Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-02-07

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 януари до 6 февруари 2001 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител - народният представител Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за избиране на народни представители. Вносители - Димитър Абаджиев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания. Вносители - народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители - народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение във връзка с изслушване на министър-председателя на Република България и министрите на вътрешните работи и правосъдието по въпросите за състоянието на престъпността в страната и мерките за нейното овладяване. Вносител - народният представител Татяна Дончева. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Започваме с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
София, 5 февруари 2001 г.


На 2 февруари 2001 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Илия Иванов Масларски, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 26.многомандатен избирателен район - Софийски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 26.многомандатен избирателен район - Софийски Ана Петрова Нейкова от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят госпожа Ана Нейкова за полагане на клетва.
(Всички народни представители стават прави. Госпожа Ана Нейкова застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя на Народното събрание.)
АНА НЕЙКОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направени предложения по дневния ред:
от народния представител Михаил Миков - законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства;
от народния представител Кънчо Марангозов - проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово;
от народния представител Георги Карабашев - законопроект за развитие на промишленото и земеделско производство;
от народния представител Румен Такоров - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията;
от народния представител Дора Янкова - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България";
от народния представител Петър Мутафчиев - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
От Парламентарната група на СДС:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
6. Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието.
7. Законопроект за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
8. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда - продължение на второ четене.
10. Законопроект за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България).
11. Законопроект за създаване на Икономически и социален съвет.
12. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже, както и да направи предложения за отпадане или разместване?
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение относно временно спиране плащанията с компенсаторни записи.
Какви са моите мотиви, за да ви предложа включването на тази точка в дневния ред?
Първо. Предложени са два законопроекта от страна на мнозинството - законопроект на господин Лучников и законопроект на народните представители от ВМРО за промяна функциите и сделките, които се извършват с компенсаторни записи.
Второ. Пълен хаос съществува в този момент по отношение публичния регистър, който отчита компенсаторните записи, които са издадени, и тези компенсаторни записи, които вече са реализирани в конкретни сделки.
Трето. Голяма част от работническо-мениджърските дружества, които в момента извършват сделките, ощетяват до голяма степен собствениците на компенсаторни записи.
Аз искам да ви дам един пример, за да разберем до каква степен издаването и сделките с компенсаторните записи работи против интересите на самите собственици. Преди една седмица беше сключена сделка за закупуването на "Средна гора" ЕАД - това е фирма, която се занимава с международен ловен туризъм към Министерството на земеделието и горите, става дума за гр. Пловдив, безспорно с политическия интерес на СДС - Пловдив. Беше обявена за 480 хил., където 50 на сто се плаща в кеш, а останалите 50 на сто - с компенсаторни записи. Това са ловни резиденции, както казах, за международен ловен туризъм, които вероятно ще бъдат купени за 270 хил. лева. Двеста и седемдесет хил. лева!
За чий интерес работи досегашната система? Разбира се, че за интерес на тези, които ще закупят и имат право да правят тези сделки.
И тъй като днес имахме възможността да чуем още веднъж клетвата, която голяма част от нас положиха на 7 май 1997 г. ... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председателю.
Искам да припомня на народните представители от СДС, а също така и на Народен съюз, като част от мнозинството: нека с подкрепата на това предложение наистина да гласуваме в интерес на българския народ, а не в интерес на определени групировки, близки до Съюза на демократичните сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание през седмицата от 7 до 9 февруари 2001 г. предлагам да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово и възможните опасни последици за здравето и живота на хората.
Известно е, че уранът е тежък метал и че в обеднения уран преобладава изотопът "уран 238" до 99 на сто. Радиоактивността на обеднения уран е с около 40 на сто по-ниска от тази на естествения, но съществува такава радиоактивност. Голямата плътност на обеднения уран е по-голяма от тази на оловото, поради което уранът е намерил приложение в бомбите, използвани от НАТО във войната в Косово. В зависимост от това те съдържат до 5 кг уран. При изстрели те се разбиват на частици и се разпространяват на 50 м, но в зависимост от атмосферните условия могат да се разпространят и на километри далеч от мястото на взрива. Уранът постъпва в организма на човека главно чрез вдишване, през водата или чрез храната, уврежда ендокринната и белодробна система, бъбречната система на хората. Вероятността за възникване на късни радиационни ефекти, а не само на такива, а на ефекти и като тежък метал, е години наред, дори до 2, до 5 години за злокачествените заболявания, каквото представлява левкимията, поради което уранът е особено опасен, комбиниран като уран, заедно с тежки метали. Известни са отклоненията, които настъпиха в Трън в атмосферата, независимо че се определят като такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Свършвам. Не се отбелязва времето, господин председател.
Здравното състояние на военнослужещите според доклада на министъра...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не се отбелязва тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Системата не работи, но тук следим по часовник и затуй предварително Ви предупредих.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Последното изречение: според доклада на министъра на здравеопазването би следвало да се направят по-специфични изследвани, включително и хромозомен анализ на лимфоцитите на периферната кръв на военнослужещите, но самият министър на здравеопазването постави въпроса, че това може да бъде извършено, ако се осигурят необходимите финансови средства. Настоявам за създаването и гласуването на такава комисия към Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Карабашев.
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам през седмицата в програмата на Народното събрание да бъде включен като точка в дневния ред законопроектът за развитие на промишленото и земеделско производство.
Уважаеми колеги, защо вече 11 месеца многократно предлагаме този законопроект да бъде обсъден и евентуално приет в Народното събрание? Проблемите, които се натрупаха по време на прехода пред българската икономика в сферата на селскостопанското и промишленото производство, не търпят отлагане. И все по-ясно става, че със сега провежданата политика не можем да постигнем целите, които си поставяме за равноправно членство в Европейския съюз. Необходимо е да се внесе промяна в провежданата държавна политика. Затова именно в този законопроект предлагаме да се разшири общественото начало при разработване на държавната политика.
Предлагаме да се създаде държавно-обществен орган, който да включва представители на правителството, на синдикатите, на работодателите, на банките и други обществени организации, предприемачите, които да подпомагат разработването на държавната политика.
На всички ни е ясно, че без промени в политиката по насърчаване на износа, стимулиране на инвестиционния процес, разширяване на външните пазари, поощряването на производството на суровини в страната, облекчаване създаването на смесени предприятия с чуждестранно участие и без промяна на митническата политика, която да защитава българския производител, не можем да разчитаме на траен икономически растеж.
Надявам се да подкрепите нашия законопроект и да го включите в седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова има думата.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам през тази седмица в дневния ред да бъде включен проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България", ръководена от съпругата на премиера госпожа Елена Костова. Проектът за решение е внесен в Народното събрание на 15 септември 2000 г. с вносители Георги Първанов и група народни представители.
Уважаеми колеги, ако анализираме вчерашното изслушване и дискусия, се опитахме да направим един анализ на корените на престъпността и корупцията. Мисля, че сега е време, имайки предвид тази воля и желание, да се освети процесът, свързан с финансирането на Фондация "Бъдеще за България" и веднъж завинаги да станат истина фактите, които се коментираха в обществото през миналата година. Обществото не приема дискусията, в която се включи и финансовият министър и други министри, които казаха, че мръсните пари, отивайки за добри цели, стават чисти пари.
Аз мисля, че участвайки в дискусията, която сега се води в обществото, вие имате воля в момента да се включите в тези процеси те да бъдат осветени. Дори ще бъде от полза за мнозинството този процес един път завинаги да приключи и в обществото да стане ясно тази фондация как работи.
Затова предлагам в дневния ред на Народното събрание да бъде включена тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, аз съм изненадан, че вече повече от една година Народното събрание отлага приемането на комисия, която да провери хода за приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. На практика тази комисия може да направи две констатации.
Първата е, че приватизационният процес е сапфирено чист, че се облагодетелстват само братовчеди, само свои хора, което изтече по медиите, което се говори в обществото и наистина обществото е разтревожено от хода на приватизационните сделки.
Втората констатация, която може да направи тази комисия, е, че наистина приватизационният процес е преминал съгласно законите на страната ни, той е чист и прозрачен.
Но аз се учудвам, че и тези две констатации, които може да направи тази комисия, играят в полза на мнозинството, но те отхвърлят това предложение. Ако се докаже първата констатация, нали и вашият командир каза, че първата и основна задача е да си подредите вашата къщичка. Именно тази комисия така ще подреди вашата къщичка, че по висшите и по местните етажи няма да остане никой. Ще стане така просторно и уютно за всички и евентуално ще са ви необходими само някой партерен етаж и няколко мазета с тераси и вие няма да си цапате ръцете с този процес. Но ако излезе второто, че приватизацията е прозрачна, чиста, че всичко е вървяло спрямо законите на страната, то тогава вие така ще натриете носа на вечно съмняващата се опозиция, че той ще се зачерви като нос на министър по време на парламентарен контрол.
Така че, колеги, при всички положения тази анкетна комисия работи за вас и се чудя защо вие не я подкрепяте.
Дори вчера бях изумен от изказването на госпожа Екатерина Михайлова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Следим по часовник, защото системата не работи.
РУМЕН ТАКОРОВ: Откъде мога да разбера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От мен може да разберете. Вашите литературни произведения изчерпаха времето Ви.
РУМЕН ТАКОРОВ: Вече разбрах, че председателят на Народното събрание е и часовник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз излизам с часовник, засичайте.
Уважаеми дами и господа народни представители, за пореден път правим предложение за включване като точка в дневния ред внесения от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Тези дни излезе информация в печата, от която се разбира, че в Съединените американски щати, колко е населението там няма да ви казвам, има разрешени и ползвани около 4-5 пъти по-малко специални разузнавателни средства, отколкото в България. Вчера от изказванията на премиера чухме, че престъпността там била голяма. Интересно как американците се борят с тази престъпност, като по-малко използват специални разузнавателни средства!
Именно поради тази причина, без да влизам в сериозно мотивиране, защото то обикновено няма ефект в тази зала, аз ви предлагам да размислите и да подкрепите нашето предложение за включване в дневния ред на поправката на Закона за специалните разузнавателни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За да можем да пристъпим към гласуване, 15 минути почивка, тъй като има някакъв проблем с информационната система.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към гласуване на предложенията за дневен ред.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 164 народни представители: за 54, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 97, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Карабашев.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 101, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 158 народни представители: за 53, против 98, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Дора Янкова.
Гласували 175 народни представители: за 60, против 112, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев.
Гласували 167 народни представители: за 58, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма на Парламентарната група на СДС.
Гласували 172 народни представители: за 127, против 36, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.
Преди да преминем към т. 1, има проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Има молба от народния представител Стефан Николаев Мазнев, народен представител от 27.многомандатен избирателен район - Стара Загора.
"Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени поради назначаването ми за областен управител на Старозагорска област."
Проектът за решение гласи:

"Р Е Ш Е Н И Е
за прекратяване на пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т .1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Прекратява пълномощията на Стефан Николаев Мазнев, народен представител от 27.многомандатен избирателен район - Старозагорски."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 8, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, Велко Вълканов и група народни представители, Лъчезар Тошев, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков - втори законопроект, Йордан Нихризов и Григор Шишков и Светослав Лучников.
Има становище на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
За процедура има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Процедурното ми предложение е при обсъждането на тези законопроекти в залата да бъде поканен финансовият министър господин Муравей Радев.
Аргументите ми за това. Народното събрание, преди да вземе тези важни решения по предложенията в законопроектите, трябва да има информация най-малкото за това колко са досега издадените компенсаторни записи в страната. Те се издават от различни органи. Този въпрос е много важен за икономическите показатели на държавата. Ако щете, той има отношение и към спазване ангажиментите по валутния борд, има отношение към средствата, които влизат в държавния бюджет. Ние трябва да знаем какъв е ресурсът на държавата, който застава срещу тези компенсаторни записи. Неслучайно възникнаха редица проблеми и не е само проблемът с Едит Гетова, която е издавала повече компенсаторни записи, отколкото е трябвало. Знаете случая с Добрин Митев във Варна, където хубава държавна собственост, на висока цена се дава 90 на сто с компенсаторни записи, срещу което държавата почти нищо не взема.
Аз мисля, че е много важно Народното събрание да има информация по тези въпроси и най-вече да чуе становището на правителството за това как предложените в законопроектите изменения ще се отразят на финансовите показатели на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Време е да се научи от всички народни представители, че министрите не се канят. Те винаги имат право да присъстват. Ще се обадим на министъра на финансите, но негово право си е да реши дали да присъства.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Аз настоявам, господин председателю, да бъде с решение на Народното събрание поканен финансовият министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, Вие настоявате, не се приема настояването Ви, защото е в противоречие с правилника.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров да докладва становището на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроекти за изменение и
допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти, внесени от господата Красимир
Каракачанов и Анатолий Величков, Красимир Каракачанов
и Анатолий Величков - втори законопроект, трети - от
господин Велко Вълканов, четвърти - от господин
Лъчезар Тошев, пети - от господата Йордан Нихризов и
Григор Шишков и още един, внесен от господин
Светослав Лучников

На редовно заседание, проведено на 11 януари 2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти под номера: 954-01-67, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; 054-01-103, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков; 054-01-34, внесен от Велко Вълканов; 054-01-66, внесен от Лъчезар Тошев; 054-01-117, внесен от Йордан Нихризов и Григор Шишков; 154-01-11, внесен от Светослав Лучников.

На заседанието присъстваха народните представители Йордан Нихризов и Велко Вълканов и господин Иван Еничаров от Министерството на финансите. Народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков не се явиха да защитят своите законопроекти. Вместо тях присъства господин Кръстю Статев - експерт.
Комисията взе предвид следното:
Въпросът, поставен със законопроект № 054-01-34, внесен от Велко Вълканов и група народни представители, е уреден с чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Поради това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да не приемат този законопроект на първо гласуване.
Със законопроект № 054-01-66, внесен от Лъчезар Тошев на 5.6.2000 г., се предлага изменение на чл. 4 от закона, като вместо "документираната стойност на отчужденото имущество" да се използва "пазарната стойност на това имущество по време на отчуждаването". Предложението е неприемливо по две причини. Първо, в огромен брой случаи изчислението вече е направено по формулата, предвидена в закона и вече е невъзможно нейното прилагане с предложеното изменение с обратна сила. Второ, извънредно трудно е да се установи действителната пазарна стойност преди 50 години. Затова комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект № 054-01-66, внесен от Лъчезар Тошев. Това становище беше подкрепено с 8 "за" и 3 "въздържали се".
Законопроект № 954-01-67, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, е включен в законопроект № 054-01-103, внесен от същите народни представители на 27.10.2000 г. Този законопроект бе защитен само в частта му относно предлаганите изменения на чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ от експерта на вносителите. Срещу този законопроект се направиха следните възражения:
Първо, компенсаторните записи по закона са издадени за над 1 млрд. лева, като много от тях са вече употребени или прехвърлени. Затова е практически невъзможно те да бъдат тепърва заменени с безналични поименни български ценни книжа, които могат да се прехвърлят само по пряка и съребрена линия.
Второ, предложението компенсаторните записи да се приемат по номинална стойност като вноска в уставния фонд на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества противоречи на чл. 72, ал. 3 от Търговския закон, който текст има принудителен характер.
Трето, предвидената възможност да се използват компенсаторните записи по номиналната им стойност за погасяване на задължения за консумирана топлинна и електрическа енергия, вода, данъци, държавни такси и лицензии, е абсурдно. Това би превърнало тези книжа в квазипари и би създало огромен инфлационен поток.
Четвърто, преизчисляването на компенсаторните записи по начина, предвиден в чл. 3, ал. 3 на проекта, ще наруши еднаквото третиране на гражданите, чиито имоти са отчуждени в България и тези, чиито градски имоти се обезщетяват, защото с тях е погасен държавен дълг към Кралство Гърция.
Пето, предлаганото създаване на временна "Специализирана обществено-държавна комисия" по приложението на ЗОСОИ само би утежнило процедурата по прилагането на закона.
Поради всичко това комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект № 054-01-103, включващ и законопроект № 954-01-67, внесени от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Становището беше взето с 9 "за" и 7 "въздържали се".
Народният представител Йордан Нихризов заяви, че оттегля внесения от него законопроект № 054-01-117, като ще направи своите бележки и предложения по законопроекта, внесен от Светослав Лучников, ако той бъде приет.
Народният представител Светослав Лучников представи внесения от него законопроект № 154-01-11. Той обясни, че с предлагания законопроект, съгласуван с Министерството на финансите, се цели да се отстрани създаденият дисбаланс между издадените компенсаторни записи на стойност над 1 млрд. лева и възможностите за тяхното оползотворяване. Това става със създадената възможност с компенсаторни записи да се заплаща неизплатеният остатък по сключени до приемане на този закон в сила приватизационни сделки, както и 90 на сто от покупната цена по всички приватизационни сделки, сключени след влизането на този закон в сила до 31.12.2001 г., както и 90 на сто от цената при приватизиране на миноритарното държавно участие във вече приватизирани предприятия. По избор на длъжника също с компенсаторни записи могат да се изплащат и дължимите лихви на юридическите лица по ЗУНК към държавата към 31.12.2001 г. Тези възможности за изплащане на задължения с компенсаторни записи се отнасят само за приватизационни сделки на държавно имущество.
С предлагания законопроект Министерският съвет се задължава да внесе в Народното събрание до 31.3.2002 г. предложение за оползотворяване на неизползваните записи до 31.12.2001 г.
Срещу законопроекта направиха възражения народните представители Янаки Стоилов, Татяна Дончева и Михаил Миков. Техните възражения се сведоха всъщност до отричане целесъобразността от обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
След станалите разисквания комисията реши с 11 "за", 3 "против" и 2 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 154-01-11, внесен от Светослав Лучников."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Започваме разискванията по всички тези законопроекти. Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз ще се изкажа по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, който ни е предложен от народния представител Светослав Лучников. Знаете, че той е автор на закона. Законът цели едно справедливо обезщетяване на собствениците на имоти, които не могат да бъдат възстановени. Това справедливо обезщетяване беше създадено като възможност с неговия закон. Той дава възможност да се емитират от държавата такива средства за приватизация, които се погасяват при участие в приватизацията. Тези средства ние предвидихме в законите за приватизация да бъдат приравнени по статут на инвестиционните бонове и се получи една голяма група от платежни средства за плащане в приватизацията, за които ние създадохме възможности хората, които ги притежават, да участват в централизираните търгове. Според мен в този законопроект има едно отстъпление от тази възможност и несъздаване на ред, който да може да бъде направен, така че хората да бъдат обезщетени справедливо.

Затова аз, като подкрепям законопроекта на господин Лучников, имам предложение да отпаднат някои от неговите текстове, които касаят привидно създаване на по-големи възможности за тези притежатели за инвестиционни бонове, на компенсанционни записи по Закона за възстановяване на собствеността върху земята и горите и компенсаторните записи по закона, който обсъждаме в момента.
Първо, аз не се съгласявам и смятам, че не би следвало да приемаме предложението неизплатеният остатък от цената по всички приватизационни сделки, сключени до влизането на тоя закон, независимо какъв е уговореният начин на плащане, да бъдат платени с компенсаторни записи. Това предложение касае твърде малък следприватизационен ресурс от плащания, а именно около 210 млн. лв., и този ресурс, който държавата предлага на този пазар, става чрез посредник - чрез работническо-мениджърски дружества, които са сключили тези сделки за отложено плащане. Ето това опосредстване на участието на собствениците на компенсаторни записи и на другите приравнени платежни средства за приватизация за мен не е най-добрият вариант поради простата причина, че знаейки конкретните сделки, знаейки конкретния интерес към тях, лесно се манипулира пазарът. Лесно можем да преценяваме и участниците на тоя пазар преценяват в кой момент за коя сделка колко предстои да се плати, защото това е публична информация и могат да манипулират цената на тези платежни средства. Заради това в момента цената на тези платежни средства се движи между 12 и 17 на сто. Аз смятам, че това предложение не е най-доброто. Още повече то създава предпоставка, създава фундамент за спекулации, че се прави в името на някого и за някого. Затова считам, че господин Лучников ще се съгласи да отпадне това предложение.
Правя и предложение наистина да се плащат и да има възможност покупната цена в значителна степен да бъде плащана и да създава възможност за използване на платежните средства, за които говорим - компенсаторни записи, компенсанционни записи и инвестиционни бонове. Затова 90 на сто от покупната цена на всички сделки оттук нататък да бъде плащана по този начин според мен е едно справедливо решение, защото се дава един ресурс, който е значим. Този ресурс е около 600-700 млн. лв. по номинал. Това са акциите, които са в миноритарните пакети, които държавата притежава в момента и акциите за предприятията за раздържавяване, които предстои и чиито процедури са в движение.
От друга страна предлагам и е добре да запишем в закона, въпреки че в § 34 на Закона за приватизацията съществува един запис, който казва, че 5 на сто от дълготрайните материални активи на държавата трябва да се продадат чрез централизирани търгове срещу тези инструменти. Аз считам, че е много важно ние да реализираме онази политическа воля, която е волята на мнозинството и за която аз винаги съм говорил и държа, че мнозинството я има, а именно на следващите централизирани търгове да се предложат срещу компенсаторните записи, компенсационните записи и инвестиционните бонове продажби на значими пакети от най-важните и най-атрактивните български предприятия - на онези предприятия, които са от инфраструктурата и които предоставят обществени услуги, а именно Българската телекомуникационна компания, "Булгартабак", ДЗИ, ДСК. Въобще онази част от тези български предприятия, които наистина са атрактивни и които трябва да бъдат собственост на значима част от българския народ.
Отварям скоба: около 2 млн. и 700 хил. човека притежават компенсаторни записи, компенсационни записи и инвестиционни бонове. Притежателите на инвестиционни бонове са около 2 млн., на компенсаторни записи са между 300 и 500 хил. и на компенсационни записи - 150 или може би 300 хил. Между другото, тези цифри не са окончателни, защото продължава емитирането на компенсационни записи от поземлените комисии и областните управи за обезщетяване на земя, която не може да бъде възстановена, и на гори, които не могат да бъдат възстановени.
Затова аз, подкрепяйки и считайки, че този закон е изключително справедлив и съвсем реално обезщетявайки тези собственици на имоти, които не могат да бъдат възстановени, предлагам срещу притежаваните средства за приватизация от половината български народ практически, от 3 млн. души, да бъдат предложени от държавата акции в предприятия, които наистина са значими за българската икономика, а именно "Булгартабак", БТК, ДЗИ, банка "ДСК". Тогава моите очаквания са, че и цената са компенсационните записи, компенсаторните записи и инвестиционните бонове - онези средства, които са прехвъряеми по закон и има възможност да се продават, ще нарасне в пъти. Ако сега е 15 на сто от номиналната стойност, моите очаквания са, че 50-60 стотинки на лев могат да стигнат тези платежни средства за приватизация поради това, че срещу тях по номинал ще бъдат предложени акции за около 500-600 млн. лв. Смятам, че това е един ангажимент, който ние трябва да изпълним. Ние имаме политическата воля и ще го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми колега Николов! Аз Ви благодаря за подкрепата, която оказахте на тоя закон. Неговата цел беше наистина да покрие, да даде възможност на притежателите на компенсаторни записи и на компенсаторни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да намерят своето покритие, тоест да могат да се използват реално и да дадат на своите собственици едно сравнително добро обезщетение. Аз се надявам, че господин Николов ще представи своите забележки, които разви по принцип тук, в срока за разглеждане на законопроекта за второ четене. Ние ще ги вземем предвид и ще дадем наистина едно удовлетворение на тези милиони български граждани, които бяха лишени от своята собственост и които имат право да получат срещу нея едно справедливо обезщетение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Анатолий Величков. Той е вносител на два законопроекта.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Съжалявам, че господин Николов напусна залата, но той, подкрепяйки законопроекта на господин Лучников, всъщност отхвърли една негова съществена част - това, че процесът на обезщетяване на собствениците, притежатели на компенсаторни записи, не трябва да се опосредства, тоест, че когато те бъдат обезщетявани с тези записи, трябва да се търси вариантът за тяхното напълване до номинална стойност и за реално обезщетяване, а не за обогатяване на тези, които по приватизационни сделки могат да се възползват от компенсаторните записи. Всъщност господин Николов отхвърли същността на закона на господин Лучников.
И в същото време във втората важна част, която направи като констатация господин председателят на Икономическата комисия, той потвърди логиката в нашия законопроект, логиката, която беше написана още в края на 1999 г. Аз използвам случая да изтегля този законопроект от 1999 г., който внесохме, защото той наистина е инкорпориран в законопроекта ни от октомври 2000 г.
Логиката, която заложихме там, е следната: тези компесаторни записи съвсем естествено да бъдат превърнати в безналични български държавни ценни книжа, които да се обезпечат с част от непродаваната държавна собственост. И фактически господин Николов точно това каза. На централизираните публични търгове чрез Центъра за масова приватизация, който е един действащ, работещ механизъм и спокойно може да извърши тази процедура, да се стигне до директно реализиране на тези записи.
Между другото аз благодаря на господин Николов за тази подкрепа. Надявам се, че тази логика ще бъде приета и от мнозинството.
Отдавна стои проблемът с обезщетяванията. Става въпрос не само за обезщетенията, които започнаха с реституционния закон, а и за обезщетенията, които се заченаха през 1997 г. със Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Става дума за обезщетения и на една солидна група българи, които напуснаха пределите на Егейска Македония след 1944 г., и с тяхното имущество България погаси репарации към Гърция в размер на 38 млн. щатски долара.
Става въпрос, разбира се, и за завършване на процеса на обезщетяване на една голяма група български граждани, които са притежатели на облигации по Моллов - Кафандарис. Все ялови опити на народното представителство в три поредни парламента да изчисти тези проблеми. Ние сега сме пред поредния опит не да решим, а да завоалираме един съществуващ проблем. Защото в крайна сметка, каквото и да решим, ако се приеме законопроекта на мнозинството, няма да има обезщетение в пълен размер, тоест по номинала на компесаторните записи, а вместо обезщетяване в пълен размер, ще има обезщетяване в рамките на 14 до 17%. Дори с тези нови мерки да се вдигне цената на записите на вторичния пазар до 20 или 25% от техния номинал, фактически с останалата част ще се облагодетелстват приватизаторите.
Нашата логика е обратна на тази. Нашата логика е да дадем наистина държавата да разбере, че е гарант за социална справедливост и да предложим тук всички механизъм, по който тези компесаторни записи да се превърнат в безналични български държавни ценни книжа. И те наистина да бъдат гарантирани, както спомена и председателят на Комисията по икономическата политика, с един солиден процент от непродадената държавна собственост, и то от тези предприятия, които имат стойност, които се котират, и по този начин обезщетяването ще бъде реално.
Обръщам внимание и на втория тежък въпрос, който сега действащият Закон за обезщетяване не решава - въпросът за бежанците от Беломорието. Споменах преди, че това е една солидна група български граждани, които напускат пределите на тогавашното кралство Гърция, идват в България, запазвайки своето българско име и чест, изоставят своите имоти там, които с една нарочна българо-гръцка комисия са описани много педантично, и впоследствие със Спогодбата от 1964 г. за уреждане на висящи финансови проблеми между Народна република България, тогава, и кралство Гърция, България изплаща от общия размер на репарации 45 млн. - 38 млн. щатски долара с техните имущества. По тези договори, които България е сключила, има задължителни разпоредби за това, че нейните граждани тук, в България, ще бъдат обезщетени и то справедливо.
Какво е записано в клетвените им декларации? Записани са стойности в щатски долари, които, ако днес пресметнем по паритета на покупателната способност, екстраполираме ги с динамиката на покупателните цени и ги превърнем отново, ще разберем, че формулата, която действа в момента в закона, не е справедлива. Не е справедлива, защото по логиката на сега действащия закон обезщетенията трябва да се определят на база местните данъчни оценки. Е, не знам кой може да отиде в Гърция и да направи местна данъчна оценка. Затова единственият надежден начин е като през тези декларации, които са потвърдени съвместно и са описани, да се мине през покупателната способност на щатския долар от 40-те години до ден-днешен и да се извърши едно справедливо обезщетяване. Това фактически е втората съществена част от нашия законопроект.
На трето място, да отпадне преклузивният срок за подаване на заявлението. Много български граждани не са тук, в България, в чужбина са, друга голяма група български граждани, особено тези от провинцията, не са успяли в срок да подадат своите заявления. Не може държавата 50 години да се възползва от тяхната собственост, а сега да им слага срок за обезщетяването. Това противоречи на логиката. Този срок трябва да отпадне.
Като завършвам с надеждата, че народното представителство, всички ние тук, имаме волята и разбирането, че този проблем в края на краищата трябва да бъде решен, надявам се да подкрепите нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Давам думата като вносител на господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, знаете, предполагам, че в резултат от действието на Закона за реституцията доста наши граждани останаха без своето единствено жилище. Бяха възстановени имотите, придобити преди това, въз основа на акт, подписан от заместник-кмет или заместник-министър, и някои други такива случаи.
Следователно в резултат от поведението на администрацията тези наши български граждани останаха без своето единствено жилище. И какво направи Законът за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти? Предвиди в тези случаи гражданите, останали без своето единствено жилище, да получат компесаторни записи - като всички останали. Те са една част от тези 3 млн. граждани, които са получили записи. Но с тези записи нашите останали без жилища граждани не могат да купят практически нищо. Ако са получили записи за 50 хил. лв., тези записи не струват повече от една пета или още по-малко дори.
И затова ние, няколкото души народни представители от различни парламентарни групи, направихме това законодателно предложение - тази категория български граждани да могат да купят държавно или общинско жилище, като изплатят цялата сума с жилищни компесаторни записи. Това е новият момент в случая. Значи става дума, първо, за такива лица, такива граждани, които нямат никакво друго жилище, освен това, което е било отнето.
И вторият момент е, че с тези записи ние предлагаме да се изплати цялата сума, цялата цена на новото държавно или общинско жилище.
В Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията нашият законопроект беше отхвърлен с един довод, който е съвършено несъстоятелен. Там в решението се казва, че въпросът бил уреден в чл. 5, ал. 3. Това е съвършено неточно. В чл. 5, ал. 3 не се казва нищо повече от това, което вече ви съобщих - че тази категория български граждани получават жилищни компесаторни записи. И нищо повече. И какво ще правиш с тези записи? Остава да се питаме.
Ние искаме с тези компесаторни записи съответната категория граждани да могат да купят жилище, като цялата сума се изплати с тези записи. Това е новото. И това го няма в закона, господин Лучников - този закон, който Вие цитирате в случая.
Сега вижте какви странни законодателни аномалии се наблюдават. Значи законът на господин Лучников, който сега се обсъжда, дава на хора, които вече имат доста много имоти, допълнително се налива в техния патримониум едно имущество, а хора, които нямат нищо, ще останат с тези 10-12-15% от компесаторните записи.
Мисля, че законът на господин Лучников е опасен и в едно друго отношение - понеже той придава свойството на живи пари на компесаторните записи, той е в състояние да извърши пробив в системата на валутния борд. Уж няма да се печатат пари, но се печатат бонове, които функционират като пари. И това е една огромна сума, която много български граждани ще получат, но такава категория български граждани, които по наша преценка имат вече достатъчно имущество. А тези, които нямат нищо, нищо не получават. Ето, това е, което аз наистина не разбирам.
Настоятелно ви моля, уважаеми колеги, да гласувате за нашия законопроект. Мисля, че в случая става дума за една група граждани, не по-голяма от 3-4 хил. души. И мисля, че нашата държава е в състояние да поеме това финансово бреме и да даде жилища на тези съвършено несправедливо лишени от собственост български граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Като вносител давам думата на Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът за така наречените компенсаторни записи е твърде щекотлив за нашето общество. Законът за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, както е известен в обществото като законът "Лучников", имаше една основна идея - да овъзмезди ощетените от мероприятията на така наречената тогава народна власт, чието имущество в момента реално не може да бъде върнато. Приложението на този закон обаче показа, че е необходимо върху него да бъдат направени някои съществени поправки, тъй като при самото първоначално решение там се предвиждаше създаването на съсобственост, която впоследствие отпадна. След това въпреки опитите, които бяха правени с разширяване възможностите компенсаторните записи да се използват по приватизацията, у хората, които са притежатели на тези компенсаторни записи, остана чувството, че те не са в равноправно отношение с останалите участници в този процес. Поради тази причина и ние с колегата Шишков внесохме законопроект, който целеше изменения в няколко направления, за да може да се премахне това чувство, че хората, които получават компенсаторни записи, не са обикновени пощенски кутии, не са притежатели на една хартия без стойност.
Според нас в какви направления трябва да бъдат измененията?
На първо място, това трябва да бъде поставяне на срокове по целия технологичен процес на издаване на компенсаторните записи, така че да се лиши чиновничеството от възможността да определя срока в закона, там, където той не е посочен, по технологичния процес на издаване на самите компенсаторни записи.
На второ място, това са мерки за повишаване стойността на компенсаторните записи, които се намират на пазара, тъй като всички в момента знаем, че тяхната стойност варира някъде в порядъка между 10 и 15 стотинки.
На трето място е въпросът за така наречените първоначални собственици на компенсаторни записи, които ние влагаме като понятие в този закон. Защо? Защото в процеса, в който компенсаторните записи излязоха като ценни книжа на пазара, от тях действително най-голяма полза имаха хората, които бяха посредници по търговете, и у хората, които бяха първоначални собственици, остава чувството, че са измамени, че са излъгани със стойността, която те получават срещу собствеността, която навремето им е била отнета.
По тази причина в нашия законопроект ние въвеждаме преференции по отношение на първоначалните собственици на компенсаторни записи, които трябва да участват в приватизацията.
Подобни мерки са предвидени и в закона на господин Лучников. Подобни мерки са предвидени и в закона "Лучников" за технологичните срокове, с които процесът на издаване на компенсаторни записи трябва да получи реални крайни срокове.
Разбира се, остава третият много важен въпрос - как на пазара да се урегулира въпросът за търсенето и предлагането на тези ценни книжа, тъй като очевидно в момента предлагането е по-голямо, отколкото търсенето, респективно - цената е ниска.
Един от вариантите, които ние предлагахме в нашия законопроект, това е създаването на задължение на държавата тези компенсаторни записи да се превърнат в държавни ценни книжа, в държавни облигации с отложен 20-годишен платеж. Господин Лучников в неговия законопроект предлага разширяване на възможността за участие в приватизацията, разширяване на възможността за плащането. И в двата механизма: първият, който ние предлагаме, е отложен във времето, а вторият е много по-близък в сегашната обстановка, дават възможността да се вдигне цената на компенсаторните записи. И аз смятам, че решението, което се предлага в закона на господин Лучников, дава възможност да се постигнат същите цели, каквито ние предлагаме в нашия законопроект.
Затова аз смятам, че тази техника може да бъде комбинирана и в периода между първо и второ четене да бъдат изчистени точно механизмите, с които да се даде възможност за разширяване на участието с компенсаторни записи в приватизацията.
Другият момент, която също го има в закона "Лучников", в проекта за изменение и допълнение, съвпада с нашия, е въвеждането на понятието "първоначални собственици на компенсаторни записи", за които се дават преференции за участие в приватизационния процес. Считам, че това е една справедливост, особено ако има възможност да се закупуват мажоритарни дялове в бъдещи приватизационни сделки именно само от хората, които са първоначални собственици. Така ще отпадне въпросът за обогатяване на така наречените посредници, който беше поставен от колеги преди мен в процеса на участие на компенсаторните записи при приватизационните сделки.
Другото нещо, което искам да подчертая в нашия закон, и което ще бъде вкарано от нас при предложенията между първо и второ четене, е фактът, че предлагаме всички съоръжения, трайно монтирани в сградите, които са реституирани, да бъдат предложени срещу компенсаторни записи за изкупуване от собствениците, тъй като ние сме свидетели в момента как сгради се рушат, по някой път демонстративно, реституирани сгради се рушат, за да може оттам да бъде извадено трайно монтирано оборудване и в края на краищата се превръщат в съоръжения, претърпели едва ли не бомбандировка. Смятам, че това също е един от начините, по който хората, станали собственици на сградите, могат да използват компенсаторните записи за добиване на допълнителна собственост и да се даде възможност да не се разрушава нещо, което вече е било съградено.
При всички случаи смятам, че двата законопроекта - нашият с господин Шишков и законопроектът на господин Лучников имат прекалено много общи моменти. За нас е по-важно да се скъси срокът, в който хората да почувстват, че имат възможност реално да използват своите компенсаторни записи.
Затова, тъй като двата законопроекта се дублират в основните моменти и в основните идеи, аз от името и на моя колега оттеглям законопроекта, който сме внесли, за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и всички разлики, които има между двата законопроекта - нашия и на господин Лучников, аз ще ги внеса между първо и второ четене като предложение.

В заключение искам да кажа, че по този начин подкрепям идеите, внесени в законопроекта на господин Лучников, и смятам, че морално е правото именно неговият законопроект да продължи оттам нататък и да бъде гласуван от нас на първо четене, а респективно всички ние, които имаме добрата идея да помогнем на хората, собственици на компенсаторни записи за едно действително обезщетяване, за едно действително участие в приватизационния процес, да дадем своите предложения между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! За различа от повечето от вносителите, които тук представиха своите законопроекти, аз имам значителни резерви към тях, тъй като смятам, че те в по-голямата си част страдат от общ недостатък, а той е тяхната икономическа несъстоятелност.
Веднага искам да отбележа, че заслужават внимание интересите на бивши собственици на одържавено имущество. И въпреки че своята мисия в този и в предишни парламенти съм възприемал предимно като защита на други социални групи - тези, които са свързани с труда, с решаването на днешните социално-икономически проблеми на страната, не само съм подкрепял някои предложения, но дори съм инициирал такива. Разбира се в един друг подход и в далеч по-ограничен размер на разглежданата тема.
Защото, искам да припомня, още в Тридесет и седмото Народно събрание мнозина, водени тогава от добрата идея да бъде овъзмезден в някаква степен трудът на хората, които са участвали при изграждане на държавната собственост, се разгърна процесът на масова приватизация. Всяка една от формите на приватизация може да бъде полезна, стига да се вписва в някаква работеща икономическа среда. Но едно е да се участва с бонове за масовата приватизация в част от дяловете на големи предприятия или на някои по-малки производства и друго е предприятия, които имаха по няколко хиляди работници, служители и специалисти, да бъдат подхвърлени за масова приватизация, която в повечето случаи беше приватизация, извършвана от посредниците, от тези, които натрупаха бонове, а впоследствие акции, и успяха да се превърнат в притежатели на голямо държавно имущество без срещу него да стоят налични средства. Виждаме сега същия процес от другата страна с тези компенсаторни записи и особено с повечето от работническо-мениджърските дружества.
Така че някои от вносителите сигурно са водени от идея да се отговори на интересите на бившите притежатели на имущество, но реално, искат или не искат, те съдействаха на интересите преди всичко на тези, които трябва да установят контрол в процеса на преразпределяне на икономиката без да вложат реални средства в нея и без в много случаи да притежават стопански опит и квалификация за нейното управление.
Тук сега може да се каже, че се предлага някаква мярка срещу подобно прехвърляне на компенсаторни записи. Една разпоредба, която съществува в законопроекта на господин Лучников, предвижда тези собственици, притежатели на записи, да участват лично чрез създадени от тях търговски дружества или кооперации. Но в последващите текстове, без да се прави тази уговорка, се казва, че изцяло остатъчната цена може да бъде платена с компенсаторни записи, че могат да бъдат изкупувани миноритарните дялове със същите записи и още няколко изреждания, без да се позовава на тази разпоредба, която въвежда това ограничение. А то в много случаи не е и възможно, тъй като как новият собственик ще плаща с компенсаторни записи, когато законът му предоставя такава възможност, без самият той да е страна в тези отношения, които са дали основание той да получи съответните книжа, чрез които да удовлетворява своите интереси.
Тук дори се говори от представители на отчетливо десни партии за социална справедливост. Нали изпадаме в парадоксални ситуации? Освен това, може ли да се реализира ефективна социална справедливост при една замираща икономика? Аз такова постижение не съм виждал някъде в света. България десетилетия наред решаваше социални въпрос, развивайки своята икономика. Ние десет години се намираме в криза, в стагнация, напоследък в някакъв статистически подем, или поне растеж и поставяме все по-големи социални задачи. И то не социални задачи на днешния ден, свързани с доходите, с предоставянето на социални услуги от държавата или по друг начин, а с някакви ретровъпроси, мъчейки се да възстановим някаква историческа справедливост. Кое общество, тръгнало по пътя на подобна, да я нарека нафталинена социалдемокрация и архивна християндемокрация, е успяло да стигне до някакъв прогрес? Ако има такава страна, нека тя да бъде посочена, да вземем този пример, да го адаптираме към българските условия.
И аз ще ви дам конкретни примери от последните години с приватизационни сделки, и то не най-големи, в моя избирателен район, които имат пряко или косвено отношение към този закон.
Едно предприятие "Изкуство" в Троян беше продадено на работническо-мениджърско дружество. В него работеха над 200 души. Днес почти няма работещи освен една малка охрана и администрация на това предприятие. Появи се и реалният собственик. Той не е от тези, които са в работническо-мениджърското дружество, а един от активистите на СДС в града, който е установил своя офис в него, без той да е страна по сделката. Нали днес разбираме това, господин Бакърджиев, което е ставало по Ваше време или чрез някои от Вашите хора. Въпреки сигналите да се проверят такива приватизационни сделки, никакъв ответ.
Или път приватизацията на автотранспортното предприятие в Тетевен, от която са засегнати също над 150 души. Там е казано, че всички трябва да участват в това дружество. Кой реално се е подписал, на кого подписът е фалшифициран, но така или иначе сделката е извършена. Забележете, след като е твърдяно, че всички ще получат почти равни дялове в това ограничено отговорно дружество, изведнъж се оказва, че няколко души притежават по 50 дяла, а другите по 1. Тоест реалните собственици на това псевдоработническо дружество са не повече от 4-5 души.
И един от също главните действащи фактори в него е човек от правителството, което иначе добре обичате да критикувате по повод и без повод, ръководено от проф. Беров, едно от известните лица в това правителство. И забележете, оценката на това предприятие, тя пък е извършена от тогавашното ръководство на Министерството на транспорта, е за 148 хил. и 500 лева. Аз зная, че парите не са напълно съпоставими и не можем просто да зачеркнем три нули, но все пак днес това са под 150 лева за една сделка, извършена преди три години.
Ето това са резултатите. И вие сега казвате: ако в такива и други подобни случаи някой не си е изплатил задълженията, да ги плати с компенсаторни записи. Е, колко, много ли са тези пари, че да им правите и по-нататък подаръци? И как пък ще защитите реалните притежатели на компенсаторни записи, чиято цена вероятно ще нарасне с не по-вече от 10-15 на сто. Тоест, те пак ще бъдат заобикаляни, ще участват номинално в тези дружества, ще бъдат изкупувани тези записи, за да бъдат довършени и узаконени подобни сделки. Защото те поемаха ангажименти за запазване на работни места, за инвестиции и вие с този закон пречите на една власт, сегашна или бъдеща, да атакува много от тези сделки, да ги атакува не по идеологически причини, а за това, че те са сключени в нарушение или на закона, или самите сделки не се изпълняват. Тоест, съществува съдебен ред, по който подобни сделки да бъдат развалени. Но с този закон вие всъщност ги санирате и отнемате възможността на всяко едно управление, което се стреми да възстанови икономиката или да бъде по-честно в нейното управление, да бъде блокирана в своите усилия.

Ето, затова аз смятам, че тези подходи не решават проблемите дори на голяма част от хората, които преди са имали имущество.
Освен това, защо не се изпълняват разпоредбите на закони, които и сега действат? Аз ще дам два примера: възможността притежателите на земеделски земи да стават акционери в търговските дружества при тяхната приватизация, когато върху земеделската земя са построени предприятия. Има издадени решения, потвърдени са претенциите на собственици и редица министерства, като това на икономиката, или пък действия на Агенцията за приватизация не са довели до предоставяне на този процент от дела на новите търговски дружества, който държавата е трябвало да удовлетвори. Защо не се грижим за прилагането на законите, които и сега дават реални възможности?
Вторият пример. Защо вие не приехте, когато се обсъждаше тук Законът за водите и предлагах същият принцип да се приложи и при тях, когато хората не могат да получат изцяло своята земеделска земя, те да получават акции от дружествата, които стопанисват тези язовири, било то като държавни или пък при тяхна бъдеща продажба? Какво значение има дали земята е над или под, след като тя е част от този капитал? Тогава това беше отхвърлено и пак бяхме препратени към компенсаторните записи.
Значи, аз смятам, че философията трябваше да бъде друга - там, където има възможност, да се разшири акционерното участие въз основа на собственост, която е притежавана. А кои бяха основните, масовите собственици в България преди десетилетия? Това бяха собствениците преди всичко на земеделски имоти, тъй като българската индустрия, не я подценявам, там също има активи, но тя не беше толкова развита. И ако се търси някаква справедливост с историческа дата, тя трябваше да бъде предимно за собствениците на земеделски имоти, тъй като това бяха масовите собственици в България на по-големи или на по-малки по размера си имоти. Тези решения обаче не се вземат.
Кой е сезирал прокуратурата, за да потърси отговорност на ръководители на поземлени комисии за това, че дори влезли в сила решения, които признават правата на такива собственици, не се изпълняват? Ето, все проблеми, които се отнасят до прословутата реституция.
Тук не се връщам на по-дълбоката тема до каква степен и по какъв начин България трябваше да се опитва да се връща назад, а не да търси бъдещи решения. Но това вече е факт, ние виждаме резултатите от българския преход, този по-скоро неуспешен преход, който води до все по-голямо отчаяние все по-големи групи от българското население.
И затова аз искам да ви дам един друг пример с европейска страна, макар и по тема, която само е свързана с икономиката. И като казвам за него, преди това ще спомена изказването на господин Николов като председател на Комисията по икономическа политика, което не беше съпроводено с нито един разчет. Каква е тази политика и това законодателство? Тук няма никой от Министерството на финансите. Финансовият министър казва, че всичко трябва много стриктно да бъде пресметнато, средствата да бъдат предоставени. Какви са разчетите? Някой ще излезе ли да ни каже при планирани неколкостотин милиона от приватизацията през тази година, тъй като това трябва да бъдат касови постъпления, с колко ще намалеят тези средства в резултат на приемането на основния закон, който се обсъжда? Може да се каже: да, донякъде ние ще намалим тези приходи. Но тогава ние трябва да кажем: ревизираме този дял в Закона за бюджета, тъй като се решават някакви други задачи и ние ще компенсираме или пък ще се откажем от тези постъпления.
Такава политика, според мен, или робува само на определени интереси, които имат своето място, не искам да ги отричам, но това е безотговорна политика. И говорим за Европа и накъде върви Европа и европейските страни!
Аз ще ви дам пример с Франция. Във Франция безработицата беше една от най-високите в страните от Европейския съюз - 13 на сто. В мандата на последното правителство тя е около 9 на сто и се очаква при сегашната политика и темпове за 3 години да достигне 7 на сто. И се обмисля от икономически екип от специалисти - аз не мога да бъда рецезент и да кажа дали тази политика ще доведе по-нататък до тези резултати, които сега е постигнала - но се обмисля поставянето на цел за пълна заетост, когато в България има най-високата безработица и тя продължава да нараства, с някаква псевдополитика, която казва, че ще създаде условия за 250 000 работни места. Ами, нали за да създадете едно работно място, трябва да кажете какви инвестиции са необходими? Ако това е работно място на един човек, който ще мете улиците, разходът за това работно място е цената на метлата, на лопатата и заплатата на този човек. Ако това е работно място в традиционната индустрия, това е съответната машина, на която работи човекът, възнаграждение и осигуровки. Ако това е във високотехнологичните отрасли, това е още по-голяма инвестиция. Къде са тези средства, къде са тези инвестиции при това разбито селско стопанство и при тази разграбена индустрия? И ние постоянно се връщаме и искаме да дооглозгаме някакъв остатъчен скелет на икономиката. Ами, колкото и да е голям този стремеж, той няма да стигне за всички и главно няма да стигне за днешните проблеми на здравеопазване, образование, за доходи и осигуряване на хората.
И мисля, че в това отношение дори не сте и последователни. Защото, ако вие разширявате полето на реституцията, трябваше да приемете и закона на Велко Вълканов, закон, който сме подкрепили, също и други хора. Защото той поне се застъпва за компенсиране на единственото жилище, което хората са загубили, без това да е било нарушение и без да съставлява някаква тяхна вина.
Значи, не може на едни да се дава всичко, което са притежавали, а на други да се отказва това, което е свързано с тяхното съществуване и един що-годе нормален живот. Поради тази причина аз смятам, че много сериозно трябва да бъде направена преоценка на тези предложения и с изключение на законопроекта, който предлага обезщетяването, визирано в законопроекта, представен тук от господин Вълканов, другите законопроекти аз не мога да подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Този закон, който ние днес разглеждаме, това е закон за изменение, но първоначално законът беше приет в 1997 г. с една-единствена цел - да се овъзмездят тези хора, които са засегнати несправедливо от мероприятията на така наречената "народна власт" от 1944 г. натам. Разбира се, разширихме обхвата му, като със Закона за възстановяване собствеността на земите и след това със Закона за възстановяване собствеността на горите беше дадена възможност за обезщетение и на тези хора, които са засегнати през различни периоди от време, като започнем от 1920 г., тогава, когато са отнети една трета част от земите на добруджанци, също така и тогава, когато българите от Беломорска Тракия са били преселени в България.
Естествено, през това време наистина се направи много. Бяха направени и пет поправки към този законопроект и то все с цел към по-добро. Защото животът, практиката показва, че и в най-добрия закон има какво да се донаправи.
Днес ни се представиха шест законопроекта, внесени от различни народни представители или група народни представители както отляво, така и отдясно. Аз ще се спра обаче на един от тях - на закона, внесен от господин Лучников.
Може би аз неправилно тълкувам, но не мога да се съглася с предложения § 2, който по моему силно ще ограничи пазара на именно тези поименни жилищни компенсаторни записи, както и временните удостоверения. С него се казва, че първоначалните собственици на такива записи и удостоверения могат да участват лично или чрез създадени само от тях търговски дружества или кооперации в приватизацията на предприятия или обособени части.
Досега това не беше така, тези записи можеха да се търгуват свободно. А с въвеждането на този параграф според мен се слага едно ограничение. Тези, които досега са си използвали записите, можеха свободно да ги продават, а сега ще могат само чрез създаване от тях на търговски дружества или кооперации, което отново - подчертавам - силно ще намали номинала на записите. И вместо да се стремим към достигане на номиналната стойност на тези записи, то тя може да стигне и към нула. Тоест, ако в момента те се продават от 15 до 17 на сто от номинала, това ще стигне до 4 - 5 на сто.
Ние от БЗНС - Народен съюз не можем в никакъв случай да се съгласим с § 9 от Допълнителните разпоредби, чрез който се въвежда едно разграничение и то в ущърб на притежателите на поименни компенсаторни записи, получени за обезщетения за земи и гори от държавния горски фонд. В този параграф е записано, че издадените след влизането на тези изменения на закона в сила компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите, могат да се ползват само за придобиване на собственост върху земеделски земи и гори от поземления фонд. Ако имаше толкова гори и толкова земи, то ние нямаше да издаваме компенсаторни записи, а щяхме да овъзмездим хората действително със земя. Но ги няма тези гори и затова приехме да се издадат записи. И съм абсолютно убеден, че много от хората, които са придобили такива записи и които се надяват, че наистина ще бъдат обезщетени, ще останат само с едни хартийки в джоба си.
Затова заявявам, че ние от БЗНС - Народен съюз ще подкрепим в останалата част законопроекта, внесен от господин Лучников, но в никакъв случай не бихме подкрепили този § 9. В периода между двете четения ще направим предложение той да отпадне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Чукаров, вземам реплика, за да Ви помоля да направите едно разяснение, тъй като не стана ясно дали Вие заставате зад по-пълното компенсиране на тези хора, чиито имоти са национализирани, или косвено заставате зад тезата - не Ви е удобно да я признаете, - че този инструмент е чудесно средство да се облагодетелства друга група хора за сметка на тези, които наричаме реститути. Защото най-честното поведение за тях от страна на парламента щеше да бъде, ако срещу стойността на компенсаторните записи държавата беше представила разни, еквивалентни по стойност активи. А ние сега ги пращаме да получат 10 на сто от това, което им реституираме, за да могат други определени лица и близки до властта, но приватизирали големи обекти, да си намалят десет пъти онова, с което плащат сделките си. Това лицемерие не може да се крие от хората.
И тук господин Лучников прави някакъв опит поне с това, с което ги компенсираме, да си отиде към тези, които компенсираме. Сега това лице Славчо Христов, за което говорим, което придоби перлите на българския туризъм, придоби една санирана от българската държава банка, чрез дълговете придоби военнопромишления комплекс и индустрията на България, сега ще му дадем възможност, при положение, че е платил един лев, за да получи пет лева собственост, още десет пъти да намали цената, на която ги е купил. И тук ще развиваме тезата, че всичко това е в интерес на хората. Нека да кажем ясно кой зад какво застава, за да ни мерят после не по думите, а по делата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Божинов, аз мисля, че се изразих правилно, че ние сме против тези силни ограничения, които се налагат с § 9. Защото в тази си част, ако приемем това, ще падне цената на тези компенсаторни записи, издадени по тези закони, и ще отиде към нула.
В същия момент, разбира се, тези предприятия, за които Вие говорихте, са строени именно върху земите на тези собственици, за които и преди малко някой каза, че по закон имат право да станат акционери в тези предприятия. Друг е въпросът, че това го има в законите и въпреки това не се спазва.
Но с отпадането на това, което заявих и каквото предложение ние ще направим писмено, тези хора, на които вече са издадени такива компенсаторни записи, предлагайки ги свободно на пазара, да може да се вдигне цената на записите им и да стане към 20 - 30 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, вземам думата, за да изразя подкрепата си към идеята на предлаганите промени в Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти. Казвам в подкрепа на идеята, защото виждам, че една и съща идея е движила всички колеги, независимо че в крайна сметка те са се изразили в различни законопроекти, от които може би единият ще бъде приет, а другите ще отидат в допълнение към него.
Не е случайно това, че доста колеги са се замислили и са се ориентирали, като са стигнали до мисълта за необходимостта от промени в този закон и то в тази посока. Аз мисля, че самата практика показа необходимостта от тези корекции. Не искам да се връщам към времето, когато се пишеха тези закони и когато няколко депутата или групи подсказваха, че ще стане така. Подхожда се от различна логика, когато се критикуват сега предлаганите промени. Аз изхождам от тази логика, че след като веднъж сме приели закона и след като веднъж сме пуснали този инструмент, късно е да спорим дали той е хубав или лош. На един инструмент, пуснат на пазара, трябва да се помага той да се движи и да върши работата, за която е пуснат. Ако ние непрекъснато се тюхкаме и се оплакваме, че той помага на едни да печелят, а други ощетява, това е някакъв мазохизъм.
Аз съм убеден, че тези промени, които се предлагат, или тази идея, с която те се предлагат, защото предполагам, че окончателният вид на текста при второто гласуване може би ще се различава, аз съм убеден, че тази идея за промени е свързана със самото осмисляне на тези книжа, тъй като първоначалната надежда при съставянето на закона, че тези книжа буквално ще са една справедливост към хората, на които са отнети имотите, не се осъществи и не се осъществи по няколко причини. Едната е, разбира се, че държавата не взе необходимите мерки как да стане това, кой колко да получи, но не се осъществи и защото тези книжа не можаха да бъдат спрени да се движат по своя естествен път, преминавайки от ръка на ръка на едни много ниски цени. И хората, които ги получиха и не можеха да съберат необходимия обем, за да кандидатстват пряко за покупката, се принудиха да ги продават не на истинската цена, а за толкова, колкото им дадат.
Каквото и да приказваме, това беше и е една голяма несправедливост. Знаете какви са сега цените - 0,14 лв. И то при едни полузаконни, полунелегални условия, при които всички субекти на този оборот се притесняват. Всеки очаква да бъде санкциониран по някакъв начин - и продавачът, и посредникът, и инвеститорът, който сключва сделката и с много големи усилия успява да убеди приватизиращия орган да включи в договора и клауза, че може да използва и тези инструменти, понеже така е по-изгодно, разбира се. И за да се включат тези клаузи, какви ли не неща се правят и под маса, и над маса! И какво, ние да се правим сега че не знаем тези неща? И да казваме да си продължава така тази практика?
И аз не мога да разбера логиката, че с тези промени ще се сведе до нула цената, господин Чукаров, може би не съм разбрал точно. Аз мисля, че ще стане точно обратното - създаването на възможност този инструмент да добие смисъл, да се създадат условия той да бъде използван, за да се направят реални неща, естествено ще му скочи цената. Цената като тенденция ще се вдигне. А за този вид пазар има една желязна логика - когато цената върви нагоре, всички са доволни. Няма друг пазар, който да има такава обща логика за всички субекти на пазара - от първия продавач през посредника, инвеститора и в крайна сметка държавата. И, разбира се, покрай тези субекти и редица други субекти, които даже не се влагат в сметките. Христоматийният пример, който се дава в такива случаи, са собствениците на кафенета по Уолт стрийт, където доволните брокери си пият уискито с лед. И се оказва, че и тези паралелни блага не са за подценяване.
Искам да кажа още две думи за субектите, за добрите и лошите субекти на този пазар. Аз съм учуден, четири години вече, когато се говори за пазарни отношения, веднага става някой и започва да говори за едните като за добри, пък за другите като за лоши, в зависимост от това кой как разбира "нашите хора" на пазара. Добрите хора са първоначалните собственици на записите, лошите хора - спекулантите, които ги акумулират, а пък най-лошите хора са посредниците, през които минават. Аз съм смаян от тази логика. И докато ние не излезем от тази логика и то най-напред ние, които правим законите, значи не сме мръднали на сантиметър от социалистическото мислене. Няма лоши и добри субекти на пазара, както няма лоши и добри икономически категории и понятия.
Пак казвам, не знам за другите пазари как е, сигурно за потребителските стоки е различно, за битовата техника е различно, но за капиталовия пазар понятието посредник е необходимо, без него просто не може, не става, без посредника сделките са и много по-некачествени, и много по-рискови, и много по-опасни. Аз твърдя, че няма друг вид дейност в България, която да е толкова контролирана със закони и с институции, друга дейност, която да е по-прозрачна от дейността на тези хора. И е срамота непрекъснато да говорим за тези лоши момчета, които са злото на пазара и на държавата.
Лошото е друго - че правейки закони със страха да не би някой да спечели повече, пък друг да загуби, недавайки възможност по законен начин да се движат нещата в икономиката, ние принуждаваме обективните неща, които никой не може да ги спре, да намират криви пътечки, ручейчета и поточета и да се правят по полулегален начин. Ето това е лошото. И тогава става "Болен здрав носи". Ние, които сме истинските виновници, хвърляме вината на други. Затова аз смятам, че тези корекции са правилни, в добра посока са и те ще свършат работа.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На кого?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ще свършат работа на държавата, на икономиката, на пазара. Аз не говоря за кого. Ако тръгнем да говорим за кого, ще стигнем много далече.
Смятам, че господин Калчо Чукаров е много прав, когато повдигна въпроса за земеделските бонове. Не знам защо са пропуснати. Разбира се, в разговор с господин Лучников той ме убеди, че те се приравняват и най-вероятно в крайния текст ще бъдат допълнени. Защото наистина не е логично. Господин Лучников сигурно ще остане в историята като рицаря на реституцията или поне трубадура на реституцията. Но в селата знаете какво се приказва: по градовете се оправиха, върнаха си земите, за селото пак никой не мисли. Ако оставим поименните земеделски бонове да не бъдат включени в този закон, няма да бъде справедливо. Аз и досега не мога да разбера защо когато имаш пет фабрики, получаваш и петте, а когато имаш 500 дка в Добруджа, получаваш 200, но така сме го решили, да не спорим сега за това. Но земеделските бонове трябва да бъдат включени тук, няма причина да не бъдат включени. И аз се надявам, че те ще бъдат включени. Още повече, че господин Николов отиде още по-далеч в своите разсъждения - да бъде дадена възможност и инвестиционните бонове да разширят полето на своето реализиране. Господин Николов нахвърли доста амбициозни идеи, обобщавайки ги с един израз: всичко това е възможно, имайки предвид и възможността да бъдат прехвърлени тези инструменти. Обаче не е така. Защото точно инвестиционните бонове имат доста по-ниска степен на прехвърляемост. И ако ние искаме действително да се реализира това нещо, трябва да направим и някои изменения в Закона за приватизацията.
Надявам се, че между първо и второ четене този закон ще бъде допълнен и направен по-справедлив, заради което и ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни):  Продължаваме заседанието, но ще изчакаме да влязат още малко народни представители.
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Излизайки на трибуната, ще си позволя една лека закачка с колегата Янаки Стоилов. Той каза, че социалдемокрацията е доста нафталирана. Но аз ще се опитам да пледирам пред вас от ценностната система на социалдемокрацията, която, по моя гледна точка, направи днешна Европа такава, каквато е - просперираща, с много развити производствени сили и с добра стандартна позиция по отношение на жизнения уровен на народите.
Аз ще се огранича да се изкажа само върху § 2 от проекта, който е внесъл господин Лучников. Започвам с това, че това е в корелация с разбирането им за едно справедливо разпределение на обществения продукт. Но, господин Лучников, аз ще направя още една крачка в това справедливо разпределение, като се обръщам персонално и към Вас да разсъдите върху ония доводи, които ще изложа, и ако откриете в тях нещо рационално и прогресивно, да ги съобразите впоследствие в развитието на законопроекта ви.
Няма спор, че трябва да бъдат компенсирани всички ония хора, които по един незаслужен път бяха лишени от определени имуществени права. Няма спор, а аз това пледирах още 1990 г. във Великото Народно събрание, че не трябваше да извършваме физическа реституция, а трябваше да се направи реституция с ценни книжа, които да им дадат право да участват в разпределението на приватизиращата се обществена собственост. Но в този процес, господин Лучников, аз искам да задам риторичния въпрос: ние останалите, които също изграждахме, макар че имам някакви претенции, че имам отношение към тази група хора, които имат право на обезщетение, ние, останалите, които изграждахме производствените сили в този период от време на централно разпределение на капиталните вложения чрез ограничаване на личните ни доходи, и днес, за да има такива структури, каквито са БТК, за които говори господин Николов, за да има "Булгартабак" с неговите производствени мощности, ДЗИ и ред други, да не говоря, всички ние имаме някакво участие в тяхното изграждане. Ние бяхме ощетявани за това, че от нашите лични доходи бяха отнемани, за да се направят тия централизирани капиталовложения.
В същото време тия хора, които участваха в този процес, днес също са ощетени. Имам предвид поколението на пенсионерите, към което може би вече отивам и аз. Защото от това, че не бяха формирани централизирани пенсионни фондове навремето, днес фондовете са твърде слаби и пенсиите, които получава нашата част от това поколение, са незначителни, за да покрият личните им потребности. Заедно с това, има известен срив с въвеждането на системата за медицинско осигуряване, по отношение на нейните възможности да изпълни на онова ниво медицинските манипулации, бих казал, прегледи и други обслужвания, които са потребни в интелектуалното развитие на българския гражданин.
Защо? Липсват пак парични средства. Но ние знаем, че в развитите държави, за които започнах в началото да говоря, тия фондове са много богати. Включително те имат право и участват в основни стопански структури, откъдето черпят дивиденти. И тия дивиденти им позволяват да регулират процесите на инфлация, която се получава в развитие на обществото, да компенсират разликите от инфлаиращите цени за пенсии, към допълнителни такива осигуровки в здравеопазването и т.н..
Затова, след като изказах всички тия думи, аз се обръщам към Вас, господин Лучников: не е ли редно ние като държава да помислим, и макар прекрачвайки прага на свободната конкуренция, да създадем едно монополно положение? Да дадем право на Националноосигурителния институт и на здравното медицинско осигуряване да изкупят при едни справедливо регулирани от държавата цени, неощетяващи собствениците на тия ценни книжа, книжата им и да участват в закупуването на части от тия крупни публични стопански субекти, за които говори господин Николов, и компенсирайки от дивидентите, които ще получават, защото не е тайна, че БТК е една златна кокошка. Тя годишно дава много големи печалби, които, ако отидат в пенсионния фонд, ще се наберат допълнителни средства, за да могат да се вдигнат и минимални средни заплати, за да има един поносим стандарт на живот за нашите пенсионери. Ще могат да се заделят средства да отидат в осигурителния медицински фонд, за да се подобри медицинското обслужване на гражданите. Да не се получава така, че днес, в ХХI век, в общината, в която аз съм избран за народен представител, една жена се изражда на газена лампа, защото няма пари в Окръжната болница на Пловдив да се подсигурят всички ония ресурси за нормалното действие на тая болница. Затова се обръщам към Вас, господин Лучников.
Ние сме задължени като социалдемократи, говоря и не се срамувам, тоя път държавата да бъде такава, каквато трябва да бъде - да бъде една съпричастна, регулативна държава и да създаде възможност хем да обезщетим несправедливо обезщетените собственици на одържавени имоти, но и да дадем право на тия основни социални фондове да изкупят тази част от публичното достижение в производствените сили, за да могат да наберат допълнителни парични средства за своето функциониране. И така ще бъдат осигурени и хората, които нямат одържавени имоти, но с одържавяване на личните им заплати, част от тях по време на техния трудов стаж, са допринесли да съществуват тези стопански обекти. Ето, това значи справедлива държава.
Затова аз пледирам, че като социалдемократ, като човек социалист, радеещ за справедливост, бих желал да се вслушате в моето предложение. Така ще бъдат нормално защитени интересите и на двете групи от обществото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика - господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Нешев, аз съм доволен, че Вие направихте едно положително предложение, което, ако го направите по съответния писмен ред, ние в комисията ще го разгледаме внимателно и ако има наистина възможност да стане тази работа, аз с удоволствие бих Ви подкрепил.
Трябва ли да разбирам, че Вие препоръчвате да се гласува законопроектът, внесен от мен, на първо четене и след това ние пък ще разгледаме Вашите предложения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Лучников, благодаря Ви за тези думи, които чух. Аз ще подкрепя, а надявам се и други мои колеги ще подкрепят законопроекта. Искам да Ви уверя, че ще дойда, няма да чувствам високомерието и ще се консултирам с Вас как да направя предложението си, защото смятам, че ще получа и добра консултация. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако у мен, а и не само у мен, а у редица народни представители има резерва във връзка с повечето от предложенията, които съдържа законопроектът за изменение на Закона за обезщетяване на собственици, то тя е свързана с общата философия, която се наложи в България и на базата на която се провежда реституционният процес. Много е говорено в парламента през тези 10 - 11 години, няма да ви губя времето, но не мога да си позволя да не обърна внимание, че страни, които са далеч пред нас в осъществяване на всички реформи, които са всъщност съдържанието на прехода, гарантиращо трансформацията на системата, страни, в които процесите на ерозия на старата система, на политическото осмисляне на тези процеси вървяха с десетилетия преди нас, отидоха към философия и модели на реституция, които в много по-голяма степен и много по-ефективно работиха за прехода, за постигане на по-висока ефективност на реформите и в частност за постигане на по-голяма ефективност при трансформирането на собствеността. Достатъчно е да се посочат две страни отличнички в това отношение - едната е Полша, а другата е Унгария. Не са нужни повече приказки и никакво политизиране и идеологизиране.
Тук идваха министри от европейски страни, като личности известни и уважавани, автори на програми за прехода, за трансформацията, и съветваха България и народното представителство още в началото на прехода за по-други модели на реституция. Казвам това, защото в това отношение е заложена една от многото причини преходът у нас да бъде сбъркан.
Има неща, които са приемливи в законопроекта на господин Лучников и аз ги подкрепям. Но има неща, които ме карат като цяло да се въздържам, тъй като доброто ще мине наред с онова, което за мен е неприемливо. Те са свързани с една поредица от промени, господин Лучников, които бяха направени в Закона за приватизация и много Ваши колеги от Икономическата комисия, а и не само от Икономическата комисия, споделяха нашето разбиране, че законът като база на процеса на приватизация води до влошаване на този процес, до замърсяването му. Неслучайно Икономическата комисия на моменти имаше решения, които бяха против исканията на вносителя - Министерският съвет, за такива промени.
Ако не беше влошен режимът на чл. 25 и наистина персоналът на дадено предприятие, особено след като се огледа и види, че тези, които стоят начело, или този, който стои начело, са непочтени, неможещи хора и държавата ги смени, оня механизъм, който беше изработен с подкрепата и на опозицията в есента на 1995 г., наистина, ако действаше и сега, аз бих приел, че си струва да се помогне за по-бързо изчистване на останалите задължения. Но всичко онова, което стана с РМД-тата през тези две - три години, оценките, които еднозначно им дава обществеността и външните наблюдатели, и външните инвеститори в своите ежегодни доклади, имам предвид докладите и оценките на БИБА, аз, както много от колегите в различни парламентарни групи, не мога да приема сега и този текст - да изчистят това, което остава като техни задължения, с използване на компенсаторни записи, независимо от начина, който е договорен за разплащане. Това важи, разбира се, и за приватизационни сделки извън практиката на РМД-тата. Тук даже не е казано дали това ще важи и за предприятията, които са приватизирани по специалния списък, където се предвижда кешово плащане, плащане само в пари. Би трябвало да има едно уточнение. Текстът сега отговор не дава.
И втори един въпрос искам съвсем накратко да засегна. Ако наистина се търси по-голяма справедливост в решаването на натрупаните въпроси в тази област, Народното събрание този път не трябва да обръща гръб на предлаганото решение за случаите, при които хората бяха лишени от жилища, неразполагайки с никакво друго жилище, без да има умисъл, без да има някакви далавери, което е доказано в преобладаващия брой от случаите и които, общо взето, са в социалните групи, които не разполагат с ресурс, за да излязат и пазарно да се сдобият с жилища. Аз не виждам икономически, социални и каквито и да е други причини да не се отиде към изчистване на този въпрос.
И отказът на това събрание да реши този болен въпрос показва, че наистина в целия процес на реституция, освен икономическите и социалните съображения, като че ли превалиращо значение имат политическите, което не трябва да присъства.
Ето тези неща ме карат, подкрепяйки някои от предлаганите решения, като цяло да се въздържам. Ще зависи в какво ще се изрази работата на комисията между първо и второ четене, накъде ще наклонят нещата, тогава такива като мен ще определят и своето отношение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои да гласуваме законопроектите.
Ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 054-01-34, внесен от Велко Вълканов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 46, против 102, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 054-01-66, внесен от Лъчезар Тошев.
Гласували 157 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 85.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 054-01-103, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 144 народни представители: за 18, против 73, въздържали се 53.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти № 154-01-11, внесен от Светослав Лучников.
Гласували 164 народни представители: за 105, против 26, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо гласуване.



Втора точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАРОДНА ЛИБИЙСКА АРАБСКА ДЖАМАХИРИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Христов, заповядайте да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, представям на вашето внимание становище по законопроект № 002-02-065 от 18 декември 2000 г.
Становището е за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието, проведено на 17 януари 2001 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 ноември 1999 г. в София. Този договор урежда понятия като инвестиции и техните форми, приходи, инвеститор, територия и други подобни.
Едновременно с това са точно регламентирани отношенията между двете страни по повод инвестициите, направени от тях в другата страна.
Ратифицирането на този договор ще допринесе за поставянето на равноправна основа изграждането и развитието на отношенията на сътрудничество и партньорство между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия.
Договорът има за цел да създаде институционална рамка за развитието на инвестиционната дейност на територията на двете страни, да засили интереса на либийските инвеститори към нашата страна и да гарантира интересите на българските инвеститори на либийска територия.

В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
17 януари 2001 г.
Председател на Комисията по икономическа политика Никола Николов."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Тодоров, ако обичате да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно
законопроект № 002-02-65 за ратифициране на Договора
между Република България и Великата социалистическа
народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърча-
ване и защита на инвестициите, внесен от Министерския
съвет на 18 декември 2000 г.

На свое заседание от 18 януари 2001 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 ноември 1999 г. в София.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Христов, заповядайте да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като няма съществени различия по законопроекта, предлагам да се гласува и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христов законът да бъде гледан днес и на второ гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора между Република България и
Великата социалистическа народна Либийска арабска
Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 19 ноември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен, така както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Господин Такоров, заповядайте да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по опазване на околната среда и водите
относно законопроект за ратифициране на Споразумението
за сътрудничество в областта на околната среда между
правителството на Република България и правителството
на Китайската народна република № 002-02-66, внесен
от Министерския съвет на 18 декември 2000 г.

На свое редовно заседание на 18 януари 2001 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, и господин Нено Димов - заместник-министър на околната среда и водите.
Предложеното споразумение отразява готовността на Република България и Китайската народна република за сътрудничество в областта на околната среда и представлява важен фактор за по-нататъшното развитие на приятелските взаимоотношения.
С ратифицирането на това споразумение ще се създадат необходимите предпоставки и ще се регламентират възможностите за развитие на съвместни дейности - програми, планове и проекти в областта на околната среда; ще се задълбочи двустранното сътрудничество в сферата на научните изследвания, обмяната на информация, екологичното обучение, както и за развитието и трансфера на природосъобразни технологии.
Ето защо комисията предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република.
Становището на комисията е прието единодушно с 8 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика. Има думата господин Иван Тодоров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, на свое заседание на 18 януари 2001 г. Комисията по външна и интеграционна политика излезе със следното:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република

Комисията разгледа проекта за закон за ратифициране на Споразумението и прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, подписано на 28 юни 2000 г. в София.
Становището бе прието с консенсус от комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Моля, гласувайте на първо гласуване проекта на закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Предлагам тази ратификация да я приемем и на второ четене, тъй като в нея няма почти нищо съществено, което да обвързва двете страни финансово. Това е преди всичко една ратификация за сътрудничество между министерствата на околната среда на Китайската народна република и Република България, така че няма въобще нищо да попречи да го гласуваме и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да се гледа и на второ четене.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Такоров има думата да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Заглавието е:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, подписано на 28 юни 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Четвърта точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОНГОЛИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Христов, Вие ли пак ще докладвате? Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, на вашето внимание е:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-067 от 18 декември 2000 г.
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 януари 2001 г., с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 6 юни 2000 г. в София.
Наред с основните понятия и отношения, които урежда, този договор би спомогнал за изграждането на добър инвестиционен климат между двете подписващи го страни. Влизането в сила на договора е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и монголски инвеститори на територията на двете страни и предпоставка за активизиране на деловите контакти и засилване на доверието в сферата на инвестициите.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е предпоставка за възстановяване на българското присъствие в азиатския регион и за създаване на възможно най-благоприятни условия за интензивни стопански връзки.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

17 януари 2001 г. Председател на Комисията по
икономическата политика: (п) Н. Николов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Тодоров, пак ще Ви помоля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика по проекта за Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2000 г.

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 6 юни 2000 г. в София.
Становището на комисията бе прието с консенсус на 18 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Христов има думата за процедура.


ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има ли противно становище? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христов законопроектът да бъде гледан и на второ гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Христов, имате думата да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

"З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и правителството на Монголия
за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 6 юни 2000 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.



Пета точка от програмата ни е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 9 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Христов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е становище по законопроект № 002-02-68 от 19 декември 2000 г. за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.
"На заседанието, проведено на 17 януари 2001 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 15 ноември във Варшава.
Този Допълнителен протокол представлява неразделна част от Централноевропейското споразумение за свободна търговия и изменя Протокол № 7 на ЦЕФТА.
Протокол № 7 на ЦЕФТА се отнася до дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество и включва правилата и критериите за определяне на правилата за произход на стоките, чието прилагане е задължително за всички страни, участващи в системата на паневропейската кумулация.
Промените в Протокол № 7 съгласно Допълнителен протокол № 9 включват:
- промени в дефиницията на понятието "добавена стойност";
- преработен текст на чл. 7 относно недостатъчните преработки или обработки, с които се улеснява прилагането му от митниците;
- създаване на нова разпоредба "Счетоводно разделяне";
- преработен текст на чл. 30 "Стойности, изразени в евро";
- изменения в списъка на обработки и преработки, които придават произход.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
17 януари 2001 г.
Председател на Комисията по
икономическата политика: (п)
(Никола Николов)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Тодоров, ще Ви помоля да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
по законопроект № 002-02-68 от 19 декември 2000 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към
Централноевропейското споразумение за свободна
търговия, внесен от Министерския съвет на
18 декември 2000 г.

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 15 ноември 2000 г. във Варшава."
И това становище на Комисията по външна и интеграционна политика е прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура имате думата, господин Христов.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, моля законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Противно становище няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Валентин Христов.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Христов, имате думата да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

"З А К О Н
за ратифициране на Допълнителен протокол № 9 към
Централноевропейското споразумение за свободна
търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 9 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 15 ноември 2000 г. във Варшава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка шеста от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 3/2000 НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ - БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМИТЕ НА ОБЩНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ОБУЧЕНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Има думата госпожа Величкова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ВЕЛИЧКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Решение № 3/2000
на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за
приемане на реда и условията за участието на Република
България в програмите на Общността в областта на
обучението и образованието, внесено от Министерския съвет

На свое заседание от 24 януари 2001 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 002-02-69 за ратифициране на Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието, внесен от Министерския съвет. В изпълнение на Решение № 535 на Министерския съвет от 2000 г. и при условията за последваща ратификация на 2 август 2000 г. в Брюксел бе прието Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието.
С приемането на това решение нашата страна получи пълен достъп до програмите на Общността в областта на образованието - "Сократ" и "Леонардо да Винчи 2".
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя законопроекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Заповядайте да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Колеги, както виждате, и тук не може без становището на Комисията по външна и интеграционна политика, затова ще ви запозная с него.
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Решение № 3/2000
на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за
приемане на реда и условията за участието на Република
България в програмите на Общността в областта на
обучението и образованието, внесен от Министерския съвет
на 22 декември 2000 г.

Комисията по външна и интеграционна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието, подписано на 2 август 2000 г. в Брюксел.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания и становища. Не виждам желаещи.
Преминаваме към първо четене на Закона за ратифициране на Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието.
Моля, гласувайте!
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради обстоятелството, че нямаше никакви направени предложения за изменения и допълнения или изказвания в обратна посока на предложения законопроект, предлагам да преминем към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно становище явно няма.
Желаещи за изказване на второ четене не виждам.
Който е съгласен да преминем към второ четене на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата госпожа Станка Величкова да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Уважаеми господин председателю, колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Решение № 3/2000 на Съвета за
асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда
и условията за участието на Република България в
програмите на Общността в областта на обучението и
образованието

Член единствен. Ратифицира Решение № 3/2000 на Съвета за асоцииране Европейски съюз - България за приемане на реда и условията за участието на Република България в програмите на Общността в областта на обучението и образованието, подписано на 2 август 2000 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за изказване.
Гласувайте, господа!
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата, седма точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕАСТ, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на две комисии - на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Да докладва становището на Комисията по икономическата политика има думата господин Валентин Христов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-70 от 28 декември 2000 г.
за ратифициране на изменение на Споразумението между
страните - членки на ЕАСТ, и Република България,
внесен от Министерски съвет

На заседанието, проведено на 17 януари 2001 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
Измененията в споразумението касаят изрази, като: "разменни единици" и "добавена стойност"; регламентират недостатъчните обработки или преработки, счетоводно разделяне и стойностите, изразени в евро.
На петото заседание на 20 септември 2000 г. е прието изменение на Приложение № 2 по отношение на риба и други морски продукти. Съгласно това Лихтенщайн и Швейцария премахват техните мита за сладководна риба с произход от България и България премахва митата си за сладководна риба с произход от Лихтенщайн и Швейцария.


В това отношение данните от търговската статистика за периода 1992 - 1999 г. сочат, че има осъществен износ на риба от България за Швейцария само през 1992 г. (в размер на 0,2 т) и 1999 г. (0,9 т), като през същия период няма регистриран внос в България на такава риба с произход от Швейцария и Лихтенщайн.
По същество това ще способства за разширяване на достъпа на риба с произход от България до пазара на риба на ЕАСТ.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
17 януари 2001 г.
Председател на Комисията по икономическата политика - Никола Николов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще прочете народният представител Иван Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
по проект за Закон за ратифициране на изменение
на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ,
и Република България, внесено от Министерския съвет
на 28 декември 2000 г.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон одобреното от Смесения комитет България - ЕАСТ изменение на Приложение II по отношение на риба и други морски продукти към Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева.
Становището е прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Иван Тодоров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроект за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Валентин Христов.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Моля споразумението да бъде подложено на гласуване за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Христов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение.
Преминаваме към второ четене.
Господин Христов, ще Ви помоля да прочетете законопроекта, който също има един-единствен текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
"ЗАКОН
за ратифициране на изменението на Споразумението
между страните - членки на ЕАСТ, и Република България

Член единствен. Ратифицира одобреното от Смесения комитет България - ЕАСТ изменение на Приложение II по отношение на риба и други морски продукти към Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания народни представители? Не виждам вдигнати ръце.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за ратифициране на изменение на Споразумението между страните - членки на ЕАСТ, и Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към осма точка от седмичната програма на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ЛИЦАТА, УЧАСТВАЩИ В ПРОЦЕДУРИТЕ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, И НА ШЕСТИ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Господин Сунгарски, предполагам, че Вие ще докладвате становището на комисията, която Вие ръководите - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, господин Сунгарски.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа № 102-02-2, внесен от Министерския съвет

На 31 януари 2001 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроектт за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа № 102-02-2, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 10 народни представители, членове на комисията.
Законопроектът беше представен от експерт на Министерството на външните работи госпожа Стела Трифонова.
Законопроектът предвижда споразумението да бъде ратифицирано с декларация съгласно чл. 4, ал. 2 (б) за неприлагане на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 (а) по отношение на български граждани.
Ратифицирането от Република България на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа е обусловено от реформата на контролния механизъм на Европейската конвенция по правата на човека, при която на мястото на действалите по-рано Европейска комисия и Европейски съд по правата на човека бе създаден единен постоянно действащ орган - Европейски съд по правата на човека. Именно тази реформа на контролния механизъм на Европейската конвенция по правата на човека налага изработването в рамките на съвета на Европа на нови международноправни документи - Европейско споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
Като взе предвид, че като страна по Европейската конвенция по правата на човека Република България е поела задължението да съдейства на работата и да създава условия за нормално функциониране на контролния механизъм на конвенцията, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите единодушно подкрепи законопроект № 102-02-2, внесен от Министерския съвет, и предлага на народното представителство да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Иван Тодоров да запознае народните представители със становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Трудно е за Комисията по външна и интеграционна политика да има друго, различно становище след чутото становище на Комисията по правата на човека. Аз ще ви запозная с него:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно законопроект за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2001 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека от 5 март 1996 г., подписано на 3 юли 2000 г. в Страсбург, със следната декларация съгласно чл. 4, ал. 2 (б): "Република България декларира, че разпоредбите на чл. 4, ал. 2 (а) няма да се прилагат по отношение на нейните граждани.
2. Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 5 март 1996 г. е подписан на 3 юли 2000 г. в Страсбург.
Становището бе прието с консенсус на 18 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Предполагам, че поне по тази точка ще има разисквания. Все пак се прави нещо за първи път тук - с един закон да се ратифицират два международни договора. Имаме и декларация по чл. 4, ал. 2.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? - Няма.
След като няма желаещи, поставям на гласуване законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Сунгарски, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Предвид подкрепата, която получи законопроектът на първо четене и неговата безспорна необходимост като ратификация от страна на българския парламент правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене в настоящото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител господин Сунгарски.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Сунгарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека, и на Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа

Чл. 1. Ратифицира Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека от 5 март 1996 г., подписано на 3 юли 2000 г. в Страсбург, със следната декларация съгласно чл. 4, ал. 2 (б):
Република България декларира, че разпоредбите на чл. 4, ал. 2, буква "а" няма да се прилагат по отношение на нейните граждани.
Чл. 2. Ратифицира Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 5 март 1996 г., подписан на 3 юли 2000 г. в Страсбург.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господа народни представители, ще ви отнема само минута - минута и половина. Досега практиката и на това Народно събрание, пък и на предните народни събрания - при ратификациите със закон ратифицираме един международен договор или конвенция. Конвенцията е също международен договор. Това направихме досега днес с пет-шест международни договора - с Монголия, с Китай и т.н. Ратифицирахме и конвенции. Сега ни се предлага, не съм против това, само искам да отбележа, че с един закон за ратификация всъщност ратифицираме два международни договора. Първото е споразумението във връзка с Европейския съд и второто - със същия закон, втори договор, ратифицираме Шестия протокол. Това не е практика на съда. Мисля, че и юридически не е прецизно. Нормално е с един закон за ратификация да се ратифицира един международен договор, който междупрочем става част от вътрешното законодателство и има по-висша юридическа сила от тези закони, които ние приемаме, включително и Кодекса на труда, който ще започнем след минути. Защо е направено това, не знам. Можеше с два закона, както сме го правили и досега.
Второ. Ние ратифицираме Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд - това е Страсбург. Знаете колко граждани, като загубят делата и т.н., казват: е, ще отида в Страсбург, ще търся справедливост. Включително тук преди седмица, според мен неправилно, категорично неправилно, парламентът трябваше да се занимае с въпроса с нашите кандидатури за съдии в Европейския съд. Правителството игнорира парламента и без становището на парламента, въпреки препоръката, изпрати трите кандидатури. Но питам, защото това са процедури, тоест засягат всеки един български гражданин, нека международниците да ми обяснят: защо ние подписваме това европейско споразумение с декларация по чл. 4, ал. 2? Обърнете внимание на това, което е пред вас - чл. 4, ал. 2, буква "а", казва, че лицата, които участват в процедурата, не се подлагат на преследване или задържане, или на каквито и да е други ограничения на тяхната лична свобода в страните, през които те преминават транзит, или в страните, където протичат съдебните процедури относно делата им - осъждания, неосъждания, предшестващи началото на пътуването. Ако поне е така, както сте го дали, че ние правим декларация, че чл. 4, ал. 2, буква "а" не се отнася за нас, това означава, че когато българският гражданин, примерно, тръгне за Страсбург, може да бъде арестуван в Румъния, Белгия или някъде по пътя. Защо? Какъв е интересът на България, ако може, обяснете ми специалистите, които сте работили тук, какъв е интересът на България да не ратифицираме де факто чл. 4, ал. 2, буква "а" от Конвенцията? Мисля, че на тези въпроси все пак трябва да се отговори, а не да минава формално една ратификация, която засяга не само нас, а засяга всеки един български гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона, чл. 1 и 2 и параграф единствен, така както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ гласуване.

Девета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Процедурното ми предложение е на основание чл. 41. Отначало помислих да поискам прекратяване на заседанието, но, уважаеми господин председател, нека да преминем към т. 10 от дневния ред, тъй като и тя е ратификация и да приключим днешното заседание дотам. Защото е несериозно наистина в залата да са 25 човека и да преминаваме към поправките на Кодекса на труда.
Процедурното ми предложение е да преминем към разглеждането на т. 10 и след това да прекратим днешното заседание. Благодаря ви.
Установи се, че няма становище на водещата комисия, така че предлагам на основание чл. 41, ал. 2, т. 1 да прекратим заседанието дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за прекратяване на заседанието.
Гласували 119 народни представители: за 54, против 57, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Славов има думата за прегласуване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прегласуваме направеното предложение от господин Румен Такоров, защото действително работата по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда изисква в пленарната зала да има достатъчно брой народни представители, които да имат възможност и да защитят своите предложения, и да изкажат своите мнения, и накрая да гласуват.
И друг път в нашата практика е имало случаи, в които сме прекратявали редовното заседание на Народното събрание двадесет минути преди 14 часа именно и с цел да гарантираме една нормална работа по такъв важен законопроект.
Надявам се по време на прегласуването ще демонстрираме необходимата воля Кодексът на труда да продължи в по-пълна зала приемането си на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Славов, няма да поставя на прегласуване. Очевидно в малкото време, което остава, и малкият брой депутати, които са останали в залата, няма да свършим добра работа.
Ползвам се от правото на водещ да преценя, че наистина кворумът е недостатъчен, поради което правя съобщенията за заседания на комисии:

Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 8 февруари, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 8 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 8 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,38 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Любен Корнезов

Секретари:
       Васил Клявков

     Калчо Чукаров