Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-02-21

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов 
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов. Заповядайте!
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не е открито заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внимавайте какво става и се ориентирайте правилно. (Оживление.)
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии като оспорвам следните разпоредби:
Първо, разпоредбата на чл. 9.
Член 9 регламентира правната възможност за обжалване или протест на отказа, съответно на решението на Софийския градски съд, постановено по искане за регистрация на политическа партия, като се предвижда, че жалбата или протестът се подават пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение.
Тази разпоредба представлява изключение от принципното разрешение на чл. 119, ал. 1 от Конституцията за триинстанционното съдебно производство. Действително в своята практика Конституционният съд е имал възможност да посочи, че са възможни изключения от принципното и преобладаващо разрешение за триинституционалността на съдебното производство, установено от Конституцията на Република България. В тази насока меродавни за установяване на изключението могат да бъдат процесуални ценности като бързина на правораздаването, процесуална дисциплина или процесуална икономия.
С оглед на изложеното, обаче, приетото разрешение в чл. 9 от Закона за политически партии не е убедително. Република България е с установена демократична политическа система и затова смятам, че прокламирането на бързина или процесуална икономия в защита на осъществяването на основно право на личността, каквото е правото й на сдружаване, не е необходимо.
В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 9 от Закона за политическите партии и да предвидят правната възможност за подаване на жалба и протест да се извършва по общия ред, установен в Гражданския процесуален кодекс, тоест да бъде дадена възможност на политическите партии да обжалват решението на Софийския градски съд и пред Апелативния съд, преди да могат да го обжалват пред Върховния касационен съд.
Второ, разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4.
Законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 възможност за прекратяване на политическа партия чрез разпускането й с решение на Софийския градски съд в случаите, изброени в ал. 2. Условията, определени в т. 1, 2 и 3 на ал. 2, са условия, които съответстват на разпоредбите на Конституцията. Условието по т. 4 на ал. 2 обаче, при което може да се прекрати една политическа партия и когато не се регистрира за участие в два последователни парламентарни избора, е условие, което не е изцяло в съответствие с конституционно прокламирания в чл. 11, ал. 1 принцип на политическия плурализъм. Този принцип е гаранция срещу монопола на политическа власт от една или няколко партии и предполага установяване на законова равнопоставеност на условията за дейност на политическите партии.
Действително основната цел на политическите партии е да реализират политическата воля на своите членове чрез участие в упражняването на държавната власт, но не може да се пренебрегне и обстоятелството, че политическата воля на гражданите не се реализира само и единствено чрез участие в парламентарни избори. Политическите партии могат да издигат кандидати за президент и вицепрезидент, но също така и кандидати за общински съветници и кметове. Следователно, регистрацията за участие само в парламентарни избори не е единствената форма на проява на дейността на една политическа партия, поради което поставянето на такова условие за разпускането й със съдебно решение представлява законово ограничение, несъответно на установените в Конституцията право на свободно сдружаване и принцип на политическия плурализъм.
Ако идеята на законодателя е да бъде поставена своеобразна бариера пред така наречените партии-фантоми, то това би могло да се постигне, ако се предвиди разпускането на политически партии в случай, че те в един определен, разумен период от време, изобщо не са се регистрирали за участие в избори на централно и местно ниво.
В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4, като смятам, че в нея точно следва да се определи периодът от време, след изтичането на който политическата партия може да бъде разпусната, ако не е регистрирана за участие в избори на централни и местни органи на власт.
Трето, разпоредбата на чл. 22, ал. 1.
Тази разпоредба установява забрана за получаване на "анонимни дарения", чиято обща сума е в размер по-голям от 25 на сто от годишната държавна субсидия на съответната политическа партия. Терминът "анонимно дарение" е непознат в нашето законодателство. Според чл. 225 от Закона за задълженията и договорите с договора за дарение един субект - дарител отстъпва безвъзмездно нещо на друг субект - надарен, който трябва да го приеме, тоест дарението е двустранна сделка, договор. В този смисъл дарителят никога не може да бъде анонимен. Той трябва да бъде известен поне на надарения.
От друга страна, чл. 226, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно този текст дарението може да бъде нищожно, когато то или мотивът, поради който е направено, са противни на закона или добрите нрави, а също така, когато условията или тежестта, ако има такива в договора, са невъзможни.
Най-накрая, така формулирана, разпоредбата оставя впечатление, че политическите партии могат да бъдат дарявани със средства, чийто произход е неустановим - нещо, което законодателят едва ли е целял. Още повече, че компетентните органи винаги могат да изискват от ръководството на политическата партия данни за произхода на всяко едно дарение. Дори и на това, по което дарителят е поставил изричното условие името му да не бъде публично оповестявано.

Ето защо смятам, че тази норма съдържа неточна правна формулировка, което би създало предпоставки за противоречивото й тълкуване и прилагане.
В съответствие с тези доводи си позволявам да предложа на народните представители да преразгледат разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за политическите партии, като от нея отпадне думата "анонимно".
Разпоредбата на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Разпоредбата предвижда, че в тримесечен срок от влизането на закона в сила политическите партии, регистрирани в Софийски градски съд, които не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание или не са получили над 1 на сто на последните парламентарни избори, следва да представят в съда документите по чл. 7 от този закон. В случай, че документите не бъдат представени в посочения срок, партията се заличава служебно от регистъра на политическите партии.
Употребеният израз "не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание" допуска нееднозначното му тълкуване както от партиите, адресати на разпоредбата, така и от други органи, които в изпълнение на правомощията си ще трябва да го прилагат. Например, Централната избирателна комисия - при проверка на документите за регистрация на партия, която издига кандидати за участие в съответните избори.
Това налага необходимостта от уточняване на неговото позитивно съдържание - какво означава партия, представена в Тридесет и осмо Народно събрание. Например, партия, която самостоятелно или в коалиция е имала поне един народен представител през целия или през част от мандата на това събрание, или представянето се отнася само до тези политически партии, които при конституирането на Народното събрание са формирали парламентарна група.
Няма ясен отговор дали това се отнася и за партиите, чиито парламентарни групи, формирани в началото на Народното събрание, са преустановили своето съществуване в парламента по различни причини и т.н., и т.н.
Възможност за противоречиво прилагане на § 1 създава и изискването за представяне на документите по чл. 7. Тази разпоредба на чл. 7 от Закона за политическите партии регламентира изисквания към новоучредяваща се партия, поради което е напълно оправдано искането при нейното регистриране да се представи списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове учредители. Адресат на изискването по § 1 обаче са вече съществуващи партии, чието юридическо лице вече е възникнало. Тоест тя е учредена и регистрирана при действието на последния Закон за политическите партии, който изисква не по-малко от 50, а не 500, както сега, учредители.
Така че разпоредбата на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби задължава вече регистрирани, съгласно законите на страната партии, на практика да се регистрират отново. Това поставя в законова неравнопоставеност тези партии в сравнение с политическите партии, представени в Тридесет и осмото Народно събрание или с партиите, получили над 1 на сто на последните парламентарни избори и то в един доста кратък срок преди предстоящите парламентарни избори. Още повече че разпоредбата на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона установява изключително тежка санкция за политическите партии, които не изпълнят неговите изисквания в предвидения от закона тримесечен срок. Те се заличават служебно от съда от регистъра на политическите партии.
В този смисъл ако законодателят цели да констатира, че в българския политически живот де юре съществуват партии, които отдавна и безвъзвратно са преустановили практическото си участие в него, то е необходимо ясно да формулира условията за това. Например чрез изискването да се представи списък на не по-малко от 500 членове на партията, без да е необходимо обаче те да са нейни учредители, тъй като партията е вече учредена по сега съществуващия Закон за политическите партии.
Въз основа на изложените доводи и за избягване на противоречиво прилагане на разпоредбата, което би довело до ненужно напрежение при подготовката на предстоящите парламентарни избори, ви предлагам да обсъдите направените предложения и приемете промените в § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии, които изясняват смисъла на израза "не са представени в Тридесет и осмото Народно събрание", а по отношение на пререгистрацията да се изисква списък на 500 членове, а не на 500 учредители на политическата партия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии, като оспорвам разпоредбите на чл. 9; на чл. 12, ал. 2, т. 4; на чл. 22, т. 1 и на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря ви за вниманието и успешна работа. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 февруари до 20 февруари 2001 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Вносители - Никола Николов и Иван Николаев Иванов. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Вносител - Росица Тоткова.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Михаил Миков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Михаил Миков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител - Христо Иванов. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Тунис за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Вносител е Екатерина Михайлова.
Проект за решение относно освобождаването на господин Светослав Лучников от длъжността председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Вносител - Ахмед Доган.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Вносител - Ахмед Доган. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
По дневния ред за тази седмица са постъпили следните предложения:
Народният представител Петър Димитров предлага като точка в дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Постъпило е и предложение от господин Ахмед Доган, както ви съобщих, за освобождаване на господин Лучников като председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. То не е предложено като точка в дневния ред, но на Председателски съвет уточнихме, че по желание на Парламентарната група на ОНС ще го поставя на гласуване дали да влезе в седмичната програма или не.
Постъпило е предложение от госпожа Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на СДС, за седмична програма за работата на Народното събрание за периода 21 - 23 февруари 2001 г.
1. Първо четене на:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител - Христо Петров;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител - Панчо Панайотов;
- законопроект за избиране на народни представители за обикновено и Велико Народно събрание. Вносител - Александър Каракачанов;
- законопроект за избиране на народни представители. Вносител - Драгомир Драганов;
 - законопроект за избиране на народни представители. Вносител - Велко Вълканов;
- законопроект за избиране на народни представители. Вносител - Димитър Абаджиев и група народни представители;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител - Любен Корнезов.
2. Първо четене на законопроекта за създаване на икономически и социален съвет. Вносител - Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Валентин Христов; втори законопроект - Йордан Школагерски; трети законопроект - Христо Иванов; четвърти законопроект - отново Христо Иванов; пети законопроект - Георги Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев; шести законопроект - Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Министерският съвет, втори законопроект - Юрий Юнишев и група народни представители.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Вносители: Георги Панев, Веселин Методиев и Иван Николаев Иванов.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
8. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
10. Второ четене на законопроекта за сдружения за напояване.
11. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Парламентарната група на Демократичната левица ежеседмично от 17 ноември 1999 г. внася проекта за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Естествено, получаваме непрекъснато отказ от управляващите.
Днес искам да апелирам към колегите: драги колеги, ние сме парламентарна република. Не бива да продължаваме положението, при което изпълнителната власт се e качила над парламента и си прави, каквото си иска.
Знаете, че болката на България през последните дни се казва "Балкан" и това е поводът да актуализираме нашето предложение.
Вижте, оказа се, че за сделката по "Балкан" парламентът просто не знае нищо. Аз бях безкрайно изненадат, когато вчера ми донесоха поредните документи. Оказва се, че Гад Зееви, когото ние с много обидни квалификации нападаме през последните дни за това, че е измамил и унизил България, не е мажоритарен собственик на "Балкан". Гад Зееви в момента притежава 49 процента от акциите на "Балкан". Петдесет и един процента от акциите на "Балкан" се държат от българи. И това, което се случва с "Балкан", би трябвало да тежи върху съвестта на българите. Значи, 26 процента от акциите се държат от адвокатите Асен Джингов, Георги Гунински, Стефан Кючуков и Мариус Величков, които са собственици на "ZBIA" ЕООД, което пък е притежание на "ZBI" АД.
Значи, останалата част от капитала на "Балкан" е разпределена между българската държава и служителите, придобили преференциалните акции. Но и това не е всичко. Оказа се, че сделката е неправомерна. По всички международни спогодби, в които България е страна, национален превозвач е само този, при който поне 51 процента от собствеността е на държавата или на български физически лица. Оказва се, че ние не сме имали право да продадем 75 процента от акциите на авиокомпания "Балкан" на чужденец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Мотивите Парламентарната група на Обединението за национално спасение да иска включване в дневния ред на Народното събрание проект за решение за освобождаване на господин Светослав Лучников от длъжността председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се свежда до това, че все още законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, засягащ възстановяване на насилствено променените имена на българските граждани, не е разгледан на второ четене и респективно не е приет. Господин Лучников има лични заслуги, в кавички, за да не се разреши този въпрос.
Аз искам да припомня, че Народното събрание гласува на първо четене този законопроект с огромно мнозинство, с гласовете на народни представители от абсолютно всички парламентарни групи. Против бяха само няколко души, сред които и самият господин Светослав Лучников. Но аз питам: дава ли му това основание, неговото лично мнение по този въпрос дава ли му право той да се постави над волята на българския парламент? Освен това, независимо от изричното разпореждане на председателя на Народното събрание от 5 февруари 2001 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да изготви доклада на второ четене, той упорито отказва да стори това.
Искам да припомня също, че с тези си действия господин Лучников дискредитира не само Народното събрание, но и президента на Република България, който неотдавна също пред държавни глави на Република Турция и на Република Румъния се ангажира с разрешаването на този въпрос.
Оставаме с впечатлението, че докато господин Светослав Лучников е председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, този въпрос няма да се реши, поради което настояваме проектът за решение да влезе в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. На 15 февруари под входящи номера 154-01-28 и 154-01-29 внесох проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, съответно на Наказателно-процесуалния кодекс. Това беше денят, в който и комисията се занима с обсъждането на всички проекти. Там аз помолих да се разглеждат и внесените от мен законопроекти, доколкото в правилника е казано, че се разглеждат всички внесени до деня на обсъждането на законопроекта.
Господин Лучников предложи другите народни представители да си оттеглят законопроектите, освен правителствения. Аз казах, че моя няма да го оттегля. Сега виждам, че в дневния ред не са включени тия два законопроекта. Вярно, че за тях няма доклад. Той ми каза, че на 17 май ще насрочи заседание на комисията, ако не го оттегля.
Аз имам право на законодателна инициатива, имам правото да искам да се разглеждат внесените от мен законопроекти. Ето защо, макар че няма становище от комисията, аз Ви моля и те да бъдат включени в т. 3 съответно 154-01-29 и в т. 4 - 154-01-29. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. За съжаление, господин Миков, онова, което е станало в комисията, е едно, това, което става в залата, е друго.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Правилникът е нарушен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В залата, съгласно правилника, ако няма становище на комисията и не е изтекъл тримесечният срок, не може да бъде поставено на... (Неразбираема реплика на Михаил Миков.)
Председателят на Народното събрание не ръководи работата в комисията и, пак ви казвам, това, което е станало там, е едно, начинът, по който работим в залата, е друг.
По дневния ред има ли други предложения?
Господин Мутафчиев има думата.
Господин Миков, Вие предлагате ли отпадане на тези точки?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Предлагам точки в дневния ред.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Имайки предвид вашите доводи за спазване на правилника, предлагам точки 3 и 4 да отпаднат от дневния ред, тъй като в комисиите има други закони, които са за промяна на тези два основни закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров за приемане на точка в дневния ред - проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 208 народни представители: за 81, против 115, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Ахмед Доган, в дневния ред да бъде включен проект за решение за освобождаване на господин Светослав Лучников от длъжността председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Гласували 204 народни представители: за 82, против 112, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Петър Мутафчиев за отпадане на точки 3 и 4 от седмичната програма.
Гласували 188 народни представители: за 69, против 112, въздържали се 7.
Предложението на господин Петър Мутафчиев не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание от 21 до 23 февруари, както е предложена от госпожа Екатерина Михайлова.
Гласували 176 народни представители: за 126, против 22, въздържали се 28.
Седмичната програма е приета.
Преди да започнем работа по седмичната програма, имаме да свършим още две неща. Едното е предложение от господин Румен Овчаров и група народни представители за провеждане на извънредно закрито заседание. Най-напред ще поставя на гласуване въпроса дали изобщо да има заседание и ако се приеме, тогава вече ще преминем към процедурата, предвидена в правилника, за закрити заседания. Второто е попълване на две от комисиите.
Най-напред по въпроса за провеждане на извънредно заседание - някой от вносителите иска ли думата?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз мисля, че за да преценят народните представители дали е необходимо извънредно заседание, Вие би трябвало да ги запознаете със съдържанието на искането и неговите мотиви. Самото поставяне на гласуване да има ли извънредно заседание за ланския сняг или за Буркина Фасо е лишено от съдържание.
Така че Ви моля да запознаете народното представителство със същността на искането и то тогава да прецени налага ли се или не извънредно заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, нямаме практика председателят на Народното събрание да информира за намеренията на групите. Прочетете аргументите.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
"Моля на основание чл. 34, ал. 3 и чл. 36 във връзка с чл. 92 от правилника на 21 февруари, сряда, от 15,00 ч. да се проведе извънредно заседание с единствена точка в дневния ред изслушване на министър-председателя Иван Костов, заместник-министър председателя Петър Жотев и министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински във връзка с кризисната ситуация в авиокомпания "Балкан" и за мерките, които правителството предприема за защита правата на пътниците, на работещите в авиокомпанията, както и за защита на националните интереси на България."
Смятам, че не е необходимо по-нататъшно мотивиране, защото гласуването и приемането на едно такова заседание ще покаже истинската загриженост на народното представителство по темата "Балкан", която стана доста популярна за цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Вносителите обясниха защо искат извънредно заседание.
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Овчаров и група народни представители за извънредно заседание на Народното събрание на 21 февруари, днес, сряда, от 15,00 ч. с предложения от тях дневен ред.
Гласували 210 народни представители: за 91, против 116, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля да поставите на прегласуване същия въпрос, който беше гласуван преди малко. Смятам, че всички в тази зала разбират колко е сериозен този проблем. Аз не мога да си обясня какъв е този страх, какъв е този страх от Командира. Този командир ще бъде командир крайно време, няма да бъде командир цял живот. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, сега не говорим за Командира, а правите предложение за прегласуване.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам право, господин председател, да обоснова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право по същество.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е много по същество. Няма по-съществено от това. Няма по-съществено от страха в тази зала. Защо се страхувате, господа, да нарушите спокойствието на своя Командир? Защо се страхувате?
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Защо говориш от наше име?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този проблем е изключително важен, болезнен и трагичен. Става въпрос за нещо, което много хора изпитват върху гърба си. Защо трябва българското Народно събрание да страни от този проблем и да се прави, че той не го засяга?
Много моля, господин председател, да поставите на прегласуване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не ми правите бележки, когато говоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще поставя на прегласуване предложението на господин Овчаров и група народни представители за извънредно заседание за изслушване на министър-председателя, а не за обсъждане на страха ни от Командира, както постави въпроса господин Сендов.
Поставям предложението на прегласуване.
Гласували 220 народни представители: за 101, против 117, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, моля да докладвате предложението за проект за решение за промяна в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви проект за решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Избира Мария Светлозарова Брайнов-Доксимова за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
По това предложение има ли някой, който иска думата? - Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение за попълване на състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председателю, стои ли в дневния ред този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 128 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 8.
Проектът е приет.
И отговарям на въпроса на господин Ганев дали стои този въпрос в дневния ред. В приетата седмична програма не стои. И аз предупредих преди да започнем работа по програмата, че ще разгледаме още две неща - едното беше искането за извънредно заседание, другото за попълване на състава на комисиите. Нещо, което сме правили десетки пъти по същия начин, без да бъде точка от дневния ред.
Имате думата, господин Ганев, за процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз Ви благодаря, уважаеми господин председателю, за обяснението, което току-що дадохте. Но моето процедурно предложение се базира на начина, по който се води днешното заседание. Не може, трети път казвам, президентът на Република България да дойде и да говори в едно неоткрито заседание. Възможно ли е това? Ако той иска да говори в 9 часа, Вие ще му кажете, че трябва да дойде в 10 часа, когато се приеме дневният ред и просто има Народно събрание. Иначе ние стоим тук като в част по вероучение - той ни говори и ние сме някакво събрание на общественост. Това не може да бъде, ако искаме да има парламент. Вярно ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Заседанието беше открито от председателя на парламента. Това, че не е приет дневният ред...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не беше открито!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Беше открито! Председателят удари звънеца и обяви, че открива заседанието. А това, че не беше приет дневният ред, е нещо съвсем различно. Но аз си спомням, господин Ганев, в Тридесет и шестото Народно събрание, когато заседанието започваше с обсъждане на дневния ред и се закриваше в 8 часа вечерта, без да е приет дневният ред. Това не означава, че не е имало по това време парламент. Имаше и работеше.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не звънецът открива Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И думите на председателя.
Госпожо Михайлова, може ли да докладвате проекта за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме за заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси от квотата на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Веселин Милков Чолаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли някой, който иска думата? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Нешев, имате думата за процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги съм се притеснявал, когато по важни за страната въпроси електронните медии и пресата обявяват, че Народното събрание отказва да се занимава с този въпрос. Затова, господин председател, аз се обръщам към Вас като водещ заседанието да възложите на Пресцентъра на Народното събрание да каже, че по щекотливия и важен както от морална, така и от финансова гледна точка въпрос за разглеждане състоянието на националния ни превозвач "Балкан" беше отказано с гласовете на двете парламентарни групи - на СДС и на Народен съюз, а не на всички народни представители. За да бъде добре информирана българската общественост. (Частични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
И това не беше процедура. Разпечатките от гласуването на Народното събрание са на разположение не само на журналистите, а на всеки български гражданин, господин Нешев.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ И ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата господин Светослав Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове № 854-01-80, внесен от Христо Петров; законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници, и кметове № 054-01-40, внесен от Панчо Панайотов; законопроект за избиране на народни представители за Обикновено и Велико Народно събрание № 054-01-65, внесен от Александър Каракачанов; законопроект за избиране на народни представители № 054-01-95, внесен от Драгомир Драганов; законопроект за избиране на народни представители № 054-01-109, внесен от Велко Вълканов; законопроект за избиране на народни представители № 154-01-19, внесен от Димитър Абаджиев и група народни представители; и законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници, и кметове № 154-01-20, внесен от Любен Корнезов.
На редовно заседание, проведено на 8 февруари 2001 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди посочените по-горе законопроекти. На заседанието присъстваха народните представители Панчо Панайотов, Велко Вълканов и Александър Каракачанов, госпожа Веска Янева и госпожа Галя Маринска, представители на Министерския съвет, и госпожа Лена Джелепова, председател на Централната избирателна комисия.
Комисията реши преди да пристъпи към разглеждане на отделните законодателни предложения да реши принципния въпрос дали е целесъобразно да се приемат изменения и допълнения на съществуващия Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове или е по-правилно да се премине към създаване на нов Закон за избиране на народни представители.

