Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-12-19

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Сийка Димовска и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна и ползотворна работна седмица на Народното събрание. И искам да пожелая също това да е последната работна седмица за тази година. (Весело оживление.) Но тя няма да е последната работна седмица, ако през тези три дни няма кворум и не можем да си свършим работата.Така че от нас зависи дали това ще бъде последната ни работна седмица преди празниците.
Уважаеми госпожи и господа, пред вас е проектът за програма за работата на Народното събрание за седмицата. А тя включва:
1. Проект за Декларация относно снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
3. Проект за решение за разрешаване участието на Република България с охранителна рота от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
4. Разисквания по питането на народните представители Надежда Михайлова, Кина Андреева, Асен Агов, Димитър Абаджиев и Николай Младенов към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно политиката на правителството за подготовка на България за членство в Европейския съюз.
Искам да обърна внимание, че тази точка от дневния ред - разискванията по питането, ще бъде от 15,00 ч. днес.
Следващата точка от дневния ред е:
5. Второ четене на законопроекта за защита на личните данни.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
7. Второ четене на законопроекта за насърчаване на заетостта.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
11. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по кредитно споразумение между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2".
12. Законопроект за ратифициране на споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
14. Първо четене на законопроекта за туризма
15. Първо четене на законопроекта за измерванията.
16. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за занаятите.
17. Парламентарен контрол.
Моля ви, уважаеми госпожи и господа, да гласувате по предложения проект за програма за работата на Народното събрание за седмицата.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 3, въздържал се 1.
Програмата за работата на Народното събрание е приета.
Веселин Близнаков (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Заповядайте, господин Близнаков, за процедурен въпрос.
Веселин Близнаков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на НДСВ първа точка от програмата на Народното събрание, която приехме току-що, да се предава пряко по националната телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Предполагам, че това включва и националното радио? Така, благодаря Ви, господин Близнаков.
Моля да гласувате по направеното предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на т. 1 от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 2.
Приема се предложението за пряко предаване по националното радио и националната телевизия на първа точка от дневния ред.
Но преди това ще трябва да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения от 12 до 18 декември 2001 г.:
- Проект за решение в резултат на дебата по искане на 50 народни представители от Парламентарната група на ОДС във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз. Вносител е Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители.
- Законопроект за измерванията. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
- Законопроект за опазване на околната среда. Вносител -Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи комисии - Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по европейска интеграция.
- Проект за решение за разрешаване участието на Република България с охранителна рота от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за биологичното разнообразие. Вносител - Джевдет Ибрям Чакъров и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи комисии - Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
- Законопроект за сделките с компенсаторни инструменти. Вносител - Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Подпомагаща комисия - Комисията по правни въпроси.
- Проект за Декларация относно снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс. Вносител - Станимир Илчев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието и горите.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. Подпомагаща комисия - Комисията по правни въпроси, както и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието и горите.
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Подпомагаща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и допълнителен протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси. Подпомагащи комисии - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Унгария за сътрудничество в областта на опазване на околната среда. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. Подпомагаща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом". Вносител - Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт и телекомуникации.

Уважаеми дами и господа народни представители, сега можем да преминем към първа точка от дневния ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО СНЕМАНЕ ОТ ВЪОРЪЖЕНИЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА РАКЕТЕН КОМПЛЕКС.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи Декларацията и мотивите към нея.
Моля, господин Илчев, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви запозная с мотивите за обсъждането на проекта за декларация в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно снемането от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К7144 (R-400/SS-23), внесен от Станимир Янков Илчев и група народни представители на 17 декември т.г.
В мотивите се изтъква, че получаването на пълноправно членство в НАТО е безусловен външнополитически приоритет за Република България. Процесът на подготовка за постигането му вече е навлязъл в решителна фаза и остават броени месеци до срещата на върха в Прага през 2002 г., когато страните-кандидатки очакват покана за присъединяване. Това налага мобилизирането на допълнителни ресурси, за да се постигне максимално съответствие с критериите и стандартите на Североатлантическия алианс. Българският интерес изисква реформата на Въоръжените сили да продължи с неотслабващ темп, като се отдава особено внимание на нейната структура, численост, въоръжение и бюджетиране. Промените в областта на националната сигурност остават във фокуса на дейността на законодателната и изпълнителната власт.
Нашите очаквания за членство в НАТО са основателно оптимистични, защото страната ни извървя дълъг и труден път, като многократно потвърждаваше своята готовност в решителни моменти да застава на страната на демокрациите, да участва в мисии за разрешаване на кризи, да съдейства за съхраняването на мира и свободата в регионален и световен план. През последните месеци България започна да действа и като фактически съюзник на НАТО.
В рамките на този процес позициите на българския парламент и решенията на правителството, както и на всеки поет политически ангажимент имат изключително значение. И решението на правителството за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К714 (R- 400/SS-23) е израз на ясна и консолидирана българска позиция.
Народното събрание смята датата 30 октомври 2002 г. за препоръчителна като краен срок за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс SS-23.
Вносителите на тези мотиви са: Станимир Илчев, Веселин Близнаков, Лютви Местан, Кемал Еюп, Асен Агов, Димитър Абаджиев, Ангел Найденов и Ирина Бокова.
Комисията разгледа въпроса и предложения проект за декларация и изработи следния:

"ДОКЛАД

относно проект за Декларация № 154-03-6 относно
снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс
9К714 (R- 400/SS-23), внесен от Станимир Янков Илчев и група народни представители на 17 декември 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 17 декември 2001 г., с участието на заместник-министъра на отбраната Ради Найденов, ген. Никола Колев, заместник-министъра на външните работи Петко Драганов и Христо Полендаков - експерт от дирекция "Международна сигурност" в Министерството на външните работи, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Декларация относно снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К714 (R-400/SS-23) и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

След проведеното обсъждане, като отчита мотивите на вносителите и направените поправки към проекта за Декларация относно снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К-714 (R-400/SS-23), предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната




ДЕКЛАРАЦИЯ:

Тридесет и деветото Народно събрание на Република България като се придържа към многократно заявяваната си позиция, че:
- пълноправното членство в Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) е безусловен стратегически приоритет на Република България и гаранция за националната й сигурност;
- Република България действа като фактически съюзник на САЩ и страните - членки на НАТО в техни мисии за разрешаване на кризи и в глобалната коалиция срещу международния тероризъм;
- българският национален интерес изисква модерни, боеспособни и оперативно съвместими с НАТО въоръжени сили в съответствие с План 2004 за организационно изграждане на Българската армия.

ДЕКЛАРИРА:

1. Подкрепя решението на правителството от 29 ноември 2001 г. за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К-714 (R-400/SS-23).
2. Препоръчва датата 30 октомври 2002 г. за краен срок за окончателното унищожаване на ракетен комплекс 9К-714 (R-400/SS-23).
Становището бе прието с консенсус.
17 декември 2001 г. "
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по представения проект за декларация.
Веселин Близнаков (НДСВ, от място): По едно изказване от парламентарна група може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По едно изказване от група, да. Аз изчаквам процедурно предложение.
Любен Корнезов (КБ, от място): Има изисквания по правилника. Кой колкото иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Направете предложение. Ще го подложа на гласуване.
Румен Овчаров (КБ, от място): Това не се подлага на гласуване. То е ясно. (Шум и реплики в залата.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Правилникът урежда въпроса. Това е включено в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Разбира се, по това няма никакво съмнение. Затова аз очаквам процедурно предложение. Ако няма такова, ще процедираме така, както правилникът е предвидил.
Заповядайте, господин Близнаков, вероятно ще направите процедурно предложение от името на НДСВ?
Веселин Близнаков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори да направим по едно изказване на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Има ли противни предложения, противни становища?
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правилникът на Народното събрание много ясно е казал, че в тази точка от дневния ред, която разискваме, всяка парламентарна група има право по 30 мин. и в рамките на тези 30 мин. може да се изкаже един човек, могат да се изкажат двама, трима, могат и пет. Тоест, ние сме гласували правилника и такова процедурно предложение просто е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има направено процедурно предложение, което според госпожа Емилия Масларова е недопустимо. Аз приемам възражението за основателно.
Затова давам възможност в рамките на 30 мин. всяка една парламентарна група да може да изрази отношение по представения проект за декларация.
Имате думата.
Аз не виждам желаещи и не знам защо тогава беше тази обструкция, че искате по 30 мин., при положение, че никой не иска думата?
Господин Илчев, Вие като председател на комисията представихте доклада по проектодекларацията, представихте и самата декларация в нейния проект, ще вземете ли отношение?
Заповядайте, господин Близнаков. Вероятно имате изказване от от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори? Заповядайте!
Веселин Близнаков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес Народното събрание на Република България обсъжда и се готви да гласува декларация, чийто смисъл и съдържание в максимална степен консолидират усилията ни за постигане на един от нашите безусловни външнополитически приоритети - получаването на пълноправно членство в НАТО. Този процес навлиза наистина в решителна фаза. Остават броени месеци до срещата в Прага през 2002 г., където България заедно с другите страни - кандидатки трябва да демонстрира пригодност за членство в най-мощния военнополитически съюз на модерните демокрации в съвременния свят.
Българският национален интерес наложи да вървим по дълъг и труден път - път на укрепване на демократичните институции, на изграждане на пазарна икономика, на развиване на регионално сътрудничество, на дълбоки реформи, включително и в областта на националната сигурност.
Ние многократно показахме готовност в решителни моменти да заставаме на страната на свободата и демокрацията и в защита на човешката цивилизация. Участваме в мисии за разрешаване на кризи, съдействаме за съхраняването на мира. Прибавяме собствените си възможности и потенциал към мащабните усилия за неутрализиране на всеки опит в сили на мрака, фанатизма и терора да диктуват на съвременните общества егоцентрични и ретроградни решения. Така България постига своята нова легитимност, дължима функция на мястото й в Европа, естествено продължение на дългия й път през вековете и очакван резултат от драматичните ни усилия през последното десетилетие. Всеки подобен акт на българския парламент впрочем няма как да не бъде винаги зареден с историзъм, но и с оптимизъм. Обратното би означавало, че не можем или че отказваме да разберем природата на процесите в света след разрушаването на неговия биполярен модел. Именно политическата воля на българския парламент в такива моменти е единствено в състояние да илюстрира, че в него доминира знанието за динамичните реалности и чувствителност към продължаващото противоборство между реда и хаоса.
През последните месеци мястото на България в непростата картина на света стана още по-определено, още по-ясно различимо. Страната ни започна да действа като фактически съюзник на Северноатлатическия алианс. Тя се самонатоварва с практически ангажименти и така скъсява пътя до семейството на народите, към които в цивилизационно измерение винаги е принадлежала. Така България показва, че в зоната на въпросите за войната и мира всяко движение е полезно единствено ако се мотивира от фундаменталния интерес на народа и в съзвучие с безспорните универсални ценности.
С приемането на днешната декларация се препоръчва срок за изпълнение на едно правителствено решение, което изисква да се премахне едно оръжие, което в миналото е произвеждало очакване за сигурност в условията на глобален сблъсък. Но от няколко години произвежда само усещане за двусмисленост в поведението ни към съседи и парньори.
Темата за ракетния комплекс СС-23 има предимството на значителната давност в рамките на спорадично възникнал дебат. Апологетите на това оръжие губеха своите аргументи под напора на промените в света, в Европа и в страната. Стилистиката на обструкциите през последните години избледняваше непрекъснато. Вече имаме възможност да споделяме далеч по-различна визия за националната ни сигурност като част от една система за колективна сигурност, а много скоро и като част от една система за колективна отбрана.
Новите предизвикателства нямат прост отговор, но би било безплодно занимание отговорът да се търси в един или друг елемент на някогашното статукво, съхранявано върху колосален разрушителен потенциал. СС-23 е една от емблемите на този потенциал. Невъзможно е тази емблема просто да се залепи отново върху която и да е страница на една модерна военна доктрина или концепция. Неприемливо и нездравословно е за всеки съвременен военноотбранителен комплекс тя да участва в концерта на неговите компоненти, съобразени с капацитета и геополитическия статус на страната. Нормалното място на такива емблеми е в музеите по военна история.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ви призовавам да приемем с консенсус предложената декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нежеланието, поне досега, да се взема думата по този толкова важен проблем в подкрепа на решението на правителството за унищожаване на комплекса СС-23, го отдавам само и единствено на това, че при подготовката на проекта за декларация има пълен консенсус. Между другото, това беше така и когато ние подготвихме и доклада на Комисията по външна политика, сигурност и отбрана. Същият този доклад, който беше представен там от председателя на комисията също беше подкрепен с пълен консенсус. Така че аз също ще кажа няколко думи за значението на тази подкрепа на българския парламент и за това, че българският парламент е бил последователен, когато е ставало въпрос за изразяване на позицията на България по отношение на присъединяването на страната ни към Североатлантическия договор.
Когато се застава на тази трибуна и когато говорим за евроатлантическата стратегия на България, ние трябва не да говорим формално, че това е един приоритет, че това е неотменен приоритет на България и че това действително е един процес и за постигане на крайната цел е необходимо не само консенсуса между политическите сили и българското общество, но трябва ние да дадем максималното от своите знания, максималното от парламентаризма, за да може България да даде истински искрен сигнал, че наистина това е наш неотменен и безусловен приоритет за бъдещето на България, за бъдещето на българския народ.
Много може да се говори по въпроса защо българският парламент отново ще приеме една декларация. Тази декларация е политическа подкрепа, поредната политическа подкрепа, поредният политически знак на българския парламент за едно много важно решение на българското правителство, а именно за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетния комплекс СС-23. Разбира се, тази декларация поне днес има консенсус. Но аз няма да отмина и не мога да не се върна назад, когато ние говорихме през лятото на 1990 г., когато трябваше да се дава военновъздушен коридор за Военновъздушните сили на НАТО, когато трябваше с военни действия да се спре един етногеноцид, който се провеждане на територията на Косово. Аз не мога, като свидетел и участник в дебата в този парламент да забравя колко горещ дебат имаше в този парламент. Аз не мога да забравя това, не мога да го отмина и бих искал да влеза отново в аналите, в протоколите на парламента, че България извървя един труден и не лек път до този политически консенсус по отношение на евроатлантическата интеграция на страната ни. Не мога да не отбележа, че България действително действа като фактически партньор на НАТО с конкретни действия, когато вие подписахте поредното споразумение с НАТО за транзитно преминаване и престой на Въоръжени сили и въоръжение на НАТО. И то съвсем скоро, преди половин година.

Другата стъпка след събитията на 11 септември - не може да не отбележим последната договореност, която сключи българското правителство за отдаване на Летище - Бургас, за зареждане с гориво на американски самолети и на самолети на страните-членки, участващи в акциите за унищожаване на тероризма в Афганистан. Това са реални стъпки, дами и господа, с които наистина България показва реално, че трябва да получи поканата на Съвещанието на върха на страните - членки на НАТО, през следващата година в Прага.
Ето защо от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам, че ние осъзнато подкрепяме тази декларация и осъзнаваме значението на тази декларация. Ето защо призовавам наистина всички колеги от всички парламентарни групи да я подкрепим с ясното съзнание, че ние отново даваме своя парламентарен принос за неотменния приоритет и стратегия България час по-скоро да стане член на Северноатлантическия договор. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лютви.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ОДС): Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Декларацията, която днес Народното събрание ще приеме, е важен знак за ясна политическа воля в подкрепа на една от конкретните стъпки по пътя на България за членство в НАТО, а именно унищожаването на ракетния комплекс СС-23.
Всъщност решението на правителството в условията вече на пълно политическо съгласие беше естествено да се изпълни и без декларация на Народното събрание, тъй като конкретната отговорност се носи от самото правителство. Поводът всъщност за подготовка на тази декларация беше изказването на новоизбрания президент господин Георги Първанов, което внесе смут в постигнатия консенсус и в оценката за наличието на такъв консенсус. Това изказване беше все още в качеството му на лидер на Българската социалистическа партия и в този смисъл може би то беше естествено, като се има предвид, че до този момент тази партия нито веднъж не е изразила ясната си подкрепа към абсолютно необходимата за националната ни сигурност военна реформа. Във всички случи обаче изказването изпрати неправилен сигнал за България от гледна точка на желанието ни да получим през 2002 г. покана за членство в пакта.
Ето защо изразяването на обща политическа воля в този момент беше необходимо. Положително е, че декларацията се подготви чрез консултации и че в нея се препоръчва срок преди Срещата на върха в Прага през ноември 2002 г. Това парламентарно послание ще бъде силна подкрепа за правителството за извършването на тази непопулярна стъпка и съпровождането й с необходимата финансова и техническа помощ от Съединените американски щати и НАТО.
По същото време не можем да не зададем въпроса министър-председателят желае ли унищожаването на ракетите да се извърши в съкратени срокове. Той носи основната отговорност в този момент за това и защо не е тук, за да изложи своите съображения и да заяви своята готовност? (Оживление.) В това отношение той не може да бъде заместен от министъра на външните работи, та дори и от всеобхватния си началник на кабинета. (Смях в залата.)
Защото някак си символично именно днес информационните агенции разпространиха писмото на 20 парламентаристи от европейски страни - членки на НАТО, до лидера на демократичното мнозинство в американския сенат Том Дашъл, с което се предлага на Срещата на върха в Прага България и Румъния да не бъдат канени за членство в НАТО. Измежду подписалите се политици има и такива, които само допреди няколко месеца категорично изразяваха позиция за скорошно членство на България в НАТО. Интересно е какво е променило тяхното мнение.
Всъщност това писмо идва да ни напомни, че получаването на покана не може да се осигури само с декларации, а дори и само с решения като това, което днес обсъждаме. Тя зависи от цялостното политическо и икономическо развитие на страната и волята на българското правителство, от ясните сигнали за приемственост, особено след проведените президентски избори.
Нека да си спомним, че само преди 5 години България не се включваше дори и в дългосрочните перспективи за разширяване на НАТО и не беше кандидат за такъв. Само за 4 години страната ни наистина извървя дълъг и труден път, свързан с реалното начало на военната реформа, приемането на Концепция за национална сигурност, Военна доктрина, започването на реалните стъпки, свързани с военната реформа и заставането в решителни моменти като Косовската криза, както беше казано тук, на страната на НАТО и модерните демокрации, макар и в условията на частично политическо съгласие.
Правителството често беше упреквано, че сляпо изпълнява указанията на НАТО, но всъщност то на практика доказа при исканията за допускане на бежанци и постигането на ясни гаранции за националната ни сигурност, че националните интереси могат да се отстояват достойно. Именно тези гаранции и тяхното разширяване през последните месеци след 11 септември позволяват спокойно да се изпълни сега едно решение като това за унищожаването на ракетите СС-23.
Охулваното от мнозинството на Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и БСП правителство на ОДС за 4 години превърна България в първостепенен фактор на стабилност и активен участник в регионалните международни отношения. (Шум и реплики.) Воля, която беше загубена през последните месеци. (Смях в залата.)
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Защо вие не взехте решение?
Димитър Абаджиев: Присмивате се на собствената си агресия. Всъщност сега се проявява пълна безпринципност към националната ни сигурност и от фактор на стабилност страната ни се превърна във фактор на излъчване на неясни политически сигнали, което също може би е един от мотивите на европейските парламентаристи да изразят това мнение. Именно поради това министър-председателят трябваше днес да е тук, защото той беше човекът, който по време на предизборната кампания обясняваше как членството в НАТО било нещо много скъпо и по един или друг начин даде сигнал за недостатъчна убеденост в необходимостта да получим покана на Срещата на върха в Прага. Така както впрочем даде сигнал за така наречената формула "тандем с Румъния", който сигнал беше последван от решенията в Лакен. Може би това мнение на премиера се е отразило и на липсата на бюджетно осигуряване на военната реформа, която на практика е спряла.
Той трябваше да бъде тук, за да поеме ясни гаранции, че решението за унищожаване на ракетите ще бъде съпроводено с реални усилия в цялата военна реформа, защото това, което министърът на външните работи казва тук и ще каже днес предполагам, утре отново може да бъде опровергано от началника на кабинета на министър-председателя господин Стоян Ганев - една всъщност позната вече практика.
Формулата за изоставяне на България, която предлагат тези европейски парламентаристи, трябва да бъде ясен сигнал за управляващите, че членството в НАТО е невъзможно без утвърждаване на политическите критерии за демократично развитие. Перспективите за покана не могат да бъдат съчетани с подмяната на политическата отговорност на министъра на външните работи, с неясната отговорност на директора на премиерския кабинет, с политическа злоба и негативизъм, изливащи се ежедневно към предишното правителство, с което всъщност се слага кръст на всичко постигнато дотук, с ежедневни политически уволнения в администрацията, в Българската национална телевизия, с политическа цензура, стигаща до сваляне на предавания, със засилващата се агресия към все повече граждани, включително и политици и висши държавни служители.
Днес е един от моментите, в които Обединените демократични сили, както заявиха още при избора на правителството, ще го подкрепят заради националните интереси на България и ще дадат своя глас. Този положителен сигнал обаче остава в сянката на драстичното нарушаване на демократичните правила в страната и на негативната енергия, която вие изливате ежедневно срещу нас. Надявам се, че с това си начинание не изпълнявате отново указанията на началника на премиерския кабинет. (Шум и реплики.) Ето защо министър-председателят трябваше да е тук, за да поеме лично своята отговорност.
И завършвайки, ще си позволя да перефразирам една мисъл на Макс Вебер: На този свят има два вида политици - такива, които живеят от страната си и такива, които живеят за страната си. Ако в тази зала има повече политици, които живеят за страната и в правителството има такива, аз съм убеден, че шансовете ни за получаване на покана за членство в НАТО през 2002 г. не са загубени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Местан, заповядайте за реплика.

Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Абаджиев, по-добре от нас знаете, че получаването на покана за членство в НАТО на среща на върха на 1 ноември догодина в Прага е функция на консенсуса в българското общество, в българския парламент, консенсуса на всички държавни институции. Именно затова в работната група ние с Вас работихме достатъчно конструктивно и предложихме на вниманието на Народното събрание един много добър текст на декларация, с която подкрепяме решението на българското правителство.
Аз мислех, че този дух от работата на работната група ще се пренесе в Народното събрание. Но Вашето изказване, простете, е скандално. Изказването Ви е национално безотговорно, защото Вие, позовавайки се на едни или други медийни интерпретации, обвинихте и новоизбрания български президент в една не нюансирана, а различна позиция по отношение на позицията на България за снемане и унищожаване на ракетите СС-23. Нещо повече, позволихте си да направите внушение, че едва ли не и българският премиер, и българското правителство имат някаква нюансирана позиция. С това Вие направихте много лоша услуга на страната си, направихте лоша услуга на България. Точно от това не се нуждаем днес. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Аз разбирам вашия стремеж да реставрирате определени идеологически репери, с които да се отграничите от БСП. На вас ви е необходимо още веднъж да възстановите своята претенция, собственическа претенция, че темата за НАТО и за Европейския съюз е територия единствено на СДС. Не, господа! Този патерналистично-партиен подход е архаизъм, който остана в миналото. Това е тема на всички български политически партии. (Ръкопляскания от мнозинството.) И неслучайно аз очаквам декларацията за НАТО днес да се гласува наистина с консенсус.
Откажете се от партизирането на проблема НАТО и Европейски съюз. Това не работи нито за вас, нито за България. В тази тема политически хляб за СДС вече няма. Тя е обща тема. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Втора реплика - господин Веселин Близнаков. Заповядайте.
Веселин Близнаков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ставаме свидетели на словесна изява на един манталитет, изразен от господин Абаджиев, който няма място в цивилизована зала като българския парламент.
Господин Абаджиев пита защо го няма премиера. Премиерът ще бъде тук, господин Абаджиев, днес тук, в тази зала, и пред вас, и пред целия българския народ ние ще говорим за вашето правителство по ваша молба, с ваши заслуги. И няма да е достатъчно, че вие продължавате да ближете рани край отминалите километрични камъни, защото тези рани вие сами сте си ги докарали с вашата собствена политика на секвестрация. А всяко секвестиране е болезнено, господин Абаджиев. Аз ви разбирам - мъчно ви е, болно ви е, не ви е смешно.
Разширяването на Вселената се усеща много добре в процесите, които текат при вас. И вие се отдалечавате с подобни изказвания. Изключително много се отдалечавате от обществото на консенсус, което се опитваме да създадем в нашата страна. Това само ще ви остави край пътя.
Аз бих искал да помоля всички народни представители, ако е възможно, и стоящите крайно вдясно, да си дадем сметка, че въпросът, който обсъждаме, има изключително важно национално значение и да не се поддаваме на толкова плитки провокации. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има теоретична възможност за трета реплика.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В продължение на 6 месеца аз слушам патетичните речи на господата от Съюза на демократичните сили, слушам нападките, слушам празнодумието, което се излива тук върху нас в присъствието и пред очите и ушите на целия български народ.
Аз искам, господа, и вие сте ми длъжни, тъй като в продължение на 12 години, за което трябва да се извиня пред целия български народ, аз съм ви била коалиционен партньор. Аз искам тук, от тази трибуна, вие да излезете с един подробен доклад пред лицето на целия български народ какви са не неуспехите ви, какви са успехите ви пред Европейския съюз и НАТО за България. Направете един календар и го покажете на българския народ. Той очаква това.
И нещо повече искам да ви кажа. Тия патетични речи - идете там, при народа, не в добре охранявания парламент, а там, при вашите избиратели. Там произнесете патетичните си речи, господин Радев, господин Абаджиев и всички останали, които ораторстват в тази зала. Защото там ще ви замръзнат усмивките. Там вие загубихте изборите, не тук. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Абаджиев, заповядайте. Имате право на дуплика.
Димитър Абаджиев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Госпожо Атанасова, пожелавам Ви да бъдете поне толкова, колкото аз съм бил при своите избиратели и да общувате с тях. Но всъщност направените реплики показват, че нищо от това, което се каза тук, не беше разбрано, че една ясно изразена политическа подкрепа, съпроводена обаче с ясни сигнали и предупреждения за нещо, което може да навреди на страната от гледна точка на действията на политиците, на политическите сили, се наричат неправилни, агресивни, излизащи от консенсуса. Смисълът на такива послания като днешното се състои в това не само да изразим подкрепа, но и да посочим проблемите, да обърнем внимание на тези проблеми днес, за да не го правим след ноември 2002 г.
Да, господин Близнаков, мъчно ни е и тъжно ни е, но ни е мъчно и тъжно за това, че само за няколко месеца вие започвате да погубвате всичко онова, което беше направено дотук.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Какво направихте? Обрахте държавата!
Димитър Абаджиев: И ако продължавате да си вярвате, ако продължавате да не се замисляте поне малко над всичко онова, което ви се казва, не СДС ще остане край пътя, господин Близнаков, а България ще остане зад пътя. И тогава всички ние ще бъдем тук, за разлика от някои други, които ще се върнат там, откъдето дойдоха. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Продължаваме дебата. Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Сякаш на повечето от нас идват в повече емоциите, които демонстрира господин Абаджиев и групата на СДС. Между другото, аз не чух каква е позицията на групата на СДС, ако и да сте подписали декларацията. Надявам се, че я подкрепяте.
Всъщност, както и да изглежда на някои от нас днешната тема, моето лично убеждение, а и впечатление, е, че проблемите, които разискваме, са много сериозни. Всъщност отношението ни към декларацията и към решението за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетите зависи от начина, по който разглеждаме въпросите на националната сигурност и от тълкуванието, което даваме на националните интереси. За едни вероятно днешната тема е драма, за други решението е толкова леко, колкото и изхвърлянето на непотребни вещи от домовете.
Към декларацията и съответно към решението за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетите можем да подходим от различни позиции, можем да представим различни гледни точки или да изложим различни аргументи - и политически, и военнотехнически, и икономически. И това ще бъдат позиции, които при отсъствие на разбиране, на воля и на отговорност лесно биха ни отвели до емоции, зад които не стои необходимият ни политически консенсус. Разбира се, има и четвърти подход - на ентусиазма да отричаш и да унищожаваш всичко, което ти напомня за армия и за въоръжени сили, но това поне засега сякаш е по-скоро медицински проблем, отколкото политически.
Струва ми се, че днешната ни преценка трябва да се основава на комбинация от различни аргументи с превес на политическите разсъждения. Ако търсим причини, за да не подкрепим декларацията или да не участваме в гласуването, сякаш има достатъчно възможности и от формално, и от не толкова формално естество. Можем да гледаме на днешната декларация като на пореден случай, в който парламентът подкрепя нещо вече решено от правителството, което не мисля, че е най-доброто поведение на българското Народно събрание. Можем да посочим липсата на достатъчно убедителни аргументи за времето и момента на гласуване на решението и на днешната декларация. Можем да посочим отсъствието на категорична обвързаност и на недвусмислени заявления за това, че декларацията, а и решението на правителството, са едно необходимо условие към поканата ни за членство в НАТО. Могат да се изтъкнат много аргументи за окаяното състояние на бойната ни техника, за задълбочаване на дисбалансите във въоръженията и т.н.
Без да подценявам или да игнорирам посочените аргументи, аз ще споделя, че моето убеждение е, че тези аргументи не биха ни дали основата, за да вземем това може би непопулярно, но необходимо политическо решение за подкрепа на днешната декларация. Ясно е, че се лишаваме от едно мощно възпиращо средство, лишаваме се от един важен компонент на отбранителния потенциал на страната. Също така е ясно, че ние сме единствената държава от бившия Варшавски договор, в която все още има на въоръжение подобни ракети. Дали е трябвало и кога е трябвало да бъдат унищожени ракетите СС-23, дали попадат в обхвата на договора от 1987 г. за ракетите със среден обсег, дали тези ракети са обект или не на други договори, струва ми се, че са теми за други дискусии, не че са маловажни. Днес трябва да си дадем сметка, че има други реалности, че има други анализи и оценки на военностратегическата среда, на рисковете и на заплахите за националната сигурност, да си дадем сметка, че и България, и Европа имат други и политически, и икономически, и социални приоритети, че те се стремят към друг модел за гарантиране на сигурността - сигурност чрез сътрудничество и взаимна зависимост в различни области, че силовият модел на противопоставяне отстъпва място на диалога, на общите усилия, на интеграцията. Ако това бъде разбрано и възприето, тогава позицията няма да изглежда наивна и лековата или странна, конюнктурна и труднозащитима. Ние можем да останем въоръжени, но сами, враждебни и гледащи подозрително на всичко и на всички, или можем да бъдем с по-ниско ниво на въоръжение, но част от един свят, в който сигурността се гарантира чрез съвместни усилия, чрез общи принципи и чрез споделени ценности.
Именно от тези разсъждения Парламентарната група на Коалиция за България се води в отношението си към днешната декларация и ще подкрепи предлаганата декларация. Ние не се смущаваме от провокативното поведение, каквото ни демонстрира господин Абаджиев и от некоректни и злонамерени импровизации на изказвания на новоизбрания президент. Ние разглеждаме решението за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетите като едно поредно усилие в процеса на заместване на една стара и вече несъществуваща конфигурация за сигурност с нова система, гледаме на решението като важна предпоставка за увеличаване на доверието към нас от нашите външнополитически партньори.
Аз не мисля, че с днешната дискусия слагаме точка на дискусиите за предизвикателствата, които стоят пред нас. И именно в тази посока, за да не изглежда само мълчаливо присъствието на министрите, аз ще настоявам те да отговорят най-малкото на три въпроса. Иска ми се да чуя отговори на въпроси, които не бива да остават затворени само в страниците на правителственото решение за това, че и на решението, и на декларацията гледаме като на важна предпоставка по пътя ни за членство в НАТО, за това, че в решението се предвижда компенсиране на въоръжението, което снемаме и унищожаваме, но от гледна точка на изискването за модерни и боеспособни въоръжени сили, за това, че финансовата страна на това решение ще бъде резултат и на преговори за подпомагане, а не само в тежест на българските данъкоплатци. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по разисквания проект за декларация на Народното събрание?
Има думата министърът на отбраната господин Свинаров.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно проблемът с ракетите СС-23 е от съществено значение за цялата българска държава. Аз за втори път взимам думата в пленарна зала, и двата пъти по същия въпрос. Първия път в отговор на питане, втория път по повод на днешната декларация. Разбира се, аз мисля, че както в Министерството на отбраната, така и в правителството като цяло има и други проблеми, по които бих могъл да взема отношение пред вас.
Позволявам си днес, на първо място, да благодаря на парламента за очакваната политическа подкрепа. Това е от съществено значение не само във външнополитически план. Аз съм изцяло съгласен с въпроса на господин Найденов, който в значителна степен съдържаше и отговора. Да, вероятно решението на правителството и днешната декларация на парламента са в пряка връзка с нашата външнополитическа стратегическа цел - получаване покана за членство в алианса през следващата есен. Като вносител на решението обаче, аз се съобразявах и с други фактори. На първо място, не мога да приема, че ракетният комплекс СС-23 има пряко отношение към националната сигурност, Военната доктрина и че решава преки задачи от отбранителен характер. Това впрочем надълго и нашироко разясних пред вас в отговора на питането, когато бях изправен при предходното ми изказване в залата. Нашата логика беше, че това са комплекси, които не решават задачи по военната доктрина на Република България. На второ място, безкрайно много сме изостанали с вземането на едно такова решение, което се дискутира повече от 10 години. Вече беше отчетено, че сме последната държава от бившия Варшавски договор, която притежава подобни ракетни комплекси. Действително моята функция като министър на отбраната започва, а не свършва с взетото от правителството решение. Известно ви е, че в него аз или определено от мен лице трябва да води преговорите с правителството на Съединените щати по отношение финансирането на унищожаването и по отношение на евентуална компенсация. Тоест задачите пред мен започват с това решение, а не завършват с него. Все пак аз мисля, че компенсация наистина трябва да има, тя трябва наистина да се изразява в изискването за модерно въоръжение, което в никой случай не трябва да означава, че компенсацията трябва да бъде унищожаване на един ракетен комплекс срещу друг ракетен комплекс. Компенсацията може да се изрази по всякакви начини. И когато говорим за компенсация, и понеже в тази зала аз отговарям, а не питам, все пак ще си позволя изречението предоставените 10 млн. за 2002 г. и почти 12 млн. за 2003 г. за нашето евентуално членство в алианса не е ли вид компенсация и не можем ли да разглеждаме и нашето решение като вид компенсация? С това, разбира се, не се отменя задължението ми да действам съобразно решението на Министерския съвет.
Приключвайки с тази тема, ще си позволя да не влизам в дебати по конкретиката на проблема. Смятам, че на всички присъстващи тя е достатъчно ясна. Ще завърша с това, с което започнах: като министър на отбраната, а и от името на правителството на Република България благодаря на българския парламент за идеята, и, надявам се, за реализацията на политическата подкрепа на взетото от правителството решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на министър Свинаров.
Други желаещи? Ако няма, подлагам на гласуване проекта за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание относно снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс 9К 714 СС-23.
Моля, гласувайте проекта за декларация!
Гласували 183 народни представители: за 178, против 3, въздържали се 2.
Благодаря ви. Декларацията на Народното събрание е приета. (Ръкопляскания.)
Има думата за изказване министърът на външните работи господин Соломон Паси.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, колеги! Само допреди месец консенсусът по този въпрос би бил мираж и едва ли и най-надареният гадател щеше да успее да предскаже, че ще бъде постигнат такъв забележителен консенсус. Но ето че се сбъдна още едно чудо или, както казва Хари Потър, днес е сряда и чудесата стават в парламента. Но магиите не свършват дотук, магиите бяха и по времето на дебатите. Аз забелязах как представителите на БСП предлагаха в този текст да бъде включена и точка, ангажираща ни с членството ни в НАТО, докато опозицията отдясно предлагаше да няма такава точка. Каква трансформация изживяхме за 12 години - БСП да предлага членство в НАТО, а СДС да се противопоставя. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Наистина унищожаването на ракетите дава много повече сигурност, отколкото те самите. Аз имах разговори и с президента Стоянов, и с новоизбрания президент Първанов и мога да ви уверя, че взимането на това решение в момента не е под някакъв натиск отвън, а в момента българското правителство ясно взе това решение, защото имаше предпоставки за взимането му. Не искам да обвинявам никое правителство, но трябва да си дадем ясно сметка, че до 1997 г. България нямаше правителствена яснота относно членството си в НАТО. При това положение наистина решението беше трудно за взимане. От 1997 г. насам, само допреди година край нас имахме непредсказуеми съседи и при тези условия ние също не можехме да вземем това решение.
Гласуването, което току-що направи българският парламент, е по същество третият консенсус, третото гласуване с пълен консенсус, постигнато в тази зала от Тридесет и деветото Народно събрание. И е много важно, че това е първият външнополитически консенсус, консенсус по въпросите на външната политика и отбраната на българското правителство, който е постигнат след президентските избори. Смятам, че това условие и този консенсус, господин Овчаров, е една много ясна предпоставка, отговарям на въпроса за предпоставката, консенсусът е една много ясна предпоставка за бъдещото ни членство в НАТО.
По въпроса, който беше повдигнат тук относно отсъствието на министър-председателя. Министър-председателят е изпратил двама свои министри - министъра на отбраната и министъра на външните работи, той самият ще бъде тук в 15,00 ч. по друг подобен дебат. Разбира се, той трябва да бъде в парламента по важни случаи, но трябва да върши и своя друга работа. И неслучайно е възложил именно на нас да го представляваме.

Неслучайно е възложил именно на мен да ръководя българската дипломация и ми е предоставил всичките необходими пълномощия. Неотдавна забелязах в една статистика, че съм вероятно най-старият сред всички борци за разширение на НАТО в Европа, с най-дълъг стаж, станал съм доайен.
Българският парламент за трети път даде вота си на доверие към българското правителство и вие по този начин отговорихте на исканията и на очакванията на вашите избиратели. Като министър на външните работи, мога най-отговорно да ви заявя, че България никога не е била по-близо до членството си в НАТО, отколкото е днес. Повтарям: никога България не е била по-близо до членството си в НАТО, отколкото днес. (Ръкопляскания.)
И ако нашето правителство, и в частност аз, ако мога да разчитам на вашето доверие през следващата година, така както го имахме и през тази, мога да ви уверя, че по време на срещата в Прага можем да разчитаме само на добри новини.
Благодаря ви за вниманието, господин председателю.
И ако това е наистина последната работна седмица, пожелавам успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа, с това приключихме по т. 1 от дневния ред.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, искам да обърна внимание, че днес е 19 декември, а това означава, че заместник-председателят на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори госпожа Весела Драганова има рожден ден. Нека да е честит рожденият й ден! (Ръкопляскания.) Да бъде жива и здрава, да бъде щастлива!
Честито, госпожо Драганова! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА - продължение.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да продължим с второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми дами и господа, продължаваме с § 28.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Благой Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 28:
"§ 28. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "както и цялата документация по проведения конкурс или търг".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1, въз основа на тях и съобразно чл. 70, Комисията за регулиране на съобщенията взема решение за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга."
3. Създава се ал. 4 със следното съдържание:
"(4) В 14-дневен срок след произнасяне на решението по ал. 2, Комисията за регулиране на съобщенията го обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли желаещи за изказване по § 28? Не виждам желаещи.
Направените предложения от народните представители господин Мирчев и господин Благой Димитров са подкрепени от комисията по принцип.
Моля, гласувайте § 28 така, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 29 има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 29:
"§ 29. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Решението по чл. 71, ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 29 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 29 така, както се предлага от комисията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, давам 30 мин. почивка и моля залата да бъде пълна след почивката. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към гласуване на § 29 в редакцията, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Параграф 29 е приет.
Господин Мирчев, моля Ви, докладвайте § 30.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам § 30, § 31, § 32 и § 33 да бъдат гласувани заедно, тъй като се подкрепя текста на вносителя.
"§ 30. В чл. 73, ал. 1 след думите "едномесечен срок от" се добавя "влизането в сила на"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
"§ 31. В чл. 74, ал. 1 след думата "лицензия" се добавя "и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните книжа"."
§ 32. Заглавието на раздел V от глава пета се изменя така:
"Регистриране по обща лицензия".
§ 33. В чл. 75, изречение второ се изменя така:
"Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, се определят в съответствие с чл. 39, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По параграфи от 30 до 33 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 30 до 33 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 34 има едно предложение от народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 34:
"§ 34. Член 77 се изменя така:
"Чл. 77. (1) Всяко лице може да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията регистрира лицата, които отговарят на условията на общата лицензия, в сроковете, определени в общата лицензия.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията уведомява в 3-дневен срок от регистрирането лицето по ал. 1.
(4) Правата и задълженията по изпълнението на далекосъобщителната дейност по обща лицензия възникват от момента на уведомяване на лицето за регистрацията.
(5) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверение за направената регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.
(6) В случаите, когато лицето не отговаря на условията, предвидени в общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва регистрацията.
(7) Решението по ал. 6 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 34 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 34 с подобрената редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 4.
Параграф 34 е приет.
Заповядайте, господин Дончев, за процедурно предложение.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Взимам думата с едно процедурно искане, което преди да формулирам, искам да обоснова.
Днес от 11,00 ч. в зала "Запад" беше планирана среща с министър Петканов - министър на вътрешните работи - за представяне на Националния доклад във връзка с Концепцията за борбата с тероризма във връзка с Резолюция № 1373 на Съвета за сигурност на ООН.
Това изслушване на министъра беше предвидено в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по евроинтеграция.
С оглед на това, че с дискусията и гласуването на декларацията, които започнаха сутринта, цялата ни дневна програма се промени, и поради необходимостта представителите на тези три комисии да бъдат в залата, за да не падне кворумът, аз правя едно процедурно предложение това изслушване в рамките на около половин час да бъде направено сега пред целия парламент във връзка с важността на документа, който се представя, а именно Националният доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция № 1373 на Съвета за сигурност на ООН.
Моля в този смисъл да гласуваме такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще прекъснем за малко разискванията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, за да може господин Петканов да бъде изслушан в пленарна зала.
Заповядайте, господин Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви, че ми предоставяте възможността в синтезиран вид да изложа пред вас Националния доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма.
Пред вас ще изнеса кратко резюме, а иначе целия доклад го предоставихме на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Борбата с тероризма заема важна част от усилията на правителството на Република България за противодействие на престъпността и определя активната роля на страната ни в действията и инициативите на международната общност за създаване на широка коалиция за борба с това явление.
Ефективната борба с тероризма придобива особено значение за България и поради факта, че страната ни е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Противодействието на тероризма съставлява важен раздел и от главата за преговорите с Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Последователната линия за пресичане и недопускане на терористични актове на територията на страната е неотменна част и от Програмата на България за членството й в НАТО.
След трагичните инциденти на 11 септември т.г. в световен мащаб се наложи водещата роля на Организацията на обединените нации, която със своите действия, програми и инициативи обединява, ръководи и следи за изпълнението от страна на държавите-членки на редица принципни положения за ефективно противодействие на тероризма.
Приетата на 28 септември 2001 г. Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН задължава страните-членки да предприемат серия от законодателни, практически и оперативни мерки за борба с тероризма, които от своя страна да бъдат представени под формата на национални доклади в Генералния секретариат на ООН не по-късно от края на тази година.
В изпълнение на тези насоки се създаде междуведомствена работна група, ръководена от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, която изготви Национален доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма. Предвижда се докладът да бъде приет от Министерския съвет на Република България и изпратен в указания срок в Организацията на обединените нации.
Докладът се състои от четири основни раздела, имащи отношение към различните аспекти на борбата с тероризма.
В първия раздел, имащ отношение най-общо към действията за предотвратяване или забрана за финансирането на терористичните актове, са описани подробно действащото в момента национално законодателство, конкретните практически мерки за неговото прилагане, новите моменти в работата на правоприлагащите органи в отговор на повишените изисквания за контрол над финансовите операции, както и предложенията за внасяне на законодателни промени.
Особено внимание е обърнато на прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари и предвидените в него изменения и допълнения в съответствие с променената международна обстановка.
Конкретен пример за предприетите мерки за замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции е Постановление № 39 на Министерския съвет за изпълнение на Резолюция 1267 на Съвета за сигурност, в което се предвижда замразяване на финансовите ресурси, притежавани или контролирани от групировката на талибаните.
С приетото на 12 декември т.г. Постановление на Министерския съвет, отнасящо се конкретно до прилагането на Резолюция 1373, се замразяват по съответния ред финансовите средства и другите финансови активи или икономически ресурси на физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия. В тази част на доклада се съдържа информация за предвидените изменения и допълнения на Наказателния кодекс с включването на специален текст за тероризма и подготовката на проект за специален наказателен състав за тероризъм и финансиране на тероризма. Предстоящо е и изготвянето на специален закон, с който ще се въведе механизъм за замразяване на финансови активи на лицата, които финансират терористични актове, включително и отнемане на собствеността, когато тя е придобита или се използва с престъпни цели.
Вторият раздел на доклада подробно описва предприетите законодателни и практически мерки за предотвратяване на извършването на терористични актове и създадените национални механизми за превенция, контрол и противодействие. В тази част на изложението е обърнато специално внимание на специфичната превантивна и контролна дейност, извършвана от органите на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на националната сигурност и спокойствието на гражданите след повишения риск от терористични атаки през последните три месеца. Подробно е описан редът и използваните технически средства, осигуряващи надежден и ефективен граничен контрол при влизането и излизането на лица на и от територията на Република България. Обърнато е специално внимание на повишения контрол върху вноса и износа на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Представена е дейността на създадения в Министерството на вътрешните работи Оперативен щаб за бързо реагиране при получаване на сигнали за заплаха от терористични актове, както и цялостната организация по участието в системата за ранно предупреждение, координация и своевременна реакция при възникване на критична ситуация.
Наред с изложените оперативни мерки за осигуряване на сигурността в тази част и в съответствие с изискването за обявяването на терористичните действия за сериозно криминално престъпление, подробно са изложени престъпните състави и наказанията, предвидени в Наказателния кодекс.
В доклада се обръща внимание и на мерките за осъществяване на съдебно сътрудничество и за превенция на терористичните актове, които Република България осъществява като страна както по основните конвенции за правна помощ на Съвета на Европа, така и по силата на подписаните двустранни споразумения за съдебно сътрудничество.
Третият раздел на доклада разглежда засилването и ускоряването на размяната на оперативна информация за действия на терористи и терористични мрежи, търговия с оръжие и взривни вещества. В него е описан механизмът и предприетите мерки за ускоряване на размяната на оперативна информация за предотвратяване на терористични актове в рамките на двустранните и многостранните механизми за сътрудничество.
Докладът подробно представя контролните механизми за наблюдение на външнотърговските сделки с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Националните механизми в тази област ще бъдат засилени с приемането до края на настоящата година от правителството на Република България на законопроект за изменение и допълнение на Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Също така в тази част на доклада, наред с описанията на двустранните и многостранни споразумения, по силата на които осъществява сътрудничество в борбата срещу тероризма, Република България декларира своята готовност за предприемане на допълнителни стъпки за засилване на регионалното сътрудничество и актуализиране на двустранните споразумения за борба с трансграничната престъпност със съседните страни.
В текста на Резолюция 13-73, имащ отношение към този раздел, се отправя изрична препоръка към държавите да се присъединят по най-бързия възможен начин към международните конвенции, имащи отношение към борбата с тероризма.
Към доклада е приложен изчерпателен списък на международните конвенции, по които Република България е страна. Предоставена е и допълнителна информация за внесения в Народното събрание проектозакон за оттегляне на резервата по Европейската конвенция за борба с тероризма.
И накрая, в последния четвърти раздел на доклада подробно са изложени усилията на правителството на Република България за подобряване на координацията на национално, регионално и международно ниво, насочени към подпомагане на борбата с транснационалната организирана престъпност, незаконния трафик на наркотици, прането на пари, незаконната търговия с оръжие и незаконното движение на ядрени, химически, биологически и други потенциални смъртоносни материали. Като доказателство за целенасочените действия в тази област подробно са изброени всички международни споразумения, договори и инициативи, по които Република България е страна и които по силата на своя обхват напълно покриват нашите ангажименти в горепосочените области.
В заключенията на доклада още веднъж се затвърждават гаранциите за ангажираността на българската държава, която чрез различни законодателни и административни мерки ще продължи да осъществява ефективен контрол срещу използването на територията й за извършване на терористични актове. Отделно от това българското правителство ще продължи активната си работа по присъединяването и последващото прилагане на всички универсални и регионални конвенции, свързани с борбата срещу финансирането на тероризма.
В допълнение България се ангажира с активно участие в бъдещите международни форуми за приемане и прилагане на ефективна международноправна система за борба с тероризма, включително и в изготвянето на обща конвенция на Организацията на обединените нации срещу тероризма. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Петканов.
Продължаваме с разискванията по законопроекта за далекосъобщенията.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По § 35 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"Член 78 се изменя така:
"Чл. 78. Общата лицензия съдържа изискванията, посочени в чл. 57, ал. 1, съобразно вида далекосъобщителна дейност, която се извършва въз основа на регистриране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 35 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте § 35, подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 36 има предложение от народния представител Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 36:
"§ 36. Член 80 се изменя така:
"Чл. 80. (1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията, предвидени в общата лицензия.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията с решение може да заличи регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. По § 36 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте § 36 с подобрената му редакция, предложена от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"§ 37. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. В ал. 1, т. 1 думата "условия" се заменя със "спазване на принципа" и изречение второ се заличава.
3. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Конкретните задължения на операторите по предоставяне на всеобщо предлагана услуга, както и условията, при които тази услуга се предоставя, се определят в лицензиите им.
(3) В лицензиите се определят причините, поради които операторите могат да откажат предоставянето на всеобщо предлагана услуга, отнасящи се до:
1. икономически обоснована техническа невъзможност;
2. непреодолима сила;
3. други причини, предвидени в Общите условия за взаимоотношения с потребителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 37 не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте текста на § 37, подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 38 има предложение на народния представител Йордан Мирчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на господин Миков е в чл. 84, ал. 4 да се добави изречението: "С изключение на определяне на цени за свързване между далекосъобщителните оператори".
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев.
Вносителите оттеглиха предложението си по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 38:
"§ 38. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Условията и редът за взаимно свързване на мрежите на обществените далекосъобщителни оператори се определят с наредба на Министерския съвет."
2. Създават се алинеи 4 и 5:
"(4) Комисията за регулиране на съобщенията може да издава решения с конкретни задължителни указания по проблеми между обществените далекосъобщителни оператори относно достъп и взаимно свързване на мрежите им в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 3.
(5) Решенията по ал. 4 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мирчев.
По § 38 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте единствено предложението на господин Миков по § 38, което не е подкрепено от комисията. Останалите предложения са включени в нейната редакция.
Гласували 136 народни представители: за 29, против 105, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38 в подобрената му редакция, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 5, въздържали се няма.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 39 комисията предлага следната подобрена редакция:
"§ 39. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Условията и редът за предоставяне на линии под наем се определя с наредба на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 39? Няма.
Подлагам на гласуване предложената от комисията редакция по този текст.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, предлагам § 40, 41, 42, 43, 44, 45 и 46, по които няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя, да бъдат гласувани заедно.
"§ 40. В заглавието на глава осем се правят следните изменения:
1. Заглавието на глава осем се изменя така: "Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства".
2. Думите "Раздел I" и "Крайни устройства" се заличават.
§ 41. В чл. 95 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се отменят.
2. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
"(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 87 свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да е оценено за съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г.)".
(5) Разрешителните по чл. 28, т. 5, букви "а" и "б" за радиосъоръжения се издават след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите."
§ 42. Член 96 се отменя.
§ 43. Член 97 се отменя.
§ 44. Член 98 се отменя.
§ 45. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Условията и редът за издаване на разрешения по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет."
§ 46. Раздел II "Електромагнитна съвместимост" (чл. 100, 101 и 102) се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 40-46? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 47 е постъпило предложение от народния представител Люцкан Далакчиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на § 47 със следното съдържание:
"§ 47. Член 104 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всеки далекосъобщителен оператор представя на органа, издаващ разрешението (визата) за проектиране, необходимата документация за определяне на разположението на далекосъобщителните си мрежи и съоръжения на територията на съответните общини."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Далекосъобщителните оператори създават и поддържат специализирани карти, регистри и/или информационни системи за изградените от тях далекосъобщителни мрежи и съоръжения, копия от които представят в общините за отразяване в специализираните карти, регистри, информационни системи за
подземните и надземни проводи и съоръжения на територията на общината."
3. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Съдържанието на специализираните карти и регистри и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по § 47? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 47 в подобрената редакция, предложена от комисията, в която е включено и предложението на господин Далакчиев.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 48 комисията предлага следната редакция:
"§ 48. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да получи писмена информация от общината за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите - техни собственици. Общините предоставят исканата информация в 14-дневен срок."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, лицата по ал. 1 договорят изместването с далекосъобщителните оператори преди извършване на строителните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по § 48? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване в редакцията на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 49 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"§ 49. В чл. 106, ал. 1 преди думата "имот" се добавя "частен урегулиран"."
Предложение от народния представител Йордан Мирчев да се създаде нов § 49а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде този нов параграф със следната редакция:
"§ 49а. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 4 със следното съдържание:
"4. такса за изменение на лицензията за далекосъобщителна дейност" - с една редакционна добавка - "в размер на административно необходимите разходи по приемане на лицензията".
2. Създават се нови ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
"(4) Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност се определя, като се имат предвид следните критерии:
1. броят на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;
2. териториален обхват, предвиден в лицензията;
3. предоставен радиочестотен спектър, необходим за осъществяване на далекосъобщителната дейност, за която е издадена лицензията;
4. предназначение на далекосъобщителните мрежи и/или съоръжения.
(5) Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя и съобразно следните параметри:
1. брой приемно-предавателни или предавателни станции;
2. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) - симплексен/дуплексен;
3. зона на покритие;
4. надморска височина.
(6) Размерът на първоначалните лицензионни такси се определя от Министерския съвет в тарифата по чл. 118, ал. 1 на основание критериите по ал. 4 и съобразно параметрите по ал. 5.
(7) Таксата по ал. 3, т. 2 се плаща на тримесечни вноски до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни, след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независимия финансов одит годишен финансов отчет заедно с приложенията към него.
(8) Лицензираните далекосъобщителни оператори, които осъществяват и друга търговска дейност освен лицензираната, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По параграфи 49 и 49а има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам ги на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 50 има предложение на народния представител Иван Иванов:
Параграф 50. В чл. 117 след думата "лицензирани" се добавя "и регистрирани".
Комисията подкрепя предложението.
Има и предложение от народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя, и предлага следната редакция на § 50:
"§ 50. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като след думата "лицензирани" се добавят думите "и регистрирани по обща лицензия".
2. В ал. 1 се създава т. 3:
"3. от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения".
3. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Размерите на таксите по ал. 1 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;
2. териториален обхват, предвиден в лицензията;
3. мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5.брой на използваните радиостанции;
6.брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) - симплексна/дуплексна;
8. вид на лицензираната дейност;
9. брой на използваните радиомрежи;
10. предназначение на радиостанциите и мрежите.
(3) Таксите по ал. 1 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието"
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
По § 50 желаещи да вземат отношение има ли? Няма.
Подлагам го на гласуване в редакцията, съдържаща предложенията на господата Мирчев и Иванов, подкрепени от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов параграф със следното съдържание:
"§ 50а. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Размерът на първоначалната регистрационна такса се определя в зависимост от вида и обема на регистрираната дейност."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 50а няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам го на гласуване - текстът е подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Люцкан Далакчиев за създаване на нов § 50б. Вносителят оттегли предложението си.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев да се създаде нов § 50б със следното съдържание...
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане § 50б:
"§ 50б. В чл. 118 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 118. (1) Размерът на лицензионните, регистрационните и други такси, предвидени в този раздел, размерът на таксите за други дейности, извършени от Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на закона, сроковете и начинът на плащането им се определят в тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 50б има ли бележки. Няма.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 51 има предложение на народния представител Иван Иванов:
1. в предложения текст на чл. 119, ал. 1 след думата "дейност" да се добавят думите "както и таксата за изменение на лицензията".
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Точка 2 от предложението на народния представител Иван Иванов:
В предложения текст на чл. 119, ал. 1, т. 1, буква "б" думите "5 на сто" се заменят с "10 на сто", а в буква "в" думите "70 на сто" - с "65 на сто".
3. В § 51 в предложения текст на чл. 119, ал. 3, т. 2 думите "5 на сто" се заменят с "10 на сто", а в т. 3 думите "70 на сто" - с "65 на сто".
Комисията не подкрепя предложението по точки 2 и 3.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 51:
"§ 51. Член 119 се изменя така:
"Чл. 119. (1) Лицензионните такси, предвидени в лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва:
1. първоначалната и допълнителната еднократна такса:
а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет;
2. годишната такса - по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
3. таксата за ползване на радиочестотен спектър:
а) 50 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 25 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
в) 25 на сто в приход на републиканския бюджет.
(2) Таксата за ползване на номерационен капацитет се разпределя, както следва:
1. 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
2. 30 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
3. 40 на сто в приход на републиканския бюджет.
(3) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, се разпределят, както следва:
1. 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;
2. 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
3. 70 на сто в приход на републиканския бюджет.
(4) Таксите за изменение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 51 има ли желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Иванов, да защитите Вашето предложение по точки 2 и 3, които на са приети от комисията.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моите предложения, които са направени към § 51, частично са отчетени. Третото предложение наистина е отчетено под формата на ал. 4, че таксите за изменение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. И това действително е решено със съгласието и по настояване на съществуващата в момента Държавна комисия по далекосъобщенията.
Що се касае до първите ми две предложения, номерирани като "1" и "2", аз пледирах и вчера в пленарната зала, и днес ще използвам присъствието - всъщност се оказа, че действително е тук заместник-министърът Николай Николов - за да настоя, че е необходимо увеличаването на отчисленията от лицензионните такси под формата на първоначална такса, еднократна допълнителна лицензионна такса за бюджета на Държавната комисия по далекосъобщенията. И това е единствено, за да се защити интересът на България при разрастването на този пазар и необходимостта комисията, освен като регулиращ орган, да играе в съответствие с възложените й правомощия по закона и ролята на контролен орган. А за да изпълнява функцията на контролен орган - и вчера го заявих - е необходимо да притежава техническите средства за ефективен контрол, технически средства като подвижни лаборатории, които в момента са само три, а е необходимо да бъдат около 10 - всяка една от тези лаборатории струва около 1 млн. 800 хил. лв. - технически средства, които под една или друга форма са необходими за изграждане на национална лаборатория за изследване на електромагнитната съвместимост - също изключително важно, което засяга и националната ни сигурност включително, защото е свързана със средства за въздушен транспорт - и на трето място, необходимостта от създаване на информационна, бих казал, карта на България, на която да бъдат определени, посочени всичките точки на излъчване, мощност, честота и въз основа на която да може да бъде контролирана както всяка далекосъобщителна дейност, така и нейните параметри.
Всичко това за мен е категорично основание, за да бъде увеличен бюджетът на Държавната комисия по далекосъобщения в тази част от 5 на 10 процента от такси, за които споменах.
Основанията ми са две. От една страна, една от важните европейски препоръки е таксите, които се събират, да бъдат насочени преди всичко към развитието на сектора и на дейностите, които са обект на Комисията за регулиране на съобщенията. От друга страна, към една новосъздаваща се агенция се насочва един действително голям финансов поток - 25 процента от тези такси, а на комисията, която съществува и чиито нужди в момента ви изброих, остават само 5 на сто, тоест, пет пъти по-малко.
Аз се надявам, че заместник-министърът Николов ще вземе отношение и ще защити интересите за развитието на контролната дейност на комисията в следващите години и необходимостта от средства за това. Защото в противен случай просто ще считам, че интересите на България не са защитени и може би има някакви други интереси за преразпределение на финансовите средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 51? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Иван Иванов по т. 2 и 3, което не е подкрепено от комисията, което току-що беше обосновано в залата.
Гласували 139 народни представители: за 22, против 116, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 51 в подобрената му редакция, предложена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 6, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 52. В чл. 120, ал. 2 числото "50" се заменя с "25"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 53. В чл. 121 ал. 1 се изменя така:
"(1) Контролът върху далекосъобщителните дейности, радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, както и санкционирането за нарушения на закона и лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията."
Комисията подкрепя текста.
И предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 53а със следното съдържание:
"§ 53а. В чл. 122 се създава нова ал. 2, както следва:
"(2) Служителите в Комисията за регулиране на съобщенията, които са оправомощени по горната алинея, задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средствата от бюджета на комисията, по списък, утвърден от председателя на комисията за регулиране на съобщенията."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на новия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По параграфи от 52 до 53а има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов § 53а със следното съдържание:
"§ 53а. В чл. 123 ал. 2 се изменя така:
"(2) Заповедите подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
Комисията подкрепя предложението.
И следващият § 54 - комисията подкрепя текста на вносителя - е със следното съдържание:
"§ 54. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) Иззетите като веществени доказателства крайни далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административнонаказателни разпоредби.
(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.
(4) След изтичането на този срок отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет. Отнетите в полза на държавата вещи или части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и установените технически стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други служби с решение на Комисията за регулиране на съобщенията."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 53а и § 54 няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Параграф 53а и § 54 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 55. В чл. 127, ал. 1 думите "по реда на глава пета, раздел II" се заменят със "след провеждане на конкурс или търг"."
Предложение на народния представител Йордан Мирчев § 55 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Павлов: § 55 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 55 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещ да вземат думата по § 55? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 55 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 55 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, предлагам § 56, 57, 58 и 59 да бъдат гласувани заедно.
"§ 56. В чл. 129 думите "от 500 до 5000" се заменят с "от 10 000 до 50 000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 57. Член 135 се изменя така:
"Чл. 135. Който без разрешително пуска на пазара и/или в действие радиосъоръженията по чл. 28, т. 5, букви "а" и "б", ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 15 000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 58. Член 137 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 59. Член 138 се отменя."
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По параграфи от 56 до 59 включително няма желаещи да се изкажат.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 7, въздържали се няма.
Параграфи от 56 до 59 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 60 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев: § 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60 със следното съдържание:
"§ 60. В чл. 139 ал. 1 се изменя така:
"(1) Който предизвиква радиосмущение, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Нашето предложение е свързано с това, че по принцип старият текст на чл. 139, ал. 1 е много по-сполучлив от този текст, който се предлага сега. И все пак е добре вносителите да кажат защо се е наложило да се промени текстът. Така оформен текстът означава, че даже движейки се по улицата, ако създадеш радиосмущения, трябва да бъдеш глобен от 1000 до 5000 лв. Или ако построиш сграда, която съответно ще направи някакво засенчване. Прекалено широк и неточен е текстът в този му вариант.
Затова ние предлагаме да отпадне § 60 и да се запази старият текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, госпожо Трифонова.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих искала да поясня от името на вносителя защо се променя текстът на чл. 139, ал. 1. Това е свързано с привеждане в съответствие на Закона за далекосъобщенията със Закона за техническите изисквания към продуктите и по-специално с въвеждането на изискванията на Директива № 995 в българското законодателство. Ако забележите, старият текст на чл. 139, ал. 1 предвижда няколко състава на нарушения - произвежда, разпространява, внася или използва радиосъоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост. Значи тук има няколко части от тази разпоредба, които противоречат на Закона за техническите изисквания към продуктите, а именно произвежда и разпространява, а също така е и в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост. Задължителни нормативни актове по отношение на стандартите в съответствие с Директива № 995 вече няма. Стандартите са доброволни, т.е. всеки, който желае, се съобразява с тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Трифонова.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не чух аргументи за текста в този му максимално широк вид. Човек ще рече, че ние, народните представители, не живеем в България. Всяко моторче "Балканче", което минава по улицата, предизвиква радиосмущения. Ще глобяваме ли тези хора? Когато човек пробива с дрелка в съседния на вашия апартамент, предизвиква радиосмущения. Има маса преносими телефони, които предизвикват смущения. Или ние ще се съгласим с това, че ще приемаме текстове с ясното съзнание, че е неизпълнимо да налагаш на всеки човек глоба от 1000 до 5000 лв.
Досегашният текст е достатъчно добър и неслучайно там са описани подробно различни хипотези. Щом имате проблем със стандартите, отменете само стандартите. Но вижте какъв текст е предложен: "Който предизвиква радиосмущения". Тези работи са абсурдни. Нека да се съобразяваме, че живеем на земята. Радиосмущения могат да се предизвикат от какво ли не. И в този текст трябва да се разграничи умишленото предизвикване на такива радиосмущения с цел затрудняване на тази дейност, която се урежда в този закон, а не предизвикването по някаква друга причина, включително битова. Мога да ви изброя много случаи. Не това е целта на законодателя да въвежда глоби, които после е абсурдно да бъдат налагани. Аз мисля, че ние не искаме такива абсурдни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи по § 60 няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев и група народни представители § 60 да отпадне, което предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на § 60, подкрепена от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 95, против 28, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, предлагам параграфи от 61 до 64 да гласуваме заедно, по тях няма да има проблеми.
"§ 61. Член 140 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 62. Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на този параграф: "В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Числата 137, 138 и думите "член 140" се заличават.
2. След думите "юридически лица" се добавят думите "или от физически лица - еднолични търговци".
Параграф 63 е в редакцията на вносителя:
"§ 63. Член 144 се изменя така:
"Чл. 144. (1) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила наказателни постановления постъпват по банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Двадесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции, предвидени в тази глава, остават в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Осемдесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции се превеждат в приход на републиканския бюджет.
(4) В наказателното постановление председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице определя срок за доброволно изпълнение.
(5) Несъбраните по реда на ал. 4 глоби и имуществени санкции подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс."
По § 64 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64 със следното съдържание:
"§ 64. В § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба думите "и инфраструктурата за въздушен контрол" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 61 до § 64 няма желаещи да вземат отношение. Подлагам ги на гласуване ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 65 има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 65:
"§ 65. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф се 8 отменя.
2. В § 11а ал. 5 се изменя така:
"(5) Решението на комисията за регулиране на съобщенията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
3. В § 12, след думите "чл. 3, ал. 5" се поставя запетая и се добавя "чл. 84, ал. 3".
4. Параграф 15 се отменя.
5. Параграф 17 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
По § 65 няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 65 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, следващото предложение на народния представител Иван Иванов комисията обсъди и предложи да бъде обсъдено в Комисията по икономическата политика във връзка с разглеждането на Закона за приватизацията. От името на комисията се предали писмо на господин Валери Димитров. Мисля, че това не е необходимо да го гласуваме - касае въпроса за приватизацията на БТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, касае най-големия бих казал оператор на далекосъобщителни дейности - Българската телекомуникационна компания. На всички е известно, че приватизацията на БТК е един въпрос, който има изключително важно значение за България и неслучайно е в обществения интерес в течение вече на години. В сега действащия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е записана една допълнителна разпоредба, това е § 5д от 1999 г. - че лицензия за дейност или концесия се предоставя без търг или конкурс на държавно предприятие или на негов купувач, когато това е част от приватизационния договор. Този текст отпада при промените в Закона за приватизацията.
В същото време, известно е, че една от важните възможности за добра приватизационна сделка на Българската телекомуникационна компания е нейната продажба, приватизация с един трети мобилен GSM-оператор. При положение че в Закона за приватизацията такъв текст не е налице, аз предложих в Комисията по транспорт и телекомуникации текст, който да дава възможност на работната група, която е съставена за приватизацията на БТК, оттам - на правителството на Република България и на парламента, защото, доколкото знам, сделката ще бъде в крайна сметка обсъдена и в българския парламент, да има правно основание, законово основание за такава приватизационна сделка.
Текстът, който предлагам, по никакъв начин не е задължение на българското правителство, текстът е съвсем ясен - че до приключване на приватизационната процедура БТК може да получи съгласно закона лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM. Но това е една възможност, която ще ни позволи да отворим една допълнителна врата за евентуално добро сключване на сделката за приватизация на БТК.
Аз не бих желал, ако това не се гласува било чрез този закон, или чрез Закона за приватизацията, след това да бъде казано на народните представители, че не е имало законната възможност за такова реализиране. Защото, ако не влезе в единия или в другия закон подобна възможност, която се дава за БТК, аз директно ще заявя, че мнозинството е отстоявало корпоративни интереси, а не националните ни интереси, тъй като всички изследвания, проучвания, включително и на чуждестранни фирми, на които е възложено това проучване, показват, че съвместната продажба на БТК с третия мобилен GSM-оператор се явява много по-изгодно, отколкото отделната продажба на БТК, която може да бъде извършена за жълти стотинки и която по никакъв начин не защитава интересите на държавата.
Ето защо се обръщам към вас, като имате предвид, че правителството на България в момента е правителство на мнозинството, че новият състав на Комисията по регулиране на съобщенията основно ще бъде излъчена от парламента, където мнозинство имат в момента управляващите. Това, което заявявам, го правя действително, изхождайки от непартийни интереси, а от интересите, които продължавам все още да вярвам, че по-голямата част от хората в тази зала защитават, а именно националните интереси.
В противен случай, отново заявявам, че се служи на корпоративни интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов, за Вашите аргументи. Поддържате ли предложението си?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Бих желал да чуя мнението на председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров, след което ще взема окончателно становище, защото може да се окаже, че не влиза и в неговата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димитров, ще вземете ли отношение по предложението, което господин Иванов е направил по § 65а, който предвижда ограничение на приватизационната процедура и всъщност предложение, което трябва да бъде включено в Закона за приватизацията, който предстои да бъде гледан на второ четене?
Валери Димитров (НДСВ, от място): Не съм го получил.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В такъв случай, госпожо председател, аз предлагам пленарната зала да гласува направеното от мен предложение, а ако впоследствие Комисията по икономическата политика се отнесе позитивно към това предложение и го включи в друг закон, няма нищо по-лесно да отпадне този текст, който предлагам в момента, по-нататък. В момента предлагам да се гласува направеното от мен предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Валери Димитров ще вземе отношение по предложението на господин Иванов.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Искам да посоча само, че в законопроекта за приватизацията и приватизационния контрол има специална разпоредба, която предвижда възможност за предоставянето на лицензия без търг или конкурс. Тази разпоредба визира поначало такива компании като БТК. Подобна разпоредба има и в сега действащия приватизационен закон, има я и в новия законопроект. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегляте предложението си. Благодаря, господин Иванов.
Преминаваме към наименованието на следващия раздел "Преходни и заключителни разпоредби".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият раздел е "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте заглавието на раздела.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Благой Димитров § 66 да отпадне.
Има предложение на народния представител Иван Иванов § 66 да се измени, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66 със следното съдържание:
"§ 66. (1) В едномесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" се създава Комисия за регулиране на съобщенията.
(2) Първоначално членовете на Комисията за регулиране на съобщенията се избират, определят или назначават, както следва:
1. от Министерския съвет - председателят - за срок 5 години;
2. от Народното събрание - заместник-председателят и двама членове - за срок 3 години;
3. от президента на Република България - член на Комисията за регулиране на съобщенията - за срок 1 година.
(3) Решението на Министерския съвет, решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно - 30 дни след обнародването на този закон в "Държавен вестник".
(4) Седем дни след изтичането на срока по ал. 3, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията свиква първото заседание на комисията, на което се приема правилник за устройството и дейността й."
Предложението на народния представител Иван Иванов е следното:
"(1) В едномесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" Държавната комисия по далекосъобщения се преобразува в Комисия за регулиране на съобщенията."
Това се покрива с предложението на вносителя.
Разликата е в:
"(3) Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията се избират, определят или назначават, както следва:
1. от Министерския съвет - председателят - за срок от 5 години;
2. от Народното събрание - заместник-председателят и двама членове - за срок от 3 години;
3. от президента на Република България - член на Комисията за регулиране на съобщенията - за срок от 1 година.
(4) Решението на Министерския съвет, решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно - 30 дни след обнародването на този закон в "Държавен вестник".
(5) Седем дни след изтичането на срока по ал. 4 председателят на Комисията за регулиране на съобщенията свиква първото заседание на комисията, на което се приема правилник за устройството и дейността й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Основната цел на предложението, което съм направил по § 66, е запазване на един голям интелектуален потенциал хора, които действително са големи професионалисти. Това е сегашният състав на Държавната комисия по далекосъобщения, чиято администрация - това всъщност е условно казано, тъй като болшинството от тях са експерти - наброява 240 души.
Аз все пак съм длъжен да кажа в интерес на истината, че макар на първо четене текстът да предвиждаше закриване на Държавната комисия по далекосъобщения с целия й състав, то след разискванията в комисията вносителите също подкрепиха критиките, които бяха отправени към този текст и приеха, че трудовите правоотношения с досегашната администрация на Държавната комисия по далекосъобщения ще бъдат продължени след нейното закриване и създаването на новата Комисията за регулиране на съобщенията.
Едновременно с това все пак използвам случая да подчертая нещо, което и в комисията заявих, че начинът на формирането на Комисията за регулиране на съобщенията няма да даде възможност да се създаде един екип, който да отговаря едновременно на две условия - да има поне един юрист, да има поне един икономист и заедно с това останалите членове да бъдат специалисти в трите основни области, в които комисията трябва да работи, а това са областта на приложение на Закона за далекосъобщенията, областта за приложение на Закона за пощенските услуги и накрая - областта на приложение на Закона за електронния документ и електронния подпис. Формирането от три източника - от президента, от Народното събрание и от Министерския съвет - ще създаде действително един трудно работещ орган, дано да не е и нещо по-лошо от това.
Но при създаденото положение, след като вече е гласуван още във глава втора този начин на формиране на Комисията за регулиране на съобщенията, аз тази част фактически не мога да атакувам. Останалото, отново подчертавам, че тъй като това се третира в следващ текст и от този текст не личи, моята цел беше запазване на администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения, което реално е осъществено.
Това ми дава основание специално това предложение да го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване по § 66? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Благой Димитров , което не е подкрепено от комисията - § 66 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 21, против 101, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Подлагам на гласуване съдържанието на § 66, подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Параграф 66 е приет.
Преминаваме към § 67.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз благодаря на господин Иван Иванов. Мисля, че комисията прояви разбиране по неговото предложение, което той оттегли и в следващия § 67.
По § 67 има предложение на народния представител Благой Димитров - § 67 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 67:
"§ 67. (1) Държавната комисия по далекосъобщения се закрива, считано от датата на влизане в сила на този закон.
(2) Трудовите правоотношения на членовете на Държавната комисия по далекосъобщения се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
(3) Срокът на едномесечното предизвестие по ал. 2 започва да тече седем дни след обнародването на този закон в "Държавен вестник".
(4) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, включително служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения преминават към Комисията за регулиране на съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
По текста на § 67 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров - § 67 да отпадне, което предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 10, против 119, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Иван Иванов, което принципно е подкрепено.
Предполагам, че не възразявате? Благодаря ви.
Подлагам на гласуване редакцията, която е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Приема се § 67.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение, господин председател, е от народния представител Люцкан Далакчиев, който оттегли предложението си за създаване на нов § 67а.
Преминавам към § 68. Тук има още едно предложение, чийто автор е Йордан Мирчев.
Аз оттеглям предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68 със следното съдържание:
"§ 68. (1) Издадените и влезли в сила лицензии от Държавната комисия по далекосъобщения по реда на Закона за далекосъобщенията запазват своето действие.
(2) Всички конкурси и лицензионни процедури, започнали или образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по реда на този закон.
(3) Неиздадените в срок лицензии по § 14 и § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията се издават по реда на този закон от Комисията за регулиране на съобщенията в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По § 68 има ли становище? Не виждам.
Моля, гласувайте § 68, който е подкрепен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно § 68.
Господин Мирчев, § 69!


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 69 има предложение на народния представител Благой Димитров - параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, като в ал. 2, числото "2" се заменя с числото "1" и текстът на § 69 е следният:
"§ 69. (1) Министерският съвет в едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" определя дейността, структурата, организацията на работата и състава на Агенция "Развитие на съобщенията и информационните технологии" и закрива административното звено към министъра на транспорта и съобщенията, осъществяващо дейността по подпомагане развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура.
(2) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на звеното по ал. 1 преминават към Агенция "Развитие на съобщенията и информационните технологии"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По текста на § 69 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, който предлага § 69 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров.
Гласували 133 народни представители: за 20, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване текста на § 69 с корекцията, която беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте § 69, подкрепен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 2.
Параграф 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"§ 70. Разпоредбите на § 8, т. 2 и 3, § 9, § 12, т. 1, буква "в", § 40 - 46 и § 57 - 62 влизат в сила от 12 септември 2002 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70 и предлага да се премести на систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това е абсолютно задължително, тъй като не му е тук мястото. Но иначе разглеждаме съдържателно § 70.
Също така трябва да се внимава с преномерацията, за да не станат после недоразумения.
Има ли желаещи да се изкажат по § 70 с тази корекция, че той отива на систематичното си място, а това е именно в Преходните и заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте § 70.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 70а със следното съдържание:
"§ 70а. В ежемесечен срок от влизане на този закон в сила действащият към момента Национален номерационен план и принципите за разпределението му се обнародват в "Държавен вестник".
2. Създава се нов § 70б:
"§ 70б. Параграф 54 от ПЗР и Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Обн. ДВ, бр. 96/2001 г.) се изменя така:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. Чл. 38. "Лицензия" по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава осъществяването на далекосъобщителни дейности в случаите, предвидени в този закон."
2. Точка 11, буква "б" се изменя така:
"б. В ал. 3 се създава нова т. 3:
1. задължение за безплатно разпространение на програмите на Българската национална телевизия, както следва:
а) националната програма, предназначена за наземно разпространение;
б) националната сателитна програма;
в) програмите на регионалните центрове, съответно на обхвата на разпространението им."
3. В т. 8, 9, 13 и 14 се добавя второ изречение:
"Тази разпоредба не се отнася за индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане или използване на нови далекосъобщителни мрежи за цифрово наземно радиоразпръскване."
Комисията не подкрепя предложението по т. 3.
Вносителят оттегли предложението си по т. 2, а предложението по т. 1 се подкрепя от комисията, като текстът му става съдържанието на този параграф с промяна на едномесечен в тримесечен срок.
"В тримесечен срок от влизане в сила на този закон, действащият Национален номерационен план се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата по този текст.
Господин Иванов, заповядайте. Вие сте вносител на предложение, около което всъщност се е формирал текстът, който сега обсъждаме. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително т. 2 от предложения от мен нов § 70а отпада и аз го оттеглих, поради това че тази материя вече е уредена в предшестващите текстове.
Що се касае до т. 1, тя действително и с мое съгласие беше променена в такъв вид, че срокът от едномесечен е увеличен на тримесечен.
Искам да се спра на т. 3. Точка 3 следва логиката на редица предложения, които бях направил в пленарна зала и в комисията разбира се, по текстове от предшестващите глави, които преди всичко засягаха въпроса за цифровото наземно радиоразпръскване. Когато беше създаден Законът за далекосъобщенията до голяма степен проблемът с цифровото наземно радиоразпръскване не съществуваше, защото първата лицензия за цифрова телевизия беше издадена само преди броени месеци.
Текстовете, включително промените, които бяха направени в Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията, в изключителна степен бяха свързани с аналоговото радиоразпръскване. Впоследствие, с едно предложение на народния представител Иван Павлов, което първоначално не беше прието в Комисията по транспорт и телекомуникации, тъй като това предложение дойде след като измененията на Закона за радиото и телевизията бяха гласувани в пленарна зала и бяха публикувани, в крайна сметка едно негово предложение не беше прието, но тук, в пленарна зала, беше прието, считам, че за възможността за цифрово наземно радиоразпръскване се дава една съвсем слаба възможност за регулиране на тази материя. По мое дълбоко убеждение, убеден съм, че има и други, които мислят така, този въпрос не е намерил съответно отражение. И ако то не се чувства сега, причината е, че цифровата телевизия тепърва ще навлезе в страната - нещо, което е станало в страните от Европейския съюз и Северна Америка. Поради което проблемите ще се почувстват в следващите години. И ако аз се изказвам повторно, то не е за да променя вашия вот, който досега беше отрицателен към подобни предложения, а преди всичко да заявя една позиция, защото в крайна сметка трябва да се знае кой носи отговорността за проблемите, които ще дойдат по-късно.
Господин председател, ако ми позволите, аз няма да взимам думата по следващия § 71, в който има един подобен проблем. Там към думата "наземно" съм поискал да се добави "и аналогово". Това е същата логика на моето изказване, поради която се изказвам едновременно и по двата текста.
Поддържам предложенията си и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат отношение по дискутирания текст не виждам.
Затова ще подложа на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов само по т. 3, което не е подкрепено от комисията, тъй като останалата част или сам той е оттеглил, или е възприето от комисията.
Моля, гласувайте т. 3 от предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 75, който е подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 122, против 6, въздържали се няма.
Параграф 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение на народния представител господин Иван Иванов е за създаване на нов § 78, който той представи в изказването си.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Иван Иванов е за създаване на нов § 71а:
"§ 71а. В Закона за радио и телевизия (обн., "Държавен вестник", бр. 138 от 1998 г., изм., бр. 60 и 81 от 1999 г., изм. и доп., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 32, т. 14, чл. 106, ал. 3 и чл. 116, ал. 1 преди думата "наземно" се добавя думата "аналогово".
2. В чл. 125а, ал. 4, второто изречение се заличава, а в ал. 5 се добавя нова т. 6 "Обхват на разпространение на програмата".
3. Точка 32 от Допълнителната разпоредба се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Но Вие не сте представили § 71. Нека да вървим последователно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Извинявайте, господин председател.
"§ 71. Навсякъде в закона думите "Държавната комисия по далекосъобщения" и "Държавна комисия по далекосъобщения" се заменят съответно с "Комисията за регулиране на съобщенията" и "Комисия за регулиране на съобщенията"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 71 с преименуване на комисията има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 71, който е подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Параграфът се приема.
Господин Мирчев представи § 71а. По него народният представител Иван Иванов взе отношение, защото той е свързан с предходния параграф, когато той взе отношение.
Има ли някой друг, желаещ да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов за нов § 71а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 11, против 123, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 72 има предложение от народния представител Йордан Мирчев. В § 72, ал. 1 думите "и в Закона за радиото и телевизията (обн. "Държавен вестник", бр. 138 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 60 и 81 от 1999 г. и бр. 79 от 2000 г.)" да се заличат.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 72:
"§ 72. (1) В Закона за електронния документ и електронния подпис (обн. "Държавен вестник", бр. 34 от 6 април 2001 г.) навсякъде думите "Държавната комисия по далекосъобщения" и "Държавна комисия по далекосъобщения" се заменят съответно с "Комисията за регулиране на съобщенията" и "Комисия за регулиране на съобщенията".
(2) В Закона за националната стандартизация (обн. "Държавен вестник", бр. 55 от 1999 г.), в чл. 9, ал. 2 думите "Държавната комисия по далекосъобщения" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По § 72 според номерацията на вносителя имате ли становища, предложения, възражения? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване подкрепения от комисията § 72 с нова номерация 77.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение от народния представител Йордан Мирчев за създаване на нови параграфи 72а и 72б със следното съдържание:
"§ 72а. В Закона за радиото и телевизията (обн. "Държавен вестник", бр. 138 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 60 и 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г. и бр. 96 от 2001 г.) навсякъде думите "Държавната комисия по далекосъобщения" и "Държавна комисия по далекосъобщения" се заменят съответно с "Комисията за регулиране на съобщенията" и "Комисия за регулиране на съобщенията"..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мирчев, мога ли да Ви прекъсна. Понеже виждам, че Вие сте оттеглили предложението в известна част, а предложението е подкрепено по принцип, да представите окончателната подобрена редакция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Като вносител оттеглих предложението си по § 72а в частта "както и навсякъде думите "лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови" се заменят с "лицензия за изграждане, поддържане и използване на".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага този нов параграф да бъде със следното съдържание:
"§ 78. В Закона за радиото и телевизията (обн. "Държавен вестник", бр. 138 от 1998 г., изм. и доп., бр. 60 и 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г. и бр. 96 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. Навсякъде думите "Държавната комисия по далекосъобщения" и "Държавна комисия по далекосъобщения" се заменят съответно с "Комисията за регулиране на съобщенията" и "Комисия за регулиране на съобщенията".
2. Параграф 55 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има едно предложение на народния представител Люцкан Далакчиев. То е подкрепено по принцип и систематичното му място е пренасочено в следващия § 73, затова не е нужно сега да го обсъждаме.
По § 78 има ли становища, възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте създадения нов § 78, подкрепен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 3, въздържали се няма.
Параграфът се приема.
Преминаваме към § 73 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 73 има предложение от народния представител Йордан Мирчев § 73 да се допълни, както следва:
"§ 73. Този закон влиза в сила 37 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. § 49а, § 50, т. 2, § 50а и § 50б, които влизат в сила от 1 май 2001 г.;
2. § 66, § 67, ал. 3 и § 69, които влизат в сила от деня на обнародването му."
Комисията подкрепя предложението по принцип.

Предложение на народния представител Иван Иванов.
Вносителят оттегля предложението си.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев - в § 73 думите "37 дни" да се заменят с "30 дни".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 73, в който са включени § 70 и предложението на народния представител Люцкан Далакчиев относно създаването на нов § 72а:
Параграф 73, който става § 79:
"§ 79. (1) Този закон влиза в сила 37 дни след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. § 51, § 52, т. 1 и т. 3, § 53 и § 54, които влизат в сила от 1 май 2001 г.;
2. § 71, § 72, ал. 3 и § 74, които влизат в сила от деня на обнародването му;
3. § 6, т. 2 и 3, § 7, § 10, т. 1, буква "в", § 41-47 и § 62-66 и т. 1 на § 67 влизат в сила след приемане и влизане в сила на подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за техническите изисквания към продуктите, свързани с крайни далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения;
4. В § 48, разпоредбата на чл. 104, ал. 2 влиза в сила 6 месеца след приемане на наредбата по чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Платените такси до влизане в сила на разпоредбата по ал. 1, т. 1 не се преизчисляват, досъбират или връщат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата по този заключителен параграф.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Малко ме смущават 37 дни. Звучат ми много неестествено.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм склонен да оттегля предложението на колегите, което сме пуснали съвместно, тези дни да бъдат 37. Явно е, че намерението на вносителите е да има 7 дни време след формирането на комисията да се оформи допълнително администрацията, защото тогава ще изтекат и предизвестията на администрацията към комисията. И законът да влезе в сила 7 дни след това.
Но мен ме смущава един друг факт, господин председател, не че е невъзможен, но струва ми се, че не бива чак толкова. Тоест, с § 79 правим едно много особено влизане на закона. Такова влизане досега в практиката на Народното събрание почти е нямало. Включително едни от параграфите влизат от 1 май 2001 г., други от деня на влизане на закона за обнародване, а трети едва чак след като са готови поднормативните актове за прилагането. Ако се върнем назад, дано да не се заблуждавам, и погледнем тези параграфи, там, където се касае до създаването на поднормативните актове, няма никакви срокове, в които съответните министерства да го извършат. Какво означава това? Че законът ще влезе в сила тогава, когато администрацията реши, че трябва да приеме тези подзаконови нормативни актове.
По принцип съм склонен да го подкрепя, но струва ми се, че сме прекалили много и ми се струва, че първият текст на вносителя беше много по-добър от този, който сега ни се предлага от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Мутафчиев, ако добре се ориентирам, всъщност Вие подкрепяте предложението на народния представител Михаил Миков за новия параграф? Така ли е?
Петър Мутафчиев: Миков е създал друг параграф, той касае друга материя. Даден е накрая, но явно трябва да се премести преди този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата по дискутирания текст.
Господин Миков, господин Мутафчиев от Ваше име оттегли предложението, което е заедно с Вас.
Михаил Миков (КБ, от място): Има пълен мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Искам да попитам, за да не си навлече гнева на останалите? Благодаря Ви.
Има ли други становища и изказвания?
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод да взема думата по един закон, който бих казал, че е доста далеч от моите професионални интереси, но засяга един принципен проблем - проблема за влизане в сила на закона, който е решен както от Конституцията, така и от нашето право. Действително това, което каза господин Мутафчиев, аз досега не съм срещал в моята практика близо 40 години като юрист, ако не и повече, закон да влиза в сила, след като се изработят подзаконовите нормативни актове. Законът има пряко действие, независимо от подзаконовите нормативни актове. Той влиза в сила от момента, в който или Конституцията, или самото Народно събрание, народното представителство тук реши, определи дата. Но никога не се свързва с подзаконовите нормативни актове. Те са задължение на администрацията, която прилага закона, да ги изработи. И в никакъв случай ние не можем да приемем този принцип, да се съгласим тя, а не ние, т.е. да подменим нашия вот, да определим кога ще влезе в сила законът. Това за мен е едно прехвърляне на правомощия от народното представителство, от Народното събрание към държавната администрация. С подобна теза не мога да се съглася, независимо от моето голямо уважение към комисията и особено към нейния председател проф. Мирчев.
Затова аз предлагам този текст да отпадне. Нека бъдем сериозни. Този текст, който свързва влизането на закона в сила...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не целия закон, а само т. 3.
Стоян Кушлев: Независимо коя точка! Това е принципен въпрос. Много ви моля, извинете ме, че настоявам, но много моля да бъдем на висотата на народно представителство, което изработва законите и само то определя със закон кога влиза в сила, но никога не може да го свързва с обстоятелства, които са свързани с дейността на администрацията. Това е принципен проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Заповядайте, госпожа Трифонова, от името на вносителите.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кушлев! Ако обърнете внимание на разпоредбите, които са пред вас, вносителят е предложил точно тези текстове да влязат в сила от 12 септември. Тъй като при дебатите в комисията, при разискванията се каза, че не може да се слага някаква си дата, би следвало да се обвържат с други принципи, поради тази причина...
В момента имаме действащ Закон за техническите изисквания към продуктите, имаме действащ Закон за далекосъобщенията. Двата закона си противоречат. Законът за далекосъобщенията в момента се привежда в съответствие към Закона за техническите изисквания. Същевременно с това обаче подзаконовите нормативни актове, които трябва да продължат развитието на Закона за техническите изисквания към продуктите, все още не са разработени, или са приети вече от Министерския съвет, но е отложено тяхното прилагане. Тоест, има наредби, които влизат в сила от 12 септември 2002 г. Поради тази причина, ако сега, в момента тази разпоредба не се приеме в този вид, ще се получи двойнственост на режима. Един път са уредени в Закона за техническите изисквания към продуктите, втория път са уредени в Закона за далекосъобщенията, а подзаконовите актове не са готови за прилагане. Поради тази причина е предложен този текст. Разбира се, вашата воля е водеща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Трифонова.
Нямате правна възможност за реплика, господин Кушлев, защото тя не е народен представител, за да можете да репликирате или дупликирате. Вече направихте изказването, господин Кушлев, с цялото ми уважение и симпатия към Вас, не мога да направя нещо повече.
Ако мога да си позволя да изразя становището си, господин Кушлев принципно е прав, но с оглед на особената ситуация, която е създадена, вярно е, че звучи грубо и неизискано като законотворци да поставяме влизането на този закон в сила от това кога ще бъдат приети подзаконови нормативни актове. Това не говори добре за народното представителство, но може би в случая ще трябва да направим известен компромис с тази принципна постановка, която е съвършено вярна, както изтъкна господин Кушлев, за да приемем текста така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Имате думата. Имате възможност да изразите становището си по този въпрос.
Госпожо Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В парламентарната практика такъв прецедент до момента не е имало. Тъй като аз изслушах много внимателно и становището на колегите на Министерството на транспорта и съобщенията, за да не изпадаме в позицията на хора, които не съблюдават дори правните норми и разпоредбите на закона, а правят нещо, защото просто трябва да го направим, ще направя едно коректно предложение: да остане, че законът влиза в сила от еди-коя си дата - ясно и фиксирано. Ние сме законодатели. Не е възможно законодателят да каже: когато някой стане готов... Това просто не е закон. Това е пожелание, това е препоръка, това е всичко друго, но не и закон.
Законът може да влезе в сила от 1 януари 2004 г., но законодателят решава, че влиза тогава. И ако датата 12 септември е много притеснителна, можем да пишем, че влиза в сила от 1 октомври или 15 октомври 2002 г. От която искате, но определена дата.
Извинете, но си мисля, че нашата парламентарна група много ще се замисли как ще натисне копчетата за това кога влиза в сила един нормативен документ. Ако има толкова много време, защо бързаме закона? Може би заради ДКД. Ако е само ДКД, дайте само него да изменим, но, колеги, нека да не изпадаме в смешни ситуации.
И в тази зала, и извън тази зала има юристи. И не само юристи, а хора, мислещи логично. Затова моето конкретно предложение е: "Законът влиза в сила от 12 септември 2002 г." Край! Дотогава да бъдат така добри колегите, които подготвят подзаконовите нормативни актове, да се справят с това, което законодателят е разпоредил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин председателю, ако мнозинството няма волята да остави стария текст на вносителите и това, което предложи Емилия Масларова - да се уточни датата, аз ви предлагам да избегнем тази колизия с подзаконовите нормативни актове и наистина да приемем предложението на колегата Далакчиев - от 12 септември 2002 г., което беше подкрепено и от страна на Министерството на транспорта и съобщенията. Така ще отпадне изразът за подзаконовите нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Мутафчиев.
Има думата народният представител Господин Чонков.
Господин Чонков (НДСВ): Аз също съм съгласен по отношение на сроковете да запишем, че законът влиза в сила от 12 септември 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Чонков.
Господин Мирчев, дали се налага да свиквате спешно и извънредно комисията или сега ще вземете отношение по въпроса? Действително този въпрос се постави основателно и от господин Кушлев, и от госпожа Масларова, и от господин Мутафчиев, а и аз изразих съответното отношение по този проблем.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Така както аз разбрах от предложението, т. 3 трябва да стане:
"3. § 6, т. 2 и 3, § 7, § 10, т. 1, буква "в", § 41-47 и § 62-66 и т. 1 на § 67 влизат в сила от 12 септември 2002 г."
Приемаме предложението на народния представител Люцкан Далакчиев.
Текстът "след приемане и влизане в сила на подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за техническите изисквания към продуктите, свързани с крайни далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре. Това ме облекчава и ако залата го подкрепи, ще бъде чудесно. Аз ще си позволя най-напред да подложа на гласуване само т. 3, която се отклонява от предложението на комисията, както посочи господин Мирчев - с фиксирана дата 12 септември, което беше подкрепено и от други народни представители.
Моля, гласувайте т. 3 с новото изменено съдържание.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване като цяло същия параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
И остава едно предложение на народния представител Михаил Миков за нов параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Михаил Миков:
В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов § 73, който ако се приеме, ще отиде по-напред, със следното съдържание:
"§ 73. (1) Предприятията, които имат господстващо положение на други пазари, извън телекомуникационните (приема се, че такова е налице, ако има повече от 25 на сто) трябва да предлагат телекомуникационните услуги чрез едно или няколко правнообособени предприятия.
(2) Предприятията, които имат господстващо положение (приема се, че такова е налице, ако има повече от 25 на сто) на телекомуникационния пазар, трябва да гарантират реализируемостта на финансовите отношения между телекомуникационните услуги в подлежащите на лицензиране области помежду им и спрямо телекомуникационните услуги в неподлежащите на лицензиране области чрез създаването на отделно счетоводство. При това регулаторният орган може да определя вида на вътрешното отчитане за определени подлежащи на лицензиране телекомуникационни услуги."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Миков.


Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Извинявам се за напоритостта, с която стартирах.
Уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за една тема, към която Европа е доста ревнива. Това са наши задължения, които произтичат не само от процеса на присъединяване към Европа, в тази посока има Директива 33 от 1997 г., но и от наши задължения, произтичащи от споразуменията за световна търговия - Маракешкото споразумение, към което ние сме се присъединили през 1996 г. Или, най-накрая, става въпрос за едно по-добро контролиране на телекомуникационния пазар и по-скоро на отчитането в областта на телекомуникациите, което да препятства така нареченото кроссубсидиране.
Какво означава "кроссубсидиране"? Разпределяне на печалбите, разпределяне на приходите към дейности, които са непечеливши, от дейности, в които се постигат свръхпечалби. Това Световната търговска организация и Европа - неслучайно са се занимавали с отделна директива - не допускат.
В този смисъл е и направеното от мен предложение, като в него се предвижда един прочит. Може редакционно да се коригира, защото има доста чуждици, но не може пък и да се избяга от тях, самата материя е прекалено сложна, за да може да се намери някакъв особено опростен запис.
В тази т. 11 от Съображенията към Директива 33 от 1997 г. се предвижда: "На организация със специални или изключителни права, неспадаща към сферата на телекомуникационната област, която предлага и телекомуникационни услуги, може да се попречи да извършва нелоялно кроссубсидиране чрез водене на отделно счетоводство или структурно отделяне най-малкото от определен оборот на дейностите в телекомуникационната област нагоре. Ако организацията разполага със значителна пазарна мощ, воденето на отделно счетоводство за дейностите по взаимно свързване и другите дейности в областта на телекомуникациите, което разкрива всички фактори по разходите и приходите във връзка с тези дейности, гарантира прозрачността на вътрешните прехвърляния на разходи".
Лично аз имам някои съмнения, че и в момента БТК извършва кроссубсидиране.
В този смисъл, предлагам да приемем този текст, който в действителност ще води до едно сближаване на нашето законодателство с това на Европейския съюз, а и ще изпълним ангажименти по линия на споразумението за Световната търговска организация най-вече по повод на нелоялната конкуренция, частна форма на която е и кроссубсидирането.
Именно заради това съм си позволил да предложа текста и апелирам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Ако трябва да си призная, не ми харесва много редакцията на текста, особено ал. 2. Но този въпрос не е най-болният. Въпросът е по същество дали ще бъде подкрепен този текст.
Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря.
Предложението изглежда разумно, но да погледнем ал. 1. Става дума за предприятия, които имат някакво състояние извън рамките на телекомуникациите. А едва ли в Закона за телекомуникациите трябва да се регламентира точно такова нещо.
В Закона за защита на конкуренцията тези неща са решени или, ако нещо липсва в Закона за защита на конкуренцията в това отношение, общият регулатор КЗК би трябвало да предложи съответните изменения там, тъй като става дума за предприятие, което има някакво положение на пазара извън сферата на телекомуникациите. Това означава, че телекомуникационният регулатор, ако се приеме такъв текст, би трябвало да се мъчи да оценява какво е пазарното положение на някой оператор, да речем, в обущарската индустрия.
Вторият проблем, който възниква - вече говоря и за ал. 2 - е свързан с тези 25 на сто. В Закона за защита на конкуренцията господстващото положение се свързва с някакъв друг процент, който не е 25 на сто.
Ако говорим за директивата, ние сме договорили с Европейската комисия кога ще внедряваме тези предложения. Наистина има такива предложения за счетоводно отделяне и ние сме договорили, че те ще влязат в сила през 2003 г. и, естествено, това ще бъде в следващия закон.
Няма да се използва терминът "господстващо положение", тъй като ще бъде свързано със смесица на понятията от Закона за защита на конкуренцията - общия регулатор и този. По всяка вероятност ще бъде, както е в директивата, "предприятия със значима пазарна мощ" или "пазарно присъствие", или нещо такова.
Така че предложенията сигурно имат място, но не считаме, че сега трябва да се правят. Ако се направи сега ал. 2, тя ще бъде крайно недостатъчна, тъй като изискванията на Директивата по отношение на предприятия със значима пазарна мощ са много, много повече и ние ги готвим в момента за следваща версия на закона така, както сме се договорили с Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа, по този последен параграф, предложен от народния представител Михаил Миков. Той в някаква степен беше подкрепен, но не изцяло.
Тъй като не виждам желаещи, господин Мирчев, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
В комисията много задълбочено разглеждахме този въпрос. Тъй като след приключването на монопола на БТК в края на 2002 г., а това означава, че някъде от април месец следващата година ние ще започнем да подготвяме нов закон за далекосъобщенията, аз смятам, че това, което господин Миков предложи, има място в този нов закон. Тоест, той внася една нова философия. Така че, нека все пак и той да каже. Това негово предложение ще го отчетем и ще го включим в този следващ закон, който ще има вече по-дълготрайно, по-продължително действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Искате реплика на господин Мирчев. Добре, имате тази възможност. Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Аз все пак поддържам своето предложение. От тази ситуация можеше да се излезе, като се предвиди срок за отлагане на действието на този текст.
Има обаче един принципен въпрос - че ние трябва постоянно да даваме сигнали към Европа, че на дело, на практика сме готови да приемаме разпоредби и разрешения от директиви в действащото ни законодателство. Това не би объркало толкова сегашното функциониране на БТК, особено, пак ви казвам, ако се отложи този текст. Аргументът, че ще има нов законопроект, когато ние в момента приемаме закон за изменение и допълнение на действащия закон, за мен не е аргумент. Я има нов законопроект, я няма нов законопроект. Още повече, че ако ще се внася нов законопроект, защо отлагаме действието на някои текстове във времето след това, което Вие казахте, че ще се готви нов законопроект? Тоя законопроект е едва на няколко години! Постоянни изменения и допълнения - значи ние тук ще си обсъждаме едни и същи материи през 2 3 месеца, защото не смогва основният законодател Министерският съвет да обхване проблемите и в значително устойчив период поне от 2-3 години да не дерегулираме, пререгулираме и променяме законодателството в дадена сфера.
Така че аз продължавам да държа на моето предложение. Пак ви казвам, то е една сериозна индикация за желанието на България за съобразяване с директивите на Европейския съюз, а не само с общите думи за сближаване на нашето законодателство и за привеждането му в съответствие. Тоест, за мен, пък мисля, че и за тези, които ни наблюдават отвън, това също е определена индикация и ние можем да я дадем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Миков.
Има думата господин Николов от името на вносителите.
Николай Николов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Миков, наслагва се усещането, че едва ли не законът се променя просто така, което искам веднага да разсея. Част от това, което Вие казахте, е правилно, ние трябва да даваме сигнали на Европейската комисия. Част от текстовете, които искахме да променим и заради които променяме закона в момента, бяха пречка пред затварянето на глава деветнадесет. При подадения сигнал, че ние веднага, при първата възможност, още със сформирането на новото правителство започваме да работим по този проблем, ние успяхме да успокоим тези смущения в Европейската комисия и затворихме глава деветнадесет.
Що се отнася до мнението Ви, че има текстове, които веднага трябва да приемем и че не можем да ги отлагаме във времето, не сте прав. Приемането на тези текстове не е просто показване на добра воля към Европейския съюз, то е свързано с икономически и обективни критерии. БТК в момента не е в състояние да изпълни тези критерии или, ако ги изпълни, това ще бъде шок за дребния потребител. Вие все пак сте от една лява, социална партия и предполагам, че не искат да чуете увеличаването на минималните такси два или три пъти от утре. Това е чисто политическият момент.
По същественото обаче е, че ние вече сме договорили с Европейската комисия определени срокове, в които ние ще можем да изпълним тези критерии. Те са се съгласили. И фактът, че е затворена глава деветнадесета мисля, че е достатъчно показателен. Затова нека да изпълняваме сроковете, които са договорени, да се придържаме към сегашните стъпки за промяна на закона и мисля, че съвсем скоро вие ще имате текстове, които ще харесвате, които ще бъдат много по-пълни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Други становища като че ли няма.
Затова подлагам на гласуване предложения от народния представител Михаил Миков нов параграф, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 26.
Не се приема предложението.
За процедура има думата господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! В рамките на нашия правилник аз все пак трябва да отговоря нещо на господин заместник-министър Николов, който се опита да спекулира и то на една политически плоска система. Аз лично смятам, че в момента БТК върши незаконно кроссубсидиране и оттам растат необосновано цените на услугите на широкия кръг български граждани. Не исках да политизирам темата в предлагания от мен текст. Не случайно правителството иззе от печалбата на БТК сумите, които миналата седмица се коментираха. Там става въпрос именно за такова нещо, за незаконово кроссубсидиране.
Това, че ние сме социална партия, именно налага и в съответствие с европейските изисквания да търсим решения, които ще накарат монополистите в България, макар и държавни, да се съобразяват и с европейските директиви, и с истинското дередже и имотно състояние на голямата част от българските граждани. В този смисъл неприемането на този текст освен лош сигнал към Европа е едно доказателство, че днешното правителство не пести средства да сурвака българските граждани чрез държавните монополисти в България и забавя, не само не предприема и не прокарва в законодателството мерки, които ще ограничат и ще направят пазарно поведението на тези монополисти, но и стимулира тяхното поведение, което в крайна сметка се отразява върху бюджета на всеки българин. Това от името на социалната партия, уважаеми господин заместник-министър.
Моля ви да прегласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Аз тъкмо се чудех какво е процедурното предложение в това изказване, което направихте, но накрая го вместихте така, че да изглежда процедурно. А не можехте да обясните отрицателен вот, тъй като трябва да се очаква, че вашият е положителен.
Подлагам на прегласуване текста на предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 153 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
За да довършим този закон, има два параграфа, които останаха от вчера - § 17 и § 22.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 17 ние вчера обсъждахме дълго. По него остана нерешен въпросът с предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Комисията не подкрепя това предложение.
Ние отсрочихме гласуването по това предложение, за да проведем допълнителни разговори по този текст. Не постигнахме съгласие.
Затова аз предлагам на народните представители отново текста на § 17, както е предложен от комисията, със следното съдържание:
"§ 17. Чл. 53 се изменя така:
"Чл. 53. (1) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:
1. броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс;
2. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва пряко за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;
3. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;
4. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи за собствени нужди, посочени в чл. 81, ал. 1, когато е необходим радиочестотен спектър, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си, в съответствие с принципите на чл. 28, т. 1, буква "б";
5. за нуждите на държавни органи;
6. когато това е предвидено в закон;
7. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;
8. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи по чл. 39, ал. 3, т. 4 и 5, когато радиочестотният спектър е предназначен за тези мрежи в националния план за разпределение на радиочестотния спектър.
(2) Допълнителен радиочестотен спектър се предоставя без конкурс или търг на обществен далекосъобщителен оператор, лицензиран за далекосъобщителна дейност, при която се използва радиочестотен спектър, чрез изменение и допълнение на лицензията, когато:
1. общественият далекосъобщителен оператор има реална необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа и
2. поискалият обществен далекосъобщителен оператор е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс, и
3. предоставяната чрез лицензираната далекосъобщителна мрежа обществена далекосъобщителна услуга допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа, по този параграф е имало дебат вчера, доколкото разбирам, и е останал проблемът, тъй като има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Ако съм ориентиран правилно, при дебата господин Миков е взел отношение.
Михаил Миков (КБ, от място): Не съм, отсъствах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Явно грешно са Ви информирали или по-скоро са Ви дали информация за § 22, там аз цитирах даже Хелър.
За какво става въпрос? За едни ясни дефиниции кога наистина има реална необходимост. Дефиниции, както онези по § 22, които ви казах, че германците са приели в тяхното законодателство. Става въпрос за ограничен радиочестотен ресурс. Много често може да се случи така, че един обществен далекосъобщителен оператор да претендира и получи ресурс и получава ресурс, без да е усвоил досега получения, за да затваря възможностите на други да го конкурират. Именно такова поведение трябва да бъде възпрепятствано в закона, а не само да разчитаме на добросъвестността на регулаторните органи, защото и там участват хора.
Поради тази причина сме се опитали да дадем една по-ясна, по-точна дефиниция кога наистина има реална необходимост, т.е. когато общественият оператор не разполага с достатъчно радиочестотен ресурс, да полага дължимата грижа при изпълнението на своите настоящи и бъдещи задължения. Това ще налага преди предоставянето на допълнителен ресурс, сами разбирате, че тук се избягва състезателната процедура, трябва да се направи един много ясен анализ на досегашното изпълнение на задълженията, дали е запълнен ресурсът, причините, поради които не е усвоен ресурсът и чак тогава да се отпуска допълнителен ресурс.
Във втората алинея се прави опит за дефиниране на ефективно използване на радиочестотния спектър. Не можем да избягаме от някакви изрази, които подлежат на тълкуване, от типа на "дължимата грижа така, че да задоволи максимално потребностите с възможно най-малко ограничен ресурс". Още веднъж ви обръщам внимание, че става въпрос за ограничено благо, каквото е радиочестотният ресурс, и законодателят е този, който трябва да създаде предпоставки то да се използва най-ефективно. В противен случай текстовете, които в момента съществуват, дават възможности за злоупотреба с права от страна на някои от далекосъобщителните оператори - без основателни причини, без да са усвоили предоставения им ресурс, без състезателна процедура да получат нов ресурс.
Пак ви казвам, става въпрос за ограничено благо в България. Ако ставаше въпрос за обикновен пазар, то това не би било такъв голям проблем. Неслучайно и в Европа са постигнати такива решения в техните законодателства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други становища и изказвания по § 17? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 148 народни представители: за 34, против 103, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Благой Димитров - в § 17 да отпадне ал. 2.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Той го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Доверявам се на твърдението от залата, че господин Благой Димитров е оттеглил предложението си, затова подлагам на гласуване § 17 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 17.
Гласували 131 народни представители: за 111, против 7, въздържали се 13.
Приема се.
За процедура има думата господин Станимир Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Както всички се досещате, предлагам да удължим с два часа работното време днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев. Това се налага и поради обявения дебат в 15 часа.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време.
Гласували 143 народни представители: за 141, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
След приемането на този закон ще дам почивка. След почивката ще продължим със Закона за пощенските услуги и като стане 15 ч., докъдето и да сме стигнали, ще спрем и ще преминем към дебата, който е обявен за 15 часа.
Господин Мирчев, заповядайте да продължите доклада си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 22. Този параграф също го обсъждахме вчера доста продължително и стигнахме до двата текста, които бяха предложени от народния представител Явор Милушев, за да бъдат отпечатани и раздадени на народните представители за допълнително обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Господин Милушев, заповядайте.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С пълно основание вчера беше отложено гласуването по този текст. Разбирам причините и на господин Михаил Миков, който се притесняваше може би, че моите мотиви са по-различни от тези на господин Иван Павлов, който има предложение в същия дух, а и по-различни от мотивите на господата Мутафчиев, Миков, Найденов, Пантелеев и други вносители, което не е прието от комисията.
Ще ви предложа една още по-прецизна редакция, която следва логическата последователност на действията на комисията и има един категоричен характер, който гарантира информационна прозрачност, прозрачност на процедурата и да се задоволи правото на информация на тези, които биха участвали във въпросния конкурс. Освен това мисля, че тези предпоставки са вече една по-голяма бариера срещу появата на корупционна обстановка.
Няма да коментирам другите мотиви, където има по-скоро пожелателен характер и в диалог с господата Мутафчиев, Миков и Найденов ние уточнихме това.
Разрешете ми да ви прочета редакцията на ал. 3 към § 22:
"(3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 Комисията за регулиране на съобщенията публикува в съобщение най-малко в два централни ежедневника, с което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителната й дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс, и срока, в който кандидатите могат да подадат исканията си."
Мисля, че това е най-прецизната редакция на ал. 3.
И редакцията на ал. 4:
"(4) Когато след установяване броя на кандидатите съгласно ал. 3 и в случай че техният брой е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс, Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуални лицензии на основание чл. 52, т. 1, а когато техният брой е по-голям, открива процедура за провеждане на търг или конкурс."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Милушев. Ако правилно се ориентирам, това е съгласувано в комисията?
Явор Милушев: Да. Разговарял съм с всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Няма нещо, което сега за първи път да се поставя в залата?
Явор Милушев: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Добре, благодаря Ви. Трябва да е ясно, за да действаме според нашия правилник.
По тази редакция на § 22 има ли становища, възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте тази окончателна редакция на § 22, съгласувана с комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Комисията по транспорт и телекомуникации, уважаеми господин Николов, госпожа Трифонова и господин Рендов и всички сътрудници на Министерството на транспорта и съобщенията, благодаря ви. Най-много благодаря на Комисията по транспорт и телекомуникации и всички гости, че издържаха на този тежък маратон - две седмици всеки ден заседания на комисията, за да приключим приемането на този закон. Благодаря ви още един път. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: И аз Ви благодаря.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност моето изказване, предизвикано от становището на господин Кушлев, в резултат на което ние променихме в § 79 т. 3, но след това гласувахме останалите точки, а всъщност в т. 4 е заложен същият проблем. Аз ще ви го прочета:
"В § 48, разпоредбата на чл. 104, ал. 2 влиза в сила шест месеца след приемане на наредбата по чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
Ако ние действително не желаем на подзаконови актове да се позоваваме тук, а да даваме точни срокове - нещо, което направихме за т. 3, би трябвало същото да се отнася и за т. 4, иначе въпросът остава по същия начин двусмислено решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Иванов. Вие сте бдителен.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Датата би трябвало да се уточни с вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Това налага отново да преосмислим тази финална разпоредба на § 73 в т. 4.
Затова много моля и вносителите, и председателя на комисията господин Чонков да вземете становище, за да можем да изчистим проблема и да бъдем последователни в законодателното разрешение, което взимаме.
Заповядайте, господин Чонков, разчитам на Вас.
Господин Чонков (НДСВ): От името на няколко народни представители, с които съгласувахме текста, предлагам датата да бъде: "1 октомври 2002 г." - за влизането на т. 4 в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, ще вземете ли отношение, за да можем да решим въпроса?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател! Благодаря на господин Иван Иванов, а също и на народния представител Чонков.
"4. В § 48 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 влиза в сила от 1 октомври 2002 г."
Останалият текст: "в сила шест месеца след приемане на наредбата по чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Значи: "Влиза в сила от 1 октомври 2002 г.". Това се предлага като окончателен текст, за да бъдем последователни, а да не обвързваме с подзаконови нормативни актове.
Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте т. 4 от § 73 от Преходните и заключителни разпоредби в тази редакция, която беше представена от господин Мирчев.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По този начин сложихме точка на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. (Ръкопляскания.) Да ни е честит новият закон.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов (звъни): Продължава заседанието на Народното събрание.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ОХРАНИТЕЛНА РОТА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Господин Станимир Илчев, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Станимир Илчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви запозная с доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект, както е обявен в точката.
"ДОКЛАД
относно проект за Решение № 102-03-14 за
разрешаване участието на Република България с
охранителна рота от Българската армия в операцията
на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и
Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН
и под командването на НАТО, внесен от
Министерски съвет на 14 декември 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 17 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Решение за разрешаване участието на Република България с охранителна рота от Българската армия в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
От 1997 г. подразделения от Българската армия участват в операцията на Стабилизиращите сили на СФОР в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Оценявайки високия професионализъм на българските военнослужещи, командващият СФОР предложи българска охранителна рота да осигурява охраната, отбраната и пропускателния режим на Щаба на СФОР, разположен в база "Бутмир" - Сараево. Участието на България и с охранителна рота от Българската армия в СФОР ще бъде практически израз на усилията на страната ни за укрепването на мира и стабилността в региона и важна крачка в развитието на военното сътрудничество с НАТО.
Като отчита мотивите на правителството Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава участието на Република България с охранителна рота от Българската армия с личен състав до 150 кадрови военнослужещи, подбрани на доброволен принцип, с щатното си въоръжение: до 140 бр. 7,62-мм автомати "Калашников", до 10 бр. 9-мм пистолети "Макаров", до 4 бр. 7,62-мм картечници "Калашников", до 5 бр. 7,62-мм снайперови пушки; бойна техника: до 4 бойни машини за пехотата "БМП-1", и автомобилна техника: до 3 товарни автомобила, до 3 леки автомобила с повишена проходимост, до 2 микробуса и един автобус, боеприпаси и екипировка, в операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, считано от 2 януари 2002 г. до прекратяването на операцията на Стабилизиращите сили (СФОР), като транспортирането на личния състав да се извърши с 2 военнотранспортни самолета от състава на Военновъздушните сили на Република България.
Това становище беше прието с консенсус на 17 декември 2001 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложеното проекторешение? Заповядайте.
Любен Петров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемам мотивите на Министерския съвет за основателни, още повече доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Считам, че оценката, която се изразява в мотивите на Министерския съвет относно действията и професионализма на българските представители в мисията на СФОР, е много висока. Аз никак не се съмнявам, че нашите представителни части, които участват в тези мисии, градят имиджа на България, укрепват доверието на Европа към България. Считам, че ние нямаме основание да не подкрепим това предложение - да дадем съгласие българска представителна рота да участва в мисията в Босна и Херцеговина. Още повече, забележете какво високо доверие, какъв изключително важен обект й се поверява да управлява и да отбранява - това е Щабът на СФОР в Босна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
Други желаещи за изказвания не виждам.
Моля, гласувайте предложеното проекторешение, което беше прочетено от господин Илчев.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Тъй като съгласно приетия от нас дневен ред следващата точка четири - Разисквания по питането на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители ще започне в 15,00 ч., аз предлагам да продължим с една от следващите точки, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и е безконфликтен.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз предлагам госпожа Стана Христова, госпожа Румяна Петрова и господин Любомир Маников да бъдат допуснати до пленарна зала. Моля да гласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите госпожите и господина в залата.
Моля, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, ("Държавен вестник", бр. 64 от 2000 г.)"
Господин председател, предлагам да гласуваме заедно параграфи от 1 до 19 включително, тъй като по тях няма предложения.
"§ 1. В чл. 4 след думата "неуниверсални" се добавя "пощенски".
§ 2. В чл. 9 думите "и регулирани" се заличават.
"§ 3. В чл. 10 думите "секторна политика (пощенска политика)" се заменят със "секторна пощенска политика", а думите "секторната политика" със "секторната пощенска политика".
§ 4. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. Министърът на транспорта и съобщенията:
1. издава нормативни актове, предвидени в този закон;
2. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури на органите на управление на пощенските услуги;
3. утвърждава годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки".
§ 5. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. Министърът на транспорта и съобщенията с наредба, съгласувана с министъра на вътрешните работи, определя изискванията за пощенската сигурност".
§ 6. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира пощенските услуги, като:
1. осигурява условия за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на страната;
2. осигурява условия за конкуренция на пощенския пазар и равнопоставеност на пощенските оператори;
3. разработва проекти на нормативните актове, предвидени в този закон, и ги предлага на министъра на транспорта и съобщенията;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за универсална пощенска услуга;

5. издава удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги;
6. защитава интересите на потребителите на пощенски услуги;
7. определя с решение мерки за опазване тайната на кореспонденцията и осъществява контрол по тяхното изпълнение;
8. определя с решение нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, които се отнасят до срока за изпълнение на услугата, редовността на събиране и доставка на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугата. Решението се обнародва в "Държавен вестник";
9. утвърждава с решение пощенските кодове за мрежите на операторите на универсална пощенска услуга, както и на бар-кодовете на пощенските пратки и на пощенските записи в съответствие с международните изисквания и води регистри за тях;
10. може да изисква от всеки, който извършва пощенски услуги, информация, необходима за изпълнението на регулаторните функции, като гарантира опазването й, ако тя е търговска тайна на оператора.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на пощенските услуги;
2. лицензионните условия;
3. изискванията за извършване на неуниверсални пощенски услуги;
4. нормативите за качество на универсалната пощенска услуга;
5. изискванията за тайната на кореспонденцията;
6. изискванията за опазване на околната среда при изпълнение на пощенските услуги.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията информира обществеността и извършва обществени консултации и допитване по важни проблеми на пощенските услуги.
§ 7. Чл. 16 се изменя така:
"Чл. 16. Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България в международните организации по регулиране на пощенските услуги."
§ 8. В чл. 17 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 9. В чл. 19 думите "на основание на" се заменят с "въз основа на".
§ 10. В чл. 20, ал. 2 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 11. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 3 думите "по общи" се заменят с "при общи".
2. В ал. 4 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 12. В чл. 29, ал. 4 след думата "неуниверсални" се добавя "пощенски".
§ 13. В чл. 32 думите "чл. 13, т. 3" се заменят с "чл. 15, ал. 1, т. 8".
§ 14. В чл. 33, ал. 1, т. 2 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията", думите "заповед" и "заповедта" се заменят съответно с "решение" и "решението", а след думата "осигурява" се добавя "предоставянето на".
§ 15. Чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. (1) Универсалната пощенска услуга включва следните услуги:
1. приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, както следва:
а) кореспондентски пратки - до 2 кг;
б) малки пакети - до 2 кг;
в) печатни произведения - до 5 кг;
г) секограми - до 7 кг;
д) колети - до 10 кг.
2. пощенски парични преводи;
3. допълнителни услуги "препоръка" и "обявена стойност".
(2) Границата за тегло по ал. 1, т. 1, буква "д", когато се отнася за колети от други страни, може да бъде по-висока и да достига до границата за тегло, определена в актовете на Всемирния пощенски съюз.
(3) Пощенските пратки по ал. 1, т. 1, буква "а", "б", "в" и "г" могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани.
§ 16. В чл. 36, ал. 1, т. 1 думата "инсталирани" се заменя с "поставени".
§ 17. В чл. 43, ал. 1, думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменя с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 18. В чл. 44, ал. 1, думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "председателят на Комисията за регулиране на съобщенията", а думата "министерството" се заменя с "администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 19. В чл. 46 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По заглавието и първите 19 параграфа има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
Заглавието и параграфи от 1 до 19 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 20 има предложение на народния представител Йордан Мирчев:
В § 20 т. 4 се изменя така:
"4. в ал. 4 думата "заповедта" се заменя с "решението", а думите "може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "подлежи на обжалване пред Върховния административен съд".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 20:
"§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията", а думите "заповед" и "заповедта" се заменят съответно с "решение" и "решението".
2. В ал. 2 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
3. В ал. 3 думата "заповедта" се заменя с "решението", а думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
4. В ал. 4 думата "заповедта" се заменя с "решението", а думите "може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "подлежи на обжалване пред Върховния административен съд"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По този параграф има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 21. В чл. 48, ал. 1 и 3 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията"."
По § 22 има предложение на народния представител Йордан Мирчев:
В § 22 т. 2 се изменя така:
"2. В ал. 3 думите "може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "подлежи на обжалване пред"."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 22:
"§ 22. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
2. В ал. 3 думите "може да се обжалва по реда на Закона за" се заменят с "подлежи на обжалване пред"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По тези два параграфа има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
Параграфи 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 23 има предложение на народния представител Иван Иванов:
В § 23 първото изречение се изменя така:
"(1) Комисията за регулиране на съобщенията вписва издадените лицензии в специален регистър, в който се отразяват."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 23:
"§ 23. В чл. 50 ал. 1 се изменя така:
"(1) Комисията за регулиране на съобщенията вписва издадените лицензии в специален регистър, в който се отразяват:
1. регистрационният номер и датата на вписване;
2. името, съответно фирмата на лицензираното лице, регистрационни и адресни данни;
3. услугите, които ще се извършват - универсална пощенска услуга като цяло или отделни части от нея;
4. срокът на действие на лицензията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По § 23 има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграф 23 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, следващото предложение е да гласуваме заедно от § 24 до § 28 включително.
"§ 24. В чл. 51 думите "Министерството на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията" и думите "ведомствения си" се заличават.
§ 25. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. обезпечаване на пощенска сигурност, както и създаване на условия за наблюдение и контрол от компетентните органи;".
2. В т. 6 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 26. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията", а думите "мотивирана заповед" се заменят с "мотивирано решение".
2. В ал. 2 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с думите "Комисията за регулиране на съобщенията, а думата "заповед" се заменя с думата "решение".
§ 27. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "министъра на транспорта и съобщенията" и "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
2. В ал. 2 думата "заповед" се заменя с "решение", а думата "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
§ 28. В чл. 57 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "министърът на транспорта и съобщенията с мотивирана заповед" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение".
2. В ал. 2 думата "заповедта" се заменя с "решението"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Благодаря.
По параграфи от 24 до 28 включително има ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 29 има предложение на народния представител Йордан Мирчев - § 29 да се измени така:
"В чл. 58 думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията", думите "по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "пред Върховния административен съд", а думата "заповедите" се заменя с "решенията".
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: По § 29 имате ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 6.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 30 комисията предлага следната редакция:
"§ 30. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Министерството на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
2. В ал. 3 думите "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Благовест Сендов: Има ли бележки по § 30? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 151 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 5.
Параграф 30 е приет.
Часът е 15,00. Предстоят разискванията по точка 4 от дневния ред.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. (Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски влиза в залата, посрещнат с ръкопляскания, депутатите от НДСВ стават прави.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ Надежда Михайлова, Кина Андреева, Асен Агов, Димитър Абаджиев И Николай Младенов КЪМ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя предложение за пряко излъчване на дебата по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение разискването по питането да бъде излъчвано директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 169 народни представители: за 168, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
В заседание на Народното събрание на 30 ноември 2001 г. министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски е отговорил на питането на народните представители Надежда Михайлова, Кина Андреева, Асен Агов, Димитър Абаджиев и Николай Младенов. На същото заседание 50 народни представители са внесли искане за разисквания по питането. Разискванията не бяха насрочени за следващото заседание за парламентарен контрол на 7 декември, както и на заседанието на 14 декември т.г., тъй като нямаше заседания за парламентарен контрол. Народното събрание е гласувало да няма парламентарен контрол поради натоварената законодателна програма.
Вносителите на искането за разисквания са внесли проект за решение на 12 декември 2001 г. Искането и проектът за решение за раздадени на народните представители на 13 декември 2001 г.
Днес, 19 декември 2001 г., в 12,05 ч. е внесен проект за решение от 6 народни представители от ПГ на Национално движение Симеон Втори и Парламентарната група на Движението за права и свободи. Проектът е раздаден на народните представители в залата днес.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разискванията се провеждат по реда на глава шеста от него и продължават един час.
Разпределям този един час за разисквания между парламентарните групи, както следва: за Национално движение Симеон Втори - 30 мин.; за Парламентарната група на Обединените демократични сили - 12 мин.; за Парламентарната група на Коалиция за България - 12 мин. и за Парламентарната група на Движението за права и свободи - 6 мин.
Заповядайте, господин Дончев.
Владимир Дончев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя предложение в залата да бъде допусната да присъства на разискванията заместник-министърът на външните работи и главен преговарящ госпожа Меглена Кунева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение госпожа Кунева да бъде допусната в пленарна зала.
Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Кунева в пленарната зала.
Преминаваме към разискванията. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес в българския парламент ще се състои един закъснял дебат. Закъснял, защото той трябваше да се проведе преди срещата в Лакен, където бяха взети важни решения за разширяването на Европа. Ние искахме този дебат, който да формулира силна българска позиция, която всички заедно да защитаваме. Ето защо това няма да е дебатът, който поискахме само преди няколко седмици.
Днес обаче е важно да кажем защо опозицията поиска този дебат. Първо, защото вярваме, че въпросът за европейския проект на България не е проблем само на едно правителство, а на цялото българско общество. Второ, защото вярваме, че европейското членство на България е преди всичко въпрос на вътрешна политика, а след това на външна и единствено, повтарям, единствено то е средството, което може да гарантира очаквания от хората висок жизнен стандарт, да даде инструменти за борба с бедността, да гарантира законност и сигурност, да ни даде перспектива за бъдещето. И не на последно място, защото след декларираната от правителството приемственост по отношение на приоритетите на външната политика, ние вярвахме, че по отношение на европейската интеграция управляващите нямат опозиция.
С поведението си обаче в последните седмици правителството проиграва изключително добрите позиции за европейска интеграция, постигнати от правителството на Обединените демократични сили. Истината е, че преди Лакен не беше формирана единна българска позиция, която би направила аргументите на правителството по-силни и гласа на премиера по-убедителен.
Какво се случва всъщност с преговорите с Европейския съюз? Стана ясно, че от същност на една политика през последните 4 години, днес присъединяването към Европейския съюз беше превърнато в същност на една пропаганда. И в резултат на това Европейският съюз не разбра какво искаме, обществото не знае какво се случва, а опозицията не знае кой взема решенията. Защо Европейският съюз не разбра какво искаме? Защото през последните месеци различни представители на управляващото мнозинство буквално го бомбардираха с объркани послания за различни срокове за покриване на критериите за членство. Главният преговарящ и началникът на кабинета на министър-председателя казаха, че ще приключим преговорите до 2003 г., министър-председателят заяви пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че България ще се присъедини към Европейския съюз през 2004 г. Вчера министърът на външните работи потвърди, че сроковете, заложени от правителството на ОДС, остават същите. Същевременно консенсусната теза за индивидуалното третиране на страната отсъди място на идеята за екипния принцип с Румъния. Стигна се до екстравагантната идея за разделяне на икономическото от политическото членство като доказателство, може би за отказ от реформа. Всички тези произволни дати и послания създадоха впечатление, че правителството не знае какво иска, какво е способно да направи и каква отговорност да понесе. Когато едно правителство не формулира ясна позиция, винаги рискува да му я формулира някой друг.
Истината е, че формулата 10+2 налага необходимостта правителството да поиска достатъчни гаранции, че присъединяването на България няма да бъде забавено, че то ще остане реалистична перспектива за страната. Това означава, че ние трябва да искаме не да ни приемат по политически съображения, а да не ни забавят по политически съображения.
Защо обществото не разбра какво се случва с преговорите с Европейския съюз? Защото европейската интеграция се оценява от хората по резултатите, не по това какво е казал за нея един или друг политик. Няма пропагандна схема, която да позволява на хората да преминават през границата без визи, ако не е свършена работа. Най-лесно е да се сравнят докладите по оценката на Европейската комисия - този от 1997 г. и този от 2001 г. - за да се види огромният път, който страната е извървяла за четирите години. Но път, който не можеше да навакса пропуснатите шансове от непроведени реформи и тежкото наследство, което беше завещано през зимата на 1996 - 1997 г. Наследство, което беше припомнено, включително по време на срещата в Лакен с факта, че страни като България започнаха по-късно преговорите с Европейския съюз и затова имат различен времеви график. И аз съм убедена, че дори БСП ще признае днес, че ако има забавяне по пътя към Европа, то за това забавяне е виновен кабинетът на Жан Виденов. (Смях и реплики в КБ.)
А всъщност мълчи мнозинството, мълчи правителството или по-скоро говорят неизбраните хора като началникът на кабинета. Той се оказва по-важен от избраните. Отказването от дебати и отсъствието на ясна българска позиция принизяват парламентаризма, превръщат дори и телевизията в пропаганден инструмент. Хората загубиха представа за сериозността на това, което предстои. Въпросът за политическото членство създава впечатление, че всичко по отношение на Европа зависи не от нас, а от Европейската комисия или Европейския съюз, не от нас и от способността ни да осъществим реформите. Големият въпрос, който поставят Обединените демократични сили, е коя е официалната българска позиция, кой я формулира и кой я отстоява. Позицията на премиера ли е официална, когато той твърди, че има приемственост и че летвата е вдигната високо от предишното правителство, или тази на неговия началник на кабинет, който нарича страната "блато"? Тази на министъра на външните работи, който заяви най-неочаквано за всички нас и в чужбина, че ще скъсим сроковете за приемането ни до 2003 година, или тази на главния преговарящ, който потвърди сроковете, определени от предишното правителство? Ако министър-председателят, който по закон носи отговорността за преговорите с Европейския съюз, е недоволен от министъра на външните работи, то нека го смени. Ако Стоян Ганев е по-подходящ, нека да го назначи. Но защото въпросът с отговорността е много важен, защото хаосът обезсмисля труда на държавната администрация, на всички хора, които работят по европейската интеграция, в това число и на главния преговарящ в България, европейският проект на България не се нуждае от сиви кардинали.
Преди да отворим следващата глава на преговорите, аз ви призовавам да отворим очите, за да видим какво се случва, за да видим, че може да допуснем най-лошото - България да изгуби перспективата си за скорошно членство. Липсата на реализъм, на воля на реформи и неясната политическа отговорност са сигнали, които ще намалят, а няма да увеличат шансовете на България за членство. Те не създават доверие.
Обединените демократични сили искат България да успее, най-късно през 2004 г. да затвори всички преговорни глави и през 2006 г. да стане пълноправен член на Европейския съюз и ви призоваваме да възстановите европейската интеграция като основен приоритет на управлението. Ние искаме българските позиции да бъдат дискутирани във, а не извън българския парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи да участват в разискванията?
Министър Паси, заповядайте.

МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! Най-напред ми позволете малко да сваля градуса на напрежението и да избягам от патоса на дискусията. Смятам, че европейската интеграция е една тема, която бихме могли да дискутираме съвсем спокойно.
През последните шест месеца страната ни навлезе в най-трудната фаза от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Главите, по които бяха отворени преговорите, са сред най-сложните от правна и административна гледна точка. Преговорите по тях са свързани с активно провеждане на реформи, с поемане на ангажименти, чието изпълнение изисква значителни инвестиции и борба за договаряне на преходни периоди. Те са с пъти по-трудни от преговорите, които България водеше на предишните етапи.
Въпреки това българското правителство постигна максимално възможното. Повтарям, максимално възможното - представи позиции за преговори по всички глави, откри седем и закри три глави и отбеляза значителен напредък по останалите глави.
Основната спирачка пред България през тези шест месеца беше оценката за нас, че отсъства действаща пазарна икономика. Смятам, че това беше най-голямата спирачка по пътя ни в преговорите с Европейския съюз. През последните няколко години европейските партньори ни отправяха многобройни сигнали относно това да бъде премахната корупционната среда, да бъде осигурено бързо и ефективно съдeбно производство, да бъде освободена банковата система, да бъде създаден действащ капиталов пазар и пазар на земята, да бъде повишена енергийната ефективност на икономиката.
Новото правителство още през първите седмици на своето управление прие стратегия за борба с корупцията, стратегия за развитие на съдебната система, премахна наказателната отговорност на банкерите, свързана с предоставяне на кредитите, започна актуализирането на енергийната стратегия. В резултат наистина на бързите действия на правителството редовният доклад на Европейската комисия отчете, че България е постигнала значителен напредък по отношение на установяване на действаща пазарна икономика и за пръв път отбеляза, че нашата икономика е в състояние - цитирам: "в средносрочен план да издържи на конкурентния натиск на пазарните сили на Европейския съюз".
Спирачката, основната спирачка, която имахме по пътя към Европейския съюз - прословутата действаща пазарна икономика, беше отхлабена наполовина през тези шест месеца. Длъжен съм да подчертая, че напредъкът на България, отчетен в годишния доклад, е дело на два последователни парламента и на два различни кабинета.
Бих желал да ви уверя, че дори и всичките магии на Хари Потър да заработеха за ускоряването на преговорите - сутринта говорихме за неговите магии по повод гласуването за НАТО, България нямаше да може да постигне повече от това, което постигна в момента. Нито пък можеше да приключи преговорите до края на тази година или до края на следващата година.
В Лакен България получи възможността наравно с останалите кандидатки да участва в дебата по бъдещето на Европа. Това беше извоювана наша позиция с колективните усилия на 12-те страни-кандидатки, включително на България и ние тук имахме водеща роля - горд съм да го кажа.
България получи ясен ангажимент от страна на своите партньори, че нейните интеграционни усилия ще получат необходимата подкрепа. В отговор на това правителството ще приеме стратегия за присединяване на България към Европейския съюз, в която ясно и точно ще бъдат записани всички приоритети, мерки, срокове, финансови средства, човешки ресурси, които са необходими, за да може България да стане член на Европейския съюз.
Един болезнен въпрос, който е болезнен за вас, болезнен за цялото ни общество, болезнен за всички нас: защо България не е сред десетте? И аз се вълнувам от този въпрос, както и всички вие. За България е известно - известно и у нас, известно и в Брюксел, това е категорична оценка на нашите западни партньори, че България преговаря по-добре, отколкото работи. А всички ние знаем, че голяма част от последните 11 години страната ни почти не работеше. Докато останалите страни с труд и постоянство подреждаха своите икономики и градяха европейското си бъдеще, докато те извършваха болезнени реформи, ние симулирахме приватизация и преструктуриране.
Случилото се в Лакен беше написано в Гьотеборг. Заседанието в Гьотеборг, което беше през юни и което всички много добре си спомняте, че беше преди парламентарните избори и за което най-малко пък това правителство може да носи някаква вина. Гьотеборгските критерии се основаваха на обективна заявка, която всяка от страните-членки беше направила за датата на приключване на преговорите. Без да анализирам причините и основанията ние сами да поискаме тази дата за приключване на преговорите - 2004, това е датата, поискана от предишното правителството и аз не анализирам по какви причини то е поискало точно тази дата, но именно това наше заявление, това заявление на тогавашното българско правителство е причината ние да сме извън десетте.
Десетте държави са десетте държави, които сами са казали, че ще приключат преговорите си до 2002 г. Кога, кой и как е казал, че ние ще приключим преговорите през 2002 г.? Как можем да очакваме България да бъде приета заедно с останалите, след като сама не е направила тази декларация? И прословутата приемственост на нашата външна политика, с която ние се ангажирахме ясно и твърдо, потвърждава още в нашата предизборна програма тези дати - 2004 г. за приключване на преговорите, 2006 - 2007 г. за присъединяване.
Разбира се, длъжни сме в условията на тези преговори да опитаме докъде можем да прегънем пружината, докъде можем да натиснем партньорите си, докъде можем да изстискаме още малко. Длъжни сме да опитаме и 2003 г. Ако става - става. Длъжни сме да опитаме и го направихме. Така че нищо чудно няма в това, че чувате различни дати при различни поводи. Различни сигнали чувате и от различните европейски партньори - една държава предлага така да стане разширението, друга държава предлага онака да стане разширението.
Процесът на присъединяване към Европейския съюз е в края на краищата в много по-голяма степен въпрос на вътрешна политика - точно както каза моята предшественица и аз съм абсолютно съгласен с нея: много повече е въпрос на вътрешна политика, отколкото на външна политика. Българската дипломация в момента си е свършила работата по най-добрия възможен начин и е защитила най-убедително българската кауза и членовете на сегашния кабинет полагат усилия, дори свръхусилия, за да ни предложат адекватен продукт, който ние да защитаваме през следващия 6-месечен цикъл.
По време на предизборната кампания ние поехме ясен ангажимент за приемственост. От този ангажимент ние не се отказваме. Не само приемственост. Ние казахме: засилена приемственост и това нещо, това обещание ние безспорно изпълняваме, а в някои отношения, както е случаят с НАТО, и преизпълняваме.
За в бъдеще ще разчитаме освен на усилията на правителството и на усилията на мнозинството, и на конструктивния принос на цялата опозиция - както на опозицията от ляво, чрез нейните връзки в международните социалистически среди - пожелавам им да станат час по-скоро членове на Социалистическия интернационал, така и на опозицията отдясно, която чрез нейния натрупан опит и контакти в европейското консервативно пространство би могла да допринесе за общия подход и общата битка по пътя ни към Европейския съюз.
И накрая, но съвсем не на последно място, длъжен съм оттук, от тази трибуна, да заявя, че в момента България разполага с един национален капитал. Успях да се уверя в това в последните четири месеца. Този национален капитал във връзките ни с международния свят е премиерът на България. Мога да ви уверя, че връзките, контактите и възможностите на премиера, колкото и той да не приказва, колкото и малко да тръби и да бие барабана, са такива, които дават много ефективен резултат. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Затова искам да апелирам. Разбира се, има опозиция. Опозицията ще ни вика, ще ни разпитва, ще ни препитва - ще отговаряме на въпроси. Но ценете времето на премиера. Аз днес три пъти чух тук защо той не се бил явил, като че ли той трябва да стои от сутрин до вечер в парламента. Той все пак има и друга работа . (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Паси.
Други желаещи? Заповядайте, госпожа Бокова.
Ирина Бокова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Дискусията, която водим в момента е изключително важна. Става дума наистина за едни от най-важните външнополитически цели с големи вътрешнополитически и иконономически измерения, а именно членството на България в Европейския съюз. Преговорите за членство в момента, са най-важните преговори, които страната ни е водила през последните десетилетия, защото те засягат практически всички сфери на обществен, политически, икономически и социален живот и са също така важен инструмент за модернизацията на България.
Коалиция за България очакваше този отложен и необходим дебат и пристъпва към него не само с ясното съзнание за наличието на политически и обществен консенсус по този въпрос, част от който сме и ние, но и с дълбоко осъзнатото чувство на отговорност към този консенсус, който означава за нас последователност в усилията, съпричастност, активност, недопускане на дребни партийни, вътрешнополитически сметки, когато става дума за постигането на национални цели.
Дискусията ни се провежда само няколко дни след Европейския съвет в Лакен, който взе решение за приключване на преговорите през 2002 г. с десет страни-кандидатки и отложи засега присъединяването на България като се позова на последния доклад на Европейската комисия. Без съмнение това е недобро за България решение, тъй като България изостана от втората група, страните, с които започнаха преговори през 2000 г., но това решение е оценка преди всичко, според нас, на политиката на предишното правителство, което не само не можа, но и не пожела да вникне в смисъла и значението на такива ключови критерии за членство като функционираща пазарна икономика, административен капацитет, който да прилага приетото законодателство, значението на равнището на живота и социалната политика, която трябва да приобщава, а не да маргинализира широки слоеве от българския народ.
Правителството на СДС така и не можа да разбере, че процесът на интеграция на България към Европейския съюз е не само механично въвеждане на законодателство, а представлява широка рамка на сближаване и координиране на икономическата и социалната политика със страните-членки на Европейския съюз. Вместо да прочете внимателно предишния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България от миналата - 2000 г., и да приеме адекватна и реалистична програма за подготовка, която да включва наред с всичко друго и програма, насочена към икономически растеж, борба с корупцията, реформа на съдебната система, изграждане на административен капацитет, предишното правителство на СДС заяви, че преходът е приключил, застанаха в позата на обидени и неразбрани, обвиниха Европейската комисия, че не разбира какво е положението в България, както и българската администрация, че не умее да обясни големите успехи тук, вътре.
Не бива да забравяме и факта, че България започна в началото на 2000 г. преговори за членство в Европейския съюз без необходимата за това подготовка, без сериозен и задълбочен анализ за отражението върху българската икономика и отделни нейни сектори от въвеждането на една или друга норма, които да доведат до обосновани искания за преходни периоди. Липсваха финансови анализи и разчети. Липсваха ясно формулирани секторни приоритети, които да предопределят и приоритетите при въвеждането на европейското законодателство. Липсваше и, за съжаление, все още липсва така необходимата комуникационна стратегия, която да обясни на българските производители, търговци, браншовици, на отделния българин защо членството на България в Европейския съюз е в негов дългосрочен интерес. В съзнанието на българите европейската интеграция се превърна в самоцел, а не в средство за по-голяма сигурност и по-добри условия за живот.
Неразбирането на процеса на европейска интеграция, както и на политическото по своя характер решение за започване на преговори с България очевидно накара предишното правителство да смята, че и решението за приемането ни ще бъде политическо и да подцени процеса на подготовка. Изоставането в преговорите бе очевидно на фона на втората група страни и то е плод предимно на предишното управление, тъй като формулата, уважаеми дами и господа, "10 плюс 2" се оформи не тази година, а още през миналата година.
Загриженост предизвиква за нас - от Коалиция за България, и недотам ясната позиция на сегашното правителство и мнозинство по отношение както на времевия график на преговорите, така и на приоритетите от гледна точка на подготовката ни за присъединяване.
Аз не поставям под съмнение политическата воля на сегашното българско правителство за скорошно членство. Твърде много са обаче непоследователните, объркани сигнали и послания, които чуваме през последните седмици и дни от различни представители на изпълнителната власт, които създават понякога впечатление за хаотични, нереалистични, бих казала, донякъде наивни искания и заявления. И въпреки това ние не можем да не приветстваме желанието за диалог и сътрудничество с всички политически сили, отляво и отдясно, които декларира новото мнозинство.
Що се отнася както до преговорите за членство, така и за програмата, която предстои българската държава да начертае - и тези усилия срещат нашата пълна подкрепа. Правителството трябва обаче последователно и едва ли не ежедневно да захранва този консенсус. Повече от странно е, когато едно българско правителство представя важни от гледна точка на подготовката за членство документи, като Стратегията за борба срещу корупцията и Стратегията за реформа в съдебната система, най-напред в Брюксел, пред Европейската комисия, а после пред българския парламент и то чак след настоятелното искане на нашата парламентарна група. Нима на правителството не е необходима нашата подкрепа? Нима неговата политика няма да е по-силна и по-действена, ако тя има подкрепата на българския парламент?
Правителството трябва да разбере, че какво мислят в Брюксел е важно, но не по-малко важно е какво мислят българските парламентаристи и българските граждани за неговите намерения, особено що се отнася до такава важна сфера, каквато е борбата срещу корупцията, а също така и реформата на съдебната система.
За нас изключително важно е какво ще решим ние сега, какво ще решим за това кои са основните проблеми в процеса на подготовка на България за членство в Европейския съюз след решенията на Европейския съвет в Лакен.
На първо място, според нас, е необходима цялостна промяна на разбирането на процеса на интеграция единствено и само като механичен процес на въвеждане на европейско право, норми и стандарти, което без съмнение е важна и безусловно необходима дейност и превръщането му в стратегия на устойчиво икономическо и социално развитие на България, за което са нужни усилия за уеднаквяване и координация на практически всички сфери на живот.
Внимателният прочит на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по пътя към членство показва факта, че макар и насърчителен, докладът не се различава, за съжаление, значително от миналогодишния в своята критика и констатации по отношение на липсата на все още функционираща пазарна икономика, която да издържи на конкурентния пазарен натиск, свидетелство за което е и нарасналия неимоверно търговски дефицит през тази година, практически през последните две години; на необходимостта от създаване на привлекателни условия за бизнес и инвестиции и не на последно място на острите социални проблеми като бедността и безработицата, които са далеч от мисленето и дългосрочната стратегия на страните-членки на Европейския съюз, особено в социалната област.
Необходимо е и ново активно отношение от страна на правителството, що се отнася до административния капацитет на България. Тук става дума и за неефективната, пак от гледна точка най-вече на пазарните отношения, съдебна система и за по-добрата координация на държавната администрация, що се отнася до процесите на интеграция, и на разширяване на възможностите за по-добро и ефективно усвояване на предприсъединителните фондове. В тази област особено в светлината на предстоящата конференция през следващата година, когато ще се обсъждат изключително важни въпроси, свързани с реформата на регионалната политика, на структурните фондове на общността, нашето правителство е изправено пред изключително големи предизвикателства. Ако сега ние усвояваме 2% от брутния вътрешен продукт, представляващи финансови средства по линия на предприсъединителните фондове, ние трябва да стремим в близките години най-малко да постигнем тази горна граница да се удвои и да стане 4%, защо не и да надмине тези 4%, ако за това се вземе решение на предстоящата Конференция на Европейския съюз?
Особено важен въпрос трябва да бъде и стратегията на правителството конкретно по отношение на преговорите. Забавянето на България в сравнение с останалите страни-кандидатки, за което, пак казвам, едва ли има вина сегашното правителство, що се отнася до броя на отворените и затворените глави, трябва да бъде преодоляно и съчетано с ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт, ако искаме да ускорим и тези преговори. В тази връзка особено необходимо е да се изработят ясни, реалистични разчети за необходимите финансови, икономически и административни ресурси.
Всички тези проблеми без съмнение следва да бъдат решавани на фона на продължаващото сближаване на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз като основна цел тук отново трябва да бъде тясното обвързване, и аз особено подчертавам, тясното обвързване на този процес с бюджетните и други финансови последици и приоритети.
И не на последно място, не бива да се отлага повече изработването и приемането на информационна стратегия по отношение на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.
Проблемите, свързани с приобщаването на широки обществени слоеве към този процес е проблем не само пред държавите-членки. Въпреки че обществената подкрепа в България е да е все още сред най-високите в сравнение с останалите страни-кандидатки, необходимостта от провеждането на такава широка информационна кампания е свързана не само със запазването на тази подкрепа. Тя е необходима, за да могат различни професионални бизнессреди, организации и съсловия да разберат този процес и своето място в него, да намерят преимуществата и изгодата от своята гледна точка и да се възползват от възможностите, които този процес им предоставя. Защото, уважаеми дами и господа, уважаеми господа министри, в крайна сметка членството на България не е самоцел. То има дълбок смисъл единствено и тогава, когато в дългосрочен план и при това трайно се създадат условия и възможности за по-сигурен и по-добър живот на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Бокова.
Господин Вълчев, заповядайте.
Даниел Вълчев (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Аз бих искал да започна своето недълго изказване с това върху какво дебатираме ние днес.
Госпожа Михайлова в своето изказване изтъкна, че искането за този дебат е едно добронамерено искане, едно искане, насочено към обединяване около националните приоритети на страната, между които безспорно е и европейската интеграция.
Аз бих казал, че този дебат по мое мнение може да върви в две насоки - от една страна, наистина ние да се опитаме да видим кои са предизвикателствата към България по пътя й към присъединяването към Европейския съюз, да видим как тези предизвикателства биха могли да бъдат направени по-малко значими за България в лошия смисъл, да бъдат преодолени препятствията и ние да вървим малко по-уверено по този път.
От друга страна, обаче, като че ли винаги, когато се дискутира през последните две седмици европейската интеграция, има една тема, която неизменно присъства, а именно темата, че предходното правителство, бидейки енергично и особено компетентно в тази област, е постигнало големи успехи, а сегашното правителство точно обратното - не е енергично и е с липса на компетентност, не успява да постигне такива големи успехи. Нещо повече, едва ли не то ще пропилее всичко онова, което е натрупало предходното правителство.
Аз лично се надявам, че действително този дебат е предизвикан от загрижеността на нашите колеги какво става по пътя към европейската интеграция и от желанието ние да обединим своите усилия по пътя към присъединяването.
Ако обаче това не е така, освен големите успехи, които ние винаги сме подчертавали и винаги сме признавали на правителството на Обединените демократични сили, между които аз бих искал да изтъкна поне три - започването на преговорите за присъединяване, на първо място, отпадането на Шенгенските ограничения, на второ място, и превръщането на България или по-скоро утвърждаването на България като един фактор на стабилността на Балканите, на трето място, при нас биха се породили няколко въпроса:
Първият от тях е наистина ли пътната карта, която беше съгласувана между Европейския съюз и България, е най-добрата възможна пътна карта на преговорите?
На второ място, наистина ли консенсусът, който всички ние твърдим, че съществува в българското общество и сред парламентарно представените политически сили и в предходния, и в този парламент, беше добре използвано от управляващото мнозинство в предходния парламент?
На трето място, наистина ли акцентът, който беше поставен в рамките на присъединителния процес в отношенията с Брюксел за сметка, бих казал, на двустранните отношения със страните-членки, беше най-добрият възможен политически акцент?
И на четвърто място, наистина ли успя предходното правителство и предходното мнозинство, в Тридесет и осмото Народно събрание имам предвид, да направи онези усилия, да ги доведе докрай, тъй че България наистина да отговаря на икономическите критерии за членство?
Аз все пак съм склонен да считам, че всички тези въпроси е по-добре ние да не ги задаваме в рамките на този дебат. Продължавам да считам, че ние бихме могли да се обединим около този основен за България приоритет - европейската интеграция, и със съвместни усилия да се опитаме да направим тъй, щото процесът на присъединяването да бъде ускорен.
Искам обаче все пак да изтъкна кои са по мое мнение големите предизвикателства пред България, ако вече трябва наистина да навлезем в същността на дебата. По мое мнение това, което каза господин министър Паси, е от особено значение. Формулата, която всички нас в някаква степен ни притеснява, тъй наречената формула "10 плюс 2", не е формулата на Лакен. Това е една формула, която беше предизвестена, за която всички ние знаехме и която по една или друга причина не беше съобщавана официално, но така или иначе съществуваше.
Аз бих казал, че усилията на правителството към ускоряване на преговорите за присъединяване и тяхното приключване преди началото на 2004 г. имат своето голямо вътрешно значение и аз считам, че ние всички трябва да се обединим в подкрепа на правителството в тези негови намерения. Защо?
На първо място, разширяването на Европейския съюз с голяма група държави, в които не фигурира България, би създало редица неудобства за нас. Бих ги характеризирал в пет основни:
На първо място, до голяма степен е възможно да се изчерпи административният и финансов ресурс на общността.
На второ място, възможно е да се появи една нова вълна на евроскептицизъм в самите държави-членки.
На трето място, възможно е да възникнат нови процедурни проблеми, ако ще бъде необходимо договорът с България да преминава на ратификация в 25, а не в 15 държави.
На четвърто място, съществува една опасност от вторично пакетиране на държавата ни, на България с други държави, някои от които дори може би още не започнали преговори за присъединяване към Европейския съюз.
И не на последно място, ако тези 10 държави-кандидатки започнат да ползват структурните фондове вместо предприсъединителните фондове, това означава, че социалните и икономическите различия между нас и тях ще се задълбочат, а няма да се заличат.
Какво би трябвало ние да направим, по мое мнение, и накъде би трябвало да насочим нашите усилия в подкрепа на усилията на правителството?
На първо място, считам, че е необходимо всички ние да се обединим около нуждата да не допуснем или поне силно да издигнем гласа си против един двоен стандарт, прилаган към страните-кандидатки. Ние не би трябвало да допуснем да има държава, за която има политическо решение за членство, нямам предвид разделяне на политическо и икономическо членство, за което тук беше подсказано, а става въпрос решението да бъде политическо, въпреки че държавата формално не отговаря на част от критериите, докато за България да бъдат приложени едни строги административно-технически изисквания.
На второ място, считам, че ние трябва активно да лобираме за един ясен политически ангажимент от страна на Европейския съюз и от страна на държавите-членки за това, щото към момента, в който бъдат приети първите нови държави-членки, да бъде ясно какви са ангажиментите към България.
На трето място, във връзка с второто, е необходима една нова пътна карта на преговорите. Оказва се, че е трудно да се излезе от пътната карта на преговорите, въпреки че усилията на правителството в това отношение бяха съвсем категорични.
На четвърто място, според мен ние би трябвало да активизираме двустранните отношения. И в това отношение ние всички, всички институции в България, всички представители би трябвало да бъдем много активни.
И на последно място, по мое мнение ние би трябвало да изработим една ясна позиция, национална позиция, която българските представители в Конвента, който ще започне своята работа от 1 март 2002 г. в Брюксел, да защитават. Това да бъде една не само ясна, но и активна позиция по бъдещата институционална рамка на Съюза.
В заключение, бих искал да кажа, че аз продължавам да се надявам, че всички ние разглеждаме европейската интеграция като естествена цел на всяко българско управление, в това число и на българските институции и преди всичко на парламента, и че целта е българите да живеят по-богато, по-сигурно, с повече самочувствие, а Европейският съюз се явява средството за постигането на тази цел. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря на господин Вълчев.
Следващото изказване е на господин Юнал Лютфи.
Заповядайте, господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! По стечение на обстоятелствата е видно, че работата в днешния пленарен ден ще мине под знака на стратегическите външнополитически приоритети на България - членство в НАТО и в Европейския съюз. Това съвпадение показва, че тази тема пряко или косвено следва да пронизва оттук нататък дейността на всички държавни институции.
Тук е мястото да призова уважаемите колеги народни представители от всички парламентарни групи, когато заставаме на тази трибуна, да бъдем на висотата и отговорността на важността на проблема, който ние дискутираме днес. Членството в Европейския съюз е безусловна национална кауза. Налице е консенсус между всички политически сили и цялото българско общество за нейното постигане. Именно затова нито една политическа сила няма основание и право да претендира, че благодарение само и единствено на нейните усилия България е получила покана за преговори и че тези преговори между България и Европейския съюз са започнали по времето, когато страната е била управлявана от правителството на ОДС. Това го казвам с цел да внеса яснота, че в продължение на целия четиригодишен мандат на управлението на правителството на СДС темата за присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз беше експлоатирана само и единствено за получаване на политически дивиденти, които да доведат през следващите избори през юни 2001 г. евентуално до втори мандат за ОДС. Българският народ е мъдър обаче, дами и господа, не се поддаде на демагогията на предишните управляващи и разбра, че присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО не е по силите само на една политическа сила в България, дори това да е ОДС. Тази своя оценка и позиция българският избирател показа в изборите за Тридесет и девето Народно събрание.
Аз съм изненадан още повече, че след като колегите от ОДС говорят за ценностите на европейската партия, след като говорят, че са за европейски тип парламентарни взаимоотношения, днес бившият външен министър госпожа Надежда Михайлова задава въпроса защо има забавяне в преговорния процес между България и Европейския съюз. Минала е само година и половина от началото на преговорите и не е трудно за мен и някои колеги с по-дълъг парламентарен стаж да си припомним реално какво беше сторено от правителството на Иван Костов по този толкова важен проблем за България. Разбира се, не може да не се отчете решението за започване на преговорите, началото на самите преговори с Европейския съюз. Оттук нататък ми е твърде трудно да си спомня какво реално беше сторено по изпълнението на политическите и икономически критерии от правителството на Иван Костов и на външния министър на същото това правителство.
В докладите на Европейския съюз, както беше казано и от преждеговорившите, от началото на преговорния процес досега ясно и категорично отразяват какво не беше сторено по отношение на покриването на тези критерии, стоящи пред страните-кандидатки. С чиста съвест мога да заявя на базата на тези доклади, че нищо конкретно и съществено по изпълнение на тези критерии не беше сторено. Нима тогава бяха създадени реални условия за работеща пазарна икономика? Нима тогавашното правителство предприе решителни мерки за борба с корупцията? Нима правителството на Иван Костов направи необходимото, за да бъде преборена престъпността в страната? Нима точно тогава съдебната система не беше подчинена изцяло на изпълнителната власт, сиреч на правителството на Иван Костов? Нима свободата на словото и по-точно Българската национална телевизия и Българското радио не станаха рупори и глашатаи на СДС? Аз ще спра дотук. Следователно, нека да бъдем реалисти и когато всеки един от нас се качи на тази трибуна, да зададе въпрос първо към себе си - какво той реално е допринесъл за постигането на тази стратегическа цел и политическата сила, към която той принадлежи.
Категорично ще се противопоставя на всички опити на която и да е политическа сила да политизира и направи опит да приватизира усилията на всички политически сили, на всички държавни институции, на цялото българско общество по отношение на интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО. Защото това очакват от нас и отговорните фактори в Европейския съюз.
Коалиционното правителство, ръководено от министър-председателя Симеон Кобургготски, полага реални усилия за своевременното завършване на преговорния процес. Няколко думи за решението от Лакен, взето само преди няколко дни. Имам чувството, че колегите от СДС умишлено представят решението, което беше взето в белгийския град Лакен. В гореспоменатото решение не е взето окончателно решение за това, че през 2004 г. ще бъдат приети 10 държави, а България и Румъния ще бъдат поощрени и евентуално приети през следващата вълна. Това не е така. Ще бъдат приети до 10 страни. Нека да бъдем точни.
Апропо, от кого бяха наложени датите 2004 г., 2007 г.? От кого бяха наложени, уважаеми дами и господа? От Вас, госпожо Михайлова. Аз си направих труда да проверя в Министерството на външните работи аргументите и мотивите, които са наложили тези две дати - 2004 г. и 2007 г. Няма, госпожо Михайлова, такива аргументи. Така че ние не бива да се сърдим на никой друг освен на предишното правителство, което е наложило тези дати, а ние сега да се сърдим на Европейския съюз, че има изоставане в преговорите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Накрая искам да ви кажа, че точно заради това правителството на България е решено да изготви конкретна програма за водене на преговорите с Европейския съюз. България и българският парламент ще направят всичко необходимо за постигането на изискванията на acquis communautaire.
Искам да кажа и още нещо. Необходима е конкретна национална програма, да се провежда такава икономическа политика, която в крайна сметка да доведе до реален икономически растеж, да има реално подобряване на социалната сфера и постигане на по-висок жизнен стандарт. Всички институции и парламентът имат волята и решението да изпълнят това. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Заповядайте, министър Велчев.
Иван Искров (НДСВ, от място): Министър Велчев казва напоследък само хубави новини.
МИНИСТЪР Милен Велчев: И днес няма да е изключение, господин Искров.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се ще се съгласите, че процесът на европейска интеграция е неразривно свързан с общите усилия, които се полагат в нашата страна за икономически реформи и за създаване на условия за висок и устойчив икономически растеж в условията на непоклатима икономическа стабилност.
Напредъкът в тази посока постепенно ще доближи жизнения стандарт в България до този в Европейския съюз и ще направи присъединяването ни към Европейския съюз неизбежно. Ето защо усилията ни не бива да ползват за ориентир единствено бъдещото ни членство в съюза за сметка на всички други признаци на успехите ни в тази посока. Това как България бива възприемана от страните-членки, от бъдещите ни европейски партньори може да бъде прочетено в отношението към нас на международните организации, в които всички те членуват.
Категоричната оценка на Международния валутен фонд и на Световната банка ясно свидетелства за положителния заряд, който новото правителство е създало в отношенията с всички наши международни партньори, включително и страните от Европейския съюз. През миналата седмица и двете организации бяха изпълнени със задоволство, когато Международният валутен фонд коментира новото двегодишно споразумение за 300 млн. долара, а Световната банка изнесе данни в доклада си, показващи намаляване на бедността в нашата страна.
Подобна е и оценката на частния сектор. За успешната емисия еврооблигации се получиха поръчки за над 1 млрд. евро от инвеститори, а "Стандарт енд пуърс", една от двете основни рейтингови агенции, повиши рейтинга на страната на 2Б минус.
Тук е мястото да ви съобщя и една радостна новина от днес. Днес и другата от двете световни организации по кредитен рейтинг "Мудис", реши да повиши кредитния рейтинг на България. (Ръкопляскания в мнозинството и правителството.) След като в края на мандата на предишното правителство същата агенция промени перспективата пред българския рейтинг от стабилен на негативен, тя днес заяви следното. Разрешете да цитирам съобщението на "Мудис":
"Днес, 19 декември, "Мудис" взе решение да повиши кредитния рейтинг на България от Б2 на Б1. В съответствие с това решение и рейтингът на правителствените облигации е повишен на Б1. Перспективата пред тези рейтинги е стабилна."
"Мудис" заяви, че рейтингът се основава върху решителната реакция на новото правителство, дошло на власт през лятото на тази година, спрямо съществуващите външни ограничения. Бюджетът, неотдавна договорен с Международния валутен фонд и току-що приет от парламента, предвижда дефицит от 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2002 г. или около половината на това, което беше предложено от предходното правителство. В замяна МВФ се съгласи да сключи двегодишно финансиращо споразумение, което ще разкрие пътя за ново финансиране от официалните кредитори.
Заедно с това новото правителство се ангажира да ускори програмата за реформи, които бяха на практика замразени през 2001 г. Особено внимание се обръща на приватизацията на останалите в държавни ръце търговски дружества и дерегулацията на енергийния сектор като първа стъпка към неговата приватизация.
Правителството също така потвърди ангажимента си към членство в Европейския съюз и промени правилата на играта по отношение на повишена прозрачност и борба с корупцията и има намерение по-активно да решава проблемите, свързани с високия държавен дълг.
Перифразирайки известната поговорка, дами и господа, мисля, че когато кредитните агенции говорят, и боговете мълчат. (Ръкопляскания в мнозинството.)
По този случай ще си позволя след този дебат да ви поканя на чаша шампанско в клуба. Наистина може би ставам банален вече с това шампанско, но нека си пожелаем да имаме повече поводи за това. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър. Всеки път сте "Добре дошъл!" в парламента, когато носите такива добри новини.
Уважаеми народни представители, искам да ви обърна внимание, че Коалиция за България изчерпа своето време, ДПС също изчерпа своето време, ОДС разполага с 4,5 мин. пленарно време, Национално движение Симеон Втори - с 21 мин.
Понеже часът е 16,00, ще си позволя да опитам да спра времето. Помолих народния представител Димитър Стефанов от НДСВ да се откаже от изказването си, което да се приеме като един добър знак.
Разбира се, ОДС разполага с още парламентарно време и ако иска да го използва, винаги може да го направи, аз с удоволствие ще дам думата. Но все пак нека да дадем възможност и евентуално от правителството да вземат отношение, за да не удължаваме ненужно дебата. Обръщам се към Национално движение Симеон Втори да не използваме докрай нашите възможности.
Дали има желание от ОДС да използват тези 4,5 мин., с които разполагате?
Господин Младенов, заповядайте.
Николай Младенов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, членове на кабинета и народни представители! Аз искам да започна не с написано изказване, а с благодарност към господин Даниел Вълчев, защото той, за разлика от много други, които говориха преди него от управляващата коалиция, разбира за какво става въпрос и разбира трудната среда,в която се намира България, преговаряйки с Европейския съюз. В тази същата трудна среда обаче, господин Вълчев, в която сега се намираме, в която Вие смятате, че България е поставена отдавна - за формулата "10 + 2", в тази трудна среда правителството на ОДС успя да започне преговори с Европейския съюз. В тази трудна среда успяха да бъдат свалени визите, в тази трудна среда успяха да бъдат написани позициите на България по различните глави за преговорите и голяма част от тях да бъдат затворени, и голяма част от тях да бъдат оставени на вашето правителство, за да можете успешно да продължите да водите тези преговори.
Но мен ме е страх, уважаеми колеги, че ние тук имаме различно разбиране за проблемите на европейската интеграция. Защото това, което чухме за последните няколко седмици, в периода, в който отговорът на нашия въпрос беше забавен и ни беше отказан дебат, който беше отложен няколко пъти, ние чухме различни тези, които ни водят до един извод и това е, че ние имаме различно разбиране за проблемите на европейската интеграция. Ако много от вас си мислят, че те вървят по някакъв автоматичен начин, те не вървят по автоматичен начин. Те вървят с много усилия на правителството и на парламента. За съжаление до този момент с действията, тезите, изказани дотук, с бездействията на управляващото мнозинство аз не мога да видя, че има това разбиране за европейската интеграция, което ни позволява да вярваме, че има единно действие на институциите в България.
Погледнете колко закони бяха забавени, уважаеми господа, закони, сложени в правителствената програма за управление, закони, забавени в този парламент, защото ние отделихме два месеца на Закона за хазарта и на Закона за радиото и телевизията!
Погледнете, уважаеми господа, тезата за политическото и икономическото членство, ако мога така да я нарека - тази абсурдна теза! Стигнахме до тази ситуация, в която дори и германският канцлер господин Шрьодер се наложи да каже, че подкрепя реформите в България по пътя ни към Европейския съюз, вместо да каже, че подкрепя България по пътя към Европейския съюз.
В тази същата среда, уважаеми колеги, в тези 100 дни, в които правителството имаше своята най-успешна външна политика - мисля, че така беше казано някъде - в тези 100 дни беше ясно, че България отива към формулата "10 + 2". И ние видяхме едно бездействие, видяхме една неспособност на тези, които се занимават с външната политика на България, да направят нещо по този въпрос. В същата тази среда преди една година бяха свалени визите за България.
Повярвайте ми, аз съм притеснен - и го казвам най-искрено, и го казвам най-загрижено - за бъдещето на тази страна. Защото аз си спомням 1997 г., когато излезе първият доклад, госпожо Бокова, и Вие си спомняте този момент, когато излезе този доклад и се каза, че България няма перспектива да започне преговори с Европейския съюз. България започна тези преговори в 1999 г. И аз не искам в 2001 г. заради действията и бездействията, били те целенасочени или нецеленасочени, България да загуби тази перспектива. За съжаление обаче мисля, че България я губи. И господин Вълчев също добре осъзнава това в петте точки, които той посочи, че са важни за българската интеграция в Европа. Вторичното пакетиране, както той го нарече, за съжаление вече е факт.
Голяма е борбата България да се отдели от други страни. Голяма е, колеги. Много голяма. Тя е изключително тежка, защото средата, в която ние трябва да работим като страна, не задължително е благоразположена към националните интереси и амбиции на България. В тази среда ние трябва да бъдем отговорни и да защитаваме тези позиции, да защитаваме тезата като отговорни политици, че България трябва да бъде оценявана по собствените си критерии. По отделни критерии да бъде оценявана по нейния път, не да бъде пакетирана. Правителството не успя да защити тази теза. Не успя и затова ние стигнахме до Лаакен и оттук нататък ще ни е много трудно.
Аз призовавам всички вас, както моите колеги в опозицията, така и управляващите отляво, нека всички заедно да работим оттук нататък, за да направим така, че България да излезе от тази дупка, за съжаление, в която тя влезе. Но трябва да ви призная, че аз не съм обнадежден, че това ще се случи. Не съм обнадежден наистина. (Шум и реплики от НДСВ и ДПС.) Основната причина, поради която аз не съм обнадежден, мисля е, че ние имаме различни разбирания за европейската интеграция. Ако за някои тя е самоцел или я слагат в приоритетите на външната политика, то за нас това е единственият начин, с който България да се пребори с проблемите на бедността. Не може да бъдат разделени тези две неща, уважаеми колеги. Не може да кажете, че първо ще се борим с бедността, а после ще се борим за европейска интеграция. Нещата са дотолкова свързани, че ние нямаме алтернатива. Всичко друго е лъжа, всичко друго е измама. (Ръкопляскания за прекъсване и тропане по банките от НДСВ, ДПС и КБ; ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Младенов.
Искам да обърна внимание, че господин Младенов също пресрочи времето с една минута, но аз не му направих забележка. Така че искам да имам еднакво отношение към всички политически сили, представени в парламента.
Думата за реплика има господин Даниел Вълчев.
Даниел Вълчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Младенов! Аз благодаря за тези добри думи, които бяха казани за мен, но се чувствам длъжен все пак да направя някои малки разграничения.
Аз претендирам, че разбирам за какво става дума, така както и моите колеги от мнозинството разбират за какво става дума, така както без съмнение и правителството много добре разбира за какво става дума в европейската интеграция. Тук не става въпрос за това, че едни разбират, а други не разбират. Ние всички разбираме.
Второто уточнение, което искам да направя, е, че действително пред България стоят тежки за решаване въпроси. Има много предизвикателства. Аз призовах, а общо взето и повечето оратори призоваха, ние с общи усилия да се опитаме да ги разрешим, независимо дали правителството е от Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи или на БСП, или на СДС, или на който и да е друг. Независимо колко време ще продължи този процес на присъединяване, ние трябва да бъдем единни, ние трябва да вървим в тази посока.
Това, което аз обаче не приемам и държа да се разгранича, е, че вие твърдите, че правителството не прави достатъчни усилия в тази посока, а аз твърдя тъкмо обратното. Аз твърдя, че правителството прави тези усилия и ние трябва да го подпомогнем в тези усилия. Това е много важно разграничение.
И последното, което искам да кажа, нека краят на този дебат да не върви по посока кой какво е пропуснал, а по-скоро да видим, отново призовавам, кои са предизвикателствата пред нас и как заедно можем да ги преодолеем. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Вълчев.
За да бъда с еднакво отношение към всички, ще дам и на Коалиция за България една кратка възможност за съвсем кратка реплика, тъй като дадох ....
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Нали нямат повече време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много ви моля! Обяснявам. На ДПС бях толерантен да дам възможност малко след 60 мин. Същата възможност дадох и на ОДС. Понеже Коалиция за България не е ползвала това толерантно отношение и господин Кирилов иска съвсем кратка реплика, затова му давам тази възможност. Дупликата не влиза във времето. Така че господин Младенов ще има възможност след репликите да вземе отношение.
Заповядайте, господин Кирилов.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин премиер, господа министри, дами и господа народни представители! Господин Николай Младенов е уважаван колега в Комисията по европейска интеграция и, бих казал, аз се радвам, че колеги от СДС с неговата младост и необремененост все пак защитават малко по-умерено една теза, която все повече навлиза в задънена улица от страна на Съюза на демократичните сили.
Струва ми се, уважаеми колеги отдясно, че все повече се налага мнението, че ако някога, някъде се чувстват застрашени властовите интереси на СДС, моментално се издига лозунгът: "Демокрацията е в опасност! Евроинтеграцията е в опасност! НАТО е в опасност!"
Моля ви да не ме възприемате предубедено. Ще дам един точен пример, когато все още нищо не беше ясно. Когато току-що изборите бяха минали и не друг, а вашият главен преговарящ подаде демонстративно оставка, като тогава веднага каза, че това правителство, така или иначе, няма да води политиката на предишното, в разрез с уверенията на това правителство. Аз не бих желал да се явявам защитник на това правителство, аз съм също от опозицията. По същото време оставка демонстративно от Брюксел подаде вашата посланичка. Нека да покажем грижа за европейската интеграция малко по друг начин, от малко по-принципни позиции, тогава ще ви разберем, тогава ще разберем и аргументите, част от които ние ги разбираме, включително и това, което каза господин Младенов.
Но бих желал точно тук вие да успеете да се разграничите от тази пагубна политика на партизиране на политиката към Евросъюза и към НАТО и на създаване на някаква идентичност, която е несъмнено вредна за България. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Младенов, имате възможност да вземете отношение по направените две реплики.
Николай Младенов (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател и правителство! Уважаеми колеги! Моята дуплика е към господин Вълчев. Защото, ако обърна внимание на тезата, която извади господин Кирилов, ще принизя европейската интеграция, което не бих искал да правя.
Господин Вълчев, аз мисля, че правителството трябваше от деня, в който излезе годишният доклад на Европейската комисия за България, да предприеме изключително енергични, бързи, видими мерки, с които да подкрепи индивидуалното третиране на България. Ние това с Вас сме го коментирали в Комисията по европейска интеграция и за нуждата от приемане на обща позиция на това Народно събрание по отношение на конвента за бъдещето на Европа и по линия на консенсуса, който имаме тук, за присъединяването ни към Европейския съюз. Това, за съжаление, не се случи. Аз не искам за звуча критично, аз искам да помоля най-учтиво и най-мило цялото народно представителство, събрано в тази зала, оттук нататък да бди за тези неща, да бди за тези интереси на България - не за политическите, не за кой какво би казал и какво бил назначил, господин Кирилов, а за това, което е свързано с бъдещето на тази страна. Защото аз не съм отдалеч и не съм тук за кратко. Аз ще живея в тази страна и искам тази страна да върви напред към Европейския съюз.
Румен Овчаров (КБ, от място): Коя е тази страна?
Николай Младенов: Ако представителите отляво не знаят коя е тази страна, не съм аз човекът, който ще им каже.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Кажете коя е.
Николай Младенов: Мога ли да направя едно процедурно предложение, уважаеми господин председател? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много ви моля!
Николай Младенов: Правя процедурно предложение решението, което е внесено от 50 народни представители от Парламентарната група на ОДС, да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Така или иначе, това не се нуждае от процедурно предложение, тъй като то поначало си влиза в процедурата. Така че, това е въпрос, който не подлежи на гласуване.
Уважаеми госпожи и господа! Има думата министър Паскалев.
Заповядайте, министър Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да кажа, че този дебат е излишен, да кажа, че този дебат е вреден. Този дебат е вреден, защото чрез този дебат ОДС се опитва да докаже, че правителството на Република България не работи за интегрирането й с Европейския съюз. Затова този дебат е опасен за България.
България няма нужда от дебат. България има нужда от непрекъснат диалог, който да се осъществява между изпълнителната и законодателната власт, между централната и местната власт, между властта и неправителствените организации. Това е, което е необходимо на България. (Ръкопляскания.)
Позволете ми, господин Младенов, да кажа и още нещо. Не само, че правителството прочете внимателно Доклада на Европейската комисия, много внимателно се запознахме с политическите критерии, касаещи правата на човека и уважението и защитата на малцинствата, и икономическите критерии, касаещи борбата с корупцията, административната реформа и съдебната реформа.
Много бързо правителството на Република България прие няколко изключително важни, според мен, документи. Това са документите, свързани със стратегията за реформата в съдебната система, предприсъединителната икономическа програма на правителството на Република България, приети на 22 ноември. Тоест, българското правителство много сериозно е чело, анализирало, дискутирало и взело решения за конкретни действия по проблемите, посочени в Доклада на Европейската комисия.
Ще си позволя да кажа и още нещо. Преди малко се говореше за това, че всички ние сме безкрайно загрижени България да стане член на Европейския съюз. И аз задавам въпроса: колко от народните представители на ОДС направиха конкретни предложения пред който и да е министър от този кабинет в посока приближаване на България към изискванията на Европейския съюз?
Ще си позволя да кажа и още нещо. Българското правителство прие и още нещо - стратегия за управление на предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз. България е първата държава, която направи това. И при своето посещение в Брюксел запознах комисаря Берние с позицията на българското правителство и тази позиция получи адмирации.
Ще си позволя да кажа и още нещо. Не само теоретично, не само пропагандно това правителство работи за присъединяването на България към Европейския съюз. То работи конкретно. И тук има специалисти, експерти в това Народно събрание, които ще оценят, че България получи правото да кандидатства с конкретни проекти по ИСПА не само на двете годишни сесии, а по всяко време на годината, че България получи правото след тази среща да представя пред Европейската комисия проекти под 5 млн. евро, което дава възможност на регионалните структури и малките общини да кандидатстват със свои конкретни проекти, касаещи подобряване условията на живот на гражданите в Република България.
Ще си позволя да кажа и още нещо. Смятам, че във всяка една ситуация, която ни предстои оттук нататък във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз, ние сме задължени да работим заедно в една ясна диалогична форма, а не в условията на политически пропагандни дебати.
Затова именно Министерството на регионалното развитие и благоустройството организира през месец януари в 6-те района за планиране на Република България срещи с всички областни управители, кметове, председатели на общински съвети, браншови организации, неправителствени организации, на които срещи си поставяме две цели.
Първо, да изложим всички проекти, по които българските институции могат да кандидатстват пред Европейския съюз, за да получат финансиране по Програма ФАР, ИСПА и САПАРД, за да може тази неблагоприятна ситуация от 2 на сто усвояване на средствата да бъде доведена до 4 на сто или защо не повече, както каза госпожа Бокова.
Бих искал да ви помоля за следното. Нека да не забравяме, че негативните дебати са негативни за България, не за някого друг. Позитивните дебати са позитивни за България и аз призовавам всички политически сили да подкрепят и обединят усилията си за присъединяване на България към Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър Паскалев.
Има думата господин Антон Станков, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми депутати! Приготвил съм си една папка, но изказването ми не е в тази папка. Тази папка е пълна със забележките към съдебната система. Тези забележки не са факт от тази година, а констатациите в доклада за 2001 г. не са променени от тези за 2000 г., не са променени от тези за 1999 г., оттогава, откогато сме заявили, че искаме да станем членове на Европейския съюз.
Изцяло подкрепям това, което каза вицепремиерът Паскалев. Този дебат е ненужен.
В същото време този дебат много ясно извежда една идея, един основен проблем на българското общество сега и това не е проблем само в Народното събрание, това е проблем на нашето общество. Проблемът за евроинтеграцията не е външнополитически, а проблемът за евроинтеграцията е вътрешнополитически. И ако трябва да си дефинираме проблема, това е, че българи пречат на българи. Заради това България няма да върви напред. (Ръкопляскания в залата.)
Искам да попитам с какво се промени докладът по повод на недействащата, неработеща съдебна система? Може би няма кой да ми отговори.
Аз само ще ви кажа в няколко изречения какво направихме ние за почти 5 месеца работа.
Няма да броя забележките. Ще кажа какво сме направили.
Изготвихме стратегия за съдебната реформа. Тази стратегия за съдебната реформа беше гласувана като решение на Министерския съвет. Тази стратегия за съдебната реформа беше разпространена в съдебната система и бе обсъдена с нея. Тази стратегия за съдебна реформа бе обсъдена с Висшия съдебен съвет. Изготвихме план за действие по стратегията за съдебна реформа. В момента предстои да го внесем в Министерския съвет след подробна финансова обосновка. Направихме донорска среща. Готвим донорска конференция. Подготвили сме законопроект за промени в Закона за съдебната власт. Готвим законопроекти по всички процесуални закони. Готвим промени в гражданско-процесуалните закони и по-точно - съдебното изпълнение.
Питам: какво стана от времето, когато аз бях съдия, когато СДС заяви, че желае да се евроинтегрираме? С повечето вас, уважаеми колеги от СДС, сме единомишленици. Имахте възможността да ме изслушате в Комисията по правни въпроси по стратегията за съдебна реформа. Нещата сме ги обявили и ще ги направим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станков.
Думата има господин Атанасов - министър на образованието и науката. Заповядайте.

МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Искам да ви кажа, че Министерският съвет на Република България в момента е пред вас не защото е изоставил своята работа, особено тази, която е свързана с евроинтеграцията, а защото иска да каже на всеослушание пред вас, пред българската общественост какво е направено през тези няколко месеца в посока на това да приемем възможността за по-интензивно интегриране към структурите на Европейския съюз.
Ще се огранича само с това, което е направено в Министерство на образованието и науката.
Искам да обърна внимание, че като наследство в Министерство на образованието и науката имаше една изключително тромава Дирекция "Международно сътрудничество". В момента това е най-активната дирекция. Тя се нарича "Международно сътрудничество и евроинтеграция". В тази дирекция съществува отдел, който обедини всички европейски програми, по които работим в момента и по които имаме зелена улица, за да продължим своето сътрудничество с европейските структури.
В Министерството на образованието и науката функционира второстепенно звено, наречено Агенция "Сократ". Не зная по каква причина, но от предишното управление за Агенция "Сократ" не е изплащан никакъв членски внос, не е представен отчетен доклад пред Европейската комисия за 2000 и 2001 г. Агенцията заработи на 3 септември 2001 г. и в момента активно подновяваме всички контакти с Европейската комисия.
Онези от вас, които не са имали възможност да обърнат внимание на това, защото медийното пространство понякога е доста наситено, в Министерството на образованието и науката беше проведена седмица "Коменски", която обедини всички деца, учители и колективи, които са работили със свои проекти и са спечелили проекти в Европейската комисия.
Позволете ми накрая да подчертая още нещо. Министерство на образованието и науката издигна инициативата за обявяване на една от следващите години като европейска година на образованието. Тази инициатива е инициатива на българското правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Атанасов.
Има думата министър-председателят на Република България господин Симеон Сакскобургготски. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подхождам към днешния дебат с преки лични впечатления и положителни емоции от приключилия в края на седмицата Европейски съвет. В Лакен страните-кандидатки бяха поканени да участват от 1 март 2002 г. в представителен конвент и със свои идеи да допринесат за един още по-силен и ефективно действащ Европейски съюз.
За Република България се разкри възможността да влияе върху бъдещото институционално развитие на Съюза на равнопоставена основа и да представи гледната точка на ключови национални и регионални интереси. На първо време и в друг контекст ще пледираме за такава програма на Европейския съюз за подпомагане на България, която да съответства на подготвената от правителството стратегия за ускоряване на присъединяването към Европейския съюз.
Тези виждания намират разбиране, както показа дипломатическият диалог на правителството и моите лични срещи с колеги от Европейския съюз. Показателна е препоръката на белгийския премиер и председателстващ Съвета Ги Ферхорнщат румънците и българите да бъдат приети в европейския дом и да им се помогне икономически по познатата в Европейския съюз схема, независимо, че това ще е по неговите думи най-амбициозният социален проект на нашето поколение.
Европейският съвет в Лакен ще се запомни и с това, че начерта ясен маршрут за развитие на Европейския съюз, който в близко бъдеще ще бъде поставен на конституционна основа и ще е способен да изпълни историческата задача за обединение на Европа.
Взети бяха също решения относно по-нататъшно интегриране на европейската политика за вътрешна сигурност и правосъдие и относно привеждане в оперативна готовност на първите европейски структури за управление на международни кризи.
Относно разширяването на Европейския съюз акцентът бе поставен върху официалната констатация, че то е необратимо. За България след Лакен остава да се доизясни кога тя да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вярно е, че Съветът спомена поименно само десет страни-кандидатки. Вярно е също обаче, че тези десет страни - все наши приятели и партньори, са вероятните, но все още не окончателни кандидатури за членство до 2004 г. На България бе даден ясен знак за насърчение и подкрепа да приключи преговорите за присъединяване в разумни срокове.
Решението за отлагане с няколко дни на парламентарния дебат по европейската интеграция се оказа сполучливо, тъй като получихме възможност да изпълним дискусията с предметност, съдържание и перспективи, които иначе бихме пропуснали. Днешният дебат ме изпълва с удовлетворение, както и с идеи за нов тип партньорство, взаимна информативност и консултации между Народното събрание и Министерския съвет по въпроси на интегрирането ни в Европа. Повече и добре структурирани парламентарни и обществени дискусии биха допринесли за формиране на най-подходящи български позиции в преговорите и взаимодействието с Европейския съюз.
Правителството съдейства за това проблематиката на европейската интеграция да става все повече обект на интерес и дейност на местната власт. Бих искал да видя в областните и общинските управи двигател за усвояване на европейските норми на граждански отношения, добра публична администрация, бизнес и развитие във всеки регион на България. Участието на граждански сдружения, браншови организации, делови и културни клубове на този етап е особено полезно за изпълнение на критериите за членство в Европейския съюз. Справянето с предизвикателствата на европейската интеграция ще означава и успех на гражданското общество у нас.
Докладът на Европейската комисия за България за 2001 г., на който също се позоваха редица оратори, е убедително доказателство за управленска приемственост по интеграционната политика. Моралът на обществената сила и правителството, което имам чест да възглавявам, изискват да подчертая постиженията в движението ни към Европа, които са дело на предходното правителство: откриването на редица глави от преговорите с Европейския съюз, преодоляване на Шенгенските визови ограничения и принос към регионалната стабилност в Югоизточна Европа. Същевременно ние очакваме от всички парламентарни сили същото надпартийно отношение и спрямо действията на днешното правителство за каузата на българската интеграция в Европа. Тук имам предвид не само споменаваните вече стратегия за реформа на съдебната система и стратегия за борба с корупцията, а най-вече последователните усилия на правителствените органи да приложат европейско законодателство и европейски норми на поведение в критични звена на държавната администрация като митници, полиция и данъчни служби.
Логиката на правителствените действия е ясна и предвид обстоятелствата безалтернативна. Страната се нуждае от безкомпромисни мерки за рязко ограничаване на сивата икономика и корупционните практики, което от своя страна ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат.
Политическото насърчение, което получихме в Лаакен има същия ефект. Доверието на чуждестранни инвеститори към нас обективно ще нарасне. За гражданите на страните-членки Европейският съюз е източник на сигурност и просперитет. При изходните икономически параметри на кандидат като България постигането на тези цели минава задължително през осигуряване на достатъчно външни инвестиции и решителни структурни и управленски реформи в националната икономика и администрация.
Ето защо в този националноотговорен план разглеждаме приемствеността, уважаеми госпожи и господа народни представители.
По същия начин стои и въпросът за другия основен външнополитически приоритет - приемането ни в НАТО. Днес България се намира в благоприятна позиция, когато всички парламентарно представени сили са единодушни в поддържането на правителствената линия за присъединяване към Северноатлантическия договор още догодина. Макар че поради обективни причини сутринта не можах да взема участие в обсъждането на декларацията, сега искам да подчертая, че този консенсус би трябвало да се превърне в принципна и последователна подкрепа за всички организационни и технологични реформи, които по преценка на нашите военни специалисти трябва да бъдат извършени до Срещата на върха на НАТО в Прага през ноември 2002 г.
От тази висока трибуна бих желал да приветствам изразената от новоизбрания президент господин Георги Първанов категорична подкрепа за присъединяването на страната ни към Европейския съюз и НАТО в кратки срокове. Правителството на Република България ще направи всичко по своите сили да съхрани и умножи ценния капитал на политическо единомислие, да се надяваме, и единодействие между парламентарната, президентската и изпълнителната власт по европейските и евроатлантическите приоритети на българската външна политика. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател. Приключихме дебата.
Сега на вашето внимание са две проекторешения, внесени от групи народни представители.
Първото проекторешение е с вносители Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер, Димитър Абаджиев, Николай Младенов, Иван Иванов, Кина Андреева и Васил Паница. Искате ли да представите проекторешението? (Реплики от ОДС: "Няма нужда.") Имате го раздадено.
Следващото проекторешение е на народните представители Даниел Вълчев, Юнал Лютфи, Лютви Местан, Гергана Грънчарова, Иван Искров и Валентин Церовски. То е раздадено предварително по същия начин.
Ще ги подложа на гласуване по реда, по който те са постъпили.
Моля, гласувайте първо проекторешението с вносители Екатерина Михайлова и група народни представители, както ги прочетох първоначално.
Гласували 215 народни представители: за 48, против 89, въздържали се 78.
Проекторешението не се приема. Благодаря ви.
Моля, гласувайте следващото проекторешение, внесено от народния представител Даниел Вълчев и група народни представители.
Гласували 211 народни представители: за 207, против 1, въздържали се 3.
Проекторешението се приема. (Продължителни ръкопляскания.)
Господин Соломон Паси, заповядайте.
МИНИСТЪР Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю! Господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Смятам, че за един ден да се получат два пъти такива забележителни гласувания в българския политически парламент това е наистина една интелектуална революция и аз искам да благодаря на целия парламент! (Ръкопляскания.)
Искам да благодаря на целия парламент за тази могъща подкрепа на нашата външна политика.
И една тема, която не е формално свързана с другите две, по които говорихме. Както вече сте научили от пресата, по поръчение на правителството довечера заминавам на посещение в Либия. Смятам, че това е една от най-отговорните ми мисии. Обръщам се към вас с молба да ми стискате пръсти, палци, и да мислите добре. И всеки един от вас да се помоли на своя бог за успех в мисията! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, министър Паси.
Понеже проекторешението, което вече стана решение на Народното събрание, не беше прочетено в Народното събрание, то ще бъде неразделна част от стенографския протокол така, както е представено.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да закрия днешното продължило твърде дълго пленарно заседание, но плодотворно, искам да направя само три съобщения.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство е имала намерение да проведе редовното си заседание на 19 декември от 16,30 ч., преди 15 минути. Вероятно ще го направи веднага след заседанието. Заседанието е на пл. "Александър Батенберг" в зала 238.
По-съобразителни са били от Комисията по енергетика, които насрочват днес заседание от 17,00 ч. в зала 42 пак на пл. "Александър Батенберг".
А най-съобразителни са били от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които отменят днешното заседание на комисията. (Смях.)
Следващото пленарно заседание е утре, 20 декември 2001 г., от 9,00 ч.
Благодаря ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,45 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Сийка Димовска

Иво Цанев