Средствата се прибавят към бюджета на Министерството на здравеопазването с оглед включването към финансирането и на общинските лечебни заведения за болнична помощ.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Литрова и Чуканов:
1. Във връзка с предложението по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 40 и 41 се предлага увеличаване на трансфера от бюджета на Министерството на образованието и науката за финансиране на Националната агенция за оценяване и акредитация – 306,5 хил. лв. и Националната агенция за професионално образование и обучение – 331 хил. лв.
2. Във връзка с предложението по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 1, 6, 16 и 37 се предлага:
В чл. 5, ал. 1, т. 12 Министерство на образованието и науката да се завиши сумата на разходите с 12 млн. 950 хил. лв.
За източник се предлага намаление на общите държавни разходи по чл. 1, ал. 2, т. 1.5 "Издръжка".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Литрова и Чуканов:
В чл. 5, ал. 1, т. 3 да се увеличи субсидията за Министерския съвет със 7 млн. 900 хил. лв.
За източник се предлага намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т. 4 – "Резерв за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Евдокия Манева – във връзка с предложението по § 48 от Преходните и заключителните разпоредби се предлага по чл. 5, ал. 1, т. 14 Министерство на околната среда и водите числото 20 да бъде заменено с числото "20" да бъде заменено с числото "60", като се увеличат субсидиите за Министерството на околната среда и водите.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Кръстьо Петков – в чл. 5, ал. 1 се правят следните промени:
1. В т. 10 "Министерство на труда и социалната политика" субсидията да се завиши с 65 млн. 300 хил. лв., по-конкретно за група "Социални помощи и обезщетения" в т.ч.:
- целеви помощи за отопление по Закона за социално подпомагане – с 15 млн. лв.;
- за активни мерки на пазара на труда и социална защита – с 50 млн. лв.;
- за помощите, изплащани по Закона за защита, рехабилитация и социалната интеграция на инвалидите – с 300 хил. лв.
2. Точка 13 "Министерство на културата" – предлагам двата музея в гр. Котел да се включат в списъка на национални, като се предвиди финансирането им от Министерството на културата.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Явор Милушев – в чл. 5, ал. 1, т. 13 Министерството на културата, числата в колона 3 – 56 847,6 и в колона 5 – 46 347,6 да се заменят съответно с числата 63 247,6 и 52 747,6.
Увеличението на бюджета на Министерството на културата с 6 млн. 400 хил. лв. да се компенсира с:
1. Намаление на разходите по чл. 5, ал. 1, т. 15 Министерство на икономиката, като числата в колона 3 – 73 115,4 и в колона пет – 308 115,4 се заменят съответно с числата 71 315,4 и 36 315,4. Намалението е с 1 млн. 800 хил. лв.
Другото предложение вече е отхвърлено, гласувано е с текстовете от чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 5, ал. 4 има предложение на народните представители Литрова и Чуканов:
1. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 се създава нова т. 40 със следното съдържание "Национална агенция за оценяване и акредитация – 306,5 хил. лв."
2. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 се създава нова т. 41 със следното съдържание "Национална агенция за професионално образование и обучение"– 331 хил. лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Литрова и Чуканов:
1. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 16 Софийски университет "Св. Климент Охридски" да се увеличи размерът на трансфера от бюджета на МОН с 5 млн. лв.
2. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 6 Русенски университет "Ангел Кънчев" да се увеличи размерът на трансфера от бюджета на МОН с 2 млн. 800 хил. лв.
3. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 1 Българска академия на науките да се увеличи размерът на трансфера от бюджета на МОН с 5 млн. лв.
4. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, т. 37 Военна академия "Георги Сава Раковски" да се увеличи размерът на трансфера от бюджета на МОН С 1 млн. лв.
Предлага се допълнителните средства да са за сметка на общите държавни разходи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 1 074 230,0 хил. лв., разходите на сума 4 875 677,9 хил. лв., трансферите (нето) на сума -315 200,9 хил. лв., субсидиите от централния бюджет на сума 4 016 173,1 хил. лв., превишението/дефицита и финансирането на сума 100 475,6 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2004 г., както следва:”
Разпределението между държавните органи, приходи, разходи, трансфери, субсидия, превишение, финансиране е дадено в таблицата към приложения доклад.
“Всичко:
Приходи 1 074 230,0
Разходи 4 875 677,9
Трансфери -315 200,9
Субсидия 4 016 173,1
Превишение/дефицит -100 475,6
Финансиране 100 475,6
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките, съгласно приложение № 1 на обща сума 289 500,9 хил. лв.
(3) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 без разходите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по приложение № 1 към ал. 2 в размер 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(5) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 се утвърждават до размера на усвоените средства.
(6) Превишението на приходите над разходите по фонд “Тютюн” постъпва в приход на централния бюджет.
(7) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране в съответствие с ал. 1.
(8) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по чл. 5.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Предложението, което сме представили за увеличение на бюджета на Министерството на здравеопазването с 90 млн. лв., е прието по принцип от комисията. Мисля, че това е една значителна стъпка в подобряване на финансовите условия, в които ще работят болниците през 2004 г. Нашите разчети показаха, че това завишение трябва да е някъде 90-100 млн. лв. и настоявахме при предложената схема, която изключваше финансиране за общинските болници от страна на бюджета, да се извърши допълване. Тук мога да споделя удовлетворението, че на този въпрос и това искане, което аргументирахме още при първото четене, господин Ананиев, като заместник-министър на финансите и ръководител на Здравната каса, отговориха положително и в този аспект те спазиха своя ангажимент, което предполагам, че е повлияло за подкрепата и в комисията.
Проблемите обаче, които остават, са два. Единият се отнася до конкретния размер на увеличението, а другият – до начина на разпределение на средствата. Тук обръщам внимание на предложенията на други народни представители, особено на госпожа Радева, като председател на Комисията по бюджет и финанси, тъй като знаем, че в лицето на председателя обикновено мнозинството подкрепя това, което става окончателна редакция. Нейното предложение е същото и то е буквално подкрепено. Затова за мен остава неясно на какво се дължи разминаването в числата, то не е драстично – става дума за сума от около 2,5 млн. в таблицата на окончателната редакция на чл. 5, ал. 1, т. 11, в колони 3 и 5. Би трябвало числата да бъдат следните: в колона 3 “Разходи” числото “478 931 800 лв.” да се замени с “568 931 800 лв.”, а в колона 5 числото “412 095 500” да се замени с “502 095 500”. И моето изчисление, и нейното показва тази сума и за мен остава неясно защо сборуването на комисията е довело до посочената разлика в окончателно предлагания текст на комисията, който смятам, че трябва да се коригира, тъй като става дума за техническо несъответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Коя точка, моля Ви, господин Стоилов.
Янаки Стоилов: Точка 11, в чл. 5, ал. 1 - Министерство на здравеопазването, колони съответно 3 и 5. Така че, госпожо Радева, погледнете и Вашето предложение, то показва същото изчисление, както е прието, а това не е отразено буквално. Получава се споменатата разлика от около 2,5 млн.
Вторият въпрос смятам, че даже е по-съществен, той вече е за начина на разпределение на тези средства. Аз настоявам в тази част, в която това не е записано, предложението изрично да се гласува с допълнението “в това число 90 млн. за общинските болници”. Пак по колони – 3 и 5, защото смятам, че, въпреки усилията да се изготви общ ред и методика за разпределение на тези средства, ние трябва да гарантираме, че част от предвидените средства за болнична помощ, подчертавам – за извършена дейност, а не по някакъв друг признак, трябва да отидат в общините. Защото тези средства ще увеличат общата маса на разходите, но общинските болници имат своя специфика и мисля, че те на една крачка няма да могат да преминат в този етап на реформата. Ще посоча само два белега, по които те имат специфика, различна от националните центрове и регионалните болници. Това, че някои от тези болници са в планински и отдалечени райони; това, че някои от тези болници са в населени места, които са по-далече от многопрофилните регионални болници, а вероятно има и други причини с оглед на досегашната им дейност. Затова аз смятам, че това допълнение е много важно, за да не се получат сътресения в сферата на общинското здравеопазване. Иначе нямаме различия по другото, че средствата, за които те ще претендират, трябва да бъдат с оглед на извършената от тях лечебна дейност. Мисля, че в методиката е необходимо да се сложат и такива коригиращи показатели, които да се отнасят до общинските болници, които, пак казвам, не могат към този момент напълно да бъдат приравнени по независещи от тях причини към останалите болници.

Смятам, че с тези допълнения предложението може да изиграе своята роля. Виждам, че и народните представители Атанас Щерев, Антония Първанова и Ценков са направили подобно предложение, макар и в друг размер. Надявам се мнозинството от народните представители да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов, няма допусната техническа грешка. Във всички министерства е отразена промяната, свързана с намалението на 45-те млн. лв., които гарантират компенсациите в приходната част, свързани с данъка върху общия доход и възстановяването на 80-процентното плащане на временната безработица. Такава разлика може да забележите в абсолютно всички министерства и ведомства. Това е по първия въпрос.
По втория въпрос. Когато тук в пленарната зала разяснихме какво предлагаме за финансирането на болниците през 2003 г., всички страни поискаха болниците да бъдат поставени равноправно по отношение на механизма на финансиране. Затова формирайки общия ресурс от 280 млн. лв., ние заделихме 50 млн. лв. Това ще бъде отразено в постановлението за изпълнение на бюджета за двете програми. Едната програма е за стратегическите населени места – малките и отдалечените, за които говорихте вие и за които ще бъдат заделени средства. Там няма да има само финансиране на базата на клинични пътеки или само на базата на цени на диагнози, а ще има социален елемент в тяхното финансиране – както и за националните болници, останалата част, втората програма. За разликата от 230 млн. лв. (280 млн. лв. минус 50 млн. лв.) всички болници ще кандидатстват пред Министерството на здравеопазването по общи правила, за да има равнопоставеност между тях. Затова комисията и аз като участник в тази комисия не подкрепихме предложението, в т.ч. за общинските болници. Слагайки в числото за общинските болници, това означава, че ние запазваме същия механизъм на финансиране, само че сменяваме органа на финансиране – вместо общинския бюджет – Министерството на здравеопазването. По този начин ние ги поставяме равнопоставено и всичките на базата на резултатите от своята дейност и качеството на медицинското обслужване ще получат парите от Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ананиев! В кулоарите споделих с господин Ананиев, че тук се обсъждаше въпросът общинското здравеопазване да мине под егидата на министерството. В § 35 на Заключителните разпоредби се упоменава, че финансирането на заведенията в болничната помощ – държавна и общинска, ще става от министъра на здравеопазването. Тук господин Янаки Стоилов изрази становище, а предполагам, че и колегите ни от НДСВ при срещи с кметовете са чули това становище – че според кметовете общинските болници още не са в състояние да се конкурират с държавното здравеопазване. Смятат, че то е в много по-изгодна ситуация при тази реформа. Затова искат тези 90 млн. лв. да бъдат отделени и прибавени към парите на Министерството на здравеопазването с оглед самите общински болници да се конкурират помежду си за тези 90 млн. лв., а не да участват в голямото състезание с държавните болници. Смятат, че реформата е твърде трудна за тях, та в този момент общинските болници да бъдат адекватни на държавните болници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има думата за реплика госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, все пак призовавам аудиторията към взаимна коректност, която си дължим. Вчера в продължение на четири часа опозицията ни убеждаваше, че единственият надежден начин за финансиране на общинските здравни заведения е само чрез Националната здравноосигурителна каса, по никакъв друг начин и с никакъв друг тип осигуряване на финансиране чрез Министерството на здравеопазването.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Дясната опозиция! Ние не сме твърдяли това!
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Мисля, че и Вие застъпвахте частично такава теза.
Господин Кирчев, Вие имате толкова сериозен практически опит и аз много Ви уважавам, но нека да имаме една последователна позиция. Не е възможно от вчера до днес само поради една специфична конюнктура и според целите на обсъждането да се разглеждат и да се изнасят принципно различни тези.
Пред всички колеги бих искала да кажа, че дискусията беше задълбочена и всички стигнахме до извода, че здравните заведения трябва да бъдат поставени при условия на пазарна конкуренция и че парите трябва да следват пациента. Тези болници, които осигурят по-добро обслужване на пациентите, на болните хора, ще имат по-добра финансова стабилност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика на господин Кирчев има думата господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев! Искам да продължа от това, което преди малко каза госпожа Нина Радева. Ние правим реформата заради пациентите, а не заради тази или онази общинска, градска или друга болница. На пациентите дължим друг тип здравеопазване. Този тип здравеопазване на тях не им е необходимо.
И второ, няма равностойни общински болници. Недейте да поставяте по този начин въпроса, защото болниците в Дупница, в Лом и Казанлък могат да се сравняват, но те нямат нищо общо с други общински болници. И ако гледаме други държавни областни болници, то има такива, които са по-зле от общински болници като тези, които току-що изброих. Така че недейте да говорите по този начин. Вчера наистина проведохме много задълбочена дискусия и видяхме, че това е по-безопасният механизъм. С тези 90 млн. лв. в бюджета на Министерството на здравеопазването болниците – било общински или държавни, ще се подготвят да работят за дейност и през 2005 г. да се финансират чрез Касата – това, което беше казано от д-р Кацаров и което е напълно редно – само чрез Касата по клинични пътеки или по DRG. Мисля, че вчера при дискусията стана достатъчно ясно какво трябва да правим не само за общинските болници, а въобще за болниците и за здравеопазването.
Мисля, че трябва да подкрепим предложението на вносителите за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Кирчев. Заповядайте.
Христо Кирчев (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Радева!
Уважаеми доц. Щерев, може би вече сме достатъчно уморени и не се чуваме. Вчера се е обсъждал проблемът за Здравната каса. Днес става дума за това, че в § 35 на същия този Закон за републиканския бюджет е записано ясно и точно, цитирам: “За заведенията за болнична помощ – държавни и общински, договорите се правят с министъра на здравеопазването”.
Значи, министърът на здравеопазването създава методиката и общинските болници искат тези 90 млн. Точно по думите, които Вие изразихте, че еди-коя си болница е различна от еди-коя си болница, тъй като при тях реформите стават по-трудно по редица причини, които и Вие знаете и Вие изреждате, общинските здравни заведения да се конкурират отделно за тези 90 млн. Това искат колегите ми от Националното сдружение на общините, които, предполагам, са говорили с господин Стоилов, говорили са и с други мои колеги. И затова искаме да ги подкрепим, да бъдат конкурентноспособни по този начин сами на себе си, но не и на държавното здравеопазване, тъй като те са много по-изостанали. Вие сам го изразихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
За изказване – господин Данаилов. Заповядайте.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
От поредицата в чл. 5, която прочете уважаемата госпожа Радева, и от финала, че комисията не подкрепя, не подкрепя, не подкрепя, аз разбирам, че проблемът с културата седи някъде в пространството. Аз съм длъжен обаче от трибуната на Народното събрание да уведомя моите колеги, че господин Велчев е един от малкото министри, да не кажа единственият, който в последните години, макар и проблемно, и със закъснение, но все пак в края на тази година отпусна допълнително 6 млн. на българската култура. Става въпрос за това, че тези средства подпомогнаха проекти на българското кино да тръгнат, подпомогнаха ремонти на Народния театър във връзка с неговата 100-годишнина, довършването на театър “Сфомато” и започване на забравения преди 20 години ремонт на Младежкия театър, за което му благодаря.
И все пак, господин Велчев, може би с моите по-наивни разбирания аз искам да Ви запитам… Тук става въпрос за Закона за киното. С писмо от 6 февруари 2003 г. Вие одобрихте с Вашия личен подпис рамката, която залегна като финансова обосновка при окончателния вариант на Закона за филмовата индустрия, внесен в Народното събрание с подкрепата на Министерството на финансите от Министерския съвет още на тази дата, която споменах. Аз задавам въпроса, който зададох и на господин Ананиев: Вие не предвидихте ли, че внесените от Министерския съвет законопроекти още първото тримесечие на текущата година показват наистина грижа на управляващите за неотложни проблеми в сферата на културата и че Народното събрание ще успее, както и успя, да приеме този закон, заради въпиющата нужда от тези средства, които Вие сами посочвате колко са във Вашата рамка – за тези 6 105 915 лв.? Затова и моите колеги от комисията не възприеха така предложения проект за бюджет в сферата на културата, съзнавайки наистина възможностите и проблемите, имайки предвид и това, че за тази година са отделени 1 800 000 за кино, тази безкрайна невъзможност, ако не са 6 200… За съжаление, малко не ни достигна да се възприеме и предложението на Явор Милушев за тези 1 800 000. Много ясно той посочваше откъде биха могли да дойдат.
Защото, вижте, атмосферата, която има днес в киносредите и в творческите среди, че се прие – самите те не вярваха – законът преди бюджета, даде наистина много настроение и вяра. И в един даден момент ние трябва да отговорим, че практически закон има, ще започне да действа, но пари няма. Нали, госпожо Радева?
От тази гледна точка задавам този въпрос: не е ли предвидено предварително, като се знае, че законът пък може и да мине, както и мина? Затова беше и нашето настояване и предложение, много по-скромно от тези, които предлагахме – 8 млн., разбирайки проблемите, които съществуват. Но все пак как оттук нататък ще започне да действа този добър закон?
Това бяха и нашите желания. За съжаление, в комисията не можах да отида, но трибуната ми дава възможност да се обърна към Вас именно с този въпрос. Защото отново чакането да видите какви ще бъдат резултатите от текущата година и да тръгнат траншовете… В края на краищата, тръгналата за малко киноиндустрия трябва да се отложи. В този смисъл мисля, че можеше да се намери някакъв изход. Ние сме посочили къде могат да се търсят тези възможности, но наистина тези 1 800 000 плюс тези, които вече сте отпуснали, ще дадат тласък и начало законът да действа и най-важното – хората на киното да действат.
