Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-01-28

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместик-председателят Иван Куртев 
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преди да дам думата на господин президента Петър Стоянов, искам да поздравя госпожа Татяна Дончева и господин Петко Проданов с рождените им дни. Да им е честито! (Ръкопляскания в залата.)
А сега давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов. Заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като оспорвам следните разпоредби:
В § 4 - чл. 146, ал. 1.
В § 5 - чл. 147, ал. 1.
В § 6 - чл. 148, ал. 1 и 2.
С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изменя чл. 146, ал. 1 и се установява като единствено наказание глоба до 5 хил. лв. в основния състав на престъплението "обида", а в § 5 се изменя чл. 147, ал. 1 и се установява като единствено наказание "глоба" от 5 до 10 хил. лв. в основния състав на престъплението "клевета".
С § 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изменя чл. 148, ал. 1 и се въвежда като единствено наказание "глоба" в размер от 5 хил. до 20 хил. лв. за обида, нанесена публично, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод на изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или на функцията му.
В изменението на ал. 2 за клевета, извършена при условията на ал. 1, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, се предвижда като наказание "глоба" в размер от 5 хил. до 30 хил. лв.
Като намирам за правилно законодателното решение за премахване на наказанието "лишаване от свобода", същевременно смятам, че определеният размер на наказанието "глоба" в границите, определени в § 4, 5 и 6 е необосновано висок.
Като основен принцип в наказателното ни право е закрепен принципът със съответствие на наказанието на престъплението (чл. 35, ал. 3 от Наказателния кодекс). Ето защо при установяване на вида на наказанието, съответно на неговия размер, законодателят трябва да намери баланса между степента на обществена опасност на престъплението и тежестта на наказанието, което се налага за неговото извършване, както и дали налагането на един или друг вид наказание постига целите както на конкретно въздействие върху извършителя, така и на превенция към останалите граждани.
Едно от големите завоевания на българската демокрация след 1989 г. е утвърждаването от Конституцията на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, свободата на печата и другите средства за масова информация, правото да се търси, получава и разпространява информация - права, закрепени в текстовете на чл. 39, 40 и 41.
Лишавани в продължение на 45 години от тези права, българските граждани с основание смятат, че тяхното отстояване и защита са сред главните приоритети на едно демократично общество. Но в системата на демократичните ценности дори тези права - едно от върховните достижения на гражданското общество, не са абсолютни. Затова конституционните норми на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 изрично регламентират и ограничението на тези права, посочвайки на първо място, че те не могат да се използват за накърняване на правата и доброто име на другите граждани.
В този смисъл са и разпоредбите на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 19, ал. 3 от Международния пакт за граждански и политически права, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България.
Българската конституция въздига във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Той е закрепен в разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 6, чл. 32, чл. 57. Затова закрилата на достойнството, доброто име и честта на гражданина се гарантира от държавата и на законово ниво както по гражданско-правен, така и по наказателно-правен ред.
В мотивите към Решение № 20 от 1998 г. Конституционният съд приема, че наказателната отговорност за обида и клевета е една от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на достойнството на личността. И по-нататък - отговорността - наказателна и гражданска за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията. Но също така отношението на съразмеримост между защитаваната цел и прилаганото средство може да се установи при съпоставянето им.
С приетите от Народното събрание изменения на чл. 146, ал. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 и 2 глобата е регламентирана като единствено наказание и определеният минимален и максимален размер по съответните разпоредби налага да се даде отговор на въпроса дали е постигнато това съответствие между защитаваната цел и тежестта на наказанието.
Според мен определеният в този случай размер на наказанието "глоба" е несъответен на степента на обществена опасност на престъплението "обида" и "клевета". Този извод може да се направи и при съпоставяне на размера на наказанието "глоба", установено като алтернативно наказание за други видове престъпления срешу личността.
Няма съмнение, че престъплението и наказанието, визирани в хипотезите на чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 - обида, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин и обида, нанесена на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му и чл. 148, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 и 3 може в най-голяма степен да засегнат представителите на медиите.
Опасявам се, че несъразмерността на предвидения размер на наказанието за глоба и клевета би могло да постави под съмнение вече постигнатото и, надявам се, необратимо достижение на гражданското ни общество, свободата на изразяване на мнение и разпространяването му, което е едно от безспорните достижения на българската Конституция.
Доколкото обект на журналистическа критика и журналистическо разследване най-често са политици, високият размер на наказанието може да създаде впечатление за специален негативен подход от страна на политиците към журналистите за нарочно търсен ефект, а общественото ни днес най-малко има нужда от раждането на подозрение и конфликти там, където те биха могли да бъдат избегнати.
В крайна сметка и политици, и журналисти служат на една и съща кауза - каузата на демокрацията и благоденствието на България.
Разбира се, че възможността да се упражнява правото на изразяване на мнение и разпространяването му не означава, че може безнаказано да се клевети или да се обижда, още повече когато чрез печатно произведение или чрез радио- или телевизионно предаване обидата и клеветата стават достояние на неограничен брой граждани, у които могат да създадат невярна или изопачаваща представа за факти и обстоятелства и по този начин би могло да се манипулира изцяло общественото мнение.
Затова смятам, че наказателната отговорност за престъплението "обида" или "клевета" не може да бъде пречка в работата на журналиста, който честно, принципно и обективно осъществява професионалните си задължения. Но несъразмерно високият размер на наказанието поставя под съмнение обективността на българския законодател, а също така и очаквания от това наказание ефект.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Неслучайно изложих по-обстойно и двете страни на проблема - както необходимостта от създаването на необходими законови гаранции в конституционно установените рамки за упражняване правото на свободно изразяване на мнение, разпространяването му и получаването на информация, също така и необходимостта от осигуряване в достатъчна степен защита на честта, доброто име и достойнството на всеки български гражданин.
Мисля, че тази защита може да се реализира и без установяването на непосилно висок размер на глобите като наказателна отговорност. Още повече че независимо от определения размер в Наказателния кодекс на наказанието "глоба" пострадалият или неговите наследници, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят като граждански ищци в наказателното производство граждански иск за обезщетение от вредите. А такова обезщетение за неимуществени вреди могат да търсят и по гражданско-правен ред.
Ето защо смятам, че размерът на наказанието "глоба",определен в § 4, 5 и 6, е несъответен на тежестта на извършеното деяние. И си позволявам да изразя мнение, че минималният размер на наказанието "глоба" в § 5 и 6 следва да бъде значително по-нисък, а максималният размер в § 4, 5 и 6 - да бъде чувствително намален.
Намаляването на минималния и на максималния размер ще даде възможност на съда при определяне на наказанието във всеки конкретен случай да прецени както степента на обществена опасност на конкретното деяние и извършителя, също така подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но също така и да се съобрази с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца в съответствие с разпоредбите на чл. 47 и чл. 54 от Наказателния кодекс.
1. Смятам, че максималният размер на глобата по чл. 148, ал. 2 и след намаляването му следва да бъде относително по-висок от този по ал. 1, тъй като е предопределен както от по-високата степен на обществена опасност на престъплението клевета, така и от обстоятелството, че в тази разпоредба законодателят постановява еднакво наказание както за клевета, извършена при условията на ал. 1, така и за клевета, от която произтичат тежки последици.
Смятам, че двете хипотези, обединени в ал. 2, не регламентират деяние с еднаква степен на обществена опасност, поради което си позволявам да предложа на уважаемите народни представители при едно следващо изменение на Наказателния кодекс да ги обособят в различни състави. Правя това предложение, като отчитам, че нямам право на законодателна инициатива и че не мога да оспоря тази част от разпоредбата, тъй като тя не е предмет на настоящото изменение на Наказателния кодекс.
2. Връщам за ново обсъждане § 3, чл. 116, ал. 1, т. 10; § 8, чл. 152, ал. 3; § 11, чл. 199, ал. 1; § 12, чл. 213а, ал. 2 и § 25, т. 1, чл. 354а, ал. 3.
В разпоредбата на чл. 116, ал. 1 са установени най-тежко наказуемите състави на престъплението убийство, като: убийство на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице, на лице, което се намира в безпомощно състояние, по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост, представляваща опасен рецидив, и т.н. За тези най-тежки случаи на убийство законодателят е предвидил налагане на най-тежките наказания, установени в Наказателния кодекс - лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С § 3 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани състави се добавя и убийство, извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В разпоредбите на чл. 152, ал. 3 са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението изнасилване, като изнасилване, извършено от две или повече лица, от което е причинена средна телесна повреда, ако е последвал опит за самоубийство или ако представлява опасен рецидив. За тези по-тежки случаи на престъплението изнасилване законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. С § 8 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани случаи по чл. 152, ал. 3 се добавя и изнасилване, извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
В разпоредбата на чл. 199, ал. 1 са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението грабеж, като грабеж в големи размери, извършен от две или повече лица, които са се сговорили предварително, придружен с тежка или средна телесна повреда, или представляващ опасен рецидив. За тези по-тежки случаи на престъплението грабеж законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. С новия § 11 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани състави се добавя и грабеж, извършен след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В разпоредбата на чл. 213а са установени по-тежко наказуеми състави на престъплението изнудване по чл. 213а, като изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, придружено с причиняване на лека телесна повреда, придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество. За тези по-тежки случаи на престъплението изнудване по чл. 213а законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3000 до 5000 лв. С приетия § 12 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс към тези квалифицирани случаи по чл. 213а, ал. 2 се добавя и изнудване, извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Смятам, че законодателното приравняване относно тежестта на наказанията за престъпленията убийство, изнасилване, грабеж и изнудване по чл. 213а, извършени след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до тези по-тежки по степен на обществена опасност квалифицирани състави на същите престъпления, няма да доведе до търсения от законодателя и желан от цялото ни общество резултат от борбата с наркоманията.
Известно е, че употребата и злоупотребата с наркотични вещества е разпространена най-вече сред младите хора. Към тези млади хора, от които зависи бъдещето на страната ни, е необходимо да се проявява хуманно отношение, като им се оказва ефективна помощ, за да преодолеят своята зависимост от наркотиците. Убеден съм, че предвидената изключително тежка наказателна отговорност, дори след еднократна, случайна или против волята на лицето употреба на наркотични вещества, защото дори в тези случаи лицето, употребило наркотични вещества, ще бъде наказано, не считам, че това е ефективното средство, чрез което държавата може да помогне на тези хора и да въздейства превантивно върху останалите.
Разбира се, ако лице, което е употребило наркотични вещества, извърши престъпление, то ще носи съответната наказателна отговорност. Тя е предвидена в основния по-тежко или по-леко наказуем състав на престъплението. Но квалифицирането на самата употреба на наркотици или техни аналози като обстоятелство, което обуславя по-тежка наказателна отговорност, не съответства нито на тенденцията на либерализиране на нашето наказателно законодателство по отношение на най-тежки наказания - например отмяната на смъртното наказание или освобождаването от наказателна отговорност, което вие приехте със същото изменение и допълнение на Наказателния кодекс в § 1, което се отнася за чл. 78а - не отговаря и на изискванията на Конвенцията на Организацията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, ратифицирани и в сила за България от 1992 г.
Цялостният дух и конкретните разпоредби на тази конвенция наистина изискват държавите, които са страни по нея, да предприемат необходимите мерки в областта на националните си законодателства. Но това са мерки за определяне като престъпление на действия, като: производство, извличане, приготвяне, предлагане, разпространение, продажба, доставка, изпращане, транспортиране, внос или износ на наркотици, т.е. установяване на наказателни мерки срещу извършителите и подбудителите на тези деяния, а не срещу техните жертви.
В изпълнение на тези изисквания са и настоящите изменения в Наказателния кодекс, като тези, които сте направили в § 14, 16, 17, 18 или 19. Още повече, че в § 25, в който се изменя ал. 3 на чл. 354а, се предвижда освобождаване от наказателна отговорност на лица, които системно злоупотребяват или които са зависими от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, предмет на престъплението по ал. 1, е в един размер, определен от наредба на Министерството на народното здраве. В тази хипотеза законодателят освобождава от наказателна отговорност лице, което системно злоупотребява или е зависимо от наркотични вещества, като приема, че то е жертва на една престъпна дейност, каквато е производството, преработването, разпространението, превозването или пренасянето на наркотиците, и на чиито нарушители трябва да се налагат без съмнение тежки санкции.
Същевременно в хипотезите на чл. 116, 152, 199 и 213а законодателят създава квалифицирани състави за извършването им от лица, дори еднократно употребили наркотично вещество. В тази връзка според мен и законодателната логика е непоследователна.
Смятам, че основателен аргумент за отпадането на тези параграфи е и приравняването относно тежестта на наказанието между наркотичните вещества и техните аналози. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се определя, че аналог е всяко вещество, което не е включено в приложенията към закона, но има сходен химически състав с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично въздействие върху човешкия организъм. Това определение е възпроизведено и в § 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се създава новата т. 19 в чл. 93. Следователно, извършителят на престъплението, дори в случая, когато не знае, че е употребил аналог на наркотично вещество, ще следва да отговаря по квалифицирания състав на престъплението убийство, изнасилване, грабеж или изнудване.
