Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-10-09

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров


Секретари: Пламен Нунев и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, моля за тишина в залата! На Председателския съвет обсъдихме следната програма, която предлагаме на Вашето внимание:
„1. Полагане на клетва от народен представител.
2. Освобождаване на Филип Христов Златанов като член и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
4. Първо гласуване на Законопроекта за защита на растенията.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
9. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
13. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
14. Проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г.
15. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2011 г.
16. Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2012 г.
17. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г.
18. Годишен отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2012 г.
19. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.
20. Доклад за работата на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения „Авиоотряд 28” и въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната в случаите на ползване не за цели на въоръжените сили за периода август 2009 – март 2013 г., включително да провери кога, по какви дестинации (в страната и чужбина), с каква цел, в какъв състав, с какъв разход на финансови средства са били ползвани въздухоплавателните средства на авиоотряда и Министерството на отбраната, и проект за решение по доклада.
21. Парламентарен контрол по чл. 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, режим на гласуване за предложения дневен ред. (Народният представител Димитър Главчев иска думата за процедура.)
Нека да гласуваме и тогава ще Ви дам думата за процедура.
Гласували 197 народни представители: за 146, против 8, въздържали се 43.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Процедура желае ли някой?
Господин Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам разместване в приетия дневен ред: т. 20 – Докладът на Комисията за „Авиоотряд 28”, която аз председателствах и която приключи работата си да мине преди т. 10, която засяга промени в Закона за гражданското въздухоплаване. Аргументите са, че в доклада правим предложения за подобряване работата и на военновъздушните сили, и на авиоотряда. Хубаво е двете теми да се гледат свързано. Това е аргументът ми – т. 9 да стане т. 20 примерно. Благодаря. (Народният представител Димитър Главчев иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Главчев, да изчерпаме темата и след това ще Ви дам думата.
Противно предложение има ли?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Лаков, обясними и разбираеми са аргументите Ви и би следвало да се съобразим с тях. При подреждането на седмичната програма има определена логика, а именно в първата част на програмата са законопроекти на първо гласуване. Необходимостта от тяхното приемане е свързана с това своевременно да изтекат сроковете за предложения между първо и второ четене и да бъдат разгледани от парламентарните комисии, за да се осигури ритмична работа на Народното събрание по важните законопроекти.
Ако приемете, бих направила следното предложение: т. 10, която предвижда първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване, да се подреди като т. 21, а именно след разглеждането на доклада на оглавяваната от Вас комисия. Така целта, която преследвате с Вашето предложение, ще бъде постигната, от една страна, а от друга страна, няма да се затрудни работата на Парламента през тази и следващата седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Лаков, виждам че кимате одобрително. Благодаря Ви.
Точка десет – Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване да стане т. 20, а всички останали се изтеглят съответно напред. Има логика в това – след като чуем доклада, да пристъпим към промените в закона.
Моля, режим на гласуване за тази корекция в седмичната програма. (Народният представител Димитър Главчев иска думата.)
Нека да гласуваме и ще Ви дам думата за процедура. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Гласували 143 народни представители: за 112, против 22, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Господин Главчев, заповядайте за процедура.
Димитър Главчев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Наистина съм Ви много благодарен, че ми дадохте думата, тъй като процедурата, която исках да предложа, е да използвате един от Вашите любими прийоми за преброяване на кворума на народните представители чрез квестори, въпреки че го няма в правилника. Тоест аз исках да Ви предложа, съгласно чл. 48, ал. 3 да се извърши проверка на кворума чрез преброяване от парламентарните секретари, което се извършва преди гласуване, а Вие не ми дадохте тази възможност. Така че преди следващо гласуване предлагам процедура по преброяване на народните представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ще Ви дам думата тогава да го направите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Сега, ако имате нещо, предложете. Каква е процедурата Ви сега?
Димитър Главчев: Процедурата ми сега е прегласуване на това, което гласувахме, и преди това – проверка на кворума съгласно чл. 48, ал. 3. Тъй като, както Вие обичате да казвате, очевидно кворумът е налице и е далеч над 122 народни представители, следвайте логиката на своята мисъл и приложете това, което сте правили нееднократно. За това Ви призовавам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Главчев.
Разбирам, че Вие ми предлагате да направя проверка на кворума преди прегласуването. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Как ще я направя, аз ще преценя.
Моля, секретарите да преброят народните представители в залата. Ако не може да се реализира тази процедура, ще пристъпим към проверка чрез квесторите – да Ви кажа и аз после как ще стане. (Шум и реплики. Народният представител Кирил Добрев иска думата за обратно предложение.)
Моля, прекратете процедурата!
Господин Добрев, имате думата за обратно предложение. Обратна процедура, да не е само разказ.
Кирил Добрев (КБ): Уважаеми господин председател, преди да направим преброяването с квесторите, искам да видим в електронната система колко души от коя партия са се регистрирали и след това да преценим дали трябва да направим нова регистрация или да направим преброяване. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Виждам, че това е едно изказване на съображение. Не е противно процедурно предложение.
Моля, секретарите да упражнят правата си по чл. 48, ал. 3. (Народни представители от КБ излизат от залата. Единични ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи: „Е-е-е!”.)
Моля Ви, не пречете на процеса на преброяване! (Парламентарни секретари съобщават на председателството броя на народните представители.)
Проверката показва, че в залата в момента има 200 народни представители. Благодаря Ви.
Йордан Цонев (ДПС, от място): Имаше предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Правилно ме подсещате.
Моля, режим на прегласуване!
Гласували 204 народни представители: за 126, против 39, въздържали се 39.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Спас Панчев (КБ, от място): Кирил Добрев поиска да се даде регистрацията в началото на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля да ми дадете регистрацията в началото на заседанието по групи, за да я прочета на залата. Ако може, върнете след това гласуване. Понеже имаше проявен интерес, ще видите регистрацията в началото на заседанието. Смятам, че заниманието с тези въпроси специално ще повиши авторитета на Народното събрание. Ако обичате, покажете и в началото. До обяд ще си показваме. (Показват на таблото регистрацията на народните представители в началото на пленарното заседание.)
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, много ми стана интересно как на заседанието на 26-и отбелязахте с електронната система, че има кворум, а сега казвате, че не може да бъде променен кворумът в електронната система. Или тогава сте излъгали, или сега лъжете. Изберете едно от двете и кажете: тогава излъгах, или сега ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Каква Ви е процедурата, господин Михов?
Цветомир Михов: Процедурата ми е да бъде променен кворумът на 200 на електронното табло. (Шум, реплики и възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Михов.
Ще положа специални усилия за задоволяване на Вашия интерес, но няма да стане изведнъж.
Уважаеми народни представители, постъпили са две предложения от господин Николай Александров и от господин Павел Шопов. Едното е за включване на основание чл. 49, ал. 3 – Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.
Ще защити ли някой предложението за включване в дневния ред?
Заповядайте, господин Александров.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, правим предложение за включване като точка в дневния ред, колкото и да знам, че тази тема не Ви е присърце и най-вероятно ще отхвърлите да бъде включена в дневния ред – за недопускане на нелегални имигранти от Близкия изток и Северна Африка. Това предложение го правим по няколко съображения.
Тук има бивш министър на вътрешните работи и бивш заместник-министър на вътрешните работи. Ако те могат, да станат и да кажат дали можем да докажем какви хора влизат в страната ни практически и да бъдем сигурни, че тези хора изцяло бягат от войната!
Друг е икономическият момент. Той показва, че 1100 лева на месец излиза издръжката на един бежанец. Ако може да кажете Евросъюзът как ще ни дава по 7 милиона всеки месец? Защо не го дава на нашите пенсионери или защо ние не дадем тези пари на нашите пенсионери? Именно затова ние правим предложение това нещо да бъде включено в дневния ред на Народното събрание и се надявам всички да гласувате „за”. По гласуването ще се познаем. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 194 народни представители: за 115, против 21, въздържали се 58.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Заповядайте за процедура, господин Александров.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение тя да бъде включена като точка втора – след приемането на новия колега, в седмичната ни програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 100, против 39, въздържали се 60.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като оспорвам резултата от гласуването. Надявам се членовете на Европейската народна партия в българския Парламент да подходят по-отговорно към един такъв въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 105, против 45, въздържали се 57.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от господин Павел Шопов за Проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия Изток.
Имате думата, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Благодаря Ви, господин председателю.
Още през август месец, по време на парламентарната ваканция, „Атака” внесе предложение в Народното събрание за обявяване на неутралитет. За нас нямаше нищо по-логично от едно такова решение и такава позиция на България, предвид на особеното положение, в което се намира, предвид на опасностите, които ни грозят от всяка гледна точка.
Предложението относно бежанците, което преди малко внесохме, беше естествен етап. То беше естествено предложение, което следваше предложението за неутралитета, и ние го внесохме 15 дни след това. Но по стар навик в българското Народно събрание такива изключително важни предложения и законопроекти се внасят в канцелариите, хвърлят се в прашните чекмеджета и отлежават там. Не че не беше така и в предишното Народно събрание, и в по-предишното.
България като държава си крие главата в пясъка от един проблем, който е геостратегически, но касае нас пряко, непосредствено и той е проблемът на проблемите от поне два-три месеца насам. Ние се занимаваме с какво ли не, но не се занимаваме и не вземаме позиция като държава по онова, което ни грози като национална сигурност, в икономически план и във всяко друго отношение.
Президентът прехвърля горещия картоф, ние от „Атака” го приканваме да свика Националния съвет по сигурност, той не го прави и чака правителството да си носи последиците. Днес мисля, че е моментът да разглеждаме тези две теми комплексно.
Затова правя предложение точката за неутралитета, от която следва решаването и на другия въпрос, да стане първа точка. Неслучайно господин Александров и Вие, уважаеми колеги, приехте точката за бежанците и за затварянето на държавната граница. Както ние от „Атака” много често казваме, „запечатването й”, следва от въпроса за неутралитета.
Ето защо Ви предлагам всички да ни подкрепите в пленарната зала и се надявам на консенсус от всички политически сили. Днес е моментът България да си каже тежката дума, а не да чакаме някъде в Брюксел или Вашингтон да вземат позиции и ние да следваме тяхната позиция. Да покажем, че сме държава, горд Парламент на горда нация и да кажем своята дума! Благодаря Ви. Моля да подложите на гласуване нашето предложение.
Тази точка да бъде точка първа (смях от ГЕРБ), а предложението на господин Александров си остава втора точка. Логично е предложението, което правим за неутралитета на България, да предшества и от тази гледна точка Ви предлагам да бъде точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Има ли противни предложения това да стане точка първа в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 96, против 37, въздържали се 71.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Явно предложението на Четин Казак хвана декиш, на майчин език на господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, майчин-бащин – друг път.
Павел Шопов: Това спря депутатите от ГЕРБ да гласуват за това предложение (силен шум и реплики от ГЕРБ), което беше съвсем логично. След като гласуваха предложението във връзка с бежанците, логично е да гласуват и това наше предложение – двата въпроса да вървят анблок, да се гледат заедно. Така е просто, систематически, естествено, логично. Като че ли някои хора тук имат страх от Брюксел – да не им дърпат ушите, да не кажат: „Ние в Брюксел не сме взели позиция”.
Приканвам Ви, колеги, както одеве казах, когато правих предложението – нека да бъдем горди народни представители, в един горд Парламент, на горда държава и да не се съобразяваме какво ни диктуват и командват отвън. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Шопов.
Ако обичате, прегласуване.
Гласували 208 народни представители: за 102, против 36, въздържали се 70.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към дневния ред… (Реплики от ГЕРБ.)
Процедура, кой желае?
Господин Цветанов, заповядайте.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Господин председател, във връзка с направените предложения и промяната на дневния ред Парламентарната група на ГЕРБ предлага за т. 2 от дневния ред да бъдат поканени министър-председателят, вицепремиерът и министър на вътрешните работи, защото темата е действително много сериозна. Смятам, че за да вземем правилното решение, те трябва да бъдат тук, да бъдат изслушани и да има дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Цветанов, ще ги поканим.
Преди да пристъпим към дневния ред, позволете да привлека вниманието Ви към едно събитие от края на миналата седмица, което е основание за заслужена гордост на цялото ни общество. Това е преизбирането на госпожа Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. (Ръкопляскания.)
Очевидно, и реакцията Ви показва, че изразявам убеденото мнение на всеки един от нас, че този избор е безспорно признание за нейните изключителни професионални качества на политик и дипломат от най-висок ранг, признание за работата й начело на Световната организация през изминалия мандат. Постижението на Ирина Бокова носи и посланието, че когато подкрепата на една кауза идва от всички политически сили, от цялото ни общество, това е наистина успех за България.
Нека пожелаем на госпожа Бокова да продължи с присъщите й енергия, доказана компетентност и неизчерпаемо вдъхновение да работи за мисията и каузите на ЮНЕСКО в съвременния свят на трудности и много предизвикателства! И не на последно място, нека още веднъж й благодарим за това, че посвети победата си на България! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, вчера, 8 октомври, се навършиха 134 години от създаването на Българската стенография. Този ден е и професионалният празник на българските стенографи. Народното събрание е естествената и рождена люлка на бързописа и затова предлагам да поздравим тези хора, които по-незабележимо участват в нашата работа.
Да им пожелаем успехи в тяхната отговорна работа, да пишат най-новата история на нашата страна и най-вече много здраве!
Да им честитим празника! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Уважаеми народни представители, постъпило е решение на Централната избирателна комисия, с което е обявена за избрана за народен представител от 25. многомандатен изборен район – София, Снежана Дукова от листата на Политическа партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) С това е свързана и нашата първа точка.
Моля да поканите госпожа Дукова в пленарната зала за полагане на клетвата.
Уважаема госпожо Дукова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
Снежана Дукова: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, след като Народното събрание е попълнено в конституционната рамка, ще направя и съобщенията за седмицата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви, без емоции в пленарната зала. Ако обичате, тишина в пленарната зала!
Постъпили законопроекти и проекторешения 2–8 октомври
2013 г., както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител – Министерският съвет.
Отчет за дейността на Сметната палата на Република България за 2012 г. Вносител – Сметната палата.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министър-председателят Пламен Орешарски уведомява Народното събрание, че с решение на Министерския съвет е разрешено изпращането на военнослужещ от въоръжените сили на Република България, назначен на международна длъжност във Втори свързочен батальон на НАТО в Неапол, Италия, за участие в политико-военна инициатива (операция) на НАТО.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили министърът на отбраната ни уведомява, че със своя заповед е разрешил изпращането на военнотранспортен самолет с екипаж от военнослужещи от нашите въоръжени сили за провеждането на съвместен наблюдателен полет на Република България и Грузия по Договора за установяване на режим „Открито небе”. Уведомленията са предоставени и на Комисията по отбрана.
От Сметната палата е постъпила Актуализираната годишна програма за одитната й дейност през 2013 г. При проявен интерес можете да се запознаете с нея в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, но преди това заповядайте за процедура, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма съмнение, че проблемът е изключително важен. Неслучайно и Народното събрание по извънредните способи по чл. 49, ал. 3 прие тази точка да бъде втора в дневния ред, с нея започва работата на седмицата.
Много хора са пропищели от това, което става в селата и градовете им, предвид това нашествие, бих казал, отвън, на което сме подложени. То има много измерения. Както и одеве казах, това е проблем на проблемите и част от националната сигурност. Много хора ще трябва да чуят какво решение ще вземем и какви дебати ще водим.
Предложението ми е да бъде включен и да се предава дебатът по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, постъпило е процедурно предложение.
Има ли обратно такова? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Павел Шопов за пряко излъчване на предстоящия дебат – проекта за решение, по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 182 народни представители: за 92, против 18, въздържали се 72.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Прегласуване ли желаете, госпожо Златева? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли предложение за прегласуване? Не Ви разбирам. (Реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Уважаема госпожо председател, аз правя предложение за прегласуване, но Ви моля в интерес на работата на Народното събрание да уточним от тук нататък с какъв кворум ще се работи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако ние приемем това, че нашите колеги от ГЕРБ са направили предложение и са преброени 200 човека, кворумът от тук нататък е 101 и сега това предложение не би трябвало да бъде прието не по причина, че не печели гласуването, а по причина, че няма 101 гласа.
От друга страна, в интерес на работата на Събранието и на председателството е да се знае с какъв кворум се работи и макар че електронната система, на която явно софтуерът й е такъв, че не може да бъде променено това, което се изписва –62, понеже е установено друго фактическо положение в залата, трябва да се има предвид при всяко гласуване и да се търсят 101 гласа „за”, така че да знаем дали работим с 62 гласа „за”, или със 101 гласа „за”.
Аз вече видях едно предложение, което мина със 100 гласа „за” и беше прието. Между другото, никой от залата не реагира, включително и от ГЕРБ. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми господин Курумбашев, интересни разсъждения развихте от парламентарната трибуна, но има действащ правилник, който важи за работата на Народното събрание. Ако някой има съображения по неговите текстове, може по надлежния ред да направи предложения за промени в текстовете на правилника.
Сега ще подложа на прегласуване решението за пряко излъчване на предстоящия дебат по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли някой, който да не разбира какво гласуваме в залата?
Станислав Иванов (ГЕРБ, от място): Ти.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Кой е искал прегласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Прекратете процедурата по прегласуване.
Какво не Ви е ясно, господин Велчев?
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Кой е искал прегласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Курумбашев току-що поиска прегласуване. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, ще Ви моля да спазвате реда в пленарната зала.
Господин Курумбашев направи предложение за прегласуване и разви съображения за това защо иска прегласуване на предложението за пряко излъчване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Има ли някой от Парламентарната група на ГЕРБ, който да не е разбрал какво предложение беше направено и какво предстои да гласуваме?
Подлагам на прегласуване предложението за пряко излъчване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 93, против 22, въздържали се 78.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ИМИГРАНТИ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК И СЕВЕРНА АФРИКА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И БЕЖАНЦИ ОТ СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА, НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на представител на вносителите, за да представи мотивите към проекта за решение.
Заповядайте, господин Сидеров, имате думата – десет минути, според парламентарния правилник.
Волен Сидеров (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Господин Курумбашев, мислех, че като телевизионен човек Вие сте за прозрачност. Оказа се, че Вие искате това, което става тук, в пленарната зала, да бъде непрозрачно. Много ме изненадвате с Вашето разбиране за демократичност.
Предлагаме, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.
Решението гласи:
„Възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република, на територията на Република България.”
Мотивите към това предложение за решение на Народното събрание са следните:
„Във връзка с кризата на територията на Сирийската арабска република и бежанските потоци от сирийски граждани, търсещи убежище в България, трябва да признаем, че държавата ни няма нужния капацитет, способности и финансови възможности за приемането на нови бежанци.
На редовно заседание на Министерския съвет вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветлин Йовчев публично призна, че страната ни няма достатъчно богат опит в управление на бежански вълни, тъй като държавата ни не е посрещала такива за последните деветдесет години. Капацитетът на страната ни за настаняване на бежанци в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците и специализираните домове на МВР е 1930 лица, а към момента по данни на МВР той е надхвърлен с 438 места.
В същото време редица експерти и анализатори прогнозират, че броят на бежанците от Сирия може да достигне до шест или десет хиляди до края на 2013 г., като никой не се наема да определи и прогнозира развитието на кризата и наплива на имигрантите след 2013 г. Предоставените от МВР данни са ясен показател за факта, че държавата ни няма нужния капацитет и възможности, за да се справи с подобна мащабна за страната ни бежанска вълна.
Според заместник-министъра на вътрешните работи месечната издръжка на един сирийски бежанец възлиза на сумата от 1100 лв. В същото време българските пенсионери, които със своя дългогодишен труд изграждаха България, получават минимална пенсия в размер на 150 лв. В бюджета нямало средства за увеличение на техните пенсии, но явно в същия бюджет има 1100 лв. на месец за издръжка на хиляди чужденци, представящи се за сирийски бежанци.
„Атака” смята, че подобна сума е непосилна за българската държава. Ако правителството мисли, че може да се справи, ние настояваме то да увеличи заплатите и пенсиите на момента. Затова предлагаме с тази сума да се повишат най-ниските пенсии на всички пенсионери с по 30 лв. сега. Противното би означавало да поставим българите в условията на брутална расова дискриминация. Българската държава нямала пари за увеличаване на минималната работна заплата, затова българите са принудени да робуват за 310 лв. на месец, но за сирийците има явно 3,5 пъти по-високи суми. Това е абсурд, който трябва да бъде незабавно прекратен.
Стана ясно също, че Европейският съюз отказа да подпомогне финансово страната ни по поддръжката на сирийските бежанци, така че всички разходи в тежката ситуация, в която се намира държавата, остават изцяло за наша сметка.
Въпросът има и друга страна, свързана с националната сигурност и вътрешния ред на държавата. Твърденията на МВР, че разполага с методика, която отделя лицата от рисковия контингент, влизащи на територията на страната ни от останалите бежанци, звучи подозрително и не почива на никакви аргументи и факти.
Трябва да се съгласим, че МВР няма никакви оперативни данни за лицата, които нахлуват на нашата територия от Близкия изток, без документи за самоличност и твърдят, че са сирийци. Архивите и картотеките на криминални лица от сирийски произход се намират изцяло в компетенцията на сирийската държава, а българското МВР няма как да има информация дали на наша територия не търсят убежище членове на терористични организации и частни ислямски армии от типа на „Джабхат ал-Нусра”, „Сирийска свободна армия”, „Ислямска държава в Ирак и Сирия” и други. Нахлуването им в България създава заплаха за националната сигурност, териториалната цялост, животът и собствеността на българите за поколения напред.
Във връзка с гореизложеното Парламентарната група на Партия „Атака” предлага Проект за решение за затваряне на границата на България с Република Турция и Република Гърция с цел недопускане на имигранти от Близкия изток, включително и граждани на Сирийската арабска република на българска територия.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Откривам разисквания.
Има ли желаещи за участие в разискванията?
Заповядайте, госпожо Ташева, имате думата.
Магдалена Ташева (Атака): Благодаря.
Господин председател, дами и господа народни представители! Събитията, които завъртяха България във вихъра си, изискват от всички нас днес да вземем съдбоносно за нацията и за държавата ни решение – не да се делим на партии и фракции в партии, а да бъдем преди всичко българи.
В България в момента със съгласието, макар и не по волята на сегашното правителство, нахлува една частна мюсюлманска армия, тренирана, обучена за терористични действия в двайсетте лагера по турско-сирийската граница. Тя пристига тук, така да се каже, с обоза си – водят си жените, децата, майките, бащите. Един носеше 24 хил. евро и го заяви с гордост, неясно откъде ги има и кой разреши трансфер на валута в такива големи мащаби! Дошъл тук да изкупува територии и активи, обясни той. Тази армия не крие, че е терористична. Тя дефилира из България, навлизайки в нашата страна със знамето си – със зловещия зелено-бяло-черен трикольор, с три звезди в средата, на белия фон, знамето на Сирийската свободна армия.
Фактически в България става организирано от турското правителство прехвърляне на огромни маси ислямизирано население на българска територия. Това не са бежанци. Нека да си оправим лексиката. По силата на международното право, както и според българските закони, тези хора не бягат от полетата на терора около Хомс, Кусаир, Дераа. Те не идват от сръбска територия, те идват от Турция. Можем да ги наричаме бежанци, ама турски, защото оттам идват.
Турция всъщност, която отгледа това злокачествено образувание с оглед изпълнението на нейните неоосмански планове относно Сирия, тя няма какво да прави в момента тази армия. Тя е като гореща тухла в ръцете й, тя гледа на кого да я разхвърля. Защото война, оказа се, няма да има. Сирийската свободна армия им трябваше с оглед на това, че тя ще бъде вкарана изцяло в Сирия, за да ликвидира светския режим – правителството на президента Башар Асад.
Тъй като Съединените щати се оказаха в изолация и дори най покорните им съюзници, като Британия, Норвегия и Канада отказаха да участват в това престъпление, сега война няма да има, а подяждането, подриването на Сирия с вкарването на банди, на бригади – казват те, на Сирийската свободна армия за терор в Сирия и връщането им обратно, което наблюдаваме две години и половина, вече не може да продължава безкрайно.
Ако няма война, пита се какво да правят тази армия? Оказва се, и ние сега разбираме, че със съгласието на сегашното правителство вратите на България са отворени ей-така – границата не се охранява. Имаме един, у Бог, вицепремиер и министър на вътрешните работи, който е позор за България. Това е единственият вътрешен министър в целия свят, който не знае колко бежанци има на територията му. Той не знае! Той казва – те са над 5 хиляди, но и 20 хиляди са над 5 хиляди. Колко са? Как е възможно министър на вътрешните работи след две години и половина агресия срещу тази близкоизточна страна, след две години и половина публично говорене, че в момента се организира бежанска в кавички вълна към Европа, както стана при либийската война, той да излезе и да каже – ами, ситуацията още не е овладяна. Ами ти защо си министър, бе?!
Докога Вашият министър на вътрешните работи ще пърха с мигли пред репортерките и ще се прави на госпожичка?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще Ви кажа следното, господа: банална истина е, че преминаването на една граница се извършва чрез заплащането на глава, на човек. През 2001-2002 г. сърбите хващаха десетки муджахидини от целия ислямски свят, дори от Индонезия и Еритрея на сръбска територия, които при разпитите казваха, че всеки може да мине българските граници от юг и от запад, ако плати 2000 долара на калпак, на човек, на трафикирано лице. Толкова е известен този факт, че бившият югославски президент – на Сърбия и Монтенегро, Воислав Кощуница сложи тези съобщения на своя личен сайт, да ги чете целият свят.
Мога да посоча и други данни – колко се плаща на българската граница, за да пропуска трафика на мюсюлмани. Би трябвало да кажа „трафика на хора”, но ние много добре знаем и е много важна особеност да помислим защо целият трафик на хора всъщност се осъществява от ислямския свят към Европа. Не знам да има християнски бежанци от Европа към която и да е друга посока. Има мюсюлмански бежанци, мюсюлмански вълни, които заливат Стария континент и за това се плаща скъпо – плащат ислямските режими, например монархиите в Персийския залив. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Така че въпросът защо правителството, Министерството на вътрешните работи, службите не знаят колко бежанци влизат, се свежда фактически до въпроса с кого делят парите – те са милиарди, които Катар плаща за трансфера на това радикализирано население – Сирийската свободна армия, в Европа. Това е въпросът, на който по-нататък трябва да се отговори.
Не защото Цветлин Йовчев не знае или не може да определи. Не, много добре знае! Пита се в каква пропорция делят парите за този трансфер.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Е-е-е, о-о-о!
Магдалена Ташева: И второ, да, да: 2000 долара беше на глава през 2000 г.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой го направи министър?
Магдалена Ташева: Моля? Толкова беше, четете сайта на сръбския експрезидент Войслав Кощуница. Позаинтересувайте се, просветете се: толкова е, плаща се. Неслучайно границата е отворена. На 245 километра имало 45 полицаи от три групи по 15 човека. Е, какво пазят те?!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вие го направихте министър.
Магдалена Ташева: Не, не сме го направили ние министър. Той беше шеф на кабинета на Вашия президент, извинете. Така беше. Изглежда оттам идва тази мекота у него. (Смях, оживление. Ръкопляскания от „Атака”.)
Второ, има много начини, ако случайно в Сирия има автентични бежанци, в което съм сигурна, но те не могат да стигнат до границата, тъй като от месец юни турската граница със Сирия е запечатана. Там има БТР-и, танкове, военни джипове и там се стреля срещу всяка група, идваща от сирийска територия. Затворена е границата с Йордания. Това са официални анонси и съобщения на турското и йорданското правителства.
Тогава се пита защо, както гласи и Конвенцията за бежанците, този бежански поток не е насочен към Израел – съседна страна на Сирия, или към Катар и Саудитска Арабия, които, както вече съм имала възможност да кажа, имат верска, културна и езикова съвместимост с това население?! При това са богати държави и спокойно могат да поемат разходите по издръжката им? Защо този поток се насочва към България? Очевидно преследва геополитическа цел – преследва ислямизация.
Пак ще се върна: това се доказва от факта, че дефилират в България със знамето на тази терористична организация, наречена „Сирийска свободна армия”. То вече се вее по дюнерджийниците, за съжаление. То опровергава доктрината „Дюнер” на бившия министър-председател и Ваш лидер. Той смяташе, че няма опасност за националната сигурност на България, защото по всеки ъгъл в България имало дюнерджийници. Е, да, но сега те веят знамето на една терористична организация. Къде отиде в националната сигурност на България доктрината „Дюнер” – питам се аз. Това имам да Ви кажа.
Отново Ви призовавам да си отворим очите за реалностите. В България нахлуват терористи. В Сирийската свободна армия само малка част, може би под 50%, са сирийци. Всичко останало са джихадисти, рекрутирани от целия ислямски свят. Над 900 са албанците, над 1000 са чеченците, няколко хиляди са йеменците. Има пакистанци, индонезийци, бангладешци. Самото сирийско правителство публикува имената и произхода на много от тях, на всички, които залови и идентифицира. Между другото, между тях се оказа и един българин, наречен Салман ал Булгари, от Пазарджишко. Това трябва да Ви говори за характера, етническия състав, политическите и радикални убеждения на населението, което нахлува в момента в България.
Затова нека да бъдем преди всичко европейци! Тази граница не е само на България, тя е и на Европейския съюз. Нали много искате България да влезе в Шенген?! Е, няма да влезе, ако границата остане отворена за нахлуването на всякаква човешка и джихадистка сган в България. Това са престъпници, това са масови убийци! Те подлежат на съд! Има организация, която иска даването на Сирийската свободна армия на Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството. Защо ние оказваме и даваме закрила, убежище на тези джихадисти?! Какво ще стане след десет години, когато те вече се устроят в България?!
Затова Ви призовавам: гласувайте по съвест! Гласувайте така, както сте се клели – във всичките си действия да се ръководите от интересите на българския народ! Не на турския народ, не на сирийския, не на татарския – на българския народ! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Уважаеми господин Цветанов, заповядайте за процедура.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук, от тази парламентарна трибуна виждате, че се води изключително сериозен дебат, но липсва изпълнителната власт. Направихме предложение да бъдат поканени министър-председателят, вицепремиерът и министър на вътрешните работи. Господин председател, Вие не го взехте предвид.
Затова от името на Парламентарната група на ГЕРБ съгласно чл. 60, ал. 2 искаме 30-минутна почивка, докато не дойде министър-председателят или вицепремиерът и министър на вътрешните работи за този дебат. Виждате какви обвинения се хвърлят в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Преди да дам почивка, да кажа, че вицепремиерът е в Люксембург на Съвет на министрите по правосъдие и вътрешни работи. В момента има заседание на Министерския съвет. Ако трябва, ще се свържа още веднъж с министър-председателя, да прекъсне заседанието.
Почивка – 30 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Продължаваме разискванията по Проекта за решение за недопускане на имигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република, на територията на Република България.
Проектът за решение беше представен от господин Волен Сидеров. Имаше изказвания.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Вземам думата, за да изразя своето становище по така внесения проект. Няма да коментирам изказването на преждеговорившата колежка, която според мен направи едно крайно изказване, макар че има рационални зърна в нейните доводи.
Аз исках да попитам колегите от „Атака”: как си представят, че трябва да запечатаме границата? Границата беше запечатвана преди много години. Тогава същата българо-турска граница се охраняваше от около 3500 войника, периметрова система „скала” и „кльон” и се стреляше. Предполагам, че колежката няма това предвид – да запечатаме границата за едно друго време, което сме отхвърлили всички.
