Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-12-11

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Николай Младенов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя едно съобщение. Днешният ден е световен ден за отбелязване на 3 месеца от терористичния акт срещу Съединените американски щати. По този повод и България се отзовава на призива да отбележим тези 3 месеца от това, което стана на 11 септември. Церемонията ще се състои в 15,30 ч. на пл. "Света София". Тя ще трае до 15,50 ч. Затова аз предлагам в 15,20 ч. да излезем в почивка. Ще помоля председателите на парламентарните групи, нека бъдат така любезни да определят депутати от всяка парламентарна група, които да вземат участие в тази кратка церемония.
Госпожо Михайлова, вероятно от името на парламентарна група - заповядайте, имате думата.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили с тревога отбелязва, че още от началото на Тридесет и деветото Народно събрание има опасна тенденция на дискредитиране на парламентаризма и всъщност на върховния орган на държавната власт - Народното събрание.
Нека припомним неуспешните опити за ограничаване на сесиите на Народното събрание и парламентарния контрол; да припомним, че правителството беше гласувано на извънредно заседание на Народното събрание, за което нямаше решение съгласно правилника; провеждат се безкрайни заседания на комисиите, след което се ограничават дебати по приемане на законите в пленарна зала, за да стигнем до неотдавнашното изявление на председателя на Народното събрание господин Герджиков, че кворумът на присъствие в Народното събрание не трябва да бъде изискване за провеждане на заседания.
На последното заседание в петък този процес беше продължен чрез грубо нарушаване на правилника от заместник-председателя на Народното събрание господин Юнал Лютфи. След установяване на липса на кворум, вместо заседанието да се прекрати, беше дадена почивка и беше насрочено извънредно заседание за днес.
Напомняме, че съгласно чл. 35, ал. 3 от Правилника на Народното събрание извънредните заседания се насрочват само с решение на Народното събрание. Правомощията на председателя по чл. 78 от Конституцията се отнасят само за времето, когато Народното събрание не е в сесия съгласно решение на Конституционния съд.
Всичко това показва, че днешното заседание е нелегитимно, както и решенията, които евентуално ще се гласуват, поради което Ви призоваваме, господин председателю, да го прекратите. В случай, че не го направите, Парламентарната група на ОДС ще присъства, но няма да участва в гласуванията днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Днешното извънредно заседание на Народното събрание не е свикано законно. Това трябва да стане, както каза госпожа Михайлова преди минута, по реда на чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с решение на Народното събрание. Това не може да бъде самостоятелно действие на председателя или на един от неговите заместници.
Но днес са в конкуренция две идеи или два приоритета. Ние, Коалиция за България, смятаме, че макар и по този начин свикано, заседанието трябва да се състои. Въпросите, сложени на неговия дневен ред, не би трябвало да бъдат изоставени днес, защото приоритетите на парламентаризма са повече и по-големи от едно процедурно нарушение. (Реакция в блока на ОДС: "Е-е-е!".)
Но заедно с това, уважаеми господин председателю, аз искам да Ви помоля Вас лично. Чета по вестниците вчера и онзи ден, че Вие сте направили едно изявление - не Ви съдя за това, имате право, има свобода на словото - че скоро щяло да стане така, че българското Народно събрание да може да заседава с по-малко от 121 човека. Ами, това не е въпрос на правилник! Това е въпрос на един конституционен принцип. Член 81 казва, че само когато има повече от половината плюс един народни представители, не може да се гласува, а може да се заседава. Иначе няма събрание, иначе е събрание на една общественост, както много пъти е ставало дума за това.
Правят се опити, дано несъзнателни, да се дискредитира парламентарното управление. Ние ще останем тук, именно за да го защитим, но Вие не повтаряйте това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ганев. Вие сте опитен политик, опитен парламентарист и като такъв сигурно знаете, че човек, когато прави изявление пред медиите, в немалък брой случаи волно или неволно думите му се преиначават. Това, което аз си позволих да кажа пред медиите, е, че в много от развитите демокрации в света няма никакво значение колко души са в пленарната зала - те могат да са трима, така, както е например в английския парламент и не само там. А това, че журналистите са извели като заглавие, че у нас ще се дебатира с трима души, това просто... Бихте могли сам да се досетите, че едва ли бих могъл да си позволя да направя точно такова изявление.
Процедурен въпрос - заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм убеден, че всички в тази зала и отляво, и отдясно носим своята отговорност и пред себе си, и пред хората, и пред народа си, ако щете.
Вярно е, че днес това заседание е свикано непрецизно, без решение на Народното събрание. Но, господин председателю, аз правя процедурното предложение, няма никаква юридическа пречка за това, Вие да поставите сега за гласуване на решение за извънредно заседание днес с обявения дневен ред. Нека всички народни представители, водими от своя дълг, да решим този юридически казус с това решение и да се занимаваме по същество с трите точки от дневния ред, които са изключително важни не за този парламент, а за хората извън него. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Ако смятате, че не сме в хипотезата на чл. 78, т. 1 от Конституцията, в която се казва, че Народното събрание се свиква на заседание от председателя на Народното събрание, т. 1, по негова инициатива... Аз смятам, че това условие на конституционния текст е изпълнено, тъй като господин Юнал Лютфи е упълномощен от мен в моето отсъствие през миналата седмица да ръководи парламента като заместник-председател и на това основание той е издал Разпореждане № 150-0579 от 07.12.2001 г., с което се е разпоредил да се свика извънредно заседание на днешния ден, 11 декември, вторник, от 14,00 ч. при обявения и известен на вас дневен ред.
Аз смятам, че с това действие са изпълнени изискванията на Конституцията и не виждам пречка да преминем по същество и да започнем работа по нашия дневен ред.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Асен Агов.
Асен Агов (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Струва ми се, че онова, което току-що тълкувахте от Конституцията, влиза в противоречие с решението на Конституционния съд, който повелява ясно, че председателят свиква при определени условия Народното събрание само тогава, когато то не е в сесия.
Второто нещо, което искам да отбележа, е противно на предложението на уважавания от мен колега господин Корнезов. Ние не сме в заседание, господин Корнезов, това е незаконно заседание и не можем да проведем гласуване. Следователно ние се намираме в една абсолютна правна несъстоятелност. И от тази гледна точка аз мисля, господин председателю, че единственото умно и юридически издържано решение е да вдигнете това заседание. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Защо си седнал на трибуната тогава? Защо си дошъл?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Агов.

Господин Корнезов, заповядайте! Нека да се изчистят процедурните въпроси и всеки да се чувства удовлетворен от това, че е допринесъл за решаването им.
Любен Корнезов (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нека да не си играем с разрешаването на казуси тук, а да намерим изхода от положението. Член 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: Народното събрание може да реши да проведе извънредно заседание. Тоест Народното събрание може да реши. Е, ние сега не сме ли Народно събрание, когато сме всички в тази зала и сме се регистрирали? Разбира се, че сме Народно събрание и това Народно събрание трябва да реши, господин председателю. Подложете предложението на гласуване. И който има съвест и носи отговорност, да гласува! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Корнезов.
На основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подлагам на гласуване да бъде проведено извънредно заседание днес по обявения дневен ред.
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Благодаря.
За процедура има думата господин Китов.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Той не е в залата, защо му давате думата?
Борислав Китов (ОДС): Уважаеми господин председател, моят процедурен въпрос е следният: кога ще откриете Народното събрание, преди малко или сега ще ударите звънеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това ли Ви е големият проблем? Ако Ви удовлетворява, удрям звънеца. (Звъни. Ръкопляскания.)
Според предварително обявения дневен ред пристъпваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, продължение.
Предстои докладване на § 7 по номерацията на вносителя.
Моля господин Иван Искров да докладва.
Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Реплики от залата: "Картата!", "Кой сте Вие?") Задълбочаваме грешките, които бяха направени досега. Има ли редовно гласуване на българското Народно събрание преди да е открито заседанието? Точно това току-що вие направихте. Народното събрание гласува, след което се открива неговото заседание. Това е абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Соколов, Вие току-що допуснахте процедурната грешка да говорите, без да сте се регистрирали. На какво основание и в какво качество? Не ми стана ясно.
Моля Ви, господин Искров, заповядайте. Започваме работа по второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Да преминем към работа с тези, които искат да работят.
Стигнахме до § 7. Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип, което е отразено в чл. 2б и предлага § 7 да отпадне. Член 34а на вносителя гласеше: "Увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка, с изключение на тази по чл. 2а, ал. 1, т. 3, се облага с окончателен данък".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Становище по § 7? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение за отпадане на § 7.
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 8 са постъпили пет предложения.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в § 8, т. 2, думите "ликвидни и изискуеми" да се заменят със "забавени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - в чл. 36, ал. 4 думата "допълнително" се заличава, думите "пенсионно, социално, здравно осигуряване" се заменят с "пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица", а думата "застраховане" се заменя със "застраховки "Живот"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Искров - в чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Социалните разходи, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен, с изключение на тези, направени под формата на ваучери за храна, в размер до 40 лв. месечно за всеки работник или служител, включително и тези по договор за управление и при условие, че не се намалява средномесечното брутно възнаграждение на тези лица от предходните 6 месеца."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Редът и условията за издаване, разпространение и ползване на ваучерите по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет."
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" (и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд), отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане, при условие че предприятията нямат ликвидни изискуеми публични задължения към момента на извършване на разхода."
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов - подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Михаил Миков - § 7 се изменя така:
"§ 7. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 1, а думите "когато с тях не се осъществява дейност по занятие" се заменят с "когато не са използвани за осъществяване дейността на данъчно задълженото лице".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 2.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 3 с редакцията на вносителя.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 4."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 16:
"§ 16. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Разходите, направени под формата на предоставени ваучери за храна в размер до 40 лв. месечно за всеки работник или служител, при условие че не се намалява средномесечното брутно възнаграждение на тези работни места от предходните 6 месеца, не се облагат при източника с данък. Редът и условията за издаване, разпространение и ползване на ваучерите се определя с акт на Министерския съвет."
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане, при условие че предприятията нямат ликвидни и изискуеми публични задължения към момента на извършване на разхода."
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Колеги, имате думата по предложенията към § 8.
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложил съм думите "ликвидни и изискуеми" да се заменят с думата "забавени", тъй като смятам, че всички фирми имат към даден момент ликвидни изискуеми задължения. Това е безспорно, ако те са редовни платци, имат непрекъснато задължения към бюджета и навярно смисълът е, че става дума, че тези фирми, които не изпълняват своите задължения, именно те нямат право да се възползват от разпоредбите на ал. 5. Затова съм предложил тези думи да се заменят с думата "забавени". Защото в противен случай според мен текстът става твърде ограничителен. Не ми е ясно защо това предложение не е възприето от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Ще ми позволите ли да ви кажа защо вероятно не е възприето предложението Ви? Защото в юридическия език терминът "ликвиден" означава безспорно установен по основание и размер. Едно вземане трябва да е безспорно установено, че съществува, има основание и размерът му е известен. А изискуемостта идва да определи, че е настъпил падежът. От момента на изискуемостта вече сте в забава. Следователно това, което Вие искате да кажете със "забавени", се съдържа точно в изискването за изискуемост. И "ликвидни и изискуеми" чисто юридически е прецизният термин и той инкорпорира в себе си това, което и Вие искате да кажете. Така че от юридическа гледна точка няма никаква пречка, тъй като това в крайна сметка е едно и също.
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, първото ми предложение е свързано с отпадане на текста, който предвижда досега социалните разходи, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, да се облагат при източника с данък, който е окончателен. Лично аз смятам, че социалните разходи, особено при тази средна работна заплата в България, която в момента съществува, прочетете я днес във вестниците, за да видите, като тичаме към Европа къде сме по заплатите, а не по акцизите, повеляват ни да търсим стимули в Закона за бонификации на едни от най-нископлатените работници в Европа.
Другото ми предложение е свързано според мен с въвеждане на една прецизност в текста. Юридически лица не могат да извършват дейност по занятие. Господин Искров, физическите лица извършват дейност по занятие, а юридическите имат предмет на дейност, аз бих се радвал, ако и проф. Герджиков вземе отношение по този въпрос, става въпрос
Вижте сега какво става: "Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен."
Добре, но едно юридическо лице има предмет на дейност и аз ви предлагам текстът да стане: "... когато не са използвани за осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице."
Според мен, физическите лица извършват дейност по занятие. Сигурно така е прието в текста на нормативния акт преди време, така данъчната администрация си знае за какво става въпрос, но ние все пак трябва да се опитаме да има малко прецизност в тези закони, които приемаме.
Пак ви казвам, поправката е редакционна. Не знам, ако има и други аргументи за това. Не знам юридическо лице да извършва дейност по занятие. Аз лично не си го представям. Законът за корпоративното подоходно облагане като че ли в повечето случаи се отнася за тези лица. Той извършва дейност, има предмет на дейност, дейността на данъчно задълженото лице. Няма да има никакъв проблем, но нека да чуем и други аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Миков, благодаря Ви, само че трудно се ориентирам. В окончателния текст, който комисията предлага, няма такава дейност по занятие да извърши юридическо лице.
Михаил Миков: Досегашната ал. 2 става ал. 3 и си остава сегашният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: А, старият текст. Ако искате да знаете, старият текст страда от много по-тежки юридически недостатъци и очевидно е, че ние сега не можем да ги изправим. Те са безкрайно много и много груби. И в периодичния юридически печат има какви са грубите грешки. Не можем сега да ги изправим.
Михаил Миков: Какво забелязах вчера в Комисията по икономическата политика, понеже ме нямаше миналата седмица, априорно комисиите и мнозинството отхвърлят предложения на опозицията. Това е същият тип предложение, защото е от опозицията. И вчера казаха: да, защо не беше да го обясниш? Какво да обяснявам? Аз съм ви го написал. Проф. Герджиков ви каза, че тези неща ги пишат и в периодичния печат, и в специализираната литература. Имайте малко повече усещане и чувствителност какво ви предлага опозицията. Защото имаше преди вас едно друго мнозинство, то действаше по същия начин и не свърши добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин Миков, поне за Комисията по бюджет и финанси такава презумпция не е седяла. Напротив, напълно съобразявайки се с Ваши предложения, сега в Закона за акцизите ще се наложи да отменим от Закона за хазарта едно Ваше предложение. Винаги сме се съобразявали без оглед на това дали отляво, дали отдясно, дали от средата, или отгоре, или отдолу е предложен текст.
Моля господин Ангел Савов - заместник-главен данъчен директор, съветник към комисията, да вземе отношение защо не приехме предложението на господин Миков, за да стане ясно. След това колегите да вземат отношение по ваучерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Думата има господин Ангел Савов - заместник-главен данъчен директор.
АНГЕЛ САВОВ: Господин Миков знае проблема от няколко години. Проблемът е, че с т. 27 от Допълнителните разпоредби е дадена дефиниция "Дейност по занятие", дали е правилна или не - е отделен въпрос, господин Миков, което е казано.
Дейност по занятие във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена или търговска, включително услуги и сервизна дейност, доколкото леките автомобили не се използват за обслужване на административно-управленска дейност. При тази дефиниция вече разпоредбите на чл. 36, ал. 2 е кристално ясна, не поражда спорове и се прилага, ако не се лъжа, от 1998 г.
Поради това смятам, че не е необходима допълнителна редакция. Благодаря ви.
Ирина Бокова (КБ, от място): Гласувано ли е за присъствието му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Да, гласувано е в петък. Това е четвърта точка от дневния ред. (Шум и реплики от КБ.)
Ако имате процедурно предложение, господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Процедурното ми предложение беше да гласуваме за присъстващите в залата господин Савов и дамата от министерството.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Гласувано е в петък.
Михаил Миков: В петък е било друго заседание, господин Искров.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Съгласно практиката винаги за една точка се гласува един път.
Михаил Миков: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е точка от дневния ред, за която е гласувано да присъстват. Това, че заседанието минава в следващ ден, има си хас отново да трябва да гласуваме същите лица да присъстват по същата точка от дневния ред. Много ви моля, недейте да изпадате в такава крайност на формализъм, след като не се налага подобно стриктно тълкуване.
Моля ви по същество.
Параграф 8. Не виждам желаещи за изказване.
Започвам да подлагам на гласуване различните предложения.
Първо, имам един въпрос към господин Папаризов дали след това разяснение той ще оттегли предложението си.
Атанас Папаризов (КБ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Следващото предложение, което не се подкрепя от комисията, е от народния представител Емилия Масларова, което беше представено от господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 28, против 89, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

Има следващи две предложения, които са на народния представител Иван Искров и народните представители Димитър Йорданов и Веселин Черкезов, подкрепени по принцип. Надявам се, че те са съгласни с тази подкрепа по принцип и не се налага гласуване на техните предложения.
Господин Искров, бихте ли взели отношение? Имате едно предложение, което е подкрепено по принцип. Дали държите на Вашата формулировка или ще се присъедините към финалната редакция?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Не, подкрепено е по принцип. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Йорданов и господин Черкезов? (Неразбираема реплика.) Да, благодаря Ви.
В такъв случай стигаме до предложението на народния представител Михаил Миков, което аз лично смятам за разумно точно в тази му част - по т. 2, тъй като той е абсолютно прав, и ако искаме да синхронизираме нашето законодателство и то да е вътрешно непротиворечива система, не би трябвало да допускаме подобни текстове, макар и след това в Допълнителните разпоредби да има... Но така или иначе аз бих се зарадвал, ако господин Миков, с оглед конструктивизма, оттегли своето предложение. Това ще ме облекчи.
Господин Миков, ще направите ли този жест?
Михаил Миков (КБ, от място): Да остане текстът такъв ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Просто да оттеглите Вашето предложение. Ще бъда лично признателен.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, че още веднъж подлагате на дискусия въпроса. Какво значи, аз да оттегля цялото си предложение?
Първият въпрос е политически въпрос и по него не господин Ангел Савов, а трябва да присъства министърът - за отношението му към социалните разходи, влиянието върху възстановяването на работната сила и тия неща. Това аз няма да оттегля.
А вторият въпрос е редакционен. Също няма да го оттегля. Ако иска, залата да го приеме. Ако не, нека юридическите лица да си извършват дейност по занятие. Аз какво да направя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви, господин Миков.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Михаил Миков предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 43, против 82, въздържали се 5.
Не се приема.
И сега преминаваме към редакцията на § 8, която се предлага от комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Имам предложение, господин председател.
Уважаеми господин председател, очевидно господин Кацарчев закъснява и още не е влязъл в залата. Предлагам да се върнем към този § 16 по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Всъщност това е редакцията на § 8, който ще стане 16. Така ли?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Какво е съображението за това?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Съображението са въпросните ваучери, за които имаше притеснение дали мисията на фонда би ги приела, тъй като реагираха доста бурно срещу тях и все още нямам обратна информация от министъра или от господин Кацарчев. Мисля, че можем процедурно да продължим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: В такъв случай има предложение за отлагане на гласуването на § 8.
Моля, гласувайте направеното от господин Искров процедурно предложение за отлагане на гласуването на § 8.
Гласували 123 народни представители: за 99, против 18, въздържали се 6.
Приема се. Отлагаме гласуването на § 8.
Преминаваме към § 9 според номерацията на вносителя.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 9 не е постъпило предложение. Комисията предлага § 9 да отпадне, тъй като предложението е отразено в чл. 36, ал. 5. Но тъй като отложихме гласуването, трябва да се върнем след това и на § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Тоест § 9 заедно с § 8 ще бъде предмет на по-нататъшно гласуване, тъй като тук не провеждаме дебат и затова го подминаваме.
Преминаваме нататък към § 10.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Преди това е постъпило предложение от народния представител Искров за нов параграф, което предложение беше оттеглено по време на заседанието на комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов § 9б.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е и предложение от народния представител Иван Искров за нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 9а да стане § 17 със следната окончателна редакция.
А предложението на господин Радев ще го разглеждаме заедно с предложението на господин Стефанов. Предложението на господин Стефанов касае едно и също - уреждане на случаите, когато предприятието е изпаднало в несъстоятелност.
Уважаеми колеги, по искане на господин Пирински в петък, абсолютно правилно и ние го подкрепихме, новите текстове бяха раздадени и те са пред вас - предложение на комисията за окончателни текстове. Така че в § 15а, който касае чл. 61, са интегрирани предложенията на господин Радев и господин Стефанов.
Комисията подкрепя предложението на депутата Искров за нов § 9а и предлага § 9а да стане § 17 със следната редакция, която чета, а след това ще разгледаме двете предложения - на Радев и Стефанов.
"§ 17. В чл. 42, ал. 1 думите "преобразуват чрез" се заменят с "прекратяват поради", а думата "отделяне" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Радев, виждам, че Вие имате предложение, което по принцип е прието.
Дали поддържате Вашата редакция или сте удовлетворен от възприемането по принцип на Вашето предложение?
Муравей Радев (ОДС, от място): Говорим за 9б ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Точно така, това е Вашето предложение за нов § 9б. Комисията е подкрепила Вашето предложение по принцип.
Заповядайте, господин Радев.
Муравей Радев (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, имам право да говоря, някой там се обади, защото съм гласувал преди малко за този закон.
Аз обаче, господин председател, ще започна най-напред с една процедура. Наместо да продължаваме несериозното отношение към толкова важни закони, на което бяхме свидетели в петък, и наместо да прегласуваме текстове затова, че го нямало заместник-министърът на финансите, аз Ви моля процедурно да поканите министъра на финансите да присъства в залата при гледането на толкова важен данъчен закон. Това пренебрежение просто е безобразие. Ако той не може да дойде поради изключително важни и неотложни задачи, моля негов заместник поне да присъства тук и да се включи в работата на народните представители.

По отношение на въпроса, който разглеждаме в момента, действително той е сложен. Имаше няколко възможни решения. Аз съм удовлетворен от това, че основните моменти от моите предложения бяха приети. Те достатъчно добре охраняват интересите на онези предприятия, които са в несъстоятелност, имат разсрочени задължения в съответствие с приет план за оздравяване, а от друга страна, не се позволява да се спекулира с този способ от предприятия, които могат умишлено да обявят фалити и по този начин да елиминират голяма част от своите задължения. Смятам, че текстът, който предлага господин Искров като компилация, е издържан. Аз ще го подкрепя. Той отговаря на философията, която бе заложена в нашите предложения - както моето, така и на господин Стефанов. Имахме няколко пъти коментари по тези текстове. Смятам, че той ще бъде удовлетворен от последната редакция.
Преди това обаче искам да кажа нещо. Ако приемем редакцията на господин Искров, трябва задължително накрая, в Преходните и заключителни разпоредби да ограничим действието така, както аз съм предложил там. Тоест, да става дума за едно събитие от еди-кога си нататък - един път, и втори път, което е много важно - това да се отнася само за онази част от печалбата, която не е била изплатена в резултат на такова събитие. Защото иначе ще стигнем до парадокса някое предприятие, попаднало вече в тази хипотеза, което е изплатило част от тази печалба, която ние сега преотстъпваме, и ще има законовото основание да си иска обратно парите. И това е предвидено в заключителен член, в един параграф накрая, който ние ще гледаме като едно от последните неща, свързани с този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Много настоятелно моля господин министъра Милен Велчев да дойде в пленарната зала, когато се обсъжда този закон, както и всички други закони, свързани с данъците и с бюджета.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Или заместникът му, господин Кацарчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: При отсъствие на господин Милен Велчев, да присъства господин Кацарчев.
Моля, господин Кацарчев да влезе в залата. (Реплики от залата: Той влиза!)
Има думата за реплика господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател. Много удачно предложение, защото аз сега ще задам такъв въпрос и към вносителя, но бих искал да попитам министъра или неговия заместник и служителите тук.
Става дума за решаване на един проблем, за който пресата доста пише - случаят "Плама". Аз искам да попитам колко още случая има с такива предприятия? Защото има предприятия и в моя регион и аз не мога сега да отговоря дали тях ще ги хване този благоприятен режим или не. Ако беше въпрос за решаване на случая с "Плама", в Преходни и заключителни разпоредби да се очертае особената важност, а не от един казус сега целият закон.
Господин Радев, Вие ограничавате в този период и казвате тези, които преди са начислили, да не теглят. На какво основание създавате тази неравнопоставеност между стопанските субекти? "Плама" е казус, който се търкаля от нашето правителство, през вашето правителство и стигна до това правителство. Това е казус, който или е много тясно политически обагрен, или политически индиферентен. Защото всеки се въртя покрай тази "Плама" и накрая пламна всичко и така си стои.
Какъв проблем ще реши това на работниците? Защото това е социалният проблем, а не на тези същите, които прехвърляха през офшорите, през друго, през трето и четвърто. Затова искам да чуя и позицията на министерството, защото четох и по вестниците, че там има намеци, определени намеци по отношение разрешаването на този казус. И той заслужава едно специално внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков, за репликата.
Господин Радев, заповядайте за дуплика.
Муравей Радев (ОДС): Господин Миков, става дума за това, че има в тази хипотеза някои предприятия, на които са били разсрочени задълженията за една-две години. И тези задължения, попадайки в този казус вече като печалба, са били изплатени. Разбирате ли, печалбата, която е родена в резултат на този кух финансов резултат, е била разсрочена за две години. Тези две години са изтекли и предприятието си е внесло печалбата в държавния бюджет. И ако днес тази норма стане валидна въобще, това предприятие ще отиде сега да съди държавата и да си иска парите обратно.
Или пък, да кажем, една част от парите е платена и остава друга част. Смисълът на този запис е за онези предприятия, които се разсрочват в много дълъг период във времето. Тогава при тях се получава огромен размер кух финансов резултат, който трябва да се изплати в годината, когато е станало разсрочването и това означава чисто потопяване на това предприятие. Това - по едната част на Вашия въпрос.
По втората част на въпроса Ви - какво облагодетелства това работниците от "Плама" - аз смятам, че много пряко ги облагодетелства, дотолкова доколкото предприятието, за да може да работи, за да бъде жизнеспособно, трябва да може да плаща своите ангажименти и задължения както към своите кредитори, така и към държавата. И ако натовариш това предприятие с един товар, който то не може да поеме, не може да изплаща, това означава ти да затвориш това предприятие и тези хора да отидат на улицата. Връзката е абсолютно пряка! До момента този аргумент беше използван от сегашните и по-предишните собственици на "Плама", които казваха, че няма да продължат по-нататък да експлоатират предприятието при тези условия. И аз смятам, че те са прави, дотолкова доколкото ти не можеш да правиш план за оздравяване и в този план като последица от него да получиш един хидравличен товар, който те натиска и не ти дава никаква възможност да оздравееш.
Затова, ако има план за оздравяване и има такъв ефект, той трябва да бъде изчистен. И не само за "Плама". Този въпрос е принципен. Затова аз не приех съображенията на Министерство на финансите, които искаха да говорят единствено за казуса "Плама". Тук става въпрос за всички такива предприятия, които попадат в тази хипотеза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Връщам се пак на процедурното предложение, съжалявам, че то не се прогласува.
Има няколко предложения. Виждате предложението на господин Радев на стр. 29 за § 9б, касаещ предприятията в несъстоятелност. Има предложение на господин Димитър Стефанов за нов раздел "Данъчно третиране, прекратяване на производството по несъстоятелност", който касае същата материя. На 37 стр. има обединено предложение, обърнете внимание, колеги, със същата идея както на колегите Радев и Стефанов - за нов § 15а. В този смисъл има и предложения на госпожа Мингова, подкрепени по принцип от комисията. Моля да оставим дискусията по новия член, който е подкрепен от комисията и раздаден на вас така, както го поиска господин Пирински, и да продължим по него след това, когато му дойде времето - на стр. 37.
Това е процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма никаква пречка. Даже не виждам необходимост, макар че вече имаше разисквания по този текст, ще подложа на гласуване това процедурно предложение за отлагане на този параграф така, както беше направено от господин Искров.
Моля, гласувайте отлагането на този параграф и гледането му съвместно с § 15 от номерацията на вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, ако позволите, да прочета отново текста на предложения от мен нов § 9а и подкрепен от комисията като § 17, за да знаем какво гласуваме:
"§ 17. В чл. 42, ал. 1 думите "преобразуват чрез" се заменят с "прекратяват поради", а думата "отделяне" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е отделно от другите дискутирани текстове, така че трябва да се гласува.
Има ли възражения, становища или съображения по текста на § 17? Няма.
Подлагам на гласуване § 17.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 13.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 10 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, тук вече е заместник-министър Кацарчев и искам да попитам дали да се върнем сега към окончателния текст на § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Кацарчев, Вие вероятно имате готовност да вземете отношение. Нека да се върнем тогава към § 8 от текста на вносителя, който става § 16.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Параграф 8 на вносителя става § 16, а във връзка с това отложихме и § 9. Колеги, това е на стр. 28 от вашите материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Бих ви помолил да прочетете отново текста.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: "§ 16. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Разходите, направени под формата на предоставени ваучери за храна в размер до 40 лв. месечно за всеки работник или служител при условие, че не се намалява средномесечното брутно възнаграждение на тези работни места от предходните шест месеца, не се облагат при източника с данък. Редът и условията за издаване, разпространение и ползване на ваучерите се определя с акт на Министерския съвет."
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот" ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане при условие, че предприятията нямат ликвидни и изискуеми публични задължения към момента на извършване на разхода."
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Няма други колеги, които да вземат отношение, тъй като вече се изказахме.
Заповядайте, господин Кацарчев. Разбрах, че министерството има някакви притеснения по този текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При последните преговори с Международния валутен фонд явно не можем да удържим текста, който касае ваучерите, и ще трябва вие, като народни представители, да подкрепите правителството в тази посока, така че да отменим разпоредбите, които касаят предоставянето на тази преференция. Това е договорено между Международния валутен фонд, госпожа Шулева и господин Велчев.
Моето предложение е, ако е възможно, да се гласува само промяната в ал. 4, без да се извършват преномерациите, както е предложено от комисията и съответно се нанесат корекции към препратките, касаещи облагането на тези суми с окончателен данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кацарчев. Сигурно по някое време ще се наложи пак да Ви поканим.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Уважаеми господин председателю, аз по принцип възразявам на начина, по който се поставя този въпрос и на начина, по който се аргументира необходимостта от отпадане на предлаганата нова ал. 2, свързана с ваучерите. Нека бъдем наясно, господин председателю, какви са отговорностите на едно правителство и още повече на едно Народно събрание и какви са позициите на един международен институт като Международния валутен фонд.
Трябва да е ясно, че това, което се дискутира с Международния валутен фонд, е писмо за намеренията на българското правителство. Българското правителство се явява със своите намерения пред своите партньори и се мъчи да договори съответните условия, които да подкрепят неговите намерения.
Доколкото намира партньори за своите намерения, дотолкова то ги и реализира.
Но онова, което е позиция на партньора, който в случая е кредитор, преди всичко е изискването за финансова дисциплина, финансова стабилност, свързана с определен параметър на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Оттам нататък позицията на Международния валутен фонд е, че всички други решения са въпрос на правителството. Доколкото едно правителство е способно да генерира приходи, растеж и да защити пред партньора си едни или други мерки, включени в неговите намерения, дотолкова то е ефективно.
Така че начинът, по който се поставя въпросът и по който беше поставен първоначално - чакайте да видим какво е казал или ще каже Международния валутен фонд, за тази зала е съвършено неприемлив. Просто правителството трябва да застане и да каже, че не е в състояние да подкрепи, да защити ал. 2 от този член. И толкоз! А какви са преговорите с Международния валутен фонд и какво е успяла да защити нашата страна, е вече друг въпрос.
Затова предлагам мнозинството или правителството да оттегли предложението си по ал. 2, а не да бъде поставена на гласуване за отпадане поради това, че Международния валутен фонд не бил съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, не се налага правителството да оттегля този текст. Съжалявам, че господин Пирински не знае, че не само дефицитът е предмет на разговорите.
Предложението е внесено от народния представител Иван Искров и се съдържа в т. 1 на стр. 26. Затова аз оттеглям своето предложение в частта му по ал. 1. Можем да пристъпим към гласуване на окончателен текст...
Михаил Миков (КБ, от място): Комисията оттегля ли го?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Аз го оттеглям като вносител, господин Миков. (Неразбираема реплика на народния представител Михаил Миков.)
Мога да прочета окончателен текст, след като съм оттеглил текста за ваучерите, предложен от мен в качеството ми на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Нека да дадем възможност на господин Пирински да направи реплика на Вашето изказване.
Господин Пирински, имате право на реплика.

Георги Пирински (КБ): Господин Искров, аз знам, че се договаря не само размерът на дефицита, но това, че се договарят определени параметри не е още аргумент вие тук, в залата, да аргументирате това, че този текст отпада, с позицията на фонда. Вие в залата може да кажете само едно: внасяте това предложение и стоите зад него или не го внасяте въобще. Вие можете да го оттеглите, защото не сте успели да осигурите подкрепата, която сте не надявали, че ще получите за един или друг текст, но не да поставяте Народното събрание при положението, че вие сте искали, но фондът не пожелал - ето защо, дайте сега да го отхвърлим...
И второ, вие ме цитирахте един - два пъти, че настоявам за писмени текстове, които да се гласуват. Аз и в случая настоявам за нов писмен текст, който да се раздаде, за да е ясно какво ще гласуваме. Сега ние нямаме условия да преминем към гласуване.
Господин председателю, предлагам чисто процедурно да се отложи гласуването по този параграф, да се раздаде текстът, който ще бъде предложен за гласуване и тогава да се премине към гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Всъщност Вашата реплика премина в процедурно предложение.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз лично не подкрепям процедурното предложение на господин Пирински, тъй като текстът е ясен. При положение, че оттеглям предложението си по ал. 1, това, което имате като окончателен текст на § 16, ще остане ал. 5, всъщност ал. 4, и ако позволите, ще ви прочета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Вече го направихте, така че едва ли е необходимо.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Не, налага се да прочета текста на § 16.
Уважаеми колеги, окончателен текст на § 16 след оттегляне предложението за ваучерите: махат се т. 1, т. 2 и т. 3, а ал. 4 се изменя.
"§ 16. В чл. 36, ал. 4 се изменя така:
"(4) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот" ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане, при условие, че предприятията нямат ликвидни и изискуеми публични задължения към момента на извършване на разхода."
Точка 4 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля квесторите да поканят всички в залата, защото ще има гласувания преди почивката.
За процедурно предложение заповядайте, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Искров, Вие можете да си оттегляте предложението, но в момента имаме предложение на комисията. Вие можете да направите това само в комисията, така че по принцип тази ал. 2 трябва да бъде подложена на гласуване. Вие вече не можете да направите това нещо. Прочетете текста отгоре, където се казва: "Комисията предлага следната редакция." Или ще съберете комисията, за да се подложи на гласуване и тя да оттегли това нещо, или трябва да гласуваме точка по точка или алинея по алинея.
Това е моето процедурно предложение, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви. Това процедурно предложение до голяма степен се покрива с процедурното предложение, направено от господин Пирински.
В такъв случай, за да изпълним това процедурно изискване, ще бъде гласувано алинея по алинея. Затова предлагам на вашето внимание да гласуваме процедурното предложение, което си позволявам да комбинирам от предложенията на господин Пирински и господин Анастасов: да се гласува алинея по алинея.
Моля, гласувайте този начин на процедиране само за § 16.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 6, въздържали се 2.
Приема се.
Сега ще гласуваме т. 1.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Оттеглената т. 1 не се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Става дума за т. 1, с която се създава нова ал. 2, оттеглена от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 89, въздържали се 2.
Точка 1 не се приема.
Продължете с т. 2.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин председател, точки 2 и 3 автоматично отпадат, тъй като се отнася до преномерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Следователно няма нужда да се гласуват.
Преминаваме към следващата точка.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: "В чл. 36, ал. 4 се изменя така ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте ал. 4, която се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Точка 5 автоматично отпада по силата на преномерацията и не подлежи на гласуване.
Уважаеми госпожи и господа, до кой параграф стигнахме?
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: До § 9, който също беше отложен във връзка с предходния текст.
Комисията предлага § 9 да отпадне, тъй като предложението е отразено в предходната алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли съображения по предложението § 9 да отпадне, тъй като предложението е отразено в предходната алинея? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 9 да отпадне.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 12.
Приема се предложението на комисията § 9 да отпадне.
Уважаеми госпожи и господа, давам 30 минути почивка, за да имаме възможност да присъстваме на церемонията. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Искров, моля Ви да продължим нашата работа.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, мисля, че стигнахме до § 10.
Комисията подкрепя предложението на комисията за § 10, който става § 18 със следния текст:
"§ 10. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "20" се заменя с "15".
2. Алинея 2 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, по § 10 има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 10 така, както беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
Текстът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Постъпили са предложения от народните представители Искров - за нов § 10а, комисията подкрепя предложението по принцип; от народния представител Нина Радева - за нов § 10а, комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция за нов § 10а, който става § 19:
"§ 19. Член 46а се изменя така:
"Чл. 46а. Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, данъкът по чл. 2а, ал. 1, точки 2 и 3, и по чл. 2б, е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или в други документи за участие, съответно върху увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи за изказване по текста на новия § 10а? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения текст.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 11.
Текстът се приема. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 11:
"§ 11. В чл. 48 се създава ал. 3:
"(3) Данъкът по чл. 34а е в размер на 10 на сто"."
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в измененията на чл. 46а.
В комисията ние ги уеднаквихме тези неща и току-що Народното събрание гласува всички да бъдат 12 на сто. Това е гласувано с гласуването на предходния параграф - § 19.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, постъпили са няколко предложения по този параграф - § 11.
Комисията не подкрепя предложенията - на господин Папаризов, на народния представител Емил Кошлуков и група народни представители, на госпожа Гигова, на господин Миков, на господин Ляков.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 20, но в момента предлагам този текст да отпадне, тъй като той е свързан с отпадането на текста за ваучерите. Нали така беше, господин Кацарчев?
Тях ги гласувахме по чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Твърде сложна стана конфигурацията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предлагам § 11, който става § 20, да не го чета като окончателен текст, а да гласуваме отпадането му, тъй като той е във връзка с променения преди почивката § 16, нов, касаещ ваучерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предложението е да отпадне този текст поради свързан с него текст, който гласувахме преди почивката и той да отпадне.
Има ли някаква неяснота по този въпрос? Има ли някакво противно становище, което да се изкаже, тъй като има постъпили редица предложения по този текст - от господин Атанас Папаризов, от народните представители Емил Кошлуков, Мустафа Зинал, Юлияна Дончева, Татяна Калканова, Ваня Цветкова, Ирена Варадинова, Йордан Памуков и Лютви Местан, след това от народния представител Мария Гигова, от народния представител Михаил Миков, от народния представител Панайот Ляков и всички те може би биха искали нещо да обосноват различно от това, което се предлага - да отпадне текстът, освен ако то е несъвместимо с гласуването преди малко.
Понеже е отпаднала точката, текстът за ваучерите, действително ми се струва, че е безпредметно, но все пак го предлагам, за да не би нещо да не сме догледали.
Ако няма такива притеснения в залата, тогава аз ще подложа на гласуване направеното предложение от господин Иван Искров за отпадането на параграфа.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 113, против 14, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 12 са постъпили две предложения.
Предложение на народния представител Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Параграф 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 12, който става § 21:
"§ 21. В чл. 50, ал. 1 думата "наемите" се заменя с думите "доходите от използване на движимо или недвижимо имущество"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Имате думата по дискутирания текст на § 12. Има две предложения - едното е подкрепено от комисията и отразено в окончателната редакция и има предложение на народния представител Панайот Ляков за отпадането на § 12.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков - § 12 да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 5, против 105, въздържали се 13.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Моля, гласувайте предложението за § 12 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 13.
Комисията подкрепя предложението по принцип и е отразено в чл. 2б.
Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков - промяната относно чл. 55 да отпадне.
Моля да се чете: комисията подкрепя предложението.
На 2-3 места има грешка с "не" отпред.
Комисията подкрепя предложението на господин Миков и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 13 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията - § 13 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 14.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков - в § 14 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев с аналогично предложение - по § 14 - да отпадне предлаганата замяна на числото "15" с "20".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев за нов § 2а:
"§ 2а. В § 14 т. 2 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 22, а текстът е:
"§ 22. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "когато за предходната година облагаемата печалба не надвишава 50 хил. лв." се заличават.
2. В ал. 9 числото "15" се заменя с "20", а думите "когато за предходната година облагаемият доход не превишава 50 хил. лв." се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Искров.
По § 14 желае ли някой думата?
Има думата господин Николов.
Никола Николов (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Нашето предложение е т. 2 от § 14 на вносителя да отпадне, а именно да се повиши авансовата вноска, която се внася при данък "Печалба".
Ние сме убедени, че истинският проблем на активните фирми, истинският проблем на предприемчивите българи е липсата на финансов ресурс и липсата на възможности за достъп до онзи ресурс, който ще им осигури увеличение на тяхната активност, ще увеличи тяхното производство. Оттук по-голямо производство на брутен вътрешен продукт, повече заети, по-високи доходи.
Предвижданото увеличение с 30 на сто, фактически от 15 на 20 на сто да се внася авансово означава отнемане на такъв ресурс и то, забележете, от печелившите, от фирмите, които са конкурентни. И затова ние смятаме, че това не отговаря на философията за насърчаване на икономическия растеж. Никаква логика няма в това предложение с изключение на това, да се балансират финансовите потоци в приходната част на бюджета. Няма друга логика.
Ето защо нашето предложение е да остане сегашната разпоредба, а именно 15 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли желаещи?
Има думата господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз бих искал да допълня и колегата Николов. Все пак трябва да е ясно за какво става въпрос. Става въпрос за физическите лица, които извършват дейност като еднолични търговци, и за нотариусите, и лицата, упражняващи медицинска практика по Закона за лечебните заведения.
Уважаеми колеги, няма никаква логика, от една страна, да се намалява печалбата за големите фирми от 20 на 15 на сто, а от друга страна, за дребните икономически субекти, за тези, които изброих, да се увеличават авансовите вноски. Това във всички случаи ще затрудни функционирането на тези икономически субекти, още повече, че проблемът в нашата икономика е с оборотните средства за всички фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на § 14?
Господин Кацарчев, ако се налага да вземете отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател! По предложението да отпадне т. 2 на § 14 искам само да кажа, че тук става въпрос за унифициране на авансовите вноски за физическите лица, които формират основата си по Закона за корпоративното подоходно облагане, така че авансовият данък да бъде еднакъв. Ако някой реши, че му е висока авансовата вноска, спокойно може да регистрира някакъв вид дружество с ограничена отговорност или друг вид търговско дружество. Тук става въпрос за данъка за физическите лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кацарчев.
Други желаят ли да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, който предлага целия § 14 да отпадне.
Гласували 132 народни представители: за 8, против 121, въздържали се 3.
Не се приема.



Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Михаил Миков, което се покрива с предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Валентин Василев, Васил Василев и Петър Жотев - в § 14 т. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 29, против 102, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Муравей Радев - от § 14 да отпадне предлаганата замяна на числото "15" с "20".
Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев.
Гласували 131 народни представители: за 1, против 115, въздържали се 15.
Не се приема.
Остава да гласуваме предложението на вносителя за § 14, който става § 22, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте подкрепения от комисията текст.
Гласували 129 народни представители: за 105, против 18, въздържали се 6.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Постъпили са няколко предложения за нов § 14а:
- предложение на народния представител Благой Димитров, което комисията подкрепя по принцип;
- предложение на народния представител Михаил Миков за нов § 14а, което комисията подкрепя по принцип;
- предложение на народния представител Муравей Радев за нов § 14а, което комисията подкрепя по принцип.
Уважаеми колеги, окончателният текст - тъй като имаше предложения в комисията към тези предложения на госпожа Нина Чилова за общините с висока безработица - е пред вас. Аз ще го прочета, от допълнително раздадените текстове.
Окончателна редакция на § 23 и § 23а в резултат на тези предложения:
"§ 23. Заглавието на глава десета се изменя така: "Преотстъпване и намаляване на данък върху печалбата".
§ 23а. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява и с ефективно внесените задължителни осигурителни вноски пропорционално за новоразкритите средногодишни работни места спрямо средногодишния списъчен персонал, нает по трудов договор в предприятието за предходната година и при условие, че данъчнозадълженото лице няма изискуеми публични задължения към момента на ползване на намалението.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Намаленията по ал. 1 или 2 се ползват, само когато изпълнението на предвидените в тях условия са осъществени изцяло в административните граници на общини, в които за последните две години и преди текущата има безработица 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период, съгласно приложението. Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на Министерството на труда и социалната политика.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 22?
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Чета, че комисията подкрепя предложението ми по принцип. Същото се отнася и за предложението на господин Миков, но той вероятно ще вземе отношение, и на господин Радев. Но когато чета окончателния текст, констатирам, че наистина няма никой.
Какво по принцип правя като предложение? Идеята е във връзка с декларираните предизборни намерения на Националното движение Симеон Втори, пък и във връзка с правителствената програма за управление. По памет ще цитирам, мисля, че е на стр. 12. Там правителството декларира, че ще бъдат намалени преките данъци, в това число данък върху печалбата. Изрежда се, в един много малък абзац е. И аз очаквах това предложение да бъде прието, като в ал. 1 и в ал. 2 на практика предлагам два аспекта на това данъчно облекчение:
Първо, във връзка с инвестициите, за придобиване, реконструкция и модернизация на дълготрайните материални активи и, разбира се, после за експорта на стоки и на услуги. Аз съм изненадан, че комисията подкрепя моето предложение по принцип, както виждам, а в окончателния текст на § 23, чл. 60 няма нищо от това, което е предложено. Да, наистина в текста на ал. 2 има един момент по отношение на новоразкрити работни места - това е във връзка с предложението на колегата Муравей Радев - но от това, което аз предлагам като данъчно облекчение за експортна продукция и за инвестиции, на практика не намира място по никакъв начин в окончателния текст в редакцията, предложена от комисията.
Или трябва наистина, щом комисията по принцип приема дадено предложение, да бъде отразено като редакция, или даже, ако искате, като идея. Аз нямам нищо против да се променят и числа, но струва ми се, че не е добре комисията да подкрепя нещо и после да дава някакъв друг текст. Защото така излиза, че има някаква безпринципна подкрепа на предложенията или вероятно има някакви други политически опасения, а в конкретния текст, който се предлага на пленарна зала, не се отразява това, което народните представители предлагат.
Аз съм изненадан и вероятно трябва да има обяснение на окончателния текст - защо тези неща се подкрепят, а не са отразени в окончателния текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи има ли?
Господин Миков, заповядайте за Вашето предложение, което по Ваше мнение също не е отразено в окончателната редакция.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Искров, каквото и да казвате Вие, че четете поне предложенията на опозицията, тук даже сте написали, че ги приемате по принцип, накрая не са отразени в текста. Или не сте ги разбрали, поради което сега ще Ви ги обяснявам, или не желаете да ги приемете, което трябва да кажете. Ясни алтернативи вече ви даваме.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Не с лошо.
Михаил Миков: Не с лошо, с много добро. Нали е прието предложението?

За какво става въпрос? В комисията бях много обстоятелствен по този въпрос. Критерият 1,5 на сто над средната безработица за страната означава, че при 17-18 на сто регистрирана безработица 1,5 е някъде към 27-28 на сто. Аз в комисията много обстоятелствено ви обясних, че в България има общини, ако не е известно на вашия министър на финансите, който дойде направо от Лондон, да мине из Видинско, да мине из Силистренско, из Кърджалийско, из Добричко, из Разградско, Монтанско, да се разходи и да вземе действителната безработица, а не официалната. Защото там има общини със 70-80 на сто безработица. За това говоря. И ставаше въпрос за един много дребен бонус, който показва отношение на законодателя - разходите по регистрация на търговски дружества, смешни разходи в тези общини. Вместо да го приемете, да диференцирате, даже да признавате държавните такси за регистрация на едно търговско дружество, вие пак си оставате на критерия 1,5. Гледате от София до Долни Богров. И пропастта в икономическото развитие на страната ще продължи да се задълбочава.
Аз категорично подкрепям предложението на народния представител Нина Чилова. Но искам Вие да кажете подкрепяте ли това предложение за една диференцираност в това дребно за бюджета опрощаване? Вие да не мислите, че там никнат като гъби, сигурно министър Велчев си мисли, че е като в щата Делауер, че никнат търговски дружества? В тези населени места я някой регистрира такова, я не. Нищо няма да изгуби фискът от това. Той си мисли, че там се регистрират като в Кипър или на остров Ман.
И върхът на нахалството е, предложението ми накрая, където са проспали не знам от кое министерство община Макреш в област Видин. Аз ви казвам, че там безработицата е 70 на сто. И съм внесъл това като предложение, а вие пишете, че го приемате по принцип и да го отнеса към Министерството на труда и социалната политика. Ние Народно събрание ли сме, какво сме? И аз съм безкрайно учуден от един такъв подход.
Само че Вашите отговори сега ще са много ясни и за мен, и за народното представителство, и за тези, които са Ви изпратили тук. Искам да чуя отговора - не сте разбрали моето предложение, подкрепяте ли го и да го предложите на залата да се гласува или го отхвърляте, не се приема. Аз няма да се разболея от това, просто ще разкажа на хората какво е отношението към тези региони и към онзи многократно прокламиран стремеж - стимули, стимули за икономическо развитие и пр. Това нещо го обясних на Комисията по бюджет и финанси и мислех, че тогава се разбраха нещата и че ще се подкрепи предложението. Казах и за Макреш, казах и за другите неща. Но просто човек в един момент се изморява и му става скучно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин Кацарчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на предложението, направено от госпожа Чилова за намаляване на финансовия резултат, не на печалбата, с разходите, които работодателят прави за осигурителни вноски, всъщност представлява много по-голяма сума, отколкото сумата, която се инвестира или се отчислява определен процент, но вече от печалбата. Предприятието ще има възможност това нещо да минава във времето до пет години. При инвестиции - инвестицията се прави в рамките на една година, докато предложената разпоредба касае работодател, който всяка година увеличава работната сила и така всяка година ползва допълнителни облекчения, включително и за годината, в която той го е направил, с този петгодишен период, в който той може да си намалява финансовия резултат допълнително.
Така че предложението, което е прието по принцип, всъщност касае това, че облекчението, което е предложено, е много по-голямо, отколкото би било по направените предложения от останалите народни представители.
По отношение на Макреш. Има официално писмо от Министерството на труда и социалната политика, в което липсва това населено място. Законовият текст е по списък, определен от Министерството на труда и социалната политика, тъй като те са органът, който следи безработицата. Ако решите, законът може да се промени, така че друг орган да следи тази безработица. И не става въпрос дали безработицата е по-висока с 50 на сто, с 80 на сто от средната, става въпрос да е с 50 на сто повече от средната за страната, тоест в определени населени места тя може да достигне и сто на сто. Затова тази година в списъка фигурират над 100 общини и населени места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кацарчев.
Господин Миков, заповядайте за процедурно предложение.
Михаил Миков (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам да се отложи този текст. Аз лично ще поканя кмета на Макреш и шефа на Бюрото по труда утре да дойдат до София, за да докажат на вашите министри, че просто не знаят какво става в тази страна. Единадесет общини има във Видинско, от които 10 са с над 1,5, над 2 и над 3 на сто по безработица. И не знам кой Ви дава тези справки, но Ви казвам, че когато днес се приема този списък, после ще трябва да се внася закон за изменение и допълнение, когато се види, че това е така. Аз не знам какво повече да направя. Нека да се отложи текстът. Ще поканя утре тези хора да похарчат държавни пари и да дойдат в София, ще ги поканя в залата да кажат. Поканете си и вие министъра на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да обясня на господин Миков, че не става въпрос да кани кмета, кметицата, попа и другите от Макреш.
Михаил Миков (КБ, от място): Ще поканя шефа на Бюрото по труда.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Господин Миков, няма проблем с Макреш. Става въпрос, че законът казва кой изготвя списъка. Списъкът не се изготвя от Народното събрание. Обадете се на госпожа Шулева, сигурно няма да има никакъв проблем това да се добави. Но инициативата за попълване на списъка не е на попа и на кмета.
Михаил Миков (КБ, от място): Но го приема Народното събрание!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Той се предлага от Министерството на труда и социалната политика. Така че, ако трябва, ще се обадим в министерството, за да го допълнят и да дадат списъка допълнен. Ако мислите като юрист, че можем да изземем това право, което сме дали на министерството, и тука с наше решение да включим Макреш, моля, моментално ще го направим.
Михаил Миков (КБ, от място): Това е част от законопроект, внесен от Министерския съвет!
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Не става въпрос за Макреш, а за процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има направено процедурно предложение от господин Миков на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 от правилника гласуването на § 23а да се отложи за следващото заседание.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 47, против 88, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.

Преминаваме към гласуване на предложенията, които по мотиви на техните вносители не са включени в окончателния текст на комисията.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Благой Димитров за създаване на нов § 14а.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 23, против 97, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуването предложението на господин Миков за създаването на нов § 14а.
Моля, гласувайте!
Гласували 130 народни представители: за 39, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на...
Благой Димитров (ОДС, от място): А предложението на господин Муравей Радева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Муравей Радев не го защити тук, а отдолу се твърди, че то е включено в редакцията на комисията.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Предложението на господин Муравей Радев е изцяло инкорпорирано в текста на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, въпреки че е такова положението, подлагам на гласуване предложението за създаване на § 14а, направено от господин Радев.
Гласували 125 народни представители: за няма, против 113, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 23 с редакционната забележка, която беше направена, че заглавието на глава десета се изменя така: "Преотстъпване и намаляване".
Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Параграф 23 е приет.
А нега ще гласуваме § 23а, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 13.
Параграф 23а е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 15 са постъпили няколко предложения.
Предложение от народния представител Елка Анастасова:
"В чл. 61, ал. 1 след думите "социални и здравноосигурителни фондове" се добавя "научноизследователски организации".
Комисията не подкрепи предложението на своето заседание, тъй като не ставаше ясно за какво точно става въпрос. При уточнение се разбра, че става въпрос за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Но госпожа Анастасова ще защити предложението си, така че аз бих го подкрепил.
Предложение от народните представители Кошлуков и група народни представители:
"В чл. 61 накрая се добавя "и на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за стопанската им дейност, която е пряко свързана с/или е помощна за осъществяване на основната им дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Недялко Калъчев и Цветан Ценков:
"В чл. 61, ал. 2 думите "с изцяло държавно и общинско участие" отпадат, а накрая се добавя "както и на Българския червен кръст".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В чл. 61, ал. 2 след думите "лечебната им дейност" се добавя "както и на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за стопанската им дейност, която е пряко свързана с/или е помощна за осъществяване на основната им дейност."
Това предложение се покрива с предложението на Кошлуков и народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители:
"В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Осемдесет на сто от данъка върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, за стопанската им дейност, която е пряко свързана или е помощна за основната им дейност."
И това предложение се покрива с първото.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като думите "ал. 1 и 2" се заменят с "алинеи 1, 2 и 3"."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата госпожа Анастасова.
Елка Анастасова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Колеги, първо бих искала да благодаря на господин Искров за това, че е разбрал моето предложение и да внеса една редакция, която липсва в доклада. След думите "социални и здравноосигурителни фондове" в чл. 61, ал. 1 да се добавят думите "научноизследователски организации на бюджетна издръжка", което беше пропуснато и заради което вероятно комисията е взела отрицателно решение, а сега, както разбирам, го подкрепя.
Какви са мотивите за това предложение? В чл. 61 се предвижда 80 на сто от данъка върху печалбата да се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове и на висши училища за стопанската им дейност, която е пряко свързана с/или е в помощ на осъществяване на основната им дейност. От така съществуващата норма са изключени научноизследователските организации, които получават бюджетна субсидия. Целта на предложението е в чл. 61 да се включат в същия режим и научноизследователските организации на бюджетна издръжка, тъй като в противен случай става изкуствено противопоставяне между висшите училища и научноизследователските организации, а само висшите училища засега използват тази преференция.
Време е да се материализира конституционният текст на чл. 23, а именно, че държавата създава условия за свободно развитие на науката и образованието. Това е и целта на правителствената програма, а именно науката да бъде приоритетен фактор за развитието на икономиката и обществото. Става въпрос за БАН и за Националния център за аграрни науки.
Благодаря за подкрепата и апелирам Народното събрание също да подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Калъчев.

Недялко Калъчев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно пояснение какво е точно предложението, което за мое голямо учудване беше отхвърлено в комисията. Става дума за чл. 61, ал. 2, която гласи, че преотстъпването със сто на сто печалбата на здравните заведения с изцяло държавно и общинско участие. Значи тук става дума за един вид лечебна дейност, която на базата на собственост има различен режим на третиране.
Аз смятам, че е крайно време да забравим принципите на болшевизма, които явно носят дългогодишни отпечатъци в главите на колегите. Пак повтарям, ако Народното събрание приема, че е резонно лечебната дейност да бъде освободена от данък печалба, говоря като дейност, няма логика държавните и общинските здравни заведения да бъдат разнопоставени от частните такива. Защото аз ще задам следния въпрос. Само след два-три месеца ще започне приватизацията на здравните заведения и тогава ще се окаже, че повечето от тях ще станат частни такива или смесени форми на собственост.
Така че, колеги, осъзнайте за какво става дума. Става дума за една и съща дейност, въз основа на собствеността на която обаче ние ще продължим политиката на разнопоставеност. Е, аз питам: кой е по-добрият стопанин - държавата или частният стопанин? Ако е държавата, дайте тогава да ги одържавим. Нека проведем една национализация и думата "частник" ще стане отново мръсна дума. Става дума, повтарям, за една и съща дейност. Това къде ще се лекува един цирей, с извинение, няма никакво значение за цирея, а има значение за този, който го лекува.
Моля ви да подкрепите внесеното предложение. Текстът, освен всичко друго, е ограничителен. Той казва: "преотстъпва сто на сто данък печалба тогава, когато тя се реинвестира в основната дейност", тоест, ако тя се разпредели като дивидент на собствениците, това не значи, че тя се преотстъпва. Но, ако здравното заведение реинвестира, тогава се получава това преотстъпване.
Така че, моля ви, колеги, размислете за секунди. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калъчев.
Други желаещи за изказване няма.
Преминавам към гласуване на предложенията, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Елка Анастасова, което беше обосновано току-що в залата, но което не е подкрепено от комисията. (Реплики от залата.)
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Аз не мога да говоря от името на цялата комисия, но аз лично го подкрепям, тъй като си спомням, че когато обсъждахме този въпрос, не ставаше ясно за какви точно бюджетни организации става дума.
Любен Корнезов (КБ, от място): Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте предложението на госпожа Анастасова.
Гласували 158 народни представители: за 137, против 18, въздържали се 3.
Предложението се приема и трябва да бъде инкорпорирано в окончателния текст на този параграф.
Следващото предложение е на господин Кошлуков и група народни представители. С аналогично съдържание са и предложенията на господин Панайот Ляков и господин Стефан Данаилов и група народни представители. Ще ги подложа едновременно на гласуване.
Моля, гласувайте техните предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 8, против 107, въздържали се 27.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на господин Калъчев и Цветан Ценков, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 35, против 91, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля Ви, господин Искров, да докладвате окончателната редакция на § 15.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми колеги, предлагам окончателен текст на § 15, като моля господин Кацарчев и колегите от Данъчна администрация да слушат внимателно.
"§ 15. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "социални и здравноосигурителни фондове" се добавят "научноизследователски организации на бюджетна издръжка"."
Това е предложението на госпожа Анастасова.
Предложение на вносителя - Министерския съвет:
"2. В ал. 2 точката се заменя със запетая и се добавят думите "както и на Българския Червен кръст". "
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте § 15 в току-що прочетената му редакция, който става § 24.
Гласували 143 народни представители: за 142, против 1, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми колеги, връщаме се на предложенията на народния представител Анелия Мингова по чл. 23, предложенията на господин Муравей Радев за нов § 9б, предложението на господин Димитър Стефанов за нов раздел lll и обобщеното предложение на народните представител Муравей Радев и Димитър Стефанов за нов § 15а, като предлагам следния текст, който ви е раздаден. Бих казал, консенсусен текст.
"§ 15а. Създава се чл. 61в:
"Чл. 61в. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за данъка върху печалбата и данъка за общините върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на плана за оздравяване.
(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно при условие, че се изпълняват задълженията по плана за оздравяване. Неизпълнението се установява с решение по чл. 709 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 15а има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стефанов.
Димитър Стефанов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С всички предложения, които господин Искров изброи тук, се целеше хармонизиране на разпоредбите на Търговския закон в четвъртата му част, уреждащ несъстоятелността и специално оздравителните планове и данъчните закони. Сега съществува един конфликт между разпоредбите на единия закон и другите закони. Проблемът е известен като куха печалба. Имахме различни виждания, но в края на краищата стигнахме до този текст, който предложи господин председателят на комисията. Тук няма идеален вариант. Колегите настояваха да се защитят интересите на държавата, при неизпълнение на оздравителния план този данък да бъде изискуем.
Какви са рисковете? Че в баланса на тези предприятия, които се оздравяват, се записва все пак един дълг. И когато отидат при кредиторите, това ще им създаде проблеми. Но аз оттеглям своя текст и подкрепям този, защото нещата се уреждат, при това с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стефанов. Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване § 15а, така както беше прочетен от председателя на комисията и подкрепен от нейните членове, който става § 25.
От общо гласували 132 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 17.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 16.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: А дали господин Радев и госпожа Мингова оттеглят техните предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, те оттеглят предложенията си.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Параграф 16, номерация на вносителя: "Член 62 се отменя".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 16 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване с нова номерация 26.
Гласували 132 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 17, номерация на вносителя, е постъпило предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 17, който става § 27.
"§ 27. Член 64 се изменя така:
"Чл. 64. (1) На данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно преотстъпване на данък или освобождаване от данък, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 27 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 17 с нова номерация 27.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Всички надолу ще се преномерират. Аз ще ги чета с новата номерация, поради новия текст на колегите Радев, Стефанов и Мингова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласували 125 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
Преминаваме към § 18.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Параграф 18 по номерацията на вносителите.
Постъпило е предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 18, който става § 28:
"§ 28. Член 65 се изменя така:
"Чл. 65. (1) За неподаване на декларация, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер или до неоснователното му преотстъпване или освобождаване, на управителя или на счетоводителя на предприятието се налага глоба в размер от 100 до 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв."
Думите "на данък", "на данък" отпадат в алинеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, тези думи отпаднаха в текста.
По § 28 с нова номерация? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 19 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 19, който става § 29. А текстът е:
"§ 29. В чл. 66, ал. 1 думите "чл. 56, ал. 3 от Закона за счетоводството" се заменят с "чл. 136 от Закона за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Желаещи по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 с нова номерация 29.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Панайот Ляков - § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 30. А текстът е:
"§ 30. Член 67 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаещи по § 20? Няма.
Има предложение на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 123 народни представители: за 7, против 109, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 20, подкрепен от комисията, с нова номерация § 30.
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 21 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21, който става § 31:
"§ 31. В чл. 68, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят със "Закона за административните нарушения и наказания"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 21 няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с нова номерация 30.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 22, касаещ Допълнителните разпоредби, е постъпило само предложение от народния представител Искров.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 22, който става § 32:
"§ 32. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 се създава буква "г":
"г) Извършено скрито разпределение на печалбата съгласно т. 15."
2. В т. 7 след думите "на длъжника" се добавя "включително лихвите по депозити в банки", а второто изречение се заличава.
3. В т. 17 думата "едногодишен" се заменя с "двугодишен".
4. Точка 19 се изменя така:
"19. "Облекчения" по смисъла на чл. 24 са тези по чл. 23, ал. 3, точки 1, 6, 14 и 15 и по чл. 32."
5. В т. 27 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".
6. Точка 28 се изменя така:
"28. "Собствен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е определеният от Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му. "Привлечен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е сумата от дългосрочни и краткосрочни пасиви, с изключение на приходите за бъдещи периоди и финансиранията."
7. Създават се точки 32 до 40.
"32. "Ликвидационни дялове". По смисъла на чл. 34, ал. 1 в ликвидационните дялове не се включват вноските за придобиване на акции и дялове, които всеки акционер или съдружник е направил.
33. "Пазарната цена на насрещната престация", във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 3 е документално доказаната цена на придобиване на тази насрещна престация, освен ако не се докаже, че пазарната цена е различна.
34. "Документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи.
35. "Текущо начисляване" по смисъла на този закон означава, че приходите и разходите от сделките и събитията се признават за данъчни цели в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване на насрещната престация или плащането на парични средства.
36. "Съпоставимост между приходите и разходите" означава признаването за данъчни цели:
- на разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, за периода, през който възникват приходите или се ползват изгодите, свързани с тях,
- на приходите, възникнали за периода, за които са признати реално извършените разходи.
37. "Предимство на съдържанието пред формата" означава, че приходите и разходите от сделка или дейност се признават за данъчни цели в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната (договорната) им форма.
38. "Действащо предприятие" във връзка с прилагането на чл. 41 е всяко данъчно задължено лице до датата на вписване на заличаването му.
39. "Увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна услуга или връзка" е договореното между организатор на хазартна игра или доставчик на услугата и телекомуникационния оператор увеличение на цената над обявената цена по ценоразпис (ценова листа) на телекомуникационния оператор.
40. "Залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития" са такива хазартни игри, за които не се заплаща акциз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 22 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 с нова номерация 32.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: По § 23, който е внесен от Министерския съвет със следния текст:
"Приложението към чл. 60, ал. 2 се изменя, както следва:"
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков, който добре го защити преди 15-ина минути.
1. В приложението към ал. 2 заглавието се променя така: "Списък на общините с безработица над 1,5 пъти по-висока от средната в страната за периода 1998-2000 г.".
2. В списъка в т. V - Видин, да се добави т. 10 - "Макреш".
Комисията подкрепя предложението на господин Миков по принцип, но предложението по т. 2 следва да се отправи към Министерството на труда и социалната политика, съгласно чл. 60, ал. 3, изречение второ.
Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 33:
"§ 33. Приложението към чл. 60, ал. 3 се изменя така:
"Списък на общините по чл. 60, ал. 3."
Предлагам, госпожо председател, списъкът да не го изчитам. Ще го приложим към протокола.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 23 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков, което беше обосновано в залата, но не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков по този параграф.
Гласували 134 народни представители: за 49, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 33, с уговорката, че списъкът ще бъде приложен към протокола.
Гласували 131 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 10.
Параграфът се приема.
Заповядайте, господин Миков, да обясните своя отрицателен вот.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Искров, гласувах срещу цинизма, с който беше отхвърлен проблемът на едно населено място, срещу неубедителните мотиви, с които вие твърдяхте, че този списък се изготвя от Министерството на социалните грижи, а го поставихте на гласуване в пленарната зала.
Гласувах срещу подхода, който имате при данъчното си законодателство, което ще продължава да развива пропастта между столицата и големите населени места и провинцията на България. Пропаст, която изяжда България. И това ви го казвам съвсем сериозно и отговорно, защото съм сигурен, че поне част от вас минават понякога освен в по-големите населени места и в по-малки и по-далечни от центъра на България.
Това бяха мотивите ми и смятам, че съм гласувал по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Ако позволите, госпожо председател, протестирам срещу думите, тъй като един вестник излезе тази седмица с "данъчен цинизъм", господин Миков сега пак говори за цинизъм.
Господин Миков, моля Ви направете предложение да се промени процедурата или убедете всички юристи тук, присъстващи в залата, че можем да гласуваме за Макреш. С две ръце гласуваме всички от управляващото мнозинство, стига да убедите тук присъстващите, че може да стане това нещо. Защото колегите от данъчната администрация също подкрепят Макреш, но казват, че не е възможно процедурно. Така че Ви моля да предложите процедура. Дотогава да гласуваме Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: На мен ми се струва, че изчерпахте всякаква възможност за процедура, включително и Вашето изказване беше въпрос на добра воля.
Михаил Миков (КБ, от място): Аз съм направил предложение.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми господин Миков, цялата зала обича жителите на с. Макреш и ще гласува без нито един "въздържал се". Не е възможно процедурно това, което предлагате. Изяснете го с господин Савов и с господин Кацарчев, до Вас има водещ конституционалист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Аз се извинявам за досадата, която предизвиквам.
Списъкът, който приехме преди малко, е част от закона. В този смисъл аз съм направил по редовния начин предложение в списъка в т. V - Видин, да се добави т. 10 - "Макреш". Това предложение аз съм го направил.
Може би става въпрос за някакво недоразумение и затова ви моля да прегласуваме едно допълване на списъка, приет преди малко - в т. V да се добави нова т. 10 "Макреш". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Миков.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Подкрепя се от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И от Комисията по правни въпроси също.
Подлагам на прегласуване § 23 за създаване в списъка на нова т. 10 в т. V. Да се включи "Макреш" като нова т. 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 130, против 6, въздържали се няма.
Предложението на господин Миков е прието. (Ръкопляскания.)
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаеми колеги, постъпили са предложения за Заключителни разпоредби.
Предложение от госпожа Мингова за Преходна и заключителна разпоредба.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегля се от госпожа Мингова.
Предложение по същия проблем е постъпило от господин Муравей Радев:
"§ 23б. Изменението на чл. 41, ал. 8 и 10 влиза в сила от 1 януари 2002 г. и обхваща неплатената част от задължението по разсрочени кредити в резултат на изпълнение на оздравителен план на фирми, обявени в несъстоятелност."
Оттегляте ли го, господин Радев?
Муравей Радев (ОДС, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага на мястото на тези две предложения - на госпожа Мингова и на господин Радев, § 34 със следната редакция:
"§ 34. Чл. 61в се прилага за лицата, за които съдебното решение за утвърждаване на плана за оздравяване е влязло в сила след 1 януари 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Радев.

Муравей Радев (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не случайно оттеглих преди моите предложения, защото принципът в тях се съдържа в редакцията, която предлага и господин Искров. По-важно е нормата да мине, а не авторът, защото за автор нито плащат, нито има кой знае каква слава повече отпреди.
Аз бих приел и Вашата поправка сега, ако тя беше достатъчна в смисъл на онова, което преди малко казах, че приемам принципа. Къде съзирам тук опасност? Този запис, ако остане така, както предлага работната група, ще създаде един интересен прецедент. От 1 януари 2000 г. започва да важи. На 2 януари 2000 г., имаме такъв прецедент, такова предприятие, което влиза в тази хипотеза. 2000 и 2001 г. плаща тази куха печалба съответно за всяка година, идва 2002 г., влиза в сила този закон, останалата печалба, която не е изплатена, разсрочена обаче, влиза в хипотезата на новата норма и тогава предприятието казва: хайде сега върни ми обратно парите за тези две години, които аз съм платил. Ето това ще се случи, ако приемем точно тази редакция, която предлага господин Искров.
Затова аз смятам, че моят запис е по-охраняващ интересите на държавата. Моето предложение дори беше да влезе от 1 януари 2002 г., но да се отнася само за онази част от печалбата, която вече не е издължена. Значи ако ти веднъж досега си се издължил, няма да имаш право на базата на този закон да я поискаш обратно от държавата да ти я възстанови за период отпреди две години. Затова, ако искате, нека да остане този текст от 2000 г., но и тук да запишем, че целият този текст е валиден единствено за онази печалба, която вече не е била издължена. В случая "Плама" цялата печалба не е била издължена и влиза в тази хипотеза. Но може теоретично, нямам представа дали това е така, както казвам, да има едно и повече от едно предприятие, което да е разсрочило тази печалба, да си е плащало тези две години и сега да поиска от държавата обратно да възстанови сумата за тези две години. Това е съвсем реална хипотеза. Затова ви предлагам онзи запис, който охранява по-добре държавните интереси. Ако искате го гласувайте, ако не правете така, както са написали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика господин Пенчев.
Константин Пенчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз си позволявам да не се съглася с тълкуването, което прави господин Радев на този текст и ще обясня защо. Става дума за материално-правни норми, които действат оттук нататък, от влизане в сила на измененията на закона за бъдеще време. На кои субекти се преотстъпва част от данък печалба? На тези, по отношение на които оздравителният план е одобрен с акт на съда след 1 януари 2000 г. Какво означава това на практика? Това означава, че ако законът влезе в сила с това изменение на 1 януари 2002 г., оттогава на тези лица ще им се преотстъпи част от дължимия данък печалба. Тоест това право, тази привилегия възниква за тях от датата на влизането на закона в сила, не за минало време. Значи те няма да имат никакво право да искат държавата да им връща платен данък. Защото те са платили този данък на валидно правно основание. Защото тази привилегия все още не е била в сила. Аз дори твърдя нещо повече, че ако това предприятие не е издължило целия си данък печалба, дължим за минал период, то ще трябва да го плати, независимо, че този закон влиза в сила, защото става дума за минал период, когато тази привилегия не е съществувала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Всъщност Вашето обяснение, господин Пенчев, е, че редакцията, предложена от комисията, е коректна.
Константин Пенчев: Да, коректна е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тъй като текстът е достатъчно сложен и при цялото ми уважение към господин Пенчев, един перфектен бивш съдия, ми се ще да направя процедурно предложение да го отложим за утре приемането на § 32а, с новата редакция § 34. И без това утре ще започнем със Закона за акцизите.
Предложението ми е да отложим за утре § 34, за доизясняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване предложението § 34 в новата номерация да бъде отложен за утре.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към заглавието "Преходни и заключителни разпоредби", което е предложение на госпожа Мингова, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте наименованието на раздела в закона.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Постъпило е предложение за нов параграф с номерация 23б от народните представители Димитър Ламбовски и Христо Механдов.
Комисията подкрепя предложението.
Новата номерация ще бъде § 35:
"§ 35. Лицата, ползващи посочените облекчения в § 3 на Закона за корпоративното подоходно облагане и предвидени в чл. 59 от отменения Закон за данъка върху печалбата (обн. ДВ. бр. 59 от 1996 г., изм. бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.) продължават да ги ползват до 31 декември 2005 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. По § 23б, който е подкрепен от комисията с вносители народните представители Ламбовски и Механдов, има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Става въпрос за кооперациите.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Или аз добре не чух, или добре не го чета - в материала, който са ни раздали пише, че комисията не подкрепя предложението на господин Ламбовски и господин Механдов. Сега чувам, че господин Искров обяви, че предложението се подкрепя от комисията. И аз се радвам за това. Вие днес също доказвате, че можете да чуете и чуждите гласове.
Става въпрос, колеги, за потребителните кооперации по селата и затова нека да подкрепим предложението на господин Ламбовски и господин Механдов, както то вече е подкрепено, както разбирам, от цялата комисия. Явно има техническа грешка при написването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Саралийски, имате думата.
Исмет Саралийски (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз също искам да се изкажа в подкрепа на предложението на колегите от НДСВ, тъй като това е едно добро предложение. То не променя кой знае в каква степен положението по отношение на бюджета, а в същото време дава глътка въздух на кооперациите с тези дребни суми, които остават в кооперациите и които се ползват изключително и само за инвестиционни цели и то по списъци, които се утвърждават от Министерския съвет.
Затова и аз апелирам да подкрепим това предложение като едно полезно и добро предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Саралийски.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 23б, който става § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 142, против 5, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Постъпило е предложение от народните представители Данаилов, Коста Цонев, Хюсеин Чауш, Весела Драганова, Андрей Пантев, Христо Георгиев, Рупин Крикорян, Иво Атанасов, Стела Банкова, Даринка Станчева и Димитър Игнатов за нов § 23б.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като то е свързано с едно тяхно предишно предложение.
Текстът на предложението е:
"§ 23б. Данъчните субекти ползват намалението по чл. 23, ал. 3, т. 1 и преотстъпването на данъка върху печалбата по чл. 61, ал. 3, ако нямат просрочени публични задължения".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 23б има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 34, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Иван Искров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В такъв случай нека да зачетем мнението на комисията по предложението на господин Радев във връзка с отложения текст, който ще гласуваме утре, че комисията подкрепя предложението по принцип, което намира отражение в новия § 34. И мисля, че няма нужда да се гласува.
По § 24 от текста на вносителя:
"§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 24, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 34 няма желаещи за изказване.
Подлагам го на гласуване с новата му номерация § 36.
Гласували 127 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
Заповядайте за процедура, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, ако е възможно точка трета от дневния ред да мине на мястото на точка втора, тоест дебатите по доклада на Временната анкетна комисия по дейността на Фонд "Земеделие" да бъде разгледан веднага след почивката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване това предложение - да се разменят точките в дневния ред и в 18,00 ч. тоест след почивката, да продължим с дебата по дейността на Фонд "Земеделие".
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Обявявам почивка до 18,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по доклада на Комисията по земеделието и горите.
В петък времето между парламентарните групи е разпределено, както следва: 25 минути за Национално движение Симеон Втори, 14 минути за Обединените демократични сили, от които в петък са изразходвани 4 минути, за Коалиция за България - 14 минути, и за Движението за права и свободи - 7 минути.
Продължаваме разискванията.
Господин Моллов, заповядайте.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение, като допълнение към решението от миналия петък, да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на земеделието и горите господин Боев, както и заместник-изпълнителният директор, наред с изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", преди да започнем дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господата Боев, Неделчев и Друмев.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля в залата да бъдат допуснати поканените.
Има думата господин Моллов да направи кратко резюме по доклада на Временната комисия.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Театрото, което колегите от ОДС разиграха миналия петък за прекъсване на заседанието по приемане доклада на Комисията за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие", ме кара още в самото начало да изляза пред вас, за да ви припомня основните акценти в този доклад. За да припомня също и на господин Владислав Костов, че съм в Народното събрание не в ролята на прокурор, а единствено в качеството ми на председател на комисията прочетох този доклад.
Асоциацията Ви със съда издава явно смущение. Но, господин Костов, ако Вие сам като председател на Комисията по земеделието и горите в предишното Народно събрание бяхте написал подобен доклад, може би днес нямаше да бъде необходимо да обсъждаме как са били разпилени без друго оскъдните средства на Фонд "Земеделие". Това, разбира се, е въпрос не на криворазбрана солидарност, а е въпрос на морал.
Отново ще се спра на акцентите в доклада и за да направя опит ексминистърът на земеделието и горите най-после да проумее как с активното си безучастие или с пасивното си участие е допринесъл за невежо изразходване на фонда в посока, която доведе малкия човек на село до просяшката тояга.
Господин Върбанов, вместо да правите опити чрез активно медийно присъствие, словесни акробатики, агресивни нападки и дори явни обиди да прикриете собствената си вероятно гузна съвест... (Неразбираема реплика от ОДС.)
Сега ще го направя резюмето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Христов, моля Ви, не се обаждайте от място!
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Достойнството изискваше да признаете безхаберната си аграрна политика, която сте водил в качеството Ви на министър. Защото и сто пъти да изречете в ефир, че това, което пише в доклада, е лъжа, няма как да заличите цифрите и фактите. Спорът се води с цифри и с аргументи, а не с думи, господин Върбанов.
И така, какво показва анализът на тези цифри и факти?
От есента на 1999 г. започва методичното реализиране на една схема от четири последователни действия, чрез която фондът се превръща в инвестиционна банка за пряко кредитиране на ограничен, но лоялен към една партия кръг земеделци в рамките на закона, разбира се, и малко встрани от него.
Действие първо. Подменят се членовете на Кредитния съвет с щатни сътрудници на фонда. Резултатът е: от консултативен орган Кредитният съвет е превърнат в подчинен на министъра орган, който взема решението за отпускането на кредити.

Какво от това, че е нарушен правилникът за устройство на Държавен фонд "Земеделие"?
Действие второ: премахва се таванът за размерите на кредитите по програма "Развитие"; удължават се сроковете за погасяване, съответно гратисните периоди; предоставя се право на следващ кредит на длъжници на фонда, които са погасили само една трета от предходния кредит и с единствения мотив за стимулиране на по-голям кръг от земеделски производители. Но резултатът е друг - установява се трайна тенденция към увеличаване на индивидуалния размер на кредитите за сметка на ограничаване броя на кредитополучателите.
Действие трето: създава се линия за директно кредитиране от Държавен фонд "Земеделие" за негова сметка и негов риск. Фондът се превръща в банка, която дава пари при облекчени лихвени условия, разбира се, на ограничен кръг кредитополучатели.
Действие четвърто: премахва се възможността за реален контрол върху подготовката и създаването на трайни насаждения от страна на регионалните дирекции на Държавен фонд "Земеделие". Така се стига до парадоксални случаи, една част от които вече бяха огласени в медиите, - раздадени 40 бр. кредити на стойност 32,5 млн., чието издължаване трябва да започне едва след пет години; дадени милиони за насаждения, които и до днес не съществуват, обезпечени със земя, оценена 10 пъти по-високо от средната за България. Май по този показател сме вече в Европейския съюз.
Да давам ли примери? Списъкът е дълъг, но въпросът не е в това кой е бил облагодетелстван, а кой е допуснал това да стане и защо го е направил.
На какви анализи и прогнози се е позовало ръководството на фонда, което в условията на ограничен финансов ресурс и на крещяща нужда от финансово подпомагане на земеделието решава да насочи почти всичките средства за създаването на лозя, вместо да насърчи засаждането и на други култури с висок експортен потенциал, но с поначало много по-бърза оборотност на капиталовложенията?
Действията на ръководството оставят впечатление, че решенията са вземани не въз основа на задълбочени агромаркетингови проучвания, а по други съображения. Иначе как да си обясним, че само три дни след решението на Министерския съвет от 4 юни 2001 г. управителният съвет на фонда предлага промяна в план-сметката, с което залага 17 млн. бюджетен дефицит и нарушава споразумението АСАЛ-2 със Световната банка? Как да си обясним това, че фондът отпуска 14 бр. кредити за трайни насаждения, след като програмата САПАРД вече е факт на 15 май; че са предоставени кредити на фирми, преди още те да са били регистрирани в съда; че са дадени по 100 лв. на калпак в предизборния период уж за стимулиране на регистрацията на земеделски стопани, а много от тях вече са били регистрирани повече от година; че докладът на Сметната палата, чрез който министърът е уведомен за редица нарушения във финансовата дисциплина на фонда, е останал на бюрото му повече от четири месеца, преди да бъде показан на управителния съвет на фонда? Без коментар.
Уважаеми дами и господа! Това са неоспорими факти, които не бих си позволил да квалифицирам. Но считам за необходимо да подчертая, че в изпълнение на поставената задача временната анкетна комисия се ръководеше не от презумпцията за нечия виновност, а единствено от мотива да се спре източването и изтичането на средства от фонда, като се разкрият механизмите, по които това е ставало, и се предложат съответните оздравителни мерки. Защото според нас, според комисията е важно не само да се знае как са били разпилени средствата на фонда, доколко това е било извършено целесъобразно и законосъобразно и кой е трябвало да понесе отговорността. Много повече ние се интересуваме как и с какви средства оттук насетне ще бъде подпомаган отделният стопанин, какво ще сме в състояние да направим за развитието на аграрния сектор в България, за възраждане на българското село. В този смисъл са и предлаганите на вниманието ви проекторешения, които очаквам да подкрепите. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Има ли други желаещи?
Редът за изказване е на Обединените демократични сили. Запазват си правото за по-нататъшно участие в дебата.
Други желаещи? Заповядайте.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Временната анкетна комисия отвори главата за дейността на правителството на Обединените демократични сили в областта на земеделието, глава, където на преден план излиза корупцията, излиза неправомерното харчене на бюджетни средства, сгрешеният модел на държавна намеса в отрасъла. И тук сме свидетели на характерната за това правителство антисоциалност.
Впрочем, аз искам да изкажа искрена благодарност на господин Венцислав Върбанов, защото той пръв от ексминистрите публично призна, че в края на тяхното управление те са довели до просяшка тояга цели слоеве от българския народ. По Нова телевизия в прекия ни диспут той заяви: "Ние раздадохме от Фонд "Земеделие" по 100 лв. за регистриране на земеделски производител, защото той, земеделският производител, нямаше пари да се придвижи до областния център, за да направи това". От това какво по-голямо признание - в края на техния мандат, в края на тяхното "успешно" управление българският земеделски производител, българският селянин да няма пари свободно да се придвижва? Какво остава за другите му потребности. И това щедро, в кавички, раздаване става в края на мандата, в навечерието на парламентарните избори. Четири милиона и половина субсидия е одобрена от управителния съвет за тази цел. Средствата са отпуснати не за конкретна стопанска дейност съгласно изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители и вътрешната нормативна уредба на фонда. Вярно, от тях са успели да раздадат само 1 млн. и 800 хил. Но питам аз господа ексуправляващите: знаете ли точно тази категория граждани на Република България, а това е предимно селското население на трудоспособна и пенсионна възраст, от какво преживява и физически оцелява? Знаеше ли правителството на Обединените демократични сили, че млечното говедовъдство и то в неговия по-примитивен вид е основният поминък на това население? Не е ли обидно и граничещо с цинизъм изкупната цена на литър мляко да е колкото половин литър минерална вода - далеч, далеч под неговата себестойност?
И всичко това водеше бедният да става все по-беден. Къде остана политиката за защита на минималните изкупни цени? Къде е ефективната намеса именно на Държавен фонд "Земеделие" за субсидиране на тази дейност, но не мимикрирайки - това, което се случи 3-4 месеца, с по 3-4 ст. на литър мляко, а с реален стопански и социален ефект?
Да, структурата на фонда е синтезираният израз на водената от правителството на ОДС политика в областта на земеделието. Заложената до този момент философия в структурата на Държавен фонд "Земеделие" е богатият да става по-богат, а бедният по-беден. Това ли е приоритетът на държавата - да създава с бюджетни пари и то неоправдано много пари символични по своите размери лозови масиви? Не коментирам техните създатели и връзките им с досегашните управляващи.
Да не обсъждаме и псевдостратегията на тези инвестиции. Свидетели сме на трагичното състояние в момента на пазара на българските вина.
А кой ни гарантира връщането на тези дългосрочни инвестиции? Никой. Пари, потънали в пясъка.
Уважаеми дами и господа! Свидетели сме как негласно, в разрез с действащото законодателство, Държавен фонд "Земеделие" се е превръщал в инвестиционна банка за пряко кредитиране без посредничеството на търговски банки, с ресурс и риск на самия фонд. Той започва избирателно да кредитира преференциално дейности, отнасящи се към, а и не само към прякото селскостопанско производство.

Такъв е случаят с Карловския тракторен завод. Вярно, родното селскостопанско машиностроене трябва да се насърчава, но за това е необходима специална нормативна уредба, включваща кредитни, данъчни, митнически и други преференции. В конкретния случай сме свидетели на един противозаконен, но добре премерен демагогски ход с конкретни политически адресати.
По време на предизборната кампания успоредно с рязането тук и там из родината ни на ленти за откриване на обекти или откриване на тяхното строителство от различните министри на правителството на ОДС, господин Върбанов показно раздаваше трактори, но не на тези, които имаха нужда, а на подбрани верни хора, в повечето случаи и местни активисти на Българския земеделски народен съюз с лидер госпожа Мозер и Съюза на демократичните сили и то със съмнителни, некоректно съставени документи за това. Примери в това отношение има достатъчно, надали е място от трибуната да се изнасят тези факти.
Този факт, както и останалите, за които става въпрос в доклада и изказванията, потвърждават становището, че Държавен фонд "Земеделие" се е превърнал не само в инвестиционна банка, но в тяснопартийна инвестиционна банка, разпореждаща се с бюджетни средства. Е, това е голямата деформация в мисленето и действието на доскорошните властимеющи. А господин Върбанов като мой земляк го съжалявам. Съжалявам го за това, защото той стана заложник на този тип политика - антисоциална, престъпна, той стана заложник на клиентилизма на партията на госпожа Мозер, носеща само абревиатурата БЗНС, но нямаща нищо общо с идеите на земеделското движение и интересите на обикновените земеделски труженици. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Радослав Илиевски.
Господин Муса, заповядайте.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всички документи, които бяха предоставени на Временната анкетна комисия от Държавен фонд "Земеделие", а и това, което се изнася и продължава да се изнася по масмедиите, за съжаление по безспорен начин потвърждава тревогата ни от предишния дебат в Народното събрание за лошото състояние на фонда поради целенасоченото му източване.
На всяка страница на акта за констатация на Сметната палата и одитния доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол са констатирани сериозни нарушения на финансовата дисциплина - необезпечени кредити, неокомплектовани документи, неверни декларации, авансови плащания без уредени договорни отношения, неизпълнени договори и т.н. Името на господин Матров, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" е посочено за причинени вреди, като носещ отговорност за неправомерно дадени кредити за 7 млн. 167 хил. 288 лв., а името на господин Стоян Христов, последният изпълнителен директор преди сега назначения на Държавен фонд "Земеделие" за неправилно, необосновано и не по предназначение отпуснати кредити при неизгодни условия и в доста случаи без необходимите гаранции и поради непредприети необходими действия и лоши финансови резултати носи отговорност за неправилно дадени кредити на обща сума над 30 млн. лв.
Прави впечатление бързината и меко казано безотговорното отношение към утвърждаването и даването на нецелесъобразни и необезпечени кредити още от първата седмица от започване на работа на господин Христов. Фактите са красноречиви. Докато през периода 1996-1998 г. нередовни, несъбираемите средства са 22 процента, то за периода от 1999 - 2000 г. са вече над 50 на сто.
Изводът според мен е: съзнателно принизен контрол, даване на кредити на предварително определени свои хора при изключително изгодни условия и т.н. Неслучайно Кредитният съвет е бил подменен само от верни щатни служители на фонда, за да бъде послушна машина за изпълнение на поръчки.
Тук искам да споделя и това, на 17 февруари 1997 г. в гр. Стара Загора е регистрирана фондация "ХХl век България" със следните учредители: госпожа Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер, Димитър Йорданов Чукарски, Моньо Христов Христов, Румен Маринов Йончев и Стефан Петров Личев. Предстои да чуем дали тя може да се равнява с прословуто известната фондация "Бъдеще за България" на госпожа Елена Костова. Нека компетентните органи установят спонсорите, донорите на тази фондация през периода на съществуването й.
Уважаеми дами и господа народни представители, механизмът за източване на Държавен фонд "Земеделие" е облагодетелствал точно определен кръг от лица. Ще си позволя да цитирам част от докладната записка на господин Церовски, директор на Столична дирекция на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол относно извършения финансов одит на Държавен фонд "Земеделие". Цитирам: "... Отпускани са кредити за милиони левове при изгодни условия, в много случаи без да се предоставят достатъчни гаранции за своевременното погасяване на вноските. В резултат на всичко това до голяма степен е деформиран замисълът за създаването на фонда, който по принцип е предназначен за подпомагане на дребните и средни земеделски производители, а е допуснато да се насочва и черпи сериозен паричен ресурс от едри земеделски производители, както и от фирми, които нямат нищо общо със земеделието, при изгодни условия, в някои случаи без необходимите гаранции." Не коментирам!
Ще допълня това, че за дребните земеделски производители е бил предназначен само предизборният фарс - по 100 лв. за регистриране като земеделски производител, иначе казано - за купуване на гласовете им. При драстично нарушение на закона са дадени над 1 млн. 800 хил. лв. при отпуснати 4,5 млн. лв. Сигурно времето не е достигнало.
Показателен за стила на работа във фонда е примерът с решаването на първия инвестиционен кредит за трайни насаждения. Би трябвало първият кредит да бъде изключително прецизно даден, а вижте какво става тук. Прякото кредитиране на фирма "Шато - Руко" АД, гр. Ямбол. Първата молба на тази фирма е от м. март 2000 г. за 1000 дка лозови насаждения в размер на 546 хил. лв. Само след месец кредитоискателят иска промяна на параметрите по проекта, като обосновава искането си с по-ниската цена на лозовия посадъчен материал от с. Кортен за 1,30 лв. на брой, но в сравнение с предложения договор от кипърска фирма, който е за 2 лв. на брой. Идва интересният кулминационен момент. На 29 май 2000 г. "Шато - Руко" АД се отказва от искания кредит и кандидатства за нов кредит в размер на 2 млн. 900 хил. лв. На 31 май, след три дена, Кредитният съвет утвърждава кредита, а на 1.06., на другия ден, Управителният съвет взема решение за пряко кредитиране на "Шато - Руко" без необходимите документи. Похвална бързина, но в груб ущърб на изрядността, целесъобразността и законоустановения ред. Интересно е, че Управителният съвет дава указания на "Шато - Руко" да представи договор за закупуване на колове, поцинкована тел, посадъчен материал, торове и др., за да обезпечи сигурно или за да бъдат оправдани средствата. И забележете, цената на лозовия посадъчен материал тук вече е 3,30 лв. на брой от същата кипърска фирма. Интересна трансформация на искания кредит. Първокласник би направил изводът, че тук всичко е в крещяща полза на "Шато - Руко" и в явен ущърб на Държавен фонд "Земеделие", но това не се забелязва във фонда. Като може да добави, че цената на лозовия посадъчен материал е сметната правилно. Първокласникът ще каже: от Кортен е 1,30 лв. на брой, от Кипър искат 2,00 лв., защо цената веднага да не стане 3,30 лв. от Кипър.
Но един петокласник би разбрал, че в тази сметка има нещо гнило. При наличието на евтино и българско производство за 1,30 лв. утре този, който разрешава закупуването за 3,30 лв. на брой - явно става въпрос за нещо друго, за възможност за източване на средства от фонда. Толкова е фрапиращо и получаването на авансовите вноски. Веднага след разрешаването, без да е налице договор и пълен комплект от документи, с писмо фирмата "Шато - Руко" изисква авансово получаване на сумата 1 млн. 200 хил. лв. и я получава. Като че ли са разменени ролите, но в Държавен фонд "Земеделие" виждате, че това се получава.
Подобен е случаят и с отпуснатия кредит от 1 млн. 321 хил. лв. за лавандула и рози на фирма "Нимекс Груп" ООД, Ямбол. Интересно е да се знае, че фирмата е регистрирана като земеделски производител без земя и е за отглеждане на кокошки-носачки. Досега не са открити районите, в които е трябвало да се засадят лозята или лавандулата.
Уважаеми дами и господа! Ще си позволя още веднъж да цитирам господин Церовски като безпристрастен специалист, от същата докладна записка: "Определено може да се каже, че с неосигуряването на ефикасна и ефективно действаща система за финансово управление и контрол са създадени възможности за нецелево изразходване и злоупотреби със средства на фонда."
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи доклада на Временната анкетна комисия и предложените проекторешения с надеждата, че компетентните органи ще направят необходимото, за да излезе на бял свят истината - кои са виновниците за лошото финансово състояние на Държавен фонд "Земеделие". Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството и Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Сеидахмет.
Заповядайте, госпожо Радева.
Нина Радева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Политическата демагогия по принцип е отблъскваща, но тя е особено неприемлива, когато се използва като оправдание за криминални действия, свързани със злоупотребата със средствата на българския данъкоплатец, и то отделени от оскъдния държавен бюджет за подпомагане на един от най-онеправданите обществени слоеве, а именно земеделските производители. Не мога да си представя каква е политическата и обществена легитимност на земеделските партии и движения, представени в Обединените демократични сили, когато те фактически не само не са спрели, а и реално са се облагодетелствали от разграбването на парите в Държавен фонд "Земеделие".
Уважаеми колеги, бих искала да ви уверя, че Временната анкетна комисия работи добросъвестно и нетенденциозно, така както бяхме многократно обвинявани от членовете на тази комисия в лицето на господин Китов.
Господин Китов, без тенденциозност ние търсехме истината за ефекта от изразходването на средствата от Държавен фонд "Земеделие". Но фактите, така както и Вие се уверихте, са безпощадни. Дори и да имаме предвид пропуските, отразени във Вашето особено мнение, въпреки че за мен те са чисто пропагандни трикове, те не могат по никакъв начин да скрият истината - истината, която е отразена в одитните доклади на държавните органи, оторизирани да извършват контрола, а именно Агенцията за държавен и финансов контрол и Сметната палата. А истината е безпощадна и тя е много тревожна за всички нас не само като народни представители, но и като граждани. Факт е, че 37 млн. лв. от бюджета на Фонд "Земеделие" не са върнати, факт е, че 32 млн. са раздадени с петгодишен гратисен период без надеждни гаранционни обезпечения. Липсата на адекватна система за финансово управление и контрол на бюджетните средства за кредитиране предпоставя тежкото финансово положение на Държавен фонд "Земеделие".
Към 30 юни 2001 г. са отчетени приходи в размер на 26 процента от планираните за годината, а за същия период са изхарчени 98 процента от бюджета на фонда, което практически предпоставя трудностите в неговото функциониране до края на 2001 г. На лично разпореждане на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" са раздадени извънредно като разходи 11 хил. 738 лв. Не са предприети ефективни действия за събиране на вземания в размер на 37 млн. 132 хил. лв., като се допуска разсрочване на кредити поради нередовност на обслужването.
Не мога да не подчертая факта, който беше застъпен и в изказванията на другите колеги, а именно че се отпускат повторни кредити при само 30-процентно погасяване на първоначално отпускания заем. Така действително е силно стеснен кръгът на земеделските производители, които могат да се възползват от възможностите на Фонд "Земеделие".
Бих искала да обърна внимание на една друга страна от действията и от управлението на Държавен фонд "Земеделие", а именно тази, която се осъществява по регионите чрез областните земеделски служби. Там всички контролни органи също установяват драстични нарушения, нарушения, които са свързани с това, че се регистрират кредитополучатели по устни заявки, няма надлежно заведени молби, предоставят се кредити, които са обезпечени с особен залог на бъдеща реколта, което не е надеждна гаранция. Не се предлагат удостоверения за това, че кредитоискателят не дължи данъци към държавата, което е изрично изискване на чл. 182 от ГПК.
Платежните документи, фактури и др., с които са отпускани средствата, са съставени в много тежки нарушения на Закона за счетоводството, което ги прави изключително ненадеждни като средства за защита на вземанията от Фонд "Земеделие" в съда. Едва ли това е случайно. Липсват лицензионни договори на кредитополучатели, които искат да получат кредити именно за да реализират своята дейност по този лицензионен режим.
Тук се обърна внимание и на това, че обезпеченията на кредитите будят, меко казано, недоумение. Цената на декар земя, така както е описвана като обезпечение на кредити в Държавен фонд "Земеделие", варира от 1400 до 2000 лв. на декар. Мисля, че всички ще се съгласят, че това е една за съжаление изключително нереална цена на обработваема земя в България.
Действията, които са свързани със събиране на вземанията в Държавен фонд "Земеделие", от един момент се концентрират само в Централното управление, което води до много голяма забава и затруднява изпълнението на целите на фонда. Липсва координация между отделите "Краткосрочно кредитиране", "Инвестиционно кредитиране" от една страна, и счетоводството. Което също не намирам за случайно, по-скоро това е свързано с умишлената липса на надеждна информационна база, която да осигури навременното действие на контролните органи.
В кръга на правомощията на управленските органи на Държавен фонд "Земеделие" едва ли случайно е пропусната функцията "контрол". Няма нито една извършена проверка по направление "Инвестиционно кредитиране", а средствата, които са изразходвани не по предназначение, се измерват с десетки милиони.
Коментира се размерът на субсидията, която се раздава непосредствено преди изборите. Бих искала да ви обърна внимание на изключително атрактивното разделение на тези 100 лв., които се дават на земеделските производители срещу регистрацията им. Те се дават с такава вътрешна структура: 50 лв. за път и 50 лв. за оформяне на регистрационните документи. Територията на България е толкова малка, че при каквато и да е цена няма как тези средства за бъдат надлежно използвани за транспортиране, тъй като няма такива диаметрални разстояния до областните земеделски служби. Да не говорим какво означава 50 лв. за обработка на документи, при положение че тук се включват няколко листа, за които в най-добрия случай могат да бъдат направени разходи по ксерокопиране.
Действащият кредитен съвет на Държавен фонд "Земеделие" е съставен от щатни служители на фонда, което го лишава от качеството му на консултативен орган, вземащ решенията си независимо. Напротив, той се поставя в силна зависимост от непосредствените ръководители на фонда. На практика той се явява решаващ, а не консултативен орган при отпускането на кредити.
Държавният фонд "Земеделие" действа и функционира в последните години като банка, но без необходимите за това надзорни и контролни органи.
Уважаеми колеги, това е може би най-общо хронологията и поредната приказка за безстопанственото и неефективно изразходване на парите на българския данъкоплатец. Но може би трябва да престанем да гледаме на тази хронология като на приказка, защото обикновено приказките имат щастлив край, а тук краят е печален - средствата за подпомагане на земеделските производители и за следващите 5 години са в значителна степен нерационално усвоени. Затова, в името на справедливостта смятам, че проверките и резултатите от работата на временната анкетна комисия, заедно с надлежните приложения, трябва да бъдат предоставени на Върховната касационна прокуратура за вземане на отговорно отношение по тях. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Китов, заповядайте.
Борислав Китов (ОДС): Уважаема госпожо председател! Моята реплика е следната. Да, аз твърдя, че беше абсолютно тенденциозна работата на тази анкетна комисия. Не друг, а аз настоявах да бъдат обследвани всички случаи, в които има данни за известни нарушения. Не друг, а аз настоявах наистина да се запознаем с окончателния доклад, след като се вземат предвид възраженията. Ако вие си бяхте направили труда да прочетете последващото писмо от господин Церовски, което не е приложено, да, там се приема, че Кредитният съвет не е действал в нарушение, може би щяхте да разберете, госпожо Радева, че има разлика между земя без и земя с трайни насаждения - нейната цена.
Щяхте да разберете, ако бяхме обследвали всички случаи, господин Муса, че една голяма част от вашите активисти също дължат на фонда. И най-големите средства може би са получени от ваши хора, господин Калинов.
Любен Корнезов (КБ, от място): Кажи един поне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Заповядайте, господин Милтенов.
Валентин Милтенов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема отношение към дебата за Държавен фонд "Земеделие", защото като член на анкетната комисия имах възможността да се запозная с материалите, които ни бяха предоставени. Намирам за необходимо да дам някои пояснения и допълнения към доклада, внесен от комисията, който подкрепям и намирам, че обективно отразява състоянието на фонда.
Мое задължение бе да се запозная подробно със законовата уредба и да анализирам нарушенията, констатирани в основните документи, а именно: акт за констатация на Сметната палата от 4.08.2000 г., одитен доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за периода от 1.03.1998 г. до 31.07.2001 г. Невъзможно е в рамките на няколко минути да се изложат всички нарушения, но това не е целта на моето изказване. Ще се постарая да ги представя в синтезиран вид, но първо ще направя едно уточнение: одитният доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е с гриф "Предварителен", като на последното заседание от комисията се уточни, че до голяма степен докладът ще остане същият. Ето защо не бива да има спекулации в тази насока, че се използват документи, които не са окончателни.
Преди всичко ще започна с нормативната уредба, която е в основата на правилното функциониране на фонда. В нея се регламентират основните принципи на работа, правомощията на отделните органи, контролните функции и т.н. От съществено значение е и доброто познаване на фактите и фактическата обстановка. В крайна сметка и в двата документа се стига до извода, че липсва адекватна система за финансово управление и контрол, която да осигури разходването на предоставените бюджетни средства за кредитиране на земеделските производители при прецизно спазване на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.
Неясното регламентиране на функциите на Кредитния съвет, изпълнителния директор и управителния съвет, поради неактуализирана вътрешна нормативна база, както и размиването на длъжностните характеристики, води до прехвърляне на отговорности между отделните длъжностни лица, както и лоша координация. Всичко това не допринася за добрата организация на фонда.
В резултат на неяснотите в правната уредба е допуснато и нарушаване на основните принципи, заложени в чл. 4, ал. 1 от вътрешните правила - целесъобразност, обезпеченост и ефективност. Това е довело до множество нарушения, които могат да бъдат систематизирани, както следва:
1. По различни кредитни линии са предоставени финансови ресурси, които са обявени за изискуеми и са останали несъбрани, не са предприемани своевременни действия, тоест, не са образувани съответните граждански дела, което говори за липса на ефективен контрол по събирането на вземанията. Друга форма на нарушение е необявяването на инвестиционните кредити за предсрочноизискуеми и не са предприемани действия като предявяване на виза за незабавно инкасо. В други случаи банките са отказвали да изпълнят тази операция за обявените като предсрочноизискуеми кредити.
2. Грубо нарушение е изразходването на суми, отпуснати като субсидии за предходен период, чиито срокове за усвояване са изтекли. Към тази група спадат и така наречените нецелево отпуснати субсидии - чл. 12, ал. 1 от закона и чл. 26, ал. 1 от правилника на фонда, където изрично са изброени както случаите, при които се предоставят такива субсидии, така и тези, при които не се предоставят.
Следваща група нарушения са така наречените необезпечени кредити. Съгласно чл. 29, ал. 1 от правилника на фонда кредитите, които предоставя фондът, са целеви, обезпечени и с преференциални лихвени равнища. Излишно е да напомням, че обезпечеността е изведена в основен принцип на работата на фонда, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от вътрешните правила. Примерите в доклада потвърждават точно обратното. При някои случаи липсва ефективен контрол при проверка на представеното обезпечение, като то липсва отчасти или изцяло, а при други - не са извършени необходимите действия да бъде вписан съответният договор за особен залог в регистъра, като по този начин фондът губи правото си на предпочитателно удовлетворяване.
Тези обстоятелства говорят за липса на ефективни действия за обезпечаване правата на фонда. Също така едно от основните нарушения е, че за паричния ресурс, преведен от фонда по сметките със специално предназначение в търговските банки, няма издадени гаранции.
На четвърто място, чл. 16, ал. 3 от вътрешния правилник за отпускането на кредити, определящ срок за погасяването им от 12 до 24 месеца за средносрочните кредити. В нарушение на този текст са отпуснати средносрочни кредити със срок на погасяване 60 месеца. При други проекти не е посочен размерът на предоставените средства, независимо от изричната разпоредба на чл. 21, ал. 2, т. 5 от правилника на фонда.
Воденето на неточно счетоводство е една от причините също довела до загуби на Държавен фонд "Земеделие".
Изброените дотук нарушения не са голословни твърдения. Тези факти присъстват в съответните доклади и могат да бъдат проверени.
Уважаеми колеги, самото обстоятелство, че нормативната база създава условия за занижен контрол по отношение ефективността на фонда се налага спешна промяна в законовата уредба. Като член на комисията имах възможност да се запозная с работата на Фонд "Земеделие" и намирам, че единственият начин да бъде върнато доверието на земеделските производители е да се въведе ясна и точна регламентация на дейността на Фонд "Земеделие". Обратното би значело нови и нови анкетни комисии, които с нищо не биха облекчили и без това крайно тежкото положение на земеделските стопани.
Завършвайки, се обръщам към вас да подкрепите проекторешенията на комисията и така да дадете ясен знак, че проблемите в земеделието могат да бъдат решавани ефективно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Милтенов.
Други желаещи да вземат отношение в разискванията?
На изчерпване е времето на ОДС.
Отказвате ли се от дебата, колеги от Обединените демократични сили? Отказвате се от участие.
Заповядайте, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Няколко седмици игра на нерви - дано да е за нуждите на проблема, който решаваме и искаме да решим сега.
Когато говорих в изказването си преди месец, че през последните години Държавен фонд "Земеделие" бе превърнат в търговско дружество на вашата партия, господин Върбанов, на което Вие се вживяхте в ролята на управител, не се оказах прав, за което искам наистина да Ви се извиня. Защото истината е съвсем друга, разбира се - че под Ваше ръководство Вие превърнахте фонда в инвестиционна партийна банка. И това го доказаха и изказванията на моите колеги, защото Вие със завидна методичност провеждахте измененията във вътрешните правила и в инвестиционните програми, водещи до улесняване, за някои, достъпа до финансирането на фонда, създаване възможност едни и същи лица да бъдат кредитирани едновременно по няколко проекта на една и съща програма или успоредно на различни програми, разрешаване, забележете, инвестиционен кредит при непогасен предходен, удължаване срока на погасяване, в т.ч. и гратисният. И всичко това е само за прякото инвестиционно кредитиране.
Уважаеми дами и господа, зад тези административни хватки се крият точни цифри. Първият кредит по тези условия е отпуснат само за два дни - от 29 май до 1 юни 2000 г. И то двадесет и два дни, преди да бъдат утвърдени указанията и, забележете, за 3 млн. лв.
Само за периода от 1 януари до 31 юли 2001 г. пряко кредитиралите проекта са 25 на сто или 24,6 млн. лв. План-сметката в Държавен фонд "Земеделие" в частта на инвестиционно кредитиране е увеличена с 10 млн. лв. и то за сметка на Бюджет 2002. Припряни в края на своето управление и в противоречие с решението на Европейската комисия, 14 от проектите са след 15 май, когато е решението на комисията. Повече от 2/3 от инвестиционния ресурс е предоставен по линия на пряко кредитиране без специализиран банков контрол.
И така, всички нормативни изменения и финансови операции, извършени от Държавен фонд "Земеделие" са в разрез с всяка финансова логика, с изискванията на Европейския съюз, с условията и изискванията на Световната банка.
Държавен фонд "Земеделие" постепенно се превръща в инвестиционна банка за пряко кредитиране без посредничеството на Търговска банка с ресурс и с риск на самия фонд. И бившите управляващи имаха правото, когато плашеха българския земеделски производител, че Европейският съюз иска закриване на фонда. И то бе не защото държавата подпомага селското стопанство, а защото управляващите го нагодиха за своите цели и потребности.
Именно затова искам да Ви попитам, господин Върбанов, спомняте ли си думите:
"А, бе, формулата е намерена, бе. Само че не може да се направи сега, защото утре, като си взимат справката и ще излезе това, което се опитват другите да обяснят - че ние искаме всичко да изхарчим, докато сме все още тук."
Думи, които дават основание веднага след Вас господин Христов да заяви:
"Значи ние ще се подписваме с Йончев на зелено на платежното, по това направление."
Ако не си спомняте думите, стенографският протокол и касетката са тук.
А какво ще кажете за проектите, докладвани с червена и синя точка? Да продължа ли да Ви питам, господин Върбанов?
Как стана така, че Васил Върбанов, който е под № 5 в Протокол № 14 на Експертната комисия, е единственият, който е предложен пред Търговска банка ЦКБ за преференциално кредитиране за закупуване на зърнокомбайн "Клас"? Става дума за баща Ви, аз разбирам синовната Ви грижа.
Не зная какво сте говорили, когато сте били в Брюксел, но не зная и какво биха казали Вашите партньори, ако чуят: "За АСАЛ-2 няма да има никакъв проблем. Ние ще извадим първо план-сметката, която е приета в Министерския съвет, и няма да им показваме измененията."
И затова съм съгласен с Вас, господин Върбанов, че няма източване на Фонд "Земеделие". Де факто Вие сте го превърнали наистина в бащиния и сте го разграбили.
Поставям тези въпроси остро не защото търсим някаква политическа вендета. И ви моля да престанете със свръхмедийната си активност, че действително на българския народ може наистина да му прозвучи като поговорката "Гузен негонен бяга".
Политическата и обществената оценка за вашето управление де факто я даде българският избирател. И няма какво повече да се говори по нея. Всякаква форма да прехвърляте проблемите, пак казвам, от болната на здравата глава, показва вашата безпомощност.
И най-накрая искам да кажа нещо, което е най-главното и най-същественото, а това е един политически извод, който се налага след всичко, което правехте досега. Вие, господа, водехте порочна и вредна за България социалноикономическа политика. И това, което е днес селското стопанство, е сред най-очевидните примери за това. Вие носите цялата политическа отговорност и вина за всичко. Понесете си я с достойнство. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калинов.
Заповядайте, господин Костов.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Нали те се отказаха?
Владислав Костов (ОДС): Аз не съм се отказал. Думата ми е дадена.
Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Днес ние дебатираме един много странен доклад, изготвен при странни обстоятелства и съдържащ твърде странни заключения. Искам да уведомя Народното събрание, че Временната комисия проведе пет заседания, на които аз присъствах, три от които бяха само по процедурни въпроси, и на две заседания с общо времетраене около два часа ни бе представен един доклад, съставен неизвестно за мен от кого, подписан от председателя на комисията, който обаче не е резултат от проучване дейността на Фонд "Земеделие" от комисията, не е извършен анализ от състава на комисията, нито преглед на първичната документация по кредитите, нито анкети, защото това е анкетна комисия, от подготвящите и взимащите решения.
Този доклад фактически е една селекция само от два документа, единият от които в неокончателен вид, които ви бяха представени в доклада на комисията.
Така че за никакво самостоятелно проучване и анализ от страна на комисията не може и да става въпрос. С това заявявам съвсем отговорно, че комисията не е изпълнила задачата си и представеният доклад не е автентичен. (Смях и весело оживление в залата.)
Не отговаря на истината, че Кредитният съвет... Е, не ви харесва истината, ама е така. (Силен шум, възгласи: "Браво!", смях в залата.)
Не отговаря на истината, че Кредитният съвет е взимал решения. Членовете на Кредитния съвет могат да бъдат служители на фонда и това се потвърждава и от Агенцията за държавен вътрешен ведомствен контрол. Разбира се, Комисията по корекцията на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" е напълно в правомощията на изпълнителната власт. Преходният остатък не е константа. Той може да бъде възстановяван със Закона за бюджета за следващата година, и за всяка следваща година.

Никъде не е нарушено изискването кредитоискателите да бъдат регистрирани и те са регистрирани като земеделски производители. Неверни са твърденията, че не е имало проучване за насочването на средствата към стратегически производства. Има национална стратегия за развитие на земеделието и одобрен от Европейската комисия в Брюксел аграрен доклад. И именно поради изпълнението на тази стратегия бяха ликвидирани в България цикличните продоволствени и зърнени кризи, предизвикани от хора, които сега се правят по-католици от Папата.
Неоснователно е оспорването в доклада на изискванията по линията на прякото кредитиране за трайните насаждения, че 150 дка е минималното. Да, минимално е, защото 100 хил. лв. е минимално. Минимално е, защото с тези пари, който знае и му е известно, могат само 30-40-50 дка модерно и промишлено насаждение да се направи.
Събираемостта на кредитите действително е слаб пункт, но той не е слаб от вчера и завчера. Така е от създаването на този Фонд "Земеделие". Посочените в доклада проценти са напълно объркани и е жалко, че математиците или икономистите, които са го правили, до такава степен не могат да боравят с проценти.
Самият факт, че 4000 и над 4000 съдебни дела са заведени срещу кредитополучатели, които не са редовни, говори, че е имало контрол и че е нямало безстопанственост, за каквато се говори при вас.
Следва обаче да бъдат направени сериозни промени в нормативната уредба, за да се избегнат случаите, при които се затруднява изплащането на средствата.
И последно, напълно естествено е, ако ревизиите, осъществени от оторизирани контролни институции, документално установят някаква зла умисъл в действията на отговорни лица от фонда, същите да бъдат предоставени на съответните компетентни органи, за което изобщо не е необходим никакъв доклад на Народното събрание и особено такъв популистки доклад и такива популистки изказвания, каквито се правят в момента.
Накрая искам да отбележа следното. Дейността на Фонд "Земеделие" е била в синхрон с подготовката на отрасъл "Селско стопанство" за предстоящото ни членство в Европейския съюз. Дейността му трябва да бъде разглеждана не по принципите на политическата поръчка - за търсене на вещици в правителството на ОДС и не с един повърхностен, неточен и неавтентичен доклад, какъвто представлява този доклад, представен като доклад на Временната анкетна комисия, подкрепен тук с редица популистки и митингаджийски доводи.
Ръководен от своята съвест, от статута и задълженията си на народен представител и в съгласие с клетвата, която съм положил тук, аз гласувах "против" в комисията. Това ще направя и сега в пленарна зала против този, повтарям, неавтентичен доклад и против решенията, основани на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата господин Друмев - изпълнителен директор на Фонд "Земеделие".
АСЕН ДРУМЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър!
Пожелах да взема думата, възползвайки се от съображенията, които звучаха за мен като предложения на двамата депутати - господин Милтенов и господин Костов - за необходимостта да се промени законовата уредба и рамка, по която да се извършва държавното подпомагане на земеделието.
Втората причина, която ме подтикна да застана пред вас, е заради истината за финансовото състояние на Фонд "Земеделие". Всъщност, анкетната комисия трябваше поне по название, както беше формулирана задачата й, да потвърди информацията за това или да отрече онова, което може би в началото на дейността на новото ръководство на фонда с необходимостта публично да се подскаже, да се каже, да се изкаже завареното състояние на фонда, предизвика след това дебата и интереса, в това число и в парламента.
Третото ми съображение е заради отговорността, която аз нося в момента като изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изправен пред финансовите нужди на земеделските производители и на земеделието. Това е в същото време отговорност на служебно лице, което чрез информацията, която е могла да се осигури от архива, от счетоводството, от досиетата, които са в Държавен фонд "Земеделие", е допринесъл за онова, което комисията съобщава пред вас.
Всъщност, дейността на Фонд "Земеделие" в никакъв случай не е за подценяване. През периода 1998 - 2001 г., като имам предвид до месец юли 2001 г., следователно за три години и половина са отпуснати 1335 броя инвестиционни кредити в общ размер 104 млн. 805 хил. лв. По години те се разпределят така. През 1998 г. 12 млн. 290 хил. лв., по 212 договора; през 1999 г. - 15 млн. 102 хил., по 265 договора; през 2000 г. 38 млн. 800 хил. лв., по 620 договора и през първата половина на 2001 г. 38 млн. 570 хил. лв., по 238 договора. Средният размер на договор, на инвестиционен кредит през тези години, е както следва. 58 хил., 57 хил., 62 600, и през тази година - 162 хил. лв. Що се отнася до краткосрочното кредитиране през периода 1996 - 2001 г. по съответните целеви кредитни линии общо са предоставени около 122 млн. 91 хил. лв., така че става дума наистина за голям, значителен бюджетен ресурс, чието управление би трябвало в максимална степен, така както изискват поставените цели по закон, да се отправя към подпомагане на земеделието.
Това, което наистина стана в началото, съвсем в началото на публичната изява на информацията относно Фонд "Земеделие". Към 31 юли 2001 г. в сметките на Фонд "Земеделие" като налични, ликвидни средства сумата се равняваше на 10 млн. 600 хил. лв. Тези пари се равняват на непокрития, тоест неусвоения свободен остатък от лимита за краткосрочно кредитиране за тази година. Това е всъщност нещото, което правеше невъзможно да се продължава изпълнението на одобрени инвестиционни проекти или да се приемат решения за допълнително подпомагане на есенната кампания, съобразно природо-климатичните условия, които се отразиха много зле на реколтата през тази година.
В подкрепа на тази информация, на заварената като начало информация, ще си позволя да цитирам само няколко цифри от окончателния доклад, твърдя, че е окончателният доклад, на Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол.
За 1999 г. при анализа на план-сметката на фонда, констатацията е - и това е реално, - че получените трансфери, тоест субсидията от републиканския бюджет по извънбюджетната сметка е в размер на 49 млн. 500 хил. лв., което представлява 59 на сто от планираната 84 млн. лв. субсидия. През същата тази година, за 1999 г., цитирам: "е планиран излишък в размер на 27 млн. 323 хил. лв., а е отчетен дефицит в размер на 12 млн. 832 хил. 610 лв. Финансирането на дефицита на извънбюджетната сметка е покрито от наличностите по сметките на фонда от предходния остатък".
За 2000 г. е отчетен дефицит в размер на 11 млн. 849 хил. 829 лв., като за годината такъв не е планиран. Дефицитът е финансиран от остатъка в левове по сметки от предходния период.
Достатъчно вече се каза за промяната, която е направена в тазгодишната план-сметка, с която от преходния остатък за следващата година са отнети още 17 млн. лв. Дано да са само толкова.
Понеже казах първото си съображение, заради което взех думата, ще прочета три от основните изводи в доклада на Сметната палата, който така или иначе е пътувал четири месеца от единия до другия етаж в сградата на Министерство на земеделието и горите.
Основни изводи. По-голямата част от дейността му в момента е регламентирана чрез вътрешни нормативни актове. Това създава възможност за чести промени на тази вътрешнонормативна уредба, при което не се изключва субективизъм при нейното създаване и прилагане. Второ, действащият кредитен съвет не изпълнява функциите си на консултативен орган, за което е създаден, а на практика се явява като орган, който взима решения за отпускане на кредити. Освен това кредитният съвет не притежава независимост и достатъчно компетентност за вземане на правилни решения при кредитирането на земеделските производители. Трето, представените становища на експертите от отдел "Инвестиционно кредитиране" пред кредитния съвет не отговарят на изискванията на вътрешните правила за кредитиране и приложените към тях методически указания, не са изготвени достатъчно професионално, не се анализира първичната документация, представена от кредитоискателя, поради което се допускат за разглеждане в кредитния съвет проекти за инвестиционни кредити, съдържащи документи с неточно и невярно съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Друмев, ще Ви помоля да Ви прекъсна за момент, господин Дончев иска да направи процедурно предложение.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, от уважение към господин Друмев, аз не знаех, че толкова дълго ще продължи неговото изказване, което започна преди 19,00 ч., за да бъдем в рамките на правилника ние трябва да вземем решение за удължаване на работното време. (Неразбираема реплика от Борислав Китов.)
Правя предложение да продължим работното време до изчерпване на тази точка от дневния ред. (Неразбираема реплика от Борислав Китов.)
Борислав Китов (ОДС, от място): Процедура! Противоположно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Китов. Чувам Ви добре, не е необходимо да викате. Направете процедурно предложение.
Борислав Китов (ОДС): Уважаема госпожо председател, хубаво е, че чувате добре, но по-важно е да четете добре. В правилника пише, че такова предложение може да се иска в рамките на работното време, което отдавна е приключило. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Добре чета правилника и мога да чета.
Подлагам на гласуване направеното от господин Дончев процедурно предложение.
Ако спазвахме точно правилника, в 19,00 ч. трябваше да прекъсна изказването на уважаемия господин Костов, който седи отдясно. Но не го направих.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: ОДС ги няма. Защо им давате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуването е право, не е задължение.
Продължаваме нататък.
Заповядайте, господин Друмев.
АСЕН ДРУМЕВ: Благодаря Ви.
На базата на тези констатации от Сметната палата основната препоръка, първата препоръка до министъра на земеделието и горите е:
Първо, за постигане целта, за която е създаден фондът - подпомагане на земеделските производители - необходимо е дейността му да бъде по-детайлно регламентирана в Закона за подпомагане на земеделските производители, а не да се залага на регламентиране основно чрез вътрешната нормативна база, при което не са изключени случаи на субективизъм.
Второ, желателно е на отговорни длъжности да се назначават експерти с доказани качества и достатъчен опит.
Трето, да се предприемат мерки за постигане на по-добра събираемост на отпуснатите кредити.
Не съм юрист, не претендирам за достатъчно компетентност, но сигурно съм изчел поне по 100 пъти закона, и устройствения правилник, и вътрешните правила на фонда за кредитиране и субсидиране. Ако има грешка и ако има нарушение с така учредения избор на кредитен съвет, то по-скоро е нарушение на самия закон. Онова, за което аз лично не можах да получа достатъчно компетентен отговор и обяснение, е защо, след като решенията за промени в устройствения правилник и на самите вътрешни правила са в ръцете и в правомощията на управителния съвет, не са били променени? Просто с онова решение - Протокол № 8 от 23 септември 1999 г., когато се избира именно този кредитен съвет и по такъв начин се регламентира неговата дейност, самият управителен съвет признава, че е необходимо да се промени вътрешната нормативна уредба. И второто решение, наистина на следващото заседание да се направят тези промени. За съжаление те не са били направени.
От информацията, която се изнесе за паричните потоци, особено през предходната и тази година, от дейността на фонда, наистина гвоздеят на проблемите са преките кредити за трайни насаждения. Какво всъщност е обезпокояващото? Първо, бързината на решението и на договарянето. Завежда се молба в областна дирекция на 29 май, на 31 май минава през кредитен съвет, на 1 юни минава през управителен съвет.
Тук има и банкери. Вижте, 14 са условията в самия протокол, в решенията на кредитния съвет. Ще си позволя да прочета поне по едно досие:
"1. Кредитоискателят да представи във фонда допълнително следните документи:"
Допълнително - което означава, че те са представени.
"1. договор за покупка на циментови колове с посочения брой;
2. договор за покупка на поцинкована тел;
3. договори или оферти за закупуване на торове;
4. анекс към договора за покупка на посадъчния материал;
5. експертна оценка на новосъздаденото лозово насаждение;
6. предварителни договори за извършване на механизирани услуги;
7. документи за собственост върху комбайна, предложен като обезпечение;
8. експертна оценка на комбайна, предложен като обезпечение;
9. документи за собственост върху апартамента, предложен като обезпечение;
10. експертна оценка на апартамента, предложен като обезпечение;
11. копие от скиците на имотите, върху които ще се създава трайното насаждение;
12. документи за направените до момента разходи по създаването на лозовото насаждение;
13. становище и констативен протокол от регионалната дирекция на Държавен фонд "Земеделие";"
Излиза, че всъщност молбата даже не е била...
"14. подробна справка на източниците на средства, необходими за покриване на лихвите по кредита през гратисния период.


По такъв бърз начин са били решавани тези неща - аз ще ги казвам като номера на досиетата или като номера на договори през 2001 г.:
№ 8 - за 1 млн. 300 хил. лв.: на 7 май в областната дирекция, на 8 май - в кредитен съвет, на 9 май - в управителен съвет, на 14 май е сключен договорът.
№ 17 - за 128 хил. лв.: на 4 юни е постъпил в областната дирекция, на 5 юни минава през кредитен съвет, на 7 юни - през управителен съвет.
№ 4 - за 1 млн. 550 хил. лв.: на 03.04 се одобрява от кредитен съвет, на 05.04 от управителен съвет, на 10 същия месец е договорът.
И нека да не ги изреждам.
При това има взети решения от управителния съвет на базата на така бързо извършваните процедури по няколко договора, за които в протоколите на кредитния съвет няма два подписа, тоест решенията са взети само от трима.
Благой Димитров (ОДС, от място): Имат ли право?
АСЕН ДРУМЕВ: Поне две трети трябва да са. Както и да ги разделите, не се получава.
Затова не е учудващ случая с "Бояна 3" или пък с "Агротехника", за които наистина през последните месец и половина предприехме всички необходими действия да си съберем парите. Или случаят с "Агромедика" ООД - той е по гаранционните схеми. (Шум и реплики.) При задължения в размер на 542 хил. лв., в това число задължения към Фонд "Земеделие", да се гарантира кредит за покупка още на десет машини, за които пряко от фонда да се дадат още 280 хил. лв. кредит за ДДС - трудно е да се каже - не може да се докаже на базата на тази информация, това са протоколите, това са договорите - че наистина хората, специалистите, даже този кредитен съвет, даже при такова решение на управителния съвет, че са могли, че са били в състояние да взимат необходимите адекватни решения.
Второто нещо, което много силно притеснява, това е начинът на усвояване на средствата, тоест начинът на предоставянето на кредитополучателите. Аз поне лично, когато употребявам израза "усвояване" имам предвид, че наистина парите са дадени на кредитополучателя. По констатации на отдел "Вътрешен контрол" - тук са папките (показва ги) и мога дословно да прочета, в това число проверки, започнали от март т.г., това предоставяне на средствата по договорените кредити е ставало само авансово, без предварителна проверка. Всъщност по указанията точно за тази линия областните дирекции са изключени от всякакви ангажименти по контрола. Без да се контролира целевото използване на средствата, защото в повечето случаи разходооправдателните документи не отговарят на съответните законови изисквания, нито пък на изричните норми в правилника и вътрешните правила на фонда. Не са изисквани доказателства за действителни доставки или внос. Няма проследяване на движението на авансово преведените средства от банковите сметки на бенефициентите, нито пък се е проверявала счетоводната им информация.
За съжаление, подобни са констатациите по проверката на 52 броя кредити пак от отдел "Вътрешен контрол" по така наречените гаранционни схеми за покупка на техника.
Не само посочените дотук факти, макар и да бяха посочени много обобщено и съвсем накратко, потвърждават констатациите на Сметната палата за качеството на работа на експертите от отдел "Инвестиционно кредитиране", които подготвят становища до кредитния съвет, така както пишат вътрешните правила. Тази констатация е още по-основателна по отношение на прякото инвестиционно кредитиране за сметка и риск на фонда и като се има предвид конструирането и съставът на кредитния съвет през есента на 1999 г., опасенията за качеството на кредитите, съмненията за тяхната ефективност по отношение постигане на заложените в закона цели и за редовното им обслужване, са напълно основателни и не могат да не пораждат сериозно безпокойство с оглед бъдещата дейност на фонда.
Затова, когато се е тръгнало фондът фактически да се превръща в инвестиционна банка от пролетта и лятото на миналата година, без това преобразуване да се съобрази поне в минимално необходимата степен с действащото банково законодателство, в края на краищата даже сме в условията на валутен борд и без да има какъвто и да е надзор и регулиране от контролен орган, неизбежно се е стигнало до вземането на много смели и рискови решения. Тук нямам предвид само скоростта на процедурите и параметрите на кредитите като размери, срокове и гратисни периоди, но и смелостта да се разпореждат с бюджетни средства, независимо от наложените ограничения чрез утвърждаваната от Министерския съвет план-сметка, независимо от двата члена в Закона за подпомагане на земеделските производители, който изрично казва как, от кого да се правят тези действия, както и крайно незадоволителните реални, практически резултати от предоставения огромен финансов ресурс. Проверките на място по изпълнението на кредитите доказват, че скоро няма да ги има обещаните лозови масиви.
Тъкмо тези обстоятелства породиха и не можеха да не породят тревога и загриженост за финансовото състояние на фонда. И тъкмо заради това и за да може фондът и през следващите години да подпомага българското земеделие, трябваше да положим усилия, първо, за сигурността на предоставяните през тази есен кредити, да направим всичко необходимо за максимално събиране вземанията на фонда след изтичащи и настъпващи срокове, да се постараем въпреки всичко поне да се доближим до размера на без това ограничения преходен остатък и разбира се да осигурим необходимото бюджетно финансиране за следващата година. Това от тази трибуна мога да заявя, че го направихме.
Затова много се надявам наистина парламентът да разбере, че след като става дума за държавно подпомагане, нека това да бъде в максимална степен колкото се може по-добре уредено чрез закон. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Друмев.
Заповядайте, господин Върбанов. Имате четири минути време.
Венцислав Върбанов (ОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! И днес, както и преди два месеца, когато беше създадена Временната анкетна комисия за дейността на Държавен фонд "Земеделие", продължавам да се питам каква беше точно целта. Действително ли да се разберат механизмите за подпомагане на земеделските производители и открият закононарушения, ако има такива, или просто да се прикрие едно бездействие, да се хвърли прах в очите на обществото. (Оживление.)
Защото и днес, както и по време на дебата през септември, продължавам да твърдя, че Държавен фонд "Земеделие" нито е източван, нито е оставен без пари. Това показва не само предварителният одит на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, не само проверката на Сметната палата, но и финансовото състояние на Фонд "Земеделие", където в момента в наличност има около 30 млн. лв. и господин Друмев съвсем умишлено икономиса тази информация. Доказва го и заключителният доклад на анкетната комисия, който в момента ние дискутираме. В него няма цитирано нито едно име на облагодетелствала се фирма, нито едно конкретно доказателство и една доказана отговорност. Само общи постановки, противоречиви изводи и тенденциозен анализ.
Това не ме изненадва, защото нито една от ревизиите на финансовите органи не установява закононарушения във фонда. Това е категоричното становище на директора на Столичната дирекция на Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол господин Церовски, който също тенденциозно беше цитиран. Ще си позволя и аз да цитирам едно изречение от този доклад: "При извършения финансов одит не са установени и документирани преки посегателства или отклоняване на средства от Държавен фонд "Земеделие". Защо това нещо беше спестено?
За сметка на това в доклада се твърди, че парите от Фонд "Земеделие" са изтекли чрез реално усвояване на средствата. Повтарям, реално усвояване на средствата, което означава, че насреща на отпуснатите кредити стоят реално производители, потребители на политиката на фонда, реално закупени животни, селскостопанска техника и земя, създадени трайни насаждения и нови работни места. Означава ли това, че мнозинството е против частната стопанска инициатива и стимулирането на родното производство?
Аз разбирам разочарованието на управляващите, че не се намериха никакви доказателства за "престъпната" дейност на бившето ръководство. Не мога да приема обаче опитът на Временната анкетна комисия да принизи функциите на парламента с решението в шест точки, което ни се предлага днес, защото докладът на Временната комисия не казва нищо ново. Напротив, повтаря целия дебат, на който бяхме свидетели през м. септември, така че не разбирам защо трябваше да се губи толкова ценно парламентарно време, вместо да се приемат жизнено важни закони. Ако целта беше да се промени Законът за подпомагане на земеделските производители или нормативната база за работата на Държавен фонд "Земеделие", можехме да го направим и в парламентарната Комисия по земеделието и горите.
Ако правителството искаше да изработи стратегия за подпомагане на земеделието, трябваше ли Анкетната комисия за дейността на Фонд "Земеделие" да го подсети за това? Изобщо, даваме ли си ние сметка какъв сигнал изпращаме на нашите международни партньори с този доклад, след като Европейската комисия проверяваше Фонд "Земеделие" цели две години, за да установи накрая, че структурите му са годни да се разпореждат самостоятелно с отпуснатата финансова помощ по Програма САПАРД?
Докладът на Временната анкетна комисия не дава отговор на най-важния въпрос - има ли ефект от работата на Държавен фонд "Земеделие" и какво влияние са оказали отпуснатите кредити за развитието на аграрния сектор у нас?
Затова твърдя, че той е едностранчив и тенденциозен, опит да се извият ръцете на независимата съдебна власт, защото ако Държавният финансов контрол и Сметната палата установят нарушения, те са длъжни по закон да изпратят констатациите си в прокуратурата. Това е опит да се дискредитира управлението на Обединените демократични сили като се вдигне излишен медиен шум, за да не се разбере какво се върши в момента. Защото, за да не сгрешат управляващите, в момента нищо не вършат! Блокирана е работата на цялото министерство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Времето Ви изтече, господин Върбанов. Благодаря на господин Върбанов.
Венцислав Върбанов: Нали искахме всички да знаем истината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Венцислав Върбанов: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, възползвам се от правото по чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на нашето време.
Искам само няколко думи да кажа.
Твърдението на господин Върбанов, че този доклад не съдържа нищо, е негово лично твърдение. Все пак той съдържа някои данни и може би за тези неща, които се съдържат там, един от хората, които трябва да отговарят за това е именно господин Върбанов.
Аз между другото имам един въпрос към Вас, господин Върбанов - кога на Вас Ви беше връчен докладът на Сметната палата по текущата проверка? Ако Вие не можете да отговорите сега, в момента, аз ще Ви посоча точната дата, която е посочена на придружителното писмо. Датата е 22 ноември 2000 г.
Кога този доклад, господин Върбанов, стигна до Фонд "Земеделие"? На 5 април 2001 година. Четири или пет месеца този доклад е стоял на Вашето бюро, господин Върбанов! Вероятно Вие сте били много зает и не сте имали време да го погледнете или сте имали нещо друго предвид? Това е един от многото факти, които се съдържат именно в доклада на Анкетната комисия.
И аз мога да предположа защо той е стоял толкова време на Вашето бюро. Най-малкото, защото именно в този доклад се съдържат данни именно за тези скандални кредити, именно защото вътре се съдържат констатациите, че експертите от инвестиционно кредитиране допускат за разглеждане в Кредитния съвет проекти за инвестиционни кредити, съдържащи документи с неточно и невярно съдържание. Цитирам нещо точно от този доклад: че голяма част от предоставените краткосрочни кредити са несъбираеми в просрочие, което е трайна тенденция, господин Върбанов; че фондът не упражнява ефективен контрол върху предоставения на банките за обслужване кредитен ресурс.
Това са въпросите, които Ви задавам, господин Върбанов. И вместо да твърдите, че в този доклад се съдържат лъжи и неистини по-добре отговорете конкретно на въпросите, които са поставени в него и на цифрите, които бяха изнесени днес тук, пред всички нас! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз вземам думата, за да изразя своето дълбоко несъгласие с определена теза, която се опитваха тук, от трибуната, да бъде насадена в съзнанието на народното представителство, че едва ли не става някаква манипулация, разправа с определена политическа личност или нещо подобно. Не, уважаеми господа от опозицията! Днес ние чрез този дебат изпълняваме едно от своите обещания, които дадохме на избирателите. Чрез този дебат ние упражняваме върховното право на единствения суверен - народът, който ни е пратил в тази зала, да търсим отговорност за провалената политика в областта на земеделието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Аз не мога да се съглася и с една друга теза, която тук се опитваха и на миналия дебат, в петък, и отчасти и в този дебат, да ни бъде поднесена, че виждате ли, ако има някакви закононарушения и извършени престъпления, има съдебна система, която наказва извършителите и едва ли не тогава, когато става въпрос за политическа целесъобразност, за правата на висшата администрация да действа - права, които ние сме им дали чрез законите, те не могат да бъдат преценявани и едва ли не за тях не може да се търси отговорност. Тази теза е дълбоко погрешна, теоретически несъстоятелна, практически вредна, защото нанася вреда на интересите на държавата и защото води до безотговорност в държавното управление.
Именно Народното събрание, народното представителство е този орган, който реализира политическата отговорност. В своята единствена мисия, а неговата главна мисия е да организира държавата, никой няма такава задача - да организира държавата, държавния живот, то избира институциите, то им създава права и задължения. Те са длъжни да спазват законите и да се отчитат другаде за това, но тук се отчитат именно за тази политическа целесъобразност, която трябва да отговаря на извечните принципи на едно добро управление, а това са справедливост и държавнически разум при водене на това управление. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И аз питам именно тези извечни принципи, които още Аристотел в "Държавата", при атинската демокрация, е формулирал - справедливост или държавнически разум, дали е разумно с оглед интересите на държавата да се ликвидира фактически Кредитният съвет? Онази институция, която е призвана да бъде обществен и експертен коректив на политиката, да бъде фактически ликвидирана чрез включване в нея на държавни чиновници и да се премахне единственият коректив за контрол върху обезпечаемостта на кредитите. Нима може да се приеме за разумно с оглед интересите на държавата и да се превърне, както вече многократно се каза, Фонд "Земеделие" в банкова институция, в инвестиционна банка и да започне да действа по друг закон, бих казал, по тези закони, които Народното събрание е създало за банките?
И още повече, аз питам и господин Върбанов - нима е справедливо от един и същ фонд, на едни и същи правни субекти по различни линии да се раздадат по няколко кредита при една въпиющна недостатъчност на инвестиционни кредити в страната? Нима е справедливо това с оглед на тези принципи?
Аз бих казал още нещо - нашият нов политически морал, който ние изповядваме, не е някаква химера, не е някаква куха фраза. В своето съдържание той включва онези политически принципи и добродетели, които съществуват от хилядолетия за едно добро управление. Нашият лидер само се върна и ни припомни за него. Аз ви казвам в тази насока, че и тук важи максимата, че всяко ново нещо е добре забравено старо, защото новият политически морал ни възвръща към добрия стар политически морал на нашите възрожденци, към неговите високи принципи, към морала на политическите дейци в неповторимата атмосфера след Освобождението, когато тези достойни политически мъже за броени години превърнаха България от една глуха и изоставена провинция на една разпадаща се империя в модерна европейска държава. Именно с тези принципи ние не искаме да се равняваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Нека да остане малко време и господин Димитров да се откаже. Заповядайте, господин Димитров.

Валери Димитров (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда съвсем кратък. Уважаеми колеги, всяка институция, която предоставя пари на заем, трябва да управлява кредитен риск.
Аз се натъкнах на един истински шедьовър на банкерството, когато прочетох докладната записка на господин Стоян Христов до Управителния съвет на Фонд "Земеделие". Цитирам: "Всеки земеделски производител има право на следващ инвестиционен кредит, отпуснат чрез рефинансиране на търговска банка по схемата "ресурс и условия на фонда - цялостен риск за банката, при условие, че е погасил без забава една трета от дължимите лихви и главници по предходния кредит". Една трета! Това означава каскадно натрупване на кредитния иск.
Извинявайте, аз подобно чудо не бях виждал! Ако някой изпълнителен директор на една нормална търговска банка предложи на своите колеги в управителния съвет подобно изменение на правилата за кредитиране, той ще бъде поставен под запрещение. (Оживление в залата, реплика: "Не е късно!") Или ще бъде изгонен и няма да бъде допускан в тази банка! (Бурни ръкопляскания в мнозинството и в Коалиция за България.)
Много ми е любопитно може ли някой да даде членоразделно обяснение на подобен текст. (Смях и ръкопляскания в мнозинството и в Коалиция за България.) Благодаря. (Венцислав Върбанов от място иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Не мога да Ви дам думата, господин Върбанов, тъй като времето Ви изтече. (Оживление в залата.) Нямам възможност да Ви дам думата, господин Върбанов. Съжалявам, съжалявам.
Заповядайте, министър Дикме.
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да изразя преди всичко моята искрена благодарност за работата на анкетната комисия, която със своя доклад не само пред българския парламент, но и пред цялото българско общество каза истината за състоянието на Фонд "Земеделие".
Много месеци, много време, много хора говориха за състоянието на Фонд "Земеделие".
Аз бих искал да говоря за философията на едно управление чрез Фонд "Земеделие". Защото политиката на Министерството на земеделието и горите в областта на развитие на земеделието до голяма степен се обосновава на средствата, които има във Фонд "Земеделие", с които то разполага.
Съвсем естествено е, когато няма средства, да няма възможности за реализиране на различни кредити. Съвсем нормално е, господин Върбанов, да обвинявате Министерството на земеделието и горите в безделие и по този начин да оправдавате своето безделие.
Господин Върбанов, когато още в самото начало, още първата седмица заявихме, че 98 на сто от средствата във Фонд "Земеделие" са изразходвани, това беше една голяма истина, която Вие опровергахте. На последното заседание на управителния съвет, господин Върбанов, Вие самият, записано е на касета, казвате, че средствата се изразходват, какво правим още един месец? Ние сме тук. Тоест Вие самият сте знаел, че тези средства се изразходват.
Ние трябваше, новото управление, трябваше да направим от нищото нещо. Това го пише и в акта и на Сметната палата, и на финансовия контрол. Тоест на новото управление беше завещано онова, което се случи в България в 1997 г. - криза за зърно. Ние трябваше с никакви пари да направим есенна сеитба, за да можем да гарантираме зърното и хляба на България за следващата година. Нашето неправене с много малко средства, господин Върбанов, се изразява в засети 1 млн. дка повече площи с есенници в сравнение с миналата година. (Възгласи: "Браво!" и бурни ръкопляскания. Неразбираеми обаждания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви, не се обаждайте от място!
МИНИСТЪР Мехмед Дикме: И тази сеитба беше направена не със средства, завещани от вас, не с кредити и субсидии, осигурени на земеделски производители, а със средства, които ние успяхме да съберем.
И аз задавам въпроса: не можеше ли процентът на събираемост да бъде такъв през целия мандат от съществуването на фонда, какъвто е в момента? Само в цифри: планът от 22 млн. лв. за събираемост на приходите за тази година в момента е около 20 млн. лв. събрани, което е около 90 на сто. (Ръкопляскания.) Над 16 млн. лв. са събрани само след м. август. (Ръкопляскания.)
Естествено, господин Върбанов, аз Ви разбирам, не само че Ви разбирам, но и Ви съжалявам. Защото Вие сте бил заложник на собствената си партия. Вие сте бил подчинен на собствените си подчинени, защото Вашето политическо ръководство всъщност е изпълнявало функциите на Вашите ръководители в тези неща. (Ръкопляскания.)
Именно в това се изразява и философията на едно управление. Какви са фактите, какви са цифрите на управлението? От една страна, много думи, много демагогия, от друга страна - цифри точни, от които човек не може да избяга, и реалности. Каква е демагогията? За последните 3 години - бързоразвиващо се земеделие. А какви са цифрите? - Пълен спад от 26,6 на сто на 14,5 на сто на дела на земеделието в брутния вътрешен продукт. Това е вашето развитие, разбрано в кавички. (Ръкопляскания.)
Естествено е да претендирате за кредитите. Аз не бих искал да се спирам поотделно за всеки кредит. Нещо повече, бих казал, че държавата трябва да отделя колкото се може повече средства за развитие на земеделието. Тези средства могат да бъдат отделени единствено и само от Фонд "Земеделие" чрез субсидиране от държавния бюджет извън другите европейски програми и предприсъединителните фондове. Но тези средства трябва да бъдат използвани по предназначение.
Господин Костов, аз не зная, но може би наистина трябва да проверите или може би господин Върбанов трябва да Ви каже дали с 300 хил. лв. се засаждат само 20-30 дка лозя, в което не съм сигурен, господин Костов. И ако с тези средства, с толкова средства могат да бъдат засадени, това означава, че много сериозно може да се помисли защо са отишли парите, а ги няма трайните насаждения.
Общо с това, което е направено, средствата, които са заделени чрез Фонд "Земеделие" за създаване на трайни насаждения, уважаеми дами и господа, България в момента трябваше да бъде една райска градина. Бъдете сигурни, че ние с нашия труд, нашето правителство ще направи необходимото, за да я превърне наистина в една райска градина! (Продължителни ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в НДСВ и Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Дикме.
На заседанието в петък председателят на временната анкетна комисия е прочел проекта за решение. Пленарната зала е запозната с него.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение на временната анкетна комисия.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 162, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот.


Не сте се регистрирали, не сте гласували, за да обяснявате отрицателен вот. (Обръща се към народния представител Моньо Христов, който иска думата за отрицателен вот.)
Моньо Христов (ОДС, от място): Как да не съм гласувал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не сте гласували.
Моньо Христов (ОДС, от място): Как да не съм гласувал? Гласувах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не е вярно, от разпечатката се вижда.
Моньо Христов (ОДС, от място): Е, как да не съм гласувал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От разпечатката се вижда, че не сте гласувал, така че не можете да обяснявате отрицателен вот.
Моньо Христов: Ето, това е българският парламент - лъжа и измама изцяло! Един юрист три пъти подред лъже. (Шум и други реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Седнете си на мястото, господин Костов.
Моньо Христов (ОДС, от място): Как може да лъжете така, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Давам Ви възможността да обясните своя отрицателен вот. Заповядайте.
Гласувал сте, потвърди се. Гласувал сте. Заповядайте.
Моньо Христов (ОДС): Е-е-е, добре, благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Най-напред съвсем накратко искам да ви кажа няколко технологически подробности.
В България всяка година заминават около 100 хил. дка лозя и ако не се създават съответните 100 хил. дка лозя, ние ще влезем в Европейския съюз с квота, с която въобще няма да можем да реализираме ни вино, ни грозде и т.н.
Второ, вие сами си опровергавате нещата. Този министър, който си отиде, вземете му аграрния доклад. В него какво пише той? Пише, че единственият отрасъл, който има положително салдо в България, е земеделието.
Искам да ви питам вас всички: погледнали ли сте бюджета? Ако Фонд "Земеделие" е източен - къде е господин Друмев? - защо трансферът на субсидията е само 20 млн. лв.? Защо е само 20 млн. лв. от републиканския бюджет, а за Фонд "Тютюн" е 65 млн. лв.? Кой мисли за българското земеделие? Въобще не мислят. И това трябва да го знаят българските земеделски производители - че Фонд "Земеделие" има в момента 35 млн. лв., но се стискат и не се раздават, за да се докаже тезата, че няма пари. А пари във фонда има.
Именно затова аз гласувах "против" и искам да остане на вашето съзнание, на вашата отговорност, на вашата съвест това гласуване, с което вие се гаврите с българския парламент и с което се гаврите и с българската демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Вие не сте гласували, господин Върбанов, така че нямате право на отрицателен вот.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,55 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов

Николай Младенов