Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-04-06

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 2 от днешния дневен ред да бъде проект за решение във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноотлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО.
Има два проекта за решение.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 145 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 22.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да прекратим разискванията по т. 7 от седмичната програма - второто четене на законопроекта за избиране на народни представители, и да преминем към т. 8 - законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО.
И второто ми процедурно предложение е разискванията по т. 8, както и по т. 2 от днешния дневен ред да бъдат пряко излъчвани по Българската национална телевизия и Българското национално радио в съответствие с чл. 37, ал. 2 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу тези предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване първото предложение - да преминем към разглеждане на т. 8 от седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 150, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте второто предложение - за пряко излъчване на разискванията по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА НАТО И ЛИЧЕН СЪСТАВ НА НАТО.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по национална сигурност господин Йордан Бакалов да изнесе становището.
ДОКЛАДИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, № 102-02-12, внесен от Министерския съвет на 22.03.2001 г.

Комисията по национална сигурност разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 28.03.2001 г. В заседанието участваха представители на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи.
Със Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО се определят областите и редът на взаимодействие между българските власти и НАТО при необходимост от преминаване и/или разполагане на сили на Алианса на наша територия.
Включени са текстове относно задължението на лицата, ползващи режима на преминаване/пребиваване съгласно споразумението, да спазват български закони, да не предприемат действия, несъвместими с целите и предмета на споразумението, както и за необходимостта от отговорно отношение към опазването на околната среда, обезпечаването на безопасността и сигурността на българските граждани и на гражданската и военната инфраструктура на страната.
Споразумението разширява предоставяните от страна на Република България улеснения и облекчения на сили на Алианса и на оказващи съдействие на НАТО страни-партньори, преминаващи или пребиваващи на българска територия във връзка с участието им в операции на НАТО.
Регламентира се възможността за размяна на поверителна информация между НАТО и Република България във връзка с осъществяване на транзитно преминаване/престой.
Споразумението предвижда също процедура за определяне на реда на преминаване/разполагане - чрез предварително съгласуване на схемите на движение и начините на транспортиране и придвижване. Предвижда се и сключването на последващи договорености между правителството на Република България и НАТО по основните параметри на транзита/пребиваването: периоди, за които се прилага разрешението за транзит/престой; броят и категориите личен състав, включени в него; разрешените за преминаване маршрути; условията за ползване на местата за разполагане; наемането и изграждането на помощни помещения и др. Уточнява се кръгът от услуги и съдействие, които НАТО може да очаква безвъзмездно от българска страна, както и тези, за които е предвидено заплащане.
Споразумението се сключва за срок от пет години и действието му може да бъде автоматично продължавано за последващи периоди от по пет години, като страните имат право да го прекратяват по всяко време с шестмесечно предизвестие.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, подписано на 21 март 2001 г. в Брюксел.
Становището на комисията е прието на 28.03.2001 г. с 10 гласа "за", 1 глас "против" и 0 гласа "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
по проекта за Закон № 102-02-12 за ратифициране на
Споразумението между Република България и
Организацията на Северноатлантическия договор за
транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО
и личен състав на НАТО, внесен от Министерския съвет
на 22 март 2001 г.

На свое заседание от 29 март 2001 г. с участието на министър-председателя Иван Костов и министъра на външните работи Надежда Михайлова и на извънредно заседание от 5 април 2001 г., проведено съвместно с Комисията по национална сигурност, Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, подписано на 21 март 2001 г. в Брюксел."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Преминаваме към разисквания.
Давам думата на господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! По споразумението, което се предлага днес на народните представители да бъде ратифицирано, аз имам няколко въпроса.
Първо, в чл. 1 е казано: престой означава временен престой на територията на Република България. Колко ще бъде той? Ден, седмица, месец, години?
Второ, НАТО ще ползва под наем и ще придобива сгради. Тези сгради са инвестиции, за тях са платени милиони от българския народ. Кой ще плати за тези сгради? На Турция плащат наем за тази база.
По чл. 12: силите на НАТО използват летища, железопътен, автомобилен транспорт, всичко, без да заплащат, без да са проверени от митници. В 1999 г. стана бум на наркотици, когато НАТО премина през България.
Член 13 и чл. 14: използват дори електромагнитния спектър на Република България. Също без заплащане. Явно е, уважаеми колеги, от този меморандум, че всичко, което ще използва НАТО, е без заплащане. Но цинизмът е, че вчера ни беше раздаден проект за ратифициране на заем от 8 млн. 800 хил. долара за българските деца. Тоест, България няма пари за българските деца и вземаме заем, а за НАТО има пари. И на всичкото отгоре България ще плати 34 млн. долара, за да се ремонтира летището в Граф Игнатиево. Това е политически цинизъм и национално предателство.
От целия меморандум излиза, че тези огромни разходи, които ще направи НАТО, ще бъдат поети от българското правителство. Аз си мисля, че единствените разходи, които НАТО може би ще си плати, ще бъдат разходите за проститутките. Ако правителството реши, може да поеме и тези разходи.
Аз в това национално предателство на България, без да бъде заплатен един лев, когато 80 на сто от хората в страната живеят в бедност, в този цинизъм и в това предателство няма да участвам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Странно е, че няма мнение от основните парламентарни групи по този въпрос. Надявам се да го чуем.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Че ползата от влизане в НАТО е спорен въпрос и не само в Народното събрание, а в българската общественост, сред българските избиратели, е факт. Това е и причината нашето Народно събрание да не желае да проведе референдум по този въпрос, както и въобще не желае да проведе референдум за последните 10 години по нито един въпрос, което говори, че нашата демокрация е доста условна. Затова аз няма да се спирам на ползата от влизане в НАТО, това вече е разисквано многократно - ясно е, че ние губим пазари, не получаваме никакви нови, убиваме цели клонове на нашата промишленост като военната, нищо не получаваме срещу това. Подписваме сега споразумение, което явно ще бъде гласувано с гласовете на СДС и БСП, което във всичките си 20 члена няма нито един член, който да задължава с нещо НАТО, а всички тези 20 члена визират задължения на България. И най-вече финансови задължения. Но аз повече бих се спрял на националното достойнство в случая, защото предоставянето на национален суверенитет, който се дава с това споразумение, наистина е уникално. Можем да признаем тук думите на президента господин Петър Стоянов, че споразумението е уникално. Такова предаване на национален суверенитет не е имало никога досега. Фактически това е нещо като доброволна окупация и превръщане на България в колониална държава.
Аз няма да се спирам на конкретните текстове, те са известни вече на обществеността - че ние плащаме практически почти всичко по същия начин, както плащаме на собствената си армия. Почти всичко.
Каква е целта в крайна сметка обаче на това споразумение? Аз попитах, но не чух от министър-председателя преди няколко дни има ли някаква заплаха за България. Не си спомням в Концепцията за национална сигурност да е записана такава заплаха от съседна страна, заради която ние сами да искаме присъствие на чужди войски на наша територия, с всичките уникални облаги, които им предлагаме. И ако има такава заплаха и се оказва, че Концепцията за национална сигурност просто не е вярна, то тогава в какво се състои тя? Ако тя е военна, ние не можем ли да си защитим западната граница, че трябва да каним чужди войски? Ако тя е от страна на евентуални терористи, не можем ли да се справим с шепа хора, които все пак не могат да бъдат повече от 100, 200, 1000? Какво изисква присъствието на НАТО? На това за съжаление не се отговаря от никого и аз бих желал да го чуем в тази зала, за да имаме поне някакво чувство, че не правим национално предателство в един окончателен размер, каквото се очаква да направим днес.
В крайна сметка това, което аз твърдя от мое име като народен представител, от името на Зелената партия в България и от името на Националния патриотичен съюз "Отечество", е, че всъщност по-скоро присъствието на НАТО се очертава като една предстояща заплаха на територията на България. И това определено е така, защото добре известно е, че, при положение че ти по никакъв начин не контролираш преминаването на войски, нито като митница, нито като права, които имаш, да направиш проверка чрез органите на реда, това е един прекрасен канал за наркотици. И той ще бъде използван рано или късно. Това може да бъде един прекрасен канал за оръжие и той ще бъде използван рано или късно. Страшното е, че това може да бъде и повод да се използват провокации, включително и на етническа основа. И това няма да бъде направено от нашите етноси в България, а ще бъде направена провокация отвън.
И аз питам тогава: какво ни допринася това присъствие на чужди войски на територията на България? Да не говорим, че според това споразумение тези чужди войски могат да бъдат и войски, като кои ще бъдат да го реши някои трети, т.е. самото НАТО или Съединените щати? Аз подчертах факта, че по това споразумение не само се предоставя национален суверенитет, но се позволява той да бъде раздаван на трето лице. Тоест, ние можем да осъмнем някой път и да научим, че нашият нов голям брат е сключил споразумение с неизвестна трета държава, която си развява националните знамена на наша територия, заедно със своята войска. Как е допустимо това? Как може въобще това да се мисли, аз не мога да разбера.
От тази гледна точка смятаме, че това е неприемливо като предложение и, господин председател, аз внасям едно предложение за няколко промени в тази ратификация, в случай, че тя бъде приета. И моля те да бъдат обсъдени, след като тя мине на първо четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Защото предполагам, че вие ще го гласувате. И да се гласуват тези предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Има нещо странно, че едно споразумение, което беше обявено, че е консенсусно, че обединява всички политически сили в парламента, че неговото обсъждане в парламента започва с три критични отрицателни становища по неговото приемане. Първо, моля цялата зала, а и слушателите и зрителите да разберат от това, че няма консенсус по отношение на НАТО. Няма консенсус по отношение на ратификацията на това споразумение. Нека имаме различни мнения, нека се водят спорове, но единство няма. Единственият начин това е референдумът, който може да каже чрез допитване до българския народ дали има смисъл да се присъединяваме към тази организация. Засега обаче, въпреки моите опити, малко депутати подкрепят тази идея.
Относно самото споразумение, Законът за ратифициране Споразумението за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО. Тук бяха изказани съображения, че то не е изгодно от финансова гледна точка на българската държава. Вярно е. Това обаче не е най-важният проблем.
Второ, казани бяха съображения, че практически така се заобикаля българската Конституция. Най-точно и ясно го изрази Соломон Паси - това е първият пробив в приетата на 12 юли 1991 г. Конституция, когато ще се дава право, въпреки условностите, които се съдържат и тук, да се нарушава волята на парламента за всяко едно конкретно преминаване, тъй като това споразумение дава възможност да се сключи и 5-годишен договор, и натовски или други войски да преминават, да престояват и т.н. дълго време.
Но третото, най-важното е, че това споразумение е политически нецелесъобразно, тъй като то обвързва националния суверенитет с една политика, която е антибългарска, която е антиславянска, антисоциална, антиправославна политика. Абсолютно прав беше Ахмед Доган в своята реч в Корница, че етническите конфликти се премесват от запад на изток и че действително това е определен тип политика, на която трябва да се противостои с усилието на всички парламентарни сили. И зад тази политика, за съжаление, стои и интересът на част от водещите западни държави, включително и интересът на НАТО. Не е тайна, че именно интересът на страните от НАТО доведе до конфликтите и в Косово, разбира се, те не са единствената причина, и до конфликти в Македония. И затова България трябва да остане настрани от тези конфликти, настрани от тези ангажименти. Тя трябва да запази мира на Балканите, тя трябва чрез независима политика да установи един баланс, паритет на силите, а не безпрекословно да се присъединяваме към едната страна. Защото е вредно за България. България би имала успехи в своя стопански просперитет, когато гарантира своя национален суверенитет. А това не е възможно, ако ние прибързано се присъединяваме и към това споразумение, и към НАТО. Това споразумение е по-лошо и от членството в НАТО, защото, ако бяхме членове на НАТО, тогава страната ни щеше да има думата. Тя може да спира дори определени решаващи операции със своя глас. А сега, чрез това споразумение, ние предоставяме всички условия и фактически дори НАТО вече няма интерес за тези 5 години да ни привлича като свой член. Ние сме дали всичко - и територия, и летища, и прочие. За какво е нужно тогава да бъдем членове на НАТО? Това е именно тази безумна и погрешна политика, която води мнозинството в момента, че дори то не може да постигне своите цели. А иначе, че България не трябва да влиза в НАТО в този момент, това е факт. НАТО би могъл да бъде от полза единствено и само, ако бъде елемент от една европейска система за безопасност. Това, което и Съюзът на демократичните сили предлагаше в самото начало - разпускането и на Варшавския договор, и на НАТО, или тяхното трансформиране в колективна система за безопасност. Това е истинската политика, към това трябва да се стреми България.
И последно, позволете ми да се обърна към моите колеги и приятели от Българската социалистическа партия. Уважаеми приятели, два избора ние бяхме заедно в името на общи идеи и в общи линии мисля, че не изневерихме на нашите избиратели. И двата пъти единият от проблемите беше България да не се присъединява към военни пактове. Ако сега вие гласувате още веднъж за трети пореден път и Закона за ратификация на това споразумение, вие изневерявате на този обществен договор, който сключихте с нашите избиратели, които са и мои избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: И аз мисля, че трябва да направите сериозно преосмисляне на вашата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гайтанджиев! Аз правя реплика, за да Ви отправя една молба да не включване изявлението на господин Доган или по-скоро предупреждението на господин Доган за движението на етническите конфликти от запад на изток, което изявление бе направено в един съвършено друг контекст, в контекста на откровено антинатовското Ви изказване. Защото мястото на това изявление на господин Доган определено не е в една такава схема. Защото пронатовската ориентация на Движението за права и свободи е извън всякакво съмнение и аз мисля, че в Тридесет и осмото Народно събрание в това отношение ние имаме най-ясната и най-чистата позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Втора реплика няма.
За дуплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Местан, изявлението на моя приятел и колега Ахмед Доган е абсолютно точно и вярно. Разбира се, той открива топлата вода, че етническите конфликти се премествали от запад на изток. Проблемът е кой стои зад това. Тук действително нашите мнения се различават. Но истината си е истина. Преместването на тези конфликти, опасността и България да бъде изправена пред такъв конфликт, е част от опасността на тази политика, която води НАТО, според мен.
И тук бих казал опасността - пак ще я подкрепя с цитат от Ахмед Доган - да, действително аз приемам напълно, че проблемът за хляба е по-важен от проблема за мира. Етническите конфликти не са нищо друго, освен проекция на социални такива. Няма ли работа, няма ли хляб, няма да има и мир. Затова проблемът трябва да бъде на България. Ненадпревара във въоръженията, не чрез военни пактове, а именно създаването на работа, даването на хляб, спокойствие и работа за всички. Това е единственото, което може да реши и опасността от нарастване на етнически проблеми, и опасността от каквито и да е други сътресения на Балканите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Вземам думата, но преди това искам да декларирам, че не говоря от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Аз искам да изразя едно лично становище като гражданин, като българин или по някаква случайност или стечение на обстоятелствата и народен представител, който е задължен да вземе отношение към един акт на споразумение, подчертавам тая дума, на споразумение между една военна организация и нашата държава.
Искам да ви кажа, че ако чуете някои критични нотки в моето изказване, това не означава, че аз отричам необходимостта от взаимодействие на България със северноатлантическата структура наречена НАТО. Тоест, малка България е необходимо да има своите контакти в една такава организация, за да може да защити своите интереси. Но искам да поставя няколко въпроса, единият от които произтича от едно изказване на френския президент Жак Ширак във френския град Каор, по отношение на бъдещото интегриране на Европейския съюз, на присъединяването на страни към него и на начина, по който трябва да се вземат тези решения.
Френският президент, който не може да бъде упрекнат, че е ляв политик, напротив, представител е на дясното политическо пространство, позволете ми да цитирам, съзнателно заявява: "Изхождайки от това, което слушам и гледам, виждам, че всички ни подтикват към задълбочаване на европейската инициатива. Трябва да се интегрираме по-нататък. Добре виждаме днес американското могъщество. Свидетели сме на перспективите за могъщество в Азия, на Китай и Япония, която макар че има известни затруднения сега ще излезе от тях по-бързо отколкото предполагаме. В Индия и Южна Америка - също. Ясно ни е, че ако искаме да запазим мястото си в света, ако искаме да съхраним нашите ценности и да ги защитаваме в случай на нужда ние трябва да сме организирани."
И тук изниква един въпрос в мен, госпожо министър, обръщам се и към Вас, да ми отговорите: няма ли да заменим в скоро време тази организация наречена НАТО със създадената нова структура наречена Организация за сигурност и сътрудничество на Европейския съюз? И не е ли там мястото на България и не трябва ли да търсим по-силни акценти в нея като едно перспективно развитие на взаимоотношенията на страните в континента Европа? Няма ли да бъдем упрекнати, че твърде сервилно сме се отнасяли към една структура, която започва в известен период от време да излиза от интересите на европейското управление?
Второто, което искам да поставя пред вас, уважаеми колеги, като начин на решаване. В същото интервю Жак Ширак прави следното изказване: "Според мен едно от постиженията в Ница е решението да се проведат широки демократични дебати, за да могат европейците във всяка една от нашите страни да се изкажат за това, което искат да споделят, което чувстват, какви са техните предчувствия, какви са техните искания".
Защо ние подменяме тази тенденция в политическата концепция, която настъпва в света, за широко участие на цялото население в определени, важни политически дебати чрез подмяната му от решението на представителната демокрация и на определени политически личности? Можем ли да се ангажираме сега, че говорим от името на целия български народ? Не е ли рисковано това? Знаем ли действително в този момент какво иска българският народ? Ние не се обърнахме към него.
И оттук, уважаеми колеги и госпожо министър, искам да ви кажа: прочитайки споразумението, пак подчертавам, споразумението между България и НАТО, а това означава и интереси, защото всяко споразумение е една правова уредба на интереси, аз не виждам защитени нашите интереси. Добре защитени интересите на България. Включително и с това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз говоря в рамките на 35 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На 5 мин. (Шум и реплики от ДЛ.)
Пак не знаете правилника, господин Такоров. Той заяви, че изразява мнение, различно от това на парламентарната група.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не казах "различно". Не говоря от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, тогава аз нямам възражения. Ако искате можете да говорите и 40 мин.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви. Страхувам се само отново да не налагате демократичен диктат върху едно различно мнение.
Казвам всичко това, защото ние приемаме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди малко казахте, че не е различно, сега казвате пак, че е различно. (Шум и реплики в ДЛ.)
СТЕФАН НЕШЕВ: От Вашето, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, от моето - добре, добре. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Казвам всичко това, защото е притеснително, когато в това споразумение за строителство, за интендантско обслужване ще се внасят стоки и съоръжения, които не подлежат на обмитяване.
Аз съм съгласен, че всичко онова съоръжение, което е необходимо за провеждане на една военна операция няма да бъде обмитявано. Но, ако ще строят тук, защо ще строят с необмитени техни стоки? Защо не защитим икономическите интереси на България, понеже ще обмитяват техните стоки, да купуват нашите? Защо толкова сервилно подлагаме интересите на държавата?
Вторият ми въпрос, госпожо министър: защо в този пакт се говори, че те не отговарят за сигурността по време на престоя си? Аз мисля, че в този документ трябва ясно да се покаже, че за всяко излизане от нормалните състояния на престой или действие, поради допуснати от тях грешки, щетите, нанесени от тези грешки, трябва да се погасяват от извършителите на щетата. Това е достойната позиция, която един български политик или държавник трябва да защитава в името на интересите на държавата си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Само достойно.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз мисля, че говоря като човек, който притежава претенцията да бъде достоен човек.
И ред други неща ми подсказват, че вие провеждате една политика, за която съм много притеснен, от нейния автор във времето, когато я е провеждал - Богдан Филов. Прекаленото обвързване, за да остане в кабинета си на министър-председател, само с една велика държава и отричайки участието в разпределението на политическото влияние, и обявявайки война тогава на Англия и на Америка, той създаде предпоставки за много лоши последствия за българския народ и за българското общество. Лично аз съм засегнат от неговата недалновидна политика и се страхувам, че отново се раждат такива политици. Не можем да не отчитаме глобалните интереси, когато говорим за глобализация. Не само една държава е представител на световните интереси. И нека да бъдем добри дипломати, да бъдем добри държавници и политици, за да можем да бъдем истински деца на държавата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър!
Господин Нешев, искам да Ви обърна внимание на факта, че Вие зле познавате позициите на френския президент Жак Ширак и съвсем спекулативно използвате един негов цитат. В този цитат става въпрос за икономическо могъщество, господин Нешев. Няма и намек за някакви военни проблеми, проблеми на сигурността. Неслучайно в него се цитира Япония, която е една икономически могъща страна без всякакви претенции за някакво военно могъщество. Няма уважаващ себе си политик в Западна Европа и в страните от Европейския съюз, който да не подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване и разширяване мощта и влиянието на НАТО като един военнополитически съюз, поставил си задача укрепване на сигурността в световен мащаб. Такава е позицията и на френския президент. Въпреки известните търкания между Франция и Съединените щати, Франция винаги е била един абсолютно лоялен член на Северноатлантическия пакт. Такъв е и сега. За авторитетните политици и държавници в Западна Европа, в страните от Европейския съюз НАТО и Европейският съюз са двете страни на един и същи медал. Така че, когато се опитваме да използваме мнения, цитати на чужди държавници, нека да бъдем коректни и да не се опитваме да злоупотребяваме с техните действителни становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам желаещи за втора реплика.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър, господин министър!
Господин Глушков, първо, притеснен съм, че Ви отговарям на репликата, защото помня един момент от подписването на Конституцията, когато твоите съпартийци, които те направиха заместник министър-председател, как реагираха на отказа ти да подпишеш Конституцията и какво ти казаха.
Второ, аз никога не лъжа. Искам да ви кажа, че освен Жак Ширак и бившият министър на външните работи на германската република господин Кинкел предупреди, че не НАТО, а Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа трябва да решава сигурността на Европа и го направи в България. И ако не притеснявам госпожата министър с това, мисля, че тя ще го потвърди. На неговото гостуване тук той заяви: "Интересите на Европа не са извън Европа". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг кой желае да се изкаже по законопроекта?
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, ще бъда съвършено кратък. Имам ясното съзнание, че нищо не може да бъде променено. Този закон ще бъде приет. Но искам за достойнството на Народното събрание да се запише, че има и депутати, които не одобряват този акт на предателство на нашите национални интереси.
Безкрайно съм смутен от факта, че цялата наша територия се отдава под аренда на чужди сили, при това съвършено безвъзмездно. Напълно е пренебрегнат суверенитетът на Република България, изключено е действието на нашата правна система спрямо чужди външни юридически и физически лица. По този начин в България се установява режим на капитулации, онзи режим, който е известен отпреди 100 и повече години, режим, който е бил въвеждан в страни с пълно отсъствие на суверенитет, като например тогава в Китай, в Турция и други страни, колониални държави.
Аз смятам, че във всички случаи този договор е оскърбление и за нашата политическа мисъл, за всички наши политически дейци, защото очевидно е, че се дава път на една армия, която не носи мир със себе си, тя носи война и разрушения. Това би трябвало да се види от всеки наш политик. За съжаление, не констатирам това да става.
Ето защо по тези ясни съображения ще гласувам против предложения законопроект и призовавам и вие да последвате този мой акт на несъгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Друг желае ли да се изкаже по законопроекта.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, откровено казано, намирам за малко непонятно мълчанието на мнозинството. И би било естествено, разбира се, първо да чуем представителите на Обединените демократични сили, които подкрепят правителството и естествено неговите действия във външнополитическата сфера. Но доколкото се създава едно почти неудобно мълчание, благодаря Ви, че ми давате думата.
Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! На 21 март 2001 г. правителството сключи в Брюксел споразумение с Организацията на северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО. На 22 март правителството внесе законопроект с член единствен: за ратифициране на споразумението от Народното събрание.
Както се подчертава в мотивите на правителството, със споразумението се определят областите и редът на взаимодействие между българските власти и НАТО при необходимост от преминаване и/или разполагане на сили на алианса на наша територия. Следователно от решаващо значение е каква би могла да бъде подобна необходимост. От анализа на самия текст на споразумението, както и в светлината на срещите и разговорите по време на неотдавнашното посещение на ръководни представители на Демократичната левица в Щабквартирата на НАТО в Брюксел, а и от заявленията на министър-председателя пред Народното събрание от тази трибуна миналия петък, следва да се направят следните няколко извода и заключения.
1. Споразумението развива и прецизира прилагането на принципните положения и общите разпоредби, уредени в споразумението между страните - членки на НАТО, и страните - участнички в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, сключено на 19 юни 1995 г. и ратифицирано на 5 април 1996 г. Това важи именно по отношение на режима на транзитно преминаване и временен престой на сили на НАТО на българска територия.
2. Следователно, като споразумение, третиращо статута на силите, а не целта на транзита и съответния престой, то ще се прилага в случай, че има отделна друга договореност за конкретна операция, изискваща такъв транзит и престой.
3. При всички случаи в дадени операции, за които става дума, България участва в изпълнение на ангажиментите си като страна - участник в програмата "Партньорство за мир". В т. 2 от рамковия документ за програмата, приет на 10 януари 1994 г. в Брюксел, страните-партньори заявяват общото си убеждение, че стабилност и сигурност в Евроатлантическата зона могат да бъдат постигнати само чрез сътрудничество и съвместни действия. В тази връзка страните-участнички потвърждават решимостта си да съблюдават нормите на Устава на Организацията на обединените нации, Общата декларация за правата на човека, както и Заключителния акт от Хелзинки. За целта страните - нечленки на НАТО се ангажират да сътрудничат с алианса, включително и за осъществяването на мисии за опазване на мира, хуманитарни и други подобни операции при последваща договореност.
4. Съгласно преамбюла на споразумението, което в момента обсъждаме, при операция от посочения вид, която изисква транзита и евентуалния престой на сили и/или личен състав на НАТО, решенията за изпращане и приемане на въоръжени сили продължават да бъдат предмет на отделни договорености между заинтересованите държави.
5. Както се сочи в мотивите на правителството, въпросът за конкретното разрешаване на преминавания или разполагане на сили на НАТО на българска територия в рамките на съответната операция продължава да се урежда в съответствие с изискванията на Конституцията и законите на Република България.

Следва действително да си даваме сметка за рисковете и възможните заплахи за националната сигурност на България във връзка с процесите на Балканите и във връзка с развитието на обстановката в Република Македония. Именно затова получи обща подкрепа Декларацията на Народното събрание от 9 март т.г., в която се приветства силната ангажираност и навременните действия на Организацията на Обединените нации и на НАТО в подкрепа на сигурността и стабилността на Република Македония и целия регион. В нашата декларация се отправя призив към ООН, ОССЕ, Европейския съюз и НАТО да гарантират цялостното и точно прилагане на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на Обединените нации. В нея се апелира към тези организации да продължат енергичните си усилия, за да не се позволи дестабилизация на Република Македония, а оттам - и на целия регион като неделима част от Европа.
Когато отправяме такива призиви и изразяваме такива очаквания, естествено е да се поемат допълнителни ангажименти за съдействие и улесняване на съответните операции. Ето защо внесеният от правителството законопроект има основание да бъде подкрепен.
Същевременно не можем да не отбележим, че и в този случай при подготовката, подписването и потвърждаването на такъв важен документ правителството отново допусна да се влияе от конюнктурни политически съображения извън трайните национални интереси и приоритети. Защо не бе потърсено предварително провеждането на консултации най-малко с парламентарно представените политически сили по такъв жизнено важен въпрос? Защо се стигна до конфузното отлагане на подписването по време на посещението на президента на Републиката в седалището на НАТО в Брюксел с несъстоятелни обяснения около затруднения в превода? Защо и сега ратификацията на документа се смесва с въпроса за механизмите на приложението му в периода от 2-3 месеца, до конституирането на новия парламент?
Отговорите, струва ми се, са очевидни - пореден прозрачен опит за монополизиране на отношенията с НАТО, непрофесионална подготовка на сключването на споразумението и зле прикрити опити правителството да извлече предизборни ползи за себе си и да се помъчи да постави опозицията "в ъгъла".
Убедени сме, че отговорният подход към въпрос от такава важност следва да се гради на точното прилагане на Конституцията на страната и последователно да се подчинява на трайните интереси на националната сигурност. Убедени сме, че именно този подход съответства на практиката и разбирането във всички европейски страни, независимо дали в тях управляват мнозинства на социалдемократическите или на християндемократическите и народните партии и коалиции. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги! Отново след две години в тази зала ние обсъждаме нашите взаимоотношения със Северноатлантическия договор.
Има ли нещо, което се е променило през тези две години? Явно, че има и това е, от една страна, успехът на операцията, чиято подкрепа ние гласувахме в тази зала. Другата промяна е еволюцията във възгледа на Българската социалистическа партия по въпроса за присъединяването на България към НАТО.
Всъщност проблемът с ратифицирането на предложеното на вашето внимание споразумение в основата си не само е свързан с процеса на присъединяване на България към Пакта, а отново е в пряка връзка преди всичко с гарантиране на националната ни сигурност. Когато взехме решението през 1999 г. за даване на въздушно пространство за провеждане операциите на НАТО в бивша Югославия, в тази зала прозвучаха множество заплахи за това как се поема огромен риск за националната ни сигурност. Аз не бих желал да забравяме уроците от миналото. Време е всеки от нас да направи своя извод сам за себе си - какво се случи в Югоизточна Европа през последните две години.
Анализът на събитията води само в една посока и тя е следната. Макар и трудна, макар и несъвършена, операцията на НАТО под егидата на ООН се оказа единственият възможен вариант за спиране насилието в Югославия. Ясно е, че в световен план няма друга способна, организирана сила, която да може да попречи на разрастването на посткомунистическите конфликти на Балканския полуостров. Ясно е, че механизмите, които ние залагаме в момента на база на регионалното сътрудничество помежду си, все още не са готови да дадат онзи резултат, който би гарантирал възможността сами да се справяме с кризите около себе си. Ясно е и друго - че подобни операции за овладяване на кризи ще се развиват и като че ли за момента те нямат друга алтернатива, а подкрепата на тяхното провеждане ще се превърне в оценка за принадлежността на дадено общество към семейството на световните демокрации.
Отделно от това сътрудничество с Организацията на Северноатлантическия договор е залегнал като приоритет в програмните документи от това Народно събрание в областта на националната сигурност Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина. Именно чрез взаимодействието с тази военнополитическа организация ние виждаме възможността за трайното гарантиране сигурността на България и е радостно, че по този въпрос между политическите сили има консенсус.
Какво ни дава ратифицирането на това споразумение? Дава ни преди всичко възможността да се докажем като надежден партньор на демократичната общност по поетите и дефинирани от нас самите ангажименти. В срещи, които провеждам като председател на Комисията по национална сигурност, ми прави впечатление едно и това е следното. При всички разговори, засягайки въпроса за националната сигурност на България, единодушно е становището, че страната ни трябва да бъде не консуматор на сигурност, а източник на сигурност, източник, който да генерира такава сигурност. Особено остро това звучи за държавата, която се намира на Балканите, в близост до поредното огнище на напрежение. И не може да бъде иначе. Не можеш да искаш да те ценят и да искаш сигурност, без да поемаш насрещни ангажименти в отношенията със съюзниците си. Целта на предложеното за ратифициране споразумение е именно тази - да задълбочим фактическите съюзнически отношения с НАТО и да демонстрираме подкрепата си в усилията за пълно умиротворяване на региона. Аз даже бих бил и по-краен, бих добавил, че ние сме длъжни да го направим и причината е много ясна и проста. Силите и личният състав на Пакта, за които в споразумението е предвидено да преминават през нашата територия, не косвено, а пряко ще гарантират националната ни сигурност, тъй като тяхното предназначение ще е при необходимост...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте за малко.
Господин Лилов, Вие сте отстранен от заседание. Напуснете, ако обичате, залата.
Продължавайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: ... при необходимост да умиротворяват не кой да е регион, а именно нашия регион, не къде да е, а в съседната къща.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Вие Куртев трябва да отстраните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Вълканов, хайде Вие отговорете на този въпрос. Кой ще отстрани господин Куртев?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Вие трябва да го отстраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го отстраня. Аз отстранявам за нарушение на правилника, а не за изпълнение на правилника.
Господин Вълканов, не обиждайте Вашите колеги. И Вас ще Ви отстраня.
Продължавайте, господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Следователно, крайна проява на политическа незрялост би било да стоим безучастни и без ангажименти да наблюдаваме развитието на събитията. Убеден съм, че е наше задължение да помогнем с каквото можем, както направихме преди две години.
Предложените текстове на споразумението дават възможност на страната ни да подобри правната база за сътрудничество с НАТО и да продължим сближаването си с Пакта в декларираната от всички нас посока към пълноправно членство. Трябва да се отбележи, че пътят към тази цел минава именно през развиване и усъвършенстване на формите на взаимодействие между партньорите.
Прилагането на споразумението ще допринесе и за обогатяване на опита ни в осъществяване на операции чрез близко практическо сътрудничество със силите на Пакта.
И в заключение бих искал да изразя изключителното си задоволство от подкрепата, която споразумението получи от всички парламентарни сили. Много е важно предложеното споразумение не само да бъде ратифицирано, но да бъде подкрепено решително от народните представители от всички политически сили в тази зала, като по този начин се демонстрира единство по въпросите, засягащи националната ни сигурност.
След като поехме своята отговорност и декларирахме политическата си воля за присъединяването на страната ни към НАТО, е редно в момента, когато трябва да докажем думите си с дела, да действаме решително. Подобна адекватна реакция създава необходимата яснота в политическото пространство и засилва цялостно позициите на България в международен план. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата народният представител господин Юнал Лютфи - заместник-председател на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господин министър, драги колеги народните представители! Днес в тази зала водим дебат относно Закон за ратификация на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и на личен състав.
Искам да ви кажа, че ние, представителите на Движението за права и свободи, даваме висока оценка за подписаното между Алианса и Република България Споразумение относно транзитното преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав.
ДПС през последните години последователно е било за такава външна политика на България, чиито приоритети следва да бъдат постигането на пълноправно членство на страната ни в Европейския съюз и НАТО. Ние винаги сме изразявали мнението, че членството на България в НАТО е без алтернатива. Това е в унисон с националните интереси на България в сферата на националната сигурност.
Ратификацията на споразумението със закон представлява сериозна втора стъпка след "Партньорство за мир" към пълноправно членство на страната ни в НАТО. То представлява сериозна правна рамка за по-доброто взаимодействие между Алианса и България и по този начин се дават възможности да се улеснят и разширят възможностите на Алианса да предприема сериозни действия за гарантиране на мира и стабилността в Югоизточна Европа.
Бих искал да подчертая, че в трудните години на война в Босна, и особено в Косово, след съответни приети резолюции на Съвета за сигурност именно войските на НАТО бяха онези, които със своето участие доведоха до прекратяване на кръвопролитните войни в Босна и Херцеговина, и особено в Косово.
Бих искал да напомня нашата ясна позиция през 1999 г., когато в този парламент се водеше дебат за даване на въздушно пространство за преминаване на военновъздушни сили на НАТО. Тогава именно Движението за права и свободи по един ясен и категоричен начин заяви от тази трибуна, че именно това е пътят и такава позиция трябва да заеме българският парламент, независимо от това, че голям процент, болшинството - 60 процента, от българското общество, от българите тогава бяха с антинатовски настроения, парламентът успя да намери сили и политическа воля да приеме това решение и днес, две години след това, ние виждаме, че сме взели правилно решение.
Тогава становището на Движението за права и свободи беше в основата на становището на Република България по отношение на даване на въздушен коридор на военновъздушните сили на НАТО.
Уважаеми колеги, от 1999 г. досега постигнахме нещо много важно. Ако тогава имаше парламентарни групи, които бяха против даване на този коридор, и имаха антинатовски настроения, антинатовска позиция по-точно, то днес, и ние всички трябва да го оценим, е налице консенсус, както каза и господин Бакалов, днес е налице един политически консенсус в този парламент от всички парламентарно представени групи в тази зала. Ние трябва високо да оценим този консенсус, защото той от парламента постепенно преминава и в обществото, което се убеждава, че мястото на нашата страна е именно в Северноатлантическия договор.
Считам, че с акта, който ние ще приемем днес, отново с консенсус тук, България ще направи сериозна заявка и ще потвърди своята непоколебима политика към пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, господа министри! Мисля, че едно от малкото верни неща, които бяха казани в началото на това заседание днес, е, че днешното предложение за решение за Споразумение между Република България и НАТО е действително много важно за страната и за нашата национална сигурност.
Струва ми се дори, че има подценяване от народното представителство и от някои отделни лидери на парламентарни групи, които в момента не са в залата.
Това споразумение поради характера си е много важна, бих казал, решаваща следваща стъпка, по пътя на пълноправното членство на Република България в Северноатлантическия пакт.
След това решение, особено ако то се реализира, може вече да се каже, че е преминат хребетът на пътя на България към НАТО. Защото ангажиментите по смисъла на Споразумението са такива, каквито поемат само страни членки на Пакта. И тук е големият въпрос: ние трябва да разгледаме това Споразумение от гледна точка на категоричната геополитическа ориентация на страната, на изчистването на съмненията, на изчистването на геополитическите дискусии в България. Ясно е, че уроците, които извлякохме от конфликтите на Балканите, показват, че нашият път към НАТО и членството в НАТО са фактор за стабилността, а не обратното.
България десет години запази своята стабилност - и като страна, и от гледна точка на вътрешните ни, междуетнически отношения. Но с това споразумение България вече става и важен мост между НАТО и страните в региона, които все още не са достатъчно стабилни. Ако това споразумение днес бъде прието, ратифицирано като закон, става ясно, че ние вече можем да говорим за по-голяма стабилност и в този смисъл споразумението има възпиращ ефект по повод на по-нататъшното продължаване на конфликта и на запад от нас, и главно в Македония.
Затова сравненията, които бяха направени в тази зала с политика на правителство от миналото, както чух - на Богдан Филов, са срамни изявления. Тук става дума за нещо съвършено различно. Ние, в българската Евролевица, ще подкрепим и споразумението, и Закона за ратификация. И правим това от гледна точка на категорично заявената позиция сега и за близкото бъдеще на България за членство в Пакта. В този смисъл споразумението, което днес обсъждаме, за развиване на отношенията със Северноатлантическия пакт представлява гаранция за нашата национална сигурност.
Позволете ми да се спра на най-дискусионния въпрос - как да се сключи това споразумение, какво да прави правителството, има ли право то да го реализира в момента, в който Народното събрание не работи? Ние смятаме, че споразумението трябва да се ратифицира чрез закон и чрез него да осъществи компетенцията си по чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на България. Ратификацията, която се предлага, е в съответствие с решението на Конституционния съд от 22 април 1999 г. по конституционно дело № 5. И моля да чуете съображенията на Конституционния съд, които за мен са решаващи. В това решение се казва, че "Народното събрание по силата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на страната има изключителната компетентност да ратифицира със закон международни договори, забележете, които имат политически или военен характер. В тези договори могат да бъдат уредени целите, редът, условията и времето за пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея с оглед националната сигурност на Република България и изпълнението на нейните международни задължения. При положение че е ратифициран със закон от парламента международен договор с политически или, подчертавам, военен характер, обнародван и влязъл в сила за Република България, съдържащ по-горе посочените клаузи за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, не е необходимо отделно решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от Конституцията и в изпълнение на договора."
И втората точка от решението на Конституционния съд, уважаеми колеги народни представители: "Възможно е, се казва в решението, ратифициран със закон от парламента международен договор от политически или военен характер, обнародван и влязъл в сила за Република България, да предвижда да бъде оказана незабавна военна помощ и военна защита на страната в случай на въоръжено нападение срещу нея. Ако такъв договор е уреден от пребиваването на територията на страната или преминаването през нея на войски на съюзна договаряща държава или на международна организация, не е необходимо решение по чл. 84, т. 11 от Конституцията".
Аз мисля, че текстът е категоричен и ясен. Ако това решение на Конституционния съд не съществуваше, критиците на така наречената т. 2 от досегашното предложение за решение щяха да имат някакво основание. При наличието обаче на това решение аз мисля, че подобни аргументи са излишни.
Още нещо, ние смятаме, че споразумението, уважаеми дами и господа, и неговата днешна ратификация от парламента е важен политически акт. Тук проблемът вече не е в конюнктура. Впрочем, аз бих поставил въпроса обратно - няма ли конюнктурна предизборна връзка формалната подкрепа, която някои се опитват да дават на споразумението? Защото противоречивостта в случая означава неувереност в действията, а според мен увереността в действието днес означава стабилни и ясни ангажименти на страната по отношение на Северноатлантическия пакт.
Завършвайки, искам да кажа следното. Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи с пълна убеденост днешното решение. Ние разглеждаме тази подкрепа в контекста на събитията на запад от нас. Смятаме, че то ще предотврати възможността, категорично ще предотврати възможността така нареченото движение от запад на изток във формирането на една нестабилност да продължи на наша територия. В Босна, дами и господа, дълго време имаше война и нямаше намеса на НАТО. След това стана някакъв мир. И колкото и противоречив да е този мирен процес, той е мирен процес. В Косово - също, колкото и трудно да е, стъпка по стъпка, мир ще има. Така че нека да погледнем международните реалности открито и да подкрепим това споразумение, което несъмнено ще направи България по-стабилна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю! Господин Томов, репликата ми към Вас е по така наречената т. 2. Вие се позовахте на решението на Конституционния съд, в което са изброени четири елемента, които трябва да присъстват в едно споразумение, за да може после да се прилага от Министерския съвет, без да се обръща към парламента: целите, редът, условията и времетраенето на преминаването. От тези четири елемента в споразумението, което сега ратифицираме, присъства само вторият елемент - редът. Това споразумение е за реда на преминаване. Нито за цели, нито за време, нито за условия. Тези три елемента се уреждат в други споразумения, в споразумения за определена операция - такива, каквито са предвидени в чл. 1, ал. 1 на това споразумение, където ясно е казано, че се договарят операции по отделно споразумение, което подлежи на ратификация от парламента. Ето защо Вашата позиция е несъстоятелна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Томов, онова, което ратифицираме в т. 1, наречено Споразумение за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, има характера на рамков договор. И като всеки рамков договор то може практически да се изпълнява, само ако има конкретизиращи, опосредстващи договорености по съществените параметри. Иначе просто не може да се изпълнява.
Това, което Ви каза господин Пирински, вярвам, че ще му отговорите, но така или иначе и извън него не можете да приложите пряко това споразумение извън ратификацията. Госпожа Шопова, ако иска, може да вземе думата за изказване и да ни поясни с господин Пирински някои правни съображения.
Второто, което е, ратификацията винаги е задължително последващ акт и никога предварителен. Това, което Вие искате сега, е да ратифицирате нещо предварително, преди не само да сте го видели, преди да съществува. Това е невъзможно. Така че, ако можете да ни отграничите в отговора си стадия на договаряне и продукта договор от стадия на потвърждаване на вече договореното, наречено ратификация, ще бъде добре. Защото от основното Ви изложение не стана ясно, че Вие ги разграничавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви! Уважаеми колеги Пирински и Дончева, имаше решение на Конституционния съд отпреди 30-ина дена вече може би станаха. В това решение Конституционният съд ясно се произнесе докога е мандатът на сегашното Народно събрание. Ние обсъждахме при нас внимателно този въпрос. Конституционният съд прецени, че на 19 април мандатът на нашето Народно събрание изтича. И въпросът, който се превръща едва ли не в политически спор, е какво да се прави в тези 40 дена между края на това Народно събрание и следващото Народно събрание. Някои казват: правят се предизборни ходове. А според мен ситуацията, тъй като аз също имах разговор с генералния секретар на НАТО господин Робертсън, искам да кажа, че проблемът опира до нещо друго - конкретна сигурност в конкретен регион в конкретно време.
Вие искате да бъде свикано Народното събрание и то да може да реши конкретния ред или това, което госпожа Дончева нарече "продукт", за да не даваме в аванс възможност. Да, но Конституционният съд, тълкувайки Конституцията, прецени, че мандатът на парламента изтича на 19 април. След това ние нямаме мандат, защото Конституцията в текст, който е структуроопределящ, казва, че в този ден ние сме избрани до този ден.

И аз задавам въпроса, тъй като за първи път един мандат на парламента приключва в нормален срок, поне в новата ни история, аз задавам въпрос: това политически спор ли е или е юридически спор? Ако е юридически спор, единственият компетентен орган, който може да реши този въпрос, е Конституционният съд. И ние имаме нетрадиционен казус.
Аз не искам да влизам в детайлите, но е ясно, че това споразумение е от по-висок ранг. Аз споделям съображенията, че тук има неща, които се дават в аванс, но въпросът е как да излезем от тази ситуация. И според мен, ратификацията чрез закон и в съответствие с Решението на Конституционния съд, за което вече говорих и което цитирах - от април 1999 г., дава основание ние да решим точно така въпроса. Другото означава да влезем в противоречие с други членове на Конституцията и други решения на Конституционния съд.
Как така да си превишим мандата, когато той е приключил? Ако аз съм верен на Конституцията, аз не се считам на 20 април депутат. И това е съвършено ясно. Ние можем да намерим политически решения - да се свикват ръководители на парламентарни групи, досегашни, да се търси консенсус на политическа основа, това е вън от съмнение, но аз ви питам, ако, не дай Боже, нещо в Македония се случи, а за нас това е първостепенен въпрос и отговорност, как ще решим въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Как ще решим въпроса?
Още един път искам да потвърдя - въпреки сложността на казуса, за мен това споразумение има изключително важно значение. То трябва да се сключи по този начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин председател, аз предлагам да продължим работа до изчерпване на първа и втора точка от дневния ред и едва тогава да започне парламентарният контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой против това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 153 народни представители: за 145, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
При това положение продължаваме.
Почивката ще бъде в 11,30 ч.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не само защото групата на Демократичната левица енергично ме призова да взема думата, а защото смятам, че споразумението, което днес ще ратифицираме, има освен политически и много интересен юридически характер, аз искам да развия пред вас както позицията на нашата парламентарна група, така и моето разбиране като юрист на базата на Конституцията на страната и множество решения на Конституционния съд.
Началото на дискусията много ме разочарова, защото материята, която днес разглеждаме, има изключително важно политическо и юридическо значение. И становищата, които бяха изтъквани с повседневен характер, така да се каже, от това, което едва ли не ние чуваме в тесни кръгове, не е комплимент за Народното събрание, защото последните изследвания на Националния център за изучаване на общественото мнение показват, че общественото мнение в България се развива много бързо. И, ако преди време, подкрепата за пълноправно членство в НАТО не беше достатъчна, сега тя е минала 50-те процента. Страхувам се да не би някои от политическите сили в парламента да са изостанали от тенденциите на общественото мнение, защото българските граждани разбират, че нашите взаимоотношения със Северноатлантическия пакт са гаранция за нашата национална сигурност. Още повече, като виждат това, което става в съседните на България държави.
От тази гледна точка мълчанието на някои парламентарни групи е символично, затова защото днес въпросът е за геополитическата ориентация на България. Днес тук и сега парламентарните групи, представени в този парламент, а и другите партии, които претендират да бъдат в Тридесет и деветото Народно събрание, ще покажат на българските избиратели, на българското общество, дали са за тази геополитическа ориентация или под сурдинка и с някакви други форми желаят промяна на тази ориентация. И ако желаят промяна на тази ориентация, какво предлагат? Накъде ще тръгне България, ако тя се промени?
Именно днес и именно сега това трябва да стане ясно. Мимикрията просто е невъзможна, тъй като споразумението е налице и законопроектът е налице. И много ясно ще стане на българското общество кой за какво е.
Онова, което е особено интересно в споразумението, е, че то предвижда 5-годишен срок, за който се сключва, след което автоматично удължаване на договора с всеки пет години, освен ако някоя от договарящите страни едностранно не го прекрати, което ще стане в 6-месечен срок. Значи, трябва да стане ясно на българско общество има ли в това събрание или други политически сили, които на базата на това споразумение към днешна дата имат намерение едностранно да прекратят споразумението. Това е много интересен въпрос.
Аз няма да влизам в детайлите на споразумението. Бих искала да кажа обаче на министър Бойко Ноев, че тогава, когато отива министър да сключва споразумението, хубаво е предварително да вземе мнението на политическите сили - и политическото, и юридическото мнение, защото преговорите със Северноатлантическия пакт имат и политически, и юридически аспект. И не би било лошо, което и да било правителство и мнозинство, който и да е министър, да се ползват от капацитета и на политиците, и на експертите, които работят по тази материя. Разбира се, тя е уникална, така както и материята за преговорите с Европейския съюз, но в маниера на преговорите с Европейския съюз ние сме постигнали едни баланси, един консенсус, в който парламентарните политически сили предварително, а и след това, заявяват своите позиции, докато във взаимоотношенията с НАТО това не сме направили и аз смятам, че това трябва да се направи в следващия период.
Задава се генералният въпрос - на каква основа парламентът ще ратифицира споразумението? Отговорът на Конституцията е: чл. 85, ал. 1 т. 1. Прави са колегите, които казват, че това не е обикновено споразумение, дори от тези, които третират досегашните решения на Конституционния съд. Да, то е от по-висок ранг. От толкова по-висок ранг, че следващата стъпка би бил договорът за членство в Северноатлантическия пакт. И затова всички парламентарни групи трябва да отговорят на въпроса: в състояние ли са да сключат, да ратифицират със закон споразумението, което е от този по-висок ранг? И днес няма да ни помогне нито Конституционният съд, нито някакви завоалирани позиции. Днес трябва да решим тук със своите гласове дали имаме политическата воля на базата на Конституцията на чл. 85, ал. 1, т. 1 да сключим споразумението от по-висок ранг?
Няма да цитирам всички решения на Конституционния съд. Тези, които не могат да се справят с материята, могат да попитат юристите в своите парламентарни групи. Всички колеги юристи са наясно с казуса.
Следващият въпрос е този, който поставя проектът за решение на господин Първанов и група народни представители от Демократичната левица. Той е много интересен въпрос и е свързан със закона и споразумението. Той постави въпросът дали във времето, когато е изтекъл мандатът на Народното събрание, Народното събрание може да бъде свикано от председателя при хипотезите на чл. 78 във връзка с чл. 100, ал. 5 от Конституцията, за да може, по който и да е повод, а в случая по повод на ратификация на последващи споразумения, Народното събрание да се произнесе.
Вчера, разсъждавайки по този въпрос, направих справка с всички решения на Конституционния съд, включително и с последното решение, свързано с мандата на това събрание. И стигнах до следния извод, който консултирах с много колеги юристи и конституционалисти. Невъзможно е, след като е изтекъл мандатът на Народното събрание, то да бъде свиквано, включително и от неговия председател, освен при хипотезите на чл. 64, ал. 2 на Конституцията, а те са война, военно или друго извънредно положение. Това, според мен, е несъмнено. Мога да цитирам много решения на Конституционния съд. Ако това е така, това означава, че при друга хипотеза извън хипотезите на чл. 64, ал. 2, председателят или всички останали, които биха могли да имат инициатива за свикване на събранието, не могат да упражнят тази своя инициатива.

Следователно, другият политически въпрос, който трябва да намери своята юридическа рамка, е въпросът за това могат ли да се дадат правомощия на правителството в този период да изпълни споразумението, т.е., тази ратификация да включи нормата, която да даде възможност на изпълнителната власт да изпълни онова, което е включено в духа и в буквата на споразумението, ратифицирано със закон.
Тук въпросът е и политически, и юридически. Нашата парламентарна група още на преговорите с представителите на Обединените демократични сили миналата седмица обсъди този въпрос както на базата на Конституцията, така и на базата на нашата политическа воля. И тогава ние заявихме при преговорите, че ние от политическа гледна точка и на базата на Конституцията на страната ще дадем своето съгласие правителството да упражни това свое правомощие, пак казвам, на базата на ратификацията, защото имаме доверие, че то ще го упражни в интерес на България, на нейната национална сигурност и като спазва рамката на Закона за ратификацията. Други юридически и политически въпроси не съществуват.
Разбира се, споразумението поставя много въпроси за взаимността в контактите, за това как ще бъде изпълнявано, за това какви хипотези може да има. Но, след като съществува или хипотетично за всички съществува политическата воля, че това е споразумение от по-висок ранг, ние всички трябва да бъдем с ясното съзнание, че го ратифицираме, като знаем какви ще бъдат последиците от това споразумение.
И така, уважаеми колеги, и политическите, и юридическите въпроси могат да намерят категорично решение, ако самите политически сили имат своята категорична воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо Шопова, репликата ми е по отношение на Вашата теза за ранга на споразумението. Бих Ви помолил да обърнете внимание на чл. 4 от споразумението, който гласи: "В случай на колизия на разпоредбите на това споразумение с разпоредбите на Споразумението за статута на въоръжените сили на страните-участнички в програмата "Партньорство за мир", както и с разпоредбите на Допълнителния протокол и последващия Допълнителен протокол към него, ако са приложими, разпоредбите на последните три документа имат предимство."
Това споразумение, по силата на чл. 4, е подчинено спрямо досега сключените споразумения. Затова, първо, Ви предлагам от юридическа гледна точка да изведете позицията си от този чл. 4. Що се отнася до политическите Ви тълкувания, също да ги приведете в съответствие с реалния ранг на това споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Втора реплика няма.
За дуплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин Пирински, няма никакво противоречие! Така, както гласи чл. 4, той ще бъде приложен, а характерът на споразумението е характер, който не може да бъде характеризиран от гледна точка на чл. 4.
Вижте и чл. 5, да не влизаме в подробни дискусии, вижте делегацията в чл. 5, вижте и други текстове на споразумението и ще видите неговия ранг.
А що се отнася до противоречията, самият текст на закона урежда тези противоречия. Така че това, че чл. 4 гласи това, не означава, че споразумението не е от по-висок ранг. Просто днес БСП трябва да каже ясно пред своите избиратели и пред Народното събрание ще подкрепи ли това споразумение или няма да го подкрепи. Това е Вашият казус. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Известно е от древни времена, че общият лаф е бошлаф. На всякакви конкретни въпроси, когато започнеш да отговаряш с говорене въобще, изпадаш в много смешна ситуация.
Политическата воля е хубаво нещо, но от древни времена, заради управлението на държавата, тя се облича в закони. И когато в началото на ХХI век ние започнем да управляваме с чиста политическа воля, независимо от законите, значи нещо сме дефектни - или не ни отърват законите, или не можем да направим други, или просто си караме през просото.
За какво става дума? Има едно споразумение, чиято ратификация е предмет на т. 1 от днешния дневен ред. То има правно-техническо значение, важно е наистина, защото дава правна рамка за уреждане на евентуални бъдещи операции с НАТО в рамките на "Партньорство за мир".
Какъв е тук проблемът, след като всички политически сили заявиха, че те са за тази ратификация? Такъв проблем на практика няма. Да, вярно е, че правителството смяташе, че давайки това споразумение преди изборите, то ще почерпи някакви предизборни дивиденти и че когато всички политически сили се обявиха в подкрепа на споразумението, изведнъж се оказа, че едногодишният труд на някои чиновници в нашето представителство в Брюксел отишъл на халос. Но нима това е проблем на България и на българските граждани, дами и господа? Не е ли важно, че така или иначе днес всички парламентарни политически сили имат консенсус по този въпрос?
Тук аз не виждам защо и на какво основание - житейско, политическо и каквото и да било друго - бившите членове на БСП и БКП и бившите партийни секретари дойдоха да искат от мен и моите колеги да заявяваме някаква поредна правоверност. Извинявайте, дами и господа, но никой от нас няма комплекси по въпроса. Ако вие имате, си ги избивайте, но не на наш гръб у нас и в чужбина.
Позицията на БСП по въпроса на т. 1 е за ратификация. За ратификация! Неслучайно бяха разделени т. 1 от т. 2. Защо стана нужна т. 2? Според мен, защото не излезе пъзелът на правителството с т. 1 и се обезсмислиха едногодишните усилия на чиновниците ни в Брюксел. Но тъй като има т. 2, по която вече Евролевицата влезе смело, и аз ще си позволя да вляза.
Нито една политическа сила не игнорира опасността да се наложи в периода между двете Народни събрания да се решава в спешен порядък въпросът за преминаване на чужди войски за омиротворяване на ситуацията в Македония. Нито една от политическите сили, мисля и управляващи, и опозиция, не желаят това да става. Но има едно наум, че може да се наложи то да стане. Никой няма интерес да игнорира този въпрос или да го принизява, или да го омаловажава, или да не го решава и да създава изкуствени пречки.
Пита се: какви са възможностите за неговото грамотно конституционосъорабразно решаване? Ако някой и от това иска да извлече някакви псевдополитически дивиденти, това си е за негова сметка. Но аз не намирам възможно решаването на този въпрос, като игнорираме, че парламентът има изключителни правомощия, Министерският съвет има други изключителни правомощия и президентът има трети изключителни правомощия, които са непрехвърлими от един орган на друг. Непрехвърлими! И който иска да ги прехвърля, де факто иска пряко и грубо да наруши Конституцията. Това трябва да бъде ясно. В мандат и извън мандат изключителните правомощия на Народното събрание не могат да бъдат прехвърлени на други органи, защото на същото основание, дами и господа, Министерският съвет може да поиска от един работещ парламент да му прехвърли правото да обявява военно или друго положение, да избира ръководството на Централната банка и да се самоизбира министър-председателят и Министерският съвет.
На същото правно основание, поради, както се изрази един виден юрист: наличието на политическа воля и доверие в Министерския съвет. Доверието е доверие, а прехвърлянето на право е нещо друго.
Как излизаме от този въпрос, на който Конституцията не дава еднозначен и точен отговор - какво става, когато между два парламента трябва да се вземе решение, което е от изключителна компетентност на Народното събрание? Изходът от ситуацията е в тълкуването, дами и господа, на конституционните текстове и то в коректното тълкуване, а не в йезуитското тълкуване и в някакви крайни хипертрофирали твърдения от рода на, че парламентът можел да се свика само ако приемаме под "друго извънредно положение" строяване на войници, въвеждането на вечерен час и някакви други ограничения на правата на гражданите. И танкове по улиците.
Уважаеми дами и господа, никъде няма дефиниция за "друго извънредно положение". В чл. 100 на Конституцията, който дава на президента права в случай, когато парламентът не заседава, е предвидена хипотеза, при която президентът може да е изправен пред необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение. Значи там има и други хипотези, при които парламентът, когато не заседава, е длъжен да бъде свикан от президента, съгласно последното изречение на ал. 5 на чл. 2.
Тогава дайте да тълкуваме коректно Конституцията и да се постараем да намерим едно логично, разумно и най-близко до духа на Конституцията решение. Доколкото виждам, мнозинството няма интерес от това. Защото е много важно да се прехвърлят права на Министерския съвет поради доверие и вяра на халос. Обаче аз не съм съгласна след години някой, позовавайки се на този изключително противоконституционен прецедент, да започне да си прави каквото си иска. И сега вие ни давате една идея твърдейки, че тя ви върши работа. Това, което вие сте предложили по решенията, не ви върши работа, но ще го коментираме в т. 2 и на друго място.
По тази точка от дневния ред в заключение искам да кажа следното. Има абсолютен консенсус по това, че споразумението, което е предмет на т. 1, трябва да бъде ратифицирано. Абсолютен консенсус по това, че трябва да се даде възможност в периода между двете народни събрания съобразно Конституцията и законите на страната да се реши въпроса в случай на неотложна необходимост от преминаването на чужди войски за умиротворяване в Македония. И че тези са важните неща и не бива, търсейки за пореден път извличане на вътрешнополитически дивиденти с външната политика на страната, ние да се чудим какви панделки да закачим в едно иначе чисто споразумение, подкрепено от политическите сили. Това не искат нито в централата на НАТО, нито българските граждани, нито съседите ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Госпожо Дончева, понеже Вие също влязохте смело в т. 2 и тъй като така или иначе тези аргументи ще трябва да се излагат, действително поредното тълкуване на Конституцията ще бъде много важно по т. 2, защото веднъж завинаги трябва да се реши въпроса и да се види дали това е реалност или спекулация, а именно възможността между едно и друго Народно събрание то да се свиква извън обстоятелствата на чл. 64.
Искам да ви обърна внимание, че чл. 100, ал. 5 от Конституцията се отнася само за случаите, когато има Народно събрание, тоест не е изтекъл мандатът на Народното събрание, но то не заседава. Това е в случаите или на ваканция, или когато не заседава. Само тогава президентът може да използва правомощията си по ал. 5 и тогава в случаите на неотложни международни ангажименти той може да го свика. Само тогава и това е записано в конституционните решения, които спомена госпожа Шопова.
За съжаление между едно и друго Народно събрание, тоест когато са изтекли пълномощията на едно Народно събрание и следва конституирането на следващото Народно събрание, обстоятелствата, случаите за неговото свикване, тоест възобновяване на тези пълномощия, са само в чл. 64, ал. 2. За съжаление - казвам, - защото според мен това е една непълнота на Конституцията. Там обстоятелствата са три - вече бяха изброени - война, военно и друго извънредно положение. Там не е споменато обстоятелството "неотложни международни ангажименти". Затова нека веднъж завинаги от юридическа гледна точка да изчистим този въпрос. Ще ни бъде по-лесно след това в т. 2 и действително няма да има спекулации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз за разлика от госпожа Дончева искам да й благодаря, че най-накрая чухме една много сериозна позиция. И затова имам три възражения.
Първото ми възражение е свързано със следното: Вие бихте била права за компетенциите по чл. 100, ал. 5, ако в нашата Конституция беше записано така, както е в италианската или в немската, че мандатът на Народното събрание е до конституирането на новото Народно събрание. Вие прекрасно го знаете, затова не може да се използва този текст.
Второ, когато говорите за "друго извънредно положение", Вие имате предвид вътрешната ситуация в страната. При хипотезите на споразумението не става дума за вътрешната ситуация в страната и не може да има друго извънредно положение. Става дума за ситуацията в съседни страни, а такава хипотеза в нашата Конституция - в чл. 64, ал. 2, няма.
И трето, много Ви моля като юрист да обясните на Вашите колеги, че, ратифицирайки споразумението с неговия чл. 5, фактически вие делегирате правомощия, всички ние. Тогава другият спор е абсолютно казуистичен и той няма никакво значение. Ако вие подкрепяте споразумението с неговия чл. 5, останалите пледоарии са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Трета реплика няма.
Има думата госпожа Татяна Дончева за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Запазвайки си правото да дискутираме по т. 2 още веднъж и в повече дълбочина, само ще отговоря на двете реплики.
"Не заседава" се тълкува така в правилника на Народното събрание, но не и в конституционния текст. Тълкуването на конституционния текст може да направи само Конституционният съд, което не му се е налагало да прави. Тясното тълкуване на правилника не може да се прилага, защото правилникът е само за този парламент. Следващият парламент ще има друг правилник. Така че аргументът за това тълкуване на "не заседава", което правите на чл. 100, ал. 5, най-малко е доста спорен. Но ако искаме да намерим коректно решение на казуса чрез тълкуване, аз мисля, че "не заседава" трябва да се тълкува малко по-широко. Тоест, не заседава, когато е във ваканция, и "не заседава", когато е между парламенти. Защото на практика няма проблем, ако Народното събрание е в мандата си, самият председател на събранието да го свика, когато е във ваканция. И няма нужда да има втори човек, който да го свиква. Той е направен за едно конституционно подсигуряване.
Второто нещо по тълкуването на "друго извънредно положение". Дефиниция на "извънредно положение" няма. И отникъде не следва, че извънредното положение има само вътрешнополитически контекст и причини. Вярно е, че има несъответствие между правата на президента по чл. 100, ал. 5 и правата на Народното събрание по чл. 64, но аз мисля, че разумното е да намерим някакъв синхрон между двете за излизане от казуса, а не да твърдим, че извънредното положение е обезателно въвеждане на вечерен час, танкове по улиците, войски и т.н. Щом няма дефиниция за "друго извънредно положение", а и нямаме време да питаме Конституционния съд, който да го тълкува, дайте коректно да подходим какви са онези извънредни ситуации, които могат да предизвикат свикване на събранието.
Госпожо Шопова, аз ще се съглася, че ако има такъв запис като в Италианската конституция, проблем няма. Но и нашата Конституция съдържа хипотези, при които да бъде свикван парламентът след изтичане на мандата и преди избора на новия парламент. Значи макар и латентно продължаване на мандата, то съществува като конституционно основание. Така че защо твърдите, че има някаква конституционна пречка?
За мен е много по-грубо прякото нарушаване на Конституцията, когато прехвърляте правомощия от един орган на друг, и то изключителни правомощия, което може да стане само с грубо нарушаване на Конституцията.
Що се отнася до тълкуването на "друго извънредно", аз ви предлагам да го направим в т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днешният дебат в нашето Народно събрание съдържа в себе си, поне дотук, два елемента. Първият е, че има съгласие от всички парламентарни групи да бъде подкрепено споразумението с НАТО. Само преди минути тук представители на опозицията категорично заявиха това нещо. И вторият елемент на нашата дискусия е, че именно представители на опозицията се опитват да оспорят определени детайли от това споразумение, определени процедури и това, което нарече преди малко госпожица Дончева, да няма политическа воля, защото това било бошлаф, а да има конкретно експертно мнение по един или друг от текстовете. Тя и в момента цъка и въобще държанието й е на типичен представител на българската опозиция, което не й прави чест според мен. Но, колкото и да не желаете да го чуете, уважаеми госпожи и господа от опозицията, първият въпрос е наистина въпрос на политическа воля. Дали политическата воля е облечена в закони и дали политическата воля на нашето общество е отразена най-точно в Конституцията, ние можем да спорим дълго. И аз ще кажа дори нещо съвсем конкретно: политическата воля на българското общество не беше взета предвид през 1991 г., когато беше гласувана действащата Конституция в страната. Заради това много често се срещаме с проблеми, включително и днес, от конституционен характер. Но искам да кажа друго - че за всичките тези 11 години от приемането на Конституцията, в България има една институция, чиито решения никой не е оспорил, чийто авторитет никой не е оспорил, за разлика например от Народното събрание, и тази институция се нарича Конституционен съд. И това е едно от най-големите завоевания на българската демокрация през тези 10 години.
Когато ние си правим своите политически речи и си мислим дали се намираме пред избори и дали това е проблем на изборите или е проблем на българския национален интерес, то все пак е хубаво да си мислим и за тези решения на Конституционния съд и върху тях да построяваме своите политически тези. Споразумението с НАТО има преди всичко и основно политически характер и този политически характер се изразява в две неща. Във вътрешен план - дали в България има политическа формация, независимо дали е на власт или е в опозиция, която да е против НАТО. Това във вътрешен план е много важно да се чуе и днес ние сме чули отговора: няма такава. Има единични случаи на някои хора, които се занимават с политика отдавна и отдавна са на едни и същи позиции, нямат никаква еволюция. Това дали на мен или тук в залата е ясно, дали има обща политическа воля за НАТО, е малкият проблем. Големият проблем е това да е ясно вътре в България, в цялото общество. И на втори план, разбира се, това е важно за името и образа на България вън от страната.
Аз мисля, че днешната дискусия ние трябва да приемем единствено и само като един много положителен опит на опозицията да оспорва на управляващите умението да се изграждат перфектни текстове. И това ще бъде полезно. Ако това е спорът днес и това е дебатът, лично аз го приветствам. Но ако спорът е да се оспори политически въпросът за споразумението с НАТО, укривайки се зад процедурните въпроси, не съм съгласен. Вие трябва да го кажете ясно.
Дали българските интереси са защитени в това споразумение?
На първо място, още в началото на споразумението са гарантирани онези национални ценности, които ние вече на политически език в тази зала няколко пъти коментираме. Това са правата на хората, това е природното богатство на страната, това е нашето културно наследство, това е в крайна сметка името и образът на България. Дали са написани по най-подходящия начин, можем да дискутираме. Но българските национални ценности са защитени в този текст. Дали е защитен българският интерес да бъдем първостепенен политически фактор в региона, е нещо, изключително важно за всички нас. Аз мисля, че и това го намираме в текста и то го намираме в една последователност, едно признаване, че българската държава в продължение вече на няколко години отстоява своето право да бъде първостепенен политически фактор в региона. И то, забележете, отстоява това право и пред НАТО при наличието на две натовски държави в региона, при наличието на конфликт в съседни държави. И ние получихме това свое право, нека да напомня, през 1999 г., когато опозицията изцяло оспорваше нашите взаимоотношения с НАТО. На базата на направеното тогава днес ни е предложено това споразумение за ратифициране. То не е някакъв еднократен акт, не се е случило сега в тези 2 месеца или в последните 6 месеца, за да се чува това обвинение, че управляващите го използват в навечерието на изборите това споразумение като предизборен ход. Това просто не е вярно, защото това не можеше да се случи, ако политиката на България в последните години не беше последователна по отношение на взаимодействието ни с НАТО. И аз мисля, че това е един пример как се защитава българският национален интерес.
Накрая искам да кажа, че парламентарната група, която аз представлявам, на Народен съюз, изцяло ще подкрепи споразумението. И това няма да е акт на подкрепа на правни казуси и на конституционни реплики, а това ще е акт на парламентаризъм, на политика, която сме били последователни да следваме в рамките на този парламент.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Евгени Кирилов има думата за процедура.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
По необясними за мен причини пролича някакво старание да се свързват в тази дискусия двете точки. Ние сме по т. 1 - ратификация. Парламентарните групи отдавна обявиха своята позиция по нея, а втората позиция е нещо съвсем друго, господин Методиев.
Така че аз правя процедурно предложение да прекратим разискванията, да преминем към ратификация на споразумението, след което да се премине към т. 2 и тогава да видим има ли предизборни цели, има ли някакво старание за концентрация на вот, как тълкуваме Конституцията и да преминем към съответния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм против това предложение, защото може би не направих другото формално предложение, което сега искам да направя. Аз предлагам, господин Кирилов, текстът, който е предвиден за решение, да бъде чл. 2 от Закона за ратификация. И в този смисъл беше моето изказване и моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложението на господин Кирилов не може да се постави на гласуване, тъй като това е първо четене. Не може да се гласува предложение за прекратяване на разисквания при първо четене, защото правилникът определя времето, с което разполага всяка парламентарна група.
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Взимам думата по закона за ратификация на споразумението, за да изразя ясната и категорична подкрепа на Парламентарната група за диалог и партньорство за този акт. Според нас това е един изключително важен политически, юридически и държавнически акт. Един акт, който показва последователната политика на българската държава в усилията й за присъединяване към Северноатлантическия договор.
Аз искам да кажа нещо повече от това. Когато даваме висока оценка на този акт аз мисля, че трябва по достойнство да оценим не само нашите усилия, а и усилията на българското правителство в тази насока. Аз ще си позволя да кажа нещо повече. Ние имаме основание да оценим по достойнство усилията на българския премиер в тази насока. Защото ние познаваме времето, когато започнаха да се полагат тези усилия. Това беше времето, когато българската страна трябваше да намери онези политически, а в това число и юридически решения, за да се включи в усилията на НАТО и на Европейския съюз за решаване на кризата в Косово. Още тогава в средите на управляващото мнозинство и българското правителство започна да се търси начинът, по който българската държава да може да отговори адекватно на събитията на Балканския полуостров. Тогава започнали тези усилия днес доведоха до този много добър резултат.
По тази причина и, разбира се, не само по тази, ние трябва категорично да подкрепим и да гласуване закона за ратификация. Това, което е добро за България, ние трябва да го отчитаме, трябва категорично да го подкрепяме. Това, което е добро за България, е добро и за българското правителство. Ето, това се казва защита на национални интереси, а не, когато кажеш: а, бе, я народът да разгроми опозицията.
В тая насока това, което ни задоволява, е изключително много обстоятелството, че всички парламентарни групи дават категорична подкрепя на този акт. Тоест, ние се намираме в нова фаза на политическо развитие. Всички парламентарни групи категорично подкрепят ратификацията. И аз наистина се чудя защо Евролевицата в този дебат вкара другия дебат - дебата по втора точка.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Точно така.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да развалим този дебат ли? Ами той е много добър. Или, за да не си спомняме как навремето Евролевицата не подкрепи най-важното. Тогава, когато трябваше да си смел, да си категоричен и да кажеш: "Да, подкрепяме операцията на НАТО в бивша Югославия".
Нека да не разваляме хубавото...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Точно така. И конструктивното.
ХРИСТО БИСЕРОВ: ... и конструктивното. И да не забравяме кой как се е държал в решаващите моменти. Защото аз не съм съгласен тези, които тогава не знаеха какво искат, сега да критикуват тези, които са готови да се присъединят към една обща позиция. Ако ще бъдем политици, трябва да бъдем докрай.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Така е.
ХРИСТО БИСЕРОВ: От дебата обаче, не само в тази зала, но и навън, все пак ние трябва да останем в рамките на реалностите.
Искам да кажа няколко думи по един нюанс, който се прокрадва - че, сключвайки това споразумение, България едва ли не е станала получлен на НАТО. Има един такъв нюанс. Не трябва да се заблуждаваме. Това не е така. Идейката, че България, след като е сключила това споразумение, е изпреварила другите страни-партньори просто не е вярна. Защото това споразумение се сключи, за да ги настигнем, и то не толкова в политическо отношение, макар че получаваме и този резултат, а така също и в правно-техническо отношение.
Аз искам да ви припомня времето, когато българският парламент се чудеше как да намери правната, не само политическа, но и юридическа формулировка, за да реши въпроса с даването на въздушни коридори. Тогава питахме Конституционния съд. Тогава се позовахме на "Партньорство за мир". И тогава, помните ли, че Румъния го направи много бързо? Ами, защото там Конституцията явно дава по-леки процедури. И всъщност всички тези усилия бяха не само заради политическата воля, а за да намерим и по-добрите, и по-леките процедури. Точно затова, това споразумение, освен че е много важен политически акт, то е много ценно като правно-техническо средство. И не случайно сега някои страни-партньори проявяват засилен интерес към това споразумение с идеята, че и те биха могли да използват такава форма на договореност с НАТО.
Прави са от БСП като казват, че това споразумение не е споразумение изобщо. Защото това споразумение има преамбюл и в тоя преамбюл се казват едни неща, които трябва да прочетем. В крайна сметка целта на това споразумение е свързана с желанието за улесняване провеждането на операции. По-горе в преамбюла е казано, че решенията за изпращане и приемане продължават да бъдат предмет на отделни договорености. Тоест, всяка нова операция предполага нова договореност, нов акт, може би и нова ратификация. Така че това е процесуалният ред.
Идеята ми е да дадем реална оценка на това хубаво нещо без да го величаем. Да похвалим българското правителство за усилията, които полага, и да отчетем , че и всички ние имаме заслуга за това, всички парламентарни групи в този български парламент. И да изкажем надежда, че в следващия парламент тази политика ще бъде развивана още по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
За реплика има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря на господин Бисеров. Евролевицата, сигурно и Демократичната левица, не се нуждаят от адвокати. Така че, господин Бисеров, спестете си адвокатстването.
Разбира се, парламентарните групи имат стъпки напред. Вашата парламентарна група обаче дълго мълча и ние се питахме да не би да правите стъпка назад. Днес с удовлетворение научаваме, че не правите стъпка назад.
Второ, това, което аз предложих в закона за ратификацията, го правя само от гледна точка на конституционносъобразност. Вие сте юрист и знаете, че нашите правомощия са по чл. 85, ал. 1, т. 1. Тази ратификация изисква закон. И затова, според мен, решението, което е от по-нисък ранг, не може да даде тази сила, която ние бихме искали да придадем на този текст. Но аз като юрист не се притеснявам и бих дала съвет на моите колеги, че това не е толкова важно и не това трябва да бъде в центъра на нашето внимание.
Защото, трето, господин Бисеров, призовах госпожа Дончева, тя не отговори, призовавам Ви и Вас: кажете пред колегите открито, че със закона за ратификацията и неговия чл. 5 другият въпрос е просто казуистичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Колеги, искам да споделя нещо лично с вас като член на Парламентарната група на Евролевицата.
Силно се смутих от това, че господин Бисеров ме учи на политически морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика - господин Веселин Бончев.
Господин Бончев, Вие разполагате с малко повече от една минута, защото сте се изказвали.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър!
Господин Бисеров, във Вашето изказване Вие споменахте политически и юридически характер или получленове. За същия характер говори и госпожа Шопова. Но в това споразумение го няма никъде икономическият характер. За България това са десетки милиона долари разходи. Аз преди малко казах, че ние взехме 8 млн. долара заем от банката за нашите деца, защото България няма пари за собствените си деца. А в това споразумение толкова много икономически разходи, които ще платим за НАТО, никъде не е отразено. Не може ние да бъдем получленове, полубременна жена няма.
Второ, не може като нямаме покана и не сме членове да паднем на колене и да казваме: даваме всичко, приемете ни, ще ви дадем и цялата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Христо Бисеров.


ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП): Господин председател, колеги, господин министър!
Госпожо Шопова, не е вярно, че сме мълчали. Вие не сте го чули. Имаше консултации, имаше изявления, имаше заседания на комисиите. Аз пък си мисля, че в политиката понякога мълчанието е по-ценно от многословието. Затова не смятам, че някой има основание да подозира различна позиция. Продължавам да смятам, че вие некоректно внесохте дебата от следващата точка в тази точка. Ще повторя: защо разваляте добрия дебат?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Кой го разваля?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Разваляте го, като вкарвате един проблем, който не е проблем на този дебат. Ако познавахте консултациите, заседанията на парламентарните комисии, щяхте да разберете, че това наистина са два отделни дебата. Защото сегашният дебат по тази точка наистина е базисен политически дебат. Има много правни измерения. Там има и политически пристрастия повече, ще ги чуем след малко, те са свързани с изборите. Но принципната българска позиция е тази позиция.
А за получленовете на НАТО и за полубременните жени, то има и полудепутати, ако питате мен. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, процедурното ми предложение е към Вас, като човек, който добре познава правилника.
Молбата ми е да прилагате чл. 43, ал. 1, съгласно която, когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.
Наистина нека да изпълним дебата по т. 1, да гласуваме по т. 1 и ако някой се опитва да измести дебата по т. 2, вместо по т. 1, Вие да приложите чл. 43 - да го предупредите и да му отнемете думата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно е, благодаря.
За втора процедура има думата заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря на господин Пирински, няма да затрудняваме председателя.
Колеги, когато стигнем до т. 2 и видим, че там има проект за решение, ще е късно да го превърнем в законопроект. От тази гледна точка моята процедура е свързана с това, че двете точки са свързани. След като Вие настоявате, че няма връзка, моля Ви, нека така да бъде. Това, че сме гласували, не означава, че трябва да нарушаваме правилата на законодателния процес. Ваша воля. По т. 2 ще кажа, че нищо не можем да направим. Добре, да видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз мисля, че днес имахме един дебат, който много точно отразява съгласието, което съществува в българския парламент, между политическите сили в българския парламент по стратегически въпрос на България. Става въпрос за гарантирането на националната сигурност чрез членството на България в Северноатлантическия съюз.
Аз, като председател на Комисията по външна и интеграционна политика, не мога да не изразя задоволството си, че в края на този парламент, в края на пълния мандат на този парламент, в българското Народно събрание има такава висока степен на съгласие по членството на България в Северноатлантическия съюз. Аз си спомням в първия заседателен ден на това Народно събрание, когато трябваше да гласуваме декларацията за национално съгласие, точката за приоритетната работа по членството на България в НАТО не беше подкрепена от всички. Тя получи само две трети мнозинство. И днес, четири години по-късно, това мнозинство ще бъде пълно. Разбира се, винаги ще има гласове, които чухме в началото на този дебат, които убедено ще бъдат против членството в НАТО.
Но аз не мога да не отбележа тук еволюцията на нашите колеги от Българската социалистическа партия. Смятам, че Българската социалистическа партия защитава националния интерес на България, подкрепяйки това споразумение. В България на практика няма парламентарно представена политическа сила, която да не гарантира сигурността на хората.
Ние с колегите от Движението за права и свободи нямаме никакъв проблем. Ние заявихме високо в своите предизборни платформи преди четири години, че търсим членството на България в НАТО. И последователно в най-трудните моменти ние вървяхме заедно с тях, подкрепяйки тази посока на България, трасирайки пътя на България за членството в НАТО.
Аз не мога да не си спомня също така драмата около Косово. Тя беше драма за косовските албанци, тя беше драма за нашите югославски съседи, но тя беше и вътрешнополитическа драма в България, защото тогава българското общество беше разделено. Спомням си много добре също така, че нашите колеги от Българската социалистическа партия отстояваха интересите точно на онази част от българското общество, която не съзнаваше принципния характер на операцията в Косово. Днес Слободан Милошевич е в затвора именно за престъпленията, срещу които се изправи целият свят. И историята много бързо показа кой е бил прав и кой е бил крив тогава. Но аз не искам да хвърлям горчилка, не искам да хвърлям чернилка върху този консенсус, който съществува днес, защото на практика това е консенсус. Няколко гласа в парламента в никакъв случай не го разрушават, не внасят дисонанс в това съгласие.
Искам само да припомня, че когато човек преследва една политика, когато заявява, че ще преследва една политика, когато една партия и една политическа сила заявява, че ще преследва една политика, тя носи и цялата отговорност за прилагането на тази политика, за последователното й следване така, че тя да донесе резултати.
Оценявайки високо еволюцията на Българската социалистическа партия в подкрепа на членството ни в НАТО, Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили със задоволство ще напусне този парламент, когато изтече неговият мандат, защото знае прекрасно, че със своите усилия е успяла да подтикне колегите от опозиционната Българска социалистическа партия да приемат тази теза. Това е техен, надявам се, осъзнат избор, избор, който ги нарежда сред всички онези, които споделят атлантическите ценности, осъзнат избор, който прави българското общество много по-сплотено, много по-единно в търсенето на гаранции за своята сигурност.
Уважаеми колеги, няма никакво съмнение, че при гласуването след малко ние ще отправим една декларация и извън България. Ние ще демонстрираме пред своите бъдещи съюзници в Северноатлантическия договор, че България застава с едно силно обществено мнение и със силни политически партии зад една силна политическа идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Агов, прекрасни думи чухме от Вас. Много сме поласкани. Искам да Ви кажа обаче, че ние сме една солидна партия. Ние правим своите позиции, създаваме своите позиции доста внимателно, доста перспективно, достатъчно дълбоко оглеждаме ситуацията, за да може да ни свързвате с конюнктурни елементи от рода на нашата позиция по отношение на войната в Югославия и Косово. По този повод всъщност Ви правя реплика. Нашата позиция иначе е достатъчно ясна и тя не е благодарение на позицията на СДС. В това мога да Ви уверя. Тя е благодарение на дълбокия анализ на ситуацията.
Искам да Ви кажа, че редица партньори, включително съюзници на НАТО, наши колеги, депутати в парламентите направиха много добра оценка на резултатите от тази акция, по която ние имаме принципна позиция. С удоволствие мога да ви кажа, че все повече в резултат и на действията на албанските екстремисти сега, все повече политици се убеждават, че всъщност заради Милошевич се е изместил проблемът там, където не трябваше да се решава по този начин. Само за пример ще ви кажа, че преди два дни на заседанието на Политическата комисия ПАСЕ, когато стана дума за позиция относно независимостта на Косово, от цялата комисия само един депутат подкрепи подобна позиция. Има много сериозно отрезвяване по тези въпроси.
Затова, когато днес ние принципно гласуваме по жизненоважни за националната ни сигурност въпроси и се определяме съвсем ясно, не ни свързвайте с разни други позиции, по които нашата принципна позиция остава и по които все повече партньори от НАТО намират разбиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин Кирилов! Разбира се, отново казвам, че не искам да се връщам назад във времето, когато ние спорехме, а не бяхме съгласни, както сме сега. Защото човешкият характер е такъв - лошото се забравя, доброто остава.
Аз мисля, че днес правим добро за всички ни. Ще повторя - кой беше крив и кой беше прав в кризата в Югославия, показват днешните събития. Слободан Милошевич е в затвора.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Действително респектиращо е днес, че в тази зала има едно такова мощно обединение около позицията, свързана със защита преди всичко на националните интереси на България при взимането на това отговорно решение.
Затова аз искам малко за себе си да коригирам онези наши колеги, които през цялото време повтаряха, че отправната точка за решаването на днешния проблем е нашата северноатлантическа ориентация. Аз мисля, че отправната точка, която предопределя и днешното ни решение, е преди всичко нашето разбиране за националната сигурност на България.
В този смисъл не мога да не отделя няколко думи за онези колеги, които отново лансират идеята за неутралитет. Неутралитетът е една идея, която вече не звучи и романтично дори, една идея, която е чист исторически и политически атавизъм, защото не може в днешните условия, когато България, с една трудно постигната стабилизация, тръгва по пътя на изграждането и когато при съседите чергата е запалена, да търси неутралитетна позиция, която не означава нищо друго, освен несигурност в региона, която не означава нищо друго, освен регионът да се превърне отново в рискова зона, където няма да постъпят нито политически, нито икономически инвестиции.
Ето защо, колеги, аз смятам, че в името на сигурността на България, в името на нейното бъдещо изграждане, в името на следващите поколения днес трябва да потвърдим онова трезво решение, което взехме и в критичния момент, когато гореше Косово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаем колеги! Искам да кажа още няколко думи само за необходимостта от това споразумение с НАТО. Ще го направя съвсем в телеграфен вид, тъй като вече много беше казано.
Разбира се, изострената обстановка в нашия регион изисква такова споразумение. Интересите на националната ни сигурност изискват такова споразумение. Но аз искам да подчертая, че това е един допълнителен знак за сигурността на страната. Това е едно споразумение, което внася и допълнителна стабилност и за другите страни в региона освен за нашата. Едно такова споразумение има стабилизиращ и сдържащ характер в региона, тъй като изглежда проблемът на запад от нас няма да бъде разрешен така бързо, така скоро, колкото и да ни се иска това.
Аз искам обаче да обърна вниманието ви на това, че с това споразумение и геостратегическата, и балканската политика на България получават потвърждение, че тя е ясна, прозрачна, предсказуема и неконюнктурна. Много пъти съм подчертавал това, когато е имало дебати, свързани с външната политика на нашата страна - че България може и трябва да прави реална външна политика на Балканите. Реална е тежестта на България на Балканите.
Това споразумение, което ние с вас ще ратифицираме единодушно днес, представлява и сериозна стъпка към пълното ни членство в НАТО, защото то е нова фаза в развитието на сътрудничеството ни с НАТО. С една дума - приближаваме се към финализирането на членството ни. Създава се вече и правна рамка.
От друга страна, с това споразумение - фактът, че НАТО изрази съгласието да го подпише с нас - ни дава ясен и категоричен знак за това, че може би в скоро време предстои пълното ни членство. С това споразумение отношенията ни с НАТО стават от приятелски вече юридически, което е по-висша и регламентирана фаза във взаимоотношенията ни със Северноатлантическия договор.
Искам нещо специално да отбележа. Може би, не може би, а сигурно за всички в залата това е ясно, но за тези, които ни слушат и гледат, че с това споразумение не се дават по-големи привилегии за натовските войски, отколкото за българските. И натовските войски, и българските са поставени абсолютно на равна основа.
И последното като аргумент в полза на това споразумение, това е, че още повече нараства и се утвърждава ролята и авторитетът на България като стабилизиращ фактор и сериозен генератор на сигурност в региона.
Това, което исках да кажа като реплика към господин Агов, може би е уместно да го кажа сега. Преди малко, когато господин Агов заговори за еволюцията, за промяната на позицията на Българската социалистическа партия по отношение на НАТО, прозвуча малко като песни на славеи в залата. Това е добре. Но аз искам да споделя едно опасение, провокирано от госпожица Дончева и вчера, и днес. Опасението ми е това. Втурвайки се така силно предизборно към НАТО, дали ръководството на Българската социалистическа партия няма да се откъсне от избирателите? Дано това, което предстои, да ме опровергае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Крайно време е, колеги, Българската социалистическа партия да разбере, че няма полубременна жена. С НАТО или без НАТО, против или за - изяснете си казуса, ще ви приветствам. И в комисията никога казусът ви не е бил изяснен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Това не е обсъжданият въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Това не ме интересува, господине.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Аз не говоря на Вас.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тъй като направихте всичко възможно - и вие, и другите колеги, Българският бизнесблок и Жорж да бъдат смазани до земята с толкова незаконни действия, поне имайте дързостта да ме изслушате. (Оживление в залата.)
В комисията аз призовах министър-председателя и министъра на външните работи поне да вземат цената.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те вчера взеха цената. Вчера бяха фойерверките.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: За летища, за разбитите пътища от танкове, ако има танкови колони, 34 млн. долара българска народна пара за уголемяване на летището в Граф Игнатиево да не излизат от джоба на данъкоплатеца - с това ги призовах аз.
Призовах ги също, когато американските дивизии от Германия се оттеглят към Щатите, оръжията да не се подаряват на гърци и турци, защото били натовски държави, а да дойдат като жест към партньора за мир - Република България, която им пусна всички аванти под слънцето. Това призовах министър-председателя и министъра на външните работи!
Призовах ги да бъдат така добри и на всяка цена да вземат дата за НАТО. Ние ги молим за дата и чакаме 100 години да дойде американски президент и той идва с празни ръце, мой бивш сънародник! (Смях и оживление в залата.) С празни ръце, даже и без бизнесмени! Даже забравяйки, че имаме статут на най-привилегирована нация, гласуван в Конгреса!
И съм се молил Богу републиканците да спечелят и те спечелиха. И се моля Богу, че в техните очи и администрация България ще бъде важна държава, стабилизатор на Балканите.
И оттук следва логиката: ние сме тръгнали в една посока и трябва да вървим с ясно отворени очи и да си гоним сметката. Няма безплатен обяд в света! Да защитим българския данъкоплатец, да защитим нашата национална сигурност, която е в плачевно състояние! Този, който не го разбира, в лявата му страна не трепти българско сърце, не е слязъл долу да види нашите въздушни бази на какво ниво са, да види, че след като не направихме сделката за МИГ-29 за тези две ескадрили, в момента нямаме абсолютно никаква защита в небето.
И затова, разбира се, че ни трябва подкрепа от НАТО, ако те дадат нещо реално на Република България сега. А това "Партньорство за мир" са приказки от "Хиляда и една нощ". Ние желаем реални неща на масата. И затова българският политик, а не НАТО е виновен. Българският политик трябва да се бори - всеки ден, за всеки сантиметър, за всеки цент и долар, за всяка предприсъединителна програма. И да държи достойнството на българския офицер високо, да го оцени, да му целуне ръка и да каже: "Браво, с теб съм, дерзай! Велик си! Не си предал едно знаме в бой!"
Аз ги виждам разочаровани, смазани, ограбени и най-вече без преквалификационни програми, каквито са задължителни по цял свят.
Оттук следва логиката, че с машинации да изолирате личности или партии ще стигнете до под кривата круша, господа червено-сини. Отсега трябва да издигаме всеки знаещ и можещ и да се поклоним на волята, че ако тръгнем в една посока, трябва да я реализираме с успех. Затова аз искам да видя дата, искам да видя условия, които са добри за България, искам да видя от друга страна уважение.
Лорд Робертсън аз го познавам, когато беше мистър Никой. Точка. Никой, никой, никой! И може да му се влияе, по български, от личности, които той разбира, които са направили нещо в живота си и го респектират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз говоря в прав текст, за да чуят моите колеги тук и народът ни, че има хора в България, които наистина уважават и едните, и другите, и всички заедно можем! Но трябва да имаме воля и трябва да бъдем ясни в нашите намерения. И затова, повтарям, на Иван Генов - мой близък приятел, му казах: полубременна жена няма, взимай решение и се дръж достойно в Комисията по външна и интеграционна политика! И той наистина разбра. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Благодаря, господин председател!
Нямах намерение да се изказвам, но вземам повод от емоционалното изказване на господин Ганчев.
Господин Ганчев, аз Ви желая успех на изборите!
Господин Ганчев, когато оперирате с цифри, трябва да бъдете по-точен. Това, което Вие наговорихте, не беше вярно. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Да гласуваме! Да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО № 102-02-12, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 211 народни представители: за 205, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам законопроектът за ратифициране на споразумението между Република България и НАТО да бъде обсъден и гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение?
Господин Александър Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Господин председател, аз съм против, защото имам предложения за второ четене. Ако мога да ги внеса в залата, доколкото ми е известно такава е процедурата, бих се съгласил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението да пристъпим към второ четене и второ гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: за 178, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Йордан Бакалов да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"Проект!

З А К О Н
за ратифициране на Споразумение между Република
България и Организацията на Северноатлантическия договор
за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и
личен състав на НАТО

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, подписано на 21 март 2001 г. в Брюксел.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Александър Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, аз имам предложение за промяна в гласувания законопроект на първо четене. (Неразбираема реплика.)
Може, може, господине. не е в ратификацията. Нямам предложения по текстовете на ратифицираното споразумение, а предложения по закона.
Те са три предложения.
Първото предложение:
Създава се нов чл. 2 със следното съдържание:
"Чл. 2. Ратификацията влиза в сила след провеждането на национален референдум относно членството на България в НАТО."
Мисля, че това е много принципен въпрос. Знаем, че досега не е проведен нито един референдум в България, макар че претендираме, че правим демокрация. И по този начин мисля, че най-после по един такъв важен въпрос може да се проведе референдум, още повече, щом претендирате, че мнозинството от българския народ е на ваша страна, дайте да го видим. Аз мисля, че не е така.
Второто предложение:
Създава се чл. 3 със следното съдържание:
"Чл. 3. Ратификацията не отменя правото на Народното събрание единствено то да дава разрешение за всеки отделен случай на пребиваване на чужди войски или преминаването им през територията на страната съгласно чл. 84, ал. 11 от Конституцията."
Мисля, че това е подходящо, още повече, като се чуха тези спорове - може ли, не може ли, как да се тълкува. Едно такова ясно и категорично тълкувание на Народното събрание би било само от полза.
И последното, трето предложение, то е във връзка с Преходните и заключителни разпоредби:
Параграф 1 придобива следният вид:
"§ 1. Законът влиза в сила след ратифициране на споразумението от страните-членки на НАТО и обнародването му в "Държавен вестник"."
Мисля, че говорихме доста дълго по въпроса за това, че трябва да запазим достойнството на нашата страна и отношението, т.е., правата, които ние предоставяме върху нашата територия на страните-членки на НАТО, би трябвало в известен смисъл те да го предоставят по същия начин на нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Поставям на гласуване заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 202, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на закона и член единствен са приети. (Ръкопляскания.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за нов чл. 2 със следното съдържание:
"Чл. 2. Ратификацията влиза в сила след провеждането на национален референдум относно членството на България в НАТО."
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 3, против 155, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за нов чл. 3.
Гласували 163 народни представители: за 3, против 156, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заместващия текст на § 1, предложен от народния представител Александър Каракачанов. Предложението гласи:
"Законът влиза в сила след ратифициране на споразумението от страните-членки на НАТО и обнародването му в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 4, против 155, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 212 народни представители: за 208, против 3, въздържал се 1.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен са приети. (Ръкопляскания.)
Има думата госпожа Росица Тоткова за процедура преди почивката.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в понеделник, 9 април, от 10,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
1. Законопроект за избиране на народни представители.
2. Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията.
3. Законопроект за създаване на Икономически и социален съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
6. Законопроект за рибарството и аквакултурите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, не възразявам да има заседание, моля обаче да се организира - колебая се - извънредно заседание ли, да прибавите 2 часа ли към тези, които предвидихме, за да можем в значително по-голяма степен да изчерпим натрупаните въпроси в рамките на парламентарния контрол.
Мисля, че това е основателно искане. Допускам, че никой няма да възрази. Вие намерете удобната форма, за да разполага парламентът с няколко часа допълнително към тези орязани днес часове, с които ще разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, поставям на гласуване предложението за извънредно заседание в понеделник от 10,00 ч. при предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 162, против 22, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Има ли някой срещу предложението за удължаване на времето на парламентарния контрол с 2 часа?
Господин Стоилов, нали за днес става дума?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители: за 70, против 77, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Половин час почивка. Продължаваме в 12,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА НАТО И ЛИЧЕН СЪСТАВ НА НАТО.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Най-после дойде краят на парламентарния цикъл, започнал с естественото за СДС насилие и с неестествените за природата сини рози, връчени преди четири години от съвременните мичуриновци на Командира, наричан още премиер. Формираното от него агресивно послушно мнозинство безмилостно мачкаше всичко, което се изпречи по пътя му, и безропотно падаше по очи, когато по пътя минаваше самият Командир.
Вдигането на шенгенската бариера е сериозен успех за България. С преодоляването й СДС употреби цял мандат, за да изкупи един от големите си грехове. Пред последната Национална конференция на синята партия Костов изброи 13 прегрешения на своята политическа сила. Сега очаква избирателят да му даде още 12 мандата, за да изчисти и другите си грехове към България.
Несъмнен успех е и финансовата стабилизация, макар и на равнището на мизерията. Колкото и финансовият министър да се опитва като лафонтенова мравка да качи ефекта от овладяването на инфлацията на гърба си, няма как да се отрече, че стабилизацията се дължи на валутния борд, срещу който СДС в началото беше против. Костов дори обяви намеренията на лявото правителство да го въведе за национално предателство, а после превърза главата си със синята лента, за да консумира плюсовете. Защото междувременно му обясниха, че който въведе борда, се бетонира във властта.
Ако СДС не беше барикадирал и блокирал страната, националната ни валута можеше да бъде фиксирана при 300 лв. за долар. Сините обаче подхвърляха държавата в шепите си, докато доларът удари 3000. После се върна, но не на нивото от началото на протестите и вместо при 300, бордът беше въведен при 1600 лв. за долар.
Ето как при синята стабилизация българинът обедня пет пъти. Ето я цената на пълния син мандат. Останалото е предимно разруха и връщане назад.
В началото на прехода България имаше 11 млрд. долара външен дълг и държавна собственост за 165 млрд.
Днес външният дълг е същият, но държавната собственост на практика я няма.
Неслучайно никой не иска да носи отговорност за последното десетилетие. Но кой трябва да се нагърби с нея? В продължение на 6 от последните 10 години Иван Костов е или министър, или министър-председател. Това е десетилетието именно на Иван Костов. Тъкмо при неговото управление десният модел катастрофира с 300 хил. нови безработни.
Доскоро неправещо разлика между ляво и дясно, мнозинството от народа все повече затъва в деснилото на бедността и мизерията, на труднодостъпното образование и здравеопазване, на безперспективността. На този фон тезата за забележителния напредък виси като в Чехова пиеса. Хвалбите отвън не срещат разбиране. Това изнервя управляващите и ги подтиква да тъкат абсурд след абсурд.
България изглеждала по-добре, погледната от чужбина. Сигурно, особено ако можеш като премиера да спестиш 15 хил. долара от командировъчни.
Държавата била добре, но човекът все още зле. Сигурно, може би защото държавата е добра, а човекът е лош.
Постигнати били успехи, но те се реят някъде във висините и не могат да слязат при хората. Сигурно! Ако се има предвид "Олимп", несъмнено е така. През приятелския кръг на премиера вече преминава всичко, което е печелившо в българската икономика.
Ето в името на какво беше употребен протестът на хората преди четири години. Когато лявото управление се провали, БСП потъна сама. Политическата система остана на крака. Хората видяха в СД спасителя и сините постигнаха звездни височини.
Днес сривът на СДС помита цялата т.нар. "политическа класа". Стопи се доверието към политиката като дейност и към партиите като неин субект. Политическата апатия е рекордна. Налице е небивало обезверяване и дори еднаква омраза към политиците и отдясно, и отляво. Това показва, че сегашният провал е много по-голям и по-опасен от предишния, макар и да не добива драстични улични форми.
Когато губи, БСП губи само себе си, а ако печели - печели за целия народ. (Реакция в мнозинството.) Когато СДС печели, печелят само братовчедите, а ако губи, повлича цялата държава.
Провалът на БСП остави изход на страната, а провалът на СДС насочва погледите на мнозина към Мадрид и към други химери. Царят, навярно, може да бъде не лош републиканец. Неговата енигматична фигура привлича онези, които са склонни да вярват, че някакво чудо ще спаси България. Всички обаче, които се тъкмят да се наместят в каляската му, изповядват десни политически възгледи.
Преди четири години избирателят право или криво забрани левия завой. Днес държавата е отишла толкова надясно, че повече няма накъде. При 90% бедно население успешен път надясно няма. Всяка стъпка към по-добро няма как да не е наляво. Ето защо предлаганата замяна на днешното омърсено и провалило се дясно с друго дясно, което всъщност не е по-чисто и дори не е друго, вещае не изход, а по-нататъшна агония.
За пръв път след началото на прехода парламентарните избори ще преминат без монопола на СДС по отношение на външния фактор. Ако преди четири години БСП изпадна в международна изолация и на запад, и на изток, днес тя дори е добре приета в повече столици, отколкото СДС. (Смях в мнозинството, реплики: "Лъжеш!".)
БСП постигна това със своята промяна, а не като се осланя върху хубостта на някоя министърка. И ако днес ние намираме за нещо нормално и даже банално Европейската народна партия да поддържа СДС, то сините излизат от равновесие, както се вижда и в момента, срещайки все по-често подкрепата на Партията на европейските социалисти за новата левица.
Европа е лява и СДС добре знае това. Губейки монопола си върху външната подкрепа, сините губят главния и даже единствения си аргумент за предстоящите избори. Те вече не могат да внушават, че без тях държавата ще загуби европейската си ориентация.
На 17 юни въпросът за европейския избор не стои. Очакваната смяна във властта ще гарантира приемствеността във външната политика. Вече няма значима партийна формация в България, която да не работи за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. А друг мотив да иска нов мандат СДС няма и не може да има. Във вътрешната политика обаче са наложителни промени. Нужна е нова власт, обърната към хората, която няма как да се реализира от старите управляващи. Тях ги чака химическото чистене на времето, от което БСП вече излезе.
В стремежа си да оцелее, СДС поднася като свой предизборен лозунг израза "Работа и сигурност". По-точна оценка за изгубеното по време на синия мандат, а и през цялото десетилетие на Иван Костов, едва ли е възможно. Преди появата на СДС хората имаха и работа, и сигурност. Днес са лишени и от едното, и от другото. Ето на какво управляващите казват "грандиозен успех". Ако работата са парите, а сигурността е животът, седесарите ти грабват и парите, и живота, макар че дори и най-закоравелият бандит ти предлага да избираш между двете. Даже маскиран като "Работа и сигурност", предизборният девиз "Парите и животът" не носи успех. Ето защо сините си постилат за служебна победа, нагласявайки Избирателния закон според собствените си интереси. За пръв път дори министрите, които се кандидатират за народни представители, не са длъжни да излязат в отпуска. Това е разбирането на сините за почтеност и равнопоставеност.
Наскоро премиершата Елена Костова довери, че щяло да й олекне, ако СДС загуби изборите. Щом дори за нея е така, милионите бедни направо ще полетят от радост. И това е единственото олекване, което може да им придаде тежест дотолкова, че да обърнат възклицанието "Парите и животът" към онези, които посегнаха и на едното, и на другото.
За пръв път в последните 11 години два месеца преди изборите победителят не е известен. Знае се само, че България няма сили да издържи още едно десетилетие на Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Завършвам.
Ето защо са налице всички основания да завърша, като в края на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Завършвайте. (Председателят Йордан Соколов изключва микрофоните. Господин Иво Атанасов продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Атанасов! Времето изтече! (Господин Иво Атанасов продължава да говори при изключени микрофони.)
Нищо не се чува, бъдете спокоен. (Господин Иво Атанасов продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания в БСП.)

Има думата господин Нансен Бехар да изнесе становището на Комисията по национална сигурност по предложените проекти за решения.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение във връзка с изпълнението
на Споразумението между Република България и
Организацията на Северноатлантическия договор за
транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО
и личен състав на НАТО № 154-02-31, внесен от
Асен Йорданов Агов и Йордан Иванов Бакалов
на 4 април 2001 г., и проект за решение относно
прилагане и изпълнение на Споразумението между
Република България и Организацията на
Северноатлантическия договор за транзитно
преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен
състав на НАТО за периода от 19 април 2001 г. до
конституирането на Тридесет и деветото Народно
събрание № 154-02-32, внесен от Георги Седефчов
Първанов, Георги Георгиев Пирински и Ангел Петров
Найденов на 4 април 2001 г.

Комисията по национална сигурност разгледа внесените проекти за решения на съвместно извънредно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика, проведено на 5 април 2001 г.
Комисията приема за основателни мотивите на вносителите Асен Агов и Йордан Бакалов и предлага на Народното събрание да приеме предложения проект за решение във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, внесен от Асен Йорданов Агов и Йордан Иванов Бакалов.
Становището на комисията е прието на 5 април 2001 г. с 11 гласа "за", 5 гласа "против" и 1 глас "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за решение № 154-02-31 във връзка с
изпълнението на Споразумението между Република
България и Организацията на Северноатлантическия
договор за транзитно преминаване на въоръжени сили
на НАТО и личен състав на НАТО, внесен от Асен
Йорданов Агов и Йордан Иванов Бакалов

На извънредно заседание от 5 април 2001 г. съвместно с Комисията по национална сигурност, Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО и прие следното становище.
Като отчита проведените дебати по проекта за закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО с участието на министър-председателя Иван Костов и министъра на външните работи Надежда Михайлова, мотивите на вносителите на проекта за решение във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, готовността на участниците в политическите консултации да се осигури възможност за изпълнение на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО в периода от разпускането на действащото Народно събрание до конституирането на следващото Народно събрание, Комисията по външна и интеграционна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и във връзка с чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Дава съгласие в периода от разпускането на действащото Народно събрание до свикването на новоизбраното Народно събрание Министерският съвет да осъществява последващи договорености с НАТО по конкретните параметри на преминаването и престоя на въоръжени сили и личен състав на НАТО в съответствие със Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО, ратифицирано от Народното събрание на 6 април 2001 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
На вашето внимание са предоставени два проекта за решения. Имате думата за изказвания.
Господин Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като подкрепям становището на двете комисии - Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика - и ще гласувам за предложеното решение, аз правя едно допълнение, по-скоро видоизменение на диспозитивната част на решението с цел по-ясно дефиниране на задълженията на Министерския съвет в периода от разпускането на действащото Народно събрание до свикването на новоизбраното Народно събрание.
Позволете ми да прочета видоизменения текст, който не променя същността на предложеното решение и становищата, прочетени от двете комисии:

"Р Е Ш И:

Задължава Министерския съвет в периода от разпускане на действащото Народно събрание до свикването на следващото Народно събрание в случай на необходимост да осъществява последващи договорености с НАТО по конкретните параметри на преминаването и престоя на въоръжените сили и личния състав на НАТО в изпълнение на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили и личен състав на НАТО, ратифицирано от Народното събрание на 6 април 2001 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешенията?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво значи последващи договорености?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Това са сериозни промени, моля да ги видим.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Не може ли да се размножи този текст, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По проекти за решения предложенията се правят в залата и не се размножават.
Има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Стигнахме по т. 2 до онзи конституционен спор как обличаме подходящия акт на парламента, консенсуса по въпроса, че е възможно в двата месеца между изтичането на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание и конституирането на Тридесет и деветото Народно събрание да възникне необходимост от преминаване на войски на НАТО за евентуална омиротворителна мисия в Република Македония. Предложени са два подхода.
Първият подход е формално внесен от двамата председатели на комисии - на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика, и редактиран в пленарната зала от господин Иван Иванов. Това, за което става реч, е, че Министерският съвет иска в периода между двата парламента да има право да сключва конкретния договор, свързан с конкретна операция и конкретните й параметри и фактически да го изпълни без санкция на парламента. По първата част - за договарянето, проблеми няма. Това е изключително правомощие на Министерския съвет да договаря конкретни параметри. За извършването на тази дейност няма абсолютно никакъв проблем. Министерският съвет не се нуждае от никаква санкция на парламента, за да извърши договарянето. От никаква санкция на парламента - нито ако в решението пише "задължава", господин Иванов, нито ако в решението пише "дава съгласие". И в двата случая Министерският съвет, господин Иванов, ще действа в изпълнение на свои компетенции, за които не се нуждае нито от мандат, нито от задължаване.
Ако искате да има политическа тежест актът на Министерския съвет в процеса на преговорите, вие можете да получите и такова решение на парламента. Но това няма да даде възможност на Министерския съвет, господин Иванов, ефективно да го изпълни без санкция на парламента. И със "задължава", и с "дава съгласие", и с каквото си искате.
Това, което заяви Министерският съвет, че иска, а именно ефективното изпълнение на постигнатата договореност без ратификация не може да се постигне и по начина, по който е изписано в решението. Защото замяната на простото "договаря" с "осъществява последващи договорености" по никакъв начин не дава възможност да се тълкува, че "осъществява последващи договорености" е договаря и ги изпълнява без ратификация на парламента.
За такова тълкуване не ви помага и позоваването на чл. 84, т. 11 в преамбюла, господин Иванов. Защото Народното събрание на основание чл. 86, който е видът на акта, и чл. 84, т. 11, който е правомощието му, взема решение. Но това не означава, че като е взел решение на това основание, е прехвърлил правомощията си. Той не би могъл да ги прехвърли, въобще не би могъл да ги прехвърли нито със записване на чл. 84, т. 11 отгоре, нито без нея.
Ние можем да гласуваме вашето решение, господин Иванов, проблемът, е, че след това Министерският съвет няма да получи право ефективно да го изпълни - нещо, от което Министерският съвет заявява, че има необходимост.
И понеже се твърдеше, че този начин на изписване на решенията бил елегантен начин да се намери формула, ви казвам нещо просто, което следва от текста и от Конституцията. Това, което сме ви предложили ние, е нещо, което дава възможност ефективно да бъде изпълнено онова, което Министерският съвет ще договори в конкретни параметри. Никакво позоваване на практиката на Тридесет и седмото Народно събрание не ви върши работа във връзка със споразуменията с Международния валутен фонд. Защото те пак бяха ратифицирани от Тридесет и осмото Народно събрание в самото начало на събранието, след което се изпълниха.
Какво се предлага? Една втора точка, която де факто е около текста, който вие сте предложили - "При възникване на необходимост от сключване на нов договор за участие на България в нова мироопазваща операция в посочения период, Министерският съвет договаря параметрите за участие на страната в операцията и изготвя мотивирано предложение".
Къде възниква следващият спор, с който аз съм съгласна с мнозинството? Че има проблем дали адресатът трябва да бъде председателят на Народното събрание при вече разпуснат парламент. Тук съм съгласна, че може да се спори. По-чистото тълкуване е да се изходи от чл. 100, ал. 5 - президентът да направи това. След като Министерският съвет е договорил, президентът, позовавайки се на наличието на необходимост от изпълнение на международни задължения, ако искате и на друго извънредно положение, да констатира факта, да свика Народното събрание и да получи ратификация. Още повече, че политическите сили нямат спор, че когато има такава необходимост, ще се даде санкция. Въпросът е поставен в централата на НАТО и оттам проявяват пълно разбиране, че това трябва да бъде редът. Затова ние ви предлагаме това решение с този вариант - не мотивирано предложение до председателя, а до президента с оглед на изпълнение на процедурата по чл. 100, ал. 5, и, разбира се, с отпадане на т. 3.
Не искам да влизаме точно с този казус в други дебри на крайно йезуитски тълкувания - ще се запази ли председателят... Господин Шишков, темата колоездене може би би Ви била по-интересна, но в момента не я дискутираме нея. Ако искате, си починете в бюфета. ... Остава следващият въпрос, който йезуитите в тълкуването тръгнаха да дълбаят - какъв ще бъде председателят на парламента, след като се е разпуснал парламентът. Да, ама следва следващият въпрос - и ако все пак съществуват безспорните конституционни текстове на чл. 64, даже примерно в състояние на война и свикване на парламента на това основание, парламентът с какво ще започне, с избор на председател и с гласуване на правилник ли? Или ще приеме, че като са продължени ад хок правомощията на парламента с вече изтекъл мандат, ще си работи при това ръководство, което е имал и при правилника, който е имал - нещо, което мисля, че също е коректно.
Така че, дами и господа, аз ви призовавам да не търсите умишлено противопоставяне между двете решения, защото те не се взаимоизключват. Това, което СДС иска да бъде гласувано, може да бъде гласувано, но то може да свърши ролята само на някаква политическа подкрепа на правителството, ако договаря. Но то не му развързва ръцете да изпълнява постигнати договорености без санкция на парламента. Другото решение дава някаква идея за пътя, по който да се излезе, поради което ви представям това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателката на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не виждам защо парламентарните групи не са в пълен състав и защо дискутираме този въпрос. Все едно точка първа е изчерпала темата. Тя въобще не я е изчерпала. Затова аз настоявах въпросът да бъде разгледан като чл. 2 на Закона за ратификацията. След като колегите прецениха, че консенсусът трябва да се постигне по други начин, сега сме изправени пред една юридическа хипотеза, която трябва да намери решение.
Първият въпрос, който още веднъж трябва добре да разберем - че Народното събрание, след като е приключила ефективната му дейност, се намира в латентно състояние. И в това латентно състояние то може да възобнови своята дейност само на основание чл. 64, ал. 2 от Конституцията на трите хипотези. Тогава едва и президентът, и председателят на Народното събрание, и самите народни представители биха могли да действат по начина, по който предлага госпожа Дончева, и който се предлага в решението, внесено от Георги Първанов и група народни представители. Когато няма такава хипотеза, колегите от БСП предлагат един текст на т. 2, който означава следното: че ние изменяме смисъла на Конституцията и на много решения на Конституционния съд, които започват от 1992 г. и свършват до 2001 г. по последното конституционно дело. Колегите от БСП биха били прави и ние всички бихме се съгласили да се свикаме от латентното си в реално състояние, но за това са необходими две условия: или изменение на Конституцията, от което да се вижда, че мандатът на Народното събрание е до конституиране на новото, или поне решение на Конституционния съд. Първото е невъзможно, второто сме пропуснали като възможност. Следователно този текст, който се предлага, е също така изключително спорен. И след като е изключително спорен ние не бихме могли да подложим на съмнение това, което е направено в предишната т. 1 със Закона за ратификацията. Много по-добре щеше да бъде, ако в Закона за ратификацията беше включен един такъв текст.
Сега се предлага това да стане с решение. За мен единственият юридически вариант е това решение да направи препратка към Закона за ратификацията. Не смятам, че това е най-добрият начин, но стана единствено възможният начин. И след като има такава препратка към Закона за ратификацията да приемем, че то става неразривна част от въпросите, които се решават. В противен случай можем да изпаднем в положение, в което едната позиция да бъде оспорвана, другата позиция да бъде оспорвана, да бъде сезиран Конституционния съд и Конституционният съд, след неговото произнасяне, да промени ситуацията, в която са вземани тези решения. Така че като че ли по-добрият вариант е решение с препратка, но, пак казвам, пропуснахме възможността да направим това със Закона за ратификацията, за което много съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика - господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шопова, ние се съгласихме, че нашият проект за решение може и да съдържа укорими от правна гледна точка аргументи по начина, по който предлагаме да бъде осъществено - и свикването и съответно вземането на решението по отношение на реализация на изпълнението. Но, ако нашето е непрецизно от конституционна или от правна гледна точка, то разбирате ли, че другото е просто невъзможно.
Аз с удивление следях и дискусията по ратификацията и сега отново констатирам неразбиране или непознаване на съдържанието и на смисъла на споразумението. Вие не искате да разберете, че споразумението е една технологична схема, която може да започне да се прилага тогава, когато има предмет. Този предмет се задава и създава само и единствено по решение на Народното събрание. Това е една процедурна яснота. Споразумението дава широк кръг от възможни хипотези, но те могат да влезат в сила и в реализация тогава, когато имате решението, което е изключителна компетентност на Народното събрание.
Имате три възможности.
Първо. Тогава, когато става дума за реализация на задължения или ангажименти на правителството по вече сключени споразумения. Това очевидно не се включва в периметъра на проектите за решение, които се предлагат и които се обсъждат, просто защото те се изпълняват и не е необходимо да има друга изрична санкция на Народното събрание.
Второ. Когато става дума за пребиваване или преминаване на чуждестранни войски с невоенен характер. Това е прецизно изяснено в решението на Конституционния съд от 1994 г.
Трето. Тогава, когато имате стартиране на нова операция за нуждите и за целите, на която започва да се прилага преди това ратифицираното споразумение. Тази операция трябва да бъде определена с цели, ред, условия, време на преминаване или на временния престой на съответно чуждестранните войски. Ето за това става дума и аз не мога да разбера защо е тази казуистика. Защо се натоварва с излишен пропаганден смисъл всичко онова, което се споделя от микрофоните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Колега Шопова, аз мисля, че направих една корекция на първоначално внесения текст в частта, която се отнасяше до функциите на председателя на парламента.
Що се отнася до другото - дали може въобще да се прави ратификация на нещо, което не съществува. Достатъчно сме юристи, за да разбираме, че се ратифицира договор, който съществува, и той предварително не може да бъде ратифициран. Позоваването на чл. 5 от самото бланково споразумение няма да ви свърши работа. Вижте какво гласи той: периодите, за които се прилага разрешението за транзитно преминаване и престой; сроковете на предварително уведомяване; броя на личния състав и родовете и видове въоръжени сили; личен състав; маршрути и т.н. се уреждат с последващи договорености, сключени между правителството и НАТО. Откъде според Вас следва, че тези договорености няма да се ратифицират? Това не беше нито твърдение на юристите на външно министерство, нито твърдение на външно министерство, нито твърдение на НАТО, нито на българската Конституция, нито на някой друг. Те са пар екселанс, подлежащи на ратификация.
Какво смятате, че като се ратифицира рамковото споразумение това ще означава, че всяко друго, конкретизиращо го споразумение, може да мине без ратификация? Ами това е пар екселанс прехвърляне на правомощия по т. 11, което е конституционно абсолютно недопустимо. Директно противоречи на Конституцията.
Ако вариантът, който ние ви предлагаме за решаване, създава възможности да се излезе от ситуацията с тълкуване, без да се нарушава Конституцията, то другото решение - с прехвърляне на правомощията, е просто грубо нарушаване на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика няма.
Давам думата за дуплика на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Госпожо Дончева, ако можеше с решение на Народното събрание да се реши, че това Народно събрание удължава мандата си до конституиране на новото, можехме и да го направим.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Въобще не е вярно това.
ПЕТЯ ШОПОВА: Не виждам как е възможно да го направим и Вие знаете, че това е най-драстичното предложение, което се прави - дали е президентът или председателят на Народното събрание. Вие предлагате с решение на Народното събрание да вземем позиция, включително и тълкувателна, че мандатът на Народното събрание е до конституирането на новото. Но това е коренна промяна на Конституцията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не е вярно това.
ПЕТЯ ШОПОВА: Ако можехме да го направим, всички щяхме да сме съгласни. Аз смятам, че това е конституционно невъзможно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не е вярно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, много Ви моля!
ПЕТЯ ШОПОВА: И второто, което смятам, е, че можем да използваме хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 1, както я използваме, но трябваше да го направим със закон, а не с решение, което препраща към закон. На Вас като колега ще Ви кажа, че според мен хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 1 покрива всички въпроси, които Вие задавате, тъй като има едно решение с докладчик Нено Неновски, което е свързано с чл. 84, т. 11 и Вие знаете, че там съотношението е такова, че там чл. 85, ал. 1, т. 1 има предимство. Това е.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Пирински ти даде отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народните представители! От една страна е по-лесно да говоря на тази тема за текста на решението, защото три дни последователно с мои колеги от всички парламентарни групи търсим текст, който да направи работещо това споразумение, което само преди час ратифицирахме с изключително голям консенсус. Много ми се щеше в този дух на консенсуса да се търси консенсус вече за конкретното прилагане по време на този парламентарен антракт между старото и новото Народно събрание, да продължи и тук. Ние внимателно обсъдихме съдържанието на проектите за решение на колегите от Обединените демократични сили, включително и току-що направения текст с поправки на колегата Иванов. Разбира се, със същата сериозност и отговорност обсъдихме и съдържанието на проекта за решение на Демократичната левица.
Вчера в съвместното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност доста дълго обсъждахме как да изглежда действително това решение, за да може преди всичко да съответства на Конституцията, защото само Конституцията може да уреди и да покаже юридическата норма и основа, върху която ние да стъпим и да направим едно работещо и съответстващо на Конституцията решение, от една страна, и наистина това решение пък да дава право на правителството в случай на провеждане на нова операция в този антракт, да се възползва и да стъпи на това решение на парламента.
Аз искам обаче тук да кажа, госпожо Шопова, че всъщност и с решение, съгласно чл. 86, ал. 2, което казва, че законите и решенията на парламента, на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи и организации, и за гражданите. Така че ако ние успеем сега да вземем едно решение, то ще бъде задължително, включително и за Министерския съвет.
С оглед на това Парламентарната група на Обединението за национално спасение предлага следната редакционна добавка към проекта за решение, който току-що беше предложен на вниманието на народните представители. То е както следва: "Задължава Министерския съвет в периода от разпускане на действащото Народно събрание до свикването на следващото Народно събрание в случай на необходимост да осъществява последващи договореност с НАТО по конкретните параметри на преминаването и престоя на въоръжените сили и личния състав на НАТО в изпълнение на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили и личен състав на НАТО, ратифицирано от Народното събрание" и тук е добавката: "в съответствие с Конституцията на Република България".
Това е, господин председател и уважаеми колеги, което предлагам също да бъде подложено на гласуване и бих искал да чуя становището на моите колеги от двете парламентарни групи, а защо не и от останалите парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да потвърдя нашата позиция, която имахме по време на консултациите и по време на заседанията на двете комисии.
Ние смятаме, че предложението, което беше направено от председателите на двете комисии - по външна и интеграционна политика и по национална сигурност, е най-доброто, което българският парламент може да стори. Най-доброто като база. Вярно е, че има много тежки конституционни проблеми, които бяха обект на много подробен дебат. Всъщност ние трябва да намерим онзи акт на парламента, който, без да си поставя за цел, да дава отговор на всички конституционни въпроси, да даде възможно най-доброто решение.
Аз мисля, че ние не можем да дадем най-доброто решение такова, каквото го искаме, защото имаме текстове в българската Конституция. Аз мисля, че господин Абаджиев, когато защитава тезата, че парламентът след неговото разпускане не може да бъде свикан, освен при условията, посочени в Конституцията, е прав. В същото време обаче има един друг важен конституционен въпрос - може ли българското правителство само на база на една рамка да сключи нов - подчертавам нов - договор и той, без да е ратифициран, да бъде изпълняван? Защото предварителното съгласие и предварителния мандат се произнасят по рамката, а ратификацията е тази, която се произнася по всички детайли, включително и ако в това споразумение има закрита секретна част.
Тоест, аз се опасявам, че ние днес, като гласуваме нашия акт, няма да намерим отговор на този въпрос и той ще остане отворен пред българското правителство и то ще преценява може ли да действа докрай или не може. Въпросът е с днешния акт да дадем всичко, което можем като политическа воля, като политическо съгласие това споразумение да не бъде блокирано неговото прилагане през периода между двата парламента. Тоест, да бъдем прагматици, да дадем това, което може, а не това, което всички си искаме.
От тази гледна точка максималното, което можем да направим, според мен, е да приемем този текст като основа на нашето решение. Аз мисля, че чисто процедурно нещата са издържани. И тук искам да добавя, че те стават още по-издържани ако приемем предложението на Движението за права и свободи за добавка в този текст. Защото каквито и действия да има после, те трябва да бъдат в тези рамки. И ако тук има някакви колебания, може би с тази добавка ние ще постигнем онова съгласие, което вчера не знам защо в комисията не можахме да направим. Аз си мисля, че вчера ако бяхме положили още малко усилия, още половин час да се бяхме съсредоточили, може би щяхме да стигнем до този вариант.
Така че нашата парламентарна група подкрепя предложението на господин Агов и на господин Бакалов за решение по споразумението и подкрепя предложението на господин Лютфи за добавка към това решение. Надявам се, че това е нещо, което може да обедини мисля си дори всички парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
За реплика има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще използвам формалния повод да не се съглася с господин Бисеров с твърдението, че това е най-доброто, което можеха да представят двамата председатели на комисии, за да направя реплика.
Аз питам следното, господин Бисеров. Вие сте повече от наясно в сравнение с други, които се изказваха по споразумението, че става дума наистина за едно наваксване и че в желанието си да дадем един механизъм в това наваксване не бива да има конфронтиране на политическата поля, която без съмнение я има в Народното събрание с правни текстове или с конституционните разпоредби.
Отново ви връщам към решението на Конституционния съд от 1994 г., което определя следното, че ставайки дума за чужди войски става дума и за това, че става дума за войски, които носят явно или скрито заплаха за националната сигурност и за суверенитета на страната. Това е налице, казва Конституционният съд, в случаите, в които пребиваването на територията на Република България или преминаването има военен или военнополитически характер, преследва военни, а не мирни цели, осигурява с военни средства и т.н.
"Следователно Народното събрание, когато упражнява компетентността си да разреши съответното преминаване или пребиваване - казва Конституционният съд - трябва да прецени условията в тяхната съвкупност. Преценяват се обстоятелства, преценят се условия, преценяват се ценностите, които са заложени в характера на самото преминаване."
Ако тези изходни параметри не са налице, какво тогава може да бъде дадено като право на Министерския съвет да прилага, когато само Народното събрание притежава тази компетентност да прецени и да се произнесе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП): Господин Найденов, признавам, че няма силен отговор на този въпрос и всички ние го съзнаваме, които се опитвахме вчера и предния ден да работим върху общ текст. Мисля си, че като няма най-добрия отговор, поне да дадем добър отговор - нашата политическа воля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Колеги, искам да изразя една наша позиция. Разбира се, водени от желанието да приемем това решение с колкото е възможно по-максимално одобрение и подкрепа, ние можем да подкрепим предложението, което е направено от председателите на двете комисии - господин Агов и господин Бакалов, и с допълнението, което ни предлага господин Юнал Лютфи.
Така че аз мисля, че по този начин бихме могли да постигнем това, което сме се стремили да постигнем тази дълга и мъчителна седмица на консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Обръщам се и към тези, които в момента смятат, че се консултират, да чуят две думи.
Първо. Господин Бисеров, с цялото ми уважение към разсъждението, което правите, и ако смятате, че това е то пределът на политическата воля на днешното Народно събрание и ако тази воля спира до Конституцията, е добре, но ако отива отвъд нея, това е въпрос на въображение, или на лоши спомени, или на още по-лоши недосънувани мечти. Това просто не е възможно.
Ще кажа нещо важно. В парламентарния режим, който лежи в основата на българската Конституция, не е възможно, уважаеми господин председателю, какъвто и да е транспорт на права, възложени на Народното събрание, на друг орган. Пак ли да напомня: ние не допуснахме най-модерното решение в Европа, ние изключихме възможността за така нареченото "делегирано законодателство", защото имахме един страх от повторението на онзи едноличен династичен режим до 9 септември 1944 г. и от другия също толкова едноличен след 9 септември в епохата на съветизацията. Затова българският парламент не си позволи да допусне това - друг да законодателства, освен българското Народно събрание.
В тази логика аз искам да напомня още една идея. Тя в никакъв случай не е теоретична. Това е идеята за върховенството на конституционализма. Написани са томове по този въпрос. Даже в парламентарното управление, даже при засилената роля на един парламент върховенството на конституционализма е над върховенството на парламентаризма.
В този смисъл, ако пренесем тези общи разсъждения към днешния случай, не е възможно, когато т. 11 на чл. 84 на Конституцията казва, че всяко преминаване, престой и прочие, и прочие, е самостоятелен случай и трябва да бъде подложен на вниманието на Народното събрание, с някаква предварителна норма да се покрият хипотези, които още не са създадени в действителността, като реален факт. Това не е възможно.
Струва ми се, ако и господин Лютфи чуе това, ще бъде зарадван, че сякаш допълнението, което се прави от ДПС към решението, предложено от Парламентарната група на СДС, да се прави едно, второ, трето, слага се запетая и се добавя "в съответствие с Конституцията". Това сякаш ще удовлетвори и парламента като цяло. Другото значи ние да отидем в една невъзможна територия. Тази територия не може да се нарича и "рай". И даже някой от вас да смята, че е Свети Петър, който държи ключовете за този рай, трябва да знае, че там няма нито врата, нито ключове, а, както виждаме, няма и Свети Петър.
Трябва да се отхвърли това решение само за себе си, освен като се добави това, което се предлага от ДПС "в съответствие с Конституцията". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Днешното заседание, което се наблюдава от целия български народ по телевизията, се превърна в едно недостойно словоборство, когато се правеха разни жонглирания с конституционни текстове и се избегна основният политически момент, който трябва да определя нашите разсъждения.
От всички страни на този парламент се правят тържествени декларации, че ние сме за присъединяване на страната към НАТО. В момента ние разглеждаме един документ, който е една решителна стъпка към това присъединяване. Нещо повече, то би могло да се нарече до известна степен "антиципирано присъединяване".
Ние приехме с поздравяващо мнозинство и ратифицирахме това споразумение. С чл. 5 от това споразумение съвсем ясно Народното събрание даде възможност на правителството да уточнява размерите, участието, хората, всички тези работи, за които сега дискутираме. Дадохме тази възможност. А сега какво искате отново? Искате с разни юридически извъртания да спрете приложението на това споразумение за два месеца и половина - времето до изборите и след тях до създаването на новото правителство. Е, питам аз: това ли е вашето желание да се присъедините към НАТО, щом като по всякакъв начин искате да спрете фактическото присъединение на страната към този съюз? Това поставя под много сериозно съмнение искреността на вашите декларации, че желаете присъединяване на страната към НАТО - искреност, в която аз винаги съм се съмнявал и която вие сега се мъчите отново по тържествен начин да потвърдите.
Аз моля народните представители без всякакво забавяне да потвърдят това решение, в редакцията, която предлага господин Иванов. Защото то решава въпроса.
Предложението на господин Лютфи е един коварен начин за връщане на нещата в патово състояние. Защото какво значи "съобразно с Конституцията"? Съобразно с Конституцията значи пак ново споразумение, което подлежи на нова ратификация. Значи спиране приложението на споразумението за времето, когато Народното събрание не заседава. Стига вече с тези юридически фокусничества. Нека да решим въпроса политически и да утвърдим предлаганото решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика давам думата на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Лучников! От всеки друг да бях чул такова изказване, а не от председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, някак бих го приел и не бих тръгнал да му правя реплика. Но когато от Вас чувам, че Вие ни убеждавате, че в името на някакви политически съображения трябва да се гази Конституцията, това ме възмущава, обижда ме. И ако бих го приел, бих нарушил клетвата си на народен представител. Защото никакви други политически мотиви, за които Вие се опитвате да убедите народното представителство, не могат да бъдат поставени над конституционното решение.
Аз не знам какво толкова Ви плаши, когато се предлага едно решение, което е съвсем консенсусно и би се приело всичко това да е в рамките на Конституцията. Другото означава, че Вие презюмирате, неприемайки предложението, направено от господин Юнал Лютфи, че само по себе си това решение, което се предлага на Народното събрание, е противоконституционно. Не може да има друга логика от Вашето изказване и аз искам и народните представители, които след малко ще трябва да изразят волята си, и гражданите да чуят това така ли е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата заместник-председателят господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Лучников, аз се двоумих дали въобще да взема думата за реплика просто от уважение към Вас, към Вашите години, към Вашия опит в областта на правото. Ние с Вас се знаем вече от 10 години.
Когато аз предлагах тази добавка, имах предвид именно това - да развържем ръцете на правителството, да може то наистина да борави, да прилага и да има право да води разговори съгласно чл. 5, да урежда с последващи договорености, сключени между правителството на Република България и НАТО. Никой не забранява и нямаме такова желание, когато аз предлагах това предложение, да забраним и да попречим на правителството да води тези договорености. Но ние, слагайки тази добавка "в съответствие с Конституцията", имахме предвид желанието наистина да намерим онази форма, която, както каза и господин Бисеров, не можахме в тези три дни в консултации и тук, в дебатите днес, така да направим, че хем да спазим законите и Конституцията, от една страна, хем да направим работещо това споразумение, което постигнахме.
С Вашите политически аргументи, господин Лучников, Вие можете да направите само едно - да разделите парламента на онези, които подкрепят, и да противопоставите парламента, който само преди час и половина с 220 гласа подкрепи споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников! Не ставайте зян накрая на политическата си кариера и не разваляйте хубавата работа. Дълбоко не вярвам, че мнозинството и правителството се канят да действат в нарушение на Конституцията. Не виждам и какъв е интересът да се дават знаци за обратното. Правителството има нужда от един политически гръб, за да води едни разумни преговори, ако, не дай Боже, това се наложи. И не виждам защо и на какво отгоре, след като има консенсус по нуждата, общо желание да се реши проблемът, ние няма да го решим в рамките на Конституцията, в рамките на правилата, в рамките на интересите на България и давайки с един консенсус на политическите сили мандат на правителството за преговорите и за постигането на договореностите.
Не разваляйте хубавата работа. Няма защо ние, сравнително по-младите от Вас, да ставаме някакви пленници на миналото, на някакви призраци и сенки, на антикомунизма, на омразата, на нови разделителни линии. Нека поне това, Тридесет и осмото Народно събрание, което започна с една декларация за национално съгласие, да довърши по някакъв все пак внушаващ вид, с малко съгласие по важни и жизнени за нацията проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Отхвърлям всякакви обвинения, че съм поддържал да се нарушава Конституцията. Аз поддържам напълно аргументите на колежката Шопова, която по един великолепен начин аргументира конституционносъобразността на предлаганите решения.
Така че в това отношение, господин Лютфи, Вашата забележка - може би, разбира се, аз не мога да подозирам другото, е напълно добросъвестна - създава едно недоразумение. Ако правителството трябва отново, като сключва споразумение, да спазва Конституцията, буквално това би значело отново да поиска ратификация от Народното събрание. Обаче Народно събрание няма. Народно събрание няма и когато Народното събрание е разпуснато, то вече не може да се свиква. Това нещо никъде не е записано в Конституцията. Конституцията има предвид само ваканционни прекъсвания работата на Народното събрание, които могат да бъдат замествани по този начин.
Така че за мен обаче остава дълбокото подозрение, че вие наистина не искате искрено присъединяване на страната към НАТО и затова се чудите какви пръти да слагате по нейния път към него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да удължим днешното заседание на Народното събрание до изчерпването на гледаната в момента точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 167 народни представители: за 144, против 23, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Евгени Кирилов.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Струва ми се, че като че ли започват да стават ясни мотивите за едно или друго действие. Ще ви кажа откровено, че аз самият бях изненадан от внезапната поява миналия четвъртък на заседание на Комисията по външна и интеграционна политика, не казвам, че не бяхме поласкани, на министър-председателя и министъра на външните работи, тъй като те знаеха още от предишния ден, че Комисията по национална сигурност прие съвсем резонно и нормално да ратифицира споразумението, изведнъж в последния момент се включи тази втора точка.
Значи трябваше в операцията да влезе, така да се каже, една ябълка на раздора. Не случайно и днес някои политически сили, още при обсъждането на първа точка, искаха много да се вкара и тази втора точка.
Слава Богу, ние все пак ратифицирахме споразумението с едно солидно мнозинство. Но, ето, вижте какво се получава. Струва ми се, че господин Лучников прояви една доста солидна политическа искреност. На фона на това, обвинявайки левицата, че, видите ли, търси някакъв начин да не се спази това споразумение, въпреки че на дело левицата предложи точно начина, по който да се спази, се отправят едни обвинения, а най-откровеният израз беше на господин Лучников, че, видите ли, споменаването на Конституцията - предложението на ДПС, представлява една клопка за правителството и за Народното събрание. Нищо по-абсурдно не може да се чуе в тази зала! Значи споменаването на Конституцията представлява клопка за изпълнението. Ами, нали затова сме се събрали по тази точка?
И вижте, уважаеми колеги, тук според мен ще трябва да направя една контраконстатация. В какво се изразява тя? Че някои колеги отдясно, струва ми се, че не всички, и това е добре, защото се стараем да намерим общо решение на един националноотговорен въпрос, но някои колеги отдясно, напротив, в стремежа си обезателно да дадат пълномощия за повече власт на правителството, са готови на всичко. Естествено, че не желаят даже и въобще да се споменава Конституцията. Дайте да видим, искаме да решим конкретно въпроса или не?
Ще ви кажа съвсем откровено, включително и съобразно Конституцията, чл. 100: НАТО на този етап, аз мога да ви кажа с увереност, няма такива намерения. Те може да възникнат само при една чрезвичайна, извънредна ситуация в Република Македония.
Мога ли да ви попитам аз, ако такава ситуация, която да наложи миротворческа операция на НАТО, възникне, ние няма ли да бъдем в извънредна ситуация като граничеща страна, съседка, със знаете какви чувства спрямо тази държава? Ами, естествено! Значи дайте да погледнем и политически, и от гледна точка на валидността на Конституцията. Естествено, че това ще бъде извънредно положение за нас. Естествено и когато приемаме и това, ние желаем да гласуваме всички заедно едно решение за конституционосъобразност. Ами, при една извънредна ситуация там, тя е и у нас. Просто и ясно! Тя ще бъде така квалифицирана вероятно и за страните-съседки, ако се наложи намеса на Алианса.
При това положение защо ние продължаваме тук да губим времето на Народното събрание? Вероятно поради това, пак повтарям, че част от колегите отдясно обезателно желаят да напъхат, така да се каже, всичките пълномощия в едно временно правителство, казвам, то вече е с пълномощията на временно правителство, парламентът го няма. Значи още едно несъответствие - да се даде повече власт на правителство във време, в което парламентът не функционира. Има начин да излезем от тази ситуация, но, извинявайте, споменаването на Конституцията да се сравнява с клопка, това е абсурд! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Действително става въпрос за общата воля да се намери механизъм за реализиране на това споразумение, тоест за прилагането на тази правна рамка в конкретни случаи, ако такива възникнат между това Народно събрание и конституирането на новото. Този механизъм ние търсехме в консултациите.
Прав е господин Бисеров, като казва, че за съжаление в рамките на тази Конституция не може да се намери най-добрият механизъм, който да даде възможност на правителството в този период да реализира своите отговорности, тъй като наистина в Конституцията има празноти.
Радвам се, че колегите от БСП вече приемат този извод, който аз смятам, че е абсолютно ясен, че в този период не може да се използва механизмът за свикване на Народното събрание, освен механизмът само за възкресяване на неговите пълномощия, но при точно определени обстоятелства.
Затова считам, че трябва да реализираме нашата политическа воля с едно предварително съгласие, което Народното събрание дава, или задължение към Министерския съвет.
Аз съм убеден, че в случаите на конкретна операция дори, няма да става въпрос за приложение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Конституцията, а по-скоро за приложение на чл. 84, т. 11. Защото тогава, когато говорим за тази правна рамка, тоест споразумението между България и НАТО, и конкретната операция, действително става въпрос за чл. 5 от споразумението, тоест договаряне по конкретни параметри, тоест за даване на разрешение за преминаване на войски, ако се върнем към това конституционно решение от 1999 г.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Точно така!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Този акт на Народното събрание е решение за даване на такова разрешение.
Затова може да се използва и правният механизъм, говорихме по време на консултациите и с Дирекция "Правна и законодателна дейност", който е приложен от предишното Народно събрание - предварително даване на съгласие. Това е правният механизъм, който ние можем да използваме. Ако той е конституционосъобразен, той е такъв, заради това че съответства на Конституцията. Ако той не е конституционосъобразен, дори и да запишем хиляда пъти, че съответства с Конституцията, той ще си остане противоконституционен.
Но ако това води до консенсус, какъвто ние желаем, ако това наистина ще покаже реалната воля и на колегите от Демократичната левица не само за подкрепа на това споразумение, но и за неговата реализация, аз не считам, че има някакви проблеми тази добавка да бъде направена. Тогава наистина ние ще покажем не само формален консенсус, но и реален консенсус за приложението на това споразумение и ще покажем вече реална отговорност на всички политически сили за реализацията на сътрудничеството с НАТО.
Затова аз смятам, че няма проблем от тази добавка, ако това доведе до пълен консенсус.
Текстът е прочетен, аз смятам, че трябва да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Има два проекта за решение. По силата на правилника...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Една реплика, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По силата на правилника първо се гласува по реда на постъпването. Първо е проектът за решение, внесен от...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Реплика няма ли да дадете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стига с тия реплики! Десет пъти ставахте за реплика. Преминаваме към гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И двадесет пъти, нали има правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приканват да гласуваме текста, сега имате реплика по текста. По текста ли имате реплика?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Имам реплика към изказването на господин Абаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте. Само губим времето от половин час насам.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): И не мога да пропусна, господин председател, да направя тази реплика, когато се правят произволни тълкувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, давам Ви думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: А такова е точно тълкуванието или опитите за коментар, които прави господин Абаджиев.
Решението на Конституционния съд от 1999 г. е във връзка и с тълкувание по чл. 84, т. 11 от Конституцията. Безспорно по чл. 85, ал. 1, т. 1, но във връзка с чл. 84, т. 11.
Вие все забравяте, че тогава, когато давате някакво разрешение или вземате някакво решение, трябва да има определени четири параметъра. И ще ви върна към решението от 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, казахте го това вече в предишна реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: "Изключва се разрешение за пребиваване, целта на което не е известна на българската държава, респективно на Народно събрание."
Същото е по отношение на разрешението за преминаване. И не можете да говорите за никакво предварително съгласие, анблок, доверие в аванс, без да имате тези параметри!
Стига сте говорили за предварителни съгласия!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Излишно спорим!
Чета проекта за решение:
"Във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО № 154-02-31, внесен от Асен Агов и Йордан Бакалов с предложената корекция

Р Е Ш Е Н И Е:

Във връзка с изпълнението на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и предвид предстоящото разпускане на Народното събрание

Р Е Ш И:

Задължава Министерския съвет в периода от разпускане на действащото Народно събрание до свикване на следващото Народно събрание в случай на необходимост да осъществява последващи договорености с НАТО по конкретните параметри на преминаването и престоя на въоръжени сили на НАТО и личен състав на НАТО в изпълнение на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили и личен състав на НАТО, ратифицирано от Народното събрание на 6 април 2001 г. в съответствие с Конституцията на Република България."
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 196, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)

Следващото заседание на Народното събрание е в понеделник, 9 април 2001 г., от 10,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)




Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Христо Димитров

Свилен Димитров