Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-03-30

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Мюмюн Емин. (Ръкопляскания.) Желаем му всичко най-хубаво!

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Вчера ние депозирахме в Деловодството едно писмо с молба до Вас да предложите на вниманието на народните представители предсрочното прекратяване на мандата на двама народни представители - Методи Андреев и Евгени Димитров. Доколкото двамата са избрани като членове на Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, те в качеството им на народни представители са несъвместими с членството им в тази комисия. И от избора им, решението е отпреди 2 дни, те продължават да участват в работата на Народното събрание. Това поставя под съмнение въобще и валидността на нашите решения.
Така че Ви моля да поставите този въпрос и да приведем все пак кворума и статуса на народното представителство в съответствие със закона и Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Това става с проект за решение, което и вие можете да предложите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ние ще го внесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внесете го.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие не смятате ли, че не трябва поне да се гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ме питайте какво смятам. Аз каквото смятам, ще го направя. Ако вие смятате нещо и имате правомощия по Конституцията, защо не го правите?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Вие имате право по правилника, аз не мога да го внеса днес проекта за решение, ще го внеса в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив, ако го бяхте внесли, аз можех сега да го предложа. Но без да има внесен проект за решение, аз не мога да предложа точка от дневния ред нещо, което не присъства в Деловодството на Народното събрание.
Господин Джеров, Вие, заедно с група народни представители, сте вносител на едно предложение. Вчера отсъствахте, господин Асен Агов оттегли предложението.
Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз поддържам казаното от господин Агов, той вчера го съгласува и с мен. Оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм вносител на това предложение. Всъщност с това предложение ние желаехме една морална норма, която е ясна, която предполага това в наименованието на коалиция да не се използва наименованието на Република България, за да не може чрез него да се постигат някакви политически цели, да превърнем тази морална норма в правна норма. Очевидно е все пак, че моралът е този, който ще покаже и показва с действията си коя партия за тези 10 години е работила за България и коя не работи за България. Затова нека тази преценка в политиката да е по-валидната.
Затова аз също се присъединявам към предложението на моите колеги за това, че оттегляме предложението. След като комисията го поддържа, затова да не бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съгласно чл. 70 от нашия правилник, вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това само с решение на Народното събрание. Очевидно тук хипотезата е за цял законопроект.
Когато става дума за отделно предложение, приемам, че вносителят може да го оттегли преди то да бъде гласувано и в такъв случай не се поставя на гласуване.
Преминаваме към чл. 47.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нали комисията поддържа предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Становището на комисията е, че подкрепя предложението. Когато то се оттегли, комисията няма какво да подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 47 има направено предложение на народния представител Драгомир Драганов - в чл. 47, ал. 1, т. 10 думите "и повече" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велко Вълканов - в чл. 47 ал. 1 да се измени така:
"(1) Български гражданин, който има правото по чл. 3, ал. 2, може да се кандидатира за народен представител като независим, ако кандидатурата му бъде подкрепена от най-малко 1000 избиратели от съответния избирателен район. Той може да се регистрира само в един избирателен район."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Цонков Иванов - в чл. 47, ал. 1 и 3 се изменят така:
"(1) Самостоятелен независим кандидат за народен представител се регистрира с отделна кандидатска листа, когато кандидатурата му е подкрепена от 1000 избиратели от съответния район. За регистриране на независим кандидат, включен в коалиция, е необходима подписка на 2500 избиратели от цялата страна и съгласие на съответните партии за коалирането.
 (3) За издигане на независим кандидат се образува инициативен комитет с цифри от три до седем избиратели."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Александър Каракачанов - по чл. 47:
1. Алинея 2 се заличава.
2. В ал. 3 накрая се добавят думите "по чл. 39 от Наказателния кодекс".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 47 със следната подобрена редакция:
"Чл. 47. (1) Независим кандидат за народен представител може да се регистрира само в един многомандатен избирателен район, когато кандидатурата му е подкрепена от необходимия брой избиратели с постоянен адрес на територията на района, както следва:
1. за район до 4 мандата включително - 1100 избиратели;
2. за район с 5 мандата - 1200 избиратели;
3. за район с 6 мандата - 1300 избиратели;
4. за район със 7 мандата - 1400 избиратели;
5. за район с 8 мандата - 1500 избиратели;
6. за район с 9 мандата - 1600 избиратели;
7. за район с 10 мандата - 1700 избиратели;
8. за район с 11 мандата - 1800 избиратели;
9. за район с 12 мандата - 1900 избиратели;
10. за район с 13 и повече мандата - 2000 избиратели.
              (2) Независим кандидат не може да бъде включван в листите на партии и коалиции.
              (3) За издигане на независим кандидат се образува инициативен комитет от 3 до 7 избиратели с постоянен адрес на територията на избирателния район. Инициативният комитет се регистрира в районната избирателна комисия. Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.
              (4) Избирател, който подкрепя участието в изборите на независим кандидат, удостоверява това с подписа си пред член на инициативния комитет. Избирателят посочва също имената, единния граждански номер и постоянния си адрес.
(5) Член на инициативния комитет по ал. 4 носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи.
(6) Подписката се предава на районната избирателна комисия не по-късно от 27 дни преди изборния ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 47 имате думата. Кой желае да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 167 народни представители: за 6, против 123, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 173 народни представители: за 49, против 111, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов.
Гласували 155 народни представители: за 53, против 94, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 159 народни представители: за 53, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 47, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 52.
Член 47 е приет.
Господин Дянко Марков има думата за отрицателен вот. Заповядайте!
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувах "против", защото с учудване установих, че в този чл. 47 колегите, които са работили по законопроекта и са внасяли предложения, не са обърнали внимание на едно обстоятелство, което аз не мога да приема. Това е, че пред хората, които биха се ангажирали и наели да излязат в самостоятелна позиция да бъдат избирани като независими, са поставени прегради, поставени са затруднения в сравнение с онези хора, които са представени чрез партиите в кандидатските листи. Това изискване за подписи - 1000-1500-2000 подписа - съдържа в себе си опасността тези хора да бъдат касирани даже и, не дай си Боже, да бъдат избрани просто, защото ще се намерят някакви несъответствия. При такъв брой подписи винаги може да настъпи такъв момент.
От друга страна, ако изискваме за тези хора, които индивидуално биха се кандидатирали, да съберат 1500 подписа и то само в своя район, то защо да не искаме такива подписи и за хората, които ще бъдат представени в същите райони с партийни листи?
Като последно съображение: по закон цели партии се учредяваха с подписите на 50 учредители и то от цялата страна. А сега за един кандидат в един район искаме 1000-1500 подписа.
Затова гласувах "против". Аз имах процедурното предложение да отложим гласуването, да огледаме този член и да му дадем съдържание, което няма да бъде дискриминиращо за хората, които се нагърбват. България има нужда не само от партии. Тя има нужда и от личности. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 48. (1) В срок не по-късно от 24 дни преди изборния ден районната избирателна комисия установява резултата от подписките по чл. 47 и незабавно уведомява Централната избирателна комисия.
(2) Когато районната или Централната избирателна комисия установят, че независим кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели, регистрацията му се анулира с решение, което незабавно се изпраща на инициативния комитет. Когато решението е взето от Централната избирателна комисия, тя незабавно го изпраща на районната избирателна комисия.
Чл. 49. (1) Когато не са спазени изискванията на този закон, районната избирателна комисия отказва да извърши регистрация на кандидати, кандидатски листи и инициативни комитети, като писмено мотивира решението си и го съобщава незабавно.
(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от съобщаването му.
(3) При отказ за регистрация или при обявяване на недействителност на регистрация на кандидат от листа на партия или коалиция, последната може не по-късно от 10 дни от деня на отказа или обявяване на недействителността, но не по-късно от 7 дни преди изборния ден, да предложи за регистриране нов кандидат.
(4) Когато някой от кандидатите в регистрирана листа на партия или коалиция почине или изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите, партията или коалицията може да предложи нов кандидат по реда на ал. 3.
(5) Партиите и коалициите могат да поискат анулиране на регистрацията на лице от кандидатската им листа, за което се установят данни за сътрудничество с бившата Държавна сигурност. В този случай партиите и коалициите могат да предложат нов кандидат не по-късно от 7 дни преди изборния ден."
По чл. 48 и чл. 49 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 48 и 49 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 154 народни представители: за 138, против 9, въздържали се 7.
Членове 48 и 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 50. (1) Партиите могат да участват в изборите самостоятелно или в коалиция с други партии и коалиции.
(2) Всяка партия и коалиция може да участва в изборите само в една коалиция във всичките избирателни райони."
Предложение на Димитър Цонков Иванов:
В чл. 50 ал. 1 се изменя така:
"(1) Партиите могат да участват в изборите самостоятелно или в коалиция с други партии, коалиции, както и с независими кандидати."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Димитър Абаджиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 50 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов.
Гласували 160 народни представители: за 43, против 105, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 50 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 23.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 51 има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Валентин Симов:
1. В чл. 51, ал. 2 да отпаднат думите "в които посочват предпочитан и резервен цвят или вид на бюлетината, както и основанието за участие в изборите по чл. 46".
2. В чл. 51 да отпадне ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов по чл. 51:
1. В ал. 2 думите "като посочват предпочитан и резервен цвят" се заличават.
2. В ал. 3 т. 1 се заличава, като останалите точки се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 51, ал. 3 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
1. В чл. 51, ал. 3 т. 1 придобива следния вид:
"1. удостоверението за актуално състояние на партията, издадено от Софийския градски съд най-рано към датата на насрочване на изборите;"
2. В ал. 3 т. 2 отпада.
3. Алинея 6 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Димитър Цонков Иванов:
1. В чл. 51, ал. 5, т. 2 след думата "партиите" се добавя "от независим кандидат, когато участва в коалицията".
2. В чл. 51 ал. 6 се заличава и досегашната ал. 7 става ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Пинчев и Жеко Стоянов - в чл. 51 ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мариела Митева - в чл. 51 ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 51 и предлага следната подобрена редакция:
"Чл. 51. (1) До участие в изборите се допускат партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия.
(2) Не по-късно от 46 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите и коалициите представят заявления за регистрация, в които посочват:
1. предпочитан и резервен цвят или вид на бюлетината, както и съкратено наименование за отпечатване върху бюлетината;
2. основанието за участие в изборите по чл. 46.
(3) Към заявлението партията представя:
1. заверен препис от съдебно решение на Софийския градски съд за вписване на партията, актуализирано към датата на насрочване на изборите включително, както и копие от броя на "Държавен вестник", в който е обнародвано съдебното решение;
2. заверен препис от съдебно решение на Софийския градски съд за вписани промени след първоначалната регистрация на партията, когато има такива, с отбелязване за вписването му, актуализирано към датата на насрочване на изборите включително;
3. удостоверение за регистрация в БУЛСТАТ;
4. образец от подписите на представляващите я лица и образец от печата.
(4) Към заявлението коалицията представя:
1. документите по предходната алинея за всяка от участващите в нея партии;
2. решение за образуването, подписано от представляващите партиите, образец от подписите на лицата, които я представляват, и образец от печата на коалицията, когато има такъв.
(5) Когато коалицията включва в състава си друга коалиция, последната представя документите по предходната алинея. Представят се и документите по ал. 3 за останалите партии в коалицията, както и решение за нейното образуване.
(6) С решението за регистрация на партията или коалицията на основание на чл. 46, т. 5, Централната избирателна комисия открива процедура за набиране на подписка.
(7) Централната избирателна комисия изпраща на районните избирателни комисии списък на регистрираните партии и коалиции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 51 има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че в чл. 51, първо, трябва да отпадне т. 2 в ал. 2 и да отпадне ал. 6, тъй като чл. 46 вече не съществува.
Имам един такъв въпрос към господин Абаджиев и към вносителите: ако т. 1 на ал. 2 остане в този си вид, става въпрос за втората част. Така, както е записан текстът - "предпочитан и резервен цвят или вид на бюлетината, както и съкратено наименование за отпечатване върху бюлетината" - това в императивен вид ли се отнася или не? Защото в чл. 78 по-нататък вносителите в ал. 2 казват: "на бюлетината се отбелязват номерът на избирателния район, наименованието на партията или коалицията, както и имената..." и т.н.
Ако вносителят е имал предвид във философията си, че партията може да поиска съкратено изписване на нейното наименование на бюлетината, тук трябва да отбележим, че става по нейната воля. Иначе излиза, че при заявленията всяка една политическа партия, която подава документите си в ЦИК, задължително трябва да посочи и съкратеното си наименование и това трябва да бъде отразено и в чл. 78. В противен случай ще се получи двойно тълкувание и ще бъдем объркани какво да подаваме като документи за регистрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитър Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Симов е прав. Точка 2 на ал. 2 и ал. 6 на чл. 51 трябва да отпаднат, тъй като вече отпадна чл. 46.
Що се отнася до т. 1 на ал. 2, аз съм съгласен, че в т. 1 трябва да остане само наименованието на партията и коалицията за отпечатване върху бюлетината, за да бъде в синхрон с чл. 78. Това беше предложение от Централната избирателна комисия, но считам, че наистина има опасност от двойно тълкуване. Трябва да се посочи същото, което е посочено и за бюлетината в чл. 78, ал. 2 - наименование на партията или коалицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Господин председател, аз също смятам, че има резон в забележката на колегата Симов, но предлагам друга редакция на т. 1 на ал. 2 от чл. 51, която да гласи следното:
"1. предпочитан основен и резервен цвят или вид на бюлетината, както и пълното или съкратено наименование за отпечатване върху бюлетината."
Това дава възможност и за двата вида наименования по предпочитание на партията или коалицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи "вид на бюлетината"?
ПЛАМЕН МАРКОВ: Нека тогава да отпадне и "вид" и да стане: "предпочитан основен и резервен цвят на бюлетината, както и пълното или съкратено наименование за отпечатване върху бюлетината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз разбирам, че този "корифей" Константинов, който направи закона, е доста на Ви с правната материя, а вносителите явно въобще не са го прочели. Имам предвид ал. 3, т. 2. Моля ви да вникнем в текста: "Заверен препис от съдебно решение на Софийски градски съд за вписани промени". Има решение на съдилищата за вписване на обстоятелства, а не на промени. Промени не се вписват, вписват се обстоятелства. И всъщност крайното решение, което се иска на тези юридически лица - партиите, по т. 1, "актуалното му състояние" изчерпва въпроса. Точка 2 е абсолютно ненужна. "Заверен препис от съдебно решение". Първо, не е съдебно решение. Може да има пет решения, с които са правени определени промени - ръководството, седалището, наименованието и прочие, но всичко това е включено в т. 1. Именно затова се иска актуално състояние. А в т .2 се казва "съдебно решение" - едно решение. За 10 години може да има 10 решения. "Вписани промени след първоначалната регистрация". Значи в т. 1 се говори "решение за вписване на партията, актуализирано към датата", а в т. 2 - "вписани промени след първоначалната регистрация на партията, когато има такива".
Сами разбирате, че т. 2 е абсолютно ненужна. Нека да сме наясно какво искаме. Искаме едно актуализирано решение към момента на подаване на документите. А тези обстоятелства, които са настъпвали през годините, са отразени в крайното решение.
И подкрепям направените предложения както за чл. 46, така и да отпадне "вида на бюлетината", защото това е въпрос, който ще се определи от президента. Избирателните книжа се определят от него.
Също така поради това, че лично аз не мога да разбера за какво става въпрос, предлагам да отпадне и ал. 5 - "когато коалицията включва в състава си друга коалиция" - семейна коалиция. Ами, коалицията е винаги коалиция на юридически лица, партии. И във всяка коалиция от партии винаги могат да се включат нови партии. Но как коалиция ще включва в състава си друга коалиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, ОДС е така, включва коалиция Народен съюз.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, тогава да не отпада, щом е за ОДС, за да не ви провалим за изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, наистина след внимателен прочит намирам, че основателно колегата Миков предлага т. 2 на ал. 3 да отпадне, тъй като т. 1 изчерпва т. 2. Актуализираното решение за регистрация на партията към датата на насрочване на изборите е напълно достатъчно и включва в себе си всички обстоятелства, които касаят регистрацията на партията за участие в изборите. Затова предлагам т. 2 също да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, според мен трябва да помислим и за отпадане на ал. 3, т. 3 - "удостоверение за регистрация в БУЛСТАТ". Става дума за следното нещо извън онзи спор трябвало ли партиите да бъдат в БУЛСТАТ, не трябвало ли. Какъв е смисълът ЦИК да го иска? ЦИК трябва да иска доказателствата, свързани със съществуването на политическата формация, която иска да участва в изборите, с решението й за участие, с представителството й и, разбира се, ако има коалиция, с договора, по който коалицията е създадена. Каква е логиката да се иска БУЛСТАТ? Аз съм съгласна с това, че ако в държавата е нужно партиите да имат БУЛСТАТ, съответните органи да си правят проверки, че това е направено. Въпросът е защо ЦИК ще иска БУЛТАТ?
Вижте какво се получава сега: един път изискуем документ към партиите е удостоверението по БУЛСТАТ, втори път за коалициите сме казали, че документите по предходната алинея за всяка от участващите партии, ерго всяка от партиите да си представи БУЛСТАТ. Обаче, когато отиваме в ал. 5, която пряко ви касае - "коалиция, включваща в състава си друга коалиция", последната представя документите по предходната алинея. Какво искате да кажете, че и коалициите ли ще ги пращаме в БУЛСТАТ? Коалициите нямат БУЛСТАТ.
В ал. 4 - "коалицията представя", е ясно. Говоря ви за ал. 5, която лично ви касае, когато коалицията включва в състава си друга коалиция, последната представя документи по предходната алинея. За какво ви е този БУЛСТАТ? За какво й е на ЦИК този БУЛСТАТ? Като сме казали, че те ще си имат БУЛСТАТ, нека да си имат, нека администрацията да ги проверява дали си имат, но защо ЦИК ще иска БУЛСТАТ? На ЦИК не й трябва. На ЦИК й трябва доказателства, че партията съществува, че е обнародвана в "Държавен вестник", защото тогава възниква като юридическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Още две изречения в тази насока. Всъщност аз съм направил предложение за отпадане на БУЛСТАТ. За съжаление Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията го отхвърли без аргументи. Виждам, че има разбиране в посока на отпадане, но искам да кажа само няколко думи. Това е просто безсмислено. Дали една политическа партия съществува или не съществува като юридическо лице, въобще няма отношение към това дали е регистрирана по БУЛСТАТ или не. Преди седмица приехме Закона за политическите партии, той вече е обнародван и за да съществува една политическа партия, не е някакво юридическо изискване да има регистрация по БУЛСТАТ. И затова следва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Започваме гласуването на предложенията.
Господин Симов, Вашето предложение няма да го гласуваме, защото е съгласувано.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим, от място): Половината текст, господин председател. Другата половина аз я поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате да отпадне за цвета?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов без частта, засягаща чл. 46, ал. 6 на чл. 51, защото предложенията за отпадане на текстове ще гласуваме след това общо.
Гласували 142 народни представители: за 26, против 110, въздържали се 6.
Предложението в гласуваната част не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 118 народни представители: за 7, против 104, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Красимир Каракачанов.
Гласували 103 народни представители: за 4, против 85, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Димитър Иванов оттегля предложението.
Моля, гласувайте предложенията за отпадане в ал. 2, т. 2, в ал. 3, точки 2 и 3 и цялата ал. 6.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Отпадат: в ал. 2 - т. 2, в ал. 3 - точки 2 и 3 и цялата ал. 6.
Моля, гласувайте редакцията на т. 1, ал. 2:
"1. предпочитан основен и резервен цвят на бюлетината, както и пълното или съкратено наименование за отпечатване върху бюлетината;"
Гласували 144 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 17.
Точка 1 на ал. 2 е приета в уточнения вид.
Моля, гласувайте чл. 51 така, както е предложен от комисията, без гласуваните вече корекции, които са приети.
Гласували 134 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 11.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Членове 52 и 53 са свързани с чл. 46, който отпадна, поради което правя формално предложение да гласуваме тяхното отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте отпадане на членове 52 и 53!
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Членове 52 и 53 отпадат.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 54. Всеки кандидат за народен представител може да има застъпници, които го подпомагат и представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии."
Предложение на Руси Статков - в чл. 54 се създава нова ал. 2:
"(2) Всяка кандидатска листа може да има по един застъпник в една избирателна секция."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов - в чл. 54 да се създаде ал. 2:
"(2) Всяка кандидатска листа може да има застъпник във всяка избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 54 някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е мотивирано от няколко аргумента.
На първо място, ние трябва да имаме гаранции и форма на обществен контрол. И участието във всяка избирателна секция или поне възможността по един застъпник на всяка листа е една от тези форми на контрол.
На следващо място. Като цяло всеки един българин освен да бъде избиран и да избира, той участва и в избирателния процес като може да издига кандидати, може да бъде техен застъпник. Ако ние действително държим да бъде гарантиран този процес, би трябвало да се даде възможност това право да бъде осъществено и то да бъде осъществено чрез застъпник.
На трето място. Говорим отново за необходимостта от форма на обществен контрол, свързана с основните принципи на избирателното право. Как и по какъв начин те могат да бъдат гарантирани, ако няма застъпник във всяка избирателна секция и този застъпник да е на отделната избирателна листа? Да, действително ще бъде по-трудна организацията на работата, специално в избирателната секция, когато става дума за гласуването и отчитането на изборните резултати, но същевременно ние не можем да лишим всяка листа от това право.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Къде се лишава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие по-скоро ограничавате.
РУСИ СТАТКОВ: Когато изрично не е записано, че всяка кандидатска листа може да има по един застъпник в една избирателна секция, ние оставаме някой друг да преценява. И може би, както в други случаи, в други избирателни кампании да се прави от Централната избирателна комисия, някои считат, че е правилно. Аз лично - не. Тук е мястото, в рамките на работата по закона, да определим с такава нарочна алинея и да решим този въпрос.
И най-сетне аз считам, че развитието на демократичния процес в България ще бъде гарантирано именно и с една такава норма. Иначе липсата на такава норма означава, че се ограничава демократичният процес, в най-общ план.
Обръщам се към мнозинството да подкрепят направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Статков, Вашето предложение по-скоро ограничава, а не разширява правата. Така, както е текстът, може да има и по няколко застъпници, а не само по един.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие реплика ли ми правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уточнявам. Имам чувството, че това, което предлагате, се различава от това, което Вие самият целите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ако ми правите реплика, позволете ми да направя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам Ви право, стига да сте разбрали какво съм казал.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Соколов, както е записан сега текстът на чл. 54 казва, че може да има застъпници, които да го подпомагат и представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии. Разбира се, този текст може да остане, но той не дава достатъчно гаранции по повод на едно опасение, което аз изразих в рамките на представянето на моето предложение, а именно, че често пъти в избирателните комисии се събират повече хора и това води до създаване на затруднения за работата на комисията. И в този смисъл определянето на един застъпник за всяка листа създава възможност за по-добра организация, за по-доброто провеждане на изборите. И това е една, разбира се, в смисъла, който Вие говорите, може би ограничителна норма, но е по-добре от гледна точка, веднъж, на самото провеждане на избора и, втори път, дава възможност, действително, всяка листа да има такъв застъпник и който да отстоява при нарушение или при други случаи нейните права и да ги защитава.
Така че аз поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 129 народни представители: за 25, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 150 народни представители: за 61, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 54, така както е предложен от вносителя.
Гласували 155 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 12.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Чл. 55. (1) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и получават по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително.
(2) Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
(3) Когато регистрацията е анулирана, отпускът по ал. 1 се прекъсва от деня на анулирането. Когато анулирането е отменено, се счита, че отпускът не е прекъсван.
(4) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до министрите и министър-председателя. Техните правомощия продължават и след регистрирането им като кандидати за народни представители".
Предложение на Александър Томов - в чл. 55 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от народните представители Драгомир Драганов, Любен Корнезов, Димитър Цонков Иванов, Ремзи Осман и група народни представители, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, и Мариела Митева.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 55 ал. 4 се изменя така:
"(4) Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и за министър-председателя, министри и областните управители, които са се регистрирали като кандидати за народни представители".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Луджев - в чл. 55 ал. 4 да стане:
"(4) Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и до министър-председателя, министрите и заместник-министрите".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 55 кой желае да се изкаже?
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! По ал. 1 на чл. 55 бих искал редакционно да предложа вместо "държавна служба" да бъде заместено с "служба в бюджетна организация", за да няма оспорване за отпуските на кандидатите за народни представители, които работят в бюджетни организации, които не са държавни служители или не са непосредствено свързани с държавната администрация, като университети, институти, общински болници, други общински заведения и т.н. По-добре би било, за да няма тълкуване, да стане "служба в бюджетна организация". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитър Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По направените предложения за отпадане на ал. 4 в чл. 55.
Считам категорично, че тези предложения са неоснователни и те не почиват на правната логика. Терминът "държавна служба" вече има легално определение със съответния Закон за държавния служител и Закона за държавната администрация, който определя кръга на държавните служители, определя качеството на държавните служители, и от тези текстове следва логиката, че министрите, министър-председателят не попадат в тази категория.
Освен това аз не считам, че трябва да измисляме някакви мотиви. Ще повторя пред вас мотивите на решението на Великото Народно събрание от 13 септември 1991 г., с което то аргументира същия извод. В него се казва, че: "Този извод следва от особения статус на Министерския съвет като висш централен конституционен орган на изпълнителната власт. Правомощията си членовете на Министерския съвет получават чрез избирането им от парламента. За упражняването на тези правомощия те отговарят по Конституцията лично или солидарно. Тези правомощия членовете на Министерския съвет не могат със свое решение да прехвърлят другиму. Заместник-министрите подпомагат министрите, но не могат да бъдат носители на тяхната отговорност пред парламента. Допускане действието на тази ограничителна разпоредба, спрямо членовете на Министерския съвет, би довело до прекратяване на правомощията на Министерския съвет, респективно на министър-председателя, на заместник-председателите на Министерския съвет и на отделни министри. Такъв случай на прекратяване не се предвижда от изрично изброените в чл. 111 от Конституцията случаи на прекратяване правомощията на членовете на Министерския съвет."
Освен това, тези мотиви, които са изложени от Великото Народно събрание, са повторени, по един или друг начин, в решение на Конституционния съд № 2 от 1991 г., отнасящо се за президентските избори, с което се обосновава изводът, че изпълняващият длъжността президент може да участва в предизборна кампания. В мотивите на това конституционно решение отново се повтарят и мотивите за Министерския съвет.
Считам, че са налице категорични юридически аргументи за неоснователното предложение за отпадане на ал. 4. Очевидно е, че дебатът и мотивите за тези предложения са чисто политически. Както се казва в решението на Великото Народно събрание, което е приело между другото и българската Конституцията, това искане цели едно-единствено нещо - да се доведе до прекратяване на правомощията на целия Министерския съвет, което очевидно води до отслабване на изпълнителната власт в този момент и очевидно ще доведе до невъзможност за нормално провеждане на изборите. Затова считам, че всички предложения за отпадане на ал. 4 на чл. 55 трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Удивен съм от такъв нискоквалифициран прочит на законите, решенията на Конституционния съд и Конституцията на страната. Все едно с какво настроение се посрещат тези неща или с какви намерения. Първо, казусът, който разглеждаме, в никакъв случай не е политически. Сто на сто е юридически.
В Решение № 16 на Конституционния съд от 1997 г. този казус е разгледан и решението е категорично.
Изразът "прекъсват изпълнението по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Конституцията" означава, че кандидатът за народен представител след регистрацията си запазва заеманата от него държавна служба, но не упражнява функциите й. Ако той не бъде избран за народен представител, възстановява изпълнението.
Първата част на тълкуванието, че членовете на Министерския съвет и премиерът не са на държавна служба е просто абсурдно. Преплитането с термините "държавна служба" и "държавен служител" е недопустимо, несериозно в този момент, когато гледаме действително важен въпрос не само за Избирателния закон, въпрос, важен за стабилността и сигурността при управлението на страната през следващите месеци до изборите. На всички е ясно това.
В Конституцията има пропуск. Конституцията е отнела правото на хората на държавна служба да изпълняват функции по време на предизборна кампания, но Конституцията при хипотезата изпълнен мандат, която хипотеза ние ще реализираме след две седмици, не е постановила служебно правителство, което в себе си съдържа качество неговите членове да не се кандидатират в изборите. Това е очевидно за всички. Действително Конституцията допуска излъченото от парламента правителство да продължи изпълнението на своите задължения до приемането на ново правителство в следващия парламент при едно-единствено условие - че неговите членове не се кандидатират за народни представители. В този случай никой не оспорва правото на правителството да съществува и да изпълнява функциите си. Но вероятната хипотеза премиерът или една част от кабинета да се кандидатират променя нещата рязко. Прави ги съвсем други.
Аз искам да продължа: какво ще стане, когато се реализира другата много вероятна хипотеза - когато премиерът и членовете на неговия кабинет бъдат избрани за народни представители? Тук Решение № 16 не казва какво става, но в момента, в който Централната избирателна комисия ги определи като народни представители, те трябва да дойдат и да участват в конституирането на следващото Народно събрание. От момента на конституирането на събранието обикновено до приемане на новото, от момента даже на решението на ЦИК, когато са народни представители, до приемането на новото правителство практиката показва, че има 3-4 седмици. Какво качество имат те тогава? Недопустимо е народният представител да изпълнява друга държавна служба. Това решение е цитирано, това е ал. 1.

Какво става с българското правителство веднага след като излезат резултатите за изборите? Те идват и стават народни представители, прекъсват си функциите, не могат да заемат друга държавна служба, или идват и се заклеват тук и се отказват от качеството си на народни представители.
Вижте, начинът, по който се подхожда тук, е твърде несериозен и, според мен, не е юридически издържан.
Да се цитират решения на Великото Народно събрание, при положение, че имаме ясен текст на Конституцията и категорично Решение № 16 на Конституционния съд от 1997 г., просто е безмислено. Искам действително от вносителите, тълкувателите и защитниците на тази теза също ясно обяснение. То също касае сигурността и стабилността на страната, и то при хипотезата на избран парламент след два месеца. Какво става с премиера и министрите, които вече са народни представители в новото Народно събрание, а няма правителство прието от него? Текат проучвателните мандати за конструкция на правителството. Ако те си подадат оставката, кой изпълнява функциите им?
Тук очевидно виждаме хипотезата, че в продължение може би на 7-8 седмици... (Шум и реплики в блока на СДС.)
Господин председател, нека да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, моля, тишина!
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Прекъсват ме и от първия ред са въодушевени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ами, още 15 сек. Тук първият ред е прекалено въодушевен. Моля ви, само да довърша.
Господин председател, уважаеми колеги, абсолютно логично е искането за отпадане на ал. 4 от закона. Ние не можем да правим закони, които противоречат на Конституцията и на решенията на Конституционния съд по откровен начин. Дори и да бъде приет този член, той няма никаква юридическа сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, коментирайки предложението на господин Тошев за промяна на термина, искам да ви кажа, че терминът, избран в закона, а именно "държавна служба", не е случаен. Той е определен в чл. 68...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, прощавайте. Изобщо няма да поставям на гласуване предложението на господин Тошев, защото е направено късно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, не. Тук става дума да се обясни за какво се касае.
Съгласно текста от Конституцията кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията. Това е чл. 65, ал. 2.
Съществува решението на Великото Народно събрание, но съществуват и три решения на Конституционния съд след това, които са дали категоричен и еднозначен отговор какво е държавна служба.
В тези три решения неизменно се прокарва разлика между държавна служба и държавен служител, като се твърди, че държавна служба е едно по-широко понятие, което включва службата на всеки, който изпълнява държавни функции, тоест функции от името и за сметка на държавата. Абсолютно категорично е, че министър-председателят и министрите изпълняват точно такива функции.
Какво се опитвате да направите? Първо, да се оправдаете със Закона за държавния служител, който не съдържа дефиниция за държавна служба. Не съдържа и не може по никакъв начин да отмените трите решения на Конституционния съд.
Второ, да, аз съм съгласна, че правителството няма задължения да подава оставка. Даже всички министри от правителството да са кандидати за народни представители, това не е основание правителството да подава оставка. Но не може персоните министри да се кандидатират, продължавайки да изпълняват ефективно функциите си. Тук не става дума те да подават оставка, защото ще се кандидатират. Те не подават оставка и остават такива. Ако искат, могат да ползват в кампанията обстоятелството, факта и да се похвалят с това, но те не могат ефективно да изпълняват функциите си. Те трябва да излязат в отпуск.
А иначе правителството си остава същото. Но в случая е също, както когато някой от министрите е болен или просто в някакъв период от време не може да изпълнява функциите си, или е в чужбина. Замества го заместникът. Ама, не можел заместникът да носи отговорност пред парламента. Какво значение има тоя факт? Пред какъв парламент? Някой парламентарен контрол ли ще му прави по време на изборите?
За това става дума, дами и господа. И да не тълкуваме така абсолютно превратно текста.
Изобщо не коментирам факта, че Великото Народно събрание на практика е коментирало точно горе-долу в периода на създаването на Конституционния съд, който въобще не е тълкувал към оня момент, че Великото Народно събрание имаше едно правителство на националното съгласие, в което имаше независими личности, имаше от БСП, от СДС и други лица, и че въобще не се поставяше въпросът какво ще прави правителството, кандидатирайки се и агитирайки.
Нали разбирате нелепата ситуация, пред която ще се изправим? Вие ще си обикаляте като на местните избори със служебните автомобили и с хората от държавната администрация след вас, телевизията ще предава 25 мин. министрите и министър-председателят какво са правили и 5 мин. предизборна хроника.
Аз съм дълбоко убедена, че колкото загубихте на местните избори от това, още повече ще загубите. Но смятам, че по-важно от всичко това е едно коректно прочитане на Конституцията и на законите и затова поддържам всички предложения за отпадане на ал. 4. Защото просто си крием Конституцията, както ни изнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитър Луджев има думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Откровено казано, вече не ми се взима думата. Тук се опитва да се прокарат неща, които за всеки е ясно, че са в разрез с изискванията на един демократичен изборен процес, но се търсят аргументи, логики - правни, неправни и т.н.
Не ми е удобно да слушам, че министрите и министър-председателят, видите ли, не били на държавна служба. На каква служба са? На каква точно служба са? Добре, хайде да не е частна, на партийна ли са тогава? Кого обслужват точно?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): На обществена служба са.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Обществена служба. А държавата какъв орган е, господин Абаджиев? Тя не е обществен орган. Държавата в случая е нищо, държавата е фикция, или тя е "нашата държава", държавата на сега управляващите.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): На всички е държавата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Като е на всички държавата, тогава министър-председателят и министрите са на държавна служба. И това никога не е стояло под въпрос. На държавна служба! Изпълняват държавни функции и в ход на изборна кампания, когато те се кандидатират в едно политическо съревнование, извинявайте, тогава като какви се състезават? Като хора на държавна служба, които изпълняват важни държавни функции, или като политически конкуренти?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): А през 1991 г....?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Ще стигнем и до 1991 г., госпожо Михайлова.
Изглежда тук някои хора или не помнят, или не си спомнят достатъчно 1991 г. Коалиционното правителство на Димитър Попов беше създадено с политически договор. И в договора беше записано, че то ще съществува, докато се приеме Конституцията и ще проведе изборите. В договора това нещо беше записано. Това първо.
Второ, когато е прието това решение на така нареченото Велико Народно събрание, то вече не беше Велико Народно събрание, то беше обикновено Народно събрание. И мотивът за неговото приемане беше много по-друг.
И поради това, че беше просрочен срокът за кабинета Попов, неговият срок беше месец юни, проточи се поради закъсняване приемането на Конституцията и други проблеми, пуча в Русия и други въпроси и се стигна до извода, след като имаше консултации между политическите сили, че не трябва да се върви към създаване на служебен кабинет, че правителството може да изпълни тази роля. Но това беше чисто политическо решение, мотивирано от ситуацията в момента, а непочиващо на някакви други юридически или прочее казуси.
И въобще това решение на Обикновеното Народно събрание от 1991 г., защото то беше Обикновено Народно събрание, няма пряко отношение към случая, който в момента разискваме. Той беше проблем на политическа договорка между политическите сили. Политическа договорка.
В момента ние имаме Конституцията, имаме решенията на Конституционния съд, имаме реалния казус какво представляват министър-председателят и министрите в една ситуация на редовно Народно събрание, редовен мандат, няма нищо извънредно. И нещата трябва да се решат по един начин, който действително се диктува от духа и смисъла на Конституцията и нейните текстове.
Аз не мога да разбера откъде накъде вие се връщате към логиката на една извънредна ситуация, каквато беше логиката на 1991 г.? Извънредна ситуация по цялата си същност, нямаща нищо общо с влизащата тогава в действие Конституция, която още не беше дори във възможностите да бъде приложена като процедура, Законът за изборите даже беше приет след това решение на Народното събрание, и т.н.
Това не може да бъде основание.
В момента дебатът се води само на основата на действащата Конституция, на действащите решения на Конституционния съд, на действащата ситуация в страната. Тогава дайте да направим една кръгла маса, да се договорим какво ще бъде правителството, какво ще прави, как ще ходят министрите, къде ще ходят и т.н.
Така че много ви моля, много ви моля да се погледне въпросът честно и директно. Съвършено ясно е, че участието на министър-председателя, на министри и заместник-министри дори и при най-добро желание от тяхна страна да бъдат коректни, ще внесе ситуация на неравнопоставеност в изборната кампания. Това е един огромен ресурс за която и да е политическа сила. Ако беше друга политическа сила на власт, ситуацията щеше да бъде абсолютно същата. Значи, тук се нарушава и другият принцип на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Това е принципът за равнопоставеност в изборния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Луджев!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Аз разбирам, завършвам, че този въпрос не ви интересува, защото по всички въпроси - и бюлетини, и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Луджев!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Но в края на краищата това е съществен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна, за да защитя направеното от мен предложение, като си давам явна сметка, че това е един сложен казус и не можем да се отнасяме с убедеността си, че различните хипотези са абсолютно прави.
Казвам това, защото си направих труда да направя една консултация с изявени прависти на България. Част от тях твърдят, че това е и правно уредено - че кабинетът не може да бъде предложен за народни представители и по време на своята предизборна кандидатура те да изпълняват и функциите си на министри. Те се уповават на акад. Петко Стайнов и неговия труд "Административно право", където тези неща са били добре обяснени.
Също така тези юристи споменават известни прависти от Европа, които имат свой принос в административното право, като Елиней, Дюлги, Каредо Малбер, както и българския Стефан Баламезов.
Какво е основанието на тези прависти за това, че ...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Юристи.
СТЕФАН НЕШЕВ: Юристи, добре, приемам, колега Миков. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
СТЕФАН НЕШЕВ: Например в Българския тълковен речник, който е издаден от Академията на науките, "служба" е обяснено като постоянна работа в учреждение с определена заплата; "служа" - заемам някаква служба; "министерство" - централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление.
И ако това, което интелектуалците са дали като формула за нашето поведение, вас не може да ви мотивира, аз искам да ви кажа, че този въпрос има и своя морален аспект. Аз ще се обоснова що е морал. Записано е в същия тълковен речник. Съвкупност от норми, правила, които регулират, определят поведението на членове на дадено общество, духовни и душевни качества, норми на поведение.
Що е закон? - Установена от държавната власт задължителна норма за действие. Аз мисля, че преди да направим закона, трябва да изхождаме от морала, който носим - морала на личността, морала на групата, към която принадлежим.
И ако все пак за вас няма известна свенливост, че вие искате сега да пренесете в политическите борби, в конкуренцията отказа от феърплей, човекът, който има властта да може да диктува условията, при които ще се конкурира с другите - това вече е слаб морал на тези, които правят тези внушения. Не може министърът, който изпълнява държавната власт, да има чувство за морална принадлежност към етика, към християнски ценности, когато, упражнявайки властта си, ще се конкурира с тези, които не я притежават. Истинската личност, моралната личност приема феърплея в ситуацията, когато един спортист, и аз ще ви дам този пример, той беше един голям спортист на ринга, постави в състояние на нокдаун противника си и спря да боксира. Поиска от рефера да му отброи, защото не искаше да спечели с нечестни средства. И тогава може би народът ще уважи ония личности, които носят феърплея в себе си.
Както, завършвайки, искам да благодаря на тия членове от СДС, които се отказаха от онази норма, която ограничаваше Коалиция "За България" да бъде регистрирана. Те проявиха феърплей...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: И нека те да бъдат пример за това как трябва да се отнасяме към законите. (Председателят Йордан Соколов изключва микрофона.) Толкова ли са притеснителни думите ми, че една секунда не ми дадохте или аз съм притеснителен за Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никак не сте притеснителен, но говорите несъществени неща, които нямат връзка с това, което... Това е един текст, който вчера сме гласували.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не коментирайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги може да коментира председателят, господин Вълканов! Пак не знаете правилника.
Има думата господин Ремзи Осман. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги председателят по силата на нашия правилник прави предупреждение, когато народен представител не говори по темата. Има изричен текст. Естествено е, защото се занимаваме с вчера гласуван текст и то извън времето, което определя правилникът.
Имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! То е ясно, че всеки от нас има мотиви "за" и "против". Но едно е сигурно, че министър-председателят и министрите нямат морално право да бъдат кандидати за народни представители, ако искат да останат министри. Всеки си тълкува по свой начин, но решението на Конституционния съд е категорично: не може един министър на държавната администрация, не може един министър на регионалното развитие, който подготви включително избирателните списъци, не може един министър на финансите, който по време на предизборната кампания реално трябва да се разпорежда с бюджета и ще изнудва общините в определени региони, едновременно да бъдат и кандидати за народни представители.
Затова ние предложихме този текст на ал. 4, даващ възможност на министрите и на министър-председателя, да отпадне. В края на краищата, уважаеми колеги, не е задължително министър-председателят и министърът да бъдат кандидати за народни представители. Бяха дадени примери какво става, когато министърът или премиерът е болен, когато е в чужбина или когато е в отпуска. Тогава няма ли правителство? Има правителство.
Мисля, че и от господин Иванов беше даден един много добър пример - какво ще стане с министър-председателя и с тези министри, след като бъдат избрани за народни представители. Те ще бъдат тук и дълго време може да не се състави ново правителство. Те ще изпълняват функциите и на министри, и на народни представители. Може и два, и три месеца да не може да състави правителство Народното събрание.
Уважаеми колеги, ако бяхме една нормална държава, както в страните с развити демокрации, примерите, които ги давате, аз нямаше да имам никакви притеснения. Но когато в България, особено на последните местни избори, министри от кабинета открито излизаха и призоваваха - което не може да стане в Западна Европа - ако кмета не е от СДС няма да дадат пари на тази община. Това са думи на министри. И тези министри днес ще обикалят в региона.
Да оставим настрана юридическата страна на въпроса, решението на Конституционния съд е категорично - това е държавна служба. Но нека да видим - един министър ще използва всички облаги. Ненапразно президентът се обърна вчера министрите по възможност по-малко да използват тези облаги от властта. Значи всички кандидати за народни представители ще се чудят откъде да намерят средства за своята предизборна кампания, един министър ще обикаля с държавния автомобил, Националната служба за охрана има едни ангажименти за неговата сигурност, ангажирана е Националната служба за охрана. Тоест с парите на данъкоплатците, които не са съгласни, той ще извършва предизборна кампания. Това не е справедливо.
Разбира се, за първи път парламентът си изкара 4-годишния мандат от десет години насам. Може би оттук нататък, когато нещата в България се оправят в по-добрия смисъл, може би ще дойде време, когато няма да има никакъв проблем министрите да могат да бъдат кандидати и за народни представители. Но на този етап, когато същите и една част от тези министри, които са кандидати, и са призовавали в нарушение на законите, правили са изявления, ще използват нашите пари.
Не бих се съгласил никога, че министър-председателят ако излезе в отпуск, имало опасност, няма кой да изпълнява тези функции и има опасност държавата да бъде на самотек. Няма да има правителство и т.н. Според мен това са глупости. Тогава министър-председателят изобщо не бива да излиза нито в чужбина, министър-председателят трябва да стои само в Министерския съвет, той не бива да се разболява.
Така че, колеги, умоляваме ви да подкрепите нашето предложение за отпадане на ал. 4, защото в началото на този член вие казвате, че тези, които са на държавна служба, нямат право да бъдат кандидати за народни представители, същите са и конституционни текстове. Може би е традиция, когато в някои текстове на закона се поставят едни условия, после да приемете специални текстове, правите някакви изключения, както стана включително и с въпроса за избирателните списъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме чл. 55 от закона, където в ал. 1 пише: "Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си или по избор получават неплатен служебен отпуск или платен годишен за периода от регистрацията до края на резултатите от изборите включително. В ал. 4 отменяме тази разпоредба за министри и министър-председателя. Това де факто отменя Конституцията ли? Защото вижте как си приличат чл. 65, ал. 2 с ал. 1 от чл. 55 на законопроекта. В Конституцията е записано: "Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си". Тази разпоредба на Конституцията се отнася и за министър-председателя, и за министрите, които безспорно заемат държавна служба. Ако някои от тях се регистрират като кандидат за народен представител, той трябва да прекрати изпълнението на длъжността, която заема и да бъде заместван от своя заместник, ако той не е кандидат за народен представител.
Бих искал да обърна вниманието ви на чл. 5 от Конституцията, според който Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат и че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. И че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Следователно никакъв закон не може да отмени разпоредбата на чл. 65, ал. 2 на Конституцията, която е категорична и има непосредствено действие.
Искам да обърна вниманието ви, че ако министрите - кандидати за народни представители не прекратят дейността си като министри, нарушението ще бъде съществено и ще бъде основание Конституционният съд, съобразно чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията да прекрати пълномощията им като народни представители. Конституционният съд в последно време, не в последно време, а изобщо, взема обективни решения, съобразно с Конституцията. Но ако някой си прави грешни сметки, да не забравяме, че четири години е дълъг срок, ще има промени и в състава на Конституционния съд.
В заключение, ако председателят на Министерския съвет и министрите не желаят да прекратят дейността си, трябва просто да не кандидатстват за народни представители. Те трябва да изберат или да са действащи министри, или кандидати за народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Еюп! Аз мисля, че в последните 30-40 минути тук се води един абсолютно излишен и юридически неиздържан дебат. (Шум и реплики в ДЛ и ОНС.) Като основната цел на този дебат е ескалацията на исканията, които протичат от няколко месеца насам - ако има как сегашното правителство да си подаде оставката и да бъде избрано експертно правителство. (Силен шум и реплики в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Затова, господин Миков, моля да изслушате много внимателно, тъй като се цитират избирателно решенията на Конституционния съд, Решение № 2 на Конституционния съд от 13 декември 1991 г. по конституционно дело № 24. Много внимателно да изслушате текста: "Във връзка с изборите за народни представители, общински съветници... (Силен шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Нешев! Не се надвиквайте.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ... и кметове, проведени на 13 октомври 1991 г., Народното събрание с решение от 13 септември 1991 г. основателно прие, че чл. 49 от Закона за избор на народни представители, общински съветници и кметове не се прилага по отношение на членовете на Министерския съвет, ако те участват в изборите, тъй като с оглед функциите и отговорностите на неговите членове, страната не може да остане без действащо правителство."
Решение на Конституционния съд от 13 декември 1991 г. и решение на Великото Народно събрание от същата година, с което ясно се тълкува хипотезата за Министерския съвет и това е единственото, което има в юридическия мир...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Има и следващи решения.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ... относно участието на министри от действащо правителство като кандидати в избори. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС, шум и реплики от ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Господин Величков, аз не съм казал сега кабинетът да си подаде оставката. Казах министрите, които са кандидат-депутати, да прекъснат изпълнението на длъжността си.
Относно това тълкуване на Конституционния съд, сега ще го сезираме и ще видим какво тълкуване ще даде. Аз вярвам и в мъдростта на президента да върне част от текстовете. Но не зная защо не реплекирахте господин Ремзи като каза, че когато министрите бъдат избрани за депутати преди конструирането на Народното събрание, те ще бъдат хем депутати хем министри. В нашата Конституция това не е позволено. Защото може да има несъставяне на кабинет в дълъг период от време, значи те ще въртят властта така, както намерят за добре за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно всички аргументи в тази зала бяха изложени за и против приемането на чл. 55. (Силен шум и реплики в ДЛ и ОНС.) Очевидно е, че започват аргументите да се повтарят, защото току-що чухме господин Еюп да казва същото, което каза Димитър Цонков Иванов.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): И господин Величков каза това, което каза Димитър Абаджиев.
АСЕН АГОВ: Очевидно от едно място се генерират всички тези аргументи. (Смях в ДЛ и ОНС.)
Затова аз предлагам, господин председателю, да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на чл. 55. (Силен шум от ДЛ и ОНС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, вече 15 минути заседаваме в нарушение на правилника, но смятам, че всички народни представители приемат това нарушение като нужда от изясняване на този много възлов въпрос.
Второ, за господин Агов може да са ясни всички аргументи, защото той има партийна линия, която да отстоява. Но тук, за другите народни представители има още неизложени документи и аргументи, господин Агов, и ще е добре да имат търпението да изслушат тази дискусия.
Ако вие сега приемате прекратяване на дискусията и гласуване, това ще покаже само едно: че по болшевишки начин вие налагате на народното представителство приемането на едни текстове, които да дадат предимство за спечелване на изборите от СДС и ОДС - нещо, което се налага от обсъждането на текстовете досега. Така че вие с гласуването си само ще потвърдите тази теза, която вече се наложи в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте! (Силно недоволство от ДЛ и ОНС, тропане по банките от ДЛ, реплики на народния представител Венцеслав Димитров.)
Гласували 220 народни представители: за 113, против 107, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТЯТАНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Моля, процедура по прегласуване. По никакъв начин не може да забраните на депутатите, внесли предложения, да се изкажат. С никаква процедура.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Нямате право, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за прекратяване на разискванията по чл. 55.
Моля, гласувайте!
Гласували 221 народни представители: за 114, против 107, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като чл. 55 е много важен, предлагам отлагане на гласуването за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на гласуването.
Гласували 222 народни представители: за 108, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После. Сега ще гласуваме първо и ще Ви дам после думата. (Недоволство от ДЛ.) Сега сме в гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Александър Томов, Драгомир Драганов, Любен Корнезов, Димитър Иванов, Ремзи Осман, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков... (Силно недоволство от депутата Михаил Миков.)
Добре, отменете гласуването.
От името на парламентарна група - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, стилът, който днес демонстрира управляващото мнозинство, за пореден път доказва, че СДС и управляващата коалиция са решили на всяка цена да спечелят предстоящите избори, независимо доколко демократични и честни ще бъдат те. С решението, с което се отклони дискусията по един възлов за всички, освен СДС въпрос - за участието на министри пряко в изборния процес, което създава сериозни опасности и рискове за манипулация на предстоящите избори, за въздействие на изпълнителната власт върху изборните резултати, обществото за пореден път получава доказателства, че СДС е готово да погази Конституцията, но да спечели изборите.
Конституцията на Република България предвижда по време на провеждане на изборите изпълнителната власт да има една по-малка роля в управлението на държавата. Тези функции, които са отредени на Министерския съвет в чл. 105, се редуцират само до онези, които са необходими за провеждането на изборите.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Няма право да говори по темата от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ: По-скоро Министерският съвет би трябвало да осигури обществения ред и националната сигурност в този период и да осъществява общото ръководство на държавната администрация.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Нямаш право да говориш по тази тема от името на парламентарна група.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Нарушавате правилника.
МИХАИЛ МИКОВ: Правата на Министерския съвет да извършва вътрешна и външна политика при отсъстващо Народно събрание превръщат България не в парламентарна, а в министерска република.
Неслучайно по Конституция и президентът на републиката има своите отговорности в избирателния процес. Неслучайно има и такъв орган като Централната избирателна комисия, която се грижи народният вот идеалното съотношение на политическите сили в един бъдещ парламент да се формира по време на тези избори. Всякакво друго решение, особено като това, което се предвижда в чл. 55, ал. 4, е в разрез с конституционното устройство на България като парламентарна република.
Но тук има и една друга опасност - опасност за изкривено упражняване и отразяване на вота на българския народ в изборите. Приемането на един такъв текст създава предпоставки за манипулация и въздействие върху гласуването и резултатите от него.
Ето защо Парламентарната група на Демократичната левица заявява, че ако бъде приет един такъв текст, то априорно цялата общественост ще бъде убедена в недемократичността и нечестността на предстоящите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС, господин Венцеслав Димитров иска думата от името на парламентарна група.)
От името на група ще изядете целия парламентарен контрол днес.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение имам процедурно предложение: поименна проверка на кворума да се направи веднага. И Вие не можете да го отхвърлите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога.
Моля, гласувайте...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако го отхвърлите, значи си нарушавате правата. Значи Вие не сте за това място. Точно така е. (Силен шум и реплики, тропане по банките от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители: Томов, Драганов, Корнезов, Иванов, Ремзи Осман и група народни представители, Красимир Каракачанов, Анатолий Величков и Мариела Митева.
Гласували 122 народни представители: за 6, против 115, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 114 народни представители: за няма, против 111, въздържали се 3.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 119 народни представители: за няма, против 115, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 55 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Член 55 е приет.
За процедура - господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да подложите на гласуване процедурното предложение за насрочване на извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 3 април, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
5. Законопроект за избиране на народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Към предлагания от господин Иван Иванов дневен ред предлагам още една точка: Освобождаване предсрочно на народни представители поради несъвместимост с членството им в Комисията по досиетата. Моля Ви това да бъде първа точка, защото, още веднъж Ви казвам, че двама души гласуват, без да имат право на това, и вчера, и оня ден. Не знам дали днес са гласували, но от стенограмите и отбелязването от вчера и оня ден личи. Ние приемаме Закона за изборите в една изключително нервна и обострена политическа ситуация и тяхното гласуване се отразява и на вота на Народното събрание. Това е още едно основание за противоконституционност на всички тези действия, които стават тук в последните дни. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, господин Корнезов после ще Ви обясни нещо по този въпрос.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си, пак не знаете...
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Искам процедура за прегласуване, тя е преди тази процедура. Вие не ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за извънредно заседание, а ще Ви давам думата за прегласуване!
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как няма да ми дадете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, няма да Ви дам, защото късно вдигате ръка.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как късно? Вие не гледате залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гледам цялата зала и който е поискал думата, съм му я дал.
РУМЕН ТАКОРОВ (идвайки към трибуната): Не е вярно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си на мястото! Първо се иска думата от място, а не да дойдете тук.
Прекратете гласуването, обявете резултата.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):  Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 23-29 март 2001 г.:
Питане от народния представител Румен Такоров към Бойко Ноев, министър на отбраната, относно "Терема" ЕАД - Търговище.
Следва да се отговори писмено до 9 април.
Питане от народния представител Румен Такоров към Муравей Радев, министър на финансите, относно бюджетите на областните администрации. Следва да се отговори писмено до същата дата.
Питане от народния представител Румен Такоров към Муравей Радев, министър на финансите, относно средствата от държавния бюджет на Република България за 2001г. за местните общински пътища. Следва да се отговори писмено до същата дата.
Питане от народния представител Иван Борисов към Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно спиране на заявки за повременната заетост в община Мизия, област Враца. Следва да се отговори писмено до 10 април 2001 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Пламен Славов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на питане от народния представител Свилен Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов, четири писмени отговора;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков и от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на актуални въпроси от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТЪРЕН КОНТРОЛ.
Преминаваме към отговори на министър-председателя господин Иван Костов.
Имаме да довършваме от миналия парламентарен контрол процедурата по питане от народния представител Ахмед Юсеин.
Господин Юсеин, имате право на два уточняващи въпроса. Вашето питане беше относно религиозните права на мюсюлманите в гр. Стара Загора.
Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Благодаря на ръководството на парламента, че ми предостави възможността да продължа питането си, защото то остана отпреди 15 дни.
Уважаеми господин министър-председател, в качеството си на народен представител от тази трибуна съм стискал ръцете на министри, които са ме задоволявали с отговорите си, но отговорът, който ми дадохте специално за Стара Загора, не ме удовлетворява. Нарушава се Конституцията и по-специално чл. 6 и чл. 13, алинеи 1 и 2. С този акт, когато религиозните храмове са обявени за паметници на културата и са заключени от толкова години, нашите хора нямат право на достъп даже и по време на религиозните си празници. Аз получих списъка от госпожа Москова, там са обявени за паметници на културата 158 наши религиозни храмове. Аз не поставям въпроса за всички, но в Стара Загора случаят е много фрапиращ. Имаме религиозни празници - Рамазан Байрам, Курбан Байрам, от 30 години мюсюлмани в този наш храм не могат да влязат. Джамията е обявена на паметник на културата и не работи. Аз се надявам да дадете добър отговор, за да могат тези хора да се възползват от джамията, която са построили дедите ни чрез събиране на дарения и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ахмед Юсеин, на Вашия въпрос аз отговорих, че тече реконструкция на храма и в момента, в който тя завърши, той ще може да бъде използвана и за молитви.
Освен това искам да отговоря и на въпросите, които поставихте преди прекъсването на предишната ни дискусия преди 14 дена във Вашето питане. Вие ме питахте за съдбата на парите и казахте, че не е дадена нито стотинка за възстановяване на нито една от 158-те джамии. Искам да кажа, че това не отговаря на действителността.
Държавната субсидия за религиозните общности, разпределяна от Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, е най-голяма за мюсюлманското изповедание след тази за Българската православна църква. Красноречива е справката за сумите, изразходвани през последните пет години. За сравнение през 1996 г., последната година преди управлението на Обединените демократични сили, за тази цел са отделени едва 2 хил. днешни лева. През годините на мандата на настоящето правителство сумите са следните: за 1997 г. - 20 хил. деноминирани лева, за 1998 г. - 30 хил., за 1999 г. - 30 хил., за 2000 г. - 50 хил., за 2001 г. - 80 хил. лева.


Цитираните средства са изразходвани за най-ценните и застрашени паметници на културата. Работено е по 44 обекта. Това са основно две групи сгради - култови и граждански, свързани с религията на мюсюлманите. За култовите обекти джамии са извършени цялостни или значителни консервационно-реставрационни работи по опазване на архитектурните и художествените ценности на следните по-значими паметници: Беракли джамия - Самоков; Баня баши джамия - София; Джамия Ахмед Бей - Кюстендил; Ески джамия - Дупница; Джамия Осман Пазвантоглу - Видин; Ески джамия - Враца; Имарет джамия - Пловдив, Ески джамия - Ямбол, и редица други.
Всички посочени суми са превеждане на Главното мюфтийство на мюсюлманите в Република България. Негово е решението, тук подчертавам много дебело, негово е решението дали да отдели суми за ремонт или строеж на нови джамии. Автономна е преценката и за конкретния случай, т.е. Главното мюфтийство определя дали да отпусне средства за ремонт на Ески джамия в Стара Загора или да ги насочи към други нужди. Вероятно е решено, че такава нужда може да остане с по-нисък приоритет, защото през последните 7-8 години без затруднение са построени около 200 нови джамии и по-малки молитвени храмове.
Наред с изложеното желая да насоча вниманието Ви към нов етап в междудържавните отношения. След дългогодишен застой в сферата на културата между Република България и Турция на базата на културна спогодба за пръв път е подписан протокол за сътрудничество в областта на опазването на недвижимото културно наследство. В момента е в процес подготовка на двустранна двугодишна програма, която ще конкретизира паметниците на културата на територията на двете страни, подлежащи на реставрация и възстановяване.
Имайки предвид изнесените факти, категорично считам, че компетентните български институции полагат непрестанни грижи за опазване на богатото историческо наследство, свързано с ислямската култура и религия. И пак от тази трибуна отново искам да призова към диалог мюсюлманската общност, Главното мюфтийство на мюсюлманите в Република България и община Стара Загора за намиране на временно решение за молитвения дом на мюсюлманите, докато приключат възстановителните работи по Ески джамия.
Изразявам готовността на отговорните държавни органи да съдействат активно в рамките на своите правомощия и компетенции за решаването на този проблем. Убеден съм, че и Вие, господин Юсеин, в качеството си на народен представител и заместник-председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите активно ще съдействате в тази насока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ахмед Юсеин да изрази становище по получения отговор.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, в отговора, който дадохте, е вярно, че тези пари Главно мюфтийство получава от държавния бюджет. Аз имам особено мнение по този въпрос - държавата не трябва да дава субсидии на вероизповеданията. Но така са нещата, защото не са върнати имотите на всички вероизповедания в България. Но в България има 1200 структури на Главното мюфтийство, представете си тези 80 хил. лв. дали биха стигнали!
Аз не съм съгласен с постановката, че Главното мюфтийство е виновно, защото катинарът и ключът са в Министерството на културата. От 4 години не се получи никакъв диалог между Министерството на културата, отдел "Паметници на културата", и Главно мюфтийство, за да се реши проблемът на Стара Загора.
Освен празниците мюсюлманите имат и тъжни дни, не сме вечни на този свят. Представете си някой, който преди да почине, е пожелал да бъде погребан с ритуалите, които трябва да се изпълнят в една джамия. Един мюсюлманин, който е починал в Стара Загора, трябва да бъде разкарван по села, където има джамии. Въпросът е много сериозен.
Освен това ние като страна приемаме делегации от ислямските страни. Последното посещение беше на председателя на иранския парламент. Сега имаме намерение да поканим и председателя на Ислямската лига. Може ли в такова състояние такъв голям град като Стара Загора да няма джамия? Има джамия, но трябва да се разреши да се направи ремонтът, разбира се, под патронажа на Министерството на културата. Ето затова става въпрос. Този синхрон между паметниците на културата към Министерството на културата и Главно мюфтийство не се получава. И страдат хората.
Затова аз не съм доволен от отговора и бих желал Вие като министър-председател да осигурите този диалог. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ахмед Юсеин! Аз не приемам Вашия упрек в цялата му тежест, отправен единствено към Министерството на културата, предвид механизма, който Ви е ясно, че съществува. Не приемам, първо, идеята, че тези 50 или 80 хил. или два пъти по 30 хил. в годините, или 20 хил. лв. са единственото средство за поддържане на молитвените домове на мюсюлманската общност в България. То не е така, Вие го знаете много добре. Това са средства, които се дават предимно за реставрация, предимно на молитвени домове, които се нуждаят от такава, които са едновременно с това и паметници на културата. Но аз пак подчертавам, че това къде да се осъществи реставрацията автономно се решава от Главното мюфтийство на мюсюлманите в България.
Така че, ако Главното мюфтийство споделя Вашата идея, че трябва да се даде приоритет на възстановяването и на правенето възможно да се извършват молитвени церемонии в Ески джамия в Стара Загора, те трябва просто да инициират това. Сега Вие ми казвате: поемете Вие. Аз съм съгласен да поема инициативата да задължа Министерството на културата, но това, което най-много може да се постигне, е те да проведат един разговор с Главно мюфтийство, да му предложат на основата на това Ваше мнение да предложат да се извърши преразпределение на сумите и да започнат ремонтни дейности по Ески джамия в Стара Загора. Това обаче Главно мюфтийство може да откаже.
Така че не бива при това положение Вие да казвате, че не сте доволен от отговора на министър-председателя, просто защото е прозрачен опитът да ми вменявате в задължение друго. Но аз пак казвам, ще поема и ще задължа Министерството на културата да направи този ход.
Освен това аз съм съгласен да направя и нещо повече, стига да може, на обществени начала да се направи някаква подписка, да се съберат суми, за да започнат ремонтите в Ески джамия в Стара Загора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров дза развие своя актуален въпрос към министър-председателя Иван Костов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, господин министър-председателю! Малко ме е срам да задавам такъв въпрос, защото той е много смешен, обаче той същевременно е и много тъжен, господин Агов, затова реших да го задам на министър-председателя в качеството му и на министър на държавната администрация.
Става дума за онази вълна, обхванала цялата българска администрация, да пише картички на някакво дете, което не съществува, което уж било болно от рак и което иска да влезе в Книгата на Гинес с най-много получени картички. И, забележете, в центъра на това нещо са всички заместник-министри. Не знам от кое министерство е започнало, в интерес на истината, тук виждам министъра на образованието и науката, но неговото министерство не съм срещал сред тези, които са писали картички.
Как е възможно да се инициира тази работа? Освен че пишат картички, те разпращат на 10 души или на повече техни приятели или познати, които също да напишат картички. Един вид, пирамида. Не виждам тук проф. Сендов, той едно време се занимаваше с тези пирамиди. Тук не става дума за пари. Обаче все пак става дума за пари, защото се харчат държавни пари. Цялата държавна администрация като че ли е впрегната. Това са 13 български министерства, аз ги изброих, и не един министър, не един заместник-министър, а повече - и Агенцията за приватизация, даже и самият Министерски съвет, областните управители, кметове. Даже ми казаха, че до всички кметове по всички общини имало такова писмо да се изпращат картички на това дете.
Сега, вярно, когато човек си пише частна кореспонденция, е отделен въпрос. Обаче когато един заместник-министър ангажира секретарки, министерства, а сигурно той е писал писма не само на неговите колеги заместник-министри, но и на всички надолу да пращат такива картички. И това се прави, хвалят се хората на бланки на министерствата, че, видите ли, колко влиятелни приятели имаме ние и те ще ви пратят картички. Все пак това струва пари, марки, усилия на хората. Все пак им се плащат държавни заплати за сметка на данъкоплатеца. Наистина, това е достойно или да го прочетете в някоя от книгите на Илф и Петров или на някое друго място, обаче е много тъжно, защото това показва докъде е стигнала реформата в нашата държавна администрация.
Ето, да кажем, един заместник-министър пише на друг. Тук по случайност казват в тази публикация във в. "Банкер", защото от време на време чета вестници, че в центъра на всичко е един ваш роднина - на председателя на парламента и на господин Иван Костов, заместник-министърът на икономиката Христо Михайловски. Не знам дали е той. Нека министър-председателят да каже дали е така. Обаче тъй като това са членове на политически кабинети, когато те пишат на също такива колеги от техните политически кабинети, там вече не се разсъждава. Там чисто и просто се отговаря, защото сигурно ги е страх. Според мен, основната причина за това нещо е, че държавната администрация в момента се доминира от една определена политическа сила и всички хора там мълчат и не разсъждават, и пишат каквото им наредят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Естествено, че харчат държавни пари. Нека да чуем какво ще каже министър-председателят, но пак подчертавам... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Димитров, поисках подробна информация от лицата, работещи във висшата държавна администрация по трудово или служебно правоотношение, чиито имена се цитират в статия във в. "Банкер", бр. 9 от 3 март 2001 г. По данни от Интернет, инициативата по случая "Джон Крейк" е била подкрепена от международната организация "Желание на децата", създадена през 1985 г. от родители на деца, починали от терминален рак, от британските медии и обществеността в Англия, впоследствие разпространена и в други държави. Инициативата включва изпращане на поздравително писмо или визитна картичка до болното момче, както и препращане на писмото на още 10 човека с молба за отговор. Подобна схема чрез писма е възприета и се прилага през последните няколко десетилетия като начин за придаване на публичност на даден проблем, например проблемът с положението на жените в Афганистан.
Писма по случая "Джон Крейк" са получили и в българската държавна администрация. Не става въпрос за финансова помощ - искам да го подчертая изрично, а за изпращане на поздравително писмо до момче със сериозно увредено здраве, което е израз на съчувствие и морална подкрепа. Това не е отнело време и е безотговорно да се твърди, че е станало за сметка на качеството на работата на държавната администрация спрямо българските граждани, тъй като пускането на едно поздравително писмо или изпращането на една визитна картичка отнема буквално няколко минути.
В конкретния случай писмата са изготвени от самите податели, а не от техните служители - говорим за тези, чиито имена са изложени във в. "Банкер". Затова е несериозно твърдението, че са били мобилизирани усилията на държавните чиновници, а пък те са пренебрегвали преките си служебни задължения. Включването в инициативата е въпрос на личен избор, мотивиран от чувството на състрадание в чисто човешки план.
Що се касае до твърдението, че са изразходвани държавни средства за пликове и марки, фактите са следните:
- от Министерството на икономиката например нито едно от писмата не е изведено чрез деловодството. Тоест, касае се за лична кореспонденция и няма разход на държавни средства;
- в Агенцията за малки и средни предприятия - друг пример - са изпратени писма - 5 лева, платени от подателя.
На мен наистина също ми е неудобно да цитирам - Министерството на транспорта - 2 лв. и 15 ст. - от подателя и т.н.
В заключение искам да обобщя, че действията на българската администрация, и то на тази част, която е подела инициативата "Джон Крейк", са ръководени само и единствено от чувството на човешко съчувствие и съпричастност. Считам, че не би следвало всяка молба за съдействие подозрително да бъде третирана като измама, пирамида и какво ли не още. Напротив, разследването на всяко подобно писмо би отнело много повече време и ресурс, отколкото изпращането на отговор, в случай като настоящия, в който ръководният мотив е човешката солидарност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз наистина не мога да възприема тоя отговор като нормален за един министър-председател, още повече, че се оказа, че такова лице въобще не съществува в момента - Джон Крейк. Но това е отделен въпрос. Ако наистина господин Михайловски искаше да си прави лична кореспонденция, първото нещо - щеше да накара примерно господин Йордан Соколов да напише писмо или господин министър-председателят да напише писмо, а не негови колеги от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можеше и Вас да Ви накара.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Можеше, разбира се, но не съм получил. Разбирате ли, ако беше по лична инициатива? А то се използва в служебните канали, господин Костов.
Как Вие си обяснявате, че областният управител ще пише на кметските наместници да пращат такива картички? Това лично ли е? Въобще не е лично. И аз мисля, че Вие трябваше да се позадълбочите малко и да видите какво работи вашата администрация, защото аз лично два месеца съм се обаждал в администрацията на същото това министерство за едни чужди инвеститори, които искат да дойдат тук да се срещнат с министъра или с определено от него лице. Те, за съжаление, два месеца не могат да напишат един факс. Защо? Защото се занимават с това да пишат такива картички.
Аз това бих го казал така: това е символ на мултиплицираната човешка глупост и, за съжаление, като че ли тази мултиплицирана човешка глупост най-много ходи по заместник-министрите. Вашите така наречени политически кабинети. Утре като ги изтъпанчите на листите за народни представители пишете кой колко е глупав. Наистина е така. И това, което ми говорите за тия 2 и 5 лева, въобще не е вярно. Защото знаете, че има кореспонденция, която върви вътре в държавната администрация без пари. Така ли е, господин Соколов? Само че Вие поне сте спазили...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че не е в държавната администрация. Не е точно така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Хубаво е, че Вие поне сте опазили администрацията на Народното събрание от тая глупост. И там наистина се дават маса пари, които обаче не се и осчетоводяват, защото се осчетоводяват чрез работно време и т.н. Накарайте тия хора да работят по предназначение, накарайте да има наистина едноначалие, а не един колега, благодарение на партийното си положение, като им се обади и те да се чувстват задължени като по команда, като в казармата всички, наистина, да пишат картички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много повече пари на данъкоплатците Вие похарчихте сега, господин Димитров, отколкото този случай, който поставяте тук.
Има думата министър-председателят господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Взимам думата за дуплика, господин председателю, защото ми се струва, че случаят е наистина показателен за това как възприемаме ние по съвършено различен начин, в зависимост от ценностите си, едно или друго поведение.
Аз например не бих се почувствал и много нещастен, ако някой ме измами и изтръгне от мен солидарност за несъществуващо дете, защото аз съм я дал тая солидарност. Това не ме е направило по-смешен в моите очи или по-нелепо поведението ми, просто защото искам да съм до едно умиращо дете. Ако така ми е обяснено, така ще бъде детерминирано моето поведение.
Как точно е станало в администрацията, аз наистина ще се заинтересувам. Аз не вярвам да има състрадание по команда, а такава команда никой не е давал. Предполагам, че има хора обаче, които са съдействали именно, водени от такива мотиви. Ако някъде са нанесени щети, както Вие твърдите, от 2 лв. и 15 ст. и 1,75, и пр., ще настоявам всеки да ги възстанови. Защото, ако може да се говори за такива щети, то те са в такива размери.
Аз обаче си мисля и за друго. Аз си мисля, че това питане поставя рекорд в опита безочливо да се търси какъвто и да е аргумент, за да се напада, да се хули, да се плюе, да се посочва собствената стойност в очите на останалите, да се обявяват другите за глупаци и т.н. Една, за мен, неприемлива арогантност в поведението. Едно положение, което наистина не заслужава да бъде насърчавано. Не става човек по-умен, когато твърди, че другите са глупави. Напротив. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това ли е висшата истина на СДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, моля Ви!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Какво "Моля Ви се"? Защо позволявате да напада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, запазете тишина!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Как "Пазете тишина!"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Соколов, и ти ще напуснеш парламента. И ти няма да влезеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заедно ще напуснем парламента, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Само че кой ще влезе после не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, наистина не е ясно. На мен ми е повече ясно, отколкото на Вас, обаче.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ще ти стане ясно.
Не позволявайте министър-председателят да напада народните представители. Защо позволявате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Позволявам, защото Ви каза хубави думи, които дано да ги разберете. Да занимавате Народното събрание с Вашите глупости. Моля Ви, напуснете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, встрани от микрофоните): Ръкопляскайте му и Вие, бе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, цялата администрация сега Вас слуша и губим времето.
Има думата народният представител Иван Иванов да развие своя актуален въпрос, заедно с народния представител Лъчезар Тошев.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! На 23 март президентът на Руската федерация Владимир Путин на пресконференция в Стокхолм заяви, че ситуацията в Република Македония твърде напомня ситуацията в Чечения и апелира с албанските терористи да се постъпи така твърдо, както с чеченските сепаратисти, тоест, да се използват методите и средствата на руското правителство и на руската армия в Чечения.
По-късно руският министър на външните работи Игор Иванов потвърди тази аналогия в свое изказване.
Тези изявления за всеки непредубеден целят да оправдаят действията на руската армия в Чечения, които, междупрочем, бяха обект на разглеждане както в Организацията на Обединените нации, така и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. И те са направени в момент, когато положението в Македония предизвиква нарастваща загриженост както в българската, така и в европейската и световна общественост, и когато се полагат усилия за стабилизиране на Република Македония и за активно включване на албанското население в политическия, икономическия и културен живот на тази страна, както и участие на албанските представители във вземане на решенията на всички нива в държавата.
Като депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в нейна делегация аз посетих само преди шест месеца Чечения. Пълната разруха, която видях там, лагерите, изнесени по границата със съседните републики в Руската федерация, ме карат действително да се обезпокоя силно от думите на руския президент и да си представя какво би станало, ако положението в Чечения се пренесе на границите на България, в непосредствена близост до нас, защото това би означавало дестабилизация на целия район на Югоизточна Европа, един нескончаем приток от бежанци, отблъскване на всякакви чуждестранни инвестиции, етническо противопоставяне и конфликти в продължение не само на години, но може би и на десетилетия.
Именно опасявайки се от последиците, до които може да доведе евентуалното прилагане на предложените от Русия средства, молим Ви, господин министър-председателю, да отговорите на въпроса: каква е позицията на българското правителство относно начините за разрешаване на конфликта в Македония при създалата се ситуация и изразени позиции? Смятате ли руските предложения за адекватни при възникналата ситуация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа Лъчезар Тошев и Иван Иванов! Преди една седмица анализирах от тази трибуна тревожното положение в съседната ни Република Македония и представих българската позиция за разрешаване на кризата. В същия ден световните медии разпространиха позицията на Русия по същите проблеми, изложена от президента Путин на обща пресконференция с премиера на Швеция господин Йоран Першон, който е и председател на Европейския съюз в този период.
Нашите тревоги се засилиха, когато в следващите дни руската теза бе повторена и от министъра на външните работи Игор Иванов. Това произнасяне на президента Путин се чу с особено изострен интерес в нашата страна, не само защото ни засяга като съседи на конфликта. Известен е отговорът, на който лидер на БСП даде на въпроса: как коментира реакциите на Русия, че България трябва да следва истинските си, а не мнимите национални интереси. Отговорът на този лидер беше, че Русия е държава, която има право да прави това, което намери за добре. Макар да не стигам до крайностите на този лидер в доверието му към Руската федерация, приемам, че ние трябва внимателно да се вслушваме в нейните оценки.
И сега, вслушвайки се в тези оценки, искам да изразя особена тревога и недоумение, което създаде у нас руският стремеж да се обяснят причините за кризата в Република Македония по същия начин, по който те обясняват причините за войната в Чечения. Според руската теза в Чечения след пълното изтегляне на Русия, цитирам: "През 1996 г. от вакуума са се възползвали деструктивни националистически и религиозно-екстремистки сили, които се прехвърляли от съседен Дагистан."
Според българското правителство не може да се счита по никакъв начин, че изтеглянето на югославската народна армия е създала вакуум в Република Македония, зает сега от албанските терористи. Това изтегляне донесе независимостта на Република Македония и бе осъществено преди девет години. Не може да се твърди, че оттогава съществува политически вакуум. Такова твърдение е несъвместимо със суверенитета на Република Македония и е унизително за нейните граждани и институции.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това не е коректна аналогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На второ място, българското правителство категорично се противопоставя на опитите да се предлага на Македония чеченския модел за разрешаването на конфликта. Чеченският модел има следните резултати само от миналата седмица: 21 убити и близо 200 ранени върху изгорената чеченска земя.
В тази връзка искам да очертая различието в подхода, различието в начините за разрешаването на конфликта, който ние виждаме, че се прилага в Македония и в Косово, и в Чечения. В Македония и в Косово се прилагат способите за разрешаване на конфликти, характерни за Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации. Същият подход се прилага и в Република Македония и се препоръчва на Република Македония от всички изявени европейски и световни лидери. Този подход, този начин, този модел е смесица от твърдо отстояване на суверенитета, териториалната самостоятелност, независимостта на Република Македония, твърдо отстояване на границите на Републиката и едновременно с това търсене на политическо решение на конфликта чрез преговори с легитимните представители на всички заинтересовани общности. Това е и позицията, която изразих от името на правителството миналия петък.
Освен това, искам да посоча още един път, че ние вярваме, че Република Македония има достатъчно силни институции - армия, органи за сигурност, парламентарно представени политически партии, правителство, президент, които все още могат сами да решат конфликта в Македония, ако международната общност гарантира, че не се внасят деструктивни импулси отвън.
И ние призоваваме за това непрекъснато, ние настояваме да се седне на масата на преговорите, да има политически преговори и с това свое изказване искам да отговоря на настояването на лидера на Демократичната партия на Албания господин Арбен Джафери от днешния ден, в което той призовава българският премиер да съдейства пред македонските ръководители да се седне на масата на преговорите, защото вече дава едномесечен срок за почване и провеждане на проговори, и то на преговори, а не на някакъв вид политически разговори от друго естество. И аз призовавам македонското ръководство от тази трибуна, възползвам се от тази възможност, защото наистина, като изтече този един месец, ние можем да дочакаме разпад на управляващата коалиция, разпад на подкрепата за правителството, една политическа криза в Република Македония, която ще бъде възможно най-лошото развитие на обстановката в нашата западна съседка.
И ето защо отново повтарям тази позиция, това е позиция на мирно търсене на решение и категорично отстояване на суверенитет.
Не искам да описвам начина, който се предлага за решителни мерки, цитирам господин президента, за разоръжаване на терористите, унищожаване и предаване на съд на онези, които отказват да сложат оръжие. И той казва, че сега последиците щяха да бъдат много по-тежки за Русия, аз не знам по-тежки последици от тези, които на практика и вие сте видели, и това, което съобщават международните агенции, но аз смятам, че този модел за разрешаване на подобен род конфликти не трябва в никакъв случай да бъде прилаган в Югоизточна Европа. Тук не трябва да има такъв вид противопоставяне и аз непрекъснато ще предупреждавам македонското правителство да не се съблазнява от подобни съвети, защото това означава вкарването на едно правителство в етнически конфликт, а ние знаем, че такъв конфликт никое правителство никога не е съумявало да спечели.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ, от място): Това правителство не е васално.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, не е васално!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Разбира се, че не е васално. Това са само съвети на един изключително загрижен съсед. Това са само опити да се подпомогне един процес на търсене на политическо решение, които са изцяло в духа на това, което призовава Европейският съюз, което призовават всички световни лидери.
Тук искам с удовлетворение да кажа, че тази българска позиция не е самостоятелно заявена и заета от управляващото мнозинство на Обединените демократични сили. Такова нещо няма. Това е международната позиция, това е гласът на света, това е съвестта на света. Това не е някаква импровизация, както тук ме карат да отговарям с реплики и с подхвърляния. И това нещо трябва много добре да се разбира именно от лявата страна на залата, а не да ни карат да се вслушваме с особено внимание в съвети, които се дават в срещуположна посока. Защото точно това правите вие. Мисля, че е редно в определен момент, когато съветът е заплашителен, когато е неприемлив, честно да се каже веднага: това не е за нас! И аз казвам: това не е за Югоизточна Европа! И го казвам съвсем ясно, и го казвам съвсем категорично. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, от името на господин Иванов и от мое име Ви благодаря за отговора, както и за отговорността и достойната позиция на българското правителство, която се споделя и подкрепя от нас двамата.
Удовлетворен съм, че в позицията си българското правителство изразява не само загриженост за ситуацията в Македония, но и продължава традиционната си роля за стабилизиране на региона на Югоизточна Европа, подкрепяйки диалога между македонци и албанци, и решаване на всички проблеми с демократични и политически средства.
Същевременно от дебатите в ПАСЕ знам добре как действаше руската армия в Чечения, поради което съм възмутен от изявлението на руския президент Путин, което по своя характер е подстрекателство към безотговорно задълбочаване на конфликта в Македония и към трайна дестабилизация на целия регион, което да възпрепятства интеграцията на балканските държави в Европейския съюз и в НАТО.
Особено скандална е алюзията, която прави руският президент, че причината за конфликта в Македония е изтеглянето на югоармията оттам преди десетина години. Това е една безотговорна провокация към независимостта и суверенитета на Република Македония. Дори ако целта на Путин е била да оправдае недемократичните действия на руските войски в Чечения или престъпните действия на Милошевич в Косово, такива изявления нямат оправдание и трябва да срещат нашето категорично противопоставяне.
За съжаление, уважаеми дами и господа народни представители, не смятам, че с такива действия Русия в момента играе конструктивна роля в нашия регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Умолявам уважаемото председателство да отбележи, че 13-а седмица военният министър господин Бойко Ноев не се явява да отговори на три мои въпроса.
Единият касае оттегляне дежурствата на нашите ракетни войски АР-300 в Кабили, Ямболско - една година. Народното събрание не знае това, народът ни не знае това.
Вторият момент: национализация на "Армимекс" - абсолютно незаконна, със заповед на Върховния съд, на който той не се подчинява, праща военна полиция и терен в помещенията на "Ангел Кънчев".
И номер три: във Военновъздушна база Равнец разбива осем военни блока, вместо да ги даде на офицерите да ги изкупят или да ги даде поне на ромите да живеят там.
Моля ви, за процедурата осигурете присъствието на 14-ата седмица - другия петък, на военния министър Бойко Ноев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Последното питане към министър-председателя е от народния представител Александър Каракачанов.
Имате думата да го развиете.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Въпросът, който задавам, естествено изхожда от коренно различни виждания с тези, които споделя правителството и министър-председателят. Правителството, както е известно, споделя, че влизането в НАТО е нещо, което...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не само правителството, всички - и БСП.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Да, прав сте. И БСП. Искам да подчертая, казва тук господин министър-председателят.
... че влизането в НАТО е манна небесна, казано образно.
Аз и партията, която представлявам, заедно с Националния патриотичен съюз "Отечество", стоим на позицията, че икономически е неизгодно това влизане, губят се пазари, беше убита военната промишленост. В крайна сметка всичко това звучи, както навремето звучеше въпросът за построяването на комунизма, борбата за построяването на комунизма. Казваха ни: дайте сега, няма значение, че пада производителността на труда, че брутният вътрешен продукт е нисък, че въобще живеете по-зле, важното е да строим комунизма. А като влезем там, изведнъж ще цъфнем. Тук е същият вариант: като влезем в НАТО, изведнъж ще цъфнем, независимо че през цялото това време ние вървим надолу, благодарение на тази външна политика.
От тази гледна точка възниква въпросът какво допринася за България този подписан вече, наречен от пресата, меморандум, по въпроса, примерно, за сигурността? Въпросът е какво? Не можем да отбраняваме своята граница, да опазим границите си от евентуални нападения от запад, ако въобще такова се очаква? Или не можем да я опазим от евентуални терористи, шепа хора, които винаги могат да бъдат спрени от една суверенна държава?
По въпроса за сигурността, може би присъствието на НАТО се изисква от някакви очаквани етнически размирици, не дай Боже? Също не съм чувал за такива.
Остава тогава въпросът за икономическата изгодност на този меморандум, както не знам защо го наричат в пресата, а той е споразумение.
И аз бих попитал: какво конкретно допринасят текстовете на споразумението за интересите на България? От всички 20 члена, забележете, на това споразумение няма нито един, който да дава някакви права на България, от една страна, или да задължава по-точно НАТО с нещо. Всичко за НАТО по това споразумение е безплатно. Навремето се приказваше и досега е модерно, че нямало безплатен обяд. Оказа се, че има безплатен обяд и той е за НАТО. Но безплатен за сметка на държавата.
Колко плащат на Турция за техните бази, аз бих искал да попитам, и колко ние ще дадем само, за да ремонтираме базата в Граф Игнатиево? Доколкото ми е известно, 34 милиона, или поне така казаха в средствата за масова информация. Дали е истина - не знам.
Също така по тези права, които се предоставят на НАТО, могат да бъдат предоставени и на трети страни от НАТО, без даже да се съобщава на правителството. Тоест господа, ако някоя сутрин се събудите и видите албанската армия с развети знамена, понеже по това споразумение може и с развято знаме да влизаш в държавата, както влизат окупаторите, не се учудвайте. Може би нашият голям брат е решил, че трябва да сключи споразумение с албанската армия и тя да влезе при нас.
НАТО и неговите подизпълнители, става дума вече за търговци, строители и пр., които не са български юридически лица, няма да се подчиняват на българските закони при търговска и строителна дейност. Не знам дали разбирате какво означава това? Това означава една голяма бъдеща далавера! Това, което стана навремето, през 1991-1992 г. с фондациите и с т.нар. студентски кооперации ще бъде една дреболия. Какви номера могат да се извъртят, нямам време тук да се спирам на тази тема.
В крайна сметка, въпросът, който възниква, защото практически, когато аз зададох въпроса, нямахме споразумението, сега го получихме, е ясен. И по изявлението на министър-председателя се разбра, че се предвиждат и бази въз основа на това споразумение с НАТО. И аз бих искал да знам в крайна сметка какви интереси на България са защитени с това споразумение? Каква полза тя ще има от него - веднъж по отношение на националната си сигурност, втори път по отношение запазването на някакви икономически интереси? В крайна сметка, толкова ли богата държава сме, че да можем да даваме безплатно сума ти услуги? А даже има казано и такова изречение, че някои услуги се заплащат "по разумни цени". Не знам къде в правото понятието "разумна цена" се определя какво означава. На мен поне не ми е известно такова нещо. Но по-хубава е фразата, която следва след това. Ако обаче все пак не платят господата, това няма да спре акцията. Тоест, те могат да кажат: "Уважаеми господа, имам предвид НАТО - към българското правителство. Сега няма да платим, ще платим следващата година. Но през това време ще си изпълняваме всички акции." Аз в крайна сметка питам: какво общо има това с българските национални интереси, с уважението на българския национален суверенитет? И не се ли превръща просто това споразумение в доброволна окупация и съответните репарации, които получава съответната окупираща страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, Вие можехте спокойно да се включите в дискусията, а не да задавате въпрос, защото по този начин имате поведение, което се различава от това на останалите народни представители, които, знаейки парламентарната процедура, ще дадат своя принос при дебатирането на самото споразумение. Но аз приемам, че на Вас то Ви е по-малко ясно, отколкото на всички останали. И Вие заради това задавате въпроси, защото не разбирате достатъчно добре неговия смисъл и съдържание. И заради това съм съгласен да отговоря.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим, от място): Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Първо, няколко уточнения. Правителството договори с НАТО не меморандум, а споразумение, доразвиващо принципните положения и общите разпоредби, уредени със споразумението между страните - членки на НАТО и страните, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили, включително режима на транзитно преминаване на въоръжени сили и личен състав на НАТО на българска територия, т.е. - това е споразумение, което се надгражда и допълва вече съществуваща правна база на отношенията ни с НАТО. Искам да напомня, че "Партньорство за мир" и протоколът СОФА към него бяха предложени за ратификация от предишното правителство, още по времето на Българската социалистическа партия. Така че става въпрос за една политика на изграждане на правна основа на взаимоотношенията между България и НАТО, която се споделя от всички страни на парламента - и отляво, и отдясно.
Експертните разговори между България и НАТО по оформения проект се проведоха в началото на месец март т.г. Съгласуването на текстовете приключи към средата на същия месец и споразумението беше подписано на 21 март в Брюксел от военния министър и генералния секретар на НАТО.
На един предходен етап от диалога с НАТО се обсъждаше възможността от подписване на меморандум по тези въпроси. След като бяха отчетени политиката на българското правителство в подкрепа на миротворческите операции на НАТО в Югоизточна Европа, а така също приноса на страната ни за успеха на мисиите на Алианса и стратегическото значение на България за цялостната сигурност и стабилност в региона, бе постигнато разбиране за необходимостта от оформяне на утвърдилите се качествено нов тип отношения на сътрудничество между България и НАТО с договорноправен документ.
В този отговор се крие обяснението на Вашите тревоги за това има ли отношение към въпросите на националната сигурност, представлява ли споразумението, това ново споразумение с НАТО стъпка, гарантираща още по-добре сигурността, националната сигурност на Република България. Отговорът е категорично да. Да, това споразумение, от една страна, е подкрепа за българското участие в процесите на стабилизация на региона. Това е подкрепа за нашата роля, която изиграхме, включително по време на конфликта в Косово. Да, това е поставяне на отношенията на сигурност на България на една по-здрава основа. И накрая, да, това споразумение е начин да се направи по-сигурна България, а оттам - и по-сигурни страните в региона, особено страните, на чиято територия в момента има военни конфликти.
Искам да посоча, че с Решение № 143 от 22 март т.г. Министерският съвет одобри споразумението и го внесе за ратифициране в Народното събрание. С консенсус Комисията по национална сигурност и с консенсус Комисията по външна и интеграционна политика на свои заседания, съответно на 28 и на 29 март, предложиха Народното събрание да ратифицира със закон споразумението.
По втория въпрос, споразумението урежда условията и редът за престой на въоръжените сили и личен състав на НАТО на българска територия във връзка с операции на Организацията на Северноатлантическия договор. Според тези условия за целите на престоя е възможно отдаване под наем или продажба на НАТО на сгради, съоръжения, помещения, оборудване, придобиване на право за строеж и други. Реализирането на тази възможност обаче ще бъде предмет на допълнителни последващи договорености между България и НАТО.
Що се отнася до конкретните цели на престоя - продължителност, необходимост от изграждане на обекти за краткосрочно или за по-дългосрочно базиране - това са въпроси, които зависят от параметрите и целите на съответната бъдеща операция на НАТО. Както вече казах, споразумението предоставя възможност за изграждането на такива обекти, а относно реда за сключването на допълнителните договорености, очевидно ще се произнася Народното събрание в рамките на процедура за ратифициране на споразумението.
И накрая, по опитите да изтълкувате правата, които България дава на натовските войски и на войските, които ще дойдат в България под натовско командване, искам да кажа, че тези права в никакъв случай не надвишават правата, които има Българската армия на българска територия. Услугите, които се оказват - обществените услуги и другите видове услуги, които се оказват на армията и на войските, които ще преминават през нашата страна, ще бъдат заплащани по разумни цени. Така че не става въпрос за безплатен обяд, както Вие казвате. Обядът е платен и това е договорено и това е установено като ред на взаимоотношения между двете страни, които се договарят.
Що се отнася до икономическата целесъобразност, нашият спор с Вас няма да отиде напред в аргументирането, ако Вие продължавате да не виждате огромните успехи, които постигнаха трите централноевропейски страни, които вече станаха членове на НАТО. И ако не си обясните, че Полша, Чехия и Унгария постигнаха тези забележителни икономически успехи и в момента са пред приемане в Европейския съюз именно и благодарение и на това, че вече станаха членове на НАТО. От тази гледна точка аз виждам очевидна икономическа целесъобразност в решителния напредък на взаимоотношенията, които ние изграждаме с Организацията на Северноатлантическия договор.
И накрая използвам една вероятно невнимателно изпусната от Вас фраза - за развети знамена на чужда държава, съседна, междупрочем, на нас балканска държава. Искам да използвам повода и да кажа, че в никакъв случай не съм съгласен с логиката, при която цял един народ или цяла една държава се обявява едва ли не за враг на България. Такава логика в днешно време, през ХХI век - няма. Развети знамена на всеки приятел, на всеки дошъл тук в изпълнение на операция на колективна сигурност - това е винаги добре дошло. Какво е иначе Многонационалният център за мироопазващи сили в Пловдив, ако не точно такива знамена, които биха накарали някой да възрази с Вашите аргументи? Ами, там се веят точно тези знамена. Аз не мисля, че това трябва да бъде повод за разгаряне на някакви ксенофобски, крайно шовинистически и пр. настроения, защото за българския народ един народ никога не може да бъде нежелан. Нежелани са терористите. Нежелани са екстремистите. Нежелани са тези, които нарушават реда. Нежелани са тези, които създават организирана престъпност, международна престъпност и т.н. Много са нежелани, но не са нежелани етноси, народи и т.н. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Каракачанов има право на два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, спомням си, ако не се лъжа, че Вие не допуснахте, и приветствах това тогава, емигранти от Албания. Но аз не съм Ви обвинил, че Вие имате отношение към този народ. В случая аз говорих, че не мога да приема каквато и да е друга държава, нейната войска да развява флаг на наша територия. Това е по-различно.
Първото, което искам да подчертая, обаче, е, че ние безспорно изхождаме от две принципно различни тези в геостратегически мащаб. Вие смятате, че влизането в НАТО е добро за България, аз смятам, че не е добро. Но има и една втора стъпка, нека да приемем, че Вие сте прав. Въпросът е и България има ли национално достойнство. Защото аз разбирам на наша територия да има натовски войски, но ние да сме членове на НАТО и да имаме същите права като тях. Тук става дума за съвсем друго, тук става дума за това, че една страна, на която ние нямаме никакви права върху нейния суверенитет, каквито бихме имали в известен смисъл, участвайки в НАТО и участвайки в Европейския съюз по отношение на европейските страни, тази страна има всякакви права по отношение на нашия суверенитет, даже да го предоставя на трети страни. Може да не е Албания, може да е Русия - тази, която вие не харесвате. На мен ми е все едно дали ще бъде Русия или Албания, става въпрос, че аз не съм съгласен техни войски да си развяват флага на наша територия.
Но аз искам да поставя следния въпрос, господин министър-председател. Нека не навлизаме в тези подробности. Аз мога да Ви чета текстове, от които става ясно, че НАТО безвъзмездно получава възможности да използва нашите комуникации за сметка на българската държава, не плаща такси, налози и прочие, и прочие. Вече е ясно, че ще ги храним. Това е ясно. Нашите задължения към тяхната армия нямало да бъдат повече, отколкото към нашата. Ами, смешно - оставаше да бъдат повече, отколкото към нашата.
Но аз Ви питам следното - защо тогава не направим един референдум по въпроса за влизане в НАТО? Десет години ние приказваме, че правим демокрация в България, един референдум не е направен в тази държава. Каква демокрация е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Това маловажен въпрос ли е? Отговорете. Хайде да направим един референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Имаме даже направено предложение за такъв и се събира подписка. БСП също би било интересно да вземе отношение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за отговор министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Аз се радвам, че водим цивилизован разговор. Няма лошо в хората с категорично противоположни възгледи да стоят и да дебатират спокойно и разумно аргументите на едната и на другата страна. Няма вреда от това. Напротив, има полза, защото така хората по-добре разбират естеството на действията на правителството, на Народното събрание и разбират всъщност какво се прави в тяхна полза или в тяхна вреда. Аз категорично не мога да се съглася с Вашата теза, че ние тук ще ги храним, ще ги поим, ще им плащаме сметките. Това нещо просто не е вярно. Който познава механизма за изхранването на НАТО аз ще го кажа тук пред нашите зрители и слушатели. Механизмът за снабдяването на НАТО специално с храна е изключително строго определен. Те се снабдяват по един твърдо установен от военни регламенти начин. Храната се доставя само от фирми-доставчици, които са спечелили конкурси и които могат да отговорят на едни сериозни изисквания за това как трябва да бъдат хранени войници на НАТО. И аз бих желал много скоро, ако може такива фирми-доставчици - дай Боже да са български - да хранят и Българската армия, а не да стоят и да чакат да ги храни някоя държава, когато отидат на нейна територия. Никъде, в която и страна в света като отиват войски на НАТО, те не се хранят от страната, която ги посреща. Напротив, те се хранят от специално установени и добре функциониращи тилови военни системи и структури. Това е практика. Недейте да вкарвате в заблуждение българските граждани, защото това е чувствителна струна. И е разюздан популизъм: "Ядат българския хляб без пари". Те даже няма да ядат български хляб, което, между другото, не е добре, защото е добре да се вземат стоки и от българския пазар и да отидат за изхранването на такива въоръжени сили.
Искам да Ви напомня, че македонското правителство по времето на разполагането там на силите на UNPREDEP, много настоятелно се опитваше да спечели доставки, за да снабдява войските на НАТО, които тогава охраняваха лагерите на бежанците, но така и не успя да спечели тези доставки.
Така че трябва да има мяра във всички страхове и съмнения, включително и във Вашите, такова нещо не може да се случи.
За какво става дума? Вие твърдите, че в това споразумение има едностранно поети ангажименти. Няма едностранно поети ангажименти, защото това не е в оня смисъл на думата двустранна договореност, с която България се обвързва с една страна. Има част от извървян път към една колективна система за сигурност, каквато представлява НАТО. НАТО не може да се схваща като агресор, с който ние се договаряме и капитулираме, което прозира във Вашите думи. Такова отношение няма. Никой няма такова отношение към Организацията на Северноатлантическия договор. Напротив, ние разглеждаме НАТО като колективна система, като сила, способна военнополитически да установи равновесие и да гарантира сигурността в региона на Югоизточна Европа. И аз мисля, че това се разбира от всички. Противното би било една логика - и аз не приемам такава логика - Вие да твърдите, че България едностранно поема ангажименти, а другата страна, която е агресора, я кара да й плаща контрибуции. Това са термини, това е език, който въобще не е подходящ, за да опише отношенията, в които ние влизаме.
След това, аз още един път подчертавам, че това споразумение, както и всички останали преди него, се радват на много внушителен консенсус в българското Народно събрание. И смятам, че това трябва да накара дори такива крайни противници, като Вас на развитието на отношенията ни с НАТО и на стремежа ни да станем членове на Организацията на Северноатлантическия договор, да коригират своята позиция, съобразно общата промяна на отношението на сериозните политически парламентарно представени групи в Народното събрание. Защото противното означава, че Вие ще останете в пълна изолация.
Що се отнася до въпроса за референдума, аз няма нужда да повтарям и да изразявам позиция, на която винаги съм стоял, а смятам, че този въпрос е от компетентността на политическите партии в страната, на политическата система, на отговорните държавни институции. Това е въпрос във висша степен концентриращ политиката на националната сигурност на България. Няма по-сериозен въпрос за гаранции на националната сигурност от развитието на отношенията ни и бъдещото ни членство в НАТО. Ето защо смятам, че той трябва да бъде решен от политическите институции на страната и, разбира се, на първо място от българското Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Каракачанов да изрази отношението си по получения отговор.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, аз също Ви благодаря за цивилизования отговор, но искам също така да Ви кажа, че и мен ме притеснява този консенсус в парламента. Определено ме притеснява, макар че той не е пълен, но поне на едно 99 на сто при положение, че такъв консенсус в нашето общество сред избирателите категорично няма. И вероятно това е причината, аз мога да Ви разбера, но най-вече БСП - да не смеете да позволите да се проведе референдум по този въпрос, макар че вече има такова предложение в парламента. За съжаление, естествено не се подкрепи нито от народните представители на СДС, нито от народните представители на БСП.
Но Вие все пак не ми отговорихте на следния въпрос. Примерно, базата в Граф Игнатиево - вярно ли е, че там ще се дадат 34 млн. от българската хазна, за да се ремонтират, за да може да се използва?
Плюс това да кажем - то си е записано ясно в чл. 12 на същото това споразумение: "Силите на НАТО, личният състав на НАТО и т.н. използват летища, железопътни линии, автомобилни пътища, пристанища без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания и сборове". Има и други подобни текстове. И когато аз казвам, че ние ще ги храним, аз го казвам образно, но съвсем конкретно. Това са пари. Какво означава да мине една танкова бригада и после да трябва да асфалтирате всичко след нея? Колко пари ще струва това на българския данъкоплатец? Знаете, че това не са пари, които ще даде НАТО, а ще ги дадем ние.
И накрая, за да завърша: да, оставаме на различни мнения по този въпрос. Дай Боже, историята ще каже кой е бил прав, макар че дали ще има полза от това - не знам. Но искам да подчертая още един факт: това споразумение се прекратява след шестмесечно предизвестие и ако аз се окажа прав - дай Боже, или не дай Боже - и вие се съгласите с мен и решите да разтурите това споразумение, ще трябва да чакате шест месеца. Ако не пожелаете, просто няма да можете да изгоните тая войска от България, защото нямаме такава сила. Това е най-малкото един интересен факт.
И завършвам със следното: това споразумение има опасност да се превърне в начин за пренос на дрога - мога да ви обясня как може да стане и става по света, пренос на оръжие и най-вече огромни стопански далавери с това, че не подлежат на българското законодателство фирмите, които ще снабдяват войската на НАТО. Ето това е факт, който за съжаление не може да се отрече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз взимам тази последна реплика, за да кажа, че ще бъде много пресилено да се твърди, че едно споразумение с една авторитетна международна организация - най-авторитетната, е в състояние да се превърне в канал за пренос на наркотици. Няма такава практика по света никъде. Никъде присъствието на Организацията на северноатлантическия договор не е фактор за стимулиране на организираната престъпност. Напротив, точно обратното е действието.
Ако там сред войниците има някой, който ползва наркотици, това е слабост, това е порок на много съвременни младежи, но тази лична слабост не означава, че споразумението с НАТО е в състояние да стане едва ли не канал за пренос на оръжие, на наркотици и всички черни и страшни страхове да споделям аз.
Аз не споделям такова нещо. Напротив, аз смятам, че точно такива споразумения карат България да съблюдава едни много развити международноправни норми - водещите правни норми, водещите начини на договаряне, на сключване на споразумения за уреждане на всички въпроси, включително въпросите за правата на човека, за правата на структурите, на войските и т.н.
Защото е така. Обективно е така и не бива да смесваме източниците на организираната престъпност, на анархията, на създаването на сиви и черни зони в една държава в преход с най-добрите резултати от нейното движение към нормализация. Защото членството в НАТО е точно най-добрият резултат. Защото това е най-сигурната гаранция за това, че в България има правов ред, че има стабилност, че е сигурна държава, че има здрава политическа система, че правото е победило, че то се е наложило и че то ни движи всички нас тук - народните представители, правителството, държавните институции и самия български народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори от министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие своя актуален въпрос. Заповядайте!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа народни представители! Моят актуален въпрос е относно легитимността на дипломите на завършилите специалност "Право" и придобиване на магистърска степен от Бургаския свободен университет.
Уважаеми господин министър, във връзка със спор за намиране помещения на Бургаския свободен университет бяха направени изявления на различни нива, които оспорват легитимността на дипломите за завършена специалност "Право" и придобиване на магистърска степен в Бургаския свободен университет. Тази психоза разшири обхвата си и се пренесе върху още осем юридически факултета в страната.
Моля да отговорите има ли основание за съмнение в легитимността на дипломите по специалност "Право" в Бургаския свободен университет?
Уважаеми господин министър, зададох този въпрос преди повече от два месеца. Междувременно станаха известни и някои обстоятелства. Ние се запознахме със становище или по-точно изявление на говорителя на Висшия съдебен съвет господин Иванов, който в свое изказване се усъмни в законността на още осем юридически факултета в страната. Това създаде доста смут в студенти и завършили тази специалност в Бургаския и други университети и аз ще Ви помоля, въпреки че това не е записано в моя първоначален въпрос, да дадете някои уточнения по това, защото все пак Висшата атестационна комисия е тази, която окончателно преценява кое висше учебно заведение отговаря на изискванията за акредитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Относно легитимността на дипломите за висше образование в образователно-квалификационната степен "Право" на свободните университети - не само на Бургаския свободен университет, а както Вие допълнихте:
В съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование и свързаните с него подзаконови нормативни актове висшите училища могат да издават дипломи за завършена образователно-квалификационна степен, ако са създадени и функционират по установения в страната ред и при условие, че имат доказано съответствие на качеството на обучението с утвърдените от Министерския съвет държавни изисквания за придобиване на висше образование. Това с още по-голяма сила се отнася до специалностите "Право", "Медицина" и "Архитектура", които спадат към така наречените регулирани професии.
Относно легитимността на дипломите за висше образование по специалността "Право", издадени от Бургаския свободен университет, бих могъл да отговоря така:
Великото Народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 53, ал. 5 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за висшето образование с решение от 18 септември 1991 г. даде статут на висше училище на регистрирания по Закона за лицата и семейството Бургаски свободен университет. В изпълнение на разпоредбата на § 60, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, обнародван в "Държавен вестник", бр. 54 от 4 юли 2000 г., Бургаският свободен университет през декември 1999 г. е извършил структурна промяна и с решение на общото събрание на университета е създал Център по юридически науки със специалност "Право".
През 1998 г. с Писмо № 6100-362 Бургаският свободен университет е заявил в Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища искане за разкриване на предвидената в закона процедура за програмна акредитация на специалността "Право". Исканата процедура не е разкрита и специалността не е акредитирана, тъй като междувременно влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, според който за определен срок откритите процедури за оценяване и акредитация се спират, а нови не се откриват. Освен това посоченият закон въвежда разпоредбата програмната акредитация да следва институционалната акредитация.

Министерството на образованието и науката може да изрази становище по поставения от Вас въпрос след приключване на процедурата по акредитирането на специалността и обявяване на резултатите от Националната агенция по оценяване и акредитация.
Искам да добавя, че по този начин стои и въпросът с Варненския свободен университет и с Новия български университет. Ние неколкократно в Министерството на образованието и науката и по-специално в ресор "Висше образование" обсъждахме въпросите с легитимността на тези професии в трите свободни университета. Имаме известно становище, което засега не можем да разпространим официално, тъй като очакваме официалното становище на Националната агенция по оценяване и акредитация. Изпратени са някои документи, които получихме от магистратурата, от заместник-главния прокурор на административната прокуратура, и някои други становища на съдебните магистрати в Националната агенция по оценяване и акредитация - там имат пълна документация - и очакваме да се произнесат, след което вече ще обявим и нашето становище по този въпрос.
Междупрочем, "Право" има не само в трите свободни университета, "Право" има още в седем други висши училища в страната, някои от които не са университети, а са специализирани висши училища, и там също стои въпросът дали имат право да обучават студенти по тази специалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Райчевски, имате право на реплика в рамките на 2 мин.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Господин министър, явно на този въпрос не само аз не получих отговор, но и тези, които очакват решение за тяхната съдба. Нека да изчакаме спокойно решението на комисията, но трябва да имаме предвид, че доста години са минали, доста време, откакто съществуват подобни учебни заведения, където обучението е платено. Обучението се заплаща от студентите. Те заплащат не само обучението, а и издръжка по квартири и други разходи, с които натоварват преди всичко своите родители. Нека, когато се взема това решение, да се има предвид всичко това и да се потърси, ако се установят несъответствия, реална възможност усилията на тези хора и разходите, които са правили, да не отидат напразно, а да се даде възможност това да бъде изправено. И най-вече, защо толкова време е трябвало да мине досега, за да бъде направена подобна проверка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Това е точно така - в тези три частни висши училища се заплащат сериозни такси за обучението. Това го имаме предвид. Но също така имаме предвид и следното нещо. Някои от студентите в по-горни курсове не са виновни за това, че са били привлечени в тези висши училища, поради което частното становище на нашето министерство е, че трябва да дадем възможност те да завършат тази професия. Разбира се, ако се окаже, тъй като има няколко изисквания в Закона за висшето образование, че не са спазени - брой на хабилитираните преподаватели, има 19 дисциплини, които са задължителни за получаване на професията "Право", и ако по тях няма достатъчен брой хабилитирани преподаватели, тогава вече може да се пристъпи към закриване, но само тогава.
Освен това ние смятаме, че всички студенти, които са записали "Право", трябва да им се даде възможност да продължат в други легитимни университети, където преподаването на тази много важна специалност е легитимирана, и там ще бъдат узаконени всички изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Руси Статков към министър Димитър Димитров.
Има думата господин Руси Статков. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! По повод на жалби до мен от участници в конкурс за директори на общински обслужващи звена в област Монтана, на 6 март т.г. проучих провеждането му и констатирах много нарушения на закони и подзаконови нормативни актове.
Първо. Обявяването на конкурса на основание чл. 90 и чл. 91 от Кодекса на труда е незаконосъобразно. Действащият до днес чл. 90, ал. 2 гласи: "Конкурс се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължителното отсъствие на лицето, което я заема, за времето до връщането му".
За длъжностите във Вършец, Монтана, Лом, Берковица и др. не е налице нито едно от тези изисквания. Има действащи директори, които са с висока оценка за своята работа от институциите, от обществеността, родителите и децата. Например, за последните няколко години под ръководството на госпожа Добринка Исаева - директор на Центъра за работа с децата от Вършец, са спечелени 26 медала от републикански и международни състезания по футбол, карате и др. спортове. Освен това, § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народната просвета запазва правото на заварените директори на обслужващите звена до 2003 г. да работят на тези длъжности. И в нарушение на чл. 91, ал. 3 от Кодекса на труда не е предоставена характеристика на конкурсната длъжност.
Второ. Нарушени са чл. 94 и 95 от Кодекса на труда. Те изискват конкурсът да се провежда от комисия, включваща съответни специалисти, които да оценят професионалната подготовка и другите качества на кандидатите. Това също не е извършено.
Трето. Нарушени са и така наречените "Рамкови правила" на министъра на образованието от 10 август 2000 г. за провеждане на конкурс за директори на общинско обслужващо звено.
Член 5, т. "б" гласи: "Комисията за провеждане на конкурси за заемане на длъжността директор на общинско обслужващо звено се състои от пет членове и включва експерти от Инспектората по образование на МОН и упълномощен представител, специалист по проблемите на средното образование на общинската администрация. Комисията, която е действала, е била от 7 човека и е включила експерти, които нямат отношение и не познават въобще дейността. Първоначално са включени двама експерти, отговарящи на изискванията на закона, но те са били подменени. В нарушение на Кодекса на труда и Рамковите правила е включен заместник-областен управител политическо лице, господин министър, от СДС - Вършец.
Представителят на общинската администрация във Вършец също не отговаря на критериите.
Четвърто. Има основателни съмнения за реалността на оценките на писмените работи на кандидатите. Програмите на спечелилите кандидати са пожелателни, без финансово обезпечение. Работата на спечелилия кандидат от Вършец на три от осемте страници е дописвана с различен химикал. Най-малкото в случая е нужна експертиза, защото става дума за сериозно нарушение.
Има и други нарушения, които опорочават конкурса, но досега от Вас няма предприети мерки и това наложи аз да Ви поставя въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, Вашият отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, Вашият въпрос беше доста подробен, поради което аз назначих комисия 6 дни, след като беше поставен този въпрос в нашето министерство, за пълна проверка на нещата, които Вие изнесохте в актуалния въпрос. Ето нашия отговор:
"Уважаеми господин Статков, на основание Заповед РД 09 от 19 януари е извършена проверка на организацията и провеждането на конкурси за директори на общински обслужващи звена в област Монтана. Установено е следното:
Длъжността директор на общинско обслужващо звено се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от началника на Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката в качеството му на работодател.
Съгласно чл. 94 от Кодекса на труда конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. Законът не определя числен състав на комисията, а във всеки конкретен случай той се определя от работодателя.
В комисията се включват съответни специалисти, като техният брой и профил се определят също така от работодателя съгласно характера на конкурсната длъжност. В тази връзка, със Заповед РД 09473 от 10 август 2000 г. са утвърдени Рамкови правила за провеждане на конкурси за длъжността директор на държавно училище и на обслужващото звено, на общинско училище или обслужващо звено, като в т. 5д е определен примерен състав на комисията за провеждане на конкурс за заемане на длъжността директор на общинско обслужващо звено.
Не е налице законова пречка за всеки конкретен случай началникът на Инспектората по образованието с отделна заповед да определи числен състав на комисията, различен от състава на комисията, определена в т. 5д от Рамковите правила.
В бр. 51-52 на в. "Азбуки" е обявен конкурс за заемане на длъжността директор на общинско обслужващо звено в област Монтана. В законово установения срок от публикуването на обявата за седемте общински обслужващи звена ОДК - Монтана, ОДК - Вършец, ЦРД - Берковица, ЦРД - Лом, ЦРД - Чипровци, ЦРД - с. Якимово, и ЦРД - с. Медковец, са подали документи за допускане до конкурс за заемане на длъжността директор 17 кандидати, от които 1 не е допуснат поради липса на необходимия учителски трудов стаж по т. 7 от изискванията към кандидатите, посочени в обявата.
Конкурсът е проведен от комисия, назначена със заповед на началника на Инспектората по образование в гр. Монтана и изменена с нова заповед от 2 март - първата е от 20 февруари, - което е наложено поради заболяване на член от комисията и е извършено при спазване на изискванията на т. 3 от регламента за провеждане на конкурс за длъжността "директор на общинско училище и обслужващо звено". Комисията за провеждане на конкурса е от 7 члена и е назначена съгласно чл. 94 от Кодекса на труда. За членове на комисията за провеждане на конкурсите в област Монтана са назначени упълномощени представители на други институции - на областната администрация в Монтана и на съответните общински администрации. Тези представители са специалисти в сферата на образованието и са пряко ангажирани с проблемите на средното образование. Като член на комисията е назначена госпожа Антоанета Коцина, заместник-областен управител на област Монтана, която е с професионална квалификация учител, има дългогодишен учителски стаж и отговаря за образованието в областта. Останалите 5 члена на комисията са експерти от Инспектората по образованието в Монтана с необходимия стаж, опит и професионални качества, познаващи добре специфичните особености на областта и нормативната уредба в сферата на образованието, включително и в сферата на обслужващите звена.
Писмената част на конкурса е проведена на 26 февруари 2001 г., като за квестори със заповед № 28 от 20 февруари на началника на инспектората в област Монтана са назначени експерти от този инспекторат. За провеждането на писмен изпит е изготвен протокол, в който няма отразени допуснати нарушения. При предаване на писмените работи е установено, че има съответствие между броя на раздадените и приети листове.
В работата на госпожа Цветелина Николова, спечелила конкурса за директор на ОДК - Вършец, има абзац, записан с различен химикал, с който се довършва започнато вече изречение и се продължава до края на листа. За случая началникът на инспектората е поискал писмени обяснения от квесторите, от които обяснения е видно, че това е станало по време на писмената част на конкурса. Искам да добавя, че това е възможно, тъй като химикалът може да свърши. Но почеркът е на един и същи човек.
Програмите, разработени от кандидатите, са за развитие на обслужващите звена и задължително визират бъдеще време. Представянето на кандидатите се извършва съгласно 4 бр. критерии, отразени в индивидуални оценъчни карти на всеки член от комисията, които са приложени към регламента за провеждане на конкурса, а именно: представяне на програмата за развитие на училището или обслужващото звено; общоуправленска култура; степен на познаване на нормативните актове в системата на народната просвета и комуникативни способности и езикова култура.
При проверката се установи, че има допуснати нарушения от комисията за допускане на кандидатите до конкурса за заемане на длъжността "директор на общинското обслужващо звено" в област Монтана, за което са поискани писмени обяснения.
В Министерството на образованието са постъпили жалби от госпожа Стефка Александрова и госпожа Добринка Исаева. Проверихме изнесените факти и констатирахме, че двете жалбоподавателки не отговарят на изискванията за заемане на длъжността "директор на общинско обслужващо звено" в съответствие с чл. 37, ал. 2 от Закона за народната просвета. Госпожа Александрова и госпожа Исаева не са допуснати, защото едната не е покрила изискванията за минимум точки, а госпожа Александрова е класирана на второ място.
Господин Статков, по отношение на провеждането на конкурс за директори на общински обслужващи звена в област Монтана, какъвто е смисълът на Вашия въпрос, не са констатирани нарушения. Министерството на образованието и науката проверява всички постъпили сигнали и жалби във връзка с проведените конкурси за директори за училищни и обслужващи звена и при констатиране на нарушения взема мерки в съответствие с чл. 89 от Закона за държавния служител. Тук само ще добавя, че се провеждат конкурси от началото на тази година в 1100 училищни и обслужващи звена в нашата страна. Констатираните нарушения се отнасят само за някои единични случаи, като например в Благоевградска област, с. Гърлен, в чиято комисия е участвал и кметът на селото, който е дългогодишен директор. Така че е възможно кметове или членове на областната администрация, които са с голям учителски стаж и отговарят за образованието, да участват в комисиите. Но нарушенията - пак повтарям - са изключително малко. Ние нямаме сигнали за такива нарушения...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Има от пет области!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: ... от всички останали области с изключение на Монтана. Само там има седем оплаквания, само че във всички тези седем случая, за които твърдите, че са направени нарушения, Вие давате пример само за Монтана, а за останалите не казвате нищо, тъй като в останалите шест обслужващи звена няма никакви нарушения. Вие говорите само за Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има Руси Статков - две минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Лично проверих конкурса и трябва да констатирам, господин министър, още веднъж, че Вас са Ви подвели и от конкурс даже не е имало нужда. Има и сериозни нарушения - повтарям - на Кодекса на труда. Защото чл. 95 изисква компетентни лица в комисията, а не политически лица от СДС, не заместник-областен управител, а компетентни, които са влизали в общинско обслужващо звено. Не в училища, а в общинско обслужващо звено, повтарям.
На следващо място, не на една страница, а на три страници е написала с друг химикал, без да има видимо, поне според мен, свършване на началния химикал. И това наистина изисква полицейска експертиза. По-нататък, онова, което говорите, се отнася и за други обслужващи звена, не само за Благоевград. Аз не съм писал за останалите, тъй като конкурсите в Монтана са спрени, анулирани са. Може би някой се е уплашил.
Господин министър, аз мисля, че нещата са ясни. Специално за тези два случая Вие сте се поинтересували и сте разбрали, че това са членове на местните ръководства на БСП и общински съветници. Целта е била те да бъдат унижени, нещо повече, да бъдат уплашени. И не само те, а всички инакомислещи преди предстоящите парламентарни избори. Само че резултатът, господин министър, е друг: Добринка Исаева, вдовица и майка на две деца, наистина ще остане без доходи. Но уважението на гражданите и на представителите от всички институции от Вършец и любовта на децата към нея не само че остава, а и нараства, господин министър. На среща с мен те пожелаха от тази трибуна да кажа, че беззаконието Ви ги възмущава и искат справедливост и защита за труда и професионализма на Добринка Исаева. Същото се отнася и за госпожа Стефка Александрова.
Така че Вие най-малкото трябваше да проверите тези случаи. И не само за тях, а и за онези в страната, за които има жалби и Вие ги премълчавате в момента. Иначе съдът, вярвам, ще констатира реалните нарушения, но Вие, господин министър, ще поемете върху себе си този позор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Статков! Аз не мисля, че тези неща, които са извършени в област Монтана, са позор за министъра на образованието и науката. Аз въз основа на Вашия въпрос назначих комисия, която направи щателна проверка, за което дадох обяснение по всички поставени от Вас въпроси. Разбира се, има нарушение в Гърмен, но, както казах в 1100 училища в страната и обслужващи звена, тези нарушения по брой са изключително малко.
Що се касае за това, че Вие подхвърлихте, че аз съм назначавал комисия по политически съображения, отхвърлям такова обвинение, такова твърдение. Това не е вярно. Комисиите могат да се проверят във всички градове в страната. Даже нещо повече, нито една комисия за общински училища и за общински обслужващи звена в страната не е назначена от мен. Те се назначават по закон от регионалните инспекторати по образование, които носят цялата отговорност за провеждането на конкурса. Пак отговарям на въпроса: заместник-областният управител е човек, който се ползва с много висока репутация в Монтана, с много голям учителски стаж, поради което той може да бъде член на комисията, още повече, че отговаря и за образованието в областта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуални въпроси към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Първият актуален въпрос към министър Радев ще бъде зададен от Петър Димитров относно поетите гаранции спрямо работещите в авиокомпания "Балкан".
Господин Димитров, имате три минути за задаване на въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Радев, уважаеми колеги! През май 2000 г. господин Радев, заедно с още двама министри, стана гарант на споразумение между авиокомпания "Балкан" и работещите в авиокомпанията.
Моля ви, господин Радев, да ми отговорите в какво се изразяват поетите от Вас гаранции, как работещите в авиокомпанията да ги ползват и как Вие, като министър и българин, ще поемете своята лична отговорност за тяхното изпълнение?
И за да няма недоразумения и да се мисли, че съм като Мирша Кришан, който непрекъснато се връща към краставицата, искам да ви информирам, че господин Радев трябваше да ми отговори на 23 февруари. След повече от месец поисках писмен отговор. Реакцията на министъра беше незабавна: ако се страхувам да чуя отговора, той ще ми даде писмен отговор. Тъй като не се страхувам, днес отново ще се занимаваме с "Балкан".
Господин министър, тъй като събитията много напреднаха, аз Ви предлагам да оставите папките и да отговорите на няколко простички въпроса, тъй като Вие бяхте принципалът на "Балкан" тогава и на практика Вие продадохте компанията.
Питам Ви: каква е позицията на правителството? България ще има ли национален превозвач? Ако ще има, как ще стане това?
Второ, какво ще стане с персонала на "Балкан"? На хората отговорете, не на мен. Защо не се разследва умишленият фалит на "Балкан"? Вие го обявихте за умишлен. Кой все пак купи "Балкан", господин министър? Зееви, Аркия или може би го купи мафията? С какви пари беше купен "Балкан"? Колко е дал Зееви, колко е дала Аркия или може би някой друг? Как е разпределена собствеността между Зееви и Аркия? Какво стана с акциите на Аркия? Къде изчезна Аркия изобщо от договора?
Защо в договора за приватизация, господин министър, и до днес липсват шест приложения? Няма ги. Никога не ги е имало. Вие сте принципалът. Какво направихте с тези приложения? Защо Министерският съвет утвърждава договора на подпис, без заседания, господин министър? Надзорният съвет на Агенцията за приватизация има много сериозни препоръки. Аз очаквах, че вие там сте дебатирали много остро, а се оказа, че заседание няма. Вие сте си пуснали едно листче, на което сте се подписали, Вие сте се подписали, министърът на транспорта отсъства. Значи Вие, като принципал, много сте се радвали на тази сделка.
Защо, господин министър, в деня на подписване на договора - 30 юни, в същия ден Захари Желязков вече подписва анекс към него, с който разрешава разпродажбата на имотите на "Балкан"? Обяснете ни защо е станало това нещо - днес се подписва договорът и днес се прави анекс? След 15 дни се прави втори анекс, а след още 6 дни се прави трети анекс. Тези анекси са национално предателство, господин Радев. Но Министерският съвет ги одобрява. Кажете защо? Те дават възможност на Зееви да продава имотите, вместо с разрешителен, само с уведомителен режим, което и прави, т.е., сега Ви е пратил писмо, че е продал и административната сграда, и хотел "Рила", и хотел "Космос". Той просто издевателства над Вас.
Защо в продължение на година и половина "Балкан" е обект на нагло източване, дълговете му се увеличават над два пъти, а Вие, господин Радев, не реагирате? Споделете къде е обещаният от Вас митичен инвеститор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Радев за отговор. Разполагате с 10 минути, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Разполагам с толкова минути, колкото поискам, господин председателстващ, тъй като съм министър все още.
Господин Димитров, аз много се радвам, че имахте смелостта да застанете тук, за да задавате тези въпроси. Гледайки ме право в очите, Вие ме призовахте, господин Димитров, да оставя папката и аз я оставих. Вие обаче зададохте същия този въпрос на двама мои колеги министри преди известно време, не оставихте Вашето листче на масата, а дойдохте и го прочетохте тук. Аз съм готов да Ви отговарям без папка точно на Вас винаги, не само сега.
Много внимателно слушах, господин Димитров, дискусията с моите колеги, въпросите, които задавахте, и най-вече онези внушения, които се опитахте да направите предишния път, бих казал, не особено чистоплътни. Днес ги прочетохте още веднъж от тази трибуна. Това, което ме питате в писмения си въпрос, господин Димитров, е: каква отговорност нося аз и Министерският съвет? Вие говорите за отговорност, господин Димитров, забравяйки може би, че държавата носи отговорност за правилата. Държавата е длъжна да направи правилата, при това да състави правилата по пазарен начин, не друг, пазарен, не социалистически начин, което означава, че отговорността на държавата се свежда до съставянето на тези правила - първо. И, втори път, до контрол върху изпълнението на тези правила. Контрол! Тя е арбитър, господин Димитров. Тя казва, ако някой сгреши и посочва онзи, който сгреши, и го наказва. Това е отговорността на държавата. Това е отговорността на Министерския съвет. Това е индивидуалната отговорност на отделните министри. И това може би моите колеги трябваше да Ви кажат миналия път.
В никакъв случай обаче държавата не може да си позволи да участва активно в стопанския процес. Тя не е играч. Тя е арбитър, тя е съдия. Тя стои там отстрани, на линията и свири, когато някой наруши правилата, но няма право да влиза на терена и да вкарва гол, или обратно, да пази вратата някой друг да не вкара гол. Това е държавата. Научете го най-после. Освободете се от това минало, което Ви кара да мислите, че държавата трябва да влезе на терена. Тя там няма място.
Моята отговорност е да контролирам правилата на играта. И точно това е моето място на тази среща, за която Вие питате, и не само моето, а и на моите колеги министри. Става дума за нарушени правила, ставаше дума за един спор, дори не и стачка, един обикновен трудов спор. Претенции на този спор имаше и към тогавашния собственик на авиокомпанията - една страна, която е подписала приватизационния договор. Тази страна не изпълняваше част от клаузите на този приватизационен договор. Тя нарушаваше тези правила, господин Димитров. Участието на тримата министри се сведе до това - да поиска да се изпълняват ангажиментите от двете страни така, както са записани в договора. Това поискахме ние, това поиска социалният министър, това поиска транспортният министър, това, разбира се, поиска и финансовият министър.

И, забележете, ние бяхме поканени от председателя на Българската търговска камара, представителството на работодателите, неслучайно. Неслучайно, защото този спор трябваше да намери час по-скоро справедливо решение. Тук не става дума за гаранти, тук не става дума за гаранция. До Вас стои един добър юрист, нека той Ви обясни юридическото понятие на гаранция. Такава гаранция един министър, който и да е той, не може да даде при един такъв трудов спор, за който Вие говорите. Но аз съм много доволен, че успяхме точно тогава с тази намеса да намерим достатъчно добро и балансирано за онзи момент решение. И това го оцениха работниците в авиокомпания "Балкан". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Димитров.
Господин Димитров, разполагате с две минути.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, честно казано, по-добре беше да ми отговорите с бумагите в ръка. Договорът не е правила, договорът е ангажимент на държавата. Държавата е трябвало да бъде играч при подписването на договора при тази сделка. Вместо това играчи се оказват министрите. Кажете ми какви правила? Няма заседание на Министерския съвет, Вие вземате решение! За какви правила изобщо ми говорите? Говорите ми за това, че нямало юридическа отговорност. Ами няма, господин министър, Вие заставате там като политическо лице, не като юридическа страна, и като политическо лице излъгахте хората. Те се върнаха на работа, сега кой е потърпевшият? Вие не поемате никаква отговорност! Вие сте жив, здрав, в добро здраве, радвате се и казвате, че сте прав.
Задавам Ви и другия простичък въпрос. Шефът на Агенцията за приватизацията в деня на подписването на договора прави анекс. Какви правила са това? След това, след 15 дни - друг анекс. Какви правила са това? Надзорният съвет утвърждава този втори анекс. Той внася трети анекс в Министерския съвет и Вие го одобрявате. И ми говорите за правила! Какви правила, след като в договора ги няма приложенията? Няма го едно от най-важните приложения за самия Зееви, купувача, да каже кой е, какъв е, юридически да се легитимира, да каже откъде са му парите. Няма такова приложение! И Вие говорите за правила! Това е безхаберие, това не са правила, господин Муравей Радев!
Аз Ви задавам простичкия въпрос: колко излезе на България тази афера? Войната в Югославия струва на България по-евтино от това, което се случи с "Балкан". Двеста четиридесет и осем милиона са в момента дълговете на "Балкан". За 230 млн. долара Зееви отправи иск към България. Вие разбирате ли, че инфраструктурите не могат да фалират! Не можем да останем без телефони, не можем да останем без електричество, не можем да останем без въздушни връзки. Какви външни инвестиции? За какви връзки със света говорим, след като вие давате една инфраструктура на частна компания, тя я източи и фалира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър. На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, макар и да сте министър, имате право само на две минути.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров, Вие наистина ме смайвате! Искрено ме смайвате! Вие точно като Швейк свеждате всички разговори до лекуване на кучешка хрема в малки паленца. Вие сте си написали десет неща и ги повтаряте като една латерна и отказвате да чуете това, което Ви се говори. На Вас Ви се говори за правила, на Вас Ви се говори за контрол над тези правила, на Вас Ви се говори за арбитър! Ами това сякаш не го чувате Вие, сякаш не разбирате за какво точно става дума. И отново искате някой от правителството да слезе на терена да играе футбол. Ето това е социализъм в главата Ви. Ама освободете се от него най-после! Освободете се от него!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вие ще се освободите!
МНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз разбирам, че на Вас много Ви се искаше този протест да не свърши по този начин. Много Ви се искаше да продължи разправията, много Ви се искаше самолетите да не летяха още тогава, независимо от това, че авиокомпанията понасяше огромни загуби, не зависимо от това, че и транспортът понасяше загуби, независимо от това, че целият туристически сезон беше под въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): А сега не е ли под въпрос?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това Вас не Ви интересува! Вас Ви интересуваше да има разправия, да има стачка, да има проблеми България!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това не е вярно! Това е лъжа!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За Вас, господин Димитров, изглежда, че колкото по-лошо, по-добре! Защото Вие преди малко ми зададохте въпроса: защо се намесихте тогава, за да решите въпроса?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защо не се намесихте!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защото държавата е арбитър и трябва да го прави. Това е нейното задължение, а не онова, което Вие си мислите, че трябва да прави - да играе на терена. Там ще играят стопански субекти и ще влизат в стопанския живот, и ще излизат. Ще има фалирали, не една и не две, ще има много фалирали компании и още повече ще влизат в стопанския оборот. Това е пазарна икономика, съжалявам, че сте доцент по икономика, бих Ви скъсал дипломата! (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Местан от името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българското национално радио е в особено тежка криза, породена от очевидно несполучливия избор на генерален директор. Изборът на Иван Бориславов предизвика масов и спонтанен протест сред работещите в БНР, които приеха този избор като директна заплаха в развитието на националното радио в конкурентна среда и в процеса на превръщането му в обществено.
В резултат на 54-дневното управление на посочения Иван Бориславов и на Управителния съвет се стигна до следното: безпрецедентно администриране, управленски произвол и засилено полицейско присъствие в сградата на радиото и в студиата. Уволнение на доказани професионалисти без законова мотивация. Тук отварям скоба, за да съобщя, че днес извън националното радио вече са още четирима утвърдени български радиожурналисти. Разбира се, тук вече се прилага една нова скрита форма на уволнение, като непродължаване и прекратяване на срочните трудови договори на радиожурналистите. Грубо погазване на Кодекса на труда и на Закона за радиото и телевизията. Безпрецедентна подмяна на оригиналната програма "Хоризонт" и нейните екипи с лоялни на ръководството на програма "Христо Ботев", без качества на водещи и със сериозни пропуски в познанията си по дискутираните теми. Тотален срив на програма "Христо Ботев" и груба подмяна на актуални теми и събития с безсмислени дискусии по маловажни теми. Системна некомпетентност, демонстрирана в открит ефир от наложените водещи. Катастрофален спад на аудиторията. Безпрецедентен срив в общественото доверие, довел до отдръпването на рекламодателите. Неслучайно ние заявихме, че в кризата в радиото са замесени освен политически и икономически интереси, които целят паричният поток от рекламодателите да бъде пренасочен по посока на частни радиа. Напускане на високи професионалисти, в които са инвестирани парите на българките данъкоплатци.
Професионалният протест на журналистите от Българското национално радио неслучайно получи широка подкрепа от международни и български професионални и синдикални организации.
Въпросът за състоянието на БНР бе поставен на авторитетни международни форуми като подробна информация и експертна оценка на концепциите бе изискана от Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа. Независими експерти, както и двама експерти - членове на НСРТ, се противопоставиха на избора на господин Бориславов.
Народното събрание в Република България е политически и морално отговорно за кризата в БНР и е длъжно да се ангажира с адекватни мерки за изход от ситуацията. Още повече, че не кой да е, а директорът на Правния комитет на Европейския съюз за радио и телевизия господин Вернер Лунхорст подчертава, че в Закона за радиото и телевизията отсъстват механизми и гаранции за специализираността и независимостта на НСРТ, както и че принципите за избор на генерален директор и Управителен съвет на Националното радио не съответстват на стандартите за обществена медия. Такива са и констатациите на изпратената експертна оценка на Съвета на Европа за Югоизточна Европа в частта му за състоянието на медиите в Република България.
Изхождайки от тези констатации, ние смятаме, че Народното събрание наистина трябва да поеме своята пряка отговорност.
За съжаление, с приетия закон от Тридесет и осмото Народно събрание става възможно НСРТ да бъде конструиран - междупрочем това се и реализира - като партийно-правителствен, а не като независим регулаторен орган. Ето защо ние виждаме трайното решаване на проблема в приемането на промени в Закона за радиото и телевизията в частта му за избор на НСРТ.
Поради липса на политическа воля от страна на управляващото мнозинство и с оглед приближаването на края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, необходимите поправки в Закона за радиото и телевизията явно няма да бъдат приети.
Поради това, нормализирането на ситуацията в БНР, с оглед настъпващите парламентарни избори, изисква според нас следните мерки:
- Националният съвет за радио и телевизия да отмени избора на генерален директор на БНР и последващите актове за избор на Управителен съвет и временно изпълняващ длъжността генерален директор.
- НСРТ да насрочи нов конкурс за генерален директор на БНР с ясни правила, забележете, и критерии за номиниране и за избор.
- До избора на нов генерален директор да се установи мораториум върху уволненията на журналисти, включително и поради изтичане на срочните им договори.
- Възстановяване на всички уволнени от началото на протеста до днес радиожурналисти.
- До провеждане на нов конкурс за генерален директор на БНР и конструиране на управителните тела на Националното радио то да се управлява от Управителен съвет, съставен от консенсусни фигури в лицето на двамата членове на контактната група, посочени от НСРТ - проф. Веселин Димитров и доц. Нели Огнянова, както и по един член на групата на протестиращи и непротестиращи в Националното радио.
Тези мерки трябва да бъдат предприети, за да бъде защитена свободата на словото и за да се гарантира конституционното право на българските граждани на информация.
Предвид всичко казано дотук, народни представители от всички опозиционни парламентарни групи и независими народни представители предлагат Народното събрание на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да свика извънредно заседание на 2 април, понеделник, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
 "Точка единствена. Проект за декларация на Народното събрание във връзка с положението в Българското национално радио след провеждане на разисквания по точката от дневния ред."
Уважаеми господин председател, връчвам Ви подписка, която съдържа волята на 50 народни представители, и Ви моля да насрочите извънредно заседание на парламента по установения ред. Благодаря ви за вниманието. Заповядайте. (Народният представител Лютви Местан връчва подписката на председателя господин Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извънредно заседание по чл. 34, ал. 3 може да има в понеделник, 2 април, от 15,00 ч., но това става с гласуване от Народното събрание, така както преди около час и половина или два ние насрочихме такова във вторник от 15,00 ч. Така че това предложение, което е направено от народни представители - те са 50, мога да го поставя и съм длъжен да го поставя на гласуване.
По така направеното предложение има ли някои народни представители, които са "против"?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала, тъй като ще поставя на гласуване предложението на господин Лютви Местан и още 49 народни представители за свикване на извънредно заседание на 2 април от 15,00 ч. (В залата влизат народни представители от СДС.)
Още веднъж питам: има ли народен представител, който да е "против" направеното предложение за извънредно заседание на 2 април, понеделник, от 15,00 ч. с точка единствена: "Проект за декларация на Народното събрание във връзка с положението на Българското национално радио"? Не виждам желаещи да изразят противно становище.
Поставям на гласуване предложението на Лютви Местан и още 49 народни представители за свикване на извънредно заседание на Народното събрание на 2 април 2001 г., понеделник, от 15,00 ч. със следния дневен ред:
"Точка единствена. Проект за декларация на Народното събрание във връзка с положението в Българското национално радио".
Имам молба към народните представители да гласуват със собствените си карти.
Гласували 204 народни представители: за 91, против 109, въздържали се 4.
Предложението за извънредно заседание на 2 април, понеделник, от 15,00 ч. не се приема.
За процедура - народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Не нося картата, но няма да отнема повече от половин минута.
Уважаеми дами и господа, аз искам прегласуване, защото преди малко, когато председателят на заседанието даде думата на колеги да изразят противно мнение, никой не излезе на трибуната да каже, че не иска извънредно заседание на парламента. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.) А впоследствие се оказа, че мнозинството е "против" нормализирането на ситуацията в Българското национално радио. За него този хаос е удобен. Това му харесва. Смятат така да отиват на избори и гласуваха "против" извънредно заседание.
Аз не мога да допусна такова двуличие у хора, които са избрани за народни представители, и смятам, че те просто са сгрешили.
След като не изразиха позиция "против" извънредното заседание, смятам, че те са се объркали и погрешка са гласували "против" насрочването на такова заседание.
Затова моля за повторно гласуване, за да могат депутатите от мнозинството да коригират своята грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението за извънредно заседание на 2 април 2001 г. от 15,00 ч.
Моля, господа народни представители, гласувайте само със собствените си карти. Обръщам се към всички народни представители.
Обявете резултата...
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не работят пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли грешка в пултовете? (Шум и реплики.) Добре, кажете кой пулт не работи, за да бъде проверен, и респективно да повторим гласуването. Има ли такива? Кажете кой пулт не работи? Кажете името на народния представител, чийто пулт не работи.
Моля техническите сътрудници да проверят има ли пултове, които не работят. Проверете 5-и ред отляво. (Шум и реплики от ДЛ.)
Казвате, че никой не работи? (Шум и реплики.) Работят ли пултовете?
На техническото табло работят всички пултове.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 205 народни представители: за 89, против 114, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Актуален въпрос от народния представител Петър Димитров към министър Муравей Радев.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, позволете преди да започна въпроса, все пак имам право на лично обяснение.
Господин Радев, средното си образование съм завършил със златен медал, висшето си съм завършил с пълно отличие. Минах целия път от асистент до заместник-ректор на университета, който Вие сте имали честта да посещавате.
Желанието на тройкаджиите да скъсат дипломите на отличниците е естествено, но това едва ли е най-моралният и най-етичният вариант на взаимодействие в парламента.
Господин Радев, във връзка с иска на Зееви груп към българската държава в размер на 230 млн. моля да ми отговорите какви финансови ангажименти е поела държавата в приватизационния договор с Авиокомпания "Балкан" и как ги е изпълнила?
Ето го прословутото писмо за тези ангажименти, господин Радев. То много прилича на писмото "На село - за дядо". В писмото пише: "До Зееви - Аркия съвместно дружество".
Писмото е от 22.06.1999 г., тоест 8 дни преди подписването на договора господин Муравей Радев не знае, че и няма такова съвместно дружество. Естествено е за безхаберието на този кабинет.
В това писмо, господин Радев, Вие сте като Дядо Коледа: обещавате всичко без да обърнете внимание, че такива ангажименти не могат да се поемат чрез писма и приложения към договора.
Всеки от тези ангажименти е за бъдещи индивидуални актове на Министерския съвет и не е във Вашите правомощия, а на Министерския съвет. Това, господин Радев, не е управленска немощ, това е площадно безхаберие.
С това "писмо" Вие задължавате не само Вашето, но и бъдещи правителства, и което е по-лошо - стоварвате непосилни задължения върху данъкоплатците за милиони долари.
Няма да обсъждам подозрителната щедрост на тези ангажименти: за срок от 20 години се разсрочва главницата по дълга към ДФРР в размер на 15 млн. долара; урежда се дълг към бюджета в размер на 4,26 млн. долара; опрощават се временни финансови помощи в размер на 6,3 млн.
Най-скандалните ангажименти, които сте поели: при възникване на нови неизвестни искове - пълно съдействие до пълното им удовлетворяване, и при възникване на искове от частни кредитори - намаляване на дълга към ДФРР.
Това са ангажиментите, господин Радев. По-важно обаче е другото, и аз ще се спра на него: съзнателно се създават прецеденти за бъдещ иск на Зееви. Съзнателно.
Три простички примера. Три дни преди подписването на договора за приватизация "РВД" предоставя на "Балкан" финансов ресурс в размер на 3 млн. долара. Съгласно т. 4 на договора за предоставяне на парите той ще влезе в сила само и единствено след получено разрешение от министъра на транспорта и министъра на финансите, тоест от Вас, господин Радев.
Възниква въпросът: защо е дадено това разрешение? Защо съзнателно се деформира финансовата картина в навечерието на приватизацията? За да може Зееви да предяви иск. Сега тези 3 млн. долара са част от иска на Зееви. Питам Ви защо.
Вторият пример: задълженията на "Балкан" към момента на приватизация са за около 115 млн. долара. Зееви обещава да поеме 30 млн. от тези задължения. Пита се откъде ще дойдат другите пари. Зееви смятат, че трябва да дойдат от държавата, а Вие как смятате, господин Радев? По този повод искът на Зееви е за "скромните" 45 млн. долара.
Защо в договора не е записано изрично, че купувачът поема всички задължения на дружеството?
И третият пример, и с това свършвам: след сключването на договора се оказва, че 22% от акциите на "Балкан" в СИТА липсват. Липсват, господин Радев! Става въпрос за 88 хил. акции. Искът на Зееви по този повод е за 10 млн. долара.
Къде са тези акции, господин Радев? По това време Вие сте принципал на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Вие все пак решихте, че имам право и аз да говоря от тази трибуна, защото въобще не следихте времето за задаване на въпроса и оставихте господин Димитров да си каже всичко. Толкова по-добре, че го каза, защото подобен маниер да се задава актуален въпрос на министър и вместо да изчака отговора, да си прочете отговора оттук, тоест задаваш си сам въпрос и сам си отговаряш, като че ли не е най-европейската практика. Но това между другото, господин Димитров.
Няма да коментирам Вашата диплома, нито Вашите способности на преподавател. Способностите Ви обаче на народен представител, напоследък Вие като че ли се изживявате в една роля на обществен обвинител по въпросите за Авиокомпания "Балкан", нали? Вие сякаш се превръщате в обществен обвинител.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Направете му забележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров, аз не мога да приема тази Ваша поза. Не мога да приема това, че Вие от тази трибуна се явявате някакъв обвинител на българското правителство, сякаш Вие и Вашата партия не сте били в България, сякаш падате току-що от Марс, появявате се в България и казвате: Вие, лошото правителство, какво направихте с тази хубава авиокомпания?
Господин Димитров, ще се наложи сега малко да Ви опресня паметта. Вие се държите сякаш няма 1995 г., сякаш няма 1996 г. в България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали казахте, че можете!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Шест хиляди държавни фирми. Шест хиляди държавни фирми реализират 7 млрд. долара неизплатени задължения в лятото на 1996 г., господин Димитров. Шест хиляди фирми реализират 7 млрд. долара! Седем милиарда долара неизплатени задължения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали Гоцев беше в борда на тази фирма?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: А Вие ме слушайте, за да запомните това, което Ви казвам. Ще Ви се наложи да го знаете, защото го забравяте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Направете му забележка! Какво ще размахва пръст тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви! Моля ви!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Само половин година по-късно - през м. декември 1996 г. тези задължения са 12 млрд. долара. От 7 стават 12 млрд. долара през декември 1996 г.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Питат го за "Балкан", господин председател, а не за ланския сняг.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тези 6 хил. държавни предприятия, господин Димитров, реализират загуба през м. юни 1996 г. от 300 млн. долара. Шест месеца по-късно загубата става повече от 800 млн. долара. И тогава Вие, господин Димитров, който бяхте народен представител от мнозинството на БСП, и Вашето правителство от същото това мнозинство извади 134 фирми и ги обявихте за умрели.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Той пита за една, а не за 134.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Помните ли списъка от 134 фирми, които правителството на БСП каза, че са фалирали? Помните ли тези два списъка, които вие тогава наредихте? Единият списък от 64...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Лъжеш!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вижте, истината боде в очите и вие не искате да я приемете, но това са числа, които могат да бъдат проверени. (Силен шум и реплики на Михаил Миков от място.)
Шестдесет и четири предприятия, които вие сложихте в списъка за ликвидация. Този списък беше на вашето правителство и вие тези 64 предприятия казахте, че са умрели. Само дето не ги бяхте погребали. Направихте още един списък от 70 предприятия и тогава ги нарекохте списък на предприятия в изолация. Това Вие, господин Димитров, като представител на мнозинството и на вашето правителство, трябва добре да го знаете, защото сте участвали, надявам се, в тези вътрешнопартийни дебати тогава.



Направихте още един списък от 70 предприятия и тогава го нарекохте списък на предприятия в изолация. Това Вие, господин Димитров, като представител на мнозинството и на Вашето правителство трябва добре да го знаете, защото тези предприятия тогава бяха в агония, в предсмъртна агония. Това е по Ваше признание. Та тези 70 предприятия, господин Димитров, формираха половината от загубата на всичките 6 хил. предприятия, половината от загубата!
Формираха още нещо - почти половината от неразплатените задължения на цялата индустрия в България. Безспорен шампион от тези 70 предприятия е авиокомпания "Балкан", безспорен шампион с повече от 100 млн. долара неразплатени задължения и с 90 млн. долара загуба, натрупана в края на 1996 г. Това предприятие оставихте и "онзи" списък оставихте, за да се оправя нашето правителство.
И днес имате нахалството от тази трибуна да бъдете съдник за това, че едно агонизиращо във Вашите ръце предприятие е случило лош собственик, лош инвеститор. И Вие идвате тук и ми задавате въпроса къде е моята отговорност? (Неразбираеми реплики от място на господин Петър Димитров.)
Знаете ли, господин Димитров, какво е написал точно чуждестранният консултант в началото на 1997 г., който трябваше да изготвя спасителния план за авиокомпания "Балкан"? Сега ще Ви го цитирам: "В момента авиокомпанията е неплатежоспособна, което означава, че не може да посрещне текущите си задължения. Продължаване дейността на компанията през оздравителния период е възможно, само ако бъдат забавени или отхвърлени плащанията й към доставчици, държавни организации и други кредитори." И тук е много важно: "Налага се незабавно започване на приватизационна процедура. Другата алтернатива е незабавна ликвидация."
Това, господин Димитров, представляваше авиокомпанията тогава, когато Вашето правителство освободи управлението на България.
И днес тази авиокомпания Вие, като представител на мнозинството тогава, идвате на тази трибуна и разпитвате третия министър защо се е случило това и това с авиокомпанията, която не беше погребана, но беше оставена умряла от вашето управление. (Шум и реплики на недоволство от блока на Демократичната левица.)
Ами, вижте, малко достойнство е необходимо все пак. Малко по-малко наглост е необходима. Малко повече да си спомняте тези неща, преди да задавате тези въпроси като съдник от тази трибуна.
Авиокомпанията, господин Димитров, е тежко предприятие. Всички авиокомпании в света са тежки предприятия. Това го признават всички в света. Не е честно да спекулирате с тези трудности. На тази авиокомпания се е помагало доста отдавна, като започнем от 1994 г., ще Ви кажа - сега ще изредя всичките помощи, които е получила, включително и нежеланието на вашето и на правителството преди вас да кореспондира с истински, сериозни, много сериозни превозвачи в цял свят, които са проявявали интерес към компанията. И ако тогава вашето и правителството преди вас бяха обърнали достатъчно внимание на този интерес, отдавна тази авиокомпания щеше да бъде на съвсем друг хал. Вие я оставихте да потъне и чакахте някой да я погребе и сега питате защо я погребваме. Сега питате защо я погребваме!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ти си безочлив!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Васил Гоцев беше в борда.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: През 1994 г., господин Димитров, временна финансова помощ е отпусната от тогавашното правителство на авиокомпанията в размер на 1 млн. и 800 хил. лв. През 1996 г., господин Димитров, и това трябва да си го спомняте, Вие и вашето правителство предоставя заем на авиокомпания "Балкан" в размер на 15 млн. щ.д. И аз не казвам, че това не е правилно, забележете, за разлика от Вас. Авиокомпанията е компания, която, действително, ако не се подпомага, тя няма шанс да оцелее в тази остра конкуренция.
В средата на 1997 г. държавата встъпва в задълженията на авиокомпания "Балкан" към няколко фалирали банки общо в размер на 26 млн. 621 хил. долара. С тази сума се намаляват задълженията на авиокомпанията към тези банки и бюджетът встъпва в тези задължения. През 1997 г., малко по-късно, на авиокомпания "Балкан" се предоставят взаимообразно и безлихвено от държавния бюджет средства в размер на 5 млн. и 500 хил. лв. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
Вие подпомагате, всички подпомагаме авиокомпанията, защото тя е национална. Но едно е да подпомагаш, друго е да я вкараш в гроба и да искаш някой друг да я погребе.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Кой я погреба?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: По времето на сключването на самата приватизация онова, което е записано в договора, господин Димитров го прочете, като пропусна 2-3 неща. Да ги повторя ли сега, или вие ги знаете. Знаете ги, добре, пак ще ги повторя!
Значи, отпуснати са средства в размер на 16 млн. 559 хил. - това е равностойността на малко по-малко от 9 млн. щ.д.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Колкото е хотел "Плиска".
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: За закупуване от БДЖ на неговото вземане от Република Югославия с договор за цесия, - т.е. авиокомпанията плаща на българското БДЖ, а не на югославската фирма, тя пък става длъжник на авиокомпанията и с тези средства БДЖ погасява задълженията си към бюджета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тоест, нищо не излиза.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Следващия път авиокомпанията отпуска 6 млн. и половина долара за погасяване на задълженията по временни финансови помощи. Това са неразплатени задължения към бюджета, които авиокомпанията изплаща по този начин.
Също така са отпуснати 3 млн. и 88 хил. лв., представляващи левовата равностойност на 1 млн. и 600 хил. долара за погасяване на задължения към РДВ. Отпусната е на авиокомпания "Балкан" сума от 7 млн. 951 хил. лв., представляваща левовата равностойност на натрупаните лихви към 31 май 1999 г. по главницата на дълга към ДФРР в размер на 4 млн. 260 хил. щ.д. Тези средства са върнати обратно в бюджета, точно защото се дължат на бюджета.
За срок от 20 години от датата на приватизационната сделка е разсрочена главница на дълга към ДФРР в размер на 5 млн. 119 хил. щ.д. с пет години гратисен период при 1% годишна лихва.
Поет е ангажимент при възникване на неизвестни към момента на подписването на приватизационния договор искове за вземания към "Балкан", възникнали преди датата на подписване на договора, от държавни органи или държавни кредитори, които държавата контролира, да бъде анализиран източникът на тези искове и да бъде оказано пълно съдействие на авиокомпания "Балкан" за тяхното благоприятно уреждане. Поет е и ангажимент в рамките на пет години при възникване на неизвестни към момента на подписване на приватизационния договор искания от трети лица-кредитори да бъде анализиран източникът на тези искове и е дадена възможност да бъде предприето предоговаряне на условията по изплащане на дълга към ДФРР - това, което споменахте и Вие.
В изпълнение на тези предвидени мерки при проявата на скрити задължения много подробно, господин Димитров, бяха анализирани постъпилите неколкократно през миналата година искания и претенции от купувача Зееви да бъде компенсиран за т.нар., според него, липсващи активи и неизвестни задължения. В резултат на този анализ се установи, че тези претенции не са основателни и те не бяха удовлетворени. Днес вече на всички българи е ясно, че Зееви се оказаха един некоректен инвеститор, нечестен инвеститор. На всички. Той съди българската държава, този инвеститор. Но не само той съди. Българската държава също го съди. И на всички ни е ясно в резултат на последните събития, надявам се, че ги следите, целият свят вече знае кой е Зееви, целият свят знае какво прави той в Израел и какво прави в България. И аз съм повече от сигурен, че в най-скоро време този инвеститор ще бъде осъден от българската държава и ще понесе всички съдебни санкции, с които бъде натоварен. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И ще каже и за комисионите, които ви е дал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже министър Радев ми направи бележка, надали има право на това, но чл. 77 от нашия правилник дава право на народния представител да развие своя въпрос в рамките на три минути. Господин Димитров говори точно три минути и четири секунди. Отговорът, който трябва да даде министърът, е в рамките на 10 минути, а министър Радев говори 20 минути.
Две минути за реплика на Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Радев, когато продавате "Балкан", задълженията му са за 111 млн. В момента задълженията са за 248 млн. Повече от два пъти под Вашия спокоен поглед.
Вие казахте какво е дадено през другите години, не споменахте 1999 г. Има един списък, който Вие сте ми дали през 1999 г. на кои сте помагали за структурна реформа. Давате по милион, по два, по три. Има три предприятия, които са Ви фаворити и аз ще ги прочета, господин Радев. С Решение на Министерския съвет № 500 от 9 юли 1999 г. на авиокомпания "Балкан" са предоставени средства в размер на 30 млн. 810 хил. лв. По Решение на Министерския съвет № 669 от 25 октомври 1999 г. на "Агрополихим" - Девня, са предоставени 47 млн. лв. По Решение на Министерския съвет № 556 от 30 юли 1999 г. на "Кремиковци" са предоставени 183 млн. лв. Средствата са предоставени с цел приватизация.
С какво ще обясните тази щедрост, господин министър? Българските данъкоплатци плащат, за да може някой да стане частен собственик. Бедна България плаща на мултимилионера Гад Зееви. За какво? За да източи и да фалира "Балкан". Или Гад Зееви също няма отношение към "Балкан"? Може би купувачът е мафията, а българското правителство само е помагало.
Завършвам с един елементарен въпрос за Вас, господин министър. Барух Сабах Чакъров - изпълнителен директор на "Балкан" до 18 януари т.г., изпълнителен директор на "Зед Би Ай" и "Зед Би Ай Ей" - фирмите, които източиха "Балкан", както и на "Балкантехникс", съвместно дружество с "Бе Зек" фигурира ли в списъка на спонсорите на фондация "Бъдеще за България"? (Ръкопляскания от ДЛ.) Знам, че сега не можете да ми отговорите, затова проверете и след това информирайте народното представителство. Бог да пази България от фондации "Бъдеще за България"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Димитров стартира предизборната си кампания с не особено сполучлив старт. Ваша работа е, Вие знаете как да го правите. Чест и почитания.
Господин Димитров, сериозно се отнасяме към тези въпроси. Предприятията, за които говорихте Вие преди малко, бяха в списъка на тези 70, агонизиращите, като по-голямата част бяха приватизирани, някъде обаче не успяха да прескочат трапа и бяха погребани, след като вие ги бяхте довели до ръба на този гроб. Така че не се учудвайте от това. Условия за приватизацията, за да прескочи трапа, беше известна възможност за създаване на условия за прескачане на трапа. Това са дълбоко декапитализирани предприятия и Вие го знаете много добре. Това са предприятия с отрицателен капиталов поток. Това са предприятия, които имат огромни загуби към бюджета. И, за да бъдат приватизирани, трябваше някой да им помогне, за да бъдат приватизирани и да прескочат трапа. Това беше направено, при това със съгласие на такава строга финансова институция, каквото е Международният валутен фонд и под нейния пряк контрол. Тези средства бяха предвидени в държавните бюджети. Вие като народен представител сте ги гласували и знаехте, че те са дадени за тази цел. С тези пари предприятията си върнаха задълженията към държавния бюджет, тоест те пак отидоха там, откъдето излязоха, но това беше условие за тяхната приватизация.
Както виждате, тези предприятия, за които говорихте преди малко, продължават да живеят и да съществуват. И "Кремиковци", и "Агрополихим", с изключение на авиокомпанията, която също може да тръгне, забележете. Вие обаче не казвате това. Вие не казвате, че авиокомпанията има още един шанс и този шанс се нарича оздравителна програма. И тя днес не се управлява от този международен мошеник, а от синдици. И че кредиторите скоро ще решат да има ли оздравителен план и какъв да бъде той. Тоест, тази авиокомпания отново има шанс.
Вярно е, че е изборна кампания, но нека да запазим достойнството, което трябва да имаме към себе си и към хората, които ни слушат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просрочихме времето с десет минути.

Две съобщения:
(Спор между министър Муравей Радев и народния представител Георги Божинов.)
Моля ви, господин Божинов и господин министър! Все още аз съм председателстващ тук.
На 30 март, петък, от 14,15 ч. Комисията по икономическата политика ще проведе заседание с дневен ред:
1.Обсъждане законопроекта за далекосъобщения, внесен от Никола Николов и Иван Иванов.
На 3 април, вторник, от 14,30 ч. в зала "Запад" ще се състои среща на Комисията по външна и интеграционна политика със заместник министър-председателя и министър на външните работи на Велико Херцогство Люксембург.
Следващото заседание, което е извънредно, е във вторник от 15,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Любен Корнезов

Секретари:
Виктория Василева
Калчо Чукаров