Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2002-12-17

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Единствена за днес точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2003 Г.
Преди да преминем към единствената за днес точка – разглеждане на законопроекта за бюджета на Република България за 2003 г., имам да направя едно съобщение.
На 16 декември 2002 г. е постъпил Указ № 416 на президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане Законът за Комисията за финансов надзор, приет от Народното събрание на 5 декември 2002 г., и мотивите към указа.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Искров, имате думата да представите Закона за държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Госпожо председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и господин Никола Бабамов – съветник по бюджетните въпроси към Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме със заглавието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Заглавието на законопроекта е "Закон за държавния бюджет на Република България за 2003 г.".
Комисията подкрепя заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Продължаваме с чл. 1.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 1, уважаеми дами и господа, са постъпили множество предложения между първо и второ четене от народните представители.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Петър Мутафчиев.
Господин Мутафчиев предлага в чл. 1, ал. 1, т. 1.4. "Данък върху доходите на физическите лица" числото "2 943 152.1", да стане "2 964 459.7".
Увеличението е свързано с предложено увеличение на разходите по чл. 9, ал. 1 за общините от област Пловдив.
Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков в чл. 1, ал. 1, т. 1 "Приходи" числото "7 млн. 660 хил. 341,9" да се промени на "7 млн. 662 хил. 341,9", а числото 6 093 041,2" да се промени на "6 095 041,2", като в т. 1.7. числото "180 100,0" да се промени на "182 100,0".
Предложението е свързано с увеличение на разходите по чл. 9, ал. 1 за общините от област Пазарджик.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Анастасов:
"1. В чл. 1, ал. 1 I. "Раздел "Приходи" сумата "7 660 341,9" да стане "7 938 323,5".
2. В чл. 1, ал. 1, т. 1 "Данъчни приходи" сумата "7 093 041,2" да стане "6 371 022,8".
3. В чл. 1, ал. 1, т. 1.5. "Данък върху добавената стойност" сумата "2 943 152,1" да стане "3 057 797,6".
Увеличението е свързано с чл. 9, ал. 1, област с административен център – гр. Стара Загора."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Емилия Масларова и група народни представители в чл. 1, ал. 1, т. 1.7. "Мита и митнически такси" да стане "181 260,0".
"Увеличението с "1 160 хил. лв." е свързано с чл. 9, ал. 1, област с административен център гр. Стара Загора, за увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи."
Комисията не приема предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Николай Камов, който предлага приходите в чл. 1, ал. 1 да се увеличат, както следва:
"1. По т. 1.5. "Данък върху добавената стойност" от "2 943 152,1 хил. лв." да стане "2 943 154,1 хил. лв.".
2. По т. 1.7. "Мита и митнически такси" от "180 100,0 хил. лв." да стане "180 106,88 хил. лв."
Горните приходи се посочват за източник на предложеното увеличение в чл. 9, ал. 1 за общините в област с административен център гр. Смолян."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Любомир Пантелеев и Стойко Танков:
"В чл. 1, ал. 1, т. 1.7. числото "180 100,0 хил. лв." се заменя с числото "190 100,0 хил. лв."
Предложението е свързано с увеличение по чл. 9, ал. 1 за общините от област Бургас."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Хюсеин Чауш и Наим Наим:
"В чл. 1, ал. 1, т. 2.4. "Други неданъчни приходи" се завишават с "1 000 000 лв." като компенсация на предложеното увеличение по чл. 4, ал. 1, ред 13 Министерство на културата."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага за източник намаляване на чл. 1, ал. 2, т. 1.11. "Лихви", 1.11.2. "Лихви по вътрешни заеми".
Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков:
"В чл. 1, ал. 1 "Приходи":
"2.3. "Глоби, санкции и наказателни лихви" сумата "125 511,9" да стане "140 000,0".
Увеличението на приходите се предлага като компенсация на увеличението на субсидията по чл. 9, ал. 1 за общините от област с административен център Видин.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители:
"По приходите – в ал. 1 общата сума на приходите да се завиши със 740 млн. лв. и да стане "8 400 341,9 хил. лв.", в това число:
- в т. 1 "Данъчни приходи" да се включи нова подточка 1.9. "Дължим данък от предходни години" – 250 млн. лв.;
- в т. 1.5. "Данък върху добавената стойност" числото "2 943 152,1 хил. лв." да се замени с числото "3 143 152,1 хил. лв.";
- сумата по т. 2.1. "Приходи и доходи от собственост" да се завиши с 290 млн. лв. и да стане "1 314 525,1 хил. лв.".
Предложението е свързано с увеличение на субсидиите за общините, допълнителни субсидии за образование и субсидии за здравна дейност и медицинска помощ."
Комисията не подкрепя предложението.






По чл. 1, ал. 2 са постъпили също няколко предложения.
Предложение на народните представители Арсо Манов, Хюсеин Чауш, Юнал Тасим и Несрин Узун: в чл. 1, ал. 2, т. 4 след думите “структурни реформи за” да се добавят думите “предотвратяване и”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков: в чл. 1, ал. 2, т. II – разходи, числото “8 021 618,1” да се промени на “8 144 915,3”, като в т. 5.1.1 - общините, числото “390 891,9” се промени на “392 891,9”.
За източник е посочено увеличение в чл. 1, ал. 1 и ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Соколов и Муравей Радев: в чл. 1, ал. 2, т. 5.1.3 – трансфер за бюджета на съдебната власт, сумата 95 842 800 лв. се завишава със 121 297 200 лв. и става 217 140 000 лв.
За източник се предлага намаляване на субсидията по чл. 4, ал. 1, т. 10 - Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Искров и Ремзи Осман:
1. В чл. 1, ал. 2, т. 1.11 – лихви – общо, числото “874 633,8” да се замени с числото “841 633,8”, в т.ч. в т. 1.11.2 – лихви по вътрешни заеми, числото “234 754,8” да се замени с числото “201 754,8”.
Намалението на разходите за лихви от 33 млн лв. се разпределя, както следва:
- с 30 млн. лв. се увеличава целевата субсидия за капиталови разходи за общините по чл. 9, ал. 1;
- с 3 млн. лв. се увеличават капиталовите разходи по чл. 1, ал. 2, т. 2.
2. В чл. 1, ал. 2, т. 2 – капиталови разходи, числото “533 760,9” да се замени с числото “536 760,9”, в т.ч. в т. 2.1 – придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, числото “508 038,9” да се замени с числото “511 038,9”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Искров: в чл. 1, ал. 2, т. 1.5 – издръжка – други разходи в централния бюджет, се намалява с 1 млн. лв. за компенсиране на предложеното увеличение на разходите и субсидиите в чл. 4, ал. 1, т. 23 – Национален статистически институт.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.11 – лихви, 1.11.2 – лихви по вътрешни заеми.
Предложение на Нина Чилова и група народни представители: в чл. 1, ал. 2, т. 1.5 – издръжка – други разходи в централния бюджет, се намалява с 2 млн. лв. за компенсиране на предложеното увеличение на разходите и субсидиите в чл. 4, ал. 1, т. 3 – Министерски съвет.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага:
1. Сумата на увеличението да бъде 1 млн. лв. за капиталови разходи.
2. Източникът на увеличението да бъде намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.11 – лихви, 1.11.2 – лихви по вътрешни заеми.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители: в чл. 1, ал. 2, т. 5.1.1 сумата на трансфера от централния бюджет, предоставена за общините, да се увеличи от 355 891,9 на 361 791,9.
Увеличението е във връзка с намалението на разходите по чл. 4, ал. 1, т. 10 - Министерството на труда и социалната политика, и увеличението на субсидията по чл. 9, ал. 1 за община Русе.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Сергей Станишев и група народни представители: по разходите – в чл. 2 общата сума на разходите да се завиши с 908 млн. лв. и да стане 8 929 618 100 лв., в т.ч.:
- сумата по т. 1.8 – субсидии за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ, да се завиши със 106 млн. лв. и да стане 364 400 000 лв.;
- сумата по т. 1.11 – лихви, да се намали, като числото 874 638 800 лв. се замени с числото 774 638 800 лв.;
- да се добави т. 4а – допълнителни субсидии за: образование – 106 000; култура – 106 000; наука – 61 000;
- сумата по т. 5 – трансфери (нето), да се завиши с 629 млн. лв. и да стане 2 701 748 600, числото по т. 5.1 да стане 2 710 508 600;
- в т. 5.1.1 числото 390 891,9 да стане 553 891,9, а числото 355 892,9 да стане 521 891,6. С увеличението от 163 млн. лв. да се осигури пълната издръжка по норматива на възложените на общините държавни дейности, в това число 33 млн. за увеличение на капиталовите разходи за общините.
Комисията не подкрепя предложението. Всъщност частично за общините е подкрепено.
В т. 5.1.2 числото 945 021 се променя на 1 411 021, с които средства да се осигури увеличаване на минималната пенсия.
За източник за компенсиране на увеличението на разходите и трансферите е предложено и увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1 и дефицита.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 3 на същия член е постъпило предложение от Сергей Станишев и група народни представители: по дефицита – в чл. 1, ал. 3 размерът на дефицита да се завиши със 168 млн. лв. и да възлезе на 529 276 200 лв.
Предложението е свързано с предложеното увеличение на разходите по чл. 1, ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 4 на чл. 1 са постъпили две предложения.
На народния представител Панайот Ляков: в чл. 1, ал. 4, т. 4 – приходи от приватизация, числото “495 000” да се замени с “616 297,2”.
Увеличението е свързано с предложение за увеличение на разходите на Висшия съдебен съвет до размера на заявената от тях сума.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Сергей Станишев и група народни представители: по финансирането на дефицита – в чл. 1, ал. 4 размерът на финансирането да се завиши със 168 млн. лв. и да стане 529 276 200 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1.
“Чл. 1.(1) Приема републиканския бюджет за 2003 г. по приходите на обща сума 7 660 341 900 лв., както следва:
I. ПРИХОДИ – 7 660 341 900
1. Данъчни приходи – 6 093 041 200, в т.ч.:
1.1. Корпоративен данък – 872 557 800
1.2. Данък върху дивидента и доходите – 47 616 300
1.3. Данък върху застрахователните и презастрахователните премии – 26 343 000
1.4. Данък върху доходите на физическите лица – 375 235 400
1.5. Данък върху добавената стойност – 2 943 152 100
1.6. Акцизи и пътна такса – 1 501 281 000
1.7. Мита и митнически такси – 180 100 000
1.8. Други данъци – 146 755 500.

2. Неданъчни приходи –1 565 735 700
В т. ч.:
2.1. Приходи и доходи от собственост – 1 024 525 100
2.2. Държавни такси – 352 560 300
2.3. Глоби, санкции и наказателни лихви – 125 511 900
2.4. Други неданъчни приходи – 63 138 300
3. Помощи – 1 565 000
(2) Приема републиканския бюджет за 2003 г. по разходите на обща сума – 8 021 618 100 лв., както следва:
ll. РАЗХОДИ – 8 021 618 100
1. Текущи разходи – 5 302 208 600
В т.ч.:
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 590 106 200
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 39 022 100
1.3. Осигурителни вноски – 219 355 200
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за Държавното обществено осигуряване – 181 507 300
1.3.2. Вноски за здравно осигуряване от работодателите – 29 053 800
1.3.3. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 8 794 100
1.4. Стипендии – 8 661 300
1.5. Издръжка – 899 018 700
1.6. Отбрана и сигурност – 1 446 797 200
1.7. Субсидии за нефинансови предприятия – 259 243 900
1.8. Субсидии за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ – 258 400 000
1.9. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел – 4 799 900
1.10. Разходи за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности – 14 863 900
1.11. Лихви – общо – 838 633 800
1.11.1. Лихви по външни заеми – 639 879 000
1.11.2. Лихви по вътрешни заеми – 198 754 800
1.12. Обезщетения и помощи за домакинствата – 723 306 300
2. Капиталови разходи – 537 760 900
В т.ч.:
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 512 038 900
2.2. Капиталови трансфери – 25 722 000
3. Прираст на държавния резерв – 9 500 000
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи – 72 300 000
От тях:
- за структурни реформи – 20 000 000
- за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии – 52 300 000
5. Трансфери (нето) – 2 099 848 600
5.1. Предоставени за: 2 108 608 600
5.1.1. Общините – 420 891 900
- от Централния бюджет – 385 891 900
- от министерствата – 35 000 000
5.1.2. Държавното обществено осигуряване – 945 021 000
5.1.3. Бюджета на съдебната власт – 95 942 800
5.1.4. Българското национално радио – 31 836 200
5.1.5. Българската национална телевизия – 41 061 900
5.1.6. Държавните висши училища – 229 483 800
В т.ч.:
- от Министерство на образованието и науката – 211 608 800
- от Министерство на отбраната – 17 875 000
5.1.7. Българската академия на науките (от Министерство на образованието и науката) – 54 405 000
5.1.8. Учителския пенсионен фонд – 70 300
5.1.9. Националния фонд към Министерство на финансите – 139 895 700
5.1.10. Държавния фонд “Земеделие” – 150 000 000
5.2. Получени от: минус 8 760 000
В т.ч.:
5.2.1. Висшия съдебен съвет за Министерство на правосъдието – минус 2 260 000
5.2.2. Националния осигурителен институт за Министерство на труда и социалната политика – минус 6 500 000
(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2003 г. в размер – минус 361 276 200
lll. Дефицит – минус 361 276 200
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер – 361 276 200 лв., както следва:
1. Външно и вътрешно финансиране (нето) – минус 49 538 200
2. Придобиване на дялове, акции и съучастие от министерства и ведомства – минус 70 000 000
3. Възмездно финансиране (нето) – минус 14 185 600
4. Приходи от приватизация – 495 000 000
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Имате думата за изказвания по направените предложения по чл. 1.
Първото предложение беше на господин Мутафчиев, ако не ме лъже паметта.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз най-напред искам да се извиня, понеже е станала една техническа грешка в числото, което е цитирано за чл. 1, ал. 1, т. 1.4.
Не става дума за 2 943 000 лв., а за това че данъкът върху доходите на физическите лица е 375 235,4 хил. лв. Трябва да се увеличи с близо 20 млн. лв., което касае пряко увеличението на разходите и увеличението на субсидиите за общините в Пловдивска област.
Сумата е толкова голяма, защото по принцип за Пловдивска област и най-вече за град Пловдив е намалена изцяло субсидията. Ние предлагаме по предложение на техния общински съвет да се запише числото 18 млн. лв., което е в следващия чл. 9.
Какви са ми мотивите, за да поискам увеличение точно върху данъка върху доходите на физическите лица? Ако направим едно сравнение с 2002 г. ще видим, че там числото, което е залегнало в Бюджет 2002 г. – данъкът върху доходите на физическите лица е 557 млн. лв., а сега е 375 млн. лв. Близо с 200 млн. лв., господин министър, се намаляват приходите от данъка върху доходите на физическите лица.
Аз разбирам, че вие променихте ставката за облагане. Това е нормално - да се окаже влияние, но 200 млн. лв. това е повече от 30 – 40%.
Аз се учудвам, че може да се стигне до това имайки предвид, че вие, когато дойдохте на власт през 2001 г. обещахте две много важни неща, на които хората повярваха. Повярвахме и ние от опозицията. И това беше, че ще решите проблема с безработицата и ще увеличите доходите на хората. От този бюджет и от това предложение, което сте направили по ал. 1, т. 1.3., не си личи тази политика. Тоест, бюджетът не може да ни убеди, че вие ще създавате нови работни места.
Говори се за 11% увеличение на доходите през 2003 г. Това го чухме вчера, включително по Българската телевизия, включително и като факт, че това е най-високото увеличение в Европа. За съжаление, горките германци, там с около 4% щял да им бъде ръста на заплатите. Разбира се, явно базата е съвсем различна. При нас, ако е 27 лв., там ще е може би 100 евро. Разликата е доста голяма, струва ми се, господин министър.
И аз апелирам към Вас, обяснете ни защо е намален с близо 200 млн. прихода от данъка върху приходите на физическите лица и как виждате Вие разширяването на базата на лицата, които ще бъдат облагани като решите въпроса с безработицата, като вашето правителство създаде по-добри условия за инвеститорите в страната и съответно като прокарате политика по увеличение на доходите на българските граждани?
Аз искам само още две думи да кажа. Много важно е по какъв начин ще приемем чл. 1. Ако той бъде приет във вида, в който комисията го е предложила, това значи, че оттам нататък само козметични промени ще могат да бъдат направени по останалите членове.
Затова аз апелирам към всички вас, приемете моето предложение. Дори, ако след време отхвърлите виждането, че трябва да бъдат увеличени субсидиите на общините от Пловдивска област, но важно е едно – да накараме правителството да изпълни своите ангажименти към българския народ. А дали ще ги изпълни тези ангажименти, зависи от задачата, която ние ще им дадем в Бюджет 2003 г.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Имате думата, господин Ляков, за изказване.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като има доста предложения, които са свързани с различни алинеи има опасност, когато се изказваме по всички предложения, да се загуби връзката между текста от, примерно, чл. 1, ал. 1, когато се говори, примерно, за чл. 1, ал. 4. Затова аз ще се изкажа само по моите предложения, които са свързани с чл. 1, ал. 1 и 2 – Приходи и разходи. След това ще взема думата за чл. 1, ал. 4, за да се получи логичната връзка между двата текста.
Аз направих и миналата година същото предложение като според мен съвсем разумно предложих увеличение на приходите от мита и митнически такси.
“Разумно” казвам, защото изпълнението на бюджета за мита и митнически такси надхвърля значително сумата от 100 млн. лв., която беше записана в бюджета за 2002 г. И господин министърът може да ни каже какво е това изпълнение в края на годината, но според мен то е много по-голямо от 100 млн. лв.
Предполагам, че числото 180 млн., което е записано тук, е базирано върху това преизпълнение на бюджета от мита и митнически такси. Затова съм си позволил да предложа това число да бъде увеличено с 2 млн. лв. и съответно тези 2 млн. лв. да бъдат вкарани в чл. 9, ал. 1 – за бюджета на общините, и по-специално за бюджета на Община Пазарджик, тъй като нейната субсидия е значително намалена в сравнение с миналата година.
Тук не мога да приема аргументите, че тя е намалена заради това, че държавата, примерно, поема 100% от социалните разходи, защото намалението не съответства на този дял от бюджета, който съответства на намалението на социалните разходи, така че в бюджета има една може би малко по-голяма, но преценката с финансистите на общината ме накара да предложа това число – 2 млн. лв., с което да се увеличи субсидията за Община Пазарджик.
Съответно това е и предложението в чл. 1, ал. 2. Двете предложения са свързани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания по предложенията, които са направени по чл. 1?
Заповядайте, господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Просто си мислех дали да взема думата, уважаеми колеги, защото като гледам как върви дебатът, общо взето господин Искров ще се похвали с един приет бюджет така, както си го е планувал.
В интерес на истината нашето предложение е по отношение на Община Русе, и, естествено, моите колеги и аз сме го подписали и то е по отношение на чл. 1, ал. 2, тоест трансфера от централния бюджет да бъде увеличен с 5 млн. 900 хил. лв., като това да стане за сметка на намалението на разходите за Министерството на труда и социалната политика по отношение на тази програма, която видяхме и в събота, и в неделя, че не е от най-добрите програми. Говоря за програмата “От социални помощи към заетост”.
Нашето предложение е мотивирано поради факта, че в тази програма се предвижда средномесечна заетост на 100 000 души. Ние добре знаем, че е много трудно да се осигури такава заетост на тези 100 000 души, първо.
Второ, смятаме, че не са подготвени нито общините, нито държавата е подготвена толкова бързо да направи така, че тези 100 000 души от 1 януари да започнат работа.
Трето, разбрахме, че самите общини нямат възможност да предоставят толкова много работа на тези хора.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Кой го каза това нещо?
Иво Цанев: Националното сдружение на общините го каза това нещо, господин Адемов. Това го каза официално. Аз не искам да влизам в диалог сега с Вас в момента. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви за тишина в залата!
Иво Цанев: Така или иначе, тези мотиви, които изтъквам вие сами ще се убедите така, както се убеждавате всеки един ден, че опозицията също предлага нещо разумно, не само се събираме тук, за да си говорим.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Всичко разумно е прието!
Иво Цанев: В заключение искам да помоля моите колеги, когато гласуват по предложението по чл. 1, ал. 2, т. 5.1. наистина да се замислят основно по какъв начин ще бъдат намерени тези средства.
И, второ, да направят всичко възможно да се увеличи трансферът за общините, защото това е нещото, което най-пряко ще направи така, че хората в общините да живеят добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цанев.
Вие обосновахте предложението си по чл. 1, ал. 2, т. 5.1. Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Имам една много кратка реплика, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, по повод на казаното от господин Иво Цанев, че опозицията също предлага разумни неща понякога, аз съм напълно съгласен.
На няколко места в законопроекта са приети именно разумните предложения на опозицията и всички неразумни са отхвърлени. Приети са предложения на господин Ляков, на господин Станишев, на много други, така че не считайте, че не сме имали предвид разумните предложения, господин Цанев. Това важи и за целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика има думата господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Господин Искров, аз твърдя, че това предложение е разумно, защото в края на другата година Вие ще бъдете първият човек, който ще излезе на трибуната и ще каже това, че тези 100 хил. души, които искате да осигурите с 200 млн. лв. не сте го направили. Аз съм абсолютно убеден в това и ще видите, че нито общините ще могат да го направят, нито държавата ще успее да го направи. Със съжаление го казвам, затова смятам, че нашето предложение е разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цанев.
Имате думата за процедурно предложение, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е всяко едно предложение, което има народен представител, след като излезе и го мотивира да се гласува веднага след това, а не така. Тук има 20 или 30 предложения. Всеки става, защитава си нещичко. След това не остава в съзнанието на народните представители какъв е бил аргументът му или аргументите му и се гласува след това. И се връщаме пак – първо предложение, второ, трето… Едно такова дублиране има, размазване и вече се изгубва връзката между аргументите и онова, което е казано с момента на гласуването.
Затова, за яснота предлагам – господин Мутафчиев аргументира своето предложение, залата гласува. Следващият, вторият, третият… и т.н. След това се гласуват и предложенията на самата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Радев.
Не мога да поставя на гласуване подобно процедурно предложение, защото просто е в противоречие с разпоредбите на правилника. Аз вярвам в разумността на народното представителство, което разбира това, което се говори в залата, за да се въведе такъв режим на гласуване.
Думата има господин Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Вземам думата, за да обоснова предложенията, направени от господин Сергей Станишев и група народни представители, които са направени и по ал. 1 на чл. 1, и по ал. 2, както и по ал. 3.
Струва ми се, госпожо председател, преди да пристъпя към обосновката, че все пак имаше основание господин Радев да предложи гласуване на този чл. 1 макар и по алинеи, най-малкото, тъй като една е тематиката на приходите, друга е тематиката на разходите, трета е тематиката на дефицита и неговото финансиране. Тъй че не намирам за добра процедура предложената от господин Искров методика да изчете всички предложения, след това текста на целия член, след това да изчетем текстовете на предложенията, да ги подложим на гласуване и да приключи работата.
Но, очевидно такава е нагласата в пленарната зала днес. Такова ще е и качеството на дебата и едва ли има смисъл да правим нещо, което очевидно не среща желанието и разбирането на мнозинството за по-сериозна дискусия.
И все пак, госпожо председател, нашите предложения.
Както се вижда, те действително предвиждат твърде сериозни суми за завишение и на приходната, и на разходната част на държавния бюджет. Приходната са 740 000 000 лв., разходната с близо милиард – над 900 000 000 лв.
И, разбира се, първият въпрос, който възниква, е реални ли са тези предложения или биха предизвикали по-скоро насмешка, ако не и направо смях?
И тук, госпожо председател, разбира се, ние стигаме до политиката, заложена в един или друг държавен бюджет.
В доклада, съпровождащ държавния бюджет, правителството достатъчно ясно е заявило, че то следва политика на намаляване на дела на приходите и на разходите спрямо брутния вътрешен продукт – прогресивно намаляване, макар че тази година има мъничко увеличение спрямо предходната и преследване на нулев бюджетен дефицит в един тригодишен период, в една тригодишна бюджетна рамка, която всъщност ние обсъждаме, с презумпцията, че по такъв начин се освобождава инициативата на пазарните субекти да генерират растеж по-добре.
Ние се постарахме на първо четене и сега бих искал да повторя, че според нас на практика се получава бягство на правителството от неговите отговорности в една реалност, в една икономическа среда, която просто не води до тези ефекти, които то твърди, че се получават с тази бюджетна политика.
Тези числа, които ние сме посочили, са на базата на друго разбиране за съотношението между бюджет и брутен вътрешен продукт – съотношение, което според нас трябва да бъде някъде в рамките на 40 процента за приходите и малко над 40 процента – за разходите, макар и както се получава, бюджетният дефицит да не 0,7, а да клони към 2 процента спрямо брутния вътрешен продукт.
Да, ние признаваме, че предлагаме завишение на дефицита. Предложили сме и съответни решения за финансирането му и с по-големи намаления на числото, посочено като разходи за лихви спрямо онова, което признава правителството, че може да се направи.
Правителството признава 30-ина и 5-6 млн. като възможно намаление спрямо първоначалното число, което беше посочено – някъде 878 ...
Ние смятаме, че е възможно със 100 000 000 да се съкрати този резерв и сме посочили и поредица други източници в приходната част. Те са три, както бихте се убедили, ако погледнете текста.
Първото е да се запише една т. 1.9 в “Данъчни приходи”, която е “дължими данъци от минали периоди” и там фигурира числото 240, ако не се лъжа, или 250.
Във втората графа това са приходите от данък добавена стойност. Считаме, че поне с 200 млн. лв. може да се увеличи приходът в държавния бюджет.
И на трето място – приходи от държавна собственост, дължими суми на държавата, които едни или други държавни фирми по една или друга причина не са издължили.
Госпожо председател, виждам, че отивам към 5-те минути. Бих искал да Ви попитам на 5-ата минута ще натиснете ли копчето или ще ми дадете възможност да довърша аргументацията си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще Ви дам възможност, господин Пирински.
Георги Пирински: Благодаря, госпожо председател.
Така че това са трите пера, които според нас дават възможност да обосновем числото 740 000 000 като завишение на приходната част.
В дискусията в Комисията по бюджет и финанси с участието на господин министър Милен Велчев приблизително същата обосновка се опитах да дам като се позовах на изказвания и на негови заместници за това, че Министерството на финансите на практика набелязва действия и програми даже за събиране на тези видове дължими на държавата приходи – и данъци от минали периоди, и за собственост, и за неиздължен данък добавена стойност, и дори господин министърът сподели, че според него даже има и по-големи резерви в приходната част. И че това според него е, ако щете, даже една консервативна оценка на потенциала “приходи”, който засега остава несъбран от държавата. Разбира се, той обоснова тезата, че би било неприемлив риск да се залагат тези приходи и да се поставя под въпрос изпълнението на бюджета, на дефицита и че това е една консервативна оценка.

Госпожо председател, аз бих видял резон в този аргумент само в контекста на сегашното състояние на държавността. Ако приемем, че трябва да пребиваваме в това полуефективно състояние било на съдебна система, било на държавна администрация, неизяснени отношения между централен и републикански бюджет и бюджети на общините с всички загадки, ще се изпълни ли тази програма, за която току-що говори господин Цанев, или ще трябва в бюджета да се вграждат допълнителни резерви, както ще видим по-нататък, за да се предвидят неизпълнения по отношение на дължими осигурителни вноски и т. н.? Тогава навярно едно правителство, което повече или по-малко приема такова състояние на нещата, ще заложи тези приходи.
Нашата теза е обратната – че в сегашната ситуация отговорният подход би бил да се излезе пред парламента с една поредица от конкретни предложения на правителството (няма да обосновавам разходната част, защото тя е очевидна - предлагаме здравеопазване, образование, социални грижи и т. н.) и да се ангажира целият парламент с всички необходими действия, които да осигурят събирането на тези приходи, а не да казваме: "Да, наистина, има ги, но не можем да ги съберем."
Защото, госпожо председател, ние само преди два-три дни тук имахме доста разгорещен дебат с господин Искров за таксите за детски домове, ясли и т. н. От последните разговори, които имах с представители на органи на местно самоуправление, още повече се убеждавам, че там предстои не намаляване и запазване на досегашните фиксирани със закон такси, а напротив, имайки предвид притеснените общински бюджети, включително и в един Пазарджик, за който говори господин Ляков, те ще се вдигат.
Последният ми апел е към господин Велчев, господин Бойко Георгиев, който се занимава с местните финанси и внимателно както винаги следи този дебат – установете мониториг целево какво ще направят общините, приемайки тези наредби, които е предвидено да приемат, за местните данъци и такси, включително и за тези социални услуги.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Това си е техен проблем.
Георги Пирински: Никакъв техен проблем не е това! Това е проблем на държавата, както изяснихме – по Конституция! Имайте чувствителността, когато да речем през второто полугодие доразпределяте издръжката, да ги уверите, че там, където не могат да запазят сегашните такси, държавата ще им помогне.
Апелирам към Народното събрание да подкрепи нашите предложения, защото те са реални и крайно необходими за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Искров, ясно е, че вашето правителство е решило да изхвърли на улицата тези деца от семейства, които нямат възможност да плащат социалните услуги.
Но друго не е ясно – защо вашето правителство е решило да намали приходите от глоби (чл. 1, ал. 1 "Данъчни приходи" – т. 2. 3. - "Глоби, санкции и наказателни лихви").
Защо вашето правителство непрекъснато внася законопроекти, с които се увеличават глобите в отделните закони? Какъв ли закон не приехме, при което глобите се увеличават, а в същото време вашето правителство, което миналата година беше заложило около 128-129 млн. лв. приходи, тази година ги намалява – 125 млн. лв. Отговорът може да бъде много прост – когато има много високи глоби, които не се събират, лицата, които трябва да плащат глоби, ще се откупуват. Тоест това е една корупционна практика. Мисля, че с такъв подход в бюджета се толерира създаването на корупционна среда. Правителството със своята политика в бюджета създава такава среда. От една страна вдигаш глобите, а от друга страна залагаш ниска събираемост. Кому е нужно това? По-добре глоби, които ефикасно да се събират, да се знае, че тези глоби и санкции се налагат. Няма никаква логика приходите от глоби през тази година да бъдат по-ниски, отколкото миналата година.
Няма логика и по една друга причина – постоянно се увеличават разходите на различните администрации, които трябва да реализират тези глоби и санкции. Значи Народното събрание вдига глобите и санкциите, бюджетът харчи пари, увеличават се чиновниците, които да ги налагат и събират, а резултатите в бюджета са, че се намаляват приходите от глоби и санкции. За това нещо човек не трябва много да е учил, за да разбере какво става.
Затова съм предложил увеличение с около 10 %, които малко да размърдат нещата и да поставят изисквания към всички административни органи, които са длъжни да налагат глоби и санкции, да ги събират, а не да получават пари отстрани, за да не ги събират, да не ги налагат. Сега разбирам защо се въвеждат глоби от порядъка на 5 хил., 10 хил., 20 хил., 30 хил. лв. – за да са непосилно високи тези глоби, да не се събират, а парите, които лицата би трябвало да внасят в държавния бюджет за извършени административни нарушения, да отиват в джобовете на чиновниците.
Затова ако вие не приемете моето предложение за минимално увеличение (не 125 млн., а 140 млн. лв., след като миналата година е било 128-129 млн. лв.), можем да направим смело и ясно заключението, че този бюджет създава предпоставки за корупция и това ясно се осъзнава от настоящото правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, излизам, за да защитя направеното от господин Муравей Радев и от мен предложение – в чл. 1, ал. 2, т. 5.1.3. – "Трансфер за бюджета на съдебната власт", предвидената сума от 95 842,8 хил. лв. да се завиши със 121 млн. 297 хил. 200 лв. Посочили сме откъде предлагаме да се получи завишаването на тази субсидия – от сумите по чл. 4, ал. 1, т. 10 от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ние също изхождаме от това, че тези тъй наречени "създавани работни места", за които в този бюджет е предвидена огромна сума, всъщност е дейност, която не е истинска. Не се създават истински работни места, наливат се суми, взети от държавния бюджет, крайно неефективно. Че самото правителство и мнозинството имат съзнание за това най-добре се видя онзи ден, когато гласувахме бюджета на НОИ. Хората, назначени по програмата за нови работни места, когато след това бъдат уволнени, няма да имат право на обезщетение като безработни. Какво по-силно признание от това, че това не са истински работни места?! Ако бяха такива, те трябваше да си имат всичките права.
Нашето предложение се базира на това и моля да обърнете сериозно внимание, защото след като правителството наруши Конституцията, наруши и решение на Конституционния съд, наруши и гласуване от това Народно събрание (Закона за съдебната власт), като не внесе бюджета на съдебната власт така, както го предлага Висшият съдебен съвет, не го заложи в параметрите на общия бюджет, за да се види откъде евентуално могат да се вземат суми за покриване на този бюджет, а разгледа само бюджета, внесен като паралелен на правителството, сега целият бюджет е подложен на риска да пропадне, ако наистина бъде приет по отношение на съдебната власт – не така, както иска Висшият съдебен съвет, и ако той евентуално бъде атакуван в Конституционния съд.
На мен ми се струва, че и правителството, и мнозинството трябва да си направят много сериозни изводи от вчерашното решение на Конституционния съд по отношение на Закона за съдебната власт. И по-рано бяхме убеждавани, че всичките текстове са конституционосъобразни, че това бил един закон, който с нищо не нарушава Конституцията. Видяхме становището на Конституционния съд.
Аз направих една справка. За четири години на 38-то Народно събрание по всички атакувани текстове пред Конституционния съд, ако се сумират, няма 44 отменени текста – това, което вчера направи Конституционният съд само по отношение на един закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание.
Достатъчно е да посоча като пример, че след вчерашното решение на Конституционния съд Националният институт по правосъдие – нещо, което беше изцяло подкрепено от всички да се създаде, за да се повиши квалификацията на магистратите така, както изисква и Европейската комисия – сега вече няма да бъде към Министерството на правосъдието. Ако съществува, а трябва да съществува, ще бъде към Висшия съдебен съвет. Тоест парите, които сега са предвидени по бюджета на Министерството на правосъдието, трябва да дойдат тук, инспекторатът – също, кадровото обслужване – също.
В редица случаи с вчерашното решение се разбра, че дейност, която досега по Закона за съдебната власт беше предвидено да се извършва от Министерството на правосъдието и неговият бюджет за тази дейност е осигурен, сега трябва да премине тук.
И за да не злоупотребявам и да искам от госпожа председателката да увеличава и моето време – макар че за мен това също е в нарушение на нашия правилник, госпожо председател, защото то не Ви дава възможност на един народен представител да увеличавате времето, а на друг да не увеличават; правилникът казва, че когато народният представител превиши, Вие му напомняте, а ако не се съобрази, му отнемате думата – аз приключвам и ви моля да приемете нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! И аз протестирам категорично срещу този начин по простата причина, че предложенията не са правени само по съответния член. По всяка алинея има предложения. Как може да ти се полагат 5 мин. за обосновка на едно предложение и в 5 мин. да обосноваваш, примерно, пет предложения? Това е подход, който явно не е в интерес на дебата в пленарната зала.
Господин министърът очакваше ние да си дадем предложенията за второ четене. Става въпрос за левицата. Господин министър, ние ги дадохме.
Нашата Конституция издига тезата за социална държава – че социалните функции трябва да се поемат от държавата. Като имаме предвид, че за последните 12-13 години вървеше десоциализация на държавата, би трябвало да се очаква да вървим в обратна посока, заедно с ръста на икономиката и с повишеното благосъстояние, което вие непрекъснато декларирате, че е постигнато.
В тази посока делът, който се заделя от брутния вътрешен продукт и се преразпределя чрез механизмите на бюджета, поне би трябвало да се запазва, ако не расте. Виждате, че подходът ви е точно обратен и в тази посока аз си мисля, че той е категорично антиевропейски, но той е и антиконституционен. Ако караме последователно в посока на този подход, до колко ще го докараме? Изобщо има ли граница, под която вие сте съгласни да минете, и какво ще остане от идеята за социалната държава?
Така че нашият принцип тук е категоричен – поне 40 процента от брутния вътрешен продукт да бъдат събрани в бюджета на Републиката, да бъдат преразпределени чрез бюджета, за да може да се реализират социалните функции на държавата. Господин Пирински говори за основните източници, които ние виждаме.
Господин министър, собствените Ви чиновници направиха изявления в пресата, че за тази година са източени около 900 млн. от ДДС. Деветстотин милиона! Ваш заместник-министър го каза. За предходната е още по-добре. Тези 900 млн. ние не ги виждаме в никакъв вид. Затова предлагаме да започнете скромно – да съберете 200 млн., да опитате да тръгнете в тая посока. Ако искате информация, и аз мога да Ви помогна, тъй като ДДС се източва чрез едни вериги, които са очевадни. Аз дадох тук информация за една от веригите на вътрешния министър. Той хвърли бумагите настрани и каза, че няма да се занимава с тази работа. Ще Ви пусна и на Вас питане в тази посока. Ако и Вие хвърлите бумагите, тези 900 млн. ще станат сигурно няколко милиарда. Така че се надявам, че това е резерв, който можете да направите.
Аз много се радвам, че и Вие заявихте, че БТК и “Булгартабак” няма да се продадат до края на тази година. И тогава няма да има дори формален повод дивидентите на тези две най-големи компании да бъдат подарени за Коледа на т.нар. “купувачи” на тези компании. Само че в променения вариант на бюджета аз не ги виждам тези приходи. Дори и господин Апостол Апостолов заяви, че няма да го дадем този подарък. Каза го с болка, с мъка. Дори се разплака и каза, че “Вива Венчърс” щял да бъде принуден да инвестира собствени пари през тази година за модернизация на телекома. Дотам стигна. Но явно тези пари би трябвало да влязат. И аз Ви задавам въпроса: къде са тези пари? Къде са? Значи ще ги подарите отново. А 290 млн. – това, което предлагаме, е точно 13-та пенсия и малко отгоре, за да имат хората представа за какво става въпрос.
По отношение на разходната част. Вие твърдите, че отиваме към Европа. Показа се тук господин Паси и каза: “Здравейте европейци! Влязохме в Европа”. (Реплика на Иван Искров.)
Госпожо председател, усмирете господин Искров, много е пъргав! Все пак сме в пленарна зала. Да, той е председател на комисия. Благодаря Ви, че мълчите, господин Искров. Има ритуал за изказване, придържайте се към него в условията на демокрация, за да не викаме квесторите. (Весело оживление.)
По отношение на разходите. В Европа разходите за здравеопазване, за образование, за култура, за наука са поне два пъти по-големи като дял от брутния вътрешен продукт от българските. Като вземем предвид, че разходите в България са 10 пъти по-малко от европейските, а това е два пъти повече, значи ние харчим за тези системи поне 20-25 пъти по-малко, отколкото се харчи в Европа. Значи, ако вървим към Европа, всяка година малко по малко трябва да увеличаваме парите… (Председателят Камелия Касабова предупреждава за изтеклото време.)
Госпожо председател, трябваше да прекъснете господин Искров преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако Вие не бяхте говорили за “Булгартабак”, а за бюджета, може би щяхте да се вместите във времето.
Петър Димитров: Вървим в тази посока.
Нашето предложение е просто: всяка година да качваме през близките години поне по 0,3 процента от брутния вътрешен продукт. Да дадем на образованието, на културата, на науката така, че да вървим към Европа, а не да тичаме в обратна посока и само от телевизионния екран да заявяваме, че сме добре дошли в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, като спечелите изборите, може да направите дела на бюджета в БВП и 100 процента. Така вашите избиратели, които скучаят по времето на Тодор Живков, най ще са доволни.
Когато ни обещахте да направите конкретни предложения между първо и второ четене, сигурно много добре си спомняте, че вие се съгласихте със заложените приходи и със заложения дефицит – спомням си Вашите думи, че Вие нямате претенции към дефицита – и говорихме за компенсирано увеличаване на едни разходи с намаление на други. А може би съм пропуснал, но не видях нито едно предложение за намаляване на един или друг разход. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Вземам думата във връзка с предложението на колегите от Коалиция за България. Моето изказване е провокирано от това, което чух от колегата Пирински и колегата Димитров. Струва ми се, че в тяхното предложение виждам една последователна лява концепция. Имам предвид и дискусиите, които се водиха по промените в Закона за местните данъци и такси.
Съществуват много дискусии за това кое е лява и кое е дясна политика. Един от основните критерии за разграничението в този случай е ролята на държавата при преразпределителните процеси. В това предложение аз виждам последователност именно в тази посока, само че предложението на колегите от Коалиция за България касае бюджетния дефицит. Това е един изключително деликатен елемент на бюджета. Увеличението на бюджетния дефицит на 2 на сто може да влече след себе си непредвидими последствия за нашата икономическа система. Ще си позволя едно сравнение. Бюджетният дефицит е като грипа, по-скоро като температурата на болен човек: когато тя се увеличава, болният човек, т.е. асоциацията с нашата нестабилна икономическа система може да стигне до такива ситуации, при които ще бъде трудно контролируемо неговото положение. Ето това е основният проблем на тяхното предложение.
Опасенията на Международния валутен фонд не са случайни. Те са също в тази посока. При една нестабилна икономическа система, при една система, която се намира във висока степен на неопределеност, един от най-сигурните начини за нейната стабилизация или поддържането й в режим на известна степен на стабилизация е ниският бюджетен дефицит. Към това е насочено именно и намерението на правителството за няколко години този бюджетен дефицит да бъде сведен до нула. Разбирате, уважаеми колеги, че това е целта, да се снеме температурата на болната икономика до нула, да се елиминират всички рискове за дестабилизация. Ето защо аз смятам, че подобно предложение не би могло да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви за възможността да направя реплика и на министъра, господин Манов. По Вашата логика значи цяла Европа я тресе, а Германия е на смъртното си ложе. А като вкараме България във фризера при 0о температура, тогава ще се оправим.
Господин министър, ние сме Ви дали разходите за лихви да паднат със 100 млн. лв. Нали направихме добра замяна на едното с другото? Сега в резултат на тази замяна, господин министър, сметнете: при 10 млрд. дълг, ако ние плащаме за целия дълг 8,5 процента, колкото е Вашата успешна сделка, това прави 850 млн. Ако плащаме по основния лихвен процент, колкото е в Щатите, това е 1,25 на сто. Ако плащаме по основния лихвен процент в Япония, това е 0,1 на сто. Аз съм сигурен, че ще продължите да заменяте по тази схема. Но ние сме в България и затова сме Ви дали конкретни предложения за намаляване на разходите. Едно от предложенията е разходите за лихви да паднат със 100 млн. и аз очаквам Вие да поемете този ангажимент, тъй като това е основата на успеха, който реализирате през последните месеци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Отново във връзка с тезата на господин Манов за дефицита, а именно като неприемлив риск и като индикация за нарастване на нестабилността. На практика, господин Манов, може да се получи точно обратното – по-голям дефицит, зависи как той е обоснован, да спомага за стабилизирането и на икономиката, и на обществото. Защото рязането на разходите под определен минимум увеличава нестабилността и на общинско равнище, и на национално равнище. И то се изразява в увеличена емиграция от страната, в разпадане на такива системи, като “Социални грижи”, детски домове и детски ясли, където са останали по 6-7 деца, а и те вече няма да ходят от догодина. Ето защо Вие сте прав… Аз ще изчакам и ще спестя малко време, тъй като господин Искров Ви отвлича вниманието.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Това е мой заместник-председател и е мой проблем дали говоря с него.
Георги Пирински: Не е така, господин Искров, той че Ви е заместник-председател, не значи, че можете да му отклонявате вниманието и да не чуе репликата, която му се отправя.
Господин Манов, аз не съм склонен механично да сравнявам България с Германия. И това е несправедливо сравнение. Но Вие сте прав, че нашите позиции изхождат от лява и то бих казал от лява европейска концепция за бюджета, защото примерно имаше един изследователски колектив социалдемократи от Англия, Франция и Холандия, които направиха едно доста широко изследване, озаглавено “Твърди бюджети – слаби държави”. И аргументът, който сега върви в Европа около Пакта за стабилност и развитие и този дефицит от 3-процентни пункта спрямо брутния вътрешен продукт, се върти именно около това дали трябва механично и стриктно да се следва такъв ограничителен параметър или не. В нашия контекст, на България, имайки предвид тези параметри, за които говори и господин Димитров, според мен тази дискусия е напълно правомерна и трябва да се води обективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Манов, заповядайте, имате думата за дуплика.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Пирински, аз съм напълно съгласен с Вас, че сравнението на България с Германия е неуместно. Сравнението на България с която и да е друга развита икономическа система също е неуместно. Мисля, че разговорът ще се задълбочи доста, ако правим подобни сравнения и ще трябва да изведем на преден план допълнителни аргументи и то сериозни аргументи за подобно сравнение.
Аз споменах, че забелязвам една последователна лява политика. Това според мен е знак, че Вие имате ясна концепция за това как трябва да се развива държавата. Това е положително. Но на Вас вероятно Ви е известно, че дефицитът на държавния бюджет се намира в ясно изразена негативна корелационна връзка с икономическото развитие на която и да е държава. Ако видите данните за Съединените щати, за която и да е икономически развита държава в Европа, ще видите, че там, където икономическият стандарт е висок, там, където икономическата система е регулирана до голяма степен, бих казал до степен на автопилот, там могат да си позволят голям бюджетен дефицит. И за тях това не е проблем. Това е една икономическа система, която е в достатъчна степен здрава, която може да си позволи известни волности. “Твърди бюджети – слаба държава” може да се интерпретира по различни начини, господин Пирински, т.е. твърдият бюджет е резултат от слабостта на държавата, а не обратно, слабостта на държавата да е резултат от твърдия бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи по чл. 1?
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм предложил в чл. 1, ал. 4 да се увеличат приходите от приватизация, като с тази сума, която е 121 297 200 лв. бъде допълнен бюджетът на съдебната власт, така както го изисква Висшият съдебен съвет в неговото предложение за 260 млн. лв. Смятам, че предложението ми е разумно, защото приходите от приватизация през тази година няма да бъдат изпълнени, тъй като, знаете, че двете големи сделки ще бъдат отместени през 2003 г. Сумата, която ще се получи от тях, е значително по-голяма от сумата, която е дадена като приходи от приватизация в бюджета за 2003 г. Затова смятам, че може да се направи това прехвърляне на средства, което е свързано, разбира се, с увеличение на дефицита, но дефицит, който ще бъде гарантиран с тези постъпления.
Искам да кажа, че подценяването на финансирането на съдебната власт, изобщо на съдебната система, е изключително опасно и бих призовал да намерите възможност, макар че не знам как може да стане това в рамките на днешния ден, когато сигурно ще бъде приет бюджетът, защото хората, които работят в съдебната система, работят при изключително неблагоприятни условия. Тези хора получават мизерни заплати, тези хора не са осигурени със съответните технически средства, тези хора не могат да бъдат поставени при повишени изисквания, след като самите те са поставени в едно унизително положение да просят всяка година да получават средства от бюджета, да не им се отдава дължимото и да не застават в положение на хора, които трябва да бъдат осигурени по всевъзможен начин и да хвърлят всичките си усилия към перфектно, ефикасно действие на съдебната власт.
Аз смятам, че всички ние сме длъжници на съдебната власт, на магистратите и всички ние трябва да уважаваме техния висококвалифициран и изключително отговорен труд. Защото, уважаеми колеги, една държава, в която няма правов ред, няма демокрация, няма нищо. И аз ви моля да осъзнаете, че това не са приумици на някаква съдебна номенклатура, както си позволи да я окачестви господин министърът. Оставям настрана, че той е техен колега и може да се произнася така. Но не може да има такова отношение към независимата съдебна власт, за която има специален раздел в Конституцията, която осигурява спазването на законността в държавата, която защитава правата на всеки един от нас.
Затова аз ви моля още един път много внимателно да прецените дали с парите, които се отпускат, тази съдебна власт може да функционира така ефикасно, както искаме всички ние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Други изказвания по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване по чл. 1, ал. 1.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 51, против 96, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 57, против 103, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Анастасов по чл. 1, ал. 1, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 31, против 107, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Емилия Масларова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 52, против 113, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Николай Камов по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 53, против 113, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Любомир Пантелеев и Стойко Танков по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 48, против 108, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 47, против 113, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 47, против 114, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 1, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 51, против 112, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Соколов и Муравей Радев по ал. 2 на чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 31, против 110, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители по ал. 2 на чл. 1, което не е подкрепено от комисията и беше обосновано в пленарната зала от народния представител Иво Цанев.
Гласували 171 народни представители: за 60, против 110, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители по ал. 2 на чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 67, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители по чл. 1, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 60, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по ал. 4 на чл. 1 от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 52, против 109, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители по ал. 4 на чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 42, против 132, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 1 от законопроекта в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 189 народни представители: за 116, против 70, въздържали се 3.
Член 1 е приет.
Има думата министър Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ползвайки възможността, че господин Станишев като един от вносителите на предложението за увеличаване на дефицита е в залата, бих искал да напомня думите на господин Манов, който окачестви дефицита като температурата при един болен човек, която трябва да се намалява, и да напомня на вашето внимание едни исторически данни за нивото на дефицита в началото на 90-те години. Дефицитът е бил през 1991 г. 3,78 процента; 1992 г. – 5,2 процента; 1993 г. – 10,9 процента; 1994 г. – 5,7 процента; 1995 г. – 5,6 процента и 1996 г. – 10,3 процента.
Мисля, че всички си спомнят още как икономиката ни цъфна та върза в резултат на този бюджетен дефицит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
Иван Искров (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение господин Николов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Член 2 от законопроекта!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 2 – бюджетът на съдебната власт, са постъпили няколко предложения, госпожо председател.
Първото е на господин Панайот Ляков – в чл. 2, ал. 1, т. I – “Приходи” се приемат числата в т. 1 - “260 080” и в т. 3 – “217 140”, а в т. II – “Разходи”, числото “260 080” от проекта на Висшия съдебен съвет. За източник се посочва увеличаване приходите от приватизация.
Това не е възможно, тъй като чл. 1 вече беше гласуван.
Предложение от народните представители Йордан Соколов и Муравей Радев – приходната и разходната част на консолидираната бюджетна рамка се завишават със 121 297 200 лв., колкото е разликата между проекта на Висшия съдебен съвет и Министерския съвет.
За източник се предлага намаляване на субсидията по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров за увеличаване на бюджета.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията не подкрепя проекта на Висшия съдебен съвет, а той е:
“Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2003 г., както следва:
l. Приходи – 260 080,0 хил. лв.
1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт – 45 200,0 хил. лв.
2. Трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието – минус 2 260,0 хил. лв.
3. Субсидия от Централния републикански бюджет – 217 140,0 хил. лв.
ll. Разходи – 260 080,0 хил. лв.
1. Текущи разходи – 207 880,0 хил. лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 105 000,0 хил. лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал – 17 234,0 хил. лв.
1.3. Социално осигурителни плащания – 37 680,0 хил. лв.
1.4. Издръжка – 47 966,0 хил. лв.
2. Капиталови разходи – 52 200,0 хил. лв.
3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи – не е предвиден.
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2003 г., както следва:
1. Висш съдебен съвет – 1 284,7 хил. лв.
2. Върховен касационен съд – 21 221,3 хил. лв.
3. Върховен административен съд – 9 234,2 хил. лв.
4. Прокуратура на Република България – 52 376,9 хил. лв.
5. Национална следствена служба – 8 875,4 хил. лв.
6. Съдилища на Република България – 125 322,1 хил. лв.
7. Следствени служби – 41 765,4 хил. лв.
(3) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се ползва за увеличаване на разходите по бюджета на съдебната власт по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(4) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се компенсира от Централния републикански бюджет по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(5) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, включително стопанисвани от държавни и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, те не заплащат наеми.
(6) Ежемесечното разходване на средствата по фонд “Съдебни сгради” се съгласува предварително с Висшия съдебен съвет.
(7) Министерството на правосъдието предоставя необходимата информация по ал. 6 по обекти, в т.ч. и за извършените разходи към предходния месец.
(8) Висшият съдебен съвет, след предоставяне на информацията по предходната алинея, превежда необходимите средства в съответствие и с чл. 36в, т. 1 от Закона за съдебната власт, но не повече от 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(9) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи след приспадане на разходите за издирване, превозване, съхраняване, оценяване и извършване на продажбата им и отчисления в размер на 5 на сто за издръжка на Агенцията за държавни вземания, както и сумите от наложени глоби по влезли в сила актове на органите на съдебната власт – присъди, определения, разпореждания и др.”
Както казах, колеги, комисията не подкрепя проекта на Висшия съдебен съвет.
Предложенията на господин Станишев и група народни представители и на народния представител Иван Искров, които са подкрепени по принцип, са инкорпорирани в следната окончателна редакция на чл. 2, който комисията предлага:
“Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2003 г., както следва:
l. Приходи – 138 882,8 хил. лв.
1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт – 45 200,0 хил. лв.
2. Трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерство на правосъдието – минус 2 260,0 хил. лв.
3. Субсидия от Централния бюджет – 95 942,8 хил. лв.
ll. Разходи – 138 882,8 хил. лв.
1. Текущи разходи – 131 282,8 хил. лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 67 541,0 хил. лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 10 000,0 хил. лв.
1.3. Осигурителни вноски – 24 652,5 хил. лв.
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за Държавното обществено осигуряване – 21 613,1 хил. лв.
1.3.2. Вноски за здравно осигуряване от работодатели – 3 039,3 хил. лв.
1.4. Издръжка – 29 089,3 хил. лв.
2. Капиталови разходи – 7 000,0 хил. лв.
3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи – 600,0 хил. лв.
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2003 г., както следва:
1. Висш съдебен съвет – 632,5 хил. лв.
2. Върховен касационен съд – 7 121,3 хил. лв.
3. Върховен административен съд – 5 006,0 хил. лв.
4. Прокуратура на Република България – 26 792,6 хил. лв.
5. Съдилища на Република България – 71 150,0 хил. лв.
6. Следствени служби – 27 580,4 хил. лв.
Резерв за неотложни и непредвидени разходи – 600,0 хил. лв.
Всичко: 138 882,8 хил. лв.
(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени с бюджета.
(4) Средствата за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието се осигуряват ежемесечно в размер на 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(5) Разходването на средствата по фонд “Съдебни сгради” се съгласува с Висшия съдебен съвет.
(6) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(7) Неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на Централния бюджет.
(8) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи след приспадане на сумите по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания.
(9) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
(10) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Имате думата за изказвания по чл. 2.
Заповядайте, господин Радев.


Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Искров, 13 години българският парламент приема закони за бюджета и нито едно мнозинство не си е позволило да каже: “Приехме чл. 1 от законопроекта за държавния бюджет, в резултат на което предложенията с източник чл. 1 няма да се приемат на това основание.”
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Не съм казал такова нещо!
Муравей Радев: Такова безумие е характерно само за “новото време”. През тези 13 години българските народни представители или са оставяли този член да се гласува най-накрая, което е било най-правилно, или негласно са позволявали, когато има някаква промяна и тя се отнася до чл. 1, да я гласуват независимо от него и да се върнат да прегласуват това, което се отнася за чл. 1.
Така че моят съвет е днес повече да не ползвате този аргумент.
Колкото до съдебната власт, законопроектът, който Министерският съвет състави, беше съставен незаконосъобразно. Благодаря на господин Искров, че поне прочете този проект в залата на Висшия съдебен съвет – нещо, което Министерският съвет не благоволи да стори. Той си рече: “Ето го моят бюджет, караме с него, слагаме параметрите му в параметрите на консолидирания държавен бюджет и толкоз!” Но че тя е отделна власт, че има право сама да съставя, да защити и да внесе и той да не се променя на ниво Министерски съвет – това не е толкова важно. По-важно е тази целесъобразност, която “новото време” решава да вкара тук. При това в грубо нарушение на Закона за съдебната власт, която самото това “ново време” тази календарна година промени точно в такъв смисъл. Моите уважения към Министерския съвет, той може да прави консолидираната рамка на държавния бюджет, но по силата на тази промяна няма никакво право да влага други сметки в консолидираната бюджетна рамка, извън онази на Висшия съдебен съвет.
Нашето предложение беше свързано с поправяне на тази грешка – грешка, която дори Върховният административен съд призна! Тя спря по-нататък действието и решенията по този въпрос, признавайки, че държавният бюджет за тази година е незаконосъобразен, но ненамирайки начин процедурно да продължи по-нататък, след като на първо четене бюджетът вече е бил приет. Това е заключението на Върховния административен съд. И ако ние сме направили предложение да се включат сметките във Висшия съдебен съвет в параметрите на консолидирания държавен бюджет, правим го с една-единствена цел: да може да излезем от тази много неприятна ситуация. Ако мнозинството беше приело, дори формално, да включи нашето предложение в консолидираната рамка, да го разгледаме в Комисията по бюджет и финанси, не в Министерския съвет, забележете, след което, ако иска тук да го отхвърля, ако иска да прави други предложения, ако иска изобщо да лиши съдебната система от издръжка с гилотината на своето гласуване, това може да го направи и ще бъде законосъобразно! Друг е въпросът, че няма да е целесъобразно. Втвърдили са се обаче едни съвсем неясни логистики, знам ли защо са решили така да направят. Сега се поставя отново една огромна въпросителна пред бюджета, който приемаме днес и тя се нарича Конституционен съд! Защото е много вероятно Конституционният съд да отмени Закона за държавния бюджет в тази му част, ако процедираме по този начин! Вие първо не разбрахте от дума, като ви се говореше, съвсем добросъвестно ви предупреждавахме, че с бюджета може да се случи нещо неприятно. Втвърдихте се и решихте да го карате докрай! Ето, днес сме свидетели, че не се интересувате от рамката, която е представил Висшият съдебен съвет, а си гледате рамката на Министерството на финансите. Моите уважения, назад във времето винаги е било така, само че тази година е различна, колко пъти го казах! Тази година има променен Закон за съдебната система, който казва много ясно какво се прави.
Така че ако искаме да имаме все пак някакъв бюджет за следващата година, сме длъжни да приемем това, което сме предложили. Още повече, че освен тези 100 хил. лв., с които се увеличава субсидията на съдебната система, има още едно второ действие - има една ясно изразена наказателна акция в предложението на работната група. Отнемат се 5 млн. лв. от досегашната (и то предложено от Министерството на финансите) субсидия на Върховния касационен съд и се дават на другите органи. Това е чиста проба наказателна акция! Не знам това мнозинство как е решило да работи по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
Панайот Ляков (ПСОДС, от място): Няма предложение, какво изказване?!
Константин Пенчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, моля Ви се, аз съм народен представител и мога да се изкажа по всеки текст в рамките на 5 минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Точно така! Всеки може да се изказва в рамките на 5 минути!
Константин Пенчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да направя следното уточнение: съгласно Конституцията на Република България бюджетът на съдебната власт е отделен. С решение от 1993 г., ако се не лъжа, Конституционният съд обясни, че този бюджет трябва да бъде изготвен отделно и включен в консолидирания бюджет, предлаган от Министерския съвет. В продължение на 13 години тази разпоредба на Конституцията не беше спазвана от нито едно правителство. (Неразбираема реплика от народния представител Муравей Радев.) Нямаше закон, господин Радев!
Ние включихме в Закона за съдебната власт тази конституционна разпоредба, с което не направихме нищо ново, просто преповторихме Конституцията! Не сме създали нова норма. Така че, много моля от тази трибуна да не се лъже, че ние за първи път сме направили някакво нарушение, като това нарушение се повтаря от 13 години!
А това, дали е възможно един проектозакон да бъде незаконосъобразен или не, това е вече друг въпрос. Знаете, че съдът се е произнесъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания?
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Това реплика ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това беше изказване.
Хайде, направете реплика, господин Радев.
Ако още веднъж някой се обади в дъното вдясно на залата, ще изгоня целия ред!
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, Вие сте юрист и трябва да знаете, че когато един закон в течение на годината се промени съвсем точно и е ясно изразено като този, който беше променен в член…, не помня кой беше, и е казано пределно ясно какво трябва да се прави, а вие след това не го правите – кажете ми какво значи това?
Не съм юрист, Вие твърдите, че сте юрист, минавате за такъв, кажете ми Вие какво означава определението на Върховния административен съд, който ни в клин, ни в ръкав казва, господин Пенчев, че бюджетът за тази година е съставен незаконосъобразно от Министерския съвет, а не от Народното събрание! Народното събрание може да приеме каквито си иска бюджети, но Министерският съвет в тази му част е съставил незаконосъобразно държавния бюджет! Това не е мое определение и аз не вярвам толкова на Вас, въпреки претенциите Ви за юрист, колкото на Върховния административен съд. Моля Ви, прочетете определението, за да не спорим излишно с Вас тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Пенчев, да докажете своите претенции на юрист.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Радев, да, аз твърдя, че съм юрист, Вие твърдите, че сте икономист. Кой какъв е и какви качества има – нека хората да кажат.
Не смятам, че е уместно да обсъждаме тук, в тази зала, един съдебен акт и определения на Върховния административен съд, които са, ако се наложи да влезе в сила. Това дали може Върховният административен съд да каже, че бюджетът е незаконосъобразен или не, това е друг въпрос. Върховният административен съд с този акт прекрати производството по делото. Това беше диспозитивът. Какво пише в мотивите, нека да ви обяснят вашите юристи, а не да го обяснявате Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съвсем накратко, няма да обосновавам своето предложение, само искам да ви обърна внимание на една опасност, която съществува от гласуването на този текст.
Добавяйки още един аргумент към казаното от моя колега Муравей Радев, искам да ви обърна внимание, че гласуването на този текст, отхвърлянето на проекта за бюджет на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет и приемането на предложението на комисията, тоест, ако вие потвърдите решението на комисията да отхвърли проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт, ще нарушите чл. 117, ал. 3 от Конституцията. Защото аз съм длъжен да ви обърна внимание, че има такава опасност. И тъй като вие давате непрекъснато доказателства, че за вас Конституцията може да се нарушава безпроблемно, когато си искате, просто не го правете още един път. Защото самостоятелен не значи отделен. Това са две съвсем различни понятия.
Вашия вариант значи, че вие приемате, че съдебната власт има отделен бюджет, който обаче е предложен от Министерския съвет, респективно комисията, която е направила някакви промени в него, и всъщност отхвърляте самостоятелността на бюджета на съдебната власт, който е гарантиран от Конституцията. Самостоятелен значи, че съдебната власт си предлага бюджет, който Народното събрание гласува, защото това значи самостоятелност. Нищо друго!
И ако вие искате още един път да бъде сезиран Конституционният съд, а това, според мен, ще бъде задължително направено от Висшия съдебен съвет или от някои от председателите на съответните съдилища, бъдете сигурни, че тази норма от Конституцията ще бъде защитена с решение на Конституционния съд, тъй като, повтарям отново, не е приумица на отделни магистрати. Това не е приумица на тъй наречената от вашия министър Станков съдебна номенклатура – едно отвратително понятие, което аз просто не мога да разбера как той си позволи да използва по отношение на свои колеги. Това е защита на правовия ред. Това означава самостоятелният съдебен бюджет. Защото тази власт не може да бъде самостоятелна, ако няма своята финансова самостоятелност и независимост. Когато вие й делкате пари и й казвате: ти ще получиш толкова и толкова, аз ще реша колко ще ти дам, когато ги лишавате от най-необходимите средства за заплащане, за техника, за допълнително разширяване на състава на съдебната власт, защото тези хора са малко – и прокурорите, и съдиите, и следователите са малко, държавата е вече в друго състояние. В една пазарна икономика има много интереси и тази система, с тези хора вече не може да преработва лавината от защита на тези интереси. Сградите имат нужда от средства, условията, в които работят, стаите и т.н. Всички тези средства трябва да бъдат осигурени и аз съм сигурен, че хората са преценили всичко това и са поискали тези пари да бъдат гласувани от Народното събрание в съответствие с Конституцията.
Затова още един път ви призовавам, помислете, когато посягате на Конституцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания?
Реплика на господин Ляков? Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Ляков, това, което казвате, вероятно е така, но то по никой начин не променя онова, което тази година беше сменено в закон - което дава основание да се казва, че бюджетът в тази част е съставен незаконосъобразно. До този момент всички минали години в Закона за съдебната власт имаше норма, която казваше, че бюджетът на съдебната система е самостоятелен и т.н., и т.н. Но казваше и друго: че Министерският съвет може да прави обосновани предложения успоредно на тези на съдебната система, господин Пенчев. Успоредно на нея! Тоест той може да дава и свой вариант. Това обаче, господин Ляков, господин Пенчев не го знае. Това падна тази година, именно в това Народно събрание.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Това не е вярно.
Муравей Радев: И там думите, че Министерският съвет може да дава свои варианти, да дава свои предложения, отпаднаха. Той може само да изрази становище, този Министерски съвет - да или не. Толкоз! И не може да включва в рамките на консолидирания бюджет варианта на Министерския съвет. Длъжен е по закон да включи варианта на Висшия съдебен съвет. Това е разликата между двата мотива и това господин Пенчев би трябвало да го научи, ако е юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания?
Втора реплика на изказването на господин Ляков. Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ляков, аз искам да Ви направя реплика по отношение на това, което казахте, че Народното събрание ще извърши неконституционносъобразен акт, ако гласува този бюджет. Това е далеч от истината и просто аз наистина призовавам, особено когато става въпрос за бюджета на съдебната власт, нека преобладаващите изказвания да бъдат от страна на юристи, защото все пак наистина това е една материя, която пряко касае тази професия. В Конституцията ясно е посочено, че бюджетът се гласува от Народното събрание. Там ясно е посочено, че Министерският съвет внася предложението за бюджет на Висшия съдебен съвет. Ние тук, в Народното събрание, ще гласуваме, ще се подложи на гласуване проектобюджетът така, както е предложен от Висшия съдебен съвет. Така че по тази точка ние изцяло ще изпълним конституционните изисквания и задължения на Народното събрание.
А това, което каза и господин Муравей Радев, нека се разберем: ние нарушаваме Конституцията или законите? Когато Министерският съвет прави свои мотивирани предложения и становища, това, че в закона е отпаднало изречението за съдебната власт, не значи, че е поставена забрана на Министерския съвет да дава мотивирани становища и предложения. Когато се промени Конституцията и това изрично се забрани,…
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Значи! Значи! Точно това значи!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Четете добре.
Четин Казак: Прочетете и решението на Конституционния съд от 1999 г., където той ясно и изрично е посочил какво има право да прави Министерският съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
Дуплика – господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми колега Казак, Вие говорехте същото и когато тук много яростно защитавахте промените в Закона за съдебната власт. Казахте, че те не противоречат на Конституцията, няма нищо страшно в това да увеличим правомощията на изпълнителната власт, да дадем повече права на министъра на правосъдието. И какво стана? Каза Ви господин Соколов – 44 члена, 44 разпоредби бяха отменени от Конституционния съд. В цялото предишно Народно събрание не са отменяни толкова разпоредби, колкото в един ваш закон. И тук го защитаваха именити юристи от вашата парламентарна група, включително и господин Станков.
Константин Пенчев (НДСВ, от място): И продължаваме да го защитаваме.
Панайот Ляков: Да, хубаво, вие го защитавайте, само че, смятам, не оспорвате решението на Конституционния съд, нали?
Анелия Мингова (НДСВ, от място): В никакъв случай!
Панайот Ляков: Не, ако го оспорвате, това е вече съвсем друг въпрос, много страшен.
Но аз смятам, че когато се прави такава преценка, това дали по конкретен казус се изказва юрист или неюрист, според мен, няма съществено значение. Защото аргументите, да, има специални казуси, където действително юридическата позиция тежи повече, могат да се извадят повече аргументи, но един народен представител, според мен, трябва да е много детайлно запознат, първо, с Конституцията, с нейните разпоредби, да може да ги прилага, оценява и най-вече винаги, когато има опасност те да бъдат нарушавани, да бие тревога за това. Тъй като той се е клел в тази Конституцията, трябва да я спазва и трябва да дава пример непрекъснато. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други изказвания по чл. 2?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Госпожо председател, аз искам тук да взема отношение по казаното от господин Радев, тъй като то много плътно се доближава до казаното от един представител на висшите етажи на съдебната система и не отговаря на истината. И ние сме длъжни тук, когато говорим в тази зала, да казваме истината и само истината.
Първо, не е вярно, че има намаление или не се увеличава бюджетът на съдебната власт. Напротив, мисля, че господин Ляков по чл. 1 призова да уважаваме тази власт. И ние я уважаваме – включително и правителството, и Комисията по бюджет и финанси, когато гледа на второ четене законопроекта за бюджета на държавата за 2003 г.
Уважаеми колеги, увеличението за съдебната власт на сравнима база е 14 на сто при около 7,6, нека да ме поправят колегите, ако греша, но ако греша, греша в десетиците, за цялата бюджетна система. Почти двойно увеличение има на бюджета на съдебната власт. Нещо повече, с последните изменения на Закона за съдебната власт, и се радвам, че не са отменени, ние предвидихме доста привилегии за колегите, които работят в съдебната система. Знаете, че това увеличение е за самите съдебни работници до съдиите.
Дали бюджетът е противоконституционен или не? Това евентуално ще го реши Конституционният съд. Ако някой иска да го обжалва там, има си начини, при които е казано: “Моля, заповядайте.”
Но искам да кажа, че ако бъде отменено теоретично в тази си част, както каза господин Радев, тогава ще има само един, извинявайте, доволен от това решение. Това ще бъде финансовият министър, тъй като ще харчи по-малко – по 1/12 от бюджета за 2002 г., докато ние приемем бюджета.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Ако не си отиде!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Дали ще си отиде финансовият министър, господин Радев, не го казвате Вие, а го казва мнозинството.
Така че това в никакъв случай няма да бъде добро решение, ако някой тръгне да обжалва тези решения.
Как е разпределен бюджетът на съдебната власт? Тъй като беше извършен груб натиск чрез медиите, че видите ли, бил противоконституционен, дори моето име беше намесено няколко пъти, дали няма да останат съдиите без заплати и т.н. … Това не е вярно, колеги. Ако става въпрос за заплати, за коледни заплати за 2002 г., по предложение на министъра на финансите на Висшия съдебен съвет се предоставя допълнително субсидия, с последното решение това вече е решено от Министерския съвет, в размер на 3,9 или 4 млн. лева за доплащане на коледни заплати на колегите, които работят в съдебната система.
Кой губи при последното изменение? Губи единствено Върховният касационен съд. Това не е, господин Радев, наказателна акция, тъй като за колегите от Върховния касационен съд са предвидени всички плащания по заплати, осигуровки и новите доплащания по Закона за съдебната власт. На Върховния касационен съд, господин Радев, не се отпускат просто петте милиона, които бяха за капиталови разходи. А защо не се отпускат? Не се отпускат, защото има един доклад на Сметната палата, да не се спирам на него, който казва как са похарчени предходните пари за капиталови разходи. И затова ние предлагаме тези 5 млн. да бъдат разпределени към съдилищата – 3 млн., 1 млн. за колегите, които работят в прокуратурата и 1 млн. за следствието като увеличение на тези плащания. Но те не се изземват от съдебната система. Напротив, разпределят се именно в съдебната система.
Разбира се, ако Висшият съдебен съвет съгласно ал. 3, отворете и проверете, реши, той би могъл да прави прехвърляне вътре между органите на съдебната власт, без да нарушава общата рамка като бюджет на съдебната власт. Ако те решат, че тези 5 млн. трябва да се върнат във ВКС или да бъдат предоставени, не знам кой е настанен в тази сграда, мисля, че главният прокурор или Софийският окръжен съд, или че трябва да бъдат предоставени на главния прокурор, или че трябва да бъдат предоставени на Софийския окръжен съд с председател госпожа Куцкова – това е в техните правомощия. Но то е изцяло съобразено с тези мотиви, които имаме и за които предлагаме именно по този начин да бъде приет Законът за съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Искров, отношението на мнозинството към съдебната система, към съдебната власт тази година е много ясно изразявано на няколко пъти от най-различни висши представители на мнозинството, включително със заплахи към съдебната система, че ако се занимават с актове на изпълнителната власт, видите ли, нямало да получат заплати. Спомням си едно такова Ваше изказване, че имаше, да не говорим за изказванията на министри по този въпрос.
Уважаеми господин Искров, няма да бъде доволен финансовият министър, това Ви го казвам категорично, ако Конституционният съд върне бюджета в сегашната предложена част за съдебната система и го обяви за неконституционносъобразен. Той ще бъде най-недоволният точно тогава, защото ще има само един единствен ход – оставка. Защото той ще бъде основният виновник, за да се стигне дотук, а не някой друг, както Вие се стараете да внушавате.
Колкото до тази наказателна акция, аз продължавам да твърдя, че това е наказателна акция дори и само от факта, че Вие си позволявате под името на някаква работна група, която всъщност е изразът на управляващото мнозинство, да преразпределяте ресурсите между отделните органи на съдебната власт, отнемайки почти половината ресурс на Върховния касационен съд и разпределяйки го между другите органи. Това е тяхно право! Вие изземвате това право и пренареждате съобразно вашата логика, съобразно вашите интереси, ако щете, оказвайки по този начин една с нищо необяснима наказателна акция към Върховния касационен съд. Това го разбраха и слепите, и глухите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Искров, много неща не сте разбрали и лошото е, че сте председател на Комисията по бюджет и финанси.
Първо, Конституционният съд. Пред него не се обжалва нищо. Той не е съдебна инстанция. Той може да бъде сезиран. И може да бъде сезиран за нарушения на Конституцията. И всичко това, което и правителството, и Вашата комисия си позволи досега да направи, е именно да ни убеждава, че Конституцията не е нарушена, когато тя очевидно е нарушена.
Вие не зачетохте собствения си закон, изменен от Вас тази година - Закона за съдебната власт. Сега Вие си позволявате - наистина, това не било наказателна акция - вътре да правите някакви преразпределения, обратни на тези, които предлага Висшият съдебен съвет. И веднага казвате, той може след това да ги променя. За какво ги правите тогава? Какъв е този мотив, че Сметната палата е била констатирала нещо и сега средства, които са необходими за капиталови вложения, аз не знам дали Вие сте били в съдебната палата, за да видите какъв ремонт не само се направи, но и продължава, защото той трябва да бъде довършен. А приемете тук и ни убеждавате, че това не било наказателна акция.
Сметна палата и нейни служители са предмет на прокурорска проверка именно заради тези констатации, които направиха, защото излязоха с едни констатации, а след това ги промениха под натиска на правителството. Така ли е, господин Николов? Така е.
Ето защо, недейте подценява това, което ще стане. Отново ще получите шамар от Конституционния съд. За съжаление, всички ние ще плащаме, защото ще бъде блокиран целият бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Госпожо председател, уважаеми колеги, в рамките на дуплика искам да кажа, че съм съгласен само с едно нещо от казаното, а именно заради това, че вероятно като неюрист съм използвал неточен термин. Благодаря на господин Соколов, ще го имам предвид занапред, че не се обжалва, а се сезира Конституционният съд.
Всичко останало са голи политически обвинения, които не почиват на никаква логика.
Особено последното, казано от господин Соколов, не подлежи на коментар – да се съмняваме в работата на конституционен орган, какъвто е Сметната палата! Аз ще помоля господин Георги Николов, който е тук, да вземе отношение, тъй като действително това засяга как се харчат парите на народа. А как се харчат парите на народа го установява само един орган и това е Сметната палата.

И това да бъдат заплашвани ревизори с някакви проверки, също би трябвало, колеги, вече казах, при приемането на отчета на Сметната палата да намерим начин да бъдат защитени тези хора, образно казано ревизори, които гледат за парите на данъкоплатеца.
Още веднъж казвам: няма никаква наказателна акция. Има установено неправилно изразходване на средства, уважаеми колеги, по така наречената допълнителна инвестиционна програма от 2001 г., която е била за съдебната палата. Но че палатата била в лошо състояние, в добро – съдилищата, уважаеми колеги, също са в лошо състояние и на тях тези 3 млн. лв. също ще им бъдат от полза да си оправят покривите и някои други проблеми. Прокуратурата също има нужда от този 1 млн. Единият милион за следствието също ще бъде за капиталови разходи.
Ако обаче - казвам още веднъж и тук ние не се месим в съдебната система - Висшият съдебен съвет реши, че с приоритет, господин Соколов – Вие казахте конкретно за Съдебната палата и аз затова се обръщам към Вас, те биха могли по силата на ал. 3 на чл. 2 да решат и да дадат средства за тези ремонти. Но те, не ние тук. Ние тук, като Народно събрание, трябва да гледаме как работи Сметната палата, какво констатира Сметната палата и какви са нейните решения и докладите на Сметната палата да служат за мотивирани решения на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Николов, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че обсъждането на бюджета е важен акт на парламента и в никакъв случай не трябва в споровете тук да се намесва един конституционно създаден орган, а именно Сметната палата.
Аз категорично възразявам, че Сметната палата под натиска на правителството е променила своето решение. Уверявам ви, че Сметната палата е действала в рамките на приетия от този парламент Закон за Сметната палата, а и в условията на стария закон – в чл. 40, ал. 1 е записано, че Сметната палата като колективен орган, когато приема съответния одитен доклад, може да промени изцяло или частично или да отмени констатации в одитния доклад.
Става дума, че за ремонта, който е извършен на Съдебната палата, не е приложен Законът за обществените поръчки, като се позовават на чл. 6, който изключва случаите, при които този закон не се прилага. За какво става дума?
Първо, че този закон в условията на промяната през април т. г., не се прилага за поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната. На този чл. 6, т. 1 именно се позовава Върховният касационен съд, за да не приложи закона.
Уважаеми колеги, никъде в законите не е казано, че за ремонт – било на сградата на Народното събрание или на Сметната палата, или на Съдебната палата – не трябва да се прилага законът. Още повече, че това не е свързано с никаква тайна. Никъде в законов акт не е записано, че за тези ремонти трябва да се изискват специални мерки за сигурност.
Аз заявявам, че след като другите институции, включително и президентът, прилагат закона в неговата строгост, ние сме подходили така, както трябва. И за всяка от институциите, която се позовава на този член без да има основание, ние ще променяме, уверявам ви, тогава когато и самите одитори не са преценили достатъчно основания.
Приключвайки, аз не мога да се съглася с едно писмо. Съжалявам, че тук не е бившият министър на вътрешните работи. Не мога да се съглася с това писмо, че би могло да се счита, че ремонтът е свързан със специални мерки за сигурност. Нито един орган в България по силата на променения закон не може да дава оценка дали има или няма нужда от мерки за сигурност. Така че, уважаеми господин Соколов, аз заявявам, че не сме подлагани на натиск да променим нашето решение и ви моля взаимно да си уважаваме институциите.
Аз не желая да има война между Сметната палата и Върховния касационен съд. Готов съм на диалог в рамките на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Николов.
За изказване заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина тук се поставя един въпрос по един недопустим начин. Не се дава отговор има ли нужда от капиталови разходи.
Аз съм далеч от мисълта тук да навлизаме по същество на спора с господин Николов. Не мога да приема, че министърът на вътрешните работи, който е оторизиран да преценява дали един въпрос засяга националната сигурност или не, бил дал писмо, ама нямал това право… Санкционирайте го него, ако той си е превишил правомощията. Защо санкционирате самата институция?
Имала нужда софийската Съдебна палата от ремонт, ама ние ще дадем парите на другите, защото може би и те имали нужда. Хайде, господин Искров, кажете ми кое следствие има нужда, като му давате този един милион? Имате ли представа? Или така му го давате, просто, за да се каже, че правите нещо? Кои са тези съдебни палати, които имат нужда от 3 млн. лв. за ремонт, а не софийската Съдебна палата, която беше разбита и която сега се ремонтира?
И ако някой наистина, а случаят не е такъв, е нарушил Закона за обществените поръчки, това не означава, че тази институция докато съществува няма да получава суми за капиталови разходи. Ще се проведе контрол, ще се види как се изразходва – поне това е в правомощията на Сметната палата. Ако види, че е допуснато нарушение и занапред отново се повтаря, ще се намесите. Но каква е тази логика? Някъде някой допуснал нарушение – дайте да санкционираме цялата институция.
Господин Николов, Вие имате ли доклад въз основа на проверка, някое бюджетно учреждение да не е нарушило Закона за обществените поръчки? Сигурно има, но от 50 бюджетни учреждения може би 5 не са нарушили. През миналия мандат Народното събрание няма нито едно нарушение. Има и други, но има и много, които нарушават. Какво означава това? Че техни необходими разходи за в бъдеще ще бъдат орязвани, защото някой някъде е нарушил… И то по една преценка, според мен, на каквато, извинявайте, Сметната палата няма право. Сметната палата упражнява контрол съгласно Конституцията, съгласно Закона за Сметната палата - как се изразходват бюджетни средства. Но кой има право да преценява дали случаят попада по чл. 6 или не, не е Сметната палата. Това са другите органи, които са оторизирани да преценяват случаят засяга ли националните интереси, трябва ли да се спази този закон или не. Вие не сте съдебна инстанция, за да правите тази преценка.
Ето защо ние отново смятаме, че се тръгва по един много опасен път наистина - да се изхожда от някакви създадени лични или още по-лошо институционални отношения, да се санкционира съдебната власт и да се поставя на риск не само нейният бюджет, защото не само тя ще пострада.
Нарушението на Конституцията не е в това, че бюджетът на Висшия съдебен съвет не фигурираше в бюджета, внесен от Министерския съвет. Нарушението е, че той не е обвързан с параметрите на консолидирания бюджет, така както трябва да бъде, така както изисква решението на Конституционния съд, така както изисква гласуваният от това Народно събрание Закон за съдебната власт. Затова сега ние, когато казваме: трябва да се увеличи този бюджет – и вие ще видите, че ще трябва да се увеличи, особено след вчерашното решение на Конституционния съд и аз споменах за кои пера, започват да се правят най-различни предложения: да се вземе от Министерството на труда и социалната политика, да се вземе от средствата за приватизация, да се вземе оттук или оттам. Но това трябваше да стане още, когато Министерският съвет внесе проекта за държавния бюджет за 2003 г. Като не направи това, той наистина наруши Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания? Заповядайте за изказване, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по нееднократно отправените обвинения от страна на колегите от ОДС затова, че се нарушава Конституцията с този бюджет.
Първо, уважаеми колеги, нека да се разберем: ние нарушаваме Конституцията или Закона за съдебната власт, приемайки този бюджет? Почти всички аргументи, които бяха изказани от колегите отдясно, изхождаха от това, че, видите ли, Народното събрание и това мнозинство нарушавало приетия от самото него Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. И като краен извод от това те казват, че бюджетът бил противоконституционен и Конституционният съд щял да го отмени.
Уважаеми колеги, откога Конституционният съд отменя един закон заради това, че той противоречи на друг закон, а не на Конституцията? Това е първото нещо.
Второто нещо: сега ще ви прочета какво гласи Законът за съдебната власт в последната му редакция:
“Чл. 196. (3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание.
(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт като самостоятелна част от държавния бюджет”.
Къде Министерският съвет е изменил проектобюджета, предложен от Висшия съдебен съвет?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Никъде.
Четин Казак: Не фигурира ли проектобюджетът така, както е внесен от Висшия съдебен съвет, в проектобюджета, който е раздаден на всички колеги? Няма ли той да бъде подложен след малко на гласуване от Народното събрание? Народното събрание, което и в съответствие с решението на Конституционния съд е единственият оправомощен орган, който да приема държавния бюджет съгласно чл. 84, т. 2 от Конституцията.
Нека да цитираме и някои пасажи от това решение, за да стане най-после ясно и на тези, на които може би им е ясно, но просто не искат това да стане ясно на останалите колеги и умишлено се опитват да манипулират залата. Какво казва Конституционния съд?
“Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, гласи Конституцията и следователно както съставянето му, така и изпълнението му са извън сферата на изпълнителната власт. Но самостоятелността на бюджета на съдебната власт не накърнява бюджетните правомощия на върховния представителен орган – казва Конституционния съд – Народното събрание. Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му като съставна част на държавния бюджет, който е самостоятелен бюджет на съдебната власт. Министерският съвет и министърът на финансите могат да правят цялостна или частична преценка на проектобюджета на съдебната власт, да изразяват несъгласие със съдържащите се в него позиции, да предлагат съкращения и т.н. на незаконосъобразни или неправилни разходи, но всичко това са преценки, които могат да се направят пред Народното събрание. Само Народното събрание може да се произнесе по направените преценки и възражения и окончателно да реши всички въпроси относно общия обем на бюджета на съдебната власт и разпределянето на кредитите.”
Това е, уважаеми колеги. Народното събрание е органът, който и според Конституцията, и според Закона за съдебната власт е оправомощен да приеме бюджета на съдебната власт като съставна част, въпреки че е самостоятелен – като съставна част от общия държавен бюджет. Така че, когато ние говорим и заплашваме тук народните представители с това, че бюджетът би бил неконституционносъобразен, нека да говорим с текстовете, нека да говорим със силни аргументи, нека да не намесваме незаконосъобразност, каквато не съществува, с конституционна несъобразност, която още по-малко съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За реплика – господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, Вие измествате, може би съзнателно, въпроса там, където няма спор.
Народното събрание е това, което решава какъв да бъде бюджетът. Но в Народното събрание трябва да бъде внесен бюджетът на Висшия съдебен съвет и да се обвърже с параметрите на консолидирания държавен бюджет. Точно това не беше направено и Министерският съвет не даде становище или преценка, а даде паралелен бюджет. Точно това, за което Конституционният съд му казва, че няма право да прави. Това му го казва и Законът за съдебната власт.
И когато вие казвате: кое е нарушено? И двете са нарушени. Само че първото нарушение е нарушение на Конституцията, защото Конституцията има и пряко действие, изричен текст, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен. Нарушен е и законът, защото въз основа на този текст на Конституцията и въз основа на следващото решение на Конституционния съд беше променен текстът на чл. 196, ал. 3 именно в този смисъл, че трябва в Народното събрание да се внесе бюджетът на Висшия съдебен съвет и то не само като цифри, изписани на една страница от общия бюджет, а да бъде обвързан с цялостния консолидиран държавен бюджет, защото в противен случай Народното събрание не може да гласува.
Не ние тук трябва да определяме откъде да се вземат средствата, за да бъде изпълнен бюджетът на Висшия съдебен съвет, така както се предлага. Това трябваше да направи Министерският съвет. Дали ние ще го одобрим, е отделен въпрос. Народното събрание е това, което решава. Но то решава въз основа на внесен законосъобразен и конституционосъобразен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Соколов, не можах да чуя от Вас къде е нарушена Конституцията при положение, че както изисква Конституцията, проектобюджетът на съдебната власт е внесен както е предложен от Висшия съдебен съвет. Той фигурира като съставна част от проектобюджета, който е раздаден на всички ни и след малко ще го гласуваме. Това, че Вие правите допълнително свободно тълкувание, че видите ли, той не бил вместен в консолидирания държавен бюджет, то къде в Конституцията фигурира такъв термин “консолидиран държавен бюджет”? Или в Закона за съдебната власт?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: И къде се приема такъв консолидиран държавен бюджет?!
АРСО МАНОВ (ДПС, от място): И кой го гласува?
Четин Казак: Да, по кой нормативен документ се приема такъв консолидиран държавен бюджет и кой го гласува?!
Единственото нещо, което Конституционният съд е казал в своето решение, е, че Народното събрание гласува проектобюджета на държавата, в чиято съставна част е бюджетът на съдебната власт. Това, че вие сега правите свободни тълкувания, че не били вкючени параметрите и т.н., то Народното събрание е органът, който ще реши доколко са включени параметрите или не. Това не е работа нито на Вас, нито на някой друг. (Неодобрителен шум в блока на ПСОДС.)
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Малко кислород има там, където сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания? Няма.
Господин Ляков, тъй като имахте предложение по чл. 2, но когато Вие се изказвахте по чл. 1, казахте, че са взаимно свързани. Затова няма да го подлагам на гласуване.
Гласуваме предложението на Йордан Соколов и Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията по чл. 2.
Гласували 167 народни представители: за 49, против 108, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Висшия съдебен съвет, което не е подкрепено от комисията.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Ошашавиха се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ошашавените са на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласували 165 народни представители: за 51, против 106, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуваме по молба на господин Искров и предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 44, против 127, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 2 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 183 народни представители: за 117, против 44, въздържали се 22.
Член 2 се приема.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашата работа.
Има думата госпожа Надежда Михайлова – председател на Парламентарния съюз на ОДС, от името на парламентарна група. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Конституционният съд обяви за противоконституционни и отмени 44 параграфа от променения Закон за съдебната власт, предложен от правителството и приет от мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП. (Смях в блока на БСП.) Това е безпрецедентен случай от приемането на Конституцията досега и безспорно е най-големият законодателен провал на мнозинството. Единствено Обединените демократични сили не подкрепиха противоконституционните промени в Закона за съдебната власт, защото бяхме убедени, че под прикритието на идеята за съдебна реформа се прави опит за политическа чистка в съдебната система. Необходимите промени за завършване на съдебната реформа, които бяха част и от препоръките на Европейския съюз, бяха заменени с текстове, недопустимо засилващи правомощията на министъра на правосъдието.
Съветът на Европа предупреди, че основните предложения са в противоречие с принципа за независима и силна съдебна власт.
Политическата вина за предизвестения от Обединените демократични сили законодателен провал носят: министър-председателят Симеон Сакскобургготски – за това, че наложи законопроекта в нарушение на Конституцията; президентът Георги Първанов – за това, че не възрази срещу нарушаването на Конституцията и не спря закона; народните представители от НДСВ, БСП и ДПС, които въпреки нашите предупреждения преднамерено нарушиха Конституцията на Република България.
Обединените демократични сили са за продължаване на реформата в съдебната власт. Ние предложихме своя проект и призовахме за неговото реализиране.
Истинската съдебна реформа може да бъде завършена чрез промяна на Конституцията. Обединените демократични сили предупреждават българското общество, че се готвят нови нарушения на Конституцията:
първо, с предлаганите скандални промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които целят прикриване на закононарушения и обслужват частни икономически интереси при приватизацията на “Булгартабак” и БТК;
второ, с проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 2003 г., който нарушава принципа за разделение на властите и представлява груба намеса в независимата съдебна власт и е бюджетен произвол над общините;
трето, с проекта за нов Закон за вероизповеданията, който нарушава равнопоставеността на вярващите, техните общности и институции.
Затова Обединените демократични сили категорично настояват правителството и мнозинството да преустановят антиконституционната си политика и да възстановят върховенството на закона – основен принцип за всяка демократична и правова държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Искров, заповядайте, продължаваме нашата работа по приемането на законопроекта за държавния бюджет за 2003 г.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.
Гласувахме чл. 2. Преминаваме към чл. 3.
По чл. 3 е постъпило едно предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Предлага се в чл. 3, ал. 2 числото “90” да се промени на “95”, а числото “10” на цифрата “5”.
Чета окончателния текст на вносителя за чл. 3, подкрепен от комисията:
“Чл. 3. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2003 г., както следва:
I. Приходи – 8 025,1 хил. лева.
1. Субсидия от централния бюджет – 8 025,1 хил. лева.
II. Разходи – 8 025,1 хил. лева.
1. Текущи разходи – 7 625,1 хил. лева.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 4 596,1 хил. лева.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 150,0 хил. лева.
1.3. Осигурителни вноски – 1 526,6 хил. лева.
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за Държавното обществено осигуряване – 1 314,2 хил. лева.
1.3.2. Вноски за здравно осигуряване от работодатели – 212,4 хил. лева.
1.4. Издръжка – 1 346,4 хил. лева.
1.5. Разходи за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности – 6,0 хил. лева.
2. Капиталови разходи – 400,0 хил. лева.
(2) Утвърждава субсидията по бюджета на Сметната палата в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата народният представител Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Искров, аз си мисля, че се е промъкнал един архаизъм от ХХ век, който при всички случаи би трябвало да бъде преодолян в началото на ХХI век. Става въпрос на съответните държавни и общински органи да се превеждат само 90 на сто от определените суми, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
Нямаме година от нашия век, през която да няма преизпълнение. Затова на мен ми е непонятно защо го правим този резерв. Става въпрос за пари в размер горе-долу на месец и половина. Месец и половина! Десет процента – това са огромни суми. Не знам защо се прави. Вие разбирате, че това е два пъти бюджетният дефицит, който е заложен в този бюджет.
Какво ни се казва с този резерв от управляващите? Преведено на най-прост език това означава, че управляващите казват, че се съмняват в изпълнението на бюджета и че ако се изпълни бюджетът, тогава ще има пари за общините и за съответните ведомства, а ако не се изпълни дефицитът, няма да ги има тези пари.
Господин министър, аз апелирам към Вас. Не съм чул досега във Ваше изказване, в изказване на който и да е член от правителството, във вашите преговори с Международния валутен фонд да има съмнение по изпълнението на този показател. Тогава откъде и от какво се обосновават тези 10% резерв? Ако това е текст на Международния валутен фонд, трябва да кажете, че това е текст, който се налага отвън, това е външният контрол, понеже Международният валутен фонд не ви вярва. Но при тази схема отгоре на бюджета вие с тези 10% записвайте: “Не ни вярвайте, че ще изпълним този бюджет”.
Моят апел е да се промени тази цифра, тъй като се оказва, че когато става въпрос за хвалбите, те са заслуга на правителството, но рискът се прехвърля върху общините и върху социалните системи. За правителството няма риск. За правителството има резерв, който е два пъти по-голям от предвидения бюджетен дефицит.
И в тази посока, понеже до тази сутрин аз не знаех какво ще предложи Международният валутен фонд, научих го тази сутрин, разбрах, че ще ви контролират вече всеки месец и всяко тримесечие ще се извежда бюджетният дефицит. Ако остане този текст, дайте да го направим така: “Утвърденият бюджетен дефицит за съответното тримесечие”. Значи в рамките на тримесечието да се отпускат 90%, в края на тримесечието има контрол от фонда и от правителството, вижда се, че няма нарушение на бюджетния дефицит и се коригира. Смятам, че това ще бъде справедливо, това е в духа на неспирния мощен икономически възход на държавата и това ще даде по-голяма възможност да дишат съответните системи, които сега ги слагате в режим на 90% от разходите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата заместник-министър Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже подобен на този текст има в много други членове, които ще гледаме занапред, затова искам да изразя принципно становище. Разбира се, това не отнема възможността да става дискусия и по конкретните членове.
Първо искам да кажа, че като приоритет със 100-процентно финансиране през следващата година е изведена съдебната власт с оглед да отговорим на всички притеснения, които бяха поставени от някои народни представители по отношение на бюджета на съдебната власт.
За общините и за бюджета на Сметната палата този процент е 90, както е било досега години наред. За всички министерства и ведомства е предвидено за следващата година авансовото финансиране да бъде в рамките на 88 на сто. Това е фактологическата част от моето изказване.
Бих искал да кажа няколко думи само относно целесъобразността на това предложение. Анализът, който ние правим ежегодно по отношение на усвояването на средствата на всички бюджетни организации, показва, че четвъртото тримесечие е тримесечието, в което се правят преобладаващото и най-голямо количество разходи. При нашето разпределение, което правим по предложение на първостепенните разпоредители, се вижда, че те самите предлагат едно финансиране, различно от 100-процентовото финансиране, което би трябвало да се получи, ако разходите или субсидията бъдат разпределени на 12 равни части. Разбира се, това предложение, което след това се утвърждава от Министерството на финансите, има своята логика. Тази логика е свързана със спецификата на всеки един отрасъл. Нека да вземам няколко примера. Образованието и здравеопазването – кога е основният период, в който тези бюджетни организации вършат най-големите разходи? Естествено, че това е през четвъртото тримесечие, когато се зареждат с горива, когато зимният сезон изисква по-големи разходи. Кога се правят разходите за инвестиции? Разходите за инвестиции се правят през лятото, те се фактурират през септември и октомври и се разплащат през ноември и декември.
Ако влезем в контекста на бюджета на Сметната палата, тук е господин Георги Николов и той ще потвърди, че неговото разпределение като нормално финансиране на неговата дейност показва едно финансиране, което е засилено през четвъртото тримесечие. Тоест с тези текстове, които ние предлагаме на вашето внимание за ограничаване финансирането през първите три тримесечия, ние не създаваме трудности за нормалното финансиране на бюджетните организации.
Отделно бих искал да кажа, че не трябва да забравяме, че все пак всеки един бюджет, не само българският бюджет, има своите буфери, които са готови да реагират на всякакви външни и вътрешни фактори, които биха се отразили негативно върху икономиката и бюджета на държавата. Дори и страни като Съединените американски щати, като западноевропейските държави имат такива предвидени буфери и те си ги изпълняват независимо от това, че тяхната икономика е значително по-добра от тази, която имаме ние.
Така че приемете това предложение в контекста на тези два анализа, които направих: нормално разпределение на разходите и усилено финансиране през четвъртото тримесечие, което съответства на дейността на ведомствата, и един нормален буфер, който е готов да реагира на евентуални негативни външни и вътрешни фактори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата народният представител Муравей Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Искам да направя едно процедурно предложение. И съжалявам, че все на Вас се случва, когато правя такива предложения, все Вие председателствате в такива моменти Народното събрание. Но ако мнозинството си позволи да гласува данъчните закони на Република България с присъствие в залата от 50-60 човека, днес, когато се приема бюджетът на Република България, подобно нещо е недопустимо.
Уважаеми господин председател, аз Ви моля да обърнете внимание на народните представители, да им напомните, че те имат отговорност, за което са избрани и са изпратени в това Народно събрание. Безумна е тяхната незаинтересованост към Закона за държавния бюджет. Аз ги питам тогава какво друго ги интересува, след като не ги интересува държавният бюджет? Погледнете залата, 60 човека има-няма. И се приема бюджет на Република България! Моля Ви да призовете народните представители не само да бъдат тук, а и да вземат участие в обсъждането на законопроекта. В противен случай, ако продължава това нещо, ще бъдем принудени отново да поискаме поименно преброяване на присъстващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, само че по-спокойно, господин Радев. Прав сте.
Призовавам народните представители да заемат своите места в пленарната зала. Наистина днес обсъждаме може би най-важният законопроект за всяка година.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин председателю, въпросът, който повдигна господин Петър Димитров и по който даде разяснение господин Ананиев, е един от въпросите, които действително засягат всеки народен представител, всяка бюджетна система, един от въпросите, за който господин Радев има основание да зададе въпроса защо един или друг от депутатите се абстрахира от този проблем. Още повече, господин председателю, че това предложение – да се запише и тази година разход до 90 на сто и запазване на една сума за доразходване в края на годината, тази година е допълнително утежнено. Не знам дали обърнахте внимание на това, което каза господин Ананиев, че всъщност за повечето бюджетни системи ограничението няма да е 90 на сто, а ще бъде 88 на сто. Да, но не беше дообяснено защо това се прави тази година.
В Комисията по бюджет и финанси на нас ни беше обяснено, че тъй като правителството не е сигурно дали ще събере осигурителните вноски, които е заложило по новия режим на регистрация на трудовите договори и на осигурителните прагове, то трябва да заложи още буфери, както каза господин Ананиев, още резерви в бюджета свръх тези 90 процента, за да е съвсем сигурно, че нещата ще бъдат наред и че може да посрещне Международния валутен фонд с високо вдигнато чело и да каже: ние сме гарантирали, че дефицитът няма да се изтърбуши. Само че, господин председателю, съгласете се, че това е несъстоятелно, абсурдно като постановка. В приходната част правителството със своята програма вкарва високорискови приходи, които то самото се съмнява, че ще събере, и затова реже още от разходната част, от това, което е дължимо на бюджетните системи, за да било сигурно, че нещата ще са наред. Такава логика е незащитима. Постъпваш не докрай обосновано, не си сигурен и затова вкарваш още една утежняваща мярка в разходната част.
Не могат да издържат аргументи като тези, че голяма част от разходите се правят в края на годината. Когато всеки от нас си планира бюджета, много добре знае, че когато в началото на периода можеш да разпределиш, знаеш с какво разполагаш, разходваш много по-спокойно, обосновано, програмирано, с преценка и т.н. Сега това, което отново се предлага за тази година, е, ако сте обърнали внимание, че министърът на финансите ще утвърди поименните списъци за капиталовложенията в средата на годината, на 30 юни. Защо? Защо това не стане до 31 март, за да могат да започнат по-нататъшните обработки на проектите?

В чл. 9, до който ще стигнем, където също е записан този текст за 90-те процента, както знаете, има особено тежки постановки тази година. Дава се половината от издръжката, казва се, че втората половина ще се даде още на два транша. При това се казва, че това ще е в зависимост отново от дефицита на консолидирания държавен бюджет, въпреки че той не е законово фиксиран, както каза и господин Искров, спорейки по съдебната власт. Мониторингът, който се предвижда – аз повдигнах това и в Бюджетната комисия – за изпълнението на общинските бюджети и взаимоотношения с държавния бюджет, ще бъде единствено от Министерския съвет. Няма да бъде привлечено, да речем, Националното сдружение на общините, за да се прави съвместна преценка. Ето защо по никой начин не може да се приеме за нормално даже запазването на тази практика 90 процента. Защото тя беше въведена в един етап, когато инфлацията беше двуцифрена, когато валутният курс беше свободно колебаещ се. И това беше единственото основание да се каже: уважаеми народни представители, ние в такива условя не можем да планираме достатъчно ясно бюджетната програма, нужен ни е този буфер от 10 процента.
Тук господин Ананиев ни убеждава, че и най-развитите страни имат такива буфери и т. н. Естествено, господин Ананиев, и в този бюджет вие сте предвидили два-три вида резерви – резерв за структурна реформа, резерв за непредвидени нужди. Ако искате още резерв, посочете го там. Но не режете от разходите, които сте разчели за бюджетните системи и дайте на бюджетните системи да си ги планират достатъчно спокойно. Тази практика е порочна и тя трябва да се пресече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други народни представители, които желаят думата по чл. 3? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за промени в чл. 3, ал. 2 от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 22, против 139, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 3 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 97, против 34, въздържали се 16.
Текстът на чл. 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По чл. 4, господин председател, са постъпили най-много предложения, 35 на брой. Може би това е най-тежкият текст.
По ал. 1 има предложение на народния представител Иван Искров, което комисията подкрепя по принцип, като предлага за източник намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.11. "Лихви", 1.11.2. "Лихви по вътрешни заеми".
Постъпило е предложение на народния представител Огнян Герджиков – в чл. 4, ал. 1, т. 1 сумите в колони 3 и 4 да се увеличат с по 1 млн. лв. за капиталови разходи. Не се посочва източник за това увеличение и комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева:
В чл. 4, ал. 1, се правят следните изменения:
1. т. 3. Министерски съвет
сумата 83 млн. 819 хил. лв. се заменя с 83 млн. 107 хил. лв.
2. т. 5. Министерство на финансите
сумата 207 млн. 60 хил. лв. се заменя с 206 млн. 196 хил. лв.
3. т. 6. Министерство на външните работи
сумата 97 млн. 576 хил. лв. се заменя с 97 млн. 399 хил. лв.
4. т. 9. Министерство на правосъдието
сумата 77 млн. 884 хил. лв. се заменя със 77 млн. 191 хил. лв.
5. т. 10. Министерство на труда и социалната политика
сумата 705 млн. 435 хил. лв. се заменя със 704 млн. 700 хил. лв.
6. т. 14. Министерство на околната среда и водите
сумата 22 млн. 152 хил. лв. се заменя с 18 млн. 652 хил. лв.
7. т. 15. Министерство на икономиката
сумата 64 млн. 904 хил. лв. се заменя с 64 млн. 729 хил. лв.
8. т. 18. Министерство на транспорта и съобщенията
сумата 97 млн. 934 хил. лв. се заменя с 97 млн. 712 хил. лв.
9. т. 20. Министерство на младежта и спорта
сумата 12 млн. 644 хил. лв. се заменя с 12 млн. 422 хил. лв.
Горното намаление се предлага за източник на предложеното в чл. 9, ал. 1, увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи (колона 5) за общини в област с административен център гр. Благоевград.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика – числото 705 хил. 435 се променя на 670 хил. 435 и числото 678 хил. 229 се променя на 643 хил. 229.
Предложението е за сметка на увеличението на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев:
В чл. 4, ал. 1, т. 10 - Министерство на труда и социалната политика – разходите да се намалят с 563 хил. лв. като компенсация на предложеното увеличение в чл. 9, ал. 1, за общини Стара Загора и Николаево.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Василев и Венцислав Върбанов:
За компенсиране на предложеното увеличение на разходите по чл. 10, ал. 1, Приложение № 6, се предлага намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев:
Предлага се намаление на разходите по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика – със 163 хил. лв. за източник на предложеното увеличение в чл. 9, ал. 1 за община Николаево, област Стара Загора.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители:
Предлага се намаление на субсидията по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика – за източник на предложеното увеличение в чл. 9, ал. 1 на субсидията за капиталови разходи на община Пловдив.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители:
В чл. 4, ал. 1, т. 10 се правят следните изменения:
В колона 3 числото 705 хил. 435 се заменя с 605 435;
В колона 5 числото 678 229 се заменя с 578 229.
Горното намаление на разходите и субсидията на Министерството на труда и социалната политика се предлага за източник на предложеното увеличение в чл. 9, ал. 1, за функция "Здравеопазване" за общинските болници.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кина Андреева и група народни представители:
В чл. 4, ал. 1, т. 13 субсидията за Министерството на културата да бъде увеличена от 42 млн. 455 хил. 400 лв. на 51 455 400 лв., като увеличението от 9 млн. лв. се разпредели както следва: 6 млн. лв. за капиталови разходи и 3 млн. лв. за творчески проекти.
За източник на средствата се посочва намаление на субсидията на Министерството на труда и социалната политика в чл. 4, ал. 1, т. 10.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов и Хюсеин Чауш:
В чл. 4, ал. 1, т. 13 да се завишат разходите на Министерството на културата с 4 млн. лв., от които 2 млн. лв. за капиталови разходи, 1 млн. лв. за творчески проекти и 1 млн. лв. за възстановяване на турски естрадно-драматични театри в градовете Кърджали и Разград.
За целта предлагат:
1. През 2003 бюджетна година цялата печалба от дейността на Държавната парично-предметна лотария регулярно да се използва само за нуждите на културата, както и от организирани от министъра на финансите целеви лотарии, Тото и Лото-игри за финансово подпомагане на културата.
2. Да се регламентира събирането на дивидент за 2002 г. от държавните предприятия – юридически лица, създадени по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в размер на 30 на сто от годишната печалба. Средствата от този дивидент да се предоставят целево в национален фонд "Култура" за осъществяване на проекти съгласно Закона за закрила и развитие на културата.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева:
В чл. 4, ал. 1, т. 14 в колони 6 и 7 числото 75 817 се заменя с числото 15 817.
Намалението на сумата с 60 млн. лв. е свързано с предложението за изменение на редакцията на § 51, ал. 2, с което се предлага увеличение на имуществото и капитала на държавното предприятие.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на народния представител Стефан Мазнев:
1. В чл. 4, ал. 1 – т. 28 от таблицата числото “4 млн. лв.” да се замени с числото “2 650 хил. лв.”.
2. В чл. 4, ал. 1, т. 29 от таблицата числото “2 726 хил. лв.” да се замени с числото “3 700 хил. лв.”
За източник на горните увеличения се посочва намаление на средствата по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Бакалов и Иво Цанев:
В чл. 4, ал. 1, т. 8 – Министерство на вътрешните работи в колона 3 сумата “693 405 хил. лв.” да стане “714 405 хил. лв.”, а в колона 5 сумата “593 304 хил. лв.” да стане “614 304 хил. лв.”
За източник на горното увеличение да се намалят разходите и субсидията по т. 10 – Министерство на труда и социалната политика.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов – в чл. 4, ал. 1, за т. 10 – Министерство на труда и социалната политика да се намалят разходите със 700 хил. лв. Горната сума се насочва за увеличение на разходите по чл. 9, ал. 1 за общините Асеновград, Лъки, Калояново и Хисаря.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Веселин Черкезов – разходите по бюджета на Министерството на труда и социалната политика да се намалят с 6 279 900 лв. като източник за увеличаване на бюджетните взаимоотношения по чл. 9, ал. 1 за посочените от него общини.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Бойко Великов и Кръстьо Петков:
По чл. 4, ал. 1, т. 5 – Министерство на финансите – да се намалят разходите за издръжка на Министерството на финансите, респективно Държавната агенция по приходите, като източник за увеличаване на разходите по чл. 9, ал. 1 за общините в област Велико Търново.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муравей Радев – за компенсиране на направените предложения за увеличаване на обща допълваща и обща изравнителна субсидия в размер на 107 650 500 лв. по чл. 9, ал. 1 и на целева субсидия за екологични обекти по Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1 в размер на 30 млн. лв. да се намалят разходите по чл. 4, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Веселин Черкезов и Муравей Радев – в чл. 4, ал. 1 субсидията на държавните органи, министерствата и ведомствата да се намали с предложения размер на увеличение в чл. 9, ал. 1 за общата и целевата субсидия на общините.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Соколов и Радев – в чл. 4, ал. 1, т. 10 субсидията на Министерството на труда и социалната политика да се намали със 121 297 хил. лв. за компенсиране на направеното предложение за увеличаване на трансфера по чл. 1, ал. 2, т. 5.1.3. и субсидията по чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Камбуров – в чл. 4, ал. 1, ред 10, колона 5 субсидията на Министерството на труда и социалната политика да се намали с 1 420 хил. лв. за компенсиране на направените предложения по чл. 9, ал. 1 за увеличаване на допълнителните субсидии за капиталови разходи на община град Добрич и на община Крушари.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Хюсеин Чауш и Наим Наим, което е оттеглено, тъй като е подкрепено от комисията при разглеждането на чл. 1.
Предложение от народните представители Тодор Бояджиев и Андрей Пантев – в чл. 4, ал. 1 към т. 2 “Администрация на президента” се добавя нова т. 2.1. със следното съдържание:
“2.1. Честване 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание”. В колона 3 на новата подточка 2.1. се записва числото “500.0”. В колона 5 на новата подточка 2.1. се записва числото “500.0”.
Комисията подкрепя предложението по принцип като предлага текст в Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Предложение на народния представител Иван Искров – в чл. 4, ал. 1, т. 23 “Национален статистически институт”, сумите на разходите в колона 3 и на субсидиите в колона 5 да се увеличат с 1 млн. лв. Увеличението е за сметка на намаление на други разходи в централния бюджет по чл. 1, ал. 2, т. 1.5. “Издръжка”.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага за източник намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.11. “Лихви”, 1.11.2. “Лихви по вътрешни заеми”.
Предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Абаджиев – в чл. 4, ал. 1, т. 5 – Министерство на финансите, разходите да се намалят с 3 100 хил. лв. за компенсиране на предложеното увеличение на субсидиите по чл. 9, ал. 1 за общини с област с административен център град Велико Търново.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Нина Чилова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната подобрена редакция:
“В чл. 4, ал. 1, т. 3 (Министерският съвет), в колона 3 числото “83 819,7” се заменя с “84 819,7” и в колона 5 числото “65 828,1“ се заменя с “66 828,1”.
Увеличението е за сметка на намаление на чл. 1, ал. 2, т. 1.11. “Лихви – общо”, подточка 1.11.2. “Лихви по вътрешни заеми”.
Предложение на народния представител Иван Искров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Стамен Стаменов и група народни представители – в чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
От ред 3 - Министерски съвет, да се намалят 4 млн. лв. от издръжката на Клинична база “Лозенец” по колона 3 и колона 5. Намалението е за сметка на увеличаването на разходите по чл. 9, ал. 1 изцяло за финансиране на общинските лечебни заведения за болнична помощ.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като е и невъзможно да бъде извършено – няма разграничени.
Предложение на народните представители Иво Цанев и Теодора Константинова – от чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика, да се намалят 750 хил. лв. от субсидията и с тях да се увеличат разходите по чл. 9, т. 1 за община Борово.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители – по чл. 4, ал. 1, т. 10 – Министерство на труда и социалната политика, да се намали субсидията с 5 900 хил. лв. от средствата за програмата “От социални помощи към заетост”, като компенсация на предложеното увеличение по чл. 9, ал. 1 за община Русе.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 3 на същия член е постъпило предложение от народния представител Иван Искров, което е подкрепено от комисията – правилото на 90 процента стана 88.
Предложение от народния представител Сергей Станишев и група народни представители – в чл. 4, ал. 3 числото “90” се променя на “95”, а числото “10” на цифрата “5”.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 4 – предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители – в чл. 4 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Сергей Станишев и група народни представители – в чл. 4 да се създаде нова ал. 5а със следния текст:
“(5а) Възлага на Министерския съвет да разпредели допълнителните субсидии за съответните дейности по чл. 1, ал. 2, т. 4а като увеличение на субсидиите по ал. 1 от настоящия член”.
Предложението е във връзка с новата т. 4а на чл. 1, ал. 2, която между другото не беше гласувана.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Определя приходите на сума 1 344 458,4 хил. лв., разходите на сума 4 492 202,3 хил. лв., трансферите (нето) на сума минус 310 128,8 хил. лв., субсидиите от Централния бюджет на сума 3 649 029,1 хил. лв., превишението/дефицита и финансирането на сума 191 156,4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2003 г., както следва:
1. Народно събрание – приходи – 4 949,5 хил. лв.; разходи – 24 837,4 хил. лв.; субсидия – 19 887,9 хил. лв.
2. Администрация на президента – разходи – 4 557,5 хил. лв.; субсидия – 4 557,5 хил. лв.
3. Министерски съвет - приходи – 17 991,6 хил. лв.; разходи – 84 819,7 хил. лв.; субсидия – 66 828,1 хил. лв.
4. Конституционен съд – разходи – 1 246,8 хил. лв.; субсидия – 1 246,8 хил. лв.
5. Министерство на финансите – приходи – 50 796,2 хил. лв.; разходи – 206 960,0 хил. лв.; субсидия – 140 175,2 хил. лв.; дефицит – минус 15 988,6 хил. лв.; финансиране – 15 988,6 хил. лв.
6. Министерство на външните работи – приходи – 39 355,3 хил. лв.; разходи – 97 576,7 хил. лв.; субсидия – 58 221,4 хил. лв.
7. Министерство на отбраната – приходи – 30 757,0 хил. лв.; разходи – 810 082,0 хил. лв.; трансфери (нето) – минус 17 875,0 хил. лв.; субсидия – 797 200,0 хил. лв.
От тях:
- разходи за текуща издръжка – 766 182,0 хил. лв.;
- инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и др. капиталовложения в областта на отбраната – 40 000,0 хил. лв.;
- разходи за научноизследователска и развойна дейност – 3 900,0 хил. лв.
8. Министерство на вътрешните работи – приходи – 100 101,0 хил. лв.; разходи – 693 405,0 хил. лв.; субсидия – 593 304,0 хил. лв.
9. Министерство на правосъдието – приходи – 10 792,0 хил. лв.; разходи – 77 884,5 хил. лв.; трансфери – 2 260,0 хил. лв.; субсидия – 64 832,5 хил. лв.
10. Министерство на труда и социалната политика – приходи – 2 690,0 хил. лв.; разходи – 705 435,3 хил. лв.; трансфери – 6 500,0 хил. лв.; субсидия – 678 229,2 хил. лв.; дефицит – минус 18 016,1 хил. лв.; финансиране – 18 016,1 хил. лв.
11. Министерство на здравеопазването – приходи – 16 500,0 хил. лв.; разходи – 488 738,6 хил. лв.; субсидия – 455 495,6 хил. лв.; дефицит – минус 16 743,0 хил. лв.; финансиране – 16 743,0 хил. лв.
12. Министерство на образованието и науката – приходи – 13 175,0 хил. лв.; разходи – 190 159,8 хил. лв.; трансфери – минус 266 013,8 хил. лв.; субсидия – 433 193,4 хил. лв.; дефицит – минус 9 805,1 хил. лв.; финансиране – 9 805,1 хил. лв.
13. Министерство на културата – приходи – 10 518,0 хил. лв.; разходи – 53 973,4 хил. лв.; субсидия – 43 455,4 хил. лв.
14. Министерство на околната среда и водите – приходи – 80 756,0 хил. лв.; разходи – 22 152,3 хил. лв.; трансфери – минус 1 089,1 хил. лв.; субсидия – 18 302,3 хил. лв.; превишение – 75 817,0 хил. лв.; финансиране – минус 75 817,0 хил. лв.
15. Министерство на икономиката – приходи – 32 912,0 хил. лв.; разходи – 64 904,4 хил. лв.; субсидия – 31 992,4 хил. лв.
16. Министерство на регионалното развитие и благоустройството – приходи – 353 164,0 хил. лв.; разходи – 369 569,2 хил. лв.; трансфери – минус 33 911,0 хил. лв.; субсидия – 26 204,3 хил. лв.; дефицит – минус 24 111,9 хил. лв.; финансиране – 24 111,9 хил. лв.
17. Министерство на земеделието и горите – приходи – 298 000,0 хил. лв.; разходи – 400 005,1 хил. лв.; субсидия – 98 363,0 хил. лв.; дефицит – минус 3 642,1 хил. лв.; финансиране – 3 642,1 хил. лв.
18. Министерство на транспорта и съобщенията – приходи – 65 001,7 хил. лв.; разходи – 97 934,9 хил. лв.; трансфери – 4 100,0 хил. лв.; субсидия – 33 457,3 хил. лв.; превишение – 4 624,1 хил. лв.; финансиране – минус 4 624,1 хил. лв.
19. Министерство на енергетиката и енергийните ресурси – приходи – 143 022,0 хил. лв.; разходи – 22 155,1 хил. лв.; субсидия – 4 332,0 хил. лв.; превишение – 125 198,9 хил. лв.; финансиране – минус 125 198,9 хил. лв.
20. Министерство на младежта и спорта – приходи – 1 400,0 хил. лв.; разходи – 12 644,0 хил. лв.; субсидия – 41 244,0 хил. лв.; превишение – 30 000,0 хил. лв.; финансиране – минус 30 000,0 хил. лв.

21. Национална служба за охрана: приходи – 300,0 хил. лв.; разходи – 16 808,0 хил. лв.; субсидия – 16 508,0 хил. лв.
22. Национална разузнавателна служба: приходи – 20,0 хил. лв.; разходи – 11 800,0 хил. лв.; субсидии – 11 780,0 хил. лв.
23. Национален статистически институт: приходи – 3 000,0; разходи – 13 126,2 хил. лв.; субсидии – 10 126,2 хил. лв.
24. Държавна комисия по сигурността на информацията: разходи – 1 800,0 хил. лв.; субсидии – 1 800,0 хил. лв.
25. Комисия за защита на конкуренцията: разходи – 1 214,7 хил. лв.; субсидии – 1 214,7 хил. лв.
26. Комисия за регулиране на съобщенията: приходи – 61 150,0 хил. лв.; разходи – 12 863,8 хил. лв.; трансфери – минус 4 100,0; субсидии – минус 4 000,0; превишение – 40 186,2 хил. лв.; финансиране – минус 40 186,2 хил. лв.
27. Съвет за електронни медии – приходи – 105,0 хил. лв.; разходи – 1 078,0 хил. лв.; субсидии – 1 078,0; превишение 105,0 хил. лв.; финансиране – минус 105,0 хил. лв.
28. Държавна комисия за енергийно регулиране – приходи – 4 000,0 хил. лв.; разходи – 1 743,4 хил. лв.; превишение – 2 256,6 хил. лв.; финансиране – минус 2 256,6 хил. лв.
29. Агенция за ядрено регулиране: приходи – 4 002,2 хил. лв.; разходи – 2 726,7 хил. лв.; превишение – 1 275,5 хил. лв.; финансиране – минус 1 275,5 хил. лв.
Всичко: приходи – 1 344 458,4; разходи – 4 492 202,3; трансфери – минус 310 128, 8; субсидии – 3 649 029,1; превишение – 191 156,4; финансиране – минус 191 156,4.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и българската академия на науките, съгласно приложение № 1 на обща сума 283 888 800 лв.
(3) Утвърждава субсидиите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 и трансферите по Приложение № 1 към ал. 2 в размер 88 на сто от определените им суми, като останалите 12 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Превишението на приходите над разходите по Фонд “Тютюн” постъпва в приход на централния бюджет.
(5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране в съответствие с ал. 1.
(6) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на направените предложения. (Шум в залата.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А изказвания?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Разбира се, вие не ме разбрахте, уважаеми колеги – преминаваме към обсъждане и гласуване на направените предложения, които са 38, за това става дума!
Има направено предложения от народния представител Огнян Герджиков:
“В чл. 4, ал. 1, т. 1 сумите в колоните 3 и 4 да се увеличат с по 100 хил. лв. за капиталови разходи”.
Не се посочва източник за това увеличение.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение на народния представител Огнян Герджиков.
Гласували 163 народни представители: за 40, против 98, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Огнян Герджиков по ал. 1 на чл. 4 не се приема.
Заповядайте, господин Иво Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Имам няколко предложения, господин председател.
Не искам да съм на мястото на председателя на Народното събрание след това бламиране (смях в залата), но може би това е нормална практика, не знам, лично аз не мога да я приема.
Искам да обоснова едно от моите предложения, и на Йордан Бакалов също: в чл. 4, ал. 1, т. 8 по отношение на Министерството на вътрешните работи предлагаме да се завиши сумата на субсидията с 21 млн. лв., т.е. от 693 405 хил. на 714 405 хил. лв. Смятам, че всички присъстващи тук не могат да ме упрекнат, нито пък моят колега господин Бакалов, в това, че имаме някакви сантиментални чувства към министъра на вътрешните работи. Дори напротив, ние бяхме инициатори за създаване на работната група към нашата комисия за разследване на случая със специалните разузнавателни средства. Тук отново мисля за логиката на принципните предложения, тези предложения, които и в началото исках да споделя с вас, които са за доброто на съответната община и министерство, а не за да “вържем сметките”, както се казва.
Искам да ви изчета и текст от едно становище: “От така определения разходен таван в размер на 693 млн. лв., като се приспаднат необходимите средства за заплати и осигурителни вноски, които са в размер на 541 млн. лв., капиталови разходи, които са в размер на 10 млн. лв., и средствата по функция 5 “социално подпомагане”…” Моля Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля Ви, господин Искров! Извинявайте, господин министър, ако обичате, все пак да слушаме – има изказване на народен представител, моля Ви!
Иво Цанев: “Като се приспаднат тези средства за текущи разходи за МВР остават 101 887 хил. лв. Спрямо минималните потребности за 2003 г. по отношение на средствата за текущи разходи се получава недостиг в размер на 17 млн. 113 хил. лв. От тях 7 млн. са за гориво и смазочни материали, 6 млн. за осигуряване на служителите с вещево доволствие, пари и компенсиране на увеличението на цените на униформени облекла, 4 млн. 113 хил. абонаментно поддържани технически средства за издаване на българските документи за самоличност. Тези 17 млн. плюс 5 млн., които не достигат по отношение на капиталови разходи за МВР, които са за обезпечаване на ролята на нашата страна като външна граница на Европейския съюз – 1 млн., 2 млн. за обезпечаване на аварийно-спасителните работи при пожароизвестителните техники (това, което вчера се случи в кв. “Слатина”, би следвало да ни покаже, че има сериозен проблем с техниката) и 2 млн. за един специален дом, който е необходим за настаняване на чужденци в кв. “Бусманци”, всичко това прави 22 млн. лв.”

Това, което ви изчетох, уважаеми дами и господа, е подписано от министъра на вътрешните работи и е изпратено до нашата комисия – до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. На базата на това в комисията имаше много сериозни разисквания и единодушно взехме решение, повтарям, единодушно, всички гласувахме, а и госпожа Гроздилова също беше, да се направи така, че да се намерят 21 млн. лв., които са недостиг по бюджета на МВР, от някакви други приходи в бюджета. Това е решението на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което е предоставено на всички нас като народни представители. За съжаление, може би поради факта, че аз като народен представител го обосновавам, най-вероятно вие няма да го гласувате, но в края на краищата вземете под внимание тези неща, които ви казах, по отношение на недостига на средства в МВР и призовавам залата, когато гласува това предложение, ако трябва, да се покани и председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – господин Дончев, за да удостовери, че тези пари са гласувани в нашата комисия и са крайно необходими за нормалното функциониране на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин Искров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Едно кратко изказване, господин председател, тъй като господин Цанев се е загрижил дали бламирам председателя или не.
Уважаеми колеги, има някои принципни положения, които винаги се спазват, всяка година при обсъждането на бюджета. Например това, което виждате - и миналата година, и сега, предложенията на народния представител Искров, обикновено са уточнените между работната група на Министерството на финансите, комисията и представители на различни други комисии, които са изявили желание да участват, текстове, внесени от мен.
По същия начин ми позволете с две думи да обясня, за да не се остава с неприятно впечатление след казаното от господин Цанев за бламиране. Не мога да коментирам в подробности, тъй като предложението на председателя е с гриф “Строго секретно!”, касае мобилизационната готовност на събранието и поради тази причина е уточнено със съответните секретни секции на Министерството на финансите, на Министерския съвет и не се налага към момента, уважаеми колеги, господин Цанев, да гласуваме тези 1 млн. лв., които бяха по предходното предложение. Надявам се сега да сме по-добре разбрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Всичко е ясно.
Искате реплика ли? Заповядайте.
Да, господин Искров направи изказване. Имате думата за реплика.
Иво Цанев (ПСОДС): Мисля, че първо, това беше реплика на моето изказване, но няма значение. Сега аз ще направя тази реплика.
Господин Искров, може би е редно в такива случаи, ако господин Герджиков го няма, някой друг поне да оттегли неговото предложение. Затова след като не сте направили така, че предложението на председателя на парламента или да бъде оттеглено от него, или да се гласува, смятам, че председателят на парламента днес беше бламиран. И го казах ясно и точно и стоя зад думите си.
Така че, моля ви, не знам какво е секретно и не, още повече, че парламентът сега може да вземе решение заседанието да се закрие и да ни го обясните.
Виждам какво? Виждам в чл. 4, ал. 1, т. 1 колони 3 и 4. Колонки 3 и 4 се отнасят за Министерския съвет и Конституционния съд. И мисля, че не е чак толкова секретно, а и дори да е секретно, заседанието се закрива и се коментира всяко едно перо от бюджета. А не на тъмно да приемаме някакъв бюджет и после да се чудим защо Народното събрание отговаря за всички неща в държавата и в един момент се оказва, че не е точно така, че Министерският съвет или някой на тъмно нещо е направил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Цанев, не е бил бламиран председателят на Народното събрание. Бъдете спокоен!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, като дуплика искам само да кажа, че колонки 3 и 4, за да не послъгва тук господин Цанев, са разходи и трансфери (нето). А иначе, господин председателят вероятно би направил така, както Вие препоръчвате. Аз не мога да говоря от негово име, но искам само да информирам, че той, ако не се лъжа, води делегация в Китай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Ляков, Вие имате няколко предложения. А, едно. Заповядайте.
Има думата господин Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имам едно предложение по този член и то е свързано с увеличаване на средствата за капиталови разходи на общините. Аз настоявам да се увеличат с 35 млн. лв. Радвам се, че Комисията по бюджет и финанси също е преценила, че тези средства трябва да се увеличат и, макар от друго перо, тя е дала тези пари на общините.
Независимо от това поддържам своето предложение, защото искането на Националното сдружение на общините в Република България беше за 130 млн. капиталови разходи, а не за 100 млн. И смятам, че тези пари трябва да се вземат от тази прословута програма “От социални помощи - към заетост”. Защото в крайна сметка целта на тази програма е да осигури нови работни места и заетост, но, следейки как програмата започва да се изпълнява, по-точно подготовката й в документален вид, кореспонденцията между Министерството на труда и социалната политика и общините, мога да ви гарантирам още отсега, че програмата в този обем и с тези средства няма да бъде изпълнена. Тоест тези пари ще останат. Тъй като едно от изискванията на програмата, аз не казвам, че е лошо, но е хубаво тези пари да отидат в общините, за капиталови разходи, да се свържат с конкретни проекти, където също ще бъде наета работна ръка, но това ще бъде квалифицирана работна ръка, защото сега големият проблем на тези програми е, че общините предлагат програми, които изискват квалифицирани работници – строители, мазачи и т.н., да не ги изброявам. От бюрата по труда обаче дават хора, които нямат нито образование, нито квалификация, които не стават за нищо друго освен за метене. Само че в една община има ограничени площи за метене и ограничена нужда от метене. И всички тези останали програми, които са свързани с изграждане на инфраструктура, които са свързани със залесяване, екологични проекти и т.н., просто ще увиснат и няма да бъдат изпълнени. Затова, според мен, е много по-добре парите да се вземат от тази прословута програма, да се увеличат капиталовите разходи на общините до размера, който те искаха, за да могат общините съответно да започнат изпълнението на техните готови или даже стартирали проекти по инфраструктурата, където има достатъчно и квалифицирана работна ръка, и действително ще бъде осигурена тази трайна заетост, за която Вие говорите.
Още един проблем има тази програма. Тя иска съфинансиране от страна на общините, 10-процентно съфинансиране. Не знам това дали го знаете. Аз не съм сигурен, че всяка община може да осигури такива средства така безпроблемно, след като знаете какво е финансовото им дередже. И също, ако това не бъде осигурено, веднага следва автоматичен отказ и блокиране на програмата.
Така че аз в крайна сметка ви казвам, че обемът, който е заложен – тези над 600 млн. за програмата на Министерството на труда и социалната политика, няма да бъде изпълнен. По-добре е да дадете повече пари за капиталови разходи на общините. По-добре ще ги оползотворят, ще осигурят повече работни места и повече трайна заетост на хората. И затова ви призовавам да подкрепите предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата народния представител Стефан Мазнев. Заповядайте.
Стефан Мазнев (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. С господин Соколов сме дали няколко предложения, които искам да обобщя.
Първо, що се отнася до община Николаево. Това е една община в бедстващо положение. Има над 45 на сто безработица. Тук сме предвидили съвсем леко завишаване, като сме казали откъде да се вземат тези средства.
Що се отнася до община Стара Загора, нашето предложение е тя да отпадне от списъка по Приложение № 3 по чл. 8, ал. 1 и допълнителните средства до 100 процента, тъй като там е записано 84,6, от данъка за облагане доходите на физическите лица в размер на 3 млн. 300 хил. лв. да се разпределят, както следва:
С 2 млн. 900 хил. да се завиши издръжката на държавните дейности, а сумата от 400 хил. лв. да се трансформира в капиталови разходи, необходими за възстановяване на операта в Стара Загора. Това е един много важен обект, замразен вече десет години. Операта се руши и тези средства са крайно необходими.
И ако ми позволите, господин председател, тъй като имаме още едно предложение… На пръв поглед т. 28 и 29 нищо не говорят. Но това са две много важни агенции. Едната е Агенцията по ядрено регулиране, другата е Държавната комисия по енергийно регулиране. Приходите са много завишени. Тук ще ви прочета мнението на господин Вапирев, който е председател на Агенцията по ядрено регулиране, който казва, че: "Съгласно този проект, при така предложения проектобюджет агенцията след приспадане от общите разходи на разходите за заплати и други възнаграждения, осигуровки и членски внос на Република България, членският внос е около 2 млн. лв., изключително висок членски внос, и след отчисляване на текущи разходи за ток, парно, телефон, консумативи и други, за експертизи и анализи, за останалата работа на агенцията не остават средства.". Ние създадохме тази много важна агенция, но с този проектобюджет ние обезсмисляме нейното съществуване.
Наистина, в тези си предложения аз съм дал точно предложенията си на господин Вапирев – председателят на Агенцията по ядрено регулиране. Смятам, че тук няма никаква политика и никакъв популизъм. Просто тези искания трябва да се уважат.
Тук са и исканията на Агенцията за ядрено регулиране – т. 28, и на Държавната комисия по енергийно регулиране – т. 29. Това са предложенията на самите председатели на действащите в момента държавни агенции.
В този смисъл е предложението ми, господин председател, на с. 32 долу. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има думата за процедурен въпрос господин Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като има много предложения, е хубаво максимално точно и бързо да работим, за да имаме време. Ако се наложи, и утре ще продължим.
Предлагам от името на Парламентарната група на ДПС да удължим работното време с два часа, тъй като днес започна обсъждането и всеки с пресни мисли да има възможност да защити своето предложение. Надявам се, че и другите народни представители няма да имат нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 108, против 26, въздържали се 12.
Процедурното предложение e прието.
Ще работим до 16,00 ч.
Има думата за изказване народният представител Васил Василев.
Васил Василев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Направили сме заедно с колегата Върбанов едно предложение, продиктувано от това, че в така предложения вариант на бюджет 2003 г. в списъка на екологичните обекти, предвидени за строителство през 2003 г. в община Плевен и в област Плевен, няма нито един предвиден обект. След като обстойно се запознахме с проблемите, които бяха поставени от страна на администрацията на общината и от областния управител, ние направихме едно предложение една сума в размер на 4 млн. 400 хил. лв. за сметка на предвидените средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика – чл. 4, ал. 1, т. 10, да бъде съответно предоставена.
Кои са всъщност субектите и защо ние смятаме, че трябва да бъдат финансирани? Защото са от значение за седмия по големина град в България.
Първото, това е регионалното депо за отпадъци, което ще обхване освен община Плевен и община Долна Митрополия. Изграждането му е належащо, тъй като сега действащото сметище на община Плевен през следващите две-три години ще изконсумира възможностите си и реално ще създаде, както и в момента създава, затруднения на община Плевен при изхвърляне на отпадъците. То ще бъде за преработка на над 100 т отпадъци.
Разбира се, общината също е заложила определени средства, но има необходимост от още 2 млн. и 100 хил. лв. за 2003 г., за да продължат работите по този обект.
Друг обект, който е изключително важен за града и за региона, който е и екологичен, това е колекторът в парк "Кайлъка". Това е национален парк, на територията на който са изградени редица сгради, детски площадки, зоопарк, басейни, хотел, вили и т. н. Отпадните води от всички тези обекти съответно се отвеждат в септични ями. Оттам попадат при отсъствието на главен колектор в р. Точеница, която преминава през гр. Плевен. Вие сами разбирате, че това създава опасности и затруднения. Заради това постоянно и общината, и органите на ХЕИ, на Министерството на здравеопазването предприемат неежемесечни, а ежеседмични мерки по този въпрос. В това отношение общината вече е инвестирала почти половин милион, но се нуждае от още една сума, която да бъде отпусната, за да продължат строителните работи по колектора в парк "Кайлъка".
Друг обект, това е обектът старото сметище, за който аз вече споменах, че е на етап изконсумиране. Там се преработват около 70 т отпадъци на Плевенския регион.
В момента общината инвестира собствени средства за поддържане на това съоръжение, но безспорно са необходими още средства. Ние сме предложили 1 млн. 250 хил. лв., за да може наистина така функциониращото сметище към днешна дата, до откриването на новото депо за отпадъци, да може да бъде обезопасено и да обслужва потребностите на гражданите на гр. Плевен.
И последното искане, което сме направили, е за главния колектор, който преминава през града и покрива над десет улици. Всъщност той се изгражда от няколко години. Целта му е да събере на едно място отпадните води от тези улици и да може да натовари максимално пречиствателната станция на Плевен, за да могат да се решат проблеми, които се създават при дъждовно време, при натоварване със строителство на отделните улици при застроителните планове в града. Безспорно има крещяща потребност за това.
По тази причина наред със собствените инвестиции, които има община Плевен, ние сме поискали 950 хил. лв. от страна на бюджета на държавата, за да можем да реализираме тези проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Василев.
За реплика има думата народният представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев! Нормално е всеки народен представител, за да се отчете, да има предложение за всяка една община. Хубаво е тук да защитим тези предложения.
Но погледнете към края на законопроекта, една порочна практика – колко са отписаните безлихвени заеми на община Плевен за 2001 г. – 1,5 млн. И ние трябва да спрем с лобизма. Определени общини веднъж са взели, защото са имали добри лобисти, безлихвени заеми в размер на 2-3 млн., а сега се отписват тези безлихвени заеми. За определени общини имаме и други проекти. И на края на годината или на следващата година излиза, че десет общини в България имат капиталови разходи повече от 20 % от всички останали общини.
Затова не бих се съгласил с предложения от този тип, особено когато от община Плевен се отписват като задължения за 2001 г. 1 млн. 300 хил. лв. Не е коректно даже да бъде поставян въпросът за Плевен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика господин Василев.



Васил Василев (ПСОДС): Господин председател, колеги! Аз няма да се връщам в 2001 г. В крайна сметка общината през 2001 г. е поискала тези средства и те са й били предоставени като заем. И това не е само за община Плевен, а и за редица други общини.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Най-много за нея.
Васил Василев: Ако ние сега ще се връщаме в 2001 г. коя община колко е получавала, дайте сега да преразпределяме нещата под друга форма: напишете един списък на 10 други общини, които са според вас, и да ги прехвърлим. Още повече, че се защити тезата за един нов инвестиционен фонд, който се създава, че 50 млн. лева ще влязат в Кърджалийския регион. Аз това ли сега трябва да поставям като въпрос?
Аз мисля, че това са искани средства. Мнозинството в парламента и министърът на финансите ще преценят дали трябва да ги предоставят. Това са средства от жизнено важно значение. Говорим за колектори, за депа за отпадъци, за сметище. Аз мисля, че това са неща, които не са прищявка нито на общинската администрация, нито на областната администрация. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Василев.
За изказване има думата народният представител Евдокия Манева.
Евдокия Манева (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с принципи в политиката за околна среда – принципи, които се спазват във всички страни и които вече втора година се опитвам да внуша, че трябва да се спазват и в нашата страна.
Същността на моето предложение е парите, които се събират от екологични такси, да се връщат за екологични мероприятия. Мотивите са ясни.
Първо, ще подчертая още веднъж, че можем да имаме ниска екологична култура, въпреки че това никак не е модерно; можем да не разбираме социалния екологичен ефект от инвестициите в областта на околната среда, но не можем да не се съобразяваме с един външен фактор – съзнателно го наричам външен, защото за някои в тази зала той наистина е външен, и това е заявката ни за членство в Европейския съюз.
Ако ние искаме да членуваме в Европейския съюз, ние трябва да спазваме нормативите, които важат в този съюз. Ако ние искаме да членуваме в Европейския съюз, трябва ангажиментите, които поемаме по време на преговорите, да бъдат изпълнени, а такива ангажименти сме поели и по отношение на пречиствателните станции, и по отношение на колекторите, и по отношение на депата. И тук не става дума за никакъв лобизъм, господин Осман. Това са ясни и конкретни критерии. Това не са гъвкави субективни критерии и те трябва да бъдат изпълнявани.
Изчисленията са направени и потребностите от средства са определени. Ежегодно от миналата година би следвало да се отпускат 300 млн. евро инвестиции за мероприятия в областта на околната среда. Какво е положението? Не говоря за настоящата година – вие по-добре от мен знаете какво е положението.
За следващата година се предвиждат – сравнете с 300 млн. евро – предвиждат се 170 млн. лева, от които 100 млн. лева са помощи от Програма ИСПА, а 23 млн. лева са средства, които се дават за издръжка на системата на Министерство на околната среда и водите. Остатък очевидно нищожен за потребностите, които съществуват в страната. Неслучайно през настоящата година при приемането на Закона за околната среда беше постигнат консенсус за мястото на Националния фонд за опазване на околната среда, за изваждането му от схемата на бюджетиране, за предоставяне, за преотстъпване на всички постъпления, свързани с околната среда.
Какво обаче се прави? Преходният остатък за тази година на фонда е 56 млн. лева и той се централизира в държавния бюджет и се преразпределя за други цели. През следващата година тази сума, която ще бъде преразпределена също неизвестно за какво – най-вероятно за тези доста странни социални програми, надхвърля 80 млн. лева. Само 40 млн. лева ще бъдат предоставени за инвестиции в областта на околната среда. Това е изключително малко.
И през следващата година ще повторим схемата на екологичната политика, на която бяхме свидетели през тази година: 156 са прокламираните мероприятия, които е финансирал фондът. От тях само 9 са инвестиционни, при това на преходни обекти от минали години. Основните мероприятия са садене на дръвчета, почистване на градини, семинари и т.н. Ако възнамерявате да изпълним задълженията си по този начин, много жалко. Мисля, че съвсем скоро ще отговаряме на зададени с основание въпроси в тази област.
Затова аз ви предлагам много внимателно да погледнете ред 13 от таблицата по чл. 4, в която ще забележите, че на реда на Министерство на околната среда и водите за следващата година е записано, че постъпленията са 80 млн. 756 хил. лева, а на министерството се предоставят 22 млн. и 152 хил. лева за съответни разходи. Сравнете с всички останали министерства и ще видите, че само още една комисия има приходи, които са по-големи от разходите, които прави.
Следователно мисля, че има възможности да се прояви малко разум и предложението, което правя да бъде обсъдено е, ако не сумата, която предлагам - тя е в порядъка на 60 млн. лева, поне една сума двукратно надвишаваща това, което в момента се предлага, да бъде заделена за следващата година. Иначе ние не можем да имаме разумна екологична политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Думата за изказване има д-р Козовски.
Иван Козовски (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Както е известно, Комисията по здравеопазване не одобри проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. в частта му за здравеопазване поради рестрективния характер на тази част. Ето защо днес група народни представители от НДСВ, ОДС и Коалиция за България предлагаме увеличение на бюджетните разходи за здравеопазване със 100 млн. лева или общо 1 млрд. 515 млн. 632 хил. лева. Обръщам внимание на факта, че с консенсус представители на всички представени в това Народно събрание коалиции внасят това предложение – един факт, който за съжаление, не се случва толкова често, даже много рядко, в Тридесет и деветото Народно събрание.
Тези 100 млн. лева ние предлагаме да се вземат от бюджета - разходите и субсидията на Министерството на труда и социалната политика. В проценти това означава увеличение от 4,1 на сто, както е сега, на 4,35 на сто от брутния вътрешен продукт или с около 0,25 на сто. В сравнение с 2002 г. увеличението ще бъде 128 млн. 332 хил. лева. За 2002 г. коригираният бюджет с предоставените още 65 млн. лева (55 плюс 10) е 1 млрд. 387 млн. и 300 хил. лева, т.е. ако не се предоставят исканите от нас 100 млн. лева, реалното увеличение ще бъде само около 30 млн. лева. При предвидена инфлация от 4 на сто, това означава на практика, че няма да има никакво увеличение, а даже намаление. Това е една проста аритметическа сметка.
Бюджетните разходи за здравеопазване за 2002 г. са 4,15 на сто с коригираните излишъци и добавки към бюджета, т.е. ние предлагаме процентно увеличение за 2003 г. с 0,2 на сто. Ако нашето предложение не се приеме, ще се окаже, че разходите за здравеопазване в проценти за 2003 г. ще бъдат по-ниски в сравнение с 2002 г. с 0,5 на сто: 4,15 на сто, съответно 4,1 на сто.

Известно е, че най-ниските бюджетни разходи за здравеопазване и то само в единични страни-членки на Европейския съюз са 6 – 7% от брутния вътрешен продукт. Следователно, към 2007 г., когато се предполага, че ще бъдем приети в съюза, процентът за здравеопазване от нашия брутен вътрешен продукт трябва да достигне поне 6% чрез ежегодно увеличаване.
Намаляване на разходите за здравеопазване на общините с около 50 на сто или в обща сума 130 953 хил. лв. ще доведе до сериозни проблеми за една значителна част от болничните заведения, предимно в малките и средни по големина общински болници. Изчислява се, че към края на 2003 г. общините ще имат между 130 и 150 млн. лв. неплатени разходи.
Здравната каса ще компенсира само частично рестрикцията в бюджета за здравеопазване чрез увеличаване на клиничните пътеки, но предимно в централните болнични заведения, така наречените отличници. До този момента са обявени 32 отличника и от тях, забележете, 40% са софийски здравни заведения и само 3 общински болници от общо 102. Това са болниците в Панагюрище, в Мездра и в Троян. Ето каква е, значи, тенденцията! И те ще получат съответните преференции.
При стагнирана здравна реформа средствата да се разпределят само съобразно извършена дейност – по принцип, правилен принцип, без допълнително субсидиране и без да се даде възможност на повечето болници да рационализират, преструктурират своята дейност, да търсят и други източници за подобряване на своите финанси означава продължаващо влошаване на здравеопазването и вероятен фалит на много болници, предимно, както казах, от болниците в по-малките общини.
Известно е освен това, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да формулиране Вашите заключителни думи, ако обичате.
Иван Козовски: Основните показатели в здравеопазването – раждаемост, смъртност, прираст, заболеваемост, профилактика и т.н., продължават да се влошават и при това положение да се продължава с тази рестрикция на бюджета означава на практика да се подложи на геноцид една голяма част от българския народ.
Аз ви моля да одобрите нашето предложение за увеличаване на бюджета със 100 млн. лв., или 0,2%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата доц. Борислав Китов.
Тъй като има много предложения, ще помоля народните представители, които вземат думата, да се вместват в рамките на пет минути.
Борислав Китов (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина приемаме бюджет. Половината зала е пълна. Министърът или пие кафе или си прави моабет. А става въпрос за българското здравеопазване!
И аз искам да акцентирам на вниманието на всички колеги, че България заема едно от първите места в света по заболеваемост на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. Оттам и смъртността е една от най-високите.
Безспорно задача на всички нас като законодатели би следвало да бъде да направим възможното, за да може тази заболеваемост и тази смъртност да се намали. В противен случай всеки един от нас ще поеме и своята отговорност за това трагично състояние на българския народ по отношение на заболеваемостта.
И, уважаеми колеги, вярно е, че е добре да можеш да работиш, да си зает, но за да можеш да работиш трябва да си преди всичко здрав.
Тази година в бюджета субсидията на общинското здравеопазване е намалена близо три пъти – от 180 и няколко милиона на 60 и няколко милиона. При това положение аз държа да отбележа съвсем коректно, че почти както бях репликиран миналия път от д-р Адемов, няма общинска болница, колеги, той е абсолютно прав, която да е сключила договор със Здравната каса за всички пътеки, а по-голямата част от тях имат частично по няколко пътеки. Но, забележете, дори и да работят по пътеките, Касата плаща само и единствено за дейност. Една част от средствата съвсем заслужено отиват, разбира се, при колегите, при работещия персонал, но далеч няма средства за ток, парно, вода, капитално строителство, подмяна на апаратура – нещо, което безспорно също ни поставя на едно от последните места.
При това положение дори болниците, които работят с Касата, аз го казах и миналия път, когато говорихме за бюджета на Касата, ще страдат повече тези, които работят повече и повече са търсени от пациентите. Има реална възможност, реална опасност, уважаеми колеги, част от малките болници, малките и средни болници да натрупат толкова големи дългове, че да фалират.
Между другото за справка ще кажа, че само за миналата година дълговете на болниците бяха около 120 млн. към края на годината. Вярно е, че някъде около 55 млн. бяха дадени като целева субсидия, но като се сложи намаляването на субсидията, като сложите и инфлацията за следващата година, дори и да се изпълни такава, каквато е, вие ще видите, че на практика няма да се получи никакво увеличение.
Една голяма част от българското население ще бъде принудено да търси болнична помощ на по-големи разстояния без да е решен добре още транспорта по медицински показания, да не говорим за другата възможност на хората – за възможностите им като средства.
Ето защо, уважаеми колеги, на този етап намалението на субсидията за общините може да се окаже фатално и не бих искал да бъда на мястото на всеки, който подкрепи предложението на парламента и след това се върне в родната си община. Как да обясни на хората, че когато заболеят от заболяване, което налага лечение в болница, трябва да се пътува на 30 – 40 и повече километра? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, доц. Китов.
Има думата за изказване Хасан Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Аз искам да се изкажа по предложението, което касае бюджета на общинските болници, но преди това искам да направя една характеристика на предложенията по чл. 4, ал. 1.
Това е един много интересен член и аз искам много добре да чуете това, което ще ви кажа след малко.
Направих си труда основно да изуча този текст, този чл. 4, 16 от тези направени 35 предложения са свързани с намаление на бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Сега ще се опитам и да ви го кажа в цифри как изглежда това мое съждение. Ако се сумират сумите, с които се намалява бюджетът на Министерството на труда и социалната политика по тези предложения излиза, че разходите му от заложените в проектобюджета 705 435 300 лв. ще станат 368 577 200 лв., тоест ако се приемат тези предложения на стойност 336 858 100 лв. – точно толкова са предложенията, ако допуснем хипотезата, че всички тези предложения бъдат приети, тогава се оказва, че Министерството на труда и социалната политика трябва да работи с половината бюджет.
Дайте сега да видим и да изясним тази ситуация, защото опозицията е тази, която казва, че този предложен бюджет не е социален. Ако е така, тогава защо предлагаме този несоциален бюджет да го намаляваме с още средства, за да стане още по-несоциален? Аз искам тези неща да ги уточним в рамките на коректния дебат.
Що се отнася обаче до другото предложение – за общинските болници, при всичките тези години аз съм поддържал тезата, че в системата на болничната помощ трябва да има реформа и при положение, че тази реформа не се прави, не се провежда, не се провежда 12 години, вече 13-та година, аз не възприемам тезата тази реформа да се провежда с редукция на финансовия ресурс. Винаги съм го казвал. Казвал съм го и на господин министъра. Господин Ананиев също знае за тази моя позиция.
Защо не приемам тази теза? Защото съм убеден, че Министерството на здравеопазването е институцията, която трябва да проведе тази реформа, която по принцип е много тежка и много важна за цялостното развитие на реформата в системата на здравеопазването.
И още нещо. Изразявам личната си позиция: при положение, че се възприеме този бюджет, при всички положения ще има проблеми с финансирането на общинските болници. Искам някой тук да заяви, че поема отговорността за това, че в системата на общинското здравеопазване ще има проблеми, ако бюджетът се приеме по този начин.
И последното – всеки следващ бюджет ще бъде изправен пред предизвикателството да решава проблема с процента от брутния вътрешен продукт, заделян за здравеопазване. Задължително трябва да има тенденция, макар и минимална, за увеличаване на този процент от брутния вътрешен продукт. Ако няма такава тенденция, трудно ще се справим с проблемите на здравеопазването в България.
И накрая, освен процента от брутния вътрешен продукт, реформата в системата на здравеопазването трябва да се развива по начин, по който болничната помощ да бъде реформирана в интерес на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
За първа реплика има думата господин Китов.
Борислав Китов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Адемов, аз винаги съм ценял Вашата педантичност. Едва ли може да се допусне, че всичките предложения са писани заедно, та да целят намалението на Министерството на труда и социалната политика. Именно защото сте много педантичен, моята реплика към Вас в тази част е, че може би трябваше да се позаинтересовате къде отидоха парите, с които беше намалена субсидията на общините, на кой е дадена? Ако се прецени, че приоритет на българското правителство е една от основните социални дейности, каквато е здравеопазването, би следвало тези пари да се върнат. Ние няма да възразим, включително ако уважаемият министър на финансите реши малко да увеличи, примерно с 0,1 процент дефицита.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Много искате да е 1997 г. и пак да водите бандюгите, но няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за втора реплика народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Хасан Адемов, наистина едва ли точно днес трябва да си задаваме въпроса защо този бюджет не е социален и е ли той такъв. Защото почти може да се каже, че днес той е факт – разглеждаме чл. 4. Но тъй като Вие днес питате защо този бюджет е несоциален, аз искам да Ви дам няколко отговора на този въпрос.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Аз не питам това.
Росица Тоткова: Защото този бюджет лишава българските граждани от общински болници, лишава ги от здравеопазване. И Вие много добре знаете, че това е така. Аз знам, че Вие знаете, че това е така. Знам, че Вие няма как да го кажете от трибуната, както аз го казвам, но хората го знаят много добре. Хората няма да могат да ползват медицински услуги. Не казвам, че сега всичко е цъфнало и вързало, но казвам, че с това, което се прави, общинските болници няма да могат да функционират. В една такава област като областта, от която аз съм избрана за народен представител, в която най-отдалечената точка е на повече от 200 км от окръжната болница, нали знаете какво ще стане с тези хора? Дано Господ да им дава здраве!
Второ, този бюджет не е социален, защото няма социална справедливост. На едни хора им вземаме данъците, за да покриваме личните вноски на други хора, които по правило са с по-високи заплати.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Това са различни понятия.
Росица Тоткова: Този бюджет не е социален, защото натоварваме работодателите с високи данъци, с високи разходи за хората, с разходи за хора, които дори не работят при тях, а са в отпуск по майчинство. По този начин им отнемаме възможността да разкриват работни места, за които говорим. С държавни работни места не може да се развива икономиката в България. Може само улиците да бъдат малко по-чисти.
И накрая, този бюджет не е социален, защото с 3,00 лв. средномесечно увеличение хората не могат да си покрият разходите да отидат до трамвая.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Говориш като развалена плоча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата за трета реплика господин Цанев.
Иво Цанев (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз не искам да влизам в полемика с уважавания от мен господин Адемов, но понеже имах предложение, което защитих - от страна на Министерството на труда и социалната политика да се вземат пари за Министерството на вътрешните работи, искам да кажа следното:
Господин Адемов, ние конкретно сме посочили пари да се вземат от програмата “От социални помощи към заетост”. Обосновах в началото защо е така. Ние смятаме, че тази програма няма да заработи. Казвам го със съжаление, защото искам 100 хил. човека от безработните в България да работят една година. Друг е въпросът, че работейки тази една година, ще им замажем очите – да минат местните избори, да видим колко правителството е добро, а какво ще правят следващата година, не знам.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Защо не говориш за допълнителната инвестиционна програма на Иван Костов?!
Иво Цанев: Кметовете се виждат в чудо как да осигурят метли, облекла и т.н. за тези хора. Вие сам сте запознат с това!
Поисках оттам да се вземат парите, за разлика от някои други мои колеги като Хюсеин Чауш, Наим Наим, Бойко Великов и Кръстьо Петков, които искат парите от Министерството на финансите. Някак си ми е неудобно да застана пред министъра на финансите и да кажа: “Дай сега от твоите пари, за да ги дадем някъде другаде”. По-добре е да се вземат от някоя програма, която няма да работи. Виждам предложения на мои колеги от ДПС, от БСП, които искат от министъра на финансите няколко милиона лева, за да влязат по различни фондове, за което си мисля, че не е достойно.
Господин министър на финансите, аз не искам пари от Вас. Искам от програма, която няма да заработи. Благодаря.
Юнал Тасим (ДПС, от място): Много важно е да знаеш от кого да искаш.
Димитър Пейчев (НДСВ, от място): Вземи ги от “Красива България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Доктор Адемов, имате думата за дуплика в рамките на 2 мин.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Китов, благодаря Ви за репликата. Не знам дали сте в залата, но това не е толкова важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма го.
Хасан Адемов: Вие говорите, че след като тези пари се вземат от общинските болници, значи отиват в макрорамката на бюджета. Но те отиват в макрорамките на бюджета във функция “Здравеопазване”. Това е въпрос, който перфектно знаете. Проблемът обаче за общинските болници остава и аз след малко ще се спра на него, ако имам възможност в рамките на дупликата.
По отношение на Министерството на труда и социалната политика. Уважаеми колеги, вие предлагате оценения от вас несоциален бюджет да бъде намален наполовина като финансов ресурс. Това означава, че наполовина предлагате да се намалят средствата за социално подпомагане, средствата за енергийна защита и всички останали социални функции. Ако така разбирам нещата, естествено, че в един момент вие не сте допускали хипотезата, че тези предложения биха могли да бъдат приети. Това е така.
Факт е, че направените предложения водят единствено и само до редукция на финансовия ресурс, с който трябва да разполага Министерството на труда и социалната политика.
Що се отнася до проблема с общинските болници, държа господин министърът или господин Кирил Ананиев да вземат отношение по този въпрос.
Искам с две изречения да изразя своето отношение по предложението за общинските болници. Като чета направените предложения във връзка с бюджетите на общинските болници, все едно че аз съм ги писал. Като ги затворя във вида, в който са предложени, все едно, че друг ги е чел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има думата за изказване народният представител д-р Димитър Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, отново повтарям – 50 души в залата, а гледаме бюджета, отново говорим за здравеопазване! Добре поне, че министър Велчев е тук и търпеливо слуша. Надявам се, че ще останете до 17,00 ч., за да чуете всички неща, защото в крайна сметка изкупителната жертва, господин министре, сте май Вие.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Проблем е, че говориш само на тези, които са тук.
Димитър Игнатов: Аз ще кажа сега следното нещо. Аз съм съгласен с д-р Хасан Адемов, няма да пипате бюджета на Министерството на труда и социалната политика, а ще отидете да пипнете парите, които са събрани, господин Велчев. На този въпрос трябва да отговорите сега: защо 830 млн. събрани вноски на българските граждани не смеете да ги пипнете? Целият дебат е излишен, ако Вие бяхте формирали бюджета на здравеопазването, използвайки тези пари, събирани 3 години. Отговор на този въпрос никой не иска да даде. Колко пъти го задавам?
Хасан Адемов (ДПС, от място): И от колко институции.
Димитър Игнатов: И от колко институции и от колко парламентарни групи. Никой не иска да каже защо 830 млн. стоят, а вие плачете тук за 100 млн. За 30 млн. не се подписа анексът към Националния рамков договор. Създава се каша, излишно се травмира цялото общество, а пари има. Тези пари не се ползват от никого. Аз не упреквам министъра на финансите, нито директора на Българската народна банка. Парите просто стоят и това е парадоксалният факт, в който ни вкарвате днес и искате ние да се сбием помежду си, изхождайки от тезата: кажи ми откъде да взема, когато правиш предложението си на второ четене. Това е дълбоко погрешна теза, тя е непочтена теза. И безспорно реагира д-р Хасан Адемов. Той казва: защо ще взимате от Министерството на труда и социалната политика? Ами, откъдето и да вземем и да предложим, например от транспорта, ще викне транспортният министър.
Вие трябва да отговорите, господин Велчев, за кого ги пазите тези пари.
И втората теза, която искам да Ви кажа – защо ще станете изкупителна жертва. Ще станете изкупителна жертва, защото методиката за ликвидацията на общинските болници чрез намаляване на държавната субсидия е дълбоко погрешна.
Аз искам да ви кажа, че всички кметове, не защото е предизборна годината, а защото това са желанията и нуждите на населението, ще намерят пари за здравеопазване и тези болници няма да бъдат затворени. Тогава как ще изпълните тези обещания, които давате пред международните финансови институции, че в България ще може да съкратите болниците почти на половина? Как? Кметовете ще намерят пари и ще платят за здравеопазването, населението ще ги принуди, но вие не сте наясно с философията на тази реформа, защото вие тръгнахте с отрицанието на тази философия, а твърдяхте пред всички, че ще я подкрепяте.
Миналата година ви пречеше това, че правите бюджет за половин година. Сега вие направихте сами бюджета за тази година. Защо не подкрепихте реформата в здравеопазването? Защото хич не ви пука за тая реформа, изобщо не ви интересува тази реформа. И това се доказва от присъстващите в залата, от решенията, които вземат, от факта, че многословният председател, популистки говорещият Щерев го няма днес тук и от вашите решения.
И аз затова ви казвам: кажете на българския народ, че няма да има реформа. Това е по-почтено. Всеки да му търси колая, както намери за добре, и да търси начини за оцеляване, отколкото да правите еквилибристики, счетоводителски шмекерии на дребно.
Вижте бюджета на касата! Говореха тук, че българският народ е безкрайно тежкоболен. Бившият директор на касата казва, че болните, които ползват безплатно и частично платени лекарства, са се увеличили с 56 процента. А бюджетът на касата беше намален и се гласува тук в неделя тихомълком точно в параметрите на лекарствата от 201 на 162 млн. Кого искате да излъжете вие, слагайки ги в резерва? Какво искате да направите? В резерва управителният съвет ще ги похарчи безспорно пак за лекарства, защото те са необходими на българския народ. Това е ясно доказано. Те са необходими. Но да разполага касата, която вече… Каква е касата? Не е самостоятелната каса, създадена със Закона за здравното осигуряване 1998 г., а Държавната агенция към Министерството на финансите. Това представлява днес касата. И така се развързват ръцете с допълнителните разпоредби в Закона за бюджета на касата, че управителният съвет може да прехвърля отново от едно перо в друго, без да нарушава целостта на парите, които му се дават за една година. Това ли е реформата? Това ли бяха вашите обещания? Всичко това беше огромна лъжа, изкарана пред хората. Заблудихте ги тях и сега се връщате на едни неща, които дори не влизат в мисълта, че трябва да се направи реформа в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да завършвате Вашето изказване.
Димитър Игнатов: Затова Ви казвам, господин министър, ако искате, ми отговорете, а ако искате, не ми отговаряйте, но един божи ден ще трябва да отговорите на тези хора за кого пазите тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Първа реплика – заповядайте, господин Цеков, имате думата.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Д-р Игнатов, ние не сме лицемерни, ние продължаваме нашата реформа, която разбира се в основни линии спазва онова, което вие бяхте записани 1998 г. в лансираната от вас реформа, което не изпълнихте всъщност. Вие много добре знаете, че още тогава поехте ангажимент пред Световната банка, сключвайки Взаимното споразумение, да започнете реформа и в болничния сектор, но не я започнахте. Още тогава знаехте, че трябва да започнете намаляването на съществуващия болничен персонал и болниците в България с 10 процента годишно, но не го изпълнихте. За сметка на това орязвахте всяка година с 10 процента бюджета на болничното здравеопазване.
Е, сега вече трябва да се направи нещо. Действително тази реформа трябва в крайна сметка да започне, защото тя досега не беше започнала. Вие направихте частична реформа. Направихте така, че голямата част от парите да се харчат в доболничното здравеопазване и създадохте противопоставяне между лекарското съсловие, работещо в доболничната медицинска помощ, с това, работещо в болничната медицинска помощ, което беше във ваш интерес, признавам, така е, но от което пострада и лекарското съсловие като цяло, и целият народ от това, че през тези три години драстично спаднаха качествените показатели на болничното лечение.
Така че за увеличената заболеваемост на населението на Република България, господин Игнатов, принос имате и Вие.
А що се отнася до това, което ние правим с реформата, да, ние го казахме ясно. Ние не правим закриване на болници с финансови инструменти. Ние искаме болниците да получават средствата си за дейности. И когато те имат дейности, тези дейности ще бъдат заплатени от здравната каса. Това е принципът на реформата. Ако не сте го разбрали, повтарям го, за да е ясно.
Ние искаме болниците, били те общински, били те държавни или по чл. 5 ведомствените здравни заведения, да работят и да получават своите пари за дейности, за реално извършена дейност. Това е реформата, тя е проста. И финансирането по исторически принцип с всяка година ще намалява. Ако те имат дейности – да, те ще работят. Да я развиват. Имат си мениджърско управление, имат си управителни съвети – те да си създадат заетост. Те да създадат дейности, за които да получават средства. Това е принципът на реформата.
Така че съкращаването на болниците ще си бъде едно чисто решение на мениджърските управления на съответните болници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Уважаеми д-р Цеков, сега малко смешно излиза Вие да давате акъл за реформата. Вие година и половина сте на власт, бе, хора! Това не е юни 2001 г.
Аз няма да говоря така, защото на мен ми се ще. Напротив, аз искам вие да работите, ама вие не работите.
Кой трябва да генерира идеите за реформата – министърът на финансите ли? Не, това е Комисията по здравеопазването към парламента и целият парламент. Той е генераторът на идеите. За каква генерация на идеи да говорим, когато са гласувани всичко на всичко два закона – една дребна поправка, предложена от министъра на здравеопазването, и един Закон за здравното осигуряване, който го осакатява? Това е цялото постижение на Комисията по здравеопазването за година и половина.
Бламиран закон в Комисията по бюджет и финанси за доболничната помощ, бламиран закон в зала, неработещ закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Малко по-тихо ще Ви помоля, господин Игнатов.
Димитър Игнатов: Може би Вие не ме чувате и искате да ме прекъснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не, аз съм много близо до Вас и най-добре Ви чувам. Моля Ви, по-тихо.
Димитър Игнатов: Много Ви моля, не ме прекъсвайте, госпожо. Не се закачайте с мен непрекъснато, много Ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Много сте ми симпатичен, д-р Игнатов…
Димитър Игнатов: И на мен сте ми симпатична, обаче ме оставете да си кажа приказката, защото ми отнемате от времето.


Законът за аптеките и лекарствата в хуманната медицина, който влезе преди 3 месеца, беше спрян от корпоративни интереси на чл. 68, кой да притежава аптеките. Защо не е влязъл? Той ли генерира реформата, неприемането му тук? Законът за трансплантациите ли генерира и отново създава условия за продължаване на реформата? Не, създават се условия за продължаване на корупцията с органи и тъкани и т.н. Така че, господин Цеков, не ми обяснявайте откъде започна реформата. Аз моята отговорност си я нося с високо вдигната глава и отговарям за всички свои действия не само пред парламента, а изобщо. И както виждате, не смятам да се отказвам от тази си позиция и не се отказвам публично от нищо. Знам, че дълбоко съм прав. Знам, че има грешки, но дълбоко във философията на тази реформа аз съм бил прав, аз и моите колеги, които работихме в миналия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване има думата госпожа Теодора Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за увеличение средствата за функция “Здравеопазване” за общинските болници не е прието от комисията. Задавам въпроса как ще оцелеят според авторите на бюджета общинските болници с трохите, които им се отпускат? Разбирате ли, уважаеми дами и господа, че, поставяйки на колене тези болници, повечето от тях са обречени на фалит? Осъзнавате ли, че това означава задълбочаване на проблемите на населението в общините, отдалечени от центровете, с работещи големи здравни заведения? Резултатите ще бъдат: затруднен достъп до медицинска помощ въобще, да не говорим за спешни ситуации, които биха коствали не само здравето, но и живота на хората; увеличаване на разходите от и без това оскъдните доходи на населението; увеличаване на заболеваемостта, смъртността и преждевременната раждаемост с всички рискове за здравето и живота на недоносените деца. Това очаква хората от малките общини, уважаеми дами и господа, благодарение на Бюджет 2003.
Ние ще носим отговорността на нашите плещи. И затова призовавам, за да не бъдем виновни за смъртта, заболеваемостта и страданията на хората от малките общини, да подкрепите нашето предложение за увеличаване на средствата за функция “Здравеопазване” за общинските болници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
За изказване има думата господин Калъчев.
Недялко Калъчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Темата за финансирането на общинските болници премного се раздуха и се използва с популистки мотив: ето, те намалиха средствата и се случва нещо ужасно. Аз обаче искам да ви напомня, че според отчетите на Националната здравноосигурителна каса за изминалата година от отделените 100 млн. лв. за болнична помощ се оказва, че около 38, очаквани към месец декември 39 млн. лв. се усвояват именно от общинските болници и че не бива да се счита, че финансирането, което се предвижда от Здравната каса няма да засегне общинските болници. Напротив, оказва се, че те много добре усвояват средствата, които Националната здравноосигурителна каса им предоставя.
Нека не забравяме, че във вече приетия бюджет на Касата за следващата година сумата за болнично финансиране се удвоява, което според мен аналогично ще доведе до удвояване усвояемостта на средствата от общинските болници. Следователно ние можем да очакваме, че като цяло общинските болници в страната ще имат усвояване в размер от порядъка на 68 до 80 млн. лв.
Къде е проблемът? Проблемът е в това, че, финансирайки болниците по този начин – през Здравноосигурителната каса, за най-голямо съжаление на седящите отляво и отдясно, парите няма да минават през кметовете. Поради тази причина аз виждам тази истерия на тема общински болници. Повярвайте ми, те ще продължат да се финансират, ще бъдат даже в по-добро положение, но за най-голямо съжаление на сините и червените кметове просто няма да минават през кметствата и няма да може кметовете да правят чешмички, площадчета и други предизборни неща в следващата предизборна година. Така че тук аз виждам големия проблем и драмата с общинските болници. Не в същността на финансирането, не за това, че парите няма да им стигнат, а просто че те ще бъдат управляеми не през кметствата, през трансферите на местната власт, а директно от Националната здравноосигурителна каса. Проблемът тук е въобще с това какво се случва с реформата. И аз не мога да разбера защо д-р Игнатов и колегите от ОДС продължават да лансират една абсолютно невярна теза за спрялата реформа. Точно продължилата реформа е това, което в момента за вас не е изгодно.
Аз мога да ви уверя, че след 2 години сегашните прения в парламента ще изглеждат смешни, а именно вие сте хората, които направихте първата крачка и спряхте на средата. Нека си припомним какво се случи след старта на реформата. Та нали всички помним много добре как, след като реформата започна, тя биде администрирана. Аз няма да забравя за какви величави изказвания ставаше дума тогава, как парите вървят след лекарите и т.н., а в един момент се оказа, че най-важното нещо за Касата и Лекарския съюз е администрирането на потока на парите. Сега, когато ние махаме администрирането, изведнъж настава ужас. Е, крайно време е да се престане с това. Защото реформата е именно в това да не се администрират парите.
Така че, колеги, моля ви, не смесвайте нещата и не плашете хората с ужасяващи изказвания, че ще фалират малките общински болници. Това са митове и легенди. Да, може би на някои кметове не им е изгодно, но това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За първа реплика има думата госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Калъчев, обръщам се към Вас да се извините на кметовете на 262 общини в България. Искам да Ви помоля така, както Вие ги обидихте от трибуната на Народното събрание, така и да им поднесете своите извинения. Защото тези кметове са избрани по волята на българските граждани, които живеят в техните общини. Защото тези кметове са хората, които са най-близо до гражданите на общините и знаят най-добре техните проблеми. Но очевидно Вие не знаете техните проблеми. Защото една общинска болница в една малка община винаги харчи повече пари, отколкото се предоставят от Министерството на финансите и това е ясно на всички. Аз не мога да приема Вашия аргумент срещу това, което беше изложено от колегите във връзка със здравеопазването, че кметовете изразходват средствата не по предназначение. Тези средства, които се предвиждат като трансфери и субсидии от републиканския бюджет, се изразходват с решение на общинските съвети. Вие обидихте не само кметовете, обидихте и общинските съветници. Обидихте не само общинските съветници и представители на политически сили, а обидихте и независими общински съветници. По този начин, обиждайки местните органи на управление, Вие обиждате българските граждани. И аз мисля, че от трибуната на Народното събрание това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За втора реплика има думата господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Калъчев, Вие ли ясно не се изразихте, аз ли ясно не Ви разбрах? Във всеки случай това, което казахте, не е вярно. Дали защото не го разбирате или защото целите да заблудите присъстващите в залата народни представители?
Първо, това не е смисълът на реформата. Ако си спомняте добре от всички дебати, които сме водили, точно ние сме тези, които настояваме да се мине изцяло на финансиране за дейност. И това, срещу което днес възразяваме, не е защото само са намалени парите за общинските болници, а заради това, че се прави разлика между общински и държавни болници, за това, че се изготвя бюджет, с който да бъдат фалирани общинските болници и държавата да остане само с държавни болници. И това освен че е неправилно, е и дълбоко несправедливо. Това е нашето основно възражение.
И недейте да заблуждавате народните представители, че парите от Здравната каса ще стигнат. Няма да стигнат! Вие сам казахте цифрата – общините са взели 30 млн. от Здравната каса тази година. Следващата година, при двойно увеличение на бюджета на Касата за болниците, те ще станат 60. Знаете ли с колко е намалена субсидията на общинските болници? Ще ви кажа с колко е намалена – от 195 млн. на 60. Тя е намалена със 130 млн. А вие говорите, че 30 млн. увеличение от Здравната каса е равно на 130 млн. намаление на субсидията. Въпросът не е изобщо кой ще разпределя парите. Въпросът не е в това. Въпросът е, че по този начин това не е смисълът на реформата. Идеята на реформата не е да фалирате 150 общински болници. Никой не е залагал такава идея и такива принципи. Ще се случи точно обратното – по този начин вие ще съсипете реформата и затова възразяваме толкова остро и не само ние, но и колеги от вашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за трета реплика, господин Додов.
Атанас Додов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Репликата ми е към господин Калъчев, че 1999 г., преди две години, реформа не е имало, а имаше само имитация на реформа. Тоест смениха се табелките на участъковите терапевти и детски лекари с табелка и започна нещо като заплащане отчасти за дейност само в доболничната помощ, а не изцяло. За пръв път сега има начало на заплащане за дейност с двойно увеличение на средствата за болнична помощ. За пръв път сега, за мен, бих казал, че започва някакво начало на реформа. Промените в здравеопазването не са само доболнична помощ. Доболничната помощ е една малка част от здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Калъчев.
Недялко Калъчев (НДСВ): Уважаема госпожо Тоткова, аз не мисля да се извинявам на кметовете, защото не мисля, че трябва да се извинявам на някой, който би се обидил от думите ми. Аз не съм обидил никой кмет, при положение, че съм казал само, че парите няма да минават през тях. Това не е обида. Ако Вие априори приемате в себе си, че кметовете винаги са крадци, ако това Вие го приемате, тогава те биха се обидили.
Росица Тоткова (ПСОДС, от място): Вие го казвате.
Недялко Калъчев: Аз не мисля, че това е така. Аз само казах, че те няма да администрират тези пари.
По отношение количеството на парите, д-р Кацаров. Усвояемосттта е от 38 до 39 млн. лв. към този момент, тая година. Това значи, че от порядъка на 75-78 млн. лв. може да очакваме догодина. Освен това, свиването на бюджета касае първото полугодие и много добре разбирате, че в края на краищата сумата, която ще мине за работещите болници, е доста по-голяма. (Неразбираема реплика от народния представител Стойчо Кацаров.)
Вижте бюджета от миналата година. Нека да си спомним премията в тая зала миналата година. Догодина, живот и здраве, ще видите отчета и ще повярвате, че съм бил прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мисля, че изместваме дебатите по въпроса за бюджета към дебати по здравната реформа и едва ли точно това е форматът, където трябва да се проведе този дебат. Но въпреки всичко считам, че след като за последните две години със сигурност общинските болници в най-голям процент са тези, които образуват дефицит и всяка година се налага - миналата година с 80 млн. лв., тази година с 90 млн. лв., Министерството на финансите да покрие техните задължения, то не е ли крайно време все пак да има и един мениджърски подход в управлението на болниците и на Здравната каса? Защото досега Здравната каса, ако заплащаше между 30 и 45 процента по клинични пътеки, то ако от догодина успее да заплати 60 процента, все пак това са само 80 клинични пътеки, помислете си, уважаеми колеги, от общо 457 клинични пътеки. И това харчи на бюджета на Здравната каса 200 млн. лв. Ако тази година сложим още 100 млн., представете си, когато пътеките станат 450, колко пари ще са необходими. И когато питате министъра на финансите защо се държат тези пари и не се използват, а са сложени във фискалния резерв, тук сигурно би трябвало той да Ви отговори, че ако сега Ви ги даде, със сигурност ще ги изхарчите, но през тези кранчета, наречени общински болници, ще изтекат парите, защото всички знаем, че там здравеопазването е неефективно, че струва скъпо. И това, което трябва да се направи, е да минат на пазара.
И сега, ако трябва и аз да тръгна по реформата – да минат на пазарен принцип тези болници и тези от тях, които успеят да дадат качествени услуги на добра цена, само те могат да оцелеят. Но така, както е в момента, очевидно няма да стане. И ще продължи министърът на финансите всяка година да дава за горкото здравеопазване 90 млн., без обаче пациентите да са успели по някакъв начин да получат полза от това, защото в крайна сметка на този пазар имаме и кешови плащания. И кешовите плащания на пазара на здравеопазването са почти равни на това, което се отделя от държавата, включително в това число и в Здравноосигурителната каса. И ако Здравноосигурителната каса е втората по големина банка в държавата след БНБ, срещу 3,6 млрд. на БНБ, 1,5 млрд. лв. на Здравната каса, то може да си представите защо до този момент е такова състоянието. Може би защото не е имало финансист, който да даде достатъчно добър бюджет и който да съблюдава за изразходването на средствата. Но очевидно е, че така няма да продължи. Дали ще се включат механизми като Закона за приватизацията, дали ще се направи структурната реформа, това са отделни въпроси. Но по отношение на финансовото обезпечаване, то със сигурност не може да продължи по този начин, ако не искаме догодина да завършим на минус 120 млн. с бюджета на болниците. Очевидно, според мен, вие не разбирате за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема д-р Първанова, ще започна оттам, откъдето свършихте – че очевидно нищо не разбирам от здравеопазване. Нека да видим сега и народните представители да са ни свидетели кой колко разбира и да споменем два факта. Държавните болници за 2002 г. са завършили със 130 млн. лв. дефицит. Министърът на финансите е тук и може да го потвърди. Всички общински болници са завършили 2002 г. с 30 млн. лв. дефицит. Дефицитът на държавните болници е 130 млн., а на общинските болници - 30 млн. Предполагам, и Вие ги знаете тези цифри. Ако не ги знаете, сега сте ги чули.
Кое Ви дава основание да наричате общинските болници "кранчета за източване на бюджета", а държавните болници – не? Че, ако се позовете на фактите, Вие трябва да извадите точно обратното заключение. Само че какво става в нашата мила родина? Правителството ежегодно покрива тези неразплатени сметки на държавните болници. Всяка година ги покрива и на следващата година те отново ги генерират. И какво решение намерихте на проблема? Решихте да закриете общинските болници.
Не е вярна и тезата Ви, че лечението в общинските болници е по-скъпо. Вземете справката на Министерството на здравеопазването, и ще видите колко струва един апендикс в болницата в Дупница и колко – в Александровската болница. Ще видите, че тезата Ви изобщо не е вярна. Но аз още веднъж ви казвам другото, което е по-важно от всичко, казано дотук. По-важното е, че този, който трябва да избере, ако ние сме преценили, ако знаем, ако сме убедени, че болниците са ни повече, важното в случая е това – пазарът да реши кои са повече, кои да отпаднат и кои да останат, а не министърът на финансите, като спре субсидиите на общинските болници. Това е много лесно решение, но е дълбоко погрешно и ще създаде огромни проблеми на по-голямата част от българското население, защото България не е само София. България не е само окръжните градове. България има и малки градове, има и села и тия хора също се нуждаят от лечение и те не могат да си позволят разходи да пътуват по 50, по 100 км, за да бъдат лекувани. Именно пазарът трябва да реши и това е философията на здравната реформа. Нещо, което вие в момента правите точно обратното – по един безскрупулен административен начин решавате да закриете всички общински болници. Извинявайте, но това е поведението на щрауса, уважаеми колеги. Заравяте си главата в пясъка и казвате: "Проблемът е решен. Фалираме общинските болници и проблемът с разходите е решен." Нищо подобно! След една година ще започнете да ги създавате наново тия общински болници и ще отделите два пъти повече пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема колежке Първанова! Това, което Вие казахте на финала, не е добро за атмосферата в Народното събрание. Ясно е – вие нищо не разбирате, ние сме на власт, ние всичко разбираме.
Д-р Първанова, ние от тънки сметки може да не разбираме нищо, обаче от медицина разбираме. През нашите ръце са минали хиляди болни и разбираме много добре и нуждите на болните, и на близките, и на гражданите. Вие не сте слушала какво говорих преди около 20 минути. Аз обясних и на министър Велчев, че ако даде още 100 млн. лева от тези 800 събрани на касата и пътеките не станат 70, а 105, защото има касова цена. Вие знаете ли изобщо каква цена плаща в момента касата на тези болници по тези клинични пътеки и как е образувана тази цена? Вие знаете ли, че именно окръжните болници и държавните болници не могат да се доближат до тази цена, защото разходите им са огромни, огромни разходи за издържане. Не говоря за източване, защото вие само това знаете – всеки точи. Не всички в България са точещи и са непочтени. Има хора, които са почтени, има и такива директори на болници. Понеже разходът за стопанската част на болниците е много голям, те не могат да се доближат до касовата цена. От оборота ще печелят. А малките болници се доближават, тъй като издръжката им е по-малка.
Вие защо ги фалирате? Вие не знаете какво трябва да направите в структурната реформа. За това ви говорих аз. Вие не знаете. Вие, ако знаехте, досега да сте го направили, нищо не ви пречеше – “цялата власт е на съвета”. Нищо не ви пречеше, ако знаехте. Но как ще знаете, когато през тези 12-13 години редица от хора са се мъчили да направят нещо за това здравеопазване, вас ви нямаше в страната. Как ще го знаете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За трета реплика думата има господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Прав е д-р Игнатов, госпожо Първанова, Вие изложихте тук много специални, много тънки сметки, а те са сложни за разбиране. Трябва да се казват по-просто нещата. Какво предлага министърът на финансите тази година? Предлага 150 млн. повече разходи в здравеопазването. Само че има една подробност – той ги дава в здравната каса. Защо? Защото тя плаща за дейности. Това е реформата, за това става дума.
Госпожо Първанова, тези неща не са толкова сложни, може би трябва по-просто да се обясняват. За това Ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Първанова, заповядайте за дуплика.
Антония Първанова (НДСВ): Аз приемам Вашата забележка, д-р Цеков, тъй като д-р Кацаров четири пъти повтори “не Ви разбирам репликата”, понеже аз завърших с това, че трябва да се мине на пазарен механизъм. Вие четири пъти го повторихте след мен, така че не виждам къде е репликата.
По отношение на това дали разбираме от медицина или от здравеопазване, май не е лошо да се каже, че тези две неща не са едно и също. Ако разбирате от медицина, е много добре. Но аз, ако съм офталмолог, не ходя да гипсирам крака. Следователно, ако разбирам от здравеопазване, не се меся в медицината. Пък и Вие, като разбирате от медицина, не се месете във финансирането на здравеопазването в случая. Защото това са много тънки механизми и всяко едно набутване там води до генериране на дефицит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Камбуров, заповядайте за изказване.
Димитър Камбуров (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Наблюдавам отегчените лица на господин Иван Искров и на министъра на финансите, една усмивка, която изразява пълно отегчение. Даже господин Иван Искров каза: “Стига с тези доктори!”. (Реплики от народния представител Иван Искров.)
Говорете ми на “Вие”, господин Искров. Аз не съм застанал тук, за да ми говорите на “ти”. Това е безпардонно и не ме прекъсвайте! Не ме прекъсвайте, защото много от хората, които стоят тук, съм ги учил на медицина. Моля Ви се, ето го господин Адемов, ето я народната представителка Първанова и т.н. Това е срамно поведение.
Срамно е за това, защото, уважаеми дами и господа, 62 на сто от хората в България умират от сърдечносъдови заболявания, до 21 на сто умират от туморни заболявания, да не изреждам и други причини, които говорят за едно тежко състояние, един тежък демографски срив в тази държава. Това значи, че изключително много трябва да се държи на това как, по какъв начин да се търсят пътища за разрешаване на проблемите на здравеопазването.
Тук стоим пред една словесна тирада от приказки, от които в края на краищата не се разбира едно съществено нещо – в цивилизованите държави под 6 на сто за здравеопазване от брутния вътрешен продукт се счита, че е катастрофа. Ние говорим за 4 на сто и се убеждаваме за необходимостта от такива средства. Това е недопустимо.
Ние миналата година имахме 37 клинични пътеки. Говори се – защо ние да започваме, вие сте сложили началото. Моля ви се, тук има хора медици. Д-р Цеков, и Вие сте медик – нефролог сте, как може да говорите така. Вие не приемате един Закон за трансплантациите, а продължавате да давате тройно повече пари за хемодиализа, отколкото да решите един проблем за трансплантации в последните пет години. И много други причини в края на краищата трябва да се търсят, за да може да тръгне това здравеопазване на една основа, която е характерна за развитите страни.
Какво е състоянието в общинските болници? Знаете ли, че хората си купуват памук, марли, абокати и т.н., и т.н.? Защо? Защото нямало пари. Нямало пари!
Вие, господин Цеков, казвате - да вървят парите за дейности. Нали? И по този въпрос може да говорим много във връзка с дейностите в болниците.
Така че, господин Искров, не ме прекъсвайте, когато говоря. Аз никога не съм Ви прекъсвал. Гледайте на здравеопазването като нещо, което е приоритетно за тази държава. Това колко се държи на здравеопазване и образование говори на какво ниво се намира една държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Камбуров.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Стаменов.
Стамен Стаменов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Когато тук се говори за бюджета на здравеопазването, аз чувам и виждам с каква тревога мои колеги идват на тази трибуна и говорят, че бюджетът е малък, недостатъчен. Аз ги подкрепям. Аз твърдо съм убеден, че този бюджет е недостатъчен. За съжаление аз нямам тук мои учители по медицина, мога аз да бъда учител на някои, но тук имам колеги, с които съм работил преди много години и много ги уважавам като лекари-професионалисти. Някои от тях са ме упреквали, ще разкрия една малка тайна, е, не е тайна, но една такава приказка: ти си добър лекар, но си слаб депутат. Аз не мога да кажа нито едното, нито другото.

Когато се говори за реформа – има ли реформа в здравеопазването? Мога категорично да кажа, че няма такова нещо. Има реформа и то не истинска в доболничната помощ. Приветствам много искрено моите колеги от ОДС, че започнаха тази реформа, макар че не е добра, но доброто е това, че те намериха сили и воля да я започнат. Всяко начало е трудно и има грешки. Очаквам, че те ще приемат, че има грешки в тази реформа и ние ще ги изправим.
Има ли реформа в болничното здравеопазване? Никаква реформа няма! Единствено от юли миналата година, когато започнаха да се вкарват така наречените “клинични пътеки” в болничното лечение. Не приемам извода на д-р Теодора Константинова, както и на други колеги, когато говорят за заболеваемостта, дори и за демографския срив. Много уважавам тези колеги, които говориха преди мен, но колеги, вие знаете, че демографският срив не може да стане за половин или за една година. За да настъпи един демографски срив, трябва да минат поне 10-15 години. За да се получи този срив, то той е вследствие на много насложени условия и обстоятелства.
Това, за което говори преди малко д-р Камбуров – бинтове, марли, спринцовки – това не е от вчера, това е от 1990 г.! И това за съжаление все още продължава. Повече от 20 години съм бил методичен ръководител на тези общински болници и твърдо вярвам, че най-добре познавам дейността им в сравнение с всички, които говориха преди мен. И преди съм казвал, че финансирането на тези общински болници е неправилно заложено! Те винаги получават повече, отколкото трябва. Финансирането се правеше на легла. Обаче, вижте каква беше тежката грешка на всички финансисти, която продължава и днес все още, за съжаление. В общинските болници, повече от 20 години имам наблюдения в хирургическите отделения, си получават бюджета. Скъпоструващите болни, тежко болните пристигат в така наречените “държавни болници”. Доктор Кацаров цитира, че за държавните болници е минус 130 млн., за общинските – минус 30. Те са малко точно затова, даже са били в плюс, тъй като не могат да си изразходват парите. Скъпоструващите болни пристигат в окръжните болници и там е голямото финансиране. Истината е в това: не започне ли реформата да се плаща действително там, където се работи, за това, което си заслужава, винаги ще има дефицит и неравноправие, винаги ще има недоволни. Моят уважаван колега и доц. Козовски каза още 100 млн., още 200 млн. трябват за здравеопазването, господин министър! Но ние трябва да отчетем реалната обстановка в страната. Можем ли да дадем 6 процента? Да, ние ще вървим натам. Смятам, че през 2007 г. ще можем да стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стаменов.
Заповядайте за реплика, господин Игнатов.
Димитър Игнатов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми д-р Стаменов! Знам Вашата добронамереност към системата, знам, че сме работили заедно и познавам добре работата Ви, но мисленето Ви е малко като на монополист. Защото сте много добър хирург и искате да съсредоточите всичко в Търговище, а в Омуртаг и Попово да ги няма. Ама не се знае дали следващият ще бъде толкова добър!
И второто: ами, ако аз дойда утре в Омуртаг, ще ви пускам ли такива болни на Търговище? Никога! Значи Омуртагската болница има малък шанс да спечели малко през клиничните пътеки, които са заплатени нормално за възможностите на България днес. Защото ще правя оборот и няма да държа пациентите като Вас по 8 дни, а ще ги изписвам същия ден. От тази гледна точка с Вашето изказване пак идвате до основната мисъл, която преди малко лансирах. Преди малко говорихме, че тези 100, може да не са 100, а 200, трябва да бъдат от онези пари, които са събрани от българския народ и няма защо да се крият, а ще се дадат под условието. Под кое условие? Всички ще се съгласим и ще гласуваме – под условието за свършена работа. А вече имаме мерило и то се казва “клинични пътеки”. Имаме мерилото, може още да не много добро, но е точно. За пръв път е създадено такова мерило като клиничната пътека. Не е задължително Омуртаг да има всички отделения, които ги има в Търговище. Може да остане с две отделения.
Само че аз спирам дотук, не защото ми е изтекло времето, а защото ще ви разкрия тайната. Ние ще продължим реформата по-нататък. Така ще бъде. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стаменов.
Стамен Стаменов (НДСВ): Много благодаря на д-р Игнатов. Виждате, че нямаме различия с него, освен в едно: че той не е в Омуртаг. Защото, ако е в Омуртаг, никога няма да дойдат тези болни, които идват и обременяват тази болница. Така ли е, д-р Игнатов? Тогава в бюджета ще се намести всичко. Засега има неравнопоставеност – едните живеят за сметка на другите. Точно за това пледирам. С тези клинични пътеки всичко ще дойде, но трябва още малко време и повече мобилизация.
Благодаря Ви, д-р Игнатов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания по чл. 1?
Заповядайте, д-р Кюркчиев.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Наистина през последните 4-5 години се е увеличил броят на сърдечно-съдовите и раковите заболявания, но това не го свързвам с управлението на ОДС. Това е просто случайно съвпадение. Учудващо е, че тук се бъркат основни и нямащи нищо общо едно с друго неща. Например бюджет на здравеопазването, здравна реформа, работа на общински болници. Бюджетът е достатъчен, за да работят и държавни, и общински болници, но единственото нещо, което е промяна в сравнение с това, което правиха колегите от ОДС, е, че парите ще вървят след пациентите. Наистина, фактът е малко неприятен, но няма как, ще го преживеят, защото в тези общини и болници, на повечето места, ръководят хора, които са бивши или настоящи членове на ОДС. Така е, колеги, трябва да приемете този факт. След време, ако дойдете да управлявате, може да върнете пак старата система – парите да вървят пред пациентите. Съжалявам, трябва да се примирите с този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, днес в дълго проточилия се дебат за парите на общинските болници, а и не само за тях, се казаха доста истини, казаха се и доста неистини.
От последното изказване на д-р Кюркчиев разбрах, че всъщност общинските болници ще бъдат фалирани, защото техни управители в повечето случаи са бивши или настоящи членове на Обединените демократични сили. Ако това е истината, ако това наистина са подбудите на мнозинството да приеме такъв бюджет, аз мога да характеризирам подобна теза само като много жалка, д-р Кюркчиев. Ако това е начинът да си разчистите сметките с управляващите преди вас, ако искате да фалирате болниците само заради това, че представители на ОДС били управлявали тези болници на повечето места, това, уважаеми д-р Кюркчиев, е всичко друго, но не и политика. Това е безотговорно отношение!
Д-р Адемов казва, че не е вярно. Очевидно мнозинството не е на едно мнение по въпроса. Не е вярно това, което споменаха някои от колегите от мнозинството, че общото увеличение на бюджета за здравеопазване е 150 млн. Моля Ви да отворите справката си, уважаеми д-р Цеков, и ще видите, че цялото увеличение на бюджета за 2003 г. е точно 95 млн., като в тази цифра е включен и резервът на Националната здравноосигурителна каса, който, между другото, не е отразен в консолидирания републикански бюджет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Такъв термин няма – консолидиран републикански бюджет.
Стойчо Кацаров: И това, ако не сте го видели, също ще го отбележа днес.
По-важното е друго – къде отиват тези пари, тези 95 млн. в повече? Истина е, че парите на Националната здравноосигурителна каса се увеличават със 100 млн. за болнична помощ. Бюджетите, субсидиите за държавните болници намаляват с 20 млн. Увеличават се парите на Министерството на здравеопазването за лекарства и за национални програми.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Ти против ли си да се увеличават? Против ли си?
Стойчо Кацаров: Обратното обаче, бюджетът на общинските болници се намалява със 130 млн. И оттук произтича големият проблем.
Не е вярна тезата, че Националната здравноосигурителна каса ще покрие тази разлика. Националната здравноосигурителна каса действително финансира за дейности, но тя финансира всички болници – и държавни, и общински, и частни. Тогава, когато намалявате субсидията само на едните от тях, само на общинските болници със 130 млн., това наистина, колеги, означава фалит на тези болници.
Сто деветдесет и пет милиона е субсидията за 2002 г. за общинските болници и 30 млн. имат неразплатени сметки. С 30 млн. неразплатени сметки ще завършат 2002 г. Тоест действително направените разходи за 2002 г., говоря само като субсидия, изключвам парите, които са получили от Националната здравноосигурителна каса, са 225 млн. Срещу това за 2003 г. те ще получат 68 млн.
Е, добре, всички тук претендираме да сме разумни хора. Кажете ми, може ли през 2002 г. да си похарчил реално 225 млн. за дейности, за медицинско обслужване на това население, а за 2003 г. да предвидиш за всичките тези болници 68 млн. – повече от три пъти по-малко?!
Много е просто, елементарно е. Съвсем очевидно идеята е тези болници да бъдат фалирани. И затова моето основно възражение е, че това е дълбоко погрешно. Това е дълбоко несправедливо! И не е това идеята и смисълът на здравната реформа, която се провежда в България. Истинската идея беше тази и ние пледирахме, още когато се приемаше Законът за здравното осигуряване – и в комисията, и в залата: дайте да направим така, че още от 2003 г. цялото финансиране да премине от Националната здравноосигурителна каса и да се финансира за дейности по клинични пътеки! Мнозинството отказа да приеме тази теза. Мнозинството отказа да приеме тази теза!
Това е истината, уважаеми колеги, за състоянието на здравната реформа. Мнозинството избра по-лесния път. По-лесния път избра мнозинството! Избра пътя да фалира общинските болници, като по този начин се справи с фискалните проблеми на Министерството на финансите. Да, вие сигурно ще се справите с фиска. Съмнявам се с приходите дали ще се справите, но вероятно с разходите на бюджета ще се справите. Само че това ще бъде за сметка на огромната част от българското население, чиито разходи за здравеопазване драстично ще се увеличат заради това, че ще закриете общинските болници. Това е голата истина, колеги, и аз ви призовавам за последен път, взимам думата и ви призовавам за последен път. Предложението, което сме направили, не е политическо, уважаеми д-р Кюркчиев. То е професионално и разумно предложение. Затова под него са се подписали и представители на ОДС, и представители на НДСВ, и представители на БСП, а чухме и представители на ДПС да го подкрепят тук, от трибуната. И затова призовавам, колеги: подкрепете го, няма да сгрешите!
Хасан Адемов (ДПС, от място): А ако не се закрие нито една, какво ще стане? Ще се извиниш ли оттук, от тази трибуна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания?
Има думата господин Кюркчиев за реплика.
Алеко Кюркчиев (НДСВ): Д-р Кацаров, искам да Ви кажа едно: НДСВ не е дошло на власт, за да фалира малките болници. Нито пък да си разчиства сметките с директорите, които работят там. И до ден-днешен работят. Ако разчиствахме сметки, досега всички щяха да бъдат уволнени, както вие направихте преди 5 години: уволнихте всички за три месеца и ги сменихте, във всички болници – и малки, и големи, и всякакви.
Просто няма да бъде така, както вашата реформа: паричките да им се дават предварително на куп и да си ги харчат, както те искат. А сега ще трябва да си ги изкарат по някакъв начин. И като не си ги изкарат, с право ще си отидат там, откъдето са дошли. Съжалявам, има малка разлика в начините на реформиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Кюркчиев, аз всъщност повторих Вашите думи. Аз не си измислих тезата за това. Вие се обосновахте, че заради това намалявате парите – за да ги смените. Нищо повече от това не казах, освен да повторя Вашите думи.
Другото, което обаче е по-важно от този общо взето махленски дебат за това кой къде управлява и кой кого е уволнявал, много по-важна е втората част от Вашата реплика, която не е вярна. Вие твърдите, че ще плащате за дейност, но това не е така. Вие предвиждате 200 млн. субсидия на Министерството на здравеопазването, което няма да плаща за дейност, а ще плаща на база исторически бюджет. И тези 68 млн. лв., които са абсолютно недостатъчни, за всички е очевидно, те също ще бъдат изплатени не за дейност. Те ще бъдат изплатени през общинските бюджети пак на базата на исторически бюджет. Така че и втората част от Вашата реплика не е вярна. Не е вярно, че от следващата година ще се плаща само за дейност. Пак ще продължи този порочен смесен начин на финансиране. Лошото в случая е, че той е изкривен до степен, че част от болниците да бъдат фалирани. И аз тук поставям въпроса обратното. Ще го поставя обратно, надявам се по този начин да бъда разбран: защо тогава изобщо даваме пари, след като тези болници така или иначе ще фалират? Защо хвърляме 68 млн. лв. на вятъра?
Аз ви предлагам и тези 68 млн. лв. да ги махнем. Иначе наистина ги хвърляме на вятъра. Ще финансирате една дейност до май или юни месец и след това – край. Всъщност тези 68 млн. лв. вие ще ги хвърлите на вятъра. Няма избор! Или трябва да бъдат увеличени парите със 100 млн., както предлагаме, или по-добре и тези 68 милиона не ги давайте, защото те наистина ще отидат на вятъра, хвърлени за търговски дружества, които всички сме убедени, че ще фалират още през следващата година. Това е големият проблем и това е дилемата. По-ясно от това не мога да го кажа.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Ако не фалират, ще се извиниш ли от тази трибуна? Нали знаеш, че помня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата господин Паница за изказване.

Васил Паница (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да споделя с всички вас, че тезата ви за общинските болници, които явно искате да фалират, е фундаментално погрешна.
На първо място, се изтъкна абсолютно неверно, че общинските болници били средство за източване на бюджета. Посочи се вече веднъж, че не са средство за източване на бюджета, защото дълговете, които имат, са около 35 млн. лв., а дълговете на държавните болници са около 130 млн. лв. Вие сте на път да си направите едно хубаво харакири и ще ви кажа защо, като ви дам един конкретен пример.
Многопрофилната болница за активно лечение в Пловдив обслужва около 150 хил. души население. Трябва да кажа, че го прави добре, уплътнява легловата си база. Ако фалирате няколко районни болници наоколо, които са най-малкото около 5-6, които обслужват около 250 хил. души население, как тези хора ще влязат в потока на тази болница? Тази болница е изчислена и е направена за 150 хил. души население, а не за повече. Не е направена за 400 хил. души. Там няма комуникации, няма лаборатории, няма база, която да поеме половин милион хора. И затова казвам, че ще си направите харакири, защото този поток, който тръгне от тези районни болници към тази болница, която няма капацитет да го приеме, после ще се стовари върху вашите глави.
Заради това считам, че е напълно резонно, както каза и колегата Игнатов, една сума от около 100-120 млн. от този прословут резерв на Касата да бъде отделен за тези общински болници, за да могат да функционират що-годе нормално. Как ще накарате един човек от Първомай, да отиде за една елементарна манипулация в Пловдивска болница на 70 км? И защо? Когато кметът на Първомай е казал, че тази болница няма да се закрие. И са прави кметовете, защото закрият ли болниците, те никога повече няма да видят кметски мандат.
Така че помислете още веднъж и гласувайте за тези средства, които сме предложили колективно от различните парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница.
Други изказвания по чл. 4 на проектозакона има ли?
Заповядайте, господин Черкезов.
Веселин Черкезов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Много хубав дебат се проведе за болниците. Сега мисля, че трябва да говорим малко за общините и за това, което ние сме предложили за финансиране на общините.
Предложението, което съм направил, е разходите по бюджета на Министерство на труда и социалната политика да се намалят с 6 млн. 279 хил. 900 лв. и това да бъде източникът за увеличаване на бюджетните взаимоотношения по чл. 9, ал. 1 за общините в Смолянска област. Това предложение съм направил, защото, първо, тази програма, за която става въпрос “От социални помощи към заетост”, за да стартира, тя трябва да стартира със средства от джоба на българския данъкоплатец. Това са пари, които ще излязат от този джоб, ще бъдат похарчени на вятъра, мога да го кажа директно и да нося отговорност за думите си.
Защо на вятъра? Защото, първо, тази програма не може да стартира от 1 януари 2003 г. Тази програма не може да бъде инвестиционна програма на Министерство на труда и социалната политика. Тя ще похарчи парите, без да има никаква следа и без да има произведен продукт, за да могат реално данъкоплатците да видят, че тези пари наистина се дават и се реализират с произведен от тях продукт, че те са защитили това, че са получили някакви 100 лв.
Второ, за тази програма не е създадена необходимата организация.
Следващият момент, не са подбрани хората, които ще работят в нея. Защото, ако говорим реални неща, по-добре е да се дадат парите, за да може да се изгради един обект, който, реално погледнато, може да наеме тези хора, които и сега, в момента, бюрата по труда се чудят, чудят се дружествата по заетост и кметовете на общините, с които аз съм разговарял, къде да сложат тези хора и как да им осигурят заетост, за да могат да се осигурят тези средства, които трябва да им бъдат платени. Вие разбирате ли, че те в момента правят излишни нормативи, чрез които законно да защитят тези средства, които ще получат, и в същото време утре да бъдат защитени при една евентуална проверка, че са изплатени тези средства на тези хора по закон. Но дали е целесъобразно да се дадат парите по такъв начин? Ако някой иска да прави социална политика, говоря директно за министър-председателя на Република България господин Сакскобургготски, за парите, които е обещал да даде по време на предизборната кампания, да си продаде имотите и да ги раздаде тези пари. Но не да вземате от държавните приходи, за да раздавате на практика средства, които няма да донесат никакъв продукт. (Шум и реплики от мнозинството.)
Знам, че сте чувствителни на тази тема, уважаеми дами и господа. Знам, че сте чувствителни, но това няма да ви донесе успех, разбирате ли? Това са парите на българския данъкоплатец и вие нямате право да харчите по такъв безобразен начин.
Оттам нататък, не съм сигурен за средствата за дейност. Това означава, че ако един кмет наеме тези хора, за да работят, трябва да им купи кирки, лопати, облекло, трябва много неща да бъдат подсигурени, за да могат тези хора да бъдат използвани. Знаете ли какво ми каза един шеф на дружество по заетост? Каза ми: “Господин Черкезов, ако ние наемем хора, първо, ние не можем да изпълним квотата по никакъв начин. Но ако наемем все пак такива хора, ако трябва да изчислим какво трябва да правим на ден, давам ви един много прост пример, той трябва да мете 500 кв. м на ден. И ако това умножите по всички хора, които трябва да бъдат заети от тази програма, знаете ли, че ще се получи така, че половин България ще се мете на ден!" Ами, тя ще светне България и няма нищо лошо в това! Няма нищо лошо в това, но тези пари няма да бъдат използвани по този начин! Няма да се постигне необходимият ефект, защото хората, които ще бъдат ангажирани по една или друга причина, те ще могат да отказват да влизат на работа там. И в следващия момент вие само ще можете да гледате как пият кафе по кафенетата и няма да предадат съответния продукт, който вие си представяте. Това ще озлоби още повече българския данъкоплатец и, аз ви предлагам това, което съм направил като предложение – да се дадат парите за инвестиционните продукти, защото общините са лишени от възможността да участват в проекти, които трябва да разработват и да участват в съответните предприсъединителни програми и фондове, за да ги привличат и да инвестират! Това не може да бъде ваша политика! Това е едно разумно предложение, за което съм сигурен, че колегите ни от Смолянска област ще ни подкрепят, за да можем действително ние да осъществим обещанията си, дадени пред тези хора: да осигурим средства да се довършат започнатите обекти. Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Черкезов.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да ви върна към един друг дебат, който водихме преди известно време в пленарна зала. Дебатът е свързан с Националната агенция по приходите. Ще цитирам от стенограмата на Народното събрание: “Казах, не сме написали ние 110 нови бройки. Това е, така е написано от Министерския съвет в проектозакона за държавния бюджет. Сто и десет бройки управляващите тук ще гласуват да отпаднат. Нали чувате какво казвам сега и се записва в протокола? И ние не раздуваме администрацията, за разлика от предишните. Мисля, че с това съм достатъчно ясен. Не създаваме нови чиновнически щатни бройки, колкото и да ви е мъчно и да искате да се раздува администрацията. Няма да се позволи такова нещо.”

Вярвайки на думите на господин Искров – председател на Бюджетната комисия, защото той е човек, който си държи на думата, аз направих, заедно с госпожа Елияна Масева, нашите предложения.
Нашите предложения са следните. Един нов чиновник в държавната администрация струва около 6 хил. и 500 лева на година. За тези 106 нови чиновника, които се предвиждат в Министерския съвет, към бюджета на Министерския съвет са добавени 712 хил. лева. За новите чиновници в Министерството на финансите – 128 на брой – предвидени и продължаващи да стоят там, са добавени към Министерството на финансите 864 хил. лева. За Министерството на правосъдието са добавени 3 млн. 388 хил. лева. Тук трябва да настъпи промяна, защото и Конституционният съд каза, че този институт за подготовка на магистратите, не трябва да бъде към Министерството на правосъдието. Министерството на труда и социалната политика повишава със 109 бройки своя персонал, което ще струва на българските граждани, на тези занаятчии, за които толкова много аз се боря, 735 хил. лева. За Министерство на околната среда и водите – нови 527 бройки чиновници на стойност за българския данъкоплатец 3 млн. 557 хил. и 250 лева.
Уважаеми колеги, следвайки правилата, изпълнявайки си ангажиментите, колкото и това да е трудно, мисля, че точно сега, когато разглеждаме чл. 4, вие ще приемете нашето предложение и да се намали субсидията, която се дава за издръжка на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерство на външните работи, на Министерството на правосъдието, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерство на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, на Министерство на транспорта и съобщенията, на Министерството за младежта и спорта. Всички тези средства не са спекулация с числата и с цифрите, а те са много точно изчислени, много прецизно изчислени. И аз мисля, че сега вие сте длъжни да подкрепите вашия председател на Комисията по бюджет и финанси, той да си изпълни обещанието.
И тъй като и аз съм човек, който си държи на думата, съм направила предложение тези средства да отидат в общините на Благоевградска област – общините, в които има нужда от това да се подобри инфраструктурата, има нужда от това да се водоснабдяват населените места, има нужда от всички тези неща. И тогава аз ще ви повярвам, че вие се грижите за хората. Защото грижата за хората е реална. Защото грижата за хората не е тази грижа, която ги кара да си запалят за първи път от 1990 г. насам, да си запалят тютюна на пътя от Гоце Делчев за Доспат. По този начин, уважаеми колеги, трябва наистина когато поемаме ангажименти, ние да знаем, че всичко това се пише и всичкото това най-вече се помни. За ни вярват хората, трябва да говорим това, което мислим. Макар че някои колеги днес демонстрираха, че говорят без да мислят. По-добре е само да мислят, вместо да говорят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Радев.
Муравей Радев (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
След като премина изключително важния и тежък раздел по здравеопазването, сега наистина влизаме във втория, според мен още по-важен проблем, който създава настоящия бюджет. Това е проблемът на българското общини.
Най-напред процедурно, госпожо председател, да уточним с Вас как да процедираме. По този въпрос аз имам три различни предложения. Да обосновавам ли всяко едно от тях по пет минути или няма да ме прекъсвате, да се опитам да обобщя и трите, защото те са свързани помежду си. Сигурно няма да стигнат 15 минути. Как предпочитате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Бих предпочела втория вариант. Благодаря.
Муравей Радев: Вторият вариант. И аз Ви благодаря.
Аз неслучайно предложих на господин Искров да се занимаваме днес най-напред със съдържанието на нашите предложения, а не с източника на средства за финансиране на тези предложения. Ако бяхме спазили това и го бяхме гласували, по този въпрос щях да говоря, когато стигнем до чл. 9. Неприемането на това предложение сега ми дава възможност да говоря още веднъж по тези предложения. Аз обаче няма да злоупотребя, няма да разкрия съдържанието на предложението си, ще го направя в чл. 9, където са общините. Тук обаче съм длъжен да ви кажа, че неслучайно насочихме източника на средствата за общините тук, в чл. 4 – държавните разходи. Моите колеги обосноваваха защо трябва да бъдат тук. Така, както безсмислените опити, изцяло популистки, чрез тези 217 млн., хвърлени на улицата пари, да се създава някаква фиктивност, изкуствена заетост, която след това в края на годината ще се върне с обратна сила, ще рекушира отново, още по-тежко, отколкото проблемът съществува днес.
Няма да говоря за това, че обещанието, ангажиментите на НДСВ и преди изборите, а и след това бяха, че липсващите средства за тези ангажименти ще бъдат взети от рязко съкращаване на държавните разходи. Ето тези държавни разходи, те са тук, в чл. 4. И какво виждаме в тях? – 2727 човека повече от миналата година. Две хиляди седемстотин двадесет и седем човека през 2003 г. – щатен персонал на държавна издръжка повече от тази година! Ето това виждаме в чл. 4. Нищо повече.
Затова насочваме източника за намаляване на разходи тук и за увеличаване там, където те са необходими.
Защо са необходими в общините? Тази година мнозинството проглуши ушите на цяла България за т.нар. финансова децентрализация. За първи път така, за първи път онака – всичко за първи път, сякаш някои хора падат от Луната вчера и всяко нещо, което видят, за първи път им се случва. Наистина това, което се предприема като комплекс за тази финансова независимост, казвате сега децентрализация, няма значение, много важна, но това, което сте заложили в бюджета, осакатява всякаква мисъл за подобна децентрализация. И аз ще се опитам да разкрия това по-късно в чл. 9. Тук само ви казвам, че става дума за много по-малко пари, отколкото онези, които хвърляте с лека ръка на улицата. Става дума за увеличение на средствата на общините, за да може да се приложи що-годе нормално, с екзистенц минимум т.нар. финансова децентрализация. Става дума за 107 млн. лева в повече от онова, което Министерският съвет е предвидил в чл. 9. Става дума за още 30 млн. за капиталови разходи на общините, които ще отидат за екологични обекти. Доколкото виждам, мнозинството се е съгласило тях да ги даде, но от друг източник, не от този, който смятаме, че е далеч по-удачно да бъде намален.
В крайна сметка за тези 107 млн., за които аз говоря, мнозинството абсолютно непредпазливо, да не кажа по-тежка дума, рискува не само пълен провал на този старт на финансовата децентрализация. Той рискува нещо много по-сериозно – рискува още една атака, абсолютно справедлива, не само от общините, не само от кметовете. Рискува тази атака да бъде продължена и в съдебната система. Защото няма бюджет на България, приет откакто тя съществува като държава – бюджет, в който правителството, в който Народното събрание след това да приеме бюджет, в който да каже: вие имате право на тези разходи, ето ги тук - 100 единици разходи, само че ние няма да ви дадем пари за тях. Те са държавна поръчка, държавата ги поръчва, вменява ги в задължения да ги осъществяваш, но половината пари от тази издръжка няма да ти я даде. При това създава документ, наречен държавен бюджет, без тези признати за съществуване разходи, а явно и за осъществяване, да бъдат в разходната част на бюджета. Няма ги и в дефицита. Това е псевдобюджет. Това са псевдоразходи, това е псевдодефицит. И аз казвам много отговорно: този псевдодефицит, този псевдобюджет ще бъде атакуван. И много вероятно е Конституционният съд и на това основание да отмени общинските бюджети. Защо? Заради 107 млн. Двеста и седемнадесет хвърляте на улицата, 107 не давате на общините!

Второто ми предложение: ако мнозинството не се вразуми и не гласува първото предложение, тогава не рискувайте изобщо със старта на тази така наречена финансова децентрализация. Не унищожавайте онова, което е добро и което е позитивно в този замисъл. Не го унищожавайте, блокирайки този замисъл, ликвидирайки възможността на общините да осъществяват още от началото на годината тази децентрализация. Махнете, забравете го тогава. Внесете спокойно през следващата година пакет закони, които дават шанс на тази децентрализация, които комплексно да обезпечат провеждането на тази изключително важна и много сериозна реформа. Вкарайте го следващата година за по-следващата, а за другата година дайте бюджета на общините, колкото беше през 2001 г.
Дайте бюджета за 2001 г. – онзи бюджет, който някога критикуваха – това беше последният бюджет на предишното правителство – като бюджет, който осакатявал общините. Днес общините плачат за онзи осакатен бюджет и си искат него. На съпоставима база – бюджета за 2001 г. Това иска Националното сдружение на общините. Дайте му тогава това, щом не сте в състояние да обезпечите тази реформа. Нищо друго от вас не искаме. Поне не я съсипвайте.
Третото предложение – аз вече говорих за него. Третото предложение е свързано със съдебната система. Отново някак си иронично и високомерно мнозинството подценява тази изключително сериозна опасност. Досега ви казвахме няколко сериозни опасности, за тази говорихме преди това и сега само още веднъж ще ви я напомня.
Не рискувайте съдбата на бюджета за следващата година и по този повод. Прекалено много поводи давате с този бюджет той да бъде атакуван по най-различни инстанции от най-различни атакуващи субекти, включително общините, включително народното представителство, включително съдебната система. И при един провал на бюджета – аз съм убеден, че такова нещо ще му се случи, ако мнозинството продължава завряло дълбоко главата си в пясъка, да не чува, да не вижда, да знае само собствения си глас. Ако продължава така, този бюджет в тази му част е много вероятно да бъде отхвърлен от онази институция, която има право на това.
Това означава, надявам се, сещате се какво (реплики от НДСВ) онази вина на предложителя на този бюджет. Вие най-после ще се научите да си носите отговорността. Не да се държите като някакви странични наблюдатели, които са случайно минали оттука, поглеждат някакви процеси там как се развиват и те нямат никакво отношение към тях. Тези процеси са ваши. Вие ги управлявате, вие ги ръководите и вие ще носите отговорност за тях. В случая вашето правителство, респективно вашият финансов министър. Това е, така ще стане.
Затова още веднъж ви предупреждавам: малко разум е необходим, малко по-малко политическо глупаво втвърдяване, малко повече смисъл в това, което правите и най-вече малко повече отговорност към онези актове, каквито са най-сериозните в една година – приемането на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, имате думата.
Димитър Йорданов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам да направя обосновка на нашето предложение с колегата ми Димитър Абаджиев като народен представител от Великотърновска област. Аз няма да се спра подробно на всички тези разходи, които стоят зад цифрата 3 100 000 лв., която сме предложили. Ще се спра по-скоро на това, че източникът, който сме приели, да посочим, е Министерството на финансите. Противно на мнението на моя колега, че не било коректно или как точно го каза, да посочваме Министерството на финансите, защото едва ли не министърът на финансите стоял тук и ние от него искаме пари, аз смятам, че точно Министерството на финансите трябва да стане и да обоснове защо неговият бюджет спрямо тази година се увеличава с повече от 20 на сто? И защо държавата увеличава своя персонал, а общините в последните години намаляват своя персонал?
След като говорим за финансова децентрализация, за местно самоуправление, за модерни системи на местно самоуправление, каквито има в другите страни, тук има доста хора, които са били в местното самоуправление, с част от тях се познаваме, те са ходили и знаят за какво става въпрос, например в Съединените щати или в други европейски страни. Ние продължаваме да правим повече държава, по-малко местно самоуправление и по-малко неща за хората, които живеят в общините.
Разбира се, не мога да не кажа нищо защо предлагаме тези пари. Предлагаме ги не както тук се каза от популистки съображения, а един колега употреби думата лобизъм. Да, лобираме. Лобираме, но не за кметовете, не за общинските съветници. Ние лобираме за хората, защото … (Шум и реплики.)
Госпожо Атанасова, на Вас вашата група не Ви дава думата. Не се обаждайте от място, защото не е прилично.
Когато преди време стартира програмата “Инициатива местно самоуправление” на Американската агенция за международно развитие, един от първите плакати беше със следния текст: “Общината – това са хората”. В началото и аз малко не можах да разбера какво се има предвид, но след дълги години работа в местната власт разбрах, че всъщност всичко, което и местната власт и държавата трябва да правят, в крайна сметка е за хората. И затова нашето предложение е за неща, които естествено са за хората. Нима довършването на пречиствателна станция за питейни води на Община Свищов, която последните три – четири години винаги е имала субсидия за капиталови разходи за този обект, а за тази година не се предвижда, не е за хората? Свищовлии пият една от най-лошите води в страната. Или в Община Златарица колекторът за отпадни води, за който са останали по-малко от 30 на сто от стойността, за да се довърши и няма предвидени пари за пръв път от последните три години за неговото довършване.
Затова аз си запазвам правото да кажа и за другите общини при обсъждането на чл. 9 какво стои зад тази сума 3 100 000 лв., но пак се връщам на следното: бих искал да чуя Министерството на финансите защо неговият бюджет е увеличен с повече от 20 на сто спрямо тази година, с евентуални данни за увеличаване на функции, увеличаване на персонала и т.н. Апелирам да приемете нашите предложения за общините. Надявам се, че и други народни представители ще станат да си защитят предложенията, които са направили за своите общини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От името на парламентарна група има думата госпожа Драганова.
Весела Драганова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
“Декларация от парламентарните групи на Национално движение Симеон Втори и Движение за права и свободи относно решението на Конституционния съд по Закона за съдебната власт, 17 декември 2002 г.
Управляващото мнозинство – НДСВ - ДПС, заявява категоричната си решимост да продължи и завърши започналата реформа в съдебната система.
Тази реформа е продиктувана от волята на суверена – българският народ, който очаква създаване на условия за бърз и справедлив процес. Необходимите законови промени представляват и ангажимент на българската държава пред нейните партньори от Европейския съюз и НАТО.
Управляващото мнозинство получи ясна и недвусмислена подкрепа за реформата в съдебната система, отразени в заключенията на заседанието на Европейския съвет в Копенхаген, където правосъдието е квалифицирано като ключова сфера за реформиране.
Още в редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, както и в документите от срещата на НАТО в Прага, се съдържаха препоръки в същата посока.
Дори обединената опозиция - СДС - БСП, изрази декларативна подкрепа за действията на управляващото мнозинство по отношение на реформата в съдебната система.
Последните събития показват, че за опозицията консенсусът е бил само на думи. Управляващото мнозинство – НДСВ - ДПС, подчертава, че конституционното разделение на властите не е абсолютно. То се изразява само по отношение на тяхната независимост една от друга, но не и по отношение на тяхната самодостатъчност и независимост от волята на суверена – българският народ.
Управляващото мнозинство проявява политическа решимост да се обърне към българските граждани чрез референдум да изразят своята воля за решаване на основните въпроси, свързани с формирането на ефективна и функционираща правораздавателна система.
Нека обществото се произнесе по този въпрос, който е от изключителна важност за собственото му настояще и бъдеще.“ (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има ли други изказвания?
Господин Бояджиев, заповядайте.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дълго се колебах дали да бъда последен изказващ се в регламентираното време или да бъда първи утре. В крайна сметка предложението, което съм направил по принцип се приема от комисията и затова исках да дам малко по-друго настроение в залата.
За съжаление обаче предложението, което е направено от мен и от професор или академик Андрей Пантев не успяхме да защитим в комисията, тъй като тогава бях с председателя на Народното събрание проф. Герджиков в служебна командировка в Загреб.
Убеден съм, че ако имахме възможността да разговаряме в комисията, предложението щеше да бъде прието в неговата цялост.
За какво става дума?
Две хиляди и трета година е юбилейна година за българската държава и за българския народ. Навършват се 100 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Колегата Пантев можеше много по-картинно да обясни значението на тази дата, но всички ние знаем, че това е третият връх в новата ни история. След Априлското въстание и Съединението съизмеримо с тях е Илинденско-Преображенското въстание.
Тази година това е един празник, който в никакъв случай не може да дели, той само обединява нацията. Той е изключително важен! Той е изключително значим, защото в това трудно време, когато моралните ценности непрекъснато спадат, това е една възможност моралът на нацията все пак да се обедини около една светла годишнина и да застане твърдо зад нея.
Нашето предложение беше към бюджета на администрацията на президента да се предвидят 500 хил. лева, с които държавата да покаже, че не абдикира от своите основни задължения – да мисли за историята, за настоящето и бъдещето на държавата и на нацията.
Разбира се, ще се съглася, че по всяка вероятност в комисията този въпрос е бил дискутиран. Едва ли е необходимо да товарим с такива финансови отговорности администрацията на президента.
Направихме предложението в този вид, защото точно по това време беше създаден Национален инициативен комитет и президентът прие почетния патронаж на този инициативен комитет. И този инициативен комитет се събра. Имаше своето първо заседание. Разгледа национална програма и т.н. Там бяха представени всички политически сили. Затова може би с малко автоматизъм предложихме средствата да отидат към предвидените бюджетни средства за администрацията на президента, така че в никакъв случай не възразявам на правилното решение на комисията те да отидат наистина там, където им е мястото – в изпълнителната власт.
Но, комисията проявявайки наистина определено чувство за патриотизъм и разбирайки важността на това събитие, приемайки по принцип предложението в заключителните разпоредби на практика в рамките на последния член – чл. 71, го преформулира като казва, че министърът на финансите да осигури в процеса на изпълнение на държавния бюджет до 100 хил. лева по бюджета на Министерството на културата за честване на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.
На нас ни е ясно какво е състоянието на държавата. Ние знаем какви са наистина напреженията на фиска и колко трудно е. Споделяме трудностите на министър Велчев в тази изключително тежка сфера, но когато ние направихме предложението за 500 хил. лева, ние твърдо разчитахме, че по общественопатриотичен път Съюзът на тракийските дружества, ВМРО, други обществени организации ще могат да осигурят еквивалента на тази сума.
Какво се предвижда? Само с няколко думи искам да ви спомена какво се предвижда, за да отбележим тази славна годишнина.
По една много точна сметка, направена в община Малко Търново, за съжаление, не я нося днес, на практика това са пет сметки само за Петрова нива, където е само един от паметниците на Илинденско-Преображенското въстание – паметникът, който за съжаление започва да се руши, както и много други паметници в България се рушат, са необходими по ясна, категорична сметка на специалистите 165 хил. лева за инфраструктурата на Петрова нива – път, вода, канализация, електричество, укрепване на паметника и т.н.
Отделно от тази сума на Петрова нива Съюзът на тракийските дружества в България от три години е започнал акция по повод 100-годишнината на Петрова нива да се появи храм-костница, в който да се съберат костите на преображенци от Преображенския дял на това общо въстание.
Проектът е утвърден от Светия синод. Той отговаря абсолютно на всички канони. Водят се преговори с румънския синод да се получат от мощите на Света Петка тракийска частица, която също да бъде вградена в този паметник.
Свършвам, госпожо председател. Темата е изключително важна и ще ми позволите още три изречения. Освен това мисля, че не съм просрочил времето си.
Да не говорим, че на Предела – другото място, връх в Илинденско-Преображенското въстание, няма една паметна плоча, на която да се поставят цветя. И там Инициативният комитет е твърдо убеден, че трябва да се построи паметник. Дължим го като наследници на тези, които направиха това въстание. Някога е имало Паметник на незнайния четник. По политически причини е бил премахнат и не се знае къде е, но в момента даже нямаме мемориална дъска.
Затова моето предложение, тъй като председателката вече много настойчиво ми дава сигнал да свършвам – обръщам се към Вас, господин министър, обръщам се към комисията доколкото това е последна точка в бюджета и има възможност все още да се вземе едно по-точно решение, § 71 да звучи така: “Министърът на финансите да осигури в процеса на изпълнение на държавния бюджет 100 хил. лева по бюджета на Министерството на културата и 100 хил. лева по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за честване на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание”.
Значи, промените са, първо, да падне “до”, защото това “до” означава, че може да са и 5 хил. лева и второто е да се включи Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което също има своите задължения и в крайна сметка останалите средства ще се наберат. Вярваме, че ще успеем да ги наберем на обществено доброволни начала.
Отсега призоваваме депутатите на българския парламент да си помислят за това дали не е редно по една заплата да дадем във фонда и по сметката за честване на тази годишнина. Благодаря ви.
Много ви моля все пак да помислите по това предложение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бояджиев.
Има думата за изказване господин Радев.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Той вече няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Действително вече се изказвахте, господин Радев.
Тъй като повечето от предложенията бяха защитени, предлагам да спрем часовника до гласуването на тази точка от дневния ред.
Муравей Радев (ПСОДС, от място): Аз мога да говоря по това предложение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предлагам да спрем часовника и да гласуваме чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Спирането на часовника е обичайна практика, която се прави винаги, когато се приема държавният бюджет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Значи уговорката е до приключването на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Николов, имате думата за изказване.
Никола Николов (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз искам да защитя моето предложение. Направил съм предложение в чл. 4 да отпадне ал. 4, а именно превишението на приходите над разходите по фонд “Тютюн” да постъпва в приход на централния бюджет. Защо предлагам това? Знаете, че фонд “Тютюн” е закрит и е част от консолидирания бюджет на Министерството на земеделието и горите.
Моето предложение е превишаването на приходите над разходите по фонд “Тютюн” да не постъпва в централния бюджет, а в бюджета на Министерството на земеделието и горите.
Защо правя това предложение? Защото фонд “Тютюн” набира средствата си по специален начин, а именно 30 процента от акциза по силата на Закона за тютюна и тютюневите изделия влиза в тази сметка на фонд “Тютюн”, а от друга страна влизат 10 процента от продажбите на държавна земя и още няколко пера. Осигуряването в началото на финансовата година на средства по сметката на фонд “Тютюн” в разпореждане на министъра на земеделието и горите според мен е изключително важно, защото в началото на годината или малко след началото е разгарът на изкупната кампания за тютюните. По никакъв начин очевидно не се нарушава балансът на тази сметка, ако преходният остатък, какъвто и да е той, остане в разпореждане на министъра на земеделието и горите и се използва от него точно по сметката на фонд “Тютюн” за стимулиране на производителите на тютюн. Всяко друго решение според мен ще постави в затруднение министъра на земеделието и горите в началото на годината, когато се плащат целевите премии на тютюнопроизводителите, а и няма да бъде справедливо, защото основната част от средствата по фонд “Тютюн” се набират от акциза върху тютюневите изделия.
Моля да вникнете в това мое предложение и ако сте съгласни, да го гласуваме именно по този начин – разликата между приходната и разходната част да постъпва в консолидирания бюджет, но по сметки на Министерството на земеделието и горите. Според мен това е справедливо и осигурява необходимата в началото на годината финансова подкрепа на тютюнопроизводителите.
Моля това предложение да бъде подложено на гласуване. Благодаря. (Господин Муравей Радев настойчиво иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие се изказахте вече по тази тема, господин Радев. Не ме поставяйте в неудобно положение. Можете спокойно да направите реплика, за да сме в процедурата.
Но хайде, така и не използвахте своите 15 минути. Влизате в тях с това изказване. Заповядайте.
Муравей Радев (ПСОДС): Аз не искам от Вас да ми правите благодеяние. Прочетете правилника и ми кажете къде според него се спира часовникът?
Уважаеми колеги, това, което исках да кажа преди малко, но бях прекъснат според мен толкоз непочтено с това спиране на часовника, с което злоупотребява непрекъснато новото време, е свързано с честването на една изключително важна дата за България – Илинденско-Преображенското въстание. Аз ще гласувам за това. Аз съм за това да бъде подкрепен с финансови средства, с бюджетни средства този много важен български празник, но начинът, по който е предложен, не е редовен. Така просто няма да стане. Защо няма да стане?
Да оставим настрана това, че на администрацията на президента не й е работата да упражнява такива правомощия, да харчи пари и после да ги отчита. Има си Министерство на културата. Досега винаги там са давани парите за подобни случаи. Нищо не пречи пак там да отидат. Само че не така, не както е записано в Преходните и заключителни разпоредби, в § 71 – министърът на финансите в процедурата на изпълнение на бюджета да осигури 100 хил. лв. Как може със закон да го задължим сега да направи разход утре, който не е включен в бюджета? Как да стане това? Така предложен този текст е нелеп! Защо? Защото той не може да направи това, дори и да иска, ако не се случат няколко условия. Тези условия са казани много ясно в устройствения Закон за държавния бюджет, където пише, че той може при наличието на тези и тези условия да увеличава субсидията за еди-какво си. Тогава – да. Но при условие, че тези предварителни условия ги няма – да не се нарушава бюджетът, да не се нарушава дефицитът, да има открити допълнителни приходоизточници? Ако това го няма, той няма да изпълни законовото разпореждане на § 71.
Още по-малко пък може да направи това, което вие предложихте – през годината да вземе от едно министерство пари и да ги даде на друго. Че как ще бърка вътре в бюджета? Онова министерство може да няма тези средства, които вие предлагате да ги даде. Това пак е свързано с устройствения закон. Но за това нещо трябва акт на Министерския съвет – от един първостепенен разпоредител – на друг, при съгласие, а Министерският съвет решава. Не министърът на финансите! Тук има неразбиране на този закон, което заплашва тази добра инициатива да не бъде финансирана.
Затова казвам: ако искаме наистина да постигнем подобно нещо, нека да гласуваме тези 100 хил. лв. в бюджета на Министерството на културата, днес, сега, да обезпечим това мероприятие с пари, а не да го оставяме във въздуха. Защото както е предложено, не само той, а и Министерският съвет да иска, няма как да го осъществи при определена ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания?
Има думата за реплика господин Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Уважаеми господин Радев, разбира се, аз в никакъв случай не мога да оспорвам Вашите аргументи на финансист. Вие сте признат финансист, а аз съм повече или по-малко лаик в тази област. Така че благодаря за това, което казахте и което на мен ми звучи абсолютно резонно.
Единственото, което може би не сте разбрали – аз не предлагам да се вземе от Министерството на културата и да се даде на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а предлагам в бюджетите на двете министерства да се предвиди сума по 100 хил. лв., защото има двата типа разходи, които отиват в сферата на компетенциите на двете министерства.
Иначе Ви благодаря. Виждам, че във Вас заговори малоазийската кръв. Защото знам, че Вие сте наследник на малоазийци и Ви благодаря. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други изказвания по чл. 4? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева по чл. 4, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков по ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 41, против 125, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 56, против 114, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Васил Василев и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 45, против 121, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 50, против 126, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 191 народни представители: за 47, против 141, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 201 народни представители: за 92, против 107, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Кина Андреева, Георги Панев и Димитър Игнатов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 47, против 130, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Хюсеин Чауш, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 50, против 100, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 185 народни представители: за 48, против 109, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 44, против 126, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Йордан Бакалов и Иво Цанев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 50, против 123, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 45, против 114, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 185 народни представители: за 51, против 122, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Бойко Великов и Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 185 народни представители: за 65, против 108, въздържали се 12.
Предложението не се приема.


Подлагам на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 46, против 117, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Йордан Соколов и Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 45, против 111, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Веселин Черкезов и Муравей Радев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 49, против 105, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 183 народни представители: за 46, против 119, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 187 народни представители: за 64, против 116, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Стамен Стаменов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 45, против 101, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Иво Цанев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 39, против 113, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Димитър Абаджиев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 192 народни представители: за 74, против 113, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Сергей Станишев и група народни представители по ал. 3 на чл. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 34, против 110, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението по ал. 4 на чл. 4 на Никола Джипов Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 36, против 112, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението за създаване на нова ал. 5а на чл. 4, направено от Сергей Станишев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 41, против 112, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за окончателен текст на чл. 4.
Гласували 203 народни представители: за 121, против 81, въздържал се 1.

Член 4 е приет.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 16,29 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов