Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-11-12

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов
Секретари: Пламен Нунев и Деница Караджова


ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Добър ден, уважаеми народни представители! Днес имаме извънредно заседание с предварително раздаден дневен ред.
Моля, регистрация. (Звъни.)
Откривам заседанието.

Първа точка от гласувания предварително дневен ред е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Ще Ви запозная с внесения Проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86...”
Господин Местан, желаете ли да представите Проекта за решение? (Шум и реплики.)
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение за приемане на Процедурни правила за избиране на заместник-председатели на Четиридесет и второто Народно събрание (обн., ДВ, бр. 47 от 2013 г.).
РЕШИ:
Избира Алиосман Ибраим Имамов от Парламентарната група на Движението за права и свободи за заместник-председател на Четиридесет и второто Народно събрание”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Откривам разискванията. (Реплики. Депутати от Парламентарната група на ГЕРБ влизат в залата. Народният представител Цветомир Михов иска думата.)
Процедура – господин Михов. (Провиквания, шум и реплики от КБ.)
Заповядайте, господин Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, можете ли да осигурите малко ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Да, заповядайте.
Ред в залата има. Вие го нарушавате, защото влизате, без да се регистрирате, но – заповядайте.
Цветомир Михов: Въз основа на Правилника на Четиридесет и второто Народно събрание предлагам процедура. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, седнете по местата си, уважаеми народни представители!
Цветомир Михов: ...пряко излъчване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Защото пречите на господин Михов.
Цветомир Михов: ...по Българската национална телевизия и Българското национално радио на цялото заседание днес!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: По всички точки?
Цветомир Михов: На извънредното заседание – по всички точки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте. (Реплики и провиквания от КБ и ДПС: „Сиво, сиво!”.)
Чакайте да Ви кажа какъв е резултатът и тогава ще поискате прегласуване.
Гласували 170 народни представители: за 72, против 24, въздържали се 74.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ (Шум, провиквания, реплики от ГЕРБ.)
Предложението не е прието.
Господин Михов, заповядайте.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедура по прегласуване.
Не знам от какво се притеснявате, от коя точка от дневния ред – дали от бюджета, дали от избора на нов председател?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: А-а-а, нов председател не е на дневен ред, господин Михов! (Смях, оживление.)
Беше оставката преди известно време, а сега заместник-председател избираме.
Цветомир Михов: Простете за лапсуса, но и това ще дойде! Не се притеснявайте! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Моля Ви, процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
Гласували 208 народни представители: за 98, против 46, въздържали се 64.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Ако обичате, посочете гласуването по групи. (Народните представители Цветомир Михов и Станислав Иванов искат думата.)
Господин Иванов или господин Михов искат думата по начина на водене? Кой от Вас е първи? (Шум и реплики.)
Господин Михов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Е, няма цял ден да се занимаваме с това гласуване! Той да не замества Бойко Борисов!
Цветомир Михов (ГЕРБ): Господин председател, не знам какво се стремите. Вие лишавате народните представители от законното им право да упражнят своя глас. (Шум и реплики от КБ.)
Седемнадесет секунди отпуснахте за гласуване! Седемнадесет секунди!
Моля Ви се! Наистина да не вкарваме следваща точка за избор на нов председател, а да караме по ред! (Силен шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
По Правилник след 15-ата секунда... (Провиквания и реплики от ГЕРБ.)
Това, че Вие не дойдохте навреме на работа, не се разположихте, не е повод да ми отправяте упреци.
Заповядайте, господин Иванов.
Станислав Иванов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като не приехте нашето предложение да се излъчва цялото заседание днес директно, според нас трябваше това нещо да го позволите – управляващите, защото все пак, освен първа точка, гледаме и бюджетите. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина!
Станислав Иванов: Гледаме и бюджетите, и ако някой се страхува или Вас някой Ви страхува, си е Ваш проблем, но българските граждани трябваше да станат свидетели на дебата.
Тъй като точка първа е изключително важна, защото ще гласуваме освобождаването на един човек, който е избран от управляващото мнозинство (шум и реплики), да ръководи държавата и това е човекът, който е след Вас. (Реплики: „Не освобождаване, а избиране!”, „ Избираме днес!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не е тази точка, бе господин Иванов!
Станислав Иванов: И тъй като ние сме парламентарна република, господин Миков, предлагам точката, която е като точка първа – освобождаването, да се излъчва... (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Иванов, освобождаването мина миналата седмица. (Смях в КБ и ДПС, реплики.)
Станислав Иванов: Господин Миков, ако разрешите да си довърша изречението. (Силен шум в залата.)
Ще го формулирам както трябва, обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Два пъти ми говорите за освобождаване. Няма освобождаване тази седмица. Има избиране.
Станислав Иванов: Вижте – когато говорим за назначаването, до което ще стигна (шум и реплики от КБ и ДПС), на новия заместник-председател, ние отново ще споменем защо беше освободен, къде е господин Бисеров и така нататък.
Формалното предложение ни е да се гласува предаването за избора на новия! Но ние, че ще засегнем всичко останало, това е наше право и Вие не можете да ни лишите от него, господин Миков.
За да бъдете коректни, тъй като станахме от няколко седмици свидетели на това какво се случва в Народното събрание, как се гледат някои, според Вас, важни въпроси, а се бяга от основния дебат – ето, обществото, целия уикенд по телевизиите се говореше за това къде е Бисеров.
Няма да можете да ни отговорите явно Вие, но това не пречи ние да си зададем въпроса. (Силен шум в залата, реплики и провиквания от КБ и ДПС.)
Затова нека излъчваме първа точка от дневния ред – избор на новия заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Иванов.
По начина на водене...
Не можах да проследя предаванията през уикенда, но Вие ме информирахте. Благодаря Ви.
Преминаваме към първа точка от дневния ред. (Шум и реплики.)
За процедура – заповядайте. (Реплики от ГЕРБ.)
Това беше по начина на водене, поискахте думата... (Реплики от ГЕРБ: „Имаше предложение!”, „Да гласуваме предложението!”)
Е сега, цялата зала вижда...
Заповядайте.
Николай Александров (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура – първа точка от дневния ред да бъде пряко излъчвана по БНТ и БНР. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Има предложение по първа точка от дневния ред.
Противно предложение има ли? Няма.
Предложението е само за първа точка.
Моля Ви, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 107, против 20, въздържали се 91.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, нали знаете, че заседанието се излъчва директно в интернет – да го съобщя още веднъж. Тези, които желаят, могат да го следят. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Ама бабите нямат интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: И комисиите се излъчват.
Заповядайте.
Николай Александров (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. Това че се излъчва директно по интернет, не значи, че се излъчва директно по телевизията и по Българското национално радио. Затова, моля Ви се – това е важна точка от дневния ред, нека действително българските граждани да видят какво става в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Прегласуване, ако обичате.
Гласували 222 народни представители: за 107, против 23, въздържали се 92.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Да преминем към делова работа.
Проектът за решение е представен. Откривам разискванията.
Моля Ви заявки за участие.
От името на парламентарна група – господин Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
Това е извън точката в дневния ред.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Миналата седмица д-р Тунчер Кърджалиев представи декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, насочена срещу ескалация на ксенофобия, на етническа и религиозна нетърпимост. Призивът на д-р Кърджалиев имаше за цел да ангажира и други политически сили, защото от нашия политически език в огромна степен зависи и климатът в българското общество. За съжаление, само няколко дни след неговото изявление станахме свидетели на поредица прояви на етнорелигиозна нетърпимост и омраза.
Тази сутрин бях във Военномедицинската академия, на 3 етаж, в клиниката, в която се приемат най-тежките случаи, и видях обезобразеното лице на един младеж на 27 години, който в момента се бори за живота си. Видях и трагедията, изписана на лицата на неговите родители. Метин е жертва на омразата, на етническата и религиозната нетърпимост в българското общество.
За сетен път от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи осъждаме проявите на насилие, независимо дали жертвата се казва Метин или Вики. Призоваваме всички парламентарни групи да изразят ясна позиция на осъждане на проявите на насилие и да призоват своите членове и симпатизанти да се разграничат от проявите на етническа и религиозна нетърпимост.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ние се обръщаме към стотиците хиляди членове и симпатизанти да се въздържат от какъвто и да е друг отговор на подобни прояви на насилие и на провокации, освен обръщане към компетентните институции в Република България, от които очакваме бързо и качествено разследване, защото ако тези прояви на насилие останат ненаказани, никой от нас няма съмнение, че ескалацията на насилие ще се окаже неизбежна.
Призивът към всички останали парламентарни групи е точно днес да се чуе ясната им позиция, защото ние можем да се делим политически, можем да имаме много сериозни разминавания в политическите си виждания, но нямаме право да се делим по отношение на онези ценности на българската демокрация, които са вече не толкова в полето на политиката, а по-скоро са в полето на общочовешките стойности. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Преминаваме към разискванията по първа точка от дневния ред.
Господин Сидеров – от името на група.
Заповядайте, уважаеми господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, искам да заявя категорично и ясно от името на Парламентарната група на Партия „Атака”, че ние сме против насилието в българското общество, че ние сме против вандализма по улиците на София, че ние сме против нападенията над когото и да било. Но много ще бъда удовлетворен, ако чуя такова отношение от всички парламентарни групи, без разделяне по имена или принадлежност към някакво вероизповедание.
Много бих се зарадвал, ако господин Местан беше обърнал внимание на нападението над 20-годишната Виктория и беше отишъл да я посети в болницата. (Шум и реплики от ДПС.)
Лютви Местан (ДПС, от място): Казах го.
Волен Сидеров: Затова нашият призив е: всички парламентарни групи да заклеймят нападението над това момиче, да заклеймят бездействието на полицията, която допусна нападателят да напусне България безпрепятствено и да бъде заловен чак в Гърция.
Също така призоваваме всички парламентарни групи да заклеймят вандализма, който се развихри по улиците на София в неделя на историческата дата 10 ноември, където групи вандали чупеха, късаха рекламни материали по „Цариградско шосе” и полицията стоеше и благодушно, без никакво действие, ги наблюдаваше. Това не е нормално и означава, че в България реално сега, в момента, власт не се упражнява. След като може безпрепятствено пред погледа на полицията да се вандалства, да се чупят, да се горят рекламни материали, каквито и да са те, и да няма задържани, ние смятаме, че става нещо много тревожно в България и има нужда и от обществени дебати, има нужда и от дебати какво представлява властта и как тя трябва да се упражнява.
Правото на демократичен протест не може да се смесва с вандализъм. Правото на изразяване на свободно мнение не може да бъде потъпкване на чуждото мнение, или пък посегателство върху този, който не ти харесва или неговия образ, защото точно това е фашизмът. Точно по този начин са горели плакати и книги в определени държави при режими, които сега цялото човечество отхвърля.
Ние искаме ли в България да се горят плакати и образи на човек, на политически противници или на хора, които просто не харесваш? Защото ако тръгнем да правим това, ще стане голямо аутодафе, ще стане голям пожар. Ние категорично не го искаме! По същата причина, по която не искаме да се увеличава и вълната от пришълци в България, която вълна нелегални имигранти, подчертавам, която вълна застрашава сигурността и гражданския ред в държавата. Населението в България, българите са силно изплашени от притока нелегални имигранти, от настаняването на големи групи такива имигранти в различни селища на България, при което се увеличава опасността от нападения, от сблъсъци.
Затова нашият призив е към всички парламентарни групи: да подкрепят решението, което „Атака” внесе преди две седмици в Деловодството на Парламента. Това проекторешение на Народното събрание гласи кратко и ясно, че трябва да бъдат екстрадирани всички нелегални имигранти – от тук присъстващите тъй наречени „бежанци” може би 90%, а може би и повече са такива – и да не бъдат допускани повече на територията на България.
Защото в момента имаме данни от полицаи, които са назначени на границата да спират имигрантите. Специално от вчера имаме съвсем свежи данни, че на тези полицаи им се нарежда да не правят нищо, когато на границата дойдат хора, които искат да я преминат нелегално. Значи отгоре им се спуска директива да стоят и да броят преминаващите, а не да ги спират, което е тяхното задължение по закон.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Кой им нарежда?
Волен Сидеров: Само за един ден са минали 400 човека нелегални имигранти, казват нашите източници в МВР. Самите служители се възмущават, но получават нареждане да не правят нищо.
Янаки Стоилов (КБ, от място): От кого?
Волен Сидеров: Кой ги дава тези нареждания? Отгоре! Не знам. Те така казват – „отгоре”. Затова нашето задължение е да изясним кой дава тези нареждания, кой работи срещу държавността и нарежда България да се изпълва с такива хора.
Чухме тревожна цифра. Министърът на отбраната каза, че досега за бежанци са похарчени 258 млн. лв. Това е потресаващо. Тук досега се говореше за 11 милиона лева, за 30 милиона лева и ние се възмущавахме, че се дават такива пари. Сега се оказа, че те са 258 милиона, от които нито един лев не идва от Европейския съюз. Всичко това е на гърба на българския данъкоплатец! Затова смятаме, че този въпрос е изключително важен.
Дами и господа народни представители, призовавам Ви час по-скоро, а и Вас, господин председател, да придвижим това проекторешение, което сме внесли, то да се гласува и правителството и Вътрешното министерство да бъдат задължени да прекратят повече допуск на нелегални имигранти в България. Иначе нещата ще станат невъзвратими, необратими. При наличието на повече от 40-50 хиляди имигранти, както се очертава, ние от „Атака” не виждаме как може да бъде решен вече въпросът тогава. Все още могат да бъдат спрени и екстрадирани тези, които са тук, да бъдат върнати в държавата Турция, която ако обича, повече да не ни праща по 400 на ден нелегални имигранти. Това е въпрос и на международни отношения, и на преговори. Имаме Външно министерство, имаме еврокомисарка, която ни съветва да се съешаваме с пришълците, за да си подобрим демографията. Имаме евродепутати, имаме дипломация. Нека да поставим така нещата, че държавата Турция повече да не ни изпраща тези нелегални имигранти с една последователна политика. И да приемем решение границата да бъда наистина затворена, та докато не изчистим въпроса, тя повече да не се отваря за такива пришълци. Това е единственият начин да успокоим българското общество. Иначе не знам докъде могат да стигнат нещата.
Подчертавам, завършвам и обобщавам с това: ние сме против насилието, против омразата, но обстоятелствата, в които държавната власт или по-скоро липсата на държавна власт тикат нещата, ще доведат до сблъсъци. Това е последното, което желаем.
Обръщаме се с молба към всички народни представители – да бъдат отговорни, да подкрепят нашето решение за затваряне на границата и екстрадиране на нелегалните имигранти. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Сидеров.
Думата поиска председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Станишев. Заповядайте.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Важно е всяка парламентарна група, бих казал и всяка отговорна политическа сила в България да има ясна и категорична позиция срещу насилието – не само етническото, религиозното, основано на такива мотиви, но и насилието като цяло израз на нетърпимост в нашето общество. Очаквам това да бъде направено и от парламентарната опозиция, и от други политически партии извън Парламента.
Днес станахме свидетели на общо обръщение на Президента и министър-председателя именно по тази тема, по-конкретно темата, свързана с бежанците в България. Да, в страната се насажда страх, насажда се ксенофобия, омраза към бежанците и имигрантите. Всички сме свидетели на това. Тази омраза почива и върху реално напрежение в Българското общество, от неизвестността и от последиците на бежанската вълна, на която е подложена България.
Нека действително всички ние си спомним традициите на толерантност на българското общество, с които толкова се гордеем. Поне никой не ги отрича. Нека си спомним как България в много тежко за себе си време, приюти арменците, които бягаха от кланета в Османската империя. Нека си спомним, че едно от светлите неща в българската история от ХХ век е това, че нашата страна, нашето общество защити българските евреи и не допусна да бъдат транспортирани в лагерите на смъртта. Това е нещо, с което България може да се гордее.
Нека си зададем въпроса: днес обществената, политическата, медийната среда основават ли се на същите ценности, от които са били водени нашите предци – и политическите, и обществените дейци, и Българската православна църква, нашето общество като цяло? За съжаление можем да видим, че през последните години в България все повече се насаждат омразата и нетърпимостта не само към различния по етнически или верски признак, а към всеки, който мисли по различен начин. Отучихме се да се чуваме помежду си. Някои политически сили упорито насаждат, че всеки, който е на различно от тяхното мнение, трябва да бъда заклеймен публично.
Израз на подобна нетърпимост станаха напоследък и прословутите списъци на журналисти и общественици, които имат различно мнение от това на протестиращите. Срам и позор за политически сили, които заявяват, че са демократични, които изповядват европейски ценности на думи, които не се разграничиха от това действие, които действат точно както действаха през 60-те години хунвейбините в Китай по време на културната революция. Това е много тревожно явление! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Днес България се намира в трудна ситуация. Ние действително за първи път изпитваме такъв наплив на бежанци и наплив на нелегални имигранти. Затова трябва целенасочено и организирано действие на държавата, за да покажем, че от една страна хората, които бягат от война, от разруха, от смърт, ще бъдат приети в България. Но наред с това ще има организираност, няма да се допуска българската граница да бъде преминавана безконтролно, че ще има организиране по отношение на тяхното настаняване и пребиваване на територията на страната, че ще искаме ясна подкрепа – не само политическа, но организационна и финансова, от Европейския съюз.
Хората в България трябва да знаят, че правителството на Република България има ясно разработен план по всички въпроси, свързани с бежанската вълна и с наплива на нелегални емигранти – започвайки от засилване контрола по границите и недопускане на нелегално преминаване, минавайки през организацията и настаняването на бежанците. Преценката на рисковите фактори сред това множество хора, организирането на тяхното преминаване, тяхното здравно състояние и статус – организирането на целия този процес и наред с това има много конкретни действия не само по отношение на Република Турция на дипломатическо ниво, но и в рамките на Европейския съюз за съвместни действия не само по границата в Средиземноморието, която е морска, но и югозападната граница на Европейския съюз, което е записано в последното решение на Европейския съвет по настояване на българския премиер.
След няколко дни – другата седмица, предстои Консултативен съвет по националната сигурност при Президента на Република България. Смятам, че всички отговорни политически сили, всички институции в България трябва действително да работят на базата на националните интереси по този въпрос. Да се знае, че има единна, държавна и обществена воля и наред с това по никакъв начин да не се допуска толериране на нетърпимостта, омразата и още повече насилието над хора на територията на Република България. Това е позицията на Парламентарната група на Коалиция за България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Заповядайте, уважаеми господин Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че не съществува парламентарна група, която да не се разграничава – и в никоя държава го няма, да не се разграничи от насилието и хаоса в една държава. Но тук оставам с впечатлението, че се говорят общи приказки, за да се избяга от основното.
Защо Вие, след като сте за ред, за дисциплина в държавата, за ненасилие, защо отказвате да се предава това заседание по националните медии? Не мога да разбера! (Ръкопляскане от ГЕРБ.)
Тук чуваме призив за ред. Мисля, че ние не разискваме основния проблем – дефицитът на справедливост в държавата, и какво доведе до този хаос в държавата? Какво наложи народните представители да бъдем обградени и да ни пазят от собствените ни деца? Защото, доколкото знам, в момента Парламентът се охранява от студентите... (Реплики, шум и възгласи от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата, уважаеми народни представители!
Красимир Велчев: Затова казвам нашите деца, защото и моите деца са на тази възраст и са студенти. (Реплики, шум, възгласи от ДПС.)
Колеги, преди малко показахме как възпитаните хора се държат. Вие, ако искате да покажете нещо друго, продължавайте да викате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Но и Вие не влизайте в диалог, защото ги предизвиквате.
Красимир Велчев: Председателят миналата седмица заяви, че всеки, който повиши тон, ще бъде наказан, както наказа хора от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата!
Красимир Велчев: Основният въпрос, върху който искам да се спра, е, че конституирането на това Народно събрание стана по толкова задкулисен начин и толкова на тъмно, че няма как да обясним на хората защо да не излизат и да не протестират, особено на студентите. (Реплики от народните представители Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Възгласи и шум от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Колеги, моля Ви за тишина!
Красимир Велчев: По-безпринципна коалиция надали е съществувала някога в Народното събрание.
Йордан Цонев (ДПС, от място): В предишния Парламент.
Красимир Велчев: Тук трябва да се отговори, използвам случая, за да Ви кажа, защо „закъсняхме” за работа, както ехидно председателят на Народното събрание каза, когато влизахме. Умишлено не влязохме да се регистрираме защото чакаме отговор на много важни въпроси. Докато не се даде отговор на тези въпроси, а те касаят и сигурността, и ще Ви кажа защо. Докато не се даде отговор, ние не можем да пристъпим към избор на заместващ този, който го няма – господин Бисеров. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) Колкото и да подвиквате, не сте толкова оригинален!
Единият от въпросите е: кой предупреди висшето ръководство на ДПС за действията на Бисеров? Кой? (Реплики, възгласи, шум, от ДПС.)
Вторият въпрос: кога реално ръководството на ДПС разбра за всички тези нередности, които е вършил заместник-председателят на партията и заместник-председателят на Народното събрание? Вие не знаехте, разбрахте в неделя може би?! (Силен шум, реплики, възгласи и провиквания от ДПС.)
И най-важните въпроси, колеги, които обясняват защо има хаос в държавата според мен. Знаел ли е вицепремиерът и министър на вътрешните работи за разработката в ДАНС? Ако не е знаел, въпросът е кой управлява държавата и ДАНС? Защото сигурността на държавата зависи от ДАНС. Кой управлява ДАНС? (Възгласи: „Кой?” от ГЕРБ.) Този въпрос го задаваме, още когато господин Пеевски беше на тази трибуна.
Друг въпрос: ако той не е знаел, ако е знаел, защо излъга българското общество? Вие, самите народни представители, не си ли задавате тези въпроси, или се спотайвате и чакате някой да каже сега дали Бисеров е виновен, или не? (Шум и възгласи от ДПС.) Ще Ви кажа разликата между ГЕРБ, ДПС и БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина!
Красимир Велчев: Ще Ви я кажа с факти. В миналото Народно събрание, след като един от народните представители на ГЕРБ беше разработван, и то правилно – за вземане на подкуп, ние разбрахме тук, в това Народно събрание, от медиите и от правителството, че беше арестуван, и то след като беше арестуван, а не предупреден. След като беше арестуван! Ние това го разбрахме от медиите. Никой не се опита да прави политически чадър. Тук какво става? (Реплики, възгласи, шум от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина!
Красимир Велчев: Вече не се знае и къде е, защото и това е въпрос – къде е Бисеров? Също не знаете! (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, господин Хамид!
Хамид Хамид (ДПС, от място): Кажи за офшорките на Бойко!
Красимир Велчев: Ще го накажете ли, или трябва...?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ще го накажа, когато преценя.
Красимир Велчев: Ами накажете го тогава! Влезете си в ролята! Бъдете справедлив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Велчев, Вашето провокативно поведение няма да го коментирам. (Възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ.) Опитвате се да направите изявление от името на група, не да диалогиризате с отделни групи.
Красимир Велчев: Това минава върха! Вие ме предупреждавате да не говоря, така ли да го разбирам това? Или да говоря по-меко?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина!
Както искате говорете.
Красимир Велчев: Аз достатъчно меко и възпитано говоря. Аз задавам въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Това не е контрол. Изявление от група не е ...
Красимир Велчев: Аз съм народен представител и не от Турция, а от България. Аз съм народен представител, колеги! (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Цонев, моля Ви не диалогизирайте с оратора! (Шум и възгласи от ДПС.)
Моля Ви, запазете тишина, да се изкаже господин Велчев! (Силен шум, реплики и възгласи от ДПС.)
Красимир Велчев: Те продължават. Това е срам за българския парламент! (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Хамид, напомням Ви, че не трябва да диалогизирате!
Красимир Велчев: Ами станете и кажете две думи от тази трибуна, напълно неизвестен колега! Станете и кажете тук две думи от трибуната.
В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на ГЕРБ, (силен шум, възгласи, реплики от ДПС) е против насилието независимо какъв етнос и какво вероизповедание изповядва човек. Това не е повод за насилие и саморазправа.
Но как, като само преди месец премиерът заяви, че това, което правителството е постигнало – главното и едва ли не единствено, че вече няма страх в населението. Не Ви ли се струва много смешно това нещо като изпълнение?! Това беше основното при отчета на правителството – че вече народът е освободен от страха.
Поздравявам Ви с този успех! Вие, които подкрепяте правителството – поздравявам Ви! Ако такива са и следващите успехи на правителството, Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Велчев.
Всички парламентарни групи ползваха правото си на изявление от името на парламентарната група.
Преминаваме към разискванията по първа точка от дневния ред.
Желаещи за изказвания има ли? (Народни представители от ГЕРБ искат думата.) Сигнализирайте ми така, че да видя, че има желаещи, защото не виждам някой да желае.
Има ли желаещи за изказвания по първа точка?
Закривам разискванията. (Шум и възгласи от ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, запознах Ви с проекта на решение. (Шум, възгласи, реплики от ГЕРБ. Народни представители от ГЕРБ искат думата.)
Господин Андонов, виждам много добре, че след като закрих разискванията, искате думата.
Господин Андонов, напомням Ви да спазвате правилника!
Моля, режим на гласуване по точка първа от дневния ред. (Силен шум и възгласи от ГЕРБ. Народният представител Десислава Атанасова иска думата за процедура.)
Ще Ви дам думата за процедура, след като се гласува.
Гласували 212 народни представители: за 112, против 97, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Господин Шопов – за прегласуване.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” предлагам и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Шопов.
Моля Ви, режим на прегласуване.
Гласували 223 народни представители: за 114, против 103, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Да поздравим проф. Имамов за избора му за заместник-председател на Четиридесет и второто Народно събрание. (Ръкопляскания отляво.)
Уважаеми господин Имамов, моля Ви да заемете мястото в ръководството на Събранието. (Народният представител Алиосман Имамов приема поздравления от народните представители от ДПС и КБ и заема мястото си на председателската банка.)
Госпожо Атанасова – отрицателен вот, заповядайте.
Само секунда, за да поздравим новоизбрания заместник-председател.
На добър час, господин професоре!
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Не очаквахме, че театърът, който се разиграва вече няколко дни, ще продължи и днес. След като управляващата коалиция отхвърли българското общество да знае кой се избира, кой се освобождава, кой заема най-високата трибуна в нашата Парламентарна република, кой къде се намира – отхвърлиха не само публичността на това, но отхвърлиха и възможността да се води дебат в българския парламент. (Шум и реплики отляво.)
Ние отново изразяваме своето безпокойство от факта, че не само последните няколко дни Парламентарната група на ДПС се крие и не дава отговори на много въпроси, които поставя не само опозицията, но поставя и българското общество. Обезпокоени сме от факта, че лидерите на Парламентарната група на БСП и на „Атака” не реагираха на най-големия срам в българската история на българския парламент – заместник-председател да бъде разработван, да бъде арестуван и срещу него да има обвинения за пране на пари. (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата.
Десислава Атанасова: Днес обществото ни е свидетел на нещо друго – затъмнение, не само по отношение на това кой назначи определени лица, кой предупреди Бисеров, къде е Бисеров... (Реплики: „Кой? Кой? Кой?” Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Хамид, напомням Ви да спазвате правилника.
Десислава Атанасова: ... но и защо той бива освободен и бива избиран нов заместник-председател? (Силен шум и реплики.)
Уважаеми дами и господа, сигурно може да се скриете от камерите на Националната телевизия и от ефира на Националното радио, но няма да се скриете от българските граждани, дори да Ви пази денонощно кордон от полиция. Благодаря. (Силен шум и реплики отляво. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря и аз.
Други желаещи за отрицателен вот? Не виждам.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а тя е свързана с промени в постоянни комисии на Народното събрание.
Първият Проект за решение е свързан с освобождаване на Четин Казак като член и заместник-председател на Комисията по отбраната.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава и ръководството на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Четин Хюсеин Казак като член и заместник-председател на Комисията по отбрана.”
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания по Проекта за решение? Не виждам. Приемам, че няма и закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за докладвания от мен Проект за решение.
Гласували 187 народни представители: за 105, против 61, въздържали се 21.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Следващият Проект на решение, също внесен от господин Лютви Местан – председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи, е:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава и ръководството на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Четин Хюсеин Казак за член и председател на Комисията по правни въпроси.”
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение по току-що докладвания Проект за решение? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за този Проект на решение.
Гласували 212 народни представители: за 108, против 91, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Решението е прието.
Да честитим на господин Казак възлагане на ръководството на тази много отговорна комисия на Народното събрание. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
Уважаеми народни представители, следващият Проект за решение за попълване на състава на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси. Вносител – Янаки Стоилов, от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
„Проект
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Димитър Георгиев Кочков за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.“
Ще помоля проектът да се оформи графично, че е прието решението от Четиридесет и второто Народно събрание.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за Проекта за решение за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Гласували 182 народни представители: за 107, против 62, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
И този проект за решение е приет, а с това е изчерпана и точката от дневния ред.

Уважаеми народни представители, преминаваме към трета точка от дневния ред на извънредното заседание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2014 Г.
Вносител – Министерският съвет.
Ще помоля квесторите да поканят членовете на кабинета, които са в Народното събрание, да заемат местата си, отредени за правителството. Разбира се, по-късно сигурно ще идват и други министри при обсъждането на тази и следващите точки при обсъжданията.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси – уважаемия народен представител господин Цонев, да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение във връзка с първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за допускане в залата на господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Процедурно предложение за допускане в залата на Бисер Петков, Весела Караиванова и Антоанета Ганчева.
Режим на гласуване. (Министър Хасан Адемов влиза в пленарната зала.)
Да кажем „Добре дошъл!“ на министър Адемов.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Квесторите, ако обичате, поканете представителите на Националния осигурителен институт, да заемат местата си в галерията.
Заповядайте да докладвате, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика и следните представители на Националния осигурителен институт: Бисер Петков – управител, Весела Караиванова-Начева – подуправител, Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране”, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” и представители на работодателски и синдикални организации.
В мотивите към законопроекта и в експозето на господин Петков при представянето се изтъкна, че проектът на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2014 г. е разработен в изпълнение на Решениe № 48 на Министерския съвет от 2013 г. за бюджетната процедура за 2014 г. и указанията на Министерството на финансите за подготовката на проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджети за 2014 г.
Със законопроекта се предлагат и изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., както и промени в отделни текстове, които дават възможност за по-точното им прилагане.
Въз основа на отчета за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към месец септември 2013 г. и очакваното му изпълнение до края на годината, както и планираните резултати от предложените изменения и допълнения в социалноосигурителното законодателство за 2014 г., Министерският съвет предлага следния Консолидиран проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2014 г.:
Политики по приходите
1. Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се запазва на нивото от 2013 г. – 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника и 12,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
2. Държавното участие във финансирането на фонд „Пенсии” се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.
3. Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2014 г. техните размери са, както следва:
- фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3.5 на сто;
- фонд „Безработица” – 1.0 на сто;
- фонд „Трудова злополука и професионална болест” – диференцирано от 0.4 до 1.1 за сметка на работодателя;
4. Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 % за 2014 г. в сравнение с 2013 г. с ефект върху приходите от около 22,7 млн. лв. увеличение. За 2014 г. са договорени минималните осигурителни прагове за 43 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2013 г. от 3,0 %. За останалите икономически дейности, където не бяха постигнати споразумения, са запазени минималните осигурителни прагове за 2013 г. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 340 лв., очакваният размер на минималната работна заплата за 2014 г.
5. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2012 г., съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв., се запазва на нивото на 2013 г.
6. Максималният месечен размер на осигурителния доход става 2400 лв. през 2014 г. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на максималния осигурителен доход е около 36,9 млн. лв. допълнителен приход от осигурителни вноски. Броят на осигурените лица с осигурителен доход, ограничен на максималния към 30.06.2013 г. е около 90 хиляди, от които около 17 хиляди са с действителен деклариран доход до 2400 лв.
7. За 2014 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв. Размерът на гарантираните вземания е шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца.
8. Запазва се размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто за сметка на осигурителя.
Размер на приходите и трансферите за 2014 г.
Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 9376,1 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по закона за 2013 г. с 321,4 млн. лв.
В рамките на общата сума 9376,1 млн. лв. с най-голям относителен дял са осигурителните вноски, които за 2014 г. се предлагат на сума 4422,9 млн. лв., или в повече от закона за 2013 г. с 135,8 млн. лв. Следващи по-големина постъпления са: трансферът от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година с 2 618,9 млн. лв., или в повече от 2013 г. със 108,5 млн. лв.; трансферът от централния бюджет за държавното обществено осигуряване на сума 331,9 млн. лв., която е увеличена със 7,3 млн. лв.; постъпленията от неданъчни приходи общо в размер на 18,2 млн. лв., които са по-малко от 2013 г. с 6,7 млн. лв.; намалението на общите постъпленията с внесените ДДС и други данъци върху продажбите с 1,0 млн. лв. и накрая е получаваната допълнителната субсидия от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства 1985,2 млн. лв., която е увеличена със 76,6 млн. лв. спрямо 2013 г.
ІІ. По разходите за 2014 г.
Предлагат се следните политики
1. Запазва се възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 на КСО на достигнатите нива от 2013 г.;
2. Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли на съответната година с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2013 г.;
3. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се променя по правилото на осъвременяване на пенсиите;
4. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и се променя от 1 юли 2014 г.;
5. Добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга се запазва в размер на 26,5 на сто от пенсията/пенсиите на починалия;
6. Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
7. Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност –18 календарни месеца, при бременност и раждане, и безработица – 24 месеца;
8. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО;
9. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане на 410 дни;
10. Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;
11. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
По разходите и трансферите
Общият размер на разходите и трансферите се планират на сума 9372,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по закона за 2013 г. с 321,1 млн. лв.
Увеличението се дължи почти изцяло на увеличението на разходите за пенсии с 248,0 млн. лв. и се разпределя както следва: за пенсиите, изплащани за сметка на държавното обществено осигуряване - 243,6 млн. лв.; за пенсиите, изплащани за сметка на републиканския бюджет – 7,2 млн. лв.; за капиталов трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ – 1,8 млн. лв. и намаление на издръжка на дейността по изплащането на пенсиите (пощенска такса и ДДС и други финансови услуги) с 4,6 млн. лв.
Новият разход за капиталов трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ се въвежда в изпълнение на регламент на Съвета, които изисква всяка държава членка – на Европейския съюз, да изготви разпоредби, уреждащи вътрешен механизъм за трансфериране на натрупани пенсионни права от и към пенсионната схема на институциите на Европейската общност. За България това е изпълнено със създаването в Кодекса за социално осигуряване на нова Част втора „А” Взаимодействие с пенсионните схеми на Съюза, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка. По същия въпрос Министерският съвет прие наредба. В съответствие с наредбата започна процедурата по прехвърляне на пенсионни права към пенсионната схема на Съюза. Към 30 септември 2013 г. има извършени трансфери към пенсионната схема на Съюза в размер на 125,9 хил.лв. за 10 лица. Според данни на дирекция „Европейски регламенти и международни договори” към 30 септември 2013 г. има 180 подадени заявления за прехвърляне на пенсионни права от фонд „Пенсии” на ДОО. Въз основа на обработените към момента подадени заявления за 2014 г. са предвидени средства за прехвърляне на пенсионни права в размер на 1750,0 хил. лв.
Върху общия размер на разходите за пенсии за 2014 г. влияние оказва:
1. осигуряването на средства за три месеца на 2014 г. на осъвременените пенсиите от 1 април 2013 г. и увеличаване на минималния размер на пенсията за трудова дейност и свързаните с него размери от 145,00 лв. на 150,00 лв., с което се получава целогодишна сума за изплащане на пенсиите през цялата 2014 г. (160,5 млн. лв. на база очаквано изпълнение за 2013 г.);
2. на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2014 г. (119,5 млн. лв.);
3. замразяване на възрастта и стажа за пенсиониране на нивата, достигнати от 2013 г. (45,5 млн. лв.);
4. естественият ръст на пенсиите, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените (около 23,2 млн. лв.);
5. увеличаването на тавана на пенсиите от 770,00 лв. на 840,00 лв. (18,0 млн. лв.).
6. увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 150,00 на 154,50 лв. от 1 юли 2014 г.; увеличаването на социалната пенсия за старост от 110,00 на 113,30 лв. от 1 юли 2014 г.; увеличаването на максималния размер на получаваните една и повече пенсии от 770,00 на 840,00 лв. от 1 юли 2014 г. и осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2014 г. по „швейцарското правило” с 3,0 на сто и
7. броят на пенсионерите и пенсиите. Средният брой на пенсионерите за 2014 г. се очаква да бъде около 2 195 038. Факторите, които определят тази прогноза са запазването на възрастта и осигурителния стаж, необходими за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, на достигнатото ниво от 2013 г.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2014 г. се предвижда да достигне 307,64 лв., при очакван среден размер за 2013 г. - 293,55 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 2,9 на сто през 2014 г. спрямо 2013 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация от 1,8 на сто за 2014 г.
Поради рестриктивната политика по отношение на публичните разходи в период на икономическа криза размерите на пенсиите не се осъвременяваха през периода 2010-2012 г., вследствие на което се наблюдава спад в средния коефициент на заместване на дохода.
От 1 април 2013 г. всички трудови пенсии бяха осъвременени средно с 9,3%, вследствие на което нетният коефициент на заместване се очаква да нарасне от 56,0 на сто през 2012 г. на 57,6 на сто през 2013 г. След прилагане на политиките за осъвременяване на пенсиите през 2014 г. се очаква нетният коефициент на заместване да нарасне леко в сравнение с 2013 г. или 57,9 на сто.
Разходите за пенсии през 2013 г. се очаква да бъдат 9,8 на сто от БВП, а за 2014 г. – около 9,9 на сто.
Средствата за изплащане на социални помощи и обезщетения са увеличени от 1067,5 млн. лв. за 2013 г. на 1 141,1 млн. лв. за 2014 г. или увеличението е със 73,5 млн. лв.
Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
1. обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина, и нетрудови злополуки – 327,6 млн. лв., което е 100,7 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2013 г.;
2. обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 6,9 млн. лв., което е 107,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2013 г.;
3. обезщетения за бременност и раждане – 271,5 млн. лв., което е 100,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за
2013 г.;
4. обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст – 155,7 млн. лв., което е 129,0 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2013 г.;
5. парични обезщетения за безработица – 361,9 млн. лв., което е 103,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за
2013 г.;
6. финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 15,4 млн. лв., запазени на нивото на
2013 г.;
7. еднократна помощ при смърт – 2,1 млн. лв.
Останалите разходи за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта; отбрана и сигурност; разходи за лихви и предоставени трансфери са на нивото на разходите за 2013 г.
ІІІ. По бюджетното салдо.
За 2014 г. бюджетното салдо е с излишък от 3,7 млн. лв. и е по- голямо от бюджетното салдо по закона за 2013 г. с 0,2 млн. лв.
Бюджетното салдо изцяло ще се използва за погашения на дългосрочни заеми от банки и финансови институции от чужбина.
ІV. Предложения за проекти на бюджети на отделните фондове на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
1. За Фонд „Пенсии” – се предлагат приходи 5 990,9 млн. лв., разходи – 7 773,3 млн. лв. и дефицит от 1 782,4 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 5 822,0 млн. лв., разходите са 7 531,1 млн. лв. и дефицитът е 1709,1 млн. лв. Следователно за 2014 г. приходите са увеличени със 168,9 млн. лв.; разходите са увеличени с 242,2 млн. лв. и дефицитът е увеличен със 73,3 млн. лв.
2. За Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” се предлагат приходи от 330,8 млн. лв. и разходи за 330,8 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 323,7 млн. лв.и разходите са също 323,7 млн. лв. Следователно за 2014 г., приходите и разходите са увеличени с по 7,1 млн. лв. Бюджетното салдо е нулево.
3. За Фонд „Трудова злополука и професионална болест” се предлагат приходи в размер на 134,1 млн. лв., разходи за 55,1 млн. лв. и излишък в размер на 79,0 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 123,4 млн. лв., разходите са 56,1 млн. лв. и бюджетното салдо е с излишък от 67,3 млн. лв. Следователно за 2014 г. приходите са увеличени с 10,7 млн. лв., разходите са намалени с 1,0 млн. лв. и излишъкът е увеличен с 11,7 млн. лв.
4. За Фонд „Общо заболяване и майчинство” приходите са 719,2 млн. лв., разходите – 774,4 млн. лв. и дефицитът е 55,2 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 663,3 млн. лв., разходите – 710,3 млн. лв. и дефицитът е 47,0 млн. лв. Следователно за 2014 г. приходите са увеличени с 55,9 млн. лв., разходите нарастват с 64,1 млн. лв., а дефицитът се увеличава с 8,2 млн. лв.
5. За Фонд „Безработица” приходите се предлагат на 198,7 млн. лв., разходите на 361,9 млн. лв. и бюджетното салдо е с дефицит – 163,2 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 189,7 млн. лв., разходите – 352,7 млн. лв. и бюджетното салдо е с дефицит – 163,0 млн. лв. Следователно за 2014 г. приходите са увеличени с 9,0 млн. лв., разходите с 9,2 млн. лв., а дефицитът е намален с 0,2 млн. лв.
6. За бюджета на Националния осигурителен институт се предлагат приходи в размер на 2 002,4 млн. лв., разходи за 76,9 млн. лв. и бюджетно салдо с излишък от 1 925,5 млн. лв. По закона за 2013 г. приходите са 1 932,6 млн. лв., разходите са 77,3 млн. лв. и бюджетно салдо е с излишък 1 855,3 млн. лв. Следователно за 2014 г., приходите са увеличени с 69,8 млн. лв., разходите са намалени с 0,4 млн. лв. и бюджетното салдо с излишък е увеличено с 70,2 млн. лв.
Общият сбор на приходите и трансферите, разходите и трансферите и бюджетното салдо на всички фондове и бюджета на НОИ за 2014 г. е равен на сумите на приходите и трансферите, всичко, разходите и трансферите – всичко и бюджетното салдо с излишък на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
По законопроекта се проведе дискусия с изказване и предложения от г-жа Ася Гонева – изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 8 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 октомври
2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Господин Цонев, благодаря за подробния доклад на комисията.
Следващият доклад по тази точка е на Комисията по труда и социалната политика.
Моля председателят на комисията да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК Корнелия Нинова:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302 01-34, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова, Светлана Дянкова и Лазар Лазаров – заместник-министри на труда и социалната политика, Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ ”Подкрепа”, експерти от различните държавни институции, представители на социалните партньори, неправителствени организации и граждани.
Законопроектът бе представен от господин Бисер Петков –управител на Националния осигурителен институт.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2014 г. запазва в основни линии политиките по приходите. Промени има само в увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход – от 2200 на 2400 лв., и в увеличаване на минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и професии средно с 2,6 на сто.
Общият размер на приходите и получените трансфери за
2014 г. е 9 376,1 млн. лв., в това число получени трансфери от държавния бюджет 4 936,0 млн. лв. (за участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии” с 12% – 2 689 млн. лв.; за пенсии и добавки, финансирани от държавния бюджет – 331,9 млн. лв., и за покриване на недостига – 1 985,2 млн. лв.).
Съществени промени има в разходните политики: запазване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване на достигнатите нива от 2013 г.; възстановяване осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2014 г. по така нареченото „Швейцарско правило”; резултативно се увеличава максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 770 лв. на 840 лв.; увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст от 310 на 340 лв. Останалите разходни критерии се запазват.
Очаква се средният размер на пенсията за 2014 г. да стане 307,64 лв. срещу 293,55 лв. през 2013 г. В бюджета са предвидени средства за прехвърляне на пенсионни права от фонд „Пенсии” в размер на 1 750,0 хил. лв. за около 180 лица.
Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2014 г. е 9 372,4 млн. лв., в това число предоставени трансфери на Министерството на труда и социалната политика – 7,2 млн. лв.
За 2014 г. са предвидени 8 103,4 млн. лв. разходи за пенсии, което е с 366 млн. лв. повече в сравнение с 2013 г. Това се дължи основно на осъвременяване на пенсиите от 1 април 2013 и 1 юли 2014 г.; замразяване на възрастта и стажа за 2014 г.; естествения ръст на пенсиите, дължащ се на по-високия размер на новоотпуснатите пенсии в сравнение с прекратените; увеличение тавана на пенсиите.
Планираните разходи за социални помощи и обезщетения за 2014 г. са 1 141,1 млн. лв. Запазените условия за получаване на различните обезщетения почти запазват нивата от 2013 година, като разбираемо с 29% се увеличават разходите за обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст.
Запазване на нивото на 2013 г. има и в средствата за профилактика и рехабилитация – 15,4 млн. лв., като законопроектът предвижда тези средства да се изразходват чрез дружествата на Националния осигурителен институт, специализираните болници за рехабилитация, както и лечебни заведения за болнична помощ, които извършват дейности по рехабилитация.
Недостигът по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2014 г. е в размер на 1 985,2 млн. лв., като този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителна субсидия.
Разширява се кръгът от лицата, осигурени за всички осигурителни рискове, като се включат и управителите на клоновете на търговските дружества.
Въвеждат се конкретни срокове за превеждане на дължимите осигурителни вноски в случаите на незаконно уволнение, незаконно недопускане или отстраняване от работа и така нататък.
В законопроекта са предвидени три промени за пенсиите и добавките, изплащани от Учителския пенсионен фонд, а именно: намалява се процентът, с който се намаляват пенсиите от 0,2 на сто на 0,1 на сто, изплащани от Учителския пенсионен фонд, когато лицето се пенсионира преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване; увеличава се добавката за отложено пенсиониране на учителите от 0,2 на сто на 0,33 на сто на месец. Третата промяна се отнася до преизчисляване на всички отпуснати пенсии и добавки до 31 декември 2013 г. от Учителския пенсионен фонд съгласно предходните промени.
Увеличава се с пет години срокът – до 31 декември 2018 г., който регламентира максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 35% от максималния осигурителен доход.
В хода на разискванията народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ изразиха своето становище, че няма да подкрепят предложения законопроект, защото в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. има нереалистично заложени приходи; разходите в бюджета за заетост остават на нивото на предходните години, при условие че усвояването на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през новия програмен период ще започне едва през четвъртото тримесечие на 2014 г.; липсва каквато и да е реформа в социалната сфера; не са предвидени средства по законопроектите, които в момента са в процес на разглеждане и приемане; не е увеличен минималният размер за обезщетение на безработно лице; не приемат размерите на показателите в прогнозния бюджет.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България коментираха, че разходите в социалния сектор в номинално изражение и като относителен дял от брутния вътрешен продукт са най-високи след 2000-та година, като в сравнение с предходната година има ръст от 355 млн. лв. Предложените промени реализират част от предизборната програма на БСП и програмата на правителството.
На поставените въпроси отговориха министър Хасан Адемов и господин Бисер Петков.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, 7 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302 01-34, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо председател на Комисията по труда и социалната политика.
Това са двата доклада по законопроекта.
Откривам дискусията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Младенов.
Тотю Младенов (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа! Ние в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по бюджет и финанси изразихме позицията на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ защо няма да подкрепим приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
Съвсем накратко ще се спра на това какви са основните ни доводи.
На първо място, за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година не са предвидени абсолютно никакви реформи в цялата социално-осигурителна система.
На второ място, виждаме спиране на част от реформите, които бяха предприети от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и от правителството на Политическа партия ГЕРБ през последните четири години – най-вече за работещите в трета категория труд.
На трето място, в бюджета на държавното обществено осигуряване виждаме форми на разширяване на кръга на хората, които могат да се пенсионират по-рано както военнослужещите, така и създадената допълнителна възможност с приемането на първо четене на промените в Кодекса за социално осигуряване на работещите трета категория труд – две години по-рано от изискуемата към този момент.
На четвърто място, не се предприемат никакви мерки за ограничаване на ранното пенсиониране, това го казах. Напротив, забелязва се непрекъснато разширяване на кръга на хората, които ще получат право на ранно пенсиониране и това на фона на изключително тежката демографска криза, която има в България и перспективите за следващите години.
На следващо място, не се предвиждат реформи в медицинската експертиза на работоспособността, за което правителството на Политическа партия ГЕРБ откри дискусия с национално представителните организации на хората с увреждания, със синдикатите, с работодателите и с всички институции в нашата страна с цел оптимизиране дейността на неработоспособността, от една страна, и от друга страна – прекратяване на злоупотребите с получаването на инвалидни пенсии в Република България.
Като прибавим и това, че в бюджета на държавното обществено осигуряване през следващата година не са предвидени абсолютно никакви разчети и допълнителни разходи на базата на последните промени, които бяха направени в Кодекса за социалното осигуряване на първо четене, за разширяване на кръга на работещите трета категория труд, които могат да се пенсионират две години по-рано, както и за премахване на възрастта за пенсиониране на военнослужещите, тези разчети ги няма. Няма ги и в бюджета на държавното обществено осигуряване и те допълнително ще натоварят и ще увеличат дефицита в държавното обществено осигуряване както за през следващата година, така и за през следващите години.
Аз ще помоля управителя на Националния осигурителен институт да даде пълни разчети за това, което не е предвидено като разходи в държавното обществено осигуряване на базата на промените в Кодекса за социално осигуряване, които бяха направени преди една седмица, как ще се отрази това на бюджета за 2014 г. и как ще се отрази това дългосрочно на държавното обществено осигуряване през следващите десет години, за да може народните представители да добият представа за какво става въпрос и накъде отива социално-осигурителната система в нашата страна.
От всичко това, което казах преди малко, какъв е резултатът за това, което ни се предлага в държавното обществено осигуряване: увеличаване на дефицита с близо 74 млн. лв. във фонд „Пенсии“ в 2014 г. спрямо 2013 г.; в краткосрочното осигуряване, фонд „Общо заболяване и майчинство“, се увеличава дефицитът с 8 млн. лв. в 2014 г. спрямо 2013 г.
Запазва се почти дефицитът на фонд „Безработица“ и като цяло дефицитът в държавното обществено осигуряване достига близо 2 млрд. лв., извън тези 12%, които държавата осигурява като осигурител в държавното обществено осигуряване! Близо 2 млрд. лв. дефицит допълнително от данъците на българските граждани, поради отказ от реформи и спирането на реформи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план! Ощетяват се други сектори на българското общество, които имат нужда от финансов ресурс като здравеопазване, образование, инфраструктура, местни власти, култура, спорт, туризъм и т.н.
Освен това в бюджета за 2014 г. на държавното обществено осигуряване са заложени с 50 хиляди по-малко осигурени лица спрямо 2013 г.
Аз разбирам, че обещанието на управляващите да разкрият 250 хиляди работни места е доста амбициозно, но това не само че не се случва, уважаеми дами и господа, а напротив. Получава се точно обратното: третото тримесечие на тази година спрямо второто тримесечие на тази година броят на безработните се е увеличил с 40 хиляди.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Не е вярно!
Тотю Младенов: С 40 хиляди лица! Вижте статистиката.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Не са излезли още резултатите от нея.
Тотю Младенов: И затова Вие залагате за догодина броят на осигурените лица допълнително да бъде с 50 хил. по-малко спрямо тази година. Как ще ги разкриете тези 250 хил. работни места, аз не мога да го разбера.
Ръстът на икономиката ще е много по-малък от 1,8, което се залага в бюджета на държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет.
Може би най-големият провал на това правителство, който се очертава, ще бъде в областта на заетостта.
Средствата по Националния план по заетостта, които се предвиждат за следващата година, са 73 милиона, колкото и през тази година.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Това е по държавния бюджет, а не по този бюджет!
Тотю Младенов: Тъй като следващата година се очертава почти нулева за усвояването на средства по Оперативна програма „Човешки ресурси“ за следващия програмен период, а за следващата година от това, което е хартисало като пари от заетостта, ще отидат много малко и няма да достигнат за хилядите хора, които работеха по тези програми и които напуснаха и отидоха в бюрата по труда.
Допълнителните 100 млн. евро, които са предвидени за младежка заетост за 2014 г. и 2015 г. – една много малка част от тях ще се използват за 2014 г.
Ето това е тежката картина, която ни очаква в заетостта през следващата година – спадът на инвестициите в 2013 г. спрямо 2012 г. почти два пъти, на база август 2013 г. спрямо август 2012 г.
И неслучайно Вие се застраховате, уважаеми господа министри, в бюджета на държавното обществено осигуряване, като залагате допълнително 50 хил. осигурени лица по-малко, тоест 50 хил. нови безработни.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Шестнадесет, не 50!
Тотю Младенов: Това ни дава основание да смятаме, че липсата на реформи ще доведе и до следните разходи, които сте предвидили в бюджета на държавното обществено осигуряване: актуализирането на пенсиите с швейцарското правило от 1 юли догодина с може би по-малко от 3%; увеличаването на социалната пенсия за старост от 110 лв. на 113,30 лв., тоест, с 3,30 лв. от 1 юли 2014 г.; увеличаването на минималната пенсия за близо 600 хиляди български пенсионери от 1 юли догодина от 150 лв. на 154,50 лв. с 4,50 лв., замразяване на минималното среднодневно обезщетение за безработица на 7,20 лв.
Всичко това е вследствие на отказ от реформи в държавното обществено осигуряване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. И всичко това ще доведе до обричане на българските пенсионери – както на сегашните, така и на бъдещите, на ниски пенсии.
Когато Парламентарната група на ГЕРБ заедно със синдикатите предложихме преди няколко месеца криминализиране укриването на осигурителните вноски, с промени в Наказателния кодекс, Вие не го приехте. По този начин дадохте един много лош допълнителен сигнал към всичките тези десетки хиляди лоялни работодатели в Република България, които плащат данъци, осигуряват работниците си върху реалните заплати и са на светло в икономиката. Какъв сигнал Вие давате по този начин към тези хора? Как ще ти мотивирате да продължат да плащат данъци и осигуровки?
В приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, уважаеми господа министри, Вие залагате допълнително близо 322 милиона повече, от които около 135 милиона от осигурителни вноски. Как ще го направите това нещо при положение, че към момента по данни на управителя на Националния осигурителен институт неизпълнението на приходната част ще е около 110 милиона, 107 млн. лв. от приходи! А Вие залагате догодина още 322 милиона допълнително приходи в държавното обществено осигуряване за това, което Ви казах, което Ви очаква в сферата на заетостта. Ето нереалистичните приходи! Ето липсата на реформи до какво води както в краткосрочен, така и в дългосрочен план!
Накрая искам да кажа и нещо друго – липсата на реформи в краткосрочното осигуряване. Защо не увеличите предвидените 15,4 млн. лв. за профилактика, рехабилитация и отдих за работещите? Ако ги увеличите, те ще Ви се върнат като по-малко разходи във Фонд „Общо заболяване” и в трудовите злополуки, и в професионалните заболявания.
През последните четири години много се инвестира в тази област. Има прекрасни условия за отдих на българските работници и служители. Тази година парите свършиха в края на септември и началото на октомври. Това означава, че догодина трябва да увеличите поне с 3-4 милиона допълнително парите за „Профилактика, рехабилитация и отдих”, за да могат българските работници и служители да бъдат по-работоспособни, да не боледуват и да има превенция за риска от трудови злополуки и професионални заболявания. Това предложение ще го направим между първо и второ четене.
Всичко казано дотук, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, показва защо и двата най-големи синдиката в Република България – КНСБ и КТ „Подкрепа”, като представители на работниците и на служителите не приемат бюджета за държавното обществено осигуряване за следващата година, както не го приема и Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Младенов.
Заповядайте за процедура.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Докато тук в уютна атмосфера на сухо и топло текат, за съжаление, вяли дебати за бюджета, навън има протести. Това че има протести, не е новина. Аз добре съзнавам, че степента на чувствителност на управляващите по отношение на протестите е силно занижена – те вече не са в състояние да внесат смут.
Освен протестите обаче, навън се случва и нещо друго. През последния един час получих няколко съобщения от социалните мрежи, от граждани, от младежи, които твърдят, че са били бити от органите на реда. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Във връзка с това, господин председателстващ, настоявам да извикате представител на Министерството на вътрешните работи, който да разясни – да потвърди, или да отрече тази информация.
Нормално е, когато говорим за протест, да има различни мнения, различни гледни точки, различни скандирания. Това, което не е нормално, е български граждани, при това деца, да бъдат бити. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Дончев.
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Ще съобщим на Министерството на вътрешните работи Вашата информация.
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Дайте ми възможност да кажа две изречения, уважаеми господин Михов.
Ще ги информираме и ако е необходимо, ще ги поканим в Народното събрание да запознаят народното представителство.
Заповядайте за процедура, господин Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ГЕРБ във връзка с това, което каза господин Дончев, предлагам половин час почивка, докато министър Йовчев се организира да дойде в залата. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Той не е заместник-председател. Само заместник-председател има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Допускам, че Вие сте упълномощен от заместник-председателя.
Почивка 15 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Направихме справка от Министерството на вътрешните работи. Оказа се, че подадената в пленарната зала информация, че има бити студенти, не отговаря на истината. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Има задържани протестиращи. Има също така опити за агресивно и провокативно отношение към представители на властта и служители на МВР.
Използвам случая да призова всички протестиращи, всички студенти да не прибягват до сила, да не се държат предизвикателно и агресивно по отношение на българските полицаи. Нека протестът да остане мирен. Надявам се, че и народните представители с поведението си няма да провокират прояви на агресия от страна на протестиращите.
Следим ситуацията. Ако се наложи, ще извикаме представител на Министерството на вътрешните работи в пленарната зала.
Сега продължаваме с пленарното заседание.
По бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. дотук се изказа народният представител Тотю Младенов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Уважаеми колеги, имате възможност да заявите други изказвания по разглеждания бюджет. Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Караминова, за изказване.
Гинче Караминова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Защо Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание започна реформата в пенсионната система и с това си навлече недоволството на някои хора? Отговорът е простичък – за да може след няколко години българските пенсионери да взимат значително по-високи и по-достойни пенсии. (Оживление в мнозинството.)
Какво постигнаха управляващите със стопирането на започнатата реформа в пенсионната система? Постигнаха един хаос, едно увеличение на разходите, тъй като хората, които плащат осигуровки, ще намалеят с 15 хиляди човека, тъй като ще излязат в пенсия. С един куршум два заека, защото с 15 хиляди човека ще намалее безработицата, но това е прехвърляне от единия джоб в другия. На фона на световната и европейската тенденция на застаряване на населението, както и с преодоляването на последиците от финансовата и икономическата криза, свързана с търсене на възможности за по-дълго задържане на трудовия пазар, управляващите предлагат нов, коренно противоречащ подход – ранно пенсиониране на хора, които две години преди пенсия не могат да си намерят работа.
Абсурдно е да се пренасят проблемите от една социална система на друга, от заетост към пенсии. Същевременно от държавния бюджет ще бъдат изплатени 45 млн. лв. повече за 2014 г., но да не забравяме още 16 милиона, които трябва да се изплатят на хората, на които не им достигат до 24 месеца стаж или възраст. Това са допълнителни разходи, до които ще доведат промените на пенсионирането, и не са включени в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
За пенсии през 2014 г. ще отидат 8 млрд. лв. от бюджета или 9,9% от брутния вътрешен продукт, а това е увеличение на разходите с 4,7% спрямо сумата, която реално се очаква да бъде изхарчена през тази година.
През 2010 г. беше подписано Национално споразумение за усъвършенстване на пенсионното законодателство, което е съобразено с препоръките на Европейската комисия за гарантиране финансова устойчивост на пенсионната система.
Добре е България като член на Европейския съюз да се вслуша в препоръките на Европейската комисия, която не лансира ранно пенсиониране, а пенсионните реформи да станат задължителни за всички страни членки, дори промените в пенсионните системи да са общи за всички страни от Европейския съюз и всички заедно да извършат своите реформи за определен период от време. България е една от страните с най-ниска очаквана продължителност на живота, а това означава и най-кратко време за получаване на пари след пенсиониране. И ако Европейският съюз приеме общи правила за всички, ще се наложи годините за стаж у нас да продължат да нарастват. Това означава, че трябва да се работи за ръст на приходите в системата, а вместо това управляващите отхвърлиха предложенията в Наказателния кодекс за инкриминиране плащането на осигуровки и по този начин легитимираха извършването на трудови престъпления и стимулираха сивия сектор в икономиката.
Колкото по-дълго задържаме пенсионната реформа, толкова повече пенсионери ще се издържат от по-малко млади работещи граждани. В дългосрочен план ще задълбочим проблема.
Но какво е увеличението в крайна сметка? За минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2014 г. – 4,50%, на социалната пенсия за старост – 3,30%, осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2014 г. – 3%. Представете си тези увеличения в границите средно от 3 до 7 лв. Как ще се подобри качеството на живот на хората и ще повиши нивото на така лелеяната и ежедневно прокламирана от управляващите социална защита на българските пенсионери? Подобни жестове са популистки, обидни и вредни, защото задържат реалните реформи и увеличават социално икономическите проблеми в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, госпожо Караминова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли заявки за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри Адемов, Чобанов, уважаеми колеги! Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2014 г. не дава повод за оптимизъм и хвалби. В бюджета на държавното обществено осигуряване не виждаме политики, водещи до укрепване на осигурителната система, няма и реформи. Напротив, точно обратното. С промените, които бяха гласувани миналата седмица в Кодекса за социално осигуряване, които се приеха на първо четене, а именно замразяване увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране, както и разширяване на възможностите за ранно пенсиониране при военнослужещите, допълнително ще се натовари държавното обществено осигуряване.
Какво показват параметрите на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.? На първо място, продължава силно изразената зависимост на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет, въпреки напомпаните с 321 млн. лв. приходи в сравнение с приходите от тази година.
Ние изразяваме сериозни притеснения по отношение на приходната част на бюджета. Откъде ще ги съберете, уважаеми дами и господа управляващи, тези пари? От осигурителни вноски ли, след като Вие в осигурителните показатели за следния брой на осигурените лица предлагате близо с 50 хиляди по-малко осигурени лица в сравнение с плана за
2013 г.?! Откъде ще съберете тези приходи повече, след като само преди месец министърът на труда и социалната политика д-р Адемов спомена, че има 500 млн. лв. несъбрани осигуровки от бизнеса? Като добавим и неработещата икономика с висок дял на сивия сектор, високата безработица – вече шести пореден месец безработицата в страната е над 13%, ниското заплащане на труда и липса на всякакви политики и реформи, картината става още по-песимистична.
Ситуацията догодина допълнително ще се влоши заради продължаващия нисък икономически ръст, липса на всякаква перспектива и стратегия в управляващите за стабилизиране и ръст на икономиката, привличане на чужди инвеститори и създаването на работни места.
Високата безработица, която се очертава и през следващата година да бъде над 13% – невиждани нива от години насам, липсата на адекватни политики за увеличаване на заетостта и стабилизиране на пазара на труда ще доведат до по-малко осигурени лица, увеличаване на лицата, работещи в сивия сектор.
Днес все по-малко работещи внасят по-малко осигуровки. Миналата година на 100 работещи се падаха 80 пенсионери, а съотношението, с което нашата разходно-покривна пенсионна система може да работи нормално, е един пенсионер на трима работещи. Заради демографската криза този показател ще продължи да се влошава, дори когато кризата свърши и безработицата намалее.
Според доклада на Световната банка България е на път да се превърне в страна с най-рязък спад в света в съотношение между застаряващо население и население в трудоспособна възраст.
Разходите за пенсии в Бюджет 2014 г. превишават с 4 млрд. 700 милиона приходите от осигуровки. Ако не се вземат спешни мерки за адаптиране на пенсионната ни система към променящата се икономическа и демографска среда, тази тенденция ще продължи да се задълбочава и през следващата година. Стандартът на живот на пенсионерите ще бъде все така мизерен, както досега.
Не бива например да се разширяват възможностите за ранно пенсиониране. Точно обратното – ранното пенсиониране трябва постепенно да се премахне, а на първо време да се ограничи. На това мнение са не само от Европейската комисия и от Световната банка, но и наши експерти.
През миналата година беше направена малка стъпка във вярната посока при военните, но с решението от миналата седмица за промени в Кодекса за социалното осигуряване, Вие върнахте старото положение. Нещо повече, с промените в Кодекса за социално осигуряване, който приехме на първо четене миналата седмица, отново се каните да отворите широко вратите за по-ранно пенсиониране на хората, които работят при условията на трета категория труд, като предлагате лицата, на които не им достигат до 24 месеца осигурителен стаж или възраст, да могат да се пенсионират по-рано.
Интересното е, че предложението, което приехме на първо четене в залата миналата седмица, го няма в разчета на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. Колко ще струва това и кой ще плати тази висока цена на Вашия популизъм? Отговор не можахме да получим на заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Вместо да включите в програми за заетост хората, на които не им достигат стаж и възраст за пенсиониране, да им предложите работни места, Вие ще ги накарате да си стоят вкъщи, да получават ниски пенсии и да мизерстват. Разберете, това не е в техен интерес. Имайки по-малък стаж и по-малка възраст те до края на живота си ще продължат да получават ниски пенсии.
Госпожо председател, ще Ви помоля за удължаване времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Удължете времето на парламентарните групи.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Сега няколко думи за индексацията на пенсиите, която предлагате, и за размера на пенсиите. Връщането на така нареченото „швейцарско правило”, което ще доведе до увеличаване на пенсиите, забележете, с около 3%, е капка в морето от това, което очакват българските пенсионери. Имайки предвид, че по-голямата част от българските пенсионери получават доходи под прага на линията на бедност, а именно до 251 лв., това увеличение средно ще струва на българския пенсионер 5 или 6 лв. – пари, които няма да им стигнат дори за килограм сирене. Какво да кажат пенсионерите с минималната пенсия и пенсионерите със социална пенсия, които ще получат между 3 и 4 лв. увеличение, което няма да им стигне дори и за килограм сирене от растително масло? Обидно ниско увеличение!
Какво обещавахте, а какво стана?! Това, което предлагате на пенсионерите, е не просто гавра, а подаяние.
На Ваше място бих се срамувала, че вместо лъжливите предизборни обещания за увеличаване на доходите на нашите майки и бащи, те ще получат трохи – с 4,50 лв. ще увеличите минималната пенсия, с 3,30 лв. ще увеличите социалната пенсия и с около 3% всички останали пенсии. Забележете, това ще стане през втората половина на 2014 г. Как ще изкарат зимата пенсионерите, никой не помисли? Как ще си платят тока? Как ще си купят хляб? Как ще си платят лекарствата и дали ще им стигнат парите за дърва? На Ваше място бих се срамувала от това предложение.
През 2013 г. ГЕРБ вдигна доходите на пенсионерите с 9,8%. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от КБ.) Да, ръкопляскайте, защото, къде са 9,8%, къде са едни мижави 3%, които Вие предлагате и с които ще излъжете българския пенсионер.
Излъгани ще останат пенсионерите и по отношение на Коледните добавки – днес ще има за всички, утре ще има за най-бедните, накрая пенсионерите ще си останат с чакането. Когато беше актуализацията на бюджета, от ГЕРБ предложихме да бъде записано, че всички пенсионери от България ще получат Коледни добавки. По този начин те щяха да бъдат спокойни и сигурни да посрещнат зимата. Вие, социално отговорната партия, категорично отхвърлихте това наше предложение, като по този начин декларирахте безхаберието към хората от третата възраст.
Днес с този бюджет лъсна Вашето лицемерие към българския пенсионер, когото така умело ухажвахте по време на предизборната кампания. Тези символични 3% нямат нищо общо с Вашите предизборни обещания за високи пенсии и очакван висок стандарт на българския пенсионер. Срамно е! На Ваше място бих навела глава, а не да се хваля с тези мижави 3%!
На следващо място – предвиждате дефицитът през следващата година да бъде със 70 млн. лв. повече. Докато ние намалявахме през тези години дефицита на държавното обществено осигуряване и то в най-тежките години и дни на тежка икономическа криза, Вие сега го увеличавате. Всички фондове на държавното обществено осигуряване с изключение на фонд „Трудова злополука и професионална болест” са на дефицит за следващата година. Абсолютно всички фондове!
Фонд „Пенсии” – дефицитът е 1 млрд. 782 млн. лв., със 73 млн. лв., забележете, повече отколкото бюджетът през тази година. Фонд „Общо заболяване и майчинство” – 55 млн.лв. дефицит срещу 47 млн. лв., който беше през тази година. Фонд „Безработица”, забележете, дефицит от 163 млн. лв. А иначе се биете в гърдите, че безработицата е Ваш приоритет.
Как ще борите догодина безработицата, след като в показателите на бюджета на държавното обществено осигуряване Вие предвиждате с 50 хиляди лица по-малко да бъдат осигурените. Явно от опозицията не сме разбрали нещо. Не, че ще създадете 250 хиляди работни места, а ще направите така, че нови 250 хиляди лица български граждани да останат безработни.
Тези лишени от всякаква логика и разум политики ще нанесат нов удар на осигурителната система с отражение върху нейната стабилност и адекватност. Видимият ефект от тези поражения ще лъсне следващата година – все по-голям дефицит, все повече пари за пенсии от бюджета, все по-малко доверие в пенсионната система, по-голям сив сектор, все така ниски пенсии.
Всичко казано дотук ни дава основание ние, от Парламентарната група на ГЕРБ, да не подкрепим Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г.
На хората, които имат очакване за по-добър живот, ще кажа ясно: българските пенсионери няма да живеят по-добре през 2014 г. Ще мизерстват заради Вас и Вашите решения. Ще се чудят как да си платят тока, парното, дървата, лекарствата и хляба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Колеги, има ли реплики към изказването на госпожа Ангелова? Няма. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Красимир Велчев, за процедура.
Заповядайте, господин Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Това заседание започна с декларации на председателите на парламентарни групи, които декларираха, че сме против насилието. В момента отвън – въпреки начина, по който искаше да ни убеди заместник-председателя на Народното събрание – има насилие. (Шум и реплики.)
Има изпратени до нас снимки и има насилие. (Показва снимки. Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Моля, за тишина! Дайте възможност на господин Велчев да направи процедура.
Красимир Велчев: Във връзка с това на основание чл. 51, ал. 2, т. 1 от името на Парламентарната група на ГЕРБ, искам прекратяване на заседанието до появяването на министър-председател или негови заместници – не на служители от министерството, а на вицепремиери или премиер.
Не може да се дими и да се правим, че нищо не става, след като бият българските студенти навънка. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вие на какви се правите в момента? Къде си заравяте главата, господа?! От кой се криете? Не давате да се предава директно заседанието по българските национални медии. Сега искате да кажете – тук, между себе си, че нищо не се случва навънка, така ли? (Силен шум и реплики от ДПС.)
С Ваше участие, господа, благодарение на Вашето управление, благодарение на Вашите вземания на решения, благодарение на лицемерието и корупцията, която развивате... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Велчев, чухме процедурата.
Красимир Велчев: Бях пределно ясен, искам прекратяване на заседанието. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Велчев. Искам да повторя, че според данни на Министерството на вътрешните работи (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) към този момент няма прояви на насилие по отношение на студенти и протестиращи. Напротив, има агресивно и провокативно поведение от страна на опитващите се да окупират Парламента. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Погледнете какво става навън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Призовавам народните представители от опозицията с поведението си в Парламента да не провокират ексцесии около Парламента. (Силен шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „У-у-у!”, „Оставка, оставка, оставка! Силен шум и тропане по банките.)
Успокоихте ли се? Моля за тишина в залата! (Силен шум и реплики.)
Още веднъж призовавам народните представители от опозицията с поведението и изказванията си от парламентарната трибуна, да не провокират насилие и агресивно поведение от страна на протестиращите около Парламента. Това, което правите е безотговорно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Велчев за прекратяване на заседанието. (Шум и реплики.)
Има ли някой, който не е разбрал, какво гласуваме? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Гласуваме предложението на Вашия заместник-председател за прекратяване на заседанието.
Гласували 172 народни представители: за 81, против 90, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението на народния представител Красимир Велчев не е прието.
Заповядайте, господин Главчев.
Димитър Главчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Наистина съм изненадан от поведението Ви. Как може да сте безучастни, когато навън има насилие над хора, въпреки Вашите декларации? (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
От Вас не очаквам да сте съпричастни, виждам какво правите по партийните си форуми, така че не се учудвам сега. (Реплики от ДПС.)
Процедурата ми е по прегласуване. Ако не приемете предложението, групата на ГЕРБ ще напусне залата. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, моля за ред в залата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Главчев за прегласуване предложението на господин Велчев за прекратяване на пленарното заседание. (Силен шум и реплики.)
Гласуваме предложението за прекратяване на пленарното заседание.
Гласували 180 народни представители: за 83, против 96, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението на господин Главчев за прекратяване на парламентарното заседание не е прието. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Продължаваме с обсъждането на Бюджета на държавното обществено осигуряване. Последното изказване прозвучало в пленарната зала беше на госпожа Ангелова. Към него нямаше реплики. Сега давам думата за други изказвания. (Парламентарната група на ГЕРБ напуска залата.)
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. (Шум и реплики.)
Добре, ще изчакам депутатите от ГЕРБ да напуснат пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Нинова, за изказване.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Понякога разговора за бюджета остава неразбираем за онези, които не се занимават професионално с тази материя, защото минава през едни думи като „актюерски разчети”, „дефицит на касова и на начислена основа”, „преразпределение през бюджета на процент от брутния вътрешен продукт” – все неща, които хората, които очакват от нас решения, не разбират.
Затова Ви предлагам една друга гледна точка. Някои политици я наричат „популистка”, някои експерти я наричат „елементарна”. Но уважаеми колеги, тя е вярна.
Въпросът тук е: как това, което разискваме днес, повлиява ежедневието на българските граждани? На кого и с колко правителството и мнозинството помагат да мине през тези тежки години на криза? Затова ще се спра на тези факти – няма начин без числа, разбира се, щом говорим за бюджет.
Първо, ще направя една уговорка – бюджетът на държавното обществено осигуряване не обхваща цялата социална политика и заради коректността сега няма да говоря например за ваучери за храна или за увеличение на минималната работна заплата, или за парите на децата с увреждания, защото това е въпрос на друг разговор по другия бюджет. Ще се спра само на гаранциите, които бюджетът на държавното обществено осигуряване дава на част от българските граждани, а те са: 2 милиона 200 хиляди пенсионери, които ще получат увеличението по швейцарското правило; 13 хиляди пенсионери, които ще се повлияят от увеличаване на тавана на пенсиите; 15 хиляди души, които ще се повлияят от замразяване на стажа и възрастта за пенсиониране; 40 хиляди майки, които ще получат увеличение за обезщетение за отглеждане на дете от 1 на 2 години с 30 лв.; 107 хиляди безработни българи ще бъдат подпомогнати с между 200 и 500 лв. – общо 362 млн. лв.
Казвам го, защото някои колеги от ГЕРБ нарекоха този бюджет „трохи”. Седемстотин двадесет и една хиляди българи – загубили съпруг или съпруга, ще имат възможност за 26,5 на сто от пенсиите на починалия, 1 милион 60 хиляди болни ще бъдат подпомогнати със средно обезщетение от 143 лв. и това ще ни струва 327 млн., 328 хиляди българи ще бъдат подпомогнати със средно обезщетение от 394 лв. при бременност и раждане. Това не са „трохи”, нито е „капка в морето”. При това правителството и държавата го правят, като запазват финансовата стабилност на държавата: заложен дефицит от 1,8% – по-нисък дори от досегашния, никакъв риск за финансовата стабилност на България, 39% преразпределение през брутния вътрешен продукт.
Съжалявам, че се връщам на тези числа и термини, които в началото казах, че са неразбираеми, но няма как, когато говорим за бюджет, да не кажем и това. Залагаме на икономическа активност и ръст на приходната част, която беше много критикувана от нашите опоненти.
Съжалявам, че ги няма колегите от ГЕРБ, защото двама техни представители изразиха две противоречиви тези. Първият каза, че ръст от 1,8 на брутния вътрешен продукт е нереалистичен и непостижим. Вторият колега каза, че този ръст е много малък и че ние не си поставяме амбициозни задачи. Поставяме си реалистични задачи!
Колеги, предлагам, особено на Вас – от ГЕРБ, които отсъствате, да вземем независими и обективни оценки по този въпрос. Вие казвате, че 1,8 е непостижимо, ние твърдим, че е реалистично. Да вземем оценката на Българската народна банка, която казва: „възможен и реален ръст на брутния вътрешен продукт”. Да вземем оценката на българския бизнес, който казва: „възможен и реален ръст, който ще Ви помогнем да постигнете”. Да вземем прогнозата на Европейската комисия – 1,5 ръст за България догодина, да, малко по-ниско от 1,8, но няма лошо да си поставим по-амбициозни цели от тези, които ни дава в прогнозата си Европейската комисия.
Нашите опоненти говорят, че „спираме пенсионната реформа постигната с национално споразумение и консенсус”. Това са цитати от изказвания на колегите от ГЕРБ преди мен. Искам да им напомня, че национално споразумение имаше. Имаше и някакво обществено съгласие за пенсионна реформа и да напомня, че то не беше приложено. Между първо и второ четене Симеон Дянков промени тогава изцяло параметрите на националното споразумение, постигнато между работодатели, синдикати, правителство и обществено съгласие.
Казват, че спирайки тази реформа поставяме на риск цялата пенсионна система и обричаме пенсионерите на по-ниски пенсии. Не, уважаеми колеги от ГЕРБ! Спираме я, за да проведем разумен разговор със социални, икономически, политически и всички други аргументи, да постигнем обществено съгласие, което да бъде трайно и никой, от която и да е политическа сила, да не си позволява да го променя през година, да хвърля хората в предпенсионна възраст в хаос и несигурност. Затова 2014 г. ще бъде посветена на този разговор за пенсионната реформа и Ви каним да участвате в него, да дадете своите аргументи и да търсим съгласие по тези въпроси.
Нямало гаранции в бюджета на държавното обществено осигуряване за промените, които предлагаме в Кодекса за социално осигуряване. Те са две: ранното пенсиониране – две години предсрочно, ако не ти стигат 24 месеца стаж и/или възраст, и промени в пенсионирането при военните чрез премахване на възрастта за пенсиониране.
Уважаеми колеги, промените за ранно пенсиониране в Кодекса за социално осигуряване са на първо четене – намират се между първо и второ. Ако приемем днес бюджета на първо четене, също ще е между първо и второ четене. Ако залата приеме промени за ранно пенсиониране в КСО, то ние между първо и второ четене на бюджета ще предложим промени и в Закона за бюджета. Нищо драматично не се е случило и нищо страшно не е станало! Ако залата отхвърли тези предложения, то няма да направим предложения между първо и второ четене.
По отношение на военните обаче, искам да Ви изтъкна още един аргумент, който досега не сме казвали. Обръщам се отново към отсъстващите от ГЕРБ – колеги, на 5 ноември
2013 г. имаме решение на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация по въпроса за пенсионирането на военните. Там пише, че: „Чрез § 6, т. 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за
2013 г. – промени приети от Дянков и от ГЕРБ – са направени изменения в чл. 69 от кодекса, посредством които е въведена разлика в третирането по признак обществено положение”. Затова Комисията по дискриминация реши: „Установява, че това представлява форма на пряка дискриминация по признак обществено положение по отношение на военнослужещите и лицата, изпълняващи военна служба”. Препоръчва ни, колеги, да изработим и внесем законопроект с цел изравняване на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО от военнослужещите и останалите групи служители.
Ами, да вземем да изпълним веднъж като хората закона, препоръката и решението на Комисията за защита от дискриминация, без да си правим политически и всякакви други заигравки с тази тема! Има решение на комисията, има препоръка за законопроект – направили сме го и сме го внесли!
Друг аргумент – увеличението на пенсиите по Швейцарското правило било малко и ние сме излъгали нашите избиратели, като сме им обещавали много високи пенсии. С едното ще се съгласим, с другото – не. Малко е увеличението по Швейцарското правило, колеги. И на нас ни се иска да е повече, но то струва 120 милиона. На един бюджет, който заварихме, без 4-те милиарда държавен резерв, който ГЕРБ изхарчиха, и да ни се казва, че трябва да се срамуваме за това, че полагаме усилия в тази криза дори и с малко да увеличим пенсиите от хора, които не се срамуват, че четири години ги замразиха, е меко казано арогантно, с риск да бъда наказана от водещия заседанието за тази дума. Арогантно и нахално! Хора, които четири години замразиха всички социални плащания, днес да ни говорят за „трохи” и за неуважение към възрастните хора на България – абсолютно неприемливо! Сто и двадесет милиона ще струва това увеличение по Швейцарското правило, но то е най-вече показателно с едно – че може да се прави друга политика. С това приключвам своето изказване.
Този бюджет на държавното обществено осигуряване и изобщо държавния бюджет освен, че гарантира финансова стабилност, освен че гарантира икономически растеж показва друго лице на политиката, друго лице на правителството и на мнозинството, което го подкрепя – човешкото. Затова ние подкрепяме бюджета, заради неговата разумност и неговата човещина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Уважаеми колеги, имате ли реплики към изказването?
Реплика ли желаете, госпожо Караянчева?
Има ли реплики към изказването на госпожа Корнелия Нинова? Няма.
Заповядайте, госпожо Караянчева, за процедура.
Цвета Караянчева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Предлагам да подложите на гласуване дебатите за бюджета да се излъчват пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Силен шум, смях и реплики от КБ и ДПС.)
Предлагам преди гласуването процедура по поименна проверка.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не позна! (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаема госпожо Караянчева, вероятно не сте следили хода на развитие на днешното пленарно заседание, подобно предложение беше направено в началото на пленарния ден, то беше отхвърлено. Така че няма да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение. (Реплики на народния представител Цвета Караянчева.)
Моля, седнете си на мястото, излезте от залата или правете каквото искате, но не нарушавайте повече реда.
Цвета Караянчева (ГЕРБ, от място): Не ми казвайте какво да правя, аз имам право да съм в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Не нарушавайте повече реда, не сме длъжни да търпим подобно поведение. Седнете си на мястото. (Народният представител Цвета Караянчева приближава трибуната.)
Не съм Ви дала думата! Не съм Ви дала думата, госпожо Караянчева! Произнесох се по Вашето искане, седнете си на мястото, излезете от залата или правете каквото искате.
Цвета Караянчева (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Госпожо Манолова, с този тоталитарен режим на управление на Народното събрание, просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Ще си изпросите наказание.
Уважаеми колеги! (Реплики между народни представители от КБ и ДПС и народния представител Цвета Караянчева.)
Искате изказване ли, господин Стоилов?
Заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа министри! Правя процедурно предложение, госпожо председател, да използвате текста от правилника и да обявите за утре сутринта час за гласуване по обсъждания законопроект, ако няма други изказвания по него.
Предлагам, след като завърши дискусията по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, да се обяви час за неговото гласуване в утрешното заседание и да продължим с обсъждането на Проектобюджета на Здравната каса. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Дебатите по бюджета на държавното обществено осигуряване не са приключили, така че ще се произнеса по Вашето искане, след като се изкажат всички желаещи, и разбира се, вземе думата министърът на труда и социалната политика господин Хасан Адемов.
Има ли други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2014 г. е основният финансов инструмент, чрез който се реализира политиката в областта на общественото осигуряване.
Правителството се надява този бюджет да размрази социалните плащания и по този начин да се опита да постави началото на една по-адекватна социална защита на българските граждани. В случая без значение е отговорът на въпроса: „Кой вкара във фризера пенсии и обезщетения през последните 4 години?”, защото за никого не е тайна, че това е правителството на ГЕРБ.
Най-добрият начин тези мерки да бъдат успешни естествено минава през стимули за растеж на икономиката, последвани от качествена заетост, по-високи доходи, по-големи постъпления в осигурителната система и оттам по-високи нива на социална защита. Знаем, че очакванията на отделните социални групи са изключително завишени. Убедени сме, че е много трудно да бъдат удовлетворени всички искания, но смятам, че сме успели поне с малки първи стъпки да възстановим надеждата, че след ледниковия период в социалната сфера идват значително по-добри дни.
Проектът за бюджет на държавното обществено осигуряване е амбициозен в приходната си част – заложени са 240 млн. лв. повече приходи, и вдъхващ умерен оптимизъм в разходната си част – заложени са близо 400 милиона повече разходи. Дължа да отбележа, съвсем отговорно, че 160 млн. 500 хиляди от това увеличение са за изплащане на увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., като база за 2014 г. Тук всяка прилика с многократно повтаряния рефрен: „Вие ги увеличихте, ние ги плащаме”, изобщо не е случайна, а напълно закономерна за всички следващи правителства.
От изказванията на уважаемите народни представите от ГЕРБ останах с впечатлението, че вувузелите на тяхната социална агресивност не са в състояние да изтрият собственото усещане за вина. Все пак коректният прочит на институционалната ангажираност от последните 4 години изискват задължителната в такива случаи хигиена на социалната памет.
Няколко думи за така наречената „Приходна част”. Вярно е, че тя определено е предизвикателство както за пазара на труда, така и за приходните агенции. Ефект върху увеличените приходи имат увеличеният максимален осигурителен доход – близо 37 милиона, осигурителните прагове – увеличени с над 2%, 22 млн. 700 хиляди, увеличението на минималната работна заплата на 340 лева. Увеличението само на средния осигурителен доход – 4,2%, води до увеличение на приходите с над 100 млн. лв.
Няколко думи за замразяването на възрастта и стажа. Провежданите през последните години мерки, а не реформи отдаваха приоритет на увеличаването на пенсионната възраст и осигурителния стаж.
Уважаеми колеги, за пореден път заявявам от тази трибуна, че по време на управлението на ГЕРБ, и по-точно след
1999 г., реформа в социалната система не е имало. Ако някой от ГЕРБ твърди, че е имало такава реформа, аз съм готов да разговарям с него на тази тема, за да бъдете убедени, уважаеми колеги, че това, което приехте Вие една вечер между първо и второ четене, не е реформа, а са мерки, които допълнително утежниха социалния статус на хората в предпенсионна възраст.
Уважаеми колеги, при тази демографска картина, при продължаващо намаляване и застаряване на населението на фона на увеличаващата се продължителност на живота, това е една от възможните мерки – говоря за увеличаването на възрастта, тук въпросът въобще не е в това дали трябва да се увеличава възрастта, или не. Големият проблем е как това да се случи? Или е най-удачен начинът, по който направиха това колегите от ГЕРБ? За никого не е тайна, че увеличението на възрастта и осигурителния стаж в България натовари едно-единствено поколение – на хората, които са в предпенсионна възраст сега.
Това, което сега предлагаме, е през следващата година заедно със социалните партньори, заедно, надявам се, с всички политически сили да се опитаме да изготвим механизъм, базиран на предстоящата възраст за пенсиониране, от една страна, и на всички демографски характеристики, за да може в крайна сметка да приложим вариант, с който да облекчим българските граждани, а не да натоварим единствено и само едно поколение.
Тук вече беше казано, че през 2010 г. бе сключено споразумение между социалните партньори – споразумение, което беше подписано от социалните партньори и правителството.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, много Ви моля да не говорите за това споразумение, защото Вие сте тези, които едностранно, без съгласието на социалните партньори, денонсирахте текстовете от споразумението. Затова, когато говорим за споразумение, трябва да бъдем достатъчно коректни.
По отношение на така нареченото „швейцарско правило”. Уважаеми колеги, с този ход ние се опитваме да възстановим принципа. Вярно е, че процентът на осъвременяване на всички пенсии за 2014 г. не ни удовлетворява, но каква е алтернативата в приетия от Вас и действащ текст на Кодекса за социално осигуряване? Слушайте внимателно! Текстът от Кодекса за социално осигуряване, действащ към момента и не е променен все още, гласи – това е текст, приет от колегите от ГЕРБ – че осъвременяването на пенсиите от 1 юли ще става на базата на инфлацията. Ако обаче инфлацията за тази година е 0,6% или, не дай си Боже, е дефлация, тогава какво предлагате Вие? Намаляване размера на сегашните пенсии ли? За да критикувате възстановяването на принципа на швейцарското правило, трябва да сте достатъчно коректни и да признаете, че това, което Вие предлагате, е във Вашия типичен стил – нула лева увеличение на пенсиите, което всъщност направихте през четирите години на управление на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, нека да не противопоставяме отделните социални групи – тези, които са с минимален размер, тези, които са с максимален размер.
Пенсионната система е финансова система, която почива на икономически, на финансови и не на последно място – на социални принципи. Там от значение е осигурителният принос. Затова казваме, че тези с минимален размер, както и тези с максимален размер трябва да получат според своя осигурителен принос. Тези 3% действително са малко, но това са възможностите, които може да си позволи бюджетът, без да се увеличава дефицитът.
Когато говорим за дефицит, колеги от ГЕРБ, Вие говорите, че сме увеличили дефицита. Той тази година е 2 милиарда и за следващата година се предлага да бъде малко под 2 милиарда. Разликата обаче е в това, че през 2013 г. с увеличаването на осигурителните вноски за сектор „Сигурност“ с 20%, Вие скрихте 220 милиона увеличение на дефицита и ги вкарахте в приходната част. Затова твърдя, че дефицитът за следващата година е по-малък от дефицита за тази година.
Накрая, уважаеми колеги, по отношение на въпроса за невключените разходи в бюджета на държавното обществено осигуряване. Няма никаква драма, защото трансферът на държавния бюджет е този, който стои зад всички законови разходи. Затова бюджетът на държавното обществено осигуряване в края на годината се изравнява на консолидирана основа. Така че Вашите притеснения: този разход не е включен, онзи разход не е включен, ако има законови промени, защото съгласете се, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не може да бъде планиран на база на неприети текстове, затова Ви уверявам, че няма никакъв проблем с бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
В заключение, искам да уверя всички български граждани, всички народни представители, че в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. има заделени средства за всички пенсионери, в това число и осъвременяване от 1 юли 2014 г. За първи път над 8 млрд. 100 млн. лв., което представлява 9,9 от брутния вътрешен продукт, се заделя за пенсии. Гарантирани са всички социални помощи и обезщетения. С други думи, размразяването на социалните плащания е факт, очакван дълго време от българските граждани. Благодаря. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
С това изказванията се изчерпиха.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Закривам дебатите по Законопроекта за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 68 обявявам ден и час за гласуване по обсъждания законопроект.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Утре – 13 ноември, сряда, в
9,00 ч. ще се проведе гласуването по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата календарна година.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Сега преминаваме

към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Да, заповядайте. (Размяна на реплики между народния представител Красимир Велчев и Йордан Цонев.)
Господин Велчев, дръжте се прилично в пленарната зала. Не отправяйте обиди към други народни представители.
Красимир Велчев: Уважаема госпожо председател! (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Стига с тези реплики!
Уважаеми господа министри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Отправям Ви официално предупреждение да се държите уважително към другите народни представители!
Красимир Велчев: Няма да се учудя, ако сега ме изгоните, за да не мога да говоря. (Шум, оживление в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: След малко.
Красимир Велчев: Вие по същия начин затваряте устата на всички, които искат да говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Ако продължите по същия начин.
Красимир Велчев: Картата ми е сложена. Или ми удължете времето, или ми дайте възможност да говоря!
Уважаеми колеги, отново ставаме свидетели на погазване на правилника, който Вие сте приели.
Преди малко председателстващият на събранието не даде думата на депутат от ГЕРБ, който поиска включване на камерите за т. 2. В правилника ясно е записано, че за всяка точка може да се иска включване на националните медии. Тя отказа.
А предишните две гласувания – едното беше за т. 1 от дневния ред, другото – за целия дневен ред. Не може по този начин да се потъпква правилникът, който Вие сте приели. Това, първо.
Второ, защо искахме? Искаме да Ви предпазим от въвеждането на една много порочна практика. Разберете го, колеги, съвсем искрено Ви го казвам. По същия начин беше гласуван целият бюджет в комисиите и сега минавате със същия номер.
„Атака“ беше инструктирана да не присъства, примерно – по двама човека в комисии, а само един от техните представители, за да може всички комисии да приемат бюджета – забележете – с 10 на 9 гласа – с липсващия от „Атака“.
Сега „Атака“ липсва, за да може да имате кворум и да ни правите – и хората, и нас, на маймуни. Това няма да стане.
Вие въвеждате порочна практика.
Съветвам Ви: не може този бюджет да се приема със седемдесет и няколко гласа (силен шум и реплики от КБ и ДПС), за да станем за смях под Ваша режисура и Вашия театър. (Продължаващи шум и реплики от КБ и ДПС.) Това няма да го допуснем.
Вие ще отговаряте пред обществото защо има насилие навън, защо хората протестират и защо Вие седите и продължавате да приемате бюджета с малцинство?! (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) Благодаря Ви.
Спокойно, няма да използвам повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Заповядайте, господин Цонев – процедура по начина на водене. (Продължаващи шум и реплики от КБ и ДПС.)
Йордан Цонев (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Госпожо председател, правя Ви процедура по начина на водене, защото не може постоянно да позволявате на самозабравилия се заместник-председател на Парламентарната група на ГЕРБ господин Велчев непрекъснато да разтакава тук Народното събрание – става, но дори да не прави процедура – първо.
Второ, тези хора по един и същи сценарий се опитват да взривят българското общество. Стават на тази трибуна и ние им разрешаваме с процедурни хватки да правят едно и също нещо.
Спомнете си: при предишното обсъждане през месец август на бюджета при процедура те пак напуснаха пленарната зала. Организираха блокиране на Парламента, белия автобус, побоища, кърви и всякакви ексцесии навън. Това ли е демократичната партия ГЕРБ?!
Какъв е сценарият? Същият! Месец август правим обсъждане на бюджета, блокаж на Парламента, ГЕРБ излиза и вън – ексцесии! И сега – същата процедура!
Ами, измислете нещо ново! Няма как това нещо да не бъде разгадано от обществото. И искате от нас да бъдем толерантни, консенсусни, да снижим езика на говорене, политическото напрежение, да бъде професионален езикът! Какво професионално виждате тук?!
Не им позволявайте, госпожо председател, от тази трибуна да се опитват да диктуват сценарии на футболните агитки, които са извикали навън. Защото е крайно време българското общество да разбере, че тук, в тази зала, не стои демократична партия, а стои група, водена от една мутра, както се изразих преди това. (Възгласи: „Браво!“ и силни ръкопляскания от КБ и ДПС. Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми господин Цонев, имате основание. За пореден път ще се обърна към народните представители от всички групи, най-вече към опозицията: с поведението си от парламентарната трибуна да не се опитват да ескалират напрежение около Парламента; да не подбуждат протестиращите към агресивни и провокативни действия по отношение на органите на реда. Тези снимки, които размахваше господин Велчев от парламентарната трибуна, провокират поведението, отразено на тях, както и действията и призивите на депутати от ГЕРБ от трибуната на Парламента.
Продължаваме днешното пленарно заседание.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по законопроекта. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Цонев.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Процедура!
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Процедура – някой друг път!
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Процедура!
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Излезте навън и агитирайте агитките си отвън!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Цонев, представете доклада.
Госпожо Атанасова, седнете си на мястото!
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Дадох думата на господин Цонев. Реакцията Ви определено не е бърза.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът се придружава от Решение № РД-НС 04-133 от 28.10.2013 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, който на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване е одобрил предложения Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
На заседанието на комисията присъстваха д-р Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса, Людмила Петкова – заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК, и представители на съсловните организации в здравеопазването.
Мотивите към Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. бяха представени от госпожа Людмила Петкова.
Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
В частта на приходите допускането е за здравноосигурителна вноска в размер 8 на сто и съотношение на вноската от работодател (осигурител) и работник (осигурен) за 2013 г. 60:40.
Разчетите за приходите от здравноосигурителни вноски са съгласувани с Националната агенция за приходите и са съобразени с разработената макрорамка от 20 септември
2013 г. от Министерството на финансите.
Сумата на приходите и трансферите за 2014 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на държавния бюджет.
1. По приходите:
В приходната част на бюджета за 2014 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 2 823,1 млн. лв., или повече със 112,9 млн. лв. от одобрените със Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г.
Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 2 795,2 млн. лв. срещу 2 690,3 млн. лв. по закона за 2013 г. Следователно за 2014 г. се очаква да постъпят повече здравноосигурителни приходи със 104,9 млн. лв.
От общата сума на здравноосигурителните приходи за 2014 г. –2 795,2 млн. лв., от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 1 819,9 млн. лв., или 70,7 млн. лв. повече от 2013 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет – 975,3 млн. лв., или с 34,2 млн. лв. повече от трансфера за 2013 г.
От глоби, санкции и наказателни лихви за 2014 г. е предвидено да постъпят 14,5 млн. лв., или колкото са приети със закона за 2013 г.
Предвиденият за получаване трансфер от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания; дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето; лекарствени продукти – ваксини за задължителни имунизации и реимунизации и дейности по прилагането им, и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване е на сума 13,4 млн. лв. и е по-голям с 8,0 млн. лв. от трансфера от Министерството на здравеопазването за 2013 г.
2. По разходите:
Разходите и трансферите са разчетени на сума 2 823,1 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 112,8 млн. лв. от сумата на разходите и трансферите – всичко, за 2013 г.
В рамките на предложената сума за разходи и трансфери, всичко – 2 823,1 млн. лв., само за разходи са 2 820,0 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса, са 3,0 млн. лв.
От общата сума на разходите 2 820,0 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 2 520,1 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 89,0 млн. лв. от същите разходи за 2013 г.; за плащания за сметка на трансфера от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 5 е предвидена същата сума – 13,4 млн. лв.; за придобиване на нефинансови активи се предлагат 7,0 млн. лв., колкото са и за 2013 г., и за резерв за непредвидени и неотложни разходи – 279,5 млн. лв., или в повече с 10,5 млн. лв.
От сумата за текущите разходи – 2 520,1 млн. лв., с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2014 г. са разчетени на сума 2 472,5 млн. лв., или повече с 88,9 млн. лв. от закона за 2013 г. Тези суми се разпределят по видове здравноосигурителни плащания, както следва:
- здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – за 2013 г. е одобрена сума 176,0 млн. лв. и същата сума се предлага със законопроекта за 2014 г.;
- здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ – от 178,0 млн. лв. за 2013 г. на 181,0 млн. лв. за 2014 г., или увеличение с 3,0 млн. лв., в това число амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания и амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания – за 2014 г. се предлага сумата от 1,0 млн. лв., колкото е за 2013 г.;
- здравноосигурителни плащания за дентална помощ от 106,5 млн. лв. за 2013 г. на 110,0 млн. лв. за 2014 г., или увеличение с 3,5 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – за 2014 г. сумата е 71,5 млн. лв., колкото е и за 2013 г.;
- здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти – от 534,0 млн. лв. за 2013 г. на 556,0 млн. лв. за 2014 г., или повече с 2,0 млн. лв., в това число за:
1. лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение – от 497,0 млн. лв. за 2013 г. на 527,0 млн. лв. за 2014 г., или повече с 30,0 млн. лв.;
2. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации – от 35,0 млн. лв. на 29,0 млн. лв., или по-малко с 6,0 млн. лв.;
3. за финансиране на разходите за ваксини по националните програми за профилактика на рак на маточната шийка, за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето за 2013 г. са одобрени 2,0 млн. лв., които за 2014 г. са в размер на 1,5 млн. лв. и са включени към плащанията от трансфери от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 5;
- здравноосигурителни плащания за медицински изделия – от 70,0 млн. лв. за 2013 г. на 82,0 млн. лв., или увеличение с 12,0 млн. лв., в това число:
1. за заболявания, включени в списъка по наредбата по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване се предлагат 18,0 млн. лв. за 2014 г. По бюджета за 2013 г. този разход е в рамките на предвидените 70,0 млн. лв. и е в размер на 8,0 млн. лв.;
2. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, за 2014 г. са предвидени 64,0 млн. лв. По бюджета за 2013 г. този разход е в рамките на предвидените 70,0 млн. лв. и е в размер на 62,0 млн. лв.;
- за лекарствена терапия при злокачествени заболявания за 2014 г. са предвидени 145,0 млн. лв. По бюджета за 2013 г. този разход е в рамките на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ и е в размер на 90,0 млн. лв., или увеличение с 55,0 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – от 1 189,5 млн. лв. за 2013 г. на 988,1 млн. лв. за 2014 г., или по-малко с 201,4 млн. лв., в това число за:
1. диализа при терминална бъбречна недостатъчност – от 70,0 млн. лв. за 2013 г. на 73,0 млн. лв. за 2014 г., или повече с 3,0 млн. лв.;
2. диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания – от 15,0 млн. лв. за 2013 г. на 10,0 млн. лв. за 2014 г., или по-малко с 5,0 млн. лв.;
3. интензивно лечение от 40 млн. лв. за 2013 г. на 42 млн. лв. за 2014 г. или повече с 2 млн. лв.;
4. дейности за асистирана репродукция, които са започнали през 2013 г. и са завършили през 2014 г., в частта, която е извършена през 2013 г. – от 15 млн. лв. за 2013 г. на 1 млн. лв. за 2014 г. или намаление с 14 млн. лв.;
5. за високоспециализирана диагностика РЕТ/СТ и за роботизирана лапароскопска хирургия със законопроекта се предлагат разходи на сума 9 млн. лв., или толкова, колкото са и за 2013 г.
- за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ със законопроекта се предлага разходи на сума 58 млн. лв., или толкова, колкото са и за 2013 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;
- други здравноосигурителни плащания съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон. Със законопроекта се предвижда разход от 104,8 млн. лв. Такъв разход по бюджета за 2013 г. Няма.
Плащанията от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 5 са 13,4 млн. лв., в това число за:
1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето със законопроекта се предвижда разход от 1,5 млн. лв. По бюджета за 2013 г. няма такъв разход;
2. дейности за здравно неосигурени лица, включващи: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания; дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания; интензивно лечение. Със законопроекта се предвижда разход от 0,4 млн. лв.;
3. за дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето със законопроекта се предвижда разход от 3,4 млн. лв.;
4. за лекарствени продукти – ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, и дейности по прилагането им за здравно неосигурени лица със законопроекта се предвижда разход от 0,1 млн. лв.;
5. за плащания на суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда разход от 8 млн. лв.
В законопроекта за 2014 г. за придобиване на нефинансови активи се предлагат разходи на сума 7 млн. лв. Толкова е този разход и за 2013 г.
За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи със Закона за бюджета за 2013 г. са одобрени 269 млн. лв., а със законопроекта за 2014 г. се предлагат 279,5 млн. лв., или увеличение с 10,5 млн. лв. Тази сума отговаря на изискванията на чл. 25 и чл. 26, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта се предлага трансферите за Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., да бъдат на сума 3,1 млн. лв., тоест колкото са и за 2013 г.
За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2014 г. се предлага да се изразходва сумата 47,6 млн. лв., колкото са одобрените и със закона за
2013 г. Тази сума представлява 3 на сто от разходите за 2014 г. и размерът е съгласно изискването на чл. 24, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта за 2014 г. се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, резултатите от които са отразени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
3. Със законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. се предлага балансирано бюджетно салдо, каквото е било прието и с бюджета за 2013 г.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания в подкрепа на бюджет 2014 г., както и становища против неговото приемане.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 10 народни представители; „против” – 8 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014, № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Това беше докладът на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Госпожо Атанасова, заповядайте за процедура.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър!
На много действия станахме свидетели, откакто функционира Четиридесет и второто Народно събрание. За първи път в неговата история негов заместник-председател беше замесен в грандиозен скандал! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
За първи път бели автобуси циркулираха в нощните часове! (Шум, реплики, провиквания от КБ и ДПС.)
За първи път полицейски кордони прикриваха народни представители, но като че ли в цялата история на няколко народни събрания ще обсъждаме бюджет на Националната здравноосигурителна каса без наличието в пленарната зала на нейния управител или подуправител.
Аз разбирам Вашите притеснения, че не можете да поискате процедура госпожа Тодорова да е в залата, защото не може да обясни как ще плати на болниците, как ще бъдат лекувани пациентите през следващите няколко месеца (силен шум, реплики, провиквания от КБ и ДПС), но правя процедура госпожа Румяна Тодорова или подуправителя на Националната здравноосигурителна каса да бъдат допуснати в пленарната зала и да участват в дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Когато госпожа Тодорова дойде в Парламента ще подложа на гласуване това предложение.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Това е процедура! Това е процедура, госпожо Манолова, но няма как да я допуснете, защото нямате кворум да гласувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Сега давам думата на госпожа Джафер да представи доклада на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, госпожо Джафер.
ДОКЛАДЧИК Нигяр Джафер:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова, представители на синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д р Румяна Тодорова. Тя запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 823 млн. 110 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е около 6,4 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за
2014 г. е 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на
2 823 110 000 лв., от които 2 472 462 000 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено заплащането на дейностите, финансирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса през
2014 г., като не е отчетено нивото на достигнатите през 2013 г. разходи по отделните видове дейности. Спрямо
2013 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, дентална помощ, лекарствени продукти, медицински изделия и за интензивно лечение.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е 10 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 279 516 000 лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е с балансирано бюджетно салдо.
Становището на Българския лекарски съюз беше представено от д-р Цветан Райчинов. Той изрази несъгласие със заложените в проекта на бюджет на НЗОК за 2014 г. средства и отбеляза, че реално увеличение на средствата в бюджета на НЗОК не се наблюдава. Според съсловната организация приходната част на бюджета, макар и номинално увеличена със 113 млн. лв., не е планирана в необходимия размер и е занижена спрямо реалните възможности за събираемост на здравните вноски. Доктор Райчинов уточни, че предвиденото формално увеличение в разходната част на бюджета за 2014 г. е крайно недостатъчно, като беше изразено сериозно притеснение по отношение намаляването на средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
В заключение, д-р Райчинов посочи, че Българският лекарски съюз продължава да настоява дейностите, които са предмет на държавна политика, да бъдат прехвърлени от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването, тъй като те допълнително разширяват основния пакет от дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, и намаляват и без това ограничените средства, необходими за финансиране на здравноосигурителната система в България.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов информира народните представители, че предвидените средства за дентална помощ в бюджета на НЗОК за 2014 г. са крайно недостатъчни за изпълнението на дейностите и не дават възможност да бъде разширен основният пакет, особено за лицата над 18 годишна възраст, които нямат възможност да получат допълнителна дейност за лечение по Националния рамков договор. Той допълни, че хроничното недофинансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса и ограничената възможност на гражданите да заплащат денталните услуги със собствени средства влошават показателите по отношение на денталното здраве на българските граждани с всяка изминала година.
В становището на Българския фармацевтичен съюз, представено от госпожа Аделина Любенова, се изразява подкрепа за предлаганото увеличение на средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и постигането на балансирано разпределение на предвидените приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., като поясни, че липсата на средства за непредвидени ситуации и за евентуално включване на нови лекарствени продукти, които да се заплащат от бюджета на НЗОК, би могло да доведе до забавяне на плащанията към търговците на дребно с лекарствени продукти.
Господин Григор Димитров запозна народните представители със становището на Българската стопанска камара, в което се посочва, че през последните години се наблюдава тенденция на задълбочаване на хроничния дефицит при финансирането на здравноосигурителната система и не се наблюдава подобрение в качеството на предоставяните медицински услуги. Той допълни, че съгласно действащото законодателство съществува неравнопоставеност в заплащането на здравноосигурителни вноски между държавата и работодателите, работещите и самоосигуряващите се лица, което в голяма степен допринася за проблемите в събираемостта на тези вноски. В заключение, господин Димитров акцентира върху необходимостта от предприемането на комплекс от мерки и извършването на цялостна реформа за подобряване качеството и ефективността на здравната система в България.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможностите за увеличение на средствата по приходната и разходната част на бюджета, намаляването на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ, отпадането на думата „прогнозен” по отношение на годишния план за обем дейност и стойност на разходите и възможността на НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2014 г. бюджет. Многократно бе подчертан фактът, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система, без предприемането на ефективни мерки за повишаване на контрола върху дейността на изпълнителите на медицинска, съответно дентална помощ и търговците на дребно с лекарствени продукти, както и без създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на НЗОК.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” – 4, „въздържали се” – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, д-р Джафер.
Процедура – д-р Дариткова, заповядайте.
Бяха представени двата доклада – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, разчитам на по-голяма коректност от Ваша страна. Уверявам Ви, че видях д-р Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса, и д-р Динчо Генев – подуправител, пред западния вход на парламентарната зала. Колеги народни представители от Коалиция за България разговаряха с тях, парламентарният секретар беше с тях. Може да проверите и от системите за допуск в залата, че те наистина са влезли в сградата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ние Ви вярваме.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Допускам, че е възможно спешно да сте ги евакуирали, но все пак най-важният закон за регламентиране на здравеопазването и системата на здравно осигуряване в България за следващата година да се приеме в отсъствието на управителя и подуправителя на Касата (шум и реплики от КБ и ДПС), които ще гарантират, че с така заложения бюджет няма да се срине окончателно българското здравеопазване, наистина е недопустимо. Не правете така, колеги! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Моля Ви, подложете на гласуване допускане в залата, за да може те да защитят проекта за бюджет, който ще гарантира и на българските граждани едно прилично здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Моля Ви, режим на гласуване за допускане в залата на Румяна Тодорова... (Шум и реплики.)
Цвета Караянчева (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Караянчева, седнете си на мястото, след гласуването. Няма да ми скачате тук (оживление), правя Ви напомняне да спазвате правилника.
Седнете си на мястото, режим на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Андонов, напомням Ви да спазвате правилника. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Имате предложение, поставям го на гласуване.
Моля Ви режим на гласуване.
Ако искате, гласувайте, след като сте направили предложение за допускане в залата на д-р Румяна Тодорова и на Динчо Генев, както д-р Дариткова предложи.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не Ви давам думата за прегласуване. Направили сте предложение, прието е. Смятам, че правилникът и процедурите трябва да се използват в духа...( Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Моля Ви, господин Цонев! Господин Цонев, моля Ви, ред в залата, седнете си по местата.
Доктор Баташки, ако обичате. (Реплика от народния представител Илия Баташки.)
Седнете си по местата! (Шум и реплики от КБ.)
Квесторите да поканят Румяна Тодорова и д-р Генев в залата.
Откривам разискванията.
Моля Ви заявки за изказвания.
Министърът къде отиде? (Шум и реплики.)
Моля Ви, заявки за изказвания по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Моля Ви за тишина в залата! Не си подвиквайте по ъглите, а се дръжте като народни представители. Не сте в селска кръчма.
Цвета Караянчева (ГЕРБ, от място): Благодаря Ви, господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля.
Има ли желаещи да вземат отношение по Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. – трети път питам?
Заповядайте, уважаема д-р Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Благодаря, господин председател.
След тактическите изказвания и стратегическите ходове да преминем по същество към обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Много често, когато се обсъждат бюджетите от тази трибуна тук, се твърди, че това е възможният бюджет... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, тишина в залата! Седнете си на местата!
Нигяр Джафер: ... защото такива били възможностите на държавата. В този смисъл донякъде този бюджет – как ще работи Националната здравноосигурителна каса през 2014 г., изглежда почти като невъзможния бюджет.
От друга страна, трябва да кажем, че това е коректен бюджет, защото има две обстоятелства, които го определят като такъв.
На първо място, за първи път от пет години насам няма да се вземат пари от здравните осигуровки на българските граждани. Те няма да отиват неизвестно къде и всички здравноосигурителни приходи от вноските на редовно осигурените българи ще остават за здраве.
На второ място, това е бюджет, който трябва да се справи със създалата се ситуация, при положение че няма нито един лев резерв. А няма резерв заради това, което се случи през последните години с тези резерви.
В този смисъл натрапващ се е изводът, че системата, моделът на здравеопазване, каквито са те в България, генерират и ще продължават да генерират дефицити – една задача, едно предизвикателство, с което трябва да се справим всички заедно.
При обсъждането на всеки бюджет обикновено всеки вижда това, което иска да види. Това, което трябва да отбележим обаче за този бюджет на Националната здравноосигурителна каса, е следното.
На първо място, както казах, през 2014 г. здравеопазването за първи път от пет години насам няма да е донор на държавния бюджет, но, разбира се, ще се очаква добрата работа на приходната агенция.
Фактите са такива, каквито ще се опитам да ги изложа.
Каквото и да се изговори за този бюджет, все пак имаме 113 млн. повече отколкото през 2013 г. За първи път ще се случи връщане на дейности от Касата към Министерството на здравеопазването, при положение че през последните години пакетът, с който работеше Касата, беше толкова разширен, без тези дейности пряко да са част от медицинските дейности, а бяха прехвърлени от ресор „Обществено здраве”, защото някой не правеше разлика между ангажиментите на общественото здраве и медицинските дейности, заплащани от фонда.
Фактите са следните. Има увеличение за специализирана извънболнична помощ в размер на 7 млн. лв. Има увеличение за дентална помощ – с 3,3% в размер на 3,5 млн. лв. на този етап. Може би ще има и повече. Има увеличение за хемодиализа и дейностите, свързани с хемодиализата – с 4,5%. Има увеличение с 55 млн. лв. на онколекарства. Има увеличение за медицински изделия с 12 млн. лв. Има увеличение за лекарствените продукти, които ще се заплащат от Касата – с 59 млн. лв. Има увеличение за интензивно лечение в рамките на 5%.
Този бюджет ще обезпечи изпълнението на предизборни обещания в програмата на една от управляващите партии – за това потребителската такса да бъде 1 лв. за пенсионерите. И това ще бъде факт, без това сумата, която ще компенсира разликата за колегите лекари, да са средства, отделени от здравни осигуровки, а ще се осъществят чрез трансфер, забележете, от държавния бюджет, противно на практиката, която беше налагана през последните години.
Факт е обаче, че средствата за болнична помощ са с близо 200 млн. лв. по-малко. Факт е обаче, че почти целият оперативен резерв най-вероятно в рамките на 279 млн. лв., където има увеличение с 10 милиона, ще отиде отново за заплащане на болнична помощ.
Освен този малък оперативен резерв, който се отделя в рамките на 10% от средствата на Здравната каса, за първи път има втори буфер. Този втори буфер са 104 млн. лв., които ще бъдат използвани най-вероятно отново за болнична помощ, за първи път обаче след предложение на пакет от мерки за по-ефикасно харчене на този ресурс.
Големият дебат напоследък е не само колко са парите за здравеопазване, но и как се харчат тези пари.
Изключително обнадеждаващо е, че за първи път и съсловни организации, и работодателски организации, както и експертите, които следят проблемите на здравеопазването, се обединяват около становището, че трябва да има самоконтрол, саморегулация от самите съсловни организации. И те го предлагат с промени, които ще се случат в Закона за здравно осигуряване, включително чрез прекратяване на договори тогава, когато са доказани нарушения от страна на договорните партньори, разбира се, с уговорката, че това трябва да стане с много изчистени мерки и ясно разписани критерии кога може да става.
В този бюджет има и нещо друго – за първи път възможност за реакция с оперативния резерв не само в края на годината, защото и тази година бяхме свидетели на това, че през месеците май-юли имаше огромен дефицит, заложен впрочем с приемането на бюджета за 2013 г. В този бюджет за 2014 г. се предлага намаление на административните разходи на Националната здравноосигурителна каса с 30%, което определено е стъпка в правилната посока.
След като изводите са ясни, а основният от тях е генерирането на непрекъснати дефицити в системата, независимо колко и колко средства се отделят, и че моделът генерира постоянно дефицити, може би трябва да отделим внимание на рисковете, които крие този бюджет и въобще ситуацията в областта на здравната сфера.
На първо място, огромният риск – броят на здравно неосигурените. Припомням едни числа, едни факти, известни от средата на 2007 г. През 2007 г. здравно неосигурените в България са били 700 хиляди. Към средата на 2011 г. те за първи път преминават психологическата граница от 2 милиона –толкова, колкото са към днешна дата. Огромният въпрос е как, когато Касата отделяше 1 млрд. 500 хил. лв., тези здравно неосигурени бяха 700 милиона, и защо сега, когато за здравеопазване се отделят общо над 3 млрд. лв., демотивираните хора, хората, които не могат да си плащат здравните осигуровки, преминаха тази психологическа граница от 2 милиона?! В този смисъл броят на здравно неосигурените ще продължава да прави трудни прогнозите при растящи разходи.
На второ място, един от много големите рискове, свързан с първия риск, е какво се случва с икономическото развитие и безработицата в страната. Докато тези тенденции са към нарастване на броя на безработните и влошаване на икономическото развитие, броят на здравно неосигурените ще продължава да нараства. И това подлага на риск който и да е било бюджет на Здравната каса.
На трето място, непредприемането на мерки за ефективността на системата, за прословутата несъстояла се реформа. В този смисъл от рисковете трябва да следват и мерките.
Завършвам с това, като ще запазя готовност да се включа на по-късен етап в дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Джафер.
Реплики има ли към изказването на д-р Нигяр Джафер.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Сега изведнъж двама – д-р Дариткова и след това Вие.
Заповядайте, уважаема д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Наистина бюджетът е време, когато се чертаят политиките и става ясно дали се спазват обещанията, и дали се реализират критиките.
В тази зала сме чували много критики по отношение на това, което сме предлагали като бюджетна прогноза за предходните години. С цялата доза самокритичност и съзнание за проблемите на системите и несъстоялата се реформа сме приемали голяма част от критиките и затова сме очаквали в рамките на предложения бюджет за Националната здравноосигурителна каса за следващата година да се намери отражение на поне една от тезите, които сме чували.
За съжаление, само едно предизборно обещание намира отражение и то не е нещо ново, а по-скоро връщане към нещо вече пробвано старо, което не е довело до нужния ефект върху здравето, особено на пенсионерите.
Наистина човек вижда това, което знае, но нашият прочит на числата в този бюджет е малко по-различен от изложеното дотук. Поглеждаме структурата на бюджета и при всички критики, които бяха отправени към бюджета на Касата за
2013 г., се напрягаме да открием разликите. Разликата в рамките на 112 млн. 834 хил. лв. се разпределя така: 104 милиона оставени в параграф, който ще може да се даде на изпълнителите на медицинска помощ само когато се изготви стратегия от Министерството на здравеопазването; здравноосигурителните вноски, които са обществен ресурс, се разпределят от Министерството на здравеопазването и от държавата чрез стратегия, която трябва да бъде приета до 1 януари и да бъде гласувана в Министерския съвет.
Чували сте вече критиките как ГЕРБ е удържавил Здравната каса. Какво е това? Това за какво е пример в момента? И всичко това съчетано с бъдещ последващ законопроект, в който структурата на управителните органи на Касата, се раздуват до внушителната бройка 37 и се гарантира едно мнозинство на представителите на държавата в превес на представителите на обществото. Всичко това говори за лоши практики, демагогски заявки и политическо лицемерие, което все пак ще бъде разкрито от българските граждани, въпреки опита Ви да го прикриете в добри законодателни ходове.
В рамките на този бюджет 8 милиона са трансферът, необходим за плащанията на разликите в потребителската такса на пенсионерите – нещо, което вече бяхме пробвали преди и което не показа по-добра помощ на тези групи от населението. Защото голяма част от тях, първо, са освободени от потребителска такса поради ред причини – заболеваемост, и списъци със заболявания. От друга страна, огромният проблем на здравеопазването за възрастните хора е не допýска до медицинска помощ, а възможността после предписаната им терапия и терапевтични процедури наистина да ги прилагат системно. Дефицитът на социално здравни услуги, за съжаление, остават и в рамките на този бюджет, и в рамките на бюджета, който ще бъде приет от Министерството на здравеопазването. Така че и за пенсионерите нищо добро няма да се случи в следващата година, а тези 8 милиона ще бъдат просто похарчени, за да се изпълни едно предизборно обещание, от което системата по никакъв начин няма да добие позитив.
В рамките на предвидените приходи категорично смятам, че не е преценено, че ще се съберат достатъчно здравноосигурителни вноски. В рамките на тази година, бюджетът на този етап, имаме заявка от нас, че ще съберат 30 милиона повече. За следващата година, при условие че се повишава минималната работна заплата, се предвиждат около 70 милиона повече. Надявам се наистина тези разчети да не са съвсем точни и да има повече приходи от здравни вноски, защото в параграф от следващите разпоредби, в бюджета на Касата се предвижда допълнителните приходите от здравни вноски да могат да се разпределят само от надзорен или както там ще се нарича „Управителен съвет на Касата”. Това наистина е възможност лечебните заведения, особено за болнична помощ, да не се налага да изпитват проблеми във финансирането си, както е в рамките на тази година.
Ако в рамките на тази година – в последните месеци твърдите, че болничната помощ е имала нулеви бюджети, не знам какво ще се случи с един бюджет по-малък със 111 млн. 383 хил. лв. за болнична помощ за следващата година. Какви механизми сте заложили, за да може тези средства да стигнат? Какво сте предвидили, за да може наистина догодина – септември и октомври, да не се случва така, че медиците да получават 80% от заработеното.
Все пак, в рамките на законопроекта за бюджета се виждат такива намерения. Има един интересен параграф, който говори, че приходите от глоби и санкции ще може да се ползват от Надзорния съвет на Касата за финансиране на медицинската дейност. Това е много интересен механизъм на бюджетно перпето мобиле – да се въртят едни пари, защото лечебните заведения така или иначе получават своите средства от Здравната каса. Касата минава, глобява ги, и тези средства отново се връщат за ползване от лечебните заведения. Бюджетната рамка се запазва. Кой ще бъде доволен от цялата тази ситуация? Може би единствено счетоводните баланси.
В рамките на намеренията за справяне с бюджета за болнична помощ още едно интересно намерение витае в общественото пространство. Става въпрос за националната здрава карта, която, чуваме, че се прави в Министерството на здравеопазването, по методика, която не е публично оповестена и която ще предвиди колко да бъдат леглата в лечебните заведения в различните региони. Тоест ние имаме бюджет и трябва така да напаснем системата на лечебните заведения за болнична помощ, че този бюджет да стигне за всички. И това е вариант за справяне с първоначално заложените по-малко средства за болнична помощ.
Все така интересно се развиват и идеите за справяне с бюджетния дефицит – терминът „прогнозни” от разпределението на обемите и средствата по месеци на лечебните заведения за болнична помощ е отпаднал в параграфите на бюджета. Какво означава това? Твърдо лимитиране. Ние чухме заявки, че лимитите ще отпаднат. Чухме заявки, че лечебните заведения трябва да работят спокойно и да няма нито един върнат български пациент. Аз наистина искам пояснение за това как ще се разпределят бюджетите на лечебните заведения за болнична помощ по месеци? Получихме много критики, че сумата за болнична помощ е била разпределена само за 10 месеца – дали цялата сума за болнична помощ ще се раздели на 12? Ще обясня защо лечебните заведения за болнична помощ в индивидуалните си договори с районните каси получиха бюджет за 10 месеца. Защото цялата сума се разделяше на 10 и беше ясно, че в последните два месеца, за да се финансират дейностите на болничното здравеопазване, трябваше да се отблокира оперативният резерв на Касата. Винаги е било така. В рамките на тази година може би сте предвидили някакви други механизми на реализация и спазване на бюджетната рамка.
По отношение на лекарствената политика. Виждам, че единствено там са предвидени завишение на средствата, които са в рамките на 22 милиона повече за лекарствени продукти, 30 милиона повече за лекарствени продукти за домашно лечение. По-малко са парите за ваксини, при условие че бяхте заявили, че ваксините ще се върнат в Министерството на здравеопазването. Интересното е, че по-малко са средствата, предвидени за борба със заразните заболявания и в бюджета на Министерството на здравеопазването. Това е на фона на една сериозна бежанска вълна, на фона на заплахи от епидемии. Наистина смятам, че не е особено коректно и съдържа притеснение по отношение на опазването на здравето на българските граждани, особено на детския контингент.
Повишени са средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия. Там стои големият въпрос за методиката, която ще позволи ефективно да се изразходват тези средства, че медицинските изделия, които получават българските граждани, наистина да бъдат удобно и ефективно съчетани от качество и цена.
В останалите предвидени средства за здравноосигурителни плащания притеснителното е, че предвидените средства за осигуряване на преглед и родоразрешение на неосигурените родилки, като трансфер от Министерството на здравеопазването, остават в рамките на същата сума като тази година. В рамките на тази година имахме сигнали, че има преразход за тези средства. Смятам, че трябва добре да се обмислят възможностите бюджетът на Министерството на здравеопазването да подсигури тези процедури, защото е изключително важно при тази демографска криза наистина да гарантираме раждането на здрави деца в България.
Решено е средствата за асистирана репродукция да се прехвърлят от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Министерството на здравеопазването. По-притеснителното е, че и тези средства са наполовина намалени в бюджета на министерството и ангажиментите по отношение на справяне с демографската криза като политика, отново се отлагат в далечното бъдеще.
Всички изброени факти и цифри говорят, че наистина бюджетът за следващата година е бюджет на подменените обещания и запазване на статуквото.
Преди време в тази зала чухме, че трима лекари в това правителство ще осигурят организационното и финансово – така лелеяната промяна на сектора „Здравеопазване”, само че те имат насреща си двама финансови министри и отново битката се оказва загубена.
Бюджет 2014 г. – на Орешарски и Чобанов, ще направи така, че пациентите и лекарите да мечтаят за бюджетите, които са имали през 2013 г. (Смях. Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Преди да дам думата на народния представител Кирил Добрев, има ли желаещи за реплики?
Народният представител Нигер Джафер – реплика към д-р Дариткова. Други Желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте, д-р Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Уважаема доктор Дариткова, да Ви припомня някои факти – малко ретроспективно, защо лекарите няма да мечтаят за предходните години и бюджети. По следните причини:
Първо, 2010 г. – три бюджета на НЗОК, като предварително с 380 милиона намалихте парите. Министърът на финансите, на здравеопазването и шефът на Здравната каса говореха за различни бюджети. Те не знаеха колко е точно бюджетът, защото Симеон Дянков въобще не беше решил да го сподели с тях.
Една година след управлението на ГЕРБ фалираха общински болници. Вече бяха факт фалиралите болници.
Спиране на планови операции в университетските болници – цели отделения и клиники в областните болници бяха в неплатен отпуск, защото нямаше пари, а парите от резерва – 130 милиона, бяха раздадени, първо, предварително от премиера – по медиите, и след това Вие ги узаконихте тук.
Две хиляди и единадесета година – подмолна актуализация, незаконен трансфер и псевдобалансирано салдо. (Реплика от народния представител Георги Андонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Андонов, правя Ви забележка. Имате право да се изкажете.
Нигяр Джафер: В средата на 2011 г. неосигурените преминаха онази психологическа граница от 2 милиона неосигурени.
Две хиляди и дванадесета година – неотразени 140 милиона в оперативния резерв. Обяснението на д-р Нешева беше: по технически причини, грешка. Четиристотин петдесет и пет милиона излишък в БНБ и 100 милиона изплащане за 2011 г. Непрозрачно разпределение на 220 милиона в края на годината на наши болници.
Две хиляди и тринадесета година – увеличение със 100 милиона бюджетът на Касата, обаче се прехвърлиха много дейности. Ще Ви припомня някои от тях – ваксини, амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, кожно-венерологически заболявания, интензивно лечение, асистирана репродукция, високоспециализирана диагностика за ПЕТ-скен апаратура и роботизирани лапароскопски хирургични манипулации.
В този смисъл, 2014 г. имаме не много, но 113 милиона повече връщане на инвитрото към Министерството на здравеопазването и освобождаване на ресурс, а най-вероятно много ще се радвам и ще подкрепя, ако има връщане и на ваксините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това са фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Джафер.
Други желаещи за реплики? Няма.
За дуплика, госпожа Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Макар и изложени в удобен вариант, ние не се отричаме от фактите от предходните години, само че сега решенията ги вземате Вие и фактите за следващата година са такива и ние ги четем в този бюджет. Нищо от трансферите на дейности, освен асистираната репродукция и то в размер само на 7 милиона, не е върнато в Министерството на здравеопазването. Всичко друго като структура на бюджета и като дейности са се запазили. Оставащите само 100 милиона за допълнителни плащания са недостатъчни, защото още тази година ще се гарантира дефицит.
Въпреки че направихте актуализация на бюджета – не намерихте политическа воля да актуализирате и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В момента болниците не получават средствата, които са заработили. Даже тези болници, които са си позволили да протестират, получават масивни проверки от страна на Касата, за да може надработеното, евентуално, като глоби и санкции да се върне. Сменят се неудобните директори. В кадруването съм убедена, че сте много силни.
Това са резултатите и картината на здравеопазването в момента, всичко останало като заявки и намерения не е по-различно от това, което беше тази година.
В този смисъл, ако наистина толкова искате да се оправдаете и да разкритикувате ГЕРБ, трябваше да предложите нова визия. Не я виждаме в момента. Това са фактите и реалностите и оправданието с наши грешки няма да Ви помогне, защото Вие нямате визия и воля за нови решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Господин Добрев, имате думата.
Кирил Добрев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми ръководители на Националната здравноосигурителна каса! Искам да се спра само на един елемент от бюджета за Здравната каса – този за болничното лечение.
За 2014 г. той е, както вече се цитира, близо 200 милиона по-малък от бюджета за 2013 г., който пък се оказа недостатъчен и сега за месеците септември, октомври, ноември и декември болниците ще получат само 80% от изработеното, тоест от вече утилизираното. Звучи абсурдно – да гласуваме бюджет по-малък от доказано недостатъчния бюджет за тази година.
Може ли да се съкратят разходите на болниците? По принцип, да – след съответното преструктуриране и реформи, но не само в болничната дейност. Наложителни са промени в доболничната помощ и спешната помощ, които са като скачени съдове с болничната.
Ще акцентирам на някои от тях.
Необходим е реален 24-часов консултативен медицински достъп на населението – било с техните лични лекари, било със сдружение на техните практики. И това е съвсем различно от спешната помощ.
Нужно е усъвършенстване и по-масово прилагане на домашния стационар, което частично ще отбремени по-скъпото болнично лечение.
Стартира пилотен българо-швейцарски проект в две области на страната за социално медицински грижи на хора с хронични заболявания, с увреждания и възрастни хора. Целта при тях е в процеса на системно наблюдение и обгрижване рано да се отчитат и диагностицират болестни прояви и те да се лекуват в домашни условия, избягвайки честите хоспитализации, но този процес е още в зародиш и обхваща само две области.
Предстои най-рано след две години въвеждане в отчитането и заплащането на болниците на диагностично свързаните групи, което да замени клиничните пътеки. Този модел е въведен още в началото на ХХ век в САЩ, с цел контрол и редукция на разходите на болниците и сега цяла Европа работи по този начин.
Повече от явно е, че горепосочените промени и преустройства не могат да се извършат за половин или една година. Тогава на каква основа и с какъв разум ще редуцираме плащанията на болниците, които и без това остават ощетени още от 2000 г. с недофинансирани клинични пътеки? Колко години вече болниците субсидират българското здравеопазване, като в резултат на недофинансирането увеличават дълговете си към доставчиците и поддържат ниски работни заплати, които подтикват към емиграция медицинските специалисти?
Всички знаем, че Военномедицинската академия е една от най-модерните и добре функциониращи болници в България. Разполага със съвременна апаратура, нужните консумативи, висококвалифициран персонал. Знаем също цената за това – над 80 милиона задължения към доставчиците и мъничко по-добри възнаграждения за работещите специалисти. Това е цената на приличното болнично здравеопазване – пари срещу реформи, или реформи срещу пари.
Ще Ви припомня само нееднократните изказвания на здравния министър от правителството на тройната коалиция проф. Радослав Гайдарски, че е абсурдно да се правят реформи без средства и че в здравната реформа трябва да се инвестира.
Накрая, като лекар, като гражданин и като всички Вас – потенциален пациент, искам да Ви помоля да не съсипваме болниците в страната и да запазим за тях бюджет не по-малък от миналогодишния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: И аз Ви благодаря, господин Добрев.
Реплики към изказването на народния представител Кирил Добрев?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми д-р Добрев, притеснението Ви за финансирането на болничната помощ през следващата година трябва да бъде свързано с притеснението Ви за разплащането на средствата от тази година, което явно няма да се случи. Предвиденият параграф, който позволява оперативният резерв да бъде освободен, е в противоречие с основния закон – Законът за здравното осигуряване, където пише, че той се освобождава само в случай на значителни отклонения от здравноосигурителните плащания. Или управляващите нямат намерение своевременно да платят на болниците в началото на следващата година, или имат намерение (реплики от ДПС) още в началото да не изпълнят бюджета на Касата, тоест значителни отклонения да се начертаят още в първите месеци на следващата година. И в двата случая това говори за несъстоятелно сформиран бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Втора реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Райнов.
Емил Райнов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господа министри, скъпи колеги! Доктор Добрев, не бих се съгласил с твърдението, което казахте, че много години българските болници субсидират здравеопазването. Това е много спорен въпрос, но едничко е безспорно, че от три години целокупният български народ чрез своите здравни вноски субсидира безумните проекти на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Райнов.
Трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Добрев.
Кирил Добрев (ГЕРБ): Уважаеми д-р Райнов, за разлика от Вас аз от 25 години и половина работя в болничното здравеопазване и го познавам добре. Болничното здравеопазване страда от момента, от който са въведени клиничните пътеки, които между 60 и 80% само са финансирани от реалната им стойност. То винаги е финансирало вместо държавата лечението на пациентите, повтарям пак, поддържайки високи дългове към доставчици на апаратура и консумативи, и поддържайки нереално нисък фонд „Работна заплата“. Всички сме длъжници към болничното здравеопазване, не само в последните четири или осем години. Така мислят и моите колеги, които добре познават болничното здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Добрев.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА (ГЕРБ): Моля да се удължи времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Да, да удължим времето на групата.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа министри, господа ръководители на Здравната каса! След всичко това, което се каза, искам да Ви запозная с реалната обстановка в областните центрове и с проблем, който стои не само пред нашето правителство, пред Вашето правителство, пред старите правителства.
Парламентарната група на ГЕРБ, както разбрахте, не е съгласна с разпределението на парите в бюджета на Здравната каса. Колеги, за всички е ясно, че гръбнакът на здравеопазването са областните болници. Основното лечение на спешните състояния и на животозастрашаващите състояния се осъществяват също в областните болници. Много от частните болници отказват хоспитализация на спешни случаи поради липса на специалисти, липса на специализирани отделения, недофинансиране на клиничните пътеки, което е неизгодно за тях. Много пациенти поради лоша организация и невъзможност да проведат консултации със специалисти и съответните специализирани изследвания по всяко време на денонощието пристигат в областните болници и търсят лечение – или докарани от Бърза помощ, или пристигнали сами, защото те самите са определили състоянието си като спешно. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Колеги, моля Ви за тишина.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Работещите в системата на здравеопазването не могат да окажат лечение, приемат пациентите, стига се до хиперхоспитализации и провеждане на различни видове изследвания – ангажимент на доболничната помощ. В тези случаи по етични и деентологични причини болните се хоспитализират, за да не се стига до конфликт между пациенти и лекари, на каквито в последно време ставаме свидетели, включително и до физическа разправа с колегите.
Поради нарастващия брой на здравнонеосигурените лица всички разходи остават да тежат на болничните заведения, поради което нарастват задълженията им и те не могат никога напълно да бъдат изчистени.
В контекста на казаното от мен искам да Ви запозная и с много сериозен проблем, свързан с разходите на болничните заведения и недофинансирането им. В бюджета на болниците не е заложен разход за отделенията по съдебна медицина, което допринася до нов финансов дефицит на областните болници.
В залата има много юристи. Предполагам, че те знаят с какво се занимава съдебната медицина, но аз ще Ви кажа. Съдебната медицина е медицинска наука, която изучава и разработва медико-биологични въпроси… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, по-тихо в залата.
ГАЛИНА МИЛЕВА: …възникващи в работата на органите на правораздаването – дознание, съд, прокуратура, при разследването и съдебното разглеждане на наказателни и граждански дела. Самото определение на тази специалност дава възможност за интерпретация от директорите на болниците, къде да бъдат тези отделения. Знаете ли, че голяма част от тях функционират благодарение на добрата воля на директорите на болниците и личните симпатии на същите към съдебните медици?
Колегите от страната са безкрайно притеснени от това, че с намаляване бюджета на болниците, първите, които ще бъдат потърпевши, са съдебните лекари. Искам да Ви кажа само няколко случая. През 2006 и 2007 г. имаше областна болница, която задължи съдебните лекари да плащат наем на болницата, за да се ползва аутопсионната зала, а те бяха принудени да наемат помещения извън болницата, където да извършват прегледите. Да се надяваме, че дотам няма да стигнем!
Смятам, че е крайно време да седнат на една маса представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието и на Министерството на финансите и да помислят за една централна субсидия на отделенията по съдебна медицина. Този проблем е поставян безкрайно дълго – повече от 20 години.
През нашето управление направихме няколко кръгли маси заедно с омбудсмана на Републиката. Надявам се, че тези предложения, които имаме, сега ще бъдат представени на сегашното ръководство, включително и в Комисията по здравеопазването, за да не се стигне до блокаж на съдебната система, защото съдебно-медицинската експертиза е едно от нещата, които критикува Европейската комисия заедно с липсата на реформа в съдебната система.
Цялата държава, в частност най-вече здравеопазването, са длъжници на съдебните медици и затова моля в Комисията по здравеопазването заедно с всички представители на тези министерства, които изброих, да седнем на една маса и да решим този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема д-р Милева.
Реплики? Няма.
Други желаещи да вземат отношение по бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
Заповядайте, господин Димитров.
Дарин Димитров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаема д-р Тодорова, уважаеми д-р Генев! Има един въпрос, който вълнува пациентите и лекарите – ще оцелеят ли българските пациенти и ще останат ли лекари в България с Бюджет 2014 г.?
Според Българския лекарски съюз бюджетът на Здравната каса за следващата година е един от най-лошите, откакто е създадена Касата.
Българският зъболекарски съюз не приема в този му вид бюджета на Здравната каса за 2014 г.
Работодателите и синдикатите също отхвърлиха бюджета на Здравната каса. Според тях той действа обезболяващо, а не като лечение на здравната ни система.
Абсурд е да се дадат 200 млн. лв. по-малко за болниците догодина, коментира дори проф. Радослав Гайдарски – здравен министър в кабинета Станишев и член на Националния съвет на БСП. Според него не може да се осигуряват 3 млн. лв. повече за образование, а да няма за здравеопазване.
В приходната част на бюджета на НЗОК са заложени недостатъчно приходи. Увеличението спрямо 2013 г. е в размер на 113 млн. лв., но 8 милиона от тях са трансфер, който в разходната част е заложен за покриване на намаляване на потребителската такса на пенсионерите от 2,90 лв. на 1 лв. Приходите от здравноосигурителни вноски са със 70 милиона повече от 2013 г. или има увеличение с около 4%.
Считаме, че приходите са умишлено занижени предвид следните фактори.
Първо, очакваното преизпълнение през тази година на тези приходи с около 30 млн. лв., предвиденото увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. и на максималния осигурителен доход от 2200 на 2400 лв., вдигането на минималните осигурителни прагове и увеличението на работните заплати на определени служители.
Второ, предвидените трансфери за здравно осигуряване от страна на държавата в размер на 975 млн. 260 хил. лв. и са увеличени в сравнение с 2013 г. с 34 млн. лв.
Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗО е посочено, че лицата по предходната точка се осигуряват в размер на 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, което е 420 лв. Важно е този въпрос да се реши и държавата да се държи като нормален осигурител. Не може тя да има претенцията да е социална и да осигурява 1 млн. 850 хиляди от тези лица, а да го прави върху 210 лв., съответно за 2 млн. 170 хиляди пенсионери върху средната пенсия, която е 260 лв. Четири милиона българи се осигуряват от държавата с абсурдно ниски суми за сметка на останалите работещи, работодатели и самоосигуряващи се лица, които поемат цялата тежест без да получават нужните услуги поради недофинансиране на системата.
По отношение на разходите. Въпреки формалното увеличение със 113 млн. лв. в Бюджет 2014 г. спрямо 2013 г., разчетите показват, че средствата са с около 220 милиона по-малко от очакваното ниво на разходите през 2013 г. Осем милиона лева са компенсация за пенсионерите, която преди се плащаше от самите тях, а сега от бюджета. Формалното увеличение е 105 млн. лв.
Буди недоумение защо, след като се твърди, че няма средства, отново се предприема вече прилаганият популистки ход да се намали така наречената „потребителска такса” на пенсионерите на 1 лев? Предвидените за компенсация допълнителни трансфери от 8 млн. лв. са равностойността на 4 милиона прегледа, а в първичната и в специализираната медицинска помощ се извършват значително повече прегледи на пенсионери, тоест, парите няма да стигнат. Там таксата представлява форма на минимален ко-пеймънт, широко разпространен и прилаган във всички здравноосигурителни системи в далече по-богати държави. Този ко-пеймънт има значение не само като финансов подход, а и други може би по-важни функции, сдържа излишното и безконтролно потребление на здравни услуги, които застрашават достъпа на действително нуждаещи се, и е фактор, повишаващ отговорността за собственото здраве.
Лекарите питат – след като се заплаща част от потребителската такса на пенсионерите, защо държавата не заплаща потребителската такса и на други групи пациенти: на деца, на бременни, на родилки, които са освободени от потребителска такса? Или тя отново е за сметка на медицинските работници?
В предложения бюджет болничната медицинска помощ е оставена на остатъчен принцип. Ако от заложените 988 млн. лв. се приспаднат средствата за диализно лечение, интензивно лечение, диспансерно наблюдение за злокачествени заболявания и роботизирана хирургия, то за лечение по клинични пътеки и високоспециализирани дейности остават 853 млн. лв.
Заложени в Бюджет 2013 г. – 947 млн. лв., реален разход за 2012 г. – 177 млн. лв., очакван вероятен разход през
2013 г. – 1 млрд. 240 млн. лв. Ясно е, че недостигът от 390 млн. лв. не може да се покрие, дори ако целият оперативен резерв от 270 млн. лв. отиде за тази цел. При това в § 6, ал. 2 е предвидено от тези средства да се платят и неразплатените средства за болнична помощ от 2013 г.
Всичко това е на фона на явен недостиг на средства за направления за специализирана медицинска помощ. Необходими са поне още 20 млн. лв. там, за НВД – необходими са 5-10 милиона. Свит е денталният пакет.
В болничната медицинска помощ поне 75% от клиничните пътеки са недофинансирани. Необходимо е да се намери ресурс за отделно заплащане на някои други дейности като анестезии, патоанатомични, патохистологични изследвания, съдебно-медицинските изследвания предвид изчезването на тези специалисти, което заплашва да затвори дори някои областни болници.
По текстовата част няколко думи. В чл. 3 се запазва едностранната административна регулация в извънболнична помощ, въпреки лансираните намерения да се премахне. Същото се отнася и за чл. 4, където се повтаря текста с лимитите на болниците от миналата година. Министър Андреева ни обещаваше, че ще премахне лимитите на болниците, но това си останаха само думи.
Освен законовия резерв в законопроекта е създаден още един странен резерв – от 105 млн. лв., който учудващо съвпада с увеличението на приходната част. В § 8 е предвидено тези средства да се използват само, ако министърът на здравеопазването внесял някакви мерки. Абсурдно е бюджетен закон да се поставят такива условия за използване на вноските, при това в зависимост не от действия на самата НЗОК, а от орган на изпълнителната власт.
Очаква се и промяна в Закона за здравето с цел да се въведат изискванията на Директива 2011/24 ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Не видях откъде ще се отделят тези средства, защото има клинични пътеки, по които ще има интерес на пациентите за лечение в чужбина. Според д-р Тодорова тези средства ще се заделят от т. 1.1.3.9., тоест „Други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ”. Но тази точка я има и в Бюджет 2013 г. и сумата отново е 58 млн. лв.
Колеги, поне аз няма как да подкрепя този бюджет. Знам, че има колеги, които ще го подкрепят.
Но бюджет, в който няма нова здравна политика, няма промяна към по-добро, защо да го подкрепяме? Ако той не е по-добър от този през тази година, как тогава да очаквам, че здравеопазването ще стане по-добро през следващата година? Как да подкрепяме нещо, което не гарантира по-добро здравеопазване през следващата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Димитров.
Това беше изказването на господин Дарин Димитров.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожо Манолова, желаете ли?
Заповядайте!
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушам изказванията на депутатите от ГЕРБ и нападките срещу бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Слушам и не мога да не кажа: да, наистина – това не е бюджет, който да обещава разкош нито на болничната помощ, нито на здравната система като цяло. Няма и как да бъде другояче, предвид факта че за три години и половина ГЕРБ успя да похарчи всички резерви, натрупани в Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът на Касата беше източен докрай, до последната капка в резултат на една последователна политика. Един милиард и четиристотин милиона през 2010 г., 340 милиона през 2011 г., 100 милиона през 2012 г., включително и след като Конституционният съд се произнесе, че трансферите от Националната здравноосигурителна каса противоречат на българската Конституция. За първи път българско правителство и мнозинство в Парламента си позволи да не се съобрази с конституционно решение и въпреки категоричното решение на Конституционния съд на практика и последните 50 милиона от това ограбване не бяха върнати на българските пациенти.
Защото виждам вълнение от страна на сектора на ГЕРБ, искам да покажа една справка от Българска народна банка – Справка за крайните салда към 31 декември по банковата сметка на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка за периода 1999-2012 г. И знаете ли, уважаеми дами и господа, какво е салдото на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2010 г.? Нула, нула! За първи път бюджетът на Касата по време на управлението на ГЕРБ е занулен.
Забележката под тази официална справка на Българска народна банка гласи следното: „На 30 декември 2010 г. БНБ служебно занулява текущата сметка на Националната здравноосигурителна каса, като превежда наличната сума от – забележете, 1 млрд. 413 млн. 281 хил. 561,58 лв. по сметката на централния бюджет”.
Това е престъплението, което ГЕРБ, правителството на Бойко Борисов и парламентарното мнозинство на ГЕРБ в предишния парламент извършиха по отношение на българските граждани, като източиха, отнеха резерва на Здравноосигурителната каса в размер на 1 милиард и повече от 400 млн. лв. – забележете, пари, събрани от българските граждани за здраве.
Всъщност от тази справка става ясно и нещо друго – какво правителството на Сергей Станишев остави на правителството на Бойко Борисов в сектор „Здравеопазване”. Правителството на Сергей Станишев завеща на правителството на Бойко Борисов 1 млрд. 413 млн. лв., определени за извършване на реформа в здравната система – пари за здраве. Какво правителството на Бойко Борисов завеща на правителството на Пламен Орешарски? Три нули, три нули бюджет за месеците октомври, ноември и декември на българските болници! Това е малката разлика между здравната политика на правителството на Сергей Станишев и правителството на Бойко Борисов.
Сега да преминем към здравната политика на правителството на Пламен Орешарски, която се вижда и в този бюджет на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Какво определение следва да дадем на така представения ни бюджет? Бих казала, че това е честният бюджет по отношение на българските лекари, българските пациенти, българските граждани, защото за първи път в него от последните пет календарни години се случват две неща.
Първо, за първи път всички пари, събрани от здравни вноски, ще бъдат използвани за здраве, без уговорки. За първи път всичко, което хората, българските граждани отделят от доходите за здраве, ще отиде в здравната система, ще отиде за здраве. Не че е много. Друга би била ситуацията, ако онзи 1 млрд. 400 млн. лв. не бяха източени от правителството на Бойко Борисов, или другите 340 милиона и още 100 млн. лв., но все пак всичко, което хората ще отделят за здраве, ще се използва за здраве.
За да бъдем коректни, бих искала да кажа, че и този път финансовият министър – господин Чобанов, се опита, както може би всеки финансов министър би се опитал, да задели някой лев от здравните вноски хей така – за резерв или да ги използва за някакви други цели. Разбира се, господин Чобанов беше по-скромен от господин Дянков и се опита да задели 104 млн. лв., които да бъдат записани под черта в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Точно така.
Мая Манолова: Вероятно това е изкушението на всеки финансов министър. Вероятно така определят финансовите министри – хора спестовни, които гледат да заделят нещо.
За да бъдем обаче справедливи, тук трябва да кажа и нещо друго. Този път здравният министър госпожа Андреева и шефът на Здравната комисия в Парламента госпожа Джафер си бяха на мястото, защото не позволиха на господин Чобанов да задели едни 104 млн. лв., които да не се изхарчат през следващата година за здраве, а наистина да бъдат използвани от българските пациенти. Затова моите адмирации към тандема Андреева-Джафер, който със сигурност е едно ниво над последния тандем на бившия здравен министър и шефката на Здравната комисия в Парламента, защото те оставиха Дянков да прави каквото си иска с парите на българските пациенти. Те не посмяха да му се противопоставят, не му се опънаха по никакъв начин, въпреки че сега са много активни в пленарната зала. Те оставиха парите в техния ресор – в сектор „Здравеопазване”, да бъдат източени от Касата, да отидат в държавния бюджет и там да се използват за всякакви други цели.
Затова според мен не е честно към българските лекари и към българските пациенти, бих казала – не е морално от страна именно на тези лица да бъдат толкова активни в този дебат, защото когато трябваше да защитават интересите на пациентите, да се противопоставят срещу източването на парите от Здравната каса, те не направиха абсолютно нищо. Абсолютно нищо! (Реплика от министър Хасан Адемов.) Да, благодаря, господин Адемов.
Нещо повече – те и двете гласуваха „за” да бъдат изпратени в държавния бюджет 1 млрд. 400 млн. лв. пари, събрани от българските граждани за здраве от здравни вноски.
Оставям на всеки един от Вас да прецени, ако сега здравната система разполагаше с тези 1 млрд. 400 млн. лв., какво можеше да бъде направено с тях – дали щяха да се гънат болниците, лекарите и пациентите?! Дали щяха да бъдат изправени на нокти и Здравната каса, и ръководствата на болниците как ще вържат бюджета „Дянков” за 2014 г.?! Защото, извинявайте, автор на този бюджет, който създаде толкова проблеми и на лекарите, и на пациентите, е правителството на ГЕРБ, парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Дори кадрите на ГЕРБ управляваха този бюджет буквално допреди три месеца – в лицето на шефа на Здравната каса, последния здравен министър и шефа на Здравната комисия в Парламента.
Затова казвам, че това е честният бюджет, защото всичко, което гражданите ще отделят от доходите си за здраве, ще отиде в Здравната каса и ще бъде използвано по предназначение. Включително и тези 104 млн. лв. намериха място в бюджета на Здравната каса и благодарение на активната позиция на госпожа Джафер, госпожа Андреева и госпожа Румяна Тодорова. Ето така трябва да работи здравният екип, за да има в крайна сметка резултати.
Второ, какво друго за първи път се случва в бюджета за здравеопазване за последните пет календарни години? За първи път няма трансфери на пари от Здравната каса към министерството и трансфери на дейности от Здравното министерство към Здравната каса! За първи път правителството се съобразява с решението на Конституционния съд, че пари от здравни вноски не трябва да бъдат използвани за други дейности!
Както се вижда от представения бюджет, парите за репродуктивно здраве, парите за инвитро вече са прехвърлени и са ангажимент на Министерството на здравеопазването.
Това, което ще заявя от тази трибуна, е, че ще направим предложение между първо и второ гласуване парите за имунопрофилактика, парите за ваксини да намерят своето място в бюджета на Здравното министерство, защото не е редно те да бъдат покривани със средства от здравните вноски на българските граждани.
Ясно е и е безспорно, че всички натрупани проблеми в здравната система няма как да бъдат решени единствено и само чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Затова ще кажа на здравния министър госпожа Андреева, ще кажа на екипа, който се занимава със здравния сектор, че са необходими промени, които да минимизират щетите от управлението на ГЕРБ в сектора „Здравеопазване”. И за българските граждани, освен за българските лекари, е ясно, че не е нормална системата, в която хоспитализациите за изтеклата година вече надхвърлят два милиона. Не е нормално!
Очевидно има нещо сбъркано в системата и аз ще Ви кажа какво е то. В резултат на редуването на здравни министри и експерименти, които те си правиха със здравната система, бяха направени редица стъпки, които усложниха ситуацията в здравеопазването. Една от грешните стъпки според мен са прекалено високите медицински стандарти, които заложиха прекалено високи изисквания и към болниците за това да отговарят с неоправдано голям брой специалисти в различните отделения, прекалено голям брой специализирани изследвания от лабораториите. В крайна сметка се увеличи себестойността на лечението по различните клинични пътеки, без по никакъв начин през последните три и половина години да бъдат променени техните цени. (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.)
Така че това, което трябва да бъде направено, според мен е да се вслушате, уважаема госпожо министър, и в исканията на Лекарския съюз, и цените на някои клинични пътеки да бъдат коригирани, особено тези, които касаят лечението на деца, лечението на български майки, тези, които са прекалено подценени.
Нека да си го кажем направо – този огромен брой хоспитализации се дължи на опитите за хитруване от страна на болниците – когато цената на клиничните пътеки е недостатъчна, за да покрие разходите на съответното здравно заведение, естествено, че се стига до всякакви ситуации.
Следващото, което трябва да бъде направено, е да се вслушате в мнението на Българския лекарски съюз и там, където има възможности, да бъдат коригирани, занижени цените на клинични пътеки, за да могат лекарите и болниците да функционират нормално, да лекуват българските граждани и да не се налага да шмекеруват, за да покрият в крайна сметка разходите, които правят за съответните видове лечение.
Аз съм сигурна, че диалогът, който имате с Лекарския съюз, с Българския зъболекарски съюз, който също е доволен от това, че ще получи 10 милиона допълнително след окончателното приемане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще продължи. И за разлика от последните четири години управление на ГЕРБ, ще има подписан Национален рамков договор, който да осигури нормално функциониране на здравната система и нормални отношения между ръководството на здравеопазването – и в лицето на здравния министър, и в лицето на парламентарната Здравна комисия, и в лицето на Националната здравноосигурителна каса. Всички предпоставки за осигуряване на спокойното функциониране на здравната система са налице в бюджета, който обсъждаме. Надявам се, че той ще бъде подобрен с предложенията между първо и второ четене и с гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря на народния представител Мая Манолова.
Реплики? Няма. (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.)
Чие име беше споменато? (Реплика от народния представител Георги Андонов.)
Не ми обяснявайте от място, господин Андонов.
Чие име беше споменато? (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.)
Госпожа Атанасова е записана за изказване.
Вие искате лично обяснение. (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Георги Андонов.)
Госпожа Дариткова има думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бяхме споменати от госпожа Манолова като министър и председател на Здравната комисия. Министър Атанасова беше председател по време… (Шум и реплики от КБ.)
Разбирам, че не следите внимателно дебата и търсите само евтините политически ефекти, но наистина тук бяха изказани твърде много лъжи, които, превърнати в партийни директиви, звучат добре. Опитни сте в политическата пропаганда, но, за съжаление, епизодичното Ви присъствие за една година в Здравната комисия не Ви позволи да вникнете в проблемите на сектора.
Мая Манолова (КБ, от място): Затова госпожа Атанасова е вникнала!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Когато системата на здравеопазване беше управлявана от нашия тандем в добра колаборация с управителя на Касата, защото д-р Тодорова я изолирахте в следващите години на реформа, миналата година на болниците беше платено всичко. Лечебните заведения получиха всички средства, даже и тези, които бяха над прогнозните бюджети, и нямаше дефицит.
Средствата за тази година бяха повече. От пет месеца управлявате Вие и опитите всички проблеми на системата да ги прехвърлите на ГЕРБ стават несъстоятелни, защото решенията в момента ги вземате Вие. И решенията са такива, фактите са такива, каквито ще изпитат на гърба си българските пациенти и българските лекари през следващата година.
Факт е, че бюджетът, който сте предвидили, има особено рафинирана форма на трансфер, който се нарича „средства за разплащане на разходите след стратегия от министъра на здравеопазването”. Определено сте по-опитни юридически, но отново със средства на българските граждани, с обществени средства ще се плащат решения, които ще зависят от администрацията и от държавното управление. Ако това не е вариант на трансфер, определете го с други думи.
При всички положения трябваше да научите добре, че стандартите не се определят нито от Политическа партия ГЕРБ, нито от министъра на здравеопазването, а от научните дружества по съответните специалности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И ми е много интересно как ще успеете Вие да им наредите да запишат по-занижени стандарти, които касаят качеството на обслужването на българските пациенти.
Мустафа Карадайъ (ДПС, от място): Цецо нареждаше! Цецо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Госпожа Атанасова – за изказване.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Лично обяснение ще дам, само ако името Ви е споменато изрично. В противен случай всеки си позволява свободна интерпретация на личното обяснение. Само ако името Ви е споменато от изказващия се.
Вие сте записана за изказване. Искате ли думата?
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Искам процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Заповядайте.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми професор Имамов, това че се разпознах в тандема министър и председател на Здравната комисия ми дава право да взема лично обяснение, въпреки че ме лишихте от това право. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Моля за тишина – да чуем госпожа Атанасова. Моля за тишина!
Десислава Атанасова: Ще ползвам процедурата по начина на водене, за да кажа само няколко неща.
Първото е да осведомя госпожа Манолова (реплики от КБ), че не съм участвала в гласуването през 2010 г., госпожо Манолова, на Закона за бюджета на държавата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Вие реплика ли правите или лично обяснение?
Десислава Атанасова: ...и на Здравната каса.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Да го таксувате като лично обяснение... (Шум и реплики от КБ.)
Десислава Атанасова: Не е реплика, а е процедура по начина на водене, господин председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Уважаеми колеги! (Реплики.)
Не влизайте в диалог със залата! Моля Ви се! Обърнете се към мен, да не Ви чета отделните текстове в правилника какво значи лично обяснение.
Десислава Атанасова: Приемам бележката Ви.
Смятам, че в момента съм в процедура по начина на водене и Ви моля да се държите достатъчно професионално. Не вземайте повод от поведението на председателстващия до преди няколко минути. Считам, че от първия ден на тази висока трибуна би трябвало да дадете добър тон и за следващите заседания на Народното събрание. (Народният представител Илия Баташки изпраща звучни въздушни целувки към трибуната.)
Господин председател, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря.
Все пак аз съм длъжен да попитам – госпожа Атанасова заяви изказване. Ще се изказвате ли, госпожо Атанасова? (Шум и реплики.)
Да или не?
Десислава Атанасова (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Имате думата, Вие сте наред.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Безспорно е, че ако се върнем малко ретроспективно назад, така както вече се върнаха колеги, не може да не обърнем внимание на казаното при приемането на предходните бюджети и за 2010, 2011, 2012 и 2013 година.
Тогава от тази парламентарна трибуна се твърдеше, че бюджетите на правителството на ГЕРБ са лишени от всякаква политика не само по отношение на общинските болници и по отношение на лекарствената политика, а изобщо от всякаква разумна политика по отношение на здравето на българските граждани.
Само че ситуацията при приемането на Бюджет 2014 на Националната здравноосигурителна каса е много по-различна от предходните, защото сега за първи път се чуха и становищата на съсловните, пациентските, синдикалните организации, дори се чуха становищата на Ваши колеги, на един уважаван от мен бивш министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Той обяви, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е безумен бюджет! Той започва с 200 млн. лв. по-малко за болнична помощ.
По този начин го определиха и от съсловните организации. Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз, пациентските и синдикалните организации не приемат този бюджет, защото този бюджет е бюджет на празните обещания, бюджет в който липсва всякаква идея и мярка за политика в здравеопазването.
И въпреки че тук преждеговорившите се упражняваха в политическа риторика, че този бюджет е формиран и е следствие на управлението на ГЕРБ и че са откраднати 1 млрд. 400 млн., мога да Ви кажа, че размахвайки справки от БНБ, трябваше, след като сте толкова активни в говоренето от парламентарната трибуна, да присъствате и в Комисията по здравеопазването. Там именно от Министерството на финансите заявиха, че тези средства – 1 млрд. 400 млн. лв., и в момента са във фискалния резерв на държавата. (Реплики.)
Госпожа Таня Андреева беше на това заседание. Управителят на Здравната каса също беше на това заседание и това заседание проведе миналата седмица Комисията по здравеопазването. Можете да попитате и госпожа Джафер, която също много добре чу твърденията на експертите от Министерството на финансите. Какво се предлага?
Предлага се болничната помощ да е лишена от 200 млн. лв. през 2014 г. Двеста милиона минус за болниците! Да не би сега само на приближени болници да бъдат осигурени средства? (Реплики от КБ и ДПС.)
Да не би да бъдат разкрити някъде общински болници? Аз не чух никой от тази парламентарна трибуна да заяви някакъв ангажимент към общинските болници.
Нека само да припомним, че през 2013 г. в Министерството на здравеопазването такава методика беше обсъдена, беше гласувана и през цялата 2013 г. общинските болници получаваха средства за дейност.
Моите поздравления, че госпожа Андреева прояви приемственост и запази тази методика и занапред чувам, че в бюджета на Министерството на здравеопазването ще има такива средства за болнична помощ и за дейност за тези общински болници. (Реплики.)
Какво обаче се случва с тези 104 милиона, които са записани някак си под черта? Как ще се разплащат те? Те се прехвърлят от 2013 г. за 2014 г., тоест дефицитът в Здравната каса се увеличава. И всичко това ще доведе до катастрофа в здравеопазването! (Реплики и провиквания от КБ и ДПС.)
В момента и за съжаление Българският лекарски съюз, всички пациенти са притеснени от това какво ще се случи през следващите няколко месеца. И ако има някой, на който в тази зала мога да изразя съчувствие, това наистина е министърът на здравеопазването.
Въпреки бодрите поздравления на някои от преждеговорившите мога да кажа, че министърът на здравеопазването не се е справил с убеждаването на министъра на финансите и е факт, че за следващата година болниците ще бъдат лишени от финансов ресурс, ще бъдат лишени и пациентите.
Тази година при Вашето управление за първи път се стигна дотам, че пациент заяви, че българската държава го е осъдила на смърт! (Народният представител Татяна Буруджиева тропа по банката и се провиква от място.)
Аз мисля, че през следващата 2014 г. не един пациент ще излезе и ще направи такова обръщение към българската нация. (Народният представител Татяна Буруджиева продължава да тропа по банката и да отправя реплики на висок глас от място, шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Моля за тишина в залата!
Десислава Атанасова: За съжаление това е бюджет на празните обещания!
Едно-единствено обещание по отношение на потребителската такса на пенсионерите е факт. Да, безспорно. И за него са отделени 8 милиона, но Вие не сте помислили за достъпа на тези хора до здравеопазване! (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Това съвсем скоро ще се върне като бумеранг към Вашето управление. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Реплики, уважаеми народни представители? Има ли реплики?
Заповядайте, господин Михов, за реплика. (Шум и реплики в залата.)
Искам да Ви предупредя, че имате 40 секунди!
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Атанасова, мисля, че пропуснахте да споменете нещо, а именно да коментирате едно изказване отпреди два дни на министъра на финансите, който в национален ефир по национално радио заяви, че догодина Здравната каса няма да сключва договори с всички болници. С всички!
Янаки Стоилов (КБ, от място): Много добре! Много добре. Мно-го добре!
Цветомир Михов: Което означава в прав текст, че той каза на българските граждани, че няма да даде възможност за адекватно лечение в болница, която пожелаят те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, побрахте се във времето, което Ви се полага.
Други реплики?
Изказване – господин Цонев?
Реплика – госпожа Манолова.
За втора реплика – госпожа Манолова, за трета реплика – няма.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Атанасова! Все пак се надявах, че в този дебат след всичко, което се каза от парламентарната трибуна, ще проявите малко срам. Окаяното състояние на болниците в момента е в резултат на Вашата политика, на бюджета, който Вашият финансов министър Дянков подготви, на бюджета, който гласуваха Вашите народни представители.
Положението на българските болници наистина е катастрофа и тази катастрофа е докарана от Вас, персонално от Вас, като последният здравен министър от правителството на Бойко Борисов – човекът, който е отговорен и за източването на 1 млрд. 400 млн. лв. от Здравната каса.
Много ми е интересно как си ги представяте тези пари – може би надиплени някъде, които чакат някой от Здравната каса да си ги вземе обратно?
Наистина ли не разбрахте, или разигравате евтин театър, че тези 1 млрд. 400 милиона бяха похарчени от Дянков?! Заминаха, потънаха в резерва, безвъзвратно бяха отнети от българските пациенти. Сега вместо да се засрамите, защото ако този 1 млрд. 400 милиона бяха налични, болниците нямаше да се гънат, пациентите нямаше да страдат. Вие сте лично отговорна, заедно с другите здравни активисти от Парламентарната група на ГЕРБ, така че се засрамете и спрете да говорите от парламентарната трибуна.
А за парите за общинските болници, на Вас ли да обяснявам – не го ли разбрахте, бяхте здравен министър, че парите са в консолидирания бюджет, не са в бюджета на Здравната каса?! Защо бяхте министър една година, като не знаете елементарни неща?! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Още веднъж питам: трета реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Манолова, смятам, че за разлика от Вас доста по-добре познавам и бюджета на Здравната каза, и бюджета на държавата. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Моля за тишина в залата!
Десислава Атанасова: Имайте предвид, че на общинските болници се заплаща по същия начин както на областните и на университетските – след като се отчетат в Здравната каса по изработените клинични пътеки и преминали пациенти. Говорех за нещо съвсем друго, но само просветените (силен шум и реплики от КБ и ДПС, тропане по банките от КБ) са разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Моля за тишина в залата!
Десислава Атанасова: Да, Вие не сте от здравните активисти, Вие сте от партийните активисти и вероятно това говорене Ви отива. Но ще го оставя без коментар, защото не само че не разбирате бюджета на Касата, не разбирате Закона за държавния бюджет във функция „здравеопазване”, но не разбирате и че вече сме в 2014 г., а не в 2010 г.
Господин Михов, благодаря за напомнянето. Аз пък ще напомня на залата, че не само финансовият министър заяви подобно нещо. Шефът на Касата, избран от това управляващо мнозинство, каза, че болниците приемали всяко куцо и сакато. Ами, кого да приемат, госпожо Тодорова? Аз все си мислех, че болниците са за това – да приемат пациенти, били те и куци, и сакати. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря и аз.
По реда на записалите се, господин Цонев трябва да вземе думата.
Заповядайте, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! С риск и на мен да ми кажат, че не съм от просветените на тема бюджет, все пак реших да се изкажа. Ще поема този риск, госпожо Атанасова. (Смях от КБ и ДПС.) Ще поема този риск.
Понеже няколко пъти апелирате от тази трибуна за професионален дебат, да Ви върна в професионализма, ако имате такова искрено намерение. Не можете да си представите какъв е актът на прехвърляне, каква правна тежест има и какво престъпление е и от правна гледна точка, и от морална гледна точка, и от бюджетна гледна точка, и от всякаква гледна точка прехвърлянето на въпросните 1 млрд. 412 милиона. Затова станах, за да Ви го обясня. Тези пари, за които ние в тройната коалиция взехме решение, с увеличаването на 2% на вноската, да отидат в резерв, за да стартира с тях очертаната здравна реформа – ясно набелязаната здравна реформа. Тя беше набелязана в детайли –Вие знаете, че бяха готови дори законопроектите. Не технологията, не пътят на реформата, а законопроектите и тези пари трябваше да следват пациента, трябваше да следват тези, които са ги вложили там, и ние сме ги спестили, за да стартира реформата.
Идвате Вие на власт, пристига един корифей отнякъде, назначен за финансов министър, и решава, че трябва да смени статута на този специализиран резерв, който е част от фискалния резерв, и да го прехвърли в общия резерв на страната. Това знаете ли на колко неща противоречи? Понеже сте специалист, тук претендирате, че сте тежката артилерия в здравеопазването, нека да Ви кажа: парите от здравните вноски според Закона за здравното осигуряване се разходват само за здраве. Те са целеви. Преместването им от целеви резерв в общия резерв е престъпление, за което аз силно се надявам главният прокурор и прокуратурата да привлекат под отговорност бившия министър Дянков.
Тогава ще Ви питам: как се чувствате като хора – говоря за тези от ГЕРБ, които натиснахте зеленото копче и казахте „да” на този трансфер? Защото така не само извършихте престъпление всички Вие, заедно с финансовия си министър, не само извършихте морално престъпление към българските данъкоплатци – и осигурени лица, и бъдещи пациенти, не само към лекарите и здравната система, но така и блокирахте цялата реформа. Вие няма да отречете, че бяхме достатъчно коректни не заради Вас – бяхте ни ясни още 2009 г. какво представлявате, а заради българските пациенти, българските граждани с моите колеги Ви дадохме целия пакет на Вашия първи здравен министър. Целият пакет, плод на тригодишния ни труд, за да можете да го приложите заедно с този резерв. Вие наследихте готова пътека за реформа, готова технология за реформа, готово законодателство и натрупан безпрецедентен за българската здравна система резерв. Всичко това с лека ръка го ометохте и сега заставате на тази трибуна и започвате да държите сметка на първия бюджет на това правителство, на Здравноосигурителната каса какво била извършила и какво не била извършила.
За да не е критиката ми само към Вас, ще се обърна и към българските лекари, които тогава мълчаха, с много малки изключения, които сега за 104 милиона излязоха на протест – правилно излязоха на протест, да си ги вземат тези пари, да бъдат в здравната система, съгласен съм с това, а за 1 млрд. 400 милиона от кабинетчетата казваха: „Не е добре!” Независимо от това кой е на власт, нещата трябва да бъдат мерени винаги с една мярка. Това е мярката – законът, правото, моралът. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Цонев.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): За лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Няма да Ви дам думата за лично обяснение.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ами, защото няма да Ви я дам.
Ако искате за реплика, имате четири секунди, още пет-десет –някаква къса реплика бива, защото този номер с личните обяснения вече става досаден.
Заповядайте за реплика.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Те май нямат време за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Имат четири секунди и още десет-петнадесет. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Тогава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: За процедура ли? Нямате право на процедура.
Или вземате реплика, или няма да Ви дам думата – изберете си.
Десислава Атанасова: Господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ама, няма господин председател. То бива-бива, но не може всичко да...
Десислава Атанасова: Поименно съм спомената. Към мен се обърна господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Поименно трябва да сте засегната.
Десислава Атанасова: Засегната съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Прочетете си правилника.
Десислава Атанасова: Засегната съм, господин председател. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Изчакайте малко.
Сега ще Ви дам думата, но имайте предвид, че с това лично обяснение, въведено в предишния Парламент, много често се злоупотребява. И си прочетете правилника – не е само да Ви споменат името. На мен името ми го споменават по сто пъти, няма да се обяснявам тук.
Десислава Атанасова: Уважаеми господин председател, почувствах се лично засегната, тъй като господин Цонев се обърна към мен, че съм участвала в извършването на престъпление.
Йордан Цонев (ДПС, от място): Не към Вас, а към Парламентарната група на ГЕРБ.
Десислава Атанасова: Може ли думата за лично обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Щом се чувствате като засегната.
Десислава Атанасова: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Цонев, да, действително ако започне професионално дебатът, то на някои от изказващите се трябва да им бъде отнемана думата. Съгласна съм с Вас.
По отношение на личното обяснение, отново твърдя – това може да се провери и по стенограмите, и по начините на гласуване, аз не съм участвала в това престъпление в кавички, както Вие твърдите.
Йордан Цонев (ДПС, от място): Не в кавички, въобще не е в кавички.
Десислава Атанасова: Нито съм гласувала, нито съм обсъждала тогава Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на Касата.
Ако сте сметнали, че има някакво нарушение на законодателството, то Законът за бюджета на Здравната каса може да бъде атакуван пред Конституционния съд. Може би резонният въпрос трябва да бъде: защо не е направено? А твърдението вече три години, че Симеон Дянков е откраднал 1 млрд. 400 млн. лв. от здравни осигуровки, смятам за несериозно. Вие сте добър парламентарист и дълги години участник в Комисията по бюджет и финанси. Знаете, че тези средства не могат да бъдат откраднати.
Пожелавам Ви обаче в това управляващо мнозинство да наложите законодателството, на което сте държали през
2009 г. Успех!
Янаки Стоилов (КБ, от място): А Вие да върнете парите, които сте взели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря.
А сега – репликите.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Мустафа Карадайъ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, във Вашето изказване според мен Вие надценихте Парламентарната група на ГЕРБ, за да им говорите за неща, които са се случвали преди те да дойдат на власт. За тях историята преди те да бъдат, преди тях да ги има, служи единствено и само за оправдание на тяхната некомпетентност и импотентност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви!
Мустафа Карадайъ: А в настоящия момент техните очаквания са по техен образ и подобие – както са положили началото, да вървят някакви процеси по техен образ и подобие. От тази гледна точка според мен не сте прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Друга реплика? Не виждам.
За дуплика има думата господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Карадайъ, никога не съм ги нито подценявал, нито надценявал. Просто исках да обърна внимание на колегите, които апелират за професионализъм, че трябва да внимават, за да не се случи. По-добре да се движите в дебата, който на моменти е полупрофесионален, на моменти – непрофесионален. Това е доста сериозен стил на Вашата група, отколкото да влизате в професионален дебат! Там категорично ще загубите.
Ето, например сега, ако трябва да отговоря професионално на това, което госпожа Атанасова каза – давам Ви възможност за още една процедура – ще трябва да Ви обидя. Вие просто не разбирате какво означава фискален резерв, какво означава обособена част от този фискален резерв и защо е престъпление прехвърлянето на едни целеви средства в общия...
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Кюп!
Йордан Цонев: ...кюп, както ми подсказват колегите, в общия фискален резерв. Защото в общия фискален резерв средствата не са целеви. Те се харчат за всички бюджетни системи, което означава, че се нарушава принципът – пари, взети за здраве, да бъдат давани за здраве.
Искате професионално, обяснявам Ви го професионално. Не правете такива реплики под формата на лични обяснения, защото излизате извън мечтания от Вас професионален тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Цонев.
Процедура – господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин председателю, честно казано, аз съм смутен, стоейки в залата от няколко часа насам, защото Парламентарната група на ГЕРБ заяви от тази трибуна, че демонстративно напуска днес заседанието, защото мнозинството не гласува една тяхна процедура.
Аз питам: в момента Парламентарната група на ГЕРБ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Каква процедура е това?! Това е въпрос.
Петър Мутафчиев: Не е въпрос. Аз ще направя и конкретно предложение.
Участва ли в дебата или не участва? И ако отговорът не може да се даде от бившия министър на здравеопазването, то попитайте господин Велчев, който направи тази процедура – да знаем в момента представителите на ГЕРБ легитимни ли са или не? Допитайте се и кажете на пленарната зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Какво е предложението?
Петър Мутафчиев: Предложението ми е да се допитате до господин Велчев и да кажете на пленарната зала ГЕРБ участва ли в днешното заседание или не участва?! (Ръкопляскания от мнозинството.)
И още нещо! Господин председателю, считам, че беше тотално неуместно да дадете думата за лично обяснение на госпожа Атанасова. Това, че с нейно искане и на българското правителство са откраднати 1 млрд. 400 млн. лв. от Здравната каса, е явно престъпление. И ако някъде трябва да се дават обяснения, това не е пленарната зала, а съдът. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря.
Нямаше процедура в това. Ако сте влязъл по-късно, направете справка – влизали са в парламентарната зала и са изразходвали цялото си време.
А такива препоръки – да провеждам допитвания, има референдуми за допитвания. Аз не се занимавам с допитвания. Благодаря. (Смях и оживление в залата.)
Заповядайте за изказване, господин Райнов.
Емил Райнов (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, господин министър, колеги! Много неща се казаха, много истини, много неистини. Забравиха се обаче три важни аспекта на здравеопазването.
Един от аспектите е, че през изминалите два-три дни в обществото се появи сигнал, че от ГЕРБ щели да внесат законопроект – да се върне резервът 1 млрд. 400 млн. лв. на Касата.
Тук за просветените, които са чели нещо друго извън „Оцеола”, пардон – „Винету”, бих припомнил едно изказване на един много мъдър човек – че вселената и всемирната глупост са безкрайни.
Второто нещо, това са задълженията на болниците. Колеги, освен кражбата на резерва, освен всички други неща, забравяме нещо много важно – задълженията на болниците – проблем, който стои пред новото ръководство на министерството, който стои пред всички нас, но проблем, който възникна именно при предишното управление. В края на 2009 г. през месец юли всички болници имаха задължения на обща сума 39 млн. лв. Какво се случи през изминалите четири години под вещото ръководство на кохортата министри, заместник-министри, шефове на Касата и така нататък? Под вещото ръководство в края на тази година задълженията гонят 600 млн. лв.! Шестстотин милиона лева! Какво се случи?! Нали плащахте редовно всичко, нали всичко беше под контрол, нали всичко беше прозрачно?! Шестстотин милиона лева! Да, прав е колегата Добрев – Военна болница има 80 млн. лв., само че припомням – в края на 2009 г. Военна болница имаше задължения в размер на 726 лв. За четири години натрупаха 80 млн. лв. Как? Защо? Всъщност този въпрос „Как, защо и кой?” да не го задаваме!
Третият важен аспект, който се забравя – колеги, в резултат на тези неща, освен че обезкръвихте системата, Вие деморализирахте здравната система, Вие обезверихте и хората! Вие демотивирахте хората! Запомнете го! Това ще Ви тегне години напред. От 900 хиляди здравно неосигурени през 2009 г. в момента минават два милиона! Искам да видя коя е тази сила, която ще мотивира тези хора! Защото Вие нанесохте непоправими щети.
И накрая, кратичко и ясничко – бюджетът за следващата година, добър, лош, това е реалният бюджет, това е честният бюджет. Това е разумният бюджет в рамките на тази макроикономическа рамка.
Пак повтарям – добър или лош, но е със 112 млн. лв. повече и при всички положения е по-добър от Вашия.
Така че, колеги, посипете си главата с пепел и дано никога повече не се упражнявате върху българското здравеопазване. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Райнов.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам разискванията и по тази точка от дневния ред.
Гласуването ще бъде утре след 9,00 ч., след като се гласува бюджетът на държавното обществено осигуряване. Тогава ще поставим на гласуване и бюджета на Здравната каса.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г.
Господин Цонев, моля да представите основния доклад.
РЕПЛИКА: Докладът е много дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Има още малко време. Знам, че сте изморени. Нямаше почивка, но поне да представим доклада.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги!
„Д О К Л А Д
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., съвместно с Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Петър Чобанов – министър на финансите, Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Димитър Костов – подуправител на Българската народна банка, Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата, Михаил Кожарев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Тодор Попов – председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, заместник-министри, експерти, представители на работодателски организации, представители на браншови организации, представители на граждански организации и други.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси на 30 октомври 2013 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание одобрения с Решение № 650/30.10.2013 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г., актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към законопроекта и приетото становище по проекта за бюджет на съдебната власт. С точка 5 от същото решение правителството е възложило на министъра на финансите да представи законопроекта в Народното събрание.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 79, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
От името на правителството Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г. беше представен от министър Чобанов, а бюджетът на съдебната власт от господин Кожарев.
В мотивите към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и в експозето на министър Чобанов бе представен кратък анализ на икономическата ситуация в световен мащаб, както и очакванията за периода 2013-2016 г. световната икономика да нарасне съответно от 3,1% до 4,2%.
Подобрението на водещите индикатори за еврозоната през последните месеци формират очаквания за нейното бавно и постепенно възстановяване. В краткосрочен план вътрешното търсене се очаква да бъде благоприятно повлияно от забавянето на инфлационните процеси, което от своя страна ще подкрепи реалните доходи. Очаква се икономиката на ЕС да продължи да се възстановява, като през второто тримесечие на 2013 г. европейската икономика технически излезе от рецесия. За цялата 2013 г. спадът ще се забави до 0,1%, а през 2014 г. се очаква ръст от 1,2% и постепенно увеличаване на растежа до 1,8% през 2016 г.
1. Основните макроикономически показатели в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. са следните:
1.1. Брутен вътрешен продукт
През 2013 г. се очаква българската икономика да отбележи реален ръст от 0,6% и да достигне в абсолютен размер по текущи цени сумата 78 932 млн. лв. Основен принос за растежа ще има външният сектор, като износът на стоки и услуги се очаква да нарасне с 6,8% в реално изражение. Забавянето на растежа на вътрешното търсене, което започна още от края на 2012 г., продължи и през първото полугодие на 2013 г., като за годината се очаква спад от 0,9% основно в резултат на понижението при инвестициите. Свиването на вътрешното търсене ще ограничи реалния растеж на вноса до 4,4% и ще се отрази в положителен принос на нетния износ към растежа на БВП (1,5 процентни пункта).
Подобряването на перспективите пред развитието на европейската икономика през 2014 г. ще се отрази в ускоряване на растежа на износа до 7,2% в реално изражение. В резултат на подобряването на икономическата среда вътрешното търсене ще започне да се възстановява и се очаква да нарасне с 1,9%. Повишението на износа и вътрешното търсене ще ускорят растежа на вноса до 7,1% и нетният износ ще отбележи отрицателен принос от 0,1 процентни пункта. Така растежът на БВП за 2014 г. се очаква да достигне 1,8% в реално изражение и в абсолютен размер по текущи цени сумата 81 582 млн. лв.
1.2. Пазар на труда и доходи.
През първото тримесечие броят на заетите се увеличи спрямо края на 2012 г., а през вторите три месеца беше постигнат положителен ръст на заетостта и на годишна база. Отчитайки сезонните колебания до края на 2013 г., очакванията са темпът на изменение на заетите на годишна база да бъде слабо положителен, в рамките на 0,1% (според дефиницията на Системата за национални сметки). Въпреки обичайното раздвижване нивото на безработица се очаква да остане по-високо на годишна база през цялата 2013 г., като средногодишната му стойност се очаква да възлезе на 12,9% (според дефиницията на Наблюдението на работната сила).
През 2014 г. възстановяването на пазара на труда ще продължи с ускорен темп и за разлика от 2013 г. ще се отрази в намаление на безработицата. Средният за годината очакван растеж на заетостта възлиза на 0,5%, а нивото на безработица се очаква да намалее до 12,6%.
1.3. Инфлация
Инфлацията през 2013 г. ще остане сравнително ниска под влияние на благоприятната конюнктура на международните пазари на суровини, като средногодишният темп на изменение на хармонизираната инфлация се очаква да бъде 0,6%.
През 2014 г. средногодишната инфлация се очаква да бъде 1,8%, след което слабо да се ускори до 2,1-2,2% в периода 2015 2016 г. През разглежданите години не се очаква съществено повишение в международните цени на храните и петрола в доларово изражение и при допускане за стабилно евро не се очаква ускорение на инфлацията по линия на външни фактори. С възстановяването на вътрешното търсене се очакват по-високи относителни потребителски цени на услугите в сравнение с хранителните и нехранителните стоки.
Влиянието на данъчната политика през 2014 г. също се очаква да има нисък принос за инфлацията, тъй като хармонизацията на акцизните ставки при течните горива беше приключена в началото на настоящата година.
1.4. Платежен баланс
Очаква се в края на 2013 г. излишъкът по текущата сметка да бъде в размер на 0,6% от БВП. Стабилизирането на европейската икономика и прогнозираният ръст на основните ни партньори извън Европейския съюз ще поддържат нарастването на износа, което за годината ще възлезе на 5,7%. Слабото вътрешно търсене ще продължи да оказва задържащ ефект върху вноса (2% растеж на годишна база). Така дефицитът по търговския баланс ще се свие до 6,8% от БВП през 2013 г.
Нарастване на износа на стоки се очаква и през 2014 г., като номиналният растеж ще се ускори до 9,6%, подкрепян от по-силно външно търсене и положителна ценова динамика. Очакваното възстановяване на потреблението и активизиране на инвестиционната дейност ще се отрази в по-забележимо ускорение на вноса до 9,2%.
С оглед на очакванията за умерен растеж на приходите от туризъм, балансът на услугите ще възлезе на 5,5% и 5,6% от БВП, съответно в края на 2013 и 2014 г., и ще остане на това ниво в периода до 2016 г. По-високото усвояване на средствата от Европейския съюз ще има положителен принос за динамиката на текущата сметка през текущата година с очакван излишък по текущи трансфери от 5,5% от БВП.
В резултат от описаните процеси се очаква балансът на текущата сметка да достигне дефицит от 0,2% от БВП през 2014 г., който постепенно ще нарасне до 1,2% от БВП през 2016 г.
Притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като те ще осигуряват достатъчно покритие на дефицита по текущата сметка до края на прогнозния хоризонт.
2. Основни показатели по консолидираната фискална програма за 2014 г.:
2.1. Общо приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма.
Правителството е приело приходите, помощите и даренията общо по консолидираната фискална програма за 2014 г. да са в размер на 30 886 млн. лв., или 37,9% от БВП. Тази сума е по-голяма от сумата по програмата за 2013 г. с 501,2 млн. лв. или ръст от 1,6%. Увеличението на приходите, помощите и даренията-общо е резултат от увеличение на същите постъпления по националния бюджет с 1 021,7 млн. лв. и от намалението по сметките за средствата от Европейския съюз с 520,6 млн. лв.
От общата сума на приходите, помощите и даренията за
2014 г., по националния бюджет се очаква да постъпят 27 754,5 млн. лв. или 89,9 на сто от общата сума по КФП и от европейски средства 3 131,4 млн. лв., които са 10,1% от общите приходи.
Приходите по националния бюджет за 2014 г. се очаква да постъпят от: данъчно-осигурителни приходи 24 328,7 млн. лв., което е с 1 477,5 млн. лв. повече от 2013 г.; неданъчни приходи – 3 321,6 млн. лв., което е с 472,0 млн. лв. по-малко от 2013 г. и от помощи и дарения 104,3 млн. лв., което е с 16,3 млн. лв. повече от това за 2013 г.
2.2. Общо разходи, вноска в общия бюджет на Европейския съюз и трансфери по консолидираната фискална програма за 2014 г.
Предвидено е показателят „Общо разходи, вноска в общия бюджет на ЕС и трансфери” да бъде 32 358,3 млн. лв. или 39,7% от брутния вътрешен продукт за 2014 г. Тази сума е с 380,1 млн. лв. повече от същите разходите за 2013 г. или ръст от 1,2%.
От общите разходи, вноска в общия бюджет на Европейския съюз и трансфери чрез националния бюджет ще се изразходват 29 008,8 млн. лв. или с 1 012,2 млн. лв. повече от 2013 г. и чрез сметките за средства от Европейския съюз ще се изразходват 3 349,5 млн. лв. или с 632,1 млн. лв. по-малко от 2013 г.
Средствата по показателя „разходи” за 2014 г. са разчетени на сума 31 453,6 млн. лв., в това число по националния бюджет 27 154,4 млн. лв., и по сметките за средства от Европейския съюз 4 299,2 млн. лв. Спрямо програмата за
2013 г. разходите по Консолидираната фискална програма са увеличени с 383,6 млн. лв., по националния бюджет са увеличени с 954,4 млн. лв., и по сметките за средства от Европейския съюз са намалени с 570,8 млн. лв.
Предвижда се размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2014 г. да е 904,7 млн. лв. или с 3,5 млн. лв. по-малко от 2013 г.
В националния бюджет за 2014 г. е предвиден трансфер за сметки за средства от ЕС в размер на 949,7 млн. лв., а за 2013 г. тези разходи са били 888,4 млн. лв. Следователно за 2014 г. средствата за съфинансиране са увеличени с 61,3 млн. лв.
2.3. Бюджетно салдо на консолидираната фискална програма
За 2014 г. е планиран бюджетен дефицит в размер на 1 472,3 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт дефицитът е 1,8%. Това бюджетно салдо е резултат от увеличения размер на приходите с 501,2 млн. лв. и увеличения размер на разходите с 380,1 млн. лв. Разликата между увеличените размер на приходите и разходите е 121,1 млн. лв. Тази цифра показва размера на подобряването на бюджетното салдо за 2014 г.
Бюджетното салдо за 2014 г. е в рамките на максимално допустимия размер за дефицита на сектор „Държавно управление” (3% от БВП на начислена основа), като неговият размер е съобразен с настоящите икономически условия и отразява целенасочените усилия на правителството да минимизира въздействието на фискалната консолидация върху икономиката.
Предлаганият размер на дефицита ще осигури финансиране на приоритетни за правителството области – инвестиционни програми за икономически растеж и устойчиво развитие на регионите, програми за развитие на образованието, здравеопазване и социални потребности на нацията и ще осигури силна финансова позиция в момент на повишена несигурност в международната икономика.
2.4. Функционални направления на разходите по консолидираната фискална програма за 2014 г.
- За социално осигуряване, подпомагане и грижи се предвиждат разходи в размер на 11 262,3 млн. лв., което е 13,8% от брутния вътрешен продукт, което е с 354,6 млн. лв. повече от 2013 г.
- За жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда се предлагат разходи в размер на 2 837,2 млн. лв. или с 94,3 млн. лв. по-малко от сумата за 2013 г.
- За здравеопазване са разчетени разходи в размер на 3 466,7 млн. лв. или със 113,3 млн. лв. повече от същия разход за 2013 г., което е 4,2% от брутния вътрешен продукт, колкото и за 2013 г.;
- За отбрана и сигурност в програмата са записани 2 924,5 млн. лв. или с 3,0 млн. лв. по-малко от разхода за 2013 г. Това представлява 3,6% от брутния вътрешен продукт за 2014 г. при 3,7% от брутния вътрешен продукт за 2013 г.;
- За системата на образованието са предложени 3 062,9 млн. лв., или със 143,1 млн. лв. повече от разхода за 2013 г., което е 3,8% от брутния вътрешен продукт или с 0,1% от брутния вътрешен продукт повече от 2013;
- За общите държавни служби разходът е 1 882,0 млн. лв., което е с 35 млн. лв. повече от 2013 г. или 2,3 % от брутния вътрешен продукт, колкото и за 2013 г.;
- За почивно дело, култура и религиозни дейности са разчетени 574,1 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 48 млн. лв. от 2013 г. и като процент от брутния вътрешен продукт се запазва на 0,7%.
- За икономически дейности и услуги са планирани 4 751,7 млн. лв., или с 30 млн. лв. по-малко от разхода за 2013 г., което е 5,8% от брутния вътрешен продукт или с 0,2% от брутния вътрешен продукт по-малко от 2013;
3. Политика и състояние на държавния дълг.
Политиката по управление на държавния дълг ще продължи да следва основната цел, дефинирана в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012–2014 г. за осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение при оптимална цена и степен на риск .
Към 30 юни 2013 г. номиналният размер на държавния дълг е на обща стойност 13 545,4 млн. лв., в това число външен дълг 7 269,0 млн. лв. и вътрешен 6 276,4 млн. лв. В структурно отношение външният дълг заема 53,7%, а вътрешният 46,3%. В номинално изражение държавният дълг бележи увеличение с 1 738,3 млн.лв. в сравнение с отчетената стойност в края на юни 2012 г. в резултат на нарастването основно на вътрешния с 1 420,3 млн. лв. и на външния дълг с 318,0 млн. лв. Регистрираното нарастване на външния дълг е в следствие на полученото ново външно финансиране и валутно курсовите разлики. Към края на
2013 г. се очаква нивото на държавния дълг да възлезе на 14,6 млрд. лв., като относителният дял на външния държавен дълг да се увеличи с 3,3 процентни пункта до около 57,0%, респективно със същата стойност да се намали вътрешния държавен дълг, достигайки 43,0%.
Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт към края на юни възлиза на 17,2% при 17,6% отчетено за 2012 г. Към края на 2013 г. този показател се предвижда да не надвишава 18,5% от брутния вътрешен продукт. През следващия тригодишен период се очаква увеличение в номиналното ниво на държавния дълг, достигайки в края на 2016 г. до размер от около 20 млрд. лв. (22,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт). Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е повишената потребност от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв.
Очакваният размер на плащанията по държавния дълг (погашения и разходи за обслужване на дълга) през 2014 г. е около 3,4 млрд. лв., а през 2015 и 2016 г. съответно около 3,7 млрд. лв. и 3,4 млрд. лв. Влияние върху плащанията по дълга през периода ще оказват и промените на нивата на лихвените проценти и валутните курсове основно на щатския долар и японската йена.
4. По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Приходите, разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз са по проекта на държавния бюджет със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 от законопроекта.
4.1. Предлагат се следните приходи, помощи и дарения:
Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет за 2014 г. се увеличават със 774,9 млн. лв. спрямо същите постъпления по държавния бюджет за 2013 г. Увеличението е резултат от разчетените в повече: данъчни приходи с 1 252,1 млн. лв.; от намалението на неданъчни приходи с - 484,5 млн. лв. и от увеличението на помощите и даренията със 7,4 млн. лв.
Най-голямо е увеличението на данъчните приходи при данъка върху добавената стойност – 626,7 млн. лв., акцизите с 262,9 млн. лв., данъка върху доходите на физическите лица – 1 66,1 млн. лв., корпоративния данък с 92,8 млн. лв. и другите данъци с 67,6 млн. лв.
Намалението на неданъчните приходи идва от очакваните по-малки постъпления от приходи, доходи и собственост с 277,2 млн. лв. и от други неданъчни приходи с 269,8 млн. лв., и от увеличение на държавните такси със 55,7 млн. лв. и глобите, санкциите и наказателните лихви с 6,8 млн. лв.
От помощи и дарения за 2014 г. се предвижда да постъпят 7,4 млн. лв. повече спрямо закона за 2013 г.
4.2. Разходи, бюджетни взаимоотношения и вноска в общия бюджет на Европейския съюз:
Със законопроекта за 2014 г. се предлагат общо разходи, бюджетни взаимоотношения и вноска в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 20 449,6 млн. лв. или ръст от 815,1 млн. лв. спрямо разходите по държавния бюджет за
2013 г. Този ръст се образува от увеличаване на разходите с 808,2 млн. лв. и от увеличаване на бюджетните взаимоотношения (трансферите) – нето с 10,5 млн. лв. и намаляване на вноската в общия бюджет на Европейския съюз с 3,5 млн. лв.
Увеличението на разходите по държавния бюджет за 2014 г. с 808,2 млн. лв. е резултат от увеличение на текущите разходи с 404 млн. лв., на капиталовите разходи с 116,4 млн. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи с 304,5 млн. лв. и от намаление на прираста на държавния резерв (нето) с 16,6 млн. лв.
Увеличението на бюджетните взаимоотношения (трансферите) – нето по държавния бюджет е резултат от увеличение на предоставените трансфери с 80,5 млн. лв. и на получените трансфери със 70,0 млн. лв.
4.3. Бюджетно салдо:
Със законопроекта на държавния бюджет за 2014 г. се предлага бюджетното салдо да бъде дефицит, в размер на – 1 336,2 млн. лв. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, по-тихо вляво.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: При бюджетно салдо по държавния бюджет за 2013 г. с дефицит от 1 336,2 млн. лв., за 2014 г. се предлага увеличение на дефицита с 40,2 млн. лв. Увеличението на дефицита е резултат от увеличението на приходите със 774,9 млн. лв. и на разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз с 815,1 млн. лв.
5. Бюджет на съдебната власт
5.1. По приходите
Висшият съдебен съвет предлага и Министерският съвет приема размера на приходите по бюджета на съдебната власт за
2014 г. да бъде в размерите, одобрени със Закона за държавния бюджет за 2013 г., а именно: приходи от дейността на органите на съдебната власт 140,0 млн. лв., в това число приходи от съдебни такси – 120,0 млн. лв.
5.2. По разходите
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. за бюджета на съдебната власт са одобрени разходи в размер на 404,0 млн. лв., от които за текущи разходи 400,95 млн. лв.; за капиталови разходи 2,45 млн. лв. и резерв за неотложни и непредвидени разходи 0,6 млн. лв.
За 2014 г. Висшият съдебен съвет предлага размерът на разходите да бъде 543,55 млн. лв., от които 522,75 млн. лв. за текущи разходи; 19,9 млн. лв. за капиталови разходи и 0,9 млн. лв. резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
Следователно Висшият съдебен съвет предлага увеличение на разходите за 2014 г. спрямо 2013 г. със 139,55 млн. лв., в това число на текущите разходи със 121,8 млн. лв.; на капиталовите разходи със 17,45 млн. лв. и на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи с 0,3 млн. лв.
Министерският съвет предлага размерът на разходите по бюджета на съдебната власт за 2014 г. да бъде 434,0 млн. лв., от които: 428,95 млн. лв. за текущи разходи; 4,45 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, тоест Министерският съвет предлага увеличение на разходите за 2014 г. със 30,0 млн. лв., в това число за текущите разходи – 28,0 млн. лв. и за капиталовите разходи 2,0 млн. лв.
Освен горните средства за капиталови разходи по бюджета на съдебната власт, в проектобюджета на Министерството на правосъдието са предвидени капиталови разходи в размер на 10,0 млн. лв. за органите на съдебната власт в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на недвижимото имущество на съдебната власт. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: По-тихо!
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: От горните размери на приходите и разходите произтичат следните взаимоотношения между бюджета на Съдебната власт и централния бюджет:
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2014 г. се предлага увеличение на субсидията от централния бюджет от 264,0 млн. лв. за 2013 г. на 403,55 млн. лв. за 2014 г., тоест нарастване на субсидията със 139,55 млн. лв. или ръст от 52,9%.
Министерският съвет, в становището си по чл. 1 и 2 на законопроекта е предложил субсидия от централния бюджет в размер на 294,0 млн. лв., или ръст от 11,4 %. Този размер на субсидия е обвързан с предложените от правителството размери на приходите от дейността на органите на съдебната власт и на разходите по бюджета на съдебната власт за
2014 г.
Освен разликите в стойностните показатели в чл. 2, ал. 1 и 2 на Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. има различия и в текстовете по чл. 2.
6. Бюджет на Народното събрание
Бюджетът на Народното събрание за 2014 г. е предвиден със следните показатели:
- приходи – 2,2 млн. лв., разходи 53,0 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения (трансфери) – 50,8 млн. лв. или без изменение и по трите показателя спрямо 2013 г.
Бюджетът на Народното събрание за 2014 г. е балансиран.
7. Бюджет на Сметната палата
Бюджетът на Сметната палата за 2014 г. е предвиден със следните показатели:
- приходи – 0,2 млн. лв., разходи 15,2 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения (трансфери) – 15,0 млн. лв. или толкова, колкото са и за 2013 г.
От общата сума на разходите за текущи разходи са планирани 15 млн. лв. и за капиталови разходи са 0,2 млн. лв. Същите видове разходи и размери на суми са одобрени и със Закона за държавния бюджет за 2013 г.
8. Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства за 2014 г.
За бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства за 2014 г. са планирани да постъпят приходи, помощи и дарения в размер на 1 357,8 млн. лв., което спрямо 2013 г. е увеличение със 123 млн. лв. Предложеният размер на приходи се очаква да се получи от: данъчни приходи - 1,0 млн. лв.; от неданъчни приходи – 1 341,2 млн. лв., и от помощи и дарения – 15,6 млн. лв.
За изпълнение на държавните функции от органите на изпълнителната власт се предлагат разходи на сума 6 246,6 млн.лв., което спрямо 2013 г. е увеличение с 487,9 млн. лв. Предложеният размер на разходи е за: текущи разходи 5 979,9 млн. лв., или увеличение спрямо 2013 г. с 505,5 млн. лв.; капиталови разходи - 248,0 млн. лв. или намаление с 1 млн. лв., и за прираст на държавния резерв 18,8 млн. лв., или намаление спрямо 2013 г. с 16,6 млн. лв.
В бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата са предвидени бюджетни взаимоотношения с: други бюджетни организации общо в размер на 435,9 млн. лв., което е намаление на трансферите с 11,1 млн. лв. и с централния бюджет в размер на 5 522,8 млн. лв., което е увеличение на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет спрямо
2013 г. с 312,3 млн. лв.
Бюджетното салдо е дефицит на сума 198,1 млн. лв. Тази сума е по-малка от сумата на дефицита за 2013 г. с 41,4 млн. лв.
9. Бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2014 г.
Предложеният размер на взаимоотношенията с централния бюджет е 2 384,7 млн. лв., или в повече от 2013 г. с 81,5 млн. лв. Общата сума на взаимоотношението се предоставя на общините за финансиране на: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 988,2 млн. лв., или в повече с 46,5 млн. лв. от 2013 г.; за обща изравнителна субсидия 255,6 млн. лв. или в повече от 2013 г. с 15,0 млн. лв.; трансфер за зимно подържане и снегопочистване – 19,0 млн. лв., колкото и за 2013 г.; целева субсидия за капиталови разходи 121,9 млн. лв., или в повече с 20,0 млн. лв. от 2013 г. От общата сума на целевата субсидия за капиталови разходи за 2014 г. се предлага:
- 60,0 млн. лв. да се използват за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Тази сума е по-голяма с 10,0 млн. лв. от сумата за 2013 г. и
- 61,9 млн. лв. целева субсидия по методика, която сума е по-голяма с 10,0 млн. лв. от целевата субсидия за 2013 г.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие депутати, министри и представители на различните институции и организации.
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви, че за пръв път през 2014 г. туризмът е обособен като самостоятелна бюджетна политика като основен ангажимент на държавата по нея е провеждане на национална реклама, съгласувана с браншовите организации по отношение на целеви за България пазари, за което от централния бюджет са предвидени 14 млн. лв.
Министър Стойнев изтъкна, че по Оперативна програма „Регионално развитие” се планира да бъдат финансирани проекти на стойност 18 млн. лв. Бюджетът по политика „Устойчиво развитие на туризма“ е в размер 4 млн. лв., като тя включва облекчен достъп и оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България и превръщане на подходящото културно-историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма.
През следващата година Министерството на икономиката и енергетиката ще обърне внимание и на Националния иновационен фонд като инструмент в подкрепа на инвестициите за изследователска и развойна дейност на иновативните фирми.
Министър Стойнев дефинира визията на Министерството на икономиката и енергетиката през 2014 г. в четири основни направления като политики: „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“; „Ефективно външноикономическо сътрудничество“, „Устойчиво развитие на туризма“ и „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“.
Подуправителят на БНБ Димитър Костов изрази подкрепата на БНБ относно буферите, които са предложени в конструкцията на бюджета и предложеното правило за текущо финансиране на част от разходите, които биха довели до малко отклонение от макрорамката.
Народният представител Владислав Горанов заяви, че не е ясна методиката за това как ще се адресират 500-те милиона за програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”.
Народният представител Десислава Танева посочи, че не бива да се поставя под риск актуализацията на ортофотокартата и че са необходими поне 80 млн. лв. за цялата система на земеделието, за да се установи действителната земеделска площ на кандидатите за финансиране от Европейските фондове на Общата селскостопанска политика.
Лидия Шулева, в качеството си на представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че са недостатъчно средствата за електронно правосъдие, електронно здравеопазване и електронен кадастър.
Васил Тодоров от Българска търговско-промишлена палата посочи, че със законопроекта за държавен бюджет на Република България се осигурява стабилната макроикономическа среда, а много положително е увеличаването на средствата за образование със 100 млн. лв. Той препоръча подобряване на работата на контролните органи за събиране на осигуровките.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев заяви, че приходната част е изключително напрегната и в тази връзка работата на приходните агенции е много важна, а положителните аспекти в бюджета са увеличените средства за образование и програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите".
След приключване на дискусиите се проведе гласуване при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и проект на Висшия съдебен съвет по чл. 2: „за” – няма, „против”– няма, „въздържали се”– 18 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 „за” – 10 народни представители, „против” – 8 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становището на Министерски съвет по чл.1 и 2, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2014 г.”
Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев, за издръжливостта.
Уважаеми колеги, от 10 до 16 часа имаше само една почивка.
Затова Ви предлагам, тъй като остават 6-7 минути, да прекратим заседанието и утре да продължим с другите доклади. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Ще Ви дам думата, господин Лазаров!
Но обръщам се и към председателите на комисиите – да чуят, и експертите на комисиите. Не е необходимо да се правят пространни изложения на общоизвестни факти и да се преписват от законопроектите в докладите на водещите комисии. (Реплика на народния представител Десислава Атанасова.)
Имаме промяна, госпожо Атанасова, но тя се отнася за докладване в резюме на неводещата комисия.
Аз се обръщам към всички комисии, когато са водещи – да погледнат правилника и да правят наистина концентрирани доклади, още повече докладите се публикуват на сайта на Народното събрание.
Заповядайте, господин Лазаров, за процедура.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, обяснимо е защо толкова дълго се чете този доклад. Защото почти цялата Парламентарна група на Коалиция за България и на ДПС напуснаха пленарната зала. Може би се страхуват от народната любов.
Красимир Стефанов (ГЕРБ, от място): И сградата.
Димитър Лазаров: И сградата, разбира се.
Има още 7 минути до приключване на заседанието, което ние сме гласували. Все пак гледаме бюджет. Не виждам управляващите. Предлагам Ви да удължим времето до приключване на гласувания от нас дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Лазаров, дали се дължи на някакъв проблем със зрението, че не виждате и другите парламентарни групи в какво състояние са, след такъв напрегнат работен ден?
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Тук сме.
Мая Манолова (КБ, от място): Четири души, четири души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Вие сте тук, но аз не виждам в залата да има кворум. Затова на основание чл. 48, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, прекратявам заседанието 5 минути преди края му.
Утре от 9,00 ч. – друго заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,55 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов
Секретари: Пламен Нунев
Деница Караджова