Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-10-03

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието. Искам да пожелая на народните представители успешна и ползотворна парламентарна седмица.
Представям ви проекта за програма за работа на Народното събрание за периода 3 - 5 октомври 2001 г.
1. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за международните договори на Република България. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители: Нина Чилова и група народни представители.
4. Първо четене на законопроекти за счетоводството. Вносители: Надежда Михайлова и група народни представители; Иван Искров и група народни представители.
5. Първо четене на Законопроекта за независимия финансов одит. Вносител: Иван Искров и група народни представители.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
7. Парламентарен контрол.
Моля уважаемите госпожи и господа народни представители да гласуват проектопрограмата за работата на Народното събрание през седмицата.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 2.
Програмата за работа на Народното събрание за седмицата е приета.
Представям на Вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения от 26 септември до 2 октомври 2001 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносител: Емилия Радкова Масларова, Димитър Илиев Димитров и Кръстю Илиев Петков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Допълнителни комисии са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител: Петър Василев Мутафчиев, Янаки Боянов Стоилов и Васил Тодоров Калинов. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Вносител: Михаил Райков Миков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ. Вносители: Владимир Михайлов Дончев, Даниел Василев Вълчев и Румяна Денева Георгиева. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за трансфер на осъдени лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за правна помощ по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за правна помощ по граждански дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Централната избирателна комисия ни изпраща Решение № 363 от 26 септември 2001 г., с което се обявява за избран народен представител Никола Богданов Николов от Коалиция "Национално движение Симеон Втори".
Моля, господин Никола Богданов Николов да заповяда в залата и да заеме място на трибуната.
Господин Николов, повтаряйте след мен думите на клетвата, предвидена в Конституцията на Република България.
Никола Николов (НДСВ): "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да Ви бъде честито! Заемете своето място в залата.

Уважаеми госпожи и господа, преминаваме към нашата работа по точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ, БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА - АГЕНТ НА ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ, И БАНКА КИТАЙ - ЗАЕМОДАТЕЛ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Доклада на комисията по този законопроект ще представи господин Арсо Манов - заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с обсъждането на законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, предлагам в залата да бъде поканена госпожа Рая Узунова - главен експерт в Дирекция "Външни финанси" на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Моля, поканете в залата госпожа Рая Узунова.
Господин Манов, моля да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси във връзка със
законопроект № 102-02-9 от 20 август 2001 г. за ратифициране на Кредитното споразумение между
Република България - заемополучател, Българската народна
банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай -
заемодател, внесен от Министерския съвет


На заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, подписано на 1 юни 2001 г. в София.
Заемът е в размер на 20 млн. щатски долара и ще бъде предоставен в подкрепа на платежния баланс.
Заемодателят Банка Китай ще отпуска заема в един транш за срок от пет години. Лихвеният процент по главницата ще бъде определян на базата на шестмесечния либор по депозитите в щатски долари плюс надбавка 1 на сто годишно. Лихвата следва да бъде плащана всеки шест месеца в съответствие с предишното извършено плащане.
След разискванията се проведе гласуване. Законопроектът беше подкрепен с 15 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, за заем в размер на 20 млн. щатски долара, подписано на 1 юни 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Манов.
Има становище и от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Господин Лютфи ще представи становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК Юнал Лютфи:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно № 102-02-9 за ратифициране на
Кредитното споразумение между Република България -
заемополучател, Българската народна банка -
агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател,
внесен от Министерския съвет на 20 август 2001 г.

На 26 септември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, за заем в размер на 20 млн. щатски долара, подписано на 1 юни 2001 г. в София.
Становището бе прието със консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Лютфи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате ли съображения по предложения законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение, както беше представено от двете комисии? Не виждам желаещи.
Подлагам законопроекта на първо гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване, тъй като няма направени предложения за изменения и допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Манов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Приема се направеното процедурно предложение.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта на второ четене.
Заповядайте, господин Манов, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна
банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай -
заемодател

Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение между Република България - заемополучател, Българската народна банка - агент на заемополучателя, и Банка Китай - заемодател, за заем в размер на 20 млн. щатски долара, подписано на 1 юни 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Манов.
Чухте текста на законопроекта. Не виждам да има желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител: Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Моля госпожа Анелия Мингова, председател на комисията, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя доклада на Комисията по правни въпроси по обсъждания днес законопроект.

"Д О К Л А Д
относно законопроект за международните договори
на Република България, № 102-01-3, внесен от
Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за международните договори на Република България. На заседанието присъстваха госпожа Катя Тодорова - директор на дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, и господин Кръстев от Министерския съвет.
Госпожа Тодорова, представляваща вносителя, представи законопроекта обстойно и задълбочено. Беше посочена актуалната нужда от изработването на такъв законопроект след влизане в сила за нашата страна през 1987 г. на Виенската конвенция за правото на договорите, както на Конституцията на Република България от 1991 г.


Действащият понастоящем Указ № 1496 от 1975 г. на Държавния съвет, регулиращ участието на Република България в международни договори, вече не е в състояние да осигури адекватна нормативна уредба, съответстваща на основните начала и разпоредби на Конституцията. Същевременно, през последните години беше променена в посока на динамизиране и разширяване и международната договорна практика на Република България.
При представянето беше посочено, че Виенската конвенция за правото на договорите, като част от вътрешното ни право, всъщност регламентира само международноправните аспекти на отношенията, в които България участва като страна по международни договори. Целта на този законопроект е да създаде регламентация на вътрешния правов ред, относно участието на страната ни при подготовката, сключването и изпълнението на международен договор.
Беше посочено, че законопроектът се основава на положителните моменти на досегашната нормативна уредба и договорна практика на Република България, като същевременно отчита динамиката и настоящите приоритети на външната ни политика. В този смисъл законопроектът отразява новата идентичност на Република България като активен участник в международните отношения.
В доклада особено беше подчертано, че законопроектът предлага и регулиране на международни договори извън обсега на Виенската конвенция, които обаче по предмет и съдържание попадат в обхвата на чл. 85, ал. 1 от Конституцията и се ратифицират от Народното събрание. Това са договорите на Република България с чуждестранни лица.
Законопроектът съдържа и регламентация на международните договори, които се сключват от президента на републиката и Министерския съвет, а също така и на нормативната възможност договорите да се сключват от министър или ръководител на ведомство, когато регулираната от международния договор материя попада в кръга на неговата самостоятелна компетентност.
В доклада още бе посочено, че за първи път във вътрешен нормативен акт се инкорпорира принципът за добросъвестно изпълнение на договорите, като основен принцип на международното договорно право. За провеждането на този принцип в законопроекта е предвиден съответен механизъм за контрол, осъществяван от Министерски съвет, по спазването и изпълнението на международните договори.
След доклада бе проведена дискусия по представения законопроект. Народните представители Константин Пенчев, Снежина Чипева и Елиана Масева се изказаха в пълна подкрепа на законопроекта, като изтъкнаха, че в него са съобразени конституционните норми и принципи, Виенската конвенция за правото на договорите, както и международната практика.
Народният представител Светослав Лучников, който заяви, че по принцип подкрепя законопроекта, направи две основни забележки.
Първата се отнася до колизия между разпоредбите, според които президентът може да сключи договор без пълномощно, при това без да има решение на Министерския съвет по чл. 13, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от законопроекта, и хипотезата, когато президентът на републиката може да сключи международен договор без пълномощно, а същевременно правомощията му са обвързани от наличие на предложения на Министерския съвет.
В подкрепа на същата забележка се изказа и народният представител Любен Корнезов.
Второто основно възражение в изказването на господин Лучников визира някои от хипотезите на влизане в сила на договорите без да са ратифицирани, посочвайки, че уредбата създава впечатление за противоконституционност. Същите съмнения той изрази и относно възможността за изпълнение на договори, които все още не са обнародвани. Господин Лучников в заключение препоръча да се потърсят по-категорични формулировки, за да се избегнат тези недоразумения.
Народният представител Любен Корнезов също заяви, че законопроектът трябва да бъде подкрепен и приет на първо гласуване. Освен посочената вече по-горе бележка, той категорично заяви възражението си против конституционосъобразността на чл. 15, ал. 3 от законопроекта. Съгласно чл. 85, ал. 3 от Конституцията на България не само ратифицирането, самото сключване на договора трябва да бъде предшествано от изменение в Конституцията.
Последното възражение, изтъкнато от господин Корнезов, беше относно чл. 24 от законопроекта, предвиждащ възможността за временно прилагане на международен договор до влизането му в сила. Според него тези разпоредби също създават опасност от противоконституционност, особено в контекста на критикувания от него чл. 15, ал. 3 от законопроекта.
В същата насока беше и изказването на народния представител Валери Димитров.
Народният представител Янаки Стоилов направи предложение законопроектът да се подкрепи по принцип с изключение на атакувания текст на чл. 15, ал. 3. Според него този текст създава възможност Министерският съвет да пренебрегва парламентарната воля.
Изказване в принципна подкрепа на законопроекта направи и народният представител Четин Казак, който обаче също подчерта, че има съмнение относно конституционосъобразността на чл. 15, ал. 3.
Представителите на вносителя защитиха критикуваните от народните представители текстове от законопроекта.
В резултат на дискусията Комисията по правни въпроси гласува решение с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за международните договори на Република България, внесен от Министерския съвет, с изключение на разпоредбите на чл. 15, ал. 3, чл. 24, ал. 3, 4 и 5, поради съображения за неконституционосъобразност и подмяна на функциите на Народното събрание."
Колеги, позволете ми да ви цитирам тези текстове от законопроекта, които комисията не предлага да бъдат гласувани, за да е ясно, ако нямате пред вас законопроекта, какво е съдържанието на тези текстове.
Първата разпоредба е на чл. 15, ал. 3, която комисията не предлага да бъде предложена за приемане на първо гласуване, и има следния текст:
"(3) Международен договор, чиито разпоредби изискват изменения в Конституцията на Република България, може да бъде ратифициран само след приемане на съответните изменения в Конституцията или при условие, че се формулират необходимите резерви по съответните текстове на договора."
Както вече посочих в доклада, идеята е тази, че според Конституцията не само ратифицирането, но и самото сключване на такъв договор трябва да бъде предшествано от промени в самата Конституция. Следователно текстът не визира конституционната норма, посочвайки един по-късен момент за меродавен. Това противоречи на конституционната разпоредба, според комисията, поради което тя не предлага този текст.
Следващите разпоредби на чл. 24, ал. 3, 4 и 5 имат следното съдържание:
"(3) Международен договор може да бъде временно прилаган от подписването до влизането му в сила за Република България, когато това се предвижда от самия договор или е уговорено между страните по друг начин.
(4) Договор, подлежащ на ратифициране от Народното събрание със закон, може да бъде временно прилаган по изключение и само по отношение на разпоредбите, които не са основание за ратифицирането му.
(5) В случай, че след изтичането на едногодишен срок на временно прилагане международният договор не е влязъл в сила, вносителят прави предложение пред Министерския съвет относно действията за влизане в сила на договора."
Идеята тези текстове да не бъдат предложени от комисията за приемане на първо гласуване е тази, че те предвиждат възможност за изпълнение, тоест за прилагане на международни договори, които още не са влезли в сила. Това противоречи на Конституцията, поради което комисията смята че не следва да бъдат приети и да станат текст на Закона за международните договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на госпожа Мингова.
Определям по 30 минути за дебати по предложения законопроект за международните договори на Република България. По 30 минути - за всяка парламентарна група.
Имате думата.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Чухме доклада на комисията. Той беше доста подробен, обективен и отразяваше може би за първи път от тази трибуна не само становището на комисията, но даже и становищата на отделни нейни членове.
Но за първи път от най-новата ни парламентарна история се предлага на първо четене един законопроект да бъде приет, бих казал, частично, тоест, определени негови текстове да не бъдат приети. Досега не е имало такава парламентарна практика.
Съгласно чл. 88 от Конституцията, а и правилникът развива този принцип, всеки законопроект се приема на две гласувания. При първото, където се намираме сега, законопроектът се приема по принцип изцяло или се отхвърля, не се приема и законодателният процес спира дотук.
Аз напълно споделям от юридическа гледна точка, от конституционна гледна точка, че текстовете, които посочи председателят на Комисията по правни въпроси, са противоконституционни или тангират към противоконституционност. Но дали трябва да правим такъв прецедент в парламентарната ни практика - да се приема частично законопроект на първо четене? Всъщност тук Министерският съвет, респективно вносителят, използвайки правото си на законодателна инициатива, е внесъл един законопроект. Мисля, че много по-чисто, много по-правилно е един законопроект или да се приеме по принцип изцяло, като между първо и второ четене определени текстове могат да паднат по съответни предложения, както е по процедурата, или да не се приеме.
Смятам, че поне юристите в тази зала трябва да помислим дали трябва да създаваме този прецедент. И това трябва да бъде не само по този закон - Закона за международните договори - защото направим ли го сега, това означава, че във всеки един законопроект можем да приемем още на първо четене едни текстове, други да не приемем.
Моето лично становище е, че трябва или да се приеме, или да бъде отхвърлен законопроектът. За този закон в Комисията по правни въпроси гласувах, бих казал, със стиснати зъби в знак на добрите нрави. Днес, бих казал, не мога да гласувам със затворени очи в знак на тези добри нрави. Има текстове, има система - защото тези текстове, за които спомена председателят на Комисията по правни въпроси, са вързани - които са противоконституционни. Освен това, което посочи госпожа Мингова, има и други текстове, които създават доста смущения, ако меко мога да се изразя по този начин. Вижте примерно чл. 9, ал. 1, т. 1: "Международните договори се сключват от президента на Република България по предложение" - повтарям - "по предложение на Министерския съвет". Но компетенциите, правомощията на един държавен глава - на президента - са дадени в Конституцията. Член 92, ал. 1 изрично посочва, че президентът е държавен глава, той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните договори. Защото този текст, така, както ни се предлага, означава, че ако Министерският съвет не предложи на държавния глава - на президента - сключването на един международен договор, държавният глава не може да го сключи. Значи правомощията на държавния глава произтичат от Министерския съвет! Това поне в текст не може да остане. Разбира се, че при сключването на международния договор трябва да има съгласуваност между държавния глава, Министерския съвет, Министерството на външните работи. Апаратът, който всъщност подготвя тези международни договори, е в Министерството на външните работи основно, но да ограничаваме правомощията, и то конституционни за мен правомощия на държавния глава - видите ли, има ли предложение на Министерския съвет, може да сключи, няма ли предложение - държавният глава няма никакви правомощия около международната дейност, включително и при сключването на международни договори.
Второ, което тук много точно посочи председателят на Комисията по правни въпроси, е чл. 15, ал. 3. Но тя не е грешка. Представителите на вносителя в Комисията по правни въпроси даже обосноваваха необходимостта от един такъв текст - "Международен договор, чиито разпоредби изискват изменение на Конституцията, може да бъде ратифициран, ако Народното събрание реши..." това.
Позволете ми още веднъж да прочета текста на чл. 85, ал. 3 от Конституцията:
"Чл. 85. (3) Сключването на международни договори, които изискват изменение на Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения."
А тук ни се казва: да, един международен договор може да противоречи на Конституцията. Противоречи и то с пълно съзнание противоречи, значи осъзнато противоречи този международен договор. И може да бъде сключен! Може да бъде сключен от кого? От министър-председателя? От президента на една държава? От министъра на външните работи? Сключва се договорът, нищо, че противоречи на Конституцията. Е, след това Народното събрание ще реши да го ратифицира ли и какво да прави. Това е недопустимо.
Следователно, един такъв основен текст не може не само да остане тук, не само не може парламентът да си затвори очите пред толкова ярка противоконституционност, но бих казал, че би трябвало да върне законопроекта. Този текст на чл. 15, ал. 3, когато могат да се сключват международни договори, които противоречат на Конституцията, за мен, а и това, което чух в Комисията по правни въпроси от вносителите, тангира и е във връзка с чл. 24. Вижте какво се получава. Член 24, ал. 3 и то съвсем умишлено, не е до грешка, казва, че международен договор може да бъде временно прилаган. Колко е във времето? Никой не знае. Е, ал. 4, ал. 5 иска да замаже положението горе-долу с едногодишен срок.
Значи, от една страна, един международен договор, пак повтарям, сключен даже от държавния глава или от министър-председателя, може да противоречи на Конституцията, но той може даже да бъде прилаган преди да бъде ратифициран - така нареченото временно прилагане.
Вие знаете нашата история, може би много често - трагична, когато са били сключвани така наречените тайни договори, без да се е знаело даже от правителството, нито пък от парламент.
Затова с текстовете на Конституцията - чл. 5, чл. 84, чл. 85 - когато правехме тази Конституцията, искахме поне да гарантираме, че не могат да се сключват договори или да се прилагат договори от съществено значение за държавата ни, без да минат през парламента, без да станат известни на обществото. Сега практически ще прилагаме договори, даже и противоконституционни, уж временно.
За мен и този текст, и като цяло законопроектът всъщност заобикаля чл. 85 от Конституцията. Той бламира, бих казал, идеята на Конституцията и преките й текстове.

