Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-02-06

Председателствал:  председателят Йордан Соколов 

Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител господин Кемал Еюп, да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Днес беше насрочено извънредно заседание на Народното събрание с дневен ред точка единствена:
ПАРЛАМЕНТАРНО ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА В СТРАНАТА И МЕРКИТЕ ЗА НЕЙНОТО ОВЛАДЯВАНЕ.
Има предложение с едноминутно мълчание и ставане на крака да почетем паметта на трагично загиналата 16-годишна ученичка Елеонора Димитрова. (Всички народни представители стават на крака в едноминутно мълчание.) Благодаря на всички.
За процедура има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение днешното заседание да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
И второ предложение - в залата да бъде поканен главният прокурор господин Филчев и ген. Славчо Босилков, главен секретар на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има решение, те са тук.
Има ли някой срещу тези предложения?
Моля, гласувайте предложението заседанието да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 214 народни представители: за 213, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението в залата да бъде поканен главният секретар на Министерството на вътрешните работи ген. Славчо Босилков.
Гласували 182 народни представители: за 179, против няма, въздържали се 3.
И това предложение е прието.
Моля квесторите да поканят ген. Славчо Босилков в залата.
Има внесени два проекта за решение за процедурни правила за изслушване на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието на Република България - от Александър Томов, председател на Парламентарната група на Евролевицата, и от Пламен Марков, заместник-председател на Парламентарната група на СДС. Раздадени са.
Някой желае ли да се изкаже по тези предложения?
Има думата заместник-председателката на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Когато предложихме извънредното заседание за изслушване на министрите на вътрешните работи и правосъдието и към това колегите от СДС добавиха и министър-председателя, ние предложихме и процедурни правила за провеждане на изслушването. Базираме се на съответните текстове от правилника и искаме днешната ни работа да бъде ефективна. Затова предлагаме най-напред да чуем информацията по предварително зададените въпроси, с която ще ни запознаят министър-председателят и министрите. След това сме предложили всяка от парламентарните групи и независимите депутати да могат да зададат по един уточняващ въпрос.
Виждам, че колегите от СДС са предложили по три въпроса. Но това означава днес цялото време да премине във въпроси и отговори, което според нас няма да бъде продуктивно.
Затова т. 3 в нашите процедурни предложения е разисквания съгласно чл. 44 от правилника. Всяка група има по 30 мин., както и независимите. То може да се увеличи до 40 мин. Това означава да можем да използваме пълноценно времето, за да можем да приемем най-накрая и съответните решения. Ние дори сме склонни да не се отива на допълнителни въпроси, ако това ще отнеме времето на парламентарните групи за разисквания.
Така че поддържаме нашите процедурни правила и предлагаме на колегите от СДС да се откажат от задаването на три допълнителни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател! Направеното предложение на Съюза на демократичните сили за процедурни правила за един парламентарен дебат по престъпността са по-скоро правила за едни монолози на трима министри. Министрите могат да говорят неограничено, с часове, а по правилата на парламентарните групи се предоставят 3 по 3 или общо 9 минути за въпроси. Моля ви, не превръщайте народните представители практически в неми политически слушатели. Тези правила, които ни се предлагат от СДС, всъщност противоречат на принципите, залегнали в нашия правилник. Не се дава възможност даже на народния представител, който е задал въпроса, да изрази становище по отговора на министъра.
Затова предлагам в тези правила, които са внесени от Съюза на демократичните сили, ако се приемат, в т. 3 да се добави: "Министър-председателят и министрите отговарят на зададените допълнителни въпроси по т. 2, като народният представител има право на реплика до 2 минути". Това е и практика по чл. 77, ал. 2 от нашия правилник.
В т. 4 - "Гласуването на проект за решение на Народното събрание във връзка с проведеното изслушване да се добави "като дебатите се проведат по реда на чл. 44 от нашия правилник". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! В днешния ден ние сме взели решение през миналата седмица да бъде проведено изслушване. Тоест, ние се намираме в регламента на глава осма от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 92 и следващите. В приетия от нас дневен ред не фигурира точка в дневния ред - приемане на решение на Народното събрание. Поради което и аз оттеглям т. 4 от предложените от Парламентарната група на СДС процедурни правила, т.е. днес ние трябва да проведем изслушване на министър-председателя, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи, след което не мога да се съглася, че задаването на три допълнителни въпроса по темата, която е на днешното заседание, по някакъв начин би затруднило или би опорочило заседанието. Напротив, мисля, че днешното изслушване трябва да обхване абсолютно всички аспекти на дискутираната тема, поради което и задаването на три допълнителни въпроса от всяка парламентарна група плюс три въпроса на независимите народни представители дава възможност да се обхване темата изцяло, да се добие нужната информация от народните представители, която информация е изключително важна, за да можем да проведем една сериозна дискусия, един сериозен дебат в следващо пленарно заседание и да приемем адекватно решение на необходимостта на ситуацията в настоящия момент. Поради което оттеглям т. 4 от предложените процедурни правила, т.е. днес да проведем единствено и само изслушването на министър-председателя и двамата министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! В моята представа на народен представител, която в този случай съвпада с мнението на обществото, днешното заседание е обявено за разискване по темата на престъпността. Нюансираната формулировка на извънредното заседание - изслушване - не променя същността на действието, което трябва да се развие днес. Какво значи да се изслуша, без да се приема решение? Това съществува в три други държави, изрично предвидено в техните конституции и правила и в техните правилници за дейността на Народното събрание. Там се казва изслушване или дебат, само вот или без гласуване. Ние не сме го възприели това, аз съм настоявал в други случаи, но сега, когато се разисква един принципен и толкова чувствителен за цялото общество въпрос, да се въвеждат нови и екстравагантни правила, просто не само не заслужава, мисля, че не сме и зрели като зала да ги възприемем за първи път у нас.
За какво става дума? Изслушват се министър-председателят и други министри - това е предвидено в правилника и в Конституцията. И никаква нужда от специални правила за това няма. Има един начин на работа на Народното събрание, на неговата дейност - това е обсъждането. Изслушва се някой и се обсъжда. След като нямаме при нас възможността изслушване и дебат без гласуване, очевидно трябва да се приеме и решение. Няма нужда това решение да бъде непременно внесено от господин Марков, за да имаме повод да го направим. И други са внесли такива решения, виждате ги на масата пред себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Смятам, че място за допълнителни разпоредби в правилника няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГИНЬО ГАНЕВ: ... тъй като това не е неуреден от дейността на Народното събрание и от неговия нормативен акт проблем.
И, второ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганев!
ГИНЬО ГАНЕВ: Колкото и да ми изтече времето, господин председателю, парламентаризмът в целия свят и у нас има една дефиниция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганев! (Изключва микрофоните. Народният представител Гиньо Ганев завършва изказването си пред изключен микрофон.)
За процедура има думата господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Бих искал да изразя нашето учудване, че ни се поднася едно проекторешение, в което се съдържат правилата, по които трябва да премине днешният дебат за престъпността. Убеден съм, че всички ние, включително и колегите от Съюза на демократичните сили, не така желаем да премине този дебат - да има едно изслушване от министър-председателя и от двамата уважавани министри, след това да сведем всичко до задаване на три конкретни въпроса, на които ние знаем отговорите, и с това да приключи днешният дебат.
Колеги, нека да отговорим на това, което очаква обществото. Трябва да проведем един искрен, истински открит дебат. Убеден съм, че от това ще има полза и правителството, и премиерът - да се чуят становищата от тази трибуна на всички парламентарни групи в рамките на 40 минути на всяка една парламентарна група, както сме провеждали дебати по всички важни за страната и нацията проблеми. Убеден съм, че тогава парламентът ще изпълни своето предназначение.
Затова, господин председател, предлагам да се приеме процедурата за провеждане на дебат съгласно правилника, който казва, че всяка парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: ... разполага с време съобразно пропорционалното разпределение на времето на отделни парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да се подложи на гласуване моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже всички изказващи се се позовават на правилника, аз ще си позволя да припомня правилника. Днешното заседание е извънредно. Съгласно чл. 34, ал. 3 от нашия правилник Народното събрание може да проведе извънредно заседание по предварително обявен дневен ред. Дневният ред не само беше предварително обявен, той беше и гласуван и съдържа точка единствена - само изслушване. Досега Тридесет и осмото Народно събрание веднъж е провело изслушване - на 3 август миналата година. Приети са процедурни правила за изслушване и имаше изрична точка в дневния ред, чета: "Приемане на решение по изслушването на министър-председателя." Такава точка днес не съществува, така че е излишно по-нататък да спорим може ли да има дебат и може ли да има решение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Залата може да реши отново!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да реши нещо срещу правилника, господин Лютфи! Не може да го реши, няма да бъде поставено на гласуване.
Има дори внесен един проект за решение във връзка с изслушването от народната представителка Татяна Дончева. То е внесено на основание чл. 71, ал. 1 от правилника с една допълнителна молба - тя се коригира и казва: поради допусната техническа грешка да се чете чл. 73, ал. 1 от правилника. Именно този текст предвижда, че проект за решение, декларация, обръщение се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от получаването им. Така че аз съм разпределил на съответната водеща комисия, това е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, този проект за решение.
За процедура има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, нашият колега господин Марков каза, че в днешния дневен ред не може да се вземе решение, защото не било обявено. Но тогава ние не можем да вземем и решение за процедурни правила. Как можем да вземем решение за процедурни правила, а не можем да вземем никакво друго решение? Аз не мога да разбера логиката на тези господа. Вие казвате: днес не можем да вземем никакво решение, защото в дневния ред не се предвижда вземане на решение. Е, как ще вземем решение за процедурни правила? Обяснете ми тази логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Веднага мога да Ви обясня. Решения по процедура винаги могат да се взимат и винаги могат да се правят, дори когато те не са в дневния ред. Такива бяха и досегашните изказвания по процедура.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Къде го пише това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пише го в правилника, ама не четете правилника.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Вие прочетете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Може и да не разбирам аз нещата, но днес важната тема е борбата с престъпността. Има ли някой, който да не се съгласи, че пряко отношение към престъпността има не само МВР, бих казал, дори не толкова МВР, колкото още няколко институции - прокуратура, съд и следствие. Ние днес ще изслушаме уважаемия господин министър на вътрешните работи, ще чуем и министъра на правосъдието, вероятно и министър-председателя и какво от това? Какви са правомощията на министъра на правосъдието за прокуратурата, за съда? Какво ще направим ние днес? Ние днес ще си... - хайде да не цитирам дупничани и коментарите им днес - ще си крякаме само.
Това, което предлагам аз, и искам като народен представител, е да получа повече светлина и информация не само за работата на Министерството на вътрешните работи. Разбирам много добре, предстоят избори и е много удобно за мнозина тук да се разпъва на кръст министърът на вътрешните работи. Такъв е, онакъв е, такъв е, онакъв е - друг път. Познавам го доста повече от много от вас, но не е там проблемът. Проблемът е ще бъдем ли ефективни днес или ще си чешем само езиците. Така че аз настоявам и господин главния прокурор, моите уважения, и господин Григоров, и някой отговарящ за следствието да бъде изслушан. Защото вероятно не само аз, а и мнозина от вас разбират...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Ние искаме дебат.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Точно така, точно така. Дебат искаме и с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Такова предложение, някой отговарящ за следствието, няма.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Моето процедурно предложение е да започнем разглеждане на дневния ред, тъй като, както вече бе обосновано, съгласно чл. 34, ал. 3 от правилника предварително се определя дневният ред за извънредните заседания. Този дебат, който водим сега, трябваше да проведем в петък, когато гласувахме дневния ред за това извънредно заседание. Нормално е освен това, след провеждането на такава процедура по изслушване и то по такава тема, тогава именно да се проведе дебат и бъдете убедени, че мнозинството първо ще внесе искане за дебат, но на основата на ясни, конкретни ангажименти, на ясна програма, която да стане основата за вземане на едно решение от Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Няма такова нещо.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Доколкото виждам, вие сте тези, които вече давате заден ход за провеждането на дебат по така нареченото ваше искане за вот на недоверие. Но бъдете сигурни, че такъв дебат ще има, но на основата на ясна програма и конкретни мерки, които ще се вземат. Правилникът е категоричен.
Аз предлагам да преминем към разглеждане на дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Стана много добре, че преди мен дадохте думата на двама представители на мнозинството. Те изразиха две много различни позиции. Тези две различни позиции се съдържат в два от подходите на внесените проекти за решение в Народното събрание.
Внесеното предложение от господин Пламен Марков е озаглавено така: "Решение за процедурни правила за изслушване на министър-председателя, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието на Република България".
А предложението, внесено от народен представител от Демократичната левица, има следното заглавие: "Решение във връзка с изслужване на министър-председателя на Република България, министрите на вътрешните работи и правосъдието по въпросите за състоянието на престъпността в страната и мерките за нейното овладяване". Тук е разликата и тук бяха двата различни подхода.
Уважаеми дами и господа, ако днешното изслушване няма за цел в резултат на задълбочен анализ да се открият корените на злото, дълбоките същностни причини и искрено да се подходи с решителни мерки към преодоляването на причините за насилието и страха в България, нито изслушването на министър-председателя ще бъде от полза, нито дейността на този парламент. На ход е един човек в България. Това е най-добре информираният в страната - министър-председателят на България. Вие може да решите каквото искате. Той трябва да избере дали в неговото изложение и в неговото поведение ще се съдържа воля за борба с престъпността - радикална, или ще бъдат палиативни мерки, с които ще се крием, но няма да можем да се укрием, господин Костов.
Това е моята процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): И ние това искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Това не беше никакво процедурно предложение, но нищо.
Господин Божинов направи процедурно предложение за замисляне, както се изрази.
За процедура - госпожа Татяна Дончева, ама наистина, ако е процедура, защото преди малко не чухме никакво процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, председатели, министър-председатели, министри на вътрешните работи, правосъдието и колеги! Не може три години и осем месеца един парламент, който си постави за основна задача борбата с престъпността, и мисля, че до момента съдейства, по начина, по който правителството искаше, да каже днес, че тепърва ще започне да открива колелото. В политиката има трудни моменти, но никой не е избягал и не ги е решавал с процедурни хватки. Това, което ни поднасяте днес, е просто смехотворно.
Министър-председателят обеща мерки до петък в изявление миналата седмица. До петък не станаха готови и беше много логично да не станат, защото това не е аламинут, който се забърква за два дни. От петък се отложи за понеделник. Вчера Министерският съвет по спешност разгледа някакви откъслеци от някакви закони. Оказа се, че те не са готови. Ако смятате, че днес ние трябва да дебатираме някакви мерки, за които дори правителството няма идея, това е несериозно, но искрено и честно отношение към проблемите и яснота какво може да се направи в оставащите два месеца и половина до 19 април може да се даде. И нещо повече, може да се даде знак за успокояване на страната и за мандат на органите на МВР за едни разумни неща. Но това при всички случаи предполага да имаме малко повече искреност и почтеност, малко по-малко политическо заиграване и малко по-малко игри с процедура.
Недейте да ми слагате проекта за решение към Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и дайте да се върнем на 19 декември 1997 г., за да видите как сме правили първите общи решения, защото ние ги правихме тук, без правна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие самите сте си внесли проекта, който завършва в т. 4 "Реши:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не може да не реши и не може да го отложи.
Господин Соколов, прекъснахте ме... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драгомир Драганов, имате думата.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господа представители на съдебната власт! Обществото е подготвено днес да слуша дебат и да чуе дебат, а не да слуша дебат каква е процедурата по дебата.
Аз ви предлагам от името на Парламентарната група на Евролевицата един компромис: хайде да приемем за това заседание процедурните предложения на господата от СДС. И сега, господин председателю, внасям процедурно предложение веднага след заседанието по изслушването на тримата министри - ново извънредно заседание с точка единствена: дебат по темите на престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено процедурно предложение след приключване на това извънредно заседание да има ново извънредно заседание. Нали така, господин Драганов?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? (Шум и реплики от ДЛ.)
Моля ви се, нищо няма да чакам. Питам има ли някой срещу това предложение... (Шум и реплики от ДЛ.) ... с дневен ред, както беше посочен? (Неразбираема реплика от Любомир Пантелеев.)
Господин Пантелеев, задавате въпрос как да гласуваме нещо, което не е гласувано. Точно сега има предложение, което ще гласуваме.
За противно становище думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изразявам противно мнение не защото съм против дебата, а именно защото е необходимо с дебата да се приеме едно решение, а нашият правилник, който ние сме приели, казва как то става.
Ето защо аз мисля, че на базата на изслушването, което беше предвидено за днешното извънредно заседание, ние ще видим какви са причините според господа министрите, ще видим какви мерки и ще предложим именно дебат по този въпрос с вземане на решение според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на следващо заседание. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение след това извънредно заседание веднага да има ново извънредно заседание с дебати.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 74, против 112, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, във връзка с мотивите, които изложи господин Китов, а между другото и мотивите, изложени от господин Драганов, за да може наистина да се приеме решение, което ще бъде обосновано и ще стъпва на конкретни мерки, аз правя процедурно предложение да се гласува извънредно заседание на Народното събрание за следващия вторник, 13 февруари, с точка единствена: приемане на решение, за да може да се изпълни процедурата по чл. 73 от правилника. Благодаря ви. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз имам чувство за срам от това, което става тук, защото се гледа навън.
Какво значи това? Има една точка в дневния ред, която естествено трябва да се следва от дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, давам Ви думата, ако сте против направеното предложение.
ГИНЬО ГАНЕВ: Искам да не ми давате думата Вие както намерите за добре, а да ме чуете какво говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Както правилникът повелява.
ГИНЬО ГАНЕВ: Има едно предложение, направено току-що, и аз се обявявам против него. Защото смятам, че естественото място на дебата по темата "престъпност" е днес. Това е точката от дневния ред. А тази екстравагантна идея идният вторник и после по идният, тя просто не лежи в логиката на заседанието на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев идущият вторник, 13 февруари, да има извънредно заседание от 15,00 ч. при дневен ред: разисквания и решение във връзка с изслушването на министър-председателя, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 209 народни представители: за 130, против 68, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господа министри, господин министър-председател, драги колеги народни представители!
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да се гласува прекратяването на всякакви дебати и процедури и да се даде думата на министър-председателя, защото това, което става четиридесет минути в българския парламент, е кощунство и цинизъм с хилядите жертви на престъпността в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Кемал Еюп.

КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и депутати! Мен ме е срам, че днес 40 минути в този парламент, след като една минута помълчахме за младото момиче, паднало жертва на нелепостта - да отиде на дискотека посреднощ и да бъде гръмната в центъра на София - да губим време за безплодни разговори. Сега имам чувството, че някои хора искат цялото Народно събрание да мълчи тогава, когато в обществото се води дебат за престъпността ежедневно, ежеминутно. И като гледам посърналите лица на хората от изпълнителната власт, питам: ние изпълнително Народно събрание ли сме или сме българско Народно събрание, където днес народът иска да чуе думата на депутатите. Да си кажат мнението по такъв болезнен въпрос за българското общество. Не мога да разбера мнозинството какво цели, като иска отсрочка от една седмица. Отсрочка и до изборите да имате, няма да ви стигне. За една седмица какво може да се направи, ако нещата не се разглеждат всестранно, а не само едностранчиво. Днес не сме дошли до слушаме лекции тук. Какво ще излезе, уважаеми господин председателю? Уважаемият господин Костов ще каже какво е становището на правителството, ще станат уважаемите министри и ще кажат техните виждания. Това вече сме го чули многократно и най-вече в "Програма 2001". Ако някой се притеснява от българския народ, който днес гледа и слуша българското Народно събрание, тогава да не ходи на избори или тогава да не управлява. Тогава да иска вот на доверие от този парламент. Или пък ние ще поискаме вот на недоверие.
В знак на протест Парламентарната група на ОНС напуска парламентарната зала. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Парламентарната група на Демократичната левица. Парламентарната група на ОНС напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица трябва да заявя, че ние не очаквахме нещо по-различно от този цирк, който вие днес ни предлагате. Но имам усещането, че вие днес стигнахте до върха в подигравката си с парламентаризма в България. Вие стигнахте до върха в цинизма и капсулирането си от проблемите на обществото. От кого бягате и от кого се криете, господа управляващи? Не виждате ли какво става в България? Не усещате ли проблемите на хората? Защо бягате от отговорност? С какви мерки ще ни залъгвате след една седмица? Нали щяхте да ги приемете преди една седмица? Нали днес щяхме да дискутираме тези мерки?
Никакви мерки няма да приемете и следващия понеделник. Даже и да ги приемете, няма да ги реализирате. Няма да ги реализирате, защото не искате да ги реализирате, защото престъпността е ваша, защото престъпността е сраснала заедно с вас, защото вие сте част от престъпността в България. Затова нищо друго не можете да направите вие, уважаеми дами и господа народни представители, и това е едно безплодно губене на време на Народното събрание.
В крайна сметка защо, уважаеми дами и господа, не поемете отговорността си на управляващи вече четири години? Кога ще се отчетете пред българския народ и ще кажете защо престъпността днес е такава, каквато беше през 1997 г.? Защо разкриваемостта е по-малка? Защо вашият главен секретар на Министерството на вътрешните работи си позволява да каже, че полицаите са необучени? Кой отговаря за това? Защо вашият шеф на полицията си позволява да каже, че полицията е недисциплинирана и ходи на дежурства пияна? Кой отговаря за това? Докога ще бягате от отговорност? Не разбирате ли, че това вече е бягство от отговорност, не за да спасите себе си? Вие погубвате България.
Именно поради тази причина следващия вторник ние няма да участваме и в поредния ви фарс. Българската социалистическа партия, Парламентарната група на Демократичната левица напуска това заседание на Народното събрание и започва консултации за внасяне вот на недоверие на това правителство, което не заслужава нищо друго. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
За процедура има думата заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина не разбирам колегите от мнозинството. Защо подлагат на риск днешното изслушване, съзнавайки много добре, че днес и сега в българския парламент, именно в него, а не по улиците и не на други места трябва да стане разговора за престъпността.
Предложението за процедурни правила сме направили съвършено коректно. Внесли сме ги на 2 февруари. И тъй като председателят е много добър юрист и колегите от СДС са виждали тези процедурни правила още от 2 февруари, те много добре знаят, че те се основават на правилника: т. 1 - изслушване; т. 2 - допълнителни въпроси - може и да падне; т. 3, господин председателю, е разисквания на основание на чл. 94 - там се говори за формата на изслушване - във връзка с чл. 44.
Това наше предложение сме съгласували с Правния отдел, то е свързано с раздела за изслушванията. Няма никакво нарушение на процедурата. Ние днес искаме да завърши този дебат с разисквания и проект за решение. Какво по-коректно от това?
Аз в началото говорех спокойно, кротко и внимателно, защото знам, че всички са компетентни. Изведнъж на процедурно основание на нас ни се предлага да не се спази фирмата на чл. 94, да не се направят разискванията по чл. 44 и да не завършат с решение. Това не отговаря на обществената необходимост. Това няма да докаже, че парламентът е мястото за дискусията. Това ще докаже, че парламентът е мястото, в което има монолози, а не разисквания, които са между всички политически сили. Борбата с престъпността изисква усилията на всички. Може ли да се говори пред половин парламент?
Настоявам нашите процедурни правила да бъдат подложени на гласуване и ако те бъдат гласувани, тогава да видим как няма да се върнат парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам друг да желае думата.
Поставям предложенията на гласуване по реда на постъпването.
Процедурата за изслушване на министър-председателя и министрите на вътрешните работи и правосъдието да бъде следната. Става дума за предложението на господин Александър Томов, председател на Парламентарната група на Евролевицата:
"1. Изслушване на министър-председателя и министрите.
2. Задаване на въпроси към министрите (по един от всяка парламентарна група и от независимите депутати).
3. Разисквания съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Моля, гласувайте това предложение за процедурни правила.
Госпожо Шопова, аз в това процедурно предложение също не виждам да има проект за решение. Така че това, което Вие предлагате, пак е малко наизуст.
Моля, гласувайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Може ли да го прочетете още веднъж, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с решението за извънредно заседание на Народното събрание на 6 февруари 2001 г. внасям предложение процедурата за изслушване на министър-председателя и министрите на вътрешните работи и правосъдието да бъде следната:
1. Изслушване на министър-председателя и министрите.
2. Задаване на въпроси към министрите (по един от всяка парламентарна група и от независимите депутати).
3. Разисквания съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С уважение: Александър Томов, председател на Парламентарната група на Евролевицата."
Моля, гласувайте това предложение на Парламентарната група на Евролевицата.
Гласували 122 народни представители: за 38, против 20, въздържали се 64.
Това предложение не се приема.

Има проект за решение за процедурни правила за изслушване на министър-председателя, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието на Република България, внесен от заместник-председателя на Парламентарната група на СДС господин Пламен Марков.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Министър-председателят и министрите правят устно изложение по темата на изслушването.
2. До трима народни представители от всяка парламентарна група и до трима независими народни представители могат да зададат допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на 3 мин.
3. Министър-председателят и министрите отговарят на зададените допълнителни въпроси по т. 2."
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Аз искам да направя допълнение към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, има думата госпожа Екатерина Михайлова по този проект за решение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Имам едно допълнение към това проекторешение, което сме предложили за процедурни правила - към него да има и разискване.
Наистина днес решение ние не можем да приемем, защото такава точка в дневния ред няма и насрочихме да приемем решение следващия вторник, когато ще сме готови и с конкретни мерки, които да предложим от страна на законодателния орган, за да можем да имаме един ясен контрол върху изпълнението на програмата, която ще набележим за този период от време, за подобряване на мерките в борбата с престъпността.
Струва ми се, че важното днес е наистина да получим информация, да можем да зададем повече от един въпрос, аз смятам, че трябва да има три и затова именно подкрепяме това решение и прибавяме предложението за разискване, но самото решение, което да се оформи и приеме от Народното събрание, да бъде по процедурата, която предвижда парламентът.
Нещо повече, не заради процедурата, а за да бъдем сериозни, аргументирани, да не приемаме нещо ей така само, за да сме приели нещо. Не е това очакването. Тук всички говорим какво е очакването на българския народ. Аз си мисля, че очакването не е това да ни чуят колко сме умни и какви чудесии ще изприказваме. Най-вече искат да видят реално какви действия ще бъдат предприети и от страна на правителството, и от страна на изпълнителната власт, и, разбира се, от страна на съдебната власт.
Затова моето предложение всъщност е да се добавят и разисквания към проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точка четвърта.
Някой друг желае ли да се изкаже по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение с добавена т. 4 към него - "Разисквания".
Гласували 140 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма отрицателен вот по процедура, господин Димов. Така казва правилникът.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов да направи своето изложение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги министри, уважаеми народни представители! Още отначалото на своето управление правителството на Република България заяви своята безкомпромисност в противодействието на престъпността. Програмата "България 2001" очерта основните насоки на това противодействие.
Изпълнявайки своята програма ние практически започнахме от самото начало изграждането на система за борба с престъпността, характерна за демократичните страни, съблюдаваща закона, уважаваща правата и свободите на хората и поставена под граждански контрол.
Народното събрание прие в края на 1997 г. свое решение за мерки в борбата с престъпността и корупцията. Това решение е изпълнено в почти всички свои пунктове. Парламентът създаде своя постоянна комисия за борба с престъпността и корупцията и прие публичен регистър за ежегодно деклариране на имуществото и доходите. Заедно с правителството обсъди и прие приоритетно редица поправки в законите, свързани с борбата с престъпността и корупцията, препоръчани в доклада на тогавашната временна комисия. Правителството прие единна национална стратегия за противодействие на престъпността. Министерството на вътрешните работи предприе необходимите организационни и кадрови мерки за подобряване разкриването на престъпления.
На правителството и Националния статистически институт бе възложено да разработят и внедрят единна информационна система за противодействие на престъпността, което е единствената част от решението, която още не е изпълнена докрай.
През юли 1998 г. в изпълнение на приетата от Народното събрание концепция за национална сигурност Министерският съвет прие единната национална стратегия за противодействие на престъпността, в която ясно е посочено, че, цитирам, "Целта на държавната политика е рязко ограничаване на факторите, които обуславят престъпността и намаляване броя на престъпленията". Край на цитата.
Така за първи път работата на Министерство на вътрешните работи бе поставена на програмирана основа, както е в страните с развити демокрации. Министерство на вътрешните работи получи ясно формулирана държавна задача за противодействие на престъпността и бе създадена демократична система за ежегодно отчитане и контрол на напредъка в изпълнението на единната стратегия от страна на Министерския съвет и Народното събрание, посредством годишните доклади за състоянието на националната сигурност.
Усилията на Министерството на вътрешните работи бяха и сега са подкрепени в конкретни направления от останалите министерства. Правителството инициира приемането на редица закони и прие подзаконови актове, които поставиха основата на една стабилна нормативна база, която да защити обществения интерес и интереса на отделния гражданин срещу престъпни посегателства.
Министерският съвет предложи и Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс, промени в законите, регулиращи финансово-кредитната система, с които бе ограничено икономическото влияние на организираната престъпност и рязко бе подобрено взаимодействието между финансовите и полицейските служби, което доведе до разрушаването на големи контрабандни канали - за спирт и захар, до разкриването на кредитните милионери и възстановяването на значителна част от дължимите от тях суми, до предприемането на строги мерки, препятстващи прането на мръсни пари, до прекратяване кражбите на интелектуална собственост и др.
Предприети бяха и ще бъдат предприемани и в бъдеще конкретни мерки срещу лица, свързани с международната организирана престъпност, които бяха експулсирани от България.
Със съседните страни и страните със значителен потенциал за противопоставяне на международната престъпност, бяха сключени многобройни двустранни международни договори за сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, международния трафик на наркотици и търговията с хора.
За първи път правителството на Република България постави на широко обществено обсъждане ключови въпроси от сферата на националната сигурност. С одобрението от Народното събрание през миналата година на годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г. беше постигнат обществен и политически консенсус по извършеното от правителството в областта на вътрешната и външната сигурност.
Въпреки тежкото наследство от годините на формиране и налагане на присъствието на организираната престъпност в България правителството на Обединените демократични сили успя да ограничи периметъра на дейност на престъпните групировки. Ограничавани във възможността от бързи печалби в разграбването на държавните предприятия и организирането на контрабандни канали, тяхната незаконна дейност се насочи към разпространението на наркотици и трафика на хора и оръжия. Доказателство за това преразпределение на сферите на влияние са поредицата от престъпления, извършени от криминално проявени лица, свързани с познатите от миналото групировки.
В последните седмици се сблъскахме с криминална серия от атентати срещу криминално проявени лица, битова престъпност и един трагичен инцидент, завършил със смъртта на едно невинно младо момиче. Тази криминална серия, случайно или не, съвпадна с наближаването на изборите и предизвика незабавна реакция на правителството.
И преди да продължа за конкретните ни действия, искам да уверя народните представители, че правителството е напълно готово и твърдо решено да отговори на новото предизвикателство и осъзнава напълно своята повишена отговорност пред българската общественост. Веднага поисках от министъра на вътрешните работи и всички директори на национални служби в министерството да представят своите конкретни лични планове за действие. На своето заседание миналата седмица, след задълбочени обсъждания, Министерският съвет възложи на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието да предложат на Министерския съвет допълнителни мерки за противодействие на престъпността, включително, ако е необходимо, и законодателни промени. На следващия ден бе проведено извънредно заседание на Съвета за сигурност при Министерския съвет, за да се анализира цялата налична информация, включително и всички хипотези за нови рискове и ескалация на престъпните деяния. На съвета бяха изслушани докладите на главния секретар, на директорите на национални служби към Министерството на вътрешните работи и бяха обсъдени предложените от тях допълнителни мерки за противодействие на престъпността.
Вчера се проведе извънредно заседание на Министерския съвет, на което се прие решение за приемане на допълнителни мерки за противодействие на престъпността и охрана на обществения ред. Те са в три посоки.
На първо място, бяха поставени допълнителни задачи на Министерството на вътрешните работи. Ще бъдат проведени значителни кадрови промени в МВР. Ще бъдат затегнати мерките при издаването на разрешителни за ползване на оръжие и контрол върху носенето на оръжие, както и контролът и ограниченията върху производството и съхранението на взривни материали. Ще бъде засилен контролът и проверките върху самата полиция и служителите на специалните служби на МВР от страна на Дирекция "Инспекторат" в Министерството на вътрешните работи. Дирекцията ще проверява работата на полицейските служители по всички сигнали, подавани от граждани. Ще бъде информирана обществеността по цялата страна за горещите телефони, където ще очакваме нейната подкрепа в противодействието ни срещу престъпността. Ще се осигури присъствието на униформени полицейски служители в районите на училищата за защита на нашите деца от наркопласьорите и уличните престъпници. Ще се поставят под наблюдение и ще се санкционират най-строго случаите на необяснима толерантност на служители от МВР към нарушаване на обществения ред, включително и при движението по пътищата.
На второ място, правителството ще осигури допълнително средства за Министерството на вътрешните работи за попълване на над 5000 незаети места за полицаи и по-специално - за районни полицейски инспектори, и за задоволяване на други нужди на полицията и Министерството на вътрешните работи.
На трето място, правителството започна обсъждане на два проектозакона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които са съгласувани с Висшия съдебен съвет. Очакваме да бъде внесен и законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Тези проекти скоро ще бъдат представени в Народното събрание и ние очакваме бързото им приемане.
Ние очакваме също така от народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят допълнителните мерки и да призоват гражданите да взаимодействат с полицията. Правителството поставя под непрекъснато наблюдение отчетите за изпълнението на предприетите допълнителни мерки, на първо място, на главния секретар на Министерството на вътрешните работи в качеството му на непосредствено контролиращ работата на специалните служби, и на вътрешния министър като политическо лице. Ние скоро ще знаем доколко тази тревожна криминална серия е случайно стечение на обстоятелствата или е инсценирана с цел създаване на нездрава обстановка преди изборите и за извличане на нечисти политически дивиденти. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Нека да изслушаме двамата министри и тогава да започнат въпросите към тримата.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! Допълнителните мерки, които МВР предприема и ще предприеме в близките дни, се наслагват към това, което нашите служители вършат ежедневно. Те са отговор на това, което се случи в последните дни и отговор на това, което обществото очаква от нас.
На първо място, бих споменал създаването на по-строг режим за издаването на разрешения за притежаването и носенето на огнестрелно оръжие. В тези мерки ние включваме днес формираната работна група, която ще направи един много прецизен преглед на нормативните актове, регламентиращи условията и реда за издаването на разрешения за дейности, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и контрола върху тях. Ще искаме от тази работна група да даде своите предложения за рязко повишаване на изискванията към кандидатите за придобиване на огнестрелно оръжие в рамките на законови ограничения, включително и за преценяване на необходимостта от притежаване на оръжие и личните качества на кандидата.
Вече съм разпоредил извършването на една масирана проверка на лицата, притежаващи огнестрелно оръжие, най-вече по отношение на тези от тях, които към настоящия момент не отговарят на законовите изисквания. Тук искам да ви припомня, че през месец октомври миналата година в "Народен вестник" беше обнародвано последното изменение на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Този контрол трябва да продължи и за в бъдеще в най-строгия възможен вид. Трябва да бъде обобщена пълната информация за това не само кои лица притежават незаконно огнестрелно оръжие, но и за хора, които са били регистрирани и съдени за незаконно притежаване на оръжие.
Отсъстващите колеги от лявата страна на залата преди няколко месеца ми бяха задали въпрос в рамките на парламентарния контрол за това не считам ли, че режимът за притежаване на огнестрелно оръжие трябва да бъде по-либерален. Тогава отговорих, а и днес повтарям отново: не, не считам, че трябва да бъде по-либерален. Считам, че трябва да бъде по-строг.
Втората група от мерки е свързана с престъпленията, свързани с използването на взривни вещества. Вие знаете, макар че техният брой не е особено голям, те нанасят големи материални щети, в общия случай, и също имат много силен резонанс в обществото. Ще бъде създадена работна група от експерти за разработване на технологията по маркировката на взривните вещества при използване опита на водещи страни в световното абразивопроизводство. Ще се повиши ефективността на работата сред криминално проявените среди, насочена към получаване на изпреварваща информация за подготвяне на престъпления, свързани с използване на оръжия и взривни вещества. Трябва да се засили много и информационната дейност в тази насока, като се обобщи пълната информация за всички лица, които са били регистрирани или съдени за подобни престъпления; да се анализира евентуалната връзка между някои от тези престъпления, извършителите им и техните контакти. Трябва да се засили наблюдението върху лицата, които са били регистрирани за извършването на такива престъпления, а също така и съдени.
По отношение на охраната на обществения ред.
Трябва да се засили полицейското присъствие. Трябва да се засили до голяма степен наблюдението на тези места, за които има информация, че представляват сборище на хора от престъпния контингент, а също така и места, на които се извършват престъпления. Трябва да се засили контролът на лица, които имат екстремистки прояви, и лица, поддържащи контакти с организирани престъпни групи.
Трябва да продължи много по-ефективно нашата дейност срещу проявите на футболно хулиганство и да се ограничат възможностите на лица от тези среди да бъдат използвани и провокирани към извършване на престъпления или прояви на екстремизъм.
Трябва да се активизира работата на районните инспектори и младшите полицейски инспектори по установяване на живеещите на територията лица от криминалните среди, като особено внимание се отделя на жилища, гаражи и сервизни помещения, отдавани под наем.
Трябва да се повиши сигурността и защитата на децата от престъпни посегателства и осигуряването на присъствието на униформени полицейски служители в районите на училищата. За София тази дейност трябва да бъде извършена в много тясно взаимодействие с общинската охранителна фирма "Егида".
Предвиждаме и повишаване ефективността на работата по противодействие на разпространение на наркотици. Въпреки че службите на Министерството на вътрешните работи имат определени много сериозни успехи в тази дейност, това никога не ни е успокоявало, няма и да ни успокои. Ще продължи извършването на анализ и оценка на данните за трафик и разпространение на наркотици и провеждането на съвместни действия от страна на Дирекция "Национална служба Полиция", Дирекция "Национална служба Борба с организираната престъпност" и регионалните дирекции за ограничаване разпространението на наркотици. Ще се търси ограничаване на възможностите за разпространение на стимулиращи и упойващи наркотични вещества, особено в районните на учебни заведения. Ще се търси максимално разширяване на участието в образователните и социалните мероприятия на служителите, специализирани в борбата срещу наркоразпространението, както и засилване на превантивната и профилактична дейност, съвместно с държавните институции, работещи по проблемите на децата.
Друг акцент в дейността ни ще бъде повишаването на контрола на дейността на служителите в МВР. На първо място се предвижда активизиране дейността на Дирекция "Инспекторат" за осъществяване на ефективен вътрешноведомствен контрол. Ще продължим линията на пълна безкомпромисност към нарушения, извършвани от страна на служители на вътрешното министерство. Никой не може да мисли, че това, че е служител на Министерството на вътрешните работи, може да му осигури някаква по-голяма защита. Дори напротив - към служителите на МВР трябва да бъдем особено взискателни.
Пряко ще ангажираме непосредствените ръководители в оценката на професионалната и психологическа пригодност на ръководения от тях личен състав. Информационно ще осигуряваме ефективно противодействие на корупционни прояви сред служителите на министерството. Ще се повишат изискванията за изпълнение на задачите, свързани с охранителната дейност и осъществяване на ефективен контрол и помощ в работата на полицейските наряди и обучението на полицейските служители. Ще се създадат екипи от ръководни служители за осъществяване на методическа помощ, контрол и организиране на взаимодействието между звената в регионалните дирекции и националните служби.
По отношение взаимодействието с други държавни органи.
Ще търсим подобряване на взаимодействието между органите на МВР и органите на съдебната система. Ще бъдат обособени групи в регионалните дирекции, които да работят предимно с полицейското производство, с което ще търсим отговор на основателното искане на господин Филчев. Ще обявим горещи телефонни линии в дирекциите на национални служби и регионалните дирекции за получаване на сигнали и жалби от граждани. Тези телефони ще бъдат популяризирани чрез националните и регионални медии. Естествено е в борбата с престъпността ние да разчитаме на едно пълно съдействие и подкрепа от страна на цялата общественост. Ще се инициират съвместни действия с органите на местното самоуправление и учебните заведения по ограничаване на наркоразпространението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Емануил Йорданов.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Александър Томов е проявил най-голямо внимание към дейността на Министерството на правосъдието и е задал четири въпроса, но не го виждам в залата. Аз положих доста голям труд, за да мога да дам един пълен отговор на неговите въпроси.
По отношение решението за изслушване на министъра на правосъдието в рамките на един дебат по ефективността на борбата с престъпността се искат две съществени уточнения. Първото уточнение е по-скоро продължение на изявеното искане да бъде изслушан министърът на правосъдието, правилно разбиране, че дейността на ръководеното от него министерство се отнася до осъществяване на правораздаването по принцип и не може да не се разглежда като част от мерките, които държавата предприема във връзка с борбата срещу престъпността. Вярно е, че правосъдието влияе косвено по пътя на превенцията върху факторите, определящи развитието на престъпността, но осъществяването му не може да бъде обсъждано във връзка с необходими спешни мерки в тази насока, тъй като неговата основна цел е да осигури наказанието в рамките на един справедлив процес. В този смисъл правораздаването винаги е дейност, която следва по време на един успешно приложен комплекс от мерки по разкриване на престъпната дейност. Правораздаването има за цел да гарантира обществения и индивидуален интерес в рамките на справедлив и законосъобразен процес по наказване на разкрита вече престъпна дейност.
Второто уточнение, което трябва да направя, и се налага поради включване на министъра на правосъдието в такъв дебат, се отнася до обема, характера на неговите правомощия по отношение на съдебната власт и процеса на правораздаването, упражнявани от нея.
Съгласно чл. 117 от Конституцията и чл. 1, ал. 1 от Закона за съдебната власт, правосъдието в Република България се осъществява от съдебната власт и се изразява в защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съгласно ал. 2 на същия текст от Конституцията, съдебната власт е независима при осъществяване на правосъдието. В този ред на отношения следва да се разбира от обществото, че според законите на страната министърът на правосъдието е орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието, но при строго спазване на цитирания по-горе текст от Конституцията, което не му допуска намеса в работата на независимата съдебна власт. Балансът във взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието е гарантиран чрез регламентиране на правомощията на последния в Закона за съдебната власт. В този смисъл министърът на правосъдието има строго ограничени от закона правомощия по отношение на съдебната власт и те се изразяват в провеждане на такава държавна политика, която да създава благоприятна основа за упражняване на правораздаването по начин, изискван от обществото, от една страна, но при строго съблюдение на Конституцията и законите на страната.
През мандата на правителството Министерството на правосъдието проведе мащабна законодателна реформа в областта на наказателното съдопроизводство и наказателното право. Целта на реформата беше да се съобрази законодателството на страната с необходимостта от повишаване на ефективността на наказателното правосъдие при строго спазване на правата на човека и конституционните и международноправни стандарти в тази насока.
Реформата по отношение на наказателното съдопроизводство се изрази в следните законодателни мерки.
През 1997 г. Законън за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предвиди и нови процесуални механизми, насочени към улесняване на процеса за доказване на престъплението. Беше въведен институтът за защита на свидетелите, регламентирано беше използването на специални разузнавателни средства за събиране на доказателства, въведе се съдебен контрол върху мярката за неотклонение и задържане под стража и принудително задържане.
През 1998 г. със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс беше въведено триинстанционното производство по наказателни дела в съответствие с изискванията на Конституцията и Закона за съдебната власт. Приетият през тази година Закон за мерките срещу изпиране на пари създаде законодателна основа за набиране на информация и анализ на същата с оглед разкриване и улесняване на доказването на престъпленията, свързани с пране на пари.
През 1999 г. беше разработен и приет Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който влезе в сила от 1 януари 2000 г. Законът предвиди следните изменения: предварителното следене да се провежда само за определени престъпления, във всички останали случаи - полицейско производство; разширяване правомощията на съда във връзка с прекратяване и спиране на досъдебното производство и мерките за процесуална принуда; въведе се институтът на споразумението между прокурора и защитник, одобрено от съда.
С приемането на тези промени в наказателно-процесуалното законодателство по същество се постигна приключване на реформата.
Реформата в областта на наказателното право се изрази в следните законодателни мерки.
През 1997 г. в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бяха извършени законодателни промени, които обхващаха новите форми на престъпност и съобразяване на санкциите с повишена степен на обществена опасност, на някои от престъпленията, както следва: бяха криминализирани редица деяния, застрашаващи финансовата и данъчна системи; беше завишена санкцията на някои общоопасни престъпления по транспорта, против народното здраве и други; бяха въведени нови състави, санкциониращи участието в организирана престъпна група.

През 1998 г. със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс беше извършено синхронизиране на някои от разпоредбите на Кодекса с вътрешното и международното законодателство, както следва: във връзка с въвеждане на алтернативната военна служба бяха предвидени съответни състави на престъпление, в съответствие с Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права и Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните му свободи беше премахнато смъртното наказание.
През 1999 г. в съответствие с ратифицираната Конвенция за борба с подкупване на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки бе криминализиран активният подкуп на чуждо длъжностно лице.
През 2000 г. бяха приети нови състави, свързани с трафика на наркотични вещества и рекурсори и завишени санкции на действащите. Беше променена санкцията за обида и клевета. Криминализирано беше проникването в чуждо моторно превозно средство и разтоварването на стоки с документи за транзитен превоз.
Така извършената реформа в областта на наказателното съдопроиозводство и наказателното право съставлява стабилна основа за извършване на ефективно и бързо правораздаване при спазване на стандартите за защита правата на гражданите.
Тъй като промените и в Наказателния кодекс не изчерпват всички нови форми на престъпност, Министерството на правосъдието започна подготовка на нов проект за нов Наказателен кодекс. Към настоящия момент е приключила работата по общата част на Кодекса и се работи по специалната.
По отношение на въпросите, които се отнасят до състоянието и тенденциите в развитие на престъпността. Отговорите на поставените въпроси са свързани с анализ на информация, чието събиране не е от компетентността на Министерството на правосъдието, както впрочем и самият анализ.
Състоянието и тенденциите на тежката насилствена престъпност в рамките на престъпността в страната за дадената година или за определен период се наблюдава от Националния статистически институт, съгласно глава осма от Закона за статистиката, от дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" към Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 127, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и Съвета за криминологически изследвания към Върховна касационна прокуратура, съгласно чл. 111, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Поради изложените по-горе причини Министерството на правосъдието не е компетентно да отговори на въпросите за състоянието и тенденцията на тежката насилствена престъпност, състоянието между извършените тежки насилствени престъпления и осъдени лица за същия период. Впрочем, подобно съпоставяне е некоректно, тъй като лицата, осъдени сега, са извършили престъплението, за което са осъдени, в един много по-ранен период - година и повече. Институтът на съдебния контрол върху налагането на мерки за неотклонение е нов и засега не се наблюдава от нито една институция.
Министерството на правосъдието чрез звено "Съдебна статистика" към Дирекция “Съдебна дейност” осъществява една от задачите на Инспектората - да анализира и обобщава свършените дела и актове на първо- и второинстанционните й съдилища, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт и то само във връзка с организацията по образуване и движение на делата, отново по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт. В Министерството на правосъдието се събират само тези данни и само тях то има право да анализира и коментира. Тях ще представя на вниманието на народните представители.
По данни на звено "Съдебна статистика" към Министерството на правосъдието.
През 1997 г. в съдилищата в страната, включително във военните, са се намирали 46 871 първоинстанционни наказателни дела от общ характер. От тях с първоинстанционна присъда са приключили 55,65 на сто или 26 085 наказателни дела, а са били прекратени 3134 наказателни дела от общ характер. Осъдените лица за 1997 г. са 35 177. Тук се включват и лицата, чиято присъда още не е влязла в сила.
През 1998 г. в съдилищата в страната, включително и във военните, са се намирали 49 032 първоинстанционни наказателни дела от общ характер. От тях с първоинстанционна присъда са приключили 30 016 наказателни дела, прекратени са 3729. Осъдените лица за 1998 г. са общо 40 992. Тук се включват и лицата, чиято присъда още не е влязла в сила.
През 1999 г. в съдилищата на страната, включително във военните, са се намирали 43 990 първоинстанционни наказателни дела. От тях с първоинстанционна присъда са приключили 26 408. Прекратени са 4311. Осъдените лица за 1999 г. са 34 727. Тук се включват и лицата, чиято присъда още не е влязла в сила.
За 2000 г. са получени само данните за първото полугодие, а за второто полугодие са в процес на обработка, тъй като все още тече процесът на обобщаване и отчитане дейността на съдилищата.
За този период в съдилищата, включително и във военните, са се намирали 29 779 първоинстанционни наказателни дела от общ характер. От тях с присъда или споразумение са приключили: с присъда - 12 102 и със споразумение - 5705 наказателни дела. Прекратени са само 2397. Осъдените лица за 2000 г. са 22 305. И тук са включени лицата, чиято присъда още не е влязла в сила.
Независимо че сравняването на данни за цялата година с такива за полугодие е некоректно от статистическа гледна точка, простото и механично съпоставяне показва нарастване на новообразуваните дела. Налице е положителният факт за успешно приложение на споразумението, въведено с измененията на НПК, в сила от 1 януари 2000 г., както и чувствително намаляване на прекратените дела.
По отношение на данните, касаещи дейността в местата за лишаване от свобода. В настоящия момент в местата за лишаване от свобода е постигната стабилизация и са налице необходимите нормативни и организационни кадрови условия за законосъобразно изпълнение на наказанието и висока степен на сигурност за затворите.
В структурната динамика на състава и броя на лишените от свобода са налице значителни изменения. Към 1 януари 2001 г. в затворите са задържани общо 8971 лица, които се разпределят, както следва: осъдени - 7514, обвиняеми и подсъдими - 1475, мъже - 8694, жени - 277, непълнолетни - 86.
В сравнение с предишни години общият брой значително намалява. От 11 237 към 1 януари 1999 г. на 10 147 към 1 януари 2000 г., на 8971 към 1 януари 2001 г. Тенденцията е характерна както за броя на осъдените от 8610 през 1999 г. на 7514 към месец януари 2001 г., така и на обвиняемите и подсъдимите от 2627 на 1457. Като причина за намаляване броя на обвиняемите и подсъдимите следва да се отбележи въведеният с измененията от 1 януари 2000 г. в НК лимитиран срок за предварително задържане. Общото намаление на лишените от свобода доведе до намаляване на пренаселеността в корпусите на затворите. Това създаде условия за подобряване на бита в местата за лишаване от свобода и ефективна координационна работа с осъдените.
Мерки, които са взети в местата за лишаване от свобода за недопускане на рецидив. В своя мандат правителството на Република България реализира комплекс от мерки и в наказателно-изпълнителната система за въздействие върху осъдените по време на изпълнение на наказанието и в периода след неговото изтърпяване. Те са свързани с въвеждане на основни принципи на европейската философия за затворите чрез ограничаване до минимум отрицателното влияние на затворническата среда и различията в условията на живот и свобода имат за цел ограничаване на рецидива според освободените от местата за лишаване от свобода.
Основно предприетите мерки се разделят на две основни групи. Първата е законодателна. През 1998 г. правителството внесе в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, с приемането на който се постигна интензифициране процеса на социалната реинтеграция на осъдените в обществото - основен фактор за ограничаване на рецидива сред освободените. Тази интензификация намери своето изражение в следните насоки: създаване на нови форми за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" по отношение на рецидивистите и осъдените на дълги срокове.
С чл. 12, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията законово се регламентираха преходните затворнически общежития. Такива заведения функционират успешно в почти всички държави, членуващи в Съвета на Европа и се определят като завоевание по средата на пътя между затвора и свободата.
Тази нова наказателно-изпълнителна форма, водеща до адаптиране живота на свобода, спомага за преодоляване основното противоречие на наказанието "лишаване от свобода", изразяващо се в предназначението му да изгражда умения у осъдените за живот в обществото, посредством изолирането им от него.
Осъдените и настанени в затворническите общежития от предходен тип в условията на полусвобода имат възможност да се тренират и усвояват социални модели на поведение в реална, невъображаема обстановка, съответстваща на обществената.
В настоящия момент в затворната система са изградени и функционират 6 затворнически общежития от предходен тип, в които при определени законови предпоставки са настанени около 700 рецидивисти и осъдени на други срокове лишаване от свобода. Налице е постигането на определен положителен ефект чрез успешната им социална реинтеграция и пълната им трудова заетост.
С измененията в чл. 75, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията се разшири приложното поле на наградата домашен отпуск. В процеса на прилагането му този институт се утвърди като важно и ефикасно средство за стремеж в осъдените към позитивност по време на изпълнение на наказанието, за запазване на социално полезните контакти и постигане на необходимо ресоциализиращо въздействие.
Със създаването на новите чл. 70а, 70б и 70в от Закона за изпълнение на наказанията се регламентира по законодателен път религиозната подкрепа като най-старата институционализирана помощ за лишените от свобода. За времето след приемане на нови текстове религиозната подкрепа се утвърди като дейност по време на изпълнението на наказанието, която ефективно съдейства за превенции над престъпността, а оттук и ограничаване на рецидива сред освободените.
И второ, организационни. Те са свързани с разкриване на причините за извършване на престъпления и реализиране на широк кръг от дейности, които подпомагат лишените от свобода да преодолеят своите личностни проблеми и да се въоръжат с реални инструменти за успешно социално включване. Отново те се изразяват в реинтегриране на осъдените чрез трудова заетост, реинтеграция чрез включване на осъдените в различни форми на обучение, а за справяне с проблема първична и вторична неграмотност сред лишените от свобода във всички затвори се провеждат ограмотителни курсове. В системата има пет училища, в които повишават своето образование 670 ученика. Специално внимание се отделя на непълнолетните правонарушители, които имат възможност да повишат образованието си в средно общообразователни и професионални училища, да получат квалификация по различни професии.
В Поправителния дом в Бойчиновци се изградиха три нови учебни работилници. През курсовете за професионална квалификация преминават средногодишно по 250 човека. Лишените от свобода получават национално признати сертификати за професии, по които в регионите на тяхното постоянно местожителство има обявени трайно незаети работни места, интензификация на възпитателната дейност със засилено внимание към рецидивистите и осъдените с дефицити и проблемно поведение.
По отношение на диагностицираните личности, особености и проблеми, които са били криминогенен фактор, се осъществява индивидуална консултативно-корекционна и психотерапевтична дейност от педагози, психолози, психиатри и др.
Все по-успешно навлизат специализирани програми с извършителите на насилствени престъпления, лица с алкохолна, наркоманна или друга зависимост, за адаптация, за развиване и усъвършенстване на социални умения и личностно израстване. Въведени са пилотни програми за оценката на риска и планиране на присъдата. Създадени са материални условия за религиозна подкрепа на лишените от свобода.
В края на изтърпяване на наказанието се провежда интензивна подготовка за живот на свобода. Основният акцент в нея е оказване на помощ за намиране на работа след освобождаване. Във всички затвори са изградени и функционират клубове "Работа", в които лишените от свобода се учат на умения за търсене на работа, за активно поведение на пазара на труда. В тази дейност са включени и представители на службите по заетостта, службите за социално подпомагане и неправителствени организации.
През последните години се реализира значителен брой национални и местни проекти за подпомагане ресоциализацията на лишените от свобода с различни неправителствени организации. Такива са проектите: "Женски затвор 21 век", "Европейска пенална философия", умения за водене на Клуб "Работа" със съдействие на Британския фонд "Ноу-хау", социална интеграция на непълнолетни младежи-правонарушители съвместно с Националната служба по заетостта и Британския фонд "Ноу-хау", международни стандарти за третиране на лишени от свобода с небългарско етническо съзнание с участие на български правозащитни и международни неправителствени организации, въвеждане на алтернативи на лишаването от свобода в рамките на програмата "Темпос", проект за подпомагане на реформата в Поправителния дом за непълнолетни в Бойчиновци, реализиран от фондация "Бъдеще за България", проект "Първи стъпки навън" на Асоциацията за подпомагане ресоциализацията на лишените от свобода, финансирана от фондация "Отворено общество".
Конкретни мерки са осъществени за повишаването на професионалната компетентност на персонала в местата за лишаване от свобода.
Излишно е да ви казвам, че е създаден и един сравнително действен контрол след изтърпяване на наказанието. За ограничаване на рецидива съществена роля играе оказването на постпенитенциалната подкрепа и контрола на освободените от местата за лишаване от свобода. Във всички затвори са създадени специални служби с основно задължение подготовка на осъдените за живот на свобода.
Законът за изпълнение на наказанията отрежда отговорни функции на наблюдателните комисии към общинските съвети. В общините, в които те са изградени и се реализират, с всички функции, предоставени им от закона, се постига действителен социален контрол. Проблемите са сериозни там, където по различни причини тези комисии не работят. Министерството на правосъдието полага сериозни усилия за подобряване взаимодействието на администрацията на местата за лишаване от свобода с органите на местната власт за успешна интеграция на криминално проявените лица.
По отношение работата на следствените арести и с изменението на Закона за съдебната власт през 1998 г. и преминаването на следствените арести на ръководство и на контрол към Министерството на правосъдието бяха положени значителни усилия за подобряване на изключително тежкото материално състояние и лошите условия за живот на задържаните лица. Основните мероприятия, които Министерството на правосъдието реализира в този период, са:
- закрити са 12 следствени ареста под кота "0", които не отговаряха на необходимите изисквания за бит и живот на задържаните лица;
- в съответствие с европейските правила за третиране на задържаните лица са изградени места за престой на открито в 9 следствени ареста;
- нормативно се регламентира статутът на задържаните лица, в съответствие с правото на защита, презумпцията за невиновност до доказване на противното и целите на мярката за неотклонение.
През 2000 г. през следствените арести са минали 19 098 задържани лица, спрямо които Министерството на правосъдието въведе строг контрол и отчетност на сроковете за приключване на досъдебното производство. Ежемесечно задължително се изготвят и изпращат на главния прокурор поименни списъци на обвиняемите, които са в това си качество повече от 6 месеца.
Регламентира се организацията на охрана правата и задълженията на надзорно-охранителния състав в следствените арести. По същество това е първият нормативен акт, който сложи на законова основа дейността на състава по отношение на задържаните лица, очертавайки европейските изисквания при взаимоотношение администрация - задържани лица.
Бяха осъществени сериозни мерки за обновяване и обезпечаване с кадри на следствените арести. Назначени са 244 надзиратели и 9 офицери. От 2000 г. новопостъпилите служители от следствието се включват и преминават първоначално обучение в Специализирания учебен център на Министерството на правосъдието, като досега са обхванати 120 служители.
В духа на направените в началото на изложението ми уточнения следва да се подчертае за пореден път пред обществото конституционното задължение на изпълнителната власт и в частност на министъра на правосъдието да следи независимо от ситуацията, пред която е изправено управлението, за строг баланс между предприеманите, от една страна, като отговор на престъпността допълнителни мерки и, от друга, за гаранциите за спазване правата на човека при предприемане на тези мерки.
Исканите от обществото мерки за обуздаване на престъпността следва да се преценяват задължително и в светлината на гаранциите за всеки отделен негов член, че няма да бъдат накърнени по незаконосъобразен начин правата му в рамките на предприетите с оглед ситуацията действия от властта.
Всъщност, престъпленията, дали повод за днешния дебат, илюстрират именно двете страни на този съществен въпрос, както сполучливо беше отбелязано и в коментара на един от централните ежедневници. Вярно е, че беше убит нагло служител на МВР при рутинна проверка, но е вярно също, че полицейски куршум покоси живота на ученичка в центъра на столицата при нелеп повод за използване на служебно оръжие.
Казаното по-горе е достатъчно основание да бъдат призовани дебатиращите към обективно и хладнокръвно обсъждане на ситуацията и мерките, които се изискват във връзка с нея. То е основание и за призив към обективна оценка на извършеното от правителството както по отношение на борбата с престъпността, така и по отношение на правораздаването, тъй като предприетите в този мандат мерки са били съобразявани винаги с изложените по-горе принципи и са израз на необходимостта от намиране на оптимален баланс между тях.
Не трябва да се забравя, че на везните на Темида сълзите на майките тежат еднакво, независимо от професията и възрастта на убитите им чеда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Теодосий Симеонов.
Имате думата за въпроси.
Има думата заместник-председателката на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, моите въпроси към Вас са свързани с националната стратегия за противодействие на престъпността, приета от правителството на 16 юли 1998 г. Интересува ме какво е състоянието на информационното осигуряване, дали е изградена единна информационна система, която осигурява пълна информация и цялостно наблюдение на движението на всеки конкретен случай от момента на извършване на регистрация на престъплението в МВР до ресоциализация на извършителя.
Вторият въпрос, който ме интересува, е дали отрасловите министерства и ведомства - както се предвижда в програмата - и областните управи са приели свои програми.
Трето, интересува ме дали е изграден център за изследване и анализ на престъпността.
Към министъра на вътрешните работи от въпросите, които бяхме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Шопова, извинявайте, могат да се задават по три въпроса от всяка парламентарна група.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, към всеки от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не към всеки, а общо три въпроса.
ПЕТЯ ШОПОВА: Ние бяхме казали по един на всеки, а Вие казахте по три на всеки и аз затова задавам по три на всеки. Добре, на тримата по един, така ли? Тогава Вие приемате нашите правила. А аз мислех, че работим по вашите правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: До трима народни представители от всяка парламентарна група и до трима независими могат да задават въпроси.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, но към всеки от министрите ли по три или по един?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По един.
ПЕТЯ ШОПОВА: По един, добре.
Значи към министър-председателят остава само първият ми въпрос.
Към министъра на вътрешните работи е подготовката на полицейските служители за дознанието.
Към министъра на правосъдието - съотношението на извършени престъпления и осъдени лица в коефициенти за последните четири години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов да отговори на зададения към него въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шопова! В своето изложение аз казах, че това е единственият пункт на решението от декември 1997 г., който не е изпълнен, а именно създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността. В момента ситуацията е следната: във всички отделни структури и институции, които противодействат на престъпността, има информационни системи, развити в една или друга степен. Такива има в прокуратурата, такива има в съда, такива има в Министерството на вътрешните работи. Националният статистически институт събира и обобщава информацията, така наречената съдебна статистика. Но тази информация още не е станала единна за всички органи. Независимо от усилията, които направихме в тези години, ние досега не сме убедили с достатъчно силни аргументи съдебната власт да поеме своята част от изграждането на тази единна система за противодействие на престъпността.
Аз съм се занимавал няколко пъти, опитвайки се да намеря решение на спорните въпроси, така както ги поставят от Националния статистически институт, тъй като според мнението на изпълнителната власт Националният статистически институт е тази независима институция, която няма интерес нито да изопачава, нито да изкривява тази информация, която ще се съдържа в системата. Той не работи с нея професионално и поради това няма друго отношение към нея освен тя да бъде точна и качествена. И въпреки това досега не сме успели да създадем тази обща система.
Вижда се желанието на съдебната власт да прехвърли върху Националния статистически институт значителни дейности, свързани със съвместяването на системите, които съществуват. За такива сериозни усилия обаче Националният статистически институт няма готовност от гледна точка на снабденост с компютри и решения, свързани с обобщаването и транслирането на информацията между отделните структури, противодействащи на престъпността.
Но аз очаквам в близко време да има сериозен напредък, тъй като в доклада на Европейската комисия специално е визирана темата за създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността и виждам как Висшият съдебен съвет се отнесе много сериозно към констатациите на Европейската комисия, прие своя позиция по този въпрос и ние очакваме те да извървят своята част от пътя.
Едновременно с това и в изпълнителната власт, и в съдебната власт са добре информирани, че средства за изграждане на тази система могат да бъдат взети от предвидените за това средства, отпускани от Европейския съюз. По този начин Европейската комисия очаква от българска страна единен проект, по който тези средства да бъдат отпуснати. Така че нищо чудно в оставащите месеци ние да имаме много сериозен напредък и съответно да изградим тази система. Аз оставам с надежда, че това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Йорданов да отговори на отправения към него въпрос.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Шопова! Една от приоритетните задачи на Националната служба "Полиция" е успешното прилагане на полицейското производство. В началото на 1999 г. Националната служба "Полиция" е започнала подготовката за въвеждане на досъдебното полицейско производство успоредно с подготвения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Със заповед на министъра на вътрешните работи от 12 февруари 1999 г. е формирана работна група за създаване на необходимата организация за обучение на личния състав по полицейско разследване. В резултат от нейната дейност министърът на вътрешните работи на 2 март 1999 г. е утвърдил комплексна програма за обучение на служителите във връзка с предстоящи изменения в НПК.
В изпълнение на тази програма ДНСП съвместно с Дирекция "Човешки ресурси" към МВР работи по организирането на следните мероприятия:
- трисменно обучение във ВИПОНД - МВР за периода 1 април - 30 юни 1999 г. на служителите, които ще организират и провеждат подготовката на изпълнителския състав по полицейско разследване, с продължителност на курса един месец;
- триседмични курсове за обучение към ВИПОНД - МВР, разпределени в девет смени за периода 31 май - 31 декември 1999 г.;
- шест двудневни регионални семинара за обучение на ръководния състав на полицията, проведени през месеците май-юни 1999 г. с финансовата помощ на американската Асоциация на юристите - "Правна инициатива за Централна и Източна Европа";
- два курса за обучение на обучители по линия на американската Асоциация на юристите с участието на по пет представители от Дирекция "Национална служба "Полиция" във всеки един от тях за периода 10-14 май 1999 г.;
- два семинара, обучение на инструктори по измененията в НПК по линията на американската Асоциация на юристите за периода 21-24 юни 1999 г.
В началото на четвъртото тримесечие на 1999 г. с помощта на ВИПОНД - МВР в ДНСП са разработени с учебна цел примерни образци на протоколи за извършване на действия по полицейското разследване, съобразени с измененията в НПК.
С Окръжно № УТ-100-25 от 12 август 1999 г. на директора на Национална служба "Полиция" е разпоредено на началниците на регионалните звена "Полиция" да представят в ДНСП план-график за обучение на подчинените им служители по полицейско разследване. Разпоредено е два пъти в месеца в писмен вид да се докладва за хода на обучението по места. Обучението по полицейско разследване за 1999 г. финализира с извършване на тестова проверка на знанията на служителите, както следва:
- за периода 25-27 ноември 1999 г. - на ръководния състав от НСП;
- от 1 до 10 декември 1999 г. - на изпълнителния офицерски състав от НСП с дознателски правомощия;
- през м. март 2000 г. - на изпълнителския и сержантския състав с дознателски правомощия.
Резултатите от проведените тестове бяха обобщени, анализирани и изпратени до ръководството на МВР и ръководствата на Столична дирекция на вътрешните работи и регионалните дирекции в страната с конкретни изводи и предложения за повишаване на ефективността от обучението. Организирано бе изпращането на програма и учебно помагало за оказване на долекарска помощ по правата на човека, наръчник на полицая и други материали, необходими за професионалната подготовка на състава.
Със заповед № З-721 от 24 април 2000 г. на директора на Национална служба "Полиция" е създадена работна група, която има за цел да разработи и организира отпечатването на практическо пособие - Наръчник за полицейското разследване. В него са обхванати теоретични и правно-нормативни изисквания за воденето на полицейското разследване, както и обобщени и поднесени в подходяща форма практически казуси, примери и начини за бързо и компетентно решаване. Наръчникът е окончателно оформен, отпечатан и доставен на регионалните дирекции.
В изпълнение на т. 5 от Заповед 1-В-685 от 14 октомври 1999 г. на МВР относно организиране и провеждане на професионалната подготовка без откъсване от работа бяха разработени въпросници за тестова проверка на резултатите от обучението на полицейските служители през служебната учебна година. Тестовата проверка е проведена през м. юни 2000 г. и е обхванала представителна извадка на изпълнителски, офицерски и сержантски състав от НСП в десет регионални дирекции.
ДНСП организира подготовката и отпечатването на тематичен сборник за нуждите на обучението без откъсване от работа на служителите на НСП. Темите, включени в него, са разработени в ДНСП по направления на дейности. Този сборник ще бъде отпечатан и изпратен на регионалните дирекции до края на м. февруари 2001 г.
В резултат мога да кажа, че през миналата година нашите служители са работили по над 120 хил. новообразувани полицейски производства, към които се добавят останалите ни от следствието над 55 хил. стари дела. От новозаведените ние имаме върнати малко повече от 500 полицейски производства. Така че аз смятам, че този процес към настоящия момент върви добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов да отговори на отправения към него въпрос.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Шопова, Вие изглежда не сте слушали внимателно доклада ми. Аз ще Ви повторя отново някои цифри. За 1997 г. общо е имало осъдени 35 177 лица. През 1998 г. има 40 992. През 1999 г. има 34 729. За 2000 г., след като влезе текстът, който дава възможност за споразумение между подсъдимия и прокурора, имаме вече 22 305.
Състоянието и тенденциите на тежката насилствена престъпност в рамките на престъпността в страната за дадена година или определен период се наблюдава от Националния статистически институт, глава осма от Закона за статистиката; от Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" към Министерството на вътрешните работи, чл. 128, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и от Съвета за криминалогически изследвания към Върховната касационна прокуратура, чл. 111, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Националният статистически институт наблюдава престъпленията, делата, които са завършили с осъдителна присъда, и осъдените лица, включително условно осъдените, по много показатели. Ежегодно се издава сборник с тази информация, който съдържа кратък анализ на състоянието на осъдената престъпност и сравнителните данни за десетгодишен период. Сборникът с информацията за 1999 г. е още под печат, а в момента се обработват данните за 2000 г.
Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" към Министерството на вътрешните работи събира, обобщава и анализира и данните от полицейската статистика за заявените и регистрирани престъпни деяния и разкрити извършители.
Съветът за криминалогически изследвания към Върховната касационна прокуратура ежегодно изготвя анализ за състоянието на престъпността - общо, по видове престъпност, по видове престъпления и категории извършители въз основа на данни за регистрираната на МВР и осъдените на НСИ престъпност.
Министерството на правосъдието чрез звено "Съдебна статистика" към Дирекция "Съдебна дейност" осъществява една от задачите на Инспектората - да анализира и обобщава свършените дела и актове на първо- и второинстанционни съдилища, чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт и то само във връзка с организацията по образуване и движение на делата съгласно чл. 35, ал. 1, т . 2 от Закона за съдебната власт.
Поради изложените по-горе причини Министерството на правосъдието не може да отговори на въпросите Ви за състоянието и тенденциите на тежката насилствена престъпност, съотношението между извършените тежки насилствени престъпления и осъдените лица за същия период. Впрочем подобна съпоставка е некоректна, тъй като лицата, осъдени сега, са извършили престъпления, за които са осъдени в един много по-ранен период, година-две и повече. Институтът на съдебния контрол върху налагане на мерки за неотклонение е нов и засега не се наблюдава от нито една институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Теодосий Симеонов.
За въпрос се е записал господин Христо Смоленов. Заповядайте!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от Министерския съвет! Искам да задам един въпрос на господин министъра на вътрешните работи. Той се състои в следното: как е организирана стрелковата подготовка в системата на МВР? Съществува ли специализиран център за стрелкова подготовка? И не е ли време в това министерство, което разполага с отлични специалисти в тази област, да се даде думата и правомощията на специалистите, а съответно стрелковата подготовка да се извади от сферата на "Кадри" или така наречената Дирекция "Човешки ресурси"? Смятам, че това е съществено с оглед на много други въпроси, които тепърва ще възникнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стрелковата подготовка е нещо, което се извършва постоянно в рамките на МВР. Първоначално тя се извършва при първоначалната подготовка на полицаите във ВИПОНД - МВР и впоследствие има системни занятия на място в съответните регионални дирекции. За нея естествено отговарят преките началници.
Така както усещам въпроса Ви, може би ще наклоните нещата и към актуалната в последно време тема за бойните и стоппатроните. За това нещо мога да Ви кажа, че нещата са регламентирани по един и същи начин и са в съответствие с международните договори, по които България е страна. От 1993 г. има една методика, утвърдена от тогавашния директор на Национална служба "Полиция", като правилата в нея преминават горе-долу в същия вид във всички следващи документи, регламентиращи използването на оръжие. Нашите служители трябва да имат пълнители, в единия да има стоппатрони, а в другия - бойни патрони, като при групова акция служителят, който ръководи акцията, определя с какви патрони да бъдат заредени пистолетите. А когато служител на МВР действа индивидуално, той сам трябва да реши този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за въпрос господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Имайки предвид стратегията за борба с престъпността от 1998 г. и залегналите в нея основни положения, като мобилизация и координация на усилията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и органите на местното самоуправление в тази посока, създаване на обществена нетърпимост към престъпността и успоредно с това повишаване на общественото доверие към правоохранителните органи, прилагането на обществено-социални и специални мерки за ограничаване влиянието на общите и специфични криминогенни фактори, както и други текстове от документа, може да се твърди, че тогава бе очертан пътят за успешно противодействие на престъпността. Обществото стана свидетел на промени, които настъпиха в борбата с криминогенните прояви, но въпреки бързата разкриваемост трагичният инцидент като този от последния месец помрачава цяостното впечатление от постигнатото до момента. За съжаление опозицията се опита да използва обстановката за извличане на политически дивиденти.
Отчетът на правителството за изпълнение на актуализираната "Програма 2001" обобщи свършеното и начерта неотложните мерки, които ще се вземат по укрепване на обществения ред и сигурност. В тази връзка обявените вчера от Министерския съвет мерки като: затягане на контрола за оръжията; окомплектоване на личния състав в МВР; осигуряване на постоянно наблюдение на криминогенния контингент и подобряване на вътрешния контрол в министерството, се обявят адекватно продължение на възприетата в програмните документи необходимост от конкретни методики и програми за установяване и неутрализиране на криминогенните фактори, нарушаващи обществения ред.
От изключителна важност е кадровото осигуряване на правоохранителните структури. Укрепването на кадровия потенциал трябва да залегне върху детайлно разработена национална кадрова политика, целяща подобряване ефективността на работата и в същото време гарантиране правата на гражданите. В тази връзка, в рамките на Министерството на вътрешните работи, в момента се прилагат програми за недопускане на полицейско насилие, за мотивация на служителите и особено важно за навременната профилактика на професионалния стрес и професионално тестуване на служителите.
В контекста на ресурсното осигуряване положителна оценка заслужават усилията на правителството за финансово осигуряване на работата в Министерството на вътрешните работи с оглед на изпълнението на поставените пред различните му служби специфични задачи.
Въз основа на изложението считате ли, господин министър, че предприетите от Вас неотложни мерки са достатъчни, за да се гарантира ефикасната защита на гражданите от престъпни посегателства? И от друга страна, на необходимо ниво ли е ресурсното осигуряване на Министерството на вътрешните работи за борба с престъпността, с оглед на трудните цели, които преследва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Йорданов да отговори.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изпълнение на единната национална стратегия за противодействие на престъпността са извършени редица мерки, които показват едно отлично взаимодействие между Министерския съвет и Народното събрание. Като цяло са изпълнени задачите. Поетапно се изпълняват разработените от МВР на тази основа концепции, стратегии и програми за охрана на държавната граница, за полицията и нейното място в гражданското общество, за противодействието на престъпността, нелегалната миграция, корупцията, незаконния трафик, производството и търговията с наркотични вещества. Противодействието на престъпността има комплексен характер и представлява прилагане на общи социални и специални мерки, насочени към ограничаване влиянието на криминогенните фактори.
Изпълнението на разработените в Единната национална стратегия за противодействие на престъпността основни цели и задачи наложи доизграждане на правната основа за по-ефективно функциониране на правоохранителната система. С участието на експерти от МВР са разработени важни закони, в това число: Закон за МВР, за специалните разузнавателни средства, за българските документи за самоличност, за бежанците, за чужденците в Република България, за контрол върху взривните вещества, оръжията и боеприпасите, закони за ефективно противодействие на престъпността във финансово-кредитната, данъчната и митническата системи срещу корупцията, за хазарта, застраховането и защитата на интелектуалната собственост.
С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР през 2000 г. се осъществи девоенизацията на администрацията на МВР и привеждането й в съответствие със Закона за администрацията и Закона за държавния служител.
Със законите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс за пръв път са криминализирани такива деяния като рекет и изпиране на пари. Предвидени са наказания за организирането и членуването в престъпни групи и структури.
С премахването на института за продължавано престъпление са създадени допълнителни възможности за ускоряване на наказателното преследване. Въведена е наказателна отговорност за специфични случаи на корупция, съобразени с Конвенцията за борба с корупцията в международния търговски обмен.
Законодателните промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс регламентират дейността на МВР по разследване на престъпленията и разкриват нови възможности за по-ефективна борба срещу престъпността, за усъвършенстване на взаимодействието между органите на МВР, прокуратурата и следствието. Предприети са законодателни мерки, насочени към надеждна защита на основните права и свободи на гражданите, ратифицирана е рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се премахва смъртното наказание. Разработени са важни подзаконови нормативни актове за привеждане на структурите и функциониране на службите в съответствие със Закона за МВР. Регламентиран е контролът на стоки и транспортни средства, съгласно нормите на международното право, условията и реда за издаване на визи и други, и незаконна търговия със стоки, кражбите на МПС, борбата срещу корупцията и др.
С приетите нормативни актове са създадени благоприятни предпоставки за пресичане на контрабандата, за ускоряване на дейността по разкриване и наказване на престъпните деяния, осигуряване на ефективност с наказателното производство, а също така и за засилване на контрола и санкциониране на нарушителите. Създадени са правни условия за ограничаване на несъответствията и хармонизиране на националното законодателство с европейските стандарти в областта на миграционните процеси. Хармонизирането на визовия режим на Република България със стандартите от Шенген, прилагане на международните стандарти за граничен контрол и гранична охрана, усъвършенстване на политиката по убежището и бежанците.
С оглед усъвършенстване противодействието на престъпността се разработват проекти на закони за сигурността и обществения ред, за защита на класифицираната информация, проектозакон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
По отношение противодействието на конвенционалната престъпност. Изпълнява се нова концепция за полицията в гражданското общество, в основата на която са заложени тясно взаимодействие с институциите на гражданското общество, защита на конституционните права на гражданите, подпомагане на хора, които са безпомощни или не могат сами да се справят с проблемите си, активна превантивна и профилактична работа за намаляване на криминогенния потенциал. Полицейското разследване е най-значимата задача, по която работят всички структурни полицейски звена. С неговото въвеждане е намерено решение за изграждане на система от надеждни гаранции за защита правата на гражданите.
Във връзка с промените в Наказателно-процесуалния кодекс за извършване на полицейското разследване е извършена тестова подготовка на сержантския състав от Национална полиция. Проверени са 4 хил. 875 служители, в това число младши разузнавачи, районни полицейски инспектори и командири на отделения. От тях 85,43 на сто са се справили успешно с тестовете.
Въведен е екипен принцип на работа между следствие, прокуратура и полиция по сложните и общественозначими предварителни производства. По региони са изградени временни работни групи съвместно с органите на следствието и прокуратурата, които работят по общественозначимите дела, свързани с поръчкови убийства, контрабандни канали и други тежки престъпления. Ежемесечно се анализират и актуализират плановете за разследването им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Бакалов, ще отговаря на въпроса за ресурсното осигуряване по следния начин. Ще цитирам и информацията, която имаме за разходите, които Министерският съвет е отделил за полицията, вътрешния ред и сигурността в хиляди нови лева и ще имате възможност да проследите какви са тези разходи.
През 1996 г. общо разходите за полиция, вътрешен ред и сигурност са 128 млн. 235 хил. и 800 лева, което, заедно с капиталови разходи от 984 хил. и 700 лева е 0,9 процента от брутния вътрешен продукт. А капиталовите разходи са 0,01 от брутния вътрешен продукт.
За 1997 г. общо разходите са 245 млн. 431 хил. и 200 лева, или са се удвоили почти. Капиталовите разходи са вече 5 млн. 865 хил. и 300 лева, или са вече петорно по-големи, като съответно това съставлява вече 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт за разходите и 0,03 от брутния вътрешен продукт за капиталовите разходи.
През 1998 г. общо разходите са вече 373 млн. 497 хил. и 700 лева и 5 млн. 833 хил. и 200 лева, или общо 1,7 процента от брутния вътрешен продукт за разходите и 0,03 от брутния вътрешен продукт за капиталовите разходи.
През 1999 г. правителството отделя 437 млн. 132 хил. и 600 лева за разходи и 18 млн. 271 хил. лева за капиталови разходи. Общо разходите стават вече 1,9 процента от брутния вътрешен продукт и 0,08 - относителният дял на капиталовите разходи от брутния вътрешен продукт.