Единственото, което може да се направи в момента, е да се засилят мерките по охрана на сухоземната българо-турска граница, защото тя сега се охранява от гранични полицаи с последен модел техника – прибори за нощно виждане, периметрови системи и така нататък, което ще изисква от Министерството на вътрешните работи един допълнителен финансов ресурс за командироване на служители от другите части на нашата граница.
Съгласен съм с колежката, че вина за това има министърът на вътрешните работиq и ще я подкрепя, ако тя му поиска оставката. Съгласен съм с колежката, че вина за това има и министър-председателят, защото казусът със сирийските и други бежанци произлиза от бездействието на колегите ни от Турция. Това е вярно. По-голямата част от сирийците влизат с паспорти от сирийска на турска територия. Биват настанявани в лагери по границата – на една голяма част от тях това не им харесва и търсят по-добър начин за живот в страните от Западна Европа. За да отидат там, те, естествено, трябва да преминат през България, защото със самолет или с кораб няма да могат да отидат.
Разбира се, че има истина в това, че се търсят криминални елементи, които срещу заплащане да ги превеждат, но това също не е проблем на нашата държава, защото в голямата си част тези криминални елементи са чужди граждани. И тук вината на министъра на вътрешните работи е, че трябва постоянно да се среща с турския си колега, защото си представяте, че един микробус или леки коли, или дори автобуси от 1800-2000 км, преминават безпрепятствено, идват в близост до нашата граница и са насочвани към нашата територия.
Наш проблем, на държавата, си е да засилим мерките. Никой друг не ни е виновен. Границата и сега се охранява надеждно и се обезопасява с всичко необходимо. Неправилна е тезата да запечатаме границата. Такъв въпрос не може да бъде поставен. Аз така не бих го подкрепил. Може да се каже – да се предприемат допълнително мерки, които биха обезпечили охраната на границата. Но как си представяте, колеги, пристига майка с пет деца в 2,00 часа през нощта и ние й казваме: „Не можем да те пуснем, връщай се”. България е поела определени ангажименти. България е страна – членка на Европейския съюз. Ние не можем да действаме по друг начин, освен да осигуряваме закрила и хуманитарен статус на тези хора. Не бива лековато да подхождаме към този казус, ако щете с крайни изказвания или пък с неверни тези.
Има неща, които трябва да бъдат направени от българското правителство, от министъра на вътрешните работи. Аз считам, че те не са си свършили работата и в тази си част бих Ви подкрепил. Иначе не. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Дедев.
Има ли реплики по изказването на господин Дедев?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Ташева.
Магдалена Ташева (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да помоля за удължаване на времето.
Второ, аз благодаря на колегата от ГЕРБ, че все пак призна поне някои неща в нашите изложения за верни.
Какво щяло да стане, ако запечатаме границата, няма ли да заприличаме на едно време, което всички ние сме отрекли? Аз смятам, че е крайно време, банално, банално, банално е непрекъснато да оправдаваме разрухата на България, да оправдаваме разтварянето на България за всякакви, включително и криминални елементи, с това, че само комунизмът запечатва границата.
Дами и господа, това просто не е вярно. Вижте какво представлява границата на Европейския съюз при анклавите Сеута и Мелила, които се намират на мароканска територия – сухоземна граница. Тъй като оттам нахлуваха тези ислямски вълни, Европейският съюз изгради една чудовищна ограда, дълга стотици километри, трислойна стена, висока 6 метра, с два грамадни кльона и по средата непрекъснато патрулират войници. Само телевизия „Алфа” ли показва тази истина, не мога да разбера? Няма ли друга българска медия да отиде и да заснеме какво представлява тази граница? При едно организирано щурмуване на границата от мароканска територия европейските полицаи през 2007 или 2008 г. стреляха и убиха голяма част от нарушителите.
Друга запечатана граница – 2700 мили, трислойна 5-метрова стена защитава Съединените американски щати от Мексико. Ако видите тази стена откъм мексиканска територия, тя е окичена в кавички с кръстове в памет на мексиканците, които са се опитвали да я прескочат и са били застреляни.
Трета стена – Гърция изгради 24-25-километрова стена по границата си с Турция, която непрекъснато използваше този пролом, този пробив в охраната, за да вкарва мюсюлмански маси в Европа.
Четвърти случай на стена – Държавата Израел. Всички знаем, че там има 8-метрова грамадна стена, която защитава еврейската държава от тероризма, идващ от Западния бряг. Нали това знаем? И тя, както всички изброени досега от мен гранични стени, е „окичена” със сензори, с наблюдателници, с бойници за стрелба.
Но това, което е малко известно, е, че тя не е единствената. През 2010 г. Израел изгради подобна стена по границата си със Синай, тоест с Египет. Тази година завърши изграждането на гранична стена с кого мислите, с коя държава? С Ливан. Значи след като една държава може отвсякъде да се огради с гранични стени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Вие имате реплика, госпожо Ташева, не изказване, и времето Ви изтече преди доста време. Вие се изказахте. Ще Ви моля...
Магдалена Ташева: Добре, благодаря Ви.
Завършвам с едно изречение. Изграждането на стени от най-демократичните според стандартните критерии политически субекти, като Европейския съюз, Съединените щати, Турция, която сега строи стена по границата си със Сирия, показва, че не само е възможно и необходимо запечатване на границите, но че това е единственият начин да се спре нахлуването на радикални ислямски маси в Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз.
Много превишихте времето. Моля Ви, съобразявайте се с правилника.
Друг желаещ за реплика има ли?
Заповядайте за втора реплика.
Гален Монев (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя тази реплика, защото искам да развенчаем този мит за майките с деца, с пет дечица и така нататък.
Преди две седмици бях в лагер в Равногор, Свиленградско. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Той е със свободен режим. На какво се натъкнах? Млади, 20-30-годишни мъже! Това са така наречените „сирийски бежанци”. Това са „майките с деца”. Предимно такива!
В един Свиленград – малък български град, много китен, той е заприличал на Ню Йорк, можете да срещнете хора от 15 националности, които се разхождат по улиците. Хората, населението на Свиленград, на Равногор пищят буквално от тези така наречени „сирийски бежанци”, защото те уж от глад обират, извършват дребни престъпления и никой нехае за тях.
Това, което ние от Партия „Атака” предлагамеq е недопускане на имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанците от Сирийската арабска република. Пуснахме такава подписка на територията на област Хасково. В мен държа подписите, които са събрани за три дни от община Харманли и община Хасково. Това са над 2000 подписа (показва листове с подписи). Продължават да се събират тези подписи. Разберете – хората там не искат тази напаст. Тази напаст не бива да бъде допусната! Спрете с това „майки с дечица”, „майки с дечица”! Отидете в Равногор, отидете в Любимец. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Монев.
Не виждам желание някой да направи трета реплика.
Господин Дедев, заповядайте за дуплика.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че бях достатъчно толерантен, но, колежке, Вие ме карате да кажа някои по-остри думи – повече глупости не бях слушал наскоро!
И, колега, селото не се казва Равногор, а се казва Пъстрогор! (Шум и реплики, смях от ГЕРБ.) Аз съм участвал в изграждането на този дом, така че първо научете името!
Относно искането, което сте направили към община Харманли и Хасково – да, явно е кои са кметове там, затова сте го направили там и не сте го направили в Свиленград и в Любимец! (Реплики от „Атака”.) Добре, там са го изградили хората.
На колежката бих искал да кажа: колежке, не сте права в едно – стените не спират хора! Има ли стена, тя ще бъде преодоляна по един или по друг начин.
Второ, примерите, които Вие давате, нямат нищо общо с Европейския съюз. Няма какво да говорим за Израел, Мароко и как се охранява граница. Ако не Ви е ясно, от две хиляди години върви едно преселение, което върви от изток на запад. Имало е винаги бежанци, има ги и за в бъдеще ще има.
Друг е въпросът, че ние трябва да си направим национална политика, която да отговаря на нашите условия в България. Ние не можем да си позволим финансовия ресурс, който има примерно Германия, Холандия или Англия, да издържаме голяма маса от хора. Там са предприети мерки, има си специален механизъм, по който със самолети си ги връщат в родината им или в страната, от която са дошли.
Ние нямаме този финансов ресурс – затова Ви казах, че по отношение на дейността на правителството съм съгласен с Вас, че не си е свършило работата. Затова Ви казвам, че в отношение не са предприети необходимите мерки и в Турция – да се въздейства на турските органи, да се спрат тези хора да приближават към нас, съм съгласен. С нищо друго казано от Вас не съм съгласен, защото според мен изказването Ви е ксенофобско и е крайно! Казвам Ви го определено.
Не можете да ми говорите за стрелба в ХХI век! Вие къде живеете? Как ще говорите за стрелба по границата?! Това е недопустимо! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Дедев.
За изказване има думата господин Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предишният оратор завърши с израза: „Това е недопустимо!”.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, недопустимо е, че днес поднесохте в жертва на тактическия Ви интерес принципите, които би трябвало да водят една дясна партия – член на ЕНП. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Въпросът за държавната политика във връзка с хуманитарната криза в Сирия (провиквания от ГЕРБ) може и трябва да се разисква в българския парламент, но не в контекста на Проект за решение за затваряне на границите. Точно влизането на тази тема в дневния ред подкрепихте с гласуването си тази сутрин. (Шум и реплики от „Атака”.) Ето това е недопустимо! (Шум и реплики.)
Това е една много голяма тема, с която Българският парламент разбира се, че трябва да се ангажира. Но, уважаеми госпожи и господа, има теми, отношението към които показва кой кой е в българската политика, какво е това ляво, център или дясно. (Реплики, подвиквания от ГЕРБ.)
Каквито и подвиквания да правите от място,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, не подвиквайте!
Лютви Местан: …аз от тази висока трибуна ще призова... (Провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Иванов, ще Ви накажа!
Лютви Местан: ...лидерите на ЕНП да си отворят очите и да видят кого си имат за посестрима в Четиридесет и второто Народно събрание. Това е Вашият проблем във връзка с дебатите днес.
Повтарям: ако Вие бяхте направили предложение каква да бъде държавната политика във връзка с хуманитарната криза в Сирия и потока от бежанци към България, аз незабавно щях да подкрепя предложението Ви за дебати, но гласувах против предложението да влезе като точка в дневния ред – Проект за решение за затваряне на границите.
Вие подкрепихте влизането на тази точка в дневния ред. Съображенията Ви бяха тактически за сметка на принципите, които би трябвало да водят една дясна партия.
Въпросът за идентичността на последно място е въпрос на етикет, на самоопределение, на заклинание: „Ние сме десни! Ние сме ЕНП!”. Не! Това е въпрос на същност, на реално политическо поведение, което се проявява в такива ситуации –при гласуването дали тази точка да влезе, или да не влезе в дневния ред на Народното събрание. Вие не издържахте изпита по дясна политика. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За сетен път се показвате като квази десен политически субект.
Уважаеми госпожи и господа, един от основните проблеми на Четиридесет и второто Народно събрание е, че в него няма дясна партия. Този дефицит се проявява и като усещане за парламентарна криза.
Изумен съм, както и моите колеги от Парламентарната група на ДПС, че тези дебати в българския парламент, свързани с Проект за решение за затваряне на границите, звучат още по-странно в контекста на общоевропейските дебати, при това от вчерашния ден, когато Европейският парламент разисква (показва документи) предложение за резолюция точно по тази тема.
И за да видите къде се разполагате в контекста на общоевропейската политика на Европейския парламент, където най-голямата фракция е на ЕНП, аз ще Ви прочета само една точка от диспозитива на проекта за резолюция.
„Европейският парламент приветства политиката на отворени врати на съседните на Сирия страни и настоятелно ги призовава да държат своите граници отворени за всички бежанци от Сирия.
7. Насърчава държавите членки да реагират на възникващите остри нужди чрез, ако е необходимо, презаселване в допълнение към съществуващите национални квоти, както и чрез прием по хуманитарни причини.“
И за да не си мислите, че ние имаме някаква самоцелна, пробрюкселска политика, нека да кажа, че в такива ситуации се проявява идентичността на Движението за права и свободи. Ние сме много ясни и предвидими точно в такива критични ситуации. Разбира се, сме в не по-малка степен загрижени (шум и реплики от ГЕРБ)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Велчев, моля Ви, не подвиквайте – просташко е!
Лютви Местан: ... на каква тежест е подложена страната ни. Знаем, че България не е готова да посрещне една още по-голяма бежанска вълна, защото има негативни сценарии, при които се говори вече за десетки хиляди бежанци. Ние имаме ясното съзнание какво означава това за крехката българска икономика. Това е тема, по която трябва да се говори отговорно, но не в контекста на предложение за затваряне на границите.
Неслучайно парламентарната ни група поиска специална среща с пряко отговорния министър, той е и вицепремиер – господин Цветлин Йовчев. Тогава поставихме въпроса: България да бъде, ако е необходимо, активен субект и да излезе с предложения – повтарям, ако е необходимо, да се променят и европейските регламенти, за да разчитаме не само на експертна, но и на солидарна пряка финансова помощ с останалите членки на Европейския съюз.
Геостратегическото положение на България – и за това имаме съзнание, освен предимства, понякога ни изправя и пред такива ситуации. Заедно с Гърция ние сме сред страните – членки на Европейския съюз, които първи приемаме бежанци и като страни по конвенцията сме длъжни да дадем съответен статут, а не да ги пропускаме удобно към останалите членки на Европейския съюз.
Разбира се, тежестта не следва да пада само върху България заради нашето геостратегическо положение и, забележете, точно в този дух е една друга точка от Проекта за резолюция на Европейския съюз – единадесета, в която се приветства общият консенсус между държавите членки, че сирийските граждани не следва да бъдат връщани в Гърция. Подчертава обаче, че е необходимо по-последователен подход и по-голяма солидарност с държавите членки, които са изложени на особен натиск при приемането на бежанци от Сирия, и призовава за солидарност с тези страни.
България е точно такава страна, която е подложена на силен натиск, и разбира се, че ще търси солидарността в рамките на Европейския съюз. Но дори самото допускане на разискване не по темата за бежанците, а на предложение за затваряне на границите вече изважда България от общоевропейското ценностно поле. Прави го заради Вас.
Позицията на „Атака“ е ясна. Какво правите Вие там, уважаеми колеги от ГЕРБ?! Това че бихте гласували против проекта за решение, не снема отговорността Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Очакваме Европейската народна партия наистина да прогледне кого си има в България за своя посестрима. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплики към изказването на народния представител?
Две заявки – на господин Дедев и на госпожа Узунова.
Заповядайте, господин Дедев.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, позволете ми да не се съглася с Вас относно позицията на Политическа партия ГЕРБ, защото според нас това е много важен въпрос, който трябва да се обсъжда в Народното събрание, затова сме го подкрепили. Как ще гласуваме? По съвест на всеки народен представител.
Не съм съгласен с Вашите тези – защото България е член на Европейския съюз, ние сме длъжни да се отнасяме подобаващо към лицата, потърсили закрила. Прав сте съобразно финансовите възможности на страната, но има неща, които Вашият министър на вътрешните работи не е свършил. Той е подкрепен от Вас, той е и вицепремиер. Има неща, които не са свършени в тази насока и от министър-председателя, защото Министерският съвет е колективен орган и те не бива да бягат от своите отговорности. В случая трябваше и двамата много активно да работят със съседната нам страна, защото и в конвенцията е казано, че статут на бежанец се дава, когато той пристигне в първата сигурна страна. Въпрос на дебат е да считаме ли, че Турция е първата сигурна страна от посока Сирия, или не е? Това може да се интерпретира по два начина, тъй като Турция не е член на Европейския съюз, а България е член на Европейския съюз и имаме своите тези в тази насока.
Аз и преди малко споменах – не бива проблема на нашата държава да го прехвърляме на лицата, които са потърсили закрила. Дали са платили, или не са платили, те търсят по-добри условия на живот, които явно в тяхната държава не ги устройват. Въпрос на нашето правителство, на нашите министри е да подходят сериозно и въпреки ограничения финансов ресурс, да предприемат необходимите мерки, които се изискват по закон, а те не са ги направили към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Дедев.
Госпожо Узунова, заповядайте за реплика.
Ирена Узунова (ГЕРБ): Господин Местан, трябва да се работи и да се коментира по абсолютно всяка тема, която ще накара безмълвното Ви и бездейно правителство да започне да говори. (Шум и реплики от КБ.) Това е така, защото тук, в тази зала, Вие положихте всички усилия да отклоните говоренето по една тема, и това отклоняване по моему е ни повече, ни по-малко опит за налагане на цензура по тази тема. Най-малко теоретизирането Ви от тази трибуна за дясното, лявото и центъра при разговор за кризата със сирийските бежанци е неуместно, а е и неудобна темата за Вас, защото в нея и в днешното говорене лъсна ксенофобският език на омразата на Вашия кворумодържател.
Но пак се връщам към Вашето правителство, защото езикът на омразата тръгна от вътрешния министър и от министъра на отбраната, които замениха думичката „закрила“, която ние дължим за хората, останали единствено само с душите и живота си, с думичките „тероризъм“, „заплаха“ и „зараза“. Езика на омразата наложихте Вие и Вашето правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли желаещ за трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Местан, за дуплика.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дедев, уважаема госпожо Узунова! Ако бяхте предложили проект за решение, проект за разисквания във връзка с действията на българското правителство, на министър-председателя Пламен Орешарски, на вицепремиера Цветлин Йовчев, на министъра на отбраната господин Найденов – внесете такъв проект за решение във връзка с държавната политика по бежанската криза и Вие ще получите подкрепата на парламентарната група тази тема да влезе в дневния ред и да проведем сериозни разисквания. Вашият проблем е, че подкрепяте проект за решение – не самия проект, а за влизане в дневния ред на проект за решение за затваряне на границите. Ето, това е Вашият проблем. (Реплика от ГЕРБ.) Това е Вашият проблем! От там нататък Вие дължите отговор на този въпрос. Да бяхте инициирали тези дебати! Ако ние бягаме от тези дебати, тогава тезата Ви става абсолютно необорима. В случая Вие дължите отговор защо се наредихте до „Атака” с гласуване „за” в дневния ред на Четиридесет и второто Народно събрание да влезе Проект на решение за затваряне на границите.
Що се отнася до внушенията Ви, господин Дедев, във връзка с една съседна нам страна, от която идват бежанците, имайте предвид, че това е продължение на едни други внушения, които преди известно време чухме от друг Ваш колега – бивш министър, който определи българското правителство като протурско правителство.
И тук вече се обръщам към господин Волен Сидеров, за да му кажа: господин Сидеров, трудно ще удържите позиции. Имате силна конкуренция в лицето на ГЕРБ! Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Местан.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по обсъждания проект за решение?
Заповядайте, господин Цветанов.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното гласуване за промяна на дневния ред и включването на тази точка бе, за да може да има дебат, за да може да има обсъждане и да се види всяка позиция на всяка парламентарно представена политическа партия.
Онова, което каза господин Местан, мога да го опровергая много ясно с това, че Парламентарната група на ГЕРБ ще изрази своята позиция, когато пристъпим към гласуване на проекторешението, входирано от Парламентарната група на „Атака”.
Тук е много важно да се знае какви са проблемите. Тук е много важно да се знае, че изпълнителната власт в лицето на министър-председателя няма представителност в този важен и съществен дебат за българското общество, а разбира се – и за българския парламент.
Мустафа Карадайъ (ДПС, от място): А колко пъти е бил другият?!
Цветан Цветанов: Защото разминаването на позициите, които имаше в българското правителство, бяха публично оповестявани от двама различни министри с различни позиции. Вие знаете, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи каза, че може да се пристъпи към затваряне на границите. След това имаше изказване, което беше по-европейско и по-уместно – на министъра на отбраната, който каза, че това е невъзможно да се случи, за което е изключително прав. Защото, когато дойдат подобни бежанци и когато те са на границата, страна, която е член на Европейския съюз, има само задължения да приема подобни лица, и разбира се, да се спазят всички европейски процедури, заложени в договорите, които ние всички сме подписвали като държава – членка на Европейския съюз. Ето, затова може би се създаде тази добра тема за дискусия от Парламентарната група на „Атака”, защото действително хората в тези региони, където вече има настанени бежанци, са много притеснени.
Тук е моментът да се отчете, че българското правителство нямаше адекватна политика. И аз съм благодарен за дебата, който беше проведен преди две-три седмици тук, в пленарната зала, защото на базата на тези предложения, които бяха дадени, правителството реагира и създаде инфилтрационния метод, за да могат да бъдат филтрирани и да имат съответния медицински преглед, за да не се разпространява зараза на територията на страната.
Но това, което в момента е слабост на сегашното правителство, е, че няма никаква информационна политика и диалог с местната власт и с жителите на тези населени места. Защото това, което беше представено от депутата от „Атака” за подписката, са притесненията на българските граждани, защото престъпността се увеличи, а правителството не планира никакви последващи мерки, за да може да се гарантира тази сигурност и да овладеем този процес, който е изключително болезнен.
Тук искам да спомена нещо много важно. Всяка държава от Европейския съюз винаги е била солидарна към подобни проблеми, когато има подобна бежанска вълна. В момента да излизаме и да говорим против Европейския съюз, да говорим против Европа... Все пак не забравяйте, че в Европа живеят близо над 1 млн. българи, които в момента работят и се реализират в тези държави от Европейския съюз.
Тук е моментът също да кажа, че когато беше най-голямата криза за Европа – 2011 г., само ще Ви дам за пример, че Франция прие 56 хил. бежанци, Германия прие 53 хил. бежанци, Великобритания – около 26 хиляди, а всички останали държави бяха солидарни при решаването на този проблем, който беше възникнал за Европа.
Затваряне на границата – нека бъдем реалисти – в този вид, който се предлага от Парламентарната група на „Атака”, е невъзможно. Границата е надеждно охранявана. Това, което можем да кажем, е, че от 274-километровата граница имаме изградени 58 км, които са с интегрирана система и дори предварително има информация за българските власти за потока от нелегални имигранти, които тръгват към България. Тази информация се подава на турските власти и оттам очакваме по-сериозна реакция.
Това, което мога да кажа, е, че външната граница на Европейския съюз е надеждна и България е покрила стандартите за охрана на външна граница на Евросъюза през месец март 2011 г. Това е с решение на Европейската комисия и заседания на Съвета на министрите на вътрешните работи на база направената експертиза. Нека не изпадаме в този популизъм, който в момента е много угоден, защото и в „Овча купел”, и във всички населени места в страната има реални проблеми.
Само мога да заявя, че Партия ГЕРБ – това, което е заявявано от нашия лидер – винаги ще подкрепя всяка политика, която е разумна и в интерес на България и българските граждани за решаването на тази криза.
Затова Комисариатът за бежанците на ООН – знаете – също има политика. България винаги е подкрепяла тези политики. Така че в тази посока нека да няма спекулации, че Парламентарната група на ГЕРБ днес е гласувала за промяна на дневния ред и включването на тази точка по предложение на Парламентарната група на „Атака”. Това гласуване ние сме го направили, за да го има точно този дебат и всяка парламентарна група да изложи своята позиция и евентуалната подкрепа за мерките, които ще предложи българското правителство. Това е същността на този дебат. Когато има гласуване за решение, нека тогава да коментираме кой какво е гласувал.
Но по гласуването за това проекторешение, входирано от Парламентарната група на „Атака”, мога да Ви кажа следното. Това ще бъде още едно доказателство, че днешното правителство се крепи с Парламентарната група на „Атака” и Вие всъщност като правителство на либерали и социалисти си имате партньор, който е против Европейския съюз, против европейските ценности, а Парламентарната група на ГЕРБ винаги е подкрепяла тези ценности и винаги ще подкрепя тези политики на което и да било българско правителство! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля Ви, нека да не се спекулира с позицията на Парламентарната група на ГЕРБ. Парламентът е институцията, където трябва да бъдат дискутирани сериозните теми, които вълнуват българското общество и когато има конкретни гласувания, да се вижда кой каква подкрепа получава от партии, които говорят за неща, несъотносими с условията, в които живеем днес.
Парламентарната група на ГЕРБ ще отхвърли подобно решение, но това ще е принципна позиция не само за днешното гласуване, а е принципна позиция за националноотговорната политика на Партия ГЕРБ и евроатлантическите ни ценности, които винаги сме декларирали. Знаете, че сме част от най-голямото европейско семейство – Европейската народна партия. Така че не вкарвайте в дневния ред на днешния дебат подобни спекулации. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Уважаеми народни представители, има ли реплики към изказването на господин Цветанов?
Господин Сидеров, заповядайте.
Волен Сидеров (Атака): Когато се говори от тази висока трибуна, трябва поне да няма логически противоречия в изказванията, господин Цветанов. Затова правя тази реплика. Вие искате хем да се съгласите, че българското население, нашите сънародници са притеснени – Вие го потвърдихте, те са притеснени. Да, фактите, които колегите изнасят, са тревожни. Дали селото се казва Равногор или Пъстрогор, няма голямо значение. Въпросът е, че фактите са тревожни!
Хората не искат вълната, която погрешно – каза го и моята колежка Ташева – се нарича бежанска. Това не са бежанци. Това са инфилтрирани мюсюлмански терористи. Ако това влиза в евроатлантическите ценности на партия ГЕРБ, на партия ДПС или БСП, то означава, че Вие имате еднакво виждане за развитието на ислямската инвазия към Европа през България. Това си личи много ясно.
Сега искате да прехвърлите на главата на „Атака”, на здравата глава, Вашата болка. Каква е Вашата болка, господин Цветанов? Че всъщност Вие сте на едно и също мнение, на една и съща позиция с ДПС и БСП, които не сме чули. Те си мълчат, но вероятно нежеланието да се излъчва по Българската национална телевизия този дебат, говори, че нещо не им е точно и на тях. Всъщност оформя се много ясна идеологическа тройна коалиция, господин Цветанов.
Благодаря на всички парламентарни групи, които допуснаха тази точка днес, за да стане ясно кой на каква позиция е. От „Атака” нямаме проблем с нашата идентичност – тя е ясна, последователна. Нашето виждане се покрива с виждането на повечето български граждани. Може да се организира и референдум, ако искате, може да направите социологически сондажи, за да видите, че българите не искат подобни лагери да се изграждат в околност на техните населени места. Това е голяма опасност и ще направите грешка, ако отхвърлите нашето решение, но това ще покаже, че всъщност нямате пробългарска, националноотговорна позиция. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Има ли други желаещи за реплики? Не виждам.
Господин Цветанов, желаете ли дуплика?
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, много ясно сме заявявали принципната ни позиция за силна, обединена Европа и България да е част от Европейския съюз. Ние винаги сме заявявали проевроатлантическа ориентация на страната ни, защото това би могло да гарантира и националната ни сигурност.
Това, което казахте в изказването си, е несериозно и няма как да направите връзка за подкрепа на БСП и ДПС от Парламентарната група на ГЕРБ.
Смятам обаче, че въпреки политическите си различия в този Парламент, въпреки противопоставеността, която беше генерирана точно от тройната коалиция – БСП, ДПС и Атака, винаги сме заявявали принципната си позиция – когато има решения в интерес на България, в интерес на българските граждани и на силна, обединена Европа, ние винаги ще ги подкрепяме. Дори и Вие да се присъедините към гласувания с позитивен знак, това не значи, че ние имаме нещо общо с Вас, но значи, че всички сме се обединили около национални каузи. България е поела своите ангажименти и трябва да ги изпълнява, когато си страна – членка на Европейския съюз. Затова България ще подкрепя политиките, които съответстват на евроатлантическата политика – разбира се, че ще има припокриване и с БСП, и с ДПС, а защо не в някои от случаите, когато говорим за национални приоритети, и с „Атака”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания?
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): Поканете ги от БСП, да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Лазаров, очаквам заявки от парламентарните групи за изказвания.
Заповядайте, господин Миков, за изказване.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, неочаквано тази тема влезе в дневния ред на Народното събрание и хубаво, че влезе. Дискусиите по кулоарите на Събранието, в телевизионните студия, по партийни събрания, по срещи с избиратели не могат да подменят истинската позиция на Четиридесет и второто Народно събрание. Пред него е поставен въпросът: желае ли България да денонсира Конвенцията за бежанците от 1951-1952 г. и протокола към нея? Всъщност знаете ли кога България е ратифицирала Конвенцията за бежанците? Кога? През 1992-1993 г. Защо не е ратифицирала по-рано? Защото границите бяха затворени, уважаеми народни представители.
Отговорът на този въпрос трябва да си зададе всеки народен представител, когато тръгва да спекулира с темата за бежанците. Много е лесно да спазваш Конвенцията за бежанците, когато в България няма бежанци. Много е лесно да назначаваш служители в агенции за бежанци, миграционни служби и прочие, и прочие, служители от държавния бюджет, когато няма миграционен натиск върху страната и няма чужденци, пребиваващи в България. Много е трудно да накараш тази система да си върши работата за това, заради което е назначена.
Смятам, че днес от Парламента трябва да прозвучи ясното послание: че до последния служител на Агенцията за бежанците, службата „Миграция” и други структури, които години наред получават средства от държавния бюджет, трябва да започнат да си вършат работата. Това е посланието, което трябва да стигне до преките им ръководители и до изпълнителната власт. Защото политическите разговори са едно, работата е друго.
Уважаеми народни представители, големият въпрос, който днес се поставя в тази непредвидена за дневния ред на Народното събрание дискусия – има ли България като страна капацитет да се справи с това предизвикателство, шест хиляди души? Има ли? Или трябва да кажем, че нямаме капацитет, че не бива да имаме големи очаквания от възможността България, която е приела арменците или белоемигрантите, или други бежанци, и се е справяла без служби по миграция, без бежански служби, без държавен бюджет – онази държава е могла да се справи. Смятам, че България сега може да се справи много по-добре и това е въпрос на всички политически сили.
Как може да се справи по-добре? Като политиците излъчат еднакви послания към българските граждани, като ангажираме с този въпрос много повече български граждани и отговорни администрации. България има 264 общини. Не може ли всяка община да приеме по едно или две семейства с малки деца?
Има и един друг въпрос, който произтича от тази дискусия. Много е хубаво да има служби – ДАНС, НСО, НРС, когато няма предизвикателства за сигурността. Когато има предизвикателства, казваме: „Има проблем”. Това също е посланието, което трябва да прозвучи към тях.
В никакъв случай не бива да стигаме до това решение, което води към денонсиране на една конвенция, почиваща на Хартата за фундаментални човешки права, и всеки да се опитва от нея да измъкне политически дивидент. Днес ГЕРБ и „Атака”, утре БСП, утре ДПС. В противен случай ние, като народни представители, ние, като Народно събрание, не отговаряме на това, за което различните по политически убеждения избиратели са ни изпратили тук.
Уважаеми народни представители, няма да влизам в детайла какво означава общото понятие „затваряне на границите”, защото нелегални имигранти, бежанци могат да проникват през всички граници. България има съдбата да охранява една около 1300 километрова граница на Европейския съюз и дали имигрантите влизат през южната или тръгват по море, както наскоро имаше случай в Италия, няма никакво значение. Това по същество няма значение.
Защото, питам аз народните представители от Четиридесет и второто Народно събрание: как биха се чувствали, ако затворим тези две граници и утре някъде на Черноморската ни граница се случи нещо такова, каквото се случи в Италия наскоро? Сега всички ги направили бежанци, моля Ви се, посмъртно!? За да изперат съвестите си по отношение на този режим, който е въведен и който затяга проникването през границата.
Уважаеми народни представители, предлагам да приключим с тези разисквания и всеки от Вас, и политическите партии имаме възможността и следобед в Комисията по вътрешна сигурност, в рамките на парламентарния контрол, в рамките на различни формати, включително на срещи с отговорните министри, с министър-председателя да упражним своето влияние за спешно решаване на този въпрос и ангажиране, пак казвам, ангажиране на българските граждани в духа на това, което Народното събрание е ратифицирало – Конвенцията за бежанците, а не в духа преди ратификацията на Конвенцията за бежанците. Защото когато затваряш едната граница, винаги може да се постави въпросът за затварянето на другите граници или пък други на реципрочна основа да затворят границите за теб. Няма да Ви изброявам какви възможности има за това.
Накрая, ние, като Народно събрание, трябва да положим усилия в спешен порядък да транспонираме поне два акта – Директива 2011/95 относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила – забавили сме се с транспонирането, и Директива 2013/33 от юни тази година за определяне на стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила. Спешно съответните ресорни комисии във връзка с изпълнителната власт да транспонираме тези две директиви. Само така ще можем да отговорим на историческото, ако щете, наследство, което нашите деди са ни оставили за арменците, за емигрантите от съветска Русия и за всички онези, за които България по-късно е станала втора родина. А иначе службите да си вършат работата – защото не може децата да страдат, защото някой някъде не си е свършил работата, а получава заплата за това. Благодаря Ви за вниманието.
Мисля, че трябва да прекратим разискванията и да се опитаме да търсим рационалните решения на проблемите, които така или иначе надничат зад тази дискусия. Благодаря Ви.(Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Уважаеми колеги, имате възможност за реплики.
Господин Цветанов, заповядайте.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз Ви благодаря за този исторически преглед, който направихте, кога страната ни се е присъединила към бежанците ... (шум и реплики в КБ) ... на Върховния комисариат на ООН за бежанците. България се присъединява, както каза господин Миков, 1992 г. Но той пропусна нещо много важно. Само да му кажа, че Женевската конвенция е от 1951 г. и Протоколът за статута на бежанците е от 1967 г.
Михаил Миков (КБ, от място): Напротив, казах го.
Цветан Цветанов: А защо не казахте защо България не се е присъединила? Не заради това, че нямало бежанци. (Шум и реплики от КБ.) Имало е, но просто тогава България беше в тоталитарен режим. (Шум и реплики в КБ.)
Нека да Ви припомня, че с демократичните процеси България стана демократична държава.
Искам да благодаря на председателството на Парламента, че от програмата за тази седмица извадиха скандалния Проект за § 12, който е свързан с принадлежността към бившата Държавна сигурност и днес направихме един компромис, за да дискутираме една тема, която е изключително важна за българските граждани, отколкото това, което предлагахте миналата парламентарна седмица.
Господин Миков, искам да Ви кажа, че и в БСП има развитие – Вие го демонстрирате ежедневно с приобщаването Ви към евроатлантическите ценности. Благодаря Ви. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми господин Цветанов, очевидно се отклонихте и от темата, и от изказването на господин Миков, но не Ви прекъснах. Просто отбелязвам.
Има ли други реплики?
Господин Миков, желаете ли дуплика? Не.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за други изказвания?
Уважаеми колеги, не възприех призива на господин Миков като формално предложение. То няма как и да бъде подложено на гласуване, тъй като парламентарните групи при обсъждане на проекти за решения разполагат с пленарно време, което е предварително определено. Парламентарната група на Партия „Атака” даже поиска удължаване на това време, което и беше направено. Няма как с гласуване парламентарните групи да бъдат лишени от възможността да използват в пълен обем времето, което им се полага по парламентарен правилник.
Призивът на господин Миков би могъл да бъде възприет от народните представители и липсата на заявки за изказвания приемам точно като вслушване в този призив.
Тъй като няма други желаещи да се изкажат, закривам дебатите по проекта за решение.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета отново предложения от Волен Сидеров и група народни представители проект за решение, тъй като при представянето на мотивите вносителят не направи това:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за недопускане на имигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската Арабска република на територията на Република България.”
Това е текстът на проекта за решение.
Подлагам на гласуване проектрешението, предложено от „Атака”.
Гласували 190 народни представители: за 18, против 154, въздържали се 18.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложеният проект за решение не е приет.
Пламен Нунев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Заповядайте, господин Нунев.
Пламен Нунев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Предлагам процедура за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване проекта за решение, предложен от Партия „Атака”, от господин Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 187 народни представители: за 18, против 165, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това тази точка от дневния ред е изчерпана. Направени бяха съответни корекции в начина на гласуване.
Преди да обявя почивка, ...
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: ...едно съобщение: от 11,00 ч. в Клуба на народния представител, всъщност вече от
11,50 ч. ....
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: ...ще бъде открита официална изложба на съвременни български художници от Видин. Организатор на изложбата е Художествената галерия във Видин „Никола Петров”.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването на тази изложба.
Пленарното заседание ще продължи в 12,15 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, продължаваме с приетата тази сутрин седмична програма.

Следващата точка от приетата програма е:
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ФИЛИП ХРИСТОВ ЗЛАТАНОВ КАТО ЧЛЕН И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Преди да Ви представя проекта за решение, ще Ви информирам за хронологията на постъпилите от господин Златанов молби до Народното събрание.
Със заявление от 26 септември 2013 г. господин Филип Христов Златанов е заявил пред председателя на Народното събрание, че подава оставката си като председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Впоследствие той е допълнил своето заявление, като е заявил, че моли да бъде освободен не само като председател, но и като член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Въз основа на тези две негови волеизявления, отправени до председателя на Народното събрание, е изготвен служебен проект за решение, който ще представя на Вашето внимание:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на Филип Христов Златанов като член и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22в, ал. 1, т. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
РЕШИ:
Освобождава Филип Христов Златанов като член и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по представения проект за решение, който е раздаден в пленарната зала.
Заповядайте, господин Местан, за процедура.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Във връзка с Проекта за решение за освобождаване на господин Филип Златанов предлагам той да бъде поканен в пленарната зала, защото във връзка с дейността на оглавявания от него уж независим орган има много въпроси, които все още не получиха своите отговори.
Напускането на длъжността е много лесен изход от политическа отговорност. Мисля, че истинската отговорност е в даването на ясни отговори на многото въпроси, свързани с дейността на този орган, който представя, макар и в най-ярка форма, механизмите, по които се упражняваше държавната власт в периода 2009-2013 г.
Така че публичният интерес налага, ако колеги имат въпроси, те да имат възможност да ги зададат, а господин Филип Златанов, който все още е председател на този важен държавен орган, да даде тези отговори, защото ги дължи. Ние собствено имаме въпроси към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Местан.
Държите ли да подложа на гласуване предложеното от Вас действие, а именно да поканим в залата господин Филип Златанов, който да участва в дебатите по приеманата от него оставка? (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лютви Местан, господин Филип Златанов да бъде поканен в пленарната зала и да участва в обсъждането на неговото освобождаване като член и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (Шум и реплики.)
Моля, колеги, режим на гласуване. (Реплики от ГЕРБ.)
Гласуваме дали да бъде поканен господин Филип Златанов в пленарната зала, предложението е на господин Местан.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението на господин Лютви Местан е прието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колеги, моля за тишина в залата.
Уважаеми колеги, предлагам, докато осигурим присъствието на господин Филип Златанов, да започнем със Закона за обществените поръчки. (Шум и реплики.)
Не съм сигурна дали той ще се отзове незабавно на нашата покана. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Заповядайте, господин Местан, да предложите, за да подложа на гласуване разместване на програмата, така че да бъде осигурено присъствието на господин Златанов в пленарната зала. В противен случай, аз не съм сигурна, че ще можем да установим връзка веднага.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дебатите по тази точка не биха били съдържателни, ако господин Златанов не е в залата, ако нямаме възможност да зададем въпроси, респективно и на него да предоставим възможност да отговори на тези въпроси. Дори аз ще предложа тези разисквания да се предават пряко по Националната телевизия и Националното радио.
Във връзка с това подкрепям споделеното от Вас и трансформирам казаното от Вас в процедура – да преминем към следваща точка и да се върнем към тази, когато се осигури присъствието на господин Филип Златанов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, постъпило е процедурно предложение за разместване на двете точки в дневния ред (шум и реплики от ГЕРБ), което ще подложа на гласуване, след като чуем обратното процедурно предложение, което се готви да направи господин Емил Радев.
Заповядайте, господин Радев, имате думата.
Емил Радев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Да, наистина, добре ще е да присъства господин Филип Златанов в залата, когато се разисква тази точка. Но аз се съмнявам, защото като член на Временната анкетна комисия, която разглежда нарушенията в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, той беше поканен заедно с другите членове на комисията и не се яви. Съмнявам се, че и тук ще се яви.
Това забавяне е много съдбоносно за самата дейност на комисията, която в момента е на санитарния си минимум – с две думи, действа с трима човека. За да се пристъпи към избор на нови членове, най-малкото трябва да се гласува оставката на господин Златанов, тъй като и госпожа Сапунджиева вече не е член на комисията. Ако в момента някой от членовете й се разболее, не дай си Боже, тя престава да действа.
Ние, като членове на Временната анкетна комисия, и председателят господин Добрев направихме призив – господин Златанов да си подаде оставката, за да може да се отпуши дейността на комисията. Още повече, знаете, че в момента тя няма председател. Имаме сигнали колко е законосъобразно действието на тази комисия, и в ресорните комисии, за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Може би е по-целесъобразно и по-държавнически да стартира процедурата с освобождаването на господин Златанов и оттам нататък да се открие възможност за избор на председател и на членове на комисията, така че тя да може да изпълнява своите функции, защото преписките, които в момента са в комисията, са наистина стотици и ние не трябва да сме причината те да се бавят и да не се разглеждат.
Правя обратно процедурно предложение, госпожо председател, тази точка да не се измества от дневния ред, за да може в бъдеще комисията да функционира нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Радев.
Тъй като ръководството на Народното събрание не е правило опит да се свърже с господин Златанов, аз не мога да предполагам, без да бъде поканен, дали той ще пожелае, или не да се яви в пленарната зала.
Ще подложа формално на гласуване предложението за разместване на точките в дневния ред, като незабавно ще направим опит да се свържем с господин Златанов.
Лютви Местан (ДПС, от място): Това е негово конституционно задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Поемам ангажимент своевременно да информирам пленарната зала за това дали господин Златанов е открит и дали той трябва да изпълни своето задължение да се яви в пленарната зала, след като има решение на Народното събрание. Аз предполагам, че един председател на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси няма да нарушава законите и парламентарния правилник и да откаже да изпълни решение на Народното събрание, което е свързано с подадената от него оставка.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител господин Местан да преминем към разглеждане на т. 3 от дневния ред, а след това и на седмичната програма до осигуряване на присъствието на господин Златанов в пленарната зала. В момента, в който имаме неговото потвърждение, ще се върнем към точката по неговото освобождаване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Местан за преминаване към т. 3 от седмичната програма – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласували 152 народни представители: за 97, против 49, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Процедурното предложение, направено от господин Местан, е прието.
Заповядайте за процедура, господин Янков.
Красимир Янков (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с така разразилия се дебат за присъствието на господин Златанов при дебатите не смятам, че който и да е от колегите може да говори от негово име – дали ще дойде, или няма да дойде. Това е негово конституционно задължение.
Предлагам, за да има възможност той да осмисли това си конституционно задължение, точката да бъде първа в утрешното заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми господин Янков, току-що гласувахме седмичната програма да продължи, като точката по освобождаването на господин Филип Златанов да бъде вкарана в дневния ред в момента, в който бъде осигурено неговото присъствие. В случай, че това не се случи утре сутринта, очевидно волята на Народното събрание е да изчака до края на пленарната седмица дали той ще се яви в пленарната зала, или не.
Правите следващо процедурно предложение, или се съгласявате с това, което вече гласувахме? (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
А ако не бъде осигурено присъствието му утре сутринта? (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Добре, без да разсъждавам повече по направеното процедурно предложение, го подлагам на гласуване.
Ново процедурно предложение – точката за освобождаването на господин Филип Златанов да бъде точка първа от утрешната ни програма, като днес ръководството на Народното събрание ще уведоми господин Златанов, че има решение на Парламента, с което той е задължен да се яви утре в 9,00 ч. по повод обсъждането на неговото освобождаване. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Уважаеми колеги, припомням, че залата гласува предложението на господин Местан за изслушване на господин Златанов и то беше прието. След това гласувахме разместване в седмичната програма, а сега ще гласуваме първа точка от утрешното пленарно заседание да бъде точката по освобождаването на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Моля, гласувайте предложението на господин Янков.
Гласували 156 народни представители: за 154, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Седмичната програма е коригирана, като първа точка от нея за утрешния ден ще бъде освобождаването на господин Филип Златанов като председател и член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Уважаеми народни представители, припомням Ви, че сме в продължение на започнало разискване. Докладите на комисиите са прочетени в залата. Има направени три изказвания – господин Томислав Дончев, господин Павел Шопов и господин Московски.
Оставащото време на групите е следното: Парламентарната група на ГЕРБ – 19 мин., Парламентарната група на КБ – 27 мин., Парламентарната група на Движението за права и свободи – 18 мин., и Парламентарната група на „Атака“ – 11 мин., почти 12.
Впрочем, допълнително е постъпил доклад от Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, който предлагам да чуем в залата.
Господин Сидеров не го виждам.
Господин Карадайъ, ще докладвате ли становището на комисията?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки, № 302-01-14, на
29 август 2013 г. от Министерския съвет
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, на свои редовни заседания, проведени на 12 септември и 19 септември 2013 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен с входящ № 302-01-14 на 29 август 2013 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Мариана Славкова и Георги Йончев – държавни експерти от Дирекция „Икономическа и социална политика“ на Министерския съвет, участвали в работната група по изготвяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, които запознаха комисията с предложенията в законопроекта, свързани пряко или косвено с борбата с корупцията и конфликт на интереси и отговаряха на поставените от народните представители въпроси.
С предлаганото изменение и допълнение на закона се поставят следните цели: намаляване на административната и бюрократичната тежест на кандидатите, насърчаване на малките, средните и новосъздадени предприятия, повишаване на правомощията и на отговорностите на Агенцията за обществени поръчки и завишаване изискванията за нейната експертиза, възможност за контрол и пълна публичност на всеки етап от възлагане на обществена поръчка.
С оглед компетентността на комисията, държавните експерти акцентираха на част от разпоредбите в законопроекта.
Със създадените нови ал. 7 и 8 в чл. 8 се поставят изисквания към експертите за професионална квалификация и практически опит, свързани с конкретния предмет на обществената поръчка.
С тези текстове се предлага и създаването на забрана външните експерти, които са участвали в изработването на тези документи, да бъдат включвани в комисията за провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка и да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка, освен в случаите, когато документите, в чието изработване са участвали, са изменени така, че да не дават на участника информация, която ще му осигури предимства пред останалите участници в процедурата.
С предложения нов чл. 16в се създават реални предпоставки за въвеждане на електронни обществени поръчки за доставка на стоки.
Разширява се кръгът на лицата, които могат да се включват в списъка на експертите, поддържан от Агенцията за обществени поръчки, с цел тези експерти да могат да бъдат използвани в изготвянето на документациите и след това да участват в комисиите за провеждане на процедурите.
Създават се изцяло нови правила относно публичност и прозрачност, като въведеният с предходното изменение на Закона за обществените поръчки профил на купувача вече не е пожелателен, а се предлага да стане задължителен за всеки възложител. Предвижда се след откриването на процедурата възложителите да изпращат съобщение до средствата за масово осведомяване, с което се осигурява информираност на широката общественост относно откриването на поръчката и по този начин се създават предпоставки за контрол на гражданското общество.
С предложената в § 22 промяна на чл. 27а се дава възможност на всяко лице, независимо дали отговаря на определението за заинтересовано лице, дадено в Закона за обществените поръчки, да прави предложение или да изпраща сигнал за нередност, когато в обявлението и в документацията има допуснати нарушения на закона или грешки, или пропуски.
Създава се законова делегация с правилника да се определи минималното задължително съдържание на договорите, препоръчителни образци на договора и на задължителни приложения към него, както и препоръчителни образци на оферти и на приложенията към тях.
Въвежда се забрана свързани лица или свързани предприятия да участват като самостоятелни кандидати или участници в една и съща процедура, като по този начин се цели предотвратяването на свързани практики в процедурите.
Като сериозен източник на корупция е идентифицирано отстраняването на участници на формално основание поради липса на документ или представяне на документ, който не доказва съответствие с критериите за подбор. За да се осигури този корупционен фактор, се предлага допълнение на чл. 68, ал. 9, с което се дава право на участника да замени представени документи или да представи нови, с които счита, че ще удовлетвори поставените от възложителя критерии за подбор.
В хода на дискусията народният представител Илиан Тодоров постави въпроси и направи препоръки във връзка с § 4, т. 2, § 6, т. 3, § 13, § 27 относно нов текст, § 34, т. 2, § 39, т. 5, § 68, т. 1, § 80, § 83, т. 1, § 95, т. 4.
Народният представител Емил Радев постави въпроса относно задължителното определяне дела на подизпълнителите между 30 и 70% и опасността от създаване на изкуствени критерии пред тези изпълнители, които имат възможност със собствени сили и средства да изпълнят поръчката.
Бележки се поставиха относно включването на външни експерти в списъците на Агенцията за обществени поръчки и от народния представител Кирил Добрев, който призова за подкрепа на духа и философията на законопроекта.
След проведеното гласуване с резултати: „за” – 6 гласа, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки, внесен с вх. № 302-01-14 от 29 август 2013 г. от Министерския съвет.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Това беше докладът на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Разискванията продължават.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Татарски желае думата за изказване.
Заповядайте.
Любен Татарски (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес ние разглеждаме един изключително важен и необходим законопроект. Безспорно Законът за обществените поръчки е един от най-важните икономически закони, които трябва да регламентират по-правилното, по-целесъобразното, по-прозрачното и най-вече по-ефективното използване на публичните средства в строителството, в предоставянето на услуги и закупуването на стоки.
Във внесения законопроект личи желанието на вносителите, на хората, които са го изработили, да се подобри до голяма степен неговото съдържание, така че да се решат някои основни проблеми, като целта да се намали административната и бюрократичната тежест, участието на специализираните предприятия в обществените поръчки, което сега изрично вече е регламентирано в закона, възможността за малките и средни предприятия регламентирано и задължително да участват в тези процедури. Всичко това естествено заслужава адмирации.
Обаче на фона на всичко това в предложения ни законопроект не са решени според мен основни проблеми, които досега съществуват, съпътстват и пречат в процеса на възлагане и изпълнение на обществените поръчки. Ще се спра на някои от тях, свързани преди всичко с общините – 60-70% от обществените поръчки се възлагат от българските общини. Естествено е да обърнем сериозно внимание на позицията, която те имат, на проблемите, с които те се сблъскват, и да търсим тяхното решение със законопроекта. За съжаление голяма част от тези проблеми не са намерили отражение в законопроекта и адекватно решение. Голяма част от тези предложения определено утежнява дейността на възложителите, оскъпява тяхната дейност, затруднява ги и не гарантира ясно защитата на публичния интерес.
Един от основните проблеми, с който се сблъскват общините, особено при реализацията на проекти по различните европейски програми, са обжалванията. Все още има проекти, одобрени и сключени договори, които четири години след тяхното сключване не могат да стартират поради безкрайните обжалвания. Този въпрос изобщо не е намерил решение в настоящия законопроект или не се предлага вариант, който да облекчи този процес, а става въпрос за много важни проекти за общините, които автоматически стават рискови, защото се възпрепятства тяхното изпълнение. От там нататък се провалят самите проекти и възможността за усвояване на тези средства. В тази посока според мен има сериозни слабости и пропуски и трябва допълнителна доработка на законопроекта в тази му част.
Друг въпрос, касаещ общините, е задължителното използване на експерти.
Колеги, приемаме, че в някои общини няма такива експерти, но начинът, разписан в закона за ангажирането на такива експерти – чрез жребий и в същото време общините да плащат за това, нали се сещате, че налага на общините още една финансова тежест. Да не говорим, че когато провеждаме процедурите, тези разходи не са предвидени в самия проект, особено за проектите, които се реализират в момента.
Друг въпрос, касаещ общините, е за подизпълнителите и възможността, която сега се дава със законопроекта за директни плащания от възложител на подизпълнител. Не е редно да налагаме и да възлагаме на общините дейности, които не са типични за тях. Няма нужда да ги вкарваме в такива взаимоотношения, които са чисто търговски между два субекта. Няма как те да контролират изпълнението на подизпълнителя – да прочитат, да получават, да се запознават с цялата документация по изпълнението на законопроекта, за да взимат отношение и да плащат евентуално на подизпълнителя. Смятам, че това не е добре и не бива да се прилага в този вид, в който ни се предлага в законопроекта.
Използването на малки и средни предприятия от 30 до 70% – не виждам как можем и защо трябва да задължаваме един изпълнител, който може сам да свърши работата, формално да наема подизпълнители. И това налагане на праг от 30 до 70% не го намирам за разумно – пак ще доведе до някакви формалности, изкривявания на тръжните процедури и на процесите, които съпътстват изпълнението на една или друга обществена поръчка.
Друг важен въпрос, който не е взет предвид при изработването на законопроекта, са обществените поръчки, свързани с инвестиционното проектиране, устройственото планиране, архитектурните проекти. Този вид дейности не могат да се приравняват на услугите от общ характер. И не бива по този начин да бъдат оценявани. Това е строго интелектуален, строго специфичен труд – няма как с едни и същи критерии и мерки да се оценява този труд. Това изобщо не е отразено, въпреки препоръките, които са направени специално от Камарата на архитектите в България. И тук искам да споделя моето неудовлетворение от доклада на председателя на Комисията по инвестиционно проектиране, който каза, че браншовите организации били за предложения законопроект.
Господин Костадинов, при разглеждането на законопроекта в нашата Комисия по инвестиционно проектиране всички браншови организации изразиха неудовлетворение и неодобрение на внесения законопроект. И ако прочетете стенограмата от заседанието, ще видите, че това е така. Във Вашето изказване, когато докладвахте протокола от заседанието на комисията, казахте, че те подкрепяли. Не е вярно това. Нито една браншова организация не подкрепи внесения законопроект. Да не говорим, че и становището на Националното сдружение на общините е против внесения законопроект, защото основните проблеми не са решени, а се вменяват нови задължения, нови проблеми за българските общини.
Не искам да продължавам по-нататък за цените, които са оставени по-настрана като фактор за определяне на печелившия изпълнител, предлага се друга схема за ефективност, икономически изгодна оферта, което ще доведе до субективизъм и изкривяване на самата процедура.
Като цяло предложените промени в този законопроект не са достатъчни, бих казал, че те са козметични. И ако искаме да направим нещо смислено, нещо полезно, нещо добро за българските общини и за българския бизнес, ние трябва да направим сериозна промяна в този закон, но не във вида, в който той ни се предлага. Така че, колеги, ако ние приемем закона в този вид, няма да направим положителна стъпка в решаването на тези проблеми, а просто ще го отдалечим във времето.
Затова Ви предлагам законопроектът, който е внесен и обсъждаме днес в Народното събрание, да не бъде приет във вида, в който е внесен от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики към изказването?
Госпожа Манолова – реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Татарски, всички ние си даваме сметка, че разглеждаме един изключително важен законопроект, който се очаква с огромно нетърпение от българския бизнес, от малките и средни предприятия, от всички 98% от фирмите, които на практика през последните три и половина години нямаха достъп до обществени поръчки. Затова е много важно, българският бизнес и българските граждани очакват ясна позиция от всяка една от парламентарните групи подкрепя или не внесения законопроект от Министерския съвет.
Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя законопроекта, защото той осигурява публичност и прозрачност по процедурите, чрез които се разпределят публични пари, защото той намалява административната и бюрократичната тежест, защото той дава шанс и възможност на малки и средни предприятия да участват в реализирането на обществени поръчки.
Ако Парламентарната група на ГЕРБ е против тези промени в Закона за обществените поръчки, тук трябва да се чуе ясно и отговорно от името на парламентарната група дали Вие сте против тези промени и защо, така че бизнесът да знае кои са за това да има реална конкуренция и да се сложи край на нагласените процедури и кои са за това порочните практики да продължат. Дължите ясен отговор на гражданите, включително от свое име ли говорите, или Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Костадинов, заповядайте.
Емил Костадинов (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин Татарски! Докладът на Комисията по инвестиционно проектиране коректно отразява състоялата се дискусия и гласуването на членовете на комисията. Както Ви е известно, господин Татарски, проектозаконът беше разглеждан на две заседания. Не всички стенограми могат да бъдат изгорени и в първата стенограма може да бъде прочетено, че народният представител Татарски адмирира внасянето на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Трета реплика има ли? Не виждам заявка.
Господин Татарски, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
Любен Татарски (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
И днес казах: адмирирам внасянето на промени в Закона за обществените поръчки, защото той е необходим. Той е изключително важен. Но аз лично не мога да приема внесения законопроект във вида, в който ние сега го обсъждаме, и това не е само мое мнение. И ако говорим от името на бизнеса, от името на общините, трябва да се съобразим и с тяхната позиция.
Мога да Ви прочета веднага становището на Камарата на архитектите, защото то е пред мен. Становището на Сдружението на общините също е пред мен. Ще Ви кажа: „В заключение отбелязваме, че предложенията, направени до момента от Камарата на архитектите, не са отразени в проектните текстове на ЗИД на ЗОП и в сегашния вид не могат да бъдат подкрепени”. Това е становището на Камарата на архитектите. А становището на Сдружението на общините е същото.
Основните промени в този законопроект, който ние разглеждаме, свързани с провеждането, с процедурата, с изпълнението на обществените поръчки, не са решени. Направен е добър опит и личи желание да се решат тези проблеми, но това съвсем не е достатъчно. И казах: това са козметични промени.
Госпожо Манолова, ние сме за промени в този закон, но такива, които ще гарантират не само прозрачност, а и ефективно използване. Това, че въвеждате профил на купувача, в който половината задълженията са пак на възложителя, не знам защо, не означава, че ставаме по-прозрачни. Това, че задължаваме със закона участието на малки и средни предприятия, не означава, че няма пак основният изпълнител да посочва свои фирми като подизпълнители.
И още повече – заложената в закона възможност за смяна на подизпълнител в процеса на изпълнение на поръчката какво говори? Че ще сложим един в началото, след това ще го заменим с друг. Това пък какво е? Изпълнителят има право след започване на поръчката да смени подизпълнителя. Какво гарантираме ние? Кого лъжем? И как можем да задължаваме фирмите непременно, задължително да използват подизпълнители? Има други механизми.
Един от проблемите, който Вие тук не коментирате, е цената, която умишлено се занижава и след това с разни анекси, с разни фалшификации отиваме на истинската стойност. Какво ние променихме в законопроекта, така че да стъпваме на реална, на истинска цена? Съгласен съм, че ниските цени опорочиха много от досега провежданите търгове. Какво правим ние с този закон, за да не се допускат измислени цени, фалшиво и умишлено занижавани цени при участието в тези тръжни процедури? Кажете ми един текст в закона, който решава този проблем, а той е един от основните.
По отношение на обжалванията какво предлагате Вие? Как да бъде преустановен този процес от непрекъснати обжалвания и дългосрочни забавяния на такива проекти, които се изпълняват? Нищо от това няма в законопроекта.
Затова казвам: адмирирам такъв законопроект, но не във вида, в който ни се предлага, защото промените са козметични и не решават тези основни проблеми – обжалванията, цените, изпълнителите и взаимоотношенията възложител - изпълнител.
Иначе специализираните предприятия – окей, малки фирми – окей, прозрачност – окей. Никой не е против това, но твърде повърхностно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Продължаваме с изказванията.
Господин Алиосман Имамов, заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Господин Татарски каза повече пъти „окей”, отколкото критика към отделни текстове, което означава, че той като цяло подкрепя законопроекта. Естествено, ще има възможност между първо и второ четене да направи съответните предложения, които заслужават сериозна дискусия.
Законът за обществените поръчки, уважаеми дами и господа, е един от основните икономически закони. У нас той е приет преди 2004 г., изменян е 27 пъти, непрекъснато се хармонизира, дори ще продължи да се хармонизира след приемането и на тези поправки.
Този закон е важен, защото всяка година чрез него се разпределят около 6 млрд. лв. Това са близо 25% от публичните разходи почти всяка година, което представлява всеки четвърти лев от публичните разходи, който се разпределя чрез Закона за обществените поръчки или около 15% от произвеждания брутен вътрешен продукт.
Обществените поръчки поглъщат толкова бюджетни пари, колкото образованието и здравеопазването, взети заедно. Чрез обществените поръчки държавата участва на пазара като потребител и купувач на стоки и услуги. В този смисъл те се явяват свързващо звено между държавната и частната собственост. Точно тези функции на обществените поръчки създават условия те да бъдат използвани като механизъм за кражба на публични средства, като средство за формиране и поддържане на корупционни олигархични схеми.
Промените, които се предлагат със сегашния Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, основателно се определят като радикални. Екипът на госпожа Бобева извърши значителна по обем и съдържание работа.
Във формулирането на окончателните текстове взеха участие 26 различни организации. Разгледани са над 300 предложения. При този обем и разнообразие на предложения нормално е да има противоречия и разминавания в някои от заложените тези. Именно по този повод вносителите многократно подчертаваха, че при различните обсъждания в законопроекта са включени само консенсусни, констатирани проблеми.
Тези проблеми могат да бъдат обобщени в следните основни групи: първо – ограничаване на бюрократичната и административна тежест; второ – осигуряване на условие за участие на новосъздадени малки и средни предприятия в обществените поръчки; трето – конкретизиране и опростяване на процедурните правила, особено по отношение на контрола върху цената, анексите и сроковете; четвърто – повишаване на ролята и нивото на административната експертиза, което засяга в най-голяма степен Агенцията по обществените поръчки; пето – усъвършенстване и затягане на контрола по изпълнението на договорите; шесто – повече публичност и прозрачност, активно използване на електронната информационна инфраструктура; и седмо – подобряване на условията и възможностите на специализираните предприятия на хора с увреждания да участват в обществените поръчки.
Всички тези идеи, уважаеми дами и господа, са намерили място в отделните текстове на законопроекта. От тук нататък мисля, че основна роля ще има юридическата експертиза, защото икономическата експертиза свърши своята работа, като отговори на въпроса какво трябва да се включи в законопроекта.
Много важен е въпросът как и по какъв начин това, което е необходимо за законопроекта, трябва да бъде формулирано като отделни текстове. Именно между първо и второ четене ще бъде огромна отговорността на колегите юристи, които трябва да вземат активно участие в разработването на окончателните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря, господин Имамов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Господин Радев направи заявка за изказване, след това господин Емил Костадинов. Нали така?
Заповядайте, господин Радев, за изказване.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Да, мотивите на този законопроект звучат прекрасно и наистина аз изказах някои поздравления за някои текстове, като например завишаване на контрола от контролните органи, а именно от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция да могат да контролират изпълнението не само до сключване на договор във връзка с процедурата, а да могат да контролират от там нататък и изпълнението на самия договор. Това е крачка напред.
Крачка напред е и опитът да се въведат електронните платформи с цел да има повече публичност, за да могат контролните органи да се ползват от всички документи по поръчката в електронен вид и така контролът наистина да се завиши. Но защо се е стигнало само дотук? Защо ги няма вътре електронните търгове?
Ние знаем, че се изработи продукт, който да гарантира честното провеждане на обществените поръчки чрез създаване на електронна платформа за провеждане на самите търгове, с унификация на документите и така нататък. Това беше изготвено като продукт от БОРКОР. За съжаление само частично, може би една десета от този продукт, ние го виждаме тук – в това законодателно решение. За съжаление БОРКОР беше разформирован и аз съм песимист, че от тук нататък ще се направи следващата крачка, която наистина ще доведе търговете да са много честни и прозрачни.
От там нататък – да, намеренията са добри, но какво пише в самия закон. Според мен, ако се приемат в този вид тези процедури, те ще докарат до блокиране на процедурите и конкурсите, а няма да подобрят и да ускорят провеждането на обществените поръчки.
Ще се спра на няколко момента – първо, възможността дали даден кандидат отговаря на критериите да се доказва само с декларация, а впоследствие, едва когато спечели дадената процедура, при сключване на договора да се изискват нужните документи. Какво ще стане, ако възложителят установи, че след една година процедура, обжалвания, на практика спечелилият кандидат не отговаря на изискванията или например има публични задължения, които той недобросъвестно е декларирал, че няма при кандидатстването си?
И ще Ви кажа какво ще стане – процедурата ще бъде прекратена и ще стигнем до нова процедура. А когато се касае до усвояване на европейски средства, това може наистина да бъде фатално, защото ние сме загубили огромен период от време.
Какъв е и другият проблем? Когато тези документи се представят още при подбора и при отварянето на документацията, останалите кандидати имат възможността да преценят също колко истински са тези документи. В практиката се срещат много често случаи на представяне на фалшиви сертификати, фалшиви доказателства и така нататък и това не е в една или две обществени поръчки. И тук именно отнемаме правото на самите участници да се контролират.
Друго, защо в чл. 47, ал. 2, т. 4 отпада императивното изискване участникът да няма административен акт за наемане на незаконно пребиваващи чужденци на територията на България за пет години? За кого правим това нещо? Точно когато имаме такъв емигрантски натиск върху страната и говорим за бежанци и така нататък, трябва да махнем тази точка.
Също така с подизпълнителите – как ще определя възложителят на какъв принцип: дали ще са 30%, 70%, без да знае кои ще бъдат участниците, имат ли възможности да изпълняват поръчката? Като говорим тук, няма никаква гаранция, че тези подизпълнители ще бъдат малки и средни фирми. Нека не се лъжем! Могат да бъдат и другите участници. Обикновено ще бъдат другите големи фирми, на които ще дадем възможност, само че да се договорят чисто нормативно помежду си, за да няма по-нататък обжалвания в поръчките.
Като говорим за административна тежест, напротив – този законопроект я увеличава. Именно в чл. 47 ал. 6 се отменя, където имаше изискване: ако има няколко представляващи примерно в дадения участък, само един от тях да подписва нужните декларации. Сега ако представлява целия съвет на директорите, всичките те трябва да подписват. Ако има и прокурист, и той трябва да подписва, а не дай си Боже, ако е някъде извън страната.
Смятам да не се спирам на повече недостатъци на закона, а те са много. Като например как ще се дават указанията за участниците, защо по електронен път? Ами, ако не на четвъртия ден, а на десетия възложителят публикува в електронния профил на купувача указанията, как този участник ще докаже след това, че тези указания не са публикувани в конкретния срок? Толкова е трудна и разнопосочна съдебната практика там.
Смятам, че този законопроект на практика не отговоря на мотивите, които са записани в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики?
Госпожа Манолова – за реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, безспорно е, че предложеният законопроект не е съвършен, и няма как, при положение че се правят изключително сериозни промени в процедурите по възлагане на обществени поръчки.
Нормално е да има и съпротива от административните среди, от общините, от възложителите на тези поръчки, които не искат да се разделят със старите удобни практики, които са прилагали. Но, извинявайте, до този момент не чух никакви достатъчно сериозни възражения, които да кажат, че предложеният законопроект не е годен да бъде приет на първо гласуване.
Да, аз мога да добавя и други спорни решения в чисто юридически план в този законопроект, но с колегата Радев много добре знаем, че всички те могат да бъдат отстранени между първо и второ гласуване.
Освен това, част от тезите, които застъпвате, са определено спорни. Например нали не твърдите, че представянето на фалшиви документи и на декларации с невярно съдържание от страна на кандидати за изпълнители е обичайна практика, защото за представянето на такива документи, естествено че се носи и наказателна отговорност?!
Нали не искате да кажете в тази зала, че не трябва да има таван на тази част от обществената поръчка, която се предоставя на подизпълнителите? Защото ако твърдите това, означава, да кажете, че практиката с кухите фирми, които печелеха в редица сектори обществените поръчки просто защото са близки до властта, трябва да продължи. Да давам ли примери? Например в горския сектор, където няколко кухи фирми печелеха всички обществени поръчки и след това прехвърляха целия обем от дейност на подизпълнители. Какво искате да кажете?! Че тези порочни практики трябва да продължат?!
Аз също съм за това да има дълъг срок между първо и второ гласуване, в който особено юристите в Парламента да участват в подобряването на този законопроект. Мисля, че и госпожа Бобева няма да възрази да бъдат положени усилия за прецизирането на текстовете, но поради дребнотемието, което предлагате в този дебат, да се отхвърли законопроектът ми звучи несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Делян Добрев.
Делян Добрев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Радев, аз не съм съгласен с началото на Вашето изказване, че има стъпки в правилната посока, защото не съм съгласен с първата стъпка, която Вие посочихте – че до момента не е съществувал контрол по отношение на изпълнението на тези договори. Такъв контрол съществува от 2011 г. и се изпълнява от Агенцията за държавна финансова инспекция. Предполагам, знаете това. От всички 886 проверки в периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2013 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция 444 са били по отношение изпълнението на договорите. Повече от 50% от проверките на АДФИ са по отношение изпълнението на договорите, така че гръмко заявеното в мотивите намерение и едва ли не реализирано намерение в законопроекта за осъществяване на контрол върху изпълнението е политическо изказване.
По отношение на § 29, пропуснахте обаче сериозни стъпки в обратна посока в този законопроект, защото в промените в чл. 23, § 29 в законопроекта отпада императивната забрана за изменение на договора, което мен ме притеснява. Какво означава това? Че ще върнем 2005-2009 г., когато всеки ще може да променя и индексира договора?!
Господин Татарски каза, че един от проблемите на този закон е играта с дъмпингови цени, но като отпадне императивната забрана за промяна на този договор, тогава всеки ще дава каквато си цена иска и крайният резултат може да е два-три пъти по-скъп, отколкото първоначално подадената оферта.
На последно място – с това използвам да направя и своето изказване, изключително необходимо беше да се премахне чл. 12, ал. 1, т. 6. Това е вратичката, която ЕРП-тата използваха, за да възлагат на свързани с тях лица. Това е първото нещо, което трябваше да направи Народното събрание, защото заявихме политическа воля да ограничим тази вредна практика, с която са възложени повече от 130 млн. лв. по този член в последните няколко години. Този член все още фигурира в закона, не е отпаднал. Ние ще предложим отпадането му между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Радев, заповядайте за дуплика.
Емил Радев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам удължаване времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Удължете времето на всички групи.
Емил Радев: Уважаема госпожо Манолова, това, което казахте преди малко, ме води до мисълта, че не сте прочели добре закона, защото единствено в новия чл. 25а – за обществени поръчки само за строителство. Ние можем да говорим за горския сектор и така нататък. Само на стойност 2 млн. 640 хил. лв. има възможност за подизпълнители не по-малко от 30% и се слага горна граница 70%.
Още повече в ал. 2 за другите поръчки се казва: както само и минималният дял от обществената поръчка, който може да се изпълнява от подизпълнител. Ето, няма горна граница, и сте права, като го казвате. Това е пропуск и умишлена вратичка, както и останалите вратички, които се отварят – да могат да се променят договорите в движение. Ние ги затворихме по време на мандата на ГЕРБ, в момента се отварят наново. Отварят се вратички да се използват различни методи от възложителите. Оттам нататък участниците в процедурите много трудно ще доказват, че има нарушения.
Да, казано е, че документите трябва да се публикуват на електронния профил и има административна санкция отзад, но там се казва: ако не е публикувал, а не ако не е публикувал в срок. Това ме води до едни мисли, че тук не мислим за изпълнителите, не мислим за тези, които участват, а напротив – отваряме възможности за възложителите да манипулират малко повече процеса.
Що се касае до фалшивите документи, знаем, че такива има. Знаем го от множеството сигнали в прокуратурата, но, забележете, те не се подават от възложителя. В 90% от случаите се подават от другите участници в обществените поръчки.
Така че, когато в момента ние оставяме по една декларация, без другите участници да могат да видят тези документи, ние затваряме възможността по-нататък участниците да се контролират помежду си, а след това оспорваме колко честни и прозрачни стават тези обществени поръчки. Защото знаем, че най-големите сигнали за нарушения идват точно от бизнеса, от тези, които участват в обществените поръчки и които виждат как се манипулират те. От там нататък сезират и контролните органи.
Така че този процес с този законопроект не става по-прозрачен и по-публичен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Това беше дуплика.
За изказване има думата господин Емил Костадинов.
Емил Костадинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Аз лично споделям част от критичните бележки, които направиха тук колегата Татарски и колегата Радев, но моят основен извод е, че този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е нормативна крачка в правилната посока. Това е достатъчно основание той да бъде подкрепен на първо четене.
Другият мой извод ми се струва също така много очевиден – че между първо и второ четене Парламентът ще има много работа.
Искам да споделя някои затруднения. Няма да говоря за положителните неща в законопроекта.
Години наред практиката в областта на проектирането и строителството настоятелно поставя уреждането на въпроса, свързан с инвестиционното проектиране и устройственото планиране като отделна и специфична обществена поръчка. Многократно практикуващите професионалисти от камарите на архитектите, инженерите, на геодезистите, строителите и така нататък, които участваха в обсъждането на този законопроект, са заявявали и сега заявиха, че по отношение на инвестиционното проектиране трябва задължително и предварително да са изготвени проектите, а след това да се възлагат обществените поръчки в строителството. Очевидна е необходимостта от особени правила, регулиращи обществените поръчки в секторите на строителството, териториалното устройство и инвестиционното проектиране, продиктувано от факта, че тези обществени поръчки са за процес, а не за обособен отделен продукт.
Голямо затруднение в това отношение изпитват и общините като основен бенефициент по европейските проекти при обявяване на обществена поръчка, за която липсват основни технически характеристики. Няма преценка какво може да се изгради в съответния поземлен имот, дали теренът е подходящ за определени цели и дали ще отговори на намеренията на възложителя. Практиката доказа, че възложителят трябва да разполага с информация за обема и съдържанието на предмета на поръчката, както и за осигуряването на технически и естетически качества. Това може да се постигне чрез обявяване на конкурс за проектни проучвания и резултатът от тях следва да е основа за обявяване на обществена поръчка.
Обществените поръчки на общините по отношение на проектирането са ориентирани към възможно най-ниски стойности, което също се отразява на качеството, естетиката и обществения ефект на обекта. Липсата на точна информация води до порочната практика за подписване на многобройни анекси и завишаване на стойностите, в някои случаи и значително. Оправдано ли е да построим магистрала без тоалетни в значителни участъци, без бензиностанции и крайпътни заведения, като си спестим от проектирането, което е част от инженеринг в строителството, и защото не е приет първо проектът с всички необходими съоръжения?! Затова е важно инвестиционно проектиране да има само когато е извършено предварително проучване, одобрен е технически инвестиционен проект с издадено разрешение за строеж.
Много е важно да отпадне и критерият за най-ниска цена. Такъв критерий е неприложим при специфичната услуга „проектиране”, което съществено се различава от другите видове услуги.
Ето защо в чл. 3 от Закона за обществените поръчки се налага да се запише в това число „и проектантски услуги”, като по този начин се открои уникалното съдържание и значение на този вид интелектуален труд. В този смисъл Наредбата за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране ще бъде реално действаща и ще се отнася до проектантските услуги, а не общо до проект, който има по-общо и даже друго значение.
Практиката показва и друг проблем, който следва да се разреши с Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки, а именно привличането на професионални външни експерти, които следва да бъдат предложени от гилдията на професионалистите в съответната област – предмет на обществената поръчка. Оценяващите трябва да бъдат на достатъчно високо авторитетно ниво. По този начин ще се пресече възможността за обжалване при констатиране на липса на съответна квалификация на участници експерти. Това ще е решителна и полезна стъпка в посока регламентиране експертната роля на специализираните професионални организации.
В заключение искам още веднъж да заявя, че подкрепям предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и в духа на споменатите съображения ще направя предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Следва изказване на госпожа Лиляна Павлова. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Със сигурност много от мотивите на разглеждания и дебатиран от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са важни, значими и наистина мога да приема аргумента, че е необходимо усъвършенстване на нормативната уредба в областта за по-добра прозрачност, по-добро управление и по-добро регламентиране на взаимоотношенията на участниците в този процес.
За съжаление обаче така направените предложения за изменения не включват всички тези добри намерения. Добрите намерения са добри намерения, но и пътят към ада е осеян с добри намерения. Тук имаме законопроект, който от добри намерения се е превърнал в законопроект, който включва в себе си дискриминационни елементи, от една страна, опити за заобикаляне при прилагане на Закона за обществените поръчки – от друга страна, и задълбочаване на проблемите в сектора на строителството, касаещи взаимоотношенията между по-големите – грубо казано, както бе споменато – и по-малките фирми.
За да не съм голословна, ще се аргументирам в няколко категории.
Първо, по отношение на текстовете, които са за избирането на подизпълнител.
За мен лично е много притеснителен задължителният характер на въведения с § 20, на чл. 25а, с който поставяме задължително условие да бъдат избирани подизпълнители на поръчки с прогнозна стойност над 2 млн. 600 хил. лв., и то в диапазона от 30 до 70% от общата стойност. Притеснението ми идва от това, че ние за основния изпълнител изискваме предоставянето на банкова гаранция за цялата стойност на проекта, който се изпълнява, а в същия момент го задължаваме да избере подизпълнители, които не отговарят на изискванията, не предоставят банкова гаранция. Това ще доведе до риск за изпълнението. Това би могло да доведе до непозволено въздействие от страна на възложителите при избор на подизпълнители и да си определят кръг от подизпълнители, които могат да бъдат неотговарящи на изискванията, включително и с по сериозни проблеми.
По отношение на § 48 и текстовете на чл. 56 също имам притеснение – че един път задължаваме да има подизпълнители, а в същия момент даваме дерогация на това изискване, което всъщност беше и основният лайтмотив на законопроекта – регламентирането на проблема с подизпълнителите. Това е сериозен проблем, защото изключението, което се дава, когато е обединение, е много притеснително.
По същия начин – визираните § 36 и целият нов раздел за договори за подизпълнение. Той също е много притеснителен, защото първо се създава възможност за заобикаляне на закона и отново чрез доставчици, а не чрез подизпълнители, да бъдат извършвани част от услугите. Отново се крие риск да имаме проблем с разплащането на тези доставчици на стоки, материали, оборудване и други услуги.
Друг проблем, който виждам в чл. 45б и алинеи 1, 2 и 3, е дадената възможност за директно разплащане от възложителя към подизпълнителя, само с едно уведомление на основния изпълнител. Това е много притеснително, тъй като, пак повтарям, основният изпълнител е този, който е дал банкова гаранция. Директното изплащане на подизпълнителя крие рискове – ако той не си е свършил добросъвестно работата или тя е некачествено изпълнена и това се установи от основния изпълнител, той няма механизъм, по който да върне тези средства или да санкционира подизпълнителя.
Именно затова целият механизъм – как ще се случва това разплащане, как ще се регламентират тези взаимоотношения – изцяло липсва в законопроекта, а трябва да бъде включен. Това може да доведе включително до нежелание на повечето фирми да бъдат основен изпълнител, а да очакват да са подизпълнител, защото тогава няма да трябва да отговарят на високите изисквания, на които трябва да отговаря добросъвестен изпълнител на особено голяма обществена поръчка за големите значими инфраструктурни обекти.
По отношение на втората категория – процедурата за договаряне без обявление. Тук отново виждаме даване на възможност за заобикаляне прилагането на закона, от една страна, независимо че мотивите за закона бяха именно неговото подобряване. Имаме отстъпление от рестриктивния ред по прилагане на закона, защото всъщност разширяваме кръга на изключенията, когато може да има директно възлагане без процедура и без обявление. Притеснението ми е, че това изключение, за съжаление, ще стане практика, както често се случва. От изключение ще се превърне в практика и този рестриктивен режим, който сме прилагали до момента, неговото разширение ще бъде изключително проблемно. Разбира се, ще доведе и до непрозрачно възлагане на обществени поръчки без конкурс за щяло и не щяло.
Също така предложените разпоредби и промени, които касаят изискванията към кандидатите – финансовото и икономическото състояние да не се изискват. Това също няма да доведе до намаляване на бюрократичната тежест пред бизнеса, защото така възложителят ще може да си тълкува и да си преценява какви да бъдат икономическите и техническите изисквания към кандидатите, и дали те са адекватни, или не съответно към обхвата, размера и обема на обществената поръчка.
Не на последно място, изключително притеснително е и отпадналата императивна забрана за изменение на договорите. Това ще доведе до старата практика, около която мисля, че много отдавна всички сме се обединили – безразборното анексиране на договори, промяна в обхвата на договора, промяна в стойността на договора. Това анексиране ни доведе до главоболия, доведе ни до промени и увеличение стойността на договорите в пъти, както и в техния обхват. Всичко това доведе и до множество финансови корекции, когато говорим за европейско финансиране. Убедена съм, че не трябва да правим това изключение, защото то ще доведе до много сериозни проблеми и предизвикателства.
По отношение на инвестиционното проектиране. На изслушването чухме министъра на инвестиционното проектиране. Той предлага цяла нова глава в Закона за обществените поръчки със специален ред и условия, и изисквания за възлагане на инвестиционно проектиране. Там има какво да се желае, но очевидно проектът ще претърпи прекалено големи изменения и допълнения. Няма как такива сериозни допълнения, изменения и редакции, с нова глава и със специални изисквания за инвестиционното проектиране да бъдат въведени между първо и второ четене, тъй като това не го позволява и Правилникът за измененията и допълненията. Смятам, че трябва още малко да се поработи по законопроекта, защото има добри мотиви, но лошо изпълнение, което, вярвам, не е целта на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Има ли реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо Павлова, безспорно Вие разполагате с достатъчен практически и управленски опит в областта на възлагането на обществените поръчки. Аз пък разполагам с достатъчно парламентарен опит, за да Ви кажа, че голяма част от забележките, които Вие правите, биха могли да бъдат отстранени между първо и второ четене или поне бихте могли да направите предложения в тази посока, които да бъдат обсъдени в пленарната зала в процедурата по второ гласуване на представения законопроект.
Искам обаче да Ви задам няколко въпроса. Отричате ли, че има голям проблем във взаимоотношенията между възложители, изпълнители и подизпълнители? Отричате ли, че това е проблем, който трябва да бъде отстранен чрез законодателни изменения? Отричате ли, че много често възложителите и изпълнителите злоупотребяват, заобикалят закона и се наемат да извършат обществени поръчки, за които реално нямат нито необходимия капацитет, нито необходимия професионален и практически опит? Отричате ли, че има маса случаи, в които самият факт, че дадена фирма е близка до възложителя или партийно свързана, е достатъчно основание за печелене на обществени поръчки? Че са десетки случаите, в които подизпълнители не могат да получат дължимите суми за реално свършена работа, съответно не могат да се разплатят със свои контрагенти и със своите работници именно поради злоупотреби в отношенията между възложител и определени изпълнители?
Ако Вие не отричате всичко това и признаете от тази трибуна, че това е проблем, който естествено възникна в най-голяма степен по време на Вашето управление, просто защото той е най-близко по време до днешна дата, би следвало да признаете, че са необходими промени в Закона за обществените поръчки.
Безспорно основните, генералните посоки, в които това трябва да се случи, са към повече публичност и прозрачност, към повече контрол, към прецизиране на взаимоотношенията между възложител, изпълнител и подизпълнител. Така че е въпрос, включително и на законодателна техника по какъв начин точно всичко това може да бъде постигнато.
Но да кажете, че заради тези забележки отхвърляте приемането на този изключително важен за бизнеса закон, значи едно – просто искате лошите практики, които са факт, да продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика има ли?
Господин Филип Попов.
Заповядайте за втора реплика.
Филип Попов (КБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, все пак се намираме на първо четене на този законопроект. Абсолютно съм съгласен с добрите намерения, но в крайна сметка те ще останат добри намерения, ако нямат своята реализация. Тази реализация виждам между първо и второ четене. Волята за реализация на тези добри намерения ще проличи при гласуването на законопроекта на първо гласуване. Отказът от подкрепа на този законопроект на първо гласуване по съществото си е отказ от тези добри намерения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Друга реплика? Няма.
Госпожо Павлова, заповядайте за дуплика.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Първо, не мога да се съглася с казаното преди малко от Вас – коментар или реплика, не мога да уточня – че изложените от нас аргументи и притеснения по отношение на предложените текстове за изменения в Закона за обществените поръчки са дребнотемие. Категорично не мога да приема това изказано становище! Това, което всички ние повдигаме като тема, включително и Вашите колеги се съгласиха с нас, са сериозни въпроси и не могат да са в категорията дребнотемие. Това са сериозни теми.
Второ, по отношение на това, което казахте: да, напълно съм съгласна, че взаимоотношенията възложител – изпълнител – подизпълнител трябва да бъдат усъвършенствани и има проблеми в нормативната уредба. С това започнахме – да, трябва да се усъвършенства законопроектът.
Моето огромно притеснение обаче е, че предложеният законопроект не решава тези проблеми, а напротив, задълбочава ги. Задълбочава ги, защото, от една страна, имаме задължително изискване за подизпълнителя, от друга страна, се дава възможност възложителят директно да плаща на подизпълнителя, независимо че той нито е предоставил банкова гаранция за дейността си, нито имаме гаранция за качеството на извършената работа, нито проверка за тази извършена работа.
Второ, нямаме и преглед отговаря ли той на изискванията, за да извършва такъв тип работа – има ли опит, има ли капацитет? Всичко това е притеснително. Именно затова казвам: този законопроект в този си вид задълбочава проблема, а не го решава. Иначе, да – проблем има, и той трябва да бъде решен, но очевидно не се постига с този законопроект.
Освен всичко останало този законопроект стимулира и дава възможности за заобикаляне на закона дава възможности той да не бъде прилаган. Напротив, разширява се обхватът да бъдат възлагани големи поръчки без прилагането на закона, да бъдат анексирани безразборно и безкрайно договорите – много порочна практика от миналото, която се надяваме да остане в миналото.
Не на последно място, създава дискриминационни условия и елементи, които също са много притеснителни и трябва да бъдат избягвани. Именно затова ние апелираме да се поработи още по закона, да се направят сериозни промени. Не мога да се съглася докрай с Вас, независимо от богатия Ви парламентарен опит, че голяма част от промените и предложенията, които включително и Вашите колеги правят, могат да бъдат направени между първо и второ четене, тъй като те касаят чисто нов ред за възлагане в закона, нови глави, нови компетентности, които са много сериозни, значими и много драстични. Няма как, ако те не са включени в текстовете, които гледаме на първо четене, да бъдат разгледани и прибавени между първо и второ четене. Вие много добре знаете това, убедена съм! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Уважаеми колеги, да уточним. Има заявка за изказване от господин Владимир Митрушев, господин Павел Гуджеров и госпожа Десислава Танева. Вицепремиерът Бобева желае също да вземе думата.
С оглед, че наближава краят на днешното заседание смятам, че е удачно госпожа Даниела Бобева да вземе думата.
Явно, че дебатът ще продължи и в утрешния ден, затова нека госпожа Бобева днес да отговори на поставени въпроси.
Заповядайте, госпожо Бобева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря много за направените критични бележки, както и за подкрепата на мотивите на този закон. Дълбоко съм убедена, че преди да вземат окончателни политически решения по закона, защото той е изключително важен, народните представители трябва да вземат предвид малко данни и статистическа информация.
Първо, беше казано, че общините обхващат най-големия дял от обществените поръчки. За информация на народните представители, общините предоставят малко по-малко от 30% от обществените поръчки. Най-големият като брой на обществени поръчки възложител са болниците.
Втори факт, от подизпълнители, по смисъла на закона, се изпълняват по-малко от два процента от всички обществени поръчки.
Трети факт – между другото, това беше и критиката основно от народни представители от политическа партия ГЕРБ, че законът се променя доста често, в рамките на мандата на ГЕРБ този закон е променян тринадесет пъти. Направени са тринадесет промени в него. Дълбоко вярвам, че промяната е наложителна и аргументите на народните представители от всички политически партии показват, че трябва да изменим, и то сега, и колкото се може по-бързо този закон.
От всички над 100 параграфа обект на дискусия основно бяха пет параграфа, което означава подкрепа за останалите над 90 параграфа от законопроекта. По тези пет параграфа бих искала най-общо, тъй като първо четене предполага общ дебат по политиката, която се реализира с този закон, да дам следните обяснения.
Първо, по отношение на ролята на подизпълнителите. Изненадана съм, че някои народни представители не са се запознали с новата Директива за обществените поръчки, която много ясно дефинира ролята на подизпълнителя, институцията на подизпълнителя, уважаеми народни представители, включително това, че държавите членки са насърчени да въведат в законодателствата си директното разплащане от възложителя към подизпълнители. Така че харесва ли ни, или не това е проблем, който се разрешава в директивата и който очевидно не е проблем само на нашата практика.
По отношение на текста за това как ще се разплаща възложителят директно с подизпълнителя имаше едно чудесно предложение в Правната комисия, което ще даде гаранции за съгласие между трите страни в случаите на директно плащане. Но ние ще въведем директното плащане. Това е и духът на директивата, с която се предполага, че всички сме запознати.
Проблемът обаче, уважаеми народни представители, е това, че голямата част от изпълнителите не въвеждат института на подизпълнителя, а директно се разплащат с така наречените „доставчици на стоки и услуги”. Поради тази причина механизмът на обществените поръчки се е превърнал в един много евтин инструмент за фалиране на малки и средни предприятия. Така че уредбата в закона по отношение на статута на подизпълнителите въвежда повече гаранции и сигурност за тях. Идеята е все по-голяма част от тези, които изпълняват поръчките, де факто да бъдат със статут на подизпълнители.
Въпросът: административната тежест, съображенията на общините и дали общините подкрепят този закон? Разбира се, когато ние ограничаваме административната тежест за тези, които участват в обществените поръчки, тази тежест се прехвърля върху някого, ако изобщо не се премахнат документи и задължителни изисквания по отношение на кандидатстването. Да, разбира се, общините и другите 5160 органа по обществените поръчки ще бъдат допълнително натоварени. Но, както показват изследванията, България е уникална в това отношение – около 90% от времето, което се изразходва по обществените поръчки от кандидатите, е за подготовката на документи.
Ние предвиждаме радикална промяна в това отношение, включително документи, които се съдържат в обществени регистри, да не се изискват от кандидатстващите, а да бъдат получавани служебно. Да, това е административна тежест за органите, но това е и начин органите в края на краищата да обменят информация и да създадат електронни регистри.
По отношение на становището на БОРКОР – бих искала да кажа, че този законопроект в частта му за подизпълнителите, включително и всички разпоредби за прозрачността, са предложени изцяло и интегрирани в закона от БОРКОР, включително по отношение на електронните поръчки, включително по отношение на така наречените електронни магазини.
Въвеждането на електронни магазини е само като идеен проект, подготвен в рамките на БОРКОР. За да се въведе този режим, само за болниците са необходими над 12 месеца и около 4 милиона, само за да бъде изградена цялата платформа. Ние работим по този въпрос и с БОРКОР, и с Министерството на здравеопазването, но, както всички знаем, електронизацията не е лек, той е продължителен и скъпоструващ процес, но поне сме стартирали с текстовете в закона. Това се прави възможно.
Вторият въпрос, освен въпроса за административната тежест, който се постави от народните представители, е свързан с контрола. Искам да отбележа, че по данни от Комисията за защита на конкуренцията 12% от обществените поръчки се обжалват към Комисията за защита на конкуренцията.
Дали механизмът за контрол, който сега действа, ще бъде запазен, това е въпрос, който ще реши Народното събрание. Ние сме предпочели да запазим сегашния режим с двете нива, като ангажиментите на Комисията за защита на конкуренцията да спазва сроковете за обжалване се прилагат, така че ако има предложения за отпадане на Комисията за защита на конкуренцията – вече имаше такива в Правната комисия, това е въпрос, който трябва да бъде решен политически.
По отношение на договорите и дали контролът по изпълнението на договорите е бил включен. Той не беше включен досега в правомощията на органите. Според нас, това е крачка напред. Изяснявайки тяхната компетенция, това задължава тези органи да извършват такъв контрол.
Уважаеми народни представители, включително масова практика е органите – възложители на обществени поръчки, да не налагат санкции, които са предвидени в закона. Този изключително сериозен проблем досега не е бил решен по никакъв начин и се надяваме, че сме постигнали това със закона.
За да не отнемам повече от времето, струва ми се, че тези основни дискусионни въпроси биха могли да бъдат лесно решени. Вече има идеи, които бяха изложени в Правната и в още някои комисии, бяха дефинирани ясни текстове. Все пак от над сто параграфа да оправиш пет не е такъв проблем.
Последният въпрос – за тридесетте процента, дали трябва да ги запазим. След като изслушахме дискусиите в тази зала и преди това в комисиите, ще консултирам с Министерския съвет и вероятно ще оттеглим това предложение, с голямо съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има още малко време.
Господин Митрушев, ако желаете, можете да вземете думата.
Владимир Митрушев (ГЕРБ): Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин председател, госпожо вицепремиер, дами и господа, колеги! Госпожо Манолова, мисля, че всички сме единодушни по темата, че Законът за обществените поръчки се нуждае от промени.
В така предложения му вариант той не удовлетворява принципа да бъде намалена административната тежест – това, което казахте Вие, госпожо вицепремиер, защото част от предложените промени според мен допълнително натоварват възложителите, които в повечето случаи са представители на публични органи – били те държавни, или общински. Ние им вменяваме отговорности, но, ако ясно и категорично законодателно не определим какви са им функциите, ще предизвикаме повече хаос сред тях.
Няма време да Ви изложа в подробности част от аргументите си и считам, че времето между първо и второ четене ще бъде за това. От доклада на Комисията по инвестиционно проектиране останахме с впечатление, че всички браншови организации са съгласни с така предложения текст на законопроекта. Участвам в тази комисия и мога да Ви кажа, че почти всички браншови организации изказаха своето отрицателно становище и това, че не са съгласни с повечето от текстовете в законопроекта.
Във време, когато има доста бюджетни ограничения и общините, и държавните институции изпитват трудности, да им вменим задължения чрез политически диктат по смисъла на някакъв законопроект – най-малкото го считам за неуместно. Според мен това ще доведе до допълнителен хаос и ще демотивира и купувачите на документите, които са, и изпълнителите да участват в процедури, които се точат безкрайно дълго във времето – никой не знае колко ще отнеме една процедура.
Ще изложа част от аргументите си в комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред предлагам да се ориентираме към приключване на заседанието. Това разискване ще продължи и утре, вероятно като втора точка от дневния ред.
Припомням Ви, че утре като първа точка от дневния ред гласувахме Освобождаване на господин Филип Златанов като член и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Следващото ни заседание ще бъде утре от 9,00 ч. Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров


Секретари:
Пламен Нунев
Деница Караджова