Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-10-24

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров 

Секретари: Александър Ненков и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Добър ден, уважаеми народни представители!
Откривам заседанието - има кворум. (Звъни.)
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Вучков.
Веселин Вучков (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, може би малко предварително, но моля да поканите министъра на вътрешните работи или поне заместник-министъра за следващата точка от дневния ред. Моля още отсега да положите усилия да присъстват по тази точка пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Имате предвид Закона за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112? Добре, благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Системата 112 е в системата на МВР и смятам, че предложението на господин Вучков е основателно.

Вчера приключиха разискванията по:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Поставям на първо гласуване законопроекта с вносител – Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът за изменение на Закона за животновъдството е приет на първо четене.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112.
Има постъпил доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой от комисията ще представи доклада?
Заповядайте, господин Пъдев. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Атанас Пъдев: Господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 354-01-43, внесен от Захари Георгиев и Христо Монов на 26 юли 2013 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2013 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 354-01-43, внесен от Захари Георгиев и Христо Монов на 26 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха: Стоян Граматиков – директор на дирекция “Национална система 112“ към Министерство на вътрешните работи, Васил Панев – председател на Съюза на глухите в България, Николай Нинов – заместник-председател на Съюза на глухите в България, и представители на мобилните оператори.
Народният представител Захари Георгиев представи законопроекта. С него се цели разширяване обхвата на Националната система за спешни повиквания чрез предоставяне на възможност да се осъществява свързване с номер 112 с кратко текстово съобщение (SMS).
Господин Граматиков обясни, че SMS услугата не е най-удачният вариант, който би могъл да бъде предложен. Той разясни, че обмена на текстова информация между хора с увреждания и телефон 112 може по-добре да бъде осъществен чрез гласов канал, защото именно така ще се гарантира надеждното предаване на информация между двете страни.
Народните представители Веселин Вучков и Красимир Ципов взеха участие в дискусията. Те подкрепиха законопроекта и поискаха да се елиминират всички технически трудности, заявявайки, че принципни различия по предложените текстове няма. Според тях би могло да се помисли за по-широк обхват на законопроекта, който да не се ограничава само до услугата SMS.
От Съюза на глухите господин Панев и господин Нинов се обявиха категорично в подкрепа на промените и заявиха, че не трябва да се допуска дискриминиране на една част от обществото.
Представителите на мобилните оператори обясниха, че за тях притеснението идва единствено от техническото реализиране на услугата и се обединиха около становището, че ще намерят начин това да се случи.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“, подкрепиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 354-01-43, внесен от Захари Георгиев и Христо Монов на 26 юли 2013 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Пъдев.
Представен е докладът на водещата комисия.
Моля от името на вносителите – господин Захари Георгиев или господин Христо Монов, желае ли някой да представи законопроекта?
Заповядайте, уважаеми господин Монов. (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, ще моля от комисиите, както и вносителите, да си носят документите. Ръководството няма ангажимент да осигурява по принцип документи. (Реплики.)
Наблюдавам, че по принцип напоследък се превръща в практика да се разчита… (Шум и реплики.)
Превръща се в практика да се ползват документите на ръководството. Моля Ви да си подготвяте документите като идвате на трибуната.
Заповядайте, уважаеми господин Монов.
Христо Монов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си взема бележка от казаното от председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Аз го казах по принцип, а не е само към Вас. Често се случва напоследък.
Христо Монов: Сега ми позволете да представя мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е приет през 2008 г. и изменен през 2009 г. С него се осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Тази възможност може да се осъществи чрез гласови разговори на телефон 112 от всички оператори на телефонни услуги в страната. (Силен шум и реплики.)
Възможността за използването на тази услуга само чрез гласови съобщения поставя в неравностойно положение някои категории хора с увреждания на слуха и говора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата!
По-височко, господин Монов.
Христо Монов: В невъзможност да ползват тази връзка са и граждани, които са изпаднали във внезапна криза и са изгубили способността да говорят.
В някои случаи, когато е застрашен животът на граждани, е неблагоразумно да се водят телефонни разговори (случаят в Сливен със заложниците).
Тези неудобства могат да се избегнат, ако Националната система за спешни повиквания се разшири и се даде възможност да се комуникира с Единната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 чрез кратки текстове съобщения (SMS). При невъзможност тези допълнителни съобщения да бъдат обработени от наличния персонал в шестте центъра за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер 112 тази промяна ще изисква допълнителни финансови средства в размер на около 300 хил. лв. годишно. В същото време въвеждането на това допълнение ще помогне за спасяването на живота и здравето на много български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, господин Монов.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Господин Вучков – за изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Вучков. (Силен шум и реплики.)
Веселин Вучков (ГЕРБ): Господин председател, госпожи и господа, и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата!
Веселин Вучков: ... аз и някои мои колеги имахме възможност да изразим принципна подкрепа, повтарям: принципна, към този законопроект, който е на нашето внимание не само през последните няколко месеца, бих казал през последните 2-3 години. Принципна подкрепа, защото става дума за гласуване на първо четене и защото в момента ситуацията е такава, че хора, които може би най-често имат нужда да подадат сигнал до този единен европейски номер за спешни повиквания телефон 112, на практика са изолирани от тази услуга. Повтарям, става дума най-често за хора, които са с увреждания на слуха или говора, точно хора, които може би най-често имат нужда от спасителна помощ – бърза и адекватна. Мисля, че нито един в тази зала няма да отрече, че това е някаква своеобразна форма на дискриминация спрямо тези хора.
Особено силно това беше подчертано във Вътрешната комисия с едно много емоционално изказване от страна на представители на тази категория български граждани, например господин Панев от Съюза на глухите. Това несъмнено е така. По тази причина, защото става дума за принципно гласуване на първо четене, аз лично ще подкрепя законопроекта.
Но тук следват няколко много съществени уговорки. Дали сегашната система телефон 112, която не е само на Вътрешното министерство, държа да подчертая – става дума за работа на много елементи на тази система, най-вече дирекция във Вътрешното министерство и мобилни оператори в Република България, дали технически цялата система е готова да обслужи тази необходимост. Повтарям, чисто технически да може да се подават сигнали, повиквания чрез услугата само SMS, както е заложено в законопроекта на двамата колеги от БСП. Оказва се, че системата в момента абсолютно не е готова за това техническо решение.
Най-подробно на заседание на Вътрешната комисия беше представено съвместно становище на Дирекция за телефон 112 от Вътрешното министерство и три мобилни оператора, които оперират на територията на Република България. Ще зачета съвсем накратко, няма да Ви отегчавам, основни пунктове от тяхното съвместно становище:
„В предложения законопроект е променена дефиницията на спешно повикване. Като такова е било определяно гласово повикване или това е добавката „кратко текстово съобщение (SMS)”.
След проведени обширни дискусии – цитирам писмото, всички участници се обединихме около становище, че към момента прилагането на надеждно техническо решение за изпращане на SMS към номер 112 практически е невъзможно в целостта и с оглед същността на номерата за спешни повиквания. Това е така, тъй като за повиквания към спешен номер 112 са създадени специални стандарти – обръщам внимание. Те се отнасят само за гласови повиквания, като се гарантира приоритизация, надеждност на повикване, редица други технически условия.
Предвид изложеното и Дирекцията за телефон 112 в Министерството на вътрешните работи, и мобилните оператори на територията на Република България считат, че от техническа гледна точка към момента е нереализируемо въвеждането на възможност за изпращане на кратко текстово съобщение (SMS) към номер 112”.
Нещо повече, те подчертават, че е твърде възможно, ако се отвори тази безконтролна алтернатива след 1 януари 2014 г., да настъпи криза, дори срив в останалата част за гласови повиквания към телефон 112 – нещо, което, сигурен съм, никой от нас не иска да причини на системата „телефон 112”.
Проблемът на този законопроект, уважаеми колеги вносители от БСП, всъщност се състои в това, че отваря възможност само за техническото решение SMS. На заседание на Вътрешната комисия подробно бе разяснено, че е абсолютно възможно да се отворят и други технически възможности – хора в неравностойно положение, а именно с увреждания на говора и слуха, да могат да правят повиквания към телефон 112 не само чрез SMS, но и чрез други технически решения, които са познати в други европейски държави.
Освен това срокът, който е предвиден, гратисният период до 1 януари 2014 г., тоест само след около два месеца, е абсолютно недостатъчен техническите системи, а именно дирекцията към Министерството на вътрешните работи, както и мобилните оператори да се приведат в синхрон с изискванията на този законопроект.
В заключение, уважаеми колеги, отново ще споделя своето принципно решение да подкрепя на първо четене този законопроект, но за второ четене, ако той не бъде коригиран, като се удължи срокът за влизането в сила на законопроекта поне на една година и не се отворят други технически възможности за повиквания към телефон 112, аз тогава ще се въздържа.
Затова, господин председател, според мен е изключително важно тук да чуем мнението все пак на представител на политическото ръководство на Вътрешното министерство. Ако министърът е в чужбина, поне един от тримата, ако не се лъжа, или четиримата заместници да беше тук, защото това е много важна отговорност. Не бива да поставяме в опасност цяла една система, изградена през последните години, и да изолираме голяма част от българските граждани от възможност да подават сигнали на телефон 112. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Само да Ви кажа, беше проведен разговор с господин Маринов – заместник-министър, който е казал, че ще се придвижи насам, и господин Стоян Граматиков, който ръководи спешните повиквания. В момента, в който са в коридора, ще помоля квесторите да гласуваме, за да ги допуснем в пленарната зала.
Някакви реплики? Не виждам.
Госпожа Дариткова – за изказване.
Заповядайте, уважаема госпожо Дариткова.
Даниела Дариткова-Проданова (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз адмирирам последователните усилия на вносителите на законопроекта, който беше представен на нашето внимание и в предишното Народно събрание, и сега имаме възможност да разискваме върху него, да осигурят достъп на хората с увреждания до телефон 112. Съзнавам дълга на цялото ни общество и на нас като политици към тези хора. Облекчаването на възможностите, които могат да спасят живота им, категорично трябва да бъдат добре посрещнати.
Ще изкажа мнението на хората, които ще работят в приложното поле на закона, защото се запознах със стенограмата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Там колегите не са имали възможност да се информират за становището на Министерството на здравеопазването, което не подкрепя законопроекта. Говоря за настоящото Министерство на здравеопазването. А в Народното събрание е налице подписка от работещите в центровете за Спешна медицинска помощ в страната, придружена от 3192 подписа. Там са представени подписи от 111 екипа на различни територии в България.
Какви са притесненията на хората, които ще работят, прилагайки SMS-известяването при различни спешни повиквания? SMS-известяването с кратки съобщения може да забави движението на екипите от Спешна помощ, защото давайки тази възможност, не се гарантира, че от тях ще се възползват само хора с увреждания на слуха и говора. Това ще бъде достъпно до всички български граждани. В този смисъл от една страна може да бъде увеличен обемът на повикванията към спешните центрове, а от друга страна – и сега има затруднения при уточняването на необходимостта, спешността или неотложността на даден преглед. Тогава се налага конферентна връзка между екипите на Спешна помощ и между диспечерите, които работят на тел. 112, които обикновено нямат достатъчно медицински показания. В този смисъл се филтрира известна част от повикванията, а от друга страна се уточнява състоянието на пациентите. Това е в интерес на бързата реакция на екипите от Спешна помощ.
Огромното притеснение на колегите е, че това от една страна ще забави екипите, а от друга страна може да постави под угроза живота и здравето на всички български граждани, защото основен критерий за реакцията при спешни повиквания е времето от получаване на обаждането до пристигането на екипа. Това е златният стандарт за оказването на добра медицинска помощ.
Против законопроекта между другото са се изказали не само медиците от Спешна помощ, но в председателството на Народното събрание е налична и декларация на Управителния съвет на Синдикалния алианс „Сигурност” в МВР, които също смятат, че това ще създаде затруднения поради техническите несъвършенства, които вече бяха изказани от господин Вучков. Това ще затрудни уточняването кой екип да се яви при едно спешно повикване.
Нека да си представим реална ситуация, че се получи SMS „Помощ”. Кой ще бъде изпратен на този SMS? Дали екипите на Спешна помощ, дали екипите на Пожарната или МВР? Уточняването на спешното повикване ще отнеме ценно време. Аз смятам, че това ще създаде пак недостатъчно равен достъп, защото представлявам регион с труден географски терен. В голяма част от населените места в Смолянска област мобилните телефони не работят добре. Хората разчитат основно на аналогова връзка. Има села, където трябва да се качиш на определено хълмче, за да можеш да се свържеш с мобилен оператор. Дали това гарантира равен достъп на всички български граждани?! Отново това техническо несъвършенство пречи да се реализира една добра идея за осигуряване на възможности за адекватен достъп до спешно повикване на хората с увреждане?
Икономическите изражения на този законопроект също не са много ясни. Предполага се той да влезе от 1 януари 2014 г. В законопроекта е казано, че издръжката струва около 300 хил. лв. годишно, но първоначалната инвестиция никъде не е уточнена. Възможно е да има готов софтуер, който да предложи такова SMS известяване, но всичко това на фона на представения вчера бюджет смятам, че ще затрудни и Вас като управляващи да можете да направите реално изпълнението на този законопроект още следващата година.
В други страни се прилагат такива възможности за SMS-известявания на хора с увреждания. Визирам Румъния, където се проведе мащабна реформа в спешната помощ, изключително успешно проведена. За партньори на тази реформа са поканени мобилните оператори и те са предложили свои технически устройства, които помагат на всички хора с увреждане да имат по-добър достъп до спешния тел. 112.
В този смисъл аз приемам, че ние сме в дълг на хората с увреждания и че това е жест към тях. В същото време смятам, че законопроектът е представен в несъвършена законодателна форма и ще създаде проблеми на всички на този етап.
Ще завърша с призива на една от подписките, входирани в Народното събрание: „Нека разумът да надделее. Нека бъдем наистина реалисти и да преценим добре със своето гласуване дали е времето, добрата законодателна форма и техническата възможност този законопроект сега да бъде реализиран”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
В търсене на съвършената законодателна форма, моля за реплики, уважаеми народни представители.
Има думата господин Христо Монов.
Христо Монов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дариткова, използвам тази процедурна форма, за да споделя това, което казвате, и да Ви успокоя. От времето, когато внесохме законопроекта, досега минаха три месеца и ние не сме преставали да работим с експертите по неговото усъвършенстване. Предаването на съобщението няма да е чрез SMS, тъй като това се оказа много ненадеждна технология. Ще бъде по гласов канал. Затова е необходимо само да се усъвършенства софтуерът на тел. 112, който и без това за тези години, откакто работи, е дал достатъчно поводи да бъде усъвършенстван. Още повече, че ще се използват технологиите на iPad и iPhone, които дават възможност и за GPS позициониране на обажданията, което намалява до крайна степен възможността за злоупотреби с това право.
Така че нека да работим за усъвършенстването му, а не да търсим поводи за отлагане на възможността десетки хиляди български граждани да имат достъп до тел.112.
Що се отнася до това, че част от територията не е покрита, това е въпрос на договаряне. Например в Австрия лиценз за мобилен оператор се дава само тогава, когато се покрие 100% от територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаеми господин Монов.
Втора реплика към госпожа Дариткова от народния представител Атанас Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаема госпожо Дариткова, с цялото ми уважение към Вашия професионален опит, искам да Ви приканя за следното. Нека не се явяваме от тази трибуна по-скоро като защитници на някакви технически съображения, а действително да искаме да решим въпроса, технически да го решим, защото има възможности, има решения. Всякакви съображения от финансов и технически характер няма да ни помогнат, ако действително искаме да решим въпроса на тези над 160 хиляди български граждани. Нека действително да се обединим около приемането на този законопроект, да бъде даден достатъчно сериозен срок между първо и второ четене. Вече са започнали консултации с представители на Министерството на вътрешните работи. Господин Граматиков е участвал в тази първа среща. Може да се намери решение и между първо и второ четене да се направят съответните предложения за окончателно решаване на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Мерджанов.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дариткова.
Даниела Дариткова-Проданова (ГЕРБ): Проблемът е наличен. Той трябва да бъде решен. Виждаме, че и Вие признавате, че техническата готовност за момента не е налице. Това са единствено нашите съображения. Когато се внася един законопроект, той трябва да бъде съобразен с действителната ситуация. Ние смятаме, че това добро намерение, практически приложено по начина, по който сме видели записа в този законопроект на първо четене, няма да доведе до резултата, който Вие следвате. В този смисъл идеята е добра, трябва да се подкрепят общата идея и принципът, но виждам, че Ви трябва твърде много за практическата реализация. Този първоначално внесен законопроект трябва да претърпи сериозни изменения, най-малко в частта, която касае приложението му от 1 януари 2014 г.
Появяват се нови идеи. Нека те да бъдат адекватно представени на народните представители. Смятам, че ако това не се случи на второ четене, няма как тогава да се подкрепи законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Има ли информация дали в сградата на Народното събрание е влязъл представител на Министерството на вътрешните работи?
Има думата госпожа Христова за изказване.
Милка Христова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съгласна съм с доводите и притесненията на преждеговорившите, но смятам, че въпросните технически проблеми могат да бъдат отстранени с течение на времето.
Подкрепям предложението на народните представители Захари Георгиев и Христо Монов, защото в него намирам възможността да реализираме по-пълно достъпа на българските граждани до помощ в спешни случаи.
Целта на цялата ни парламентарна дейност като народни представители е да предприемаме мерки в защита на живота, здравето и имуществото на българските граждани. Затова смятам, че приемането на законопроекта е жизненоважно и наш неотложен ангажимент.
Иска ми се да кажа, че чрез въвеждането на сигнализирането чрез SMS сме на пътя на модерното, макар и според мен да сме малко закъснели, за да не изоставяме съгражданите ни в неравностойно положение, които имат увреждания в слуха и говора, да не могат да потърсят помощ. Препоръчвам на колегите да подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Христова.
Желае ли някой да репликира госпожа Христова? Не виждам.
Думата за изказване има народният представител Красимир Ципов.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно такава идея би трябвало да бъде подкрепена. В миналото Народно събрание беше внесен такъв законопроект, но за съжаление, той не успя да види бял свят по всяка вероятност заради предсрочното прекратяване на пълномощията на предишното Народно събрание.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред работихме по този проблем и смятам, че бихме могли да стигнем до съгласие, което да доведе до необходимия ефект – наистина да се даде възможност на тези хора, разбира се, и на компетентните органи в лицето на дирекция „Национална система 112” към МВР, да намерят правилната линия, чрез която да стигнем до този необходим ефект.
Каква е практиката в Европа. В седем или в осем държави е въведен такъв вид услуга, която гражданите могат да ползват. Конкретно по отношение на краткото текстово съобщение, ако не се лъжа, само в две скандинавски държави е въведен този модел и то чрез специални приложения на така наречените „смартфони”.
Това, което е възможно да се постигне към настоящия момент и бе потвърдено от директора на дирекция „Национална система 112” в МВР – чрез гласов канал да се набира текст, това ще бъде специално приложение. По този начин бихме могли да постигнем резултатът, който всички български граждани очакват от нас.
Това, за което трябва да помислим, е по-дълъг срок по отношение на узнаването на закона и да дадем възможност на компетентните органи в лицето на Министерството на вътрешните работи, от една страна, а също така и на мобилните оператори, да разработят един проект. Мисля, че това би могло да се случи в рамките между шест месеца и една година, за да постигнем това, което очакват от нас всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Ципов.
Желаещи за реплики? Не виждам.
Процедура – заповядайте, господин Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам процедура, свързана с отлагане на разискванията докато не пристигне представител на Министерството на вътрешните работи в залата. Все пак от МВР до тук са седем минути пеша, така че, както и Вие казахте, явно има някаква невъзможност или неспособност.
Процедурата ми е да бъдат отложени дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Противно предложение има ли? Няма. (Председателят получава съобщение, че представител на Министерството на вътрешните работи е в сградата на Народното събрание.)
Тук ли е? Хайде, кажете ми, че е тук, да направя предложение да го поканим в залата. Не мислите ли, че трябва някой да ми каже?
Господин Михов, оказва се, че представител на Министерството на вътрешните работи е тук. На пропуска е и се казва Граматиков.
Моля Ви за разбиране. Господин Граматиков влиза в Събранието. Ако искате, да гласуваме неговото допускане в пленарната зала.
Цветомир Михов (ГЕРБ, извън микрофоните): Така и така съм тук, поне да направя процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Заповядайте, господин Михов.
Цветомир Михов: Господин председател, предлагам да бъде допуснат в залата господин Граматиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Квесторите да го уведомят, че има такова гласуване.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Граматиков в залата.
Продължаваме с разискванията.
Има ли други желаещи да участват в разискванията?
Имате думата, госпожо Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Господин Граматиков, когато се разисква въпросът с телефон 112, с SMS-известяването и законопроектът, предложен от колегите, следва да се обърне сериозно внимание на становището на министъра на здравеопазването.
Госпожа Таня Андреева на 9 октомври е подписала становище, което е отрицателно. Уважаеми колеги, считам, че то следва да се вземе предвид най-вече от лекарите в залата, които вероятно са работили и в центрове, и в екипи на „Спешна помощ”, някога в своята кариера и професионално развитие.
Безспорно е, че винаги, когато говорим за достъпа на българските граждани до спешна помощ, следва да се има предвид златния стандарт и времето за достъп. Похвално е, че колегите се опитват да подобрят този достъп и да дадат възможност на хора с увреждания да могат да ползват не само услугите на телефон 112, но и да им бъде оказана медицинска или всякаква друга помощ. Трябва обаче много внимателно да подходим по този въпрос, тъй като наистина съществуват сериозни проблеми при осъществяването на SMS-повикването, ако се подкрепи този законопроект.
Уважаеми колеги, винаги, когато има проблем с това за колко време е реагирал екип на „Спешна помощ”, кога е подадено повикването, има противоречия между екипите на телефон 112 и господин Граматиков ще го потвърди. Предполагам, че и, господин Миков, Вие като бивш вътрешен министър също добре познавате този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не толкова. Тогава беше друго министерството.
Десислава Атанасова: Колеги, винаги има противоречия между екипите на телефон 112 и екипите на „Спешна помощ” по отношение на това кога е подаден сигнал – когато е гласов сигнал, на коя минута се е реагирало и дали подаденият сигнал е изисквал спешна или неотложна медицинска помощ. Това трябва да бъде обсъдено много внимателно и неслучайно становището на министъра на здравеопазването е отрицателно, защото винаги, когато има проблем с повикване и неотзоваване на време на екип на „Спешна помощ”, отговорността се търси от Министерството на здравеопазването и от работещите екипи.
Много Ви моля да помислите отново каква възможност създаваме и въпреки подкрепата, която изразяваме в посока на това да се осигури достъп на всички граждани до спешна медицинска помощ, смятаме, че техническата обезпеченост към този момент, а и заложените средства в бюджета на Министерството на вътрешните работи, които са намалени, и в Министерството на здравеопазването, които също са намалени за капиталови разходи за следващата 2014 г., няма да доведат до подобряване на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Има ли реплики? Няма.
Подлагам на гласуване пускането в залата на заместник-министър Васил Маринов.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Поканете, ако обичате, заместник-министър Васил Маринов в пленарната зала.
Кой ще се изкаже? Кой още ще участва в разискванията? Искате ли първо да поканим господин Граматиков?
Желаете ли думата, господин Граматиков?
Заповядайте, господин Граматиков.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът с достъпа до телефон 112 чрез SMS беше неколкократно дискутиран. Мнението на дирекцията е, че достъп за хората с увреждания до телефон 112 трябва да има, но не точно с SMS-способ, тъй като поради ред причини това е ненадеждна услуга от техническа гледна точка. Затова предлагаме текстовете на по-късен етап между първо и второ четене да бъдат променени по начин, който позволява този, който въвежда услугата, да избере най-подходящия способ за достъп на хората с увреждания до телефон 112, а не използването на SMS-стандарта на GSM-технологията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Граматиков.
Предлагам сега да се изкаже народният представител Московски.
Заповядайте, уважаеми господин Московски.
Ивайло Московски (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бихме подкрепили подобни промени в контекста на идеята и желанието действително да се обезпечат хора в неравностойно положение, особено специфични проблеми като глухонемите да имат достъп до тази услуга. Но по същия начин в контекста на преждеговорившите и аз изказвам мнение, че така направеното предложение технически е много трудно или почти неосъществимо. В краткото текстово съобщение SMS не е възможно първо пострадалият да опише състоянието си. Смисълът на гласовата комуникация е операторът от спешния център да прецени колко е тежко състоянието на човека и дали е фалшив сигнал или не е. Действително в групата на хора, които са глухонеми, това няма как да стане, но съществуват още технически затруднения. Например в така наречената „последна миля” или „сива зона”, тоест, това е пространството между базовата станция и самия апарат, отговорността за обслужване на тази зона е извън периметъра на отговорност на самите оператори. Те не могат да носят отговорност за състоянието на мобилните апарати на хората. Ако стане някакво пътно-транспортно произшествие например и няма покритие на радиосигнал, съответно няма да може да се получи SMS- съобщението. На практика клиентът няма как да знае. Самият човек може да си пуска съобщения, да си мисли, че е изпратено, а на практика никой да не го получи.
Самата SMS услуга не е гарантирана от страна на операторите. Тоест, съобщението, както казах, може да бъде изпращано многократно, но операторите не гарантират неговото получаване и са въвели във валидност, ако не сте запознати, за SMS-съобщения 24 часа. В момента има и различни мрежи, използвани от операторите, освен GSM и UNTS, така наречените смарт телефони. Те сами си избират през коя мрежа могат да си изпратят съобщението, ако са наличните и двете. Ако телефонът е избрал GSM мрежа, но в същия момент възникне проблем, той няма да превключи автоматично към другата мрежа, а ще продължи да опитва да изпраща съобщения чрeз GSM мрежата, само че то няма да бъде получено от никой.
През 2013 г. комисар Нели Круз беше в България и тогава демонстрирахме една система, наречена „иКол”, която от 2014 г. чрез европейска директива влиза като задължителна във всички нови автомобили. Там при пътно-транспортно произшествие чрез GPS-устройство всички нови коли ще трябва да бъдат задължени да имат тази възможност, а именно чрез GPS-устройство и паник-бутон да изпращат към 112 такъв сигнал. Там, разбира се, има опции за гласова комуникация. Хубаво е да се помисли по това предложение, след като през 2014 г. се въвежда като задължително условие, какво ще се случи със старите автомобили, тоест, дали не може да се проведе политика по задължаване и въвеждане по някакъв начин на такъв тип устройства, каквито могат да бъдат направени за старите автомобили.
По същия начин Ви призовавам съответно да помислите и за друг начин за техническо решение. Вчера проверихме с колегите – броят на глухонемите хора в България е под 10 хиляди. Така че не би представлявало кой знае какъв проблем и от гледна точка на финансиране, и на бюджет да се осигури такова за може би – казвам, че това вероятно е възможност, не е задължителна, подобен тип малки GPS-устройства с паник-бутон, чрез който хората да сигнализират. Подкрепям идеята, това е хубаво нещо, трябва да се осигури достъп на тези хора в неравностойно положение, но да се измисли техническо решение, което да е работещо. Така, както е заложено чрез SMS, е много трудно осъществимо, почти невъзможно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Московски.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Московски?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Честно казано, господин Московски, учудвам се на опитите да се покаже, че едно добро намерение е неосъществимо, ако и като практика го има в други страни и се налага и в България по други обаче системи. В момента се опитваме да кажем, че то не е необходимо да бъде прилагано. Защо имам опасенията, че всичко това се прави, за да не усложним живота на операторите от 112?
Атанас Мерджанов (КБ, от място): Или на мобилните оператори!
Петър Мутафчиев: Или на мобилните оператори. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Слушайте ме добре, аз Ви слушах внимателно!
С твърдението, госпожо Цачева, че, виждате ли, SMS-ът е несигурен, какво казваме? Тогава трябва да излезем днес и да кажем на българските граждани: уважаеми български граждани, всички тези, дето ползват за разни игрички, за да Ви вземат парите по телевизията, гласувайки чрез SMS, Вашите SMS не е сигурно дали ще дойдат до тази телевизионна игра. Това казахме днес. Ако е така, дайте да го кажем, за да не лъжат тогава българските граждани! Не може да говорим, че SMS не е сигурен, а Софийска община да използва SMS за Синята си зона?! На секундата, веднага получавам от мобилния оператор сигнал, че съм платил и доколко часа съм платил за Синя зона. Защо го наложихте за Софийска община, тогава ГЕРБ я управляваше? Да бяхте махнали това и да наложим на всяка кола в София да има паник-бутон, като е в Синята зона, да го натискат.
Разбирам Ви, че ще има промени, че ще трябва да се съобразяваме с тях, но това е едно предложение, което наистина ще помогне на хората с увреждания. Не искам да споря колко са те и няма значение. Дори да са 5 хиляди, ние сме длъжни в края на краищата да осигурим възможността на тези хора да се ползват от помощта на телефона, който създадохме – 112. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли други реплики към изказването на господин Московски? Не виждам.
Заповядайте, господин Московски, ако желаете дуплика.
Ивайло Московски (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Мутафчиев, не е морално да се сравняват съобщения за някакъв тип хазартни игри или каквито и да са игри по телевизията, или пък дори съобщения, изпратени за заплащане на паркиране, с неща, които касаят живота и спасяването на човек.
Това, което казах, и вероятно не сте чули, е, че този тип услуга не е гарантиран от операторите. Така че, ако искате, вменете им функция на операторите, чрез законодателни промени, да гарантират тази услуга и да се приключи с това, тоест някой да носи гаранция за това, че е изпратено такова съобщение от човек, който се нуждае от спешна помощ и е в тежко състояние, че то ще достигне до съответния оператор и ще му се окаже помощ. Изключително неморално сравнявате неподходящи състояния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Московски.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Дебатираният въпрос е с предистория за нашия Парламент от 2012 г. С променлив успех на първо четене в миналото Народно събрание този законопроект беше приет отново единодушно, но може би с идеята, че няма да види бял свят на второ четене. Лично към мен тогава като вносител бяха отправени покани да го оттегля, от високи нива в това Народно събрание.
Задавам си въпроса – и тогава, и сега: кои са страните в приложното поле на този закон? Без съмнение той е извикан на бял свят, за да реши един проблем – достъп до услугата на единния европейски номер 112 на хора, които в момента нямат достъп до нея. Те са дискриминирани, защото са с увреждания и нямат достъп до нея. Между другото, добре би било да знаят колегите, които не са присъствали на предишни дебати, че този въпрос е регламентиран в Европейския съюз през 2009 г., мисля, че беше с Директива 136. Всички европейски страни бяха приканени да приемат в законодателството си необходимите промени, за да се изпълни тази директива. Трябваше да стане доста по-рано.
Нещо повече, почти изключение е, че извън директивата Европейският парламент през 2011 г. прие една нарочна писмена декларация. Ще Ви прочета един текст от нея.
Точка „б”, подточка 1: „Призовава комисията да представи законодателни и стандартизационни предложения, позволяващи пълен достъп на всички граждани до услугите на номер 112, като се дава приоритет на услуги, предоставени на жестомимичен език при използването на видеотехнологии и на услуги, основаващи се на текст, за да се гарантира приобщаването на нечуващите лица, лицата с увреден слух и лицата с увреден говор.”
Преди да внеса това предложение аз поисках различна информация от Европейския парламент и получих такава. Това, което прочетох, е част от нея. Получих и информация към онази дата – втората половина на 2012 г., кои държави са го въвели. От всичките членове на европейските държави, да не ги изброявам поименно – между тях има и от старите, и от новите членки, 15 държави са въвели SMS-услугата. Някои от тях имат допълнителни възможности, примерно чрез факс, някои от тези, които са въвели SMS-услугата, повтарям, SMS, така пише в справката, която получих официално оттам, че изискват предварително да има регистрация, че ще се ползва тази услуга. Тоест да не се поставяме в условията на началото на миналия век, че не разбираме от технологии, че било трудно, невъзможно.
Нещо повече. Вижда се, че Дирекция „Национална система 112” в МВР има желание да намери техническото решение на този въпрос. Много Ви моля, не се поставяйте в условията на лобисти на мобилните оператори. Мобилните оператори нямат интерес да изпълнят договорите си, да покрият цялата територия на страната. Затова ще търсят начин да отлагат или да не прилагат това, а те са го заложили още, когато са подписали тези договори. Нямаме интерес да стимулираме мобилните оператори, да оставим – кой го каза? – господин Московски, 200 хиляди души, а не 10 хиляди?! Може би, ако сте го слушали някъде, е станало недобре чуването. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.)
Двеста хиляди! И в заседанието на Комисията по вътрешния ред... (Реплики от ГЕРБ.) Моля?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Само за глухонеми и слепи…
Захари Георгиев: Аз също говоря за глухонеми, защото на заседанието беше председателят на Съюза на глухите, който каза това число. Така че аз зная колко души са. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.)
Дори да допуснем, че аз не съм казал нищо в момента – Вашето число да е, но дори и те да са само, нима не трябва да им дадем възможност… (Реплика от народния представител Ивайло Московски.)
Не, не ме учете какво да направя! Аз Ви казвам какво е направил целият Европейски парламент – тогава с 27 държави, приел го е и половината държави са го осъществили. (Реплики от ГЕРБ.)
Казвам Ви какво точно Вие не направихте, за да може да се използват грантовите схеми на Програмата „Reach” и безплатни средства от Европейската комисия, които използваха и най-напредналите държави тогава, в това число и Конфедерация Швейцария, а ние не си направихме труда в целия този период от 2009 г. до 2012 г., когато действаше програмата, да използваме тези пари, за да си подобрим системата с пари на Европейската комисия.
Моята идея не е да се обвиняваме или да се конфронтираме. Без съмнение, ако присъствахте на заседанието на Вътрешната комисия, там поставих въпроса, че е възможно да се разшири обхватът на това, което сме предложили и то да бъде на базата на използването и прилагането на видео- и конферентни връзки, за да може и жестомимичният език по този начин да влезе в действие, което ще подобри изключително много комуникацията между центровете и човека, изпаднал в беда.
Нещо повече, това, което казахте за паникбутоните, е нова разработвана директива. Тя е свързана с възможността тези устройства да се внедрят във всички произвеждани автомобили, за да може при всякакви бедствени и аварийни случаи да се сигнализират на определен център и да се помогне на изпадналите в беда.
Дайте да решим този несложен за мен проблем. Това, което господин Граматиков каза – мисля, че и Вие го казахте, господин заместник-министър, че по друг канал би могло да се комуникира. Това е технически прийом как да се комуникира. Дори не е проблемно и това: в някои държави е въведено да не е същият телефон 112. Мисля, че в Англия беше 912, за да не се преплитат двата канала и да не се усложнява технически толкова, че мобилните да кажат: „За нас е много сложно”.
Естествено, господин Московски, може, и не само може, ако в договорите на мобилните не е записано, че са длъжни по същия начин, както за гласовите съобщения, да покрият 100% страната, то така и за SMS да покрият 100%. В крайна сметка това са неевтини услуги, които добре се плащат от българските граждани, нормално е те да изпълняват тези условия за нуждите на страната ни.
Аз съм оптимист, че ще се намерят добрите формулировки на текстовете, така че да изпълнят потребността на хората, които се нуждаят от тази помощ. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, има ли реплики?
Заповядайте, господин Московски, за реплика.
Ивайло Московски (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Георгиев, моля да не се изопачават думите ми. Още в самото начало казах, че идеята е добра и най-вероятно ще я подкрепим.
Все пак от тази трибуна имам право да изкажа аргументи, които чисто технически показват, че така предложената от Вас система не е напълно пригодна за използване.
И Вие в момента казахте за възможността за видеонаблюдение, за конферентна връзка, за всички допълнителни технически способи. Разширете ги във Вашия законопроект за изменение и ще ги подкрепим. Защо трябва да се фокусираме само върху SMS услугата? Пак подчертавам, проблемът не е дали тя ще се въведе. Нека да се въведе. Въпросът е, че тя не е гарантирана. В крайна сметка, говорим за хора, които могат да изпаднат в изключително тежко положение и от реакцията на телефон 112 зависи техният живот. Нека да го направим както трябва!
Не изопачавайте думите ми!
Лично аз ще подкрепя идеята. Тя е хубава. Трябва да се погрижим за тези хора, които по един или друг начин са дискриминирани. Нека обаче да го направим така, че да гарантираме механизъм за използването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Дариткова, заповядайте за реплика на господин Георгиев.
Даниела Дариткова-Проданова (ГЕРБ): Уважаеми господин Георгиев, Вие се фокусирахте основно върху техническото снабдяване на това законодателно решение. Аз обаче се опитах да изкажа притесненията на хората, които ще работят на терен и ще носят отговорност евентуално за различните технически несъвършенства, които ще забавят техните повиквания. Това притеснява най-много работещите в Спешна помощ и може да застраши не само живота на хората с увреждания, но и на всички тези, които имат нужда от спешна помощ в момента. Факт е, че с каквито и технически устройства и приспособления да снабдим Спешна помощ в настоящото й състояние, огромният й проблем е, че там има дефицит на кадри, на екипи. Ако по този начин ние създадем условия за забавяне на екипите, от една страна, отговорността ще е тяхна с това наше законодателно решение; от друга страна, наистина ще застрашим живота на хората.
Много по-важно е и нека го разберем: трябва да бъде чуто мнението на тези, които прилагат закона. Това са нашите притеснения. Техниката е напреднала, но кадрите решават всичко. Мисля, че помните това. Ако няма кой да отиде на дадено повикване, няма как да се реализира чудесното Ви намерение, което всички подкрепяме – хората с увреждания да имат по-добър достъп. Затова решението трябва да върви в комплект със сериозна реформа на Спешната помощ, защото това касае националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли трета реплика към изказването на господин Захари Георгиев? Няма.
Господин Георгиев, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаема госпожо Дариткова, аз самият съм инженер по автоматизация. Не искам да говоря за техническите проблеми и въпроси в този аспект. Не може обаче в ХХІ век, 2013 г. технически проблем да ни спре да изпълним Директива на Европейския съюз, не на мен и на Монов, а на Европейския съюз!
Не можем да кажем: как те ще се явят бързо на мястото, като хората с увреждания трудно пишат есемеси? Ами когато те въобще не могат да повикат?! Когато въобще не могат да ги чуят?! Кое е по-добре?! Кое е по-добре – да изпълним нормативите за бързи повиквания на Спешна помощ, за да няма там критики, или да дадем възможност на тези хора някак да спасят живота и здравето си? По-добре е второто.
Без съмнение, ще се увеличи до известна степен натоварването в центровете за спешна помощ във връзка с комуникацията, но основното натоварване отива в телефон 112, защото те са комуникаторите.
Истина е, че конферентната връзка само с есемеси би се затруднила. По-добре е обаче да няма конферентна връзка, но да има опит за спасяване на живот, отколкото въобще да няма такава възможност.
Затова не съм съгласен с Вашите аргументи. Не искам да нападам медицинското съсловие, защото то е призвано да следи за живота и здравето на хората, а не за по-удобното и по-бързо изпълнение на своите задачи. Ако има проблеми с нормативната уредба в тази връзка, нека ги променяме, но да лишим хората от тази възможност само защото ще се увеличи времето или щели да бъдат затруднени, не е сериозно. Не е сериозно! Тук говорим за спасяване живота и здравето на хората. Такава клетва, доколкото си спомням, сте давали Вие, лекарите.
Господин Московски, няма да споря по тази тема. Пак обаче ще повторя: техническата презумпция не е на Георгиев и Монов, а е на Европейския съюз и е приложена в този вид вече в половината държави, а към днешна дата – една година по-късно, може би държавите са станали много повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по този законопроект?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не знам дали някой в тази зала е „против” приемането на този законопроект. Но когато се приема един закон, трябва да е ясно дали ще може технически да бъде обезпечен и изпълнен, дали кадрово и финансово ще бъде обезпечен, за да могат да се направят всички необходими подобрения. Иначе може да стане така – в случая да приемем закон, който реално няма да може да се изпълнява. По-добре ли ще е това за българските граждани, които се нуждаят от тази законодателна промяна, или да кажем: „Законодателният орган е изпълнил своя ангажимент, съобразявайки се с европейската директива, но технически не е възможно това да бъде реализирано от 1 януари 2014 г.”.
Затова желанието на Парламентарната група на ГЕРБ беше да се чуе експертното мнение на директора на телефон 112 господин Граматиков дали това е възможно технически да се изпълни от 1 януари 2014 г.
Тук е представителят на политическото ръководство заместник-министър Маринов, който да каже възможно ли е това да бъде гарантирано технически и финансово, защото е необходим и финансов ресурс, за да се реализира този закон.
Казвам това, понеже всеки цитира директивата на Европейския съюз и въвеждането на подобни законодателни инициативи, които трябва да бъдат реализирани в Българския парламент.
Ще Ви дам един пример. През 2007 г. страната ни се присъедини към Европейския съюз. Съгласно Директива на Европейския съюз от месец октомври 2007 г. България трябваше да приеме законодателство, с което да се въведат биометричните данни в задграничните паспорти. Уважаеми колеги, законодателството беше променено и от месец октомври 2007 г. България вече трябваше да произвежда задгранични паспорти с биометрични данни. Знаете ли кога обаче стана факт това нещо?! То стана факт през месец март 2010 г.
Нали разбирате, че пак ще изпаднем в подобна хипотеза, която няма да можем да обясним на всички тези хора, за които го правим.
Не искам да възприемате, че Парламентарната група на ГЕРБ е застанала и е „против” този законопроект. Ние принципно сме „за”, но нека да чуем политическото и професионалното ръководство на министерството, които ще изпълняват законопроекта, който ще приемем. Ако ние приемем законопроект, който няма да може да бъде изпълнен, нали разбирате, че това е девалвиране на законодателната дейност и несъобразяване с експертизата на министерствата и ведомствата, с които трябва да има съгласуване. Най-лесно е да приемем закона. И какво ще направят в телефон 112?! Какво ще направят в спешните центрове?! Каква ще бъде реакцията?! А ако има смъртен случай, кой ще носи отговорността, че това не е реализирано?!
Принципно сме „за”, но между първо и второ четене този законопроект трябва коренно да бъде променен по начин, така че действително законът да може да бъде изпълнен. Казвам, че сме „за”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Уважаеми колеги, желаете ли да направите реплики по изказването на господин Цветанов? Няма желаещи.
Има ли други желаещи за изказвания?
Някои от лицата, които бяха поканени в пленарна зала, желае ли да вземе думата по закона?
Господин Маринов, господин Граматиков, желаете ли думата? Няма желаещи. Господин Граматиков е взел думата и е направил изявление по разглеждания законопроект.
Уважаеми колеги, закривам дебатите по разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 с вносители Захари Георгиев и Христо Монов и подлагам разглеждания законопроект на първо гласуване.
Моля, колеги, гласувайте.
Успяхте ли всички да гласувате? Движението в залата продължава.
Красимир Ципов (ГЕРБ, от място): Още малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Дайте ми знак, господин Ципов, когато всички около Вас успеят да гласуват. (Оживление.)
Гласували 156 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 20.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, благодаря за интереса към случващото се в пленарната зала, моля да останете в залата и при обсъждането на следващите теми.
Заповядайте за процедура, господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам следващата т. 6 Първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, да бъде отложена за следващата седмица, когато едновременно с другия закон, с който са свързани като тематика и е внесен – Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, тогава да ги обсъждаме заедно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Направено е процедурно предложение за промяна в седмичната програма и на практика за отпадане на т. 6 от програмата за тази седмица.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Вчера беше направено такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Вчера очевидно то не е било прието.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е гласувано. Беше казано, че ще се подложи на гласуване когато стигнем до точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: След направени две процедурни предложения за отпадане на т. 6 от седмичната програма по съображения, които бяха изложени от господин Михалевски, подлагам на гласуване неговото процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Има думата господин Бисеров за процедурно предложение.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
След консултации с колеги от Правната комисия си позволявам да направя предложение за отлагане разглеждането на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Бисеров.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване и това процедурно предложение. На практика то е за отпадане на т. 7 от седмичната програма. Тъй като днес е четвъртък, до утре очевидно тези консултации няма да се случат, ще остане за програмата на друга пленарна седмица.
Моля, гласувайте т. 7 да отпадне от седмичната програма по съображения, изложени от господин Бисеров – председател на Правната комисия.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това предложението за отпадане на т. 7 от седмичната програма е прието.

Преминаваме към осма точка от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители – Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов. Законопроектът е приет на първо гласуване на 11 септември 2013 г.
Моля председателят на водещата комисия да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо председател.
„Закон за допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Колеги, има ли предложения или изказвания по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на водещата комисия по наименованието на закона, докладвано от господин Мерджанов.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Мартин Захариев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 25 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по т. 6, 7 или 8 изискванията за пребиваване в страната не се прилагат”;
б) създава се нова т. 7:
„7. вложили сумата по т. 6 в лицензирана кредитна институция в България по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;”;
в) създава се т. 17:
„17. получили разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 19 и 20 и поддържали вложението в продължение на 5 години.”
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 17 се установяват от Българската агенция за инвестиции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 1 на законопроекта?
Заповядайте, господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 1, т. 1, буква „б” се възстановява един текст, който бе отменен в началото на тази година. Ще бъда съвсем кратък в изказването ми.
Искам да направя в заключение процедурно предложение да отложим разискванията и гласуването по § 1, докато не дойде представител на Държавна агенция „Национална сигурност”, който да заяви ясно и конкретно: по какъв начин за по-малко от една година се е променила позицията на българските служби за сигурност, които настояваха за такава промяна – да отпадне този текст в началото на тази година от действащия закон поради съображения, че по този начин би могла да се защити националната сигурност?
Искам да попитам колегите вносители: чии интереси трябва да защитим с този текст? Да, по всяка вероятност е общественият интерес, а именно в българската държава да се създадат достатъчно добри условия за инвестиции.
Проблемът обаче идва от това, че в началото на тази година именно от българските служби за сигурност беше предложено отпадането на този текст, защото е имало определени съображения – че инвестиции с неясен произход навлизат на територията на българската държава, спазвайки законовите изисквания на Закона за чужденците в Република България, но всъщност довеждайки до един друг краен ефект – лица, които са направили инвестиция по този начин, имат право след изтичане на определен период от време да кандидатстват и да получат съответно българско гражданство.
Отново ще повторя, госпожо председател, моето предложение – да отложим разискванията и гласуването по § 1, докато не чуем становището на Държавна агенция „Национална сигурност” – поради каква причина са се променили обстоятелствата за по-малко от една година?
Ние би трябвало да се съгласим да подкрепим създаването на буква „б” в т. 1 на § 1 от този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ципов, похвална е тази загриженост от Ваша страна. Само искам да Ви припомня, че при предходното гласуване на Закона за чужденците изричното настояване тогава на Коалиция за България тук да присъстват и вицепремиерът и министър на вътрешните работи, и представители на Държавна агенция „Национална сигурност” не беше взето предвид.
Не виждам какво налага тази изключителна загриженост, още повече че в закона се съдържат достатъчно гаранции – в чл. 40, които биха могли да бъдат контролни по отношение на инвестициите. Точка 2 също е категорична в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Мерджанов. Вие бяхте ясен.
Направено е процедурно предложение за отлагане на текста. Направено е и обратно – той да бъде разгледан и гласуван.
Подлагам на гласуване процедурата, предложена от господин Ципов, за отлагане на § 1 до пристигане в пленарната зала на представители на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Гласували 149 народни представители: за 66, против 82, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Процедурата ми е за прегласуване и ще опитам да отговоря на господин Мерджанов.
На първо място, господин Мерджанов, искам да ги поканим, за да чуем каква е промяната в позицията за по-малко от една година. Защо, след като в началото на тази година се настояваше поради съображения, изложени тогава в становището на компетентните български служби за сигурност, трябваше да отпадне тази точка от чл. 25? Нека да чуем по какъв начин са се променили обстоятелствата и тя може да бъде възстановена.
Второ, дори тогава да не сме поканили компетентните органи, не считам, че сега трябва да продължаваме с тези лоши практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Ципов.
Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване процедурата, предложена от господин Ципов – искането за отлагане на разглеждането на § 1 от закона.
Гласували 158 народни представители: за 72, против 85, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението на господин Ципов не е прието.
Колеги, има ли други желаещи да се изкажат по § 1 от разглеждания законопроект? Не.
Подлагам на гласуване § 1 от разглеждания законопроект, така както беше докладван от господин Атанас Мерджанов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 159 народни представители: за 89, против 68, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Параграф 1 е приет.
Заповядайте, господин Ципов – прегласуване.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по прегласуване, защото ние няма да получим отговор какво се промени от началото на годината до настоящия момент в становището на българските служби за сигурност, с което да се доведе до това да възстановим този текст.
Отново ще повторя: да, наистина трябва да се подкрепят инициативи, които ще осигурят възможност за инвестиции в България в тези тежки времена за всички български граждани, но нека да чуем какво е становището на българските служби за сигурност.
Ще помоля и вносителите да отговорят чии интереси трябва да защитим освен интересите на българските граждани? Дали това не са интереси на консултантски кантори, които се занимават с този въпрос?
Моля Ви, уважаеми народни представители, помислете как ще гласувате! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Ципов.
Моля, колеги, помислете и гласувайте процедурното предложение на господин Ципов, а именно за прегласуване на § 1 от законопроекта. (Реплики.)
Гласуваме § 1, а не предложението на господин Ципов!
Гласуваха ли всички § 1?
Гласували 165 народни представители: за 92 против 71, въздържали се 2.
С това § 1 е приет.
Уважаеми господин Мерджанов, моля докладвайте § 2 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
По § 2 е постъпило предложение на народния представител Мартин Захариев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 40, ал. 1, т. 1 думите „13 и 16“ се заменят с „13, 16 и 17“ и накрая се добавя „както и когато вложението, за което чужденецът е получил постоянно пребиваване, бъде прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на определения от закона срок, независимо от основанията за прекратяването или прехвърлянето“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат по § 2 от разглеждания законопроект? Няма такива.
Подлагам на гласуване § 2 от законопроекта в редакцията, докладвана от господин Мерджанов.
Гласували 136 народни представители: за 117, против 13, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Параграф 2 от законопроекта е приет.
Моля, господин Мерджанов, докладвайте Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо председател.
„Заключителна разпоредба”.
Постъпило е предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли възражения по предложението? Няма.
Подлагам на гласуване докладваното от господин Мерджанов наименование на подразделението, а именно „Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това наименованието на подразделението е прието.
Заповядайте, господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Постъпило е предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Закона за българското гражданство (Обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Не се изисква освобождаване от досегашното им гражданство за:
1. лица – съпрузи на български граждани;
2. граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“;
3. граждани на държави, с които Република България има сключени договори, с които се установява взаимност.“
2. Член 12а се изменя така:
„Чл. 12а. Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 или като член на семейството на такова лице, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.“
3. В чл. 13 в текста преди т. 1 думите „чл. 12, т. 1, 3, 4, 5 и 6“ се заменят с „чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6“.
4. В чл. 13а, ал. 1 и 2 думите „чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5“ се заменят с „чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5“.
5. В чл. 14 думите „чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5“ се заменят с „чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5“.
6. В чл. 14а, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 12, т. 1 и 3“ са заменят с „чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3“;
б) т. 1 се изменя така:
„1. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците в Република България и е увеличило инвестицията си при същите условия на закона до стойност от най-малко 2 млн. лева, или е вложило не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;“.
7. В чл. 15, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6“ се заменят с „чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Колеги, има ли изказвания по разглеждания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания от господин Мерджанов § 3, в редакция, предложена от Вътрешната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението, докладвано от господин Мерджанов за § 3, е прието.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Постъпило е предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. Този закон се прилага и за молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, подадени до влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 4.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението за § 4 е прието, а с това и целият закон.
Господин Ципов желае да мотивира отрицателното си гласуване по този параграф.
Заповядайте, господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против този параграф, защото, въпреки че предложението на господин Мутафчиев е резонно, въпреки че в комисията представителите на Парламентарната група на ГЕРБ подкрепиха тези предложения, следва да заявим, че по такъв начин не следва да продължаваме да приемаме промени между първо и второ четене по теми, които въобще не присъстват в първоначалния законопроект.
Да, отново ще повторя, предложението беше разумно, но ще се обърна и към господин Мутафчиев: господин Мутафчиев, ако бяхте направили отделна законодателна инициатива в Закона за българското гражданство, ние бихме Ви подкрепили изцяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Ципов.
С този отрицателен вот окончателно са приети промените в Закона за чужденците в Република България.
Благодаря на председателя на водещата комисия господин Мерджанов.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Постъпили са становища на пет парламентарни комисии. За улеснение на председателите ги съобщавам предварително: Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по образованието и науката, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще започнем с представянето на докладите, разбира се, от водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Кънев – заместник-председател на тази парламентарна комисия, да представите доклада.
Заповядайте, господин Кънев, за процедура.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Колеги, правя процедурно предложение да поканим Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Кънев.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това процедурното предложение за допускане в залата е прието.
Моля, поканете госпожа Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да влезе в пленарната зала.
Заповядайте, господин Кънев, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14.
На заседанието присъстваха: Юнал Тасим – заместник-министър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и Даниела Малхасян – заместник-директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИЕТ.
Законопроектът и споразумението бяха представени от заместник-министър Юнал Тасим.
Проектът на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между МИЕТ и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с решение на Министерския съвет от 26 юли 2012 година, като министърът на икономиката, енергетиката и туризма е упълномощен да проведе преговорите и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 26 юли 2012 г.
Споразумението е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз от 22 януари 2012 г. Ратифицирането на споразумението е изключително важно както за успешното изпълнение на проектите, които се финансират през програмен период 2007-2013 г., така и за подготовката за следващия програмен период 2014-2020 г. То цели получаване на подкрепа за подобряване на институционалната и правна рамка на националната иновационна система на България и подобряване на проектите за иновации, финансирани от Европейския съюз. Цялата дейност се финансира по линия на техническата помощ на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”
Съгласно споразумението банката се задължава да извърши консултации и да изготви доклади по четири дейности, посочени в приложението.
Заместник-министър Юнал Тасим посочи, че докладите не са готови, въпреки че графикът за изпълнението им изтече. Затова ратификацията е изключително важна за завършване на дейностите по споразумението, като единият от документите, който очакваме като резултат, а именно Стратегията за интелигентна специализация, е особено необходим, за да защитим новата оперативна програма.
Даниела Малхасян от МИЕТ уточни, че 20% от цялата сума по Споразумението е изплатена авансово на банката съгласно договора. Проектите на докладите са готови, а най-важният от тях за изготвяне на Стратегията за интелигентна специализация е одобрен и заплатен в средата на тази година.
Народният представител Румен Гечев постави въпроса защо от юли 2012 до февруари 2013 г. споразумението не е ратифицирано от предходния Парламент, както следва от Конституцията. Той заяви, че Парламентът е поставен пред свършен факт – над 1 млн. лв. вече са преведени авансово, а двете страни са неизрядни. В споразумението няма наказателни клаузи ако изпълнителят не си изпълни задълженията, с което подписалият го по никакъв начин не е защитил интересите на държавата. Ако Парламентът не ратифицира договора, България рискува определени средства от Европейския съюз. Въпросът е кой носи отговорност за това, че повече от година се извършват плащания без ратификация?!
Народният представител Менда Стоянова напомни, че на предишни заседания също е имало дебат за последващите ратификации на споразумения, и изрази съмнения в необходимостта по принцип от дебати по споразумения, които вече са в ход и на които вече не можем да влияем.
Народният представител Николай Александров заяви, че е нарушен чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията, в който се казва, че при международни договори, когато възникват финансови задължения за страната, трябва да има ратификация на Народното събрание. Реално сме поставени до стената, защото ако не я извършим, губим пари, а вече сме правили плащания. Ратификацията в Конституцията има за цел да предпазва властимащите от еднолично взимане на финансови решения по международни споразумения. С решението от 26 юли 2012 г. Конституцията е погазена и затова трябва да се извърши проверка от компетентните органи – за това кой и защо е нарушил основния закон на държавата. Там стоят подписите на бившия министър на икономиката Делян Добрев и бившия министър-председател Бойко Борисов, които носят отговорност за това.
Заместник-председателят на комисията Маргарита Николова изрази мнение, че след като договорът е подписан без да бъде защитена българската страна, дори и да гласуваме ратификацията, не можем да бъдем сигурни, че докладите ще ни бъдат предоставени до месец ноември тази година.
Народният представител Дора Янкова каза, че от решението на Министерския съвет за ратификацията са изминали 1 година и 3 месеца, и Министерският съвет тогава се е поставил над Конституцията, като е дал съгласие временно да се прилага и да се работи по него от датата на подписването му до изпълнението на вътрешноправните процедури за влизането му в сила. Тя отправи сериозни критики към администрацията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерския съвет за забавянето и невнасянето на ратификацията в предходното Народно събрание.
Председателят на комисията Йордан Цонев изрази мнение, че, ако не ратифицираме споразумението, ще последват загуби за страната ни като например спиране на програмата или други санкции. Според него ратификацията не променя с нищо действията преди нея и всички действия и плащания извършени преди това са въпрос на компетентните органи. Подписите стоят на документите преди ратификацията и това не може да бъде отменено от нея. Има приети актове на Министерския съвет и подписи на министър-председателя и на един от министрите. Ако те са в нарушение на Конституцията и законите, нека комисията да възложи на Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши проверка, и ако има такова нарушение, да сезира компетентните органи.
Народният представител Сергей Кичиков подкрепи вземането на решение за сезиране на компетентните органи, които да потърсят съответната отговорност, ако има нарушения.
Председателят на комисията Йордан Цонев предложи освен решението за приемане на Законопроекта за ратификация на Споразумението, комисията да приеме отделно решение за сезиране на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверка на всички действия, извършени по споразумението преди ратификацията му.
Предложението за отделно решение беше прието, след което комисията с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” гласува решение да сезира Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверка на всички действия, извършени по споразумението преди ратификацията му от Народното събрание.
По законопроекта за ратифициране на споразумението се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за”– 11 народни представители, „против” – 1, „въздържали се” – 2.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Кънев.
Това беше докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Следва да бъде представен докладът на Комисията по икономическата политика и туризъм. Това ще направи председателят на комисията господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика и туризъм по законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
На свои редовни заседания, проведени на 9 и 23 октомври 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на споменатото споразумение.
На заседанието присъстваха Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Даниела Малхасян – заместник-директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност “ в същото министерството.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Юнал Тасим.
Проектът на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Решение № 648 от 26 юли 2012 г. на Министерския съвет. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е упълномощен да проведе преговорите и да подпише Споразумението при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 26 юли 2012 г. и е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз от 20 януари 2012 г.
Споразумението цели получаване на подкрепа от Световната банка за подобряване на институционалната и правната рамка в подкрепа на националната иновационна система на България и за подобряване на проектите за иновации, финансирани от Европейския съюз.
В процес на изпълнение по споразумението са следните дейности:
- разработване на Стратегия за интелигентна специализация и система за управление на Националния съвет по иновации;
- разработване на компонент „иновации” от Оперативна програма „Иновации и предприемачество“ 2014-2020 г.;
- идентифициране на водещи проекти, които да подсилят българската иновационна инфраструктура и да бъдат финансирани от Оперативна програма „Иновации и предприемачество“ през 2014-2020 г.;
- изготвяне на план за действие за предоставяне на услуги за комерсиализация на иновациите, които да бъдат финансирани от Оперативна програма „Иновации и предприемачество“ 2014-2020 г.
В хода на дискусията народният представител Владислав Горанов отбеляза, че повечето от сроковете в споразумението са изтекли, попита има ли извършени дейности по него, те ще допринесат ли за подобряване работата на министерството и по-доброто управление на Оперативната програма, а също така и предложените цени и експерти удовлетворяват ли потребностите на министерството?
Народният представител Николай Александров попита има ли извършени плащания по споразумението, за какъв продукт и на какво основание, след като то не е ратифицирано?
Председателят на комисията отбеляза, че споразумението касае плащане в размер на 2,588 млн. лв. за екип от 8 експерти, определени от банката, и в тази връзка попита: кой от българска страна контролира изпълнението на поетите ангажимент?
Народният представител Делян Добрев посочи, че анализът на Световната банка е необходим за следващия програмен период и от него зависи доколко добре България ще защити позицията си пред европейските институции.
В отговор на поставените въпроси Даниела Малхасян от Министерството на икономиката и енергетиката изрази съгласие с направената от народните представители констатация, че ратификацията на Споразумението действително закъснява и посочи конкретно, че самите дейности са били разсрочени във времето, а някои от тях и преформулирани в резултат на променени и допълнени насоки от страна на Европейската комисия. Крайният срок за представяне на доклада от Световната банка е определен за месец ноември 2013 г., след неговото удължаване.
Тя отбеляза, че експертизата на Световната банка е полезна и дава един друг поглед върху работата на министерството, въпреки че не са изцяло съгласни с всички препоръки и изводи, направени по отношение на настоящата и бъдещата оперативна програма.
Относно контрола беше отбелязано, че работата по доклада за интелигентна специализация се контролира от работна група в много широк състав, която включва представители на изпълнителната власт, науката, неправителствени организации и организациите на бизнеса.
По отношение на плащанията беше посочено, че до момента има извършено само едно плащане в размер на 394 хил. лв. по дейност 2а.
В заключение тя посочи, че в т. 3 от Решение № 648 на Министерския съвет се дава съгласие за навременното прилагане на Споразумението на датата на неговото подписване до ратифицирането му.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, „против“ – 2, без „въздържали се“ народни представители.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 303-02-14, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, уважаеми господин Имамов.
Колеги, тъй като има още три доклада на комисии по Законопроекта за ратифициране на Споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие, предлагам това да стане след почивката.
Почивка до 11,32 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Продължаваме със Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Има думата госпожа Добрева.
ДОКЛАДЧИК Ваня Добрева: Благодаря Ви, господин председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по образованието и науката обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
На заседанието присъстваха Даниела Малхасян – заместник-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката и енергетиката, Лора Капеловска – старши сътрудник в отдел „Програмиране” към Министерството на икономиката и енергетиката. Споразумението предвижда България да получи консултантска помощ по разработване на национална иновационна политика в следващия програмен период.
В дискусията по законопроекта се включиха народните представители Ваня Добрева, Алиосман Имамов, Станислав Станилов, Милко Багдасаров, Светла Бъчварова, Татяна Буруджиева, Пламен Славов, Ирена Коцева, Ирена Соколова и Стефани Михайлова. Те поискаха допълнително разяснение защо повече от година Министерският съвет не е внесъл за ратифициране Споразумението, което е подписано на 26 юли 2012 г. Това представлява грубо нарушение на чл. 85, ал. 4 от Конституцията на Република България, тъй като има поети финансови ангажименти от страна на държавата. Поставени бяха въпросите какви суми са изплатени до момента, въз основа на какъв документ и извършени ли са договорените дейности реално и в срок. Бяха изказани съмнения в целесъобразността на сключване на подобно споразумение със Световната банка при наличието на национален научен потенциал. През дългата си практика Световна банка не е показала значими резултати в развитието на иновациите. Отбелязано бе, че според Споразумението на осем физически лица е трябвало да бъдат изплатени за година и половина 2 млн. 588 хил. лева, докато по същото време за българската наука и за българските учени и институти, които биха разработили същите теми на много по-ниска цена, не са се намирали необходимите средства.
Вносителите поясниха, че Споразумението се базира на Меморандума за разбирателство между България и Световната банка, ратифициран от миналия парламент. До момента е изплатена сумата от 808 хил. 551 лв, включваща авансовите плащания от 517 хил. 600 лв. и окончателно доплащане от 290 хил. 951 лв. по един доклад. Договорените дейности се извършват със закъснение от определения график. От предвидените четири доклада само един е предаден в окончателен вид и одобрен.
Народните представители обсъдиха две допълнителни решения, наред с решението за приемане на законопроекта за ратифициране на Споразумението, както следва: „
Моля, господин председател, те да бъдат приети на вниманието на народните представители.
„1. с резултати „за” 10 гласа, без против, „въздържали се” 1, Комисията за образованието и науката предлага на Народното събрание да възложи на съответните компетентни органи да извършат цялостна проверка във връзка със забавянето на ратифицирането на Споразумението;
2. с резултати „за” 16 гласа, без против, „въздържали се” 2, Комисията за образованието и науката реши да изиска от Министерството на икономиката и енергетиката да изясни защо не е използван научният потенциал на Република България и на какво основание е предпочетено в областта на научните изследвания и иновации да бъдат използвани външни експерти.
По законопроекта за ратифициране се проведе гласуване, което приключи с резултати: „за” 8 гласа, „против” 4, „въздържали се” 6.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по образованието и науката не подкрепя законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Госпожо Добрева, без да анализирам становището на комисията, отбелязвам, че по т. 1, която сте предложили, няма проект за решение, годно за гласуване. Но по време на дискусията може би ще се намери формата. Така че продължаваме с докладите.
Има думата Филип Попов.
ДОКЛАДЧИК Филип Попов: Уважаеми дами и господа народни представител!
„Доклад
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.
На свое заседание, проведено на 9 октомври 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката и енергетиката: г-жа Даниела Малхасян - заместник-главен директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” и г-жа Лора Капеловска - старши сътрудник в отдел „Програмиране”.
Законопроектът беше представен от г-жа Даниела Малхасян.
Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е подписано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма на 26 юли 2012 г. в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз от 22 януари 2012 г. Споразумението предвижда Световната банка да предостави на България своята подкрепа по отношение на следните дейности:
- разработване на стратегия за интелигентна специализация и система за управление на Национален съвет по иновации;
- разработване на компонент „иновации” от Оперативна програма „Иновации и предприемачество” 2014-2020 г.;
- идентифициране на водещи проекти, които да подсилят българската иновационна инфраструктура и да бъдат финансирани от Оперативна програма „Иновации и предприемачество” през 2014-2020 г.;
- изготвяне на план за действие за предоставяне на услуги за комерсиализация на иновациите, които да бъдат финансирани от Оперативна програма „Иновации и предприемачество” 2014-2020 г.
В резултат от предоставените консултантски услуги се очаква да бъдат подобрени степента и качеството на усвояване на средствата от Европейския съюз, възможностите за стимулиране на икономическия растеж чрез инвестиции в научни изследвания и иновации, капацитета на страната за научни изследвания и иновации и модернизиране на съответните институции, политики и законодателството.
Предвижда се подкрепата да бъде финансирана по линия на техническата помощ на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.
В хода на дискусията, господин Петър Петров посочи две групи аргументи, поради които той не подкрепя приемането на законопроекта. На първо място, господин Петров изтъкна, че срокът на действие на Споразумението изтича на 31 декември 2013 г., а предвиденият в него срок за прекратяване е 90 дни преди изтичане на срока на Споразумението и по този начин внасянето му на 27 септември 2013 г. изключва възможността то да бъде прекратено. Освен това, господин Петров посочи, че има информация, че не всичко е представено и че са направени частични плащания. На второ място, господин Петров посочи, че няма друга държава в Европейския съюз, в която да има такова споразумение за предоставяне на консултантски услуги.
В отговор на този коментар, госпожа Малхасян посочи, че подобни споразумения има сключени с Европейската комисия, Полша, Чехия, Хърватска, Румъния и Унгария. Относно сроковете, госпожа Малхасян подчерта, че със Световната банка се работи много добре и в постоянен диалог, но потвърди, че от юридическа гледна точка има закъснение. Във връзка с частичните плащания тя посочи, че плащания се правят за готов продукт и само след одобрение от работните групи.
Комисия по правни въпроси с 15 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще представи Деница Караджова.
Госпожо Караджова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Деница Караджова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на
Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
На своето заседание, проведено на 9 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие – Юнал Тасим, заместник-министър на икономиката и енергетиката, Даниела Малхасян, заместник-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, и Лора Капеловска, старши сътрудник в отдел „Програмиране”.
I. Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие е подписано на 26 юли 2012 година в изпълнение на Меморандума за разбирателство от 22 януари 2012 г. между правителството на Република България и Световната банка. Този меморандум е „за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС”.
II. Целта на споразумението е по-конкретно да подпомогне Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, сега Министерство на икономиката и енергетиката, при разработването и изпълнението на определени кохезионни мерки в областта на иновациите през новия програмен период 2014-2020 г. В приложението към споразумението са посочени дейностите, които трябва да бъдат извършени от експертите на Световната банка и очакваните от резултати. Сред най-важните резултати са изработването на иновационна стратегия за интелигентна специализация за новия програмен период (2014-2020) и създаването на условия за успешно функциониране на Националния съвет по иновации. Специално внимание е отделено на консултациите във връзка с разработването на новата оперативна програма, съчетаваща иновациите и предприемаческата дейност. Световната банка се ангажира също да идентифицира водещи проекти за иновационната инфраструктура и да консултира министерството относно комерсиализацията на иновациите.
III. Предлаганото за ратификация Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Международната банка за възстановяване и развитие от 26 юли 2012 г. не противоречи на правото на Европейския съюз. С него се предлагат мерки, които допринасят за по-доброто реализиране на кохезионните мерки в една изключително важна сфера, каквато са иновациите.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Това са докладите на комисиите.
По правилник следва да чуем вносителя.
Госпожо Янева, не правите заявка да представите законопроекта? Добре, Ваше право.
Пристъпваме към разисквания.
Имате думата за разисквания по Законопроекта за ратифициране на споразумението.
Господин Филип Попов пръв поиска думата.
Заповядайте.
Филип Попов (КБ): Благодаря, господин председател.
Член 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията ясно гласи, че Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международни договори, които съгласно т. 4, съдържат финансово задължение за страната.
Договорите са съглашение между две или повече страни, за да се създаде, измени или прекрати една правна връзка между тези правни субекти. Защо след като в това споразумение е явно, че се съдържат такива задължения, то повече от година не се ратифицира, а абсолютно противоконституционно е започнало неговото изпълнение, преведени са над два милиона и половина, и то с решение на Министерския съвет, от страна на България? Кой ще носи отговорност? Задавам риторичния въпрос: Министерският съвет ли, с министър-председателя господин Бойко Борисов, който е започнал изпълнението по това споразумение, без то да бъде ратифицирано, погазвайки основни конституционни принципи и ролята на Народното събрание в една парламентарна република? Не искам да коментирам и самото съдържание на това споразумение, защото считам, че то по никакъв начин не защитава законните права и интереси на Република България. Затова задавам този риторичен въпрос. Моля колегите от ГЕРБ, ако имат доблестта, да ми отговорят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Има ли реплики към изказването?
Госпожа Добрева, заповядайте за реплика.
Ваня Добрева (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колега, Вие сте изключително прав в съображенията, които изложихте пред нас, действително тези съображения прозвучаха и на заседанието на Комисията за образование и наука. Трябва да Ви кажа, че ние бяхме много учудени от факта, че близо милион са разплатени и поети от страна на държавата като финансови ангажименти преди година без тези финансови ангажименти, както се изисква от Конституцията, да бъдат узаконени от Народното събрание.
Нещо повече. В този период, преди една година, ние чувахме от различни представители на управляващите, че българските учени са изключително нискокачествен продукт, затова, че те са „феодални старци”. Българската академия на науките беше поставена на колене, не се намираха никакви средства за научни изследвания и в крайна сметка ние като държава се докарахме до състояние, сходно на това в остров Мадагаскар.
Съвсем логичен е въпросът, който очаквах, че Вие ще зададете: защо, когато се обсъждат оперативни програми за образование и наука, когато обществото се бомбардира с подобни идеи, изведнъж се оказва, че няма научен потенциал в българската държава, а се използват капацитети от Световната банка? Това не представлява ли конфликт на интереси? Защото знаем много добре, че в предишното правителство имаше двама представители на Световната банка, единият в качеството на финансов министър. Не знам защо не засегнахте този въпрос за конфликта на интереси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли друга реплика? Да.
Заповядайте, госпожа Буруджиева, за втора реплика.
Татяна Буруджиева-Ваниотис (КБ): Господин председател, колеги! По повод изказването на колегата искам и на него да обясня защо в нашата комисия застанахме срещу тази ратификация.
Колега, разбираме цялата важност България да има стратегия за иновации за следващия програмен период, но не разбираме как е възможно това да стане със закононарушение. Понеже Вие сте юрист, моля да отговорите как ще се случи това нещо със закононарушение?
На всичкото отгоре в ратификацията, която ни се предлага, на мен не ми е ясно какво точно ние ще одобрим – платеното досега, онова, което следва да се плати, има ли разговори с хората, с които са сключени договорите, докъде са стигнали? Ние така и не разбрахме какво е получено, има ли нещо като продукт и за какво става реч.
Не може Народното събрание да бъде поставяно на колене и да трябва да ратифицира нещо само заради следващия програмен период. Това е ясно доказателство за отношението към българската наука, за пълното безхаберие на различни Калинки, които нямат никаква представа кой учен с какво се занимава и колко може и за невероятното отношение към това България да има своята иновационна стратегия – повтарям, от която никой – нито българската наука, нито българският бизнес, нито българското Народно събрание имат хал хабер представа. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли трета реплика? Няма. (Шум и реплики.) Моля задните редове да разговарят по-тихо помежду си, би било по-добре. ((Продължаващ шум и реплики.) Обръщам сериозно внимание, че в залата е шумно.
Господин Попов, заповядайте за дуплика.
Филип Попов (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, абсолютно коректно и правилно бяха зададени въпросите от колегите, но не са зададени към персоната, към която трябваше да бъдат зададени.
Аз не мога и не желая да отговарям на въпроси, некомпетентно проявени от правителството на ГЕРБ, за тяхното неспазване и абсолютно погазване на конституционните разпоредби. Може би за това трябва да попитате Симеон Дянков, който работеше в Световната банка, сега също е извън България. Може би трябваше да попитате Министерския съвет с председател Бойко Борисов защо са допуснали такова грубо закононарушение и погазване на Конституцията. Явно още в Четиридесет и първото Народно събрание, вече виждаме и в Четиридесет и второто Народно събрание в някои изказвания и в някои гласувания, проличава абсолютно несъобразяване с Конституцията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Николай Александров има думата.
Заповядайте.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя своето мнение, което изразих вече в две комисии – Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
В комисиите разгледахме самото споразумение и аз казах, че гласувам „против“, защото то самото съдържа в себе си нарушение на Конституцията.
Чухте много добре какви са основанията на колегите от Правната комисия. Същият аргумент беше и моят.
Зададох въпрос към заместник-министъра на икономиката защо е необходимо ние да направим тази ратификация. Беше ми отговорено, че вече сме направили ратификация на рамково споразумение и това било допълнение към него. Да, но рамковото споразумение не съдържа финансови показатели в себе си.
В Народното събрание трябва да направим ратификация, която би следвало да бъде извършена от предишното Народно събрание и е трябвало да бъде предадена от министъра на икономиката за ратификация в Парламента. Това нещо не се е състояло.
Според мен лично има нарушение на Конституцията, тъй като с подпис на министър-председателя Бойко Борисов се дава право и ход на споразумението и се осъществява плащането. Не може един човек еднолично да решава, че трябва да наруши Конституцията, независимо на какъв пост е.
Именно затова ние ще изготвим още днес проект за решение за временна комисия, която да разследва случая и всички подобни случаи на ратификации от 2009 до 2013 г., за да видим дали това е единичен случай и има ли други такива случаи. Никой не може да се поставя над Конституцията на Република България, независимо какви са неговите основания. Там, под споразумението, което разглеждаме, седят подписите на двама души. Ще ми бъде много интересно да чуя аргументите им защо е даден ход без ратификация и какво ги е накарало да нарушат Конституцията на републиката? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Томислав Дончев.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме разнопосочни коментари кой е отговорен за това, че Световната банка е въвлечена в изработването на стратегията за интелигентна специализация. Чухме да се коментира предишният министър-председател, както и членове от кабинета.
Уважаеми колеги, в грешка сте! Отговорният съм аз.
Още преди три години, преди повече от три години стартира моята инициатива за установяване на сътрудничество с международните финансови институции по повод и за целите на по-добро използване на средствата от Европейския съюз. Затова твърдя, че отговорността е моя – цялата или почти цялата, доколкото мой партньор в тази инициатива беше комисарят Йоханес Хан. За две години трябваше да се извършат необходимите стъпки и промени на национално и европейско ниво, за да се стигне до подобно сътрудничество. Обърнете внимание: не говоря тези институции да вършат нещо, което да се прави от българската администрация, а да помагат там, където през годините всички опити за реформи са се сблъсквали с неуспех или където капацитетът не стига.
Нося отговорности за това, че тази инициатива след това се разпространи в поне 5-6 държави членки, които следваха същия модел.
Павел Шопов (Атака, от място): Колониален.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нарушаване на законите, това ли е моделът?!
Томислав Дончев: Редно е да знаете и друго. (Шум и реплики от КБ.) Добре е да се говори, особено ако човек казва нещо. Наред с това, преди да се говори, понякога е полезно да се чете. За тези, които не обичат да четат, ще предоставя следната информация.
Още на 22 януари 2012 г. е подписано рамково споразумение – тук не винете господин Борисов, споразумението е подписано от мен, със Световна банка и Европейската инвестиционна банка в присъствието на комисар Хан, както и на повечето посланици на държавите – членки на Европейския съюз. Оттук възниква правното основание, възможността да се работи с тези институции и те да оказват техническа помощ на България.
Нещо повече, от същия меморандум България получава възможността да им плаща с европейски пари, защото цялото това сътрудничество е базирано на възможността на тези международни финансови институции да им бъде плащано със средства от Европейския съюз.
За тези, които не помнят, да кажа, че на 26 юни 2012 г. същият меморандум е ратифициран от Българския парламент, тоест Българският парламент веднъж вече е казал: „Да, редно е да се работи с международните финансови институции“.
С Решение № 648 на Министерския съвет от 2012 г. в т. 10 е допуснато предварително изпълнение. Чухме няколко пъти коментари по отношение на колегата Добрев. Министерският съвет го е оправомощил за предварително изпълнение на въпросното секторно споразумение.
Ще Ви напомня, че според чл. 25, т. 1 от Виенската конвенция за правото и договорите, предварително прилагане на международни договори е категорично допустимо. За тези, които не знаят, това не е изключение. Колеги, това е практика, това не е изключение. И тези, които мислят да разследват на база анкетна комисия, ще имат много работа. Това се е случвало десетки пъти. Случвало се е десетки пъти по повод международни договори.
Редно е да добавя и още нещо. Не става дума за стратегия за иновации. За тези, които не обичат да четат, става дума за Стратегия за интелигентна специализация или triple S. Колеги, тази стратегия не е поредният документ, с който трябва да се похвалим, че имаме. Тази стратегия е advantage conditionality или предварително условие. Ако България към 2016 г. не разполага с подобна стратегия, изготвена с необходимото качество, парите за малки и средни предприятия, както и за иновации ще бъдат спрени още в началото на 2017 г.
И още нещо – всички подобни услуги се заплащат със средства от Европейския съюз. Ако имаше нещо нередно първият, който щеше да реагира, щеше да бъде одитната служба на комисията. Така че за тези, които се готвят да подават сигнали, нека да им допълня, че е редно да изпратят и сигнал до Европейската комисия и до Европейската служба за борба с измамите, да разширят асортимента на институции, които ще информират.
И сега малко по-сериозно. Разбирам страстта на някои да произведат скандал. Колеги, дайте си сметка, че с това, което правим конкретно в този случай, подлагаме България на изключително сложен репутационен риск пред ключовите ни партньори – тези, с които работим. И тук нямам предвид само международните финансови институции, а най-вече Европейската комисия. Прегледайте внимателно кореспонденцията от председателя Барозу от последните няколко години и вижте в колко от писмата има конкретна препоръка и насърчаване това сътрудничество да продължи и да бъде задълбочено.
И последно, някой е помислил, че най-после е разбрал какви са безобразията и престъпленията, извършени от кабинета Борисов – това, че е сключил споразумение със Световната банка. От това, което казах, излиза, че това май не е престъпление. Ще Ви помогна – потърсете и на други места. Имаме споразумение със Европейската инвестиционна банка. Потърсете дали там няма безобразия. Европейската инвестиционна банка съфинансира за тежка инфраструктура, както и помага на железопътния сектор. Направете анкетна комисия и за това. Световната банка работи с Агенция „Пътна инфраструктура”. Разгледайте това споразумение. Може би това е голямото престъпление на кабинета Борисов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Първа реплика –господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, уважаеми господин Дончев, практиката европейски средства, идвайки в България да се връщат обратно в международни институции ще продължи. Тя е работила досега, ще работи и оттук нататък. Едва ли някой в тази зала има нещо против разработването на стратегия за интелигентна специализация и от разработването на планове и програми, свързани с иновациите. Не, сигурен съм, че нито един от тази зала няма да стане и да каже: „Ние нямаме нужда от това”.
Проблемът не е там, господин Дончев. Проблемът е в три въпроса, които бяха зададени тук, и на които трябва да има ясен отговор. Първо, защо не е ратифицирано Споразумението досега? Второ, защо са направени плащания преди ратификацията? Трето, защо не сте ангажирали български екипи и научни звена в разработването на тези стратегически документи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Александров.
Николай Александров (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Дончев, много ми е интересно кога Виенската конвенция за договорите стана по-голяма от Конституцията на Република България? В кой точно случай стана по-голяма от Българския парламент? Това едното, ако можете да ми отговорите.
И другото, което казах в предишното си изказване – наясно съм с Меморандума в Рамковото споразумение, което е ратифицирано, но там никъде не се създава задължение за финансово плащане, докато тук вече говорим за задължение за финансово плащане, което според Конституцията – чл. 85, ал. 1, т. 4, се ратифицира от Народното събрание.
Ако Вие имате други данни за Рамковото споразумение и можете да кажете в коя точка то дава точни и ясни параметри задължения за финансово плащане от страна на България, моля излезте и ни ги кажете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Трета реплика – господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Дончев, ние вече се намираме в една много сложна ситуация и поради тази причина дори си поставяме въпроса как трябва да се постъпи, защото следвайки договореностите днес Българският парламент е почти принуден да извърши тази ратификация. Но ако поставим въпроса по същество и по целесъобразност, първото е: по въпросите, които трябва да решава България, включително с формулирането на цитираните от Вас стратегии, те не се ли познават по-добре в България и да бъдат решавани от българските специалисти, а вечно трябва да бъдат докарвани хора отвън, които грубо казано да дават акъл?
Да, аз приемам, че в някои случаи вероятно специализираният капацитет тук не е достатъчен или най-малкото той трябва да бъде допълван, коригиран, да се използва опит на хора, които вече са извършвали подобна дейност. Но, забележете, че по подобен начин, за съжаление, е устроена и дейността на много от българските министерства, така популярното аутсорсване на дейности. Има доста значителна администрация, в чиито длъжностни характеристики се включват определени действия, но тях ги превъзлагат по силата на европейски проекти на други договорености и плащат двойно, за да се върши работата, за която получава заплащане. По-добре е да й се увеличат заплатите, но наистина да върши това, за което е назначена.
Така че тези споразумения са един от вариантите и примерите за подобно нерационално използване на средства и в някои случаи облагодетелстване на определени лица и групи. Това е генералното възражение. Тоест, моят въпрос е към самото подписване на Споразумението, не за това дали то е започнало да се изпълнява предварително и параметрите, които се съдържат в него. Това аз не мога да преценя и е проблем на специализирана дискусия.
Големият проблем остава и този въпрос е и към сегашното правителство – дали то ще се движи в тази удобна тенденция, която му е завещана, или най-после ще започне да изработва решения на задачите, които именно трябва да решат българските проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Сега господин Дончев има думата за дуплика.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях прекалено пунктуален, когато обсъждах формалната страна на въпроса и не мисля да го повтарям.
Изключително любопитно беше това, което каза господин Стоилов. Няма да се превръщам в адвокат на международните финансови институции. Не съм имал честта да работя в нито една от тях. Най-малко очаквайте да ги противопоставям на българските специалисти по една проста причина – голямата част от договорите и в Агенция „Пътна инфраструктура” със Световната банка, и в железниците с Европейска инвестиционна банка, както и в Министерството на икономиката по отношение на Стратегията за интелигентна специализация, се изпълняват от екипи с участие на български специалисти. Как да противопоставя международните финансови институции на българските специалисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли други заявки за изказвания?
Господин Делян Добрев, заповядайте.
Делян Добрев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно сте избрали тази тема за политически закачки.
Аз не разбрах тезата на господин Стоилов за облагодетелстването.
Според Вас кой се е облагодетелствал – може би Световната банка, където са получили или ще получат възнаграждение, или пък Европейската комисия, откъдето са препоръчали сключването на договор със Световната банка за изработване – тук Ви го каза много правилно господин Томислав Дончев, на Стратегия за интелигентна специализация, което е нещо много повече от Стратегия за иновации в България, и не касае само следващия програмен период 2014-2020 г.
Хубаво е наистина да познавате тези европейски намерения, не само български, преди да твърдите каквото и да било.
В този случай не подценявам и аз капацитета на българските специалисти. Те участват по програмата за конкурентоспособност в Министерството на икономиката по множество проекти и са финансирани с десетки милиони левове – точно тези български специалисти.
По отношение на конкретния казус господин Дончев Ви каза, че на 22 януари е подписано Рамково споразумение, което е ратифицирано – на тази база е взето решение на Министерския съвет с точка за предварително изпълнение, на базата на което предварително изпълнение и аз съм сключил договор.
Понеже въпросът Ви е за предварителното изпълнение, дали това не нарушава Конституцията и има ли други такива примери на вземани решения на Министерския съвет за предварителни изпълнения, след един поглед по диагонал аз намерих три такива решения на Министерския съвет:
От 8 октомври 2007 г. – Решение № 653, трета точка дава съгласие за временно прилагане на меморандума по т. 1 от датата на подписването му.
Решение № 4 от 2010 г., т. 3 е със същото съдържание – дава съгласие за временно прилагане на споразумението по т. 1 от датата на подписването му.
Решение № 105 от 2 февруари 2012 г. – т. 3 е с абсолютно същото съдържание.
Ако това не Ви е достатъчно, вчера четох публикувания Законопроект за бюджета за 2014 г. Познайте какво пише там!
Член 74 на гласувания и приет от Министерския съвет Законопроект за бюджета, който предстои да влезе: „Министерският съвет може да проведе преговори и сключи с Европейската инвестиционна банка споразумение в размер на 500 млн. евро при условия на последваща ратификация”. Петстотин милиона евро!
Член 75, алинея 1: „Министерският съвет може да проведе преговори и сключи с Европейската инвестиционна банка споразумение за заем от 150 млн. евро при условия на последваща ратификация през 2015” дори! Не и през 2014 г.! Тук предварително се казва, че ратификацията ще се одобри от Парламента с една година закъснение!
Янаки Стоилов (КБ, от място): Иска се предварително разрешение!
Делян Добрев: Алинея 2: Министерският съвет с китайската Ексимбанк – споразумение за 200 млн. евро при условия за последваща ратификация през 2015 г.!
Разбирам, че търсите сензация, разбирам, че търсите някакво прегрешение на кабинета Борисов. Ако най-голямото прегрешение, което сте успели да намерите, е сключено споразумение със Световната банка, платено от европейските фондове по настояване на Европейската комисия, аз Ви поздравявам и се радвам, че това правителство е направило това най-голямо прегрешение! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Първа реплика – господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, Вие правилно цитирате, дословно текста от Законопроекта за бюджета за догодина, но ми се струва, че не разбирате истинския смисъл на това, което прочетохте. Там ясно е записано, че Министерският съвет ще сключи споразумение с еди коя си финансова институция „при условията на последваща ратификация”. Тоест за да бъде докрай завършена процедурата, трябва да има последваща ратификация! (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Проблемът не е в това, че Законът за бюджета дава мандат на правителството да сключва подобни споразумения. Проблемът е – от примерите, които цитирахте, че явно предходното правителство е създало практика да разрешава самό предварителното изпълнение на сключените споразумения преди ратификацията им! (Реплики от ГЕРБ.) Това е проблемът, който е идентифициран от колегите, а не самият факт, че могат да се сключват споразумения с международни финансови институции.
Неслучайно господин Дончев не отговори на въпросите, които му постави проф. Имамов: защо се допуска предварително изпълнение, вместо да се ускори процесът на ратификация, за да няма след това никакви спорове дали е разрешено плащането по международен договор, както се изисква от Конституцията, от Народното събрание?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Господин Александров – втора реплика.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Добрев, много хубаво, че сте намерили още два такива случая през 2010 и 2012 г. През 2007 г., доколкото чух – само да Ви репликирам, защото говорите от място – е за меморандум, а през 2010 и 2012 – за споразумение.
Другото, откъде разбираме, че тези пари идват от Европейския съюз? Доколкото чета, е Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България – не на Брюксел, и Международната банка за възстановяване и развитие. От коя сметка са излезли тези пари?
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Те са на България!
Николай Александров: Ако парите са излезли от нашата сметка, то имаме нарушение на Конституцията. Ако парите са преведени от брюкселска сметка по сметката на Световната банка, нямаме нарушение на Конституцията.
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Не ги разбираш тези работи!
Николай Александров: Ако може, да дойдете да ни обясните от коя сметка са излезли, защото смятам, че те са излезли от сметката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Или се лъжа?
Другото, за последващата ратификация. Колегата вече Ви обясни, няма установено плащане – ратифицира се със закон, приема се от Народното събрание и тогава има.
По същия начин е трябвало да го направите в качеството си на министър на икономиката, тогава Вие да го дадете за ратификация в Народното събрание! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Господин Филип Попов – трета реплика.
Филип Попов (КБ): Уважаеми господин Добрев, в случаите, които цитирахте преди малко от тази трибуна, се касае за предварително разрешение, а не за предварително изпълнение. Има огромна разлика между двата термина и законодателната техника, по която те се изпълняват.
Хубаво е, че Вие и господин Дончев се опитвате самоотвержено да защитите Министерския съвет, който е взел решението за предварително изпълнение до ратификацията на това споразумение. Само че това е опит за защита срещу конституционните принципи на Република България, което не Ви прави чест. Такова беше цялото Ваше управление – антиконституционно, неспазване на основни конституционни принципи. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако искате да бъдем европейска правова държава, поне спазвайте Българската конституция – тук, в Народното събрание. Благодаря Ви.
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Нищо не каза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Дуплика – Делян Добрев.
Заповядайте.
Делян Добрев (ГЕРБ): Колегата Дончев каза, че някои колеги не четат. За съжаление обаче те не само не четат, ами и не слушат.
Точка трета в трите решения: дава съгласие за временно прилагане на меморандума по т. 1 от датата на подписването му с последваща ратификация – за временно прилагане, а не каквото и да било разрешение. Същият текст, същата точка е в решението за Договора със Световната банка.
Няма да навлизам в повече подробности, защото мисля, че е абсолютно излишно. Стана ясен опитът Ви, тезата Ви и така нататък.
Единственото, което искам да добавя от политическа гледна точка, е, че може би вместо да сключваме договор със Световната банка, които да ни направят анализи и на базата на тези качествени анализи ние да защитим възможно най-голяма сума средства от Европейския съюз, трябваше вместо това да наемем един лобист, ако може – австрийски, за няколко пъти повече средства. (Силен шум, реплики от КБ.) И тогава нямаше да има никакъв проблем с договора! Може би за самия лобист щеше да има проблем, но не и за българската страна, която е подписала договора или е била подизпълнител по него. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Други заявки за изказвания има ли?
Господин Ципов – за изказване, заповядайте.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В ръцете си държа един закон, който е малко известен както на тази зала, както на народните представители, така и на всичките български граждани. Този закон се нарича „Закон за международните договори на Република България” и по едни такива договори, уважаеми дами и господа, той е приложим, освен Конституцията.
Преждеговорившите се опитаха да внушат, че както в Конституцията, така и в този закон има някакви срокове, които трябва да бъдат спазени и самият международен договор, който предвижда такава ратификация, да бъде внесен със закон за ратифициране.
Уважаеми колеги, не е така! Нито в Конституцията, нито в чл. 15 на този Закон за международните договори на Република България, има някакви срокове. Не спекулирайте! Не се опитвайте да заблуждавате българските граждани! Няма срокове.
Има и практики пред последните години, които водят до такива случаи, че международни договори, които трябва да бъдат ратифицирани със закон, се ратифицират – дали на третия месец, дали на шестия месец, дали след една година, дали след две години.
Да не говорим, че е имало и случаи в едни предходни народни събрания, когато международни договори, които са предвиждали абсолютна необходимост от ратификация, и не са били ратифицирани.
Спомням си в края на 2004 г. българското правителство преговаряше с една голяма софтуерна компания. В договорите имаше изрична клауза, която обвързваше финансово правителството на Република България, имаше и друга клауза за арбитраж, което също води до необходимост от ратифициране. Знаете ли какво се случи, уважаеми колеги? Нито беше внесен този договор в Народното събрание, нито беше ратифициран. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Реплика от господин Казак и от проф. Станилов.
За първа реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, проблемът не е в това, че не е спазен някакъв срок за ратифицирането на това споразумение. Проблемът е, че е извършено плащане въз основа на едно решение на Министерския съвет за предварително изпълнение, което е недопустимо, тъй като Конституцията изисква, за да бъде в сила един договор – международен, сключен от България, който ангажира финансови плащания от страна на българската държава, той да бъде ратифициран предварително. Това е проблемът!
Ако искате, предлагайте за ратификация след една година от сключването му, няма проблеми. Проблемът е, че когато искате да ангажирате бюджетни средства по този договор, да се заплатят, те не могат да бъдат заплащани. Министерският съвет няма право да разрешава предварително изпълнение преди ратификацията. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Няма право по Конституция! Ако го е правил, значи е нарушавал конституционната норма. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Михов, прочетете малко Конституцията и вижте кои нормативни актове подлежат на конституционен контрол. Решенията на Министерския съвет не подлежат на конституционен контрол.
Господин Томислав Дончев, който повече чете, ще Ви каже! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС, встрани от микрофоните): Нали втората реплика беше за господин Станилов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Той си оттегли искането.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Ципов, аз няма да споря по юридически въпроси – Вие сте юрист, но имам само един въпрос: какво ще се случи, ако днес Народното събрание не ратифицира Споразумението? Кой ще отговаря и ще плаща тези 1 милион лева, които досега са разплатени? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Трета реплика има ли?
Господин Московски – за трета реплика, заповядайте.
Ивайло Московски (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, и за всички тези колеги, които толкова много се грижат за това как се разходват парите на българския данъкоплатец – пропускате едно много важно нещо!
Да, ще Ви дам пример – и към днешна дата знаете ли откъде се разплащат заемите на „Български държавни железници“? Разплащат се от джоба на българския данъкоплатец – неправомерно, защото такъв заем не е държавно гарантиран и не е ратифициран от Народното събрание. И в момента това правителство разплаща заем, който не е държавно гарантиран и вади парите от джоба на българския данъкоплатец, така че когато … (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Не, има общо! Защото принципът е такъв, тоест когато Вие казвате, че неправомерно сме разходили пари на българския данъкоплатец, имайте предвид това, което се случва и към днешна дата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Дуплика от господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, тази възможност за предварително изпълнение е предвидена във Виенската конвенция за правото на договорите. Вие сте специалист в тази област. Отговорете ми какво пише във Виенската конвенция и има ли тя предимство пред българското законодателство? Това – първо.
Второ – господин Имамов, кой ще плаща? Ами, по всяка вероятност този, който е плащал и досега – Европейската комисия.
И, трето – уважаеми дами и господа, по Вашата логика, и с това ще отговоря на господин Московски, би трябвало договорът с австрийския лобист Хохегер да влезе в това Народно събрание и да бъде ратифициран! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Други изказвания има ли?
Господин Четин Казак – за изказване.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, понеже колегата Ципов ме провокира, искам само да кажа две изречения.
Господин Ципов, едно е международен договор да предвиди при неговото сключване предварително изпълнение, преди ратификацията, а друго е Министерският съвет със свой акт да разреши подобно нещо, без да е оправомощен от самия договор и от Народното събрание.
Това са коренно различни неща и Вие като юрист трябва да ги осъзнавате.
Виенската конвенция за международните договори дава право, естествено. Свободата на договаряне между държавите е почти толкова широка, колкото свободата на договаряне в частноправните отношения, но тя дава право на държавите в самия международен договор да предвидят предварително изпълнение.
Този факт е ирелевантен към правомощието, което си е присвоил Министерският съвет със свое решение да разрешава предварително изпълнение и плащания, без да има ратификация на самия международен договор, без Народното събрание да е разрешило въобще ангажирането на тези финансови средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Реплика от господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Господин Казак, безспорно сте прав. Но след като двете страни са водили разговори за сключване на какъвто и да било международен договор, не пречи нито едната, нито другата страна да предвидят със своя акт, с който се одобрява като основа за водене на преговори, или в последствие при утвърждаването на ратификацията, предварително изпълнение, и това го пише във Виенската конвенция.
Освен това, по Дейност 2(а) – Доклад за подкрепа за иновациите чрез Оперативна програма „Конкурентоспособност” 2007-2013 г., преглед и възможности за подобряване на резултатите в периода 2014-2020 г. на стойност 394 хил. лв., е одобрено и извършено плащане от Министерството на икономиката и енергетиката на 27 август 2013 г. в размер на 290 951 лв., като остатъкът от тази сума е приспаднат с аванс от 103 049 лв.
Кой е извършил плащане, господин Казак?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой? Кой? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Делян Добрев.
Делян Добрев (ГЕРБ): Господин Казак, разбираемо е Вашето желание да бъде ратифицирано споразумението преди подписване на договора, ако това е възможно, и да се избягват по принцип предварителните изпълнения, които са практика от 2007 г., както Ви прочетох. Обаче, за съжаление, и аз, и Вие, и всички мои колеги знаем колко ефективно работи Народното събрание. Как за една ратификация от датата на внасяне – може да видите на коя дата е внесена ратификацията в това Събрание, до датата на нейното приемане минават месеци. Ако не беше подписан с предварително изпълнение този договор в средата на миналата година, то нямаше да може днес Министерството на икономиката и енергетиката да се похвали, че няма да загуби средства, при положение че ние ги оставихме на 85%, договорени февруари месец, и те в момента са 86%. (Шум и реплики от КБ.)
Колегите, които са работили по това споразумение и които вместо да внесат ратификацията, явно са контрактували и разплащали, защото в период от една година контрактувахме 40% от тази програма и разплатихме на фирмите 20% от тази програма само за една година. Това е най-бързият темп от всички оперативни програми за всички години, в които програмите работят в България. Та, ако това не се беше случило, имаше опасност да загубим средства. Не само да загубим средства от следваща, но и от сегашната оперативна програма.
Формалното забавяне на ратификацията от страна на администрацията наистина е неприятно, но от юли месец миналата година до февруари месец тази година са седем месеца, докато правителството на Борисов подаде оставка. Оттогава досега са отново седем месеца, така че колкото е едното закъснение, толкова е и другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Господин Филип Попов – трета реплика.
Филип Попов (КБ): Уважаеми господин Казак, това, което аз разбрах, може би и Вие разбрахте – тъй като Народното събрание през мандата на Гражданите за европейско развитие на България явно не е работило и затова поради забавянето на тази ратификация можем да нарушим Конституцията и да не ратифицираме нищо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Дуплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Добрев, Вие зададохте реторичен въпрос. Естествено че Министерството на икономиката ще плати, след като с решение на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов му е разрешено да го направи, нали? Нали има решение на Министерския съвет, което разрешава на Министерството на икономиката да извърши предварително изпълнение, тоест плащане? Министерският съвет с министър-председател Бойко Борисов е дал разрешение на Министерството на икономиката и то го е изпълнило. Това е – на въпроса Ви: „Кой разреши?”, аз Ви отговорих.
Оттам насетне, господин Ципов, казах Ви – има разлика между това дали в международния договор ще се разреши предварително изпълнение, страните ще се съгласят, и самият договор, за да влезе в сила, трябва първо да бъде ратифициран.
В този договор, доколкото виждам, не е предвидено предварително изпълнение. Предварителното изпълнение е решил еднолично Министерският съвет. Ако имаше в договора клауза за предварително изпълнение, нямаше да има нужда Министерският съвет да го решава отделно с изрично решение. Министерският съвет е избързал с това решение. Разбирам практическите съображения – по-бързо да се придвижи в Народното събрание.
Струва ми се, че Четиридесет и първото Народно събрание можеше много по-бързо да го придвижи – там имаше стройно мнозинство: ГЕРБ плюс независими. Нямаше игри като напускане на залата, неявяване месец и половина на работа, проваляне на кворуми и така нататък. (Шум и реплики от ДПС.) Знаете, че ратификациите по принцип най-бързо се придвижват тук. На едно заседание на две четения се претупват, така че можеше това да го прокарате, ако искате, но администрацията не си е свършила работата. Господин Добрев го призна.
Полезността на този дебат е оттук нататък да не допускаме подобни противоконституционни практики на администрацията, независимо кой управлява, и да спазваме изрично текста на Конституцията. Ако искате бързо да се изпълни едно споразумение с международна финансова институция, придвижвайте по-бързо споразуменията към Народното събрание, за да нямате подобни упреци в бъдеще по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Следващото изказване е на господин Рамадан Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да успокоя страстите, за да можем да преминем към следващата точка от днешното заседание. Днес от тази трибуна стана ясно, че всички политически сили, които сме дошли тук да правим политика, мисля, че продължаваме и се прави добра политика.
Днес основният въпрос на народните представители в тази зала е дали е законосъобразно всичко това, което се е случвало дотук, и какво правим с целесъобразността на споразумението, което трябва да сключим.
Слушайки юристите, Вие знаете, че те могат да развият най-различни тези – от едната до другата крайност. Тези, които са участвали в процеса на вземане на решение, разбира се, излизат на трибуната да се защитят защо са го направили. Направили са го, защото е било целесъобразно. Те осъзнават, че има някои пропуски в законосъобразността. Поглеждайки по реда на сключването на договора, докато стигнем до ратифициране на споразумението, са направени определени действия, за които всеки днес излезе тук и каза защо го е направил. Разбира се, министър Добрев се оправда, ГЕРБ се оправдаха, че това е било целесъобразно тогава, но имало определени пропуски в законосъобразността.
Делян Добрев (ГЕРБ, от място): Не сме казвали такова нещо.
Рамадан Аталай: За да се оправдаят още повече, обвиниха, че и следващите, които идват на власт след тях, и те са направили определени действия, които са пак точно в тази сфера. Оказа се, че едните могат да четат, другите не могат.
Колеги, ако сме сериозно Народно събрание, мисля, че комисията е взела правилно решение – с 13 гласа е подкрепила споразумението. За да не продължаваме и да стигнем до вица на Слави Трифонов – ние на какво вярваме и на какво не вярваме, както е казал онзи в Борино, моля Ви да прекратим дебатите, да приемем създалата се ситуация така, както е в момента, да подкрепим споразумението и да приключим с онова, с което се излагаме днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Дончев.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Не съм се извинявал и не съм се оправдавал. Извинявам се, когато съм виновен.
Да Ви призова още веднъж – нещо, което казах в началото. За съжаление малцина му обърнаха внимание. Колеги, безсмислено е да се фокусирате само и единствено върху Споразумението със Световната банка, търсейки безобразията на предишния кабинет. Има и други споразумения – с Европейската инвестиционна банка, с Европейския инвестиционен фонд, споразумения с Европейската комисия, споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие! (Шум и реплики в КБ.) Колеги, толкова банки! Как ще прекратяваме дебата?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика – господин Добрев.
Делян Добрев (ГЕРБ): Господин Аталай, преиначавате думите ни. Нито сме се оправдавали, нито сме се извинявали, нито пък сме признавали каквато и да е незаконосъобразност на взетите от нас решения. И тази трибуна не е мястото, откъдето да се произнасят присъди, защото и това чухме в първите изказвания, към един или друг народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Дуплика – господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря.
Ще започна от господин Добрев. Господин Добрев, мислех днес да не Ви кажа онова, за което през цялото време Вие сте в тази зала. Исках да бъда деликатен. На Вас в генезиса Ви е оправданието и атаката. (Смях в залата.) Вие смятате, че чрез агресия и с висок тон, със специфичен смях и ехидност, че сте прави, но аргументите показват друго, господин Добрев. Вие сте направили съответните плащания, които са били противозаконни и те са доказани. Само казвам „доказани”.
За господин Дончев. Господин Дончев, аз имам особено уважение към Вас. Смятам Ви за високоинтелигентен човек. Не се поддавайте на емоции, защото се сещам и за някои други Ваши действия, които не вървят заедно с интелигентността Ви. Благодаря. (Народният представител Делян Добрев иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Господин Добрев, ако господин Дончев поиска думата, ще му я дам, но на Вас…
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Да, колеги. Вярно е това – интелигентността и моралът не са едно и също. Много често едното го има, а другото го няма. Изправени сме пред типичен пример за това.
Тук някои от управляващите се опитаха да хвърлят мостове и да прикрият бившите управляващи. Нормално е, защото сигурно и те вършат подобни неща. Такава е българската политическа система и ориста на българския народ – всички следващи управляващи да прикриват зулумите на предишните. Оттам става една порочна верига.
Случаят е типичен и с това – в комисията е прието да се ратифицира договорът. Пито – платено! Грешки, негрешки, конституционосъобразност, забавени срокове. Касае се за Световната банка – мастита институция. Само като цитираме Световната банка, всички трябва да паднем ниско долу, на колене, да натиснем копчетата и всичко да приключи. А това, че била нарушена Конституцията, няма значение.
Бившият финансов министър – казвали сме го от тази трибуна – си беше служител на тази банка. Той не беше финансов министър на България. Той имаше задачата на тази територия – Република България, 111 хиляди квадратни километра, население 7 милиона и 300 ли станахме хиляди, да осъществява и поддържа определени параметри дефицит, размер на външните заеми и още, и още. Тези параметри бяха ясни. Той ги осъществяваше. В правителството той не беше сам, разбира се. В правителството имаше и други министри. Виждаме, че и други министри са помагали на Бате. Казвам „на Бате”, защото той беше ЗКПЧ-то на чуждите господари. (Смях в ГЕРБ и ДПС.) Точно ЗКПЧ-то! Другите бяха помощници. Сега и те ще бъдат произведени в „Бате”. Това се вижда.
Какво ще направим ние? Ще приемем свършените факти. Разходът направен, парите похарчени неконституционно, но като послушен Парламент ще заметем това, което е направено, и случаят ще приключи.
А давате ли си сметка защо тогава управляващите в миналото Народно събрание, в миналия мандат, които можеха всичко, имаха мнозинството, можеха да си вкарат точката, да си я гласуват, без да им мигне окото, не са го направили?! Много просто! Защото това са непопулярни договори, щеше да се предизвика съответно шум, щеше да има говорене против, щеше да стане бурен дебат, което щеше да бие по имиджа на миналото правителство. Но те възприеха и тогава са възприели другия подход – да не вкарват в залата ратификацията. Те ще бъдат управляващи следващия мандат, защото се разчиташе на печатницата в Костинброд. Тя тогава още не беше разкрита. (Възгласи в ГЕРБ: „Е-е-е!”) Те бяха сигурни в победата си. Спомняте си. Всичко щеше да е наред. Хем разходът и договорът нямаше да хвърлят толкова негативи, които щяха да се хвърлят при дебат.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По темата. Това няма нищо общо с темата.
Павел Шопов: И сега, ако те бяха управляващи, можете да сте сигурни, че никой нямаше да повдигне въпросчето, никой нямаше да попита: „Кой? Кой? Кой?”. Защото и аз питам: Кой? Много пъти от тази трибуна аз съм питал: Кой? Кой? Кой? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
И онези отвънка, които питат „Кой?”, да попитат също: „Кой?” за много неща. Ама никой не пита и никой не отговаря. Затова ние от „Атака” питаме: „Кой? Кой е виновен за тези милиони, които можеха да отидат в Българската академия на науките или в някое друго българско научно звено и които сега Вие всички – и отляво, и от центъра, коалицията, сте готови хей така с лека ръка – похарчени, голяма работа!” Къде? В Световната банка, която е другар, приятел на българския народ и на българската държава.
Затова Ви приканвам да преустановим тази политика на свършените факти. Тя се е прилагала десетилетия. Някой прави зулума и друг после го оправдава.
Недейте влизайте в това престъпно съдружие. Не натискайте копчето „за”. Гласувайте „против”. А този, който го е направил, нека да отговаря с цялата строгост, която предполагат българските закони! (Реплики от ГЕРБ: „Кой, кой, кой?”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Добрева.
Ваня Добрева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Шопов, единственото нещо, което би следвало да уточним, когато коментираме подобни действия и хвърляте определени нападки към отделните страни на залата, е онова, което прозвуча преди малко от тази трибуна, а именно, че предишното управление е платило десетки милиони за българските учени. Това е тема, която Вие не засегнахте и по която очаквах да се съсредоточите, защото наистина и мен ме изуми това хвърляне на вятъра – за десетките милиони, които са получили Българската академия на науките и българските учени.
Струва ми се, че тук би трябвало да поставите акцент – кои са тези десетки милиони, с които през последните четири години е била обогатена науката в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Дуплика от господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Разбира се, госпожо Добрева, това е един от многото аспекти. Аз не мога да обхвана всичко. Нещата са свързани. За да не отидат парите в българските учени, които е можело да извършат тази задача, са отишли в Световната банка и в момента Вие сте готови да узаконите това нещо. Тук се говори за имиджа на българската държава, ако не ратифицира този договор. Точно имиджа на българската държава няма да пострада, той ще получи реабилитация, за да се знае, че Българският парламент може да казва „не” на онова, което не е добро за страната. Това е смисълът на ратификацията, това е смисълът на ратификационните процедури по Конституцията. Там, където едно Народно събрание счете, че нещата не са извършени добре, както трябва и законосъобразно от изпълнителната власт, да ги спре. Това е смисълът на това, което правим днес. С други думи Вие ставате съучастници на това, което е извършено. Изправяте се отново пред политиката на свършените факти.
Затова от другата страна искат дебатът да бъде набързичко потушен, да премине темата, да се забрави случаят.
Ако гласувате „за”, това наистина ще стане. Ако гласувате „не”, всеки нека да си носи отговорността от това, което е извършил, във всякакъв смисъл.
Още веднъж Ви призовавам да не се гласува тази ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: За изказване – господин Алиосман Имамов.
Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз попитах какво ще се случи, ако днес не ратифицираме това споразумение? Аз ще си отговоря на въпроса – никой не ми отговори. Очаквах отговор от юристите.
Ако днес ние не ратифицираме споразумението, то ще бъде обявено за нищожно, тоест престава да действа към днешна дата. Всичко, което е извършено по това споразумение, остава така, както е към момента. Това, което сме платили, няма да ни се върне, включително и авансът от 20%, записан в договора. Това, което ответната страна е приела като задължение – да подготви документи, стратегии, програми и планове, ще замръзне в точката, на която е в момента.
Между другото ние изобщо не знаем какво са направили те – кое е готово, кое не е готово, кое е представено, кое е контролирано от наши органи и така нататък. Ето това ще се случи.
Ще се случи обаче и нещо друго! Нещо друго, което ще засегна авторитета на България пред международ