Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-10-23

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, почина големият български юрист, депутат от Великото Народно събрание и бивш министър на правосъдието на Република България господин Петър Корнажев. Нека почетем с едноминутно мълчание неговата памет. (Депутатите стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Поклонението ще се извърши днес от 11,00 ч. в зала “Света София” на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1. По този повод с 10 минути по-рано ще бъде дадена редовната почивка.
Междувременно от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде отбелязана Седмицата за борба с рака на гърдата. Искам да поканя народните представители да присъстват.
Уважаеми народни представители, искам да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 23-25 октомври 2002 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
6. Отчет за дейността на Сметната палата през 2001 г.
7. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте предложения проект за програма за работата на Народното събрание през седмицата.
Гласували 156 народни представители: за 151, против 2, въздържали се 3.
Приема се. Благодаря ви.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 до 22 октомври 2002 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Панайот Ляков. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Георги Пирински. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за предприемане на действия за възстановяване движението на пътническите влакове в участъци на железопътната инфраструктура със спряно движение. Вносител – Сергей Станишев. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Йордан Мирчев, Ирена Варадинова и Мирослав Севлиевски. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми народни представители, това са постъпилите законопроекти и проекторешения.
Съгласно приетия днес дневен ред започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Той е приет на първо четене на 26 септември т.г.
Искам да поканя председателя на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да представи доклада за второ гласуване.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! “Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”.
Комисията приема текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По заглавието на закона не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Господин Дурмишев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “§ 1. В чл. 1, ал. 3, след думата “просвета” се поставя запетая и се добавя “Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план”.
Комисията приема текста на вносителя за § 1.
По § 2 е постъпило предложение на народния представител Елка Анастасова, което тя е оттеглила.
Комисията приема текста на вносителя за § 2, който гласи:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава;”
2. Досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5.”
По § 3 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията приема, и предложение на народния представител Елка Анастасова, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 3:
“§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “безработни, както” се заличават.
2. В ал. 2 изречение второ се изменя така:
“При условия, определени с този закон, със Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 4 също няма спор, ми се струва.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Да. По § 4 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията приема по т. 1, а по т. 2 народният представител Иван Иванов е оттеглил предложението си.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 4:
“§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 4 думата “средства” се заменя с “ресурси”.
2. В ал. 5, т. 3 в края на изречението се добавят думите “и се определя с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии”.
По § 5 е постъпило предложение на народния представител Асен Дурмишев, което комисията приема.
Комисията предлага следния окончателен текст § 5:
“§ 5. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата “колежи” се поставя запетая и се добавя “училища по изкуствата”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. прогимназиални, основни, средни общообразователни, специални и спортни училища, гимназии и профилирани гимназии в отделни паралелки в тях – въз основа на заповед на министъра на образованието и науката, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания”.”
“§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата “програми” се заменя с “рамкови програми”.
2. В ал. 1 думата “програми” се заменя с “рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието и науката”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 6.
“§ 7. В чл. 11 т. 3 се изменя така:
“3. програми В с продължителност четири или пет години за ученици със завършено основно образование или шест години за ученици със завършен седми клас, а в училищата по изкуства – до четири години след основно образование или завършен клас от средното образование;”
Комисията приема текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Дотук, господин Дурмишев. Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по първите седем параграфа.
Има ли желаещи да вземат отношение? Изглеждат безспорни поне от това, което е представено в доклада. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първите седем параграфа така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Гласували 130 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 14.
Първите седем параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. програми В с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация с продължителност съответно четири или пет години, за лица със завършено основно образование;”
2. Досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4,5 и 6.”
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е прието от комисията.
Постъпило е предложение и от народния представител Иван Иванов, което не е прието от комисията. То гласи:
“В § 8, т. 1 се изменя така:
“1. В чл. 12 се създава нова т. 3:
“3. програми В с продължителност четири или пет години за лица със завършено основно образование с придобиване съответно на втора или трета степен на професионална квалификация.”
Комисията предлага следния окончателен текст на § 8:
“§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. програми В с продължителност съответно четири или пет години, за лица със завършено основно образование”.
2. Досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Иванов! Не го виждам в залата.
Има ли желаещи да вземат отношение към § 8? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате!
Гласували 122 народни представители: за 46, против 63, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 8, предложено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 28.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По § 9 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил.
Постъпило е предложение и от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 9:
“§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Документация за професионалното образование и за професионалното обучение”.
2. В ал. 1 след думата “професии” се поставя запетая и се добавя “въз основа на които се разработват учебни планове и учебни програми”.

3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Програмите по чл. 10, ал. 3, т. 5 и 6 се конкретизират с документацията за професионално обучение – учебни планове и учебни програми.”
4. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Документацията по ал. 2 се разработва от обучаващата институция или от заявителя на професионалното обучение. При придобиване на степен на професионална квалификация документацията се разработва в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.”
По § 10 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев, което комисията приема.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 10:
“§ 10. Член 15 се изменя така:
“Условия и ред за приемане на кандидатите
Чл. 15. (1) Условията и редът за приемане на кандидатите в държавните и общинските училища, в които се извършва професионално образование и обучение, се определят с наредба на министъра на образованието и науката, а в училищата по изкуствата – с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на културата.
(2) Условията и редът за приемане на кандидати в институции, различни от посочените в ал. 1, се определят от обучаващата институция при спазване изискванията на този закон и другите нормативни актове, уреждащи професионалното образование и обучение.”
“§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. училища по изкуствата;”
2. Точка 7 се отменя.
3. Досегашните точки 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 4, 5, 6 и 7.
Комисията приема текста на вносителя за § 11 по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 11:
“§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. училища по изкуствата;”
2. Досегашните точки 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6.
3. Точка 7 се отменя.
4. Досегашната т. 6 става съответно т. 8.”
“§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи и училища по изкуствата”.
2. В ал. 2, изречение трето, след думата “образование” се добавя “въз основа на заповед на министъра на образованието и науката”.
3. В ал. 3 изречение трето и четвърто се изменят така:
“Професионалните гимназии могат да осъществяват и професионално обучение с придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация и на квалификация по част от професията. Професионалните гимназии могат да осъществяват и професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация въз основа на заповед на министъра на образованието и науката, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания.”
4. Създават се нови алинеи 4 и 5:
“(4) Професионалните училища и професионалните гимназии могат да организират обучение и на лица, навършили 16 години, по програмите по чл. 12.
(5) Училищата по изкуствата осъществяват професионално образование с придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност до четири години след основно образование или завършен клас от средното образование.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6, като в изречение първо след думата “години” се добавя “в зависимост от притежаваната степен на професионална квалификация”.
Комисията приема текста на вносителя за § 12.
По § 13 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага сления окончателен текст:
“§ 13. В чл. 21 думите “безработни, както” се заличават.”
По § 14 е постъпило предложение на народния представител Асен Дурмишев, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 14:
“§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 6 изречение второ се заличава.
2. Алинеи 7 и 8 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 9 до 14 включително има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 16.
Параграфи от 9 до 14 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По § 15 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев, което комисията приема.
Комисията предлага следния окончателен текст:
“§ 15. Член 24 се изменя така:
“Съдържание на държавното образователно изискване
за професионално образование и обучение
Чл. 24. С държавното образователно изискване за професионално образование и обучение по чл. 16, т. 6 от Закона за народната просвета се определят организацията на приема на кандидатите и на професионалното образование и обучение, структурата и съдържанието на рамковите програми за професионално образование и обучение и организацията на практическото обучение за училищното професионално образование и обучение.”
По § 16 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев, което комисията е приела.
Има предложение и на народния представител Иван Иванов. Комисията приема предложението за § 16, т. 1 по принцип и изцяло за § 16, т. 2.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 16:
“§ 16. Член 25 се изменя така:

“Прием в професионалните училища,
професионалните гимназии, професионалните колежи
и в училищата по изкуствата
Чл. 25. (1) Професионалното образование и професионалното обучение по държавен план-прием се организират в държавните и общинските училища.
(2) Държавният план-прием се утвърждава по училища и професии за всяка учебна година.
(3) Държавните и общинските училища, с изключение на училищата по изкуствата, в съответствие със стратегиите, прогнозите, програмите и плановете за развитие на съответната община правят предложения за държавен план-прием по професии до регионалните инспекторати по образованието.
(4) Инспекторатът по образованието съгласува направените предложения по ал. 3 със съответните финансиращи органи, с Комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие и с регионалните структури на работодателите.
(5) Държавният план-прием за държавните и общинските училища се утвърждава от министъра на образованието и науката по предложение на началниците на инспекторатите по образованието след съгласуване с министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Държавният план-прием за училищата по изкуствата се утвърждава от министъра на културата. Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием се определят с наредба на министъра на културата и на министъра на образованието и науката.
(7) Частните, българските с чуждестранно участие и чуждестранните професионални училища определят самостоятелно план-приема си.”

§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “след завършено средно образование” се заменят с “на лица, навършили 16 години”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Държавните и общинските училища могат да осъществяват и професионално обучение на лица, навършили 16 години, финансово осигурено от юридически или физически лица.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 18 има предложение от народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 18:
“§ 18. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата “програмите” се заменя с “рамковите програми”.
2. В ал. 5 след думата “учебна” се добавя “и”.
3. В ал. 7 думите “и избираемата подготовка по професията” се заличават.
4. Алинея 8 се отменя.
5. В ал. 9 думата “половината” се заменя с “40 на сто”.
По § 19 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията приема по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 19:
“§ 19. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата “програмите” се заменя с “рамковите програми”.
2. В ал. 3 думите “поне 1,5 пъти по-голям” се заменят с “не по-малък”.
§ 20. В чл. 31 се създава ал. 4:
“(4) Организацията и финансирането на практическото обучение се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 20а:
“§ 20а. В заглавието на Раздел ІV думите “за лица със специални образователни потребности” се заменят с “за ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, за ученици от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и за лица с девиантно поведение.”
Комисията подкрепя предложението за нов § 20а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 15 до 20а има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Параграфи от 15 до 20а са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: “§ 21. В чл. 32, ал. 1, думата “професионални” се заменя с “образователни”.”
Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев, което комисията приема:
“§ 21. Член 32 се изменя така:
“Професионално образование и професионално обучение
за ученици със специални образователни потребности
Чл. 32. (1) За учениците със специални образователни потребности се организира професионално образование и професионално обучение, съобразено със съответното им увреждане.
(2) За учениците със сензорни увреждания се организира професионално образование или професионално обучение по професии или по част от професия, обучението и упражняването на които са подходящи за здравословното им състояние.
(3) За учениците с умствена изостаналост се организира професионално обучение по част от професия или по професии за придобиване на първа степен на професионална квалификация.”
Комисията приема предложението по § 21.
Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 21а:
“§ 21а. Създават се членове 32а, 32б, 32в, 32г и 32д:
“Професионално образование и професионално обучение
за ученици с хронични заболявания
Чл. 32а. За учениците с хронични заболявания и с физически увреждания се организира професионално образование или професионално обучение по професии или по част от професия, обучението и упражняването на които са подходящи за здравословното им състояние.
Професионално образование и професионално обучение
за ученици от домовете за отглеждане и възпитание на деца,
лишени от родителска грижа
Чл. 32б. За учениците от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се осигурява професионално образование и професионално обучение.
Професионално образование и професионално обучение
за ученици с девиантно поведение
Чл. 32в. За учениците с девиантно поведение се организира професионално образование или професионално обучение по професия или част от професия.
Професионално образование и професионално обучение
на лишените от свобода
Чл. 32г. За лишените от свобода се организира професионално образование и професионално обучение по професия или по част от професия.
Организация на професионално образование и професионално обучение
Чл. 32д. (1) Професиите по чл. 32 и 32а се определят от Министерството на образованието и науката и от Министерството на здравеопазването, по чл. 32б и 32в – от Министерството на образованието и науката, а по чл. 32г – от Министерството на образованието и науката и Министерството на правосъдието.
(2) В професионалните училища и в професионалните гимназии се приемат в паралелка до 5 ученици със сензорни увреждания, с хронични заболявания и/или с физически увреждания, както и ученици от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.”
Комисията приема предложението по § 21а.
“§ 22. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думата “зрелостни” се заличава.
2. В ал. 2 изразът “А, Б и Г” се заменя с “А, Б, В и Г”, а след думите “полагане на” се добавя “държавни”.
3. В ал. 3 изречение второ се изменя така:
“Когато се придобива степен на професионална квалификация по програми Е, изпитите са държавни – по теория на професията и по практика на професията.”
Комисията приема текста на вносителя за § 22.
“§ 23. В чл. 35 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “служителите” се поставя запетая и се добавя “а за училищата по изкуствата – и на представители на съответните висши училища по изкуствата”.
2. В ал. 5 след думата “служителите” се поставя запетая и се добавя “както и висшите училища по изкуствата”.
Комисията приема текста на вносителя за § 23.



§ 24. Член 36 се изменя така:
“Държавни изпити за придобиване на
професионална квалификация в
професионалното образование
Чл. 36. (1) Държавните изпити по теория на професията и по практика на професията се провеждат по национални изпитни програми в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
(2) Националните изпитни програми се утвърждават от министъра на образованието и науката, а за училищата по изкуствата – от министъра на културата”.
Комисията приема текста на вносителя за § 24.
“§ 25. В чл. 39 след думите “професионалните гимназии” се добавя “училищата по изкуствата”.
Комисията приема текста на вносителя за § 25.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 25а, което е подкрепено от комисията:
“§ 25а. В чл. 41, ал. 2 думите “акредитация и” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 21 до 25а има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 21-25а са приети.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По § 26 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е прието от комисията, и предложение от народния представител Елка Анастасова, което тя е оттеглила.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 26:
“§ 26. Член 42 се изменя така:
“Функции на Националната агенция за
професионално образование и обучение
Чл. 42. Националната агенция за професионално образование и обучение:
1. разработва и утвърждава критерии и процедури за лицензиране и свързаната с тях документация;
2. издава и отнема лицензии за професионално обучение и професионално ориентиране;
3. разработва и предлага на министъра на образованието и науката:
а) списъка на професиите за професионално образование и обучение;
б) държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии;
4. участва при разработването на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета и за системата за оценяване в частта им за професионалното образование и обучение;
5. въз основа на актовете по чл. 38, ал. 5 разработва и утвърждава единни изисквания за условията, организацията и съдържанието на професионалното обучение по професии, упражняването на които изисква правоспособност, извършвано от центровете за професионално обучение;
6. дава становища и мотивирани предложения на министъра на образованието и науката за промени в регистъра по § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета относно институциите в системата на професионалното образование и обучение;
7. възлага провеждането и внедряването на научни изследвания в областта на професионалното образование, обучение и ориентиране;
8. координира дейностите по разработване на стратегии за развитие и усъвършенстване на професионалното образование и обучение;
9. съдейства за международното признаване на документите за професионално образование и професионално обучение;
10. създава и поддържа регистър на центровете за професионално обучение и на центровете за информация и професионално ориентиране;
11. одобрява програмите за обучение извън държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 7 от Закона за народната просвета, както и програмите за образователни услуги, извършвани от физически или юридически лица на деца, ученици и лица, навършили 16 години”.
По § 27 е постъпило предложение на народния представител Асен Дурмишев, което е оттеглено.
Комисията предлага § 27 да отпадне.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 27а. Предложението е прието от комисията.
“§ 27а. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се отменя.
2. В т. 4 думите “акредитация или за” се заличават.
3. В т. 5 думите “както и за акредитираните институции в системата на професионалното образование и обучение” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По параграфи от 26 до 27а включително има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на параграфи от 26 до 27а, което включва и отпадането на § 27.
Гласували 114 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 9.
Параграфи от 26 до 27а се приемат.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: По § 28 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил, и предложение на народния представител Асен Дурмишев, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния текст на § 28:
“§ 28. В чл. 49, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “за акредитиране на институции в системата на професионалното образование и обучение и” се заличават.
2. Точка 5 се отменя”.
Комисията приема предложението за § 28.
По § 29 е постъпило предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е прието, и предложение от народния представител Елка Анастасова, което тя е оттеглила.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 29:
“§ 29. Създава се чл. 49а:
“Лицензиране
Чл. 49а. (1) Лицензията дава право за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен за професионална квалификация или за извършване на професионално ориентиране.
(2) Лицензията се издава по заявление на лицата, посочени в чл. 22, ал. 2, 3, 4 и 5. Към заявлението се прилагат документите, определени с Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.

(3) Управителният съвет разглежда внесените документи при условията и по реда, посочени в този закон и в Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.
(4) До четири месеца от постъпване на заявлението председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение издава или отказва да издаде лицензията с мотивирано решение.
(5) Ако до изтичане на срока по ал. 4 председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение не се произнесе, се смята, че е налице отказ.
(6) Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение отказва издаването на лицензии в случаите, когато:
1. не са представени всички документи по ал. 2;
2. документите по ал. 2 не отговарят на изискванията на този закон и на Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.
(7) В случаите по ал. 6 председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от два месеца.
(8) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 7, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение отказва издаването на лицензия с мотивирано решение.
(9) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от шест месеца от влизането в сила на отказа.
(10) Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение може да отнеме издадената лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране, когато центърът:
1. не е започнал да осъществява разрешената дейност най-късно 12 месеца от издаването на лицензията;
2. преустанови разрешената дейност за повече от 12 месеца;
3. не спазва разпоредбите на този закон;
4. извършва професионално обучение или професионално ориентиране в нарушение на получената лицензия.
(11) Заповедта на председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение по ал. 10 и отказът за издаване на лицензия по ал. 6 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.”
По § 30 има предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 30:
“§ 30. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се отменя.
2. В т. 2 думите “и изисквания” се заменят с “процедури и документация”.
3. Точка 4 се изменя така:
“4. лицензираните от Националната агенция за професионално образование и обучение институции;”
4. Точки 5 и 6 се отменят.”
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 30а, което комисията приема.
Той гласи:
“§ 30а. В чл. 51, ал. 1, т. 8 думата “лица” се заменя с “ученици”, а след думата “потребности” се добавя “и/или с хронични заболявания и за лица с девиантно поведение”.”
По § 31 има предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 31:
“§ 31. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “интелектуална недостатъчност” се заменят с “умствена изостаналост”.
2. В т. 5 след думата “комисия” се добавя “по професионално ориентиране”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 32, който гласи:
“§ 32. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думата “училищата” се поставя запетая и се добавя “които финансират”.
2. В т. 6 думите “Експертната комисия по професионалното ориентиране” се заменят с “експертните комисии по професионални направления”, а думите “при условия и по ред, определени в правилника на агенцията” се заличават.”
По § 33 има предложение от народния представител Иван Иванов, което той е оттеглил.
Комисията приема текста на вносителя за § 33, който гласи:
“§ 33. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
“6. други източници.”
2. Алинея 3 се отменя.”
По § 34 има предложение от народния представител Асен Дурмишев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 34:
“§ 34. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “съвещения” се заменя с “завещания”.
2. Алинея 3 се отменя.”
По § 35 комисията приема текста на вносителя, който гласи:
“§ 35. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 9 се отменя.”
По § 36 има предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 36:
“§ 36. Навсякъде в закона думите “държавното образователно изискване за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план” се заменят с “Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план”, а думите “инспекторатите по образованието” се заменят с “регионалните инспекторати по образованието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По параграфи от 28 до 36 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате, с което окончателно приемаме този законопроект на второ четене.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 14.
Законът е приет.
Господин Дурмишев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря на всички членове на Комисията по образованието и науката, които в две заседания най-детайлно разгледаха този закон, направиха съответните корекции и се стигна до един консенсус, който беше изразен днес в пленарната зала.
Благодаря ви за участието в приемането на този закон. Мисля, че той ще бъде полезен за професионалното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има думата министърът на образованието и науката.

МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Присъединявам своята благодарност към думите на проф. Дурмишев. Благодаря на членовете на Комисията по образование и наука, благодаря на всички, които оказаха съдействие за изготвянето на този закон.
По този начин ние вече разполагаме с един пакет от взаимносвързани хомогенни закони за средното образование, което, надявам се, ще позволи не само да повишим качеството на образованието, а и да създадем един ясен, точен и изпълним регламент на дейностите в тази сфера.
Още веднъж ви благодаря. Това, което ни остава, е шампанското. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата доц. д-р Анелия Мингова, председател на Комисията по правни въпроси, да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по заглавието? Не виждам такива.
Моля да гласувате заглавието на законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
Продължаваме с § 1.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: В § 1 чл. 27, ал. 1 и 2 след думата “закон” се добавя “или в защита на държавен интерес”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По § 1 има ли желаещи да се изкажат?
Има думата народният представител господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, господин председателю.
По чл. 27, ГПК – регламентацията за участието на прокурора в гражданския процес. Няма да се спирам тук на формите на участие на прокурора в гражданския процес.
Проблемът е в това, че с последното изменение (това беше през 1997 г.), което беше прието от предния парламент, участието на прокурора в гражданския процес беше силно ограничено и, бих казал, днес то е символично.
С предложението, което беше направено и възприето от комисията, включително тук с гласуването на първо четене, се възстановява възможността на прокурора да участва в гражданското съдопроизводство не само в предвидените от закона случаи, но и тогава, когато се налага защита на държавния интерес. Правят се възражения и някак си се преобърнаха нещата, че видите ли, с тази възможност прокурорът да предявява искове, тоест като процесуален субституент, щели да се развалят приватизационните сделки. Тук никъде не се говори за приватизация, а за защита на държавни интереси.
Искам да посоча на оредялата пленарна зала, на колегите, които все пак са тук, че прокурорът е имал такива правомощия още по стария Закон за гражданското съдопроизводство. Всеки от вас може да прелисти учебника на проф. Абрашев, след това учебника на проф. Селиновски, те са отпреди 1944 г., и да види, че и в една друга обществено-икономическа формация, но в българските условия, прокурорът е имал тази възможност за предявяване на искове в защита на обществени, респективно на държавни, интереси.
Постарах се да направя справка и за това как стои положението в другите европейски държави – членки на Европейския съюз.
От тази трибуна бих искал да благодаря на програмата “Студенти на стаж към парламента”, които направиха цяло изследване за участието на прокурора в гражданското правораздаване в държавите – членки на Европейския съюз. Оказа се, дами и господа, че във Франция, Белгия, Италия, Испания, някои от швейцарските кантони, Литва, Беларус и т.н., прокурорът може да предявява искове, цитирам, “когато общественият интерес налага това”! Ще ви цитирам и чл. 138, примерно от белгийския съдебен закон. Там също се дава възможност на прокурора да участва много по-широко, отколкото е предложението на комисията, която сега не го подкрепя.
Обърнете внимание, че в Италия прокурорът може да участва и участва даже в брачните дела, във Франция участва в защитата на държавната собственост! А сега ние искаме да вържем ръцете на прокурора, тогава когато има явна нужда от защита на държавни интереси! Кому е необходимо това?
Следователно, както нашата правна история в областта на гражданското съдопроизводство и, бих казал, участието конкретно на прокурора в гражданския процес, така и днешната европейска практика показват необходимостта от възможността прокурорът да участва в гражданското съдопроизводство, включително и да предявява като процесуален субституент определени искове. Разбира се, кога ще бъде налице държавният интерес, винаги ще се преценява съобразно конкретния правен спор. Та и сега тук има процесуалисти. Във всеки един предявен иск, било то от юридическо лице, било от гражданин, основната процесуална предпоставка е интересът! Без интерес искът е въобще недопустим! Интересът винаги е конкретен и се преценява съобразно конкретния правен спор. Учудвам се, че при първото обсъждане на този проблем в правната комисия почти бяхме единодушни, че е необходима такава промяна, не знам сега какъв вятър завя, за да отпадне това предложение.
Продадоха Ботаническата градина във Варна и няма кой да я защити!
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: И Софийската ще я продадат!
Любен Корнезов: И Софийската ще я продадат! Затова е необходимо да има прокурор, който да има възможност да защитава тези държавни интереси. Благодаря ви за вниманието. Подкрепете текста!
Михаил Миков (КБ, от място): Браво, Корнезов! (Единични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тъй като когато идвах към трибуната един от колегите се обади за Ботаническата градина, бих казал, че примерите ще се разширят, опасявам се, само че в София те ще бъдат с имотите на Киноцентъра, тъй като са най-хубавата останала част в полите на Витоша.
Но да преминем към въпроса, това е само един възможен конкретен пример, който ни отправя към дискусията.
Първо, аз не знам защо вносителите не поддържат своето предложение, а вносител е Министерският съвет. В предишния мандат мнозинството на СДС отне възможността на прокурора да предявява искове в посочения случай, когато може да се претендира за защита на държавния интерес.
Тук, от тази трибуна, често се водят дискусии кой управлява, кой е в опозиция, но аз виждам и, бих казал, в повечето случаи със съжаление, че има много допирни точки в политиката на предишното и на сегашното мнозинство, и то по ключови въпроси. Не става дума за вземане на отделни решения.
Освен това, тъй като в България напоследък се появиха вече много специалисти не само по конституционно право, но и по темата за евентуални промени в Конституцията, искам да припомня, че прокуратурата в различни страни се намира в различно положение. Някъде тя е част от изпълнителната власт, другаде е самостоятелна институция, в трети случаи заема едно особено положение, което съчетава елементи от основните власти. И се пита: ако някои са стигнали до примитивното отъждествяване на държавата с прокуратурата, предлагайки тя да премине към изпълнителната власт, защо те отказват да признаят на прокуратурата възможността да говори от името на държавния интерес? Това е въпрос, който не се определя от мястото на прокуратурата, а от нейните функции. И мисля, че наистина такава възможност трябва да съществува. Ако опасенията са, че прокуратурата може да злоупотреби, то работа на съда е да прецени, както беше казано, дали може да се обоснове такъв интерес за предявяване на иска, или пък ако самото искане е неоснователно, то да бъде отхвърлено. Така че това е една допълнителна възможност да се увеличат субектите, които могат да претендират за определени права. В нашите условия това даже е още по-необходимо, отколкото е било преди 10-15 или 20 години, защото в процеса на преразпределяне на собствеността в много случаи тези, които управляват някакво държавно имущество, нямат интереси да защитят това имущество, тъй като те могат да са водени от чисто користни мотиви и такива примери също има в практиката. Следователно понякога държавният или общественият интерес остават без съответстваща защита при отсъствието на такава разпоредба.
Затова аз смятам, първо, да се ограничат спекулациите, тъй като напоследък става модно да се поставят глобални теми и обяснения за неудачите – и в правосъдие, и в управление, да се търсят с изначални въпроси, отнасящи се до държавното устройство и функциите на основните държавни институции. А в същото време ние пропускаме или отказваме в текущото законодателство, където има възможност да се направят конкретни стъпки за подобряване на положението, такива изменения да не бъдат допуснати или да се правят промени, които водят в съвсем друга посока.
Затова независимо от отсъствието на вносителите, които да изразят мнението си по този въпрос, смятам че трябва да подкрепим текста, така както е внесен, а не така, както предложението е направено от мнозинството в Комисията по правни въпроси. Смятам, че една такава промяна – по подобен въпрос, най-малкото не би трябвало да се допусне, без да се изрази официално волята на вносителя и поради изтъкнатите мотиви аз ви призовавам да подкрепим предложението в неговия първоначален вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз ще бъда съвсем кратка, уважаеми колеги. В предлагания доклад за второ четене е отразено становището на Комисията по правни въпроси и именно това становище тук следва да бъде коментирано. Отношението на вносителя няма общо с предложението на комисията, защото тя е тази, която предлага в залата в своя доклад отношение към предложенията на вносителя.
По отношение на това, което беше казано от господата Корнезов и Янаки Стоилов, тук бяха изтъкнати повече политически съображения, отколкото юридически, затова аз искам да ви предложа няколко юридически аргумента против възприемането на текста в § 1.
През 1997 г., когато предишното мнозинство промени текста на чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс, то го направи в съответствие с новата Конституция от 1991 г. А в нея, както всички юристи знаят, в чл. 127 са уточнени правомощията на прокуратурата като част от съдебната система и в т. 4 на този чл. 127 изрично е записано, че по граждански и административни дела прокуратурата може да участва само в изрично предвидени от закона случаи.
С предлаганото в § 1 общо правомощие на прокуратурата да се намесва по граждански дела, макар и в защита на общото понятие “държавен интерес”, се влиза в противоречие с конституционния текст.
Аз не мога от тази трибуна да твърдя, че това е противоконституционно, но мога да изразя съмнение, което е потвърдено и в становището на комисията относно този текст, съмнение за противоконституционност. Вярно е, че прокуратурата е орган по законността, но само тогава, когато тя се намира в конституционните си правомощия.
Тук беше споменато нещо за процесуална субституция – един институт в процесуалното и гражданското процесуално право, но точно това, което господин Корнезов посочи, а именно, че става дума за възможност чрез субституция прокурорът да се намесва в защита на държавен интерес, изразява несъвместимостта с подкрепата на предложеното по § 1, защото субституция винаги означава изрично и конкретно посочено в закон правомощие. Общата идея на § 1 не може да доведе до субституция, защото влиза в противоречие с понятието “субституция”.
В чл. 15 от ГПК изрично е посочено кога може да има субституция и това отново звучи по следния начин: “в изрично от предвидените от закона случаи”.
Така че на базата на тези аргументи, което беше посочено и в заседанието на комисията, ще ви призова да гласувате така, че да не се приеме предложеното в § 1 от вносителя предложение за участието на прокурора в този общ смисъл. Винаги, когато държавният интерес е засегнат, той може да бъде защитен чрез волята на законодателя за конкретната хипотеза. И точно това е конституционната повеля – законодателят да се намесва винаги, когато прецени, че има нужда прокурорът да участва по граждански и административни дела. Тази абстрактна възможност влиза в противоречие и с конкретните разпоредби на Конституцията, и с разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс, които са действащи към момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Заповядайте, господин Миков, за реплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Мингова, наистина Вие сте специалист в материята, но има един прост въпрос: как този текст е действал до 1997-1998 г. и значи ли, че всички действия на прокурора в защита на държавния интерес са били в нарушение на Конституцията? Мисля, че това е една твърде опасна теза.
Има един принципен въпрос. Вие обвинихте колегите преди мен, че са използвали предимно политически аргументи. Не мисля, че е така, защото в тези страни, които господин Корнезов цитира – Франция, Испания, Белгия, Италия, прокурорът може да се намесва в защита на обществения интерес. И ако наистина мнозинството имаше добрата воля да се намери решение, ако единствената пречка Вие виждате в неконкретността, ние можехме да се опитаме в Комисията по правни въпроси да отложим, да забавим малко обсъждането и да видим кои са тези важни случаи, в които се налага конкретно да се опише, че прокурорът трябва да действа в защита на държавния интерес. Това не беше направено. Априорно се отхвърли предложението на правителството за участие на прокурора в защита на държавния интерес. Сега априорно това пак се отхвърля. Ами, дайте тогава да спрем обсъжданията, да видим кои са тези важни случаи и да ги предложим конкретно. Само с аргумента, че не може общо, не ни дава основание да отричаме нуждата от участие на прокурора в гражданския процес в защита на държавния и обществения интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Господин Корнезов – реплика.

Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тъй като председателят на Комисията по правни въпроси доц. Мингова се позова на Конституцията, аз не мога да не й отвърна. Вярно е, че чл. 127, т. 4 казва: “Прокуратурата може да участва в предвидените в закона случаи в граждански административни дела”.
И господин Миков каза. Добре, преди 1997 г. някой посочил ли е, че тази норма на чл. 27 е противоконституционна? Това никъде, нито в теорията, нито в практиката, нито в тази зала е ставало дума, защото Конституцията е от 1991 г.
Второ, госпожо Мингова, § 155а, приет от предишния парламент, когато отпадна възможността прокурорът да участва в гражданския процес, имаше висящи дела, включително и за тотото, където трябваше да се защити държавният интерес. И това наложи, въпреки отпадането, в тази зала да приемем текста на чл. 155а: “Започнатите от прокурора преди 1 април 1998 г. дела по чл. 27 от ГПК продължават до тяхното приключване във всички инстанции”.
Е, противоконституционна ли е тази норма? Разбира се, че не е. И никой не е поставял този въпрос, защото и сега има дела, които се движеха от прокурора и които още не са приключили. Противоконституционно ли е? Разбира се, че не е.
Колеги, ще направим груба грешка, ако не дадем възможност на прокурора да защитава по граждански път държавните интереси. Аз не мога да разбера кой се страхува от прокуратурата и защо. Защо? Не смесвайте това правомощие с лицето “Х” или “У”, което е сега в системата на прокуратурата. Изхождайте от принципа. Такава е и практиката в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Тъй като колегата Мингова изтъкна един правен аргумент, свързан с Конституцията, аз искам да обърна внимание, че това е въпрос на тълкуване на чл. 127, т. 4. Наистина, в него се казва, че: “Прокуратурата следи за спазване на законността като в предвидените в закона случаи участва в граждански и административни дела”.
Мисля обаче, че това тълкуване може да бъде по-широко от тълкуването, което тя даде, защото аз го разбирам в смисъл, че в предвидените със закон категории случаи, а не конкретни случаи. Тоест, когато става дума за конкретни случаи, трябва да бъдат описани хипотезите. Това е една категория, когато като основание за намесата на прокуратурата законът сочи държавния интерес. И в този смисъл, ако възприемаме текста, а аз смятам, че това е неговата първоначална идея, не може да има колебания за някакво противоречие между разпоредбата на вносителя и текста на Конституцията.
Освен това в същата разпоредба на Конституцията, чл. 127, е казано, че: “Прокуратурата предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове”.
Защо трябва да вкарваме прокуратурата по този път в гражданския процес? Защото текстът е достатъчно широк. Той не подлежи на някакво стеснително тълкуване. И ако липсва текст, който да привежда в действие т. 4 от чл. 127, тогава прокуратурата ще се налага да обосновава незаконосъобразност на някои от актовете, въпреки че не винаги има тъждество между незаконосъобразност и нарушаване на държавния интерес. Но в повечето случаи, когато е засегнат държавният интерес, тъй като той е определен нормативно, ще става дума и за незаконосъобразни актове, което пък не може да бъде отказано на прокурорите да встъпят в гражданския процес и без специално основание. Затова аз смятам, че е по-добре да се запази тази разпоредба, за да не се налага да се търсят някакви други пътища или да се води дискусия след приемането на закона какво могат и какво не могат тези органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
За дуплика на трите реплики има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Първо, точки 3 и 4 на чл. 127 от Конституцията визират различни хипотези, иначе не биха съществували. Групи случаи или хипотези в т. 4, ако това е така, то нормата на чл. 127 би трябвало да повтаря Конституцията, тоест, нищо да не казва. Ние трябва да намерим в това предложение конкретно съдържание, за да го защитим. А точно против това конкретно съдържание в този общ смисъл лично аз смятам, че противоречи на Конституцията. Защо до 1997 г. не е станала промяна в текста на чл. 27 от ГПК, за това носят отговорност предишните парламенти, включително и тези, които са били доминирани и отляво и отдясно, а не в момента нашата политическа сила и не сегашното управляващо мнозинство. Не бих могла да ви кажа защо до 1997 г. текстът не е променен.
Вие, господин Корнезов, знаете, че има две преходни правила в Конституцията по отношение на заварено законодателство, което противоречи. Едното е в случаите, когато е нетърпимо съществуването му и действа прякото отменително действие. В другите случаи е, когато в определен период от време, той не можа да бъде спазен този едногодишен срок, да бъде заменено с други норми. Предишното мнозинство от 1997 г. успя да замени текста на чл. 27 с друго съдържание, което действа понастоящем. Така че нека да не продължаваме със спора дали противоречи на Конституцията или не. Но фактът, че това беше отменено, означава, че определени съмнения за съответствие има. И ние да връщаме предишното положение при действаща друга Конституцията ми се струва най-малкото неудачно.
Не може, господин Миков, в ГПК да бъдат предвиждани конкретните хипотези, защото това е процесуален закон. Трябва в други материално-правни норми, които имат отношение към случаите, да се предвиди подобна субституция. И аз пак ще се позова на чл. 15 от ГПК, който дава тази възможност. Следователно, не можем да отлагаме текста, за да предвиждаме в ГПК подобни хипотези.
Освен това, както и господин Стоилов посочи, правото на иск е едно конкретно право. Всички знаем това. И то не може да бъде така формулирано – да предоставяме на съда преценката дали то съществува в конкретната хипотеза. Съдът не може да върши работата на законодателя. Законодателят е този, който трябва да прецени може ли да съществува подобна субституция в дадена конкретна хипотеза или не може и да не оставя това на правораздавателния орган.
Ето защо аз отново ви призовавам да сложим край на дискусията по § 1 и да не подкрепим текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи по § 1 има ли? Няма.
За процедура има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): В целия проект за изменение и допълнение на ГПК, който има десетки и десетки параграфи, един-два параграфа са важни. Това е единият от тях - § 1. Другото са техники, които няма да променят нищо съществено в гражданското правораздаване.
Затова правя процедурно предложение. Моля да поканим министъра на правосъдието. Все пак това е изпълнителната власт, която да си каже становището относно участието на прокуратурата в гражданското правораздаване. Защото аз сега чувам едни твърдения, а преди месец и половина бяха други. Защото икономическото лоби наложи политическото решение в НДСВ, за да се ограничат правата на прокуратурата в гражданското правораздаване. Това е истината.
И затова предлагам да се отложи гласуването на § 1 и да се покани министърът на правосъдието да участва в разискванията по второто четене на ГПК.
Иван Искров (НДСВ, от място): Това в негативен смисъл ли го казвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли противно предложение?
За второ процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз правя противно процедурно предложение и ще ви обясня защо го правя. Защото този законопроект и докладът по него е съставен по два първоначални законопроекта. И § 1 не е предложение на Министерския съвет, господин Корнезов много добре знае това, а е негово предложение от законопроекта, който беше инкорпориран и от който създадохме един общ. Така че зад тази норма не стои Министерският съвет и не е нужно сега да отлагаме разискванията и гласуването по текста, тъй като това поначало не е тяхно предложение, господин Корнезов. (Неразбираема реплика от място на господин Корнезов.)
Министърът не представлява Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител господин Корнезов да се отложи разискването по § 1 за след почивката, когато да бъде поканен министърът на правосъдието.
Моля да гласувате.
Гласували 171 народни представители: за 58, против 105, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1.
Най-напред гласуваме предложението за отпадане.
Моля да гласувате.
Даниел Вълчев (НДСВ, от място): Който е за отпадането, "за" ли гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не знам. Достатъчно време сте гласували, за да знаете. (Оживление.) Няма да Ви подсказвам. Гласуваме за отпадане. (Шум и реплики.)
Гласували 165 народни представители: за 109, против 54, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
За процедура – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз смятам, че мнозинството, освен че не разбра кое копче да натиска, не разбра и друго – че става въпрос за това дали вие се страхувате прокуратурата да защитава обществения интерес. (Реплики от НДСВ.)
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това не е процедурен въпрос.
Михаил Миков: Госпожо председател, мотивирам процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: За прегласуване.
Михаил Миков: Да, за прегласуване, знаете, четете ми мислите, но процедурното предложение трябва да се мотивира.
Така че, ако мнозинството е за това прокуратрата да участва в защита на държавния интерес, то трябва да гласува "против" отпадането на този текст. Ако мнозинството иска да игнорира прокуратурата от защитата на държавния интерес, то ще гласува за отпадането на този текст.
В този смисъл предлагам прегласуване, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Предлага се прегласуване на предложението за отпадане.
Моля да гласувате.
Гласували 164 народни представители: за 110, против 48, въздържали се 6.
Параграф 1 отпада.
За отрицателен вот има думата госпожа Дончева.
Госпожа Дончева не се е изказала по § 1 и има право на отрицателен вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Този малък текст е показателен дали новото време и новият морал желае да преразгледа стария морал, който превърна корупцията в държавна политика и приватизацията в основно партийно дело за благото на партията и нейните членове и симпатизанти. С гласуването по този текст новото време и новият морал показа, че нищо ново от времето на СДС не е научило и нищо старо от времето на СДС не е забравило. И че новото време на новия морал е просто продължение на същия замисъл, на същата идея, на същата политика, на същото разбиране за държавата и индивида, както и времето на СДС. Тук даже не става дума за продължение на една наложена дясна политика. Тук става дума за продължение на един стар морал. Този морал произтича от начина, по който беше конструирано парламентарното мнозинство и от начина, по който то функционира в интерес на своите спонсори, конструктори и творци.
Така че този ужким дребен текст, който се отнасяше за прокурора, е показателен за това, че новото време и новият морал не желаят да се ровят в приватизацията, която извърши СДС, не желаят да преразглеждат нищо поради една проста причина – че хората, които получиха едрите хапки от баницата по времето на правителството на СДС, са основни спонсори и творци на новото време и на новия морал. Така че новото време и новият морал не издържаха теста на времето да са нови и различни. Те са едно и също нещо на едни и същи едри акули, които ги доведоха тук, които тук ги държат и докато те искат, ще ги държат. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Не виждам други желаещи да отрицателен вот.
Преминаваме към § 2.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 2 има предложение на народния представител Йордан Соколов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 2. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 се създава изречение второ: "Това правило не се прилага в изпълнителния процес".
2. В ал. 6, изречение първо, думите "първоинстанционният съд призовава" се заменят с "първоинстанционният и въззивният съд призовават".
3. Алинея 7 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по § 2?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за призоваването. Една от най-големите слабости в живото правораздаване е именно призоваването на страните, на другите участници в процеса. И затова делата многократно се отлагат. Това бих казал е основната причина един процес да продължава с години. Шиканията тук е голяма. Въпросът е как да направим така, че процесуалната дисциплина да бъде въведена в гражданското правораздаване, включително и в областта на призоваването.
Беше направено предложение и беше възприето от комисията освен с тези традиционни начини на призоваване – призовка, писмо с обратна разписка, телеграма, телефон, факс, телекс, които и сега действат и се оказват много пъти неефективни, беше направено предложението в бързи случаи призоваването да стане наред с тези начини на призоваване и по Интернет. Междупрочем, сега има над 1 млн. и 200 хил. абонати на Интернет със свои имейли. Ако си извадите визитните картички, дами и господа народни представители, убеден съм, че поне на 80 процента от вашите визитни картички пише имейла. Вижте рекламите по телевизията или във вестниците, които някои и сега тук четат, на определени фирми ще видите винаги адреса и техния имейл. И аз питам: защо да не използваме тази възможност за призоваване? Защо да не я използваме, разбира се, когато дадено лице си е публикувало, не крие своя имейл. Всеки от нас или поне голяма част от нас си пише и получава писма по електронната поща! Защо да не използваме тази възможност, която много бързо и бих казал много по-сигурно ще ни гарантира едно ефективно призоваване и оттук възможност за по-бързо правораздаване, а не многократно отлагане на делата?


Примерно аз като ищец мога ли да дам освен домашния си адрес своя имейл и телефон? Да, разбира се. Защо съдът да не използва тази възможност? Сега ми казват: “Да, ама съдилищата още не били свързани.”. Дами и господа, вярно е, че голяма част от съдилищата нямат Интернет, но някои имат. Каква е тенденцията? Има цяла програма за въвежда не Интернет в съдилищата. Това е перспективно и модерно. Знам, че в други държави го няма, но защо ние да не бъдем първи и да го въведем? Защо? Защо се страхуваме от това?
Затова призовавам народните представители, моля и господин председателят да подложи на гласуване различните варианти на § 2:
Първо, да се предложи ал. 4 на чл. 41, след това да се предложи ал. 5, в която има съвсем друг проблем, и чак след това т. 3, която се касае за нещо рационално. Засега имаше възможност призоваването да бъде еднократно само в първоинстанционния съд, т.е. първично призоваване. Сега се дава възможност и на второинстанционния и както ние го казваме – въззивния съд, да се приложи тази правна техника, за да няма отлагане на делата. Това са различни неща и не може ан блок да се иска отпадането на целия § 2.
И така, особено за Интернет, нищо страшно няма. Всички начини на призоваване досега остават. Добавяме още една възможност. Гласувайте за Интернет! Благодаря ви. (Оживление в блока на НДСВ.)
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Звучи като предизборно послание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не се позволява да се правят реклами от Народното събрание.
Има думата господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз също съм за това да се подобри системата на призоваване, за да не става непризоваването на една страна в гражданския процес причина за отлагане на делото.
Приетото от мен и от комисията предложение за отпадане на предложението на господин Корнезов ми се струва, че има основание. Не става дума за това да добавим една нова форма на призоваване. Не става дума за това дали ние ще сме първи или има и други държави, макар че лично аз смятам, че когато по-напреднали в техническото си оборудване държави от нас не са приели тази форма на призоваване, сигурно има защо. Става дума за следното: едно призоваване чрез Интернет, първо, не съдържа датата, на което то е станало, и второ – оказва се, че всеки може да призовава по Интернет, т.е. не само оправомощеният съд или орган.
Любен Корнезов (КБ, от място): А, не, не.
Йордан Соколов: Понеже господин Корнезов ми възразява от място, аз искам да припомня, че сигурно не е забравил, че при първото четене той показа как по Интернет е изпратил една призовка. Ако това може да става, каква е гаранцията, че когато някой гражданин или юридическо лице получи призовка по Интернет, че се призовава в определен съд на определена дата, по определено дело, това наистина е призоваване, извършено от този съд, а не някой приятел или недоброжелател да си е направил някоя шега, която може да бъде много неуместна в даден случай?
Ето защо ми се струва, че досегашните способи на призоваване дават достатъчна гаранция и че едва ли добавянето на този доста рисков способ за призоваване ще подобри цялата система на призоваването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Господин Соколов, Вие сигурно ползвате Интернет, но определено някои от нещата, които казахте, не са точни. Всеки имейл има освен датата и часа, в който е изпратен.
Любен Корнезов (КБ, от място): Даже минутите и секундите се отчитат.
Тодор Бояджиев: Точно така. Всеки имейл може да бъде придружен с изискването в момента, в който бъде изтеглен от сървъра, изпращащият да получи обратна разписка, доказваща, че имейлът е изтеглен от сървъра от този, който трябва да го получи. Трето, всеки може да изпрати имейл, но се изписва, без той да го внася, адресът на изпращащия. Така че ако господин Корнезов е изпратил опитно имейл, на този имейл е стоял имейл-адресът, от който е изпратен. Така че когато съдът го изпраща, ще го има адресът на съда. Ако този адрес го няма, имейлът е невалиден за получаващия. Той разбира, че някой си прави шега, ако не нещо друго.
Аз също лично подкрепям предложението. По друг повод коментирахме по този въпрос в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Дайте да бъдем технологично малко по-напреднали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Тъй като председателят предупреди, че трябва да дадем почивка преди 11 без 10 часа, а явно е, че ще има още дискусии по този въпрос, затова ще приключим.
Обявявам половин час почивка. Продължаваме след почивката. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата за реплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
С господин Соколов многократно сме спорили по този начин на призоваване. Аз знам, че господин Соколов е един много опитен юрист, но се обръщам и към него, и към колегите в пленарната зала. Всъщност това са традиционните призовки за призоваване на страна, на вещо лице, разписка, която се изпраща. Тези традиционни начини си остават. Призовкарят отива, връчва дадената призовка, връща я.
Наред с този традиционен начин на призоваване, господин Соколов, ние предлагаме това да става и чрез Интернет. Интернет е много, много по-сигурен начин на призоваване, отколкото, примерно, призоваване по телефона, който начин и сега съществува. Но по телефона нито можеш да установиш кой ти се обажда, нито да разбереш с кого си разговарял. Чрез Интернет не може да стане, както Вие посочихте, някаква фалшификация и някой друг да призова гражданина, защото на този, който е изпратил тази призовка и това съобщение, се изписва включително и неговият имейл, а не само часът и датата на призоваването, респективно и съобщенията.
Затова съм убеден, че призоваването чрез Интернет наред с традиционното призоваване, за което тук говоря и ви показвам тези призовки, би спомогнало за по-бързото правораздаване и избягване на тази шакания в гражданския процес.
Сега, дами и господа, не може да се връчи една призовка на ответника или на съответното друго лице, защото те се крият, бягат, плащат, ако щете, само и само да не получи призовка и, следователно, делото да не може да се гледа. Има дела, които с години не могат да започнат. Дайте възможност чрез Интернет, не, разбира се, с магическа пръчка, но като един по-модерен, съвременен начин да помогнем на българското правосъдие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Трета реплика няма.
Искате ли думата за дуплика, господин Соколов? Не.
Има ли други изказвания по § 2? Няма.
Предлагам да гласуваме § 2, но преди това, госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност, аз искам да подкрепя процедурното предложение, което господин Корнезов направи, тъй като той защитава тази част от § 2, която не се подкрепя от комисията. Всъщност, по т. 1 на § 2. Нека това да го прогласуваме отделно. Комисията не подкрепя т. 1 на § 2, редно е да го гласуваме. След това и другата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре.
Моля да гласуваме предложението на господин Соколов, което е подкрепено от комисията за това в § 2, в чл. 41 да отпадне т. 1. Има предложение на господин Соколов, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 106, против 25, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Гласуваме § 2 на вносителя, подкрепено от комисията с току-що гласуваното предложение от залата.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова и Чипева за създаване на § 2а, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 2а със следната редакция:
"§ 2а. В чл. 50, ал. 1 думите "местожителството и адресът на ответника са неизвестни" се заменят с "постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2а? Няма.
Гласуваме § 2а в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
За процедурно предложение думата има госпожа Масева.
Елиана Масева (ПСОДС): Госпожо председател, аз исках да се изкажа по § 2а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Извинявайте, не Ви видях.
Елиана Масева: Исках да ангажирам аудиторията с моето изказване, затова Ви моля да ми дадете възможност за това, след като отменим гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, анулираме направеното гласуване по § 2а.
Госпожо Масева, имате думата.
Елиана Масева: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Мингова, уважаеми колеги! По § 2а искам да изложа моите мотиви и моите съображения във връзка с това, че се допълва един много важен текст в Гражданско-процесуален кодекс.
Основният мотив за това е осъществяване на бързина в гражданското съдопроизводство.
В увода, който искам да направя, бих искала да изкажа следното съображение – колкото е важна бързината в един процес, толкова е важна обаче и справедливостта. Аз считам, че балансът между справедливостта и бързината ще бъде нарушен с допълването на този текст, което означава, че ответникът, не става дума само за хипотезата при неизвестен адрес или неизвестно местожителство, може да бъде призован чрез "Държавен вестник", вие знаете колко се чете "Държавен вестник", но ако не бъде открит в продължение на един месец чрез призовката в "Държавен вестник" той се конституира като страна по делото. И за решението на съда може да бъде известен или може да научи, че изобщо е имало процес срещу него от известието на съдия- изпълнителя.
Считам, че текстът, който действа в момента – чл. 50, ал. 1, е създал една специална защитна, охранителна процедура, както и по Наказателно-процесуалния кодекс за този ответник, който не може да бъде открит. Даже съдът при сега действащия текст трябва да провери действително дали адресната регистрация е неизвестна. Освен това съдът трябва да назначи представител на този ответник, който не може да бъде открит. Това са действащите процедури по Наказателно-процесуалния кодекс.
Съдът, наистина, изследвайки предмета на делото, трябва да осигури този баланс и това присъствие на ответника. Що се отнася до това, че по този начин ние осигуряваме бързина, аз смятам, че малко са аргументите, които могат да потвърдят това. Това означава, че насрочването на делото, ако ответникът в продължение на един месец не може да бъде открит на адреса си, следва да стане най-малко след два месеца, защото един месец ние го търсим, един месец трябва да го призоваваме чрез "Държавен вестник", така че аргументът за бързина отпада. Ние увеличаваме срока за насрочване на делото.


Освен това, разноските за “Държавен вестник” – това не е аргумент, който е без значение. Значи, ние оскъпяваме производството по този начин, поради което аз считам, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не може да подкрепи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще се въздържа при гласуването на този текст. Вярно е, че има проблем и проблемът обикновено в гражданското правораздаване е, че ответникът, недобросъвестният ответник, т.е., лицето, срещу което е заведен искът, започва да шикалкави, в смисъл крие се, казва на домашните си, на комшиите да не получават призовки. И докато той обаче не е призован, на делото не може да му се даде ход и да продължи. Казвам го за хората, които не са юристи.
Има я тази недобросъвестност в ответника, в голяма част от ответниците, не казвам за всички. И този текст е насочен именно срещу недобросъвестния.
Но има и добросъвестни ответници, които не се крият. Просто отива в отпуск един месец и го няма на домашния му адрес, било то през лятото, било то през зимата, или пък, да кажем, отиде командировка за по-продължително време в чужбина или на другия край. Даже всеки един от нас, ако трябва да ни призовават, сутрин като минат, тебе те няма. Аз получавам писма с обратни разписки - хвърлят ми ги и казват да отида в пощата да си ги получа, защото не съм цял ден в къщи.
Какво се получава? Отиват две призовкарки, две служителки – едната като връчител, другата като свидетел, два пъти в месеца, а може да бъде днес и утре, т.е., няколко дни едно след друго, и гражданинът Х, без да знае, води се дело срещу него и накрая се вижда осъден. Добросъвестно, но е осъден, без да може да се защити!
Това е опасността на този текст. И той ще се изроди не срещу недобросъвестния ответник, а срещу добросъвестните ответници, добросъвестните страни. Затова не мога да подкрепя този текст. Не мога, защото опасността е много по-голяма от ползите евентуално, които биха могли да настъпят с този нов начин на призоваване. Сега, отхвърляйки Интернет, за един месец с една призовка ще призоваваме ответника и после чрез “Държавен вестник”. Няма разум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също не мога да подкрепя този текст, защото той наистина може да доведе до това добросъвестни ответници да станат жертва на една игра по пътя на едно формално призоваване, което всъщност да не се състои.
Първо, много трудно е наистина да се проследи това дали призовкарят в рамките на един месец ги е търсил и колко пъти.
Второ, за българските условия един месец е определено кратък срок. Повечето държавни служители, повечето работещи на трудов договор, с оглед продължителността на отпуските по нашето законодателство, отсъстват през лятото повече от един месец. Ами, всеки народен представител дори, който е в отпуск от 1 до 31 август, рискува да бъде призован по този начин, без никакви гаранции, че няма да стане наистина жертва на едно такова призоваване.
На второ място, аз си позволих и в комисията да поставя един друг въпрос. Вярно е, че има понятието “постоянен адрес”. Но самият закон, Законът за документите са самоличност на българските граждани, борави с друг адрес - настоящ адрес. Досегашният текст и съдебната практика винаги изискваха един ответник или една страна, която не може да бъде намерена на постоянния адрес, да бъде потърсена и ако изобщо не може да бъде намерена.
Ами, ние рискуваме всичките студенти, които не са си променили постоянните адреси – това са, ако не бъркам цифрата, над 200 и няколко хиляди души в България – да не могат да бъдат призовавани, а формално да се водят призовани. Защото всичките те имат постоянен адрес, където им е основното местожителство, но имат настоящ адрес, където учат. Има много голям брой и други лица, които наистина освен постоянния адрес имат и настоящ адрес. И самият факт, че законът приема, че едно лице освен постоянен адрес може да има и настоящ адрес, ние не може тук да игнорираме този настоящ адрес, който всъщност е истинският адрес. Защото настоящият адрес какво означава? Означава, че едно лице формално има постоянен адрес, но по различни причини то не живее на него, а живее на настоящия си адрес.
Затова на мен ми се струва, че така, както е редактиран този текст, който игнорира истинското, действителното положение по отношение на лица, които живеят на настоящия си адрес и могат там да бъдат намерени и да бъдат призовавани по този ред, крие наистина големи рискове и ми е трудно да се съглася с този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Други изказвания? Няма.
Госпожо Мингова!
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, първо, едно процедурно предложение, госпожо председател – в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на правосъдието господин Марио Димитров и господин Севдалин Божиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение господин Димитров и господин Божиков да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Идеята на направеното предложение е да бъде създадена една процесуална гаранция за две неща: първо, че призоваване на ответника по едно гражданско дело действително може да бъде направено реално от институцията, която носи отговорност за това, а това е съдебната институция чрез своите удостоверителни органи, органи по призоваването, и, на второ място, да се създаде възможност при невъзможност в един разумен срок това призоваване реално да бъде направено, особено когато тенденциозно ответникът се укрива и не желае да получи съответната призовка, той да бъде представляван по образуваното гражданско дело така, че процесът да не бъде шиканьозно манипулиран и непроведен, а да може да се реализира при гаранциите, които законът дава за реално представителство на това лице, което не е могло да бъде призовано.
Опитали сме се вносителите на това предложение, което се подкрепя и от вносителите на законопроекта, а те са в залата и биха могли да вземат отношение, именно за да се създаде възможност най-накрая да се престане с постоянната практика делата да бъдат безконечно отлагани или по-скоро да не може да бъде започнато тяхното разглеждане от обстоятелството, че законът като че ли създава привилегии за ответниците по граждански дела и то от началната фаза на процеса, а именно фазата по призоваването.
Действително призоваването чрез “Държавен вестник” произтича от една фикция, но тази фикция е законово установена и всъщност тя компенсира невъзможността едно лице да бъде намерено тогава, когато институцията, отговорна за това, все пак е положила достатъчно усилия за неговото призоваване. Ако една подобна норма не бъде приета, означава, че нищо в материята на призоваването ние не можем да променим и не можем да създадем никакви реални гаранции, че най-после процесът може да бъде променен така, неговите норми да бъдат променени така, че да балансира донякъде равенството при защитата на интересите и на двете страни в процеса. На този етап – аз пак повтарям – приоритет имат ответниците. Това личи и от други текстове в ГПК, които вие ще проследите при гласуването на последващите параграфи, че е потърсен един баланс между равнопоставеността между двете срещупоставени страни по някакъв достатъчно приемлив начин да бъде възстановена.
Разбира се, никога не е възможно да бъдат в еднаква степен защитени интересите на двете страни, но нека най-после да дадем глътка въздух и на ищците, защото призоваването, както съществува сега, не дава никакви гаранции от недобросъвестното отношение на ответниците по тези дела.
В изказването на колегите се прокрадна една идея, че органите по призоваването биха могли да имат недобросъвестно поведение. Аз силно се съмнявам, че една такава теза може да бъде защитима, тъй като това е теза, която е насочена към внушаване на идеята за неправомерно и недобросъвестно отношение на една институция, а именно на съдебната институция към нейната функция по призоваването. Аз не бих могла да имам позиция, която да изхожда от една такава теза, а именно от тази теза в изказванията на колегите се прокрадна аргументацията им против това предложение. Точно обратното, всъщност идеята, че те ще положат достатъчно усилия в рамките на един разумен едномесечен срок да извършат необходимото по призоваването, а това от тълкуването на текста означава, че трябва да има минимум един месец между първото и последното призоваване, което трябва да бъде удостоверено по начин, който фигурира и в действащия закон, това е разпоредбата на чл. 47 – чрез един свидетел. Този свидетел, разбира се, може да бъде всяко лице, но това най-често, знаем от практиката, ще бъде също орган по призоваването, който чрез подписа си и чрез своята служебна функция носи достатъчно отговорност пред съдебната институция за това, което е удостоверил. Затова аз мисля, че текстът е разумен.
Освен това понятието “настоящ адрес” трудно може да бъде установено и трудно може в материята “постоянен адрес” да бъде заменено с “настоящ адрес”. Вие знаете, че домовите книги, които съществуваха за удостоверяване на временното местоживеене, вече ги няма и всъщност трудно може да се установи къде дадено лице има настоящия си адрес.
Освен това и в досега действащите разпоредби за призоваване чрез “Държавен вестник” се изхожда от неизвестност на местожителството, което има аналогия именно в термина и понятието “постоянен адрес”, а не “настоящ адрес”. С предложението ние всъщност променяме терминологията и понятието, като въвеждаме изискването призоваването да стане по постоянния адрес, което е аналогия на понятието “местожителство”, и само ограничаваме срока. А всъщност ограничаването на срока създава идеята за по-голяма отговорност към органите по призоваването в съдебната институция, възможност ищецът по-бързо да реализира интереса си от започването на един граждански процес и, на второ място, чрез фикцията на призоваване чрез “Държавен вестник” все пак се създава законовата възможност за реално представителство и защита на интересите от адвокат, от специалист, от служебен защитник в случаите, когато тази фикция се прилага.
Затова аз ви моля да подкрепите направеното предложение, подкрепено от комисията, в § 2а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За реплика има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Вярно е, че мнозинството от комисията подкрепи текста. Аз затова включително и вчера разговарях с колеги-съдии, които пряко правораздават. Защото едно е да напишеш текстове, те може да са идеални, друго е животът. Тук има практикуващи юристи, които ще ви кажат. За съжаление много често, за да се връчи или да не се връчи една призовка, се плаща. Това са реалностите, които не можем да избягаме. Неприятни реалности, но реалности.
И сега като дадем възможност да се призовава по този начин, хиляди ще бъдат тези добросъвестни ответници, които, без да знаят, че има дело срещу тях, ще бъдат осъдени. Ето това ще бъде резултатът.
И това, което каза госпожа Мингова, вижте текста – “или ако в продължение на един месец не бъде намерен”. Не е казано дали датата е в началото на месеца или в края. Може призовкарят да отиде днес, даже и да е добросъвестно лицето, може да го няма, защото е на работа, утре пак да отиде и пак да го няма. И ето, редовно призоваване. И това е в рамките на един месец.
Опасно е! Моля ви, не го правете. Няма с нищо да допринесем за подобряване на правораздаването, а тъкмо обратното. И ударът ще бъде върху добросъвестните ответници, а не върху недобросъвестните. Недобросъвестните пак ще се оправят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Йордан Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мингова, аз уважавам Вашето желание наистина да се направи нещо, което да осуети възможността недобросъвестни ответници да шиканират процеса. Но това, което Вие предлагате, наистина може да засегне не недобросъвестните, а добросъвестните ответници. Господин Корнезов достатъчно ясно го изрази. Нека наистина да не пренебрегваме това, което е в действителност в живота. Аз например се съмнявам, че нашите колеги, които са от провинцията, са променили постоянния си адрес. И ако вие сте тук със семействата си, ще бъдете призовавани там, където вие не сте. И ще се считате за редовно призовани. Това беше разисквано и в комисията, тук като че ли се вменява във вина на едно лице, ако то един месец не може да бъде намерено на постоянния си адрес, без да се изхожда от това какви са причините. Може да е ползване на редовна годишна отпуска. Може да е заболяване. Може да е в командировка в чужбина. Как едно лице, което за повече от един месец по уважителни причини е принудено да не е на постоянния си адрес, ще бъде защитено? Просто не може да бъде защитено с този текст, който се предлага. Ще се счита за редовно призовано, защото един призовкар, дори добросъвестно, аз не искам да стигам дотам, макар че има много недобросъвестни призовкари, ще каже: отидох веднъж, отидох два пъти. Ние разисквахме и това дали е достатъчно да се отиде само в работно време. И десет пъти може да отиде призовкар в работно време, но когато лицето е на работа, няма да го намери. И накрая ще каже, че не го намира на постоянния адрес.
Много е опасен този текст и ви молим да разберете това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, госпожо председател, да направя едно по-скоро редакционно уточнение в текста, който Вие ще подложите на гласуване. Тъй като в направеното предложение за съдържание на § 2а не е отчетено, че понятието местожителство се употребява и в изречение второ на чл. 50, ал. 1, аз бих си позволила за правна симетрия да направим една добавка. Това означава текстът на § 2а, който ще гласуваме, да изглежда по следния начин:
“§ 2а. В чл. 50, ал. 1 се изменя така:
“1. В изречение първо думите “местожителството и адресът на ответника са неизвестни” се заменят с “постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му”.
2. В изречение второ думите “местожителството на ответника е действително неизвестно” се заменят с “постоянният адрес на ответника е действително неизвестен”.”
Това се налага от самия текст и с оглед на изискванията на Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте § 2а, предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 77, против 32, въздържали се 9.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 3 има предложение от народния представител Йордан Соколов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Мингова и Чипева за отпадане на § 3, което в т. 2 и 3 е било оттеглено в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 2 и 3 и предлага § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Ако лицето е променило посочения адрес, без да е изпълнило задължението си по чл. 28, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България за заявяване на промяната, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 3? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 4 има предложение на народните представители Мингова и Чипева, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 със следната редакция:
“§ 4. В чл. 63, ал. 4, след думите “Държавните учреждения” се поставя запетая и се добавя “общините”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по § 4? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 13, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 64, ал. 5 се изменя така:
“(5) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 5? Няма.
Гласуваме § 5 на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 10, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на народните представители Мингова и Чипева за създаване на § 5а, 5б и 5в.
Комисията е подкрепила предложението и предлага да се създадат тези параграфи със следната редакция:
“§ 5а. В чл. 65, ал. 1, думите “20 лв.” се заменят със “100 лв.”.
§ 5б. В чл. 71 думите “3 лв.” се заменят с “до 100 лв.”.
§ 5в. В чл. 72 думите “20 лв.” се заменят със “100 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 5а, 5б и 5в в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 6 и 7, госпожо председател, няма предложения. Ако ми позволите, ще ги прочета ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и 7:
“§ 6. В чл. 80, ал. 1, буква “б” накрая се добавя “и за трудови спорове по Кодекса на труда”.
§ 7. В чл. 107, ал. 2 се изменя така:
“(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два параграфа? Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук отново се предлага едно изменение в сегашния чл. 107, който предвиждаше досега, че делото се отлага, ако страната или пълномощникът, или довереникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Текстът, който се предлага, е: “Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят.” Тоест, сега делото може да бъде отложено само ако едновременно и страната, и пълномощникът й не могат да се явят. Това за мен е малко опасен текст. Да приемем, че е болен пълномощникът и страната, дори да може да се яви, се лишава от защита.
Може ли в този случай ние да приемем, че делото трябва да се гледа? Ако ние толкова държим, макар че има и богата съдебна практика, че страната винаги има право да присъства, винаги има право да извършва процесуални действия, да участва, да кажем, в разпит на свидетел, защото тя знае често пъти по-добре фактите, които се третират в процеса, от пълномощника или повереника на страната. Но ние да лишим страната от защита тогава, когато нейният пълномощник, поради препятствия, които страната не може да отстрани, не се явява и тя се явява сама, и да се даде ход и делото да се гледа само в присъствие на страната, без нейния пълномощник, на мен ми се струва не само рисковано, а това направо засяга правото на защита на страната – едно конституционно признато право.
Ето защо аз не мога да подкрепя § 7.
По отношение на § 6 нямам възражения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези параграфи има ли?
Думата има заместник-министър Марио Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко по възраженията на господин Соколов. Тъй като § 7 е текст на вносителя, искам да кажа, че идеята на предложението е свързана с това да се престане с шиканирането на гражданския процес от страните чрез представяне на болнични листове. Понякога тези болнични листове са свързани със съмнителни диагнози и некоректно изписване на заболявания от лекари. Затова и текстът е предложен в такъв вариант, че ангажимент на страната е да не може да отстрани препятствието за явяване на нея самата или на пълномощника й. Така че във всички случаи тежи за страната задължението да представи достатъчно доказателства, че това препятствие е налице.
Що се отнася до замяната на съюза “или” с “и”, би могло да се обсъди дали във всички случаи на комулативното действие на страната и пълномощника й, защото обикновено или ще се яви страната, или пълномощникът казва: страната иска да участва в делото, но има препятствия за явяването й, а в другите случаи страната се явява и казва: има препятствия за явяване на пълномощника и във всички случаи се стига пак до един и същ резултат – за шиканиране на процеса и отлагане отново на производството. Естествено в този случай ще имаме действително забавяне на съдебното производство и тогава не толкова вината на съда и казваме, че винаги упреците са към съда, че отлага делата, а никога не обръщаме внимание на недобросъвестните граждани, а пък в известна степен и на недобросъвестните пълномощници.
Затова моля да бъде подкрепено предложението на вносителя със съюза “и” и във варианта, за който страната е задължена да представи доказателства, че не може да отстрани препятствието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези два параграфа има ли?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Това е вярно. Шиканията е, когато или страната вземе болничен, или някакъв друг документ, или пълномощникът й – и хоп, делото пак се отлага. Това е така. Вярно е.
Сега какво ще направим с този текст? Досега се представяше обикновено един болничен – или на пълномощника, или на страната. Сега ще се представят два болнични. Това е цялата работа и пак ще се отлага. Така че този текст е един удар във въздуха, но с опасност, когато действително има някакво препятствие, реално препятствие, то може да не е само болест, страната да остане без защита. Това е опасното.
Затова, разбирайки идеята на вносителите, включително доц. Мингова, аз ще се въздържа от този текст. Целта е бързина и в края на краищата какво решение ще вземе съдът няма никакво значение – не на базата на доказателства, не на базата на истината, а само и само решение да има. След това ще започнем по инстанциите, ще видите какво ще стане. Втората инстанция ще започне да представя доказателства, че има процесуални нарушения при призоваване, при защита и т.н., и т.н. Правото на защита е конституционно право и то не може да бъде ограничавано по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 6, който е подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 7, подкрепен от комисията, с направените от господин Димитров в залата редакционни корекции.
Гласували 85 народни представители: за 66, против 9, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение от народните представители Мингова и Чипева за създаване на § 7а, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 7а със следната редакция:
“§ 7а. В чл. 110 се създава нова ал. 3:
“(3) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 7а в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 8 има предложение на народните представители Мингова и Чипева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 126а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова буква “а”:
“а) по искове по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;”
б) досегашните букви “а”, “б”, “в”, “г”, “д”, “е” и “ж” стават съответно букви “б”, “в”, “г”, “д”, “е”, “ж” и “з”;
в) създава се нова буква “и”:
“и) по искове на чл. 74 и чл. 75 от Семейния кодекс;”
г) досегашните букви “з”, “и”, “к” и “л” стават съответно букви “к”, “л”, “м” и “н”;
д) създава се буква “о”:
“о) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право.”
2. В ал. 2 думите “буква “к” се заменят с “буква “м”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Залата да знае за какво гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Хубаво би било, защото и аз се замислих.
Любен Корнезов: Все пак да поясним за какво става реч. Това е така нареченото “бързо производство” по ГПК. Въведохме го в предишния парламент през 1999 г. Нали беше много бавно, и сега е бавно производство, и ние казахме: дайте сега, ще вкараме едно бързо производство по определен кръг дела. И са изброени, както виждате, цялата българска азбука от А до О. Разбирате, да не говорим за правна техника - под всякаква критика.
И това бързо производство, което междупрочем е съществувало в стария Закон за гражданското съдопроизводство и се е казвало “съкратено производство”, преписано е оттам, да не се спирам на историята, мога да ви говоря много, тъй като съм писал цяла монография в тази насока, какво обаче се оказва на практика? Тази наглед хубава идея за бързото производство в продължение на 3 години – от 1999 г. досега, не функционира. Не функционира! Питайте всеки един съдия и адвокат. Напротив, като заведат иск по бързото производство, делото се движи по-бавно от тези по общия ред. Това са реалностите.
И сега, при тези реалности на нещата, когато бързото производство не функционира, т.е. не постига целта си, а тъкмо обратното, ние предлагаме още спорове, и то съществени спорове, сложни спорове да се решават по бързото производство. Та това е абсурд!
Предлагат се исковете по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Това означава предварителните договори, когато трябва да бъдат обявени за окончателни. Всички жилища или 99 процента от жилищата в София се закупуват чрез предварителни договори. Само като пример ви давам – че това е много разпространен договор. И тези дела, ще ви кажа като стар съдия, са доста сложни, много сложни. Не е възможно, даже колкото и добросъвестно един съдия да си гледа работата, да реши по така нареченото “съкратено” или “бързо производство” един такъв правен спор. Абсурд!
Второ, предлагат се чл. 75 и 76 пак да бъдат по бързото производство. Добре, аз питам, ето, тук е и представителят на министерството: колко такива дела имаме годишно? Практически няма! Значи отново правим един удар във въздуха. Ще си отчетем работата тук като парламентаристи – че сме променили ГПК, че въвеждаме някакво бързо производство за по-широк кръг от спорове, от това обаче живото правораздаване нищо няма да спечели.
Добрите идеи, както е казано, понякога водят и към ада. Хайде, да не е адът, но ако някой води дело по бързото производство по чл. 19, ал. 3, това ще бъде нещо като ад за него.
И затова безсмислено е такова предложение. Да оставим настрана, че българската азбука вече е изчерпана като точки от нашия закон. Трябва да има членове и алинеи, а не букви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Действително, госпожо председател и уважаеми колеги, можем дълго да обсъждаме доколко е функциониращо бързото производство, предвидено с последните изменения в ГПК като отделна част, отделни норми в сега действащото законодателство по граждански дела. Но всъщност с предложените промени, а пък и от същината на цялото бързо производство, което господин Корнезов достатъчно добре знае, защото написа монография по бързото производство, се създава една правна възможност за ищеца, която той може да използва, но която не може да наложи на съда и на насрещната страна, защото следващата разпоредба от закона, която ние сега с предложенията не променяме, дава възможност на ответника да се противопостави при наличието на определени обстоятелства срещу провеждането на производството именно по тази бърза процедура и то да върви по общия ред.
Следователно нищо страшно не става с оглед защита правата на страните, ако по още някои категории дела, господин Корнезов сам посочи, че те не са и многобройни на практика, се създаде и една такава допълнителна възможност за ищеца да поиска делото да върви по малко по-бърза процедура.
Така че с направеното предложение, без да се ограничават правата на насрещната страна и възможностите процесът да протича по общия ред, се предвижда още една определена група, категория дела, които не са многобройни, да може по желание на ищеца и при непротивопостяване на насрещната страна, да се развие и да приключи по една малко по-бърза процедура.
Така че на тези основания ви моля да гласувате направеното предложение, което е подкрепено и от комисията, с още едно последно съображение. Всъщност в нашето предложение с госпожа Чипева, което е и отклонението от предложенията на вносителя, ние включваме и тази категория дела по чл. 19, ал. 3, които, колкото и да са сложни от фактическа страна, както посочи господин Корнезов, в което аз лично не съм убедена, че е така, беше направено по изрични молби, многократно отправени до Комисията по правни въпроси от практикуващи колеги, водещи такива дела, които настояваха да се предвиди и тази възможност за бързо производство.
Така че предложението не е направено като някаква самоцел или за да се усложнява законодателството, а именно изхождайки от идеята да се отговори на обществения интерес, който ни беше представен чрез тези молби и отправени предложения от хората, които практикуват по тази категория дела. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Няма други изказвания по този текст.
Гласуваме § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 17.
Параграфът е приет.
Параграф 8а.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 8а е по предложение на народните представители Мингова и Чипева. Той има съдържание, подкрепено от комисията, в следната редакция:
"§ 8а. В чл. 126з се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "председателя на съответния окръжен съд" се заменят с "окръжния съд".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Окръжният съд в закрито заседание се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й."
2. В ал. 3 думите "председателя на" се заличават."
По § 8б, предложен също от Мингова и Чипева, подкрепен от комисията, се предлага следната редакция:
"§ 8б. В чл. 182, ал. 1, буква "ж" се изменя така:
"ж) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон."
Има предложение на народните представители Мингова и Чипева, подкрепено от комисията, за създаване на § 8в. Той е със следната редакция:
"§ 8в. В чл. 202 думите "с изключение на чл. 41, ал. 6" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Любен Корнезов (КБ, от място): Обяснете, моля, за какво става дума.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Необходими са няколко пояснения по текстовете.
В § 126з едно административно по характера си производство за намеса на съда в предвидените случаи, което така или иначе фигурира в закона с последните изменения, всъщност предпоследните основни изменения от 1997 г., тази възможност беше предоставена за преценка единствено на председателя на окръжния съд. Това доста смущаваше и забавяше хода на тази категория дела. С предложението, първо, се предвижда, че това производство се осъществява не единствено и само пред председателя на съответния окръжен съд, а за по-големи гаранции, пред състав на този съд, каквато е обичайната структура на съдебните състави на ниво окръжен съд по граждански дела, тоест тричленен състав, които, разбира се, с оглед бързината и целта на това производство, се развиват в закрито заседание, така че да може да се гарантира бързина при провеждането и приключването на това производство. С други думи, от една страна, по-големи гаранции с оглед състава на съда, а от друга страна, закрито заседание, което на практика е аналог на разпоредителното заседание, което до този момент председателят на съда осъществяваше еднолично чрез разпореждане.
По другите две букви на параграфите - § 8б, нещо много съществено, което беше отчетено като недобра промяна, като основание за спиране по едно гражданско дело на производството още с приемането му през 1997 г., една възможност да се спира ходът на гражданското дело винаги, когато конкретният съд прецени, че приложимият закон противоречи на Конституцията. Това означава, че спирането на делото може достатъчно дълго, безконтролно дълго време да съществува, тъй като конкретната преценка на конкретния съд с нищо не обвързва органите, които могат да сезират Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна дадена законова разпоредба.
Освен това, на второ място, едно такова основание за спиране като че ли означава, че конкретният съд прави един своеобразен отказ от правосъдие, защото пък той не е компетентен да има меродавната преценка за противоконституционност на съответен текст, след като не може директно да сезира за това Конституционния съд.
Ето защо изменението цели спирането да настъпва по силата на тази буква от закона, единствено и само тогава, когато Конституционният съд е приел за допустимо едно такова искане от сезиращите го органи за обявяване на дадена норма като противоконституционна. Целта е да се избегне постановяването на едно неправилно решение от конкретния съд, в случай че последващото решение на Конституционния съд обяви за противоконституционна тази норма, която съдът е приложил.
И последното визира отпадането на текста на чл. 41, ал. 6 при призоваването пред въззивния съд, защото, колеги, преди почивката приехме с вас, че еднократност на призоването ще има както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Следователно корекцията в чл. 8в просто се налага от това, което ние вече гласувахме в чл. 41 преди почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 8а, 8б и 8в ан блок в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 9 са направени следните предложения.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов – в § 9, в чл. 218а, ал. 1 буква "б" да отпадне.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение на господин Соколов - § 9, в чл. 218а, ал. 1, буква "б" – числото "50 000" се заменя с "10 000".
Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Йордан Соколов (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Соколов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има и предложение на народните представители Мингова и Чипева също по § 9, което е подкрепено от комисията.
Предлагам ви редакцията на комисията за § 9, която е следната:
"§ 9. Член 218а се изменя така:
"Чл. 218а. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
"а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:
а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда;
б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 9?
Заповядайте, господин Корнезов.


Любен Корнезов (КБ): Това е също един от основните текстове на гледания от нас законопроект. Касае се за касационното производство, третата инстанция. Доц. Мингова също е писала монографии в тази посока, добре познава материята. Заедно сме се ровили в тази материя.
Проблемът е следният – кои решения трябва да подлежат на касация пред Върховния касационен съд? Отначалото, принципът, когато приехме тази касация, беше всичко на три инстанции. Някак си е справедливо, добре е, след като премахнахме прегледа. След това се оказа, че три инстанции са много бавно, скъпо, дайте да намалим и някои дела да минат на двуинстанционно разглеждане, без касация. И това беше промяната. И мисля, че беше в добър баланс. Определена категория дела, сега ги увеличаваме, когато районният съд е първоинстанционен, окръжният съд е второинстанционен, ще спре производството до окръжния съд – издръжки, брачни искове, сега този обем дела се увеличават, които също ще минават през районен съд и окръжен съд.
Новото, което е същественото, е, че досега всички решения на апелативните съдилища, а те са 5 в страната, апелативният съд винаги е въззивен, подлежеха на касация пред Върховния касационен съд. Защото се предполага, че когато окръжният съд е първа инстанция, а апелативният съд втора инстанция – това са по-сложни дела, засягат се по-големи интереси и затова е необходимо да има една гаранция за правилност на решението при проверка от Върховния касационен съд. Сега обаче ни се предлага и част от апелативните решения, тоест второинстанционните решения, да не подлежат на касация. От 50 хил. сега ни казва – 25 хил. Но мисля, че ще сгрешим. Вижте какво се получава парадоксално – ако аз заведа един иск за собственост на една вещ, която, примерно е 10 лв. или 100 лв., такива дела се водят, този мой иск за вещ, равна на 100 лв. парична равностойност – три инстанции – районен, окръжен, Върховен касационен съд. А когато се касае за хиляди левове – 25 хил. лв. за някого може да е нищо, но за огромна част от населението е много, ще има двуинстанционно разглеждане на делото. Няма да може Върховният касационен съд да се произнася по тези спорове. И още нещо много важно – Върховният касационен съд има една друга функция, освен прякото правораздаване на контролно-охранителната система. Тя обобщава практиката и издава тълкувателни решения, които са задължителни за съдилищата. А когато дела не отиват до Върховния касационен съд, разбира се, че той не може да дава и такива тълкувания, указания в приложението на правото.
И затова аз мисля, че е по-целесъобразно всички решения на апелативните съдилища, които са въззивни, да подлежат на касация. Няма да постигнем бързина, респективно да облекчим Върховния касационен съд по този начин.
И другият доста спорен въпрос, и върховните съдии се вълнуват, е около трудовото правораздаване. Вярно е, че има проблем. Върховният касационен съд е затрупан от трудови спорове. Казват, че са над 6 хил. дела. Вярно е, че едно трудово дело, примерно за уволнение, продължава 5-6 години, та и повече. Даже да спечели човек делото, 5 или 6 години е без работа. А Върховният касационен съд също е вярно, че сега може да насрочва делата за 2003 –2004, та и за 2005 г. Но може ли ние по законодателен път да ограничим тази възможност на правото на труд, което е конституционно право, да не отиде до най-висшата съдебна инстанция? Това е проблемът. И може би ние трябва да мислим не по законодателен път да ограничаваме трудовото правораздаване и възможността на гражданите да стигнат до най-висшата съдебна инстанция , а тук да помислим да отпуснем по-голям бюджет на Върховния касационен съд, за да може да има по-голям щат, включително и за съдии, които разглеждат тези трудови спорове. Това е пътят, а не когато всъщност ограничаваме възможността на гражданите или на юридическите лица да защитават своите права и интереси пред Върховната ни касационна инстанция.
Така че този текст е доста спорен, той не се приема и от една част от юристите, включително Върховния касационен съд. Имам предвид трудовите спорове. И това надали ще се реши, защото тези 6 хил., а и повече дела, остават. Те ще се гледат с години. А идват и нови. Не решаваме проблема на Върховния касационен съд в областта на трудовото правораздаване с този закон. И мисля, че не със закон, а с други правноорганизационни средства трябва да помогнем на върховните съдии в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
За изказване има думата господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа само по втората алинея на чл. 218а и ще ви моля като процедурно предложение да подложите двете алинеи на гласуване поотделно.
Лично аз наистина поддържам втората алинея така, както тя е предложена от вносителя, а не в променената от комисията редакция. Колегата Корнезов засегна въпроса за така наречените трудови дела. Аз бях много впечатлен в понеделник на една конференция с правна тематика, когато представителите на Върховния касационен съд заявиха, че в момента трудовите дела се насрочват за 2004 г. и има 6 хиляди не за разглеждане, а ненасрочени трудови дела.
Това, което предлага вносителят в неговия § 9, е че не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на окръжните съдилища по трудови спорове с изключение на решенията за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно. С това касационните съдии са съгласни. Те смятат, че е добре и занапред неправилното уволнение, когато то е дисциплинарно, да може да стига до тях и да подлежи на контрол и от Върховния касационен съд. Не така обаче стоят нещата с уволнения поради съкращения в щата. Там материята е доста по-лесна да бъде проверена от съда дали наистина има съкращения в щата или не. Големият брой случаи на практика се оказва, че се атакуват именно уволнения поради съкращения в щата. И ми бяха дадени примери, да кажем, обявява се в ликвидация едно предприятие с 1000 работници, 1000 работници атакуват своето уволнение. И тези 1000 дела стигат или могат да стигнат до Върховния касационен съд. И затова идеята е не да се премахне триинстанционното производство, но трета инстанция за трудовите спорове с изключение на дисциплинарното уволнение, да отиват в апелативните съдилища. Там са наистина професионално издигнати, добре подготвени съдии. Оказва се, че в момента, ако има по-малко натоварени съдилища, това са именно апелативните. Тоест те мога спокойно да поемат тази бройка от дела, която сега виси на Върховния касационен съд. Ето защо аз лично смятам, че ние ще постъпим по-добре, ако в § 9 относно чл. 218а – аз самият ще подкрепя първата алинея така, както комисията предлага…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Комисията или вносителят?
Йордан Соколов: Първата алинея на комисията, но втората на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Първата на комисията, втората на вносителя и да ги гласуваме поотделно. Добре.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Реплика към господин Соколов.
Зная тази идея, тя се поддържа и от Върховния касационен съд. Всъщност тези висящи трудови спорове в делата и огромната част от трудовите спорове да не отива до върховния касационен съд, да стига до апелативните съдилища. Това на пръв поглед е добре, то ще улесни и облекчи Върховния касационен съд, бих казал, ще разреши поне висящите хиляди дела, които са пред Върховния касационен съд. Но с това, господин Соколов, обръщаме Гражданския процес с краката нагоре, извинявайте за този израз. Има принципи. По този начин ние правим апелативните съдилища касационни съдилища. Те ще бъдат касация, трета инстанция.

Структурата на нашия граждански процес е, че касационната, която е контролно-отменителна, не е инстанция по същество, е дадена само в правомощията на Върховния касационен съд. Ако ние сега дадем това право и на апелативните съдилища, които засега са пет, то се чува, че ще станат седем касационни инстанции плюс още една касация отгоре на Върховния касационен съд. Губят се принципите в гражданския процес. Мисля, че не това е пътят. Пътят е да увеличим бройките и щата на съдиите, включително и да ги подпомогнем финансово. Затова тази идея не я споделям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми колеги, най-напред по предложението, което аз лично съм направила като алтернатива на предложението на вносителя, касаещо трудовите спорове и създаването на нова ал. 2 в чл. 218а. Противно на предложението на вносителя, тук се засяга възможност за касационно обжалване на една по-широка категория решения по трудови дела, които визират не само дисциплинарните уволнения, а всички уволнения. Защото недопустимо е да лишим от касационна защита лицата по такава социална категория дела, които засягат трудовия статус на работниците и служителите. При това, ако ги лишим изобщо от възможност за касационно обжалване, Върховният касационен съд (както и господин Корнезов подчерта) не може да осъществява една своя много важна функция, една своя неправосъдна функция – функцията по тълкуване на закона, по прилагането му и по уеднаквяването на практика по тази категория дела. Именно това са основните функции на Върховния касационен съд в качеството му на трета касационна инстанция.
Затова предлагам такова увеличаване на възможността за касационно обжалване на делата по трудови спорове, като все пак отчитаме идеята да се ограничат възможностите за касационно обжалване. Виждате в буква "б" на ал. 2, че исковете за трудово възнаграждение, които имат чисто имуществен характер, се съобразяват с предложеното от вносителя в предходната ал. 1 – да бъде вдигнат ценовият минимум на решенията и цената на иска, при които може да се стигне до касационно обжалване. Така че не по всички трудови дела и решения по тях ще се стигне до касация.
Но обърнете внимание, че при това изключение, когато ограничението за касационно обжалване би било производно от цената на иска, тоест ако тя е над 5000 лв., все пак функцията на ВКС като съд, който ще уеднаквява практиката, ще тълкува и прилага еднакво закона спрямо всички и ще вменява на по-нисшите инстанции, не е ограничена, защото не цената на иска определя възможността ВКС да има такива функции, а категорията дело. Следователно той ще може да уеднаквява практиката по тази категория дела, когато бъде сезиран с отмяна на решение по цена на иска над 5000 лв. В този смисъл това, което той ще изтълкува, ще бъде прилагано от по-нисшите по степен съдилища, когато решават такива спорове при по-ниска цена на иска.
По отношение на идеята да има ограничаване във възможностите за касационно обжалване, колкото и да е спорно, колеги, понятието "цена на иска" като критерий при определяне както на подсъдността по граждански дела, така и при възможностите за броя на инстанциите, все пак такъв разумен критерий трябва да бъде намерен. Винаги могат да се срещнат атаки и аргументи против фиксирането на съответна сума, в случая цена на иска, като достатъчно приемливо в даден социален момент. Вносителите и ние в комисията сме се опитали да стигнем до някакъв приемлив разумен вариант за ограничаване на възможността за касационно обжалване от практически съображения за намаляване броя на касационните дела, без обаче да бъде засягана именно тази тяхна функция по тълкуването и прилагането на закона и уеднаквяването на съдебната практика, защото, както подчертах, фиксираната цена няма да повлияе на тази функция на Върховния касационен съд.
Освен това не цената на иска определя и е меродавният критерий за това дали едно дело е по-сложно от практическа и правна страна, за да кажем, че страната не бива да бъде лишавана от възможност за касационно обжалване.
И на последно място като аргументация – всъщност ще се създаде възможност за разумна бариера, тъй като особено по търговски дела при цената, която ние предлагаме – около 25 000 лв. (а това беше отчетено и в комисията), това формира около половината висящи дела по такива спорове пред Върховния касационен съд.
Освен това, ако колегите не насрочват трудовите дела, това малко граничи с отказ от правосъдие, бих казала, и тези от тях, които до този момент са решавали търговски дела и биха били вече освободени, ако ние с вас възприемем критерия 25 000 лв., биха могли да се включат в решаването на трудовите дела, които все пак са по-тесен обем, отколкото до настоящия момент с ограничението, което предлагаме в ал. 2.
Затова ви призовавам да гласувате предложението на комисията и в двата пункта, като подкрепям идеята на господин Соколов все пак да проведем отделно гласуване, за да има яснота в отделните пунктове на § 9.
Мисля, че тъй като предложението на господин Корнезов за отпадане не е подкрепено, трябва да го прогласуваме първо него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Въпросът е, че предложението на господин Соколов е по-сложно, за да го прегласуваме.
Първо ще гласуваме двете алинеи. Това е добре. Само че веднъж трябва да подложа на гласуване текста на вносителя, веднъж – на комисията.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Любен Корнезов (КБ, от място): Но е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласували 104 народни представители: за 25, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване чл. 218а, ал. 1 – тази част от предложението за § 9, която е предложение на комисията и в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте ал. 1 на чл. 218а.
Гласували 102 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 19.
Алинея 1 е приета.
По настояване на господин Соколов подлагам на гласуване чл. 218а, ал. 2 в редакцията на вносителя. Тази редакция не се подкрепя от комисията. Както се оказва и самият вносител не я подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 86, въздържали се 8.
Този вариант на ал. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 218а, ал. 2 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 8, въздържал се 1.
Алинея 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 10 има предложение на народните представители Мингова и Чипева, което е подкрепено от комисията. Има и предложение по този параграф на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Господин Корнезов, Вие сте направили по този параграф това предложение и затова така е обсъдено. Разбира се, ние ще го гласуваме, защото така или иначе то не е подкрепено от комисията.
Аз ще прочета сега текста на § 10 в редакцията, в която комисията го предлага и той е следният…
Всъщност, първо ще прочета Вашето предложение, тъй като не е подкрепено от комисията:
В чл. 218б, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.
Редакция на комисията за § 10:
“§ 10. В чл. 218б, ал. 1, буква “в” се изменя така:
“в. когато решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 10?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вярно е, че е в един параграф, но материята е различна.
Досега касационните основания при атака пред Върховния касационен съд бяха две – нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Малко по по-друг начин беше формулирано…
Сега посочваме и трето основание, така наречената “необоснованост”, но мисля, че тук сме категорични всички. Това, което предлагат госпожа Мингова и госпожа Чипева е практически редакционна бележка. При вносителя е: “поради необоснованост”, а сега те предлагат: “или необоснованост”.
По-големият проблем е в това, което аз предлагам – да отпаднат ал. 2, 3, 4 и 5. Става въпрос за следното.
През 1999 г. с поредното изменение на Гражданско-процесуалния кодекс се въведе тъй нареченото “предварително изпълнение на въззивните осъдителни решения”.
Следователно, за колегите, които не се занимават с тази материя казусът е следният, проблемът е следният – имате решение на първа инстанция, примерно на районен съд, след това на окръжен съд. Осъден е, примерно ответникът за дадена сума или да предаде дадена вещ. Значи, имате едно осъдително решение. Това решение не е влязло в сила, не се ползва с ресюдиката, не е окончателно, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и то е обжалвано. Не се знае Върховният касационен съд какво ще реши. Той може да отмени решението, да го върне за ново разглеждане, да реши като отмени решението и отхвърли риска… Не е сигурно. Не се знае крайният резултат от делото. Така ли е? Така е.
Добре, но с измененията от 1999 г. се казва: въззивните решения, това са осъдителните, не става въпрос за другите два вида, подлежат на изпълнение независимо, че не са влезли в сила. С други думи, спечелиш ли делото във въззивния съд, можеш да си вземеш изпълнителен лист чрез съдия-изпълнител, да си прибереш парите, да изгониш този, който е в жилището и да се настаниш в жилището, във фабриката или в склада. Тоест, предварително изпълнение има.
И сега, ако Върховният касационен съд обаче отмени решението и постанови, че ответникът не дължи парите, не дължи вещта, какво ще стане? Ще има да взима! Защото, който е получил парите няма да ги държи в банката, за да може да ги върне. Той, разбира се, веднага ги скрива някъде…
Следователно, по това предварително изпълнение се санкционира добросъвестната страна – страната, която има право и правото е на нейната страна, казано от най-висшата върховна съдебна инстанция. Да, предлага се, че може изпълнението да се спре. И сега започват – тези колеги, които се занимават с реалното правораздаване го знаят, започва ходенето по мъките, защото правораздаването не е само в София. Може въззивното решение да бъде на Силистренския съд. Делото се изпраща във Върховния касационен съд, адвокатите и гражданите започват да пътуват от Силистра, Враца, Варна, Ямбол до София, за да внесат, ако имат, разбира се, тези средства, за да могат да спрат изпълнението като обезпечителна мярка. Но, Върховният касационен съд колко време разглежда едно дело? Две – три години.
Даже и да имаш пари, за да спреш изпълнението, ти си блокираш търговския оборот. И го ликвидираш. Твоят опонент го ликвидира, макар че Върховният касационен съд окончателно казва, че аз съм правия. Е, какво като съм правия, като моят опонент ме е разорил?!
И, затова знам, че се въздържаха колегите-юристи в Комисията по правни въпроси, но поне този път ми повярвайте! Поне този път. Така е!
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Е, недейте така, господин Корнезов! Колко предложения Ви приехме?!
Любен Корнезов: Колко предложения сте ми приели? Тук, където пише “Корнезов” се казва “Комисията не подкрепя предложението”.
Дайте да играем по правилата!
Има ли сила на присъдено нещо едно решение, ще има изпълнителна сила. Докато няма ресюдиката едно решение, не трябва да има изпълнителна сила. Изключенията чрез чл. 238, те са дадени и са класика. Дайте да играем по класиката, а не да преписваме, както стана през 1999 г. неща, които не функционират и са против правораздаването фактически.
И така, предлагам тези алинеи да отпаднат. С добра воля!…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, именно от тази класика, както посочи господин Корнезов в чл. 238 с принципната възможност, която съществува във всички процесуални законодателства за така нареченото “предварително изпълнение на съдебното решение” се предвиди в измененията от 1999 г. една възможност за предварително изпълнение екс леге на една категория съдебни решения, които също още не са влезли в сила, но които, както самите върховни касационни съдии в своята статистика установяват, в голямата си болшинство са правилни, тоест осъдителните въззивни решения, когато биват подложени на касационно обжалване много по-рядко и в много по-нисък процент се оказват отменени поради неправилност, отколкото потвърдени, поради правилност.
Именно от това е изходил предишният законодател с предложението, въведено в закона, на цялата тази категория осъдителни въззивни решения да бъде предвидено екс леге предварително изпълнение.
Аз така и не можах да разбера до този момент точно чий интерес иска да защити господин Корнезов с предложението да отпаднат посочените алинеи. Защото той първоначално изходи от това да няма спиране, с други думи, да се защити докрай интересът на длъжника. А оказва се от казаното преди мен, че длъжникът фактически, ответникът по тази категория дела, тези длъжници са неправата страна в спора, защото по-малък процент решения при обжалването биха се оказали неправилни и отменени.
Значи, от какво изхождаме – от идеята да защитим интереса на тези от страните, тоест, на кредитора в случая, тъй като преобладаващата категория дела основателно са приключили с осъдително решение, или другата страна, тези, които бидейки осъдени като длъжници, всъщност недобросъвестно, горе-долу, но подпомогнати от закона, ще чакат да премине и касационното обжалване?
После господин Корнезов защитава другата страна - именно ответниците, защото те пък, видите ли, като искали спиране, много дълго време ще оставят пред насрещната страна, при кредитора възможността той да получи чрез принудително изпълнение това, което му се дължи.
Всяко предварително изпълнение, колеги, крие риска от евентуална отмяна на решението. Но винаги в гражданския процес и във всеки процес изобщо законът трябва да търси нормалния баланс в равенството при защита на интересите на едната или на другата страна. С възможността за предварително изпълнение се дава авансово изпълнителна защита на едната от страните. Но все пак, за да не бъде тази защита проведена докрай, законът и в производството по чл. 238, и в това тук по чл. 218 предвижда пък възможността да бъде все пак отчетен интересът и на насрещната страна чрез възможност да бъде спряно, при надлежните гаранции за това, предварителното изпълнение. Още повече, че самите колеги от практиката изтъкнаха, че всъщност този механизъм засега функционира добре. И колкото и някакви практически съображения все пак да има срещу неговата целесъобразност, на мен ми се струва, че от 1999 г. досега не е изминало толкова много време, за да видим и да аргументираме негативните страни на това предложение. По-скоро нека да дадем шанс тази норма да продължи да работи още известно време, за да може, след като малко с лека ръка се прави едно предложение за отмяната и в един бъдещ момент, все пак в законодателния процес тези, които приемат след това такава норма, да са сигурни в нейната нецелесъобразност, защото за мен тук въпросът стои именно до разпределение, до балансиране на интересите в един процес при защита на интересите на двете страни.
В крайна сметка, идеята още 1999 г. беше да се осигури възможност и чрез изпълнителната защита за по-реална, по-бърза, по-ефективна реализация на гражданските права, защото иначе самият исков процес би се обезсмислил.
Затова аз ви моля да не подкрепяте направеното от господин Корнезов предложение, което беше и решение на болшинството от членовете в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Реплика на господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Госпожа Мингова зададе риторично въпроса чии интереси защитава моето предложение. Госпожо Мингова, моето предложение защитава интересите на правото, защото правото е изкуство за справедливостта и доброто в цялост.
Вторият Ви аргумент – видите ли, въззивните решения, тоест, второинстанционните решения, огромната част от тях били правилни, Върховният съд ги потвърждавал и т.н. и затова можело предварително да събереш парите или да го изгониш от жилището. Ами тогава дайте да премахнем Върховния касационен съд! Защо ни е тогава, след като всичките ни съдилища – окръжни, апелативни – постановяват безпогрешни решения? Така ли е? Не е така, защото Вие чухте, включително и в Правната комисия, че има съдилища, на които около 60-70% от постановените им актове се отменят като неправилни. И тук не е въпрос само до проценти. Един невинен човек да осъдиш, макар и в областта на гражданското право, е недопустимо. Един човек! Защото това е човешка съдба, съдба на хората, на семейството му, на фамилията му, на перспективата му за развитие. И нека да не се крием зад проценти и някакви цифри!
Защо тогава 1997 г., когато въведохме касационното производство, не предвидихме предварителното изпълнение, а след това хоп – съд?! И стана бъркотията. Знам, че Върховният касационен съд, съдиите, които присъстваха, и моите уважения към тях, казват: а бе, няма спиране, спирането не създава проблеми. Не създава проблеми на тях, ама създава проблеми на гражданите и на адвокатите. А, отидете и внесете гаранции - къде ще подавате тези гаранции и т.н.
Вие казвате: ама ще защитим ищеца; длъжникът, който в края на краищата дължи, е недобросъвестният. Не е така, госпожо Мингова, защото Вие много добре знаете, че гражданският процес има обезпечително производство и един ищец, още като заведе иска, а даже и преди да заведе иска, чл. 309 от ГПК, може да обезпечи своето вземане чрез заповед, чрез възбрана, още даже преди процесът да е започнал.
Така че държа на предложението си и се надявам включително и госпожа Мингова, след като чу моите аргументи, да ме подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказване - госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже обсъждаме Гражданския процесуален кодекс, който невинаги и във всяка своя разпоредба е свързан толкова тясно с политика, ще си позволя да изразя едно обратно на това на моя колега становище.
Има един голям проблем в българското гражданско право, който създадоха длъжниците в тези последни 12 години на промени. Преди това въпросът с длъжниците не беше толкова остър, защото доходите бяха премерени, задълженията бяха премерени и имаше една добра възможност чрез запори на касата и по ведомост да се възмезди един кредитор. След това обаче проблемът с дълговете стана колосален до такава степен, че създаде цял бизнес на силовите структури, които създадоха рекета много често в изпълнение на правомерни граждански отношения. Това държавата никак не е заинтересована да толерира. Нещо повече, един от най-острите въпроси, който стои пред нас като законодатели и като юристи в този парламент, е да измислим промени в изпълнителния процес, в изпълнителното производство на Гражданско процесуалния кодекс, с което не сме готови нито ние, нито министерството, защото това наистина е една мъчна работа за измисляне, за да може всеки длъжник да знае, че няма къде да ходи и ще му вземат дължимото задължително и няма да го вземат след толкова много години, когато вече ще бъде безпредметно.
Защо според мен не е достатъчна процедурата по обезпечителното производство на ГПК за един кредитор? Защото много често той не стига до суми по сметки и защото, дори да стигне до недвижими имоти или някакви други особено ценни вещи, има изключителни затруднения в процедурата по реализацията на дълга при публична продан и при други неща.

Този текст, както е формулиран в чл. 218б от ал. 3 нататък, според мен е измислен добре житейски. Когато на две инстанции един кредитор е получил съдебен титул, че тази сума най-вероятно ще се дължи, а длъжникът иска да продължи да бави процеса с касационна жалба, която ще отнеме нови две-три години, той да има право да започне процедура предварително. Тук става дума за представяне на надлежно обезпечение от страна на длъжника, ако той иска да спре изпълнението. Тоест не за даване на кредитора, а за отделяне на сумата на друго място.
Другият смисъл на това нещо. Тук не може да се каже дали е справедливо да разсипеш бизнеса на длъжника като го накараш да си извади сума, която най-вероятно дължи, или е справедливо да разсипеш бизнеса на кредитора, който дал сумата преди това и не може да си я събере. Според мен има много голям резон в това да започнем да търсим и допълнителни механизми в ГПК, които да дисциплинират и принуждават гражданите, които дължат суми, да ги плащат, защото знаят, че така или иначе по закон това все едно ще стане факт.
Ако продължим да създаваме допълнителни вратички в ГПК за длъжниците, ние ще се изправим наистина пред риска да стимулираме рекетьорските структури, при които кредиторът отива, показва си титула, отчислява им 25-30 на сто, вече са стигнали до 50 на сто, за да бъде сигурен, че ще си получи поне 50 процента. По досегашното ГПК е достатъчно сложно, дори след като на три инстанции си се сдобил с титул, че сумата ти се дължи, да си я вземеш.
Така че аз мисля, че сегашната редакция на чл. 218б от ал. 3 нататък е нещо позитивно, което наистина при наличието на съдебна статистика, според която малък процент дела са отменени на касация, е добър механизъм за дисциплиниране на длъжници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! С всичките мои уважения към човек, когото безкрайно уважавам, нашата Татяна този път не е права. Е, не само този път, но и този път. Особено що се касае за ГПК.
Първо, госпожа Дончева изхожда от презумпцията, че кредиторът винаги е прав, защото той имал да взима пари, а длъжникът не му давал парите. Не е така. И тя като бивш адвокат го знае. Около 50 на сто от исковете, които се предявяват, се отхвърлят изцяло или частично. Следователно ответникът е бил в правата си, а не ищецът, който води делото.
Второ, госпожа Дончева каза: щом на две инстанции ищецът е спечелил делото, защо да не си събере вземанията предварително, защото най-вероятно Върховният касационен съд ще каже същото. Най-вероятно. Но и това не е вярно. Защото може първата инстанция, примерно районният съд, да отхвърли иска и да посочи, че ответникът не дължи вещи, пари или някакви други задължения, а втората инстанция да реши тъкмо обратното, защото тя е въззивна инстанция. В такъв случай имаме две противоречиви решения, макар и на различни инстанции. Така че не два пъти да са ги потвърдили, а нищо не се знае и какво ще стане във Върховния касационен съд.
Така че с всичките мои уважения, ГПК го обичам повече от теб! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Пейчев.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! В случая аз искам да подкрепя госпожа Дончева за това, което тя каза. Господин Корнезов, аз много Ви уважавам, но Вие вероятно не сте имали такива проблеми. Аз съм имал. И нито един проблем до момента не е решен от 1995 г. Ако аз дойда и Ви взема сакото, то вече става мое и Вие никога повече не можете да си го вземете. Така е със средствата, които много тарикати в България прибраха от свои приятели, осребриха приятелството си, подписаха записни заповеди и оттам нататък едните имат да вземат, другите имат да дават. Ние трябва да пресечем тази практика и пресичането й става по този начин, който посочи госпожа Дончева. Трябва да се знае, че който взема, трябва да дава, да си върне дълговете. И германците са го казали: “Ред трябва да има!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Корнезов знае, че аз също изключително го уважавам, но като професионалисти в една област понякога ние сме на различно мнение. Моето мнение не се базира на презумпцията, че кредиторът е прав. То се основава на моята съдебна практика като адвокат.
Смятам, че проблемът с рекетьорските силови структури е изключително остър за държавата и пример как един уж проблем на престъпността може да има своето решение с помощта на други способи. Фактът, че има две съдебни инстанции, които са присъдили вземането, прави и окончателният съдебен акт много вероятен. Вярно е, че може първата и втората инстанция да бъдат различни като извод на съда, но това е малкият процент от случаи.
Мисля, че като законодатели трябва да погледнем въпроса малко по-глобално. Виждате, че други страни са били принуждавани да въведат затвор за длъжници. У нас още не сме стигнали до това. Много се надявам, че с по-гъвкава уредба на изпълнителния процес и с други механизми по принудителното изпълнение, по обезпечителното производство на гражданския процес, които ще успеем да измислим, ще успеем да решим този проблем задоволително, за да не се налага затвор за длъжници. Но ако ние продължим да тлачим този процес, след като затлачихме банковата си система и де факто фалирахме половината си български банки заради лоша уредба и абсолютно несериозни механизми за реализиране на вземания, мисля, че тази практика трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо искам да благодаря на госпожа Дончева за подкрепата на основния текст, съществуващ досега в ГПК, и изложените аргументи против предложението на господин Корнезов, когото много уважавам като бивш съдия. Бих взел становище също като бивш съдия.
Аргументите са следните. Промяната в чл. 218б беше направена, за да стимулира процеса, да се премахне шиканирането и бавността на процеса, осъществяван от недобросъвестни длъжници. Ако ние премахнем тези разпоредби, това означава връщане преди 1997 г. и отново кредиторите да не получат вземанията си. Спомняте си някои решения на Върховния съд по повод задължения към банкови институции.
Освен това една римска сентенция за съда гласи: “Дайте ми фактите, аз ще ви дам правото”. Във всички случаи преценката по чл. 218б ще бъде на Върховния касационен съд. Аргументите на върховните съдии при обсъждането в Комисията по правни въпроси бяха, че произнасянето по повод жалба за спиране не затруднява процеса във Върховния съд. Още нещо, когато Върховният касационен съд се произнася по жалбата за спиране по повод предварително изпълнение на решението, във всички случаи той ще има на разположение делото пред себе си, ще види доколко доказателствата са налице и доколко е обосновано решението на пръв поглед, на първо четене и ще може достатъчно аргументирано да прецени дали са налице условия за спиране на изпълнението, ако са застрашени правата на длъжника. Но във всички случаи тези права на длъжника ще бъдат предоставени именно чрез този съд, който ще се произнесе и по окончателното решение, и по жалбата за спиране.
Въз основа на тези аргументи и, разбира се, това, което госпожа Дончева каза, аз приветствам да остане първоначалният текст в ГПК и да отпадне предложението на господин Корнезов, въпреки неговото желание да защити правата и на длъжниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 91, въздържали се 8.
Гласуваме § 10 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
”§ 11. В чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, след думите “като при отмяна” се добавя “поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 11? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100 против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 12 има предложение на господин Корнезов, което е подкрепено от комисията по принцип; на народните представители Мингова и Чипева, което в едната си част е оттеглено, а в другата е подкрепено по принцип от комисията.
Предлагам ви редакцията на комисията за § 12:
“§ 12. В чл. 218з се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.”
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Изказвания по § 12? Няма.
Гласуваме § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 13 има предложение на господин Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията; предложение на народните представители Мингова и Чипева, което не е подкрепено от комисията, но което ние с госпожа Чипева оттегляме.
Предложение за редакция на § 13 на комисията:
“§ 13. Член 218и се изменя така:
“Чл. 218и. (1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.
(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от Въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 13 изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение за създаване на нов § 13а. Първото предложение е на господин Корнезов и то е следното:
“§ 13а. В чл. 231, ал. 1, се добавя нова буква “и”:
“и) когато решението е недопустимо.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По този параграф? Господин Корнезов, заповядайте да защитите предложението си.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Става въпрос за следното. Има влязло в законна сила решение. То може да бъде и на Върховния касационен съд, може да бъде и на Апелативния. Спорът е решен окончателно, решението се ползва със сила на присъдено нещо, с изпълнителна сила, ако има такава, и т.н. Има така наречената отмяна – отмяна на влезлите в законна сила решения по чл. 231, защото и практиката, не само българската, показа, че макар и да е постановено окончателно едно решение, възможно е да се допуснат грешки. И съдията е човек, греши, понякога може да погледне обективно или субективно, трябва да се даде възможност да се поправи съдебната грешка. И това е чл. 231.

Сега обаче чл. 231 има предвид само неправилните съдебни решения и то на посочените основания. Но съдебните решения могат да бъдат нищожни, недопустими и неправилни. Сега се получава така в нашето ГПК, когато се премахна прегледът по реда на надзора, че когато едно решение е нищожно, тоест най-тежък е порокът, макар и редки да са тези случаи, все пак те съществуват, може този, който е заинтересован, да се защити срещу едно такова порочно нищожно решение чрез предявяване на иск, респективно чрез възражение във висящ процес. Значи има път. Ако е неправилно решението, има път – това е чл. 231. Ако решението обаче е недопустимо, а според мен недопустимостта е по-тежък порок от неправилността, то няма възможност това решение да бъде отменено, може всички в тази зала да сме убедени, че то е порочно, тоест, че е недопустимо. Съдът е нямал право да се произнесе, нямало е право на иск, съответните процесуални предпоставки не са били налице. Грешката е непоправима. Можем ли да търпим това? Според мен – не. Трябва да се даде възможност, макар и за определен период от време, може би 6 месеца или една година, да се даде възможност на граждани и юридически лица да сезират Върховния касационен съд, когато те считат, че едно решение е недопустимо.
Затова предлагам в чл. 231 само една малка буква “и”, не голяма, а малка буква “и”: “когато решението е недопустимо, да има възможност Върховният касационен съд да го отмени”. Ето това е. Сега, разбира се, знам какво ми се възразява: ама чл. 231 е само за неправилните решения. Да, беше за неправилните решения, сега вече ще бъде и за недопустимите решения. Не виждам аргументи защо и това може предложение не се подкрепя. Мисля, че зеленото копче при гласуването ще помогне да изправим тази несправедливост – недопустимите решения, толкова порочни, да бъдат неотменими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Всъщност тази толкова малка буква “и” е една изключително неприемлива хипотеза като такава, включена именно в текста на чл. 231. Ние с Вас чудесно знаем защо това е така.
На първо място, чисто теоретичните възражения не могат да бъдат избегнати, Вие го знаете, на отмяна подлежат неправилните решения, недопустимите се обезсилват. Но това не е единственият проблем във възраженията срещу Вашето предложение. Отмяната и способът на отмяната, посочени като изключителни и конкретни няколко на брой хипотези, които визират не всички видове и не цялата категория неправилни решения, а визират една категория неправилни решения, за които никой няма вина – нито съдът, нито страните или поне тази страна, която ще използва способа и за която този извънреден способ е създаден. Това са обстоятелства, които са й били неизвестни и които тя не е могла да посочи на съда пред инстанциите по същество. Точно затова й е предоставен този способ, а не изобщо да се въздейства чрез извънредния контрол върху категорията на неправилните решения. Принципът и в гражданското процесуално право е, че всяка възможност за атакуване на едно съдебно решение, което вече е добило своя стабилитет чрез влизането си в сила, трябва да бъде от порядъка на изключението. Само тогава и единствено тогава в случаите, в които нито страната, която е заинтересована, нито съдът носи вина за тази неправилност, се допуска извънредният способ по чл. 231.
С Вашето предложение, освен че ние навлизаме в друга категория порочни решения, които така абстрактно визирани с цялото приравняване на режима на чл. 231 биха създали проблеми, можем да възразим и следното: за постановяването на едно недопустимо решение вина носи главно и изключително правораздавателният орган. Да допускаме отмяна по чл. 231, когато е променена предпоставката за задвижване на извънредния способ, означава да вървим против логиката на този способ, който законът е вложил.
На второ място, страната е имала възможност да използва, тъй като тя е знаела за порока по време на висящото дело, способите на въззивното и касационното обжалване. Това, че не го е направила, трябва да бъде поето като риск именно от нея.
На следващо място, дори страната да не се е позовала на този порок, въпреки че е могла да го направи, Вие, господин Корнезов, и всички процесуалисти, пък и всички юристи знаят, че съдът служебно следи дали решението е нищожно и недопустимо, така че той е имал не само възможността, той е имал служебното задължение да обезсили това недопустимо решение, ако го констатира. Следователно стабилитетът на съдебното решение, което е създадено от една институция, не трябва да може да бъде блокиран от самата тази институция, защото тя просто не си е свършила преди това работата.
На следващо място, недопустимите решения първо са изключително малко на брой. Вярно е, че порокът е по-съществен от този на неправилността, но както Вие сам казахте “правото е изкуство за справедливостта и доброто”, именно неправилните решения и атакуването им всъщност показват, че правото е такова изкуство. Защото недопустимите решения в по-големия си брой случаи, колкото и малко да са общо на брой, са нещо като удар в празно пространство. Те дори от това, че са влезли формално в сила на практика при прилагането си не могат да засегнат интересите на страните и на практика това води до извода, че борбата срещу недопустимите решения, както съществува понастоящем чрез инстанционния им контрол, е напълно достатъчна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов за създаване на § 13а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага създаването на параграфи 13а, 13б и 13в със следното съдържание:
“§ 13а. В чл. 231, ал. 1, буква “д” се отменя.
§ 13б. В чл. 232, ал. 1 думите “чл. 231, букви “д”, “е” и “ж” се заменят с “чл. 231, букви “е” и “ж”.
§ 13в. В чл. 234 ал. 5 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези параграфи няма.
Моля, гласувайте ан блок § 13а, § 13б и § 13в, предложени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Параграфите са приети.
Дотук ще прекратим дискусията по законопроекта.

Съобщения:
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 23 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 28 октомври, сряда от 15,00 ч. в зала 356.
Заседанието на Комисията по икономическа политика, насрочено за 23 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад", се отлага.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 23 октомври от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 23 октомври от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 23 октомври от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 23 октомври, сряда, от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 24 октомври от 16,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 24 октомври от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 24 октомври от 15,00 ч. в зала 126.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 24 октомври от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 24 октомври в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 24 октомври от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 24 октомври от 14,30 ч. в зала 232.

Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 24 октомври, от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов



Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева