Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-03-02

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Петя Шопова. 
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Иван Сунгарски и Гиньо Ганев. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания. Народните представители Иван Сунгарски и Гиньо Ганев се поздравяват пред трибуната. Весело оживление. Народният представител Екатерина Михайлова също ги поздравява.)

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА - продължение.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Дянкова да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Росица Тоткова, което се отнася до корекция на чл. 413, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията - създава се § 66б:
"§ 66б. В чл. 413 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд".
2. В ал. 1 думите "до две минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 20 до 250 лв.".
3. В ал. 2 думите "от една до шест минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 250 до 1000 лв".
4. Алинея 3 се изменя така:
"(3) За повторно нарушение наказанието е:
1. по ал. 1 - глоба от 40 до 500 лв.;
2. по ал. 2 - глоба от 500 до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 66б, така както е предложен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 29.
Параграф 66б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова, отнасящо се до промяна на чл. 414.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията - създава се § 66в:
"§ 66в. Член 414 се изменя така:
"Чл. 414. (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, в това число по наемането на лица на работа в нарушение на изискванията на чл. 62, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 66в, така както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 38.
Параграф 66в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 66г. В чл. 415, ал. 2 изразът "от 1000 до 6000 лв." се заменя с "от една до шест средни работни заплати за страната".
Комисията не подкрепя текста за § 66г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 66г.
Гласували 125 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 19.
Параграф 66г отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Росица Тоткова за корекция на чл. 415.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията - да се създаде § 66г:
"§ 66г. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "от 5 до 20 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 250 до 2000 лв."
2. В ал. 2 думите "от 5 до 20 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 1000 до 5000 лв."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 66г, така както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 23.
Параграф 66г е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 67, който се отнася до чл. 416.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което се отнася до ал. 5 и е редакционно.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 67:
"§ 67. В чл. 416 ал. 5 се изменя така:
"(5) Събраните суми от наложени глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват за усъвършенстване на контролната дейност по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите."





Параграф 68, който се отнася до § 1 от Допълнителните разпоредби.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено.
Има и предложение от народния представител Бойко Радоев, което също е подкрепено от комисията.
Предложения на комисията за § 68:
"§ 68. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 7 и т. 8:
"7. Непряка е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 8, ал. 3 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни), установени с нормативни актове;
8. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте § 67 и § 68 така, както са предложени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 14.
Параграфи 67 и 68 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 68а. В Преходните разпоредби се създава нов § 4:
"§ 4. Заварените последователно сключени срочни трудови договори, които са трети или следващи по ред и чийто срок не е изтекъл, се смятат за сключени за неопределено време"."
Комисията не подкрепя текста за § 68а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 68а.
Гласували 112 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 13.
Параграф 68а отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Допълнителна разпоредба - § 69.
Има предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
В Допълнителната разпоредба, § 69 се създават нови точки 5, 6 и 7:
"5. думата "предприятия" се заменя с "предприятия, дружества и фирми";
6. думите "представителни организации" се заменят с "организации на национално равнище";
7. думата "представителност" се заменя с думите "национално равнище"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 69 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
"5. Масови уволнения са уволнения, извършени от работодател поради една или повече причини, които не са свързани с личността на съответните работници, когато броят на уволнените е за период от 30 дни:
1. най-малко 10 в предприятия, където обикновено работят повече от 20 и по-малко от 100 работници;
2. най-малко 10 на сто от броя на работниците в предприятия, където обикновено работят най-малко 100, но не повече от 300 работници;
3. най-малко 30 в предприятия, където работят 300 или повече работници;
- или за период от 90 дни, най-малко 20 и то независимо от това колко работници са заети по правило в съответното предприятие."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова за § 69 за създаване на т. 5, 6, 7 и 8.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на комисията за § 69:
"§ 69. Навсякъде в кодекса думите:
1. "ненормирано работно време" се заменят с "ненормиран работен ден";
2. "министърът на труда и социалните грижи" и "министъра на труда и социалните грижи" се заменят съответно с "министърът на труда и социалната политика" и "министъра на труда и социалната политика";
3. "Министерството на труда и социалните грижи" се заменят с "Министерството на труда и социалната политика";
4. "кандидат на науките", "аспирантура", "аспирант"и "аспиранти" се заменят съответно с "доктор", "докторантура", "докторант" и "докторанти";
5. "трудоспособност", "трудоспособността" и "нетрудоспособността" се заменят съответно с "работоспособност", "работоспособността" и "неработоспособността";
6. "безопасни и здравословни" се заменят с "здравословни и безопасни";
7. "Главна инспекция по труда" и "Главната инспекция по труда" се заменят съответно с "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда";
8. "Професионално заболяване" се заменят с "професионална болест"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е във връзка с понятието "масово уволнение". Мисля, че е крайно време декларациите, особено на мнозинството, че ние ще ползваме критериите на Европейския съюз във всяко едно направление, да бъдат реализирани и конкретно в това понятие.
Моето предложение буквално е повторение на директивата на Европейската общност, което определя какво е масово уволнение.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Има Закон за закрила при безработица.
РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, госпожо председател, приемам Вашата реплика, че има Закон за закрила при безработица, но този закон не е в съответствие с европейското законодателство.
Ето затова аз предлагам, първо, като аргумент и го обосновах в комисията, ние без да губим повече време да приведем, използвайки ремонта на Кодекса на труда, в съответствие с европейското законодателство едно много съществено понятие.
На следващо място, защо ни е необходимо да се ориентираме по европейските критерии? Защото многократно се злоупотребява с това понятие, което е в Закона за закрила при безработица.
Предстои нещо, което е свързано с Вазовските заводи, със Сопот - едно уволнение, което според мен по европейските критерии ще бъде действително масово уволнение, тоест, трябва да се реализира в близките дни. Даже по Закона за закрила при безработица то е масово, а същевременно няма изпълнение на онези изисквания, които са необходими и по Закона за закрила при безработица, а да не говорим за европейските критерии. Много по-рано във времето, няколко месеца, да бъдат изготвени на базата на съвместна договореност между Министерството на труда, Министерството на икономиката и местните власти програми за алтернативна заетост, за преквалификация.
Аз използвам, че тук присъства господин министърът на труда и социалната политика - а не "грижи", както съобщиха медиите, защото грижи отдавна няма поне от страна на правителството - и не само като название. Не може ние повече да нарушаваме европейското законодателство в социалната сфера, след като сме ратифицирали Европейската социална харта. Не може дори и собствените си закони да нарушаваме, въпреки че вие го правите много често.
Затова още веднъж се обръщам настоятелно към мнозинството: подкрепете моето предложение. Ако наистина вие желаете страната да ускори своето присъединяване и пълноправно членство в Европейския съюз, не пропускайте този влак. Не обещавайте нещо след изборите или в следващите години, както междупрочем се получава много пъти досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз не подкрепих предложението на господин Статков в комисията по две причини.
Първо, Кодексът на труда не урежда въпросите с масовото съкращение и въвеждането в два закона на две различни норми по едни и същи въпроси ще доведе до много сериозна колизия в практиката. Въпросът с масовото уволнение е уреден в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Тази норма съществува, прилага се, включително и по отношение на ВМЗ.
Ако един ден вие прецените, че тя трябва да бъде променена, това трябва да стане с изменението в самия Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което не е подкрепено от комисията.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го. Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 133 народни представители: за 50, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 69 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Параграф 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 70. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г., изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г. и бр. 36 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 126а:
а) в ал. 1 се създават букви "к" и "л":
"к) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда;
л) за парични вземания по трудови правоотношения."
б) в ал. 2 след думата "исковете" се поставя запетая и се добавя "освен тези по ал. 1, буква "к"."
2. В чл. 218а, буква "б" след думата "съдилища" се поставя запетая и се добавя "освен въззивните им решения по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове."
Има предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 70.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 70, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 9, против 56, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 70 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 13.
Параграф 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Има предложение на народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев за създаване на нов § 70а, който се отнася до промяна на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
Създава се нов § 70а:
"§ 70а. В чл. 23, ал. 1 в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта думите "трудов договор" се заменят с "трудово или служебно правоотношение", а след думата "работодателят" се добавя "органът по назначение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има още едно предложение за нов § 70б.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Бих искала да бъда коректна и да уведомя народните представители, че това предложение, което ще докладвам в момента и ще предложа за гласуване, е постъпило малко по-късно - на извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Това е предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за създаване на нов § 70б, което предложение е подкрепено от комисията.
Този параграф се отнася до промяна в Закона за държавния служител в неговите Преходни и заключителни разпоредби. Това е станало предложение и на комисията.
Създава се нов § 70б:
"§ 70б. В Закона за държавния служител в § 1 на Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на § 1 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Социалното осигуряване по ал. 1 включва осигуряването по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване и по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ставам, за да кажа съвсем ясно, че най-после с предложението на господин Балтаджиев се решава един проблем, който месеци наред създаде много затруднения на уволнените държавни служители по политически причини особено, тъй като повечето от освободените са такива - по политически причини.
По същество - не се усмихвайте, колеги отдясно - те не можеха да получат обезщетения от бюрата по труда. Аз подкрепих в комисията и тук всички ще подкрепим това предложение, но пояснявам, че именно поради прибързаност често пъти се пропускат важни разпоредби в законите и това е един пример. Повтарям отново - наказват се хора, които, веднъж, по политически причини са уволнени, и, втори път, се лишават от необходимите доходи и трябва да търсят на много места справедливост.
Затова, господа отдясно, като ви предлагаме от опозицията конкретни решения, не чакайте да минат няколко месеца и практиката да покаже, че сме били прави, а ги подкрепяйте.
Мисля, че независимо от усмивките, сигурно на някого все пак ще му просветне, че това трябва да стане най-после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, гласувайте § 70а и 70б така, както са предложени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 2, въздържали се няма.
Параграф 70а и 70б са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 71. В чл. 50 от Закона за съдебната власт се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж."
2. В ал. 3 думата "неплатен" се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.
"§ 72. В чл. 10, ал. 4 от Закона за Конституционния съд накрая точката се заменя със запетая и се добавя: "както и на обезщетения при условията и в размер, предвидени в чл. 106, ал. 3 и в чл. 109 от Закона за държавния служител."
Комисията също е подкрепила текста на вносителя за § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 71 и 72 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 71 и 72 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 73 се отнася до корекции в Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 73.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова за промяна в чл. 4, ал. 5.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Иванов за чл. 4, ал. 1.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В § 73 в чл. 4а да се направят следните изменения и допълнения:
1. В края на ал. 2 да се добави изразът: "по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество".
2. В ал. 5:
а) думите "алинея четвърта" да бъдат заменени с думите "предходната алинея";
б) думите "ръководните им органи на национално равнище" да бъдат заменени с "националните им ръководни органи".
3. В ал. 7:
а) определението "надзорния" да бъде членувано - "надзорният";
б) в т. 2 терминът "утвърждава" да бъде заменен с "определя";
в) в т. 4 думите "дейността по посредничество и арбитраж" се заменят с думите "посредничеството и арбитража";
г) в т. 5 думите "представителните организации" да бъдат заменени с думата "организациите";
д) в т. 6 думите "точка пет" да бъдат заменени с думите "предходната точка"."
Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква "б", т. 3, буква "в" и "г".
Комисията не подкрепя останалите предложения.
Предложение на народния представител Никола Койчев - в т. 2, чл. 4а в ал. 1 изречение второ да се измени така: "Тя е юридическо лице със седалище София".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Иванов - също по чл. 4а, ал. 1.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев - за ал. 7, т. 2.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Никола Койчев - в ал. 2 думата "утвърден" да се замени с думата "съгласуван"; в ал. 8 след думата "политика" да се постави запетая и да се добавят думите "по предложение на Надзорния съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков, което се отнася до корекции в ал. 7 и ал. 8.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова за корекции на ал. 9.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова: в т. 3 от законопроекта относно чл. 5, ал. 4 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове думата "арбитражната" да се замени с думата "арбитражна".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Бойко Радоев, което се отнася до чл. 11, ал. 1.
Комисията е подкрепила и това предложение.
Предложение на народния представител Бойко Радоев: в чл. 14, ал. 1 т . 1 се изменя така:
"1. задоволително комунално, битово, транспортно и телекомуникационно, съобщително обслужване на населението и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредавания."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Иванов за чл. 16, т. 2.
Комисията е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Бойко Радоев - в чл. 16 т. 4 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Бойко Радоев - да се създаде нов чл. 16а:
"Чл. 16а. В производството, разпределението и снабдяването с електроенергия и в здравеопазването ефективна стачка се допуска при извършване на минимално необходимите дейности на предприятието, осигуряващо минимум потребности на обществото."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 73:
"§ 73. В Закона за уреждане на колективните трудови спорове се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 се изменя така:
"(1) Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални работодателски организации и/или от националния институт за помирение и арбитраж."
2. Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. (1) Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с ранг на изпълнителна агенция.
(2) Националният институт за помирение и арбитраж осъществява дейността си в съответствие с този закон и с правилник, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(3) Ръководни органи на института са:
1. надзорен съвет;
2. директор.
(4) Надзорният съвет се състои от по двама представители на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите и на държавата. Представителите на държавата се определят от министъра на труда и социалната политика. Директорът на института е член на надзорния съвет по право.
(5) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 4 се определят от националните им ръководни органи.
(6) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип за срок от една година.
(7) Надзорният съвет:
1. приема правилника за организацията и дейността си;
2. утвърждава програмите за дейността на института;
3. одобрява проект на годишен бюджет, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика;
4. приема правила за осъществяване на посредничеството и арбитража;
5. приема критерии за подбор и утвърждава списъците на посредниците и арбитрите, изготвени по предложения на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и на държавата;
6. обнародва утвърдените списъци по т. 5 в "Държавен вестник"."
Господин председател, тук докладвам, че става дума не за директор на Националната агенция, а за директора на Националния институт. Има технически пропуск.
"(8) Директорът на Националния институт за помирение и арбитраж се назначава от министъра на труда и социалната политика след консултации с Надзорния съвет.
(9) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния институт за помирение и арбитраж и го представлява;
2. внася в Надзорния съвет:
а) проекти на програми за дейността на института;
б) проект на бюджет и отчет за изпълнение на бюджета на института.
(10) Министерството на труда и социалната политика предоставя необходимите условия и материални средства за административното обслужване на дейността на института.
(11) Разходите за дейността на института се финансират от държавния бюджет и от други финансови източници."
3. В чл. 5, ал. 4, изречение първо се изменя така:
"(4) Арбитър или член на арбитражна комисия може да бъде само лице, включено в поименен списък на арбитрите, утвърден от Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж, който се изменя и допълва по реда на неговото приемане."
4. В чл. 11, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение по чл. 3 или по чл. 4, ако е потърсено посредничество и/или доброволен арбитраж, или работодателят не изпълни поети задължения към тях, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения."
5. В чл. 16, т. 2 цифрата "4" се заличава.
6. В чл. 17 ал. 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ставам да защитя една позиция, която мисля, че всички народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание са получили, но не само това, да изразя и моята лична позиция. И, разбира се, няма да защитавам своето предложение, което е прието в едната част и отхвърлено в другата му част, но аз заставам зад предложението, което е направено от моя колега Бойко Радоев относно чл. 16 - т. 4 да отпадне, което не се прие от комисията. Той касае правото на стачка или неизразяване на граждански протест на работещите в отраслите в съобщенията, от енергетиката и от здравеопазването.
Предполагам, че всички вие имате и обръщенията на 10 000 работещи в енергетиката, на всички работещи в отрасъл съобщения. Такива индикации дойдоха и от здравеопазването.
Уважаеми колеги, аз дълбоко вярвам, че ние всички разбираме, че това са изключително важни отрасли - както здравеопазване, така и енергетика, така и съобщения - че те създават условия и начин на живот на стотици хора, че те гарантират безопасността, сигурността, разбира се, живота и здравето на гражданите, че те имат изключително възлово и огромно значение за функционирането на цялата държава и на всеки отделен гражданин. И в същото време съм убедена, че вие и всички ние трябва да сме солидарни с правото на изразяване на граждански протест на работещите във всички области и сфери от социалния и икономическия живот на страната.
Няма да се спирам на това, че тази забрана е в нарушение на Международния пакт за икономически, социални и културни права, по който България е страна, че тук се нарушават и конституционните права на гражданите, които са в чл. 50 на българската Конституция. Още повече, имам предвид и това, че колегата Бойко Радоев е направил и допълнение към това свое предложение с оглед да се гарантират при необходимите сигурност и, разбира се, опазване здравето на гражданите, когато касае тяхната дейност. Той прави едно предложение да се създаде нов чл. 16а, в който е казано, че производството, разпределението и снабдяването с електроенергия и в здравеопазването, ефективни стачни действия се допускат при извършване на минимално необходимите дейности на предприятието, осигуряващи минимум потребности на обществото. Разбира се, тук тези минимум потребности на обществото ние можем да ги доизясним в правилника, можем да ги конкретизираме. Но аз пледирам още веднъж да прецизираме този текст и да не отнемаме гражданските права на работещите, които по наша преценка са над 34 000 души в тези дейности и области на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Бих искал да продължа аргументите на госпожа Масларова във връзка с промяната, която предлага колегата Бойко Радоев в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Безспорно в комисията имаше обсъждане и в това обсъждане, поне мнозинството се опита да обоснове един съществен аргумент, че не може да дефинира минимално необходимите норми за запазването на устойчивостта на тези системи. Нещо, което, според мен, не е така. Бихме могли и е правено и в други закони - съвсем конкретно да направим такива критерии, а също така с подзаконови нормативни актове може да се уредят тези въпроси. Но отново ще се върна на същественото в аргумента на работещите наистина десетки хиляди, защото тези, които са в БТК, в "Български пощи" са само 42 000. Тези, които са в енергетиката, са 10 000. Има и други. Става дума действително за много голям брой засегнати работници и служители. И като се има предвид, че наистина България е страна по международни договори, ще цитирам по-конкретно Международния пакт за икономически, социални и културни права, още от 1970 г. ние сме ратифицирали този пакт, той е обнародван в "Държавен вестник" съгласно изискванията на Конституцията на Република България, в брой 60 от 1970 г. И той задължава страните по този пакт да осигурят правото на стачка на работниците и служителите. И няма изключение.
На следващо място, искам да насоча вниманието на мнозинството, че в страните от Централна и Източна Европа, както и страните от Европейския съюз, няма забрана за провеждане на стачки в системата на здравеопазването, например. Такива има все още в България и Турция.
Мисля, че също така бих могъл и е редно да насоча вниманието на мнозинството, като цитирам за аргумент, че България е страна по Конвенции 87 и 98 на Международната организация на труда. Отново там това право на стачка е основно право, то е регламентирано. И няма никакви ограничения.
И не на последно място, още веднъж, Конституцията на Република България, чл. 50, и не само чл. 50, а и чл. 6, където е записано, че гражданите имат в упражняването и гарантирането на правата си равнопоставеност. В случая това, което съществува, е неравнопоставеност. Тоест, имаме противоконституционност.
Така че, в края на краищата, не само идването на хората от БТК, "Български пощи" преди няколко седмици тук, около Народното събрание, даде сигнала, че действително тези хора са осъзнали своите права и че те не приемат нарушението на международните договори, на Конституцията, трябва мнозинството най-после да чуе и, разбира се, да гласува, тъй като ясно е, че ако мнозинството днес не подкрепи това предложение, то няма да бъде факт, независимо от аргументите на народните представители от опозицията.
Обръщам се към народните представители от ОДС за това, че ако в заключение изтъквате аргумента, че в тези сфери има някаква сигурност, такава сигурност, за съжаление, няма; че няма в достатъчна степен уредени добри трудови правоотношения; че заплащането закъснява; че не се изпълняват и други законови изисквания, тоест, не са отпаднали онези причини за протести, в т.ч. и стачката като един по-краен способ при уреждането на колективните трудови спорове.
Тук в една от подписките, от становищата е записано, че предстои приватизация, например на БТК и на Български пощи. Хората са загрижени и искат повече гаранции. Аз, господин председател, Ви благодаря за 10-те секунди и се надявам, че Вие ще подкрепите необходимостта от привеждане в съответствие с Конституцията и международните актове и в защита на българските граждани - и ще гласувате за предложението на господин Бойко Радоев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 3, против 72, въздържали се 34.
Господин Статков, един коментар: дали тримата от Демократичната левица, които гласуват "за", са прочели § 73 и дали знаят защо искат отпадането му?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Наистина трябва прегласуване, защото гласуват по инерция, без да мислят за какво гласуват.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на госпожа Масларова по § 73, които не са приети от комисията, защото по-голямата част са приети. Само неприетите поставям на гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 91, въздържал се 1.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Никола Койчев по чл. 2, буква "а".
Гласували 103 народни представители: за 35, против 68, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение на господин Никола Койчев, което е по ал. 2 и ал. 8.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев по чл. 14.
Гласували 142 народни представители: за 55, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев по чл. 16 - това, за което господин Статков апелира да бъде подкрепено.
Гласували 166 народни представители: за 75, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Господин Статков има думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин министър, дами и господа народни представители! Предлагам да отложим гласуването и да поканите Евролевицата да гласува, тъй като това е много социално и ми се струва, че ако те дойдат в залата, ще бъдат защитени правата на работниците и служителите. В момента няма никой от Евролевицата и затова предлагам отлагане. Наистина, трябва да бъде по-пълна залата, когато се гласува такова съществено предложение. Затова предлагам отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отлагане на гласуването?
РУСИ СТАТКОВ: Правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение не можете да предложите отлагане. Благодаря Ви.
Хайде да се разберем какво предлагате.
РУСИ СТАТКОВ: Надявам се, че от Евролевицата са чули, че трябва да дойдат. Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Статков, но аз не мога да задължа никого да дойде в залата.
Поставям на прегласуване предложението на господин Бойко Радоев.
Гласували 168 народни представители: за 72, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев за създаване на нов чл. 16а.
Гласували 129 народни представители: за 36, против 87, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 73, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 5.
Параграф 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 74. В чл. 36, т. 3 и в чл. 54, алинеи 2 и 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд думите "Главната инспекция по труда" се заменят с "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 74, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 11.
Параграф 74 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Христо Иванов да се създаде нов § 74а, който се отнася до промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията:
"Създава се нов § 74а:
"§ 74а. В чл. 150 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ...), думите "равен на възнаграждението на кадрови военнослужещ със същата длъжност и звание" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 74а така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Параграф 74а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 75 има предложение на народния представител Христо Иванов, което е оттеглено, и предложение на народния представител Емилия Масларова, което е прието.
Предложение на комисията за § 75:
"§ 75. (1) Работници и служители, които до влизането в сила на този закон са ползвали права, свързани с работа при ненормиран работен ден, продължават да ползват тези права до определяне от работодателя на длъжностите по чл. 139, ал. 4.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон работодателите са длъжни да определят длъжностите и работите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 75 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Параграф 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за създаване на нов § 75а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Създава се § 75а:
"§ 75а. Заварените към влизането в сила на този закон учащи се могат да ползват отпуски по чл. 169, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, ако работодателят даде съгласие за продължаване на обучението."
Предложение на народния представител Тодор Великов за създаване на § 75б.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията:
"Създава се § 75б:
"§ 75б. До 31 март 2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, неползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 177, независимо, че трудовото правоотношение не е прекратено."
Предложение на народните представители Ангел Балтаджиев и Николай Томов за създаване на нов § 75в.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията:
"Създава се § 75в:
"§ 75в. Исковете по трудови спорове от работниците и служителите, на които трудовите правоотношения са прекратени преди влизане в сила на този закон, могат да се предявяват в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 преди изменението му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 75а, 75б и 75в така, както са предложени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 75а, 75б и 75в са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, следва предложение, което допълнително е раздадено на народните представители с доклад на комисията, за създаване на § 75г. Това е предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е било подкрепено от комисията:
"Създава се § 75г:
"§ 75г. Лицата, които към влизането на този закон в сила са започнали ползването на отпуск по отменената ал. 2 на чл. 164, ползват отпуска в размер преди отмяната й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 75г така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Параграф 75г е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук систематично следва мястото на § 75д, който обаче в доклада е пропуснат. Аз искам да се извиня за това, но това е гледано в комисията. Този параграф беше следният:
"§ 75д. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет."
Тогава в комисията - разбира се, това беше подкрепено и от вносителя - ставаше реч за това, че индустриалните отношения се уреждат наистина с много нормативни актове и за застраховката на законодателя, ако е пропуснал все пак нещо, Министерският съвет да има възможността със свои актове да поправи пропуска, ако ние действително нещо сме направили в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Мен лично ме смущава това пропуснато предложение, защото ние в разпоредбите, където се е налагало, сме записали кой какво прави. Сега изведнъж, в края на измененията на кодекса, се появява нещо, което не е безобидно. То дава възможност на Министерския съвет да си прави - да, госпожо Масларова, - да си прави каквото си иска.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Е, това не е вярно.
РУСИ СТАТКОВ: Е, това не е вярно - разубедете ме, след като, повтарям, към всяка разпоредба, където се е налагало, е записано, че се издава наредба или еди-какво си. И аз мисля, че особено господин председателят, който е юрист, ще ме подкрепи. Не е редно Народното събрание да дава такива правомощия, защото ще излезе, че всичко, което не е уредено в кодекса поради това, че не сме искали или по-точно мнозинството не е искало да го уреди днес и сега, ще се урежда по някакъв друг начин.
Аз мисля, че с повечето от измененията в кодекса достатъчно се влоши защитата на хората - на работниците и служителите, и на майките, и на трудоустроените, вчера стана дума, и на работещите - за сметка на нещо, което господин Нейков не го отрича, една псевдоуслуга на работодателите. Защото, в края на краищата, когато не са защитени добре работниците и служителите, това е сериозно дебалансиране на двете страни в правоотношенията.

