Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-07-27

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Сийка Димовска и Иво Цанев



ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа, да си пожелаем успешен и ползотворен пленарен ден.
Бих си позволил в началото да ви ориентирам как ще премине днешният ни ден. До 10,30 ч. ще работим върху проекта за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
В 10,30 ч. ще има почивка до 11,00 ч., след което ще започне парламентарния контрол. Веднага след парламентарния контрол - закриване на заседанието. Работата ни ще премине под друга форма - на Общо събрание на Интерпарламентарната група, тъй като имаме задача да излъчим делегация, така че това ще премине по друг сценарий.
Призовавам да започнем с проекта за правилник.
Искам да поканя господин Даниел Вълчев, за да продължим работата върху правилника.
Заповядайте, господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да продължим нашата работа оттам откъдето спряхме вчера, а именно чл. 26 на проекта за правилник, страница 8 долу.
Член 26 се предлага да бъде със следното съдържание:
"Чл. 26. Постоянните комисии могат да решат да проведат открити заседания в определени региони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По текста на чл. 26 - съвсем кратък - има ли предложения?
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз правя редакционното предложение да заменим думите "в определени региони" с думите "извън София", защото "определени региони" нищо не означава. Просто този термин е съвсем неясен. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: "Извън София", или "извън столицата".
Други предложения има ли?
Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност това е смисълът на предложението - което господин Николов каза. Идеята е постоянните комисии да могат да заседават и извън мястото, където те нормално заседават, тоест извън столицата. Ако прецените, че редакцията е по-успешна, бихме могли да се обединим и около нея. Смисълът не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли други желаещи да се изкажат по въпроса?
Господин Николов, бихте ли приели да бъде вместо "извън София" - "извън столицата"?
Никола Николов (ОДС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Не че има някаква предстояща опасност, господин Николов, но възможно е теоретично столицата да не бъде София. В този смисъл може би по-прецизно все пак ще бъде "извън столицата". Още повече, че веднъж сме употребили понятието "столица" в началото, когато говорихме за заседанията на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми госпожи и господа, има предложение от господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в чл. 2 ние сме постановили, че Народното събрание заседава в сградата на Народното събрание, редно е тогава в чл. 26 текстът да бъде: "Постоянните комисии могат да решат да проведат открити заседания и извън сградата на Народното събрание". Това обхваща всъщност както заседания в определени райони, така и заседания, включително в София, на определени места, които не са предвидени в правилника на Народното събрание за заседания на постоянните комисии.
И, второ, ми се струва, че може да се опрости тестът като се каже: "Постоянните комисии могат да проведат открити заседания", а не "могат да решат да проведат". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Уважаеми госпожи и господа, имам надеждата да няма повече предложения, за да преминем към гласуване по реда на постъпилите предложения.
Подлагам на гласуване предложеното от господин Николов с корекцията, с която той се съгласи: "Постоянните комисии могат да решат да" - и тук бих си позволил чисто редакционно - не "да проведат", а "да провеждат". Това едва ли подлежи на гласуване. И продължаваме: "открити заседания извън столицата".
Моля ви това предложение - да бъдат "извън столицата", да се гласува.
Гласували 182 народни представители: за 173, против 4, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Бих си позволи да подложа на гласуване само втората част от предложението на господин Иванов, тъй като вече приехме формулировката "извън столицата" и би било прегласуване на този текст, ако гласуваме неговото предложение, затова гласуваме само втората част - да отпадне "да решат": "Постоянните комисии могат да провеждат открити заседания", а не: "да решат".
Подлагам на гласуване тази промяна в текста. Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 172, против 4, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 26, заедно с поправките.
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители: за 172, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Чл. 27. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако до 15 мин. след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
(3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите, а на Комисията по европейска интеграция - с консенсус на парламентарните групи. При липса на консенсус, председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане във водещата комисия или в Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направил съм предложение да отпадне второто изречение на ал. 2. Това безспорно съм се опитал да съгласувам с прогласеното от мнозинството желание за пълни зали и наличен кворум и, второ, от чистата практика се оказва, че когато може да се започне с една трета от членовете, никой не си дава зор и нещата закъсняват във времето. Това пролича и при временната комисия, която работеше по тези текстове.
Второто ми предложение е следното: в ал. 3 би следвало да се уточни с какво мнозинство - абсолютно или квалифицирано. Иначе само с думата "мнозинство" не става ясно как ще бъдат взимани решенията.
Любен Корнезов (КБ, от място): С мнозинство от присъстващите.
Борислав Китов: Да, но с какво мнозинство, квалифицирано или абсолютно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Китов.
Заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Може би не съм следил внимателно, уважаеми господин председателю, но вижте какво пише в ал. 3, когато става дума за Комисията по евроинтеграция: "Решенията се вземат с консенсус на парламентарните групи". Органът е комисията. Какво общо имат тук парламентарните групи? Сигурно е станало някаква грешка. И дано да е грешка, другото би говорило зле за тези, които сме правили правилника.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Аз имам отговор, господин Ганев.
Гиньо Ганев: Има ли отговор? Не може да бъде. Парламентарната група не е понятие, което може да замести работата на един помощен орган. Така ми се струва.
Трябва да се каже: "с консенсус", което значи в комисията, а не да се търси консенсус някъде извън комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Сендов.
Благовест Сендов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев! Това е текст, който вероятно е наследен от миналата комисия, която беше комисия от специален тип. Там имаше равно представяне на всички парламентарни групи, по еднакъв брой, и се беше приело правило, за да се приеме нещо, трябва парламентарните групи да изразят своето единно съгласие като парламентарни групи. Гласува се с един представител от всяка парламентарна група и, ако един е против, нещата не се приемат. В комисията беше така.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Но в комисията.
Благовест Сендов: Ако се възприеме този принцип, текстът трябва да остане така. Ако се смята, че това не е правилно, може да се промени. Но искам да съобщя, че така работеше предишната комисия и нямаше проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Сендов е прав. Запазен е принципът от предишния съвет. Текстът там беше същият - "решенията се приемат с единодушие на парламентарните групи" - чл. 17 от стария правилник. Смисълът се запази, тъй като въпреки промяната на статута на съвета в комисия, ние решихме да се запази принципът на единодушно вземане на решения с оглед прилагането на така наречената бърза процедура, тоест приехме да се запази този принцип при приемане на тези законопроекти. Още повече, че Комисията по европейска интеграция наистина се занимава с политиката, с основните въпроси, свързани с приоритета на Народното събрание по присъединяването на България към Европейския съюз. И е добре да се запази този принцип. Може би за коректност текстът трябва да се усъвършенства с "единодушие на представители на парламентарни групи", за да се подразбира, но един представител на парламентарна група трябва да изрази съответното мнение, въпреки че ние вече приехме комисията да се състои от членове на квотен принцип, а не от еднакво представителство на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (ОДС): Според мен в този случай не става дума за спор по същество, а само за формата, под която трябва да бъде записан текстът. И аз правя процедурно предложение да заменим предлога "на" с предлога "между". Тогава ще се получи: "с консенсус между парламентарните групи". Това решава въпроса.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Това никак не решава въпроса!
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми дами и господа, аз си давам думата, с ваше позволение. Текстът на мен също не ми харесва. Първо, бих казал защо непременно "консенсус"? Няма ли българска дума "съгласие"? Този консенсус така го лапнахме всички и решихме, че всичко трябва да бъде с консенсус, като че ли си нямаме съгласие.
И второ, смисълът на текста абсолютно се запазва и всъщност става по-точен, когато се каже, че "а на Комисията по европейска интеграция - с единодушие". Това не решава ли въпроса? Не е ли това смисълът?
Гиньо Ганев (КБ, от място): Да.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След като е това смисълът, следователно предложението ми е текстът да бъде: "а Комисията по европейска интеграция - с единодушие". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Герджиков.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност, макар и само редакционно да се опитваме да оправим ал. 3, тя има съществено значение. Ако приемем това, което предложи проф. Герджиков - "единодушие", това означава, че всички членове на комисията трябва да бъдат единодушни при вземане на решението. И ако само един член от тази комисия не е съгласен, следователно не може да има вземане на становище на комисията. Идеята и на предния парламент, а струва ми се и на комисията, която изработваше правилника сега, е съответните представители на парламентарните групи, членовете на комисията, да имат всъщност един глас. Ако мога образно да го кажа, нашите представители от Коалиция за България имат един глас и изразяват, че Парламентарната група на Коалиция за България е съгласна. Това го правят и другите представители на парламентарните групи. И когато има такъв консенсус или такова съгласие, минава се по бързата процедура. Бих казал, че не всеки член на комисията има един глас при гласуването.
Според мен по-чистият текст е: "... а на Комисията по европейски въпроси - със съгласие на представителите на парламентарните групи". Междупрочем, подобен е текстът и сега.

По-съществено за мен, пък и за Народното събрание е второто изречение на ал. 3. Ще ви го припомня: "При липса на консенсус председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане във водещата комисия или в Народното събрание." Тук се поставя големият въпрос: тази специфична Комисия по европейските въпроси, която ще взима своите решения с консенсус, какво ще прави, ако не се постигне такъв консенсус? Какъв е пътят? Тя ще се превърне ли автоматично, когато няма такъв консенсус, в една обикновена комисия, ако мога да употребя този термин, и ще взима своето решение, своето становище по даден въпрос с обикновено мнозинство? Тоест да се трансформира в обикновена комисия при липса на консенсус. Тази идея прозира във второто изречение. Всъщност тя беше обсъждана в Комисията по изработване на правилника. Според текста при липса на консенсус председателят на Народното събрание може пряко да изпрати закона в пленарната зала за разглеждане. А това означава, че комисията така или иначе трябва да има някакво становище, независимо дали е взето с консенсус или без консенсус.
Идеята, която съществуваше в предишното Народно събрание, е когато липсва консенсусът или съгласието на всички парламентарни групи по даден въпрос или даден законопроект, той да си върви по общия ред, като съответната комисия - правната или по земеделието - си взима своето становище и тук председателят представя становището и започва гласуването.
С това второ изречение на ал. 3 всъщност се променя и философията. И аз имам въпрос към докладчика: тази Комисия по европейски въпроси, когато не е постигнала консенсус, трансформира ли се в обикновена комисия и взима ли решения с едно обикновено мнозинство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Както господин Корнезов знае, не беше тази идеята при създаването на текста - комисията да започне да работи с обикновено мнозинство, когато няма консенсус. Тоест тя винаги работи с това утежнено мнозинство, а ако такова не се постигне, се върви по общия ред, както Вие правилно се изразихте. Това действително не е много добре редактиран текст, ако трябва да сме откровени, но това е, което се извади от стенографските протоколи.
Според мен ние трябва да разделим въпроса на две части. От една страна, да видим как да бъде редактирано първото изречение, за да се запази този смисъл, който и Вие изтъкнахте, и който беше идеята на самата комисия, тоест не ако един-единствен представител от дадена група е против, да не може да се вземе решение, а ако по-скоро вътрешно между тези представители се оформи противно мнение. Това беше идеята. Дали езиковият израз на тази идея е достатъчно добър, това е вторичен въпрос.
А що се отнася до второто изречение, в този случай като че ли идеята е да не се използва тази съкратена процедура, а да се върви по общия ред.
Любен Корнезов (КБ, от място): Може ли пряко от комисията, когато няма консенсус, законопроектът да влезе в пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Мисля, че от текста следва, че това би могло да стане. Но така беше и в стария правилник, чл. 17г: "При липса на единодушие председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане в постоянната комисия или в пленарната зала."
Няма съмнение, че практиката ще се запази. Ако считате обаче, че трябва да се даде по-добър езиков израз на тази идея, ние нямаме спор. Спор по идеята няма, въпросът е как да бъде редактирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Сендов има думата да направи реплика.
Благовест Сендов (КБ): Уважаема госпожо председател! Аз искам да повторя нещо, което каза проф. Корнезов, защото то като че ли не се схвана. Предишната комисия никога не се превръщаше в обикновена комисия. И аз смятам, че това е централно в нашето решение, защото Комисията по европейска интеграция няма в себе си експерти по отделните проблеми. Тя разглежда въпроса от чисто политическа гледна точка - дали ние можем да приемем нещо като разглеждано, утвърдено в европейското законодателство и може да мине при нас, без да губим излишно време. Ако няма консенсус, тогава според мен задължително трябва да се върне и да тръгне по обикновения ред, за да мине през комисиите, които са специализирани и които ще разгледат нещата по същество. Защото това нещо не може да се приеме автоматично.
Алинея 3 според мен трябва да бъде: "Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите. В Комисията по европейска интеграция решенията се вземат с консенсус от парламентарните групи." Това е вече друг казус. "При липса на консенсус председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане от водещата комисия." Или "се разглежда по общия ред". Няма изключения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Сендов.
Господин Стоилов има предложение.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Мисля, че тази дискусия се изясни. Въпреки че ако погледнем в дълбочина, истинският проблем е в самоограничаването на парламента във връзка с разглеждането на европейски въпроси - нещо, което наистина се налага от рационализирането на парламентарната дейност, но е един въпрос, към който поне аз не се отнасям с ентусиазъм. Така или иначе, той е част от днешната действителност, с която ние трябва да се съобразяваме.
Затова аз подкрепям идеята на ал. 3, но предлагам към дотук предложените редакции след първото изречение да се каже, че в Комисията по европейска интеграция всяка от парламентарните групи има един глас и решенията се вземат, както каза господин Герджиков, с общо съгласие или с единодушие. Защото идеята е всяка парламентарна група да формира позиция, а ако има разногласия в парламентарната група, тогава ние нямаме яснота как действа тази комисия. Независимо че тя се формира на пропорционалния принцип, според представителството, числеността на групите, идеята е, че всяка една група има един глас. Какви различни мнения е имало в групата, това е един предшестващ въпрос. Така че този представител на групата или политкомисар, какъвто искате го наречете, това е действителността, ще изрази позицията на групата и ще се установи дали има общо съгласие между парламентарните групи или липсва такова съгласие. Това трябва да бъде записано във второто изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Младенов има думата.
Николай Младенов (ОДС): Уважаемо Председателство! Аз правя предложение да се запази така предложеният текст на ал. 3, като заменим думата "консенсус" с думата "единодушие", както предложи председателят на Народното събрание. Мотивът ми е следният. Първо, с тази алинея ние въвеждаме две степени на постигане на съгласие в тази комисия - първо в рамките на парламентарните групи, после в рамките на самата комисия. Това изпраща едно много силно съобщение към нашите партньори от Европейския съюз за отговорността, която парламентарно представените политически сили са готови да поемат, и, второ, за съгласието, което ние постигаме в тази комисия.
Второто изречение от тази алинея създава един механизъм, с който да се разрешават конфликти, които евентуално възникват в рамките на разглежданите въпроси в тази комисия. Ако комисията не постигне съгласие, въпросът се връща отново във водещата комисия. Ако и тя не постигне съгласие, в пленарна зала има достатъчно възможност, за да се изкажат различни мнения и да се постигне вече съгласие в рамките на целия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Извинявайте, господин Младенов, според Вас изречение второ да остане със същото съдържание на ал. 3 ли? Изречение второ остава със същото съдържание. Благодаря.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, господин Корнезов, че няма никакъв спор накрая да остане "или в Народното събрание, когато няма консенсус". Не вярвам да има законопроект, който ще бъде разпределен само на Комисията по европейска интеграция. Този законопроект винаги се разпределя и на някаква друга комисия, да речем - Комисията по земеделието и горите. Специализираната комисия си излиза със свое становище и работата на бившия съвет - сега Комисия по европейска интеграция - е евентуално да не противоречи на препоръката на Европейския съюз. Ако няма консенсус, да си остане както в предишния правилник - да влезе в залата. А то вече ще е минало в специализираните комисии и те ще имат своите становища вече като комисии, които се занимават само с този проблем.
Любен Корнезов (КБ, от място): Прав сте, господин Осман, ако законопроектът е разпределен на още една комисия.
Ремзи Осман: Аз мисля, че само Комисията по европейска интеграция няма да бъде водеща на законопроект и никога не е било така, доколкото знам. Работехме заедно в тази комисия. Идеята на всички колеги, когато обсъждахме този въпрос, беше като съдържание тази комисия да остане същата, каквато беше и в предишния парламент, а евентуално, ако има някакво несъгласие между парламентарните групи, докладът на другата комисия задължително се чете тук и те ще се произнесат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Осман!
Господин Абаджиев има думата.
Димитър Абаджиев (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Безспорно принципът трябва да се запази и комисията никога не трябва да се превръща в обикновена. Текстът действително трябва да остане такъв - "съгласие или единодушие между парламентарните групи".
Аз искам да ви обърна внимание, че този текст е доразвит в чл. 45 от правилника, където е казано, че когато се обсъжда в пленарна зала законопроект, по който е постъпило решение от комисията, вече се прилага тази бърза процедура с изказвания на един представител по 10 минути.
В чл. 68 сме пропуснали да пренесем старото правило за съкращаване срока за предложения между първо и второ четене, което според мен трябва да направим. Но това е доразвитието на тези принципи, които сега ние обсъждаме и безспорно текстът трябва да изразява именно този принцип.
Мисля, че най-коректно ще бъде това, което предложихте - "единодушие или съгласие между парламентарните групи". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Абаджиев!
Други предложения по този текст има ли?
Заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм впечатлен наистина от тази ювелирна точност, с която се приемат редица текстове от нашия правилник. Но искам да ви кажа моето мнение, че не винаги всичко, което е законово и правово, е морално.
Тази ситуация тук, в пленарната зала, ми прилича точно на ситуацията в една болница, когато болният кърви, а лекарите разговарят на един перфектен латински език.
Аз си мисля, че ние се нуждаем от пленарно време за законотворчество и ви умолявам Председателският съвет да направи необходимото за рационализиране работата по приемане на правилника. Редица спорни текстове могат да бъдат изяснени чрез контактни групи и тук да бъдат много по-рационално и по-бързо приети в пленарна зала. Умолявам ви за това нещо затова, защото, отново повтарям, не е морално седмици наред или месеци наред да приемаме правилника на Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за рационалното предложение, господин Щерев.
Други предложения по изменението на чл. 26 има ли или да прекратим дискусията и да преминем към гласуване, тъй като доста становища се оформиха по този текст?
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е на господин Китов - в ал. 2 на чл. 27 второто изречение да отпадне - "Ако до 15 минути след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове".
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 52, против 104, въздържали се 21.
Предложението на господин Китов не се приема.
Второто негово предложение е в ал. 3 думата "консенсус" да се замени с "мнозинство".
Борислав Китов (ОДС, от място): С "обикновено мнозинство", а не с "консенсус".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предложението на господин Китов е в ал. 3 пред думата "мнозинство" да се добави "обикновено".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 51, против 105, въздържали се 18.
Предложението на господин Китов не се приема.
Следващото предложение е на господин Ганев, но на мен ми се ще в ал. 3, тъй като имаше няколко предложения, които общо взето са с един и същи смисъл - предложението на проф. Герджиков беше да бъде "съгласие", на другите "с единодушие", господин Стоилов даде също предложение - дали да ги гласуваме поотделно или да се опитам да формулирам един общ текст, който да доведе до тази идея? Стори ми се, поне на мен, че предложението на господин Стоилов звучи най-добре и смислово, и редакционно. Неговото предложение е:
"В Комисията по европейска интеграция всяка от парламентарните групи има по един глас и решението се взема с единодушие".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 151, против 10, въздържали се 3.
Предложението на господин Стоилов се приема.



По този начин не би трябвало да гласуваме останалите предложения по ал. 3, изречение първо на чл. 27. Затова продължаваме с гласуването на предложенията по следващото изречение на тази алинея.
Предлагам също в следващото изречение, преди да пристъпим към редакцията на текста, думата "консенсус" да се замени с "единодушие", за да има правен синхрон и това да не бъде обект на по-нататъшно гласуване.
Има предложение на господин Младенов в тази посока, което беше мотивирано, включително и на господин Сендов - съдържанието на този текст да не бъде променяно, да остане в този си вид.
Моля, гласувайте това предложение във вида, в който е в правилника.
Любен Корнезов (КБ, от място): Дайте целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: "При липса на единодушие председателят на Народното събрание изпраща въпроса или законопроекта за разглеждане във водещата комисия или в пленарна зала".
Това е съдържанието на текста.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 156, против 9, въздържал се 1.
При това положение моля да гласуваме целия текст на чл. 27 с новото съдържание.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Текстът е приет с това съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Благодаря Ви, господин председател.
"Чл. 28. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание."
Искам само да напомня, че това е точното съдържание на досегашния или на чл. 27 в сега действащия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев. По този текст? Не виждам да има желаещи да се изкажат.
Моля, гласуваме текста на чл. 28.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: "Чл. 29. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.
(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез Интернет-страницата на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи да направят корекции в текста? Не виждам. Това ми дава някаква надежда, че до края на мандата ще успеем да приемем правилника.
Любен Корнезов (КБ, от място): Толкова кратък ли ще бъде мандатът? (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля ви, гласувайте чл. 29.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: "Чл. 30. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
(2) За заседанията на водещата комисия по конкретен законопроект се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп, според изискванията за работа с поверителни и секретни материали."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков:Благодаря на господин Вълчев.
По текста на чл. 30? Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване чл. 30.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Благодаря.

ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Член 31 има пет алинеи, както следва:
"Чл. 31. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.
(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на действие и финансовите средства на временните комисии се определят от Народното събрание.
(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
В ал. 3 има една техническа грешка. Той я преодоля при прочита: "срокът на действие", а не "срокът на дейност". Това се разбира от само себе си.
Има ли желаещи да се изкажат по чл. 31?
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Той възпроизвежда чл. 30 от стария правилник, господин председател, така че предполагам, че няма да има дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте текста на чл. 31.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев:
"Чл. 32. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.
(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство.
(3) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев. По текста има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 32.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Член 32 се приема.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Позволявам си да представя на вашето внимание наименованието на глава шеста и чл. 33 с неговите четири алинеи, с една повече от чл. 32 на сега действащия правилник, уреждащ същата материя.
"Глава шеста
СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 33. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.
(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, десет дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
По заглавието на глава шеста и съдържанието на чл. 33 не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава шеста и чл. 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев:
"Чл. 34. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.
(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от седем дни след постъпване на искането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По текста на чл. 34? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 34.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Член 34 се приема.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев:
"Чл. 35. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но с не повече от два часа.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните или работното време по ал. 1 и 2. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
Предложение на господин Сендов. Заповядайте, господин Сендов.
Благовест Сендов (КБ): Ще наруша този много хубав начин да приемаме бързо текстовете. Ще кажа нещо съвсем несериозно, но смятам, че ще го разберете.
"Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък, като започват точно в 9,00 часа и продължават до 14,00 часа." И правя тази бележка, тъй като ние сме пред очите на всички. България работи в темп, който се определя от нейните ръководители. Ние трябва да даваме тона за това, че в България се отнасяме сериозно към работата си. Точно в 9,00 часа звънецът на председателя трябва да удари. И след това да започнем работа. Може би имам професионални изкривявания, но смятам е важно за самочувствието на народните представители и за цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Сендов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Вземам думата не само защото имам предложение по този текст, но защото поставям един въпрос от принципно значение за ритъма, в който ще работи Народното събрание. Това мое предложение беше обсъждано и в работната група. То не беше прието от нея. Давам си сметка, че в края на краищата мнозинството е това, което следва да определи оптималния според него начин на заседания на Народното събрание, но все пак поставям на вашето внимание вече пред всички този въпрос.
Предложението е следното. То включва ново изречение трето в ал. 1 на чл. 35 със следното съдържание: "В останалите дни и през последната седмица от месеца народните представители провеждат своята дейност в избирателните райони." Аз съм готов да обсъдим съкращаването на заседателните дни през последната седмица на месеца дори с един или два дни, което смятам, че може да допринесе за по-ефективната работа на Народното събрание, като през тези дни се провеждат единствено заседания на постоянните комисии и се запази парламентарният контрол.
Какъв е досегашният ритъм на работа на Народното събрание? Ние свършваме в петък след обяд. Дори да се пътува към избирателните райони, народните представители могат да пристигнат там вече в извънработното време. И това също е правено. За нас често съботата и неделята също са работни дни, тъй като професията на народните представители не е строго разчетена според Кодекса на труда и 5-дневната работна седмица. Но за хората в повечето случаи събота и неделя не са удобни дни за провеждане на срещи, тъй като те желаят да почиват и да се занимават с други дейности. Остава ефективно време за работа в избирателните райони понеделник и отчасти вторник. Но във вторник повечето от парламентарните групи провеждат и своите заседания, за да обсъдят въпросите, които ще се включат в дневния ред за следващата седмица или за двуседмичната програма. И при това положение смятам, че 2-3 пъти в месеца по ден или два за проучване на различни въпроси в избирателните райони, за срещи с избирателите, за срещи с различни групи за подготовка на определени проекти са твърде недостатъчни и в своята досегашна дейност аз поне съм чувствал тези затруднения. Ние летим от София до районите, изразходваме средства, време, усилия и в крайна сметка резултатите не са такива, каквито хората очакват и каквито ние бихме желали да бъдат. От това е продиктувано моето предложение за един по-рационален ритъм.
Освен това искам да ви кажа, че от проучванията на десетки парламенти, които съм правил, установявам, че българското Народно събрание е най-заседаващото Народно събрание. Но едва ли някой ще твърди, че той е един от най-ефективните парламенти. Вярно, ние сме в особена ситуация, когато все още не е завършил процесът на цялостно обновяване на законодателството във времето, в което живеем. И това досега оправдаваше този твърде сгъстен ритъм на заседания. Но искам да ви кажа и друго, че много честите заседания са един от факторите за ниската обществена популярност на Народното събрание, тъй като в тези заседания невинаги всички тези въпроси са достатъчно подготвени или пък изразяват в достатъчно голяма степен очакванията на различни обществени групи.
Затова аз поставям този въпрос. В края на краищата решението може да се запази както е сега или при воля да се промени поне частично, пак казвам, не е в степента, в която аз го предлагам, но подобна промяна, дори тя да е по-малка, смятам, че би рационализирала значително работата на Народното събрание.
Имам още едно предложение по ал. 3, то е уточняващо, извън този проблем, но за да не взимам повторно думата, предлагам в ал. 3, изречение първо да отпаднат думите "или работното време". Става дума за времето, през което могат да се провеждат извънредни заседания. За мен извънредно заседание означава това заседание да не съвпада с деня, в който се провеждат редовните заседания. Освен това се запазва възможността при наличие на извънредни обстоятелства без всякакви ограничения Народното събрание да провежда извънредни заседания. Но досегашната практика показва, че често се злоупотребява и с тези извънредни заседания. Има редовно заседание, удължава се заседателното време с 2 часа, което е допустимо, и след това се насрочват по едно или две извънредни заседания в рамките на същите тези 24 часа. Следователно, извънредното заседание предполага да се избере друг ден, който не е заседателен за Народното събрание, както предвижда и процедурата с обявяването на неговия дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други предложения по чл. 35? Не виждам.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Господин председателю, предложението на господин Сендов да не се гласува. Това е обидно за един нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма никакво съмнение. Щях да го помоля да не настоява да се гласува, тъй като той, като математик, чудесно знае, че когато се каже "от 9,00...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз бях решил да си оттегля предложението, защото целта ми беше само да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, и Ви благодаря аз това. Абсолютно съм съгласен с него и смятам, че всички трябва да сме съгласни.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Аз самият казах, че е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Сендов.
Преминаваме към гласуване на направените две предложения от народния представител Янаки Стоилов.
Първото от тях е в ал. 1 на чл. 35 да се създаде ново изречение трето със следната редакция: "В останалите дни и през последната седмица от месеца народните представители провеждат своята дейност в избирателните райони".
Моля да гласувате предложението на господин Стоилов.
Гласували 174 народни представители: за 80, против 78, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Стоилов е в ал. 3 да отпаднат думите "или в работното време". Нали това е предложението?
Ще прочета ал. 3 така, както я предлага господин Стоилов:
"(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1 и 2."
Това е неговото предложение.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 173 народни представители: за 100, против 67, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме изцяло текста на чл. 35.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: "Чл. 36. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица."
Искам само да напомня, че този текст възпроизвежда съвсем точно разпоредбата на чл. 35 от сега действащия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
Има ли предложения по текста на чл. 36? Не виждам желаещи.
Моля да гласувате чл. 36.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев: Член 37 с неговите пет алинеи също възпроизвежда сега съществуващи текстове.
"Чл. 37. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на чл. 37? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 37.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Моля, господин Вълчев!
ДОКЛАДЧИК Даниел Вълчев:
"Чл. 38. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по Българската национална телевизия.
(2) Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва с решение на Народното събрание.
(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио могат да отразяват и откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Имате думата по текста на чл. 38.
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (ОДС): Уважаеми колеги, когато в нашия правилник уреждаме взаимодействието и взаимоотношенията с медиите, според мен трябва да бъдем много прецизни, а текстовете, които са ни предложени, не са такива.
Според мен в ал. 1 - откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио - това е ясно, това е на честотата на така наречения парламентарен канал. А ограничението да се отразяват с репортажи само по Българската национална телевизия очевидно е остатък от предишни правилници.
Предлагам тук да запишем "и с репортажи от всички медии" или въобще да няма такова ограничение в ал. 1.
Алинея 3 или трябва да отпадне, или отново да запишем, че "могат да бъдат отразявани от всички медии". Защото в работата на постоянните комисии, когато тя е открита, обикновено присъстват всички медии или повечето, които проявяват интерес. Така че, според мен, това са две много важни решения, които трябва да вземем. Защото, ако ние предполагаме... особено в ал. 3, че само Българската национална телевизия и Българското национално радио могат да отразяват откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание, означава да въведем ограничения за всички останали медии, нещо, което не се е случвало. Смятам, че няма да се случи и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Николов.
Имате думата по текста на чл. 38.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм направил и писмено предложение за нова ал. 4. Традиция от почти 12 години е, от Великото Народно събрание, има и специално решение в тази насока, парламентарният контрол да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това е една традиция, както казвам, от 12 години.
Ето защо предлагам нова ал. 4 към чл. 38 със следното съдържание:
"(4) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио". Затова не е необходимо отделно решение на парламента, когато има контрол.
Разбира се, ако парламентът в някои случаи реши, би могъл да пререши този въпрос. Но мисля, че тази традиция и това решение от Великото Народно събрание досега трябва да намери и своя юридически израз с тази нова ал. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста на чл. 38? Не виждам.
При това положение ми позволете да подложа на гласуване направените предложения за промяна в съществуващия текст.
Доколкото разбрах, предложението на господин Николов всъщност засяга всичките три алинеи, ако правилно съм се ориентирал, господин Николов, всичките три алинеи на чл. 38, където вместо "Българската национална телевизия и Българското национално радио" да бъдат визирани всички медии.
Никола Николов (ОДС, от място): Алинеи 1 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Алинеи 1 и 3. Да, благодаря.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Достатъчно е само по ал. 3.
Любен Корнезов (КБ, от място): Защото са държавни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така. Нека все пак това уточнение, което беше направено от лявата страна на залата, че в ал. 1 не би трябвало да бъде така поради това, че те са държавни и оттам това, което Вие предлагате, е единствено по ал. 3.
Съгласен ли сте, или да подлагам на гласуване, господин Николов?
Никола Николов (ОДС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Съгласен сте. Така че, в крайна сметка предложението на господин Николов засяга само ал. 3 на чл. 38, която би трябвало да звучи, дали така искате да звучи - всички медии могат да отразяват? Текстът на ал. 3 да бъде в смисъл, че всички медии могат да отразяват и откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 168 народни представители: за 100, против 65, въздържали се 3.
Предложението се приема.


Преминаваме към гласуване на второто предложение - предложението на господин Любен Корнезов за нова ал. 4 на чл. 38 със следното съдържание:
"Пленарните заседания, в които се провежда парламентарният контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио."
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 175 народни представители: за 101, против 70, въздържали се 4.
Приема се направеното предложение.
Моля сега да гласуваме изцяло текста на чл. 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 146, против 6, въздържал се 1.
И дойде време за почивката. Много ви моля, точно в 11,00 ч. заседанието ще продължи. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Продължаваме с втората част от заседанието, която ще бъде посветена на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Традиционно парламентарният контрол се предава пряко по Българската национална телевизия, но изричен текст в действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание няма, който да регламентира това предаване, следователно това трябва да стане по общия ред.
Общият ред е разписан в чл. 37, ал. 2 от Правилника на Народното събрание, т.е. подлежи на гласуване дали Националната телевизия да предава пряко парламентарния контрол.
Моля ви да гласувате предложението Българската национална телевизия да предава пряко парламентарния контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 123, против 45, въздържали се 2.
Това означава, че Народното събрание взема решение парламентарният контрол да се предава пряко по Българската национална телевизия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В Народното събрание не са постъпили питания от народни представители.
Постъпил е само актуален въпрос от народния представител Михаил Райков Миков относно увеличение на цените на наетите аналогови линии от БТК. Актуалният въпрос е отправен към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията.
Моля господин Михаил Миков да представи своя актуален въпрос.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Позволявам си да задам този въпрос, доколкото вчера, доколкото ми е известно имаше заседание на Комитета по далекосъобщения, на което е обсъждан въпросът по предложението на БТК за увеличаване на цените на наетите аналогови линии.
За широката публика може би е необходимо да поясним за какво става въпрос. Става въпрос за това, че цифровизацията, т.е. по-съвременните телефонни линии в България, е обхванала едва около 20 на сто от системата на БТК - по моя информация.
На второ място, става въпрос за това, че България е една твърде изостанала страна по отношение на достъпа до Интернет и компютърните технологии. Само за пример аз мога да Ви кажа, че в България за 2000 г. по едно изследване има 1,23 Интернет-абоната на 1000 души население и по този показател ние значително изоставаме от много страни в Западна Европа, включително и от страните в Централна и Източна Европа.
Едно такова предложение на монополиста БТК при тези условия ще оскъпи още повече достъпа до Интернет. То, чрез провайдерите, чрез Интернет-доставчиците несъмнено ще се отрази и върху крайните потребители.
Аз съм от един беден регион - Видинския, а пак по една статистика личи, че има поне няколко региона в страната - това е Северозападният и Югоизточният, в които достъпът до компютри сред населението е ограничен или по-скоро нямат достъп значително повече хора, отколкото това е средно за страната. Примерно, в Северозападния регион 73 на сто от децата нямат достъп до компютри. За София положението е доста по-добро. За София - 50-60 на сто имат достъп. В тези райони линиите са също аналогови.
Преди изборите министър Славински откри цифрова централа във Видин, но и до момента тя не функционира.
И сега аз разбирам, че идеята на БТК е да се увеличат двойно, даже те са имали идея за тройно, таксите по ползването на тези аналогови линии - нещо, което БТК върши в условията на монопол в края на 2001 г. и нещо, което е свързано с една печалба само за първото полугодие от около 120 млн. лв.!
Когато един монополист вдига цените при такава висока печалба, за мен просто е непонятно защо се прави това. Да не говорим, че голяма част от аналоговите линии са платени от провайдерите и са подарени на БТК през последните 7-8 години.
С удоволствие ще чуя Вашите отговори на зададения от мен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Миков.
Давам думата за отговор на министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
Заповядайте, господин Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков!
Най-напред искам да Ви благодаря, че гласувахте доверие на нашия екип. Не съм имал възможност да направя това от тази трибуна. Благодаря на всички ви!
Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос относно увеличение на цените на наетите аналогови линии на Българската телекомуникационна компания Ви уведомявам за следното:
БТК ЕАД е държавно предприятие, еднолично акционерно дружество. Едноличен собственик на капитала на БТК ЕАД съгласно чл. 10, ал. 1 на Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление № 7 на Министерския съвет от 25 януари 1994 г., обнародван в "Държавен вестник", бр. 10 от 1 февруари 1994 г. и последващите изменения и допълнения на министъра на транспорта и съобщенията, съобразно отрасловата си компетентност в действащата структура на Министерския съвет.
Член 15 на цитирания по-горе правилник урежда правата и задълженията на едноличния собственик на капитала. В обхвата на тези права и задължения не влизат правомощия на едноличния собственик относно оперативни и търговски въпроси на съответното дружество, включително ценообразуването на неговата продукция, в случая телекомуникационни услуги.
БТК ЕАД предоставя телефонни услуги и наети линии от фиксираната мрежа в условията на установен държавен монопол съгласно ал. 1 от § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията. Цените на тези услуги съгласно § 10, ал. 3 на Закона за далекосъобщенията се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) и приета от Министерския съвет.
БТК ЕАД определя новите цени, като се съобразява с ограниченията на методиката по § 10, ал. 3 на Закона за далекосъобщенията. БТК предоставя на ДКД предложението за нови цени, придружено с разчети, удостоверяващи спазването на методиката. За изтеклия месец ДКД е връщала на БТК два пъти предложенията за нови цени с указания относно несъответствия в методиката.
Държавната комисия по далекосъобщенията утвърждава нови цени, след като е установила, че, първо, предложените нови цени са в рамките на позволеното от методиката за регулиране на цените на обикновената телефонна услуга, предоставена чрез фиксирана телефонна мрежа на БТК и за предоставяне на наети линии при публично известни условия, която е приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 1998 г. и публикувана в "Държавен вестник", бр. 126 от същата година. Методиката позволява годишно увеличение на усреднена цена на кошница от услуги на наети линии, включваща аналогови и цифрови линии, пропорционално на ръста на годишната инфлация, коригиран с годишно изменение на брутния вътрешен продукт. С 5,9 на сто инфлация за периода от предишната промяна на цените и 5,8 на сто ръст на брутния вътрешен продукт за 2000 г. средно цените на кошницата биха могли да нараснат съгласно методиката с 11,7 на сто. С предложението на БТК те намаляват всъщност с 2 на сто.
Увеличават се цените на някои аналогови и цифрови линии, като процентите на увеличение на аналоговите линии са 7, 8, 11, 13, 14, 16, 17, 29, 30 и 31, като последните най-високи увеличения са за месечни цени от 70 и 152 лв. Тоест, не става дума за драстични увеличения и големи суми.
Намаляват се цените на някои аналогови и цифрови линии, като процентът на намаление на аналогова линия е 9 за месечна цена от 440 лв.
Намаленията на цифровите линии са между 1 и 32 процента.
Вместо три зони на ценообразуване се въвеждат пет зони на база разстояние, с което цените се намаляват и отговарят по-точно на ползваната услуга. ДКД е провела консултации с най-силно засегнатите от промените страни.
На конкретния актуален въпрос мога да отговоря по следния начин. Спазени са всички законови процедури. ДКД е положило усилия промените да не са резки, с което да се повлияе негативно на развитието на телекомуникационния сектор. Средното повишение на цените на селищните аналогови линии е 20 лв., или под 30 на сто, докато при селищните цифрови линии за 64 килобайта на секунда намалението е средно 30 лв., или около 13 на сто.
Операторът е в правото си да провежда ценова политика в рамките на методиката. Цените на аналоговите линии са исторически ниски и все още под себестойността на експлоатацията. Операторът следва международна практика, принуждаваща с икономически средства мигрирането от аналогови линии към цифрови. Наемателите като правило сами ги трансформират и превръщат в цифрови. Разумната икономическа принуда за миграция от аналогови към цифрови технологии е тясно свързана с ефективността на компанията. Ребалансирането е икономически обосновано. Експлоатацията и изграждането на нова преносна среда при цифровите технологии са улеснени с намаляващи разходи по осигуряване на съответните услуги. Експлоатацията и изграждането на аналогова преносна среда е свързана с по-високи разходи.
Българската телекомуникационна компания не се възползва от възможностите за средно увеличение от 11,7 на сто, а напротив, намалява средно с 2 на сто цените на услугите си за наети линии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин министъра.
Господин Миков, имате възможност да направите своята реплика в рамките на 2 минути.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, на първо място искам да потвърдя това, което прозвуча и при задаването на въпроса. Мисля, че е необосновано увеличаването на цените с оглед разходите на БТК и печалбата за 6-месечния период. Става въпрос за поведение на един монополист. Това, че в крайна сметка математическата еквилибристика не показва драстично увеличение е само на пръв поглед. Истината е, че по-голяма част от провайдерите и в крайна сметка потребителите ще бъдат засегнати от това увеличение. То в крайна сметка очертава и политиката в сектора към растящо увеличение. Аз искам да Ви обърна внимание, че при тази изостаналост от информационното общество на България, на българските граждани, чрез едно такова решение ще се засилва дигиталната пропаст не само между България и света, а и между развитите региони - София, Пловдив, Варна, Бургас, и други региони, в които цифровизацията още не е започнала, тепърва ще се изгражда.
Така че аз исках да чуя от Вас и ще ми бъде много приятно да чуя Вашето виждане за политика в този сектор. Защото в условията на монопол, макар и формално законовите изисквания и методиката да се спазват, прокарването на една политика трябва да държи сметка за реалното състояние в сектора и страната.
И още веднъж апелирам към Вас като министър и като собственик на акциите от капитала на Българската телекомуникационна компания да упражните своето влияние върху компанията, така че тя да не злоупотребява със своето монополно положение. Иначе в крайна сметка ще остане познатият ни път през съдебната система по отношение на актовете на БТК.
И още една последна молба към Вас. Апелирам чрез Вас към БТК и ДКД за една по-голяма публичност по отношение на решенията и актовете, свързани с цените и ценообразуването в системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Миков.
Господин Петров, ще използвате ли правото си на дуплика, която ще бъде също в рамките на две минути? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Бих желал да подчертая, че все пак съм за трети ден в министерството и не мога със сигурност да твърдя каква е печалбата за първото полугодие на БТК.
Михаил Миков (КБ, от място): Публикувана е във вестник "Демокрация" преди три дни.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: По отношение на дигиталната пропаст - цифровизацията е един начин тази дигитална пропаст да се стесни. В интерес и на провайдерите, и на всички ползватели е връзката, която се осигурява, да бъде качествена и без сривовете, които са характерни за аналоговите линии. Една цифрова система позволява дистанционно управление и корекция на проблемите, които настъпват. При една аналогова линия времето за реакция от страна на компанията е доста по-дълго и надеждността на услугата е много по-ниска. Изискванията на ползвателите на тези линии непрекъснато нарастват и това е напълно закономерно от гледна точка на скоростта на развитие на технологиите.
Според закона, както беше изложено в моя отговор, и според европейските директиви, към които се стремим и голяма част сме постигнали, аз обясних, че мястото на министъра не е да влияе върху компанията, напротив, стремим се към такова разделяне на оперативното управление на компанията, която е регулирана от орган, който се нарича Държавна комисия по далекосъобщенията.
По отношение на публичността, разбира се, моят личен стремеж и стремеж на целия екип е да увеличим тази публичност и да сме на разположение за отговор на всякакви въпроси, които възникват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Петров.
Уважаеми госпожи и господа, преди да закрия днешното пленарно заседание ще ви направя няколко съобщения.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 2 август, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 в сградата на пл. "Ал. Батенберг".
Дневен ред: обсъждане на организационни въпроси.
Комисията по вътрешната сигурност и обществения ред ще проведе редовно заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 232 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 1 август, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Ал. Батенберг".
Дневен ред: Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 1 август, сряда, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. "Батенберг".
Дневен ред: Изработване на вътрешни правила за работа на комисията.
Уважаеми госпожи и господа, следващото редовно заседание на Народното събрание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,25 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Сийка Димовска

Иво Цанев