Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-03-29

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев. 
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Ахмед Доган и Красимир Каракачанов. Да им е честито! Всичко най-хубаво им желаем! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение точка първа от днешния дневния ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА КАДРОВИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО "КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК 2001" НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Има становище на Комисията по национална сигурност. Има думата господин Войняговски да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ВОЙНЯГОВСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за даване на разрешение
за изпращане на кадрови военнослужещи от
Българската армия в Република Албания за
участие в учението "Крайъгълен камък 2001" на
Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа
№ 102-03-7, внесен от Министерския съвет на
23.03.2001 г.

Комисията по национална сигурност разгледа внесения проект за решение на своето заседание, проведено на 28 март 2001 г.
В заседанието участваха представители на Министерство на отбраната.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на 32 кадрови военнослужещи от Българската армия, 30 от които с личното си оръжие (пистолет "Макаров" - 4 бр. и автомат "Калашников" - 26 бр.), боеприпаси към него и 18 единици инженерна и транспортна техника за участие в учението "Крайъгълен камък 2001" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, което ще се проведе на територията на Република Албания от 1 април до 31 юли 2001 г.
Становището на комисията е прието на 28 март 2001 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Войняговски.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Чета проекта:
"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за изпращане на кадрови
военнослужещи от Българската армия в Република Албания
за участие в учението "Крайъгълен камък 2001" на
Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И :
Разрешава изпращането на 32 кадрови военнослужещи от Българската армия, 30 от които с личното си оръжие (пистолет "Макаров" - 4 бр. и автомат "Калашников" - 26 бр.), боеприпаси към него и 18 единици инженерна и транспортна техника за участие в учението "Крайъгълен камък 2001" на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, което ще се проведе на територията на Република Албания за времето от 1 април до 31 юли 2001 г."
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 9.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата господин Светослав Лучников да продължи докладването.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, вчера минаха дебатите по чл. 31, предстои гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласувано е предложението на господин Ремзи Осман и група народни представители.
Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 94, против 24, въздържали се 24.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вчера е допуснат един пропуск. Когато ние решихме, че трябва да се отправят исканията за разкриване на данни от Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност, пропуснахме да отбележим какво ще стане с тези получени данни. В стария текст имаше ал. 2 към чл. 29: "На местата, на които са обявени избирателни списъци, съответната районна избирателна комисия обявява данните от доклада по чл. 6, ал. 2, т. 1, 5 и 7 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за регистрираните в нея кандидати не по-късно от 5 дни след извършване на регистрацията."
Има две възможности. Или да добавим към гласувания вече и приет на миналото заседание чл. 29 тази ал. 2, или да го запишем в преходните и заключителни правила.
Аз смятам, че е по-правилно да я добавим сега към приетия вече чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за ал. 2 към приетия вече чл. 29 така, както беше прочетена.
Гласували 136 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 20.
Алинея 2 на чл. 29 е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Чл. 32. (1) Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството.
(2) Заявленията се приемат от съответната администрация най-късно 7 дни преди изборния ден.
(3) Кметът на общината или района или кметството разглежда заявлението в двудневен срок и се произнася по него с мотивирано решение, което обявява незабавно на публично място.
(4) Всеки заинтересован може да обжалва решението пред районния съд в двудневен срок. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в двудневен срок с призоваване на жалбоподателя и кмета и постановява решение, което е окончателно и се обявява незабавно".
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 33. (1) Избирателни списъци в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива, както и на плавателни съдове под български флаг, се съставят от ръководителя на заведението или дома съответно от капитана на плавателния съд.
(2) Ръководителят на заведението или дома или капитанът на плавателния съд уведомява за включените в списъка лица органите по чл. 26, ал. 1, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес.
Чл. 34. Ръководителите на места за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и за задържане под стража съставят избирателни списъци на задържаните под стража лица, спрямо които няма влязла в сила присъда."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 32, 33 и 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте членове 32, 33 и 34 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Членове 32, 33 и 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 35 има предложение от народния представител Ремзи Осман и група народни представители - в чл. 35, ал. 2 текстът след думата "представяне" да отпадне и се замени с "с документ за самоличност".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага текста със следната подобрена редакция:
"Чл. 35. (1) Българските граждани, живеещи в чужбина, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 26, ал. 1.
(2) Когато лицата по ал. 1 са пристигнали в страната не по-рано от 24 часа преди предаване на избирателния списък на секционната избирателна комисия, те се вписват в избирателния списък от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност, който удостоверява влизането им в страната в този срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Член 35 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Чл. 36. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 26, ал. 1 в един екземпляр само на лица, пряко ангажирани с изборите: кандидати за народни представители, застъпници, наблюдатели, членове на избирателни комисии и лица, участващи в транспортирането и охраната. Тези лица удостоверяват пряката си ангажираност с документ.
      (2) Удостоверенията се издават до предаването на избирателните списъци на секционните избирателни комисии.
         (3) Получилите удостоверения лица се заличават от избирателния списък.
      (4) За издадените удостоверения се води регистър.
      (5) Избирателите с удостоверения за гласуване на друго място се вписват в секционната избирателна комисия по местопребиваването им в деня на изборите в допълнителен избирателен списък, който се подписва от председателя и секретаря. Към този списък се прилагат удостоверенията за гласуване на друго място.
      (6) Избирател, получил удостоверение за гласуване на друго място, може да гласува в секцията по постоянния си адрес. Комисията го вписва в допълнителния списък, към който прилага и удостоверението."
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
1. В чл. 36, ал. 1 думата "само" се заличава, а след думата "транспортирането" се добавя "компютърната обработка на резултатите от изборите.
2. В чл. 36 се създава нова ал. 2:
      "(2) Удостоверения за гласуване на друго място се издават на редовни студенти, които се обучават извън общината по постоянния си адрес и не са прекъснали обучението си към изборния ден. Тези лица удостоверяват студентското си положение със студентска книжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това предложение е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: То не се подкрепя.
Предложение на народния представител Пламен Марков:
Член 36 да добие следната редакция:
"Чл. 36. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 26, ал. 1 в един екземпляр на избиратели, които предварително писмено заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес.
      (2) Удостоверенията се издават не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
         (3) Получилите удостоверения лица се заличават от избирателния списък.
      (4) За издадените удостоверения се води нарочен регистър.
      (5) Избирателите с удостоверения за гласуване на друго място се вписват от секционната избирателна комисия по местопребиваването им в деня на изборите в допълнителен избирателен списък, който се подписва от председателя и секретаря. Към този списък се прилагат удостоверенията за гласуване на друго място.
      (6) Избирател, получил удостоверение за гласуване на друго място, може да гласува в секцията по постоянния си адрес. Комисията го вписва в допълнителния списък, към който прилага и удостоверението по ал. 1.
      (7) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящия адрес не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
      (8) Искането по ал. 7 се прави писмено пред органите по чл. 26, ал. 1 по настоящия адрес на лицето. След вписването те съобщават за това по служебен път на органите по чл. 26, ал. 1 по постоянния адрес на лицето, за да бъде заличено името му от списъка на този адрес."
Комисията подкрепя предложението по чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 36 някой желае ли да се изкаже? Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Член 36 поставя множество въпроси във връзка с вписването на гражданите в избирателните списъци. За тяхно улеснение е оправдано да се допусне възможност за гласуване както по постоянен, така и по настоящ адрес, за което се предвиждат възможности. Освен това тук се уреждат и условията за издаване на удостоверения за гласуване на друго място. Този текст беше окончателно редактиран в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но и там не всички въпроси получиха достатъчно ясен отговор. Мисля, че те и към настоящия момент се нуждаят от изясняване.
Първият от тях е какъв е принципът за издаване на удостоверение за гласуване на друго място. Докато в текста на вносителя изчерпателно се сочат категориите лица - главно тези, които са свързани с подготовката и провеждането на изборите, в чл. 36 липсва ясно определение на кръга на лицата, които могат да се удостоверяват с удостоверение за гласуване на друго място. Единственият критерий, който е безспорен, е, че това се отнася за избиратели, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места и те могат да поискат да бъдат вписани в избирателния списък. Тоест, тук се предполага, че няма нужда и от издаване на удостоверение за гласуване, а само от прехвърляне на лицата по различните адреси. Така че първият въпрос, който аз поставям и който за мен не е ясно решен, е за кои лица могат да се издават удостоверения за гласуване на друго място.
Другият въпрос е след като се дава възможност на лицата да искат вписването им в списъците по настоящ адрес, в ал. 7 срокът от 10 дни да бъде 14-дневен, за да се създадат гаранции по ал. 8, че информацията за вписването на тези лица по настоящия адрес ще бъде своевременно предадена по служебен път, за да бъдат те заличени от списъците по постоянния адрес. Сега се предвижда такова изискване за длъжностните лица по ал. 8, но никъде не се сочи краен срок, до който тази информация трябва да бъде подадена и съответно да постъпи в лицата, които съставят списъците по постоянен адрес.
Затова аз предлагам във второто изречение на ал. 8 след запетаята да се добавят думите "не по-късно от 7 дни преди изборния ден". Така че, ако в ал. 7 "10 дни" се замени с "14 дни преди изборния ден" - срокът, в който най-късно лицата трябва да заявят желанието си за записване по настоящ адрес, то тогава в ал. 7 да се допълнят думите "не по-късно от 7 дни преди изборния ден", за да се определи пък крайният срок на задължението, в който длъжностните лица трябва да предоставят тази информация, за да не се допусне присъствието на едни и същи лица в два избирателни списъка - единият по настоящ, а другият по постоянен адрес, тъй като това са едни от най-големите рискове за гласуване повече от един път в нарушение на Конституцията и на закона. Ако лицата притежават два различни адреса, то тогава няма пречка за злоупотреби и ако не се прояви достатъчно внимание от съответните длъжностни лица.

Освен това, ако не се предвиди такъв краен срок по служебен път да се предава информацията, се създават възможности понякога и за недобросъвестни служители да забавят подаването на тази информация. При липсата на изрично задължение за срок, в който те трябва да изпълнят такова задължение, те не биха носили дори административнонаказателна отговорност, ако забавят изпращането на тази информация.
Това са и моите въпроси, и моите предложения, които редакционно уточняват някои от разпоредбите, но те създават и гаранции, каквито сега в някои от новопредлаганите алинеи на обсъждания и предлаган за гласуване текст липсват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само, ако обичате, по ал. 8, този 7-дневен срок къде да бъде?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще прочета съдържанието на цялото второ изречение: "След вписването те съобщават за това по служебен път на органите по чл. 26, ал. 1 по постоянния адрес на лицето не по-късно от 7 дни преди изборния ден, за да бъде заличено името му от списъка по този адрес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, приема се.
Моля, гласувайте чл. 36 така, както е предложен от народния представител Пламен Марков, подкрепен от комисията, като в ал. 7 срокът "10 дни" става "14 дни", а в ал. 8, изречение второ, след думата "лицето" се добавят думите "не по-късно от 7 дни преди изборния ден".
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет с направените корекции.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Чл. 37. (1) Избирателните списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на дипломатическите представителства въз основа на заявено лично желание за участие най-късно до деня на изборите.
               (2) Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден, се вписва в списъка от секционната избирателна комисия."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 37 да има следното съдържание:
"Чл. 37. (1) Избирателните списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на дипломатическите представителства.
               (2) Български граждани, които имат избирателни права, пребиваващи в чужбина, подават писмена молба до съответното дипломатическо представителство не по-късно от 7 дни преди изборния ден. Въз основа на тези молби се съставят избирателните списъци, като препис от тях се изпращат в Централната избирателна комисия не по-късно от 3 дни преди изборния ден.
               (3) Изборите в чужбина се провеждат по така съставените избирателни списъци, като не се допуска дописване в тях."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 37 има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
В този текст на чл. 37 става дума за гласуване на българските граждани в чужбина. И още тук трябва да заявя ясно и категорично и моето мнение, и мнението на нашата парламентарна група, че трябва тези български граждани, щом са български граждани, макар и да са в чужбина, да имат право да гласуват. Въпросът е как да стане това, да има някаква гаранция. Практиката показва, поне в последните избори, че около 20-30 хил. български граждани гласуват в чужбина и после техните гласове се разпределят на територията на съответните избирателни райони в България.
Какво ни предлага чл. 37? Избирателните списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на дипломатическите представителства въз основа на едно изявление, което може да бъде устно, включително и в самия ден на избора. Следователно, колеги, знам, че не обръщате внимание на това, което говоря, но трябва ясно да ви кажа, че няма никакви избирателни списъци при гласуването в чужбина. Никакви избирателни списъци! Просто в дипломатическото или в консулското представителство има един образец и който отиде там, показва си паспорта и се вписва в тъй наречения "избирателен списък".
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Даже и в самия ден.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже и в самия ден. Няма удостоверение, няма нищо. Следователно, няма предварително никакви избирателни списъци. А, естествено, не могат и предварително да бъдат съставени, тъй като ние не знаем точно колко българи и къде се намират те в чужбина. Това дава възможност за фалшифициране, за неколкократно гласуване. И още нещо: никой не може след това да контролира дали действително лицето Иван Георгиев Иванов съществува, дали е гласувал, как е гласувал. Няма възможност за никакъв контрол.
Какво предлагам в тази насока, за да има все пак и контрол, и за да се предпазим от евентуално фалшифициране на изборните резултати в чужбина, когато българите гласуват в парламентарните избори? Тези избирателни списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на нашите дипломатически представителства. Тук ясно трябва да кажем кой да състави тези списъци. Всеки български гражданин, който е в чужбина, може писмено да заяви 7 дни преди изборния ден, че желае да гласува. На базата на това негово заявление предварително се съставя съответният избирателен списък. Все пак това дава гаранция, че не всеки, който отиде и когато отиде, и когато му се иска, може да гласува на едно, на две, на три места. Така съставеният избирателен списък от нашето дипломатическо представителство в държавата "Х" се изпраща на Централната избирателна комисия, където ще има един препис, което ще даде възможност пък на самата Централна избирателна комисия все пак донякъде да контролира изборния процес не само на територията на Република България, но и извън нея. И тези избори в чужбина се провеждат именно по така съставените избирателни списъци.
Това е моето предложение. Аз виждам в това една гаранция за провеждането на едни законосъобразни избори в чужбина. Освен това се дава и възможност на всеки български гражданин, независимо дали се намира на Балканския полуостров или примерно в далечна Америка, да има право да гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 70, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Атанас Лозанов.
АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам да прегласуваме текста, който беше предложен от заместник-председателя господин Корнезов. Защо? Ще се мотивирам. Защото в България всеки, който желае да отиде да гласува на друго място, му искат удостоверение 7 дни по-рано. Това да бъде и за чужбина - който желае да гласува, трябва 7 дни по-рано да вземе удостоверение, че желае да гласува в това посолство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Не е точно процедура и моля да бъда извинен, но все пак, ако народните представители се смущават от това, че българските граждани в чужбина трябва да подадат писмена молба, аз оттеглям тази своя формулировка и нека текстът да стане: "Българският гражданин, който има избирателни права, пребиваващи в чужбина, заявява до съответното дипломатическо представителство". Следователно всеки български гражданин може да заяви по телефона, ако иска писмено, ако иска устно, ако иска по Интернет, по всякакъв друг компютърен начин или с телеграма, както желае, въпросът е само да заяви, че желае да гласува, за да може да бъде съставен този предварителен списък за гласуването.
Благодаря ви, извинявайте, че това не беше точно процедура, но виждам, че има колебание в народните представители и затова си позволих да направя това уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Ако приемем предложението на уважаемия заместник-председател Корнезов, ние ще лишим от право да гласуват всички български граждани, които пристигат в чужбина в седемдневния период преди изборите. Ако шест дена преди изборния ден пристигна в чуждата страна, аз няма да мога да гласувам. И смятам, че това не е справедливо.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Какво пречи оттук да се направи заявка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може оттук.
За процедура има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, много Ви моля да приемете последното предложение на господин Корнезов, тъй като иначе нещата стават много неприятни. Просто посланикът или някой от служебните лица в съответното посолство могат да представят бюлетини, които въобще не са били пуснати. Няма никакъв начин за контрол. Даже няма никакво извинение за това.
Аргументът на господин Лучников е много екстремален. Хора, които ще пристигнат в чужбина в последната седмица преди изборите, колко са? И човек, който отиде в последната седмица преди гласуване, той въобще няма да отиде да гласува, защото ще има достатъчно работа, която да свърши.
Много ви моля, не слагайте в закона неща, които правят този закон да изглежда, че е направен за не знам какво. Просто това е изключително драстично. И аз не знам как господин Лучников, когото дълбоко уважавам, се ангажира да защитава неща, които са прозрачни. Господин Лучников, погледнете ме в очите.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): С удоволствие.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така е, не се познаваме от вчера. Да защитавате хора, които ще отидат пет дена преди изборите в чужбина! И сме щели да ги лишим от граждански права да гласуват. Това за мен е чудовищно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям текста, предложен от вносителя, и се изказвам против предложението на господин Любен Корнезов. Искам да заявя, че датата на провеждане на изборите ще бъде в период, когато българските граждани ще се движат без визи в страните от Европейския съюз, което означава, че много по-голям брой граждани ще могат да се придвижват, тъй като няма да има изискване за визи.
На второ място, изборите се провеждат в почивен ден и когато господин Сендов говори за това, че трябва да се свърши много работа в чужбина, когато се касае за служебно посещение, съботата или неделята, когато ще се проведат изборите, няма да бъде ден, в който графикът на съответния български гражданин ще бъде толкова натоварен.
Трето, аз съм бил представител на СДС в секционната избирателна комисия в Тунис на първите свободни избори за Велико Народно събрание през 1990 г., когато се позволи свободното дописване на български граждани в деня на изборите с изявено тяхно лично желание. Хора, които работеха на 400 км от столицата Тунис - в Габес, Кафса и други градове, по тази процедура, предлагана от господин Корнезов, реално не биха могли да гласуват, защото никой няма да си направи труда в съответния срок преди това да пуска молба или лично да изясни своето желание за гласуване. Но хората дойдоха в деня на гласуването и бяха вписвани в списъците на тези, които бяха от самата столица. Естествено, че нямаше никакви фалшификации.
Поради това смятам, че текстът, предложен от вносителите, е единствено правилният за гласуването на българските граждани в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Кемал Еюп има думата.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Говорим по въпроса за контрола при гласуването в чужбина. Аз не съм съгласен с мотивите на господин Сендов. Бих подкрепил господин Корнезов само дотолкова, че да имат възможност да се обаждат за вписване в списъците. Но мотивите на господин Сендов, че няма контрол, контролът зависи от членовете на избирателната секция. А дали даден човек, пребиваващ в чужбина, се е обадил или не, това няма отношение към контрола. Вижте, правим дискриминация. В България човек, който не е вписан в списъците, може и в деня да бъде вписан, а в чужбина да не може. Няма логика, господин Сендов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Очевидно няма да се постигне консенсус.
Беше направено формално предложение за прегласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 78, против 111, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 37, както е предложен от вносителя.
Гласували 145 народни представители: за 99, против 41, въздържали се 5.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Чл. 38. (1) Поправките в избирателните списъци се обявяват незабавно.
              (2) Заличаването от избирателните списъци става преди отпечатването им автоматизирано, а след отпечатването им - с хоризонтална черта така, че заличеното име да се чете."
Има предложение от народния представител Александър Томов - в чл. 38, ал. 2, след края на изречението да се добави "като заличаващият написва собственоръчно името си и се подписва".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 38 някой желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Томов.
Моля, гласувайте!
Гласували 100 народни представители: за 10, против 76, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Драгомир Драганов - да се създаде нов чл. 38а:
"Чл. 38а. Всеки избирател притежава лична избирателна книжка с данни за присъствието му в избирателния списък и избирателната секция, в която гласува. Данните се актуализират ежегодно."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов за нов чл. 38а.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 77, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Глава четвърта
ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ И ИЗБИРАТЕЛНИ
СЕКЦИИ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към текста на чл. 39 има няколко предложения, които комисията приема и включва в предложената от нея редакция.
Има само един текст, който не е приет от комисията - това е предложението на Ремзи Осман и група народни представители:
1. В чл. 39, ал. 1, се добавя ново изречение: "Броят и границите на избирателните райони съвпада с броя и административните граници на областите в страната."
2. В ал. 3 думата "определят" се заменя с "утвърждават".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага, приемайки по принцип повечето от направените предложения, следния текст с подобрена редакция на чл. 39:
"Чл. 39. (1) За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни района, в това число 3 в област София-град и 2 в област Пловдив. Останалите избирателни райони съвпадат с границите на областите.
              (2) Наименованията, границите и номерацията на избирателните райони се определят от президента на републиката не по-късно от 55 дни преди изборния ден.
              (3) Централната избирателна комисия определя броя на мандатите за всеки избирателен район въз основа на единна норма на представителство за страната според броя на населението не по-късно от 50 дни преди изборния ден, като използва и метода на най-големия остатък."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 39 има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм направил предложение по чл. 39 и тук е отбелязано, че комисията подкрепя по принцип предложението. Господин Лучников също изброи предложения по този текст, които се подкрепят по принцип от комисията. Но аз говоря конкретно за предложението, което съм направил. По принцип се приема, ама на половин принцип, ако мога така да се изразя.
Става дума за следното. България се разделя на 31 избирателни района. Това е една традиция от Великото Народно събрание досега. И това, което съм предложил аз, а и други народни представители, това да бъде решено законодателно, а не президентът да го прави, както предлага вносителят, е прието от комисията. Но освен, че е традиция България да има 31 избирателни района - всяка област по един, София - 3, Пловдив - 2 района, въпросът се поставя и за съответните мандати в тези райони. Затова моето предложение е да има ал. 3: "Броят на мандатите за всеки избирателен район е равен на броя на мандатите при провеждане на предходните парламентарни избори". Тоест, толкова мандата в съответния избирателен район, колкото са били и мандатите за избиране на Тридесет и осмото Народно събрание. Смятам, че това ще бъде гаранция срещу евентуални злоупотреби или внушения, че се прави нова изборна география. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Да се запази броят на мандатите такъв, какъвто е бил при предишните избори, означава да се допусне една въпиеща несправедливост. Ами населението се движи, съставът на различните области по население се променя. Защо ние ще направим така, че една област, един район, където населението е намаляло, да запази своя брой избиратели и по този начин да бъде по-евтин един избраник. А там, където се е увеличило населението, пак да се запазят същите бройки и следователно там за един избраник трябва да гласуват повече хора.
Това е несправедливо и аз предлагам да се приеме текстът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Корнезов.  
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Едно е жълтите павета на София, друго са чукарите по границата. Така че не само броят на населението е определящ. Разбира се, че броят на населението е основно мерило, но едни са проблемите примерно в Болярово по южната ни граница - обезлюдяване, безработица и т.н., други са проблемите в големия град. И какво? Ще оставим териториите, които се обезлюдяват поради ред причини и населението се оттича в големите градове - София, Пловдив, Варна, и за това ще трябва да правим една изборна география? Когато се оценява един избирателен район, разбира се, основата е населението, но и другите фактори не могат да бъдат подценявани. Затова смятам, че е справедливо мандатите да се запазят точно такива, каквито са традиционни от 10 години насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В България се представят в Народното събрание не територии, а хора. Навремето в Англия е имало така наречените "мъртви графства", където е нямало нито един жител, но въпреки това са си избирали представители в Камарата на общините. Това са отживелици, които не могат да се вземат за сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повод да се изкажа беше последната реплика на господин Лучников за "мъртвите графства". Аз искам да Ви попитам, господин Лучников, каква е целта. Ясно, има миграция, има спад на населението, това го показва и статистиката. В България повсеместно има спад на населението, но миграцията дава възможност да се търси препитание в по-големите центрове, защото в периферията вече няма икономика. Но каква ни е целта? Обезателно една политическа сила да спечели изборите или да създадем политически предпоставки за спиране на рецесията и за възобновяване на живота в България? На един народен представител в този тип райони, където има рецесия, където има снижен икономически потенциал, една от целите му трябва да бъде със своята законодателна дейност, със своето поведение на народен представител да промени обстановката, да промени тенденцията към тенденция за възстановяване на икономическите и социалните отношения в този район. Въпросът е кое е по-важно - стратегията да правим България или целта да вкараме една политическа сила с мнозинство в парламента? Би трябвало да имаме по-голямо чувство за национална отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изумен от подобни изказвания, защото очевидно дори Конституцията на България не е прочетена, където се говори за равно право. Какво означава равно право? Това означава, че и моят глас, живеещия в София, и гласът на живеещия в Болярово, и гласът на живеещия във всяко едно селище на България има еднаква стойност - избираме една част от един народен представител. Точно това означава равно и нека да говорим сериозни неща, а не чрез Избирателния закон или чрез Конституцията да поощряваме икономическото развитие на обезлюдени райони. Това са несериозни работи! Равно право! Прочетете българската Конституция, госпожи и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Куртев, принципът за равенството на гласовете има само едно конституционно значение - че всеки един гражданин има само един глас и че този глас се отчита така, както се отчитат гласовете на всички останали избиратели. Оттам нататък няма това равенство, за което Вие си мислите. В един избирателен район тежестта на мандатите според броя на реално получените за тях гласове е различна, и то много различна. Това равенство може да съществува само на национално ниво. И ще Ви дам класически пример. Да речем, в избирателния район в който аз съм избран на последните избори, грубо ние имаме 24 хил. гласа, а мандатите на СДС, които са 4, са под 15 хиляди гласа. В този смисъл няма никакво равенство.
Друг е въпросът за критерия на гласовете, които трябва да определят едно приблизително равенство не само в този национален мащаб, за който то съществува, но и като пренасяне на регионите. Тук обаче дискусията е друга - до каква степен броят на населението да се съчетае с проблемите на районите, с тяхната територия. Това са сложни демографски проблеми и аз няма да влизам в тази част от дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Куртев, искам да Ви кажа, че омбудсманът, понеже все още не е приет законът, се изпълнява от народните представители като функция. Тоест при представителната демокрация народните представители трябва да представляват интересите на хората и на регионите си. Вие говорите за Конституцията така, както Ви отърва, защото софизмът е бил още преди 2500 години теория за доказване на изгодното. България трябва да спасяваме, не политическа сила. Иначе ще бъдем ответни пред историческото време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Все повече се изумявам. Аз оставам с впечатлението, че ние сме някаква федерална държава. Остана и на регионите да се осигурява на някакви нови принципи, непонятни за мен, някакво представителство. Средно 17 или 20 хил. души, или колкото са, ще се разбере от преброяването, избират един народен представител. И тази норма с малки различия в плюс-минус е за цялата страна. Не може в едно място 35 хил. души да избират един народен представител, на друго място - 5 хил. А това е допустимо според вашите разсъждения.
Затова нека да бъдем сериозни и да не правим сега опит за федерализиране на българската държава, защото тя не е такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Не става въпрос за никакво федерализиране и не става дума дали едните имали по-голямо влияние в София и Пловдив, а пък другите - на друго място.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Точно за това става дума.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре. Господин Илиев, Вие не сте избран за депутат нито в София-град, нито в Пловдив и сте депутат някой поред мандат. Ако съкратят мандатите на вашия регион, нали знаете, че това ще работи най-силно срещу Вас, след като вашата политическа сила е инициирала това?
Искаме или не, хората по региони са чувствителни на тази тема. Кой, избран извън София и Пловдив-град, не го знае това?
Докато бях в Щатите сега се интересувах няма ли да махнат електоралната колегия. Те казаха: не, можем да направим промяна в друго, можем да настояваме да се брои всеки глас, но няма да махнем електоралната колегия, защото ние не се интересуваме дали в Европа тя се смята за отживяла. За нас е важно не три щата в Америка да определят политиката на Америка, а хората, които живеят навсякъде по територията, да имат тази възможност. Ясно е, че действат различни миграционни процеси, че някъде ще има струпване на население в рамките на 15-20 години, после може да има обратна миграция. Но за нас е важно не три града на Америка и три щата да определят какво ще става в Америка.
Аз мисля, че това просто не се отнася само за там. Ясно е, че с една такава поправка ще се получи настройване на хората от провинцията срещу София и срещу Пловдив. Аз не виждам разум в това. Такава относителна тежест, разбира се, че ще се гони, обаче тя не може да се абсолютизира по този начин.
Извинявайте, в Габрово нас с колегата, когото вие издигнете, могат да ни изберат трима души, ако трима души гласуват на тези избори, пък на друго място могат да гласуват 30 хиляди, примерно в Хасково. Тяхна работа. Резултатът в Габрово ще го определят трима души, колкото са гласували. При нас един глас може да значи мандат, пък там 15 хил. да значат това, защото важно е дали тази относителна тежест практически ще се реализира.
Не може така едностранчиво, само заради тази сметка, за която ни говори господин Петко Илиев, да решим въпроса. Ако го решим, СДС ще загуби от това. Разберете го. Навсякъде, където вземете мандати, това ще се използва срещу вас, защото сте инициирали поправката. Аз мисля, че това е просто. Не е необходимо един допълнителен, разделителен критерий на принципа София срещу провинцията. Просто мисля, че това не е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Сметката, за която Ви подхвърлих и Вие говорите, си я правите Вие, от БСП. Това не значи, че като нямате влияние в големите райони, особено в София, ще искате в една провинциална област, където намалява с 30 на сто, да се запазят същите избирателни мандата. Това въобще няма никаква логика. Примерно в един избирателен район в провинцията, където и да е, дори в София да е бил, на предишните избори по броя на населението средно е определено да бъде с 10 мандата. Минават се четири години, обаче там намаляват избирателите с 20 или 30 хил. Говорим за намаляване на избирателите. И ние трябва да запазим пак същото статукво, същите избиратели, докато в другата област са се увеличили! Ние нарушаваме основните принципи на демокрацията и на Конституцията. Тук става въпрос, че един народен представител се избира по определен ред. Нали трябва да дадем право на всички, на тези, които имат право да гласуват!
Друг е въпросът, когато примерно съгласно списъците, имащи право да гласуват, не се явят да гласуват.
Аз по този начин не искам да отговоря отчасти на господин Янаки Стоилов. Естествено, че в един избирателен район един народен представител се избира с 15, в другия - с 20, защото активността на избирателите в този район е била по-слаба. Затова е. Затова се получава. Това са такива елементарни неща, че наистина човек се чуди на Вашите тези и на Вашата защита. И ми иде тук нещо, което не искам да Ви го кажа, но трябва да Ви го кажа. Кажете в кои десет района вие сте най-силни или мислите, че сте най-силни, да направим там по 10-15 депутата, че се избират, за да може някак си вие да скърпите нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Илиев, когато някой човек реши да се дави, никой не може да го спре.
Давам Ви още по-прост пример. Има стотици хиляди хора, които са адресно регистрирани в София, Пловдив, Варна, но които живеят половината година по селата или някъде, където са се установили. Това е един трайно установен процес в България. Ние не търсим решение в закона, за да им дадем удостоверения да гласуват в друго населено място. Разбира ли, че само от това може да стане едно преместване на електорална тежест, която не можете да отчетете?
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Това е друга тема.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, това не е друга тема. Това е същата тема.
Това, което трябва да направим, за да осигурим на всеки човек глас, е възможността да си упражни правото и гласът на Петров да го броим точно толкова, колкото гласът на Иванов. Защо си правите свободни съчинения?
А иначе, ако вие смятате, че в София и Пловдив имате по-голямо влияние, вървете и го правете. Обаче да не кажете като след местните избори: ах, ама ние нещо не сме сметнали.
Това, което се прави, е неразумно и то има един много дребен интерес, който най-вероятно ще излезе просто крива сметка. Крива сметка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека сега да не говорим за сметки, госпожо Дончева.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този спор за броя на мандатите в един избирателен регион мисля, че не е от днес. Той беше пуснат в обращение от 2-3 месеца насам.
Скоро приключи преброяването на населението в страната. Още когато обсъждахме закона за изчерпателното преброяване миналата година, поставихме един въпрос, че с преброяването донякъде с тези текстове предварително ще искат да се решат някои въпроси в полза на една или друга политическа сила. Защото в този закон обект на преброяване не бяха хора, които са адресно регистрирани, с постоянни адреси в един избирателен регион, но в деня, когато беше преброяването, той не е бил в своя регион или се намира в чужбина. В избирателния закон включително - то се отложи - вие предлагате хора, които са в чужбина, но са адресно регистрирани, български граждани, с постоянен адрес в определен регион, да не бъдат в избирателните списъци, въпреки, че този човек живее в този регион, но по една или друга причина известно време не е в своя регион, но постоянният му адрес е там. Поради тази причина, че един или два месеца не е бил, колегите от СДС сега ще искат да намалят броя на мандатите в региона. Примерно, в Кърджалийски избирателен район, ако 50 хил. човека, с постоянен адрес в Кърджали, се намират в други региони на страната или в чужбина, искате да намалите мандатите. Кажете го. Искате да преместите мандата към големия град.
От една страна, казваме, че по някакъв начин държавата трябва да поеме ангажимента да не се обезлюдяват определени региони, да има някакъв стимул да живеят хората в някой по-изостанал регион, от друга страна, правите всичко възможно да има обезлюдяване на тези региони.
Вчера, когато спорехме за наборните военнослужещи, които да няма право да бъдат привеждани в определен срок в някои региони, тогава бяха изтъкнати от колегите мотиви, че в края на краищата една партия не губи нито един глас. Няма значение къде се намира войникът. Тогава използвахте точно обратните мотиви. Няма значение, къде ще гласува войникът. Ставаше въпрос за наборни военнослужещи, които се командироват в определени региони. Днес мнозинството използва точно обратните мотиви, когато става въпрос за мандатите в един избирателен регион.
Така че предложението, което е направено от господин Корнезов, специално в ал. 3, мисля, че е много приемливо. Трябва да се обединим около това предложение.
Но бих искал да се възползвам, господин председател, ние имаме едно предложение включително за броя на избирателните райони. Нашето предложение е броят на избирателните райони в страната да съвпадне с броя на областите в страната - да не са 31, а да са толкова, колкото са областите в страната. София да не се дели на 3 избирателни района, Пловдив да не се дели на 2 избирателни района.
Мотивите, че в София са почти 1 млн. избиратели и много трудно ще стане самото гласуване, преброяване, отчитане в комисиите, смятам, че са много слаби, защото по време на местните избори, когато се гласуваше за Голямата софийска община, за община София нямаше никакъв проблем. А когато става въпрос за парламентарни избори, София-град трябва да се разделя на 3. Няма никакви мотиви, щом като не се възприема броят на мандатите в определени региони да бъдат такива, каквито са били преди, а в същия момент, когато става въпрос за броя на избирателните райони, в София непременно трябва да се запази 3. Защо? Мотивът е, че на предишните парламентарни избори София се е деляла на 3 избирателни района.
Убеден съм, че технически проблеми няма да има, ако София-град е един избирателен район. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Осман! Мисля, че ако се изходи от основния принцип при провеждането на парламентарни избори, т.е. да се стъпи върху една определена норма на представителство, това е основната изходна точка, тогава вие само ще затрудните практически изборите, без да промените нищо съществено в столицата, например, затова защото, изхождайки от нормата на представителство, ако депутатите в един район са били, примерно, 10 или 15, сега за цяла София трябва да станат 45. И това от гледна точка на технологията на провеждането на избори само ще усложни нещата.
Това е причината, поради която в големите градове като София и Пловдив се провежда такова разделение, тъй като въз основа на тази норма на представителство изборите ще се утежнят изключително. Това няма да доведе до редуциране броя на мандатите, защото системата, върху която се стъпва при определяне на броя на мандатите, е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Сега по ред на направените предложения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване от предложението на народния представител Любен Корнезов само предложението за ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 64, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 39, така както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 110, против 40, въздържали се 5.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 40 има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, което е оттеглено.
И предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов:
1. В чл. 40, ал. 2 числото "55" да се замени с "45".
2. В ал. 3, изречение второ думите "областния управител" да се заменят с "Централната избирателна комисия".
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 40 със следната подобрена редакция:
"Чл. 40. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
                (2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 55 дни преди изборния ден и предлага на районната избирателна комисия тяхната номерация.
                (3) Заповедта на кмета се обявява публично. Тя може да бъде обжалвана пред областния управител в 3-дневен срок, който се произнася окончателно в 3-дневен срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 124 народни представители: за 34, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 40, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 102, против 22, въздържал се 1.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 41 има направени предложения от народните представители Димитър Абаджиев и Александър Томов, които са приети от комисията.
И предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов:
В чл. 41, ал. 8 в края на текста да се допълнят думите "не по-късно от 10 дни преди изборния ден".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 41 със следната подобрена редакция:
"Чл. 41. (1) В една избирателна секция се включват до 1000 избиратели.
                (2) В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.
                (3) При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели.
                (4) Избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на района.
                (5) В лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива, и в намиращи се извън страната плавателни съдове под български флаг, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели.
                (6) Избирателните секции по ал. 5 се образуват от ръководителите на заведенията и домовете и от капитаните на плавателните съдове.
                (7) Задържаните под стража, спрямо които няма влязла в сила присъда, могат да гласуват в местата за задържане, когато там е възможно да се създаде избирателна секция по реда на ал. 5.
                (8) Ръководителите на български дипломатически представителства в чужбина образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Признавам си, че се натъкнах на проблема по-късно, след като беше минал в комисията. Това, което сте написали - до 1000 избиратели, означава прекрояване на всички секции във всички градове. Не зная дали някой от нас е мислил по този проблем и не зная дали знаем поне в избирателните си райони по колко горе-долу човека са по списъците в една секция. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.) Само че не са 1000! И още през месец февруари на ГРАО-то е дадена заповед да окрупняват секциите до 1000 и да променят местостоянките.
Мисля, че по този начин, решавайки вероятно един финансов въпрос - да намалим броя на секциите, броя на комисиите и броя на хонорарите за членовете на комисиите, ние ще създадем едно много сериозно притеснение, защото на всички ни е ясно, че след 1990 г. горе-долу местостоянките на секциите бяха на едни и същи места. И хората даже не си проверяваха списъците, не си проверяват и къде да гласуват и просто отиват да гласуват там, където са гласували на предните и на по-предните избори.
Опасявам се, че с този запис ще направим един сериозен практически проблем. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.) Сега в момента не знам как е и не мога да направя справка. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.)Не, не може да е така, защото на голямата част от местата има секции от по 300, 500 до 700 души. И те се считат за големи секции.
Освен това не съм убедена, че 1000 души списък е мярката. Значи, нека да гласуват 60 на сто, тоест 600 души ефективно гласували. До какви опашки води това?
Затова аз ви предлагам да намалим 1000 на 800 в ал. 1 и в ал. 2. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.) В момента не може да е така, защото секциите, които са направени на много места, са с много по-малко от 1000 избиратели. Не говорим само за планинските райони, където има малки селца и в тях живеят някакви Х-човека - 50, 100 и т.н. Знаете, че този въпрос го решавахме на местните избори, когато определяхме къде да има пряк избор и къде да няма. И на колко места с по 500 души население остана да се назначава кметът. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Алинея 3 сега го решава този въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Алинея 3 решава териториално обособените населени места, както е моят роден град Трявна - със 100 села. Не ви говоря за там. Говоря ви за нормални градове с 5, 10, 20, 30 хил. души, където секциите досега са били за 500, за 700 души. И те минават за нормални секции. Те са до 1000.
Сега обаче ние сме вкарали една алинея, която казва, че в населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в избирателите. Тоест, ние залагаме в закона, че не можем да имаме досегашните секции, а трябва да ги редуцираме. Разбирате ли, че това означава закриване на секции не поради ал. 1, а поради ал. 2.
Затова, ако не приемете това предложение - до 800 души, ви предлагам да минем на следващия текст - 43, и да направим една корекция на ал. 2 в такъв смисъл, че горе-долу да се съблюдават досегашните секции. Защото иначе просто ще стане объркване. Ще спестим от секциите... (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.)
Колежке Тошкова, ал. 2 Ви казва, че само толкова секции да има, примерно, в гр. Септември, колкото по 1000 се съдържат в населението.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС, от място): Може да бъдат и повече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не може да има повече, ама сега са повече. (Неразбираема реплика на народната представителка Анелия Тошкова.)
Колежке Тошкова, не можете да ги направите повече само на основание ал. 3. Не можете да ги направите.
Нямате правно основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Иван Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Колеги, искам да споделя с вас едно смущение, което предизвиква краят на ал. 8. В текста се казва, че ръководителите на български дипломатически представителства в чужбина образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, и тук е формулировката, която ме смущава, заявили лично желанието си да гласуват.
Притесненията ми идват от това, че очевидно се има предвид времето, когато са заявили. Очевидно трябва да са заявили предварително, че искат да гласуват или че имат намерение да гласуват.
Тук имам две опасения: едното е, че по някакъв начин ние с този текст допускаме някакво вмешателство в демократичните намерения на избирателите.
Второ, чисто формално, да речем в един от предишните дни, човекът е решил да гласува, но сутринта, като се е събудил, вече си е променил решението. И обратно, преди два дни е казал на посланика или на който и да е от служителите в посолството, който отговаря за това нещо, че няма да гласува, а в деня на изборите е решил, че ще гласува.
Така че си мисля, че ще бъдем по-прецизни при всички случаи, ако отпадне това "заявили лично желанието си да гласуват", а остане това: "не по-малко от 20 избиратели". Мисля, че ще бъдем по-точни и предлагам така да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Докладчикът Пламен Марков и народният представител Иван Тодоров разговарят.)Чакам господин Марков, защото той води като от водеща комисия дебата и предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз водя заседанието, господин Нешев. Аз поставям на гласуване предложенията. Господин Марков може да не Ви слуша. Заповядайте! Негова воля е дали ще Ви слуша или не.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин председател, аз искам да Ви обърна вниманието върху едно противоречие и се надявам, че Вие като коректен човек ще заемете принципно поведение върху него.
В чл. 37 по предложението на господин Корнезов ние в залата отхвърлихме текста в ал. 2, че човекът, който ще гласува в чужбина, трябва да представи писмена молба, за да се създаде предпоставка за неговото гласуване.
Тук обаче това, за което говори и господин Тодоров - ръководителят на българското дипломатически представителство в чужбина образува избирателна секция в чужбина при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват. Кога бяхме коректни? Когато отхвърлихме онова, че трябва да се заяви предварително, че ще гласуват в тази секция? Или сега, когато вписваме, че ще се образува секция, ако са заявили лично? Заявяването лично е да отидеш и да кажеш, поне устно да кажеш, ако не писмено, и то предварително.
И ако искаме да бъдем добри законотворци, не може да има два текста, които взаимно се отричат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Няма такова противоречие. Ние сме приели чл. 37, където също се говори за заявено лично желание. Този текст вече сме го гласували в чл. 37.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Предварително? Кога ще стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Член 37 гласи: "Избирателните списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на дипломатическите представителства въз основа на заявено лично желание за участие най-късно до деня на изборите." Това вече сме го приели.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Секцията кога ще я направиш? В деня на изборите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече сме го приели. Прочете и втората алинея на чл. 37.
Господин Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам отношение по предложената ал. 2 на чл. 41. Тя дава една формула, в която се определя броят на секциите в едно населено място. Разделя се броят на избирателите на 1000 и се получава броят на секциите. Всеки, който поне малко разбира от математика, ще му стане ясно, че фактически това означава средния брой на избирателите в една секция. Тогава може да има секции от 1500, може да има и секция с 500. Но ал. 1 ни казва, че секциите могат да бъдат до 1000. Какво ще стане при така предложената формула, ако се приеме ал. 2? Ще се намали минимум, казвам минимум, с една трета броят на секциите в големите градове.
Хората в България от 1990 г. свикнаха вече с малки промени къде гласуват, в коя избирателна секция са. Ако се приеме ал. 2, означава цялата карта в градовете на секциите да бъде прекроена, хората да започнат да търсят коя ми е сега новата секция, тъй като в тази секция вече трябва да се включат допълнителни части от съседните секции. И в края на краищата не могат да се ориентират къде да проверят себе си в избирателните списъци и къде да отидат да гласуват. Ако ние имаме желание да създаваме допълнително напрежение по отношение възможността на хората да се ориентират къде и как да гласуват, тогава нека да приемем ал. 2. Ако обаче ние желаем хората свободно, без допълнително да се натоварват с нови изисквания и загубване на ориентация къде трябва да отидат и какво да направят, тогава да не приемем ал. 2. Аз вече подозирам, че някой има желание да затрудни хората, не да ги облекчи.
Моето формално предложение, господин председателю, е ал. 2 да отпадне. По този начин ние имаме ал. 1, която определя, че в една избирателна секция може да има до 1000 човека. Резултатът от това отпадане на ал. 2 ще бъде запазване на секциите така, както бяха досега. Никой от кметовете или органите, които определят броя на секциите, няма да тръгне да разделя една секция от 700 човека на две, за да има повече секционни комисии. Напротив, мога да ви уверя, че всички тези органи, доколкото си спомням в приети вече текстове, това са кметовете и областните управители, ще запазят досега съществуващите секции. И по този начин ние като народни представители, приемащи тези положения в Закона за изборите, ще дадем своя принос хората в България нормално да упражнят своето право на изборите.
И повтарям формалното си предложение - ал. 2 от проекта на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз всъщност няма да правя реплика, тъй като нямах възможност да извадя текста от сега действащия закон и да го прочета на госпожа Дончева. Сега обаче преди малко го направих и ви чета текста на чл. 27, ал. 1 от сега действащия текст. Значи е точно така, както в момента се предлага: "В една избирателна секция се включват до 1000 жители. Населени места с повече от 1000 жители образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на жителите.". Това е новата ал. 2 в това предложение на чл. 41. А изречение първо в чл. 41 е първо изречение от чл. 27, ал. 1.
Значи, няма основание да се притеснявате за някакви нови версии. Просто вижте какво действа в момента. То не създава трудности. Така че и в бъдеще с новия закон и стария текст няма да има проблеми.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Алинея 2 нова ли е?
АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е нова, как ще е нова? Пет избори правим по тази алинея.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Аз прочетох текста на сега действащия закон. И той абсолютно се покрива с това, което се предлага в чл. 41. И твърдя, че ние сме нямали проблеми в това отношение. Защо вие твърдите обратното? Просто няма смисъл повече да губим времето в тази посока. Госпожо Дончева, аз математиката я знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Реплика от госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Нали знаем, че градовете съдържат секции под 1000 души и те не са само в болниците и в арестите. Аз не знам защо това е така, но ние всички знаем, че това е точно така. Сега вече от февруари на службите ГРАО е дадена изрична заповед секциите да станат по 1000 души. И са им казали: там, където някой кмет си позволи да направи по-малка секция, да плаща общината. Това ви казвам аз, защото то ми е казано. Събрала съм информация за това.
Сигурно давате точната справка на закона, затова не споря и ви казах, че досега не бях го и забелязала като проблем. Но ние всички знаем, че в градовете навсякъде има секции под 1000 души. Е, че на какво законно основание тогава съществуват тези секции под 1000 души? Значи те са незаконни. Години наред сме правили избори в незаконно формирани секции.
Аз смятам, че в предложението на господин Иванов има разум, защото ако лимитираме секциите да са до 1000 души и в предишния чл. 40, ал. 2 даваме право на кмета да формира секциите, той може и да закрие някои секции, където има малко избиратели, или да ги окрупнява заради икономия на разходи. Но той няма да пипа много. Докато със стриктното спазване на ал. 2 означава тотално прекрояване на картата на избирателните секции. Мисля, че това е ясно за всички.
Така че аз наистина, правейки реплика на колежката, подкрепям да отпадне ал. 2 и чрез едни инструкции от страна на държавата да се съблюдава все пак едно компресиране на секциите ние ще махнем онези, които наистина биха могли да бъдат махнати без тотално прекрояване. Сега, че две-три секции в един град от 5 - 10 хил. души били закрити и хората били преместени, това няма да сбърка работата. Въпросът е да няма тотално прекрояване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, репликата ми е съвсем кратка с един конкретен пример. Повтарям текста, който е предложен в ал. 2 - в населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите. Това е точно и ограничително. Примерно, община Русе или гр. Русе има сто петдесет и няколко хиляди избиратели. По тази формула и по начина, по който е записана ал. 2, означава, че ще има 150 секции. Винаги в гр. Русе е имало между 230 и 240 секции. Това ограничение, което се записва, аз предполагам, че трябва да се спазва, означава намаляване с повече от една трета на секциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За трета реплика има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък, защото може би колегите преди мен казаха това, което аз исках да кажа. Но искам, госпожо Тошкова, да Ви обърна внимание на един друг момент. На практика при 1000 гласоподаватели в една секция няма да стигне технологичното време те да гласуват. Абстрахирам се, че някои от старите и възрастните хора отнемат по 2,5 - 3 минути докато си вземат плика, отидат до тъмната стаичка и се върнат от урната. Дори да вземем средно по 2 минути, това са седем часа чисто време. А ние не можем да разпределим гласоподавателите да идват ритмично. Някои, които идват през деня, идват рано сутрин или късно вечер. Но в този законопроект ние предвиждаме на практика в 7 ч. да се затворят вратите.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС, от място): В 8 часа.
РУМЕН ТАКОРОВ: Дори и 8 часа да е, няма значение колко е часът.
Оттам нататък дори и да е имало опашка, ние на тези хора няма да им дадем възможност да гласуват, защото, пак ви казвам, при хиляда човека няма да има технологично време те да гласуват. Заради това тази формула е неприемлива. Господин Иванов е абсолютно прав. С текста на ал. 2, който е записан, ние не даваме възможност на повече секции да се запишат в този избирателен район. Ние го ограничаваме. Затова съм съгласен да остане ал. 1 - до хиляда, защото наистина някъде не могат да се направят. Ще остане една секция. Но с ал. 2 ние направо казваме, че само при наличие на остатък може да се образуват други секции, а не в друг случай. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За дуплика има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Аз си мисля, че по някои от изказаните тези просто няма какво да отвръщам. Ясно е, че това са различни позиции.
При господин Такоров се появи нещо ново - сега хората нямало да успеят да гласуват. Аз ви казвам, първо, че никога не се е случвало и няма да се случи хиляда избиратели да отидат да гласуват. Това го знаете. (Неразбираема реплика на народния представител Румен Такоров.) Ние в момента имаме такива големи секции с много хора и при една висока избирателна активност хората пак си гласуват. Значи това не е сериозен довод.
Аз обаче си мисля следното: ако ние имаме толкова много секции в големите градове, дали не трябва те да се съобразят с тая формула и да бъдат окрупнени в крайна сметка? (Реплики от ДЛ.) Аз ви казвам, че и в момента е така, а така е от 1990 г. насам. Затова не е разумно. Просто не търсете проблема там, където го няма. Дори ако допуснем, че това се направи така, то ще бъде валидно за всички български граждани. Тоест, не подозирайте, че има някакъв акт, който е насочен специално срещу така наречените предполагаеми ваши избиратели. Това не е така.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Нали искаме да създадем добри услови яза гласуване на хората?
АНЕЛИЯ ТОШКОВА: Да, и ние искаме да създадем условия. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Излишни страхове.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 127 народни представители: за 50, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 60, против 69, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, предлагам този текст да бъде прегласуван не толкова заради резултата. Просто е недопустимо в българския парламент председателят на Народното събрание и човекът, който води и чете закона на второ четене, да отиват и да казват на своите колеги да гласуват. Според мен това е недопустимо. И ако още веднъж това нещо се случи... Ако искате, проверете кворума, да спрем заседанието, но така не може да продължава да се работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Поставям на прегласуване предложението на господин Иван Иванов за отпадане на ал. 2.
Гласували 152 народни представители: за 64, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Тодоров от ал. 8 да отпаднат думите "заявили лично желанието си да гласуват".
Гласували 143 народни представители: за 13, против 120, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 41, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 95, против 38, въздържали се няма.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 42. Капитаните на плавателните съдове под български флаг, които напускат страната до 19,00 ч. в деня преди изборите, получават избирателните книжа и материали от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба."
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл.42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Моля, гласувайте чл. 42, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Глава пета - Кандидати за народни представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета, както е предложено от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета е прието.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 43 има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов:
1. В чл. 43, ал. 2 думата "подреждат" да се замени с "вписват".
2. В чл. 43, ал. 3 думата "подреждат" да се замени с "изготвят".
3. В чл. 43 ал. 5 да се измени така:
"(5) Броят на имената в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на мандатите в многомандатния избирателен район."
4. В чл. 43 да се добави ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Партиите и коалициите, издигащи регионални кандидатски листи, трябва да отговарят на изсикванията в този закон и на Закона за политическите партии."
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Предложение на Димитър Цонков Иванов.
1. В чл. 43, ал. 2 думата "всеки" във второто изречение се заменя със "самостоятелен".
2. В чл. 43, ал. 4 след думата "партии" се добавя "и независими кандидати".
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Предложение на Александър Каракачанов:
В чл. 43:
1. В ал. 2, изречение второ думите "самостоятелна кандидатска листа" се заменят с "обща кандидатска листа, подредена по реда на регистрацията".
2. В ал. 5 след думите "кандидатска листа" се добавя "на партии или коалиции".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мариела Митева:
1. В чл. 43 се създава нова ал. 3:
"(3) Във всяка кандидатска листа разликата в броя на кандидатите от всеки пол не може да бъде повече от един човек. Във всяка кандидатска листа се редуват последователно мъже и жени."
Сегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 43 ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
1. В чл. 43, ал. 5 думата "удвоения" да се замени с "утроения".
2. В чл. 43 се създава ал. 6:
"(6) Партиите и коалициите включват на избираеми места, при равномерно разпределение, кандидати жени, до постигане на 40 на сто представителство."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 43 със следната редакция:
"Чл. 43. (1) Кандидати за участие в изборите се издигат от партии и коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати.
(2) Кандидатите за народни представители, издигнати от партии и коалиции, се подреждат в кандидатски листи по многомандатни избирателни райони. Всеки независим кандидат образува самостоятелна кандидатска листа.
(3) Кандидатските листи на партиите и коалициите се подреждат и предлагат за регистриране от техните централни ръководства.
(4) Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа във всеки отделен многомандатен избирателен район. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи.
(5) Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля удвоения брой мандати в многомандатния избирателен район."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по повод размера или по-скоро броя на участниците в една кандидатска листа. Рестриктивно вносителят е предложил той да бъде ограничен до удвоения брой на мандатите от съответния избирателен район. Не знам по какви причини и по какъв критерий е определено точно удвоение, но при всички случаи...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Със здравия разум.
МИХАИЛ МИКОВ: "Здравия разум" на господин Панев - той не е критерият, който обществено е признат. Даже мисля, че обществото има по-други критерии, господин Панев, за здравия разум, а не Вашите.
Кои са причините да се ограничава участието на повече хора в листите? Кое налага това? Това поставя малките райони в една ситуация, че ще имат изключително къси листи - нещо, което ще затрудни и участието в изборите на повече хора в самата кампания - веднъж, втори път - ако се откажат някои хора, ако заболеят, ако изпаднат в невъзможност или нежелание да изпълняват своите ангажименти, може да се стигне дотам, че в една листа да няма вече следващи хора, които да влизат в Народното събрание. При сегашната ситуация вие знаете, че и мнозинството има такива места, и ние в по-предни легислатури сме стигали до такава ситуация, когато листата се изчерпва напълно.
Няма никаква причина да бъдат ограничавани партиите и коалициите да нареждат хора за участие в своите листи. Нещо повече, чрез повече участници, чрез по-широка палитра от хора по-добре една партия или коалиция, участник в избирателния процес, ще успее да експонира своите идеи, своите платформи, ако щете, и своите хора, които я представляват. Освен ако в това нещо не се крие някакво ограничение, свързано с кадрова недостатъчност на управляващото мнозинство. Аз не виждам друга причина за това. Освен "здравия разум" на господин Панев, трябва да има и някаква кадрова недостатъчност. И ви моля за обяснение, като съм потърсил компромисния вариант - заменил съм "удвоения" поне с "утроения". Макар че, пак казвам, не виждам никаква причина да ограничаваме партиите, коалициите да включат повече хора, повече свои представители в листите, съответно да даваме по-голям резерв на тия партии и коалиции при спечелване на изборите, за да могат да излизат хора от тия листи, други да се придвижват напред. Няма никакъв смисъл от едно такова ограничение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Госпожа Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз излизам, за да защитя предложението, което съм направила за нова ал. 3, защото според мен то създава гаранции за прокламираното равенство между двата пола.
Конституцията закрепява равенството на правата на гражданите, а Всеобщата декларация за правата на човека прокламира политическото право на всеки гражданин да участва в управлението на своята държава, както и принципа на равенство на гражданите, включително по признака на пола.
Конвенцията за политическите права на жените изисква стандарт от държавите за равни политически права на мъжете и жените с цел постигане не само на юридическо, но и фактическо равенство на двата пола. Наблюденията показват, че за съжаление тези норми са все още само декларация.
Необходими са гаранции за възможността на жените да дадат своя принос в политиката и в национален, и, разбира се, в световен мащаб, да привнесат типично женската чувствителност и интелект, женската духовност и идеи за решаване на обществените проблеми. Именно защото този принос е жизнено необходим, са необходими и мерки за насърчаване на политическото участие на жените.
Възприела това разбиране, Четвъртата световна конференция на ООН за жените, състояла се в Пекин, приема пекинска платформа, според която равното участие на жените в политическия живот играе решаваща роля в общия процес на напредъка на жените. Равното участие във вземането на решения не е само изискване за обикновена справедливост или демокрация, а трябва да се разглежда като необходимо условие, за да бъдат взети предвид интересите на жените. Без активното участие на жените и включването на женската перспектива на всички нива на вземане на решения целите на равенството, развитието и мирът не могат да бъдат постигнати.
Работната група по проблемите на равноправие на половете към първата работна маса по демократизация и права на човека към Пакта за стабилност е възприела за приоритет за 2000 г. темата за увеличаване участието на жените в политиката. Това показва колко важен фактор са жените за толерантността, за реконструкцията и мира на Балканите, а България е част от тях.
Корасон Акино, избрана за личност на века в своята страна, казва: "Жените са естествени кандидати за лидерски позиции в бизнеса, в нацията, в гражданското общество, в политиката. Като пазителки на ценностите в семейството и обществото те не бива да оставят важните лидерски задачи в политиката единствено на мъжете. Това е работа, която мъжете и жените трябва да изпълняват заедно като се допълват, точно както трябва да правят това у дома".
България е на 60-то място в класификацията на Интерпарламентарния съюз за участие на жените в парламента с 10,4 на сто. Развитието в последните четири парламента показва тенденция на намаляване на участието на жените в политиката. България е далеч след други страни в Западна Европа, като Скандинавките страни, Холандия, Германия, Испания, Австрия, Белгия и т.н. Законодателството в България прогресивно закрепва принципа на формално равенство на жените и мъжете, но за съжаление все повече се разкрива декларативният характер на съответните правни норми. Липсват каквито и да било позитивни насърчителни мерки от страна на държавата и това води до скрита дискриминация.
Именно с цел за създаване на гаранции за равно участие съм направила това предложение, като текстът е взаимстван от новия Закон за изборите във Франция и беше апробиран на местните избори, които се проведоха в близкия един месец. Резултатите показват, че в резултат на тези насърчителни мерки участието на жените в политиката значително се е увеличило.
Апелирам към народните представители да подкрепят този текст или в случай, че това им се струва прекомерно, поне текстът за изборна квота - предложение, направено от народния представител Михаил Миков. Има някаква ирония в това, че по-голямата част от жените в днешния парламент са отишли на конференция по проблемите на неравенството на двата пола, но се надявам това да бъде и едно изпитание за мъжката част от Народното събрание и те наистина да покажат смелост и с гласуване да докажат, че не се страхуват от конкуренция на жените в политиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
За реплика има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, много се радвам на това, че госпожа Мариела Митева е толкова активна и ми напомня за нашата съвместна работа в миналото Народно събрание. Но тя проявява непоследователност и в нейния текст се чувства, че тя все още е под гнета на това, че мъжете имат първенство. Защото в края на своето предложение тя казва: "Във всяка кандидатска листа се редуват последователно мъже и жени". За мен това е недопустимо. Винаги се дава най-напред път на дамите. Така че предлагам да бъде последователно жени и мъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За втора реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз не знам как насила може да стане тази работа, госпожо Митева, и е много хубаво да си доразвиете тезата по следния начин: първата половина от листата да е от жени, втората половина да е от мъже, а посредата може да има и някои от средните. Така че ще трябва да помислим и за тях, защото пълното равноправие значи и сексуално равноправие. И на хората със сексуални отклонения трябва да дадете място в листите. Къде ще ги сложите тях? Посредата ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христо Иванов има думата за трета реплика.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Митева! Винаги съм питаел особено уважение към жените, включително и в политиката считам, че те имат своето определено място и са един стабилизиращ фактор. Но аз не считам, че вътре в политическите партии е налице някаква дискриминация към жените, тъй като в крайна сметка това е един вътрешнопартиен въпрос. И всички онези партии, които проявяват този анахронизъм и пренебрегват жените, рано или късно електорално ще изостанат в подкрепата си и няма да намерят място по тази причина в българския парламент. Още повече аз считам, че нашето общество по отношение на еманципацията на жените е много по-напреднало в сравнение с други иначе икономически и социално напреднали общества, включително и на Стария континент.
Освен това не съвсем в рамките на шегата искам да ви кажа, че едва ли има политическо решение, сериозно политическо решение, не само у нас, но и в която да било друга страна, което да не се взема при активното участие на жените, независимо дали те явно или неявно присъстват в политиката. Така че и за политиката, както и за много други неща важи: "Шерше ла фам!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): По отношение на репликата на акад. Сендов - разместване на поредността мъже и жени, ако това не е шега, си запазвам правото жените да проявят известна скромност. Ако говорим сериозно, всъщност така подредено изречението не дава предимство нито на жените, нито на мъжете при подреждането им в листите. Това е работа на съответните партии.
Що се отнася до въпроса, който постави господин Димитров, за сексуалните малцинства, в случая говорим за социални малцинства. Става дума за пол, а не за секс.
Що се отнася до репликата, че жените така или иначе винаги влияят при вземане на определени решения, да, така е. Заради това аз предлагам народните представители да насърчат активното участие на жените при вземане на решения. След като те влияят тайно при вземане на решения, много по-добре е да признаем това тяхно качество, много по-добре е да признаем тези техни възможности и да дадем на жените да седнат официално, открито, със самочувствие на местата, където се вземат решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
Госпожа Донка Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз ще взема отношение по предложението на господин Миков във връзка с ал. 6. То е поръчение - благодаря на комисията, че го подложи на гласуване, - което идва по линия на ангажиментите на нашата страна по отношение на Платформа 120 в изпълнение на задачите на Пакта за стабилност. И само искам да напомня, че няма да достигне технологично време българският парламент да приеме Закона за равните възможности на жените и мъжете, за който се чу. Единствената възможност във връзка с реализацията на този проект по Платформа 120 в България е да реализира във връзка с подготовката на изборите 1000 жени за подготовка в управленските етажи на властта.
Последната възможност остана в Избирателния закон да привлечем вниманието на всички депутати и българският парламент достойно, във връзка с предписанията, които България е поела като ангажимент... Аз само ще напомня, че Соня Лоукър, която присъства на семинара преди две седмици, постави трите основни задачи, свързани с това нашите парламенти да подпомогнат организирането на кампании за оказване на положително влияние върху националното избирателно законодателство с цел увеличаване шансовете на жените да бъдат номинирани и избирани на ръководни длъжности.
Като участничка от една от 14-те неправителствени организации, които бяха представени на обучение за национални треньорки за проекта "Жените могат", аз изпълнявам поръчението като единствен депутат да внеса в Народното събрание този текст по смисъла на ал. 6. Но тъй като не съм член на комисията, удоволствието да го внесе беше на господин Миков. Разбрах, че комисията сериозно е обсъдила въпроса и го е отхвърлила. Но нека да ви кажа, че към Европа полетя към господин Бодо Хомбах обратен факс и вчера говорих с господин Иван Иванов, че вече в Европа знаят, че българският парламент дава този принос за хармонизиране на нашето законодателство в това отношение. Ето защо това предложение, което е малко по-различно от текста, който Мариела Митева взаимства от френското законодателство - всички помним преди две седмици изборите във Франция и влиянието там като резултат на жените след това законодателство - да подкрепят този текст, в който в момента става дума за този квотен принцип.

Ние разговаряхме с лидерките на всички партии тук, знаем в момента, че е невъзможно изведнъж в политиката да се създадат предпоставки за толкова много жени, но те трябва да получат този шанс. Ето затова моля най-цивилизовано българският парламент да не пропуска тази възможност, защото до 40-ия парламент ще мине много време, когато ще се гласува Законът за равните шансове. И аз благодаря на всички депутати, които ще бъдат на висотата на задълженията си като депутати пред българската нация с цел да я хармонизираме с изискванията на времето и да допуснем участието на жените в управлението на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Позволявам си кратък коментар. Ще бъда затруднен за термина "избираем", защото за вашата партия избираеми места в Шумен са примерно 2, за СДС са 3, но има партии, за които дори четвърт място не е избираемо. Как ще се определят избираемите места? Имам предвид, че за всяка партия е различен броят на избираемите места във всяка листа.
Госпожа Тошкова има думата.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Колежките моля да внимават, все пак говорим за важен въпрос или поне те така казват.
Аз нямах намерение да се изказвам, но ще споделя с вас какво ме провокира да го направя. Провокираха ме шегите, които започнаха да валят от всички страни в пленарната зала, което ме накара да изляза и да кажа, че аз не съм съгласна, че по този въпрос трябва да се подхожда така лековато. Съгласна съм веднага с тази теза, но след малко ще кажа защо смятам, че това не е възможно и не бива да се случи сега, защото никой всъщност не спомена кои са били основните пречки пред страните, които са въвеждали квотен принцип за участие в листите за народни представители. Защото практиката е показала такива пречки. И да видим тогава нашата страна пред какъв избор е изправена, защото идеята безспорно е ценна.
Не знам колегите дали знаят, но вече се каза преди малко за Пекин, за тази прословута световна конференция на жените, която беше проведена в 1995 г., и за прегледа върху изпълнението на Пекинската платформа. Сега за сведение на колегите ще кажа, че в 1995 г. в парламентите по целия свят са били заети от едва 10% жени. Виждаме ние сега какво се е случило след пет години - в 2000 г. процентното участие на жените в позиции за вземане на решения в парламентите по света е нараснало със скромните 2%. Ако направим една проста сметка с математика и предположим, че тенденцията ще остане същата, можем да предполагаме, че равно представяне на жените и мъжете в парламентите на света ще настъпи през 2095 г. Тоест хора, родени днес, няма да са свидетели на такова представяне в парламентите.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Правилно!
АНЕЛИЯ ТОШКОВА:Правилно или неправилно, за мен не е сериозен подходът да е такъв.
В интерес на истината обаче ние трябва да кажем, че в България се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на жените и поставянето им в позиции, в които се взимат важни политически решения. Едва ли е необходимо да казвам, че трите жени министри в това правителство спокойно могат да бъдат наречени отличници. Това е едно много добро доказателство. Можем да кажем, че във всички сфери на изпълнителната власт и то с тенденция покачване по горните етажи се увеличава присъствието на жени. Виждам, че колежки, които са се занимавали с материята, не могат да го отрекат.
И сега отиваме към това: знаем всички, беше обявено, отдавна в Министерството на труда и социалната политика се изготвя един Закон за равенството между жените и мъжете. Аз понеже разполагам предварително с проекта от работните групи, виждам текстове, които ме удовлетворяват и които смятам, че са по-адекватни към съвременната действителност. Защото какво се възприема или днес ще се възприеме в Министерския съвет и ще ни бъде раздадено в парламента? Възприема се една реалистична стратегия, която казва така: че законодателят, изразявайки своята воля като превърне това нещо в закон, насърчава всички държавни органи, органи на местно самоуправление, политически партии да търсят такъв баланс. Само че като се говори за 40% от единия пол, а не от жените и мъжете. Защото въпреки всичко би могло да се каже, че може и да е обратното. Защото и в света практиките са различни. Не е вярно, че жените влизат единствено и гарантирано само с определени квоти. Това просто не е вярно! Това е една от стратегиите, да, има я. В скандинавските страни има модела, който предлага госпожа Митева и който просто е абсолютно неприемлив за момента. Има различни прийоми. В някои от страните се казва дори жените да не бъдат в дъното на листата, в някои от страните законодателят е изписал норми, които насърчават партиите за уреждане на вътрешнопартийни механизми щото жените да бъдат лансирани.
Аз ще кажа, че аз ще подкрепя предложението на господин Миков. Що го подкрепя не защото това е разумно да бъде днес, а за да бъде ясен знак от българския парламент или поне от жените в него, че ние трябва да вървим в тази посока. Защото, ако ние си послужим с една метафора от физиката, точна наука, налягането е равно на отношението на силата върху площта. Аз ще ви кажа, че понеже ние имаме малка площ, трябва да увеличим площта. И тогава изводът какъв е? Упражняване на повече натиск върху всички нива, а не вземане на измислени решения. Защото не можем да отстраняваме качествени мъже, само защото трябва да изпълним даден квотен принцип. И не можем да търсим жени от улицата, само и само днес да изпълним тези квоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
За първа реплика има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря.
Зная, че квотният принцип е спорен, но понякога той е необходим като временна мярка. В интерес на истината това е и една от причините, поради която аз подходих с желание за създаване на гаранции за равенство на половете. Но не мога да се съглася с мнението, че ние ще изхвърлим качествени мъже от листите, за да влязат някакви жени. Има достатъчно качествени жени и във всеки случай не смятам, че по полов признак трябва да делим хората на качествени и некачествени. Не полът има значение в това отношение. Убедена съм, че в България има достатъчно много жени, които имат идеи за развитието на страната и могат да бъдат полезни в българския парламент, така че прилагането на този механизъм няма да създаде затруднения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
За втора реплика има думата госпожа Дора Янкова.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Тошкова, аз не приемам Вашите разбирания за това какво събитие е била Пекинската среща и за нейното влияние. Начинът, по който Вие я определихте, предизвика у мен смесени чувства, уважавайки Ви като народен представител.
Искам да споделя, че не може за пет години, за четири години или за шест години ние да правим анализи за тенденциите, които едно световно женско мероприятие, силно подкрепено от ООН, да бъде извод за нашия български парламент, едва ли не какво се е променило, когато се е състояла тази конференция и е дала тези послания към света. Мисля, че тези послания към света бяха важни. Мисля, че целият свят ги ползва и държавите, които имат развити демокрации.
И аз мисля, че предложенията, които се правят от Мариела Митева, Михаил Миков и Донка Дончева са едни знаци, както Вие накрая казахте, за българската демокрация, ако ние подкрепим техните предложения. И няма нищо опасно мъжете и жените да се състезават на равна основа. Нито ще отпаднат мъже, нито ще отпаднат жени. Просто ще се създаде терен и рефер, и възможности, и правила за състезание. (Неразбираема реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Аз мисля, господин Ляков, че може да ми направите реплика или да се изкажете, ако прецените, но се възмутих от начина на изказване на госпожа Тошкова, тъй като тя прелиташе от Пекинската среща, от Скандинавските страни и правеше изводи, че това е неприемливо за България. Нека дадем един ясен знак за българската демокрация в този Избирателен закон, още повече, че действително днес в правителството на България се разглежда такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Трета реплика - господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, за да не останете с впечатление, че се отнасям несериозно към този въпрос - предишната ми реплика беше, разбира се, закачлива, но към младите жени аз съм свикнал да се отнасям така. (Весело оживление.)
Искам сериозно да ви кажа, че този въпрос действително е много важен. Аз имам опит с него във връзка с математиката. Създадено е впечатлението от много години, че в математиката по-добри са мъжете, отколкото жените. Проведени са много изследвания, статистики в много страни, има просто направление в педагогиката, свързано с математиката, за различието между половете по отношение към математиката и е доказано, че няма такова различие. Няма такова различие и между бели и черни, което е изследвано много в Съединените щати.
Трябва да ви кажа, че в Международния математически съюз има специална секция "Жените в математиката". И когато се правят световни конгреси по математика, където е голям комплимент някой да бъде поканен да изнесе обзорен доклад, се държи сметка за баланса. И това се прави въз основа на традициите и морала, така да се каже, в тази организация.
Аз напълно подкрепям всяка възможност да се премахне това партипри, че мъжете са по-добри в някоя област от жените. Но не виждам как ще се осъществи това в този закон, тъй като ако някоя от партиите не осъществи това, което се препоръчва, какво ще стане? Вземете габровската листа. Тя от години е само женска. Може би е по-хубаво да се каже дамска. И какво, сега, там да слагаме други ограничения? И аз се надявам, че и в следващите избори в Габрово жените ще имат връх и от едната, и от другата страна.
Така че много е важно да се създават условия в много закони да се предвиждат мерки и т.н., но тук, в този закон, да се сложи числено ограничение, според мен, можем да го сложим, можем да го гласуваме, но не можем да го изпълним, защото, ако една партия не го изпълни няма предвидена никаква санкция за това. Значи тя трябва да се изхвърли от изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За дуплика - госпожа Анелия Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Правя, първо, дуплика на колежката от Смолян. Първо, отказвам някой да интерпретира по какъвто начин на него му харесват моите думи и да ги тълкува повратно. Мисля, че това, с което завърших - че ще подкрепя такова предложение, говори повече от всички други тълкувателни намеси.
Аз твърдя, че познавам добре Пекинската платформа, твърдя, че познавам и последващите решения, които са за насърчаване и т.н.
Отивам вече на втората реплика. Значи аз, просто защото вярвам, че жените са толкова качествени, вярвам, че такова равенство може да настъпи и мога да се аргументирам. Но го виждам просто като нещо реално във времето. И за да спрем истерията отляво мога да ви кажа, че няма никаква пречка вие още на тези избори да приложите тази квота във вашата партия, защото ние обявихме, че ние в нашите листи ще даваме приоритет на жени, малцинства и т.н. Направете го и вие и в този смисъл това ще бъде тест и за вас, и за всички политически субекти, които ще участват в тия избори, доколко те споделят наистина такова виждане и доколко то е просто продукт на популизъм, с който искаме да се изкараме големи демократи. Дотук - така.
И в същия момент тези избори и сега тези заявки, които даваме ние тук, са ценни - българското общество ще бъде поставено и то ще се тества, да видим то как избира жените или не ги избира.
И последно. Най-малко удачно е, когато говорим за такава важна тема, за такъв важен принцип, за който казах аз, че ще го подкрепя - ще подкрепя предложението на господин Миков. Не беше добра реакцията именно на колежки да стават и да ме репликират с дребни доводи. Напротив, когато става въпрос за тая тема ние всички трябва да бъдем единни, ако искаме да имаме повече тежест, уважаеми колежки. С това завършвам репликата си.
Моля народните представителки в тази зала да подкрепят предложението на Михаил Миков за 40-процентно участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Има още изказвания. Те ще останат след почивката.
Почивка до 12,10 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с разискванията по чл. 43.
По чл. 43 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да засегна два от текстовете в чл. 43 и да кажа своето мнение за половата квота.
Някои от колегите, когато защитаваха една или друга позиция обаче, не казаха, че въвеждането на половата квота ще противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Конституционният текст е категоричен, че не се допускат никакви ограничения по пол и т.н. Въвеждането на квоти за мъжете веднага ще бъде атакувано от жените, че се запазват определен брой квоти за мъжете, т.е. има ограничение. И обратното, запазването на квоти за жените може да се атакува от мъжете, че се въвежда ограничение за тези места, които могат да бъдат заети от мъже.
Така че този текст е направо антиконституционен и според мен е нелогично да бъде гласуван от народните представители, които са клели в Конституцията и според мен е още по-абсурдно да се предлага от народни представители, които са се подписали под тази Конституция.
Това е единствената оценка, която мога да направя на този текст, даже и с доброто намерение да се обърнело внимание на такъв проблем. За да се обърне внимание на такъв проблем, има много и различни начини и най-добрият от тях според мен е в общините политическото представителство на жените да бъде защитено при тяхното участие в ръководните органи в управлението на общинско равнище и по този начин съответното им присъствие в избирателните листи, без да бъде официално записано в Избирателния закон, да бъде спазено, като се лансират и се вкарват в листите и представители на жените. Така че за мен това е решението, а не да бъде записван един ограничителен текст, който е антиконституционен.
Затова аз няма да подкрепя нито предложението на госпожа Мариела Митева, нито предложението на господин Миков, защото тези предложения са антиконституционни.
Ще кажа няколко думи за дължината на листата. На пръв поглед твърдението на господин Миков, че не трябва да има такова ограничение, изглежда много логично. Защото вие знаете, че в листите за общински съветници няма такова ограничение. Там листата може да бъде колкото си искаме дълга. Но според мен в листите за народни представители такова ограничение трябва да има и то според мен се налага по една причина, по която всички, които са участвали в парламентарни избори, които знаят как се изгражда една листа, колко интереси трябва да бъдат балансирани, колко съображения, свързани с региона, с представителството, с влияние на политически сили и т.н., трябва да бъдат взети под внимание и в крайна сметка според мен определящото за състоянието на една листа, за нейната притегателна сила са хората, които ще бъдат включени в тази листа. Да се твърди, че ще има една силна листа, която е 3 пъти повече от избирателните места, т.е., ще се намерят достатъчно равностойни кандидатури, които да направят тази листа силна и авторитетна, също е много пресилено схващане. Вие знаете, че голямата трудност при съставянето на листите е именно в нея да има много равностойно участие на хората, така че, когато от листата излизат хора, следващите, които попълват техните места в парламента, да са равностойни, т.е., тази замяна да не се отразява както на качеството на парламентарната група, така и на качеството на парламентарната дейност и оттам на влиянието, което има съответната политическа сила.
Според мен това е било съображението на вносителите, които са сложили едно ограничение, за да не позволяват избирателните листи да бъдат разводнявани и да бъдат съставени от неравностойни кандидатури.
Според мен двойната дължина е достатъчна, за да се намерят авторитетни хора и политически, и професионално подготвени, и със своя професионална биография, за да могат да намерят място в листата.
Затова аз смятам, че предложението на вносителите е рационално и ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли реплики?
За първа реплика има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! По-скоро от уважение към стенографите - в историята да остане, защото Народното събрание не бива да излиза с такава оценка, каквато вероятно е лично мнение на господин Ляков, който не е юрист - да ни критикува, че поставяме антиконституционни текстове. Защото трябва внимателно да се погледне съдържанието на този текст, където говорим за равномерно разпределение. Там не изместваме и смисъла на това, за което говорите. Слушайки аргументите на колежката, която стои до Вас и с която сте от един и същи избирателен район, господин Ляков, аз си задавам въпроса: тогава противоконституционно ли действа СДС, след като в листите постепенно, във всяко следващо Народно събрание нараства процентът?
Значи, отчитайки тези условия, ние предлагаме това да стане норма в нашия политически живот. Защото и лидерката на вашата парламентарна група, и координаторката госпожа Юлия Берберян от вашата партия изискват същото.
Така че си уточнете позициите. Огромно разминаване има между думи и дела.
Аз не приемам този несериозен аргумент, че това е антиконституционно, защото излиза, че цял свят и цяла Европа действат в противовес на здравата човешка логика за противопоставяне на половете, което беше най-безумното Ви изказване, което сте правил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Ляков, аз приемам Вашите разсъждения за качествените народни представители в цялата листа. Безспорно, може би всяка политическа партия, съзнавайки отговорностите си, предлага такива хора.
Но не приемам подкрепата Ви в чл. 43, ал. 5 да се запази такава, каквато е. Ще дам няколко аргумента против това.
В Смолянска област по предварителни данни от сегашното преброяване населението намалява с около 14 000. Ние имаме сериозни опасения, ако вие се възползвате от правото си да намалявате мандатите, да ги направите 3. Това означава, че ние ще имаме право да запишем 6 човека, което за един 4-годишен мандат на цяло Народно събрание, както е сега и, дай Боже, да се установи практиката да има стабилен парламентаризъм, правителство и т.н., ние не можем да варираме с тези хора. Сами разбирате това. Случват се всякакви здравословни проблеми. Случват се семейни проблеми, които налагат движение на определени хора извън страната, други причини. Вие имахте една такава практика, която ние наблюдаваме и това не е лоша практика - вие вадехте народни представители за областни управители, за заместник-министри и други, и се оказва, че тази къса листа може много бързо да бъде изчерпана откъм активно политическо присъствие на всички тези 6 човека.
Затова логиката не издържа нито предложението на Миков - да се утрои - нито предложението на самия законопроект - да се удвои.
Аз мисля, че партиите трябва да бъдат оставени на нивото на отговорността, на което са, да могат свободно да предложат толкова, колкото те преценят.
Мисля, че Народното събрание трябва в това да бъде убедено. Защото нито тук ще се изхарчи повече мастило, нито повече хартия. Логиката налага да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря.
Не приемам упрека, че предложението, което съм направила, ограничава нечии права. Защото в нашата Конституция ясно е записано, че се осигурява равенство в правата на гражданите. Предложението, което съм направила, е именно в тази насока. То гарантира равно представителство на мъжете и жените. И в случая няма толериране нито на единия пол, нито на другия.
Затова ми се струва, че този упрек не издържа на критика.
Що се отнася до предложението за изборна квота, според мен на него трябва да се гледа като на минимум, под който не бива да се слиза. Тоест, това не е ограничение най-много 40 на сто, това е минимумът, под който не би трябвало партиите да слизат.
Според мен така, както споделям идеята, че трябва да се насърчава представителство на жените в рамките на партиите - това е нормално - така трябва да се насърчава участието на жените в обществения ни живот. И за да превърнем това в норма на обществено поведение, предлагаме то да стане част от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем накратко. Ако внимателно прочетете двата текста в Конституцията - и чл. 6, ал. 2, и другия член, не мога да си спомня сега номера му, за българските граждани, които могат да станат народни представители - навършили 21 години, не са под запрещение, не са осъдени, значи в момента, в който заковете половата квота, че в една листа, да кажем, от 9 народни представители, примерно в моя избирателен район, 4 трябва да бъдат жени, българските граждани от мъжки пол на територията на Пазарджишки избирателен район, които са навършили 21 години, не са под запрещение, няма влязла в сила присъда, моментално смятат това като ограничение на техните конституционни права. Защото вие ги лишавате от възможността да заемат тези места. Толкова е ясно! Вие казвате, че тези места не могат да се заемат от мъже. Жените по същия начин - казано е, че останалите 5 места не могат да се заемат от жени. Защото теоретично в една листа от 9 души може да има и 9 мъже, и 9 жени. Може ли? Може! Теоретично.
Затова не може да има такава норма, защото тя нарушава чл. 6, ал. 2 и това е ограничение по полов признак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитър Иванов като вносител на предложение.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, колеги, първо искам да заявя, че оттеглям своето предложение, защото то е направено в една друга хипотеза, която очевидно не се подкрепя в закона. Това е хипотезата за коалиране на независими народни представители с коалиции и партии - нещо, което миналият или сега действащият закон предвиждаше.
И по предложението на господин Миков искам да заявя, че го подкрепям, особено мотивите, които той изложи преди почивката.
Не могат да бъдат ограничени по този начин броят на листите - начинът, който предвижда текстът на вносителя, или подкрепяния от комисията текст в ал. 5 на чл. 43 - само удвоен броят на кандидатите. Няма да го повтарям, съвсем е ясно, че с късите листи е неправилно, законодателят да каже. Не може тази листа да бъде 8 или 10 човека, при положение, че партиите и коалициите имат право да излъчат по-голям брой. Няма да навлизам в чисто функционалните съображения какво може да стане, че някои от тях могат да станат кметове, да заемат други постове, че ние видяхме едни резултати, в които Д'Ондт разпределението изрази силно представителство в късите листи и някъде от тях влизаха по двама и трима народни представители. Ако те са теоретично 8 или 10, това може да създаде недостатъчност в развитието на мандата, особено като имаме вече едни хипотези, и се надявам така да бъде, да се реализират пълните мандати.
Затова предлагам ал. 5 да отпадне. Тя в някакъв смисъл е антиконституционна, защото ще дойдат партиите и коалициите и ще кажат: ние искаме да представим там 10 или 12 души, които са достойни хора, които защитават нашите интереси и по този начин пасивното избирателно право очевидно ще бъде нарушено от законодателя.
Завчера ние приехме нещо, което гарантира, че ако партиите проявят лоша практика и напишат едни безумно дълги листи, защото това го има, когато има 5-6 или 4 мандата партиите да напишат по 30 и 50 души, то те ще си платят този разход. Тогава аз не приемах този аргумент, но след като вече е приет трябва да се съобразяваме, бюлетините те си ги заплащат. Освен това лошата практика да се правят несъразмерни листи спрямо влиянието, просто няма да бъде подкрепена от обществото.
Така че аз подкрепям господин Миков, който казва утрояване, което дава една по-голяма възможност, но по принцип смятам, че най-правилното и най-конституционносъобразната защита на обществения интерес е ал. 5 да отпадне и партиите да преценят дали да са два пъти, дали да са два пъти и половина или пет пъти по-голям от броя в листите, след като това нещо те трябва да си го заплатят, един вид трябва да си реализират политиката, така както намерят за добре.
Що се касае до жените, само ще взема отношение за участието на жените и протекциите за това те да намерят достойно място в обществото и то да бъде гарантирано.
Очевидно ние като законодатели и като един демократично развит процес нямаме достатъчно зрелост да реализираме това, което десетилетия върви. Това е очевидно, дискусията в последния час ясно го показа. Затова като че ли предложеното от госпожа Тошкова, в крайна сметка политическата интерпретация на представянето на кандидатите, политиката, която всяка една политическа сила ще реализира по отношение на утвърждаване ролята на жените в политическия живот, ще бъде изключително показателно. Аз се надявам, че с развитието на тези процеси, с утвърждаването им въобще в бъдеще като една сериозна международна практика, ще дойдат и тези неща.
Затова пледирам ал. 5 да отпадне и да остане текстът така, както го е предложил вносителят, да не влизаме в тежките препирни какъв процент може да заеме, те са много сложни и дискусионни, и да направим един закон, който максимално да дава възможност партиите и политическите сили сами да дефинират и да отстояват политиката си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така и не се намериха силни мотиви от колегите, за да ни убедят, че ал. 5 на чл. 43 трябва да остане. Казаха се много думи "за" и "против", но аз бих искал да засегна един друг въпрос - специално за малките избирателни региони, където беше даден пример, ако евентуално бъдат за три мандата.
Според проекта на вносителя максимумът може да бъде шест човека. Теоретично един от тях е станал министър от управляващата партия, остават пет човека. Понякога се случват и ние не можем да избегнем това нещо, това, че сме народни представители не ни защитава, не сме опазени, става въпрос в случай, че има пътно-транспортно произшествие и че четирима народни представители от един избирателен район загинат. В близкото минало ние помним един случай с наши колежки, които пътуваха в един автомобил, и знаете всички какво стана. А е традиция, когато тръгваме някъде всички ние, които сме от един избирателен район, да използваме максимално един или два автомобила. И след едно пътно-транспортно произшествие, не дай си Боже, но не сме опазени от това, че сме депутати, това е нещо, което се случва, загинат петима народни представители от региона и в листата на тази партия не остават други, според предложения от вносителя текст. Какво ще стане оттам нататък? Този избирателен район няма да има народни представители ли?
Когато обсъждахме Закона за местните избори, там имаше един текст за независимите кандидати, въпреки нашия апел - какво ще стане, когато и трите имена на един независим кандидат за кмет съвпаднат и как избирателят ще определи, когато отпред нямаше и номер. От дясната страна тогава ни се изсмяха, но по време на местните избори имаше случай, когато и трите имена на независими кандидати съвпадаха и хората не можеха да се ориентират - първия или втория ред, отпред нямаше номера, и се чудеха кой е техният човек.
Приблизително всяка година в България 1200 човека са загиналите от пътно-транспортни произшествия. Всяка година! А, пак повтарям, в близкото минало ние бяхме свидетели на една трагедия с автомобил от гаража на Народното събрание, едно много тежко пътно-транспортно произшествие, когато загинаха наши колеги. Оттам-нататък вие ще ощетявате избирателния регион да нямат народни представители. Не мога да разбера защо трябва да има един такъв ограничителен текст. В края на краищата колегите казаха всяка партия вече поема ангажимента да си плати бюлетините. Тази политическа сила ще прецени колко кандидати ще има в листата.

И най-важното, ние сме приели пропорционалния принцип. Изборите се провеждат по тази система. И хората гласуват за листата на партията. Разбира се, мястото на отличниците в тази листа има голямо значение, но ние нямаме право да ограничаваме и в случай, че остане и не може да се допълва отзад, този регион ще остане без народни представители.
И призовавам ал. 5 на чл. 43, за която е направено и предложение от колегите, да отпадне. И да бъде подкрепено предложението на госпожа Митева и на господин Миков - да отпадне ал. 5. Няма смисъл иначе.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз съм предложил и алтернативен вариант - поне утроеният да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 123 народни представители: за 5, против 86, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 103 народни представители: за 2, против 86, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте поотделно т. 1 от предложението на народната представителка Мариела Митева.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 80, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народната представителка Мариела Митева за отпадане на ал. 5 в чл. 43.
Има и други аналогични предложения в този смисъл.
Гласували 169 народни представители: за 74, против 87, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 94, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Не от ревност към моето предложение, а защото то е компромисно. Чуха се много аргументи за това да не се ограничава броят, за да не създаваме ситуации, които ще затруднят и работата на едно бъдещо народно представителство. И не чухме и никакви аргументи защо да е удвоеният брой.
Ето защо съм предложил това компромисно решение - да бъде поне утроеният. И господин Ремзи Осман, и други народни представители предложиха маса аргументи в тази насока.
Никакви други аргументи не чухме по същество защо да бъде удвоеният. Това ще затрудни не само отделните политически субекти, но най-вече представителството на народа и може да създаде комични ситуации. Няма никакви разумни аргументи да ограничаваме броя на лицата, които ще участват в една кандидат-депутатска листа.
Затова ви моля да подкрепите още веднъж при прегласуване направеното от мен компромисно предложение да бъде поне утроеният. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 64, против 99, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 43 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 95, против 41, въздържали се 19.
Член 43 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Гласувах "против" приемането на чл. 43 и то - по-точно за приемането на ал. 5, където се ограничава броят на мандатите.
И наистина тук ще се съглася с това, което каза господин Миков, че вас ви е страх, че вие нямате интелектуалната мощ да попълните по-дълги листи. (Смях.)
Защото аз не знам, вие едно говорите, друго вършите. Тук господин Ляков говори за неравностойни кандидатури, а навсякъде в обществото казвате, че вашите листи ще бъдат запълнени с хора от различни социални и професионални групи. Това ще рече, че вие нищо ново не сте научили и нищо старо не сте забравили. Защото практиката до 1989 г., когато се избираха народните представители, вие я знаете: там имаше знатни доячки, докери, тъкачи, орачи, каквито и ще да е. Попълваха някаква бройка. И сега в момента вие именно това искате да направите. Как например до Надежда Михайлова ще сложите един докер от Варна в листата си? Искате листата ви да бъде равностойна. Но явно истината е друга, че дори вие и на семинара си, който....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, дал съм Ви думата за Вашия отрицателен вот, а не другите как са гласували.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не ме учете какво да говоря, ще се аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата се дава по изключение, след като текстът е приет, за Вашия отрицателен вот.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но аз ще ви кажа, че именно за това, което говоря, че вие в три града няма да пожелаете да издигате ваши кандидати. И това е написано днес: "Депутати припомниха, че през 1994 г. самият Костов е водил в Търговище, но не влязъл в парламента оттам. Анализът показал, че в тези градове електоратът ще изведе царската коалиция пред СДС. Така се спестява наказателният вот, обясниха депутатите." Което категорично подкрепя моята теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
ИВАН ГЛУШКОВ: Вие четете вестникарски публикации. (Неразбираема реплика от Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, моля Ви!
Продължаваме с чл. 44.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 44. (1) Кандидатът за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция най-много в два многомандатни избирателни района.
(2) Когато кандидат бъде регистриран от повече от една партия или коалиция, действителна е първата по време регистрация.
(3) Когато кандидат по ал. 1 бъде регистриран в повече от два избирателни района, действителни са първите две по време регистрации.
(4) Независим кандидат може да бъде предложен за регистриране само от един инициативен комитет и само в един многомандатен избирателен район.
(5) Когато независим кандидат бъде регистриран в повече от един избирателен район, действителна е първата по време регистрация.
(6) Районните избирателни комисии уведомяват Централната избирателна комисия за извършените регистрации не по-късно от 24 часа след изтичане на срока за регистрациите.
(7) Централната избирателна комисия анулира извършените в нарушение на алинеи 2, 3 и 5 регистрации, обявява решението си в тридневен срок и уведомява незабавно районната избирателна комисия и съответните кандидати, партии и коалиции и инициативни комитети."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 44, ал. 1 и ал. 3 се изменят така:
"(1) Кандидатът за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция само в един многомандатен избирателен район."
"(3) Ако един кандидат по ал. 1 е регистриран в повече от един избирателен район, действителна е първата по време регистрация."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Цонков Иванов - в чл. 44:
1. В ал. 1 думите "най-много в два многомандатни избирателни района" се заличават.
2. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
"(3) Кандидат за народен представител може да бъде регистриран в един и повече избирателни райони.
(4) Независим кандидат може да бъде предложен за регистриране от инициативен комитет или от коалиция.
(5) Независим кандидат, който участва в няколко избирателни района, се регистрира от инициативен комитет пред районната избирателна комисия на един от районите и уведомява останалите районни комисии за това."
3. Алинея 7 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов - по чл. 44:
1. В ал. 1 думите "най-много в два многомандатни избирателни района" се заменят със "само в един многомандатен район".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато кандидат по ал. 1 бъде регистриран в повече от един многомандатен избирателен район, действителна е първата по време регистрация."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 44 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
На първо място, предлагам да се помисли за някаква редакционна промяна на ал. 7, защото навсякъде се говори кои регистрации са действителни - в ал. 3, за независимите и пр. А в ал. 7 се казва, че Централната избирателна комисия анулира извършените регистрации. Нищо няма да анулира Централната избирателна комисия, след като са недействителни, тя само ще констатира със своето решение на основание на закона недействителността. Защото така излиза, че нейната дискреция е тя да реши дали ще анулира или няма да анулира. Щом са недействителни и се приема в предните текстове, че такива регистрации са недействителни, тя ще ги констатира в своето решение. Какво анулиране, какви пет лева? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Текст предлагаш ли?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не, не предлагам, но вие го измислете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие го казахте. Аз като гледам, текстът би могъл да бъде: "Централната избирателна комисия констатира извършените нарушения по алинеи 2, 3...", защото прави констатация.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Може - констатира извършените в нарушение на..., и обявява...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Констатира нарушенията и обявява решението си.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Господин председател, уважаеми колеги! В чл. 44 ние стигаме до един текст, който действително съществува в нашата изборна практика. Никой не е мотивирал неговата логика, но така е прието още преди 12 години. Аз с моето предложение го атакувам. Това е текстът, който казва, че един народен представител може да бъде кандидатиран най-много в два многомандатни района. Не бих влизал в някаква политическа или политизирана полемика, защото е безсмислено по един такъв безпристрастен закон, но съвсем не ми е ясно защо точно в два. Всички политически сили, доминиращи в парламента, това не е някакъв патент на управляващите сега или на мнозинството в момента, го приемаха. Но защо в два никой не каза? Защо не в три, защо не в пет и защо не в един? Колко мандата да може да бъде един народен представител?
Каква е логиката? Има, разбира се, лидери на политическите сили, те обикновено водят листите, те обикновено национално представляват партиите си, лансират най-големите и крупни тези. Затова в нашата избирателна практика, виждате ли, сме избрали лидерите да ходят в централните софийски райони. По този начин ние представяме лидиращата функция на председателя на партията или на съответната личност. Това също е една практика, която с нищо не е мотивирана. Разбира се, столицата, централният район на столицата - правят се аналогии. Но защо да не може националният лидер или личност, която тази политическа сила или коалиция смята за националноотговорна и важна, да се кандидатира в 10, 20 или във всичките райони? Нека да получим реален отговор не чрез гласуване. Защото глупавият отговор на нелогичните тези, подкрепени с гласуване, вече се нагледахме по време на Закона за политическите партии и Избирателния закон. И пак ви казвам - в миналия текст, по който пледирах, смятам, че вече се наруши Конституцията с ограниченията за представяне на кандидати в листите. В случая не става въпрос за нарушаване на Конституцията. В случая става въпрос за това, че има избирателно право, в случая става въпрос за политическа логика, за качеството на създаването на законите, за качеството на политическата практика.

Аз разбирам мотивите. Очевидно има фигури и личности в България, които са толкова популярни, че ще смутят партийната популярност. Те ще предизвикат такова обществено доверие, че партийното обществено доверие ще се стесни. Това е очевидно. Но защо тогава в два района? Няма да чуя логични аргументи. Аз съм се опитвал да проведа такава дискусия, но няма. Никой не казва защо са два, а не са повече.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Кажи в десет.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не в 10, не в 5. Аз не смятам да правя несериозни предложения или едно законодателство, подтикнато от някакви дребни пристрастни интереси. Не бива да правим това в парламента. Затова рейтингът на парламента отива по дяволите и хората действително ще видят, че е една институция, която не може авторитетно да представи функциите си в държавата и обществото. Защото правим такива тарикатлъци, защото правим такива интересчийски изпълнения в законите, за да може ние да канализираме общественото доверие и да моделираме общественото поведение. Това се вижда.
Какво значи 5-10? Да махнем ограничението и да оставим на волята и съвестта, на вижданията и идеите на тези, които отиват да кандидатстват, както и при миналата си пледоария казах, защото те ще се срещнат с избирателите и ще получат обратния отговор. Всичките тия ограничителни хватки се отнасят до това ние да можем да стесним действително контакта, диалога с обществото, представянето пред обществото и обратната връзка на неговия глас. Аз не разбирам и никога няма да разбера.
Не е недостойно. Да, по мое виждане, а това се и споделя: националните лидери на партиите трябва да водят партията навсякъде. Те са лицето, те са най-голямата отговорност. Те обикновено стават министър-председатели, когато партията спечели. Те реализират и те отразяват политиката. Това обаче ще реши партията. Но те трябва да имат тази възможност. Има и други важни фигури в една партия - обикновено нейният елит.
Затова пледирам да отпаднат думите в ал. 1 "най-много в два многомандатни избирателни района", защото е абсолютно нелогично защитена от вносителя. Няма логика в тезата на вносителя, не я виждам, не я чух.
В ал. 3 и 4... В ал. 2 да се измени: "Кандидат за народен представител може да бъде регистриран в един и повече избирателни райони." Колко? Нека той, нека политическата партия, нека политическата коалиция, която го е представила, да реши, защото действително има такива кандидати, които е добре да бъдат представени в повечето или във всички избирателни райони в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Иванов, всъщност най-голямото ощетяване става на личностите, когато става въпрос за независимите народни представители. При тях има забрана - само в един избирателен район, което ги прави неравнопоставени с другите кандидати за народни представители. Ето това е още по-големият проблем, който доказва всъщност Вашата теза за повече райони. Всъщност независимите кандидати остават ощетени. Нима те не са кандидати за народни представители като всички останали кандидати? Значи онези могат в два, а тези само в един - защо? Пак защото има едва ли не страх от някои популярни личности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам други желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов по чл. 44.
Гласували 135 народни представители: за 5, против 122, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов.
Гласували 163 народни представители: за 59, против 96, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 106 народни представители: за 2, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, във връзка и с изказването на колегата Миков искам да ви предложа подобрена редакция на текста на ал. 7 на чл. 44, която гласи:
"(7) Централната избирателна комисия констатира и обявява за недействителни извършените в нарушение на ал. 2, 3 и 5 регистрации. Обявява решението си в тридневен срок и уведомява незабавно районната избирателна комисия и съответните кандидати, партии и коалиции и инициативни комитети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо в изброяването липсва ал. 4?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Защото регистрацията е уредена в ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 44, както е предложен от вносителя, с предложената корекция в ал. 7.
Гласували 116 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 10.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 45. (1) Регистрирането на кандидатските листи се извършва от районните избирателни комисии в отделен регистър след представяне на следните документи:
1. предложение на централното ръководство на партията, коалицията или инициативния комитет;
2. заявления от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани от предложилите ги партии, коалиции или инициативни комитети;
3. декларации от кандидатите, че отговарят на условията по чл. 3, ал. 2, в които посочват своя постоянен адрес, единен граждански номер, образование и професия.
(2) Регистрирането на кандидатските листи в районните избирателни комисии се извършва не по-късно от 30 дни преди изборния ден."
Има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 45, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите "образование и професия".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 45 някой желае ли да се изкаже? Господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Взимам думата, за да подкрепя предложението, направено от народния представител Каракачанов. Не може да се изисква от кандидатите за народни представители да попълват в тия декларации образование и професия. И ако те не го попълнят, няма да ги регистрирате за изборите...
Това е противоконституционно ограничение, ограничение ненужно, ограничение несъстоятелно, което по никой начин не смятам, че трябва да се приема. Аз мисля, че трябва да приемем това предложение да отпаднат думите "образование и професия". Хайде, някаква индикация постоянен адрес и единен граждански номер - да, но нищо повече от това; трите имена, само данни, които идентифицират кандидата, а не данни, които са свързани с някакъв негов граждански, професионален, образователен и прочие статус. Тия данни не са нужни за регистрацията. Може всеки човек, независимо от неговия пол, възраст, образование, религия, професия, да бъде кандидат. И след като той има това избирателно право, пасивно избирателно право, то не може да се спира от някаква регистрационна процедура, че не си е посочил образованието или професията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз искам да подкрепя казаното от колегата Миков и бих желал да попитам тези, които защитават този закон: какво ще стане, уважаеми колеги, ако един от кандидатите попълни невярно образование? Пише, примерно, че има висше образование, пък няма висше образование. Някой ще следи ли за това вярно ли е? Някой ще му каже ли: я, дай диплома, да видя имаш ли висше образование или нямаш? Знаете, че имаше един такъв кандидат от една политическа сила, дето беше излъгал, че има висше образование, и в един вестник излезе цяла... Но необходимо ли е това? Аз разбирам, на едно събрание да отиде, там да каже: да, аз имам висше образование, аз имам две висши образования, ето ми и дипломата. Или: нямам диплома и т.н. Но защо това трябва да го прави тук?
Предполага се, че когато се попълва една декларация, един човек, ако си сбърка нарочно ЕГН-то или постоянния адрес, РИК, като провери това нещо, ще каже: абе, чакай, ти не си този човек. Защото чисто и просто това го идентифицира него като, да кажем, потенциален кандидат за народен представител. Обаче с образованието какво го идентифицира, или с професията?
Аз не знам за какво са необходими тези сведения на РИК, господин Марков?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Не са необходими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не са, не са.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че не са необходими.
А пък и да си представим, че някой излъже, да кажем, някои хора се притесняват да кажат, че нямат образование и ще напишат... Какво ще направи РИК - ще ги касира като кандидати ли? Не, чисто и просто не може да стане това нещо. След като си попълнил декларация, РИК трябва да приеме на юнашко доверие това, което пише там. Като искате образование, тогава искайте и диплома, ама става вече безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Взимам думата, за да изразя съгласие с изразената позиция от колегата Миков и от колегата Димитров. Считам, че в декларацията трябва да се декларират единствено и само обстоятелствата, които законът предвижда като изисквания, за да бъде допуснат за регистрация един кандидат за народен представител, плюс елементите от неговата лична идентификация, каквито са постоянният адрес и единният граждански номер. Всичко останало излиза извън рамките на законовите изисквания и е излишна информация. Поради което аз считам, че трябва да подкрепим предложението на Александър Каракачанов, като от т. 3 на ал. 1 на чл. 45 отпаднат думите "образование и професия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за отпадане в чл. 45, ал. 1, т. 3 думите "образование и професия".
Гласували 164 народни представители: за 157, против 5, въздържали се 2.
Тези думи отпадат.
Моля, гласувайте чл. 45 така, както е предложен от вносителя, без отпадналите вече думи "образование и професия" в т. 3 на ал. 1.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 46. Партиите и коалициите могат да участват в изборите, когато:
1. партията или коалицията е представена парламентарно;
2. на предходните парламентарни избори партията е получила не по-малко от 1,5 на сто от действителните гласове;
3. на предходните парламентарни избори коалицията е получила не по-малко от 3 на сто от действителните гласове;
4. партията е участвала в двупартийна коалиция, получила на предходните избори не по-малко от 3 на сто от действителните гласове, но по-малко от 4 на сто от тези гласове;
5. партията или коалицията е подкрепена от необходимия брой избиратели на национално ниво;
6. когато коалицията включва партия и последната има право да участва в изборите по т. 1, 2 или 4;
7. когато коалицията включва коалиция и последната има право да участва в изборите по т. 1, 3 или 5."
Предложение на Валентин Симов - чл. 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народните представители Любен Корнезов, Георги Пинчев и Жеко Стоянов, от Мариела Митева.
Предложение на Александър Каракачанов:
Първи вариант - отпадане на текста.
Втори вариант - отпадат т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7.
Трети вариант - в т. 6 думите "по т. 1, 2 и 4" се заменят с "по т. 1, 2, 3 и 4".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Драганов - в чл. 46, т. 2 числото "1,5" да се замени с "1".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Руси Статков:
1. В чл. 46, т. 2 числото "1,5" да се замени с "1".
2. Точки 3, 4, 5 и 6 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Луджев:
1. В чл. 46, т. 2 думата "предходните" да отпадне, а думите "1,5 на сто" да се заменят с "1 на сто".
2. В т. 5 думата "ниво" да се замени с "равнище".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
1. В чл. 46 т. 2 придобива следния вид:
"2. на предходните парламентарни избори партията или коалицията е получила не по-малко от 1,5% от действителните гласове."
2. Точки 3 и 4 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 46:
1. В т. 2 числото "1,5" да се замени с "1" и след думата "партия" да се добави "или коалиция".
2. Точки 3, 4 и 6 да отпаднат.
3. Точка 5 да стане т. 3, а т. 7 да стане т. 4 със следното съдържание:
"4. когато коалицията включва партии или коалиция, която има право да участва в изборите по точки 1, 2 или 3."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Велко Вълканов:
Член 46 да се измени така:
"Чл. 46. (1) Партиите и коалициите могат да участват в изборите, когато са парламентарно представени или на предходните парламентарни избори са получили най-малко 1 процент от действителните гласове.
(2) Партиите и коалициите извън партиите и коалициите по предходната алинея могат да участват в изборите, ако бъдат подкрепени с подписите на най-малко 5000 избиратели. В подписката избирателят посочва трите си имена, единния си граждански номер и постоянния си адрес. Подписите се полагат пред упълномощен представител на партията или коалицията, който отговаря за верността на данните.
(3) Подписката по предходната алинея се представя в Централната избирателна комисия най-късно 28 дни преди изборния ден."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Цонков Иванов:
Член 46 се изменя така:
"Чл. 46. Партиите и коалициите, издигащи кандидатски листи, трябва да отговарят на изискванията на този закон и на Закона за политическите партии."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, аз наистина се чудя за какво стои този член в Закона за изборите. Вярно, че Законът за изборите има някаква история, някой го е написал и сигурно е имал такива идеи. Но след като самата комисия е решила, че този член няма да действа на тези избори, за какво ще се занимаваме с него и ще дебатираме тук? Нали целта е след две седмици да приключим работата на Народното събрание и да изготвим един закон, който ще бъде за тези избори? Не ви ли се струва, че ние се намесваме в работата на следващото Народно събрание, което така или иначе, ако намери за целесъобразно, ще се занимае пак с този закон? И то дано го направи по-рано не за тези избори, а за следващите.
Така че, колеги, аз се учудвам защо някои си мислят, че като направят един закон, той ще действа не за тези избори, които идват, а за по-нататък. Чисто и просто това не може да стане, ще има друга конфигурация в Народното събрание. Хората ще решат друго. А сега ние започваме да спорим, като че ли най-естественото нещо не е да гласуваме отпадането на този текст и да вървим нататък, като се занимаваме с нашата същинска работа. Все едно, че тези хора, които го предлагат, живеят в един нереален свят и мислят, че са толкова велики, че утре ще кажат: да, те са прави и няма да пипаме Закона за изборите. Аз съм сигурен, че този закон ще претърпи промени в следващото Народно събрание. Нека другите да се занимават с него. А ние, които сме задължени да приемем закон за тези избори, които идват, да се занимаваме само с тези текстове, които ще останат в закона.
Затова аз предлагам да гласуваме чл. 46 да отпадне, както и другите, които са предвидени да действат за по-следващите избори, и да се занимаваме с нашата същинска работа. Иначе само си губим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз съм направил предложение за отпадане на чл. 46 и според мен на този етап днес е безсмислено да го приемаме. Ако обърнете внимание на последната страница на това, което ни е раздадено от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, там изрично е казано, че чл. 46 ще важи за по-следващите парламентарни избори, тоест за избирането на Четиридесето Народно събрание. И ако се спазва технологията, следователно чл. 46 ще влезе в сила след четири години. Защо е необходимо ние днес да предрешаваме толкова важни неща за изборния процес за нещо, което ще бъде след четири години?
Даже от юридическа гледна точка един закон влиза в сила три дена след обнародването му в "Държавен вестник" или точно когато е посочено - поне датата, а не под някакво условие.
Няма да се спирам по същество на текста. Дадени са неща, които днес не са актуални. Може би ще бъдат актуални след четири години. Затова предлагам да не губим повече време, а да гласуваме отпадането на този текст. Мисля, че това е най-разумното в настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, разбирам, че текстът на чл. 46 наистина няма да се прилага по отношение на провеждането и регламента на следващите парламентарни избори през м. юни, вече знаем и датата, но тъй като този текст е свързан с редица други текстове, които следват, не можем просто да гласуваме отпадането на този текст, защото това ще ни създаде изключително много неприятности по редактирането, прередактирането и преработката на текстовете в закона, които следват по-нататък в доклада.
Затова аз ви предлагам нещо друго: просто да гласуваме текста такъв, какъвто го предлага комисията и да вървим напред. Всички текстове, които са свързани с чл. 46, с изискванията за регистрация на партии и коалиции за участие в изборите, които следват в доклада, тяхното действие се отлага, те влизат в сила от 1 юли, така че няма да имат пряко отношение към настоящите избори и няма да засегнат никой от присъстващите в тази зала или пък партиите и коалициите, които те представляват. Затова ви предлагам просто да прогласуваме закона такъв, какъвто е, за да не си създадем изключително много неприятности по преработката на текстовете, които следват в доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! При създалите се обстоятелства аз бих подкрепил отпадането на чл. 46, но искам да обясня как този текст се е появил в законопроекта, защо се промени отношението към него и как решението по този въпрос е свързано с някои проблеми, които вече бяха обсъждани и гласувани, и други, които предстои в скоро време да бъдат предмет на дискусия.
Тази разпоредба беше включена от един от действителните автори на закона, а не от неговите вносители - разбира се, официално те са заявили своята воля с внасянето на законопроекта, - един специалист, който каза, че на тези избори трябва да бъдат допуснати за участие не повече от 7-8 политически партии и коалиции, един човек, който не знам защо не насочихте главно към темата за досиетата, а виждам, че той отново ще бъде главно действащо лице и в организацията на следващите избори. Защото той твърде категорично се произнася по много теми, за което съответно медиите твърде охотно, някои от тях - държавно дирижираните, предоставят възможности.

И след като се видя, че може би с оглед на създадената политическа обстановка това не е най-благоприятното решение, сега се предлага компромисният вариант да се приеме тази разпоредба, но тя да не се прилага за предстоящите избори. Аз изтъкнах вече в комисията, че голяма част от вносителите и хората, които подкрепят този законопроект, за мен имат едно твърде високо самочувствие, като смятат, че те установяват правила, които ще действат не само за предстоящите избори, но и за много избори след това, без да е ясно наистина каква ще бъде преценката след няколко години по така предлаганите разпоредби.
Принципно аз подкрепям разпоредба, подобна на тази в чл. 46, само че доста по-опростена и с много по-облекчени изисквания, като действат следните критерии: след като една партия или коалиция е имала поне 1% на предишните избори, нека тя свободно да може да се регистрира за участие в предстоящите; ако една партия или коалиция, която не е доказала обществено влияние, било чрез представителството си в парламента или чрез един такъв минимален процент, който е достигнала, то тогава нека да събере 5000 подписа, с които да се регистрира. Това ще бъде един сигнал и за обществото кого си заслужава да подкрепи на предстоящите избори. При въвеждането на тези критерии или пък при включването на партия, която отговаря на тези изисквания в една бъдеща коалиция, трябва да се допусне регистрацията за участие в изборите. Свързвам този въпрос с толкова обсъждания проблем за заплащането на бюлетините. Тук ни даваха някакви примери колко гласове била получила една партия. Защо не възприехте такъв критерий, който да отразява реалната представителност на политическите сили и да ги поставите при равни условия, а не да въвеждате някакви финансови критерии за тяхното участие в изборите?
Ето тази непоследователност смятам, че е укорима и че тя измества политическите, публичните критерии с някакви други критерии, които нямат място в такива закони. Затова съм предложил разпоредба в смисъла на това, което обосновах, и смятам, че ако тя наистина се прилагаше, можеше да реши по-добре редица други въпроси, някои от които вече са предрешени по несполучлив начин, а други ще бъдат обсъждани тук и насочвани към някакъв бъдещ парламент и бъдещи избори, без въобще да се знае дали ще се стигне до тяхното прилагане.
Това са мотивите за моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Господин председател, моето предложение по чл. 46 е формулирано така, че всъщност изключва всички норми, които създава той. Иначе казано, то е едно формално предложение. Аз съм готов да го оттегля, но идеята, която тук се появява за отлагане на текста независимо от тезата на господин Марков колко това ще затрудни приемането на закона, смятам, че е най-правилната. Пак ще се повторя, не може да се създават така закони. Просто лошокачествени! Какво са имали предвид вносителите, каква е хронологията... Два месеца се работи този закон и между първо и второ четене комисията работи няколко седмици. След като идеите очевидно се развиха и стигнаха до това, че този текст не е добър, би трябвало да намерим воля да отпадне текстът. Естествено всички негови последствия могат да бъдат прегласувани - и чл. 23, и други следствия, които се пораждат от него. Да си говорим откровено, аз не вярвам, че ние ще успеем да приемем закона до утре, независимо че можем да удължим днес работния ден. В следващата седмица и ако мнозинството приеме идеята да има извънредно заседание във вторник, при една по-интензивна работа на комисията всичко може да бъде изчистено и да има един закон, който да е приличен. Защото не е чак толкова лошо да предложиш някаква идея, която впоследствие се отхвърля, обаче да проявиш упорство да оставиш на всяка цена тази работа така, мисля, че е абсолютно неприемливо.
Обръщам се и към господин Лучников, и към господин Марков, които представят закона тук и са ръководство на комисията: нека да отпадне чл. 46, да изчистим всичко, както следва, не с § 7, а просто фактически да се изчисти в закона. Защото в крайна сметка правим закон за тези избори. Пък след това какви идеи ще дойдат на следващото Народно събрание за другите избори, нека да го оставим то да си ги решава. Тази предрешеност никого не устройва. Още повече, че съм сигурен, че едва ли тези идеи, които сега се предлагат, някой ще ги приеме след една, две или три години. Те не са много конструктивни, това се видя.
Затова подкрепям предложението на господин Корнезов, на господин Димитров и на всички, които говориха: нека да отпадне чл. 46 и всички следствия от него в закона. Това можем да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 46.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 102, против 97, въздържали се 10.
Не се приема предложението.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурното предложение за прегласуване. Целесъобразно е да отпадне този член, има още 3-4 текста след чл. 46, които няма да се прилагат за тези избори. Няма никакъв проблем да отпаднат. Тогава и законът ще върви по-бързо. Имаме само чл. 23, ал. 1, т. 6 да прегласуваме. Тук изразходваме енергия просто за нищо. Извинявайте за израза, но е точно така.
Моля ви, разберете! Как ще задължим ние, днешният парламент, следващият парламент да провежда избори по определени правила? Разберете, това не е възможно! Следващият парламент ще си приеме определени правила за следващите парламентарни избори след 3 или 4 години. За какво водим тук пунически войни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за отпадане на чл. 46.
Моля, гласувайте!
Гласували 221 народни представители: за 114, против 98, въздържали се 9.
Член 46 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Има направено предложение от заместник-председателя на Народното събрание господин Александър Джеров и група народни представители за създаването на нов чл. 46а:
"Чл. 46а. Не се допуска регистриране на партии и коалиции за участие в изборите, когато те съдържат в наименованието си думата "България"."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - към думата "България" да се добави "за".
Комисията подкрепя предложението. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Предложение на Пламен Марков - думите "партии и" се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 46а, който след приемане на закона следва да се преномерира, със следната редакция:
"Чл. 46а. Не се допуска регистриране на коалиции за участие в изборите, когато те съдържат в наименованието си думите "за България"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Асен Агов има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да дебатираме този текст искам да съобщя, че говорих с всички онези, които внесоха текста. Мотивите на вносителите, сред които съм и аз, бяха съвсем искрени. (Смях и весело оживление в ДЛ.) Те се пораждаха от обстоятелството, че в практиката на редица европейски страни като Германия, като Франция, ...
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Италия.
АСЕН АГОВ: ... по-малки страни, има практика и в някои от тях е решено законодателно символите на страната, наименованието на страната да не се използват в наименованията на политически партии и политически коалиции. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
Който се обажда за германския, се казва Социалдемократическа партия и толкоз. (Шум и реплики в ДЛ.) Защото сме проверили всичко това.
Също така ние смятаме, че онзи, който наистина милее за България, няма нужда да декларира това нещо на всяка цена само в предизборния период, когато се явява на избори, а трябва постоянно да работи за България. В това отношение ние смятаме, че този текст беше текст, който отговаря на европейската практика, който издига българското име над нивото на политическите препирни, и текст, който наистина има своето значение за бъдещото европеизиране на страната.
В същото време вносителите проследиха много внимателно обществената дискусия по този въпрос. И тази обществена дискусия, сякаш забравяйки за всички тези аргументи, се хвърли по една плоскост, която като че ли тълкуваше това като опит да се нанесе удар по този или онзи политически опонент. Не това е била целта на вносителите. Ние смятаме, че Обединените демократични сили не си служат с такива средства. (Смях и весело оживление в ДЛ.) Обединените демократични сили са готови да се явят срещу всеки опонент, защото имат дълъг стаж в служба на България.
Именно затова, господин председателю, от името на вносителите оттеглям предложението за допълнителен член 46а. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Като председател на комисията подкрепям нейното мнение, което усвои направеното предложение. Сега, дали другите хора са го оттеглили или не, но в началото, авторът, първият подписал - господин Джеров, изрично ми потвърди, че не го оттегля. Считам, че господин Агов прави изявление, с което ангажира само себе си.
Защо комисията прие да не бъде включвано в името на коалиция призивът за България? Защото според чл. 11, ал. 2 от Конституцията на Република България никоя партия и идеология не могат да обособяват себе си за изключителна и да отхвърлят другите. Вписвайки в своето наименование призива за България, вие искате да кажете, че всички останали партии, които участват в изборите, не са за България. Значи вие искате да монополизирате вашето схващане. Това е противоконституционно и не може да стане.
Освен това, българската история е богата с примери, че вашата партия винаги е работила против България. И затова сега е срамота да използвате тоя лозунг, който навремето беше и лозунг на българските национални легиони, срещу които винаги вие воювахте на национална почва. Вие винаги наричахте националната идеология на България шовинизъм и не знам какво, и бяхте винаги против нея. Засрамете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Най-напред стои предварителният въпрос: оттегля ли се от вносителите на това предложение самото то или, както свидетелства господин Лучников, господин Джеров, който е бил от вносителите, даже водач на тази листа, не го оттегля?
Като съм убеден, че вие трябва да направите тълкувание на тоя предварителен въпрос, аз ще говоря в духа на идеята на господин Лучников, че предложението не е оттеглено, което обаче ми се струва несъстоятелно. Тълкуванието е ваше.
В гражданския оборот, в комерсиалните и политически сдружения и за тия цели, защото често политическите са и, уви, комерсиални, не могат да бъдат употребявани символите на държавата, такива каквито са посочени и даже описани в Конституцията - герба, знамето, печата, химна. Затова в Закона за марките и търговските означения - вече аргументите са правни - не се регистрира марка, която включва в себе си герба, знамето, даже ордени и медали, наименованието "Република България". И повече се казва в този закон, който е действащ: "Не може да се регистрира и марка, която включва някакъв религиозен символ. И рекламите не могат да си служат с тези символи на държавата. Но в закона за политическите партии, който отменихме преди дни, се казва ясно, че политическа партия не може да използва в своите символи герба и знамето на България, и даже на чужди държави. И това е един респект, който от гледище на конституционализма е известен не само в науката, но и в практиката. И в Закона за държавният герб и за националното знаме на Република България се описва всичко друго и нищо повече, защото това е ноторно известно, че символите не могат да влизат в оборота на имената на политическите партии или коалиции. Там се казва как се носи знамето, когато има тържествен марш - изправена дръжка и т.н.
Но вижте в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Даже там няма такава забрана, да се споменава думата "България". И както вие знаете добре, в една, не, а в едната фондация изрично се казва, че това е фондация "Бъдеще за България". И тук е моралният въпрос дали не се накърнява достойнството на България като се включва в една или друга фондация или друго сдружение такова наименование "България"? Но това е друга тема.
Аз мисля така: забраната за употреба на думата "България", думата "отечеството", "родината" и т.н. е неестествена такава забрана, защото в дрехата на демократическата култура или на демократичните нрави не може да съществува такава забрана. И любовта към отечеството, стремежът да работиш за нея, за него, това е съвсем естествено, особено в призивите на политическите партии.
И си мисля, че в дрехата на демократичната култура това не стои, но, господин Лучников, в бельото на партийния фанатизъм, който и Вие олицетворявате днес в България, това изглежда, че стои. Не е възможно ненавистта, която се носи в господстващото мнозинство тук, да бъде аргумент, освен за едно: за недемокрацията и за антиправото у нас. Не може! Вижте как е предложението: за партии оставало - може да има България, защото може би и вашето движение утре да се каже Партия "Път за България", знам ли, но за коалиции не можело да има България. И вие уточнявате: е, за България не знам, но "За България" да не може да стои, защото има една манифестирана вече коалиция "За България". Какво представлява от гледище на граматиката и на литературния български език коалиция "За България"? Това е един израз, част от изречението на който е съкратено просто говоримо и просто литературно. Тя може да бъде коалиция, която се старае за България; коалиция, която работи за България и за кратко се казва коалиция "За България". Може ли Вие да привличате аргументи от миналото на една или друга партия и да кажете, че поради тия спомени правото трябва да я забрани?
Аз искам да Ви кажа, че това е несериозно. Но повече: то е страшно. Под тази линия аз имам чувството, че тук прозира един голям страх. Това е страхът на мнозинството. Не знам дали е толкова оправдан - изборната кампания още не е започнала. И Ви уверявам: тази коалиция "За България" няма да пее химна на България, защото той е символ на държавата по Конституцията. Но нищо не й пречи след изборите да изпее един добър реквием на мнозинството, което господства днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Много се изненадвам, че претендиращият конституционен специалист господин Ганев, не отговори на моя конституционен аргумент срещу използване името "За България", което сочи, че всички други участници в изборите са против България. (Оживление.) Този израз трябваше много добре да се обсъди конституционно, господин Ганев, а не така да се подхвърлят разни празни приказки.
Колкото за това кому ще изпълним реквием, нека да дадем думата на избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друга реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, нашето взаимно уважение се надявам да не е останало в миналото. Но толкова ли свикнахме живота да делим на "за" и "против"? В този израз въобще няма и сянка от такава идея, че само тази коалиция работи за България, след като всички други партии знаете, че се обявяват: Българска еди-каква си партия, Партия за България, Партия на България... Това е принадлежност и ако щете принадлежност на едно чувство и нищо друго.
И в Конституцията няма такъв аргумент. Такъв аргумент има вън от Конституцията. Този аргумент се роди от 11 години насам и се казва принципът на омразата и на отрицанието. С гласуването "против" този текст, той трябва да бъде опроверган.
Господин председателю, извинете, не се намесвам много във Вашата работа, но след изложението на господин Агов и неговото заявление за оттегляне, аз мисля, че Вие трябва да се произнесете преди да продължи този дебат. Вие не трябва да го допуснете, ако приемате идеята, че това предложение е оттеглено. И той го заявява от името на вносителите. Сега някой казва, че един от вносителите, който не бил тук, не го бил оттеглил. Какви са тези свидетелски показания?
Аз Ви моля. Часът е Ваш. Вие ще се произнесете и тогава дебатът ще стане излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз се страхувам, че ако ние тук, Председателството, се произнесем, дебатът няма да стане излишен и сега ще ви обясня защо. Защото досегашната практика, която твърдо сме следвали, е когато има направено предложение, което не е прието от комисията и се оттегли, то не се гласува. Когато има направено предложение, което е прието от комисията, то става предложение на комисията и не може вносителите след това да го оттеглят.
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз Ви благодаря много за това обяснение, но преди минута един вносител си оттегли предложението в същата фаза и ние кротко се съгласихме с това. Така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е било прието. Не беше прието. То беше на господин Димитър Иванов. (Шум и реплики от СДС.)
Господин Благовест Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз смятам, че разумът надделя и господин Агов предложи нещо много конструктивно, тъй като това, което се предлага, господин Лучников, можеше да се предложи и в много по-проста форма и тя няма да Ви затрудни. Просто текстът "не се допуска регистриране на коалиция за участие в изборите, когато съдържа в наименованието си думите "За България", трябва да стане: "не се допуска регистрация на Коалиция За България". Аз смятам, че това ще Ви удовлетвори. Но това е цинизъм.
След това приемането на този текст да няма думите "за България" създава много логически затруднения. Ако отидете в Интернет и търсите словосъчетанието "За България", ще трябва да кажете: в този ред или "България за", за да ви извади всички такива текстове за България. Може ли да се премахне само в тази комбинация или трябва да се премахне "за", или трябва да се премахне "България", или трябва да се премахне "за България", или трябва да се премахне "България за"?
Текстът Ви не е точен и е неясен. Представете си може ли да бъде коалиция "България"? Може ли да бъде хотел "България"? Какво искате да кажете? Че няма да има думите? Думите, заедно, думите поотделно? Как така?
Аз смятам, че предложението на господин Агов, което много ме впечатли, е достатъчно категорично, защото от това да забраните коалиция "За България" да участва в изборите знаете, че не може да стане само със смяна на името. И ще останете като човек, който иска да спре нещо, което не се спира. Просто не се спира! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя процедурно предложение. Така или иначе по текста на чл. 46а дебатът доби неочаквано развитие. Аз правя процедурното предложение да отложим гласуването по този текст. Нека всеки един от колегите народни представители сам за себе си - има достатъчно време и възможности - да оцени и оттеглянето на предложението на вносителите, и редакцията, и изказванията на колегите. Утре на свежа глава да гласуваме този текст, а сега да продължим по-нататък по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз мисля, че се изложиха аргументи за едното и за другото. Само ще изгубим излишно време. Дайте да преминем към гласуване. Правя обратното предложение да се прекрати дискусията и да отхвърлим този текст, защото утре ще изгубим поне час-час и половина с този текст отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението да се отложи гласуването на предложения чл. 46а.
Моля, гласувайте!
Гласували 202 народни представители: за 104, против 93, въздържали се 5.
Предложението се приема.
За процедура - господин Свилен Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че господин Агов от името на вносителите направи едно достатъчно аргументирано предложение да бъде оттеглен текстът на чл. 46а. Смятам, че в залата съществува консенсус по този въпрос и затова предлагам да прегласуваме текста на чл. 46а с надеждата, че вие ще уважите мнението на господин Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, поставям на прегласуване предложението за отлагане гласуването на чл. 46а.
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 118, против 94, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 30 март 2001 г., петък:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Венцислав Димитров и Лъчезар Тошев, и Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стоян Райчевски, Донка Дончева и Руси Статков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Петър Димитров - два въпроса, Ивайло Калфин, Яшо Минков и Васил Козалиев.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Елена Поптодорова - три въпроса, Илия Баташки, Ангел Такев и Стефан Стоилов, и на две питания от народните представители Меглена Плугчиева и Тодор Павлов, Николай Томов, Събин Касабов и Звезделин Кафеджиев.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Хасан Адемов.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на два актуални въпроса от народния представител Кирил Ерменков;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос с писмен отговор от народните представители Кръстьо Трендафилов, Георги Пирински, Иван Борисов, Атанас Лозанов и Руси Статков.
На основание чл. 81, ал. 4 от правилника се отлага отговорът на министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов на питане от народния представител Валентин Симов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министърът на отбраната Бойко Ноев и министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
Във връзка с посещението на еврокомисаря по регионалната политика господин Мишел Барние и провеждане на семинар на тема: "Регионалното развитие, реформата на европейските институции и присъединяването на България към Европейския съюз" в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев и министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински.
Едно съобщение: Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес, 29 март, от 15,45 часа.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 30 март, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков
Атанас Мерджанов