Затова настоявам да се даде повече информация преди да се гласува подобно нещо. Даже лично считам, че не би трябвало да се гласува, защото този Министерски съвет явно няма философия какви промени да бъдат направени в посока на подобряване на трудовите правоотношения в посока на изпълнение на международните актове, а прави необосновани отстъпки, поддавайки се на групов натиск или на някакви лични интереси. Затова считам, че това предложение не трябва да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля да имате предвид, че Министерският съвет в никакъв случай не би могъл да реши един или друг въпрос, уреден в закон, специално в Кодекса на труда, по начин различен от волята на законодателя. В същото време една от най-сложните материи в гражданското право това са трудовите отношения. Не напразно те се уреждат с кодекс, не напразно по неговото приложение има десетки подзаконови актове, не напразно съдебната практика е една от най-сложните и най-динамичните по отношение на установяването на едни или други стандарти в индустриалните отношения.
От тази гледна точка смятам, че предложението, което се прави за създаване на този текст, а именно нормативните актове по приложение на кодекса да се издават, доколкото друго не е установено, от Министерския съвет е по-скоро защита на идеите на законодателя, защото това ще означава, че никой друг - нито отделен министър, нито друг орган на изпълнителната власт извън Министерския съвет няма да може да се произнася по тези важни проблеми, каквито са индустриалните отношения. Установяването на тази практика според мен ще защити по-добре, изхождайки от правомощията на Министерския съвет, едни модерни, нормални индустриални отношения, отколкото ако това става на ниво министерство или на ниво ведомства. Затова смятам, че предложението е целесъобразно и ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин председател, господин министър, тук не става въпрос за целесъобразност. Според мен в момента ние нарушаваме правилника на Народното събрание. Нито аз, нито някой друг в залата е виждал този текст - какво гласи и за какво ще се прилага. Така че, уважаеми господин председател, аз ви предлагам за пет минути да прекъснем заседанието, текстът да бъде размножен и да ни бъде раздаден, за да разберем за какво става дума. Защото ние се намираме на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз се учудвам, господин Такоров, че не можете да разберете за какво става дума. "Нормативни актове по прилагането на кодекса могат да се издават само от Министерския съвет" - много е трудно за разбиране.
За реплика на господин Такоров има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Такоров, мисля, че има един аргумент, който действително е в подкрепа на Вашето предложение. Разбира се, има и против. Ще се върна на този аргумент, отправяйки реплика към Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не в подкрепа. Ако искате реплика, трябват аргументи против неговото предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Аз съм против Вашето предложение, изключвам този аргумент "за", защото господин министърът от тази трибуна току-що заяви, че иска Министерският съвет да прави извън Народното събрание нов Кодекс на труда. (Смях и реплики от мнозинството.) Вижте стенограмата. По същество господин министърът заяви, че ще прави допълнително уреждане на тази материя, на Кодекса на труда. Как така?
Господин Такоров, Вие не можете да му дадете своето право чрез подзаконови нормативни актове, каквито са тези на Министерския съвет, да действа, да решава от Ваше име. Затова аз считам, че ако мнозинството действително е безотговорно, Вие, господин Такоров, не трябва да допускате подобно недоразумение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Това е изтезание!
РУСИ СТАТКОВ: Изтезание е това, което предлагате. Не махайте с ръка! Защото от това махане с ръка и от вашите законопроекти много хора пострадаха. Ако вие продължавате да махате с ръка, сега да се даде на Министерския съвет да урежда основни права на българските граждани, каквито са правото на труд и свързаните с него, това означава, че вие наистина и Конституцията не зачитате. Междупрочем, една част от вас, които са в тази зала, не бяха я подписали. Така че не се учудвам.
Господин Такоров, не давайте право и не се съмнявайте в онова, което каза господин министърът. Те ще нарушат за пореден път Конституцията, затова гласувайте против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Господин Статков, аз мисля, че Вие не сте разбрал това, което исках да кажа. Аз не съм против текста, а съм против начина, по който той е вкаран вътре в залата. Така че Вие не сте разбрал по принцип това, което съм искал да кажа. И беше некоректно от Ваша страна да ми правите реплика в тази насока. Аз ще подкрепя този текст и Ви заявявам това най-откровено. Ще го подкрепя, но искам да го прочета, тъй като се намираме на второ четене в залата. Но в тази зала всеки и особено председателстващите правят каквото си искат. Когато управляващите вкарват текстове директно в залата на второ четене, винаги се приемат. Но когато опозицията иска нещо да се поправи, това е в полза на законопроекта, който се разглежда в залата, досега няма такъв случай, в който да е прието едно предложение.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Има.
РУМЕН ТАКОРОВ: Има ли? Щом е било на Руси, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 75д, както беше предложен. Ако искате, отново ще го прочета, за да видите, че няма нищо страшно в него.
"§ 75д. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет."
Моля, гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 99, против 40, въздържал се 1.
Параграф 79д е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 76.
Предложение на народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев - § 76 да се измени така:
"§ 76. Законът влиза в сила от 1 март 2001 г. с изключение на § 70а и § 72."
Комисията подкрепя предложението. Явно е, че този параграф, а и законът не може да влезе в сила от 1 март, след като днес е 2 март. Аз ще направя предложение този срок да бъде 31 март 2001 г.
Предложение на народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев - § 70 а и § 72 влизат в сила от 1 септември 2000 г.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"§ 76. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 70а и § 72, които влизат в сила от 1 септември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Тъй като е направен технически пропуск, искам да допълня към § 70а и § 70б. И двата параграфа се отнасят до уреждане на положението на държавни служители, които са освободени от работа - да могат да излязат на трудовата борса.
Срокът действително е от 1 септември 2000 г., тоест тази разпоредба влиза в сила със задна дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Мнозинството е ентусиазирано и аз разбирам желанието му за нещо, обаче в случая ние правим нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По-точно Вие - внасяте предложение, което е редно да бъде обсъдено. Внася се в движение, а това предложение е съдържателно.
Затова, ако искате да се свърши работа, по-добре чуйте какво ще предложа. Господин председател, предлагам да не се слага срок 31 март, а да се каже, че законът влиза в сила след публикуването му в "Държавен вестник". Такава е и практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Министър Нейков има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз подкрепям предложението за влизане в сила на закона от 31 март по следните съображения.
След изменението на Кодекса на труда е необходима една сериозна подготвителна работа за изменение, след това и за приемане от Министерския съвет на редица подзаконови актове, които са повлияни от тези изменения. За това е необходимо време. След това те също трябва да бъдат обнародвани, за да могат да влязат в сила. Необходимо е и работодателите, и работниците, както и държавните органи да се запознаят с изменението, да могат да настроят своята работа към новите изисквания. Затова ви моля да подкрепите предложението законът да влезе в сила от 31 март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението за добавяне и на новия § 70б след § 70а има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте § 76, който гласи:
"§ 76. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 70а, § 70б и § 72, които влизат в сила от 1 септември 2000 г."
Гласували 102 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 5.
Параграф 76 е приет, а с него и целият закон. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз наистина искам най-сърдечно да ви благодаря. Това, което приключихте днес, представлява най-мащабното изменение на Кодекса на труда в неговата 15-годишна история. С това изменение бяха създадени редица нови възможности за уреждане на индивидуалните и колективните трудови отношения. Вие успяхте да създадете много нови възможности за работодателите, които облекчават и насърчават разкриването на работни места. Едновременно с това вашите решения помогнаха да се решат натрупани проблеми в хода на приложение на Кодекса на труда. Дори и нищо друго да не остане в съзнанието на хората, решаването на проблема със срочните трудови договори заслужава да бъде поздравено.
Едновременно с това вие решихте редица важни проблеми относно тристранното сътрудничество, относно колективното договаряне, много нови въпроси и нови решения по отношение на работното време, по отношение на отпуските, по отношение на възникването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, по отношение на контрола за спазване на трудовото законодателство. Според мен България от 31 март т.г. ще има един наистина съвременен и балансиран Кодекс на труда.
Още веднъж ви благодаря най-сърдечно! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Иван Нейков.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да възложите на пресцентъра, господин председател, да разпространи речта на господин министъра, за да могат българските граждани да разберат великите ви дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такава процедура няма. Отнемам Ви думата. Ако искате да останете в залата, освободете трибуната!
РУСИ СТАТКОВ: Значи не искате да кажете на хората, че сте против тях. (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 23 февруари до 1 март 2001 г.:
Постъпило е питане от народния представител Ахмед Юсеин към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно религиозните права на мюсюлманите в град Стара Загора.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно създаването на задгранични дружества и фирми чрез специалните служби на комунистическия режим и износа на капитали от страната чрез тях.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно микрофилмирана информация, свързана с щатни и извънщатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно политически проблеми във връзка с реституцията на горите.
И на четирите питания следва да се отговори в пленарното заседание на 9 март 2001 г.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Станимир Калчевски.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Иван Борисов. Господин Борисов има отговори и от питането към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, питането му към министъра на външните работи Надежда Михайлова, актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински, още един отговор от господин Антони Славински. Ако има други, ще Ви ги дам след това.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Атанас Младенов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова. И министър Венцислав Върбанов отговаря на госпожа Брайнова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народния представител Анелия Тошкова.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Христо Петров.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Актуален въпрос от народния представител Илия Баташки към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос касае приватизацията на предприятие "Булгарплод" ЕООД - град Пещера.
Уважаеми господин министър, "Булгарплод" ЕООД - Пещера, е приватизирано на 4 март 1999 г., като е продадено за 79 000 долара, от които 20 на сто са платени в брой, а останалата част - с всички разрешени от закона платежни средства. Купувачът в лицето на РМД с ръководител Йордан Руски използва разсрочена схема на плащане по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията. Според договора купувачът "Булгарплод '98" ЕООД - новосформираното дружество, поема следните задължения:
- до 2001 г. да направи инвестиции в размер на 60 000 долара;
- да запази персонала и да го увеличи по години;
- за срок от 3 години да не прехвърля дялове, които са предмет на продажба, и да спазва изискванията на чл. 25, ал. 4 и чл. 25, ал. 3, т. 4 от Закона за приватизацията;
- да проведе общо събрание на съдружниците;
- да проведе всички мерки за вписване на прехвърлянето на дяловете в търговския регистър.
На 18 ноември 1999 г. е извършена проверка, която показва, че нито един от гореспоменатите ангажименти не е изпълнен, като има и фрапантни случаи на отдадени магазини под наем без договори и се събират наеми на ръка от господин Йордан Руски без разписки и всякакви счетоводни документи.
В отговор на народния представител господин Наплатаров Вие категорично сте посочили, че ръководеното от Вас Министерство на икономиката ще пристъпи към едностранно разваляне на договора чрез задържане на всички платени суми досега, ако господин Руски не подпише допълнително споразумение с министерството.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Жотев, е: това, което сте обещали, свършено ли е, и, ако не е свършено, какви са причините? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Баташки.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Баташки, договорът за приватизацията на "Булгарплод" - Пещера, е сключен през март 1999 г. между министъра на промишлеността и "Булгарплод '98" ЕООД - Пещера. До настоящия момент не са сключвани допълнителни споразумения или анекси към договора. Основните задължения на купувача за осигуряване на трудова заетост и за извършване на инвестиции са разпределени по години, както следва:
- за 1999 г. - запазване на средносписъчния брой от 6 заети в дружеството лица и увеличаването им с 3 броя и извършване на инвестиции в размер на 14 хил. щат. долара;
- за 2000 г. - увеличаване на средносписъчния брой с нови 3 лица и инвестиции в размер на 22 хил. щат. долара;
- и през 2001 г. - увеличаване на средносписъчния брой с нови 3 лица и с инвестиции в размер на 30 хил. щат. долара.
Изпълнението е, както следва:
- за 1999 г. - средносписъчен брой на заетите лица - 2 души;
- за 2000 г. - едно заето лице.
Инвестиции не са извършвани и през двете години. Тъй като купувачът не е представил отчет за основните си договорни задължения за 1999 и 2000 г. е отчетено пълно неизпълнение за този период и е начислена съответната неустойка, като е определен 10-дневен срок за заплащането, което изтича днес.
Изискани са и документи, удостоверяващи качеството му на лице по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията. Но след извършена проверка на място от служители на отдел "Следприватизационен контрол в промишлеността" през февруари 2001 г., е констатирано пълно неизпълнение на задълженията на купувача за извършване на инвестиции през 1999 и 2000 г. и частично изпълнение на задължението за осигуряване на трудова заетост в приватизираното дружество за същия период. Това наложи корекция в сумата на първоначално начислената неустойка, която се променя, както следва:
- за неизпълнение на инвестиционната програма е начислена неустойка в размер на 18 хил. щат. долара;
- за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост е начислена неустойка от 72 960 лв.
На купувача е изпратено писмо на 1 март 2001 г., с което се уведомява за наложените му неустойки и е определен нов 10-дневен срок за заплащането им от датата на поканата за плащане. Този срок все още не е изтекъл. След неговото изтичане, и ако не се платят неустойките, ще пристъпя към едностранно разваляне на договора на това основание.

Що се отнася до сумата, която купувачът дължи към момента, трябва да се има предвид, че правото на разсрочено плащане на цената по договора е изгубено на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за приватизацията, считано от 15 ноември 1999 г., когато всички дружествени дялове на "Булгарплод 98" ЕООД става собственост на Йордан Руски, който не е лице по чл. 5, ал. 2 от същия закон. Това обстоятелство е било констатирано със сигурност при проверката на място. За това обстоятелство господин Руски е уведомен. И макар да не е сключено впоследствие допълнително споразумение към приватизационния договор, значителна част от цената е заплатена през 2000 г. и началото на 2001 г. и към момента дължимата сума възлиза на 28 хил. 215 щ.долара - остатък от цената, от които 7 хил. 900 долара чрез банков превод, поради загубване правото за ползване на преференциите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Дължимите неустойки общо в лева са в размер на 105 хил. 72 лв., от които 72 хил. 960 лв. за работните места и 32 хил. 112 лв. за забавата и 18 хил. щ. долара.
Що се отнася до отдаването на магазини на дружеството под наем, трябва да кажа, че при извършената през тази година проверка на място са представени договори за наем и счетоводни отчети. Тоест, твърденията, че не са сключени такива договори и не се съставя счетоводна документация не отговарят на истината. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Господин Баташки, имате думата за реплика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър-председател, това, което казвате, отговаря на истината и аз не мога да не се съглася с него. Но още веднъж потвърждава тезата, че министерството, което ръководите, а и администрацията на министерството е достатъчно обгърната от един призрак, който преди това управляваше вашето министерство и в момента не дава възможност на Вашите подчинени да си вършат работата. Той е всеизвестен на всички - господин Божков.
Това, че авиокомпания "Балкан" и Булбанк не са равни на "Булгарплод" ЕООД - Пещера - това цял народ го знае. Но целият народ знае, че вече в продължение на три години това министерство не е направило нито една крачка напред да спре разиграването от един несръчен български бизнесмен, а камо ли да спрем един Зееви, който страшно пари ще вземе от нашето правителство.
С това се обръщам към Вас, господин заместник министър-председател, и Ви умолявам, след като днес изтича крайният срок, даден за пореден път на този несръчен бизнесмен, да си свършите работата, да ликвидирате тази сделка или да я обявите за невалидна. Защото целият български народ вече се убеждава, че и най-малкото, което сте могли да направите, не можете да го направите. Затова апелирам към Вас: направете нещо, за да не си отидете безславно от политическата сцена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Баташки! Призраци в Министерството на икономиката не витаят. Ничия сянка на бивш министър не витае.
В следприватизационния контрол - дирекцията, която е разделена на два отдела - "Промишлеността" и отдел, който контролира търговията и туризма, си се изпълняват всички задачи, така както е предписано по функционалните характеристики на моите служители. Има механизъм за следене на изпълнението на договорните задължения, има механизъм за санкциониране, като най-общо този механизъм включва или плащане на неустойки за неизпълнени ангажименти за работни места или за инвестиции, или едностранно разваляне на договора.
Ако чухте добре, днес изтича единият срок, но тъй като има и още едно нарушение, отговорът на купувача ще дойде след още 8 дни.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Значи нищо няма да стане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Хайде за изтърпите още 8 дни, господин Баташки. Много Ви моля. След което или собственикът на дружеството ще плати неустойките си, или министърът на икономиката ще развали договора. Няма безсилие по това, когато има неизпълнение на договори, установени от служителите на следприватизационния контрол на Министерството на икономиката, да не следват санкции. Такива санкции определям всяка седмица, да не кажа всеки ден. И миналия път казах, а и сега казвам: който не си изпълнява ангажиментите по един приватизационен договор, или плаща неустойки, или пристъпвам към разваляне на договора.
Има много молби за промени в ангажиментите, поети в договорите. Най-често, и миналия път казах, отговорът ми е: не. И моите служители имат много лесна задача, пак ще кажа: на ти са с компютъра, сменят адреса на кандидата, който иска да промени параметрите на договора, и отново отговорът е: не.
За последен път ще кажа, че само, когато има обективни причини, тогава се вглеждаме в проблемите и, ако е необходимо, правим анекс към договора.
Не мога да не направя връзката между дружеството в Пещера и авиокомпания "Балкан", затова няма да коментирам този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин заместник министър-председател, известно е критичното състояние, в което изпадна носещата националния флаг авиокомпания "Балкан". Това състояние е последица от лошото й управление през последните години и особено от начина, по който беше извършена нейната приватизация.
Все пак България разполага с още една, макар и със значително по-малки възможности, авиокомпания "Хемус еър". Тя има правата на редовен авиопревозвач по няколко линии и изпълнява множество чартърни полети. Дружеството е собственик на няколко самолета "ТУ 154" и "ТУ 134" и 7 самолета "Як 40". Притежава и авиационно-техническа база. В него работят около 230 души.
След като авиокомпания "Балкан" се намира в несъстоятелност, "Хемус еър" може да поеме поне част от нейните полети и така България да запази някакво място на силно конкурентния пазар на авиационни услуги.
При създадените обстоятелства българското правителство трябва да постави на преоценка въпроса дали сега е оправдано да се извършва приватизация на преобладаващата част от капитала на дружеството "Хемус еър". Към тези обстоятелства се отнася малката вероятност "Балкан" да бъде възстановен като национален авиопревозвач, положителните финансови резултати на "Хемус еър" за 2000 г. или поне липсата на натрупани дългове и оперативни загуби, отсъствието на доказано силни или утвърдени в бранша подходящи кандидати за нейни купувачи. Тези кандидати или почти нямат дейност на авиационния пазар, или нямат свои самолети, а една от тях извършва превози с наети от самата "Хемус еър" самолети.
Освен това, за да се получи лиценз за полети в Европейския съюз като национален превозвач, съгласно действащата в съюза регулация, най-малко 50 на сто плюс една от акциите трябва да са притежание на юридически или физически лица с българска регистрация. Вместо компетентните държавни органи да предприемат енергични мерки за разширяване на дейността на "Хемус еър" като частична компенсация за спирането на полетите на "Балкан", Агенцията за приватизация забавя решението по искането на "Хемус еър" да наеме за увеличаване на полетите четирите самолета "ТУ 154 - М", които неотдавна "Балкан" е продал на кипърска офшорна фирма.

Господин министър, по какви причини сега българските власти подготвят продажбата на по-голямата част от капитала на Авиокомпания "Хемус Еър"? Какви са гаранциите, че след половинвековно съществуване на гражданската авиация в България, страната ни няма да остане една от малкото в света без национален авиопревозвач?
И най-накрая, при злополучното развитие на българската приватизация смятате ли, че евентуалната продажба на "Хемус Еър" няма да ни изправи пред проблеми, подобни на тези с Авиокомпания "Балкан"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! Във връзка с Вашия актуален въпрос Ви информирам за извършените до момента действия във връзка с приватизацията на "Хемус Еър". Процедурата за приватизация е била открита с решение на Агенцията за приватизация на 24 март 2000 г. През пролетта на 2000 г., след запознаване с актуалното състояние на дружеството, включително и чрез проведени разговори с неговото ръководство и с представители на Министерството на транспорта и съобщенията, се е достигнало до извода, че оптималният вариант би бил приватизацията да се осъществи след приключване на чартърния период.
През юли м.г. са били изпратени писма с покани за участие в приватизацията на "Хемус Еър", придружени с кратка информация за дружеството, до повече от 50 големи авиокомпании, членки на Международната авиационно-транспортна асоциация и консултантски фирми, както и до търговските служби на посолствата на страните-членки на Европейския съюз, САЩ, Русия и други държави. Някои от инвеститорите, като "Бригиш Еъруейс", Ал Италия" и други са отговорили, че не проявяват интерес за участие в приватизацията на авиокомпанията.
Предвид на това, че дейността, която осъществява "Хемус Еър", е доста специфична - Вие сам казвате, че това е едно малко дружество, което печели, знае своята ниша на пазара и никога не е реализирало свръхамбициозни проекти и затова всъщност отчита финансови резултати, та поради специфичния характер на тази дейност приватизационната процедура е била осъществявана при тясно взаимодействие между Агенцията за приватизация, Министерството на транспорта и съобщенията и мениджърския екип на дружеството, като междувременно са проведени няколко работни срещи с участието на експерти от двете ведомства.
С решение от 13 септември 2000 г. Агенцията за приватизация е обявила продажбата на 8160 дяла, които представляват 51 на сто от капитала на "Хемус Еър", чрез преговори с потенциални купувачи. До изтичане на определения срок - 20 октомври м.г. - са били закупени документации за преговори от 13 потенциални купувачи, 9 от които са представили писма за интерес с искане да бъдат допуснати до информационната зала на дружеството с цел извършване на правен и финансов анализ.
Трябва да кажа, че Агенцията за приватизация е извършила всички необходими процедури прозрачно, за да покани максимален брой кандидати за участие в тръжната процедура. Маркетинговата процедура е била изцяло прозрачна.
С решение от 24 октомври м.г. първоначално обявеният срок за подаване на предложения за участие в преговорите - 1 ноември 2000 г. - е бил удължен до 4 декември 2000 г. Впоследствие срокът за подаване на оферти е бил отново удължаван още два пъти - до 10 януари 2001 г. и до 12 февруари 2001 г. До този краен срок оферти са подали пет потенциални купувачи, а те са: "Пирин Турист" - София, "Вега Еърлайнс" - София, "Лизингово дружество" - София, "Ибкол България" - София, и Албански авиолинии "МАК - град Тирана, Албания.
Офертите са разгледани от назначената комисия за провеждане на преговорите от експерти на Агенцията за приватизацията и тази комисия е изготвила доклад до Изпълнителния съвет. С протокол от 16 февруари 2001 г. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация въз основа на направените предложения взе решение подадената от "Ибкол България" оферта да не бъде разглеждана поради несъответствие с условията на преговорите. По отношение на останалите оферти ще бъде поискано становище от Министерството на транспорта и съобщенията във връзка с представените от потенциалните купувачи бизнеспланове за развитие на дружеството след приватизацията.
Също така с оглед да се постигне по-добра координация между Агенцията за приватизация и Министерството на транспорта и съобщенията в по-нататъшната работа по приватизационната процедура за "Хемус Еър" Агенцията за приватизация е предложила да бъде сформирана работна група с участието на експерти от двете ведомства.
Мога да ви уверя, че Агенцията за приватизация, съвместно с Министерството на транспорта и съобщенията, ще разгледа внимателно доколко подадените оферти съответстват на транспортната политика на Република България, разбира се, като се отчита натрупаният опит в приватизацията на "Балкан".
Аз лично не изключвам възможността за отлагане или за удължаване на тази процедура както от гледна точка на определянето на други параметри на продажбата, така и с оглед гарантиране запазването интересите на държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин заместник министър-председател, можете да приемете моя въпрос не само като актуален, но и като превантивен, за да се прояви достатъчно загриженост за съдбата на държавните търговски дружества и за тяхното развитие след евентуална приватизация.
Последните Ваши думи ми дават основание да изразя такава надежда и същевременно настойчиво отново да поставя въпроса за най-внимателна оценка на подадените предложения и дори за преоценка на решението за приватизация към този момент, поне докато се изясни по-нататъшната съдба на Авиокомпания "Балкан".
Смятам че това е едно неголямо, но важно средство - контролът на държавата върху "Хемус Еър" - за да може България да присъства на авиационния пазар поне в някакви негови ниши.
Поради тази причина искам да ви припомня и примери, които може би знаете от световната практика, положителни примери за дейността в областта на авиоуслугите, извършени от големи частни компании, каквито са американските, и същевременно от големи държавни компании, които са "Ер Франс", турските авиолинии и други. Примерът с Полша е твърде показателен и също положителен, че те продадоха един много малък пакет на швейцарските авиолинии, а не като България - на една компания, която въобще не се занимава с авиопревози. Има и отрицателни примери - тези с Чехия и Унгария, които избързаха с приватизацията и след това се опитаха да ревизират сделките. Дори конфликтът по повод на приватизацията на гръцката "Олимпик", примерът с българските предприятия - ловешки завод "Балкан", не го давам само като съвпадения на имената, с приватизирания вече "Арсенал" и с държавния ВМЗ - Сопот, показва, че достатъчно лошо може да управлява както държавата, така и частните собственици.
Аз бих искал най-накрая да Ви отправя препоръка да не станете пример за човек, който не се възприема като политик, но би изпаднал в плен на някакви идеологеми. Казвам това, защото мисля, че всички вече сме убедени, че решаващи за ефективността на едно предприятие не са формите на собственост, а средата, в която те действат и начинът, по който се управляват.
И затова настойчивата ми молба е наистина да проявите възможно най-голяма загриженост към управлението на "Хемус Еър" и към нейното използване на пазара на авиационните услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоилов, изцяло приемам Вашите препоръки.
Тук използвам повода да кажа, че на няколко заседания - всъщност веднага, след като правителството разбра проблемите на Авиокомпания "Балкан" и на неговия мажоритарен собственик - Министерският съвет се занимава с това как максимално да използва държавната Авиокомпания "Хемус Еър" поне за частично прехвърляне на ангажиментите, които нашата страна има по повече от 50 международни договори.
Искам да Ви уверя, че правителството наистина прави всичко и в този момент, независимо че не се манифестират действията в тази посока. Този процес обаче трябва да се извърши внимателно, тъй като промяната в един международен договор, където да се запише, че носител на националния флаг вече примерно не е Авиокомпания "Балкан", а е друга компания, това не става за дни, защото става въпрос за преговори и то за повече от 50 преговори.

Освен това правителството счита, че не е разумно да се тръгва към разширяване в широки мащаби на дейността на "Хемус Еър", просто защото една от причините да се срине авиокомпания "Балкан" са прекалено амбициозните задачи, които е имала, когато е тръгнала да развива огромен брой дестинации, голям самолетен парк и т.н.
Ние всички виждаме как оцеляват единствено само тези най-големи авиокомпании в света, които се сливат, които осъществяват съвместни полети. И много често зад тези големи превозвачи стоят правителства със своята финансова и административна подкрепа.
"Хемус Еър" ще остане печелившо предприятие. То може малко да разшири дейността си, но винаги, каквото и да наема на лизинг, финансовата сметка трябва да показва, че то трябва да печели от всяка една операция, за да може след време да бъде продадено по подходящия начин.
Моите уважение към кандидат-купувачите, но Вие сам споменахте, че някои от тях нямат богат, нямат опит дори в извършване на такава авиотранспортна дейност. Затова казах, че не изключвам възможността да бъде отложен този процес, най-малкото защото потенциалните кандидати за покупката на "Хемус Еър" трябва да бъдат информирани за новата среда. А средата наистина е нова. Авиокомпания "Балкан" частично се е изтеглила от една голяма пазарна ниша. Тази пазарна ниша вече започна да се заема от някои други авиокомпании. Може би знаете, че чартърните полети за летния сезон постепенно ще бъдат поети от други превозвачи, чуждестранни купувачи.
"Хемус Еър" обаче не бива да прави експанзия, огромна експанзия, която да я въвлече по пътя, по който е преминала Авиокомпания "Балкан".
В заключение искам да кажа, че единственото нещо, по което не съм съгласен с Вас, е да поставяте под общ знаменател като цяло, както Вие казахте, неуспешната политика на правителството изобщо за цялата приватизация.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Преобладаващо безуспешна!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: е, не е преобладаващо безуспешна - но не мога да се съглася с Вас. Разбира се, Вие сте политик. От трибуната на парламента можете да се обръщате към вашата аудитория по какъвто искате начин. Аз съм министър и като следя как се премина ускорената приватизация от 1997 г. някъде до началото на миналата година и начина, по който сега се готвят новите приватизационни сделки, мога да кажа, че общо взето процесът е преминал нормално със своите плюсове и недостатъци, разбира се.
Аз оставам на своята позиция, Вие - на своята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, моето предложение е да се препоръча на правителството да поръча едно представително социологическо проучване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма такава процедура, господин Стоилов. Не злоупотребявайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... между българските граждани за резултатите от приватизацията и тогава господин Жотев ще се убеди колко е успешна. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Жотев вярва ли си, че народът е доволен?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко, което става тези дни, с нова сила поставя един въпрос: има ли държава, има ли страната управление, способно да защити живота и достойнството, правата и свободите на българския гражданин, жизнените интереси на нацията?
Въпросът, за съжаление, съвсем не е риторичен. Нещо повече, той е особено актуален днес, един ден преди националния празник на Република България, защото за милиони български граждани отговорът днес е по-скоро отрицателен. Обяснение защо това е така ще се търси първо от нас - народните представители, независимо от партийна принадлежност и други различия. Защото отговорността е преди всичко наша.
Лесният отговор е, че другите пречат - опозицията на мнозинството, правителството - на опозицията. Само че този отговор все по-малко се приема.
Сериозният отговор изисква сериозен подход. Очевидно той не е прост, а изисква да се сложи пръст в болезнени рани на обществото. Но, тръгвайки да търсим такъв отговор, от който не можем да избягаме, днес си заслужава да обърнем внимание на един факт, на извода от него и на последиците от този извод. Фактът, огласен преди месец в отговорно икономическо изследване, е следният: сумата на среднопретеглените мита, дължими по вноса, изчислени на база данни на външната търговия, се оказва два пъти по-голяма от сумата, която се получава чрез изчисления на база отчетените бюджетни постъпления.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Къде са парите?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така за 1998 г. митата по търговски данни трябва да са 11,9 на сто от стойността на извършения внос, а по бюджет се получава, че са събрани мита на сума едва 5 на сто от вноса.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Другите - на "Раковски"!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ : За 1999 г. картината е същата: 11,5 на сто дължими мита на основа извършен внос и едва 4,9 на сто фактически начислени в бюджета.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Браво, браво!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изводът е един: държавата всъщност е полудържава. На практика тя е способна да изпълнява задълженията си едва на 50 на сто, а при държавната власт половин управление всъщност е никакво управление!
Красноречиво доказателство са последиците от такова плачевно състояние:
Националният превозвач "Балкан" се оказа безконтролно източен от пари и имущество, намирайки се в списъка на фирми под прякото наблюдение на министъра на финансите.
Вазовските машиностроителни заводи са в многогодишна криза и смогват да живеят ден за ден, от поръчка на поръчка, независимо че според министъра на отбраната са пряко свързани с националната сигурност и отбранителната способност.
Единственият производител на необходимата гама от моторни масла "Плама" повече от година не работи, след като също безконтролно бе източван, независимо че очевидно такъв завод не може да не бъде първостепенна отговорност на един министър на икономиката!
Какъв е отговорът на правителството на надигащия се социален протест, породен от собствената му престъпна недостатъчност? В пълно съответствие със силовата му философия:
Първо, овладяване на виртуалната реалност. За целта е нужен пълен контрол чрез НСРТ върху телевизията и радиото, без оглед на средствата и при пълно презрение към общественото мнение.
Второ, сплашване, насаждане на страх от уволнение, от компромати, ново размахване на досиета, отлъчване, изключване и т.н. на всички, които не са верни. Тоест - който не е с нас, е против нас.
И трето, облаги за нашите. Ето, например вчера именно тази категория получи право да плаща за предстояща приватизация с компенсаторни записи, купени по 10-20 стотинки за лев, да не говорим за назначенията само по партийна препоръка, за кредитите, за поръчките, за фондовете и т.н. Резултатите, какви биха могли да бъдат резултатите, ако не - съответно плачевни?
Ето и една прогноза, огласена в същото изследване, споменато в началото. Оказва се, че за периода 2000-2008 г. по ежегодно нарастване на дохода на един човек от 59 изследвани страни България е на 52 място, с ни-повече, ни по-малко 26 долара годишен прираст!
За сравнение, на първо място е Люксембург с 1350 долара, Финландия е на 9-то място с 935 долара, Австрия - на 16-то място със 751 долара, Гърция - на 28 място със 191 долара, по-нататък - на 32-ро място е Унгария със 125 долара, на 34-то място - Чешката република със 119 долара, на 39-то място е Словакия със 78 долара.
България остава съвсем на опашката по общ средногодишен пазарен растеж на националната икономика като цяло за същия 9-годишен период. По него България е на 56 място от 59-те страни с 210 млн. средногодишен прираст на икономиката. Първи са САЩ с 346 милиарда.

Една Австрия е 22-ра с 6 млрд.; Финландия е 25-а с 4,8 млрд.; 41-ва е Гърция с малко над 2 млрд. долара. От Централна и Източна Европа Унгария с 1 млрд. 280 млн. е на 44-а позиция, Чешката Република - с 1 млрд. и 230 млн. е 45-а, а Словакия с 420 млн. е 50-та.
Изследването не е случайно, а възможно най-солидно - на същия този Световен икономически форум в Давос, на който иначе така много обичаме да се снимаме.
Коментарът е излишен, но заключението може да е само едно - разделена държава с по две заявки за всяка институция, за всяка организация или партия, като при това удобната на властта партия се налага по най-безогледен начин за легитимна, скарано и воюващо със себе си, загубило способност да мисли и да действа общество, не може да не се свлече до дъното. Тогава изходът остава само един - да намерим някой да ни пази от заплахите около нас и от самите нас. Тоест, да вървим да сключваме невиждани по смелост и размах споразумения със силите на деня. И нека да не се замеряме с обвинения в черногледство, в безпринципно критикарство. По-добре да осъзнаем, че както вървим, далеч не можем да стигнем. Две трети от избирателите отговарят, че идващите избори са особено важни за България. Но разбираме ли ние това? И с какво ще се явим пред тях? Всеки ще трябва да намери отговора за себе си. А народът ще отсъди. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители! Питането ми е относно сроковете за довършване на ликвидацията на миннодобивно предприятие "Септември" в с. Смоляновци, област Монтана и последствията от уранодобива в района на дейността му. Това питане е повторение на също такова мое питане преди една година към същия министър, към господин Жотев.
Защо го правя днес отново? Естествено, ако беше свършено онова, което господин Жотев обеща в своя отговор преди една година, нямаше да го направя. Ще припомня какво обеща господин Жотев.
"На базата на проверката на специалисти от три ведомства да се изпълнят следните препоръки:
1. Да се преохвостира табанът на шахта № 1 и да се довърши неговата рекултивация;
2. Да се почисти каналът от попадналите вътре материали, да се монтират предпазни капаци в района на табана.
3. Да се направи ремонт на водоотвеждащия водите канал и да се залостят и изградят циментните дъна на двете дерета.
4. Да се заустят водите от наклонената шахта и от долна шахта № 1 в канала, който отвежда водите.
5. Да продължи анализът на изтичащите води от шахтата и щолните.
6. Да се предложи сградният фонд на община Смоляновци", по-точно министърът тогава е сгрешил, това е кметство Смоляновци "или на горското стопанство за стопанисване."
По-нататък, "На следващото заседание на Консултативния съвет на Агенцията по енергетика и енергийни ресурси предстои да се разгледа първият вариант на комплексно решение за управление водите в рудник "Смоляновци". Има изготвено становище на "Екоинженеринг" по направеното предложение."
И по отношение на неизплатените 30 хил. лв. за заплати тогава, че "предстои и този въпрос ще бъде решен".
Аз тогава изразих съмнения, защото две години преди това питах Вашия предшественик, господин Жотев. Изразих ги малко по-рязко, защото става въпрос за много хора, за стотици хора, за техните семейства. Вие се засегнахте и аз Ви попитах съвсем конкретно: кога ще изпълните тези ангажименти, в какви срокове? Защото хората не могат да чакат повече.
Мина една година и ето, преди два месеца се оказа, че нищо от това или почти нищо, което сте обещали, не е решено. И в Смоляновци е изграден инициативен комитет, който се е обърнал към всички държавни институции - Народно събрание, Министерски съвет, Президентство. Има изтичане на радиоактивна вода, защото това, което говорих за канали, става дума за уран и радиоактивна вода поради незавършване и ликвидиране последствията от уранодобива. Не е рекултивирана земята, за което отново са били предвидени средства. Продължават да не се издължават, нито стотинка не е издължена за заплатите на работниците. Финансова ревизия е установила злоупотреби при ликвидацията на активите на предприятието и за съжаление, въпреки тази финансова ревизия, нарушенията продължават и те са престъпни.
Не са предоставени, въпреки исканията на кметовете, подчертавам на община Монтана и на село Смоляновци, част от сградите за ползване, въпреки Вашето обещание. И не на последно място, не са уредени жилищните проблеми на работили в предприятието, на които им е било обещано настаняване в новостроящите се жилищни блокове.
Вие, господин заместник министър-председател, сте информиран, че по мое настояване имаше среща на инициативния комитет в Държавната агенция по енергетика. На тази среща, която се състоя на 13 февруари т.г., се състави протокол. В този протокол бяха записани исканията, претенциите на хората, не беше отречено голяма част от това, за което току-що говорих.
Какво обаче се получи? Въпреки нашите уточнения, по-точно поетия ангажимент от страна на хората от агенцията, от "Редки метали" - Бухово, взетото решение по протокола не е изпълнено. А той изискваше изпращане на комисия на място. Вместо да свършат работата, както беше поет ангажиментът на 28 февруари, т.е. допреди два дни, в селото пристигат представители от "Редки метали" и агенцията. Само че те не са предизвестили инициативния комитет, а са тръгнали по улиците да събират хора. И не се е получил онзи разговор, онази проверка, за която се настояваше. Имам факс от тази сутрин, ще Ви го оставя на трибуната, в който ме молят мен, като народен представител, да имаме предвид, че извършените действия са в противоречие на договореностите и че обслужват частни интереси. Хората настояват съвсем отговорно да бъдат изяснени институциите - и аз известявам от тази трибуна - за това, че трябва наистина да бъдат извършени проверки и взети мерки. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Статков, в отговора на поставеното от Вас питане Ви информирам, че през 2000 г. е била подготвена цялостна тръжна документация за обявяване на конкурс при условията на Закона за обществените поръчки за изпълнение на остатъчните обеми от техническата рекултивация на площите, които са били засегнати от уранодобива. За периода 1995 - 1997 г. са били изразходвани 91 хил. деноминирани лева. За съжаление обаче, поради занижения контрол и некачественото изпълнение на проектите, почти не са извършвани дейности по техническата и биологическата рекултивация. Поради незавършено през този период 1995 - 1997 г. строителство, каналът за отвеждане на водите от изработките, практически не е действал. През миналата година са проведени множество срещи между представители на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и местната власт в село Смоляновци. Целта е била оказване на съдействие за опазване и съхраняване на вече изградените обекти като държавна собственост, тъй като всички дейности по ликвидиране на последствията от уранодобива, са насочени за защита здравето на местното население.
Тъй като Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси смята, че не е получила очакваното съдействие от местната власт, обстановката на обекта допълнително е била усложнена от извършването на кражби на тръби на водоотливната система и отваряне на минните изработки. По тези причини за предвидените дейности по техническата и биологическата рекултивация през миналата година, след оглед и оценка на нанесените щети, съгласно изискванията на Министерството на финансите, се е наложило изготвянето на нов проект. Работата по неговото изпълнение се очаква да стартира през пролетта на тази година, след процедура по Закона за обществените поръчки. Предвижда се възстановяване и довършване на разрушения канал и тръбопроводи, рекултивация на табана и почистване на речното корито в района на табана.
Стопанският сграден фонд на останалите обекти не е включен за ликвидация в Постановление № 74 на Министерския съвет поради това, че не е радиоактивно замърсен. Ето защо с писма от края на май 1999 г. и от 10 април 2000 г. от съответните ръководители на обекта до кметството в с. Смоляновци са предложени сградите от ликвидационния баланс, но до момента няма отговор. Бих искал да чуете, господин Статков, и да прекратите с Вашите безпочвени обвинения. Два пъти е изпращано предложение до кметството, за да вземат тези сгради. На 13 февруари т.г. тези сгради са предложени още веднъж.
По отношение качеството на изтичащите от шахтовия комплекс води "Екоинженеринг" извършва наблюдение всеки месец. Анализът на данните от тези наблюдения показва, че изтичащите води от шахтата и щолните не са замърсени с радионуклеиди. Такива са резултатите от пробите, взети от водоизточници в селото и след селото. Тези резултати са представени на контролните органи - Регионалната инспекция по околната среда и водите в гр. Монтана. Нейните представители също следят състоянието на изтичащите се от минните изработки води. Въз основа на тези резултати Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси счита, че не съществува опасност в здравно и екологическо отношение за населението. Моля ви да не спекулирате и да не плашите хората, които живеят там.
"Редки метали" и в частност обектът в с. Смоляновци не е в статут на ликвидация по смисъла на Търговския закон. По силата на Постановление на Министерския съвет № 163 от 1992 г. и последващите го постановления № 54 от 1994 г. и № 74 от 1998 г. се ликвидират последствията от добива и преработката на уранова суровина. С крайните ликвидационни баланси за 1998 г., приети от междуведомствена комисия, активите се предоставят на дружествата за покриване на техните пасиви, в това число и задълженията към персонала, които биха могли да бъдат погасени със средствата от продажба на активи, включително и недвижими имоти. Плащат се задължения тогава, когато се осребряват активи.
За установените нарушения от финансовата ревизия за времето от 1 август 1998 г. до 29 октомври 1999 г. е заведена преписка в Икономическа полиция - Монтана. В момента се извършва нова финансова ревизия от Държавен финансов контрол - Монтана, за дейността на обекта през 2000 г. Поради това не приемам и тази част от обвиненията, които Вие развихте преди малко.
При искането на кметството в Смоляновци за безвъзмездно прехвърляне на целия сграден фонд в селото, който не е от ликвидационния баланс, а от алтернативните дейности, не е спазена процедурата, а именно: от кмета на общината чрез областния управител до министъра на регионалното развитие и благоустройството за внасяне на проектопостановление в Министерския съвет. Представените заповеди от февруари 1991 г. за "даване на разположение" на жилища са нелегитимни. До 1994 г. във ведомствените жилища на дружеството са настанявани работници и служители с настанителни заповеди от управителя по предложение на централната жилищна комисия. За персонала на предприятието в с. Смоляновци не е имало жилищен проблем, както за колективите от другите поделения на бившата държавна фирма "Редки метали". В предприятието са работили около 300-350 човека, а построените от фирмата жилища, включително и в гр. Монтана, са около 300.
И накрая, на 13 февруари 2001 г., както казахте, е проведена среща в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. В нея са взели участие представители на инициативния комитет от с. Смоляновци и са били приети предложенията от страна на местната власт да бъде потърсена възможност за алтернативна заетост на населението с цел използване на наличния стопански сграден фонд.
По отношение на незавършения жилищен фонд инициативният комитет е приел предложението на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси за учредяване на жилищностроителна кооперация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник министър -председател, господин председател, дами и господа народни представители! Аз мисля, че Вие сам, ако се слушате отстрани, ще се убедите, господин заместник министър-председател, колко дискредитиращ за Вас отговор прочетохте.
Казвате безпочвени са твърденията ми, а самият отговорихте на основния ми въпрос защо до този момент не са извършени дейностите по рекултивация: ще станат от пролетта на тая година. Но миналата година Вие ми обещахте, че ще станат миналата година, а преди това господин Божков ми обеща, че ще станат по-миналата година. Сега Вие обещавате от пролетта на тази година. Това е основното. И не казвате защо. Каква отговорност сте потърсили на тези под Вас като се опитвате да аргументирате, че радиоактивните води, нерекултивираната земя били нещо безобидно? Аз миналата година Ви казах и сега ще Ви кажа: защо не отидете да живеете там, господин заместник министър-председател, като е толкова безобидно? И няма да Ви цитирам смъртните случаи. Няма да Ви цитирам онова, което казват хората на място, защото сам трябва да отидете да се убедите.
По отношение на ликвидацията, на финансовата ревизия: същия този, който Вие сте дали на следствието, тогава аз Ви сигнализирах, че е за съд, а Вие го назначихте за изпълнителен директор на "Чипровец" ЕАД - Чипровци. Същия този господин - не се вслушахте в моите думи. И оттам го уволнихте, но и "Чипровец" е в ликвидация, след като отново има престъпление.
Затова настоявам най-после да чуете какво Ви се поставя от тази трибуна, а именно: кога, в какви срокове ще бъдат извършени тези довършителни работи за ликвидация на последствията от уранодобива? Кога хората ще си получат заплатите, защото не са получили нито лев? Кога ще има преквалификация? Кога ще има алтернативна заетост? Това са все въпроси с дата отпреди 3-4 години и до днес няма отговор - има само обещания. Отговорете, господин заместник министър-председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! Вместо да ме призовавате да се вслушвам в това, което съм казал, по-добре чувайте това, което Ви казвам. Току-що отговорих и на двата въпроса, които ми зададохте. Всъщност Вие поставяте два въпроса.
Вторият въпрос беше кога работниците ще си получат заплатите. Аз преди малко Ви отговорих, че при осребряване на активите постъпленията ще бъдат използвани за заплатите, но не по друг начин. Не с резолюция на министъра - на който и да било министър. Такива са законите в тази страна. Просто слушайте моите отговори. Не идвайте тук за уточняващи въпроси с предварителни идеи какво искате да ми кажете и какво искате Вашите съграждани, примерно, да чуят или Вашите потенциални избиратели.
Отговорих Ви на въпроса защо чак през пролетта на 2001 г. отново се пристъпва към изпълнението на плана. Просто защото част от направеното е било разрушено, откраднато и т.н. Няма да Ви обещавам други срокове, а това, което Ви казах. И никога не съм обещавал нещо, което не съм изпълнил, нито по този въпрос, за който сега говорим, нито по всичките многобройни въпроси, по които се занимавате с мен от година и нещо. Започнахме от "Чипровци", видяхте, че предложенията Ви нищо не струват. Няма и как да струват - нищо не разбирате от металургия. Не се обиждайте, моля Ви. Та така през цялата минала година, продължавате и сега така. Няма да спечелите по този начин Вашите избиратели и няма нужда аз да ходя да живея в Смоляновци. Друга е моята съдба. След някой и друг месец вече няма да се налага да отговарям на Вашите въпроси. Не е удоволствие за мен да отговарям на тези Ваши въпроси. Безсмислени са в голямата си част, нелогични са. Констатациите Ви са нелогични. Аз обаче Ви уважавам, защото народът Ви е избрал. Позволете и на мен обаче да Ви отговарям по начин, който аз преценявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Руси Статков има думата, за да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател все още, дами и господа народни представители! Конституцията на Република България, господин Жотев, изисква от Вас да отговаряте от тази трибуна. Вие се опитвате, и днес отново се опитвате да се държите като политик-аматьор. Не сте професионалист. Вие се засегнахте миналата година и не отговорихте на моите въпроси. Казахте, че сте от четири седмици министър, а сега след една година, отново нищо не отговаряте. Били нелогични, били несвързани. Само че касаят Вашата длъжност, Вашите действия. Къде ще отидете? Може би едно ново правителство ще Ви потърси сметка, убеден съм, и може да останете в Централния софийски затвор, но, господин Жотев,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, без такива заплахи. На мен ми обещахте и Народен съд.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Изказвам отношение по повод на отговора.
Що се касае до законите, които уж спазвате, ето тук вчерашно постановление на Министерския съвет. Вие, без да е коригиран Законът за държавния бюджет, отделяте 26 млн. лв. за някаква си дейност с аргумент преструктуриране на разходите, а казвате, че нямате 30 000 лв. за работници от държавно предприятие вече 6 години, господин министър.
Също така 3 години - ето ги отчетите на държавните бюджети за 1997, 1998, 1999 г. - се икономисват по 200 млн. марки, гласувани за програми за структурната реформа, господин Жотев - 200 млн.! - и отделно от това по милиард от преизпълнението на бюджета. Къде отидоха тези пари, господин Жотев? В чии джобове потъват? Не са в онези, в които трябва да бъдат - в работниците и от Смоляновци, и от "Пима" ЕАД - Монтана, и от мината в Чипровци, и от всички онези държавни предприятия в страната, на които се дължат 45 млн. лв. Можете ли да ги дадете? Можете, защото Вие вече нарушавате законите за себе си, нарушете ги и за хората, които са си изработили парите. Ето, цитирах Ви вчерашно постановление, с което нарушавате закона.
И когато Вие днес най-нахално се усмихвате и казвате, че след няколко месеца ще ходите някъде си, помислете, повтарям отново, за собствената си отговорност най-после. Ударил е часът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Господин Статков, заплахи от трибуната на Народното събрание са недопустими и Ви моля друг път...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Член 69 от Конституцията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Член 69 и член от правилника, който не позволява да се отправят заплахи.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Конституцията е над правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се позовавайте на Конституцията, в Конституцията няма Народен съд.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин вицепремиер, по повод вчерашния празник на Вас и на правителството Ви желая здраве и много успешни мандати в бъдеще!
Моето питане към Вас е относно приложението на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Съгласно този член собствениците на терени, сгради и части от предприятия, които са били конфискувани от комунистическия режим, имат право на обезщетение с акции или дялове от предприятието, които се отделят от държавния дял, ако собствеността е държавна или е смесена. Съответно се сключва споразумение за прехвърляне на дяловете или акциите.
Би следвало споразумението да е достатъчно, за да се регистрира в съда новият собственик (собственици). Това обаче не е така, защото съдебните органи изискват и Общото събрание на акционерите (собствениците) да се произнесе, което в много случаи, каквито съм посочил в Севлиево, в Костинброд и другаде, означава за много от тези хора повече от две- или тригодишни протакания и невъзможност за обезщетените собственици да влязат във владение на дяловете си.
Същевременно в чл. 283б от Наказателния кодекс, където се изброяват законите, за чието неизпълнение се носи наказание, липсва Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, което прави невъзможно чрез прокуратурата собствениците да защитават своите интереси срещу безотговорно отношение и протакане на тази процедура с години.
Остава висящ и въпросът кой прибира дивидентите от отписаните държавни дялове, преди собствениците да са влезли във владение, когато държавата вече се е отказала от тях в тяхна полза.
Моето питане към Вас е: какви мерки ще вземете, за да гарантирате реалното приложение на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и ще предложите ли наказателна отговорност чрез промени в Наказателния кодекс за тези изпълнителни директори или председатели на управителни съвети, които бавят въвеждането на собствениците във владение? Ще предложите ли промяна в Търговския закон така, че съдът да регистрира промяната в собствеността на дяловете, без да е нужно за това да се иска съгласието на Общото събрание на дружеството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Предоставянето на акции и на дялове, които са собственост на държавата като обезщетение за отнети имоти, се извършва по два нормативни акта: първо, по реда на чл. 18 от Закона за приватизацията и също така по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Процедурата по определяне на размера на дължимото обезщетение, става въпрос за брой акции или дялове, което се предоставя на правоимащите лица, се регламентира тъкмо в тези два закона и процедурата по обезщетяване приключва с подписване на споразумение за прехвърляне на предоставените като обезщетение акции или дялове между правоимащите лица и мен в качеството ми на орган по чл. 18 от Закона за приватизацията, а също така по чл. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
В случаите, когато обезщетението е с дялове, собственост на държавата в дружества с ограничена отговорност, след подписване на споразумението за прехвърляне на дяловете е необходимо да се свика общо събрание на съдружниците в съответното дружество, на което лицата, които притежават такива дялове, да бъдат приети като съдружници и впоследствие да бъдат регистрирани, да бъдат вписани в търговския регистър.
Общото събрание може да се свика от управителя или от съдружниците, които притежават дялове над една десета от капитала. Съгласно чл. 137, ал. 3 от Търговския закон решенията за приемане на нов съдружник се вземат, когато има не по-малко от три четвърти от капитала на дружество представителство на това общо събрание. И когато общото събрание не вземе решение за приемане на новия съдружник, тогава действащото законодателство не предвижда механизъм, за съжаление, бих казал, по силата на който да се осигури вземането на такова решение и вписването в търговския регистър на реституента като съдружник. И всъщност тук е проблемът.
От друга страна, търсенето на наказателна отговорност от длъжностни лица, както е предвидено в чл. 283б от Наказателния кодекс, се отнася само до хипотезите, когато се възпрепятства упражняването на възстановени права по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по благоустройствените закони и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В тези случаи се имат предвид възстановени вещни права по реституционните закони.
Считам, че прехвърляне на дяловете или акциите не е обхванато от хипотезата на посочения член от Наказателния кодекс. Практиката на Министерството на икономиката показва, че лицата, получили акции или дялове като обезщетение за отнети в миналото имоти, срещат трудности при реализирането на тези права, които са им признати по закон.
Съгласно чл. 185 от Търговския закон прехвърлянето на поименни акции се извършва с джиро. И тук механизмът е много лесен. Не трябва да бъде извършвано вписване в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружество. В момента, в който министърът подпише джирото, то има своето незабавно действие. От този момент новият акционер придобива право на глас и право евентуално на дивидент, ако общото събрание на акционерите в бъдеще реши да вземе решение за изплащане на дивиденти.
По-сложен е редът за конституиране на лицата, които са придобили дялове от дружества с ограничена отговорност. В този случай, по силата на Търговския закон, става въпрос за чл. 122 и чл. 129, не е достатъчно само сключване на споразумение за прехвърляне на дяловете. Необходимо е да се свика пак общо събрание, което да вземе решение за приемане на нов съдружник. Това решение е необходимо условие за вписването на съдружника, когато отиде в съда, за да се впише в търговския регистър.
В Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е предвидена ограничена процедура за прехвърляне на дялове, които се придобиват чрез приватизационна сделка. Предвидена е обикновена писмена форма на договорите за прехвърляне на дялове, като купувачът придобива права на съдружник от датата на преминаването на собствеността върху дяловете съгласно договора.
При прехвърлянето на налични акции, придобити по същия закон, приобретателят на акциите се смята за акционер в дружеството от датата на джиросването, независимо от това дали е вписан в книгата на акционерите или не е получил достъп примерно до книгата на акционерите.
Намирам за целесъобразно създаването на подобни правила, които да облекчат конституирането и на лицата, получили дялове или акции по реда на реституционните закони като пълноправни съдружници или акционери в съответните дружества.
Съгласен съм да внеса в Министерския съвет да разгледа и евентуално да внесе в Народното събрание законопроект, по силата на който облекченията, за които преди малко говорих, да станат част от действащото законодателство. Искам да кажа обаче, че тази процедура ще отнеме доста време предвид действащата нормативна уредба, която изисква съгласуване с всички министри и ръководители на заинтересованите ведомства. И като имам предвид това, включително и факта, че има много реституенти, които са изправени пред поставения проблем, и с оглед постигане на по-голяма бързина има и друга възможност. Моят съвет е да се обмисли този въпрос - не е ли по-добре да се възползват депутати от възможността за пряка законодателна инициатива, която е предвидена в Конституцията в чл. 87, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Тошев, имате думата за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Нямам уточняващи въпроси. Благодаря на господин Жотев за отговора. Мисля, че беше изяснено, че не е логично това състояние да продължава, когато държавата се отказва от свое имущество, обезщетявайки определени лица, които са били засегнати преди, и някой друг след това да каже дали е съгласен или не с тази постъпка на държавата. Би трябвало така да се направи законът, че с акта на прехвърляне на собствеността на държавата в собственост на тези лица съдът направо да извършва регистрацията, без да изисква съгласието на останалите собственици. Така е справедливо, според мен. В противен случай засегнатите лица ще продължат да имат различни проблеми, да чакат благоволението на другите собственици, на съда и т.н. - нещо, което не е желателно.
Затова смятам, че и ние като народни представители имаме възможност да предприемем инициативи. Що се отнася до Наказателния кодекс, вчера аз внесох такава поправка в Наказателния кодекс. Надявам се да има възможност да бъде разгледана. В Търговския закон също следва да бъдат направени поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Ангел Такев.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Акционерно дружество "Каолин", община Вятово, Русенска област, е единственото предприятие в страната за производство на обогатен каолин, кварцови пясъци, шамот и млени минерални продукти. Продукцията е основна суровина за производство на домакински порцелан, санитарен фаянс, огнеупорни изделия, облицовъчна керамика, пълнител за хартия и каучукови изделия, плоско и амбалажно стъкло и стъкларски изделия, в металолеенето - за формовъчни смеси. Производствените мощности на "Каолин" - открити рудници и фабрики, са разположени на територията на три области - Русенска, Шуменска и Варненска, където са единствените залежи на тези суровини в България. Повече от половината от продукцията на дружеството е предназначена за износ. Това е много накратко историята.
А сега моля да проследите цялата хронология на събитията. В края на 1997 г. е открита процедура за приватизация на "Каолин". Белгийската компания "Сибелко", световен лидер в този бранш, проявява силен интерес към приватизацията на дружеството. Близо две години "Сибелко" прави проучвания, водят се преговори с Министерството на промишлеността, обсъждат се различни предложения, но до сделка така и не се стига.
На 28 септември 1999 г. Разградският окръжен съд регистрира РМД "Каолин", състоящо се от 906 физически лица и с уставен капитал 64 489 лева и софийската фирма "Интегрити корпорейшън" с уставен капитал от 5000 лева. На 14 октомври 1999 г. Агенцията за приватизация открива нова процедура за приватизация на "Каолин". На 22 октомври 1999 г., осем дена след това, в София е регистрирана фирмата "Алфа финанс" АД. На 7 декември 1999 г. в "Държавен вестник" са публикувани условията за участие в търга на "Каолин", а на 10 януари 2000 г. Агенцията за приватизация подписва договор с РМД "Каолин 98" за 75 на сто от акциите на дружеството като единствен кандидат за предприятието. На 26 май 2000 г. Съветът на директорите решава капиталът на "Каолин" да бъде увеличен от 567 205 лева на 3 403 203 лева, точно шест пъти. След изтичане на срока за пропорционално участие в капитала от страна на държавата и акционерите на РМД Съветът на директорите на "Каолин" решава цялото увеличение да се запише от холдинга "Алфа финанс", София. Агенцията за приватизация одобрява увеличението на капитала от началото на месец август 2000 г. и така "Алфа финанс" придобива 83 на сто от "Каолин" АД.
Уважаеми господин заместник министър-председател, моето питане към Вас е:
- Какви са причините, за да не се финализира продажбата на 51 на сто от капитала на "Каолин" на стратегически чуждестранен инвеститор като "Сибелко", Белгия и каква цена му е предложена?
- На каква цена е приватизиран "Каолин" АД от РМД "Каолин 98" и какви платежни средства са използвани?
- Правени ли са промени в приватизационния договор и какви са те?
- Ако е възможно, като допълнение да ми кажете и изплатена ли е изцяло сделката по приватизационния договор?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя господин Жотев. Господин Жотев, разполагате с 10 минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Такев! С решение от 10 септември 1997 г. на Агенцията за приватизация е била открита процедура за приватизацията на "Каолин". Непосредствено след това белгийската компания "Сибелко" декларира своя интерес към "Каолин", но не за да участва в приватизацията на дружеството, а за създаване на смесено дружество, в което "Каолин" да участва с апортна вноска на част от своите активи, а "Сибелко" да добие мажоритарен пакет акции, като направи парична вноска в капитала на смесеното дружество. Въпреки че подобни прецеденти за смесени дружества към тогавашния момент не е имало, Агенцията за приватизация със свое решение от 27 ноември 1997 г. е закрила процедурата за приватизация, а бившето Министерството на промишлеността е разрешило да се започнат преговори със "Сибелко" за създаване на смесено дружество с част от активите на "Каолин" и правата върху находищата на кварц-каолинова суровина. В този смисъл на "Сибелко" никога не е предлагана цена за продажба на пакет акции. С това дотук отговарям на първите Ви два въпроса.
През октомври 1997 г. "Сибелко" и "Каолин" са подписали меморандум за разбирателство за създаване на смесено дружество, а не за приватизация или продажба на пакет акции, със съгласието на бившето Министерството на промишлеността. През 1998 г. в съответствие с клаузите на меморандума белгийската компания е извършила пълно проучване на каолин и в края на 1998 г. "Сибелко" с разрешение на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на промишлеността е извършило проучване на находищата, които смесеното дружество е трябвало да експлоатира. С писмо през май 1999 г. "Сибелко" е уведомило Министерство на промишлеността и изпълнителния директор на "Каолин", че проектът за смесено дружество в България не е целесъобразен и от "Сибелко" декларират, че повече не се интересуват от създаване на смесено дружество с каолин. В тази връзка от "Сибелко" са информирали, че изоставят идеята заради това, че качеството на пясъчното находище в "Есенниците" не е така добро, както това на действащия в момента рудник "Ветово 7". Нещо повече, разработването и експлоатацията на находище "Есенниците" би било твърде скъпо. Впоследствие те са решили да съсредоточат своите усилия, за да оценят находищата в района на Каолиново. Въпреки че качеството, получено от сондажите, проведени в гнездо 21 е било задоволително, според "Сибелко" разходите за добив биха били твърде високи, за да могат да се компенсират необходимите инвестиции и да се създаде едно печелившо смесено дружество. Нещо повече, времето за изземване на запасите според техните оценки е твърде кратко.
С писмо от 11 октомври 1999 г. Агенцията за приватизация е отправила запитване до Министерството на промишлеността дали към момента е предстояло учредяване на смесено дружество. С писмо от 14 октомври 1999 г. Министерството на промишлеността уведомява Агенцията за приватизация: че от май 1999 г. процедурата за създаване на смесено дружество е прекратена поради отказ от страна на чуждестранните инвеститори, който отказ се основава на установени от тяхна страна незадоволителни данни в находищата за каолин и пясък; статутът на каолин е на еднолично акционерно дружество със 100 на сто държавно участие и че няма пречка да бъде открита нова процедура за приватизация.
Следва решение от 14 октомври 1999 г. на Агенцията за приватизация, с което се открива повторна процедура за приватизацията на "Каолин".

След одобряване на решението "Сибелко" не е заявил намерението си да участва в приватизационната процедура.
На 10 януари 2000 г. Агенцията за приватизация сключва договор за продажба на 75 на сто от акциите на капитала на "Каолин" - Асеново, с работническо-мениджърско дружество, за което Вие казахте, за 7 млн. 200 хил. лв., платими 50 на сто в брой, а останалата част - с всички платежни инструменти. Купувачът се е задължил за срок от три години да инвестира 3 млн. 482 хил. лв. и да поддържа средносписъчна численост на персонала за същия срок по приложена програма за трудова заетост. Според тази програма за заетост се предвижда 1294 работни места през 2000 г., 1314 работни места през 2001 г. и 1334 работни места през 2002 г. Цената по сделката е била изплатена изцяло съгласно разпоредбите на закона на 6 юни 2000 г. или 5 месеца след сключването на приватизационната сделка.
На 4 август миналата година по искане на РМД "Каолин `98" и "Алфа финанс холдинг" след изплащането на предприятието приватизационният договор е бил анексиран, като е било дадено право на "Алфа финанс холдинг" и РМД "Каолин `98" заедно да притежават контролен пакет акции. Едновременно с това договорените инвестиции се увеличават на 4 млн. лв., а срокът за тяхното изпълнение е бил скъсен от три години на две години. Чрез организирането на облигационен заем и вноски в основния капитал "Алфа финанс холдинг" е обезпечил средствата за изпълнение на инвестиционната програма.
Със същия анекс и след изискано и предварително постигнато съгласие със синдикатите в дружеството програмата за поддържане на средносписъчна численост на персонала е коригирана и ангажиментът е бил намален на 1050 работни места. Съгласно информация от дружеството инвестиционната програма е изпълнена още в края на 2000 г. или една година предсрочно. Пак по информация от дружеството продажбите в края на миналата година са увеличени с близо 45 на сто в сравнение с продажбите през 1999 г. Облагаемата печалба е нараснала четири пъти до 2 млн. лв. Броят на заетите е 1080 души или с 30 повече от ангажимента по договора. За по-малко от половин година е изграден 32 км. газопровод на стойност 3 млн. 800 хил. лв. Инвестирани са значителни средства в модернизация, информационни технологии, производство на продукти с по-висока добавена стойност и за опазване на околната среда. Възстановени са традиционни външни пазари. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ангел Такев за два уточняващи въпроса.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Аз няма да оспорвам отговора Ви в частта за преговорите със "Сибелко", въпреки че близо две години се обсъждат различни варианти за съвместно дружество. Имам информация от два независими източника, че белгийците са готови да платят 20 млн. долара за предприятието и да инвестират още толкова за неговото модернизиране.
Искам да се спра на втората част. Тук ние сме свидетели на един класически пример, когато се елиминира един външен инвеститор и едно предприятие се овладява от външна фирма, която елиминира в крайна сметка работническо-мениджърското дружество. Нека да ви дам информация, която не знаете. РМД-то се образува от 906 физически лица, но 894 души владеят 14 на сто от капитала, а фиктивно назначени двама - това е настоящият изпълнителен директор и съпругата на главния редактор на в. "Капитал" Даниела Шишкова - владеят съответно 46 и 22 или общо 68 на сто от капитала на РМД. Общо 11 души от това РМД владеят 86 на сто.
По-нататък се явява фирма "Алфафинанс" с председател Иво Прокопиев, брат на Александър Прокопиев. Схемата се задвижва. Във вестника, който предприятието издава, е записано, че тъй като "Алфафинанс" финансира приватизацията на РМД, на нея се полага да се даде увеличение на капитала.
Моите два кратки уточняващи въпроса са: защо държавата не защити своя интерес и при увеличение на капитала да придобие пропорционалния пакет акции?
И второ, как бихте реагирали, ако предприятието бъде препродадено от фирма "Алфафинанс", която в момента владее 83,3 на сто от капитала? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз се запознах внимателно с въпроса, който задавате, господин депутат, но не можах да открия някакво нарушение в цялата тази история през времето, когато са правени опити за създаване на смесено дружество през формирането на РМД и в днешно време, когато имаме увеличение на капитала и намаляване на частта, която притежава държавата. Не намирам нарушение.
Преди да отговоря на Вашите уточняващи два въпроса не мога да приема твърдението, че е бил изгонен чуждестранен инвеститор. Опитах се да бъда максимално кратък и съвсем ясен, дори четях тази част от текста, която отговаряше на първите Ви два въпроса.
Чуждестранната белгийска фирма не е изразила желание да участва в приватизацията на дружеството и не знам за какви 20 млн. щатски долара говорите. Аз нямам тази информация, никъде досега не е постъпвала такава информация и не си заслужава да се спекулира с нея. Когато се приватизира нещо, когато се купува нещо по целия свят, има много интереси. Пишат се писма за намерения, там се обещава много, нормално е. Следва маркетинг, следва тръжна процедура, когато става ясно кой всъщност колко дава. За това дружество белгийската фирма, за която Вие говорите, не е проявила интерес. Преди това тя писмено е обяснила защо не иска да създава смесено дружество. И аз тук поставям точка по въпроса. Не виждам какво повече трябва да отговарям в тази част на въпроса Ви, освен ако не ми представите допълнителни факти, които поставят под съмнение моите досегашни думи.
Второ. Единият Ви уточняващ въпрос беше защо държавата не увеличи своето участие, когато е увеличен капиталът. Защо държавата да продължи да държи безмислено свои стотици хиляди миноритарни участия в дружества? Политиката на Министерството на икономиката и, надявам се, на всички мои колеги министри, нещо, което от години се препоръчваше на България да направи, е държавата да излиза от онези дружества, където държавата има миноритарни участия и където тя не може да въздейства по никакъв начин. Когато станах министър, имаше стотици дружества, в които държавата имаше по 7, 10, 15, 20 процента участие. Безмислено на всяко общо събрание, на всяко заседание на съвет на директорите или управителен съвет Министерството на икономиката да командирова свои служители да участват в събрания и заседания, където не може да се влияе върху вземането на решения.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това не е Канада, това е Асеново!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Какво значение има дали говорим за Канада или за България? Действа Търговски закон в Република България, който е хармонизиран общо взето с търговски закони, които действат по целия свят. Защо е необходимо държавата да назначава свои представители и по този начин да създава предпоставки за корупция, за да участват и да защитават миноритарни участия на държавата в стотици дружества? Напротив, аз не съм съгласен с Вашето предложение и смятам, че държавата трябва да се освобождава много бързо от тези участия. И това го правим. Такъв ангажимент сме поели междупрочем и с международните финансови институции. То е за доброто на България - за да изрежем още една възможност за корупция. Защото едно дружество, където има преобладаващо частно участие, е склонно да направи един жест на представителя на държавата, надявайки се да получи някакви облаги в бъдеще. Точно това е начинът да се създава по-добра бизнессреда - да няма разлика между 100-процентово частни дружества и такива частни дружества, където държавата има някакви проценти, 20, дори 30. Щом няма блокираща квота, щом няма нужда държавата по някакъв начин - било чрез златна акция или чрез блокиращо участие да участва в акционерното участие, държавата трябва да излиза час по-скоро, да затваря и тази врата за корупция.
Това е отговорът ми по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ангел Такев.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин заместник министър-председател! В рамките на тия две минути едва ли ще изчерпя всичко. Не съм казвал такива думи по отношение на "Сибелко". Може би е отклонено, може би е направено така, че да се яви на по-късен етап. Казах, че имам такава информация - да я оставим настрана. Но ясно ли Ви е, че тази седмица има представители на "Сибелко" в "Каолин" и се преговаря за препродажба именно на този мажоритарен дял акции? Защото фирмата "Сибелко" продължава да проявява интерес към това предприятие. А от договора, допълнителното споразумение, сключено само седем месеца след основния договор, е отпаднала една важна клауза - РМД да запази 51 процента участие в предприятието, в "Каолин".
И още една клауза е отпаднала - да не бъдат продавани или да не се допуска продажба за три години от получаване на акциите от РМД на повече от 20 процента от капитала. Пак повтарям, действано е законосъобразно, законът облагодетелства приближените на властта и тази сделка не е станала без политическо покровителство и хора от висшите етажи на властта. Защото веднага след регистрацията на РМД до обявяване на процедурата за приватизация се явява "Алфа-финанс". И, ако погледнете документи, имам пълна справка: "Интегри груп корпорейшън" - фирма на Иво Прокопиев; "Алфа-финанс" - фирма на Иво Прокопиев; Иво Прокопиев - председател на съвета на директорите, Константин Ненов - изпълнителен директор. Все една групировка, един приятелски кръг, който един вестник го нарече конкурент на "Олимп", но понеже са от вестник "Капитал" и представители на Брибанк, аз мисля, че е някаква симбиоза на ей този нов приятелски кръг и може би другият кръг "Олимп". Но да оставим предположенията. Да оставим тези предположения.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това са хипотези.
АНГЕЛ ТАКЕВ: Става въпрос тук, че чрез метода на РМД, едно предприятия е овладяно евтино, като пропуснах да Ви кажа, че оценката на предприятието - тези 5 млн. и 500 хил., платени при...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
АНГЕЛ ТАКЕВ: Приключвам. Благодаря.
... 7 хил. и 200 е извършена от фирма на Иво Прокопиев "Бул брокерс". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателя на Министерския съвет господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Такев, аз смятам, че тези работническо-мениджърски дружества, които нямат достатъчно средства да инвестират, да изпълнят своите ангажименти по договорите, ще следват в една или друга степен подобна съдба. Нормално, според мен, е след години да има препродажба на активи или на дружества, които са закупени от работническо-мениджърски дружества, които нямат средства да налеят парите, както е казано, в едно дружество, за да може да се утвърди на пазара.
Вие казвате, че белгийската фирма отново проявява интерес. Аз казвам: Много хубаво! Това означава, че със сегашната си дейност "Каолин" показва, че пясъците, които някога са оценявани като недостатъчни по запаси и недобри по качество, сега продукцията от тях намира пазар в Европа и това е добре. Хубаво е, че ще дойде един чуждестранен инвеститор, който по някакъв начин ще подкрепи развитието на дружеството. В този случай аз не намирам грешка на приватизиращия орган. Нямам никакво отношение нито към първия кръг, за който говорите, нито към втория, нито към който и да било кръг в Република България. Всички в България, които се занимават с бизнес, са ми еднакви. Еднакво добре дошли са и чужденци, и българи. Никой обаче не получава преференция от мен като министър или от моите служители. Който дойде от Белгия и иска да инвестира в тия 5 - 6 находища на висококачествена, според мен, суровина, е добре дошъл.
Що се отнася до последната Ви забележка, че имате забележки по отношение на извършената оценка, то моля да представите информацията, за да получите и писмен отговор по данните, които представяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. С цялото уважение към председателството и с благодарност към Петя Шопова, която единствена се намеси. Скандално е десета седмица военният министър да бъде крит от един народен представител, на когото трябва да зададем два много важни въпроса. Благодаря още един път на госпожа Петя Шопова, за това, че с нейно съдействие военният министър беше тук в 13,40 ч. и господин Куртев го скри, като даде почивка. Ставаше дума за ракетите AR-300 в Кабили, Ямболско, които ще се режат, и даже и горивото ще отиде в Щатите и след това следват ракетите SS-23, които са последният ни щит в нашата национална сигурност. Не може такъв въпрос десет седмици, в нарушение на правилника, в нарушение на Конституцията, да се крие.
Моля ви, съдействайте ми също да си задам въпроса за национализирането на фирмата "Армимекс", за криенето на предишния й директор Атанас Коларов, който я нарича собствената си фирма "Армимпекс", за пращането на Военна полиция там, за "Терем" и темподобни, нарушавайки Конституцията и закона, се ширят.
Моля ви, с уважение още един път към председателството, реагирайте ми и спазете правилника. Следващата седмица искам да питам военния министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Правилникът, разбира се, ще бъде спазен и той се спазва и се следва редът, който сме възприели.
Преминаваме към отговора на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Има думата...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Господин председател правилникът е: откъдето свършваме, оттам започваме. Вие десет седмици нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля! Нито една седмица не е нарушен правилникът. Ще си чакате реда.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Не ме попечителствайте и не нарушавайте закона. Аз съм народен трибун.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте народен трибун. Вие сте народен представител и нямате никакви привилегии тук. Привилегии си търсете на друго място, а не в парламента на България.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Моля? Аз съм, защото, като паднете, няма да знаете къде да ходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Евгени Кирилов. Заповядайте да развиете своя актуален въпрос.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Аз също чакам три месеца за отговор на своя въпрос. Обикновено колегите казват: не е актуален. Мисля, че точно стана актуален, тъй като преди два дни се реши въпросът, който бях поставил.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Изборът на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации е от изключителна важност за интересите на България. Това е много силен лост, макар и за определен период от време, за целите на нашата външна политика. За всяка от страните-членки на ООН, на принципа на ротацията, макар и често в условия на конкуренция на някоя друга държава-членка от географската групата, идва редът да положи усилия и да оползотвори този шанс. Още отпреди няколко години се очакваше нашият ред да дойде през настоящата година. Конкуренция от нашата група имаме единствено в лицето на Белорус, на пръв поглед не особено силна конкуренция.
Но какво се получи? България повече от две и половина години няма постоянен представител в ООН. Временно изпълняващият длъжността, по установената дипломатическа практика, не може да има контактите и аз това го подчертах още преди една година в първия въпрос, който зададох в тая област на госпожа Михайлова. Той не може да има контактите и не може да бъде равен с равен с постоянните представители, посланици на другите страни. Ако някъде те се събират, тези временно управляващи стоят накрая на масата. Две години и половина ние стоим накрая на тази маса в условията на възможности за избор като непостоянен член на Съвета за сигурност, който ще стане през есента на тази година.
Смятам, че за тези две години и половина ние дадохме един фрагрантен пример за пренебрежение към авторитета на една универсална световна организация, бих казал, най-авторитетната световна организация, в лицето на Организацията на обединените нации. Ясен политически сигнал за пренебрежение.
Уважаема госпожо Михайлова, моят въпрос естествено беше за втори път зададен преди три месеца: кога най-после България ще има постоянен представител? Е, преди два дни Вие най-после го назначихте. Но аз, когато Ви попитах първия път, Ви попитах има ли друг прецедент от друга европейска държава за толкова продължително пренебрежение, толкова продължително неназначение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Вие казахте: Словакия. Словакия същата година е загубила своята кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Моля да отговорите на въпроса: защо толкова време задържахте назначаването на постоянен представител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Ви е такъв въпросът. Прочетете си правилно въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Защо се обаждате непрекъснато?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, не се обаждайте от място! (Реплики от ДЛ.)
Аз чета какъв му е въпросът.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ето, чухте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, ама той не си знае въпроса. Това констатирам. Задава друг въпрос.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.

МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Аз ще започна с това, че Вие не задавате въпрос, а правите определени внушения и коментари, но аз стриктно ще отговоря на въпроса, който ми беше зададен.
В отговор на предишно питане по този въпрос бяха изложени вече аргументите, които налагат и мотивират подхода при решаването на въпроса за определяне на ръководител на Постоянното представителство на Република България към ООН в Ню Йорк. Водещи критерии при избора на подходяща кандидатура за този важен пост са отличната дипломатическа подготовка и стаж, опитът и участието във формирането и провеждането на нашата национална и регионална политика, а също така и в управлението на задгранична мисия.
Назначеният за временно изпълняващ длъжността ръководител на Постоянното представителство към ООН в Ню Йорк, благодарение на дългогодишния си дипломатически опит в работа с международните организации, се справи добре с поставените му задачи. Не бяха допуснати слабости или пропуски в работата на постоянното представителство в Ню Йорк, включително по изпълнение на приоритетната задача за активна работа по кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност за периода 2002-2003 г.
Искам отговорно да заявя, че наложилото се до момента представителство на страната в Ню Йорк на ниво временно управляващ не се е отразило отрицателно на участието на страната в дейността на ООН. Изхождайки от факта, че България е активно ангажирана с изпълнението на мащабен план за действия по организирането, провеждането и довеждането до успешен край на изборната кампания по кандидатурата й за Съвета за сигурност, която през настоящата година навлиза в своята решаваща фаза, искам да посоча, че Министерството на външните работи реализира необходимата процедура за назначаването на постоянен представител към ООН в Ню Йорк и вече е назначен с указ на президента на Република България. Новият ръководител на постоянното представителство е господин Стефан Тафров - досегашен посланик на Република България във Франция.
При определянето на господин Тафров за този пост максимално са отчетени изискванията за задграничен политически и дипломатически опит в ръководството на задгранични представителства и за отлично владеене на чужди езици, даващи предимство за заемането на този важен дипломатически пост. Взетото решение осигурява необходимото по-високо представителство в ООН в решителния заключителен етап на кампанията за осигуряване кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност, както и представителството на страната във връзка с очакваното ни избиране и участие в дейността на Съвета за сигурност в периода 2002-2003 г.
Ползвам се от случая да подчертая, че ръководството на Министерството на външните работи отдели и ще продължи да отделя специално внимание на кадровото осигуряване и ефективната организация на работата на Мисията на България към ООН. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата народният представител Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Михайлова, аз няма да обсъждам качествата на човека, който изпращате. Но искам да Ви кажа, че в момента, в който го изпращате, в тази организация гласуват и участват 189 държави и за този период, като имам предвид и летния период, той няма да може да се запознае с тези постоянни представители, камо ли да върши някаква работа - лобиране за нашата кандидатура.
Искам да Ви кажа, че белоруският постоянен представител работи от две години. Чух лично от постоянни представители на страните-членки от Европейския съюз какво говори той: България не е конкурент, България не е заинтересувана. Тя, ако беше заинтересувана, нямаше толкова време да държи свободно мястото на постоянен представител. Това ми го казват посланици на страните от Европейския съюз. Вие знаете много добре това. На Вас те са го поставили не един път. Есента даже в Държавния департамент са извикали представител на посолството, за да изразят своята тревога. Защото не може само Европейският съюз с тези гласове да избере България като непостоянен член. Всички тези въпроси Вие сте ги знаели и въпреки всичко сте задържали това.
Аз бих желал да кажа, че с всичко това, с тези действия Вие заложихте огромна мина за външнополитическата дейност на следващото правителство на България, което и да е то. Вие заложихте вече тази мина. Фактически това е мина за удар по престижа на България в международен мащаб. И още сега нека да е ясно, че цялата отговорност за този възможен провал ще носите Вие лично, както и сегашното правителство на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз приемам Вашия емоционален тон като грижа за националните интереси на България. Искам обаче да подчертая, че през последните четири години нямаше нито едно назначение, нито едно действие на това правителство и на Министерството на външните работи, което да отговори на Вашите високи изисквания, което ме навежда на мисълта за известна доза безпринципност. Ще ме извините за това, което казвам.
А колкото до това дали е спечелила или загубила България, аз се надявам, че ще имаме възможност в рамките на няколко месеца да се убедим и тогава ще видите, че следващото правителство, което съм дълбоко убедена, че ще бъде демократичното правителство на Обединените демократични сили, ще обере плодовете от това добро решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие своето питане към министъра на външните работи госпожа Михайлова.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! Питането ми по принцип беше към министър-председателя Иван Костов, защото се касае до политика на правителство, тоест, на България като цяло - нещо, което е негово задължение да обяснява пред Народното събрание. Но за съжаление господин министър-председателят предпочете да се стрие зад Вашите крехки плещи, така че трябва да отговаряте от негово име. Съжалявам за това.
Всъщност моят въпрос е следният.
Както Ви е известно, госпожо министър, международната общественост е обезпокоена от евентуални вредни последици за здравето и живота на личния състав от миротворческите сили на ООН в резултат на военните действия в Косово и други части от Югоизточна Европа, в частност - от употребата на боеприпаси с обеднен уран - най-вече на този въпрос се спирам.
Не само според нашата преса, но и според отговорни държавници и високопоставени ръководители на международни институции, като председателят на ПАСЕ лорд Ръсел Джонсън, главният прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте, проблем съществува и нещата трябва да бъдат изяснени. А според авторитетния "Файненшъл Таймс": "Международната общност трябва да приеме отговорността си за подобряване на екологическата обстановка на Балканите." Безспорно е, че евентуалните последици ще са много по-тежки за населението, което остава да живее в поразените райони и граничещите с тях, тоест, за България и това естествено тревожи българската общественост.
Едновременно с това преди няколко месеца аз като председател на Зелената партия в България внесох в НС законопроект за забрана на производството, вноса, държането, транспорта и употребата на територията на България на боеприпаси с обеднен уран.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: На коя партия?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Председател съм на Зелената партия в България. (Реплики от СДС.) Господин Порточанов е на друга партия, която няма нищо общо с нашата.
В тази връзка моля за Вашия отговор, защото се касае за една цялостна политика на държавата:
1. Намира ли за необходимо правителството на Република България да поиска чрез ООН, евентуално чрез Европейския съюз, провеждане на международна анкета за степента и формите на екологично замърсяване в резултат от действията на силите на НАТО в Косово и в частност - има ли вредни последици от употребата на боеприпаси с обеднен уран?
2. До изясняване чрез тази анкета на въпроса дали тези боеприпаси имат вредно въздействие - да прояви инициатива за подписване на международен акт, с който се налага временен мораториум върху употребата на такива боеприпаси.
3. Ще направи ли самото правителство или ще внесе в Народното събрание проект за декларация, с който призовават всички страни да се въздържат от употребата на боеприпаси с обеднен уран?
Госпожо министър, за в началото споменах, че това е въпрос към министър-председателя, защото се касае до една цялостна политика на държавата. Нещо повече, той е и председател на управляващата партия, която не желае въобще да разглежда един въпрос от такава важност в Народното събрание, който касае забраната на производството, вноса, държането, транспорта и употребата на територията на България на боеприпаси с обеднен уран. Мен ме тревожи, че цялостната обстановка очевидно е насочена към това, че министър-председателят на желае да отговаря на тези въпроси, да се провежда политика в угода на Северноатлантическия пакт, на НАТО, което е, нека да кажа грубата дума, слугинаж, който може да доведе до сериозни увреждания здравето на населението и за което някой ще носи отговорност в най-скоро време.

Защото искам да Ви напомня случая, че за чернобилските замърсявания няколко човека лежаха в затвора и това може би бяха единствените политици, които лежаха в затвора. Така че би трябвало все пак мнозинството да се обезпокои от факта, че независимо от това каква политика провежда, то трябва да обоснове по какъв начин ще запази здравето на това население, което го е избрало.
Затова, госпожо министър, аз искам от Вас да чуя - защото го няма министър-председателят и председателят на партията СДС - защо не желае българският парламент - знам, че ще кажете, че това не е Ваш въпрос, но министър-председателят би могъл да отговори, защото е председател на тази партия - да разглежда такъв важен въпрос като забраната на производството и употребата, и въобще на транспорта през територията на България на такъв тип оръжие. Знаете, че вече има доста доказателства, че замърсяването, което е вследствие на войната в Югославия, не в по-малка степен се е отразило на съседните страни вследствие на така наречената "роза на ветровете", т.е. пренасянето по въздушен път. Никой не може да гарантира по какъв начин това ще се отрази в най-скоро време на нашето население, защото боеприпасите с обеднен уран са идентични в някои отношения върху въздействието на здравето на хората с така наречените "горещи частици" по времето на Чернобил, частици, които имат съответното излъчване, които се загнездват в съответните органи на човека и го убиват бавно, но сигурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата за отговор има министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов! Напълно разбирам Вашата загриженост като гражданин на Република България. Като жена и майка аз също съм обезпокоена от всеки сигнал за опасност от технологично замърсяване, застрашаващо живота на българските граждани.
Нека да Ви напомня обаче, че още при първите публикации в печата за евентуални вредни последици от използването на боеприпаси, съдържащи обеднен уран, правителството на Република България предприе незабавни действия за изясняване на случая. Бяха направени необходимите проверки и проучвания на здравословното състояние на българските военнослужещи в Босна и Херцеговина и Косово и на състоянието на екологичната обстановка в страната, за което министрите на отбраната и на околната среда подробно информираха Народното събрание и обществото.
Същевременно по линия на участието ни в международните организации и институции, имащи отношение към проблема, страната ни участва активно в предприеманите от международната общност действия, включително провежданите международни експертни проучвания.
Държа да подчертая, че от самото възникване на проблема международните здравни и екологични организации от системата на ООН изпратиха свои екипи за провеждането на анкети и изследвания. Тяхната цел е да изяснят евентуалните екологични и здравни последици, причинени от употребата на оръжия с обеднен уран. Наред с изясняването на евентуална причинно-следствена връзка между регистрираните случаи на тежки заболявания и смърт сред военнослужещите в операции по поддържане на мира на Балканите и употребата на оръжия, съдържащи обеднен уран, обект на изследване беше здравето на цивилното население и състоянието на околната среда в районите на употреба на такова оръжие. Съвместни изследвания по тези показатели със свои екипи на място в региона провеждат Световната здравна организация, Оценъчната мисия на програмата на ООН за околната среда и Международната агенция за атомна енергия.
Като пълноправен член на тези организации България получава пълния обем информация за хода на изследванията и очаква да получи окончателните заключения след приключването им.
Освен това България провежда консултации по въпроса и на двустранна основа със страните, участващи със свои контингенти в КФОР и СФОР. Тази схема на обмен на информация по направените изследвания е възприета и в рамката на НАТО и Европейския съюз, като по този начин всяка една от заинтересованите страни има възможност да се запознае с изследванията, направени от останалите страни и организации. В рамките на НАТО България участва активно в създадения специален ад хок Комитет по въпросите на обеднения уран, където са представени международните организации и Югославия. Този ефективен механизъм позволява страните, включително България, ежеседмично да представят резултатите от направените от тях изследвания и да координират действията си в тази посока.
Това, господин Каракачанов, е практическия отговор на поставения от Вас въпрос за взаимодействието на българското правителство с международните институции.
Що се отнася до получените към момента резултати от проведените разследвания както от международните екипи, така и от нашите компетентни институции, то всички източници са категорични, че на този етап няма установени доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между регистрираните случаи на тежки заболявания и употребата на оръжия, съдържащи обеднен уран. Въпреки това разследванията ще продължат с оглед идентифицирането на възможните причини, които са в основата на ситуациите, предизвикали общественото безпокойство.
По отношение на втората част от въпроса Ви, мога да Ви уверя като жена и човек, израснал в семейство на обикновени, цивилни граждани, че не изпитвам привързаност към никой вид оръжие. Ако зависеше от мен, бих ги забранила всичките. Но знаете не по-зле от мен, че в реалния свят въоръжената сила продължава да е фактор, с който трябва да се съобразяваме като отговорни политици и държавници. Действително нормите на международното право са важен инструмент за ограничаване използването на въоръжена сила и оръжие, но е необходимо да напомня, че сключването на международни договори в областта на разоръжаването е дълъг и сложен процес, който изисква предварително съгласуване позициите на отделните държави, както и съответното технологично време за влизане на договора в сила. Нещо повече. Към оформянето на международноправна рамка се пристъпва едва, след като са налице ясни критерии и стандарти за уреждането на проблема. Нашите контакти и сондажи в тази насока показват, че засега няма ясно оформена обща воля в международното пространство по отношение на боеприпасите с обеднен уран. Въпросът за установяването на международен мораториум или забрана за използване на определен вид оръжие е сложен и обхваща различни аспекти на неговото производство, търговия и употреба. България последователно е подкрепяла и разработването и участва в редица международни конвенции и споразумения в областта на разоръжаването и хуманитарното право, установяващи забрана върху употребата на различни видове конвенционални оръжия. Такива са Конвенцията за забрана на военното или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху околната среда, Конвенцията за забрана или ограничаване употребата на определени видове конвенционални оръжия, които могат да се смятат за нанасящи прекомерни увреждания или имащи неизбирателно действие, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха и водата на далечни разстояния, Протокол за ограничаване на емисиите от тежки метали към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха и водата на далечни разстояния, Женевската конвенция относно закрила на цивилни лица по време на война, както и много други.
Тези международни договори имат за цел да не бъде допусната употребата на оръжие, имащо трайно негативно въздействие върху околната среда или здравето на човека. Ако се установи, че боеприпасите, съдържащи обеднен уран, имат подобно вредно действие, те очевидно ще попаднат в обхвата на споменатите международноправни актове и няма да се налага договарянето на нови споразумения.
Естествено, българското правителство и занапред ще се придържа към международните си задължения и ще настоява и другите участници в международната общност да изпълняват своите ангажименти.
Имайки предвид тези обстоятелства, не мисля, че нови инициативи, договори, декларации, мораториуми биха допринесли нещо съществено за изясняване на въпроса, който вълнува всички ни. Най-важното сега е да сътрудничим в максимална степен с международните организации и заинтересованите държави за възможно най-бързото приключване на необходимите проучвания и изследвания, както и да съдействаме за стриктното прилагане на съществуващите международноправни норми за опазване на околната среда, контрола над въоръженията и разоръжаването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
За два уточняващи въпроса, ако желае, има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаема госпожо министър, Вие казахте, че международните договори са дълъг и сложен процес. Аз Ви питам на коя страна сте в този процес? Защото командването на НАТО казва, че няма никаква опасност. Според тях, ако ние си начукаме на дребно обеднения уран и си го поръсим като пипер на хляб, даже ще ни е полезен, докато цялата международна общественост е на обратното мнение. Не само международната общественост, а цели правителства са на обратни мнения. Взимат превантивни мерки, внасят предложения, такива, каквото е внесено от мен като председател на Зелената партия в Народното събрание - за забрана на такъв тип оръжие. Вие обаче чакате някакви проверки, някакви проучвания, с които могат да минат 10 години, след това още 10 години да се борим, за да се забрани и през това време населението ще измира. Аз не Ви питам кой какво проучва. Аз Ви питам на коя страна сте в този процес?
Второто, което е. Нещо повече, неслучайно казах, че въпросът ми е към министър-председателя, който е и председател на партията, защото вие доказахте в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вие, имам предвид управляващите, че сте против този процес. Стоите на страната на Пакта, който вероятно има интереси да произвежда оръжие, но не му пука за нашето население. И това се доказва с факта, че Резолюцията, която е гласувана там, за пълна забрана разработването и използването на оръжие с обеднен уран от тримата "против" единият е бил българин, и то от вашето мнозинство. Какво говори това за вашата политика? Вие за кого гоните тази политика? - За НАТО, за производството на оръжие, от което те да си печелят пари, или за българското население? Това, че вие се кланяте на НАТО, е ваше право като управляващи. Но да тровите българското население не е ваше право!
Така че от тази гледна точка аз въобще не мога да приема този въпрос. Искам да чуя отговора - на чия страна сте в този процес? - Защото има вече международно движение по тези неща, а вие ми говорите, че се правели проучвания.
Другото, което е - не е ли свързана цялата история с един въпрос, който излезе в пресата, и той гласи следното: че НАТО изисква промени в нашето законодателство, включително и в Конституцията, с цел да има практически неограничен достъп до нашите територии. И може би от тази гледна точка те имат намерение тук да транспортират такова оръжие и вие не искате да променяте нещата. Може би в това е истината?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов.
За отговор има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Каракачанов, аз сега си обяснявам защо поддръжниците на партията ви започнаха да намаляват. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Ако тези Ваши идеи имат толкова сериозна подкрепа в обществото, предполагам, че много хора щяха да застанат зад Вас.
Мисля, че Народното събрание не е място за евтини спекулации. Естествено е, че съм на страната на здравето на хората и аз това го заявих в своето изказване, не само аз, но и цялото правителство и парламентарното мнозинство. И Ви моля да не спекулирате по подобен евтин начин с един въпрос, който е много сериозен!
Аз направих много внимателно проучване по въпроса от уважение към Вас, от уважение към Народното събрание, за да изложа пред вас всички онези факти, всички мерки от международноправно естество, към които България се придържа, всички изследвания, които правят българските органи и международните органи. Много внимателно и много подробно Ви го обясних. И Вие започнахте да спекулирате. Това означава, че Вие се опитвате да използвате един въпрос, който е във фокуса на общественото внимание, за да инициирате една популистка кампания срещу правителството, което просто не Ви прави чест.
Ако действително тези въпроси Ви занимават по начина, по който Вие го декларирате от трибуната на Народното събрание, първо, всеки един от министрите е в състояние да предостави достатъчно много информация. Вие говорите за ефективна забрана на оръжия и за разоръжаване и много добре знаете, че България е част от международния мир. Дори България да бъде в интерес на разоръжаването на един или друг вид оръжие, смятате, че това ефективно ще доведе до някакъв тип разоръжаване ли, или просто го хвърляте в публичното пространство?
Така че нека да разграничим сериозната политика от предизборната кампания, която всяка една политическа сила може да направи от трибуната на Народното събрание, което е още едно доказателство наистина, че с наближаването на изборите вече националните въпроси се изместват на заден план и се дава трибуна на политически спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
Да изрази отношението си към отговора има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаема госпожо министър, понеже говорите за увеличаване на поддръжниците на дадена партия, видите ли, те намалявали, понеже не били съгласни с правителството, може би сте права, защото по времето на Тодор Живков демократи като вас ги нямаше. И много малко хора смееха да поддържат друго мнение, освен това - на Тодор Живков. (Смях, ропот и неразбираеми реплики от блока на СДС.) Така че да оставим въпроса за намаляването на поддръжниците, а да се върнем към въпроса, който аз Ви поставих.
Аз Ви попитах следното: вие като мнозинство, като представител, като министър от мнозинството смятате ли, като не можете в международен план или Ви е страх да се противопоставите на тези, на които служите, то поне вътре в България да забраните едно оръжие - неговото производство и транспортиране през страната, за да има някаква гаранция за населението, което е напълно във вашите възможности. А Вие ми приказвате някакви врели-некипели.
Така че, госпожо министър, аз не само че не мога да приема Вашия отговор, аз считам, че Вие си признахте, че нямате собствена политика по въпрос, който касае здравето на населението. И нещо повече, просто извършвате един слугинаж и то даже не на някаква цялостна политика, а на интереси на определени кръгове, които имат интерес да произвеждат това оръжие. И тези кръгове даже не са в България, а са извън България. Това се нарича политика на слугинаж. (Шум и реплики от блока на СДС.)
Оттам нататък искам да Ви напомня още веднъж: навремето лежаха двама министри, двама високопоставени чиновници за подобно нещо - за слугинаж към друга държава, прикриха замърсявания. Не искам да ви пожелая вие да стигнете до същото, госпожо министър, не конкретно Вие, а хората, които провеждат тази политика.
Затова, връщайки се към въпроса, искам да Ви кажа следното. И това е моето отношение: стигна до една крайност външната политика на България, която е политика на слугинаж. Тя се откри в това, че не ви интересува здравето на населението не само в международен план, когато можете да го защитите, не смеете да кажете дума, докато италианското правителство смееше да го каже, а вие не смеете. А и във вътрешен план вие не смеете да приемете един закон, който да забрани производството и транспортирането през България на такова оръжие. Защо? Защото явно искате да предоставите възможности то да се транспортира през територията на България. Аз по друг начин не мога да си го обясня. Каква е другата причина Вие да сте "против"? Каква е причината цялата Асамблея на Европа да е "против" и нашият депутат от СДС да е "за"? (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желаете ли да отговорите, госпожо министър? Заповядайте. (Шум и реплики.)
Народните представители са свободни да изразяват мислите си. Моля за спокойствие!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Явно емоциите наистина минаха известна граница. Аз ще се опитам да ги приземя и да отговоря съвсем спокойно на провокацията, която ми беше отправена.
Искам да подчертая, че България преследва своя национален суверенитет в контекста на съюз със страни с утвърдени демокрации и с висок жизнен стандарт. Това е една воля, която беше изразена и от българския народ с мандата, който беше даден не само за българския президент, който постави това нещо в основата на своята предизборна платформа, така и на политическата сила и на коалицията, която в момента има парламентарното мнозинство. И това е очевидният отговор на Вашите атаки и спекулации.
Колкото до здравето на хората, аз няма да влизам в допълнителни обяснения, защото това означава още един път да изчета въпроса, защото очевидно Вие дойдохте тук...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Това е въпрос за министъра на здравеопазването. Той по-добре ще отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Мутафчиев!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не за да чуете отговора, а за да си кажете въпроса. Така че аз не намирам за необходимо да добавя нищо към това, което беше казано.
Пак повтарям. То беше достатъчно подробно. А колкото до коментара за това, че щели да транспортират оръжие, той отново е плод на нечия болна фантазия! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
От името на парламентарна група има думата председателят на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа! В този напреднал час и като се извинявам за прекъснатия парламентарен контрол, искам да направя декларация на Парламентарната група на Българската Евролевица.
Уважаеми дами и господа, в последните дни и седмици започнаха конфликти в поредица от големи предприятия в страната. Понятно е, че в навечерието на парламентарните избори много хора се опитват да използват това по свой начин.
Днес беше прочетена декларация на Парламентарната група на Демократичната левица и трябва да кажа, че почти няма дума, която да не може да се одобри от тази декларация. Тя беше насочена към това да бъдат изяснени причините за кризата в поредица от предприятия, които са структуроопределящи за българската икономика, които засягат живота, съдбата и доходите на десетки хиляди хора.
В тази връзка искам да ви информирам за няколко неща и да призова от името на нашата парламентарна група за едно действие.
Първо, ние работим и това се вижда всеки ден по разрешаването на конфликтите и причините за тях в 14 структуроопределящи предприятия. Навсякъде, където се срещаме и работим с хората, се иска едно-единствено нещо - причините за това тези предприятия да бъдат доведени до това състояние.
Когато вчера и днес аз обвиних официално бившия министър на СДС за неграмотно сключената сделка с "Балкан", има обаче един втори въпрос, който аз отнасям към господин Пирински, който прочете днес декларацията.
Вярно е, че решението за "Балкан" и приватизационната сделка е сключена неграмотно и без достатъчна защита на националните интереси. Но веднага поставяме въпроса: къде са 90-те млн. долари, източени от "Балкан" в навечерието на сделката? Има ли проучване къде са отишли тези средства, откъде са дошли тези загуби? Защо е била принудена тази сделка и била ли е сключена в последния момент и пожарно?
Второ, днес правилно беше поставен в декларацията на БСП проблемът за "Плама". Аз вчера предложих решение за "Плама", което ми се вижда единствено възможно - то е чрез държавата. Друг вариант няма. Но въпросът е кой е сключил тази сделка и защо? - И първата, и втората. И не е ли ясно, че първият договор е сключен по престъпен начин? Че по този начин "Плама" не само че не е била дадена на стратегически инвеститор, но е била дадена на офшорка и това е довело до източването на "Плама".
По същия начин поставям въпроса за още четири подобни сделки, в частност заводът в Септември - най-големият завод за стоманени тръби в 1000 км радиус; продажбата на "Берое" - заводът, който беше слава на българската роботна и компютърна техника; "Агробиохим" и "Агрополихим" - продадени по начин, който не може да бъде прескочен в предстоящите дискусии за бъдещето на България. Така че, уважаеми дами и господа, от името на нашата парламентарна група поставям специално въпроса за разследване по тези крупни сделки. И не само за начина на сключване на сделките, но и на нещо много по-голямо - за това къде са, откъде са дошли големите многомилионни долари загуби на тези предприятия. И смятам, че това е частна позиция. Останалото би било замазване или отново отнасяне на истината само по политически причини и конюнктурно. Истината трябва да се види в цялата й пъстрота - кой е сключил сделките, но и откъде са големите източвания и загуби на предприятията.
И ще завърша с най-тежкия случай Варненската корабостроителница, която в момента има загуби, които я правят наистина предприятие, годно само за ликвидация. Ако това се предотврати и бъде вкаран стратегическият инвеститор, това е спасение за 5 хил. души, които работят във Варна. Но въпросът е откъде са дошли тези загуби? Защо в продължение на осем поредни години са трупани загуби чрез сключване на неизгодни сделки и чрез некадърно финансово управление на такъв гигант? Тоест, всичко това трябва да се види и да се сложи на масата. Моят апел е почтеност и прозрачност. И нека това да стане повод за едно общо разследване по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Томов.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Съжалявам, госпожо председател, че моята процедура беше свързана с предишното питане, което отправи господин Каракачанов, но искам да помоля да бъде спазван Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да не бъде допускано народни представители в рамките на времето, с което разполагат да задават въпроси, да обиждат българските държавни институции. Не може който и да е да нарича от тази трибуна народни представители, министерство, министър или българско правителство да бъдат обвинявани в слугинаж. Според мен, това грубо противоречи на правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Следват отговори на министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
Първият актуален въпрос е от госпожа Анелия Тошкова. Заповядайте, госпожо Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! На територията на община "Септември" се извършиха ремонти на т.нар. здравни служби в седем села. Ремонтите бяха финансирани по линия на Световната банка, по моя информация със средна стойност на един обект - 3500 щ.д. Признанието и удовлетворението на населението от новите придобивки биха били пълни, ако всичко не бе помрачено от подозрения за злоупотреби и неправомерно отклоняване на средства. И в местната преса излязоха критични публикации, които чакат отговор.
При посещенията ми през месец януари в селата от общината дойдоха и конкретни тревожни сигнали от кметовете на няколко села - Карабунар, Ковачево и други. Кметове, които познавам лично като почтени и отговорни хора, водени единствено от загриженост и тревога. Опитите на някои от тях обаче да изяснят възникналите съмнения, вместо обяснения срещат информационно затъмнение и дори арогантно поведение.
Един път това е от страна на представители на фирмата изпълнител "Кремиковски строител". Фирмата е изпълнител на ремонти.
Вторият път, незнайно защо, и от страна на кмета на общината, който озадачава с поведението си, застава зад фирмата подизпълнител "Хас инженеринг" ЕООД, Пазарджик. Но да беше обяснил поне на настоятелния кмет на Карабунар защо последният е в заблуждение. Разбира се, това не е Ваш въпрос, не е към Вас, а е опит да Ви обясня защо и как се подрежда една тревожна мозайка.
Трети път, лицето Славейко Дафовски, който се представя за инвеститорски контрол на Министерството на здравеопазването, затваря прозрачността с риторичния въпрос към кмета на Карабунар: "Кой си ти, бе?..", неща, които не са за трибуната.
Забележително е също така, че след задаване на актуалния ми въпрос, ремонтът в Карабунар, който беше приключил, се възстанови.
Времето е малко и аз приключвам с редуцирани въпроси: кои са компетентните лица за упражняване на контрол върху усвояването на средствата; размерът на финансирането на ремонтите съответства ли на изискванията на министерството, на които трябва да отговарят помещенията за лекарска практика; общината има ли задължения да се включи с допълнителни финансови средства, за да се изпълнят тези изисквания; и последното, назначена ли е проверка от Вас за усвояването на средствата за ремонтите на лекарските практики? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Тошкова.
Има думата министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тошкова! По проекта за преструктуриране на здравния сектор са отпуснати средства за малки ремонтни дейности на практики за първична здравна помощ. Средствата са предоставени от Банката за развитие към Съвета на Европа. В първата фаза на проекта бяха предвидени за ремонтиране 96 първични практики в 24 общини. Министерството на здравеопазването, съобразно с финансовите разчети на самия проект, определя сумата от 3500 щ.д. за средна стойност на ремонта във всяка една от тези практики. Уточняването на обема на ремонтните дейности беше извършено по следния начин: на първо място, представените от общините ориентировъчни количества на стойностни сметки бяха прегледани от специалисти на Министерството на здравеопазването и окончателно уточнени от надзорници, работещи по договор към Министерството на здравеопазването.
По повод на това, което Вие попитахте и специално за село Карабунар беше направена обстойна документална проверка на ремонтните дейности, включително и проверка на място.
Беше установено следното.
Първо, по отношение на описаната вече процедура, обемът на ремонтните дейности, за които е сключен договор с фирмата изпълнител "Кремиковски строител" възлиза на 6075 лева и съдържа 17 позиции. В хода на ремонтните дейности са се наложили промени, които са одобрени от надзорника към Министерството на здравеопазването, както следва: отделяне на водопровода на първичната здравна практика от този на останалата част на сградата и изграждане на 10-метров нов участък и монтаж на два контролни водомера за отчитане на разхода на вода на лекарски кабинети и на манипулационната; след това обособяване и подновяване на инсталацията на втория етаж на сградата, монтаж на електрическо табло и изтегляне на проводник по фасадата на първия етаж; преценяване на състоянието на дюшемето на стаите за женска и детска консултация и заменянето на демонтажа на дюшемето, защото то се е оказало добро, с поставяне на теракота на друго място, с покриване с пластична материя. Спестените средства са използвани за финансиране на други допълнителни дейности. Крайната стойност на обекта в село Карабунар се променя и според надлежно представените в Министерството на здравеопазването отчетни документи и възлиза на 7113 лева, което е с около 1000 лева повече от първоначално договорената.
В отговор на конкретните Ви въпроси по отношение на това как се мониторира извършваната дейност, искам да Ви кажа, че кметовете не са оторизирани нито да извършват контрол, нито някакъв начин на надзор. За целта Министерството на здравеопазването е провело конкурс и е назначило лицензиран надзорник, който работи по договор с Министерството на здравеопазването. При изчисляването на всички необходими суми за малки ремонтни дейности, указанията на министерството са били спазени. А екипът на Министерството на здравеопазването, който реализира проекта "Преструктуриране на здравния сектор" следи за спазване правилата на Световната банка и на Банката за развитие към Съвета на Европа.
Искам да Ви кажа, че цялата тази дейност е предмет на ежегоден одит от Международна одиторска къща и обект на специализиран строителен надзор. След окончателното извършване на надзора и на този одит, ако се установят някакви неизпълнения или някакви нарушения, аз Ви моля да не се съмнявате, че Министерството на здравеопазването ще вземе необходимите мерки. Към момента обаче, в резултат на досега извършената проверка, на нас ни се струва, че разправията, която се води на място, е по-скоро субективна. Разбира се, запазвам си правото още веднъж, след като видя отчета на надзорниците и одита на Световната банка, да взема отношение по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Анелия Тошкова.

АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря за отговора, господин министър. Искам да Ви кажа, че нямам никакво съмнение, че в Карабунар проверката няма да покаже нищо. Неслучайно Ви споменах, че след като там ремонтът беше приключил и аз на 19 януари си зададох въпроса, на следващата седмица отново започна ремонт. Там вече беше станал скандалът и аз нямам никакво съмнение, че проверявайки там, Вие ще получите удовлетворителен резултат, тоест ще сте спокойни, че парите не се отклоняват, а отиват където трябва.
Въпросът ми обаче касае ремонтите на всички здравни служби, които са на територията на община Септември. Това е въпросът ми, защото нямам време да Ви разкажа какви са конкретните неща за всяка отделна здравна служба. Задаването на въпроса ме удовлетворява, че реши проблема с една от службите, но нека да видим как стоят нещата в другите населени места, за да можем евентуално да спрем подобни стремежи.
Затова ще Ви моля наистина, след като се направи проверка от вашите надзорници, защото изобщо не се съмнявам, че се упражнява международен одит, но той е много високо и далеч, да ме уведомите лично, за да спрем дори тези съмнения, които опорочават здравната реформа. Надявам се всичко да се окаже само съмнение и да остане удовлетворението, че сме помогнали да бъде направен ремонтът добре и придобивките, които ще останат в селата, наистина да бъдат в рамките на тези отпуснати средства. Така че Ви благодаря и очаквам и следващите проверки и отговорите от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Тошкова.
Господин министърът желае да отговори с дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Тошкова, нека да не прибързваме със съмненията. Благодаря Ви за това, че сигнализирате, но специално за Карабунар, тъй като стана крайъгълен камък на нашата дискусия, искам да Ви кажа, че ремонтът там се извърши на два етапа поради простата причина, че освен обема от 6075 лв., които бяха първоначално планирани с точно 17 позиции, се оказа, че има нужда от допълнителни строително-ремонтни дейности. Ето защо на първия етап бяха приключени строителните дейности на стойност 6075 лв., след което се откриха допълнителни нужди: отделяне на водопровода, създаване на 10-метров нов участък, обособяване на електрическо табло и самостоятелни водомери, така че лекарската практика да може самостоятелно да отчита своите разходи и подобряване на състоянието на стаите на женската и детската консултация. Допълнителните 1038,57 лв. действително бяха извършени като втори етап, а не като някакъв тип гузна съвест, просто защото документите за тези нови хиляда лева трябваше да минат втори цикъл на преглед през Министерство на здравеопазването, одобряване от надзора и чак след това този ремонт да бъде извършен.
Разбира се, още веднъж искам да потвърдя, че при окончателното приключване и доклада на надзорника, ако установим където и да било нередности, ние ще бъдем в правото си и в състояние да реагираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е също от госпожа Анелия Тошкова към министър Семерджиев. Заповядайте.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имам въпрос към министъра на здравеопазването, който отново касае община Септември и този път е свързан с осигуряване на спешна медицинска помощ на жителите и гостите на община Септември.
Уважаеми господин министър, през юли 2000 г. отговорихте на зададен от мен актуален въпрос относно необходимостта от разкриване на филиал за спешна медицинска помощ в община Септември. В аргументите за тази необходимост бяха отразени и становищата на Центъра за спешна медицинска помощ в Пазарджик, Областния център по здравеопазване и Медицинския център в гр. Септември. Филиал за спешна помощ в общината обаче не бе разкрит в началото на тази година.
Уважаеми господин министър, поставям въпроса отново на вниманието Ви поради изключително голямата му обществена значимост всъщност за най-ценното - здравето и живота на жителите и гостите на общината. Като народен представител от този избирателен район и като жител на община Септември Ви моля да направите всичко необходимо съгласно Вашите правомощия, разбира се, и да се разпоредите за откриване на филиал за спешна медицинска помощ в община Септември.
Очаквам Вашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За отговор има думата министърът на здравеопазването доктор Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тошкова! Действително сте права, община Септември някога е била планирана за създаване на филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, който е базиран в гр. Пазарджик. Това е било предвидено още с Постановление на Министерския съвет № 37 от 17 февруари 1994 г., когато е бил създаден Центърът за спешна медицинска помощ в гр. Пазарджик. Интересно е защо обаче тогава общинските ръководства в Септември са отказали създаването на такъв филиал и по този начин са блокирали възможността ние да направим това, за което сега говорим, с по-късна дата.
Разбира се, на нашето внимание стои този проблем и с протокол № 6 от юли м.г. на областната комисия по разработване на здравната карта в Пазарджишка област, придружен с решение № 44 на Общинския съвет в гр. Септември, в Министерство на здравеопазването постъпи предложение за разкриване на филиал за спешна медицинска помощ, който освен че искат да се базира в гр. Септември, да обслужва спешно и болните от Лисичево. Имайки предвид голямата численост на населението там и непокритата доста голяма територия - 350 кв. м, с решение № 30 от 31 юли 2000 г. ръководството на Министерството на здравеопазването прие, че филиалът ще бъде разкрит, но разбира се, при съответните финансови възможности и при определени ангажименти, които община Септември следва да поеме. Както виждате, това е в средата на финансовата година, когато е много трудно да бъдат направени, каквито и да било бюджетни преразпределения.
Ето защо през изтеклия период от Вашия първи въпрос досега филиалът в гр. Септември не е разкрит поради необходимостта от съгласуване на тези допълнителни 16 бройки и 80 хил. лв., но също така и от ново поради неясните ангажименти, които община Септември приема.
Тази година обаче, в рамките на новата бюджетна процедура, ние направихме всички необходимо, получихме разбиране от Министерството на финансите и с Постановление № 14 от 23 януари 2001 г. Министерският съвет прие този нормативен акт и увеличи нашата щатна численост, за да можем да създадем този център. Ние сме заделили съответното финансиране и сме в процес на определяне на това кога и как ще разкрием центъра в Септември. Но отново имаме неизпълнение на поети общински ангажименти. Става въпрос конкретно за помещения, съответния първоначален ремонт, от който се нуждаят тия помещения и прехвърлянето им към филиала за спешна медицинска помощ.
Така че ние сме готови, от страна на Министерството на здравеопазването имаме пълна готовност и в момента, в който общинските власти в Септември реагират адекватно и точно, ще реагираме и ние и ще създадем този филиал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Анелия Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин министър. Това е определено радостна новина и съм сигурна, че ще бъде посрещната от всички жители на общината с подобаваща значимост. Особено радостно е това.
Разбира се, аз поемам личен ангажимент да се срещна с местните власти, щото всичко това, което е необходимо, да се направи: ремонт на помещенията, прехвърляне на помещенията и това да бъде направено максимално бързо, за да се случи това, за което толкова време всички заедно работим. Затова приключвам с благодарност не само от мое име, а от името на всички жители на общината, че най-сетне този проблем намери много добро решение. Благодаря Ви и ще Ви държа в течение за контактите ми с общината. Ще стана мост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желаете ли да отговорите, господин министър? Ако не, аз искам да подновя поканата на община Септември да я посетите. Позволявам си тази процедура по този повод.
Следващият актуален въпрос е от господин Панайот Ляков относно редовното снабдяване с лекарства за диабет.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз и друг път съм подчертавал, че ценя високо заслугата на министерството за успешния старт на здравната реформа и лично на министъра. И това, че здравната реформа стартира успешно и се развива успешно, ни кара да бъдем още по-взискателни, когато забележим проблеми, особено когато тези проблеми засягат здравето на болни хора, да реагираме веднага.
От началото на годината силно е влошено снабдяването с лекарства за диабетно болни. Информацията не е само от моя избирателен район, но и от Пловдив, Благоевград, Стара Загора. Наскоро прочетох, че същият проблем съществува и във Варна. Тоест, той е национален. В аптеките липсват: диапрел, диабрезит, глюкотрол, сиофор, някои видове инсулин. И вината не е в аптеките, защото снабдяването с тези животоподдържащи и животоспасяващи лекарства е централизирано.
Според фирми-доставчици, като "Вавилон", "Търговска лига", "Биомеда", "Магинет", все още не са сключени договорите с Националната здравноосигурителна каса. Не зная каква е причината, но знам как реагират диабетиците с изострената им чувствителност и споделям гневните им реакции.
Схемата с централизирано договаряне е против злоупотреби, защото тези лекарства са скъпи. Но според мен тя ще действа само, ако в Националната здравноосигурителна каса има точни данни колко са диабетиците в България, в това число колко от тях са инсулинозависими и колко са на таблетни форми.
Затова Ви питам: има ли тези данни в Националната здравноосигурителна каса и кога ще се нормализира снабдяването с лекарства за диабетно болните граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
За отговор има думата министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, споделям тази загриженост, която Вие проявихте, и Ви уверявам, че и Министерството на здравеопазването, и Националната здравноосигурителна каса много усилено работим по това да не се получават такива недоразумения, на които бяхме свидетели в известен период от време.
За да се гарантира тази цяла гама от жизнено необходими продукти, аз получих информация от Националната здравноосигурителна каса. Сключени са изключително много договори и то с едни от най-престижните международни производители на този тип лекарства. Това са фирмите: "Ново Нордиск" от Дания, "ЕлиЛили" от САЩ, "Авентис" - САЩ, "Пфайзер" - САЩ, "Сервие" - Франция, "Берлин хими" - Германия, "Ъп Джон" - САЩ, "Кърка" - Словения, "Байер" - Германия, "Софарма - НИХФИ" - България, и т.н., и т.н.
Разбира се, обаче, всеки един старт е труден, всяко едно начало е трудно. Здравната реформа промени много правила, включително и тези за лекарствозаплащането и лекарствоснабдяването в България. Свидетел за нашите добри намерения и за нашата грижа, обаче, е фактът, че от малко над 200 лекарства отпреди 1 юли миналата година за второто полугодие реимбурсната листа на касата съдържаше над 750 лекарства, а за 2001 г. с новия Национален рамков договор бяха утвърдени 1038 лекарства. Това е форма на социалната защита на гражданите.
Разбира се, обаче, аз не си затварям очите пред това, което и Вие казахте - че някои от лекарствата трудно се намират. Каква е причината? Аз се постарах да получа подробна информация, особено за цитираните тук от Вас диапрел, диабрезит и други антидиабетни лекарства.
На първо място, на този етап ще поставя опита на много фирми в този първоначален период от време да извиват ръцете както на Министерството на здравеопазването, така и на Националната здравноосигурителна каса с чисто корпоративни намерения. Това го видяхме особено ярко сега в листата на диапрела.
Искам да ви кажа, че в момента в българските аптеки пращи от диапрел и в същото време българските граждани не получават диапрел. И причината е, че фирмата "Сервие" и нейният представител в България иска плащанията за това лекарство да постъпват директно от касата в производителя "Сервие". Докато правилата, уговорени и в договора, който е сключен със "Сервие", и с Националната здравноосигурителна каса и Национален рамков договор 2001 е лекарството да се заплаща чак след неговата реализация, тоест, след предоставянето му на пациента. Касата плаща 100 процента това лекарство, но чак когато пациентът го получи.
В момента фирмата иска цялото внесено количество авансово да се заплати от касата на производителя, което е абсурдно, което е невъзможно, което е извиване на ръце и то с цената на това български граждани да не могат да получат полагащото им се лекарство. За такова нещо ние ще потърсим изключително строга отговорност.
Една от клаузите в договора, който аз видях, между Националната здравноосигурителна каса и фирмата е, че ще се търси съдебна отговорност за неритмично снабдяване и за това, че има отклонение от клаузите на сключения вече договор.
Вярно е, че винаги едни правила, един договор могат да бъдат нарушени, но и ние ще поискаме и ще бъдем безкомпромисни, когато отстояваме правата на гражданите в страната.
По отношение на това, което Вие казахте и което се съдържаше във втората част на Вашия въпрос - по отношение на данните за диабетиците, според нас това е изключително важно, защото точно снабдяване може да се получи само при достатъчна и вярна база данни. За целта искам да Ви уведомя, че от юли т.г. всеки хронично болен в България ще получи специална книжка на хронично болния, с която ще се създаде поименен регистър на пациентите с хронични заболявания за над 53 диагнози, включително и диабетно болния, така, че данните, които досега сме ползвали, да бъдат актуализирани, да бъдат осъвременени и да бъдат точни, за да не се допуска недоразумение по време на снабдяването и поръчките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли думата за реплика?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз Ви благодаря за отговора. Исках да чуят диабетно болните къде е истинската причина за това ненормално снабдяване, защото аз имах същата информация. За мен е гавра, че има фирми или представители на фирми, които по този начин могат да се отнасят към здравето на хората. Тази позиция е абсолютно неприемлива и аз се надявам, че Вие ще вземете всички позволени от закона мерки да не допуснете подобно меркантилно поведение на представители на отделни търговски фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
Желаете ли думата, господин министър? Не. Благодаря.
Следващото питане е от народния представител Кънчо Марангозов относно информационната система на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря.
Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! Преди действителното стартиране на здравната реформа е необходима информационна система. Тя е жизненоважна за реалната дейност на Националната здравноосигурителна каса и трябва да гарантира пълно информационно покритие на всички нива в здравното осигуряване - от доболничната помощ до високоспециализираната стационарномедицинска дейност, както и за всички други информационни потоци.
Здравната реформа и нейното следствие - Националната здравноосигурителна каса, е създадено да осигури по-добри възможности за профилактика, диагностика, консултация и лечение на заболяванията на гражданите. За тази цел българските граждани чрез своите пари формират и бюджет на касата. Разходите трябва да бъдат точно прогнозирани, ясни и прозрачни. Липсата на добре действаща информационна система не осигурява това и създава условия за корупция и източване на финансови средства .

Информационната система е необходимо условие за законното функциониране на всяка обществена финансова структура, каквато е Националната здравноосигурителна каса. До днес информационна система не функционира. Според мен една от основните причини за отлагане старта на здравната реформа от 1 януари 2000 г. на 1 юли 2000 г. е именно и липсата на такава система. Разбира се, не мога да не се съглася и с написаното в актуализираната "Програма 2001", цитирам: "Липса на подкрепа за старта на реформата от международните финансови институции". Коментарът е излишен. Известно е, че те не одобряваха начина на въвеждане на здравното осигуряване.
На 4 март 1999 г. Националната здравноосигурителна каса обявява търг за обществена поръчка за проектиране, изграждане и внедряване на информационна система. Според специалисти условията са така поставени, че нито една българска фирма да не може да участва в него. Обясненията: че българските специалисти в областта на информационните системи нямат опит в създаването на такава за здравно осигуряване е най-малкото обидно, имайки предвид огромното търсене на български специалисти по информатика в целия цивилизован свят.
На 17 декември 1999 г. директорът на Касата д-р Илко Семерджиев, днес министър, подписва договор с регистрираната в Кипър фирма "Аремис софт Корпорейшън". Дали е офшорна, трябва да кажете Вие, господин министър. Проверките на Сметната палата показват, че тази фирма към момента на подписване на договора не е била регистрирана по Търговския закон съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки. Фирмата не е изпълнила задължението си съгласно условията в 14-дневен срок да внесе банкова гаранция за изпълнение в размер на 113 хил. 521 щ. долара, има договор за 4 млн. 47 хил. щ. долара, както и че са декларирани нематериални дълготрайни активи, софтуер, в размер на 11 млн. 181 хил. лв. Фирмата "Аремис софт Корпорейшън" навсякъде твърди, че има сключен договор с Българската Национална здравноосигурителна каса за 37 млн. 500 хил. щ. долара. Ако в Интернет е рекламно, това не може да бъде пред Комисията за финанси и ценни книжа на Съединените щати, където се твърди за наличието на такъв подписан договор. От този договор фирмата очаква през следващите 15 месеца приходи за 9 млн. и 200 хил. щ. долара. Прилежно е записано, че вторият договор е на стойност 37 млн. 500 хил. щатски долара, сключен е с Националната здравноосигурителна каса и приходите ще бъдат получени в рамките на три години. Така че няма грешка в запетайката, както твърди в масмедиите настоящият директор д-р Пенков.
С какво ще обясните публикации в пресата за интереса на Централното разузнавателно управление към въпроса? Нека не забравяме, че американската Комисия по финанси и ценни книжа е подчинена директно на президента на Съединените щати. Само за една болница цената на информационната система е 300 хил. щ. долара. И така, възниква въпросът: кой ще даде отговор откъде ще получи тази фирма 37 млн. 500 хил. щ. долара? Досега няма логичен отговор на този въпрос.
Моето питане, господин министър, е: има ли сключени договори за изграждане на информационна система, с кои фирми са сключени и за какви суми? Нарушен ли е Законът за обществените поръчки при тези договори? Изпълнени ли са договорите и в какво състояние е информационната система? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
За отговор има думата министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Марангозов, Вие неведнъж ми задавате този въпрос, аз неведнъж Ви отговарям, но той очевидно много вълнува Вас, обществеността може би и затова Вие го задавате пак, и пак, и пак. И затова аз пак ще отговоря. Моля Ви да ме чуете.
И така, действително сте прав, че без информационна система институция като Националната здравноосигурителна каса не може да съществува. Задачата да се създаде информационна система от такъв мащаб не е работа за един ден. Следва се поетапен подход. Има различни фази на изграждане на тази информационна система. Не забравяйте все пак, че здравно осигуряване никога в България през последните 50 години не е имало, няма натрупан такъв опит и трябваше да стартираме от нулата.
За проектиране, създаване и внедряване на тази информационна система на Националната здравноосигурителна каса бяха подготвени редица проекти, които бяха свързани с доставка и инсталиране на хардуер, на системен софтуер и на приложен софтуер. Конкретното изпълнение на отделните проекти наложи сключването на договори с множество изпълнители. Вие не сте прав, че една-единствена фирма изпълнява тази поръчка. Напротив, и след малко ще чуете имената на всички фирми. За целта съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки бяха открити и проведени процедури за възлагане на обществените поръчки, при което бяха спазени всички императивни изисквания на закона. През 2000 г. бяха извършени последователни проверки от Държавния финансов контрол и от Сметната палата, които категорично се произнесоха, че няма никакви злоупотреби или причинени вреди при провеждането и възлагането на поръчки от страна на Националната здравноосигурителна каса към спечелилите фирми.
Фирмите, определени за изпълнители на поръчките за изграждане на интегрирана информационна система, включително доставка на хардуер, системен софтуер, приложен софтуер, лицензии и т.н., са както следва:
1. "Инсист електроникс" ООД - българска фирма.
2. "Стоун Компютърс" АД - българска фирма.
3. "Инфогард" - българска фирма.
4. "Контракс" - българска фирма.
5. "Експрес консулт" ООД - българска фирма.
6. "Аремис софт Корпорейшън" - американска фирма.
7. ЦАПК "Прогрес" ООД - българска фирма.
8. "Технологика" ЕООД - българска фирма.
9. "Бора системс" ООД - българска фирма.
Общата стойност на договорите с горецитираните фирми е в размер на около 19 млн. 800 хил. лв.
Информационната система на Националната здравноосигурителна каса започна да се изгражда на две нива.
Първото ниво е националното ниво - Централното управление в гр. София. В основата на информационната система стоят две RISK машини, работещи в клъстер с операционна система UNIX. Приложният софтуер на двата сървъра, свързани с клъстер, е база данни на фирмата ORACLE. Тя осигурява достъп до данните на осигурените лица и на изпълнителите на медицинска помощ, организирани в съответните регистри. Реализирана е и локална мрежа за поделени ресурси за общо ползване на дисковите масиви и архивираща библиотека от всички сървъри. Реализирано е обучение на персонала от информационните отделни на всички поделения на Националната здравноосигурителна каса.
Второто ниво е регионалното ниво, което се състои от 28 районни здравноосигурителни каси в страната. Изградени са съответните локални мрежи във всяка районна здравноосигурителна каса, като е доставено и инсталирано необходимото оборудване за изграждане на корпоративна мрежа, която да свързва всички локални мрежи в една обща преносна среда. Националната здравноосигурителна каса конфигурира глобалната мрежа така, че да свърже своите 28 районни каси и техните локални офиси с централното управление.
Осъществени са, инсталирани са и са пуснати в действие всички персонални компютри и сървъри, които обслужват основните бизнес-функции на НЗОК, както в централното управление, така и в цялата страна. В момента се разработва и поетапно се внедрява специализираният софтуер за управление на бизнес-процесите, които се извършват в Националната здравноосигурителна каса. Може би за да ви докажем, че това нещо съществува и вие лично да се убедите, че е така, ще ви поканим на една виртуална пресконференция, по време на която едновременно 28-те каси на един екран ще дават в онлайн-режим въпроси и отговори, за да сте сигурен, че системата се изгражда. Предлагам Ви това да направим в предизборния период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За два уточняващи въпроса, ако желае, има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, за българското общество едва ли стана ясно какво е положението от всичко, което изброихте в момента. Така или иначе информационна система няма, след като вчера в една районна каса колегите са чакали по цял ден, за да им бъдат приети документите.
Второ, национален рамков договор без информационна система не може да се изпълнява. Това е ясно. Ако някой ме убеди в обратното... Сметната палата, аз я цитирах, тя констатира тези пропуски. Аз съм взел точно цитат от Сметната палата. С писмо от 19 декември, ето го писмото, генералният директор на фирмата "Аремис софт" съобщава на д-р Пенков, че е налице забава в изпълнение на някои от задълженията: "... поети от представляваното от мен дружество по договорите, поради което безусловно съм готов да обезщетя справедливо Националната здравноосигурителна каса съобразно клаузите на сключените договори и действащото българско законодателство".
В писмото директорът на фирмата обвинява касата, че Националният рамков договор за 2000 г. не е бил подписан навреме и от това се е получило забавянето. Извършени са промени от страна на касата, упоменати в писмото, които аз изброих - 21 на брой! И "Аремис софт Корпорейшън" поставя въпроса за намаление на обезщетението и плащане в натура. Отново е ощетен българският данъкоплатец.
Моите уточняващи въпроси, господин министър, са:
1. Какви мерки сте предприели срещу допуснатите нарушения, констатирани от Сметната палата? Има ги в протокола. Приемате ли поставените причини в писмото на директора на фирмата, възникнали по вина на касата, за закъснението на информационната система?
2. Вие и политическата сила, чийто представител сте, поемате ли политическата отговорност за липсата на реална информационна система? Защото такава липсва. Тя е абсолютно необходима за функционирането не само на касата, но и на цялата здравна система. Ако информационната Ви система работи така, както работи здравната реформа в България, аз съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За отговор има думата министърът на здравеопазването Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Да, Вие обвинявате тук от трибуната. Може би важат същите неща, които моята колежка госпожа Михайлова каза при едно предишно питане, че стартирате някаква кампания, може би предизборна. Но аз ще Ви опровергая с това, което примерно Вашата дъщеря е направила - тя е сключила договор с Националната здравноосигурителна каса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Вчера е чакала цял ден!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Присъединила се е към здравната реформа и тя с действията си я е подкрепила, за разлика от Вас, който с думите си тук не я подкрепяте. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)
А сега - по същество на Вашите въпроси. Да, искам да Ви отговоря, защото това са интересни въпроси и те са актуални. Действително има известно забавяне в софтуерния продукт. Когато говорим за информационна система, трябва да направим разлика между хардуерното изграждане на системата и софтуерното изграждане на системата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Но няма софтуер!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Хардуерното е налице, то е завършено, а софтуер има, но има известни забавяния и те са поради една причина. Аз искам да разберете логиката на тази причина. Националният рамков договор за 2000 г. предвиждаше изключително много клаузи, които трябваше да бъдат вкарани в програмния продукт. Това беше направено до голяма степен. Но ние имахме само половин година за изпълнението на тези неща, т.е. от юли до декември 2000 г. Знаете, че през декември съвсем навреме беше подписан новият Национален рамков договор за 2001 г., но той съдържаше в себе си доста промени. Тези промени се наложиха и ние ги направихме съвсем съзнателно и целенасочено с оглед да подобрим практиката. Вече имахме 6 месеца практика, имахме натрупан опит, имахме направени изводи и всяко по-добро предложение в този договор беше прието и беше отразено в договора.
Ето защо тези множество направени предложения, промени и усъвършенствания на Националния рамков договор, а аз смятам, че това всъщност е истинското и най-голямото достойнство на здравната реформа, че може да се развива, че могат да се актуализират действащите практики към по-добро, та тези по-добри практики, които бяха залегнали вече в теорията на новия Национален рамков договор, трябваше да бъдат съответно софтуерно изразени. И може би това е причината директорът на тази фирма да напише едно писмо, с което да се извини и да поеме цялата отговорност, включително с обезщетение, но да си свърши работата и да отрази всички направени промени.
Аз се надявам, че колкото повече напредваме в практиката на здравното осигуряване, толкова по-устойчива ще става тя, толкова по-малко ще се налагат драстични промени. И въпреки че има известни забавяния, аз имам уверението от фирмата, която написа писмо и до мен, че до края на месец април те ще бъдат изрядни в софтуерното приключване на информационната система на Националната здравноосигурителна каса.
В този аспект искам да Ви кажа още веднъж това, с което започнах: това са мащабни задачи, те не стават от днес за вчера или от вчера за днес. Разбира се, в хода на изпълнение винаги са възможни промени, забавяне на отделни модули. Но аз ще Ви кажа в глобален мащаб, в сравнение и с други държави ние действаме изключително скоростно и Вие много добре знаете това. То е отразено и в последния меморандум на Световната банка, която повишава нашата оценка на най-високата оценка по изпълнение на проекта точно с оглед качеството и скоростта на изпълнението на това, което правим в България. За Ваше сведение ще Ви кажа, че само 10 на сто от проектите на Световната банка в света получават най-висока оценка. Ще Ви изпратя и копие от меморандума, за да сте сигурен, че това, което Ви говоря, е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да изрази своето отношение към отговора.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Госпожо председател, господин министър! И Вие се опитахте шаблонно като госпожа Надежда Михайлова да отговорите. Да оставим политическите пристрастия и да си говорим като лекар с лекар.
Аз не разбрах в крайна сметка какво става с информационната система. В държавния бюджет за 1999 г. за структуриране на касата и за информационна система са заделени 150 млн. нови лева. Изразходвани са според отчета на правителството за 1999 г. 77 млн. 800 хил. лв., от които 71 млн. 905 хил. лв. са за сметка на приходите от здравноосигурителни вноски, т.е. от самите граждани. Само в последните 2 месеца в пресата се появиха съобщения, че от касата са източени 40 хил. лв. Само това е констатирано, сигурно са повече. В сключения заем със Световната банка за 63 млн. щат. долара за здравеопазване голяма част са за информационна система. Всички тук одобрихме този проект.
Според мен изводите са следните: без информационна система не само Националният рамков договор, но и реформата не може да работи.
Второ. Българският лекар, сключил договор с касата, в това число и моята дъщеря, е обременен с толкова много документация, че пациентът се превръща само в един посетител, дал на лекаря 0,79 лв. През останалото време докторът пише документация.
Трето. Много грешки в медицинската практика, господин министър, някои от които са фатални, не се дължат на липсата на квалификация, а на липсата на стройна здравна организация, в която информационната система има водеща роля.
Четвърто. Остава без отговор въпросът на какво правно основание Вие сте подписали анекси към договорите с "Аремис софт", според които Националната здравноосигурителна каса ще бъде гарант по финансиране на лизинговите доставки на информационна техника?
Пето. Вие споменахте за български фирми и аз съм съгласен и съм убеден, че с български фирми тези проекти щяха да струват много по-евтино и щяха да останат средства да се закупят компютри за всеки български лекар, сключил договор с Националната здравноосигурителна каса, включително щяха да останат пари за нов "Мерцедес" на директора на касата.
Шесто. Да не говорим за химизираните листове, които задължихте лекарите да купуват и лекарят да дава по 100 лв. средно на месеца за такива листове, когато може да се пише и на обикновени листове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Думата има министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми д-р Марангозов, напълно Ви разбирам. Трудно става промяна на нещо, което има 50-годишна история, за един ден и трудно всички могат да го приемат така едноактно. Уверявам Ви обаче, че българските лекари го приеха. Вие тук сам споменахте, прие го и Вашата дъщеря, която е договорен партньор на Националната здравноосигурителна каса.
Вярно е, в България ще имаме екзактна, добре работеща здравноосигурителна система след няколко години. Това е така и това е ясно за всички. Дори едно дете като се роди, веднага след раждането му няма висше образование. Затова му трябват поне 26 години. (Шум и реплики в ДЛ.) Затова с голямо спокойствие приемам това, което Вие казвате, че днес Националната здравноосигурителна каса и информационната система на здравеопазването не е напълно изградена. Но това, което Вие направихме с проекта, който имаме и който и вие ратифицирахте, със Световната банка, е именно доизграждане на тази информационна система. Тя вече не включва само Националната здравноосигурителна каса, където общо взето процесите са вече във висока степен изградени. Това включва здравната система, тоест партньорът на Националната здравноосигурителна каса. Сега ние говорим за информационна система вече на лекарските практики, на медицинските центрове, на диагностично-консултативните центрове, на болниците. И точно това е нашата задача по този проект - да изградим този партньор на Националната здравноосигурителна каса, който ще може да комуникира с нея по електронен път. Тогава няма да ги има и тези документи, за които Вие говорите. Напротив, тогава по електронен път нещата ще стават много по-бързо и много по-лесно. Това е едната част от отговора ми.
Колкото до другата част - защо лекарите са принудени да пишат документи. Те никога не са били хора, които не пишат документи. Напротив. Но сега се налага да пишат още един документ и това е финансовият документ. Това е документът, с който те отиват да си получат парите. Когато влезете в който и да било магазин, ако щете в една бакалия, за да Ви издаде касова бележка и фактура продавачът, налага се той да ги попълни, да ги напише. По същия начин това става и в здравната система. И слава Богу, че е така, защото вече в здравната система има цена на услугата и по този начин всеки един от лекарите знае какво работи, може да напише какво работи и може да отиде да си получи парите в Националната здравноосигурителна каса. И, забележете, в България имаме една уникална практика - лекарите си получават парите месец за месец. Много здравноосигурителни системи в много по-напреднали държави отлагат плащанията два до три месеца, а ние го правим месец за месец, въпреки това че здравната ни система няма информационна система. Когато обаче и тя се изгради, а това ще стане в рамките на следващите 2 до 3, максимум 4 години, колкото е и периодът на този проект, за който говоря - със Световната банка, тези процеси ще бъдат изключително улеснени.
Аз Ви благодаря за това, че ми задавате тези въпроси и по този начин ми позволявате да направя реклама на това, което сме свършили. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Семерджиев.
Всички вярваме в доброто бъдеще на здравното осигуряване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А, не всички, не всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Съобщения:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 7 и 8 март 2001 г., сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 с дневен ред: Обсъждане на доклад за второ гласуване на законопроекта за рибарството и аквакултурите.
На 7 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 ще има заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народния представител Борислав Китов.
2. Обсъждане на Национална програма за профилактика и контрол върху синдрома на придобитата имунна недостатъчност и полово предаваните болести.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 7 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,02 ч.)




Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Любен Корнезов

         Петя Шопова


Секретари:
       Виктория Василева

     Камен Костадинов