И в тази връзка, позволете ми да кажа и от тази трибуна, защото разглеждаме Закона за международните договори, трагичните събития, които се разиграха на 11 септември, за мен, разбира се, България трябва да даде своята дан в борбата срещу тероризма. Разбира се, че е така. Но тази операция, която международната общност, Съветът за сигурност, ООН и другите международни организации приемат, може би такава беше операцията - "Безкрайна справедливост", безспорно, тя е военна операция. Може ли някой да каже, че не е военна? И когато България се включва с коридори или по друг начин, безспорно, това е един международен договор, сключен с размяна на ноти. Разбира се, че чл. 85, ал. 1, т. 1 казва: "Народното събрание ратифицира със закон международни договори, които имат военен характер", а безспорно това има военен характер. И защо днес или от няколко дни парламентът мълчи? Видял ли е тези ноти, видял ли е този международен договор? Или само министърът на външните работи, с незнайно какви писма и с какво съдържание, практически сключва едни военни договори, а това е в правомощието единствено на Народното събрание? Та даже и без Закона за международните договори, така, както тук ни се предлага, практически сега се заобикаля Конституцията, заобикалят се правомощията на парламента.
Ако ние искаме действително да бъдем парламентаристи, ако искаме действително да бъдем в тази зала и чрез нея да бъде информирано обществото ни, трябва да искаме този договор, да го разгледаме, и евентуално да го ратифицираме, а не правителството зад гърба на парламента да изземва функции, които самата Конституция дава на този парламент.
И, приключвайки, няма да се спирам на други текстове. Може би е по-правилно този закон, поради тези противоконституционни норми, които са в неговата сърцевина, да не бъде приет от българския парламент. Така ще дадем добър урок на всяко едно правителство и за в бъдеще, че не могат да се внасят законопроекти, които противоречат на Конституцията и парламентът да ги приема с полузатворени очи и със стиснати зъби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Корнезов.
Други становища по предложения законопроект? Господин Лучников, заповядайте.
Светослав Лучников (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Винаги изслушвам с внимание красноречието на господин Корнезов, което, обаче, според мен, разбиваше отворена врата, тъй като това, което той каза, беше разисквано и прието от комисията и отразено прекрасно в нейния доклад.
Единственият въпрос, който наистина трябва да решим, е този: дали да създадем прецедент, приемайки на първо гласуване един закон, като го приемем, така да се каже, с известни уговорки?
Въпросът не е уреден в Конституцията. Въпросът не е уреден и в нашия правилник. Но той стои пред нас и ние фактически трябва да имаме съзнание, че с решението, което ще вземем, ще създадем един много важен прецедент.
Аз смятам, че от гледна точка на повишаване ефективността на парламентарната работа, ние можем да допуснем да приемем законопроекта на първо четене, като направим съществени забележки по него. Какво ще направим с това? Ние ще скъсим, ще ускорим работата на парламента и ще повишим неговата ефективност.
От друга страна обаче, приемайки го със забележките, които са направени, ние си спестяваме едно друго възражение, защото според нашия правилник не могат да се правят при второ гласуване на законопроекта бележки, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект. Но ние като приемем законопроекта с тия забележки, които отбелязваме, и това се протоколира, разбира се, ние откриваме възможността да правим по-рано тези забележки, които ще оправят пропуските, които забелязваме в него.
А това, че има противоконституционност в законопроекта, това ние го разбрахме. Даже в комисията един от представителите на левицата наивно каза: "Ама вижте, някой път животът изпреварва Конституцията." Това беше направо един апел за нарушаване на Конституцията, който не приехме в комисията, няма да го приемем и в пленарната зала.
Другият интересен въпрос, който се поставя тук и който също трябва да изчистим на второ четене при законопроекта, е представителната власт при сключването на един международен договор. Според мен ние тук трябва да направим едно основно различие между управленско решение и представителство. Този въпрос стои при всички юридически лица, вие знаете много добре - има начин, по който се взима решението, и това е управленското решение, и това е уредено по някакъв начин, и второ, представителната власт да се вземе и да се сключи това решение.
Според мен трябва да бъде абсолютно ясно, че управленското решение за сключването на един международен договор се взема от Министерския съвет, защото съгласно чл. 105 от Конституцията той отговаря както за провеждането на вътрешната, така и за провеждането на външната политика на страната. А по-нататък остава въпросът за представителната власт кой ще го включи. И там е казано според длъжността в закона - или от президента, или от премиера, или от министъра на външните работи. Този въпрос, според мен, също трябва да се изясни. Не може така да се дава алтернативно кой закон по важност от кого ще се сключи? Трябва да се определи по-точно. Или това също трябва да го направим.
В резултат аз искам да заявя, че ще подкрепя закона на първо гласуване. И, разбира се, си запазвам правото да направя съответните конкретни предложения за коригирането му при второто приемане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лучников.
Заповядайте, господин Атанас Василев.
Атанас Василев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа присъстващи! Аз ще бъда кратък. Господин Корнезов е мой колега и добър приятел, но ми се струва, че навлезе по същество в законопроекта. А за мен въпросът се свежда до едно нещо - да създадем ли според вас прецедент, защото вие сте по-рано от мен в парламента и знаете каква е практиката или да не създадем прецедент в тази практика. В смисъл, законопроектът да се приеме по принцип с изключения. Значи, това е големият проблем, без да влизаме в спорове по същество.
Аз лично смятам, че няма нищо лошо в това да се създават прецеденти, стига те да са за добро, защото цяла една правна система, обслужваща доста много население на тази земя - англосаксонската - е създадена по пътя на прецедентите.
Така че аз бих предложил да прекратим тези дебати, ако се разберем по този въпрос. Ще се съгласим ли по принцип, като се приема един законопроект, ако се приема философията му, тези текстове, които ни смущават от гледна точка на конституционосъобразност и т.н, на второ четене да не ги приемаме? Какъв е тук проблемът? И, според мен, като говорим за прецедент, не трябва непременно да смятаме, че това е прецедент в някакъв лош смисъл. Прецедентът също създава право и то, понякога, много добро. Затова ви приканвам да се обединим около решението на Комисията по правни въпроси, не около предложението, което тя е направила, защото обсъждането по същество тепърва предстои. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Откровено казано съм малко удивен от хода на разсъжденията на последните двама оратори. Веднага ще кажа, че за мен е немислимо да се създават подобни прецеденти, за каквито става дума тук. И по никакъв начин, господин председателю, не Ви съветвам да давате по-нататък ход на този процес, който, като че ли е тръгнал и доста е напреднал.
За какво става дума? Казва, господин Лучников, че би могло да се приеме по принцип законът със съществените забележки, тъй като това е допустимо от конституционна гледна точка. Наред с всички други текстове Конституцията казва в самото начало, че именно тя е основният закон, той има пряко действие и другите закони не могат да противоречат на основния закон. Приемайки даже на първо четене по принцип законопроект, който явно и то по твърде съществен въпрос - за международните договори - противоречи на Конституцията, ние вършим противоконституционен акт. И нека никой не се заблуждава за това с разни аргументи по принцип, под условие, прецеденти, за добро и т.н. Трябва да ви е съвършено ясно какво би направил всеки, който натисне зеленото копче.
Въпросът съвсем не е процедурен и не е формален - и тук е вторият ми спор с господин Лучников.
Господин Лучников, не по всички договори решение взема Министерският съвет и Вие великолепно го знаете. Конституцията е уредила по кои договори първо Народното събрание трябва да даде съгласие. И това са преди всичко от този характер договори, които третират военни въпроси, въпроси за територията, както и въпроси, по които държавата поема финансови ангажименти. Така че съвсем не е изцяло в дискрецията на изпълнителната власт да ангажира страната с международни договори. Напротив, логиката на Конституцията е, че по важните договори първо трябва да се даде съгласие на Народното събрание. И бих ви приканил да помислите какво на практика означава създаването на такъв един прецедент - че един Министерски съвет може да сключи договор, с който да коригира границите. Може да сключи договор да продаде златото и т.н., не бих искал да се впускам в абсурди.
Показателно за мен е отсъствието на представители на правителството днес тук при дискутирането на този законопроект. Поначало, господин председателю, е ненормална практика законопроекти, внесени от Министерския съвет да не бъдат представени пред Народното събрание от представители на правителството. Длъжен е Министерският съвет да натовари поне един свой министър, в случая или министъра на външните работи, или министъра на правосъдието, които да дойдат и да изложат мотивите на правителството, поради които се предлага един или друг законопроект. Толкова повече, когато става дума за законопроект за международните договори и толкоз повече, след като сме в онзи момент, за който спомена и господин Корнезов - поемането на международни ангажименти по възможно най-сериозния въпрос от първостепенна важност не за друго, а за националната сигурност на страната.
Още по-тревожно е това, което чухме от председателката на Комисията по правни въпроси за начина, по който правителството е било представено в Комисията по правни въпроси с двама експерти - един началник-дирекция "Правни въпроси на външните работи" и експерт от Министерския съвет. Извинявам се, господин Герджиков, но това е съвсем недопустимо пренебрежение от страна на правителството на статута и функциите на Народното събрание. Това е формалната страна. Съдържателната страна е активното отстояване на допустимостта да се пишат текстове, които противоречат на Конституцията. Тоест, в случая експертното мислене изцяло се разминава със законите на нашата страна, което по същество е тревожното.
За мен също е необяснимо отсъствието на някакъв реален интерес в пленарната зала към този въпрос тази сутрин. Безспорно той не е толкова вълнуващ, колкото кого ще подкрепим за президент и кой ще е вицепрезидентът, и не знам още какво. Но все пак трябва да имаме някакъв усет за пропорцията на важността на различните въпроси, които са пред нас. Не винаги най-пикантно актуалните са дългосрочно най-важните. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Имате думата по обсъждания законопроект.
Господин Лучников, имате думата за реплика.
Светослав Лучников (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински, репликирам Ви, защото смятам, че Вие напразно очертахте такава апокалиптична картина за това, което ние ще направим. Казахте: "Ние ще приемем един противоконституционен закон". Ние няма да приемем един противоконституционен закон, а само ще минем неговото първо гласуване. А той, за да стане закон, трябва да бъде гласуван още един път на второ гласуване, след това трябва да бъде подписан от президента, който има право да го върне, а след това дори и подлежи на санкциониране от Конституционния съд. Така че недейте да бързате да заключавате, че ние ще приемем един противоконституционен закон.
Освен това Вие говорихте за компетенциите на Народното събрание. Разбира се, аз като говорих за управленското решение за сключването на един договор, както и за приемането на един закон, управленското решение се подчинява на всички норми, които са създадени за това от Конституцията. И това трябва да бъде подчертано, разбира се. Даже затова настоявах и настоявам отново, когато приемаме закона на второ гласуване, ние да уточним точно възможностите за съгласуване на представителството при сключването на договора с управленското решение за неговото подготвяне и предлагане.
Така че в това отношение няма абсолютно нищо нередовно. Има само едно, наистина съм съгласен с Вас, че Министерският съвет би трябвало да присъства както в комисията, така и тук, в пленарната зала, с по-сериозни свои представители. Но това не е въпрос на Народното събрание, за голямо съжаление.
Така че аз продължавам да поддържам да приемем законопроекта, като се съобразим с всички забележки и като отбележим изрично в нашето решение, че ние го приемаме със забележките, отразени в доклада на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Лучников.
Заповядайте, господин Пирински, да използвате правото си на дуплика.
Георги Пирински (КБ): Господин председателю, господин Лучников! Вашата реплика за мен е абсурдна, защото тя ми звучи така: "Аз имам мнение, ама не съм съгласен с него". Вие ни предлагате да гласуваме "за" и в същото време да гласуваме по същество "против" част от сърцевината на това, за което гласуваме. Такава логика може би е била част и очевидно е част от управленската философия на СДС. Резултатите са очевидни за самия СДС, и за обществото. По никакъв начин не бих предложил на парламента и на който и да е тук да върви по този път.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Пирински.
Продължаваме обсъждането на представения законопроект за международните договори на Република България. Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! След подробния и точен доклад на Комисията по правни въпроси, представен от неговия председател, не се налага да говоря подробно по законопроекта. Освен това всички оратори преди мен вече се спряха на спорните въпроси, които той повдига. И преди също да обърна внимание на тях, искам да засегна проблема за това как ние да се отнесем към законопроекта и към отделни негови разпоредби в процедурата на първо четене.
Тази дискусия, която възниква днес, ни изправя пред практически проблеми, но този въпрос в съзнанието на някои от нас съществуваше още преди няколко години. Тогава в един от предишните мандати бях направил предложение законопроектите на първо четене да се приемат с определено решение, което да определя рамката на неговите принципи, така че това да не бъде само едно необвързващо обсъждане, а да определя границите, в които този законопроект може да бъде развиван и променян при неговото второ четене.
Може би един такъв подход е твърде стриктен, но смятам, че ние днес можем да използваме доклада на комисията без той да има силата на едно юридическо решение, но по същество той е едно своеобразно решение, чрез което ние изразяваме отношението си към предлагания законопроект. И смятам, че подкрепата за този доклад означава както ангажимент на членовете на Правната комисия, така и на народните представители да се съобразят с неговото заключение.
Следователно, без да се налага тук да бъдат гласувани отделни разпоредби или да бъде гласувано тяхното отпадане, самото съобразяване със заключението на този доклад в пълна степен би трябвало да означава, че при обсъждането за второ четене разпоредбите, които се смятат за противоконституционни, няма да могат да бъдат включвани в съдържанието на законопроекта. И аз искам да смятам и се надявам, че тази последователна воля на членовете на Правната комисия ще бъде отстоявана и тя ще се превърне по-нататък и във воля на целия парламент.
За мен чл. 15, ал. 3 от законопроекта е безспорно противоконституционен текст, тъй като Конституцията определя, че сключването на международни договори, които изискват изменение в нея, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения - чл. 85, ал. 3. Не може този момент да се измества във времето от вносителя на законопроекта или от законодателя, като той допуска сключването на противоконституционни договори, но изисква Конституцията да бъде коригирана преди да се ратифицира този договор. Мисля, че наистина такъв подход трябва да бъде категорично отхвърлен, ако той изразява някакво отношение на изпълнителната власт или поне на тези, които от нейно име подготвят и представят законопроекти.
Аз споделям бележката, която беше направена тук, че се създава една трайна практика законопроекти, за които изпълнителната власт иска подкрепа, да не бъдат представяни и обосновавани от нея. И ако направим сравнение, мога да констатирам, че тази практика в предишното управляващо мнозинство се появи някъде след средата на неговия управленски мандат, а виждаме, че в този парламент това се превръща в практика от самото начало. И аз не мога да си представя парламентарно управление и парламентарен републиканизъм, в който изпълнителната власт е една институция, която почти няма пряко съприкосновение със законодателната власт, включително в хода на законодателния процес.
Къде е министърът на външните работи, към чиито правомощия най-много се отнася материята за сключването на международните договори, за да каже каква е тяхната позиция и да отбележи дали тези бележки, които са направени тук, се възприемат напълно от правителството? Това би могло да повиши доверието в парламента и да улесни избора на позиция у всеки от народните представители. Смятам, че парламентарното ръководство, което има комуникация с правителството за това, че то е подкрепящо го мнозинство, би трябвало не само в името на парламента, но и на провеждането на законодателната политика да изисква такова участие и такава позиция.
По отношение на другата отбелязана разпоредба - тази на чл. 24, аз мисля, че там някакво изменение може да бъде прието, тоест единият вариант е тези разпоредби да отпаднат. Но ако се предложи разрешение, което да се съобразява с действителното многообразие на случаите и фактически установените отношения - защото действително досега са констатирани случаи на фактическо изпълнение на договори преди тяхната ратификация и понякога е по-добре правото да намери решение на един съществуващ проблем, отколкото просто да обяви, че такъв няма...
Но това изисква значителна промяна в съдържанието на чл. 24, алинеи 3, 4 и 5, защото ако се допусне предварително изпълнение на международен договор по аналогия с предварителното изпълнение на съдебни решения, които не са влезли в сила, трябва да бъдат създадени, от една страна, достатъчно гаранции за начина на тази изпълняемост, и на второ място, да се предвиди ред, по който ще се коригират правните последици, ако този договор в последствие не бъде ратифициран. Това означава да се има предвид съдържанието на чл. 85, ал. 1 и повечето от точките в него, тъй като наистина е недопустимо да се допуска предварително изпълнение на договори, които имат политически или военен характер, защото тези действия ще бъдат извършени и последващата ратификация няма да има никаква стойност освен едно саниране на вече преминали действия, или пък определени финансови задължения, да не говорим за промяна в границите на Републиката.
Следователно, много тесен е кръгът на въпросите, по които може да се обсъжда като целесъобразно предварителното изпълнение на договорите и те изрично трябва да бъдат посочени за кои от договорите, предвидени в Конституцията, че подлежат на ратификация, може да се допусне такова изключение. Освен това би трябвало, ако след изтичането на определен срок договорът не бъде ратифициран, той да се смята отпаднал, а не тепърва да бъде сигнализирана изпълнителната власт, за да предприеме действия за неговото ратифициран.
И най-накрая, ако договорът впоследствие не бъде ратифициран, но са извършени действия по неговото прилагане, трябва да се предвиди най-общо редът, по който се коригират или затвърждават настъпилите правни последици от неговото действие.
Това са въпросите, пред които ние ще бъдем изправени на второто четене. В Правната комисия аз подкрепих по принцип законопроекта. Ще го направя и сега не само, за да бъда последователен в изразеното отношение, а и защото смятам, че няма да бъдем подведени от почти всички, които изразиха отношение към този законопроект при неговата подкрепа и че парламентът ще затвърди своята самостоятелна роля и своята отговорност на институция, която прилага Конституцията, но същевременно със своите средства се придържа към необходимостта от конституционна съобразност на всички действия.
Освен това аз смятам, че в много по-голяма степен нашата воля и нашата критичност трябва да се проявяват в областта на практическата политика, тъй като според мен в редица случаи парламентът като че ли твърде с голяма лекота се съгласява да утвърждава някакви действия, тоест въпросът не е толкова нормативен, а е въпрос на реална политика. И мисля, че след като в по-голямата част от съдържанието на този необходим законопроект не предизвиква съмнения и спорове аз се надявам, че тези сериозни проблеми, които той поставя, ще бъдат отхвърлени в неговия краен вариант, а други ще бъдат променени, така че той да може да влезе наистина в частта, която е необходима и в която той ще бъде в пълно съгласие със съществуващия конституционен ред.
Надявам се, че тази воля и това съзнание ще бъдат споделени от народните представители и че те ще повишат и изискванията към всички действия на изпълнителната власт при внасянето на последващи законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика на господин Стоилов, заповядайте господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Господин Стоилов, Вие казахте, че въпросът е не толкова нормативен, а на практика на парламента, когато недостатъчно задълбочено и лековато утвърждава едни или други действия на изпълнителната власт, но не считате ли, че гласувайки така, както Вие предлагате, макар и на първо четене, давайки възможностите, за които Вие говорите, да се определи по кои видове договори може да има предварително сключване, как да се прилагат след като са сключени, дали след това да се нотифицират или не, когато те не се ратифицират, Вие формулирате една серия от хипотези, които водят именно до това - до една много лековата практика, до една склонност за разглеждане на нормата като нещо диспозитивно, не императивно и именно насърчава онзи вид практика, срещу който възразявате. За мен е непонятна логиката, която залагате в тази своя позиция. Може би не съм я разбрал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Стоилов вероятно ще използва правото си на дуплика. Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Пирински, аз имах предвид именно необходимостта коментирания чл. 24 да бъде ограничен по своето приложно поле и тогава не става дума за някаква диспозитивност, а за строго определяне на случаите на евентуална предварителна изпълняемост на сключените международни договори, които подлежат на ратификация, така че това няма да зависи от волята на този, който предлага предварителното изпълнение, освен разбира се, ако тя частично не е уговорена в съдържанието на самия договор, но предварително това съдържание на международния договор ще бъде предопределено по своя обхват от съдържанието на разпоредбата, която трябва да залегне в този именно общ ред, който се предвижда от Закона за международните договори.
А по другия въпрос аз смятам, че ние имаме няколко фази, в които ще се произнасяме по поставените тук въпроси и не оспорвам в никакъв случай резервираното отношение като цяло към законопроекта, така че бих разбрал тук избора и в едната, и в другата посока, но смятам, че ако се допусне отклонение, което да предизвика по-нататък възражения за противоконституционност, мисля че е в дълг на повечето от нас, особено на членовете на Комисията по правни въпроси, сигурен съм, тук без колебание в средите на нашата парламентарна група, даже да се поиска обявяването на такива разпоредби за противоконституционни от Конституционния съд. Но аз пак казвам, не допускам такъв обрат да бъде направен в Народното събрание, след като вече има ясно заявена воля и оценка за това кои са текстовете, които трябва да отпаднат от съдържанието на този законопроект, или да бъдат съществено променени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Продължаваме обсъждането на законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение и да продължат дебата по обсъждания законопроект?
Понеже не виждам, ще помоля квесторите да поканят тези депутати, които са в кулоарите на парламента да заповядат в залата, тъй като ще трябва да подложа на гласуване законопроекта на първо четене.
Уважаеми госпожи и господа, аз трудно мога да намеря опора в Конституцията и в приетия от нас Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, за да мога да подложа на първо гласуване закона с определени резерви, без определени текстове, тъй като това, което ние трябва да направим е да обсъдим в цялост този законопроект, с оглед на основните му положения и процедурата позволява в следващата фаза на приемането на закона да се правят всякакви предложения за изменения, допълнения, отпадане на текстове и вече заявената готовност на комисията - заявена в доклада, който беше представен, за отпадането или промяната на тези текстове, които будят основателно съмнение за противоконституционност. Затова аз си позволявам да подложа на първо гласуване законопроекта така, както беше представен.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за международните договори на Република България.
Гласували 135 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.

С това приключихме с тази точка от дневния ред, за да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, вносител Нина Чилова и група народни представители.
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на посочения законопроект, предлагам в залата да бъде поканен господин Атанас Кацарчев, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Имате думата, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по
законопроект № 154-01-46 от 19.09.2001 г. за
изменение и допълнение на Закона за хазарта,
внесен от народния представител Нина Чилова и група
народни представители

На заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители.
Предложеният законопроект съдържа следните основни моменти:
1. Предвижда се разделянето на досегашната Агенция за надзор върху застраховането и хазарта на два самостоятелни органа - Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите и Агенция за застрахователен надзор към Министерството на финансите. Настоящата нецелесъобразна административна структура, създадена с Преходните и заключителни разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ДВ, бр. 1 от 2001 г.), не само не допринесе за ефективното регулиране на съвършено различни обществени отношения, а напротив - затрудни пряката контролна дейност на тези органи. Освен това не се и направи опит да се обединят общите администрации, които продължиха да съществуват по досегашния си начин и състав, и дори общият брой се увеличи. В този смисъл са и категоричните становища на професионалните организации и на работещите и в двете сфери.
С предложените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта се създава единна администрация към министъра на финансите - Държавна комисия по хазарта, която ще се управлява от 5-членен колективен орган, назначаван от министъра на финансите, с правомощията да издава и отнема разрешения за хазартна дейност при условията, предвидени в закона. Функциите по пряката контролна дейност върху законосъобразността на разрешената дейност ще се упражняват чрез специализираната и обща администрация на Държавната комисия.
Агенцията за застрахователен надзор от своя страна ще осъществява специфичните си правомощия и задачи по реда и начините, предвидени в Закона за застраховането, което изрично ще бъде отразено в Преходните и заключителни разпоредби, както се прие след разискванията в комисията.
2. С предложените редакции по отделни текстове се съкращават и оптимизират сроковете за извършване на действията по разглеждането на исканията от администрацията и вземане на решенията от Държавната комисия по хазарта, като са предвидени и санкции за неспазване на тези срокове. За тази цел се премахват редица разпоредби, с които е установена действащата тромава и многостепенна административна процедура от различни държавни органи - Главната дирекция по хазарта, Агенцията по контрол върху застраховането и хазарта и Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет.
Чрез предлагания в законопроекта нов правен режим на администриране се постигат едновременно няколко цели - оптимизиране функционирането на държавната администрация, публичност и прозрачност при реализиране на нейните правомощия и ограничаване на възможностите за корупция или предпоставянето на други условия, водещи до различни форми на злоупотреби. Тези цели преследват създаването на законови гаранции за защита на държавния и обществения интерес, както и синхронизирането с приетите европейски стандарти за административно обслужване.
След разискванията в комисията се проведе гласуване. Законопроектът беше подкрепен с 9 гласа "за", 2 "против" и 3 "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря на господин Манов.
Преминаваме към обсъждане на първо четене на законопроекта.
Вносителката госпожа Чилова желае ли да вземе думата?
Заповядайте, госпожо Чилова.
Нина Чилова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През месец септември 1999 г. законодателният орган на Република България прие на първо четене първия нормативен акт - Закона за хазарта, с който се постави началото на едно трайно законодателно уреждане на този специфичен вид обществени отношения.
Този закон беше изработен на основата на опита и практиката в европейските страни и САЩ, известни с най-добрата организация на контрола в тази област.
С приемането на Закона за хазарта се въведе разрешителен режим по отношение на организиране и провеждане на хазартните игри на територията на страната и по този начин се постави възможно и нормално практикуването на различните по вид хазартни игри, които са от обществен интерес и спомагат за укрепването на фискалните интереси на държавата.
Освен Закона за хазарта, законодателят е приел и два подзаконови нормативни акта - Наредба за съдържанието на писмените искания и приложенията по Закона за хазарта и тарифа за таксите, които се събират по този закон, чрез които са регламентирани всички необходими условия и изисквания, на които трябва да отговаря едно лице, за да стане субект по смисъла на Закона за хазарта, респективно да получи разрешение за упражняване на тази дейност.
Държавният контрол се гарантира от предвидените в закона два контролни органа с различен правен статут - Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет и нейния изпълнителен орган - Главната дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите.
В Закона за хазарта изчерпателно са визирани правомощията и функциите на тези органи, които са насочени към осъществяването на ефективен държавен контрол върху тази специфична по вид стопанска дейност.
С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 1 от 1 януари 2001 г.) законодателят измени съществуващата административна структура на посочените държавни органи с контролни функции, регламентирани в Закона за хазарта в посока на обединение на Главната дирекция за контрол върху хазарта и Дирекцията "Застрахователен надзор", ситуирането на един общ изпълнителен орган - Агенция за надзор върху застраховането и хазарта към Министерството на финансите.
Това законодателно решение за обединението на тези два различни органа с контролни функции считам за нецелесъобразно и незаконосъобразно поради следните съображения.
На първо място, грубо беше нарушен чл. 10 от Закона за нормативните актове, в който законодателят ясно е посочил, че даден вид обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден вече нормативен акт, могат да се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен, както бе направено в конкретния случай, а именно измененията в Закона за хазарта и Закона за застраховането бяха направени с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
На второ място, по отношение на нецелесъобразността трябва да се подчертае, че със създаването на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта на практика се обединиха два самостоятелни държавни органа с напълно различни и несъвместими по своята същност и социална значимост контролни дейности. Освен различен предмет на правно регулиране тези обществени отношения се контролират и от различни по степен органи със специфични правомощия.
В подкрепа на тези твърдения са и направените към момента на това законодателно обединение отрицателните становища от всички браншови и други заинтересовани организации от тези финансови сектори, като изрично се посочва, че обединяването на хазартната дейност със застрахователната няма аналог в световната практика.
От изложеното е видно по безспорен начин, че волята на законодателя чрез това структурно обединение да постигне ефективност на администрацията и положителен финансов резултат в посока на реализиране на икономии е логически неоправдана и несправедлива. Съществуването на няколко различни по степен държавни органа - Главна дирекция за контрол върху хазарта, Дирекция за надзор върху застраховането, Агенция за надзор върху застраховането и хазарта и техните надзорни органи Държавна комисия по хазарта и надзорен съвет по застраховане - предпоставят различни действия и процедури по вземане на съответните решения на тези органи, както и различни срокове за изпълнението на вменените им със закона задължения, което безспорно води до една тромавост и неефективност на действията на тези органи.
В този смисъл създаването на Агенция за надзор върху застраховането и хазарта се явява обективна предпоставка за изкуствено увеличение на администрацията, а не за бързина и оперативност на нейните действия. Този логически извод се потвърждава и от действащата сега практика на фактическата обособеност на тези два изпълнителни органа - Главна дирекция за контрол върху хазарта и Дирекция за надзор върху застраховането.
Посочените съображения се явяват в случая и мотиви за изменението и допълнението на Закона за хазарта, които са насочени към разделянето и обособяването на тези органи в самостоятелни администрации в системата на Министерството на финансите. Направените изменения и допълнения в законопроекта могат да бъдат структурирани в няколко насоки с оглед техния предмет и обхват на действие:
На първо място, в законопроекта са предвидени разпоредби, касаещи административно-структурни изменения. Предвижда се създаването на един нов контролен орган - Държавна комисия по хазарта, като самостоятелна административна структура към Министерството на финансите. Този колективен орган е предвидено да се състои от 5 члена, обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа следва да бъде уредена с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
По своята същност този орган се предвижда да извършва както надзор, така и контрол върху организирането и провеждането на хазартни игри на територията на страната, което е предпоставка за оптимизиране на сроковете и действията на администрацията, както и за по-голяма ефективност и прозрачност на нейните действия.
Считам, че е целесъобразно и законосъобразно органът, който притежава изключителната дискреционна власт за преценка по отношение на издаване на разрешенията за организирането и провеждането на хазартни игри, да има правото да упражнява и контрол за законосъобразност върху тази дейност.
На второ място, в законопроекта са предвидени изменения и допълнения по отношение намаляване на сроковете и оптимизиране на процедурите по вземане и произнасяне на решенията на Държавната комисия по хазарта, както и реда за обжалване на нейните актове. Тези изменения са последица от направеното структурно преобразуване и логически са свързани със създаването на един нов контролен орган - Държавна комисия по хазарта към Министерството на финансите, както и са отражение на практиката по приложението на закона.
На трето място, в законопроекта са направени изменения и допълнения, целящи да запълнят празнотите на този закон, продиктувани от двегодишната практика по неговото приложение. С оглед предмета на тези изменения те могат да бъдат обособени в две основни групи:
На първо място, в законопроекта се предвижда създаването на подзаконов нормативен акт - Наредба за измерване на изискуемото от закона отстояние, на което трябва да отговарят хазартните обекти, за да могат да получат разрешение за организиране и провеждане на тази дейност. Липсата на ясни и точни критерии и правила за измерване на това отстояние в действащия закон безспорно затруднява упражняването на контролните функции на държавния орган, а и създава възможност за корупция и злоупотреби на администрацията, тъй като необходимостта от наличието на това отстояние е абсолютна предпоставка както за издаването, така и за отнемането на разрешението за извършване на тази дейност.
На следващо място са измененията, свързани с административно-наказателните разпоредби на закона. Новите моменти са в посока на въвеждане на санкции за администрацията за неизпълнение на сроковете или вменените й със закона други задължения, както и разпоредби, свързани с налагане на санкции за извършване на хазартна дейност без разрешение, която хипотеза също е празнота на закона и очевидно би следвало да бъде запълнена.
В заключение искам да посоча, че така предложените изменения и допълнения на Закона за хазарта са съобразени с действащото законодателство и са насочени към постигането на няколко желани за обществото и държавата цели: по-голяма оперативност и бързина на действията на администрацията, публичност и прозрачност по отношение на вземане на нейните решения и създаване на законови предпоставки и гаранции за обслужване на едно гише, който механизъм е доказал своите предимства в редица европейски страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, госпожо Чилова.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта?
Господин Пирински, заповядайте.
Муравей Радев (ОДС, от място): Поне за времето ни уведомете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Тридесет минути без продължението. С продължението - 40 минути.
Георги Пирински (КБ): Господин председател, съвсем накратко.
Преди всичко законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание и към Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Не е постъпило становище от Комисията по правни въпроси.
Георги Пирински: Аз чувствам, че не е постъпило, тъй като то не беше докладвано. Но не мисля, че този факт трябва да го пропуснем, защото законопроектът е колкото бюджетен по своя характер, толкова е и свързан с правната регламентация на надзора върху една дейност, която излиза извън съображенията на бюджетната политика и е част от държавната политика. Нормално би било да разполагаме и с мнението на Комисията по правни въпроси. Доколкото се утвърждава една по-свободна процедура на функциониране на парламента, очевидно Вие няма да преустановите дебатите, но бих Ви предложил да настоите комисията да разгледа законопроекта преди второто четене и да имаме мнението на комисията, разпространено макар и писмено, когато се дискутира на второ четене законопроектът.
Второ, струва ми се, че не подлежи на особено съмнение целесъобразността да се раздели сегашната изкуствено създадена обща единица за надзор и върху хазарта, и върху застраховането, тъй като действително това поначало беше една изкуствена конструкция и за мен поне не подлежи на съмнение целесъобразността да бъдат създадени два независими органа.
Едновременно с това се въздържах да подкрепя законопроекта в Комисията по бюджет и финанси по две съображения:
Първото е, че за мен все още е спорно дали Държавната комисия по хазарта трябва да бъде към Министерството на финансите, а не нейният състав да бъде утвърждаван от Министерския съвет. Въпросът не е формален, защото хазартните игри и мястото на хазарта и в икономиката, а, ако щете, и в обществените отношения, далеч не е само финансов въпрос, само въпрос на фиска. Вие знаете, че различните държави по твърде различен начин допускат и третират играта на шанса и хазартната поначало дейност и неслучайно има един сериозен дебат, който във всяка страна върви, той не е приключил - дали въобще и ако да, то доколко да се разрешават един или друг вид хазартни игри. И струва ми се, че не може такъв въпрос да бъде сведен чисто до компетентностите на министъра на финансите, въпреки че тук става дума преди всичко да се преценява конкретното упражняване на хазартните игри, а иначе въпросът се урежда със закон, разбира се, който се приема и в Народното събрание. Но все пак изпълнителната власт, според мен, трябва да е онази, която да има необходимия поглед, надзор и, ако щете, да предлага и съответните законови промени не само от фискална гледна точка.

Другото съображение беше, че за разлика от въпроса за Държавната комисия по хазарта в законопроекта само се споменава, че се създава Агенция по застраховането. И в комисията възникна дебат по въпроса дали и доколко е необходимо в законопроекта, който сега приемаме, да се укаже каква е тази агенция, как функционира и т.н. Беше изказано мнение от вносителите, че с разделянето на органа на два отделни екс леге се възстановява предходното състояние. Аз не съм юрист, но изразявам сериозна резерва към подобно разбиране за екс леге. Поне аз не си го обяснявам, може би поради невежество.
И на трето място, поставихме въпроса дали все пак под една или друга форма не се либерализира режимът на хазартната дейност и що се отнася до местата, където могат да се организират хазартни игри, и що се отнася, ако щете, до процедурата за даване на разрешение за упражняване на хазартни игри. Въпросът се третира в чл. 18 на сега действащия закон и по него в законопроекта има направени редица предложения. В точки 4, 5 и 6 на чл. 18 сега се казва, че комисията - става дума за Комисията по хазарта - утвърждава задължителни условия за видовете хазартни игри, утвърждава задължителни изисквания за игралните зали, утвърждава задължителни технически изисквания за системи. В § 8 на законопроекта се предлага думата "утвърждава" в точки 4, 5 и 6 да бъде заменена с "приема общи". Вярно е, че остава думата "задължителни". Значи "Приема общи задължителни условия...". За мен тук не е съвсем ясно защо, ако са задължителни, да не ги утвърждава, а да ги приеме.
И се добавя една нова т. 12 към чл. 18, която казва: "Утвърждава предоставените от организаторите на хазартни игри правила по точки 4, 5 и 6". Логиката е разбираема. Значи комисията да не утвърди априори нещо, а да даде общи условия, след това фирмите, които организират такива игри, да представят своите конкретни ангажименти и комисията да ги утвърди или пък да ги отклони. Но самата промяна на редакцията за мен е неприемлива. Пак казвам, може би проявявам излишна скрупульозност, но по мое мнение в тази област не бива да има някакво съмнение, че условията се утвърждават и те са задължителни и трябва да бъдат спазени така, както са утвърдени.
Има и други индикации за такава гъвкавост. Предлага се да отпадне прерогативът, който сега комисията има, да изисква допълнителна информация по свое усмотрение, наистина, за предложенията на една или друга фирма, но въпреки че пак може да се възразява, че се избягва един произвол от страна на регулиращия орган, пак повтарям, за мен в тази област не е целесъобразно по някакъв начин да се размиват или да се отслабват контролните прерогативи на държавния орган.
Ето защо, господин председател, аз и сега ще се въздържа да подкрепя законопроекта. Но бих предложил в Комисията по правни въпроси да бъдат преценени много внимателно институционалните аспекти на въпросите, които законопроектът третира, така че действително да бъдат създадени два независими и отделни органа, които обаче да функционират ясно в публичен интерес, в интерес на обществото, а не на някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Пирински. За протокола ще повторя Вашето искане - Комисията по правни въпроси да представи становище по законопроекта, което да бъде раздадено в писмена форма преди второ четене.
Има думата господин Муравей Радев.
Муравей Радев (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Наистина тази тема е изключително обществено чувствителна и аз бих помолил всички народни представители с ясно съзнание за това, което правим, да отделят необходимото внимание и да приемат един законопроект, който усъвършенства тази материя, а не я прави по-лоша от онова, което съществува към този момент в Закона за хазарта.
Аз, разбира се, не бих приел ад хок, че всички ние сме единодушни, че това обединение на двете бивши дирекции - едната за хазарта, а другата за застраховането, е изкуствено и вредно. Всяко едно нещо се създава изкуствено. Сядат хора и го създават изкуствено. Но въпросът е друг. Въпросът е, че имаше един дълбок смисъл всички такива надзорни органи да бъдат концентрирани на едно място. И това, че те са различни като обхват на дейност, е съвсем естествено. Оттук насетне вероятно ще има твърде много подобни надзорни органи, които да осъществяват контролните държавни функции върху такива процеси, които обществото не може да остави на някой да ги прави, както му хареса. Например, осигурителният надзор и ред други утре ще се появят и обединяването им на едно място би било целесъобразно, поне според мен и някои други хора. Затова казвам, че може да не сме прави толкова, колкото другата група, може да е изкуствено създадена, но да се каже ад хок нецелесъобразно, не е съвсем честно.
Наистина се присъединявам към настояването на господин Пирински тази материя да бъде разгледана и от Комисията по правни въпрос. Повече от необходимо е. И това, което ще кажа след малко, ще приведе със сигурност доста аргументи за това, тъй като този законопроект в момента е един слаб законопроект, много слаб законопроект. Дори е много вероятно да доведе до редица сътресения веднага, след като бъде гласуван на второ четене.
Какво имам предвид? Авторите са се постарали да обхванат няколко групи въпроси с предложения законопроект. Първата група въпроси е преструктуриране на органите на държавната администрация, които се занимават с тези дейности. Казваме: закриваме Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и сегашната Държавна комисия по хазарта и целта е да премахнем предишното структурно обединение на двата предишни самостоятелни органа - Дирекцията за застрахователен надзор и бившата Главна дирекция за контрол върху хазарта. Къде са недостатъците по тази група въпроси, административното преобразуване?
Най-напред аз твърдя, че липсва приемственост в сферата на застрахователния надзор. Не е отчетен фактът, че досегашната Агенция за надзор върху застраховането и хазарта освен правомощия по Закона за хазарта има и такива, и то съвсем немалко, и по Закона за застраховането. Сега тази материя е уредена в съществуващия закон и за двете дейности. Така че, ако правим някаква промяна, то би се наложило успоредно с предлагания проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта да се разработи и разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Това е повече от задължително. Разбира се, ако искаме да няма сътресения. Ако това не бъде направено, уважаеми колеги, то новосъздадената с този § 43 от законопроекта Агенция за застрахователен надзор остава без ясен, при това законово уреден предмет на компетентност, статут на структура.
В действащия Закон за застраховането ще остане да съществува закритата вече Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, имаща право по закон да осъществява надзор върху застраховането. Това би довело до липсата на ефективен държавен надзор в ущърб на застрахователите, на застрахованите и в крайна сметка на цялото общество. Фактическото разделяне на агенцията е възложено на министъра на финансите, при това без да е посочено в какъв срок той трябва да извърши това. Много сериозен законодателен пропуск. Създават се предпоставки за отлив на компетентни специалисти в областта на държавния застрахователен надзор и държавния надзор върху хазарта, тъй като сега в момента тази агенция, която фактически преустановяваме с този закон, като юридическо лице има статут А-2 в системата на държавната администрация. А с предлаганите промени статутът на новосъздадената Дирекция за контрол върху хазарта и Агенция за застрахователен надзор се променя на А-4.
Голяма част от предлаганите текстове, които са свързани със създаването на отделен самостоятелен орган, който осъществява държавния надзор върху хазарта, противоречат на разпоредбите на Закона за администрацията. Така например текстът на § 2 не е съобразен с разпоредбите на чл. 50, алинеи 4 и 5 от Закона за администрацията. Разпоредбата на § 4 противоречи на чл. 50, ал. 3 от Закона за администрацията. Параграф 5 не е в съответствие с ал. 1 на чл. 50 от Закона за администрацията. Никъде в предлагания проект на закон не е взета предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Закона за администрацията относно статута на Държавната комисия по хазарта като юридическо лице.
Предвидена е структурна промяна в администрацията, без да има яснота относно момента на извършване на правоприемството. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта всъщност досегашната агенция се закрива, а новосъздадените две нови звена - Държавна агенция за застрахователен надзор и Държавна комисия по хазарта - не могат да функционират без устройствени правилници. За приемането на тези устройствени правилници също ще бъде необходимо технологично време, дори немалко време, бих казал, през което време ще е невъзможно осъществяването на държавен надзор върху застрахователната и хазартната дейност - и върху двете, щом няма такъв подзаконов акт. В резултат на това бюджетът ще претърпи немалки загуби от невнесени такси за дейности по тези два закона. От друга страна, правоприемникът на сега съществуващата Държавна комисия по хазарта не може да получи от праводателя си активи и пасиви, нито да поеме права и задължения, тъй като понастоящем Държавната комисия по хазарта не е юридическо лице. А тук е дефинирана като някакъв колективен административен орган.
С текста на § 43 от законопроекта се предвижда образуваните и неприключили производства пред закритата държавна комисия по хазарта да се разглеждат от новосъздадената Държавна комисия по хазарта, без да е посочен срок за приключване на процедурата. Това ще доведе до неблагоприятни последици за заявителите, които вече са подали изискуемите документи и са внесли съответните такси, без да има яснота за момента на разглеждането на техните искания.
Това - по първата група, структурните промени.
Вносителите имат претенции, че уреждат още една-две групи проблеми, свързани с досегашното законодателство. Например претенцията е, че се усъвършенства сега действащият Закон за хазарта. Аз твърдя, че в така предложения закон за изменение и допълнение остават непълноти и неясноти, установени в практиката на досегашното използване на законовата база. Например, липса на нормативна уредба относно организиране на хазартни игри по Интернет. Може да се направи и да се усъвършенства законът в тази посока - не е направено. Липса на ясна и недвусмислена дефиниция за понятието хазарт - крайно време е някъде това да бъде записано. Неяснота по отношение на характера на издаваното разрешение по Закона за хазарта - не е ясно дали то лично се дава на организатора като такъв или се дава с оглед на игралното съоръжение, тоест предметно разрешение. Кое от двете? Кога кое?
Липсва обвързване на всяко конкретно задължение по Закона за хазарта с конкретна административно-наказателна норма за неизпълнение или за нарушение на съответната норма. Направени са предложения обаче, които за сметка на това изцяло противоречат на целта и на духа на закона. Ще посоча няколко от тях.
Предлаганата с § 29 промяна не отчита необходимостта от ясно отграничаване на хазартните от развлекателните игри. Те се различават доста съществено помежду си. Нарушават се специалните изисквания на чл. 73 от Закона за хазарта, определящ кръга на лицата, имащи право на достъп до казина.
Тълкуването на чл. 57 от Закона за хазарта в новата му редакция налага извода, че няма пречка лица, ненавършили 18-годишна възраст, да бъдат допускани в игрално казино, където има и развлекателни, и хазартни автомати и съоръжения.
С предлагания текст на § 15 се цели привеждане в съответствие на разпоредбите на сега действащия чл. 25 от Закона за хазарта с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд. На практика обаче не се отчита фактът, че по този начин се утежнява процедурата по обжалване и влизане в сила на индивидуалните административни актове на самата Държавна комисия по хазарта.
Точка 2 на § 40 противоречи на чл. 84, ал. 4 от Закона за хазарта и създава предпоставка за осъществяване на хазартна дейност след отнемане на разрешението. Предвижда се отнемането на разрешение за организиране на хазартна дейност да няма незабавен ефект. Решението ще влиза в сила едва след потвърждаването му от компетентния съд. На практика по този начин се забавя действието по отнемане на разрешение, имайки предвид изложеното по-горе триинстанционно производство за обжалване на актовете на Държавната комисия по хазарта.
С предложението, направено в § 20, се допуска възможността за осъществяване на дейност по Закона за хазарта от лица, извършили нарушения по други закони, например извършено нарушение по Закона за акцизите.
Измененията, предлагани в § 36, създават предпоставка за заобикаляне на задължението за заплащане на такси, дължими по Закона за хазарта. На практика се дава възможност за осъществяване на хазартна дейност с игрални съоръжения, непосочени в издаденото от държавната комисия разрешение и с неплатени такси за издаване на разрешение с изискване само да е платен единствено дължимият за тях акциз.



Част от направените предложения за изменение и допълнение на Закона за хазарта не обхващат всички аспекти от проблема, които целят да уредят всъщност. Параграф 23 и § 25 въвеждат различни понятия - предметни печалби и предметни награди - за едно и също нещо. Това поражда необходимостта от унифициране на използваната терминология.
Предлаганата с § 31 промяна на чл. 76, ал. 1 от Закона за хазарта заменя досега съществуващия разрешителен режим с регистрационен. Същевременно обаче не е предвидена процедура, уреждаща случаите, когато уведомлението не е придружено с необходимите документи, които доказват променените обстоятелства.
Този текст създава предпоставка за смесване на регистрационен с разрешителен режим, водещо до фактическа невъзможност за осъществяване на ефективен контрол.
Разпоредбата на т. 1, § 34 създава неяснота относно структурата и правомощията при упражняване на контрол по Закона за хазарта. Не е изяснен субектът, който упражнява контрола. В законопроекта са употребени различни понятия за членовете на Държавната комисия и създаваната обща и специализирана администрация към нея - длъжностни лица, персонал и служители. Използваните думи и изрази не са употребени в общоприетия смисъл в съответните нормативни актове - Закона за държавния служител, Закона за администрацията, Кодекса на труда, Закона за административните нарушения и наказания и др.
И третата група въпроси, които се опитва вносителят да разреши, това са използвани правни техники за изграждане на нормативния акт - новият законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Поначало, когато се изготвя един законопроект, който и да било той, трябва да се подчинява на правила, залегнали в Закона за нормативните актове и на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Така се изгражда който и да било сериозен нормативен акт.
Предложеният законопроект не отговаря на разпоредбите на тези актове. Например, вземете самия законопроект и намерете § 3 или § 9. Законопроектът има ли § 3? Няма. Липсва такъв. От § 2 отива на § 4, от § 8 отива на § 10. Законопроект, правен акт, който Народното събрание разглежда. Липсва номерация на параграфите в Преходните и заключителни разпоредби. Използваната правна техника в § 6 е в противоречие с чл. 52 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, тъй като между сега действащия текст на чл. 16 и предлагания нов текст няма никаква връзка по отношение на урежданата материя.
Със заличаването чрез § 7 на заглавието на чл. 17 се нарушава структурата на Закона за хазарта, което не съответства на разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
В § 10 се създават нови ал. 3 и 4 на чл. 19, без да се отменят досега действащите, което пък от своя страна не съответства на чл. 52, ал. 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
С § 16 се отменя вече отменен член - чл. 28 от Закона за хазарта, отменен с "Държавен вестник", бр. 1 от началото на тази година. Втори път го отменяме с нов закон.
РЕПЛИКА ОТ КБ: За по-сигурно.
Муравей Радев: Да, за по-сигурно вероятно. Повторението беше майка на знанието.
Допуснати са и други технически грешки. Наименованието на глава втора, раздел трети не се променя - "Дейност на Агенцията за надзор на застраховането и хазарта". Необходимо е да се направят промени навсякъде, където наименованията на един или друг държавен орган не отговарят на актуалното им състояние към момента. В § 30 е направена поправка към ал. 3 на чл. 41 от Закона за хазарта, вместо към чл. 4.
Изобщо от всичко, което изложих накратко дотук, се налага изводът, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта страда от сериозни недостатъци, обуславящи необходимостта от основното му преработване и съгласуване с пряко заинтересованите лица - асоциациите на организаторите на хазартни игри, на производителите на игрални съоръжения, на Асоциацията на българските застрахователи, както и с органите, прилагащи Закона за хазарта и Закона за застраховането, сегашната Държавна агенция и сегашната Агенция за надзор върху застраховане и хазарт. С тях изобщо това не беше съгласувано.
Необходимо е да се извършат адекватни промени в материално-правния режим на застрахователната и хазартната дейност, създаваща ясни и точни нормативни регламенти, които са от първостепенно значение за повишаване ефективността на надзорната дейност, и едва след това да се изгради и обособи съответстваща им държавна администрация, а не обратното.
Не са постигнати целите, заложени в кратките мотиви към законопроекта - оптимизиране, функционирането на държавната администрация, публичност и прозрачност при реализиране на правомощията й, ограничаване на възможности за корупция и синхронизиране с европейските стандарти за административно обслужване.
С една дума - слаб законопроект, както казах в началото, юридически и професионално при това неиздържан, вероятно писан на коляно. Прозира основната цел - смяна на ръководството на агенцията спешно, сега, веднага, утре, ако трябва, нищо, че става с калпав законопроект, видим от всички нас. Всъщност това съвсем не е за чудене, след като Народното събрание е готово да променя закон, за да заобиколи липсата на висшето образование на един спонсор, който по някаква случайност си е харесал един комитет и желае да управлява младежта и спорта. На фона на това днешното разглеждане съвсем не буди според мен недоумение. Така или иначе обаче Народното събрание е най-отговорният държавен орган и то би трябвало да знае какви отговорности поема, когато гласува едно или друго нещо.
Затова аз ви призовавам този свръхсуров законопроект да бъде върнат за основно доработване, оглеждане, отстраняване на тези и редица други недостатъци, не само които аз посочих, а ако се задълбочите, ще намерите още. Да се направи един сериозен акт, да бъде придружен с още един, който да регламентира законово дейността и на другата дирекция, да се дадат срокове за изготвяне на съответните устройствени правилници, Правната комисия задължително да даде заключенията си по тези две неща - по разделянето на две на този сегашен държавен орган и неговите функции - и тогава вече в пленарна зала на първо четене да обсъдим и да приемем такива законопроекти, не един, такива едни законопроекти, успоредно вървящи заедно един с друг. Днес аз не бих посъветвал никой да гласува да приемем този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Радев.
Госпожа Чилова има думата за реплика.

Нина Чилова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, Вие направихте обструкции по повече от предложените изменения на разпоредби, свързани с изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Аз съм задължена в качеството си на вносител да изразя тук пред всички, че очевидно тези хора, които са направили предложените обструкции, не са спазили нито духа, нито волята на Закона за хазарта.
С едно нещо очевидно се съгласявам, което беше направено и от господин Пирински, и от господин Радев, че пропуск на закона е в Преходните и заключителни разпоредби, тъй като философията е свързана с преобразуване на административните структури в Закона за застраховането, да бъде допуснат един параграф, в който да бъдат уредени тези промени. Но само дотук. Защото очевидно тези забележки, които Вие направихте - разбира се, аз не успях да запиша всички, но някои от тях си нахвърлих - очевидно те са несъстоятелни. Вие казахте, че трябва да се даде обяснение на понятието "хазарт". Много ясно и точно е регламентирано в чл. 2 на закона.
На следващо място, Вие казахте, че не е спазен чл. 50, ал. 2 от Закона за администрацията. Точно обратното, господин Радев! Именно там е посочено, че сега действащата Държавна агенция по хазарта, която е към Министерския съвет, съгласно тази разпоредба трябва да бъде юридическо лице към Министерство на финансите. Сега действащата комисия не е юридическо лице към Министерството на финансите и няма утвърден правилник от Министерския съвет.
На следващо място, още една корекция по отношение на категоризацията на изпълнителните органи. Точно обратното. Именно Главна дирекция за контрол върху хазарта и агенцията са в категорията на А4, а само надзорните им органи - Надзорният съвет по застраховане и Държавната комисия по хазарта са в категорията на А4.
Разбира се, могат да бъдат направени някои редакционни промени по така предложения законопроект, но това съгласно процедурата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде направено между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Господин Радев, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
Муравей Радев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз не бих желал тук да спорим по всяко едно от нещата, които казах. Госпожице Чилова, те са над 50. Аз ще Ви ги дам написани такива, каквито са, и съм убеден, че ако наистина съвсем отговорно подхождате към тази много сериозна и много отговорна за всички нас материя, можете да намерите някои, по които да спорите. Но 90 на сто от тях са безспорни.
Така че, с най-добро чувство Ви казвам: вземете ги, вложете ги в новия вид на този законопроект, вкарайте го отново на първо четене, защото тук става дума и за философия, тук става дума и за правни пропуски, тук става дума и за отражение не толкова върху фиска на държавата, а отражение върху възпитанието на хората в България.
Тези две неща, взети заедно, ако можете да ги вкарате по един подходящ начин, аз ще гласувам за Вашия законопроект следващия път. Но не за този, този е калпав просто. Разберете го. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Господин Кирчев, Вашата парламентарна група има още 15 минути.
Най-напред, господин Корнезов искаше думата за процедура.
За процедура има думата господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение по чл. 42, ал. 1, т. 4 за отлагане разискванията.
Какви са мотивите ми, когато слушах разискванията, включително, господин председателю?
Вашият апел е между първо и второ четене Комисията по правни въпроси да даде становище. Бих искал да защитя първо честта на Комисията по правни въпроси. Законопроектът е внесен на 20 септември 2001 г., тоест преди около 10-15 дни. А по силата на чл. 70 от нашия правилник в двумесечен срок всяка една комисия, включително и Комисията по правни въпроси, дава становище.
Така че не може да има упрек към Комисията по правни въпроси, че не е изготвила становище, тъй като срокът още далеч, далеч не е изтекъл.
Но тук се поставят и редица правни въпроси, които чухме в разискванията и вероятно е целесъобразно действително Комисията по правни въпроси да вземе отношение, включително по съответствието на законопроекта със Закона за нормативните актове.
Това, което обаче тук се предложи и от Вас, и от господин Пирински, и от господин Радев, Комисията по правни въпроси да излезе с някакво становище между първо и второ четене, това е невъзможно. Това е невъзможно. Между първо и второ четене се правят само предложения от народните представители, и водещата комисия - а тя е Комисията по бюджет и финанси - ги разглежда и дава становище по тях.
Така че, ако ние вървим по този път и този законопроект, примерно, бъде приет, Комисията по правни въпроси не може да дава становище по законопроекта.
Затова правя това процедурно предложение. Разбира се, нека залата да го реши. Не искам да блокирам вота на народните представители за приемането му, но явно, че има проблеми. Този закон създава не само юридически проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли противно мнение по направеното процедурно предложение?
Има думата госпожица Чилова.
Нина Чилова (НДСВ): Да, моето предложение е противно на предложението на господин Корнезов и Ви призовавам, господин председател, ако е възможно, да подложите на гласуване и двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Вие сте против това предложение?
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов да се отложат разискванията по тази точка и да продължим със следващата точка от дневния ред, като се обърнем с молба към Комисията по правни въпроси да представи становище по законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 91, против 67, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Преди да дам редовната почивка има думата народният представител Любен Корнезов да направи едно съобщение.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател! В Клуба на народния представител се открива фотоизложба - 5 години от разстрела, от гибелта на бившия министър-председател Андрей Луканов, държавникът, политикът. Който желае, може да посети тази изложба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО, ВНЕСЕНИ ОТ ГОСПОЖА Надежда Михайлова И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ГОСПОДИН Иван Искров И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Давам думата на господин Манов да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси.
За съжаление становище на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция не са представени.
Имате думата, господин Манов.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на споменатия законопроект моля да бъде поканен в залата проф. Стоян Дурин - председател на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да поканите г-н Дурин да влезе в залата.
Имате думата, господин Манов, да прочетете становището на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по
законопроект за счетоводството № 154-01-14, внесен от
народния представител Надежда Михайлова и група народни
представители на 19.07.2001 г., и законопроект за счетоводството № 154-01-52, внесен от народния представител
Иван Искров и група народни представители на 25.09.2001 г.

На 27.09.2001 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа и обсъди законопроектите за счетоводството, внесени от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, и от народния представител Иван Искров и група народни представители.
На обсъждането присъстваха Зоя Петрова - началник отдел в Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, и Елена Аврамова - началник сектор "Счетоводство на реалния сектор" в Дирекция "Бюджет и държавно съкровище" в Министерството на финансите.
Законопроектите бяха представени от вносителите господин Иван Искров и господин Муравей Радев.
В изложението към законопроекта за счетоводството, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители, беше подчертано, че с предложения законопроект се цели пълно възприемане на изискванията на директивите на Европейската общност. Предвижда се международните счетоводни стандарти да бъдат въведени изцяло от януари 2005 г., а за някои по-крупни предприятия, като банки, застрахователни компании, инвестиционни дружества и други - от януари 2003 г.
До влизане в сила на международните счетоводни стандарти ще се запази прилагането на националните счетоводни стандарти, без да се прекъсва процесът на хармонизирането им с международните счетоводни стандарти.
Законопроектът предвижда регламентиране дейността на професионалния орган "Национален съвет по счетоводство" като юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище град София. Неговите функции са свързани с разработване на проекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, създаване на публичен регистър и единна национална система за събиране и публикуване на годишните счетоводни отчети на предприятията, подлежащи на независим одит.
По нов начин се определят професионалните изисквания към лица, които съставят финансови отчети на предприятията, и се определя отговорността на ръководствата за съставянето и представянето на финансовите отчети на предприятията. С това изискване се извършва синхронизация с Търговския закон и утвърдената международна практика.
Предвижда се годишният финансов отчет да се публикува само в специализираното издание на Националния съвет по счетоводство в срок до три месеца след приемането му, като това предложение подлежи на допълнително уточняване.
В мотивите към законопроекта за счетоводството, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, се предлага възприемане на изискванията и постановките на директивите на Европейската общност, запазване на изискването за прилагане от предприятията на националните счетоводни стандарти като част от счетоводното законодателство при продължаване на процеса на хармонизирането им с международните счетоводни стандарти; конкретизиране дейността на Националния съвет по счетоводство като консултативен орган на министъра на финансите, и пълно възприемане на изискванията на Осма директива на Европейската общност към кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители, както и към експерт-счетоводители, които имат изключително право да извършват независим одит и заверка на годишните отчети.
По двата законопроекта се проведе дискусия, в хода на която се изясни, че двата законопроекта следва да бъдат обединени в един, а частта за одиторска дейност да се обособи в самостоятелен закон.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно от членовете на комисията с 16 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене двата законопроекта и между първо и второ четене те да се обединят в един, който да се внесе в Народното събрание за разглеждане и приемане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Манов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
От вносителите имат ли желание да вземат най-напред думата? Не виждам.
Има ли желаещи да се изкажат по двата законопроекта? Заповядайте.
Георги Анастасов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектите, които бяха предложени в Комисията по бюджет и финанси - двата варианта на Закона за счетоводството, според мен съдържат няколко пропуска.
За частта, която е съобразена с международните стандарти и със стария действащ закон, няма защо да говоря. Но има един съществен пропуск, който има опасност да постави стотици хиляди производители в много тежко финансово обременяване. Това е, че в така предложените законопроекти никъде не се третира формата на счетоводство - дали да бъде едностранна или двустранна.
Досега действащото законодателство разрешаваше избор на форма на счетоводство - едностранно или двустранно.
За ваша информация, едностранното счетоводство не е свързано с достатъчно много операции, то е по-елементарно, което носеше много по-малко разходи на дребните производители. Специално всички патентни търговци, които работят по патентен данък, прилагаха именно него.

Сега така, както е заложено в проектозакона, счетоводният баланс става едно от задължителните условия за разработката на самото счетоводство. Именно това налага и те да наемат фирми, които при двустранно счетоводство практиката е доказала, че месечните разходи за обслужването са не по-малко от 100 долара. Поне такова е статуквото в момента в страната.
Ето затова трябва да помислим именно за тези малки предприятия, за тези хора, които се занимават, при цялото уважение към тяхната професия, с хлебопроизводство, хлебарници, магазинчета, обущарите, ковачите, селскостопанските производители. Тях ние обричаме на допълнителен косвен данък с това, че трябва да плащат на счетоводители с много по-висока стойност. Именно това трябва да се обмисли и при второто четене да се заложи, да се запише нов текст, в който изрично да бъде указано правото на избор на търговеца да избира формата на счетоводство.
На второ място, в проектозакона не се третира административно-финансовата отговорност на съставителите на отчета. При цялото уважение към гилдията на икономистите и счетоводителите, какъвто съм и аз, но тук наистина трябва да има отговорност за тези, които съставят финансово-счетоводните отчети, защото те трябва да носят отговорността в рамките на тяхната компетентност. Ние не можем да изискваме икономически познания от дребния търговец, който предоставя и доверява документите си на самия счетоводител. Ние не можем да искаме от него, когато подписва един документ, да знае дали е съобразен със закона или не.
На трето място, в самия закон се предвижда една необяснима дискриминация спрямо едноличните търговци и лицата, работещи на граждански договор, които могат да обслужват счетоводно предприятията. В закона, при тълкуването в Преходните и заключителни разпоредби, в § 1, т. 7, при тълкуването какво е това специализирано счетоводно предприятие е казано, че това е "дружество по смисъла на чл. 64, ал. 1, 2 и 3 от Търговския закон." Това означава, че специализирани търговски предприятия могат да бъдат само събирателните, командитните дружества и дружествата с ограничена отговорност. Смятам, че едноличните търговци, които са счетоводители и се занимават със счетоводна дейност, също трябва да бъдат включени, както и тези счетоводители, които са на свободна практика. Нима тук ще изключим работоспособните счетоводители - пенсионери, които докарват към своя доход допълнителни средства, благодарение на тази работа? Затова именно трябва да бъде променена и тази част от проектозакона.
Четвърто, в проектозакона има текст, който създава монополизъм. Да, наистина има нужда от създаването на Национален счетоводен институт, който да регламентира дейността на счетоводителите. Но там, забележете, е казано, че този институт - в чл. 6, ал. 2, т. 4, "организира издаването на специализирано издание за публикуването на нормативни актове" и, забележете, "и заверени годишни финансови отчети по реда на този закон". Досега тези финансови отчети, балансът се публикуваше в периодичния печат, а сега се създава монопол единствено и само в това специализирано списание. Не е редно да създаваме със закон монопол в условията на пазарното стопанство.
И аз съм твърдо убеден, че при второто четене ще влезне и абзац "и периодичния печат", за да има някаква конкуренция. Не може цените да се определят само от едно такова специализирано списание, което ще държи монопола на тези цени на предприятията, говоря за тези предприятия, които са с одиторски заверки от експерт-счетоводители.
Друг момент е за инвентаризацията. Необяснимо защо при инвентаризацията изчезва понятието "комисия", комисия, която да извърши инвентаризацията. Защото иначе, инвентаризацията, направена само по документи,... Липсва такъв текст. При инвентаризация само по документ има опасност от неточност и, меко казано, укриване на липси.
Според мен в проектозакона има и още един пропуск, че нямаме легална дефиниция за понятието "действащо предприятие", защото в момента има доста фирми, които не функционират. Те носят сериозни санкции само заради това, че не са си предали годишните отчети. Това според мен не е редно. Нека да оставим човека, който е регистрирал фирма, и който не е имал възможността да осъществи някаква дейност, да му оставим възможността тя да заработи в определен период от време. Реално да действа. Не можем да заставим някого, на когото не му върви бизнесът и е спрял действието на своята фирма, да го наказваме със санкции и с глоби. То е във връзка с други закони.
Това е, което мога да споделя с вас, и то в синтезиран вид. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Други?
Господин Муравей Радев има думата.
Муравей Радев (ОДС): Благодаря, господин председател. Днес се разглежда една доста специфична материя, бих казал непозната за повечето народни представители, а ако е позната, тя е много общо позната, за да разчитаме да проведем една достатъчно професионална дискусия по този въпрос.
Може би все пак, ако се кажат няколко пояснителни неща, ще стане ясно за какво става дума.
Най-напред, беше крайно време да има нов Закон за счетоводството. Дали точно нов или с допълнения и с изменения? Беше оценено още някога... Този закон беше внесен от предишното правителство и в предишния парламент, но не достигна време да бъде внесен в пленарна зала. И затова под същата форма беше внесен от нас сега. И успоредно с него са внесени още два законопроекта, които, бих казал, разделят тематиката на нашия законопроект на два раздела: Закон за счетоводството и Закон за независимия финансов одит. Трябва да кажа, че голяма част от този закон за независимия финансов одит се съдържа като отделен раздел в предишния законопроект, на който условно аз или бившето министерство, или Министерският съвет, е автор. Фактически автор на този закон е една група специалисти с много високо равнище. Бих казал, че това е счетоводната академична мисъл в България, която отрази виждането си в предишния и в сегашния материал. Общо беше становището, че е по-добре да има нов закон, а не един съшит и в почти всеки един член променен закон, защото не бива да забравяме, че новият закон, който сега действа, беше изготвен в зората на демокрацията. И тогава си спомням, че имаше и такива названия, "социалистическото предприятие" беше субект на този закон и ред други неща, останали донякъде от предишната инерция за оформянето, изготвянето и отчитането на счетоводната отчетност.
Затова аз смятам, че беше правилно да се изготви нов закон. И сега пред нас има дори три закона: два закона и един отделен, отделна част от единия, който е оформен като самостоятелен закон и правилно, според мен, защото тази материя е достатъчно важна, за да бъде обособена и по-детайлно разписана в самостоятелен закон. Още повече, че промяната в Закона за счетоводството не е задължително да води до промяна в този Закон за одита и обратно.
Не бих пледирал за някаква ревност по отношение на първия законопроект. Пак казвам, авторите и на двата законопроекта са едни и същи хора, като основното в разликата, ако търсим персонално и детайлно разликата в тези два законопроекта, се изразява в периода от почти една година в съставянето на единия или другия или малко по-малко от една година.
В тази една година настъпиха и промени както в европейските стандарти или развитието въобще на процеса на синхронизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз, и онова, което се случи междувременно в тази година, бе отразено за втория вариант, за който казвам, че е по-съвременния, на господин Искров, изработен от същия колектив, който изработи и предишния.
В како се състои основната разлика? Целите са едни и същи. Целите в Закона за счетоводството винаги са били да се постигне максимално съответствие поне в последните няколко години между счетоводното законодателство в България и изискванията на Четвърта, Седма и Осма директиви на Европейската общност. Не можем да говорим за присъединяване към Европа, към Европейския съюз без да имаме пълно съответствие с действащите норми на счетоводна отчетност в Европа и в България. Това е основната цел. Към това се стремят тези законопроекти.
Каква е основната разлика между досега съществуващия Закон за счетоводството и този, който предлагаме в двата варианта - малко по-стар и малко по-нов? Аз ще говоря за малко по-стария. Най-напред е разширен обхватът на закона. Включени са изисквания по отношение съдържанието, изготвянето, публичността, независимия одит и заверка на годишните счетоводни отчети. Аз не бих се съгласил с преждеизказващия се господин Анастасов за това, че трябва да се регламентира и да се даде пълна свобода на видовете счетоводна отчетност и тази сегашна практика на едностранно записване да бъде отново внесена в бъдещия закон по избор от стопанския субект. Няма такова нещо в Европа. Такъв едностранен способ на записване няма даже и в бакалниците. И ако ще ходим там, трябва да забравим за това. На този етап това, което сме решили в нашия законопроект, е стесняване, а не изцяло ликвидиране на този способ. Но стесняване до едноличния търговец, при това едноличен търговец, който не е регистриран по ДДС. Там да. Като желае, там да си прави едностранно счетоводство. Но по-нататък ние трябва да свикваме, че имаме отговорности, когато извършваме стопанска дейност. Не можеш ти да правиш нещо и да отказваш да го документираш по съответния изискван от закона начин. Как така? Това бих го оприличил с един земеделски стопанин, който има много богата реколта, сам си е направил всичко с членовете на семейството си, обрал, каквото има да обира, и тръгва да го носи на пазара. Ама няма книжка за шофьор. Натоварва го на един ТИР, сяда в ТИР-а и започва да го кара на пазара. Горе-долу същото нещо е да направиш ти една стопанска дейност, да имаш някакъв бизнес и накрая да не го отчетеш по законови начин, а както ти си си решил, каквито сметки си имаш в главата. Защото тук опираме до финансов резултат, опираме до отчетност, опираме до данъчни задължения. Данъчните задължения опират до държавата. Няма да го обясняваме, това е елементарно. Значи като тръгваш да правиш нещо, ще бъдеш добър да го правиш по съответния начин така, както законодателят е решил да става. Трудно ти е, не ти е трудно - като няма възможност той самият да бъде достатъчно грамотен в тази насока, има достатъчно възможности за наемане на различни такива къщи, фирми и други начини, по които да се документира това, което прави, по съответния начин.
По-нататък, предложеният законопроект е основа за утвърждаване от Министерския съвет на националните счетоводни стандарти, хармонизирани с международните счетоводни стандарти, които ще се прилагат в предприятията. Тук големият спор, който възникваше, е изцяло ли да бъдат синхронизирани, 100 процента или някои елементи от националните счетоводни стандарти да останат да вършат по-нататък? Бих казал, че това вероятно и по-нататък ще бъде предмет на дискусия, но на този етап нашите собствени национални счетоводни стандарти по достатъчно добър и подходящ начин се синхронизират с изискванията на тези няколко глави, за които говорих, за директивите на Европейския съюз.
Предвижда се изменение министърът на финансите да утвърждава Националния сметкоплан. Това във всички случаи дава възможност за едно много по-гъвкаво отношение и действие, съобразно бързоизменящата се обстановка да се отразяват тези промени в Националния сметкоплан, а не тази промяна да бъде санкционирана от институция на по-високо ниво, например Министерския съвет. Достатъчно е и е добре това да се извършва от министъра на финансите.
Регламентират се също така и първичните счетоводни документи, които касаят само дейността на предприятието. Дава се възможност на тези предприятия сами да определят формата и съдържанието на счетоводните документи, които ще използват в своята дейност, разбира се при спазване на изискванията на Закона за счетоводството. Тоест, отпада необходимостта Министерството на финансите да издава албум на първични счетоводни документи. Спомняте си преди - образец 1, образец 2, образец 3 от един албум. Всичко онова, което трябва сам да си направиш и е достатъчно за тебе, и не е казано в Закона за счетоводството, че трябва да бъде по еди-какъв си начин и ред синхронизирано, се прави от самите стопански лица.
В глава трета "Активи, собствен капитал, пасиви, приходи и разходи" намират израз принципните изисквания за класификация и оценка на активите, пасивите, приходите и разходите, и собствения капитал. По този начин се постига максимално съответствие с изискванията на Четвърта директива на Европейската общност. Регламентират се изискванията към съдържанието, съставянето и публичността на годишните счетоводни отчети. Променени са сроковете за съставяне и представяне на годишните счетоводни отчети от предприятията. Удължаването на тези срокове е продиктувано от изискване годишният счетоводен отчет да се публикува след одобрение от общото събрание, а не преди това. Разбира се, необходимо е и технологично време за заверка на отчета от дипломиран експерт-счетоводител.
В предложения проектозакон се уреждат изцяло изискванията към лицата, извършващи независим одит и заверка на счетоводни отчети на предприятията, което е в пълно съответствие с изискванията на Осма директива на Европейската общност. Аз пак повтарям, този раздел е много по-подробно разработен в самостоятелен законопроект, който е добре да върви успоредно с двата варианта за нов Закон за счетоводството и заедно да регламентират тази материя. Аз бих апелирал към една подкрепа на тези законопроекти на първо четене, да влязат в Комисията по бюджет и финанси в този вид и там законопроектите в крайна сметка да бъдат обединени в един общ Закон за счетоводството - нещо, което е важно както за стопанския живот на България, за бизнеса в България, така и за чуждестранните инвеститори и най-вече за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз. Защото трябва да знаем, че това беше едно от изискванията и на Международния валутен фонд, записано в тригодишната програма, която нашето правителство изпълни преди няколко месеца, и един наш ангажимент, български ангажимент, който смятам, че по този начин ще изпълним достойно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Радев.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
Имате думата, господин Пирински.

Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Темата за счетоводството е така високоспециализирана, че наистина да се взима отношение по нея се иска определена доза на храброст, ако щете. В момента ние, разглеждаме един законопроект, който трябва да ни е ясно, че въвежда нови стандарти на счетоводство - на тези счетоводни отчети, на документите, които съставляват годишния финансов отчет на всяка една фирма. Трябва добре да разбираме, че това е своего рода една счетоводна революция, която засяга всяка една фирма. Ние можем да изгласуваме закона, но приложението на този закон ще се усеща ежедневно в продължение на години от всяка фирма, работеща в България.
Какви бяха трите въпроса, които бяха предмет на дискусия в Бюджетната комисия и по които ми се струва, че пленарната зала трябва да е достатъчно наясно?
Първо, срокът за въвеждане на международните счетоводни стандарти. Задължението те да бъдат въведени, се намира в чл. 26 - това е в глава пета, раздел първи, който определя съдържанието на годишните финансови отчети. Там е казано, че предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември в хиляди лева, който трябва вярно и честно да представя финансовото и имущественото състояние и т.н. Навсякъде се оперира с понятието "предприятията".
Два въпроса възникнаха - първо, какъв е необходимият срок, за да се адаптират българските предприятия към тези нови международни счетоводни стандарти. И вторият въпрос е дали всички предприятия по еднакъв начин следва да бъдат задължени да прилагат тези стандарти, доколкото и сегашната международна практика, и обективният анализ подсказват, че има големи предприятия, има обаче и средни, има и малки, еднолични търговци, за които едва ли е възможно да се приложи същият аршин.
Имаше дискусия в Бюджетната комисия и преди формалното заседание с участието на представители на големите одиторски къщи, представени в България, на водещи представители на Института на дипломираните експерт счетоводители, на който господин Дурин е ръководител, други представители - на банки и т.н., на което тези въпроси бяха поставени достатъчно сериозно с различни изказани мнения.
Как законопроектът решава тези два въпроса?
Първо, в Преходните разпоредби е предвидено срокът на въвеждане на международните стандарти да бъде 1 януари 2005 г. Това е в § 6. Счита се, че този срок е минимално необходимият. Той е на ръба на възможностите за тази адаптация, за която говорим, защото става дума и за обучение на достатъчен брой счетоводители, и за преиздаване на цялата документация, публикуването на български език и на самите международни стандарти, тъй като те сега не са преведени на български език. Те трябва да се преведат, издадат и т.н. - една огромна работа, но се смята, че 1 януари 2005 г. е в рамките на възможното.
Вторият въпрос обаче, доколкото виждам в законопроекта, е по какъв начин да се прилагат тези стандарти от всички фирми и засега той не е третиран в проекта. Законопроектът не се занимава с различието между различните видове фирми по големина. В хода на тази предварителна дискусия, за която споменах - тя беше на 17 септември, и от експерти на Комисията по бюджет и финанси беше изтъкнато, че така или иначе говорим за 800-900 хил. данъчни субекта, тоест фирми, регистрирани в България, от които еднолични търговци са 634 435. Вие си представяте, че ако те бъдат задължени да прилагат тези стандарти така, както те съществуват, естествено един едноличен търговец сам това нещо въобще не може да го свърши. Той ще трябва да се обърне към експертната помощ на експерт счетоводители, регистрирани в института, и т.н. Да, но тази услуга на експерт счетоводителите не е безплатна, както знаете. Те имат своите обосновани очаквания да им бъдат заплатени дължимите суми за действително високоекспертния им труд. Нещо, което повечето от едноличните търговци едва ли могат да си позволят.
Даже само по тази причина ми се струва, че в закона между двете четения ще трябва да се направи сериозно усилие да се диференцира начинът, по който ще се прилагат тези международни стандарти по отношение на различните групи и категории фирми. Просто, ако искаме да не създадем такива казуси и ребуси, които да дадат основание на десетки хиляди, ако не и стотици хиляди търговци да квалифицират пленарния състав на Тридесет и деветото Народно събрание като хора, които не си дават сметка какво правят. Не би трябвало да си позволим такова нещо.
И другият въпрос - бих ви обърнал внимание на един от първите членове на законопроекта - чл. 6, който регламентира Националния съвет по счетоводство. Обърнете внимание на този Национален съвет, защото той става органът, който ще предлага законодателството, което да регулира счетоводството, да го определя, нормативно да го фиксира, да създава публичния регистър и национална система за събиране и публикуване на годишните финансови отчети и да организира и изразява становища по нормативни актове, свързани с нормативната база на счетоводството.
Тук възниква въпросът какъв трябва да бъде този орган. Той е уреден тук като независим извън изпълнителната власт, председателстван от председателя на Института на експерт счетоводителите, със секретар от Министерството на финансите и с членове 22 души, които са и от различни правителствени учреждения, и от неправителствения сектор. Моето мнение поне, което изказах и в хода на дискусията, и на други изказали се: смятаме, че практиката в България според мен поне не е узряла до този етап, когато изпълнителната власт и специално Министерският съвет могат да се дезангажират от пряката отговорност за определяне на режима на счетоводната дейност, неговото регулиране и неговото контролиране.
Тук отново се прокарва една тенденция и теза, на която бяхме свидетели и при предходните дискусии - да се създават органи, които, така да се каже, да отразяват интересите и вижданията на една или друга гилдия, на един или друг сектор, общност и, разбира се, държавата и правителството да имат своя поглед и определено право на глас, но решенията в много случаи да бъдат предмет на окончателно оформяне не от правителството. Не апелирам за някакъв вид хиперизпълнителна власт, някакви кой знае какви прерогативи на Министерския съвет. Това беше едно от възраженията ни срещу предходния кабинет, но тази тенденция, ми се струва, ни води към обратната крайност.
Трябва добре да разбираме, че в една икономика, която е в изключително кризисно състояние, където надлежното отразяване на информацията за фирмите и след това надлежното третиране на тези фирми е свързано с огромни проблеми. Един от централните аргументи на изказалите се представители на големите счетоводни фирми беше, че е нужно да се определи точно за какво се използва счетоводната информация, тоест тя да се използва за вярно и честно отразяване на финансовото състояние на фирмата, така че тя да може да търси капитал публично чрез фондовата борса, чрез различни други форми на търсене на финансова подкрепа, но не и за данъчни цели. Защото използването й за данъчни цели моментално, твърде много затруднява първата цел - вярно, честно, точно и пълно. Естествено, защо? Защото всяка една от фирмите изпитва колосални трудности да отрази в пълна степен оборотите си, да се издължи към всички бюджетни и други институции, към които тя има дългове и в момента, когато счетоводната информация стане предмет на данъчно третиране, тя много трудно става вярна, пълна и, ако щете, и честна. Затова е нужно този Национален съвет достатъчно дълго време, поне до 2005 г., според мен, да бъде в системата на Министерския съвет, да бъде под прякото наблюдение на правителството, тъй като ще възникват огромно количество всякакъв род проблеми. Просто това въвеждане на международните счетоводни стандарти, въпреки че е написано на три реда тук, ще бъде свързано с изключително напрежение, изключителни усилия от всякакъв характер. Най-малкият е техническият. По същество става дума!
Господин председател, Вие съобщихте в началото, че липсват становищата на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция. Господин Корнезов основателно, според мен, възрази на моята първоначална идея впоследствие комисията да даде мнение по Закона за хазарта, имам предвид Правната комисия. Но без да искам този път аз да предлагам: дайте да не гласуваме, да върнем закона и т.н., защото ние го приехме единодушно и, както каза и господин Радев, поначало сме убедени, че трябва да се прави тази счетоводна реформа, може би да препоръчате да се създаде една работна група с представители от трите комисии, включително и на тази по евроинтеграцията, която достатъчно внимателно да разгледа всички въпроси, които възникнаха в дискусиите, евентуалните предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене, каквито според мен се налагат и докладът, който ще се подготви за второ четене, да бъде вече продукт на съвместните усилия на трите комисии.
Някои колеги споменават възможността да се въздържим при гласуването, други - да подкрепим законопроекта. В най-добрия случай можем да го подкрепим по принцип с ясното съзнание, че има още доста въпроси, които трябва да се изяснят и решат в окончателния текст на закона, който да бъде гласуван на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря на господин Пирински. Това, което казахте, влиза в стенограмата и се надявам, че ръководителите на тези постоянни комисии ще го вземат предвид.
Георги Пирински (КБ, от място): И ръководството на парламента, ако ги подтикнем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Да, естествено. Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също не съм счетоводител и не бих посмял да навлизам в такива детайли в закона. Тук присъства един наистина експерт по тези проблеми, който може да вземе отношение, разбира се, ако той прецени за необходимо.
Господин Радев спомена, че двата или трите закона имат обща цел - това е доближаване или, ако мога да се изразя така, конвергенция на нашата счетоводна система до тази, която съществува в света.
Дискусионните моменти, според мен, са и тези, за които спомена господин Пирински - това е по скоростта на тази конвергенция. Ако тя се извърши бързо, ще възникнат редица проблеми от техническо естество, проблеми, свързани с обучението на кадрите и т.н. Аз обаче не съм склонен да нарека този процес революция. Така звучи малко силно. Това е един еволюционен процес, който тече и в момента. Така или иначе, ние сме длъжни да извършим този процес. Възможно е той да бъде по-болезнен, в по-голяма степен затруднен за някои фирми, но възможно е той да се реализира като една дейност, която е крайно необходима за всички икономически субекти у нас.
Приемам идеята, че трябва да се извърши някаква диференциация по отношение големината на фирмите, но тук възниква проблемът доколко тази диференциация ще има ясни критерии. Господин Радев спомена критерия "регистриран по ДДС". Очевидно в другите изказвания се налагаше идеята критерият да бъде "малка, средна, голяма фирма". Този критерий е по-неясен, според мен.
Между двата законопроекта, според мен, има повече общи неща, отколкото различни. И това е съвсем естествено, защото, както спомена господин Радев, законопроектите са подготвени от едни и същи специалисти по различно време. Фундаменталните различия между двата законопроекта, според мен, се изразяват в две неща - първо, в тяхната актуалност, надявам се ще се съгласите с мен; и вторият или по-новият законопроект е по-актуален. Това е много сериозен аргумент да подкрепим неговите постановки.
Второто различие е отделянето на независимия финансов одит в отделен закон.
Що се отнася до това, което господин Георги Анастасов спомена тук, аз мисля, че някои от неговите съображения заслужават внимание, които биха могли да се обсъдят и в комисията и да бъдат дадени като предложение за следващо обсъждане. Например, проблемите, свързани с административната и финансовата отговорност на съставителите на отчети - това е един сериозен проблем; проблемът, свързан с монополизма при отпечатване на отчетите - това също е един сериозен проблем, който аз мисля, че би могъл да бъде обсъден и да бъде приет при достатъчно прецизиране на подобни предложения.
Във връзка с това, което беше казано дотук, аз също апелирам да подкрепим на първо четене двата законопроекта и да се даде възможност при следващото осъждане, съгласно процедурата, да се нанесат съответните корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Манов.
Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, да чуем и един експерт.
СТОЯН ДУРИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря на всички народни представители, че разрешиха да присъствам на това обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Те Ви помолиха да присъствате!
СТОЯН ДУРИН: Да, помолиха ме. Благодаря.
Аз благодаря на всички, които се изказаха. Аз се солидаризирам особено с изказванията на народните представители Муравей Радев и господин Георги Пирински, както и на господин Арсо Манов.
Аз бих предложил, тъй като до второ четене ще се направят редица предложения, бих могъл да отговоря по всички въпроси, които се поставиха, особено от народния представител господин Анастасов. А що се касае до едностранната форма, имайте предвид, че в настоящия момент само в два закона съществува това понятие за едностранна форма на счетоводство - това е белгийският и българският закон. В други това го няма.
Разбира се, има какво да се подготви и да се уреди въпросът. Аз бих предложил, ако има нужда от някои неща, по които да дискутираме, ние, които разработвахме проектите на тези закони, ще бъдем на разположение на всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря. Други желаещи за изказване не виждам.
Ще подложа на гласуване двата законопроекта, съгласно нашия правилник.
Най-напред подлагам на гласуване законопроекта, предложен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, тъй като той е постъпил първи.
Моля да гласувате!
Гласували 139 народни представители: за 28, против 99, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема.
За отрицателен вот има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, предложен от Иван Искров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Този законопроект е разпределен само на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата народният представител господин Манов да прочете просторното становище.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател! Във връзка със споменатия законопроект в залата присъства господин Дурин.

"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по
законопроекта за независимия финансов одит,
№ 154-01-51 от 25.09.2001 г., внесен от народния
представител Иван Искров и група народни представители

На заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за независимия финансов одит, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители.
На обсъждането присъстваха и Зоя Петрова - началник-отдел в Института на дипломираните експерт-счетоводители в България и Елена Аврамова - началник-сектор "Счетоводство на реалния сектор" в Дирекция "Бюджет и държавно съкровище" в Министерството на финансите.
Най-съществените моменти в предлагания проект са следните:
1. Определяне на обхвата, целта и принципите за осъществяването на независимия финансов одит.
2. Регламентиране на изключителните права на дипломираните експерт-счетоводители да изразяват независимо мнение относно достоверността на финансовите отчети на предприятията чрез членство в Института на дипломираните експерт-счетоводители.
3. Определяне на професията на дипломираните експерт-счетоводители като саморегулираща се и независима.
4. Установяване на единни правила за организиране, документиране и изразяване на заключения, произтичащи от независимия одит.
Въвежда се изискването за създаване на необходимата документация при осъществяването на одита в съответствие с изискванията на международните одиторски стандарти. Това изискване ще допринесе за подобряване на качеството на извършвания одит.
Определя се изискване за документиране на приемането на ангажимента за извършване на независимия одит с "Писмо за приемане на одиторски ангажимент".
В съответствие с Търговския закон се регламентира изискването ръководството на предприятието да представи на дипломирания експерт-счетоводител финансовия отчет за одит след неговото приемане, заедно с отчета за управление. Това представяне се извършва с подписано "Предварително писмо от ръководството" и е изискване на международните одиторски стандарти.
Регламентират се единни норми за начина за представяне на заключението, произтичащо от независимия финансов одит. Независимото одиторско мнение се изразява в доклад за заверка. Съдържанието на докладите е стандартизирано в съответствие с международните одиторски стандарти.
Заверката на финансовия отчет се удостоверява от дипломирания експерт-счетоводител с личния му подпис и печат. Когато одиторският ангажимент е приет чрез специализирано одиторско предприятие, се поставя и подписът на управляващия и печатът на предприятието за целите на одита.
Със законопроекта се регламентира формата и текстът на личния печат на дипломирания експерт-счетоводител и на одиторското предприятие за целите на одита. Печатите ще се издават от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
5. Регламентиране на изискванията за придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител.
Определени са задължителните квалификационни и професионални изисквания към кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители. Изискването за висше образование е обвързано с различните степени на висшето образование на тези лица със съответстващия им професионален стаж.
Определени са и дисциплините за полагане на изпити от кандидатстващите за правоспособност лица, които нямат висше икономическо образование и в университетското си образование не са придобили такива знания.
Определените дисциплини, по които се полагат изпити от кандидатстващите за правоспособност лица са съобразени с изискванията на чл. 6 от Осма директива.
Правоспособността на дипломираните експерт-счетоводители се придобива след успешно положени писмени и устни изпити. Обхватът на изпитите е определен в съответствие с чл. 4 от Осма директива. Изпитите се организират и провеждат от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Въведено е изискването за 3-годишна практическа подготовка в областта на одитирането от лицата, кандидатстващи за придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител, което е в съответствие с чл. 8 от Осма директива на Европейската общност. Практическият одиторски стаж се осъществява в специализирано одиторско предприятие или в предприятие на дипломиран експерт-счетоводител.
Въвежда се правото на местно или чуждестранно физическо лице, придобило правоспособност в чужбина, да изразява одиторско мнение по финансови отчети. То се осъществява след представяне на легализиран документ за правоспособност и след успешно положен изпит на български език по данъчно и търговско законодателство. Този регламент е в съответствие с изискването на чл. 11 от Осма директива.
6. По отношение упражняването на професията на дипломирания експерт-счетоводител.
Изключителното право за упражняване на професията на дипломирания експерт-счетоводител се извършва пряко от лицето, придобило правоспособност, или чрез участието му в специализирано одиторско предприятие.
За специализираното одиторско предприятие е поставено изискването за регистрация по Търговския закон, както и изискването повече от половината от гласовете в общото събрание на съдружниците да принадлежат на дипломирани експерт-счетоводители и мнозинството на членовете на неговия управителен орган да са дипломирани експерт-счетоводители, придобили правоспособност по този закон.
Тези изисквания съответстват на Осма директива. Така на практика се постига повишаване качеството на одита, квалификацията на одиторите и осъществяване на контрол върху дейността им от страна на Контролния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Определен е редът, по който дипломираният експерт-счетоводител, успешно положил изпитите, може да стане член на Института на дипломираните експерт-счетоводители и да получи правото за упражняване на професията.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно публикува в "Държавен вестник" списъците на дипломираните експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия.
Включените в списъците на дипломираните експерт-счетоводители получават личен печат, с което придобиват право да одитират.
Възстановява се изискването за полагане на клетва и подписване на клетвен лист от дипломираните експерт-счетоводители. Полагането на клетва е възприето в редица европейски страни. Това изискване е било прието през 1931 г. по отменения през 1946 г. Закон за заклетите експрет-счетоводители в България.
Въведени са ограничения за дипломираните експерт-счетоводители при извършването на независимия одит, както и изисквания за контрол върху дейността на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия от Контролния съвет на Института да дипломираните експерт-счетоводители.
7. В законопроекта са определени права и задължения на дипломираните експерт-счетоводители. Делегира се изключителното им право да извършват независим финансов одит на финансовите отчети на предприятията, без бюджетните. Освен това изключително право на дипломираните експерт-счетоводители е да извършват експертизи, консултантски и други услуги, свързани с финансовите отчети на предприятията. Предоставя се право на Министерския съвет да определя и други функции, които могат да бъдат изключително право на дипломираните експерт-счетоводители.
8. Регламентирани са професионалните задължения на дипломираните експерт-счетоводители. Те могат да се систематизират в два аспекта - задължения, произтичащи от осъществяването на независимия финансов одит, и задължения, свързани с членството им в Института на дипломираните експерт-счетоводители.
9. По отношение на професионалната отговорност на дипломираните експерт-счетоводители. Определена е имуществената отговорност както на дипломираните експерт-счетоводители, така и на специализираните одиторски предприятия във връзка с техните действия или бездействия при упражняване на професионалните им задължения. Разграничена е отговорността на ръководството на предприятието от тази на дипломираните експерт-счетоводители по отношение на съставянето на годишните финансови отчети. В действащия Закон за счетоводството не са достатъчно добре застъпени както правата, така и отговорностите на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия.
10. По отношение на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Запазва се статутът на Института на дипломираните експерт-счетоводители, като са формулирани по-конкретно неговите функции и изисквания и са визирани областите, в които ще работи в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел и на самостоятелна издръжка. Определени са органите за управление и източниците за издръжка на института на дипломираните експерт-счетоводители.
11. Със законопроекта са предвидени и административни санкции за дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия при неизпълнение на законовите разпоредби.
След разискванията се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно от членовете на комисията с 16 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за независимия финансов одит, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря, господин Манов.
Имате думата за процедурно предложение.
АРСО МАНОВ (ДПС): Господин председател, имам процедурно предложение да бъде удължен ден срокът на 14 дни за предложения по Закона за счетоводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения по това процедурно предложение?
Георги Пирински (КБ, от място): Не, подкрепяме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 110, против - 1, въздържали се - няма.
Има думата господин Владимир Дончев за процедурно предложение.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Предложението, което правя, е във връзка с чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е процедурно предложение срокът за предложенията по законопроекта за счетоводството и законопроекта за независимия финансов одит, който сега обсъждаме, да бъде удължен с една седмица - общо на 14 дни. Това е по искане на комисията и на председателя на комисията господин Иван Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения? Няма възражения.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Още едно процедурно предложение от господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В момента в залата присъстват не повече от 45 човека. Забелязвам, че от групите на ОДС и Коалиция за България има по 3 - 4 народни представители. Нашето предложение е обсъжданията по законопроекта да продължат в следващия ни работен ден, тъй като явно е, че не може да бъде постигната никаква представителност в момента по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли възражения? Да отложим обсъждането по тази точка за утре? Няма.
Това се отнася и за следващата точка.
Моля да гласувате.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 4 октомври т.г., четвъртък, в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, 3 октомври от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 4 октомври, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,14 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Николай Младенов