Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-09-21

Председателствала: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието!
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради изключителността на случая предлагам промяна в дневния ред на днешното пленарно заседание, а именно да бъдат включени три точки в дневния ред:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проект за Декларация във връзка с безпрецедентните терористични актове, извършени на 11 септември 2001 г. в Съединените щати, внесен от Станимир Илчев и Юнал Лютфи.
3. Обръщение на Народното събрание, което ще бъде по повод идеята на инициативен комитет от група интелектуалци, Народното събрание да излезе с обръщение за създаването на Международен комитет за издигане на мемориал в началото на ХХI век против терора, насилието и разрушенията под надслов "Златният цент на човечеството за мирен живот на планетата".
Моля, гласувайте направеното от мен предложение за промяна в дневния ред на днешното пленарно заседание.
Гласували 150 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 12.
Предложението за промяна за дневния ред на заседанието е прието.

Преминаваме към първа точка от предложената от мен промяна, а именно:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпил е проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Таня Стоянова Димитрова, народен представител от 31.Многомандатен избирателен район, Ямболски".
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 151 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 6.
Решението е прието.
Уважаеми дами и господа, поради необходимостта да се запознаете със съдържанието на декларацията и проекта за обръщение на Народното събрание, прекъсвам днешното пленарно заседание до 11,00 ч. След това ще започнем с парламентарен контрол и ще продължим с обсъждане на декларацията и обръщението. Прекъсвам заседанието. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители!

Заседанието продължава със следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Съгласно чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Новопостъпилите питания в периода от 14 до 20 септември 2001 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Соломон Паси, министър на външните работи, относно намеренията на правителството за подписване и внасяне на ратификация на Европейския кодекс за социална сигурност и протокола към него. Следва да се отговори писмено до 27 септември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Симеон Сакскобургготски, министър-председател, относно позиция на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа към България, включени към Резолюция № 1211 от 2000 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 28 септември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Симеон Сакскобургготски, министър-председател, относно изготвянето на национална програма за отношения в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Следва да се отговори в пленарно заседание на 28 септември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Костадин Паскалев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството относно политиката на правителството за поощряване на трансграничното сътрудничество чрез създаване на трансгранични еврорегиони. Следва да се отговори писмено до 1 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Пламен Петров, министър на транспорта и съобщенията относно приложението на Правилника за безплатните и с намалени цени пътувания и превози по железниците. Следва да се отговори писмено до 1 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Пламен Петров, министър на транспорта и съобщенията относно таксите за корабоплаването по р. Дунав, събирани от България. Следва да се отговори писмено до 2 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев (смях и оживление в залата) към Пламен Петров, министър на транспорта и съобщенията относно възможностите за бюджетиране изграждането на ферибот Свищов - Зимнич. Следва да се отговори писмено до 2 октомври 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Тодоров Калинов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите относно състоянието на фонд "Земеделие". Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2001 г.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания.
Започваме с отговор на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Давам думата на народния представител господин Йордан Соколов да развие своя актуален въпрос относно член на правителството, картотекиран като нещатен сътрудник на Държавна сигурност.
Заповядайте, господин Соколов, да развиете своя въпрос в рамките на три минути.
Йордан Соколов (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър-председател, Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб обяви, че член на правителството е бил картотекиран като сътрудник на бившата Държавна сигурност.
При парламентарните избори Национално движение Симеон Втори възприе призива на Обединените демократични сили за чисто минало, като извади от своите листи не само кандидатите за народни представители, за които има категорични данни, че са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, но и тези, за които имаше данни по смисъла на чл. 5а от закона, тоест те са били само картотекирани. Широката общественост одобри тази ваша позиция.
Сега повече от месец откакто комисията обяви, че за един министър съществуват такива данни, няма никаква реакция от Ваша страна. Напротив, чрез медиите министърът на вътрешните работи заяви, че няма да предостави на комисията повече данни във връзка с този случай.
В средите на мнозинството се чуват призиви за отмяна на закона, за мораториум върху неговото действие и за разпускане на комисията.
Всъщност присъствието в правителството на Република България 12 години след промяната от 10 ноември 1989 г. на министър, за който има данни, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, злепоставя не само оглавяваното от Вас правителство, но и Република България, и целия демократичен процес у нас.
Уважаеми господин министър-председател! Ето защо Ви моля да ми отговорите на следния актуален въпрос: Заинтересувахте ли се да разберете кой е този министър, за когото има данни по смисъла на чл. 5а от закона, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност? Съзнавам, че Вие не може да обявите този човек и аз нямам и право да искам това от Вас.
И на второ място, смятате ли да постъпите по отношение на него по същия начин, по който процедирахте с кандидатите за народни представители, като предложите изваждането на този министър от състава на правителството, което оглавявате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Давам думата на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски за отговор. Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, повдигнатият от Вас актуален въпрос ни връща отново към този болезнен за българското общество проблем, тясно свързан с един период на катарзис, на преосмисляне на стойностите и раздяла с миналото. Ето защо, отговаряйки на въпроса, бих желал да вярвам, че най-сетне към подобни общественозначими проблеми ще се подхожда от позицията на национална отговорност.
Постави се въпросът дали съм се заинтересувал за кой министър от моето правителство има данни по смисъла на чл. 5а от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Необходимо е да припомня, че според цитираната разпоредба не се счита за установена по безспорен начин принадлежността към бившата Държавна сигурност на лица, чиито имена и псевдоними са включени в справочната картотека или в регистрационния дневник на съответната служба, но за които липсват документи по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от закона.
Съгласно чл. 6 в доклада на създадената по силата на закона комисия не се включват данни за лицата по чл. 5а. Докладът обаче е единствената предвидена в закона форма за откриване на тази информация.
По силата на чл. 6а от закона право да изказват информация имат органите, които назначават или избират лица на публични длъжности и то под формата на предварителна проверка, а не след назначаването й. Министър-председателят не е орган, който назначава членовете на Министерския съвет.
Във Вашия въпрос се твърди, че преди повече от месец комисията е обявила съществуването на данни за един от министрите в моето правителство. Това твърдение не отговаря на истината. До момента комисията е публикувала пет доклада, от които само последният, този от 11 септември т.г., е с дата, следваща избирането на правителството. В този доклад не се съдържат никакви данни, засягащи членове на правителството.
Истина е, че в медийното пространство беше тиражирана анонимна информация за член на кабинета, за когото няма безспорни данни за принадлежност към бившата Държавна сигурност и чието име не може да бъде огласено съобразно закона. Това ми дава основание да припомня разпоредбата на чл. 148а от Наказателния кодекс, според който "който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се неправомерно на придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв.".
Твърдението, че министърът на вътрешните работи е отказал да предостави данни на комисията, също не отговаря на истината. Комисията е поискала с писмо от 2 август 2001 г. проверка на членовете на Министерския съвет на Република България. С писмо от 7 август 2001 г. Министерството на вътрешните работи е уведомило комисията за резултата от проверката.
Отговорът на Вашия въпрос ми дава основание да отбележа, че Законът за досиетата поставя редица проблеми от юридическо естество. Аз не бих искал обаче да се задълбочавам в експертен анализ, а да акцентирам върху моралния резонанс на спекулирането с този въпрос. Очевидна е необходимостта от окончателното решаване на проблема в нова светлина, в съответствие с нашата отговорна позиция по отношение на всички сериозни въпроси, които пряко засягат обществения интерес, както и съдбите на отделните български граждани. Точно такъв е проблемът с досиетата и опороченият механизъм за тяхното разсекретяване, заложен в самия закон.
В унисон с нашите намерения за отстояване на нов морал в политиката, за обективен и прагматичен подход към всеки член на обществото, за предоставяне на равни възможности за реализация на професионалистите, за използване на пълния интелектуален потенциал на нацията, аз се питам: дали в този момент на мобилизация на обществото, на парламента, на правителството, на всички националноотговорни институции за решаване на съществените икономически и социални проблеми в страната е редно отново да се спекулира с този въпрос и за пореден път да се търсят политически дивиденти? Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин министър-председателя за отговора.
Господин Соколов, заповядайте за реплика в рамките на 2 минути.
Йордан Соколов (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Не мога да не се съглася с Вас, че по такива въпроси трябва да се пристъпва националноотговорно. Такова поведение е толкова повече задължително, когато става дума за лица от управленския елит на Република България.
За мен Националното движение Симеон Втори постъпи именно националноотговорно, като извади от своите кандидатски листи за народни представители освен лицата, за които беше установено по категоричен начин, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност, и именно такива лица, за които, без да има категорични данни, има данни и то в картотеката на бившата Държавна сигурност, че са били нейни сътрудници. Вие ги извадихте от вашите листи, без те да фигурират в доклада на комисията.
Сега Вие се оправдавате с това, че това име го няма в доклада на комисията. То, естествено, не може да го има, защото в доклада на комисията - аз не се съмнявам, че Вие много добре знаете - фигурират само другата категория лица, с категорични данни. Но това не изключва наличието на лица, за които има данни в картотеката. И аз продължавам да смятам, че е недопустимо в правителството на Република България да има член именно с некатегорични, но налични данни, че е бил сътрудник. Иначе оставам с впечатление, че новият морал на НДСВ стига и спира дотам, откъдето започва старата Държавна сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Соколов.
Господин министър-председател, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Соколов, ще добавя само, че ако получа информация за член на правителството, която да дава основание за предприемане на юридически действия, то аз ще постъпя съобразно закона, както и Вие ми предлагате и ме съветвате. Благодаря ви много. (Бурни ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин министър-председателя за участието му в парламентарния контрол.
Сега преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев.
Давам думата на господин Николай Камов да развие своя актуален въпрос относно действията на правителството за разрешаване на проблема "Горубсо-Мадан".
Заповядайте, господин Камов.
Николай Камов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, макар че съм убеден, че много добре познавате проблема "Горубсо-Мадан" и оценявате изключителното му значение за региона, сериозно съм озадачен и разтревожен от липсата на последователност и решителност в окончателното решаване на казуса с купувачите от "Родопа-инвестмънт" или с новото име "Родопи холдинг BG". Няколко факта ми дават основание за това:
- на първо място, липсата на публичност на проведената одиторска проверка на финансовото състояние на дружеството и пълното разминаване на огласяваните пред медиите данни от Вас и тези на собствениците;
- второ, предприетите от Вас действия за обявяване на дружеството в несъстоятелност и отстраняване на собствениците от управлението на дружеството не са публично мотивирани, но най-важното - не решават, според мен, проблема, тъй като другият приватизиран обект - обогатителната фабрика в Рудозем, остава под тяхно управление с възможността да упражняват натиск върху рудниците.
Доколкото "Горубсо-Мадан" е продаван в пакет с "Горубсо-РОФ", няма никакви основания сега да се разглеждат поотделно поради тяхната технологична обвързаност. Очакваното от всички запознати с проблема "Горубсо" специалисти, работници и граждани генерално решение - анулиране на приватизационния договор и търсене на отговорност от виновниците за тази неизгодна за държавата продажба, не беше публично мотивирано и обяснено.
Като народен представител от 22.Смолянски избирателен район поставям на Вашето внимание следния въпрос: какви действия ще предприеме правителството, за да бъде разкъсан възелът от проблеми, които генерират сега собствениците на "Родопи холдинг BG", и за да се осигури устойчивото развитие на рудодобива в региона и работа за вече толкова изстрадалите хора?
Моля да формулирате тези действия конкретно и посочите сроковете за тяхното изпълнение. Тоя въпрос е, който миналата седмица отправих към уважаемия господин министър.




Развитието на събитията през тази седмица и по-специално решението на окръжния съд за отхвърляне искането за несъстоятелност превръщат въпроса в особено актуален. Поради което си позволявам, уважаеми колеги, най-вече за да бъде ясна ситуацията тук в парламента, а вярвам, че това ще улесни отговора и на господин министъра, да посоча от многото срещи, които направих, и впечатленията ми няколко факта, свързани със ситуацията.
Първо. Приватизацията на "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ" се извърши при грубо нарушение на процедурите за избор на купувач, като бяха игнорирани и доказани в бранша фирми и бе избран неизвестен, без опит в рудодобива купувач с явна протекция от най-високо държавно ниво. Приватизационният договор е образец на грубо пренебрегване на интересите на държавата и предприятието и основна предпоставка за всички възникнали досега проблеми. Държа да отбележа само това, че в моите срещи още преди избора на правителството един представител на много високо ниво на бившата администрация призна, че това е инструмент за изнудване на държавата.
Господин министър, Вие добре знаете, че с огромен интерес Вашият отговор се очаква не само от мен, но и от множество хора и техните семейства в района. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Камов.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев за отговор.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камов, благодаря Ви много за Вашите навременни и задълбочени въпроси. За мен това е възможност да се възползвам от трибуната на Народното събрание, за да разсея всички съмнения около действията на правителството за решаване на проблема с "Горубсо - Мадан". Според мен има последователност и логичност в нашите действия. За няколко седмици ние сме на път да направим това, което преди това не беше постигнато за две години. В много кратък срок проведохме много срещи с протестиращите, с кмета на Мадан, с представителите на купувача "Родопи холдинг БГ" АД, със синдикатите, с медиите и с представителите на седем държавни институции.
Поискахме и получихме спешна одиторска проверка. Агенцията за държавни вземания внесе молба за несъстоятелност в Смолянския окръжен съд за обявяване на неплатежоспособност и откриване на процедура по несъстоятелност на 30 август т.г. Освен това Министерството на финансите предизвика спешна данъчна ревизия.
Докладът на одиторите е неофициален и непубличен. Освен това той е голям, с приложенията е 160 страници. Докладът беше предаден на представители на КНСБ. Освен това на няколко пресконференции ние предоставихме обилна информация на обществеността за този доклад.
Истината е такава, каквато я представя Министерството на икономиката, а не такава, каквато я представят представителите на "Горубсо - Мадан". Държавата няма задължения към "Горубсо - Мадан" АД, и към неговите служители и бивши работници.
Защо беше поискана несъстоятелност? Защото активите на дружеството са по-малко от пасивите с поне 5 млн. лева. Каква е връзката между "РОФ - Рудозем" и "Горубсо - Мадан"? Абсолютно прав сте, има сериозна технологична обвързаност. За съжаление това са две отделни, съвсем различни приватизационни сделки.
Дали да анулираме приватизационната сделка? Ако тя се анулира днес, две години по-късно, тогава държавата ще трябва да върне парите, които е получила, а да получи акции на една силно задлъжняла и губеща фирма. Това е неизгодно за държавата. Според мен не продажбата е неизгодна, аз лично по принцип твърдо вярвам в процеса на приватизация, защото в краткия срок, в който съм министър на икономиката, се уверих още веднъж, че държавата не може и не трябва да управлява своите дружества.
Проблемът е другаде, господин Камов. Той е там, че след края на приватизационната сделка държавата изобщо не се е грижила за тази фирма и не е знаела нищо за нея. Оказа се, че през август 2001 г. нито представителите на Агенцията за приватизация, нито в Министерството на икономиката, нито в Министерството на финансите са имали отговор на най-елементарните и най-важните въпроси около тази фирма: дали държавата има задължения към бившите работници, каква е загубата за фирмата миналата година, какво представлява балансът на фирмата през тази година. Министерството на финансите за последните две години на два пъти е давало общо 742 хил. лв. пари от държавния бюджет, от които обаче само 415 хил. лв. са изразходвани за изплащане на задълженията към бившите работници. Останалите пари не са изразходвани за тези цели.
Стратегията на сегашното правителство е не да се изразходват бюджетни средства за губещи предприятия, а да им се помогне да станат печеливши.
Какво се случи през септември? В обществеността се създаде впечатление, че ние сме сключили някаква сделка с "Родопи холдинг БГ" АД. А всъщност благодарение на нашите действия собствениците са успели да осигурят значителни външни средства, с които да покрият задълженията си към бившите работници. Това е основание след това Агенцията за приватизация да сключи с "Родопи холдинг БГ" допълнително споразумение към договора за приватизация. По силата на този анекс "Родопи холдинг БГ" поема задължението да изплати задълженията на "Горубсо - Мадан" към бившите работници по списък и в срок. Държавата ще определи свой представител в Съвета на директорите. Тя има 20% акционерно участие, а досега е нямала свой представител. Той ще следи ежедневно финансовото състояние на дружеството, както и изпълнението на задълженията по допълнителното споразумение с Агенцията за приватизация.
Според мен с тези си действия ние успяхме, без да изразходваме държавни средства, да запазим над 2 хил. работни места в Мадан и Рудозем и да работим в посока събиране на държавните вземания от тези дружества в бъдеще. Успяхме да дадем гаранция за социалния мир чрез изплащането на заплатите към бившите работници. Продължаваме работата по този проблем. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте, господин Камов, за реплика в рамките на две минути.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Нямам никакво съмнение във Вашите добри намерения да намерите най-изгодното за държавата и най-доброто за хората, които от векове насам са свикнали с този поминък, независимо от технологичното му ниво в съвремието, и едва ли могат да бъдат пренасочени към друга работа. Това е и голямата тревога, която аз исках да изразя с моя въпрос за съдбата на рудодобива.
Светът обяви война на тероризма. И само след минути ние ще обсъждаме позиция на парламента по този въпрос. В предизборната кампания Вие обявихте война на корупцията. Ето един много ясен, пределно конкретен случай, в който може да бъде разсечен един възел от проблеми, създадени ни от предишното управление. Вие имате тази възможност. Не виждам причини да се нагърбвате с изключително тежкото наследство на предишното управление.
Пожелавам Ви успех в това, защото съм убеден, че не само в този случай истинските причини хората да страдат и икономиката да не върви не са в рудниците на Мадан и Рудозем, те са на жълтите павета на София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Камов.
Господин Василев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камов, трябва да Ви призная, че съм абсолютно съгласен и споделям напълно Вашите думи. И ние имаме сериозна тревога за съдбата на рудодобива в Родопите и за съдбата на хиляди хора в Родопския край. Както си спомняте, по време на предизборната кампания смятам, че аз бях човекът, който въведе словосъчетанието в България "нулева толерантност към корупцията". С досегашните си действия нашето министерство и цялото наше правителство смятам, че върви точно в тази посока. Колеги, ние наистина имаме нулева толерантност към корупцията и ще се борим срещу всички негативни явления в нашето общество. И ще си носим кръста да подобрим наследството, което сме получили от предишното управление. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Василев, за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев.
Давам думата на народния представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос относно координацията по Програмата "ИСПА" и изпълнението на проектите през 2001 г.
Заповядайте, господин Ляков.

Панайот Ляков (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ИСПА е предприсъединителна програма за подобряване на транспортната и екологичната инфраструктура и приравняването й към европейските стандарти. С нея се финансират проекти, отговарящи на редица изисквания и свързани с участието на България в специалната подготвителна програма на структурните фондове. Предишното правителство създаде добра организация за прилагането на ИСПА като мощен инструмент за структурна политика на присъединяването ни към Европейския съюз. Тук искам само да отбележа, че всички проекти, които ние предложихме през 2000 г., бяха одобрени.
Затова, уважаеми господин министър, Ви питам: ще запазите ли тази координация и как се изпълняват проектите по ИСПА през 2001 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев за отговор.
Заповядайте, господин Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ляков! Програма ИСПА е един от най-значимите европейски фондове, достъпни за България и за още девет страни от Централна и Югоизточна Европа и е създаден по подобие на Европейския Кохезионен фонд. Тя финансира крупни инфраструктурни обекти, секторите "Транспорт" и "Околна среда" и цели да подпомогне страните-кандидатки за членство в Европейския съюз да достигнат стандартите на страните-членки в тези два сектора.
България е първата страна от 10-те кандидатстващи, която бързо обоснова приоритетите си в транспортния и екологичния сектор и още през есента на 1998 г. изпрати на Европейската комисия тези приоритетни проекти, които следва да се осъществяват в рамките на 7-годишния мандат на Програма ИСПА. С много малки изменения тези приоритети са валидни и в момента и напълно отговарят на приетите и в двата сектора стратегии за развитие за периода 2000-2006 г.
В сектор "Околна среда" Програма ИСПА ще финансира изграждането на пречиствателна станция за отпадни води в град Пазарджик. Предполагам, че оттам идва и интересът Ви към реализацията на програмата. Аналогични пречиствателни станции ще бъдат изградени и в още 20 града в България. Управлението на програмата се извършва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министърът е националният ИСПА-координатор съгласно Решение № 789 от 2000 г. Преди няколко дни аз потвърдих желанието и ангажимента си да нося политическата отговорност за реализацията на програмата в България. В моя помощ като национален ИСПА-координатор съществува работно координационно звено по програмата, създадено с Решение № 555 от 1998 г., което извършва оперативната ежедневна работа и осъществява контакти с Европейската комисия по всички въпроси, касаещи програмата в България.
Понастоящем са подписани и четири финансови меморандума по програмата за 2000 г., както следва:
- проект "Транзитни пътища 3";
- проект "Реконструкция и модернизация на летище "София";
- проект "Изграждане на шест регионални депа за съхраняване на твърди битови отпадъци";
- проект "Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград".
Както споменах в началото на моето изложение, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е създало необходимата организация, гарантираща спазването на изискванията на Европейската комисия и през месец май е изпратило официално в Европейската комисия в Брюксел предложенията на България за финансиране през 2002 г. Това са следните важни за страната ни обекти:
- изграждане на автомагистрала "Люлин";
- електрификация на ж.п. линията Пловдив - Свиленград;
- техническа помощ и проектиране на втори мост на река Дунав по направление Видин - Калафат;
- изграждане на Национален център за третиране на опасните битови отпадъци;
- изграждане на пречиствателните станции за отпадни води в градовете Пазарджик и Благоевград;
- изграждане на пречиствателни станции за отпадни води на градовете Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец;
- изграждане на сероочистваща инсталация за блокове 5 и 6 на ТЕЦ "Марица-изток 2".
Предложенията за финансиране от бюджета на Европейската комисия за 2001 г. ще бъдат разглеждани на Управителния комитет по Програма ИСПА в Брюксел през месец ноември 2001 г. В момента Европейската комисия провежда своите вътрешни консултации по предложенията и е налице един непрекъснат процес на размяна на документи, изясняващи обстоятелства, факти между нас и комисията.
Проектите по Програма ИСПА ще бъдат изпълнявани от четири изпълнителни агенции по програмата, а именно: Министерството на транспорта и съобщенията - за проект "Реконструкция и модернизация на летище "София"; Изпълнителна агенция "Пътища" за проект "Транзитни пътища 3"; смесено звено между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите за проект "Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води за градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград" и Министерството на околната среда и водите - за останалите екологични проекти. Тази институционална рамка е залегнала във всички вече подписани финансови меморандуми, както и в текстовете на меморандумите за 2001 г., които са в процес на финализиране и за момента не се предвижда промяна в структурата на координацията и изпълнението на програмата. Всяка промяна на вече договорената рамка с Европейската комисия трябва да е добре обоснована и да бъде съгласувана с донора. Налице са подписани финансови споразумения между Изпълнителната агенция и Министерството на финансите, Националния фонд, с които се регламентират задълженията и отговорностите в процеса на изпълнението на проектите по Програма ИСПА.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще запази и за в бъдеще съществуващата институционална и организационна схема за изпълнение на Програма ИСПА. В момента се извършва ново преструктуриране и външно реорганизиране на щатния състав на министерството, което ще ни даде възможност да засилим звената, работещи по управлението и координацията на Програма ИСПА, както и на другите европейски програми. Това е особено актуално след приемането на доклада за позицията на Република България за откриване на преговорите по раздел "Регионална политика и координация на структурните инструменти".
В края на моето изказване бих искал да Ви информирам за намерението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предприеме инициатива за усъвършенстване на законодателната рамка, която подпомага прилагането на Програма ИСПА в България, за което се надяваме да срещнем и конкретно Вашата подкрепа, господин Ляков.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Паскалев.
Заповядайте, господин Ляков, за реплика.
Панайот Ляков (ОДС): Аз Ви благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор. Радвам се, че чух, че ще има приемственост, че Вие ще запазите добрата координация и Ви пожелавам през месец ноември успех, когато проектите, които България ще предложи, и се надявам да бъдат одобрени и финансирани по тази изключително важна предприсъединителна програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ляков.
Благодаря на господин Паскалев за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Милен Велчев.
Давам думата на народния представител Румен Петков да развие своя актуален въпрос относно неизплащането на работните заплати на учителите.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз бих искал да конкретизирам въпроса си, който е изцяло породен от тревогата в българското общество, възникнала с напрежението в началото на учебната година.
Първо, добре разбирам, че Вие се намирате в една ситуация, предварително предопределена от приетия бюджет 2001 г. Един бюджет, който несъмнено остави общините в неравнопоставено положение и бюджет, за който Националното сдружение на общините в Република България още през миналата година, а и през тази, реагира нееднократно, включително не подписа с Министерството на финансите обичайния за такива случаи и наложен като практика споразумителен протокол, с който сдружението приема предложения бюджет, третиращ частта за общините. Независимо от тревогата, която беше изразена, тогавашното българско правителство не предприе нужните мерки и сега вие сте поставени пред една свършена ситуация да берете плодовете на предварително предопределен крах на общинските бюджети.
Бих си позволил няколко примера, които са различни един от друг, за да илюстрирам състоянието.
Община Плевен към 8-месечието има задължения, възлизащи на 5 млн. 415 хил. 146 лв. Част от тези задължения - над милион, са за работни заплати.
В община Левски 370 учители, респективно 1500 ученици, все още не са започнали учебната година.
В Плевенската община, разполагам с отговора на господин кмета, се разглежда въпросът за получаване на безлихвен кредит от Министерството на финансите в размер на 1,5 млн. лв. и помощ в размер на 410 хил. лв. От общината е заявено и пред Конфедерацията на независимите синдикати и пред средствата за масова информация, че в Министерството на финансите е поет ангажимент да бъде отпусната и помощта от 415 млн. лв., както и този безлихвен кредит от 1,5 млн. лв., които са предназначени за обезпечаване на работните заплати на учителите до края на годината. Такива ангажименти в община Левски не са поемани.
Съвсем друг е случаят в община Русе. Кметът на община Русе, тогава господин Димитър Калчев, още през м. април е изпратил до министъра на финансите, тогава господин Радев, меморандум, с който много ясно и категорично обосновава невъзможността общинският бюджет да удовлетвори нуждите на общината до края на годината с обосновано и широко мотивирано твърдение, че общинският бюджет на Русе е готов да покрие нуждите както като собствени приходи, така и субсидия до м. септември. Резултатите са налице.
С този въпрос бих искал от Вас да отговорите много ясно и категорично дали ще бъде направена една сериозна ревизия на формирането на бюджета, къде и как са предоставени допълнителни средства в общините, на какво се дължи необезпечаването на средствата и какви мерки ще предприеме българското правителство, аз съм наясно, че тези мерки могат да бъдат предприети само в съзвучие с отделните общини и Националното сдружение на общините, за да бъде преодоляно това напрежение. Защото напрежението не е породено само от неизплащането на работните заплати, а в голяма степен и от незавършването на ремонтите в училищата. Само в община Плевен от 30 училища, които е трябвало да бъдат ремонтирани, са ремонтирани едва 12. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков!
Давам думата на министъра на финансите господин Милен Велчев за отговор.
Заповядайте, господин Велчев.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, напълно сте прав, че редица общини в България се намират в изключително тежко финансово положение. Причините за неосигуряване на необходимите средства за изплащане на заплатите на работещите в бюджетната сфера, които са на общинско подчинение, включително и тези в сферата на образованието, бих разделил на обективни и субективни от гледна точка на общините.
Като обективна причина може да се посочи големият размер на неразплатените разходи, с които общинските бюджети приключиха 2000 г., а размерът на тези неразплатени разходи е 171 млн. лв., като в тях се включват около 30 млн. лв. заплати и осигурителни вноски, 10 млн. лв. медикаменти и т.н.
Посочените неразплатени разходи не са взети предвид от предишното правителство и мнозинството в Народното събрание при изготвянето на разчетите за общинските бюджети като част от консолидирания държавен бюджет за 2001 г. В резултат на това към 31 август 2001 г. общините посочват като неразплатени разходи 182 млн. лв.
Това е обективна причина за общините. Естествено корените на тази обективна причина са субективни и се крият в политиката на предишното правителство.
Като субективна причина същевременно могат да се посочат начините на съставянето и изпълнението на общинските бюджети от общинските съвети и кметове, както и определянето на приоритетите на разходване на средствата.
Предвид очерталата се сложна финансова ситуация в общините, Министерството на финансите изготви анализ за касовото изпълнение на общинските бюджети към 31 юли 2001 г. и проведе среща с Националното сдружение на общините в Република България. На тази основа беше разработен и одобрен механизъм за финансово подпомагане на общинските бюджети за 2001 г., като временна мярка за подпомагане на общините. Той съдържа три стъпки.
По първата стъпка - чрез приложение на § 22, ал. 3 от Закона за държавния бюджет за 2001 г. - 81 общини получиха 10,5 млн. лв. допълнителни средства за компенсиране на недостига на данъчните приходи.
Чрез втората стъпка беше предоставена част от задържаната субсидия от 10 на сто, но не повече от 25 млн. лв., от които 239 общини получиха 9,2 млн. лв. за заплати на учители и социални помощи и 187 общини получиха 11 млн. лв. за разплащане на неразплатена електроенергия.
Чрез третата стъпка бяха предоставени допълнителни средства при наличие на такива в държавния бюджет за 2001 г. Чрез тази стъпка Министерството на финансите на основание чл. 43 от Закона за устройство на държавния бюджет отпусна временни безлихвени заеми от държавния бюджет на 63 общини в размер на 11 млн. лв. Това споменах и миналата седмица в отговор на друго парламентарно питане.
Продължава и регулярното превеждане на субсидии от държавния бюджет, а там, където е необходимо, и изтегляне предварително на тези субсидии.
Мога да заявя най-отговорно, че Министерството на финансите направи всичко възможно в рамките на закона за преодоляване на създалата се трудна ситуация в общините. Както знаете, финансовите проблеми на общините не са от вчера и те са плод на една погрешна политика, насочена към ограничаване финансовата самостоятелност на общините. Натрупалите се диспропорции не могат да бъдат решени автоматично и на момента. Затова е необходимо изготвянето и прилагането на нов подход при определянето на финансовите права и финансовите отговорности на общините и държавата. В тази насока се провеждат интензивни разговори с Националното сдружение на общините в Република България във връзка с изготвянето на държавния бюджет за 2002 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И аз благодаря, господин Велчев.
Заповядайте, господин Петков, за реплика.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Благодаря Ви, господин министър, главно по три причини.
Първо, че принципният Ви и добре мотивиран отговор срива мита за стабилността на бюджет 2001 г. Един мит, който беше много широко (и само възпитанието ми пречи да кажа нагло) прокламиран през първото шестмесечие на т.г.
Второ, благодаря Ви за това, че оценявате дълбокопогрешната политика на ограничаване на финансовата самостоятелност на общините и съм дълбоко убеден, че ще намерите нужните стъпки и действия, за да бъде дадена възможност на общините да разгърнат своя потенциал и възможности.
И трето, много се надявам, че диалогът, който съумяхте да наложите като начало във Вашата работа, с Националното сдружение на общините ще се превърне в практика, защото това ще бъде полезно и за двете страни - и за правителството, и за общините, но главно за страната.
Искам от тази трибуна да заявя, че още през следващата седмица Коалиция за България ще покани на консултации и Националното сдружение на общините и трите синдиката, за да подготви аргументирано и солидно своята позиция по бюджет 2002 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петков.
Ще се възползвате ли от дуплика, господин Велчев? Заповядайте.
МИНИСТЪР Милен Велчев: Благодаря Ви за мнението, господин Петков.
Бих искал само да добавя, че Министерството на финансите оценява това Ваше мнение, оценява също така и позицията на синдикатите в лицето на КНСБ и в лицето на Янка Такева, ръководител на Синдиката на учителите към КНСБ, която вчера в "Екип 4" заяви, че Министерството на финансите е показало наличие на политическа воля за решение на тези проблеми. Ще продължаваме да водим диалог, бъдете сигурни, с Националното сдружение на общините, както и със синдикатите, за да изкореним причините за сегашното тежко състояние на общините. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на министъра на финансите господин Велчев за участието му в парламентарния контрол.
С това парламентарният контрол се изчерпва и заседанието продължава с гласувания сутринта дневен ред.
Но преди да премина към него искам да напомня - така, както е в правилника - парламентарният контрол се излъчва директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Ако от залата има предложение това излъчване да продължи и за следващите точки от дневния ред, трябва да бъде направено и да го подложим на гласуване. Ако няма, трябва да обявя заседанието да не се излъчва, да се прекрати излъчването по Националното радио и Националната телевизия.
Заповядайте, господин Панайотов.
Пламен Панайотов (НДСВ): От името на НДСВ предлагам да продължи директното излъчване по средствата за масово осведомяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за направеното процедурно предложение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение заседанието да продължи пряко да се излъчва по Българското национално радио и по Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 2.
Заседанието ще се излъчва пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Преминаваме към точка втора от гласувания на сутрешното заседание дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ, ИЗВЪРШЕНИ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 Г. В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, внесен от народните представители Станимир Илчев и Юнал Лютфи.
Постъпил е проект за Декларация на Народното събрание във връзка с безпрецедентните терористични актове, извършени на 11 септември 2001 г. срещу Съединените американски щати. Вносителите на този проект за декларация са господин Станимир Илчев и господин Юнал Лютфи.
Проектът за декларация е разпределен за становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря за представената ми възможност, госпожо заместник-председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа! Ще ви запозная със становището на комисията по проекта за декларация.
"СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект за Декларация № 154-03-3 във връзка с безпрецедентните терористични актове, извършени на 11 септември 2001 г. в Съединените американски щати с вносители господата Станимир Илчев и Юнал Лютфи.

На 20 септември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с участието на министъра на външните работи на Република България господин Соломон Паси и представители на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи на Република България разгледа проект за Декларация във връзка с безпрецедентните терористични актове, извършени на 11 септември 2001 г. в Съединените американски щати, и прие следното становище:
Като отчита необходимостта Република България да потвърди своята политика на категорично осъждане и противодействие на всички форми на тероризъм, предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната


ДЕКЛАРАЦИЯ:
Като припомня принципната си позиция на осъждане на варварските актове на тероризъм, заложена в декларацията си от 12 септември 2001 г., Република България още веднъж заявява позицията си на категорично и последователно осъждане и противодействие на всички форми на тероризъм, независимо дали те са от национален или международен характер и дали са свързани с политически, религиозни, етнически, социални или други подбуди;
- като подчертава стремежа на Република България да стане пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор;
- и водена от убеждението, че международният тероризъм представлява сериозна заплаща за мира и стабилността и като потвърждава принадлежността на Република България към семейството на страните, които споделят ценностите на демокрацията, хуманността и свободата, Тридесет и деветото Народно събрание:
1. Подкрепя усилията но Организацията на обединените нации и Международната общност за изграждане на глобална коалиция за борба с тероризма и изразява готовност Република България да участва ефективно в този процес.
2. Заявява подкрепата си на Заявлението на Съвета на НАТО от 12 септември т.г. в духа на своята декларация от същата дата.
3. Изразява солидарност с пострадалите от тероризма държави и категорична решимост страната ни да съдейства всестранно за неутрализирането, включително за идентифицирането, издирването, задържането и предаването на всички лица или групи, свързани с осъществяването на терористична дейност.
4. Подкрепя позицията на правителството от 13 септември т.г. Република България да съдейства като фактически съюзник на Съединените американски щати и страните от НАТО в мерките за борба със световния тероризъм и да се придържа към ангажиментите, произтичащи от Северноатлантическия договор, включително от чл. 5, в съответствие с националния интерес на страната да стане пълноправен член на организацията.
5. Потвърждава готовността на Република България на основата на споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО да предостави необходимото съдействие за преминаване, обслужване и логистична поддръжка на съответните формирования в условията на оказване на допълнителна помощ.
6. Призовава правителството на Република България да положи допълнително усилия съвместно със съюзниците за гаранции за националната сигурност на Република България и сигурността на всеки неин гражданин.
7. Обявява борбата срещу тероризма във всички негови форми в света за водещ дългосрочен приоритет на Република България."
Това становище вчера беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане текста на декларацията така, както беше предложен от комисията.
Моля за вашето становище и за вашите изказвания.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Изминаха 10 дни от безпрецедентните по своята жестокост и мащаб терористични актове в Ню Йорк и Вашингтон. Хиляди хора от различни раси, етноси, религии станаха жертви на безмилостните атаки. Тепърва предстои да се оценят всички последици от тези трагични събития. Но всички ние вече осъзнаваме, че живеем в един по-различен свят. Заплахата е обща. За нея няма граници, правила и морални задръжки.
Република България не може да стои настрани от усилията на международната общност за изграждане на цялостна стратегия за борба с тероризма, който заплашва всяка една държава. Нещо повече. Участието на България в този процес е необходимо за гарантирането на сигурността на страната и на всеки един гражданин.
Днес Народното събрание обсъжда декларация, в която се изразява категоричната воля на България да участва активно в усилията за преодоляване на тероризма.
Като декларира своята готовност да действа като съюзник на НАТО в мерките за борба с това зло, България демонстрира своята солидарност със страните-членки и се доближава до пълноправно членство в Северноатлантическия съюз. Това е преди всичко един политически акт, който ясно определя мястото на нашата страна сред държавите, които подкрепят решителните действия против тероризма.
В този момент ние не можем да предвидим характера и обхвата на формиращата се глобална коалиция против тероризма. Не сме в състояние да предвидим мащаба на военните действия на НАТО. Не може с точност да се определи и характерът и формата на участието на България в предстоящите действия на международната общност. Но ние можем с категоричност да заявим на чия страна сме в това противопоставяне.
Мисля, че всички в тази зала осъзнават необходимостта ангажиментите ни да отговарят на възможностите на държавата и да осигуряват максимални гаранции за националната сигурност на Република България.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи текста, който е предложен и обсъден в Комисията за външна политика, отбрана и сигурност. Но ние трябва да сме наясно, че настоящата декларация не изчерпва и не е достатъчна от гледна точка на ролята на парламента за формирането на политиката на България в динамично развиващата се ситуация в света.
Извършителите на терористичните нападения от 11 септември трябва да бъдат жестоко наказани. Но нека не се заблуждаваме, че употребата на военна сила сама по себе си може да реши проблема и да изтръгне корените на тероризма.
Съществува принципна пропаст между терористичните организации и демократичната общност в света. Тя минава през отхвърлянето на мотото "целите оправдават средствата". Тя е в осъзнаването на ценността на всеки един човешки живот.
Искам да изразя увереността, че болката и желанието за възмездие няма да се трансформират в желание за безразборно отмъщение. Мисля, че една от целите на терористите е да предизвикат именно такава реакция - да заличат тази граница.
Разбирането за комплексния характер на действията и мерките против тероризма ясно се осъзнава от цялата международна общност. Борбата с тази чума в световен мащаб едва ли може да бъде успешна без активната роля на Обединените нации, които имат особена роля за опазване и поддържане на световния мир и сигурност. Без съвместните усилия на всички водещи световни фактори и организации също няма да постигнем необходимия резултат.
Тук смятам за уместно да напомня, че в скоро време предстои обсъждането на кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. И искам да апелирам към правителството да положи всички необходими мерки, да мобилизира необходимата подкрепа нашата страна да стане на практика такъв непостоянен член. Това е особено важно и в контекста на това, което става в света, и в контекста на ситуацията в региона.
Гръбнакът на тероризма няма да бъде прекършен без много по-координирани усилия за пресичане на финансовите потоци, които го захранват. Необходими са безкомпромисни усилия против организираната престъпност, трафика на оръжие и наркотици. Ясно е, че нужните резултати не могат да бъдат постигнати без много тясно сътрудничество на специалните служби на всички демократични страни.
Нови предизвикателства възникват и пред националната сигурност на всяка една отделна държава. Старите понятия за сигурност вече не са валидни в такава степен. Дори най-мощната във военно отношение страна може да бъде уязвена от шепа фанатични хора. Това с голяма сила важи и за България. През последното десетилетие Югоизточна Европа стана арена на етнически конфликти, на религиозен екстремизъм, на краен национализъм, на етнически чистки и сепаратизъм. Ние не можем да си заравяме главата в пясъка пред рисковете, които произтичат за България от тези явления в региона и особено в Западните Балкани. Мисля, че предстои много сериозна работа по преосмисляне на новите заплахи и за намиране на ефективни отговори както във вътрешен, така и в международен план. И това поставя огромни задачи и отговорности пред всички власти в Република България, пред парламента и правителството. И те трябва да бъдат на висотата на тези отговорности, пред които всички ние се изправяме.
Във връзка с това искам да споделя, че спешният характер на вчерашните консултации, спешното обсъждане на тази декларация, според мен, не допринесоха за нейния всеобхватен характер. Мисля, че много повече неща и съдържателни аспекти биха могли да бъдат включени в нея.
Нека предпазя правителството от възраждането на една стара практика на предишното управление - да поставя парламента пред свършени факти, да принизява неговата роля. Мисля, че това не е от полза за никой в тази ситуация.
Смятам също така, че в тази много бързо променяща се ситуация е абсолютно задължително отношенията между Министерство на външните работи, Министерство на отбраната и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да бъдат в един много делови работен режим, за да не се налага в спешен порядък да приемаме такива декларации.
И накрая искам да си пожелаем успех в общите усилия за това България да бъде наистина важна, активна част от усилията на световната общност да се преборим с тероризма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Станишев.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя позицията на Обединените демократични сили. Ние подкрепяме тази декларация, с която парламентът потвърждава политиката си на осъждане на всички форми на тероризма.
Аз няма да вляза в аргументите, поради които подкрепяме декларацията, ние участвахме в консултациите за нейното съставяне.
Искам да подчертая още веднъж, че ние сме удовлетворени от включването по наше предложение на текст, който призовава правителството да търси съвместно със съюзниците допълнителни гаранции за сигурността на страната и на всички български граждани. Смятаме, че това е много важно условие, при положение че България не е страна по чл. 5 и ангажиментите да действаме като фактически съюзник на НАТО предполагат правителството да има своя ангажимент да търси в рамките на общата политика на сигурност и общата външна политика, включително с нашите бъдещи партньори от НАТО, допълнителни гаранции за сигурността на страната.
Искам обаче, тъй като бях провокирана и от предишното изказване, да подчертая нещо, с което в първата му част аз съм съгласна. Според мен трябва да бъде задължително правило за работата на Народното събрание и за действието с институциите съгласуването между дейността на парламентарните комисии и тази на различните ведомства, които имат водеща роля по различните теми, за да не се получи практиката, при която парламентът да следва събитията, вместо той самият да бъде мястото, където се изясняват позициите. Защото вчерашния ден ние действително бяхме свидетели на една ситуация, в която, за да не бъде бламиран външният министър и правителството, трябваше да приемем едно решение, което до края на заседанието на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не беше представено на вниманието на народните представители.
И репликата ми към преждеговорившия е точно в това, че аз искам да напомня, включително и с това, че съм участвала в консултациите по време на предишното Народно събрание, предишното правителство, на което се наложи да взима много тежки решения по случая с войната в Косово, че подобна практика никога не е съществувала. И в този смисъл аз подчертавам още веднъж, че този стил на поведение - парламентът да действа след всички останали институции, не е приемлив, особено за една парламентарна република, и ние трябва да избегнем подобни прояви, които ще провокират в обществото усещането, че действително се заобикалят институциите на Република България.
Нещо повече, смятаме, че Съветът за сигурност, който е към Министерския съвет и в който са включени не само министрите на отбраната и на външните работи, но и представители на службите, който се ръководи от министър-председателя и който изготвя годишните доклади по сигурността, трябва да информира Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която в случая се занимава и с проблемите на сигурността, за всички онези движения и промени по отношение на рисковете за България, за да може да се изработват компетентни позиции, които да бъдат в интерес на работата на цялата държава и действително да се стигне до провеждането на обща външна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Лютфи има желание да се изкаже.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми министри! Проектът за декларация, който е обект на нашата дискусия днес, има за цел отново да осъди терористичните актове, извършени на територията на Съединените американски щати на 11 септември т.г., и също така да заяви още веднъж, че България и българският народ са били последователни в своето поведение за категорично противодействие срещу всички форми на тероризма, независимо дали те са от национален или международен характер.
Световната цивилизация е изправена пред нова, невиждана досега заплаха, която все още е недостатъчно идентифицирана като субект, организация, структури. Това е световният тероризъм.
Тероризмът се озъби най-свирепо и безцеремонно, нанасяйки дръзки удари на символите на икономическата и военна мощ на Съединените американски щати - Световния търговски център и Пентагона. Стреснат беше не само лидерът на световната демокрация - Америка, но и целият демократичен свят.
Оказа се, уважаеми дами и господа, че всички форми на превантивна и реална защита на достиженията на човечеството са неефикасни и не са в състояние нито да предвидят, нито ефективно и адекватно да се противопоставят на тези форми на тероризъм.
Следователно, стана ясно, че всяка една държава може да стане арена на подобни или по-мащабни удари на организирания тероризъм.
Днес, 10 дни след 11 септември, САЩ, ООН, НАТО, Европейският съюз и други международни организации обединяват своите сили, включително и целия си икономически и военен потенциал за една дългосрочна, ефективна борба срещу тероризма с цел неговото окончателно ликвидиране.
Съвсем основателно Съединените американски щати призоваха да се сформира световна коалиция за борба срещу тероризма.
Къде е мястото на България? Мястото на нашата страна, уважаеми дами и господа, е именно в тази световна коалиция. Това е така, защото тя има сериозен принос както към световната култура и цивилизация, така и със своята последователна външна политика и политически позиции през последните 10 години, изразени по време на кризите в Босна и Херцеговина, и особено преди две години при кризата в Косово, когато България недвусмислено заяви, че тя споделя и изповядва евроатлантическите ценности и е неразделна част от територията на евроатлантическото пространство.
В този контекст на мисли считам, че текстовете от чл. 1 до чл. 5 включително от проектотекста на декларацията, която обсъждаме днес, потвърждават още веднъж волята на българския народ за съпричастност и съдействие, като страна фактически съюзник на Съединените американски щати и на страните - членки на НАТО в мерките и действията в борбата срещу световния тероризъм, като се придържа към ангажиментите, произтичащи от Северноатлантическия договор и в частност от чл. 5. Тази позиция е в съответствие както с националните интереси на държавата, така и с усилията на българския народ да стане пълноправен член на пакта.
Проектът за декларация определя и подобаващо място за ролята и значението на ООН и нейните структури.
Уважаеми дами и господа, позволете ми да погледна от малко по-различен ракурс темата за тероризма, която заема съзнанието не само на българското общество, но и съзнанието на народите и ръководителите на други държави.
Ще започна с това, че тероризмът в никакъв случай не трябва да се отъждествява с определено вероизповедание и етническа принадлежност. В случая става дума за ислямското вероизповедание. Прави чест на президента на Съединените американски щати, на президента на Франция и на други държавни ръководители на европейски страни, които заявиха, че терористичните актове от 11 септември т.г., извършени на територията на САЩ, не следва в никакъв случай да бъдат причина за зараждането на антиислямски настроения в САЩ и в други европейски държави.
В света живеят над 1 млрд. мюсюлмани, уважаеми дами и господа, една шеста от населението на планетата изповядва ислямската религия. Свещената книга на исляма - Коранът, възпитава и учи неговите поданици на добродетели. Хората, изповядващи тази религия, ислямската култура и цивилизация, имат съществен принос за развитието и обогатяването на световната наука и култура. Нима може да се говори за медицина днес, без да се спомене името на един от бащите на тази наука - Али Ибн Сина, който е познат на научните среди в Европа и света с името Авицена? Когато говорим за поезия, не можем да не споменем имената на големите поети Омар Хайам, Саади, Хафез, мислители като Мевлиана, Шейх Бедрети и много други, разбира се.
Днес, дискутирайки темата на тероризма и как да се преборим с него, обединявайки усилията на цялото демократично общество на планетата, не можем да не заговорим и за българския етнически модел, който е продукт на нашето общество в резултат от развитието и утвърждаването на европейските демократични ценности у нас.
Българското общество полага усилия да живее в хармония и мир. Такова общество много по-трудно може да стане мишена и територия на тероризма. С всяка изминала година стойността и значението на българския етнически модел на фона на тревожните събития, които стават в различни краища на света, стават все по-стойностни и по-значими.
Накрая бих искал да заявя, че парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за декларация. И също така призовавам и останалите народни представители от другите парламентарни групи да подкрепят проекта за декларация. Освен това, както беше казано, този проект беше постигнат с усилията и участието на представители от всички парламентарни групи.
И накрая си спомням за стария римски сенатор Катон, който, говорейки, на края на всяка своя реч, премятайки плаща на своята тога, е заявявал, че: "Все пак Картаген трябва да бъде разрушен." Аз искам да ви кажа, че в крайна сметка тероризмът ще бъде разрушен! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Господин Бояджиев, заповядайте.
Тодор Бояджиев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на правителството, уважаеми колежки и колеги! Като тракийски народен представител и като член на Коалиция за България искам още в самото начало да заявя, че ще подкрепя предлаганата декларация с дълбоката убеденост, че тя е една политическа необходимост. Тъй като след малко ще разглеждаме едно друго важно предложение на български интелектуалци за създаване на фонд в памет на жертвите на тероризма, искам да напомня, че преди 10 години именно тракийци и Съюзът на тракийските дружества в България в Маджарово построи паметник в памет на жертвите на бежанството и се обяви твърдо срещу бежанството. Първата копка на този паметник, който е параклис на Света Петка българска и тракийска, беше направена с участието на тогавашния руски посланик Авдеев, на тогавашния американски посланик Монтгомъри и на испанския посланик, чиято страна тогава председателстваше Европейския съюз. Така че българският народ многократно е доказвал своето дълбоко внедрено чувство за човешка справедливост.
Днешната декларация в определена степен или проектът, който ни се предлага, е потвърждение на този исторически факт. За съжаление обаче по стара традиция, без да включваме политическата и историческата си памет, ние отново тръгваме от "а" и Бог знае кога ще стигнем до "я", вместо да тръгнем поне от средата на азбуката.


Какво имам предвид? В декларацията ние отново декларираме и заявяваме своята политическа воля да съдействаме, което просто не е точно, защото България е била активна страна в борбата с международния тероризъм. И ще ви припомня няколко факта, които са потенциал и актив на нашата страна, за които ние, политиците, забравяме с всяка смяна на правителството и тръгваме от първата буква, вместо да тръгнем оттам, където страната ни вече официално е регистрирала позиции и то силни, инициативни позиции.
През февруари 1991 г. по българска инициатива, подчертавам българска, защото след това някои се опитаха да я изкарат, че инициативата била американска, на следващата година, през април 1992 г., под патронажа на българския президент по това време д-р Желю Желев в София се събраха представители и ръководители на 29 разузнавателни служби, за да си отговорят на въпроса: "А сега накъде?". Студената война беше завършила и те се събраха, за да обменят мнения какво оттук нататък. Отново казвам, че инициативата беше българска. И да забравяме, че България беше тази, по чиято инициатива именно в София се състоя една такава среща, където за първи път разузнаванията се опитаха да търсят общия знаменател и да погледнат в бъдещето е инициатива на България, просто не е в национален интерес.
Втори факт, който искам да припомня. Ако не се лъжа, на 2 октомври 1996 г., в деня на убийството на българския министър-председател Андрей Луканов, на Петдесет и първата сесия на Генералната асамблея на Общото събрание българският външен министър Георги Пирински направи изказване от името на Република България. Това беше един страшен ден, защото той просто съвпадна с един акт на политически тероризъм - убийството на бивш министър-председател на България. След едноминутното мълчание, което предложи тогава министър Пирински, за първи път външен министър на суверенна държава в речта си предложи - това е един факт, който отново не знам защо се опитваме да забравим и да не следваме логиката на нещата, а всеки път да тръгваме отначало - за първи път български министър на външните работи в своето слово пред Генералната асамблея на ООН предложи да се мисли за необходимостта от международен обмен на разузнавателна информация в битката с общите злини и на първо място с международния тероризъм. България беше тази, която излезе с такава инициатива преди пет години. Защо забравяме този факт?
Отново в България през 1990 г. по време на операцията "Пустинна буря" имаше първия случай на високо ниво на предварителна организираност на международния Черен интернационал на тероризма за терористична атака. Именно в България по сигнал на българското, все още съществуващо тогава, разузнаване и контраразузнаване. Постъпи сигнал, че международна терористична група, в която - надявам се, че не издавам държавна тайна, вече излезе информация по тези въпроси, но в която участваха араби, палестинци, филипинци, японци и пари от Латинска Америка, подготвя "наказателен" удар срещу посолството на една велика сила заради операцията срещу Ирак. Именно по този сигнал на българските служби, на българското разузнаване и контраразузнаване тогава, доколкото аз като професионалист мога да твърдя, че знам историята, се осъществи първият сериозен международен отпор на международния тероризъм. Тогава именно българското Министерство на вътрешните работи стана фокъл поинт, стана фокусната точка, върху която се проектираха усилията и участваха лично високоотговорни представители - няма да ги изреждам поред - на пет разузнавателни служби. И актът беше провален.
Да ви напомням ли, че през 70-те години, по времето на тоталитаризма, България беше първата държава във Варшавския договор, която не се съобрази с някои от постановките и подписа първия международен договор за борба с проявите на тероризма с Република Австрия? Така че в нашата история има много неща, които не ни отреждат поддържаща роля, а ако помним своята история и използваме натрупания вече политически капитал, независимо при кои правителства и при управлението на коя политическа сила, България има всичкото основание не само да съдейства, а да се нареди между водещите страни в борбата с международния тероризъм.
Във връзка с това ви предлагам в декларацията, в т. 3 да включим две допълнителни думи: "изразява солидарност с пострадалите от тероризма държави и категорична решимост на страната ни да продължи да действа и съдейства...". Защото България никога не е преставала да действа срещу това страхотно зло, каквото е международния тероризъм.
Искам да взема отношение и по последните две точки от декларацията, в които призоваваме българското правителство и искаме да обявим борбата срещу тероризма за приоритет № 1.
Да не забравяме, скъпи колеги, че от края на студената война приоритет № 1 на много държави, включително и на Съединените американски щати, беше и продължава да е международният тероризъм. За съжаление страхотната трагедия, която се разигра на 11 септември в Ню Йорк и сложи началото на една нова война с един изключително нов с качествената си характеристика противник, с една сянка, е приоритет 10 години, но очевидно е, че този приоритет много или малко е бил декларативен. За мен, като професионалист, е и лично фиаско това, че специалните служби - световни, не само американски - не успяха да предотвратят този акт. Какво ще покаже бъдещето, ще видим. Сигурно още в близките дни ще се окаже, че е имало информация, ще се окаже, че като в историята с Пърл Харбър някъде тя е спряла по задръстените бюрократични канали и не е стигнала до нивото на вземане на решение.
Приемайки тези два пункта в декларацията обаче, аз искам да направя една разшифровка как аз виждам препоръката към правителството.
Първо, ние трябва да възстановим и да изградим едно ефективно българско разузнаване. Българското разузнаване в момента е в позиция на протегната ръка, очаквайки информация от Вашингтон, вместо ние да сме тези, които даваме информация - там, където винаги сме били силни.
Да ви напомням ли, че през 70-те години Федеративна република Германия разби "червените бригади", пречупи гръбнака на тероризма в Германия, в резултат на това, че именно българското контраразузнаване разкри и помогна за ликвидирането на групата на Баадер-Майнхоф на българска територия. Ние сме правили много и трябва отново да го правим. Но за това трябват действащи служби. Крайно време е българското контраразузнаване да престане да изпълнява политически функции и да се превръща през последните четири години в нова политическа полиция, да разработва политически организации, политически субекти, личности, общественици, а наистина да изведе като приоритет № 1 борбата с тероризма.
Няма да завърша с това, но ще ви припомня, че, когато първото коалиционно българско правителство реши да отзове българските разузнавачи от демократичните страни, аз присъствах на среща на отговорен представител на ЦРУ с един от българските заместник министър-председатели. И тогава той му зададе не риторично, а много по-прагматично въпроса: "Господине, вие изтегляте вашите разузнавачи от Германия, една от страните. Но в Германия българското разузнаване основно работеше срещу "Сивите вълци". Щабквартирата на "Сивите вълци" е в Германия. Означава ли това, че изграждайки ново демократично общество, вие преставате да виждате заплаха от "Сивите вълци". И не правите ли сметка, че ние, американците, в лицето на "Сивите вълци" имаме един много страшен враг? Но вие бяхте по-силни в информационен план, вие имахте възможност да разработвате тази организация. И че ние щяхме да бъдем щастливи, а сигурно и немските ни колеги, да намерим формулата, при която трите служби съвместно да продължат да работят на територията на Германия срещу един общ враг."
Реакцията на българския заместник министър-председател тогава беше да се удари по челото и да каже: "Ние за това не се сетихме...".
Колеги, аз ви призовавам, гласувайки днес за тази декларация, приемайки я - отново изразявам своята подкрепа за нея, - да престанем да се удряме по челото и да започваме от нулата, а наистина да уважаваме собствените си успехи и върху тях да градим своето бъдещо сътрудничество. Сигурен съм, че при едно силно българско разузнаване и контраразузнаване България ще е желан, а не натрапен партньор в НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бояджиев.
Поддържате ли желанието си да гласуваме корекция в т. 3, както направихте предложение да се вмъкнат две думи, защото подкрепяте декларацията като цяло, но с корекцията?
Тодор Бояджиев: Подкрепям изцяло, но корекцията, която предлагам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Държите да подложим на гласуване? Благодаря.
Тодор Бояджиев: Мисля, че е приемлива за всички. Може да й дадете по-изискано юридическо звучене, но България и досега е правила, а не отсега нататък ще съдейства. Искам този момент да се почувства в нашата декларация: ще продължи да действа и съдейства в борбата срещу тероризма. Това беше същността на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, разбрах каква е същността на предложението Ви.
Господин Бояджиев предлага в т. 3 от декларацията, първата част на изречението да стане така: "Изразява солидарност с пострадалите от тероризма държави и категорична решимост на страната ни да продължава да действа и съдейства всестранно..." и изречението продължава по-нататък.
За процедурно предложение думата има господин Илчев. Заповядайте!
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Аз в никаква степен не съм притеснен от това предложение. То може да се интерпретира дори като редакционна добавка.
И все пак, тъй като ще го гласуваме, искам да ви призная, че съм против промяната на цялата конструкция, защото докато слушах генерал Бояджиев, си мислех, че първо, декларацията не е предназначена да отговаря на никакъв въпрос - нито официално ориентиран към нас, нито плуващ в публичното пространство, дали българските специални служби и този български ресурс, който е бил винаги отделян за борба с тероризма и за поддържане на вътрешната сигурност на страната, за добрата информираност на всяко държавно и политическо ръководство на България, е бил пасивен комплекс или активен комплекс. Това просто не е част от предмета, мотивацията, необходимостта и другите императиви, които се съдържат в нашата мотивация да изработим проект за декларация, да го обсъждаме вчера и да го предложим на вашето внимание днес.
Аз съм съгласен, че българското разузнаване е било едно пълноценно действащо разузнаване. Между другото, през 70-те години вероятно е било и предмет на критики в други места на света за своята прекалена активност. Но ето начина, по който аз сега разсъждавам - всъщност го правя умишлено, за да ви подскажа, че не е темата за ефективността на българското разузнаване като компонент на усилията на страната да противодейства в обсега на тази декларация.
Да не говорим, че ако го повторим на глас, от граматична гледна точка се получава известен логичен нонсенс: "да продължи да действа" остава недовършено, въпреки че е в рамката на едно единно сложно изречение, защото следва: и да съдейства - с конкретизация и нормиране на това съдействие чрез изброяване на "задържане, идентифициране и предаване на лица". За мен това е излишно утежняване на фразата, за която вчера всички представители на политическите фракции в този парламент положиха доста усилия - тя да е икономично съчинена и да казва всичко необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Формулирате процедурно предложение да не променяме текста на декларацията.
Моля, гласувайте...
Тодор Бояджиев (КБ, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не може да вземате реплика по процедура. Не може, господин Бояджиев. Трябва да гласуваме процедурното предложение.
Тодор Бояджиев (КБ): Искам да се изкажа в духа на направеното процедурно предложение, като оттегля част от моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Господин Бояджиев иска да оттегли част от направеното предложение. Затова му давам думата.
Тодор Бояджиев: В никакъв случай не искам да предизвиквам гласуване в залата, но мисля, че може да се приеме с консенсус, тъй като все още ние обсъждаме проект. Не държа на дългата формулировка, която наистина е утежнена. Не държа да се подчертава специално ролята на българското разузнаване и т.н.
Предлагам една-единствена дума, срещу която не виждам как може даже и един от членовете на парламента да възрази: "... категорична решимост на страната ни да продължи да съдейства всестранно, включително...". Ние просто заявяваме един факт. Ние сме го правили и досега. Ние не започваме днес с тази декларация: "да продължи да съдейства". Не виждам логика в това да се отхвърля това предложение и мисля, че можем с консенсус да гласуваме и да го приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Тъй като в момента сме в една доста странна процедурна хипотеза - на предложение за промяна на редакция, на процедурно предложение, виждам желаещи в залата да вземат отношение с нещо като реплика по процедурно предложение... (Оживление.)
Затова предлагам да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Илчев, да не променяме и да не коментираме повече текста на декларацията.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 128, против 16, въздържали се 2.
Приема се процедурното предложение, направено от господин Илчев, да не се нанасят корекции в съдържанието на декларацията.
Заповядайте, господин Стоилов.
ОБАЖДАТ СЕ: Да гласуваме декларацията.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа министри, господа народни представители! Мисля, че не е проява на добър стил в парламента, когато така или иначе дискусията има възможност да продължи, а повечето от депутатите се самоограничават във възможността текстът на приеманата декларация да изрази по най-добрия начин българската позиция.
Преди няколко дни Народното събрание с внушително мнозинство прие декларация, с която осъди зловещите терористични актове, извършени във и срещу Съединените американски щати. Сега е време парламентът да очертае в перспектива българската политика в борбата срещу тероризма. Основните изисквания към тази политика са тя да включва категорично противопоставяне срещу всички форми на тероризъм и същевременно да предотврати заплахите за България и заплахите от разгаряне на религиозна и етническа вражда.
Ние трябва да си дадем ясна сметка, че днес основните заплахи за националната сигурност на повечето държави произтичат от тероризма, търговията с хора, незаконната търговия с оръжие и наркотрафика. Затова ние винаги трябва да използваме случая да призоваваме към неотклонно и последователно преследване на тези прояви, а не това да става само, когато се почувстваме засегнати.
Именно този принципен и последователен подход на цялата международна общност и на всички държави, които играят лидерска роля, може да ограничи значително възможностите за разрастване на тероризма и за увеличаване на неговите тежки поражения.
Опасявам се, че удължаваме тази дискусия, но аз я намирам за особено важна не само и не толкова от гледна точка на днешния ден, в който се занимаваме с тази тема, а в перспективата на следващите години.
За мое съжаление някои от точките в проекта за декларация не правят българската позиция и специално тази на Народното събрание по-солидна, отколкото вече изразеното становище от министъра на външните работи. Затова, въпреки наличието на множество текстове, които могат да обединят всички мнения в Народното събрание, надявам се и почти всички в българското общество, независимо от претенциите за някои непълноти, според мен, основните недостатъци са, че се съдържат някои формулировки, които не съдействат в необходимата степен за отстояване на националните ни интереси и за развитие на българската позиция.
Няма да се впускам в подробни формулировки, тъй като това, както вече е ясно, няма да може да се отрази върху текста на декларацията, но ние много ясно би следвало да изискваме в съответствие със сегашната т. 3: като се изразява солидарност с пострадалите от тероризма и граждани, и държави, и категоричната решимост на страната ни да съдейства всестранно за неутрализирането, включително за идентифицирането, издирването и задържането - и тук подчертавам - предаването на правосъдието на всички лица и групи, свързани с осъществяване на терористична дейност. Това означава да се използват политически и военни средства в рамките преди всичко на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, използвайки и политическия, и военния потенциал именно на тези организации, включително НАТО, които могат да предприемат подобни ефективни действия. И всичко това трябва да става в съответствие с международния правопорядък.
В залата има много юристи, които поначало са твърде пунктуални към множество разпоредби във вътрешното законодателство, често с много по-малка степен на важност, отколкото стремежа на международната общност да установи действителен международно-правов ред, включително и да променя този ред, така че да отговори на съвременните опасности и предизвикателства.
Косовските събития и последващата тежка криза в Македония мисля, че още по-настойчиво потвърждават такава необходимост, защото предприемането на действия, които не съответстват на международния правов ред, в много случаи задълбочават, а не преодоляват кризите.
Освен това никоя страна или организация не бива да си присвоява, и то в съвкупност, ролята на световна полиция, прокуратура, съд и изпълнител на наказанията - нещо, за което никой не би претендирал и даже никой не би допуснал във вътрешния правов ред на една демократична държава. Освен това нанасянето на наказателни удари, каквито намерения се заявяват, е несъвместимо с установяването на "справедливост без граници". Историята учи, че всяка неограничена власт, дори налагана в името на доброто и справедливото, се превръща в своя антипод.
Аз лично не споделям това, което е записано в т. 4 и я смятам за ненужна. В нея се съдържа политически и правен абсурд. Изразявам дълбоко съмнение, че самообявяването на България за фактически съюзник на НАТО спомага за нейното включване в организацията, защото България едностранно поема всички тежести и рискове за себе си, без да настоява за реципрочност и взаимност, а позоваването на чл. 5 е неуместно, тъй като той не може да се приведе в действие, така както на всички е ясно, че не може да се иска прилагането на текста на един международен договор, по който държавата не е страна, или най-малкото, когато никой не заявява публично такива намерения и такава готовност в ответ на подобни български апели.
Също смятам, че т. 5 би трябвало да утвърждава готовността на Република България на основата на споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор да предоставя преди всичко информация и да оказва друга необходима подкрепа, съгласно своите възможности и съгласно Конституцията и законодателството на страната.
И най-накрая - ние трябва добре да разбираме, че историята е отредила на нашата страна и полуостров да се срещнат част от основните религии и цивилизации. И нека да полагаме по-големи усилия България да се превръща в мост между цивилизациите, а не в челен фронт на тяхното противопоставяне.
Тъй като моите колеги представиха вече позицията на Коалиция за България в подкрепа на така предложения текст на декларацията, за да бъде напълно ясно, аз бих искал моето изказване да се смята направено при условията на чл. 45, ал. 4 от правилника и си давам сметка, че моят глас днес е малцинство в този състав на Народното събрание, но аз имам впечатлението, че позицията, която застъпвам и аргументирам е позицията на повечето български граждани поне така, както сочат направените проучвания на българското обществено мнение за това по какъв начин трябва да се отговори на тероризма и как да се формира българската позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов. Искам само за момент да направя уточнение, тъй като чл. 45, ал. 4...
Янаки Стоилов: Нека да завърша изречението си.
Смятам, че най-добрата държавническа позиция не е тази, която изцяло изглежда в унисон в определен момент с позицията на тези, които диктуват световната политика. Ние трябва да се постараем наистина да търсим повече допирни точки със силните, но така че да не забравяме трайните си национални интереси и да бъдем държавници в този смисъл не просто депутати, а народни представители. И мисля, че тази дискусия, която днес започна, ще ни връща отново към редица бъдещи въпроси и остри проблеми, които ще трябва да решаваме по-конкретно, включително предприемайки и действията срещу тероризма - това голямо обществено зло на започналия нов век. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Стоилов, въпреки че надвишихте с 5 минути времето, което Ви беше определено по правилник. Благодаря.
Заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Трагедията, която стане преди десет дни предизвиква нашата декларация, но моето мнение е, че ние присъстваме на един партийно оцветен дебат тук, като всеки замята своята тога и иска от своята камбанария да прокара своите виждания.
Аз искам да изразя пред вас моето мнение. Моето мнение е съвсем просто и то е описано в тази декларация, която междупрочем е съгласувана с всички политически сили в парламента. Тя е състрадание и съпричастност към американския народ, към хората, които са пострадали от един терористичен акт. Тя е съпричастност към мъката на тези американски граждани, които са българи по народност, към тези 100 хил. българи, които по определени обстоятелства в последните десет години отидоха в Америка. Те се нуждаят от нашата подкрепа. Те се нуждаят от това да разберат нашето възмущение от този терористичен акт и те се нуждаят от това да знаят, че ние искаме справедливо наказание за отговорните за това действие.
Всичко това е описано в тази декларация и не мисля, че се нуждае от каквито и да е други поправки.
Аз ще гласувам за декларацията именно затова без каквито и да е било поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Щерев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Милушев.

Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господа министри! Пред нас има само един въпрос - искаме ли името на България да се произнася с достойнство не само в днешния ден, но и през новия век, ако щете. Днес може би лесно може да си обясним, след 11 септември, как са изчезнали прочути чудеса на света. На 11 септември не изчезна едно от чудесата на света, на 11 септември не само загинаха хиляди и хиляди невинни хора. На 11 септември се случи нещо срещу световната цивилизация.
Ние не знаем може би какво е било варварството в истинските му форми, защото не сме негови свидетели. Но днес ясно знаем, че тероризмът е варварство в най-черните му краски, в най-тъмните му форми. И ако ние искаме да участваме в цивилизационните процеси на Европа и на света като достойни граждани на тази земя, моля, подкрепете декларацията, която е на вашето внимание. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Милушев.
На мен ми се ще след това изказване наистина да подложа на гласуване декларацията.
Моля, гласувайте проекта за декларация.
Гласували 159 народни представители: за 158, против 1, въздържали се няма.
Декларацията е приета. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към последната точка от дневния ред на днешното заседание:
ПРОЕКТ ЗА ОБРЪЩЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпил е проект за обръщение от вносители Румяна Георгиева, Нина Чилова, Стефан Данаилов, Коста Цонев, Лютви Местан и Панайот Ляков.
Моля някой от вносителите да запознае пленарната зала с проекта за обръщение.
Заповядайте, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди за протокола да се прочете текста на обръщението на Народното събрание на Република България до Общото събрание на Организацията на Обединените нации, позволете ми да направя едно съвсем кратко изказване.
Уважаеми колеги, десет дни са твърде кратко време, за да се направят генерални изводи, камо ли да се извлекат исторически поуки от терористичните актове от 11 септември 2001 г. Но едно е ясно, за минути само сякаш теорията на Самуел Хънтинктън бе потвърдена. Една теория, която гласи, че конфликтите през ХХl век ще бъдат базирани не толкова на идеологически различия, а на съществуващите културни, етнически и религиозни различия между хората.
За щастие в последвалите десет дни човечеството и световната демокрация издържаха може би най-тежкото си изпитание, опровергаха тази теория и не позволиха светът да се раздели на етнокултурен и цивилизационен признак.
Преди малко ние гласувахме една политическа декларация на Народното събрание. Но със своя малко по-изострен усет за събитията българските творци, журналисти и граждани са доловили необходимостта от един малко по-различен подход към тази трагедия, а именно, че е необходимо обединяването на усилията не само на политиците, но и на всички граждани по света. Те са усетили необходимостта на опитите на разделянето на света на цивилизационен признак да се противопоставят общочовешките стойности, да се противопостави нравственият универсализъм.
Затова те се обърнаха към българското Народно събрание с една чудесна инициатива - да се създаде международен фонд "Златният цент на човечеството за мира на планетата", като с набраните средства в този фонд се изгради световен мемориал в памет на жертвите на тероризма.
Именно участието на всички граждани на земното кълбо независимо от техния етнически и религиозен произход ще изолира терористите, ще им отнеме възможността да обосноват своите актове с едни или други политически, етнически или религиозни подбуди.
Затова смятам, че този текст на Народното събрание, текста на обръщението е не по-малко важен акт на българския парламент. И съм сигурен, че с решението си да приеме едно подобно обръщение българският парламент ще допринесе Република България още утре да влезе в международния информационен обмен.
Ако позволите, госпожо председател, Вие ли ще прочетете текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, ще ме улесните, ако го прочетете.
Лютви Местан: Благодаря Ви.

"До
Общото събрание на
Организацията на
обединените нации

ОБРЪЩЕНИЕ
на Народното събрание на Република България

Ние, народните представители от Народното събрание на Република България, изразихме своята покруса и възмущение от безпрецедентните по своята жестокост и цинизъм терористични актове в Съединените американски щати и изказахме своята искрена съпричастност към трагедията, засегнала хиляди невинни хора, с Декларация от 12 септември 2001 г.
Ние отново потвърждаваме своята пълна солидарност с целия американски народ в този труден за него момент и своята увереност в устоите на световната демокрация.
Осъждайки терористичните акции и откритата агресия срещу съвременната цивилизация, ние призовахме Организацията на обединените нации да обяви 11 септември за световен ден в памет на жертвите на тероризма.
Водени от убеждението, че цялото човечество трябва да издигне мощно своя глас и обедини своите усилия против разрушаването на съгражданите с векове духовни и материални ценности, против опитите за заличаване на символите на съвременната демокрация и срещу унищожаването на единствения безценен дар на природата - човешкия живот,

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Подкрепя инициативата на група български творци, журналисти и граждани за създаване на Международен фонд "Златният цент на човечеството против тероризма" за издигане на световен мемориал в памет на жертвите на тероризма.
Призовава Организацията на обединените нации да подкрепи инициативата и да подпомогне нейното реализиране чрез създаването на международен комитет под егидата на Световната организация.
Убедени сме, че това ще даде възможност в началото на ХХI век всеки гражданин на света със своя "златен цент" да каже: "Аз се борих против тероризма"."
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Местан.
Моля за вашето становище.
Заповядайте, господин Влахов.
Камен Влахов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, като един от авторите на тази идея се обръщам към вас с наистина апел: нека да не обсъждаме тази декларация, това обръщение партийно. Нека да застанем зад него, защото нашата идея беше да изправим човешката памет срещу разрушенията, които същите човеци причиняват на себеподобните си, за да прекратим тази трагедия, да прекратим избиването помежду си. Защото, ако си спомняте какви бяха последните думи на хората в загиващите самолети, думите им бяха на обич към близките им, нямаше думи на омраза, макар че те виждаха, че загиват.
Друг основополагащ камък, бих казал, на тази идея беше нещо, което прочетох, не мога вече да си спомня къде, но мисля, че на самия разрушен Световен търговски център. Там пишеше така: "Око за око, зъб за зъб. Останах без очи, останах без зъби". Мисля, че това е най-силното нещо, което съм чувал за избиването между нас, човеците. Време е да го прекратим. А можем да го прекратим, когато не го забравяме и когато отмъстим на злото с добро и с любов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Влахов.
Въпреки това емоционално изказване, което ни призовава към гласуване... Да, виждам, залата е готова за това.
Моля, гласувайте проекта за обръщение на Народното събрание.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Проектът за обръщение на Народното събрание е приет с единодушие.
Дневният ред на Народното събрание е изчерпан.
Няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 27 септември от 16,00 ч. в зала № 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе редовно заседание на 26 септември от 15,00 ч. в зала № 232.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 26 септември от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по културата ще проведе заседание на 25 септември от 14,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще се проведе в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,12 ч.)



Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева