Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2001-04-11

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има внесено едно предложение за дневен ред за седмичната програма от Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма.
1. Второ четене на законопроекта за рибарството и аквакултурите - продължение.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
6. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за опазване на прилепите в Европа.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващи Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа.
9. Законопроект за ратифициране на Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия относно провеждането на учение на италиански въоръжени сили на територията на Република България.
11. Проект за решение за преобразуване на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София, в структурата на Техническия университет - Габрово, в самостоятелен частен колеж.
12. Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2000 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2000 г.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
15. Законопроект за ратифициране на Наказателната конвенция за корупцията.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
18. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
19. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
20. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
21. Второ четене на законопроекта за занаятите.
22. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане.
23. Доклад на Съвета по европейски въпроси.
По дневния ред и седмичната програма някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам пред вас да направя предложение за разместване на точките в дневния ред.
Видях, че т. 13 е: първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Давам си сметка, че наистина и законопроектът за рибарството и аквакултурите е много важен, всички ратификации също са много важни. Но тъй като става дума за един социален закон, става дума за една много малка поправка и става дума за това, че осъвременяването на пенсиите вместо от 1 юли с този законопроект предвиждаме да бъде от 1 юни и да се отстранят някои несправедливости, които досега с Кодекса за задължително обществено осигуряване бяха факт за много групи от пенсионерите, предлагам т. 13 да бъде т. 4.
С това ми се иска наистина Народното събрание да даде една по-голяма сигурност, че точно този законопроект ще мине в днешния и утрешния ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предлагам от предложения проект за дневен ред за програма за работата на Народното събрание за тази седмица да отпадне т. 20: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Разглеждането на този законопроект предизвика множество спорове. Бяха изразени различни отношения, дори противоположни гледни точки не само от парламента, но и от други държавни институции. Смятам, че този проблем в момента трябва да бъде снет от дневния ред, защото могат да бъдат разглеждани определени изменения в наказателно-процесуалното законодателство, в Наказателния кодекс, но много по-внимателно и обмислено трябва да се правят промени в организацията на съдебната власт.
Вече на няколко пъти тази власт беше не само променяна, но в течение на няколко години тя беше - думата не е толкова силна - и разгромявана, подлагана на различни въздействия, главно с политически мотиви. Смятам, че особено в последните дни на своя мандат парламентът не трябва да засилва това впечатление и наистина с подобни мотиви да се правят такива конюнктурни изменения.
Това са моите мотиви да предложа отпадането на тази точка и се надявам тя да бъде подкрепена от достатъчно голям брой депутати, така че да се облекчи седмичната програма, която стои пред нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като подкрепям мотивите на народния представител Янаки Стоилов за т. 20, смятам, че същото се отнася и за т. 19: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
По това предложение за изменение и допълнение освен български становища има и становище на проф. Трексел, който наблюдава България по повод на преговорите с Европейския съюз. Цялата юридическа общност смята, че тези предложения за изменение и допълнение не само няма да подобрят работата на съдебната система, а напротив - ще създадат нови проблеми и вътре за българските граждани, и по отношение на делата, които се водят в Европейския съд, поради което предлагам и т. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям първо на гласуване преместването на точка тринадесета като точка четвърта от дневния ред. Това е предложението на народната представителка госпожа Светлана Дянкова.
Моля, гласувайте!
Гласували 170 народни представители: за 128, против 12, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението за отпадането на точка деветнадесета.
Моля, гласувайте!
Гласували 198 народни представители: за 96, против 92, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз мисля, че част от колегите не разбраха, че това е предложението за Наказателно-процесуалния кодекс, поради което моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на заместник-председателката госпожа Петя Шопова.
Моля, гласувайте!
Гласували 220 народни представители: за 110, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на точка двадесета.
Моля, гласувайте!
Гласували 218 народни представители: за 106, против 106, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте дневния ред за тази седмица с направената вече корекция - точка тринадесета става точка четвърта, съответно другите се преномерират.
Гласували 192 народни представители: за 123, против 51, въздържали се 18.
Седмичната програма за работа на Народното събрание от 11 до 13 април 2001 г. е приета.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Владислав Костов да продължи доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вчера стигнахме до глава шеста - "Финансиране на рибарството и аквакултурите". Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава шеста.
По чл. 48 има предложение на народния представител Петър Георгиев, който го оттегля.
Комисията предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 53:
"Чл. 53. (1) Средствата за управление и опазване на рибните ресурси се набират от:
1. таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, таксите за регистрация на рибопроизводителите и от таксите за услугите, извършвани от ИАРА, определени с тарифата по чл. 18, ал. 3;
2. таксите за издаване на билети за любителски риболов;
3. 50 на сто от събраните обезщетения в полза на държавата за нанесени вреди на рибата и другите водни организми в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и в язовирите - държавна собственост;
4. постъпления от дарения, спонсорство, помощи, целеви постъпления от местни и чуждестранни физически или юридически лица или от международни организации, фондации и програми;
5. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет, чрез Министерството на земеделието и горите като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити;
6. други постъпления, определени със закон или друг нормативен акт.
(2) Средствата, набрани по реда на ал. 1, се разходват за финансиране дейността на ИАРА за:
1. придобиване и поддържане на дълготрайни материални активи;
2. административни разходи;
3. разселване на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и други рибностопански мероприятия;
4. научно обслужване на рибовъдството и аквакултурите и извършване на научно-приложни изследвания, свързани с изучаването на състоянието на рибните ресурси във водите по чл. 3, ал. 1, точки 1 и 2, мерките за тяхното поддържане и обогатяване, определяне на квоти за улов и др.;
5. изпълнение на задължения, произтичащи от двустранни или многостранни международни договори в областта на рибарството и аквакултурите;
6. обучение и квалификация на служителите на ИАРА, реклама, издаване на брошури, плакати, книги, нагледни и учебни помагала и пособия, организиране и провеждане на професионални мероприятия;
7. съвместни дейности с неправителствени организации;
8. съфинансиране, предвидено по международни проекти;
9. мероприятия за борба с болестите по рибите и другите водни организми, за предотвратяване на тяхното разпространение в обекти по чл. 3, ал. 1 и за наблюдение и контрол на здравния статус на обектите за рибовъдство и аквакултури."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и чл. 48, който става чл. 53, така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава шеста и чл. 53 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде глава седма с наименование "Контрол" и с членове 48а и 48б, които стават съответно членове 54 и 55 със следното съдържание:
"Глава седма
Контрол
Чл. 54. (1) Контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси се упражнява от ИАРА чрез инспектори по риболовен надзор и от Националното управление по горите, съгласно чл. 7, ал. 1.
(2) Инспекторите по риболовен надзор контролират:
1. състоянието и поддържането на генофонда от риби и други водни организми;
2. производството, превозването и разселването на генофондов материал;
3. разрешителните за стопански риболов и билетите за любителски риболов;
4. риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и другите технически средства за извършване на стопански и любителски риболов;
5. спазването на режима по ползването на рибните ресурси;
6. търговията с риба, други водни организми и продукти от тях по отношение на произхода и правилата за първата продажба.
(3) Инспекторите по риболовен надзор при изпълнението на служебните си задължения носят униформено облекло със съответните отличителни знаци и служебна карта, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, и имат право да носят огнестрелно оръжие, съобразно разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите.
(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури застрахова инспекторите по риболовен надзор със застраховка "Живот и злополука".
Чл. 55. (1) Контролът по чл. 54 се извършва чрез проверки на плавателни и моторни превозни средства, на складове, стопански постройки, хладилни помещения и устройства.
(2) При извършване на проверки на риболовни кораби на вода в акваторията на Черно море, контролните органи нямат право да спират съдовете от движение, когато теглените от тях риболовни уреди се намират в работно положение. В тези случаи проверката се извършва в движение, чрез качване на контролните органи на борда или чрез приключване на технологичната операция.

(3) В случаите по ал. 2 капитаните на риболовните кораби са длъжни да уведомят контролния орган за времето на приключване на операцията, без да предприемат никакви действия по промяна на технологичния режим на извършваната риболовна операция, включително и по отстраняване на теглените или прикрепени към борда риболовни уреди, средства и принадлежности.
(4) Плавателните и другите превозни средства на ИАРА, предназначени за осъществяване на проверки, се обозначават и маркират с нейни опознавателни и отличителни знаци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте глава седма - "Контрол" и чл. 54 и 55, както са предложени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Глава седма и членове 54 и 55 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава седма - Административнонаказателни разпоредби".
Има две предложения - от народните представители Петър Георгиев и Владислав Костов, които са приети.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаването на глава седма "Административнонаказателни разпоредби", която става глава осма.
Комисията предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 56:
"Чл. 56. (1) Който извършва стопански риболов без разрешително, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 57:
"Чл. 57. (1) Който не съхранява разрешителното за стопански риболов на борда на риболовния кораб в нарушение на чл. 18, ал. 4, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 300 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 58:
"Чл. 58. (1) Който лови риба и/или други водни организми извън водните обекти и зони, посочени в разрешителното за стопански риболов, в нарушение на чл. 18, ал. 6, т. 7, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
              (2) Който лови риба и/или други водни организми след изтичане срока на действие на разрешителното за стопански риболов, в нарушение на чл. 18, ал. 6, т. 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
              (3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 59:
"Чл. 59. Който не води риболовен дневник в нарушение на чл. 19, ал. 1, 3 и 5, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 60:
"Чл. 60. Който прехвърли улов от един кораб на друг, без да го впише в риболовния дневник в нарушение на чл. 19, ал. 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 61:
"Чл. 61. (1) Който не предостави за проверка риболовния дневник в нарушение на чл. 19, ал. 7, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
              (2) Който не предаде на длъжностните лица на ИАРА декларация за произход в нарушение на чл. 20, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 62:
"Чл. 62. (1) Който лови риба и други водни организми в зоната на действие на специализираните обекти за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 800 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 63:
"Чл. 63. (1) Който промени параметрите и зоната на действие на специализираните обекти за риболов без разрешение на изпълнителния директор на ИАРА в нарушение на чл. 21, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 64:
"Чл. 64. Който извършва любителски риболов без билет за любителски риболов в нарушение на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба от 20 до 100 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 65:
"Чл. 65. Който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 200 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 66:
"Чл. 66. (1) Който улови и запази риба в количество, надхвърлящо определеното в нарушение на чл. 24, ал. 2, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
              (2) Който продава или купува риба в нарушение на чл. 24, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
              (3) Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 4, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 67:
"Чл. 67. Който извършва любителски риболов извън водните обекти и зони за любителски риболов, се наказва с глоба от 50 до 200 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 68:
"Чл. 68. (1) Който развъжда и отглежда риба и други водни организми, без да е регистриран, в нарушение на чл. 25, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 69:
"Чл. 69. Който развъжда и отглежда риба и други водни организми в нарушение на чл. 27, се наказва с глоба от 100 до 300 лв."
Комисията предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 70:
"Чл. 70. (1) Който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
               (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 800 лв."
Комисията предлага да се създадат членове от 71 до 91 със следната редакция:
"Чл. 71. (1) Който пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други водни организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
              (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 800 лв.
Чл. 72. (1) Който лови риба в река, когато количеството вода в нея е под минимално допустимото, в нарушение на чл. 34, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 73. (1) Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства и принадлежности в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 3-5, чл. 36 и чл. 37, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
             (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 74. (1) Който лови риба и други водни организми с отровни, упойващи или взривни материали, вещества и средства в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
             (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
         

Чл. 75. (1) Който лови риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1 се наказват с глоба от 100 до 500 лева.
      (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец му се налага имуществена санкция в размер от 600 до 2000 лева.
Чл. 76. Който лови речни раци в нарушение на чл. 42 се наказва с глоба от 100 до 400 лева.
Чл. 77. (1) Който лови морски бозайници в нарушение на чл. 43 се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
      (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лева.
Чл. 78. (1) Когато нарушението по ал. 1 на членове 56-77 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение глобата е в двоен размер.
      (2) Когато нарушението по членове 56, 57, 58, 62, 63, 68, 70, 71, 72, 73, 74, 75 и 77 е извършено повторно от едноличен търговец или юридическо лице в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, имуществената санкция е в двоен размер.
Чл. 79. (1) В случаите по чл. 58, ал. 1 и членове 70, 73, 74 и 77 нарушителите се лишават от право да извършват стопански риболов за срок до една година, по ред, определен с наредбата по чл. 18, ал. 1.
      (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лицата, които не са зарибили обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 в нарушение на чл. 31.
Чл. 80. Който не монтира и не поддържа бордовото оборудване, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби в нарушение на чл. 45, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 500 лева.
Чл. 81. Който съхранява, пренася или монтира риболовни уреди, средства и приспособления, забранени за извършване на риболов в нарушение на чл. 45, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
Чл. 82. (1) Който извършва първа продажба извън посочените обекти в нарушение на чл. 46, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 800 лева.
      (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лева.
Чл. 83. Който не предостави копие от декларацията за произход или ветеринарен сертификат при предоставяне на продукция като суровина за преработка, когато тя не е била предмет на първа продажба в обектите по чл. 46, ал. 1, в нарушение на чл. 47, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 84. Който не предостави копие от декларацията за произход и/или ветеринарен сертификат в нарушение на чл. 48, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 85. Който достави риба или други водни организми в нарушение на чл. 49 се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 86. Който превозва риба, други водни организми и продукти от тях без копие от декларацията за произход и/или ветеринарен сертификат в нарушение на чл. 50 се наказва с глоба от 200 до 400 лева.
Чл. 87. Който не предостави ветеринарен сертификат и генетичен сертификат при сделки с генетичен материал в нарушение на чл. 51, ал. 2 се наказва с глоба от 400 до 1000 лева.
Чл. 88. Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 89. Когато нарушението по членове 86 и 87 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане на наказателното постановление в сила за същото по вид нарушение, глобата е в двоен размер.
Чл. 90. (1) В случаите по членове 56, 58, 60, 62, 70, 73-77 включително, 81 и 86 уловената риба и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са уловени, се отнемат в полза на държавата.
      (2) При установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение, съгласно наредбата по § 4.
Чл. 91. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от инспекторите по риболовен надзор към ИАРА.
      (2) Нарушенията на правилата за извършване на любителски риболов се установяват с актове и от горските и ловни стражари към Националното управление по горите.
         (3) Наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието и горите или от определени от него длъжностни лица.
      (4) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лева, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 100 лева или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност.
      (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по новата Глава осма "Административнонаказателни разпоредби" и членове от 63 до 91? Не.
Моля, гласувайте цялата Глава осма със заглавие "Административнонаказателни разпоредби" и членове от 49 до 63, които стават съответно от 63 до 70, както и членове 71 до 91 така, както са предложени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Цялата Глава осма е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага наименованието "Допълнителна разпоредба" да стане "Допълнителни разпоредби".
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "аквакултури" са рибностопанските дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях;
2. "аклиматизация" е заселване на чужди видове риби и други водни организми с оглед стопанското им използване и обогатяване на биоразнообразието;
3. "баластриерни водоеми" са изкуствени водоеми, образувани при добива на инертни материали, запълнени с подпочвени или повърхностни води;
4. "буна" е инженерно съоръжение за защита на морския бряг от абразия (рушене);
5. "воля" е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва морски риболов със заграждащи мрежени уреди или прибиране на уловената в даляна риба;
6. "въвеждане в действие" е състояние на специализирания обект, при което той е в работно положение, т.е. съответните мрежени уреди са монтирани и се използват по предназначение;
7. "генофонд" е съвкупността от гените в рибите и другите водни организми, които определят тяхната видова, подвидова, расова и породна принадлежност;
8. "генетичен материал" са полови продукти, оплоден хайвер, зарибителен материал и разплодници, носещи определени генетични характеристики;
9. "големи язовири" са язовирите по Приложение № 1 към Закона за водите, както и други язовири с площ при максимален обем над 2000 дка, определени от министъра на земеделието и горите.
10. "далян" е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва пасивен морски риболов с мрежен уред, който се монтира на дълбочина 8-12 метра;
11. "запас" е сумарната численост или общото тегло на всички индивиди от всички възрасти на даден вид риба или други водни организми;
12. "изкуствен подводен риф" е система от специални конструкции или потопени елементи от бетон и/или други материали, които с формата, разположението и укритията си създават благоприятни условия за опазване и подобряване на биоразнообразието;
13. "изобата" е линия, която съединява точки с еднаква дълбочина във водните басейни;

14. "квота" е част от общия допустим улов за даден вид, която се предоставя за изземване от определен запас през една календарна година или през един риболовен сезон;
15. "косене (търмъчене)" е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби;
16. "минимален допустим отток в реките" е необходимото водно количество за поддържане на водната екосистема и подхранване на подземните води;
17. "общ допустим улов" е количество от даден вид, определено като обща квота за улова от този вид за една календарна година;
18. "отговорен риболов" е система от правила, които регламентират методите и средствата за улов на риба и други водни организми и изискванията за тяхното ползване, с цел запазване на устойчивото им развитие;
19. "прилов" е случаен или съпътстващ улов, който се появява в подчинени количества към улова на основен вид риба или други водни организми и се отчита в процент към общия улов;
20. "първа продажба" е продажба на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за пръв път след улова. За първа се счита и продажбата на описаната продукция, която е от внос и се предлага директно на пазара;
21. "рибарство" е вид дейност на юридически и физически лица, обхващаща стопански и любителски риболов;
22. "рибна популация" е съвкупност от всички индивиди, които генетично принадлежат към един и същи вид и имат самостоятелно географско разпространение;
23. "рибни ресурси" са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти;
24. "рибностопански дейности" са дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководното и морското рибовъдство, преработката и търговията с риба и други водни организми;
25. "рибовъдство" е дейност за развъждане и отглеждане на риба в естествени и изкуствени водни обекти или в съоръжения, изградени за тази цел;
26. "риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване;
27. "риболов - любителски" е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение и отдих или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила;
28. "риболов - стопански" е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно;
29."риболовен кораб" е плавателен съд, който е регистриран по реда на Кодекса на търговското мореплаване и се използва за улов на риба и други водни организми;
30."риболовен режим" е съвкупността от нормативни и административни мерки, свързани с условията и реда за управление, ползване и опазване на рибните ресурси при извършване на любителски и стопански риболов;
31. "риболовни регулации" са мерки за запазване и охрана на новите поколения на рибите и другите водни организми, защита на родителското стадо през размножителния период и охрана на целия запас при намалена численост;
32. "тоня" е част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва стопански риболов в река Дунав със заграждащи мрежени уреди;
33. "устойчиво развитие" е балансирано естествено попълване и възпроизводство на рибните ресурси, върху които риболовните дейности не причиняват снижаване на запасите им;
34. "хавлия" е мрежена преграда или плет, която перпендикулярно свързва брега с ловното устройство на даляна и служи за насочване на рибните стада към него;
35. "чепаре" е ръчен уред с въдици, с който се извършва морски риболов от брега или от лодка."
Комисията предлага следната редакция на § 1а, който става § 2:
"§ 2. Лицата, които отглеждат и ловят риба и други водни организми, не са "предприятие, което произвежда храни" по смисъла на Закона за храните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по Допълнителните разпоредби и параграфи 1 и 2 от тях? Не.
Моля, гласувайте заглавието и параграфи 1 и 2 така, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 2 на вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 2 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 3.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема Националната програма по чл. 4".
"§ 4. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема:
1. наредбите по чл. 18, ал. 1 и чл. 21, ал. 5;
2. тарифите по чл. 18, ал. 3 и чл. 22, ал. 3."
Комисията предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. Министърът на земеделието и горите в тримесечен срок от влизането в сила на закона определя с наредби подробни правила за риболов и за въвеждане на мерки за опазване, охрана и контрол върху ползването и възпроизводството на рибните ресурси и търговията с риба и други водни организми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 - така, както е предложен от комисията, § 4 - така, както е предложен от вносителя, параграфи 5 и 6 - така, както са предложени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 3, 4, 5 и 6 са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага § 7 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията § 7 да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 7, със следното съдържание:
"§ 7. В 5-годишен срок от влизане на закона в сила лицата по чл. 45, ал. 1, закупуват и монтират необходимото бордово оборудване.
§ 8. За срок 5 години от влизането в сила на закона се освобождава от мита и митнически такси вносът на генофондов материал от риби и други водни организми и на риболовни мрежи, уреди, средства и приспособления, които не се произвеждат в страната, по списък, утвърден от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
"§ 9. В Закона за водите (ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 46, ал. 1, т. 2 думите "промишлен риболов" се заменят с "стопански риболов".
2. В чл. 48, ал. 1, т. 4, след думата "права" се поставя запетая и се добавя "включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7а, който става § 7, както е предложен от комисията, § 8 така, както е предложен от вносителя, и § 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфи 7, 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага параграфи 10 и 11 на вносителя да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията параграфи 10 и 11 да отпаднат.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфи 10 и 11 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 12 на вносителя, който става § 10:
"§ 10. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 58 от 1998 г., изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г. и бр. 24 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 3, накрая се поставя запетая и се добавя "и раздел за рибарството и аквакултурите".
2. В чл. 12, ал. 1, т. 8, накрая се поставя запетая и се добавя "създаване на ферми за рибовъдство и други аквакултури и закупуване на генетичен фонд от риби и други водни организми".
3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
а) в т. 1 след думите "животинска продукция" се добавя "и продукция от риба и други водни организми";
б) в т. 5 след думата "захаропреработвателната" се добавя "рибодобивната, рибопреработвателната".
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 11:
"§ 11. В чл. 60 от Закона за стоковите борси и тържищата (обн. ДВ, бр. 53 от 1996 г., изм. и доп. в бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г. и бр. 20 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Длъжностните лица по ал. 2 изготвят месечни отчети за постъпилите и продадени количества риба, водни организми и продукти от тях въз основа на съставените информационни фишове, които представят на изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 12 и 13 на вносителя, които стават параграфи 10 и 11, така както са предложени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфи 10 и 11 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага параграфи 14, 15, 16 и 17 на вносителя да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията параграфи 14, 15, 16 и 17 да отпаднат.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфи 14-17 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на § 18, който става § 14:
"§ 14. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на земеделието и горите, а в защитените територии изключителна държавна собственост, на министъра на околната среда и водите."
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 12:
"§ 12. Този закон отменя Закона за рибното стопанство (обн. ДВ, бр. 91 от 1982 г., изм. и доп., бр. 13 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г. и бр. 113 от 1999 г.)".
Комисията предлага следната редакция на § 20, който става § 13:
"§ 13. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за рибното стопанство, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18 на вносителя, който става § 14, § 19, който става § 12, и § 20, който става § 13, така както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Новите параграфи 12, 13 и 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, когато гласувахме вчера чл. 34, ал. 1 и Приложение № 1 към него, беше пропуснато да се гласува предложението на Валентин Симов и Христо Смоленов. Комисията беше подкрепила предложението по първия абзац, но по втория не го подкрепи. Затова, господин председател, Ви предлагам да гласуваме предложението на Валентин Симов и Христо Смоленов в неподкрепената му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Валентин Симов и Христо Смоленов в неприетата им част по т. 1, по Приложение 1.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Освен това остана да гласуваме още две неща, едното от които е отпадане на Приложение 2 към чл. 36, ал. 1.
Комисията предлага Приложение 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията Приложение 2 да отпадне.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Приложение 2 отпада и Приложение 3 става съответно Приложение 2.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Приложение 3 към чл. 37, ал. 1 става Приложение 2.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз. С това приехме целият обемист закон. (Ръкопляскания от СДС.)

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Водеща е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Има думата госпожа Мария Брайнова да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БРАЙНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 154-01-62, внесен от народния представител Мария Брайнова-Доксимова на 4 април 2001 г.

На заседание, проведено на 5 април 2001 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 154-01-62, внесен от Мария Брайнова-Доксимова на 4 април 2001 г.
На заседанието присъстваха д-р Стойчо Кацаров - заместник-министър на здравеопазването, д-р Борислав Борисов - директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и изпълнителните директори на фирмите-производители на лекарства - "Балканфарма" и "Софарма". Законопроектът бе представен от вносителя д-р Мария Брайнова.
Мотивите за настоящото изменение на закона са във връзка с изискването българските производители на лекарства да приведат своето производство в съответствие с европейските стандарти за добра производствена практика. Доктор Брайнова подчерта, че срокът за това, макар и удължен с последните промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, се оказва недостатъчен, тъй като са необходими сериозни инвестиции. Необходимо е на българските производители на лекарства да се даде възможност в по-спокоен и плавен период да приведат своето производство в съответствие с правилата за добра производствена практика. С тази цел е и предложението за изменение на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби, с което този срок се удължава.
Народните представители единодушно с 15 гласа "за" подкрепиха законопроекта, внесен от д-р Брайнова."
Колеги, по тази тема има внесен още един законопроект от колегата Григор Димитров Шишков. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта има становище по този законопроект.

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 054-01-107, внесен от Григор Димитров Шишков на 1 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 6 декември 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Григор Димитров Шишков на 1 ноември 2000 г.
В заседанието взеха участие заместник-министрите на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров и д-р Атанас Кондурджиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Борислав Борисов, представители на сдруженията на фармацевтичните производители, вносители и търговци в страната и представители на синдикатите в здравеопазването.
По смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина лекарствени продукти са и медицинските изделия. Прилагането на закона по отношение формирането цените на тези лекарствени продукти се затруднява от факта, че броят им е огромен като лекарствени позиции.
Данните показват, че това са над 30 хил. позиции, разпределени в над 250 разрешения. Големият брой лекарствени продукти, които се предлагат от достатъчно голям брой фирми, води до саморегулиране на цените им на базата на пазара. По този начин отпада нуждата от държавно регулиране. Още повече, че голяма част от медицинските изделия се използват предимно в болнична обстановка, където не се използват пределни цени, а те се договарят след провеждане на съответни процедури по Закона за обществените поръчки.
Народните представители напълно приемат предложението цените на медицинските изделия да не се регулират от държавата. В момента на територията на страната има над 4 хил. обекта, подлежащи на контрол по спазването на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, който се осъществява от Изпълнителната агенция по лекарствата.
Хигиенно-епидемиологичните инспекции имат контролни функции само по отношение на санитарно-хигиенните изисквания към складовете за търговия на едро, аптеките и дрогериите. Изпълнителната агенция по лекарствата не разполага с регионални структури, които да извършват цялостния контрол на място.
Народните представители се обединиха с мнението, че предложението ХЕИ да упражнява контрол и върху дейността на търговците на едро, аптеките и дрогериите ще гарантира контрола върху цялостната търговия на едро и дребно с лекарства в страната.
След решенията на Конституционния съд и направените промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, е необходимо да има гратисен период за аптеките, които да се приведат в съответствие с неговите изисквания. Това налага изменението на § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, където е предвиден този срок.
След проведено гласуване, с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 054-01-107, внесен от Григор Димитров Шишков на 1 ноември 2000 г.
Тъй като още на 7 декември 2000 г. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта е представила на Народното събрание становището си под № 053-10-29 по обсъдения и единодушно подкрепен за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 054-01-107, внесен от народния представител д-р Григор Димитров Шишков, народните представители с консенсус приеха идеята този законопроект да се обедини с настоящия. Те решиха параграф единствен от законопроекта, внесен от Мария Брайнова, да намери систематичното си място в законопроекта, внесен от Григор Шишков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Имате думата.
Доктор Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз в комисията и тук заедно с моите колеги ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, защото това е един твърде важен текст, отнасящ се до добрата производствена практика на българските фармацевтични предприятия. Наистина изискването да се въведе тази добра фармацевтична практика изисква много инвестиции, които сега предприятията не са във възможност да реализират. Но аз съм убеден, тъй като те присъстваха там, че в рамките на тази година, която им дава отсрочка законът, ще успеят да въведат тази добра производствена практика. Ако ние не направим изменение на закона днес, съществува опасност много от тези предприятия да спрат да работят, с което да се намали българското производство, да се ограничи българският пазар, а целта, смятам, на нашия парламент, независимо в края на своето действие, е именно да стимулира българското производство.
Ето защо смятам, че промяната на срока от 7 на 8 години ще бъде едно добро решение на парламента, което ще бъде посрещнато добре от всички фармацевтични предприятия, от работещите в тях и накрая на своето съществуване Тридесет и осмото Народно събрание ще поднесе на един важен отрасъл на българската промишленост, каквато представлява фармацевтичната такава, която има традиции в България, наистина да получи гаранции за своето производство, да запази работните си места и най-важното, за което всички мечтаем, да създаде добра конкуренция на българския пазар за българските лекарствени средства и на цени, които да бъдат по-добри, по-поносими за българските потребители, отколкото цените на вносните лекарства.
Смятам, че в този смисъл законът има своето значение. Ето защо, повтарям, ние ще го подкрепим на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само може да се съжалява, както беше споменато от д-р Марангозов, че времето едвам стигна да приемем тези няколко изключително важни промени.
Бих искал да ви кажа, че това са промени, които са приети изцяло с консенсус, без оглед на политизиране на тези промени, защото те наистина са важни не само за българските производители, а и за българските търговци на едро. Разбира се, съвсем съзнателно, водени от факта, че времето е много късо, на последното си заседание Комисията по здравеопазването, младежта и спорта направи всичко възможно да обедини двата проекта, макар че малко се нарушава процедурата - при наличие на два законопроекта, да подготви един общ законопроект, приет с консенсус, за да се даде възможност те да бъдат приети днес едновременно. Всички заедно тук, разбира се, заедно с Председателството на Събранието ние трябва да намерим най-точната процедура, за да не нарушаваме своя правилник.
Бих искал да ви кажа, че успоредно с нещата, в направените справки с търговците на едро възниква още едно предложение, което е разумно. Става въпрос за тези, които търгуват с медицински изделия, които са приравнени също към лекарствените средства, и с късите срокове за привеждане в изправност по закона се създава известна невъзможност на тези хора към момента на изтичане на този срок да могат да извършват своята дейност, както трябва и както е нужно.
Ето защо мисля, че обединени всички заедно ще предложим техния срок, който беше 6 месеца, да бъде удължен до края на тази година, за да им се даде възможност те да се приведат в рамките на закона и да могат съвсем плавно да водят своята работа.
Ето защо аз призовавам всички да помислим как да направим така, без да нарушаваме правилника, разбира се, който е водещ за всички нас, да приемем тези предложения, които са от изключителна важност за функциониране не само на българските производители на лекарства, на търговците на едро, но и на здравеопазването изобщо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, от становището на комисията става ясно, че има пълно единодушие. От изказалите се представители от двете страни на залата разбираме, че се подкрепя, изхождайки от професионални подбуди и мотиви. А това, което господин Китов направи като последно допълнение, всъщност е формалното предложение на проф. Зънзов. Но Вие казахте "до края на тази година", а проф. Зънзов го е написал и така е в текста "до 31 декември 2002 г.". Аз предлагам да се обединим около това.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Ние сме обединени с проф. Зънзов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Точно така. Това е компромисният вариант - до края на тази година. Подкрепям идеята да го направим на едно четене, защото няма време, т.е., днес да бъдат двете четения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както чухте от колежката Брайнова, а също така и от д-р Китов и от изказванията от залата, явява се един нов, обединен законопроект, поради което аз оттеглям моя законопроект и призовавам колегите да гласуваме законопроекта, представен от д-р Мария Брайнова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 154-01-62, внесен от Мария Светлозарова Брайнова - Доксимова.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както преди малко стана ясно, правя процедурно предложение да се приеме и на второ четене законопроектът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с поправката, която беше направена и от господин Божинов. Аз ще я формулирам точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател! Заглавието на законопроекта е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина".
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. В чл. 85, ал. 1 след думата "пазар" точката се заменя със запетая и се добавят думите "с изключение на тези по чл. 3, ал. 5"."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 2. В чл. 92 ал. 2 се изменя така:
"(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват контрол върху помещенията, съоръженията, условията за съхранение и търговия с лекарства, както и върху дейността на търговците на едро, аптеките и дрогериите."
Няма други предложения. Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 3. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6 думата "7-годишен" се заменя с "8-годишен".
Тук второ е предложението, което беше направено от залата, а именно:
2. В § 7 съществуващият текст става ал. 1.
Създава се нова ал. 2, която гласи:
"(2) Заварените към влизането в сила на този закон търговци на едро с лекарствени продукти по чл. 3, ал. 5 привеждат дейността си и се регистрират в съответствие с изискванията на този закон в срок до 31 декември 2001 г."
Точка 2 става т. 3:
"3. В § 8, ал. 1, след думата "срок" се добавя "31 декември 2001 г.", а думите "4 години от влизането на закона в сила" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има три точки, защото Вие погрешно казахте ал. 2.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, т. 2. Прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точка 1 е за § 6, т. 2 е за § 7 и т. 3 е за § 8.
Моля, гласувайте § 3 така, както беше прочетен.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Няма други предложения нито за наименованието на Заключителната разпоредба, нито за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 4 така, както са предложени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Заглавието "Заключителна разпоредба" и § 4 са приети.
С това е приет и целият закон.


Преминаваме към трета точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има думата да докладва председателят на водещата комисия господин Борислав Китов.
Преди това за процедура има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата д-р Бойко Пенков.
Има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател!

"ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклад № 053-10-31, внесен от
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта
на 15 декември 2000 г. относно законопроект за изменение и        допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-121,           внесен от народния представител Борислав Димитров Китов
    на 29 ноември 2000 г.

На заседание, проведено на 14 март 2001 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди отново приетия на първо гласуване в пленарна зала законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-121, внесен от народния представител Борислав Димитров Китов на 29 ноември 2000 г.
Въз основа на проведените разисквания и взетите решения Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на второ гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване със следните промени в заглавието и съдържанието:
Комисията предлага заглавието на законопроекта да се измени така: "Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване".
Няма други предложения. Нещата са приети с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. В чл. 53 се прави следното допълнение:
1. Създава се ал. 2:
      "(2) Националният рамков договор се изработва в две части: медицинска и стоматологична."
Комисията не подкрепя предложението на вносителя, а и самият вносител го оттегли в хода на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 2. В чл. 54, ал. 3, изречение първо, навсякъде в текста цифрата "8" се заменя със "7".
Комисията не подкрепя това предложение, а и вносителят, имам предвид себе си, го оттегля.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Игнатов:
В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
         "(3) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор в срока по ал. 1, Националната здравноосигурителна каса може да сключва индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ по реда на Закона за обществените поръчки."
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
      "(4) При несвоевременно приемане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса от 1 януари следващата година продължава да действа договорът от предходната година. В този случай цените по ал. 2, т. 4 се индексират с официалния инфлационен индекс за предходната година, след което се обнародват в "Държавен вестник". Договорът действа до подписването на нов договор."
3. Следващите алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаемо ръководство, уважаеми колежки и колеги! Аз оттеглям предложението си по първата алинея. Но по втората алинея мисля, че трябва по някакъв начин Народното събрание да се застрахова.
Досега ние имаме някаква практика, която показваше, че при добра политическа воля бюджетът започва да се работи през месец септември, представя се пред Народното събрание, за пръв път ставаше това през 11-годишната нова история на България и бюджетът вървеше. Но това гаранция ли е, че всички следващи парламенти ще го правят? Къде е гаранцията? Къде е гаранцията, че ще има същата политическа воля?
Аз съм убеден, че и следващият парламент ще го прави, но ние говорим за бъдещето. Един закон не гарантира само настоящето, той преди всичко гарантира бъдещето.
Затова мисля, че този въпрос може да се обсъди още един път в залата и да се подсигурим, защото при неприемане на бюджета навреме се спира работата на Националната здравноосигурителна каса. Тя няма как да се разплаща с изпълнителите, след като нейният бюджет не е приет от Народното събрание. А бюджетът на касата се приема от Народното събрание.
И ако използваме тази логика, мисля че можем да гласуваме във втората алинея един такъв казус, който ще възникне все пак някога в годините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг?
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, аз исках преди малко да чуя последното становище на председателя на Националната здравноосигурителна каса може ли касата при евентуални закъснения да поеме този инфлационен процес така, както се предлага във втората алинея, при положение че се оттегля първата алинея. Аз мисля, че не е лошо да го поканим той сам да каже. Но при възможност да бъдат поети инфлационните процеси, това ще бъде една гаранция за изпълнителите на медицинска помощ при евентуално неприемане на бюджета на касата. Така че аз мисля, че можем да се обединим към приемането на втората алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата д-р Бойко Пенков - директор на Националната здравноосигурителна каса.
БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да подкрепя предложението. Действително, в момента в Националната здравноосигурителна каса има достатъчно средства, има резерв, който може да гарантира спокойно при едно неприемане на бюджета с инфлационен индекс да се завишат бюджетите, за да могат лекарите да предоставят необходимата помощ на гражданите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да изразя противно становище. Ние имаме Закон за устройство на държавния бюджет. С този закон правителствата са задължени да внасят в определен срок държавния бюджет и той да бъде приет в определен срок от Народното събрание.
И сега да предвиждаме, че някой ден може да има такова правителство, което няма да спази Закона за устройство на държавния бюджет, и Народно събрание, което няма да се съобрази с тези срокове, според мен, не е издържано, без да съм юрист, и от правна гледна точка. Това си е задължение на правителството. В случай че се стигне до такава ситуация, тогава ще се реагира. Но сега по този начин така да отваряме вратата, при положение че някой ден някой може да си позволи да приеме бюджета през юни или юли следващата година, което беше практика в България, мисля, че не е редно.
Затова смятам, че не е редно да съществува такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Куртев! Значи, не става дума за държавния бюджет, а става дума за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която е независима национална институция и, в крайна сметка, тя не е държавата. Става дума за неприемане. Те могат и да ни го представят, но пленарната зала да не го приеме. И такъв казус теоретично може да съществува, но нека да направим разлика, че това не е държавният бюджет.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Същото се отнася и за Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (ПГДП): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Първата част на този текст аз съм оттеглил.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Той я оттегли.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Няма да я коментирам.
В момента има текст, който казва, че новият рамков договор се сключва с инфлационния индекс, ако не се постигне споразумение. Сега, ако трябва някакво допълнително споразумение да се постигне тук и да го гласуваме, то става въпрос, ако наистина Народното събрание не приеме никакъв бюджет на касата. И мисля, че текстът трябва да се изчисти в този смисъл, тъй като това за инфлационния индекс при несключване и недоговаряне на рамков договор фигурира и в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е при недоговаряне, а само при несвоевременно приемане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Има думата господин Янаки Стоилов за изказване.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господа народни представители! Мисля, че въпросът, който повдигна господин Куртев, заслужава внимание, въпреки че аз не се противопоставям при несвоевременно приемане на бюджета на Касата да се предвиди индексирането на бюджета за предходната година с официално оповестената инфлация, защото това ще гарантира по-голям обем от средства за покриване на разходите за здравни услуги, които се правят. Така че това изречение е в интерес на пациентите.
Използвам случая обаче да привлека вашето внимание и особено това на директора на Националната здравноосигурителна каса, че в България има нещо нередно - едно несъответствие, което мисля, че парламентът трябва да отбележи и да бъде много взискателен към Здравната каса.
Сравнете и мисля, че всеки един от вас е имал възможността да попадне, ако не като пациент, то поне като човек, който има ангажименти или по други поводи в повечето български болници. Вижте какво е състоянието на болниците. Това че оборудването, инвентарът са отпреди 15-20 години. И забележете оборудването и условията, при които работят служителите на здравните каси. Може ли една бедна държава, каквато в момента е България и която не може да отдели средства за лекарства, за апаратура, за помагане на хората, изпаднали в нужда, в момента да изгради една такава мрежа, която поглъща средства - дори и да са в рамките на нормативно определените, както се твърди, а не заделя за реално здравеопазване?
Аз няма да се противопоставя на този текст, но ако ние сме чувствителни като политици и като граждани, не можем повече да толерираме това несъответствие, че българските болници тънат в мизерия, а здравните каси общо взето живеят в лукс. Ето това ненормално състояние трябва да бъде преустановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
За реплика има думата д-р Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Аз ви благодаря, че вие подкрепяте тази теза, макар че това е записано в закона. Аз нарочно съм я извел като отделна алинея, защото се сблъскваме с този момент именно за болниците, за което и вие говорите. Но искам да ви кажа и обратното - защо върви доболничната помощ? Защото я няма намесата на държавата. Касата е самостоятелна. В момента лекарите, които изпълняват доболничната помощ, не зависят с нищо от държавата. Зависят единствено от Националната здравноосигурителна каса, от нейната стабилност. И ние сме горди с това, че сме постигнали тази стабилност на Касата, защото хората са доволни. Хората отиват, изработват си каквото има в договора и Касата плаща. Няма общински съвети, бюджети и това е предимството на фондовото здравеопазване.
Затова сега искаме да вкараме и болниците. Те затова са в това състояние, защото още не са обезпечени финансово по този начин - чрез Касата. Ако ние имахме пари и ако държавата беше стабилизирана икономически, за да направим вноската 12 на сто, сега нашите болници щяха да бъдат други. Веднага щяха да влязат в ритъма на този начин на финансиране, в който е доболничната помощ. За съжаление обаче общото положение на страната сега не позволява и вие добре знаете защо не позволява. Но това ще стане. Така че принципа, който сме наложили в доболничната помощ, сега се вижда колко е верен, когато виждате разликата между доболничния начин на финансиране и болниците и тяхното състояние и финансиране в момента.
Във връзка с това искам да кажа, че аз съм склонен да оттегля това предложение - да не бъде в отделна точка, тъй като въпросът се изясни и аз съм доволен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Доктор Игнатов, нашите оценки се разминават до голяма степен за ефективността и качеството на доболничната помощ, тъй като разговаряйте с много от българските грааждани, за да ви кажат дали те са удовлетворени от организацията на доболничната помощ. Едно е, че много от лекарите са доволни - от тези, които са в доболничната помощ и това също е важно. Но ние трябва да се интересуваме в същата и дори в по-голяма степен дали пациентите и гражданите са доволни от тази организация.
Аз твърдя, че голяма част, за да не кажа по-голямата част, тъй като това изисква по-прецизно отчитане на различните становища, не са доволни. И те не са доволни, защото сега достъпът до доболничната помощ не е по-добър в резултат на реформата. Защото на тях не им е гарантирано медицинско обслужване или медицинска помощ през цялото денонощие, тъй като има едно разкъсване на връзката между доболничната помощ и неотложната медицинска помощ. В по-малките населени места в стремежа си много от лекарите да запишат голям брой пациенти, лекар отива един или два пъти в седмицата.
И отново се получава парадоксът, който съществуваше и в предишна България, че голяма част от висококвалифицираните медицински специалисти както в доболничната, така и в болничната помощ, в момента получават много по-малко заплащане, отколкото други хора, които също вършат важна работа, но в редица от случаите са по-скоро разпределители на пациентите към другите звена. Затова ние искахме една схема, която да съчетае в по-голяма степен създадената организация на здравната мрежа с въвеждането на по-ясни правила за нейното финансиране и за отчитане на резултатите от дейността.
Затова нека да не се заблуждаваме и да не изразяваме една удовлетвореност от начина, по който в момента е организирана доболничната помощ. Аз смятам, че една от задачите на следващия парламент - и с това завършвам, опитвайки се да хвърля мост към задачите на българското Народно събрание, ще бъде да въведе определени корекции в доболничната помощ, а не само в организацията на болничното лечение. Това хората го искат, така че аз предлагам този дебат да бъде един от важните дебати в предизборната кампания, за да подобрим достъпа на хората до здравна помощ и да им гарантираме по-добро здравно обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За процедура има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз наистина предлагам този дебат да бъде дебат за предизборната кампания и да спрем тази безмислена дискусия...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо безмислена?
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: За конкретния текст, защото д-р Игнатов оттегли първата част от предложението си, а втората фигурира в почти същия вид в ал. 3.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Игнатов оттегли и втората част. Преди малко го заяви.
Доктор Игнатов оттегли и двете и точката е безмислена, госпожо председател. Господин Игнатов оттегли предложението си и нека да преминем към следващото предложение, което е на народния представител Димитър Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложение на народния представител Димитър Петров:
Създава се нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В § 3 на Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Лечебните заведения за болнична помощ - търговски дружества с държавно и/или общинско участие, се финансират за осъществяваната от тях дейност от републиканския или общинските бюджети, съгласно чл. 106, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, и от Националната здравноосигурителна каса чрез частичното заплащане по договори с тях. Субсидирането се извършва въз основа на едногодишен договор между финансиращия орган и лечебното заведение в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година."
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага § 3 да стане нов § 1 и да бъде приет със следното съдържание:
"§ 1. В § 3 на Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 4:
"(4) Лечебните заведения за болнична помощ - търговски дружества с държавно и/или общинско участие, се финансират за осъществяваната от тях дейност от републиканския или общинските бюджети, съгласно чл. 106 от Закона за лечебните заведения и от Националната здравноосигурителна каса чрез заплащане по договори с тях. Субсидирането се извършва въз основа на едногодишен договор между финансиращия орган и лечебното заведение в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Финансирането от Националната здравноосигурителна каса се извършва въз основа на договори в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Петров, желаете ли думата? Не.
Господин Шишков, желаете ли думата? (Неразбираема реплика на господин Шишков.) Добре.
След като господин Петров приема, че текстът е инкорпориран, господин Марангозов, Вие ли желаете думата? Заповядайте.
Думата има народният представител Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! По принцип подкрепям направеното предложение за ал. 4 в закона, защото не можем да не го подкрепим. Ако ние не го подкрепим, значи болниците остават без финансиране. Няма да им се превеждат средства и няма да могат да се сключват договори от 1 юли.
Значи, стана онова, за което ние говорихме през 1998 г., че здравното осигуряване не може да бъде въведено в цялата система и де факто ние днес отлагаме здравното осигуряване в болниците, въвеждането му в болниците. Всъщност, тези 20 на сто, за които се говори, са едно имагинерно число, което не се знае как ще попадне - в коя болница и къде, при сключването на договори. Как ще стане, поне методиката на мен до днес не ми е ясна, при договорянето?
И какво става? Пишем: лечебните заведения за болнична помощ - търговски дружества. Къде е печалбата на тези търговски дружества? Аз винаги съм поставял този въпрос. Нали трябва да имат печалба? Защо тогава ще се финансират от републиканския и общинските бюджети? Защото, видите ли, щом има държавно и търговско участие може да се финансират, да? Но, някоя от тези болници в момента да има, която наистина да показва печалба? Всички болници са с огромни дългове. Как ще бъдат покрити тези дългове, откъде, от 1 юли?
В момента какво финансиране получават болниците? Получават ли една дванадесета част от бюджета, както е по закона, болничните заведения? Може ли някой да отговори на този въпрос? Аз го поставям съвсем сериозно. Значи, всъщност въвеждането на здравната реформа е спряно при тази ситуация. Ние продължаваме финансирането от републиканския и от общинските бюджети. Здравната реформа, здравното осигуряване се въведе само в доболничната помощ.
Друг е въпросът, както каза и господин Стоилов, доколко тя е ефективна. Това е въпрос на дебат. Но сега, в момента, болниците висят във въздуха. Те не получават необходимите средства, особено големите болници, които минаха на министерско подчинение. Провежда се някаква акредитация. Кога ще свърши тази акредитация? Защото без акредитация не може да се сключи договор. Не се знае какъв ще бъде персоналът, какъв ще бъде обемът на дейността на болниците, за да може да се плаща. Нали принципът е парите да тръгнат след пациента? Това е целта на договора. А вече сме месец април. Едва ли това ще стане до края на месец юли. Поне аз не виждам как това ще се случи до края на месец юли - договорите с болниците. Как ще продължи тяхното финансиране?
В момента всеки пациент си носи чаршафи, всеки пациент си плаща храната, всеки пациент си купува лекарствата в болниците - било то общински или областни болници, и всеки пациент плаща и допълнително за медицинска дейност и за медицински услуги, които получава. Няма какво да си кривим думите, да си скриваме, да си заравяме главата в пясъка, така че тази промяна е правилна. Няма къде, ние сме притиснати от действителността!
Но, тогава аз и днес се учудвам защо онзи закон, който ние предлагахме през 1998 г. за смесеното финансиране, тогава беше отхвърлен, за да действа този закон за смесеното финансиране, докато окончателно се внедри здравното осигуряване, защото той предвиждаше и здравно осигуряване. Ето, днес ние се изправяме пред тази действителност, пред невъзможността болниците да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса.
Има ли политическа сила, която ще си позволи, както каза д-р Игнатов, да стане 12 на сто здравното осигуряване? И 12 на сто няма да стигнат пак за болниците. В някои държави 18 на сто не стигат при много по-добро икономическо развитие, а при нас това се осъществява в условията на икономическа криза. Как ще стане това?
Значи, това смесено финансиране ще продължи години напред, няма значение от месец юни коя политическа сила ще бъде на власт, защото средства за това няма да има. И вие много добре го знаете, така че ние де факто въведохме смесената система на финансиране, която аз я виждам в България поне в следващите най-малко 5-6 години, докато се получи някакво производство, за да има откъде да дойдат пари, за да има откъде да се увеличи и здравното осигуряване. Сега това е невъзможно, а колкото до търговските дружества - ето го на дело какво показа създаването на търговски дружества в болниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Марангозов.
Ако няма други изказвания, пристъпваме към гласуване.
Моля, режим на гласуване за § 1 така, както се предложи от комисията и беше докладван от господин Китов.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя предложението за текста на § 3 и предлага той да бъде приет като § 2 - "Заключителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Китов.
Моля, режим на гласуване за § 2.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, а по този начин е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Преди да преминем нататък - две съобщения:
Ръководството на Министерството на земеделието и горите и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа канят народните представители през почивката - в 11,30 ч. в Клуба на народния представител на чаша шампанско във връзка с приемането на Закона за рибарството и аквакултурите.
Също така в 11,30 ч. в Клуба на народния представител госпожа Юлия Берберян ще представи преиздадената си книга "Искам, вярвам, мога".

Продължаваме по точка четвърта от приетата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за задължително обществено осигуряване
№ 150-01-161 от 10 април 2001 г., внесен от народните
представители Христо Христов и Руси Статков

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 10 април 2001 г., бе разгледан законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 150-01-161 от 10 април 2001 г., внесен от народните представители Христо Христов и Руси Статков.
На заседанието присъстваха господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева, главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнози" на Националния осигурителен институт.
Вносителите представиха законопроекта и мотивите към него като изтъкнаха, че с предлаганото изменение и допълнение на чл. 100 на Кодекса за задължително обществено осигуряване се предвижда по-ранното осъвременяване на пенсиите, а така също уеднаквяване режима на индексация на пенсиите, отпуснати по Кодекса за задължително обществено осигуряване и по отменени пенсионни закони.
Отмяната на ал. 2 на чл. 100 ще доведе до въвеждане на единен режим на индексиране на пенсиите по отменени закони, в това число по чл. 12 и по раздел V от отменения Закон за пенсиите, по отменените Закон за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори, и Закон за общественото осигуряване от 1949 г. Това ще се отнася и до пенсиите, отпуснати от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на Народна република България.
Бе изяснено, че тези пенсии, които не са изчислени от трудово възнаграждение, към 31 март 2001 г. се получават общо от 107 хил. 253 души. Досега те се осъвременяваха всяка година с коефициент, равен на 80 на сто от средното увеличение на пенсиите.
При предлаганото изменение и допълнение се предвижда осъвременяването на тези пенсии с коефициент в неговия пълен размер, с което се изравнява с този на другите пенсии и се определя от Надзорния съвет на НОИ на основа на нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през преходната календарна година. Допълнителните средства само за това възлизат на около 767 хил. лева, считано от 1 юни т.г.
Националният осигурителен институт разполага своевременно с необходимата информация за инфлацията и размера на средномесечния осигурителен доход за предходната година, което дава възможност пенсиите да бъдат осъвременени по-рано от предвижданото досега в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Общо за предлаганото изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване ще са необходими около 25 млн. лева, които ще бъдат осигурени с очакваното по-добро изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване и от държавния бюджет.
След проведено гласуване и резултати: "за" - 12 гласа, "против" - няма, "въздържали се" - 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, № 150-01-161 от 10 април 2001 г., внесен от народните представители Христо Христов и Руси Статков."
Уважаеми господин председател, бих искала да допълня нещо, което не е отразено в становището, но си позволявам да изразя волята на комисията от вчерашното заседание, че ако законопроектът бъде гласуван и приет на първо четене в Народното събрание, днес да предложим и неговото гласуване на второ четене в Народното събрание. За това комисията беше единодушна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Светлана Дянкова за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на този законопроект в залата да бъде допуснат управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли някой на противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Христосков в залата.
От вносителите думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен един съвместен законопроект - мой и на господин Христо Христов. Много от вас може би ще бъдат озадачени от това как представител на Демократичната левица и представител на управляващото мнозинство внасят съвместен законопроект. Затова съм длъжен, аргументирайки мотивите, да започна именно с едно такова информиране на Народното събрание.
Преди десетина дни вие отхвърлихте мой законопроект, който включваше и тези разпоредби. Законопроектът беше отхвърлен първо в комисията, а след това и в пленарната зала. Аргументите бяха, че за осъвременяването, което аз бях предложил да стане от 1 май, са необходими някъде около 50 млн. лева, които не могат да се осигурят с бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за тази година, не може да стане и трансфер от републиканския бюджет.
Аз, разбира се, смятах, че може от средствата за структурна реформа, които са предвиден в Закона за държавния бюджет за 2001 г., да се осигурят тези средства и по този начин хората, които действително са в изключително затруднено положение - това са мнозинството от пенсионерите, 99,9 на сто - да поемат част от плащанията си, които са за парно и други разходи, разбира се, и за физическото си оцеляване. Тогава в Комисията по труда и социалната политика господин Нейков заяви, че това е предизборно и че е популизъм. И с тези аргументи беше отхвърлено това мое предложение.
Не беше взето отношение и по предложението, което бях внесъл, за премахване на коефициента за осъвременяване, тъй като става дума за едно досегашно състояние, а именно, че хората, които са били по трудово правоотношение, получават сто на сто осъвременяване, а тези, които са били в селското стопанство, - 80.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол възникна ситуация при промяната на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", в която се оказа, че може да стане с един месец по-рано осъвременяването на пенсиите и може да бъде премахната тази диференциация между отделните категории пенсионери. И аз реших, че ние, от всички страни на залата, трябва да покажем, че това не е предизборно, че това е грижа за хората. И се съгласих, и заедно с господин Христо Христов внесохме този законопроект.
Вчера в комисията той получи необходимата подкрепа именно с това разбиране, че ние действително сме длъжници на хората в пенсионна възраст, че Народното събрание трябва да направи крачка, макар и много минимална, разбира се. Все пак днес това е последната възможност и тази крачка трябва да бъде направена.
Искам да подчертая, че ние можеше да решим и още едно от онези мои предложения, което вие отхвърлихте - за минималните пенсии, защото тук в случая се подкрепя част от минималните пенсии, но за минималните пенсии да предвидим също така едно възвръщане на онези, които са със стаж до 15 години, на нивото, на което бяха до 2000 г., а за другите, за да има действително в рамките на справедливостта една диференциация, малко повече. Аз предлагах 10 на сто.
Сега не знам какви ще бъдат дебатите, но ние бихме могли, ако вие решите, и това да направим между първо и второ четене, което да стане днес. Препоръката на комисията е именно днес да се извърши в пленарната зала гласуването, като искам да подчертая - господин Койчев може би ще го защитава - че има предложение, което беше прочетено от докладващата, индексирането, осъвременяването на пенсиите да бъде от 1 април.
Длъжен съм да кажа, че господин Христосков, който е в залата, се аргументира с трудности пред Националния осигурителен институт за тази година и помоли по този въпрос да се опита решение на базата на опита, който ще се формира, евентуално за следващите години и тогава да стане промяна на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
В заключение искам да подчертая още веднъж, че Народното събрание е длъжник на българските пенсионери и предлаганият от нас законопроект, макар и много малко, частично, решава част от проблемите. Разчитам на подкрепа, особено от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата?
Господин Стефан Стоилов има думата. Заповядайте.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Разбира се, че ще подкрепим предлаганото решение. Няма съмнение, че парламентът ще подкрепя всички подобни решения. Но бързам да обърна внимание, че не от парламента зависи какви ще бъдат пенсиите, каква ще бъде динамиката на увеличенията - всичко това зависи от изпълнителната власт. В този смисъл не смятам, че парламентът е длъжник, както се изрази моят колега, на пенсионерите. Това - първо.
Второ. Аз съм благодарен и на Националния осигурителен институт, и на министерството, че се решиха на тази стъпка. Един месец по-рано пенсионерите ще получат това, макар и твърде, твърде ограничено увеличение. Но трябва да си даваме сметка, че това се прави с определени съображения. Много неща се изтеглят с месец, с два и по този начин се демонстрира една силна социална политика, както беше обявено месец-два преди коледа 2000 г. Не се съмнявам, че избирателите съвсем сериозно, по достойнство ще оценяват какво представлява това и дали ще се подлъжат или не.
Всичко, което се прие в областта на пенсиите, ако бъде нанесено върху една схема, в която участват като критерийна оценка не само номиналните числа, но и реалната сила на това, което получават пенсионерите, не говорим изобщо за доходите на българите, а за пенсиите, даже и да стъпят на т.нар. Календар на правителството, вие ще видите, че това, което се дава, в частност през 2000 г., се изяжда - от официалния индекс на потребителските цени на Националния статистически институт, от изпреварващо увеличаващите се местни данъци и такси, от изпреварващо увеличаващия се индекс на лекарствените средства, които заемат солидно място в бюджета на пенсионера, от по-бързия ръст на някои неизбежни задължителни плащания, свързани с елементарното обслужване на жилищата. Могат да бъдат изброени още много фактори, които подяждат номиналната пенсия, силно я редуцират като реална покупателна способност и се стига накрая до онова, което е като разполагаем ресурс за закупуване на обикновени стоки и услуги.
Ето това е разголената истина за пенсиите. Парламентът, разбира се, винаги ще приема проектозакони, които целят реално увеличаване, при това по-чувствително, на пенсиите. Но всичко това зависи от изпълнителната власт. Аз разчитам, че след юни месец изпълнителната власт много по-сериозно ще се отнесе към острия проблем за пенсиите, поне на голяма част българските пенсионери.
Подкрепям направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, четири години не ни стигнаха, за да повтаряме една и съща картина в това Народно събрание и да говорим едни и същи неща, когато става дума за социални закони. Аз не мога да се съглася с две твърдения, които направиха моите колеги, които се изказаха преди мен - че в закона, който днес се предлага, има предизборен елемент и че Народното събрание е длъжник по отношение на социалните закони.
Имам самочувствието и вярвам, че и вие имате самочувствието на народни представители, които за тези четири години направиха такива социални закони, които ни поставиха в едно от водещите места в Европа. Специално реформата в социалното осигуряване е на такова ниво, че, вярвайте ми, наистина биха могли да ни завидят страни, които много по-кратко от нас правят преходи, и за много по-дълги години правиха тези радикални неща, които ние с вас направихме за четири години тук, разбира се, с много воля и, разбира се, с много реализъм.
Никой не казва, че пенсиите в България са високи. Но не знам защо никой вече като че ли не иска да си спомни от какво ниво стартирахме и какво беше положението на пенсионерите и на пенсионната система такава, каквато я наследихме ние през 1997 г. Мисля, че не е моментът в края на парламента да говорим за това, че не е направено необходимото, че не е направено достатъчното, че не е направено възможното. Както в живота, така и в политиката едно нещо става възможно, когато му дойде времето. Специално за тези изменения, които днес се предлагат от нашите колеги народни представители, е идело реч още от миналата година, от септември месец. Но възможно ли е това да стане, когато нямаш стабилна финансова система, каквато е Националният осигурителен институт? Възможно ли е? Защото вие много добре знаете, че освен всичко друго Националният осигурителен институт не е институция, която раздава помощи и пенсии, а това е една финансова институция, която има нужда да бъде стабилизирана и тя ще продължава да се стабилизира. Възможно ли е в края на краищата да направиш нещо без пари, колкото и това да ти се иска? Сега станаха възможни тези условия, за които се говори в законопроекта, и сега е възможно те да бъдат реализирани.
Затова аз не мога да се съглася, че има нещо предизборно в този момент. Сега наистина е възможно да бъдат осъвременени пенсиите. Има наистина много рационално в това, което предлага господин Койчев и вие ще видите доклада за второ четене, който комисията подготви вчера. Той предлага това осъвременяване да стане от 1 април, което е с един изключителен социален ефект. Но това, когато не може да се финансира и когато не може да се обезпечи финансово, аз мисля, че наистина става само едно пожелание и никаква реална оценка и реални възможности за пенсионерите в България.
Станах и направих това изказване с още едно желание - да помоля цялата зала наистина да подкрепи законопроекта на народните представители Христо Христов и Руси Статков и да не си мислим, че сме длъжници на социалната реформа и сме длъжници на социалните групи в българското общество. Ние направихме възможна тази социална реформа, ние с вас всички! И трябва да имаме самочувствието за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
За реплика думата има господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожо Дянкова! Повод да Ви направя реплика е това, че Вие твърдите, че направихме всичко, каквото е необходимо, за да се извърши социална реформа. Аз искам да Ви уверя, че дори да се е създала необходимата правова уредба във връзка със социалната реформа, виновниците за ниския жизнен стандарт не са тук в залата - днес, в този час. Защото това не са нито министърът на труда и социалната политика, нито НОИ, а са министърът на икономиката, министърът на търговията, министърът на транспорта, министърът на селското стопанство - там, където се ражда производството, където се ражда брутният вътрешен продукт, в резултат на който се отчисляват парите за социалния живот и за пенсиите. А тази държава отдавна не работи в онези необходими критерии, които могат да дадат стандарт на този народ, какъвто се полага във времето, в което живеем. Не може един тютюнопроизводител да изкарва по 30 стотинки на ден. Да не давам и други примери. А това е така, защото няма държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Господин Стефан Стоилов има думата за втора реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо Дянкова, подкрепяме закона. Той изтегля просто с един месец това, което е предвидено да бъде платено.
Второ. Много-много не ги грее пенсионерите колко закони приемаме. Тях ги вълнува резултатът. Той се изразява във величината на пенсиите. Това Вие го разбирате не по-зле от мен.
Трето. Стига с тази изтъркана плоча за двата половина - три месеца на 1997 г. Тук има икономисти, преобладават грамотните хора. В тези три месеца се сринаха доходите.

И как вие мислите, че шефът на временното правителство е някакъв факир, та успя да възстанови покупателната способност за 3-4 месеца? Не, просто успокояването на курса, увеличаването на номиналните заплати и пенсии изкараха хората от тази хипер инфлационна дупка. С тези приказки, които се повтарят четири години, вие не може да подлъжете повече хората.
И накрая, съвършено ясно е, че високи доходи и високи пенсии предпоставят силно работеща икономика. Ние имахме своите претенции, а виждам, че напоследък и много ваши хора имат претенции към правената политика. Но, ако отидем към конкретни числа за предшестващата година - казвате: откъде пари? - по официалния отчет, излишъка във фискалната консолидирана програма за 2000 г. е 981 млн. лв. Как се правят тия бюджети? Как се предвиждат разходите след това? Защо е тоя натиск към основните социални системи, а излишъкът е 981 млн. лв.? Какво е това бюджетиране? Обект на натиск е и системата, която представлява тоя министър и председателят на НОИ. Ето, за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители!
Госпожо Дянкова, тъй като Вие ме цитирахте, държа да уточня още веднъж за всички колеги в залата. Господин Нейков е тук и той помни добре как в Комисията по социална политика нарече моя законопроект, който днес се повтаря в основната си част, предизборен. И каза, че би го подкрепил, ако не е предизборен. Това е негов цитат.
Аз считам, че онова, което ви информирах за желанието си да решим тези проблеми, че не се обвързва с избори, а се обвързва действително с отговорността макар и малко, макар и частично да направим нещо за подобряване положението на хората, независимо кога.
Второ. Наистина мнозинството в Народното събрание е длъжник, уточнявам, длъжник на пенсионерите. Защо? Защото всяка година се гласува Закон за държавния бюджет, всяка година се гласува бюджет на Държавното обществено осигуряване и се предлагат конкретните размери на средствата, трансфери от републиканския бюджет. Колко наши предложения сте отхвърлили през тези години? А те целяха именно повишение на минималните пенсии, на пенсиите като цяло и средства имаше. Не само тези 900 млн. от 2000 г., за които говори проф. Стоилов. Преди това има 780 млн. за 1999 г., 1998 г. са 1 млрд. 200 млн., 1997 г. - 650 млн., които са преизпълнение. Отделно от това се икономисват пари за структурна реформа. 1998 г. са икономисани 160 млн., а пенсионната реформа е част от структурната реформа. И аз неслучайно посочвах като източник на средствата по този законопроект, който предлагах, но вие отхвърлихте, да се вземат от тези средства за структурна реформа, за да може да се направи действително нещо реално.
В заключение. Аз считам, че действително трябва да се предприемат много по-сериозни крачки и се надявам, че наистина едно следващо правителство и едно управление ще ги направи и за пенсионерите, и за всички сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ползвам правото си на дуплика от уважение към моите колеги, които си направиха труда да помислят върху това, което казах, и съответно да ме репликират.
Нищо по-различно от това, което аз казах, вие колеги не казахте. Ние винаги сме твърдяли, че социалната и икономическата политика са двете страни на един и същи медал. И такава е била нашата политика, която сме правили.
По-важното е това, което искам да ви кажа в момента, че ние нито за момент не се отказахме да решаваме проблемите на хората. Нито за един такъв момент нямаше отказ от права. Ние имахме волята да направим наистина възможни онези неща, които днес отчитаме. Това исках да ви кажа и се радвам, че сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, искам да кажа две неща - едното приятно, другото - неприятно.
Първо неприятното. Сигурно е така преди избори, но мисля, че би било добре и се обръщам с молба към всички народни представители, но най-вече към представителите на БСП, да забравите по време на предизборната кампания онези думи, които създават илюзии в хората. Молбата ми е да не хвърляте напразни обещания, които никой не може да изпълни. Всяко обещание в сферата на пенсионната система, което е извън механизмите на съществуващия пенсионен модел, може да означава две неща: едното - или директна лъжа, без да ви интересува след това ще се изпълни или не; и второто - промяната на пенсионния модел. И едното, и другото е безкрайно опасно.
Пълна заблуда е това, което намекват и преди малко изказалите се и проф. Стоилов, и господин Статков, че ново правителство ще доведе до такава промяна в размера на пенсиите, че да бъдат решени всички нужди на пенсионерите. Всяко едно действие, което е извършвано от 2000 г., само действието на новия пенсионен модел, има за цел финансовата стабилност. И всеки лев, който допълнително е даван от бюджета - миналата година бяха над 500 млн. лв., тази година с последните средства ще минат над 650 млн. лв., са средства, които поддържат финансовата стабилност на пенсионния фонд. Как си представяте да увеличите повече от това пенсиите след като годишният бюджет е вече 3 млрд. лв. Откъде ще намерите нови 3 млрд., за да направите примерно двойни пенсиите, както обещавате? Ето, за това ви говоря. Или не държите сметка какви надежди пораждате и какви заблуди раждате, или искате да промените пенсионния модел.
Докато мога и докато някой ме чува ще се противопоставям категорично на подобни опити. Който посегне на пенсионния модел, обрича 2 млн. 400 хил. души на огромен риск.
И второто - приятното. Вероятно това е последното ми изказване в зала пред настоящия парламент. Искам да ви кажа, че съм безкрайно признателен за всичко, което направихте през тези четири години. С много от вас ще се виждаме сигурно след това по пътищата на България. Ще се радвам да не си обръщаме главите на различни страни. Ще се радвам да се познаваме.
Накрая искам да ви кажа, че много близко и внимателно следя социалната реформа във всички страни-кандидатки. Във всички тези страни, независимо кои са преди нас, кои - след нас, никоя, повярвайте ми, това са официални данни, никоя за толкова кратко време - за четири години не направи толкова дълбока радикална реформа. И аз мисля, че и никое общество, освен българското, нямаше да разбере, нямаше да издържи на този огромен натиск от тази социална реформа.
Заложихте основите на истинска социална държава. Безкрайно съм ви благодарен. Да сте живи и здрави! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Аз също, от името на ръководството на парламента, а сигурно и на всички колеги, искам да му благодаря за прекрасното сътрудничество.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И винаги беше тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И, както каза господин Куртев, винаги беше тук. Той е един от министрите, който уважава парламента и работи за утвърждаването на парламентарната демокрация.
Желае ли още някой думата? (Народният представител Руси Статков желае да се изкаже, но не като вносител. Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
Господин Статков, след почивката ще Ви дам думата.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Статков, искахте думата. Имате я.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Като вносител ползвах половината от времето, не исках да се връщаме на по-широките и по-дълбоките проблеми, но господин министърът в своето изказване направи няколко извода, които ме задължиха да взема отношение, говорейки отново за философията на законопроекта, който сме внесли.
Не може, който и да било от министрите, да отрече, господин Нейков, че последните четири години бюджетите, законите за държавните бюджети се приемаха с огромни резерви в приходната част и с рязане на разходната част, в която основно се режеше трансфера към пенсионното дело, социалното осигуряване, образованието, здравеопазването.
Цитирах в репликата си към госпожа Дянкова няколко цифри. Отново ще ги повторя.
За 1997 г. - 650 млн. лева излишък.
За 1998 г. - 1 млрд. и 200 млн. лева.
За 1999 г. - 800 млн. лева.
За 2000 г. - 900 млн. лева повече приходи при положение, че ние сме ги показвали. Това са 15-20 на сто преизпълнение на приходите, което е ненормално, и се съпоставяме с европейската практика, обидно по отношение на изводите, които могат да се направят за българските управляващи. Но в края на краищата най-важното е, че се реже разходната част, в която са онези разходи, за които вече говорихме. Аз смятам, че там бяха и са резервите.
Освен това, в гласуваните средства ежегодно за структурна реформа, вижте четирите години, има драстично неусвояване - особено за 1998 и 1999 г. по 150 млн. или 100 млн. лева, марки ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, хайде да се върнем на закона.
РУСИ СТАТКОВ: Именно на тази първа, бих казал, основна наша теза, че средства е имало и има за гарантиране на такова основно право по Конституцията, каквото е социалното осигуряване. Господин Нейков не можеше и не трябва да забравя тези неща и да обвинява и проф. Стоилов в директна лъжа, и мен, и който и да било, когато тези цифри ние ги цитираме и аргументираме своята теза.
Второ. Никой, господин Нейков, в тази зала, според мен, не може да се изправи и да каже, че с тези закони, които са приети, е поставена основата на социалната държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втори път Ви напомням, господин Статков, кой закон обсъждаме.
РУСИ СТАТКОВ: Именно, именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие като вносител най-добре трябва да знаете.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, не може да се твърди при липсата на закон за детските добавки, това е част от осигуряването, при липсата на други закони, изключително важни, че е създадена основата на социалното осигуряване, на социалната държава. Не може и ни най-малко министър Нейков, който е наясно с тези въпроси.
Трето, няма лъжа и няма да има в едно бъдещо управление по отношение действително създаване основите на една социална държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След третото напомняне ще трябва да Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: В заключение, господин председател, ще кажа, че средствата, с които се разполагаше, макар и в неработеща икономика досега, бяха значителни. Ние предлагаме една работеща икономика, от която ще дойдат още повече възможности и за директни трансфери от републиканския бюджет, който да подпомогне фонд "Обществено осигуряване", а и другите. По този начин ще се повишат и размерите на пенсиите, и по този начин ще се изпълнят онези права, за които госпожа Дянкова премълча, че не се реализират в момента. Хората на социално подпомагане не си получават помощите, детските добавки.
Ето тези неща ще се решат наистина по друг начин. Убеден съм, че тогава ще можем да говорим, че имаме социална държава в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (ПГДП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Закона за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, предвид на това, че комисията направи такова предложение вчера и че днес дебатите в пленарната зала вървят в тази посока - за бързо приемане на този закон и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имате думата, госпожо Дянкова, да докладвате закона на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"ЗАКОН
за изменение на Кодекса за задължително обществено
осигуряване
(няма да цитирам броевете "Държавен вестник", в които е
обнародван)
Параграф единствен. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастване на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година."
2. Алинея 2 се отменя."

Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев:
В т. 1 думата "нарастване" да се замени с думата "нарастването".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Койчев:
1. В т. 1 думите "1 юни" да се заменят с думите "1 април".
2. Да се създаде Преходна разпоредба със следното съдържание:

"ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Осъвременяването по чл. 100 за 2001 г. влиза в сила от 1 юни 2001 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Параграф единствен. Член 100 се изменя така:
"Чл. 100. Пенсиите, изпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да се изкажа по повод на това, че така, както е написано предложението на комисията, е изпуснато по технически причини вероятно това, че ал. 2 се отменя. Тоест, т. 2 на предложението е изпусната. Това фактически не отговаря на истината. Ние приехме това. Просто има технически пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът "Член 100 се изменя така:" означава, че целият текст на чл. 100 се променя. Така че правилно е така, както беше докладвано.
Това, което приемаме, е, че чл. 100 е без алинеи. Така че другото отпада.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Ясно. Разбрах. Извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Никола Койчев.
Гласували 132 народни представители: за 39, против 84, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителите, и параграф единствен така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 3.
Заглавието на закона и параграф единствен са приети.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! "Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията".
По § 1 има само предложения за отпадане. Затова чета текста на вносителя:
"§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 изречение второ се заличава.
2. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) "Всеобщопредлагана услуга" включва предоставяне на всички или някои от следните услуги:
1. гласова телефонна услуга на всяко домакинство;
 2. достъп до гласова телефонна услуга чрез телефонни апарати за обществено ползване;
3. справочни услуги за телефонните номера на абонатите;
4. услуги за осъществяване на спешни повиквания;
5. специализирани услуги, позволяващи достъп до услугите по т. 1 - 4 за инвалиди.
 (5) Условията, на които трябва да отговарят далекосъобщителните оператори, които имат задължение да предоставят всеобщопредлагана услуга, и редът и условията за компенсирането им се определят с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията."
Има предложения на нашите колеги Гиньо Ганев, Осман Октай, Атанас Папаризов, Лютви Местан § 1 да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Комисията предлага да гласуваме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! С известно закъснение, уважаеми колеги, правя процедурно предложение по време на дебата за второ четене на Закона за далекосъобщенията в залата да бъдат допуснати Зина Трифонова от Министерството на транспорта и съобщенията, директор "Правна регламентация и мениджмънт, международноправни норми", Петър Рандев от Министерството на транспорта и съобщенията, директор "Информационно общество и информационни технологии" и Жанет Захариева от Държавната комисия по далекосъобщенията, директор "Правна регламентация". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Зина Трифонова, господин Петър Рандев и госпожа Жанет Захариева.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Зина Трифонова, господин Петър Рандев и госпожа Жанет Захариева в залата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Председателят трябва да види колко души има в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, имате ръководството на групата. Нека да реагира на Вашата бележка.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Аз искам Вие да реагирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, ръководството на Вашата група да дойде, да поиска това, което Вие искате, и аз ще го направя.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Аз искам това, което Вие искате сам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина, не пречете на господин Гиньо Ганев.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Тихият и кротък начин, по който започва това второ четене на един изключително важен и деликатен законопроект, трябва да се предшества - това е процедурно предложение - от един епистоларен детайл, който правя.
От вестниците се научих, че на името на господин Асен Агов е дошло едно писмо от депутата на Европейския парламент Пере ес Теве, в което той изтъква от името на свои колеги, че внасяният на второ четене законопроект в същото време смущава тези негови колеги, защото увеличавал - грубо говоря - монополните възможности и права на Българската телекомуникационна компания.
И това ни връща към въпроса, че този проект в този му вид не е получил нито санкцията - положителна или обратна - на създадения от нас с толкова очакване Съвет по европейски въпроси.
И когато господин Агов са го питали от вестниците, а и аз лично, той казва: това е едно лично писмо. Аз ще отговоря по по-подходящ начин, но в никакъв случай то не може да се отрази на проекта така, както е направен.
И аз се питам: защо, наистина, това възражение е правено, господин председателю? Защо Съветът по европейските въпроси не разгледа този законопроект, в края на краищата? Гледа една първоначална негова фаза. Явиха се смущения и при това второ четене.
Обърнах се с искане и не само аз - нямаме основание да внесем този законопроект в тази зала, след като той толкова определено се отнася до европейското право и нуждата от хармонизация със самото него, без никаква санкция на тази Европейска комисия при нас.
Искам да ви кажа, че това с писмото е само детайл от общото смущение, което ни вълнува. Не си ли спомняте, господин председателю, че тъкмо тази тема - за телекомуникациите, беше една тема, която беше отложена в нашите преговори с Европейския съюз? Защо се създава това впечатление сега? Защо се прибързва? Защо не дойде ръководството на Съвета по европейските въпроси и да изрази едно становище? Ако то подкрепи тези предложения сега, за които ние ще говорим, едно след друго, колко по-лесно би било и на нас като народни представители да се присъединим към предложенията, които прави Комисията по икономическата политика. Повярвайте ми, и Ви моля и Вие да се намесите, за да изясните този въпрос, за да не остане той по страниците на вестниците и с чувството на господин Агов, че това било лична кореспонденция. А личната кореспонденция не се пише по този начин и няма този адрес! Аз съм един от хората, които имат контакти с европейски юристи, включително и по този въпрос. Не ми се иска да отварям тази страница, за да видите, че тревогата, възраженията, смущенията в никакъв случай не са в личния домен на семейството на господин Агов. Благодаря ви много.
Предложението е непременно този проект да мине през едно заседание със становището на постоянната комисия, наречена у нас с чл. 17, а от Правилника - Съвет по европейските въпроси. Благодаря ви.
И после ще взема отношение по § 1, който започнахме с една изключително ускорена стъпка, господин Николов, която, мисля, че и на Вас не е присъща като един улегнал човек, който не предпочита да бяга, а да мисли по законодателните проблеми спокойно и разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение правя процедурно предложение разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията да се прекрати.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защо?
ЛЮТВИ МЕСТАН: С мотив - да се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси, на което да се разгледат забележките на евродепутатите, изпратени до председателя на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов.
Не можем да приемем тезата, че това е лична кореспонденция, защото сме убедени, че ако господин Асен Агов не беше народен представител и не беше председател на Комисията по външна и интеграционна политика в Тридесет и осмото Народно събрание, той едва ли би получил подобно писмо от евродепутатите. Така че той не е получил това писмо в личното си качество като физическо лице Асен Агов, а като председател на Комисията по външна политика.
Ако мнозинството прецени, че няма технологично време този въпрос да бъде разгледан в Комисията по европейските въпроси, то нека изменението и допълнението на Закона за далекосъобщенията да стои на вниманието на следващото Тридесет и девето Народно събрание. В противен случай с приемането на второ четене ние ще предприемем един ход, който няма да бъде в съгласие с основния приоритет на страната - пълноправното членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Противно становище?
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изразявам противно становище на изразеното от господин Местан за преустановяване разглеждането на този законопроект.
Основанията ми са следните:
Първо, процедурата, която е разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е изпълнена перфектно. Ние се намираме в пленарно заседание със становище и доклад за второ четене на законопроекта.
Второ, по отношение на писмото, изпратено до господин Агов, искам да направя две важни уточнения. Първото е, че в това писмо господин Пере Естеве не говори от свое лично качество по отношение на закона, а казва: "Напоследък една юридическа фирма в Брюксел се опитва да се свърже с мен." И, в заключение, когато господин Пере Естеве завършва писмото си, казва на господин Агов така: "Първо, бих искала да чуя Вашата гледна точка, за да бъда обективен и достатъчно информиран." По никакъв начин господин Естеве не говори против внесения законопроект.
В заключение, заедно с това ще подчертая, че господин Естеве, явно подведен, говори за законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание преди повече от шест месеца. Искам да подчертая, че законопроектът, внесен от уважаемия ми колега господин Николов и от мен вместо 83 члена - толкова, колкото бяха в проектозакона на Министерския съвет, съдържа само 24 члена и е практически изчистен от всичките забележки от Съвета по европейските въпроси.
Аз ще взема думата по два въпроса в рамките на конкретните разисквания.
Поради това, което Ви казах, моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване направеното предложение. Но изразявам категорична позиция против прекратяване разискванията по законопроекта. Благодаря ви.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Но защо той знае писмото, а никой друг не го знае?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Ганев, ако питате мен, знаете, че аз не мога да Ви дам отговор. Мен ли питате?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Питам залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Залата едва ли чете чужди писма.
Поставям на гласуване предложението на господин Местан за отлагане разглеждането на този закон.
Гласували 213 народни представители: за 89, против 121, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Виждаме каква конфронтация става по гласуването на този законопроект. Виждаме, че току-що беше изписано, че над 200 души са гласували, а в залата, естествено, няма толкова хора, няма, бих казал, и една четвърт от тях. Още по-лошо е, господин председател, че и в кулоарите няма народни представители. Всеки е тръгнал да си върши други работи.
Затова от името на парламентарна група искам поименна проверка на кворума да направите, защото наистина иначе се получава една голяма фалшификация по отношение на този важен законопроект. Моля Ви се да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да мога да направя проверката. В края на парламента всеки ден ме карате да правя проверка с цел загуба на време.
Моля да ми дадете списъка:

АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - тук
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - тук
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА МОЗЕР - тук
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - тук
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - отсъства
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - тук
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - тук
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - отсъства
АННА ПЕТРОВА НЕЙКОВА-РАЙКОВА - отсъства
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - тук
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - отсъства
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - тук
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - тук
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - тук
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - отсъства
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - отсъства
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - отсъства
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - отсъства
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - тук
ВАСИЛ ПАВЛОВ СТАНИЛОВ - тук
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - тук
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - тук
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - отсъства
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - отсъства
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - тук
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - тук
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - тук
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - тук
ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - тук
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - тук
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - тук
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - тук
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - тук
ГРИГОР МЕТОДИЕВ ГРИГОРОВ - тук
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - тук
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - тук
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЖЕЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - тук
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - отсъства
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - отсъства
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - отсъства
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - отсъства
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - тук
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - отсъства
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - тук
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - тук
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - тук
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - отсъства
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - отсъства
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - тук
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - тук
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ КАЛФИН - тук
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - тук
ИВАН БОРИСОВ МАТЕВ - тук
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - отсъства
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - тук
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - отсъства
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - тук
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - тук
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - отсъства
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - отсъства
ИЛИЯ ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - отсъства
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - тук
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - отсъства
КАЛЧО ПЕТРОВ ЧУКАРОВ - тук
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - тук
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА - тук
КИРИЛ АНДРЕЕВ БАЕВ - тук
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ НАЙДЕНОВ - тук
КОНСТАНТИН ХРИСТОВ НАПЛАТАРОВ - отсъства
КРАСИМИР БОЖИДАРОВ КАМЕНОВ - тук
КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ - тук
КРЪСТЬО ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - тук
КЪНЧО ИВАНОВ МАРАНГОЗОВ - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ БОЖКОВ - отсъства
ЛЮДМИЛ ЛЮБЕНОВ БЕШКОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - тук
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА - тук
МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА - тук
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - тук
МАРИЯ ВЪЛЧЕВА КУНЧЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - тук
МАРИЯ МАРИНОВА ИВАНОВА - тук
МАРИЯ СВЕТЛОЗАРОВА БРАЙНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА - отсъства
МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ - отсъства
МИНКО НАЙДЕНОВ ХРИСТОВ - тук
МИХАИЛ ПЕТРОВ КАРАФЕЗОВ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ЦВЕТАНОВ ВЛАШКИ - тук
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - тук
МЮМЮН СЮЛЕЙМАН ЕМИН - тук
НАНСЕН АЛФРЕД БЕХАР - тук
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - тук
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - тук
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗГУРЕВ - тук
НИКОЛАЙ НЕДКОВ АНГЕЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ТОМОВ ТОМОВ - тук
НИНА АСЕНОВА КОСТОВА - тук
ОРФЕЙ ДИМИТРОВ ДУЕВСКИ - отсъства
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - тук
ПАНАЙОТ СТЕФАНОВ ГЪРДЕВ - отсъства
ПАНЧО ЛЮБОМИРОВ ПАНАЙОТОВ - отсъства
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ - тук
ПЕТКО РАЙНЕВ ПРОДАНОВ - отсъства
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - отсъства
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - тук
ПЕТЪР ДИМОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ПЕТЪР НЕНОВ ПЕТРОВ - тук
ПЕТЪР СТОЯНОВ РАФАИЛОВ - тук
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - тук
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ - отсъства
ПЛАМЕН ИВАНОВ МАРКОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ ПЕЙКОВ - тук
РАДЕНКО НИКОЛОВ ПРЕСОЛСКИ - отсъства
РАМАДАН АТАЛАЙ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - тук
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - тук
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУСИ ИВАНОВ СТАТКОВ - тук
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - тук
СВЕТЛАНА ГРИГОРОВА ДЯНКОВА - тук
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА БОНЧЕВА - отсъства
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВИЛЕН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - тук
СИМЕОН НИКОЛОВ ХИНКОВ - тук
СТАНИМИР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВСКИ - тук
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - отсъства
СТЕФАН ВЕСЕЛИНОВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъства
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - тук
СТЕФАН МАРКОВ НИНОВ - отсъства
СТЕФАН ПЕТРОВ ЛИЧЕВ - тук
Станаха 120 - безпредметно е по-нататъшното броене. Има и други, но няма да ги броя.
Господин Венцеслав Димитров, кворум има. Заседанието продължава.

Продължаваме с разискванията по заглавието на закона и по чл. 1.
Има ли други, които желаят да се изкажат?
Господин Руси Статков има думата. (Шум и реплики в залата.)
Говорим за § 1.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по § 1 и по-конкретно по отношение на онези мотиви на група народни представители § 1 да отпадне.
Аз считам, че действително тези колеги имат много основания, за да направят това предложение и бих искал да изкажа част от тези основания, които аз също споделям.
Вносителят се мъчи да мотивира разширяването на понятието "всеобщо предлаганата услуга", позовавайки се на правото на Европейския съюз, в което понятието "юнивърсъл сървиз" наистина включва услугите, посочени в т. 1.5. на ал. 4, обаче съгласно нормите на Европейския съюз всеобщо предлаганата услуга се въвежда с основна цел - задоволяване потребностите на обществото един минимум от далекосъобщителни услуги.
В сега действащия Закон за далекосъобщенията в индивидуалните лицензии на всички далекосъобщителни оператори - БТК, оператори на телефонни апарати за обществено ползване, мобилни оператори, се предвиждат следните задължителни изисквания към операторите - цитирам чл. 57 от действащия Закон за далекосъобщенията:
"Чл. 57. (1) ...
6. гарантиране чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалидите".
Тя отговаря на т. 5 от предложената нова ал. 4.
"Чл. 57. (1) ...
13. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства".
Това отговаря на т. 4 от предложената нова ал. 4.
"Чл. 57. (1) ...
18. задължение за издаване указател на абонатите".
Това отговаря на т. 3 от предложената нова ал. 4.
Тоест, очевидно е, че интересите на обществото са в достатъчна степен защитени и понятието "всеобщо предлагана услуга" е определено в сега действащия закон.
От друга страна нормите на Европейския съюз предвиждат възможност за компенсация на операторите, предлагащи всеобщо предлагана услуга. Тази компенсация обаче се осъществява при спазване на редица принципи - разходите на предоставянето на услугата да превишават приходите от нея, задължение за водене на разделно счетоводство и т.н. и тук всъщност е един от основните проблеми, а именно, че липсата на детайлна уредба в нашия закон по предоставяне на всеобщо предлагана услуга по-скоро може сериозно да навреди на държавния бюджет, защото вече, от една страна, имаме защитени интереси на обществото и с инвалидите, и с другите примери, които дадох, а от друга страна, в предложената редакция с новата разпоредба може да се доведе до предоставяне на държавна помощ на отделни оператори и нелоялна конкуренция на пазара, доколкото критериите за компенсиране ще се определят свободно от администрацията.
За съжаление, именно тук, според мен, нещата са най-слабо развити и това е и всъщност главното, което мен ме мотивира да подкрепя направеното предложение - § 1 да отпадне, така че, обръщам се към мнозинството, подкрепете това предложение, за да няма съмнение в Народното събрание, в неговото мнозинство, че се създават условия за корупция, за злоупотреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 така, както са предложени от вносителя... (Шум и реплики в залата.)
Прощавайте, да.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев, Осман Октай, Атанас Папаризов и Лютви Местан за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 84, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 162 народни представители: за 100, против 49, въздържали се 13.
Заглавието и § 1 на законопроекта са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата "първоначалните" се добавят думите "и допълнителни еднократни".
2. В т. 3 числото "12" се заменя с "15".
3. Създава се нова т. 4:
"4. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс - номерационен капацитет;".
4. Досегашните точки 4, 5 и 6 стават съответно точки 5, 6 и 7."
Предложение на народните представители Ганев, Октай, Папаризов, Местан да отпадне т. 1 от § 2.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже?
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предложението се отнася по-точно до това да отпадне новата предвидена такса - еднократна допълнителна лицензионна такса.
Мотивите за това са, че се въвежда тази допълнителна такса без основание, защото таксите, които ще се събират, ще станат най-напред две. От момента, в който се получи допълнителен лиценз или радиочестотен спектър операторът започва да заплаща годишната си такса и липсва основание да заплаща една втора, наречена допълнителна еднократна такса, защото все пак и в правната доктрина, и в практиката, таксата е публично вземане, което се дължи на предоставяне на определена услуга или извършването на определена дейност от страна на държавата и веднъж такава такса, определена под формата на годишна, няма защо тя да бъде дублирана с още една.
По тези причини ние правим предложение да отпадне т.нар. тук "еднократна допълнителна лицензионна такса".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Тук става дума за отпускане на допълнителни честоти - тогава, естествено, се заплаща такава допълнителна такса, когато те са необходими на съответния оператор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въвеждането на така наречената еднократна допълнителна такса съответства преди всичко на общите принципи за равнопоставено третиране на операторите в Република България и насърчаването на конкуренцията.
На второ място, това е в пълно съответствие с практиката на Европейския съюз.
И на трето място, искам да подчертая, че през 1996 г. Европейският съд води процес срещу Република Италия по отношение на необходимостта да бъде въведена такава такса за първия мобилен оператор в Италия и решението на съда беше, и той препоръча на италианското правителство, да приеме необходимите мерки, за да събере от първия мобилен оператор в Република Италия такса, която да равнопостави и да направи конкурентен пазара там.
Това е смисълът на еднократната допълнителна такса. И, както каза господин Николов, в нашия случай тя е директно свързана с предоставяне на допълнителен ограничен честотен ресурс - нещо, което, нека не забравяме, е суверенно право на държавата. И в този аспект аз настоявам пред уважаемите колеги да приемат § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Има един основен и същностен въпрос, с който трябва да сме наясно, когато обсъждаме: това ще оскъпи ли услугите за гражданите или няма да ги оскъпи? В крайна сметка аз мисля, че въвеждането на еднократни допълнителни лицензионни такси ще прави услугите по-скъпи.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Тази такса не е лицензионна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, пише "еднократни допълнителни лицензионни такси", господин Иванов! Когато се издава лиценз за допълнителна или за основна, или за не знам си каква честота, се плаща такса. Плаща се тази такса и темата приключва. С такъв един текст се открива възможност за една сурвакарница на тези, които кандидатстват за лиценз. Само че тази сурвакарница минава през тях и сурвака гражданите.
Ако ние бяхме някаква държава с развити комуникации, където това не е толкова важно, с развита конкурентна среда, където това не е толкова важно, да речем, да го обсъждаме. А сега какво става? Средствата за подпомагане и развитие, и модернизиране на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура се претоварва пак на потребителите, защото операторите няма да бръкнат те да ги платят, хич да не се лъжем, те ще ги съберат от гражданите.
И възниква простият въпрос: каква е нашата политика в тази сфера? Предоставяме лицензи, извършваме приватизация, казваме, че тази дейност ще стане частна, за да се заемат те с инвестиции, и пр., и пр., и пр. Сега ние измисляме средства за подпомагане и развитие, и модернизиране на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура, които пряко да се поемат от гражданите. Защото тия ще им го калкулират, като плащат допълнителни еднократни лицензионни такси, както са наречени. Това ще оскъпява услугите и ще ги прави все по-недостъпни. Ето, това е основният въпрос.
Така че аз съм против приемането въобще на такъв подход. Отива за лиценз - плаща си таксите! Край. Никакви еднократни, допълнителни и пр.!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Касае се за такива, които вече са получили лиценз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Иванов!
МИХАИЛ МИКОВ: За такива, ама получил е лиценз - за какво тогава плаща тази такса пак?...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Защото са го получили безплатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иванов, спокойно!
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, чакайте, колко са тия, които са го получили безплатно? Защо са го получили безплатно? Дайте с една преходна разпоредба еднократно да си платят, а не да се въвежда възможност за администрацията, пак ви казвам, да сурвака и тях и накрая това да се прехвърля върху гражданите. Ето, това е основният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз отново ще подчертая онова, което казах като реплика - че става дума за допълнителна такса при предоставянето на допълнителна честота на допълнителен ограничен честотен ресурс. И в никакъв случай това не може да се третира като сурвакане на когото и да е, ако влагате в това този смисъл, че ще бъдат ощетени операторите. Обратното - предоставянето на такива допълнителни честоти дава възможност те да развиват по-добре тази услуга, за която са получили лиценз, и, разбира се, да увеличават капацитета на предоставените телефонни номера или покритието върху страната.
Така че тази логика не е вярната логика. Вярната логика е, че така създаваме по-добра възможност за ония, които вече са получили лиценз, когато е необходимо, да получават и допълнителен честотен ресурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Николов, вярно, че материята е много специализирана, много сложна, ама аз едно не мога да разбера - веднъж има лиценз, който се придобива при условията - презумираме, в нашата държава това са много оборими презумпции - на някаква конкурсност, конкурентност и пр. Като иска някой да вземе допълнителни честоти, пак ще се обяви конкурс и пак всички публично и ясно ще се явят.
А какво става при тази хипотеза и въобще при въвеждането на допълнителна еднократна лицензионна такса? Вие сте му дали лицензия за нещо - за копче, а после ще му зашиете по тая процедура, неконкурентната, балтон, като му разширите честотния спектър. Няма никакви основания за това. Има честотен спектър. Иска честота - има лиценз, плаща си за лиценз. Ако има някой да не си е платил, пак казвам - Преходни и заключителни разпоредби, за тях персонално и поименно ще приемем да си платят. Аз не знам, нека да кажат от Пощите и далекосъобщенията има ли такива. Ще си платим персонално и поотделно, а не сега да се въвежда една такава доста измислена конструкция - допълнителна еднократна такса. Има такса, определена в закона, при определени условия си плаща и край. Ако ще му разширявате честотите, ще се яви пак, ще кандидатства. Може пък някой друг да има по-кадърен и при по-добри условия....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ще плати ли такса, като се яви някой друг?
МИХАИЛ МИКОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това, което казвате, днес не дава отговор на това, за което разискваме. Дали той ще се яви или някой друг... Въпросът е не кой ще се яви, а дали ще плати таксата.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, не допълнителна еднократна, а ще си бъде такса за получаване на лиценз. Може и той да се яви пак и като кандидатства за други честоти, ще си плати за лиценза, за тях е основната такса. Не може да има допълнителна еднократна лицензионна такса. Няма такъв филм. Или: плаща си за лиценз, после си има съвсем други пари, които си плаща за поддръжката, годишни и както си е по договора и по условията. А сега какво - въвежда се еднократна лицензионна! Ами, нали има допълнителна лицензионна вече, или субсидиална може би, по желание на администрацията или пощите? Утре ще им потрябват пари за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Взимам думата обнадежден от последната реплика на председателя, тъй като и той разбра, че в случая Народното събрание се въвежда в една грешна посока. Има един факт, който се констатира от всички хора на бизнеса.


В България непрекъснато се въвеждат всякакви ограничителни и лицензионни разрешения и всичко това е създало едно негодувание в бизнеса. Непрекъснато на всички срещи и конференции се предявяват претенции за намаляване на таксите и лицензионните разрешителни. Какво се получава сега? С тази допълнителна еднократна лицензионна такса не се намаляват, а се увеличават тези такси. Увеличава се чрез нас, законодателите. И господин Миков беше прав. Защо общата такса не разреши този проблем? Защо е нужно, след като си му дал услугата да ползва спектъра, ние да озлобяваме допълнително бизнеса, по-точно вие като мнозинство? И гражданите също се натоварват допълнително. Снощи имах случайно среща с хора от бизнеса. Те казаха: дотук петдесет и няколко лиценза в нашата сфера! И навсякъде, казват, държавният служител е станал по-алчен. И аз трябваше да защитавам държавния служител. Обаче как да защитавам държавния служител, себе си и вас като мнозинство, когато вие не искате да чуете, че това е много смущаващо, че това на фона на вашите обещания, че ще се намалят тези такси и лицензии, някак си не се аргументира.
Вчера погледнах специално Закона за държавните такси, тъй като е внесено изменение от Министерския съвет. И там е записано как се решават тези въпроси.
Господин председател, нека да отложим тази точка, ако действително много се държи да се реши този въпрос, но да не се създава със законодателни текстове напрежение в бизнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително съм удивен от логиката както на господин Миков, така и на господин Руси Статков. Съвсем категорично и ясно искам да заявя, че ние не можем да достигнем до нивото на Европейския съюз, случая с Италия, за който, господин Миков, аз преди малко Ви съобщих, където за вече дадени честоти беше наложена допълнителна такса на първия оператор с оглед да се равнопостави на втория. Това обаче, което в българското законодателство въвеждаме, когато на един оператор, поради разширяване на клиентската база се налага той, не чрез конкурс, а той именно да получи допълнителен честотен ресурс за покриване нуждите на своите клиенти, той да заплати такса, каквато вече е заплатена от другите оператори, това е равнопоставеността, това е конкурентоспособността и то няма нищо общо с разширяване на лицензионния режим - думи, които господин Статков изрече, без да е вникнал в същността на направените предложения и на логиката на закона.
Предлагам ви да гласувате предложения параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Понякога се чудя как някои колеги четат това право на Европейския съюз. И като юрист ви уверявам, че ако ви трябва някакъв казус за ваше ползване, винаги ще си намерите такъв. Въпросът е какво законодателство правим, подчинено на каква обща логика.
Това, което досега моите колеги се опитваха да ви внушат, е следното просто нещо: кандидатствате за честота, държавата ви казва условията, включително и парите, които трябва да платите. Край! Коректната държава означава, че щом са ви представени такива условия и вие сте ги изпълнили, вие получавате това, за което кандидатствате. Ама дали да бъде голям размерът на тази такса или да бъде по-малък размерът, това е вече въпрос на държавна политика и на много други сметки. Но сега вие да ми казвате, че всеки път с оглед на някаква нова равнопоставеност ние ще им слагаме допълнителни такси, това е повече от недопустимо. Недейте да месите този италиански казус, обуславяйки някакъв съвършено друг казус. Като си е увеличил мрежата, това е работа на неговия добър бизнес и на политиката му, че си е увеличил мрежата. Стимулирайте го да си развива бизнеса добре. Но недейте да му казвате, че той вече не е равнопоставен с другите, дето кандидатстват и нямат такава мрежа, и поради това трябва да внесе отново някаква еднократна такса. Ако ви трябват тези пари, няма никакъв проблем да ги вкарате числово в първоначалната такса. Но принципно трябва да е ясно, че за да получите нещо, трябва предварително да са ви известни условията за кандидатстване. И недейте да ни казвате, господин Иванов, че коректното отношение на държавата означава отдалечаване от Европа, защото не означава! Имате си изисквания, кажете му колко пари трябва да внесе за лиценза и като ги внесе, спрете дотам. Недейте да казвате утре на третата или на петата година да си внася допълнителни еднократни такси. Защото това означава просто едно много извратено отношение към европейската интеграция.
Категорично съм несъгласна със съществуването на еднократни допълнителни такси. Държавата по целесъобразност може да наложи хиляда такси, господин Иванов, ако счита, че това е разумно. Но няма граждани, които да приемат такова отношение на държавата си към тях самите. И недейте да отбягвате въпроса на колегата Миков. Защото вие ще натоварите не операторите, операторите ще си разхвърлят таксите на потребителите, а потребителите няма къде да избягат. И недейте ми казва, че няма хиляда и пет механизма те да го калкулират в услугата на крайния получател на услуга.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Ама има вече друг период.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма друг период от време. За този, който развива бизнес, е важно да си избие парите, които вие като държава сте му поискали под формата на еднократна допълнителна лицензионна такса. Те, крайните потребители, няма къде да бягат.
Така че, да бъдем така добри, като си направят калкулациите Министерството на финансите и пощите и далекосъобщенията какво иска държавата да получава, за да лицензира този род дейност, да каже на онези, които кандидатстват, и да им го разпише в следната схема: условия, едно от които е таксата, получава я, благодаря, заповядайте лиценза! Но иначе, извинявайте много, кой ще е този, който ще развива бизнес, след като непрекъснато му искаме и нещо ново? Защото трябва да е равнопоставен! Недейте така сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Слушах много внимателно логиката на спора и на разсъжденията. Междупрочем, това протече и в комисията, в комисията присъстваха и двама отговорни служители на компанията, за която става въпрос. И там се разгоря същият спор. Има две логики. Едната е, че се ощетяват гражданите, другата е, че се ощетяват пак гражданите, но през държавния бюджет. Не може да се ползва допълнителна услуга, без да се плаща за нея. Не може да се разширява едно право, без да се плаща за него. Ползването на това право пряко увеличава печалбата на тази компания. Защо гражданите да не получат през бюджета и през държавата това си право да ползват и тяхното право от увеличаване на печалбата на тази компания? В случая това е логиката. Поискването за разширяването на честотния спектър е от това търговско дружество. След като е получило правата да го ползва, то трябва да си плати и таксата. Принципът е един и същи - един път е получил право за определен вид услуга, той я разширява и след това си плаща таксата за разширението. Естествено, че е така! Не по тази логика се ощетяват гражданите. Извинявайте, но няма вариант, в който да се калкулира това в печалбата и гражданите да плащат за разширяването на печалбата на тази фирма. Защото има конкуренция. Ще се прехвърлят при другата фирма. И слава Богу, че я има тази конкуренция. Свърши вече монополът в този вид дейност и битката тук вече е в някакъв такъв вид действия. Извинявайте, но ако не го запишем това в закона, утре тази фирма може да съди държавата и пак всички граждани ще плащат и то два пъти повече. За нищо. Хайде, разсъждавайте логично, изкажете всичко. Зад тези ваши думи стоят и много други неща. Кажете ги тук на всички! Последния ден ли ще правим тези изпълнения в парламента? Аз съм привърженик на лобирането във всички видове дейности и посоки, но на ясното изказано лобиране оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Бойков, държавата ще плаща, ако някои държавни чиновници са сключили договори, в които клаузите предполагат. И тогава възниква въпросът: кой е този, защото Вие говорите за лобиране? Кой е сключил тия договори? Коя е тая персона?
Вторият въпрос обаче, който прозвуча много странно от Вашата уста. Значи Вие се грижите за гражданите, като им взимате парите в бюджета и после ги преразпределяме. Това предложихте Вие.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: От оная част, която го ползва.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво става, каква е средата сега? Понеже има конкуренция, мобилните оператори започват да свалят цените, за да станат те по-достъпни за повече хора. И понеже вие усещате че те свалят цените, виждате там едно резервче за тупане на чувала. Но България не е Америка, за да може всеки втори и въобще да не му е проблем да си купи телефон. Ха да се телефонизира мобилно по-голямата част от населението, пък тогава да мислим за лицензионни такси. Сега искате да натоварите тях. Компаниите, несъмнено ще вземат печалбата от гражданите. Няма да се бръкне нито "Мобилтел", нито гърците, за да ги донесе отвън. Те ще го оскубят от тия, които ползват услугата.
И сега, какво? Понеже те свалят цените и се конкурират, вместо ние да заложим на другата политика - повече хора да ползват услугите, вие казвате: дайте сега през операторите да изземем тези пари за държавата, а ние после ще ги похарчим и преразпределим. Аз ви казвам обратното: нека да станат достъпни при тия заплати и при тия нива на доходи за българските граждани тия услуги. Ето, това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател!
Колега Миков, ако бяхте видели къде отиват тия пари, нямаше да говорите така. Те са разпределени пряко и отиват в полза на гражданите, в телекомуникациите по определени партиди точно за увеличаване на услугите. Те не отиват в бюджета ей така. Само че трябва да погледнете по-внимателно в същината на нещата. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
Колега Дончева, същото е. Прочетете го докрай и се задълбочете в нещата.
Аз имам един принцип - щом може да печели от обществен ресурс, а честотите са обществен ресурс - това е моят ресурс и вашият ресурс. Аз искам таксата за тоя ресурс. След като той го иска, ще си плати таксата. След като той го ползва, ще си плати таксата. А който от държавните чиновници е виновен, той ще понесе персоналната си отговорност, а не всички да отговаряме за тая работа. Извинявайте, тази логика е грешна. Абсолютно грешна! (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Влезте по-дълбоко в същината на нещата, прочетете за какво става въпрос, макар че аз мисля, че ви е ясно за какво става въпрос, и нека бъде единна логиката: получаваш - плащаш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан - в § 2 т. 1 да отпадне.
Гласували 192 народни представители: за 77, против 113, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2, така както е предложен от вносителите.
Гласували 166 народни представители: за 104, против 61, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения определя добавката на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения за изпълнение на специфични функции по този закон, както и индивидуалния й размер за всеки служител."
2. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(4) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с решение на Държавната комисия по далекосъобщения."
По този параграф няма предложения.
Комисията предлага да подкрепим текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, така както е предложен от вносителите.
Гласували 136 народни представители: за 112, против 20, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Досега в закона имаше регулация, която ясно определяше какви могат да бъдат възнагражденията в Държавната комисия по далекосъобщения. Какво гласуваме сега? Че председателят индивидуално ще разпределя вътре тия пари. Е, добре, де, ние знаем, че там заплатите на някои са по-добри от депутатските. Ама защо трябва да се събират пари от едно място, за да се преразпределят на служителите? Може ли някой да излезе и да каже в крайна сметка колко е средната заплата на служителите, колко е на членовете на тая Държавна комисия по далекосъобщения? С това гласуване това направихме. Вместо да има законова регулация на харченето на тия пари, ние си позволяваме вътре административно те да си вдигат заплатите по симпатии. Ето, това приехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В чл. 37, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думата "лицензионни" се добавя "и регистрационни".
2. В т. 4 след думата "първоначалните" се добавят думите "и допълнителни еднократни ".
3. В т. 5 думата "тридесет" се заменя с "двадесет и пет"."
Предложение на народните представители Гиньо Ганев, Осман Октай, Атанас Папаризов и Лютви Места - в § 4 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага да гласуваме текста на вносителите. Логиката е като в § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан - в § 4 т. 2 да отпадне.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, така както е предложен от вносителите.
Гласували 133 народни представители: за 102, против 30, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Ето сега, уважаеми господин председател, къде отиват парите от еднократните допълнителни лицензионни такси. Те отиват по ал. 2, т. 1 "Финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения". Отиват там, а в предния член вие гласувахте председателят да им определя заплатите, да отпусне летвата нагоре. Ето къде отиват тези пари. Реално ще ги плащат гражданите на операторите, операторите на държавата, държавата на комисията, комисията ще си ги разпределя на заплати. Ето това правите с вашето гласуване.
И после, Бойков къде отиде, за да питаме кой за какво лобира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на днешното пленарно заседание с два часа, предвид и обемният дневен ред, който гласувахме сутринта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 98, против 43, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 5. Член 39 се изменя така:
"Чл. 39. (1) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, регистриране по обща лицензия и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон.
(2) Радио- и телевиизонни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии.
(3) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, когато:
1. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа се предоставя индивидуално определен ограничен ресурс;
2. се изгражда, поддържа и използва обществена далекосъобщителна мрежа и се предоставят обществени далекосъобщителни услуги чрез нея;
3. се предоставя гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга;
4. се изгражда, поддържа и използва технологична мрежа.
(4) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, когато:
1. се осъществяват далекосъобщения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър от любителската радиослужба, морска подвижна и въздушна подвижна радиослужби, VSAT-мрежи и станции от неподвижната спътникова служба, радиослужбите, радиолокация и радионавигация;
2. се предоставя обществена далекосъобщителна услуга - достъп до глобални спътникови системи.
(5) Далекосъобщителни дейности се изпълняват на свободен режим в случаите по чл. 81.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим."
Предложение на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан: в § 5, чл. 39, ал. 3, т. 3 думите "гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или" се заличават.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков: в § 5, чл. 39, ал. 3, т. 3 се изменя така:
"3. се предоставя гласова телефонна услуга, достъп до гласова телефонна услуга и/или всеобщо предлагана услуга;"
Комисията не е приела това предложение.
Предложението на народния представител Ивайло Калфин е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Тук трябва да направя уточнението, че сме определили какво е "гласова телефонна услуга" съвместно със заинтересованите, а именно Интернет-общество. Постигнали сме съгласие и е записано в Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Затова предлагам да гласуваме предложението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Ивайло Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Уважаеми колеги, аз действително оттеглих предложението, което направих тук. Искам да кажа пред вас какви са мотивите да го оттегля.
Мотивите са такива, че смисълът на това предложение беше да не се допуска нещо, за което се прави опит в един друг Закон за далекосъобщенията, да не се допуска лицензирането на доставчици на Интернет, да не се допуска и лицензирането на тези доставчици, които пренасят глас или телефонна услуга през Интернет. Действително имаше един такъв опит, имаше становище на Съвета по европейските въпроси. Аз бях един от тези, които също с писмо до господин Соколов и за този закон поиска такова становище, а нямаше. За моя радост обаче, това беше един от малкото случаи, които наблюдавах в последната година на Народното събрание, което имаше действително доброто желание, а и Комисията по икономическата политика, в която се обсъждаше този въпрос, и сред народните представители, действително да не се приемат ограничителни текстове за развитието на Интернет.
Оттегляйки предложението си, аз го направих, съгласявайки се с това да се дефинира какво е точно "гласова услуга" и да не се включва оперирането през Интернет през нея.
Мисля, че това е един много добър случай, в който и структури на гражданското общество, а и тук господин Николов спомена и Интернет-общество, а това е и асоциацията на тези фирми, които предоставят глас през Интернет, бяха чути. И мисля, че в един следващ парламент това трябва да стане практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, в първоначалните предложения на вносителите беше ощетен Интернет. Добре е, че това се коригира в сегашния последен проект за второ четене. Защото в целия Европейски съюз Интернет-пазарът е дерегулиран. Но въпросът е, че тук има една ясна директива на Европейския съюз: страните - членки могат да издават индивидуални лицензии само в следните случаи, те са изброени - "а", "б", "в" и т.н., да не ги чета.
След като корекцията справедливо за Интернет е направена, остава въпросът: защо този закон не е съобразен с европейското законодателство чрез позоваването, което направих на тази препоръчителна норма? И защо упорито се избягва това съобразяване с идеята за лицензионните режими? Въпросът с лицензионните режими е многократно коментиран през последните години и всички са на мнение, че намесата на държавата чрез издаване на лицензии за извършване на една или друга стопанска дейност просто е един естествен фактор за окуражаване на корупцията.
Мисля, че трябва да се подкрепи нашето предложение в т. 3 на ал. 3 да се заличат думите: "предоставянето на гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга", както сме направили първоначалното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз също имам предложение в § 5 за чл. 39, ал. 3 - за изменението на т. 3, но тъй като явно интересите на Интернет общество са защитени по време на заседанието на комисията и е достигнато до един консенсус, също така и с уреждането на въпроса в § 19 на Допълнителната разпоредба, т. 12, тук в § 5 оттеглям своето предложение, като смятам, че постигнатият консенсус явно решава проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Похвално е усърдието, с което Интернет общество защити за пореден път българските оператори - Интернет доставчици. Похвално е. Но вие се страхувахте от един сериозен шум и стигнахте само дотам, докъдето бяха неговите интереси. Принципният въпрос е дали ние ще спазваме Директива № 9713 на Европейския съюз или няма да я спазваме? Защото, ако вие бяхте "порязали" Интернет обществото, за това щяха да чуят и отвъд океана, не само в Европа. Но сега някак си леко, тихо, деликатно останалата част от текста, която е свързана с гласова услуга, достъп до гласова услуга или всеобщо предлагана услуга, остава. Е, това въобще не е никакво доказателство, господин Иванов. Напротив, това на пътя към Европа е точно обратното доказателство - че вие в политическите си речи казвате колко е хубаво в Европа и колко вие водите България към Европа, а в законодателните си решения вие отдалечавате България от Европа. Ето, това е въпросът и той освен в своите конкретни измерения, в конкретните случаи има общополитическо значение. Не може постоянно да се говори Европа, Европа, Европа, а когато се стига до конкретно приложение на европейски директиви в законодателството, да се затварят очите и тогава Европа да не ни харесва, за да има лицензионни режими, за да има чиновници, за да взимат пари под масата и тази работа да се върши по един начин, от който на българското общество му е омръзнало, до гуша му е дошло.
Подкрепям предложението да отпадне текста на т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Миков! Има нещо по-съществено от това, което ни раздалечава от ценностната система на Европа. В Европа не правят лицензионни режими, за да дават работа, а контролират тези, които изпълняват извършването на една работа, особено в случаите, когато има монополни структури. Имат си закони за естествените монополи и са отработили така, че поведението на тези, които извършват услугата, няма да бъде в ущърб на обществото.
Тук обаче целта е друга. Апаратът, който ни служи, да го храним, да му даваме бакшиш. Затова се разминаваме. И затова Европа се чуди накъде сме тръгнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Миков, аз, както и други колеги народни представители, проведохме срещи и направихме своите предложения за защита на Интернет поколението и на модерните тенденции в Европа точно така, както е и европейската практика. Тези предложения са принципни и аз се радвам, че Комисията по икономическата политика ги е възприела и че ние ще помогнем на всички млади хора - потребители на Интернет. Но решаването на този принципен въпрос съвсем не означава, че ние можем да подходим безпринципно към някои други проблеми. Едно е да защитаваш лобистки интереси от принципна и съвсем друго е да защитаваш лобистки интереси от безпринципна гледна точка. И когато говорим за Интернет, положението е едно, а когато говорим за желанието на някои монополисти да направят всичко възможно, за да останат монополисти, положението вече е съвсем друго. Ние не работим в случая в частен интерес, а работим в интерес на цялото Интернет поколение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Николов иска думата за трета реплика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да успокоя колегите, които с такъв плам се изказват, че не сме имали ни най-малко намерение да въвеждаме лицензионен режим за Интернет. Просто това е несериозно твърдение и се дължи на факта, че не са присъствали на заседанието на комисията, когато се гледаше законът, нито пък са се задълбочили в това, което ние сме предложили като законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Радост за мен е да чуя това, уважаеми господин Николов. Явно притесненията на Интернет обществото може би са били малко пресилени. Но в крайна сметка важен е резултатът.
Аз разбирам, че господин Величков е най-загриженият за младите хора в България. На него му се полага и по партийна длъжност, защото отговаря за младежта. Хубаво е, че се грижи за Интернет поколението.
"Прави го ефективно" - казва господин Николов. Но младите хора виждат, колко е ефективно. Това е друга тема.
Имам към господин Величков един прост въпрос - не можеш да се бориш с монопола и с нелоялната конкуренция с лицензионни режими. Такова животно няма. Има Комисия за защита на конкуренцията, има закони, има защита на потребителя, има решения, които в Европа са приети. Ако Вие успеете да убедите някой човек, дошъл от Европа тук, че ние се борим срещу монополите с лицензи, аз мисля, че Вие ще постигнете много сериозен принос в развитие на правото на защита на конкуренцията. Световен принос би бил той, когато успеете да убедите някого, че борбата с монополите върви по линия на лицензирането. Лицензирането единствено е среда за корупция, среда за извиване, по-скоро показва безпомощност на законодателя и прехвърляне топката в администрацията, която е взела решението, отколкото възможност на законодателя чрез текстове в закона, устойчиви текстове, не променящи се всеки ден според този и онзи, да регулира средата. Това е основният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би нямаше да взема думата, ако господин Миков в своето изказване не ме цитира.
Освен това искам да кажа, че освен постигнатото решение за Интернет обществото, което и аз приветствам, защото участвах на заседанието на Комисията по икономическата политика, заедно с това атаката, която господин Миков отправя към лицензионните режими и която по един недотам аргументиран начин беше подета и от господин Стефан Нешев, искам по този повод да заявя, че § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията е в пълно съответствие с чл. 7, т. 1 от Директива № 1997-13 на Европейския съюз, където съвсем ясно са регламентирани разпоредбите както по отношение на лицензионния режим, така също и по отношение на всички останали видове разрешителни режими, които се издават.
По такъв начин твърдението, че с § 5 нашето законодателство се отдалечава от това на Европейския съюз, е абсолютно несъстоятелно и препоръчвам на господин Миков да прочете Директива № 1997-13 на Европейския съюз, за да открие съответствието, за което току-що казах.
Поради това, уважаеми господин председателю, апелирам към народните представители да подкрепят § 5 така, както е предложен от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Гласували 124 народни представители: за 39, против 83, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 12, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Индивидуална лицензия, издадена след провеждане на конкурс или търг за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър с национално покритие не може да се притежава от лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Младен Влашки:
Създава се нов § 7:
"§ 7. В чл. 57 се създава ал. 3:
"(3) Индивидуалните лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи, чрез които се разпространяват радио- и телевизионни програми по кабелен способ, съдържат и следните изисквания:
1. планово разпределение на каналите за програмите, които се разпространяват в мрежата;
2. задължение за осигуряване на достъп на потребителите до програмите на лицензирани по Закона за радио и телевизия радио- и телевизионни оператори, които могат да се приемат чрез обикновени радиосъоръжения на територията, която обхваща кабелната мрежа."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Влашки има думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Историята на моето предложение датира изобщо от създаването на тези два закона - Закона за радио и телевизия и Закона за далекосъобщенията. Всеки път, когато то стига до зала и бива обосновавано, се обяснява, че няма никаква нужда да влиза в закона, че то ще бъде изпълнено съответно в наредби и т.н.
Какъв е смисълът, аз повтарям за пореден път за всички вас и за протокола, какъв е смисълът на това предложение? Смисълът на това предложение е следният: в индивидуалните лицензии, които получават или които придобиват далекосъобщителните, известни на нас като кабелни телевизионни оператори, да има задължение за планово разпределение на чистотите за програмите, които излъчват. Тоест, да може да се случи следното нещо: една програма като програмата на Българската национална телевизия да бъде поставена на такъв канал, който се хваща от всички налични телевизори в България, а не, примерно, на такава честота или, простонародно казано, канал, който една част от старите телевизори не могат да хващат и би трябвало да бъдат пренастройвани. Това е първото нещо.
Второто нещо е следното: да има едно задължение, което да казва, че ако над едно населено място или там, където работи операторът, се разпръскват по ефирен път програмата, примерно, на Българска национална телевизия или на друг оператор, който е получил лицензия да разпръсква над това място, то тези две програми би трябвало да бъдат вкарани в кабелната мрежа задължително, защото това означава, че от гледна точка на потребителя тези неща стоят така. Или той, стоейки в една кабелна мрежа, примерно в едно малко градче, някъде, където няма постоянен контрол, почти през ден, щракайки на канала, който е избрал, вижда друга програма. И доста често, примерно, не може да стигне до една програма, която е обществена и национална - тази на БНТ.
И второ нещо, ако я получава по ефирен път, той би трябвало, ако я няма в канал, да се тегли кабелът и да слагат съответно антена. Това е практическият смисъл на моето предложение. И аз съм убеден в това предложение, защото съм проверил в ДКД при приемането на Закона за далекосъобщенията и Закона за радио и телевизия беше казано в тази зала, че това ще се практикува в издаването на лицензии. Но аз се убедих, че то не се практикува. Специално съм разговарял по този въпрос и дори ми беше обещано, че ще започне да се практикува.
Тоест, поради тази причина аз го предлагам на вашето внимание ето тук, макар да не е в тона на всички онези изменения, които сега се правят в Закона за далекосъобщенията, за да може да се постигне едно добро нещо за хората, които потребяват програмите, получени по кабелен път. Благодаря за вниманието.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да се дисциплинират кабелните оператори чрез закон, като въведеш това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
За изказване има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Това предложение наистина предвижда дисциплиниране на кабелните оператори за осигуряване на равни възможности на потребителите. Как? Ще го задължим именно чрез закона, защото явно решението да го задължи администрацията чрез лицензионния режим по един или друг начин не се реализира.
И абсолютно нормално е това предложение, което прави господин Младен Влашки. Няма какво да решава администрацията при лицензирането. Приемаме, че това е необходимо, приемаме го в закона и темата приключва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз попитах господин Миков, но не получих отговор. За мен това звучи все едно да задължим книжарницата да продава картофи или каквото и да е. Не мога да го проумея.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Влашки.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 55.
Предложението за нов § 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 7 има предложение на народните представители Гиньо Ганев, Осман Октай, Атанас Папаризов и Лютви Местан - в § 7, чл. 61 ал. 5 да отпадне и ал. 6 да стане ал. 5.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на комисията за § 7:
"§ 7. Член 61 се изменя така:
"Чл. 61. (1) Изпълнението на някои от дейностите по лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения:
1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието, когато изпълнението на лицензираните дейности стане невъзможно;
2. по мотивирано искане на министъра на транспорта и съобщенията по чл. 93;
3. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;
4. при смърт на лицензирания - физическо лице. В този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред Държавната комисия по далекосъобщения за изпълнение на дейността, като до вземане на решение продължават да извършват дейността;
5. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице.
(2) Действието на лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения, когато някоя от причините по ал. 1 налага прекратяване или временно спиране на изпълнението на всички дейности по лицензията.
(3) Действието на лицензия за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър се прекратява с решение на Държавната комисия по далекосъобщения, когато нейният титуляр или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, след провеждане на конкурс или търг е спечелил лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие. В решението Държавната комисия по далекосъобщения определя срок за прекратяване на лицензията. Срокът за прекратяване се съобразява с условията на индивидуалната лицензия с национално покритие.
(4) При прекратяване или временно спиране поради възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, с изключение на извънредни обстоятелства като въвеждане на режим "военно положение" или "положение на война", както и при стихийни бедствия и аварии, на лицензирания се дължи обезщетение до размера на претърпените имуществени вреди, свързани с прекратяването или временното спиране.
(5) Решенията на Държавната комисия по далекосъобщения по ал. 1 и 2, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.
(6) Решенията на Държавната комисия по далекосъобщения по ал. 1 и 2 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Длъжен съм да кажа, че по време на дебатите в комисията промененият текст беше приет от част от вносителите на предложението, което се отхвърли от комисията, но понеже не бяха всички, чисто формално отхвърлихме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, така, както се прочете от председателя на комисията текстът на чл. 61, урежда случаите, когато по решение на Държавната комисия по далекосъобщенията изпълнението на дейностите по лицензията може да бъде прекратено. В т. 3 на ал. 1 добре се казва: "При възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията" - с други думи, с решение на Държавната комисия по далекосъобщенията изпълнението може да бъде прекратено.
Добре, но стои ал. 5: "Решенията на Държавната комисия по далекосъобщенията по алинеи 1 и 2, свързани с националната сигурност и отбраната" - случай, за който току-що говорихме и четох - "подлежат на незабавно изпълнение".
По ал. 6 те могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство, господин Николов, но ето за какво е реч:
Член 16 на Закона за административното производство, който е обща норма, гласи така: "В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигурят животът и здравето на гражданите, да се предотвратят загуби за народното стопанство, да се защитят други важни държавни или обществени интереси".
Тази норма на чл. 16 от Закона за административното производство включва и хипотезата за засягане на националната сигурност и отбраната на страната. Включва я, следователно Държавната комисия по далекосъобщенията, когато прецени, че е необходимо да се прекрати една дейност, защото засяга сигурността, както се казва тук, може да допусне предварително изпълнение, ако се позове на чл. 16 от Закона за административното производство. Но ако се позове на този текст, което би било редно, тогава Върховният административен съд може да спре изпълнението и това е добре.
И изведнъж сега съдът с този текст на ал. 5 се лишава от тази възможност. Дава се предпочитание на административния орган - Държавната комисия по далекосъобщенията, защото се казва: подлежи на предварително изпълнение. И вече Върховният административен съд се лишава от възможността да спре това предварително изпълнение. Не може изпълнителният орган да има приоритет с тази норма пред принципите, които лежат в преценката на Върховния административен съд.
Затова щом тази възможност е дадена за атакуване чрез чл. 16 на Закона за административното производство, както добре е казано в ал. 6, господин Николов, че подлежат на обжалване, няма защо да стои ал. 5, че Държавната комисия по далекосъобщенията може в тоя случай да предвиди незабавното изпълнение. Щом Законът за административното производство предвижда такова предварително изпълнение, заедно с преценката, която този съд може да направи, съвършено излишна е ал. 5, както е предвидена тук. Обжалването е предвидено по ал. 6 заедно с хипотезата и предвиденото в чл. 16 на Закона за административното производство, който допуска предварително изпълнение.
Това не е един схоластичен юридически спор. Просто не може да има конкуренция между правата на изпълнителния орган при толкова добре предвидената възможност на съдебния орган в Закона за административното производство. Поддържам предложението да се заличи ал. 5 и сегашната ал. 6 да стане ново съдържание на ал. 5 и мисля, че това трябва да се възприеме. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Гласували 123 народни представители: за 41, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, който става § 8, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 7, въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Нов "§ 9. Член 75 в изречение второ думите "ал. 2" се заменят с думите "ал. 4"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 8, който става § 9, както е предложен от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 2, въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 9 на вносителя има две предложения на народните представители Калфин и Величков, които са приети.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 10:
"§ 10. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "осъществяват далекосъобщителни дейности" се заменят с "предоставят далекосъобщителни услуги".
2. Създават се алинеи 3, 4 и 5:
"(3) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на вътрешни телефонни мрежи.
(4) Не се изисква лицензия за използване на крайни устройства от подвижна спътникова служба и крайни устройства, предназначени за свързване към далекосъобщителна мрежа, които не ползват индивидуално определен радиочестотен спектър.
(5) Не се изисква лицензия за далекосъобщителни дейности, които не са посочени изрично в чл. 39, ал. 3 и ал. 4."

По § 10 на вносителя има приети предложения на народните представители Величков и Калфин.
Предложение на комисията:
"§ 11. Член 108 се изменя така:
"Чл. 108. (1) Далекосъобщителните оператори имат право да използват тунели, мостове, улици, пътища и други обекти - публична държавна или общинска собственост, за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, или лицата, които ги ползват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
(2) Изградените от далекосъобщителните оператори далекосъобщителни мрежи и съоръжения по ал. 1, необходими за осъществяване на дейността им, са тяхна собственост.
(3) Редът, по който далекосъобщителните оператори осъществяват дейностите по ал. 1, се определя в съвместно издадена наредба от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството."
И по § 11 на вносителя, който става § 12, няма предложения.
"§ 12. В чл. 115, ал. 1 след думите "Цените на всеобщо предлаганата услуга" се добавят думите "по чл. 3, ал. 4, т. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да направя само една забележка - че в § 11, чл. 108, ал. 1 става дума за обществените далекосъобщителни оператори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да се добави думата "обществени".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да се добави "обществени" преди "далекосъобщителни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В ал. 1 преди "далекосъобщителни" се добавя "обществените".
Ама, Вие сте приели да отпадне!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, аз затова предлагам да запишем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Връщате се към текста на вносителя, а не на комисията.
Фактически означава, че не се приемат предложенията на господин Величков и на господин Калфин. Само че те са приети. Вие сега фактически правите предложение да се приеме текстът на вносителя, а не на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калфин има думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря Ви.
В такъв случай ще се изкажа по предложението, което съм направил, и ще се опитам да го обоснова. Господин Велислав Величков е направил подобно предложение тук.
Става въпрос за следното, уважаеми колеги. Според този член от закона се дава право на обществените далекосъобщителни оператори, а не на всичките, да използват тунели, мостове и друга обществена инфраструктура за прокарване на техните връзки.
На практика, ако остане текстът с обществените далекосъобщителни оператори, всички частни далекосъобщителни оператори нямат това право по презумпция, което изключително много затруднява тяхната дейност и ги поставя, най-меко казано, в изключително неравнопоставени условия с обществените далекосъобщителни оператори, които имат издадена лицензия за това нещо.
Комисията по икономическата политика прие едно такова виждане и се съгласи всички далекосъобщителни оператори да имат правото да използват обществената инфраструктура за строеж на техните връзки.
Сега това, което чувам от господин Николов, е: той предлага да се гласува оригиналният текст на вносителя, а не текстът, който беше потвърден от комисията.
Аз ви предлагам още един път да помислим и дали да поставяме в привилегировано положение част от тези оператори. Аз разбирам, че може би има някакви ограничения на ресурса - примерно тези тунели, мостове и т.н., които сигурно не могат да се изпълнят вътре с жици и връзки. Но това е несериозно обяснение, защото по какъв ред тогава един частен далекосъобщителен оператор би могъл да прокара своите връзки и да създаде своята мрежа.
Приемайки този текст, ако стане така, както го е направил вносителят, действително изключително много затрудняваме тяхната по-нататъшна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
Господин Петър Рандев има думата.
ПЕТЪР РАНДЕВ: Може би има малко недоразумение. Не става дума за частни и държавни оператори. Става дума за обществени оператори и оператори на мрежи за собствено ползване. Не се прави дискриминация. Нещо повече, има риск, при положение, че се запази текстът такъв, какъвто е бил приет в комисията, да се приложи част от Директива 13 за лицензиране, която казва, че дадените права за преминаване са нещо, което позволява индивидуално лицензиране. Значи, едно от нещата, които разрешават да се правят индивидуални лицензии, е даването на такива права.
Що се отнася до правата на операторите на мрежи за собствено ползване, които не са обществени оператори, те също могат да ползват тунели и мостове. Чисто и просто не им се дават изрични права. Ако се договорят със съответната инфраструктура, разбира се, те също могат да минат оттам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рандев.
Други изказвания има ли? Няма.
Тъй като имаме предложение на комисията, в случая се оказва, че алтернативното е това на вносителя, което е внесено най-напред.
Така че, първо, поставям на гласуване предложението на вносителя, което означава, че остава думата "обществените" в трите алинеи.
Отменете гласуването, защото преди това имаме да гласуваме § 9, който става § 10.
Най-напред поставям на гласуване § 9, който става § 10, така както е предложен от комисията. Това не е спорният параграф, а предишният.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
Сега вече преминаваме към следващия параграф.
Поставям на гласуване § 10 на вносителя, който става § 11, така както е предложен от вносителя.
За да бъде по-ясно - това е текстът, който защитиха господин Николов и господин Рандев.
Гласували 94 народни представители: за 75, против 18, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
Моля, гласувайте § 11 на вносителя, който става § 12, така както е предложен от вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 12 на вносителя има предложение от народните представители Гиньо Ганев, Осман Октай, Атанас Папаризов и Лютви Местан.
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението по т. 1 и не приема предложението т. 2 да отпадне.
Предложение на комисията за § 12:
"§ 12. В чл. 116, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 се създава изречение второ:
"При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на чл. 118, ал. 1."
2. Създава се т. 3:
"3. допълнителна еднократна - при предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на лицензирани оператори, необходим за разширяване, развитие или модернизиране на съответните лицензирани далекосъобщителни мрежи."
Тези текстове дават отговор на спорните въпроси преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има предложение за отпадане на т. 2 от народните представители Ганев, Октай, Папаризов и Местан.
Поставям на гласуване предложението на четиримата народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 8, против 86, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12 на вносителя, който става § 13, както е предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, няма въздържали се.
Параграф 13 е приет.
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица моля да бъде приложен чл. 38, ал. 3 за проверка на кворума в залата, но чрез поименно прочитане имената на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата .
Започваме проверката.

АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - тук
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА МОЗЕР - тук
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - отсъства
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - отсъства
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - тук
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - отсъства
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - тук
АННА ПЕТРОВА НЕЙКОВА-РАЙКОВА - тук
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - отсъства
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - отсъства
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - отсъства
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - отсъства
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - отсъства
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - тук
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - отсъства
ВАСИЛ ПАВЛОВ СТАНИЛОВ - отсъства
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - тук
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - отсъства
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - тук
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - отсъства
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - тук
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - отсъства
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - тук
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - тук
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - отсъства
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - тук
ГРИГОР МЕТОДИЕВ ГРИГОРОВ - тук
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - тук
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЖЕЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - отсъства
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - отсъства
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - отсъства
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - отсъства
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - отсъства
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - отсъства
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - отсъства
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - тук
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - отсъства
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - отсъства
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - тук
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - отсъства
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ КАЛФИН - отсъства
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - тук
ИВАН БОРИСОВ МАТЕВ - тук
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - отсъства
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - отсъства
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - тук
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - отсъства
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - тук
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - отсъства
ИЛИЯ ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - отсъства
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - отсъства
КАЛЧО ПЕТРОВ ЧУКАРОВ - отсъства
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА - тук
КИРИЛ АНДРЕЕВ БАЕВ - отсъства
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ НАЙДЕНОВ - тук
КОНСТАНТИН ХРИСТОВ НАПЛАТАРОВ - тук
КРАСИМИР БОЖИДАРОВ КАМЕНОВ - отсъства
КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
КРЪСТЬО ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - отсъства
КЪНЧО ИВАНОВ МАРАНГОЗОВ - отсъства
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ БОЖКОВ - отсъства
ЛЮДМИЛ ЛЮБЕНОВ БЕШКОВ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА - тук
МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА - тук
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - отсъства
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - тук
МАРИЯ ВЪЛЧЕВА КУНЧЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - тук
МАРИЯ МАРИНОВА ИВАНОВА - тук
МАРИЯ СВЕТЛОЗАРОВА БРАЙНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА - отсъства
МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ - тук
МИНКО НАЙДЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
МИХАИЛ ПЕТРОВ КАРАФЕЗОВ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - отсъства
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - тук
МЛАДЕН ЦВЕТАНОВ ВЛАШКИ - тук
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - тук
МЮМЮН СЮЛЕЙМАН ЕМИН - отсъства
НАНСЕН АЛФРЕД БЕХАР - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - тук
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗГУРЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ НЕДКОВ АНГЕЛОВ - тук
НИКОЛАЙ ТОМОВ ТОМОВ - отсъства
НИНА АСЕНОВА КОСТОВА - отсъства
ОРФЕЙ ДИМИТРОВ ДУЕВСКИ - тук
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - тук
ПАНАЙОТ СТЕФАНОВ ГЪРДЕВ - тук
ПАНЧО ЛЮБОМИРОВ ПАНАЙОТОВ - отсъства
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ - тук
ПЕТКО РАЙНЕВ ПРОДАНОВ - отсъства
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - отсъства
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - отсъства
ПЕТЪР ДИМОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ПЕТЪР НЕНОВ ПЕТРОВ - отсъства
ПЕТЪР СТОЯНОВ РАФАИЛОВ - тук
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - отсъства
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ - отсъства
ПЛАМЕН ИВАНОВ МАРКОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ ПЕЙКОВ - тук
РАДЕНКО НИКОЛОВ ПРЕСОЛСКИ - отсъства
РАМАДАН АТАЛАЙ - отсъства
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУСИ ИВАНОВ СТАТКОВ - отсъства
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - тук
СВЕТЛАНА ГРИГОРОВА ДЯНКОВА - отсъства
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА БОНЧЕВА - отсъства
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВИЛЕН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
СИМЕОН НИКОЛОВ ХИНКОВ - тук
СТАНИМИР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВСКИ - отсъства
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - отсъства
СТЕФАН ВЕСЕЛИНОВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъства
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - отсъства
СТЕФАН МАРКОВ НИНОВ - отсъства
СТЕФАН ПЕТРОВ ЛИЧЕВ - отсъства
СТЕФАН СТАНЧЕВ НЕШЕВ - отсъства
СТОЯН ЧИЛОВ РАЙЧЕВСКИ - тук
СЪБИН СЕВЕРИНОВ КАСАБОВ - тук
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - отсъства
ТОДОР ВЕНЕЛИНОВ ЯНЕВ - отсъства
ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ - тук
ТОДОР ЗДРАВКОВ ПАВЛОВ - отсъства
ТОДОР ИВАНОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ - тук
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - отсъства
ХРИСТО БОРИСОВ ВОЙНЯГОВСКИ - тук
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ - тук
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ХРИСТО КИРИЛОВ ПЕТРОВ - отсъства
ХРИСТО НИКОЛОВ СТОЯНОВ - отсъства
ХРИСТО ПАНЧЕВ СМОЛЕНОВ - отсъства
ХРИСТО СТАНИСЛАВОВ ТАРАКЧИЕВ - отсъства
ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЦВЕТЕЛИН ЦАНОВ КЪНЧЕВ - отсъства
ЮЛИЙ ВЛАДИМИРОВ ПАВЛОВ - тук
ЮЛИЙ СВЕТОСЛАВОВ СЛАВОВ - отсъства
ЮЛИЯ КУЗМАНОВА ЯНЕВА - тук
ЮЛИЯ МАНУК БЕРБЕРЯН - отсъства
ЮЛИЯН ИВАНОВ БУРОВ - тук
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ - отсъства
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - отсъства
ЯШО ДИМИТРОВ МИНКОВ - отсъства

Присъстват 81 народни представители, което означава, че няма кворум. Тези, които отсъстват, ще бъдат санкционирани с дневното си възнаграждение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Следващото заседание е утре, 12 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,40 ч.)



Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
      Виктория Василева

     Ивалин Йосифов