Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-03-22

Председателствал: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата по процедурен въпрос на господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми от свое име и от името на Комисията по здравеопазването да ви поздравя с първа пролет и да ви пожелая здраве! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Обичам да давам думата за подобни процедурни въпроси.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена като точка от дневния ред "Проект за решение за освобождаване и избиране на парламентарен секретар". Вносител на предложението е заместник-председателят на Парламентарния съюз на ОДС Димитър Абаджиев.
Моля, гласувайте това предложение за включване на нова точка в дневния ред.
Гласували 144 народни представители: за 135, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема. Включва се като точка от дневния ред в работата на Народното събрание за днешния ден.
Освен тази нова точка има постъпило предложение за изслушване на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е ново предложение със същото съдържание, но с малка промяна. Ще ви обърна внимание за промяната. То е внесено вчера в 17,54 ч. Новото е, че в това предложение се съдържа датата на провеждане на изслушването - 22 март т.г. Вносителите на това предложение са в по-голямата си част различни от тези, които вчера подписаха предложението. В правото важи един много важен принцип - "Non bis in idem" - не може два пъти едно и също. По съдържание това е едно и също, но понеже има конкретизация на дата и разлика във вносителите, с оглед запазване на парламентарния мир аз подлагам на гласуване направеното предложение за изслушване на основание чл. 94.
Имате предложението от вчера. Разликата е много малка. Сега разпоредих да се разпространи и новото предложение.
Госпожо Михайлова, искате думата за процедурно предложение? Заповядайте.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа колеги, искането е формално едно и също, но по същество то е подновено, тъй като на вниманието и на политиците, и на обществеността в България бяха изнесени междувременно различни нови факти, включително и изявления от страна на различни представители на българското правителство, които са, меко казано, противоречиви.
В тази връзка ние бихме искали да поканим министър-председателя и представители на правителството да внесат яснота относно обстоятелствата на сключването на договора и да дадат еднозначен отговор относно това дали отговаря на истината стенограмата, изнесена в някои български вестници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Михайлова.
Това е допълнителна мотивировка към направеното предложение.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване за включване в дневния ред на предложението за изслушване на основание чл. 94 от нашия правилник на министър-председателя на Република България и членове на Министерския съвет във връзка с изнесени данни от заседанието на Министерския съвет на 25 октомври 2001 г., във връзка със сключване на договор за българските митници с британската консултантска компания "Краун ейджънтс" в пленарното заседание на 22 март 2002 г.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която приехме в самото начало с вносител Димитър Абаджиев - заместник-председател на Парламентарния съюз на ОДС.
На основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 75, ал. 1 и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на Парламентарния съюз на ОДС се внася:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР.
Господин Абаджиев ли ще представи проекта за решение? Него го няма. Тогава аз ще представя проекта за решение за освобождаване и избиране на парламентарен секретар:
"На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Николай Евтимов Младенов като парламентарен секретар на Тридесет и деветото Народно събрание.
Избира Веселин Борисов Черкезов за парламентарен секретар на Тридесет и деветото Народно събрание."
Уважаеми народни представители, имате ли становища по този проект за решение? Не виждам желаещи.
В такъв случай ми позволете да подложа на гласуване проекта за решение, както го представих.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието. Благодаря.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която беше отложена отвчера, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА ПРОУЧВАТЕЛНА КОМИСИЯ ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ.
Позволете ми да ви представя проекта за решение:
"Проект!

РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Създава Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси, която да извърши проучване на възникнали проблеми във взаимоотношенията между държавната власт и религиозните институции от гледна точка на чл. 13 от Конституцията на Република България и да изготви предложения за тяхното преодоляване.
2. Комисията се избира за срок от два месеца.
3. Комисията се състои от 16 народни представители, от които: 8 - от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, 3 - от Парламентарната група на Обединените демократични сили, 3 - от Парламентарната група на Коалиция за България, и 2 - от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
4. Избира председател, четирима заместник-председатели - по 1 от всяка парламентарна група, и членове на Временната комисия, както следва: ..."
И тук вече предстои от различните парламентарни групи да направят своите предложения, стига да се реши създаването на такава Временна проучвателна комисия с тези квоти, които ви представих като проекторешение.
Имате думата по този проект, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Осман Октай.
Осман Октай (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям създаването на Временна анкетна комисия. Но миналата седмица имахме един съществен дебат и нека да не забравяме, че в тази пленарна зала има доста сериозна група народни представители, така наречените "независими" народни представители.
Затова правя едно конкретно предложение, без да навлизам в същността на дебата: квотата на НДСВ да се намали на 7 и от квотата на независимите народни представители да има и един член на тази Временна анкетна комисия. Допълнително след, примерно, приемането на една такава възможност, от името на независимите народни представители ние ще предложим един член за тази комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Октай.
Господин Тошев, заповядайте.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! В Парламентарния съюз на ОДС разгледахме това предложение и така, както е формулирано, ние не можем да го подкрепим. Мотивите за това са следните:
Първо, смятаме, че съгласно чл. 31, ал. 1 от правилника временните комисии се образуват по конкретен повод, докато тук поводът е твърде общ - възникнали проблеми. Не е уточнено какви са възникналите проблеми, така че комисията няма пред себе си ясна представа с какво точно ще се занимава.
На второ място е казано, че тези проблеми са възникнали между държавната власт и религиозните институции. В България има в момента 30 вероизповедания, които са регистрирани, и няколко, които не са регистрирани, но кандидатстват за регистриране. Това е една огромна група и така, както е записано в решението, означава, че тази Временна проучвателна комисия ще трябва да се занимае с всичките тези случаи, което за нас не е приемливо. Смятаме, че по този начин формулирано, решението покрива част от тематиката, с която се занимава постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията.
И на трето място, тук е казано, че трябва да се изготвят предложения за преодоляване на тези възникнали проблеми. По принцип отношенията на държавната власт с религиозните институции, с вероизповеданията става на базата на закон. В момента има действащ закон, има внесен закон. Има идея да се създаде един закон, отразяващ бележките на Съвета на Европа по обобщен проект от миналия мандат, в който да участват всички парламентарни групи, да се постигне необходимият консенсус и по този начин да се извърши необходимата регулация на взаимоотношенията между държавата и вероизповеданията.
Смятаме, че ако тази комисия навлезе във вътрешните проблеми на вероизповеданията, това ще бъде нарушение и на чл. 13 от Конституцията, на която се позовава и текстът на решението, поради което Парламентарният съюз на Обединените демократични сили няма да подкрепи това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Тошев.
Реплика? Заповядайте, господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Всъщност, проблемите, по които се учредява тази Временна проучвателна комисия, са много точно сезирани в проекторешението, а то е точно чл. 13 от Конституцията и това не може да е същият предмет на дейност, с какъвто е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Касае се за много конкретни и ясни неща - дали държавата се е месила и по какъв начин все още се допуска да се меси в делата на вероизповеданията, тъй като чл. 13 е категоричен, че тя няма право на това нещо.
Ние знаем през годините, когато с решения на Дирекцията на вероизповеданията се е определяло дали един патриарх е легитимен или не, а така също знаем и други намеси на държавата, не само в православното вероизповедание, но и в мюсюлманското, и в другите вероизповедания.
Ето защо предметът на дейност на тази комисия е много конкретен и ясен. Тя е проучвателна, трябва да излезе с решение, има срок на дейност два месеца - нещо, което е съвсем конкретно и ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Втора реплика - господин Борислав Цеков. Заповядайте.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, не бих се съгласил по никакъв начин с Вашите опасения, че тази Временна проучвателна комисия може едва ли не да осъществи някаква държавна намеса в която и да е религиозна институция. Не това е целта и мисля, че най-малкото Вие можете да говорите за такъв тип намеса, тъй като развитието през годините е ясно на всички. Предметът на комисията е формулиран изключително прецизно точно от тази гледна точка. Там е казано, че ще бъдат проучени възникнали проблеми, свързани с държавна намеса в религиозните дела от гледна точка на чл. 13 от Конституцията, тоест, от гледна точка на принципа за отделеност на религиозните институции от държавата.
Вие казвате, че няма ясен предмет. Напротив, предметът е много ясен. Тази комисия, освен по редица постъпили сигнали, има такива включително и в Народното събрание, ще трябва - и така виждам нейната роля - да намери съгласие по няколко основни принципа, които да подпомогнат и комисията, оглавявана от Вас, в работата й по законопроекта за вероизповеданията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
За трета реплика има думата господин Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): На пръв поглед само, уважаеми господин председателю и господин Тошев, предметът на тази временна комисия се покрива със съдържанието на постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. Преди малко господин Цеков каза една вярна дума - става дума за проучвателна комисия. Кой не знае, че по имуществените въпроси в Българската православна църква има една невероятно неясна, даже от гледище на фактите, а не на правото, ситуация. Редно е тези и други подобни въпроси, а те са конкретни, да бъдат проучени. Никой няма право и най-малкото тази комисия да се намесва в отношенията държава - църква против Конституцията. И това няма да се направи. Може би тъкмо тази комисия трябва да гарантира този конституционен принцип. Трябва да се има предвид и това, че една временна комисия има друг ритъм на работа, други условия на работа, един денонощен дълг за разлика от една постоянна комисия, която има много по-широк спектър на действие.
Аз смятам, че по тези причини, господин Тошев, Вие би трябвало да прецените Вашето малко категорично становище против образуването на една временна комисия. Колкото повече временни комисии за проучване излъчва един парламент, толкова повече той принадлежи на днешния ден на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Тошев, заповядайте. Имате право на дуплика, 3 минути.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, благодаря и на колегите, които направиха реплики на моето изказване.
И все пак в текста за създаване на комисията точните проблеми не са специфицирани, поради което не е ясно точно с какво тя трябва да се занимава. Вие, господин Милчев, смятате, че комисията трябва да се занимава с едно нещо, господин Ганев смята, че трябва да се занимава с друго. Кой в крайна сметка ще реши, ако не Народното събрание, което трябва да уточни точно какъв е мандатът на комисията, по кои въпроси, къде са възникналите проблеми? Къде е проблемът да се направи подкомисия към постоянната комисия на Народното събрание, която да се занимава с вероизповеданията, на която пак Вие можете да бъдете председател? Къде е проблемът да се направи работна група по закона, където да се намери необходимият обществен консенсус? Само че в това решение това не е направено.
И на последно място, в постоянната комисия от общо 20 депутати има 10 от НДСВ и 2 от ДПС, така че, ако Вие се притеснявате, че поради това, че председателят е от опозицията, може да повлияе на вземането на решения, това не е вярно. По този начин смятам, че с решение на Народното събрание ще се дезавуира частично дейността на тази постоянна комисия, което не е в интерес и на самата комисия.
Затова поддържаме становището, което имахме, да не подкрепим решението за създаване на такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя създаването на тази временна проучвателна комисия по религиозните въпроси. И ние се надяваме, че тази комисия ще спомогне за разрешаване поне на част от проблемите на Българската православна църква начело с патриарх Максим. Защото всъщност разколът беше подтикван от среди извън Българската православна църква.
Нашето предложение, господин председателю, е, подкрепяйки и предмета, и създаването на тази временна проучвателна комисия, тя да се състои от 20 народни представители, като НДСВ има 9 души, ПС на ОДС - 4, КБ - 4 и ДПС - 3.
Виждам и предложението, направено от господин Октай. Нормално е и независимите народни представители да имат свой представител в тази временна проучвателна комисия.
Какви са нашите аргументи? Тази комисия има много кратък срок на действие, само 2 месеца, и е нормално за тези 2 месеца, за да може да се свърши повече работа, тази временна комисия да бъде с повече членове. Ние предлагаме те да са 20. Това е нашето предложение. Виждам, че Вие, господин председателю, сте и вносител на този проект за решение, и инициатор за създаване на тази временна проучвателна комисия и се надявам, че ще приемете нашето предложение за общата бройка на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сме съгласни със създаването на такава комисия. Първо, мисля, че дейността на тази комисия не трябва да бъде само 2 месеца, а 3. Защо? Защото през тези 2 месеца 10 дни ще бъдем във ваканция и комисията няма да може да работи пълноценно.
От изказванията на колегите ние имаме съмнение, че тази комисия ще се занимава с неща, които не са приоритет на Народното събрание. Затова държим тази комисия да се занимава специално с дейността на държавата като държава и как тя е влияела в религиозните общности, как тя се е месила. И второ, как държавата е върнала имотите на отделните религиозни общности. Защото Българската православна църква в момента си е върнала 70 на сто от имотите по статистически данни, а 30 процента държавата не й е върнала. Обаче проблемът не е такъв. Проблемът е, че тези 70 процента обхващат само малките имоти, а 30-те процента обхващат големите имоти.
Другото голямо вероизповедание е мюсюлманската общност, където са върнати имотите около 45-46 процента. И ние като Народно събрание всяка година, когато приемаме бюджета на страната, нарушаваме Конституцията, когато заделяме средства - мисля, че тази година са 1 млн., - което е противоконституционно.
Някои от имотите на Българската православна църква и на другите вероизповедания смучат средства, а държавата подпомага по такъв начин те да продължават да смучат средства от имотите на отделните религиозни общности. Ние сме съгласни, но дейността на тази комисия трябва да бъде акцентирана върху тези две неща: първо, намесата на държавата върху дейността на тези религиозни общности и, второ, имотите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
За реплика - заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Аз вземам формално реплика към преждеговорившия колега за съотношението на върнатите имоти. Той посочи 70 процента и това е проблем, но по-големият проблем е, че от тези 70 процента една голяма част се ползват от църковни разколници, а немалка част - от хора, облечени с държавна власт, които са се възползвали благодарение на тази си позиция да консумират и да ползват облагите на църковните имоти. Затова трябва да има такава парламентарна комисия, която с мандата, който ще й се даде, да преодолее властта и позициите на тези, които от името на държавата се облагодетелстват за себе си, за групи и за институции. Така че аз не Ви репликирам, подкрепям Ви, взех думата за реплика само за процента и съотношението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Соколов, заповядайте, имате думата.
Йордан Соколов (ПС ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също искам да изкажа своето становище, което е срещу създаване на тази временна комисия.
Уважаеми господин председател, аз съжалявам, че Вие сте вносителят на това предложение, като сте използвали едно Ваше правомощие по нашия правилник. Защото за мен то представлява един, ще ме извините за квалификацията, нескопосан опит да се подмени една съществуваща постоянна комисия единствено заради това, че тя е оглавена от представител на опозицията.
Господин Божинов, Вие недейте да говорите за разколници, защото, първо, Народното събрание не може да определи кои са разколниците, а пък аз изобщо се съмнявам, че Вие сте вярващ човек. Така че вие под разколници едно време разбирахте вярващите и едва ли сте мръднали много от тази своя позиция.
Вижте сега какво ни се предлага. Тридесет и деветото Народно събрание има постоянна Комисия по правата на човека и вероизповеданията, тоест тя се занимава с две големи групи въпроси - правата на човека и вероизповеданията. В нашия правилник имаме чл. 22 - постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. Какво по-естествено решение, ако има конкретни проблеми, свързани с вероизповеданията, което е втората голяма част от работата на тази комисия, комисията да си излъчи една подкомисия, както беше направено вече от Комисията по икономическата политика във връзка с въпросите на приватизацията? Могат да се излъчат работни групи. Но всичко това трябва да става в състава на постоянната комисия. Защото не е вярно, че някакви проблеми сега били възникнали и тази временна комисия, проучвателна комисия, щяла да проучва едва ли не състоянието на отношенията между българската държава и религиите, откакто има създадена българска държава. Дори откъм време това не е формулирано. Кои са тези проблеми? Господин Цеков казва, че в Народното събрание има постъпили сигнали. Аз не знам къде са постъпили тези сигнали. Ако има постъпили сигнали, тяхното място е в постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. И ако наистина там има такива постъпили сигнали, ако има поставени проблеми, тя е тази, която трябва да ги реши. Очевидно че се прави опит да се създаде един опасен прецедент - да се обезсмисля работата на една постоянна комисия, само за това защото е оглавена от представител на опозицията, а вие знаете, че от 20 постоянни комисии само 2 са оглавени от представители на опозицията, да се създаде една друга комисия под формата на временна, проучвателна, наречете я както искате. Вие виждате даже какъв състав се предлага. Ами постоянната комисия е в състав от 20 души, господин Корнезов предлага временна комисия в състав от 20 души. Ами дайте да я направим 50 души! И това ще е временна комисия.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това Ваше предложение ли е?
Йордан Соколов: Това са несериозни предложения и за съжаление те имат съвсем ясен политически подтекст. Това също е в нарушение на изричния текст на чл. 13 на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика - господин Цеков. Заповядайте.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Соколов, с цялото ми уважение към Вас, не бих се съгласил с това, че става дума едва ли не за подмяна или, както казва господин Тошев, за дезавуиране на комисията. Ще си позволя да дам един пример от парламентарната практика в предишния парламент. Тогава беше създадена временна комисия по проблемите на корупцията, която впоследствие придоби гражданственост комисия "Антимафия", независимо че имаше постоянна Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Ще си позволя да цитирам предмета на тази комисия - да проучи проблемите, на които се натъква борбата с престъпността и корупцията, и да предложи мерки срещу тях. Това беше предметът, който беше гласуван с решение на Народното събрание и тази временна комисия беше създадена. Нека не говорим сега за отликите на една проучвателна или анкетна комисия от постоянната комисия. Задачата на комисията, която се предлага сега, не е законотворческа, тя няма да прави новия закон, да го приема и т.н., и т.н. Тук има конкретни въпроси, те са ясни, предметът според мен е формулиран от вносителя прецизно и от конституционна гледна точка, така че призовавам Народното събрание да я подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
За втора реплика - господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Соколов, цялото ми уважение към Вас, но в миналия парламент ние не можахме да приемем Закона за вероизповеданията. Не знам каква е причината, но тъй като бях член на тази комисия, съм в течение на много неща. Много силно впечатление ми направи това, че в проектите, които бяха представени тогава от отделни парламентарни групи и от отделни народни представители, се третираше въпросът за имотите в Допълнителните разпоредби. Когато бяхте мнозинство в тази комисия, в обобщения проект тези Допълнителни разпоредби бяха отхвърлени. И сега ми прави второ впечатление, че вие като парламентарна група не сте съгласни да има комисия в парламента, която да се занимава с имотите на Българската православна църква, дали те са върнати или не са върнати. С това ли не сте съгласни? Това ми е въпросът.
И, второ, дали на отделните други вероизповедания имотите са върнати или не са върнати. В предмета на дейност на тази комисия една от точките ще бъде това. Вие с това ли не сте съгласни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Юсеин.
Трета реплика? Не виждам желаещи.
Господин Соколов, заповядайте, имате думата за дуплика.
Йордан Соколов (ПС ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цеков, Вашето изказване всъщност е срещу Вашата теза. Защото в миналото Народно събрание тази временна комисия, за която говорите, стана постоянна комисия. И вие сега ще правите втора постоянна комисия по вероизповеданията? Това са несериозни неща! А пък аз искам да припомня, че не друг, а Вие бяхте вносител на един злополучен законопроект за вероизповеданията. Хайде обяснете тук защо го оттеглихте? Политически натиск ли беше, какво беше това, че си изтеглихте законопроекта?
Уважаеми господин Юсеин, ето че отново трябва да си съгласувате помежду си поне в мнозинството какво имате предвид. Защото аз оставам с впечатление, че не е случайно това, че в решението не се казва наистина какъв е предметът, така както изисква нашият правилник.
Какво значи проучване на възникнали проблеми? Проблемите могат да са имуществени, могат да са от най-различно естество. Всички проблеми ли ще се разискват тук?
Вие сега казвате: не - за имотите. Първо, проблемите за имотите едва ли тази комисия може да ги реши. Има си действащи закони, има си органи, които изпълняват тези закони, изпълнителната власт, има съдебни органи - на много места има съдебни спорове. Там, дали ще е временна, дали ще е постоянна комисия, тя изобщо не може да се намесва. Така че това, с което пък вие излизате тук, очевидно вие така виждате дейността на тази предлагана временна комисия, че едва ли тя може да направи това.
И пак опираме до другото - след като има постоянна комисия, която може да се занимава и е длъжна да се занимава с всички тези въпроси, след като имаме текста на чл. 22, какъвто нямаше в предишния правилник на Тридесет и осмото Народно събрание, че от своя състав постоянните комисии могат да създават подкомисии или работни групи, сега имаме и правната възможност това да стане. И това е законният ред, по който ние трябва да се движим, а не наистина да се създава нещо, което да обезсмисля, да дезавуира, да отнема правомощията на един създаден постоянно съдействащ орган на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов.
Господин Ляков, заповядайте.
Панайот Ляков (ПС ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да повтарям аргументите, които бяха изказани, за дублирането или замяната на постоянната комисия, но искам да ви прочета четирите алинеи на чл. 13 от Конституцията, защото твърдението, че тази комисия ще прави разследване въз основа на чл. 13 е много уязвимо.
"(1) Вероизповеданията са свободни."
Има ли някой в тази зала, който да твърди, че в България вероизповеданията не са свободни? Според мен, комисията не може да се занимава с тая алинея.
"(2) Религиозните институции са отделени от държавата." Безспорен факт.
"(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание."
И с това ли ще се занимава комисията или ще оспорва ал. 3 и ще иска замяна на традиционното вероизповедание с някакво друго вероизповедание? (Неразбираема реплика от ДПС.)
Ето, аз ви цитирам чл. 13 от Конституцията, който вие сте записали в решението.
"(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели."
Според идеята, тази комисия трябва да установи дали от страна на изпълнителната власт няма някакви нарушения на Конституцията във всичките й алинеи и вероятно сте имали предвид ал. 4. Само че, когато става дума за нарушение на Конституцията и спорове между институции и Народното събрание и Министерският съвет, защото той може евентуално да е нарушил ал. 4, тогава се намесва Конституционният съд, а не Народното събрание. И просто вашата комисия напълно увисва.
Няма да повтарям аргументите на господин Соколов, който ви каза с какво трябва да се занимава една комисия в Народното събрание. И всъщност, ако вие създадете тая комисия, в която според мен Обединените демократични сили няма да участват, вие ще нарушите Конституцията като ще използвате религиозните общности и институции за политически цели и всъщност това ви е целта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Ляков.
Не виждам желаещи за реплики.
За изказване има думата господин Борислав Цеков.
Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Съвсем накратко бих искал да уточня две неща и да добавя към това, което казаха колегите от НДСВ, ДПС и от левицата. Преди това, разбира се, да спомена за законопроекта.
Уважаеми господин Соколов, законопроектът не е изтеглен. Няма да бъде изтеглен и ще бъде разглеждан от парламента, и всеки народен представител ще има възможност да вземе отношение към него. В този смисъл и Вашата позиция ще бъде много полезна.
Конкретно за комисията. В миналия парламент Временната комисия за проучване на проблемите, на които се натъква борбата с престъпността и корупцията беше временна комисия. Тя изпълни своя мандат и предложи на Народното събрание един проект за решение, който беше гласуван и приет. В този проект за решение, който беше приет, се предлагаше тя да се трансформира вече в постоянна комисия. Така че нека да не смесваме двете неща. Тази комисия по религиозните въпроси ще има своя мандат, ще излезе със своето становище. То ще влезе в пленарната зала и тя ще реши оттук нататък какво да се прави. Аз не бих говорил с лека ръка отсега какъв точно ще е продуктът, който ще произведе тази временна комисия, тъй като това трябва да стане на базата на съответните обсъждания в самата комисия.
Добре разбирам защо е тази съпротива, която се очертава, но аз още веднъж съвсем добронамерено и конструктивно бих помолил колегите от Парламентарния съюз на ОДС да проявят разум и да се включат в тази комисия, да я подкрепят. Защото по този начин евентуално те биха снели от себе си и отговорността за многото безобразия, които са извършени от страна на държавната власт през годините, в които и те са носили отговорност за управлението.
Така че нека да гласуваме тази комисия именно на базата на принципите, които са установени в Конституцията.
Господин Ляков прочете тук чл. 13. Господин Ляков, много хубаво и изразително го четете, но трябваше да вникнете в него и докато управлявахте. (Неразбираема реплика от народния представител Панайот Ляков.) И конституционният текст е много ясен. И понеже Вие преди малко пледирахте за промяна в един конституционен текст, добре е да прочетете как се внася изменение в Конституцията и да го предприемете, ако желаете, по съответния ред. Не това е работа на тая комисия. Задачата й е да обсъди и да приеме няколко основни принципа, които да подпомогнат законотворческата работа на парламента в областта на вероизповеданията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.
За реплика - господин Ляков.
Панайот Ляков (ПС ОДС): Аз не съм казал, че ние имаме намерение да променяме този член от Конституцията и много по-добре от Вас знам как става това.
С последното си изказване обаче Вие напълно опровергахте целите, за които говорихте преди това, че е създадена комисията, и по този начин пък напълно заличихте всякакви аргументи за нейното създаване. Защото, ако въпросът е за създаване на принципи за нов законопроект, за това си има комисия. Защо трябва да създавате нова?
И по същия начин потвърдихте моето твърдение, че когато има спор - аз Ви казвам: когато има някакви нарушения на тази алинея четвърта, Народното събрание не може да се произнася. Затова има Конституционен съд, защото страна в спора е Министерският съвет, който упражнява някакви функции по отношение на вероизповеданията въз основа на един стар закон. И ако изпълнителната власт е извършила тези нарушения, мястото където ще се реши дали има такива нарушения на Конституцията, на тоя член, на който Вие се позовавате, е Конституционният съд, а не Народното събрание, уважаеми колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Ляков.
За втора реплика - господин Явор Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта и мандата на една постоянна комисия е ясен, но целта на една временна комисия е твърде различна. Днес разумът, според мен, като слушах изказванията, налага ние категорично да подкрепим тази комисия.
Ще дам един много малък и прост аргумент. В живота един човек постига, освен материалните ценности и благополучие, една духовна цялост и единство, което изпълва със съдържание целия му живот. Към днешния ден неоспорим факт е, че е нарушена духовната цялост и единство на едната българска и единствена православна църква. Нима това не е ясно на всички?
Това е една от задачите на комисията - да вникне, и няма нищо общо с постоянната комисия, която има съвсем други цели и задачи. В този смисъл е изцяло изпълнен състава на члена на Конституцията.
Затова, с това кратко мое изказване, призовавам всички да подкрепим категорично, съзнавайки необходимостта и целите на тази комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПС ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Милушев, ще ми бъде много любопитно от Вас да чуя какви са целите и задачите на постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията и какви са целите и задачите на временната комисия, която се предлага да бъде съставена. От Вас чух, че тя ще има съвършено други цели и задачи. За да кажете това, Вие трябва да сте наясно какви са целите и задачите на едната комисия и на другата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Към кого е този въпрос, господин Соколов?
Йордан Соколов: Към господин Милушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Милушев беше направил реплика на господин Цеков и няма как да бъде реплика на репликата.
Йордан Соколов: Той каза, че прави изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз го допуснах до трибуната като реплика. Ако освен господин Милушев има друго мнение за това, което е направил?
Йордан Соколов: Той каза, че взима думата за изказване. Вие как сте го разбрали - не знам. Нека той каже.
Но това, което искам да репликирам, искам да предпазя господин Дончев да не направи едно несъстоятелно предложение. Има проект за решение, има правилник, който казва всяка парламентарна група с колко време разполага. Не може да се прекратят разискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Имате думата, уважаеми народни представители. Дебатът не е приключил.
Заповядайте, господин Лучников.
Светослав Лучников (ПС ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За да се произнесем по това дали е необходимо да се създава тая анкетна комисия, трябва най-напред да си отговорим на въпроса какво ще свърши тази анкетна комисия. Изказаха се няколко мнения. Първо, че тази комисия ще изработи принципи, които да предложи на Народното събрание предвид законодателното регламентиране на някои въпроси по вероизповеданията. Второ - това го каза господин Милушев - че тя ще направи опит да преодолее някакви морални кризи, които има във Висшата православна църква. Тези въпроси ни поставят пред един друг по-голям въпрос: доколко държавата има право да се меси в религиозните работи?
В чл. 13 от Конституцията изрично е провъзгласен принципът, че държавата и религиозните общности са разделени и следователно те не могат да си влияят една на друга. Нашите църковни общности, основните, традиционните църковни общности, са създадени и са съществували преди създаването и съществуването на българската държава. Това важи както за исляма, така и за православието. Православието у нас е уредено от Екзархисткия устав от 1872 г. - 7 години преди създаването на българската държава, и никой не може от държавна гледна точка да се меси в работата на църквата. Това трябва да се знае много ясно и много чисто.
Държавата няма право да се меси и да урежда нито моралните кризи в религиозните общности, нито пък някои техни вътрешни имуществени спорове. Държавата може да се намесва в имуществените отношения на вероизповеданията дотолкова, доколкото се касае за имуществени отношения между нея - държавата, и тях. А тук именно става въпрос за реституцията. Въпросът за реституционните претенции на религиозните общности е уреден в нашето конституционно законодателство и ако някой не е използвал напълно възможностите, които това законодателство му дава, той не може да вини за това законодателната власт.
Според мен е абсолютно безсмислено да се създава една такава комисия по простата причина, че нейните заключения няма да имат абсолютно никакво значение, освен за някакво теоретично проучване. Но ние тук не създаваме анкетни и специални комисии за разработване на разни теоретични заключения, а за извършване на конкретна законодателна работа. Такава законодателна работа тази комисия не може да свърши, защото въобще Народното събрание, на което тя ще предложи своите принципи или своите заключения за преодоляване на моралната криза в църквата, не могат да бъдат предмет на законодателно уреждане, тъй като с това ще се наруши чл. 13 от Конституцията. Единствената сфера, в която държавата може да се намеси в дейността на религиозните общности, това е по чл. 37 от Конституцията, където се казва, че вероизповеданията не могат да се използват за действия срещу държавния и обществен ред, срещу търпимостта между българските граждани. Такова нещо обаче тук няма, защото такива проблеми не са поставени и не се поставят. Търпимостта на българската държава към религиозните общности, в смисъл на истински религиозни учреждения, не е поставена под никакво съмнение.
Така че аз не намирам никакъв смисъл, освен ако има скрита мисъл да се използва решението на тази комисия именно за политическо влияние и намеса в решаване на религиозни въпроси, което от своя страна би било грубо нарушение на чл. 13 от Конституцията.
Господин Милушев, ако има криза в нашата религиозна общност, уви, такава има, в никакъв случай не трябва да си правим илюзията, че тази криза може да бъде отстранена със законодателна намеса. Тоест с политическо влияние няма да стане това нещо, а ние само ще нарушим свободата на вероизповеданията и тяхната независимост от политическата власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лучников.
Ако няма реплика към изказването на господин Лучников, госпожо Мозер, заповядайте.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, ще започна с един въпрос към Вас, защото той лично ме интересува. Как така при съставянето сега на тази временна комисия балансът или съотношението на парламентарното представителство изведнъж се върна на това, което то трябва да бъде, включително и предложението по-нататък да бъдат включени и независими депутати? Защо това съотношение не беше спазено при съставянето на комисията за сваляне имунитета на Венцислав Върбанов? И там, както и тук в пленарна зала беше казано, беше взето политическо решение за променяне на това съотношение. Това е към Вас.
Искам само да добавя, че странно звучи в нашето демократично време колко хора тук, включително и господин Милушев, стават да защитават духовни ръководители, които много добре знае как се назначаваха, как се поддържаха и каква беше тяхната роля точно в това нетолкова далечно минало за унищожаване на духовното начало и за забрана на религиозните свободи в България. Така че нека да започнем нещата оттам, където трябва. И ако ще разчистваме някакви обори, да ги разчистим както трябва, а не да подкрепяме хора, които досега само са пречили точно на тези религиозни права и свободи, за които тук става въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
За реплика думата има госпожа Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Въпреки че въпросът беше зададен към Вас, аз се възползвам от правото си на реплика за първата част от изказването на уважаемата госпожа Мозер.
Госпожо Мозер, при съставянето на временната комисия относно искането на главния прокурор за сваляне имунитета на депутата Венцислав Върбанов, искам да Ви припомня, че предложението за създаване на такава временна комисия, а не за произнасяне от Комисията по правни въпроси, беше направено от Вашата парламентарна група. Следователно и броят, и разпределението на квотен принцип беше предложен от вас.
На следващо място, тогава имаше само двама независими депутати и сега, предлагайки и тяхно участие в тази комисия, парламентът, т.е. ние, които предлагаме създаването на тази комисия, като инициатори отразяваме именно новите реалности за състава на настоящия български парламент, в който броят на независимите депутати вече е доста повече от двама. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За втора реплика думата има господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Мозер, обикаляйки страната, се натъквам на такива случаи на свещеници, които всяват вяра на християнската общност, които живеят толкова зле. Някои от тях не са социално осигурени. Не искам по-нататък да говоря. Но аз искам да Ви предложа един вариант: идете в Главното мюфтийство, когато има заседание на Висшия духовен съвет, и попитайте вашия министър поземлената комисия колко земи е върнала и кои земи не е върнала. Попитайте за 150 дка в Цигов чарк?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
За трета реплика думата има господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Мозер, искам да кажа няколко думи, че става въпрос за създаване на Комисия по религиозните въпроси, която да се опита да изчисти именно авгиевите обори, които са се натрупали в тази област, и да постави обществото, неговия духовен фундамент, на здрава основа. А Вие непрекъснато, ще Ви кажа откровено, непрекъснато от зората на нашата демокрация се явявате не като съзидателна сила, а като разрушителна сила. Вие непрекъснато създавате проблеми и с процедурни хватки непрекъснато забавяте решаването на важни проблеми, претендирайки, че това е Вашата грижа за България и Вашата грижа за демокрацията. Напротив, крайно време е вече да помислите да намерите съзидателни идеи. Свърши времето на разрушението и на грабежа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Госпожо Мозер, разполагате с 3 минути да вземете отношение по отправените реплики към Вас.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Вие, господин председател, знаете, че първият отговор не отговаря на истината. Защото това, което беше предложено от нас, беше след това поправено тук в парламента с едно допълнително решение за увеличаване броя на една от парламентарните групи и Вие сте свидетел на това. Така че първата реплика е несъстоятелна, защото явно нашата колежка или не е била тук, или не си спомня това, което стана в парламента, за което знае много добре и господин Дончев и неговия колега, които написаха това бързо решение за увеличаване с една бройка.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Госпожо Мозер, престанете да споменавате моето име!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: В отговор на господин Дончев. Спомняте ли си внесеното от Вас и господин Лютви Местан предложение за промяна за съотношението?
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Не си спомням такова нещо.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Става въпрос за Временната комисия за Венцислав Върбанов. Аз пак казвам, липса на еднакво отношение по тези въпроси.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Не си спомням такова нещо.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: То е в Деловодството. Моля Ви се, недейте така да говорите.
И Вие ли не си спомняте, господин Герджиков? Недейте така! Това е черно на бяло и никой не може да го отрече, дори господин Моллов.
Господин Юсеин, не виждам какво общо има между това, което казах за еднаквото отношение към всички, и въпроса със земите, какво е дадено и какво не е дадено, какво е взето. Защото това, което аз казах, няма нищо общо с това, което Вие тук заявихте.
А пък господин Ганчев излиза с една нова версия на целите на тази временна Комисия по вероизповеданията и въпросите, които там бяха повдигнати. Така че това само подкрепя това, което беше казано от Лъчезар Тошев, от господин Соколов, от господин Лучников, че правомощията и целите на тази комисия продължават да се тълкуват, да се разширяват, без да имаме ние ясна представа с какво те ще се занимават.
А колкото за времето и морала, вчера той беше много ясно показан в тази стенограма, която не знам дали е точно така, но която никой не отхвърли, че е била истинска. За морала и за новото време повече няма нужда да казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Не си ли спомняте това предложение, което беше внесено за промяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вижте, госпожо Мозер, аз съм внесъл това решение. Ако имате по тези квоти някакво принципно възражение, готов съм да отговарям. Недейте за предишни решения, където аз не съм вносител, да трябва да отговарям.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Аз най-малко хабя времето на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз не отправям упрек към Вас. Много Ви моля, госпожо Мозер! А, че някой от залата може да има нещо против Вас, то е друг въпрос.
Думата има госпожа Евдокия Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че трябва да се вслушаме в казаното от господин Лучников, което води до извода за несъстоятелността от създаването на такава комисия.
Но тъй като в нашето Народно събрание, за съжаление, няма респект нито към числата, нито към фактите, нито към правната система в България, аз смятам, че трябва да преминем към друга процедура.
Днес в залата бяха изказани пет версии за това с какво трябва да се занимава комисията. Това ще породи изключителни затруднения както в нейната работа, така и в очакваните резултати.
Затова аз предлагам днес да прекратим разискванията, да дадем възможност на вносителите да дефинират ясно целта на комисията. Да се изберат една или две от посочените пет цели, като започнем от духовна цел, минем през законодателство, имоти и т.н. Нека ясно да бъде дефинирана целта и да знаем какво гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има процедурно предложение да отложим гласуването по това проекторешение, докато не се уточнят целите на тази временна проучвателна комисия.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Дончев, заповядайте.
Искам да помоля квесторите да бъдат така любезни да поканят депутатите, които са в кулоарите, тъй като предстоят гласувания, които са важни.
Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Правя обратно процедурно предложение.
Уважаеми господин председател, явно, че след като престанаха изказванията, репликите и дупликите, не остава никаква друга възможност да се провали това гласуване освен това процедурно предложение.
Моля да го подложите на гласуване и да продължим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Дончев.
Искам да поканя депутатите да заемат своите места, тъй като ще подложа на гласуване първо направеното процедурно предложение от народния представител Евдокия Манева за отлагане на тази точка от дневния ред с цел да се конкретизира предметът на тази временна проучвателна комисия.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 41, против 122, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Все още има парламентарно време за дебати. Ако има желаещи да се изкажат по същество, да заповядат. Няма повече желаещи.
В такъв случай започваме серия гласувания.
Първо, дали изобщо да се създава временна проучвателна комисия по религиозните въпроси. Това е първото гласуване - да има ли такава комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 132, против 38, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Сега преминаваме към квотите на тази комисия.
Има предложение от народния представител господин Корнезов тази временна комисия да бъде в състав от 20 души при следните квоти: НДСВ - 9, ОДС и Коалиция за България - по 4, ДПС - 3.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за квотите, предложени от господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 127, против 35, въздържали се 3.
Предложението на господин Корнезов за тези квоти, които бяха предложени, се приема.
За времето, през което трябва да работи тази комисия, има предложение то да бъде три месеца. Не си спомням кой направи това предложение. Господин Юсеин, прощавайте, че не съм отбелязал.
Моля, гласувайте това предложение - за 3-месечен срок за работа на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 118, против 20, въздържал се 1.
Приема се тримесечен срок за работа на тази комисия.
Сега, уважаеми народни представители, бих помолил от съответните парламентарни групи да направят предложение за състава на тези комисии по квоти така, както бяха приети преди малко.
От Парламентарната група на НДСВ - заповядайте, госпожо Драганова.
Весела Драганова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Национално движение Симеон Втори предлагаме, както се уговорихме - с 1 човек повече, общо 9, а те са: Кирил Милчев, Борислав Цеков, Димитър Димитров, Явор Милушев, Димитър Ламбовски, Емил Кошлуков, Константин Пенчев, Рупен Крикорян и Теодора Литрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това са 9-те човека. Чухте предложението за квотата на НДСВ.
Госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): От името на Парламентарния съюз искам тук да заявя, че така, както изтъкнахме по време на изказванията си, предшестващи създаването на тази комисия, ние смятаме създаването на тази парламентарна комисия за противоконституционно, защото тя се явява паралелна.
Парламентарният съюз няма да участва в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следователно няма да има квота от Парламентарния съюз на ОДС.
От Коалиция за България имате ли предложения за вашата квота - 4 души - господин Корнезов, които преди малко бяха приети като квота? Предложението за 4 души е ваше, трябва да имате хора, които да предложите.
Любен Корнезов (КБ): Решен ли е въпросът за председател, заместник-председатели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще го обсъждаме след това. Нека първо да бъдат предложени хората. Ще ги гласуваме и след това ще изберем и председател и заместник-председатели.

Любен Корнезов (КБ): От името на Коалиция за България и на моя отговорност предлагам... (Реплики от залата.)Точно го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: От името на коалицията на отговорност на господин Корнезов.
Любен Корнезов: Да. Предлагам следните четирима народни представители: Бойко Великов, Гиньо Ганев, Тодор Бояджиев, Стефан Данаилов. От тези четирима наши колеги ще преценим кой да предложим за заместник-председател, респективно - председател на комисията. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
От Движението за права и свободи?
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме като членове на тази временна комисия господин Ахмед Юсеин, господин Четин Казак и господин Хюсеин Чауш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Това са предложенията, направени за персоналния състав на комисията. И сега искам от вас разрешение да ги гласуваме ан блок, но това трябва да стане чрез гласуване.
Моля, които са съгласни посочените от съответните парламентарни групи да бъдат гласувани ан блок, да гласуват. Това е процедурно предложение за гласуване ан блок.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Приема се ан блок.
Сега подлагам на гласуване състава на Временната проучвателна комисия, предложен от съответните парламентарни групи.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Сега давам думата на госпожа Весела Драганова, за да предложи председател на тази комисия. След това ще помоля и другите парламентарни групи да предложат заместник-председатели.
Заповядайте, госпожо Драганова.
Весела Драганова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагаме за председател Кирил Милчев и за заместник-председател Борислав Цеков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, правя следното процедурно предложение. Народното събрание гласува членовете поименно. Въпросът сега е за ръководството и мисля, че много по-разумно, бих казал, и политически целесъобразно е да се направят консултации между парламентарните групи и да стигнем до едно общо решение за председателя, съответно за заместник-председателя на тази временна комисия, а не така прибързано да го решим. Мисля, че нищо няма да стане, ако след няколко минути гласуваме.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Седем закона ни чакат.
Любен Корнезов: Слушайте ме, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля ви, има процедурно предложение.
Любен Корнезов: Това е процедурно предложение, и във ваш интерес междупрочем го правя, ако разбирате защо го правя.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Не, не разбираме нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение. Въпросът за избора на ръководството на тази проучвателна комисия да се отложи с оглед да се проведат съгласувания между различните парламентарни групи.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на избора за ръководство на тази временна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 84, против 43, въздържали се 8.
При това положение въпросът за избора на ръководството на тази комисия се отлага с оглед на допълнително съгласуване. Вече мога да дам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (Звъни.): Продължаваме с парламентарен контрол.
Преди да започнем с дневния ред за парламентарен контрол искам да ви уведомя за писмото, което председателят на Народното събрание Огнян Герджиков е изпратил до господин Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България. Това писмо е по повод на острото изказване на народния представител Муравей Радев в сряда сутринта. Писмото е със следното съдържание:
"Уважаеми господин министър-председател, днес в началото на пленарния ден", визира се сряда естествено, "народният представител Муравей Радев остро постави въпроса, че министрите от кабинета, и в конкретния случай вицепремиерът Николай Василев, не се отнасят достатъчно отговорно към задълженията си да отговарят своевременно на актуални въпроси и питания. Молбата ми към Вас е да обърнете внимание на министрите си максимално стриктно да изпълняват своите задължения, свързани с парламентарния контрол."
Процедурно предложение. Господин Радев, заповядайте.
Муравей Радев (ПС ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съм благодарен на председателя на Народното събрание, че се е погрижил да защити интересите на народните представители и се радвам на това писмо, въпреки че то не е дало никакъв ефект, защото, госпожо председател, независимо от писменото предупреждение по най-груб начин финансовият министър Милен Велчев си позволява да не отговаря на моя въпрос, зададен на 3 март. Ето го въпроса. Той е зададен на 3 март, на 8 март министърът трябваше да ми отговори. Той използва правото си, то е изключение, не е право, но при него вече е станало право, на отсрочка със седем дни. Трябваше да ми отговори на 15 март. Тогава господинът се оказа в чужбина и не можа да изпълни конституционните си задължения. Днес - една седмица по-късно, в двойно нарушение господин Милен Велчев казва, че отново няма да бъде в България. Аз разбрах, че снощи се е прибрал и бих Ви помолил да го призовете и да отговори на моя актуален въпрос. Той затова е актуален, защото се отнася за нещо, което е свързано с отговор в определен срок. И не може министрите по този безотговорен начин да се държат, сякаш това Народно събрание е някакъв допълнителен, тежък товар за техните крехки плещи. Моля ви, призовете министър Милен Велчев да се яви тук и да отговори на въпроса ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Радев.
Няма да се налага да го призовавам, тъй като той доброволно ще дойде да даде отговор на този въпрос, след като министър Петканов отговори на своите актуални въпроси. И това щеше да бъде следващото съобщение, което щях да направя като промяна в дневния ред на парламентарния контрол.
Пренасочване на разисквания по питането.
"В сряда, на 20 март ви запознах с писмото на заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев и молбата му за отлагане на разискванията по питането за икономическото състояние на "Кремиковци", насрочени за 22 март 2002 г. поради отсъствието му от страната.
Пренасочвам разискванията по питането на народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев относно изпълнението на приватизационния договор и икономическото състояние на "Кремиковци" за следващото заседание за парламентарен контрол на 29 март 2002 г."
Новопостъпили питания в периода от 15 март до 22 март т.г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно политиката на правителството и намалелите чуждестранни инвестиции. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Михаил Михов към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, относно осигуряване на нормално ползване на пристанище "Златни пясъци". Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Юнал Тасим към Николай Василев - министър на икономиката, относно собствеността на търговските марки на българските цигари в страните от ОНД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов към Николай Свинаров - министър на отбраната, относно конкурс за обществена поръчка за ремонт и модернизация на бойни самолети "МиГ-29" на Българските военновъздушни сили. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, относно мерките за решаване на проблемите, свързани с водните ресурси в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март т.г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Костадин Паскалев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно свързването на инфраструктурите между Република България и Република Македония. Следва да се отговори писмено на 3 април 2002 г.
Постъпило е питане от Снежана Гроздилова и Румяна Георгиева към Владимир Атанасов - министър на образованието и науката, относно въвеждане на задължителни зрелостни изпити за ученици випуск 2003 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март т.г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Кирчев към Димитър Калчев - министър на държавната администрация, относно неизплащане на сумата 9700 лв. по договор за поддръжка на парково стопанство на лицето Радослав Илиев - президент на ЕТ "Ерика" - гр. Варна, на обект "Почивна база на Министерския съвет" - гр. Варна. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 март 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Петър Жотев и Георги Стоилов към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, относно еднолично дружество с ограничена отговорност "Порт Бургас - дружество за работна сила". Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос на народния представител Муравей Радев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Йордан Бакалов;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос на народния представител Стойчо Кацаров;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров.
Заповядайте за процедурно предложение.
Васил Василев (ПС ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Става вече практика на част от министрите от кабинета да не отговарят в деня за парламентарен контрол на питане на народни представители.
Аз тук не чух въпроса, който ние с колегата Иван Иванов поставихме като питане към вицепремиера Николай Василев за "Булгартабак", да е включен в дневния ред и за следващото заседание.
Вече 30 дни извън всякакви правни норми, и съгласно чл. 81 от правилника всички срокове са изтекли, ние не получаваме отговор и не можем да се срещнем с вицепремиера в пленарна зала.
Не знам защо се получава така, но това са въпроси, които пред нас поставят и нашите избиратели, и министрите са длъжни да изпълняват задълженията си по чл. 90 от Конституцията.
Аз много моля да обърнете внимание на вицепремиера и това да бъде включено в следващия парламентарен контрол като точка първа - отговора на вицепремиера на поставения от нас въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Василев.
Може би в началото на парламентарния контрол не чухте писмото, което прочетох от името на председателя на Народното събрание до министър-председателя на Република България с остро напомняне министрите да спазват своите задължения по парламентарен контрол.
Постъпило е писмо за отлагане на актуалния въпрос от министър Василев, който Вие сте задали, поради отсъствието му от страната, но задължително ще бъде насрочен отговор в следващия петък като първи актуален въпрос.
Господин Кацаров, моля да развиете своя актуален въпрос към министър Петканов относно предприетите действия на МВР във връзка с писмото на директора на "Конис" АД - Кюстендил. Имате думата.



Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е свързан с кюстендилското предприятие "Конис" АД или известен повече на обществеността като Кондензаторен завод. Това е единствен по рода си завод в страната, на който над 60 на сто от продукцията се изнася на международния пазар.
Имам всички основания да считам, че твърдението на директора на завода господин Захариев, че заводът се води към умишлен фалит от организирана група от хора има своите основания.
Моят актуален въпрос е свързан с това. През 1998 г. е подготвена сделка и в момента на нейното сключване пред нотариус със стратегически инвеститор в лицето на "Аркотроникс", Италия пристига по незнаен начин, случайно може би, удостоверение от Кюстендилския съд, че предметът на сделката, сградата и машините имат вещна тежест. Една седмица по-късно директорът на завода вади удостоверение от Кюстендилския съд, че въпросните сгради и имущество нямат вещна тежест.
Какво се случва по-нататък? Този завод е обект на масова приватизация, извършена от правителството на Жан Виденов, според мен най-несправедливия начин на приватизация, извършван в България поради причината, че човек с една бонова книжка, която тогава струваше 1 долар, придобиваше възможност да управлява предприятие и дейности за милиони левове. И очевидно неговият личен интерес е насочен по-скоро към източване на това предприятие, а не към придобиване на собственост, защото е придобил правото на управление върху това имущество на стойността на един долар.
Собственици след масовата приватизация са два приватизационни фонда, които имат голямата част от собствеността. Това са приватизационният фонд "Кооп - Юг" и приватизационният фонд "Руен".
Случайно или не управител на приватизационния фонд "Руен" е господин Гергинов - бивш кмет на Кюстендил по времето на Тодор Живков. Случайно или не неговата сестра е омъжена за първи братовчед на Илия Павлов. Случайно или не акциите на двата приватизационни фонда се прехвърлят на никому неизвестния германски гражданин Келпе, който по незаконен начин, противоречащ на Закона за фондовите борси и ценните книжа, придобива 62 на сто от акциите. Случайно или не това става в момента, когато Стоян Александров, тогава директор на Централна кооперативна банка и основен акционер на приватизационния фонд "Кооп - Юг", бива освободен като директор на ЦКБ.
Малко по-късно предприятието е обявено в несъстоятелност от Кюстендилския окръжен съд по искане на Обединена българска банка, въпреки че по това време предприятието води съдебен спор относно законността на това искане. То предявява контрапретенции към ОББ.
Трябва да отбележа, че също така случайно или не сделката по прехвърлянето на акциите е извършена в кантората на Младен Червеняков - бивш министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов. Адвокат по сделката може би също случайно или не е Златомир Орсов - също друга знакова фигура в българската политика, бивш депутат от Българската социалистическа партия.
След решението за обявяване в несъстоятелност новият собственик на акциите господин Келпе - германският собственик, изпраща писмо, с което нарежда на директора на дружеството да се откаже от иска си по обжалване на делото за несъстоятелност и от иска си към ОББ, защото, забележете, ако той спечели делото, това ще принуди дружеството да плаща данъци, които иначе то трябва да плати. По-изгодно за собственика в случая е ликвидирането на дружеството.
Споделям всички тези неща с Вас, господин министър, защото Вие имате цялата тази папка. Вие сте получили тази папка на 10 декември. Един месец по-рано тази папка с документи, които удостоверяват всичко това, което казвам, е получил и директорът на Районната дирекция по вътрешните работи в гр. Кюстендил. Тази папка е изпратена и на българския президент, на българския министър-председател, на министъра на правосъдието и на министъра на икономиката на България. За съжаление никой от тях до този момент не е предприел действия.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е свързан с това - какви действия предприе МВР, за да установи всички тези факти случайни ли са? Налице ли е организирана група, която цели умишлен фалит на това кюстендилско предприятие, пак казвам, което е уникално за страната, защото едно подобно действие на умишлен фалит е наказуемо по българските закони? Какви са действията, които е извършило МВР в тази посока и в крайна сметка, за да защити държавния интерес, защото държавата и в момента продължава да притежава 13 на сто от акциите в това кюстендилско предприятие "Конис" АД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Искам да напомня да се съобразявате с времето за парламентарен контрол. Това е една от причините, за да не можем да изчерпваме дневния ред и да се отлагат отговорите. Вие използвахте два пъти повече време.
Господин Петканов, моля Ви за отговор в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! В отговор на поставения от Вас въпрос относно предприетите от МВР действия във връзка с писмо на изпълнителния директор на "Конис" АД, Кюстендил, предоставям на вниманието Ви следната информация.
През м. декември в РДВР - Кюстендил, е извършена предварителна проверка по писмо № 46-65 от 10 декември 2001 г. на изпълнителния директор на фирма "Конис" АД, Кюстендил, инж. Захари Захариев.
Фирма "Конис" ЕООД, Кюстендил, е регистрирана през 1991 г. от Кюстендилския окръжен съд с предмет на дейност: научноизследователска, производствена, инженерингова дейност в областта на кондензаторите, резисторите, интегрални схеми, технологично оборудване, автомобилна електроника и стоки за бита. На 2 юни 1993 г. в София е подписан договор за предоставяне на кредит от Обединена българска банка АД, София, на фирма "Конис" ЕООД в размер на 1 млн. 700 хил. щ.д. за закупуване на суровини и материали под контрола на банката. До края на 1993 г. фирмата усвоява около 117 хил. щ.д. за закупуване на материали, тоест една малка част от общата сума по кредита. Впоследствие към договора за кредит са подписани няколко анекса за промени в срока на издължаване, допълнителни обезпечения и актуализиране на задълженията на фирмата към банката. В края на декември 1997 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд фирма "Конис" ЕООД е преобразувана в "Конис" АД. На 29 юни 1998 г. фирма "Конис" АД прави последно погашение по договора за валутен кредит и уведомява ОББ АД, София, че спира плащанията си по договора за валутен кредит и счита, че е надплатила сумата по този договор. По този повод търговската банка завежда гражданско дело № 318 от 1998 г. в Кюстендилския окръжен съд относно обявяване в несъстоятелност на фирма "Конис" АД. От своя страна през 1999 г. "Конис" АД завежда в Софийския градски съд гражданско дело срещу банката за надплатени суми по договора за кредит.
През 2000 г. изпълнителният директор Захариев привлича немския гражданин Берт Келпе като чуждестранен инвеститор в "Конис" АД. Самият Захариев представя Келпе пред Управителния съвет на дружеството и дава необходимите гаранции и препоръки за коректността и неговата надеждност. Следват редица прехвърляния на акции, в резултат на което Келпе придобива 34,5 на сто, а "Конис холдинг" АД в Швейцария - 27,6 от капитала на "Конис" АД. На 3 януари 2001 г. е подписан договор за заем между Келпе и фирма "Конис" АД. По искане на Захариев като страна по договора е вписана и фирма "Конис къмпани" ООД с обяснението, че банковите сметки на "Конис" АД са блокирани. Размерът на заема е 400 хил. германски марки, необходими за погасяване на задължения на "Конис" АД към държавния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и други държавни институции.
След направения анализ на платежните нареждания се установява липса в размер на 12 хил. лв. По този повод е подадено заявление от адвоката на Келпе до Кюстендилския окръжен съд относно вземания от "Конис" АД.
Тук си позволявам да наруша хронологията, за да внеса яснота по споменатата фирма "Конис къмпани" ООД, която е регистрирана през 1996 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд.

На 27 ноември 1996 г. е подписан Комисионен договор между "Конис" ЕАД и "Конис Къмпани" ООД. С анекса към същия договор "Конис Къмпани" ООД дава пълни пълномощия на "Конис" ЕАД в лицето на Захари Захариев и Татяна Велкова да ползват изцяло валутните и левовите сметки на "Конис Къмпани". Така на практика цялото движение на средства, собственост на "Конис" ЕАД - към онзи момент със 100 процента държавно участие - забележете, преминава през банковите сметка на "Конис Къмпани". По този начин държавата чрез своите компетентни органи е лишена от възможността да определи точния размер на данъчните задължения на "Конис" АД и евентуално да пристъпи към тяхното събиране чрез блокиране на банковите сметки на дружеството. "Конис Къмпани" ООД - Кюстендил, официално декларира начало на стопанска дейност от лятото на 2000 г., т.е. със закъснение от 3 години и половина, като за случая Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 64 от закона, сезира Териториална данъчна администрация - Кюстендил за назначаване на данъчна ревизия. На 11 май 2001 г. с решение на Кюстендилския окръжен съд е открита процедура по обявяване в несъстоятелност на "Конис" АД. Назначен е синдик на дружеството.
На среща с представители на Търговска банка ОББ и Келпе е договорено изкупуването на дълга на "Конис" АД към банката и прекратяване на процедурата по обявяване в несъстоятелност на дружеството. В началото на ноември в Обединена българска банка са уточнени последните детайли по продажбата на дълга на "Конис" АД и датата за подписване на споразумението.
Изпълнителният директор Захариев от своя страна сигнализира министъра на правосъдието относно нарушение на председателя на Кюстендилския окръжен съд по гражданско дело № 318 от 1998 г. На 14 февруари 2002 г. Софийският апелативен съд отменя решението на Кюстендилския окръжен съд за откриване на процедура за обявяване в несъстоятелност на "Конис" АД. Това е хронологията.
Въз основа на изложеното се налага категорично изводът - това е моят отговор на актуалния въпрос, а именно: извършената от органите на МВР проверка до момента показва, че случаят засяга частноправни отношения, повтарям частноправни отношения, между мажоритарния собственик и председателя на Управителния съвет на "Конис" АД - Кюстендил, Келпе лично и чрез пълномощниците си и изпълнителния директор на фирмата Захари Захариев. Не са установени никакви данни за извършени престъпления от общ характер, а още по-малко действия на организирани международни групи с цел умишлен фалит на Завод за кондензатори "Конис" АД, Кюстендил. С едно изречение - немският гражданин Келпе първоначално е бил представен и необходимите гаранции и препоръки за него са били дадени от Захариев, но към настоящия момент отношенията между двамата са влошени и в това се състои целият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Много удобен отговор, господин министър! Много удобен отговор. Истината е, че господин Келпе е преговарял с Обединена българска банка, но не, за да прекрати несъстоятелността на завода, а, за да влезе той като кредитоиздател и като лице по несъстоятелността на собствения си завод. Защото неговата цел, нееднократно, дори и писмено декларирана, е, че на него производство на тия години не му трябва. Истината е, че той е възложил действията оттук нататък на своята съпруга. Истината е и това, че миналата седмица, не зная дали знаете господин министър, но в четвъртък миналата седмица акциите на господин Келпе и на въпросния швейцарски холдинг "Конис", 62 процента от акциите са прехвърлени по цена 27 стотинки на фондовата борса. Като само 6 месеца по-рано акциите на дружеството са търгувани между 1,00 и 1,50 лв. И това очевидно е ефективна сделка. Аз не зная кой е собственикът на този завод. Аз лично се съмнявам, че господин Келпе е собственик на този завод. Аз мисля, че това са поставени лица - както Келпе, така и въпросният холдинг. Както и не знам кои са новите собственици на този завод, които са извършили последната сделка на фондовата борса. И това става, след като Софийският апелативен съд фактически отменя решението за несъстоятелност на завода. Това става след това. Тогава тези собственици продават акциите си по 27 стотинки. И това е още едно доказателство, че там нещата не са чисти.
Истината е и това, че след като зададох актуалния въпрос, не зная дали има връзка с него прехвърлянето на акции, но със сигурност има връзка посещението на Ваш служител, който се накарал на директора на завода защо занимава парламента с тези неща. Това е истината, господин министър. И затова аз се обърнах към Вас.
Искам да Ви уверя от тази трибуна, Вие може би сте прав да твърдите и може би няма такива действия, но аз Ви казвам, че като народен представител ще продължа да отстоявам интересите на хората, които работят в този завод. Защото в момента там работят над 300 души и те заслужават да имат право на своята работа, на своя доход и на живот в град Кюстендил, независимо от това дали всички те са мои избиратели или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Следващият актуален въпрос към министъра на вътрешните работи е зададен от народния представител Панайот Ляков относно възпрепятстване на дейността на Комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете своя актуален въпрос.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Започвам с два цитата. Резолюция № 10/96 от 27 юни 1996 г. на Асамблеята на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи:
"9. Асамблеята приветства отварянето за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни на досиетата на тайните служби. Тя съветва всички въпросни страни да дадат възможност на засегнатите лица да разгледат и при искане от тяхна страна досиетата, водени от тях за бившите тайни служби."
Започвам темата за досиетата не само с този въпрос, а с поредица от въпроси, защото те, според мен, засягат много пряко сигурността и нашето бъдещо членство в НАТО. При десанта, който беше направен от висши представители на НАТО, които изиграха ролята на аварийна команда, Брук Джаксън - президентът на Американския комитет за разширяване на НАТО, каза дословно: "Всички български служители, които работят по членството в Пакта, трябва да бъдат проверявани за чисто минало". И: "Запазването на натовските тайни и технологии и персоналната проверка на хората, които ще работят с нас, са въпроси, които бяха повдигнати в България и Румъния и предизвикват сериозна загриженост."
Тоест, за мен е много странно, когато правителството декларира европейската си привързаност и защита на тези приоритети, министърът на вътрешните работи да прави изказвания срещу Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб и срещу дейността на Комисията по чл. 4, ал. 1.
Вие, господин министър, за съжаление, превишавайки правата си, сте си позволили да възпрепятствате разкриването на документи на бившата Държавна сигурност и да тълкувате произволно членове на закона и съответно правомощията на комисията. Отнася се до чл. 7, където ясно е записано в ал. 1, че всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до Комисията по чл. 4, ал. 1 да му бъде извършена справка дали за него е искана информация от бившата Държавна сигурност. И ал. 2: "Комисията по чл. 4, ал. 1 извършва проверка и за резултата уведомява писмено молителя".
Вие отказвате достъп на комисията до картотеката на обектите, тоест жертвите на Държавна сигурност, и не й позволявате да прави законните проверки. Ще се въздържа от моралната оценка за това поведение на един вътрешен министър, и то спрямо хора с осакатени съдби, разбито здраве, разрушени семейства и така нататък. Но Ви питам: защо не изпълнявате Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб? Благодаря.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кой го казва?
Панайот Ляков (слизайки от трибуната): Аз го казвам.
Георги Божинов (КБ, от място): Това беше малко обидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков, вярно е, че съм правил изявления по повод Закона за досиетата (за краткост така ще го наричам), по повод дейността на комисията. Никога обаче не съм правил никакви изявления по въпроса какво трябва да се направи с тези досиета - дали те да бъдат изцяло разсекретени, унищожени, да се запази сегашният режим и така нататък. По този въпрос изявления никога в никакъв смисъл не съм правил. Не съм правил изявления и по повод на това да има ли комисия, каква да бъде тя, какъв да бъде нейният персонален състав и така нататък. Аз съм правил изявления само в две направления:
Първо, че този закон като юридически акт е на изключително ниско ниво. И това е така, защото той съдържа в себе си много празноти, много противоречия, дава основания за двояко различно тълкуване и всичко това води до различни виждания между комисията от една страна, МВР, НРС и така нататък от друга страна. Затова съм пледирал за едно-единствено нещо: най-малкото, което трябва да се направи, е този закон да бъде променен, в смисъл усъвършенстван, за да се избегнат противоречията, които днес съществуват.
Второ, аз съм възразявал срещу претенции на комисията за достъп до досиетата - правомощия, които законът не им предоставя.
В обобщен вид разногласията или противоречията между МВР и комисията се свеждат до следното:
Първо. Комисията по досиетата претендира да бъде допусната свободно в целия архив на МВР и в частност на Държавна сигурност и да работят в този архив, както намерят за добре. Председателят на комисията депозира пред мен 23 теми, по които комисията иска да работи в архивите на МВР. Няма да ви изброявам кои са тези теми. Считам, че комисията няма такова право. Според мен това не е комисия по архивите на МВР и на Държавна сигурност. Това е Комисия по досиетата. Според мен комисията има правомощия в две направления: първо, да разкрива досиетата на тези, които са били сътрудници на специалните служби; второ, да разкрива досиетата на лицата, които са били жертви на тези служби, тоест тъй наречените засегнати лица. Повече правомощия от тези две направления според мен комисията няма, поради което не бих могъл да ги допусна свободно в архивите на МВР и в частност на Държавна сигурност.
Вторият спорен въпрос между МВР и комисията се свежда до начина, по който комисията трябва да извършва проверките, които са й възложени по силата на този закон. Те претендират да бъдат отворени архивите, те сами да влязат в архивите, сами да извършват фактическите проверки, те да изнасят тези досиета от МВР и да ги носят в тяхната сграда и ако решат в някой момент, да ги върнат.
Георги Божинов (КБ, от място): Сигурно искат да правят бизнес.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Не знам това.
Считам, че фактическата проверка на досиетата трябва да се извършва от органите на МВР. Това е така, защото в чл. 4д от закона е казано, че за тази цел, за извършването на фактическите проверки, министърът на вътрешните работи създава работна група. Тя трябва да извърши фактическата проверка. Въз основа на нея предоставя на комисията съответните данни, които тя иска. Оттук нататък комисията прави изводи, заключения, обявява резултатите и така нататък. Ако тази комисия не е доволна от извършената от МВР фактическа проверка, да заповядат в архивите на МВР и съответното дело ще им бъде предоставено. Последният такъв случай беше миналата сряда, когато цялата комисия пристигна, в мое присъствие получи делото и направи съответните изводи.
Третият въпрос, по който има спор между МВР и комисията, е относно срочността, бързината, с която ние трябва да извършим тези проверки. Обичайната практика е в 99 на сто от случаите: изпращат искането в 3 - 4 - 5 часа следобед и искат резултатите на следващия ден в 10 часа. Това е обичайната практика. Има обаче три случая, когато комисията изпраща искането в 5 часа следобед, а иска резултата за 10 часа сутринта същия ден. Има такива три случая. Посочил съм ги на цялата комисия и те знаят това.
Ние не разполагаме с капацитет да вършим това експресно, ден за ден, даже бих казал час за час. В тази връзка искам да ви посоча статистическите данни за това какво сме направили досега:
От 31 март миналата година, когато влезна в сила Законът за измененията и допълненията, до 6 март, когато бях подготвил отговора си на актуалния въпрос, от комисията са подадени за проверка за 11 месеца 29 153 лица. За този период от време ние сме извършили проверка и сме дали отговор за 13 917 човека. Разхвърляно по работни дни в рамките на тези 11 месеца това означава следното: ако бяхме изпълнили 100% исканията на комисията, на ден трябва да проверяваме 242 човека. Доколкото тези проверки се извършват в две отделни служби, това означава във всяка по 121 човека дневно. Всеки работен ден МВР трябва да проверява 242 човека. Ние сме съумели да се справим и сме дали отговор, като сме проверявали на ден по 116 човека.
Четвъртият въпрос е по отношение на така наречените "засегнати лица", за които господин Ляков споменава. Архивите на МВР са свободни и открити за тези засегнати лица, които желаят да дойдат и да видят своето дело. Те подават молба-искане до комисията. Комисията отправя искане до нас. Ние разполагаме с достатъчно добра база и всяко засегнато лице може да дойде и да провери своето досие. Това може да го направи и в присъствието на комисията или на членове на комисията. И такава възможност е предоставена на всяко едно заинтересовано лице, което е проявило такъв интерес.
Комисията обаче иска друго - да й бъде предоставено досието, те да го носят при тях, те да разполагат с него и в момент, в който решат, евентуално да го върнат. С това нещо аз не съм съгласен и в този смисъл, макар и по-рано да са били предоставяни такива дела на комисията, това вече е преустановено.
Последният въпрос - спорен въпрос. Той се основава на базата на § 31 от закона. Съгласно този параграф комисията има право да извършва проверка на лица, които заемат или са заемали публична длъжност, осъществяват или са осъществявали публична дейност, и лица, които са посочени като длъжници или са били членове на различни управителни съвети.
Да, комисията има такова право. Само че тогава, когато комисията отправи до нас заявка да проверим тези лица, тя трябва освен трите имена и единния граждански номер да посочи защо иска това лице да бъде проверено, каква публична длъжност е заемало, каква публична дейност е вършило, къде е посочено като кредитен милионер или като член на управителен, контролен съвет и т.н.
Практиката сега е такава: изпращат едно писмо със 100, 200, 300 души и казват: проверявайте ги. От това писмо не личи дали лицата попадат в категорията на § 31 от закона, респективно § 2а, дали са заемали такива длъжности, дали са вършили такава дейност и пр. Другото означава, че комисията може да включва в тези списъци, когото си пожелае, без да има данни, без да има доказателства, че те са такива лица. Това е последният спорен момент.
Считам, уважаеми господин Ляков, че дейността, която аз върша в качеството ми на министър, е в съответствие със закона, не пречи на комисията да осъществява своите правомощия, стига обаче тя да прави това в рамките на закона и да не предявява правомощия, каквито този закон не й дава. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Петканов.
Господин Ляков, имате думата за реплика.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие засипахте залата със статистика и всъщност отговорихте на въпроси, които не съм Ви задал. А точно въпросът по чл. 4, ал. 1 и 2 е ясен и категоричен - комисията извършва проверка. Никога комисията не е искала да изнася досиета и да върши проверка без присъствието на ваши служители. Това изобщо не е вярно и не заблуждавайте залата. Изглежда, вие сте привърженик на максимата, че с досие и с добра дума се постига повече, отколкото само с добра дума. И ще ви цитирам какво казва днес ваш висш служител - началникът на архива на МВР полк. Серафим Стойков.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Престанете да четете вестници в залата!
Панайот Ляков: Вие си позволявате съзнателно да възпрепятствате изпълнението на Закона за досиетата. Правите всичко да се пречи на работата на комисията "Андреев". Не можахте да намерите общ език с тях за решаване на някои съществени въпроси от взаимен интерес и по този начин увеличихте съмненията, че има нещо в архива за вас, че нещо лично ви притеснява и затова реагирате по този начин.
Това е причината, защото в тези досиета на засегнатите лица следите остават и затова не искате комисията да има достъп до тези досиета, защото ще излязат имена на агенти, които досиета може би хората си мислят, че са били унищожени.
Следите остават, господин министър, и следите рано или късно ще доведат до имената, които не трябва да имат никаква паралелна, мръсна, нелегитимна власт, която ерозира всяко управление. Ще ерозира и Вашето, запомнете го добре! (Шум и реплики в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Дуплика - министър Петканов. Заповядайте.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Кратка дуплика, ако позволите.
Комисията не само че има достъп до всички дела - досиета, до които пожелае. Нещо повече, уважаеми господин Ляков, през този период от време - 11 месеца, за които Ви посочих - на тази комисия са изпратени, забележете, 225 бр. архивни дела за лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3. Не само че са ги гледали и са имали достъп, те са ги взели и са ги съхранявали при тях. Аз преустанових това.
И второто нещо, през този период от време са изпратени 14 броя архивни дела на засегнати лица по смисъла на чл. 7. Така че за никакво ограничение не става дума. Въпросът е къде те трябва да гледат тези дела - на место, в МВР, или трябва да им бъдат дадени делата да ги разнасят, където те искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Петканов.
Актуален въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Васил Калинов относно горските пожари в страната.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да зададете своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин министър, въпросът, който зададоха преди малко колегите от Съюза на демократичните сили, беше важен. Но добре би било да се чуе от Ваша страна кои досиета бяха скрити по тяхно време след приемането на закона и защо чак сега излиза, че някои хора са имали такива досиета.
Но моят въпрос е също много важен и касае проблемите на повечето хора в страната - това е въпросът за горските пожари. През последните дни рязко зачестиха горските пожари. В повечето случаи те са от дългогодишни широколистни и иглолистни гори. Това са масиви, които наистина са ценни за нашата страна.
По данни на Националната служба за противопожарна и аварийна безопасност само за три дни - от 1 до 3 март т.г. - са възникнали общо 154 пожара. От тези пожари напълно са унищожени 500 дка българска гора, а общо са засегнати над 5 хил. дка. Това е страшна цифра!
Независимо от установеното взаимодействие между Министерството на земеделието и горите и Вашето министерство, предотвратяването на пожарите и овладяването на огнената стихия не се постигат. Анализът на справките сочи, че основните причини са умишлени, престъпни деяния, както и проява на недобросъвестност и безотговорност от отделни стопани.
След опустишителните за страната горски пожари през последните три години, ако още една такава година, господин министър, бъде и настоящата, то тя ще има катастрофални последици както за екологията в страната, така и за отрасъла "Горско стопанство".
Моля да ми отговорите: какви мерки предприема Министерството на вътрешните работи за предотвратяването на горските пожари в страната и за разкриването на техните причинители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми господин Калинов! Въпросът, който поставяте, е изключително сериозен и тревожен. И това е така, защото действително през последните седмици рязко се усложни противопожарната обстановка в горите. Нашите данни, с които разполагаме от началото на годината до м. март по статистиката на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" показват, че в горския фонд са възникнали общо 101 пожара, от които са унищожени частично или цялостно хиляди декара широколистни, смесени и иглолистни гори. За последните 2 години - 2000 и 2001 г., са опожарени 600 хил. дка гори и са нанесени преки загуби за над 50 млн. лв. В процентно изражение това са 50 на сто от общо опожарените площи за последните 10 години или 1,5 на сто от общата площ на горския фонд в България. "Благоприятните" условия за това са продължителното засушаване и високите среднодневни температури през летните месеци, както и тези, нехарактерни за м. февруари и март на настоящата година.
Основните причини за възникване на пожарите са: евентуални умишлени действия, небрежност при боравене с открит огън, детска игра с огън, неконтролирано палене на стърнища и др.
За предотвратяване възникването на горските пожари и създаване на ефективна организация за тяхното овладяване съвместно с Министерството на земеделието и горите, както и самостоятелно, МВР е предприело поредица от мерки, които ще ви посоча.
Първо, съвместно с Министерство на земеделието и горите през м. ноември 2001 г. бе разработена и утвърдена инструкция за взаимодействие между МВР и Министерството на земеделието и горите по опазване на горския фонд от пожари.
Второ, през м. декември 2001 г. МВР съвместно с Министерството на земеделието и горите взе участие в българо-швейцарски проект по опазване на горите. Разработени бяха 5 доклада за осигуряване пожарната безопасност на горския фонд в България. По същите бе проведена национална кръгла маса "Борба с горските пожари 2002", на която бяха разгледани конкретни идейни проекти за пожарното обезопасяване на горите в краткосрочен и дългосрочен план.
Трето, през м. декември 2001 г. бяха утвърдени от главния секретар на МВР указания за подобряване дейността на министерството при кризисни ситуации. На основание на тези указания се преработиха всички планове за взаимодействие и координация между службите в самото министерство.
Четвърто, за овладяване на пожарите в пограничните зони са сключени споразумения за взаимодействие и помощ с Гърция, Румъния и Македония. Предстои подписването на такива споразумения с Турция и Югославия.
Пето, за повишаване оперативните възможности на МВР и в частност на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" за овладяване на горските пожари по съвместна заповед с министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи е разработена концепция за изграждане на така наречените опорни пунктове за гасене на горски пожари и оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Същата е разработена на база използване на свободен технически ресурс от Министерството на отбраната. Предстои внасянето й за разглеждане в Министерския съвет.
Шесто, за гасене на горски пожари се предвижда въвеждане на вертолети, за което е изпратено писмо до Министерството на отбраната за предоставяне на такива. Очаква се отговор всеки момент от Министерството на отбраната.
Седмо, за подобряване дейността на структурните звена от дирекциите на националните служби "Пожарна и аварийна безопасност" и "Полиция" регулярно се пускат указания за конкретни действия с оглед изменението на обстановката.
Осмо, с цел недопускане на пожари в поземления и горския фонд на 7 март 2002 г. в Министерския съвет е внесен и обсъден съвместен доклад с Министерството на земеделието и горите с конкретни мерки за предотвратяване възникването на пожари и създаването на организация по тяхното ограничаване и ликвидиране. Важно е да се подчертае, че са предложени изменения и допълнения на Закона за опазване на земеделските земи. Предстои на едно от следващите заседания на Министерския съвет докладът да бъде приет в окончателен вариант.
Девето, във връзка с обявения пожароопасен сезон в горите за 2002 г. от страна на МВР предстои приемане на оперативни планове за превантивни и оперативни действия на структурите на Национално управление на горите при Министерството на земеделието и горите и Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", за което е издадена съвместна заповед.
Десето, от главния секретар на МВР са изпратени писма със съответни указания за предприемане на конкретни мерки от областните управители, "Лукойл - Нефтохим", "Булгаргаз", Изпълнителна агенция "Пътища", Национална електрическа компания и Национална компания "БДЖ" за ограничаване броя на пожарите в горите и земите от поземления и горски фонд.
Единадесет, служители на пожарната редовно участват в експертни съвети в Националното управление на горите при Министерството на земеделието и горите за приемане на проекти на държавните лесничейства. На заседанията на Националния консултативен съвет по охрана на горите с представители на различни ведомства и неправителствени организации участват и служители на МВР. На тези заседания в зависимост от обстановката са приемани и конкретни мероприятия за изпълнение.
Дванадесет, наред с изпълнението на горните мероприятия усилията на МВР и Министерството на земеделието и горите през настоящата година са насочени върху създаването на действаща организация за ранно откриване на възникналите пожари, което в значителна степен според нас ще способства за своевременното им овладяване.
Тринадесето, за разкриване извършителите на умишлени пожари, както и такива по непредпазливост, са включени всички служби на МВР, а не само тези на пожарната. В тази връзка съвместно с Министерството на земеделието и горите е разработен и проект за изменение и допълнение на действащата административнонаказателна уредба спрямо тези нарушители.
И на последно място, усилията на службите на МВР са насочени за предотвратяване възникването на пожари и подобряване на взаимодействието на МВР с всички останали министерства, ведомства и органите на местната власт за своевременното ограничаване и локализиране на възникналите пожари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика има думата господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, искам да Ви благодаря за отговора. Виждам, че сте свършили много работа по отношение подготовка на проектите, обучението на персонала и установяването на взаимодействие между отделните държавни институции. Но се надявам, че в най-скоро време от всички превантивни планове и планове за действие ще има някакъв практичен резултат и практични действия най-вече от Вашето ведомство.
Искам да изразя увереност, че Министерството на вътрешните работи ще успее наистина да залови точно тези, които предизвикват умишлени палежи. Защото зад тези умишлени палежи стоят и сериозни икономически интереси на отделни групировки в страната. Надявам се, господин министър, че Вие през тази и следващата година ще направите всичко възможно, за да защитите държавния интерес в българските гори, а също така интересите на частните стопани, на които вече бяха възстановени горите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Местан, имате думата да развиете своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи във връзка със зачестилите случаи на издаване и разпространение на антисемитска и ксенофобска литература в България.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин министър на вътрешните работи на Република България, уважаеми колеги! В последно време у нас се забелязва масирано издаване и разпространение на антисемитска и ксенофобска литература. Като пример ще посоча само някои заглавия, подготвени от издателство "Жар птица" и издателство "Жарава 2002", които се разпространяват свободно и без ограничение из книжните лавици. Става дума за трудовете на Адолф Хитлер "Моята борба" и "Борбата за нова Европа", на Йозеф Гьобелс "Политически речи", Бенито Мусолини "Фашистката революция", които в добавка са гарнирани с по-съвременни в кавички издания като "Холокост - измамата на столетието" на Юрген Граф и, разбира се, "Бумерангът на злото" на нашия Волен Сидеров.
Списъкът може да бъде допълнен с още множество подобни издания не само на това, но и на други издателства. В добавка можем да отбележим, че вече и на български страници в Интернет се появи открито пропагандиране на ксенофобия, антисемитизъм и националсоциалистическа идеология. Искам да припомня, че само преди месец заради издаване на книгата "Моята борба" на Адолф Хитлер в Чехия издателят беше осъден на 3 години лишаване от свобода и конфискация на изданието. При това само дни след появата на книгата на пазара. За съжаление досега у нас никой не е предприел никакви ограничителни действия спрямо подобна литература. Такива издания за жалост едва ли подпомагат приобщаването ни към европейските и атлантическите структури.
Нещо повече, уважаеми господин министър, от тези издания лъха на откровен фашизъм. Те явно целят създаването в страната на етническо и социално напрежение, респективно създават условия за взривяване на най-ценния и безспорен продукт на българския преход към пазарна икономика и гражданско общество - българския етнически модел.
Не бих искал това положение да остане така, не бих искал и моля всички политически сили да се обединим около това да не оставим българските евреи да се чувстват несигурни, притеснени в страната, която преди половин столетие ги спаси от фашистите.
Уважаеми господин министър, в Наказателния кодекс на Република България, в чл. 106, който засяга случаите на разпространение на фашистка идеология, защото аз смятам, че в случая става въпрос за разпространение на фашистка идеология чрез тези издания и, разбира се, чл. 162 и чл. 164 - това са престъпления, които се наказват с лишаване от свобода до три години или поправителен труд.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите дали Министерството на вътрешните работи е сезирало главния прокурор за тези престъпления и смята ли да го направи? Дали МВР смята за необходимо да предприеме по своя линия рестриктивни действия по отношение на бъдеща поява на такава литература по книжните лавици и в българските портали на Интернет? Очаквам с интерес отговора Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Местан.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Във връзка с поставения от Вас въпрос относно разпространението на антисемитска и ксенофобска литература в България, специализираните служби на Министерството на вътрешните работи са предприемали и предприемат мерки, които се изразяват основно в следното:
Първо. В края на декември 2000 г. са извършени проверки на книжния пазар на пл. "Славейков", около Софийския университет и в подлезите на бул. "Европа". Констатирано е предлагане на "Моята борба" на Адолф Хитлер. Иззети са всички налични екземпляри от сергиите. В Столична дирекция на Вътрешните работи е заведена преписка по случая.
На 19 януари 2001 г. в СДВР е получена друга преписка от Софийска градска прокуратура, образувана по материали на в. "Сега", касаеща разпространението на същата книга. За целта са назначени експертизи по техническото изпълнение на книгата и най-вече по нейното съдържание. Резултатите обаче не предоставят достатъчно данни за установяване на печатницата и издателството и, забележете, заключенията на специалистите по съдържанието на книгата са противоречиви и взаимно изключващи се.
На 1 юни 2001 г. всички материали от тези проверки са изпратени на Софийска градска прокуратура по компетентност. Тоест не на главния прокурор, а на прокуратурата, която е компетентна по този случай.
На 19 октомври 2001 г. в СДВР е получена прокурорска преписка с постановление за образуване на дознание срещу неизвестен извършител по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс. Материалите са върнати на Софийска районна прокуратура, тъй като по чл. 162 от Наказателния кодекс би трябвало да се води предварително производство следствие, а не полицейско дознание. Софийска районна прокуратура преобразува материалите в следствие и това следствие, което е на производство, и до ден-днешен е при следователя Нели Тодорова.
Второ. На 27 юли 2001 г. служители на Първо районно полицейско управление отново извършват проверка на книжния пазар на пл. "Славейков" и изземват от две сергии екземпляри на "Моята борба" на Адолф Хитлер. Снети са обяснения от продавачите и е образувана преписка. Преписката е изпратена на Софийска районна прокуратура. По нейно разпореждане е заведено следствено дело пак по чл. 162 от Наказателния кодекс срещу длъжностни лица от издателска къща "Жар птица" ООД. Следствието е възложено на Столичната следствена служба. Следственото дело е приключило и е изпратено в Софийска районна прокуратура с постановление за прекратяване поради липса на престъпление.
На 20 февруари тази година делото е прекратено от прокурора на основание липса на данни за извършено престъпление.
Трето. През 2001 г. в Интернет е установен български сайт, съдържащ материали с расистки и антисемитски характер. След проведени оперативни мероприятия сайтът е изтрит от сървърите на Интернет-доставчика. След изтриването на два пъти сайтът е преместван на други сървъри. Понастоящем се намира на сървър в Съединените американски щати. За изтриването на сайта е поискано съдействие от американските специални служби. Установени са лицата, поръчали, създали и поддържали този сайт. Срещу тях е образувано следствено дело в Софийска районна прокуратура, което на 28 декември 2001 г. е внесено с обвинителен акт в съда.
Следователно искам да Ви уверя, уважаеми господин Местан и уважаеми народни представители, че органите на Министерството на вътрешните работи активно работят съгласно законовите си правомощия по установяване на лица и организации, издаващи, разпространяващи и проповядващи ксенофобски и антисемитски възгледи.
Видно от това, което изложих пред вас по трите случая, МВР е изпълнило своите задължения. Оттук нататък въпросът е от компетентност на съдебните власти. Както посочих, едно от следствените дела е прекратено поради липса на престъпление. Второто следствено дело, което е образувано на 19 октомври 2001 г., все още е на производство. А третото - на 28 декември 2001 г. е внесено в съда без този съд все още да се е произнесъл по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Местан, имате възможност за реплика от две минути.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, у мен се създават впечатления за недостатъчна ефективност на действията на държавните органи по този въпрос. Определено смятам, че престъплението е извършено. Доказателствата са налице. Тази сутрин, преди да дойда в парламента, аз минах през книжния пазар на пл. "Славейков". Там са цели 12 заглавия. В 30 от общо 42 сергии тези заглавия се продават безпрепятствено. Няма да прочета целия списък, за да не правя реклама на тази литература.
Не знам дали Ви е известно, но тези дни е в печат една друга книга на Доналд Дюк - водача на Ку-клус-клан, и до няколко дни и тази книга ще се появи на книжния пазар в страната.
Поставям въпроса с огромно притеснение, защото подобна литература не просто развращава морално младите хора. Припомням, отваряйки скоба, че неотдавна един 14-годишен юноша закла баща си с "Моята борба" в ръка. Но поставям въпроса с още по-голямо притеснение, защото имам усещането, че нечия невидима ръка създава условия за появата на българския Георг Хайдер.
Уважаеми господин министър, необходими са много по-решителни действия, защото в контекста на интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО тази кампания, защото аз смятам, че е кампания, тази кампания, уважаеми господин министър, е не просто антисемитска, не просто антиеврейска. Тя се превръща в антибългарска кампания, защото пряко засяга националните интереси на България.
Само за последния месец, моля това да го проверите, защото е много лесно да го сторите, се появиха 8 от тези 12 заглавия. Те са с тираж от 5 хил. нагоре - изключително скъпи, луксозни издания. Зад тези издания стоят огромни финансови потоци.
Моят въпрос към Вас е: какво ще предприемете, за да разкриете поръчителите на тези издания? Кои сили стоят зад тези издания? Защото рано или късно, повтарям, появата на един български Георг Хайдер може да взриви традиционния политически модел в България. Ще затрудни и членството ни в Европейския съюз и НАТО.
Надявам се, че всички политически сили ще бъдат съпричастни със зараждащото се зло. Аз не искам да пресилвам нещата. Смятам, че се заражда една опасна тенденция, която трябва да предотвратим още в нейния зародиш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос на господин Лютви Местан.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е от народния представител Муравей Радев относно касовото изпълнение на приходите в републиканския бюджет от дейността на митническата администрация за 2001 и 2000 г.
Господин Радев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
Муравей Радев (ПС ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Велчев! Вече повече от половин година Вие публично твърдите, че с героични действия, безкомпромисни и прозрачни и най-вече морални ще пресечете контрабандните канали по българските митници, ще въведете необходимия ред и порядък там, в резултат на което ще напълните държавната каса с приходи, които са се отклонявали на различни места, но не са идвали в бюджета - по Ваше твърдение.
Вие говорихте, че в резултат на тези действия ще вкарате в държавния бюджет 1 млрд. долара. Спомням си как по време на предизборната кампания ефектно размахвахте една цигарена кутийка без бандерол и когато Ви задавахме въпроса как ще изпълните тези велики обещания, които давате преди изборите, Вие отговаряхте: ето как, с тази кутийка 1 млрд. долара ще влязат в бюджета. И ще увеличите заплати, пенсии и не символично и всичко онова, за което говорихте там.
Впоследствие, когато взехте властта, този 1 милиард долара, се превърна в 1 милиард марки - два пъти по-малко. Хайде, да говорим за 1 милиард лева. Нееднократно съм Ви задавал въпроса какво стана с този 1 милиард марки. Средномесечно 1 млрд. марки, делено на 12 месеца, прави някъде около 80 млн. месечно, с които всеки месец от вашето управление вие би трябвало да увеличавате приходите от митниците. Три или четири пъти съм Ви питал от тази трибуна за това какво всъщност се случи от момента на вашето управление. Вие ми давахте различни отговори както писмени, така и устни и нито един път не казахте едни и същи числа за един и същи период. Получаваше се все нещо различно.
Затова днес Ви питам много ясно и много точно: господин Велчев, какви са приходите от българските митници, касовото изпълнение обаче от българските митници, за миналата 2001 г., същите за по-миналата - 2000 г., за да видим има ли увеличение или намаление? И след това искам структурата по месеци: от януари до месец юли включително, когато управляваше старото правителство; същите тези данни за двете години, да видим какво е ставало тогава в периода, когато, както Вие казвате, са циркулирали куфарчета на най-различни места; и след това, когато вие премахнете куфарчетата, за които обичате да говорите, от м. септември до м. декември миналата година и по-миналата година.
Надявам се, че въпросът ми е достатъчно конкретен и искам конкретен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев. Перфектно се включихте в трите минути.
Господин министър, заповядайте. Разполагате с 5 мин.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Радев! В отговор на Вашия актуален въпрос Ви беше изпратена информация за касовото изпълнение на приходите в републиканския бюджет от дейността на митническата администрация за 2000 и 2001 г., разбито и за отделни периоди. В отговор на Вашия въпрос сега ще Ви запозная и с конкретните цифри, като преди това бих искал да внеса една поправка, че аз никога не съм си позволявал да говоря за конкретни числа, с които би се увеличила събираемостта на приходите за даден период от време, тъй като това е въпрос на спекулации и на оценки, но не може да се предскаже със сигурност с колко може да се увеличи събираемостта за първите няколко месеца или за първите две години. Това, което аз знам, е, че ние ще увеличим приходите в бюджета от дейността на митническата администрация. С колко точно ще бъде направено това е въпрос на бъдещето.
За конкретните цифри. Общо през миналата година в бюджета са влезли 2 млрд. 482 млн. 7867 лв. от дейността на митническата администрация. За сравнение през 2000 г. цифрата е била 2 млрд. 294 млн. 37 300 лв.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Може ли цифрите още веднъж по-бавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Ще Ви помоля още веднъж цифрите по-отчетливо да ги кажете.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Да, ще ги кажа.
2 млрд. 482 млн. 7866 лв. за 2001 г.
2 млрд. 294 млн. 37 300 лв. за 2000 г.
Отчита се увеличение на приходите, което се наблюдава основно за пролетните месеци, ако се погледне по месеци. За пролетните месеци, особено март и април, се реализира един доста значителен скок на митническите приходи, което по предварителен анализ на сегашното ръководство на Агенция "Митници" и на "Краун ейджънтс" - нашият консултант, говори преди всичко за увеличен, засилен внос, най-вероятно деклариран под реалната стойност, за което са били прибрани съответните комисионни през тези месеци. Същото явление се наблюдава и за месец юли, последният месец от дейността на предишното правителство и първия месец след изборите, след като стана ясно как е гласувал българският народ. Наистина признавам, с ръка на сърцето, че благодарение на тези удари, така да се каже, са били реализирани значително по-големи приходи в бюджета, поради извършен по-висок внос и съчетаните с това процеси.
След идването на господин Емил Димитров начело на Агенция "Митници", в първите няколко месеца се наблюдава събираемост на приходите, приблизително равна, малко по-висока за първите 3 месеца от събираемостта през 2000 г., като през месец декември, последният месец от годината, се наблюдава спад с почти 50 млн. в сравнение с 2000 г. В резултат на това, общо за 4-те месеца на последната година са събрани около 41 млн. по-малко, отколкото за 2000 г., спад, който се дължи на 50-милионния спад през декември и на увеличената събираемост през септември, октомври и ноември.
Затова, че през декември са реализирани по-малки приходи има както обективни, така и субективни причини. Като обективни причини можем да приведем значително по-ниските цени на горивата, които са обект на данък добавена стойност, на по-ниско събиране на данък добавена стойност през този период в сравнение със същия период на 2000 г., а също така лошите климатични условия през последния месец на годината, поради които може да се очаква, че е реализиран по-нисък внос.
Заедно с обективните причини съм сигурен, че съществуват и субективни причини и може да се говори за несправяне с работата в пълна степен от страна на досегашното ръководство на Агенция "Митници". Правителството в отговор на тези данни, както знаете, предприе спешни мерки за разлика от Вашата партия, господин Радев. Ние не се боим да си признаем грешките. Беше отчетено, че ръководството допреди един месец на Агенция "Митници", въпреки безспорно добрите си намерения, нямаше административния капацитет да се справи с тази тежка система. Това беше, разбира се, една от основните причини, поради която отдаваме такова значение на започналия вече да се реализира договор с "Краун ейджънтс". Това беше причината, поради която се стигна до промяна в ръководството на Агенция "Митници". Доволен съм да съобщя, че първите резултати от дейността на Агенция "Митници" през първите 2-3 месеца на годината показват добри цифрови резултати, които съм сигурен, че през следващите седмици и месеци ще обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Радев, имате думата за реплика.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че господин Велчев си призна грешката с назначаването на Емил Димитров. Ние предупреждавахме, че това ще се случи и то се случи. Само че не чувствам някаква вина от него за това, че назначи неподходящ човек. По същия начин ние предупреждаваме господин Велчев и цялото му правителство, че същото нещо се готви с договора с "Краун ейджънтс". По същия начин утре, когато този договор нанесе щети в България, може би той ще дойде тук и ще каже: сбъркахме, пак искам нещо друго да направя. Тоест, елементът отговорност отсъства от този отговор. Ние говорим за отговорност и вече не само морална, защото като чуя от Вас думата "морал", искрено Ви казвам, потрес ме обхваща. Говоря вече за административна отговорност, не за морална.
И сега за Вашия отговор. Вие почти налучкахте числата за миналата и за по-миналата година. Защото аз, преди да Ви попитам, имам поне три писмени отговора от Вас, които като ги съберете тези неща излизат.
Приемам за годината това, което казахте, че около 200 млн. за 2001 г. приходите са повече от 2000 г. Но вътре в структурата се постарахте така да замъглите всичко, че да не стане ясно. И затова аз ще Ви кажа какви са числата от Вашите справки.
От януари до август включително, когато управляваше старото, негодно, лошо правителство, приходите в българските митници за 2001 г. са с 308 млн. повече от съответния период на 2000 г. при изпълнение 307 млн.
От месец септември до месец декември, сумарно, когато Вие управлявахте и трябваше да вкарате куфарчетата в бюджета, Вие, господин Велчев, реализирахте 109 млн. по-малко приходи от септември до декември 2000 г. И като извадите едното от другото, се получават точно 200 млн., за които сега говорите и които са намаленият резултат от дейността на правителството преди Вас. Защото Ви казах, че 300 млн. приходи повече, Вие идвате - 100 млн. губите, остават само 200 за миналата година. Ако искате, ще Ви дам съвсем подробна справка за тези изчисления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Радев! Аз съм съгласен, че Вие получихте от мен през миналата година в един случай, който го обсъждахме на предишния парламентарен контрол, противоречиви данни в сравнение с предишната информация. Извинявам се за тази грешка. За съжаление, беше ми необходимо да разчитам на тогавашното ръководство на Агенция "Митници", което, както се оказа, не винаги е способно да подаде и правилната информация.
Аз не си спомням обаче, освен в този случай, да съм Ви предоставял информация за м. декември включително. Така че трудно ще ме убедите, че това е станало. Данните, които Ви цитирах, са същите, които винаги съм предоставял на българската общественост, а именно...
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Ето Вашия подпис. (Показва лист на господин Милен Велчев.)
МИНИСТЪР Милен Велчев: Мога ли да довърша?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да довърши отговора господин министърът, ако обичате.
МИНИСТЪР Милен Велчев: ... а именно 50 млн. по-малко приходи за м. декември.
Ако Вие имате други източници в Министерство на финансите и Агенция "Митници", разбира се, бих искал да Ви поздравя за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос, зададен от господин Муравей Радев.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова относно право на целеви помощи и облекчения за покупка, приспособяване и ремонт на лично моторно превозно средство от инвалиди, като на въпроса ще отговори заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева.
Заповядайте, госпожо Тоткова. Разполагате с 3 минути.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър на труда и социалната политика! Моят въпрос към Вас днес е свързан с проблемите на хората с увреждания и задълженията и отговорностите на администрацията да прилага законите и да подпомага инвалидите в реализиране на техните права в стремежа им да станат възможно най-независими и да преодоляват бедността.
Хората с увреждания са най-засегнатата част от прехода. Безработицата, бедността се стовариха с най-голяма безмилостност именно върху инвалидите. И днес по-голямата част от хората с увреждания са изолирани и неспособни да излязат извън домовете си поради недостъпната среда, поради затруднената им мобилност. Затрудненият и често невъзможен достъп - какъвто впрочем има и в Народното събрание, господин председател, защото има желание хора с увреждания да посетят Народното събрание, но няма как да стигнат до балконите - тези затруднения и този невъзможен достъп водят и до ограничени възможности за образование, което още повече влошава шансовете на инвалидите да се включат по-активно и по-равностойно в трудовия пазар, както и за участие в социалния живот в нашата страна.
Въпросите, свързани със социално-икономическата защита на инвалидите, са уредени в раздел VI от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Аз ще си позволя да прочета част от чл. 42:
"Инвалидите имат право на целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на лични технически помощни средства, покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство и място за паркиране, финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство, преустройване на жилище."
Уважаема госпожо министър на труда и социалната политика, при мен, а и при моите колеги, не само в избирателните ни райони, а и в приемната, която организирахме в Центъра за независим живот, ние, народните представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили имаме много сигнали за това, че хора с увреждания не могат да реализират своите права.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите какви са изискванията и редът за получаване на целеви помощи и облекчения за покупка, приспособяване и ремонт на лично моторно превозно средство, права, дадени на хората с увреждания в чл. 42 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, министър Шулева, да отговорите на актуалния въпрос в рамките на 5 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! По поставения от Вас въпрос относно правото на целева помощ за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство Ви информирам:
За първи път инвалидите с трайни увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто и трайно ограничена възможност за социална адаптация имат право на целева помощ за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство в размер на 1200 лв. Целта на социалната помощ е да достигне до всички лица, чиято трудова реализация, обучение и социална интеграция е възпрепятствана от характера на трайното им увреждане.
С извършената промяна в Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се регламентираха редът и условията за получаване на целевата помощ. Съгласно чл. 51 от този правилник инвалидите с трайни увреждания получават помощта, ако отговарят на следните условия: да са на възраст от 7 до 65 г., да имат определена от териториалната експертна лекарска комисия, Националната експертна лекарска комисия или районната експертна лекарска консултативна комисия над 90 на сто трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация, да са работещи или учащи се, да не са ползвали финансови облекчения за внос на лично моторно превозно средство.
Целевата помощ се отпуска въз основа на молба-декларация по образец, подаден от правоимащото лице до общинската служба за социално подпомагане, а за лицата под 18-годишна възраст - от техните законни представители. Към молбата-декларация се прилагат следните документи: копие от регистрационен талон на личното моторно превозно средство или фактура на извършеното приспособяване; копие от експертното решение, издадено от районната експертна лекарска консултативна комисия или от ТЕЛК; последна бележка за доходите от трудова дейност; документ за самоличност за справка.
Инвалидите с трайни увреждания, които притежават лично моторно превозно средство, но не са използвали целева помощ за покупката му, могат да ползват такава за приспособяване. Целевата помощ за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство може да се ползва повторно след изтичане на 5 годишен срок от предишното й получаване. Инвалидите имат право на финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство по ред, определен от Министерския съвет. Постановлението е № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили.
С промяната в нормативната уредба се дава възможност на по-голям кръг правоимащи да ползват това право, въпреки ограничените си финансови възможности да закупят или приспособят лично моторно превозно средство. Тази промяна е в унисон и с цялостната ни философия на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите за повишаване качеството им на живот и възможностите им за интеграция и реинтеграция в обществото.
Госпожо Тоткова, ще Ви бъда благодарна, ако имате някакви конкретни сигнали за невъзможност инвалидите с трайни увреждания да ползват правото си за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство, да ми ги предоставите, за да бъде извършена съответна проверка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Шулева!
Госпожо Тоткова, заповядайте. Имате думата за реплика в рамките на 2 минути.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева! Вашият отговор, който Вие днес дадохте в Народното събрание, ще го изпратя на организациите на инвалидите, за да знаят какъв е редът, макар че аз съм сигурна, че те го знаят. Въпросът обаче е достатъчно ли е ние да знаем какъв е редът за ползване на тези права.
И тъй като Вие ме помолихте - и без да ме бяхте помолили - щях да го направя, защото, когато говорим, трябва да имаме факти.

На 29 ноември 2001 г. един 20-годишен младеж Владимир Георгиев Гяуров отива в Службата за социално подпомагане в община "Слатина", за да си поиска да попълни документи за целева социална помощ за закупуване на лично моторно превозно средство. Цитирам: "Категорично ми бе отказано да бъде приета молбата ми за целева социална помощ". Нещо повече, след като е поискал да се срещне с началника на Службата за социално подпомагане, служителката, която го е посрещнала, е отговорила, че началничката е заета и има други ангажименти. Но дори и да се срещне с нея, друг отговор няма да получи, тъй като до момента такива целеви помощи никога не са били изплащани.
Възмутен от този отговор, защото той е интелигентен млад човек и знае своите права по законите, които е гласувал българският парламент, той пише молба с входящ № 94-ВВ-186 от 29.11, тоест същия ден, до Вас, до министъра на труда и социалната политика. В нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за предложенията, жалбите, сигналите и молбите на гражданите, където е записано, че трябва да се отговори в 7-дневен срок, чак на 11.12. молбата е изпратена до Националната служба за социално подпомагане. След това чак на 7 януари 2002 г. старши експерт Ралчева изпраща преписката до ръководителя на Седма столична общинска служба за социално подпомагане. Отново в нарушение на чл. 13, ал. 1, на чл. 15 от същия закон, който гласи, че "Сигналите и жалбите не могат да се решават от органите и лицата, срещу чиито действия са подадени, освен ако те приемат, че са основателни и ги уважат."
Какъв е резултатът от това прехвърляне на молбата на един гражданин на нашата страна от едно място на друго? (Председателят дава звуков сигнал за приключване на актуалния въпрос.)
Извинете, но мисля, че въпросът за инвалидите заслужава малко търпение, както, междупрочем, беше демонстрирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Търпението аз го проявявам, госпожо Тоткова. Ако обичате, при положение че аз съм толерантен и Ви пускам да говорите повече половин минута и само Ви сигнализирам и Вие да се обръщате гневно към мен, че въпросът заслужавал внимание, извинявайте, но това просто не е подходящото Ви поведение!
Росица Тоткова: Аз се извинявам, господин председател, но са ми нужни още няколко секунди, за да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така може, добре.
Росица Тоткова: Междувременно Вие променихте Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, където ограничихте достъпа до тази помощ.
И аз сега Ви задавам въпроса кой ще носи отговорността, че този млад човек, който на 18 години - здрав, млад, хубаво момче, спортист, който по време на тренировки претърпява злополука, но въпреки че е загубил 100% от трудоспособността си е намерил сили да стане студент в Техническия университет в България, не може да се възползва от правата, които му дава парламентът?
Искам да Ви връча, госпожо министър, документите на този младеж. И Ви обещавам, че след две седмици ще Ви задам въпрос дали е решен проблемът на този младеж, на този българин, който иска да стане част от нашето общество. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, госпожо Шулева. Разполагате с възможност да вземете дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Много Ви благодаря за сигнала, който поставихте пред мен. Наистина, такива обикновено трябва да бъдат сигналите, когато трябва да пристъпим към уволнения. Миналия път имах един въпрос защо не уволняваме този и онзи и аз поисках сигнали. Благодаря Ви за сигнала. Ще вземем необходимите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
С това приключи процедурата по този актуален въпрос.
Давам думата на господин Йордан Соколов да развие своя актуален въпрос към министър Соломон Паси относно реакцията на министъра на външните работи към изявлението на председателя на Държавната дума на Руската федерация.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПС ОДС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на външните работи! В началото на този месец на посещение в България беше парламентарна делегация на Държавната дума на Руската федерация, начело с нейния председател господин Генадий Селезньов. След срещата с Вас господин Селезньов се срещна с много български държавници и политици и той направи следното изявление: "Мисля, че ако България изпита някакви трудности, тя първо ще почука на вратата на Русия, а не на Брюксел."
Моят актуален въпрос към Вас е как Вие приехте това негово изявление? Считате ли, че то отговаря на обявените приоритети на България? И каква беше Вашата реакция на това изявление на господин Селезньов? Благодаря ви.
Георги Божинов (КБ, от място): Това са приоритетите на Селезньов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Паси, заповядайте да дадете отговор на зададения актуален въпрос. Разполагате с пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри, господин Соколов! Вашият въпрос е много добър повод, за да развия своите виждания за състоянието и перспективите на българо-руските отношения.
Преди това обаче искам да споделя новината, че от вчера в Брюксел бяха затворени последните две глави от преговорите с Европейския съюз, а именно "Земеделие" и "Икономически и валутен съюз". Смятам, че нашата страна навлиза в една съвършено нова фаза на преговорите с Европейския съюз. И оттук нататък имаме само глави, които трябва да затваряме, след като сме отворили всички глави.
Специално искам да поздравя нашия главен преговарящ и неговия екип, госпожа Кунева, за успешно свършената дотук работа.
Използвам случая, че съм тук, на трибуната на Народното събрание. Искам да отправя благодарност към президента на Чехия господин Вацлав Хавел за изключително принципната позиция, която той зае вчера по отношение на разширяването на НАТО.
Госпожи и господа народни представители, през последните 12 години сме свидетели на един напълно необясним за българското общество застой в българо-руските контакти. И не мога да си обясня защо именно нашето правителство е първото от повече от десетилетия насам, положило наистина резултатни усилия да разсече възела от недоразумения между България и Русия.
Липсвала ли е политическа воля преди или причините са били опасения, че задачата е непосилна? Бяха ли готови и предишни правителства да приемат предизвикателствата и да реагират адекватно? Или може би, за да обосноват приоритетите си, някои от тях трябваше дори да отрекат всичко друго? Нима трябва да доказваме себе си, като игнорираме една от четирите посоки на света?
За съжаление, комплексите в отношението към Русия надделяваха над осезаемата необходимост от установяване на ползотворно сътрудничество в съответствие с нашите национални интереси. Недоумение от състоянието на българо-руските отношения беше проявено и от сериозни фактори в международната политика, а именно от нашите партньори от Европейския съюз и НАТО. Замразяването на политическите контакти с Руската федерация имаше наистина негативен ефект и по отношение на интеграционните ни намерения с Европейския съюз и НАТО. Нещо повече, България в момента е непостоянен член на Съвета за сигурност и за да изпълним предстоящите си отговорни задачи, се нуждаем от сътрудничеството на всички влиятелни фактори, един от които, разбира се, е Русия.
Успоредно с нашия стремеж и суверенен интерес за пълноправно членство в НАТО българската външна политика внимателно отчита нюансите в развитието на отношенията към Съединените щати и Алианса с всички потенциални партньори. В аспекта на борбата с тероризма Русия категорично е един от тези партньори. Нека добавя, че нашето адекватно поведение след 11 септември 2001 г. даде повод на конгресмена Джо Уилсън като резултат впрочем от срещата ни преди една седмица да използва своето право на изказване в Конгреса на Съединените американски щати и да заяви в американския ефир, че България трябва час по-скоро да бъде приета в НАТО.
Ето защо най-доброто, което можахме да направим в последно време, бе да преодолеем наследения подход и да започнем да решаваме без предупреждение и подозрителност реалните проблеми между България и Русия.
Посещението на вицепремиера Николай Василев и моята визита в Русия са обнадеждаващи и дават всички основания да смятаме, че между Република България и Руската федерация не съществуват повече неразрешими проблеми. Нека припомня, че моето посещение в Москва беше първото официално посещение на български външен министър в Русия от началото на демократичните промени у нас. Постигнатите принципни договорки по време на двустранните срещи, както и резултатите от състоялата се неотдавна сесия на Междуправителствената комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество между България и Русия вече дават резултати. Бяха създадени реални предпоставки за започване погасяването на външния държавен дълг на бившия Съветски съюз. Това наистина е много сериозно завоевание.
Руската страна декларира и своята готовност за редуциране на огромния търговски и платежен дефицит на нашата страна, който е в размер на 1 млрд. 300 млн. щатски долара. За рекордно кратък срок беше подписана и Визовата спогодба между България и Русия, която предоставя улеснения за културни и научно-делови контакти между гражданите на двете страни, а също така и изключително стимулира туризма на руски граждани в България.
Както виждате, напълно е възможно съчетанието между приоритета Европейски съюз и отношенията с Русия при наличие на добра политическа воля.
А сега на Вашия въпрос.
В рамките на официалната визита на господин Селезньов бях посетен от него и неговата делегация в Министерството на външните работи. Обсъдихме двустранните отношения между България и Русия, потвърдихме приоритетите на съвременната българска външна политика - членство в НАТО, членство в Европейския съюз. По време на последвалата пресконференция господин Селезньов изрази цитираното във Вашия актуален въпрос предположение, че избрания от Република България път за пълноправно присъединяване към евроатлантическите структури няма да бъде в ущърб на интересите на Руската федерация. Нещо, с което ние, разбира се, сме съгласни. Той наистина използва фразата, която е цитирана във Вашия въпрос: "Мисля, че ако България изпита някакви трудности, тя първо ще почука на вратата на Русия, а не на Брюксел". Ръководейки се от националните интереси на нашата страна, както и от обстоятелството, че Република България вече е важен участник на международната сцена, освободена от комплексите за малоценност и компенсираща хегемония за величие, реципрочно и съвсем спокойно отговорих на моя гост, че също толкова очаквам и Русия да почука на вратата на България, когато срещне затруднения. Впрочем, извън красноречието смятам, че взаимната подкрепа между суверенни държави в контекста на европейската и атлантическа интеграция в условията на глобализиращия се свят, е не само нещо нормално, но и абсолютно задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, заповядайте. Имате думата за реплика.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на външните работи, аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Вие направихте едно кратко експозе на нашите отношения с Русия. С много от изказаните от Вас мисли аз не мога да се съглася, но не това е предметът на моя въпрос. България безусловно трябва да има добри отношения с Русия. Предишното правителство направи немалко в това отношение. Аз мога да кажа, че на парламентарно ниво изключително добри бяха контактите между българския парламент и Държавната Дума на Руската федерация с разменени неколкократни посещения. Когато Вие обаче на едно такова изявление отговаряте, че очаквате и Русия да почука на вратата на България, Вие всъщност не давате отговор. Това, че ние можем да чукаме на една или друга врата, когато сме в трудно положение и че това ще го направим на вратата на наши приятели, това е разбираемо. Но аз оставам с впечатление, че Вие като че ли не сте разбрали подтекста, вложен в изявлението на господин Селезньов. Защото той не заявява, че ако България изпита някакви трудности, стремя се да цитирам точно и дословно, тя ще почука на вратата на Русия, за да отговорите Вие, че същото очаквате Русия да направи, но той Ви казва, че ще почука първо на вратата на Русия, а не на Брюксел. Това за мен противоречи на обявените национални приоритети на България, за които съществува национален консенсус. Ние първо ще чукаме на вратата на Брюксел, където сме почукали. Вратата е отворена и не трябва с подобни ходове да рискуваме тя да бъде затворена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин министър. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря, господин председател.
Бързам да Ви успокоя, господин Соколов, че най-малко аз съм човекът, който може да спомогне за това щото вратата за Брюксел да бъде затворена. Тъкмо обратното. Още през 1990 г. тук, от тази трибуна, аз бях човекът, който предвиди разпадането на Съветския съюз. През 1990 г. пак аз бях човекът, който предложи България да излезе от Варшавския договор и отново аз бях човекът, който предложи пак от тази трибуна България да влезе в НАТО. Нещо повече, което може би малцина си спомнят, пак аз бях предложил България да денонсира военния договор с Русия, респективно със Съветския съюз. И пак отново от тази трибуна предложих през 1990 г. България да стане член на коалицията в Персийския залив. Така че, когато националният интерес изисква всичко това, ние го правим. Но когато националният интерес изисква възстановяване на взаимно изгодните отношения между две суверенни държави, каквито са България и Русия, правим и това. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър Паси.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос от народния представител Йордан Соколов.
Сега давам думата на народния представител Георги Божинов да развие своя актуален въпрос относно статута на българските учители като държавни служители.
Заповядайте, господин Божинов. Въпросът е към министъра на образованието и науката.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Новото българско законодателство създаде предпоставки и учителите в Република България да придобият статут на държавни служители. В предвидените от закона срокове този въпрос не намери своето решение. Моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е следният: какви са причините да се отлага решаването на поставения проблем и как смятате да го решите?
В допълнение искам да отбележа, че този въпрос засяга повече от 100 000 български учители. Той е решен в Закона за народната просвета - чл. 40, ал. 1, където е казано, че учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и в обслужващите системи на народната просвета звена са държавни служители. Те и де юре са държавни служители, защото педагогическите кадри изпълняват държавната политика в сферата на образованието в съответствие с държавните образователни изисквания. Такава е и практиката в много от европейските страни. Ето защо синдикатите, обществени организации и просветни дейци категорично настояват и де факто да станат държавни служители. Затова трябва да бъде съхранен чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета и тогава да се приложат разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните служители, която дава възможност и права на лицата, в случая учителите, на които специален закон, в случая за народната просвета, предоставят статут на държавни служители, да бъдат такива.
Уважаеми господин министър, аз зная, че юридическото решение е в две посоки. Едната е след консултации или без, да направите предложение мнозинството да отмени въпросния чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета. Другата възможност е, ако приемате тази философия, която аз защитавам, да бъдат направени необходимите изменения на Закона за държавния служител, които да отчетат спецификата, творческия и възпитателния характер на учителския труд и след тези промени учителите да отговарят на изискванията на Закона за държавния служител. На това основание ще има по-висока ефективност на учебния процес, по-ясни отговорности и по-добро заплащане. Но аз съзнавам, че въпросът преди да бъде решен юридически и да бъде избрана една или друга техника, трябва да бъде решен политически. Има ли правителството политика, с която да търси гарантирането на българското общество като днес осигури ресурс за българското образование и във връзка с това да даде статут на учителите, като осигури и необходимия финансов ресурс за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божинов.
Министър Атанасов, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос. Разполагате с 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Статутът на държавния служител е уреден в Закона за държавния служител. Съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон, държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета учителите, директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, в детските градини и обслужващите системата на народната просвета звена, са държавни служители. Тази норма не може да се прилага самостоятелно, а е необходимо да се разглежда, заедно с нормативните актове, уреждащи статута на държавния служител, Закона за държавния служител, Закона за администрацията, Наредбата за служебното положение на държавните служители и Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Ето защо § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител предвижда изричното законово уреждане на случаите, при които в специални закони, приети преди Закона за държавния служител, е даден статут на държавни служители на определени категории лица. Това означава, че до приемането на тези изменения нормата на чл. 40, ал. 1 от Закона за народната просвета не може да се прилага автоматично.
Георги Божинов (КБ, от място): Но този срок е 27 февруари 2000 г. Той е изтекъл.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Очевидно.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител сочи изрично, че едно лице може да бъде държавен служител ако работи по служебно правоотношение в администрацията. По смисъла на чл. 36 от Закона за администрацията, администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общински администрации и други административни структури, които имат функции във връзка с осъществяване правомощията на органите на изпълнителната власт. Учителите, директорите и помощник-директорите осъществяват дейността си в държавните и общински училища, в детските градини и обслужващи системата на народната просвета звена, които не са администрация по смисъла на същия член - чл. 36 от Закона за администрацията.
Съгласно чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от Закона за народната просвета учителите работят на трудово правоотношение, възникнало по ред, определен от Кодекса на труда, а държавните служители работят по служебно правоотношение по ред, определен от Закона за държавния служител. Трудовите функции на учителите са свързани с учебновъзпитателния процес и не представляват административни функции по своя характер. Съгласно чл. 128 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, учителят изпълнява задълженията си, определени в Кодекса на труда, нормативните актове в системата на народната просвета и длъжностната характеристика, с която е назначен, а държавните служители изпълняват държавна служба съгласно изискванията, определени в Закона за държавния служител.
Предвид всичко това считам, че смисълът на понятието "държавен служител" в Закона за народната просвета, приет през 1991 г., е различен от този в Закона за държавния служител, приет през 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Божинов, имате възможност за 2-минутна реплика. Заповядайте.
Георги Божинов (КБ): Ще започна с повторение на репликата, която Ви направих от място. Вярно е, че цитираният от Вас § 8 гласи, че актовете по прилагането на този закон се издават за срок от 6 месеца от влизането му в сила.
Вижте ал. 2: "В срока по ал. 1 Министерският съвет внася в Народното събрание необходимите законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, уреждащи правното положение на лицата, които са държавни служители по смисъла на този закон.".
Господин министър, този срок е изтекъл на 27 февруари 2000 г. Вие още осем месеца след като сте министър, не сте направили нищо, за да наложите една или друга воля. Аз неслучайно казах, че решението е политическо. Вие трябва да прецените дали ще премахнете чл. 40 от единия закон или ще развиете Закона за държавния служител, за да дадете този статут. И това е само една възможност, ако във Вашата политика се съдържа виждането и волята от оскъдния бюджет на България да се отдели част, достатъчна и необходима, за да имаме образователна система, включваща училища и учители и включваща достъп за равен старт на българските деца. Без това - никаква Европа. И никакъв път не ни е даден, господин министър.
Преди десетина-петнадесет дни бях в с. Хърлец, на 5 км от Козлодуй. Пред много хора стана една жена и ми каза: "Господин депутат, имам две деца ученици. Купила съм една тетрадка от 30 листа на двете по всички предмети. Не мога да си позволя повече, защото не получавам социални помощи, а не ги получавам, защото нямам 30 лв. да си извадя лична карта.". Разбирате ли какви проблеми стоят пред българския учител, пред българското училище и пред поколението на България? Тук всеки ден "се замеряме" със случаи за по 50 млн. лв. откраднати, невнесени, несъбрани митнически сборове, а нямаме воля да го направим в интерес на обществото, за образованието и за бъдещето си. Това е проблемът, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, въпросът, който повдигате, е много деликатен. Уверявам Ви, че правителството на България и лично аз разбираме неговата деликатност и мога да Ви уверя, че изцяло споделям тревогата ви. Но сега действащата нормативна база не дава достатъчно основание с лека ръка, прибързано и в нарушение на много и различно разписани норми да превърнем българските учители в държавни служители. По този начин бихме очаквали не само промяна в чл. 40 от Закона за народната просвета. Бихме настоявали за промяна в Закона за държавния служител.
Освен това бихме очаквали промяна във всички нормативни актове, които съпътстват и организират работата на българските учители.
Искам да обърна внимание върху нещо, което ми се струва особено важно. Зная, че положението на българския учител е изключително тежко. Много тягостни чувства предизвикват примерите, които давате. В същото време, за да имаме качество на образованието, за да имаме по-високи доходи на хората, заети в образователната сфера, не можем да си позволим да правим механистични, автоматически движения, защото когато станат държавни служители, не само квалифицираните и добри учители ще имат своите осигурени места и по-високи доходи, а и всички, които в момента не са малко, които нямат достатъчна квалификация. Нещо повече, дори не разполагат с учителска правоспособност за това, което вършат.
Има и още един довод, който бих искал да споделя с всички вас. По сега действащото законодателство правнонормативната норма предвижда два различни типа правоотношения. Държавният служител е назначен по служебно правоотношение. Българският учител по Кодекса на труда е назначен по трудово правоотношение. Тоест автоматичното, механистичното смесване на тези две понятия би предизвикало усложняване на правния, административен и професионален казус, в който ме въведохте.
Мога да отговарям за всичко, което е станало в сферата на образованието и науката след 24 юли 2001 г. По логиката, която използвахте, господин Божинов, аз също бих могъл да запитам: защо Вие не ми зададохте този въпрос примерно на 25 юли, а осем месеца по-късно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към последната точка от днешния парламентарен контрол - питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно диверсификацията на доставките на енергоносители за България и политиката на енергийната независимост на страната. Питането е към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
Заповядайте, господин Тошев. Имате възможност да развиете Вашето питане в рамките на 5 мин.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Както знаете, енергетиката е в основата на всяка икономика, на всяка модерна икономическа активност и когато една страна няма достатъчно собствени енергийни ресурси, няма достатъчно енергоносители, тогава тя прибягва до внос на енергоносители.
Енергийната независимост на една страна зависи от това дали тя зависи при вноса на енергоносители от друга страна. И затова моят въпрос към господин министъра е: дали правителството в тази област има политика за диверсификация на вноса на енергоносители, тъй като към момента е известно, че почти цялото количество природен газ се внася от едно място, от същото място се внася голямото количество петрол, въглища, уран, който също е енергоносител, което поставя въпроса за независимостта на българската икономика и за независимостта на българската енергетика, тъй като собствените ни източници на енергия са ограничени. Това са известните количества въглища главно от басейна "Марица-изток", ВЕЦ-овете и някои други по-малки източници на енергия. Но основата на нашата енергетика е базирана върху внос на енергоносители.
Ето защо, господин министър, моля да ми отговорите каква е политиката на правителството в тази област; планира ли правителството да гарантира енергийната независимост на страната чрез диверсификация на вноса на енергоносители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин министър, заповядайте. Имате възможност в рамките на 10 мин. да дадете отговор на питането на господин Тошев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Известно е, че България е енергийно зависима и внася около 60 процента от брутно потребяваните първични енергийни ресурси. Единственият значим енергиен източник са нискокалоричните лигнитни въглища, които се добиват в страната.
В баланса на първичните енергоносители за 2000 г. вносните въглища представляват 11,5 процента от общоразполагаемите за потребление. Калоричният еквивалент на тези въглища в енергийния баланс за същата година е 34,5 процента, тоест 100 хил. тераджаула.
Добитите в страната въглища са с калоричност 190 хил. тераджаула, а това са останалите 88,5 процента от потребените въглища през 2000 г.
Производството на природен газ в страната е около 15 млн. нормални кубични метра или изразено в тераджаули това са 500 тераджаула. А на нефта е 42 хил. тона или 2000 тераджаула.
Вътрешното производство на нефт и газ е по-малко от 1 процент от разполагаемото за потребление през 2000 г. Вносът на природен газ е 3442 млрд. нормални кубични метра или 115 хил. тераджаула, а нефт - съответно 5260 млн. тона или 225 хил. тераджаула.
Действително вносът на петрол и природен газ досега е преобладаващо от един източник и това е Русия, а вносните въглища са основно от Украйна, откъдето идват около 60-70 процента от внасяните въглища в страната.
Ядрената енергия, изразена чрез първичен топлинен еквивалент на произведената в АЕЦ електроенергия, е 206 хил. тераджаула.
Ядреното гориво е особено важно за сигурността и надеждността на енергийното снабдяване в Република България. За да подчертаем тази му стратегическа роля, можем да споменем, че в рамките на европейската статистистическа система тя разглежда ядреното гориво като вътрешен ресурс на икономиката на Европейския съюз.
Спецификата на ядреното гориво гарантира сигурността на доставките. Горивото се доставя веднъж годишно, което позволява да се изберат възможно най-подходящите условия и момент на доставка; възможността за натрупване на резерв при неголеми разходи за осигуряване на горивото поне за няколко горивни кампании напред при форсмажорни обстоятелства и независимостта на доставката и съхранението от климатичните условия.
Тази структура на енергийния баланс е явен сигнал за необходимостта от провеждане на внимателна, претеглена и комплексна дългосрочна политика за гарантиране сигурността на енергоснабдяването. И тъй като питането Ви е за политиката на енергийната независимост на страната, бих искал преди всичко да поясня, че за условията на България, а и не само на България, на Европа като цяло, бих казал, опитите за постигане на енергийна независимост биха били просто една илюзия, без каквато и да е възможност за реално покритие. По-добрият подход е не да се говори за енергийна независимост, а да се работи за сигурност на енергоснабдяването. Подчертавам, да се работи интензивно.
Сигурността на енергоснабдяването като подход не означава непременно максимално използване на местни ресурси или минимален внос, а по-скоро намаляване на рисковете при добив и доставка чрез разнообразяване на енергийните ресурси по вид и местонахождение, с отчитане на дългосрочните регионални и световни тенденции на пазара на енергийни ресурси.
Във връзка с това, съобразявайки се с основните тенденции на Зелената книга на европейската енергийна политика за сигурността на енергийните доставки и отчитайки националните особености и потребности, в предложената концепция за енергийна стратегия правителството е отразило виждането за политиката си за подобряване на сигурността на енергоснабдяването. Главните направления в тази насока са следните: намаляване на енергонаситеността - енергийното потребление на единица брутен вътрешен продукт на икономиката; енергийната наситеност, измерена като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен продукт.
Килограмът нефтен еквивалент на 1000 долара брутен вътрешен продукт е един от основните измерители за енергийната ефективност и важен елемент на конкурентоспособността на националната икономика. Според официалната статистика този показател за България е по-висок от същия показател за всички останали страни в Европа, с изключение на Украйна, както следва: 7 пъти по-висока от тази в страните на ОИСР, над 4 пъти по-висока от Турция, 2-3 пъти от Унгария, Полша и Чехия и дори 40 процента по-висока от тази на Румъния.
Изводът е, че българската икономика е неконкурентна по показател енергийна наситеност и това представлява сериозна бариера пред цялостната конкурентоспособност на българската икономика. Нещо повече, налице е изключително тревожната тенденция, че този показател в сравнение с началото на прехода се увеличава и съответните цифри са: 1332 кг нефтен еквивалент на 1000 долара през 1989 г. и 1628 кг нефтен еквивалент през 1998 г., което е в рязък контраст с тенденциите във всички останали страни. То, разбира се, има някои обективни предпоставки, а това е свиването на икономическата дейност в България, но в крайна сметка има като резултат и неясната, непоследователна политика като цяло в енергийния отрасъл до момента.
Нека да си припомним какво беше записано в управленската програма на вашето правителство - Програма 2001, където енергийната ефективност беше изведена като един от основните приоритети, но нямаше абсолютно никакъв задълбочен анализ какво, къде и как може да бъде реализирано в тази област.
Енергийното потребление от домакинствата е друга характеристика на енергийната наситеност. Докато общото енергийно потребление на едно българско домакинство е под това на редица други страни в преход, то потреблението на електрическа енергия на едно българско домакинство е три пъти по-високо от това в Румъния, Словакия, Литва и дори по-високо от това в Турция, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е два пъти по-висок от този на България.
Новото виждане в тази насока цели преодоляване на инерцията и активни действия за постигане на по-висока ефективност на всички процеси на енергоснабдяване, производство, пренос, разпределение и потребление. Енергийната ефективност не е самоцел, а средство за подобряване на качеството на услугите и възможност за управление на потреблението при крайните потребители. Затова ще се разчита на пазарните сили, но също и на целенасочените предварителни действия, като: насърчаване на инвестициите в тази област; насърчаване на развитието на по-икономични алтернативи за отопление; изграждане на системи за газификация и топлофикация, които изискват значително по-малко средства, отколкото екстензивното изграждане на електрически мощности за задоволяване на потреблението на топлинна енергия; премахването на изкривяванията при ценообразуването на различните видове енергия и създаването на верни ценови сигнали за енергоспестяване; подобряване на ефективността на преобразуване на процесите на енергия и намаляване на загубите чрез намаляване на дела на електрическата енергия в структурата на крайното потребление.

Какво друго се предвижда в концепцията? Необходимо е България да използва активно своето географско положение за повишаване на сигурността на доставките на енергийни ресурси. България е разположена на ключов кръстопът в Европа, през който преминават транзитните газопроводи от Русия в южна посока, свързващи Гърция и Турция с тази мрежа, а също така и електроенергийните мрежи на нашите страни са обвързани.
Ако в бъдеще се изградят газопроводи от Централна Азия през Турция и България, по-нататък за Централна Европа, страната ни може да се превърне в алтернативен коридор Изток - Запад, който да диверсифицира зависимостта на Западна Европа от вноса на природен газ. Все пак трябва да се има предвид, че комбинацията от индексиране на цената на природния газ с така наречените петролни индекси и доставката при условие вземай или плащай, превръща пазара на природен газ в пазар с ограничена конкурентност и сигурност.
Другите мерки, които са предвидени в тази обща насока за повишаване сигурността на енергоснабдяването, е развитието на пазара на електрическа енергия и природен газ, което да позволи на българските консуматори да печелят от договорени по-ниски цени, но само при спазване на съответните международни технически и екологични стандарти, прилагани при производството на тези енергоносители.
Използването на местни въглища е в основата на сигурността на доставките и тя, както е залегнала в Директива № 96/92 на Европейския съюз, така е залегнала и в българския Закон за енергетиката и енергийната ефективност. И се предвижда че по съображения на сигурност на енергоснабдяването една страна-членка може да укаже, че приоритет ще се дава при диспечинга на производствените съоръжения, ползващи местни първични енергийни източници до степен, ненадвишаваща за всяка календарна година 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електроенергия в тази страна. Това е чл. 8, ал. 4 от директивата.
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност е предоставена възможност по съображение за сигурност за снабдяването приоритет да се дава при оперативното управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия, ползващи местни първични енергийни източници, а именно в чл. 85, ал. 3. Стремежът в това отношение ще е и занапред да се използват съществуващите възможности в рамките на позволеното от правото на Европейския съюз.
В заключение, нещо важно има във Вашия въпрос и това е доколко ние можем да останем и доколко това застрашава страната ни с основен единствен доставчик. Нека да ви припомня, че в момента Европейския съюз внася 50 на сто от енергийните си ресурси от Русия и в Зелената книга на европейската енергийна политика се очаква това да се увеличи до 70 на сто към 2030 г. Следователно, ние не можем - Вие сам го споменахте, - не можем да гарантираме сами енергийните си доставки. Ние трябва да взаимодействаме с основните си доставчици в рамките и по правилата на общата европейска енергийна политика, като същевременно, разбира се, с развитието на геостратегическата стабилизация в Централна Азия ние търсим и възможности да станем четвъртата врата на Европа за доставки на енергийни ресурси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тошев, заповядайте да изразите отношение към отговора на господин министъра.
Лъчезар Тошев (ПС ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Бих искал да подчертая, че не съм удовлетворен от отговора на господин министъра, тъй като той дори поставя под съмнение възможността да се постигне енергийна независимост на България чрез диверсификация. Бих искал да ви припомня, че по времето на кабинета на Филип Димитров само 30 на сто от петрола се внасяше от Русия, останалата част идваше от други доставчици. По този начин не бяхме зависими само от един източник, само от един вносител. И колкото бъдем по-зависими от един вносител, толкова повече цялата икономика на България ще бъде зависима от една друга държава. И това не е в наш интерес. Още повече, че държавата Русия, от която в момента зависят тези доставки, не кандидатства за член на Европейския съюз и не се очертава да бъде част от Европейския съюз в едно обозримо бъдеще.
Ето защо не съм удовлетворен от отговора и смятам, че правителството трябва много по-сериозно да обърне внимание на възможностите за алтернативни доставки на енергийни носители, като петрол, уран. В момента нямаме откъде да внасяме алтернативно газ, но все пак един ден, когато това стане възможно, това също трябва да бъде подкрепено от българското правителство, за да може България да има известна сигурност за това, че вносът на енергоносители няма да бъде използван за политически цели от тази страна, от която ние внасяме тези енергоносители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
С това приключи процедурата по питането към министъра на енергетиката господин Ковачев. Приключи и парламентарният контрол.
По програма би следвало да продължим с първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за контрола на външнотърговската дейност с оръжия, но остават по-малко от 30 минути и не би било целесъобразно да започнем такива сериозни законопроекти в самия край на пленарния ден и пленарната седмица.
Ще си позволя само да направя няколко съобщения:
Комисията по здравеопазване ще проведе редовно заседание на 27 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 28 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142.
Уважаеми народни представители, следващото заседание на парламента ще бъде в сряда, 27 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим