Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2003-12-18

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Откривам днешното заседание, уважаеми народни представители.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме по чл. 8.
По чл. 8 има предложение на народния представител Емил Кошлуков – в чл. 8, ал. 1 думите “съгласно Приложение № 2” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 8, ал. 2 има предложение на народния представител Михаил Михайлов – да се намалят субсидиите по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, т. 19 – Съюза на българските автомобилисти и т. 20 – Съюза на тракийските дружества с 1 млн. 600 хил. лв. за компенсиране на предлаганото увеличение на средствата по чл. 10, ал. 1 за община Ямбол.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Емил Кошлуков.
Предлага се за компенсиране на необходимите средства в размер на 2 млн. 38 хил. лв. за създаване на нова ал. 3 към чл. 8 в:
1. Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 23 да отпаднат.
2. Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, т. 14 субсидията от 64,9 хил. лв. се намалява с 44,9 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков.
В чл. 8, Приложение № 2 субсидии за юридически лица с нестопанска цел се правят следните изменения:
а) отпадат субсидиите за организациите по точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22;
б) точка 23 става т. 19;
в) въвежда се нова т. 20 със следното съдържание:
“20. Централното звено за финансиране и договаряне при Министерство на финансите провежда не по-късно от 31 март 2004 г. конкурс за проекти на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за дейност в обществена полза и имащи за цел подпомагането на хора с увреждания, при следните условия:
- подкрепа за проекти, осигуряващи ефективни социални услуги за конкретни целеви групи сред хората с увреждания;
- публично оповестяване на конкурса чрез националните медии – 45 дни преди крайната дата за получаване на кандидатстващи проекти;
- оценка на кандидатстващите проекти от независими експерти;
- времетраене на проектите – до 8 месеца;
- максимален размер на държавната субсидия за един проект – не повече от 20 хил. лв.;
- брой на финансираните проекти на едно юридическо лице с нестопанска цел – не повече от един;
- за разпределяне чрез този конкурс се предвижда обща субсидия в размер на 2 млн. 321,3 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 8, нова ал. 3 има предложение на народния представител Емил Кошлуков.
В чл. 8 се създава нова ал. 3:
“(3) Субсидията от 2 млн. 38 хил. лв., съгласно Приложение № 2 към ал. 2 остава в резерв и се разпределя по юридически лица с нестопанска цел чрез публичен конкурс от Министерския съвет.”
За източник се предлага намаление на средствата по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Анели Чобанова, Пенка Пенева и Анелия Атанасова.
В Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, т. 15 Асоциация на Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните кооперации в България, размерът на предвидената годишна субсидия да се увеличи на 32 хил. 500 лв., така че размерът на общата субсидия по т. 15 да стане 160 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8 със следната окончателна редакция:
“Чл. 8. (1) Приема субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел за 2004 г. съгласно Приложение № 2 на обща сума 3 млн. 752 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел в размер 90 на сто от определените им суми по Приложение № 2, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, по чл. 8 има много предложения. Имате думата.
Господин Ляков, заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Направихме опит в този член да скъсаме с досегашната схема за финансиране и с този прословут списък, Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, където има 23 неправителствени организации или по-точно юридически лица с нестопанска цел. Този списък се подмята от година на година и никой в комисията от присъстващите представители на Министерство на финансите не можа да ни каже защо точно тези юридически лица с нестопанска цел присъстват в списъка. Като изключим четири от тях – Българския Червен кръст, Съюза на ветераните от войните, Българския туристически съюз и представителни сдружения на потребителите в България, които според текстове в други закони трябва да бъдат финансирани, всички останали юридически лица получават може би по инерция финансиране от републиканския бюджет.
Моето предложение е най-радикално от всички. Първо, то изключва четири юридически лица от този списък. Това са Съюзът на българските автомобилисти, Съюзът на тракийските дружества в България, Съюзът на народните читалища и Рилската света обител изобщо от финансиране, като аз казах в комисията, че за мен е необяснимо как, примерно, Съюзът на българските автомобилисти – една останка от социализма, едно номенклатурно убежище, което разполага с безброй имоти и има значителни приходи, на всичко отгоре ще получава и държавна субсидия. Изобщо не е ясен статутът на тази организация и вероятно трябва Министерството на икономиката и Министерство на финансите много скоро да се занимаят с нея. Вероятно тези имоти, които сега се ползват от ограничен кръг лица, трябва да бъдат приватизирани и тази дейност да бъде дадена като услуга на свободния пазар.
За Рилската света обител имаше толкова скандална информация за търговски дружества, които са създадени от Рилския манастир с мутри, с хора от сенчестия бизнес, търговски обекти и т.н. И държавният бюджет финансира една структура, която има милиони доходи, която разполага с много земи и т.н.
Съюзът на тракийските дружества. На какво основание точно тази организация ще получава финансиране? На всичкото отгоре тя се занимава и с политическа дейност, има народен представител, който стои тук – господин Тодор Бояджиев. И даже е нарушение това, че такава организация получава финансиране от бюджета.
Не искам да влизам в повече детайли. Всички останали, които са свързани най-вече с хората с увреждания, мислим, че трябва да се даде възможност не само на тези, които са в списъка, но и на по-широк кръг от юридическите лица с нестопанска цел – тази сума, която е заложена в бюджета, а именно 3 млн. 752 хил. лв. да има възможност да бъде получавана от тях, но чрез защита на проекти. Представят проекти, в текстовете съм дал какви са изискванията за тези бройки, в какъв срок, доколко може да се финансира един такъв проект. Той трябва да бъде защитен, действително трябва да носи полза на лицата, които защитават тази организация и чак тогава да получи финансиране. А не просто да се изсипват пари. Вярно е, че тези пари не са много, но знаете какви битки водим тук за всеки милион. Знаете вчера големия дебат за парите за културата. Не може по този начин просто по инерция или по това той какви позиции и какви лобита си е намерил във Финансовото министерство, изпращайки едно писмо да получава финансиране. Според мен тази практика е порочна и трябва един път завинаги да бъде преустановена. И аз ви моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други народни представител, които желаят да вземат думата по чл. 8?
Има думата госпожа Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа няколко думи, включително и да дискутирам част от предложенията на господин Панайот Ляков. Действително с колегите в Комисията по въпросите на гражданското общество сме абсолютно убедени, че трябва да бъде коренно променен принципът на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел. Защото този списък до голяма степен е продукт на един исторически принцип в приложение № 2 и действително там съществуват организации, за които е най-малко да се каже, че е спорно тяхното финансиране от бюджета. Затова използвам присъствието на господин заместник-министъра в залата.
Разбира се, има един друг чисто технологичен проблем – присъствието на тези организации до голяма степен е оправдано в това, че по силата на други специални закони те трябва за една или друга страна от своята дейност да получават финансиране от бюджета.
Бих искала господин заместник-министърът да се включи в това обсъждане и да каже каква е готовността на Министерство на финансите – нещо, за което много пъти сме говорили с негови колеги – наистина да се въведе най-после този принцип на проектно финансиране, за който господин Ляков говори преди малко и за който с колегите в Комисията по въпросите на гражданското общество сме абсолютно убедени, че трябва да бъде водещ при финансирането на юридическите лица с нестопанска цел.
Пак казвам – съществуването, отделянето на средства на някакъв необясним исторически принцип на организация, за които всички знаем с каква собственост разполага, е просто недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви много.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Тодор Бояджиев.
ТОДОРБОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много внимателно изчетох не само формулировките, направени за промени в текстовете, но и стенограмата от заседанието на Комисията по бюджет и финанси, когато е разискван този въпрос. Очевидно въпросът предизвиква у някой желание за дебат, въпреки че, ако го вземем в абсолютни измерения, сумата, която е предвидена по това приложение № 2, представлява 0,04% от приходната част на бюджета, а това, което е предложено за Тракийските дружества – 15 хил. лв., е 0,0001. Една десетохилядна от процента от приходната част. Разбира се, когато се води дебат по принцип, няма значение каква е сумата. Но работата е там, че дебатът не се води по принцип. И в комисията не е воден по принцип, и сега се отправят обвинения или показващи липса на информация, или нежелание на някои колеги в Народното събрание да възприемат информация.
По време на дебата в Комисията по бюджет и финанси някои колеги са си позволили даже и грубо манипулиране на фактите, което за мен означава, че или те са били манипулирани с неверни факти, или желаят да преиначат нещата. Господин Кошлуков заявява в комисията, че Съюзът на тракийските дружества не е вписан в публичния регистър на Министерство на правосъдието и се позовава на това, че той е искал справка от министерството и е получил такава справка. Аз не виждам в залата господин Кошлуков, но виждам други, които предлагат подобни неща. Искам да му връча копие от решението на Министерството на правосъдието, с което сдружение “Съюз на тракийските дружества в България” е вписано в публичния регистър, забележете, под № 003 на 2 септември 2002 г. С други думи, тази организация с идеална цел – Съюзът на тракийските дружества, е една от най-първите, които са се вписали в този регистър не за да очакват субсидии от държавата, а за да демонстрират още един път своята почит към законите, своето уважение към законите и желанието да се съобразяват с всяка буквичка, точка и запетая от законите.
Съюзът на тракийските дружества в България, господин Ляков казва, че след като имат народен представител, не би трябвало да фигурират в такъв списък. Аз бях и велик народен представител във Великото Народно събрание отново като тракийски народен представител. Вие какво искате – да изключите 600 хил. българи, наследници на изгонени и бежанци от Беломорска, от Източна и Западна Тракия и да им откажете правото, след като имат организация с идеална цел, след като в държавата ни има повече от 200 тракийски дружества, след като в тази зала седят 14 народни представители, които са членове на Съюза на тракийските дружества... Аз няма да изброявам тези от вашата група, защото вие може да поискате след това да ги изключите от вашите партии, но ще ви спомена имена на такива достойни народни представители като внука на войводата Дико Джелебов – Даниел Вълчев, ще ви спомена доц. д-р Атанас Щерев, който е също член на съюза, ще ви спомена Златка Бобева, която също е член на съюза, ще ви спомена Стефан Данаилов, на името на чийто баща се казва тракийското дружество в гр. Мадан, и т.н., и т.н. Четиринадесет достойни български депутати са членове на тези дружества, членове на този съюз. Мислите ли, че това ще ви даде основание да оспорите предоставянето на тази минимална субсидия на тези дружества? Очевидно е, че или не знаете нещата, или не искате да ги научите.


Поначало предложенията не отговарят на философията на тази част от бюджета. В тази част от бюджета държавата не прави дарения, а държавата показва своето отношение към гражданските сдружения, към гражданското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Бояджиев, петте минути изтекоха. Ако обичате да приключите.
Тодор Бояджиев: Да, добре, завършвам. Само две изречения. Ако наистина мислим за гражданското общество, предложенията трябва да са за разширяване на този списък, за включване на нови организации с прилагане на всички критерии на закона. Съюзът на тракийските дружества именно по този път е в този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
За първа реплика има думата народният представител госпожа Калканова. Панайот Ляков – втора реплика.
Заповядайте, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Бояджиев, Вие казахте, че сте запознат със стенограмата от разискванията в комисията и аз бих искала да поставя един въпрос, на който ние, народните представители в Комисията по въпросите на гражданското общество, не можахме да намерим отговор. Кажете – защо Съюзът на тракийските дружества е включен в Приложение № 2, а не е включено, да речем, нито едно от дружествата на македонските българи или техните потомци, добруджанските българи или техните потомци? Значи точно за това става въпрос.
Тодор Бояджиев (КБ, от място): Отговорът е много лесен.
Татяна Калканова: Фактите, които Вие изтъкнахте, слава Богу, че ги има, защото пък, ако не беше регистрирано в публичния регистър, ако всичко не беше наред документално, би било съвсем абсурдно финансирането на Съюза на тракийските дружества. Защо, какъв е принципът да бъдат избрани едни организации и да бъдат изключени други организации? Страхувам се, че отговор на този въпрос трудно може да се даде.
Затова повтарям молбата си към господата, представители на Министерството на финансите, трябва да има повече яснота и, абсолютно убедена съм, проектен принцип на финансиране на неправителствените организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ляков, заповядайте, имате думата за реплика.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Бояджиев! Финансирането на Съюза на тракийските дружества е станало поради факта, че Вашият съюз е изпратил едно писмо до Министерството на финансите. Вследствие на това писмо вие получавате финансиране. Не само Вашето присъствие като народен представител, но и участието на този съюз в последните местни избори показва, че този съюз се занимава с политическа дейност, а организациите, които се занимават с политическа дейност, се финансират по друг закон. Затова смятам, че е нарушение изобщо да бъдете допуснати до финансиране. Това е истината. Иначе принципът за проектно финансиране аз смятам, че никой не трябва да го отрече. Аз съм "за" да се увеличи сумата, съм "за" да се включат повече организации, но нека това да стане след конкурс, след защита на проекти, а не по някаква презумпция на Министерството на финансите, казах ви – по една историческа инерция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Бояджиев, имате право на дуплика в рамките на три минути.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ляков, отново показвате неинформираност. За разлика от някои други организации, които са регистрирани по Закона за политическите партии, Съюзът на тракийските дружества в България е организация непартийна, неправителствена с идеална цел, регистрирана по Закона за юридическите лица с идеална цел. Това, че има Политически клуб "Тракия", който е регистриран по Закона за политическите партии, не означава, че това са тракийските дружества. Това е електорален механизъм, той действа изцяло в рамките на закона. И, ако получи субсидия от държавата, ще е по силата на този закон.
Госпожо Калканова, Вие питате как са попаднали Тракийските дружества, а други не са попаднали. Попаднали са на базата на това, че в тази държава има закони и Законът за юридическите лица с идеална цел определя механизма, по който тези сдружения могат да кандидатстват за държавна субсидия. Ние сме представили всички документи, отбележете, че за първи път тази година не говорим за историческо наследство, не говорим за списъци от миналото, за първи път тази година са включени Тракийските дружества.
Знаете ли каква е една от причините, аз допускам, Министерството на финансите да ги включи? Връщам Ви точно една година назад, когато приемахме Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2003 г. Ако си спомняте, тогава аз станах инициатор и Народното събрание с консенсус, с едно предложение, подкрепено и от ДПС, и от СДС, и от Коалиция за България, вкара в бюджета 250 хил. целево за отбелязване на Илинденско-Преображенското въстание. Основната организация извършиха Тракийските дружества. Това беше едно национално честване, но всичко или огромната част я свършиха Тракийските дружества. Тракийските дружества, които получават от бюджета сега 15 хил. лв., или се предлага да ги получат, за последните десет години са инвестирали 1 милион 880 хиляди златни тракийски левчета, събрани от техните привърженици и превърнати в десет храма, превърнати в осем паметника. На господин Михайлов след това ще му кажа защо община Ямбол няма да приеме неговото предложение тези 15 хиляди да се отделят. Защото един от заместник-председателите на тези Тракийски дружества дари всичките си спестявания – 18 хил. лв. (повече, отколкото държавата дава), на държавата миналата година, за да влязат за издръжка на учителите в с. Припек. Питайте колегите си от ДПС кое е с. Припек. Именно един от заместниците на този съюз дари всички тези суми, за да се осигури фонд за заплати и да не се закрива училището в с. Припек. Така че не се опитвайте да политизирате една високопатриотична общественополезна дейност. (Реплики от блока на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има думата народният представител Гиньо Ганев. Заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз взимам думата, обаче не в същата логика. В това Приложение № 2 към законопроекта за бюджета наистина са включени субсидии на юридически лица с нестопанска цел, субсидии от централния бюджет на държавата.
Не мога да знам критерия на Министерството на финансите за всяка организация поотделно. Обаче под пункт 21 стои Съюзът на народните читалища в България. Никакво съмнение няма, че разсъжденията на господин Кошлуков, аз също ги четох в една стенограма на комисията, че, ако се търси критерий, той трябвало да бъде по пътя на това дали тук са включени юридически лица с нестопанска цел, които били регистрирани за обща или обществена полза в Министерството на правосъдието. Това не се отнася до всички и не трябва да се отнася, и не е валиден критерий. Затова стои тук Българският Червен кръст, защото за него има специален закон и не отсега, и далеч преди Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тъкмо на това основание стои и Съюзът на народните читалища. Няма го господин Кошлуков да му напомня, разбира се, с много голямо уважение и към него, че читалищата в България имат закон от 1927 г. Оттогава има три закона. И изведнъж има нов закон от 1996 г., който в нашия дневен ред сега подлежи на поправки по пътя на неговото усъвършенстване.
Няма съмнение, че читалищата трябва да се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, защото техният закон всъщност е специален по отношение на този общ закон и те никога няма да се регистрират по този закон в Министерството на правосъдието. Нямат нужда от това. Техният закон казва, че те се регистрират в Министерството на културата, и то само информативно. Техните права идват много по-отдалече, много преди да има юридически лица и закон в България за тях.
Ето защо Съюзът на народните читалища, както всички знаят, се опитва да представлява толкова много читалища в страната – 4000 на брой. Но единствен той ли? Не е един. Нека както предвижда новият законопроект да се направи един национален съюз, който да брани тези интереси, защото отделните читалища по села и градове не могат да защитават интересите си пред държавните органи.
И накрая, в действащия закон, чл. 1 казва, че читалищата в България са самодейни, самостоятелни, автономни сдружения за просветна и културна дейност (тук следва съюзът “и”) и осъществяват част от държавната политика в областта на културата и образованието. Това е основанието, поради което в цялото тяло на бюджета се предвиждат пари и за народните читалища. Тук са предвидени за техния съюз 21 хил. лв., именно за да може той да върши тази своя дейност. Тя не е нито политическа, нито партийна, а общонационална. Основанието за тези пари произтича, както ви казах, от една голяма традиция в старото време на България. Дано да можем да го пренесем в неговите най-нови черти и в сегашния ден на нашата страна.
Предлагам това възражение да не се приема и да се подкрепи комисията – както тя е защитила това Приложение № 2 в законопроекта. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата госпожа Нина Радева – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Дами и господа народни представители, при цялото ми уважение към всички изказали се по този проблем, аз се притеснявам, че дискусията, която е трябвало да се проведе …
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Това реплика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Изказване, защото Вие, госпожо Радева, говорите във връзка с изказванията на всички изказали се досега.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Тогава бих искал да направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре, заповядайте, имате думата за реплика към господин Гиньо Ганев.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, единственото, което пропуснахте да кажете, е кой е председател на Съюза на народните читалища.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Гиньо Ганев. Това малко ли е?!
Панайот Ляков: Не всички в залата го знаят.
Гиньо Ганев: Как да не го знаят?!
Панайот Ляков: Мисля, че има точка от правилника, която Ви задължава и трябваше да го направите, защото защитавайки финансирането на този съюз, на който сте председател, Вие защитавате определени свои интереси. Това се нарича конфликт на интереси. Какви са – не знам.
Емилия Масларова (КБ, от място): Значи министърът на финансите, защитавайки бюджета, защитава свои лични интереси?!
Панайот Ляков: Духът на парламентаризма, за който Вие говорите непрекъснато, изискваше, заставайки тук да кажете: “Аз, Гиньо Ганев, като председател на Съюза на народните читалища, държа за това и това…”. Вие го спестихте. Затова Ви моля – станете и го заявете от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това беше репликата на народния представител Панайот Ляков.
Господин Ганев, заповядайте за дуплика.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председател, разбира се, че всеки народен представител може да си избере ораторски похвати. Господин Ляков ме съветва да кажа първо, че съм председател на Съюза на народните читалища. Аз обаче искам първо да кажа, което той знае, че съм народен представител в българското Народно събрание и защитавам един бюджет, защитавам неговите принципи и особености.
Това, че съм председател на Съюза на народните читалища, е привилегия да знам повече от него по този проблем, по който трябваше да взема отношение - на какво основание читалищата стоят тук. А че съм председател на този съюз той знае много добре, щом съм ходил в неговия скъп Пазарджик и съм произнасял речи по повод на 120 години на читалищата в България. Дано повече такива идеи има в Закона за бюджета и дано повече от тези организации, които стоят там, да могат да бранят същността си и волята на правителството чрез бюджета да подкрепи една наистина гражданска структура. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата госпожа Радева за изказване.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Изказването ми ще бъде съвсем кратко, в контекста на това, с което започнах. Дискусията се пренася върху тема извън контекста на проблема, който разглеждаме. Затова при цялото ми уважение към тази проблематика бих искала тя да бъде отложена и разглеждана в други формати и в Комисията по гражданското общество. Не искам народното представителство да остане с впечатлението, че парите, които се разпределят между организациите в Приложение № 2, нямат ясен механизъм на разпределение, че няма ясен критерий за включване на тези организации в този списък. В комисията Министерството на финансите много ясно защити и обясни какви са критериите, по които се отпускат парите на организациите, фигуриращи в Приложение № 2.
Затова ви моля да подкрепим приложението и да подкрепим предложението на комисията, като прекратим този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Давам думата на господин Петър Жотев за процедура.
Петър Жотев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз имам различно отношение към отделните институции, които ще попаднат за финансиране по тази част от бюджета. Предполагам, че това е мое право, както на всеки друг народен представител.
Моето процедурно предложение е да се намери механизъм волята на народните представители да се изразява поотделно за всяка една от институциите.
Госпожо Радева, знам, че на плещите Ви тежи бързото приемане на бюджета. Ваш е проблемът, че сте го отложили за последния момент. Тук се обсъжда бюджетът за 2004 г. и независимо, че става въпрос за 15 хил. лв., те са толкова важни за всеки народен представител, както и 150 млн. лв. Така е според мен. Ако не съм прав, репликирайте ме. Вие бързате, но тук става въпрос за бюджета, който ще действа през цялата година. Затова народните представители трябва да имат обективно отношение към всяко нещо, което се обсъжда тук. Затова моето предложение е за всяко перо, за всяка организация – тракийски дружества, народни читалища и т.н., всеки народен представител да може да гласува поотделно. Ако аз имам възражение срещу едно от дружествата, ще трябва да гласувам против всички останали, а не бих искал да правя това. Не е коректно – както за мен, така и за хората, които са ме избрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно предложение на това процедурно предложение?
Да, заповядайте, имате думата, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Механизмът е по-прост и затова процедурното ми предложение е противно.
Има предложение на народните представители господин Кошлуков, господин Ляков и т.н. Ще се гласуват техните предложения. Когато се приемат, ще стигнем до идеята на господин Жотев. Като не се приемат – приема се другата идея.
Тази процедура е неуместна. Тя не увеличава спокойствието при разглеждането на бюджета, прави го объркан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Петър Жотев, средствата, отпуснати по отделни пера, да се гласуват поотделно.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 59, против 94, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Започваме гласуването на направените предложения по чл. 8.
Има предложение на народния представител Емил Кошлуков. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 39, против 93, въздържали се 9.
Първото предложение на народния представител Емил Кошлуков не се приема.
По чл. 8, ал. 2 има предложение на народния представител Михаил Михайлов. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 38, против 119, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Михаил Михайлов не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Емил Кошлуков за създаване на нова ал. 3 към чл. 8. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 89, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Емил Кошлуков за създаване на нова ал. 3 към чл. 8 не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Панайот Ляков, което беше аргументирано от самия вносител. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 55, против 105, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
По чл. 8 – нова ал. 3. Има предложение на господин Емил Кошлуков, което беше прочетено от председателя на комисията. Комисията не приема това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 16, против 107, въздържали се 18.
Новото предложение на господин Емил Кошлуков за създаване на нова ал. 3 към чл. 8 не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Анели Чобанова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 29, против 94, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Анели Чобанова и група народни представители не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста по чл. 8 на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 118, против 12, въздържали се няма.
Текстът на чл. 8 е приет.
Преминаваме към обсъждане на чл. 9.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По чл. 9 има предложение на Любен Корнезов и група народни представители – чл. 9 да придобие вида:
“Средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица се преотстъпват и предоставят изцяло по бюджетите на общините като държавен трансфер за финансиране на делегираните от държавата дейности и допълващ трансфер за общински дейности.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
“Чл. 9. Средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица се преотстъпват и предоставят като държавен трансфер по бюджетите на общините за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 726 078,8 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожа Радева.
Има предложение, направено от народните представители Любен Корнезов, Никола Николов, Пламен Кенаров, Мария Гигова и Михаил Михайлов. Чухте текста на тяхното предложение. Комисията не подкрепя това предложение.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по чл. 9? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от народните представители Любен Корнезов, Никола Николов, Пламен Кенаров, Мария Гигова и Михаил Михайлов.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 91, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Нина Радева е включено в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте чл. 9 в редакцията на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 108, против 22, въздържали се 5.
Член 9 е приет.
Уважаеми народни представители, преминаваме към един много сериозен член от Закона за бюджет 2004 – бюджета по общини. Заповядайте, госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам предложенията, които вече са отхвърлени като източник на приходи с гласуваните текстове по чл. 1 и чл. 5 да не бъдат обсъждани и гласувани сега. Да се съсредоточим само върху самостоятелните предложения, които касаят чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, заповядайте да докладвате чл. 10.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По чл. 10, ал. 1 има предложение на народния представител Димитър Дъбов:
“Чл. 10. (1) Частта за област Шумен, община Велики Преслав, в целевата субсидия за капиталови разходи, в т.ч. за екологични обекти сумата от 100 хил. лв. да стане 1 млн. и 500 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Евгени Чачев:
“Член 10, ал. 1 да се измени както следва:
“Област Хасково
- Димитровград – числото 7 833,7 да се замени с числото 10 183,8;
- Ивайловград – числото 1 727,5 да се замени с числото 2 254,7;
- Любимец – числото 1 519,1 да се замени с числото 1 974,8;
- Маджарово – числото 465,8 да се замени с числото 605,54;
- Минерални бани – числото 1 225,1 да се замени с числото 1 592,6;
- Свиленград – числото 3 331,2 да се замени с числото 4 330,6;
- Симеоновград – числото 320,3 да се замени с числото 416,4;
- Стамболово – числото 1 110,7 да се замени с числото 1 443,9;
- Тополовград – числото 2 276,5 да се замени с числото 2 959,4;
- Харманли – числото 3 036,2 да се замени с числото 3 947,1;
- Хасково – числото 14 695,4 да се замени с числото 19 104,0.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
“По чл. 10, ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи за община Павел баня, област Стара Загора, сумата от 78,0 хил. лв. да стане 234,0 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
“В чл. 10, ал. 1 субсидията 884,3 хил. лв. да се увеличи на 1 325 хил. лв., а целевата субсидия за капиталови разходи от 63 хил. лв. да се увеличи на 156 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
“1. По чл. 10, ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи: за община Айтос сумата от 98,0 хил. лв. да стане 392,0 хил. лв.; за община Камено сумата от 63,0 хил. лв. да стане 252,0 хил. лв.; за община Карнобат сумата от 144 хил. лв. да стане 576 хил. лв.; за община Малко Търново сумата от 830 хил. лв. да стане 332 хил. лв.; за община Несебър сумата от 80 хил. лв. да стане 320 хил. лв.; за община Поморие сумата от 92 хил. лв. да стане 368 хил. лв.; за община Приморско сумата от 37 хил. лв. да стане 148 хил. лв.; за община Руен сумата от 152 хил. лв. да стане 608 хил. лв.; за община Созопол сумата от 81 хил. лв. да стане 324 хил. лв.; за община Сунгурларе сумата от 124 хил. лв. да стане 496 хил. лв.”
2. Целевата субсидия за капиталови разходи, в т.ч. за екологични проекти на община Бургас, сумата от 200 хил. лв. да стане 1 200 хил. лв., а капиталовите разходи от 350 хил. лв. да станат 1 400 хил. лв.
3. Целевата субсидия за капиталови разходи за община Средец сумата 3 056,0 хил. лв. да стане 3 670,0 хил. лв.
4. Целевата субсидия за капиталови разходи за община Царево сумата от 1 591,0 хил. лв. да стане 1 875,0 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Радослав Илиевски и Румен Петков:
“По чл. 10, ал. 1 целевите субсидии за капиталови разходи да се завишат, както следва: Долна Митрополия – от 105 хил. на 170 хил. лв.; Никопол – от 69 хил. на 100 хил. лв.; Белене – от 46 хил. на 90 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Йордан Бакалов – в чл. 10, ал. 1 да се измени, както следва:
Област Пловдив
Асеновград – числото “7 672,6” да се замени с “8 072,6”.
Карлово – числото “10 314,8” да се замени с “10 714,8”.
Пловдив – числото “50 948,3” да се замени с “52 948,3”.
Стамболийски – числото “2 586,4” да се замени с “2 686,4”.
Съединение – числото “1 326,9” да се замени с “1 426,9”.
Калояново – числото “1 785,8” да се замени с “1 835,8”.
Първомай – числото “3 749” да са замени с “3 849”.
Допълнителните средства се компенсират чрез намаление на предвидените трансфери на Българското национално радио.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Радева, има доста предложения. Пропуснахме предложението на господин Камов.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: То е отхвърлено.
Сега ще дам тези, които са отхвърлени по чл. 1 и чл. 5. Сега чета само тези, които не са отхвърлени.
Предложение на Любен Корнезов, Николов, Кенаров – в чл. 10, ал. 1 за област Ямбол в колона 6 (Общо - целева субсидия за капиталови разходи) вместо 615 000 000 лв. (като сума от предвидените за Болярово 86, Елхово 111, Стралджа 103, Тунджа 194, Ямбол 121) да придобие вида 1 830 000 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Румен Петков – чл. 10, ал. 1 частта за община Пазарджик в целевата субсидия за капиталови разходи сумата от 264 000 лв. да стане 3 500 000 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Масларова и Димов – в чл. 10, ал. 1 целевите субсидии за капиталови разходи за област Стара Загора да се завишат с 3 750 000 лв., както следва:
- Братя Даскалови – от 86 на 250;
- Гурково – от 45 на 150;
- Гълъбово – от 63 на 200;
- Казанлък – от 189 на 590;
- Мъглиж – от 68 на 210;
- Николаево – от 20 на 65;
- Опан – от 43 на 145;
- Павел баня – от 78 на 240;
- Раднево – от 108 на 350;
- Стара Загора – от 384 на 1 200;
- Чирпан – от 104 на 350.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Михаил Миков – в чл. 10, ал. 1 област Видин – целева субсидия за капиталови разходи в хиляди лева да стане, както следва:
- Белоградчик – 226;
- Бойница - 102;
- Брегово – 128;
- Видин – 620;
- Грамада – 98;
- Димово – 240;
- Кула – 146;
- Макреш – 105;
- Ново село – 92;
- Ружинци – 128;
- Чупрене – 135.
Предложение на Кръстьо Петков – в чл. 10, ал. 1 сумите в колона 6 за целевата субсидия за капиталови разходи се променят, както следва:
- Струмяни – от 66 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Поморие – от 92 хил. лв. + 80 хил. лв.;
- Царево – от 1 591 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Елена – от 252 хил. лв. + 80 хил. лв.;
- Златарица – от 60 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Сухин дол – от 25 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Луковит – от 79 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Ковачевци – от 26 хил. лв. + 20 хил. лв.;
- Котел – от 133 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Баните, Смолянско – от 61 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Девин – от 85 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Ботевград – от 104 хил. лв. + 80 хил. лв.;
- Правец – от 51 хил. лв. + 50 хил. лв.;
- Чирпан – от 104 хил. лв. + 80 хил. лв.;
- Попово – от 161 хил. лв. + 80 хил. лв.
Предложение на госпожа Литрова и господин Чуканов:
1. В чл. 10, ал. 1 за община Кайнарджа да се увеличи целевата субсидия за капиталови разходи с 62 хил. лв.
2. В чл. 10, ал. 1 за община Кайнарджа да се увеличи изравнителната субсидия с 12 хил. лв.
3. В чл. 10, ал. 1 за община Челопеч да се увеличи целевата субсидия за капиталови разходи с 235 хил. лв.
4. В чл. 10, ал. 1 за община Челопеч да се увеличи изравнителната субсидия с 81 хил. лв.
5. В чл. 10, ал. 1 за община Челопеч да се отпусне обща допълваща субсидия 74 хил. лв.
6. В чл. 10, ал. 1 за община Русе да се увеличи целевата субсидия за капиталови разходи с 2 млн. 120 хил. лв.
7. В чл. 10, ал. 1 за община Русе да се увеличи изравнителната субсидия с 8 млн. 350 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предолжение на Рупен Крикорян – в чл. 10, ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи за община “Родопи” – Пловдив, да се преразгледа и увеличи от 113 хил. на 788,5 хил. лв., в т.ч. за държавни дейности 277 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 2 на чл. 10 има предложение на комисията:
“В чл. 10, ал. 2 след думите “сумите по ал. 1” се поставя запетая и се добавя текстът “като останалите 10 на сто се предоставят в случай, че не се превишава утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит”.”
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 10, ал. 3 има предложение на Диляна Грозданова – за държавни отговорности е предоставен преотстъпен данък 131 449 600 лв., което е 32% от прогнозирания приход по Закона за облагане на доходите на физическите лица за гр. София. През 2003 г. този процент беше 40,1, а през 2002 г. – 50%. Предлагам за Столична община да бъде предоставен преотстъпен данък в размер на 50 на сто от прогнозирания приход по Закона за облагане на доходите на физическите лица, който се очаква да възлезе на 204 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов за нова ал. 4 – да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Капиталовите разходи от 40 млн. 970 хил. лв. се разпределят между общините по утвърдения от Министерския съвет критерий”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2004 г. под формата на субсидии по механизъм, съгласно Приложение № 3 и по видове: обща допълваща субсидия за финансиране на делигираните от държавата дейности 309 056,2 хил. лв., обща изравнителна субсидия за местни дейности 35 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи, включително и за делегираните от държавата дейности 59 030 хил. лв., и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица по чл. 9, по общини, както следва:”
Посочено е в таблицата, която е неизменна част от доклада, с който разполагате и който ще бъде приложен към протокола от заседанието.
Всичко бюджетни взаимоотношения 1 129 165 хил. лв.; субсидии 403 086,2 хил. лв., в т.ч. обща допълваща субсидия 309 056,2 хил. лв.; обща изравнителна субсидия 35 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи общо 59,030 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 32 млн. лв.
Държавен трансфер на преотстъпен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица 726 078,8 хил. лв.
(2) Утвърждава общата допълваща субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 1 бюджетен дефицит. Държавният трансфер на преотстъпения данък и общата изравнителна субсидия по ал. 1 се предоставят 100 на сто.
(3) Държавният трансфер на преотстъпените данъци по ал. 1 за съответната община е в размер на данъчната прогноза за приходите от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица, събирани на територията на съответната община, но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по приложение № 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте, народни представители, председателят на Комисията по бюджет и финанси, която внимателно изчете направените предложения от народните представители по ал. 1 на чл. 10.
Преминаваме към дискусия по направените предложения по ал. 1 на чл. 10.
Едно уточнение, уважаеми народни представители. Вие знаете, че вчера голяма част от предложенията, които съществуват в чл. 10, ал. 1, не могат да бъдат разисквани, тъй като няма ресурс за тяхната реализация. Току-що бях информирана от председателя на комисията за това.
Господин Дъбов, имате думата. Вашето предложение подлежи на дискусия и на гласуване.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не зная дали има или няма ресурс и къде се решава наличието на ресурса и неговото разпределение, но изразявам несъгласие със становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Искам да Ви кажа, че беше отхвърлено вчера при гласуването още на чл. 1.
Димитър Дъбов: Искам да изразя несъгласие с решението, което комисията взема по отношение на община Велики Преслав. Там става дума за пречиствателна станция. През тази година, която изтича, в случая 2003 г., са вложени 1 млн. и 100 хил. лв. и става дума за пуск. Няма никаква логика, след като през миналата година и през тази година бяха направени сериозни инвестиции, заложени в бюджетите 2002 и 2003, в бюджет 2004 да се залага сумата от 100 хил. лв., което означава, че практически обектът се замразява, вместо да се отива на пуск с исканата сума. Това не е удоволствие, не е прищявка или искане на някой кмет, за да може да строи улица, да прави добро впечатление, а става дума за пречиствателна станция.
Затова моля по друг начин да бъдат третирани подобни обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте изказването на господин Дъбов. Той има предложение за завишаване на субсидията на община Велики Преслав от 100 хил. на 1 млн. и 500 хил. лв. Комисията не подкрепя това предложение.
Има ли други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Има ли смисъл да има Народно събрание? Има ли смисъл да има процедура по обсъждането на бюджета? Има ли смисъл управляващото мнозинство? В много държави това прави правителството и този, който го ръководи, у нас, слава Богу, поне министърът на финансите присъства от време на време, да заявяват при разпределянето на годишните средства каква целенасочена държавна политика се провежда в различни сфери, в различни сектори, в различни отрасли и по отношение на различни региони и местни общности, локални общности. Мисля, че има смисъл, иначе няма смисъл да получаваме заплати.
Така че, уважаеми господин председател, тези аргументи откъде да се вземат парите, господин Камов преди малко леко го отпратихте по допирателната, че му било отхвърлено предложението в приходната част, не са аргумент да няма дискусия по направените предложения. Всеки народен представител е напълно в правото си да защитава това, което смята, че трябва да има израз в цифрите на бюджета, като негова политическа представа за развитие на някакви социални, културни – Явор Милушев и Стефан Данаилов, здравни и прочие процеси. Така че няма такъв аргумент и всеки народен представител мисля, че ще трябва и е добре да се изказва по своите предложения.
Аз съм направил предложение за едно съвсем скромно нормализиране на капиталовите средства в общините от Видинския регион. Толкова е скромно, че закупените BMV преди няколко дни и други такива харчове на висшите държавни органи, господин министре, са направо разточителни. Защото вие намалявате три пъти средствата за капиталови разходи на тези общини. Тези общини фактически се обричат на невъзможност да извършват някакви социални строителства, комунални строителства. Аз разбирам, че вашето правителство иска да централизира ресурса, за да можете да го разпределяте горе и да можете да концентрирате корупцията горе. Аз също знам, че има проблеми с обществените поръчки по места, но нерешаването на тези проблеми не е аргумент да се качва постоянно ресурсът нагоре и нагоре. В края на годината или в рамките на онова, което ви остава извън разпределеното от Народното събрание в бюджета, вие да отпускате тези средства. Защото тогава ще има и доктори, ще има и зъболекари, и всякакви такива, които ще се въртят около вас.
Именно поради тази причина аз предлагам ясно да бъде записано в бюджета и съм предложил на всичките 11 общини едно ниво от миналата година, нищо повече. Знам, че чинопослушанието и дисциплината на народните представители от мнозинството друго им говори, но помислете и за вашите общини, особено тези, на които собствените им приходи стигат едва до 10 %. Аз не говоря за големите местни общности, при които има собствени средства и от които те могат да извършват тези капиталови разходи.
Ще видите всъщност, че целият този процес, който правителството обеща, просто няма да се състои тази година, ако тези малки изрази на някакво отношение към по-далечните от София общини не се реализират чрез бюджета. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за реплика, господин Калъчев.
Недялко Калъчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вече втора година приемаме бюджет. Народното събрание си спомня каква беше драмата миналата година за “Макреш”.
Искам да не се съглася с Вас в два много важни пункта. Като бях по-млад ми беше много чудно защо заводите се изнасят в селата. Това беше една политика, която се провеждаше почти 30 години. Наричаше се “децентрализация”, запазване на местни работни места и не знам още какви други думи.
След 10 ноември, за мое най-голямо учудване, тази политика продължи. И сега, като народен представител, разберете ме, съвсем чистосърдечно бих намалил още повече тези субсидии.
Михаил Миков (КБ, от място): Браво, бе!
Недялко Калъчев: Бих похарчил пари за да могат тези хора да се адаптират и да живеят в големи градове, защото практически в продължение на 60 години, а ако се обърнем и преди 9 септември с правителствата на земеделците и повече години, препятстваме процеса на централизация на хората в България. И какво получаваме вследствие на това? Получаваме една разпръсната маса от население, която живее в недобри условия. Разбирате ли, че не правите добра политика за вашите избиратели? Те и техните деца ще бъдат много по-добре, ако са в по-голям град, ако имат достъп до съвременно образование, ако имат високоскоростен Интернет, асфалтови улици, канализация и топла вода. Разберете го, това е истината! Със селско стопанство е нормално да се занимава малка група хора, така наречените “фермери”. Те са малко хора с много земя, а не много хора с малко земя, което е фактически у нас. Поддържането на тази политика с вкарването на излишни пари в малките общности, повярвайте ми, в дългосрочен аспект не е добре за тези хора. По-добре да ги адаптираме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Калъчев.
Времето Ви изтече.
Недялко Калъчев: Да, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За втора реплика има думата доц. Алиосман Имамов.
Емилия Масларова (КБ, от място): Тук всички сме доценти!
Алиосман Имамов (ДПС): Разбира се, не мога да се съглася с господин Калъчев и неговите тези за административна насилствена урбанизация. Някои хора около нас имаха подобни идеи и се знае как приключиха.
Уважаеми господин Миков, вярно е, че субсидиите за капиталови разходи на общините са по-малко в сравнение с миналата година. Вярно е, че това може да създаде известни проблеми на някои от малките общини, които нямат възможност да генерират собствени приходи. Но бих желал Вие като опитен парламентарист и юрист да ми отговорите на два въпроса.
Смятате ли, че има смисъл един народен представител всяка година, като стигнем до чл. 10, ал. 1, да се вживява в ролята на виртуален финансов министър, да бърка в държавния бюджет сякаш е чувал с коледни подаръци и да раздава на любимите общини така щедро?
И вторият ми въпрос: ако толкова много сме загрижени за отделните общини, смятате ли, че наше задължение като народни представители е да помогнем на тези общини да търсят други финансови източници за реализация на техните проекти? Такива финансови източници има както в страната, така и извън нея. Мисля, че оттук нататък трябва да насочим нашите усилия точно в тази посока – да стимулираме онези кметове, които наистина търсят начини за решаване на собствените си проблеми без да разчитат на оскъдните финансови ресурси на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Други реплики няма.
Господин Миков, имате думата за дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Калъчев! Много благодаря, че много ясно артикулирахте политиката на вашето правителство, на вашата партия към отдалечените райони. Мисля, че го направихте по превъзходен начин и ще си позволя тази стенограма от Вашето изказване да стане достояние на повече хора.
Разбирам, че явно не сте достигнали до това, до което Европа е достигнала. Затова голяма част от програмите й предвиждат развитие на селски райони и най-вече преодоляване на дисбалансите. Защото Европа, уважаеми господин Калъчев, разбира, че в тези места, където демографският срив води до външни и вътрешни миграции, не остават хора. Има ресурси, които са ресурси на страната и те остават неусвоени.
И другото, господин Калъчев – струпването на тези хора в големите градове създава редица проблеми – социални, криминални и пр. Хората искат да създадат условия там, където живеят, там да останат и да се спрат тези тежки миграционни процеси. Но явно Вие още не сте стигнал до тези прозрения и одобрявате един такъв насилствен урбанизационен подход. Хубаво, че ДПС се разграничи ясно.
Господин Имамов, внесъл съм предложение, по-нататък като стигнем до него ще видите – това именно трябва да стимулира тези местни общности да търсят средства – въпросът за съфинансирането.
Само че вашето мнозинство не приема нищо от опозицията. И аз никак не се преживявам като виртуален, реален или друг министър. Министърът е тук, само че той е изключително мълчалив министър, защото е намерил такива народни представители, които се съпреживяват единствено като някакви участници в някакъв театър, а не като народни представители, като представители на хората, които са ги изпратили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за изказване, господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
И аз искам да изразя моето несъгласие, че не би следвало да дискутираме чл. 10. В края на краищата правилникът си е ясен – обсъждаме член по член. Това, че в чл. 1 не се приеха някои предложения не означава, че не могат да бъдат дискутирани. Ако наистина така желаете да бъде, по-добре да променим Закона за държавния бюджет и да минем на друга процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата.
Стефан Мазнев: Благодаря.
С две изречения искам да кажа защо сме дали това предложение.
В Стара Загора има 11 общини, ние сме си позволили да дадем предложение за две от тях. Първата община е община Николаево, втората е община Павел баня.
Община Николаево е една община с крайно слаба икономика, огромна безработица – над 30%. Тук става въпрос не за милиони, а за няколко хиляди лева, за капиталови разходи, с които да се подпомогнат някои обекти в общината. Те са замразени от дълго време, така ще се реализират.
Община Павел баня е с огромен ресурс – най-лековитата вода, може би в цял свят по отношение на ставни и мускулни заболявания. Тук също става въпрос за съвсем малко средства. Ако инвестираме тези пари, те ще се възвърнат, тъй като това е община с огромен потенциал. За съжаление това не се прави. Пак казвам, тук става въпрос за съвсем малко средства. Предложението не е подкрепено, но моля колегите все пак да обърнат внимание на този въпрос и да го подкрепят. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Мазнев, не искам да Ви репликирам, но, обърнете внимание, вчера по чл. 5, ал. 1 точно това предложение ние сме го отхвърлили. Има ли смисъл отново да гласуваме нещо, което парламентът е отхвърлил? И то с гласуване е отхвърлено.
Стефан Мазнев (ПСОДС, от място): То може по чл. 10, аз това казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Именно, то се цитира същото. Вие искате субсидия за Павел баня. Това е положението. Това искам да Ви кажа.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Масларова, имате думата.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Много добре разбирам, че всичко, което кажем от тази трибуна, ще остане единствено и само за стенографските записи и в историята на българския парламент при обсъждане на бюджет 2004 г.
Съвършено наясно съм, че няма да бъде променена нито една запетайка, няма да бъде даден нито един лев или да бъде изразходван един лев извън това, което сега е записано. Друг е въпросът какво ще се изразходва в края на 2004 г.
Независимо от всичко аз също искам да кажа своето мнение по този въпрос. Особено когато става реч за предложенията, които сме направили за нашите региони, за общините, защото просто ние познаваме нещата по-добре, много по-добре, отколкото от някой друг район, или предполагам даже, отколкото колеги, които са в Министерството на финансите и които гледат нещата на книга. Ние не ги гледаме на книга, обикаляйки общините, ние гледаме реалните потребности.
И аз, за разлика от моя колега Стефан Мазнев, не съм предложила само община Николаева и само община Павел баня. Понеже те в Николаево имат единствено кмет на СДС, затова само него са го посочили. Ние сме посочили всички.
И аз няма да цитирам за кое колко пари и как да се дадат. Ние също, както господин Миков, сме искали поне да се задържат капиталните разходи за 2003 г. Но тук аз ще отида към община Николаево, за която коментира господин Мазнев, защото има кмет от СДС и държим и там да се направят много неща. Там имат 20 хил. лв. за цялата 2004 г. С 20 хил. лв. те не могат да измажат две стени, камо ли да участват в някакви проекти!
Уважаеми колеги, навсякъде, през цялото време всички коментираме, че, видите ли, сега ще стимулираме кметовете да бъдат много активни и да търсят пари. Само че те, за да търсят пари, трябва да имат участие. Е, с 20 хиляди за какъв проект да участва този кмет? Какво да заложи? Двадесет хиляди могат да му стигнат за една спукана тръба някъде, да запази десет хиляди лева и с десет хиляди лева да участва в какъв проект? Какво да направи? Да направи детска площадка? Ами, то няма деца! Какво може да направи с това?
По-нататък виждам, че и предложението на Михаил Миков, което е да се създаде такъв национален фонд за съфинансиране на общинските проекти, също е отхвърлено. И ви питам: как ще вземем парите, които ни се предоставят? Искам да знам, защото навсякъде, където обикаляме по общините, кметовете казват: да, готови сме с проекти – за социални инвестиции, по ФАР, по "Красива България", по всички видове проекти. Но трябва съфинансиране, а ние нямаме пари.
И ви питам: в крайна сметка това не е ли един омагьосан кръг, с който ние действително няма да можем да помогнем на общините, няма да можем да направим така лелеяната децентрализация на общините? Хванали сме ги за гушата отвсякъде. Поставили ли сме ги не на колене, а да не кажа в каква ситуация. И сами разбирате, че колкото и да ги говорим тук тези неща, вие просто се усмихвате и не искате да вникнете в проблемите, които поставяме. Като че ли не ходите и като че ли не виждате за какво става въпрос. Да не говорим пък за по-малките населени места, където има живи български граждани, има и деца, които имат нужда да им се оправи фурната, да им се оправи улицата, да им се сложат крушки.
Е, извинявайте, ние сме в двадесет и първи век. Хората отидоха на какви ли не технологии, а ние още не можем да свършим елементарни неща. Връщаме се не с петдесет години назад, връщаме се в началото на двадесети век.
И аз съм длъжна да изразя възмущението си от тази парламентарна трибуна относно подхода при разпределяне на средствата за общините, особено за капиталните вложения за общините. Ще стимулираме кметовете! С какво да ги стимулираш?! Икономиката я няма, бизнесът го няма! Убихме бизнеса с данъците, убиваме инвеститорите, убиваме всичко. С какво да стимулирате този кмет на една малка община?!
Така че не зная как вие ще гласувате. Разбира се, всеки от нас изразява становището си със своя вот, но аз категорично не приемам този подход към разпределяне на субсидиите за общините в Република България в тази икономическа ситуация, в която се намира страната ни в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за реплика народният представител господин Мазнев.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, правя Ви реплика, тъй като се обърнахте към мен, но в никакъв случай не е бил този критерият. Аз Ви припомням, че бях областен управител на Стара Загора, посещавал съм всички общини заедно с ръководството на областната администрация, запознати сме с техните проблеми и Ви казвам, че Павел баня и Николаево наистина са общините с най-тревожно състояние.
На Павел баня кметът въобще не е от СДС, но единственият критерий, по който сме се водили, е, че тези общини са в най-лошо финансово състояние и единствено тези кметове се обърнаха към нас.
Запознат съм със състоянието и в другите общини, знам, че някъде финансовата дисциплина не е на необходимото ниво, но в никакъв случай не мога да приема тази реплика, отправена към мен, че сме се ръководили от някакви политически принципи. Това не е вярно, защото, ако се върнем на политиката, аз трябва да Ви запитам какво направи вашето управление до 1997 г. Но да не навлизаме в излишни спорове. Смятам, че днес трябва да водим един принципен разговор, да поддържаме хората, които наистина се нуждаят, а не да навлизаме в излишна полемика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Втора реплика към госпожа Масларова от народния представител Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, господин председател.
Госпожо Масларова, аз също споделям Вашата голяма загриженост за съдбата на българските общини, но смятам, че политиката на финансовата децентрализация, която общо е подкрепена и която се провежда с обществено съгласие, цели създаването на един принципно различен подход към развитието на общините, създаване на условия за формиране на капацитет в тях, за да се развиват при нови условия. Пък и тази децентрализация означава не само права, а и много по-големи отговорности и общините трябва да бъдат на нивото на тези отговорности.
Но понеже тук става въпрос и за конкретни бюджетни отговорности, бих искала само да ви напомня, че в Закона за държавния бюджет има предвиден 1 милион, който може да бъде използван от общините като средство за съфинансиране при участие в различни проекти.
Освен това искам да напомня и нещо друго много съществено – че в Закона за общинските бюджети ние гласувахме текст, съгласно който общините имат право на безлихвено кредитиране от страна на Министерството на финансите при участието си в проекти по предприсъединителните фондове. Това е също много важен законов текст, който регламентира един по-различен механизъм и дава много по-големи възможности на общините, които реално имат какво да защитят и с какво да докажат необходимостта си от пари и, разбира се, да докажат, че могат да ги изразходват ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Трета реплика – господин Механдов.
Христо Механдов (НДСВ): Уважаема госпожо Масларова, аз благодаря за загрижеността. Всички старозагорски депутати я споделяме, особено за малките населени места.
Използвам възможността чрез репликата да ви кажа нещо за община Николаево, където при последните избори една широка коалиция излъчи един кмет, който още с първите действия показа, че и в малката община Николаево може да се работи. Не искам да политизирам нещата, но предишният кмет беше стопирал един проект по Социално-инвестиционния фонд. Искам да използвам възможността да потвърдя казаното от госпожа Радева. Министерство на финансите беше помолено веднага да помогне с едно съфинансиране и от 1 януари започна построяването на физкултурен салон, който не беше направен незнайно защо в продължение на два мандата. От 1 януари 670 000 лв. ще бъдат усвоени в община Николаево. Благодаря на министъра за разбирането.
Особено ме притесни втората част от Вашето изказване, когато с лека ръка дадохте оценка за бизнеса, че той бил унищожен, на изчезване и че го няма. Това не отговаря ни най-малко на истината, най-малкото защото самият бизнес смята точно обратното.
За съжаление обаче сте права, че тези неща, които се случват в макрорамката като много положителни, все още не са усетени в битието на обикновения българин. Надявам се това да стане в много кратко време за следващата година и в остатъка от нашия мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за дуплика, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Благодаря ви, уважаеми колеги.
Аз ще отговоря подред на изказванията.
Господин Мазнев, с цялото ми уважение към Вас, за разлика от това, че към Вас са се обърнали двама кметове, към нас са се обърнали 11. Тоест ние защитаваме 11 общини. (Реплики и шум от залата.)
Що се отнася до това кой как е управлявал, след нашето управление имаше едно друго управление, на което сегашното управление още яде попарата и не може да се оправи. Но и това не е проблемът и не са нещата, които трябва да коментирам.
Господин Механдов, струва ми се, че това, което казахте и, и ми благодарихте за загрижеността, не Вие трябва да ми благодарите, а всички трябва да направим така, че хората да ни благодарят, а не ние да си благодарим помежду си.
Що се касае до това какво е направено в община Николаево в предишния мандат, аз мога да ви дам една много сериозна справка за един изключително активен екип, не говоря за кмет или общински съвет и т.н. Не се хвалете с това, което направихте предизборно и с което натиснахте министъра на финансите тук-таме да даде пари преди изборите, по време на изборите през м. октомври, за да спечелите изборите. Много моля! Тези пари бяха спрени за много от проектите именно поради изборите, за да не запише актив на един или друг досегашен кмет. Но пък бяха обещани други пари, за да се спечелят изборите за един или друг настоящ кмет.
Моите уважения и почитания към всички екипи, които вече са налице, към хората, които ще управляват тези общини, било то малки или големи.
Госпожо Радева, Пловдив е едно, но съвършено различно е Гурково, съвършено друго е Павел баня, да не говорим за Мъглиж, да не говорим за трънските села и т.н. Тоест активността на общините е много важна, но 1 млн. на 260 общини за съфинансиране, както и да го разделите, аз не виждам какво ще е това съфинансиране! Това ще са просто символични средства. Това е нашето притеснение.
И ако вие не искате сега тук да пипнем капиталните вложения, моля действително да направим един сериозен фонд, с който да стимулираме активността на кметовете на базата на стабилно, европейски разработени проекти. Те да се явят и да спечелят.
Що се касае до безлихвеното кредитиране, то все пак е кредитиране, трябва да се връща. Хората си правят сметка, когато взимат кредити. Сега не е времето, когато са раздавани кредити и имаме достатъчно такива кредитни милионери. Сегашните управленци са хора с мисъл и не могат да поставят на колене общините и хората в тях.
Така че моята загриженост не е от политическа гледна точка, а от гледна точка на хората, с които се срещаме ежеседмично, поне някои от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Мария Гигова.
Мария Гигова (НИЕ): Уважаеми господин председател! Вие виждате, че нашето предложение е направено от петима народни представители на област Ямбол, които са от всички политически представени сили в парламента. Това означава, че ние сериозно сме обсъдили своето предложение и сме изходили най-вече от най-необходимите неща, които трябва да се извършат в областта, и онова, което е необходимо да влезе в бюджета като извършване на приоритетни дейности.
От друга страна, обръщам се към министъра на финансите с едно предложение през следващата година, за по-следващия бюджет да се започне планирането отзад напред, т.е. от последната област Ямбол, защото винаги, когато се започва изграждането на един бюджет, той започва от буквата “а” и завършва с буквата “я”. И за Ямбол като че ли винаги не достигат средствата и някак си изпада от нормалния начин на процедиране при съставянето на бюджета.
За мен е безкрайно ясно, че нито едно от предложенията, които са направени за бюджета на всички общини в България, не е прието от комисията. Аз не си правя илюзии, че и нашето предложение ще бъде прието, защото, ако се направи пробив само в една община с нейното предложение, това означава, че може би бюджетът няма да можем да го приемем и през следващата година.
Но въпреки всичко все пак една политика при създаването на бюджета би следвало да бъде ориентирана към приоритетни неща. Най-вече се обръщам тук към председателя на комисията – онова предложение, направено за капиталови разходи и за обекти, започнати през минали години и които трябва да бъдат приключени през следващата година, предвидените средства за тях са безкрайно недостатъчни.
Мога да кажа, че е необяснимо защо средствата за капиталови разходи са намалени от 100 000 общо за 2003 г. на 59,03 хил. лв. или 40 970 лв., близо два пъти по-малко за страната. Намалението на субсидията за капиталови разходи за общините от Ямболска област е 1 306 000 лв. или три пъти по-малко спрямо 2003 г. – необяснимо огромно намаление. Би следвало да се обърне внимание именно на приоритетните преходни обекти в областта, чието изграждане предлагаме да се финансира по досегашния ред - с целева субсидия за капиталови разходи по общини.
Няма да цитирам всички обекти, които са много важни и не търпят отлагане в тяхното изграждане и за които е необходимо да се заделят средства.
Но има един обект – сметище, екологичен обект в община Ямбол. Ако погледнем в колоната за капиталови разходи, целеви субсидии, в това число за екологични обекти, за област Ямбол не е предвидена нито една стотинка. Това е обезпокоително. Затова се обръщам към вас евентуално да се потърсят начини тези обекти да бъдат субсидирани, за да бъдат приключени.
Друг обект е канализацията на гр. Ямбол, в кв. “Каргона”. Канализационната система на града се изгражда съгласно проект за реконструкция от 1974 г. и все още не е приключена. Затова са необходими още 800 000 лв. Необходими са средства за програмни продукти с оглед оптимизиране дейността на общината, отговаряща на изискванията за електронно правителство. Там са нужни средства за въвеждане на нови програмни продукти. Такива са включени в проектобюджет 2004 г. за община Ямбол, като програма за документооборота, счетоводни програми, програми за териториално и селищно устройство. Не е голяма сумата, но тя е безкрайно недостатъчна.
Основен обект за община Стралджа, чието изграждане е започнато от предишни години, е реконструкцията на Център за социална интеграция и култура на етносите, с годишна задача от 150 000 лв. Изграждането на този обект е започнато през 1996 г., а пусковият срок е 2005 г. (Председателят Юнал Лютфи дава звуков сигнал.)
Да, приключвам.
Община Тунджа – по чл. 10, за 2004 г. са необходими средства, заявени с проектобюджета на общината, от 560 000 лв., които са за изграждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Ако обичате, приключвайте.
Мария Гигова: …на помпена станция и много канализационни системи, за водопроводни системи, които ще дадат възможност на още седем селища да имат питейна вода.
Аз приключвам, благодаря Ви, господин председател, моля ви за обективно приемане на данните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Любомир Пантелеев. Заповядайте, господин Пантелеев.

Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, аз ще бъда съвсем кратък. И миналата и тази година аз чувах, че този бюджет се рекламира като най-добрият възможен бюджет или възможно най-добрият, което ме кара да се отнасям с резерви към възможностите на правителството при подготовката на бюджета, както и по управлението.
Няма да дискутирам тази тема, макар че съм направил предложения за всички общини от Бургаска област за повишаване на техните капиталови разходи. За мен е ясно, че правителството наистина дава толкова, колкото може. Моят въпрос е в малко по-друг ракурс. Вие непрекъснато твърдите, че в страната има мощен икономически растеж или един от най-добрите растежи в Европа, че това е една тенденция, която вече няколко години, откакто вие управлявате, се развива. И аз наистина не разбирам защо при този несъмнен възход, който вие твърдите, че има, капиталовите разходи на нещастните общини в сравнение с миналата година се намаляват три и повече пъти. Това е един доста драстичен спад, странен и необясним на фона на големите фойерверки и реклами, които вие правите за управлението си. Или трябва да признаете, че има упадък и тогава ние ще разберем защо са толкова скромни средствата, които са заделени за нуждите на общините, или ако има такъв небивал растеж, за какъвто вие говорите и очаквате и през следващата година, то тогава би трябвало да направим някакви корекции в тези числа, които са наистина смешни.
Имам и един втори въпрос. Доколкото разбрах се готви, може би днес ще бъде прието някакво постановление на Министерския съвет, знаете, че много от общините имат сериозни задължения и от минали години неразплатени разходи за ток. Само в Бургаска област общините имат над 2 млн. лв., ако не се лъжа, неразплатени разходи за ток от минали години. Бих желал да зная дали в тази посока, както многократно чухме гръмки обещания, ще бъдат предприети ефикасни мерки тези задължения да бъдат погасени. Тъй като и Енергото в момента е в интервенция, в мощна акция да притиска кметовете, но те няма откъде да извадят тези средства. А и не са харчили толкова ток, никакви излишества не е имало в този период, за да кажем, че те са направили по-големи разходи, отколкото насъщно необходимите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Вземам думата сега, тъй като смятам, че моето предложение е обобщаващо дискусията, която водим. Има проблеми в повечето общини на страната заради намаления размер на капиталовите разходи. Този път освен загрижеността, която ние имаме към своите избирателни райони, можем да погледнем и по-обобщено на проблема. Затова аз, въпреки значително намалените разходи в капиталовата област на общините от Ловешка област реших, че този проблем е по-добре да го разискваме на национално ниво. Но споделям това, което казаха и редица колеги, че предвидените капиталови средства за следващата година в някои общини са намалени два пъти, дори три пъти.
Освен проблема за неравномерното разпределяне на капиталовите средства възниква и първият проблем за техния недостиг. Затова моето предложение е общо да се увеличат средствата за капиталови разходи до нивото, което е имало през тази година. Този бюджет беше определен като бюджет на съзиданието и развитието, но се поставя въпроса с какво това съзидание ще се изрази на територията на общините и как без значителното съзидание, което те могат да направят с наличните средства, може да се говори за развитие.
Основният аргумент, който гласно или подразбиращо се противопоставя на това искане, е, че сега предстои обилен приток на средства по различни европейски фондове и програми. Дори и да приемем, че тези средства ще бъдат усвоявани по-добре, смятам, че ние в първите години трябва приблизително да запазим ангажиментите на държавата, за да може да се почувства качествен ръст в развитието на общините. И наистина едва ли е допустимо само за една година капиталовите разходи в България, насочени към общините, да бъдат намалени с над 40 процента. Затова аз смятам, че ние трябва да се придържаме към вече достигнатото ниво или поне да се стремим към него, наред с привличането на външни източници за финансиране на дейности в общините, които в повечето случаи се отнасят до цялото население за подобряване на водоснабдяването, на пътната мрежа, на поддръжката и строителството на нови обекти.
Искам освен това да отбележа, че децентрализацията не означава изцяло централната власт да се изтегли от капиталовото финансиране на общините. Защото с обектите, които местните власти финансират и изграждат, се ползват, разбира се, гражданите на общините, но се ползват и други граждани на страната. Защото ние все пак сме надживели периода на крепостничеството, все пак има още някаква мобилност в страната и хората ползват услуги не само там, където те трайно живеят. Именно оттук произтича и аргументът за споделените отговорности, които трябва да носят местните власти и националното правителство. Затова ние насочваме искането правителството да утвърди критерии, за да може със средствата, които набира, а вчера се установи, че ще има доста голяма оперативна самостоятелност в правителството от средствата, които ще се формират в приходите на държавния бюджет, за да може в началото на годината да се установят такива критерии и да се прецени извън сега предвидените средства за капиталови разходи за всяка една от общините да се предоставят и някакви допълнителни средства в течение на бюджетната година.
И аз тук призовавам и министъра на финансите да потърси начин за подобно решаване на проблема и призовавам всички колеги, които са направили предложение за увеличение на разходите на общините, да подкрепят това предложение, защото то се отнася косвено до всяка една община в България. Апелът ми, освен към опозицията, е и към представители на мнозинството. Дано в някои от тях също се намери воля, тъй като мисля, че малко могат да бъдат аргументите, ако въобще такива съществуват, за отхвърлянето на подобно искане.
Затова съм предложил и в ал. 1, и в ал. 4 разрешаването на посочения проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър, предлагам Ви да направите Вашата позиция по отношение политиката на правителството за финансиране на общините след почивката, защото до нея остават само 2 мин.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Можем да го чуем и преди почивката, след което да дадете почивка и след почивката да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Може да има и други изказвания. След това министърът ще вземе думата по този член.
Иска ли някой да направи изказване преди почивката?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна от определението, което даде министърът по този бюджет, а именно, че този бюджет, според министъра на финансите, е бюджет на съзиданието и развитието. И щом като е така, би трябвало ние да виждаме отражение на решенията, които се предлагат в бюджета, в различните направления.
Едно от най-важните направления всъщност това е развитието и съзиданието на българските общини. Защото българските общини са тези, в които се решават и се поставят въпроси, свързани с инфраструктурата, със социалните проблеми на българските граждани. И аз не мога да не подчертая същественото разминаване между определението на министъра на финансите на бюджета, като бюджет на съзиданието и развитието и това, което се предлага в чл. 10. И не само за нашата област, но аз преди всичко искам да говоря за област Благоевград. Защото от всички 14 общини това, което може да се направи като извод, е, че средствата, заделени за капиталови разходи, тоест решаване на съществени проблеми за населението, което е 350 хил. в областта, средствата са намалени в пъти – от 2 до 3 пъти. Тоест въпроси, които не можеха да бъдат решени със средствата, отделени в капиталови разходи за 2002 г., сега 2, 3, че и 4 пъти по-малка е възможността тези въпроси да бъдат решени. По този начин ние обричаме хората именно на съществуване на едно положение, едно статукво и те никога не могат да очакват решаването на техните въпроси.


И ако този бюджет е бюджет на съзиданието и развитието, как тогава можем да си отговорим на въпроса: защо например в с. Ореше в община Гърмен не могат да се отделят 10 хил. лв. за построяване на резервоар за питейна вода. Вероятно има и много други такива български селища в нашата държава, но тук става въпрос за едни нищожни средства, които биха решили проблемите на тези граждани на България. Когато говорим за демографски проблем, когато говорим за това, че има много училища, в които няма деца и те съществуват, даже въпреки нормативната уредба в България, как е възможно в едно населено място, в което има много деца, да няма училище? Това е абсолютен парадокс, ние не можем да закараме децата при училището, трябва училището да бъде при децата.
Аз затова много настоявам да бъде намерена възможност да се доизгради този обект детска градина в с. Осеново в община Симитли. Който е ходил там, знае, че това е нещо, което е започнато. С огромни усилия то се е придвижвало напред. За съжаление, от началото на управлението на НДСВ и на ДПС този обект е замразен.
Там, където има деца, няма училище. То не е смешно, аз не знам защо се смеете. Кое му е смешното? Непрекъснато говорим за демографски проблеми, непрекъснато говорим за закриване на училища, а там където има деца, нямаме училище. Тези деца ние ги обричаме на неграмотност и тази отговорност е наша. Защото начинът, по който те се обучават и възпитават, не отговаря нито на съвременните изисквания, нито на изискванията преди десетки години. Затова аз много настоявам такива въпроси, които изискват малко средства, за това училище са необходими само 50 хил. лв. по проектосметната документация, която има в кметството на общината, и други такива обекти, за които са нужни малко средства, просто да се направи необходимото, да се прояви воля, за която толкова много се говори, за да можем наистина ние да решим проблемите на хората. Защото ако не решаваме проблемите на хората, просто си говорим в рамките на тази зала. Никак не ми се иска това, което се предлага в чл. 10, да е философията на един колега, която да се споделя и от другите, че той мрази общините.
Възползвам се от присъствието на министъра и искам да го попитам, тъй като това, което ние сме предложили, в голяма степен е за тези 117 общини, които са включени в списъка за нулев данък печалба, поради високата безработица, ще бъде ли решен този въпрос или това ще бъде част от така наречената “любов към общините”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика има думата народният представител Алиосман Имамов.
Друга реплика има ли? Господин Пантелеев – втора реплика.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, аз уважавам Вашия местен патриотизъм и виждам, че във Вашето предложение фигурират общини и населени места предимно от Гоцеделчевския район. Вие вероятно знаете, че Гоцеделчевският район е един от най-динамично развиващите се райони не само в областта, а и в страната. При това, забележете, пътят за Драма още не е отворен. Догодина вероятно ще бъде отворен и това ще даде един много силен тласък на развитието на района. Питам Ви обаче: защо не се погрижите във Вашето предложение за селата в Беласица, в Огражден, по долината на река Струма, в община Разлог? Вие трябва да знаете, че точно в тези райони бедността има истински смисъл. Бедността в истинските й измерения е точно там. В Гоцеделчевския район има селища, където безработицата е вече близка до нулата. Аз мога да ги назова. Това са фактите. Трябва да знаете, че в Огражден има населени места, където няма ток. Такива населени места има и в Благоевградска община. Защо не се погрижите за тях? От гледна точка на политическия популизъм аз разбирам, но трябва да бъдем реалисти в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Пантелеев, заповядайте за втора реплика.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин председател, уважаема госпожо Тоткова, вероятно една от причините да не бъдат удовлетворени потребностите на вашите общини се състои в това, че вашите кметове вероятно не са разработили достатъчно добре своите бюджети или своите бюджетни претенции. Затова и министерството така е отговорило.
Аз се възползвам от случая да се върна към темата за Бургас, тъй като там по време на изборната кампания кандидатът на НДСВ разработи един бляскав бюджет, по Вашите думи, господин министре, и аз съм силно изненадан, поисках официално този бюджет, че бюджетът или бюджетната рамка, която вие задавате като министерство, след като изразихте неколкократно в телевизионни клипове и новини възхищението си от това, което господин Витанов е направил, сега по съвсем друг начин сте се отнесли към община Бургас. Ако това е причината, аз бих желал да го чуя. Мисля си, че след като веднъж министърът е рекъл, че нещо е много добро, че е разработено според всички изисквания и отговаря в най-голяма степен на интересите на гражданите на Бургас, то би следвало министерството, утвърждавайки бюджетната рамка, да подкрепи точно онова, което господин Витанов е предлагал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожа Тоткова, имате думата за дуплика.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Пантелеев! Много несръчно беше включването ви, за да кажете нещо за Бургас, защото по този начин Вие поставихте под съмнение възможностите на кметовете в Пиринска Македония. Уверявам Ви, че в Пиринска Македония всички кметове имат възможности – някои с по-големи, други с по-малки, но определено мога да кажа, че те успяват да защитават интересите на своите общини. Това се потвърди, защото една значителна част от тях бяха преизбрани.
Господин Имамов, искам да Ви кажа следното: ние сме направили предложение за 9 общини, 5 от тях не са от Гоцеделчевския район, както сами сте видели. Начинът, по който сме формулирали нашите предложения, отразява нашето виждане за приоритетите. Аз знам, че в община Симитли има населено място, което дори не се води като отделно селище, в което няма ток. Там хората пребивават преди всичко лятото. Мисля, че много по-важно е да се направи училището в с. Осеново в община Симитли. Защото, ако сте ходили в това село, вие сигурно сте видели – може и да не сте видели, аз не знам, но сте видели докъде е достигнало това училище. Сега остава още малко, за да може да се завърши. Недейте да мислите, че ние трябва да следим за това в коя община предлагаме и в коя не. Кажете едно от тези 9 предложения, което не заслужава да бъде решено, кажете, има още много. Ние сме подбрали тези според нас и според кметовете, които представляват приоритет за отделните общини, в т.ч. и за Петрич, в т.ч. и за Сандански, в т.ч. и за Струмяни, в т.ч. и за Кресна.
Да, Вие сте прав. В много от общините безработицата е ниска. Прав сте, но трябва да си отговорим на въпроса – защо? Защото създадохте работни места – не. Не е за това. Тази безработица е ниска и точно в тези общини в Гоцеделчевския район, защото хората не са в България, защото има 200 хиляди български граждани в Гърция. Като отворим пътя, не знам колко ще станат. В Гърция има 200 хиляди души, защото половината от много населени места точно в Гоцеделчевския район са се изселили в Америка. Нали го знаете това нещо? Вие говорите за ниска безработица – как да има висока безработица, като хората ги няма тук? Нали? Това е въпрос, а ако безработицата се изчисли на основата на тези, които са останали, ще видите, че тя е висока. Да не говорим за това, че безработицата в Гоцеделчевския район има други измерения, които не са характерни за останалата част на страната. Защото обикновено мъжете хранят жените, а там е обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви много.
Почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, по процедурен въпрос давам думата на господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя едно амбициозно, но приемливо и изпълнимо процедурно предложение. Предлагам да увеличим работния ден днес, включително и със спиране на часовника, до приемането днес на Закона за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз също смятам, че е добре да го приемем днес, но си спомням, че имаше години, когато сме нощували тук за приемането на бюджета. А едно такова предложение не изключва хипотезата да поръчаме одеяла седем години след онази паметна дата, когато приемахме един бюджет на Жан Виденов. Сутринта на другия ден в 7,30 ч. беше приет.
Поради тази причина смятам за разумно да се работи не по-късно от 19,00 ч., тъй като в противен случай трябва да търсим одеяла. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря. Присъединявам се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване следното процедурно предложение: удължаване на работния ден с два часа и задържане на часовника най-много още три часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 129, против 8, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията по чл. 10 от Закона за бюджета. Има ли желаещи да се изкажат? От лявата страна на залата – не виждам, в средата – не виждам, от дясната страна – също не виждам.
Преминаваме към гласуване по реда на постъпилите предложения.
Първо е предложението на народния представител Димитър Дъбов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 119 народни представители: за 46, против 70, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение, което подлежи на гласуване, е на народния представител Евгени Чачев, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 75, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Продължавам с предложението на народния представител Емилия Масларова, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Любомир Пантеелев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев.
Гласували 126 народни представители: за 45, против 79, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Радослав Илиевски и Румен Петков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 37, против 95, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Бакалов.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 88, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов, Никола Николов, Пламен Кенаров, Мария Гигова, Михаил Михайлов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 41, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Румен Петков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 119 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 4.
Предложението на господин Петков не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров – също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 33, против 86, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Михаил Миков за област Видин, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 122 народни представители: за 37, против 84, въздържал се 1.
Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 83, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Теодора Литрова и Николай Чуканов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 3.
Не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! С цялото ми уважение към народното представителство, правя процедурно предложение за прегласуване.
Един от основните ми мотиви е невъзможността моите отделно подадени, с различни входящи номера предложения, които се отнасят до различни общини, да бъдат гласувани поотделно. Но тъй като Комисията по бюджет и финанси е преценила, че всички предложения на един народен представител могат да бъдат обединени в едно общо, въпреки че имат различен предмет на дискусия, затова правя процедурно предложение да се прегласуват.
Бих искала да обърна вашето внимание не само върху бюджета, който касае Русенска община и има нужда да бъде допълван чрез изравнителна субсидия, но и върху това, че предвидените капиталови разходи, които се предлагат за следващата година с един фонд, който да бъде само от 1 млн. лв., е, за съжаление, изключително малко перо в бюджета на която и да било община. При 265 общини този 1 милион, разделен за всяка една от тях, е 3 700 лв. на община, или по 314 лв. за всяка една от тях на месец.
Струва ми се, че предложението, което е направено като общо, сборно и за община Челопеч – една община, която е пример на община, която иска да работи по международни програми, със съфинансиране и на базата на промените, които гласувахме миналата година за прехвърляне на част от средствата в общия държавен бюджет, е изпаднала в невъзможност да покрие своето съвместно участие и е посегнала на общите разходи за издръжка на общината, налага ние да погледнем с едно по-друго око към малките общини и да подкрепим предложенията, които съм направила с оглед на финансовата децентрализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Теодора Литрова и Николай Чуканов.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 49, против 82, въздържали се 8.
Предложението не е прието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми за момент да прекъснем нашата делова работа, защото имам голямото удоволствие да приветствам от мое и от ваше име председателя на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Негово превъзходителство господин Сергей Миронов и членовете на придружаващата го парламентарна делегация. (Всички стават и аплодират членовете на делегацията.)
Посещението на господин Миронов се прави в края на една година, през която беше осъществен значителен напредък в очерталото се след 2002 г. активизиране на българо-руските отношения.
Разговорите, които вчера водихме с господин Миронов, свидетелстват за желанието и за възможностите на нашите парламенти да допринесат за развитието на полезния диалог и на двустранните отношения между България и Русия. За това разчитаме и на динамизиране на парламентарните ни връзки на всички равнища и особено на дейността и сътрудничеството на групите за приятелство между България и Русия и двата парламента.
Убедени сме, уважаеми госпожи и господа, че сегашната визита на господин Миронов ще бъде принос за още по-активното ни парламентарно сътрудничество и за укрепване на новия положителен дух в отношенията между България и Русия.

Уважаеми госпожи и господа, позволете ми да продължа с деловата работа.
Следващото предложение е на народния представител Рупен Крикорян, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 122 народни представители: за 36, против 81, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на народния представител Диляна Грозданова по чл. 10, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 16, против 89, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов по ал. 4 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.


Моля да гласуваме окончателната редакция на чл. 10, предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 89, против 36, въздържали се 5.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 11. (1) Определя общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и разпределението им по общини съгласно приложение № 4.
(2) При разработването на общинските бюджети и приемането на същите от общинските съвети средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности се определят по функции, групи, дейности и параграфи съгласно Единната бюджетна класификация в размери не по-малко от предвидените с ал. 1.
(3) С решение на общинския съвет за сметка на местните данъци и такси и други приходи с общински характер и общата изравнителна субсидия могат да се завишат нормативно определените разходи за издръжка на делегираните от държавата дейности.”
По чл. 11, ал. 1, има предложение на народния представител Диляна Грозданова:
“Предлагам по чл. 11, ал. 1, и приложение № 4 да бъдат споделени от държавата отговорностите по издръжка на детските ясли и детски градини на всички общини в Република България. Това ще помогне за преодоляване на демографската криза.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Михаил Миков (КБ, от място): То всъщност няма предложение. Това е изказване или пожелание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Действително не е предложение. То даже не подлежи и на гласуване.
Имате думата за изказвания по чл. 11. Няма желаещи.
Тъй като предложението на госпожа Грозданова е включено в доклада, подлагам го на гласуване. То не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 4, против 64, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 11, подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 14, въздържали се 2.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 12. Годишният размер на държавния трансфер за общините се разпределя по тримесечия, както следва:
- първо тримесечие – 30 на сто;
- второ тримесечие – 20 на сто;
- трето тримесечие – 25 на сто;
- четвърто тримесечие – 25 на сто.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по чл. 12? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 12, подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 104, против 9, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 13. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство, основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи министърът на финансите в срок до края на м. май утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1, в рамките на които задължително се осигуряват поименно указаните екологични обекти в приложение № 5.
(2) Със средствата от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1, се финансират капиталови разходи за делегирани от държавата дейности и местни дейности в съотношение 60 на сто към 40 на сто с изключение на средствата по приложение № 5.
(3) В рамките на определените капиталови разходи, финансирани със средства от целевата субсидия, по предложение на общинския съвет се допуска съгласувано с Министерството на финансите извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение, с изключение на целевите субсидии за обектите по приложение № 5 след 30 юни 2004 г.
(4) Промени по ал. 3 се допускат само в рамките на бюджетната година.
(5) Неусвоените средства за екологичните обекти по приложение № 5 се пренасочват от Министерството на финансите по предложение на Министерството на околната среда и водите за други екологични обекти от приложение № 5.”
По чл. 13, ал. 1 има предложение на народните представители Янаки Стоилов, Даринка Станчева и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Евдокия Манева – в приложение № 5 след област Велико Търново да се добави: област Габрово, община Дряново, водопровод с. Гостилица – втория етап – 2004-2005 – 500; на последния ред на таблицата “всичко” числото “32 000” да се замени с “32 500”.
Предлага се средствата да се осигурят чрез намаляване в съответния размер величината на държавните разходи по чл. 1, ал. 2, т. 1.5.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Стела Банкова и Димитър Стефанов – подкрепено от комисията.
Предложение на Диляна Грозданова: в чл. 13, ал. 1 и приложение № 5 се предлага: “В държавните стандарти да се включи капиталова компонента. За местните дейности капиталовите разходи да бъдат целево финансирани в размер не по-малък от 25 млн. лв., като се включат 11 млн. 500 хил. лв. за изграждане на участък 9-10 и Метростанция № 10. В целевата субсидия за капиталови разходи на Столична община да се разчетат допълнително 23 млн. лв. за кофинансиране съгласно договора за заем за разширяване на метрото с Японската банка за международно сътрудничество.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков – в чл. 13, ал. 2, числата “60” и “40” да се променят на “50” и “50”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Корнезов, Николов, Кенаров, Гигова и Михайлов – в чл. 13, ал. 2 текстът “в съотношение 60 на сто към 40 на сто” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по чл. 13.
Заповядайте, госпожо Манева.

Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с осигуряване на 500 хил. лв. за втория етап на изграждане на водоснабдяване на с. Гостилица. Аз вече споменах, че това е един изключително важен обект, който касае важна жизнена потребност на всеки един от нас и засяга повече от 800 души.
Аз предполагам, че предложението не е прието, защото се иска намаление на държавните разходи. Но мисля, че е напълно възможно и друго решение на въпроса. Ако погледнем Приложение № 5, там има няколко обекта, изграждането на които не е задължително през следващата година. Това са довеждащите колектори от гр. Долна Оряховица към пречиствателната станция и Горна Оряховица – също до пречиствателната станция със съответни суми 500 хил. и 630 хил. лв.
Защо не е задължително да се изграждат през следващата година? Защото те просто няма да водят до никъде, тъй като едва през следващата година ще започне изграждането на самата пречиствателна станция, която ще приключи след три години. Следователно тези колектори могат да се изграждат на един по-късен етап. Това не са сложни съоръжения и не изискват особено време.
Затова предлагам тези суми в тези две позиции да бъдат намалени с по 200 хил. лв., също така да бъде намалена със 100 хил. лв. и сумата за екологичното мероприятие около фериботен комплекс на канал № 2 в крайбрежната зона на гр. Белослав, тъй като това е обект, който не е прерогатив на общината. Той е на предприятието, което експлоатира фериботния комплекс. По този начин може да се направи вътрешно преразпределение на сумата, без това да засяга общите суми и крайните резултати в бюджета. Без да засяга и нито една от общините, които в момента фигурират в поименния списък по същество, защото ще останат суми те да предприемат действия по обектите, които са записани, с едно забавяне и отлагане за следващата година, което няма да има никакво фатално влияние върху резултатите.
Затова аз ви моля да подкрепите моето предложение, като разбира се отпадне т. 2, без да се променя общата сума на средствата по Приложение № 5, а така също и да отпадне предложението за корекция на държавните разходи.
Аз мисля, че това е разумно предложение и наистина ще се реши един много важен социален проблем, без да предизвика съществено ощетяване на други общини, които в момента фигурират в Закона за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Поддържате само т. 1 от предложението си?
Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! След като, според очакванията, не можахме да променим общите капиталови разходи на общините, сега трябва да се разполагаме в много по-късата черга на разходите за екологични обекти. В случая има едно предложение, което е подкрепено от комисията, и то е само за вътрешно преразпределение на тези разходи.
Става дума предвидените 500 хил. лв. да бъдат осигурени освен за рекултивация на старото сметище в гр. Троян, да се отделят и допълнително средства – 300 хил. лв., за предстоящата година за продължаване на строителството на пречиствателната станция за отпадни води в гр. Троян, където беше завършен първият етап за механичното пречистване, за да може да се пристъпи към изграждането, което ще отнеме следващите няколко години, за биологично пречистване на водите.
Не искам да обосновавам повече предложението, което е споделено и от комисията. Искам само да направя уточнение по доклада на комисията – когато се гласува целият текст да се прочете, че комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, заедно с предложението на комисията, за да няма по-нататък някакви колебания. Все пак става дума за бюджетно-финансови отношения. Да бъде много ясно това вътрешно преразпределение на средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това ми е ясно, но когато се подлага на гласуване?! Тъй като то не е отразено в текста на комисията в този смисъл.
Янаки Стоилов: Става дума, когато подложите на гласуване окончателния текст, да се каже, че “Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13”, което е така, но вътрешно са направени допълнителни разпределения, които не променят числата, да се допълни: “заедно с приетите от комисията предложения”. Това е достатъчно, за да няма никакви колебания по волята, която е изразена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение засяга чл. 13, ал. 2 и аз искам да ви прочета текста, за да стане ясно защо съотношението 60:40 трябва да бъде променено – “Със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1 се финансират капиталови разходи за делегирани от държавата дейности и местни дейности в съотношение 60 на сто към 40”.
Мисля, че е по-справедливо и е в унисон с политиката на финансова децентрализация за финансовите средства, които се предоставят на общините и с които те ще финансират своите местни дейности, да бъдат равни на тези, които ще получават от държавата за делегираните дейности.
Отдавна трябваше да се разбере, че държавата не е по-умна от общините, че държавата не може да прецени по-добре какви капиталови разходи да бъдат насочени и това много по-добре може да бъде направено от органите на местно самоуправление на място в самата община. Това съотношение 60:40, според мен показва само едно – че вие искате да предоставяте по-голям ресурс на чиновниците от Финансовото министерство, за да могат те, по свое усмотрение, да разпределят тоя финансов ресурс, в случая 10%.
Няма никаква логика и аз искам тук, ако има представител на Министерството на финансите – виждам, че в момента няма никой от тях, включително и министърът, да дойде и да защити това съотношение 60:40. Нито по значимост, нито по обективни критерии тези делегирани от държавата дейности не са по-важни и по-значими от местните дейности, за да има такова съотношение. Даже аз в следващ бюджет ще предложа обратно съотношение – 40:60. Нали държавата непрекъснато се изтегля? Защо не можем да почувстваме, че тази роля намалява? Ето, един съвсем малък пример тук, който може да демонстрира, че ние подкрепяме оттеглянето на държавата и че предоставяме все по-голям финансов ресурс на общините, който те, според мен, винаги ще разпределят много по-обективно и много по-добре съобразено с местните особености.
Затова аз смятам, че това съотношение 50:50 е по-справедливо и е в насока на водената политика за финансова децентрализация и затова настоявам и ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата за изказвания по чл. 13. Няма други желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева. Тя оттегли предложението си по т. 2 и последното изречение, но поддържа предложението си по т. 1.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева по т. 1.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 77, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Грозданова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 67, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13, подкрепен от комисията, заедно с приетите от комисията предложения, както господин Янаки Стоилов настоява да бъде записано в протокола, за да се има предвид неговото предложение, което е прието от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Член 13 е приет.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 14. (1) От общинските бюджети могат да се извършват капиталови разходи над определените с чл. 10, ал. 1, ако източник за финансиране са средства от местните данъци и такси и други неданъчни приходи, обща изравнителна субсидия, както и други средства, определени със закон.
(2) Като източник за финансиране на капиталовите разходи по ал. 1 не могат да се ползват средства от държавния трансфер на преотстъпения данък по чл. 10, ал. 1 и от общата допълваща субсидия по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 14 има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 14, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народните представители Корнезов, Николов, Кенаров в чл. 15 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 15:
“Чл. 15. (1) Министерството на финансите периодично разпределя постъпилите средства, като спазва следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. трансфери за осигурителните фондове и за общините;
3. субсидии за бюджета на съдебната власт;
4. разходи за министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации;
5. субсидии за нефинансови предприятия.
(2) Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. заплати, осигурителни плащания, обезщетения, помощи, стипендии и медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване;
3. храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения.
(3) Министрите, ръководителите на ведомства, ректорите на държавните висши училища, председателят на Българската академия на науките и кметовете могат да поемат задължения за разходи при съобразяване на ограничителните условия по чл. 4, ал. 2; чл. 5, ал. 3 и 4; чл. 7, ал. 2; чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 2.
(4) Министерството на финансите предоставя ежемесечно до пето число на текущия месец трансферите на общините за делегираните от държавата дейности, утвърдени в размер на една трета от утвърдените с чл. 10, ал. 2 суми, съобразно тримесечното им разпределение по чл. 12, но не повече от ежемесечния разход за делегираните държавни дейности през съответното тримесечие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по чл. 15. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов и група народни представители по ал. 4 на чл. 15, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 19, против 67, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 15 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Чл. 16. При възникване на допълнителна потребност от извършване на разходи, свързани със спецификата на Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд “Радиоактивни отпадъци” към министъра на енергетиката и енергийните ресурси, може да се предостави допълнителен лимит за разход при условие, че не се нарушава бюджетният дефицит по чл. 1, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
“Чл. 17. (1) Преобразуваните в държавни предприятия през 2004 г. разпоредители с бюджетни кредити правят еднократна вноска в полза на централния бюджет в размер на разликата между утвърдените им приходи и разходи за 2004 г.
(2) Средствата по ал. 1 се превеждат до 25-о число в края на всяко тримесечие на база на фактическото изпълнение на приходите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 16 и 17 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на вносителя ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
"Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон не е предвидено друго."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържаните, но невнесени в срок държавни вземания постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. Определя коригиращ коефициент 1,1 съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
"§ 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет във връзка с изпълнението на програмите за приватизация и преструктуриране, както и за реформите в публичния сектор."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията предлага нов § 5 със следната редакция:
"§ 5. Средствата за придобиване на дялове, акции и съучастия се разходват по ред, определен от Министерския съвет."
Параграф 5 на вносителя:
"§ 5. Постъпленията от приватизация на държавни предприятия в специалната бюджетна сметка по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктурирането и управлението на дълга."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
"§ 6. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете от Преходните и заключителните разпоредби? Няма.
Моля да гласуваме наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфите от 1 до 6 включително.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 7. (1) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се счита за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.
(2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част.
(3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет.
(4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната.
(5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията на централния бюджет и бюджетите на общините."
Предложение на Любен Корнезов и група народни представители:
В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нова ал. 6 със следния текст:
"(6) Когато в местния бюджет постъпят дарения, с размера им се извършва служебна актуализация по прихода и по разхода, съгласно волята на дарителя."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли желаещи за изказване по § 7 на вносителя? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов и група народни представители по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 7, който е подкрепен от комисията и става § 8.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 4, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 8. Общините могат да определят за местните дейности в образованието по-висока численост на персонала от разчетената от Министерството на образованието и науката, като средствата за тях се осигуряват от местните данъци и такси, неданъчни и други общински приходи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
"§ 9. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 210 лв. от 1 януари 2004 г. и 228 лв. от 1 юли 2004 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
"§ 10. Базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 218, 218а и 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 247 лв. от 1 януари 2004 г. и 268 лв. от 1 юли 2004 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
"§ 11. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2004 г. е 200 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2004 г. е 18 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфите от 8 до 11 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 5, въздържали се няма.


ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 12. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.”
Има предложение на народния представител Панайот Ляков: в § 12 “министърът на финансите” да се замени с “Министерският съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Аз ще говоря и по това предложение, и по предложението по § 14, тъй като те са сходни. Едното се отнася за облигациите вътре в страната, другото се отнася за облигациите на международните пазари, само че при § 14 сумата е до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута.
Първо, не знам защо, след като в бюджета за 2003 г. този текст беше “Министерският съвет”, сега е “министърът на финансите”. Министърът на финансите получава пълномощия, които не му се полагат и са в противоречие с Конституцията. В чл. 106 от Конституцията на Република България първото изречение гласи: “Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет.” Изпълнението на държавния бюджет какво означава? Три пера – “Приходи”, “Разходи” и “Дефицит”. Министерският съвет трябва да следи дали приходите ще бъдат гарантирани, да контролира разходите, така че да не надхвърлят определените в бюджета, и съответно дефицитът да не бъде повече от определения в държавния бюджет. Сега вие давате тези пълномощия, които са ръководни функции на целия Министерски съвет, на министъра на финансите, който няма абсолютно никакви пълномощия по Конституция да се разпорежда с – вижте за какво става въпрос – 800 млн. лв. Ако при тази емитация държавата претърпи загуба и дефицитът се увеличи с повече, кой ще носи отговорността, която по Конституция трябва да се носи от Министерския съвет? Или давате възможност на министъра на финансите пак да направи онова упражнение, което направи с външния дълг, от което държавата загуби милиони долари? Аз не мога да си обясня на какво се дължи тази трансформация. Защо давате такива пълномощия на министъра на финансите? Това е много опасно, изключително е опасно.
Вероятно аз, след като бюджетът бъде приет и вие оставите тази разпоредба по този начин, заедно с атаката, която ще направим пред съдебната власт за скрития дефицит в бюджета, т.е. за записването на средства, които ще бъдат под черта, а всъщност са разходи, и оттам бюджетният дефицит се увеличава от 0,7% на над 3%, а чрез тази възможност могат да надхвърлят и 3%, ще искаме този текст също да бъде атакуван пред съдебната власт.
Не мога да си обясня това по друг начин, освен че някой има интерес министърът на финансите да има такава огромна свобода и да прави сделки от такъв порядък – на 800 млн. лв.
Затова аз държа това предложение да бъде подкрепено и да се върне текстът, който беше в Закона за бюджета за 2003 г. Това е нормалният, конституционосъобразен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други изказвания по този текст?
Господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, иска да вземе отношение по този въпрос – каква е причината тази година този текст да бъде формулиран по различен начин спрямо текста от бюджета от миналата година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Мингорски, който отговаря специално за операцията по дълга, в момента пътува насам, но аз мога също да кажа каква е причината. Тя е много проста. Причината е, че съгласно Закона за държавния дълг, който беше приет преди известно време, това са функции на министъра на финансите.
Съжалявам, господин Ляков, но не мога да се съглася с Вас. Никой не е оспорил тези функции на министъра на финансите съобразно Закона за държавния дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков по чл. 12, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 66, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Гласували 83 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 13. Министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обеми до 10 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По този текст няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на § 13 на вносителя, който става § 14, подкрепен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 14. Министърът на финансите може да емитира облигации на международните пазари в размер до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута.”
Има предложение на народния представител Панайот Ляков: в § 14 “Министърът на финансите” да се замени с “Министерски съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков взе думата по предложението си по § 14. Мотивите са едни и същи.
Изказвания по § 14? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков по § 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 6, против 88, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 14 на вносителя, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Гласували 96 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 2.
Този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 15. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти съгласно Приложение № 7.
(2) Одобреният от Министерския съвет проект по т. 1 от Приложение № 7, който ще се финансира със заем, по който се предвижда издаване на държавна гаранция за 2004 г., се предлага на Народното събрание след изпълнението на следните условия:
1. японската страна да реализира японски инвестиции в Република България в размер 10 на сто от държавната гаранция;
2. гаранцията да бъде издадена след доказване на обстоятелството, че стойността на финансирането е по-ниска от тази, която може да бъде получена на свободния пазар.
(3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани заеми на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Представете и следващия, защото е безспорен.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 16. Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенифициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези два текста, уважаеми народни представители? Изглеждат безспорни.
Подлагам на гласуване параграфи 15 и 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Приемат се тези два параграфа.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 17. Максималният размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети в съответствие със Закона за държавния дълг, през 2004 г. са 2,2 млрд. лв.”
Има предложение на Панайот Ляков в § 17 числото “2,2” да са замени с “2,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи да се изкажат? Господин Ляков, виждам, че не искате да се изкажете, но поддържате Вашето предложение. Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 93 народни представители: за 10, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 4.
Този текст е приет.
Сега ще помоля госпожа Радева да представи ан блок текстовете, които са безспорни.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 18. Максималният размер на държавния дълг към края на 2004 г. не може да надвишава 19,9 млрд. лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
“§ 19. Министърът на финансите чрез органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол може да извършва проверки на действията на синдиците по управлението на имуществото на обявени в несъстоятелност търговци, към които държавата има предявени за събиране публични или частни държавни вземания, включително да проверява търговските книги и съдържанието на касата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
“§ 20. (1) Средствата от преизпълнението на приходите по бюджета на държавен орган, министерство и ведомство по чл. 5, ал. 1 се използват за компенсиране неизпълнението на останалите приходи на републиканския бюджет и за извършването на корекции по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Алинея 1 не се прилага за постъпилите по съответните бюджети средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
“§ 21. (1) Разпоредителите с бюджетни кредити не могат да разходват за други цели предвидените бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2004 г.
(2) Министерският съвет може да разрешава бюджетни кредити за сметка на държавни инвестиционни заеми за други цели по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласувано с министъра на финансите.
(3) Министърът на финансите може да прехвърля бюджетни кредити от едни държавни инвестиционни заеми към други държавни инвестиционни заеми, като след прехвърлянето бюджетните кредити запазват целевия си функционален характер.
(4) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да прехвърля бюджетни кредити по държавните инвестиционни заеми, като запазва целия им функционален характер, свързан с реализирането на проекта.
(5) Разпоредбите на ал. 1–4 се прилагат, когато не се нарушават клаузите на съответните договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следващия параграф – окончателния вариант.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 23. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък “единна сметка”.

(2) Средствата в Българската народна банка на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
(3) Средства от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.
(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, органите на съдебната власт, Националната здравноосигурителна каса и подведомствените им разпоредители с бюджетни кредити се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.
(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единна сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(6) Обслужването от търговските банки в страната на транзитните сметки и плащания по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и търговските банки. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет, като в този случай не се прилага чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите ведомства.
(10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(11) Бюджетните взаимоотношения на министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 4, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и единната бюджетна класификация за 2004 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие, че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.
(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни организации, обслужвани от търговските банки, средствата и плащанията на извънбюджетни и набирателни сметки, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на централния бюджет от данъчната администрация.
(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания и организации по ал. 2 и техните подведомствени разпоредители се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата може автоматично да се финансира от сметка на централния бюджет.
(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.
(15) Редът по ал. 13 и 14 може да се приложи и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове.
(16) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единна сметка, и други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи.
(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.
(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и средствата по набирателните сметки по ал. 1 могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните организации и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените лихви по тях се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.”
Алинея 19 в редакцията, съгласно допълнение към доклада с вх. № 353:
“(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в търговските банки, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Имате думата. Текстовете изглеждат безспорни. Не виждам желаещи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване текстовете от § 18 по номерацията на вносителя до § 22 включително така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 2.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 23. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и от търговските банки.
(2) Наличностите по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и във валута на бюджетните организации, включително на общините, в търговските банки, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на държавни ценни книжа по външния и вътрешния дълг на Република България. Блокирането на държавни ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на учреден особен залог върху тях.
(3) Блокирането на държавните ценни книжа по ал. 2, които не се водят в регистъра на Българската народна банка по реда на Наредба № 5 от 2002 г. за условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, се извършва чрез прехвърлянето им от търговските банки по специално открити за целта техни сметки в Българската народна банка.
(4) При обявяване в несъстоятелност на търговска банка блокираните като обезпечение държавни ценни книжа по реда на ал. 2 не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в разпореждане на министъра на финансите.
(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда за прилагане на ал. 1, 2, 3 и 4.
(6) Изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации се уреждат с отделни указания на министъра на финансите и управителя на БНБ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
“§ 24. (1) Бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута на министерствата и ведомствата първостепенни разпоредители, държавните висши училища от София, БАН, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2003 г. бюджетни, извънбюджетни, набирателни и депозитни сметки в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.
(2) Министърът на финансите може да разреши на организациите по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.
(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.
(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавно гарантирани заеми.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следващият да бъде в окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Параграф 25 се предлага в следната подобрена редакция и от § 25 става § 26.
“§ 26. (1) Дължимите вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд за сметка на бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините и тези по ал. 13, се начисляват и отчитат от тях по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за осигурителни вноски и трансфер за поети осигурителни вноски.
(2) Вноските за сметка на осигурените лица за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване се начисляват, удържат и отчитат от бюджетните предприятия по ал. 1 по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за заплати и други възнаграждения за персонал и трансфер за поети осигурителни вноски.
(3) В отчетите на бюджетните предприятия по ал. 1 за касовото изпълнение разходите за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигурените лица се посочват в размер, съответстващ на отчетените изплатени или изтеглени суми за заплати и др. възнаграждения за персонал.
(4) Начислените по реда на ал. 1, 2 и 3 суми се отчитат по бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд като приходи от осигурителни вноски и вземане от централния бюджет.
(5) Дължимите суми по ал. 1 и 2 се превеждат от сметки на централния бюджет директно по сметките на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд в Българската народна банка.
(6) Преводите по ал. 5 се извършват текущо през годината от централния бюджет при съобразяване с изпълнението на бюджета и управлението на ликвидността на единната сметка и размера на предвидените разходи за осигурителни вноски по съответните бюджети, сметки и фондове. Разликата между начислените по ал. 1 и 2 суми и извършените преводи през годината се урежда по реда на ал. 7.
(7) До 30 април на следващата година се извършва годишно разчитане между централния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд на разликата между текущо начислените и преведените през годината суми въз основа на отчетените и декларирани от бюджетните предприятия по ал. 1 данни за осигурителните вноски.
(8) Начислените по реда на ал. 1 и 2 по извънбюджетни сметки и фондове суми за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице се отразяват и като корективен трансфер за поети осигурителни вноски и задължение към бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(9) Дължимите суми по ал. 8 се внасят по съответните бюджети до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за четвъртото тримесечие до 20 декември. Дължимата за четвъртото тримесечие сума се определя на базата на начислените за октомври и ноември осигурителните вноски, а за декември – на базата на дължимите осигурителни вноски за изплатените до 20 декември суми по възнаграждения на осигурените лица, начислени за този месец.
(10) Когато извънбюджетната сметка или фонд получава трансфер от централния бюджет или от бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити, министърът на финансите може да разпореди този трансфер да се прихваща до размера на дължимите по ал. 8 суми, като се превежда само разликата.
(11) Невнесените към края на годината суми по реда на ал. 9 остават дължими за внасяне от извънбюджетните сметки и фондове към съответните бюджети в следващата година.
(12) Начислените по ал. 8 суми се отчитат по съответните бюджети като вземане и корективен трансфер за поети осигурителни вноски.
(13) Разходите за осигурителни вноски по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса се начисляват и внасят месечно от Националния осигурителен институт и от Националната здравноосигурителна каса по съответните сметки в Българската народна банка до 20-о число на месеца, следващ начисляването на сумите.
(14) При отпускането на субсидии и трансфери от централния бюджет и определянето на лимитите за плащане за съответните бюджети, сметки и фондове Министерството на финансите приспада и отчита като трансфер за поети осигурителни вноски сумите за осигурителните вноски по ал. 1 и 2.
(15) Текущо предоставяните от централния бюджет касови субсидии и сумата на трансферите за поетите осигурителни вноски се отчитат до размера на утвърдените с този закон субсидии, трансфери и корекциите им през тази година. Всяко превишение над тази сума в края на годината се отчита по съответните бюджети на първостепенните разпоредители по ал. 1 като задължение към централния бюджет, което се погасява в тримесечен срок, включително чрез прихващане от субсидията от централния бюджет за следващата година.

(16) Разпоредбите на алинеи 14 и 15 се прилагат и за трансферите от приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, като в случаите на отчетени суми на касови субсидии и трансфера за поети осигурителни вноски над утвърдените с този закон размери и корекциите им през годината се отразяват и погасяват като задължение към съответния финансиращ бюджет.
(17) Данните за осигурителните доходи и вноски на осигурените лица се предоставят от бюджетните предприятия по алинеи 1 и 13 на Националния осигурителен институт ежемесечно по реда на чл. 5, ал. 3 и 5 от Кодекса за социално осигуряване и в срокове, определени от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(18) Произтичащите от прилагането на този параграф разчети и свързаните с тях разлики и преводи по уреждането им се отразяват в отчетите за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове в частта на вътрешното финансиране.
(19) За невнесените в срок суми по реда на ал. 9 и 13 се дължи законна лихва, която се внася в съответните бюджети.
(20) Разпоредбите на чл. 5, ал. 8 и чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване не се прилагат за бюджетните предприятия по ал. 1 и 13.
(21) Първостепенните разпоредители, държавните висши училища и Българската академия на науките предоставят информация на Националния осигурителен институт за БУЛСТАТ и други идентификационни данни за всички техни подведомствени разпоредители и структурни звена и настъпилите промени в тях в срокове и по ред, определени от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(22) Дължимите от общините вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително за сметка на осигурените лица, се извършват по реда на Кодекса за социално осигуряване.
(23) Министърът на финансите дава указания за прилагането на този параграф."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, по тези параграфи, които изглеждат безспорни, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля ви, гласувайте параграфи от 23 по вносителя до § 25 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 6.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 26. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване за сметка на осигурителя и осигурените лица и произтичащите от тях разчети, трансфери и лимити за плащания се определят, начисляват, удържат, внасят, уреждат и отчитат от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините, по реда на § 26.
(2) Дължимите суми за вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване по ал. 1, без тези по ал. 4, се превеждат от централния бюджет директно по набирателната сметка по чл. 159, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване на Националния осигурителен институт в Българската народна банка.
(3) Преводите по ал. 2 се извършват ежемесечно до 20-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят сумите, въз основа на декларираните и отчитаните от бюджетните предприятия по ал. 1 данни по реда на чл. 5, ал. 3 и 5 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Разходите за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се начисляват по бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса и се внасят от техните сметки в Българската народна банка по набирателната сметка на Националния осигурителен институт по ал. 2 до 20-о число на месеца, следващ месеца, в който са начислени сумите.
(5) Постъпилите по реда на ал. 3 и 4 суми по набирателната сметка на Националния осигурителен институт се превеждат на съответните професионални и универсални пенсионни фондове до 31-о число на месеца, в който са преведени сумите от централния бюджет.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на този параграф."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
"§ 27. (1) Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. може да се компенсира за сметка на неданъчни приходи по централния бюджет, но не повече от превишението на разходите над общата сума на приходите и трансферите, определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
(2) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
"§ 28. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради, собственост на държавата или на общините, те не плащат наеми."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
"§ 29. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско имущество, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските – в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внасят 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Недвижимите имоти по ал. 1 и 2 се отдават под наем по цени не по-ниски от определените от Министерския съвет или от общинските съвети.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем, или изпълняват програми за финансово оздравяване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(5) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 26 до 29 по номерацията на вносителя, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 64, против 14, въздържали се 4.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 30 има предложение на народния представител Панайот Ляков – в § 30, ал. 4 числата "20" и "80" се променят съответно на "30" и "70".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Любен Корнезов, Николов и Кенаров:
"В § 30, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби вместо текста "на база на отчет към 30 ноември" да се впише "на база на отчети към 30 юни, 30 септември и 30 ноември".
В § 30 ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби да придобие вида:
"Държавните трансфери по елементи в частта на преотстъпените данъци по Закона за облагане на доходите на физическите лица, включително сумата от преразпределението по ал. 4, се предоставят текущо от Министерството на финансите чрез отделни банкови сметки и отделни кодове както за всеки елемент, така и за всяка община в системата за електронни бюджетни разплащания."
В § 30 от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нова ал. 13 със следния текст:
"(13) В случай, че прогнозата за постъпленията от местни данъци не се изпълни, неизпълнението се компенсира от централния бюджет."
Комисията не подкрепя предложението.


Другите две предложения – на Радева и Стоилов – са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 31. (1) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23 от Закона за устройството на държавния бюджет общинските съвети приемат бюджета на общината за 2004 г. и го представят в Министерството на финансите и в Сметната палата в 10-дневен срок.
(2) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 11 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи.
(3) Бюджетът на общината в частта за местните дейности се съставя на основата на прогноза за местните данъци, съгласувана с Главната данъчна дирекция, и постъпленията от общата изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи и от операции с общинско имущество, глоби, лихви и други неданъчни приходи.
(4) Размерът на годишното компенсирано преизпълнение на преотстъпените държавни данъци по общини се установява на базата на отчет към 30 ноември на текущата година и се разпределя, както следва:
1. 20 на сто за общината, в която е отчетено преизпълнението;
2. 80 на сто между всички общини въз основа на критерии, определени от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(5) Държавният трансфер в частта на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, включително сумата от преразпределението по ал. 4, се предоставя текущо от Министерството на финансите чрез отделен платежен код за всяка община в системата за електронни бюджетни разплащания.
(6) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие, че няма неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година.
(7) При възникване на временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности министърът на финансите предоставя авансова сума от одобрената субсидия и/или държавния трансфер на преотстъпения данък.
(8) Размерът на държавния трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица за съответната община може да се намалява при корекции в случаите на структурни и други промени, в резултат на които се намаляват разходите на общината за делегираните от държавата дейности и не е налице възможност за намаляване на общата допълваща субсидия.
(9) Целевите субсидии не могат да се трансформират в общи.
(10) Субсидиите от централния бюджет за делегираните от държавата дейности не могат да се ползват като източник за възстановяване на надвнесени данъци в общината за минали години.
(11) Даренията и помощите, както и средствата по международни програми, постъпват по бюджетите на общините и се разходват съобразно волята на дарителите и клаузите на договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 30.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение се отнася до редакцията на ал. 6. Констатирам, че комисията по принцип го е възприела. Нека да изясня накратко каква е идеята.
В първоначалния вариант на вносителя се предвижда, че ако в края на годината са налице икономии от средства за финансиране на делегираните от държавата дейности, то тези средства могат да се използват за следващата бюджетна година за финансиране на същите делегирани от държавата дейности.
Сега вече в приетия текст тази възможност е разширена съвсем правилно. След като има реализирани икономии от средства за финансиране на делегирани дейности, те остават като преходен остатък в бюджета на общината и могат да се ползват по решение на общинския съвет през следващата година. Аз съм пояснил, но мисля, че след като текстът е даден в този вид, че това става с решение на общинския съвет, ясно е, че финансирането ще се отнася както за делегирани, така и за местни дейности, в зависимост от това какви са потребностите и как ще решат общинските съвети.
Единствено за яснота предлагам да се допълнят думите – ще кажа, изчитайки текста на ал. 6: “Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности при условие, че няма неразплатени разходи” и тук се добавят само думите “по тези дейности”. И текстът остава същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ама то го има “по тези дейности”! А, Вие четете ал. 6…
Янаки Стоилов: Чета ал. 6 на комисията – окончателния текст: “Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности при условие, че няма неразплатени разходи по тези дейности”. И изречението продължава по същия начин, който е представен от комисията. Защото се изчисляват разходи, например за отопление с течно гориво, но някъде общините са преминали на твърдо гориво, където разходите са по-малко, и те да имат възможност с тези средства да дофинансират други държавни или общински дейности. Освен това, в някои случаи възниква дефицит, недостиг по финансирани от общините местни дейности и те би трябвало да могат, независимо от наличието на такива неразплатени средства, по-нататък да използват наличните средства за погасяване и на такива свои плащания.
Затова смятам, че добавянето само на тези думи окончателно изяснява смисъла на алинеята и се надявам те да бъдат приети в духа на това, което вече е утвърдила комисията в предлагания текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Ляков, заповядайте за изказване.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз и миналата година бях направил същото предложение, със същия мотив, че общините, в които има здрава финансова дисциплина, в които има икономическо развитие, където има преизпълнение на данъците, трябва да бъдат поощрявани.
За съжаление, това съотношение 20:80, вероятно поради силната консервативна традиция в Министерството на финансите, остава същото, то не се променя. Не се стимулират тези общини. Отново от тях се изземват средства и се прехвърлят на общините, които не работят добре, като тук разбира се изключвам общини, където по обективни обстоятелства няма такова преизпълнение, където всъщност не можем да говорим за икономически растеж и за сериозно развитие. Но аз твърдя, че такива общини в България са доста малко и ако променим съотношението на 30:70, и 70-те процента от преизпълнението ще бъдат достатъчни за финансиране на тези общини.

Мисля, че трябва да стане традиция хората, които са работили добре през годината, да бъдат стимулирани. Не е голяма разликата, това не е съотношение 50 на 50, което би повлияло и би нарушило една схема на финансиране, но едно увеличение е просто един жест от страна на Министерството на финансите и от страна на държавата по отношение на тези общини, които всъщност чрез своето добро управление подпомагат изпълнението на бюджета. Затова смятам, че това съотношение е по-справедливо и е в подкрепа на политиката за финансова децентрализация, която в крайна сметка води до това, че общините, които се управляват финансово добре, ще имат по-големи ресурси, по-добре ще могат да ги включат в своите проекти и т.н. Не мисля, че по някакъв начин би се нарушил бюджетът, ако променим това съотношение и поощрим добре работещите общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков! Хубаво е, когато народните представители правят предложение, да се съобразяват с действащото законодателство, както Вие многократно вече тук се опитвате да се позовавате. Затова бих искала да Ви кажа, че проблемът, който Вие смятате, че е много лесен за решаване, той вече е точно регламентиран и решен в Закона за общинските бюджети, като съотношението, което е предложено от Министерския съвет а именно 20 към 80 е съгласувано с Националното сдружение на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков по § 30, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 25, против 68, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 64, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на вносителя за § 30, подкрепен от комисията, с редакционната корекция, която господин Стоилов направи в залата в ал. 6 – след думите “неизплатени разходи” да се добавят думите “по тези дейности” и текстът да продължи, както е в доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Мога ли да помоля, госпожо председател, за прегласуване на текста, тъй като очевидно тук стана и малка промяна на редакцията, която не беше съгласувана. Смятам, че тя променя и по същество част от текста на комисията, затова Ви моля да гласуваме предложението на господин Стоилов отделно и предложението на комисията отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Анулирам гласуването и подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов за редакцията на ал. 6 на § 31 – след думите “неизплатени разходи” да се добавят думите “по тези дейности”.
Моля, гласувайте тази корекция на господин Стоилов в ал. 6.
Гласували 98 народни представители: за 42, против 48, въздържали се 8.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Аз предлагам текстът да се прегласува и ще кажа какъв е смисълът. В някои случаи общините не могат да покрият всички разходи по общинските дейности, които финансират. Причините за това може да са съвсем обективни. В същото време те са изпълнили всички делегирани от държавата дейности и то по начин, с който са останали икономисани средства. Защо да не могат те да използват тези средства за дофинансиране на общинските дейности? Тоест те са напълно коректни към държавата с оглед на изпълнение на делегираните дейности. И затова според мен ние трябва да им дадем възможност и това е смисълът на допълнението, което се направи, да се оперира по-свободно, т.е. след като те са коректни платци към държавата и са финансирали изцяло дейностите, които тя им е възложила, нека общинските съвети да решават как да финансират допълнително било държавните дейности или дейностите, които те издържат. Защото в противен случай обхватът на този текст силно се стеснява и в редица случаи неговата полезност намалява.
Аз настоявам народните представители наистина да вникнат в този реален проблем. Това е една от малкото допълнителни възможности, които допълнително стимулират общините към икономии и дават възможност да се покриват разходите и по двата вида дейности.
Така че моят призив, колеги, е да гласувате без оглед на светлинната сигнализация, която ви се подава, по съвест и доколкото имате сили, да вникнете в това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожа Радева каза, че по този начин чувствително се променя смисълът на текста на комисията.
Така че, моля да прегласуваме предложението на господин Стоилов за тази редакция на ал. 6 на чл. 31.
Гласували 127 народни представители: за 51, против 68, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 31 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 86, против 23, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 31. (1) По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2004 г. в частта “местни дейности” могат да се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки, на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни институти въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) На основата на договорите по ал. 1 министърът на културата утвърждава допълнителна численост на персонала при спазване на утвърдената от министъра на културата средна месечна брутна работна заплата и на размера на средствата за издръжка на всеки културен институт.
(3) Освободените средства за работни заплати по ал. 2 могат да се ползват за творчески проекти, целеви програми и за финансово подпомагане дейността на културните институти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.

“§ 32. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в разходната част на централния бюджет за 2004 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става
§ 33.
“§ 33. За общинските училища и обслужващи звена в системата на народната просвета, прилагащи системата на “делегирани бюджети”, и за дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети може да се предостави правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
“§ 34. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването до 31 декември 2003 г., се субсидират и през 2004 г. въз основа на договор.
(2) Областните диспансери за онкологични, психични, пневмофтизиатрични и кожно-венерически заболявания, които са били субсидирани от общините до 31 декември 2003 г., се субсидират от съответните бюджети през 2004 г. въз основа на договор.
(3) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 31 до 34 включително, по номерацията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага създаването на нов § 36 със следната редакция:
“§ 36. Всички лечебни заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджетите на общините до 31.12.2003 г., се субсидират през 2004 г. от бюджета на Министерството на здравеопазването за извършени дейности.
§ 35. (1) Заплатите и осигурителните вноски на заетите в здравните кабинети в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране за 2004 г. се финансират от общинските бюджети.
(2) Издръжката на здравните кабинети в детските заведения и училищата се поема в зависимост от финансирането, съответно от републиканския и от общинския бюджет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 37.
Комисията предлага създаването на нов § 38 със следната редакция:
“§ 38. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие, въз основа на едногодишни договори за извършена дейност, по ред, методика и цени, определени от министъра на здравеопазването.
(2) В едномесечен срок от приемането на Постановление на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2004 г. министърът на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения за болнична помощ.
(3) До остойностяването на дейностите, извършени по договорите по ал. 1, но не по-късно от 31.03.2004 г., лечебните заведения за болнична помощ се субсидират месечно до една дванадесета част от средствата, предвидени в бюджета на министерството за тази дейност, на база брой преминали болни за съответния период на предходната година.
§ 36. Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в закон или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми и проекти, се осъществяват от Министерството на здравеопазването.”
По този параграф има предложение на господин Ляков – след думата “здравеопазване” се добавя изразът “след конкурси за обществени поръчки”.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 36, който става § 39:
“§ 39. Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в закон или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми и проекти, се осъществяват от Министерството на здравеопазването в съответствие с разпоредбите на Закона за обществени поръчки."
Комисията предлага нов § 40 със следната редакция:
“§ 40. (1) Националната здравноосигурителна каса въз основа на договор, сключен с Министерството на здравеопазването, осъществява събирането, обработката и документалния контрол на отчетите на лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с Министерството на здравеопазването, и ги остойностява по определените в договорите им с Министерството на здравеопазването цени.
(2) Разходите за дейността по ал. 1 са за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Калъчев, заповядайте.
Недялко Калъчев (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Предлагам в току-що прочетената окончателна редакция на комисията за § 38, където в ал. 1 се казва следното: “Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие, въз основа на едногодишни договори за извършена дейност, по ред, методика и цени, определени от министъра на здравеопазването”, думите “държавно и общинско участие” да отпаднат от записа на ал. 1, като мотивите ми са, че със сегашната нова система за заплащане на болничната помощ се формират два основни платеца: единият е Здравната осигурителна каса, другият платец е Министерството на здравеопазването. Ако обаче в алинеята оставим думичките “с държавно и общинско участие”, значи, че ако има други лечебни заведения, които не са държавни или общински, те не биха могли да получават средства от втория платец – от Министерството на здравеопазването.
Първо, едно такова разграничаване на лечебните заведения по признак тяхната собственост, за мен е един неконституционен текст. Ние казваме: за една и съща лечебна дейност частните и държавните лечебни заведения са поставени по различен начин, в различен режим и едните получават заплащане, а другите – не.

Второ, държа да отбележа, че в края на краищата държавата заплаща на лечебните заведения не за това, че те съществуват и че ги има и са регистрирани, а заплаща за това, че там гражданите получават определен пакет от медицински услуги, определена медицинска помощ. Следователно, какъв е извършителят на тази медицинска помощ няма никакво значение, стига тя да е по реда, цените, методиката и стандартите за извършването на тази помощ.
Мога да дам пример с редица дейности, които по абсолютно същия механизъм републиканският бюджет финансира. Мога да ви дам пример със строежа на пътищата. Поддръжката на пътищата и строежът на пътищата се осъществява обикновено от частни фирми, на които републиканският бюджет плаща за това да направят път, който ползват гражданите на Републиката. В случая ситуацията е същата. Републиканският бюджет плаща на болницата, за да лекува пациенти. Той не й плаща за това, че е болница, пак повтарям, а плаща за това да лекува пациенти. Следователно, републиканският бюджет заплаща за тази дейност и ние сме го казали: “по ред, методика и цени, определени от министъра на здравеопазването”.
Затова ви призовавам, уважаеми колеги, съобразявайки се с тези два сериозни според мен аргумента, първо, че този текст в тази си редакция е противоконституционен и второ, никакъв фактически състав няма в случая, освен едно изкуствено ограничаване на това частни инвестиции да влязат в болничния сектор. Проблемът е много простичък. В доболничната помощ здравните заведения са равнопоставени и няма значение видът на тяхната собственост. Знаете, че там има общински, има частни, има смесени дружества, има дружества, които са собственост на Православната църква, има дружества, собственост на други църкви и вероизповедания формално. Те всички са на един и същи режим и получават за дейността си средства от Здравноосигурителната каса. Проблемът е в болничната помощ, където платците са два – Касата и Министерството на здравеопазването в случая.
Затова аз ви предлагам да уеднаквим режима и, премахвайки думичките “с държавно и общинско участие”, да дадем възможност инвестиции в здравеоопазването да влязат и в болничната помощ, което според мен в сегашната ситуация, когато частни болници почти липсват, няма никакво фиксално изражение. Въпросът е, че това ще бъде сигнал към инвеститорите в тези дейности, че държавата най-накрая е казала: да, ние равнопоставихме видовете собственост, равнопоставихме лечебните заведения и оттук нататък независимо какъв е режимът на финансиране той е еднакъв за всички.
Затова, колеги, мисля, че е много важно в случая да подкрепите моето редакционно предложение думите “с държавно и общинско участие” да отпаднат от окончателната редакция на § 38. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз бих помолил господин Ананиев, ако не възразява, да вземе отношение по предложението на господин Недялко Калъчев, за да може да се ориентира залата. Аз самият не съм.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Много би ми се искало да се съглася с доктор Калъчев, защото има определена логика в неговото разсъждение особено в контекста на процеса на приватизация, която предстои да се усили през следващата година. Но ако гледаме от гледна точка на реалностите, бих искал да кажа следните няколко неща.
Все още на този етап трябва да направим разлика между финансирането, което се извършва от Националната здравноосигурителна каса на болниците, и финансирането, което е от бюджета на Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигиурителна каса е публична институция и тя събира осигурителните вноски на цялото население и тя финансира дотолкова, доколкото са предвидени клиничните пътеки на този етап от своя бюджет, всички болници независимо от това дали са частни или държавни.
Министерството на здравеопазването е бюджетна организация и тя получава своите пари от централния бюджет и с тези средства от централния бюджет не би трябвало да се финансират частни структури. (Неразбираема реплика от народния представител Недялко Калъчев.)
Примерът с пътищата не е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Калъчев, много Ви моля!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Най-малкото по средата на годината бюджетът на Министерството на здравеопазването ще бъде приключен и ще се наложи да се дават допълнително средства от бюджета, за да може да се осигури пакета, който ще финансира като диагнози министърът на здравеопазването. Това, че болниците са малко, не означава, че през тях в момента не преминава един значителен брой болни, които в нашата статистика не ги обхващаме. В тези 1 млн. 250 хил. души, преминали болни, не се включват преминалите болни през частните болници. Ако ние дадем това право на министъра на здравеопазването да финансира и тези болни, това означава, че тези пари, които са предвидени в неговия бюджет, няма да му стигнат до края на годината. Според мен решаването на въпроса трябва да се търси с акта, с който се дава възможност да се приватизират държавните болници, т.е., през следващата година, което да влезе евентуално през 2005 г., когато се надявам цялата болнична помощ да бъде през бюджета на Националната здравноосигурителна каса, т.е., ще имаме и правото като публична институция от бюджета на НЗОК да се финансират всички болнични заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ананиев.
За процедурно предложение думата има господин Калъчев. Силно се надявам да не злоупотребите.
Недялко Калъчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз имам процедура. Току-що заместник-министърът съобщи пред уважаемото Народно събрание, че не е редно да приемаме тези текстове, защото, видите ли, парите още в средата на годината на Министерството на здравеопазването щели да свършат. Като народен представител съм силно обезпокоен. Ако това е така, дайте да отложим тези членове и да видим какво правим. (Реплики от залата.) Току-що той го каза пред Народното събрание. Ако се приеме този текст или не, парите за здравеопазване ще свършат към средата на годината.
Затова правя предложение да се отложи този параграф, за да се направи някакво съгласуване с министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предлага се отлагане на разискванията и гласуването на § 38.
Недялко Калъчев: Да. (Реплики от залата.)
Току-що заместник-министърът каза, че парите за здравеопазване ще свършат към шестмесечието на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Калъчев.
(Реплики от залата.)
Недялко Калъчев: Не, не за моето, той каза, че и без това те ще свършат. (Смях и реплики в залата.) Вижте, ето го стенографския запис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Достатъчно, всичко е ясно. Има предложение да се отложи гласуването на този параграф, което ще бъде подложено на гласуване.
Противно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на новия § 38.
Гласували 104 народни представители: за 28, против 61, въздържали се 15.
Предложението на господин Калъчев не се приема.
Продължаваме нататък.
Дали има изказвания по същество по тези параграфи или да преминаваме към гласуване? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Недялко Калъчев за отпадане на думите "с държавно и общинско имущество" от ал. 1 на § 38.
Моля, гласувайте неговото предложение за отпадане на този израз.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 62, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване ан блок представените параграфи от 36 до 40 включително, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 99, против 13, въздържали се 2.
Тези параграфи се приемат.
Недялко Калъчев (НДСВ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма как. Правилникът не го позволява, господин Калъчев, защото сте се изказвали по същество. Правилникът е нещо, което трябва да се спазва. Нали така, господин Корнезов? Трябва.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 37. Закупената по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно съобразно предназначението им на лечебни и здравни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно участие."
Има предложение на народния представител Панайот Ляков – в § 37 след думата "дружества" изразът "с над 50 на сто" се заменя с израза "с изцяло".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи да се изкажат?
Господин Ляков, имате думата.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Да разгледаме два случая – 51% държавно участие, 49% частно участие, и обратно – 51% частно, 49% държавно.
В първия случай по този параграф апаратура, дълготрайни материални активи, линейки и т.н., неща, които може да струват и милиони, защото знаете, че медицинската апаратура е много скъпа, всъщност се дават безвъзмездно, в единия случай, на едно частно дружество, което участва в първата комбинация с държавата, в другия случай обаче не се дават безвъзмездно.
Аз не знам поради каква причина едни частни дружества по този начин ще бъдат толерирани и ще получават апаратура и дълготрайни материални активи на стойност, която може да струва и милиони долари, а други частни дружества няма да получават такова нещо. Какъв е критерият? Защо? Как да няма?
Хасан Адемов (ДПС, от място): С държавно участие има ли? Кажи едно поне с държавно участие!
Панайот Ляков: Дали няма, сега не мога да ви кажа, но такива комбинации в една пазарна икономика винаги има.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Това е друг въпрос.
Панайот Ляков: Какво значи "е друг въпрос"? Как сега ще ги разделяте? Когато 49% е частното участие, значи това дружество ще получава безвъзмездно финансиране, а когато е 51%, няма да получава. За 2% разлика едните ще получават, а другите няма да получават. Какво е това разделение? И на какво основание изобщо държавата ще финансира частни дружества? На какво основание?
Хасан Адемов (ДПС, от място): Не ги финансира.
Панайот Ляков: Как да не ги финансира? Какво значи да им дадете медицинска апаратура безвъзмездно? Знаете ли колко струва един съвременен, модерен медицински апарат? От милион долара нагоре. Той на кого става притежание? На общото дружество. Четиридесет и девет процента в него са частни. Експлоатира го, печели от него. Влиза – къде? В частното дружество. Друго такова дружество обаче при друго съотношение няма да получи това финансиране, тази апаратура, няма да печели.
Аз изобщо не мога да си обясня този абсурден текст.
Хасан Адемов: Защото не познаваш здравното законодателство.
Панайот Ляков: Добре, аз не познавам здравното законодателство, вие го познавате. Финансирайте си тогава дружества по ваш избор, защото за това сте го направили, но аз ви казвам, че е неправилно и по този начин се нарушава Законът за лоялната конкуренция.
Не може държавата чрез бюджета да финансира частни дружества! Не може да финансира. Аз мисля така, а ако Вие мислите друго, значи трябва да застанете пред залата и да обясните защо държавата ще предостави безвъзмездно на частни дружества, които участват в комбинация с държавата в някакво болнично заведение, когато техният дял е под 50%, но ви казвам, той може да бъде 49%, те ще разполагат с апаратура за милиони долари, ще използват тази апаратура, ще печелят, ще им предоставяте и линейки, компютърна техника и т.н. Защо? Обяснете го! Ето, застанете и ми кажете защо трябва да го правите!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Ляков.
Първа реплика – господин Адемов, втора реплика – господин Калъчев.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
По същество господин Ляков е прав – че не трябва да се финансират частни дружества с пари от държавния бюджет. Но по смисъла на предложението, както той казва, че има смесени дружества – с държавно и с частно участие, такива дружества по Закона за лечебните заведения в България няма. Ако оттук нататък се създадат такива дружества… (Неразбираема реплика.)
Е, прочетете го какво пише и ще разберете. В Закона за лечебните заведения има два вида търговски дружества – с 51% държавно участие, каквито са националните центрове и обединените районни болници и всички останали са общински болници или частни болници. Други лечебни заведения, за които Вие презумирате по някакъв начин, просто няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Адемов.
Втора реплика – господин Недялко Калъчев.
Недялко Калъчев (НДСВ): Господин Ляков, по същество Вие сте абсолютно прав, обаче фактически не сте, защото с току-що гласувания § 36 хипотезата на Вашия случай е невъзможна. Няма малоумен идиот в света, който да инвестира в някаква общинска болница, за да взема 49%, при положение, че веднага по силата на, пак казвам, гласувания неконституционен и не знам какъв си параграф, Министерството на здравеопазването веднага ще каже: е, довчера сте получавали сто лева на пациент на ден, сега вече няма да ги получавате.
Така че фактически Вие сте прав, но това нещо няма да се случи, защото, както знаете, социализмът е непобедим, неизтръгваем и той ще властва години напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Друга реплика? Не виждам.
Имате право на дуплика, господин Ляков. Няма да се възползвате.
Има ли други желаещи да вземат думата по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 82, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 5, въздържали се няма.
Този текст е приет.
Госпожо Радева, следващите текстове, където няма проблеми, можете да ги представите ан блок – до § 47, който става § 51.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 38. Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечебна дейност на базата на договори с лечебните заведения по критерии, утвърдени в Националния рамков договор за 2004 г. и в съответствие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 42.
“§ 39. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица се осигуряват със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 43.
“§ 40. (1) Постъпленията в общинските бюджети от продажбата на общински жилища и терени и сумите, получени срещу отстъпено право на строеж върху общинска земя, се ползват за изграждане на жилищата, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за общини, които нямат такива задължения към граждани.
(3) Приходите в бюджета на Министерството на вътрешните работи от продажба на ведомствените им жилища се ползват за финансиране изграждането на жилища, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти, на които инвеститор е Министерството на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 44.
“§ 41. Одобрените с този закон средства за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт на местните общински пътища в размер на 6 100,1 хил. лв. се разпределят по общини в срок до 31 март 2004 г. по ред, определен от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 45.
“§ 42. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, без юридическите лица с нестопанска цел, които получават капиталови трансфери, предоставят в Министерството на финансите информация за обектите за строителство и основен ремонт по ред и образец, утвърдени от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 46.
“§ 43. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2004 г. съгласно приложение № 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 47.
“§ 44. Държавните приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба и приходите от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки, включително погашенията по инвестиционни кредити, ползвани за изграждане на транзитната газопреносна мрежа, дължимите мита, такси, данъци и нормативно определена надценка, се внасят от “Булгаргаз” ЕАД в централния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 48.
“§ 45. За неизплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към електропроизводствените търговски дружества, “Национална електрическа компания” ЕАД, електроразпределителните търговски дружества, “Булгаргаз” ЕАД, топлофикационните дружества и В и К дружествата, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия и вода, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси.”
Комисията подкрепа текста на вносителя за § 45, който става § 49.
“§ 46. (1) Годишните финансови отчети за 2003 г. на бюджетните предприятия включват елементите, приложими за годишните финансови отчети на бюджетните предприятия за 2002 г.
(2) Редът, начинът и сроковете за изготвяне и предоставяне на годишните финансови отчети за 2003 г. на бюджетните предприятия и отчетната информация по чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството се определят от министъра на финансите.
(3) По въпроси, неуредени в сметкоплана и в счетоводните стандарти за бюджетните предприятия се прилагат Националните счетоводни стандарти по ред, определен от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 50.
“§ 47. (1) За целите на изготвянето от Министерството на финансите на статистиката за публичните финанси на начислена основа в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Главната данъчна агенция, Агенция “Митници”, Агенция за държавни вземания и Националният осигурителен институт водят отчетност и изготвят периодични отчети за вземанията, задълженията, приходите и разходите по събираните от тях публични, частни, държавни и общински вземания и осигурителните вноски по ред, определен от министъра на финансите.
(2) По реда на ал. 1 Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол представят периодични отчети на Министерството на финансите за вземанията, произтичащи от приватизацията на държавни предприятия.
(3) За други случаи, в които в резултат на дейността на бюджетните организации възникват активи, пасиви, приходи и разходи за сметка на централния бюджет, министърът на финансите може да определи ред за отчитането и предоставянето на тази информация за целите на изготвяне на статистиката за публични финанси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, Радева.
Струва ми се, че по тези текстове няма проблеми.
Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване параграфи от 38 до 47 по вносителя, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 104 народни представител: за 98, против 6, въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 48 има предложение на народния представител Евдокия Манева:
В § 48 от Преходните и заключителни разпоредби числото “20” да бъде заменено с “ 60”. В съответствие с това да се направят произтичащите изменения в чл. 5, ал. 1, ред 1, т. 4 за субсидия на Министерството на околната среда и водите, както и в съответните позиции на сборните таблици.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 52.
“§ 48. От бюджета на Министерството на околната среда и водите се предоставят средства в размер 20 млн. лв. за формиране на имуществото и капитала на държавното предприятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда. Средствата се отразяват по бюджета на министерството в частта на финансирането и се отчитат като предоставени суми за увеличаване капитала на държавното предприятие.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи по тези текст? Не виждам.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Евдокия Манева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 48, който става § 52, в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 2.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 49. (1) Целево предоставяните средства от централния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения и/или залог.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 53.
“§ 50. От средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4 – за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии, може да се разходват до 10 на сто за превантивни действия по предотвратяване на стихийни бедствия и крупни аварии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 54.
“§ 51. Общият размер на субсидиите за 2004 г., които се предоставят от Държавен фонд “Земеделие” на земеделските производители, както и годишната субсидия от държавния бюджет към Държавен фонд “Земеделие” могат да бъдат в по-малък процент от определените в чл. 12, ал. 5 и в чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 55.
“§ 52. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на енергетиката и енергийните ресурси размера на средствата по чл. 50, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, за които да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, извършени от министъра на финансите по реда на § 22, ал. 19.
(2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд “Радиоактивни отпадъци” за сметка на приходите от лихви на централния бюджет от депозити в Българската народна банка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи по този параграф? Аз съм желаещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Професор Герджиков има думата.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще си позволя една корекция, не че нямах преди това поводи, но това ме подразни повече, отколкото можех да понеса.
Финалът на ал. 1 на § 49, където се казва: “Отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения и/или залог.” Това “и/или залог” ми идва в повече, защото залогът просто е вид обезпечение. Няма нужда да се слага, за да се показва, че народните представители не знаят какво значи залог. Аз не мога да си го позволя.
Затова предлагам думите “и/или залог” да отпаднат на финала на ал. 1 на § 49. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението на проф. Герджиков в § 49, който става § 53, в ал. 1 думите “и/или залог” да отпаднат.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението на проф. Герджиков се приема.
Моля, гласувайте параграфите от 49 до 52 включително така, както бяха докладвани от председателя на комисията, със съответната преномерация.
Гласували 117 народни представители: за 93, против 15, въздържали се 9.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Има предложение на народния представител Емил Кошлуков:
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 52а:
“§ 52а. Субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел за 2004 г. съгласно чл. 8, ал. 3 се предоставят само на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност към Министерството на правосъдието.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз не знам защо Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила това предложение, тъй като вписването на юридическите лица с нестопанска цел в централния регистър към Министерство на правосъдието е една задължителна според нас – имам предвид колегите от Комисията по въпросите на гражданското общество – процедура, за да бъдем убедени в общественополезния характер на тяхната дейност. Затова бих искала колегите народни представители да подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност основанието да не подкрепим това предложение е, че всъщност освен вписването на юридическите лица с нестопанска цел в регистъра към Министерство на правосъдието, има и други основания за включване на организации в този списък съгласно специални разпоредби на Министерство на труда и социалната политика. И това беше дискутирано и тези законови основания ни бяха дадени и предоставени като основание за включване на неправителствените организации, на нестопански организации в списъка към Приложение № 3. Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Пенчев, заповядайте, имате думата.





Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук се проявява някакво неразбиране.
Първо, искам да напомня, че сутринта този въпрос беше гласуван, когато имаше предложение Съюзът на народните читалища и други организации да отпаднат. Това беше по чл. 8.
Но аз искам да обясня друго. Делението в Закона за юридическите лица с нестопанска цел на такива в обществен интерес и за частни нужди, има друга цел. Това не значи, че едните юридически лица са полезни за обществото, а другите са неполезни. Целта е съвсем друга. И тези, които са регистрирани в специалния регистър на Министерство на правосъдието в обществен интерес, към тях има куп изисквания. Те могат да бъдат финансирани от държавата, но не е задължително. Така че този критерий, че щом не е регистрирано в специалния регистър на Министерство на правосъдието, значи това юридическо лице не е полезно, то едва ли не е ненужно, защо ще го субсидираме?
Както обясни госпожа Радева, критерият на Министерството на финансите е съвсем друг. Има различни критерии и сутринта чухме какви точно организации субсидират. Аз лично също смятам, че един Съюз на народните читалища, макар да не е регистриран в онзи регистър на Министерство на правосъдието, би следвало да получава субсидия от държавата.
Така че аз ви моля да не подкрепяме предложението на господин Кошлуков, а да подкрепим текста на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Ляков, заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нищо не е гласувано сутринта, след като бяха отхвърлени онези предложения. И никой от Министерството на финансите тук не можа да защити този списък с никакви аргументи. С абсолютно никакви аргументи. Една тоталитарна инерция продължава в този списък. Не искам да повтарям примерите, които дадох със Съюза на автомобилистите в България и Рилския манастир. Организации, които владеят имоти за милиони, вие ги субсидирате. И ме убеждавате тук, че това е правилно.
Другите организации, господин Пенчев, получават финансиране поради това, че това задължение присъства в редица закони, какъвто е Законът за Българския Червен кръст. Затова получават финансиране.
Всички останали обаче, за да получат финансиране, според мен и моите колеги и според разбиранията на обществото трябва да са организации за общественополезна дейност. Защото, ако не са такива, вие пак финансирате частни интереси. Ето това правите. Да бъдат така добри тези, които смятат да се занимават с такава дейност, да се регистрират, да отговарят на тези много изисквания, които са напълно естествени, щом ще работиш в полза на обществото и тогава да получиш финансиране от държавата. Изобщо няма други критерии, по които Министерството на финансите определя кои организации какво финансиране да получат. Изобщо няма никакви критерии. Освен критериите, които са заложени в специалните закони.
Затова това изискване трябва да бъде императивно, трябва да присъства в Закона за държавния бюджет и само такива организации, които са за общественополезна дейност, да получават държавна субсидия. Ясно като бял ден.
Недейте да защитавате хора, които не са си свършили работата, защото това изискване е елементарно за регистрацията. Ако една организация действително е решила да се посвети на хората с увреждания, на болните, на социално слабите, най-елементарното нещо, което ще направи тя, е да отиде да се регистрира в Министерство на правосъдието. Елементарно нещо, ако не мисли за друго и използва фасадата, че е юридическо лице с нестопанска цел, а всъщност преследва частни интереси.
Затова аз се обръщам към разума на хората от управляващото мнозинство: подкрепете това предложение, защото в противен случай вие влизате в много грубо противоречие с обществения интерес. Грубо противоречие! И директно ви казвам, че защитавате частни икономически интереси. Директно ви го казвам. Ако не внесете това изискване, държавният бюджет да финансира само юридически лица с нестопанска цел, които се занимават с общественополезна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Радева, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Господин председател, уважаеми колеги, много съжалявам, че бюджетният дебат се съсредоточава върху един такъв извънбюджетен, извънфинансов проблем. Ако Комисията по въпросите на гражданското общество беше си свършила надлежно работата, беше изработила критерии за включване на организации в това приложение № 2, беше ги облекла в съответните законови текстове, които ние да приемем, нямаше да има нужда сега по такъв начин да се пледира без реални аргументи и без реални законови основания и едни или други организации да бъдат включвани или изключвани от този списък.
Връщам се пак на аргументацията, която беше направена. Господин Ляков, госпожо Калканова, вие сега с този текст искате от този списък да бъдат изключени такива организации като Асоциация “Диабет”, Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение и др. Това са организациите, които отговарят на критериите на Министерството на труда и социалната политика, които са включени допълнително и за които не важи изискването да бъдат регистрирани в регистъра на Министерство на правосъдието. Представителите на тези организации изразиха в комисията своето намерение и съгласие да се регистрират.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Защо не са се регистрирали досега?
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Защото това не е било изрично основание да получават пари по този списък. Сега, след като това се превръща в някакъв проблем за тяхната легитимност, те вече ще предприемат и такива действия. Но досега, съгласно действащата нормативна уредба, не е имало такова основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата за втора реплика, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ляков! Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Вие казахте, че има организации като Рилския манастир, които имат имоти за милиони. Няма никаква пречка една организация, регистрирана за обществени цели, също да има имущество за милиони. Те се правят и с тази цел – да могат да комулират средства. Това е едно.
Второ, както вече подчертах, няма никаква гаранция, че тази организация, която е изпълнила формалните изисквания на закона и се е регистрирала към Министерство на правосъдието, че няма да преследва частни интереси, други интереси, немного чисти и т.н. Това не е критерий и не е гаранция.
На трето място, моята реплика се отнася най-вече към това. В тази зала има многообразие на мненията и това е нормално. Нормално е всеки да има свое становище и да го защитава. Ненормално е обаче – повтарям ненормално е – за парламентарния живот, когато имаш противоположно становище от това на преждеговорившия да кажеш, че той защитава икономически интереси, преследва някакви долни цели и т.н. Аз Вас никога не съм Ви обвинявал в тази зала, че Вие с Вашите изказвания - с които почти никога не съм съгласен – преследвате някакви частни интереси, корпоративни и т.н.
Много Ви моля, бъдете коректен и Вие и позволете и ние да имаме друго мнение, различно от Вашето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика има господин Ляков.

Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
За тези критерии стана дума на заседанието на комисията. Основният критерий там е представителност – дали тази организация, която е в този списък, обхваща достатъчен брой лица, които имат някакви увреждания, някакво заболяване и т.н., тоест, че тя не е някаква групичка, която представлява много малка част от хората с увреждания и не може оттам да получава държавна подкрепа. Ако тези организации така са създадени по устав, какво им пречи да се регистрират, щом основната им цел е да вършат общественополезна дейност. Явно тяхната цел не е това. Аз мисля, че винаги съм уважавал чуждото мнение, но тази съпротива, която вие оказвате на едно нормално изискване, което съществува освен това в закона, където много ясно са разделени едните от другите организации, аз не мога да си обясня по друг начин, господин Пенчев. Освен това е направено от председателя на нашата комисия, който е човек, поне доказал досега със своето присъствие в политическия живот и своето участие в гражданското общество, че защитава обществения интерес.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Не сте си свършили работата в тази комисия.
Панайот Ляков: Госпожо Радева, ние няма да вършим работата на чиновниците от Министерството на финансите. Още миналата година при гледане на бюджета сме им казали какви трябва да бъдат нашите изисквания. Дадохме им основни неща, които те трябваше да превърнат в критерии, да ни ги дадат да ги обсъдим, но ние няма да вършим тяхната работа. За какво получават заплати те? Те знаят от две години, че има проблем с това финансиране. От две години знаят, че този списък е необективен, че той не отразява реалното състояние в неправителствения сектор и си продължават по инерция, защото така е най-лесно. Отделно, че има лобиране, отделно, че хора от парламента като господин Гиньо Ганев скриват, че председателстват една организация, нали, и тук високопарно защитават нейните цели, сякаш някой от нас е против читалищата. Недейте прехвърляйте задължения на Министерството на финансите на една парламентарна комисия, която знае какво прави и мисля, че нашата комисия работи добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емил Кошлуков за създаване на нов § 52а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 59, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага създаването на нов § 57 със следната редакция:
"§ 57. В Закона за лечебните заведения ал. 2 на чл. 106 се изменя, както следва:
"(2) Преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ се субсидират по реда на чл. 100, ал. 2, т. 5, както следва:
1. лечебни заведения по чл. 101, ал. 4 и 5 и по чл. 103 – от републиканския бюджет;
2. лечебни заведения по чл. 101, ал. 6 – от републиканския бюджет за извършена дейност и от бюджета на съответната община по решение на общинския съвет, за сметка на местни данъци и такси и други собствени приходи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващите.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 53. В чл. 26 от Закона за народната просвета се създава ал. 4:
"(4) Средствата за транспортни разходи по ал. 3 се осигуряват целево от централния бюджет и се предоставят на общините въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет с постановление за изпълнение на държавния бюджет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 58.
"§ 54. В Закона за Министерството на вътрешните работи чл. 228 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 59.
"§ 55. В чл. 248 от Данъчния процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите "по ал. 1, 2 и 3" се заменят с "по ал. 1 и 2"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 60.
"§ 56. В чл. 17 от Закона за Националната агенция за приходите се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите "по ал. 1 и 2" се заменят с "по ал. 1"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 61.
"§ 57. В чл. 4 от Закона за ветераните от войните т. 3 и 4 се изменят така:
"3. пътуване със 75 на сто намаление от определената цена за превоз на пътници по редовната тарифа по железопътния и автомобилния транспорт в границите на областта, в която живеят, както и по основните линии на градския транспорт в цялата страна; компенсирането на намалението до стойността на билетите и на картите е за сметка на държавния бюджет;
4. пътуване веднъж в годината със 75 на сто намаление от определената цена за превоз на пътници по редовна тарифа по железопътния и водния транспорт в цялата страна, а където няма железопътна линия – и с автомобилния транспорт, за отиване и връщане по избран от тях маршрут; носителите на Орден за храброст имат право на три такива пътувания; компенсирането на намалението до стойността на билетите е за сметка на държавния бюджет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дотук, тъй като следващият има предложения.
Уважаеми дами и господа, от § 57 до § 62.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение за гласуване е за отпадане на § 57, който става § 62. На много места при нашите контакти получихме възражения от името на ветерани от войните. Наистина може да се сметне, че тази финансова тежест, която пада върху тях, не е толкова голяма, тъй като се предвижда те да заплащат една четвърт от цената на своето пътуване. Смятам, че една такава мярка няма особено значение за държавния бюджет. В същото време тя показва едно допълнително неглижиране на тази вече неголяма група от няколко хиляди български граждани. Защото това са хора на 80 и повече години и в повечето случаи се налага да пътуват извън общините, в които живеят, до областните центрове, във връзка с тяхното лечение или поради други нужди, както и, разбира се, да ползват градския транспорт. Привилегията, или този жест, който имат от страна на държавата, да пътуват един път в годината по избран от тях маршрут по железопътния транспорт, казано е и водния, въпреки че в България какъв воден транспорт ни остана, вече почти няма въздушен транспорт, няма воден транспорт, съкращава се железопътният транспорт, автомобилните превози в повечето случаи са частни, така че върху тях трудно се въздейства, във връзка с тези облекчения.
Аз предлагам да се запази сегашният режим и да не се засяга достойнството на тези хора и мисля, че българският парламент би направил един добър жест, който, пак казвам, няма съществено отражение върху разходите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите параграфи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов - § 57, който става § 62, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 77, против 75, въздържали се 11.
Предложението за отпадане на този параграф не се приема.
Господин Янаки Стоилов има думата за процедурно предложение.
Янаки Стоилов (КБ): Аз ви предлагам да прегласуваме този параграф. Ще добавя още един съществен аргумент. Не забравяйте, че тези хора са участвали във войните – било по свое убеждение, но в повечето случаи по силата на един обществен или държавен дълг. Тогава все още не действа принципът на наемничеството, тоест хора, които да избират участието във война като своя професия. Така че тук са включени и хора, които са били на свръхсрочна служба в армията, които трябва да получат това право, и големият брой от хора, които са били мобилизирани, за да действат от името на държавата. Пак казвам, става дума за една категория. Мисля, че едно общество може да прояви своята социална загриженост главно с оглед на това какво прави за децата и за най-възрастните, а тук тази част наистина е от хора във висока възрастова група, с други значителни социални проблеми и почти във всички случаи с ниски доходи, хора, допринесли за участие в делата на държавата, както те тогава са били разбирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване втори път направеното процедурно предложение на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на § 57, който става § 62.
Моля, гласувайте, дами и господа.
Гласували 193 народни представители: за 108, против 69, въздържали се 16.
Това предложение на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на § 57, който става § 62, е прието. Параграфът отпада.
Поставям на гласуване параграфи от 57 до § 56, който става § 61, както бяха докладвани от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 8.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 58 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията има предложение на народния представител Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Панайот Ляков оттегли предложението си по този параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 58. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “до 2003 г.” се заменят с “до 2004 г.”.
2. В ал. 3 т. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 63.
“§ 59. В Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения:
1. В § 22 ал. 4 се изменя така:
“(4) Временно свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се влагат при условията и по реда на чл. 28.”
2. Параграф 22а се изменя така:
“§ 22а. Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството се начисляват, внасят и отчитат по реда на Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г.”
Комисията подкрепя текста за § 59, който става § 64.
“§ 60. В чл. 30в от Закона за насърчаване на заетостта ал. 2 и 3 се отменят.”
Комисията подкрепя текста за § 60, който става § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези три параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 98, против 14, въздържали се 19.
Тези параграфи са приети.
Давам думата на господин Пенчев за процедура.
Константин Пенчев (НДСВ): От името на парламентарна група моля за почивка от 15 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, обявявам почивка от 15 мин. - до 15,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 61. В съответствие с предвидените за целта средства в държавния бюджет Министерският съвет да извърши промени в нормативните актове, с които са предоставени права на отделни групи граждани за пътуване с ценови облекчения по железопътния и автомобилния транспорт в страната.”
По § 61 от Преходните и заключителни разпоредби има предложение на народния представител Михаил Миков § 61 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Предлагам да отпадне този текст като неясен, като текст, който още веднъж ще подчертае, че България не е парламентарна република, а министерска република.
Преди малко видяхме, че течеше спор за това право на военноинвалидите и ветераните от войните, което е уредено в специален закон. Тоест, Народното събрание е преценило специалното си отношение към тези хора и им е дало някаква преференция.
Какво се получава в нашата република? Вместо Министерството на финансите да спазва законите, които приема Народното събрание, чрез невъзможността да се справя с бюджета то предлага обратно изменение в законите, които е приело Народното събрание.
Даже аз мисля, че тази министерска република се превръща все повече, господин министре, във Ваша република, на финансовия министър, разбира се, при търпимост от страна на мнозинството. То е приело тази роля на фигуранти, без политически представи, които да се реализират чрез законите.
Този текст точно в тази посока води до абсурда, че “в съответствие с предвидените за целта средства в държавния бюджет Министерският съвет да извърши промени в нормативните актове” – кои нормативни, явно не са закони – “с които са предоставени права на отделни групи граждани”.
Кои са тия групи граждани, бе, господин министре? Може ли някой от Министерството на финансите да каже, първо, какви права? Явно за някакви облекчения става въпрос.
Второ, кои са тези групи граждани? Приятелките на покойния Самоковец ли или други са тия групи граждани, или това са граждани, които са в тежко социално положение? Народното събрание все пак трябва да знае това.
Вторият въпрос – с ценови облекчения, но в съответствие с предвидените за целта бюджетни средства. Колко са тия средства? Кои са тия средства?
Тоест, такъв тип текстове нямат нормативен характер. Те създават възможности за произвол от страна на изпълнителната власт и аз затова съм предложил този текст да отпадне.
Ние сме с ясното съзнание, че определени групи граждани трябва да ползват определени привилегии, но те трябва да са уредени със закони.
Значи, веднъж Министерството на финансите преди малко реши да променя законите, защото не може да направи бюджет, който да съответства на онова, което е прието в законите. Защото изведнъж бюджетната процедура в края на годината се превръща в ревизия на цялостно законодателство и на устойчиви послания и решения, които народното представителство е приело през годината. Това става с ветераните от войните. В същото време “групи граждани”! Какви са тия “групи граждани”? А за групи селяни може ли да има облекчения да пътуват? Такива скудоумни текстове не би трябвало да бъдат подкрепяни и приемани.
Аз много се надявам, че поне господин министърът е наясно кои са тия “групи граждани”, за да може да стане ясно на тези народни представители, които все пак гласуват някакъв текст, “за” ли са, “против” ли са такова решение.
Иначе, другото означава да приемем един текст в Закона за бюджета: “Министърът на финансите, в съответствие със събраните пари от данъци, осигурява дейността на първостепенните разпоредители и функционирането на държавата”. Няма нужда тук три дена и по Коледа да си губим времето. Това показва такъв тип текстове, нормообразни, казвам, защото тук няма ясни правила. И затова аз съм предложил този текст да отпадне. Иначе той се превръща в изключително грозен атестат за нашата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди почивката Народното събрание с гласуваното отпадане на предлаганата разпоредба на § 57 влоши финансовото положение на редица превозвачи, които имат задължение според Закона за военноинвалидите и ветераните от войната да предоставят безплатно пътуване на редица категории граждани. Влоши тяхното финансово положение, защото за тези превозвачи Законът за бюджета предвижда в предходните си разпоредби обема субсидии, които те ще получат за финансиране на тези безплатни пътувания. Тези субсидии се основават на този параграф, който не беше подкрепен от Народното събрание. По този начин 8 милиона по-малко ще са приходите на тези превозвачи, без да има възможност държавният бюджет да ги компенсира за тази допълнителна загуба на приходи.
Това, което сега се предлага с § 61 – аз няма да говоря за какви групи граждани, всеки може да се поинтересува от съответните нормативни актове. Но ако този параграф отпадне, бюджетът на съответните превозвачи - не на държавата, а на съответните превозвачи - ще се влоши с още 30 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 61, който става § 66.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 48, против 95, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Господин Миков, можете да направите процедурно предложение, но от трибуната. Заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Всъщност, министърът в своето изказване потвърди това, което и аз ви казвам. Той самият не е наясно кои са групите граждани. Каза: ще ги прочетете в нормативните актове. Но това са бъдещи нормативни актове! Не можем да четем мислите на министъра или на другите министри, или на Министерския съвет!
Второ, аз се страхувам, че Министерството на финансите постоянно спекулира с народните представители с някакви цифри. Тридесет милиона! Ами аз ви казвам, че нищо няма да изгуби бюджетът на републиката от отпадането на този текст, защото този текст по никой начин не ангажира някакви средства. Единствено бюджетът ще спечели, защото няма да може Министерският съвет, без Народното събрание да е преценило нуждата дали тези категории наистина са нуждаещи се, да дава така пари на някоя група граждани, да купи 5 BMW-та на еди-коя си група граждани, отговарящи например за квалифицираната информация. Там гледайте!

Така че, господин министре, Вие лъжете народните представители, че бюджетът ще изгуби 30 млн. Няма да ги изгуби, напротив, за всеки лев, който дава облекчения, ще се преценява нуждата тук, в Народното събрание. Бюджетът не може да изгуби от това, че Вие давате пари. Напротив, като отпадне текста няма да може извън Народното събрание някой да приема преференции и респективно бюджетът да губи нито 30, нито 3, нито 3 лв. Отпадането на текста ще спести пари и министерски произвол. Какви 30 милиона, кой Ви излъга за тия 30 милиона?
Така че моля народните представители да прегласуват текста.
(Министър Милен Велчев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, по процедура в момента не мога да Ви дам думата.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на този параграф.
Гласували 158 народни представители: за 50, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за този параграф, който става 66, както беше докладван от председател на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 132 народни представители: за 108, против 19, въздържали се 5.
Параграф 66 е приет.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, често съм бил свидетел на случаи, когато депутати от опозицията обвиняват един или друг говорил от трибуната, било то министър или депутат от управляващото мнозинство в неуважение към народното представителство. Аз лично съм бил обвиняван няколко пъти в неуважение към народните представители, въпреки че никога не съм си позволявал да използвам думи като “лъжат”. Аз отговарям за всяка една дума, произнесена от тази трибуна, и държа да получа извинение от народния представител господин Миков.
Михаил Миков (КБ, от място): Как процедирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това не е писано в правилника. В края на заседанието, може да се поиска обяснение.
Михаил Миков (КБ, от място): В края на заседанието ще поискам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков поема ангажимента в края на заседанието да направи лично обяснение по повод на поставения от Вас въпрос.
Продължаваме с § 62, който става § 67.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 62. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет, като 22 млн. лв. от тях се предоставят на Министерството на отбраната във връзка с поетите ангажименти на Република България за изпълнение на Целите на въоръжените сили през 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 63. В чл. 1, ал. 2, т. 1.5 са предвидени 1 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините, като същите се разпределят по ред, определен от министъра на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.”
По § 63 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 63 от Преходни и заключителни разпоредби придобива следната редакция:
“§ 63. (1) Създава се Национален фонд за съфинансиране на общински проекти със средства от 20 млн. лв.
(2) Отпускането на средства от фонда се извършва по ред, определен с наредба на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, изработена съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.
(3) Във фонда, на всяко тримесечие се привеждат средства, равни на 10% от преизпълнението на данъчните приходи.
(4) С проекти на Националния фонд за съфинансиране могат да участват общини, в които собствените приходи не превишават 15% от разходите на общината за съответната година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, виждам, че желаете да вземете отношение. Заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Става въпрос за това, че години наред България не усвоява средствата, които има възможност да получава по предприсъединителните фондове. Съществува и друг проблем, че те се усвояват от малко общини, които могат да заделят средства за съфинансиране. Условията на тази бюджетна година, когато бюджетните субсидии на общините са намалени с около 30% - капиталовите субсидии, ще бъде още по-трудно за малките общини. Аз именно затова съм заложил критерия: общини, при които до 15% от разходите са приходи от собствени средства. Това може да бъде и до 10% и да се стесни още повече. Ефектът от едно такова решение, от тези 20 млн., би бил 100 млн. перфектно усвоени средства по предприсъединителните фондове, стига разбира се да има политическа воля. Явно политическа воля за това няма.
Защото многобройните срещи с представители на местното самоуправление на тези, малките общини, посочват много ясно проблемите, за които държавата трябва да мисли. И всъщност тези средства би трябвало да привлекат поне 80 млн. минимум срещу тях други средства по реални проекти, одобрени от същите онези финансиращи организации, което пък не би довело до никакво раздуване на чиновнически апарат в този фонд. Печели проектът и единствено оттук му се гарантира тази част до 20%, която не му стига за съфинансиране. Този фонд би могъл да се попълва на три месеца – предложил съм от преизпълнение на данъчните приходи само 10%. Защото смятам, че само по този начин е възможно осигуряване на що-годе балансирано развитие и възможности за участие в проекти на малките общини. Иначе ще продължи тенденцията, при която около 130-140 български общини, попадащи именно в тази категория, практически нямат възможност да участват по проекти. И най-прекрасните проекти да направят, те ще се изправят пред непреодолимата бариера на липсата на собствено финансиране. Това, което се предлага всъщност от министерството за 1 млн., е смешно и не си струва даже губенето на времето. Да не говорим за начина и субективизма, който ще бъде проявяван при разпределянето на този фонд.
Аз смятам, че има здрава икономическа логика, освен ако Финансовото министерство за пореден път не докаже, че при него икономическата логика е последното нещо, от което се ръководи – срещу 20 млн. да влязат 100 млн., при ясно определени условия по различните програми – да вземем САПАРД или някои други, и насочени там, където са най-необходими. Там, където самите общини нямат възможност да извадят средства за съфинансиране и поради това не могат да усвояват проекти.
Смятам, че това е едно достатъчно разумно предложение. Предложил съм конкретните критерии да се разпишат от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството и да бъдат публикувани, за да се знаят. Иначе всичко това няма никакъв смисъл.
Но нямам особени съмнения, че управляващото мнозинство не е особен почитател на здравия разум. То е почитател на това, което трябва да гласува политически, и всъщност вашите гласове ще станат достояние и на гражданите. Аз затова си позволявам да защитавам така подробно и старателно моето предложение. Не заради вас, защото вие не сте дали достатъчно доказателства за това, а заради гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, уважаеми господин министър.
Но имам съмнения, че управляващото мнозинство не е особен почитател на здравия разум, той е почитател на това, което трябва да гласува политически. И всъщност вашите гласове ще станат достояние и на гражданите, аз затова си позволявам да защитавам така подробно и старателно моето предложение – не заради вас, защото вие не сте дали достатъчно доказателства за това, а заради гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател! Мисля, че в поредицата дискусии на първо четене в комисията и т.н. станаха пределно ясни причините, поради които вносителят не подкрепя предлагания от господин Миков текст. Аз тук само ще си позволя да отбележа, че ал. 3 от предлагания текст на § 63 не е издържан, тъй като няма как в края на всяко тримесечие да се констатира преизпълнение на бюджетните приходи, това важи особено за първото и второто тримесечие, на основание на това да се разпределят в този фонд 10 % от преизпълнението на данъчните приходи. Просто в началото на годината е прекалено рано да се правят такива сметки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за § 63, така както беше прочетен от председателя на комисията и обоснован от народния представител.
Гласували 138 народни представители: за 34, против 94, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 63, който става § 68.
Гласували 131 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 6.
Параграф 68 е приет.
Уважаеми народни представители, зная, че някои комисии са насрочили заседанията си по време на почивката, като са смятали, че ще има почивка между 16 и 16,30 ч. Предлагам ви, понеже има само още няколко текста, да ги приключим и тогава да дадем, ако е необходимо, тази почивка.
И още нещо, позовавайки се на прецеденти от този парламент и от предните парламенти, спирам часовника. Но не и времето.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 64. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието и науката след 30 юни 2004 г. може да извършва промени на средствата за научноизследователска дейност между държавните висши училища, Българската академия на науките и Фонд “Научни изследвания” на базата на резултати от независима експертиза върху официално представените отчети за научна дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам народни представители да вземат отношение по този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“Проект на Висшия съдебен съвет:
§ 65. В разходите по републиканския бюджет за 2004 г. в рамките на резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се включват 30 млн. лв. за реформата в съдебната система, които се предоставят по бюджета на съдебната власт и се разходват по ред, определен от Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 66. В приложение № 6 “Списък на извънбюджетните сметки и фондове, които ще функционират през 2004 г.” се включват:
3.1. Фонд “Съдебни сгради” – Закон за съдебната власт.
3.2. Фонд “Затворни сгради” – Закон за съдебната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 67. Отписва се като задължение към централния бюджет отпуснатият по бюджета на съдебната власт през 2003 г. временен безлихвен заем в размер на 3 млн. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 68. В предоставените трансфери (нето) по чл. 5 се включва субсидия по фондовете “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” съгласно чл. 36в, т. 2 от Закона за съдебната власт в размер на 15 млн. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи?
Длъжен съм да поставя на гласуване всеки параграф отделно, тъй като те не се подкрепят от комисията, а има възможност, вероятно теоретична, някой да подкрепи един текст, да не подкрепи друг.
Моля, гласувайте § 65.
Гласували 133 народни представители: за 27, против 106, въздържали се няма.
Параграфът не се приема.
Моля, гласувайте § 66, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 11, против 97, въздържали се 2.
Параграф 66 не се приема.
Моля, гласувайте § 67, който също не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 21, против 114, въздържал се 1.
Параграфът не се приема.

Моля, гласувайте § 68, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 17, против 104, въздържали се 3.
Параграф 68 не се приема.
Предложението на господин Миков, госпожо Радева, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Предложението на народния представител Михаил Миков е следното:
“Създава се нов § 69 в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
“§ 69. Министърът на здравеопазването в едномесечен срок от влизането в сила на този закон издава Наредба за финансирането на общинските болници в отдалечени и крайгранични райони, с която определя и критериите за финансирането им.”
Досегашният § 69 става § 70.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение на народния представител Миков? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 134 народни представители: за 15, против 113, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага създаването на нов § 70 със следната редакция:
“§ 70. Минималният размер на фискалния резерв за 2004 г. е в размер на 2,5 млрд. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Параграф 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Комисията предлага създаването на нов § 71 със следната редакция:
“§ 71. При преизпълнение на приходите по републиканския бюджет Министерският съвет да осигури по реда на чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата от 25 млн. лв., от които 10 млн. лв. за Държавен фонд “Земеделие”, 5 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието и горите за Фонд “Тютюн” и 10 млн. лв. за “Български държавни железници”.”
Комисията предлага и нов § 72 със следната редакция:
“§ 72. Общината не получава финансова компенсация от държавата за средствата, посочени в чл. 93, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По тези два параграфа има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 71 и § 72.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 4, въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Аз оттеглям § 73, който се предлага като нов параграф от комисията. Той ще бъде предложен с подходяща редакция в Закона за пътищата в срока между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност § 73 да отпадне, тъй като това ще бъде в Закона за пътищата, който приехме на първо четене.
Моля, гласувайте § 73 да отпадне.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема отпадането на § 73.
Предлагам, госпожо председател, да гласуваме и приложенията и след това последния параграф, на който се възлага изпълнението на държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 – Трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките.”
Това приложение се прилага към протокола на заседанието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4, като предлага в т. 33 наименованието да се чете “Колеж по библиотекознание и информационни технологии – София”.
Това е във връзка с промяна наименованието на това учебно заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, мисля, че ние скоро го гласувахме в тази зала.
Няма желаещи народни представители да вземат отношение по това приложение.
Моля, гласувайте Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Приложение № 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 – Субсидии за юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по Приложение № 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 6.
Приложение № 2 е прието.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 3 към чл. 10, ал. 1:
Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 10, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този механизъм, в който има даже и формули? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 4.
Този механизъм е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1:
Общо обем на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез бюджетите на общините през 2004 г.”
Комисията подкрепя приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласуваме Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, така, както го е предложила Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 143 народни представители: за 121, против 21, въздържал се 1.
Приложение № 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 5 към чл. 13, ал. 1:
Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство през 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по Приложение № 5 към чл. 13, ал. 1, като предлага промяна в община Троян, област Ловеч със следната редакция:
“Община Троян: рекултивация “Старосметище” гр. Троян – 2003 – 2005 г. – 200.
Пречиствателна станция за отпадни води гр. Троян – втори етап 2004 – 2006 г. – 300.”
Това е направено по изричното искане на господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по това приложение, дами и господа. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 16, въздържали се 2.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 6 към § 43:
Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които ще функционират през 2004 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 6 към § 43, като предлага отпадането на точки 8 и 9, т.е. предложението на Висшия съдебен съвет, което вече отхвърлихме с предходното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте Приложение № 6 към § 43.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 2.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Приложение № 7 към § 15:
Списък на одобрените от Министерския съвет проекти, които ще се финансират с държавни инвестиционни заеми и кредитни споразумения, предвиждащи издаването на държавна гаранция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7 към § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да се изкажат народни представители? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Приложение № 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “§ 69. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам обаче народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст.
Поставям на гласуване последния параграф на държавния бюджет.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Параграф 74 е приет, а с това е приет и бюджетът на Република България за 2004 г. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
Хубав или лош, той е бюджет на нашата държава.
Благодаря на госпожа Нина Радева, и на вас, господа министри, и на всички народни представители, които активно участваха в дебатите по Бюджет 2004.
Следващото пленарно заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,24 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:

Ралица Агайн

Веселин Черкезов