До 1992 г. държавата е давала 28 млн. за кино и са правени 20 игрални, 80 късометражни, над 40 анимационни филма. Две хиляди и трета година субсидията е едва 1 600 000. Увеличихте я, както казах, за два игрални филма, 30 документални и 2 анимационни филма. Работата наистина е сериозна. Благодаря и вярвам, че вие ще намерите разбиране в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Данаилов.
За изказване – заповядайте, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Неслучайно по повод предишното ми предложение около чл. 1 говорих за метода на формиране на културна политика. И наистина, благодарностите, които изказа колегата ми Стефан Данаилов към министър Милен Велчев, не са от куртоазия, а са напълно обективни.
Но задавам въпроса: министърът на финансите ли трябва се грижи за българската култура? Аз също му благодаря, че той прояви интерес и не само я подпомогна. Аз вярвам на думата му, че той ще следи културните необходимости и догодина ще подпомогне. Но той ли е човекът?
Затова ние правим и второто предложение по чл. 5 за промяна на бюджета на Министерството на културата, като предлагаме, господин министър, да се търсят резерви за тези средства от реализираните икономии по лихвите по външния дълг. Ако ли пък не, да бъдат взети от средствата, предвидени за създаване на национална горска компания.
Защо предлагам това нещо? Срещам усмивки. Защо го предлагам? Някои ми казаха, че бюджетът на културата бил оформен преди да бъде приет Законът за филмовата индустрия. Но, дами и господа, Законът за създаване на национална горска компания е внесен в Народното събрание на 5 декември, а Законът за филмовата индустрия е приет преди месец и половина. А лично министърът на финансите също е поел ангажимента от м. февруари да го подкрепи. Ето за това става въпрос. Тоест, пак ще бъде спрян процесът по проектите. Ще се отложи не с една, а с две години този процес.
Мен ме плаши нещо друго – създава се впечатление за съпоставимост на приоритетите. Ако ние кажем, че националната горска компания е по-важна от българската национална култура, ние няма да бъдем обективни към българския народ, дами и господа. И без каквато и да е доза патос, обратно, с пълно хладнокръвие бих искал, без да споря и с историците, да ви кажа нещо много важно. Всички днес се възмущавате от езика, който се употребява. Всички говорите за това, че за тези почти 15 години преход с 35 хил. души се увеличиха неграмотните в България. Но искам да ви кажа, дами и господа, че в новата, познатата ни история на света няма загинала нация или държава вследствие на война или на икономически процеси.
Само през новата ера са загинали, дами и господа, държави в Европа, защото е бил загинал техният национален дух. Ние сме на ръба на бръснача. Ние сме длъжни да осъзнаем нашата много висока отговорност не към дейците на културата, а към бъдещето на нашия народ. Затова правим тези скромни предложения. Няма нищо смешно. Драмата е предстояща, ако ние не осъзнаем нашата висока отговорност, дами и господа. Затова правим това предложение. Убеден съм, че няма да бъде прието, но бяхме длъжни с колегата Стефан Данаилов да напомним на Народното събрание и на българската общественост, и аз като част от управляващото мнозинство, че в третата година от нашето управление трябва да се обърнем с лице към проблемите на българската култура. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Милушев.
Госпожо Андреева, заповядайте, имате думата за изказване.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от моите колеги аз няма да започна с благодарност към министъра, защото в декларацията, с която се оповестяват доходите на публичните личности, не съм видяла разходи, които той да е направил за културата. Затова ще се обърна към Народното събрание, защото това е легитимният орган, който трябва да вземе решение и който трябва да формира бюджета на Република България.
Разбира се, че културата е нещо, което едва ли се нуждае от убеждаване, че парите, които се отделят в бюджета, са на нивото на санитарния минимум. Разбира се, държавата не може единствена да има грижа за културата, трябва да се търсят и други средства, но лошото е, че всички наши опити да подпомогнем получаването на източници за финансиране на културата по друг начин също така срещат една стена в лицето на Министерството на финансите и никакви възможности за данъчни облекчения до този момент не са срещнали разбиране.
Аз няма дълго да аргументирам своята теза, защото мисля, че тя е очевидна за всеки един от вас – културата има нужда от сериозно финансиране. Искам само да ви припомня това, което вие сте написали в националната стратегия за противодействие на престъпността, която вчера връчихте на парламентарните групи. Там една от важните точки, с която вашето правителство, вашето мнозинство казва, че ще се бори и противодейства на престъпността е използване механизмите на културата, образованието, спорта, здравеопазването за формиране, развитие и укрепване на националните и общозначимите ценности и морал. И като първа цел е посочено съхраняване на културната идентичност и стимулиране на културното многообразие с цел утвърждаване на гражданското общество. Е, как могат да бъдат изпълнени тези цели, когато в бюджета липсват средства за тяхното осъществяване? Или те са поредната хартия, която се раздава на всички и която няма никаква реализация?
Виждате, че тук трима народни представители от три различни политически сили пледират за едно и също. И аз се надявам наистина след малко, когато започнем да гласуваме тези предложения, да срещнем разбирането на залата, защото с това няма да се провали бюджетът на държавата, а ще се направи нещо наистина много добро.
И сега съвсем накратко искам да аргументирам и второто си предложение по тази точка. То е свързано с отпускането на една минимална сума от 850 хил. лв., която да бъде целево отделена за изграждане на национална гореща линия за деца. Този проблем е изключително важен. Решението за създаване на такава линия отново е взето от вашето правителство преди две години. Две години не е направено нищо, за да може тя да започне да съществува. Отново в тази стратегия за борба и противодействие на престъпността вие сте посочили една точка “Участие в превенция и противодействие на детското асоциално поведение”. Всички специалисти – психолози, детски експерти и педагози, са категорично на мнение, че създаването на подобна национална гореща линия би имала наистина много добър ефект. Във всички демократични държави децата ползват подобна социална услуга.
Аз искам да обърна внимание, че наистина сумата, която е предвидена, е изключително малка – 850 хил. лв., но тя ще позволи да се даде стартът. След това отново трябва да се търсят и други източници на финансиране и постепенно тя може да излезе извън рамките на държавното финансиране. Не можем непрекъснато да си говорим, че ние се грижим за децата, че се грижим за подрастващото поколение, че за нас хората са най-важното нещо и богатството на България и в същото време да не сме готови да предприемем едни толкова малки стъпки, които обаче имат изключително голям и полезен обществен ефект.
Държавната агенция за закрила на детето е финансираща институция съгласно Националната програма за децата и затова в моето предложение е посочено тези 850 хил. лв. да бъдат отделени за създаването на тази линия.
И, госпожо председател, накрая искам да помоля, тъй като двете ми предложения визират различни точки от ал. 1, те да бъдат гласувани поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, благодаря.
Господин Петков, заповядайте, имате думата за изказване.
Кръстьо Петков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като едно от предложенията, които направих, беше коментирано от колегата Янаки Стоилов, ще се спра само на второто, което за разлика от първото е неприето. Става дума за завишение на разходите по чл. 5, ал. 1, отнасящи се до Министерството на труда и социалната политика, с 65 млн. и 300 хил. лв.
Бих искал да се аргументирам и да използвам присъствието на господин Велчев, министъра на финансите, за да отправя един въпрос. Когато правих това предложение, аз изхождах от положението, че заявената от правителството политика на приоритети в социалната област ще бъде поддържана минимум три години. Това поне, доколкото си спомням, беше заявено преди повече от една година и въпреки всички спорове, в това число и от опозицията, така или иначе миналата година беше взето едно добро финансово решение за насочване на около 300 млн. лв. към сектора и към активната политика на заетост. Доколкото знам, има и постигнати резултати.
Въпреки че доста специалисти оспорват, че това е най-добрата политика, аз също имам някои резерви, все пак, господин министър, намаляването на средствата, които отиват в това направление през 2004 г., ако не греша, с общо над 100 млн. лв., поставя следния въпрос: отказвате ли се от този приоритет или смятате, че първата година на прилагането на политиката на активни мерки за заетост чрез субсидиране от държавния бюджет не е дала резултати? А може би има друга причина? Във всеки случай ние нямаме обяснение и това ми беше основното съображение, за да предложа, като наблягам най-вече на тези 50 млн., които да са свързани с активни мерки на заетост. Ако все пак има вече някакви разчети и ако е възможно, аз съм склонен да се откажа от другите си предложения, но за активни мерки на заетост да се даде определена сума в повече. Освен ако не са необходими тези пари, примерно, ако те не се изразходват, ако те просто стоят така, ако програмата не работи.
И вторият ми въпрос, той не бива да е към Вас, той трябва да е и към други Ваши колеги, да допуснем, че тази година не приемете предложението и се работи с около 75 млн. по-малко в сферата на субсидираната от държавата заетост, как ще се процедира, господин Велчев, с тези около 45 – 50 хиляди души от 1 януари, на които трябва да се каже: отивайте си вкъщи! Вероятно трябва да им се каже, че програмата беше за една година, пито – платено, приключваме дотук. Или ще се каже: продължаваме. И ще има възможност да се насрочват средства. Лично аз мисля, че те във все по-голяма степен трябва да се насочват чрез частния и комуналния сектор, не директно за общински програми, но това е друг въпрос. Но без да изясним стратегията на съзиданието тук, аз лично не мога да взема решение по чл. 5, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, министър Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз се радвам, че професор Петков сега вече оценява добре програмата, макар че, разбира се, не си спомням и не съм бил свидетел на Ваши лични изявления по програмата през миналата година, професор Петков, когато тя се предлагаше, но си спомням, че много Ваши колеги и представители на опозицията както отляво, така и отдясно бяха много отрицателно настроени спрямо програмата. Не чух обратни мнения и се радвам, че вече и сред опозицията съществуват положителни становища за тази политика на правителството.
Факт е, че тази програма беше насочена към създаване или по-скоро възстановяване на трудови навици сред дългосрочно безработни, които ги бяха загубили. Никой не е поставял въпроса, че тази програма трябва да съществува безкрайно дълго. Смятам, че тя до голяма степен изигра ролята си и в резултат на това и на други фактори безработицата сериозно намаля – със 7 % от началото на мандата на правителството. Така че ние очакваме, че безработицата ще продължи да намалява като резултат, ако щете, и от рекордно високите преки чуждестранни инвестиции през 2003 г. Да, може би част от тези, които в момента получават заплата от тази програма, няма да получават от началото на 2004 г. заплата, но със сигурност този процес на създаване на нови работни места няма да спре, той ще продължи във времето. Създадените засега работни места са много повече, отколкото са създадени по тази програма, така че ви уверявам, че тя е изиграла положителната си роля и нейното намаляване като обем за сметка, разбира се, не самоцелно, а за сметка на увеличаване на разходите в други не по-малко важни социални сфери няма да се отрази негативно върху обществото и върху икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Велчев.
Имате думата за други изказвания по чл. 5 от законопроекта.
Госпожо Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По чл. 5 има няколко мои предложения и аз съм силно затруднена върху кое от тях да привлека вашето внимание. Но бих могла да направя едно предложение, което не изисква голямо напрежение по отношение на промяна на бюджета и това е по-скоро моето предложение Националната агенция за оценяване и акредитация и Националната агенция за професионално образование и обучение да бъдат записани в отделни редове в приложение № 1. Аргументите ми в случая са, че това са национални агенции към Министерския съвет, а не към Министерството на образованието и науката и са създадени по специални закони. Едната агенция е създадена по Закона за висшето образование, а Националната агенция за професионално образование и обучение е създадена по Закона за професионалното образование. Философията на съответните специални закони предполага една относителна независимост на тези агенции, за да могат да осъществяват специфичните си функции. Предоставянето на такава независимост е и основно изискване на европейското законодателство в тази област.
Дейността на двете агенции е съобразена и с поетите от Република България ангажименти по отношение на глава ХVIII “Образование и професионално обучение” и глава II “Свободно движение на хора” и декларациите от Болоня и Копенхаген, които изискват в тези процеси на национално равнище институциите, които отговарят на тези специфични изисквания, да имат реална независимост в отношенията със своите партньори с Европейския съюз.
Мисля, че извеждането на тези две агенции в самостоятелен ред и предложението за техния бюджет, който напълно е съобразен с бюджета, предложен от Министерството на образованието и науката, ще даде една по-добра възможност да бъдат контролирани от Министерството на финансите и ще може реално да осъществят в своите политики изискванията, които са необходими, за да могат да бъдат разработени държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация и обучение. Исканията на тези две агенции са за едно минимално завишение на тези средства с по 30 хил. лв. Така че по никакъв начин ние няма да нарушим общия бюджет, който предварително е залегнал в Министерството на образованието, и по тази причина бихме могли да дадем една реална, гарантирана от приетите български закони самостоятелност на тези две агенции.
Имам и предложения, които са свързани с финансиране на различни висши учебни заведения. Считам, че е справедливо те да бъдат гласувани поотделно. Една част от аргументите, които касаеха Българската академия на науките, бяха изложени тук от мен и от някои мои колеги.
Бих искала да обърна внимание и на исканията от ректора на Русенския университет “Ангел Кънчев” и ще прочета само една малка част от тези наистина обосновани предложения, които би трябвало да са еднакво справедливи към всички учебни заведения в България. С това искане се предлага веществената издръжка на един средно приравнен студент да се увеличи от 43 на 120 лв. годишно и училищата, които имат приблизително еднаква структура на студентския състав, би трябвало да имат и приблизително еднакъв размер на норматива за веществена издръжка, както това е при средния норматив за издръжка на студентите от първи, втори и трети курс. Сумата от 120 лв., която е разчетена, в случая се явява средна за стойностите между техническите университети в София и техническите университети във Варна, Габрово и Русе.
Другото съществено предложение в тази посока е да се увеличи субсидията, присъща на висшите учебни заведения за научна, художествено-творческа и издателска дейност, която съгласно чл. 91, ал. 3 от Закона за висшето образование представлява 10 % от субсидията за издръжка на обучението. Това в предложенията за Русенския университет не е отразено.
Предлагам също и едно увеличение на капиталовите разходи във връзка с отнемането на учебна база на Русенския университет в полза на община Русе.
Другите предложения, които съм направила, касаят Софийския университет, Военната академия “Георги Сава Раковски”, но за това за съжаление нямам достатъчно време.
Единственото, което бих искала да помоля колегите народни представители, е с дадената възможност и от Комисията по бюджет и финанси да гласува отново моето предложение, което е свързано с религиозните дейности и подкрепата на българското православно вероизповедание, мюсюлманското вероизповедание, Арменската църква и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожо Тоткова – заповядайте за изказване.

Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз най-напред се изкушавам да взема отношение във връзка с поставения въпрос от господин Кръстьо Петков и така прекрасните думи, които бяха казани за програмата “От социални помощи към заетост”. Вярно е, че безработицата спадна, вярно е обаче и това, че от тези 129 хил. по-малко безработни 100 хил. са по тази програма. Тоест реалната икономика за тази година, която изтича сега, всъщност е създала едва 29 хил. реални работни места. Тогава за какъв напредък говорим изобщо? Ако няма пари за тази програма безработните ще се върнат на нивото, на което са били.
Затова аз мисля, че господин Петков много точно е записал в своето предложение: “за активни мерки на пазара на труда”, а не просто за нова форма на социално подпомагане.
Още повече, че има още една заплаха. Само преди няколко дни в пресата беше изнесено, че в тези 117 общини с висока безработица, може би няма да се реализира заложеното в Закона за корпоративното подоходно облагане - нулева ставка за корпоративния данък, защото се измислят някакви административни бариери, които не могат да бъдат преодолени от инвеститорите. И именно защото става въпрос точно за такива общини, в които проблемите са много големи и те не са единствено и само социални, а те са проблеми на бъдещото развитие на тези общини, ние с госпожа Масева сме направили предложение да се намали субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 2 – “Администрация на президента” и т. 3 – “Министерски съвет”, за да може тези средства, които никак не са много, да се насочат точно в такива общини с много сериозни проблеми и да се решат въпроси, които не търпят отлагане, и единственото нещо, което задържа хората в тези места, е, че те просто няма къде да отидат, нито имат с какво да отидат, нито мислят къде да отидат, за разлика от някои други.
Защото аз ще ви кажа, че има едно село Слащен в община Сатовча, в което 2500 човека вече са напуснали селото. Те са образували цяла колония в Америка. Те са намерили този път, но този път не е добър. За тях може би да се окаже добър, но, за съжаление, за нашата страна никак не е добър. Аз говоря за такива скромни суми, както например са необходими 50 хил. лв. за питейно водоснабдяване в с. Бабяк в община Белица. Аз искам да знаете, че този проблем беше започнал да се решава и за съжаление не можа да бъде решен докрай. Има проект, започната е реализацията му. И ако трябва контролните органи да си изпълняват задълженията, просто хората не трябва да пият от тази вода.
Затова аз мисля, че вместо тези централни ведомства като Министерският съвет или Администрацията на президента, или другите министерства да се превръщат в депо, в което да се подслоняват хора, които се уволняват за големи заслуги, но за да не си отварят много устите ще ги сложим като съветници тук и там, за да може да им се дават високи заплати. Мисля, че тези средства могат да бъдат насочени там, откъдето идват и постъпленията, защото това са средства на данъкоплатците. Това не са средства на един или друг министър даже в държавата. Те не са Вашите пари, та да Ви благодарим тук, че сте дали на този и на онзи. (Обръща се към министър Велчев.) Това са пари на данъкоплатците. Ролята на Народното събрание е справедливо да разпределя тези средства.
Аз мисля, че това, което ние предлагаме, е съвсем нормално и няма да ощети никой в държавата, още повече, че едно споразумение между ДПС и министъра на финансите не доведе до някакви протести от министерствата, че бюджетът им е орязан с по 2 милиона. Да видяхте министерски чиновници да скандират тук, пред Народното събрание, че им е орязан бюджетът? Не. Защо не? Защото и с този бюджет те догодина ще имат пак 13-та заплата, а тези, за които ние говорим, няма да имат не 13-та, първа заплата няма да имат.
Затова аз много ви моля, отнесете се сериозно. Не става въпрос за някакви огромни суми, става въпрос за нещо много скромно, но нещо, което би зарадвало хората и би им върнало вярата, че те са част от държавата и че тази държава е тяхната държава, а не е държавата на министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Тоткова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Черкезов.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Моето предложение също е изключително скромно. Аз искам само 3 млн. 900 хил. лв. и смятам, че Вие така, както хубаво ме погледнахте и хубаво се усмихнахте (обръща се към министър Велчев), можете да подкрепите моето предложение и наистина да дадете на общините в Смолянска област, като почнем от Смолян, Девин, Мадан, Рудозем, Неделино, Чепеларе, Баните, та стигнем до Доспат и Борино. Тези средства аз съм предложил по искане на кметовете, защото онова финансиране, което беше в годините, не можа да стигне за завършването на тези обекти и сега тези средства трябват, за да може тези обекти да бъдат замразени по някакъв начин, защото когато не се погрижим за това, което е постигнато до определено ниво, то ще се разруши и ще трябват много повече пари, за да може наистина да се достигне до завършването им, например едно водоснабдяване и други такива изключително нужни за нашите общини финансирания, които дават възможност да няма миграция, а хората да останат там и да развиват някаква дейност. Това са изключително нужни средства за тези общини в Смолянска област.
Аз говоря тези неща с ясното съзнание, че Вие не можете да удовлетворите нашето желание тези средства да бъдат гласувани тук, в Народното събрание, защото след като не са минали през комисията, на мен ми е ясно, че промяна тук не може да стане. Но аз смятам, че Вие можете да намерите формата и начина, по които да финансирате тези общини, и предложението, което съм направил, наистина да бъде взето под внимание.
Защото вместо да се дават средства за възмездно финансиране под черта и тези средства, които Вие можете да си ги сложите над черта и да ги разпределите по някакъв начин за общините, Вие сте ги дали под черта и по този начин буди едно сериозно съмнение у мен, че това са скрити средства, които по някакъв начин ще бъдат давани след това за определени нужди. Например, държавното дружество “Автомагистрали”. Това си е чиста бюджетна инвестиция. Подчертавам, чиста бюджетна инвестиция. Не казвам, че няма нужда от това. Категорично съм далеч от мисълта, че няма нужда от това, но според мен има начин за отразяването на тези финанси, за които по някакъв начин Вие трябва да дадете обяснение на цялото българско гражданство и на всички народни представители кое Ви накара да ги сложите под черта. Това Ви питаше и господин Муравей Радев, това Ви питаха и от опозицията отляво и пак не получихме отговор за това нещо.
Защото тук чета и нещо друго: “държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент”. Ами това е чисто наливане на бюджетни средства в търговските дружества. И не става въпрос за някакви минимални суми, а става въпрос за милиони. За държавното дружество “Автомагистрали” – 573 млн.; за тези държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент – 202 млн. Да не говорим за предоставени дялове, акции и съучастия от Министерството на околната среда и водите за държавно предприятие “Управление на дейностите опазване на околната среда” – 20 млн. Ново ДФРР ли ще правим? Вие знаете, че фалира и този фонд ДФРР, фалираха и банките. И по тоя начин ние не можем да вървим напред.
Явно, министърът не го интересуват тия неща, но нека ги чуят хората, защото, в интерес на истината, по този начин се удовлетворяват желания само на едни-единствени претенции, които се предявяват от коалиционния ви партньор. Защото, ако ние трябва да говорим реални неща…
Хасан Адемов (ДПС, от място): ДПС не е лъжица за твоята уста. Не е за теб тая работа.
Веселин Черкезов: Това, което казвам, е, че по този начин не можете да помогнете на хората, които живеят в изключително изостанали райони. По този начин вие удовлетворявате единствено вашите си претенции, уважаеми господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Аз не карам джип, а ти караш.
Веселин Черкезов: Слагаш бурканите. Това е истината.
И оттам нататък няма да влизам в такъв диалог, защото ако трябва да защитавам интересите на хората, които живеят в изключително изостаналите райони, не може по такъв начин. Не може да се грижим само за себе си, а да не помагаме на тях. Затова сте доведени тук и това е начинът, по който вие трябва да изразите отношението си към изключително изостаналите региони. Защото ако няма инфраструктура, там не може да се развива никаква дейност. И точно по тази причина аз съм направил това предложение за изключително изостанал регион, какъвто е Смолянския, и желая вашето съдействие, и желая вашето разбиране това предложение да бъде подкрепено. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Черкезов.
Други желаещи за изказване има ли? Няма други желаещи.
Моля народните представители да влязат в залата, тъй като има много предложения за гласуване.
Подлагам на гласуване предложението с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 53, против 104, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, Вашето първо предложение по принцип е подкрепено, тъй като имаше дебат тук…
Янаки Стоилов (КБ, от място): Държа да се гласува предложението да се добави “в т.ч. 90 млн. лв. за общинските болници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Държите да се гласува предложението Ви по чл. 5, ал. 1, т. 11 да се добави “в т.ч. 90 млн. лв. за общинските болници”.
Моля да гласуваме това предложение на господин Стоилов, което е част от неговото предложение по чл. 5, ал. 1, което по принцип е подкрепено от комисията.
Гласували 196 народни представители: за 85, против 108, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 56, против 109, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 60, против 104, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев, което не е подкрепено от комисията, но много красноречиво беше защитено в залата.
Гласували 205 народни представители: за 90, против 108, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване. Чухме аргументите на нашите двама големи актьори, депутати и културни дейци. Нека с добро сърце да се обърнем към българската култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да прегласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Явор Милушев.
Гласували 207 народни представители: за 102, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 65, против 110, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Димитър Йорданов по ал. 1 на чл. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 187 народни представители: за 72, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Второ предложение по същия текст на господин Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 62, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложение на Теодора Константинова, Димитър Абаджиев и Иво Цанев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 189 народни представители: за 72, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Кина Андреева, което тя помоли да се гласува поотделно за двете точки.
Гласуваме предложението на госпожа Андреева по чл. 5, ал. 1, т. 13, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 66, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Андреева
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми колеги, вие може би забравихте – става въпрос за увеличаване на субсидията за Министерството на културата. Три гласа не достигнаха преди малко! Това е трети, последен опит да си поправим грешката! Възползвайте се, защото четвърти опит няма да има и върху всички нас ще падне петното, че не сме си свършили работата както трябва. Много ви моля, проявете разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на госпожа Андреева за чл. 5, ал. 1, т. 13.
Гласували 206 народни представители: за 92, против 103, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Андреева по чл. 5, ал. 1, т. 10 и т. 3 от предложението заедно.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нито един от управляващото мнозинство не подкрепи това да се създаде Национална гореща телефонна линия за деца, които имат проблеми. Вие сте го заложили във вашата национална програма, заложили сте го във вашата стратегия за борба с престъпността. Става въпрос за 850 хил. лв., които да бъдат отпуснати на Държавната агенция за закрила на детето, за да може тази Национална гореща линия за деца да започне да съществува! Това наистина е позор! Не зная как ще обясните своето бездушие пред българските избиратели?!
Умолявам ви, загърбете за миг партийните неща! Става дума за нещо толкова важно. Цинично е по такъв начин да се отнасяме към една толкова важна социална придобивка, която да бъде в полза на всички български деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има предложение за прегласуване на точки 2 и 3 на госпожа Андреева.
Гласували 192 народни представители: за 87, против 90, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Елиана Масева и Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 67, против 106, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Черкезов, което беше само за 5 млн. лв., нали така, господин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 63, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Иван Козовски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 44, против 113, въздържал се 1.
Гласуваме предложението на народните представители Щерев, Цонков и Първанова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 22, против 124, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Литрова и Чуканов, което не е подкрепено от комисията, по приложение № 1.
Гласували 175 народни представители: за 57, против 111, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на госпожа Литрова и господин Чуканов няма да подлагам на гласуване, защото отпадна с гласуването на чл. 1 автоматично.
Гласуваме предложението на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 36, против 113, въздържали се 4.
Предложението на госпожа Манева не се приема. (Народният представител Теодора Литрова иска думата за процедурно предложение.)
За какво е процедурното предложение, в режим на гласуване сме? Можехте да направите само предложение за прегласуване на Вашето предложение, което не направихте, така че вече не мога да Ви дам думата по процедурен въпрос. (Неразбираема реплика от народния представител Теодора Литрова.)
Не мога да Ви дам думата за процедурен въпрос, защото сме в режим на гласуване, казах го три пъти.

Гласуваме предложението на народния представител Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 65, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Теодора Литрова (НДСВ, от място): Може ли процедура?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не може, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ, от място): Нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нищо не нарушавам. Вие го нарушавате в момента.
Гласуваме предложението на народния представител Явор Милушев, което не е подкрепено от комисията.
Теодора Литрова (НДСВ, от място): Допускате други предложения, които са отхвърлени, а моето не го допускате до гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да бяхте направили предложение за прегласуване, госпожо Литрова. Имахте това право, но не се възползвахте.
Теодора Литрова (НДСВ, от място): Значи за филмовата индустрия гласувахме три пъти, а аз имам две предложения, но Вие ги елиминирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не съм ги елиминирала. Автоматично отпада с гласуването на чл. 1. При чл. 1 е отхвърлено, тъй като чл. 1 визира приходите на това Ваше предложение и то не е прието.
Гласували 154 народни представители: за 51, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Литрова и Чуканов по ал. 4 на чл. 5, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 44, против 106, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Имате право на процедурно предложение за прегласуване. Госпожо Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване на току-що гласувания текст, който също беше отхвърлен в предходните членове, както и следващия, който Вие по всяка вероятност също ще подложите на гласуване.
Не мога да разбера защо отказахте да се гласува текстът от едно предложение, по същия начин, както дадохте възможност да се гласуват предложенията на останалите народни представители. Мисля, че най-малкото когато поставяме въпроса за духовното в този парламент и за нещата, които касаеха субсидия за вероизповеданията, трябваше да отмените изобщо възможността народните представители да гласуват още един път.
Заради това много категорично възразявам за начина, по който ръководите Народното събрание и не допускате официално допуснати предложения да се гласуват в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За съжаление не разбрахте това, което Ви обясних – защо не го допуснах до гласуване. То просто не подлежи на гласуване, госпожо Литрова, за разлика от това Ваше предложение, което в момента ще подложа на прегласуване.
Прегласуваме предложението на госпожа Литрова и на господин Чуканов.
Гласували 178 народни представители: за 66, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложение на народните представители Литрова и Чуканов по чл. 5, ал. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 53, против 107, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Литрова. Подсещам Ви, ако сте пропуснали да направите това предложение.
Госпожа Литрова не иска прегласуване.
Подлагаме на гласуване чл. 5 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 121, против 52, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
Моля да докладвате чл. 6 и чл. 7 на вносителя, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 6. (1) С постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2004 г. се определят капиталовите разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5, ал. 1, които подлежат на утвърждаване от министъра на финансите.
(2) В рамките на определените капиталови разходи съгласувано с Министерството на финансите се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение след 30 юни 2004 г.
(3) Промени по ал. 2 се допускат само в рамките на бюджетната година.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
“Чл. 7. (1) Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва:
Българско национално радио 31 912 000
Българска национална телевизия 49 123 000
(2) Утвърждава субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по чл. 6 и чл. 7. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 6 и чл. 7 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 117, против 14, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
С това прекратяваме, защото в следващия текст има много предложения, които няма да можем да разгледаме до 19,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,45 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун