Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-06-19

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 19-21 юни 2002 г.
1. Проект за решение за разрешаване изпращането на военен контингент от Българската армия за участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Партнер 2002", на територията на Румъния, вносител - Министерският съвет.
2. Проект за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция, вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, вносител - Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
5. Законопроект за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
7. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси, вносител - Кирил Милчев.
8. Проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, вносител - Министерският съвет.
9. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за движението по пътищата, вносител - Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, вносител - Министерският съвет.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносители: Михаил Миков; Димитър Абаджиев; Валери Димитров и Иван Искров; Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак; Министерския съвет; Валери Димитров и Петя Гегова.
12. Доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, вносител - председателят на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
13. Първо четене на законопроекта за ордените и медалите в Република България.
14. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда.
15. Парламентарен контрол.
Извън този дневен ред е постъпило предложение и от председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили:
"На основание чл. 40, ал. 3 от правилника в дневния ред за тази седмица да бъде включен и проект за откриване на частно специализирано висше училище по застраховане и финанси със седалище град София."
Тъй като това предложение не е включено в програмата, която ви прочетох, предлагам на пленарната зала да гласува това предложение на Обединените демократични сили - проектът за откриване на частно специализирано висше училище по застраховане и финанси да бъде включен в седмичната програма на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 102, против 53, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Новопостъпилите законопроекти и проекти за решения за периода 12-18 юни 2002 г. са следните:
- законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, вносител - Хасан Адемов, водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, вносител - Нонка Матова, водеща комисия - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, вносител - Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по транспорт и телекомуникации; разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейска интеграция;
- проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с френската Агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран - пътен и железопътен, мост на река Дунав между Република България и Румъния в района Видин - Калафат. Вносител - Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, вносител - Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов, водеща комисия - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, вносител - Министерският съвет, водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси; разпределен е и на Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вносител - Любен Корнезов, водеща комисия - Комисията по правни въпроси;
- проект за решение за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси, вносител - Кирил Милчев, все още не е разпределен на комисия.

Първа точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2002", НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУМЪНИЯ.
Господин Юнал Лютфи, имате думата да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:
"Д О К Л А Д
относно проект за решение № 202-03-26 за разрешаване
изпращането на военен контингент от Българската армия за
участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2002", на територията на Румъния, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 13 юни 2002 г., с участието на госпожа Нина Николова, началник на отдел "Международно право", и подполковник Калин Кузманов, експерт в отдел "Интеграция и оперативна съвместимост с НАТО" към Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на военен контингент от Българската армия за участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2002", на територията на Румъния.
Представителите на Министерството на отбраната информираха Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за целите на учението и за състава на военния контингент от Българската армия, който ще участва в учението.
Учението е с миротворческа тематика и се осъществява в изпълнение на програмата "Партньорство за мир" за 2002 г., за периода 21 юни - 6 юли 2002 г. на територията на Румъния.
Финансовите средства в размер на 428 653 лв. са осигурени от бюджета на Министерството на отбраната, като част от сумата в размер на 202 900 лв. ще бъде възстановена по Варшавската инициатива от Посолството на САЩ в България.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, ал. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Разрешава изпращането на военен контингент от Българската армия на територията на Румъния за периода от 21 юни до 6 юли 2002 г. за участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2002", както следва:
- базов миночистач "ПРИБОЙ" с бордови № 63 с щатното въоръжение и екипаж 42 души от Военноморската база - Бургас;
- военен транспорт "АТИЯ" с бордови № 302 с щатното въоръжение и екипаж 41 души от Военноморската база - Бургас;
- базов миночистач "ИСКЪР" с бордови № 31 с щатното въоръжение и екипаж 32 души от Военноморската база - Варна;
- 6 щабни офицери от Главния щаб на Военноморските сили.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Моля, господин Лютфи, да представите на пленарната зала проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:
"Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на военен контингент от
Българската армия за участие в учението по програмата
"Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2002",
на територията на Румъния
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава изпращането на военен контингент от Българската армия на територията на Румъния за периода от 21 юни до 6 юли 2002 г. за участие в учението по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2002", както следва:
- базов миночистач "ПРИБОЙ" с бордови № 63 с щатното въоръжение и екипаж 42 души от Военноморската база - Бургас;
- военен транспорт "АТИЯ" с бордови № 302 с щатното въоръжение и екипаж 41 души от Военноморската база - Бургас;
- базов миночистач "ИСКЪР" с бордови № 31 с щатното въоръжение и екипаж 32 души от Военноморската база - Варна;
- 6 щабни офицери от Главния щаб на Военноморските сили."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Моля, гласувайте този проект за решение, така както беше представен.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА В АФГАНИСТАН В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ № 1413/2002 г. НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, господин Лютфи, да представите становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение № 202-03-24 за разрешаване
участието на Република България в операцията на
Международните сили за поддържане на сигурността
(ИСАФ) в Афганистан в изпълнение на
Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН
и под командването на Република Турция, внесен от
Министерския съвет на 4 юни 2002 г.

На 6 юни 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта за решение за разрешаване участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция.
Със своя Резолюция № 1413/2002 г. Съветът за сигурност на ООН продължи мандата на Международните сили за поддържане на сигурността с цел подпомагане на временната администрация на Афганистан за поддържане на сигурността в Кабул и в неговите околности за срок от 6 месеца. В резолюцията се призовават страните-членки да продължат участието си в Международните сили с личен състав, екипировка или по друг начин.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Разрешава участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан с контингент с обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване в състава на ИСАФ за срока на операцията в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция, считано от 20 юни 2002 г.
Становището бе прието с консенсус."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Лютфи.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Моля да представите проекта за решение на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:
"Проект
РЕШЕНИЕ
за разрешаване участието на Република България в
операцията на Международните сили за поддържане
на сигурността (ИСАФ) в Афганистан в изпълнение
на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност
на ООН и под командването на Република Турция

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава участието на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан с контингент с обща численост до 40 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, техника и модул за санитарна обработка на личен състав, техника за логистично и комуникационно осигуряване в състава на ИСАФ за срока на операцията в изпълнение на Резолюция № 1413/2002 г. на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Република Турция, считано от 20 юни 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Лютфи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше прочетен.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА СРЕЩУ НЕЗАКОННОТО ПРОИЗВОДСТВО И ТРАФИК С ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ, ТЕХНИ ЧАСТИ И КОМПОНЕНТИ, И БОЕПРИПАСИ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ СРЕЩУ ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ.
Заповядайте, господин Дончев, да представите доклада на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: "Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 29 май 2002 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на външните работи и на Министерството на вътрешните работи.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, подписан на 15 февруари 2002 г. в Ню Йорк.
Становището на комисията е прието на 29 май 2002 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Господин Еюп, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и
сигурност относно Законопроект № 202-02-17 за
ратифициране на Протокола срещу незаконното
производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни
части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията
на Организацията на обединените нации срещу
транснационалната организирана престъпност,
внесен от Министерския съвет на 29.04.2002 г.

На 16 май 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, подписан на 15 февруари 2002 г. в Ню Йорк.
16 май 2002 г
Председател: (п) Станимир Илчев"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Еюп.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене. Имате думата.
Господин Димитров, имате предложение по този законопроект за ратификация.
Димитър Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз всъщност имам намерение да оттегля своето предложение, но тъй като сме на първо четене, бих искал да кажа какъв е духът и смисълът на това предложение, за което приемам, че наистина не би могло да се включи на това място.
Основният смисъл и съдържание на този протокол лежи върху трите точки, които засягат маркировките на оръжие и боеприпаси. Изпълнението на тези три точки или неизпълнението им гарантира или не гарантира де факто дали този протокол ще изпълни задачата, за която е съставен или не. В този смисъл бях предложил една клауза, задължаващи министрите на отбраната и вътрешните работи в изпълнение на чл. 8, т. 1 и чл. 10, т. 3 и 5 да утвърдят в тримесечен срок норматив за шифрована маркировка, защищаваща българската оръжейна промишленост.
Както казах, разбирам, че тук не е мястото на такова допълнение и оттеглям предложението си, като обръщам внимание, че може би мястото на такава поправка или на цяла глава "Маркировка и създаване на маркировка" вероятно ще бъде в подготвяния законопроект за търговия с оръжие и боеприпаси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания по този законопроект за ратификация няма.
Подлагам го на първо гласуване.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването на този законопроект на двете четения да бъде проведено в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Дончев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокол срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност

Член единствен. Ратифицира Протокол срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, подписан на 15 февруари 2002 г. в Ню Йорк."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Моля още веднъж да гласуваме на второ четене този закон за ратифициране на Протокола.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратификация е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Господин Моллов, заповядайте да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, госпожо председател.
Моля да поканите в съответствие с тематиката на законопроекта, който ще разглеждаме, господата Илия Симеонов и Димитър Баталов от Националното управление по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното предложение - господата Симеонов и Баталов от Националното управление по горите да бъдат поканени в пленарна зала.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля господата да заповядат в пленарна зала.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря Ви.
Наименованието на закона е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли съображения по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага да се създаде § 1 със следното съдържание:
"§ 1. В чл. 9, ал. 2 думите "горското стопанство" се заменят с "държавното лесничейство", а думите "в нарушение на чл. 19, ал. 1" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли съображения по така предложения § 1 от комисията? Няма.
Моля, гласувайте § 1, предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
По § 1 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 1 на вносителя има две предложения, направени от народните представители Владислав Костов и Васил Калинов. Комисията подкрепя тези предложения по принцип и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
"§ 2. Член 19 се изменя така:
"Чл. 19. (1) В горите и земите от горския фонд, за които няма влязло в сила решение на поземлените комисии за възстановяване на собствеността, с изключение на случаите по ал. 3, се провежда само санитарна сеч.
(2) В срок до една година от въвода във владение на собствениците, държавните лесничейства залесяват за своя сметка:
1. горите, изсечени от горското стопанство или от държавното лесничейство след 1 януари 1990 г.;
2. горите, поразени от природни бедствия до въвода във владение на техните собственици, в които държавата е усвоила дървесината.
(3) В случаите, когато заявителят е обжалвал отказа на поземлената комисия да възстанови правото му на собственост, държавното лесничейство извършва предвидените по устройствените проекти дейности, до решаване на спора с влязло в сила съдебно решение.
(4) В случаите по ал. 3, след решаването на спора с влязло в сила съдебно решение, реализираните приходи от извършени дейности се предоставят от държавното лесничейство по писмено искане на собственика, след като се приспаднат разходите, извършени от държавното лесничейство за изпълнението на дейностите, предвидени по устройствените проекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Вносителите на предложението имат ли желание да вземат отношение? Не. Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 на вносителя, в редакцията на комисията, който става § 2.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на преходна разпоредба, което комисията подкрепя по принцип и предлага да се създаде преходна разпоредба.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 3, във връзка с направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което комисията подкрепя по принцип:
"§ 3. Признатото право на обезщетение с поименни компенсационни бонове, с изключение на чл. 9, ал. 2, преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 26/2001 г., изм., бр. 36 от 2001 г.) се счита за признато право на обезщетение с гори и земи от държавния горски фонд."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Преходната разпоредба и § 3? Няма.
Подлагам ги на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Наименованието "Преходна разпоредба" и § 3 са приети, а с това и целият закон.
Благодаря, господин Моллов.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ЛОЗАТА И ВИНОТО.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите, която е водеща.
Моля да го представите, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря.

"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно
законопроект за ратифициране на Международното
споразумение за създаване на Международна организация
по лозата и виното, № 202-02-19, внесен от Министерския
съвет на 18 май 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 29 май 2002 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взе участие господин Айдън Яхмедов от Изпълнителната агенция по лозата и виното, който представи законопроекта.
С Международното споразумение се създава Международна организация по лозата и виното, която ще замести Международната служба по лозата и виното. Службата е създадена през 1924 г., а България е неин член от 1935 г.
Международната организация по лозата и виното е междуправителствена организация с научно-технически характер, която развива своята дейност в сектора на лозята, виното, продукти, извлечени от вино, трапезно грозде, сухо грозде и други продукти, извлечени от лоза.
В основни линии целите на Международната организация по лозата и виното са:
- допринася за международната хармонизация по отношение на практиката и съществуващите норми, както и за изработване на нови международни норми, с цел подобряване на условията за разработване и комерсиализиране на лозаро-винарските продукти и за защита на интересите на потребителите;
- предлага и управлява научно-техническите изследвания и експерименти с цел да се задоволят потребностите на нейните членове;
- разработва и формулира препоръки, а след това и прилагането им в сътрудничество с нейните членове;
- допринася за хармонизирането и възприемането на регламентите от нейните членове или за улесняване на взаимното признаване на практиките;
- подсигурява технологични изследвания, позволяващи оценяването на научната еволюция, или техники, които имат траен ефект върху лозаро-винарския сектор;
- участва в защитата на здравето на потребителите.
Присъединяването на Република България към Споразумението за създаване на Международна организация по лозата и виното ще продължи традиционното участие на България в международна организация от такъв характер и ще бъде доказателство, че България се определя като лозаро-винарска държава.
На основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 18 май 2002 г.
Това становище е прието с 13 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи нейния доклад.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДОКЛАДЧИК Димитър Абаджиев:

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-19 за ратифициране на
Международното споразумение за създаване на
Международна организация по лозата и виното,
внесен от Министерския съвет на 18 май 2002 г.

На 22 май 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното от 3 април 2001 г., Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Абаджиев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Няма изказвания.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение - господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде подложен и на второ гласуване законопроектът за ратифициране на Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Моллов, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:

"ЗАКОН
за ратифициране на Международното споразумение за
създаване на Международна организация по лозата и виното

Член единствен. Ратифицира Международното споразумение за създаване на Международна организация по лозата и виното от 3 април 2001 г., Париж.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание на ... 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване на второ четене закона.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.


Следваща точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Водеща е отново Комисията по земеделието и горите.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, уважаема госпожо председател.
"ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-19,
внесен от Министерския съвет на 12 април 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 29 май и на 5 юни 2002 г., на които обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие господин Илия Симеонов - началник на Националното управление по горите, експерти от Националното управление по горите, както и господин Христо Михайлов - председател на Българския ловно-рибарски съюз.
Господин Симеонов представи законопроекта пред народните представители като изтъкна, че с действащия вече почти година Закон за лова и опазване на дивеча, са се оправдали очакванията на обществото за нова правна основа, свързана с лова и ловно-стопанската дейност. В някои отношения обаче законът не е успял да регламентира обществените отношения в сложната материя, в която се съчетават интересите, свързани с опазване и стопанисване на дивеча като национално богатство, упражняване правото на лов и правото на собственост върху земята, върху която се осъществява ловно-стопанската дейност.
С предложения законопроект за изменение и допълнение се цели да бъдат преодолени недостатъците, рефлектиращи върху ползването, стопанисването и охраната на дивеча.
Законопроектът урежда статута на държавните дивечовъдни станции, които се преобразуват в държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон с основен предмет на дейност - дивечовъдство.
Прецизира се правната уредба, свързана с охраната на дивеча, като се регламентират права и задължения на всички субекти, които стопанисват дивеча. Предоставена е възможност на българските юридически лица и ловни сдружения да организират собствена охрана на дивеча.
Уреден е статутът на ловните надзиратели и е разширен кръгът от правомощия на лицата, които осъществяват непосредствена охрана на дивеча. С тези промени се цели охраната на дивеча да бъде уредена по начин, който осигурява реалното му опазване като държавна собственост.
Облекчава се схемата за заплащане и разпределение на годишната вноска за стопанисване и ползване на дивеча от ловните сдружения.
Регламентира се общественият характер и функции на Националното ловно сдружение при провеждане на националната екологична политика и опазването на дивеча. Посочват се задълженията му към държавата по отношение организацията на ловната площ, стопанисването и охраната на дивеча.
В предложения законопроект е отменена изричната забрана за осъществяване на търговска дейност от ловните сдружения, като по този начин се постига ефект на реинвестиране на получените от търговската дейност средства в дейностите, свързани със стопанисването и ползването на дивеча.
Предвижда се и засилена административнонаказателна отговорност за деяния, извършени в противоречие с основните принципи на закона, а именно ефективното стопанисване, ползване и охрана на дивеча.
За първи път в предложения проект е регламентиран статутът на стопанствата "Искър", "Воден", "Ирихисар" и "Кричим", като е предвидено, че ловностопанските им райони се обособяват в дивечовъдни участъци и се определя кръгът от лица, които ще стопанисват дивеча във въпросните райони. По този начин посочените ловностопански райони за пръв път се включват реално в ловната площ на Република България.
Народният представител Георги Юруков постави въпрос няма ли противоречие между текста на чл. 30, ал. 4, където е записано, че "Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица", а в мотивите към проекта е записано, че "С предложения законопроект е отменена изричната забрана за осъществяване на търговска дейност от ловните сдружения, като по този начин се постига ефектът на реинвестиране на получените от търговска дейност средства в дейностите, свързани със стопанисването и ползването на дивеча". Той приема, че след като се дава право на ловните сдружения да извършват стопанска дейност, те трябва да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон.
Народният представител Евдокия Манева напомни, че регистрираните юридически лица по новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел имат право на стопанска дейност.
Народният представител Владислав Костов изтъкна, че сдруженията се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и същите могат да извършват стопанска дейност, ако е свързана с предмета на дейността им, като използват прихода за постигане на определените в устава цели. Той напомни, че съгласно чл. 30 не Националното ловно сдружение, а ловните сдружения ръководят и организират дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча и че идеята на законодателя е именно тези дейности да отидат при ловците, при хората, организирани в ловни сдружения.
Господин Костов изрази смущението си, че с няколко текста на предложения законопроект Националното ловно сдружение се опитва да обсеби тези дейности. Той счита, че в законопроекта няма ясен текст, който да регламентира същността и предмета на дейност на Националното ловно сдружение. Господин Костов изтъкна, че като е премахната забраната за участие на Националното ловно сдружение в търговски дружества, както и за създаване на такива, по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел те ще могат да вършат такава търговска дейност и на практика се премахва забраната на ал. 2 от чл. 30 на закона, с което идеята се променя и националната организация отново ще придобие стопански функции. Господин Костов счита, че такава разпоредба по същество е заобикаляне на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е недопустимо да бъде подкрепена.
Народният представител Владислав Костов се спря на още няколко спорни момента, както следва:
- По новия чл. 10а, който гласи: "Националното ловно сдружение и сдруженията по чл. 30 могат да изграждат, поддържат и стопанисват бази за интензивно стопанисване на дивеча". От текста излиза, че Националното ловно сдружение, което е сдружение с идеална цел, ще изгражда стопански бази в местата на ловностопанските райони, които са предоставени на местните ловни сдружения. Не е предвиден ред как Националното сдружение ще организира бази за интензивно стопанисване на дивеча.
- Текстът на чл. 13, ал. 1 трябва да бъде преработен, тъй като устройството на горите и земите от горския фонд е предмет на Закона за горите.
- Липсва ясна регламентация в кои случаи ловният билет се заверява от държавното лесничейство и в кои - от държавната дивечовъдна станция.
- В ал. 2 на чл. 36 е записано императивно, че "Държавните лесничейства стопанисват дивеча в обособените бази за интензивно стопанисване на дивеча", а в следващата ал. 3 се казва, че "Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча на ловните сдружения". Според господин Костов от тези два текста не става ясно кой стопанисва дивеча - държавните лесничейства или ловните сдружения.
- Относно ветеринарномедицинския надзор. Господин Костов изтъкна, че съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност ветеринарномедицинският надзор в страната се извършва от Националната ветеринарномедицинска служба. В чл. 42, ал. 2 обаче е записано, че специализираният ветеринарномедицински надзор, диагностиката, профилактиката и терапията на заболяванията по дивеча се осъществяват от Националната научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча под контрола на Националната ветеринарномедицинска служба. Във всички останали текстове на проектозакона е записано, че тази отговорност е на Националната ветеринарномедицинска служба. Господин Костов изтъкна, че текстът е некоректен и следва да се промени.
Последният въпрос, на който се спря господин Костов, е този, за свободните ловци. Според него предложението в законопроекта да се отменят текстовете, които регламентират правото на ловците, които не членуват в ловни дружинки да ловуват свободно, е дискриминация спрямо българските ловци. Такова право съществува за чужденци, които идват в страната, за да ловуват и заплащат такси, определени от Министерския съвет.
Народният представител Моньо Христов изрази съгласие с бележките, направени от господин Костов, и изрази недоумение от новосъздадените текстове на чл. 9а, чл. 9б и чл. 9в, в които са описани длъжностни характеристики на министъра, на началника на Националното управление по горите и на директора на Държавното дивечовъдно стопанство. Той счита, че длъжностните характеристики нямат място в закона, още повече, че когато задълженията се изброяват изчерпателно, може нещо да се пропусне.
Господин Христов постави въпроса как се е стигнало до идеята ловната дружинка да бъде с определен брой членове. Той изрази смущение и относно създаването на право на ловните стражари да регулират числеността на хищниците и да унищожават подивелите скитащи кучета и котки. Той счита, че такъв текст би предизвикал неодобрение сред природозащитниците.
Народният представител Евдокия Манева счита, че наименованието на закона би звучало по-добре, ако се измени на "Закон за опазване на дивеча и лова". Тя предложи да се предвидят текстове за забрана на лов с пушки с оптически приспособления, за предвиждане на допълнителни ограничения за скоростта на плавателните съдове по река Дунав и Черно море.

Тези две предложения са във връзка с опазването на дивеча. Тя се присъедини към несъгласието на народния представител Моньо Христов относно текста за унищожаване на подивели кучета и котки.
Народният представител Стоян Кушлев заяви, че ще подкрепи законопроекта на първо четене поради това, че предложените изменения нямат за цел да променят основните принципи на системата на стопанисване и опазване на дивеча в страната. Той изтъкна, че много от тези принципи са исторически онаследени, какъвто е принципът на държавната собственост върху дивеча, на държавното ръководство, на ловното стопанство, на организираност на ловното движение. Той подчерта, че с предложените изменения се прави опит да се отстранят някои недостатъци, които са констатирани в хода на прилагането на закона.
Професор Кушлев счита, че с предложения проект се спира един процес на оттегляне на държавата от ръководството и прякото ангажиране в развитието на дивечовите ресурси и се възстановяват нейните позиции в тази област. Той изрази мнение обратно на народния представител Моньо Христов относно изчерпателното изброяване на правомощията и функциите от министъра до директора на Държавната дивечовъдна станция. Професор Кушлев счита, че тези текстове дават точен и ясен статут на държавните структури, които ще бъдат и основни бази за развъждането на дивеча и поддържането на дивечовите запаси.
Професор Кушлев изрази одобрението си и относно създаването на ловните надзиратели, които са съществували в продължение на близо един век. Той се присъедини към идеята, изразена от народния представител Владислав Костов, относно подобряване на регламентацията на режима на ловното движение в страната. Той приема като положителен момент изричното предоставяне на възможност на ловните сдружения да могат да развиват ловностопанска дейност, в смисъл да развъждат и разселват дивеча. Народният представител Кушлев приема, че това е идеята, а не създаването на възможност за превръщане на ловните сдружения в търговски дружества, които да се занимават с търговска или външнотърговска дейност.
Освен положителните страни на законопроекта проф. Кушлев отправи и критични бележки. Той счита, че законопроектът за лова и опазване на дивеча следва да бъде съобразен и със Закона за опазване на околната среда, който в съвсем скоро време ще бъде факт. Професор Кушлев изрази неодобрение от създаване на множество подзаконови нормативни актове плюс един правилник за прилагането на закона. Той счита, че когато се регламентират основни проблеми на ловното стопанство, тяхното място е в тялото на закона, а не в подзаконов нормативен акт.
Професор Кушлев изрази смущението си и от елиминирането на общините и местните органи на власт от осъществяването на ловностопанската дейност.
Относно съществуването на свободните ловци проф. Кушлев се позова на Ловния закон от 1926 г., който насърчавал организираното ловно движение, но не изключвал и правото на отделно лице да притежава право на лов, без да членува някъде, като заплаща 10 пъти по-висока такса. Професор Кушлев изтъкна, че членството в каквито и да са ловни сдружения е доброволно. Той подчерта, че това е принцип, върху който се изгражда ПАСЕ и Федерацията на европейските ловни асоциации на страните-членки на Европейския съюз.
Професор Кушлев счита, че съставът на ловния съвет трябва да се определя от министъра на земеделието и горите, без законът да ограничава правата на министъра по отношение на определяне на неговите заместници и състава на ловния съвет. Той изтъкна като слабост на законопроекта и това, че в него не е отделено място на неправителствени и екологични организации. Също така направи и някои бележки във връзка със систематичното място на някои текстове, както и редакционни бележки.
Народният представител Венцислав Върбанов подчерта, че по принцип подкрепя мотивите на вносителите, защото те продължават философията на стария закон. Той се солидаризира с направените бележки от народните представители и подчерта, че има смущаващи противоречия, които следва да бъдат коригирани в периода между първо и второ гласуване на законопроекта. Той сподели, че вижда противоречия във функциите, които се дават на министъра по силата на други закони, и функциите на министъра, които са предложени със законопроекта. Народният представител Върбанов изрази мнение, че не е правилно съгласно законопроекта срещу държавните дивечовъдни станции да не може да се открива производство по несъстоятелност. Той счита, че последицата от това би била банките просто да не отпускат кредит, след като няма да може да се гарантира вземането им. Господин Върбанов се солидаризира с мнението на народните представители Костов и Кушлев против отпадането на текстовете, които дават възможност индивидуалните ловци срещу заплащане да могат да ловуват свободно.
Народният представител Васил Калинов изрази становище, че законопроектът за изменение и допълнение не може да изменя философията на действащия закон и това правило е спазено, но изрази неодобрение относно създаването на множество подзаконови нормативни актове. Той счита, че повечето процедури и правила, които имат характер на подзаконови нормативни актове, следва да намерят място в правилника за прилагането на закона. Господин Калинов изтъкна, че е недопустимо да се предвижда привилегирован текст за държавните дивечовъдни станции по отношение на производството по несъстоятелност. Той подчерта, че в проекта се срещат текстове, които примерно са уредени с Кодекса на труда и този недостатък също трябва да бъде преодолян на второ четене.
Господин Калинов изрази неодобрение относно предлаганото с проекта приравняване на държавните дивечовъдни станции с лесничействата по отношение на издаването на ловни билети и заверки. Той счита, че тази дейност трябва да остане само в лесничействата. Господин Калинов изрази мнение, че участието на общините в целия процес по лова и опазването на дивеча е изключително важно и на тях следва да бъдат възложени функции със закона. В заключение той подчерта, че Националното управление по горите със специалистите си трябва да вземат дейно участие по подготовката на законопроекта за второ четене.
Народният представител Владислав Костов направи процедурно предложение за отлагане на гласуването на законопроекта до следващото заседание, до когато Националното управление по горите да обсъди бележките, направени от народните представители, да даде своето становище и да подготви определени текстове. Предложението на народния представител Владислав Костов беше подкрепено от комисията.
На следващото заседание на Комисията по земеделието и горите, което се състоя на 5 юни 2002 г., началникът на Националното управление по горите господин Илия Симеонов представи на вниманието на народните представители текстове, които бяха подготвени на база на предложенията на народните представители, направени по време на заседанието от 29 май 2002 г. Господин Симеонов представи и мотиви за отказ на част от предложенията, които Националното управление по горите не поддържа.
Народният представител Владислав Костов изтъкна, че в по-голямата част Националното управление по горите е взело предвид целесъобразните и полезни предложения, направени от народните представители на предишното заседание. Той изрази задоволство за професионалната работа, която е извършена от Националното управление по горите, както и за намерените подходящи текстове. Господин Костов заяви, че ако законопроектът остане във вида, в който се предлага, е склонен да го подкрепи.
Народният представител Стоян Кушлев също изрази задоволство от добросъвестната и качествена работа, която Националното управление по горите е извършило в кратък срок. Той изтъкна, че са отразени онези бележки, които имат принципен и систематичен характер. Професор Кушлев изрази задоволство, че е намален броят на подзаконовите нормативни актове и голяма част от тази материя ще бъде уредена с правилника за прилагането на закона. Той заяви, че приема предложените текстове, но си запазва правото в периода между първо и второ гласуване да направи предложения относно участието на общината при определянето на щетите, нанесени от диви животни, както и за създаването на правомощия със закона на други неправителствени организации за участие при формирането на националната ловна политика.
Народният представител Лютви Местан изрази приятното си впечатление от работата на комисията, която прави задълбочен анализ на конкретни текстове от законопроекта още на първо четене, има отношение по тях и е в активна подготовка за второто четене. Господин Местан изтъкна, че участва в работата на комисията в качеството си на заместник-председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи, за да декларира категоричната подкрепа на движението за внесения законопроект. В същото време той изказа удовлетворение от изразената готовност на народните представители недостатъците на законопроекта да бъдат преодолени между първо и второ четене.
Председателят на Националното ловно-рибарско сдружение господин Христо Михайлов изрази своята лична благодарност и благодарността на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България за предоставената възможност за участие в работата на комисията.
Той сподели, че изразява волята на всички ловци в страната, обединени в 142 ловно-рибарски сдружения, които са в структурата на Националното сдружение. Господин Михайлов съобщи, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен и приет от Министерския съвет, е бил обсъден на национално съвещание на сдружението. На това съвещание волята на над 100 хил. ловци в страната е била за категоричната подкрепа на проекта, приет вече от Министерския съвет. Той изрази своето безпокойство от идеята на народните представители да коригират законопроекта на Министерския съвет относно съществуването на "свободните ловци". Господин Михайлов сподели, че сега в България са регистрирани повече от 160 ловни сдружения и всеки ловец съвсем спокойно и доброволно може да членува в което си пожелае ловно сдружение. Той подчерта, че с членството на физическо лице в едно ловно сдружение е свързан водещият принцип в Европа за организиран характер на ловното движение. Като председател на Националното сдружение господин Михайлов изтъкна, че по принцип подкрепя проекта на Министерския съвет в тази му част, че физическото лице ловец е необходимо да членува в доброволно избрано от него ловно сдружение, където желае. Господин Михайлов счита, че няма значение дали такова сдружение ще участва в националната организация и че това е негово право. Той изтъкна, че принципите на ловно-правната ни система изискват организиран характер на ловното дело. Господин Михайлов подчерта, че дивечът е държавна собственост и държавата възлага определени функции за стопанисването на този ресурс върху 85 процента от ловната площ на страната, че тя - държавата - трябва да изисква този организиран характер. Той подчерта, че неслучайно във всички ловни закони правото на лов е неразривно свързано със задължението за стопанисване, тоест там, където дивечът е държавна собственост. Там, където правото на лов принадлежи на собственика на земята, съществува така нареченият "свободен ловец". Сега съществуват 3-4 хиляди ловци, които в момента са "свободни ловци". Председателят на Националното сдружение счита, че те не са проблем на националната организация, а на държавата по отношение на контрола върху тях. Той съобщи, че контактите с Национална служба "Полиция" са най-интензивни по отношение на сега съществуващите "свободни ловци".
Вторият въпрос, по който взе отношение господин Михайлов, се отнася за чл. 30 от законопроекта, който гласи, че лицата, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони, учредяват ловно сдружение. Той изрази несъгласие с коригирания от Националното управление по горите по предложение на народните представители текст, а именно, че лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини върху територията на една или няколко съседни общини, учредяват ловно сдружение. Според него сега действащата разпоредба не се променя. Той счита, че коригираният текст създава предпоставки за прекалено увеличаване броя на сдруженията, което не е в интерес на държавата, тъй като се затрудняват контролът и управлението на ловното стопанство.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 12 април 2002 г.
Това становище е гласувано с 13 гласа "за", 4 "против", без въздържали се."
Позволих си малко по-подробен доклад за този законопроект, тъй като по принцип имаше спорни текстове и държах те да бъдат поставени на вниманието на всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Заповядайте за процедура, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаема госпожо председател! Никак не искам да прозвучи това дидактично, но току-що чухме една лоша белетристика. Кой дава право на един председател на комисия под формата на становище да разказва кой какво е говорил, кога е въздъхнал, в колко часа се е изказал "за" и в колко "против"?
Господин Моллов, аз искам все пак да се знае, че българското Народно събрание има традиции освен иновации. Това нито е протокол на събрание, нито имате право да докладвате становищата на отделните хора тук. Има стенограма във вашата комисия, аз съм сигурен, че вие дешифрирате протоколите от всяко ваше заседание, на което също нямате право. Нека вашият стенографски запис да стои, който иска да направи справка, да я направи. Вие тук трябва да аргументирате само становище, а не аз да научавам в три страници случки от живота на проф. Кушлев, моя приятел. Каква нужда има от това?
И аз моля, госпожо председател, с Вашата толерантност не давайте път на нещо, което е изобщо извън Народното събрание. Ами това не е квартално заседание тук, това е парламент! Надявам се, че няма да се повтори, господин Моллов. Надявам се също, че и другите слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ганев.
Имате думата за дискусия по законопроекта на първо четене.
Господин Кушлев, заповядайте.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам намерение да ви разказвам моята автобиография, но тъй като повече от 35 години съм свързан с ловното движение, бих казал, в известна степен то представлява част от моя живот. И затова въпреки обстойния доклад, който беше направен от председателя на комисията и който в значителна степен ме улеснява при изразяване на моето становище по законопроекта, аз ще взема отношение само по някои принципни, основни проблеми.
Първо, бих искал да подчертая, че е оправдан общественият интерес, който се наблюдава у нас към измененията и допълненията на Закона за лова и опазването на дивеча. Това е така, защото режимът на ловуване е част от вътрешния ред от нашата държава. И тълкуването на този проблем се е разбирал така още от първите дни, първите следосвобожденски години. Първият закон, който регулира лова у нас, е приет през 1880 г. Той поставя правната уредба на лова именно в Закона за вътрешния ред на Княжество България. Тоест режимът на ловуването се разбира като част от вътрешния държавен ред на страната. И макар в три текста, този закон, подготвен от еленчанина Петър Борбатов и приет от Народното събрание, е създал основните принципи, върху които почива нашето ловно законодателство в продължение на 122 години.
Сегашният закон и измененията, които се предвиждат, в никакъв случай, както се подчерта и в доклада, не засягат тези основни принципи, те само ги доразвиват и обогатяват. Но в някои отношения ние се връщаме към първородни идеи, защото в хода на развитието тези идеи претърпяват едно обогатяване, един нов израз и ние сега отново ги преоткриваме, за да можем да вървим напред. И именно предлаганите изменения и допълнения в закона най-напред са в интерес на защитата на дивеча. Следва да се има предвид, че у нас всички промени в ловното законодателство, фактически и идеята за първия разгърнат Закон за лова, приет в 1897 г., са изхождали от идеята за защита на дивеча, за опазване на дивечовото богатство на страната. И неслучайно през 1893 г. 126 най-видни българи се обръщат с възвание към българските ловци и българското гражданство за създаване на ред при използване на дивеча в Княжество България и за приемане на един нов разгърнат Закон за лова, който да уреди запазването на дивечовите популации за бъдещите поколения. И в този списък от 126 души най-напред личи името на Стефан Стамболов, след това на Константин Стоилов, след това на Стоян Танев, след това на Димитър Петков, на четирима бъдещи или бивши министър-председатели на България и още 126 видни български граждани, където виждаме брата на Христо Ботев ген. Кирил Ботев, виждаме английския консул по това време, виждаме трима турски граждани, видни дейци на ловното движение по това време. Тоест ловното движение в цялото му многообразие, в цялата му палитра ние виждаме в това възвание, прието през 1893 г.
Връщам се към тези факти, защото сегашните изменения и допълнения се предприемат в голяма степен за подобряване режима за опазване на дивеча, за подобряване на контрола при ползването на дивечовите ресурси. Именно затова проектът за изменение и допълнение трябва да бъде поздравен. Именно тук аз виждам възвръщане към първородните идеи, нещо като съвсем положително и нещо, което следва да бъде одобрено от Народното събрание.
Изражение на тази идея за защита на дивеча е възстановяване на институцията на ловните надзиратели. Тази институция, както се подчертава в доклада, има близо вековно съществуване. Създадена е 1907 г. с изменението на Закона за лова тогава, но е въведена през 1911 г. И тогава в държавата не са достигали пари, както и сега, както виждате много неща се повтарят в нашата история, и повече от четири години се бави въвеждането на институцията на ловните надзиратели и през 1911 г. цар Фердинанд отделя пари най-напред от неговата лична листа и назначава първите 20 ловни надзиратели в страната. Така институцията съществува вече близо 80 години.
За съжаление, законът, който беше приет преди две години, елиминира тази институция - институцията на ловните надзиратели, като пазители на дивеча, които упражняват своите права от името на ловните сдружения в страната.
Мисля, че възстановяването на тази институция сега от проекта, представен от Министерския съвет, е нов положителен момент в развитието на правозащитната система за опазването на дивеча и ние следва да я приемем.
Вторият момент, който се очертава в проекта за изменение и допълнение и който следва да бъде обсъден и одобрен от народните представители, това е възстановяване ролята и мястото на държавата в стопанисването и опазването на дивечовите ресурси.
В заседанията на комисията действително аз отбелязах, че през последните години, а бих казал, че през последното десетилетие се отбелязваше едно оттегляне на държавата от тази дейност. Нещо, което, бих казал, дълбоко смущаваше ловните среди и онези дейци, които се занимават със стопанисването и опазването на дивечовите ресурси. Примерът в нашето историческо развитие обаче е друг. Ние сме имали големи успехи в ловното дело, в опазването на дивеча само тогава, когато държавата пряко се е ангажирала със стопанисването и опазването на дивечовите ресурси. Ще ви дам примери за това.
У нас първите дивечовъдни станции са създадени през 1927 г. - "Шерба" и "Паламара". С тях се слага у нас началото на възстановяването на популацията на благородния елен, за да я доведем до световния връх. Ние сега сме носители на пет световни рекорда и на действащия световен рекорд от благороден елен. Ние сме на върха. Нашата популация е на световния връх в развитието на този вид дивеч. Всичко започва през 1927 г., когато по инициатива на цар Борис III се създават двете дивечовъдни станции - "Шерба" и "Паламара". И както виждате, тук отново се връщам към тази идея - към първородната идея. Ние възстановяваме и самата институция. Досега се наричаше държавно дивечовъдно стопанство - в миналото. Ние сега възстановяваме и самата идея, самата институция - държавна дивечовъдна станция, така както се е зародила и така както тя е поставила началото на изкуственото развъждане, на подобряването на популациите от дивеча в страната. С това мисля, че нашият проект за закон, с измененията и допълненията, прави една крачка напред. Тоест, връщайки се към миналото той се издига на по-високо равнище. Нещо като отрицание на отрицанието, както казваше Хегел. Това са двата безспорни основни положителни момента на законопроекта.
Аз не споделям опасението, че разгърнатият статут, който се дава на държавните институции, стопанисващи и опазващи дивеча от министъра до директора на държавната дивечовъдна станция в закона, е известно обременяване или излишна пълнота. Защото в закона са предвидени правомощията на тези органи и ние знаем, че само законодателят може да оправомощава за извършване на определени дейности, особено когато тази дейност е от такова значение, каквото е в случая. Защото дивечовите популации принадлежат не само на нас, но и на бъдещите поколения.
Разбира се, аз и на двете заседания заявих, че ще подкрепя законопроекта на второ четене, но към него имах съществени бележки особено в оня негов вариант, който беше представен на първото заседание на комисията. Пред вас ще споделя и някои бележки, които не направих пред комисията не несъзнателно, но в известен смисъл ги бях смекчил.
Аз не мога да приема опита в първия вариант на проекта, така както беше гледан на първото заседание на комисията, да се върнем към определени разрешения, които са подминати от нашето историческо развитие на ловното законодателство, специално опитът да се създаде втори център на властта в лицето на Националното управление по горите в общите положения на законопроекта. Нещо, което съвсем реанимираше - чл. 6 от отменения закон от 1983 г., чл. 9, чл. 13 от отменения закон. На заседанието на комисията аз споделих тези опасения и, за мое голямо задоволство, при втората преработка, която е направена от Националното управление по горите, тези недостатъци са отстранени.
Ние искаме да дадем един разгърнат и добър режим и уредба на националното ловно движение. То винаги е било свободно и доброволно и винаги е било свързано с развитието на лова, развитието на дивеча и има своите безспорни заслуги. Но не следва да допуснем в закона да се конкурират Националното ловно движение и държавната власт. Печалният опит от миналото, когато със закона от 1983 г. се създаде именно такъв втори властови център в държавата, ни посочи, че от този момент започна една отрицателна тенденция в развитието на дивечовите запаси и, в известен смисъл, развитие на някои негативни процеси в стопанисването и ползването на дивеча. Трябва да се знае, че държавата си е държава, тя е собственик на дивеча и като такъв същевременно определя и режима за стопанисване и ловуване. Именно затова тази тенденция трябва да бъде ограничена, т.е. елиминирана, и режимът на ловното движение следва да бъде в онези текстове, които се отнасят до него. Да не се изнасят там, където се регламентират правомощията на държавата.
Бих казал само още няколко бележки и ще приключа. Вторият спорен момент, който дълбоко ме тревожеше, е онова изменение на чл. 29, при което се слагаха ограничения при създаването на ловните сдружения - изисквания ловните дружини да бъдат от една или няколко общини.
Първо, следва да имаме предвид, че Конституцията не ограничава правото на сдружаване, освен тогава, когато се налага в интерес на националната сигурност. Тоест, това е едно конституционно гарантирано право на гражданите и то може да бъде ограничавано само, когато засяга важни държавни интереси. Според мен, в случая ние не се намираме пред подобна хипотеза.
Второ, имайте предвид, че със сега действащия закон, който променяме, само преди година и половина беше извършена основна реорганизация на ловните сдружения. Появиха се десетки, бих казал даже повече от 70-80 нови ловни сдружения. Сега, ако ние приемем тази разпоредба, тези сдружения ще станат нелегитимни и отново ще се създаде голям смут и напрежение сред ловните организации. При мои посещения в провинцията много деятели на ловното движение, председатели на ловни сдружения се срещнаха и протестираха против подобна хипотеза, която ще ги постави извън закона и ще ги принуди отново да се реорганизират и да се обединяват. Ние не можем да посягаме върху едно право, което е създала Конституцията и един досега действащ закон.
Ето защо е необходимо сдружаването да бъде на принципа от няколко съседни ловностопански дружини. Да изключим "от една или няколко общини". Това е първата моя бележка. Това означава веднага и в Заключителните разпоредби да премахнем онзи текст, който визира съобразяване с чл. 31, ал. 2, защото именно това ограничение отпада. Необходимо е да се съобразят само с регистрацията на дружините през държавните лесничейства и останалите разпоредби, които обаче не ограничават правото на сдружаване.

Другият спорен проблем е за доброволния характер на членството. То е една исторически наследена у нас институция. У нас винаги членството в ловната организация е било доброволно. Ако желаеш, членуваш в определена дружина, ако не желаеш - не членуваш. Този принцип е валиден за нашето историческо развитие, с изключение на определен исторически период, в който не искам да се връщам, и през който знаете, че Българският ловно-рибарски съюз беше включен в политическата система на определена политическа класа и на определен вид държавност... В нашето историческо минало принципът на доброволност винаги е бил спазван, а той е един от принципите, върху които се основава ловното движение в Европа.
Разбира се, ние не бива да се опасяваме, че ще създадем някакви затруднения за контрола върху тези лица, както се посочи в доклада. Това ще бъдат, може би, няколко хиляди души, които ще ловуват по реда на организирания ловен туризъм. Такава възможност съществува във всички европейски държави, още повече, че ние сме член на ПАСЕ - Федерацията на ловните съюзи на страните-членки на Европа. Там доброволността на членството е един абсолютен принцип и след като сме приети в тази Федерация на Европейския съюз, ние трябва да спазваме нейните принципи така, както сме обещали в нашата декларация за приемането ни при постъпването в тази организация.
Имам още две бележки:
Смущава ме обстоятелството, че в законопроекта не само са ограничени, но бих казал в голяма степен са пренебрегнати правата на общините, на областните управители и на неправителствените екологични организации. Тяхното участие, специално на неправителствените организации, само в Ловния съвет не може да бъде основание за достатъчна представителност на същите при решаването на проблемите на опазването и стопанисването на дивеча, защото тези организации имат голямо значение за това.
Аз съм доволен, че във втория вариант на доклада беше приета моята бележка и беше ограничен броят на подзаконовите нормативни актове, специално на наредбите, които ще се издават в бъдеще, защото ще има правилник за прилагането на закона, който е подзаконов нормативен акт от по-висш ранг. Необходимо е именно в правилника, такива основни проблеми, каквито са търговията с дивеча, регулиране подробно на правомощията на правата на ловните водачи и други да бъдат уредени. Наредбите трябва да се издават само тогава, когато имаме законодателно упълномощаване, но само в точно ограничен брой случаи, когато това е абсолютно необходимо.
С приемането на закона следва да ограничим подзаконовото законодателство, защото важни обществени отношения трябва да се уреждат със законодателни актове от по-висш ранг.
С тези мои бележки бих ви помолил да приемем закона на първо четене, като се надявам, че между първо и второ четене ние ще внесем необходимите поправки и добавки, така както беше казано в доклада, и както аз пледирах в моето изложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кушлев.
След това пространно изказване, разбирам, че докладът на господин Моллов не би могъл да бъде по-кратък.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз искам първо да изтъкна, че и в доклада на комисията много подробно и, бих казал, точно бяха отразени изказаните становища, мнения и препоръки в комисията. Това в никакъв случай не смятам, че е минус на доклада, той дава една добра база, на която да могат да се направят едни по-кратки и целенасочени изказвания. Затова аз не бих си разрешил да преповтарям това, което чухте от господин Моллов като докладчик по становището на комисията за този законопроект.
Ще се спра на някои моменти от предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча.
Аз няма да се спирам на онези положителни страни, които има законопроектът и които обогатяват този законопроект, но ще се спра на някои неща, които ме смутиха в него, и които аз изразих подробно в комисията, и които ме накараха да гласувам в комисията против този законопроект.
На първо място искам да изтъкна, че в този законопроект се прави един опит за корекция, както каза и проф. Кушлев, на създадения вече режим на създаване на ловните сдружения и Националното ловно сдружение, което противоречи в известна степен на духа, който законодателят е възприел при създаването на Закона за лова и опазването на дивеча и на тази основа, на която са изградени голяма част от ловните сдружения в страната. Освен това прозира, че е голямо желанието на Националното ловно сдружение да си възстанови онези стопански функции, които то притежаваше в миналото - нещо, което господин Кушлев също не пожела да каже, а може би етиката не му позволява да влиза в тази деликатна тема. Но аз ще си позволя да засегна този въпрос, доста подробно разработен в предложения законопроект.
Вие знаете, че сдруженията се регистрират първо като ловни дружинки и след това на основата на тези ловни дружинки се правят на територията на два или повече ловно-стопански райони ловни сдружения, и всички се правят на доброволен принцип, и след това на същия принцип се прави и национално ловно сдружение. В законопроекта не е точно упоменато какво представлява то и какви са функциите му, затова аз смятам, че в предложения законопроект има една празнина. Там трябва да се каже точно с какво се занимава това национално ловно сдружение, за да не посяга и върху стопанската дейност, която е при самите ловци, в местните ловни сдружения.
С текстовете, с които ни се предлага това, именно този въпрос се заобикаля и ненапразно е премахнат един член от закона, тогавашният чл. 32, който изрично казва, че тези сдружения, които са си създадени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел имат право на стопанска дейност, обаче не могат да разпределят доходи, а приходите от тяхната стопанска дейност могат да отидат само за онези цели, заложени в техния устав. Но за да се предпазим по-нататък от този уклон, който съществуваше, изрично в закона беше предвиден текстът, че: "Същите не могат да учредяват или участват в търговски дружества", защото те са регистрирани по съвсем друг ред и закон. Този текст, обаче, очевидно е премахнат в новия законопроект, което за мен цели някакво заобикаляне на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Именно затова, аз и господин Юруков, който тук съвсем правилно изтъкна, че как така се представя в мотивите на проекта, че с предложения законопроект е отменена изричната забрана за осъществяване на търговска дейност на ловните сдружения, той точно това каза, с което аз се съгласих. Ако ще бъдат търговски дружества, да си се регистрират по Търговския закон, но те не са такива, а са граждански, доброволни сдружения, които имат определени цели: да стопанисват дивеча, да го опазват, също екологични функции и т.н., които ясно трябва да бъдат и са фиксирани в известна степен в закона.
Това ме кара да бъда и по-нататък скептичен и по отношение на новия чл. 10а, където пак се казва: "Националното сдружение и ловните сдружения могат да изграждат, поддържат и стопанисват бази за интензивно стопанисване на дивеча в ловностопанските райони.
Забележете, ловностопанският район се предоставя на ловните сдружения по места. И те фактически сключват договор за тяхното стопанисване. А текстът в закона казва: "и Националното сдружение може в тези предоставени на местните ловни сдружения бази за стопанисване на дивеча, да си прави бази за стопанисване на дивеч", което само по себе си е една стопанска дейност, а Националното сдружение не е стопанско обединение и има съвсем други функции.
Затова казвам, че те трябва да бъдат ясни и точни в закона, че "Националното сдружение представлява ловците, сдружени при условията на този закон, и защитава техните интереси на национално и международно равнище, осъществява дейности във връзка с обучението на своите членове, популяризиране на ловния спорт, повишаване на ловната култура на своите членове и съдейства за запазване на екосистемите в ловностопанските райони и запазването и обогатяването на дивечовите запаси."
Това може би отсъства и затова се отива към стопанската дейност, отново да я връщаме. Извинявам се, че съм многословен по този въпрос, но това е една концепция в законопроекта, от която аз се смущавам, и не такава е била идеята и на законодателя.
По-нататък искам да се спра още на няколко неща.
Съвсем правилно господин Кушлев тук засегна въпроса за свободните ловци. Те не са толкова свободни, колкото не членуват в дадена дружинка. Те си имат право на лов, плащат си таксите, имат ловен билет и така нататък. Идват тук чужденци отвън, и като си платят таксата, предвидена по тарифата на Министерския съвет за организирания ловен туризъм, си ловуват. А нашият българин, който е свободна птичка, не иска да членува в дадено сдружение, никой по Конституция не може да му отмени това право: не, не може да ловува! Въпреки че има ловен билет. Този нон сенс в закона и в законопроекта очевидно трябва да бъде коригиран. Това е недопустимо, защото и в цяла Европа всеки един ловец, който има ловен билет, платил си е таксата за лов, платил си е на организацията, която стопанисва дивеча, съответната такса, има право да ловува, разбира се.
Друг е въпросът, че той ще стреля така, безконтролно. Нали затова създаваме тоя контрол и ловните надзиратели към сдруженията?! Статутът на ловните надзиратели е много добър, той се приравнява на ловните стражари.
Но става въпрос, че този контрол трябва да бъде не написан в закона, пък да не съществува, а действително трябва да бъде осъществяван. И това е гвоздеят на въпроса. Не да ограничиш правото на ловеца да ловува, а да има такъв ефективен контрол, че ловът да бъде съгласно закона и съгласно регламентите, съгласно законодателството в тази страна.
Искам да се спра и на още един въпрос - за обособените бази за интензивно стопанисване на дивеч. Казва се така: "Държавните лесничейства стопанисват дивеча в обособените бази за интензивно стопанисване на дивеча".
Значи той има право в Държавния горски фонд да образува държавни бази за интензивно стопанисване на дивеча с цел тяхното разселване, подобряване на популацията и така нататък, и така нататък. Забележете, императивно е записано по чл. 36, ал. 2, че държавните лесничейства стопанисват дивеча в тези бази.
И след това в ал. 3, въпреки императивния текст на ал. 2 пише: "Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча в обособените бази за интензивно стопанисване на ловните сдружения".
Е, кое е вярно! Алинея 2 ли е вярна или ал. 3 е вярна?
Ако трябва да кажем, че държавните обособени бази за интензивно развитие на дивеча се стопанисват от държавните лесничейства, а тези, които са изградени от ловните сдружения - се стопанисват от ловните сдружения, да се запише. Обаче един такъв двусмислен текст, който обезсмисля предишната алинея, не може да съществува в законопроекта.
Спирам се и на един друг въпрос относно ветеринарно-медицинския надзор. Тук, в чл. 42 е записано: "специализираният ветеринарно-медицински надзор, диагностика, профилактика и", забележете, "терапия на заболяванията по дивеча, се осъществяват от Националната научноизследователска станция по ловно стопанство."
В целия закон обаче, навсякъде се говори, че това е в прерогативите и юрисдикцията на Националната ветеринарно-медицинска служба. Ние сме приели и Закон за ветеринарномедицинската дейност, където Националната ветеринарномедицинска служба отговаря за здравното състояние на цялата фауна в България, в това число и на дивеча. И изведнъж тук се появява текст, че научноизследователски институт ще прави терапия, ще прави профилактика, диагностика и така нататък, нещо, което в закона си е предоставено на Националната ветеринарномедицинска служба. И не знам от каква нужда тук, друг е въпросът, че тя може да подпомага Националната ветеринарномедицинска служба по отношение на дейностите, свързани със здравното състояние на дивеча, но тя да поеме всичките тези функции и да освободим Националната ветеринарномедицинска служба от нейните задължения, които са й вменени със Закона за ветеринарномедицинската дейност, това е просто немислимо. Просто немислимо!
Има, разбира се, и редица други по-малки несъответствия, които се надявам, че ще бъдат изправени, но аз искам да изтъкна, че комисията работи много успешно и целенасочено, защото ние имахме две заседания и на второто разгледахме този законопроект, като ни беше представен един преработен вариант на базата на направените от страна на народните представители бележки и предложения в първото заседание. Те намериха отражение в един преработен вариант на Националното управление по горите, който аз смятам, че може да служи за една база за преработка на този законопроект. Може да служи, казвам. Дали ще стане - това зависи от целия състав на Народното събрание. Но текстът, който ни се предлага в момента, въз основа на тези и други забележки, които аз не споделих с вас, за да не удължавам времето, и аз като проф. Кушлев вече 14 минути говоря, ме карат да гласувам против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте, имате думата.
Коста Костов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаемо народно представителство! Много дълго се разисква по този закон. Аз смятам съвсем основателно, че след като законът се нарича Закон за лова и опазване на дивеча, затова аз искам да говоря повече за опазването на дивеча, отколкото за лова.
Всъщност, разискването трябва да продължи колкото трябва, защото опазването на българската природа е нещо много важно и дългото разискване си заслужава.
Хващам се за последните думи на господин Костов за това, че всъщност комисията направи две заседания. На първото от тях бяха направени много сериозни бележки към проекта на Министерския съвет. На второто заседание ни беше представен материал, изцяло съобразен със становищата на народните представители, който спокойно може да послужи, казвам го без резерви, като материал за второ четене.
Всъщност, материалът за второто четене е готов дотолкова, доколкото изпълнителната власт ще се съобрази с разумните съображения на народните представители. И проблеми, и спорове според мен на второто обсъждане няма да има.
Искам да кажа нещо друго. За първи път присъствах на едно обстойно, целенасочено, професионално и деполитизирано разискване в Комисията по земеделието. Смея да твърдя, че опозицията представи конструктивни бележки, съвсем добри обосновки. Ние работихме ползотворно и създадохме един добър материал.
Искам да кажа още няколко неща. Ще подкрепя напълно на второ четене и няма да се съглася с централизиране на дейности в София, които могат да бъдат децентрализирани по места.
Дванадесет години ние се опитваме да създаваме демокрация, но не можем да се откажем от мераците на миналото всичко да се решава в София. Позицията ми винаги е била, че нещата трябва да се децентрализират. Аз също съм съгласен с критиката към предложението на Министерския съвет за неща, които отиват към централизация в София.
Твърдо подкрепям да има свободни ловци, защото всеки, който има пари да плаща и е готов да спазва закона, трябва да ловува по начин, по който ловуват и чужденците. А не ние в България да сме "негрите", а чужденците да са "бели хора". Нека и от българите да има хора, които да могат да ловуват свободно, щом имат икономически възможности.
Искам да завърша още един път с това, че ще подкрепя и постановката общините да имат приоритет при решаването на въпросите за нанесените щети от дивеча, а не пак това да става с административни мерки и от Министерството на земеделието.
Последното, което отново искам да кажа, е, че разискването беше деполитизирано. Затова нещата станаха съвсем разумно. И затова материалът за второ четене на закона е почти готов, защото работихме разумно.
Аз ще подкрепя закона. Но тези от колегите, които гласуваха "против" него, също ще подкрепят закона на второ четене, само че по чисто формални причини гласуваха "против". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте за изказване, господин Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Много дебати се казаха по въпроса за лова в България и по законите, свързани с начина на неговото провеждане. Едно е ясно обаче на всички тук, че сега действащият закон е абсолютно непригоден. Той беше създаден с една-единствена цел - да разбие ловното движение в страната и да се приватизира и дейността, и териториите. Това е истината! И както и да го въртим, и да го сучем тук, свободни ловци, несвободни ловци, такива, онакива - това е факт. И пример за това сега е нещото, което се случва в България по стария закон. Отдават се 110 ловни участъка на концесия, на търг. И, забележете, ловците, сдруженията на ловците нямат право да участват в това раздаване, а само търговци, регистрирани по Търговския закон. Какво да говорим повече?! Това е истината, бялата истина! А иначе всичко можем тук да го завъртим и да говорим, както искаме.
Затова промяната в този закон трябва да стане час по-скоро. И ние трябва да направим всичко възможно законът да мине на първо и на второ четене.
Така или иначе, няма закон, който да угоди на всички в България. Но важното е едно - дивечът в България да се запази, а ловците да могат да ловуват така, че да има някакъв ред и законност в тази държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
За изказване има думата господин Върбанов. Заповядайте.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кюркчиев, съжалявам, че трябва да Ви го кажа, но имам чувството, че не сте чели нито сега действащия закон, нито предложените поправки в проектозакона, който в момента обсъждаме, макар че сте напълно прав за отдаването на 110-те полета. Но това не е проблем на закона, а на ръководството на НУГ. Така че не може да се обвинява законът за действията на някои ръководни кадри в момента.
Искам обаче да се възползвам и от изказването на проф. Кушлев. Докато той беше председател на Българския ловно-рибарски съюз, всичко започваше и завършваше със съюза. Сега виждам, че след близо година депутатстване той доста е променил своите виждания - почти на 180 градуса - по някои принципни въпроси. Това е добре, защото на практика той сега подкрепя точно това, което ние предлагахме преди няколко години като философия на закона.
Всъщност, има едно желание тази философия да бъде продължена и доразвита. И точно заради това не се получи политически дебат по време на заседанията на комисията, защото ние просто искахме да намерим консенсус по толкова важни въпроси.
Искам да кажа няколко думи конкретно по законопроекта и специално по даването на възможност дивечовъдните станции да извършват търговска и стопанска дейност. Искам да изразя своите притеснения, че ако не е регламентирано много ясно в закона, това може да стане. Опасявам се да не се получи така, че всички държавни лесничейства да бъдат преструктурирани в дивечовъдни станции, за да могат директорите да извършват стопанска дейност. Надявам се, че това няма да бъде допуснато.
По отношение на Националното ловно сдружение и прокрадващата се идея да се даде една възможност Националното ловно сдружение също да извършва търговска дейност. Ако това нещо се случи, вместо да се занимава с обществена дейност, ръководството на това сдружение ще започне да се занимава с бизнес. И това е просто недопустимо. Структурите по места имат право да се занимават със стопанска дейност с цел възпроизводство и развъждане на дивеча, така че не е необходимо отново това да се централизира. Така че напълно подкрепям мнението на колегите, които споделиха същите опасения.
По въпроса за така наречените "свободни ловци" аз мисля, че в никакъв случай ние не можем да се опитаме със закон да ги вкараме всички, независимо от тяхното желание, ако те не искат, да ги вкараме в една структура, да членуват в нея.
Подкрепям също становището, че трябва да се даде и да се регламентира взаимоотношението с органите на местното самоуправление и местната власт. Те просто трябва да бъдат ангажирани в тази проблематика.
Изцяло подкрепям и становището на господин Костов за ролята и мястото на Националната ветеринарнономедицинска служба. Нека ръководството на Националната ветеринарно-медицинска служба да си делегира съответните права и отговорности на нейните структури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви,, господин Върбанов.
За реплика има думата господин Кушлев.

Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Върбанов, в моя дългогодишен живот и опит като ловец и ловен деец аз не съм променял своето мнение и своите убеждения. Според мен обстоятелството, че днес народното представителство обсъжда изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча доказва моята правота, че в предишния законопроект имаше редица несъвършенства, които не бяха в интерес на опазването на дивеча. Тогава, когато съм оценявал определена политика, винаги съм я съобразявал с националните интереси, а те са опазването на дивеча. Именно този момент - липсата в предишния закон на уредба на ловната стража и специално на ловните надзиратели, отнемане възможността на онези, които стопанисват дивеча, да го опазват, да се грижат за него, да се борят с бракониерството беше един от големите недостатъци на действащия закон, който ние сега променяме.
Моето несъгласие с тази теза на ликвидация на ловните надзиратели беше една от причините аз да не споделям, да не одобрявам някои от положенията в досега действащия закон и да искам неговата промяна - нещо, което ще стане сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кушлев.
За втора реплика на господин Върбанов има думата господин Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Господин Върбанов, при цялото ми уважение към Вас искам да Ви кажа само едно: тази уредба, която е сега за отдаването на тези 110 ловни участъка, е по стария закон и стария правилник. Кой ги отдава, кое министерство и кои са хората в министерството няма никакво значение, защото те са по структурата на сега действащия закон и правилника към него. По този правилник и закон бяха вече отдадени по Ваше време няколко ловни участъка и резултатите са ясни. Дивечът в тях беше избит и те бяха съсипани. Това е истината. Друга истина няма. Ако трябва, ще цитирам и имена. Това е истината. Сега се действа по вашия закон и точно това ние искаме да спрем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика - господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кюркчиев! Това просто не отговаря на истината. По мое време не са отдавани такива ловни участъци.
Нещо повече. В момента има действащ закон, но няма срокове за изпълнение на това отдаване. Тук аз също задавам въпроса и даже съм подготвил питане до министър Дикме: какво кара да се бърза в момента, след като вече в комисията се обсъждат нови промени в закона? Отговорете ми Вие какво кара ръководството да бърза сега и да отдаде тези участъци? Аз мога да Ви отговоря, само че не искам да политизираме дебата и отново да влизаме в някакви спорове. Аз смятам, че българската общественост вече е наясно. Толкова се отричаше нещо и в крайна сметка се направи точно това, което се отричаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Върбанов.
Преди да обявя половинчасова почивка, искам да ви поканя в Клуба на народния представител, където ще се състои премиера на книгата "Българийо!" на поета Дамян Дамянов. Книгата ще бъде представена от съпругата на поета поетесата Надежда Захариева, а стиховете ще прочете актрисата Галя Асенова.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме разискванията по т. 6 от програмата ни - първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Искам да посоча, че досега Национално движение Симеон Втори е използвало 26 мин. от предвиденото време; Парламентарният съюз на Обединените демократични сили - 18 мин., а Коалиция за България и Движението за права и свободи не са използвали нито секунда от предвиденото за дебати време.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
За разлика от моите колеги, които се изказаха преди мен и които са видни теоретици на лова, аз се изказвам като човек, който практически изпитва на гърба си това, за което се говори в този закон, бидейки седма година председател на най-голямото ловно сдружение в страната - Пловдивското, което на моменти наброява 14 хил. души.
По принцип приемам философията на промяната в закона, тъй като той продължава философията на предишния закон като го дообогатява и изчиства от някои пропуски, които без съмнение се допускат във всеки закон и които ще останат вероятно и в този законопроект, след като се приеме, защото идеален закон няма, особено по такава деликатна материя.
Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, тъй като видях, че доста обстойно се изказаха моите колеги по три въпроса.
Първият въпрос е този за заглавието на закона. Моята препоръка към комисията е да премахне този втори популистки принцип: "Закон за лова и опазване на дивеча" - Закон за лова е в цяла Европа. По този начин ловът включва в себе си и понятието "опазване на дивеча". Ловът не е само лов. Никъде в Европа няма "Закон за лова и опазване на дивеча". Навсякъде - Германия, Франция, Австрия, е Закон за лова и ако искаме да бъдем европейци, добре е наред с материята, която се засяга по опазване на дивеча без съмнение в този закон, да се говори само за закон за лова. Това е моята препоръка към комисията.
Вторият въпрос е за ловните сдружения - тази болна тема. Абсолютно приемам предложението към чл. 30, ал. 1 - "Лицата, обединени в ловни дружни на общински принцип" - няма да цитирам целия член - "да формират ловни сдружения".
Трябва да ви кажа, че практиката до момента, през последната година показа, че се появиха ловни сдружения, които са с две-три дружини и в състав около 20-30 човека.
Ние, които сме най-могъщото и най-голямото дружество в страната, които разполагаме със значителен паричен потенциал, виждаме трудности в ловно-стопанската дейност, а какво остава за тези хора, които са се събрали по 20-30-40 човека на една малка територия? Каква ловно-стопанска дейност ще развиват те? Никаква, абсолютно никаква не могат да развият! Те са формално една групичка с един бос отгоре и с няколко души - подчинени, върху една малка територия. Така че приемам напълно този общински принцип на деление на ловните сдружения.
По този принцип ще се подобри и, предполагам, борбата с бракониерството, което е главният бич за дивеча в страната, ще има по-тясно взаимодействие - на общински принцип говоря - с органите на полицията, лесничействата, прокуратурата и съда и най-вече при осъществяването на някои инвестиционни проекти в областта на ловното стопанство. Такъв проект и ние подготвяме. Ще има гаранция от страна на общинските структури и това ще бъде положителното.
Предложеният запис на чл. 30 дава възможност да се запазят сега съществуващите ловни сдружения на общинско начало, така че го подкрепям.
Третият проблем е за така наречените свободни ловци. Значи, свободните ловци в България са една фикция. Който го е измислил е наистина отдаден повече на популизма. Трябва да ви кажа защо.
Там, където ловът е частна собственост - една Германия, естествено, че има свободни ловци. В България ловът все още е държавна собственост.
И ще ви дам друг пример - в една страна, където има смесена - държавна и частна собственост за лова като Австрия, има отделни закони на Долна Австрия - в Залцбург, във всичките области. Там изрично се казва, че само член на Долноавстрийският ловен съюз може да ловува на територията на Долна Австрия. Само член на Залцбургския ловен съюз може да ловува на територията на Залцбург. Значи, имаме такъв прецедент и в една страна, която е много напред в ловното стопанство, като Австрия.
Казва се: ще ловуват срещу заплащане. Ами, като са в ловно сдружение защо да не ловуват срещу заплащане като имат пари? Пак да си ловуват. Никой не ги спира.
И един друг въпрос - ако всички решат да са свободни ловци, кой ще стопанисва 85 на сто от територията на страната, което е вменено в този закон? Ако решат половината да са свободни ловци? Една малка част - другата половинка ли ще стопанисва тези 85 процента? Не може да стане това нещо! Звучи хубаво, но не е реално за страната. Наистина, не е реално.
Наистина, създаваме една категория от тунеядци, една категория ще са в сдружения. Те ще изпълняват ловно-стопански мероприятия. Другата категория ще каже - да, имаме пари, защо да изпълняваме ловно-стопански мероприятия, защо да се грижим за вредния дивеч, защо да се трудим?
Това са две различни категории хора. Всички трябва да са равни, на един общ принцип, така че аз съм категорично против това понятие - "свободно", защото то за страната и по нашите традиции няма съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Паница.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Костов, за реплика.
Владислав Костов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Паница!
Аз ще направя една малка, така да се каже, реплика, съвсем дружеска, в която искам да кажа, че свободен ловец това не е точно свободен ловец, някаква свободна валенция, както го има в химията. Това е ловец, който е взел изпит, който притежава ловен билет, който има граждански права, който си е платил съответната такса и който се подчинява на онези условия, които му предлага стопанисващият ловно-стопански район, за да извършва това по линията на организирания ловен туризъм. Тоест, в рамките на вашата ловна организация вие можете да си създадете съответните условия, такси, които не са същите, с които вашите организирани ловци извършват лова.
И второто нещо, което искам да ви кажа - "лов" не значи "опазване на дивеча", а определението на лов, извинявам се, че тук ще го кажа за всички, които не го знаят - това е преследване и убиване на дивеч, а опазването на дивеча е нещо съвсем друго, което се вмества вече в организираната ловна дейност и в дейността на ловните организации и на държавата като цяло със своите прерогативи в тази област.
Това са ми малките реплики. Те на са много съществени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Костов.
За реплика думата има господин Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че коментари относно това кой е свободен ловец и кой не е можем да правим на второ четене на законопроекта. Има много възражения между свободните ловци. Малко приличат на американски екшън. Там има такива герои - свободни ловци, които ловят глави. Затова нека тези коментари да ги оставим за второ четене и да гласуваме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Господин Паница, ще използвате ли правото си на дуплика?
Васил Паница (ПСОДС): Само две думи за заглавието. Един виден австрийски деятел по лова сподели: "Вашето заглавие ми прилича на един текст, който може да се перифразира така: "Закон за сечта и опазване на гората"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Христов, заповядайте.
Моньо Христов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, голяма част от изказващите се досега, изразявайки своите съображения, казаха неща, които сигурно и аз ще споделя, но съм длъжен да ги кажа.
Мястото за преместване на текстовете, свързани с Националното ловно сдружение - в главите "Общи положения", не е мястото, където е необходимо да се говори за Националното ловно сдружение. Текстовете за това сдружение трябва да отидат по-назад, по реда си, след ловните дружинки, след ловните сдружения. Едва тогава да стане дума за Националното ловно сдружение.
В текстовете има и преповтаряния, но се надявам на второ четене те да бъдат изчистени.
За мен смущаващи са три члена, които виждам в новия законопроект - чл. 9а, 9б и 9в. В тях се описват длъжностните характеристики на министъра, на началника на Националното управление по горите и на директора на дивечовъдната станция. Вътре са записани права и задължения, включително и текстове по отношение на трудовото законодателство и т.н. Мисля, че практиката в българското законодателство досега е свързана преди всичко с посочване на такива длъжностни характеристики в правилника на самия закон, особено задълженията и отговорностите на Националното управление по горите и директора на дивечовъдната станция. Затова считам, че те трябва да влязат в правилника, а да не бъдат в законопроекта.
Почти същото е и за министъра. Вътре записваме текстове, че задължаваме министъра. Той носи и без това тази отговорност. Така че няма смисъл да преповтаряме неща, които са ясно посочени.
Второто смущаващо за мен е отпадащият текст, който беше спорен в Комисията по земеделието и горите, свързан с търговската дейност. След това стана ясно, че ловните сдружения остава да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и от тази гледна точка аз оттеглям забележките, стига по-нататък на второ четене да не се търси пролука, с която да им се дава право на търговска дейност.
Мисля, че има текстове (аз съм ги посочил в своите забележки), свързани с това, че в самия законопроект малко присъстват неправителствените организации, които имат отношение към гората и дивеча. Това са екологични организации. Има текстове, които записани по този начин, ще предизвикат силната реакция на тези организации.
Не съм удовлетворен и от двата текста по отношение на подивелите кучета и котки.
Имам предвид, че за първи път се връща понятието "хайка". В това няма нищо лошо като начин на действие и организиране, но то трябва да бъде описано в приложенията, в допълнителните разпоредби - какво означава "хайка", защото иначе може да бъде изтълкувано от различни други неправителствени и природозащитни организации като опит за унищожаване на вид дивеч.
Към първия текст, който ни беше представен от Министерския съвет и след забележките, които бяха направени, аз съм критично настроен и затова няма да го подкрепя на първо четене.
Забележките, които бяха представени една седмица по-късно от Националното управление по горите, бяха възприети от почти всички наши колеги. Вземайки предвид тези забележки, на второ четене законопроектът ще придобие нормален работещ вид.
Ще се спра на свободния ловец и по какъв начин да се сдружават дружинките. Вярно е, че от гледище на развиване на тяхната дейност, от гледище да бъдат по-добри деятели в ловното стопанство, от гледище на организираност като структура, взаимодействие и солидарност, то колкото са по-големи, толкова по-добра ще бъде тяхната функция. От друга страна обаче, ако приемем принципа, че трябва да се сдружават в съседни общини, това означава, че ограничаваме техните права, а в някои общини дружинките ще станат много големи за сметка на други. Така че старият текст, който дава възможност вижданията на дружинките доколко да се сдружават, че да бъдат реален фактор в опазването на дивеча и в ловностопанската дейност, ще научи хората на тази практика. Не бива с вижданията си по-бързо да достигнем до определен обем, в който ще имаме реализъм и прагматизъм на действията на тези дружини, ние със законов акт да принуждаваме хората към това сдружаване.
Вторият въпрос е за ловците, които не са организирани. Мисля, че в тези години, докато работеше законът, те ни най-малко не са нарушили закона, поне по информацията, която имам. Тоест те не са фактор, който да довежда до влошаване на ловностопанската дейност. Мисля, че този текст трябва да остане, за да видим реализацията от гледище на тяхната дейност като свободни ловци. Съгласен съм с някои мои колеги, които изразиха мнение, че трябва да завишим малко повече таксите при действието на такива ловци.
Приключвам с думите, че няма да подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет, но на второ четене след корекциите ще видим какъв закон ще се оформи от този, който в момента е внесен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте за реплика.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Христов, в изказването си аз вече споменах, че не споделям някои от изразените досега становища за ограничаване на текстовете, които визират създаването на държавна администрация по лова.
Една от главните задачи на измененията и допълненията в този закони е именно, както споменахме и преди, да възстанови позициите на държавата в ръководството и управлението на ловното стопанство. А това означава да създадем една стройна организация на държавната администрация в областта на лова с ясно и добре определени в закона правомощия и задължения. И именно това е направил вносителят на законопроекта, като в него е посочил трите нива на администрацията - министър, Национално управление по горите, Държавна дивечовъдна станция. Без такова ясно и категорично разграничаване на функциите, а след това и на правомощията, ние не можем да имаме еднопосочно и рационално, ефективно функциониране на държавната администрация, която трябва да изградим в лова.
Една от големите слабости на съществуващия закон, който ние подобряваме, е именно липсата на такова ясно и отчетливо формулиране на техните права и задължения и на недоизграждането на държавната администрация в областта на лова.
Основна задача на всеки един закон в ловното стопанство, в областта на лова е да изгради подобна ловна администрация. И затова ми се струва, че ние трябва отново да прегледаме тези текстове. Там, където имаме прекалено детайлизиране, уважаеми господин Христов, на техните задължения и права, ние можем да ги оставим в правилника, но все пак основните правомощия на тези институции следва да бъдат предвидени в закона. В този смисъл Законът за лова и опазването на дивеча следва логиката на Закона за горите, където ясно и определено са визирани правомощията на отделните институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Господин Христов, ще използвате ли правото си на дуплика? Отказвате се.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, чрез който се постига по-цялостна правна регламентация на обществените отношения в областта на ловното стопанство, получи одобрението и подкрепата на широката ловна общественост, на държавните органи и институции, на ловните сдружения и на други фактори в държавата и обществото, имащи отношение към този проблем.
Кои са по-важните акценти на предложения законопроект? На първо място, с промените в чл. 29, цитирам, "Български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловни дружини с оглед на общността на техните интереси", се въвежда принципът на организирания характер на ловното движение. Този текст сам по себе си изключва възможността и правото на съществуване на свободни ловци. По този начин се премахва несъответствието, съществуващо в действащия закон, между изградената система от механизми за организация и управление на ловното стопанство и възможността в нея да се интегрират и свободните ловци. Основанията за това се виждат в текста на чл. 21, където правото на лов е свързано със задължението за стопанисване и опазване на дивеча, и в чл. 3, където е казано, че "опазването на дивеча е основен принцип за организация на ловната площ, управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча и упражняване правото на лов".
Естествено е да си зададем въпроса как гражданите, придобили право на лов, ще запазят статута си на свободни ловци при тези основни принципни изисквания.
Второто основание се съдържа в смисъла на чл. 8, където 15 процента се разпределят за държавните дивечовъдни станции и дивечовъдни участъци, които трябва да се предоставят за стопанисване чрез конкурс на юридически лица, а останалите 85 процента от ловната територия на страната се предоставят за стопанисване на ловните сдружения. При тези обстоятелства възможностите за упражняване на ловния спорт от страна на свободните ловци са единствено срещу заплащане по цени, определени от стопанисващите дивеча.
В обществото се създава впечатлението, че едва ли не националното ловно-рибарско сдружение и членуващите в него сдружения са против свободните ловци. Всъщност това не е така, а става дума за принципи, разработени в действащия закон.
Известно е, че правото на съществуване на свободните ловци зависи изключително от изградената система за стопанисване на дивеча. На този етап в света са познати две основни системи: при едната, където дивечът се стопанисва изцяло от държавата, както е в Съединените американски щати и Швейцария - придобиването на право на лов е свързано почти изцяло с възможността и съществуването на свободните ловци. Те могат свободно да ловуват срещу заплащане на ловен билет. И втората система, която е характерна за почти цяла Европа, в това число и за България, където стопанисването на дивеча е предоставено на ловни сдружения и юридически лица и изключва възможността за съществуване на свободни ловци, ако законът не предвижда други условия. Пример за това има в Закона за лова от 1926 г., където ловците, членуващи в ловни сдружения, заплащат 100 лв. за правото на лов, а ловци, нечленуващи в сдружение, заплащат 2 хил. лв. за правото на лов.
На следващо място, основно внимание в законопроекта е отделено на въпросите, свързани с организационните принципи за изграждане и формиране на ловните сдружения. В действащия закон, в чл. 30 се казва, че "ловците, обединени в ловни дружинки със съседни ловно-стопански райони, в райони на дейност на едно или няколко държавни лесничейства, учредяват ловни сдружения с цел..." и т.н. От текста става очевидно, че ведомственият принцип е в основата на изграждането на ловните сдружения. За съжаление, след почти две години от влизането в сила на Закона за лова и опазването на дивеча трябва да направим печалната констатация, че е започнат процес на монополизация на ловното стопанство от страна на държавата в лицето на Министерството на земеделието и горите и на ограничаване на демократичните начала в ловното и риболовното движение.
Под въздействието на редица фактори и не без активното участие на държавната администрация в лицето на бившето ръководство на Националното управление на горите се пристъпи към пряка намеса в организационния живот на сдруженията с цел разбиване на техните структури и организационно единство. Извънредно голямо напрежение се създаде при определяне на границите на ловно-стопанските райони, при формирането на членския състав на дружините и сдруженията, при регистрирането на дружините и сдруженията, създадени по силата на пряката намеса на държавния чиновник, при недопускане в ловните комисии и ловните съвети на представители на легитимно избраните и учредени сдружения, при несъобразяване с волята на мнозинството от ловците за границите на ловно-стопанските райони и волята за тяхното сдружаване. И така нататък.
С една дума, ведомственият подход по един недопустим начин сериозно наруши свободата и правото на личността за сдружаване с цел обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели.
С промените в чл. 30, където се казва, че "лицата, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони на територията на една или няколко съседни общини, учредяват ловно сдружение с цел..." се въвежда по същество общинският принцип за формиране и създаване на ловните сдружения. Практически това означава, че на територията на една община може да бъде създадено и регистрирано само едно ловно сдружение. Естествено, възниква въпросът по какъв начин да бъде съчетан ведомственият подход при организацията и управлението на ловното стопанство и общинският принцип при формиране на ловните сдружения. Отговорът на този въпрос е даден в самия законопроект. Държавата, респективно Министерството на земеделието и горите, си запазва всички държавни функции, свързани с правото върху организацията на ловната територия, управлението на ловното стопанство и контрола при стопанисването на дивеча и упражняване правото на лов.
В същото време изграждането на сдруженията на общински принцип в никакъв случай не отнема правото на гражданите, придобили право на лов, свободно и доброволно да избират в кое сдружение да членуват. Предполага се, че общинският принцип по-цялостно и всеобхватно ще отчете интересите на заинтересованите страни в тази проблематика, от една страна, на различните собственици на земи и гори, върху чиято територия обитава дивечът, и от друга, интересите на държавата и обществото с цел опазване и обогатяване на дивечовото богатство в страната.
Нов момент в законопроекта е правното регламентиране на статута и функциите на Националното ловно сдружение. По този начин се възстановява една дълголетна традиция и практика на организираното ловно движение в страната, премахната с последното изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, с която нашата страна беше известна в Европа като положителен пример в областта на ловното законодателство. Това в никакъв случай не означава, подчертавам дебело, връщане към близкото минало, когато по закон Националната ловна организация имаше държавни функции. В това отношение притесненията в определени среди на обществото за връщането на монополното право на Националната ловна организация върху организацията и управлението на ловния спорт на българските граждани са съвсем неоснователни.
Като националноотговорна институция ловната организация стриктно спазва Конституцията и законите в страната и е напълно съпричастна с извършващите се демократични промени в българското общество. След влизането в сила на Закона за лова и опазването на дивеча тя незабавно пристъпи към привеждането на своята организационна структура в съответствие с новите законови изисквания. Днес Националното ловнорибарско сдружение от сдружение на физически лица се превръща в национална организация, в която членуват 142 ловни сдружения, на пълна самоиздръжка и самофинансиране, регистрирани като самостоятелни юридически лица. Функциите, които се възлагат на Националното ловно-рибарско сдружение в законопроекта, са израз на желанието и волята на държавата тя да има достоен партньор на национално ниво, доказал качествата си при организацията и управлението на ловното стопанство за защита на интересите на представляваните от него сдружения в името на българската природа.
С тези аргументи, уважаеми дами и господа народни представители, аз ви призовавам да подкрепим на първо четене предложения ни от Министерския съвет законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но искам да кажа две думи във връзка с проведената тук дискусия. Още повече, че аз не спадам нито към изявените теоретици, нито към изявените практици в областта на лова, които днес взеха отношение. Определено считам, че тази дискусия, повод за която даде подробният доклад, представен от комисията, допринася още повече за изчистване на основните тези, които бяха залегнали в променения текст, който ни беше предоставен по време на второто заседание на комисията от Националното управление на горите. Едно нещо е ясно, което, струва ми се, всички в тази зала разбраха, че Законът за лова и опазване на дивеча в сегашния му вариант се нуждае от известни промени и тези промени трябва да станат възможно най-скоро, във всички случаи преди настъпването на новия ловен сезон.
Имайки предвид тези съображения, за да може тази дискусия да бъде подложена на развитие в Комисията по земеделието и горите и да се оформят едни окончателни тези за второ гласуване, аз ви призовавам да подкрепим варианта, предложен от Министерския съвет, като лично се ангажирам всички текстове и всички тези да бъдат най-подробно и с консенсус внесени от народни представители преди второто гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Гласували 141 народни представители: за 125, против 12, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка седма от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА ПРОУЧВАТЕЛНА КОМИСИЯ ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ.
Моля вносителят да мотивира своето предложение.
Заповядайте, господин Милчев.
Кирил Милчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение на Народното събрание за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси, като се обръщам с молба проекторешението да бъде представено за разглеждане и приемане съгласно установения ред. Това не е само мое решение, като председател на тази временна комисия, а решението беше взето общо от цялата комисия на последното заседание, тъй като срокът изтича, а документите, касаещи най-вече имуществата на вероизповеданията и начините за тяхното разрешаване набъбват в комисията, ето защо се нуждаем от допълнителен срок за работа на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Милчев. Да разбирам ли, че комисията е единодушна по това искане? Добре, благодаря.
В такъв случай откривам разискванията.
Не виждам желаещи да вземат отношение.
Господин Милчев, моля да изчетете текста на решението.

ДОКЛАДЧИК Кирил Милчев:

"Р Е Ш Е Н И Е
за удължаване срока на действие на Временната
проучвателна комисия по религиозните въпроси

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение на Народното събрание за създаване на Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси (обн. "Държавен вестник" бр. 33 от 2002 г.)
Р Е Ш И:

Удължава до 31 октомври 2002 г. срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Милчев.
Подлагам на гласуване проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 2.
Решението се приема.

Преминаваме към точка осма от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННОМОРСКО УЧИЛИЩЕ "НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ" В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Разполагаме с доклад на Комисията по образованието и науката, която е водещата комисия, и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля госпожа Гроздилова да представи доклада от името на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова:

"Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката относно
проект за решение № 202-03-22,
внесен от Министерския съвет, за привеждане
акта на създаване на Висшето военноморско училище
"Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със
Закона за отбраната и Въоръжените сили на
Република България и Закона за висшето
образование

На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект на решение за привеждане акта на създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование № 202-03-22, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Анастас Герджиков - заместник-министър на образованието и науката, полк. Георги Цветков - началник отдел "Военно обучение" в Управление "Личен състав" на Генералния щаб, господин Андрей Пейчев - заместник-директор на Дирекция "Кадрова политика и социална адаптация" към Министерството на отбраната, госпожа Елмира Стамболийска - началник отдел в Дирекция "Правно-нормативна дейност" към Министерството на отбраната.
Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че проектът за решение за привеждане акта на създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" е в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование като държавно специализирано висше училище със седалище Варна. Той е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка и с изискванията, определени с чл. 17, ал. 4 и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, и на основание на чл. 26, т. 12 във връзка с изискванията на чл. 215, ал. 2 и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Съгласно Закона за висшето образование академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната прилагат този закон в съответствие с актовете на създаването им и разпоредбите на специалния закон, отнасящи се до устройството и дейността им, тоест на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Член 215, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България постановява, че ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища се определят в акта за създаването им и редица клаузи са свързани с необходимостта от съгласуване с министъра на отбраната на дейности, отнасящи се до: образователната и научна политика на висшето училище; назначаването и освобождаването от длъжност на кадровите военнослужещи от академичния състав, избрани по реда на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания; сдружаване с други висши училища и научни организации; сключване на договори с потребители за подготовка и повишаване квалификацията на специалисти с висше образование и за извършване на научно-приложни изследвания, както и за организиране на международно сътрудничество.
Съгласно чл. 215, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и акта за създаването на Държавното специализирано висше училище "Никола Йонков Вапцаров" началникът на висшето училище е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, но упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование.
Привеждането на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в Държавно специализирано висше училище е съобразено не само с чл. 215, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, но и с нормите на чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование, тоест да осъществява научноизследователска дейност и да провежда обучение на курсанти за придобиване на висше образование по специалности в професионалната област "Военно дело" за получаване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" и в професионалната област "Техника и технологии" за образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър", както и за обучение на студенти за придобиване на висше образование в професионалната област "Техника и технологии".
В акта за създаването на Висшето военноморско училище в Държавно специализирано висше училище се предвижда обучение на докторанти. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за висшето образование висшите училища могат да провеждат обучение за образователната и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добър".
След задълбочено обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката с 16 гласа "за", без "против" и "въздържал се" взеха следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за решение за привеждане акта на създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование № 202-03-22, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Моля господин Александров да представи становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати!


"Д О К Л А Д
относно проект за решение № 202-03-22 за
привеждане акта на създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със
Закона за отбраната и Въоръжените сили на
Република България и Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет на 29 май 2002 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 31 май 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 26, т. 12 и чл. 215, ал. 2 и § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме проекта за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет на 29 май 2002 г.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата за изказвания. Откривам разискванията по проекта за решение.
Не виждам желаещи. В такъв случай, моля госпожа Гроздилова да изчете текста на решението, за да можем да го подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Снежана Гроздилова: Благодаря Ви, господин председател.
"Проект
Р Е Ш Е Н И Е
за привеждане на акта за създаване на Висшето
военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в
съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България и Закона за висшето образование

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 12, чл. 215, ал. 2 и § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
1. Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" е държавно специализирано висше училище със седалище Варна и има свое знаме, печат и празник - 9 януари.
2. Предметът на дейност на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" включва:
а) обучение на курсанти за придобиване на висше образование по специалности в професионална област "Военно дело" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" и в професионална област "Техника и технологии" на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър";
б) обучение на студенти за придобиване на висше образование по специалности в професионална област "Техника и технологии";
в) обучение на докторанти;
г) обучение за повишаване на квалификацията;
д) извършване на научни и приложни изследвания;
е) дейности, свързани с отбраната на страната, които са му възложени от министъра на отбраната.
3. Предоставя за управление на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" недвижим имот - публична държавна собственост, намиращ се във Варна, област Варна, кв. "Чайка", ул. "Васил Друмев" № 73, по плана на 18-и подрайон, пл. № 19, представляващ част от неурегулиран поземлен имот, съдържаща две площадки, разделени от канала "Шокъра", с обща площ 90 608 кв. м; част от площадка № 1 с площ 87 008 кв. м с намиращите се върху нея 23 сгради (в т.ч. две съоръжения) и част от сграда № 9 (сутерен без 4 склада, втория етаж - лявото крило, третия, четвъртия и петия етаж) и площадка № 2 ("Акациите") с площ 3600 кв. м, застроена с една сграда, описани в Акт № 0274 за публична държавна собственост от 1 август 2001 г., изготвен съгласно чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост и одобрен от министъра на отбраната.
4. Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.
5. В приходната част на бюджета постъпват:
а) субсидии от държавния бюджет чрез трансфер от бюджета на Министерството на отбраната;
б) дарения, завещания и спонсорство;
в) собствени приходи от постъпления от научноизследователска и експертно-консултантска дейност, от такси за кандидатстване и обучение, от следдипломна квалификация и от други дейности, свързани с учебния процес.
6. Органи на управление на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" са общото събрание, академичният съвет и началникът.
7. Общото събрание на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" предлага проект на правилник за устройството и дейността на училището. Проектът се внася за приемане от Министерския съвет от министъра на отбраната след съгласуването му с министъра на образованието и науката.
8. Академичният съвет на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" е орган за ръководство на учебната и научната дейност на училището, който:
а) прави предложения до министъра на отбраната за образователната и научната политика на висшето училище;
б) приема ежегоден отчет за резултатите от учебната и научната дейност на висшето училище;
в) определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;
г) предлага на министъра на отбраната за назначаване и освобождаване от длъжност кадровите военнослужещи от академичния състав, избрани по реда на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и научните звания;
д) взема решения след съгласуване с министъра на отбраната за сдружаване с висши училища и научни организации;
е) приема правилник за атестиране на академичния състав;
ж) присъжда почетно звание "доктор хонорис кауза";
з) избира извънредни професори и извънредни доценти;
и) приема правилници за отделни учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности във висшето училище;
к) утвърждава система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав;
л) взема решения след съгласуване с министъра на отбраната за сключване на договори с потребители за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;
м) взема решения след съгласуване с министъра на отбраната за организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации;
н) прави предложения до министъра на отбраната за обявяване на конкурси за заемане на научно-преподавателски длъжности при условия и по ред, определени в Закона за научните степени и научните звания.
9. Началникът на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" е кадрови военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на общото събрание.
10. Началникът на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование.
11. Заместник-началникът на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" по учебната и/или научната част, началниците на факултети и техните заместници, директорите на департаменти, институти и филиали и началниците на катедри се избират и освобождават по реда на Закона за висшето образование. Онези от тях, които са кадрови военнослужещи, се назначават и освобождават от длъжност и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
12. Заместник-началникът по учебната и/или научната част, началниците на основните звена и техните заместници и началниците на катедри упражняват правомощията съответно на: заместник-ректор, декан, заместник-декан и ръководител на катедра по Закона за висшето образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Подлагам на гласуване проекта за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Решението се приема.

Преминаваме към точка девета от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА с вносител Министерски съвет.
Имаме доклад на Комисията по транспорт и телекомуникации и становище на Комисията по европейска интеграция.
Моля първо да се представи докладът на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам едно процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Александър Раков - заместник-директор на Агенция "Митници", и господин Румен Данев - директор на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има ли друго предложение? Не виждам такова.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Митев.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят съответните лица.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители!
Като че ли стана практика в Народното събрание за вносители да не се канят министрите, които са подготвили съответния закон. Преди броени минути ние приехме на първо четене един много важен закон - Закона за лова и опазване на дивеча. Министърът на земеделието не беше поканен. Сега отново разглеждаме един важен закон, аз се радвам, че все пак шефът на Агенция "Митници" е тук, но мисля, че и министърът на финансите или министърът на вътрешните работи също трябва да бъде тук, защото това засяга не само дейността на митниците, но и на органите на Министерството на вътрешните работи.
Затова апелирам към Вас, господин председателю - нека да се спазват традициите в Тридесет и деветото Народно събрание и когато има закон на първо и второ четене министрите да присъстват в пленарната зала. Това е уважение към българския парламент и към парламентаризма в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Напълно съм съгласен с Вас, господин Мутафчиев, и също смятам за неоснователно отсъствието на министрите при първите четения на законите, защото те са политически четения и изразяваме политически отношения.
При всички случаи ще помоля Секретариата, ако е възможно, да повикат министъра на финансите и министъра на вътрешните работи да присъстват в залата или най-малкото да пратят свои отговорни заместници. Благодаря ви. Не виждам защо трябва да го подлагам на гласуване, мисля, че това беше процедурно напомняне. Няма да го подлагам на гласуване.
Заповядайте, господин Мирчев, да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът за допълнение на Закона за движение по пътищата обхваща само два пункта - чл. 91 от Закона за движение по пътищата и един нов чл. 166а, касаещ възможността на Изпълнителна агенция "Митници" да осъществява контрол по Закона за митниците. Това не е цялостен законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Аз поканих уважаемите господа от Министерството на финансите да присъстват.
"Д О К Л А Д
относно законопроект за движение по пътищата
№ 202-01-28, внесен от Министерския съвет
на 18 май 2002 г.
На две свои редовни заседания, проведени на 30 май 2002 г. и 6 юни 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата № 202-01-28, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Асен Асенов, директор на Агенция "Митници" към Министерството на финансите.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Асенов. Той обясни, че промените в Закона за движение по пътищата са продиктувани от налагащото се разширяване на правомощията на българската митническа администрация в областта на предотвратяването и разкриването на митническите нарушения и престъпления. Промените са необходими за по-ефективен граничен и вътрешен контрол и имат за цел да приведат състоянието на митническата администрация в съответствие с изискванията на Европейския съюз и със становището на българското правителство, изразено в преговорите по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" и Глава 25 "Митнически съюз".
В изпълнение на препоръките на Европейския съюз и поетите ангажименти от страна на българското правителство и изграждането на специализирани митнически органи - мобилни групи - за осъществяване на митнически контрол върху цялата митническа територия на страната. Тези структури функционират успешно в митническите администрации на страните-членки на Европейския съюз. Ефикасното упражняване на дейността им е свързано с предоставяне на по-широки правомощия и по Закона за движение по пътищата, изразяващи се в даването на възможност за спиране на превозни средства на пътя и осигуряване на специален режим на движение на автомобилите на контролните органи.
Една от промените в действащия Закон за движение по пътищата се състои в допълнение към разпоредбата на чл. 91, ал. 3, регламентираща специалния режим за движение на моторните превозни средства, като се добавят и автомобилите на специализираните контролни органи на Агенция "Митници". Специалният режим на движение, необходим на контролните органи за по-голяма ефективност на действията им и осигуряване на бързина на предвижване на цялата митническа територия на страната.
Втората налагаща се поправка в Закона за движение по пътищата също е крайно необходима във връзка с осъществяването на рационален митнически надзор и контрол. Предлага се създаването на нов чл. 166а, уреждащ възможността специализираните контролни органи на Агенция "Митници" да имат право да спират превозни средства по ред и условия, определени от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите чрез специална инструкция.
Създаването на тази разпоредба е свързано с подобряването на дейността на митническия надзор и контрол върху внасяните, изнасяните и транзитните стоки през митническата територия на Република България. Компетенциите на митническите органи са очертани в Закона за митниците, но спирането на моторните превозни средства не може да се упражнява без промяна в Закона за движение по пътищата.
Отбелязано бе, че исканото допълнение на закона не създава нови органи и правомощия, а цели само част от митническите органи да получат законово регламентирана възможност за спиране на пътни превозни средства и ползване на специален режим на движение при изпълнение на задълженията си, произтичащи от Закона за митниците.
При проведената дискусия народните представители, членове на комисията, поставиха много важни въпроси относно дейността на митническите органи и необходимостта от предоставянето им на нови правомощия по Закона за движението по пътищата. Направени бяха предложения за усъвършенстване на законопроекта, който да бъде внесен след приемане на първо гласуване. Във връзка с поставените въпроси директорът на Агенция "Митници" подчерта, че исканите правомощия ще бъдат предоставени на ограничен кръг митнически служители, които ще използват само няколко автомобила със специален режим на движение за осъществяване на функциите, предоставени им по Закона за митниците.
След проведената дискусия и направените предложения, Комисията по транспорт и телекомуникации с 11 гласа "за" и 4 "въздържали се" предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, доктор Първанова, ако обичате, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Антония Първанова:
С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закона за допълнение на Закона за
движение по пътищата № 202-01-28, внесен от
Министерския съвет на 18 май 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юни 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя - госпожа Зинаида Велева, директор на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет. На обсъждането присъстваха представители на Агенция "Митници" и представители на Министерството на вътрешните работи.


Предложеният проект за допълнение на Закона за движение по пътищата въвежда разширяване на правомощията на митническите органи в областта на предотвратяване и разкриване на митнически нарушения и престъпления, както и на рационализирането на граничния и вътрешния контрол, което е ангажимент на България по Глава двадесет и четири "Правосъдие и вътрешни работи" и Глава двадесет и пет "Митнически съюз", открити за преговори към настоящия момент.
В редовния доклад за 2001 г. на Европейската комисия е посочено, че българската държава следва да предприеме допълнителни законодателни мерки, които да бъдат насочени към предотвратяване на митническите нарушения и престъпления при извършване на внос и износ от територията на страната. В Общата позиция на Европейския съюз по Глава двадесет и пета "Митнически съюз", изразена на 6 юни 2001 г., на България се препоръчва "да създаде условия за прехвърляне на повече правомощия към митническите органи в борбата им срещу митническите нарушения".
В действащото законодателство правомощията на митническите органи са уредени преимуществено в Закона за митниците. В чл. 2, ал. 3 и в чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е посочено, че митническите органи имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.
От досегашното приложение се констатира, че тези общо формулирани права не създават достатъчно правни възможности за митническите органи за ефикасна борба с неправомерния внос и износ на стоки. С внесеното предложение за допълнение на чл. 91, ал. 3 от Закона за движението по пътищата се предвижда автомобилите, които се използват от специализираните контролни органи на Агенция "Митници", да бъдат включени към кръга на моторните превозни средства, които могат да ползват специален режим за движение по пътната мрежа на страната.
Редакцията на новосъздадения чл. 166а от Закона за движението по пътищата въвежда за митническите контролни органи правото да спират и да проверяват пътни превозни средства, движещи се на територията на страната, с цел разкриване и предотвратяване на митнически нарушения и престъпления.
Законодателната рамка на правото на европейските общности не съдържа acguis communautaire за организацията и дейността на митническите органи и граничния контрол. Независимо от отсъствието на европейско законодателство в тази област, държавите членки са изработили общи правила относно дейността и правомощията на митническите органи, които са възприети в значителна степен от техните законодателства. Към тези общи правила се отнасят следните актове на световната митническа организация:
Първо, "Наръчник относно мерките за борба с търговската контрабанда" от 1992 г.
В т. 2 на глава VII "Списък на препоръчаните минимални правомощия за разкриването, проучването и преследването на търговската контрабанда" от наръчника е посочено, че митническите служители в страните-членки трябва да имат право да извършват обиск на лица, помещения, зони под митнически контрол, возила, кораби, самолети, когато има достатъчно основания да се предполага съществуването на незаконно внесени стоки или придвижването на незаконен износ на стоки. Тези права митническите служители трябва да притежават и когато има достатъчно основания да се предполага съществуването на писмени доказателства за извършване на незаконен внос, износ или опит за незаконен износ.
В наръчника е посочено още, че митническите служители в страните-членки трябва да имат право да издават актове или да налагат административни наказания на всяко физическо или юридическо лице, когато се установи, че това лице е участвало в съзнателно извършван внос, опит за износ или износ в нарушение на митническото законодателство. Митническите органи трябва да бъдат задължени да информират прокуратурата в случаите, когато бъдат установени митнически нарушения.
Второ, Наръчник на органите, разследващи митническа контрабанда, издание на Световната митническа организация от 1998 г.
В т. 2 от глава III, част I "Правомощия на национално равнище" от наръчника е посочено, че митническите служители, които извършват разследване на търговска контрабанда, трябва да имат право да претърсват хора, сгради, зони под митнически контрол, автомобили, кораби и самолети.
Предложеният проект за Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата е съобразен с опита на Великобритания и Германия в борбата с митническите нарушения и престъпления.
Във вътрешното право на Великобритания, в раздел 163 от "Правомощията на националната разследваща служба на митниците и акцизите на Нейно кралско величество" се посочва, че на служителите в тази служба е позволено да спират и претърсват превозни средства, плавателни съдове и намиращите се на земята самолети, които носят стоки, подлежащи на конфискация.
В Наредба за контрола на Министерство на финансите на Германия е предвидено, че митническите органи могат да спират превозни средства, да претърсват лицата и превозните средства, както и да конфискуват контрабандната стока. Тези правомощия могат да се прилагат на територията на цялата страна.
Предложеният проект за допълнение на Закона за движението по пътищата е съобразен и с данните, изнесени в "Резюмиран обзор на възможностите на европейските митнически служби", издание на Европейския съюз от 2002 г. В него е посочено, че в законодателствата на страните-членки са предвидени правомощия за митническите контролни органи да спират и проверяват моторни превозни средства, влакове, самолети и кораби, и да конфискуват намерените в тях стоки.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи се обедини около становището, че проектът на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата привежда до голяма степен правомощията на митническите контролни органи по предотвратяване и разкриване на митнически нарушения и престъпления в съответствие с европейските изисквания в тази насока.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата № 202-01-28."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Госпожи и господа, определям време за разисквания на парламентарните групи, съответно 40 минути за НДСВ и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, за какво точно става дума в тази малка поправка? Добре е първо да стане ясно на народните представители по време на дебата, всеки да формира мнение преди да преминем към гласуване.
Става дума за това, че Законът за движението по пътищата се изменя по начин, по който от приемането на закона насетне всеки български гражданин, собственик на пътно-транспортно средство или на моторно превозно средство, може да бъде спиран по пътищата от специализирани служби на администрацията на митниците. Това е на практика нещото, което въвежда този закон. Това е най-основното.
Аз обаче съм изненадан от това, което се предлага от Министерския съвет, законопроектът е на Министерския съвет.
Искам да попитам вносителите няколко неща. Допускаме, че български гражданин си купува, да речем, два бакса цигари без бандерол. Тук, където и да излезете, питайте министъра си, ще видите, не знам защо има още, цигари без бандерол, по линия на парламентарния контрол се каза. Купува си семейството и тръгва за морето. Съответната служба на "Митници" спира превозното средство по пътя за морето и аз питам: какво става? Конфискуват цигарите и какви ще бъдат последствията за тези хора?
Друг казус: да допуснем, че съответните митнически служби са, да речем, успели да хванат някакъв трафик по някои от районите на страната, по някакъв път. Започва престрелка. Органите на Министерство на вътрешните работи ги няма. Какво следва? Значи тези хора ще бъдат ли въоръжени? Те достатъчно ли са квалифицирани, съответните подразделения на НСБОП ще бъдат ли извикани, МВР ще бъде ли информирано? Или ако е информирано Министерство на вътрешните работи, аз питам: за какво е тази поправка?
Ако, да допуснем, въвеждате тази поправка, за да не изтича информация, което за мен е най-логично, тогава как примерно вашите служители ще могат да се справят с една, примерно, банда, която превозва трафик на цигари, на алкохол, хора и пр.?

Минавам нататък. Това е условие за корупция. Аз знам, че наскоро главният секретар изкара една заповед за това, че полицейските атрибути могат да се използват във връзка с тази заповед по съответния ред. Ако досега българските граждани бяха рекетирани от мними полицаи, сега с тази поправка има сериозна опасност да бъдат рекетирани от мними митничари. Къде е гаранцията, че някоя престъпна групировка, да речем, няма да вземе съответни атрибути на митнически служители, да излезе на пътищата, спира, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, дадено пътно моторно превозно средство и ограбва хората или дадено семейство. И какво става оттук насетне? Главният секретар със заповед успя, всъщност не знам дали е успял, но има опити да се пресекат тези магистрални банди.
Вие в момента създавате нови възможности на магистралните бандити. Само трябва да имат някакви други униформи, не полицейски.
Още нещо. Нарушаването на Закона за МВР е нещо много по-сериозно, отколкото, да речем, нарушаването на Закона за движението по пътищата.
Така че аз мисля, че тези неща не са добре обмислени. Някак си ад хок Министерство на финансите ни предлага този текст. Колкото и малък да е той, аз искам да обърна вниманието на народното представителство, че става дума точно за това. Той крие много сериозни рискове и много сериозни опасности.
Още нещо. С много шум беше сключена сделката с английската компания "Краун ейджънтс". Кой ги дава тези права? На базата на консултантската дейност ли са тези изменения в Закона за движение по пътищата? Не мога да разбера. Имам чувството, че някак напосоки се работи, на парче.
Ами, вие утре можете да направите, примерно, далеч от вашата материя, изменение и допълнение на някакъв друг закон пак във връзка с вашата борба, с вашата дейност. Това е много несериозно.
Мисля, че трябва комплексно да огледате нещата си. Обръщам се към вносителите - митническата администрация. Да дадете комплексно един пакет от законопроекти, които евентуално да гледаме. Имам усещането, че вие нямате ясна визия как да се борите с този вид престъпност.
Не мога да подкрепя, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на първо четене такъв текст. Според мен тези неща, които се предлагат, не са обмислени. Според мен трябва да се направи един по-комплексен анализ. Мисля, че и други колеги ще изразят подобно мнение.
Аз лично съм учуден от този текст на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първо четене в Комисията по транспорт и телекомуникации аз не подкрепих предложения законопроект.
И както и там, така и тук искам да обясня своите мотиви.
Преди всичко, аз съм напълно съгласен, че с оглед на хармонизацията на нашето законодателство с това на Европейския съюз, трябва да бъдат изпълнени препоръките, които са ни дадени по глава двадесет и четвърта "Правосъдие и вътрешни работи", както и по глава двадесет и пета "Митнически съюз". По глава двадесет и четвърта по-специално по частта "Митническо сътрудничество".
В тази връзка препоръката на Европейския съюз е за разширяване на правомощията на Агенция "Митници" като орган, който осъществява такава дейност в България.
Кое обаче ме смущава в предложения законопроект?
На първо място, това е промяната, която се иска в чл. 91, ал. 3. Когато се иска специален режим за движението на моторни превозни средства на специализираните контролни органи на Агенция "Митници", изрично е упоменато, че тези специализирани контролни органи ще бъдат определени от директора на Агенция "Митници". Дори в основния текст на чл. 91 - текст, който ние гласувахме преди по-малко от два месеца по повод на предишния Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, имаше една оживена дискусия, в която макар че се запазиха действащите разпоредби на предишния текст, беше изрично изтъкнато, че подобни органи или са изрично упоменати в закона, или, там се касаеше за Министерство на вътрешните работи, се определят от министъра на вътрешните работи на Република България.
Считам, че снижаването на нивото на отговорното лице, което трябва да определи специализираните органи, които се ползват със специален режим на движение, а именно - стигането до директор на агенция, в случая - директора на Агенция "Митници" - дава възможност в определени случаи да се разшири броят на моторните превозни средства, които ползват специален режим на движение, до недопустими размери. Нещо повече, до липса на ефикасен контрол.
По мое мнение, или трябва съвсем ясно да се определи кои са тези контролни органи и те на второ четене на законопроекта да бъдат изрично упоменати, което е най-добрият вариант, или трябва нивото на отговорното лице, което трябва да определи тези органи, да бъде министърът на финансите.
Аз специално по никакъв начин не бих одобрил снижаването на това ниво до директор на агенция, което ще позволи по-нататъшно разширяване на този списък.
Втората ми забележка носи до известна степен принципен характер. Тя надхвърля размера на предложените изменения. Свързана е с обстоятелството, че с тази добавка още повече нараства и без това големият брой на моторни превозни средства, които ползват специален режим на движение. Това действително създава една предпоставка за злоупотреба, дори за използване на специален режим на движение от лица, които не са в този списък. Защото когато има много лица, които могат да ползват подобен режим, много често този режим може да бъде фалшифициран чрез лица, които са откровени престъпници. И хората, които знаят, че има достатъчно длъжностни лица, които могат да ползват този режим, те дори не са в състояние да потърсят правата си или по някакъв начин да упражняват ефикасен контрол.
Последната ми забележка е, че когато се разрешава ползването на такъв режим на движение върху цялата митническа територия, а това всъщност е цялата територия на Република България, трябваше преди гласуването на този законопроект да имаме ясна наредба за процедурата и правилата, при които могат да бъдат спирани моторни превозни средства извън района на действие на митническите учреждения. По същество използването на специален режим и последващо спиране на моторни превозни средства и извършването на контрол върху това, което се пренася с тях, е вследствие на занижен контрол от самите митнически учреждения на специализираната тяхна територия. Поради това по съвсем ясен, прозрачен начин трябваше да се разпише при какви условия и с каква процедура могат да бъдат спирани моторните превозни средства. В противен случай, отново повтарям, ние ще се изправим пред една ситуация, в която ще бъдат застрашени основните права на обикновените български граждани, ако се злоупотреби с предложените изменения на закона.
Поради това, господин председател, аз потвърждавам, че не мога да подкрепя в този му вид законопроекта на първо четене. Ще направя съответни предложения между първо и второ четене за ясно определяне на приложното поле на посочените две изменения в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за изказвания.
Искам само да припомня на представителите на двете министерства, че могат да вземат отношение по направените изказвания, когато пожелаят.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен до голяма степен с направените досега разсъждения. Наистина, делегирането на това пълномощие на директора на Агенция "Митници" сам да определя органите, които ще имат тези извънредни права, ми се струва прекомерно.
Освен това долавям, съзирам в мотивите и в текста на чл. 166а едни противоречия, които за мен не са изяснени.

Известно е, че става дума за мащабна контрабанда, която се осъществява през границите на страната и която без съмнение трябва да бъде ограничавана с всички възможни законови средства. В това число, вероятно и способи, подобни на тези, които се въвеждат със сегашните текстове. Но когато става дума за такава мащабна контрабанда, аз не разбирам как предвидените мерки биха отговорили адекватно на онова, което на практика трябва да свършим.
Директорът на Агенция "Митници", както е цитирано добросъвестно и в доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации, получава едни големи пълномощия, респективно и неизвестен брой негови служители за борба с тази мащабна контрабанда. Същевременно той ни обясни и тук пак повтарям, че е точно записано - че исканите правомощия ще бъдат предоставени на ограничен кръг митнически служители, които ще използват едва ли не само няколко автомобила. И се питам, от една страна, ние му делегираме големи пълномощия, а от друга страна, той ни обяснява, че с няколко автомобила и някакъв малък брой служители ще може да влияе ефективно върху рязкото ограничаване на мащаба на тази контрабанда. Някак си свенливо и под сурдинка ние първо получаваме големи правомощия, а след това обясняваме, че всъщност ще мобилизираме един съвсем малък брой средства, което на практика няма да промени нищо.
Аз много моля господин Асенов, тъй като този въпрос му беше зададен по време на заседанието на комисията, да се опита в най-общи линии да очертае мащаба на тази не превантивна, а следпревантивна дейност и ако действително ние смятаме с такъв минорен брой средства - няколко автомобила и няколко служители, да пресечем контрабандата, за какъв дявол тогава ние им предоставяме такива сериозни пълномощия? Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Василев има думата.
Васил Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! С това, което беше споменато и от преждеговорившия, и от колегите от ОДС, и от комисията не мога да не се съглася, защото като член на комисията смятам, че наистина има неща, които трябва да ни смутят. Вместо да намалим режима на автомобили, които са със специален статут или, както казват хората, автомобилите със сините буркани, ние правим точно обратното в момента.
Какъв е проблемът - ще се спра пак на това, което беше споменато и от колегите - служителите на митниците, в крайна сметка, ако искат да правят проверка на територията на страната, да ползват автомобилите и услугите на институцията, която се нарича Министерство на вътрешните работи? В екип с тях те могат да направят проверките. МВР имат тези правомощия по закон и разбира се, да санкционират тези, които имат нарушения.
Друг е въпросът, че според мене санкциите трябва да стават още на митницата. Там са входовете и изходите на държавата. Ние бандитите, които са преминали границите, ако ги хващаме на 250 км. от границата, чудесно, нека да ги хванем, но аз мисля, че входът и изходът на държавата е мястото, където всичко трябва да бъде блокирано още при влизането в страната.
Не на последно място във връзка с това ние имахме тук сериозни дискусии по подписания договор с "Краун ейджънтс". В крайна сметка тази фирма и тези хора дойдоха в България и бяха предпочетени от министъра на финансите и от правителството, с тях беше сключен един договор зад гърба на парламента, който бе обвит в тайнственост именно заради това. Това ще бъдат хората, които безпристрастно трябваше да консултират митниците, да контролират входовете и изходите и едва ли не те получиха достъп до цялата информация на страната, а сега се оказва, че трябват нови служители, които трябва да поемат ангажимента да правят вътрешни проверки.
Затова смятам, че в момента е неприемливо да подкрепим такова предложение и аз наистина, ако това да бъде прието на първо четене като предложение на министерството, ще си запазя правото с другите колеги на дискусията в Комисията по транспорт и телекомуникации да направим допълнителни предложения и поправки, които, дай Боже, на второ четене да бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, господин инж. Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние разглеждаме в момента една важна поправка. Според вносителите тази поправка трябва да подобри ефективността от работата на митническите органи. И веднага трябва да дадем отговор може ли това да стане с предвижданите промени в Закона за движението по пътищата или не може да стане? В унисон ли е с определени европейски норми, различни, разбира се, в отделните европейски страни или не е? И оттук нататък какво е взаимодействието между отделните държавни институции за извършването на контрола на контрабанда на стоки за износ и за внос извън и в страната?
Аз с внимание проследих становището на Комисията по евроинтеграцията. Там забелязвам два много важни момента, които комисията препоръчва като основание за това да бъде приет законът. Там се казва, че в наръчника относно мерките за борба с търговската контрабанда, в т. 2 на глава седма гласи: списъкът на препоръчителните минимални правомощия за разкриване, проучване и преследване на търговската контрабанда. В наръчника е посочено, че служителите трябва да имат право да извършват обиск на лица, помещения, зони до митнически контрол, возила, кораби, самолети, както и достатъчно основание да се предполага съществуването на незаконно внесени стоки или предвиждане на незаконен износ на стоки.
Аз питам има ли в момента някакви ограничения в българското законодателство, където да се създава пречка митническите органи да имат тези права? Няма такова ограничение.
В следващия наръчник се цитират правомощия на национално равнище - т. 2 от глава трета на Наръчник на органите, разследващи митническата контрабанда и включително се казва, че във Великобритания правомощията на Националната разследваща служба на митниците... Говорим за Национална разследваща служба на митниците. Ако може да ми обясните каква е разликата в предложението, което е направено от нашето правителство и това, което е в Англия, ще бъде добре.
На мен ми се струва, че както чухме и в комисията, тук става дума за даване на правомощия на митнически служители, които не са контролен орган на митниците, а те имат същите правомощия, каквито техните колеги имат и на самата граница.
Конкретно по текста искам да споделя няколко неща, но предварително искам да ви кажа, че ние като Коалиция за България, като българска левица категорично ще подкрепим всички мерки, които ще създадат по-ефективна работа на митническите органи за прекратяване на контрабандата и незаконния внос. Независимо, че имахме своите забележки по начина, по който беше подписан договорът с "Краун ейджънтс" и за някои съмнения за ефективността от този договор, ние с нетърпение очакваме да видим ясно резултатите. Ще се радваме и ще аплодираме всички резултати, които ще доведат до намаляване на корупцията в митниците и съответното затягане на режима на внос и износ на стоки и тяхното обмитяване.
Категорично ще подкрепя правителството в това отношение, но не можем в никакъв случай да се съгласим с едни безцелни мерки, от които ефектът не е ясен.
Какво се предлага в този законопроект?
Предлагат се две неща - най-напред митнически служители да имат право да спират по пътищата моторни превозни средства и да правят проверки дали те пренасят контрабандна стока. От представителите на митниците, от ръководителя на Агенция "Митници" разбрахме, че това няма да става за всеки един автомобил, а само там, където има определени сигнали, съмнения, виждания и т.н.
Аз искам да попитам това, което попита и Благой Димитров, и аз съм напълно съгласен с него - по какъв начин ще бъде регламентирано действието и функциите им по пътищата на страната? Как ще се извършва най-напред проверката, след като се спре, примерно, едно моторно превозно средство на самия път - на самия път или на определени места? По какъв начин ще се реагира от страна на органите на митниците след като те имат право да носят оръжие - това го има в Закона за митниците - ако, примерно, аз като потърпевш, тоест като обект на митническа проверка не изпълня поръката и не спра, когато се опитат да ме спрат на пътя? Това означава ли, че ще бъда обект на преследване от органите на митниците?
Тук стои още един въпрос - защо се опитваме, имайки предвид, че това е и част от ангажимента на Пътна полиция в страната, да ги елиминираме от един такъв процес? Доколкото на мен ми е ясно, не знам дали греша, но с проф. Данаилов преди малко споделихме, в Гърция такива митнически проверки по пътищата се извършват категорично със съдействието на Пътна полиция. Има ли проблем в страната във взаимодействието между Пътна полиция и митническите органи, за да се искат някакви подобни правомощия?
Тук има още един въпрос, който трябва да си зададем, разбира се, до каква степен може да бъде ефективна една мярка, когато се даде на обикновените митнически служители, а не на един орган, който, примерно, ще контролира как другите митнически органи на границата са си свършили работата. Значи, ясно ни е - ние имаме съзнанието, че някой не си върши добре работата на границата, за да можем да търсим последващ митнически контрол. Любомир Пантелеев много добре го очерта като последващ превантивен. Значи, можем да си представим какъв превантивен контрол е на територията на страната.
И вторият въпрос е, че се иска да има специален режим за определени автомобили на Агенция "Митници", като този специален режим ще бъде определен от ръководителя на Агенция "Митници".
За първи път в нашето законодателство е това. Досега нивото, на което се е определял специалният режим на автомобилите, беше министърът на вътрешните работи. Това е най-ниското ниво в изпълнителната власт. Ние стигаме до шеф на агенция. Това означава, че шефът на агенцията може да определи колкото си иска автомобили със специален режим.
Аз не съм против това да имат специален режим, но въпросът е какво ще помогне в момента специалният режим при една подобна ситуация?
Ние знаем и за какво бяхме критикувани като народни представители - за това, че специалният режим дава възможност да не се спазват правилата за движение по пътищата. Така ли е?
Това означава, че ние им даваме съответно право те да могат бързо да се придвижат, дори да водят някакво преследване на автомобили, когато не спрат при тяхно искане. Но, за съжаление, аз не виждам по някакъв начин правата на този орган, на тази мобилна група, за която съм за нейното създаване. Разбира се, тя е необходима. Има я в европейските държави, но трябва ясно да са очертани правомощията на тази група, какви ще бъдат функциите на тази група и на база на функциите и задълженията да видим какви права тя ще има, за да може народното представителство правилно да прецени - ще ли да е ефективна една такава мярка или няма да е ефективна една такава мярка.
Категорично казвам, че аз на второ четене ще направя своите предложения за промени, но апелирам към управляващото мнозинство - виждам, че не се проявява интерес от тяхна страна и накрая ще кажа защо според мен не се проявява този интерес, но министърът на вътрешните работи да утвърждава специалния режим по предложение на министъра на финансите на определен брой автомобили. Пак казвам: по предложение на министъра на финансите и на Агенция "Митници". Тогава ние ще уеднаквим правото на изпълнителната власт да определя кои автомобили на кои организации имат право да ползват специалния режим.
Аз в заключение искам да кажа няколко думи.
Смущава ме практиката, която изпълнителната власт напоследък прилага в Тридесет и деветото Народно събрание. На всички ни е ясно и самият факт, че критиките към този закон в Комисията по транспорт и телекомуникации бяха от народни представители от всички парламентарни групи - и от управляващото мнозинство, включително от ДПС, от НДСВ, от Коалиция за България, от СДС, бяхме почти единни за това, че този закон не решава проблема на Агенция "Митници", че той няма да доведе до сериозна ефективност на дейността на агенцията. Въпреки това ние, тоест управляващото мнозинство предложи този закон да влезе в пленарна зала със сериозни забележки.
Това означава, че изпълнителната власт напоследък започна да ни дава закони, които не са качествени и това го осъзнава цялото народно представителство.
И аз апелирам към вас, към ръководството най-вече на НДСВ - там, където няма качествени закони, по-добре е да ги върнем на Министерския съвет. Нека министър-председателят да търси отговорност от тези, които не са направили качествените закони, а не Народното събрание в един момент да решава и да пише нови закони.
Аз се притеснявам, че с този закон - Закон за промяна на Закона за движение по пътищата, ние ще напишем съвсем нови текстове, които няма да имат почти нищо общо с това, което е предложено от Министерския съвет. И това ще го направи, разбира се, управляващото мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание.
Надявам се, че оттук нататък практиката ни при приемане на закони на първо четене ще бъде съвсем различна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Продължават разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми представители на институциите, които са ангажирали вносителя - Министерски съвет.
Ще е добре след малко да чуем пояснение на поставените от колегите въпроси. Доста въпроси се натрупаха.
Има един основен и принципен въпрос - защо е нужно това правомощие и като се дават някакви права, за какво те ще се ползват? Какво качество ще имат тези служители, които ще ползват тези права? Ако те са митнически служители, които разследват контрабанда, те трябва да бъдат специално упълномощени дознатели за разследване на престъпления по чл. 242, чл. 243 и нататък. Ако не са такива служители, като спрат те автомобил на пътя - какви права ще имат и какви годни доказателства ще съберат после?
Това е основният въпрос или искате да качите лампи на хора, които ще се возят напред назад, ще спират автомобилите, а после в процеса ще кажат, че пак прокурорите и съдиите ги пускат.
Те ще имат ли качеството на разследващи органи по Наказателно-процесуалния кодекс? Ще имат ли правото да събират годни доказателствени средства, които в един процес за контрабанда да издържат? Да съставят протоколи, да правят описи, да изземват, да снемат обяснение, всички процесуално предвидени права, които имат митническите дознатели, които се определят с местна наредба и по сега действащия Наказателно-процесуален кодекс от министъра на финансите и от министъра на вътрешните работи. Какви са тези хора, че да им дадем тези права - ето, това е въпросът, от който народното представителство много живо се интересува, и като им дадем тези права какво ще следва от това? Или ще се возят 20-30 коли повече с буркани из България, за да се прави всъщност контрол вътре в митническата администрация, а не на контрабандата. Защото, тук и преди мен говорившите поставиха този въпрос. Тези хора с контрабандата ли ще се борят или ще се борят с корупцията и игрите, които стават вътре в самите митници?
И е хубаво, когато се гледа европейското законодателство и се цитират правила от европейски страни да транспонираме тези правила и тук, в България. Само че има една много малка или сигурно голяма разлика при така наречения контрол върху цялата територия. Че в Европа има единно пространство - и Германия, и Англия. Те нямат този граничен контрол и страните в европейската зона имат друг тип митнически контрол. Ние, поне доколкото ми е известно, все още имаме граница и на тази граница се извършва и митническият контрол.

Уважаеми дами и господа, не може да има контрабанда на една стока, без тя да премине граница. Ако вие чакате да я хванете на Нови Хан, а тя е влязла през Капитан Андреево, то това са погрешни философия и подход. Ако има контрабанда, тя се извършва при фактическото пресичане на стоката през границата. За всичко останало - фалшиви документи, транзитна стока, която се разтоварва, има отделни текстове на Наказателния кодекс и тогава се влиза в общите правила на разследване и контрол. Определете си дознателите от митниците, инструктирайте ги, въоръжете ги с техника, така че те да вървят напред-назад и да вършат работа. По същия начин стои въпросът за дознателите от различни други министерства. Те разследват престъпления, несъмнено имат някакви права.
Основният, принципният въпрос, който винаги притеснява народното представителство, е кога се предоставят тези правила, след като няма ясен и убедителен отговор на въпроса защо е необходимо, а не да се използват ситуации от Митнически етични правила и Етичен кодекс в Европа.
Преди две седмици лично моя милост, карайки колата си с 50 км в района на Медицинската академия, видях, че отзад ми пускат сигнали и сирени. Аз отбивам, за да пусна полицейската кола. Той обаче спира зад мен. Питам го: "Нарушение ли съм извършил?". "Не, - отговаря - рутинна проверка." Така ли ще ги правим рутинните проверки - с лампи и сирени?! Това е притеснението на народното представителство. Когато се дават правомощия на определени, неизвестни засега субекти, които по-късно ще бъдат уточнени от министрите с подзаконов акт, правомощия те да ограничават съществени граждански права, трябва да е ясно защо се налага това, защо им се дава това право и какви гаранции срещу злоупотреби с него има.
Представете си, че един пътник откаже да се подчини на тази сигнализация. Хубаво, спират го - това е мярка по Закона за движението по пътищата. Той ще каже: "Няма да ме обискирате, няма да изземвате нищо.". Тези органи имат ли право да извършват разследване? Тези работи малко трябва да ги обясните на народното представителство, така че то да се мотивира, че като дава тези права, ги дава за нещо наистина реално.
Проблемът е другаде - че няма цялостни мерки и поне няколко законопроекта, които да вкарат в законодателството ни онези прословути мерки от договора с "Краун ейджънтс", няма ясна философия на промени в законодателството, произтичащи от договора с "Краун ейджънтс" , от борбата с контрабандата, от усъвършенстването на митническото законодателство. Какъв е проблемът на контрабандата? Нямали сини лампи тези, които се борят с нея. И тук тече дискусия в комисия, 240 народни представители се ангажират с този проблем. Ако това е проблемът на контрабандата, да качим сини лампи навсякъде.
И още един последен въпрос, който поставям. Имат ли право на такъв тип автомобили за движение, на този специален режим с оглед на конвенциите, по които България е страна?
Хубаво е да се гледат позициите по глава двадесет и четири, хубаво е да се гледат препоръки, директиви, но още по-добре е да се четат конвенциите, които са част от нашето законодателство, международните конвенции, по които България е страна. Защото този въпрос досега не е засяган в тази зала. Ежегодно се появява проблемът с депутатските фарчета и започва едва дълго "теглене" защо тези коли са на такъв режим и пр. Но ако вземем конвенциите, по които България е страна, ще се окаже, че в България има доста возила, които в нарушение на тези конвенции ползват специален режим. Може би е крайно време народните представители да гледат за едно по-стриктно спазване на конвенциите и да предпазват от такива ситуативни пробиви по един или друг повод на една или друга служба, на един или друг чиновник, който е решил да си качи специален режим на движение.
Благодаря ви. Ще чакам отговор на всичките тези въпроси. Мисля, че това ще го очакват и всичките народни представители, за да бъдат мотивирани при своя вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Миков.
Разискванията продължават. Заповядайте, госпожо Чобанова.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да направя допълнителни разяснения, тъй като в доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации бе споменато, че се касае за разширяване на правомощията на митническите органи. Ще уточня, че всъщност не се касае точно за разширяване на правомощия, а за прилагане на правомощия, които са предмет на нашата дискусия сега, и на законопроекта, който внася Министерството на финансите. В чл. 16 на Закона за митниците тези правомощия понастоящем съществуват. Съществуват и тъй наречените мобилни митнически групи, но поради несъвършенство на нашата настояща законодателна уредба не е възможно те да се прилагат, респективно това се явява като несъвършенство. Мисля, че е резонно да се направи подобаващо изменение в Закона за движение по пътищата, което да даде възможност за прилагането на тези права на митническите органи, упоменати в чл. 16 на Закона за митниците.
Друг е въпросът обаче доколко този текст, който Министерството на финансите, респективно Агенция "Митници" внесе на първо четене в Комисията по транспорт и телекомуникации, беше с едно съвършено или добро разположение, или пък доколко това можеше да разреши този проблем в така поднесения ни текст. Тоест моите основни притеснения като юрист се отнасят до начина, по който е оформен текстът. Това първо. Второ - по систематичното място на този текст. По този начин и в тази връзка аз възразих и в хода на дискусиите в Комисията по транспорт и телекомуникации.
Въпреки всичко тук бих искала да напомня на народните представители, че във всяко първо четене се гласува философията на закона. Всичко, което беше споменато като мотиви, аз одобрявам. Одобрявам и инициативата на Агенция "Митници", с която те искат да упражняват последващ контрол на територията на цялата ни страна.
Всички си спомнят, че тук беше зачетено моето име като съвносител на друг успореден законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Впоследствие аз оттеглих този законопроект, тъй като забелязах, че в бързината съм допуснала някои основни грешки. Това не означава обаче, че между първо и второ четене няма да внеса своите забележки и се задължавам тук за ваше успокоение да внеса този текст с подобрена редакция и да се мотивирам по подобаващ начин. Ето защо бих искала да кажа, че одобрявам и че ще гласувам философията на този законопроект. Бих искала да призова и вас да направите същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Реплика? Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, аз бих помолил госпожа Чобанова да ни обясни все пак каква е философията на закона. Говорим за целите въобще, за ограничаване на контрабандата. Това още не е философията на закона. Ние това го подкрепяме всякак.
Аз ви казах, че има противоречие между декларираните дори цели и средствата, с които те се осъществяват. Значи, вие се каните с няколко автомобила и ограничен брой митнически служители да сложите преграда пред тази мащабна контрабанда, което е несериозно и очевидно говори за недостатъци във философията. Или пък сте преценили, че не става дума за мащабна контрабанда, а за някакви малки оттечки, с които наистина можете да се справите, както твърди господин Асенов, с няколко автомобила и ограничен брой служители.
Възможно е тази неясна философия, която е декларирана по един съвсем ясен начин, да бъде коригирана с въпросната специална инструкция донякъде, която ще приемат вътрешният министър и министърът на финансите. Но, и на комисията го казах, не е ли възможно преди да гласуваме, да видим един проект на тази инструкция? Това би ни улеснило в делегирането на извънредни мерки.
Аз лично не се противопоставям, въпреки позицията на своите колеги, на специалния режим на движение. И без друго служители на няколко министерства се движат по пътищата по начин, който надхвърля всичко, което е записано в специалния режим, в това число и въпросните служители. Така че това едва ли ще утежни толкова пътно-транспортната обстановка в страната, тъй като проблемите произтичат именно от нерегламентираното движение по специален режим.
Във всеки случай аз не намирам за уместно цялото това бързане при един куп неизяснени параметри. И отлично си спомням, че по време на комисията Вие бяхте една от тези, които имаха резерви, дори предложихте някакви промени във въпросния текст, където виждам, че сте оттеглили собствените си предложения. Дайте да не бързаме! Толкова време е мотана тази работа, нека да я прецизираме.
Благодаря Ви, господин председателю, за тактичния начин, по който ми напомнихте, че времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Пантелеев, просто правилникът ме принуждава да предприема тия действия.
Реплика от господин Миков. Заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Чобанова, основният въпрос, който пак стои, е тия мобилни групи. Защото "мобилна група" е Парламентарната група на НДСВ, като се качи на автобус, и на Коалиция за България, и на другите групи. (Весело оживление.) Те орган ли са, орган на предварително производство ли са? Какви права имат, след като ме спрат да ми проверяват какво карам в багажника? И какъв ефект ще има от тая проверка после, като отидат в прокуратурата и тя трябва да внесе обвинението?
Това понятие "мобилни групи" - всички, повече от двама, които се движат с превозно средство, са мобилна група. Има мобилни туристически групи, има мобилни парламентарни групи, които правят десанти в определени региони. Има и такива мобилни групи. И тая дълбокомислена чуждица нищо не означава. Защо ще даваме ние тия права? Въпросът е какви права. Те орган на предварителното производство ли са или не са, орган на вътрешноконтролни функции в системата на митниците ли са или не са, какви актове се произнасят и какъв е ефектът от тия актове и защо им даваме тия сини буркани? Тия отговори ние не ги получаваме и седят тук господата, които казвате, че са вносители. Те са подбудители на вносителя (смях в залата) и трябва да изложат, като са го подбудили, какви са били мотивите им. Крайно време е да станат да се изкажат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплика на господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Чобанова, не философията на промяната на Закона за движение по пътищата ще оправи проблемите на българските митници. Категорично искам да Ви го заявя. Ние чакаме нещо друго - чакаме, в края на краищата, Министерството на финансите, Агенция "Митници" и съответно консултантът им, фирмата, с която беше сключен договор, ясно и категорично да ни предложат промени в Закона за митниците, където да видим какво ще правим, по какъв начин ще засилим контрола на българските граници, по какъв начин ще се преборим с корупцията на митниците и по какъв начин, в края на краищата, ще има контрол над тази митническа дейност. Това е важното. Ако им дадем пет автомобила повече, както каза господин Миков, и право да обикалят мобилно или немобилно из страната, няма никакъв проблем това да го получат като правомощия от нас. Важен е обаче ефектът.
Големият проблем, вторият голям проблем, госпожа Чобанова, е, че никой до този момент не казва какви ще бъдат задълженията и какви ще бъдат включително правата, освен тези, които се искат сега, в момента, да бъдат предоставени от българския парламент. Това е важното.
Говори се, че ще има инструкция. Значи, ние им даваме права със закон, а след това някой от изпълнителната власт ще определи задълженията с инструкции. Това е смешно и, смятам, несериозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Госпожа Чобанова - за дуплика. Заповядайте.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви.
Мисля, че е несправедлив тонът, с който се нахвърлихте върху мен. Не на мен трябва да ми се карате, обаче.
Уважаеми господа, не оспорвам вашето мнение, че наистина се касае в случая за един пакет нормативни актове, които трябваше да бъдат изготвени. Тоест, това нещо трябваше да бъде заложено и в Закона за митниците, и в Наказателния кодекс. И ние това си го говорихме в рамките на дискусията в нашата комисия. Но смятам, че в настоящия момент би могло да се помисли в един нормален период от време за внасяне на едни достойни поправки в поднесения ни текст, където да се вменят точно такива задължения за изменения в съответните закони, които вие визирахте - тоест, в Закона за митниците и в Наказателния кодекс. Мисля, че това би могло да направи по-нормално приемането на такъв един законопроект. И аз ви казах, ангажирах се пред вас, че ще направя всичко възможно съвместно с вас, с изграждането на една обща работна група в рамките на периода, който е предвиден в нашия правилник, на Народното събрание, да направим съответните предложения до второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя този законопроект, защото очевидно той излишно засяга права на гражданите, без да доведе до какъвто и да било положителен резултат.
Първо, опитът на органите на митницата да имат привилегирован режим, да го наречем накратко сини лампи на своите коли. Къде се движат тези органи, та да имат нужда от такъв режим? Ами, тяхната основна дейност е на входно-изходните пунктове. Там те трябва да имат, ако имат нужда от някакъв специален режим. Но ние сега да гласуваме закон, с който да дадем право, когато те се движат из страната, тоест, извън основните пунктове, в които всяка митница осъществява своята дейност, на един специален режим, един режим, към който нашето общество вече е достатъчно чувствително, аз не мога да приема и не смятам, че ще има какъвто и да било положителен резултат.
Ако този законопроект е част или последица, или резултат от прословутия доклад на "Краун ейджънтс", наистина язък за многото пари, които са дадени, за да се занимаваме с такова нещо.
Още по-малко мога да приема това правомощие, което се дава те да спират и да проверяват моторните превозни средства. Ние вече имахме горчивия опит по време на управлението - може тук да сбъркам - или на правителството на Беров, или на Виденов, когато им бяха дадени такива права. (Неразбираеми реплики от народния представител Рамадан Аталай.) Ако искате, вземете думата. Така да се провиквате от мястото си е невъзпитано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля Ви, не влизайте в диалог!
Йордан Соколов: Най-отговорно заявявам, че имаше такава практика и всички помним в какво се изроди тя. Един митнически служител спира едно частно моторно превозно средство и пита дали радиоапаратът или касетофонът е фабричен или не е фабричен и иска документ. И ако не можеш да дадеш документ, значи той е внесен контрабанда. Имаше абсурдни случаи да спират частни леки коли и да казват: леката кола е съветско производство, гумите са ви западни, дайте документ откъде сте ги купили и че са внесени редовно. Иначе става дума за контрабанда.
Наистина дейността на митниците е там, където трябва да се пресича контрабандата. Това не е из цялата страна - да тръгнат митническите служители като хлебарки и да обикалят България, за да търсят контрабанда, след като са я пропуснали на границата.
На мен ми прави впечатление друго. Прави се опит тези промени да се аргументират повече или по-малко с това, че ние водим преговори по глава двадесет и четвърта "Правосъдие и вътрешни работи" и глава двадесет и пета "Митнически съюз". В редовния доклад на Европейската комисия за 2001 г. е посочено, че българската държава следва да предприеме допълнителни законодателни мерки, които да бъдат насочени - забележете - към предотвратяване на митническите нарушения и престъпления при извършване на внос и износ от територията на страната. Знаем къде се извършва вносът и износът, не на територията на цялата страна, а точно на определени места.
Искам да ви обърна внимание наистина върху този момент от становището на Комисията по европейска интеграция, в което изрично се казва, че законодателна рамка на правото на европейските общности не съдържа acquis communautaire за организацията и дейността на митническите органи и граничния контрол. Тоест, няма изискване на европейското законодателство тези положения, каквито на нас ни се предлагат, да бъдат законодателно приети. И никой не трябва да се скрива зад това, че едва ли не с внесения законопроект и с неговото приемане ние изпълняваме някакви изисквания на европейското законодателство, които са необходими на България във връзка с воденето на преговорите по глави двадесет и четвърта и двадесет и пета. Просто това не е вярно.
Ето защо аз смятам, че ние не трябва да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Искам да припомня, че НДСВ са изразходвали 4 минути от времето си, Парламентарният съюз на ОДС - 21 минути, Коалиция за България - 28 минути, ДПС - 0 минути. Всяка парламентарна група има право на 10-минутно удължаване на времето.
Господин Аталай, часът е 13,50 ч. Очевидно разискванията няма да приключат в днешния ден. Имаме възможност да продължим разискванията утре. Преценете добре нещата. А и експертът има да отговаря на много въпроси.
Струва ми се, че е по-добре утре да продължим с разискванията. Смятам, че това е по-разумното решение.
Сега ще направя някои съобщения:
Комисията по европейска интеграция ще има редовно заседание на 19 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по околната среда и водите ще проведе своето заседание на 20 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазване ще проведе извънредно заседание на 20 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Заседанието на Комисията по икономическата политика, насрочено за днес, 19 юни, от 14,30 ч. в зала "Изток", се отлага.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 20 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 20 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по правни въпроси ще има извънредно заседание на 19 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 13,56 ч.)




Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева