Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-09-28

Председателствала: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова 
Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме нашата работа с предварително гласувания в сряда дневен ред за пленарната седмица. Но преди това, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, искам да направя предложение като т. 7 от дневния ред да влезе законопроектът за ратифициране на Споразумението за заем (проект "Кадастър и имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, както и да направя промяна в последователността на точките от дневния ред, като следваща, т. 8, стане проектът за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която в програмата е т. 9.
Моля, гласувайте направеното от мен предложение.
Гласували 141 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 13.

Предложението е прието.

Преминаваме към новата точка 7 от програмата за работата на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ "КАДАСТЪР И ИМОТНА РЕГИСТРАЦИЯ") МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Този законопроект е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия и на Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Становище на Комисията по правни въпроси не е постъпило.
Моля председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси, да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля процедурно да бъде гласувано допускането в пленарната зала на господин Белин Моллов - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Иван Евтимов - експерт в Агенцията по кадастъра, и Десислава Лазова - от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати лицата, изчетени от господин Искров.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят в залата господин Моллов, господин Евтимов и госпожа Лазова.
Моля, господин Искров, да запознаете пленарната зала със становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря.

"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-02-11 от 24 август 2001 г. за
ратифициране на Споразумението за заем (проект
"Кадастър и имотна регистрация") между Република
България и Международната банка за възстановяване и
развитие с вносител Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем (проект "Кадастър и имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 5 юли 2001 г. в София.
Създаването на кадастъра и имотния регистър ще се извършва в съответствие с дългосрочна програма, която предвижда въвеждането на интегрирана информационна система на кадастъра и имотния регистър да се извършва постепенно, по съдебни райони, като се покрие територията на цялата страна за период от 15 г.
Общият размер на заемното споразумение е 33,5 млн. евро. Финансовите условия на договора включват:
- срок за погасяване на заема - 20 г.;
- гратисен период - 5 г.;
- лихвен процент - плаващ, на базата на 6 месечен LIBOR във валута на заема (евро), като точният размер се определя от Международната банка за възстановяване и развитие в началото на всеки лихвен период.
Погасяването на заема, лихвите и таксите по него се предвижда да бъде осигурено със средствата от държавния бюджет.
След разискванията се проведе гласуване. Законопроектът беше подкрепен с 16 гласа "за", 2 "въздържал се", без "против".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем (проект "Кадастър и имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 33,5 млн. евро, подписано на 5 юли 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да запознае пленарната зала със становището на комисията, тъй като председателят в момента не е в залата.
Господин Абаджиев, бихте ли запознали пленарната зала със становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по законопроекта за ратифициране на споразумението?
Благодаря Ви. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК Димитър Абаджиев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за закон № 102-02-11 за ратифициране на
Споразумението за заем (проект "Кадастър имотна
регистрация") между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския
съвет на 24 август 2001 г.

На 26 септември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за закон за ратифициране на Споразумението за заем (проект "Кадастър имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за заем (проект "Кадастър имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 5 юли 2001 г. в София.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието му? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта.
Любен Корнезов (КБ, от място): Срамота е, че никой народен представител няма законопроекта пред себе си и не знае за какво гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Искров, имате думата за процедурно предложение.
Иван Искров (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въз основа на чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и поради това, че няма направени предложения за изменение и допълнение на предложения законопроект, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 7, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за заем
(проект "Кадастър имотна регистрация") между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем (проект "Кадастър имотна регистрация") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 33,5 млн. евро, подписано на 5 юли 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене.
Има ли желаещи да вземат отношение по неговото кратко съдържание? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Проектът за решение е внесен от народния представител Владимир Дончев, разпределен е за становище на Комисията по правни въпроси.
Моля председателят на комисията госпожа Анелия Мингова да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
На своето редовно заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от народния представител Владимир Дончев.
Предложеният проект съдържа три параграфа за изменение и допълнение на действащия сега правилник.
Първият параграф се отнася до промяна на чл. 109, ал. 2 от правилника и по-точно за добавянето на едно второ изречение към тази алинея със следното съдържание:
"Когато от една избирателна листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване."
Мотивите, поради които комисията след обсъждане подкрепи направеното от вносителя предложение, са следните. Подреждането на народните представители в дадена листа в своята поредност имат значение при избора на народен представител. Затова е логично, когато е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител да се прекратят пълномощията на последния, който е замествал напусналия. Следователно комисията се обедини около становището, и то беше единодушно подкрепено при гласуването, това предложение на вносителя да стане второ изречение към ал. 2 на чл. 109.
Конституционният съд е имал възможност в мотивите на едно свое решение да вземе отношение по този въпрос, така че подобно тълкуване е било дадено и от Конституционния съд, макар и по друго конституционно дело.
За да има яснота относно възстановяване пълномощията на върнал се народен представител, е редно това да залегне и в правилника ни.
Параграф 2, в направеното предложение на вносителя за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отнася до чл. 9, ал. 7 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Предложението на народния представител Владимир Дончев е от ал. 7 да се заличат думите "един щатен".
Уважаеми колеги, за да стане ясно за какво става дума, тъй като предполагам, че нямате пред себе си правилника, ще ви прочета ал. 7 на чл. 9 от финансовите правила. Тя гласи следното:
"(7) Народният представител има право на един щатен сътрудник за сметка на бюджета на Народното събрание, който се назначава и освобождава по негово предложение, чийто трудов договор се прекратява и при прекратяване мандата на народния представител, който го е предложил."
Идеята на вносителя в предложението думите "един щатен" да отпаднат, всъщност не внася промяна в текста - в неговия смисъл и в неговото предложение. Затова комисията, обсъждайки направеното предложение, прецени, че идеята на вносителя е да отпадне възможността от бюджета на Народното събрание да бъдат предвидени средства за допълнителен щатен сътрудник, с който да разполага всеки народен представител, като това не означава, че всеки народен представител няма възможност да назначи или да заплаща, или да използва услугите на сътрудници като сключи с тях съответен граждански договор.
Ето защо комисията излиза с предложение за отпадане съдържанието на ал. 7 на чл. 9 от финансовите правила, тъй като след обсъждане стигна единодушно до извода, струва ми се, с 1 "въздържал се", това го има в стенографския протокол от заседанието, че идеята на вносителя е именно тази - да не се натоварва допълнително бюджета на Народното събрание извън останалите средства, които са предвидени във финансовите правила. Така че аргументите на комисията да предложи отпадането на ал. 7 са в съответствие с предложението и логиката на вносителя.
Във връзка с това предложение на комисията - за отпадане на ал. 7, логически следваше и нейното последващо решение, по-скоро предложение към вас, за отпадане на изречение трето от следващия чл. 10 на финансовите правила, тъй като, колеги, това изречение се отнася пряко до приложение на ал. 7. Логично е като се предлага нейното отпадане, това да доведе и до отпадане на въпросното изречение. За пълнота и яснота съм длъжна да ви го прочета. То гласи следното:
"От тази сума се приспада възнаграждението на щатните сътрудници по чл. 9, ал. 7, ако такива се полагат."
Следователно, пряко е свързано с предложената за отпадане ал. 7.
Последното предложение за промяна в правилника на вносителя се отнася до чл. 14, също от финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Предложението е чл. 14 да изглежда така:
"Чл. 14. Възнагражденията по чл. 3 и 5 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 4 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии."
Предложеното изменение визира една корекция, която отново е съобразена с решение на Конституционния съд относно въпроса кога започва мандата на Народното събрание и на народните представители, които изграждат състава му.
Въпросът има уточняващо значение, главно свързано с трудовия стаж и възнаграждението, което ние така или иначе сме получили от въпросната дата. Тази корекция, пак повтарям, не визира някакви съществени изменения, а има уточняващо значение в разпоредбата на чл. 14.
След обсъждане комисията подкрепи изцяло предложението за промяна в този текст и с това беше изчерпано обсъждането и разглеждането на направеното предложение от народния представител Владимир Дончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Преминаваме към обсъждане на проекта за решение.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Няма ли да дадете думата на вносителя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дончев, в качеството си на вносител имате ли желание да вземете отношение?
Заповядайте.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми колеги, във връзка с направените подробни разяснения от колежката Мингова аз подкрепям така направеното предложение на комисията, защото с предложеното отпадане на ал. 7 всъщност изцяло се изчиства въпроса с така наречените щатни сътрудници, секретари към всеки от депутатите. Така или иначе, последващо в текста, има един текст, който касае отпадането на трудовия договор. С отпадането на цялата алинея всъщност изцяло се изяснява смисъла на направеното предложение, което моля да подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Има думата господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Желая да взема отношение по направеното предложение за изменение на чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Струва ми се, че с направеното предложение се изправя една грешка, но само наполовина. Повтарям, само наполовина. Всички познавате решението на Конституционния съд, в което правото на народния представител възниква от момента на изборния ден. И тук, бих казал, сега новия текст на правилника е поставен в съответствие с този конституционен принцип за суверенитета на народа. Защото основният принцип, в който се състои нашата Конституция, че "властта произтича от народа и принадлежи на народа" и оттук идват и правата на народните представители, чрез прекия и директен вот, който получават от народа и от този момент, в който са избрани.
Това обаче се отнася в известен смисъл за всички народни представители. Разликата е една, тоест основанието за всички да се намираме в тази зала е този вот. Това доверие, което народът ни е дал. Само че за тези, които влизат, 240-те народни представители, то се реализира направо. И затова те встъпват в правата си от изборния ден и получават трудово възнаграждение от този ден. За останалите изборният резултат, изборният ден също е основанието, но тяхното право е само потенциално. То може да се осъществи при настъпване на още едно юридическо условие, а това е правото на заместване или прекратяване мандата на народен представител. И именно от момента, в който този допълнителен юридически факт - правото на заместване или прекратяване мандата на друг народен представител, се реализира тук, в залата, възниква правото на следващия, който встъпва. Защото иначе ние отново превръщаме Централната избирателна комисия, която има една удостоверителна функция, че изборът е минал редовно, във втория случай да определя мандата на народния представител.
Затова моето предложение се съгласува и с един друг основен принцип на Конституцията - принципа за разделение на властите. Не може едно лице да бъде едновременно министър и народен представител. В момента, в който се избира Министерският съвет и председателят от трибуната обявява избора за извършен, настъпват правата на следващите, на встъпващите народни представители. Централната избирателна комисия може да се произнесе след няколко дни. Това не значи, че тя им дава мандат. Недопустимо е според Конституцията едно лице, макар и една минута, да бъде едновременно министър и народен представител.
Ето защо аз предлагам този текст да се промени по следния начин:
"За встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който възниква правото на встъпване."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Сендов.
Благовест Сендов (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Кушлев, аз имам следната реплика към Вас. Вие много точно казахте, че трябва да има един момент, в който настъпва някакъв юридически факт. Този юридически факт не може да настъпи без някакво решение. Когато Висшата атестационна комисия реши, че именно това лице замества еди кого си, с това настъпва юридическият факт. Иначе ще има някакво действие, което засяга време, което вече е изминало.
Така че според мен текстът е напълно перфектен от логическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Сендов.
Имате ли желание да вземете думата за дуплика, господин Кушлев?
Заповядайте.
Стоян Кушлев (НДСВ): Аз вече казах и само ще подчертая, че допълнителният юридически факт, който превръща потенциалното право в едно реално право, това не е решението на Централната избирателна комисия, а изборът на народния представител или прекратяване пълномощията на един народен представител. Веднага възниква правото на следващия в листата. Това е истинският юридически факт, който реализира това право. Решението на избирателната комисия има само удостоверителен характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че проф. Кушлев е прав, защото, след като изборът на 17 юни стана, ЦИК се произнесе няколко дни по-късно. Но в крайна сметка възнаграждението започва да тече от самата дата на избора. Така че събитието, което дава основание за заместване, е именно избирането на министър.
И тук аз мисля, че той е абсолютно прав. Става въпрос за няколко дни. Но след избора вече може да бъде заместен даден министър. Така че аз мисля, че име известно основание и аз лично ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли друг желаещ да вземе отношение по проекта за решение?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Тогава да зададем риторично още един въпрос, колега Кушлев. Ако някой от депутатите е станал министър и би трябвало да го замести следващият от листата, и ние кажем, че възнаграждение му се дължи от момента на избора на министъра, но така или иначе той не желае да встъпи в парламента и не встъпи в парламента, което може да стане, разбира се, и с факта на едновременно полагане на клетва и на подаване на документ за освобождаване, ще му дължат ли пари като народен представител за времето от момента, в който е избран министърът, когото трябва да замести, до момента, в който той обяви, че няма да встъпва в правата на народен представител? За тези няколко дни разлика, в които той въобще не е тук, ще му се дължат ли пари? Според мен няма логика да се дължат.
Така че прекаленото вглеждане в теорията и вадене на много сухи теоретични основания понякога ни довежда до много сериозни практически абсурди.
Аз ви предлагам да се възприеме това, което предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Китов. Имате думата за реплика.
Борислав Китов (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Дончева, има логика в това, което казвате, но същият казус може да се даде и с избран в деня на избора народен представител, който идва тук, полага клетва и веднага се отказва. Така че не могат да се съотнасят нещата, защото и двете са абсолютно съпоставими.
Мисля, че ако тръгнем да решаваме въпроса по този начин, би следвало да се добавят и двата казуса - че само ако известно време е бил народен представител, тогава да му се плати. Иначе казусът е абсолютно същият и при първоначалния избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Китов, смятам, че сте прав. Но тъй като въпросът за народните представители, които са тук по първоначален избор, вече практически е решен, този парламент няма да се занимава с този казус. Има само един практически проблем - той е за тези депутати, които тепърва ще заместват сегашните.
Затова ви предлагам да го решим разумно за това, което ще бъде проблем на сегашния парламент. А евентуално бихме могли с някакво следващо изменение с оглед на следващия парламент, който ще дойде и който ще има един период от няколко дни, в които ще прилага стария правилник, да изчистим и това, което предлагате в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Лучников има думата за изказване.
Светослав Лучников (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да взема становище по чл. 9, ал. 7, респективно чл. 10.
От доклада на председателя на комисията чухме, че народният представител има право да си ангажира сътрудник, но той няма да бъде щатен към Народното събрание.
Какво значи тогава това нещо? Той ще стане щатен към народния представител? Тоест, народният представител ще се превърне в работодател, ще трябва да му удържа от възнаграждението съответният данък и да внася съответните вноски за обществено осигуряване. Това, всички разбирате, че няма да стане. Никой народен представител няма да се заеме с една такава допълнителна работа. Тогава знаем, че той ще вземе своя сътрудник, като му плаща на ръка. С това вие го принуждавате да наруши разпоредбите, според които не може едно трудово правоотношение да се прикрива под някакъв друг начин и да не се изпълнят задълженията към общественото осигуряване.
Аз смятам, че най-малко препоръчително е народните представители да бъдат принудени да дават такъв лош пример на обществото. Затова предлагам да не се приеме както предложението на господин Дончев, така и предложението на комисията за отпадане на ал. 7 на чл. 9 и съответно следващият текст - на чл. 10.
Нека да си остане положението такова, каквото е, за да може, ако народният представител или парламентарната група, към която той принадлежи, желаят да ангажират сътрудници, тяхното възнаграждение да бъде за сметка на парламентарната група или народния представител. Но Народното събрание ще бъде задължено само да удържа съответния данък и да го внася в бюджета и да плаща съответното обществено осигуряване. Това не е голямо чудо. Недейте да бъдете скъпи на триците и евтини на брашното, защото наистина един народен представител, ако иска да бъде пълноценен, има нужда от един сътрудник, който да му урежда срещите, който да му урежда кореспонденцията. Аз ви уверявам, че например получавам най-малкото пет писма на седмица. Съгласете се, че трябва да има някой, който да пише тези писма и да ги експедира.
Така че, още веднъж ви моля да не приемате тези предложения за изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Лучников.
Други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Подлагам на гласуване § 1, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията. Други предложения по § 1 няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 115, против 7, въздържали се 13.
Параграф 1 е приет.
Преминаваме към гласуване на § 2.
Първо подлагам на гласуване предложението, направено от господин Лучников, § 2 от проекта за решение да отпадне.
Гласуваме предложението на господин Лучников § 2 от проекта за решение да отпадне, т.е. да се запази съдържанието му в правилника, така както е било досега.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 63, против 80, въздържал се 1.
Предложението, направено от господин Лучников, не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 от проекта за решение, така както е предложен от комисията, а именно ал. 7 на чл. 9 да отпадне и намиращият се в корелативна връзка с него чл. 10 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание от Приложението към правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 94, против 20, въздържали се 24.
Параграф 2 е приет.
Преминаваме към гласуване на § 3.
Подлагам на гласуване първо предложението, направено от господин Кушлев и подкрепено от господин Китов, в чл. 14 думите "а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия" да се заменят с думите "от деня, в който възниква правото на встъпване".
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 54, против 66, въздържали се 12.
Предложението на господин Кушлев не се приема.
Подлагам на гласуване § 3 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 17.
Параграф 3 е приет.
С това е приет и проектът за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Процедурно предложение, заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз не подкрепих чл. 9, ал. 7 да отпадне от приложение № 1 не заради друго, а заради това защото никъде в правилника на Тридесет и деветото Народно събрание не е уреден въпросът на колко нещатни сътрудници има право всеки един народен представител. А точно с този правилник ние определяме правата на народните представители в Тридесет и деветото Народно събрание.
Искам да попитам председателката на комисията, а също така и вносителя: със заповед на председателя на Народното събрание ли ще знаем на колко нещатни сътрудници имаме право?
Мисля, че това е един пропуск, който ще наложи една нова промяна на правилника на Тридесет и деветото Народно събрание и апелирам въпросът да бъде решен в този правилник.

И конкретно процедурата ми, госпожо председател. Нека, когато се гласува от Народното събрание, всеки един текст да се чете от председателя на комисията. Това е традиция и правило на работа във всички народни събрания до този момент. Целта е не за да чуят втори път текста народните представители, а за да се запише в протокола, който се води в Народното събрание по правилника, който ние сме приели. Този протокол се узаконява с подписите на секретарите на Народното събрание и на председателя на Народното събрание. И фактически решенията са валидни след като този протокол се подпише. Смятам, че няма да затормозим времето на Народното събрание, имайки предвид, че не сме много претоварени със закони, текстовете да се четат така, както е било досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Първата част от изказването Ви съдържаше обяснение на отрицателен вот.
По втората част от изказването Ви искам да направя корекцията, че текстовете бяха прочетени от госпожа Мингова. И не се намираме в процедура на разглеждане на законопроект, който минава на първо и второ четене, а се намираме в процедура на гласуване на проект за решение. И този проект за решение беше прочетен от председателя на комисията.
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всеки народен представител може да има колкото щатни сътрудници иска да има. И няма никакво законово ограничение. Всичко, което не е забранено, му е позволено. В зависимост от нуждите той може да сключи договор с някой и този договор би бил един граждански договор с оглед на работата, която ще му възложи. При изпълнение на договора в зависимост от клаузите може да бъде срещу възнаграждение, пък може и да не бъде. И ако е срещу възнаграждение, тогава ще се плащат другите дължими.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Става дума за пропуски, става дума за режима.
Анелия Мингова: Това изобщо няма връзка с броя и възможностите за нещатни сътрудници.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Става дума за пропускателния режим. Колко време ще го прави главният секретар?
Анелия Мингова: Пропускателният режим се урежда по друг ред. Ако имате въпрос, госпожо Дончева, задайте го по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По обяснението за отрицателен вот аз взех отношение. Направих корекцията, която в качеството си на председател имам право да направя като обяснение как е протекла процедурата по гласуването на този проект за решение. Така че дебатът по тази точка е приключен, защото решението е гласувано.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕ НА УЧЕНИЕ НА ФРЕНСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като водеща комисия.
Моля господин Илчев да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно проект на Закон № 102-02-13 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република за провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2001 г.

На свое извънредно заседание от 26 септември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Франция за провеждането на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България.
Провеждането на учението е включено в годишната програма за двустранно сътрудничество между министерствата на отбраната на двете държави за тази година след успешното провеждане на аналогични учения през 1999 и 2000 г.
Споразумението има за цел, от една страна, да уреди статута на формирование на френските сухопътни сили при пребиваването им на територията на Република България, а от друга страна, условията за ползване на военния полигон в Ново село за периода от 5 октомври до 8 декември 2001 г.
Статутът на френските въоръжени сили за срока на пребиваването им на територията на Република България се урежда в съответствие с разпоредбите на Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и Допълнителния протокол, които препращат към разпоредбите на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
За периода на учението личният състав на френските въоръжени сили поема задължението да спазва законодателството на Република България.
Като отчита проведеното обсъждане комисията прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република за провеждането на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 17 септември 2001 г. в София.
Становището бе прието в комисията с консенсус." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Илчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Петров.
Любен Петров (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз ще призова всички народни представители да подкрепят проекта за ратификация на Закона за Споразумение между Република България и Република Франция, затова защото считам, че това е една изключително полезна дейност за сътрудничество между въоръжените сили на Република България и Република Франция. Това е в рамките на "Партньорство за мир" и считам, че това е един от основните приоритети на търсенето на гаранции за националната ни сигурност и укрепването на доверието на България в западноевропейските структури за сигурност.
С една удовлетвореност отбелязвам, че в споразумението са отбелязани изключително детайлно условията, при които се провежда тази дейност и задълженията на двете страни. Изключително коректно френската страна приема предложенията, направени от българска страна за небезвъзмездно ползване на територия, на учебно-материална база и всички услуги, които ще се окажат от българска страна на френските военни представители.
Считам обаче, не като забележка, а като препоръка, уважаема госпожо председател, че когато се приемат такива споразумения, би трябвало да има и представители от Министерство на отбраната, които да могат да обяснят и някои детайли, към които народните представители биха проявили по-голям интерес.
И дотолкова, доколкото френската страна високо цени подготовката на въоръжените сили и изградената налична учебно-материална база за подготовка на Българската армия, аз считам, че могат да се направят няколко извода и от политиците, и от държавниците за отношението към военния фактор, което в момента в България изключително силно се подценява. В Българската армия се извършва една задълбочена структурна реформа. И сега тази дейност при наличието на френски представители на територията на България може да направи изключително голяма полза със своя опит на ръководството на Българската армия как да реформира и в какво направление да насочи тази реформа, особено в подготовката на Българската армия.

Завършвайки, искам да помоля, ако е възможно, тези средства, които френската страна ще заплати за ползването на нашата учебно-материална база, част от тях да се предоставят на кметствата, на територията на чиито общини ще се проведе учението, тъй като по време на бойните стрелби населението ще бъде ограничено в провеждането на земеделски дейности по прибирането на реколтата. И това неминуемо ще се отрази на тяхната дейност. Ако това е възможно, предлагам да се има предвид и да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Петров.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Аз моля ръководството на пленарната сесия и народните представители да одобрим този законопроект да мине и на второ четене. Между другото, бяха осигурени военни специалисти, които асистираха работата на комисията при подготовката на законопроекта, както и за вчера, но ние изтеглихме тази точка за днес. Естествено при подобни законопроекти в бъдеще ние стриктно ще спазваме това условие и това изискване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илчев.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Имате думата, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на
Френската република, относно провеждане на учение
на френски въоръжени сили на територията на
Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република, относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България, подписано на 17 септември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илчев.
Преминаваме към дискусия на законопроекта на второ четене. Няма желаещи да вземат отношение.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Тъй като ни предстои една дълга точка от дневния ред, която няма смисъл да започваме преди почивката, обявявам редовната почивка до 11,00 ч., след което ще започнем с парламентарен контрол и разглеждане на законопроекта за медиите. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Във времето на парламентарния контрол искам да ви направя съобщението, че в периода от 21 до 28 септември 2001 г. не са постъпили питания от народни представители.
Има писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров. Заповядайте.
Актуалните въпроси днес, 28 септември 2001 г., са към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева.
Актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова относно социалното подпомагане за категориите от гражданите, които са застрашени през зимния период.
Има думата госпожа Масларова да развие актуалния въпрос към госпожа Лидия Шулева.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Месец октомври е международен месец на социална защита на пенсионерите, само че дойде времето да поставим въпросите за социалната защита на българските граждани, имайки предвид обявените намерения на правителството за повишаване на част от цените. Едва ли това е добро за ушите, а и за бита на всеки един от нас, а може би още по-малко и за министъра, който отговаря по социалните въпроси.
Възползвам се от този мой актуален въпрос, за да поставя някои въпроси, свързани още с приемането на Закона за социално подпомагане, който за съжаление регламентира възможността да се злоупотребява с власт, с човешки и финансови ресурси.
Досегашната политика в социалната област беше шумно прокламирана, но тя реално беше политика, която ограничаваше правата на хората. Аз само ще цитирам това, че бяха отнети част от правата на децата-инвалиди; системно, в продължение на 3 години, времето за подаване на енергийна помощ от 6 месеца се намали на 5 месеца и половина, а миналата година - на 5 месеца; по незнайно какви подзаконови нормативни актове беше взето решение, че за сметка на средствата, които ще получават хората, които се нуждаят от социална помощ, ще им се предоставят хранителни продукти. Но аз поставям под съмнение и ние в миналия парламент сме говорили за качеството и целесъобразността на разпределянето на тези хранителни продукти, защото тази седмица аз бях в избирателния си район и видях в Медникарово ориз с гъгрици, както и консерви, които не стават за храна, т.е., имам предвид това, че правителството трябва да си изпълнява договорите от предишното правителство.
Имам предвид и това, че с чл. 15 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, с едно решение се отне правото за топлина и за малко по-добър комфорт на около 200 000 домакинства на самотни възрастни хора.
Към всичко това много ми се иска да прибавя изследването, което направи Коалиция за България за минималния потребителски бюджет на населението по цени от юни месец - забележете! И се оказа, че минималният потребителски бюджет, равняващ се на минималните калории, гарантиращи така наречената "абсолютна бедност в световен мащаб", е 133 лв. Сами разбирате, че една голяма част от българското население действително се нуждае от сериозна социална защита.
Поставям този въпрос и затова, че политиката на кадрите в областта на социалната политика беше безумна. Бяха уволнени над 5000 специалисти и бяха назначени партийни активисти. Такива са случаите в Стара Загора, Казанлък - аз няма да коментирам моя избирателен район. Те се знаят от местното население, но тук трябват спешни и бързи мерки, защото 10 години вече шест института преподават социален мениджмънт и има подготвени можещи и знаещи хора.
Моят въпрос към Вас, госпожо Шулева, е: на базата на това, което получавате като наследство, на базата на задаващата се зима и, разбира се, ограничения, които ще се налагат, какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика за защитна мрежа на хората, които ще се нуждаят от нея и, разбира се, подготвени ли са кадрите в системата, за да се справят с новите изисквания? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, госпожо Масларова.
Давам думата на министър Лидия Шулева да отговори на актуалния въпрос на госпожа Масларова.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! По поставения от Вас въпрос относно социалното подпомагане на категориите от граждани, които са застрашени през зимния период, Ви уведомявам:
Месечната целева помощ за отопление по реда и условията на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е предназначена да помогне лицата и семействата с ниски доходи при покриване на разходите за отопление през зимния сезон. В кръга на защитените попадат следните групи от населението: безработни, многодетни семейства, самотни родители, семейства на пенсионери с ниски пенсии, лица с тежки увреждания и др.
Във връзка с компенсиране на 10-процентното увеличение на цените на електрическата енергия за битови нужди от 1 октомври 2001 г., се предвиждат промени при предоставяне на месечни целеви помощи за отопление за периода ноември 2001-март 2002 г. Увеличава се нормативът на електрическата енергия, който служи като база за определяне на максималния размер на целевата помощ за отопление от 430 квтч на 450 квтч.
Определеният по-висок коефициент - 1,5 - за децата, се въвежда и за лицата на възраст над 70 години, живеещи сами, и за инвалиди с установена степен на намалена работоспособност 90 и над 90 на сто, като особено уязвими групи на населението.
В резултат на тези промени максималният размер на месечната целева парична помощ за отопление се променя от 32,12 лв. на 37,50 лв. или увеличението е с 16,7 на сто.
Очаква се броят на подпомаганите семейства да достигне 630 000 при 589 689 семейства през миналия отоплителен сезон. За обезпечаване на целевата помощ за отоплителния сезон ноември 2001-март 2002 г. са необходими 89 млн. 300 хил. лв. при изразходвани за предходния отоплителен сезон 73 млн. 999 хил. лв.
Предвижда се и промяна при предоставяне на целеви помощи за ползване на телефонни услуги от инвалидите с трайни увреждания, като по места се обвръзва с гарантирания минимален доход. Средната стойност на помощта нараства от 5,11 на 8 лв.
Разширява се кръгът на подпомаганите лица, като се включват и децата с над 90 на сто намалена възможност за социална адаптация.
Действащото законодателство в областта на социалната защита не предвижда преференции при заплащане на данъка за недвижимо имущество при условията и реда на Закона за местните данъци и такси.
Във връзка с поставения въпрос за готовността на общинските служби за социално подпомагане за оказване на необходимата социална помощ през зимния период 2001-2002 г., Ви информирам: в общинските служби за социално подпомагане работят квалифицирани социални работници и други специалисти, които имат практически опит от предходните години по изпълнение на програмата за целева защита. Независимо от това, в Министерството на труда и социалната политика се готвят конкретни указания и помощни материали, които отразяват предлаганите промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на госпожа Шулева.
Госпожо Масларова, искате ли да вземете отношение по представения отговор? Заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! Става ясно, че правителството предвижда около 16 млн. лв. повече разходи, за да се изплатят необходимите средства, че около 20 квтч повече ще бъде в норматива, който е, че се предоставя високият коефициент за по-голям кръг от хора - това е добре. Тъй като госпожа Шулева завърши с кадровите указания, които са, аз Ви моля, госпожо Шулева, дано да премахнете необходимостта, появила се преди Вас, не зная по какъв начин, изисквания - служителите, за да запазят работните си места в социалните служби са били принуждавани да подписват клетвена декларация, уважаеми колеги, че по време на изпълнение на служебните си задължения и в 3-годишен срок след напускането си няма да разпространяват никакви сведения и факти, които са установили. Все едно, че работим в някаква служба за разузнаване, а не в службите за социални дейности, където ще разширяваме участието на гражданските структури. Моля Ви, госпожо Шулева, това нещо е изключително важно и за мен - изключително нецелесъобразно, а мисля, че и за Вас самата.
И тъй като много се надявам, че в новия парламент гласът на опозицията ще бъде чуван и че ще имаме повече диалогичност, аз искам в присъствието на моите колеги, а и на тези, които ни гледат и слушат, да Ви предоставя нормативните документи, минималните потребителски бюджети, законопроектите, които сме внесли за изменение на Закона за социално подпомагане, доходите на физическите лица с увеличения минимален размер на необлагаемия минимум и се надявам, че ще можем да работим в полза на всички ни, а не просто, за да бъдат позитивите за едни, а негативите за други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на госпожа Масларова.
Госпожо Шулева, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не. Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно преустановеното обслужване на безработни лица по населените места.
Заповядайте, господин Божинов. Разполагате с 3 минути, за да развиете своя актуален въпрос към министър Лидия Шулева.
Георги Божинов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е наистина относно преустановеното обслужване на безработни лица по населени места. Регионалните служби по заетостта и бюрата по труда са уведомили кметовете на общини, че във връзка с изпълнение на писмо № 93-00-07-37 от 15 май 2000 г. на Централното управление на Националната служба по заетостта и решение на Управителния съвет на същата служба от 1 юли 2000 г. се преустановява обслужването на безработни лица по населени места.
Установената практика през последните 14 месеца създава непреодолими препятствия пред хиляди безработни български граждани да се регистрират в бюрата по труда и да получават полагащите им се по закона средства.
На проведения на 24 септември 2001 г. диалог между парламента и местната власт, кметовете на общини още веднъж категорично потвърдиха готовността си при отмяна на това решение да предоставят всички необходими средства на съответните длъжностни лица, за да посещават населените места и подпомагат хората, които не могат да си позволят да пътуват до общинския център.
Уважаема госпожо министър, аз не се съмнявам, че на Вас са известни истинските мотиви за приемането на това решение от правителството на СДС. Убеден съм, че по този начин проблемите не могат да бъдат решавани. Заявените от Вас политика на заетостта и намерение за решаване на проблемите на безработицата заслужават подкрепа. Хората искат работа, а не милостиня, но когато са в безизходица, помощта не бива да им бъде отнемана с процедурни хватки и фалшиви, за да не кажа цинични обосновки.
Моят актуален въпрос към Вас е, госпожо министър, ще отмените ли това несправедливо решение и ще насочите ли своите усилия към реализиране на заявените от Вас намерения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божинов.
Госпожо Шулева, заповядайте, за да отговорите на актуалния въпрос на господин Божинов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов, уважаеми дами и господа народни представители! Действително има решение на Управителния съвет на Националната служба за заетост за преустановяване функционирането на така наречените изнесени работни места на бюрата по труда за обслужване на безработните лица по населени места извън общинските центрове. Решението е взето от Управителния съвет на Националната служба за заетост след анализ на ефективността им през изминалите години. Вследствие на този анализ са направени определени изводи и оценки, а именно:
Положителен момент при обслужване на безработните лица по населени места е безспорният социален ефект, свързан предимно с икономии на разходи за транспорт на безработните. В същото време поради ограниченото време на престой - 6 до 7 часа в дадено населено място и невъзможността да участва екип на бюрото по труда, обслужването на безработните лица се свежда главно до полагане на подпис за потвърждаване на декларациите. По такъв начин лицата се лишават от възможността да ползват пълния набор от услуги, които се предоставят в бюрата по труда - информиране, консултиране, трудово посредничество, включване в курсове за квалификация в програмите и мерки за заетост.
Анализът показва също така, че при този начин на обслужване безработните все по-малко се ангажират към активно търсене на работа, приемат ежемесечното полагане на подписи само като условие за получаване на обезщетение и социално подпомагане.
Предоставянето на качествена посредническа дейност е свързано с разполагане на информация, която може да бъде получена единствено от програмния продукт в регистрационния картон на безработното лице, други документи и формуляри, което в изнесеното работно място е неосъществимо. Работодателите обявяват свободните работни места в бюрата по труда и към тях се насочват подходящи безработни лица в най-кратък срок.
Дейността на бюрото по труда не се свежда единствено до регистрация и поддържане на регистрацията, а включва предлагането на широк кръг от услуги, което цели стимулиране на активно поведение от страна на безработните и в крайна сметка - трудова реализация.
Ползването на пълния набор от услуги по заетостта и качествено обслужване на безработните могат да се предоставят единствено в бюрото по труда.
Преустановяване на функционирането на изнесени работни места по никакъв начин не нарушава дейността по предоставяне на услуги на работодателите.
Тези и други фактори като намаляване на числеността на персонала в бюрата по труда, намаляване до оперативен минимум на средствата за издръжка на системата на Националната служба по заетостта са дали основание да се вземе решение за преустановяване функционирането на изнесените работни места. В същото време бюрата по труда са получили указания при разработване на графици за посещения на безработни лица в бюрото по труда да се съблюдава принципът при всяко посещение да се оказва все по-голям брой услуги и особено за живеещите в по-отдалечени населени места, без това да се отразява на качеството на обслужването.
Към момента няма възможност за преразглеждане на това решение на Управителния съвет на Националната служба за заетост. Те са самостоятелен орган и само те могат да отменят собственото си решение.
След промените в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Кодекса за задължително обществено осигуряване и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, редът за регистрация на тези лица и условията за получаване на социални помощи би могло да доведе до отпадане на необходимостта от тези напълно формални към настоящия момент подписи, служещи единствено като "пропуск" до системата за получаване на помощи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Божинов, ще се възползвате вероятно от правото на реплика? Заповядайте.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо Шулева, моля да ме извините, но не мога да не констатирам, че Вашият отговор е подготвен от същите онези чиновници, които са обосновали това постановление - чиновниците на министър Нейков.
От тази трибуна съм го питал не беше ли го срам да даде 30 хил. марки на жена си да го консултира по темата за прага на бедността. Зле го е консултирала. Защото, ето го прагът на бедността, този, който няма пари да отиде до общинския център, за да се регистрира, за да си получи помощта за това, че е безпомощен, ето това е прагът на бедността. И не са нужни да дадеш 30 хил. марки на жена си, за да те консултира, а трябва да погледнеш истината!
Освободете ги тези, които са Ви написали отговора. Защото работата е проста. Като не могат с магарешките каручки да отидат до общинския център, за да се регистрират, че са бедни, молят кметовете да отиде един чиновник в селото, за да ги види в какво състояние са.
Който не е способен да види този проблем, такъв жесток и драстичен, какъвто е, не бива да слага пред титлата си, че се занимава със социални проблеми!
Аз Ви моля това писмо на Чулев да го разгледате Вие лично, да отидете и да видите тези хора, да отмените това позорно постановление и да насочите усилията си към това, което обещахте - че с проекти ще осигурите работа, заетост и живот на тези хора, вместо милостинята, за която ги е срам дори понякога да отидат в областта.
Извинете ме за тона, но това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Божинов.
Госпожо Шулева, ще вземете ли отношение към репликата на господин Божинов? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин Божинов, ще си позволя от правото, което имам, да направя реплика. Бих искала Вашият въпрос да бъде разглеждан по два начина. И много е важно да се разбере за какво става дума. Дали за това, че с тази регистрация безработните не могат да получават социални помощи или за това, че те трябва да търсят активно работа. Това са две различни неща. Ако става дума за първото, че това им пречи да получават социални помощи, аз в отговора преди малко казах, че това нещо би могло да отпадне. Но проблемът, според мен, е много по-остър. Защото не е въпросът за това хората да получават само помощи, въпросът е за това те да бъдат ангажирани да търсят работа. А в много случаи те не желаят да се ангажират за търсене на работа, проявяват абсолютна неангажираност в това отношение.
И именно това е стремежът на тези програми за активна политика - да им съдействат, да им посредничат, за да могат те да намерят работа и реализация. Дори има много случаи, в които те предпочитат да получават социални помощи и отказват да работят, нещо, което не бива да се допуска повече да се случва. Има такива случаи и те са известни какви са.
Така че, когато се разглежда този въпрос, много моля той да бъде разделян. Защото едно е това да е "пропуск", както казах, в социалната система на подпомагане. И нашият стремеж е не да стимулираме хората да получават помощи, нашият стремеж е да ги стимулираме да започнат работа. За това става дума. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Васил Богданов Василев относно блокирането на реализацията на проекта "Зелена България" за общините Плевен, Гулянци, Долна Митрополия и Долни Дъбник.
Заповядайте, господин Василев, да развиете Вашия актуален въпрос.
Васил Василев (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги, госпожо министър! Актуалният въпрос е относно блокиране реализацията на проекта "Зелена България" за общините Плевен, Гулянци, Долна Митрополия и Долни Дъбник.
През месец май 2001 г. общините Гулянци, Плевен, Долна Митрополия и Долни Дъбник подписаха меморандум с Министерството на труда и социалната политика и програмите на ООН за развитие с цел изпълнение на проекти "Зелена България".
Проектите представляват инициатива за насърчаване на заетостта, създаване на временни работни места чрез извършване на строително-ремонтни работи и провеждане на професионално обучение. Четирите проекта трябваше да стартират в началото на септември 2001 г. и те щяха да осигурят близо 400 работни места в район с висока безработица.
Съгласно меморандума страните в него имат определени финансови ангажименти. От страна на общините тези ангажименти са изпълнени. Те не са изпълнени обаче от страна на ръководеното от Вас министерство. Нещо повече, с Ваше писмо от 22 август 2001 г. Вие уведомявате кметовете на четирите общини, че евентуално бихте могли да финансирате проектите след месец октомври. Очевидно е обаче, че закъснялото финансиране ще доведе до невъзможността да се изпълнят в срок проектите от страна на общините.
С това писмо Вие директно нарушавате и чл. 4, т. 1 и чл. 5 от меморандума.
Какви са причините Министерството на труда и социалните грижи да не изпълни задълженията си по меморандума за "Зелена България" към четирите общини от Плевенска област? И, ако въобще възнамерявате да ги изпълните, в какъв срок ще го направите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, госпожо Шулева, да отговорите на зададения актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми дами и господа народни представители! На 14 септември т.г. имах възможността да отговоря на актуален въпрос на народния представител Росица Тоткова, касаещ финансирането и бъдещето на проект "Красива България".
Както е известно и беше посочено в отговора на 14 септември, "Зелена България" е компонент от проекта "Красива България". Така че всичко, казано в отговора на 14 септември, е валидно и за този компонент, изпълняващ се в общините Плевен, Гулянци, Долна Митрополия и Долни Дъбник.
Ще припомня все пак следното. Проект "Красива България" през 2001 г. се финансира по следния начин: от държавния бюджет, от дялови участия на общините и от Програмата за развитие на ООН.
От държавния бюджет трябва да се осигури сумата от 16 млн. 390 хил. лв. чрез Постановление № 47 на Министерския съвет от 22 февруари 2001 г. по следния начин. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от средствата за структурни реформи, по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Средствата по тази точка са гарантирани със Закона за държавния бюджет и вече са усвоени. Средствата по чл. 1, ал. 2, т. 2, остатъкът от средствата следва да се осигури чрез преструктуриране на разходите по републиканския бюджет за 2001 г. Средствата по тази точка са в зависимост от изпълнението на държавния бюджет, или с други думи, Постановление № 47 не гарантира цялостното финансиране на програмите за заетост.
Гарантираната сума по проекта в размер на 9 млн. 10 хил. лв., представляваща 55 на сто от общо дължимата за настоящата година, е получена през първото полугодие и е изразходвана за други общини, включени в проекта на по-преден етап.
Средствата, които трябва да се осигурят чрез преструктуриране на републиканския бюджет, са тези, които не са преведени до момента по проекта. С тези средства трябва да се изпълни и компонента "Зелена България" в общините Плевен, Гулянци, Долна Митрополия и Долни Дъбник.
Заявка е направена пред Министерството на финансите с три поредни писма. Отговорът е, както вече съобщих и предния път, че Министерството на финансите ще извърши анализ на изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. и в зависимост от анализа и резултатите от него ще оформи окончателното си становище. Това се очаква да стане през месец октомври.
Със същото Постановление № 47 на Министерския съвет се урежда финансирането от страна на правителството и на следните програми за заетост и професионално обучение. Заетост чрез подкрепа на бизнеса или програмата "Джобс", Фонда за регионални инициативи, програми за заетост и професионална квалификация за освободените от преструктуриращите се отрасли и производства, в това число Общинска програма за заетост - община Карлово, Национална програма за увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места в дейности за преодоляване на последиците от горски пожари за периода 1 декември 2000 г. - 31 декември 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Василев, искате ли да използвате правото си на реплика? Заповядайте.
Васил Василев (ОДС): Господин председател, колеги! Госпожо министър, съжалявам, че днес от трибуната на парламента не можахме да чуем, че Вашето министерство ще си изпълни ангажиментите по проектите за "Красива България". Жалко е, защото, от една страна, тези проекти щяха да подобрят жизнения стандарт в съответните общини и не на последно и най-важно място - те щяха да ангажират работна ръка от средите на безработните и социално слабите, работна ръка, която близо шест месеца щеше да бъде подсигурена финансово. И не само това, но тези хора щяха да съумеят да преживеят в периода на тежките зимни месеци. Съжалявам наистина, но това е факт. Вие сами заявихте, че няма да можете да изпълните поетите ангажименти по проектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев!
Госпожо Шулева, искате ли да вземете отношение по репликата на народния представител Васил Василев? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин Василев! Точно мен не би следвало да ме убеждавате колко е полезна програмата и колко работни места ще осигури тя. По-скоро трябва да си дадем отговор на въпроса: защо бяха изхарчени 174 млн. лв. за допълнителни капиталови разходи преди и по време на изборите и тези пари отидоха за преструктуриране на разходите на бюджета предварително? Затова не задавайте въпроса къде са парите и къде е финансирането. Тези средства са похарчени по решение на Министерския съвет, след като вече е имало подобни постановления, за които финансирането не е било осигурено.
Така че, когато ми задавате въпроса защо министерството не си изпълнява ангажиментите, искам да кажа, че Министерството на труда не генерира финансови средства. Така че то не би могло да произведе пари, за да финансира този проект. Тези пари, както вече казах, са били похарчени в периода 17 май - 26 юни. 174 млн. лв.! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Шулева!
Няма повече въпроси към министъра на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева. Аз и благодаря за участието в парламентарния контрол.
За сведение на народните представители, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме - на три актуални въпроса от народните представители Васил Калинов, Моньо Христов и Кръстьо Петков и на питане от народния представител Васил Калинов;
- министърът на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствието на народния представител Лъчезар Тошев се отлагат отговорите на негови две питания към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
С това приключихме с парламентарния контрол.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към последната точка от дневния ред за седмицата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносители са: Иво Атанасов (от 11 септември 2001 г.), Милена Милотинова и група народни представители (от 21 септември 2001 г.) и още един законопроект от Иво Атанасов (от 24 септември 2001 г.).
Бих искал да обърна внимание, че господин Иво Атанасов има два законопроекта и може би да го помоля да оттегли първия, за да може нещата да вървят процедурно.
Искате процeдурен въпрос ли? Заповядайте.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
В залата видимо няма кворум в момента. Така че моето процедурно предложение е във връзка със започване на първото четене на законопроекта за радиото и телевизията да направим проверка на кворума поименно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля председателите на парламентарните групи да направят проверката и да съобщят... (Реплики в блока на ОДС.)
Вие поименна проверка ли искате да бъде направена?
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това може да бъде направено от председател или заместник-председател на парламентарна група.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ОДС): Добър ден, господин Атанасов! Знам, че обичате музика.
Да, от името на парламентарна група правим искане за поименна проверка на кворума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Абаджиев.
Започваме поименна проверка на депутатите от Тридесет и деветото Народно събрание.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да дадем малко време, за да влязат депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма никаква пречка междувременно, ако искат, депутати да влизат в залата. Аз започвам поименната проверка.
АДРИАНА ГЕОРГИЕВА БРЪНЧЕВА - тук
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЮРКЧИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ФИЛИПОВ - отсъства
АЛЕКСИ ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА
ДИМИТРОВА-МОЗЕР - отсъства
АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ ТЮРКЕДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
Господин Ангел Петров Найденов има рожден ден. Аз му изпратих писмено поздравление. Сега искам да го поздравя от трибуната на Народното събрание. Да бъдете жив, да бъдете здрав! За много години! (Ръкопляскания.)
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - тук
АНЕЛИ ГИНЧЕВА ЧОБАНОВА - отсъства
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА - отсъства
АНЕЛИЯ ХРИСТОВА АТАНАСОВА - тук
АНТОНИЯ СТЕФАНОВА ПЪРВАНОВА - отсъства
АРСО БИНКОВ МАНОВ - тук
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - тук
АСЕН ЛЮБЕНОВ ДУРМИШЕВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - отсъства
АТАНАС КРУМОВ ДОДОВ - тук
АТАНАС ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
Ахмед Юсеин ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БЛАГОЙ НИКОЛАЕВ ДИМИТРОВ - тук
БОЙКО ИЛИЕВ РАШКОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ - тук

БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - тук
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ - отсъства
БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ БОРИСОВ - тук
БРИГО ХРИСТОФОРОВ АСПАРУХОВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ МИЛТЕНОВ - тук
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - тук
Валери Димитров ЦЕКОВ - тук
ВАНЯ КРУМОВА ЦВЕТКОВА - тук
ВАСИЛ БОГДАНОВ ВАСИЛЕВ - тук
ВАСИЛ ДИМИТРОВ ПАНИЦА - отсъства
ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ - отсъства
ВЕЛИЧКО СТОЙЧЕВ КЛИНГОВ - тук
ВЕНКО МИТКОВ АЛЕКСАНДРОВ - отсъства
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - отсъства
ВЕСЕЛА АТАНАСОВА ДРАГАНОВА - тук
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВА ЛЕЧЕВА - отсъства
ВЕСЕЛИН БОРИСОВ ЧЕРКЕЗОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН ВИТАНОВ БЛИЗНАКОВ - тук
ВЛАДИМИР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ЮРУКОВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ КОСТОВ СТАНИЛОВ - тук
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - тук
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - тук
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - отсъства
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА - тук
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ХРИСТОВ ЧОНКОВ - тук
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - тук
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - отсъства
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ГРОЗДАНОВА - тук
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ КАМБУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР КАТЕЛИЙЧЕВ ПЕЙЧЕВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР МИЛКОВ ЛАМБОВСКИ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦВЯТКОВ ЙОРДАНОВ - отсъства
ДИМЧО АНАСТАСОВ ДИМЧЕВ - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ЖИВКОВА - отсъства
ЕВДОКИЯ ИВАНОВА МАНЕВА - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА - тук
ЕЛКА ПАНЧОВА АНАСТАСОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - тук
ЕМИЛ ИЛИЕВ КОШЛУКОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЕНЧО ВЪЛКОВ МАЛЕВ - отсъства
ЗЛАТКА ДИМИТРОВА БОБЕВА - тук
ИВАН ГАНЧОВ ИСКРОВ - тук
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
Иван Павлов ПАВЛОВ - отсъства
ИВАН ТОДОРОВ КОЗОВСКИ - отсъства
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИВО СЕВДАЛИНОВ ЦАНЕВ - отсъства
ИЛЧО ГЕОРГИЕВ ДУГАНОВ - отсъства
ИРЕНА ИВАНОВА МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА - отсъства
ИРИНА ГЕОРГИЕВА БОКОВА - отсъства
ИСМЕТ ЯШАРОВ САРАЛИЙСКИ - тук
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - отсъства
ЙОРДАН МИРЧЕВ МИТЕВ - тук
ЙОРДАН НИКОЛОВ ПАМУКОВ - тук
ЙОРДАН СТОЯНОВ ДИМОВ - тук
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА - тук
КАМЕН СТОЯНОВ ВЛАХОВ - тук
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - тук
КИНА СИМЕОНОВА АНДРЕЕВА - тук
КИРИЛ СТАНИМИРОВ МИЛЧЕВ - отсъства
КЛАРА ПЕТКОВА ПЕТРОВА - тук
КОНСТАНТИН ЛЮБЕНОВ ПЕНЧЕВ - тук
КОСТА ГЕОРГИЕВ КОСТОВ - тук
КОСТА ДИМИТРОВ ЦОНЕВ - тук
КРЪСТАНКА АТАНАСОВА ШАКЛИЯН - отсъства
КРЪСТЬО ИЛИЕВ ПЕТКОВ - отсъства
ЛИЛЯНА КАЛИНОВА КРЪСТЕВА - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - отсъства
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - отсъства
ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - тук
ЛЮДМИЛ СЛАВЧЕВ СИМЕОНОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
ЛЮЦКАН ИЛИЕВ ДАЛАКЧИЕВ - отсъства
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА КЪНЕВА - тук
МАРИАНА ЙОНКОВА КОСТАДИНОВА - тук
МАРИАННА БОРИСОВА АСЕНОВА - отсъства
МАРИНА БОРИСОВА ДИКОВА - тук
МАРИНА ПЕНЧЕВА ВАСИЛЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
Мариус Цаков ЦАКОВ - отсъства
МАРИЯ ВЕРДОВА ГИГОВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - отсъства
МИЛЕНА ИВАНОВА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА - отсъства
МИЛЕНА КОСТОВА ПАУНОВА - тук
МИРОСЛАВ ПЕТРОВ СЕВЛИЕВСКИ - отсъства
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ - отсъства
Моньо Христов ХРИСТОВ - тук
МУРАВЕЙ ГЕОРГИЕВ РАДЕВ - тук
МУСТАФА ЗИНАЛ ХАСАН - отсъства
НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
НАДКА РАДЕВА ПАНГАРОВА - тук
НАИМ ИЛЯЗ НАИМ - тук
НАСКО ХРИСТОВ РАФАЙЛОВ - тук
НЕДЯЛКО ИВАНОВ КАЛЪЧЕВ - отсъства
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ БУЧКОВ - тук
НИКОЛАЙ СИМОЕНОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛАЙ ЦВЕТАНОВ ЧУКАНОВ - тук
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА - тук
НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА - тук
НОНКА ДЕЧЕВА МАТОВА - отсъства
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ - тук


ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ - отсъства
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПЕНКА ИВАНОВА ПЕНЕВА - тук
ПЕТКО ДИМИТРОВ ГАНЧЕВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ АГОВ - тук
ПЕТЪР СТОИЛОВ ЖОТЕВ - отсъства
ПЕТЯ ВЕЛКОВА БОЖИКОВА - тук
ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА - тук
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ - тук
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КЕНАРОВ - тук
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ МОЛЛОВ - тук
РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВСКИ - тук
РАДОСЛАВ НИКОЛОВ КОЕВ - отсъства
РАЛИЦА НЕНЧЕВА АГАЙН - тук
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - отсъства
РАСИМ МУСА СЕИДАХМЕТ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУМЯНА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
РУМЯНА ЦАНКОВА СТАНОЕВА - тук
РУПЕН ОХАНЕС КРИКОРЯН - тук
СВЕТЛИН ИЛИЕВ БЕЛЧИЛОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ СПАСОВ - тук
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - тук
СИЙКА НЕДЯЛКОВА ДИМОВСКА - тук
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НЕЙЧЕВА - тук
СНЕЖАНА ВЕЛИКОВА ГРОЗДИЛОВА - тук
СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА - тук
СТАМЕН ХРИСТОВ СТАМЕНОВ - тук
СТАНИМИР ЯНКОВ ИЛЧЕВ - тук
СТЕЛА ДИМИТРОВА АНГЕЛОВА-БАНКОВА - тук
СТЕФАН АТАНАСОВ МИНКОВ - тук
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
СТЕФАН НИКОЛАЕВ МАЗНЕВ - тук
СТИЛИЯН ИВАНОВ ГРОЗДЕВ - тук
СТОЙЧО ТОДОРОВ КАЦАРОВ - тук
СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ - тук
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - отсъства
ТАТЯНА СТОЯНОВА КАЛКАНОВА - тук
ТЕОДОРА ВЛАДИМИРОВА ЛИТРОВА - тук
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА - тук
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КОНСТАНТИНОВА-
ГАЙДОВА - отсъства
ТОДОР КОСТОВ БОЯДЖИЕВ - отсъства
ТОДОР НАЙДЕНОВ КОСТУРСКИ - тук
ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ - тук
ТОШО КОСТАДИНОВ ПЕЙКОВ - тук
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - отсъства
ХРИСТИНА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА - отсъства
ХРИСТО АТАНАСОВ МЕХАНДОВ - отсъства
ХРИСТО ЙОРДАНОВ КИРЧЕВ - тук
ХРИСТО ЛЮБЕНОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ХЮСЕИН НИЯЗИ ЧАУШ - тук
ЦВЕТАН ПЕТРОВ ЦЕНКОВ - отсъства
Цонко Киров КИРОВ - отсъства
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК - тук
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА ПЕТКОВА - тук
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
Юнал Тасим ТАСИМ - тук
ЯВОР ТОДОРОВ МИЛУШЕВ - тук
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - тук

Имаме голям късмет, че господин Сендов е в председателството и той най-добре брои. Има и още влезли, така че при всички случаи имаме кворум и то с много повече от 10 души отгоре. Смятам, че можем да преминем по съществото на материята, а именно първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Да считам ли, че господин Иво Атанасов си оттегли законопроекта?
Иво Атанасов (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Моля председателят на комисията да докладва становището на Комисията по законопроектите.
Заповядайте, госпожо Етем.
ДОКЛАДЧИК ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с чл. 19 от нашия правилник, при отсъствие на председателя на комисията, упълномощено от него лице може да даде информация. Госпожа Милотинова ме упълномощи аз да докладвам поради нейното отсъствие от страната.
"На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2001 г. Комисията по медиите разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, № 154-01-49, внесен от Милена Иванова Милотинова-Колева и група народни представители на 21 септември 2001 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия № 154-01-50, внесен от Иво Първанов Атанасов на 24 септември 2001 г.
На заседанието присъстваха и народните представители Нина Чилова и Константин Пенчев, съответно като съвносители на първия законопроект, народният представител Иван Иванов от Съюза на демократичните сили, председателят на НСРТ доц. Георги Лозанов, представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио и медиите.
Законопроектът има за цел да отговори на обществените очаквания и многократно декларираното от представителите на професионалната общност желание за радикални промени в посока на демократизиране на медийното законодателство.
На първо място се предлага закриването на Националния съвет за радио и телевизия и създаването на нов орган - Съвет за електронни медии, в който са събрани всички основни правомощия и процедури по регистрация или лицензиране и последващ контрол на дейността на радио- и телевизионните оператори. Изрично е подчертано, че Съветът за електронни медии (СЕМ) има правомощия само по отношение на радио- и телевизионните програми, отговарящи на дефиницията за тях, а не към други медийни съдържания, разпространявани по електронен път.
Съветът за електронни медии се оглавява от председател, който се избира от съвета за срок от една година. Ежегодната ротация на председателя е гаранция срещу недопускане на узурпирането на управлението на администрацията на съвета от едно лице. Гарантирането на експертното начало в СЕМ представлява предлаганата нова редакция на чл. 25 от Закона за радио и телевизия, което съответства на т. 8 от Приложението към Препоръка № 23 от 2000 г. и на обема на правомощията на новия регулаторен орган.
Настоящият проект прави решителна стъпка напред в посока на либерализиране на радио-телевизионния пазар. Съгласно предлаганите редакции радио-телевизионната дейност може да се осъществява по два начина. Първо, на базата на регистрация (регистрационен режим), когато способът на разпространение на програмата е различен от ефирния и не се ангажира ограничен ресурс. Вторият начин е на базата на лицензии, когато програмите се разпространяват чрез използване на ограничен ефирен ресурс.
По този начин законодателят отчита наличието на либерализация на далекосъобщителните оператори - кабелни и сателитни - и създава условия за постигане на истинска свобода на разпространенията на мнения чрез радиото и телевизията, гарантирано от Конституцията.
Чрез въвеждането на регистрационен режим за радио- и телевизионните програми, които се разпространяват по различен от ефирния способ, законодателят изпълнява и европейското изискване за намаляване броя на лицензионните режими в страната. Лицензионният режим се запазва за операторите, които биха искали да разпространяват програмите си по ефирен път. И в този случай се предвижда сериозна промяна на сегашния режим. Лицензиите за ефирни радио- и телевизионни програми се издават от СЕМ, а лицензиите за далекосъобщителна дейност чрез използване на ограничен ресурс - от ДКД, за да се спази конституционното изискване за гарантиране на държавния суверенитет върху радиочестотния спектър. Лицето, на което се издава вторият лиценз обаче, се определя от СЕМ. С това на практика досегашният ред се обръща. Вместо НСРТ да е обслужващ орган по отношение на ДКД, сега ДКД става обслужващ орган по отношение на СЕМ.
Проучванията за наличие на честоти и честотно планиране ще се извършват в бъдеще по заявка на заинтересованите лица или от СЕМ - от гледна точка на преценените от него обществени интереси. В този смисъл дейността на органа на изпълнителната власт - ДКД - става функционално обвързана с дейността на органа, защитаващ обществения интерес - СЕМ.
За пръв път в законов текст се включват изрично критериите, съгласно които се провеждат конкурсните процедури. Преминаването на операторите от лицензионен към регистрационен режим ще се извърши служебно в СЕМ, за да не се създават затруднения за операторите.
В Преходни и заключителни разпоредби са включени и изменения на Закона за далекосъобщенията с оглед синхронизирането на двата нормативни акта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, № 154-01-50, бе представен от народният представител Иво Атанасов. С него се запазва наименованието на регулаторния орган, но се предлага увеличаване състава на парламентарната квота на съвета с цел запазване принципа на политическия неутралитет според вносителя.
Изборът на генерални директори на Българска национална телевизия и Българско национално радио да става с мнозинство две трети от всички членове на съвета.
Основно положение в законопроекта е лицензирането на радио- и телевизионните оператори да преминава към съвета. Предлага се и усъвършенстване на правилата за реклама.
Проведе се дискусия и бяха изказани становища в подкрепа и на двата законопроекта. Народният представител Благой Димитров направи възражение относно непрецизирани редакции на ал. 1 и ал. 4 на чл. 125а, регламентиращ регистрация на радио- и телевизионни оператори. Народният представител Емел Етем запозна комисията с постъпили становища по първия законопроект от експерти на Българската медийна коалиция и становище на Съюза на журналистите в България в подкрепа.
Проведено бе гласуване и бяха приети следните решения:
- с 8 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се" Комисията по медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, внесен от Милена Милотинова и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване;
- с 6 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" Комисията по медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Иво Атанасов, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Комисията по медиите предлага на народните представители да приемат на първо гласуване и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Етем!
Има думата вносителят на първия законопроект. Госпожа Милена Милотинова е вносителят, но госпожа Грозданова ще представи законопроекта от името на вносителя.
Диляна Грозданова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред вас е законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от група народни представители от НДСВ. Пред вас са и мотивите към този законопроект. Чухте становището на Комисията по медии, прочетено от заместник-председателя й госпожа Емел Етем, основните промени, които се предвиждат.
Сигурна съм обаче, че си задавате въпроса защо ви предлагаме точно тези промени, след като многократно сме изтъквали и други недостатъци на сега действащия закон.
Всъщност защо не е добър Законът за радиото и телевизията, като в него има и много текстове, които са добри?
Ако сме откровени, отговорът е прост. Представете си една красива опаковка с панделка. Панделката е цивилизованата европейска фразеология. В тази опаковка е скрит подаръкът - ясната политическа поръчка.
Законът е направен за човека и всички знаем кой е човекът. Целта беше контрол върху електронните медии и този контрол беше постигнат чрез избиране на подходящи членове на НСРТ, чрез избиране на подходящи генерални директори на БНТ и БНР, които надолу по пирамидата се възпроизвеждаха по свой образ и подобие, чрез процедура за лицензиране, която беше така омотана, че да скрие подтекста.


Един човек искаше той да дава лицензиите, той да казва кой ще бъде директор, той да казва какво ще се говори в ефир. На практика това доведе до едно от най-големите престъпления в цивилизования свят - погазване на основно човешко право - правото на свобода на словото.
Посегателството върху свободата на словото доведе до напрежение в телевизията, напрежение в радиото, напрежение в обществото и в крайна сметка - срив при създателите на този медиен Франкенщайн.
Ето защо с внесения законопроект ние променяме най-невралгичните точки в Закона за радиото и телевизията - невралгичната точка НСРТ, невралгичната точка лицензиране. Заменяме НСРТ с един изцяло нов регулаторен орган - Съвет за електронни медии.
В проекта изрично е подчертано, че Съветът за електронни медии има правомощия само по отношение на радио- и телевизионните програми, отговарящи на дефиницията за тях. След малко, сигурна съм, вие ще чуете обвинение номер едно: искате да подмените състава на НСРТ, затова създавате нов орган.
Да, една от причините е точно тази. Журналистиката е силно персонифицирана професия, тя се прави от личности. Тези личности носят отговорност освен пред своя работодател и пред обществото. Те са длъжни да информират обществеността, а не да промиват мозъци.
Хората, които ще ги контролират, също трябва да бъдат личности с изострено чувство за дълг пред обществото, хора, за които свободата на словото е върховна ценност. Още повече, че тези хора според нашия законопроект не само ще избират генералните директори на БНТ и БНР, но и ще имат решаващата дума при даването на лицензии.
Вярно е, трудно е в закон на юридически език да се опишат тези необходими качества. Но в текстовете, които внасяме, ние сме записали изискването за експертност - стаж в радио или телевизионна организация, или стаж като хабилитиран преподавател в областта на медиите. С това целим хората, които ще изберем за членове на Съвета за електронни медии, да не са били само зрители и слушатели на медиите, които ще регулират, а да ги познават отвътре.
Съзнавам, разбира се, уважаеми народни представители, че и най-прекрасните текстове да напишем, ако изберем поредните послушковци, пак ще достигнем до тази мъртва точка. Така че тежестта на избора остава върху нашите плещи и нашата съвест.
След малко ще чуете от господин Иво Атанасов, сигурна съм, че няма политически евнуси. Да, няма. Всеки мислещ човек има своите политически предпочитания. Но човек, който принадлежи към една професионална общност, особено свързана с медиите - там всичко е на показ, държи на доброто си име в тази професионална общност. Мисля, че това е някаква гаранция.
В предлагания законопроект Съветът за електронни медии се оглавява от председател, който се избира от съвета за срок от една година. Ежегодната ротация на председател също е гаранция срещу узурпирането на управлението на администрацията на съвета от едно лице.
Представеният проект прави и решителна крачка към либерализиране на радио- и телевизионния пазар. Въвежда се регистрационен режим, когато способът на разпространение на програмата е различен от ефирния и не са ангажирани ограничени ресурси. По този начин създаваме условия за постигане на истинска свобода на разпространение на мнения чрез радиото и телевизията, гарантирани от Конституцията. Така намаляваме и прекалено многото лицензионни режими, които, знаем, са огнище на корупция.
Лицензионният режим се запазва за операторите, които биха искали да разпространяват програмите си по ефирен път. Но досегашният режим се променя - вместо НСРТ да е обслужващ орган по отношение на ДКД, сега ДКД става обслужващ орган по отношение на Съвета за електронни медии. ДКД има експертни функции, а съветът има решаващия глас.
Специално искам да подчертая, че предлаганите изменения са съобразени със Закона за далекосъобщенията и с изискванията на Конституцията.
В законопроекта са включени и по-детайлни критерии за избор на генерални директори на БНТ и БНР. Особено важно е познаването на съответната медия и управленския опит. БНТ и БНР са специфични, но все пак са предприятия, в които се въртят големи пари и техните директори трябва да са мениджъри.
Уважаеми народни представители, през изминалите години всички, които имаха власт, се опитваха да дирижират електронните медии. Това нанесе сериозни вреди не само върху медиите, но и върху обществото. За сегашното състояние вина имат и СДС, и БСП. Кой ли не експериментираше върху медиите в своя изгода. В крайна сметка се оказваше, че желанието да се впрегнат електронните медии в каруцата на управляващите обръщаше каруцата на управляващите. Нека не го забравяме.
Затова накрая ви призовавам да покажем ново отношение към радиото и телевизията, към тези институции с огромно въздействие върху общественото мнение, да проявим чувствителност към едно от основните права, гарантирани от Конституцията - свободата на словото, и да постигнем съгласие при приемането на този много важен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Грозданова.
Има думата вносителят на другия законопроект - господин Иво Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, провалът на НСРТ е толкова очевиден, че вече не подлежи на съмнение, дори за собствените му членове.
Националният съвет за радио и телевизия не само не се утвърди като независим орган, не само действаше като партийно политическо звено, но и сигурно тъкмо поради това предизвика небивала криза в българската медийна регулация. Провалът на НСРТ обаче не е провал на политиците, това е провал на една от политическите сили - СДС, която през цялото време не преставаше да гледа на Националния медиен съвет като на отдел от своята политическа централа. Но това е провал и на една формула - формулата за конституиране на НСРТ, и всяка друга политическа сила, която се облегне на тази доказала своята порочност формула, сигурно ще преживее същия неуспех.
Според Решение № 21 от 1996 г. на Конституционния съд основното при формирането на НСРТ като независим орган е спазването на принципа на политическия неутралитет. Това означава никоя политическа сила да няма възможност да пренесе полученото в изборите превъзходство към Националния съвет за радио и телевизия, а чрез него и към обществените по Конституция Българско национално радио и Българска национална телевизия.
С други думи, в закона трябва да се предвидят механизми, които да попречат на която и да е политическа формация да институционализира полученото в изборите превъзходство в състава на НСРТ.
В моя проект се опитвам да търся тези гаранции в няколко посоки.
Първо, намаляване на президентската квота за сметка на парламентарната. Президентът, който и да е той, по Конституция има право на два мандата, с други думи той може в продължение на цели десет години да налага четирима от членовете на НСРТ, от общо деветима, тоест близо половината.
На президента, отново който и да е той, и на неговата политическа сила ще е достатъчно чрез парламентарната квота да включи в НСРТ само още един член и по този начин неговата политическа сила да получи доминация в независимия орган. А въпросът е никоя политическа сила да не може да получи такова превъзходство. Така да се направи, че партиите взаимно да се блокират в своето естествено, бих казал, желание да доминират в този съвет, тъй като говорим за него.
И затова предлагам президентската квота да бъде намалена на 3 души, а парламентарната да бъде увеличена на 6.
Оттеглям предложението си от първия законопроект, който бях внесъл. Той предвиждаше 12 членове на НСРТ, от които 3 да се назначават от президента и 9 да се избират от парламента.
Приемам съображенията на мнозинството, че по този начин се увеличава щатът. Сега трябва да се правят икономии. Затова оттеглям първия проект като знак на добронамереност и конструктивност. Но държа на втория проект и особено на формулата, която би дала по-големи гаранции за това никоя партия да не може да доминира в НСРТ.
Втората гаранция в тази насока, която предлагам, е по предложение на най-голямата по численост парламентарна група да могат да се избират не повече от половината от членовете на НСРТ, включително и при предвидената на 2 години ротация на една трета от неговия състав.
Третата гаранция, която предлагам, е съществуващото и в сегашния закон обновяване на НСРТ на 2 години. По моя проект е с един човек от президентската квота и двама души от парламентарната квота.
И на четвърто място, предлагам генералните директори на Националното радио и на Националната телевизия да се избират с мнозинство от две трети от всички членове на НСРТ, като по този начин отново търся пресичане на желанието на която и да е политическа сила да доминира и да налага своята воля.
Тези четири механизми, взети в своята комбинация, не дават пълна, пълна гаранция не е възможна, но практически най-голямата гаранция за независимост на Националния съвет за радио и телевизия.
В законопроекта съм включил още няколко основни идеи. Едната от тях се приема и от авторите, вносителите на другия законопроект, а именно, лицензирането да премине изцяло към Националния съвет за радио и телевизия. Но тази идея трябва да се приема само в комплект с новата формула на НСРТ, тъй като, ако смятаме, почти единодушно вече, че сегашният орган е лош и ако ще формираме новия Съвет за електронни медии, както той ще се реши на второто четене, по сегашната формула, ние отново ще получим лош орган. И ако на един лош орган възложим още правомощия, резултатът би бил още по-плачевен от този, който съществува сега.
На трето място, в моя проект се усъвършенстват правилата за рекламата в електронните медии на база на европрепоръките, с което се постига по-плътна хармонизация на нашето медийно законодателство с това на страните от Европейския съюз.
На четвърто място, в проекта си аз предлагам и някои гаранции и за опозицията да може да изразява своите становища по Националното радио и Националната телевизия. В действащия закон са предвидени подобни задължения на БНТ и БНР само за мненията на държавните органи. Няма нито една дума, която да гарантира възможността на опозицията, която и да е тя, и от които и да е партии да е съставена, да запознава обществото със своите становища. Може би текстовете, които предлагам, да не са най-добрите, но ми се струва, че между двете четения можем да помислим за такива гаранции. Тъй като, ако опозицията ще разчита на благосклонността на медийните ръководства, а не на свои права в това отношение, това сериозно накърнява разгръщането на демократичния дискурс, както би казал председателят на НСРТ Георги Лозанов.
И на пето място, предлагам плащането на таксата за Фонд "Радио и телевизия" да става в пощенските станции. Ясно е, че плащането на база електромер, което беше въведено още през 1998 г. от тогавашното мнозинство, беше толкова нелепо, че то вече три години не може да работи. Нито една стотинка не е събрана от такси във Фонд "Радио и телевизия", а в закона има срокове, които предвиждат след някоя и друга година БНР и БНТ да преминат изцяло на издръжка от такси на абонатите и от реклами, да се оттеглят от държавния бюджет. А три години не е събрана нито една стотинка. Това прави двете национални медии в много голяма степен зависими от тези, които притежават в момента държавната власт.
Това са основните идеи, според които ще се постигне, ще се преодолее не само сегашната криза в българската медийна регулация, но ще се гарантира до голяма степен независимост на НСРТ, предвидена в закона и ще се направи по-нататъшно и възможно по-пълно откъсване и на БНТ, и на БНР, и на другите електронни медии, имам предвид частните, от държавната намеса.
Казах вече, че оттеглям първия си проект, който предвиждаше членовете на НСРТ да бъдат 12, в знак именно на желание да работим конструктивно и добронамерено между двете четения, за да постигнем най-доброто като законови текстове. И се надявам, че пленарната зала, цялото депутатско тяло ще се съобрази със становището на Комисията по медиите и ще подкрепи на първо четене и двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Атанасов.
Преминаваме към дискусия по така представените ни два законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания на първо четене на законопроекта. Тъй като няма списък на предварително заявили желание за изказване, имате думата за становища. Заповядайте.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Още от двете експозета на вносителите е видно кой сам си пише текстовете и кой къса връзката с експертите, които пишат текстовете и впоследствие тук се четат от вносителя текстове, които, впрочем, и в хода на дискусията в комисията у мен се създаде впечатлението, че на вносителите не им е ясно това, което предлагат. Имам предвид законопроекта на госпожа Милена Милотинова и група народни представители.
И още нещо, вносителите - групата народни представители, господин Атанасов, буквално играеха на криеница в 17,59 часа в един ден или в друг ден кой да си внесе законопроекта. Така че широката управляваща коалиция няма единно мнение по двата законопроекта, по двата текста. Вероятно текстовете се пишат на коляно, без да се търси достатъчно добра дискусия, достатъчно дискусия на експертно равнище. Аз споменах, че се къса връзката между експертите, които са писали текстовете, и вносителите.
Още нещо, в комисията дискусията се превърна в оценка за личните качества на членовете на НСРТ и на генералните директори на двете национални медии. Аз мисля, че това е недопустимо. Трябва да се търсят допирни точки на експертно равнище на принципите, заложени в законопроектите, а не да се коментират личностни качества на когото и да било.
Групата народни представители от НДСВ лансират три основни тези в законопроекта си. Повишаване на експертното начало на регулаторния орган, обслужване на едно гише, впрочем, това беше в предизборната кампания на НДСВ, тоест единен регулаторен орган, който, общо взето, заслужава адмирации, и нови гаранции за свободата на словото. Въведе се нов раздел "Регистрационен режим", тоест една либерализация в законопроекта на госпожа Милена Милотинова и група народни представители.
Искам да отбележа, когато говорим за свободата на словото, че днес с почуда видях как има някаква линия и журналистите трябва едва ли не да не пресичат линията. И имам въпрос - това ли е свобода на словото?
Михаил Миков (КБ, от място): Къде е тази линия?
Благой Димитров: Навън има някаква линия със заповед на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Като приключите изказването си, господин Димитров, ще Ви обясня състоянието на линията.
Благой Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател, ще продължа изказването си.
В тези три направления аз бих могъл да кажа по отношение, първо, на регулаторния орган. Наименованието на регулаторния орган се предлага да бъде сменено от "Национален съвет за радио и телевизия" на "Съвет за електронни медии". Смяната на наименованието доведе до една, според мен, смеховата поправка. Забележете, контролират се само радио- и телевизионни програми, определени като такива с този закон. Това общо взето беше опит за неутрализиране на реакциите на Интернет-обществото. Тоест, в първата версия на вносителите беше внесено това име СЕМ, след което във втората версия дойде тази поправка. Аз не зная въобще дали имаше нужда да се стига дотам. Ако наистина търсим някакво ново начало на регулаторния орган, аз бих предложил на вносителите, например, "Съвет за телевизия и радио (СТР)". Но, в края на краищата усещам, че това за някой се вижда, че е формален разговор, формален дебат. За мен това не е така.
Независимост на регулаторния орган е втората претенция на вносителите. Независимостта по принцип се регулира от няколко основни принципа: първо, принципа на формиране; второ, ротационните смени на регулаторния орган; начинът на вземане на решенията и начинът на освобождаване на членовете. Какво ни предлагат вносителите? Имам предвид госпожа Милена Милотинова и група народни представители. Първо, принципът на формиране не се променя - 5 члена избира Народното събрание, 4 члена президентът на републиката. Тоест тук, в този принцип, няма промяна. Даже разбирам, че господин Атанасов вече е съгласен това квотата да остане 5 към 4 Народно събрание към президент. Ротационните схеми не се променят. Освобождаването обаче, забележете, вече става от Народното събрание, като е въведено ново основание. Това е много важно. Основанието е, цитирам от законопроекта: "действия в противоречие с обществения престиж и характер на заеманата длъжност". Това, уважаеми госпожи и господа, за мен е политически натиск от страна на мнозинството в Народното събрание. Защо? На основание на този текст мнозинството винаги може да има 5 човека в регулаторния орган, тоест да се анулира президентската квота. Тук не коментирам какъв ще бъде изборът и пр. Всички решения оттук насетне, забележете, се вземат с обикновено мнозинство. Тоест вече само квотата на Народното събрание може да приеме решение. Не е както в старите текстове на закона, където имаше определени казуси, определени случаи да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство.
Експертността на регулаторния орган се гарантира чрез чл. 25 от текста на вносителите - госпожа Милотинова и група народни представители. Аз бих казал, че това е един безсмислен текст, тъй като се споменават група професии, след което се казва "и други", което обезсмисля въобще изброяването на професиите. Примерно, защо не са допуснати специалисти по социология? Регулаторният орган осъществява мониторинг и това е изключително важно. Аз се надявам, че този спорен текст трябва да бъде прецизиран между двете четения.
По-нататък, обслужване на едно гише, тоест единен регулаторен орган. Веднага искам да подчертая, че това е добра идея и общо взето и в минали състави на Народното събрание ние сме мислили за този единен регулаторен орган, но, за съжаление, това е добра идея, но е трудно осъществима практика. Тоест, начинът на конституиране на единен регулатор е свързан с изключително много затруднения. Например, палиативно се променят в случая както Законът за радиото и телевизията, така има и текстове за променя в Закона за далекосъобщенията, без да е направен един цялостен анализ на това обслужване на едно гише, на този принцип за единен регулаторен орган. С тези текстове се закрива Комисията по чл. 45 от Закона за далекосъобщенията. Тоест, остават правомощията от Министерския съвет в Държавната комисия по далекосъобщения. Единен регулаторен орган остава Съветът за електронни медии, на който, тук беше споменато и от госпожа Грозданова като вносител, е подчинена Държавната комисия по далекосъобщения. Веднага обаче възникват няколко въпроса - кой ще осъществява контролните функции над операторите, ако Съветът за електронни медии СЕМ го вземем като експертен орган? Тоест, ще има ли някакъв състав, някакъв експертен състав под Съвета за електронни медии, или ще се използва съставът на Държавната комисия по далекосъобщения. Тук не е ясно, защото искам да ви уверя, че този контрол е нещо изключително важно. Целият лицензионен процес остава в Съвета за електронни медии. На практика един придатък към Съвета за електронни медии става Държавната комисия по далекосъобщения. Не е мислено от вносителите по този въпрос.
Вторият въпрос е кой ще контролира трансграничното излъчване на територията на България. Имаме такъв проблем не от вчера. Например, "Хоризонт" не се чува в големи части в Северна България, турски и гръцки станции покриват южните части на страната. И в случая Съветът за електронни медии представлява Република България пред международни институции и пред други държави и не е ясно как той технологически ще контролира прерогативите, които са му дали вносителите.
Завършвайки, искам да отделя внимание на замяната на лицензите с регистрации - този текст, който предлагат вносителите за промяната на лицензионния режим с регистрации. И тук изненадващ за мен е фактът, че, забележете, не се изискват условия за технически средства и начинът на финансиране. Тоест, един кабелен оператор отива и в някакъв тефтер в Съвета за електронни медии само се подписва, без съветът да изисква финансови и технически условия. Аз в комисията споменах - имало е случаи, когато кабелен оператор опъва кабел над инфраструктура тролей. Къса се кабелът, влиза високо напрежение в кабелната мрежа и в края на краищата тук вносителите казват, че ще има само регистрационен режим. И никой не се интересува за тези технически условия.
Извинете, без да се интересува при регистрация от финансирането на кабелните оператори. Аз веднага се сещам за прането на мръсни пари. Искам да ви кажа, че в забележките на европейските експерти точно това се дава като определена опасност. Даже в момента това звучи изключително актуално.
От вносителите е допуснат регистрационен режим на сателитни телевизионни- и радио оператори. Веднага искам да спомена за чл. 18, ал. 3 от Конституцията на Република България, който гласи, че "Радиочестотният спектър и точките от геостационарната орбита, отдадени на Република България, са изключително държавно право". Вие влизате в разрез, уважаеми колеги, с чл. 18, ал. 3 на Конституцията, когато давате регистрационен режим на кабелни ефирни оператори със сателитно излъчване.


Има доста фактологични грешки, които не искам да коментирам. Например, фриволно се използват термините "далекосъобщителни дейности", "радиочестотен спектър", "наземно излъчване" и прочие, но това според мен не е толкова фатално. Между двете четения това може да бъде оправено вътре в дискусията в Комисията по медиите.
Аз мисля, че всички тези неща, които казваме, са с оглед на това между двете четения дискусията в комисията да има по-експертен характер и наистина мнозинството - аз си давам ясната сметка, че каквото мнозинството реши, това ще гласува, достатъчни са гласовете, но наистина законът да стане един добър регулаторен механизъм за медийната среда, защото наистина са добри намеренията - поне това, което декларират вносителите, но има един парламентарен израз: "Пътят към ада е постлан с добри намерения".
Георги Божинов (КБ, от място): При вас беше така.
Благой Димитров: Дай Боже, да не се повтарят грешки, например, както беше в Тридесет и седмото Народно събрание в Медийната комисия на госпожа Клара Маринова... (Шум и реплики сред КБ.) Също така беше - имаше добри намерения.
Аз си мисля, уважаеми колеги, че в една конструктивна дискусия в комисията и в пленарната зала може да имате нашата подкрепа и ако искате и наши експертни становища - ако, разбира се, сте склонни да приемете нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преди да дам думата на господин Божинов, обещах да направя едно пояснение, че все пак свободата на словото не бива да се смесва със свободата на възможността за придвижване. Променен е съвсем козметично Правилникът за достъпа на журналистите до сградата на Народното събрание. Текстовете са променени консесусно след широко обсъждане с представителите на всички медии, които бяха представени от заместник-главните си редактори.
Заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Димитров направи констатацията, че в първите две изказвания била скъсана връзката между експертите, които са ги готвили и тези, които са ги прочели. Това ми дава повод да взема реплика и да отбележа, че е много по-лошо, когато не се държи сметка за връзката между оня, който е приел един закон и способността му да носи отговорност за него. Защото, ако днес констатираме пълна нищета в ръководния орган НСРТ и всички тежки последствия по-нататък, трябва поне, когато се изправяте от тази трибуна, да личи, че вие приехте този закон и, че вие го приехте тенденциозно, че вие отредихте на себе си като мнозинство и на президента като ваш съпартиец пълния монопол върху определянето на състава на НСРТ. И когато днес той се раздира от противоречия, когато не може да работи, когато доведе до това състояние медиите, трябва да държите връзка и да личи, че сте си направили тези изводи.
Казвам това в оставащите секунди на моята реплика, защото всеки опит да се използва мнозинството, за да се контролират било съдебната система, било икономическите отношения в страната или медиите, води до крах този, който се е опитвал да контролира. В тия 10 години, който се опита да надстрои икономическите отношения, за да забогатее, беше презрян от избирателите; този, който подреди Висшия съдебен съвет, за да бъде безнаказан за престъпленията си, ще получи възмездие, а този, който искаше да контролира медиите, е във вашето положение.
Затова се обръщам към мнозинството: направете го така - не за да ви служи, а за да бъде обществен и тогава ще получите дивидент, а не пряка полза от това, че го контролирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин Божинов, аз споменах, че господин Атанасов по това, което той тук изложи пред залата, сам си е писал текстовете. То стана видно. Аз говорех за групата народни представители - при тях се къса връзката.
И още нещо. Не е добре - ние гледаме една специализирана материя - да започвате и тук в момента да правите една предизборна кампания за президентски избори. Не е добре. (Смях и оживление в КБ.) Аз няколко пъти споменах, че трябва да се търси експертното начало. Това е много специализирана материя. Не е добре с общи фрази да тръгваме да правим предизборна кампания тук и да заклеймяваме Тридесет и шестото, Тридесет и седмото, Тридесет и осмото Народно събрание. Ето, господин Атанасов се усмихва. Ние с него дълги години сме работили в Медийната комисия. Трябва експертност. Това е: експертност, добронамереност и толерантност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз няма да правя политически речи. Искам само да подчертая, че в законопроекта, който е предложен от Комисията по медиите, е направена решителна стъпка към изграждане на нашите средства за информация, особено държавните средства за информация, като обществени. Разбира се, за да се направи действително обществена телевизия и действително обществено радио, се изискват много сериозни и фундаментални корекции в това, което имаме налице като база, като Закон за радиото и телевизията.
Това, което се предлага в случая, е необходимост да се отстранят тези драстични въпиющи нарушения на един закон, който трябва да служи на обществото. Аз категорично искам да подкрепя основните принципи и философията на този законопроект и да кажа, че при него има действително обръщане към експертното начало - както при издигането на кандидатурите за генерален директор на радиото и телевизията, така и при приемането на мнението на специалистите, а не на тесни гилдии с определено партийни и политически позиции.
В тези два законопроекта, които са предложени, разбира се, има доминиращи хубави идеи. Може би на второ четене трябва да се търси някакъв синтез, при който да се намерят (звъни мобифонът на оратора) най-ефективните решения, от които да се получи един работещ закон, който да допълни действащия Закон за радио и телевизия.
Аз само искам да предложа промяна в квотите на Народното събрание и на президента, а също така и за ротацията на избраните членове на този Съвет за електронни медии. (Отново звъни мобифонът на оратора.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОДС: Кажете му да го изключи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако кажа на господин Ганчев да си изключи мобифона, трябва да помоля всички вие да изключите мобилните си телефони, тъй като звънят по цял ден. Ако приемем това, ще бъде елемент от решение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Петко Ганчев: Извинете ме много.
Става въпрос за това, че би могло да се върви към избиране на 6 представители от Народното събрание в този Съвет за електронни медии като вървим пропорционално на съответните парламентарни групи, за да могат и другите парламентарни групи освен мнозинството да издигнат свои представители и да се получи една консенсусна формула. От президента да се издигат трима кандидати за представители в този Съвет за електронни медии. Това е моето първо предложение.
Второто ми предложение е пропорционално да вървят и ротациите след първата година - един от президентската квота и по двама от избраните от Народното събрание. Мисля, че така ще се получи по-голяма динамичност и по-висока ефективност на този Съвет за електронни медии, който е много удачно избран като регулаторен орган от гледна точка на перспективата на развитието на електронните медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ганчев.
Заповядайте, господин Тагарински.


Марио Тагарински (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първо четене обикновено се обсъждат принципите и идеите, заложени в един законопроект, особено по такъв важен законопроект, свързан с формирането на общественото мнение.
Знаем, че в развитите страни над 60 на сто от общественото мнение се формира от електронните медии, затова е изключително важно добре да бъдат регулирани тези обществени взаимоотношения и да има гаранции за защита на обществения интерес. Затова аз няма да влизам в детайли, защото смятам, че това е заложено и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - тези неща се уточняват между двете четения, когато всички ще имаме възможност да направим своите конструктивни предложения. Разбира се, никой закон не е съвършен - и този, който беше досега, и този, който е представен на нашето внимание естествено е, че не е съвършен. Въпросът е едно действие, последващото го поне да бъде по-добро, за да урегулира определени отношения по по-добър начин.
В § 4 на предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е определен този нов орган. Както разбрахме всичко това се прави само и само, за да може да се извършат едни промени в съществуващия орган. Разбира се, това можеше да бъде уредено и по друг начин, а не повече от месец да сме свидетели на несръчни опити да се подготви един законопроект. Там е записано, че това е независим регулаторен орган и в ал. 2, че Съветът за електронни медии ще се ръководи от интересите на обществото като защитава свободата и плурализма на словото, информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.
След това вече виждаме в чл. 25, § 5 на настоящия, предложен на нашето внимание законопроект, че веднага се въвежда едно ограничение в този регулаторен орган или независим обществен орган. По отношение на възможността на различни слоеве на обществото да вземат участие в този регулаторен орган. Пак казвам, по своята същност радио- и телевизионното разпръскване е една обществена услуга, която се предоставя на обществото по смисъла на Конституцията - правото на гражданите да бъдат информирани, да формират свободно своето мнение, съгласно и решението на Конституционния съд.
Въвеждането на тези ограничения, например конкретно имам предвид тези пет години трудов стаж в радио- или телевизионна организация и т.н., и т.н., няма да цитирам изцяло текста, не дава възможност и ограничаването, разбира се, на кръга професии, които могат да вземат участие в този орган, не дават възможност на гражданското общество, по-широки кръгове на обществото или представители на потребителите на тази обществена услуга, да вземат участие в регулирането на този обществен процес.
Аз бих дал пример веднага - защо един лекар, който всекидневно контактува с голям кръг хора и който има възможност да прави един естествен мониторинг на техните виждания и техните отношения към това, което медиите предоставят, да не може да участва, например, в един такъв регулаторен орган? Или, например, представител на религиозните общности, един социолог, един психолог? Така че ми се вижда нелепо от принципна гледна точка въвеждането на това ограничение, защото пет години трудов стаж в радио или телевизия има и портиерът на телевизията, така че по този начин смятам, че се ограничават конституционни права на гражданите.
От друга страна, бих казал, се отнема едно право на институциите или недоверие в институцията на парламента, на президента, че парламентът не може да прецени личните качества на тези, които ще бъдат предложени за членове на този независим обществен регулаторен и т.н. орган.
Това е в общи линии. Аз няма да влизам по-нататък в детайли. Има неща, които наистина биха могли да бъдат приветствани. Това е въвеждането на елемента на дерегулация или един по-либерален режим по отношение на лицензирането, имайки предвид, че ние се намираме в един глобален процес в световен мащаб на информационен бум. Така или иначе в скоро време всички тези неща няма да подлежат на никаква регулация и това е нещо, което е добро в този законопроект, но пак казвам, ако се спрем на основните идеи и принципи, заложени в този законопроект аз смятам, че това просто е неприемливо и това е нещо, което ни връща назад, а не ни придвижва напред в една възможност за по-демократично регулиране на тези обществени отношения. Смятам, че между двете четения бихме могли да намерим конструктивизъм помежду си наистина, за да създадем нещо добро, а не заради Илия да намразим Свети Илия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Тагарински.
Заповядайте, господин Димитров.
Димитър Димитров (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да се изкажа по-скоро по принцип, отколкото в детайли.
Първо, бих искал не да споделя, а да благодаря на господин Тагарински, че ни припомня основното задължение, което ние имаме като комисия по медиите да създадем един обществен орган. Той изтъкна това нещо и на последното заседание на комисията. Само искам да припомня, че ние се ангажирахме още при първото заседание с една задълбочена работа върху създаване може би на един отделен орган, който да може да защити наистина, както в европейските държави, интересите на обществото по един по-пълен начин.
Естествено това, което правим сега и което беше изтъкнато е, че ние правим една необходима промяна на един неработещ орган, правим допълнение към един закон, който не работеше добре. Нашата ангажираност към създаване на едни истински обществени медии вече я декларирахме, но това е един въпрос, който изисква на първо място широка обществена дискусия и не може да стане по необходимост и такава, каквато я имаме пред нас сега. В някои държави има отделни органи, в някои държави конституционно са регламентирани начините за защита на обществените интереси, така че трябва да минем по-натам през едно широко обсъждане.
Също загрижеността, която проявяваха доскоро управляващите към обществените интереси ме навежда на един въпрос към тях - защо те не я проявяваха четири години, докато управляваха със сегашния орган, който се налага да се променя сега?
Друго нещо принципно, за което искам да кажа и което е по-скоро към духа на предложението на господин Атанасов и на това, което ние предлагаме - въвеждането на професионален критерий. Аз не съм съгласен с презумпцията, която е в основата на предлаганите от господин Атанасов промени, които все пак по един или друг начин са политически, че професионалният критерий е недостатъчен или не е добро средство за гарантиране на едни независими обществени медии. В крайна сметка по този начин подценяваме професионализма на хората, които работят в медиите. На Запад в най-добрите медии професионализмът именно се гради върху личната ангажираност на професионалиста да не обвързва своите политически схващания с предмета на неговата дейност и това е гаранция за професионализма.
Може да се възрази, че ние не сме достигнали или нашите професионалисти не са достигнали до такъв професионализъм. Добре, но ние създаваме чрез нашия закон, чрез едно доверие към професията ние създаваме и правим стъпка напред за постигане именно на такъв професионализъм.

И аз не съм съгласен, че ако приложим политическите критерии, свързани с квоти, с математически модели, ние не вършим нищо добро, за да преодолеем тази негативност, която има между политическата класа и професията, за която става дума, която виждаме всеки ден. Аз мисля, че ако искаме за в бъдеще да постигнем истински обществени медии, трябва да имаме доверието и на работещите в професията.
И това, което ние правим с нашия законопроект, с духа на нашите промени, правим именно тази стъпка към хората, работещи в медиите и се надяваме, че те ще отговорят. Това е разлика основно в духа между нашите предложения, който е позитивен, и предложенията на господин Атанасов, които все пак изхождат от стария политически модел - всичките неща да се уреждат чрез политически средства по един или друг начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
За реплика има думата господин Тагарински.
Марио Тагарински (ОДС): Аз не зная точно какъв орган се има предвид, който щял да защити обществените интереси, защото органът е само този, който е оправомощен да взима решения.
Не исках да влизам в детайли, но все пак опасността е един такъв орган да се превърне в един експертно технически съвет, а още по-лошото е той да се изроди в един лобистки кръг, експертно лобистки кръг, който защитава интересите само на едната страна, както се казва, а не и на другата. А може би и това е целта? Защото една от народните представителки в комисията се изрази точно така: "Ами не може и вълкът да е сит, и агнето цяло".
За съжаление ние тук в парламента сме призвани да намираме решението на тази задача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тагарински.
За втора реплика има думата господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, питате какво сме правили четири години. Искам да Ви кажа, че глава "Медии" в Европейската комисия е затворена. Може да е имало някакви забележки, да е имало дискусия, но в Европейската комисия такъв проблем няма.
И още нещо. Все пак във всички тези неща, които аз чувам, добре е обществеността да знае - в момента вие искате да имате 5 човека в Съвета за електронни медии. Пет човека са достатъчни за смяната на Лили Попова. Това са в момента нещата с истинските им имена. Ако това не е политическа воля, здраве му кажете! Нали, аз разбирам, хубави са приказките, но все пак пред обществеността нещата трябва да се казват такива, каквито са.
За мен това, което в момента предлагате, е точно политическа подмяна на хората от Националния съвет за радио и телевизия. Не коментирам какви са те. Имате обществено доверие. Ние тези неща в комисията ги ... И в никакъв случай, нали, не трябва да се спекулира, да речем, че ние заставаме зад някого. Тоест вие в момента не променяте принципи и схеми, искате да смените хората. Това е политически акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Чонков.
Господин Чонков (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по това, че господин Благой Димитров се опита да подведе залата с това, че минавайки на регистрационен режим, евентуално кабелните оператори ще могат да прекарат както искат своите мрежи. Това не е вярно. Кабелните оператори поначало засега се лицензират с два лиценза. Единият лиценз е от Комитета по далекосъобщения, който получават, а вторият лиценз е за програмна схема. И когато говорим за програмна схема, тук е написано ясно в § 38 - става въпрос за регистрационен режим за създаване на радио- и телевизионни програми, които няма да заемат ефирното пространство.
Така че, когато говорим за регистрационен режим, ние говорим именно за радио- и телевизионните програми. В никакъв случай това не се отнася и за далекосъобщителните мрежи, които реално получават своя лиценз от ДКД. И в разпоредбите по програмата за Закона за далекосъобщенията такива клаузи не съществуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чонков.
Господин Милушев, заповядайте.
Явор Милушев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, свикнал съм да излизам пред пълни зали, но ще се съобразя с реалността. И считам, че това е израз на отношение по-скоро на личния интерес на различните политически сили към проблематиката за медиите, електронните медии и НСРТ, отколкото лично отношение към мен или към НДСВ.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има разлика между онази зала и тази зала.
Явор Милушев: През последните години, повече от 10 години нашето общество преживя много кризи, които бяха преодолявани по един или друг начин. Но кризата в медиите се оказа перманентна. Обществото беше разтърсвано от постоянни скандали, като през последните месеци те стигнаха своята критична точка.
Това, което се случи в Българското национално радио - най-старата медия в България, е пореден етап от агонията на българското медийно законодателство. Постоянната борба за надмощие между НСРТ и генералния директор на Българската национална телевизия наистина носи характера на сапунен сериал, но нанася тежки травми в общественото съзнание.
Скандалите, които разтърсват радиото и телевизията, умориха обществото, поставиха го в унизителна зависимост не само от политическите прищевки, но го поставиха в зависимост от ниските критерии, по които се определя неговото право да живее в качествена и обективна информационна среда. Тези скандали дискредитират и идеята за законност и ред в нашата собствена страна, идеята за защита на обществения интерес като първостепенна наша цел.
За обществото е ясно, че основно действащо лице във всички драми в сферата на електронните медии през последните години е добилият вече печална популярност орган, наречен Национален съвет за радио и телевизия. Орган, който беше създаден с идеята да направи обществените медии, националното радио и националната телевизия независими от политическата власт и да създаде условия за прозрачни и ясни процедури за лицензиране на частни радио- и телевизионни оператори.
Направи ли НСРТ обществените медии независими от политическата власт? Не успя, не ги направи. По-лошо. Благодарение на НСРТ двете национални медии се превърнаха в инструмент за пропаганда. В резултат от действията на НСРТ, инспирирано и от една политическа сила, Българското национално радио беше на път да се разпадне.
Създаде ли НСРТ ясни и прозрачни процедури за лицензиране на частни медии? Създаде ли стабилна, либерална медийна среда? Не създаде.
Но, за да бъдем обективни, трябва да признаем, че НСРТ не беше създаден, за да гарантира либерална медийна среда. НСРТ беше един декор, който трябваше да покаже на Европейския съюз, че, видите ли, ние вече си имаме и това - един независим регулаторен орган, също като в развитите европейски демокрации. Декор, зад който трябваше да се скрие Държавната комисия по далекосъобщения, чрез която държавната власт на практика получи пълен контрол над частните радио- и телевизионни оператори от момента на тяхното лицензиране до решението даден оператор да бъде спрян или не.

Когато говорим за успехите по пътя на евроинтеграцията, нека се замислим и за този Закон за радиото и телевизията. Да, господин Благой Димитров, главата "Аудиовизия" е затворена. Добре, но Вие също знаете, че високопоставени представители на Евросъюза намекват, че освен буквалното преписване на правни норми едно от условията за приемането на страната в Европейския съюз е и тяхното прилагане. Смятате ли, че резултатите от прилагането на Закона за радио и телевизия нас ни доближават до Евросъюза? Дискусиите в Съвета на Европа във връзка с кризата в Националното радио ясно показаха, че у нас гарантираните свобода на слово и право на информация са в много тежка криза.
Уважаеми дами и господа! По времето на управлението на един избран от НСРТ генерален директор на Националното радио беше възбудено силно напрежение в обществото, след като бяха уволнени толкова журналисти, колкото не бяха уволнявани дори по времето на управлението на Живков. По времето на този директор на Националното радио удобните получиха правото да говорят. Неудобните бяха принудени да млъкнат. А техният глас от улицата вече нямаше и кой да чуе.
Или друг пример. След като един непартиен кандидат за генерален директор на Националното радио беше отхвърлен от НСРТ поради непригодност, същият този кандидат получи много висока оценка и голяма позиция - директор на Дирекция "Радио на Европейския съюз за радио- и телевизионно разпръскване".
Много са примерите, които показват доколко НСРТ е орган, работещ по европейските стандарти. Смятате ли, че след всичко това НСРТ допринася за издигането на имиджа на България като страна, в която има свобода на медиите и професионален подход при тяхното регулиране и тяхното управление?
Всички следихте кампанията на НДСВ в страната и вие отлично знаете, че непосредствено след проблема с корупцията и безработицата, и здравеопазването хората говореха за проблема "НСРТ", защото те живеят в принуда да получават информация, която не задоволява техните духовни потребности. Така беше и в Пернишка област. Но, кажете ми: един гражданин на Трън с по-малки права ли е от един член на политическа централа или от един член на НСРТ?
Ще цитирам резултатите на НЦИОМ от едно изследване на общественото мнение, проведено на 31 август - 1 септември 2001 г. На въпроса "Успя ли, според вас, НСРТ да изпълни предназначението си на независима обществена институция?" 64,7 на сто отговарят отрицателно. На въпроса "Според вас чии интереси защитава НСРТ?" 51,3 на сто отговарят: "Интересите на политиците". На въпроса "Защо не одобрявате работата на НСРТ?" 40,9 на сто отговарят: "Защото изпълнява политическа воля"; 34,4 на сто отговарят: "Защото не защитава интересите на аудиторията", и 16 на сто казват: "Защото са некомпетентни".
В НСРТ според общественото мнение е имало некомпетентни хора, които са изпълнявали политическа воля. А на въпроса "Обществен или политически орган е НСРТ?" 50,2 на сто отговарят: "НСРТ е политически орган".
Както обществото, така и експертните общности, така и работещите в медии, така и собствениците на медии са единодушни, че в медийното законодателство са допуснати много сериозни грешки и са необходими бързи, незабавни корекции. Това стана ясно и при всички наши дискусии, които проведохме през последните месеци.
Аз не вярвам в страната да има гражданин, който да каже: Законът за радио и телевизия е чудесен, НСРТ е чудесен, йок, не пипайте нищо.
Предполагам, ще попитате: защо промените сега са ограничени в законопроекта, който предлагаме; защо не приемем радикална ревизия на закона или защо въобще не приемем един нов закон? Но вие отлично знаете, че Законът за радиото и телевизията представлява един комплекс от правни норми, които регламентират много различни проблеми и всеки един от тях е достатъчно сложен и трябва време и воля да вникнем в него.
Първо, това е проблемът за регулаторния или лицензиращия орган.
Второ, това е проблемът за устройството и управлението на обществените оператори Българска национална телевизия и Българско национално радио.
Трето, това е проблемът за финансирането на Националното радио и Националната телевизия.
Четвърто, това е проблемът за лицензирането на частните оператори.
Пето, това е проблемът за техническите методи за разпространение на радиото и телевизията, т.е., проблемът с предавателите.
Според нас трябва да се запазят всички добри текстове на Закона за радио и телевизия досега - безспорно, има такива - и сега да променим поетапно онези негови норми, които регламентират отделни кръгове от обществени отношения. При този подход естествено е да започнем от главния, болния проблем - проблема за НСРТ. Защото в Закона за радио и телевизия НСРТ е първопричината за състоянието, в което са електронните медии днес. Всичко останало е следствие и резултат от действията на този орган.
В хода на обществените дискусии се открои и едно много важно искане на професионалната общност - да се повиши нивото на експертност на НСРТ, да се въведат критерии за неговите членове, които да дават гаранция за независимост, безпристрастност, професионална компетентност в работата на този орган.
Повече от 20 години европейските страни се стремят да създадат едни независими обществени електронни медии и в различни страни в една или друга степен са постигнали това в зависимост от политиката на държавата, в зависимост от икономическата ситуация и най-важното - в зависимост от силата на гражданското общество.
У нас повече от 10 години говорим за независими обществени електронни медии. Но днес трябва да се запитаме: създадени ли бяха за този период условия, за да съществуват те такива, каквито са в така мечтаната от всички нас Европа? У нас вълната по естествен път сменяше политическите сили една след друга, които пребоядисваха държавната сграда ту в един, ту в друг цвят.
Ние от НДСВ като управляващо мнозинство искаме да изградим една здрава и стабилна държавна сграда, която да е удобна да живеем в нея всички заедно. Настоящите изменения и допълнения, които предлагаме на вашето внимание, са само част от този бъдещ градеж. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милушев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за радиото и телевизията още от своето създаване беше обект на широк обществен интерес и на силни критики както в миналото, така и в момента. Господин Милушев любезно предостави данни от едно социологическо проучване, което потвърждава това. Ако погледнем обществените настроения, то много лесно можем да открием в тях, че преди всичко хората биха желали промените да бъдат в посока към засилване на независимостта на регулиращия орган, засилване на неговите компетентности, което в крайна сметка и ще доведе до гаранции за свободата на словото в България. Поради тази причина съвсем естествено, че в своята предизборна кампания Националното движение Симеон Втори заяви, че ще отговори на тези очаквания. По този повод ние имаме пред нас проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Отговаря ли представеният проект на тези очаквания? Аз ще се спра на няколко въпроса, които според мен са принципни и по които наистина трябва да се направи коментар.
Преди всичко това е наименованието на предлагания регулаторен орган Съвет за електронните медии. В същото време, макар че съветът претенциозно е обявен, че е за електронните медии, още в началото на предложените промени се заявява, че съгласно чл. 20, ал. 3, това е § 4 от предложените промени, Съветът за електронните медии контролира само радио-телевизионни програми, определени като такива с този закон. В допълнение в мотивите към законопроекта изрично е подчертано, че Съветът за електронни медии има правомощия само по отношение на радио-телевизионните програми, отговарящи на дефинициите за тях, а не към други медии, разпространяващи по електронен път, което означава, че наименованието на този съвет надвишава неговите правомощия по закон. Това по друг начин казано е да се създаде съвет по транспорта, а в закона да му се вмени задължението и правото да се произнася единствено по въздушния транспорт. Съвсем естествен е въпросът защо наименованието не отговаря, примерно Съвет за радиото и телевизията, ако не се иска да се повтори наименованието НСРТ, което, както се подчерта, вече не се приема добре от българското общество. За мен това е една съществена забележка, защото съветът трябва точно да отразява кръга на своите задължения и компетентности в наименованието си.
По отношение на гаранциите за независимост на регулатора. Отговор на този въпрос дали действително се завишават гаранциите за независимост на регулатора можем да намерим в три аспекта. Първо, това е начинът на формиране на регулаторния орган, второ, вземането на решения и, трето, отзоваването на членовете на регулаторния орган.
Принципът на формиране, както веднага си личи и затова говори и господин Иво Атанасов, по никакъв начин не се различава от принципа на формиране на НСРТ по сега действащия закон. Задава се естествено въпросът: след като принципът на формиране не се променя, а нещо повече, дават се много по-големи правомощия, каква е гаранцията, че независимостта на регулаторния орган се разширява? Отговор няма независимо от субективни очаквания и предположения. Нещо повече, ако се прочетат становищата по отношение на НСРТ през тези години, много категорично беше изявявано във всички публикации искането за по-голямо участие на гражданското общество в НСРТ, както и за взимане на решения от Народното събрание с квалифицирано мнозинство за назначаване членовете на НСРТ, което да бъде гаранция за независимостта в действията на членовете на НСРТ. Такова нещо отсъства изобщо в предложения ни проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
По отношение на вземането на решения. Независимо, че в комисията беше изказано предположението, че се запазва влиянието на президентската квота и други в този аспект, аз искам да ви кажа обратното, че по начина, по който се вземат решенията само с обикновено мнозинство, реално се елиминира влиянието на президентската квота. И няма нужда господин Атанасов да казва, че ако президентът привлече един член от квотата на парламента, защото без да привлича членове квотата на парламента може винаги да прокарва своето решение. Те са 5 срещу 4 от квотата на президента. Искам да Ви кажа, господин Атанасов, че когато при създаването на един орган се прилага квотният принцип, винаги той е придружен с механизъм за вземане на решения, който да не позволява едната квота самолично да взема решенията. С промените, които се внасят от НДСВ, се прави точно обратното - едната квота самолично ще определя решенията дори и по най-важните за новия орган въпроси.
На трето място - отзоваването на членовете на регулатора. По отношение на отзоваването се прави една драстична промяна - членовете на новия регулаторен орган, съгласно предложения законопроект, могат да бъдат отзовавани и ще бъдат отзовавани от органа, който ги е избрал, с други думи от Народното събрание, респективно от президента.
В същото време аз искам да прочета становището на Конституционния съд № 10 от 1999 г., което е отразено като решение. Това е решение по повод на Закона за радиото и телевизията. Там категорично е записано: "Законодателят е определил този ред за освобождаване на членове на НСРТ, тоест не от органа, който ги е избрал, а от самия регулаторен орган, като е съобразил обстоятелството, че членовете действат в колегия и веднъж включени в нея, имат независимост от органа, който ги е определил. Именно разпоредбата на чл. 30 от закона, определящ механизма на освобождаване на членовете на съвета, гарантира независимостта на НСРТ от органите, които са го съставили - парламентът и президентът, защото общественият интерес предполага НСРТ, веднъж избран, да остане независим от органите, които го формират."
По същия начин - и аз ви моля да чуете това - една конституционна разпоредба, това е чл. 148 от Конституцията, осигурява независимостта на Конституционния съд, като му предоставя правомощието да прекратява предсрочно мандата на членовете си. Реално становището на Конституционния съд, което преди това е заложено и в най-висшия законодателен акт на България - Конституцията, предполага, че независимостта се защитава именно по досега действащия начин. Но очевидно авторите са имали други намерения. Все пак аз съм изненадан, че сред хората, които са подписали предложението за изменение и допълнение, има и юристи, които дори не са си направили труда да съобразят текстовете с Конституцията и решения на Конституционния съд по подобни въпроси, включително по Закона за радиото и телевизията.
По отношение на експертността на членовете на новия регулаторен орган. Тук както господин Димитров, така и господин Милушев цитираха, че ние трябва да се доближим максимално до Европа. Аз все пак не зная дали те са направили справка какво е положението в Европейския съюз и в Съединените щати. Аз мога да им предоставя такава справка, но ще ви кажа какво показва тя.
Първо, говорим за членовете, които се избират в новия регулаторен орган. В шест страни няма конкретни изисквания към членовете на регулаторния орган, като има само ясни изисквания за несъвместимост: не може да бъде президент, министър-председател, министър, депутат и така нататък. Има само такива текстове. Това са Франция, Съединените щати, Холандия, Финландия, Словакия. В други пет страни се изисква да участват експерти, но общо в областта на телекомуникациите - Швеция, Унгария, Норвегия, Италия и Испания. В останалите страни се налага категорично становището, че трябва да участват значими фигури в културната или научната сфера - това е Португалия. В Белгия - категорично да има представители от всички области на телекомуникациите и медиите, а не само работили в радиото и телевизията. А да не говоря за Австрия, където този орган има само трима члена - един съдия, един представител на телекомуникациите и един юрист или икономист. Германия, която е в сърцето на Европа, един от основателите на Европейския съюз, в 7-членния състав има трима съдии, съгласно закона. Аз питам: това означава ли, че тези страни при такова разнородно представителство на обществото в регулаторния орган са намалили качеството на този орган? Компетентността не се измерва само с трудовия стаж или с местоработата.
И нещо повече. Съгласно направените от вас предложения, хора, които са признати в културното развитие на страната и в областта на медиите и общо на културата като проф. Милчо Костов и проф. Тончо Жечев, лека му пръст, не могат, съгласно вашите промени, да станат членове на новия регулаторен орган. Не знам дали това може да бъде като признак, с който да се гордеят авторите.
Следващият въпрос касае правомощията на регулаторния орган. Съгласно представените промени, правомощията на регулаторния орган се разширяват изключително много като реално ДКД става, и това беше казано в изказванията, орган, който обслужва Съвета за електронните медии.
Включително, и аз чета § 9 от предложените изменения, където сред новите точки, които се въвеждат, има една т. 14 "Провежда конкурс". Касае се за определяне на радио- и телевизионни оператори, на които се издава далекосъобщителна лицензия за изграждане, поддържане и използване на мрежа за земно радио- и телевизионно разпръскване. Но в същото време изграждането, поддържането и използването на мрежа за земно радио- и телевизионно разпръскване е една телекомуникационна дейност или далекосъобщителна дейност, която се осъществява чрез използване на радиочестотния спектър. А радиочестотният спектър, съгласно чл. 18 на българската Конституция, върху него суверенни права има само българската държава и там единствено упражняването на тези права може да бъде извършено от държавен орган. Така, както е дефиниран Съветът за електронните медии, той не е държавен орган и това личи още в предложението, което се прави. Той е независим регулаторен орган.
Поради това тази поправка влиза в директно противоречие с българската Конституция.
По отношение избора на генерален директор на радиото и телевизията. Когато госпожа Диляна Грозданова казваше, че Законът за радиото и телевизията едва ли не е бил създаден като закон за човек, аз все пак искам да кажа, че тук има едно изменение, което наистина е изключително смущаващо. Казва се, че кандидатите за генерален директор трябва да имат една година и половина стаж на ръководна длъжност. Защо не две години или защо не една? Отговорът ние ще получим когато той бъде назначен. И това ще бъде явно именно този човек със стаж между една и половина и две години на ръководна длъжност. Но заедно с това тук няма никаква индикация кой стаж се счита за релевантен. Кой отговаря на смисъла на основните, бих казал, задължения, които трябва да се изпълняват? Защото той може да бъде началник и на отдел "Стопански", така както е записано тук.
В същото време искам все пак да напомня, че първият директор на Българското радио Сирак Скитник не е бил преди това на никаква ръководна длъжност нито в българска, нито в каквато и да е друга медия, но той е оставил една незаличима следа в българската култура и като художник, и като автор. Неговите картини можете да намерите и в Националната художествена галерия, може да намерите книгите му и в Националната библиотека. Интересно този, който сега именно се готви със стаж една година и половина на ръководна длъжност дали ще може да отговори на една десета от изискванията, на които е отговарял навремето първият директор на Българското радио?!
И накрая, когато говорим за регистрационния режим на кабелните оператори. Поначало премахването на лицензионните режими е една положителна стъпка. Но погледнете какво се получава. За кабелните оператори режимът от лицензионен се преобразува в регистрационен. В същото време за ефирните оператори лицензионният програмен режим продължава да действа. Това обаче означава неравнопоставеност по отношение на българските граждани, които са потребители на тази услуга. За тях няма значение дали чрез ефир или чрез кабел програмите влизат в неговия дом. Когато едните програми не се лицензират, а другите се лицензират, това поставя в крайно неизгодно положение и ефирните оператори, поради което аз считам, че трябва да бъде направена промяна, която да отговаря точно на равнопоставеността на ефирните и кабелни оператори по отношение на тяхната програмна част.
Оставям на страна всички останали въпроси, които също могат да бъдат коментирани, като липсата на яснота по отношение на предаването на програми чрез спътници, липса на яснота по отношение на цифровата телевизия, която има съвсем друг принцип и на една честота могат да се предават няколко програми и ред други недостатъци на предложения законопроект.
В крайна сметка това, което казах, и за да бъда в съответствие с основните нормативни актове на страната, аз не мога да подкрепя предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Иванов. Автоматично удължихте определеното време с 10 минути и изчерпахте и него. Така че времето за дискусия на Обединените демократични сили е изчерпано.
За реплика има думата господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Господин Иванов, отлично познавам данните, които изнесохте, но отново питам: създадохме ли през тези десет и повече години това гражданско общество, което има силата да се противопостави на политическата лакомия на такива "независими" органи, какъвто е цитираният НСРТ? Ние не предлагаме нов закон. Ние предлагаме изменение и допълнение към съществуващия закон, за да го спасим от политическа агресия. Това е целта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милушев.
За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Милушев! Аз съм съгласен с Вас и с това започнах моето изказване, че Националният съвет за радио и телевизия не изпълни големите обществени очаквания. Но заедно с това, когато една политическа сила декларира, че идва в името на нов морал, тя трябва да го докаже с промени, които да гарантират новия морал, а не да бъдат една мимикрия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Обявявам разискванията за приключени и преминаваме към гласуване.
Най-напред поставям на първо гласуване законопроекта с вносител Милена Милотинова и група народни представители.
Гласували 162 народни представители: за 129, против 27, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта, внесен от народния представител Иво Атанасов.
Гласували 160 народни представители: за 61, против 96, въздържали се 3.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Ние не знаем кой законопроект е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Атанасов оттегли първия си законопроект и това е отразено в протокола. Така че объркване не би могло да има.
Има думата госпожа Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! От името на комисията правя предложение във връзка с чл. 70 от нашия правилник, където се третира срокът, в който между първо и второ четене народните представители имат право да внесат своите предложения.
Комисията предлага това да е най-минималният, най-краткият срок, който третира чл. 70 - 3-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Етем.
За противно предложение ли искате думата?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз правя противно предложение на предложението на госпожа Етем.
Процедурното ми предложение е за двуседмичен срок, т.е. за максималния срок, тъй като и от самия дебат се вижда, че има доста конфликтни точки. Нека народното представителство да има възможност внимателно да огледа още веднъж законопроекта, да направи още веднъж може би сверка с експертите и тогава да разгледаме на второ четене законопроекта. Иначе оставаме с впечатлението, че искате по някакъв начин бързо да претупате нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има направени две процедурни предложения. Първото е на госпожа Етем - срокът за даване на писмени предложения да бъде 3-дневен.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 163 народни представители: за 114, против 48, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателят на комисията госпожа Етем да обясни кога изтича 3-дневният срок, който гласувахме сега.
ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател, но мисля, че това не е задължение на който и да е депутат или председател на комисия - да уточнява кога изтича срокът. Това трябваше да се уточни, когато приемахме правилника.
Ако трябва аз да направя предложението, предлагам 3 дни - събота, неделя и понеделник в 18,00 ч. изтича 3-дневният срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Какво ще предложите, господин Тагарински? Реплика на това предложение или какво? Вече сме го гласували. Това, което госпожа Етем направи, е едно пояснение.
Марио Тагарински (ОДС): Аз предлагам да уточним. Ако трябва да прегласуваме това, което решихме или мнозинството реши преди малко, тъй като има една проста причина. В съботния и неделния ден Народното събрание не работи и няма къде да постъпят тези предложения, т.е., срокът се ограничава до един ден.
Така че, много Ви моля, все пак да имате предвид и тези неща.
Моето процедурно предложение е да прегласуваме процедурното предложение и да уточним срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Тагарински направи процедурно предложение да се прегласува и да се уточни срокът.
Прегласуването на предложението по същество е такова, каквото е направено. Това е смисълът на прегласуването. Ние нямаме ново предложение, за да правим прегласуване на него. В момента имаме предложение срокът да бъде 3-дневен. Процедурното предложение е да се прегласува това предложение по същество.
Прегласуваме предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители: за 105, против 59, въздържали се няма.
Процедурното предложение на госпожа Етем е прието.
Преминавам към съобщенията:
Комисията по здравеопазването ще проведе свое заседание на 3 октомври от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 4 октомври от 16,00 ч. в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 4 октомври от 14,30 ч. в зала 456.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 4 октомври от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 3 октомври от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гергана Грънчарова

Несрин Узун