Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-07-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Особено ми е приятно, че с откриване на заседанието мога да поздравя народния представител Ирина Бокова, която днес има рожден ден. (Ръкопляскания.) Нека да бъде жива и здрава и да има пълен мандат. (Смях.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, изминаха 11 години от деня, когато Седмото Велико Народно събрание прие Конституцията на Република България. 12 юли 1991 г. е върхов момент в конституционното развитие на България. Създадена бе нова конституционна основа и рамка на прехода на страната към демокрация и пазарна икономика. Българската държава бе легитимирана като демократична, правова и социална и като република с парламентарно управление. Новата Конституция вгради в държавния и в обществения живот общочовешките принципи и ценности, вече утвърдени в развитите демократични държави. Тя създаде надеждни гаранции за необратимостта на тези завоевания.
Изминалите години потвърдиха жизнеността на Конституцията от 1991 г. Независимо от едни или други свои несъвършенства, през всичкото това време тя беше устойчив фактор на мирното и стабилно развитие на страната.
Но никоя Конституция не е застинал паметник. За да бъде ефективна, тя трябва да откликва на развитието на обществото. Както някои от появилите се недостатъци на действащата Конституция, а още повече - новите изисквания на очертаващото се членство на България в Европейския съюз и НАТО, налагат в нея да се внесат някои изменения. Към подготовката на тези конституционни промени цялата общественост, и особено Народното събрание, трябва да се отнесат най-отговорно, като посветят на налагащата се широка обществена дискусия необходимото време и задълбоченост. И разбира се, като се ръководят твърдо не от конюнктурни, теснопартийни съображения, а от държавните и обществени интереси и се стремят към постигане на най-широко съгласие.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека в деня на 11-годишнина от българската Конституция да потвърдим нашата вярност към нея и своята решимост за развитието и утвърждаването на българския конституционализъм, за доброто на нашия народ. (Ръкопляскания.) Благодаря ви.

Сега можем да преминем към деловата част на днешното заседание. Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Проведени са разисквания по раздел III и предстои гласуването на раздел III и след това обсъждането и гласуването на следващите раздели.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! В резултат на обсъждането на раздел III за Националния институт на правосъдието, проведено при вчерашните дебати, аз бих искала да ви предложа в резултат на тази дискусия и бележките, които бяха направени по първоначално предложения вариант на комисията, няколко променени текста относно чл. 35ж.
Господин председател, ако ми позволите, ще прочета това, което бих искала да предложа на народните представители:
"Чл. 35ж. (1) Висшият съдебен съвет обявява спечелилите конкурса за младши съдии и младши прокурори, които постъпват като съдебни кандидати за задължително обучение в Националния институт на правосъдието.
(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер на 70 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.
(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал. 5 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите "съдия" или "прокурор" в органите на съдебната власт.
(4) Ръководителите по чл. 30, ал. 1, т. 6 и т. 9 внасят предложение във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжността "младши съдия" и "младши прокурор" в съответното населено място.
(5) Завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието по ал. 2 поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години. Лице, което не изпълни задължението си за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението си.
(6) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми, приети от Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова.
Очевидно е, че ще се наложи да предложа на пленарната зала да вземе отношение по тази нова редакция на чл. 35ж. Има ли възражения по тези корекции, които бяха направени за изчистване на текста?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че ще бъде трудно по така прочетените доста текстове ние веднага да вземем отношение без поне да ги имаме в писмен вид. Не можах да разбера това, с което едва ли не вносителите се гордееха - изоставя ли се конкурсното начало? Кога то ще намери приложение? При какви условия? Както и вчера имах възможност да отбележа, тук по един непоследователен, доста объркан начин се говореше за успешно издържалите конкурса - точно в ал. 1 на чл. 35ж. Сега госпожа Мингова прочете доста по-различен текст и ми се струва, че ако започнем някак си с лека ръка да отхвърляме конкурсното начало, едва ли това ще бъде най-доброто решение.
На второ място, за да не взимам после думата, имам едно процедурно предложение. Макар че вчера решихме да гласуваме раздел по раздел и така вървят дебатите, бих предложил специално в раздел III гласуването да става по текстове. Откровено казано, малко съм изненадан, че при тази нова редакция, която се предлага, а тя не е само редакция, тя е просто промени по същество и остава текстът, макар че номерацията е променена, на сегашната ал. 5.
Аз пак искам да взема отношение. Задължаваме едни лица да изкарат задължително обучение в Националния институт на правосъдието - това го приемам. Наистина вън от съмнение е, че създаването на този Национален институт на правосъдието е една положителна крачка. Той несъмнено ще способства да се повиши и обучението, и квалификацията на магистратите. Но за една година задължително обучение ние да се върнем към социалистическата система 10 години да се работи в системата!? (Неразбираема реплика на госпожа Анелия Мингова.) За колкото ще - то е принципно. Дали ще е една, дали ще са пет, дали ще са десет, аз не мога да приема това.
Както и това: който не изпълни задължението си за работа, възстановява на държавата разноските по образованието. Това са стари текстове. Едно време човек, като искаше да се изсели в чужбина, трябваше да върне разходите по обучението. Ако беше разпределен задължително за три години и не изпълнеше това си задължение, връщаше разноските по обучението. Ние сега там ли се връщаме - двадесет и повече години назад? За мен това са абсурдни неща.
А какво става с лице, което отива в Националния институт на правосъдието и не го завършва успешно? Аз по-скоро за този случай бих казал да се върнат разноските по обучението. Мога да си изкарам една година там и като не искам да поема задължението за десет, пет години или да връщам разходите по обучението, просто няма да се явя на изпит или ще се явя и ще покажа такъв резултат, че ще ме скъсат. Това е абсолютно безсмислен текст, който ни се предлага. Аз дори не искам да говоря тук големи думи, но смятам, че не може в днешно време да се въвеждат такива задължителни норми. Направо бих казал, че е противоконституционно. Ние все още имаме държавна поръчка във висшите учебни заведения. Тези лица, които отиват там, които завършват едно висше учебно заведение, поемат ли такова задължение? Дайте поне и там да го въведем и ако не го изпълнят, да връщат разходите по обучението. Абсурдни неща са това. Затова бих предложил тези абсолютно спорни предложения да бъдат гласувани отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има процедурно предложение тези спорни моменти от чл. 35ж да бъдат гласувани отделно. Има ли противно предложение? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване процедурното предложение от народния представител Йордан Соколов чл. 35ж да бъде гласуван отделно.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 50, против 66, въздържали се 12.
Не се приема предложението.
Имате думата, уважаеми народни представители, само по чл. 35ж, защото всичко останало е дебатирано. Корекцията, която се предлага в момента, трябва да се обсъди, за да подложа на гласуване целия раздел III.
Заповядайте, господин заместник-министър, за да внесете разяснения по спорния текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Повдигна се възражение по чл. 35ж и бих искал да припомня на господин Соколов чл. 127а, който беше уточнен и в Комисията по правни въпроси във връзка с конкурсното начало, което се въвежда по отношение не само на младшите съдии и младшите прокурори, а и по отношение на всички длъжности при първоначалното им заемане от определено лице. При встъпване в орган на съдебната власт конкурс трябва да бъде проведен, така че ал. 1 на чл. 35ж не променя по никакъв начин въведената идея за конкурсно начало за заемане на магистратска длъжност в органите на съдебната власт. По-скоро поради систематичното място на обучението на младшите съдии и младшите прокурори в Националния институт на правосъдието тук е изведена тази норма и то според мен по доста правилен начин: Висшият съдебен съвет да обявява спечелилите конкурса и това да е ясно регламентирано в законова норма, а не да е препратка към подзаконовите норми на предходния текст. Това е уточнението.


По принцип в останалите норми, алинеите са прередени поради систематичното място, което трябва да се следва от започването, обявяването на конкурса и спечелилите кандидати до окончателното завършване. Може би само в алинеята, където, мисля, че беше прочетено правилно от госпожа Мингова, лицето, което не изпълни задължението за работа, тук може да се добави: "Това, което не завърши успешно Националният институт на правосъдието"... В тази връзка мисля, че следва да има добавка.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този спорен текст? Не виждам.
Уважаеми народни представители, това ми дава основание да подложа на гласуване целия раздел трети, от § 11...
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, господин председател, искам да кажа още нещо преди да пристъпим към гласуване.
Действително това, което Ви предложих като редакция, визира само корекция на ал. 1, от която по-ясно личи, че спечелилите конкурса, не биват назначавани автоматично на длъжността, за която са кандидатствали, а придобиват първоначално статут на съдебни кандидати и в продължение на една година, по определени от Висшия съдебен съвет програми, постъпват на обучение в Националния институт по правосъдие. Останалите алинеи само са преномерирани, което и господин заместник-министърът обясни.
Аз лично приемам въз основа и на изказването сега, което господин Соколов направи, да бъде предвидена хипотеза в самия закон, при която това задължение - за връщане на разноските, се дължи и от лицата, които в резултат на обучението си, не са завършили успешно този курс, защото това би препятствало назначаването им на длъжността "младши съдия" или "младши прокурор".
Ако смятате за нужно, нека да изчета отново целия текст или може би само тази алинея, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Само тази алинея, където е корекцията. Не е необходимо да се чете целият текст.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Тогава тази алинея има следното съдържание:
"(4) Завършилите курса на обучение по ал. 2 в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години. Лице, което не завърши успешно обучението си или което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е новият текст на ал. 4 така, както беше представен от госпожа Мингова.
По този коригиран текст има ли желаещи за изказване?
Йордан Соколов (ПСОДС, от място): Но, това не е редакционна поправка. Това е нов текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Честно казано, господин Соколов, имате право, че това е поправка, която не е само редакционна. Аз затова гледам много внимателно реакцията на залата, за да знам дали мога да си позволя да премина към гласуване или не.
Дали уважаемите народни представители смятат, че могат да приемат тази корекция, за да подложа текста на гласуване? Струва ми се, че мога да го подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване раздел трети с тази корекция в чл. 35ж, която беше представена от госпожа Мингова.
Моля, гласувайте раздел трети.
Гласували 136 народни представители: за 110, против 22, въздържали се 4.
Приема се, благодаря.
Продължаваме с раздел четвърти, който беше представен, но предстои обсъждане на раздел четвърти "Единна информационна система за противодействие на престъпността", след което ще подложа на гласуване раздела.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Тогава подлагам на гласуване раздел четвърти заедно със заглавието и текстовете, които се съдържат в него.
Моля, гласувайте раздел четвърти.
Гласували 124 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 12.
Приема се, благодаря.
Преминаваме към раздел пети, който също е представен и който подлежи на обсъждане и гласуване. Той съдържа само един член - чл. 35о. Добре, че азбуката ни все пак има достатъчно букви.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте раздел пети със заглавието и текста, който се съдържа в него.
Гласували 131 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 22.
Приема се, благодаря.
Преминаваме към раздел шести "Съдебни сгради".
Има ли съображения по този раздел?
Заповядайте, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, получава се едно противоречие между раздел пети "Съдебни сгради" и текстовете на чл. 199 и чл. 197, ал. 1, които уреждат фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради". Не зная защо Комисията по правни въпроси не е отразила предложенията на Комисията по бюджет и финанси.
Съжалявам, че нямам пред себе си закона.
Със Закона за бюджета за 2002 г. бяха закрити тези фондове като самостоятелни извънбюджетни средства и бяха преобразувани във второстепенни разпоредители, така че чл. 36б възпроизвежда новата политика, но чл. 199, ще го цитирам по памет... Единият член говори, че това са средства, които се държат в Централната банка, а другият говори за отделни фондове като извънбюджетни средства, така че ние или трябва да не подкрепим в момента чл. 36б, или трябва да имаме предвид, ако го подкрепим, че трябва да бъде отменена ал. 1 на чл. 197 и да бъде отменен чл. 199. Такива са и предложенията на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Това е важно съображение, което беше представено и аз бих помолил госпожа Мингова, а и не само тя, да вземе отношение по този въпрос, за да не се стигне до вътрешно противоречие в уредбата.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви. Ако изказването на господин Искров по същество, което приемем като изказване на специалист в тази област, предлага възможност по-нататък при гласуване с оглед изчистване на вътрешно противоречие между нормите и предвижда бюджетирането на съдебната система, ние просто да отменим тези текстове от сега действащия закон, които влизат в противоречие с новото предложение в раздел шести. Не виждам пречка сега да обсъдим по същество раздела и ако той е приемлив, да го гласуваме. След това логически ще се наложи Народното събрание да отмени противоречащите текстове на чл. 197 и другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Въпросът е да не се изпусне това.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, аз ще го отбележа, разбира се. Ще го обсъдим, така че сега по същество да видим дали това е приемливо. Мисля, че то е съобразено и със Закона за устройство на държавния бюджет и със Закона за бюджета за тази година.
Поначало тези норми ще влязат в действие с новия бюджет за 2003 г. Така че, колеги, нека да обсъдим раздела по същество, ако имате бележки по него. След това, ако бихме го приели в този му вид, не представлява процесуална пречка да предвидим в следващ параграф на съответното систематично място отмяната на сега действащите текстове, които му противоречат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Мингова. Това разяснение беше много важно.
Има ли други съображения? Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, както е редактиран раздел Vl, трябва да проявим предпазливост в отделните текстове, за да не се стигне до това, за което вече се говори.
Първо, съдебната власт има отделен бюджет. Това е изричен текст в закона. Първостепенен разпоредител на бюджета е Висшият съдебен съвет. След това за пръв път приехме, че бюджетът на съдебната власт се гласува и приема от Народното събрание по отделните части на съдебната власт.
Поставям следния въпрос: ако съдебните сгради изцяло отиват под юрисдикцията на Министерството на правосъдието, ще има ли перо "средства за тяхното поддържане" в бюджета на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, или всички разходи за придобиване, построяване и поддържане на всичките съдебни сгради трябва да отидат в бюджета на Министерството на правосъдието? Това също трябва да се съобрази.
Второ, струва ми се, че трябва да помислим дали текстът на чл. 36а кореспондира със Закона за държавната собственост. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти. Придобивайки ги, те не стават негова собственост. По силата на Закона за държавната собственост те стават държавна собственост, която има две разновидности - публична и частна. Тук веднага се поставя въпросът: когато се придобие такава сграда, кой е собственикът и какъв вид държавна собственост ще бъде? Досега винаги се е смятало, че сградата на Съдебната палата в София е публична държавна собственост. Едва ли може да има спор по това. Когато се определя режимът на съдебните сгради, хубаво е това да залегне и да се каже: всички сгради, които се придобиват или използват от съдебната власт, са публична държавна собственост. Струва ми се, че тези текстове не са изчистени.
Връщам се отново на въпроса и с това приключвам: какъв ще бъде занапред бюджетът на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт? Ще има ли перо за строителство, каквото досега имаше? Ще има ли перо за поддържане или всичките съдебни органи няма да имат никаква грижа за поддържането? Дали това е доброто решение? Дали съдебните органи няма да се превърнат понякога в лоши ползватели или наематели? Като знам, че друг ще дава парите, че друг ще трябва да се грижи за поддържането, самият аз по друг начин ще поддържам сградата, която ползвам, за разлика от другия случай, когато аз отговарям за нейното поддържане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заместник-министър Тачева иска да внесе разяснение по повдигнатите от господин Соколов въпроси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов, чл. 36б ясно казва, че тези фондове ще се използват за построяване, оборудване и поддържане на сградите. Каква е идеята да се отдели раздел "Съдебни сгради" и той да бъде изписан по този начин? В момента към Висшия съдебен съвет и към Министерството на правосъдието има дирекции "Капитално строителство", които се занимават - едните с текущите, а другите с основните ремонти. Идеята е в изпълнение на препоръките на Европейската комисия - да премахнем дуализма, да има бюджет на едно място, за който ясно се казва, че ще бъде към Министерството на правосъдието. Това следва и от чл. 36, защото вменяваме в задълженията на Министерството на правосъдието да осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт, което означава, че министърът на правосъдието (респективно неговите дирекции) ще се занимава със строителството и ремонта, с всичко необходимо за осигуряване на материалните условия.
Струва ми се, че не е необходимо тук да изписваме изрично, че тези сгради са публична държавна собственост, защото в Закона за държавната собственост (струва ми се чл. 2) е казано изрично коя е публичната държавна собственост. Няма спор, че всички сгради, в които работят съдилища, прокуратура и следствени служби, съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост, са публична държавна собственост.
Алинеята, която дава възможност на Министерството на правосъдието да придобива недвижими имоти, е само в смисъл на това, че ако някой иска да дари (както в онези години са дарявани средства или отделни сгради за съдилища или прокуратури), министерството да може да придобива. Сега в Закона за държавната собственост и в Правилника има ред по какъв начин се съставят актовете за публична държавна собственост. Сградите обикновено се стопанисват и управляват, защото това означава придобиването на държавна собственост. Ясно е, че държавната собственост не може да стане собственост на министъра на правосъдието. Тя е единна държавна собственост, за която правилно отбелязахте, че се дели на публична и частна. Сградите се предоставят за стопанисване и управление обикновено на председателите на съдилищата, както и Съдебната палата в гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо заместник-министър.
Дали се внесе достатъчно яснота по текстовете? Господин Иван Искров гледа очаквателно.
Иван Искров (НДСВ, от място): Ако има нужда от пояснение, да стана, ако ли не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Струва ми се, че нещата са ясни.
Господин Казак, ако имате желание да вземете думата, заповядайте.

Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Първо, искам само да уточним, че почти идентичният текст се съдържа и в сега действащия Закон за съдебната власт. До този момент и двата фонда са към Министерството на правосъдието и не е бил поставян въпросът за тяхното преместване на друго място.
На второ място, искам само да предложа, ако считате за целесъобразно, понеже терминът "придобива" според мен повече навява на мисълта, че се придобива собственост, което, както знаем, не е така. И заместник-министър Тачева правилно посочи, че не може едно министерство да придобива собственост. Това е обща, единна държавна собственост.
Затова може би да се допълни: "Министерство на правосъдието може да придобива за стопанисване и управление недвижими имоти..." и т.н., за да стане ясно, просто да се изчисти този термин, за да няма недоразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Казак. Фактически то е така, но понеже в нашето законодателство "стопанисване и управление" вече изчезна, затова би било ненужно усложнение да вкараме подобни термини. Погледнато теоретично, сте прав, но нека да не замърсяваме законовия текст.
Ако няма други съображения, позволете ми да подложа на гласуване раздел VI - "Съдебни сгради", с текстовете в този раздел.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 16.
Приема се.
И последният раздел от този параграф - раздел VII - "Охрана". Той също е прочетен, но остава да бъде обсъден и гласуван.
Има ли съображения по заглавието на раздела?
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам една бележка само по заглавието. Смятам, че е много по-добре и по-ясно, макар че ние вече гласувахме на едно друго място, отпадането на думата "съдебна". Става дума наистина за една специфична дейност по охраната, свързана с дейността на правораздавателните органи на местата за изтърпяване на наказанията, тоест, свързана с дейността на съдебната власт. Тук ние нямаме предвид някаква охрана от общ характер, едва ли не създаваме някаква охранителна фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следователно, заглавието на раздела да бъде "Съдебна охрана".
Йордан Соколов: Да. Ами, вижте предишния раздел! Някак си в един закон трябва да има последователност. Тогава раздел VI трябваше да бъде "Сгради". Защо казваме "Съдебни сгради"? Защото е ясно, че става дума за сградите на съдебната власт. Тук, като говорим за охрана, става дума за охраната на съдебната власт, не и за всякакъв вид охрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Соколов. Аз ще подложа изрично на гласуване Вашето предложение за заглавието на раздела.
Има ли други съображения?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Чисто процедурно. В първия раздел ние гласувахме тази точка не като "Съдебна охрана", а като "Охрана" именно от съображението, че е достатъчно ясно, че става дума за охрана на органите на съдебната власт. Така че народните представители да имат предвид това, за да има все пак симетрия в заглавията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, благодаря Ви, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако има съображения, че определението "съдебна" действително е наложително, трябва да прегласуваме това, което вече гласувахме вчера като заглавие в чл. 35, ал. 1, т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря. Аз ще го подложа при всички случаи на гласуване. Ако се получи положителен резултат, тогава ще поставя въпроса и за прегласуване.
Има ли други съображения по този раздел?
Заповядайте, господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Този въпрос е доста несъществен, но понеже се разгоряха дебати и по него, на мен ми се струва не само с оглед на това, че ние вече гласувахме на едно място да отпадне "Съдебна" и да остане само "Охрана", но и с оглед същността на понятието, че не е много удачно да бъде "Съдебна охрана".
Съдебни сгради - става въпрос за сгради, в които се помещават органи на съдебната власт. Тук спор няма и това е ясно.
Като говорим за "Съдебна охрана", по-скоро се създава впечатление за охрана на съдебните сгради и евентуално на органите на съдебната власт. А ние виждаме, че във функциите на тази охрана има и конвоиране на обвиняеми, има усвояване на следствените арести. Тоест, тя е охрана не само на съдебните органи, тя е охрана и на затворниците, и на задържаните, и на свидетелите.
Така че ми се струва, че в случая не е удачно да бъде "Съдебна охрана". Нека да си остане "Охрана". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други желаещи? Не виждам.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов заглавието на раздел VII да бъде не "Охрана", а "Съдебна охрана".
Моля, гласувайте предложението на господин Соколов.
Гласували 118 народни представители: за 24, против 89, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване целия раздел VII заедно със заглавието, както е подкрепен от комисията.

Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, комисията предлага следващите параграфи - от 12 до 16 включително, на вносителя да отпаднат. Това се налага от съображението, че материята, уредена в тях, вече беше гласувана от нас в току-що обсъдените раздели на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: От § 12 до § 16.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: От § 12 до § 16 включително. Те се отнасят главно до материята на Инспектората към Министерството на правосъдието - материя, която беше и дискутирана, и гласувана, но като част от § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви. Съображението е ясно. И все пак, нека народните представители, ако изпитват необходимост, да обсъдят това предложение на комисията.
Има ли някакви възражения? Не.
Тогава си позволявам да подложа на гласуване предложенията на комисията за отпадането на параграфи от 12 до 16 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 17. В чл. 50, ал. 3 след думите "които са в отпуск" се добавя "и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Струва ми се, че § 17 е безспорен. Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 17, както е подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 18 има предложение от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов:
"В § 18, т. 1, буква "б" думите "и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет" се заличават."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 18. В чл. 56, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет."
2. Създава се нова т. 5:
"5. прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;"
3. Досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7.
4. Създава се т. 8:
"8. свиква и ръководи общото събрание на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
По § 18 някой иска ли думата?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това наше предложение е израз на последователното ни виждане, че министърът на правосъдието в това му качество не може да бъде някаква инстанция, която събира и след това той внася във Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието във Висшия съдебен съвет има качеството на председателстващ. Това качество дори му дава правото - това сме го приели и съществува в закона - той да прави всякакви предложения, да прави предложения и за дневен ред.
Тук отново има някакво преплитане, което ние смятаме, че не е полезно и е излишно. Вижте буква "б" - "изготвя справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет". След като една институция изготвя справки и статистически данни по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и те трябва да бъдат разглеждани от Висшия съдебен съвет, защо няма да ги изпрати направо във Висшия съдебен съвет? Ако министърът се интересува, дайте да сложим, че се изпраща екземпляр и на министъра вече в качеството му на министър. Но това, което е в рамките на Висшия съдебен съвет, да се изпраща на председателстващия Висшия съдебен съвет не в това му качество, а в другото му качество - като член на правителството, просто е съвсем излишно и дори неиздържано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да направя едно разяснение на господин Соколов, защото явно не се четат старите норми, които са приети през 1998 г. при мнозинството на СДС, а именно чл. 56, ал. 1, т. 3 - "в края на всяко шестмесечие председателят на съответния районен съд подготвя и предоставя на Инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението, преписките на делата, съдия-изпълнителите и съдиите по вписването в съда". Какъв по-голям аргумент от старата норма, която е нова точка, приета през 1998 г.? Освен това искам да ви кажа, че и досега всички съдилища изпращат на Министерството на правосъдието тази информация.
Другият аргумент е, че от приетия раздел за Единна информационна система за противодействие на престъпността именно предоставянето на такава информация от всеки орган на съдебната власт ще може да бъде обработвана и тя да бъде използвана съгласно разпоредбите на този раздел. Нищо ново не се въвежда, само се изяснява какъв е механизмът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 13, против 93, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 19 има предложение от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов за отпадането му.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 със следната подобрена редакция:
"§ 19. Създава се чл. 56а:
"Чл. 56а. (1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, съдия-изпълнители и съдии по вписванията.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;
2. анализира и обобщава практиката на съда;
3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, само едно разяснение. По този параграф и следващите няколко параграфа предложенията за отпадане, направени от господата Абаджиев, Черкезов и Соколов, са свързани с тяхното общо виждане, че общото събрание не бива да има функции по издигане на кандидатури. Но тъй като, колеги, това вече го приехме в общите текстове на чл. 30, който гласувахме вчера, вероятно поради тази причина предложенията им не се подкрепят. Аз просто ще помоля тази конструктивност по-нататък с оглед работата ни да продължи и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Соколов, при това положение оттегляте ли Вашето предложение или да го подложа на гласуване?
Йордан Соколов (ПСОДС, от място): Не, не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов за отпадането на § 19.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 19 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: § 20. Има аналогично предложение от господата Абаджиев, Черкезов и Соколов за отпадането на § 20, което не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 20. В чл. 59, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 1:
"1. определя лице, което предлага за председател на съда;"
2. Досегашните т. 1-5 стават съответно т. 2-6.
3. В ал. 4 накрая се добавя "а в случаите по ал. 1, т. 1 - с тайно гласуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 20 има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов за отпадането на § 20.
Гласували 118 народни представители: за 24, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов за отпадането на § 21.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Подлагам на гласуване отпадането на § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 99, против 9, въздържал се 1.
Приема се.
В такъв случай не подлагам на гласуване предложението на вносителя.
Преминаваме към § 22.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, господин председател, ще прочета § 22 и 23 едновременно, тъй като по тях няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 22. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "на съответните районни съдилища в района му и" се заличават.
2. Точка 3 се изменя така:
"3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет."
"§ 23. В чл. 69, ал. 2, думите "2, 3, 4 и 5" се заменят с "1, 3-6".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 22 и § 23, подкрепен и от комисията, ан блок.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "§ 24. В чл. 75, ал. 1, т. 4 се отменя."
Комисията предлага § 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 24? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 24.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 25. В чл. 76 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "1, 2, 4 и 5" се заменят с "1, 2, 3, 5 и 6".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Общото събрание на съдиите от Апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 25? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 25, както е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 8, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 26 има предложение от народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, което по принцип и частично е включено в предложението, което комисията прави за подобрена редакция на § 26. Те биха, разбира се, имали възможност да коментират точно дали това е така.
Редакцията на § 26 е следната:
"§ 26. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите "и на съответните окръжни съдилища от района му" се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд и на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По този параграф има ли желаещи да изказване?
Има частично съобразяване на предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов. Господин Соколов, удовлетворява ли Ви текста на комисията или да гласуваме отделно Вашето предложение? Господин Соколов, имате ли становище по въпроса? Заповядайте.
Йордан Соколов (ПСОДС): По отношение на т. 2, буква "б" ние приехме вече в един предходен текст, че "справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет", аз възразих, но това е прието.
На мен ми се струва, че в т. "а" цялото това дублиране е излишно, че годишният доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища трябва да се изпраща на председателя на Върховния касационен съд. Той е този, който след това трябва да изготви един обобщен доклад, а пък очевидно ще се приеме, че след това тези обобщени доклади министърът на правосъдието ги внася във Висшия съдебен съвет. Но ние да искаме всеки съд директно да изпраща и на министъра на правосъдието, още повече, че в много отношения министърът на правосъдието едва ли има нужда да има поглед върху дейността на всеки районен съд до най-ниското ниво.
С оглед на функциите, които Конституцията определя на Висшия съдебен съвет, и с оглед на структурата и функциите на министъра на правосъдието, на Министерство на правосъдието, просто тази разделност между тях, която съществува, която произхожда от разделението на властите, трябва да се запази. Ако министърът на правосъдието се интересува от състоянието в даден съд, аз не допускам, ако той изиска, да кажем, от съответния съд някаква информация, че който и да е съд ще му откаже. Но цялата тази намеса на министъра на правосъдието в цялата дейност на съдебните органи не мога да я приема. Смятам, че наистина тя противоречи някак си на основните положения в нашата Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Това е един от текстовете, за който ще чувате и в следващите дни, че представлява изземване на територия от страна на изпълнителната власт, на изконни патримониуми на съдебната власт. Става дума за следното.
Годишно всеки съд и прокуратура от най-ниското до най-високото ниво изготвят годишни доклади. Те са предназначени да дадат информация и анализ на тяхната работа, за да е ясно какво се прави оттук нататък. Това, което предлага Министерството на правосъдието, е всички тези доклади да се изпращат на министъра на правосъдието, а онази част от тях, която е в рамките на съдилищата, във втори екземпляр да се изпраща и на председателя на Върховния касационен съд. Това, което предвижда законът, е министърът на правосъдието да бъде задължен да направи общ доклад, да бъде задължен на базата на цялата информация, която има, да представи проблемите, виждането си за нещата. Не ми беше хрумнало, че може да възникне спор кой да пише доклад, защото обикновено никой не иска да пише доклади. Оказа се обаче, че дори писането на един доклад, по-точно задължаването на министъра да напише доклад може да бъде предмет на един голям спор за разделението на властите. Поради това ние се спряхме на такова решение, което дава възможност, ако иска председателят на Върховния касационен съд да пише доклад, той да напише. И белким, като всички висшестоящи магистрати пишат доклади, нещо се подобри. Но това, което законът предвижда и комисията е приела е, че министърът все пак ще бъде задължен да напише такъв доклад, пък другите няма да бъдат задължени.
Изминалите 10-12 години показват, че висшите магистрати в България не се палят много да правят доклади, анализи и тълкувателна дейност, а всъщност това нещо е изключително полезно.
Затова, дайте да почнем от министъра на правосъдието, защото в крайна сметка това е човекът, който най-често трябва да обяснява какво е положението със съдебната система, с нейната ефективност, възможности, с мерките, които трябва да се вземат. И мисля, че нищо не пречи да се комбинират усилията на различни хора и инстанции в това да намерим верни решения на проблема, вместо за пореден път да се занимаваме къде точно минава границата между нашите два имота - 10 см в моя, или 10 см в съседния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Думата има господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Ще си позволя да ви прочета няколко реда.
"С редица свои текстове Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт дава правомощие на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, което представлява недопустима намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната власт. Дава се право на министъра по негово искане да се снема имунитета и да се отстранява от длъжност всеки съдия, прокурор и следовател, дава се право да прави предложение за назначаване или освобождаване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, дава се право на министъра да издава заповеди и по т. 1, буква "б" и т. 6 и 7. Министърът на правосъдието може да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу всеки съдия, прокурор и следовател. Тези правомощия на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция засягат устоите на независимата съдебна власт."
Сетихте ли се откъде Ви чета тази извадка?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не.
Йордан Соколов: От искането на Парламентарната група на Коалиция за България в миналия парламент срещу промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
А щом вие тогава поддържахте това, че тези неща представляват намеса, за какво тогава да се подава на министъра тази информация? Само така, за обща култура - той да знае в един или друг съд колко са делата, как се развиват, как се решават и не може нищо повече да направи. Поне бъдете последователни в едни позиции, а не при всяко Народно събрание да ги сменяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов. Това беше реплика. Не виждам втора.
Заповядайте, госпожо Дончева да упражните правото си на дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Соколов, хубаво си направихте труда да прочетете цитата, за да чуе залата, че ние говорим за годишния доклад на системата, а Вие говорите за други функции и компетенции, разписани в други членове.
Ако стигнем до тези функции и компетенции, които току-що прочетохте и които ние оспорвахме, нямам нищо против да ми извадите този цитат и ако установите, че имаме промяна в позициите, да изясним защо.
Но в момента ние говорим само за доклада. Обяснете ми по какъв начин, пишейки този обобщен доклад, министърът на правосъдието, както и да се казва той, ще се намесва в работата на системата, а не просто ще анализира, информира и ще представи на Съвета до какво е стигнал. Разбира се, с възможности главният прокурор, председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд също да представят такива анализи, даже те да бъдат различни като изводи. Ако смятате, че с това става намеса в работата на съдебната система, бихте ли ни обяснили как точно човек се намесва, обобщавайки една информация и представяйки възгледите си за това, какви изводи се правят въз основа на нея?
Иначе, господин Соколов, се връщаме към една стара адвокатска практика, която можем да си припомним сега в това си качество, освен в качеството си на народни представители. Когато един адвокат пледирал оживено и давал някакви аргументи, които общо-взето нямат връзка с делото, един човек от публиката попитал седящия до него защо този адвокат говори по проблеми, които не се дискутират в момента и не се отнасят много до делото, получил отговор, че той пледирал за клиентите си, а не за съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Дончева. Това беше дупликата.
Има ли други желаещи? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 81, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста, така както е формулиран от комисията. Моля, гласувайте този текст.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, дали мога да прочета ан блок параграфите от 27 до 30а включително, по които няма постъпили предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, няма предложения по тях. На разположение сме да слушаме.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 27. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде със следната редакция:
"§ 27. В чл. 83 думите "от апелативен съд" се заменят "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 4"."
Комисията предлага да се създаде § 27а със следната редакция:
"§ 27а. В чл. 84, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя: "както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията"."
Комисията предлага да се създаде § 27б със следната редакция:
"§ 27б. В чл. 90, ал. 1 се създава т. 6:
"6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10"."
По § 28 на вносителя комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:
"§ 28. В чл. 94 думите "от Апелативния съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 4"."
Комисията предлага да се създаде § 28а със следната редакция:
"§ 28а. В чл. 95, т. 3 накрая се добавят думите: "както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията"."
Комисията предлага да се създаде § 28б със следната редакция:
"§ 28б. В чл. 100 се създава т. 6:
"6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10"."
По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 29. В чл. 102 се създава ал. 5:
"(5) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено с Наредбата по чл. 51."
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 30. В чл. 110, ал. 1 думите "окръжен съд" се заменят с "орган на съдебна власт"."
Комисията предлага да се създаде § 30а със следната редакция:
"§ 30а. В чл. 111 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, това са, струва ми се, няколко безспорни текста, но все пак, господин Соколов, заповядайте, вероятно има нещо не съвсем изчистено.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не мога да се съглася с предложените § 27а и § 28б, които задължават председателите на двата върховни съда да изготвят доклад, който да представят на министъра на правосъдието. Дори ние гласувахме, че Инспекторатът, който ще бъде към министъра на правосъдието, към министерството, не може да се занимава с работата на двата върховни съда!
Председателите на тези два върховни съда са по право членове на Висшия съдебен съвет. Ние може да приемем закон, с който да ги задължим те да представят доклад във Висшия съдебен съвет. Но лица, които са по право членове на Висшия съвет, които оглавяват Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които не подлежат на контрол, защото те са последните правораздавателни инстанции, да изготвят доклад, който да изпращат на министъра на правосъдието, та той да внася техния доклад във Висшия съдебен съвет, е абсурдно!
Министърът председателства Висшия съдебен съвет. Ако той има някакви възражения, ние приехме, че той може да взима становища по всеки разглеждан въпрос във Висшия съдебен съвет. Той ще упражни това свое право или правомощие, тогава когато изслушва доклада на двамата председатели. Но те да стават едва ли не негови подотчетни лица, които ще се отчитат пред него, а пък той ще внася доклада във Висшия съдебен съвет, аз това не мога да го приема! Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Соколов.
Това ми дава основание след това разделно да подложа на гласуване текстовете, защото имате възражения по същество.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Затова сега ще подложа на гласуване само § 27, по който нямаше никакви възражения.
Подлагам на гласуване § 27, така както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 11.
Параграф 27 е приет.
Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, понеже минава 10,30 ч., а от 11,00 ч. трябва да започне парламентарният контрол, ще се ограничим дотук.
Искам да обърна внимание на госпожа Мингова, че § 27 не е прочетен в пленарна зала. Но това очевидно трябва да стане при продължаване на разглеждането на този закон. Просто да си отбележите това обстоятелство, за да бъдем точни.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.

Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 5-11 юли 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Данаилов към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно действия на публичната власт срещу господин Милен Илиев. Следва да се отговори писмено до 24 юли т.г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов към Владимир Атанасов - министър на образованието и науката, относно прекратяване на трудовия договор на ръководителя на Националния детски комплекс в с. Равда, Бургаска област. Следва да се отговори в пленарно заседание на 19 юли 2002 г.
Постъпили са за връчване писмени отговори от:
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов - на актуален въпрос от народните представители Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев, втори;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов - на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- министъра на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов - на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на вътрешните работи Георги Петканов - на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- министъра на културата Божидар Абрашев - на актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов;
- министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев - на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Това бяха писмените отговори.
Уважаеми народни представители, има думата за процедурен въпрос госпожа Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Господин председателю, аз се обръщам с тази процедура към Вас, защото на 22 май т.г. съм депозирала питане към министъра на културата господин Божидар Абрашев относно нарушения на правата в областта на интелектуалната собственост. Днес е 12 юли и аз все още не съм получила отговор на този свой въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: За писмен отговор ли става въпрос?
Кина Андреева: Не, за устен. Всички срокове по правилника са изтекли и аз се чудя дали това е дискриминация към мен от страна на министъра или просто има някакви притеснения у мнозинството министър Абрашев да бъде изправен пред трибуната и да даде отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Андреева, искам да ви обърна внимание, че той е предвиден за днес.
Кина Андреева: Да, но на 13-то място! Очевидно времето няма да стигне, за да даде той своя отговор.
Моля да се намесите, за да мога аз да получа отговора на своя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Андреева. Ще направя възможното, за да получите отговор на своето питане.
Заповядайте, господин Корнезов, за изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Преди 11 години на този ден беше приета новата демократична Конституция на Република България. Триста и тринадесет народни представители от Седмото Велико Народно събрание скрепиха с подписите си своите идеали и мечти в основния закон на страната. Никой от тях и до днес не се е отказал от идеалите си и от делото на своя живот. Социалисти, социалдемократи, земеделци, еколози, либерали и патриоти си подадоха ръцете в името на демокрацията, в името на свободата и социалната справедливост. Те станаха изразители на волята на своя народ за създаването на демократична, правова и социална държава.
Конституцията въплъти в себе си най-прогресивните виждания на българския народ и затова неслучайно още в чл. 1 е записано, че "Цялата власт произтича от народа". Да, властта произтича от народа, но за съжаление не принадлежи на народа.
От дистанцията на времето трябва да отдадем заслуженото на тези 313 мечтатели и идеалисти, които положиха основите на съвременния конституционализъм. Те не натрупаха богатства, не заеха високи постове, а мнозина жертваха не само политическата си кариера. Мнозина от тях и днес са безработни, унижавани, но повтарям и потретвам - горди хора с достойнство за изпълнен дълг!
Но така е в българската история, ако искаш да оставиш диря в нея, трябва да я изстрадаш. Защото често лаврите са за службогонците, тръненият венец - за будителите!
Конституцията не се роди в тихи научни кабинети, на лъскави конференции, а в едно размирно, бурно време, когато хората бяха по площадите. Тя се роди при една истерична, недостойна съпротива на шепа квазидемократи с тяхната бутафорна гладна стачка. Мнозина от тях я осребриха, а някои - се позлатиха.
И днес, със стара дата, те ни предлагат своя неизживян конституционен пубертет чрез своите 24 идеи, които уж ще променят България. Но, убеден съм, че народът е по-мъдър от тях, за да им позволи окончателно да загробят родината си, след като тези нови конституционни мислители я ограбиха. Днес, след дългите, мъчителни години на прехода, не е ден, разбира се, за фанфари за нашата Конституция, нито да слушаме траурния им марш. 12 юли трябва да бъде ден за трезв анализ и поуки от изминатия път.
Дами и господа народни представители, Конституцията ли ни е виновна за 700 хил. безработни след като прогласява правото на труд за всеки гражданин? Конституцията прогласява достъпно здравеопазване, но ако нямаш пари, нищо друго не ти остава, освен да се молиш на Бога. Конституцията ни дава право на безплатно образование, но ако нямаш пари, как да изучиш децата си?
Вместо да решаваме тези проблеми на хората, днес някои политици ни занимават с това дали да има или няма вицепрезидент, що е то главнокомандващ, може ли министър да бъде депутат и министър и т.н.
Дами и господа, грешката не е в Конституцията. Грешката е в това, че още от първия ден след приемането на Конституцията започна битка за нейното фактическо суспендиране. Тази конституционна кастрация се извършва и чрез текущото законодателство, и, още веднъж повтарям, чрез властта на финикийските знаци. Вместо да мобилизираме усилията си за въплътяване в живота духа, принципите и нормите на Конституцията, политически и икономически лобита полагат демонични сили да я сринат.
Умният се учи от мъдростта на времето. Глупавият си въобразява, че времето е негово!
Наложителни ли са промените в Конституцията? (Шум и реплики в залата.)
Парламентарната група на Коалиция за България счита, че промени в основния закон ще се наложат. Нищо на този свят не е съвършено, камо ли пък - сътвореното от човека.
В каква насока трябва да бъдат нашите усилия за държавното и обществено устройство на България?

Първо, глобализацията на света е факт - желан или не, но е факт. Малка България и от конституционна гледна точка трябва да намери място при тази глобализация.
Вторият фактор е обединяваща се Европа. Въвеждането на еврото не е само финансова операция. Пътят е към създаване, нека да ги наречем, на европейски обединени щати, които вероятно ще имат един основен закон и синхронизирано текущо законодателство. Задачата на Европейския конвент е да създаде тези конституционни принципи и норми. От тази гледна точка се налага да преосмислим при новите тенденции рамките на държавния суверенитет, гражданството, собствеността върху земята, колективната сигурност, прякото действие на европейското право и т.н.
Във връзка с това Парламентарната група на Коалиция за България предлага на всички парламентарни групи, а и оттук на една широка обществена дискусия "Конституционните изменения за нашето присъединяване в Европейския съюз и НАТО".
Второ, да се приемат от парламента позиции, които нашите представители в европейския конвент и европейските структури трябва да предложат и защитават.
Трето, парламентът да стане инициатор и финансово да обезпечи научни изследвания за конституционната синхронизация между държавите от обединена Европа и България.
Парламентарната група на Коалиция за България е открита за дискусии, но не и за срещи-говорилни, целящи конституционен популизъм и конституционен анархизъм. Ние от Коалиция за България сме убедени републиканци и ако трябва да допишем нашата Конституция, ще кажем, че властта произтича от народа и принадлежи на народа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За процедурен въпрос - господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, процедурното ми възражение срещу Ваше решение се състои в следното:
На 10 т.м. сте върнал актуален въпрос до министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски, отправен от народния представител Татяна Дончева, във връзка с наистина скандалния случай с фамилия Зрънкови. Върнал сте го с мотива, че правилникът ни изисквал отделните въпроси да се отправят към отделните министри по компетентност и че министър-председателят не следва да бъде занимаван с този въпрос.
Намирам мотива Ви за изцяло несъстоятелен, тъй като на такъв въпрос, получил такава гласност и по същество с такава сериозност и дълбочина, няма кой друг да дава отговор, освен министър-председателят.
Повдигам въпроса именно и на 12 юли - Деня на Конституцията, защото, както се каза и в Декларацията на господин Любен Корнезов от името на нашата парламентарна група, властта наистина по Конституция произтича от народа и народът, обществото има своето право да иска отговори от властта на въпросите, които са най-остри в даден момент. Мястото, където се дават тези отговори, е Народното събрание в деня за парламентарен контрол, който е една от двете основни конституционни функции на Народното събрание.
Не бих искал много да говоря, тъй като министър-председателят нееднократно е заявявал и пред нас, че е по-добре по-малко да говорим и повече да вършим, но това правило не може да е за сметка на недаването на отговори тогава, когато те са задължителни, какъвто е този случай. Ето защо, господин председателю, аз предлагам да оттеглите възражението си и дадете възможност на господин министър-председателя да отговори на въпроса за случая със семейство Зрънкови, тъй като съм убеден, че той не бяга от своите отговорности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Дали има други предварителни въпроси или ще можем да пристъпим към съществото на парламентарния контрол?
Министър-председателят на Република България ще отговори на актуалния въпрос от народния представител Панайот Ляков...
Георги Пирински (КБ, от място): Аз направих процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това процедурно предложение не е за залата, господин Пирински. Вие отправихте към мен един апел да си оттегля - това, което направих - отказа въпросът да бъде адресиран до министър-председателя и това е нещо, което не се прави в залата. Много Ви моля. (Шум и реплики от КБ.)
За втори процедурен въпрос, заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Обръщам се към Вас, господин министър-председателю, в деня на годишнината от приемането на българската Конституция. По случая Зрънкови има действия на няколко от министерствата и сте създали комисия от пет министри. По същия случай, който вече 20 дни дава емблема на България пред света и пред останалата част от българското общество, има действия на Ваши народни представители и на областния Ви управител във Видин.
Няма кой друг на третата седмица след действия на няколко министерства да даде отговор на този въпрос, защото нито един от Вашите министри не се явява началник на някой друг министър. И аз смятам, че честта Ви на министър-председател ще бъде сериозно накърнена, ако използвате председателя на парламента за Матросов. (Оживление.)
Вие трябва да поемете функциите си на министър-председател с всичките екстри. Част от тях, съжалявам, не са приятни, но аз мисля, че ще спестите унижението на председателя на парламента, ако сам заявите от тази трибуна, че сте готов да отговорите - не този път, когато тези въпроси не са Ви дадени, а да речем следващия, но при всички случаи, че сте готов да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Дончева, с цялото ми уважение към Вас все пак искам да Ви обърна внимание, че това не беше процедурен въпрос.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Панайот Ляков относно изоставането на законодателната програма на Министерския съвет.
Господин Ляков, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
Панайот Ляков (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов, народа, за който говорехте и на когото принадлежи властта, е за промяната и вие ще застанете срещу него, щом сте за статуквото. (Оживление.)
Уважаеми господин премиер, законодателната програма на Министерския съвет включва 84 законопроекта, от които 12 ратификации. Тя е публикувана във Вашата Интернет-страница, откъдето взех тези данни. До края на м. май, тоест, за петте месеца, от тези законопроекти в Народното събрание са внесени 29, от тях 8 ратификации. Тъй като отговорът закъсня, аз Ви благодаря за извиненията, които изпратихте чрез парламентарния секретар и Вашия началник на канцеларията. Картината през м. юни не беше променена: бяха внесени още 4 законопроекта от тази законодателна програма или общо 33.
Изоставането е значително и според мене не може да бъде компенсирано през оставащия месец. Дори и да въведете извънредно положение - не в държавата, естествено, а в Министерския съвет. Явно е, че има сериозни пропуски в законодателната дейност на правителството. Те може да се дължат на организационни слабости, експертен дефицит, недостатъчни управленски ресурси.
Като се надявам, че сте ги анализирали, бих искал да ми отговорите какви са причините за това сериозно изоставане в законодателната програма на Министерския съвет? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител господин Ляков.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Законодателната програма на Министерския съвет, приета с Решение № 50 от 31 януари т.г., е израз на намеренията на правителството за законодателната политика през първото полугодие на настоящата година. Както всяка една програма обаче, тя обхваща действия, които ще се осъществят в бъдеще и е обвързана с множество фактори, които не могат да се вземат предвид при приемането й.
Стремежът беше да се изготви оптимална програма, която да е предизвикателство за възможностите на Министерския съвет и да го стимулира да работи на максимални обороти.
Правителството е орган, който може да преценява в даден момент необходимостта от приемането на един или друг законопроект и аз като министър-председател считам, че не е имало случаи, когато то не е реагирало адекватно на обществена потребност.
В подкрепа на думите си искам да подчертая, че правителството се е стремяло вместо самодоволно да отмята законите по програмата, да съобразява политиката си с възникналите потребности като първо приеме приоритетните евроинтеграционни закони - законопроекта за съдебната власт, законопроекта за защита на класифицираната информация, законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс, законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, но освен това разглежда и невключени в програмата, но съществени за дадения момент законопроекти - законопроекта за мерките срещу финансирането на тероризма, законопроекта за ратифициране на договора за преструктуриране на външния дълг, предложението до Народното събрание за изменение и допълнение на Военната доктрина на Република България, законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
Тези важни стъпки доведоха до подобряването на деловия климат в страната и приобщаването й към семейството на държавите с ефективно функциониращо пазарно стопанство.
Без да твърдя, че е свършено всичко смятам, че по-важното е изпълнено. Но ако Вие, господин Ляков, смятате, че е пропуснат определен стратегически законопроект, бих се радвал да насочите вниманието ми към него писмено.
Вие като представител на доскоро управляващата партия не може да не сте наясно, че правителството в своята дейност се сблъсква и с многобройни обективни трудности. Най-често затрудненията са свързани с финансовото и административното обезпечаване на законопроектите.
Стремежът към ускоряване на членството на България в Европейския съюз влече след себе си законодателни ангажименти във всички области и съгласуването помежду им, както и със самата Европейска комисия, често се оказва твърде времеемко. Правителството обаче поема отговорността да забави приемането на един важен законопроект, ако това е необходимо, с оглед неговото по възможност перфектно изработване. Приемането на законопроекти на конвейер би наложило изменението им веднага след обнародването им. По този начин, като се поставя качеството над количеството, отговорно мога да заявя днес, че макар и да не сме приели всичко, то сме приели предимно качествени законопроекти като ви уверявам, че нашата работа продължава.
В заключение, господин Ляков, бих искал да споделя с Вас, че през целия си живот съм се ръководил от принципа, че единствено поставянето на високи цели гарантира пълна мотивация за постигането им и искрено се надявам, че и народните избраници в тази зала вярват в тази максима. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Ляков, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин премиер. Това прозвуча като извинение и аз се радвам, че Вие признахте, че законодателната програма е изостанала.
От тези закони, които споменахте, всички без един, са включени в законодателната програма. Само Законът за мерките срещу изпирането на пари е извън законодателната програма. Ако вие нямате достатъчно капацитет, може би е необходимо тази законодателна програма да бъде преразгледана, редуцирана и приета наново, където ясно да бъдат показани кои закони са приоритетни, за да не се наложи, примерно, след шест месеца да Ви питам отново защо новата ви законодателна програма пак не е изпълнена. (Реплики.)
Аз смятам, че трябва да направите много сериозен анализ, както на добрата координация между отделните министерства, защото вероятно това е причината за забавяне на законопроектите, а също така и на капацитета на хората, които участват в правенето на законопроекти. И аз Ви моля просто да не вярвате на този мит за някакви саботьори, които съществуват в изпълнителната власт, които пречат на управлението и които вероятно си мислите, че саботират приемането на тези законопроекти. Точно обратното. Затова, че на много места от министерствата бяха изгонени качествени хора, които бяха непартийно обвързани, които бяха изградени експерти и имаха нужните знания, не ви позволява сега да работите с необходимата скорост и да приемате законопроекти така, както са заложени в програмата.
Наложете по някакъв начин с авторитета си на министър-председател, като човек, който отговаря за правителството, да спре този безумен лов на вещици, който Ви уверявам, още повече срива управлението и ще има обратен ефект, отколкото положителен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков. Вие се вместихте перфектно в двете минути.
Господин премиер, имате възможност, ако искате да вземете отношение. Няма да вземете отношение. Благодаря Ви.
С това приключихме тази част от парламентарния контрол.
По процедурен въпрос, заповядайте, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам предложение от името на Национално движение Симеон Втори за извънредно заседание за вторник от 14,00 ч. с предложение за дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за извънредно заседание с дневен ред, представен от госпожа Гроздилова.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за извънредно заседание за вторник, от 14,00 ч. с посочения дневен ред.
Гласували 137 народни представители: за 104, против 20, въздържали се 13.
Предложението се приема. Благодаря ви.
Преминаваме по-нататък по парламентарния контрол.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Василев относно предприетите действия в община Долна Митрополия и Гулянци, област Плевен, в резултат на наводнения след обилни дъждове, довели до унищожаване на пътни настилки, разрушаване на домове и наводнение на общински и частни имоти.
Заповядайте, господин Василев, за да развиете Вашия актуален въпрос към министър Моллов.
Васил Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги!
Преди повече от три седмици проливни дъждове в област Плевен предизвикаха природни бедствия. Най-сериозно бяха засегнати селата Подем, Комарево, Рибен и Биволаре от община Долна Митрополия и село Брест от община Гулянци. Ако и въпросът ми към Вас да е за тези две общини, не мога да не спомена, че през споменатия вече период сериозни щети нанесоха падналите проливни дъждове и в община Плевен, за което Вие, господин министър, сте уведомен от кмета на общината и от областния управител.
Аз лично посетих бедстващите населени места и се запознах на място с щетите и пораженията, които са нанесени от поройните дъждове. Срещнах се както с кметовете на общините Долна Митрополия, Гулянци и Плевен, които бяха силно обезпокоени от обстановката, така и с много от пострадалите жители на гореспоменатите вече села - Подем, Комарево, Брест и други.
Нанесените щети наистина са големи. Предполагам, че вече сте се запознал с доклада на Областната комисия по бедствия и аварии. Наводнени са много частни домове и сгради: в с. Подем - поликлиниката, а детската градина в с. Комарево. Унищожени са напълно пътни настилки в селата Подем, Брест и Комарево. Тежки поражения има и в плевенската община. В селата Брест и Подем има съборени къщи. Както местната власт, така и хората бяха силно обезпокоени от нанесените от водната стихия щети. Над 90% от жителите на тези села, които са пострадали, не са в състояние да ремонтират домовете си със собствени средства. Общините също не са в състояние нито да отпуснат финансова помощ на отделните лица, нито да ремонтират пътните настилки.
Затова моят въпрос към Вас е: какви действия сте предприели в общините Долна Митрополия и Гулянци - област Плевен, в резултат на наводнения след обилни дъждове, довели до унищожаването на пътни настилки, разрушаването на домове и наводняването на обществени и частни имоти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Моллов, заповядайте да дадете отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми дами и господа народни представители, тази година тази пролет се оказа богата на дъждове, наводнения и градушки. Така че не само в тази област, а и в цялата страна градушката нанася поражения.
Конкретно по зададения въпрос. На 11 юни 2002 г. наводнението в общините Долна Митрополия и Гулянци доведе до щети на инфраструктурни обекти, частни и общински имоти. Събитието предизвика основателна загриженост в общинските ръководства и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. Още на 12 юни със Заповед № 466 на председателя на Постоянната общинска комисия в Гулянци и със Заповед № 305 от 12 юни 2002 г. на председателя на Постоянната общинска комисия в Долна Митрополия беше извършен оглед и направена оценка на нанесените щети.
На своето извънредно заседание на 21 юни Постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, след като разгледа подадената от постоянните общински комисии и областната постоянна комисия документи, реши: на община Долна Митрополия да задели 161 443 лв. за преодоляване на последствията от наводнението на 11 юни, от които за с. Подем - 72 684 лв. за следните обекти: за улица "Вит", за улица "Трети март", за улиците "Юрий Гагарин", "Избичен", "Комсомолска", "Родопи", "Аврора", "Девети май", "Васил Априлов", "Червена звезда", "Божур", "Пирин", "Стара планина", "Бузлуджа", "Рила", "Букурещ"; 16 575 лв. за почистване на каналите в с. Подем, за разчистване на наноси по четвъртокласен път 11-819 от с. Подем до с. Рибен, и за възстановяване щети на сградата на поликлиниката в с. Подем.
За с. Комарево: 55 298 лв. за разчистване на наноси и полагане на баластрена основа за осигуряване проходимостта на улиците по регулационния план на селото, за почистване на канал 1 към гробището и за почистването на канал 2, за продълбочаване на дере с граница ул. "Марица" и за възстановяване на сградата на детската градина в селото.
За с. Божурица: 22 853 лв. за осигуряване проходимостта на улиците в селото, както и за аварийно-възстановителни дейности по четвъртокласен път 11-821.
За с. Рибен: 10 608 лв., от които 5716 лв. за разчистване от наноси и полагане на баластрена основа за осигуряване проходимостта на ул. "Кирил и Методий", 4892 лв. за разчистване от наноси и полагане на баластрена основа за осигуряване проходимостта на останалите улици в селото.
На община Гулянци: 168 198 лв. за преодоляване на последиците от наводнението, в това число за частен имот - ремонт на жилищна сграда по плана на с. Брест, за разчистване на наноси и полагане на баластрена основа за осигуряване проходимостта на улица "Трапезица", за изграждане на подпорна стена в същата община по плана на с. Брест, за възстановяване на трошено-каменна основа на ул. "Средна гора" в с. Брест, за възстановяване на покрив и вътрешна мазилка на жилищна сграда на ул. "Раковски" № 36 в с. Брест.
Със същото решение са заделени на община Нови пазар 31 485 лв. - за с. Войвода, от които за възстановяване на щетите на частни жилищни имоти - 23 623 лв., 7862 лв. за възстановяване щетите на детска градина, училище, кметство и джамия.
Както знаете, предната седмица стана наводнение и в Родопите. На своето редовно заседание Постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи отдели средства както следва: за община Ардино - 52 948 лв. (за училище "Васил Левски", за читалище "Родопска искра", за оранжерия, пътна настилка в с. Жълтуша, за торове и препарати); за община Баните - 226 593 лв. Там пораженията са най-много. Бяха изпочупени всички цигли на всичките къщи в с. Градушка.
В община Велико Търново поради наводнение са заделени 215 000 лв., на община Кирково - 26 000 лв., на община Козлодуй - 57 420 лв. Така че общата сума от последните две заседания, предимно за щетите, причинени от наводнения и градушки, са заделени 832 633 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Василев, имате право на реплика. Заповядайте.
Васил Василев (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
Господин министър, изслушах Ви внимателно. На всички ни е ясно, че проблемите са много, тъй като последните няколко месеца, не само България, но и цяла Европа беше засегната от сериозни природни бедствия. Вие трябва да сте наясно и с това, че тези хора в общините и тези общини разчитат на Вас и Вашата помощ. Те нямат откъде да вземат пари. Това са общини, които над 80% са субсидирани от държавния бюджет. Това са общини от селски тип и те разчитат на Републиканския бюджет и на Вас. Сега е моментът, когато трябва да бъдат ремонтирани пътищата на тези населени места и домовете на тези хора. Аз споменах и пак казвам, че по-голямата част от тези хора са възрастни, пенсионери, хора, които нямат лични средства да ремонтират пораженията, нанесени от природното бедствие.
По изчисление на кметовете на общините Долна Митрополия, Гулянци и Плевен, цитирам, за община Долна Митрополия щетите се изчисляват на около 500 000 лв., за община Гулянци - на 150 000 лв., а за община Плевен - на 600 000 лв.
Аз чух от Вас какви суми са отделени за съответните общини. Няма да скрия притеснението и на кметовете, и моето, че наистина тези средства не са достатъчни. Хората нямат вина за това, което се е случило. И пак повтарям, отпускат се едва 30 процента от потребностите за ремонт и възстановяване на пътни настилки и отстраняване на повредите и авариите както на обществените, така и на частните домове.
Смятам, че трябваше да дойде ваш представител в района. Вие сте се срещали и с кмета на Долна Митрополия, той е идвал при Вас на среща, разговаряли сте. Аз разбирам, че наистина затрудненията са с оглед на това, че на много места се случи това нещо. Но аз бих искал към всички места да се подходи равнопоставено и без диференциация в ангажиментите.
Затова от тази трибуна искам Вие да се ангажирате наистина със сроковете, ако е необходимо, да се преразгледат и преоценят отново цифрите и щетите и, където е необходимо, да се окаже отново нужното съдействие, за да могат хората в летния сезон и преди зимата наистина да отстранят тези повреди, които са от изключително важно значение за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин министър, имате възможност да вземете отношение по направената реплика от народния представител Василев.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Господин председател! Господин Василев, подадените документи от Долна Митрополия са на стойност не 500 хил. лв., а са на стойност 964 хил. лв. Разбира се, ние сме в процес на уточняване. Затова аз, когато прочитах, наблягах на това, че е за възстановяване на проходимостта на улиците. Тепърва комисията ще оцени. Разбира се, това е една работа, в процеса на която се допускат грешки, както бяха допуснати грешки в изчисляването на необходимото количество средства от община Долна Митрополия, където разликата се оказа 114 хил. 441 лв. Но нашите хора са по места, комисиите ще оценят на място.
Искам да Ви кажа само, че при заявените 882 хил. лв., плюс 114 хил. лв., а отпуснатите средства Вие ги чухте. За другите обекти, за които ние държим да направим проверка, защото обикновено се заявяват много повече, отколкото са необходимите средства, предполагам, че след оценка на съответните комисии може да има и допълнителни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Моллов.
Преминаваме към питане от народните представители Росица Тоткова и Стойчо Кацаров към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев относно освобождаването на управителите на Благоевград и Кюстендил на "Електроразпределение" ЕАД, София област.
Заповядайте да развиете вашето питане. Господин Стойчо Кацаров ще направи това.
Заповядайте, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане към Вас, господин министър, е: защо бяха уволнени управителите на "Електроразпределение" - София област, клон Благоевград и клон Кюстендил?
Преди една година вашият партиен лидер и сегашен премиер господин Сакскобургготски обеща да сложи край на партизанщината, обеща да подаде ръка на компетентните и способните хора. И това беше облечено в една фраза, наречена "нов морал".
Аз днес искам да Ви попитам: това ли е новият морал?
Моето питане не е само защо са уволнени тези двама души. Моето питане е и защо беше уволнен преди това и управителят на "Електроразпределение" - София, господин Севладин Мавров, един доказан специалист?
Моето питане е: защо след уволнението на тези двама души продължава уволнението на служители на двата клона на "Електроразпределение" по списък? До този момент са уволнени общо 16 души - 8 в Благоевград и 8 в Кюстендилска област. Последното уволнение от тях е вчера - заместник-директорът на поделението в Дупница.
Това е жълта метла, господин министър, това не е нов морал! Това не е нов морал.
За 2001 г. клонът в Благоевград завършва с 8,7 млн. печалба. Обяснявам за всички, които не знаят за какво става въпрос, защото се уволняват хора, които си вършат работата, и аз искам да попитам: каква е причината да бъдат уволнявани хора, които си вършат работата - това, че са членове на Съюза на демократичните сили или на Демократическата партия; това, че са симпатизанти на Обединените демократични сили? Каква е истинската причина тогава, когато говорим за морал?
За първото тримесечие на 2002 г. печалбата на клон Благоевград е 2,7 млн. лв. За времето на управление търговските и технически загуби са снижени от 23 на 20 на сто. Сто процента е изпълнена инвестиционната програма на дружеството. И, обърнете внимание, уважаеми колеги, обърнете внимание: на 24 април 2002 г. директорът на клон Благоевград господин Смилков е награден от министъра с 300 лв. за неговата работа, за добре свършената работа. На 25 април, на следващия ден, той е уволнен. (Смях в блока на ОДС.) На следващия ден той е уволнен! Награждават го с 300 лв. за това, че си върши работата, и на следващия ден го уволняват. Питам: защо, господин министър? Защо, след като очевидно Вашата оценка е, че този човек си върши добре работата, на другия ден го уволнявате? Защо, след като показателите и на единия, и на другия клон са добри и тези хора очевидно вършат работа и си я вършат добре, те са уволнени? Питам: това ли е новият морал? Това ли е начинът, по който управлявате?
Искам да Ви попитам и още нещо: това Ваша инициатива ли е да бъдат уволнявани хората по списъци или това го правите под натиска на две депутатки - госпожа Гроздилова и госпожа Цветкова? Това ли си шушукахте преди малко 10 минути с госпожа Гроздилова и си разменяхте бележки тук, на мястото за министри?
Искам да ми отговорите на всички тия въпроси ясно и категорично. Защото трябваше да отговорите тук, пред нас, преди повече от месец. Но тогава Вие се извинихте и отидохте да празнувате Деня на енергетика. Само че всички тия хора, за които сега говоря, не са празнували Деня на енергетика. Уверявам Ви, че не са го празнували. Тези хора в момента са без работа. А резултатите от тая смяна ще ги видим малко по-късно. Но кой ще носи отговорността, ако тези резултати утре са по-лоши, питам сега? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Кацаров.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми госпожо Тоткова и господин Кацаров! Отговорът може да бъде дълъг, с много цифри, както е подготвен и пред мен, но се чудя след Вашата реч дали въобще да чета това, което е подготвено, или просто да кажа няколко цифри.
За периода от 1 януари до 30 май 2002 г. печалбата на клон Благоевград по месеци, в сравнение със същия период на 2001 г., е, както следва: януари 2001 г. - 91 хил. лв., януари 2002 г. - 54 хил. лв.; февруари - съответно 264 хил. срещу 108, два пъти по-малко; март - 399 срещу 229; април - 405 срещу 301; май - 461 срещу 392.
Плюс това тук някакъв измислен драматизъм се вмъква във Вашия въпрос. Хората не са останали без работа и във всички случаи смяната на Съвета на директорите, за което аз отговарям, е направена поради най-лошите резултати на "Електроразпределение" - София област, от всички електроразпределителни дружества в страната, най-лошите резултати в цялата страна за миналата година.
Интересно защо това ръководство, което аз смених, доведе този клон до това състояние? В крайна сметка в договорите за управление на тези хора има ясно поставени цели и те би следвало да преследват тези цели и да постигнат съответните резултати. Оттам нататък, упражняването на управлението на тези дружества става от съветите на директорите и те имат своите права за наблюдение на клоновете и за реакция на съответното изпълнение на програмите.
Отново повтарям, хора, които в един момент не се справят с дадена управленска позиция, не могат да доведат поверените им клонове в съответствие с поставените бизнесзадачи, не означава, че ще останат без работа, какъвто между другото е и случаят с цитираните от Вас хора. Те просто са преместени. Но явно, че не само техническата компетентност, но и управленските възможности и реализацията са важни фактори при възлагането на управлението.
Оттук нататък знаете, че законодателството дава право за уреждане на трудовоправните отношения между ръководителите на дружествата и назначените от тях. Аз ще проверя дадената от Вас информация за неправомерни, т.е. не знам дали са неправомерни тези уволнения, Вие поне не го споменахте, но ще проверя това, защото това е важно също така и по отношение на контрола на работа в дружествата.
Освен това има доста неприятни факти, с които аз лично не бих занимавал уважаемите народни представители - за възлагане на определени типове поръчки. Считам, че за тази цел има стопанско ръководство, има съответни органи, които би следвало да си свършат работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин министър.
Кой от двамата депутати ще постави допълнителни въпроси?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, от Вашия неубедителен и, позволявам си да го кажа, дори гузен отговор аз не можах да разбера какви са причините за освобождаването на управителите на двете дружества. Ако е вярно това, което казвате, че финансовите резултати са ниски, аз ще Ви попитам защо един ден преди да уволните управителя на дружеството в Благоевград Вие го наградихте за добри финансови резултати? Защото точно това е записано в заповедта, с която са определени тези хора, които имат най-висок принос за добрите финансови резултати.
Но тъй като аз съм донесла едно нещо, което спечели 42 на сто от българите, господин министър, ако искате го прочетете, в него пише, че най-важното задължение е да се въведат правила, по които да се борят срещу корупцията. И аз сега, уважаеми господин министър, искам да Ви попитам: Вие знаете ли, че човекът, когото сте назначили в Благоевград, господин Евтим Евтимов, е човек, срещу когото има заведено следствено дело СМ-1-971 от 1999 г.? И това следствено дело е пряко свързано с работата, която тогава е извършвана от дружеството, което е оглавявал, и която е свързана с енергоразпределението - доставка на 6 броя крадени трансформатори, които са монтирани в новия квартал на Благоевград "Освобождение". И това дело продължава да бъде разследвано, защото наистина трябва да се докаже кой е виновен, кой е присвоявал и защо е присвоявал.
Искам да Ви кажа и още нещо, господин министър. Същият този управител на благоевградския клон, новият, на когото Вие поверявате постигането на по-добри резултати, е съсобственик на фирма "Трафел", която е приватизирана, която е свързана с работата на "Енергоснабдяване" и "Енергоразпределение" и в която той е съсобственик с едно лице, което се казва Божидар Ковачев. И аз питам: известно ли Ви е това лице и дали е вярно това, което говорят хората, защото невинаги се говори истината, че Вие имате много тесни роднински връзки с него? Уважаеми господин министър, надявам се това да не е вярно. И аз Ви питам много почтено. Но това съжителство между частната фирма и държавния пост е много опасно, защото този човек вече веднъж си е позволявал да злоупотребява със съвместяването точно на частните с държавните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин министър, имате възможност да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател! Госпожо Тоткова, просто е абсурдно да слушам това, което говорите, макар и извинявайки се пред мен. Да бяхте проверили дали ми е роднина. Именно това е една от причините, включително поведението на господин Смилков е неадекватно на това, което би трябвало да има един стопански ръководител на клон.
Второто нещо, което Вие много добре знаете, е, че аз нито назначавам, нито уволнявам ръководителите на клонове. Това прави единствено Съветът на директорите. И много Ви моля пред Народното събрание, а и пред всички избиратели, да не правите такива инсинуации. Те са безумни.
Трето, аз преди 3 месеца прочетох, че съм имал някакъв роднина. Не ми е роднина, не познавам човека, не знам къде работи. И още нещо за Ваша информация. Аз съм раждан в Перник, но нямам там родови корен. Такъв е случаят. Жалко, но нямам там родови корен. Мога само да подозирам, че господин Смилков се е опитал да направи тези инсинуации, тъй като той имаше много активна медийна политика по едно време, да злепостави включително и министъра.
Оттук нататък, за господин Евтимов, разбира се, ако има следствено дело, то е част от живота. Когато има някакво заключение, това заключение ще повлече съответни правни последствия за неговата съдба. То е ясно. Вие сега ме принуждавате да започна да говоря за едни смешни неща - за циментови замазки, за една метална каравана, която е платена и която до ден-днешен я няма, въобще да навлизаме в един битовизъм, който се надявам, че това Народно събрание не заслужава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, господин Кацаров, желаете ли да изразите отношението си към отговора на министъра?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Въпросът по отношение на това лице Ви зададох тук, защото точно тук могат да се спрат всякакви инсинуации. И аз се надявам, че от днешния ден наистина повече никой няма да си позволи да повтаря, или аз никога няма да си позволя да повторя нещо такова. Предполагам, че всички хора имат такъв морал и такова отношение към истината, че да не си позволят да повторят такова нещо.
Но Вие казахте, че едно следствено дело е част от живота. Да, вярно е това, обаче това следствено дело се е превърнало в част от живота на господин Георги Гръчки, който има 32 години стаж в "Енергоразпределение" в Благоевград, който е бил началник-район в Благоевград и който е освободен. Очевидно, когато е постъпил на работа, той не е бил член на СДС, нито пък някога е ставал такъв. Но искам да Ви кажа, господин министър, че същият този човек е имал гражданската сила и кураж да не подпише протокола за приемането на тези 6 трансформатора, за които безспорно е доказано, че са крадени и са с пренабити номера.
Остава да се докаже кой е този, който ги е откраднал, и кой е този, който е спечелил от тази сделка. И именно господин Евтимов е едно от четирите лица, които се подозират точно в това. Ето виждате как това частно следствено дело, което е просто част от живота, се превръща в една много важна част от живота на един почтен човек. И този ваш управител уволнява хора, за които наистина никой не може да отговори защо са уволнени. Защото тези хора имат много години трудов стаж. Аз Ви казах за Гръчки - 32 години, ще Ви кажа за Христо Костов, който има 28 години в предприятието, за Димитър Иванов, който има 23 години в предприятието и е председател на секцията на "Подкрепа". Ще Ви кажа, че си е позволил дори да уволни две жени, едната от които е с 20 години трудов стаж, които са глави на семейства. Е, това ли е новият морал, това ли е грижата за хората? Имаш зад гърба си престъпления, имаш обаче стремежа да бъдеш председател, защото ако попитате някого в Благоевград, ще Ви каже, че това е вечният кандидат за управител на дружеството и най-после и на него му дойде времето да стане управител. Дори ще си позволя да кажа, че по едно време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Госпожа Тоткова, прекалявате с моето добро отношение към Вас!
Росица Тоткова: Благодаря, господин председател, за търпението. Аз се надявам, че господин министърът ще вземе отношение, защото смятам, че той е един високоморален човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Приключихме с питането на народния представител Росица Тоткова и народния представител Стойчо Кацаров.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Веселин Черкезов относно изграждането на хидроенергиен възел "Цанков камък".
Заповядайте, господин Черкезов.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Хидроенергиен възел Цанков камък е средното стъпало на каскада "Доспат - Въча". Строителството е започнало през 1958 г. и до 1984 г. са изградени и въведени в експлоатация "Горна Въча" с язовир "Доспат", ВЕЦ "Тешел" и ВЕЦ "Девин", "Долна Въча" с язовир "Антонивановци", ВЕЦ "Антонивановци" и язовир "Кричим" с ВЕЦ "Кричим" и ВЕЦ "Въча-2".
През 1989 г. започна временното и обслужващо строителство на третата част от каскадата, наречена "Средна Въча", обхващаща язовир "Цанков камък". Същото е спряно през 1996 г., без да е завършен нито един от започнатите подобекти и без да е извършено замразяване на обекта.
През 2001 г. се отпуснаха средства, с които се извършиха отделни мероприятия за поддържане на обекта.
Хидроенергиен възел "Цанков камък" е разположен изцяло на територията на община Девин, която обхваща 16 населени места с население от 17 хил. 200 жители, от които в трудоспособна възраст - 61,8 процента. Към настоящия момент от посоченото трудоспособно население около 62 процента са безработни, като ръстът на безработните непрекъснато се увеличава. Частично разрешаване на този регионален и социален проблем може да стане с продължаване изграждането на хидроенергиен възел "Цанков камък" и свързваното с него изместване на пътя Девин - Михалково. Това в голяма степен ще се отрази благоприятно не само на община Девин, но и на съседните общини Борино, Доспат и Кричим.
Освен социалната страна на въпроса в подкрепа на изграждането на хидроенергиен възел "Цанков камък" са много добрите технико-икономически показатели най-вече за ефективността на обекта, особено при наличната проектна готовност за него. Основните параметри на обекта са: средногодишна преработена водна маса - 592,7 млн. куб. м, среден нетен напор на водноелектрическата централа - 129,5 м, средна мощност на водноелектрическата централа - 100 Мгвт, годишна използваемост - 1920 ч., средногодишно електрическо производство - 186,5 млн. квтч.
Аз не смятам да Ви давам цялата техническа характеристика, защото Вие бяхте експерт, господин министър, в предишното правителство и мисля, че много добре сте запознат с този изключително важен въпрос. Ефектът от изграждането на хидроенергийния възел е многопланов, простиращ се не само на територията на община Девин, но и на съседните общини. Той е важен и за цялата страна. Какво имам предвид?
На първо място, той е енергиен и се изразява в посоченото електропроизводство от 186,5 млн. квтч., което по същество е върхова мощност, като централата може да работи и извънпланово и с продължителност до 5 дни месечно за покриване на мощността при аварийни ситуации и планови ремонти на Националната енергийна система.
Второ, ще се изгради нов, отговарящ на съвременните изисквания път Девин - Михалково, което значително ще подобри транспортните връзки на общините Девин, Борино и Доспат с вътрешността на страната.
Освен това изграждането му не засяга обработваеми земи, исторически паметници и селища. Проектната му готовност, липсата на учредителни производства определят хидроенергиен възел "Цанков камък" като един от най-подходящите стратегически обекти за инвестиране.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е в каква степен изложеният проблем е засегнат в предложената от Министерския съвет на Република България енергийна стратегия и какви са конкретните срокове за неговото реализиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин министър, имате възможност да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Черкезов! Преди да започна да развивам отговора си, аз ще се върна малко към чутите днес думи. Аз бях експерт не само в предишното правителство, но експертите не трябва да бъдат свързвани с правителства. И това е нещото, което е политиката на Министерството на енергетиката днес и на министъра на енергетиката с уважението към длъжността, към работата на държавните служители. Госпожо Тоткова, това е информация и за Вас. Експертите са експерти и те трябва да могат да вършат своята работа експертно, без политически натиск.
Във връзка с Вашия актуален въпрос по отношение на перспективата за изграждане на хидроенергиен възел "Ценков камък" Ви информирам следното.
В проекта за енергийна стратегия на Република България са заложени принципите на развитие на отрасъла в средносрочна и дългосрочна перспектива, но не се цитира поименно изграждане на каквито и да било мощности, в това число и обектът хидроенергиен възел "Ценков камък". Същевременно в плановете за развитие на енергийния сектор, подготвени и от Националната електрическа компания, нивото на потребление в перспектива определя необходимостта от нови генериращи мощности по години. В различните варианти на прогнозното развитие на електропотреблението хидроенергийният възел "Ценков камък" се явява като един от изгодните хидроенергийни проекти в периода 2007-2011 г. "Енергопроект" по възлагане на НЕК ЕАД е извършил редица геоложки и хидроложки проучвания в района и разполага с необходимата база данни за цялостното проектиране на обекта. Поради ограничения лимит на капитални вложения НЕК ЕАД, управляващ водните централи, е предприело необходимите стъпки за търсене на стратегически инвеститор и изпълнител по проекта. Проведени са редица работни срещи в началото на тази година и има конкретни намерения, изразени от водещи фирми в хидроенергийното строителство.
При успешно финализиране на преговорите реалният срок за стартиране на този важен икономически изгоден и наличен в общото енергийно планиране проект е възможно да започне в средата на 2003 г., когато вследствие на развитието на този проект естествено могат да бъдат открити и значителен брой работни места, които бяха цитирани във Вашето изложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Имате думата, господин Черкезов, да изразите отношението си към отговора.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Не мога да не Ви свързвам добронамерено с предишното правителство. Независимо че сте бил експерт, Вие сте работили в това правителство. Утре можете да кажете: не ме свързвайте и с това правителство, макар че сте министър тук. Аз съвсем човешки казах, че Ви свързвам като експерт, защото сте запознат с този изключително важен проблем, който за тези общини, които споменах, е важен. Те очакват Вашия отговор и очакват да поемете конкретен ангажимент за реализирането на този енергоефективен обект. За този обект кметът на община Девин е направил официално питане и аз мисля, че Вие сте го получили, защото то е адресирано и до Вас. След това Вие сте върнали отговор и сте казали: "Производството на електрическа енергия от централи, използващи възобновяеми енергийни източници, е приоритет в енергийната политика." Кажете ми сега в тази енергийна стратегия къде заложихте този обект, след като е толкова важен? Това искат да чуят хората. Вие казвате, че правите програма, в която категорично сте заложили програмата на правителството за развитие на енергийната ефективност.

Аз Ви питам, като не сте посочили конкретно обектите, аз как да убедя тези хора от тези избирателни райони, че този обект ще тръгне и там ще има строителство и те ще бъдат ангажирани с това строителство, при положение че, когато идвахте на власт, обещахте категорично да подобрите положението на хората? Как и по какъв начин ще го подобрите, когато там има 61,7 на сто безработни и тези безработни очакват вашата милостиня да започне този обект?
Аз категорично Ви казвам, че ще подкрепя всяко едно Ваше предложение, ако е свързано с изграждането на този обект. Не ме интересува дали това ще стане от правителството на НДСВ или пък ще го свърши някой друг, важното е тези хора да бъдат ангажирани, да работят и да изкарват своя хляб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
С това завършихме питанията и актуалните въпроси към министър Ковачев.
Преминаваме към питане от народните представители Кина Андреева и Мария Иванова Спасова-Стоянова относно преговорните позиции на Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Андреева.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Кунева! Едва ли има български гражданин, който да не е информиран, че страната ни успешно води преговорите за Европейския съюз. В медиите непрекъснато се появяват информации за отворени и затворени глави, правителството бодро рапортува, че сме отворили всички преговорни глави и сме затворили 20, с което твърдо вече се нареждаме пред Румъния.
Това ми напомня за едно мое преживяване. Преди много години с приятели участвахме в едно любителско рали до язовир "Искър". Тръгнахме от старта в София и подкарахме бясно, като по пътя се изпреварвахме всички участници в състезанието и когато щастливи пристигнахме първи на финала разбрахме, че целта на това състезание не е била да вземеш разстоянието най-бързо, а да пристигнеш там за точно определено време.
Опасявам се, че нещо подобно се случва и в момента, като сме си поставили задачата да затворим всички глави до края на 2003 г., създавайки по този начин у българските граждани нереалистични илюзии, че можем да бъдем приети в Европейския съюз с първата вълна. Това обаче е възможно най-лошият начин да се информира обществото за хода на преговорите. Грижа на правителството и на държавните институции е да провежда успешно преговорния процес и то носи своята отговорност за това. Като казвам "успешно", имам предвид да постигне най-добрите условия за присъединяване, които не само осигуряват защита на българската икономика и възможности за българските граждани, но са изпълними в рамките на поетите срокове. Но ако ходът за отваряне и затваряне на преговорните глави не бъде подплатен със сериозен обществен дебат по тяхната същност, ако обществото не бъде информирано за условията, които се договарят, за конкретните изисквания, които България трябва да изпълни по всяка глава, за договорените преходни периоди и какво означават те в цифри за всеки един производител и гражданин на страната, може да се окаже, че в мига, в който ние ще станем членове на Европейския съюз, обществото ни ще бъде по-неподготвено за този процес, отколкото в началото. Защото разминаването на очакванията с реалността носи най-голямото разочарование и е пагубно за обществото.
Известно е, че по време на преговори се следва принципът нищо не е договорено, докато не се договори всичко. Ясно е, че дори по затворените глави предстои още много работа до датата на приемането ни, но предварителните позиции на страната по всяка една от главите, както и постигнатите конкретни договорености, трябва да бъдат обществено достояние. Българските граждани трябва да бъдат въвлечени в дебат по всеки един проблем, който ще засегне живота им и този на техните деца. И ако процентът на одобряващите присъединяването ни към Европейския съюз в момента е толкова висок, аз се страхувам, че това до голяма степен се дължи на лошата информираност, а правителството е длъжно да обяснява на гражданите каква цена ще трябва да платят.
Какво наблюдавам обаче през последната година? Пълна липса на прозрачност. Обществото не знае нищо за договореното по отделните глави. Те не са публикувани нито на страницата на правителството, нито има начин обикновеният български гражданин да стигне до тях. Парламентът не знае нищо по договорените глави. Тук дебат по позициите на България до този момент не е воден. Народните представители не знаят дали представените от предишното правителство позиции, които впрочем са одобрени в Тридесет и осмото Народно събрание, са променени или не. Народните представители не могат да бъдат в полза нито на правителството, нито на своите избиратели, с които ежемесечно се срещат, защото те също нямат информация.
Аз се запознах с разработените от вас план за действие 2002-2006 и работната програма за 2002 г. по осъществяването на комуникационната стратегия за подготовка на членство на България в Европейския съюз. Те обаче трябва да станат действащи, а не да си останат на хартия. Дори едно бегло преглеждане показва, че много от посочените там срокове вече са минали, без нищо да се случи.
Аз видях, че на страницата на Министерството на външните работи се е появила рубрика "Форум", в която вие отговаряте на въпроси, свързани с евроинтеграцията, и приветствам това начинание. Смятам, че депозирането на нашия въпрос е ускорило появяването на тази рубрика, но това не са достатъчни стъпки за осигуряване на достъпа до интересуващата българските граждани информация, свързана с европейската интеграция.
И затова аз Ви питам, уважаема госпожо министър: как се формират преговорните позиции на Република България по отделните глави и какви мерки вземате, за да се гарантира прозрачността на преговорния процес и защита на националните интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, госпожо Андреева.
Министър Кунева, имате възможност да отговорите на питането в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Андреева и госпожо Стоянова! Процесът на преговорите с Европейския съюз наистина излиза извън рамките на традиционните междуправителствени преговори. Той е много по-всеобхватен, задълбочен и в голяма степен и технически. Този процес е основан на размяна на писмени документи между Република България, от една страна, и Европейския съюз, от друга. България представи първоначалните си позиции по всички 29 преговорни глави до месец октомври 2001 г. Двете последни глави са посветени на институциите и други общи въпроси, поради което за тях не се предвижда представяне на позиции. В периода от 2000 г. досега България е представила и продължава да представя изискваните от Европейската комисия допълнителни информации по различни глави в отговор на общите позиции на Европейския съюз към тях.
През целия този период и понастоящем преговорните позиции и допълнителните информации се изготвят по нормативно установен ред при строго съблюдаване на принципите на прозрачност, приемственост и обществено участие. На практика българското правителство следва последователно линия на приемственост при воденето на преговорите с Европейския съюз, като продължава преговорния процес на основата на преговорни позиции, представени в значителна част от предишното правителство, с което се надявам, че давам отговор на част от вашите въпроси. Не сме отваряли отново предварително приключените преговори по 11-те глави, които завари това правителство затворени, иначе това щеше да бъде обществен факт.
В началото на 2000 г. беше прието първото ПМС № 3 за координация на преговорния процес. През февруари 2002 г. то беше изменено на базата на натрупания опит в процеса на преговори и с оглед на допълнително прецизиране на процедурите и конкретните отговорности. Беше запазена изцяло структурната организация на координационния механизъм, както и всички експертни екипи по отделните глави.
Лично аз държа изключително много на приемствеността в работата, с която съм се заела, така че мога да ви кажа съвсем конкретно, че ПМС № 3, което е основа на координационния механизъм, приет от предишното правителство, е непроменен с ПМС № 33 на практика.

Това, което успяхме да направим с Постановление на Министерския съвет № 33 и се надявам, че това ще бъде добре посрещнато, е, че успяхме да конкретизираме сроковете и да засилим точно тази прозрачност, за която Вие говорите.
Ще ви изброя отделните етапи, въпреки че постановлението е публикувано в "Държавен вестник". Съответната работна група изготвя доклад, който се подписва от ръководителя на групата и се утвърждава от отговорния за дейността й министър. В доклада се посочват, наред с цялата необходима информация за релевантното законодателство на Европейския съюз, основанията за приемане на определени ангажименти и техните срокове. Прави се анализ на въздействието от възприемането на отделни разпоредби и тяхното прилагане, описват се резултатите от проведените консултации с неправителствените организации и социалните партньори. На основата на този доклад се изработва и самият текст на позиция или допълнителна информация. Втората фаза - така изработените доклад и позиция, евентуално допълнителна информация, се обсъждат на заседание на координационния съвет.
Координационният съвет се състои от ръководителите на всички работни групи, където се изчистват експертни въпроси от междусекторен характер, правят се връзки с поети ангажименти по други глави и т.н.
Третата стъпка е: обсъждането на доклада и позицията или допълнителната информация от основния екип за преговори, в който участват ресорните заместник-министри.
Четвъртата стъпка е: след първите два етапа на съгласуване, преговорната позиция или допълнителна информация се представят за разглеждане на Съвета по европейска интеграция. Това е политически съвещателен орган, в състава на който участват министри от правителството и се ръководи от министър-председателя. Съветът по европейска интеграция обсъжда националните позиции на базата на доклада към тях и проведените обсъждания в Координационния съвет, и основния екип от гледна точка на националната политика в дадената област, въздействието върху други национални политики и националния интерес. Съветът по европейска интеграция предлага на Министерския съвет да приеме решение, с което да одобри проекта на позиция, било във вида, в който е представен, било след нанасяне на определени промени в зависимост от резултатите от обсъждането.
Не са редки случаите, когато Съветът по европейска интеграция възлага на един или няколко министри провеждането на допълнителни анализи, проучвания и консултации с оглед прецизиране на преговорните позиции и отчитане на интересите на заинтересованите страни.
И последната стъпка: едва след приемане на решение на Министерския съвет предложеният проект се превръща в национална позиция по съответната глава, като ясно очертава и мандата на главния преговарящ и преговорните екипи.
По въпроса за прозрачността. Искам да обърна внимание накратко на няколко факта. В Постановление № 33 на Министерския съвет нормативно е закрепено участието на обществеността в процеса на преговорите. Представители на неправителствените организации и социалните партньори участват като пълноправни членове с право на глас в работата на работните групи, експертните екипи, където се обсъждат и взимат под внимание всички детайли от бъдещата преговорна позиция.
Това беше едно от подобренията, които направихме с ПМС № 33 в сравнение с предходното. Ще илюстрирам с няколко примера: такива дебати се получиха в глава "Социална политика и заетост", където бяха поканени за участие всички национално представени синдикални и работодателски организации в работна група 2 "Свободно движение на хора", където участват професионалните и браншови организации, в работна група 22 "Околна среда", където участват 15 природозащитни организации, както и организации на бизнеса.
Извън институционализирането на участието на обществените организации непрекъснато се провеждат консултации и преговори с различни организации на бизнеса, браншови организации и дори отделни предприятия относно графиците и сроковете за въвеждане на определени изисквания, които да залегнат в преговорните позиции. Такъв беше и случаят със Закона за аптеките и лекарствата в хуманната медицина. Той беше свързан с евроинтеграцията във връзка с въвеждането на така наречената "Data eхclusivity" - тези данни, които са много важни и по отношение на Европейското споразумение за асоцииране на неговото изпълнение. Те бяха много сериозно обсъдени и с българския бизнес, който показа изключително добро разбиране и много добър рефлекс към европейските изисквания.
Съжалявам, но ще трябва да нанеса една корекция на Вашето изложение - никога, никога Народното събрание не е одобрявало позициите на България в преговорния процес. Това е невъзможно по съществуващия механизъм сега, и в никоя страна го няма. Правителството носи отговорност за преговорния процес. Това е факт в абсолютно всички страни, както от тази вълна на петото разширяване, в която ние участваме, така и преди това.
Извън стъпките, които изброих, искам да ви кажа, че това е действително един много технически процес, който е въпрос на ежедневна размяна на информация. Както Европейската комисия, така и страните-членки имат право да питат ежедневно, да се даде допълнителна информация по вече представена позиция на България. Ето защо, тогава когато на вас ви се представи първоначалната позиция, това все още не означава, че е финално и че задоволява страните-членки и Европейската комисия, с които водим преговори.
Искам да отворя скоба и да ви кажа, че по глава "Правосъдие и вътрешен ред" получихме 79 допълнителни въпроса. Така се преговаря, това е неизбежно. Колкото до публикуването на позициите, аз се поинтересувах от този въпрос - може ли това да бъде правено от най-ранна фаза? Европейската комисия, с която ние преговаряме, не счита, че това е практика, която някъде съществува и която е уместна, затова защото, най-лесно казано, не би трябвало страните-кандидатки да преписват една от друга позициите си. Така че до момента, в който ние не сме постигнали договореност, тази позиция не излиза на страниците на Европейската комисия.
А иначе нашето CP (common position), и това, което получаваме от Европейската комисия, е на техните страници. Аз лично съм взела мерки да Ви предоставя, Вие помолихте за две позиции, които просто са изтеглени по Интернет от страниците на Европейската комисия. Бих искала да подчертая, че прозрачността и защитата на националните интереси в преговорния процес наистина са гаранция за неговия успех, защото успешните преговори предполагат поемането и, още по-важно, изпълнението на реалистични, съгласувани и приемливи и за двете страни ангажименти.
В тази връзка правителството възлага конкретни задачи на тази стратегия, която Вие споменахте, която трябва да преведе от строгия технически език на преговорите в разбираема за хората форма - основното съдържание, смисълът и целите на поетите от страната ни ангажименти в преговорния процес. Това не може да стане изведнъж. Но стратегията се изпълнява, аз не съм отбелязала закъснения по нея. Ако Вие имате такива бележки, аз ще се радвам да ги обсъдим. Впрочем и фактът, че може да изясним това в пленарна зала, предполагам, че е полезно и за двете страни. Това е също един принос към това, да се разбират институциите. Искам да подчертая, че всеки интерес, който проявяват комисиите на Народното събрание и отделните народни представители към това, как преговаря България, в какъв темп, аз с радост ще обсъждам както на комисии, така и с вас.
По въпроса за бързането на България - не смятам, че успяхме в действителност да засилим процеса в сравнение с първия етап на преговорите. Може да бъде поставен знак на внимание пред процеса, че България необмислено забърза. Нормално е, след като натрупахме в първата година от началото на преговорите повече опит, сега този опит да бъде реализиран действително в нещо конкретно.
И с това завършвам - през първата половина 2001 г. Естония затваря 10 глави за едно председателство. Затова те са в първата вълна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да поставите двата допълнителни уточняващи въпроса.
МАРИЯ СПАСОВА - СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги!
Излишно е да напомням, че при формирането на Тридесет и деветото Народно събрание Парламентарната група, която представлявам - Обединени демократични сили, подкрепи мнозинството по приоритетите за нас и за правителството - преговорите по присъединяването ни към Европейския съюз.
Днес, една година по-късно, смущаващо е обстоятелството, че има отстъпление от официално представените до юли 2001 г. позиции на страната ни по отделните глави.
Забелязва се едно нарушаване на принципа на прозрачност и публичност на водения от Вас преговорен процес. Отсъствието на диалог в обществото и разнопосочните сигнали, които се изпращат към него от официалните власти, създават едни притеснения.
Дори една анкета, публикувана вчера в столичен седмичник, показва, че колегите народни представители не знаят колко глави са затворени и къде се намираме в настоящия момент.
За да не бъда голословна, ще ви илюстрирам тези наши твърдения с един пример.
По главата "Социална политика и заетост", която е затворена през април 2002 г., е съкратен искания от правителството на ОДС 9-годишен преходен период за съдържание на катран в цигарите на 4 години. Аргументите от наша страна за искан 9-годишен период са били, че са необходими сериозни инвестиции - повече от 170 млн. евро, които да бъдат насочени към тютюнопроизводството, да се въведат нови едролистни сортове тютюн - "Вержиния" и "Барлей", и да се модернизира производството на цигари.
Вие знаете, че този отрасъл засяга региони, които се населяват от смесено етническо население, чиито поминък е тютюнопроизводството. Тоест, над 500 хил. души.
Защо отстъпихте от заявения от предишното правителство преходен период и как ще осигурите тези инвестиции, при положение, че сте стигнали до символичното равнище - 46 млн., в сравнение с 279 за миналия период? И няма ли това връзка със сделката с "Булгартабак"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Госпожо Кунева, имате възможност да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: "Социална политика" е една от главите, по които България получи най-дългия преходен период, който съществува. И това беше четиригодишният преходен период. По-дълъг сред всички страни, които преговарят, и всички страни-членки, защото Гърция преди нас е получавала такъв преходен период, не съществува.
Разбира се, ние бихме могли да назовем каквато и да било цифра - 20 години, 15, 30. Въпросът е кое е реалистично. Европейският съюз се води от прецедента, освен всичко останало. Не забравяйте, че съдържанието на катран, за което Вие говорите, се намира в главата "Социална политика". "Социална политика" няма за цел да стимулира тютюнопушенето, и то особено с вредното съдържание на катран.
Какво означава затварянето на тази глава? Това означава, че българският гражданин може да получава своята здравна осигуровка във всяка една от страните-членки. За тези страни-членки и за Европейската комисия никак не е без значение дали това са хора, които се грижат за здравето си, които не консумират тези вредни продукти или не. Така че тази глава "Социална политика" просто няма за цел да обърне внимание на неща, които не са свързани именно със социалната защита. По никакъв начин не може да бъдат убедени нито Европейската комисия, нито страните-членки, че това вредно съдържание на катран в цигарите трябва да бъде стимулирано, в случая с България.
Деветгодишният преходен период беше изстрел на тъмно, без никаква финансова обосновка и той не можа да бъде доказан пред комисията. Така че това, което успяха да направят - ние работихме тази позиция заедно с Министерство на земеделието, освен с Министерство на труда и социалната политика, което е водещо в тази материя - това, което можа да се докаже с разчети, беше въпросният четиригодишен преходен период. И той е уникален. Друга страна с четиригодишен преходен период по три от вредните съставки, не само по катрана, както и възможността да експортира в рамките на този преходен период, няма. Унгария е получила такъв преходен период, но само за една от вредните съставки.
Така че аз нямам никакви съмнения, че ние направихме добра сделка, добър преходен период и добра преговорна позиция. Опасността да отложим този процес във времето означаваше, първо, че Европейският парламент със сигурност ще приеме през тази година специална резолюция по повод на здравеопазването, в която ще се съдържат и мерки за борба с тютюнопушенето, тоест вероятно, ако ние не бяхме затворили преговорната позиция при тези условия, България нямаше да получи никакъв преходен период.
Лично аз нямам съмнения в това, че успяхме да договорим добри условия. Не зная това да има някаква връзка с "Булгартабак".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Госпожо Андреева, имате възможност да изразите отношението си към отговорите.
Кина Андреева (ПСОДС): Уважаема госпожо Кунева, Вие не отговорихте съвсем на поставения от нас въпрос. И аз също ще си позволя да направя някои корекции, защото исканият 9-годишен период не е поискан без финансова обосновка. Напротив, такива финансови обосновки бяха направени и те показваха необходимостта от инвестиции в тютюнопроизводството - някъде около 200 млн. евро, за да може цялото тютюнопроизводство и промишлеността да се пренастрои и да отговори на изискванията на Европейския съюз. Така че наистина е важно периодът и инвестициите да бъдат достатъчни, за да може това да се постигне. Иначе ние лишаваме от работа огромно количество хора в райони, в които тютюнопроизводството е единствен поминък.
Що се отнася до позициите, които се обсъждани от Народното събрание, да, обсъждани са. Те не са одобрявани, но са обсъждани. А сега дори и това не се прави.
Аз не съм апелирала тук българските граждани да бъдат уведомявани за техническите подробности, но е задължително, когато една глава е затворена, договорните позиции да се публикуват. И ако българското правителство уважава българските граждани, то ще ги публикува на своята страница, а не на страницата на Европейската комисия.
И въпреки всичко за мен остава неясно защо вие изключвате парламента от този така важен дебат и защо не искате ние да подпомагаме вашата работа, когато по особено важни въпроси, които касаят националната сигурност на България, дори позицията на опозицията може да се използва от вас за договаряне на по-изгодни за България условия, като се позовете на това, че, ето, опозицията настоява това и това да изискваме. И ние за това се борим.
И накрая ще кажа само, че наистина прозрачността и широката информираност на българското общество са единствената преграда срещу натрупването на евроскептицизма и никое правителство не бива да си позволява в името на безсмислени политически рейтинги да заплашва единствения реален политически проект на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. С това приключихме питането към министър Кунева.
Продължаваме с питания и актуални въпроси към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев. Има договореност едно от питанията да бъде дадено писмено и затова няма да го разглеждаме.
Преминаваме към питане на народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно държавната политика по отношение на незаконното строителство.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин заместник министър-председателю, Тридесет и осмото Народно събрание прие Закона за устройство на територията, който дава нормативната база за борба с незаконното строителство. Същевременно не се забелязват сериозни действия за предотвратяване и спиране на незаконното строителство. Според информация в медиите, наскоро само в Кюстендил има около 400 незаконно построени обекта, да не говорим за София, да не говорим за Черноморското крайбрежие или планинските курорти. Дори и за нарушителите е по-изгодно да построят незаконно своя обект, без да обикалят различните институции за разрешения, да плащат такси и накрая да го узаконят с плащане на глоба.
Оттеглянето на държавата от проблема с незаконното строителство действа дълбоко деморализиращо на хората. Съответните органи не са активни и вероятно се страхуват да извършват санкции. Може би си спомнят за съдбата на покойната госпожа Гебрева, която беше залята с киселина, заплашвана и т.н. Друг аспект би могъл да бъде корупционният.
Вие сте задължен да се обърнете с лице към проблема и да предприемете действия за неговото решаване.
Моето питане към Вас е: каква е политиката на държавата по отношение на незаконното строителство, какви са причините за незадоволителните резултати досега и какви мерки ще вземете, за да осигурите спазване на Закона за устройство на територията по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Тошев.
Господин Паскалев, имате възможност да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Вашият въпрос по същество се отнася, разбира се, до основната дейност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която се упражнява чрез Дирекцията за национален строителен контрол. Разбира се, в рамките на един отговор на такъв въпрос трудно може да се обхване цялата държавна политика в областта, но аз ще се опитам, доколкото ми стигне времето, да направя това.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство през 1998 г. е създаден централизираният специализиран административен орган Дирекция за национален строителен контрол, на който са възложени основните правомощия по отношение недопускането и премахването на незаконното строителство. В периода преди изменението на Закона за териториалното и селищно устройство, съобразно действащото към момента законодателство държавният териториално-устройствен строителен контрол се упражнява основно от кмета на общината и ръководените от него общински администрации. За този период Министерството на териториалното развитие и строителството чрез Държавната инспекция за териториално устройство и строителен контрол е действала като спомагателен орган, който подпомага дейността на общините в тази насока. Доколко общините стриктно са изпълнявали възложените им със Закона за териториално и селищно устройство правомощия по установяване и премахване на последиците от започнато и извършено незаконно строителство, отмяната на незаконосъобразно издадени строителни книжа и други след 1989 г., когато започва мащабното незаконно строителство, става ясно едва, след като ДНСК започва да упражнява своите функции.
Какви са фактите при започване на нейната дейност? Дирекцията получава незавидно наследство, наследство от незаконно строителство, което за съжаление, по една или друга причина не е било ликвидирано от общинските администрации. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за териториалното и селищно устройство през 1998 г. и с последващата поправка в Преходните и заключителни разпоредби на същия закон е въведена разпоредбата на § 27, даваща възможност за узаконяване по облекчен ред на незаконните строежи, започнати до 30 юни 1998 г. В същата разпоредба на закона е предвидена по принцип възможността за узаконяване на незаконно строителство след извършването му, което на практика стимулира инвеститорите да предпочетат тази възможност за узаконяване на извършеното от тях незаконно строителство, вместо да изминат дългата процедура по разрешаване на строителството по законоустановения ред.
За периода на своята дейност - от 1998 г. до 2000 г. ДНСК е издала общо 8018 административни акта. С приемането на Закона за устройство на територията, в сила от 31 март 2001 г. правомощията по отношение предотвратяване извършването на незаконно строителство и премахването на последиците от него отново са възложени на Дирекцията за национален строителен контрол. В Преходните разпоредби, влезли в сила от деня на обнародването на новия закон, отново е предвидена облекчена процедура за узаконяване на незаконните строежи, този път започнати след 30 юни 1998 г. и неузаконени до обнародването на Закона за устройство на територията. Какво означава това? Една поредна амнистия на незаконното строителство!
С разпоредбите на чл. 226 от новия закон отново е предоставена възможност за узаконяване на незаконно извършено строителство. Въпреки тези дадености дирекцията стриктно упражнява своите правомощия, доколкото е обезпечена с необходимия кадрови и финансов ресурс.
През 2001 г. ДНСК и нейните органи са извършили общо 8088 проверки на строежи за установяване на тяхната законност. Издадени са общо 2671 заповеди, от които 1173 заповеди са за спиране на незаконно извършено строителство, 149 заповеди за отмяна на незаконно издадени строителни книжа и 1183 заповеди за забрана на обитаване, съответно ползване на строежи без издадено разрешение за ползване.
През 2001 г. ефективно са изпълнени заповеди за премахване на незаконно строителство на плажната ивица в град Бургас, 42 броя незаконни жилищни сгради в ж.к. "Люлин", 8-ми микрорайон, незаконни строежи върху плажната ивица на територията на курортен комплекс "Слънчев бряг" и т.н. В края на 2001 г. по моя заповед и заповед на министъра на вътрешните работи, съвместно с органите на министерството са извършени 735 броя проверки. По искане на Върховната прокуратура са извършени още 2136 проверки на увеселителни заведения, клубове, дискотеки, игрални зали, Интернет и компютърни клубове, също приключили с издаването на съответни заповеди.
За първото полугодие на 2002 г. ДНСК и нейните органи са извършили общо 3483 проверки на строежи за установяване на тяхната законност и са издадени общо 2752 заповеди, от които 624 са за спиране на незаконно извършено строителство. От 7 януари 2002 г. органите на ДНСК последователно са привели в принудително изпълнение 166 броя от издадените над 350 броя заповеди за забрана ползването на строежите.През месеците март и април 2002 г. ДНСК е извършила комплексна проверка на законността на извършеното строителство по плажната ивица на Черноморското крайбрежие. Какви са резултатите от проверката? В Албена няма незаконно строителство. В "Златни пясъци" са установени 7 незаконни строежа. Проверката показа, че най-сериозният проблем има в курорта "Слънчев бряг". В резултат на недалновидна приватизация "на парче" са продавани само хотелите, заведения за обществено хранене и други обособени части, без парцелите и прилежащите им терени. Продажбите са правени без за комплекса да има влязъл в сила застроителен и регулационен план. Така държавата сама е блокирала стопанската инициатива и е създала предпоставки за незаконно строителство, още повече, че с приватизационните договори са възложени задължения на дружествата купувачи, свързани с влагането на инвестиции, под формата на ново строителство и преустройство на закупените вече такива хотели.
За ликвидиране на това незаконно строителство по мое нареждане беше сформирана междуведомствена работна група с участието на Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и заместник-директора на Дирекцията за национален строителен контрол. Взеха се конкретни решения. Мога да кажа, че един от основните въпроси - продажбата на терените, вече приключва, което е първото условие за осъществяване на законовите процедури по-нататък.
Но какво е заключението от всичко казано? Не съм съгласен с Вас, че ДНСК бездейства. Работи, няма страх у служителите от ДНСК. Точно обратното! Мерките срещу незаконното строителство са взети.
Не съм съгласен и с твърдението, че нарушителите предпочитат първо да строят незаконно, а после да узаконяват строежа. В резултат на активната дейност на дирекцията през последните няколко години се наблюдава точно обратното, а именно - новото незаконно строителство е в значително по-малък размер от това, което е било преди.
Но не мога да не се съглася с Вас за нещо друго. Вие сте напълно прав, като говорите, че инвеститорите правят пътеки до тази или онази администрация, за да получат съгласуване на планираното от тях строителство. Тромав и излишно усложнен е режимът за разрешаване на един строеж. Точно оттам трябва да се започне, за да се стопира в зародиш идеята да се строи незаконно. Това е и една от основните цели на Министерството на регионалното развитие и благоустройството при работата му върху измененията в Закона за устройство на територията.
Искам да приключа своето изказване, като очертая основните концептуални разбирания за промяна на Закона за устройство на територията, който е подготвен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с широкото участие на съответните браншови организации.
Първо, опростяване и облекчаване на процедурите по одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешения за строеж.
Второ, облекчаване на процедурата по въвеждане на завършените строежи в експлоатация.
Трето, въвеждане на ясни и строги нормативни разпоредби за незаконен строеж, както и регламентиране на правомощията по премахване на незаконния строеж без изследване на възможността за узаконяване. Това е категоричността за премахване на всяко едно незаконно строителство.
Максимално ограничаване на възможността за узаконяване, максимално ограничаване!
Ясно регламентиране отговорността на всички участници в строителния процес, допуснали извършването на подобно строителство и най-вече - никаква създадена със закон амнистия! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Господин Тошев, имате възможност за уточняващи въпроси.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. В момента няма да задавам уточняващи въпроси, но ще се възползвам от правото си да заявя отношение към отговора на вицепремиера.
Бих искал да подчертая, че самият факт, че има толкова хиляди проверки и актове, сигурно и много други, които не са се случили, показва, че този проблем остава актуален. Той е в големи размери. Затова очаквам с голямо нетърпение да видя предложението на правителството за промени в Закона за териториално и селищно устройство, с което да се ограничи възможността за узаконяване на незаконни строежи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Преминаваме към следващия въпрос - актуален въпрос на народния представител Йордан Бакалов относно освобождаването на управителя на "Пътно поддържане", Карлово, ЕООД.
Заповядайте, господин Бакалов, за да развиете Вашия актуален въпрос.
Йордан Бакалов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин вицепремиер, моят актуален въпрос е свързан с освобождаването на управителя на "Пътно поддържане - Карлово" ЕООД.
Уважаеми господин министър, новоназначеният управител на "Пътно поддържане - Карлово" господин Мирчев е член на Съвета на директорите на фирма "СУМЕТ" АД, което дружество има сходен предмет на дейност с "Пътно поддържане", поради което не може да заема тази длъжност съгласно Търговския закон.
Уважаеми господин министър, какви са причините за освобождаването на управителя на "Пътно поддържане - Карлово" ЕООД господин Стойчо Гелборов и назначаването като управител на дружеството на господин Димитър Мирчев и проверили ли сте тези данни, които Ви изложих за господин Мирчев, преди да бъде назначен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Във връзка с Вашия актуален въпрос относно освобождаването на управителя на "Пътно поддържане - Карлово" ЕООД Ви уведомявам за следното.
"Пътно поддържане - Карлово" е образувано с Разпореждане № 6 от 29 юни 2000 г. на Министерския съвет. В Приложение № 29 към него са посочени данните, подлежащи на регистрация в съда. Със съответната заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството е определен за управител на търговското дружество Стойчо Нечев Гелборов. Дружеството е регистрирано в Пловдивския окръжен съд със съдебно решение от 17 август 2000 г. с основен предмет на дейност пътно поддържане с капитал 520 330 лв. и с управител - гореспоменатото лице. Данни за съдебната регистрация са поместени в "Държавен вестник".
С протокол на министъра на регионалното развитие от 15 юни 2001 г. е взето решение за намаляване на капитала на "Пътно поддържане - Карлово" ЕООД от 520 330 лв. на 58 560 лв., поради допусната техническа грешка в т. 4 на това приложение. Ще пропусна част от тези обстоятелствени изяснения.
По време на управлението на господин Гелборов Министерството на регионалното развитие и благоустройството е констатирало тенденция за влошаване на финансово-икономическото състояние на дружеството. Към 31 декември 2000 г. и 31 декември 2001 г. е отчетен финансов резултат нула към 2001 г. и съответно 28 хил. лв. загуба към 31 март 2002 г., както и общо задължение 109 хил. лв., което надвишава вземанията с 2,4 пъти. Разшифровката на тези задължения бих могъл да Ви дам съвсем в подробности.
Средната месечна работна заплата на персонала в това дружество е 168 лв., което е значително под средната за страната. При 44 души средна заетост "Пътно поддържане - Карлово" в "Пътно поддържане" към 31 март 2002 г. не са били изплатени 4 месечни работни заплати на работниците и служителите. Установено е, че дружеството няма добра счетоводна отчетност. Управителят не изпълнява своите задължения по т. 3.6 от договора за възлагане на управлението, подписан с министъра на регионалното развитие и благоустройството, като за първото тримесечие на 2002 г. не е представил в министерството тримесечния статистически формуляр с финансовите резултати.
В нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Правилника за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията и чл. 137, ал. 1, т. 6 от Търговския закон бившият управител на дружеството господин Стойчо Гелборов без решение на едноличния собственик на капитала е подписал два броя договори за съвместна дейност, както следва с: "Пътни строежи" - АД, Пловдив, за зимно поддържане от 13 ноември 2000 г. и съответно на 17 април 2001 г. с Инжкомерс - 2000” АД, гр. Сопот, с предмет на дейност поддържане на текущ ремонт и зимно поддържане на републиканска пътна мрежа в Пловдивска област с наименование Обединение "Пътна мрежа - Розова долина". По този договор за съвместна дейност има извършени плащания в значителни размери на Инжкомерс - 2000” АД. Управителят е встъпил и в други договорни отношения с Инжкомерс - 2000" АД, представлявано от лицето Нако Иванов Иванов - изпълнителен директор, както следва: на 4 януари 2001 г. с рамков договор за ремонтна дейност е възложен на Инжкомерс - 2000" АД ремонтът на цялата пътно-строителна техника. Към договора липсват стойности за извършените ремонтни услуги. С договор от 30 май 2001 г. е възложено на Инжкомерс - 2000" АД извършването на основен ремонт на челен товарач, сонда и налична транспортна и пътно-строителна механизация за сумата от 5000 лв.
Имайки предвид изложените дотук обстоятелства, както и внесените на 7 май 2002 г. предложения от ръководителя на дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, взех следното решение: освободих въпросното лице като управител и назначих господин Мирчев, когото Вие визирате, за управител на съответното дружество.
Действително при подаване на документите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Мирчев не е скрил факта, че е бил изпълнителен директор на "СУМЕТ" АД - с. Баня. Въз основа на решение на Съвета на директорите от 23 май 2002 г. той е освободен като изпълнителен директор по негова молба и за такава е избрана Иванка Георгиева Глушкова. Разбира се, той продължава да е член на Съвета на директорите, но ако погледнете "Държавен вестник" от 4 юли т.г., ще видите, че е свикано заседание на Съвета на директорите, на което господин Мирчев ще бъде освободен.
Във връзка с всичко това смятам, че абсолютно законно е освободен досегашният управител и е назначен господин Мирчев като управител на "Пътно поддържане - Карлово". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бакалов, имате право на реплика. Заповядайте.
Йордан Бакалов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин вицепремиер, аз преди всичко искам да подчертая в моята реплика това, че господин Мирчев действително е напуснал като управител на фирма "СУМЕТ", но в момента управител на същата е неговата съпруга. Аз съм далеч от мисълта, че тук ще става нещо нередно, но мисля, че в новото време не е нормално според мен единият да напуска и другият да заеме този вид длъжност. Още повече, аз ще ви представя фактури за дейността, която е извършена между "Пътно поддържане - Карлово" и фирма "СУМЕТ" и вие сами ще се уверите, че действително става въпрос за много сериозни суми, които действително фирма "СУМЕТ" си ги е изработила. Но нали разбирате, че в следващия момент, в който тази фирма продължава да има такава връзка с "Пътно поддържане", в която господин Мирчев става управител, тези суми могат да се удвоят и утроят. И тогава в един момент действително финансовият резултат може да бъде много по-лош, отколкото е сега.
Останах с впечатлението, че Вие не сте разбрали моя основен въпрос. Ваше право е Вие да сменяте, да назначавате или уволнявате някои от изпълнителите в тези дружества, които са подопечни на вашето ведомство. Но моят основен въпрос беше дали сте проверили точно тези факти. Да, господин Мирчев е заявил, напуснал е, но връзката все пак си остава. А Вие знаете, че когато е пусната една декларация при регистрацията във Фирменото отделение на Пловдивския окръжен съд, изрично се казва и аз ще цитирам: не участвам събирателни и командитни дружества или дружества с ограничена отговорност с предмет на дейност сходен с предмета на дейност на дружеството; не заемам длъжност в ръководни органи на други дружества, които извършват дейност сходна с дейността на дружеството; не съм управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго държавно предприятие еднолично търговско дружество... Значи декларацията, която е пусната от господин Мирчев, просто не отговаря на истината. Точно това беше основният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Имах възможност да отговарям преди около три седмици на подобен въпрос, който беше зададен за "Пътно поддържане - Бяла". Тогава поех ангажимент да уволня служител, ако ме е подвел, за подаването на невярна информация. Оказа се обаче, че народният представител, който задаваше въпроса, е бил тотално заблуден.
Още веднъж ще подчертая, че въпросът има два аспекта: защо се освобождава единият управител и има ли нарушение при назначаването на следващия управител? Първият се освобождава поради ясни причини - защото е затрил фирмата и е сключил договор за съвместна дейност, който прехвърля дейността в друга фирма - "Инжстрой - 2000". Второ, в назначаването на господин Мирчев за управител на съответната фирма няма нарушение и аз ще си позволя да цитирам директно предмета на дейност на съответната фирма "СУМЕТ": комплексни сервизни, ремонтно-технически и механизирани, селскостопански, животновъдни, мелиоративни, проектантски и инженерно-внедрителски, производство на резервни части, уреди и агрегати, металолеене, търговска дейност в страната и чужбина.
Неслучайно цитирах какъв е предметът на дейност на "Пътно поддържане". Аз, разбира се, Ви благодаря за поставения въпрос и за изострената чувствителност към този проблем. Надявам се, че ще успея чрез своето министерство да контролирам добре управителите на съответните дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, според програмата за парламентарния контрол би следвало сега да отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев, а след него - заместник министър-председателят и министър на социалната политика госпожа Лидия Шулева.
Към господин Василев има девет питания и актуални въпроси, докато към госпожа Шулева има едно-единствено питане. Те помежду си са се разбрали. Остава с вашата благословия, ако не възразяват тези господа, които имат отправени питания или въпроси към министър Василев, да стане тази размяна. Ако вие не възразявате, аз ще ви благодаря за това.
И затова си позволявам да премина към питането от народния представител Валентин Церовски относно концепцията по проблемите на заетостта към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Шулева.
Заповядайте, господин Церовски.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Това става с гласуване, а не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Ляков, в залата има 30 души, ако смятате, че можем да гласуваме 30 души?!...
Аз бях с молба към Вас да проявите това разбиране - има едно-единствено питане към госпожа Шулева и понеже помежду си те имат известно разбирателство, ще ви помоля да приемете.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Добре, от уважение към дамата. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Ляков. Действително, това е един кавалерски жест, благодаря Ви.
Валентин Церовски (НДСВ): Аз също благодаря.
Благодаря и на Вас, господин председател.
Дами и господа, колеги, госпожо Шулева! Аз ще се постарая да бъда доста кратък.
От посещенията, които правя в региона си, а и от пресата, която следя, оставам с впечатление, че доста български граждани са притеснени в намирането си на нови работни места.
От друга страна, следейки изкъсо така наречената трудова борса и структурите, които я обслужват в страната, ми прави впечатление, че има едно драстично разминаване между предлаганите работни места и тяхното усвояване, ако мога така да се изразя.
От тази гледна точка моят въпрос е кратичък, конкретен и ясен: има ли направен анализ на структурата на безработицата в България и на евентуалните промени, настъпили в нея през последните години?
Считам, че такъв анализ е от изключително значение за решаването на проблема със заетостта и в този смисъл бих искал да поясните какви мерки предприема ръководеното от Вас министерство за решаването на проблемите със заетостта в съответствие с настъпилите промени в структурата на безработицата в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Церовски.
Госпожо Шулева, имате възможност да дадете отговор в рамките на десет минути на питането на народния представител господин Церовски.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Церовски! Въпросът, който задавате е изключително важен за Министерството на труда и социалната политика, за мен като министър на труда и за цялото българско общество.
Борбата с безработицата е основен приоритет на правителството на НДСВ. За да бъде нашата работа по-ефективна през изтеклата година ние направихме редица проучвания и анализи, в резултат на което стартира нова политика за намаляване на безработицата, но преди да говоря за тази нова политика искам да ви запозная със състоянието в момента и някои основни тенденции.
Ще използвам графиките, които ви раздадоха, за да илюстрирам процесите, които протичат в нашата страна.
Първо, не мога да разбера защо толкова упорито се твърди, че безработицата се увеличава. Тя не само че не се увеличава, но от 1 юли 2001 г. досега има тенденция на трайно намаление на безработицата. Ако разгледаме именно този период - юни 2001 г. - юни 2002 г., ще видим, че средно месечно броят на безработните е 660 000 души. Съпоставено със същия период на юли 2000 г. до май 2002 г. ще се види, че броят на безработните е с 32 998 души по-нисък, или с 4,8% броят на безработните е по-малък.
Процентът на безработицата се изчислява като съотношение между регистрираните безработни в бюрата по труда и населението в трудоспособна възраст. Този процент също е по-нисък в сравнение с периода юли 2000 - май 2001 г. - 18,12% е бил през този период, докато за изследвания едногодишен период от миналата година досега този процент е 17,26 или има намаление с 0,8%.
През първите пет месеца на тази година броят на съкратените е с 18% по-малък от същия период на миналата година. В момента ние имаме намаление на реално съкратените нови безработни.
Безработните с право на обезщетение са 143 000 души месечно, а според прогнозните данни за месец юни броят на безработните намалява с още 15 000 души.
Изключително благоприятно се развива сезонната заетост. Само в Бургаския регион са заявени 3000 работни места в сферата на туризма и селското стопанство, а до края на юли се очаква да бъдат заявени още 500.
По данни на Бюрото по труда в Бургас, безработицата в региона е най-ниска от 1999 г. насам. Тя достига 13% средно, а в общини като Несебър, например, безработицата е 6,7%.
Уважаеми дами и господа депутати! Мисля, че цифрите и графиците ясно илюстрират тенденцията, която определено е благоприятна.
Ще спра вниманието ви върху още една тенденция през последните месеци. Това е последната графика, която ви представих. Това показва, че дългосрочно безработните, тоест хората, които са без работа повече от една година и са загубили надежда да намерят работа и които обикновено прекратяват регистрацията си в бюрата по труда, през последните три месеца бележат тенденция на увеличаване.
Първоначално това силно ни озадачи, но ние направихме проучване и установихме, че една от причините за това е активната политика на пазара на труда, която се провежда от министерството през тази година. Казано по-просто това са многото нови програми за безработни, които започнаха да действат през 2002 г.
През първите два месеца - януари и февруари, хората все още бяха недоверчиви и когато видяха, че в бюрата по труда им се предлагат повече и различни възможности, те започнаха да се регистрират. Някои от вас може би ще възразят, че тези хора се регистрират, за да получават социални помощи. Това не е вярно, защото броят на получаващите социални помощи през месец юни тази година не е нараснал спрямо същия период на миналата година.
Ние отчитаме факта на регистрация на дългосрочно безработни като силно положителен. Това изважда хората от апатията и нежеланието активно да се търси работа. И според нас, и според закона, безработен е този, който активно търси работа.
Прав сте господин Церовски, че през последните месеци има много свободни места, които не се заемат. Не е нормално при 650 000 безработни да имаме около 15 000 свободни работни места ежемесечно.
Голямо е разминаването между търсенето и предлагането на пазара на труда. Ние разработваме изцяло нова концепция по заетостта. Основата е в това, че няма да се разработват програми въобще, ще се разработват програми за всяка конкретна група безработни. Това е модерната тенденция в света. Ние имаме много добре анализирана структура на безработицата по възраст, образование, пол и регион. Амбицията ни е да направим такава програма, такива програми, които да са подходящи за конкретния човек, представител на конкретна група и влагането на пари наистина да има ефект.
Досега сме имали, ако мога така да се изразя, мода на клишетата. За един период от време беше издигната в култ временната заетост. И всички усилия се хвърлят там. След това се установи, че ефектът не е достатъчен и се отиде в другата крайност - създаване на постоянна заетост. Въпросът не е в това дали заетостта и програмите, които обезпечават тази заетост са временни или постоянни, а въпросът е на кого ги предлагаш.
Няма да изброявам всички програми, които министерството има. Ще спомена само една от тях.
От м. септември стартира нова национална програма, наречена "От социални помощи към осигуряване на заетост". Целта е вместо да плащаме социални помощи, да създадем работни места, хората да работят, да получават заплата, както и социално и здравно осигуряване. Това е на практика преминаването от пасивна защита към активна социална политика, тоест от получаване на обезщетения и помощи към осигуряване на трудова заетост. Тази програма ще бъде реализирана с активното съдействие на общините в цялата страна. Вече сме определили шест пилотни общини, в които програмата ще стартира от септември и ще обхване 2 хил. 500 души. Има изключително голям интерес от страна на общините и желание да се включат в тестването на програмата пилотно. Ще търсим възможности за разширено прилагане на пилотната схема преди въвеждането на програмата в цялата страна.
За съжаление социалните системи са доста инертни. Те не се поддават на промяна със скоростта, с която бихме искали, но през тази година успяхме да анализираме причините, за да се атакуват те, а не последствията. Това бе основна задача на екипа в Министерството на труда и социалната политика. Анализът е направен, подготвени са промени в законите, както и нови програми, но голямата работа едва сега започва.
Във фокуса на новата философия е безработният, активно търсещ работа, към когото са адресирани всички възможности за заетост, квалификация и преквалификация по Закона за насърчаване на заетостта, с цел социално-икономическото му интегриране в обществото.
Идентифицирането на проблемите на работодателите и безработните като част от пазара на труда увеличава ефективността на посредническите услуги. Прилагането на новия индивидуален подход към всяко безработно лице дава възможност системно да се проследява процесът на търсене и осигуряване на заетост.
Чрез създаване на индивидуален план за действие се цели по максимален начин включване в заетост на лицето и запазване на неговата трудова активност. Това ще се реализира чрез избиране и комбиниране на най-подходящи форми за обучение, преференции за заетост, които са предвидени в Закона за насърчаване на заетостта.
Според нас трябва да се инвестира много в работната сила като цяло, защото тя е един от компонентите на инвестиционния процес в страната. Високото качество на работната сила, добре подготвената работна сила, ще привлече чуждите инвестиции. Това е задачата на Министерството на труда и социалната политика - да се повиши преди всичко качеството на работната сила. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Церовски, имате ли уточняващи въпроси? Заповядайте. Разполагате с две минути.
Валентин Церовски (НДСВ): Благодаря, господин председател. Благодаря, госпожо Шулева.
Моят уточняващ въпрос е: известно е, че една от основните характеристики на гражданското общество е участието на тъй-наречените "ен джи о" като играчи на пазара. Смятам, че частните трудови борси биха решили част от проблема - по-прецизно търсене и предлагане на работни места.
В тази насока искам да Ви запитам: Вашето министерство работи ли в посока за облекчаване режима на работа на частните трудови борси? Доколкото ми е известно, в България те не са много. Всеизвестно е, че тези "ен джи о"-та до голяма степен решават значителна част от проблемите на държавата, предлагайки този продукт много по-качествено от самата държава. Ако имате информация, бих желал да ни запознаете с мерките, които Вашето министерство би предприело за по-широко допускане на частните трудови борси на трудовия пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Церовски. Бих апелирал да не си говорим за "ен джи о" та. Все пак българският език е наш свещен език. Нека да го ползваме него.
Валентин Церовски (НДСВ, от място): Да, приемам забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Госпожо Шулева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Церовски, веднага искам да кажа, че във връзка с приетата програма на правителството за намаляване на лицензионните и разрешителните режими, Министерството на труда и социалната политика ще премахне лицензионния режим за трудови посредници и ще преминем само на регистрационен режим. Това е облекчение, което се предвижда за разширяване на ролята и мястото на частните трудови посредници на пазара на труда.
Ние отдаваме голямо значение на трудовите борси и на трудовите посредници, още повече, че новите програми, които сега и през следващата година ще стартират, ще изискват участие на много повече такива специализирани звена, защото бюрата по труда няма да могат да представят всичките тези услуги. В тази връзка предвиждаме да се даде възможност, включително и законова, частни посреднически бюра и борси да реализират активни мерки на пазара на труда, тоест да им бъде дадена възможност чрез средствата, които ние отделяме за активни мерки на пазара на труда, те да помагат на безработните, да намират работа за тях и да реализират подобни програми, които ще бъдат включени в Националния план по заетост.
Освен това със съдействието на немската Агенция по заетостта и немското Министерство на труда и социалната политика подготвяме специална програма за обучение на трудови посредници, включително на магистърска степен, с което се надяваме да се повиши интересът на частните трудови посредници за включване при предоставянето на услуги на пазара на труда.
Ние изцяло разчитаме на развитието на този пазар и на участието на неправителствени организации в подпомагането на трудовото посредничество. Благодаря.
Валентин Церовски (НДСВ, от място): Приемам бележките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
На дневен ред е вицепремиерът и министър на икономиката господин Николай Василев. Към него има питане от народния представител Лъчезар Тошев относно съдбата на регистрираните между 1980 и 1990 г. български задгранични фирми и дружества.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете Вашето питане.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин вицепремиер, известно е, че между 1980 и 1990 г. в чужбина са регистрирани редица фирми и дружества, основани с капитали на българската държава. През 1980 г. се приема Указ 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица. По-късно с прословутия Указ 56 от 1989 г. този процес продължава. В спомените си покойният Огнян Дойнов твърди, че такива смесени предприятия или предприятия, закупени със средства на български предприятия в чужбина до 1986 г. са били 140, открити с решение на Министерския съвет. В процеса са участвали "Балканкар", "Рила", "Тексим", "Млечна промишленост", "Елпром", "Корабостроене", "Фармахим", "Родопа", "Булгартабак", "Булгарплод", "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Химимпорт" и др. Тези дружества са били в Европа, Югоизточна Азия, Япония, Чили, Канада, арабските страни, бившия Съветски съюз. По този въпрос информация вероятно имат бившият министър на външната търговия Христо Христов, господин Владимир Владимиров - началник отдел "Задгранични дружества", Димитър Доганов - техническо лице, и т.н. Има и смесени предприятия на територията на Германия, Англия, с прословутия Максуел, фирмата "Баймакс", в която участват Стопанска банка и Минералбанк, по проектите "Нева", и "Монблан". От друга страна, дружествата на научно-техническото разузнаване по света, в това число и в бившия Съветски съюз, според Дойнов до 1989 г. са над 300.
Така че според мен този въпрос е от обществена значимост. Задавам го за пореден път на поредния министър през последните 10 години.
Ето защо моля да ми отговорите в момента интересува ли се Вашето министерство от този въпрос и Вие лично като вицепремиер и министър на икономиката какво сте направили, за да си изясните днешното състояние на тези дружества, съществуват ли, чия собственост са, кой ги представлява, с какви и колко средства са регистрирани първоначално? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, господин вицепремиер. Разполагате с 10 минути, за да дадете отговор на питането на народния представител Лъчезар Тошев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, благодаря Ви за отправеното към мен питане, засягащо наистина значими проблеми. Вие сте напълно прав, че е от обществен интерес да се знае съдбата на тези фирми и дружества, тъй като те са регистрирани навремето със средства на българската държава.

Не мога да не се съглася също така и с министъра на финансите господин Милен Велчев, който вече Ви отговори на подобен въпрос. Той заяви, че наистина е жалко, че досега няколко правителства не са направили много, или почти нищо, за изясняването на този въпрос през последните 12 години. А ние заедно с Вас разбираме, че колкото повече времето минава, толкова по-малък е шансът да бъде направено нещо положително в тази насока.
Вярно е, Вие сам казахте, Вие не се интересувате за пръв път от тази проблематика. Подобни питания сте отправили и към господин Жотев в качеството му на заместник министър-председател и министър на икономиката през февруари и отделно през април 2001 г. Първоначално господин Жотев Ви е отговорил, че този проблем не е от неговата компетентност. Два месеца по-късно той Ви е предоставил писмен отговор. В него господин Жотев Ви съобщава, че в Министерството на вътрешните работи, в справочния апарат и в отделните архивни единици на бившето управление на Държавна сигурност, също така в Министерството на отбраната, в Министерството на икономиката и в Министерството на финансите няма или има минимално количество информация по този въпрос.
Аз напълно приветствам, уважаеми господин Тошев, Вашата инициатива за установяване съдбата на тези дружества. В случая сме изправени пред наличие на политическа воля, но също така пред обективна невъзможност за действие поради прекалено дългия период от време - 12 години. Очевидно е обаче, че политическа воля е липсвала и на няколко правителства преди правителството на Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми господин Тошев, във Вашето питане споменавате за създаването на специална комисия след закриването на Министерството на външноикономическите връзки по време на кабинета на проф. Беров. Такава комисия за проверка на издадените разрешения за износ на стоки от първа необходимост за периода 1990-1991 г., задграничните инвестиции и дейността на външнотърговските организации, съответно външнотърговските фирми, се създава с Протокол № 22 на заседанието на тогавашния Министерски съвет от 4 март 1991 г., тоест, вече почти 11 и половина години. В докладна записка на тогавашния министър-председател господин Димитър Попов за ръководител на комисията е определен заместник-председателят на Министерския съвет Димитър Луджев, а за заместник-ръководител - министърът на външноикономическите връзки. В състава на комисията влизат и представители на МВР, Министерството на финансите, Министерството на външноикономическите връзки, на Министерството на отбраната, индустрията, търговията и услугите, БНБ, Българска външнотърговска банка.
Комисията е назначена със Заповед № ... и т.н. Тогавашният Министерски съвет възлага на председателя на комисията да внесе доклад с проект за решение. В архива на Министерския съвет обаче няма информация за внесен доклад, нито за работата на тази комисия.
В Протокол № 26 от заседанието на Министерския съвет от март 1992 г. на правителството на Филип Димитров е взето решение правителствената комисия по Заповед № 56 да продължи дейността си. Ще цитирам информация от доклада на министъра на отбраната Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров. Докладът е дълъг:
"За междинните резултати от работата на комисията беше изготвена информация, но поради предстоящите парламентарни избори представянето й за разглеждане в заседание на правителството не беше целесъобразно..."
Аз предлагам да Ви предоставя писмено доста по-голяма информация. Имам огромна папка пред себе си.
В доклада се споменават много дружества - например дружества с акумулирани огромни загуби: "Хо Хлойтнер", Виена - 18 млн. щ.д.; "Рьопервер", Германия - 82 млн. г.м. Огромни суми!
Уважаеми дами и господа народни представители! Като министър на икономиката аз наследих разрешаването на казуси като "Булгаргеомин", "Балканкар холдинг", техни дъщерни дружества, заради които много хора не са получили полагащото им се многогодишно трудово възнаграждение. В доклада на комисията освен това е посочено: "Съгласно приетата съвместна програма за ревизия на Министерството на финансите по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление, всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани.". Тук се споменава и "Сиби кар - Карели елеватори" - Италия, "Дантнър" - Дания, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", и т.н.
Позволете ми само да Ви напомня, господин Тошев, че по това време министър на финансите е бил господин Иван Костов.
"Този факт още веднъж потвърждава моето мнение, че ако с такова темпо продължава работата на следствието по въпросното дело, първото съдебно заседание по него може да се очаква едва в началото на следващия ХХI век." - това са думи в доклада на господин Луджев.
Уважаеми господин Тошев, от цялата информация, която ние сме събрали в нашето министерство, става ясно, че от задграничните дружества на българската държава, в които някога са били инвестирани стотици милиони долари, не са останали много имущество и активи, нито достатъчно информация. Въпросите, разбира се, заедно с Вас можем да отправим със задна дата към тогавашния министър на финансите и след това министър-председател на Република България, към бившите кабинети и мнозинства, които са нямали политическата воля да установят съдбата на задграничните дружества, регистрирани със средства на българската държава.
Позволете ми още веднъж да Ви уверя, че вследствие и на Вашия въпрос ние продължаваме работата си по този въпрос. Опитваме се да съберем, колкото информация, активи и други ценности са останали от тези дружества и особено техните чуждестранни външнотърговски вземания. Това е част от тежкото наследство, уважаеми господин Тошев, което на нас ни е завещано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Тошев, вероятно имате уточняващи въпроси. Заповядайте.
Лъчезар Тошев (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, ще Ви бъда благодарен да ми предоставите писмена информация по този въпрос. Бих искал да подчертая, че в питането ми до господин Велчев - министъра на финансите, подчертах, че единственият министър, който е разпоредил проверка, ревизия съвместно с директора на Българската народна банка, е бил господин Костов. Ревизионният акт е даден. Той е даже приложение към дело № 4 за икономическата катастрофа. Така че Вашите упреци в тази посока не смятам за основателни. Но този въпрос не е решен вече толкова години. Тази информация, която Вие имате сега, също смятам, че не е достатъчна и затова продължавам да поставям този въпрос упорито вече няколко мандата - и преди съм го поставял също - за да може правителството да бъде мотивирано да се занимае с темата. Тези дружества, които са регистрирани с държавно участие, без съмнение са от обществен интерес и ако информацията за тях е изчезнала, тук става въпрос вече за престъпление. Тогава би трябвало да се мотивира следствието и прокуратурата да работят по-активно, за да бъде установено каква е истината.
Аз смятам, че има данни и има следи, по които може да бъде възстановена картината на тези дружества. Плюс това аз Ви споменах, че хората, от които е зависело това нещо, сигурно си спомнят някои неща - бившият министър на външната търговия и други функционери, които биха могли да Ви кажат, ако ги поканите да разговаряте с тях на тази тема, кои са тези дружества, каква е тяхната съдба и т.н.
Благодаря Ви за отговора и ще съм Ви признателен да получа писмената информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Тошев. Това е отношение към въпроса, така че нямате допълнителни уточняващи въпроси.
По този начин процедурата по питането на господин Тошев приключи.
Преминаваме към следващото питане - на народния представител Панайот Ляков, относно финансирането на проект "Инвестиране в бизнесинкубатори в райони с индивидуален отпадък заради непрозрачна и нечиста процедура".
Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашето питане към вицепремиера Николай Василев.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Този проект е част от Програмата ФАР "Икономическо и социално сближаване" и има ключово значение за подобряване на икономическата среда в засегнатите региони. Става дума за седем общини - Пазарджик, Кърджали, Мадан, Монтана, Враца, Мездра и Белоградчик, където ще бъдат ремонтирани и оборудвани сгради за прохождащи фирми, т.нар. "бизнесинкубатори".
Едно от основните изисквания при изпълнение на проектите, финансирани по Програмата ФАР, е да има пълна прозрачност и честно съревнование. Точно това изискване е нарушено в Министерството на икономиката, което е координатор на Програмата.
По сигнал на управителя на "Еврофрут импекс" ЕООД на госпожа Ана Лютакова е възложено да изготви тръжната документация на община Пазарджик. Господин Хасан Хасан - заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и упълномощен ръководител на Програма ФАР, е проверил случая. Изцяло са потвърдени фактите за некоректно поведение на Ваш отговорен служител от звеното за контрол над проектите в Министерството на икономиката.

Какви са тези факти? При процедурата за възлагане изготвянето на тръжни досиета за обновяване на сгради за бизнесинкубатори този началник изпратил с факс до общините Пазарджик и Мадан официална бланка на Министерството на икономиката, на която се подписва и заявява от името на министерството, че три фирми притежават необходимия капацитет за изготвянето на тръжните досиета. Остава тайна как са подбрани тези фирми без конкурс. Едната е "Т. Гиляна - Виолета Комитова", а другата "Архиком" ЕООД на съпруга й арх. В. Комитов.
Второ, обадил се е във всяка община и направо е заявил на общинските съвети, че ако не сключат договор с фирмата на арх. Комитова, няма да получат финансиране по проектите.
Трето, посочил, че всяка община трябва да плати на фирмата на госпожа Комитова по 10 хил. лв., за да се избегне процедурата по Закона за обществените поръчки.
Четвърто, многократно е заявявал тези условия и е заплашвал общинските служители, викал ги е в Министерството на икономиката, където отново ги е заплашвал и ги е обиждал, че са некомпетентни, некадърни и само госпожа Комитова знае как да изготви досиетата.
Пето, присвоявал си е функциите на говорител на Европейската комисия, давал е оценки от нейно име и т.н.
Тези факти са станали известни на господин Димитрис Коркулас, ръководител на делегацията на Европейската комисия в София, надявам се и на Вас, защото господин Хасан Хасан е изпратил писмо с тези констатации на Вашата заместничка София Касидова. И тъй като Вашето министерство, уважаеми господин министър, е координатор по програма ФАР - "Икономическо и социално сближение", Ви питам: спряно ли е финансирането на проекта "Инвестиране в бизнесинкубатори в райони с индустриален упадък" заради непрозрачната процедура, включително скандалните действия на Вашия служител, и това не е ли корупционна практика, която Вие твърдите, че не съществува в Министерството на икономиката? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин вицепремиер, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Панайот Ляков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, благодаря Ви за Вашето питане. Запознат съм, разбира се, със случая, който е предмет на Вашето питане. Бих искал да Ви уведомя, че част от информацията Ви е непълна и неправилна. За основа на заключението Ви вероятно е послужил факс от делегацията на Европейската комисия, че временно се прекратяват плащания и дейности по проекта - повтарям - временно до изясняване на възникналия проблем. Става дума за сигнал от управителя на "Еврофудимпекс" ЕООД госпожа Анна Готакова срещу поведението на служител от Министерството на икономиката, който сигнал е постъпил в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Този сигнал е изпратен оттам от делегацията на Европейската комисия, откъдето постъпи запитване към нас по този случай.
В тази връзка незабавно с моя заповед беше създадена междуведомствена комисия между различни министерства и ведомства за проверка на фактите и обстоятелствата, описани в тази жалба. Комисията отдавна приключи своята работа. Готов съм да Ви предоставя писма от кметовете на шест от общо седем общини, на които е бил изпратен подобен факс от служител на Министерството на икономиката. Изключение, разбира се, прави община Пазарджик, откъдето е фирмата, разработила тръжната документация и подала сигнала. Това между другото е и Вашият район. Например, господин Владко Живков, кмет на община Монтана, казва следното: "От гореизложеното е видно, че община Монтана няма никакви оплаквания и персонални забележки както към господин Костов, така и към всички останали представители, с които сме работили по проектите за бизнесинкубатори. Длъжни сме да изразим задоволството си от постигнатите дотук резултати, плод на съвместните ни действия, и се надяваме на все така ползотворна работа и занапред".
Второ, господин Генадий Събков, заместник-кмет на община Мездра, казва: "Господин Иво Костов не е правил опити по никакъв начин да ни "манипулира, заплашва или внушава" не само при избора на изпълнител на изработката на тръжните досиета, но и при останалите стъпки по посока на финансиране по международната програма".
Трето, господин Емил Цанков, кмет на община Белоградчик: "По проекта "БГ 0004.02" сме контактували многократно с господин Костов, който винаги ни е съдействал и помагал. Продължаваме да работим с него добре и без проблеми и т.н.".
Във връзка с направените препоръки на назначената комисия бих желал да добавя, че дружеството, което е подало сигнала, е с предмет на дейност търговия с плодове и зеленчуци. Не е известно по какви критерии на това дружество е била възложена такава специфична и висококвалифицирана работа, като изготвяне на проектосметна документация за строителство и ремонт. Вероятно Вие като народен представител от региона ще запитате кмета на община Пазарджик на какво основание той е преценил, че точно тази фирма е компетентна да извърши дейностите по проекта. Само за информация искам да отбележа, че в Министерството на икономиката са получени забележки за работата на тази фирма, но така или иначе, уважаеми господин Тошев, междуведомствената комисия не установи такива мащабни нарушения, за каквито става дума и в пресата напоследък.
Въпреки това обаче ние в Министерството на икономиката спазваме определени правила. Оставката на господин Костов беше поискана, получена и приета. Тоест, господин Костов отдавна не е служител на Министерството на икономиката. Винаги съм се обявявал срещу корупционната практика, за която Вие говорите, затова и назначих веднага такава проверка.
В началото на мандата ми като министър обявих широко в публичното пространство, че ще приема всякакви неанонимни сигнали за корупция, като например този, и ще разпоредя проверки по тях. Виждате, че в този случай това беше направено. За пореден път искам да уверя обществеността, че в Министерството на икономиката се работи прозрачно и почтено. Освен това искам да отрека поредния неоснователен слух за роднински връзки между този служител и моя заместник-министър, които са неоснователни. Няма такива роднински връзки. Само с подобни слухове и подобни манипулации бихме могли да спрем работата по такива проекти. Но работата по проекта продължава, така че ще имаме бизнесинкубатори. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Ляков, имате право да зададете уточняващи въпроси.
Панайот Ляков (ПСОДС): Аз благодаря на господин Николай Василев за отговора. Той всъщност отговори на първия ми допълнителен въпрос дали господин Костов още работи в министерството. Радвам се, че това не е така, тоест той е бил освободен. Защото независимо от защитата, която Вие му прочетохте, явно процедурата е била нарушена и сигналите са имали основание. Вашата реакция е навременна и справедлива и аз Ви поздравявам за това.
Същевременно искам да Ви попитам за нещо друго. Смятате ли, че имате достатъчно капацитет, за да продължавате да бъдете координатор в тази програма? Питам Ви съвсем добронамерено, оценявайки това, което знам като информация за това как се придвижват проектите, как работите с общините и т.н. Това е първият ми допълнителен въпрос.
Вторият ми допълнителен въпрос е: Вие казахте, че временно е спряла работата. Това временно може да продължи примерно шест месеца. Говори се, че във връзка с новата схема може би ще бъде възложено на Министерството на финансите, там вече ще има друга процедура, а това значи да загубим времето до края на годината. Аз Ви говоря това, защото съм загрижен за съдбата на бизнесинкубатора в Пазарджик. Община Пазарджик хвърля много усилия, за да подготви сградата, която е готова и, ако всичко беше наред, до края на годината този бизнесинкубатор щеше да започне да работи. Аз затова се притеснявам дали заради този скандален случай и заради това, че Вие нямате достатъчно експертен капацитет и ресурс, няма да стане забавяне на осъществяването на този проект. Дано да не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин вицепремиер, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на господин Ляков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, благодаря Ви за допълнителните въпроси. Аз отново бих искал да подчертая, че назначената от мен междуведомствена комисия не установи мащабни нарушения. Въпреки това, щом има съмнения, особено от институции като Европейската комисия, ние преценихме, че е по-добре да вървим напред. Наистина Европейската комисия е постъпила правилно и цивилизовано. Щом има получени сигнали, те са длъжни да ги проверят. При такива сигнали могат да се установят нарушения, може и да няма нарушения. Но с поглед напред аз очаквам да имаме допълнителни разговори с Европейската комисия и смятам, че проектът ще бъде осъществен и завършен.
В министерството, разбира се, работят много всеотдайни и добре подготвени хора, включително експертите в отделите за работа по проекти, и смятам, че капацитетът е адекватен и проектите ще бъдат извършени. Напълно споделям Вашето виждане, че този проект е важен както за Пазарджик, така и за всяка една от тези седем общини, защото той спомага за развитието на дребния и средния бизнес, особено в общини със затруднено положение - с висока безработица и със сравнително ниски доходи за големи слоеве от населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Василев.
Господин Ляков, ще изразите ли отношение към отговора?
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
За процедура има думата господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като вицепремиерът Николай Василев е тук, моето предложение е да удължим времето до изчерпване на въпросите и питанията към него, разбира се, с не повече от 2 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Атанасов, много ще се радвам, ако с общи усилия успеем да осигурим такъв кворум в залата, щото да можем да гласуваме Вашето процедурно предложение. Аз натискам копчето за повикване за гласуване и ако в залата влязат подходящият брой депутати, ще подложа предложението Ви на гласуване. Намирам това процедурно предложение за съвършено уместно, но така или иначе, не мога да го решавам без санкцията на пленарната зала.
Преди евентуално да получа тази санкция, аз искам да благодаря на господин Кръстьо Петков, че се е съгласил да отстъпи на народния представител Георги Пирински той да зададе своя актуален въпрос. Затова искам да поканя господин Георги Пирински междувременно, за да зададе своя въпрос относно приватизацията на "Булгартабак холдинг".
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз също бих искал да благодаря на проф. Кръстьо Петков за тази готовност, но смятам, че тя е добре обоснована, защото въпросите около приватизацията на "Булгартабак холдинг" според мен са от особена актуалност именно в сегашния момент.
Въпросът, който зададох преди две седмици, господин председателю, на 26 юни, буквално гласи следното: "Уважаеми господин министър, какви уверения сте в състояние Вие лично да дадете пред Народното събрание, че купувачът на "Булгартабак холдинг" ще бъде стратегически инвеститор, фирма с дългогодишен опит и традиции в цигарената и тютюневата индустрия, а не наскоро основани международно неидентифицирани финансови структури, които биха имали за цел спекулативно реализиране на бързи печалби чрез покупката на дружеството?"
Каква е обосновката ми, господин председателю, за този въпрос, защото по темата "Булгартабак" се пишат изключително много едни или други скандални и даже в известен смисъл пикантни подробности, свързани с предишния главен директор, а според мен трябва да сме съвършено наясно, че това е една изключително сложна сделка?
Междупрочем, господин министърът Василев на 25 януари в отговор на въпрос на проф. Петков заяви в Народното събрание: "Това според мен е най-ключовата и най-знаковата приватизационна сделка в България през 2002 г."
Откъде е сложността? Първо, значителен спад на производството на цигари - от 60 000 т през 1995 г. на 23 000 т през 2001 г. Второ, развитие единствено на две предприятия - "София БТ" и "Благоевград БТ" при значително влошаване на финансовите резултати и ограничаване на производството в останалите предприятия. Ненатовареност на производствените мощности в 19 от 22-те предприятия на холдинга. Липса на ефективен контрол над дейността на задграничните дружества на "Булгартабак холдинг", нерешени проблеми по защитата на търговските марки на основните експортни изделия. И, на трето място, свиване на пазарния дял в изкупуването и обработката на тютюна при общ спад на количеството изкупен тютюн в страната до 30 000-35 000 тона.
Господин министър, въпросът ми към Вас е следният. В същия отговор, който давате на проф. Петков, Вие свързвате съдбата на тази сделка с дейността на предишния директор господин Попов и заявявате, че "основният резултат от работата на господин Попов ще бъде приватизационната сделка, за която ние се надяваме, че ще се постигне висока цена, висока скорост, постигане на много ясно определени и задълбочени социални ангажименти". Господин Попов претърпя пълен крах, пълен провал в своята дейност! Създадената към момента ситуация силно накърнява тази сделка вече, преди да е осъществена и Вие сте длъжен днес тук, пред парламента, да заявите по какъв начин ще изпълните целите, заложени в стратегията, утвърдена от Народното събрание, и по какъв начин ще защитите един от възловите, стратегически отрасли на българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин вицепремиер, заповядайте да дадете отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, много съм Ви благодарен, че ми задавате този въпрос. Той е актуален и много конструктивен, защото ми дава възможност отново пред вас, уважаемите дами и господа народни представители, да представя най-новата информация и своите виждания относно приватизационната сделка с "Булгартабак холдинг".
Наистина Вие поставихте доста въпроси и аз бих искал стъпка по стъпка да мина по тях. А конкретният Ви въпрос за днес беше какви ще бъдат купувачите. Сега можем да кажем следното. Ще Ви напомня, че преди 3 години, когато отново имаше опит да се приватизира "Булгартабак холдинг", нямаше нито една оферта. Това беше поради липсата на всякаква политическа воля на предишното мнозинство да извърши подобна приватизация и поради липсата на добра процедура и на добри правила, които да привлекат който и да било инвеститор. Ще Ви напомня, че този път започнахме с пет оферти, от които се надяваме да получим четири точно след 10 дни, в понеделник, 22 юли. Тези четири консорциума, които са кандидат-купувачи, са със сериозни бизнеспланове, сериозни намерения. Аз съм се срещал неколкократно в кабинета си заедно със свои колеги, заместник-министри, с всички от тях. Някои от тях имат сериозен опит в производството и дистрибуцията на продукцията, т.е. на цигари и тютюни. А в самия "Булгартабак холдинг", разбира се, има много добри професионалисти, на чиито опит и на традициите на самия холдинг всеки инвеститор, дори и с по-малък опит в този бранш, би могъл да се опре. Така че аз нямам притеснения за това какъв ще бъде потенциалният купувач на "Булгартабак" холдинг, но има по-важни неща.
Що се отнася до това как върви приватизацията, срокът се спазва, той е 22 юли, понеделник, 14,00 ч. В Агенцията за приватизация до 14,00 ч. на 22 юли се очаква четирите кандидат-купувачи да внесат своите оферти или, разбира се, тези от тях, които желаят. Няма причини за отлагане до момента, нито има искане в такава посока. Веднага пред самите участници, т.е. кандидат-купувачи, и пред медиите, пред телевизионните камери ще бъдат отворени всички оферти. На стената веднага ще се изпишат всички цифри по отношение на четирите количествени параметри - това е количеството изкупувани тютюни, цената, инвестициите и работните места. Компютърна програма веднага ще изчисли съответните точки, както е прието в приватизационната програма и точно според изискванията на стратегията за приватизация, приета от Народното събрание преди няколко месеца, и ще покаже предварителното класиране на купувачите. Това, разбира се, не означава, че още на 23 юли ще можем да поздравим новия купувач, защото служителите на Агенцията за приватизация ще трябва да прочетат стотици страници допълнителна информация. Но, така или иначе, очаква се сделка до края на месец август.
Няколко разяснения по точковата система. Правя това, за да Ви уверя, че няма никакви възможности за манипулация или за някаква измама в данните. Както Народното събрание прие, най-много точки, т.е. най-важният критерий в тази приватизационна сделка е количеството изкупувани тютюни - 47 точки от общо 100. Това изобщо не е случайно, уважаеми дами и господа. Причината е, че наистина този отрасъл е уникален за ситуацията в България, той е стратегически, фирмата има де факто монополно положение и съдбата на десетки хиляди, ако не и повече, семейства, и то в много тежки социални региони, зависи от бъдещото производство на тютюн. Затова ние приехме, че новият купувач задължително трябва да изкупи през тази година цялата налична реколта, точно както е заявена, в рамките над 42 000 т тютюн, а през следващите реколти - от 2003 до 2006 г. задължително поне 40 000 т, като, разбира се, се надяваме цифрата да е много по-висока. Максималните точки са 47, повтарям, всеки 1000 т тютюн дават по една точка. Тоест, ако някой обещае 50 000 т тютюн, получава максималните 47 точки.
На второ място, това вероятно ще бъде единствената или почти единствената приватизационна сделка по време на нашето правителство, в която цената не е на първо място. Цената тук е на второ място с 43 точки, все пак значителна пропорция. Тук класирането е относително, тоест купувачът с най-висока цена получава 43 точки, а останалите получават разделено пропорционално по малко в зависимост от това каква е пропорцията на тяхната цена спрямо тази на първия. По същия начин се изчисляват и петте точки за инвестиции и за работни места, които също са изключително важни фактори.
Нещо много важно. Държавата ще бъде допълнително защитена чрез два механизма. Купувачът предварително ще изплати всички просрочени данъчни и други подобни публични задължения към държавния бюджет и хубавото е тук, че министърът на финансите ще ги получи в бюджета над черта, тоест като данъчни приходи и те евентуално ще могат да бъдат използвани още през тази година за социални нужди. Ще бъде напълно защитен и Фонд "Тютюн", като бъдат изплатени предварително всички задължения към него, ако към тази дата има такива.
Процедурата, уважаеми дами и господа, протича максимално прозрачно и успешно. По нея работят, едва ли не, десетки отговорни и квалифицирани експерти в министерствата и особено в Агенцията за приватизация. Самата работна група, която е междуведомствена от приблизително шест ведомства, Агенцията за приватизация и аз лично, придружен от своя екип - експерти и заместник-министри, се срещаме постоянно с всички купувачи, като сме им дали неограничено време за тези срещи, за да могат те да зададат своите въпроси коректно, да получат незабавно коректни и пълни отговори на всички свои въпроси. Това се случва почти ежедневно.
Аз твърдя, че това е най-добрата стратегия, която можеше да се изработи, и това е най-прозрачната и най-добра процедура, която можем да измислим. Просто няма никаква физическа възможност за някаква манипулация, няма това как да стане. Правилата са ясни и те са дадени навреме на всички купувачи, точките ще бъдат на стената.
Даже и да иска, уважаеми господин Пирински, някой на мое място, той не би могъл да манипулира по никакъв начин тези точки.
Разбира се, мен ме атакуват много напоследък и в личен план. Аз изобщо не съм изненадан, уважаеми дами и господа. Винаги съм знаел, че ще бъде така. След четири години източване на това дружество и пълнене на партийни каси от това и от други дружества, разбира се, има много хора, които искат ние да се провалим. И нека да видим всъщност кой ни атакува?
Мен лично ме атакуват две групи хора от две среди. Най-напред някои купувачи. Разбира се, аз съм абсолютно емоционално неутрален към всички купувачи. Тяхното поведение си е тяхно собствено право и техен избор. Те може би смятат, че атаката срещу конкуренцията, тоест срещу другите кандидат-купувачи в медията по някакъв начин ще промени сделката. Това си е тяхно право. Само че аз не знам защо тук намесват мен?
И още веднъж бих желал от трибуната на Народното събрание да кажа на уважаемите дами и господа народни представители, че нямам и няма да имам не само в тази сделка, но и във всички сделки в България никакви лични или корпоративни интереси, и като министър на икономиката работя единствено за държавния интерес.
Уважаеми господин Пирински, Вие вероятно ме познавате добре, аз имам ценностна система, която, независимо колко дълго съм на тази позиция, е непробиваема.
Втората група хора, които ме атакуват, това не са от Вашите среди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много Ви моля, господин Василев, известен толеранс допуснах, но нека все пак да не злоупотребяваме и да сме в рамките на правилника.
Затова давам възможност на господин Пирински да вземе думата.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Не става въпрос аз дали съм доволен от отговора. Уверявам Ви, че онези немалко хора, които следяха Вашия отговор, след него са още по-неудовлетворени.
Не става въпрос за лични уверения, не става въпрос за заклинания, ако щете. От Вашия отговор става ясно, че купувачите ще разчитат на позициите на "Булгартабак", че те са с по-малко опит, с по-малко знания как да се произвеждат и продават цигари от "Булгартабак". Кой на кого какъв принос прави?
Искам да Ви уверя, че никакви, така да се каже, представления с телевизия и точки не могат да разсеят формиращото се много сериозно впечатление, че и четирите участници в този конкурс са нито стратегически фирми от цигарения и тютюневия бизнес, нито даже някои от тях са с известен адрес. Защото, ако Вие искате да разсеете съмненията, които и днес съществуват в обществото, не бива да се занимавате с мотивите на това дали един или друг иска да Ви атакува, а да отговорите на въпросите, които стоят без отговор към днешна дата. Те са: кои са адресите на част от основните участници в този конкурс, които хората искат да знаят къде се намират и как се казват; какви са източниците и произхода на средствата, с които те досега са предплатили и имат намерения да платят; и естествено, доколко може да се вярва на тези ангажименти, които те ще поемат за изкупуване не само на тазгодишната реколта и превода на една или друга сума в бюджета, а за стратегическото развитие на "Булгартабак"?
Защото от Вашия отговор е ясно, че те са от третия тип купувачи, които са в раздел V на Стратегията, а това са финансови инвеститори с опит в преструктурирането, или със специфичен опит по продажба на акции с печалба, след като стойността на компанията се увеличи благодарение на извършени от тях действия по преструктуриране. Имахме един такъв опит и той се казва "Балкан". Очевидно вървим с ускорени крачки към втори пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин министър, разполагате с две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Пирински, аз, разбира се, имам отговори на Вашите въпроси. Нека да не подценяваме, господин Пирински, нито купувачите, нито самия "Булгартабак холдинг". Аз, разбира се, добре знам кои са купувачите и мога сега да Ви кажа точно кой от тях и кои участници в консорциумите имат опит в производството, търговията, дистрибуцията и обработката на тютюни и други тютюневи изделия. Ако това го направя от трибуната на Народното събрание, вероятно ще ме заподозрете, че лобирам за интересите на някой от тях. Така че, ако желаете, ще Ви кажа след това кои от тях са едни от най-големите търговци и компании, обработващи тютюни и ориенталски тютюни в света, кои от тях са едни от най-големите дистрибутори на тези продукти.
Но, така или иначе, аз предлагам да изчакаме самия 22 юли. Бих искал да Ви успокоя в този аспект и нека да видите, че този договор, който е подготвила Агенцията за приватизация, тези правила ще дадат много сериозни гаранции на държавата, няма нищо общо тук със ситуацията в "Балкан", за това, че купувачите изпълняват своите ангажименти. Аз съм виждал подготовката на този договор и с удоволствие ще Ви го покажа, когато той стане публична информация.
Вие поставихте и някои други въпроси: че сега компанията била катастрофално по-зле. Знаете ли, господин Пирински, че това не е така? Аз съм готов с Вас да обсъдим последните резултати на дружеството, като например само за юни месец т.г. печалбата му е горе-долу толкова, колкото за цялата минала година. Ситуацията сега в "Булгартабак" е много по-стабилна, отколкото през миналата година. Има по-добри пазари, има нови международни договори, има намалени задължения и има увеличаващи се продажби всеки месец, без изключение през тази година. Нивото на акцизни тютюни е заплатено много по-високо отпреди.

Що се отнася до социалните ангажименти, имате ли по-добри идеи от тази стратегия, как да се защити социалният аспект в България? Аз имам тези идеи - над 40 хил. до 47 или 50 хил. тона на година, запазване на повечето работни места в холдинга, както е според стратегията.
В заключение ще ви напомня, че за пръв път в историята на "Булгартабак холдинг" нашето правителство поръча и получи международни счетоводни стандарти за 2000 г. Там, уважаеми дами и господа, се оказа, че оперативната печалба не била толкова, колкото показват уж националните стандарти, а е загуба от 255 млн. лв. през 2000 г.; нетна загуба от още 150 млн. лв. Това не се отнася само за "Булгартабак холдинг". Ще ви предоставя цифрите, с които се показва как разликата между загубата на държавните дружества в моето министерство, управлявани от министър Жотев, и печалбата, постигната от нашето управление през втората половина на миналата година, е 60 млн. лв.! Шестдесет милиона лева само в моето министерство, и то само за шест месеца, господин Пирински! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря, господин Василев.
С това приключваме с парламентарния контрол.


Съобщение:
Заседанието на Комисията по културата ще се проведе на 16 юли, вторник, 9,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Закривам заседанието.
Следващото заседание е извънредно заседание от 14,00 ч. на 16 юли.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,06 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова


Георги Анастасов