След станалите разисквания, комисията реши, че е по-целесъобразно да се изработи нов закон, тъй като старият е гласуван преди да влезе в сила Конституцията, остарял е и е фактически наполовина отменен със Закона за местните избори.
По предложение на народния представител Пламен Марков се пристъпи към изясняване становището по някои основни принципни въпроси от решаването на които ще зависи отношението към различните внесени законопроекти. Това се налага още повече от обстоятелството, че в голямата си част предложените законопроекти повтарят едни и същи процедурни и технически правила, а се различават главно по посочения принципен въпрос.
След оживени разисквания комисията прие с 12 гласа "за" и 4 "против" да се подкрепи запазването на досегашната пропорционална избирателна система със засилване възможностите за поставяне на независими индивидуални кандидатури.
След това принципно изясняване се пристъпи към представяне, разглеждане и гласуване на отделните предложения.
1. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, внесен от Христо Петров, се предлага да се отмени изискването за навършване на 21 години като условие за кандидатстване за народен представител и да се въведе пределна възраст за такава кандидатура - 60 години за мъжете и 55 - за жените.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване предложения от народния представител Христо Петров законопроект.
2. С предложението на народния представител Панчо Панайотов се предлага въвеждане на смесена система, като 120 народни представители се избират по пропорционалната система и 120 - по мажоритарен вот. Предлага се и начин за издигане на мажоритарните и пропорционалните кандидати.
След станалите разисквания комисията реши с 11 гласа "за", 2 "против" и 4 "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване предложения от народния представител Панчо Панайотов законопроект.
3. Господин Александър Каракачанов също предлага въвеждане на мажоритарна избирателна система, съчетана с елементи на пропорционален избор за половината народни представители. При това той предлага пропорционалният избор да се извършва по партии с централна избирателна листа. Интересно предложение на господин Каракачанов е изискването да не могат да бъдат избирани за народни представители граждани, които имат и друго гражданство. Като условие за участие в изборите се изисква всяка политическа партия да участва в тях с искане, подкрепено от подписите на 5000 избиратели.
След станалите разисквания комисията реши с 8 гласа "за", 4 "против" и 2 "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване предложения от народния представител Александър Каракачанов законопроект.
4. Оригинални особености в предложението на господин Драганов са:
- всеки избирател да притежава лична избирателна книжка, чрез която да гласува;
- една кандидатска листа не може да съдържа по-голям брой кандидати от определените от Централната избирателна комисия мандати за съответния район;
- създава се право на избирателите да определят подреждането на кандидатите на съответната партия или коалиция, за която гласуват, като промяната в поредността на кандидатите в кандидатската листа се отразява в протоколите за преброяване на бюлетините. Господин Драганов не можа да обясни как ще се справи неговата система с конкретни казуси.
След станалите разисквания комисията реши с 8 гласа "за", 2 "против" и 4 "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване внесения от народния представител Драгомир Драганов законопроект.
5. Господин Вълканов предлага избори да се провеждат по мажоритарната система за независимите кандидати и по пропорционално-мажоритарна система за кандидатите на партии и коалиции. Партиите и коалициите от партии могат да регистрират в един избирателен район само по един кандидат за народен представител. Районните избирателни комисии обявяват за избрани независимите кандидати, за които са подадени повече от половината от действителните гласове от съответния избирателен район. Централната избирателна комисия обявява за избрани кандидатите на партии и коалиции от партии, като от общия брой на мандатите се извади броят на кандидатите, избрани като независими и кандидатите на партии и коалиции се разпределят между тях според получените гласове. Кандидатите на отделните партии се подреждат в централната партийна листа по броя на получените от тях гласове.
Комисията констатира, че предлаганата система на господин Вълканов е не съвсем изяснена и трудна за приложение. Поради това тя реши с 9 гласа "за", 2 "против" и 5 "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат предложения от народния представител Велко Вълканов законопроект.
6. Народният представител Димитър Абаджиев и група народни представители предлагат най-подробен законопроект, с който се отчитат всички особености, които се изправят при практическото провеждане на избори. В законопроекта се запазват основните особености на съществуващата избирателна система. Тя е пропорционална и многомандатна. Запазва се гласуването за отделните партии и коалиции да става с цветна бюлетина, като всяка партия и коалиция използват цвета, с който е участвала на предишните законодателни избори.
Новост в предложението е поставянето на изискването за регистриране в изборите да се направи искане от не по-малко от 10 000 избиратели за партия и не по-малко от 20 000 - за коалиция. В изборите могат да участват освен това партии и коалиции, представени парламентарно или ако партията е получила на предходните парламентарни избори не по-малко от 1,5 на сто от действителните гласове и коалиция, която е получила не по-малко от 3 на сто от действителните гласове. Улесняват се възможностите за участие на независими кандидати за народни представители. Занижени са изискванията за необходимия брой избиратели, които могат да издигат кандидат за народен представител. Предвижда се ограничение на финансирането на участието в изборите чрез дарение от физически и юридически лица. Установяват се също така изисквания партиите, коалициите и независимите кандидати да заплащат отпечатването на своите бюлетини.
Комисията реши с 10 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители законопроект.
7. Господин Любен Корнезов посочи следните основни положения на неговото предложение:
- смесена избирателна система, при която 120 народни представители се избират мажоритарно в 120 едномандатни избирателни района, а останалите 120 се избират по пропорционален принцип в многомандатни териториални райони с партийни листи;
- изборът да се провежда с едноцветна бяла бюлетина;
- строго спазване пропорционалната представителност на участващите в изборите в съответните избирателни комисии;
- намаляване изискуемостта за допускане на партиите и коалициите в разпределението на мандатите по пропорционален принцип, като за партиите минимумът е 3 на сто, а за коалициите е 5 на сто.
Комисията счете, че предложенията на господин Любен Корнезов трябва да се представят и да се разгледат като забележки към проектозакона на народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители, ако мнозинството от народните представители възприеме предложението на комисията и приеме този законопроект на първо гласуване.
При това положение комисията реши с 10 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване внесения от народния представител Любен Корнезов законопроект." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От вносителите кои желаят да се изкажат?
Господин Велко Вълканов има думата.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Искам да взема най-напред отношение към доклада на колегата Лучников. Вие разбрахте, че всички наши законопроекти са отхвърлени. Приет е само законопроектът, внесен от депутатите от СДС. В този случай очевидно се проявява едно пристрастие, което няма място, когато се решава такъв много съществен въпрос за законодателната система на страната. Аз мисля, че с основание можем да се смятаме за засегнати от едно подчертано некоректно отношение, проявено в комисията на господин Лучников. Пристрастието, което се проявява в този случай, намери място и в думите на господин Лучников, че моята система, системата, която предлагам, била неясна и трудна за приложение. Нищо подобно. Системата е изключително ясна и изключително лесна за прилагане.
По съществото на въпросите, които трябва да обсъдим. Законопроектът, който внесох, съчетава според мен по един органически начин двата принципа - принципа на пропорционалността и принципа на мажоритарността. Всички искат да се намери някакво съчетание, което да използва предимствата както на едната, така и на другата система. И аз се надявам, че тъкмо този проект, който предлагам на вашето внимание, отговаря на тази потребност. Приложена тази система въвежда изцяло принципа на пропорционалността в отношенията между отделните партии, а в отношенията между кандидатите на отделната партия се въвежда изцяло действието на принципа на мажоритарността.
Как се постига всичко това? Страната се разделя на 240 избирателни района. Всяка партия издига по един свой кандидат във всеки избирателен район. Гласува се и се вижда колко гласа са подадени за всяка партия, респективно коалиция. Всяка партия или коалиция получава брой мандати, които строго съответстват на подадените за нея гласове. Например партията А получава 1 млн. гласа, партията Б - също 1 млн. гласа, партията В - 500 хил. гласа. За своите 1 млн. гласа партията А ще получи примерно 100 мандата, партията Б - също 100 мандата, а партията В - 40 мандата. Виждате, че тук изцяло действа пропорционалният принцип - никоя партия не е ощетена в никаква степен, един мандат не се губи. Пита се веднага: кои са тези 100 души, които например ще бъдат представени в парламента от името на партия А? Всички кандидати на партията А се подреждат низходящо по броя на получените за тях гласове, респективно по процента на гласовете, подадени за тях. Строго низходящо. Първите 100 от 240-те кандидати на партията А влизат в парламента като депутати от тази партия. В този случай ние имаме едно изцяло мажоритарно действие - избират се в парламента тези, които са по-добри, или да кажем най-добри, по-добри от другите във всички случаи.
Да обобщя. Повтарям, виждате в отношенията между партиите - изцяло пропорционалност, а в отношенията между кандидатите на една и съща партия - изцяло мажоритарния принцип. Кандидатите на партиите се подреждат всъщност по волята на самите избиратели. Можем да кажем, че това е една общонационална партийна листа, подреждането в която става не по волята на партийните централи, а по волята на самите избиратели. Избирателите дават оценка на всеки един кандидат за народен представител и тази оценка е негов бал и тя го класира на съответното място. Тези, които са под 100-те най-добри, не се избират. Обратното, тези, които са над съответната линия, се избират.
Тази система има, разбира се, някои недостатъци. Те според мен са съвършено преодолими. Един недостатък беше посочен от наш колега при обсъждането в една обществена организация - изключва се всякаква възможност да се уговорят места между коалиционните партньори. Естествено, че се изключва тази възможност. Изобщо мажоритарният принцип тъкмо това цели и тъкмо това постига - да няма уговаряне между централите, а всичко да се решава от волята на избирателите.
Второто възражение, което е основателно в сериозна степен, се свежда до това, че в някои райони би могло да се окаже да не е избран нито един кандидат за народен представител, респективно в един район да има избрани двама народни представители от две партии. Това теоретически може да се случи да стане, макар че много малко е вероятно като краен резултат. Но смятам, че проблемът тук много лесно може да бъде решен. Централната избирателна комисия, след съгласуване със съответните партии, би могла да каже кой депутат кой район да представлява.
Искам да се позова на чл. 67, ал. 1 от Конституцията, съгласно който народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ. Значи тук няма пречка един депутат, избран в Пловдив, да бъде също представител на Пазарджик. Никаква пречка няма от гледна точка на Конституцията. Така че проблемът е решим.
Аз си давам сметка, че проектът няма да бъде приет по очевидни за всички причини, но аз държа вие да разберете смисъла му. Това е една много проста и много ясна система, при която се отчита както интересът на партията, така и интересите на избирателите. Избирателите получават най-после възможност пряко да влияят върху подреждането на листата.
Ето защо, уважаеми колеги, аз настоятелно моля, въпреки всичко, да подкрепите внесения от мен законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Панчо Панайотов да представи своя законопроект.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Преди 6-7 години на една национална конференция на Съюза на демократичните сили аз казах следното: ние трябва непрекъснато като партия, като политически субект да се усъвършенстваме, да се самоусъвършенстваме, за да бъдем добри и да печелим избори, и да печелим доверие на народ. В контекста на това аз предлагам смесена система, в която освен партийния принцип да съществува и мажоритарен. Подчертавам, това, което предлагам, не е чист мажоритарен избор, а смесен избор - така, както, господин Абаджиев, е в най-богатата европейска държава.
Уважаеми дами и господа, преди да ви запозная с основните неща на моя законопроект, бих искал да акцентирам върху следното. Ние живеем в някакъв имагинерен свят, илюзорен може би. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, уважаеми дами и господа, мое мнение е, че трябва да си дава заключенията дали предлаганите законопроекти са в съответствие с Конституцията на страната, дали са в съответствие със законите. Разбира се могат да се дадат и аргументи, разглеждайки мотивите и аргументите на съответните законопроекти.
Това, което господин Лучников тук прочете: "Не гласувайте за това, не гласувайте за това", бих го приел като домошарска байганьовска работа. Нищо общо със сериозното разглеждане на нещата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Така е.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Нищо общо!
Уважаеми дами и господа, какво предлагам аз? Няма да ви чета точно членовете, а само за по-голяма яснота ще ви кажа за какво става въпрос и какво да избегнем - да избегнем кризата на политическата система, която по най-пряк начин касае живота на всички българи, касае мизерията на българите, кризата на политическата система, в която тази система, работеща досега, какво предпоставяше.

Тя предпоставя апарат на партийна власт със съответно огромно количество друга власт. Един партиен функционер с интриги по партийна линия, получил власт, получава друга власт, която е нелегитимна, която би трябвало да се дава директно от суверена, от народа. Ето тук е кризата на проблема. Единственото решение е промяна на закона - от чисто партиен модел в смесен модел.
Отново казвам, господин Абаджиев, най-богатата страна, най-уредената европейска страна има такъв модел на избори.
Това, което аз предлагам, е следното. В момента страната ни е разделена на избирателни райони, някои от тях с различни мандати - от 5 до 7, 8, 10 и прочие. Това, което аз предлагам, е простичко. Страната се разделя на 102 избирателни райони. Всеки избирателен район дава два мандата. Единият е чрез партийната листа, другият е мажоритарен. Какво става на изборите? Българските граждани имат право на два гласа. С единия си глас гласува за партийната листа, с другия гласува за мажоритарен избор. Тоест, в деня на изборите има две кабинки. На едната е написано, че се гласува за партии и коалиции. В тази кабина, в тази листа имат право да поднасят кандидати само политическите партии и коалиции. Друг няма право там да поднася кандидати. В другата кабинка са записани имена на физически хора, не на партии и коалиции. В тази листа, в тази кабинка могат да дават свои кандидати политическите партии, но не само те. Могат да бъдат поднесени и кандидати, които не са членове на партии, не са кандидати на партии.
До какво ще доведе това нещо? Какво ще се постигне с това? С това ще се постигне едно простичко нещо. Всяка партия да се вглежда и да поднася истинските хора, онези, които имат доверието, уважението на избирателите. Тоест, това ще прекъсне онзи път, бих казал - доста порочен - по партийното и апаратното получаване на власт, на партийна, а след това и на другата -управленческа, административна и прочие политическа власт в страната.
Това, което предлагаме, е нещо много простичко. Това ще стимулира.
Аз бих искал само да ви прочета мотивите си и завършвам.
Мотивите: поправките са благотворни за народа, но и за доброто здраве на партиите. За народа, защото получава по-широко право на избор. Избирателят има по-голямо право. Сега единственото му право е да гласува за партия. Там ще има двойно по-голямо право - да гласува и за партия, и за име и личност да гласува. Получава възможност за по-точен избор, но не само народът, но и партиите. Доверието, което дава, но и отговорността, са много по-конкретни, не размазани. Интересите, нуждите на народа ще бъдат по-силно защитени, което е очевидно.
За партиите доброто е, защото ще ги принуди да преосмислят изцяло поведението си, политическата си ценностна система. Това е очевиден факт. Ще ги принуди да дефинират какво е доверие и какво е отговорност. Ще изпрати по-бързо в политическото небитие политически - извинявам се - боклук.
Уважаеми дами и господа, завършвайки, аз знам, че тази система няма да се приеме, защото така, както е трудно на една група, общност на вегетарианци да се опитваш да продаваш свинско месо и да ги убеждаваш, че то е много евтино и много хубаво, няма да стане. Примерът ми с вегетарианците беше твърде снизходителен. Благодаря. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев от името на групата народни представители, внесли законопроект.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В парламентарната демокрация един от най-важните нормативни актове е именно нормативният акт, който регламентира обществените отношения, свързани с правото на гражданите да бъдат избирани и правото им да избират, с това те да участват в държавната власт, с тяхната представителност.
Ето защо разглежданите законопроекти са от изключително важно значение затова, защото те могат да дадат една нова основа на парламентарната демокрация в България.
Досега нормативният акт, който регламентираше този процес, е Законът за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Знаете, че една съществена част от него беше отменена с приемането на Закона за местните избори. Този факт, заедно с факта на многобройните промени на закона, според нас - вносителите на този законопроект - прави приложението му изключително трудно. Повече от 50 на сто от нормите в досегашния закон на практика са отменени.
Ето защо ние смятаме, че трябва да бъде приет нов нормативен акт, нов закон, който да регламентира тези обществени отношения и поради факта, че тези обществени отношения по една или друга причина са изменени от момента, в който е приет старият акт.
Ние предлагаме нов закон за избиране на народни представители. Този законопроект, на първо място, стъпва на всички основни принципи на досегашната избирателна система в България, защото смятаме, че те са добри, те са традиционни и защото смятаме, че в тази сфера традицията трябва да се спазва, традицията е тази, която наистина може да направи една политическа система стабилна.
На първо място, ние запазваме в законопроекта пропорционалната избирателна система с 4-процентовата бариера за партиите, които участват в избирането на народните представители. Смятаме, че тази система най-добре, най-адекватно отговаря на модела, който е заложен в българската Конституция, най-адекватно отговаря на българската традиция. Пропорционалната система с тази процентова граница, съобразно и населението в България, съобразно традициите според нас най-добре съчетава принципите за гарантиране на представителност на обществото, от една страна, а, от друга страна, стабилност на политическата система.
Също така не е за подценяване и фактът, че конституционният модел, механизмите за избиране на народни представители, за избиране на правителство, за заместване на народните представители, които стават членове на правителството, са предвидили именно пропорционална система. Такава е била идеята според нас и на конституционния законодател.
На второ място, ние запазваме възможността и за мажоритарен избор по отношение на независимите кандидати, като подобряваме механизма за издигане на тези кандидатури и въвеждаме принципа за това един независим кандидат да може да кандидатства в един избирателен район с представянето на определен брой подписи, които са в зависимост от броя на населението в съответния избирателен район.
Запазваме и принципа за това да се гласува с цветни бюлетини, принцип, който и досега съществуваше във всички парламентарни избори и в досегашния закон. Този принцип и тогава е бил въведен с оглед на това да се улеснят гражданите, които са неграмотни и които изпитват затруднение или страдат от определени физически недостатъци, които им пречат да осъществят правото си на глас именно в тази област. Затова смятаме, че този принцип също е добър.

Новото, което е в закона - един от най-важните моменти, които се предвиждат, е въвеждането на допълнителни критерии за партиите, които желаят да участват в избирателния процес. Ето, това е нещо, което е взето, както каза тук и господин Панайотов, от опита на други европейски страни, от опита на най-богатата европейска страна, както той се изрази. Това беше потвърдено вчера и от немската делегация, която в момента е в българското Народно събрание.
Въвеждаме няколко допълнителни критерии и принципа за това, че хората имат право да се сдружават в политически партии, но тогава, когато партиите искат да участват в избирателния процес, те трябва да докажат своята представителност, трябва да докажат, че наистина имат такава в обществото.
Няколко са критериите.
На първо място, в избирателния процес могат да участват партиите, които са парламентарно представени, като в закона се дава легално определение за това какво е парламентарно представена партия.
На второ място, ако партиите не отговарят на този критерии, те трябва да са събрали най-малко 1,5 процента на предходните парламентарни избори или 3 процента за коалиция. Ако не отговарят и на тази предпоставка, те имат възможност да участват, след като представят подписка от 10 хил. подписа за партия и 20 хил. подписа за коалиция за участието им в изборите, като тази подписка се представя от представителя на съответната партия и не е необходимо някаква допълнителна заверка на подписите.
Има и още една предпоставка, която е извън тези, но тя също е предпоставка за участие в изборите, а именно възможност на партиите да заплатят стойността на бюлетините за участие в изборите.
Смятаме, че тези допълнителни предпоставки гарантират две неща.
На първо място, както казах, те доказват представителността на партиите.
На второ място, те дават възможност на по-малките партии, но партии, които също все пак имат някаква представителност, да имат много по-голям шанс за добиване на този брой гласове, който прехвърля 4-процентовата бариера.
По досегашната система участието на много на брой партии - почти всички, които са регистрирани, а те са над 230 на брой, всъщност разпръсква гласовете и тези гласове се връщат само към големите партии, които участват вече в избраното Народно събрание. Малките партии имаха много малки шансове за това да спечелят повече от 4 процента. Тази система дава възможност за консолидиране на гласовете и за участие на по-малък брой партии, но такива, които имат достатъчна представителност. Ние сме убедени, че това във всички случаи засилва принципа на представителност в избирателния процес.
Въвежда се още един изключително важен принцип, това е принципът на еднакъв достъп на партиите, които участват в избирателния процес, до националните медии - един съвсем нов принцип, който според нас е справедлив и заменя досегашния несправедлив принцип за това времето да се разпределя съобразно големината на партиите.
Това са основните принципи, които всъщност правят по-различен този закон от досегашния. Ние сме убедени, че с него ще се даде една много по-добра възможност за партиите, които участват в избирателния процес, ще се засили представителността, ще се укрепи българската политическа система. Затова ние предлагаме на народните представители този законопроект да бъде приет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Драгомир Драганов като вносител.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Внесеният от мен законопроект също е базиран върху скелета, върху онова, което беше заложено в предходния - от 1991 г. Подобно на част от останалите вносители обаче и аз смятам, че наистина е необходим един по същество нов, ако не толкова като съдържание, то поне като форма, законопроект, тъй като предходният беше достатъчно накъсан, достатъчно променян и би внесъл чисто практически затруднения в работата на съответните инстанции, които трябва да го четат, да го тълкуват и прилагат.
Кое е различното, което се съдържа в предложения от мен законопроект? Различното е в три основни насоки. Първо, макар че на мнозина от вас би се сторило една чисто техническа подробност, както е известно, във връзка с приобщаването ни към Европейския съюз, ние въведохме нови документи за самоличност. При тези нови документи за самоличност, които вече притежават повече от половината от българските граждани с избирателни права, ще бъде много трудно да се регистрира участието или неучастието на отделния избирател в изборите. Съгласете се, че на една, примерно лична карта, която има горе-долу този вид и формат, просто няма начин да бъде поставен какъвто и да е белег, че съответното лице е участвало или не е участвало в изборите.
Тъкмо заради това аз предлагам въвеждането на една широкоразпространена във всички европейски държави, които имат аналогични или сходни документи за самоличност, избирателна книжка, която първо да е валидна за всички видове избори, тоест парламентарни, президентски, местни, и книжка, която с ежегодна актуализация да бъде нещо като документ за участието на гражданина в демокрацията. Защото демокрацията на първо място е участието в изборите.
Освен, пак казвам, чисто практичните ми съображения, защото, уважаеми дами и господа народни представители, на изборите от 1997 г. по данни на ЦИК в допълнителни списъци са записани 480 хил. души. Тези 480 хил. души при съответния праг от 17 200 души, които бяха необходими за избиране на един представител, означава, че тук, в тази зала има 24 народни представители, които са с ясен произход, но неясно откъде точно са получили тези 17 200 души, за да влязат в тази зала. И дотолкова, доколкото все пак живеем в един регион, известен със своите балкански ширини и манталитет, аз смятам, че рано или късно тази избирателна книжка, ако не на тези избори, тя ще влезе още на следващите избори, за да се изключат всякакви възможности за допълнително облагодетелстване на една или друга партия, която участва в изборите.
Второто ми принципно предложение, което е ново, е свързано с въвеждането на преференциалния елемент в пропорционалната система.
Първо, защо пропорционална система? Много просто, моделът на българската демокрация, който ние избрахме с Конституцията от 1991 г., препоръчва пропорционалната избирателна система. Много е хубаво да се дават примери с Великобритания, много е хубаво да се дават примери със Съединените щати, но просто уважаемото народно представителство трябва да знае, че там става дума за два различни модела на демокрация. Ние сме в рамките на континенталния модел на демокрацията и една от неговите базисни характеристики, освен многопартийното представителство в парламента, е именно то да бъде излъчено на базата на пропорционалната избирателна система. Дотолкова, доколкото мажоритарната автоматически отива към двупартийното представителство. България просто е в друг многопартиен модел на демокрация, в който основното е да се признава правото на вето на малцинството. Правото на вето на малцинството може да бъде гарантирано само и единствено чрез пропорционалната избирателна система, не чрез мажоритарната.
Затова обаче, уважаеми колеги, аз предлагам преференциален елемент в тази пропорционална система. По една проста причина. Пред мен са последните данни от едно хубаво изследване, което засяга и проблеми, свързани с гласуването на избирателния закон, той е на Агенция "Сова - Харис". В това изследване ясно и точно анкетираните са казали, че за чисто пропорционалната система са 11,4% през януари 2001 г., други 31% не могат да преценят коя система е по-добра и останалите, значи около 60% от българите, предпочитат въвеждане на мажоритарен елемент в пропорционалната система. Между другото, едно доказателство за тези им предпочитания, е шумът от последните няколко години около фигурата на Симеон II. Аз и днес по радиото слушах как, когато питат една жена: "Добре де, знаете ли какво иска той?", тя отговори: "Аз не знам той какво иска, но аз искам той да се върне". Очевидно е дошъл моментът, в който по някакъв начин ние трябва да отговорим на желанието на мнозинството от българите да гласуват не за твърди пропорционални листи, наредени от партийните централи, а да покажат по някакъв начин своите предпочитания в рамките на пропорционалната система към една или друга личност от партията, която те предпочитат.
Естествено се досещате, че това не е поредният опит за българско изобретяване на топлата вода или на колелото, това е широко разпространена система в цяла Европа, към която, отново повтарям, ние се стремим.
За съжаление, за да бъда верен отново на желанията сред по-голямата част от българите, принудени сме да приемем цветната бюлетина, макар че европейската практика отдавна е изхвърлила това доста остаряло понятие. Но така или иначе, пак се позовавам на данните, два пъти повече - 47% срещу 26% от хората в България все още предпочитат цветната бюлетина. Не зная по какви съображения. Аз всъщност смятам, че българският избирател след тази серия от проверки в последните 10 години вече е достатъчно грамотен, за да се ориентира и в белите бюлетини. Но това са данните, с които разполагаме.
Аз, разбира се, би трябвало да добавя тук още нещо. Ако вие приемете идеите на преференциалната избирателна система, това води до още няколко много съществени промени в механизма на гласуването.
Първо, това автоматически означава, - и това е предложено в закона - че ще отпадне правото на един кандидат да се кандидатира в повече от един избирателен район. Защото каква ще бъде логиката, ако населението на избирателите в даден район предпочетат него, изведнъж неговият партиен лидер да му каже: "Не, ти няма да си тук, ти ще си в другия избирателен район". Това, естествено, означава, че изборните листи, листите с кандидатите няма да бъдат подреждани от партийните централи. Ако ние вървим към една демокрация и ако ние твърдим, че тази демокрация е все по-близо до европейската, крайно време е със закон да се опитаме да преустановим действието или диктатурата на партийните централи. Диктатура на партийните централи върху избирателите! Защото фактически те поставят ултиматум. Те казват: ще гласуваш точно за тези хора, точно във вида, в който аз съм ти казал! Ти гласуваш, но нямаш право на избор. Ние искаме да въведем обратното - хем да гласуваш, хем да можеш наистина да избираш в рамките на твоите политически симпатии.
Разбира се, казвам го със съжаление, знам прекрасно, че вие няма да приемете това нещо. Няма да приемете това нещо тъкмо защото вие предпочитате да си останете верни на вашите си партийни лидери и командири и по този начин отново ще отложите правото на народа не само да гласува, но и да избира.
Приключвам, господин председател, само една дума накрая.
Третото основно предложение в моя проект е за сваляне на изборната бариера на 3%. Не заради друго, при 4 млн. или при 5 млн. гласували 4%, дами и господа, са 200 хил. души. Двеста хиляди души в една малка държава като България са огромно група хора и тя няма право да бъде лишена от свое представителство в Народното събрание. Учителите на колегите от СДС - "Алианса популар" от Испания е въвела 3% бариера. Никой да не казва, че препоръчва 4. В Холандия са 0,67%, в Израел е 1%. Ние запазваме правото на големите партии, включая по системата на Д'Ондт чисто и просто да лишат от представителство в парламента едни немалки по своята значимост и по своя обем групи от населението, каквито биха били тези 170 или 200 хил. души. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Някой от другите вносители желае ли думата?
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов, като вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът, който съм внесъл, трябва да се разглежда и като позиция на Парламентарната група на Демократичната левица по Избирателния закон.
През юни предстоят парламентарни избори. Те трябва да бъдат честни и конституционносъобразни, така че всеки български гражданин да може да упражни своето пасивно, респективно активно избирателно право. Предлаганото изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, има за цел провеждането на действително демократични избори, съобразени с нашите обективни реалности, а не както някои други законопроекти да дадат предимство на по-голяма, представена в дясно парламентарна формация.
Какво предлага законопроектът?
Първо, въвеждането на смесена избирателна система. Сто и двадесет народни представители да бъдат избрани по мажоритарния принцип и 120 народни представители - по пропорционалния принцип. Само ще вметна, господа народни представители, че тази смесена система беше възприета още на Кръглата маса и от основателите на Съюза на демократичните сили. Избирателите желаят пряко да избират своите представители в парламента, да изберат личности, в които имат доверие. Сондажите на общественото мнение показват, че това желаят над 80% от българските избиратели.
С въвеждането на мажоритарния принцип всеки избирател може да предпочете кандидата, на когото вярва, и политическите партии, респективно коалиции - да издигнат или да подкрепят кандидати, които са доказали качеството си на граждани, общественици и специалисти. Мажоритарният принцип принуждава партиите да издигат, респективно подкрепят, авторитетни личности, а не партийни послушковци. А и връзката между мажоритарно избрания народен представител и гражданите е пряка и непосредствена. На държавата са необходими честни, можещи и знаещи хора, които да се заемат с управлението на страната.
От друга страна, пряката връзка между кандидата за народен представител и партиите, респективно коалициите, е една обществена реалност, която не може да бъде пренебрегната. Затова предлагаме половината народни представители да бъдат избирани по пропорционалния принцип, което де факто означава, че партийните централи ще определят кандидатските листи за народни представители. Пропорционалната система има своите предимства и тя е доказала това в демократичните общества.

Конституционното право и практика познават десетки избирателни системи. Няма идеална избирателна система. Според нас за днешното състояние на българското общество и държава е най-целесъобразно да приемем смесената система, съчетаване на мажоритарния и пропорционалния принцип. За нас това няма да бъде - говоря за нас в България - поредният експеримент, а изпитана в практиката система със Закона за избиране на Велико Народно събрание.
Второ, партиите, респективно коалициите, трябва да имат де юре равни възможности в избирателния процес. Във връзка с това предлагаме всички бюлетини да бъдат бели, а не цветни. Не да се гласува цветово, както беше досега. Това в известна степен би намалило и партийното противопоставяне.
Трето, право на участие при разпределянето на мандатите по пропорционалния принцип имат партиите, които са получили над 3 на сто от гласовете, а за коалициите - 5 на сто от действителните гласове. Това ще даде възможност на по-малките партии да имат своите представители в бъдещия парламент, а за коалициите е необходим по-висок изборен праг, което е позната европейска практика.
Четвърто, за едни честни и справедливи избори е необходимо органите, които провеждат изборите, да бъдат безпристрастни. Повтарям, безпристрастни. Затова законопроектът предвижда всички избирателни органи от Централната избирателна комисия, но не днешната Централна избирателна комисия, районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии да бъдат конституирани, така че никоя политическа партия или коалиция да няма мнозинство в тези органи.
И още нещо. Решенията, които те вземат, да се приемат с две трети от техните членове. С това предложение ще се предотвратят евентуалните политически, а не юридически решения на казусите, които ще се вземат неминуемо в изборния процес.
Пето, предлагаме еднократност на мажоритарния избор, за да избегнем при мажоритарните избори двойно гласуване - първи и втори тур. Това също е познато в изборното право. Също така, заместване на мажоритарните народни представители. Кандидатът може да се кандидатира само в един едномандатен и един многомандатен избирателен район и т.н.
Честни избори се провеждат по честни правила. Законопроектът гарантира поне по юридически път тази справедливост. Разбира се, другото е извън правото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други вносители, които да искат да вземат думата, няма.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Законопроектите, които обсъждаме, имат особено значение както за българските граждани, така и за политическите партии, тъй като те предвиждат правилата, по които трябва да бъде извършен изборът на народни представители.
Първият основен въпрос на всеки един Закон за изборите е този за вида на избирателната система. Моето категорично убеждение е, че трябва да намерим съчетание между предимствата на мажоритарната и пропорционалната система, да намалим недостатъците на всяка една от тях в чистия им вид и да бъде приложена смесена система за избиране на народни представители. По този начин ще се даде възможност, както вече беше казано от мнозина от вносителите, да се направи по-добър избор на личности и заедно с това да продължи утвърждаването и развитието на политическите партии в обществено-политическия живот на страната.
Това свое виждане съм отстоявал последователно, включително и през 1994 г., когато Тридесет и шестото Народно събрание обсъждаше същата тема. Знам, че промяната в типа на избирателната система е свързана с редица неудобства и че големият проблем при всеки един мажоритарен избор е избирателната география, която предшества провеждането на тези избори. Другият голям проблем е вече краткото оставащо време до изборите и по-малко от две месеца до края на мандата на това Народно събрание.
Давам си сметка за тези проблеми и за това още веднъж има основание да поставим въпроса, че мнозинството, което диктува законодателната дейност на Народното събрание, не даде възможност по-рано както на българските граждани, така и на Народното събрание в неговата цялост, да могат да обсъдят наистина такива съществени изменения, които да позволят и преминаване към нов тип избирателна система. Всъщност една система, която в България има своя първоначален опит при избора за Велико Народно събрание.
В мажоритарния избор по правило също се съревновават представители на партии, но партиите в този случай в по-голяма степен се стремят да търсят личности, които имат по-голяма обществена подкрепа. Знам, че въвеждането на мажоритарния избор има своите рискове, тъй като те засягат всеки един от кандидатите, включително и лидерите на политическите партии. Но след като ние сме готови да съчетаем мажоритарния и пропорционалния избор, винаги политическите партии могат да гарантират с висока степен на вероятност възможността тези кандидати, на които държат и които определят облика на тяхната политика, да бъдат представени и избрани по тези партийни листи.
Не си правя никакви илюзии, че преминаването към мажоритарен избор носи лични рискове за всеки един от кандидатите и то даже в толкова по-голяма степен, колкото по-продължително е участвал в политиката през последните години. Защото мнозина от нас са участници в една или друга форма в политическия живот вече едно десетилетие, а като имаме предвид общо взето неблагополучните резултати от прехода, който извършва България, това поставя въпроса и за доверието към политиците и към държавниците.
Никой не би трябвало да си прави илюзия, че демокрацията е възможна без политическите партии - поне съвременната демокрация. Но заедно с това никой не трябва да забравя, че партиите често злоупотребяват с демокрацията и всъщност вместо партиите като изразители на обществени настроения и на действителна обществена представителност, в много случаи те присъстват в обществено-политическото съзнание, а и в реалната действителност повече чрез своя политически апарат и чрез сивата партийна маса на представителството в различни държавни институции.
Когато се направи преценка за отделните личности, освен за качествата и програмите на партиите, ние имаме по-големите шансове да се повиши отговорността на народното представителство, когато се поставят, например, такива въпроси като тези с приватизацията и контрола върху нея, отношението към изпълнителната власт, решенията по такива важни за страната въпроси като предоставянето или непредоставянето на въздушно пространство за водене на военни операции и наред с всичко друго ние имаме по-големи шансове в такива случаи да се получи обединение на народни представители от различни политически сили, когато те откликват не само на своите виждания за националната политика, но и на интересите и исканията на избирателите в районите, които те представят.
И най-накрая, това беше казано от един от предшестващите оратори, ако ние не извършим сега или в близко време такава промяна, се създава реална опасност за задълбочаване на кризата на установения в България политически модел.
Аз не намирам основание в тези, които се позовават на конституционния законодател. И ако мога да говоря и в лично качество, макар че измина доста време от приемането и влизането в сила на българската Конституция, мога да кажа, че Конституцията не е ограничавала избора на избирателната система. По-скоро може да се смята, че конституционният законодател е предполагал съществуването на пропорционален елемент в тази система, предвиждайки системата на заместване, когато едни народни представители отиват в изпълнителната власт. Няма обаче никаква пречка, дори и чрез използване на института на подгласниците на кандидатите местата на партиите да бъдат гарантирани дори и при мажоритарния избор.
Така че, тук позоваванията на Конституцията са излишни, защото Конституцията не въвежда нито формални ограничения, нито нейният дух изключва избора на най-подходящата за съвременните условия на България избирателна система.
Искам също да дам пример от практиката на други страни. Не е вярно също, че континенталният модел се придържа изключително към пропорционалната система. И ще дам два достатъчно красноречиви примера с Германия и с Италия.
Освен това нека да посоча, а за тези, които знаят, да припомня, че когато в Италия се задълбочи кризата на партийния модел и когато корупцията придоби много висок размах, се премина към промяна на традиционно прилаганата чисто пропорционална система и се въведе смесена избирателна система, която през следващите години постоянно вървеше към увеличаване на дела със значителен превес на мажоритарното начало. Мисля, че България трябва твърде поучително да се вгледа в подобен опит и да направи такъв избор.
Но, тъй като зная, че това Народно събрание, а дано то не бъде само един от продължителите на установилата се в последните години практика, няма да приеме промяна в избирателната система, в останалата част от моето изказване аз искам да засегна тези въпроси, които повдига представеният от мнозинството законопроект за избиране на народни представители и да се спра на тези въпроси, които засягат организацията и провеждането на изборите.
Това всъщност е нов текст на стария закон, независимо че той е внесен като изцяло нов законопроект. В този законопроект, без да отричам решенията, които той предлага и които в значителна степен възпроизвеждат досега съществуващите, се откриват значителни празноти, спорни и неприемливи решения, които не съдействат за провеждането на честни и свободни избори. Ако не бъдат отстранени при второто четене тези недостатъци, ще се затвърди впечатлението, че това се дължи не толкова на пропуски на съставителите и вносителите на законопроекта, колкото на опита изборите да се решават главно не от избирателите, а от властите, които ще прилагат закона.
Какви са моите аргументи в тази насока? И ще посоча само някои от най-съществените недостатъци на този законопроект.
Първо. Не трябва да се допуска Централната избирателна комисия да дописва и променя Избирателния закон. Сега такива възможности съществуват в значителна степен. Освен това трябва да се промени начинът, по който се определят членовете на избирателната комисия. Сегашният законопроект дава възможност да бъде продължена практиката, при която Съюзът на демократичните сили, като партия, която в момента разполага с мнозинство, получава две квоти - едната пряко, чрез предлаганите от нея кандидати в Централната избирателна комисия; втората - косвена, чрез определяните от президента съдии, които обаче, странно защо, в последните години почти винаги послушно гласуват по сигналите, дадени от ръководните среди на СДС в Централната избирателна комисия. Така че това не засилва юридическите достойнства на тази комисия, а просто нарушава принципа, че никоя от политическите сили не може да има мнозинство при представителството в този най-важен орган, който организира и провежда изборите.
Второ. Избирателните райони трябва да се определят от закона, а не от Централната избирателна комисия, което дава възможност също в навечерието на изборите да бъдат извършени значителни промени, които да се отразят на изборните резултати. Още по-добре е също в самия закон, като имаме вече предвид установената практика, да се определят и броя на мандатите по избирателни райони.
Съществуват проблеми при изготвянето на избирателните списъци. Ще посоча само един от тях. В процеса на промяна на документите за самоличност се създават възможности, макар и в отделни случаи, лицата, които притежават два документа за самоличност - старите паспорти и новите лични карти, ако те са с различен адрес, да се впишат и да гласуват на две различни места. В едното, в което те фигурират в избирателния списък, а в другия случай - чрез представяне на втория документ за самоличност да бъдат вписани от избирателната комисия в деня на избора.
Третият, много съществен проблем, е за първи път въвежданото в България изискване партиите да заплащат бюлетините за изборите. Тук вносителите едва ли биха могли да посочат някакви солидни аргументи в защита на това свое предложение, защото те предлагат да се гарантира определена обществена представителност на политическите партии. Тези от тях, които не са доказали такава представителност, да събират значителен брой подписи. Междупрочем, аз смятам, че този брой трябва да бъде намален. Но след като тези подписи трябва да гарантират минимално съществуващата обществена подкрепа за партиите, каква е тогава логиката от партиите да се изисква да представят и финансови средства, с които да заплатят бюлетините? По този начин се оказва, че за политическите партии не е важно само да бъдат обществено представителни, а да гарантират притежаването на значителни финансови възможности.
Ние не се явяваме на някакви търгове за спечелване на сделки, за да поставяме това изискване в политическия живот. Затова смятам, че то противоречи на основни конституционни изисквания и трябва решително да бъде отхвърлено от народното представителство.
Четвърти проблем е възможността висши длъжностни лица, каквито са министрите и заместник-министрите, да участват пряко в кампанията, или по-точно да продължават да използват изцяло държавната власт, с която разполагат, по време на предизборната кампания - масови злоупотреби, които бяха извършвани по време на последните местни избори.
Така че ние трябва да въведем изискване тези от министрите или заместник-министрите, които биха се кандидатирали като кандидати в кампанията, да излязат в отпуск или най-малкото да не могат да използват средствата, които им е предоставила държавата, за изпълняваните от тях функции, защото по този начин се създава явна неравнопоставеност в изборите.
Пети проблем е предвижданият период на изборната кампания. Няма никаква логика този период да бъде съкращаван на 20 дни. Или може би тези, които разчитат на доминиращо влияние в електронните медии, искат да претупат изборната кампания, да извлекат изгодите, които им предоставя подобно привилегировано представителство или представителство, което те биха си осигурили чрез закупуването на телевизионно- и радиовреме.
Но все пак най-важното в изборите остават класическите методи - срещите със самите граждани, със самите избиратели. И как ще стане това в избирателни райони, в които има по 100 населени места и по 8 или 10 общини? Как е възможно всеки един от кандидатите да посети поне по веднъж всяко едно от населените места, в които ще търси подкрепата на избирателите?
За мен това също е ограничаване на демократичността, на откритостта и на прякото действие на демокрацията в политическия живот.
На шесто място. Не се предвижда провеждането на конкурс за определяне на официалния изчислител на изборните резултати. По този начин също се ограничава откритостта и публичната преценка на качествата на тези, които ще претендират да отчитат изборните резултати. Или се проявява стремеж, както в повечето случаи на приватизацията, отново да бъде определен правилният изчислител, който може да поднесе и исканите резултати?
И на последно място, трябва да се обвържат сроковете за назначаването на районните избирателни комисии с регистрацията на партиите в Централната избирателна комисия. Само по този начин ще се гарантира, че нито една от партиите няма да има мнозинство в комисиите, защото досегашната практика на разминаване на тези срокове дава възможност едни партии на практика да се съюзяват и да постигат мнозинство, след като те са регистрирани като различни субекти.
Най-накрая, моята оценка за представените законопроекти се свежда до това да подкрепя по реда на тяхното внасяне законопроектите, които предлагат промяна в избирателната система - тези на господата Панчо Панайотов, Александър Каракачанов, Велко Вълканов и Любен Корнезов, и да не подкрепя останалите законопроекти, като смятам, че има категорични основания, поради посочените недостатъци, да бъде отхвърлен проектът на депутати от мнозинството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз взимам думата само за един кратък коментар. Той е свързан с проекта, който е внесен от колегата Абаджиев и група народни представители, тъй като очевидно това ще бъде и проектът, който ще бъде приет в залата.
Тъй като господин Абаджиев в своето изложение спомена и дефиницията на парламентарна партия, която е дадена в този закон, а именно това е партия, разбира се, важи и за коалиция, която е имала достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група за целия период на пълномощията на предходното народно събрание. Това, разбира се, е един много важен критерий. Но на мен ми се струва, че в това определение се пренебрегва един според мен още по-важен критерий. Защото, припомнете си как една политическа сила, една партия или една коалиция попада в парламента. Тя трябва да прескочи 4-процентовата бариера, тоест, да получи доверието на повече от 4 на сто от избирателите и тогава тя постъпва в парламента. Тоест, това е първият белег, който я прави парламентарна - именно филтърът на народния вот.
Ето защо аз смятам, че пренебрегването на този критерий не е справедливо, тъй като и двата според мен имат място в определението на това що е парламентарна партия. Ето защо аз ще направя съответните предложения за изменение и допълнение на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! От днес аз ще имам възможност вече да говоря от името на Партията на зелените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Симов, Вие сте независим кандидат. Не може да говорите от името на Партията на зелените.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да, независим кандидат, разбира се. Добре, добре, господин председател, няма значение.
Аз ще се спра на някои аспекти, които тук бяха казани от колегите преди мен. Но те пропуснаха - може би съзнателно, може би не - и някои от моментите в предложените ни закони.
Първо, искам да кажа, че не е сериозно три месеца преди изборите да се внасят законопроекти за промяна на избирателната система. Ако някои колеги искаха да направят това, да го бяха направили още преди 1-2 години, в началото може би на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание. По принцип не съм противник на мажоритарния подход, но сега чисто технически няма време.
Затова аз ще се спра по-конкретно на закона, внесен от господин Абаджиев и група народни представители. Там нас ни вълнуват няколко момента.
Първият момент е: какво ще стане с тази информация, която ще съхранява Централната избирателна комисия за внесените от партиите подписки? Това е достатъчна по обем информация, с която, ако се злоупотреби, може да бъде използвана срещу тези, които са подкрепили дадена политическа партия за участие в изборите. Друг е въпросът за кого те ще гласуват след това. Но една такава информация, попадайки в ръцете на следващото мнозинство, независимо какво е то, може да бъде целенасочено използвана срещу тези граждани, които са си позволили открито и ясно да изразят подкрепа за една политическа сила, без значение коя е тя.
Значи, съответно между първо и второ четене там би следвало да се включи един текст, защото аз се съмнявам, че ще отпадне тази подписка от 10 хил. души, да има текст, който да гарантира, че тази информация няма да се използва срещу гражданите, които са подкрепили политическите партии.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как ще гарантира?
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Ами, господин Миков, как ще гарантира е въпрос на законодателя да го напише.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): На практика?
ВАЛЕНТИН СИМОВ: На практика - ще видим как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: По втория въпрос, който също ни притеснява, това е определението за цветовете на бюлетините и тяхното предварително раздаване. Това кореспондира с чл. 2, който казва, че изборите се провеждат върху основата на общо равно и пряко избирателно право. След като предварително четирите основни цвята са раздадени и то със закон, тогава за какво равно право можем да говорим за останалите политически партии? Тогава или трябва да възприемем, че трябва да има бели бюлетини, или да възприемем това, което се случи преди четири години - първият по ред е и първи по право. Тоест, този, който спечели борбата пред ЦИК, той да получи исканата от него бюлетина. В този случай ми се струва, че това е предварително даване на възможност за спечелване на определени политически партии, а не едни гърди пред останалите.
Следващото, което ни тревожи, е тази сума, която политическите партии трябва да отделят, и то в последния момент, за финансирането на бюлетините. Аз мисля, че това е един антиконституционен акт. Не са длъжни политическите партии да плащат от джоба си бюлетините. Такова нещо не знам дали някъде в света въобще съществува.
И последното, което също така господин Янаки Стоилов каза - прави впечатление, че се освобождава от Закона за обществените поръчки математическият колектив, който ще прави изчисленията. И ние се питаме: защо е направено това? Нека да си бъде по Закона за обществените поръчки и този, който спечели, той да изчислява изборите.
Аз ще направя своите предложения между първо и второ четене. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Има думата народният представител Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Избирателният закон е един изключително важен нормативен акт, който касае упражняването на активното и пасивното избирателно право от българския гражданин. Ние като народни представители трябва да подходим с необходимата политическа отговорност и ангажираност към приемането на този много важен законопроект, който има и ще има пряко отражение върху формирането на бъдещите органи на управление на държавата след провеждането на парламентарните избори през м. юни.
Затова тук на първо място ние трябва да си отговорим на въпроса: необходим ли е действително нов избирателен закон или приетият през 1991 г. Избирателен закон може да бъде използван като нормативна база и на тази основа да се направят само изменения и допълнения съобразно направените и внесени законопроекти?
Аз считам, че ние се нуждаем от изцяло нов законопроект. Самият факт, че сега действащият Избирателен закон многократно е променян, изменян, големи части от него са изцяло отменени, както и фактът, че са внесени толкова много законопроекти за неговото изменение и допълнение, говори за необходимостта от изработването на изцяло нов избирателен закон - нов избирателен закон, който да отговори на вече натрупания през тези 10 години опит в нашата избирателна система. Считам, че тези 10 години бяха изключително важни и положителни в натрупването на този опит.
От 1991 г., от м. август, когато беше приет този закон, досега българският гражданин имаше възможност неведнъж да упражнява това свое изключително важно избирателно право - да избира и да бъде избиран.
За тези 10 години ние успяхме да пробваме няколко варианта на избирателни системи. И аз считам, че на базата на натрупания вече опит досега ние спокойно можем да се ориентираме към една политически стабилна и издържана избирателна система, която да отговори на очакванията на избирателите и да им даде възможност максимално да участват в избирателния процес на страната.

Затова подкрепям идеята да има нов избирателен закон и в тази насока аз подкрепям и ще пледирам за приемането на законопроекта, внесен от колегата Абаджиев и останалите народни представители.
Но преди да си отговорим на този въпрос, ние трябва да обърнем особено внимание на въпроса за типа избирателна система, която трябва да съществува у нас, кой тип избирателна система максимално отговаря както на нашата Конституция, така и на потребностите за максимално участие на българските граждани в избирателния процес. Тук се сблъскаха три типа избирателни системи - мажоритарна, пропорционална и компромисната смесена избирателна система.
Аз няма да се спирам обширно на предимствата и недостатъците на всяка една от избирателните системи, но искам да подчертая, че мажоритарната система в най-голяма степен отдалечава избирателя от тези, които избира. Дори са възможни парадокси, когато една голяма част от избирателите да нямат представителство във формираните на база на мажоритарната система изборни органи. Считам, че тя е може би един от най-остарелите модели на демократично управление. Затова аз в никакъв случай не бих подкрепил въвеждането на мажоритарна избирателна система.
Не бих подкрепил и въвеждането на смесена избирателна система. Действително при смесената избирателна система на пръв поглед се създава впечатление, че се лансират отделни личности с обществена значимост, които могат да допринесат и да са полезни за развитието на обществото при формирането на неговите органи на управление. Но аз считам, че това е една привидна възможност. Тази възможност е привидна, защото мажоритарно представените кандидати са избрани пак по партиен принцип, тоест пак партийните централи определят мажоритарно участващите кандидати. Създава се една измамна привидност за избирателя, че се гласува за отделни личности, а всъщност пак партийните централи са тези, които определят кандидатите.
Както мажоритарната, така и смесената избирателна система създават възможност за размиване на политическата отговорност на партиите - нещо, което според мен не бива да се допуска в нашия съвременен модел на демокрация. Трябва да е ясна и категорична отговорността на партиите. Възможността за такава ясност и категоричност дава именно пропорционалната система. Освен това пропорционалната избирателна система дава възможност на максимално голям брой избиратели да участват чрез избраните свои представители в управлението на страната. Конституцията, макар да няма изричен текст, но нейният дух говори и се стреми към въвеждане на пропорционална избирателна система. В този смисъл считам, че предложеният от колегата Абаджиев и другите народни представители законопроект в максимална степен отговаря на тези изисквания. Той отговаря и на някои потребности от усъвършенстване на вече действащата у нас пропорционална система, от една страна, и от друга страна, той почива на утвърдени вече традиции у нас в тази насока.
За да не повтарям вече казаните положителните аргументи на този законопроект, аз искам само да добавя, че той предоставя една много важна възможност за контрол върху финансирането и използването на финансовите средства от участващите в изборите партии. Вярно, че и досега имаше такъв механизъм, но той не беше достатъчно ефективен. Предвидената възможност това нещо да се върши от Сметната палата ще доведе до максимална яснота и прозрачност относно това как и по какъв начин партиите финансират и използват финансовите средства в политическата битка, в изборната кампания.
От друга гледна точка много е важен принципът за липсата на превес в избирателните комисии на която и да било политическа сила. Това е една много добра гаранция за обективност при провеждането на изборите.
В този смисъл аз ще ви моля да подкрепим законопроекта на колегата Абаджиев и другите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че когато говорим за избирателната система, не злоупотребяваме, както се опитваха да правят някои колеги, когато обсъждахме въпроса за имунитета на народните представители. Една част от нашите колеги може би не смеят да кажат от трибуната положителните и отрицателни страни на тези избирателни системи. Съвсем нормално, не бива да се обиждаме, всеки има право да защитава своите идеи, съвсем нормално е да изтъквам само положителните страни на една избирателна система.
Според мен е много важно политическите сили и техните представители, когато взимат отношение, ясно и много точно да кажат какъв тип избирателна система защитават и страната от какъв тип избирателна система има интерес. Ние много пъти в нашата група сме обсъждали, първо, оценяваме всички проекти, които са внесли нашите колеги от различни парламентарни групи, оценяваме положителните и отрицателни страни в тези проекти, но мислим, че на този етап все още в България трябва да има пропорционална избирателна система.
Преди малко някои от колегите изтъкнаха защо трябва да има пропорционална избирателна система. Мисля, че е много рано да даваме примери и с някои европейски страни, че виждате ли, много е демократично, когато един избирателен район знае кой е неговият народен представител, че той ще бъде обвързан само с един избирателен регион, въпреки че има конституционни текстове, че няма обвързващ мандат само с избирателния регион, че по такъв начин много силни личности ще идват в Народното събрание. Според мен това не е вярно. И за да се избегнат тези неща, мисля, че ние трябва да защитаваме пропорционалната избирателна система дори само от гледна точка на това, че определеният брой гласове, които са необходими за избирането на един народен представител, цената за избирането на един народен представител с пропорционалната избирателна система е почти еднаква за цялата страна. Представете си, колеги, ако ние приемем изцяло мажоритарния принцип за избиране на народни представители, тогава може да има определени региони, където ще има народен представител, който може да бъде избран само с 500 гласа. В същия момент в друг регион цената за един народен представител може да бъде 20 хил. гласа. Това няма да е справедливо. Това, че в определен регион голяма част от гражданите не са отишли да гласуват не означава, че може да има народни представители, когато се изискват средно 20 хил. гласа за избор на един народен представител, с 500 или 1000 гласа да има народни представители.
Оттук нататък, това го изтъкват от десет години всички политически сили, много е важно да се утвърждават политически сили, които поемат ангажимент и отговорност за управлението на страната. Може да е много добър, много силен, много умен, човек, който много работи, но мажоритарно избраният кандидат, ако бъде избрана тази система, ще поема своята отговорност и ще си отиде. Или политическата сила, която е излъчила този кандидат, спечелила с голямо мнозинство, винаги ще измие ръцете си с отговорността само на едно определено лице. Политическата сила ще се опитва да бяга от отговорност заради поведението на своя член, който вече е избран в Народното събрание.
Аз мисля, че не само в кулоарите трябва да споделяме, но ясно и точно да кажем пред обществото, че на този етап няма по-добра система от пропорционалната. Мисля, че господин Димов каза преди малко, че при мажоритарната система, което е много важно, колегата го изтъкна, голям процент от българските граждани, ако имаме чисто мажоритарна система, могат да нямат нито един народен представител. Но ако ние погледнем пропорционално в национален мащаб, те може да са някъде към 3-4 на сто. Няма да е справедливо такъв голям процент от нашите избиратели да нямат свои представители в Народното събрание. Единственият начин тези български граждани да имат свои представители в Народното събрание е пропорционалната избирателна система. Друг начин просто няма.
Аз ще взема повече отношение към проекта, който е внесен от господин Абаджиев и група народни представители. Както във всички други проекти и в предишните избори, един от най-важните моменти се отнася до тези, които провеждат изборите - кой назначава комисиите, какви правомощия имат тези комисии, какви правомощия има Централната избирателна комисия. За първи път се дават малко по-големи правомощия на Централната избирателна комисия в проекта на колегите от СДС. Мисля, че е малко опасно да се дават такива правомощия на Централната избирателна комисия, включително Централната избирателна комисия да определя броя на мандатите в един избирателен регион. Мисля, че господин Янаки Стоилов преди малко изтъкна, той е много прав, че тази отговорност трябва да бъде поета или от президента, или от Народното събрание, като със закон бъде определен броят на мандатите в един избирателен регион. В една Централна избирателна комисия, каквото и да говорим, колеги, винаги се намират начини една политическа сила, една коалиция да заобикаля текстове в закона и да има мнозинство в Централната избирателна комисия. И тази Централна избирателна комисия наистина започва вече по свой начин да тълкува много текстове, да издава инструкции, които имат своето значение и сила, когато се провеждат изборите. Аз се опасявам, че Централната избирателна комисия много субективно може да определя броя на мандатите в един избирателен район. Затова единият вариант е определянето на броя на мандатите в един избирателен район да си остане в правомощията на президента, а другият вариант е със закон да се поеме тази отговорност, Националният статистически институт е тук, да се видят критериите, когато се определя броят на мандатите в един регион и съвсем спокойно ние, всички политически сили тук, можем да поемем тази отговорност. А не по някакъв начин да си измиваме ръцете с Централната избирателна комисия.
Практиката показа, че когато се назначават секционните избирателни комисии, и тук не е много ясно, въпреки че има един изписан текст, районните избирателни комисии масово не назначават в някои региони секционните избирателни комисии. Въпреки че са проведени консултации от кметовете на общините, определени политически сили имат интерес поради простата причина, че имат мнозинство в Централната избирателна комисия и въпросът за назначаването на една секционна избирателна комисия стига чак до Централната избирателна комисия. Мисля, че в тези части, специално когато е постигнат някакъв консенсус, трябва да се изчисти текстът и да няма възможност районната избирателна комисия да отказва назначаването на секционните избирателни комисии.
Има текстове както за назначаването на секционните избирателни комисии, така и на районните избирателни комисии, че освен политическите сили, които са представени в парламента, могат да бъдат включени в консултациите и други политически сили. Кой ще определя тези други политически сили? Особено когато областният управител провежда консултации за назначаването на районните избирателни комисии. Убедихме се, че много пъти някои областни управители злоупотребяват със своите правомощия и един областен управител много субективно може да определи кои са тези политически сили. Така е, господин Марков, по време на местните избори вие като мнозинство примерно не реагирахте нито веднъж, когато имаше масови нарушения на законите. Знаете за кой областен управител става въпрос и може би затова се усмихвате.
Срокът за назначаването на секционните избирателни комисии е 25 дена преди изборите. Този срок е много малък и недостатъчен, мисля, че в един такъв срок надали ще бъдат подготвени членовете на тези комисии да провеждат изборите. Няма никаква пречка този срок да бъде увеличен, както е в действащия закон - 30 дена или малко повече.
Кой ще определя границите на избирателните райони? Вие, уважаеми колеги от СДС, предлагате това правомощие да бъде на президента. Няма пречка да има един изричен текст в закона, че границите на избирателните райони при една такава избирателна система задължително трябва да съвпадат с административните граници на една област. Не пречи това да бъде изрично изписано в закона. В близкото минало, особено по време на избирането на Великото Народно събрание и на Тридесет и шестото Народно събрание, имаше определени региони, в които границите на една област се прекрояваха според някакви интереси. Мисля, че административните граници трябва да съвпаднат с избирателния район. За второ четене ще направя писмено предложение.
Трябва ли да има условия за участие на политическите партии, каквито са посочени в чл. 46 от колегите Абаджиев и група народни представители? Мисля, че колкото положителни страни има в тези текстове в чл. 46 от проекта, толкова и отрицателни страни има. Всички сме убедени, че не е нормално 80-90 партии да участват в изборите, но пък от друга страна не е нормално ние да определяме много големи изисквания и по някакъв начин да ограничаваме възможността определени политически сили, по-малките политически сили да участват в изборите. Мисля, че този праг 1,5 на сто от предходните избори е висок, включително и за тези подписи, които се изискват в случай че няма този праг на предходните избори - 10 хил. или 20 хил. за коалиция. По всяка вероятност може би трябва да има определен брой подписи, но те трябва да бъдат сведени на максимално ниско равнище, с по-малко на брой подписи. 20 хил. подписа за една коалиция не са малко, уважаеми колеги. Един гражданин може да откаже да подписва, но той може да има желанието да гласува за една политическа сила. Ние не бива да го принуждаваме предварително той да си каже към коя политическа сила гравитира. Негово право е това да си остане в тайна. Той може да не е член на нито една политическа сила, но да му дадем възможност да участва в изборите.
Стигаме до цветните бюлетини, които колегите от СДС предлагат. Знам, че на местните избори вие много сериозно защитавахте да няма цветни бюлетини. Аз не можах да разбера защо сега, когато предстоят парламентарните избори, колегите от СДС предлагат да има цветни бюлетини. Няма необходимост от цветни бюлетини и мисля, че за да бъдат равнопоставени всички политически сили, трябва да има бели бюлетини с централен номер - номерът, който е регистриран в Централната избирателна комисия.
При тези цветни бюлетини само три или четири политически сили имат възможност да вземат основните цветове. Означава ли това, че тези политически сили имат някакво предимство, предварително имат повече, по-големи права от другите политически сили, които тепърва излизат на политическата сцена? Нищо не пречи, ако наистина сме с мисленето на европейци, бюлетините да бъдат бели с един номер. И тези, които примерно не владеят четмо и писмо, трудно се ориентират с четенето, ще се ориентират по един по-голям номер, с който ще бъде и регистрацията в ЦИК. Така ще отпаднат всички злоупотреби и манипулации кой ще вземе синята, червената или оранжевата бюлетина. На какво основание примерно една политическа сила може да претендира, че синята бюлетина примерно трябва да бъде към точно определена политическа сила? На какво основание? За това, че са участвали в предишните избори със синята бюлетина? Или с червената? Няма никакво правно основание политическите сили, които са участвали с някакъв основен цвят, да искат и на тези избори да участват със същия цвят. Мисля, че е справедливо да има само един номер върху бялата бюлетина.
Разбира се, не съм съгласен с това, което предлагат колегите, политическите сили да поемат разходите за отпечатването на бюлетините за гласуване. Извинявайте, това са 10-15 хил. лв.! А в същия момент вие предлагате министрите да имат възможност да се кандидатират за народни представители, тоест като министри те да имат правото да ползват служебните автомобили. Ами погледнете, разходът на един автомобил за 20 дена ще покрие разходите за отпечатването на бюлетини на две политически сили! Ако не и повече! Не може, от една страна, да дадем възможност на една политическа сила да има правото включително да използва държавни средства по време на предизборната кампания, а в същия момент да караме малките политически сили да търсят 10 или 20 хил. лв. За някои партии тези 10 или 20 хил. лв. ако не са много пари, то за някои партии тези партии тези пари са много пари. И малко трудно се събират 10-20 хил. лв., когато има много голяма безработица.
Мисля, че този текст не бива да остане в проекта. В края на краищата и демокрацията си има своята цена. Ако ние не можем да си позволим като държава да поемем един минимум от разходите, не че ще е несправедливо, но няма да е правилно.
Уважаеми колеги, повдигам един въпрос, който повдигам винаги, когато наближат парламентарните избори, и бих желал някой в тази зала да ме обори по този въпрос и ще се извиня. Винаги преди парламентарни избори тези, които са на власт, злоупотребяват с една възможност.
Коя е тая възможност? Изпращат от един регион в друг войници, които служат в едно поделение. Текстовете, които са посочени в чл. 30 и чл. 31 от проекта на колегите от СДС дават възможност да се злоупотребява - непосредствено преди изборите да има предислокация на определени части в армията. Даже и да няма предислокация, просто 200 или 500 войници се командироват в друг избирателен регион и според текстовете, до последния момент те имат възможност да бъдат включени в избирателните списъци. В някои региони 500, 1000 гласа са от голямо значение. Мисля, че тези текстове трябва да бъдат много внимателно прегледани с цялата комисия за второ четене, да се изчистят и по всякакъв начин да се пресече възможността на някои да злоупотребяват с тези текстове. И, ако имаме възможност да видим резултатите от определени региони, където има поделения - колко войници са били преди изборите и колко са присъствали по време на изборите, сами ще се убедите, уважаеми колеги. Това е един много важен въпрос и мисля, че не бива да има нито една политическа сила, която да не се стреми да не се злоупотребява с такива текстове.
Всички текстове, които са посочени в чл. 30 и чл. 31 дават възможност за тази злоупотреба.
Накрая, уважаеми господин председател, искам да повдигна въпроса, който повдигнахме, включително когато обсъждахме Закона за политическите партии. Изрично колегите Абаджиев и група народни представители са посочили, че предприятия с държавно участие или предприятия с общинско участие могат да финансират определена политическа сила. Защо давате тази възможност? Няма значение колко процента присъствие има държавата в едно предприятие. Дали има 49 на сто - вие казвате, ако са над 50 на сто няма право. Вижте, ако има 49 на сто държавно участие, вие давате възможност на това предприятие с 49 на сто държавно или общинско участие да финансира само една политическа сила. Даже и 1 на сто да е в едно предприятие с държавно или общинско участие, не бива да имат възможност да финансират политически партии. Това са пари на всички български граждани. Не може с парите на българските граждани, без да питат гражданите, да финансират определена политическа сила.
Завършвайки, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, по принцип аз ще подкрепя законопроекта, който е внесен от колегите Абаджиев и група народни представители. Разбира се, за второ четене ние ще направим предложения за изменения в самия законопроект. Подкрепяме, заради избирателната система, въпреки рисковете, въпреки тези текстове, които ни притесняват, като се надявам най-искрено, че за второ четене вие ще приемете една част от нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Преди да дам почивката, всички народни представители се канят в Клуба на народния представител на откриване на изложба на четирима художници от Благоевград.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Заседанието продължава.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да аргументирам пред вас преференциалната пропорционална избирателна система, която аз и моите колеги наричаме възможния разумен компромис на избирателна система, която би могла да бъде приета от това Народно събрание. Преференциалната система представлява такъв тип избирателна система, която включва в себе си идеите на всички останали законопроекти. Аз бих могла да кажа, че пропорционалната система от преференциален тип може да бъде допълнена към законопроекта на Димитър Абаджиев и група народни представители. Тя е възможният вариант, който може да възприеме Любен Корнезов в неговия законопроект. Тя е възможният вариант, който може да възприеме Панчо Панайотов. Изобщо всички вносители на законопроекти не биха могли да възразят по пропорционалната система от преференциален тип, защото тя включва елементите на всички идеи в тези законопроекти и едновременно с това е възможната реална крачка, която днес може да направи българският парламент. Освен това искам да изкажа личното си убеждение, че ако днес българският парламент не направи тази крачка, тоест за тези избори, аз съм убедена, че за следващите избори от всички части на тази пленарна зала ще има народни представители, които ще предлагат да се приеме системата, която сега ние предлагаме пред вас.
Кои са нейните предимства и защо другите системи не включват тези предимства?
Първото предимство на пропорционалната избирателна система от преференциален тип, ако можем да си я представим образно, се състои в следното. Кандидатите за народни представители са си в избирателни листи, както и досега. Тоест, за избирателите фактът, че има избирателни листи, че тези листи са на политически партии или коалиции е запазване на всичко, което е ставало до този момент. Каква е огромната разлика? В съответната листа, била тя синя или червена, или зелена, или оранжева, кандидатите за народни представители не са подредени от политическите централи по съответния ред. Те са подредени по азбучен ред. И така подредени по азбучен ред, те се предлагат на избирателите. Затова тази система се нарича двустепенна. Избирателят може да гласува по стария начин, като пусне бюлетината такава, каквато му е дадена от съответната политическа партия, а по новия начин, който предлагаме ние, може да отбележи този или тези от народните представители, които според него биха защитили най-добре интересите му. Има хипотеза, при която избирателят може да отбележи само един народен представител. Виждам господин Юнишев, негов симпатизант съм, той е в избирателната листа на Кюстендилския избирателен район, не искам никой друг да бъде мой народен представител, харесвам само него и отбелязвам само него. Вероятно вие сте чували комплименти от своите избиратели: ти си прекрасен и аз бих искал да гласувам само за теб, и ако имах възможност да гласувам само за теб, то тогава аз щях да дам своя глас.
Вярно е, че това име ще бъде в листа на политическа партия, но самият факт, че избирателят ще може да гласува за един, за двама, за трима, ще кажем после максималния брой кандидати, ще му даде енергията, желанието да усети, че неговият вот има огромно значение за това кандидатът, който той харесва, да бъде изпратен в парламента. В противен случай той трябва да насочи симпатиите си към политическата сила и ако желае тъкмо неговият кандидат, в случая господин Юнишев, да бъде избран в парламента, той трябва да участва във всички процедури на партията, която той представлява, за да може да повлияе той да бъде на първо или на второ място в съответната листа, за да бъде реален гласът му. Вие знаете, че широкият кръг избиратели не могат да повлияят на този процес, тъй като те не са в партийните структури. И затова широкият кръг избиратели могат да повлияят с гласа си само в деня на изборите. Ние трябва да им дадем тази възможност.
Така че първият аргумент за пропорционалната система от преференциален тип е, че тя отговаря на обществените очаквания за мажоритарен елемент в избирателната система и дава възможност да бъдат предпочитани личности в рамките на дадена политическа сила, на дадена политическа партия или коалиция.
Искам освен това да ви кажа за анализите на социолозите и политолозите, които вие сте чували неведнъж, че има едно отдалечаване на избирателите от институциите на властта. Огромно количество избиратели не отиват да гласуват, тъй като смятат, че всичко е решено предварително - партийните централи са решили кои да бъдат кандидатите, не стига, че са решили кои да бъдат кандидатите, подредили са ги по съответния ред и на избирателите не им остава нищо друго, освен да пуснат съответната листа. Затова те не отиват да гласуват и анализите сочат различни данни, поправете ме, ако греша, но около 40 на сто от българските избиратели в момента са дистанцирани от институциите на властта. Една от причините е, че те смятат, че не могат да повлияят върху тези институции.
Ако те видят възможността да повлияят на тези институции - втори аргумент, ще се повиши степента на ангажираност на избирателя и избирателната активност.
Ние направихме публично обсъждане на нашия проект. Имаше представители на основните социологически агенции и водещи политолози в България и те споделят нашия извод, че избирателната активност при такъв тип избирателна система ще се повиши с 10-15 пункта. Или, ако днес опасността е да гласуват около 50 на сто от избирателите, при този тип избирателна система ще гласуват 60-65 на сто.
Следващият аргумент за този тип избирателна система е, че се повишава ангажираността на хората, които са включени в дадена избирателна листа. Ще се обърна към колегите от БСП и от СДС, тъй като те са в дълги избирателни листи и ще им кажа, че вероятно и те, макар че са от политически сили, които знаят, че могат да имат два или три мандата в съответния избирателен район, много добре съзнават, че тези от кандидатите, които са в края на листата, нямат никакъв шанс или шансът им е само теоретичен - ако тяхната политическа сила бъде първа, включи се в съставянето на правителството и т.н. Ако тяхната политическа сила бъде опозиционна, няма никакъв шанс за придвижване в листата. В този смисъл само първите двама-трима, от която и да е избирателна листа, са реалните кандидати, които правят реалната кампания. Останалите са просто участници, които заради идеята и добрата си воля искат тяхната политическа сила да постигне съответния резултат.
Представете си само хипотетично, защото не знам как ще го направим тази година, ако вие не подкрепите нашия проект, че листите са подредени по азбучен ред. Тогава всеки от кандидатите ще знае, че има реален шанс той да бъде избран от избирателите в съответния избирателен район, сборът от гласовете за него да го постави на първо място, а не неговата партийна централа, или на второ място и тогава той ще може в това състезание да се прояви истински, да агитира истински и да събере истинските гласове, които искат да го подкрепят.
Следващият аргумент в полза на тази избирателна система е, че тя е изключително проста за въвеждане. Дори и да остане сегашната избирателна система, сегашният закон, върху сегашния избирателен закон може да се добави преференциалният елемент. Всъщност проф. Драгомир Драганов е постъпил тъкмо така - от всички добри норми, които съществуват в сегашния закон, той ги е запазил и е изменил само онези норми, които показват преференциалния тип, тоест възможността да се избират личности. И тъй като тя е изключително проста, всеки гражданин ще я разбере. В квадратчето зад името на кандидата, пак повтарям, подредени по азбучен ред, той ще може да отбележи този или тези, които смята, че трябва да го представляват в Народното събрание.
На следващо място, не по значение, а може би на второ място по значение, е аргументът, че съответните политически сили няма да изживеят изключително драматичното съставяне на листите за кандидати за народни представители. Не искам тук публично да агитирам как изглежда съставянето на листите, тъй като ние с вас сме го преживявали нееднократно, но ако тези листи са просто по азбучен ред, тоест това са хората, които в съответния регион, включително и чрез регионално представителство, могат да представляват избирателите на дадената политическа сила, няма да има никакви драми и никакви лични сътресения, и никакви колизии между личността и партията, затова защото не съответният форум от 10-15, та дори 100 човека, ще реши как да бъде подредена листата, а ще решат избирателите. Ще се избегнат изключително много конфликти и некрасиви моменти от българския политически живот.

На следващо място, вероятно някои от колегите вече на публичната дискусия поставиха този въпрос - ще поставят въпроса за това грамотни ли са избирателите, могат ли да се възползват от този тип система, няма ли да им харесва старият тип избирателна система. То тогава отговорът е, че те могат да гласуват по стария начин и това в никакъв случай няма да накърни техния вот.
Няколко думи за технологията, тъй като има аргументи против, защото технологията била сложна. Технологията не е сложна. Тя е подготвена от хора, които разбират от организация от секционна до Централна избирателна комисия и освен това е консултирана с математици, които са взели участие при съставянето на идеята.
На първо място, отново повтарям, по своята същност пропорционалната система от преференциален тип е двустепенна избирателна система. На първа степен се гласува за партията или политическата сила, съответно - коалиция, а на втора степен - за личността в рамките на избраната вече политическа сила.
Второ, имената в дадената бюлетина са подредени по азбучен ред, при коeто техният брой е по-малък или равен на 2N, където N е броят на всички мандати за даден избирателен район. Ако избирателният район е четиримандатен, максималният брой кандидати може да бъде осем. Математиците приемат, че това е възможната разсейка. В противен случай ще има прекалено голямо разсейване на гласовете.
Трето, избирателят гласува със знак Х или V за не повече от N имена. Тоест, избирателят има право да гласува за четирима кандидати, ако избирателният район предвижда изпращането на четирима народни представители в парламента от този район.
Четвърто, след приключване на гласуването и преброяването броя на отметките Х или V за всяко име, се извършва реална подредба на имената в дадената бюлетина съобразно получения общ брой отметки. Ако две или повече лица имат равен резултат, има три варианта. Моля ви да не се усмихвате, като чуете някой от тях, но нашите експерти, част от които са млади хора, млади математици и политолози, са предложили тези варианти.
Първият вариант, който те предложиха, е в срок от 24 часа ръководството на съответната партия да каже кой от двамата. След това обаче решиха, че това е прекалено. На ръководствата на партиите не се дава възможност по целия проект друго, освен да кажат кои са кандидатите. Затова предлагат - забележете - ако има равен брой гласове, по-младите да бъдат с предимство пред по-възрастните и жените - пред мъжете. Тук се влагат две идеи. Първата идея е да влязат много повече млади хора в Народното събрание, тъй като обикновено кандидатите за народни представители, които са по-млади, като че ли имат по-малък шанс. Трябва да ви кажа, че аз съм удивена, че смятаме все още за изключително млади хората, родени 1960, 1961 - 1962 г., а те вече са в много активна възраст, господин Божинов, и затова трябва да им се дава предимство. Също и за родените 1970, родените след 1975 г. На второ място, една тема, която не зная дали точно аз трябва да повдигам, госпожо Берберян, но тъй като кавалерите мълчат, ще кажа, че в България много скоро ще се постави въпросът от неправителствените организации за реалното участие на жените в политиката. Аз съм поела ангажимента пред група неправителствени организации да съберем лидерите на основните парламентарни партии, което означава парламентарни групи, за да ги попитаме как те виждат този въпрос в уставите на своите партии, съответно в избирателния закон.
Тъй като българките сме разумни жени, засега не предлагаме квоти в избирателния закон, но искам да предупредя всички, че по критериите на Европейския съюз вероятно в следващия парламент ще бъдат въведени и квоти.
Квотата е вид дискриминация. И затова, за да не стигаме до въвеждането на квоти, могат да се измислят по-елегантни начини освен добрата воля, в случая, само на лидерите и на националните ръководства на партиите и законът да предвиди тази възможност.
Така че предложението за по-младите пред по-възрастните и жените пред мъжете го приемете като заявка за една перспектива, която в България, все едно, трябва да бъде решена.
В заключение, на пръв поглед изглежда, че тази избирателна система е против ръководствата на съответните политически партии. Ако лидерът на една партия, сериозният, добрият, добронамереният лидер прочете този законопроект, той може да си каже: аха, значи те искат да ме елиминират, да няма никакъв ред и организация в партията, да не се съобразяват и с моята лична воля, и с волята на националното ни ръководство, а в голяма степен стихийно и по принципи, които не подлежат на контрол, да бъдат избирани кандидатите за народни представители.
Това обаче е само на пръв поглед. Ако кандидатите, съответно народните представители са лоялни личности, силни, ярки личности и тях хората са ги избрали за народни представители, то тогава няма да има проблем и съответната партия и политическа сила, защото тяхната интелигентност и лоялност ще бъде осигурена чрез начина, по който те са стигнали до Народното събрание. Тогава вътрешнопартийните конфликти - това е моята лична прогноза - ще бъдат много по-малко, защото няма един затворен кръг на един общински партиен съвет или областен партиен съвет, та дори национален партиен съвет да решава съдбоносни за страната въпроси, а ще ги решават хора, които са получили доверието на избирателите и оттам произтича тяхното самочувствие.
Не искам да кажа, че в досегашната избирателна система няма такива хора, няма такива резултати. Има. Но тя в голяма степен е поставена под въпросителната на избирателите. Рискуваме, ако продължим да настояваме за досегашната избирателна система и да ни избират партийно, избирателите да смятат, че ние нямаме необходимото самочувствие да се подложим на техния категоричен и еднозначен вот и затова те да се отдалечават все повече от институциите на парламентарната демокрация, което да ги прави пасивни и в един момент да търсят други форми за изразяване на своите политически настроения, нещо, което въобще не е в полза на парламентарната демокрация.
Що се отнася до мажоритарната система и до смесената система, предлагана в пропорцията 120:120, тук трябва да се каже, обсъждайки тези проекти, че чисто мажоритарната система е в полза на първите две най-големи политически сили. Това е класика, която се знае по света. Ако искаме първите две най-големи политически сили да спечелят, то тогава може да се въведе чисто мажоритарната система. Защото останалите гласове ще се загубят. Пропорционалната система е демократична с това, че се печели всеки глас и тя е система, която е свързана с възможностите на малките партии. Но тя не трябва да бъде абсолютизирана, защото пък се губи личностният елемент. Ако системата е смесена - 120:120, както предлагат някои от колегите - ефектът ще бъде подобен. Няма първата и втората сила да се възпроизведат в пълна степен, а в по-малка степен. Но пак ще бъдат първата и втората по големина политическа сила, господин Корнезов, както е известно и от практиката, която сме виждали досега.
Така че и двете системи няма да дадат нищо. Ако ние искаме, първо, да дадем възможности на повече политически сили да се включат в българския политически живот, трябва да направим парламентът достатъчно шарен и, разбира се, достатъчно стабилен.
И второ, ако искаме българските избиратели да се доверяват на това, което правим, трябва да им дадем възможност да изберат личности в рамките на съответните политически сили и коалиции, което ще ги направи съпричастни към всичко, което става в българския парламент.
И така, като ви агитирам още сега да гласувате за нашата избирателна система, аз ви уверявам, че времето, в което евентуално ще зрее българското обществено мнение, не е далеч.
Има едно изследване, което беше направено в Русенския избирателен район - в моя избирателен район. Беше описана подробно системата. Изследването беше на Русенския университет. Седемдесет на сто от русенци подкрепиха този тип избирателна система, защото искат по някакъв начин да се разчупи статуквото, да не гласуват само за партии, а да гласуват за личности.
Смятам, че тя е възможната стъпка, реалната стъпка, която в голяма степен ще промени и ще подобри политическата система в България и ще даде отново сила и енергия на народните представители, които оттук нататък ще представляват народа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За първа реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожа Шопова не можа да ме агитира да гласувам за нейния законопроект. Не че в нейното изказване говореше колко е симпатичен Юрий Юнишев и колко антипатичен съм аз. И не затова, че жените трябва да имат предимство пред мъжете и, бих казал, тогава милост за Адам.
Трябва да говорим за тази система по-скоро, която ни се предлага. Знам, че няма идеална система - сега сериозно. Но системата, която ни се предлага при българските условия, какво означава? Това означава една политическа партия и нека взема пример с Българската социалистическа партия, една листа, примерно от 10 човека. Ще трябва тези 10 човека да се състезаваме помежду си и да убеждаваме собствените си симпатизанти колко, примерно, съм аз по-велик, отколкото моя колега, който също е в тази листа. И състезанието се превръща във вътрешнопартийни битки. Това е недопустимо! Това не трябва поне на този етап да го правим.
Второ, тази система означава, че практически не може да има коалиции. Кой коалиционен партньор, който е по-малък, по-слаб, макар и да е включен в тази листа, има шанс да стане народен представител? Разбира се, че това е невъзможно.
И третата слабост на тази система е, че, представяте ли си, ако гражданинът, който гласува, не отбележи нищо. Просто не отбелязва, пуска цялата бюлетина. Действителна ли е или е недействителна? Или ако отбележи само едно име - примерно един избирателен район от 100 хил. избиратели и само един гражданин, имащ право на глас, пише, примерно, пред едно име цифрата 1, той автоматично става водач на цялата партийна листа в съответния регион.
По принцип не съм за това да няма мажоритарен избор, но, разберете ме, на този етап системата, която ни се предлага, не работи. Не затова, че жените трябва да бъдат наравно с мъжете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика не виждам.
Има думата за дуплика заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря на моя колега и приятел Любен Корнезов.
Значи ако тази система се въведе, говоря съвсем сериозно, той няма да има никакви проблеми, мисля, в много избирателни райони, но например в неговия - в Ямболския, защото хората го познават и ще го отбележат.
Къде е проблемът на господин Корнезов и на БСП? Че има 14 коалиционни партньори и че никой не ги знае какви са. И като ги включите в листите, вие няма да можете да ги вкарате в парламента, тъй като хората не ги познават. Това е проблемът на нереалната коалиционна политика. И ако са си само хората от БСП, тях прекрасно ги познават и не виждам това да бъде проблем за самата БСП. Проблем е на този тип коалиционна политика, която вие правите.
Що се отнася до другия тип коалиционна политика, за реалната, въобще не съм съгласна. Смятам, че ако има листи на ОДС и вътре има представители на СДС, Народен съюз и Демократическата партия, никак не е сигурно кой ще бъде първият в съответния избирателен район - дали ще бъде от СДС, дали ще бъде от Народен съюз, дали ще бъде от Демократическата партия, като имам предвид и някои резултати от местните избори. Ако личностите са ярки, партиите ще бъдат само, така да се каже, фонът, на който ще се избират личностите. Така че при реалната коалиционна политика Демократическата партия и Народен съюз ще си вкарат може би и повече депутати.
Що се отнася до това, ако никой нищо не отбележи, това е един сериозен въпрос. Ние с колегата Ремзи Осман сме го обсъждали, може би става дума именно за техните избиратели, и когато е само по азбучен ред, тук възниква наистина сериозен проблем. По този въпрос може да се поработи, ако по всички останали въпроси има консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата народният представител Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа, особено тези, които слушате, а не четете в момента! След 10-11 години нова парламентарна демокрация в България се оказва, че тя е твърде стара. Във всичките изследвания, на които толкова се позоваваме, има едно единство на общественото мнение по това, че днес Народното събрание е с най-ниската степен на одобрение, като орган на държавната власт, след като стои най-високо в йерархията по Конституция. И ако бъдем много откровени, това е така, защото Народното събрание нито е архитектурата, нито коридорите, нито залите, а е такова, каквито са неговите народни представители. И тогава се поставя въпросът: избираме ли ги по начин, за да бъде това Народно събрание наситено с личности, за които всички говорим, а се оказва пълно с безличности. Включвам и себе си в тази категория, за да не се чувстват другите оскърбени.
С други думи иска се едно единствено нещо - подчертан мажоритарен елемент в избирателната система. Това е искането в обществото и не го говоря случайно, и не го глобализирам, за да скрия някакви интимни собствени мнения. Това е искането!
И тази система, която госпожа Шопова нарече преференциална пропорционална, тя добре я определи, това е една стъпка. Госпожа Шопова, защо не направим крачката, за да се доближим до общественото мнение? Толкова техники има да се включат ясни мажоритарни принципи в избирателната система! Ясни! Нито азбучен ред, нито други технологии. И да не чуваме такива, уважаеми колеги, хора, които пътуват в чужбина и като се връщат оттам, да казват: бях в Лондон и виждам колко е голямо желанието и там да направят системата пропорционална. Къде пък в Лондон сте чули тая работа? И кой ви го е казал? И го внушавате тук! И това е заместник-председател на ръководството на СДС!
Защо искаме да не видим самата същност? Лесно в партийните листи, в партийните каталози се крият имената, които ние искаме да направим народни представители. Знаете ли, че за някои хора от ляво и от дясно изборите свършват в един момент далеч преди избирателната кампания - тогава, когато може да убеди собствените си общински ръководства - БСП, СДС, да го турят на някое по-предно място. И изведнъж той за тези избори няма нужда да се представя лице срещу лицето на избирателите и да брани собствените си качества, да го видят те или да го подозрат най-малкото годен ли е той да върши обща работа, обществена работа, работа за общото благо. Но това иска ние да признаем най-накрая, че политиката е професия. Не може да се гастролира от страна на лекари, лесничеи и т.н. в определен брой - немалък, в един парламент на модерната парламентарна държава и да се смята, че те носят някакво специализирано качество. Ами те са тук не като хирурзи, те са като политически дейци! Съзнаваме ли го това? Ако го съзнаваме, ще бъдем задължени да подкрепим този законопроект, аз виждам това нещо в текста на Любен Корнезов, който предвижда подчертан мажоритарен елемент.
Ама, бил лош спомен от Великото Народно събрание, защото тогава не било много перфектно. Ами, да го подобрим! Но това го имаше тогава. Оттогава насетне го няма. Знаете ли защо? Защото и бай Милан Дренчев, и Петър Дертлиев, и всички други, които искам да си припомня, а и не искам, не бяха съгласни. И БСП накрая и то не се съгласи, защото е много по-лесно от другото.
Ние нямаме право след толкова години да повтаряме същото. Не може тук да се гастролира! Не може хората да живеят с чувството: и аз искам да стана народен представител. И като го питаш защо, казва: защото виж какви заседават там! Щом те могат, значи и аз мога!
Така е, господин Станилов, тихо и всъщност сериозно. Страстно поддържам това.
И второ, тази материя, която трябваше да се уреди в Закона за партиите, колко души трябва да има партията, за да кандидатства в избори, изведнъж се транспортира тук - в Избирателния закон. И аз чета в законопроекта 10 хил. души, даже имаше някаква цифра и 20. Кой ви дава право на това? Къде е конституционната база на този тип политически плурализъм? Малко партии участват в изборите поради развити демократични нрави и господстваща демократична култура, а не по тези причини - с цифрата, с ножа на закона да отрежете. Това е абсолютно антиконституционно!

И още искам да ви кажа колко изглеждаше невинно този въпрос да има бели бюлетини. Не, отново цветни. Някой сега предявява претенции за цялата дъга от цветове и нюанси. Ние като разсъждаваме по този начин, и белите ще ги направим белезникави, и белезникавите ще ги направим белезникакви. Защото нямаме манталитет да участваме честно в един изборен процес, в който избирателите да имат господстващата си и непресъхваща воля.
Аз ще ви кажа, че парламентът - и следващият, ако ние го подслоним под стрехата на партиите по този начин, ще видим повторени много хора измежду нас тук. И знам колко интимно ние говорим за мажоритарна система, а всъщност вечер не я искаме, когато сме сами. Аз искам да ви накарам да изоставите този начин на мислене "под юргана", защото публичният живот е затова публичен, защото е публичен, защото е прозрачен, защото трябва да се вижда.
Като ви благодаря, господин председателю, изразих мнението си какво искам да подкрепя. Аз ще кажа още веднъж тази шега, която повтарям много пъти по вестниците, но която, уви, е още валидна, защото е вярна: "Пропорционално партийните листи имат недостатъците на груповия секс - нямаш право на индивидуално предпочитание". Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
За първа реплика - Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин Ганев, искам да заявя, че дори и да приемем мажоритарен елемент в бъдещите избори, парламентът пак ще бъде подслонен под крилото на политическите партии, защото Вие най-добре трябва да знаете, че мажоритарният елемент е в полза преди всичко на най-силните партии в една страна. Тоест, с мажоритарния елемент ние абсолютно ще утвърдим хегемонията в българския парламент на СДС и на БСП.
Така е в Англия - два полюса. Така е във Франция - не бих казал двупартийно, а двуполюсно. От едната страна са няколко партии от левицата, от друга страна са центристите от Съюза за френска демокрация и Голистите. Тоест, при мажоритарния вот местата винаги печелят представителите на двете най-силни партии.
И какво може да стане теоретично, понеже господин Янаки Стоилов говореше за представителната демокрация? Теоретично може да се получи така, че в един избирателен район, където се състезават няколко души, на втория тур на изборите при мажоритарен вот от 20 хил. гласували, единият кандидат с десет хиляди и един гласа ще спечели мястото, а вторият - с девет хиляди деветстотин деветдесет и девет гласа ще остане извън парламент. И тези 9999 български избиратели ще останат без представителство в българския парламент.
Дори нещо повече. Теоретично може да се случи такова нещо: една политическа партия с получени 48 или дори 47 на сто от гласовете на изборите, при пълен мажоритарен вот може да спечели 100 на сто от всички депутатски места в парламента, а останалите 53 на сто от избирателите изобщо да не бъдат представени в българския парламент. Затова най-добрата система за тази представителност на българските избиратели все пак остава пропорционалната избирателна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За в тора реплика - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да се обърна към многоуважавания от мен господин Ганев, че аз малко се учудих в края на изказването, когато смеси съвсем сериозните въпроси на Конституцията и демократичните права с груповия секс. Не звучи много сериозно.
Господин Глушков каза част от доводите, които и аз исках да представя. Само бих искал да акцентирам отново върху един от споменатите от господин Глушков: че мажоритарната система дава възможност изключително голяма част от българските избиратели да не бъдат представени в българския парламент.
Но, говорейки за законопроекта, който е внесъл господин Корнезов - аз казах това и в Правната комисия - и за личностите, които влизат по мажоритарния вот, първо, съгласен съм с господин Ганев, че голяма част от тези, които са лекари, инженери, артисти, певци и т.н., не са политици и не станаха политици. Но голяма част от тях влязоха именно с мажоритарния вот във Великото Народно събрание. Сега да ги виждате в политиката? Не, върнаха се към своята професия.
Но когато говорим за този мажоритарен вот, как ще гарантираме влизането само на личности в парламента, когато има право да се регистрира и пропорционална листа? И аз искам да ви кажа, че огромната част от кандидатите, а това ще са точно партийните водачи, ще използват двойната система - веднъж с мажоритарния вот в едномандатен избирателен район, и втори път - с пропорционалната листа. И ако не бъдат подкрепени от избирателите в мажоритарния вот, те няма да отпаднат, а ще намерят своето място в пропорционалната листа. Затова вашата мажоритарна система в типа, в който се предлага - в типа смесена мажоритарна и пропорционална, утвърждава партийните водачи, а не утвърждава личностите.
И искам да попитам нещо друго: означава ли, че в един следващ парламент от 240 депутати, като 120 са мажоритарно избрани, а 120 - пропорционално, ще имаме две категории депутати? По-значими мажоритарните и по-незначими пропорционалните? Как ще се оправим с този проблем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря. Аз ще се възползвам от парламентарната волност на господин Ганев и ще продължа в духа на сексуалните аналогии. Значи при системата, която вие предлагате, тези, които са избрани само по мажоритарния елемент, няма да имат партньор, господин Ганев. А тези, които са по пропорционалния - отново ще бъде групов секс... Затова системата, която ние предлагаме, е с много възможности и избор на този, който е най-добрият.
Ако говорим сериозно, избирателят ще припознае тъкмо този или тези, които по най-добрия начин ще изразят техните интереси. Ние харесваме нашата система, смятаме я за изключително продуктивна, не я предлагаме конюнктурно и знаем, че тя е възможната стъпка. Крачката не е възможна, защото не се предлага рационална крачка, но стъпката е напълно възможна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Няма политическо време, уважаеми господин председателю, и календарно. Ако трябваше да се мисли сериозно за една избирателна система, която да отговори на общественото искане, това се обсъждаше и то в една смесена среда с представители на различни парламентарни групи месеци и месеци наред. Толкова са различни всичките и сега да кажем: вашата не е добра, а нашата е добра, било стъпка и тя била стъпка в правата посока - това са просто думи.
Искаме ли да подчертаем качествата на народния представител или не искаме? Това е проблемът. И ако искаме, изберете да гласуваме на първо четене два-три законопроекта, а не непременно този, автоматичния, със спомени от Лондон. И тогава да се мисли тъкмо върху това желание да има една парламентарна демокрация.
Парламентът трябва да се парламентаризира, а не две жени от ТКЗС на 30 г., един еди-какъв си, и пр., и пр., както беше и както виждам, че горе-долу е. Парламентът трябва да се реабилитира и тогава музикантите няма да съжаляват, че са си губили времето тук, защото те са за друга сцена, а тук идват инцидентно, по други причини, да видят как е. И като им хареса, по тази система четири мандата подред. Така ли е господин Глушков? (Оживление.)
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Не е така. Гиньо, ти не отговори по същество на репликата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че Българският земеделски народен съюз по принцип подкрепя пропорционалната система за парламентарните избори, аз няма да подкрепя на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Смятам, че посредством новостите в редица от предлаганите членове се цели ограничаването на демократичните права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България. Недоумявам как е могла Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на сегашното Народното събрание да одобри този манипулативен законопроект.
Какво означава разпоредбата в чл. 52 политическа организация да може да участва в изборите по реда на чл. 46, т. 5 само, ако нейната заявка за участие е подкрепена с подписите на 10 хил. избиратели? За коалициите се изискват 20 хил. Кому е необходима тази ограничителна бариера?
Що за аргумент в мотивите е твърдението, че така било в Германия? Германският избирателен закон си е за германците. Никога в традициите на българския парламентаризъм не са издигани такива препятствия. Събирането на такава подписка е свързано на практика с изразходването на големи парични средства, с прахосването на голяма организационна енергия на политическите организации още преди да е започнала фактическата предизборна борба. Защо чрез Народното събрание трябва да бъдат принуждавани партиите да правят това?
Аз няма да коментирам останалите алинеи към този чл. 52, които са допълнителни препятствия със заложени в тях капанчета. Но не мога да не посоча основната клопка в следващия чл. 53 и неговата ал. 2, според които, когато Централната избирателна комисия установи, че съответната политическа сила "не е подкрепена от необходимия брой избиратели, то регистрацията й за изборите се заличава".
Ще бъда по-конкретен. Какво означава изразът "когато Централната избирателна комисия установи"? Известно е как Централната избирателна комисия установява. Например, по време на местните избори през 1999 г. Централната избирателна комисия установи, че Българският земеделски народен съюз не е парламентарно представена политическа сила, въпреки четирите си депутати и предизборните му прояви не бяха излъчвани по централните емисии на Националното радио и Националната телевизия. ЦИК остана сляпа и глуха пред очевидното, пред нашите депозирани писмени молби, пред нашите депутатски карти, уважаеми колеги! Така ЦИК установява!
Известно е, че в ЦИК доминират определени политически сили. В случая, говоря конкретно за новостите в този законопроект, четири дни преди изборите ЦИК може да установи, разбира се, по известно неведомо внушение, че списъкът, представен от определена политическа сила, по някакъв показател не е изряден, точен, пълен. Колко му е да му се измисли някакъв кусур и тази сила да бъде елиминирана от участие в изборите? Както например беше елиминиран нашият кандидат за кмет за местните избори в Доспат, въпреки че след това съдът установи, че той е бил напълно изряден като жител на град Доспат?
През това време тази политическа сила вече е провела основната част от предизборната си кампания, изразходвала е огромни средства, огромна енергия. И изведнъж Централната избирателна комисия установява! Спуща се гилотината - вън от изборите, вън от листите! Бързо, леко и удобно! Това е недопустимо, уважаеми колеги, това създава възможности за грозен произвол и елиминиране.
Несправедлива е разпоредбата в ал. 3 на чл. 75 за финансиране на предизборната кампания. Аз няма да се спирам на другите моменти там, а специално в споменатата алинея се забранява финансиране на предизборната кампания от юридически лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие. Това ще рече, че с 49 на сто такова участие се разрешава. Наистина соломоновска теза! Авторите на законопроекта хитро са го измислили чрез своите лобита в тези юридически лица да източват държавни и общински средства за предизборни цели. С други думи, нещо като узаконена корупция, като узаконена кражба.
Българският земеделски народен съюз не приема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, имате 5 минути.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Ами, ако са неудобни моите тези...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не са неудобни, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Уважаеми колеги, имах и друго какво да кажа, не приемаме постановката и за цветните бюлетини, защото от участие в предишни избори не може да се заплюва правото да се ползват съответни символни цветове.
Аз между първо и второ четене ще внеса своите предложения. Но специално се обръщам към Парламентарната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: ... на Съюза на демократичните сили, за да ги призова: уважаеми колеги, недопущайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: ... 11 години след началото на демокрацията тя в България да бъде торпилирана! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Няма спор, че разглежданият от нас днес Закон за избиране на народните представители е един от най-важните и най-политическите по своята същност, по своя характер закони, които нашето Народно събрание трябва да разгледа и приеме. Внесени са няколко законопроекта, бяха представени от техните вносители. Голяма част от тях се различават в своите принципи, в своята философия, в своите механизми, по които предлагат да бъдат проведени предстоящите парламентарни избори.
За законопроекта, който е внесен от колегата Абаджиев, моя милост и още трима народни представители, включително и народен представител от Парламентарната група на Българската Евролевица, преди мен говори господин Абаджиев, като вносител. Той изтъкна по-голямата част от предимствата на нашия законопроект, които ние считаме, че са негови достойнства и са продукт на 10-годишния опит, който страната ни натрупа и българският избирател, и ние като политици, и политическите партии натрупахме в провеждането на парламентарни избори, подчертавам парламентарни избори. Защото внасянето на изцяло нов законопроект за избиране на народни представители, беше продиктувано от необходимостта да се актуализира тази законодателна материя, да се обобщи опитът, който е натрупан. А това не беше възможно да бъде сторено с един законопроект за изменение и допълнение на сега действащия Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, още повече, че голяма част от този закон беше отменена със Закона за местните избори. А и голяма част от терминологията, която той използва, вече не е актуална, тя отдавна е остаряла. Както в терминологично, така и във функционално отношение има много органи, които вече не съществуват и на които по закон се възлагат функции, които те не могат да изпълняват, защото просто ги няма в правния мир.
Аз уважавам позицията на колегите, които поддържат вкарването или внасянето на мажоритарен елемент в избирателната система на България. Но искам да заявя, че и досега действащата система, и тази, която ние предлагаме в нашия законопроект, не е 100 на сто пропорционална избирателна по своето естество.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Е, това е откритие!
ПЛАМЕН МАРКОВ: Не е 100 на сто пропорционална, колега Миков, и аз ще ти кажа защо. Защото има една процедура, една възможност българският избирател да гласува мажоритарно и по нашия законопроект, и по нашата система, които предлагаме. Той имаше и досега това право. Това е възможността да бъдат издигани така наречените независими кандидати за народни представители.
И именно силната личност, авторитетната личност, онзи обаятелен политик, който смята, че би трябвало да влезе тук, в този парламент, и да отстоява своите лични позиции, своите лични виждания и политически възгледи, и визии за управлението на страната, той би трябвало да се яви като независим кандидат за народен представител. И нека да спечели тогава с качествата, които притежава, да спечели достатъчно гласове, за да бъде избран за народен представител.
Нещо повече, ние облекчаваме режима за издигането на независими кандидати, въвеждайки един диференциран подход според избирателния район, в който се издига съответната кандидатура, според броя на мандатите, респективно броя на избирателите в съответния район. Ограничаваме обаче възможността издигането на кандидатурата на един независим народен представител да бъде в повече от един избирателен район. И мисля, че вие добре разбирате, че това е логиката, която диктува независимият избор. Не може един независим кандидат за народен представител да се явява в два избирателни района, защото избирателите, които ще гласуват за него в поне един от тези избирателни райони, ще бъдат излъгани. Той не може да влезе от двата района едновременно.
Много голяма доза елементарен популизъм - ясно е с каква цел сега, няколко месеца преди изборите - се съдържа в твърдението, че мажоритарният избор, видите ли, дава възможност на българския избирател да избере личностите, да избере силните характери, да избере онези, които тук, попадайки в парламента, ще могат да не се съобразяват с линията, която провеждат политическите партии, които, видите ли, излъчват тези кандидатури. Ами, кой определя кандидатите за мажоритарния избор? Определят ги политическите партии, респективно ръководствата на политическите партии, или механизмът, който партията приема за излъчването на тези мажоритарни кандидати. Зависими ли са тези мажоритарни кандидати от партията или коалицията, която ги издига? Зависими са, безспорно са зависими.
За кого гласуват избирателите, когато предпочитат един или друг мажоритарен кандидат - за мажоритарния кандидат или за партията, която го е излъчила?
Значи, един истински мажоритарен избор е тогава, когато съответният кандидат се явява като независим. В противен случай всеки избор и всяка демагогия с това, че избирателната система с мажоритарен характер дава повече възможности в парламента да попаднат някакви суперличности или суперполитици е просто една елементарна популистка демагогия с предизборна цел.
Искам да се спра с няколко думи, макар че господин Корнезов каза всичко онова, което и аз смятах да кажа, във връзка с критиката, която отправям по отношение на предложението от страна на Българската евролевица на така наречената "преференциална пропорционална система". Тази система, която те предлагат, основният й недостатък е, че тя практически затваря почти изцяло възможностите за предизборно коалиране. Не е възможно, знаете, че основният момент, основният елемент в предизборното договаряне между партиите е разпределението на избираемите места, определянето на тоя баланс между партньорите. При една такава система това е невъзможно да бъде сторено, което затваря възможностите за предизборно коалиране, респективно затваря възможностите пред малките партии да образуват някаква предизборна коалиция, която да им даде по-големи шансове да попаднат в Народното събрание, преодолявайки изборната бариера, независимо каква е тя - дали е 4, дали е 3, дали е 5 процента.
Вторият голям недостатък беше посочен във връзка с това, че няма как да се отбележи резултатът от гласуването, когато не се посочва кой от кандидатите в съответната листа е избран от избирателя. Тази бюлетина не може да бъде отчетена. Тя или трябва да бъде броена за невалидна, което създава много сериозни затруднения, защото практически е гласувано, или пък трябва да се приеме, че всичките тези, които са включени в листата, получават по един глас и в крайна сметка там да се правят някакви математически гимнастики, за да се изчисляват изборните резултати.
И третото, което не е последно, разбира се, като недостатък, е, че тази избирателна система, преференциално пропорционалната, както се нарича, създава възможности вече за развихрянето на партизански страсти и компроматни сблъсъци не само между отделните политически партии, които се явяват на изборите, а вече вътре в самите политически субекти. Ще започне едно, грубо казано, ритане по кокалчетата вътре в самата листа и вместо да се концентрират усилията на партиите или коалициите, които желаят да спечелят доверието на българския избирател, към това да представят по най-добрия начин своите политически възгледи, програми, управленски намерения и т.н., усилията ще бъдат съсредоточени, разпилени между самите участници, включени в изборните листи, за да убеждават избирателите в своите собствени достойнства, а не в достойнствата на платформата, която защитават.
Ето защо аз считам, че законопроектът, който ние сме внесли, разбира се, той може да претърпи и изменения, и сигурно ще претърпи някакви корекции между първо и второ четене, но общо взето той е продукт на една установена вече традиционна избирателна система в България от 1990 г. до сега, доказала своите достойнства. И най-силното, и най-яркото доказателство за това, че тази система дава възможности парламентът да бъде стабилен, излъченото парламентарно мнозинство да бъде стабилно, респективно правителството и управлението на страната да бъде стабилно, е именно нашият тридесет и осми парламент, който е първият успял да изкара успешно пълния си мандат без политически трусове, без парламентарни или правителствени кризи и даде възможност да се управлява страната спокойно и последователно през целия мандат.
Значи, тази система доказа своите предимства. Аз мисля, че трябва да се обединим около този извод и да подкрепим законопроекта, който сме внесли, на първо четене, а, разбира се, след това между двете четения могат да бъдат направени корекции, особено що се касае до визираните в закона срокове, които аз лично смятам, че има основание да бъдат коригирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
За реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Хубави думи, господин Марков, спрямо закона, който ви написа математикът, тъй-наречен, Мишо Константинов. Но какво пише, питам Ви, господин Марков?
Член 9 от вашия закон казва: "Представител на една политическа сила не може да има мнозинство в Централната избирателна комисия." Прекрасно!
Но обърнете назад, § 2: "Централната избирателна комисия за провеждане на изборите на Тридесет и деветото Народно събрание е Централната комисия за местните избори." Тоест, сегашната.
А какво е състоянието на сегашната Централна избирателна комисия? Седемнадесет представители на СДС, 8 на опозицията. Това ли ви е равенството, господин Марков?
И още нещо, господин Марков: защо вие отменихте практически с вашия законопроект сега действащия чл. 21, където е традиционно и всички избори са провеждани досега така, че България се разделя на 31 избирателни района - три в София, два - в бившия Пловдив? Защо сега този текст го няма, господин Марков? Защото вие искате да правите нова изборна география съобразно вашите интереси и там, където считате, че СДС има по-големи възможности, да си направите свой избирателен район, тази ваша Централна избирателна комисия да ви даде повече мандати. Е, това ли е справедливият ви закон, това ли са справедливите ви избори, които се очертават чрез тъй наречения законопроект на математика Константинов, подписан, за съжаление, и от Вашата ръка? Даже да бяхте си направили труда да го прочетете, защото виждате ли какво пише тук, във вашия законопроект? Даже часът и датата, когато математикът Константинов в неговия компютър е вкарал този законопроект. Съжалявам, че Ви го казвам, но поне Вие сте юрист. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Втора реплика - господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Колега Марков, искам да Ви кажа само, че при тази преференциална пропорционална система, както я нарекоха колегите от Евролевицата, а тя се нарича в Европа система на преференциалните листи, има възможност да се отчете и такава бюлетина, която няма никаква маркировка, т.е. там се счита, че избирателят е съгласен с начина на подреждане на кандидатите. Недостатъкът идва от това, че системата е побългарена от колегите от Евролевицата в този смисъл, че те искат в останалите бюлетини да се нанасят толкова броя кръстчета, колкото са избирателите. В истинската система на преференциалните листи избирателят има правото да преподрежда. Независимо колко са кандидатите, той ги преподрежда. И когато той не ги преподреди, се счита, че той е съгласен с реда, в който те са поставени. Това е като реплика към това, че такива бюлетини не биха могли да се отчитат.
Но аз също споделям всички онези недостатъци, които тази система има. И ще ви кажа, че през 1991 г. аз бях във Франция с една група от Съюза на демократичните сили, където разработихме тази система, заимствахме я от френската система. Тя беше една от системите, които се обсъдиха и във Великото Народно събрание като евентуално възможна за избирателна система на Тридесет и шестото Народно събрание, но беше отхвърлена по тези съображения, които Вие и колегата Корнезов, и много други специалисти изтъкнаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
За трета реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Марков, Вие казахте, че няма да се спирате на достойнствата на отстоявания от Вас законопроект, тъй като те вече са изложени, но по-интересното е, че Вие не опровергахте и нито един от съществените недостатъци, за които се говори и за част от които стана отново дума в предшестващата реплика.
Аз обаче се налага да Ви възразя за едно политологично откритие, което направихте може би неочаквано и за Вас, че за истинска мажоритарна система може да се говори само когато има независими кандидати. Мисля, че това не трябва да бъде разпространявано извън сградата на парламента, за да не озадавачавате по-сериозната публика, която се занимава с тези въпроси. Не се твърди и аз не го твърдя, че мажоритарният избор е напълно независим от партиите. И няма нужда това да се противопоставя като аргумент. Въпросът е обаче, че когато партиите издигат свои кандидати при мажоритарен избор, те в много по-голяма степен са длъжни да се съобразяват с обществените предпочитания на тези, които ще гласуват за различните кандидати. И това е стимулът да се съчетае партийното с личностното начало. Освен това, ако сравняваме парламентите, мисля, че няма как да не отчетем, че във Великото Народно събрание имаше много повече хора, които имаха ярко присъствие. Това не значи, че те са били непременно по-добри законодатели и по-добри парламентаристи, но при всички случаи имаха възможност да изразяват по-категорично и убедително своите позиции, макар и поставени в рамките на различни политически сили. Ето това трябва да бъде разбрано и да не се подменят идеите.
Ако Вие говорехте, че вече е късно да се промени избирателната система, защото късно сте внесли законопроекта, за това, че изборната география ще породи неизбежно спорове, някак това може да се приеме. Но недейте подменя реалните качества на една система и опитите да бъдат съчетани предимствата на двата типа избирателна система с аргументи, които са неотносими към такава дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, твърдите, че в Централната избирателна комисия има мнозинство на Съюза на демократичните сили. Аз заявявам от тази трибуна, че това просто не е вярно. И когато в закона е записано, че една политическа сила не може да има мнозинство в която и да е било изборна комисия, независимо дали е централна, районна или секционна, това е така и това е факт. Говорим за политическа сила, не говорим за коалиция от политически сили. Защото тези коалиции са възможни в най-различни конфигурации, в най-различен състав. Но самостоятелни политически субекти са политическите партии, които са регистрирани по действащото в България законодателство.
Що се отнася до това, твърдяно от колегата Стоилов политологическо откритие, което уж съм бил направил, аз отново повтарям, че за мен истинският личностен избор е онзи избор на лице, което се явява със собственото си достойнство, със собствените си качества, с онова, което може да върши като политик и печели доверието на българския избирател. Всичко останало е до голяма степен предопределено на базата на политическата сила, на политическата воля на една политическа партия. Така че сега да се опитвате да вкарвате някакви измислени тези, които аз не съм защитавал, просто не е коректно от Ваша страна.
На колегата Христо Иванов няма какво да отговоря. Той просто направи един коментар на преференциалната пропорционална система, която не отричам, че има някакви достойнства. На прима виста и аз бях склонен да я подкрепя, но след това при по-сериозен анализ се разбира, че тя крие много сериозни опасности и недостатъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Всички, които днес застанаха на тази трибуна, явно или неявно декларираха, че са за честни и справедливи избори, избори, в които действителният вот на избирателите ще определи състава на бъдещия парламент, а оттук и управлението на страната. Аз не подлагам на съмнение намерението и личната позиция на тези колеги и експерти. Нещо повече, изхождам от тази предпоставка, за да изкажа предположението, че ние все още имаме шанса да направим един добър закон, който ще гарантира честни и справедливи избори в България.
Характерът на обществените отношения, които се уреждат с този закон, е такъв, че съгласието трябва да се постигне не само в Народното събрание, но и в обществото. Този закон трябва да има много голяма обществена подкрепа, трябва да внушава доверие и да се приема от всички политически партии, независимо дали са представени в този парламент или в следващите. Възможно ли е това? Досегашният дебат показа, че в най-добрия случай съгласието или консенсусът може да бъде консенсус минус един. Зад пределите на нашия консенсус ще остане идеята за мажоритарен избор. Това е една идея, която се подкрепя от огромната част от българските избиратели, но която няма да намери подкрепа в тази зала. И е очевидно, че мнозинството ще я отхвърли.
Българската социалистическа партия има категорична политическа позиция, че ще отстоява, господин Ганев, този принцип. Със своето парламентарно поведение и внесения от Любен Корнезов и група народни представители закон ние практически реализирахме тази своя политическа воля. Добре е, че тук и други народни представители като господин Панчо Панайотов и всички колеги, които отстояваха със законите и с изказванията си този принцип, показват, че тази идея, която битува в обществото, има поддръжници и в този парламент. Но е ясно, повтарям, че по големия въпрос каква да бъде избирателната система ще надделее другото мнение, което ще запази статуквото.
Какво можем да направим след като е ясно, че работата ще продължи след гласуването единствено и само по законопроекта, внесен от група народни представители от СДС? Това, което е възможно, е да продължим работата по самата технология и да отстраним от този законопроект онези моменти, принципи и текстове, които го правят негоден за подкрепа на първо четене и неспособен да реализира принципа, който предпоставих в началото, че ни е обединява.
Кои са тези моменти? Първият - относно сформирането на органите, които провеждат изборите - ЦИК, РИК, СИК и изключителните правомощия на Централната избирателна комисия.

Уважаеми колеги народни представители! По същество Централната избирателна комисия ще играе ролята на втора камара на парламента. С решенията си тя ще допише избирателния закон и по редица въпроси, по които законът мълчи, тя ще решава какво да бъде. Това е абсолютно неприемливо.
Неясни са и начините, по които ще бъдат определени избирателните райони. Никой от вносителите не спомена, че пропуснатият в закона брой на избирателните райони е технически пропуск. Дори на директно поставения въпрос тук към преждеговорившия вносител на закона той не даде ясен и еднозначен договор - този, който го е писал, го е пропуснал или тук има умисъл. Този въпрос следва да се уреди със закон. Възможността, която се съдържа в проекта, да се играе с избирателната география, е неприемлива. Дори да беше само този недостатък на закона, той е достатъчен, за да бъде отхвърлен на първо четене.
По конструирането, назначаването и самия възможен състав на Централната избирателна комисия. Законът не дава ясен отговор на въпроса обвързан ли е държавният глава с предложенията на политическите партии и проведените консултации. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Конституцията на Република България партиите са тези, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. В закона този въпрос трябва да бъде решен ясно и еднозначно.
Предвиденият в закона ред за назначаване на Централната избирателна комисия създава възможности за нарушаване на самия закон. Дълбоко съжалявам, ако колегите, които са подписали чужд текст, не са успели да вникнат в манипулацията, която се съдържа в чл. 9, ал. 2. В чл. 9, ал. 2, пише, че представителите на една политическа сила не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия. Каква е обаче техниката за нарушаването на този текст на закона? Ами, погледнете, уважаеми колеги, в ал. 1 на същия чл. 9 ни препращат към чл. 5, ал. 2. Когато президентът 70 дни преди изборите ще определи ЦИК, той ще удовлетвори заявките на СДС, на Народен съюз и на Демократическата партия. И когато утре вие се обедините в коалиция, тази бройка ще бъде по-голямата от половината и ще наруши закона във втората му алинея. Някой от вас може да каже, че разправям логически или виртуални конструкции. Нищо подобно! На тези избори тази игра беше играна. И който подценява българския народ и смята, че той не знае как първо създадохте комисиите, после направихте коалицията и командвахте в тези комисии, той се заблуждава, че народът не го преценява, когато смятате, че ще го излъжете. (Неразбираема реплика от мнозинството.) Там някой, който няма смелост да дойде на трибуната, подвиква, уважаеми господин председателю. (Реплики в мнозинството.) Ще имате възможност за реплики. Нещо повече, сегашният състав на ЦИК е категорично потвърждение на тази опасност.
Уважаеми дами и господа! Вие подлагате на сериозно изпитание президента на Републиката. Ако тази назначена по такъв начин Централна избирателна комисия ще реализира и президентската кампания и той ще бъде участник в тези избори, мислете за неговия авторитет и неговото достойнство. Стремежът за служебно предимство и доминиране в ЦИК от страна на СДС не се вмества в изходната предпоставка, че всички ние сме за честни избори и че единствено вотът и волята на избирателите ще трябва да определи състава на бъдещия парламент.
СДС трябва да разсее тези съмнения и то не с изказвания, а с гласуване на второ четене. Ние на първо четене по тази причина не можем да подкрепим закона. Но ако заедно преодолеем този недостатък, ние бихме гласували и подкрепили този нов текст.
Уважаеми дами и господа от мнозинството! Не правете ново НСРТ! То ще ви погребе като политическа сила. Направете закон, който да гарантира нов и честен орган, който ще ръководи изборите в България.
Вторият проблем, който прави закона негоден да бъде подкрепен на първо четене, това е, че законът не премахва еднозначно възможността за двойно, повторно или многократно гласуване на едно и също лице. Тази възможност трябва да бъде отстранена. Дано да е случайно това, което е написано в чл. 23, че комисията само ще определи начина, по който ще се извърши проверката. Но след това вече като са обявени резултатите, точно резултатите, които са обявени, не могат да се обжалват и констатациите, че има фалшификация не може да повлияе на обявените резултати. Тези, които са се подписали под този закон, трябва да го прочетат и на второ четене да кажат дали това е тяхното убеждение или са подписали нещо, което не са прочели.
Третият проблем е за избора на преброителя. Уважаеми дами и господа! Това е нещо, което вие трябва да преодолеете. Записано е, че няма да се прилага Законът за държавните поръчки. Защо? Нямало време. А ще използвате конкурс като този, който използвахте за една друга подобна процедура. Говори се, че този, който ще спечели конкурса за преброител, от огромната сума ще осигури една голяма част на този, който му е гарантирал да я получи и да извърши преброяването.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Можете ли да го докажете?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да го доказвам. Но за да го разсеем заедно с вас, трябва да приложим Закона за държавните поръчки и трябва да има два преброителя - един на регионално равнище и един на национално, за да се засекат резултатите.
Четвърто. Желанието ви министрите да участват в изборите с колите и бодигардовете си е неприемливо и вулгарно. То трябва да бъде отстранено на второто четене.
И последно. Това, че ще поставите две бариери - един път партиите да съберат подписи и втори път да намерят пари, за да си платят бюлетините, е прилагането на имуществен ценз, който е неприемлив и трябва да го отстраним.
Неприемливо е и това, което сте предвидили за гласуването в чужбина и за практическото отстраняване на наблюдателите.
Ако искате да докажете себе си и да извлечете дивиденти, защото сте демократи, трябва да променим заедно закона в този му вид, в който го предлагате. Другото е път за никъде. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Нансен Бехар е последният оратор, който се е записал.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Висша форма на демокрация е победилото мнозинство в една политическа структура да зачита интересите на малцинството. Това като че ли изобщо не се възприема. Според мен този закон, който основно обсъждаме - законът, който по всяка вероятност ще бъде гласуван на второ четене след известен период от време, като че ли е направен с главната цел да отреже малките партии, да ги оттласне от стремежа им да вкарат свои представители в парламента. Защото, като погледнем и проблема за подписите, които трябва да съберат, включително малките партии, и проблема за заплащането на бюлетините, по който аз считам, че би могло да се възприеме един малко по-европейски принцип, това, което е нужно за минимума за влизане в Народното събрание, да бъде поето от държавата, а над това може да се заплаща от големите партии евентуално, но всичко това, включително и сроковете, които ще бъдат много сгъстени, след като ние приемем този закон, ще затруднят особено малките партии да пристъпят към тази процедура, са действително пречещи фактори.
Искам да кажа нещо по мажоритарния принцип. Говорим за мажоритарен принцип, без да си даваме сметка какво означава той. Фактически мажоритарният принцип не е в парламента да влязат изтъкнати художници, учени, артисти и т.н., хора, които са популярни. В парламента трябва да влязат хора, които могат да управляват, които имат стабилна професионална подготовка. Хора, които са изградили една икономическа общност или в страната, или дори са оправили собствения си живот, но не на базата на бандитизъм и корупция, а на базата на действителен управленски талант. Защото на мен ми е много тягостно, когато виждам в парламента след като по списъците влизат вече трети и четвърти хора, как идват хора, които действително, за съжаление, нямат този опит.
Онзи ден с прискърбие чух един разговор тук, когато двама наши колеги, за щастие те не са в залата, които дискутираха какво ще правят след изборите и дали важат законите за регистриране в трудовата борса и за депутати. Така че въпросът за мажоритарния избор е много важен и аз бих се радвал, ако големите партии преодолеят своя синдром да не вкарват по чисто партиен признак най-верните партийни лица, а да включат в своите листи, и то на водещи места, личности, доказали своите възможности да управляват. Да управляват главно стопански процеси, политически, образователни процеси и т.н.
Даже бих бил щастлив, и това е един сън, така да се каже, ако видим в една партийна листа начело хора, които са критикували самата партия. Хора, които не винаги са били съгласни с нейните положения, но са убедени, твърди патриоти и смятат, че действително само чрез обединяване на таланта на тези хора, които могат, България може да бъде изведена от тази криза, в която е изпаднала.
Накрая искам да кажа: нека да се вслушаме малко в българския народ. На него му е писнало, той просто вече е получил алергия от тези чисто партийни листи. Ами поговорете с всеки един човек, който що-годе разсъждава. Ще видите, че всеки казва: нека да управляват най-способните хора.
В известна степен демагогия е, господин Марков, това, че независимите депутати са израз, еманация на стремежа на личности да влязат в парламента. Не е вярно. Ами за един представител, включен в партийна листа, са необходими примерно 10-15 хил. гласа, докато за един независим по тази система, която сега съществува, са необходими минимум 25-30 хил. гласа. Или всички тези процедури, които трябва да направи, включително да плати за бюлетини и т.н., ще го направят зависим от групировки, от някои други богати хора, които биха му помогнали. А знаете, личностите имат алергия от големите структури.
Затова пледирам, ако има начин, а би трябвало да има, да се вземат всички положителни моменти от законопроекта, които са представени, и системата да се направи по-гъвкава. Нека чисто партийната система да добие такъв характер - не искам да използвам пак тази дума "мажоритарен" - но такъв характер, че народът да може да каже: ето, това е листа, която аз одобрявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Повече изказвания няма.
Пристъпваме към гласуване на внесените проектозакони.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За каква процедура, господин Панайотов? Процедура за гласуването?
Заповядайте, но процедурата е една - законопроектите се гласуват по реда на постъпването.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, аз твърдя, че току-що обсъжданият закон е много по-важен от огромната част от приетите изобщо закони в това Народно събрание. Той например е по-важен и от данъчните закони, защото качеството на управление в следващите четири години ще определя и данъците, и благосъстоянието, благоденствието на осем милиона българи. Има ли някой несъгласен? Следователно, това което обсъждаме днес, не може да мине така, бих казал, безотговорно.
Правя процедурно предложение. Заради това, че този закон е толкова важен, аз мисля, че трябва да се отнесем достатъчно сериозно към него. В момента в залата присъстват 40-50 човека. Затова аз желая да станат две възможни неща или са възможни повече, уважаемият господин председател ще каже.
Първо, или ще се гласува само от тези, които са тук, за да се знае всеки кой каква отговорност носи, или да се направи официално проверка колко човека са тук. И третото, разбира се, да си гласуваме така с 200 "за", 200 "против" и прочие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Поименно да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е направил предложение за поименно гласуване. Друг да го направи.
Преди повече от пет минути преди да започне да говори господин Бехар призовах квесторите да поканят народните представители в залата. Ще изчакам още малко. Между другото кворумът е 126, така че и с 64 гласа...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но само ние да гласуваме, а не с картите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, само вие да гласувате. И в момента, в който бъде направено предложение за проверка на кворума от парламентарна група, защото господин Панайотов няма това право, с най-голямо удоволствие ще ви направя поименна проверка.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Поканете и по-малките парламентарни групи също да дойдат в залата, а не с по двама, трима души.
За процедура - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Към сериозните неща се отнасям сериозно, няма значение кой го е предложил.
Аз се отнасям с голям разбиране и уважение към онези внушения, които си позволи да направи пред всички нас господин Панайотов. Но виждам, че реакцията не е адекватна. Не е нужно да прибавям нито една дума или прилагателно към това, което той каза.
В този смисъл, господин председател, той предостави на Вас възможността да изберете най-подходящата за случая технология на гласуване. Вие сте компетентен да направите това. И ако трябва от своя страна да направя формално предложение, бих предложил: поименно гласуване. Една възможност, която изцяло отговаря на смисъла, който вложи той в разсъжденията - процедурни по форма, а съдържателно засягащи много важни въпроси от работата на парламента и последствията от тази работа.
В тоя смисъл правя формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стоилов, за да поставите това предложение, то трябва да бъде гласувано. Оспорва се изобщо дали може да се гласува или не. Вече може да се гласува, защото в залата са над 80 депутата, така че има кворум. Регистрирали са се 126. За да правя поименна проверка, аз мога, казах ви и ще ви призная откровено защо няма да я направя. Защото изчитането на 240-те имена ще отнеме повече от 20 минути и ще трябва в 14 часа да прекратя някъде към буквата "т", примерно, и няма да има никакъв резултат. Труд на халос, излишна работа.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искаме поименно гласуване, а не поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поименно гласуване означава също да прекратим, защото дали ще бъде поименна проверка или поименно гласуване...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ако трябва ще удължим заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуването за поименно гласуване с електронната система ли да направим или пак с поименно гласуване, господин Миков?
Как да направим гласуването за процедурното предложение да се гласува поименно?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, беше направено предложение да се гласува поименно, а не проверка на кворума. Ако времето ви притеснява, че няма да стигне, спокойно можем да вземем решение и в рамките на тая процедура, ако се приеме, да удължим с 5 или 20 минути времето до реализацията на процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие очевидно не ме разбирате - че ако оспорваме кворума, а сега кворум има, не можем да проведем никакво гласуване - нито за удължаване, нито за начин, с който да изберем...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не оспорваме кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако не оспорваме кворума, поставям на гласуване първия проектозакон.

Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от господин Стефан Стоилов, за поименно гласуване на законопроектите. Напомням, че те са шест. Така че това, което казах за четенето 20 мин., го умножете по шест.
Гласували 167 народни представители: за 79, против 77, въздържали се 11.
Предложението не се приема. (Господин Пламен Славов иска думата.)
Господин Славов, само не искайте прегласуване, защото този път няма да го позволя. (Шум и реплики от ДЛ.) И ще закрия заседанието, затова защото използвате масово чужди карти. (Шум и реплики в залата.) Но преди това ще изпъдя един за използване на чужда карта. (Господин Пламен Славов настоява за думата.)
Господин Славов, имате думата за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин пред седател, госпожи и господа народни представители! Имам правото процедурно да поискам прегласуване на направеното предложение от проф. Стефан Стоилов.
Моля, господин председател, да предложите това мое предложение да бъде гласувано от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Предупреждавам, че ще отстраня за повторно използване на чужда карта.
Поставям на прегласуване процедурното предложение на господин Стефан Стоилов.
Гласували 188 народни представители: за 80, против 102, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове № 854-01-80, внесен от народния представител Христо Петров.
Гласували 168 народни представители: за 1, против 126, въздържали се 41.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове № 054-01-40, внесен от Панчо Панайотов.
Гласували 173 народни представители: за 64, против 65, въздържали се 44.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроект избиране на народни представители за обикновено и Велико Народно събрание № 054-01-65, внесен от народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 173 народни представители: за 51, против 113, въздържали се 9.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за избиране на народни представители № 054-01-95, внесен от народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 178 народни представители: за 26, против 113, въздържали се 39.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за избиране на народни представители № 054-01-109, внесен от народния представител Велко Вълканов.
Гласували 189 народни представители: за 51, против 126, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за избиране на народни представители № 154-01-19, внесен от народния представител Димитър Абаджиев и група народни представители.
Гласували 197 народни представители: за 117, против 72, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот думата има господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, смятам, че този законопроект е най-лошият от всички, които бяха предложени. В основните си пунктове той е един реакционен законопроект. Той цели да отстрани голяма част от нашите избиратели от участие в избирателния процес. Има няколко много сериозни пункта, по които правя своите възражения. Но има един пункт, който ми се струва съвършено неприемлив. Това е чист абсурд. Абсурд е вие да искате заплащане на финансовите разходи по отпечатване на бюлетините. Искам да подчертая, че изборите са дълбоко държавна работа. Чрез изборите суверенът, носителят на държавната власт установява, учредява, конституира своята законодателна власт. И за това, което трябва да върши суверенът, и това, което той върши, вие искате той да плаща. Това е нещо, което съзнанието не може да го усвои. Не говорим за финансовия ценз. Но вие заставяте същинския носител на държавната власт да плаща разходи по учредяването на законодателното тяло. Къде го има това в света? (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марков, моля Ви за тишина!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Това са съвършено неприемливи текстове и аз се надявам, че Конституционният съд няма да остане настрани от този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
За втори отрицателен вот има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не подкрепих проекта, който е внесен от Абаджиев и група народни представители, по два съществени елемента.
Първо, в този проект има един цинизъм, който надхвърля всички очаквания, дори и на литературния творец Янко Хаирсъзина. Може ли министър-председателят, като министър-председател да провежда предизборно събрание или съвещание и ако аз го репликирам най-естествено, полицията ще ме арестува, защото посягам на глава на правителството с поведението си? А ако аз провеждам такова предизборно събрание, мога да бъда репликиран и одюдюкван, защото това е признак на демокрация. Вие това вкарвате в закона си.







И второто, което не мога да приема - цинизмът ви да запазите сега действащата избирателна комисия, по същия начин, както направихте с НСРТ и станахте за смях на България. Не мога да бъда съпричастен на тази пародия, която се разиграва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Миков има думата за трето обяснение на отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Гласувах "против", защото не беше прието от Тридесет и осмото Народно събрание да има мажоритарен елемент при избора на народни представители в Тридесет и деветото Народно събрание.
Гласувах "против", защото се подценява интелигентността на българския народ, който на местните избори гласува с бели бюлетини, а сега отново се връща към цветовите бюлетини.
В крайна сметка гласувах "против", защото този закон няма да може да осигури едно демократично и свободно провеждане на изборите, а ще осигури по-скоро изключителна зависимост на изборните резултати от ресурса, който има днешното управление и днешната изпълнителна власт. Това няма да бъде добър атестат за България по пътя й към Европа.
Освен всичко това, уважаеми дами и господа, този закон е правно по-несъвършен от досегашния и приет сега, когато до 19 април имаме 20 и няколко работни дни, ние едва ли ще успеем да се справим с всички тези правни несъвършенства, които са заложени в него. Мнозинството не поиска да се вслуша в нашето предложение, че заради късите срокове ние трябва да приемем закон за изменение и допълнение на сега действащия закон, защото има и практика на Конституционния съд, решение на Върховния административен съд, решение на ЦИК, които могат да бъдат приложими към сега действащия закон. Ние ще се озовем десетина дни преди края на Народното събрание с един приет закон, по който няма никаква практика по приложението му.
И накрая, завършвайки, искам само да ви покажа един парадокс, който са направили вносителите от СДС и Евролевицата. Парадоксът е, че отменяте Закона за местните избори. Ами, ако има частични избори за кмет през това време, дами и господа? И такива неща много мога да ви изброя. Къде сте спали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, № 154-01-20, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Гласували 182 народни представители: за 64, против 113, въздържали се 5.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот има думата господин Иванов, който единствен е гласувал "против".
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, това беше единственият начин да взема думата. Но искам да кажа нещо съвсем честно. Защо гласувах "против" този закон? Не, за да взема думата, аз се пошегувах. Защото съм дълбоко убеден, че в тази зала на едната ръка, хайде - на двете, се броят хората, които истински желаят един модерен избирателен закон. Ние имаме един прост проблем. Избирателната активност намалява. Една от причините за това е и наложената избирателна система и не искаме да се вслушваме един в друг. Това, което става в това Народно събрание, което беше в другите Народни събрания, по най-категоричен начин подсказва, че има нужда от промяна в избирателната система.
Всяка система си има дефекти, има си и положителните неща. Но, разберете, това беше темата, по която трябваше да възникнат истински колегиални, професионални дебати и да направим най-доброто за обществото, а това значи - за самите себе си, независимо дали ще сме в парламента или не. Ние това не желаехме да го направим.
И защо го обсъждаме днес, когато партийното решение кой закон да бъде приет на първо четене, беше взето? Защо имитирахме дебат? Това показва какво насаждаме в обществото.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това се прави 4 години!
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ: Това го имитираме не 4 години, 10 години, защото винаги е имало партиен диктат, защото мнозинството, което е в момента, като си избере правителство и правителството осъществява законодателен диктат върху този парламент, върху целия парламент, а ние носим отговорността. Защото ние не искаме да направим това, което е нужно за обществото. Аз ви го казвам съвсем искрено и това беше причината за отрицателния ми вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Съобщения:
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 22 февруари, четвъртък, от 17,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 22 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

           Любен Корнезов

Секретари:
       Васил Клявков

                Свилен Димитров