През 2000 г. по предварителен отчет ние отделяме 554 млн. 616 хил. и 400 лв. или над 4 пъти повече разходи за полиция "Вътрешен ред и сигурност" в сравнение с 1996 г. и 26 млн. и 500 хил. лв. за капиталови разходи, което е 26 пъти повече, отколкото заделеното през 1996 г. Това вече по отношение на разходите за полиция "Вътрешен ред и сигурност" е 2,2 на сто от брутния вътрешен продукт и 0,10 за капиталовите разходи като процент от брутния вътрешен продукт.
Вижда се, че правителството за период от четири години е очетворитело разходите, които е отпуснало за полиция "Вътрешен ред и сигурност" и по този начин е осигурило, съобразно възможностите на страната, необходимите ресурси за Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Госпожа Мария Стоянова има думата.
МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Още в началото на законодателната дейност на Тридесет и осмото Народното събрание и предвид на наследството, което наследи това Народно събрание след управлението на БСП, още на 5 декември 1997 г. беше гласувано решение за мерки за борба срещу престъпността и корупцията, съгласно което беше възложено на Министерския съвет да изработи единна стратегия за противодействие срещу престъпността. Целта на тази стратегия беше да се окаже цялостно въздействие върху обществените отношения чрез развитие на законодателството, чрез повишаване дейността на изпълнителната власт и чрез повишаване ефективността на съдебната система.
В тази връзка Министерският съвет предложи и прие тази стратегия, която имаше единствената цел да осигури единство на този процес, на процеса на предотвратяване, на разкриване и осъждане на престъпленията. Този документ, който е много важен за работата на правителството и на управляващото мнозинство, е развит особено добре в актуализирана програма "България 2001" в частта "Вътрешна сигурност и обществен ред" и този документ е онази стъпка на нашето управление, която безусловно потвърждава главната ни стратегическа цел за присъединяване към Европейския съюз и евроатлантическите структури.
И в тази връзка аз бих искала да задам своя въпрос: господин министър-председател, каква част от единната стратегия за противодействие на престъпността беше изпълнена и какво остава да бъде изпълнено? Каква е Вашата препоръка към нас, като законодателен орган, да предложим един пакет от промени в Наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс, в гражданското законодателство, с което да помогнем за това сигурността на българските граждани да бъде гарантирана и нашият път към европейско членство да бъде безусловен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Единната национална стратегия за противодействие на престъпността съдържа в себе си както конкретни мерки, така и обозначава политика, която следва правителството и която вероятно ще следва в бъдеще цялата система, която се занимава с противодействие на престъпността.
Тук е мястото да се каже, че една огромна част от предвидените институционални мерки в единната национална стратегия е вече реализирана. Което не означава, че правителството не е предвидило други мерки, които засилват институциите в противодействието им на престъпността или предвижда по-строги мерки по законодателен път и това се изрази с обсъждането вчера на предложениe на министъра на правосъдието за законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс. Както казах в своето изложение, министърът предложи и вероятно скоро ще бъде обсъден и закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Ние очакваме, че Народното събрание ще възприеме точно тези мерки като допълнителни усилия, които са необходими, за да бъде изградена системата така, че да направи много по-трудно пускането на престъпници под гаранция и да ускори процеса на следствието, така че скоро, по възможно най-бързия начин, да бъде предявявано обвинението.
Тук е мястото да кажа и най-важното, а именно, че единната национална стратегия трябва да бъде разглеждана успоредно с годишните доклади за състоянието на националната сигурност на Република България. Отделно отчитане на изпълнението на единната национална стратегия за противодействие на престъпността не е предвидено в нормативите, на които изгражда дейността си Министерският съвет. Но всяка година, отчитайки състоянието на националната сигурност на страната, говорим и за това какво е изпълнено от единната национална стратегия за противодействие на престъпността.
Миналата година, когато ние представихме доклада за извършеното в сферата на националната сигурност за 1999 г., видяхме, че Народното събрание подкрепи с един значителен консенсус осъществените мерки. В момента правителството готви следващия годишен доклад за състоянието на националната сигурност за 2000 г. и тогава вие напълно ще имате пред себе си отчета за това какво се прави и в изпълнение на тази единна национална стратегия. Ние правим този преглед на изпълнението и по линията на преговорите с Европейската комисия като отговор на направените препоръки от Европейската комисия в края на миналата година и ще запознаем народните представители с изпълнението.
Аз не искам да елементаризирам Вашия въпрос и да отговоря с бързо изброяване на осъществените мерки. Надявам се на едно сериозно обсъждане тогава, когато правителството внесе този документ.
Освен това, във връзка с толкова упорития дебат по процедурни въпроси, който имаше в началото, искам да посоча, че ние винаги сме готови за дебат както по конкретни решения, така и като дебат, обсъждащ мерките, които правителството е готово да предложи. Освен това, ние сме готови и на дебат по законопроектите, защото всеки друг дебат не е в състояние да покаже истинското отношение на Народното събрание спрямо мерките за затягането на режима за дейността на отделните институции при противопоставянето им на престъпността. Народното събрание иначе ще дебатира умозрително проблеми, както виждам аз сега, без да задава достатъчно въпроси, докато тогава пред него ще бъдат представени в сферата на неговата компетентност и ще се разчита на неговата отговорност сериозно да обсъди реални промени в Наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс и други закони. И аз очаквам, че тогава ще се състои и истинският дебат, а не някакъв популистки дебат или някакъв дебат, който има за значение само да покаже, че се отчита някаква дейност в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Друг желае ли да зададе въпрос?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! И аз ще се възползвам от случая, въпреки че нашата парламентарна група напусна, останахме тези, които ще зададем своите въпроси, да запитам.
След като чух тук много слова, които ние сме ги чели и в старите вестници, и в отчета на правителството за изпълнение на програмата, някои от тях са даже от Календара, чух преди малко, че министър-председателят каза "реални промени в НК и НПК". Аз искам да Ви кажа, уважаеми министър-председателю, че НПК е променян пет пъти, два пъти върнат от Конституционния съд. НК - 13 пъти, веднъж върнат от Конституционния съд. Законът за спец.средствата, новият, който вашето мнозинство и по Ваше предложение беше приет през 1997 г., има две поправки. Законът за МВР, също приет през 1997 г., има осем поправки. Законът за съдебната власт има осем поправки. Те не бяха ли "реални"?
Сега чувам, че се говори, че мерките по отношение на оръжието ще бъдат затегнати. Но аз си спомням промяната на института на неизбежната отбрана, когато позицията на вашето правителство беше, че гражданите трябва да се въоръжават, за да се отбраняват. Успешното прилагане на полицейското производство - също тук се отчита.
Аз ще мина директно към въпроса, който задавам към Вас.
Кои са причините през последната година, след всичко това, което Вие четохте досега и обяснявахте като мерки, престъпността да се увеличи с 5%, разкриваемостта на престъпността да спадне с 20% и само 10% от дознанието, от материалите, събрани от полицейско разследване за тази 2000 г., в която се прилагат, по изявление на главния прокурор да могат да обслужат обвинителната теза или в крайна сметка за послужат за реализация на наказателната отговорност?
Това са много конкретни цифри и аз много бих държал да чуя Вашия коментар, специално за полицейското разследване. Заменят се 800 помощник-следователи с 10 хил. дознатели и дават 90 на сто брак при разследването. Това е въпрос, който е шокиращ и за обществото и в крайна сметка как смятате оттук насетне с тези промени, за които говорихте и за които аз питам и тези резултати, които имаме, след като Вие досега всичко приемахте сами, без да търсите консенсуса с другите сили. И сега пак на това обществено очакване Вие отговаряте със собствени, капсулирани действия на силата на затвореното мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Въпросът е към министър-председателя, към никой друг!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, не се обаждайте Вие. Има кой да прецени. Ако не е от неговата сфера, не може да Ви отговори и не е редно да Ви отговаря министър-председателят. За полицейското дознание ще Ви отговаря министър-председателят. Тогава не знаете към кого да отправяте въпросите си.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не искаме да ни отговаря друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие може да не искате, ще отговаря този министър, който отговаря за материята, по която е въпросът Ви.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние отново сме изправени пред едно явление, което често се наблюдава в парламента. Така, както мен понякога в рамките на парламентарния контрол ме питат за неща, които са от компетентност на регионален директор, така сега към министър-председателя се отправят въпроси, които са от моя компетентност.
Първата част на въпроса - защо престъпността в България се е увеличила с 4,7 на сто? Данните са 4,7 на сто. Само че аз вчера съвсем ясно в пресконференция показах числата за регистрираната престъпност за последните десет години. От тях се вижда, че въпреки това увеличение от 4,7 на сто, има една-единствена година в десетгодишния период, в която е имало по-малко регистрирани престъпления и това е 1999 г. Към това обаче искам да ви припомня и нещо друго. Служителите на МВР през 2000 г. бяха натоварени с две огромни задачи. Едната беше полицейското разследване, за която ще продължа след малко и по която са образувани около 120 хил. нови полицейски производства и се разглеждат над 55 хил. дела, останали от следствието. Другата е смяната на българските документи за самоличност.
Отново, както знаете, през миналата година служителите на МВР работиха така, че над 50 на сто от българските граждани вече имат своите нови документи. Така че при това натоварване аз не мисля, че е толкова страшно, че имаме увеличение на регистрираните престъпления в рамките на 4,7 на сто, още повече, че през тази година бяха дадени съвсем ясни указания, че всичко трябва да се документира съвсем точно.
Що се отнася до полицейското разследване, това е един съвсем нов процес. Той има зад себе си само една година. Нормално е в него да възникнат определени проблеми. Нормално е понякога да има и определено напрежение между институциите. Но то трябва да бъде преодолявано с една добронамереност, колегиалност и коректност. Няма друг начин. Това е бъдещето на практика.
Аз вярвам, че полицейското производство ще намери своето достойно място. Преди малко ви казах, че от всичките тези над 120 хил. полицейски производства данните за върнати от съда производства са за малко над 500. Така че да говорим за провал е твърде рано. Нека да дадем време на този процес да набере своята скорост. Нека хората поработят заедно. Именно във връзка с това аз съм дал указания - в събота имахме едно национално съвещание на регионалните директори - да работят в много тесен контакт с представителите на прокуратурата и съда. Те на място би трябвало да кажат какви претенции имат един към друг. Те на място трябва да решават проблемите. Не може да се вземе едно полицейско дознание и да се даде примерно на министъра и на председателя на Върховния касационен съд да решават какво има по него. Просто нещата се решават на място. А когато информацията се обобщи, ние на нашето ниво бихме могли да поспорим, да направим съответните изводи и ако е необходимо, да извършим определената работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Дончева, не съм Ви дал думата. Престанете да се обаждате от място. Вие сега като че ли сте адвокат на колегата си Миков. Той не може да си защити въпроса, Вие се обаждате непрекъснато.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колегите отляво не протестираха, когато преди малко на въпрос, зададен от един народен представител, отговорихме двамата с господин Емануил Йорданов. Сега също можем да отговорим двамата. Няма страшно в това. Вие ту искате да отговарям, ту да не отговарям. А може би искате да стоя и само да слушам. Аз и това съм готов да направя, стига да е за доброто на противодействието на престъпността.
Аз искам, първо, да кажа, че Народното събрание наистина беше много отзивчиво към всички предложения на изпълнителната власт по отношение изменение и допълнение на законите, включително и по отношение на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Искам да благодаря за тази отзивчивост.
Аз не съм информиран, че тези мерки, които са гласувани толкова много пъти, не са имали подкрепата на всички страни на залата. Напротив. Много от тези многобройни поправки вероятно са били подкрепяни - и такова е правилото на работата в Народното събрание - от повече народни представители, отколкото е мнозинството. Не казвам, че това е ставало във всички случаи.
Заради това аз смятам, че Народното събрание наистина се отнесе много последователно. Изпълни своето решение от 5 декември 1997 г., а именно даде приоритет и работи по всички внесени проекти на закони, които засилват възможностите за противодействие на престъпността.
И тук основателен е въпросът защо влизаме с нови мерки? Защо част от тези мерки, които ние сме предлагали, бяха снети от Конституционния съд? Според мен в желанието си да направим много силни възможностите за противодействие на престъпността, в предложенията, които са правени от изпълнителната власт, се е прекрачвала граница, която Конституционният съд счете, че не може да бъде прекрачвана. Това не е ставало, защото ние сме искали слаби мерки, а е ставало, защото сме искали по-силни мерки от тези, които Конституцията позволява, мерки, които в по-силна степен ограничават правата и свободите на хората. Защото няма нужда тука да крием, че всички мерки, които се вземат в тази посока, обикновено трябва да бъдат балансирани с правата и свободите на обикновените граждани. Така е навсякъде.
И точно заради това пък никога - нито от изпълнителната власт, нито от Народното събрание, е имало критики срещу съдебната система, и най-малко пък срещу Конституционния съд затова, че той е счел, че определени законови решения са неприемливи.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не сме го сезирали ние.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: От друга страна, Вие зададохте друг въпрос: защо всичко това се прави и сега се прави затворено в рамките на управляващите, както се изразихте. Вие не бяхте в залата, когато аз направих своето встъпление. В него казах следното: че този път предложените закони за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс са съгласувани с представителите на висшата съдебна система. Така че в този случай ние имаме, може да се каже, общо дело с тях. И аз призовавам наистина сериозно да се огледат направените предложения и да бъдат приети от Народното събрание колкото се може по-бързо.
Оказа се, че и задаващият въпроса, и аз не знаем точно процентите за повишаване на престъпността през 2000 г. в сравнение с 1999 г. Вие казахте 5%, министърът каза 4,7%, аз знам 4,6%. Всеки, който разбира от тази статистика, ще ви каже, че в определени проценти - да речем 5-6-7%, е нормално флуктуирането на престъпността. Това са естествени процеси, случайни процеси са извършените престъпления в онова множество от хиляди, десетки хиляди извършени и регистрирани престъпни деяния. Така че едно отклонение в едната или другата посока може да се каже, че е статистически съвсем естествено.
Няма тенденция обаче. Аз това искам тук дълбоко да го подчертая: няма тенденция на нарастване на престъпността. Напротив, има тенденция общият фон на престъпността - така както го отчита статистиката, която отчита тези процеси, и това е отчетено в нашия Календар на най-значимото от постигнатото, една ясна тенденция на намаляване на броя на регистрираните престъпления.
Смятам, че тук трябва да бъде казано и още нещо, което е известно на всички народни представители. Когато се говори за общия фон на престъпността, т.е. за броя извършени престъпления на 100 хил. души, във всяка страна има обективен статистически показател, има обективен измерител. Добре би било народните представители често да гледат къде се намира България в тази скала. И ако погледнат тази скала, ще видят, че не може да бъде отправен упрек към страната, че в нея едва ли не има някаква изключително висока като фон престъпност. Защото това не отговаря на сравненията с други страни, и то развити страни-членки на Европейския съюз.
Мисля си, че информацията, която Вие дадохте за разкритите престъпления, като процент на разкриваемост трябва да изчака да бъде потвърдена от съответните органи, тъй като министърът трябва да отговори и по отношение на процента на разкриваемост. Това е информация, която той трябва да интерпретира в отговор пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За още въпроси има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, драги министри, драги колеги народни представители! Въпросът ми е към министър-председателя, но ако е в компетенцията на министъра на вътрешните работи. Не държа кой ще отговаря.
Уважаеми господин министър-председател, каква е защитата на най-малките ученици от основните училища? Навън пред парламента ми връчиха една папка с молба да Ви я предам от цялото 25-о основно училище "Петър Берон", София, като децата са написали: "Не искаме да ни бият! Не искаме да живеем в страх! Не искаме да ни ограбват! Не искаме да ни убиват! Не искаме нашите родители да плачат за нас!" Ако обичате, господин председател, заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Кой ще отговори на въпроса?
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Бончев! Конкретни цифри в този момент не мога да Ви дам, тъй като съвсем наскоро господин Костов отговаря на такъв въпрос в парламентарния контрол. Тогава всички числа бяха казани съвсем ясно по отношение на престъпленията, извършени срещу деца. Това, което показваха тези числа, е, че за 2000 г. нивото на престъпленията, извършени срещу деца, е най-ниско. Това, разбира се, не трябва да ни успокоява. Всяко едно такова престъпление е повод за особена тревога.
Вие знаете, че Тридесет и осмото Народно събрание прие специален Закон за закрила на детето. На базата на този закон е създадена и Агенция за защита на децата.
В Дирекция на Националната полиция приключва вече работата по Инструкцията за полицейска защита на децата. В тези допълнителни мерки, които сега приемахме, ние вписахме и ангажимента на полицията да осигури усилено присъствие в зоните на училищата не само с оглед на това да бъде запазено спокойствието на децата, а и за да се противопоставим на наркоразпространението там.
По отношение на София може да се добави и грижата, която полага общинската охранителна фирма "Егида", която работи в тесен контакт със Столична дирекция на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси има ли?
Господин Любомир Божков има думата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Йорданов, след малко ще Ви дам пълната информация, която господин Костов поднесе на Народното събрание за престъпленията, извършени срещу деца за 2000 г.
Господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Останах доста изумен защо правим днес това изслушване. Темата беше за престъпността и мерките, които правителството е взело досега и тези мерки, които би предложило днес на народното представителство. В тази връзка не чухме нито информация, нито анализ, нито някакви мерки.
Господин Костов, въпросът ми е към Вас. Вие заявихте, че поемате отговорност за мерките, които ще предприеме МВР. Вие управлявате почти 4 години. През това време МВР напуснаха над 15 000 души. Вие определяте основните кадри в МВР, Вие разполагате със Съвета за сигурност, където вземате най-важните решения. Вие осъществявате пряко ръководството на МВР чрез Вашия преториален Славчо Босилков и министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов.
Питам: кой според Вас следва да носи отговорност за мерките, предприети досега, и резултатите от тях в борбата с престъпността? И каква е Вашата оценка за работата на двамата господа, които споменах в моя въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божков! Естествено е, че не сте чули информацията, която ние дадохме за допълнителните мерки за противопоставяне на престъпността и укрепване на обществения ред, тъй като Ви нямаше в залата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Слушах Ви внимателно отвън.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И аз считам, че е необяснимо да се иска още един път същата информация, която беше представена тук, от трибуната.
Вярно е друго, вярно е, че правителството още не е публикувало тези допълнителни мерки. Но това е една от причините да се изчака с един сериозен дебат и вземане на решение от Народното събрание. В противен случай, когато вие сте недоброжелателни слушатели, казвате на мерките, които чувате, че това не са мерки или нямате нищо пред себе си, което да анализирате.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Имаме, имаме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И след това се завързват такива безсмислени спорове. Значи, съвсем редно беше, и вие като опитни политици беше нормално да очаквате правителството да публикува тази седмица допълнителните мерки. И след това, на базата на прочитането на тези мерки, да кажете: те са достатъчни и добри, те са недостатъчни и противопоказни даже или тези мерки трябва да бъдат укрепени с още нещо.
Но вие това нещо не направихте днес.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Защо Ви слушаме тогава днес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божков!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето, ние представихме мерки.
По отношение на тези допълнителни мерки ще отговоря още нещо. Има оперативни мерки, които са много по-детайлно разработени, в Министерството на вътрешните работи. Тези оперативни мерки няма да бъдат представени на публично обсъждане. Те ще си бъдат вътрешни документи, заповеди и разпоредби в системата на Министерството на вътрешните работи. Ясно е, че вие не можете да искате от нас да говорим за тях.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): За досегашните.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Въпросът Ви сега е за кои мерки кой каква отговорност носи. Аз казах, сега отговарям. Първо, за тези мерки, които допълнително приемаме. Казах, че Министерският съвет ще следи регулярно изпълнението на тези допълнителни мерки, които ще публикува. Самият Министерски съвет ще изслушва и главния секретар на Министерството на вътрешните работи, и министъра на вътрешните работи като политическо лице. Това е системата, която правим оттук нататък.
Второ, по отношение на това, което е правено досега, аз вече имах възможност да отговоря на въпроса. Единната национална стратегия за противодействие на престъпността се отчита в годишния доклад за състоянието на националната сигурност за съответната година, който се внася от Народното събрание, представя се от правителството, правителството го обсъжда, казва своите бележки, след това го внася в Народното събрание и по този начин всички мерки, всички действия на Министерството на вътрешните работи подлежат на външен контрол, на граждански контрол, на политически контрол, от една страна, от Министерския съвет, и от друга страна - от Народното събрание. Вие вече минахте през тази процедура като народни представители. Вие имахте годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г. Той беше обсъден добре в Народното събрание и беше одобрен от значително по-широко мнозинство, отколкото е мнозинството на Обединените демократични сили. Така че самото това мнозинство, приемайки доклада, вече е санкционирало онова, което е направило Министерството на вътрешните работи.

Що се отнася до Съвета за сигурността, вие нямате желание сериозно да коментирате този съвещателен орган в Министерския съвет. Много пъти от тази трибуна съм казвал, сега ме карате да кажа за не знам кой път, Съветът по сигурността е съвещателен орган за всички, които участват в него и по този начин той не взема решение. Никакви решения не взема. Съветът съветва и министър-председателя, съветва и тези, които участват. Те слушат, анализират и заедно извличат изводи, правят анализи, оценки и т.н. Това е неговата работа. Но той не взима никакви решения. Министър-председателят не взема решения, вие можете да се убедите в архива на Министерския съвет. Министър-председателят подписва решенията на правителството, постановленията на правителството и разни заповеди като министър на държавната администрация на кой колко пари да се дадат, кой да се повиши в длъжност и т.н. Това са решенията на министър-председателя.
Ето защо сега отивам на последния Ви въпрос - кой носи отговорността? За конкретните планове, за оперативните планове на противодействие на престъпността отговорност носи, и той не бяга от нея, главният секретар на Министерството на вътрешните работи. Той е човекът, който е на върха на пирамидата на Министерство на вътрешните работи, той отговаря всичко това, което е предначертано, което е набелязано да бъде изпълнявано, да бъде контролирано и т.н.
Кой отговаря за мерките, които допълнително приема Министерският съвет? Разбира се, Министерският съвет. И точно заради това, защото Министерският съвет поема тази допълнителна отговорност върху себе си, както каза министърът, допълнително се натоварваме заради тази ситуация, която се създава няколко месеца преди изборите. Министерският съвет ще вика на отчет и министъра, и главния секретар и периодично ще очаква от тях да види как се прилагат тези допълнителни мерки. Аз мисля, че по този начин е създадена една убедителна система за контрол върху тази допълнителна държавна задача, която получи Министерството на вътрешните работи. Защото Министерството на вътрешните работи тези дни, след много сериозни обсъждания, получи едни допълнителни задачи, които то трябва да свърши. То си изясни точно какво трябва да прави, пое ангажимента, дебатира в Съвета по сигурността, дебатира в Министерския съвет и накрая се съгласи, че това са му задачите, по които ще се следи допълнителната му работа за противодействие на престъпността.
Аз мисля, че тази система е характерна за страните с развити демокрации, тя трябва да проработи и в България. Няма друга система на граждански контрол, на програмиране на противодействието на престъпността такава, която не превръща Министерството на вътрешните работи в орган, който или непрекъснато е на границата на нарушаване на конституционните права на българските граждани, или да бъде обречен на пасивност. Благодаря.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Оценката Ви за двамата? Последното беше оценка за досегашната дейност на главния секретар и на министъра.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Моята оценка за министъра съвпада с тази, която даде и президентът на Република България, че той навреме реагира. Наистина ние сме посърнали. Това е вярно. Тук някой каза "посърнали лица". Да, ние сме посърнали, защото това, което се случи на улицата, тази битова престъпност и това нещастно убийство на това малко дете - това не може да не покърти всеки български гражданин. То покърти всички нас. Това е сигурно.
В тази наистина травмираща обстановка аз мисля, че и двамата действаха съобразно нивото на своите отговорности. Бързо реагираха, макар може би не веднага да намериха верните ходове да обяснят това, което правят пред журналистите и пред обществеността, но иначе професионално това, което се очакваше от тях, те успяха да направят от съдържателна гледна точка. Не знам дали са били достатъчно убедителни пред медиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Има думата госпожа Татяна Дончева за въпрос.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Само ми позволете да дам на господин Йорданов данните. (Народният представител Любомир Божков предава данни на министър Емануил Йорданов.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Опозицията да отслужи на управляващите с данни.
В духа на днешния дебат, който представлява четене на много стари вестници, и аз нося един вестник - по-нов, от миналата седмица, в който е препечатано интервюто на премиера пред програма "Хоризонт" на Националното радио на 30 януари. В него министър-председателят признава, че гледа на ескалацията на престъпленията от последните седмици с голяма тревога. И казва, че министърът не отговаря за самата работа на МВР, защото неговата работа била да показва какво прави МВР, да го прави прозрачно за обществото и да печели симпатии за органите на министерството. Но за работата на самото МВР отговарял главният секретар и той е този, който оперативно управлява самото министерство. Нещо повече, министър-председателят иска да поеме отговорност за това, което ще става занапред. Това, което е станало дотук, обаче е следното.
Народното събрание в неистова законодателна активност е приело 5 поправки на Наказателнопроцесуалния кодекс по инициатива на правителството и мнозинството; 13 на Наказателния кодекс; 3 на Закона за специалните разузнавателни средства, след като той е приет 1997 г.; 8 поправки на Закона за МВР, след като е приет 1987 г.; и 8 поправки на Закона за съдебната власт. В резултат на тези законодателни мерки се е стигнало до числа, което днес вие не оспорвате - 90% брак в полицейското дознание. Щом 10% стават за съд, по думите на главния прокурор пред Националната телевизия, значи 90% не стават. 20% намаляване на разкриваемостта и 4,7%, ще ви дадем и числата, съответно увеличаване на престъпността.
Кой носи отговорност за тези резултати и има ли връзка между тях и предприетите законодателни, административни и всякакви мерки, които правителството взема в продължение на четири години без три месеца и половина? Вие, господин министър-председателю, който се явявате и министър на вътрешните работи, и министър на държавната администрация фактически, ще освободите ли министрите Симеонов и Йорданов или смятате, че те успешно се справят със своята функция да представят министерството пред обществото и да печелят неговите симпатии. Виждам, че за оперативната обстановка някой друг отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо! Това, което Вие зададохте в началото на своето изказване, е всъщност наистина казано от мен и то строго отговаря на Закона за Министерството на вътрешните работи. Аз не мога да разбера къде е въпросът в цялото това изложение. Аз съм казал точно това и съм припомнил на обществеността какво пише в Закона за Министерството на вътрешните работи, за да кажа едно нещо - че министърът не разкрива престъпления.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС, от място): Не е оперативен работник.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Той не е оперативен работник.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Но отговорност носи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Първо да се разберем за престъпленията. Министърът не е този, който го прави. Правят го специалните служби, специализираните служби, организира го най-висшият администратор в Министерството на вътрешните работи - главният секретар. Казах това, защото журналистите тръгнаха да питат по конкретни въпроси министъра на вътрешните работи, по конкретни оперативни въпроси, по въпроси, свързани с разследване на престъпления. Нещо, което той не може да направи.
Ако въпросът Ви подсказва желание министърът да носи отговорност за оперативните разследвания, примерно, да кажем, министърът носи отговорност заради това нещастно убийство на детето, което стана на улицата.
Нека да кажем така: така ли е формулиран въпросът? Защото в света в момента, включително в развитите демокрации стават стотици хиляди, десетки хиляди и стотици хиляди, милиони престъпления, в т.ч. масови убийства, в т.ч. невероятни по жестокостта си престъпления, невероятни по жестокостта си!
Съвсем наскоро във Великобритания беше разкрит случай на злоупотреба с детски органи на сто деца, някакъв извършил престъпление.
Аз не зная обаче някъде в света на министър-председателя, след такова нещастно стечение на обстоятелствата, след такъв изблик на необяснима жестокост или на нещастен случай, да задават въпрос: защо не изгоните министъра на вътрешните работи? Напротив, развитите демокрации реагират по друг начин. "Вярвайте на лекарите!" - казват те веднага в предната публикация, представяща целия този материал - във вестниците във Великобритания. "Недейте заради това да затаявате подозрения и да губите доверието си в цялото лекарско съсловие!" Те първо са загрижени да остане вярата на хората в институциите, а не да бъдат разрушени институциите заради страха.
Вие какво искате да направим ние сега? Да разпалим страха, разрушавайки институциите?
Имаше достоен отговор на висшия полицейски чин, когато полицай, пиян, стреляйки по непредпазливост, уби детето. Достоен отговор! Той си подаде оставката. И така е редно. Най-висшият чин, точно от полицията, той да го направи.
Президентът и министърът на вътрешните работи, след сериозно обсъждане, решиха, че тази оставка не може да бъде приета. Значи те не са съгласни, и президентът в т.ч., да се носи отговорност на това ниво.
Вие казвате: защо аз да не уволня министър Емануил Йорданов и Теодосий Симеонов? Не зная специално за Теодосий Симеонов защо ме питате? Първо, аз не уволнявам никого. Народното събрание, по предложение на министър-председателя, прави промени в кабинета. Аз нямам намерение преди избори, заради стабилността на държавата, да правя каквито и да било ходове, за да създам впечатление за известна дестабилизация или несигурност. Няма да направя такова нещо! (Одобрителни ръкопляскания в мнозинството.) И не ме тласкайте безотговорно към такъв акт! Защото аз си давам сметка какво означава това - да бъде освободен министърът на вътрешните работи 2-3 месеца преди избори.
Къде става това нещо по света? Къде има такова поведение на отговорни управляващи? Никъде няма такова поведение, никъде! Казвам го на всички зрители, които гледат това изслушване.
Може да имаме забележки, може да имаме несъгласия, може да правим грешки, но има по-важни неща от всичките, които вършим в момента. И най-важното е страната, навлизайки в предизборен период, да отреже като институция и като държава всякакви шансове на политически шарлатани да се възползват от ситуацията! Всякакви шансове! (Одобрителни ръкопляскания в мнозинството.)
И ако ние сме отговорни политици, аз ви призовавам точно за това в тази зала - вие да се изкажете по този повод. Да не се допускат никакви криминални оръжия с политически цели! Защото това е криминално оръжие, ако е инсценирано - тази серия от престъпления! Ако са инсценирани - значи някой ги е подредил някъде и с тях атакува политическата стабилност на институциите.
Ако вие не сте съгласни това нещо да се прави във вашата страна, ами кажете, че такова нещо няма да се прави! Към това призовавам. Защото това е отговорното поведение. Ако сте решени обаче да направите това нещо, ние скоро ще го разберем. Аз неслучайно завърших речта си така: скоро ще разберем дали някой инициира тази зловеща криминална серия или тя е случайно стечение на обстоятелствата.
Аз искам да съм оптимист, искам това наистина да е случайно нещастно стечение на обстоятелствата. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има ли други желаещи да зададат въпрос? Няма.
Има думата министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Тъй като за втори път се поставя въпроса за разкриваемостта, искам да разясня някои неща на колегите, които очевидно не ги знаят.
Тъй като на 1 януари м.г. започна полицейското производство, се измени и начинът, по който се отчита разкриваемостта. Ако преди едно престъпление се считаше разкрито от полицията в момента, в който извършителят бъде заловен и предаден на следствените органи, сега се отчита разкрито престъпление тогава, когато свърши полицейското производство. Когато към това прибавим и онези следствени дела, които останаха в тежест на МВР, много лесно може да разберете защо се получава тази разлика в процента разкриваемост.
И тук бих подчертал нещо друго, което може би забравяте или искате да забравите. Българската полиция даде много ясно своя отговор на престъпленията от последните дни. Полицаите, подчертавам тази дума, не аз, а полицаите разкриха криминалните престъпници във Варна, които стреляха по техен колега. Те разкриха хората, които извършиха серия взривявания в Казанлък. Те разкриха убиеца на момичето в центъра на София, макар че той беше техен колега. Той се предаде...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Сега се предаде.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: ... но се предаде с ясното съзнание, че всички действия, които са извършени от колегите му, водят към неговото разкриване. Той просто нямаше как да се открие. Така че, оценете дейността на тези хора и недейте да правите евтини политически спекулации. Благодаря.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Ние този случай не го използваме. Ти го използваш. Ние не сме използвали случая с момичето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има ли други въпроси? Няма.
Преминаваме към изказвания.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри, господин председател на Народното събрание! Днес не стана дебат, както трябваше да се очаква. Вместо конкретни предложения, които хората очакваха от нас, отделни политически сили, хора, се поддадоха отново на увлечението на тази база да правят политически капитал.
Грешка на мнозинството - и това е груба грешка, мога да я нарека, беше, че днес по най-противоречив и неясен начин се отказа дебатът - да има, да няма дебат! В петък трябваше да има - нямаше. Това го разбрахме. Днес всички очакваха този дебат.
Ние не сме сами в това общество и отказът от дебат даде повод за още по-срамни и неясни действия - напускане на парламента в този момент. Кому е нужно това? Кой има нужда от факта със смърт, с убийства, с престъпност да се прави политически капитал? И от 10 години наблюдаваме едно и също нещо - винаги преди избори започват подобни скандали. Винаги преди избори някой се опитва да дестабилизира обстановката, някой се опитва да я използва и на тази основа се прави политически капитал. Ето, това е безобразието! И трябва да се каже откровено. Защото и днес, оценката за нас утре ще бъде такава.
Никой няма да ме чуе мен, вероятно и никое от следващите изказвания. Утре заглавията ще бъдат: "Напуснаха, скараха се, разбуниха се!". А хората не чакат това. Те чакат по-простички неща. Чакаха днес от Народното събрание най-малкото да каже какви са тези мерки, които трябва да се предприемат, за да може тревогата на хората да стане по-малка.
Има реален проблем. Има и свършени работи, това никой не отрича, но проблемите са реални, те са сериозни и тежки! Има тревога в обществото. Има задръстване на следствието с дела, които не се решават с години. Вчера ми казаха, че са близо 70 хиляди.

Има нарастване на битовата нерегистрирана престъпност и това го констатират всички, които ходят по села и малки градове.
Има мудно и тромаво действие на много органи на съдебната система. Има безкрайно влачене на значими обществени дела, някои от които засягат стотици хиляди хора, окрадени от тези, които трябва да бъдат осъдени.
Само един пример ще дам: от делата с голямо обществено значение, от 61 дело след три - четири години с осъдителна присъда са приключили само 8, а зад тези дела стои половината български народ. Оттук има безверие в правосъдието и Народното събрание трябва да отговори: къде е причината, какво да направим днес, за да се променят нещата? С бягство от парламента това няма да се реши и няма такава опозиция, която да е ефективна, бягайки от парламента. Безверието е, защото стотици хиляди очакваха някой да им каже кой им открадна парите в провалените банки и финансовата система отпреди три - четири години. Трябва да им отговори кои са престъпниците, които са направили живота им черен, но след това се освобождават за 1000 или 2000 лв. гаранция.
Няма вяра и заради престъпници, които въобще не са разкрити, няма и заради богаташи, за които всички знаят, че са натрупали своето имущество, крадейки и обирайки банки, или финансови пирамиди, и след това ни се смеят от мерцедесите и които плащат за това да не бъдат съдени.
Всичко това формира страх, страх за това, защото, уважаеми господа министри, по наша оценка над 2000 села са трайно без полицейско присъствие. А това са живи хора, които често са оставени на произвола на съдбата, и когато им откраднат кокошката или животното, или труда, никой дори не регистрира престъпленията и никой не ги защитава. И ние трябва да отговорим: може ли това да продължава?
Нашият, като на политическа партия, извод е само един: на нас ни трябва битка с престъпността. И тези, които ми казват: "Отложи с четири месеца още", говореха същото и преди. Няма закога да се отлага. Сега трябва да се направи един удар, после ще бъде втори, после трети, защото тази престъпност си е факт и ако това не бъде направено, никога на този парламент няма да му бъде простено и няма да има доверие във всички нас.
Какво може да се направи? Има две неща и аз искам да ги кажа откровено. Някой се опитва да използва тази обстановка, тя действително е много тежка, за да може, ако така се случи, както преди четири години, да разбием всичко тук и да отидем отново на избори в какафония. Ами, това е очевидно.
Нашата парламентарна група не приема подобно нещо. Още едни избори, направени в какафония, още едни избори, при завършен четиригодишен мандат, направени при демонстрации, битки, разправии, не само няма да доведе до нещо добро в борбата с престъпността, но няма в никакъв случай да ни позволи да завоюваме този авторитет, който е необходим, за да направим следващата крачка догодина към вграждането ни в европейските и евроатлантическите структури. Таман нещо тръгва бавно, полека-лека и отново някой се опитва да го дестабилизира. Нима не е очевидно това нещо? Кой разумен човек два месеца преди изборите се занимава с подобни неща и искане? Ще има вот на доверие - точно така, и аз заявявам, че този вот на доверие ще е основният, той ще бъде нашият закон, но това е на народа. И дали ще бъде юли или ще бъде май - той вече е дошъл. Само че оттук нататък ще кажа нелицеприятни неща за мнозинството и за МВР.
Първо, необходими са неотложни мерки. И аз се обръщам с апел работна група на Народното събрание да ги подготви не заради друго, а за да се отговори на всички тези, които искат правосъдие, и да се отговори позитивно на това, което е назряло в обществото.
Първо, ние смятаме, че трябва да се установи контрол върху оръжието и оръжие да се използва само на местата, за които е предназначено. Категорично! Охранителна фирма: сдал - приел оръжие. Какво означава престъпници, които командват хора, всяват своя страх и свое правосъдие навсякъде, където си пожелаят? Ние се обявяваме за контрол върху оръжието и всички законодателни мерки сме готови да ги подкрепим.
Второ, ние смятаме, че ако сега няма възможност, макар че според нас има възможност и сме готови да обсъдим мерки, да се въведат и районни инспектори, и селски полицаи, на хората да чувстват, че има власт, а не че се разпореждат групировки или техни остатъци. В момента на десетки хиляди места в страната няма на кого да се опрат хората.
На трето място, ние смятаме, че се налага засилване на вътрешния контрол в системата на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми господин министър, Вие знаете по-добре от мен, че се налагат такива мерки и че в момента има явления на рекет в отделни лица от КАТ, в хора, които работят с хора; че се използва понякога полицейското прикритие на униформата, на знака, за да се правят неща, които не са нормални. Налага се вътрешният контрол да се засили. И това, което казахте, че е направено, не е достатъчно и това го чувстват хората.
На трето място, ние не можем да приемем за нормално да има финансиране на районни дирекции на вътрешните работи от отделни фирми - за петрол или за нещо друго. Да, хората нямат пари, обаче на много места това са престъпни групировки или техни прикрития, които си осигуряват тих живот и добър живот по този начин. И това трябва да се спре.
На четвърто място, ние смятаме, че специални мерки се налагат по повод на дознанието на полицейските органи. Десетки хиляди са делата, които се прехвърлиха от следствието в полицейските органи. А това налага специални мерки за подготовката на тези хора. Ние бяхме уверени преди няколко години, когато се приемаха тези закони, че две - три години са достатъчни да се подготвят полицейските служители. Днес се казва: "Не са достатъчно подготвени, не са добре изпипани делата" и съдът ги връща. Добре, дайте да видим какви мерки трябва да вземем в това отношение. Реален проблем, сериозен проблем.
На следващо място, очевидно е, дами и господа, че престъпността е регионализирана. Има няколко района в страната с ненормално високи показатели на престъпност, като Варна, Бургас, в последно време Перник. И това личи от всички статистики, които ни готви съдът и прокуратурата.
Четиридесет и осем хиляди прехвърлени дела от следствието в полицията! Колосална работа, огромно нещо! И аз мисля, че върху това трябва да се замислим.
На следващо място, обръщам се към министър-председателя и към министъра на вътрешните работи. Ако в този момент прекъснем, ей сега, точно по това време и отидем в един куп софийски училища, ще видите как се продава лека дрога на ученици, наречена "лека". Е, как може това да се търпи?! Трябва да се нанесе удар утре и всички ние в парламента, и всички институции ще получат съответното добро от хората. Срамно явление в центъра на столицата!
Или не е ли срамно явление, дами и господа, в центъра на столицата да има просяци - пред "Шератон", на "Орлов мост", навсякъде? И ако всеки остане пет минути, ще види, че там стои един, който събира парите на нещастните деца. Това е принудена просешка дейност. Хванете ги тези хора! Дайте да приемем тук мерки веднага, другата седмица, защото това е изнудване, това са най-тежки престъпления и ние не можем да стоим така. И няма с викове отвън да решим тези проблеми.
Или магистралите. Не ни ли е срам, като пътуваме по магистралите, че има на всеки 300 м малолетни момичета, които проституират? И те също са от някой командвани отзад, те не са сами и ги насилват. И не ни ли е срам, че има полицейски служители, които ги държат там, защото те си плащат с телата си?
Тези явления трябва да бъдат пресечени и да бъдат ударени сега, а няма да чакаме есента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те си плащат, където трябва. Затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божинов!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Когато говоря за тия неща, аз искам да защитя честните полицейски служители. Има в полицията хора, които и тези дни, получих информация, са проявили и мъжество, и са жертвали живота си, разкривайки част от убийците и тези, които взривяваха коли. Но не може заради една част да страдат всичките и всички институции. И тук трябва да бъде направена разлика и да се отличи това нещо, и да се каже на хората открито. Ние очакваме от правителството и от министъра на вътрешните работи. Според мен, това го очаква и главният прокурор, прокуратурата, съдебните органи - да каже ясно и категорично по повод на специалните разузнавателни средства. Ами, 300 статии има със спекули! Може нещо да е вярно, никой не може да каже. Ясно е, че има доклад на върховните ни съдебни органи - старата апаратура да се махне, останалото, което е по закон, да върви, но да се въведе ред, да има сигурност, доверие. И според мен това се налага, защото с такива думи ние завършихме дебата по така наречения и организиран сигурно и тогава "бръмбаргейт".
Уважаем, дами и господа, скъпи колеги! Парламентарната група на Евролевицата е готова да обсъди с другите парламентарни групи и поредица от мерки още сега, засягаща съда и прокуратурата. Ние не можем да приемем това, което става с хванати престъпници, които след това ги пускат след 24 часа. Задържането под стража по наша оценка трябва да става от прокурорите. Трябва да дадем възможност да се действа автоматично при такава масова, особено на ниските равнища, неконтролирана престъпност. Да, риск има, но ние предлагаме и последващ съдебен контрол, нека да бъде триинстанционен. Ако няма по-сериозна, по-здрава, по-желязна ръка, нещата няма да станат. Сегашната система е тромава. Намират се вратички и отново ни се подиграват престъпниците - хванати престъпници, които ги пускат и които ни махат. Има престъпници, които кореспондират включително и с политици, срещат се по кафета и казват: "За нас няма правосъдие".

За да върнем доверието, тези въпроси трябва да бъдат решени.
Сега е нереалистично да променяме Конституцията. И това е ясно, че не може да стане. Но ние трябва да помислим, когато говорим за себе си - и тук беше предложено от един колега от мнозинството - да ограничим депутатския имунитет. Абсолютно адекватно действие е да няма несменяемост, с други думи недосегаемост на магистратите. Нека да ми се обидят някои мои колеги магистрати или приятели, съученици, но това е единствено възможното демократично действие. Защото не може да има в тази страна недосегаеми хора. Два пъти ми е правена бележка в тази зала, когато говоря за съдебна система, че те са независима власт. Няма недосегаеми хора в България! Няма абсолютна независимост. Не може да има хора, за които всички знаем, че освобождават престъпници или мотаят дела по 7-8 години на хора, които са виновни, окрали са десетки милиони долари. Вземете тези значими дела. Срамно е, когато човек ги прочете. Срамна история! Деветдесет милиона пасив...
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): А къде беше ти тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божков!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако, господин Божков, ми зададете въпроса, ще Ви отговоря къде съм бил и тогава, и по-рано. За разлика от Вас винаги съм си бил на мястото. (Ръкопляскания от СДС.)
Престъпността няма цвят. И финансовите дела също нямат цвят. И регистрацията на фирми на престъпници също няма цвят.
Ние правим следното предложение: смятаме, че е необходимо парламентарните сили в тези дни, които предстоят, да се съберат и да изготвят решения, които представляват неотложни мерки в борбата с престъпността. Ние смятаме, че се налага да има общо решение. И аз се обръщам, защото няма друг освен госпожа Татяна Дончева и господин Георги Божинов, към всички политически сили да обединят усилията си в изготвянето на такива мерки за това, което трябва да направи парламентът. Това, което трябва да направи правителството, то ще прецени какво да направи и ние след това ще ги оценяваме. Но във всички случаи ние се обявяваме за това да има парламентарни мерки, мерки по отношение на съдебната система и прокуратурата, мерки по отношение на изпълнителната власт.
Аз съм убеден, че ще мине време и ще отхвърлим окончателно виковете и крясъците, че в парламента няма да се говори с езика на това, което чуваме отвън и което преди малко обиди един наш депутат, че няма да говорим с езика на обидите, а с езика на аргументите. Аргументите правят нещата. И в момента, когато си мислим, и тези дни хиляди хора цитираха родителите на това момиченце, което загина, което беше убито, много хора си позволиха да нарекат нашата държава скапана. Просто не позволявайте това да се случва. Тази държава е била и ще си остане. Има скапани хора, има и скапани политици, но държавата ни е честита и ще бъде такава. На добър час! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Така ми се ще камерите да не подминават срамежливо белега на националната безотговорност - отсъствието на народните представители от Демократичната левица и от Обединението за национално спасение, но уви.
Когато търсим нови формули, т.е. принципи и методи за решаване на един назрял проблем, все ми се струва, че насочваме вниманието си преди всичко към създаването на нова законодателна уредба, от която да следват и нови организационно-процедурни и процесуални правила. Този факт прозираше и от методично обоснованото изложение на министър-председателя, от много добре систематизираното изложение на министъра на правосъдието, както и от подробните допълнителни отговори на допълнителните въпроси от страна на министъра на вътрешните работи.
Наш дълг като законодатели е да подкрепим необходимите изменения и в Наказателния кодекс, и в Наказателно-процесуалния кодекс, и в Закона за специалните разузнавателни средства. Но ми се ще да припомня един факт. През 1998 г., когато ние направихме допълнение и изменение към Закона за съдебната власт, на нас не ни беше известно обстоятелството, че в Европейския комитет по проблемите на престъпността се разработва една препоръка и тази проектопрепоръка излезе едва една година след това. Тя е адресирана към държавите-членки на Европейския съюз, а не към държавите-нечленки. И прави чест на мнозинството на това Народно събрание, което прие изменения и допълнения, адаптивни към онова, което тази препоръка визира, почти една година след това.
Разбира се, че актуализирането на законовата уредба е един необходим елемент от нова тактика на глобалната стратегия за борба с престъпността, но мисля, че другият, също толкова съществен елемент, е професионалният ресурс в чисто човешки план, с който ще се реализират новите правила. Достатъчен ли е критерият, че един магистрат или полицай има дълъг и безметежен трудов стаж, през който той не е допуснал видим - подчертавам - видим гаф? Достатъчен ли е критерият той да е с нормативно изискуемата професионална квалификация на йерархичния етаж в институцията, в която се намира? Достатъчен ли е критерият той да се е департизирал организационно, без да се е деполитизирал душевно? Смея да твърдя, че тук и там, не навсякъде, разбира се, и не всички с приемането на поредната ни Конституция се бетонираха и лица, които някога бяха влезли в съдебната власт след подбор от съответния отдел на ОК на БКП и то поради притежаването на качества, които не се възпитават в Юридическия факултет на Софийския университет. Не говоря за някакъв общ знаменател. И все пак това беше факт.
Следователно, можем ли да твърдим, че с кристално съвършена законова материя и перфектно изградена организационна структура целите в борбата с престъпността са постижими, щом като в чисто човешки план кадровият ресурс страда от недоимък на онези нравствени качества, които изискват съвременните европейски правила за дълг и отговорност? Ето защо ми се струва, че можем да говорим за следствено безхаберие и съдебна мудност. Говорим за реорганизиране, за преструктуриране, за драконов контрол, мотивирано много добре в полицейски стегнатото изложение на министъра на вътрешните работи, но мисля, че ако не бъде извършена подмяна на ценностната система в някои индивиди като отговорни субекти в структурите на полицейската, следствена, прокурорска и съдебна система, и най-прецизните законодателни интервенции ще си останат палиативна мярка.
Колосалната трудност от една такава подмяна на ценностната система произтича от обстоятелството, че тя не може да се администрира, тя е и ще си остане един личен морален акт. Защото както и да бъде законово обезпечен един държавен механизъм, докато човешкият интелектуален мотор в него не се движи от чувствата за дълг и отговорност, а само от субективната необходимост за професионално оцеляване и повишаване на материалния стандарт, ще бъдем свидетели на една устойчива мимикрия. Ето защо май вече се налага, господин Томов, да пипнем много усърдно Конституцията. Ето защо май вече се налага чл. 129 от Конституцията да заработи и то много активно. Ето защо май не само полиция, следствие, прокуратура и съд, но и една от най-значимите институции в държавата ни, каквато е Висшият съдебен съвет, трябва да бъде в бойна тревога. Защото и най-гигантските усилия на правителството, и най-прецизната единна национална стратегия, и най-магическите специални разузнавателни средства няма да помогнат, ако съдопроизводството и осигуряването на обществения ред не бъдат дейност на личности, които държат закона в юмрука си, но и Библията до сърцето си. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Поради оскъдното време аз ще се спра на една действително аполитична тема - насилието срещу деца - и ще се опитам да предложа и някои конкретни мерки. В тоталитарно време, както е известно, тази тема беше табу. Днес табуто е разбито и немалко усилия бяха положени през последните години, имам предвид поправките в Наказателния кодекс, приемането на Закона за защита на детето и създаването на едноименната агенция. Но и днес, колеги, трябва да признаем, че здравето и животът на българските деца не са надеждно защитени. Това, което липсва, е практическа национална програма за ефективна защита на децата.
Полицейските статистики от годините на прехода сочат, че неколкостотин малолетни деца стават ежегодно жертва на сексуално насилие. Неколкостотин деца остават не само с физически травми, но и са осакатени психически за цял живот. Всяка година между 7 и 10 деца стават жертва на предумишлени убийства.
Какво трябва да съдържа според нас националната програма за защита на децата? Първо, широка образователна програма за деца и родители за възпитаване на защитни реакции в рискови ситуации. Второ, законодателни мерки както от наказателноправна гледна точка, така и за процесуално обвързване на действията на полиция, съд и прокуратура. И, трето, не на последно място, информационно-техническо въоръжаване на МВР.
Похвално е, че у нас до 2003 г. ще се въведе британско-българската програма "Моят приятел полицаят". Проблемът е, че часът на полицая е предназначен за учениците между 10 и 18 години. Извън обсега остават децата между 3 и 9-годишна възраст, които са най-рисковата група.
Преди повече от две години от името на Гражданско движение "Съвест" сложихме на масата на просветния министър брошура със съвети за деца и родители, озаглавена "Как да се предпазим от рискове". Тези съвети за деца и родители трябваше да стигнат до всички детски заведения, домове, начални училища. До днес движение няма.
Господин министър-председател, задължително е да се въведе час на детския психолог. Не търпи отлагане изграждането на защитни реакции у нашите деца. Чрез училищните настоятелства тази програма трябва да достигне и до всеки родител, защото ние като общество не сме подготвени за рисковете навън.
Длъжен съм да коментирам и един друг важен проблем. Колеги, държавата ни все още не е въоръжена информационно-технически, за да се противопостави ефективно на насилието срещу децата ни. Това е тежко наследство. Това е хроничен проблем, но средства най-после трябва да се намерят. Към днешна дата са обявени 49 безследно изчезнали деца. Те практически не се издирват, защото в България няма софтуерен продукт за състаряване образите на изчезналите деца. Никой не знае как изглеждат те днес. Тази програма, колеги, струва 15 хил. долара. България не разполага и с компютърна мрежа, която позволява за секунди фотоси и документи на изчезнали деца да достигнат до всички гранични пунктове и поделения на МВР. Днес фотосите пътуват по пощата. Това прави издирването неефективно.
Фактите, които изброих, ме карат да мисля, че и днес все още не сме изградили онази защитна стена срещу тези, които посягат към децата ни. В тези условия нямаме право да се отказваме от възспиращата роля на смъртното наказание. Ето защо аз поднових предложението си от 1998 г. за смъртно наказание за умишлено убийство на дете. Правя го по съвест и нека Бог ме съди!
Няколко думи по предложението ми за химическа кастрация на педофили и рецидивисти. Дебатът по нея започна в САЩ през 1994 г. За пръв път тя се въведе в Калифорния през 1996 г. Междупрочем, дотогава законът в Калифорния предвиждаше буквална, хирургическа кастрация. До 2000 г. още 8 щата възприеха химическата кастрация. Това е химическа терапия, състояща се в инжектиране на медропси прогестерон ацетат, който подтиска сексуалните фантазии и половия нагон на педофилите. Известно е, че педофилите са групата с най-висок рецидивизъм. В резултат на терапията Съединените щати отчитат днес спад на педофилския рецидивизъм от 90 на 2%. Ето защо смятам, че тази превантивна мярка за защита на децата трябва да се въведе и в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Поводът да се събере на извънредно заседание Народното събрание е много сериозен. Налице е една битова престъпност, към която и Народното събрание, и всеки народен представител трябва да насочи своето внимание. Поради това, когато става дума за овладяване на престъпността, ми се струва, че никой народен представител няма право да отсъства от тази зала. Всеки един от нас трябва да допринесе с каквото може в тази насока. Нека да не пропускаме едно - цветовете в такъв момент трябва да изчезнат. Ние тук не участваме като партийни функционери, участваме като народни представители, а съгласно Конституцията ние представляваме българския народ. А тогава, когато третираме един такъв въпрос, който засяга българина, мисля, че по-отговорно би трябвало някои наши колеги да участват в тази зала.
Има два момента, към които бих насочил своето изказване. Разделението на властите, или по-точно казано, разделението на функциите на единната държавна власт е факт. И затова не би трябвало, когато говорим на тема борба срещу престъпността и овладяване на престъпността, да насочим вниманието си само в една насока. От една страна, имаме полицията, тя е със строго определени функции. От друга страна, имаме съдебната власт. Затова нека да разграничим тези две посоки, за да можем действително да допринесем с нещо в тази област.
Медиите за съжаление този път излязоха вън от това, за което те са предназначени. Всички те се насочиха срещу министъра на вътрешните работи, като че ли министърът на вътрешните работи е някакъв началник, който пряко има оперативна работа. Мисля, че по този въпрос няма защо да говорим, че тогава, когато някои полицаи са нарушили своите служебни и човешки задължения, не трябва да гоним винаги министъра. Напротив, добре е да приемем за момента тази теза, която четем ежедневно по пресата: ако напусне господин Йорданов и дойде друг министър, каква е ползата? Нека да търсим резултата, който търсим. Ако е въпрос, както каза министър-председателят, да променяме министър един с друг, с втори, с трети, с това нищо няма да помогнем.

Затова насоките не трябва да бъдат, хей така, да се говори, да се приказва, да се обиждат някои хора, а трябва да търсим начина, по който да могат да бъдат отстранени онези дефекти, които ние констатираме.
Когато говорим за работата на полицията, аз съм съгласен с това, че има прекрасни полицаи. Аз се срещам ежедневно с тях и моите уважения към тях. Но наред с тях има други хора, които просто не могат да бъдат назовани "полицаи". За тях става дума тук.
На първо място, има един друг въпрос, към който аз бих помолил господин министърът на вътрешните работи да насочи своето внимание. Не е до това в бъдеще да внимаваме на кого ще се дава оръжие. Като че ли, поне така почвам да разсъждавам, почти всеки български гражданин има оръжие и го носи със себе си. Ето, това е първото, на което трябва да обърнем внимание. Аз не съм готов да напиша една рецепта, но ми се струва, че точно министърът на вътрешните работи със своите хора, със своите специалисти би трябвало да намери някакъв начин да прочистим това оръжие. Има хора, които нямат право и не заслужават да носят оръжие. Или не в бъдеще да гледаме нещата, а да видим как може да бъде иззето това оръжие, с което неправомерно някои се разхождат по улиците.
Второто, за което ние с господин министърът говорихме при миналата среща, когато той беше поканен на една среща с народните представители от Народен съюз. Къде е присъствието на полицията по улиците? Да не говорим само за София, въпреки че в София липсва присъствие. Аз много често се движа по софийските улици и много често, особено вечерно време, не мога да видя въобще полицай. Не бих искал да се връщам към тази трагична случка от миналата седмица. Това е нещо, което просто прекали. Но аз искам да обърна внимание на друго. В центъра на София през нощта се разбива една лека кола и полицията не е там. Това е абсолютният център. Може ли да няма полиция, може ли на такова място да се извършват такива престъпления?
Говорим за Нова година. Много хора празнуваха Нова година, искам да кажа много българи празнуваха Нова година, и отидоха да прекарат тази хубава нощ, защото тя беше насочена към три момента, в някое заведение. И това развърза ръцете на престъпниците. Ето пак, ако полицията беше в движение, ако тя се беше разположила по улиците, мисля, че много от хората нямаше да пострадат в тази нощ, когато те решиха да прекарат една приятна вечер.
На трето място. Пак казвам, има прекрасни полицаи, но има хора, които просто не могат да носят името не "полицай", а "човек". Министърът на вътрешните работи има служби, разбира се и господин Босилков, с които могат да бъдат проведени психотестове. Това е службата, която отговаря за личния състав на полицията. Що за хора имаме в полицията? Пак казвам, не ги поставям под еднакъв знаменател. Напротив. Но може ли един прекрасен полицай, който няма никакви отрицателни прояви, изведнъж да убие едно "цвете" на улицата посред нощ? Това какво показва? Не е проверен, не е проучен, това не са отделни изяви. Ето, в тази насока бих помолил министъра на вътрешните работи, разбира се и ние, никой път не бих отказал да съдействаме, да помисли по тези въпроси, чрез които бихме могли да помогнем за разкриване, по-точно за овладяване на престъпността.
На второ място, трябва да обърна внимание към съдебната власт. Разбира се, полицията, пак за момент се връщам към нея, разкрива твърде много престъпления. Това е факт. Това го четем във вестниците, това го виждаме. Това е само началният момент. Оттам нататък какво става с тези престъпници? Те тръгват по улиците и се разхождат. Тогава каква е ползата от това разкриване на престъпленията? Това е тема, която след малко ще поставя на разглеждане.
Първата мисъл ни води към мярката за неотклонение "задържане под страха". Системно, аз като юрист и мисля, че познавам добре законите и практиката, се учудвам когато съдът пуска обратно един престъпник. Тоест, дава му възможност да продължи със своята престъпна дейност. Нямало опасност да се укрие, нямало опасност да избяга и т.н. Ако е въпрос за някакви мотиви, мисля, че всеки юрист може да измисли някакъв мотив и да оправдае задържането на един престъпник.
Какво значи един човек, който е извършил две, три, четири, пет престъпления и съдът намира начин да му поиска хиляда или 2 хил. лева, които той, естествено, ще намери и той тръгва да се разхожда? Извинявайте, но наскоро имаше едно разкритие на наркотрафиканти. Полицията или митниците, не мога да бъда съвсем точен, изпълни блестящо своите задължения. Намери се съдия, който да счита, че тези хора не трябва да бъдат задържани, а трябва да бъдат пуснати, за да продължат - това е моята мисъл - да продължат да извършват престъпление второ, трето, четвърто.
Към съдебната власт - към моите колеги, които дълбоко уважавам, но все пак не мога да спестя някои истини. Къде са престъпниците, тези, които имат името на престъпници, на които всички ние знаем имената? Ами те са между нас. Не тук, не ме разбирайте грешно, между нас, като гражданин разсъждавам. Те се разхождат по улиците. Защо? Би трябвало съдебната власт да отговори на този въпрос. Може ли да няма осъдени толкова много хора, които, да не кажа 10 години, но 7, 8, 9 години са известни със своето име като извършители на тежки престъпления. Това е абсолютен укор към съдебната система, защото все пак тя чертае името на България и не би трябвало да продължаваме в тази насока.
Тук идва мисълта за ефективността от работата на съдебната система. Каква е ефективността? Не я виждам. Нека магистратите, моите уважавани колеги, да се произнесат по този въпрос. Да помислят малко по този въпрос - какво се прави, има ли съдебна власт? Бих казал, въпреки моето голямо уважение към господин Филчев, разбира се, не от него зависи, какво прави прокуратурата, къде е прокуратурата, къде е наказателният съд и всички други органи, които трябва да защитават правата на българския народ?
Естествено, че Висшият съдебен съвет и той трябва да участва в обекта на критиката, която ще се отправи към него. Нека да не се занимава той с разни други въпроси, които не са му в компетентността, а нека да се занимае с онези въпроси, които съгласно Закона за съдебната власт, той трябва да овладее. Естествено, тук не мога да поставя въпроса за промяна на Конституцията не защото аз не ги желая, а затова защото много трудно можем да разсъждаваме поне в момента. Нека това да бъде тема на разговор в бъдещото Народно събрание.
И последния въпрос - темата морал, темата възпитание. До това се свеждат нещата. Много хора казват: няма закони. Не е така, закони има. Прилагането им обаче куца. Трябва да има морал. Кой казва на един лекар или на един служител, че той трябва да отиде и да работи. Никой не казва: няма закон. И не е нужно да има закон. Трябва ли да има специален закон, който да каже на магистратите: господа, работете, изпълнявайте своите задължения? Тема на морал. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господин главен прокурор, господин главен секретар на МВР! В днешната дискусия аз се вълнувам, защото приемам темата, която обсъждаме, лично. Не само затова, защото много майки и деца искат отговор от нас и много семейства, а защото, влизайки в това Народно събрание като представител на своето професионално съсловие, аз имах и продължавам да имам личната амбиция, заедно с колегите от другите парламентарни групи, да създадем онази законодателна основа, която да бъде трайна и която да даде възможност за противодействие на престъпността. Затова бих искала да кажа какви са процесите в момента в света, къде сме ние и какво предлагаме.

Има една теза, която всички криминолози споделят - всяко общество има престъпността, която е създало. В момента в света има две тенденции, които непрекъснато се сблъскват.
Едната тенденция е водеща - това е тенденцията на научно-техническия и социалния прогрес, на демократизиране на обществото, на хуманизирането му и на унифициране на обществените отношения на базата на общочовешките ценности.
И втората, противоположната тенденция, е разрушителната - тенденцията на социално-етнически конфликти и социално отчуждение, на технократизиране на нравствените и междуличностни отношения и на криминализиране на обществената атмосфера.
В момента има престъпност с транснационален характер, която е свързана с наркобизнеса, оръжието, предметите на изкуството, разбира се, и трафика на хора.
Какво показват данните? През 70-те години в света се извършват годишно 350 млн. престъпления, а през 90-те години - 500 млн. престъпления. По абсолютни величини на първо място в света по извършени престъпления са Съединените американски щати, Англия, Германия, Канада, Русия.
Какви са тенденциите в Европа? В Западна Европа има постепенен ръст на престъпността. Ръст, но той е постепенен. В Източна Европа има рязко нарастване на престъпността и това е във всички източноевропейски страни. България беше една от страните с най-нисък коефициент на престъпност преди 10 ноември, може би най-ниският, и това се обяснява и с особеностите на тоталитарната държава, но тогава идваха в България, за да видят защо е този коефициент и не лъжат ли тези, които правят статистическите анализи.
Демокрацията създава и необходимостта да се овладяват тези процеси, при които да има контрол върху престъпността. Какво сочат данните? И защо аз непрекъснато питам министър Теодосий Симеонов за данните? Затова защото в момента средно от всички данни на Съвета за кримонологически изследвания, които съм виждала, а и на други автори, се извършват около 2000 престъпления на 100 хил. души пълнолетно население. Господин Филчев вероятно знае по-дълбоко този процес. При това престъпността в България се характеризира с много насилие. Освен това тя се характеризира с подмладяване. Потресаващи са данните на статистиката по отделните видове престъпления. Който и раздел да отворите, включително кражби, изключително ниска възраст. Също така липса на респект към нормите. Причините, които се сочат и в света, и в България, се делят на политически, икономически, социални и социално-психологически. В тази аудитория да говоря, че икономическите и социални причини са много сериозни, няма смисъл. Но искам да посоча тук политическите и социално-психологическите.
От политическите отделям политическото противопоставяне. И смятам, че това е един много сериозен източник на повишаване на престъпността от 10 ноември досега. Защото какво си мислят тези, които извършват престъпления, включително и гражданите? Те, тоест ние, политическите сили, непрекъснато се карат, имат свои интереси и именно затова нямат общи проблеми, общи цели и общонационална позиция, нямат територии, които да са общонационални.
Може би с малко наивитет или с малко повече оптимизъм аз си мисля, че има една общонационална територия - външната политика. Може би вече навлизаме във втората територия - националната сигурност. Но сферата на противодействие на престъпността въобще не е станала национална.
Другият фактор е социално-психологическият. Какво казват анализаторите по света и действащите практици? Ръст на престъпността, криминализация на обществото, криза и доверие към ценностите, психологически стрес на длъжностните лица, дисбаланс и оттам създаване на впечатление, че системата не може да бъде овладяна. За това какво правят по света?
Първо взаимодействие - целенасочен, социален контрол и противодействие на престъпността на базата на международно сътрудничество.
Второ, криминолозите изработват научни модели за противодействие на престъпността.
Трето, законодателството гласи еднаква мярка за престъпно поведение.
Какво става в България? В България в момента има един много сериозен проблем. Взимам данните за 1998 г. Коефициентът на регистрирани престъпления на 100 хил. души от населението е 1816 за 1998 г., а за осъдени лица е 316 за 1998 г. Тоест, има огромна разлика между регистрираните престъпления и наказаната престъпност. Вярно е, че това са престъпленията, извършени преди една, две или три години, но това е очевидно за всички анализатори и за всички специалисти. Тази тенденция обаче се запазва в следващите една, две, три години и в предишните. Тоест, огромният проблем е, че има регистрирани престъпления, които след това през машината на наказателния процес не довеждат до налагане на наказание и затова чувството у хората е, че не се налага наказание.
Какво казва Съветът за криминологически изследвания? Кои са трите причини за тази огромна разлика?
Първо, разкриваемостта на извършване на престъпленията. Аз ще подскажа на министрите и ще им кажа, че за 1998 г. разкриваемостта е под 60 на сто, а за 1999 г. е към 60 на сто. Господин Босилков сигурно ще посочи по-точните данни.
Вторият фактор е неприключвани в срок предварителни производства по старата терминология, тоест, до съдебната фаза по различни причини. Значи, както и да променяме НПК, все пак тези дознания и тези следствия не приключват в срок.
И третият проблем е нерешаване на съдебните дела, включително отлагането и на процесуални основания. Разбира се, могат да се добавят и други причини.
Причините към този момент. В момента какви тенденции забелязваме в обществото. И тук в парламента трябва ясно да си го кажем, за да го чуе цялото общество. Има две тенденции.
Първата тенденция е на нарастване на престъпността. Тя е предизвикана вероятно от конкретни извършители на престъпления, които действат индивидуално, от лица, които действат в групи, от организираната престъпност, а защо не и със съдействието на икономически и политически кръгове, които се нуждаят от тази дестабилизация на страната. Но кривата върви нагоре и срещу тази крива ние, като институции - парламент, правителство, съдебна власт, трябва да противопоставим тенденцията на контрол на престъпността и да уверим обществото, че съществува такъв контрол на престъпността, че гражданите не са беззащитни, че децата могат да ходят на училище и че майките няма защо да се плашат, а могат спокойно да се оплачат на полицая, който е в техния район или в съответното районно полицейско управление. За това са конкретните мерки и предложения за законодателни решения.
За нас специално в парламента не е ясно има ли в МВР всички материални и технически условия за работата на полицаите? Когато преди три години стана инцидента в Пето районно управление, аз отидох да се срещна с полицаите и да ги чуя всъщност как се чувстват те след жестокия инцидент с техен колега. Установих, че те не говорят за заплати, макар че заплащането им не е високо. Става дума и за сержантския, и за офицерския състав. Те говориха за това, че не са достатъчно осигурени материално и технически като съвременна полиция. Че материалното и техническо осигуряване на престъпниците е значително по-добро от това на полицията. И затова се обърнаха към мен, ако е възможно, това да се промени. Не поставиха въпроса за заплатите.
Вторият въпрос - регионалните дирекции на вътрешните работи. Страшно ме вълнува.
Аз бях един от депутатите, който възразяваше срещу новата структура на МВР, но се доверих на професионалистите, включително и в нашата парламентарна група - тогава ген. Маринчевски, че трябва да се върне структурата, в която регионалният директор отговаря за всичко, което става на територията на областта. Добре, питам тогава, питам директно от тази трибуна: може ли всеки регионален директор да гарантира за това, което става на неговата територия? Не само може, длъжен е. Какво всъщност става? С оперативни средства, с явни средства, с познаване на групировките, а не да му се смеят извършителите на престъпления и на мен да ми казват на различни места, например, в моя избирателен район в Русе, когато се случиха няколко бомбени атентата: ами, те са известни. Как така са известни на обществеността, а не са известни на правоохранителните органи? Това е обидно.
И затова исках днес министър Йорданов да каже какво всъщност правят те, както и шефовете на районните полицейски управления? Не може да е неуправляема тази система. Малка държава сме, не може да не се знае какво става на територията на едно районно управление и на една регионална дирекция.
Следващият въпрос - пише го в националната стратегия - взаимодействието с органите на местна власт и управление. Ами, никакво го няма, извинете ме.
И тук задавам генералния въпрос, задавам го и на професионалистите от системата на МВР: лично според мен, а и според колегите от нашата парламентарна група, е, че в България трябва да има само една полиция и тази полиция да осъществява охраната на обществения ред. Можете ли да ми обясните защо има фирми, които осъществяват тази охрана? Защо така наречената "общинска полиция" в Русе по силата на новия закон, аз задавам на себе си въпроса, беше разформирована. Страшно подготвени мъже на подходяща възраст и с подходяща подготовка останаха без работа. Не ги назначиха, господин Босилков, в регионалната дирекция на вътрешните работи и в районното полицейско управление, сигурно не им трябват, и сега действията, които те осъществяваха, се поеха от частни фирми. Аз това не го разбирам! Смятам, че в държавата трябва да има една полиция и да се дадат много пари, много средства, много щатове, за да се финансира тази една полиция.
Следващият въпрос е за наказателния процес. Простете, колеги, срам ме е да говоря пред неспециалистите за наказателния процес. В този парламент ние направихме две революции. Преживяхме две революции в наказателния процес. Първата революция беше свързана с въвеждането на видеозаписите, звукозаписите и снимките като форми за събиране на доказателство. По това време бях в Австрия. Срещнах се с министъра на правосъдието. Там още не бяха въвели видеозаписа. Стори им се изключително интересно, авангардно и те след това го въведоха. Аз не съм ходила в Щатите, но съм била в Израел и съм виждала какво става там. Представях си, че в България на базата на звукозаписите и другите форми, които въведохме, така, както е в Израел, ще се осъществи много сериозна борба с организираната престъпност. Там най-добрите адвокати на Израел не могат да отърват извършителя на тежкото престъпление, защото със звукозаписа по съответния ред то е доказано, в папките е разшифровано и като влезе в съда, никой не може да го спаси. Казвали са ми го колеги и магистрати, и адвокати, които работят при англосаксонската система, която възприехме.
Е, питам, питам ви вас, колеги и колегите от магистратурата. Аз не знам, може и да не знам, има ли дело, по което звукозаписът да е разшифрован и да е доказано тежкото престъпление на базата на това специално средство, което използваме? Простете ми, ако съм невежа, но смятам, че въобще не се използва. Първата революция подкрепихме всички. С много големи дебати. Ние сме възпитавани в класическата система, в континенталната, но все едно, решихме да бъдем авангардни.
Втората революция беше дознанието. Много тежка революция и ще ви кажа защо. Затова, защото полицаите не са готови за това. Фактите, които цитира господин Томов, са свързани с разговор в пленарната зала. Тогава аз питах тогавашния министър на вътрешните работи и главния секретар колко време трябва, за да се подготвят полицаите за полицейското дознание? Те ми казаха: 3 години. Е, като е 3 години, как ще го въведем веднага? Те ми казаха: ще ги обучаваме в движение.
Простете, аз съм юрист, който не игнорира полицията. Но ние тук поставяме в обществото въпроса за юридическите факултети - че били много, че нямали специална подготовка. Студентите учат години наред, дава им се диплома за завършено образование. Слушам господин Йорданов. Как ще научиш един полицай на процес за 2 месеца или за един месец? Това е просто катастрофално. Тогава какво става, скъпи колеги? Дори и най-съзнателният дознател, най-съзнателният полицай просто греши. Колегите знаят отпреди това. Има ли форма в процеса, осъществена от оперативен работник и следователят не е ли пипнал, а само оперативният работник, влиза делото в съда и най-неподготвеният адвокат го събаря, защото на формално основание то пада. А полицаите не са готови за това. Значи непременно трябва да се подготвят. Не предлагам нова революция, но те непременно трябва да се подготвят. И това трябва да стане така, че вероятно конкретни лица да се занимават с полицейското дознание и много сериозно да се учат и да се полагат изпити. Затова, защото "правото" не е материя, с която може да се борави просто така и защото негодният материал след това довежда до неосъждане на извършителите.
Другата революция - в материалното право. Няма да се впускам в нея. Но ме боли по два текста - неизбежната отбрана и продължаваното престъпление. Дойдоха най-добрите юристи. Написаха ни текстовете. Внесохме ги в пленарната зала. Така изкривихме чл. 12, че просто ме е срам да го гледам. Не знам как студентите възпроизвеждат чл. 12 от Наказателния кодекс. А имахме класическа система, по която можехме да направим малки добавки.
Член 26 - няма да съществува продължаваното престъпление. Сега практиката показва, че това не е така. А беше намерена средната формулировка. Сега вече и аз не си я спомням, защото времето мина.
Заключение. Като народен представител в едно предишно Народно събрание през 1993 г. съм била една от вносителите на нов материален наказателен закон - кодекс. Съзнавайки ясно, че тогава и в обществото, и в парламента нямаше достатъчно разбиране за това, че трябва да се направи. Бихме били обаче абсолютни лаици и като професионалисти, и като политици, ако в това Народно събрание парламентарните политически сили не постигнат съгласие за основните принципи на наказателната политика, които да се изразяват в нов Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за изпълнение на наказанията. Няма какво да го препращаме към Тридесет и деветото Народно събрание.
Същевременно искам да кажа, че без взаимодействие на разделените власти, не може да се постигне резултат.
Заключение. Аз смятам, че от парламентарна гледна точка, както питаха някои колеги от залата, трябва да се направи специален отчет на Националната стратегия за противодействие на престъпността. Не можем да чакаме общия отчет, свързан с отчета за състоянието на националната сигурност. Просто не е редно и обществото няма да разбере какво пише в тази национална стратегия, ако органите, които я прилагат, не се отчетат пред парламента. При това това трябва да стане доста бързо. Такива са обществените очаквания - в рамките на 2-3 седмици.
Второ, трябва непременно да чуем, да продължим да слушаме по конкретни въпроси, които ще им поставим, поставило им е и правителството, министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието.
И накрая искам да кажа, уважаеми колеги, че след като говорим за контрол над престъпността, безспорно основната функция на изпълнителната власт, на парламента е тъкмо за това, за да осъществява контрол над тези, които осъществяват контрол над престъпността. И аз се надявам, че ние ще го направим. В противен случай няма да можем да обясним на обществото, че всеки от нас е единицата от 240, които не са се справили със задачата на този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до окончателно приключване на точката от дневния ред - разискванията по изслушването на министър-председателя и министрите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В рамките на 2 часа.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа! Аз ще приказвам с простички, ясни, но и точни думи.
Днес дискусията е посветена на престъпността. Това, което направихме ние, беше да изслушваме с въпроси и отговори единствено представителите на изпълнителната власт. Аксиомата, която развих в началото и която защитавам и сега, е, че в борбата с престъпността участват още три институции. Това, което досега разбрах лично аз, е, че изпълнителната власт, основно в лицето на Министерството на вътрешните работи, ще предприеме някакво конкретно поведение - ще засили присъствието на публични места, ще засили охраната на училищата, ще контролира частното оръжие, полицаите ще минават по-често на психотестове. Това е добре. Аз това нещо го одобрявам, дано стане.
Но имам едно простичко въпросче. Това ще бъде ли достатъчно за ефективната борба с престъпността? Моят отговор е: съвсем незначително.
Уважаеми дами и господа! Възможно ли е шеф на районна прокуратура да бъде пияница, пиянде, с тежка форма на хроничен алкохолизъм - медицинска диагноза - с деградация на личността? Как мислите, че той работи ефективно в тази защитна система - прокурорска, която е изградена да защитава хората от бандитите, бандитите, с които той си пие на масата? С две ракии проваля дела, разследване и прочие. Възможно е.
Възможно ли е прокурор, който добросъвестно си изпълнява задълженията, тъй като аз вярвам, че повечето прокурори са точно такива, та така добросъвестно работещ прокурор с добросъвестно работещи полицаи да организират мероприятия с коли, с апаратура, да хванат бандюгата, да направят запис и този запис да бъде даден на следствието срещу подпис и протокол "приел-предал" и след 10 дни записът да го няма? И бандюгата - свободен, на воля! И това е възможно. Но не е добре!
И още нещо ще кажа: добросъвестно работещ прокурор с добросъвестно работещи полицаи и добросъвестен следовател - делото отива в съда, съдията с шикалкавене, с мънкане нещо съвсем малко, колкото да отбие номера или оправдателна присъда. Един час по-късно същият съдия - в джипа на бандюгата по барове и ресторанти. И това е възможно, но не е добре.
И след като толкова много неща са възможни, но не са добре, и не толкова за нас, а за обикновените хора, има едно простичко въпросче: какво може да се направи? Ами, това, което може да се направи, е всички работещи в тези институции да осъзнаят, да почувстват що е правомощие и що е отговорност. И затова тук ще спра вниманието си на текстове, за жалост от основния ни закон - Конституцията, където аз не одобрявам записаното. Но не само аз, тук господин Томов, който говори, също намекна за такова нещо. Господин Джеров - перфектен юрист, също намекна: аз не одобрявам текстове от Конституцията, но сега не е време да ги махнем. Трябва да ги махнем, защото е недопустимо магистрат, прокурор, избран до края на живота си. Получил малко рушветче - харесва му. Получава второ рушветче - харесва му. И няма кой да го озапти, моля ви се!
Преди два месеца говорих с господин Филчев и на тази тема. Ще го цитирам приблизително: "Господин Панайотов, знаете ли какво е из страната? Прокурори, следователи не нарушават правилата, нарушават законите и аз не мога да се справя с тях, те са несменяеми".
Какво предлагам? Преди четири години го предложих, но тогава не беше времето. Може някой да каже, че и днес не е времето, но това не е моя позиция. Ами, предлагам нещо много простичко. Кой е най-заинтересован институциите да работят? Народът. Не аз, не партията, не президентът или някой друг, а народът.
Може ли да се направи така, както е не в една, а в най-демократичната, богата и уредена страна? Можем да го направим, но трябва да скочим една летва. Висока е, но ако сме добри - ще я скочим. Можем да въведем много просто принципа на избираемост на шефовете на районни и окръжни прокуратури. Да им се дадат права, щом народът ще ги избира - те да си подберат такива прокурори и следователи към тях, които да си вършат работата. Тогава ще има ли такава безотговорност? Да взимат рушвети и изобщо да не ги интересуват обикновените хора.
Онова, което аз конкретно предлагам, е, господин Джеров... Не не може, ако ние сме убедени, а аз съм абсолютно убеден, че това е добро за хората, да предложим промяна на Конституцията с избираемост на магистратите. Не да им махнем имунитета, а да има избираемост. И те да се отчитат пред народа, който ще ги избира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Трудно бих могъл да си представя в какво щеше да се състои заседанието на Народното събрание, ако мнозинството не беше се съгласило да се проведат разисквания по темата. И не мога да си обясня защо трябваше 40 минути тук да се водят безпринципни и нелицеприятни спорове, за да се съгласите, а след това, господин Абаджиев, да не смеете да си признаете пред камерите на телевизията, че сте приели това рационално предложение на опозицията.
Но въпреки това - че днешното заседание върви по-конструктивно след дадената възможност за разисквания, моето общо впечатление е, че казаното днес в Народното събрание драстично се разминава с очакванията на българското общество. Хората искат преди всичко да разберат дали ние с вас - народните представители, можем да стигнем до дълбоките, истински и същностни причини за престъпността в България и имаме ли воля, решимост и ресурс да проведем битка с тази престъпност и с човешката несигурност.
Уважаеми дами и господа, които говорихте от тази трибуна, искам да подчертая, че в България престъпността не е само битова, както се опитахте да ни убедите. Тя е и икономическа, и организирана, понякога покровителствена от властта, и за съжаление много често умишлено безнаказана. Тук народните представители Александър Томов, Панчо Панайотов и проф. Джеров възклицаваха как може тези, които рекетират бедните деца и просяци, да бъдат безнаказани, как може босовете на проституцията да бъдат безнаказани, как може наркотрафикантите да бъдат безнаказани, как може организаторите и извършителите на умишлено и организирано направения контрабанден внос в България, който носи печалби и убива българското производство, да бъдат безнаказани!
Уважаеми дами и господа народни представители, ако не знаете, искам да ви кажа това, което народът отлично знае: те си плащат, всички те си плащат и затова са безнаказани. Но другият логичен въпрос, уважаеми дами и господа, е: на кого плащат?
Глас от блока на СДС: На СДС!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз предлагам... Не, недейте така наивно - "На СДС". Тук, зад нас, седи уважаемият председател на комисията "Антимафия". Той знае много! Там би трябвало да стои уважаемият прокурор Филчев. Той също знае много. Той трябва да говори: има ли прокурори, на които се плаща? Там би трябвало да седи един от висшите съдии на България. Той би трябвало да знае дали се плаща и на кого се плаща.
Ако някой тук, уважаеми дами и господа, се опитаха да се правят на наивници, нека не искат от нас същото. Няма как умишлено да се направим на наивници. Не мислете, че ще ни притиснете с тезата, която тук лансира и господин Томов - че някой търси политически дивиденти. Не е възможно да се стигне до същността на престъпността, и ако тя е споделена с властта, да не говориш за отговорностите на властта за престъпността, защото ще те обвинят, че търсиш политически дивиденти. Нека който иска да е честен и да се изправи пред българския народ да каже има ли смелост и информация да дискутира тази голяма и страшна за България и за нейното правителство тема. Тя е точно толкова страшна за вас и за вашето правителство, уважаеми дами и господа.
Ние многократно предупреждавахме, че управляващата партия изпада в трайна зависимост от престъпни структури и корпоративни интереси. Клиентелизмът, корупцията, непрозрачната приватизация, злоупотребата с власт и облагодетелстване от власт, политическите чистки и политическите назначения, безнаказаността за приближените до властта се превърнаха в официална държавна политика. Резултатите от нея днес са по улиците на страната. Насилие и страх са обхванали България. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС.) Бедност... Не се смейте!
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Как няма да се смеем?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Продължавам, и Вие също може би няма да го разберете, но аз съм длъжен да припомня, още повече, щом реагирате, че бедност, страдание и мъка има в почти всеки български дом. Коригирах се, защото Ви виждам, че се смеете и сигурно Вашият дом не е в тази категория.
Тази държавна политика, уважаеми дами и господа, роди сили, които се чувстват безнаказани. Те стават днес заплаха за реда, за живота, сигурността и държавността. Те стават много голяма заплаха за тези, които се правят, че не ги забелязват.
Уважаеми господин министър-председател, Вие тук употребихте основателно, според мен, думата и опасенията си от политически шарлатани. Аз Ви вярвам, че Вие имате много основания за това опасение. Аз, също така, съм дълбоко убеден за себе си, че Вие сте имали много сериозно основание, когато и доколкото сте наредили на специалните служби да се интересуват за някои неправомерни действия на министри, заместник-министри, съветници и други отговорни български държавници.
Аз не се съгласявам с Вас, че нямахте смелостта, когато установихте действителността, да я съобщите от тази трибуна. Правейки промените, вие взехте информацията за свое основание, но, неказвайки цялата истина, вие съхранихте тези политически шарлатани на обществената сцена и с половинчатата истина, която съхранихте за себе си, им дадохте шанс да бъдат в обществения и политическия живот на България. Това е опасно за страната и лично за Вас!
Президентът на Република България преди няколко дни заяви, обръщайки се към актива на СДС, София, с въпроса: има ли цена, която не може да плати СДС, за да запази властта? Аз лично исках да мисля позитивно за президента на страната. Исках да мисля, че президентът ви предупреждава, че трябва да отрежете корупцията и срастването с властта, че трябва да се оперирате до здраво и да имате съюзници в тази битка, за да я съхраните за себе си и за да я има стабилна България. Така исках да мисля за своя президент, но като гледах някои от тези, които му ръкопляскаха от първия ред, си мислех, уважаеми господин министър-председателю, че политическите шарлатани, за които аз си мисля и не зная дали Вие ще се съгласите с мен, търсят човек с висок рейтинг, за да проведат битката си докрай, да останат безнаказани, защото разчитат, че истината няма да излезе наяве. Затова днешният дебат трябваше да бъде много по-искрен, трябваше да бъде много по-дълбок и трябваше да насочи към истинските причини, защото, ако днес не ни ги кажете, утре или в по-следващ мандат те ще излязат наяве.
Ето защо, уважаеми дами и господа, разкриването на престъпността и корупцията днес е невъзможно, защото тя е проникнала до най-високите етажи на държавното ни управление. Вместо да се занимават с днешната престъпност и корупция, органите на МВР и службите за сигурност са заети до голяма степен с определени политически поръчки и те, както говорих преди малко, не се развиват докрай и операцията не е пълноценна. Това, че се занимават и с политическите опоненти на управляващата партия, не е проблем за личната заплаха на лидерите на опозицията, но е опасно, защото раздвоява съзнанието на тези, които го правят и те ще търсят покровители на тези, на които са донесли, или на тези, на които са изпълнили политическата поръчка тенденциозно.
Затова тези неща са изключително опасни и никой няма право да си играе с тях. През месец август Ви призовах от тази трибуна, уважаеми господин министър-председател, ако имате достатъчно основание, да кажете подслушват ли се, използват ли се неправомерно за други, различни от предвидените в закона цели специалните разузнавателни средства. Тогава твърде лековато пренесохте в миналото, в старите служби отговорността за това, което беше изнесено наяве. Но днес, когато вече прокуратурата говори за 10 хил. използвани мероприятия, а оползотворени по-малко от 2 на сто, обществото иска да чуе от своя премиер по време на неговото управление допуснати ли са тези действия? И не за да Ви пише минус, а за да разбере има ли политически мъж за министър-председател, който може да каже истината, дори когато боли.
Уважаеми дами и господа! Бяха направени много спекулации с поведението на парламентарната група. Ние наистина подходихме сериозно. Ние наистина желаехме да има дебат и днес да има едно радикално и силно решение за борбата с престъпността, което не само да издигне вашия авторитет като мнозинство, не само да даде увереност, че тук има парламент, но да даде спокойствие на българския народ. Вие го отложихте за вторник. Очевидно, че има раздвояване, има колебание в редиците на мнозинството и не сте узрели за тази решителност, която може единствена да бъде спасителна за вас. Но това е ваш проблем. Ние днес разчитахме на този дебат. Ние не влязохме с априори, предварително подготвено становище, че ще искаме вот на недоверие. Но днес, когато ви видяхме колко сте непоследователни и разколебани в това да видите причините, ние преминаваме към следващата стъпка. Без никакви илюзии, но за да ви дадем шанс при искания от нас при тази тема вот на недоверие да се изправите много по-отговорно и, ако имате сили, да вземете решение, което ще бъде полезно за вас и за страната ни. Ако нямате, истинският вот ще бъде малко по-късно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, уважаеми дами и господа! Уважаемата колежка Петя Шопова засегна въпроса, по който говори господин Божинов. Тя се опита да проникне по-дълбоко в причините на престъпността. И тя изнесе пред вас една световноизвестна истина, а тя е, че престъпността расте в глобален мащаб. Тя също така много обосновано подчерта, че ръстът на престъпността в западния свят е много по-малка от ръста на престъпността в източния свят, към който, за съжаление, принадлежим и ние. Защо? Защото рухна и тоталитарната система, а с нея рухнаха и нейните тайни служби, най-много половината от кадрите на които преминаха и обосноваха престъпността, масовата престъпност. Ето откъде е и основата. По време на вашето правителство, господин Божинов, на вашите правителства, на Беров и на Жан Виденов, престъпността у нас достигна своя апогей. Ние помним тези масови гангстерски сражения, помним убийствата, които в повечето случаи останаха неразкрити.
Аз няма да хабя времето ви. Ще ви напомня само за едно злокобно убийство на видния, много видния деятел на вашата партия, уважавания от мен господин Андрей Луканов. Той беше убит посред бял ден пред своя дом, когато управляваща вашата партия. Защо не го опазихте вие вашия човек, господин Божинов? Защо не разкрихте неговите убийци? Трябваше да дойде на власт ОДС, за да разкрие тези убийци и да постави въпроса пред съда. Защо не го направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Лучников!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, господин председателю. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Вече четири години имам възможност да Ви слушам, господин Божинов. Вие изглежда, че сте се учили от речите на Георги Димитров и имате този превъзходен менторски тон, когато се обръщате към събранието. Вие обаче пропуснахте да кажете накрая една дума, да кажете едно изречение, когато светят прожекторите и хората Ви гледат, да кажете, че вие сте спасителите на България, че тия тук всичките са маскари - правителство, мнозинство, те създадоха престъпност, те генерират престъпност.
Аз ви питам - толкова ли са луди тези хора от правителството и от мнозинството, че да режат клона, на който са седнали, че да ги намрази народът? Няма да ви повярва вече народът, господин Божинов. Това е много пята песен. Ние тук няколко човека, начело с министър-председателя, слушаме тази песен от 1990 г. Тя е една и съща. Тя няма да ви помогне.
Днес, когато напуснахте парламента, днес, когато нямахте възможност да слушате конкретните предложения, които дават народните представители и министрите, министър-председателят и да заявите, че ние всички заедно в този парламент ще се борим срещу престъпността, още един път се самоосъждате. И този път, дай Боже, наистина да се самоосъдите както трябва. Защото престъпността, господин Божинов, ако хората тук си спомнят, беше планувана преди сценария на десетоноемврийския псевдопреврат. Тя беше планувана да бъде създадена. Тя започна още по времето на правителството на Георги Атанасов, разви се по време на правителството на Луканов и оттам нататък с вашите структури вие я поддържате до ден-днешен. Това е истината. Но ние ще се преборим с нея. И аз съм убеден, че при един следващ мандат на Обединените демократични сили, ние ще се преборим с престъпността,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ: ... която създаде Българската комунистическа, сега социалистическа партия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Слушах много внимателно изказването на господин Божинов и най-голямо впечатление ми направи: политическата воля на тези, които искаха да се справят с престъпността. Господин Божинов, аз съм изненадан от Вашето изказване и то ме предизвика да стана да Ви припомня нещо.
1996 г. вие приехте Закон за застраховането. Той ви даваше право да се справите с престъпните групировки, които бяха навлезнали на българския застрахователен пазар. Защо вие не създадохте, вашата политическа сила не създаде държавния орган, който да контролира и да се справи с тези престъпни групировки? А трябваше ние да дойдем на власт и ние да се преборим.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): И преборихте ли се?
ХРИСТО ХРИСТОВ: Да, преборихме се. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, моля Ви!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Божинов, къде е вашата политическа воля? Защо тогава не се справихте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Георги Божинов.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Софийската община има и застрахователна компания, има и охранителна фирма. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божков!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ще подмина словото на господин Лучников и ще се спра... (Реплики между народни представители от опозицията и мнозинството.) Ще се спра само на казаното от господин Шишков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Божков, правя Ви бележка. (Реплики от ДЛ.) Господин Миков, и на Вас правя бележка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Свърши ли дебатът?
По повод на казаното от народния представител Григор Шишков. През цялото време, докато говорих, гледах много внимателно залата и тримата министри. Останах с впечатление, че някои от тях сериозно се замислиха върху това, което казах. (Весело оживление в мнозинството.) Надявам се, че такива хора има и от тези, които са ме слушали, а другите, които не са ме разбрали, просто нека да бъдат живи и здрави.
Що се отнася до изявлението на господин Христов за политическата воля, господин Христов, достатъчно е да заявим на тези мъже, които стоят отзад - достолепни български магистрати, че те имат пълен политически комфорт да приложат закона, да преценят обстоятелствата и по съвест да решат.
Аз заявявам, че каквото и да е било, ако ние имаме участие в следващото управление, съдебната система в страната ще има пълен политически комфорт да съди според своята съвест и закона. Направете го и вие. (Шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Божинов! Винаги съм твърдял, че когато се говори за корупцията, трябва да се говори сериозно и конкретно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да започваме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Започнете, ако обичате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На вота.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Аз мога да ви кажа съвсем конкретни неща, понеже говорите и за икономическа престъпност. За миналата година са разкрити престъпления: присвояване по чл. 201 и 205 от Наказателния кодекс - 1018; обсебване, чл. 206 от Наказателния кодекс - 388; безстопанственост, чл. 219 от Наказателния кодекс - 394; престъпления против паричната и кредитната система, чл. 243 и 249 от Наказателния кодекс - 530; престъпления по служба, чл. 282 и 285 от Наказателния кодекс - 2 хил. 592; престъпления подкуп, чл. 301 и 307 от Наказателния кодекс - 48. Това са разкрити престъпления. Това са конкретните данни.
Ако Вие знаете, че има извършено престъпление, по което не е работено, бъдете така добър да говорите конкретно за него. Не говорете общо и за контрабандата. Българският народ знае как това правителство осъществи няколко крупни акции, с които пресече огромни опити за контрабанда и то в едно много добро взаимодействие между няколко министерства. Това ще продължава и в бъдеще, когато се открият подобни опити. Няма да има компромиси. И аз не мога да разбера как Вие си мислите, че могат да вървят ръка за ръка икономическа престъпност и икономическа стабилност. Това е невъзможно.
Що се отнася до политическите поръчки, давани на МВР, отново не звучите достатъчно сериозно. В полицейските статистики, относно извършителите, няма графа политическа принадлежност. И ние не се интересуваме от това дали един човек е член или е привърженик на една или друга партия. Ние се интересуваме от това дали е нарушен законът. И тогава работим.
Що се отнася до неловките Ви опити да спекулирате на темата специални разузнавателни средства, аз съвсем открито отидох при колегите си от Висшия съдебен съвет, застанах срещу тях, защото мога спокойно да ги гледам в очите. И когато става въпрос за процедурните нарушения, които са допускани, до това дали едно искане е подписано от човек, който има право или няма право, когато става въпрос за забавяне на процедурата, когато става въпрос за ниска ефективност от използване на тези специални разузнавателни средства, аз мога съвсем спокойно и професионално да разговарям както с господин Филчев, така и с останалите си колеги от съдебната система. Само че да водя с вас такъв разговор не е продуктивно, защото вие твърдите, че са били подслушвани политици от опозицията. Кажете кои? Кажете каква информация е придобита? Каква информация е използвана? И защо трябва някой вас да ви подслушва, когато вие сте си и във вестниците, а и в електронните медии? (Ръкопляскания от мнозинството.) Съвсем спокойно можем да ви чуем, стига да има какво да кажете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Кемал Еюп.


КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Първо ми позволете да дам отговор на господин Томов, въпреки че не го виждам в залата. Няма бягство от пленарна зала, имаше напускане на пленарна зала в знак на протест, възмущение за това, че нямаше да има дебати, нямаше да има разисквания. (Неодобрителни възгласи от мнозинството.)
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Как, кой е казал?!
КЕМАЛ ЕЮП: Спокойно! Благодаря на госпожица Михайлова, че предложи процедура и затова има разисквания. И аз се възползвам от това. Благодаря и на господин председателя, че успя да прочете правилника по друг начин, така че това, което не беше възможно в началото, после стана възможно.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Решението не беше възможно, не дебатите.
КЕМАЛ ЕЮП: Не съм съгласен и с господин министър-председателя за неговия пример, че в страните с развита демокрация има по-голяма престъпност, по-масова и по-жестока. Ние желаем България да стане развита демократична страна. Да се откажем ли от това? (Оживление в мнозинството.) Не, няма, не трябва да се отказваме. Дайте да не се сравняваме със страните с развита демокрация по престъпност, а по жизнен стандарт.
Сега конкретно по темата. Уважаеми господа, първият, на когото министър Йорданов поиска оставката, беше генерал Васил Василев - шеф на направление "Полиция" в МВР. От кого научи генералът за това, че ще подава оставка? От министъра ли? Не. От премиера ли? Не. От президента ли? Не. Президентът въобще не желаеше неговата оставка. Ами тогава от кого? (Неразбираема реплика от мнозинството.) Ще чета, колега, подготвил съм се. От "Дарик радио", от едно частно радио, което се оказа посредник между министъра и неговия пряк подчинен. Това меко казано е странно. Да речем, че министърът нещо е проспал. Не му е за пръв път. Нещо не е бил в час. Той напоследък май все не може да влезе в час. Кога защото Алис Купър има концерт, кога защото пак нещо не бил разбрал. Така е, на човека не му е ясна практиката - първо да уведоми подчинения си, че му се иска оставката, а после да говори пред медиите. (Неразбираеми реплики от мнозинството.) Така че е изтърсил пред радиото това, което първо трябваше да каже на генерала си. Простено да му е. Простено да му е за това. Все пак зависи от възможностите на министъра.
Но се оказа, че министърът научил за ареста на офицера от МВР цели два часа, след като извършителят на убийството на 16-годишната Елеонора вече си е признал всичко. Цели два часа министърът е бил някъде си, та не е могъл да научи най-важната новина на деня не само за неговото ведомство, но и за цялата страна. Или може би друго? - Никой не е посмял да му докладва, че в дъното на цялата работа пак са хора от повереното му министерство.
В тази светлина е много интересно да научим кога генерал Босилков е разбрал за ареста и самопризнанието. Въобще къде се къса нишката? При министъра ли? Става дума за това, че министърът очевидно не може да бъде в течение на работата на своето министерство.
Това за какво говори, господа? За това, че този човек, който сега е министър на вътрешните работи, очевидно, ще използвам най-меката дума, хал-хабер си няма от работата на министерството. Нарочно използвам тази най-мека квалификация, защото по-силна би могла да го обиди или да се третира като лично отношение.
Очевидно е, че министърът и генералите във ведомството му си комуникират чрез медиите. Уникален случай в историята на държавността!
Тогава защо този министър е още министър, щом не може да контактува с ведомството си? Отговорът го даде лично генерал Василев, когато "Дарик радио" му съобщи, че подава оставка. Той каза: "Щом партията го иска". Ерго министърът е глашатай на партията на МВР, а не ръководител на повереното му ведомство?! Тогава защо ни е такъв министър? За да ни напомня едно друго политическо недомислие на българската демокрация - министър от кабинета на Жан Виденов, който представляваше друга партия също в това ведомство?
Всъщност къде обикновено стоят двамата министри, когато мутрите се избиват по улиците, докато гърмят коли, докато полицаи убиват млади момичета, докато наркопласьори делят с пазителите на властта, докато педофили обикалят децата ни, докато претрепват депутати? Министър Начев стоеше в компанията на любвеобилни и апетитно изглеждащи дами, 30-ина години по-млади от него. А къде стои министър Емануил Йорданов? Това само един Господ знае, но едва ли е от голямо значение. Защото важното е, че и двамата не бяха там, където им е мястото. (Неразбираема реплика от мнозинството.) Защото е очевидно, че и двамата не са ръководители на своето ведомство. Министър Начев вече е история, но министър Йорданов не е, той е политическата ни реалност.
Аз затова сега питам, господа, който управлява МВР? Министърът, за когото гласува този парламент или назначеният от някого секретар на министерството?
Податки да мислим така даде лично премиерът като каза, че не е работа на министър Йорданов да ръководи, а да дава медиен облик на ведомството си. Докато работата на секретаря била да ръководи.
Кой управлява МВР, господа? Министърът, който не знае нищо, или секретарят му, който знае всичко, но никой не е избиран?
Уважаеми господа! Изправени сме пред особено сложна обстановка. Отиваме към избори при крайно тежка ситуация в Министерството на вътрешните работи. Министърът, който не е много кадърен, не ще да си подаде оставката, защото според него оставката му се решавала на избори. Тази блестяща мисъл на господин министъра със сигурност ще влезе сред бисерите на политическото ни мислене.
Но какво я топли Елеонора това, че ще има избори? Това дете вече нищо не може да го стопли.
Господин Йорданов сигурно ще си спомни как на едно мое питане отговори, че преди да е министър, е баща на детето си. Бих го попитал как се чувства сега като баща? И точно заради това, ако има поне грам бащинско чувство, трябва да си подаде оставката.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Стига!
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС, от място): Стига, бе!
КЕМАЛ ЕЮП: Още преди партията с главно "п" да му я поиска. Господин баща, аз съм родител, и като такъв отдавна щях да съм в оставка, за да не ми подадат оставка по-късно собствените ми деца! Защото от това по-страшно няма. Съветвам Ви като баща, покажете най-сетне, че сте мъж, че имате достойнство и чест! Сега да оставим малко настрани министъра.
Да се върнем към проблема за престъпността. Нека да сравним две цифри - 571 и 762. Ако питаме даже един първокласник, ще каже, че първото е по-малко от второто. Но според министър Йорданов 762 е по-малко от 571. Защото 571 са умишлените убийства през 1999 г., а 762 - тези през 2000 г., докато той е министър. Иначе казано, няма ръст на тежката престъпност, има скок, по-висок от главозамайващ.
Сега, за да докаже безспорното си първенство в тази област - само за 72 часа станаха три показни убийства и едно още по-неясно. Какво? Четири човека насилствено екзекутирани по улиците на България за 72 часа не е малко! Това е много, страшно много за страна, която мечтае да влезе в Европейския съюз!
Ами бомбените атентати, които миналата година изпревариха по ръст която и да е година от календара на Иван Костов? А бомбените атентати през тази година? Ами побоищата? Ами подслушванията на политици, магистрати и журналисти? (Неразбираеми реплики от мнозинството.) Ами битовата престъпност, която по принцип нараства при ръст на тежките престъпления? Това сигурна България ли е, както обеща Актуализираната програма 2001, която приехме само преди 10 месеца?
Кой ще поеме отговорността за празните обещания, за излъганите надежди? Аз лично поемам своята за това, че подкрепих тази празнословна програма, наречена "България 2001".

Уважаеми господа, аз не съм привърженик на твърдата ръка, но аз съм за ясно регламентирани отношения.
Господин министър, какво стана във Варна? Там убитият полицай и единият от убийците, както се носи слух, май преди да се стрелят са делили нещо!
Какво търси заредено оръжие с бойни патрони у офицер на МВР по време, когато той не е на служба?
Как така убиха престъпника Златинов, който дядо му го предал срещу обещание да запазят живота му?
И в този ред, как загина крадецът на коли, когото застреляха на софийските улици след гонитбата?
Аз не искам да защитавам престъпниците, но искам да има ред и законност в тази страна.
Ами, какво правят пътните полицаи, станали нарицателно за корупция, по пътя Свиленград - София? Докарват си нещо допълнително, защото заплатите им са мизерни. Ами, какво правят бивши полицаи с мафиотски босове, например Михаил Димитров с Емил Макарона?
Аз ще отида още по-нататък, ще попитам, внимавайте, господин министър Йорданов: какво прави министърът на вътрешните работи в кола на силова групировка ВИС, която преди дни обявихте за престъпна? Подозирам, че няма да ми отговорите, затова ще отговорят други. Както Вие казвате, това ще сторят изборите. Защото няма по-добра реклама за партията на господин Бонев от Вашето пребиваване в МВР; защото няма по-мощна антиреклама за СДС от присъствието на тук стоящите министри.
Едно национално социологическо проучване на Алфа Рисърч показва, че 62% от всички запитани искат оставката на министър Йорданов само заради случая с трагично загиналата от полицейски изстрел Елеонора. А рейтингът на самия министър сега конкурира по най-ниска стойност този на министър Симеонов - онзи, който имаше инцидент с журналистите. Това значи, че и двамата ще имат еднаква съдба - същата като тази на министър Начев.
В раздел "Вътрешна сигурност и обществен ред" на прословутата "Програма 2001", по т. 2, веднага след първата, се мъдри: "Засилване на контрола и административните наказания при констатиране на злоупотреба със служебно положение в органите на изпълнителната власт и особено, подчертавам това, в Министерството на вътрешните работи". Цитирам това, понеже и аз подкрепих тази програма, може би като последен наивник. Резултатът от това е налице - скритото оръжие на премиера за изпълнение на актуализираната програма доказа нагледно колко глупаво е било да смятам, че в този текст има и грам истина, и грижа за човека.
Навремето, когато край "Петолъчката" в Сливен преди точно година и три месеца бе разстреляна 14-годишната Станила Гугова от полицай с автомат, от МВР си отиде полк. Славчо Босилков и няколко достойни офицери подадоха оставки. Сега полковникът е генерал, фактически министър на вътрешните работи. А от полицията ген. Василев показа достойно мъжко поведение. Босилков беше уволнен заради същото, заради което загина 16-годишната Елеонора. Защо сега не си отиде и ген. Босилков? Две убийства на деца от полицаи за един мандат - това е страшно много! Защо обаче още стои - за да представлява партията СДС в МВР ли или защото има специални функции за изборите, които СДС трябва да спечели на всяка цена и с всички средства?
Тогава, след случая край Сливен, премиерът обеща: "Няма да спрем на това ниво на уволнения. Твърде болезнен е този удар върху авторитета на полицията, за да се задоволим с решения, които не удовлетворяват обществото." Това го казахте Вие лично, господин премиер, на 3 октомври 1998 г. Сега бихте ли го повторили, когато въпросът стои за Вашата оставка?
Пак в цитираната актуализирана програма под т. 11 е вписано: "Активизиране на превантивната работа за намаляване на криминогенния потенциал". Как Ви звучи това сега - като тъпа шега или като гавра с народа, който избра това мнозинство?
Уважаеми господа депутати! Става въпрос за вкупом съгрешило ръководство на едно особено ключово за всяка страна ведомство. Затова ние предлагаме: нека да си ходят с добро. Другото не трябва, просто не трябва. Другото, както казва и гражданинът Йорданов, е работа на изборите.
А що се отнася до Вашите предложения, господин премиер, не струва. Затова Вие като баща и вярващ християнин трябва да поискате и Вие вот на доверие. (Силен шум в блока на СДС.) В противен случай ние ще бъдем принудени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да искате вот на недоверие.
КЕМАЛ ЕЮП: ... да подкрепим един вот на недоверие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Преди малко господин Еюп демонстрира липса на няколко неща. Първото е липса на въображение, второто е липса на слух, а третото е липса на познания относно фактите и относно законите, някои от които би трябвало и той да е гласувал, ако не е бил отново излязъл от залата, както обикновено.
Защо казвам "липса на въображение"? Господин Еюп на няколко пъти припомня един и същи случай, който обаче няма абсолютно никакъв ефект. Паралелите, които се опитва да прави, са безпочвени. Измислете нещо друго, господин Еюп.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): За ВИС-2 ли?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ще ви кажа след малко.
Липса на слух. Не зная как сте слушали "Дарик" радио, но може би трябва повече да внимавате. Или ако Ви е трудно да слушате радиото, не го слушайте, а четете вестници. Никога не съм искал оставката на Василев по радиото.
За това, което ме питате - къде съм бил, когато се е разбрало, че е заловен полицаят, който е стрелял в центъра на София? Казвате: "Министърът е бил някъде си". Това "някъде си" беше Президентството. Аз бях при господин Петър Стоянов, а след това в парламента. И не виждам с какво се променят нещата, ако съм разбрал два часа по-късно, че е заловен извършителят на едно престъпление.
Третата липса, за която Ви говоря - липсата на познания относно закона. Вие дори не знаете разликата между министър на вътрешните работи и главен секретар. Не знаете и това как главният секретар заема длъжността си. Министърът, господин Еюп, съгласно един закон, който аз съм гласувал, а Вие не знам дали, има определени функции. Към тях влизат: кадрова политика, управление на бюджет, международна дейност. Оперативната работа е в правомощията на главния секретар. Може би след като се опитвате толкова години да се занимавате с политика, би трябвало да го знаете. Би трябвало и да знаете, че главен секретар на Министерството на вътрешните работи се предлага от министъра, избира се от Министерския съвет, след което се издава Указ на президента.
Понеже говорехте за оставки, аз искам да си припомним заедно някои неща от миналото. Когато стана убийството при "Петолъчката" край Сливен, Вие искахте ли оставката на министъра? Когато стана убийството срещу хотел "Плиска", искахте ли оставка на министъра? Къде бяхте?
Да, оставката може да бъде отговорност, но оставката може да бъде и бягство от отговорност. Защото ако един министър на вътрешните работи напусне поста си, което е много лесно, а понякога може да бъде дори и приятно, защото работата в МВР е изключително тежка, той поставя в лошо положение всички, които са го избрали, всички, които са му вярвали, и може да направи единствено услуга на опозицията.
Когато казах, че един политик носи своята отговорност на избори, имах много неща предвид. И едно от тях е това как един политик определя собствената си дейност - дали ще се яви на избори, ако се яви - дали ще бъде избран от избирателите. Това са неща, които Вие би трябвало да знаете.
Що се отнася до колата на ВИС-2, мога да Ви кажа, че Вие сте един обикновен клеветник, защото никога не съм се возил в кола на ВИС-2... (Неразбираема реплика на Любомир Божков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Божков!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: И може да си припомните: има ли вътрешен министър в последните десет години, по чието време да е бил арестуван лидерът на ВИС-2, по чието време да е бил арестуван друг високопоставен представител на тази групировка? Още повече, че след като МВР арестува Георги Илиев, той беше освободен с резолюция на прокурор от районна прокуратура, а после съдийка от Софийски районен съд му позволи да пътува в чужбина, защото не представлявал опасност за националната сигурност. Но въпреки това следственото дело приключва и ще бъде внесено в съда.

Що се отнася до броя на убийствата, отново демонстрирате липса на каквито и да било познания. Числата бяха много ясно обявени и, ако бяхте слушали радио, което очевидно Ви е трудно, щяхте да чуете, че през 2000 г. има извършени 339 умишлени убийства, през 1999 г. - 327, през 1998 г. - 381, през 1997 - 398, 1996 г. - 438. Това означава, че за последните пет години има една-единствена година и тя е 1999, в която са извършвани по-малко убийства. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Първо искам да изразя своето голямо разочарование, че толкова малко от моите "фенове" от Демократичната левица са в залата (ръкопляскания от СДС и НС), но са останали най-твърдите и аз искам да отбележа този факт. Особено ми е мъчно, че нашите приятели от Движението за права и свободи също не са тук по време на този важен дебат. Защото темата, която сме се събрали да обсъждаме днес, отдавна стои пред българското общество, пред българската общественост, пред българския народ, пред българските политици. Проблемът за престъпността - дребна или голяма, лична или държавна, трябваше отдавна да обедини всички политически сили, защото тя засяга всички граждани. Тук се отнася за живота, за сигурността на всеки българин, а оттам за авторитета на всяко правителство. Досега обаче консенсус за това не се получи.
Аз лично съм се обръщала към господин Лилов преди краха на тяхното управление, подканвайки го да заложи на тази обща болка, но Демократичната левица беше по-заинтересована да компрометира демокрацията и да я идентифицира с престъпността, отколкото да помогне за нейното ограничаване.
Затова днес бих искала да призова всички да не превръщаме днешния дебат в първи предизборен дебат от предстоящата кампания и по-малко да се вглеждаме в камерите пред нас, а повече в същността на проблема, който обсъждаме. Наистина изборите наближават, но те ще минат, а решаването на проблемите с престъпността ще остане като дългосрочна задача на всяко управление независимо от неговия цвят. Ние не искаме да оцветяваме престъпността и да й даваме политически оттенък. Надявам се това да е позицията и на всички колеги в пленарната зала, защото в противен случай вкарваме престъпниците пряко в предизборната борба, а мястото им не е там. Престъпно е един такъв дебат да ражда политически аргументи за очерняне на една или друга политическа сила, защото не затова сме тук. Целта е да формулираме и подкрепим онази политика, базирана на нашето законодателство, която да доведе до желаните резултати в борбата с престъпността.
Българският парламент е върховен орган на нашата парламентарна демокрация и ние сме длъжни не само да упражним правото си на върховен контрол върху изпълнителната власт, но и да се вгледаме в себе си и в законите, които творим - дали те дават ефективна възможност за действие. Длъжни сме да се вгледаме и в системата за правораздаване и доколко тя отразява волята на законодателя в своята работа. Дълбоките политически и икономически промени в нашето общество, както спомена и господин Лучников, дадоха ход на много нови процеси и създадоха нови отношения между хората. Същевременно в мъчителните години на прехода от 1990 г. насам вакуумът, образуван от множеството безотговорни управления досега, даде ход на един друг процес. Този вакуум бе запълнен от разрушителната енергия на престъпните сили, нерядко толерирани и насърчавани от властта. В България имаше моменти, когато никой не се съмняваше, че част от организираната престъпност имаше пряк достъп до властта и това допълнително компрометира, а целта беше и да дестабилизира демократичните институции у нас. Именно плодовете на това престъпно отношение към управлението на държавата, постигнато със средствата на задкулисни интриги, берем и до днес.
Обединените демократични сили се ангажираха с управлението на страната именно като отрицание на това престъпно безвластие, именно като онази сила, която носи политическата воля и идеите, нужни за отстояване на държавността, ако щете и за отвоюване на държавата от групировките. От 10 ноември 1989 г. до днес няма правителство, което да е постигнало повече в борбата с престъпността. И никой не би трябвало да отрича това. Усилията на изпълнителната власт се опряха именно на законовите мерки, гласувани от Народното събрание и често, ако не винаги, подкрепени с действията на съдебната власт и прокуратурата. Политиката на нетърпимост към престъпността намери подкрепата на обществото и именно заради това тя има своите успехи. Зачестилите напоследък изстрели са насочени именно срещу тази политика, срещу онова, което успяхме да постигнем досега. И моментът е подбран съвсем внимателно.
Престъпният свят се опитва да се включи в предизборната борба и всички ние сме длъжни да се противопоставим. В противен случай подаряваме държавността отново на онези, които засега губят битката. Политиците трябва да поддържат тази борба. Народното събрание е онази представителна институция на нашата демокрация, която трябва да даде своето доверие на усилията на правителството да продължи войната, защото тя не свършва със спечелването на няколко битки. Ние като националноотговорни политически сили трябва да гарантираме на изпълнителната власт законовата основа, а и властовия ресурс за спечелване на тази война.
И понеже вече се казаха доста неща, аз искам да добавя нещо, което поне аз не съм чула. "Народен съюз" настоява да бъдат гарантирани животът и собствеността на хората не само в градовете, но и по селата, където кражбите на собственост и на продукция са нещо постоянно. Ние подготвяме законопроект в защита на земеделската продукция, но и там местните власти трябва да се включат в тази процедура, за да може тя да даде резултат.
Проблеми и пропуски има винаги и навсякъде и тяхното признаване е първата стъпка към разработката на мерки, които да върнат доверието в институциите. И нека не се поддаваме на крайните изявления, че поради това, че в страната има престъпност, затова, че са станали толкова нещастия напоследък, че държавата е скапана. В Америка също стават престъпления. Тяхната икономика е на завидно ниво и там никой не говори, че държавата е скапана, а се мъчат всички постоянно, всеки ден и непрекъснато да разрешават и подобряват системата, която да направи подобни нещастия невъзможни. Тази администрация се справи с развихрилата се преди четири години инфлация, с икономическия срив. Тя може и трябва да изкорени сивата икономика и нейния съдружник - подземния свят, рекетьорите и корупцията, ако България иска да бъде приета в европейското семейство. Някои искат да попречат на това, но ние от демократичната общност няма да му позволим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Говоря като независим народен представител и председател на Зелената партия. За да се оцени състоянието на престъпността в момента в България, би трябвало да се погледне какво е състоянието на борбата с нея и преди всичко на действията на Министерството на вътрешните работи, които действия се окачествяват от целия български народ като слаби и непрофесионални. Това е факт, както и да го увъртаме, това е един факт, който не можем да отречем и който изисква цялото това ръководство да си подаде оставка. Защото то може да е много симпатично, може да са добри професионалисти в някои области, но за съжаление се оказаха слаби в дейността си в министерството. Но ако това е част от проблема, аз бих казал най-много 25 на сто, по-големият проблем е защо освен непрофесионализъм и слаби хора, в министерството има просто нежелание да се работи. Много просто. Аз ще ви дам пример с един човек, който стои на улицата, катаджия, и който когато спре народен представител, не смее даже да го санкционира, макар че има право по закон да го направи. Може би народните представители, които не знаят това, трябва да го имат предвид. И се стига до това, че не се смее да се арестуват босове на мафията, за чиито действия има очевидни знания, не се смее да се арестуват наркопласьори. Защо? Защото всеки един работещ по-голям или по-малък чин в Министерството на вътрешните работи знае, че може да бъде ударен по главата от човека, който държи протекция над този мафиот или по-дребен разбойник. И това е факт, който се знае от целия български народ. Нещо повече, оценката на много хора, с които съм говорил, е, че поне 75 на сто от престъпния свят има протекция някъде отгоре. Не казвам специално от управляващите в момента или въобще, аз бих казал, с други думи, от политическия елит като цяло.
Страшното е, че нашето управление за последните 10 години не пожела - не не можа, не пожела - да се справи с нелегалния внос и износ. Той е под протекцията на всяка власт, която идва. Не пожела да се справи с корупцията на така наречената приватизация. Не пожела да се справи с корупцията в правораздавателните органи. Не пожела да се справи с търговията с наркотици и въобще с незаконната търговия. Защо? Това е един голям въпрос. Защото всъщност корупцията е пронизала цялата система, а не само Министерството на вътрешните работи.
Аз бих дал един нагледен пример. Ние чухме тук много хубави предложения за това какво да се промени в законодателната система. Но аз бих ви попитал има ли значение колко ще е съвършена тя и колко ще е съвършена една кола, ако я сравним със законодателната система, ако нея я кара един урод? Аз питам докога в нашите правораздавателни органи ще бъдат толерирани уродите и то отгоре, именно от политическия елит? Това е всъщност основата и причината за цялото ни състояние. Защото рибата е вмирисана от главата, това е напълно ясно.
И за да бъда по-точен, ще дам един-два примера. Така наречения Закон за кредитните милионери - 3000 имена излязоха от него, които са ограбили банките и са взели 1,5 млрд. долара от държавата. Колко от тях влязоха в затвора? Почти никой! Кого изкараха сега в последните дни преди изборите? Венцислав Йосифов. Не че не трябва да стои на топло, на студено трябва да стои, но това ли е само, което можахте да постигнете? Някой ще каже: не можехме, защото не заработи съдебната система. А защо тогава Народното събрание, включително и отляво, и отдясно, имам предвид и БСП, и СДС, не пожела да подкрепи един Закон за проверка на имуществото на длъжностните лица? Знаете ли колко прокурори не могат да си покажат откъде им е имуществото, включително и в София? И между другото, и колко хора във властта, конкретно изпълняващи поръчки? Естествено е, че тогава нищо няма да се промени. Естествено!
В такъв случай възниква големият въпрос: имаме ли ние всъщност някакво желание да променим нещо или ще продължаваме включително в това Народно събрание тук да толерираме престъпността, даже и да променяме закони, само и само, както беше примерът с Витоша, където променихме статута на един национален парк, за да узаконим едно беззаконие на "Копитото", където едни господа строят с държавни пари, господин министър-председател. Така нареченото Ръководство въздушно движение е дало 8 млн. държавни пари на частни лица, за да си построят горе абсолютно незаконно един палат. И заради него това Народно събрание понижи статута на Витоша! Ето това е всъщност причината за състоянието на престъпността в България. Защото рибата е вмирисана от главата.
И аз ви призовавам, ако искате нещо да променим, дайте да започнем наистина да прочистваме този политически елит. Това е единственият изход в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето свърши.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: За съжаление обаче, засега не виждам нито отляво, нито отдясно такова желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз искам да започна оттам какъв е смисълът на днешния дебат и какво хората, които следят с интерес, очакваха от нас в днешния дебат. Вчера казах, че могат да се разиграят два вида дебат - един дебат политически, конкретно за извличане на политически дивиденти и цели и абсолютно безсмислен, който хората не очакват, и един дебат по същество за конкретните мерки, които ние ще предприемем в момента за осигуряване сигурността и спокойствието на гражданите. Аз обаче не очаквах, че днес две парламентарни групи ще дезертират от този дебат. Ще дезертират, използвайки най-различни процедурни хватки, за да не участват в него. И този доста неумел опит на връщане на групата на БСП в дебата с изказването на господин Божинов, едва ли може да заблуди някого. Защото в момента от групата на Демократичната левица от 58 народни представители присъстват 4-има. От групата на Обединението за национално спасение беше само един, господин Кемал Еюп, но той се изказа и излезе. Впрочем, едва ли точно това би ни учудило, като се има предвид, че лидерът на групата на ДПС господин Доган е присъствал на 6 пленарни заседания за 4 години, както се оказа, и е отсъствал от 478. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
Господин Еюп каза, че той е бил наивник, когато е гласувал за частта, която касае вътрешния ред и сигурност от Националната стратегия. Аз обаче се чудя дали той е бил един наивник и тогава, когато е подписвал документ за принадлежност към бившата Държавна сигурност и колко време е продължила тази наивност. Но фактът е, че днес групите на БСП и ДПС имаха една-единствена цел - как да разиграят един политически театър с цел искане вот на недоверие. Цялата загриженост за престъпността е маскирана зад едно елементарно политическо искане с една конкретна и ясна политическа цел - как да искаме един вот на недоверие на правителството няколко месеца преди изборите.
Парламентарните групи, които подходиха отговорно към този дебат, днес си проличаха. И това са и групите на СДС, и на Народен съюз, и на Евролевицата, които излязоха със съвсем конкретни тези, съвсем конкретни предложения и ще участват в подготовката на нашето решение за следващия вторник, за което разбрах, че групата на БСП също няма да участва - когато се взема решението за това как трябва да се преборим с престъпността.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не казвай големи думи!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Това го казахте Вие, господин Божинов - господин Овчаров от трибуната. Но и това нас не ни учудва. Целта на днешния дебат беше ние да изслушаме министър-председателя, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, да изслушаме конкретните идеи на народните представители. Някои от тях бяха в съвсем конкретен вид. И аз искам да поздравя и господин Томов, и госпожа Шопова за нещата, които казаха от тази трибуна, защото те звучаха конкретно и ангажирано. Явно ние ще подготвим тази работна група, която в срок до следващия вторник ще подготви решението въз основа на законодателната инициатива на Министерския съвет, въз основа и на нашите идеи, които имаме тук.
Но за смисъла на днешния дебат. Най-големият отговор, който ние дължим пред българското общество в момента, е отговорът пред учениците от Хе клас. Пред съучениците на трагично загиналата Елеонора Димитрова. Пред тези деца на 16 години, които аз гледах по телевизията и четох техните изказвания във вестниците и установих невероятна зрелост и загриженост за собствената им държава. Най-големият смисъл от днешния дебат днес е да покажем, че това, което каза Милен от телевизията, от Хе клас: "Ние живеем в безперспективна държава", не е така. Че всички ние като политици и държавници искаме да покажем, че сме отговорни към собствената си държава. За съжаление, констатацията на Албена от Хе клас беше много тъжна и звучеше така: как да вярваме на съдебната система, когато съвсем явно е, че тези, които имат пари, ги пускат на свобода под гаранция, а тези, които нямат пари, отиват в затвора? Още един друг от тези съученици каза: който има пари и пистолет, на него всичко му е позволено. Трябва ли да позволим тази вяра да се затвърди?
И аз искам да попитам: могат ли учениците от Хе клас и всички ние да вярваме в ефективността на нашата съдебна система, когато хора, заловени с 50 кг наркотични вещества притежание, направили опит да подкупят полицаите, които са ги заловили, биват пускани веднага под гаранция? Когато човек с 18 висящи дела и извършил убийство - Злати Златев-Златистия, от Дупница, може да се разхожда на свобода със законно притежавана ловна пушка "Мозберг" и да прави бракониерски лов? Когато хора с множество висящи дела, извършили тежки и умишлени престъпления, биват задържани от органите на реда, бива им поискана мярка за неотклонение "задържане под стража" и след това съвсем безотговорно биват освобождавани с мотива, че няма опасност да извършат друго престъпление? Те го извършват. Броят на висящите дела нараства, но чувството за ненаказуемост и недосегаемост, чувството за неефективност на съдебната система също нараства.
И прав беше днес, отново ще цитирам господин Томов, крайно време е да си зададем въпроса дали това е правилният устройствен модел на съдебната власт, който е заложен в Конституцията? Ние в момента имаме три фактора, които, взети заедно, работят в посока неефективна съдебна система: абсолютен имунитет на магистратите; наказателна неотговорност за извършени леки престъпления, наказуеми с до пет години затвор; абсолютна несменяемост с магистратите. Тоест, каквото и да прави един магистрат - върши си или не си върши работата, той е на своя пост и не може да бъде сменен. И следствието, прокуратурата - в системата на съдебната власт.
И днес тук се говореше, че държавата чрез министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи трябва да осигури адекватна държавна наказателна политика. Как, дами и господа, когато министърът на правосъдието дори не изнася данните на регистрираните престъпления и осъдените за тях лица, защото няма това правомощие?!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Е, хайде сега!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Как така да стане държавата да осъществява адекватна наказателна политика, когато тя няма, не притежава функциите, примерно, по разследването? Днес стана въпрос колко дела са затлачени в следствието. И затова въпросите, които трябва да поставим съвсем ясно, днес ги чухме най-напред от правителството.
Въпроса с хората с висящи дела. Вчера имахме заседание на Консултативния съвет за противодействие на престъпността в Пловдив. Триста и петдесет лица с повече от две висящи дела само на територията на Пловдивска област са на свобода. Това е ненормално!
Въпроса с мерките за неотклонение - кой трябва да ги налага? Те отидоха в съда, видяха, че тази система едва ли е достатъчно ефективна. И затова това, което днес се споделя - да се върне това пълномощие в прокуратурата, но да бъде под съдебен контрол, е една рационална идея.
Въпроса за затягане на режима за носене на оръжие. Аз не мога да приема за нормално, и го казвам и пред министъра на вътрешните работи, че един полицай, извън времето, в което той изпълнява служебните си задължения, може да отиде в едно заведение в 1 часа през нощта и да има зареден пистолет, защото той не можел да се брани. Как ще се браним всички ние? Трябва да има детайлизиране на режима за носене на оръжие по групи лица и по целесъобразност - кой и кога, за какво има право да притежава и има право да носи оръжие. И трябва да бъдат проверени всички хора, които в момента законно притежават оръжие, регистрирани ли са за криминални престъпления през последните години. Защото либералният режим води някой път до Закона на джунглата и Закона на улицата: стрелям, защото имам пистолет. Но този срещу теб няма. И едва ли това е начинът за защита на обществото.
Мерките, които се предложиха против пласьорите на наркотици - една от най-големите язви на нашето общество, засиленото полицейско присъствие около училищата, детските градини, рисковите места. Това е, което трябва да направим, и това очакват от нас и учениците не само от Хе клас, а всички те, зи 16-годишни деца, които казват: "Ние искаме да бъдем защитени" и очакват да подходим отговорно и сериозно към този дебат. Не очакват политически театър, не очакват някой да напуска залата, когато се води един от най-важните дебати в рамките на това Народно събрание, а очакват всички ние да седнем, да изработим тези мерки и следващия вторник да вземем възможно най-адекватното решение за противодействие на престъпността. Всички власти заедно - законодателна, изпълнителна, съдебна, местна власт - единен фронт срещу тези, които си мислят, че държавата е слаба. Няма слаба държава, има хора, които се опитват да отслабят собствената си държава. И точно това не трябва да позволим, ако искаме спокойно да кажем на 16-годишните деца: "Ние живеем в перспективна държава, тя ще осигури вашата сигурност". Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика - господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Моите съболезнования на близките и на Ели, и на Станиела, и на момчетата, които бяха взривени в Бургас! Казвам го с цялата дълбочина на тези думи, макар че нашите думи няма да ги върнат и макар че се страхувам, че от нашите думи може да има малко преки и разумни последици.
Репликата ми се състои в това: ако един пиян шофьор сгази пешеходец, ще забраните ли на хората да карат частните си автомобили? Защото, забележете, последно време - тук има статистика, има компетентни органи, които могат да го докажат - с частно притежавани оръжия не са направени тези золуми.
Аз искам да ви кажа, че не може чрез ограничаване на права да се решат проблеми. Честните хора запасват оръжие, за да се пазят сами от престъпността, защото не са убедени, че тук, сега, когато се сблъскат с нея, ще има кой да ги защити. Моля, помислете върху това!
И още нещо, много важно - продължавам репликата си към господин Юнишев по-рано. Той каза нещо много силно: със закона в юмрук и с Библията в сърцето. Пардон, аз бих казал нещо по-различно - самият юмрук трябва да е в рамките на закона. А Библията, в нея има и "око за око - зъб за зъб". Така че нека да не разчитаме на Библията и нека да си спомним, че сме направили нелоши закони за контрол над общоопасните средства. Ние самите, това Народно събрание гласува един добър закон и той, в интерес на истината, се съблюдава доста компетентно от компетентните органи.
Моля да разграничите правото на хората да държат и носят оръжие - право, което е гарантирано и от Американската конституция, което е защитено от тяхната Национална стрелкова асоциация, която, между другото, излъчи неотдавна американския колега на нашия министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Моля да обърнем внимание върху това, че не с ограничаване на права,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: ... а със създаване на други механизми от нас, от тях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Смоленов!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, господа депутати! Провокиран съм да взема думата за 16-годишните - те са деца, за които Велислав говори. Той каза цялата истина, но тук има и една друга страна, която не трябва да забравяме. Това е страната на възпитанието в обществото.
Това нещастно момиче, което се експлоатира тук по най-неприличен начин, бих казал, което загина така нелепо, семейството му знаело ли е, че това момиче по сред нощ е в това заведение? Онзи, който се изцепва, че е скапана държавата ни, зададоха ли му един въпрос: ти къде мъкнеш това 16-годишно дете посред нощ в тия заведения? И накрая, учителите, които непрекъснато имат претенции за какво ли не, те водят ли с тия деца - аз не разбирам какво търсят 16-годишните в 12 часа през нощта в тия заведения? Може би аз мисля ретроградно, ама мисля, че там не трябва да им се разрешава просто те да са там през нощта. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Смоленов, не става въпрос за ограничаване на права, а става въпрос за запазване правата и сигурността на всички граждани. Защото аз мога да ви дам примери, но не е оттук, от трибуната. Може после да се чуем и да Ви дам примери на хора, които със законно притежавано оръжие, извършиха убийства през последните няколко години. При това споменах детайлизация на режима на носене на оръжие. На кой е необходимо това оръжие? За какво е необходимо? Къде има право и къде няма право да го носи, включително и на служебното оръжие. Това по Вашата реплика.
И съвсем кратко по репликата на господин Янев.
Господин Янев, аз не мога да се съглася с Вас. Аз не мисля, че някой български гражданин може да бъде виновен за това, че се намира в която и да е част на една българска улица или в едно българско заведение, още повече 16-годишни деца. Аз внимателно прочетох и есето, и класната работа на това момиче. Това е едно изключително интелигентно момиче и може би възможно най-невинната жертва, която беше дадена.
Така че нека не хвърляме вината там, където я няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Чувствам се длъжен да отговоря като министър на вътрешните работи, защото преди малко господин Каракачанов говореше неща, които са много далеч от истината - за наркотрафика и наркоразпространението.
Ще ви дам първо данните на Националната полиция за миналата година. Само на територията на столицата бяха проведени 175 специализирани полицейски операции. През 2000 г. са задържани 804 лица за наркотрафик и наркоразпространение, от тях 17 чужди граждани. Предадени бяха материали за образуване на предварително производство срещу 747 лица, употребяващи и пласиращи наркотични вещества.
Заловени и иззети бяха 1844 кг наркотични вещества, от които канабис - 1700 кг; хероин - 120 кг; кокаин и негови производни - 1428 грама; синтетични наркотици - 22 кг и други. Задържани бяха над 8 тона прекурсори.
През месец февруари и месец октомври 2000 г. в Пловдив бяха задържани микробуси с укрити в тях 2520 литра оцетен анхидрид. И в двата случая се касае за незаконен трафик от Европа към нарколаборатории за преработка на хероин в Турция.
През месец април в Нови Искър бе разкрита нарколаборатория, откъдето са иззети над 19 вида наркотични вещества: 12 кг анфетамин на таблетки, 100 кг прекурсори.
През месец ноември в квартал Владая бе разкрито складово помещение за фармацевтични материали на нелицензираната фирма "Бурон". Иззети бяха 3160 кг прекурсори.
През месец ноември и декември 2000 г. на територията на РДВР Пловдив бяха разкрити и иззети 142 кг складиран и приготвен за износ канабис.
Регистрирани са 769 престъпления, свързани с наркотици, което показва намаление с 3,2 на сто в сравнение с миналата година, като от тях са разкрити 753. Тоест, как можем тук да говорим за някакво покровителство на наркотрафикантите?!
Аз съм в състояние да ви дам един пълен списък на информацията, с която МВР разполага, за наркопласьори и делата, които се водят срещу тях.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Приберете ги.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Имат мярка за неотклонение - подписка. Как да ги прибера?
Що се отнася до нелегалния трафик. Преди малко говорихме за тези неща. Бих добавил само за трафика на наркотици. Благодарение на отличните съвместни действия на митниците, Гранична полиция и НСБОП на границите на нашата държава са заловени повече наркотични вещества, отколкото на границите на всички останали европейски държави.
Що се отнася до корупцията, отново господин Каракачанов говори така, както всички останали преди него - с общи приказки и без никакви конкретни факти.
За КАТ бих приел упреци. Действително в КАТ има служители, които трябва да се уволнят. Но за да се уволнят, трябва да докажем вината им. Лошото е, че има хора, които са склонни, нарушавайки правилата на Закона за движение по пътищата, да платят на катаджиите, за да се отърват от наказание. А има и още нещо лошо. Припомнете си как един наш колега преди време беше взел от катаджия кочана с актовете и ги беше скъсал, защото нашият служител в изпълнение на функциите си е искал да състави акт на сина му. Припомнете си как един друг колега, за съжаление бивш служител на МВР, премина с личния си автомобил през крака на полицай. Това е срамно! Тогава не трябва ли да си зададем някакви въпроси и на самите себе си?
И накрая ще стигна до най-скандалното в изказването на господин Каракачанов. Срамно е български народен представител да говори за българската съдебна система с думите: "Докога ще се толерират уроди в съдебната система от политическия елит?". Това е скандално!
Когато говорим за престъпност, аз считам, че всички български институции трябва да стоят не една срещу друга, а една до друга заедно с обществото срещу престъпността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Преди министъра говори господин Величков, но аз не бих могъл иначе да окачествя изявата му, освен като изява на една политическа мажоретка, на един пъстър папагал, който четири години, когато от тази трибуна... (Шум и реплики в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, не обиждайте колегата си. Ще Ви отстраня от залата.
МИХАИЛ МИКОВ: ... от тази трибуна имаше сериозна дискусия, той излизаше оттук и с професионалната си подготовка - такава, каквато всички я знаем, бранеше тези...
Знаете ли, господин Величков, и вие, дами и господа от мнозинството, че в този парламент мнозинството е приело за престъплението блудствени действия, хомосексуализъм, сводничество да има съдебно споразумение между прокурора и адвоката на обвиняемия? И само съдът, ако прецени, да се поинтересува от мнението на жертвата.
Днес никой от Демократичната левица не коментираше и не иска да коментира трагичния случай с убитото момиче, нито трагичният случай с полицаите. Вие най-много, след като почетохте в началото на заседанието смъртта на това момиче, си позволявате оттук да споменавате този случай. Говорим за професионален подход към нещата. Това е професионалният подход - да знае народното представителство какво е приело, когато говори за засилване борбата със сексуалните престъпления.
Знаете ли, дами и господа, че тук мнозинството е приело, че при държането и пренасянето на взривове също да следва съдебно споразумение, при което пак прокурорът и адвокатът могат да се договорят. Да, то е предвидено за това престъпление и в същото време вие говорите, че сте правили всичко за престъпността. Откъде идва всичко това, дами и господа? От липсата на представа каква наказателна политика трябва да има и правителството, и парламентът в борбата с престъпността.
Може ли преди три години в защита на глупостите, които се извършиха по отношение на института на неизбежната отбрана, да твърдите, че защитата трябва да се осигури на хората, и след като държавата не може да я осигури, да си купуват оръжие и да бранят сами имотите си. Когато ви предупреждавахме за посегателствата срещу живота, който е по-висша ценност от собствеността, вие твърдяхте обратното. Сега тръгвате да ограничавате оръжията. Ами, разберете какво правите. Защо се получава така? Защото и днес вие не можете да разберете, че въпросът с престъпността може да бъде единствено общ, единствено консенсусно решаван и в детайлите, а не само в общите политически приказки, които иначе сигурно всички оттук можем да експонираме чудесно, независимо дали има телевизия или няма и кой ни слуша.
Това е, уважаеми дами и господа, една от причините за всичко това, което става днес в България и което тревожи обществото.
Знаете ли вие, дами и господа народни представители, че същото това мнозинство прие, след като днес искате сваляне на имунитета на народни представители и магистрати, че министрите ще се разследват единствено и само под наблюдението на Върховната касационна прокуратура? И знаете ли, че този текст е дописан с едно писмо на главния прокурор, че и за бивши министри се отнася? Тоест, искате сваляне на депутатския имунитет, а в същото време сте приели текст, който да може в определени случаи да вкарва единствено и само определени хора от Върховната касационна прокуратура в наблюдението на това, което са извършили министрите.

Нима те или поне бившите министри не са обикновени граждани? Защо е направена специална процедура за тях, приета през 1999 г.?
Оттук, следващият въпрос - за чувството на безнаказаност, което цари днес в обществото, чувството за безнаказаност, което се излъчва като сигнали от мнозинството и от управлението на страната. И никой не може да бъде убеден, че кражбата на три кокошки е по-тежко деяние от присвояването или криминална приватизация, когато става въпрос за милионно имущество? И никой човек няма да се спре да извърши престъпление, защото вижда, че цари всеобща безнаказаност, че има политически привилегии, че законът не е закон, който да раздава справедливост и равенство, а е закон за тези, дребните колелца, които могат да попаднат в него.
Вие, уважаеми дами и господа, не разбрахте, че с поредица от изменения и кадрови действия, говорейки постоянно как унищожавате "сивата икономика", вие създадохте "черна икономика", не икономика, която само не плаща данъци и социални осигуровки, а икономика, която се занимава с наркотрафик, с контрабанда. И това беше контролирано дълго време от Министерството на вътрешните работи.
Днес много лесно е да се вкарват определени случаи, да се закачат политически етикети на една или друга политическа сила. Сигурно е много лесно да се коментира поведението на една или друга политическа сила, както преди малко народният представител Величков изпълни цялото си изказване, коментирайки поведението на Демократичната левица, на ОНС. Но много по-трудно е да се разбере това, което четири години мнозинство и правителство не разбраха - че има теми, има въпроси, по които Декларацията за национално съгласие не бива да бъде гол афиш. Тя реално се превърна в такъв. И точно в тази тема - престъпност - ние виждаме резултатите от това. Защото и днес председателят на Парламентарната група на ОДС заявява, че опозицията пречела на мнозинството да приеме необходимите изменения. Разгърнете стенограмите, дами и господа. Вижте гласуванията, вижте тези текстове, които сте приемали със 100, 105, 110 гласа, които текстове пречат и на съдебната система, пречат и на полицията, които създават условия за корупция, от която се генерира и дребна престъпност покрай нея. И си направете извода за вашето политическо поведение, поведение, което едва ли може да бъде: не, ние стоим твърдо зад тези министри, защото това застрашава сигурността на страната. Не, дами и господа, никоя институция не може да бъде свързана с никоя персона. И това Народно събрание, и този Министерски съвет един ден си отиват. Всеки министър си отива. И колкото по-рано той си отиде, толкова по-голямо ще е разбирането в обществото, че държавата наистина прави нещо. Обратното означава само едно - криене зад заклинания, криене зад общи политически тези за нестабилност и разбира се, поемане на отговорност, една голяма отговорност, която и днес, и следващите месеци до изборите ще тежи най-вече върху премиера и върху вас, уважаеми дами и господа от мнозинството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, говорейки за професионална подготовка, именно затова, защото Вие имате особена теоретична подготовка, е политическа спекулация по този начин да представяте нещата именно в професионален план. Защото тогава, когато например говорите за споразумението, което знаете, че се въведе и знаете по какви причини, пропускате да кажете в какви случаи се прилага. Пропускате да кажете, че тогава, когато има съдебно споразумение, това не означава, че няма наказание. Напротив. Тогава също има наказание и тогава процедурата е много по-бърза. Между другото, статистиката показва, че именно съдебните споразумения в Наказателния кодекс водят до много по-голяма ефективност. Не казвате колко пъти, когато се провеждаха и се внасяха промени в наказателните закони и в съдебния закон, по какъв начин вие се държахте в същата тази зала и действително как се опитвахте постоянно да спирате всякакъв конструктивен подход от страна на мнозинството. Забравихте и това да кажете. А вие ли сте тези, които можете да говорите за безнаказаност и за политически чадър? Вие, които винаги, когато стане въпрос или когато бъде повдигнато обвинение срещу някой, който по някакъв начин е свързан с вашата политическа сила, казвате, че това е политически чадър. Вие, които първи, когато бяха разкрити данни по отношение на Кирил Добрев, казахте, че това е политически чадър. Когато беше задържан Венцислав Йосифов, казахте - политически чадър. И вие го казвате това и на мнозинство, и на правителство, което на практика показа, че тогава, когато има определени действия по отношение на политици, тогава винаги ние даваме възможност тези действия да се доведат докрай чрез оттегляне от съответните позиции. Вие ли сте тези, които можете да кажете това?
Всъщност вие не искате да признаете и се опитвахте чрез тези думи да отречете бягството си от пленарната зала днес, бягството си на политически лешояди, като се нахвърлихте върху мъката и болката на хората. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Господин председател, лешояди ни наричат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Политически - това може.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Миков, аз от Вас, честно, не съм очаквал. Не искам да коментирам некоректността и липсата на възпитание, когато се отправят лични квалификации от пленарна зала.
Затова ще отговоря по същество на Вашето изказване.
Вие говорите за развихрилата се престъпност. Пред мен е справката за регистрираните престъпления от общ характер за последните 10 години:
1993 г. - 220 хил. 767.
1994 г. - 222 хил. 828. По това време управлява мнозинството на БСП и ДПС в България.
1995 г. - 206 хил. 103.
1996 г. - 195 хил. 450. Управлява вашето безпогрешно правителство и вашето мнозинство.
1997 г. - в началото на годината, когато все още управлявате вие - 241 хил. 732.
И забележете какво става:
1998 г. - 164 хил. 518.
1999 г. - 132 хил. 897.
2000 г. - 139 хил.
Къде са 139 хил. и къде са 222 хил.? Но има една разлика, господин Миков. От 1993 г. до 1996 г. този дебат тук нямаше да се води, защото престъпното поведение, силовите убийства и престъпленията срещу личността се бяха превърнали в ежедневие, което не правеше впечатление на хората. Това беше стилът на вашето управление тогава. И може ли да ми кажете колко дебата за престъпността е провело Тридесет и седмото Народно събрание? Защото аз мога да ви кажа, че това е третият в Тридесет и осмото Народно събрание. И във всеки един от тези дебати вие се опитвахте да избягате от отговорност точно така, както го направихте днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, на когото аз не съм студент! Нямаше да стана, ако наистина не бях засегнат от начина, по който нападнахте един наш колега.
Искам само да кажа две думи, тъй като част от нещата господин Абаджиев Ви ги каза. Господин Миков, винаги съм Ви уважавал за това, защото сте бил коректен тогава, когато се разглежда наказателноправна материя и по принцип - правна материя. Но не мога да позволя манипулацията, която тук се опитахте да направите по отношение на новия принцип за договаряне. Това не означава освобождаване от наказателна отговорност - това, което Вие се опитахте да внушите тук, в залата, и на тези, които гледат.
Това е нещо, което е недопустимо. Вие знаете много добре, че го направихме за по-голяма ефективност и не за всички деяния.
На второ място, искам да кажа, господин Миков, че когато човек си служи с политически документи, които е приело това Народно събрание като тази декларация, която Вие ни обвинихте, че сме нарушили, аз искам само да Ви обърна внимание, че там имаше ангажименти на една политическа сила за подкрепа на евроатлантическата ориентация на България.

Вие наистина през тези 4 години доказахте, че спазвате изключително тази евроатлантическа ориентация с ангажиментите, които поехте в тази декларация, и със случаите с Косово, и с всички митинги, които станаха тук, отвън, с което вие за сетен път доказвате вашата безпринципна политическа позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Тъжно е - нерде Косово, нерде престъпността. Това показва кой политизира и кой бяга от конкретиката. Аз знам, че СДС е партия на миналото... (възгласи: "Е-е-е!" в блока на СДС), знам, че ровенето в миналото е добър политически похват, защото тази статистика, която вие ни изнесохте, е една, но пред мен е статистиката от 1999-2000 г., която аз цитирах и зададох въпроси след обяда. И ми беше отговорено, че не с 5 на сто се е увеличила престъпността, а с 4,7 или 4,6 на сто. Но никой от седящите тук - и господин премиерът, и двамата министри, не ми отговориха защо с 20 на сто е паднала разкриваемостта. Защо само 10 на сто от извършеното полицейско разследване отива в съда? Такъв конкретен отговор нямаше.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Нямаше те!
МИХАИЛ МИКОВ: Сега как е? И за в бъдеще как ще бъде? А не преди 10 години как е било.
Аз не търся политическа спекулация по въпроса за съдебното споразумение, но понеже вие отворихте темата, българските граждани и слушатели трябва да знаят: не, лицето не остава ненаказуемо, но се договаря размерът на неговото наказание между прокурора и адвоката на извършителя. И пак ви казвам, че съдът може, ако прецени...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): В определени граници.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, в определени граници. Съгласете се, че е доста неморално за този тип престъпления, които ви изброих, да се разговаря въобще с тези лица, а вие обещавате мерки за борба срещу насилствени престъпления по отношение на деца. Значи има някакво противоречие и аз ви моля да прочетете всички стенограми от това Народно събрание, свързани с темата "Престъпност", да си направите изводите и дано това, което ще се опитвате да правите оттук насетне, да е съобразено с всичко това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Както каза колегата Пантелеев: "Млъкни малко!", искаше ми се да млъкна, обаче когато слушам неща, които не са верни, няма как да не се обадя.
Може би колегата Миков не ме е чул, когато обяснявах за разкриваемостта, защото е бил в кафенето и там не се чува добре, затова ще повторя: разкриваемостта, колега Миков, се определя по друг начин от момента, в който се въведе полицейското разследване. И докато преди се отчиташе разкрито престъпление в момента, в който извършителят се предаде на следствието, сега разкрито престъпление се отчита тогава, когато приключи полицейското производство.
Така че нека да бъдем коректни. А освен статистиката, има и факти. И последните дни показаха, че българските полицаи работят добре. Защото те в изключително кратки срокове успяха да разкрият и убийците на колегата си, и убиеца на момичето в центъра на София, въпреки че беше техен колега, те не се поколебаха да го разкрият.
И в заключение, понеже нарекохте колегата Величков "мажоретка", в този момент аз си припомних как на телевизионния екран видях едно представление с мажоретки, но там Велислав го нямаше. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС, смях и оживление.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Но щеше да стои добре, ако бяхте го включили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Стоянов.
Господин Пантелеев, моля Ви!
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Очаквах днес един сериозен дебат, в който поне 3 пъти да видя министър-председателя да си бърше челото от пот. Съжалявам за това, че моите колеги, с които сме в опозиция, напуснаха и считам, че това не е парламентарен начин на работа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не спекулирайте с тази работа, професоре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Уважаеми колеги! Господин министър-председател, аз искам да се обърна към Вас лично освен като депутат, а и като човек, който е на годините на баща Ви, за да Ви кажа неща, от които да Ви заболи, но нека да Ви заболи от такъв човек, който Ви го казва предварително, защото не искам да политизирам въпроса, а искам да го кажа, за да го почувствате.
Както казва народът, държавата ни не върви на добре. Беднота, корупция, престъпления!
Аз съм свидетел вече седма година - тези неща не са от Вас, започнаха отдавна. Лошото е, че не свършиха при Вас, а се разшириха. Това е лошото!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е вярно това.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Всяко нещо си има своето обяснение. Днес разглеждаме и ни предизвикаха събития, от които всички ги боли. Но трябва да знаем, че не е там скрит заекът. Започна се още с окраждането на банките, с приватизация под масата, с облагодетелстването на управляващите от държавните фондове и тям подобни. И изведнъж се явиха изнасилвачи, педофили, убийци, накрая че и полицай-убиец. Ето, това е като една производна на първите неща, на корупцията, която се шири в държавата ни. И на всеки му е известно, че корупцията започва от властимащите. Ето това не направихте.
И когато предлагаме да имаме решения, аз Ви моля тези решения да бъдат такива, че борбата да се води с престъпленията, които съществуват в различни насоки - и за банки, и за педофили, и за крадци, и за тези с 10-те процента. В обратен случай ще продължим този процес още дълго време.
Знам, че всеки човек, който работи, греши. И това не е най-страшното, лошото е, когато повтаря грешките на другите.
Ще Ви посоча един пример, за грешка, която днес вие повторихте. Преди 4 години и половина ей там стояха Румен Гечев и Жан Виденов. И понеже тогава започна разпадането на банковото дело, и понеже считах, че Жан Виденов нищо няма да направи на Румен Гечев, казах: поне му ударете 100 тояги на голо. Той го оправда, банките фалираха. Вие днес също оправдахте Вашите министри. Ето това не харесвам.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Тояги предлагаш ли?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Нека той да си го избере.
Мисля, че ако нещо извадим от този днешен дебат, ще бъде едно-единствено, защото аз не обичам нито носталгията, нито емоциите. Защото те не са политика. Вие да застанете тук, на това място, и да кажете: "Българи, от тази вечер можете да сте спокойни. Аз поемам задължението. Майки и бащи, вие тази вечер можете да спите спокойно и вашите деца могат да се разхождат из страната ни и затова поемам отговорност." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че днешният дебат продължава много дълго, аз смятам, че той е полезен както за българския парламент, така за изпълнителната власт, така и за съдебната власт. Мисля, че той ще даде своя принос за осигуряване спокойствието на българския гражданин. И бих започнал своето изказване оттам, където завърши проф. Стоянов. В действителност, ако бъдем съвсем откровени, неговите последни думи бяха чист популизъм.
Има ли български политик в момента, който да поеме отговорността и да каже: Български граждани, от утре сутринта нещата в държавата ще се оправят и от утре вечерта вие можете да спите спокойно. Решаването на този проблем е много, много дълга работа, много упорита политическа, административна и законова работа.
Много цифри се казаха. Тук има една справка, която министър Йорданов е дал на господин Михаил Миков по повод на негово питане. Никой досега в тази зала не каза, че все пак нашата страна по процент на разкриваемост на престъпленията, тук са 18 европейски страни, през 1998-1999 г. сме на шесто място. Зад нас са страни като Германия, Унгария, Австрия. Дори да отчетем този спад от 18 на сто, а не от 20 на сто от 1999 г. към 2000 г., но ако отдадем дължимата тежест на това, което тук пет пъти министър Йорданов обяснява, ще видим, че България все пак е на едно средноевропейско равнище. И аз мисля, че от 1996 г., респективно от 1997 г., нещата в този план не са достатъчно добри, но вървят в добра посока. И ако проявим достатъчно политическа воля в трите власти, които казах преди, този проблем в нашата страна може да бъде решен.
И аз мога да кажа, както Демократическата партия, както нашите коалиционни партньори от БЗНС - Народен съюз, така и нашите коалиционни партньори от Обединените демократични сили - Съюзът на демократичните сили, не сме загрижени отсега, от днешния ден или от един месец. Ние по времето на цялото наше управление бяхме загрижени от този проблем. Ние много добре съзнаваме, че трябва да гарантираме вътрешната сигурност на държавата, че трябва да осигурим сигурността и спокойствието в Република България. И мисля, че немалко се направи в това отношение, както беше направено в информациите и в отчета и на министър-председателя, и на министъра на вътрешните работи, и на министъра на правосъдието. Не трябва да сме загрижени в толкова кратък период от време.
И аз започвам да си задавам въпроса, докато слушам дебата през целия ден, и мисля, че бих казал така: четирите институции, които са най-важните и които гарантират сигурността и спокойствието в Република България, това са Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, прокуратурата и съдът. Във всичките интервюта, които съм давал по този въпрос досега, без да съм адвокат на нито една от институциите, аз винаги съм казвал, че от тези четири институции най-добре работещата и с най-голям принос за решаване на въпроса за сигурността в Република България е Министерството на вътрешните работи. И лично аз съм убеден в това.
Но като политици, които днес отговорно участваме в дебата, аз мисля, че ние не трябва да бъдем нито апологети, нито адвокати на тези институции. Те трябва да бъдат критикувани. Ние трябва да им помагаме във всяко едно отношение, за да може да се реши въпросът за борбата с престъпността.
Аз мисля, че ние като политици, ако сме отговорни политици, трябва да сме апологети, трябва да сме адвокати на българския гражданин, а не на отделни институции. И ако ние действително сме отговорни и станем адвокати на българския гражданин бъдете сигурни, че въпросът с престъпността в нашата държава ще бъде решен.
Говори се за битова, криминална, организирана престъпност и т.н. Много пъти съм го казвал и от тази трибуна, но малко със заобиколки. Господин Миков, много пъти съм повтарял, че историята трябва да се прочете. Трябва да намерим и оттук веднъж завинаги, дори с едно решение на българския парламент да кажем къде е генезисът на организираната престъпност в момента в Република България. Какво беше до 1989-1990 г.? 1981 г., днес коментирахме с колеги, "Икономист" излиза със статия, всички са учудени, че България е изплатила външния си дълг. Откъде се е получило това? Еми, имаше четири големи пера - търговия с оръжие, търговия с наркотици, търговия с алкохол и търговия с цигари. Оттам беше покрит до 1981 г. дългът и оттам започна да се прави новият дълг. Но това беше държавна политика. И тази държавна политика се правеше от службите, правеше се от Държавна сигурност. И същите тези хора са родителите на организираната престъпност в нашата държава в момента. Така се създадоха организираните престъпници.
И бих ви казал и едно друго примерче. Един покоен шеф на УБО навремето, без да му казвам името, отива при Тато - тогавашният генерален секретар, и му казва: "Другарю Живков, измислил съм една работа. Искам да я съгласувам с Вас." И той го попитал...
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Ти днес си чел вестниците!
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Не съм чел вестници, но не е лошо да се четат и вестници.
"Тя като онези другите ли е опасна?" "Не, по-безопасна е." "Ами, тогава, за какво ме питаш, правете я."
Тогава се създава каналът за крадените коли и тези момчета, които са използвани, които са минавали през граници, същите тези момчета след 1990 г. започнаха да работят за себе си. И създадоха групировките, и създадоха част от организираните звена. Тези хора в момента водят и борбата за пазара за дрогата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Недей тъй, бе!
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: И аз пак казвам: ако законодателната власт, ако административната власт, респективно Министерството на вътрешните работи, ако съдебната система, всичките тези власти като един юмрук не се насочат в един юмрук към борба с организираната престъпност, която е най-опасното звено, ние няма да се справим с този проблем.
И аз пак казвам, тук одеве беше проф. Джеров, който също казваше... За мен също е необяснимо. Тук се дадоха много примери. Аз също мога да дам много примери. За мен е необяснимо един престъпник, който Министерството на вътрешните работи е заловило с перфектна полицейска операция, как след една седмица той продава дрога пред едно училище? Това за мен е недопустимо! И, разбира се, ние трябва да поработим до вторник.
Трябва съвместно трите власти да обсъдим и да преценим какви промени трябва да направим в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Необходими са тези промени.
И този дебат за трите власти, само това казвам, и с това завършвам, според мен е много необходим. И аз съм уверен, че и след дебата във вторник, който ще продължи, и след решението на парламента, и след добрата работа на изпълнителната власт и на съдебната система нещата в нашата страна ще бъдат много, много по-добри.
И пак ви казвам: стига популизъм и да не извличаме политически дивиденти от един дебат, който бърка в сърцето на всеки български гражданин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю и министър на вътрешните работи и държавната администрация, господа депутати! Чета ви отворено писмо от Деканата на Хидротехническия факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия:
"Уважаеми народни представители, с болка ви информираме, че на 2 февруари в центъра на София при Паметника на Васил Левски беше жестоко пребит и обран нашият колега, професора от Хидротехническия факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия, един от най-ерудираните преподаватели в областта на техническата механика и съпротивлението на материалите в Република България, доктора на техническите науки Иво Стефанов.

Като изразяваме нашето искрено възмущение относно нарастващата престъпност се обръщаме към вас с молба за: да приемете подходящи и ефективни решения за осигуряване на нормални условия за съществуване на българските граждани; да направите необходимото предизборната борба да протича в общоприетите човешки граници и при максимално ниво на интелигентност; да направите достояние от парламентарната трибуна молбата ни към всички живеещи на територията на нашата страна хора - не посягайте на живота, пазете вашите учители, в това число и преподавателите във висшите училища!"
Следват подписи на декана, на заместник-деканите и накрая и няколко студенти. (Реплики от мнозинството.)
Насилието стана наше ежедневие, независимо че от откриването на това Народно събрание борбата с престъпността е наш приоритет. Ние сме приели много решения, много законодателни изменения и сигурно сме Народното събрание, което е направило най-много дебати. Но какво от това? Какво от това? Ако в хората съществува усещане за тревожност и страх, значи ние не сме направили достатъчно или не сме направили това, което е било необходимо, или може би сме направили нещо, което е било погрешно.
Няма случай за последните десет години, в който така да валят писма - писма от граждани. Това е в последните седмици. Всички признават, че има ескалация на престъпността. Съществува такава ескалация. Тя обективно беше видяна от взрива в "Амбасадор" и до момента просто краските се сгъстяват. Ако сме единодушни в това, че престъпността ескалира и това признава министър-председателят миналата седмица, ние трябва да формулираме причините за това.
Днес, на този псевдодебат, който отначало мнозинството отказа, а после прие, се чу поредният отчет на правителството. Всеки - министърът на вътрешните работи или по-точно човекът, който заема това кресло, стана 25 пъти, за да ни чете поредната част от отчета. А причините къде са? Защо ескалира тази престъпност, след като ние толкова съвестно толкова решения сме приели, толкова законодателни промени? И след като тези законодателни промени са отразявали едно виждане на мнозинството.
Казвате, че опозицията не ви е помогнала. Добре, но те би трябвало да са верни, логични и точни и да ви доведат до резултат, до някакъв плюс. Какъв е резултатът днес? Защо има чувство за безнаказаност? Защото не сме се справили с проблема с неразкритите извършители. Защото продължаваме да държим огромен процент спрени дела срещу неизвестен извършител. Защото имаме прекалено голям процент лица, които дори са осъдени с влязла в сила присъда, които не могат да се издирят ефективно, за да влязат да изтърпяват присъдите. Защото имаме изключително голям брак не само в разкриваемостта, а в начина, по който доказваме тези престъпления.
Няма да поставям под съмнение думите на главния прокурор за ефективността на полицейското дознание. Аз съм съгласна, че когато се прави нещо ново, то не може да не даде дефекти. Но ние тук в тази зала и в комисията обсъждахме многократно кои ще бъдат тези дефекти. Защо трябваше и една година практика да ги потвърждава? Защото 90% брак при разследването са много. Защото те водят до реална ненаказуемост на 90% извършители. И това винаги създава усещане за ненаказаност.
И какво звуча днес тук? Къде и от кого се формулираха причините? От никого, дами и господа. И аз не искам да правя такова формулиране и дори опит за такова в 20,45 ч. Какъв смисъл има? Какъв смисъл, след като от 14,00 ч. насам се говорят всякакви неща и всякакви поредни отчети, само не се казва: причината е в това, в това и в това. След като три години и осем месеца правителството е предприело всички стъпки, разполагайки с цялата власт, с цялата, каквато желаеше - законодателна, кадрова, административна. След като имаше свободата да прави каквито иска промени. Ако това са резултатите, някой трябва да понесе отговорност.
Уважаеми господин министър-председателю и министър на вътрешните работи и държавната администрация, отговорност не може да се носи само за бъдеще. Няма отговорност само за бъдеще! Отговорността е и за това, което е направено до момента. Ако такива са резултатите - а те са такива и никой от вас не ги опроверга - трябва някой да понесе отговорност.
Защо смятаме, че на първо време Вие трябва да освободите двамата министри? Защото трябва да се отпуши малко общественото напрежение, което е събрало огромен негативизъм срещу тях. Аз знам, че това ще Ви създаде притеснения, че дестабилизирате правителството. Но, извинете, това е само на първо четене и на първо впечатление. Когато имаш повече от 60% недоволство от един министър, когато подигравателно от седмици наред той се нарича "министърът Мими" и е основан комитет за негова защита и става дума за министъра на вътрешните работи, Вие разбирате ли, че няма нужда да говорим за доверие в институцията? (Силен шум и реплики от мнозинството.) Значи няма доверие в институциите!
Извинете ме, но аз не си измислям нещата. Това върви в цялата преса и от уста на уста от седмици наред. Това може да е несправедливо, не твърдя, че е справедливо, не твърдя, че е редно, но то е факт. И по този начин по никакъв начин никой министър на вътрешните работи, дори и най-добрият, не може да създаде усещане, респект към ведомството си, авторитет. Това са елементарни неща и те са необходими, за да функционирате, за да може каквито и да било мерки да предлагате и да приемате.
Защото след един определен момент - Вие сте политик от десет години, знаете това - и най-добрите мерки, когато рейтингът е спаднал достатъчно, не са приемливи, оказват се неприложими, срещат обществена съпротива.
Добре, но докога пък точно във вътрешното ведомство ще има такава голяма политизация? Вие имате доверие само на господин Босилков. Добре, той е професионален полицай, член на вашия съвет, Ваш личен съветник. Но какво е това обкръжение на заместник-министрите? Смятате ли Вие, че главният секретар, на който Вие имате доверие, може да бъде учителка в детската градина? Защото това, което е създадено там, е реално така. И трябва ли вицепрезидентът да Ви казва: "Назначете един сериозен и улегнал човек, който има професионален авторитет сред самите служителите". Защото несигурността сред гражданите е един много голям проблем, но несигурността за хората във ведомството е също такъв голям проблем. Няма нужда да си затваряме очите - нямат мотивация служителите на МВР да работят. И я нямат, защото има огромна политическа преса върху тях. Тази политическа преса няма само политически подбуди, има и икономически, но тя съществува. Те се чудят вече на кого да угодят.
Така че дайте си сметка за това и не казвайте, че не разполагате с човек. Защото Вие знаете, че за оставащите два месеца и половина до 19 април и времето, в което ще се провеждат изборите, има четири-пет месеца, които трябва някак да минат. Времето до изборите не може да е нагнетяване на ситуация. Трябва да се намери изход, тя в момента е нагнетена. И Вие трябва да вземете едно разумно административно решение. Разумно! И това не е във Ваша вреда. Аз помня и от устата на Жан Виденов такива приказки в края на 1996 г.: "Оле, сега, като се дестабилизира...". Ами, добре, обаче колкото повече се бавят такива промени, толкова по-зле става.
Искате министърът на правосъдието да предложи законодателни мерки. Извинете ме, не знаете ли за какво става дума, когато се спомене името му? Аз не искам да обиждам никой колега, и двамата са ми колеги, но Вие виждате какво върви. И това е от месеци наред. И това не го е създала опозицията.
Извинявайте, днес си послужихте с пример за органите в Англия, които са разкрити. Но това не е инициатива на опозицията, нито на пресата в Англия, това е инициатива на министъра на здравеопазването. В резултат на проверки се стига до това, че един господин Вин ван Велцел, роднина на известния Вам политик, се оказва замесен в историята. Обаче наскоро се оказа, че също така той набил един английски журналист, който искал да го снима. И му счупил в главата фотоапарата. И с това са пълни английските вестници от миналата седмица. Но аз не смятам, че трябва да вземате пример оттам.
Не може, който и да е министър в кабинета, набутан в такъв скандал, да стои там. Вие смятате, че по някакъв начин укрепвате кабинета, немърдайки ни на йота. Е, добре, но когато няма обществен престиж и респект, не става нищо. И вие искате да натоварите такива хора с мерки.
И вие искате да натоварите такива хора с мерки! И до какви мерки стигнахте? До какви? До ония, които някога предлагаше министър Любомир Начев, когото всички споменавате с насмешка?
Добре, добре! Но тези мерки бяха отменени от самия парламент заради неефективност. Тепърва ще обсъждаме самите мерки. Аз не искам да влизам в детайли, защото в 21 ч. вечерта това е просто безсмислено. Но когато ти нямаш доверие в необходимата степен да ги провеждаш, ти не можеш просто да провеждаш мерки!
Имате два месеца до края на изборите, системата просто трябва да бъде стабилизирана и да има малко ред и спокойствие за нормалното им провеждане.
И, разбира се, някой обезателно да понесе отговорност за ситуацията. Защото случаите с убития полицай и с момичето, убито от полицай, са един закономерен резултат от хаоса, който съществува в Министерството на вътрешните работи от месеци наред.
В крайна сметка днес този дебат не даде отговор по никакъв начин кои са причините за ескалацията на престъпността. Причината да не се даде отговор и мнозинството да бяга от дебат, е само една - то не иска дебат...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Вие избягахте от дебат!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... защото трябва да признае симбиозата си с престъпния свят, която беше родена преди 4 години... (Възгласи в СДС: "Ей-ей-ей!")
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Вие избягахте от дебат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... от финансирането на управляващата партия.
Когато няма воля за това, когато няма възможности, когато няма човешки материал, когато няма правителствен екип, когато министър-председателят казва: "Моят министър отговаря да представя медийно ведомството и да създава симпатия от страна на обществеността", тогава не може да има ефективност, не може да има мерки.
Не е решението в историята. Може да четете историята, ако искате да затвърдите впечатлението, че сте партия на миналото. Но недейте да черпите решение от историята.
Аргументи не мога да ви забраня да черпите, защото вие явно нямате аргументи в настоящето.
Така че, единственият изход за вас, господин министър-председателю, министър на вътрешните работи и на държавната администрация да смените, тримата отговорни за това лица. И, разбира се, ще бъдат подкрепени законодателни мерки, които обаче имат отношение към разкриването, разследването, наказването и предотвратяването на престъпления, а не към посегателство на политическите права и свободи и въвеждането на извънредни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес всъщност имахме едно пленарно заседание, поискано...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Изтече времето. Няма време.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ... и от опозицията, и от управляващото мнозинство.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Хайде холан, сега!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Едно заседание, в което да чуем министър-председателя, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и да набележим допълнителни мерки за справяне с проблемите на престъпността.
Какво се случи днес обаче? Случи се следното. Случи се, че БСП и ДПС показаха точно какво са искали. Те показаха, че въобще не ги интересува борбата с престъпността! Не ги интересува. Единственото, което ги интересуваше, беше да направят едно представление, доста жалко! Доста жалко, колеги, за съжаление. И да не предложат нищо.
Всъщност днес беше демаскирана цялата политическа атака, която беше направена. Всъщност единственото, което вие целяхте и затова толкова често говорихте за избори, беше един опит за политически маскарад на Социалистическата партия и на ДПС. Защото ако вие наистина искахте нещо да предложите и да направите, нямаше да напуснете, а щяхте да предложите нещо реално. И нямаше да си измисляте обвинения и да говорите кой е партия на миналото и кой на бъдещето, защото вие винаги сте се гордели, че сте партия на миналото със 100-годишна история.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): С минало!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И за да говорим за настоящето и бъдещето, аз ще ви кажа разликата между управлението на Обединените демократични сили и вашето управление, когато вие бяхте на власт. Разликата, дами и господа, е следната - че извършителите на престъпленията и в последните дни и седмици бяха заловени и разкрити. И това е най-силният аргумент срещу всички ваши тези, че има срастване между престъпния свят и управляващите. Ако това беше вярно, нямаше да бъдат разкрити престъпниците!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кокошкарите само!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това вие не направихте. (Ръкопляскания в мнозинството.) Не го направихте и затова толкова трудно могат да се разкрият всички престъпления, извършени по ваше време - и банковите афери, и всичко, което разрушихте, и всичките убийства, и Крушата, и кой ли не! Това е истината.
ИВАН КУРТЕВ (СДС, от място): И Луканов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Истината е абсолютно проста и ясна. А това, че имаме ангажимент към българските граждани, да, имаме го. И аз вярвам, че държавата, в лицето и на парламента, и на правителство, и на съдебна власт, и на гражданско общество, и на местна власт ще застанат в единен фронт срещу престъпността. Само вие заставате на тяхна страна и разни други измислени герои, с които ние се разделихме, за разлика от вас. (Ръкопляскания в мнозинството.) Разделихме се и знаехме, че като се разделим, те ще ни атакуват. Знаехме го и въпреки това се разделихме. Именно затова ние сме не в миналото, ние сме в настоящето и гледаме в бъдещето...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): За съжаление!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ... и ще продължим да се разделяме с хора, за които има данни, че по един или друг начин са свързани с престъпев свят. (Ръкопляскания в мнозинството.) Ще го правим, защото имаме отговорност! И защото, когато управляваш и носиш отговорност, моралът е на първо място, дори и да трябва да удариш върху свои! Ние няма да правим и не правим така, както вие правехте - щом е от БСП, щом е от БКП, той е наш човек, няма да го пипаме!
Защо реагирахте по този начин и за Йосифов? Защо реагирахте по този начин и за Радев? А чули ли сте някой от нас да реагира по този начин за човек, независимо от това на какво ниво се намира във властта, независимо от това коя е?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кой е арестуван? Кой е арестуван?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И да не бъде, ако има съмнение и ако има данни, отстранен?! Правихме го и това е най-силното доказателство, че имаме политическа воля. Тази политическа воля ще продължи и в бъдеще. Защото държавата трябва да се отвоюва от престъпността! Не й помагайте, дами и господа! Искайте си вот на недоверие, това е ваше право. Не плашете с това колко щели да гласуват оттук или оттам, няма това да се сбъдне, което вие си представяте! Наново ви измамиха! (Ръкопляскания в мнозинството.) Измамиха ви и влязохте в най-лошия сценарий, вие, заедно с тези, които подклаждат престъпността. Помислете, защото това е нещо, което рано или късно ще бъде ясно на абсолютно всички. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията по национална сигурност ще има заседание утре, сряда, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Виктория Василева

Свилен Димитров