Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-03-09

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съпругата на покойния наш колега от Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание госпожа Пенка Златарова - съпруга на Васил Златаров, е отправила следната покана до колегите:
"На 10 март 2001 г., утре, от 11 ч. на ул. "Магахан" бл. 79, вх. В ще се открие паметна плоча на Васил Иванов Златаров - бивш председател на Българския демократичен форум и народен представител в Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание.
Ще ви бъдем признателни, ако почетете тържеството с присъствието си."
Ще окача съобщението, който желае да дойде, да заповяда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 2 от днешния дневен ред да бъде проект за декларация относно провокациите на албански екстремисти в района на Македонско-Югославската граница.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Първа точка от днешния дневен ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Има думата да докладва от името на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
§ 1. В чл. 19 ал. 3, 4, 5 и 6 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз съм против този параграф и против следващите два параграфа. Ще се изкажа наведнъж, защото въпросът е елементарно прост.
Въпросът с възстановяване на имената на българските граждани, които са били променени насилствено, за пръв път се постави още през 1990 г., при тогавашното Народно събрание. Приет бе специален закон през април 1990 г., който разреши по изключение тези имена да бъдат възстановени в тригодишен срок от влизането на закона в сила.
Този тригодишен срок изтече през 1993 г., когато ДПС беше властваща партия и имаше заместник-председател на Министерския съвет. Никакъв опит за промяна на режима тогава не се направи.

През 1999 г. се постави отново въпросът за смяна на имената при приемането на Закона за гражданската регистрация. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата. Моля, господин Методиев!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тогава този въпрос се постави на разискване. Направиха се опити да се постигне консенсус и такъв се постигна тук, в стая № 7 в съседния коридор. Тогава се съгласихме, че не може да се прави втори път изключение за смяна на имената по административен ред, тъй като това е свързано с много несигурности и опасности. Когато се сменяше името с едно просто заявление, каква е гаранцията, след като това става пред едно общинско длъжностно лице по гражданското състояние, че няма да се смени името по друг начин, а не по този, по който предишния път е било сменяно? Просто лицето заявява, че иска да се казва еди-как си, понеже се казвало така преди. Обаче тази проверка става чисто административно, без всякакъв контрол. Можем да си представим какво може да стане. Може да се получат наследствени права, могат да се получат даже права на собственост по един абсолютно безконтролиран начин.
Затова тогава ние приехме, че смяната на имената ще става по съдебен ред с ускорено производство, което е много леко и най-важно - безплатно. Този текст на чл. 19 от закона бе гласуван със 149 гласа "за" от 149 гласували депутати. Всички 16 депутати от Движението за права и свободи гласуваха "за".
Сега изведнъж се появи отново желание да се възстанови тази административна процедура с всички опасности, които тя крие. Плюс това да се спекулира с възстановяването на имената на българи-мохамедани, което заплашва етническия облик на страната. Никакви промени в обстоятелствата не са настъпили, които да оправдават такова едно връщане на един отдавна, отдавна изживян административен режим. Разберете, има опасност да се извърши посегателство върху етнически българи от мохамеданско вероизповедание, понеже вие знаете, че те са хора с по-елементарна култура. Разлика особена между вероизповеданието и народността не съществува за тях. Това е опасно да промени облика на нашата страна.
Уважаеми колеги, ще стигнем дотам следващото Народно събрание да приема закон за защита на българите и на българския етнос в границите на българската държава. Затова аз ви моля да преодолеем всякакви съображения на предизборна партизанщина, от която може би са се ръководили ръководителите на нашите партийни организации, когато са се съгласили да се приеме това изменение на закона. Защото Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията само с 8 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" прие и препоръча да се отхвърли този закон. След това той стана предмет на предизборни партизански сметки.
Аз ви моля да дадете глас на съвестта си, да се освободите от всякакви политически и партийни ангажименти, предизборни сметки, ако щете, както за вашата партия, така и за самите вас и да гласувате за справедливостта, да гласувате за запазване правата на българската нация от едно коварно посегателство срещу нея.
Призовавам ви, моля ви, заклевам ви да послушате своята българска съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лучников, моите уважения към Вашите години! Но за никаква смяна на имена не става дума тук. Става дума за възстановяване имената на тези, на които насилствено са променени имената по административен път и все още по една или друга причина не са си възстановили имената. Има хора, които са лежали по затворите по въпроса и са в чужбина и от страх в този тригодишен срок не са се върнали в страната, за да си възстановят имената. Има друга категория хора, които съвсем съвестно живеят в България и са си възстановили имената, възползвайки се от това в тригодишен срок да си възстановят имената, но защото служителите, сега може би вече държавни служители не са си свършили докрай работата и не са им отразили възстановените имена и те не се намират в националната база данни, сега при необходимостта и задължението да си извадят нови документи за самоличност в базата данни излизат с покръстените им имена. Кои са българи, кои са мохамедани, сега върви преброяването и човек сам ще си каже. Човек има съвест. Тя не е нито българска, нито турска.
Аз мисля, че българският парламент е от хора компетентни, които знаят какво е положението в страната. Тук не става въпрос някой насилствено да бъде накаран да си смени името. Става въпрос по собствено желание който иска, само да не ходи да се срами или пък да не се притеснява, или пък да отделя време и средства пред съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Господин Лучников, Вие през тези години апелирате за реституция на имотите, ние се борим за реституция на имената! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): В 1990 г. ви е даден тригодишен срок по изключение да се сменят имената по административен ред и той беше напълно достатъчен. Оттогава изминаха не три, а досега вече - единадесет години, а до 1999 г., когато се прие този Закон за гражданската регистрация, изминаха девет години. Дотогава тази възможност не беше използвана, нито беше предявена. Това ме кара да подозирам, че тук има зла умисъл - за подмяна на имена с неистински и за опит за денационализиране на българите-мохамедани.
Затова аз ви моля още веднъж да помислите - ние сме дали достатъчно възможност да се сменят имената и сега с безплатно съдебно производство, което ще гарантира, че няма да се извършат никакви злоупотреби с това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Ремзи Осман като вносител.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лучников, това, което казвате, че ДПС не е внасяло проекти от десет години насам не отговаря на истината. Преди да бъде разгледан Законът за гражданска регистрация, в този парламент бяха внесени два законопроекта, казвам два законопроекта - единият, внесен от мое име, господин Лучников, за промени в Закона за имената на българските граждани, които вие не допуснахте да се разгледа в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това бяха два законопроекта преди да бъде разгледан Законът за гражданската регистрация. Не Ви прави чест, човек на възраст, да застанете на трибуната и да говорите неща, които не са верни. С цялата си наглост даже не бяха допуснати тези законопроекти да бъдат разгледани в комисията.
Подобен вид законопроекти бяха внесени и в предишния парламент. Господин Лучников, подобен вид законопроекти бяха внесени и когато министър-председател беше господин Беров. Подобен законопроект беше внесен, когато Вие бяхте министър на правосъдието и аз знам вашето мнение като министър в правителството на Филип Димитров. И тогава го отхвърлихте. Има десет внесени законопроекта за тези девет или десет години. Не мога да разбера, когато се приемат закони за забрана на комунистическия режим, не мога да разбера, когато се правят призиви българските граждани, които са били прогонени от България - над 350 хил. души, които са се върнали днес в страната, и в съда да не може да докаже, че той се казва Ремзи. И един съдия се произнася: "Ти не се казваш Ремзи, а се казваш Иван". И обикаля по съдилищата.
Ако Вие говорите за политизация преди изборите, защо не допуснете тези законопроекти, които бяха внесени в началото на мандата. Ако ние желаехме да бъде политизиран въпроса, днес щеше да има една група депутати в Белгия, които да правят пресконференция точно по тази тема. И точно тези български граждани, които днес искат убежище в Белгия, които са от турски произход, основният им мотив е, че не могат днес да си възстановят имената в България.
И Вие, господин Лучников, не може да определите кой е българин, кой е турчин и кой е помак. Аз по майчина линия съм помак, но се чувствам български турчин. Вие не можете да определите.
Така че, уважаеми колеги отляво и отдясно, след 10 години дайте възможност този въпрос да бъде разрешен. Ние, вместо да се обединим по един въпрос и когато излизаме от тази зала веднъж завинаги да зачекнем, че това е било голяма, голяма грешка, едно престъпление, което е било извършено преди да се забрави. Вместо да се помъчим тези неща да бъдат забравени, ние постоянно човъркаме. Бъдете уверени, че никой няма да се съгласи да отиде в съда. Господин Лучников, ако Вашето име беше Хасан, а съдията беше казал: "Хасан, ти докажи, че си Лучников" и в продължение на 5 месеца Вие не можете да докажете, че сте Лучников. Как ще реагирате тогава, господин Лучников?
Не може ние в началото на ХХI век, когато само преди 10-15 години са били сменени имената, били са изтезавани, без съд са били по затворите и в един момент, когато се върнат в своята родина Вие искате да ги изгоните. Вашата цел, господин Лучников, е ясна - просто Вие не можете да приемете, че в България може да има малцинства. Това е Вашият проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Лучников.
Господин Осман, ние всички трябва да сме наясно по едно нещо - и по административен ред да става промяната, трябва да се докаже старото име. Никой да не си прави илюзия, че като си подаде една молба: "Искам да се казвам така", това ще се реши веднага.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Няма проблем. Нямаме нищо против така да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вярно е, че имаше внесени няколко законопроекта на тази тема. Но те се спряха, защото престоеше разглеждане на Закона за гражданската регистрация, който урежда този въпрос.
Вие, господин Осман, говорите за консенсус. Консенсус се постигна при приемането на чл. 19, когато всички вие гласувахте за текста, срещу който сега се обявявате. Това ме кара още повече да задълбоча своите подозрения, че вие, отмятайки се от този консенсус, отмятайки се от своя вот, имате нечисти намерения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, разбира се, аз приемам предложението, което е направено от господин Абаджиев, вече в новите текстове, допълнителната гаранция, която се предлага, включително нотариално заверяване, има възможност и прокурорът, ако забележи, че има някакви нередности, да се обърне... Аз приемам тези предложения, т.е., че ще отиде при нотариус и т.н. Това не е пречка. Разбира се.
Но аз ви говоря, че по съдебен ред ние оставяме много субективно един съдия да реши. Административният ред го имаше до края на 1993 г. и в един кратък период господин Лучников беше министър на правосъдието. Господин Лучников, кажете ми един пример да има злоупотреба. Първият ми братовчед се казва Юлиян. Не се смейте, това е воля на всеки. Означава ли това аз да взема сопата, да застана пред него да си възстанови името? Той си преценява за себе си. Но когато има един гражданин, който иска да си възстанови името, Вие не можете да му забраните.
А, господин Лучников, двата законопроекта, които бяха за промени в Закона за имената на българските граждани, пак казвам, Вие нещо грешите, те бяха внесени преди да бъде внесен законопроектът за гражданска регистрация. Изобщо не се говореше за Закон за гражданска регистрация. Погледнете в документацията и в Деловодството на Народното събрание и ще се убедите, че те са внесени още в началото на този мандат, когато не е ставало въпрос за никакъв Закон за гражданската регистрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз мисля малко да поуспокоим тона, но, струва ми се, че е необходимо да се каже, че днес българският парламент е изправен не само пред един политически, но преди всичко пред един морален акт. Става въпрос да се възстанови една несправедливост към една огромна част от българското население, на която част имената бяха променени по един насилствен път.
Законопроектът, който днес е на вашето внимание и този параграф, който обсъждаме, не съдържа абсолютно никаква опасност, каквато и да е опасност за България, за българската нация или, ако щете, за националната сигурност на Република България. Абсолютно неоснователни са спекулациите, които днес чухме, че законопроектът представлява коварно посегателство към българската нация, че е израз на зла умисъл, че цели денационализиране на мохамеданите.
Впрочем, на последния упрек аз искам да се спра и през призмата на българската Конституция.
Какво разбирате, господин Лучников, под израза "денационализиране на мохамеданите"? Означава ли това, че всеки български гражданин, който носи небългарско име, в случая аз, Лютви Местан, денационализиран ли съм, защото нося това име? Това е фундаментално важен проблем, защото днес с това изказване Вие извършвате едно престъпление именно към България, защото ми заявявате, че аз не съм част от българската нация, защото точно това означава изказването Ви - че всеки, който би носил небългарско име, е денационализиран, следователно е извън българската нация. Ако това е официалната позиция на българското мнозинство, накъде сме тръгнали ние по отношение на своята национална политика? (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е официална позиция, господин Местан, много добре знаете. Въздържайте се от такива квалификации.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз много се радвам да чуя тази реплика на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание. Най-искрено Ви благодаря, господин председател. Сега вече съм по-спокоен, защото в момент, когато се опитваме да градим единна национална политика, в момент, когато се опитваме не само на думи да изградим онова, което наричаме "единна политическа нация", да се чуват подобни изказвания в българския парламент от представители на управляващото мнозинство, е изключително опасно. И естествено това обяснява и нашата емоционална реакция.
Уверявам ви: не е възможно който и да е да упражни какъвто и да е натиск върху когото и да е, когато той решава какво име да носи. Освен това законът е с изключително тясно, строго определено приложно поле. Засяга само тези български граждани, чиито имена са били насилствено променени.
Освен това от колегата Абаджиев и от други народни представители се направиха достатъчно предложения, които освен всичко друго, установяват и един надежден защитен механизъм да не се стигне до никаква злоупотреба с правото на българските граждани да възстановят насилствено променените си имена.
Затова ви моля, призовавам ви най-сетне днес да прекратим спора по този въпрос и да гласуваме закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Недейте допуска да бъдете подвеждани. Никой не е против смяната на насилствено променените имена. Никой, абсолютно! Но начинът, по който трябва да бъде извършена тази смяна, се постигна с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация с абсолютен консенсус. И сега тези, които се отмятат от своя консенсус, отмятат се от своя вот, естествено ни карат да бъдем подозрителни по отношение на техните намерения. Пак ви казвам: тук не става въпрос за противопоставяне на етноси или противопоставяне на религии. Става въпрос за установяване автентичността на волята да си възстанови името. А тази автентичност може да се докаже единствено чрез обективна съдебна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте заглавието "Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация" и § 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 165 народни представители: за 121, против 27, въздържали се 17.
Заглавието и параграф 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 ще ви прочета предложенията, които са направени и текста, който предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека все пак да се запознаят депутатите.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - ал. 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Абаджиев, което също е подкрепено.
По този начин се създава нов чл. 19а със следното съдържание:
"Чл.  19а. (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.
(2) Възстановяването на имената по предходната алинея се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му от нотариус. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересованите лица и от прокурора по реда на Закона за административното производство.
(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или от настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.
(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 3. Този закон влиза в сила от 1 юли 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи 2 и 3 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 2 и 3 със заглавие на § 3 "Заключителна разпоредба", както са предложени от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 6.
Параграф 2, заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф 3 са приети, а с това и целият закон.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПРОВОКАЦИИТЕ НА АЛБАНСКИ ЕКСТРЕМИСТИ В РАЙОНА НА МАКЕДОНСКО-ЮГОСЛАВСКАТА ГРАНИЦА.
Има становище на водещата Комисия по национална сигурност.
Има думата нейният председател господин Йордан Бакалов да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за декларация относно
провокациите на албански екстремисти в
района на македонско-югославската граница,
№ 154-03-01, внесен от Асен Агов и група народни
представители на 8 март 2001 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за декларация на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика, проведено на 8 март 2001 г.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме проекта за декларация относно провокациите на албански екстремисти в района на македонско-югославската граница.
Становището е прието на 8 март 2001 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

Относно: проект за Декларация № 154-03-1 относно провокациите на албански екстремисти в района на македонско-югославската граница, внесен от народния представител Асен Агов и група народни представители на 8 март 2001 г.

На свое заседание от 8 март 2001 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Декларация № 154-03-1 относно провокациите на албански екстремисти в района на македонско-югославската граница и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната
ДЕКЛАРАЦИЯ
Относно: провокациите на албански екстремисти в района на македонско-югославската граница
Като
- изразява голямата си тревога от провокациите на албански екстремисти, които навлязоха от Косово в македонска територия и предизвикаха въоръжени сблъсъци със силите за сигурност на Република Македония;
- потвърждава политиката си на добросъседство към Република Македония като независима и суверенна държава и отбелязва, че насилието идва в момент, в който Република Македония и Съюзна република Югославия след дългогодишни усилия постигнаха договор за определяне на общата им граница, който Република България приветства и оценява като допълнителен фактор за регионална стабилност;
- оценява действията на албанските екстремисти като опит нерешените проблеми в Косово да се прехвърлят на чужда територия и с това конфликтът да се разшири;
- подкрепя решимостта на държавното ръководство на Република Македония да се въздържа от използването на силови средства за изход от създалата се обстановка;
- приветства силната ангажираност и навременните действия на ООН и НАТО в подкрепа на стабилността и сигурността на Република Македония и целия регион;
- потвърждава категоричната привързаност на Република България към принципите на международното право и устава на ООН,
Тридесет и осмото Народно събрание на Република България:
1. Осъжда действията на албанските екстремисти, които безотговорно правят опит да разпалят нов конфликт в Югоизточна Европа и пречат на усилията да се нормализира обстановката в Косово.
2. Настоява строго да се съблюдават суверенитетът, териториалната цялост и ненакърнимостта на международно признатите граници на Република Македония.
3. Изразява надежда, че парламентът и правителството на Република Македония, които изцяло носят отговорността за реда и сигурността, ще продължат усилията си за намиране на решение на проблема с политически средства, като търсят най-широко съгласие в страната.
4. Очаква командващият КФОР да предприеме засилени мерки на контрол на югославската граница между Косово и Република Македония, които да пресекат провокациите.
5. Призовава всички страни от Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа да осъдят екстремизма и да потвърдят подкрепата си за Република Македония.
6. Призовава ООН, ОССЕ, ЕС и НАТО да гарантират цялостното и точното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и да продължат енергичните усилия да не се позволи дестабилизацията на Република Македония, а оттам и на целия регион като неделима част от Европа.
7. Заявява, че Република България ще се придържа и занапред към международните си ангажименти, произтичащи от досега взетите решения на Съвета за сигурност на ООН, свързани с гарантирането на мира и сигурността в Югоизточна Европа."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Проектът за декларация е внесен от представители на всички парламентарни групи след консултации.
Някой желае ли да се изкаже по текста?
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин председателю, колеги! Всяко изречение от тази декларация е правилно. Обаче не мога да не изразя своето огромно учудване от промяната в някои формулировки.
Преди година и нещо албанците бяха най-големите борци за свобода. Нарушаването на техните права беше поводът за намеса на международната общност. Нещо да са променили в поведението си албанските въоръжени отряди? Същото правят, абсолютно същото! И сега изведнъж те се характеризират като екстремисти. А преди какви са били, когато действаха срещу Съюзна република Югославия? Може би не са били екстремисти!
Не мога да приема такъв текст от едно мнозинство в този парламент, което ясно и категорично заявява своята привързаност към НАТО. Именно НАТО и Съединените щати са тези сили, които стоят зад така наречените "албански екстремисти". Така че това е един нескопосан опит, според мен, на лявата и дясната част на парламента да получат индулгенция, че, ето, ние много защитаваме Македония, ние в някаква степен сме против това тя да бъде дестабилизирана. Късно е това, твърде късно е, тъй като трябва да се дават оправдания защо толкова време се подкрепяше една пагубна политика на НАТО, подкрепяше се и една политика и на българското правителство и държава, която съдействаше и ще продължи да съдейства за дестабилизацията на Балканите.
Ето защо и аз, и българската левица, няма да подкрепя тази декларация и ще се въздържа от нейната подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Коя е тази "българска левица", господин Гайтанджиев? В нашия парламент "българска левица" няма.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз лично ще подкрепя тази декларация, защото мъдрият български народ има две поговорки: "Съседът е по-мил от брата" и "Когато заиграе мечката при съседа, може да заиграе и в България" - съседът Македония.
Но от цялата декларация аз не подкрепям "приветстваме НАТО". НАТО е причината за тази дестабилизация. НАТО сега се крие, за да се намеси да стане стабилен районът. Той се крие и иска да въвлече съседните народи.
Аз нямам нищо против, както пише днес в пресата, че сме дали оборудване за 16 млн. марки. Щом като българският народ уважава своя съсед, той ще ги отгладува тези марки. Но не може да приветстваме НАТО, който само преди две години направи тази агресия точно за тези, които смяташе за жертви на етническо прочистване, така наречените албанци. Това е цинизъм. И сега ние да подкрепяме НАТО, защото той не се обявява против тези, които искат да взривят тоя регион!
Подкрепям декларацията, без да приветствам НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Предварително ще кажа, че ще гласувам за приемането на тази декларация. Тя е разумна, общо взето необходима. Но заедно с това искам да кажа и това, което вече беше казано - че наистина много странни промени се извършват в съзнанието на някои хора. Бих приветствал това, ако беше искрено.
Вие си спомняте, че до съвсем неотдавна ние демонизирахме сърбите и ги изкарвахме основните, главните виновници за драмата, която беше изживявана в Косово и Метохия. Сега вече се разбира, че причината не е в сърбите, нито в сръбското ръководство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А в Милошевич.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Причината е в сили извън Сърбия и това беше съвършено ясно казано - причината беше в политиката на НАТО.
Но за разлика от колегата Гайтанджиев, аз не смятам, че сме закъснели. Естествено, късно правим тази декларация, но все пак по-добре сега, отколкото изобщо да не я направим.
Ние дължим, пред себе си най-малкото, да кажем, че досега имахме една съвършено погрешна политика по отношение на това, което ставаше в района на Косово и Метохия, в този близък до нас регион.

Не можем да отминем с мълчание и голямата отговорност на НАТО. В декларацията не е споменато нищо. Аз няма да настоявам то да се спомене, но искам от тази трибуна все пак да регистрирам своето отношение към поведението на НАТО в случая. НАТО е главният виновник за всичко онова, което става на Балканите. И това трябва да се каже ясно и определено от трибуната на Народното събрание, а нека в декларацията да отминете с мълчание този проблем.
Мисля, че декларацията може да се подобри и чисто редакционно. Мисля си, уважаеми колеги, че например във т. 2 пасажът: "Утвърждава политиката на добросъседство към Република Македония като независима и суверенна държава". Независима и суверенна са синоними. Този пасаж трябва да отиде според мен накрая. И вторият пункт да стане така: "Отбелязва, че насилието идва в момент, в който Република Македония и Съюзна република Югославия и т.н.", а последната точка да стане така: "Утвърждава категоричната привързаност на Република България към принципите на международното право и Устава на Организацията на обединените нации и политиката си на добросъседство към Република Македония като суверенна държава". Това е по-логично.
С тези уговорки аз ще гласувам за декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вносителите приемат ли тази редакционна поправка на господин Вълканов?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това е добро предложение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Демократичната левица участва доста активно в подготовката на този проект и ще го подкрепи. Това според нас е един добър документ на нашия парламент. Няма идеални политически документи. Не са възможни. Но добри държавни документи са възможни и според мен ние сме пред един такъв проект. При това той е доста навременен. България заявява своята държавна позиция по едно конкретно събитие, не по ситуацията на Балканите като цяло, по събитията, които станаха досега, а по провокацията на албанските екстремисти на северната й граница. Аз смятам, че това говори за добра информираност на българската държава, за ясност в нея по ставащите събития в една държава, към която тя се отнася не само с добросъседство, но и с много дълбока заинтересованост от нейната стабилност. Говори за готовност да се реагира сега и по-нататък при евентуално развитие на обстановката. И най-сетне според мен говори за тежест на българската държавна - подчертавам това - българската държавна политика.
Защо смятаме, че проектът е добър документ? Не, че няма недостатъци. Не, че в него няма различия. Всички представени тук партии, да не говоря за всички народни представители биха могли да направят своите партийни или лични бележки и декларации за нюанси или различия. Той обаче е добър документ, защото ясно изразява тревогата на България от провокациите на албанските екстремисти и най-важното - аз бих помолил парламентът да подчертае този момент - от опита им да пренесат косовските проблеми, косовските събития в Македония. Това е главната тревога на нашата държава от това, което става на северната граница на нашата съседка. Тази тревога макар и да не е дешифрирана така в проекта - конкретно и ясно, е достатъчно очевидна. Защото българската държава трябва да заяви ясно, че едно пренасяне на косовските проблеми и, не дай Боже, на косовския сценарий в Македония, рязко ще дестабилизира не само Македония, но и целите Балкани. По-просто казано, това ще означава Балканска война.
На второ място, смятам, че проектът е добър, защото потвърждава новата политика на добросъседство на България към Република Македония, нашата воля да следваме тази политика дългосрочно, да я следваме стратегически, но и нашата решимост да я отстояваме, да я защитаваме и да покажем, че ние сме наистина носител на един миротворчески, на един стабилизаторски потенциал като държава на Балканите. Но в никакъв случай няма да се съгласим тази роля да бъде за сметка на интересите на България. Смятам, че това като подтекст е достатъчно добре визирано в тази декларация.
На трето място, аз смятам, че това е добър документ, защото той подкрепя Република Македония в тежък момент и това не може и не трябва да бъде незабелязано. Няма как да бъде незабелязано. Одобрява нейните действия, което също е много важно, които са насочени към политическо решение на проблема и към апел за участие на международни сили, не само на съседни и балкански сили. И аз моля колегите, които наистина имат реални различия, да се съобразят с това, че интересът на България диктува този инцидент, тази провокация и, не дай Боже, това развитие на процеса да се контролира от международни сили. Мисля, че е достатъчно ясно, за да се аргументирам.
Това съчетание на нашата подкрепа за Македония и на апела за колективни европейски усилия за гарантиране стабилността на Македония е в интерес на всички - на Република Македония, на нашите съседи, на нейните съседи, на целите Балкани и в интерес на Европа.
За мен специално реакцията на Европа е недостатъчна, но това е отделен въпрос и аз не го предлагам като пункт в проекта за декларация. Конфликтът трябва да бъде пресечен в началото. Това е заложено в проекта. Не е нужно някой от нас да е много голям политически талант или да е пророк, за да предскаже какво ще се случи на Балканите, ако този конфликт не бъде пресечен в началото.
Този проект е добър, защото, най-сетне, той не е оцветен партийно - и аз бих предложил да не правим това сега на пленарното заседание, - а е оцветен национално и това е голямото достойнство на този проект, въпреки възможните различия. Това не се случва често в нашия парламент и е много добре, че се случва по този въпрос, по този повод. В дадения случай той изразява една общобългарска позиция в този доста важен, доста отговорен момент от развитие на ситуацията. И аз смятам това за много голямо достойнство на внесения проект независимо от претенциите, които някои имат към него, и предава на този проект не само респектираща сила, но ако щете и предупреждаваща сила, общобългарски характер на този документ.
Бих желал да подчертая, че обстановката е доста динамична, уважаеми колеги. Никой от нас не би могъл да начертае точно развитието на нещата. Аз вярвам, че конфликтът ще бъде овладян, но има твърде сериозни въпроси, на които сега няма отговор. Поне аз така смятам, че все още няма отговор. Поради това ние трябва да следим динамиката на ситуацията.
Какви са тези въпроси, които смятам, че още не са получили отговор?
Най-важният въпрос е, че ние не можем да кажем сега с пълна точност кой стои зад тази провокация на албанските екстремисти, каква е целта на тази провокация и какво развитие се предвижда или се подготвя, не дай Боже.
На второ място, това е въпросът за опасността от една ребалканизация на обстановката в региона, към което България трябва да бъде особено чувствителна. Това е опасността от заиграване на едни или други държави зад гърба на други Балкански държави. Българите трябва да са чувствителни, защото познават много добре тази материя от историята и са плащали страшни цени за това.

Тук има много изкушения и нашият парламент трябва да е достатъчно зрял да ги види, без да прави от тях драми или без да прави от тях балкански проблеми.
Тук също така стои въпросът дали е наркотрафикантска тази история, дали е наркотрафикантска тази ситуация, т.е. дали е криминална ситуацията, която наблюдаваме на северната граница на Република Македония, или е политическа. Аз се боя, че вярното е второто, независимо че формата в голяма степен наподобява първото.
И най-сетне, това е въпросът как ще реагира всяка отделна балканска страна. Всяка! Особено съседните! България би трябвало да наблюдава това с четири очи. Би трябвало да наблюдава също как ще реагира Европа, как ще реагира същото това НАТО, за което тук се говори, как ще реагира световната общност. Аз смятам, че тези реакции трябва да бъдат преценявани от България като знакови реакции. Ние би трябвало да сме наясно, че трябва да заявим нашето очакване като държава за една енергична реакция на Европа и на останалите сили в нашия регион. Мисля, че по тези въпроси българската държава трябва да има много точна осведоменост, навременна осведоменост и прецизна реакция в бъдеще.
Накрая, нашата парламентарна група смята, че ще бъде от голяма полза за страната нашата днешна декларация. Особено полезно би било, ако тази декларация бъде приета с консенсус, към което призовавам всички колеги народни представители. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лилов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Подобно на останалите парламентарни групи и Парламентарната група на Българската евролевица участва изцяло, пълноценно и енергично в изготвянето на предложения за гласуване текст на декларация на Народното събрание.
Аз също се изкушавам да кажа няколко общи оценки, тъй като проблемът, който обсъждаме днес, далеч не е за първи път предмет на внимание на политическите партии, на българския парламент и на българските правителства още от 1992 г. насам. Вероятно мнозина колеги помнят онова закрито заседание на парламентарните комисии по външна политика и по национална сигурност, на тогавашния президент и министър-председателя на Републиката и специализирани ведомства в 1992 г. във връзка с признаването на Република Македония. Още тогава бяха изразени редица опасения, редица страхове, които не бяха конюнктурни, а бяха наистина плод и на достатъчна информираност, и на достатъчно задълбочен анализ на ситуацията в региона.
Аз мисля, че е много важно именно по този въпрос да излезем от вътрешнополитическата, а ако щете, и регионалната политическа конюнктура. Истината е, че претърпяваме в момента не просто последните тласъци от разпада на бивша Югославия, но и последните, може би драматични, етапи от разпада на бившата Отоманска империя. И може би именно затова са толкова исторично заложени проблемите, които провокират сегашната ситуация. Няма да кажа нищо ново, като повторя още веднъж, че албанският национализъм като най-млад национализъм в региона е и най-агресивен. И именно затова апелирам да не търсим конюнктурни мотиви и конюнктурни трактовки на събитията от последните десет години. Очевидно е, че докато не се намерят трайни решения на статут, на граници на тези територии, винаги ще бъдем заплашени като съседна гранична държава от подобни експлозии.
Онези, които следят специализираните не просто издания, но и разработки по въпроса за регионалната сигурност, вероятно знаят за една концепция, една хипотеза, разработена в 1992 г. относно бъдещето на албанския фактор, в разработката на която практически участват представители на всички албански единици, ще ги нарека, от региона. Което означава държавата Албания, което означава представители на косовските албанци, представители на албанците от Македония. И тогава, още в 1992 г., се изгради една хипотеза за бъдещето на този албански фактор, която според техните автори изглеждаше горе-долу така: една албанска държава, една независима република - Косово, една двунационална държава - Македония, и едно албанско малцинство в Южна Сърбия. Удивително е, че събитията в много голяма степен на правдоподобност следват този, не искам да го наричам план, нека да го наречем хипотеза или вероятност за етническото развитие в нашия регион.
Аз не искам да обсъждам основателността на едни или други очаквания. Така или иначе сме изправени пред реалности, които непременно трябва да бъдат решени политически и по възможност в никакъв случай военно. България няма полза от военно решаване на тези последни, повтарям, остатъчни спорове за границите в региона. И аз мисля, че декларацията, която изготвихме съвместно, се опитва да внуши именно това - методи и механизми, чрез които можем да решим по възможно най-безболезнения и най-малко драматичния начин тази последна фаза от историческата стабилизация в региона. Защото мирът на Балканите, за който имаше надежда, че е постигнат в началото на миналия век, говоря за началото на 900-те години, 1900-а и нататък, е един незавършен мир. И наша грижа, наш дълг на поколенията в ХХI век е да направим този мир завършен. Без да надценявам текста, който държим в ръце, аз мисля, че той е стъпка именно към постигането на един завършен мир на Балканите, който, разбира се, минава през много болезнени и драматични фази.
България е изправена пред редица опасности и тя реално ги търпи вече години наред. Но при едно драматично, военно развитие на сегашния конфликт по границите на Македония ние ще търпим едновременно няколко последици. Най-страшната, разбира се, ще бъде пряка военна ангажираност. И декларацията се опитва да отклони именно такава хипотеза. Втората, също така тежка вероятност, е потоци от бежанци да потърсят естествен пристан, естествено убежище в България, което отново означава пряко ангажиране с тежки вътрешни последици за страната. И, разбира се, едни други последици, които, опасявам се, ние ще търпим, но се надявам да е в много минимизиран, много ограничен вид - това са икономическите щети, които непременно се стоварват върху България в резултат на нестабилност и конфликти около нас.
Ето защо аз приветствам от името на моята парламентарна група особено онези текстове в декларацията, които призовават за категорично спазване на закона за границата между Македония и Югославия. Единствено чрез укрепване на тази граница можем да разчитаме, че ще бъдат прекратени незабавно или възможно най-бързо преминаванията на тази граница и предизвикването на горещи конфликти по нея.
Ето защо са и изискванията, и аз искам да ги наричам именно изисквания, като страдаща от конфликта страна към организации като ООН, Съвета за сигурност и, разбира се, НАТО и КФОР.
Аз неслучайно припомних развитието на конфликта - за да се опитам да дам едно друго измерение на присъствието и на НАТО чрез КФОР, и на международните сили в региона. След като съседните нам държави, след като Сърбия и президентът Кощуница не просто признават, а изискват наличието на тези сили в региона, очевидно е, че те са обективно и общо необходими. И аз също се надявам като изказалия се преди мен, че няма да има раздор в българския парламент макар и по един пункт от предложената декларация.
Според мен и според общите наблюдения, които се изказват в тези дни, има съзнателен опит да се пренесе симптоматиката на Косово в Македония. Но не бива да забравяме, че докато в Косово имахме реално етническо противопоставяне, реален етнически сблъсък, то в този случай имаме откровена, ясна албанска интервенция в една суверенна държава.

Вярно, това са елементи, това са групи, това са терористи, но така или иначе става дума за един ясно обозначен знак на интервенция в тази суверенна държава. И за мен няма съмнение, че тук импликацията е политическа.
Два са тежките казуси в Балканския регион - Босна и Херцеговина, където Дейтънският мир се оказа крехък и реално само с международно присъствие се поддържат тези много тънки връзки на съвместно съществуване, и, разбира се, Косово. На мен ми се иска да мисля, че конфликтът по границата с Македония вместо да влоши и да доведе до реален военен сблъсък, за което, надявам се, никой и не мисли, ще помогне да бъде намерено трайно решение на другите два казуса. Защото без такова решение на тях можем наистина да очакваме следваща проява на такива епизоди, за които говорим в момента.
Виждам още една роля на тази декларация и мисля, че е редно да я изразим гласно от името на всички парламентарни групи.
Тази декларация не бива - и повтарям - аз мисля, че не е просто констатация на една тревожна обстановка в региона. Аз разглеждам тази декларация като едно настойчиво изискване към правителството, към самите нас за следващи оттук нататък дипломатически усилия по всички възможни равнища и канали, за да се вмени, на първо място, на международния фактор, на Организацията на Обединените нации, на НАТО и съответно на действащите командвания в региона необходимостта те да влязат в своите правомощия, а бих казала - и задължения.
На второ място, считам, че съществува политическа възможност и бих го нарекла също така ангажимент от страна на всички български политически партии, от страна на българското правителство да поискат и получат официален ангажимент от страна на всички политически албански партии, което означава политическите партии в държавата Албания, което означава политическите партии в Косово, което означава политическите партии в Македония относно гарантиране суверенитета и независимостта на Македония и пресичане на всякакви по своята форма и начини интервенции на нейна територия.
Това е задължително условие, за да може да бъде пресечена всякаква политическа подкрепа на тези групировки.
Виждам още една възможност и полза от тази декларация и тя е за едно още по-видимо стимулиране на двустранните отношения между Македония и България. Виждам възможности за пряко и по-ефективно сътрудничество освен в класическите двустранни отношения и в общия принос за пресичане на незаконния трафик и на оръжие, и на наркотици, и за незаконно преминаване на границата.
Казвайки всичко това, ми се иска също така да завърша с въпроса за консенсуса. Може би стана ежедневие да говорим за неговото отсъствие в тази зала и в българския политически живот. Но много ми се иска да откроим днешния консенсус като извънреден, като исторически значим. От българската история е известно, че по въпроса за Македония винаги са настъпвали раздори и остри сблъсъци между българските политически партии, включително и по признаването на Македония имаше различна степен на приемане на това признаване.
Може би днес, в 2001 г. ние издържаме практически нашия исторически изпит по политически консенсус по тази стара, дълговечна болка и травма на България.
Така че, надявам се и с помощта на нашите посредници - нашите медиатори, журналистите - българският народ ще разбере, че в 2001 г. българските политически партии практически за първи път постигат активен, съзнателен, действащ консенсус по отношенията с Македония. И в никакъв случай това не бива да бъде подценявано. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Кемал Еюп има думата.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес разглеждаме един много важен въпрос - една декларация, която е приета с единодушие в консултациите между политическите сили, а така също и на вчерашното съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика.
Македония ни е близка, съседна нам страна и сме разтревожени от събитията, които се случват на уточнената, на договорената граница между Република Македония, Съюзна република Югославия, Косово и Македония. Естествена беше нашата тревога, защото опасенията идваха от това, че тези провокации на тази граница от страна на албанските екстремисти могат да породят криза в Македония, а оттам - и на Балканите.
Крайно време вече е да се работи за мира на Балканите, за стабилността. Да има стабилност в региона, да има стабилност край Вардара, да няма шум, да има стабилност в цяла Република Македония. Там работи един много добър етнически модел, но не трябва да се позволи да се внася дестабилизация от Косово или откъдето и да било.
Говорим за албански фактор. Не трябва да се позволи на нито един фактор оттук нататък да работи за война на Балканите, за военен сблъсък на Балканите, а трябва да се работи и да отработим този мир за региона. Защото тази язва, този голям проблем - военни конфликти, дестабилизация - не е проблем само на Балканите, а той е европейски проблем. Ние не трябва да позволим България да се намеси по начин, както се вадят кестени от огъня. Не трябва да позволим да влезем в някаква чужда схема и да използват наши младежи в ситуация, която не работи за мира, а работи за чужда кауза.
Мисля, че тази декларация е много добра. Тя е една важна стъпка в тази насока за стабилността в региона. Говоря не само за близкия регион, в съседство с Македония. Мисля, че тази декларация ще даде достатъчно голям принос за стабилизация в целия регион. Защото за първи път българският парламент дава с консенсус една такава декларация, която определя позицията на Република България.
Така, както с единодушие беше приета на съвместното заседание на двете комисии, аз очаквам тук, в българския парламент всички колеги да подкрепим единодушно декларацията. Защото аз съм убеден, че освен приноса, който ще дадем, че това ще остане в българската история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Изключително съм щастлив - и думата е съвсем вярна - за това, че Комисията по външна политика на съвместно заседание с Комисията по национална сигурност колегите от всички парламентарни групи са стигнали до този текст, върху който днес разискваме и който ни предстои да гласуваме.
Според мен има поне три неща, които трябва да кажа, които са задължение именно от гледна точка на интересите на България в тази дискусия и ще се опитам да ги кажа накратко, за да не повтарям много добрите и силни думи, които казаха колегите преди мен.
На първо място е, че днес българският парламент успява да докаже как се защитава българският интерес, успява да го направи по толкова категоричен начин, че да не остави сянка на съмнение както в българското общество, така и извън България за трезвостта, разумността, знанието и политическата култура на българските политици. Ние днес доказваме, че освен да можем да водим силни дебати тук, във вътрешнополитически план и да търсим конфликтните точки, за да намираме добрите управленски решения, можем заедно да намираме и правилните решения за доброто на страната.
На второ място, второто важно нещо, което се случва, е, че ние можем спокойно да заявяваме вече какъв е българският интерес, да го заявяваме тук, в региона, да го заявяваме на нашите съседи и в крайна сметка да го заявяваме в европейски и международен план. Тоест да кажем ясно какво според нас е доброто за страната ни и за региона и да бъдем чути, да бъдем внимателно чути!
И тук искам да отбележа специално личното си мнение от думите на говорилия преди мен от името на опозицията господин Лилов. Аз изцяло съм съгласен с казаното от него, че днес ние не само декларираме обща българска позиция по случая с албанските екстремисти на границата между Югославия и Македония, но ние днес можем да кажем ясно и точно, че за нас тези събития не са някаква случайност, че те са част от един процес, че ние внимателно следим този процес и ще бъдем съвсем трезви и разумни в отстояването на българската позиция при развитието на този процес.
Нещо повече, ние - българските политици, познаваме и сме експерти по този конфликт между исляма и християнството в нашия регион. Ние сме експерти по умението да се решава подобен тип конфликти и не само в последните 10 години. Ние можем да решаваме такива конфликти в последните 120 години, разбира се, допускаме и фатални грешки понякога.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ, от място): Много често са били фатални.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но можем да взимаме и такива решения, каквито днес спокойно да наречем с термина "европейски решения". Нещо повече, бих казал, че ние можем да правим решения, от които Европа да взима разума на българската политика.
Много често се подценяваме, уважаеми колеги. Много често тук в изблика на партизанските си конфликти и партийните си страсти се подценяваме. Но този документ показва, че ние наистина днес без излишна скромност можем да кажем, че знаем решението на подобен тип въпроси. И това трябва да си го кажем не за тук, за нашата зала, не за да се възгордяваме в предизборна еуфория, а за да го кажем за тези, които слушат внимателно гласа на България днес по тази тема.
И на трето място, мисля, че с подобен тип решение държавно-политическият образ на България става по-силен както във вътрешен план, така и в международен. Този държавно-политически образ, за който съм си позволявал да говоря тук, пред вас, и който е най-голямото значение и уважение на всеки един български политик към него. Това е най-важното за всеки един от нас.
Днес ние успяваме не само да го съхраним, не само да го предадем на политиците след нас, в най-широкия смисъл на тази дума, но днес ние го правим още по-силен. Днес, уважаеми госпожи и господа, според мен, не само е хубав ден за българската национална демокрация, днес е наистина един много добър ден за умението ни да защитаваме името и образа на страната си.
Благодаря на всички колеги, които са работили по тези текстове. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От днес присъстващите в парламента едва ли ще има някой, който да не подкрепи предложената декларация. Това обаче не е основание да изпадаме в безпаметство. И затова ми позволете няколко думи по този повод.
Сега става напълно очевидно, че през 1999 г. НАТО сбърка - не само и просто поради оценката, която се даваше от една голяма част от българските граждани и политици, но и според оценката на големи авторитети в международната политика. Няколко имена е достатъчно да се споменат, казвайки Шмид - бившия канцлер на Германия, отивайки към Хенри Кисинджър, бивши военни министри на Америка и т.н.
Очевидно НАТО сбърка, позволявайки се агресията към Сърбия, демонизирайки сърбите и безапелационно оневинявайки албанците. Всичко, което става в течение на година и нещо, е свързано с този факт в политическата история на Европа и на Балканите отпреди две години.
Второ, в онази паметна година голямата част от българите не приемаха тази агресия. Те бяха наречени и от политици, и от правителство сръбски мекерета. Тези неща трябва да се припомнят, тъй като за безпаметство се плаща скъпо.
Днес в парламента се чуха и се чуват много силни приказки, понеже сме изправени пред един сравнително лесен проблем...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Моля?
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... да излезем с една декларация срещу опитите да бъде дестабилизирана, да бъдат нарушени границите на една приятелска съседна държава, чийто народ е в тесни исторически връзки с нас.
С ясното съзнание, че от България и от декларациите на българския парламент чак толкова много не зависи как ще се развият събитията и процесите...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Е-е!
СТЕФАН СТОИЛОВ: ...чак толкова много, господин Агов, на Балканите. И в конкретния случай, българският парламент, разбира се, трябва да излезе със своята ясна и категорична позиция, без да забравя какво стана преди година и половина.
А от всичко онова, което последва агресията срещу Сърбия, една голяма част от политическата класа в България трябва да си направи ясни и категорични изводи и да не заема такива позиции на прекалено клякане, на угодничество, каквито тогава не си позволи една държава - членка на НАТО.
Ето това е един много важен извод, към който трябва да се върнем във връзка с обсъждането на тази декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, забравихте да припомните за Милошевич само. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Това реплика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви обясня. Елате после при мен и ще Ви обясня какво е.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Изкажете се тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има кой да се изказва. Недейте се обажда от място.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Вие също се обаждате от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Председателят има право да се обажда.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Няма да скрия, че съгласието е приятно преживяване в това Тридесет и осмо Народно събрание. То е приятно преживяваме за всеки, който в последните четири години е седял на тези банки и е говорил от тази трибуна. Съгласието става още по-приятно, защото то е така рядко явление в този парламент. Но то е още по-силно, защото се отнася за толкова важен въпрос за България.
Българският парламент е първият парламент на страните от региона, който казва една много ясна, много тежка и много категорична дума както в оценката на конфликта, така и в усилията той да бъде преодолян.
И когато Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предложи на останалите политически партии в този парламент да започнем консултации, целта на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили беше не да печели политически дивиденти, а да натрупа политически дивиденти за този парламент и за българската държава, така че те да бъдат един от най-активните участници в търсенето на решение на въпроса и преди всичко в установяване на контрол на евентуална криза, която може да настъпи в съседна Македония. Така, както впрочем България беше първа от страните в Европа, която призна Македония.
Господи председателю, аз се присъединявам изцяло към оценката, направена тук от господин Александър Лилов, госпожа Елена Поптодорова, господин Веселин Методиев, господин Кемал Еюп.
И в същото време искам да благодаря на всички колеги, с които работихме заедно, лишени от своя политически егоизъм, за да създадем един документ. Този документ наистина е плод на общи усилия, на обща политическа мотивация да се избегне кризата така близо до нашата граница.


И аз лично виждам в този днешен акт една еволюция в българската държавна политика. Ако ние спорехме, ако ние имахме своите разногласия в драматичните дни и месеци на косовската криза, ако ние имахме своите пристрастия, аз само ще кажа, че мотивите на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили тогава бяха в защита на международното право и в защита на човешките права.
Днес ние, мисля всички, които застанахме зад тази декларация, отново заставаме на принципите на международното право. За нас няма сърби, няма албанци. За нас има хора, които погазват човешките права, за нас има хора, които нарушават международното право. Албанските екстремисти днес нарушават международното право. И нашият аршин, мерилото ни за онова, което става, е абсолютно същото, с което мерихме събитията през 1999 г. в драматичните дни на косовската криза.
Аз бих очертал три много важни акцента в днешния документ. Преди всичко това е двустранният акцент. Вие знаете, че министър-председателят на България днес все още се намира в Македония. Ние с днешния си акт даваме допълнителен тласък на своята двустранна българска подкрепа за нашия близък приятел - съседна Македония. Нещо повече, ние подчертаваме българския национален интерес Македония да бъде суверенна, да бъде цяла, да укрепва своята държавност и да бъде един достоен, равноправен партньор тук, в Югоизточна Европа.
В регионален план, повеждайки със своята инициатива инициативността на другите парламенти от региона, на парламентите от страните от процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, ние настояваме днес и аз отправям този апел от тази трибуна, господин председателю, нека и другите парламенти от региона изразят едно подобно становище в подкрепа на териториалната цялост, суверенитета на Македония, на ненакърнимостта на нейните граници и подкрепа на новата й граница, очертана само преди две седмици заедно с новото югославско ръководство.
И в многостранен план, това е продължение на една последователна политика на България. България има своите стратегически цели. България е страна, която с друг документ в този парламент, впрочем, приет отново със съгласие, е приела да води общата политика на сигурност и външни отношения на Европейския съюз. И ние ще продължаваме да водим тази политика, но ще бъдем не изпълнител на тази политика, а активен участник. И за това ни помага днешната декларация.
Аз мисля, че днес потвърждаваме и още един приоритет на България - на атлантическата ориентация на България, но не атлантическа ориентация само на присъединяване към НАТО, а на активно участие и търсене заедно със съюзниците в НАТО на решения, които са най-добри за района.
И най-накрая, господин председателю, искам да изразя голямото задоволство на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили от постигнатия резултат. Аз мисля, че това е един добър резултат може би само два месеца преди да изтече животът на това Народно събрание. Аз вероятно ще застана на тази трибуна още броени пъти. Вероятно мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. И това сигурно се отнася за повечето колеги. Но аз мисля, че днешният резултат е един от добрите завършеци на едно пълномандатно, силно Тридесет и осмо Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване текста на декларацията така, както беше прочетен от господин Агов, с приетата корекция, предложена от господин Велко Вълканов. Вторият абзац на преамбюла започва с думата "отбелязва", а думите в този абзац преди тази дума, като се заличава думата "потвърждава", влизат в последния абзац на преамбюла, като вместо запетайка, се поставя съюзът "и".
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 207, против няма, въздържал се 1.
Декларацията е приета. (Ръкопляскания.)
Аз искам да благодаря на всички народни представители. Ние отново приемаме с консенсус една декларация тогава, когато тя е посветена на защита на националните интереси на България. С това доказваме, че Тридесет и осмото Народно събрание наистина, когато става дума за интересите на България, забравя често пъти партийни и партизански страсти. Благодаря още веднъж на всички.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 8 март 2001 г.
Постъпило е питане от народните представители Иван Костадинов Иванов, Донка Дончева и Пламен Славов към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно изпълнение на приема на студенти в държавните висши учебни заведения за учебната 2000-2001 г. и разчетите за прием през 2001-2002 г. Следва да се отговори писмено на 16 март 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Борисов към Антони Славински - министър на транспорта и съобщенията, относно необходимост от реконструкция на железопътната линия София - Видин. Следва да се отговори писмено до 21 март 2001 г.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев има и за господин Любомир Пантелеев и за госпожа Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на питане от народния представител Иван Борисов.
Господин Борисов има отговор и от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народните представители Георги Дилков - Лорда и Цветелин Кънчев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Господин Статков има отговор и от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
И писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на питане от народния представител Анелия Тошкова.
За процедура има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! На 13 февруари 2001 г. със свое решение Народното събрание на Република България задължи министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието в едномесечен срок да докладват за предприетите от тях мерки за противодействие на престъпността. Този едномесечен срок изтича във вторник - 13 март 2001 г.
Поради това от името на Парламентарната група на Евролевицата, на основание решението на Народното събрание от 13 февруари 2001 г. и във връзка с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям предложение за извънредно заседание на Народното събрание, което да се проведе във вторник, 13 март 2001 г., от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Доклад на министъра на вътрешните работи относно изпълнението на Допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, като специално внимание в доклада се обърне на мерките, изброени в решението на Народното събрание.
2. Доклад на министъра на правосъдието относно изпълнение на Допълнителните мерки за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, като специално внимание в доклада се обърне на мерките, изброени в решението на Народното събрание.
Благодаря. Моля, господин председател, да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има ли някой възражение по това предложение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за извънредно заседание на 13 март 2001 г. от 14,00 ч. с дневен ред така, както беше предложен от него.
Гласували 163 народни представители: за 54, против 68, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Господин Драганов, имате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Аз моля за прегласуване. Не зная как са гласували по групи, тъй като не видях, но аз съм изумен, господин председател, ако тук, в тази зала мнозинството с гласуването си нарушава едно решение на Народното събрание. Ясно и точно преди един месец записахме, че в едномесечен срок двамата министри трябва да докладват. (Реплики от мнозинството.) Кога ще докладват, госпожице Тоткова? Кога? На 13-и изтича срокът. Даже, ако искате да знаете, срокът изтича на 12-и.
Как е възможно да откажете да изпълните решение, което самите вие сте гласували? Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Поставям на прегласуване процедурното предложение на господин Драгомир Драганов.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Февруари е 28 дни, затова месецът изтича малко по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Петко Илиев, моля Ви не викайте!
Гласували 177 народни представители: за 65, против 53, въздържали се 59.
Предложението не се приема.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Жотев, преди два месеца тук, от тази трибуна, аз като питащ, а Вие като отговарящ Ви връчих папка за една престъпна сделка срещу България и българския народ, сделка, граничеща с национално предателство - продажбата на авиокомпания "Балкан", национален превозвач на България. Моето днешно питане ще бъде какъв е бил следприватизационният контрол на тази сделка, защото от това, което вече се изнася през тези два месеца - както знаете, от тази дата, от която започнахме разчепкването на този въпрос с Вас, се включиха почти всички парламентарно представени партии, извънпарламентарни, синдикати, цялата общественост. Дори се появиха писания, че текстът на английски бил причина - нещо нашите не са разбрали... Появиха се писания, че текстът е писан от Зееви, а е подписан от българска страна.
Уважаеми господин Жотев, ще Ви дам само два примера, които показват, че е трябвало да има контрол:
Първо, в материалите, които Ви предадох, е доказано, че чрез "СИТА" са продадени за 17 млн. долара акции на "Балкан". Съгласно договора тези пари трябва да отидат за покриване на дълговете на "Балкан". Не е покрит нито цент дълг, няма ги парите в България. Къде са? В Израел, в Южна Африка или някъде по света?
И вторият пример, уважаеми господин Жотев, който Ви дадох преди два месеца, е за продадени имоти на "Балкан" в над 30 държави. И то скъпи имоти. Също ги няма парите в България. Но ми прави впечатление и искам да питам кой е продал имотите - Зееви или България? Защото след моето питане към Вас през януари, в Интернет има съобщение на Министерството на външните работи. Министерството на външните работи е наредило на дипломатическите мисии да спрат продаването на имотите на "Балкан". Зееви ли е продал тези 33 имота или сметката пада? Имоти сме имали в 45 държави, продадени са в тридесет и нещо, в 12 са спрени. Но не се казва в кои държави и дали имотите са скъпи. Скъпите са продадени. Също не се знаят парите. И питам кой ще отговори къде са парите? Агенцията за приватизация или Министерството на външните работи, което е видно, че нарежда да се спрат останалите 12 продажби?
Понеже времето изтича, а Вие знаете въпроса, моля, уважаеми господин Жотев, да ми отговорите как правителството контролира изпълнението на договорите по сделките за приватизация на "Соди - Солвей", Девня, на МДК - Пирдоп, и на "Балкан". "Солвей" трябваше да внесе 67 млн. долара до края на 2000 г., но не ги е внесъл и няма никакви санкции. За МДК парламентът гласува 16 млн. долара за околната среда, но по данни на специалистите те не са вложили и милион. Къде са тези пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бончев! Сделките за приватизационната продажба на "Соди" - Девня, МДК - Пирдоп, и авиокомпания "Балкан" са осъществени от Агенцията за приватизация. Като страна по тези сделки, тя следи за изпълнението на договорените следприватизационни ангажименти. Тя пряко контролира изпълнението на поетите задължения по отношение на инвестиционни програми, по отношение на програми за трудова заетост, ангажименти, свързани с опазване на околната среда, уреждане на задължения към кредитори на дружествата и т.н. Освен контрол, който се осъществява на базата на представени от купувачите документи, които доказват или не доказват изпълнението на задълженията по приватизационните договори, се извършва и текущ контрол чрез проверки на място в дружеството.
По отношение на контрола на сделката за "Соди" - Девня ви информирам, че договорът за приватизационната продажба на 60 на сто от "Соди" - Девня, е бил сключен през април 1997 г. Купувач е "Солвей". Дружеството е посещавано няколко пъти от представители на Агенцията за приватизация с цел да се осъществява текущ контрол по отношение на поетите ангажименти и да се запознават служителите на Агенцията за приватизация с производствената дейност на дружеството.
"Соди" е едно от най-големите предприятия за калцинирана сода в света, поради което със сключването на договора за приватизация купувачът е поел ангажимент да осъществи в дружеството инвестиционна програма с общ размер 67 млн. щатски долара за период от пет години. Този ангажимент е разпределен, както следва: за 1997 г. - 15,6 млн. щатски долара, 1998 г. - 19,7 млн. щатски долара, 1999 г. - 14,4 млн. щатски долара, за 2000 г. - 10,9 млн. щатски долара и за тази година - 6,4 млн. щатски долара.
На основата на представените в Агенцията за приватизация отчетни документи, до момента реално направените инвестиции са в общ размер 34 млн. 516 хил. 140 долара, а по години това разпределение е, както следва: за 1997 и 1998 г. - общо 28 млн. 279 хил. долара, за 1999 г. - 6 млн. 237 хил. 140 долара. Средствата са използвани за обновяване на производството, като е пусната в експлоатация нова линия за тежка сода за още 400 хил. тона годишно и нов силоз за тежка сода с капацитет 18 хил. тона.
През миналата година "Солвей - Соди" е приватизирал "ТЕЦ" - Девня, "Геосол" - Провадия и Завода за варовик в с. Чернево. Заради тези сделки купувачът е поискал да се разсрочи инвестиционната му програма и с решение от 26 февруари 2001 г. на Министерския съвет е одобрен проект на допълнително споразумение към договора за приватизационна продажба на 60-те на сто от акциите на "Соди". С това инвестиционният план ще бъде разсрочен от пет на осем години, като общият размер на договорените инвестиции се запазва, а разпределението по години става по следния начин: за 1997 г. - 4,7 млн. щатски долара - тази инвестиция е отчетена; за 1998 г. - 24,1 млн. щатски долара - отчетена е инвестицията; за 1999 г. - 6,2 млн. щатски долара - отчетена е инвестицията; за 2000 г. - 15,8 млн. щатски долара. Дали инвестицията е направена, ще се види след края на март т. г., когато се представят документите от страна на купувача. За 2001 г. - 4,1 млн. щатски долара, за 2002 и 2003 г. - също по 4,1 млн. щатски долара, и за 2004 г. - 3,9 млн. щатски долара.
По отношение на задължението за трудовата заетост в дружеството купувачът се е ангажирал за 5-годишен срок да поддържа средносписъчна численост на персонала, разпределена, както следва по години: 1997 г. - 2123 работни места; същата е цифрата и за 1998 г. За 1999 г. - 1973 работни места, за миналата година - 1773 работни места и същият е ангажиментът - 1973 работни места, и за 2001 г. За отчетните 1997, 1998 и 1999 г. купувачът е представил отчетни документи и е констатирано изпълнение на договорното задължение по отношение на заетостта в дружеството.
Дружеството осъществява социалната си политика на базата на постоянен диалог със синдикатите. Включени са инвестиции в социалната сфера, предназначени за осигуряване на добър социален стандарт на работниците и служителите. И по отношение на поетите ангажименти за миналата година купувачът е представител в договорения срок отчетни документи, които показват изпълнението на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост.
По прогнозни данни инвестициите, извършени за 2000 г., са около 15 млн. щ. долара. Тази цифра ще се потвърди или не, както казах, след като се представи окончателният отчет през април.
Втората част от въпроса Ви е: какъв е контролът върху ангажиментите, които са поети от купувача на МДК - Пирдоп? Контролът също се осъществява, естествено, от Агенцията за приватизация. В случай на необходимост Агенцията за приватизация сътрудничи и с Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Националния доверителен екофонд.
Дружеството е посещавано от представители на Агенцията за приватизация с цел осъществяване на текущ контрол по изпълнение на задълженията, поети от купувача, като първият отчет за извършените инвестиции трябва да се представи в Агенцията за приватизация до края на март т.г.
Контролът върху програмата за възстановяване на околната среда се извършва основно от Националния доверителен екофонд със съдействието на Агенцията за приватизация, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите.
Купувачът е поел ангажимент за срок от 6 години да осигури реализирането от дружеството на инвестиционен план на стойност общо 220 млн. щатски долара до края на 2002 г., разпределен по години, както следва: 1997 г. - 10 млн.; 1998 г. - 43 млн.; 1999 г. - 57 млн.; 2000 г. - 41 млн.; 2001 г. - 42 млн., и 2002 г. - 27 млн. щатски долара.
Съгласно инвестиционния план, инвестициите трябва да са предназначени основно за изпълнение на програмите по околната среда, модернизация и реконструкция на производствените мощности, закупуване на ново оборудване, инсталации и т.н.
Купувачът се е задължил също така да внедри краен годишен производствен капацитет от 185 хил. т медни аноди и 120 хил. т. медни катоди в съответствие със строителната програма, предвидена в инвестиционния план.
Първият отчет за извършените инвестиции, който, както казах, е края на март т.г., обхваща целия период 1997-2000 г.
По отношение на програмата за трудова заетост купувачът е поел ангажимент да поддържа в дружеството средносписъчна численост на персонала, разпределена по години, както следва: 1998 г. - 2494 работни места; 1999 г. - 2384 работни места; 2000 г. - 2274 работни места; 2001 г. - 2164 работни места. Съгласно договора всяко намаление в резултат на дисциплинарно уволнение или обичайни процеси, в това число пенсиониране, оставки и други доброволни напускания, няма да се счита за намаляване на общия брой на работниците и служителите. Годишно отклонение от 10 на сто се счита за допустимо при спазване на това заявление. Такива са ангажиментите по договора за приватизация.
За отчетните 1998 и 1999 г. купувачът е представил документи и е изпълнил договорените параметри на програмата за трудова заетост. Изпълнени са тези параметри. Отчетът за трудовата заетост за миналата година следва да се представи в Агенцията за приватизация в края на март 2001 г.
Контролът по отношение на Договора за приватизационната продажба на "Балкан" се осъществява основно от Агенцията за приватизация, със съдействието на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на финансите. След подписването на договора, по повод на възникнали проблеми след придобиването на собствеността от новите собственици, които са породени от тежкото финансово състояние на авиокомпанията, са проведени редица срещи с купувачите. На тях, както и чрез писмена кореспонденция, са изисквани документи, които да удостоверят изпълнението на поетите от купувачите задължения.
Представените в Агенцията за приватизация документи не доказват цялостното изпълнение на поетите ангажименти, а в повечето случаи имат информационен характер. В резултат на нежеланието на купувачите да представят документи, които да удостоверят изпълнението на задълженията им, Агенцията за приватизация е начислила неустойки за констатираното неизпълнение на задълженията по договора. Тези неустойки са, както следва:
1. Купувачите са се задължили да открият едногодишни акредитиви, всеки един за сума в размер на 2 млн. и 400 хил. щатски долара, като първият акредитив е трябвало да бъде открит преди 2 януари 2000 г., със срок на валидност до 10 януари 2001 г.
Банк "Хапуалим" с факс от 13 януари 2000 г. е уведомила Агенцията за приватизация, че са открити два акредитива на обща стойност 2 млн. и 400 хил. долара като обезпечение по договор за лизинг, сключен от Авиокомпания "Балкан". Задължението не е изпълнено, тъй като акредитивът не е открит в полза на Авиокомпания "Балкан" и сумата не е предназначена за обслужване на задължения на дружеството съгласно уговореното в договора за приватизация. Санкцията за неизпълнение на това задължение е неустойка в размер на 1 млн. щатски долара, която е предявена на купувачите с писмо-покана за доброволно изпълнение на 22 януари 2001 г.
2. Купувачите са се задължили да уведомят Агенцията за приватизация в случай на продажба на акции от "СИТА" или недвижими имоти, както и да използват получените средства за погасяване задълженията на Авиокомпания "Балкан" и за осъществяване на своята инвестиционна програма. Задължението не е изпълнено, тъй като с приходите от продажбата на посочените акции от "СИТА" са погасявали не задължения към държавни кредитори, а текущи задължения към чуждестранни кредитори. Санкцията за неизпълнение на това задължение е в размер на 10 на сто от стойността на продадените акции. На 22 януари т.г. на купувача е начислена неустойка в размер на 948 хил. 414 щ. долара.
3. Купувачите са се задължили за срок от 5 години да не прехвърлят акциите - предмет на продажба, на трети лица, без да получат преди това съгласие на Агенцията за приватизация. Предвидената неустойка, ако се извърши такова прехвърляне, е в размер на 1 млн. щ. долара.
На 17 април 2000 г. 26 на сто от акциите на "Балкан" са прехвърлени в полза на "Зет Би Аай" ЕООД. Агенцията за приватизация не е давала съгласие за това прехвърляне и с писмо от същата дата, от 22 януари т.г., Агенцията е изискала документи, указващи начина на прехвърлянето. С писмо от 16 февруари 2001 г. агенцията е уведомила купувача, че неустойката за това нарушение е 1 млн. щ. долара.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Много станаха! Как ще се вземат?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Как ще се вземат? Там, където ни пращат - в арбитража, там ще си потърсим и нашите права.
4. Да внесат в специална сметка, открита на името на Авиокомпания "Балкан", сума в размер на 6 млн. долара, които да бъдат използвани от дружеството за изплащане на най-неотложните задължения.
В Агенцията за приватизация е представена справка за погасените задължения, но липсват платежни документи, доказващи извършените плащания в съответствие с предвиденото в договора за приватизация. В договора не е предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение.
5. Купувачите са се задължили в срок от шест месеца от влизането на договора за приватизация в сила да представят план за инвестиции, който до настоящия момент не е представен в Агенцията за приватизация. Санкцията за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции е сума в размер на 30 на сто от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции.
През януари т.г. в Агенцията за приватизация са проведени срещи с представители на купувача и Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на финансите, на които срещи Агенцията за приватизация е уведомила купувача за констатираното неизпълнение на това задължение. До момента отговор не е последвал.
И последно, купувачите са се задължили в срок до 2 януари 2000 г. да представят банкова гаранция със срок на валидност до 30 април 2001 г. за сумата от 6 млн. щатски долара. До настоящия момент в Агенцията за приватизация не е представена банкова гаранция.
С писмо от 22 януари 2001 г. купувачите са поканени да представят в Агенцията за приватизация банкова гаранция. Санкция за неизпълнение на това задължение не е предвидена в договора.
Накрая, относно ангажимента на купувача за изпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост. Първият отчетен период е до края на 2000 г., като отчетът следва да се представи до 31 март 2001 г. Съгласно договора, купувачите следва да извършат инвестиции в размер на 100 млн. щ. долара за пет години, като първата година е 2000-та.
Размерът на инвестициите не може да е по-малко от 20 млн. долара годишно. А според представения от купувачите план за трудова заетост те се задължават да поддържат следния средносписъчен брой на персонала: 2000 г. - 2019 човека; 2001 г. - 2179 човека; 2002 г. - 2353 човека; 2003 г. - 2380; 2004 г. - 2460 човека.
Макар че за всички е ясно, че "Зееви груп" не изпълнява задълженията си, Агенцията за приватизация е длъжна да изчака края на март 2001 г., за да констатира как се изпълняват ангажиментите, след което ще предприеме съответните действия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бончев, имате думата за реплика.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин Жотев, уважаеми колеги народни представители! Много ме впечатли като казахте "необезпечени договори". Значи тези, които са подписали договорите и тези, които са ги одобрили, това е Министерският съвет, трябва вкупом да заминават за затвора, при прокурора.
Второ - за "Девня". Как може 27 млн. долара да не са вложени и ние да им простим? Ако ние бяхме в Белгия, щяха да ни смъкнат кожите. Как може, като се знае, че миналата година "Девня" има загуба от 23 млн. дойче марки и 1160 души изгонени преди срока, т.е. на улицата?
И на следващо място - за Пирдоп. От този заем, който взехме, за да го връщат после децата на България, досега не са вложени повече от 2 млн. Къде са другите пари за околната среда? Идете и вижте, че река Тополница вече е отровена. И както върви с този темп след още две години от Пирдоп ще се отрови и долината до Пазарджик. Никой не прави контрол. Даже рибата в река Тополница вече е измряла.
Трето - за "Балкан". Господин Жотев, съжалявам, че Ви създавам толкова много неприятности с тези питания, но Вие знаете, че България е ограбена с тази сделка. Това е национално престъпление. И още няма никакви резултати.
И на следващо място, искам да Ви цитирам нещо, на което може да не ми отговаряте. Дайте да не говорим повече за чужди инвестиции. В България досега уж има много инвестиции, а накрая, както виждате, нищо не се влага. Аз четох, може би е от Ваш служител, че до края на годината ще бъдат вложени 1 млрд. и 400 млн. Той за да намери тези инвестиции, трябва да продаде половината България заедно с домашните животни.
Искам да Ви помоля да обърнете строго внимание, защото, пак ще Ви напомня с въпрос, който не е писан тук, Вие сам казахте, господин Филчев каза, доказано е, че сделката за "Интерпред" е два пъти престъпление - при сключването на договора и при неизпълнението му.(Председателят подава сигнал, че времето на народния представител Веселин Бончев е изтекло.) Казахте, че има престъпници... Престъпление има, а няма престъпници! Обърнете внимание на тази сделка, Вие сам знаете, че е така, 10 месеца Главна прокуратура не може да намери престъпниците. Същото е и за "Химко" - Враца.
Моята молба към Вас е да спрете разпродаването и разграбването на България, защото ще останем само едно географско понятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата заместник министър-председателят госпожа Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бончев, доста въпроси зададохте, позволете ми да Ви отговоря.
Започвам с последния въпрос, който няма отношение към въпроса, който поставихте. Но все едно, тъй като обсъждахме "Интерпред" от трибуната на парламента, мога само да Ви припомня, че и Вие, и Министерството на икономиката направи всички необходими стъпки, за да бъдат изпратени документите, които са на разположение, при компетентните власти. Към Вашия призив мога само да присъединя моя граждански призив прокуратурата да прегледа документите и да се произнесе има ли нарушение по тази приватизационна сделка. Ако, разбира се, се появят каквито и да било допълнителни документи, Министерството на икономиката с всичките си възможности ще съдейства за разплитане на този възел - "Интерпред".
По отношение на общата Ви констатация, че в нашата страна чуждите инвестиции през 2001 г. едва ли ще достигнат 1 млрд. и 400 млн. щ.д., това, според мен, ще зависи най-вече от обстановката на Балканите като обща тенденция, разбира се. Ако през 2000 г. имаме за първи път инвестиции от над 1 млрд. щ.д., тази цифра може да се повтори и през 2001 г., разбира се, ако не се сгъстят отново облаците над Балканите. Не мога да приема общата Ви констатация, че чуждестранните инвестиции създават проблеми на нашата страна. Всяка приватизационна сделка е рискова, но аз смятам, че оттук нататък в България ще идват не толкова инвестиции от чужбина, свързани с покупката на едно или друго предприятие. Погледнете структурата на инвестициите и през 2000 г. - все по-голям дял от чуждестранните инвестиции не са насочени към приватизацията, а към инвестиции на зелено или пък за модернизация там, където вече чуждестранните инвеститори са се настанили в дружествата.
Ако сделката за авиокомпания "Балкан" създава проблеми и ще създава през следващия дълъг период, не мога да кажа, че държавата не защитава интересите си. Тези интереси обаче трябва да се защитават по начин, който е уреден в търговското право у нас и по начина, по който са записани клаузите за уреждане на споровете между двете страни - между купувача на "Балкан" и Агенцията за приватизация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Много лошо са записани - некомпетентно, престъпно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз не съм адвокат, разбира се, на тази сделка, но нека не забравяме, че няколко дена преди сключването на тази сделка алтернативата за авиокомпания "Балкан" е била приватизация или ликвидация, тъй като и без друго авиокомпанията е била в списъка на 64 предприятия, подготвени за приватизация или за ликвидация.
По отношение на въпроса, който поставихте за "Девня". Аз не мога да се съглася, че инвеститорът е в голямо неизпълнение или в неизпълнение, което да не е свързано с обективните реалности. Да, Вие сам казахте, че компанията регистрира загуба през миналата година. Такъв е пазарът.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Да си плащат!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не съм сигурен, че трябва винаги да отказваме анексиране на договори за приватизация. Много пъти тук съм имал повод да казвам, че органът по приватизационната сделка трябва внимателно да анализира причините, заради които не се изпълняват съответни ангажименти. Програмата за трудова заетост се изпълнява. В този сектор през миналите години имаше проблеми в международен мащаб. Така е в много сектори на икономиката - и в металургията, и в производството на торове. Има години, когато производството е в подем, след това международният пазар се свива. Такава е реалността. Органът, който е приватизирал "Девня", е в правото си да прецени дали да анексира договора и да разсрочи инвестиционната програма. Това трябва да се прави тогава, когато обективната реалност изисква да се направи. Иначе позицията ми по отношение на промените в ангажиментите и най-вече за инвестиции и работни места винаги остава неизменна - когато няма обективно основание, купувачът трябва да спазва ангажиментите си, тъй като чрез тези ангажименти той е спечелил тръжната процедура.
Същото важи и за МДК "Пирдоп". В края на този месец ще се види състоянието и начинът, по който "Юнион миниер" изпълнява задълженията си и тогава Агенцията за приватизация ще се произнесе за това как се изпълняват тези ангажименти. "Юнион миниер" е един от големите инвеститори в нашата страна, работи добре. Този пазар обаче е чувствителен и ние трябва да държим сметка за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател, господин председател! Темата на моето питане е състоянието на българския подземен въгледобив. Ние сме в края на мандата на едно правителство, което дойде на власт с обещанието за структурна реформа, с обещанието за финансово оздравяване. В края на този мандат сме в правото си да попитаме правителството какво направи то за четири години по финансовото оздравяване, в дадения случай на подземния въгледобив в страната.
За да стане ясно защо питам, ще ви припомня, че през 1996 г., в края на която и в началото на 1997 г. вие взехте властта, енергетиката като че ли беше в едно изключително тежко състояние. Практически целият отрасъл беше в разни списъци - за ликвидация или за изолация. Подземният въгледобив пък изцяло беше в такива списъци, даже четири от дружествата бяха определени за ликвидация.

В крайна сметка се оказа, че 1996 г. е най-добрата година за българския въгледобив след 1990 г. - и по производство, и по качествени показатели. Тогава бяха направени и първите три случая, които до момента остават единствени, за финансово оздравяване на въгледобивни предприятия. Става дума за "Антра", "Хитрен" и "Балкан". Тогава беше извадено и дружество от списъка за ликвидация - става дума за мини "Черно море".
Въпросът е обаче какво стана през 1997 г. и 1998 г. Нека да започнем оттам. Стана това, че безбройните програми за финансово оздравяване просто не се изпълняваха. А те бяха съпроводени и с драстичен спад в производството, с драстичен спад в качествените показатели на рудниците. В 1997 г. производството е намаляло с 92 млн. т, съпроводено с увеличение на разходите и себестойността на тон въглища: в мини "Перник" - с 43 на сто, в Бобовдол - 34 на сто. В 1998 г. - отново влошаване на качествените показатели, увеличаване на разходите за производство с почти 1 лв. за тон въглища. В 1999 г. и 2000 г. - драстичен срив на производството - с повече от 5 през 1999 г. и 1 млн. т през 2000 г. И отново увеличаване на разходите, този път с 3,74 на сто и още 1,5 лв. през 2000 г. Неизпълнените и неизпълняваните програми за финансово оздравяване сега вече се наричат план за структурна реформа или план за преструктуриране на отрасъла.
В крайна сметка резултатите са очевидни: некадърност, некомпетентност и в резултат - ликвидация на цял един традиционен за България отрасъл. И в резултат - изхвърляне на десетки хиляди хора на улицата. Ликвидация тотална, ликвидация безогледна, ликвидация, без да се вземат предвид направени само преди години финансови разходи за инвестиции като тези 4 млн., които ще останат заровени в рудник "Миньор" в Бобовдол, като тези 2 млн., които ще останат заровени в рудник "Здравец" и край "Марбас", като тези 8 млн., господин Жотев, за които ние тук с Вас си говорехме преди около една година, които ще останат заровени най-вероятно в рудник "Бабино", за които Вие обещахте да проверите. Какво стана със сметчиците и с парите, преведени по тези сметки от приятелите на господин Шиляшки и на приятелите на господин Шиляшки? Обещахте да проверите, така и не сте казали нищо!
Ликвидация без оглед на възможностите за ликвидация, доказани от разчети и анализи на експерти от Минногеоложкия институт, "Минпроект", платени от Конфедерацията на независимите синдикати в България. Ликвидация и разпродаване за старо желязо на оборудване, което може да бъде използвано. Ликвидация и недопускане до работа по изземването на остатъчни запаси на частни инвеститори, които са готови да работят. В крайна сметка - унищожаване на повече от 3 млн. т запаси само в Перник и в Бобовдол. По най-груби сметки това са поне 300 работни места в Бобовдол и Перник. За 7 години, господин Жотев! Как така се получи, че Вие не се интересувате от тези неща? Как така се получи, че предоставихте изцяло въгледобива на хора, които са не само некомпетентни, ами хора, които Вие вече и Вашите хора започнахте да наричате "шиляндури". Как така се оказа, че шиляндурите доведоха българската енергетика и преди всичко българския подземен въгледобив до тотален срив?
Конкретният ми въпрос към Вас е: как се изпълняват програмите за финансово оздравяване на дружествата? Какви са социалните последствия от тези програми? Как десетките хиляди хора, изхвърлени на улицата, и техните семейства ще преживяват оттук нататък?
Благодаря ви за вниманието. Имайте предвид, господин Жотев, че на трибуната стоят представители на миньорите от мини "Перник" и те с изключително внимание ще слушат Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Овчаров! Аз мисля, че телевизията осигурява достъп на всички български граждани и когато аз идвам тук, се готвя така, че да дам отговор по въпроси, които депутатите поставят, на всеки български гражданин. Така че такива реплики от сорта "очаквам Вашия отговор"... Така или иначе, нали затова съм тук? И на миньорите, и на целия български народ отговорът е един и същи, без да се съобразявам с това кой ме слуша. Вие знаете много добре, защото познавате проблемите, че въгледобивният отрасъл от много години акумулира множество проблеми. Факт е, че до 1997 г. са били предприемани само временни и частични мерки. Тези мерки не са довели до решаването на проблемите във въгледобива. Част от дружествата от подземния въгледобив са били вкарани в списъците за ликвидация и изолация. Затова на практика сегашното правителство е трябвало спешно да предприема мерки за спасяване на тези дружества.
Някои от основните причини, които са довели до тежкото финансово състояние на въгледобивните дружества, са следните:
Първо, ниска ефективност и технологична изостаналост поради липса на инвестиции през последните 10 години.
Второ, голям размер на натрупаните просрочени задължения в дружествата от подземния въгледобив в резултат на лоша организация и управление, недостатъчна държавна подкрепа в периода 1992-1996 г., а не в периода след това.
Трето, слаба финансова дисциплина, която е довела до ниска събираемост на вземанията на дружествата от продажбите.
Четвърто, не е достигната цената на въглищата, която е била заложена в програмите за финансово оздравяване поради фиксирането й съгласно постановление на Министерския съвет от 1995 г., а не в периода след 1997 г.
Посочените причини са доказали необходимостта от разработване и изпълнение на мерки, чийто главен акцент да бъде преструктуриране и техническо обновление. Във връзка с това през периода 1998-1999 г. ръководството на Комитета по енергетика е предприело действия за стабилизиране на дружествата от въгледобива. В Комитета по енергетика е бил разработен план за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода 1998-2001 г. Този план е приет с решение на Министерския съвет от 1998 г. В него са били определени основните насоки на структурната реформа в подотрасъла, а тези насоки са следните. Отделяне на непроизводствени и ремонтни дейности до края на 1999 г., които да се обособят като самостоятелни търговски дружества и да се подготвят за приватизация и участие в дейностите на въгледобива на конкурентен принцип съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки.
На следващо място, отделяне на мина "Лев" през октомври 1999 г. от структурата на "Балкан" в еднолично дружество с ограничена отговорност.
На трето място, ликвидация и консервация на губещи звена и участъци, като към февруари 1999 г. е преустановен добивът и се извършват ликвидационни работи в над 15 обекта от действащите въгледобивни дружества.
На следващо място, привличане на чуждестранен стратегически инвеститор за експлоатация на минния комплекс "Марица-изток".
Финансовото състояние на подотрасъла като цяло през периода 1998-1999 г. е в зависимост от два основни фактора: първо, намаляващо потребление на електроенергия, в резултат на което се е получил спад в реализацията на енергийни въглища и влошаване на финансовия резултат по линия на условно постоянните разходи; и, второ, изоставане на продажната цена на въглищата в сравнение с разходите за добива на въглищата. Цените на въглищата са либерализирани в началото на 1999 г. с постановление на Министерския съвет от декември 1998 г. Тяхното равнище обаче се е ограничавало от вносните въглища. Цените на вносните въглища на международния пазар непрекъснато намаляват.
По тези причини формираните през този период загуби и задължения на дружествата не е могло да бъдат преодолени за кратко време и процесът на формиране на загуби е продължавал. Това е наложило през юли 1999 г. да бъде прието постановление на Министерския съвет. Съгласно това постановление въгледобивните дружества трябва да актуализират своите програми за финансово оздравяване за 1999 г. с реални данни и са били разработени програми за периода 2000-2001 г. Размерът на субсидиите, които са отпуснати, са компенсирали отрицателните финансови резултати на дружествата в значителна степен през 1998 г. и 1999 г. Тази практика обаче не може да продължава пред поетите ангажименти за постепенно преустановяване на производствените субсидии и преминаване на въгледобива към развит конкурентен пазар.
Фактът, че основен източник за натрупване на загуби е добивът на въглища от някои рудници и участъци, работещи по подземен начин, където производственият процес е много трудоемък и е нискоефективен, е доказал на практика необходимостта от задълбочаване на мерките по преструктурирането. Тези мерки изискват затваряне на съответните неефективни участъци и рудници, а добивът да бъде насочен в онези минни полета, където могат да се приложат технологични способи за минимизиране на производствените разходи и за да се осигури в крайна сметка самофинансиране на тези дружества. Във връзка с това през миналата година е направен преглед на плана за действие на въгледобивните дружества за периода 1998-2001 г. от правителството съвместно с мисията на Международния валутен фонд. На тази база през януари миналата година в меморандума на Международния валутен фонд е посочен значителен напредък при извършване на структурната реформа във въгледобивния сектор и са записани нови мерки, свързани със задълбочаване действията по преструктурирането, оценка на жизнеспособността на мините с цел тяхното по-нататъшно оздравяване.
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси разработи и внесе в Министерския съвет актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация за периода 2000 - 2001 г. Този план е приет с решение на Министерския съвет от 19 юни миналата година. През миналата година в изпълнение на този план са реализирани следните мерки:
Преобразуване на дружества чрез отделяне на обособени части в еднолични акционерни или с ограничена отговорност дружества с последваща подготовка за тяхната приватизация или ликвидация с цел финансово стаблизиране на добива на енергийни въглища в някои основни енергийни комплекси: Бобовдолския енергиен комплекс и енергийните комплекси от Димитровград, Перник и Сливен.
В тази връзка е предприето следното: Бобовдолският енергиен комплекс е преструктуриран в мини "Бобов дол" ЕАД, като са отделени от състава му мини "Бобов дол", мина "Христо Ботев", както и мина "Иван Русев", която е в ликвидация. Разделена е и мина "Пирин", като от състава й е отделена мина "Канина" в ликвидация.
Второ, в Западномаришкия енергиен комплекс са преобразувани мини "Маришки басейн", чиито правоприемници са мина "Здравец" и мина "Маришки басейн" в ликвидация.
На трето място, в Пернишкия регион са предприети следните действия: от състава на мини "Перник" е отделен подземният добив в мини "Перник" в ликвидация, а откритите рудници и участъци са влети в състава на топлофикация "Перник".
На четвърто място, в района Сливен - Твърдица е осъществено следното преструктуриране: мина "Балкан" е преобразувана в мина "Балкан 2000" ЕАД, "Лагун" ЕООД и Ремонтна база ЕООД, а мина "Балкан" е обявена в ликвидация.
С тези структурни мерки се постига стабилизиране на работата на ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3", гр. Димитровград, Топлофикация - Перник и Топлофикация - Сливен.
Към момента обявени в ликвидация са дружествата мини "Маришки басейн", мина "Иван Русев", мини "Перник", мина "Канина", мина "Балкан". Обявени в процедура за приватизация от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси са мина "Лев", мина "Антра" и мина "Витрен". Обявени са процедури по приватизация от Агенцията за приватизация на мина "Станянци", мина "Чукурово", мина "Бели брег", мина "Здравец", мина "Христо Ботев", мини "Бобов дол", мина "Пирин" и мина "Балкан 2000" ЕАД.
Това е отговорът на Вашия въпрос в онази част, в която Вие говорите за използване на онези ефективни участъци, където наистина има перспектива.
Извършените структурни преобразувания чрез отделяне на неефективните рудници и участъци в отделни дружества и обявяването им в ликвидация е дало резултати още през второто полугодие на 2000 г. По този начин към края на миналата година разходите за единица продукция са достигнали 15,37 лв. на натурален тон спрямо 17,70 лв. на натурален тон към 30 юни 2000 г. или с 13,2 на сто по-ниско и с 21,8 на сто по-ниско от резултата към края на 1999 г. Освен това намалява относителното тегло на разходите за труд в общия обем разходи. От 43 на сто към края на 1999 г. до 37 на сто през второто полугодие на миналата година. Също така се намаляват задълженията към държавния бюджет и към Националния осигурителен институт.
Въгледобивният отрасъл е един от най-тежките не само поради спецификата на този вид дейност, а и поради човешките съдби, които са засегнати в процеса на преструктуриране и финансовото оздравяване на мините. За решаването на множество социални проблеми съвместно със синдикалните организации по места се набелязват мероприятия за подобряване на хигиенно-битовите условия на труд, за осигуряване на лични предпазни средства и технически средства по безопасност. Съгласно Закона за здравословните и безопасни условия на труд по места се създават служби по трудова медицина. За обезпечаването на необходимите за това средства се мобилизират всички необходими вътрешни ресурси, като ще се търсят и допълнителни източници за финансиране, включително и от фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика.
За да се гарантира поносима социална цена на реформата във въгледобива, Министерският съвет прие постановление на 24 юли миналата година за изплащане на еднократно парично обезщетение на освободените работници и служители от едноличните търговски дружества с държавно имущество от подотрасъл "въгледобив". С постановление на Министерския съвет от 21 февруари т.г., с което се създават нормативни условия със средствата, предвидени за ликвидация, да се изплащат обезщетения по Кодекса на труда на работници и служители, които са освободени от въгледобивни дружества в ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон, е предвидено на тези работници и служители да се изплащат по три брутни трудови възнаграждения за времето, през което те са останали без работа. В съответствие с нормативните документи на Министерството на труда и социалната политика - става въпрос за Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта - с решение на Министерския съвет от декември 1998 г. за приемане на правила за разработване и реализиране на програми за заетост и методическо ръководство за разработване на регионални програми за заетост към всички въгледобивни дружества са създадени смесени комисии, в които са включени и представители на работодателите, синдикалните организации и работниците, които не членуват в синдикални организации. Тези смесени комисии изясняват процеса и сроковете за освобождаване на персонала, провеждат проучване сред работниците, изготвят анкетни карти за възрастовия състав, нивото на квалификация и предоставят помощи и консултации на работниците при избора на подходящи програми за обучение. Събраната информация е предадена на Съвета на социалните партньори на общинско равнище за включването им в програмите и проектите за алтернативна заетост в регионите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Овчаров, имате думата за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, Вие, както и очаквах, не сте си направили труда да вникнете в проблема, а просто прочетохте справката, която са Ви дали от Агенцията по енергетика.
Говорите, че времето било кратко. Четири години са кратко време според Вас. Говорите, че разходите са паднали и условията на труд са едва ли не чудесни. За съжаление, всичко това не е вярно. Целият този оптимизъм съвсем не звучи в ушите на миньорите, примерно, от мини "Перник".
Аз сега ще ви прочета техните въпроси, които зададох от тяхно име на заседание на Комисията по енергетика и енергийни ресурси преди един месец. Те питаха тогава господин Шиляшки, сега питат Вас: защо се ликвидират рудници, които могат да работят? Те казват, че рудник "Света Ана" в централната част има минимум 500 хил. т въглища, които са подготвени за изземване и могат да бъдат иззети. Защо въпреки това целият рудник е в ликвидация? Защо работите по ликвидацията и по изнасянето на метала са започнали, без да има проекти и защо камбановидни форми, които могат да се използват от мини "Черно море", се продават за старо желязо? Защо по същия начин се ликвидира рудник "Бяла вода"? Защо не се дава възможност на частната фирма, която в момента работи там, да го приватизира? Хората също така задават въпроса защо не се изплащат обезщетенията и заплатите на миньорите? А вие твърдите, че сте ги изплатили. Не само, че не ги изплатихте, но вие ги намалихте два пъти. По старото постановление обезщетенията бяха 6 заплати, а сега по новото са 3. И въпреки това не ги изплащате, господин Жотев, както не изплащате и добавките за вредност към пенсиите на миньорите. Не ги изплащате в Перник, не ги изплащате в "Марбас", и не ги изплащате с месеци.
Задават също така въпроса защо се толерират едни фирми за сметка на други? Например транспортната фирма "Надежда" се толерира за сметка на "Белтранс". За фирма "Надежда" твърдят, че е свързана с господин Шиляшки. Аз не казвам такова нещо.
Молбата им е, тъй като аз им казах, че идвам на заседание на комисията, да се спре ликвидацията на "Света Ана", която вече е започнала, защото според тях това е престъпление. Молбата им е също така ликвидация да започва само след детайлно извършен технико-икономически анализ - кое може и кое не може, кое трябва и кое не трябва, а не просто защото някой, гледайки в тавана и немислейки за никой друг освен за себе си, е решил, че целият подземен въгледобив в Перник трябва да бъде ликвидиран. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Овчаров! Не съм твърдял, че въгледобивът е в добро състояние - нито финансово, нито технологично. И няма как да бъде, тъй като лошите финансови резултати не са от четири години, а са от повече от 10 години. Няма как да бъде, защото съществени инвестиции не са правени в този сектор повече от десет години.
Защо се ликвидират рудници, които могат да работят, беше първият уточняващ въпрос.
Не се ликвидират рудници, които могат да работят и които имат перспективи. Само че Ви моля, когато ходите с Вашия колега Първанов сред миньорите, не говорете празни приказки. Може да работи само това, което има перспектива, което има достатъчно залежи, които са качествени, и които, ако бъдат иззети, ще бъдат иззети при добри финансови показатели.
Ако ще цялата Луна да бъде от злато, ако транспортните разходи оттам са повече и правят себестойността по-висока, отколкото цената на Земята, златото ще си остане на Луната.
Недейте да създавате празни надежди с Вашия колега социалист и да обещавате на миньорите, че ако вие дойдете на власт, всичките тези рудници ще ги пуснете отново.
Имах си хас да го направите! Първо, дано да не ви се даде този шанс, защото отново ще трупаме загуби... (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какви са тези приказки?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вие ме предизвикахте и затова аз си позволям политическа закачка, господин Овчаров. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И така ще реагирам винаги! Вие сте технократ, но същевременно в парламента сте като политик. Не можете да искате възстановяване на рудниците и участъците там, където технико-икономическите показатели не са добри.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какво направихте с "Марбас"?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не може! Това можете да го кажете само тук, от трибуната, когато телевизията излъчва този парламентарен ден. В никакъв случай това не бихте го направили в един частен професионален разговор.
Така че отговорът на първия уточняващ въпрос е, че не се ликвидират рудници, които могат да работят.
Второ, ликвидирането на рудници да става едва след като се извърши детайлен технико-икономически анализ.
Изобщо не се пристъпва към ликвидация на каквото и да било - било рудник, било мина, било предприятие, без да е извършен технико-икономически анализ и без този анализ да бъде приет на експертен съвет. Аз поне не познавам такъв случай. Разбира се, ако имате такава информация, дайте ми я, ще я проверя. И няма как да бъде другояче... (Реплика на Станка Величкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Величкова, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Няма как моята реакция да бъде друга, освен да ползвам информацията на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Четете Закона за енергетиката, който сте приели тук, в парламента. Четете кой отговаря за тази дейност, за която днес говорим. Като заместник-председател на Министерския съвет аз наблюдавам работата. Отговорът, разбира се, ще бъде подготвен от експертите, които работят в агенцията. Ако не сте доволен от отговора ми, но не по тези параметри, по които искате да се удължава агонията на онези рудници и участъци, където няма перспектива, всичко останало аз съм готов да обсъдя с вас, както съм го правил винаги. Благодаря. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Какво стана с откритите рудници, питам аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Госпожо Величкова, моля Ви не ме поставяйте в неудобното положение да Ви правя забележка. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Господин Овчаров, имате думата за оценка на отговора.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Господин председател, изтървахме енергетиката в България! И нея изтървахме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калчевски, моля, пречите на Вашия колега!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Всъщност, господин Жотев, вие направихте публично достояние основният проблем на цялото ви правителство. Вие мислите, че знаете повече от всички. Вие си мислите, че като дойдете тук и Ви дадат една справка, вече сте разбрали нещо за проблемите на въгледобива.
Не съм аз този, който е определил, че този или онзи рудник може да бъде експлоатиран, че там има запаси. Има си хора учени, които са учили и работили по тези въпроси. Погледнете техните анализи и недейте да повтаряте глупостите на Шиляшки! Не ставайте говорител на Иван Шиляшки - едно недоразумение, което ликвидира българската енергетика! Не ставайте негов съучастник, господин Жотев! (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Всъщност оценката за дейностите на вашето правителство в енергетиката я даде самото правителство. Даде я самото правителство, като онзи ден уволни човекът, който отговаряше за преструктурирането именно на въгледобива. И този човек се казваше Станчо Андреев. Аз не казвам, че Станчо Андреев е виновен за всичко. Не, той не може да бъде виновен за всичко! Защото Станчо Андреев не може да върне тези 14 хил. души, които са изхвърлени на улицата в резултат на вашите престъпни действия. Защото Станчо Андреев няма да изплати заплатите и обезщетенията на работниците, и добавките за вредност на миньорите. Защото Станчо Андреев няма да може да възстанови унищожените запаси от въглища в Перник и в Бобов дол. Унищожени! Заравяте ги, господин Жотев. И наистина проверете за какво става дума, преди да ми говорите тук врели-некипели приказки!
Всъщност основната причина е, че никой повече няма да върне благополучието на градове като Перник, Бобов дол, Димитровград - градове, които сега са градове-призраци, господин Жотев, вследствие на Вашата структурна реформа. Градове- призраци! И отговорността за превръщането им в такива не може да носи само Станчо Андреев. Ще я носите всички вие и тази отговорност ще ви бъде потърсена съвсем скоро. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Овчаров! За състоянието на енергетиката, казвате, вина има българското правителство.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Да, така е!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: За положителните тенденции в развитието на енергетиката заслуга има това правителство. Така бих отговорил на Вашия въпрос.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Една-единствена кажи!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има ли положителни тенденции в развитието на българската енергетика? Категорично, да!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Кажи една!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: От един монополист, който не знаеше в миналото какви са му разходите, кой колко му дължи, сега, първо, има нормативна база...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Която ще я сменим утре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... има разделение на дружествата и отговорности за събиране на техните вземания. Финансовите резултати след това разделяне са добри...
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Хората вписвате ли ги?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Кога беше изградена тази енергетика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Кога беше изградена тази енергетика? Хубав въпрос! Само че на този въпрос ще отговоря по следния начин: по време на управлението на социалистическото правителство...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не, бе, на онези -старите правителства, социалистическите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... на вашето управление, на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, състоянието на въгледобивните дружества рязко е влошено, което през 1996 г. е предизвикало указанията на Международния валутен фонд и Световната банка незабавно да се приеме Закон за оздравяване на държавните предприятия. Този закон се е опитал да лекува нещо, което е било разрушено преди 1996 г. - по време на социалистическото правителство. Повод за това са лошите финансови резултати, които се изразяват във формирана загуба за 1996 г. Вие я определихте като най-добрата за въгледобива. Финансова загуба за 1996 г. е в размер около 7,5 млн. лв. Тази финансова загуба е със 70% по-голяма от предходната 1995 г. - пак по време на вашето управление.
Натрупаните задължения по държавните вземания към края на 1996 г. са в размер на около 13 млн. 200 хил. лв. Тези задължения са предимно главници по държавно обществено осигуряване, като към 31 декември 1999 г., след осчетоводяване на лихвите при проведените обхватни ревизии от Националния осигурителен институт във всички дружества дългът е нараснал до около 47 млн. лв., като приблизително 60% от тях са лихви за просрочие.
Освен това могат да се посочат още финансови показатели, които дават ясна характеристика за състоянието на дружествата от въгледобива - задължения към държавния бюджет, лоша производителност на труда и т.н., и т.н. Да, това правителство има заслуга да започне преструктурирането на енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Ликвидация, ликвидация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: След преструктурирането следва не ликвидация, господин Овчаров, следва приватизация на онези дружества, които имат потенциал за развитие.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Какво приватизирахте досега? Не ставайте смешен!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Никой не може да твърди тук, че енергетиката в България е безперспективна. Трябваше обаче предварително, преди да се пристъпи към преструктуриране и приватизация, да се види кои са дружествата, които нямат перспективи. Това е тежък процес, да, това е тежък процес, който е свързан със съдбите на Бобов дол, Перник и други райони в страната.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Защо не го направихте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тъкмо това прави правителството. Този процес е болезнен и правителството разбира проблемите на хората. Само че отново ще Ви кажа: не спекулирайте с проблемите на хората, не ходете със синьото якенце на вашия лидер, за да обещавате, че ще направите това, което технологично не е възможно. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев от народния представител Дора Янкова. (Неразбираеми реплики на гражданин от балкона на залата.) Мълчете горе на балкона, седнете си на мястото и пазете тишина.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ето го гласа на народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калчевски, мълчете и не вдигайте шум, за да може госпожа Янкова да си зададе въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Семерджиев! (Продължаващ шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ДОРА ЯНКОВА: Моят въпрос към Вас е как се осъществява в Република България спешната стоматологична помощ.
Въпросът ми е мотивиран от реалностите в страната ни. Днес не могат да се реализират нормалните стоматологични прегледи по договор с Националната здравноосигурителна каса, а да не говорим за спешните. Като правя този извод, ще се опра на един малък пример, че ако един стоматолог има записани от 800 до 1000 пациента и приемем, че половината се нуждаят от стоматологична помощ, то излиза, че за да бъдат обслужени чрез по две посещения, за един стоматолог са необходими 500 работни дни. Знаем, че касата работи със стоматолозите по час на ден, а работните дни в годината са 252. Изводът е, че реално много хора не се ползват от услугите на касата, а за спешната стоматологична помощ да не говорим.
Господин министър, когато говорим за спешната стоматологична помощ и в обиколките из Смолянска област, и при обиколките в Република България на народното представителство хората ни питат: защо държавата се е дистанцирала от спешната стоматологична помощ? Спешната помощ за стоматологията, според тях и според мен, е един нерешен проблем на национално ниво. И тук отговорностите на Министерството на здравеопазването и на българското правителство не могат да се скрият.
В Закона за здравното осигуряване изрично е посочено, че спешната медицинска, т.е. следва да се разбира и спешната стоматологична, помощ е грижа на държавния бюджет. И според българските граждани това е един здравен приоритет, важен за тях, от който държавата не бива да абдикира, както прави в момента. На практика се оказва, че спешната стоматологична помощ е оставена на самотек и към днешна дата това е за сметка на пациентите.
Аз няма да ви давам примери, показващи човешките страдания и лутания, защото българската действителност я познаваме и аз, и Вие. Но си мисля, че е нужна политическа воля за решение, а не да си изоставяме народа или пък да експериментираме с него.
Затова днес настоявам от трибуната на Народното събрание като министър на здравеопазването да отговорите как се осъществява в Република България спешната стоматологична помощ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Янкова! Всеки здравноосигурен български гражданин има право на стоматологична помощ в лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса по реда на Закона за здравното осигуряване. Лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения, в който стоматолози оказват извънболнична стоматологична помощ, съгласно чл. 8, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за лечебните заведения, са следните: индивидуална практика за стоматологична медицинска помощ, групова практика, стоматологичен център и медикостоматологичен център. Със стартирането на националната здравноосигурителна система от 1 юли 2000 г. започна изпълнението на индивидуалните здравноосигурителни договори между районните здравноосигурителни каси и лечебните заведения, като в цялата страна към м. януари 2001 г. се регистрирани 6693 първични индивидуални стоматологични практики, 38 групови практики за стоматологична помощ, 80 стоматологични центрове и 34 медикостоматологични центрове. Тоест, с това искам да ви кажа, че инфраструктурата за осигуряването на стоматологична помощ е изцяло изградена и завършена в страната.
С подписването на Националния рамков договор за 2001 г. са регламентирани следните подходи: на първо място, предоставяне на допълнителни финансови средства за участието на семейните стоматолози в програмите за детско и майчино здравеопазване и за здравеопазването на лица над 65 години. Това са допълнително въведени програми от тази година. Миналата година те все още не съществуваха. Акцентира се върху високоспециализираните дейности и изследвания за ранна диагностика, профилактика и лечение. За 2001 г. са предвидени два пъти и половина повече средства за спешна стоматологична помощ. Възрастовата граница на децата, които могат да получават безплатна стоматологична помощ, т.е. платена от Националната здравноосигурителна каса, е разширена от 14 на 18 години. Пакетът от стоматологични услуги съответно също е разширен.
В Националния рамков договор за 2001 г. са разработени и национални стандарти за качество на стоматологичната помощ в раздел втори, който се нарича "Правила за добра стоматологична практика". Там в чл. 283 са указани и показателите за своевременност на стоматологичната помощ, а именно: на първо място, за болни, чието състояние изисква спешна стоматологична намеса, е регламентиран подходът веднага в кабинета на стоматолога, при личния или при семейния стоматолог. Като трябва, разбира се, да се отбележи, че спешно е онова състояние, което непосредствено застрашава живота на пациента. Болни извън тези състояния се обслужват съгласно часовия график на съответния стоматолог. Всеки изпълнител на извънболнична стоматологична помощ, съгласно раздел първи, чл. 314 се задължава да осигури извънболнична стоматологична помощ - специализирана и неспециализирана по вид и обем, съответстващ на договореното в индивидуалния му договор, включително и спешна стоматологична помощ. Това е механизмът, по който нормативно, законодателно и договорно са осигурени въпросите за спешната медицинска помощ в страната. Надявам се, че с това отговарям на въпроса Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Дора Янкова за два уточняващи въпроса. Разполагате с две минути.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз предлагам да се приземим в реалностите на българското здравеопазване, още повече че Вие сте и стоматолог, и във въпроса, който Ви задавам. Всичко това като изградена инфраструктура за стоматологичните практики аз приемам. Но, в крайна сметка, Народното събрание и аз като народен представител, и Вие като български министър се стремим да уреждаме обществените отношения в полза на българските граждани и на българското общество. Не можете да отречете от тази трибуна, че няма организирана спешна стоматологична помощ. Много лесно е до 17,00 часа стоматологът и аз не го упреквам, защото вие толкова му давате - един малък пакет, добре, че сега малко сте завишили услугите в допълнителното договаряне, но какво се оказва? След 17,00 часа той отива и търси стоматолог. Трябва да го намери, ако има добра воля. Търси кола и отива да го намери. Не дай си Боже, това да е в малък град или в селце, не дай си Боже да е абсцес или нещо друго, какво да прави българският гражданин?! Аз знам, че има писани неща, но има реалности на българското ежедневие.
И затова моят първи въпрос към Вас е: предлагам и настоявам Вие като министър и Министерството на здравеопазването да реагирате спешно, като организирате финансирането на кабинети за спешна стоматологична помощ, които да работят денонощно, включително и в празнични дни. Паралелно с това настоявам този диалог, който сте започнали със стоматолозите в Република България и Националната здравноосигурителна каса за допълнително договаряне да го регламентирате в българското общество.

В какъв смисъл? Аз разговарях с много стоматолози, които искат да организират спешна помощ, но искат помощ и подкрепа от касата. И това, когато се знае, може да стане. Но на първо време в областните градове се нуждаем от такива спешни стоматологични кабинети.
И на второ място, като втори въпрос бих искала да коментирате как във времето можете да реализирате една такава политика за спешната стоматологична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожа Янкова! Може би начинът, по който задавате въпроса, произтича от това, че специфика на понятието "спешна помощ" в рамките на стоматологията, като медицинска специалност, не е толкова разширена, колкото въобще в медицината. Общо взето, включително и в света, за спешна медицинска помощ, особено пък стоматологична, се говори само тогава, когато има болков синдром. Защото стоматологията по принцип е една планова специалност и една планова дейност. Отговорността за това как вие ще се отнасяте към своето съзъбие не може да се носи предимно от държавата. Напротив, тя се носи най-напред от самия гражданин, а естествено, когато става въпрос за деца, на първо място от техните родители. Така че по отношение на организацията на спешната помощ, първото, което трябва да се изтъкне, е, че трябва да има налична инфраструктура, каквато аз ви споменах. Тя съществува, дори е малко повече, отколкото са нормативите в Европа. Няма значение обаче, в крайна сметка ние искахме да установим един равен достъп на всички български стоматолози до системата на здравното осигуряване и по този начин, оттук нататък конкуренцията да покаже кой ще бъде по-предпочитан от пациентите и кой не.
По отношение на този болков синдром, който е единственият признак за спешност в стоматологията, аз искам да ви прочета пакета от дейности, които така или иначе се осъществяват и са договорени между районните здравноосигурителни каси в индивидуалните договори със стоматолозите. Особено в програмата хирургична стоматология това включва: интраорална инцизия на абцеси и флегмони в съединителнотъканните ложи, включително анестезия, екстракции на дълбоко фрактурирани или дълбоко разрушени зъби, включително анестезия, както и контролни прегледи и проследяване на случаите по посочените две нозологии. Това са предимно сложните случаи. Те са свързани, обикновено, с болка. И аз още веднъж споменах, че чл. 283 и чл. 348 от Националния рамков договор регламентират, че помощ на лица, които страдат от подобен тип заболявания, диагнози от подобен тип могат да получат веднага помощ в кабинет на лекуващия стоматолог.
Колкото до това, което Вие казахте - организация на нощни дежурства, съботни и неделни дежурства, това е въпрос, който, още веднъж повтарям, не може да бъде планов въпрос. Това е въпрос на организация на практиката на самите стоматолози. И предполагам, че на Вас Ви е ясно, че от 1991 г., откакто е създадена частната медицинска практика в България, а стоматолозите са пионерите в тази дейност, те създадоха своите кабинети, създадоха организация за подобен тип дейност. Включително и в София има множество центрове, които оказват такава медицинска помощ било то по договори с Националната здравноосигурителна каса, било то частна такава.
Още веднъж искам да Ви повторя, че стоматологията е планова дейност. В нея спешността е изключително малка. Обикновено, ако се налага да има спешност, то това се предизвиква обикновено от недоброто отношение на всеки един гражданин към личното му здраве. Но за това не можете да обвинявате държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще вземете ли отношение?
Давам думата на народния представител Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз приемам, че стоматологията е планова дейност, но аз искам отново да се опитам да Ви приземя в българските реалности. Съжалявам, че Вие не поемате ангажимент, като министър да направите стъпки в посока спешната стоматологична помощ. Аз разбирам, че в момента сте потопен в реалностите на София и на големите градове, където безспорно има стоматолози, които добре си печелят - и нека да печелят добре - като поддържат денонощно кабинети. Но елате в един регион на Смолянска област, идете си във Вашия роден град, идете в реалностите на страната ни и кажете как, когато възникне този болков синдром, пациентът може да намери своя лекар? В крайна сметка не може да го намери. Не искам да натоваря държавата с отговорностите за зъбите на всички български граждани, но ние не можем да бягаме от това да помагаме на гражданите и да бягаме от здравеопазването. И аз съжалявам, че Вие тук бягате от тази тема, търсите това, което регламентирате, и отивате в тези посоки, които са Ви ясни и професионално добре жонглирате с думите. Но дайте, както казва един Ваш колега от първите редици тук, простичко и ясничко да си кажем: организирана било то от касата, било то от стоматолозите или пък от министерството спешна стоматологична помощ няма. Защото самият пакет не стига ние дори да си лекуваме зъбите.
И тук аз предлагам Вие да разкриете една дискусия, като български министър, и да се намесите. В противен случай Вие се дистанцирате от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще вземете ли отношение, министър Семерджиев?
Имате думата.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо Янкова, да, Вие сте права. Вярно е, че инфраструктурата и обслужването в по-големите градове е по-добре развита и съответно хората могат да разчитат на една по-достъпна медицинска помощ, включително и стоматологична помощ.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Тя не е достъпна. Можеш да разчиташ ако имаш пари. Но не е достъпна.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Трябва да Ви кажа обаче, че има известна динамика в този процес. Каква е тя? Ще Ви дам реални примери. Това е динамика, която за мен е една положителна тенденция.
Преди здравното осигуряване над 1300 населени места нямаха лекари. Огромна част нямаха и стоматолози. Каква е ситуацията шест месеца по-късно? Приблизително 800 от тези 1300 места вече са заети от лекари, включително и стоматолози, което означава, че ние прекършваме онази наследена тенденция от толкова много години, от 80-те години насам, и започваме да подобряваме това състояние, което е реален израз на промените, които сме направили в здравеопазването, и на подобренията, които тези промени предизвикват.
Тоест, още един път искам да Ви кажа, че това, което Вие казвате, не е извън нашето внимание. Напротив, то е в нашето внимание. Но ние не можем да го направим от днес за утре. Това е един постъпателен процес, един плавен процес. Виждате, че за шест месеца са заети приблизително 800 практики. И над 600 хил. българско население има пряк достъп до медицинска помощ. Нещо, което не е имало преди известно време.
Виждате и другия ни подход. Тази година два пъти и половина са увеличени средствата за спешна стоматологична помощ. Два пъти и половина никак не е малко. Освен това самият пакет от дейности съдържа всички онези необходими диагнози, които преценяваме като спешни и които всъщност наистина са спешни и свързани с болкови синдроми и с опасност за здравето на човек.
Това, което искам допълнително да Ви кажа, е, че разширяването на възрастовата граница на децата и увеличаването на стоматологичния пакет дейности за тях също е признак на нашата отговорност и също е признак на това, че ние се държим абсолютно адекватно спрямо ситуацията. Но не можем всичко да направим наведнъж. Аз Ви обещавам, че този процес и в следващия мандат ще бъде на нашето внимание и ще продължим да го развиваме, надявам се успешно. Благодаря ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): А ще имате ли следващ мандат?
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Да.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Сериозно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Първият актуален въпрос е от народния представител Иван Бойков, относно въвеждане на държавна такса за водоснабдяване и отражението й върху цената на водата, в частност в гр. София.
Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо министър, зададох този въпрос на 29 януари. Оттогава изтече много време, имаше изказвания, имаше и Ваше становище по медиите, разбира се частично. И въпреки всичко ми се струва, че въпросът е актуален, тъй като той касае приложение на Закона за водите и начина, по който реагират общинските съвети, част от които са собственици, в частност в София, и ВиК-тата в страната на тази такса за водоползване.
Аз слушах внимателно изказването на заместник-кмета господин Гечев, който потвърди, че в София мотивите за повишаване цената на водата е в таксата за водоползване. И той направи странна мотивация - тя е такса върху обема на язовира, в случая на язовир Искър, което много ме учуди, а не върху реално ползваната вода от гражданите, които, между другото, плащат тази вода.
Има и втори момент, че държавната такса е вкарана в цената на гражданите и по тази схема се облага и с данък добавена стойност. Тоест тази такса се завишава с още 20 на сто.

Оказа се, че няма институция и няма място, където да се коригират тези неща, поне досега. Тази смешна мотивация за повдигане на цената на водата в София с 25 на сто продължава да е актуална. Явно нещо сме пропуснали в Закона за водите или пък контролът в държавата е много разпръснат и не се получава защита на интересите на гражданите. В случая има и явно пренебрегване на интересите на гражданите.
Аз моля да ми отговорите на въпроса как според Закона за водите се налага държавната такса за водоползване? Редно ли е ползвателят да плаща таксата за неползвано количество вода? Дължи ли се ДДС върху държавната такса за водоползване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева за отговор.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Въведената със Закона за водите такса за водоползване и за ползване на водни обекти с цел стопанската дейност е едно от основните изисквания на Рамковата директива за водите на Европейския съюз. Това е чл. 9, ал. 1.
Съгласно разпоредбите на Закона за водите, водоползвателят дължи такса за отнетото от водния обект водно количество. Съгласно одобрената от Министерския съвет тарифа за таксите за водоползване или разрешено ползване на водни обекти, таксата се определя в зависимост от целта на водоползването и от категорията на водния обект, като за питейно-битови нужди максималният размер е 2 ст. Съгласно чл. 6 от раздел първи на тарифата до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разширения годишен воден обем води. Става дума за водоползвателя.
Таксата за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в зависимост от категорията на заустваните води и от категорията на водния обект, в който се извършва заустването, е в размер най-много на 1 ст. За София това е половин стотинка. В съответствие с чл. 193, ал. 2 от Закона за водите в цената на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на водите се включва такса за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества, тоест, количествата, отчетени от техните водомери.
При прилагането на разпоредбите на Закона за водите таксата за водоползване и заустване на 1 куб. метър вода за абонатите може да бъде най-много 3 ст. С начисляването на данък върху добавената стойност - най-много 3,6 ст. При цена на водата в София 52 ст. - това е преди увеличението, от въвеждането на такса за ползване на водни ресурси увеличението на цената може да бъде не повече от 6,9 на сто при положение, че приемем, че водата, която се зауства в реката, ще бъде трета категория, което всъщност не е така и предвидим най-много 1 ст.
Посоченото в медиите и в изказванията на отговорни служители от Столичната община увеличение на цената на водата в гр. София с около 11 ст. или повече от 20 на сто, очевидно не се дължи само на въведената държавна такса. Има други причини и аз се надявам, че ръководството на общината ще обясни ясно тези причини. Във всеки случай това не се дължи на държавната такса.
По втората част на въпроса Ви: съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност данъчната основа на доставяната стока или услуга се определя на базата на сумата, дължима на доставчика или получателя или трето лице за доставката, определена в левове и стотинки, без данък по този закон и увеличена с всички други данъци и такси, съгласно чл. 7, ал. 2 от същия закон. Водата е стока, следователно държавната такса за водоползване или разрешаване ползването на водни обекти се включва в данъчната основа на консумираната вода, върху която основа на абонатите се начислява ДДС само за отчетеното по водомери водно количество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бойков, имате право на реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.

Благодаря Ви за отговора, госпожо министър, защото Вашият отговор ми навява думата злоупотреба - на пряка злоупотреба с информация и на користни интереси.
В София водата преди една година, плюс минус няколко месеца, се даде на частна фирма. Обещанието беше, че ще има силни и сериозни капиталовложения и качеството на водата ще се подобри видимо. Има практика в България напоследък такива фирми, които идват в у нас, да обещават инвестиции и след това да ги набират за сметка на консуматорите, а не в обратния ред: идвайки, когато в договора са обещали инвестиция, да инвестират и след това на базата на повишеното качество на услугата, да вдигнат цената, което е нормалният път.
Явно това, което става в София ми навява мисълта, че имаме поредния опит за продажба и за инвестиция чрез цените на гражданите, без да се повиши качеството, което противоречи на всякаква икономическа логика. Става въпрос за разликата в законната цена, която те имат право да вдигнат за сметка на договора, който получи публична разгласа - за сметка на инфлацията плюс държавната такса, за която Вие казахте, че е точно наполовината от сумата, която се предлага и която междупрочем вече гласува и Общинският съвет.
Но мен ме притеснява и вторият въпрос - че трябва да има механизъм, по който да се забраняват такива извращения. Аз мисля, че тук е мястото на Комисията за защита на конкуренцията да се занимае категорично с този въпрос, защото това е опит за монополно налагане на цена с оглед на интереси, които са в противоречие с интересите на потребителите. Очаквам такава реакция от всички органи, които са заинтересовани.
Благодаря Ви за Вашия отговор. Вие реагирахте навреме. Наистина таксата за водоползване не може да е причина за такова увеличение, Законът за водите - също. Те имат съвсем друга цел и затова съм гласувал за тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да внеса само едно пояснение. Съобщих, че най-голямото увеличение на цената не само за София, а за което и да е ВиК, е 3,6 ст.
Що се отнася до проблема с цената на водата в София, би трябвало да се погледне концесионният договор и механизмите, по които е предвидено да се актуализира цената на водата. Това е задача на общинския съвет - да изиска коректно обяснение на увеличението на цената. Надявам се, че това ще бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново въпрос на народния представител Иван Бойков към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! И текстът на този въпрос, макар че е много актуален, стана различен, тъй като аз го зададох във връзка с една площадка в района на Раднево, близо до Гълъбово. Но тя се премести. Аз бях миналата седмица там и говорих с кмета и с част от обществеността. Те вече нямат притеснения, тъй като площадката се измести по технологични съображения на друго място.
Но остава големият въпрос какъв е този завод? Какво ще прави? Какво му е мястото в България? Трябва ли да има такъв завод? Защото се появиха публикации в пресата, че в България ще унищожаваме опасни отпадъци от Европа. Стои въпросът какво ще правим с тези отпадъци, които са се трупали десетки години и в България? И аз мисля, че обществото трябва да получи верен отговор за целта, а оттам и за избора на площадка за изграждането на този завод.
Какъв е този завод, госпожо Манева? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Манева - министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Въпреки Вашето уточнение, ще се спра върху цялата процедура, защото самото уточняване или промяна на местоположението на площадката в момента всъщност е подчинено на общите закономерности при определяне на мястото за построяване на всеки нов обект в България.
И така, става дума за изграждането на Център за третиране на опасни отпадъци, който е една важна част от цялостния процес на изграждане на интегрирана система от съоръжения в България за екологосъобразно управление на отпадъците и изпълнение на ангажиментите ни за хармонизиране на управлението на отпадъците с европейските норми, като част от преговорите по сектор "Околна среда".
Този проект е подкрепен по принцип от Европейската комисия за финансиране и във връзка с това са стартирали процедурите за избор на площадка. Във връзка точно с реализацията на тази процедура, през миналата година бяха проведени два търга по програмата "ФАР" за възлагане на предварително проучване и подготовка на документите за кандидатстване по ИСПА, включващо избор на най-подходяща площадка за център, като конкурсът беше спечелен от консорциум от датската фирма "Крем-контрол" - световен лидер в проучванията и преработването на опасни отпадъци, и немската консултантска фирма "Фишнер". Търгът беше международен, така че по тази причина участват и международни фирми. Вторият беше за възлагане и изготвяне на доклад по оценка на въздействието върху околната среда на две от най-подходящите площадки в страната и провеждане на предварителни информационни срещи с обществеността. Търгът беше спечелен от датскта фирма "Карл Броо", с партньор от българска страна Регионалния център за околна среда за Централна и Източна Европа. Това е неправителствена организация.
Още на идейна фаза по проекта Министерството на околната среда се обърна към всички заинтересовани министерства - Министерството на икономиката, Министерството на отбраната, Гражданска защита, за да предложат площадки. Бяха предложени 30 площадки и на базата на 34 критерия от тях бяха подбрани 4 площадки - това са землищата на Беглеж, Угърчин, Сливен и Траяново. На тези четири площадки, заедно с Регионалния център за околна среда, бяха проведени обществени обсъждания. Няма да ви занимавам в подробности. В Траяново знаете как се проведе общественото обсъждане. Знаете, че там нямаше настройка на обществеността. Те знаят предимствата на този проект. Знаят, че всичко, което е свързано с околната среда, ще бъде много детайлно обсъдено с обществеността, ще бъдат представени всички резултати.
Аз искам само да ви кажа, че центърът е проектиран и изграден на база на най-добрите налични технологии в света, препоръчани за използвани от чуждестранните консултанти. Той ще отговаря на абсолютно всички изисквания на българското законодателство и на Европейския съюз за опазване на околната среда. Подобни центрове като този има изградени и функционират в Дания, Холандия, Швеция, Франция, Норвегия, Германия, Унгария и в други страни. Показателен е фактът, че някои от тези центрове са разположени в предградията на градовете. Тоест, изключени са всякакви опасности за населението.
И тук веднага искам да кажа, че в пресата се появиха невероятни съобщения, които нямат нищо общо с действителността. За никаква обработка на отпадъци от Европейския съюз не става дума, а става дума за обработка на опасни отпадъци от страната и то не повече от 10 процента от тях, тъй като по-голямата част от опасните отпадъци се обработват на място от самите предприятия, които ги формират - такива предприятия, като: "Нефтохим", "Кремиковци". Знаете, че по програмите за стари замърсявания такива инсталации ще се изградят в тези предприятия и опасните отпадъци ще се обработват на място.
В центъра няма да се преработват също радиоактивни отпадъци, боеприпаси, взривни материали и потенциално заразени материали от медицински и ветеринарни дейности.
Гаранция за това, че центърът ще отговаря на всички изисквания, е, че той ще се построи и експлоатира съобразно европейските стандарти и че министерството пряко ще контролира както строителството, така и експлоатацията на самия обект. Нещо повече, според правилата на ИСПА центърът ще бъде под контрол и на Европейската комисия през целия период на неговата експлоатация за спазване на всички изисквания.
В заключение бих искала да подчертая, тъй като Вие зададохте и този въпрос, че изграждането на центъра ще съдейства за предотвратяване на неконтролираното съхраняване и разпиляване на опасни отпадъци и материали, намаляването на риска за здравето на хората чрез подходящо третиране и оползотворяване на ценните съставки на отпадъците. Знаете, че в момента се произвеждат около 1 млн. тона ежегодно опасни отпадъци. Те се депонират съвсем неконтролирано, което е огромен риск за здравето на населението. По този начин ние ще можем да решим една част от проблемите, включително и с пестицидите - един проблем, който дълги години се опитваме да решим, постигнали сме определени успехи, но все още това е един важен рисков проблем за нашата страна. Ще се осигурят около 120 постоянни работни места и ще бъдат вложени над 100 млн. лв.
Аз се учудвам, че едно такова добро мероприятие, една такава хубава мярка, която ще подобри живота на хората, така предпоставено се отхвърля. Аз се надявам, че фактът, че се намираме в изострена политическа ситуация, не трябва да се използва, за да се реализират такива разумни, полезни за всички нас екологични проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Бойков.
Отказвате се. Следователно, не може да има и дуплика.
Преминаваме към следващия актуален въпрос на народните представители Петър Башикаров и Меглена Плугчиева към министър Манева относно измиране на риба вследствие на замърсяване на р. Тополница.
Господин Башикаров, имате думата.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, на 17 януари т.г. е констатирано масово измиране на рибата в р. Тополница в района на с. Поибрене, община Панагюрище. Рибата е била събирана и консумирана от местното население, което предполага опасения за тяхното здраве поради вероятното съдържание на тежки метали и други отровни химически вещества.
По данни от пресата и от наблюденията на очевидци, от отравянето са били нанесени трайни вреди на фауната в поречието на р. Тополница и се предполага, че доста време там няма да има риба. Предполага се също така и проникване на замърсената вода в източниците за питейна вода - в местните кладенци.
За случая незабавно са били уведомени компетентните институции, по-специално Регионалната инспекция по околната среда и водите, ВиК, ХЕИ. Местната кметица Славка Навущанова и кметът на общината Марко Мечев също така са предприели необходимите мерки в рамките на техните компетенции.
Пак съгласно данни от пресата, експерти на съответните институции са предположили, че най-вероятните причинители на замърсяването са флотационните фабрики по поречието на реката.
В тази връзка, уважаема госпожо Манева, нашият актуален въпрос с госпожа Плугчиева е: установен ли е източникът на замърсяване и какви конкретни мерки са предприети от Вас и от компетентните служби в Пазарджик и София; какво показват анализите на отровената риба и водата и съществува ли опасност за здравето на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Башикаров, точно така е - на 17 януари в 2,30 ч. Районната инспекция в Пазарджик подаде сигнал за измиране на риба в района на с. Поибрене, област Пазарджик. Мобилната лаборатория на Районната инспекция извърши незабавно проверка по течението на р. Тополница. От направените измервания на място на водата в реката се установи силно повишена алкалност и повишена електропроводимост. На място бяха извикани отговорните лица от "Юнион миниер" и от "Би мак" - Челопеч, защото това са двете предприятия, които могат да бъдат замърсители в случая.
Извършена беше съвместна проверка по течението на реката с цел локализиране на източника на замърсяване. В резултат беше установено, че замърсяването на р. Тополница в участъка от с. Чавдар до с. Поибрене се дължи на зауствани промишлени води от хвостохранилището на "Би мак" АД.
Взетата водна проба от реката бе изпратена за изследване в Агенцията по околна среда. Тези изследвания не показват замърсяване с тежки метали и потвърждават наднормената РН със стойност 10,21 при норма 9,0, което е причина за измирането на рибата.
Така че тревога за здравето на хората не трябва да има, тъй като освен това бяха направени измервания на водни проби, взети от кладенец, намиращ се на терасата на реката, и ХЕИ не констатира замърсяване в кладенците от терасата на реката. Но всъщност щетата не е малка, тъй като около 800 кг риба е била умъртвена в резултат на повишената РН.
За случилото се е съставен констативен протокол за "Би мак", наложена е санкция на дружеството и след проведен разговор с него то е задължено да предложи план за намаляване на замърсяването на р. Тополница от водите на хвостохранилище "Челопеч", който включва следните бързи мерки:
Първо, инсталиране на измервателно устройство на изхода на хвостохранилището с цел недопускане на аварийни изпускания. Устройството е монтирано на 31 януари и в същия този ден Районната инспекция е пломбирала съоръжението.
Втората мярка е въвеждане на журнал за ежедневен контрол за количеството на изпусканата вода.
Третата мярка е оптимизиране на собствения мониторинг на качеството на водата на р. Тополница, като същата да се провежда два пъти дневно. Това е установено и се прави.
Определяне на подходящо място в с. Чавдар за монтиране на постоянно действащ РН метър със записващо устройство за непрекъснат контрол с определен срок на монтиране. Предстои монтирането на този РН метър.
Изграждане и включване в технологичната схема на обогатителната фабрика на нов сгъстител за хвостовия отпадък, който ще доведе до намаляване на количеството на потока, постъпващ в хвостохранилището, както и за неговото локално пречистване.
Следващата мярка е проучване на възможностите и експериментиране на нови флотационни реагенти с цел намаляване на количеството на използваната в процеса вар. Изготвяне на дългосрочен план на управление и мониторинг на хвостохранилището и изготвяне на проект за закриване и рекултивация на хвостохранилището - всъщност най-сериозната мярка, която трябва да бъде предприета, за да прекратим с това окончателно замърсяванията на р. Тополница и всички рискове, свързани с това. Срокът е 30 август.
Мероприятията са обсъдени на съвместна среща на РИОС - Пазарджик, и РИОС - София, Гражданска защита - Пазарджик, ръководството на дружеството и е приет график за непрекъснато контролиране на изпълнението на мерките. Аз съм убедена, че с реализирането на тези мерки се изключва вероятността от повтарянето на залповото замърсяване, което нанесе толкова щети на ихтиофауната в р. "Тополница". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, разполагате с две минути, господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря за отговора, госпожо Манева! Не знам дали нашите слушатели, по-специално жителите на Поибрене са успокоени от Вашия отговор, защото лично аз останах с впечатление, че се взимат мерки да не се допусне повторно залпово изпускане на водата. Тоест аз оставам с впечатление, че замърсена вода продължава да се изпуска в някакви количества, което ме кара да поддържам състоянието на тревога по този въпрос.
Второ, в Закона за водите и в Закона за опазване на околната среда се предвиждат санкции срещу замърсителите, т.е. в такива случаи би трябвало да се наложат сериозни санкции, още повече, че в закона тяхната дълбочина и обем не са ограничени. Аз също си спомням, че в началото на преходния период във връзка с екологичните проблеми, които възникнаха от предприятията в Челопеч, беше организирана специална програма за очистване на околната среда в този район, която беше финансирана от японски заем и сумата не беше малка - някъде около 70-80 млн. долара. Тоест рамките на тази програма не засягат ли предприятието в Челопеч "Би мак" и хвостохранилището, което изпуска тези вредни води? Бих помолил за допълнително пояснение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз вече съобщих, че на предприятието е наложена санкция. Това е едно от предприятията, с чието неблагоприятно наследство сме длъжни да се справяме сега, едно от предприятията, което е изграждано, без да са се съобразявали с каквито и да било екологични нормативи и естествено със сериозни проблеми. Най-фундаменталното решение на въпроса е да закрие хвостохранилището.
"Би мак" - Челопеч, не е включен в програмата на този заем, за който Вие споменахте, тъй като в заема са включени предприятия, които в договора за приватизация имат уточнени програми за отстраняване на старите замърсявания. Така че тази програма, за която ви споменах, че е приета от предприятието и всички органи, които осъществяват контрол върху неговата дейност и имат отношение към околната среда, ще бъде изпълнявана през следващите години с ресурсите на предприятието. Естествено е проблемът да не бъде решен веднага, защото закриването на едно хвостохранилище е много сериозен и продължителен проблем. Така че дотогава риск ще съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Лютви Местан към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева, относно тежките екологични проблеми на селата Островица и Вишеград, община Кърджали.
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Манева! Районът около селата Островица и Вишеград, община Кърджали е с тежка екологична обремененост. Те са в близост до: Оловно-цинковия комбинат, чиято дейност с години замърсява атмосферния въздух в района с оловосъдържащ прах и серни двуокиси; фирма "Бентонит", която е източник на замърсяване с нетоксичен прах; а в непосредствена близост от запад е изградено хвостохранилище на "Горубсо" АД, Кърджали, която фирма силно замърсява въздуха с фини частици хвост. От южната част на района се получава замърсяване и липсата на ограда и охрана са причина за разнасяне на отпадъци и неприятни миризми през цялото време. Отделно от това месопреработватели изхвърлят местни отпадъци покрай нивите, пътя, в околностите на селата.
Имам информация, че през 1992 г. са направени изследвания на кръвта и урината на деца от тези села, резултатите за съдържание на тежки метали на които са били над нормата. В този район се води "война" между химически вещества от Оловно-цинковия комбинат, "Бентонит", сметището и хвостохранилището. Населението е подложено на вредното въздействие на силно замърсения атмосферен въздух, а замърсяването на почвите и хранителната продукция също води до натрупване на тежки метали в човешкия организъм. Доказателство е влошеното здравословно състояние на населението от този район.
Предвид горното, моят актуален въпрос е: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за подобряване на екологичната обстановка в селата Островица и Вишеград и ще разпоредите ли да се извършва постоянен екологичен мониторинг чрез инсталиране на необходимите за целта технически съоръжения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Контролът на всички компоненти на околната среда в област Кърджали се осъществява от Регионалната инспекция по околна среда в Хасково. На територията на град Кърджали работят два стационарни пункта за контрол на качеството на атмосферния въздух, които са включени в националната система за екологичен мониторинг и ежедневно се изследват проби за съдържание на серни и азотни окиси, сярна киселина, сероводород, прах, олово и кадмий.

Фактически тези станции дават представа за състоянието на околната среда в района, още повече, че село Островица отстои само на 1 км 250 м от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали и разстоянието от "Бентонит" и хвостохранилището на ГОРУБСО е аналогично, а Вишеград е само на 400 м от хвостохранилището. В резултат на това Вашето заключение е съвсем основателно, това са основните причинители на неблагоприятното състояние на околната среда в двете села.
Министерството на околната среда и водите е утвърдило график за обследване на атмосферния въздух в този район и два пъти годишно мобилна автоматична лаборатория на РИОС - Стара Загора, извършва комплексни изследвания по всички показатели, за които споменах. През последните 2 години са извършени четири такива обследвания, резултатите от които са следните. По прах всички резултати са били под пределно допустимата концентрация; за серен оксид три проби са били под пределно допустимата концентрация, една проба е над пределно допустимата концентрация; за олово - 30 проби са над пределно допустимата концентрация и една проба е под пределно допустимата концентрация, и кадмий - всички са над пределно допустимата концентрация. Основните замърсители за този регион са кадмий и олово. Източник на тези замърсители е Оловно-цинковият комбинат.
Независимо че през последните години бяха предприети много сериозни мерки за решаване на този проблем в Оловно-цинковия комбинат и при замърсяване между 50 и 60 мг на кубически метър в момента се движи между 5 и 10 мг, което е в границите на нормата и даже под нормата, все още не може да се твърди, че проблемите в Оловно-цинковия комбинат са решени.
Най-краткият отговор на Вашия въпрос е: за да се реши проблемът в двете села, трябва кардинално да се решат проблемите на околната среда на замърсителите.
Предприятията на Оловно-цинковия комбинат - Кърджали, и "Бентонит" са в списъка на Министерството на околната среда и водите със задължителен мониторинг, така че ние, както споменах, редовно ги наблюдаваме. Нещо повече, в Кърджали има автоматична станция, която следи показателите на околната среда. За съжаление тя през миналата година не работеше поради излязъл от строя апарат, който през тази година ще бъде възстановен. Ние сме проверили, във фонда на общината има предвидени средства за целта, апаратурата е предоставена за стопанисване на общината, така че те са отговорни за нейното състояние.
Хвостохранилището на ГОРУБСО, е другият източник на замърсяване. Там проблемът се следи след оросяване на сухата ивица, т.е. овладяване чрез оросяване на сухата ивица, но през летния период поради намаляване на валежите и повишаване на дневните температури ефективността на оросителната инсталация намалява. По тази причина РИОС - Хасково, е направила предписания на ГОРУБСО за търсене на технически възможности за подобряване на оросяването.
Освен това сме предприели мерки и за решаване на проблема със сметището в град Кърджали на този етап чрез възстановяване на оградата, за която са предвидени 30 хил. лв. във фонда на общината, но там в бъдеще въпросът ще се решава чрез построяване на модерно сметище, отговарящо на всички изисквания, което да изключва разпиляване на отпадъци из околността.
Четвъртият проблем, който поставихте, е за отпадъците от месопреработвателните предприятия. Това е проблем на ХЕИ. Аз, разбира се, не искам да се дистанцирам от този въпрос, но ми се струва, че би трябвало кметът на общината да бъде по-предприемчив и да се свърже с Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Това поне е много леснорешим проблем и той наистина трябва незабавно да бъде решен. Аз се ангажирам да се намеся също в този процес и да съдействам за решаването му.
Отговор какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите се съдържа в твърдението ми, че ние вече сме предприели мерки и по отношение на двата завода. Вие знаете, че за Оловно-цинковия комбинат в момента се подготвя издаването на комплексно разрешително. Заедно с издаването на комплексно разрешително се обсъждат и всички мерки, които трябва да вземе заводът. Между 7 и 14 март пристига датски консултант, който ще помогне да се реши въпросът с кадмия. Въпросът с оловото, мога да твърдя, е решен. Това намаление на емисиите, за което Ви споменах, е трайно. Още повече, че предприятието е сключило постоянен договор за осигуряване на специална високоефективна тъкан за филтрите, така че влошаване на почистването на въздушните емисии няма да се получи през следващите години. Остава проблемът с кадмия, за него също сме поканили чужди консултанти за решаването му.
Мисля, че това, което се предприема, ще доведе наистина до трайно подобряване на околната среда в град Кърджали и селата, които са около него. Това са предприятия, които са на вниманието на министерството, предприятия, за които ние ежедневно следим хода на изпълнение на екологичните програми и са включени в системата за мониторинг на министерството. Така че населението може да бъде успокоено с това, че се предприемат всички мерки и аз съм убедена, че следващите години ще са години вече с оздравена околна среда, включително и по въпроса за вторичните емисии, които се получават от запрашаването и от лошото поддържане на хигиената на населените места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, имате право на реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, справедливостта изисква да заявя, че в качеството Ви на министър Вие нееднократно сте протягала ръка за решаване на тежки екологични проблеми в Кърджалийска област. Тук само ще припомня, че чрез Националния фонд за опазване на околната среда бяха заделени през последните 3-4 години значителни средства за канализациите в общините Джебел, Кирково, в Минерални бани, нищо че не е в Кърджалийска област. Сериозни инвестиции имаше и в Кърджали. Предстоят за тази година такива в община Момчилград за изграждане на колектор. Аз затова и зададох въпроса си към Вас с определена надежда, че и на този въпрос ще получим достатъчно успокояващ населението от селата Вишеград и Островица отговор.
Предложението ми е този разговор да продължи. Уверявам Ви, аз имах среща с хората, имах среща и с група общински съветници, които представляват интересите на тези хора. Искам коректно да споделя, че сред местното население има известно недоверие в обещанията, защото от години те са били лъгани, че ще се вземат мерки, че нещата ще се подобрят. Има и инициатива да се предизвика международна експертиза за състоянието специално в тези две села, защото там е по-влошено положението. Ще Ви моля наистина този разговор да продължи и аз бих могъл да бъда посредник.
Бих искал инициативен комитет от двете села заедно с група общински съветници да дойдем при Вас, да ги запознаете по-подробно с мерките, които Вашето министерство ще предприеме в близка перспектива, за да се стигне до това успокоение. Защото смятам, че не е в наш интерес този проблем да излезе извън възможностите и обсега на търсене на решение вътре в страната.
Благодаря Ви все пак за отговора и се надявам, че този разговор ще продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Манева, имате право на реплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин Местан, аз приемам Вашето предложение. Дори предлагам не да идва група при мен в министерството, а аз да изпратя екип от специалисти, който да се срещне с населението от тези села, да обясни какви системи за мониторинг съществуват в този район. Не е необходимо да се вика международна експертиза, ние разполагаме с всички данни, които правят прецизна картината за състоянието на околната среда в тези населени места.
Освен това ще ги запознаем подробно с това, което е направено в Оловно-цинковия комбинат, в "Бентонит", и това, което предстои да се направи, за да имаме и един обществен контрол върху мерките, които са договорени с предприятията. А наистина през последните няколко години в Оловно-цинковия комбинат бяха направени много големи изменения от гледна точка на околната среда. Може би това все още не е достояние на населението.
Освен това не може веднага да се почувства ефекта, защото ние имаме натрупване на замърсяване във вид на прах за цялата околност или тук проблемът ще бъде за вторичното замърсяване, с което можем да се борим с участието на кметовете, на самото население.
Така че би било полезно наистина тази среща да я осъществим и аз поемам ангажимента да направя това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева относно обявяване на пясъчна банка "Кокетрайс" за защитена местност.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Обикновено, когато се задават въпроси във връзка с околната среда, нещата се асоциират със здравето на хората. За съжаление, въпросът в случая даже е по-тежък, защото във въпроса, който аз ще задам, става дума за бизнеса на хората или по-точно за техния поминък, нещо, което - пак повтарям - за съжаление хората ги вълнува много повече.
Всички знаем, че в момента се прави една реконструкция на пристанище - Бургас, нещо, което ние изцяло приветстваме, поддържаме. Но невнимателните действия във връзка с дейностите около тази реконструкция, които засягат другите общини, могат да доведат до голямо напрежение и вече са довели в някои. Както вие знаете, в община Созопол, където се очаква да се изхвърля тинята от пристанището, хората протестират изключително тежко, защото знаят, че това ще унищожи плажната ивица за дълги години и това означава те да нямат никакъв поминък през лятото. А за три месеца се решава техният поминък за цяла година. Подобен е проблемът с община Несебър, където конкретно ми е въпросът, от която пясъчна банка, намираща се в морето - за тези, които не знаят - се очаква да се взима огромни количества пясък, за да се посипва дъното на Бургаското пристанище. Унищожаването обаче на тази банка ще доведе най-вероятно до унищожаването или силното увреждане на плажните ивици в района и най-вече на община Несебър, което пряко влияе естествено върху техния основен поминък - това е туризмът.
Затова очакванията от населението са вашето министерство да защити техните интереси. Защото, в крайна сметка, въпросът опира не само до зашита на природни дадености, а преди всичко до поминъка на хората.
Интересното е, че на 23 януари 2001 г. на срещата, на която са присъствали депутати от различни парламентарни групи, ръководството на пристанище Бургас, представителя на Института по екология, присъстващите са били запознати със Заповед РД 26 от 18 януари същата година, с която Вие забранявате иззимването на пясък от тази банка. Но, което е най-странното, че малко по-късно - след две седмици - вие практически отменяте тази заповед, без обаче естествено да се каже на населението. На обсъждането на ОВОС хората са останали с впечатление, че въпросът е решен и техните интереси са защитени. Обаче всъщност със Заповед № 54, която вече е обнародвана в "Държавен вестник", вие добавяте едно малко изречение, обаче изключително съществено, че добивът на пясък е забранен, ако няма положително решение на ОВОС. Тоест, ако изведнъж ОВОС, специалистите - както знаем, там нещата винаги са много двусмислени - решат, че може, банката практически ще бъде използвана и последствията са непредвидими.
Моят въпрос, госпожо министър, е изключително принципен. Какво Ви принуди, каква беше причината Вие в такъв кратък срок да си промените практически мнението и да се получи така, че на практика населението на общината Несебър да бъде излъгано в своите очаквания, даже без да знае този факт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Обявяването на защитени територии, в това число и на защитени местности, се осъществява по реда на глава трета от Закона за защитените територии. Звеното от Министерството на околната среда и водите, което следи за спазването на процедурите по обявяването и промените в заповедите е Дирекцията "Национална служба за защита на природата". След като се отчете голямата значимост на защитените територии, основно за опазване на природата и биологичното разнообразие, но заедно с това и влиянието на установените режими върху редица дейности от социален, културен и икономически аспект, Колегиумът на Министерството на околната среда и водите взе решение обявяването на защитените територии да се обсъжда от всички звена на министерството. В тази връзка беше обсъден проектът на Заповед РД № 26 от 18 януари 2001 г. за обявяване на защитената територия "Кокетрайс" в Бургаския залив. Тази заповед е проект до момента, когато бъде публикувана в "Държавен вестник". Основно беше дискутирана една от дейностите, включена в проектозаповедта, а именно алтернативата за добива на пясък от защитената местност или провеждането на тази дейност да бъде преценено чрез процедурите по ОВОС.
Пясъчната банка "Кокетрайс" се отличава с високо биологично разнообразие. Общият брой на видовете бентосни животни, населяващи банката, възлиза на 104, като към тях са отнесени и установените личинки на дънни риби. Общият брой на установените видове е близо два пъти по-висок от тези видове, установени на други места. Бих могла да прочета списъка на бентосните животни, той включва редица раци, включително и няколко, включени в "Червената книга", така че ние напълно осъзнаваме значимостта на тази банка. За опазването на това природно богатство е безусловно необходимо да се определи ограничителен режим на дейности не само в пясъчната банка, но и в широка буферна акватория около нея. Така в заповедта за обявяването на площта, площта на "Кокетрайс" е 760 хектара, а самата банка, за която Вие говорите, е шест пъти по-малка от цялата защитена местност, която е обявена.
Именно по тази причина становището на Министерството на околната среда и водите по алтернативата за добив на пясък от защитената местност е отразено в последната заповед - № 54 от 1 февруари 2001 г. - и в една от точките е предвидено добивът на пясък от защитената местност да се разрешава при положително становище по ОВОС. Има се предвид, че чрез процедурите по ОВОС ще бъде преценена възможността за добив на ограничени количества пясък само при липсата на каквато и да е друга алтернатива, при гарантиране целостта на самата пясъчна банка и при условия, които не нарушават животинските екосистеми, обитаващи буферната акватория.
Ние смятаме, че по принцип тези процедури дават възможност да се хармонизира, да се намери баланс между интересите на страната и тези на местните общности.
Аз искам обаче в заключение да ви успокоя и да кажа, че не възнамеряваме да разрешаваме добив на пясък от защитената местност "Кокетрайс" във връзка с пристанище Бургас. Има други алтернативи. Ние сме върнали доклада по ОВОС. Така стои въпросът и със залива "Вромос", така стои въпросът и с банка "Кокетрайс". За тези две местности ние сме с едно категорично становище те да не бъдат използвани, да не бъдат включвани в решаването на проблемите с разширяването на пристанище Бургас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, имате право на реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаема госпожо министър, така и не ми стана ясна причината Вие да отмените едната заповед, защото и в двете заповеди ясно е написано, че става дума за 760 хектара. Ето я заповед РД № 26, ето я и другата заповед, която е с № 54, където също е написано 760 хектара.
Значи по едното основание, за което Вие казвате, че сте отменили заповедта, тъй като било за различни площи, просто има някакво несъответствие с Вашия отговор.
Второто, че специалистите били Ви казали. Ние, народните представители и целият български народ въобще не се интересуваме как работите Вие с вашите специалисти. Вие сте всъщност човекът, който е институция - министър, Вие сте този, който слага подписа си. Как сте стигнали до този подпис, нас не ни интересува. Аз не мога да си обясня по каква причина Вашият подпис, който стои под едната заповед, сменяте с друга заповед. Това, че там нещо казали специалистите, нас не ни вълнува, още повече, че видяхме, че заповедите са едни и същи, за една и съща площ. А в крайна сметка с едната се позволява де факто да се извърши такова разработване.
Второ, Вие твърдите - аз подчертавам тези Ваши думи тук - че няма да се допусне изземване на пясък от банката. Дано е така. Тук слуша, надявам се, цялата община Несебър, но нека да подчертая, че факта, че Вие сте си променили вече веднъж заповедта, у мен възбужда едно съмнение или по-скоро - една несигурност, че Вие отново няма да си промените мнението.
Аз настоявам и тук бъдете сигурна, че зад това мое настояване стоят хората в Несебър, който са заинтересовани да са сигурни за своя поминък, Вие все пак това да направите в писмен вид. Да върнете старата заповед, за да могат хората да са сигурни, че наистина оттам няма да се добива пясък под никакви предлози. Защото, пак повтарям, не е въпросът само да запазим рибките и раците, което безспорно е важно. По-важно е в случая да запазим поминъка на хората.
Какви могат да бъдат последствията от това, че там ще се разработи тази банка, са непредвидими и с никакви пари, с никакви милиони вие не можете да ги компенсирате, защото ще става дума за хиляди хора, които ще загубят поминъка си за десетки години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Банката представлява площ от 100 ха. Всичко останало е буферна зона, от която не бива да се изключва при определени обстоятелства добив на пясък. Това беше мотивът, за да бъде променен проектът на заповед, да бъде конкретизиран той и да бъде съобразен наистина със становището на специалистите.
Аз поставям подписа си, когато съм сигурна, че материалът е подготвен, както трябва. Беше допусната откровена грешка и аз съм длъжна и поправих своята грешка, като дадох такава възможност, която е почти теоретична, без никакъв риск за банката.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим, от място): И в двете заповеди пишете за една и съща площ, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, но действителната площ просто е по-голяма, отколкото е трябвало да бъде. Да, така е. Оставям буферната зона с едно право при определени обстоятелства, които...
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим, от място): Не пише за буферна зона.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз Ви съобщавам това. Понятието "буферна зона" не съществува в българското законодателство и затова и не пише.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим, от място): Точно това ме плаши - че не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият актуален въпрос е зададен от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов Цонев към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева относно реализацията на екологичния проект "Старопланински парк".
Имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Манева, Вие сте запозната с идеята за изграждане на трансграничен двустранен парк в Западна Стара планина в сътрудничество със Сърбия. Убеден съм, че познавате както историята на проекта, така и целите, които се поставят с обособяването на старопланинския парк като защитена територия.
Знаете, че тази част на Стара планина е силно обезлюдена. Целта е чрез ефективна инфраструктура да се върне население в тази територия. Засега опитите за привличане на чужди капитали са неуспешни. В проекта са включени общините Враца, Чипровци, Вършец, Монтана, Чупрене, Георги Дамяново, Берковица, Кула и Белоградчик, както и редица общини от Сърбия, като Пирот, Зайчар, Бела паланка, Димитровград, Княжевац.
Става дума за разстояние от 100 км дължина по границата в Западна Стара планина и площ от 142 хил. ха. Една от целите на проекта е да се осигури поминък на хората. Това може да стане на основата на добро познаване на природните ресурси и на историческите традиции на занаятите от двете страни на Балкана. За да се реализира проектът е необходимо да се създадат междудържавни, регионални и местни условия и предпоставки за устойчиво развитие, чрез които да се насърчат чистите екологически производства на основата на месни ресурси, свободно движение на хора и стоки, въвеждането на по-специфични преференции за населението, координирано решаване на екологическите, природозащитните, инфраструктурните и други социално-икономически потребности от взаимен интерес.
Имам основание да твърдя, че за реализацията на проекта, освен природните дадености, има всички необходими предпоставки, като:
Първо, налице е убеденост и желание и от двете страни на границата - както от българска, така и от сръбска страна.
Има подписан меморандум още през 1996 г. - преди 5 години.
Второ, през октомври 1998 г. българският парламент прие Закон за защитените територии.
Трето, в района на природния парк "Западна Стара планина" имаме вече обявен резерват. Това е резерватът "Чупрене".
И четвърто, в Югославия вече има избрано демократично правителство, с което българското правителство поддържа добри взаимоотношения.
Госпожо министър, моят актуален въпрос е: на какъв етап е изграждането на двустранен парк в Западна Стара планина в сътрудничество с Република Сърбия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо министър, за отговор в рамките на 10 минути.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Вашият въпрос е свързан със степента на реализация на една идея отпреди 2 години за създаването на трансграничен парк в Западна Стара планина в сътрудничество с Република Сърбия.
Тогава бяха осъществени няколко срещи със сръбските ни партньори за обсъждане на идеята, посетиха се и някои места в българската част на Западна Стара планина. Въпреки че след това преките ни контакти с тях бяха прекъснати по известни причини, идеята за създаване на природен парк в българската част на планината, не беше забравена и продължи да се работи по нея. В процеса активно се включиха и три български неправителствени организации, които с финансовата помощ на Регионалния екологичен център в Унгария се ангажираха с проучвания в района на Западна Стара планина по отношение на флора, фауна, културно-историческо наследство, както и със социологическо изследване за мнението на местната общественост за бъдещия парк.
Обследваният район включва, както правилно отбелязахте, старопланинските части на общините Белоградчик, Чупрене, Чипровци, Берковица и др. Целта на изследването е да се установят качествените характеристики на района от гледна точка на биоразнообразието, като база за изготвянето на обосновано предложение за обявяване на парка и определяне на неговия обхват, граници и описание на земите със съответните картни материали.
Изготвянето на документацията с тези параметри за обявяване на нови обекти е необходимост, произтичаща от Закона за защитените територии и изисква определено време.
Понастоящем този проучвателен период вече приключва и смятаме, че резултатите са окуражителни. Проведените срещи с местните органи и обществеността също показват, че тази идея намира широка подкрепа.
В началото на месец април предстои среща с организациите, които са ангажирани с проучването за разглеждане на резултатите и подготвените материали, с цел установяване на евентуални пропуски и набелязване на мерки за допълването им в съответствие със Закона за защитените територии.
Следващите стъпки в процеса на обявяването на парка, с които се ангажира Министерството на околната среда и водите, са окончателно оформяне на изискваната по Закона за защитените територии документация, свикване на обществено обсъждане, назначаване на комисия за разглеждане на предложението за обявяване на парка. Този процес изисква известно време, но ние сме поставили задача до края на тази година да бъде приключено с обявяването на парк "Западна Стара планина".
Що се отнася до създалите се благоприятни условия за възстановяване на сътрудничеството с Република Сърбия, за които споменавате във Вашия въпрос, това наистина е така. В тази връзка мога да Ви уверя, че в момента се подготвя проект на споразумение за сътрудничество в областта на околната среда между министерството и сръбското Министерство на здравеопазването, извършена е необходимата координация на тази подготовка и двете министерства в момента работят по споразумението. В това рамково споразумение като приоритетна област е предложено да се включи опазването на биологичното разнообразие и конкретно създаването на трансграничен парк "Западна Стара планина", както и включването на проблемите за управлението на този трансграничен парк. Аз предполагам, че в рамките на близките два месеца това споразумение ще бъде сключено и ние ще имаме аналогична активност и от нашите партньори в Сърбия, за да можем до края на годината да имаме вече един трансграничен парк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Борисов, имате право на реплика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Госпожо Манева, Вашият отговор ми звучи като оправдание. Ето стенограмата от парламентарния контрол на 4 септември 1998 г. Цитирам:
"Евдокия Манева: До края на 1999 г. природният парк "Западна Стара планина" ще бъде факт."
Повтарям: "до края на 1999 г. природният парк ще бъде факт".
Госпожо Манева, това са Ваши думи. Това са Ваши думи в отговор на мой актуален въпрос. Вие сама поставихте този срок за реализация на проекта, и, разбира се, не го спазихте.
Четири години на Вас не Ви стигнаха. Провалихте проект в регион с тотално разрушена икономика и най-голяма безработица в България. Аз нямам право да приема Вашите оправдания и извинения поне по две причини.
Първо, в Националната програма за регионално развитие -2000-2006 г., зная, че има такава, изобщо не става нито дума за този проект. От програмата става ясно, че Вие изобщо не сте имали намерения да се занимавате с този проект. Това е програма за седем години.
И второ, през целия този период - четирите години на Вашето управление от страна на Сърбия имаше интерес към проекта. С тези хора имах разговор и вчера, и тази сутрин. За тях проектът винаги е бил актуален. Така че, моля Ви с тях не се оправдавайте. Очевидно Вас не Ви интересува катастрофалният демографски срив в Северозападна България.
Ето защо, госпожо Манева, аз имам пълно основание да обвиня правителството на Република България, че нехае за Северозапада, че правителството дискриминира този регион.
Госпожо Манева, това беше моят деветнадесети актуален въпрос към Вас. За тези четири години не чух нито веднъж от Вас да кажете: "сгреших, пропуснах, сбърках, виновна съм". Към Вас имах въпроси за киселинни дъждове... (Председателят дава сигнал на народния представител за просрочено време.) Свършвам. За замърсена 50-километрова зона с Югославия, за "тежки води" в Дунав, за екологична обстановка в Лехчево, Чипровци, Смоляновци, Георги Дамяново. Винаги отговаряхте, че всичко е наред, винаги казвахте, че параметрите са в нормите. Но хората не Ви вярват, защото лозята им изгоряха, овощките изсъхнаха. (Председателят отново дава сигнал за просрочване на времето.) Вие и днес ме разочаровахте. Свършвам. Говорите за програми, за избори. Преди една седмица от тази трибуна в отговор на моя колега Димо Петров министър Иван Нейков ни обясни колко много програми са разработени за град Котел. Аз останах с впечатление, че за град Котел са разработени повече програми, отколкото са жителите на Котел! Вероятно ще внасяме работна ръка от Китай! Програми, мероприятия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Борисов! Почти минута повече говорите.
ИВАН БОРИСОВ: Исках и това да Ви кажа. Меморандума го подписах като областен управител по време на нашето правителство. На вас не ви стигнаха четири години. Видимо е, че пак нашето правителство да довърши този грандиозен проект за парк на мира в Западна Стара планина. Не ви стигнаха четири години. Благодаря ви.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Една минута и три секунди повече!
Имате право на дуплика, госпожо Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин Борисов, естествено е 4 години да са малко, за да се преодолеят екологичните проблеми, които вие натрупахте за 51 години. И Вие не можете да очаквате, че аз за четири години ще реша проблемите, които вие сте създали. (Шум и неразбираеми реплики от блока на Демократичната левица.) Това, което екипът на Министерството на околната среда и водите направи за четири години, никой досега не е сторил. И това го казват непредубедени хора.
Що се отнася за парка, има обективни причини паркът да не бъде обявен през 1999 г. и аз не се оправдавам за това. Не се срамувам от работата, която съм извършила аз и моят екип, а се гордея с нея.
По време на вашето правителство не беше направено абсолютно нищо в областта на околната среда. Срина се и това, което беше направено преди това.
Пет години има условия... Значи, ние държим проблемите по западната граница на България да бъдат решени балансирано. Не можем да тровим хората по р. Тимок без никакъв ангажимент от сръбската страна и в същото време да развяваме знамето на някакъв парк, който и без неговото обявяване няма никакви пречки да се решат проблемите на хората от този регион. И аз многократно съм ви казвала за проектите, които могат да се изпълнят, но там цари тотална летаргия, поддържана и от вас включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Ангел Малинов към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева относно терасата на р. Джерман. Имате думата, господин Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моето питане е свързано с положението на терасата на р. Джерман между град Дупница и Сепарева баня.
Тази красива низина между двата града, тази равнина сега прилича на един лунен пейзаж от кратери, получени от безогледното изземване на баластра в дълбочина между 8 и 15 метра. Грозната картина в никакъв случай няма да подхожда на развитието на този район като туристически, като район, интересен за международния туризъм.
Освен това при изземването на тази баластра са иззети и унищожени огромни количества напоявани земеделски земи, без някой да пита бившите кооператори, които са влезли със земята си в ТКЗС-тата, дали искат тяхната земя да бъде унищожена.
Сега положението е такова, че на тези хора няма какво да се върне. Изкопите са направени през 70-те и 80-те години без проект, без рекултивация, без каквото и да е обществено обсъждане. Кой ли щеше да допусне тогава обществено обсъждане?! Най-хищнически са иззети милиони кубически метра баластра за строенето на националните, подчертавам, националните обекти: Комбината за тежко машиностроене -Червена могила, Радомир, ТЕЦ "Бобов дол" и за НДК.
Моят въпрос е следният: след като това огромно поле е унищожено и баластра е иззета за национални обекти, защо сега се казва, че това е един регионален проблем на района. Аз считам, че този въпрос трябва да бъде национален. Този, който е унищожил площите на хората, трябва да ги възстанови - държавата.
Не е ли редно ликвидирането на проблема, за който се работи по проект с подпорни стени за завиряване, който ще възстанови нивото на подземните води... А, между другото, нивото на тези подземни води, които са с дълбочина от 8 до 15 метра, са свалили подземните подпочвени води в района и стотици кладенци са сухи и не могат да се използват нито за напояване, нито за питейно водоснабдяване.
Този проблем е огромен. Теренът е изсъхнал. Водните нива, които някога са били на нивото на повърхността на терасата, с вади са се отвеждали към нивите и хората са напоявали обилно нивите си. Сега тези води са на дълбочина до 15 метра и не могат да бъдат качени на повърхността за напояване.
Проектът, за който ви говорих и за който община Дупница плаща десетки хиляди лева, за да бъде подготвен за евентуално инвестиране, ще възстанови напояването на полето, ще подобри микроклимата на този район, ще го направи привлекателен за туристите.
Госпожо министър, как Вие виждате решението на този толкова важен за хората въпрос? С какво бихте помогнали Вие? Може ли този проблем да бъде включен в някаква национална програма за силно замърсени обекти в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева за отговор.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Малинов! Това е още един лунен пейзаж, нарисуван от приятелите на господин Борисов, с който ние трябва да се справяме. По този проблем сме говорили много пъти. Аз няма да изнеса цялата фактология. Ще кажа само, че в момента добивът там е спрян. Разрешено е едно ограничено количество, което да се наблюдава непрекъснато.
Ще Ви коригирам - този, който беше виновен за картината в района, просто вече го няма. Държавата е друга. Ние не сме се дистанцирали от решаването на проблема, но е необходима и една по-голяма активност от местните власти.
През миналата година със средства от бюджета беше възложен проект за корекция на р. Джерман, възстановяване на екологичното равновесие и доклад по ОВОЗ. За съжаление докладът и проектът са изключително слаби. Те бяха изтеглени от общината, защото видяха, че материалът е абсолютно несъстоятелен. И аз мога да се ангажирам, че ще съдействаме за реализацията на един проект, но ако той наистина решава проблемите с екологичното равновесие на района, а не с корекцията на реката.
Необходимо е да се възложи принципно нов проект, да се направи едно грамотно техническо задание, за което съм готова да съдействаме със специалисти от Министерството на околната среда и водите и едва след като бъде одобрен този проект с оценка на въздействието върху околната среда ние можем да търсим средства. За съжаление, международни програми не могат да финансират този проект, защото по програмите, по които в момента се работи, програма ИСПА, "ФАР" и други програми се финансират само проекти, свързани с отпадъците, пречистването на водите и въздуха. Възстановяването на нарушени терени е проблем на вътрешна политика и ние ще го решим със собствени средства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Ангел Малинов има право на два уточняващи въпроса.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А откъде вземате баластра в момента?
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Госпожо министър, благодаря Ви за този отговор. В момента мисля, че от терасата на р. Джерман се взема баластра само за общински нужди, което е малко, в сравнение с милионите кубически метра, които са иззети за строителството на тези национални обекти.
Аз Ви благодаря и ми хареса това, което казахте, че всичко зависи от активността на общините в Дупница и Сапарева баня. Аз Ви уверявам, че тези общини ще работят за ликвидиране на този проблем, ще бъдат много настоятелни и постоянно ще поставят този остър проблем пред държавата, както Вие правилно казахте, трябва да се следи от държавата, която направи тези поразии. Благодаря.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): За какво й благодариш? С какво е помогнала държавата? Ние не разбрахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Изземването на баластра подлежи на оценка на въздействието върху околната среда и може да се прави само тогава, когато не нарушава екологичното равновесие в реката. Джерман е един пример за пълно отсъствие на каквато и да е екологична оценка и вандалско изземване на баластра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалните въпроси към министъра на образованието и науката Димитър Димитров.
Първият актуален въпрос е зададен от народния представител Калчо Чукаров относно Техникума по механизация на селското стопанство в гр. Добрич.
Не виждам господин Чукаров в залата.
Следващият актуален въпрос е зададен от господин Сунгарски, който ме уведоми, че го оттегля, тъй като е получил писмен отговор.
Господин Стоян Райчевски отсъства.
И четвъртият актуален въпрос е на Петър Мутафчиев, Пламен Славов и Донка Дончева, относно освобождаването от длъжност на Йордан Гюстеров - директор на основно училище в гр. Садово. Кой от вас ще развие въпроса?
Има думата народният представител Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, в сериозна тревога сме, тъй като много пъти сме дискутирали в тази зала кризата, която съществува в управлението на образованието, а в последните месеци и по чувствителността на българската общественост за това, което става в българските училища - по осигуряването на нормален учебен процес, спокойствие, защита на децата от всички посегателства на опаснообществения живот, който е днес в обществото, тази криминогенна обстановка, а заедно с това и качеството на кадрите, които сме поставили да управляват българското училище.
Във връзка с това в Пловдивска област има много сериозно нарушение на ред нормативни документи, които регламентират задълженията във връзка с управлението на образованието, вашите правилници и подзаконови актове, които изпращате към Инспектората по образование, при осъществяване на учебно-възпитателния процес през текущата година.
Конкретен повод - през първия учебен срок в основно училище "Гео Милев" в гр. Садово допуска сериозни нарушения по всички изисквания, които ние предявяваме в рамките на системата на народната просвета. Прави се един план, който е свързан с провеждането на занятие, както е писал директорът, защото аз имам в ръцете си протокола му: "Евакуация при пожар на учениците от училищната сграда и бараките и спазване на реда, описан в евакуационния план на училището."
Ситуацията стига до там, че са запалени двама ученици и директорът подробно е описал как са реагирали учителите. В този протокол изумителното е, че той няма нито един ред за това, което се разкрива пред очите на всички - двама горящи ученици, към които няма кой да се притече на помощ и няма как да бъдат угасени. "Пред погледа на всички учениците реално - казва той - горяха. Какво предприеха учителите и помощният персонал?". Той е уточнил: "Пълна безпомощност и неадекватност. Помощният персонал стоял с отворена уста пред стълбите на стаята и не предприел нищо". Неща, които е недопустимо един директор да ги легитимира с документи, подписани и изведени.
Реакцията на регионалния инспекторат по образованието след писанията на някои учители, трябва да подчертая, че има такива, изумени от всичко, което става, на родителската общественост, на намесата на кмета на общината Аргил Генчев, който е сигнализирал и прокуратурата, и училищните власти в Пловдив, регионалните инспекторски власти, е, че е трябвало да се извърши проверка.
Как е извършена тази проверка, така че тихомълком той получава едно наказание, което не е по мярката с това тежко провинение - последно предупреждение за отстраняване от длъжност, ние не знаем. Но миналия ден аз имах среща с учители. Продължават да бъдат изписвани по стълбите на училището, по училищните стени "Подпалвач". Всяка сутрин той ругае учениците и им казва, че няма да бъде сменен, защото господин Йордан Бакалов - лидерът на СДС от Пловдив, му е казал, че министърът няма да освободи този директор.
Ето защо се наложи да Ви попитаме дали ще можете да проверите случая и да наложите адекватно наказание, като отмените първото. На нас ни е известно, че по Кодекса на труда не може две наказания за едно и също провинение. И да вземете мерки по стила на управление на Инспектората по образование в Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Дончева! Нещата, които Вие изнесохте, до голяма степен аз ги споделям. Действително на Гюстеров, който е директор на това училище в Садово, Пловдивска област, е дадено наказание от областния инспекторат: последно предупреждение за освобождаване.
Съгласно нашите нормативни документи, Министерство на образованието и науката не може да наложи второ наказание, след като е наложено едно наказание за дадено деяние. Друг е въпросът е дали това деяние е трябвало да бъде още веднага решено с освобождаване на въпросното лице от училището или с последно предупреждение.
Искам да Ви кажа, че аз се занимах с този въпрос, обезпокоен от обстановката там. Извиках главния училищен инспектор, заедно със заместник-министъра по средното образование. И независимо от проверката, която се направи в Областния инспекторат в Пловдив, там има комисия, ще назнача и комисия от Министерство на образованието и науката, от Централния инспекторат, който да провери на място деянията на лицето Гюстеров. И ако се окаже, че той продължава да извършва такива деяния, ще бъде освободен.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Какво означава да продължава? Той е подпалил двама ученици! Ние ще чакаме да подпали още ли?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, за тези двама ученици, както каза и госпожа Дончева, това нарушение е извършено. След това е дадена заповедта за последно предупреждение. Тоест за тази консумирана вреда той е получил съответното наказание. Но ние сега трябва, след като има заповед за такова наказание, да направим нова проверка за неговите действия през този период. И комисията ще бъде съставена не от Пловдивския инспекторат, а от София, която ще провери случая на място.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Този човек ще Ви подпали чергата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Атанасов, не знам.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Подпалил е двама ученици. Цялото училище ли трябва да подпали?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: С една дума, казах ви, че въпросът беше обсъден много внимателно в нашето министерство. И аз ви казах, че аз лично съм разтревожен от този случай. Но пак Ви отговарям, по нормативни документи за наказание, което вече е наложено, ние не можем да поставим второ наказание. Второто наказание ще бъде, след като Централната комисия, която тези дни ще бъде в Садово, направи проверка на цялостната дейност на този директор и вече излезе с предложение. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика.
Госпожа Донка Дончева, разполагате с две минути.


ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Вие сте точен по отношение на процедурата и на юридическите възможности по решаването на този казус, господин министър. Но от човешка гледна точка и от възпитателна гледна точка като позиция, която ние самите трябва да защитаваме в образованието, е недопустимо. Самият факт, че той полива със запалителна течност, след като е обвил с одеяло и отгоре с хартия двамата ученика и те горят като факли, какво, жертви ли трябва да чакаме в училище, за да бъде освободен? Толкова е дълбоко това провинение, толкова е неморално, толкова е несъвместимо с всичко, че хората са настръхнали.
Едно ще ви кажа - че Инспекторатът, без да провери този човек, му е подновил трудовия договор. Вие знаете ли, че той е осъждан за изнасилване на ученичка? Знаете ли, че срещу него има следствие във връзка с някои други актове, понеже е посягал на съседи и се е саморазправял? Това е един човек с присъди, който вие държите в образованието и има заповед, с която продължава. Ето ви фактите, заради които той един ден, след пускането на нашето питане, няма основание да остане. Аз Ви казвам, днес той непедагогически всяка сутрин започва като "Отче наш" да ругае децата и да им каже, че въпреки всичко ще остане директор. Какви факти повече трябва да има, за да може един министър да защити сигурността на българското училище?
Аз категорично искам от тая трибуна Вие да го освободите, а аз ще дойда да свидетелствам в съда срещу това, че неправилно сте го освободили. Нека той се защитава, а не нашето образование да дава позиция, че е много хуманно. Защото е нехуманно две деца, стресирани, прочетете вестниците, които сънуват кошмара. Едното казва: аз виждах другия като гори, не знаех как изглеждам, но, като го виждам, всяка нощ се премятам. Това са 16-годишни деца. Много Ви моля, вземете кардинални мерки, за да издигнем авторитета на българското училище и дисциплината, която избяга от образованието.
Виждам одобрение и сред колеги от СДС, които в момента ни слушат.

Така че аз не съм доволна от отговора дотук и чакам спешната Ви реакция в следващите дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Аз Ви казах, че съвсем скоро разбрах за случая.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Сигурно и затова нямате информация. Аз я имам.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Освен това аз Ви обясних и Ви казах, че ще вземем много спешни мерки от Централния инспекторат на София за лицето. Ще направя и справка, за което Вие току-що предложихте - дали е възможно за едно деяние, за което вече има съответна заповед за наказание, да се наложи и втора заповед? Мисля, че това е невъзможно. Ние можем да направим една проверка. Това е едно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Може ли да си родител и да оставиш децата си в такъв стрес, в какъвто са децата в Садово?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): Още днес трябва да го освободите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Второ. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, нека изслушаме отговора на министъра!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз разбирам тревогата на госпожа Дончева. Разбирам, че тя има известни основания за искане на по-строго наказание. Казах, че ще проуча въпроса в много скоро време. Ще пратя комисия. Ако трябва този човек действително...
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той не е за директор, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние затова имаме и регионални инспекторати, които дават доклади до министерството. Трябва да се осланяме на тях.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): От един месец има писмо в министерството. Проверете защо не сте запознати с тоя случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека не разговаряме по този начин. Предполагам министър Димитров ще провери случая и надявам се да информира народните представители.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, ще проверя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават две минути, а следващото питане изисква по дълго време. Затова, поради изчерпване на времето, а не на питанията и на въпросите, ще закрия заседанието.
Съобщения:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание в сряда, 14 март, от 15,00 ч.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда, 14 март, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 14 март, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Любен Корнезов


Секретари:
       Виктория Василева

     Свилен Димитров