Що се отнася до § 25, смятам, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 3 законодателят следва да освободи от наказателна отговорност тези системно злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества лица, които придобиват, съхраняват или държат наркотични вещества в количества, определени от Наредбата на Министерството на здравеопазването, но не и в случаите на другите престъпления, регламентирани в ал. 1 на чл. 354а, а именно тези, които произвеждат, преработват, разпространяват, превозват и пренасят наркотични вещества. Затова смятам, че направените в §3, § 8, § 11 и § 12 допълнения към чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 152, ал. 3, чл. 199, ал. 1 и чл. 213а, ал. 2 следва да отпаднат, като съдът при определяне на наказанието във всеки конкретен случай прецени наличието на отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко или на по-леко наказание, а освобождаването от наказателна отговорност по § 25, чл. 354а, ал. 3 да се ограничи само до деянията придобиване, съхраняване и държане на наркотични вещества или техни аналози.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тези са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като оспорвам разпоредбите на § 3, на § 4, на § 5, на § 6, на § 8, на § 11, на § 12 и на § 25 от този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин президента.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме нашата работа по:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля, господин Никола Николов да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Допълнителни разпоредби
§ 1. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2-5; чл. 23, ал. 3, т. 4-7; чл. 24, 26, 28, 30, 39 и 54 се прилагат съответно и за български кораби."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 19.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 2 има прието предложение на народния представител Мария Брайнова; има приети предложения, първите три - буквално, четвъртото и петото - по принцип, на народния представител Ангел Найденов; има приети предложения на народния представител Даниела Николова; има прието предложение на народния представител Валентин Симов и неприети предложения:
1. В Допълнителните разпоредби се създава нов § 2:
"§ 2. Създава се Национален черноморски екологичен фонд. Устройството, набирането и разходването на средства и управлението на фонда става по ред, утвърден от Министерския съвет."
2. Параграф 2 от Допълнителните разпоредби става § 3.
Това предложение не е прието от комисията.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. По смисъла на този закон:
1. "Военен кораб" е всеки плавателен съд, който принадлежи към Въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от Военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.
2. "Гранично-полицейски кораб" е всеки кораб, използван за охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг.
3. "Държавен кораб използван с нетърговска цел" е плавателен съд - собственост на държавата, под чието знаме плава, предназначен за научноизследователска или друга нестопанска дейност.
4. "Невоенен кораб" е всеки плавателен съд извън посочените в точки 1 и 2.
5. "Подводен кораб" е всеки плавателен съд, който е предназначен да плава под вода.
6. "Държава на знамето" е държавата, под чието знаме корабът плава.
7. "Водолазна дейност" е всяка дейност под повърхността на водата с военна, стопанска или изследователска цел, при която човек използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване или която се осъществява от съоръжения, управлявани от разстояние.
8. "Прикрепени видове" са организмите, които в стадия, в който е възможен техният улов, се намират в неподвижно състояние върху морското дъно или под неговата повърхност или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен допир с повърхността или с недрата на морското дъно.
9. "Замърсяване на морската или речната среда" означава пряко или косвено внасяне от човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти за допустимо замърсяване.
10. "Морска миля" е равна на 1852 м.
11. "Прилежаща водна площ" е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби.
12. "Рейд" е определен район от морското пространство извън пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.
13. "Водна база" е охраняван участък от морския бряг с прилежащата към него водна площ, снабден със съоръжения и устройства за приставане и опазване на плавателни средства.
14. "Терминал" е обособена зона от пристанищата за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка и експедиране на даден вид товари.
15. "Пристанищна субструктура" са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на пристанищата над кота "настилка".
16. "Пристанищна инфраструктура" са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на съответното пристанище по генералния план до кота "настилка" включително.
17. "Пристанищни съоръжения" са елементи от инфраструктурата, трайно прикрепени към терена, предназначени или свързани с осъществяването на дейности или услуги в обектите по ч л. 107, както и кейовите стени, железопътните и автомобилните подходи, подкрановите пътища и др.
18. "Капитан на пристанище" е длъжностно лице от Морската администрация, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за опазване на околната среда от замърсяване от кораби и осигуряване на безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта.
19. "Известие до мореплавателите" е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването.
20. "Навигационно осигуряване" е съвкупност от мероприятия, осигуряващи безопасността на корабоплаването.
21. "Правила за речен надзор по Дунава" са правилата, приети от Дунавската комисия, одобрени с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г.
22. "Препоръки относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване" са предписания, приети с постановление на Петдесетата сесия на Дунавската комисия на 14 април 1992 г.
23. "Пристанищно предприятие" е еднолично търговско дружество с държавно имущество, което осъществява дейности и услуги в пристанище.
24. "Оператор" е търговец, който извършва пристанищна дейност или пристанищна услуга при условията и по реда на този закон.
25. "Опасен товар" е такъв товар, който е включен в списъка на ООН за опасни товари.
26. "Яхта" е плавателен съд (ветроходен и/или с двигател), използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли изказване по § 2 на Допълнителните разпоредби? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов, което не е прието от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 40, против 65, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Предложение на комисията:
"§ 3. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки при изпълнението на проекта, свързани с пристанищната инфраструктура, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложения от комисията § 3.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 3 - на вносителя, има предложение на народния представител Михаил Миков - § 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за § 3, който става § 4:
"§ 4. (1) Обектите по чл. 107 - публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество в срок от девет месеца след влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правата на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, предприема действия по намаляването на капитала им със стойността на имуществото по ал. 1.
(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.
(4) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху пристанища, които са придобили статут на пристанище за обществен транспорт по реда на чл. 107, ал. 2, могат чрез министъра на транспорта и съобщенията да заявят пред Министерския съвет преоформянето им в концесия в 3-месечен срок от решението на Министерския съвет по чл. 107, ал. 2. С изтичането на срока незаявените права се смятат за погасени.
(5) За заявените по предходната алинея права Министерският съвет приема решение за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите в 6-месечен срок от заявяването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на този параграф.
Гласували 136 народни представители: за 58, против 67, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, така както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 4 - на вносителя, който става § 5:
"§ 5. В чл. 16 от Закона за държавната собственост се създава ал. 4:
"(4) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени концесии."
Има предложение на народния представител Михаил Миков - този параграф да отпадне.
Предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на този параграф.
Гласували 114 народни представители: за 19, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, който става § 5, така както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
За номерацията искам да поясня, че по-нататък има друг параграф, който става § 5, така че този, с новата номерация, ще бъде § 6.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 5 има предложение на народния представител Даниела Николова.
Параграф 5 - на вносителя:
"§ 5. В Закона за концесиите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 т. 6 се изменя така:
"6. републиканските пътища, цели и или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост."
2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
а/ досегашният текст на чл. 25 става ал. 1;
б/ създава се ал. 2:
"(2) Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесия за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 6 и от разрешенията за дейности по чл. 5, т. 4 се разпределят, както следва:
1. 85 на сто - за развитие и изграждане на републиканската пътна и транспортна инфраструктура;
2. 15 на сто - за попълване на фонда за покриване на разходите по концесиите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 5 на вносителя, който става § 7.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Даниела Николова, което касае създаването на нови параграфи, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 8. В Закона за гражданското въздухоплаване се правят следните изменения:
1. В чл. 122в, ал. 3, т. 2 след думите "безопасност на полетите" се добавя "в това число за летателно обучение на летци-пилоти, преминаващи висшия курс на обучение - държавна поръчка".
2. В чл. 122в се създава нова ал. 4:
"(4) Средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по тази глава."
3. В глава Х "Б" се създава нов чл. 122д:
"Чл. 122д. Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не се облагат с данъци."
4. В § 4 от Допълнителните разпоредби след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя "както".
§ 9. В § 4а от Закона за Българските държавни железници след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя "както".
§ 10. В Кодекса за търговското мореплаване в Допълнителната разпоредба след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя "както".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 8, 9 и 10 така, както са предложени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 8, 9 и 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията предлага § 6 да стане § 5 със следния текст.
"§ 6. Този закон отменя Закона за морските пространства на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6 на вносителя, който става § 5.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Текстът на § 7 на вносителя е:
"§ 7. (1) Законът влиза в сила от ... 2000 г.
        (2) До създаването на Главна дирекция "Пристанищна администрация" министърът на транспорта и съобщенията може да възлага на пристанищните предприятия осъществяването на отделни функции по чл. 114."
Има предложение на народния представител Михаил Миков, но тук неправилно е записано, приема се това предложение.
Предложението на комисията е § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 7 да отпадне.
Гласували 110 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 9.
Предложението на комисията е прието, а с това и целият Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Следващата точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НАТО ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КФОР И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НАТО ЗА ФИНАНСОВИТЕ УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КФОР.
Моля председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами господа! Преди да докладвам становището, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати при разглеждане на законопроекта господин Такев - заместник-министър на външните работи, господин Щерев - директор на дирекция в Министерството на външните работи, господин Тасев - директор на Дирекция "Политика за сигурност и интеграция с НАТО" в Министерството на отбраната, подполк. Георгиев от същата дирекция и подполк. Цветков - началник-направление "Подготовка и бойно използване на инженерни войски" при Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Бисеров за поканване на посочените от него господа в залата.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин заместник-министъра и останалите господа в залата.
Имате думата, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, госпожо министър, дами и господа! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и НАТО за участието на Република България в КФОР и на Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2000 г.
"Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика на 25 януари 2000 г., в което взеха участие представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната.
Съгласно Споразумението между Република България и НАТО за участието в КФОР, Република България ще участва с инженерен взвод и щабни офицери с обща численост до 44 военнослужещи за период 12 месеца, като срокът може да бъде удължен чрез двустранно споразумение. Българското участие би могло да бъде прекратено с 4-месечно предизвестие или по друг взаимно договорен начин.
Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие в КФОР регламентира задълженията на Република България по отношение на логистичното осигуряване на българския контингент, като предвижда национална и финансова отговорност по обезпечаване участието на взвода.
Комисията, отчитайки мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и НАТО за участие на Република България в КФОР и Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР.
Становището на комисията е прието на 25 януари 2000 г. с 12 гласа "за", 5 гласа "против" и без "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Думата има господин Камов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 002-02-2
за ратифициране на Споразумението между
Република България и НАТО за участие на
Република България в КФОР и на Споразумението
между Република България и НАТО за финансовите
условия за участие на Република България в КФОР,
внесен от Министерския съвет на 17 януари 2000 г.

На свое заседание от 25 януари 2000 г. съвместно с Комисията по национална сигурност и с участието на министъра на отбраната Бойко Ноев, заместник-министъра на външните работи Василий Такев, началника на Генералния щаб ген. Михо Михов и други отговорни служители на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи Комисията по външна и интеграционна политика обсъди правните, външнополитически и военно-технически аспекти на Споразумението между Република България и НАТО за участие на Република България в КФОР и на Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и НАТО за участието на Република България в КФОР, съставено от писмо № SG (99) 1179 bulрa от 5 октомври 1999 г. на генералния секретар на НАТО до ръководителя на Мисията на Република България към НАТО и от писмото-отговор на ръководителя на Мисията на Република България към НАТО № А(99)50 от 22 ноември 1999 г., както и Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР, съставено от писмо № SG (99) 1179 bulfa от 5 октомври 1999 г. на генералния секретар на НАТО до ръководителя на Мисията на Република България към НАТО и от писмото-отговор на ръководителя на Мисията на Република България към НАТО № А (99) 51 от 22 ноември 1999 г."
Становището беше гласувано с 8 гласа "за", 2 гласа "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз разбирам цялата сериозност на проблема, който стои пред нас. Самият аз обсъждах за себе си значението на проекторешението, което ни се предлага сега. Ще призная, че ми е много трудно да намеря доводи срещу това предлагано сега проекторешение, защото наистина стои въпросът за осигуряване на спокойствието на хората в областта Косово, за техните права и свободи, за тяхната сигурност.
Но заедно с това, уважаеми колеги, стои и въпросът за правата на самата югославска държава върху тази територия.
Всички ние признаваме, че Косово е част от Югославия и че там трябва да се възстановява постепенно, без прекъсване, властта на самата югославска държава.
Аз се боя, че в тези мотиви, които ни се представиха, този момент не присъства.
Аз бих могъл да подкрепя решението, но при тази изрична уговорка, че ние ще поставим въпроса именно за това възстановяване на администрацията на Съюзна република Югославия в съответната област.
Ние можахме да се убедим, че тези чуждестранни сили, които са разположени там, въпреки добрата им воля, въпреки амбицията, която имат, не успяват да решат проблемите и там всекидневно се извършват много тежки нарушения на правата на гражданите.
Смятам, че този въпрос - за осигуряване правата на гражданите - не може да бъде решен без участието на югославската държава.
Именно по тази съображения аз, уважаеми колеги, ще се въздържа да подкрепя предлаганото проекторешение, именно защото този момент в мотивите липсва. Не можем да пренебрегнем Югославия в този момент. Тя трябва да играе централна роля, основна роля в укрепването на правния ред в областта Косово. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Известен е принципът, който Политически клуб "Екогласност" и аз лично излагаме повече в три парламента. Българска войска може и трябва да участва в омиротворяването на различни региони на света, но това да не бъде в зоната на Балканите, тъй като ние се въвличаме в конкретни взаимоотношения и практически взимаме една или друга позиция, което има отрицателно значение за българската външна политика и за българските национални интереси.
Пак повтарям, ако ставаше дума за Южен Тирол, за Северна Ирландия, Кампучия или Мозамбик - да. Но за Косово или Босна - не. Практически става дума за това да изпратим българска войска в Косово. Той е български войник, той има автомат и оръжие и при нужда ще стреля, ако го нападнат. Няма значение, че е инженер, няма значение, че е с каквото и да е оборудване. Той ще носи там българска военна униформа и ще се подчинява съответно на нашите устави и на командването на КФОР.
Второто ми съображение, за да ви призова да гласувате против, е всъщност оценката на войната срещу Югославия по повод на Косово и резултатите от нея. Не е тайна, че тази война практически се води в нарушение на законите, на принципите и устава на ООН. Практически организацията НАТО извърши военно престъпление и маса военни престъпления, за което много честни хора по света настояват тази организация да бъде съдена. И много е възможно тя да бъде съдена за престъпленията, които извърши. Практически така наречените омиротворителни сили в Косово са една окупационна войска, която иска да затвърди статуквото, а именно да се отдели Косово от Югославия и това да бъде тенденция и за останалите балкански държави. Те да бъдат раздробени и да бъдат под чуждо влияние.
Това е една погрешна политика, която води Съюзът на демократичните сили, за която на тази политическа сили и на другите политически сили, които ще подкрепят това решение, рано или късно ще се търси отговорност, включително по съдебен начин.
Ето защо, уважаеми колеги, в името на справедливостта и българските национални интереси, против опитите на някои организации да използват терористични методи, за да защитят определени държавни интереси, ви призовавам още веднъж да гласуваме против изпращането на български войници в Косово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Ще го помоля друг път да не използва заплахи към народни представители. Народните представители гласуват по съвест и съгласно...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Това е историческа прогноза, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви се, не обещавайте нови народни съдилища. Народният представител по Конституция има право да говори каквото иска и не носи отговорност за това. И да гласува, както иска.
Така че, без заплахи.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз мисля, че никой от присъстващите колеги не е учуден от позициите, които чухме от господин Гайтанджиев и от господин Вълканов. Това са позиции, които нямат нищо общо с днешните реалности в света, в Европа и на Балканите. Това са позиции, застинали в миналото и очевидно продиктувани от чисто идеологически съображения. Това са позиции, които очевидно не се ръководят и не могат да бъдат променени от никакви аргументи "за" и за съжаление това са позиции, които нямат нищо общо с истинските национални интереси на България.
Впрочем, с този дебат всъщност ние повтаряме дебата, който водихме по проблема Косово, повтаряме и дебата, който водихме, когато обсъждахме въпроса за изпращането на български инженерен взвод за силите SFOR в Босна. И тогава това бяха същите аргументи на колегите от Демократичната левица.
Аз мисля, че времето, изминало оттогава досега, показа по най-категоричен начин, че всички тези аргументи, които и тогава, и сега се изтъкват, са лишени от всякакво основание. Времето показа, че решението на българското правителство и на мнозинството в българския парламент, на всички представени политически сили с изключение на БСП по проблема Косово и по проблема с изпращане на наш взвод в силите SFОR са се оказали абсолютно основателни и продиктувани единствено и само от националните интереси на България.
За какво всъщност става въпрос? Става въпрос за изпращане на 44 български военнослужещи в Косово, които ще дадат своя принос за умиротворяване на тази област, която се намира само на 150-200 км от България. Демократичната левица неведнъж е подчертавала, че България трябва да даде своя принос за умиротворяване на обстановката в Югославия и в частност - в Косово. Сега, когато ние с реални стъпки можем да допринесем за постигането на тази задача, виждаме, че отново думите и делата на Демократичната левица се разминават.
Аз мисля, че за всички е ясно, че участието на наши военнослужещи в силите КFОR в Косово ще даде възможност на България да участва при решаването на тези проблеми в Косово, ще засили международния авторитет на страната, ще бъде от интерес за повишаване на нейния авторитет и важна стъпка към постигане на един от основните външнополитически приоритети на България - присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор. И аз съм учуден тук от изказването на господин Вълканов, а и на господин Гайтанджиев. Никой не поставя под въпрос суверенитета и териториалната цялост на Югославия. Неведнъж тук от най-авторитетни представители на българското правителство беше подчертавано, че Косово е част от Югославия и че това е позицията на Република България. И днес ние не обсъждаме териториалната цялост и суверенитета на Югославия, а обсъждаме просто две споразумения, подписани от българското правителство, за участие на България в тези действия на международната общност за умиротворяване на Косово.
Аз още веднъж искам да повторя, че участието на 44 български военнослужещи в силите КFОR изцяло е в интерес на националните интереси на България!
Ето защо аз призовавам всички народни представители да подкрепят ратифицирането на тези две споразумения. И се надявам, че този път позицията на Демократичната левица като цяло ще бъде по-различна от становищата, които чухме от господин Гайтанджиев и от господин Велко Вълканов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Давам думата за реплика на господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Глушков, аз няма да възразявам по същество на Вашето твърдение и на тези, които развихте, защото Вие ги защитавате вече няколко пъти, както и аз защитавам своята позиция.
Но Вие си позволихте да спекулирате, като нарекохте моята позиция позиция на парламентарната група на Демократичната левица и позиция на БСП. Аз държа моята достойна позиция да се препише изцяло и напълно на Политически клуб "Екогласност". Българската социалистическа партия и парламентарната група ще изразят с гласуване своите позиции. Така че, много моля, като каже човек нещо свестно, а Вие го считате за лошо, не го прехвърляйте веднага като критика към Българската социалистическа партия и към цялата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така. Благодаря Ви, господин Гайтанджиев.
Искате ли дуплика? (Към Иван Глушков)
Господин Глушков има думата за дуплика.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Господин Гайтанджиев, Вие изобщо не сте слушали внимателно моето изказване. Аз говорех за Вашата позиция. И в края на моето изказване аз изрично заявих и изразих надежда, че становището на групата на Демократичната левица ще се различава от Вашето становище и от становището на господин Вълканов. Така че нито за момент не съм си позволил да отъждествявам Вашата позиция с, надявам се, по-положителната позиция по отношение на проблема на групата на Демократичната левица. В противен случая тя отново ще остане в пълна изолация в българския парламент. Казвам, в противен случай!
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Хайде, спри малко. (Смях и ръкопляскания)
ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Глушков.
Господин Ангел Найденов има думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Глушков, длъжен съм да подчертая, че не бихме се притеснявали да останем в изолация по важни и в съответствие според нашите разбирания с националните интереси изразявани позиции по редица въпроси.
Но, нека да се върна на темата за ратифициране на споразумението.
Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Кризата в Косово и последвалата война в Югославия поставиха на изпитания редица принципи и ценности от меджународноправен, политически и морален характер. При едно драматично развитие на ситуацията в съседна на България държава, в условия на ескалация, на насилие и напрежение, породени от конфликта в Косово, българският парламент беше неколкократно изправян пред необходимостта да взема решения с трайни последици за България и за българското общество, а същевременно - с отражение върху сигурността и стабилността на целия балкански регион.
На изпитание беше поставен дори изборът между интелекта и грубата сила. И ако пряко зададеният въпрос не поставя под съмнение избора на интелекта, то кризата в Югославия предпоставя редица изкушения, и то изкушения, водещи до размиване на съществуващите ограничителни международноправни норми, до пренебрегване на всякакви правила и в крайна сметка - до суспендиране на международното право. Ясно беше изразена необходимостта от нов тип мислене, от ново отношение към процеси, които водят единствено до задънена улица, до насилие, до омраза, до кръвопролитие Подобна нагласа би направила еднакво неприемливи и сепаратистките амбиции, и религиозния фундаментализъм, и агресивния национализъм. Същевременно тази нагласа би трябвало да изключва бруталната сила като обосновка за налагане на демократичност и хуманни ценности, защото като ответна реакция се появява единствено екстремизмът. Отрезвяващият шок от равносметката в резултат на войната в Югославия разкри не просто трагичния характер на силовото военно решение, но и безперспективността на поведение, основаващо се на подобно разбиране. Трябва да припомня, че в действията, позициите, декларациите на Парламентарната група на Демократичната левица доминираше и доминира убеждението, че насилието, военните действия и войната не само увеличават разрушенията и жертвите на територията, на която се реализират, но и увеличават планината от негативна психология и омраза. Подхранват се дестабилизацията и негативните последици за всички съседни страни. Засилва се изолацията от процеса на пълноценна интеграция и в крайна сметка - увеличава се дистанцията между региона и останалата част на Европа. Опасенията за силно отрицателно въздействие на кризата в Косово и възможността дестабилизацията на Балканите да се реализира отново бяха и все още са основателни. Тяхната зависимост от трайното развитие на мирния процес естествено трябва да присъства като един от основните аргументи в оценките и в нашите разсъждения.
Водени от убеждението, че мирното политическо решение е единствено разумното и трайно решение на проблемите и на конфликта в Косово, подкрепяйки усилията и намеренията на международната общност, изразени в Резолюция 12-44 на Съвета за сигурност на ООН, Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи законопроекта за ратификация на Споразумението за участие на България в международните сили за сигурност в Косово - КFОR и съответно на Споразумението за финансовите условия.

Ние имаме своите опасения, съмнения и резерви и към условията на споразумението, и към самото участие на българско подразделение в силите за сигурност. И аз ще посоча част от тези резерви и съмнения.
В цялостната ни позиция обаче определящи са аргументите в подкрепа на мирния политически процес, подкрепа на гаранциите за неговата необратимост, съобразяването с международното право и произтичащите за България международни задължения. Международните сили за сигурност съгласно Резолюцията на Съвета за сигурност трябва да бъдат разглеждани като важен фактор за предотвратяване на насилието и вражеските действия, на репресиите и на саморазправата, за създаване на обстановка за сигурност, за безопасно завръщане на бежанците и, разбира се, за цялостно нормализиране на обстановката.
Очевидно е, че опасностите за съседните държави и като следствие от това за региона не са напълно преодолени. Струва ми се, че към това трябва да се добави и рискът от забавяне или неизпълнение на всички международни договорености и ангажименти на международната общност, в това число и извън текстовете на резолюцията. Всъщност би трябвало да има симетрични задължения и отговорности и в тази посока трябва да се ориентират и усилията на българската дипломация. Подобно отношение изискват националните ни интереси и националноотговорното поведение. Твърде малка е крачката до поредната дестабилизация на Косово, а оттам и на балканските държави, за да си позволяваме позиции и поведение, диктувани от конюнктура и теснопартийни интереси.
Макар и в известна степен непопулярно и деликатно, участието на България в международните сили за сигурност трябва да се разглежда като елемент от споделяне на отговорността и усилията, насочени към общото ни бъдеще и произтичащи от международните ни ангажименти. Тази точка доминира и в разсъжденията на Парламентарната група на Демократичната левица.
Но що се отнася до резервите, първо, няма реална оценка на риска и за страната, и за българските военнослужещи. Да се отрича неговото съществуване, не само е наивно, но е и несериозно. Освен всичко друго, за изпращането на военно подразделение, макар и с невоенен характер, в рамките на омиротворителна операция, при вземането на решението трябва да имаме представа за степента на безопасност на личния състав. Аналогията със ситуацията в Босна и Херцеговина не е уместна в случая.
Второ, няма прогноза за развитието на ситуацията в Косово. На фона на трудно реализиращите се политически цели и намерения, участието ни е част от новите наслоения в и без това твърде обременената балканска история. При неясни или поставени под съмнение политически и институционални ориентири за международните сили, то със съмнителен ефект би било и участието на българското подразделение.
Трето, финансовите условия по участието. Независимо от малкия размер на финансовите разходи, това така или иначе, прехвърлено за сметка на България, представлява допълнителна финансова тежест. Резонен е въпросът защо и не може ли да има друго решение на фона на щетите, на негативните за България последици и на нереализираните ни очаквания.
Четвърто, за пореден път ставаме свидетели на нарушен междуинституционален диалог. По същество Народното събрание дори в лицето на своите специализирани комисии не участва и не може да повлияе в предварителния етап на изготвяне на споразуменията. Предлагат ни се за ратифициране споразумения, в които не можем да внесем промяна, независимо от аргументите от политически, военно-технически, правен или финансов характер. А под въпрос е и запознаването на всички народни представители с текстовете на предложените споразумения.
Посочвам част от резервите и съмненията ни, за да подчертая необходимостта от избягване на тривиалността и механичната подкрепа в тези толкова важни и имащи трайни последици в случай на гласуване в Народното събрание и на определено нелек избор. Всъщност трябва да бъде ясно, че предпоставените решения, наложеният избор и послушанието не са и не могат да бъдат характеристика на отговорно поведение. При избор като днешния, въпреки явната деликатност на решението и на самата мисия, въпреки съмненията и несъгласието, които можем да имаме, мотивите в посока на международни задължения, мотивите в посока на необходимост от стабилизиране и сигурност на България и на Балканския регион определят гласуването, надявам се на мнозинството от народните представители в подкрепа на ратификацията на споразумението. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
За процедура - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Разбрахме се, че БСП ще гласува "за" с аргументи "против"... (Силно недоволство от ДЛ.) Но тъй като времето напредва, предлагам удължаване на работата по тази точка до нейното приключване, след което да бъде дадена редовната почивка и да започне парламентарният контрол, за да можем да гласуваме днес това важно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли? Няма.
Това на практика означава, че след като приключим с гласуването на тази точка, следва почивката и след това парламентарният контрол.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Велислав Величков.
Гласували 124 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам да се върна към изказването, с което днес бяха открити дебатите от господин Глушков. Стана ясно, че позицията на парламентарната група е различна от това, което в началото се опитваха да внушат. Но вземам повод от това, че вие днес, откривайки дискусията по темата за изпращане на наш инженерен взвод, отново се връщате към пролетно-летните месеци с едно завидно самочувствие, че сте абсолютно прави в своите оценки.
Решенията на България в смисъл на изпълнителната власт, на мнозинството в онези месеци са известни. Но известен е и фактът, че тази позиция, тази политика се разминаваха драстично с настроенията и мненията, преобладаващи в българското общество. Имаше проучвания, правени не от нашата парламентарна група, които показваха, че около 70 на сто от българите бяха против тази война, така както и в съседна Гърция бяха против тази война, независимо че са членки на НАТО. И вие въпреки тези факти, карате кестерме...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Какво значи това? Кажете го на български.
СТЕФАН СТОИЛОВ: От речника ще го видите.
Второ, господин Глушков, по време на войната и след войната имаше оценки на много известни политици и държавници в Европа и в Америка, които тежат, ама много, много повече, отколкото даже милион пъти тиражирано мнение като Вашето. Разбирате ли? (Смях от ДЛ.) Достатъчно е да се споменат само няколко имена, но Вие ги знаете, Вие ги помните. И тези оценки бяха категорични и силни. Те кореспондират в прогнозната си част и това не могат да го отрекат хората, занимаващи се по професия с външна политика, на онова, което ще стане в Косово след войната.
И наистина, сега в Косово състоянието е такова, че в НАТО, в щаб-квартирите и в Америка държавници и политици мислят и все още не могат да измислят един разумен изход. Проблемите се натрупват, вместо да бъдат решавани. Но, за вас това няма никакво значение.
С други думи, всичко това, което стана през 1999 г. около Косово, не подлежи на еднозначна оценка, толкова повече с оглед резултатите от тази война. Затова към дебата по днешната тема не се връщайте, не използвайте аргументите от пролетта и лятото на 1999 г. Нека се опитаме да бъдем максимално близо до настроенията, до вижданията, до разбиранията на хората в тази страна, а не да им налагаме своите позиции.
Както разбрахте и аз, и по-голямата част, вероятно, от Парламентарната група на Демократичната левица, подкрепяме предложеното на парламента решение. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Илия Петров има думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Участието на България в многонационалните сили на КФОР в Косово е предопределено от няколко причини.
На първо място, това е принципната политическа воля на управляващото мнозинство да участва в колективната система за сигурност на Северноатлантическия договор. Следователно, за да достигне тази цел, е необходимо да се покаже интеграция на българските въоръжени сили с отбранителния потенциал на НАТО.
Като се има предвид, че управлението на кризи и партньорството са новите две стратегически цели на НАТО, то ние трябва да покажем, че сме полезни на НАТО, че сме му необходими и да намерим нишата в Северноатлантическия договор за България. Именно участието в подобни многонационални омиротворителни операции, каквато е "Джойнт гардиън", осигурява възможността на българските въоръжени сили да покажат способностите и желанието на България да обезпечи дългосрочно сигурността на Балканите.
По време на дебатите в Комисията по национална сигурност беше зададен въпросът защо и ние трябва да участваме в поддържащата мисия в Косово. Аргументите против нашето участие, изказвани между другото точно от господин Ангел Найденов, се свеждаха до това, че участието ни настройва местното население срещу България.
Уважаеми дами и господа, в операцията в Косово участват 21 държави. В момента около 80 хил. войници, командвани от НАТО, се грижат за опазване на мира в Босна и Косово. Сигурността бавно, но стабилно се възстановява и в двете конфликтни точки. И нито една от участващите държави в двете операции не изглежда в очите на местните жители като агресори, а като партньори. Защото нашият български инженерен взвод отива там, за да строи мостове, а не да ги разрушава. Затова, с оглед на изложените факти българският парламент трябва да подкрепи общия ни стремеж за придобиване на опит в мироподдържащите операции и да продължим да бъдем основна стабилизираща сила на Балканите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Има ли други изказвания?
Ако няма, господин Бисеров, моля да докладвате законопроекта за първо гласуване... (Шум и реплики в залата.)
За процедура има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, позволете ми да изразя известно недоумение. Вчера с народния представител Петър Башикаров внесохме проект на решение, засягащо именно ратифицирането на споразуменията за участие на България в международните сили за сигурност. Аз очаквах, че това предложение ще бъде раздадено и по него ще може да се произнесе днес Народното събрание.
Искам веднага да подчертая, че без да бъде цена на подкрепата на Парламентарната група на Демократичната левица на ратифицирането, то предложението за решение, което сме внесли, има по-скоро израз на загриженост и на съпричастност на народните представители при вземане на решението за ратифициране на споразуменията и при вземане на решение за участие на българско военно подразделение в Косово, израз на съпричастност към тяхната безопасност, и, естествено, към информираността на българското Народно събрание за условията, в които функционира българското военно подразделение.
Естествено е, че това трябва да бъде отношението към всички мисии, които са резултат от възлагане и от решение на българските държавни власти, но в конкретния случай отново напомняйки, че аналогията с Босна и Херцеговина е неуместна именно поради високите потенциални рискове и заплахи, които съществуват и това не е просто елемент от разсъждения, за да се привнасят някакви измислени страхове или да се истеризира ситуацията, следва да имаме предвид оценката на тези рискове и на заплахи от страна на най-малкото, специализираните комисии.
В този смисъл предложението ми е група народни представители ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, кажете, защото досега процедура нямаше! Кажете!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Група народни представители от Комисията по национална сигурност да имат ангажимента в едномесечен срок да посетят зоната, в която ще бъде разположено българското военно подразделение, за да се запознаят и да имат реална представа. Аз виждам нечии иронични усмивки, но споделеният риск трябва да бъде споделен и от народните представители.
И, второ, преди изтичане на срока за ротация на личния състав на българското военно подразделение, в комисиите по национална сигурност, по външна и интеграционна политика да се внесе информационен доклад от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Това би било израз на едно послание от страна на Народното събрание към българското общество и към българските граждани. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов. В случая няма никаква процедура.
Вие, поне, господин Корнезов, съм сигурен, че Вашето наистина ще бъде процедура, тъй като познавате правилника.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Е, всички познаваме правилника.
Правя процедурно предложение в момента да отложим гласуването на основание чл. 41. Говоря за момента, но нека днес да гласуваме.
Първо, защо? Защото ще гласуваме ратификация на едно споразумение, на един договор, а народните представители не са видели този договор, на нас не ни е раздаден договорът, а искате ние да го ратифицираме, да го одобрим. Поне тук, през почивката, да се раздаде този договор. Те са две точки, доколкото знам, за да го имаме предвид и що да правим тук, в парламента с гласуването.
И, второ, господин председател, решението, за което говори господин Ангел Найденов, е внесено надлежно в канцеларията на Народното събрание и моля в този период от време да бъде раздадено на народните представители, за да го имаме предвид, тъй като е в тясна връзка с ратификацията, която ни предстои. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
По второто предложение знаете много добре какъв е редът - проекти за решение се разпределят на комисии, след това комисията докладва, така че по съответния ред си минава проектът за решение. Очевидно, след като вчера е внесено, комисия не го е гледала още.
Има ли противно становище по въпроса за отлагането на гласуването?
Госпожа Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички тези процедури, които днес се правят от страна на БСП, страшно приличат на карикатурата, която е в днешния брой на вестник "Сега" на последната страница. (Шум и реплики в залата.)
Там вървят едни възрастни хора, които са с плакати, и викат: "Долу НАТО! Долу НАТО!". Аз си спомням как събирахте тук толкова много хора, които викаха: "Долу НАТО! Долу НАТО!". А зад тях върви господин Първанов с една табелка, на която пише: "Горе-долу НАТО!". (Весело оживление в залата.)
Днес, уважаеми колеги, всичките ви процедури, работата е "Горе-долу НАТО!" от ваша страна. Това е всичко, което правите!


А относно загрижеността на българските народни представители, относно ангажимента на държавата в лицето на министри и представители на Генералния щаб, такава загриженост, разбира се, е съвсем нормално да има. Но аз не съм длъжна да се загрижа с решение на Народното събрание, аз мога да се загрижа и да отида, и да проверя, и поемам ангажимента това да се случи с представител от нашата парламентарна група, без да е нужно някой да ме задължава. Не е нужно решението да ме задължи, за да отида или да отиде друг представител, просто защото това е ангажимент на всеки един депутат - да има информация.
И аз мога да ви кажа, че ще направя питане до министъра на отбраната и ще го попитам какво е състоянието. Не е нужно да си измъкваме какво да кажем. Точно, горе-долу карикатурата за НАТО е това, което правите. Просто кажете "за" ли сте или сте "против". Ако сте "за", кажете го ясно, подкрепете го, ако сте "против", кажете го ясно. Другото просто е, да си измислим някакъв повод, някаква игричка и да не си заявим позицията, което не е много добрата позиция за една сериозна политическа сила. Това са възраженията ми да не се отлага днес гласуването. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква процедура, господин Корнезов е поискал гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане на гласуването.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За да се раздаде самият договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Договорът, господин Корнезов, и всички договори винаги са на разположение на народните представители. Тези, които искат да се запознаят, могат да го направят. Това е практика, която прилагаме отдавна.

Гласували 172 народни представители: за 45, против 124, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, процедурният ми въпрос е във връзка с начина, по който водите заседанието и по-конкретно във връзка с изказването на госпожа Михайлова.
Първото условие когато се взима думата, е да се знае каква е точката от дневния ред, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Знае се.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точката не е "НАТО". Точката е ратификация на споразумение за нещо съвсем друго. Така че, господин председател, Ваше задължение е, когато установите, че говорещият не знае какво приказва, да му отнемете думата. (Оживление в залата, ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Напълно прав сте, господин Пирински, и аз направих най-напред компромиса с господин Стефан Стоилов, който изцяло говори за май месец и за НАТО, но го оставих да си говори. Така че бях длъжен да направя още един компромис.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и НАТО за участието на Република България в КФОР и на споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 159, против 8, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Христо Бисеров в сегашното заседание да се проведе и второто гласуване на закона.
Гласували 132 народни представители: за 127, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Бисеров да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република
България и НАТО за участието на Република България
в КФОР и на Споразумението между Република България
и НАТО за финансовите условия за участие на
Република България в КФОР

Чл. 1. Ратифицира Споразумението между Република България и НАТО за участие на Република България в КФОР, съставено от Писмо № SG/99/1179.bulpa от 5 октомври 1999 г. на генералния секретар на НАТО до ръководителя на Мисията на Република България към НАТО и от писмо-отговор на ръководителя на Мисията на Република България към НАТО № А/99/50 от 22 ноември 1999 г.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР, съставено от Писмо № SG/99/ 1179.bulfa от 5 октомври 1999 г. на генералния секретар на НАТО до ръководителя на Мисията на Република България към НАТО и от писмото-отговор на ръководителя на Мисията на Република България към НАТО № А/99/51 от 22 ноември 1999 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". "
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Имате думата.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона, чл. 1 и 2 и Заключителна разпоредба, параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 169 народни представители: за 160, против 4, въздържали се 5.
Законът е приет на второ гласуване.
Парламентарният контрол ще започне от 11,15 ч.
Обявявам почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 21 януари до 27 януари:
Питане от Александър Томов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно равнището на доходите, обхвата и дълбочината на обедняването на населението в България и тяхната съпоставимост със социалните критерии на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарно заседание на 4 февруари.
Нека да връча и писмените отговори и след това ще дам думата за процедура:
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
За процедура - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Днес се навършват пет години от смъртта на един достоен български гражданин, политик, хуманист и парламентарист - д-р Атанас Москов. Неговият път, неговият политически път, бих казал, неговото дело е един пример за всички нас и аз господин председател, се обръщам с молба към Вас: нека парламентът отбележи по подходящ начин в пресата тази юбилейна кончина на един достоен българин, който може със своя път да ни поучи как трябва да работим за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За процедура - господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Поради това, че днешният парламентарен контрол е претрупан с въпроси, внасям процедурно предложение заседанието на Народното събрание да продължи до изчерпване на всички отговори на актуални въпроси и питания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 67, против 62, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
От името на парламентарна група - господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да направя следната декларация.
На 26-28 януари 2000 г. мнозинството в 38-то Народно събрание прие в груб и пряк разрез с Конституцията на Република България и принципите на съвременното международно право Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Парламентарната група на Демократичната левица категорично се противопоставя на току-що приетия закон по следните главни съображения:
1. Законът третира по съвършено безотговорен начин приоритетни въпроси на националната сигурност. Сравнително до неотдавна България отстояваше за Балканите статут на безядрена зона, а сега става инициатор за достъп на чужди военни кораби, в т.ч. с ядрено оръжие, в българските морски пространства и вътрешните водни пътища на страната, при това с разрешение на Министерския съвет, на подзаконова основа, а не с акт на Народното събрание, каквото е изричното конституционно изискване. Така управляващите всъщност дестабилизират Република България и я превръщат в потенциална мишена. Територията на Република България може на практика да стане военноморска, в т.ч. и ядрена база.
2. Този закон дава по недопустим начин изключителен приоритет на частната собственост относно пристанищата и крайграничните зони, което също пряко засяга националната сигурност на страната. Въпросът за собствеността на пристанищата се решава, без да се държи сметка за националните интереси и за ограничените ресурси на страната. Правният хаос, който се създава по отношение на пристанищата като правен статут, като функциониращи транспортни възли и като право на собственост, ще създаде неимоверни колизии и сблъсък на интереси и ще доведе до съответно отблъскване на инвестиции, в т.ч. чужди, в тази важна сфера.
3. Министерският съвет е злоупотребил с правото си на законодателна инициатива, като е подвел под един знаменател твърде различна и обособена материя - морското право, речното корабоплаване и правния режим на пристанищата. Този порочен подход на механично бюрократично смесване на три специфични и самостоятелни сфери на нормативната уредба очевидно е приложен с цел да се прокарат незащитими и от конституционна, и от икономическа гледна точка нормативни разпоредби. Правителството очевидно крие истинските си мотиви както от обществото, така и от парламента.
4. Ръководството на Народното събрание организира обсъждането и приемането на законопроекта в грубо нарушение на самия правилник на парламента. Независимо че председателят на Народното събрание, Вие, господин Соколов, със свое разпореждане сте възложили и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да разгледа законопроекта и то още при постъпването му на 29 април миналата година, комисията така и не се занима с този законопроект. Независимо от крайно сериозните правни проблеми, които се третират в законопроекта, той бе гласуван без становището на тази комисия. Нещо повече, комисиите по национална сигурност и по външна и интеграционна политика въобще не бяха сезирани, независимо че, както стана ясно, законопроектът третира въпроси от изключителна сериозност за националната сигурност на страната. Председателят на Народното събрание и мнозинството по познатия безцеремонен начин отхвърлиха опитите на депутатите от левицата и от опозицията като цяло да се осигури спазването на Конституцията и да се зачитат действащите норми и институции на международното право. Демонстрирана бе крайна юридическа некомпетентност и безотговорност, водещи до правен хаос и до сериозно накърняване на суверенитета на страната.
Ето защо, уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Демократичната левица не участва в гласуването на този закон и заявява най-категорично, че той ще бъде приоритетно преразгледан от Тридесет и деветото Народно събрание, за да се възстанови териториалният суверенитет на Република България и тя отново да стане пълноправен субект на международното право и международните отношения, източник на сигурност, а не плацдарм за чужди военни цели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За процедура има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, драги колеги народни представители! Моята процедура, уважаеми господин председател, към Вас е най-после да се спази чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отговорите на министрите, както е записано в правилника, да бъдат по 10 минути, а дупликите им - до 2 минути. Защото на миналия парламентарен контрол господин Муравей Радев говори 42 минути! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Петър Димитров да развие своя актуален въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, господин вицепремиер, колеги! На 13 януари 2000 г. на аерогара София е проведено общо събрание на работниците и служителите на авиокомпания "Балкан", на което с пълно мнозинство е приета декларация по повод действията на новия собственик на авиокомпанията Зееви груп. В декларацията се твърди, че новият собственик не спазва поетите ангажименти към авиокомпанията и към държавата, нарушава приватизационния договор, колективния трудов договор и Кодекса на труда, създава обстановка на аварийност, вследствие на което е нарушена безопасността на полетите. Закриват се всички дълги линии и част от традиционните европейски. Имуществото на "Балкан" е застрашено от разграбване. Съдбата на акциите на "Балкан" в СИТА е неясно. Подготвя се съкращаването на двехиляден изключително квалифициран персонал. Собственикът умишлено ликвидира националната авиокомпания, а България губи позиции на световния авиационен и туристически пазар.
В личните разговори, които проведохме и като народни представители, нещата са още по-крайни. Хората твърдят, че всичко се източва, ограбва и ликвидира; че акциите на "Балкан" в СИТА вече са продадени, а парите - присвоени; че имотите на "Балкан" зад граница се разпродават; че продадените резервни части за самолетите застрашават сигурността; че докараните нови боинги са стари; че не се обслужват задълженията към доставчиците на гориво и така нататък.
Във връзка с това моят актуален въпрос към Вас е: спазва ли новият собственик при поетите в приватизационния договор ангажименти по защита на националните интереси, на интересите на националния ни превозвач и на работещите в компанията и ако не ги спазва, какви мерки ще предприеме правителството за да защити тези интереси?
И тъй като хората от "Балкан" предполагам, че в момента ни слушат с огромен интерес, аз Ви питам, господин вицепремиер, можете ли да поемете гаранции, първо, че България няма да остане без националния си превозвач, второ, че този превозвач няма да се превърне в незначителна регионална компания и, трето, че ще бъде запазен поминъкът на голямата част от работещите в "Балкан"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Димитров! Договорът за приватизация на Авиокомпания "Балкан" е подписан на 30 юни 1999 г. В резултат на преговорите по сделката между Агенцията за приватизация и Зееви холдинг купувачът е поел сериозни ангажименти. Те са включени като клаузи в приватизационния договор, като особено внимание е отделено именно на проблемите, които Вие, господин Димитров, поставяте във Вашия актуален въпрос - защита на интересите на държавата и на дружеството като национален превозвач и гарантиране на интересите на работещите в авиокомпанията.
Разрешаването на най-важните проблеми и отразяването на съответното решение в приватизационния договор е било съгласувано с Министерството на финансите и с Министерството на транспорта. Договорът за продажба на 75 на сто от акциите на "Балкан" е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, а след това и от Министерския съвет.
Ето какви са основните ангажименти на купувачите:
1. Да управлява дружеството така, че то да запази правата си на носител на националния флаг и оператор на български летища.
2. За периода на съществуване на дружеството да не допуснат промяна в седалището и мястото на съдебната му регистрация.
3. В срок пет години след влизане на договора в сила Авиокомпания "Балкан" да продължи да обслужва международните въздушни линии, които са предоставени на Република България по силата на двустранни спогодби.
4. За срок от пет години от подписването на сделката купувачите се задължават да запазят регистрираното име за услуги на "Балкан", да не предприемат едностранно решение за ликвидиране на дружеството и при увеличаване на капитала на "Балкан" да не намаляват своя дял под 5 на сто от акционерния капитал на дружеството.
5. Инвестиционният план предвижда купувачите да вложат 100 млн. щатски долара за период от пет години - до 31 декември 2004 г., което прави средно по 20 млн. щатски долара годишно. Изпълнението на инвестиционната програма е насочено към ускорено обновяване на самолетния парк и повишаване качеството на услугите.
6. Във връзка с ангажимента за обслужване на най-неотложните задължения на авиокомпанията към датата на подписването на договора е открита специална, така наречена ескросметка в размер от 6 млн. щатски долара. От нея са изплатени задължения към 20 кредитори. Отделно е поет ангажимент за осигуряване на 2400 хил. щатски долара годишно за обслужване на задълженията на "Балкан".
През първите три години сумата се обезпечава с предоставяне на едногодишни акредитиви от купувачите в полза на дружеството, а през следващите седем години - с поръчителство на купувачите в полза на дружеството. При неизпълнение на всяко едно от посочените по-горе задължения в договора са предвидени сериозни санкции за купувача.
Информацията за санкциите обаче е конфиденциална и представлява служебна тайна по смисъла на Наредбата за реда и условията за предоставяне на информация при продажбата по реда на Закона за приватизацията. Затова не мога да ви съобщя конкретните размери на паричните наказания, но ви уверявам, че тези суми са сериозни.
При неизпълнение на програмите за инвестиции и трудова заетост в договора са предвидени:
1. обичайните санкции;
2. задълженията за плащане на неустойки са обезпечени с предоставяне на банкови гаранции в полза на Агенцията за приватизация за съответните отчетни периоди.
По темата за трудовата заетост, която е много чувствителна.
В изпълнение на договора купувачът е представил план за трудова заетост. Той предвижда поетапно намаляване на персонала от 3400 на 2460 души за пет години. Съгласно приватизационния договор купувачът трябва периодично да представя отчети за изпълнението на поетите ангажименти. Но ви моля да обърнете внимание, господин Димитров, че срокът за представяне на първия отчет още не е настъпил. Вие сигурно знаете, че първият отчетен период е след изтичане на първата, след подписването на договора, финансова година. Въпреки това, поради значимостта на Авиокомпания "Балкан" за българската икономика Агенцията за приватизация е предприела действия за осигуряване на текуща информация за изпълнение на задълженията на купувача. В резултат на това агенцията е получила писмо от Авиокомпания "Балкан" за изпълнението на основните задължения по приватизационния договор. До момента няма данни за неспазване от купувача на клаузи по сделката, с изключение на цитираната от Вас декларация на работниците и служителите на Авиокомпания "Балкан" от 13 януари 2000 г.
За да изясни поставените в декларацията въпроси Агенцията за приватизация организира на 27 януари 2000 г. среща с представители на купувачите и експерти от Министерството на транспорта. Изисках от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация резултатите от тази среща, с която сега ви запознавам.
Първо. Планът на купувача за трудова заетост, който предвижда поетапно намаляване на персонала от 3400 на 2460 души за пет години до този момент не е нарушен.
Второ. Ангажиментите за обновяване на самолетния парк се изпълняват. До момента са сключени договори за оперативен лизинг на два самолета "Боинг 737-300". На срещата вчера в Агенцията за приватизацията купувачите са декларирали, че се подготвя подписването на договор за финансов лизинг на още два самолета "ATR 42-300".
Трето. По въпроса за дългите дистинации, който поставяте.
Собствениците на Авиокомпания "Балкан" са уведомили Агенцията за приватизация, че проучват пазара за лизинговане на "Боинг 767", който да обслужва именно далечните полети. Ще ви припомня също така, че в приватизационния договор има специална клауза за осигуряване на обслужването на международните въздушни линии по силата на международни спогодби, по които България е страна.
Господин Димитров, вероятно искате да получите повече информация, в по-големи детайли по изпълнение на задължението на купувача над "Балкан"? Трябва обаче да се съобразим със законите и правилата за даване на информация, които не ми позволяват да огласявам факти, които представляват търговска или служебна тайна по силата на сключения договор между израелската компания и Агенцията за приватизация. Надявам се обаче, че изнесените от мен факти, все пак Ви убеждават, че слуховете за тежкото финансово състояние, за смъртта на Авиокомпания "Балкан" са много силно преувеличени. Благодаря.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Господин Жотев, вътрешните линии са трагедия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата за реплика, ако желае, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Жотев, благодаря Ви за качествено различния подход, който забелязвам във Вашите отговори, тъй като досега ни се отговаряше, че абсолютно всичко е търговска тайна и ние не получавахме никаква информация. Въпреки това Вие не ме успокоихте и предполагам не са се успокоили и работещите в компанията. Няма никакви гаранции, че Авиокомпания "Балкан" поради тежко икономическо състояние няма да изчезне от икономическата карта на България. Няма никакви гаранции и Вие го знаете. И в приватизационния договор няма никакви сериозни санкции в тази посока.
Съжалявам, че засекретихте санкциите. Аз не мисля, че те са толкова сериозни. Санкцията, която се предвижда за това, че примерно продажбата на акциите на "СИТА", ако не се инвестират в компанията, са нищожни, те са смешни. И Вие знаете, че в предварителния договор санкцията е била сериозна, а на 30 юни се подписва една смешна санкция, която на практика позволява след продажбата примерно на всички акции на "СИТА" сумата да бъде изнесена от България и да не бъде инвестирана. А санкцията, повтарям, е нищожна.
Тревожи ме нещо друго и то е по-важното. "Зееви груп" очевидно се стараят, но те не са компания от авиационния бранш. И за да излязат от липсата на собствено но-хау виждате, че създават съвместни компании с други. Така че възниква простичкия въпрос: защо го дадохте на някой, който не е вътре в бранша?
И основният въпрос. По никакъв начин не са защитени интересите на работещите. "Балкан" не просто е продадена. Работещите са предадени! Никакви количествени изисквания! Традиционните договори дават някаква схема, ако трябва да се съкращава. Тук няма схема. Тук има само един ангажимент - след шест месеца купувачът да представи план. Но купувачът може да уволни и всички работещи в компанията. И протестиращите трябва да знаят, че протестите няма защо да се насочват към купувача. Те трябва да се насочат към продавача, към онзи, който набегом е направил една некадърна сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, времето Ви изтече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Завършвам.
И най-парадоксалното е, че не са защитени интересите и на продавача. В момента летищните такси на "Балкан" от 30 % скачат на 100 %. Значи качват нови задължения и на "Нефтохим". Така че се работи и срещу купувача. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Първото, което бих искал да кажа, е, че Авиокомпания "Балкан" няма да изчезне. Министерството на икономиката няма да допусне това.
Второто. Не съм измислил аз клаузите по договора. Това са стандартни клаузи, които са защитени. Те са конфиденциални. Агенцията за приватизация обаче е второстепенен разпоредител. Тоест, така да се каже, под ръководството на Министерството на икономиката ние работим в сътрудничество и в момента градим по-добри взаимоотношения с ръководството на Агенцията за приватизация и ми се иска скоро да се усети някаква качествена разлика.
Третото нещо, което искам да подчертая, е по отношение на плана, който е представен вече от "Зееви груп". В този план има ясна цифра, че работниците от 3400 за пет години ще бъдат намалени на 2460. Защо? Защото преди няколко години Авиокомпания "Балкан" е имала над 50-60 самолета. В момента те са няколко пъти по-малко, под 20. Не може този брой персонал, който е обслужвал 60 самолета сега да обслужва по-малко от 20 самолета.
Разбира се, авиокомпанията не може да остане в това състояние. Трябва да се модернизира самолетният парк. Самолетите "Боинг" могат да осигурят много по-качествено обслужване, на първо място. А самата организация на обслужването, услугата, която се предоставя на клиентите, на пътуващите, също се нуждае от огромно подобряване. Много хора от вас са пътували и знаят каква услуга се предлагаше в Авиокомпания "Балкан" преди години. Сега имам чувството, че е подобрена. Но клиентите ще дойдат тогава, когато се предлага обслужване на нивото на всички останали първокласни превозвачи "Луфтханза", "Делта" и т.н. Министерството на икономиката обаче няма да стои настрана от тези проблеми и аз Ви гарантирам, господин Димитров, че лично ще взема под внимание всички бележки, които идват отвсякъде - жалби, протести на работниците, ваши питания и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин да развие своя актуален въпрос.
АХМЕД ХЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, голямата безработица и почвените условия в Кърджалийско все още принуждават населението в областта да се занимава главно с тютюнопроизводство. То се явява като основен поминък на трудолюбивия родопчанин. Само този, който е отглеждал тютюн, знае какъв къртовски труд се полага. Би било добре този труд да се заплати съвсем достойно, но при очерталата се криза, като съзнателни граждани, тютюнопроизводителите се примиряват и с тези приети цени от Министерския съвет на 11.02.1999 г. и тяхната индексация с последвалото Постановление № 211 от 26.11.1999 г.
Буквално е навременното започване на изкупуването и изплащането, което се осъществява. Имаше изявления в местната преса от ръководители на изкупвателни организации, че реколтата е с по-високи качества от миналите години.

Уважаеми господин заместник министър-председател, недостойното и непочтеното в случая е, че при самото изкупуване се получава средна цена, която е унизителна. Справката, която ми е предоставена от община Крумовград за изкупения до 31 декември 1999 г. тютюн, сочи, че от "Булгартабак" - АД, Кърджали е изкупен тютюн със средна цена 3,30 лв. и от "Даймон - България" - ООД, със средна цена 3,36 лв. При одобрени минимални изкупни цени след индексацията от 26 ноември 1999 г. съответно за първа класа - 5,48 лв., за втора класа - 3,82 лв. и за трета класа - 1,66 лв. Това показва, че изкупеният тютюн не се оценява даже и за втора класа.
Нещо повече, двете изкупвателни организации са установили 34 т отпадъци и 49 т пясък от изкупения тютюн, което е видно от справката, която ще Ви предоставя.
Ето само данните на няколко приемателни бележки:
Иванка Моллова от село Девисилово предала 501 кг тютюн, от които 30 кг карагюбек и 38 кг пясък.
Мустафа Сар от село Голямо Камянене предал 443 кг, от които 18 кг карагюбек и 35 кг пясък.
Здравка Асенова от село Девисилово предала 539 кг тютюн, от които 30 кг карагюбек и 35 кг пясък.
Ибрям Юсеин от село Поточница предал 340 кг тютюн, от които 26 кг карагюбек и 14 кг пясък.
Алиосман Махмуд от село Долна кула предал 500 кг тютюн, от които 30 кг карагюбек и 21 кг пясък и, забележете, само 6 кг първо качество.
Уважаеми господин заместник министър-председател, при тези факти моят въпрос към Вас е: нормални ли са тези цени, като се имат предвид и разходите, които се правят при отглеждането на тютюна? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Юсеин, във Вашето изложение се съдържат четири въпроса.
Първият въпрос е: задоволителни ли са за тютюнопроизводителите минималните изкупни цени по начина, по който са определени, който всъщност е основният въпрос.
Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия, министърът на земеделието и горите предлага на Министерския съвет за утвърждаване минималните изкупни цени на тютюна за всяка реколта. Цените се изготвят съобразно утвърдена методика. Пак, съобразно закона, тези цени биват индексирани съобразно официално обявените в страната данни за инфлацията.
През 1997 г. при курс на долара 2595 лв., се приеха нови минимални изкупни цени на тютюна за реколта'97. Спрямо 1996 г. това представлява увеличение на минималните изкупни цени в германски марки, условно казано, примерно при произход Крумовград - за първа класа - 83 на сто почти, за втора класа - 37 на сто, и за трета класа - 75 на сто. За периода 1997 - 1999 г. се наблюдава тенденция за постепенно увеличаване на минималните изкупни цени.
Министерството на икономиката подготви приложение към моя отговор. Тези процеси са обяснени с голяма подробност и това приложение, ако желаете, парламентарният секретар на Министерството на икономиката ще Ви го представи.
Бих искал да отбележа, че с Постановление № 211 на Министерския съвет от 26 ноември 1999 г. минималните изкупни цени за реколта'99 г. са индексирани с 3,7 на сто.
Вторият въпрос: какво е нивото на средните изкупни цени на тютюна от произход Крумовград за реколта'99 г. в община Крумовград?
Средната изкупна цена на тютюна се формира по време на неговото предаване и отразява реалното качество на тютюна. Средната изкупна цена на тютюна реколта'98 от община Крумовград е била 3,11 лв. на килограм. Средната изкупна цена на тютюна реколта'99 към 21 януари от община Крумовград е 3,36 лв. на килограм, т.е. с 8 на сто по-висока от цената на реколта'98 г. Увеличението отразява по-доброто качество на тютюна от реколта'99.
"Булгартабак" - Холдинг и неговите акционерни дружества са предоставили телефони за сигнали от страна на тютюнопроизводителите и е създадена комисия от експерти на холдинга за проверка на сигналите. До момента не са постъпили оплаквания от страна на тютюнопроизводителите. Надявам се, че днешният въпрос и днешният отговор ще даде повече самочувствие на тютюнопроизводителите да усетят, че те са всъщност едната страна от един равностранен процес - от една страна, стоят изкупвателните организации, било "Булгартабак", било други частни изкупватели, а от друга страна, това са тютюнопроизводителите.
Бих искал да кажа, че законът урежда много добре взаимоотношенията, но тютюнопроизводителите трябва по-активно да защитават своите права. Съгласно практиката и Закона за тютюна и тютюневите изделия оценката на тютюна се извършва двустранно в присъствието на тютюнопроизводителите. Процесът на предаване и приемане на тютюна приключва с двустранно подписване на предавателно-приемателен протокол. В случай на несъгласие на тютюнопроизводителя за оценката на неговия тютюн, примерно много пясък, качеството се оценява по различен начин. В този случай според Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение, тютюнопроизводителят следва да отправи искане до фонд "Тютюн" за независима експертиза. Тази експертиза се осъществява съгласно Наредбата за държавните експерти по тютюна. Това не е теоретизиране. За да може да се получи справедлива цена за предавания тютюн, купувачът и продавачът трябва да се срещнат, защото справедливата цена е само тази, която пазарът определя. Тютюнопроизводителите не бива да се свиват и да се съгласяват с цените, които изкупвателните организации и предприятия им предлагат. Това е двустранен процес и аз Ви благодаря наистина за въпроса, защото така работи пазарната икономика - когато се сблъскат интересите на двете страни.
Третият Ви подвъпрос е: има ли норматив за определяне качеството на тютюна, респективно на отпадъците карагюбек и пясък, и съдържанието на влага в тютюна?
Окачествяването на тютюна, респективно на неговата оценка, се извършва съгласно Български държавен стандарт 864-86 български ориенталски тютюн изсушен и производителски манипулиран. Съгласно т. 4, 5 и 6 на Български държавен стандарт 864-86 тютюневите бали следва да бъдат изградени от еднороден материал от една и съща беритба. Балите не следва да съдържат примеси. Количеството пясък, влага и пръст се определят съгласно Български държавен стандарт 83-90-75 и БДС 80-25-75.
В предавателно-приемателната бележка или протокол се попълва както съдържанието на класите във всяка бала, така и количествата на примесите - отбив за влага, отбив за пясък или карагюбек. Ако тютюнопроизводителят не е съгласен с оценката или размера на отбива, следва да процедира съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение.
И четвъртият Ви въпрос е конкретен: за направената оценка при приемането на тютюна от петима производители на тютюн в община Крумовград.
Министерството на икономиката направи внимателен анализ и моят отговор към Вас е следният: в конкретния случай тютюнопроизводителите са подписали предавателно-приемателна бележка, с което са изразили съгласието с направената оценка. От изброените пет имена Ви предоставям информация за трима от тютюнопроизводителите, които са предали тютюна си на Кърджали - "БТ - АД". Останалите двама са предали произведената от тях продукция на друга фирма. Парламентарният секретар на Министерството на икономиката ще Ви предостави конкретната информация.
Към отговора давам приложение, в което се вижда, че жената, която е първа във Вашия списък, данните се разминават малко и трябва да се уточни коя цифра е вярна по отношение на общото количество пясък.
Средната цена се формира от цените съответно за първа, втора и трета класа тютюни в съответствие с относителното им участие в общото количество окачествен и приет тютюн. По-високата средната изкупна цена се получава при предаване на по-големи количества първа класа. Оценките в протоколи за окачествяване на тютюна на посочените от Вас тютюнопроизводители са направени въз основа на реалното качество на предлагания тютюн. От анализа може да се предполага, че на Кърджали "Булгартабак" не е предадена изцяло произведената от тютюнопроизводителите първа класа. "Булгартабак" - Холдинг, респективно "Булгартабак" - Кърджали са готови да се извърши преглед на въпросните количества предаден тютюн от страна на независим експерт, ако обаче, разбира се, този тютюн вече не е вложен за манипулация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър! Аз би трябвало да бъда малко по-рязък, ако не бяхте започнали Вашата дейност като заместник-премиер отскоро, затова защото имаме мотиви, затова защото гласувахме за предишното правителство и за това правителство, затова защото долу положението е много критично.
Аз Ви моля в Министерския съвет да обсъдите въпроса и да предложите вариант, тъй като по време на местните избори в Кърджалийско на всеки гласоподавател се падаше по един министър. Сега един - двама министри да отидат и да разберат от хората дали са доволни от тези отговори, затова защото в публичното пространство в България се коментира за минимална работна заплата, която се предлага да се сключи с Международния валутен фонд, за 100 лв. Как ще преживеят тези хора, когато при тях минималната работна заплата вече е по-малка от 50 лв.? Как ще се осигуряват тези хора? Как ще изучават децата си?
Аз много Ви моля да не ме разбирате, че Ви критикувам. Чисто и просто Ви моля много сериозно Министерският съвет да се заеме с проблема на тютюнопроизводителите и картофопроизводителите в Южна България, затова защото проблемът е много трагичен. Тези хора сега се чудят дали да сеят новата реколта, която трябва да започне през м.  февруари, трябва да започнат да сеят лехи. Тези, които получават социални помощи на гърба на държавата, живеят по-добре от тези, които се трудят. Така се получава де факто, господин заместник министър-председател.
И второ, не като въпрос, Вие казахте за приемателно-предавателна бележка. Ще Ви представя една бележка, която е издадена в Северна България, която не е даже бележка. Оценява се така: слагат се 5-6 бали отгоре на кантара, няма преглеждане за първо качество, няма и в бележката отразено първо качество, няма второ качество, няма трето качество. Казва се: ще ви взема тютюна за 1,60 лв. Ако искаш го вземи, ако искаш си отивай. Ще Ви представя бележките, за да се убедите, че сме прави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата народният представител Георги Карабашев да развие своето питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката.
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На 1 декември миналата година бяхме зрители, а министър Божков в качеството си на министър на промишлеността - участник, в предаването на Българска национална телевизия, отразяващо протестите на работещите в търговско дружество "Микропроцесорни системи" - гр. Правец. В обръщение до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, Министерство на промишлеността и народните представители от 26.многомандатен избирателен район, Агенцията за приватизация и Българската национална телевизия протестиращите поставиха редица въпроси, на които не получиха отговор нито от министъра на промишлеността, нито от останалите източници, към които се обърнаха.
Като народен представител от 26.Софийски многомандатен избирателен район съм съпричастен с проблемите на моите избиратели и затова си позволявам от трибуната на Народното събрание да поставя въпроси, които, надявам се, ще помогнат за изясняване и решаване на проблемите в търговско дружество "Микропроцесорни системи", в което, държа да отбележа, държавата е собственик на 25 на сто от капитала.
Задавам тези въпроси, защото в нарушение на чл. 40, алинеи 1, 2, 3 и 4 от подотрасловия колективен трудов договор на синдикатите не е предоставена никаква информация както за приватизационната процедура, така и за последвалия договор за продажба.
Уважаеми господин вицепремиер! Моля за отговор на следните въпроси:
Какви са основните параметри на сключения договор за приватизационна продажба на 75 на сто от акциите на търговско дружество "Микропроцесорни системи" - гр. Правец? Кои са причините, довели до протестите на работниците в дружеството след сключване на приватизационния договор и какви са задълженията на купувача към заетия към момента на сключване на договора персонал? Благодаря ви.
В интерес на истината бих предпочел от тази трибуна да отговаря господин министър Божков, тъй като моето питане е от 7 декември. Но ще се задоволим с Вашия отговор като негов приемник, дано да бъде обективен.
Още малко информация, за да използвам оставащото време, за да не ме упрекнете в некоректност. Това е информация, която съм получил след регистриране на питането - на 7 декември, пак подчертавам.
Търговско дружество "Микропроцесорни системи" - Правец, приключва 1996 г. и първото петмесечие на 1997 г. със сравнително добър финансов резултат - около 5 на сто печалба на база реализирани продажби. С встъпването в длъжност министър Божков още през май 1997 г. започва големите кадрили. И не само в това търговско дружество, а знаете - в почти всички търговски дружества трябваше да бъдат подменени членовете на съветите на директорите. Същата съдба постига и това търговско дружество. И обърнете внимание, изпратена е една тричленка от София, която никога не е работила в това дружество, да ръководи и управлява едно високоинтелектуално производство.
И каквото ръководството - такива резултатите. През 1998 г. дружеството приключва с огромна загуба - по мои данни, над 1 млрд. лв. тогавашни пари. Надявам се, информацията ми да е точна. Натрупват се и огромни задължения: към персонала - 96 млн.; към бюджета - 517 млн; към ДОО - 743 млн.
Много интересно и Вие като сериозен икономист едва ли бихте отговорили на това, как е възможно при спад в продажбите за една финансова година с около 9 на сто финансовите резултати да се влошат над 2000 пъти, без да е променена структурата на производството и на търговията. Много интересно как става това и къде е било през това време Министерството на промишлеността, респективно министър Божков, тъй като те получават всяко тримесечие копие от финансовите отчети на дружеството, да видят тази тенденция, да се намесят и да я прекратят. Защото тук явно става въпрос за субективизъм, а не става въпрос за обективни фактори, влияещи на производството и на самата ефективност на производството. Става въпрос за чист субективизъм, както твърдят работниците в търговското дружество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Карабашев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев. Заповядайте
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Карабашев, както вече Ви е известно, в средата на миналата седмица Агенцията за приватизация анулира договора за продажба на 75 на сто от капитала на "Микропроцесорни системи" ЕАД с работническо-мениджърското дружество "МС&Ко" и собствеността бе върната на държавата.
За Вас вероятно би изглеждало естествено да се смята, че това решение е взето в резултат на възникналото социално напрежение в "Микропроцесорни системи". По-логичният отговор обаче е, че Агенцията за приватизация достигна до това решение, след като установи, че не се изпълняват заложените ангажименти в приватизационния договор.
Непосредствените причини, които са довели до протестите на работниците в дружеството след сключване на приватизационния договор, са най-общо три. Първо, липсата на средства за изплащане дори на минималната работна заплата съгласно Кодекса на труда. По-голямата част от персонала не е получавала заплата от шест месеца.
Второ, нарушен е социалният диалог. Има отказ от страна на новото ръководство да изготви график за изплащане на дължимите суми за заплати, преди да бъде извършена съдебната му регистрация.
Трето, отказ за регистрация в бюрото по труда на 13 работника, освободени дружеството през месеците август, септември и октомври 1999 г. поради нередовни документи.
Нека обаче да се върнем към първоначалните факти. Част от тях Вие изнесохте.
На 7 юни 1999 г. е подписан договор за продажба на 282 хил. 692 бр. акции на "Микропроцесорни системи" ЕАД в гр. Правец. Сделката се подписва между Агенцията за приватизация и работническо-мениджърско дружество "МС&Ко", както казах. Книжата представляват 75 на сто от капитала на дружеството.
Според основните параметри на сключената приватизационна сделка:
Първо, общата цена на продадените акции е символична - 150 хил. неденоминирани лева. Платени са 100% в брой в деня на подписването на договора.
Второ, продавачът поема уреждането на всички задължения на дружеството. Вие споменахте цифра около 1 млрд. и половина стари лева, тя е по-голяма. Общата сума на задълженията е 2 млрд. 323 млн. неденоминирани лева. Днес ще говоря по този договор в неденоминирани лева, защото просто чета текстове от договора. В срок до шест месеца, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху акциите, се поема задължението да се осигури погасяване на всички просрочени задължения на дружеството към персонала, към държавния бюджет и към социалното осигуряване. Дълговете са в размер на 1 млрд. 582 млн. лв. От тях само задълженията към персонала са 129 млн. стари лева. В срок от 90 дни от датата на прехвърлянето на собствеността върху акциите се поема задължението да се уреди или да се погасят всички останали задължения на дружеството към 31 март 1999 г. в размер на 740 млн. стари лева чрез пряко удовлетворяване на кредиторите или чрез сключване на споразумения с тях било за разсрочване във времето на задълженията или за намаляване размера на задълженията.
Трето, купувачът се задължава също за срок от пет години да запази предмета на дейност на дружеството. В съответствие с плана за трудова заетост да поддържа средносписъчен брой на персонала от 350 души и да направи инвестиции в размер на 3 млрд. 750 млн. стари лева. Собствеността върху акциите е прехвърлена върху купувача на 17 юни 1999 г. На 9 август 1999 г. е проведено общо събрание на акционерите на "Микропроцесорни системи". На събранието е приет нов устав, освободени са членовете на директорския съвет на дружеството и е избран тричленен надзорен съвет. От своя страна надзорниците са избрали и управителен съвет с председател Петър Демирев. Той именно е овластен да представлява "Микропроцесорни системи".
Няколко дни по-късно - на 12 август 1999 г., е подадено заявление до Софийския окръжен съд за вписване на промените, които са произтекли от решенията на общото събрание на акционерите. По неизвестни за мен причини обаче, регистрацията е извършена с решение на Софийския окръжен съд чак на 25 ноември 1999 г. - около три месеца и половина след подаване на заявлението. Има случаи, на които сега се натъквам, за някои леко съмнителни сделки, които съответният окръжен съд регистрира за няколко дни или същият ден. Тук забавянето е три месеца и половина и аз нямам обяснение за това. Но не правя никакъв коментар или упрек към независимата съдебна система.
Междувременно с решение на Софийския окръжен съд от 6 август 1999 г. е открито производство по несъстоятелност, обърнете внимание, това е много важно, на "Микропроцесорни системи". Назначен е синдик. Следват две жалби от дружеството до Софийския апелативен съд срещу това решение на Софийския окръжен съд за откриването на производство по несъстоятелност. По тях няма отговор, за съжаление. Не се наемам за коментирам аргументите на съдебните органи за решенията им, свързани с "Микропроцесорни системи" - Правец. Безспорно е едно, че откриването на производство по несъстоятелност и закъснялата с три месеца и половина регистрация на новите органи за управление на дружеството са създали сериозни пречки пред предприятието. Така новият собственик на предприятието на практика е бил затруднен да упражнява правата си и съответно - да защити ефективно интересите си. В резултат на това са нарушени производственият процес и плащанията на дружеството, което от своя страна е довело до сериозно задълбочаване на финансовите му проблеми след сключване на приватизационния договор. Заради това купувачът е поискал от Агенцията за приватизация да се сключи предварително споразумение за удължаване на сроковете, свързани с погасяване на задълженията на "Микропроцесорни системи". Съгласно сключения приватизационен договор МС & Со е бил задължен да заплати на персонала, както казах, 129 млн. недоминирани лева към 31 март 1999 г. Но тези задължения нарастват след подписването на сделката и към 30 ноември 1999 г. вече възлизат на 237 хил. нови лева.
След като в предприятието възниква социално напрежение, бившето Министерство на промишлеността е провело среща на 7 декември 1999 г., за да се изяснят породилите се проблеми. На срещата са присъствали специалисти от министерството, новото ръководство и синдикът на дружеството, както и представители на Агенцията за приватизацията, отрасловите, регионалните и дружествените синдикални структури на КТ "Подкрепа" и КНСБ. На тази среща всички участници са били запознати с параметрите на сключената приватизационна сделка и с поетите от купувача задължения по нея. След дискусията страните по трудовия договор не са стигнали до решение с консенсус.
В края на м. декември миналата година на над 360 от общозаетите 409 души в дружеството са изплатени заплати в размер средно на 75 лв., като общата сума възлиза на 27 хил. нови лева. Не са получили възнаграждение лицата в отпуск или отсъстващите по други причини, както и по-голямата част от заетите в ръководството на предприятието. Към настоящия момент степента на изпълнение на поетите от купувача МС & Со ангажименти по приватизационния договор е следната:
Първо, на 18 декември миналата година е изтекъл срокът за погасяване на всички просрочени задължения на дружеството към персонала, към държавния бюджет и към социалното осигуряване. Сами разбирате, че задължението не е изпълнено. Това е един от мотивите на Агенцията за приватизация да развали договора. В момента тече 60-дневен срок за плащане на неустойки по този ангажимент на купувача.
Второ, срокът за уреждане или за погасяване на всички останали задължения на "Микропроцесорни системи" към 31 март 1999 г. е изтекъл. Ангажиментът е изпълнен частично. В срок са представени споразумения за погасяване на задълженията към някои от кредиторите - към "Булгаргаз" в размер на 169 хил. лв., от които 116 хил. лв. главница и останалите - лихва. Споразумения за погасяване на задълженията са постигнати също така с "Атотех-нидерланд", Холандия, "Конел", София, "Бестимекс", София и т.н.
На 17 ноември м.г. е изтекъл и срокът за изплащане на неустойки. Представители на купувачите са изложили пред Агенцията за приватизацията причините за неизпълнението на задълженията по договора и са декларирали невъзможността да изпълняват задълженията си по него. Тези причини са изложени от МС & Со с писмо до Агенцията за приватизация от 24 януари 2000 г. Двете страни са стигнали до становището, че единственият възможен изход от създалата се ситуация е развалянето на договора.
Решението за анулирането на сделката ще бъде внесено в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на следващото заседание.
Оттук нататък в качеството си на собственик и съответно в качеството си на длъжник държавата на основание чл. 697, ал. 1, т. 1 от Търговския закон може да предложи план за оздравяване на дружеството. Тук вече можем да говорим за перспективите пред "Микропроцесорни системи". Този план за оздравяване може да гарантира схема за удовлетворяване на кредиторите, включително и задълженията към работниците.
Бих искал също да подчертая, че "Микропроцесорни системи", има производствено-технологичен капацитет и потенциал, който дава възможност да се запази неговата дейност, без да се пристъпва към осребряване на имуществото, тоест, без да се осъществява процедурата по несъстоятелност, ако се приложи оздравителен план. Изборът на такава схема задължително включва и раздържавяване на активите чрез намиране на нов собственик, който да се ангажира с изпълнението на тази оздравителна програма.
И в заключение бих искал да кажа, че Министерството на икономиката ще предприеме незабавни мерки за назначаването на нов Съвет на директорите, който да притежава добър мениджърски потенциал и възможности за разработване на оздравителния план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За два уточняващи въпроса има думата господин Карабашев.
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Благодаря Ви за отговора, господин вицепремиер! На два от трите зададени въпроса получих изчерпателен отговор, за което благодаря. Кои са основните параметри на сключения договор - отговорихте изчерпателно. Какви са задълженията на купувача към наетия персонал - също отговорихте изчерпателно. Благодаря. Но Вие, господин Жотев, не ми отговорихте на въпроса за причините, довели до това състояние на дружеството.
Причината за протестите, Вие сам го казахте, е във финансовото състояние на търговското дружество. Но кои са причините търговското дружество "Микропроцесорни системи" да стигне до този хал? И на Вас не може да не Ви е известно, когато тук обяснявахте процедурата по приватизацията Вие се изразихте, че новите собственици не са могли да встъпят в правата си и да защитят интереса си. Така се изразихте. Е, аз предполагам, че Вие не сте информиран за това, че новите собственици, това са старите управляващи на дружестото. Тоест, старите членове на Съвета на директорите плюс една посредническа фирма, софийска фирма, която е застанала още в края на 1997 г. на входа и на изхода на дружеството - класическата схема за източване печалбата на търговските дружества. Значи, тук е приложена класическата схема.
И същите тези хора, които са управлявали дружеството през този период, след това оглавяват търговското дружество, наречено РМД, което закупува и основния пакет от акциите.
Напълно съм съгласен с Вашите констатации, че до протестите се стига в резултат на липса на диалогичност от страна на ръководството. Напълно съм съгласен, тъй като това е стил на управление на това ръководство още от май 1997 г. И двата актуални въпроса: как са защитени интересите на държавата от страна на Министерството ни промишлеността, респективно министъра на промишлеността, когато държавата е била едноличен собственик на капитала?
И второ, на кого е продадено търговското дружество при спазена процедура за приватизация - на инвеститора или на "МС & Со". Ние знаем кои са МС, но кои са "Со"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вашия първи допълнителен въпрос възприемам като сигнал, по който ще направя проверка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Карабашев, искате ли думата?
ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Руси Статков, за да развие своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Питането ми всъщност е свързано с въпрос от началото на месец декември и още по-точно, господин заместник министър-председател, свързано е с проблеми, които поставям в последните няколко години не само от тази трибуна, а и в различни разговори с представители на бившето министерство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питането Ви е от 13 януари 2000 г.
РУСИ СТАТКОВ: Да, затова пояснявам предисторията, която господин Жотев знае, но искам да подчертая няколко момента във връзка с това, което последно има като редакция в Народното събрание.
На 27 февруари във връзка с протест на работниците в "Чипровец" ЕАД - това е 1998 г., и решение на Общинския съвет на община Чипровци единодушно, без деление на цветове, поставих на тогавашния министър на промишлеността въпрос, който имаше горе-долу същата насоченост: за състоянието и перспективите на основния поминък на община Чипровци - рудодобива. В отговор на този въпрос получих една позиция, която разбира се беше позицията на тогавашния министър. Моят аргумент във връзка със състоянието на рудодобива беше, че е необходима държавна политика, че са необходими национална отраслова програма, а преди нея и национална стратегия за развитие на икономиката.
Господин Божков тогава се смя, но все пак пое ангажимент за следното: рудодобив ще има и - цитирам: "Водят се интензивни преговори с потенциален инвеститор и за създаване на смесено дружество за добив на флуоридна суровина. След организиране на новото производство, при необходимост ще се пристъпи към поетапно ликвидиране на губещото производство."
По-късно през 1998 г. вместо обещаното от господин Божков, за съжаление нещата се развиха по друг начин, а именно: в резултат на неизпълнение, на липса на контрол от страна на министерството и неговите представители положението се влоши и се наложи след разговора и след като се убедих, че е безсмислено повече да разговарям, от трибуната тук отново да поставя въпроса за състоянието и перспективите вече на фирмата, която развива рудодобива, защото само за една година от края на 1998 г. до средата на 1999 г., когато зададох въпроса през юни, 363 души бяха освободени. За община Чипровци това е изключително висок процент, като се има предвид, че и другото основно предприятие на военната индустрия също не работи.
Освен това имаше влошени финансови показатели, огромни задължения към доставчици, в това число към освободените работници за 350 млн. лв. тогава, сега за 350 хил. лв., като цяло декапитализация на дружеството, разбойнически действия на изпълнителния директор, който господин Божков назначи без да е компетентен. Изпълнителният директор в едно обаче беше компетентен: да продава скраб чрез фирмата на сина си, да продава всичко, от което може да се печели, разбира се за сметка на това, че предприятието не се развиваше и не се търсеха перспективи, както беше поет ангажиментът.
Отговорът на господин Божков във връзка с тези аргументи беше, че министерството изпълнява своите ангажименти и че то ще реши въпроса с алтернативната заетост, защото има Постановление № 140, което задължава министерството, Фонд "Малки и средни предприятия", че общината няма защо да се тревожи...
Аз и в първия, и във втория си въпрос акцентувах, че възможностите на общината са крайно ограничени, като удар върху нейната икономика е това закриване, липса на средства за бюджета. Тя хронично страда от липса на средства и даже 1999 г. общината приключи с недостиг от 99 хил. лв. не само за социално подпомагане, а и за заплати, медикаменти и така нататък.
Господин Божков отново не предприе нужните мерки и се стигна до протеста от месец декември, за който вече господин Жотев знае, познава подробностите, беше на среща с миньорите.
Защо поставям обаче отново въпроса с перспективите? Не само от гледна точка на тази мрачна предистория, а от гледна точка на сегашното развитие и именно: позицията на всички - науката, синдикатите, с които се срещнахме по разпореждане на господин Жотев, е че перспективи има. Има и конкретни разчети и за желязна руда, в това число добив, и особено за флуорид, който може да се изнася. Според учените спирането на износа му е било национално предателство. На срещите, които имахме, и синдикатите също бяха категорични. Областната администрация има план за развитие на областта за 2000 - 2006 г. и е предвидила и развитието на рудодобива. Този план е неразделна част от Националния план за регионално развитие за същия период.
Следователно това, което ме мотивира, е да получа необходимите гаранции лично от заместник министър-председателя, тъй като знам, че той е направил допълнителна среща на 12 януари и е получил и нова информация - има и промяна на неговата позиция от последната среща. Аз искам обаче тази промяна да бъде действително в посока на перспективи и ще настоявам. Разбира се, ще изчакам отговора на господин заместник министър-председателя, за да се убедя, че тази информация, която съм получил, действително съответства на онова, за което настояваха и работниците, и техните представители.
Завършвам, господин председател, и Ви благодаря за времето, което ми отпуснахте. Надявам се, че господин заместник министър-председателят ще даде отговори на всички въпроси, които вълнуват десетки хиляди хора от Чипровци и региона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата има вицепремиерът господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Статков! Независимо, че през последните няколко седмици Вие лично участвахте в срещите, които бяха проведени по инициатива на Министерството на икономиката и на които се разгледаха състоянието и перспективите за развитие на "Чипровец" ЕАД - град Чипровци, ще се опитам още веднъж да Ви обясня състоянието и възможностите за развитие на дружеството.
"Чипровец" ЕАД, както Ви е известно, е с предмет на дейност добив и преработка на желязна и оловно-сребърна руда. Основните производствени мощности на дружеството са Рудник и Обогатителна фабрика - Мартиново, и Рудник и Обогатителна фабрика - Чипровци. Добивът на руда до 1997 г. е субсидиран от държавния бюджет. След въвеждането на валутния борд изцяло е прекратено субсидирането на рудодобивните дружества, в това число и на "Чипровец" ЕАД. Дружеството е в тежко финансово състояние. Към 30 септември 1999 г. загубата от основна дейност за годината е в размер на 384 хил. лв.
Добиваните руди са със средно съдържание на метал много по-ниско в сравнение със световната практика. Получаваните концентрати са със себестойност по-висока от цените на международния пазар. Това ги прави непродаваеми.
По тази причина беше проведена среща, за която Вие споменахте, допълнителна среща с ръководството на "Кремиковци", на която, за съжаление, не беше постигната договореност и не е подписан предварителен договор за доставка на железен концентрат. "Кремиковци" би могъл да бъде основният потребител на желязна руда, респективно на железен концентрат, от "Чипровец".
Ръководството на дружеството освен това е провело среща с "Дрезднер банк" за предоставяне на банков кредит, необходим за възстановяване на производството на железен концентрат. На тази среща банката категорично е отказала такъв кредит, поради тежкото финансово състояние на дружеството и най-вече поради липса на договори за реализация на концентрата.
Общият размер на задълженията е 1 млн. 500 хил. лв., при което дружеството фактически е декапитализирано.
Дружеството от 1 април 1999 г. е прекратило производствената си дейност. В момента се извършва само водоотлив и поддръжка на машините и съоръженията.
Във връзка с бъдещото развитие на предприятието на този етап са предприети следните мерки:
Първо, рудник и обогатителна фабрика "Мартиново" от началото на тази година са в режим на консервация. За тези обекти са приети работните проекти и от Министерството на финансите е открито финансирането им. Даденият от междуведомствения експертен съвет шестмесечен срок за консервация дава възможност при съществуващата открита процедура за приватизация да се реализира сделка за продажбата на тези два обекта от работническо-мениджърско дружество или от друг потенциален инвеститор.
Второ, рудник "Чипровци" от началото на тази година, поради доказана неефективност, е в режим на техническа ликвидация, а обогатителната фабрика е в режим на консервация с оглед евентуалната перспектива за преработването на флуоритова суровина от находища в Лукина падина.
Предвидената техническа ликвидация на рудника няма да пречи на бъдещата експлоатация на флуоритовата суровина. Вярно е, че единствената перспектива за развитието на "Чипровец" ЕАД е свързана с добива на флуоритова суровина. Няма икономически перспективи, няма технологични възможности да се свалят дотолкова разходите по производството на желязна руда и железен концентрат, които да ги направят конкурентни.
Изпълнението на работните проекти за консервация и ликвидация осигурява заетост на около 150 работника за срок от около една година, считано от м. януари. За тази цел от държавния бюджет са осигурени общо средства в размер на 2 млн. 51 хил. лв.
Допълнителни работни места могат да бъдат осигурени при кандидатстване с проект на дружеството съвместно с общината пред Националния фонд за опазване на околната среда в Министерството на околната среда и водите за консервацията и рекултивацията на хвостохранилищата "Чипровци", "Мечи дол" и "Голям Буковец".
Надявам се, че от изложеното дотук става ясно, че предприетите досега действия са извършени единствено с цел в един разумен срок да се съхрани това предприятие и да се даде възможност за продажба на отделни обособени части от него и за запазване на част от работните места.
Искам да подчертая обаче, че производствената дейност в дружеството може да бъде възстановена единствено след неговата приватизация. Подходяща форма за запазване на колектива е създаване на работническо-мениджърско дружество и участие му в нея в максимално съкратени срокове.
Аз мога да ви уверя, че Министерството на икономиката ще осигури възможно най-благоприятни условия за купувача и свързаното с това отдаване на концесия на находищата.
В случай, че за дружеството като цяло или за обособената част - рудник "Мартиново" с обогатителна фабрика "Мартиново", не се реализира сделка, следващата неизбежна стъпка от страна на Министерство на икономиката е прекратяването на дружеството чрез ликвидация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Статков, имате дума за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги!
Признавам, че Вие почти попарихте надеждите ми с този отговор, господин заместник министър-председател.
Очаквах, че тази информация, която получих за срещата при Вас и освен това срещите на Калин Гогов, който е член на Борда на директорите и е местен, представител на колектива, инженер, бивш заместник-директор на предприятието, ще излезе вярно. В смисъл, информацията според него е, че всички потребители, в т.ч. и "Кремиковци" и на желязна руда са склонни и има големи възможности, господин Жотев, за развитие на базата на рудник "Мартиново" за добива на желязна руда.
Очаквах, че Вие много по-силно ще се вслушате в съветите на хората от науката - на доц. Михайлов - шеф на катедра в Минногеоложкия институт, на проф. Шушелов от "Нипроруда", а и като цяло на "Нипроруда". И не съм се отказал от това да настоявам и ще настоявам и във връзка с това е първият ми уточняващ въпрос - не считате ли, господин заместник министър-председател, че след като държавата в продължение на тези години, за които неслучайно споменах, умишлено е съсипала това производство, защото не е вярно, че то е добивно производство и затова влече икономиката - такъв извод срещнах наскоро, че сте направили - напротив. Цифрите показват лошо управление, престъпно управление. И сега, след като 140-то постановление не е изпълнено - за алтернативната заетост, не считате ли, че по друг начин трябва да подходи държавата? Имаме един такъв пример - 147-о постановление - за оздравяване.
Според мен това е най-удачното решение - оздравяване на предприятието, защото другите възможности - ликвидация и приватизация просто са нерелизируеми.
И вторият ми въпрос е за задълженията, които трябва да се осъществят - над 350 хил. или над 350 милиона, към освободените, които, за съжаление, до ден днешен си стоят. Как този въпрос ще се реши?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря. Моите бележки са две по повод на допълнителния въпрос.
Първо, за резултатите от срещите, които последваха срещата на Министерството на икономиката в Чипровци. Беше направен опит между ръководството на "Чипровец" и на "Кремиковци" да се достигне до една цена на железния концентрат, която би била приемлива и за двете страни. Има разлика от около 60 цента, която е, за съжаление, непреодолима. "Чипровци" и "Кремиковци" са два равноправни субекта. Няма значение дали "Кремиковци" е частно или държавно предприятие. Това са взаимоотношения, които се решават не от държавата, а от двете предприятия.
"Кремиковци" е най-големият потребител, така че съдбата на производството на желязна руда и железен концентрат в "Чипровец" зависи най-вече от взаимоотношението и има ли възможност "Кремиковци" да потребява произведения железен концентрат в "Чипровец". На този етап отговорът е: "Не!".
Оценявам усилията на господин Гогов. Това е човек професионалист, който отлично познава всички аспекти на това производство, човек, който целият си живот е свързал с развитието на добива на желязна руда и железен концентрат. Но реалностите какви са?
В "Чипровци" желязната руда е около 30 процента и "Кремиковци" в момента има възможност да доставя от чужбина, от друг континент желязна руда, която е с около 50 процента съдържание на желязо. При това, тази желязна руда не е необходимо да се агломерира, не е необходимо да минава през агломерация, тъй като самата тя е на големи късове.
На следващо място - не бива да злоупотребявате, господин Статков, със становището на учените. Вие се позовахте няколко пъти и в предишните ни срещи, и сега, на "Нипроруда", на отделни специалисти. Аз имам официално писмо от "Нипроруда" и бих желал, за да не се спекулира повече с този въпрос, да го представя в ръководството на Народното събрание, в което официално "Нипроруда" заявява, че няма перспектива за развитието на желязна руда и на железен концентрат в "Чипровец", има перспективи за развитието на флуорид.
По отношение на възможностите за алтернативна заетост бих искал да кажа, че Министерството на икономиката и всички участници на срещата в Чипровци изпълняват ангажиментите си. Поканихме на тази среща и представители на международна програма, която се финансира с Американската агенция за международно развитие. Аз имам първите резултати. Ще направим всичко възможно за облекчаване на ситуацията в този тежък край. Там, наистина, хората страдат, много трудно оцеляват. Почти всичко е закрито, почти всички производства са закрити освен някоя и друга кръчма.
Въпреки това възможности има. Възможно е да се изгради дружество, в което работниците да работят по поддръжката и изграждането на пътища, възможно е да се кандидатства, както казах, в Министерството на околната среда и водите и това е много важно, за да могат трите големи хвостохранилища да бъдат първо укрепени, след това рекултивирани, тъй като съществува потенциална опасност, ако те бъдат изоставени. Това ще даде поминък за известно време на стотици хора.
Има възможности и за развитието на находище "Говежда" за златосъодържащи води.
Всички тези възможности, обаче, и най-вече за развитието на добива на хлоридова суровина, зависят от наличието на инвеститор. Държавата няма възможност да инвестира в тези производства. Няма логика това да го прави държавата.
Министерството на икономиката обаче ще направи максимално възможното за привличане на потенциални инвеститори. Ще говорим с банки, ще говорим с потенциални инвеститори, ще използваме нашите ресурси в чужбина по линията на изградените центрове за работа по технико-икономическите въпроси в чужбина, в рамките на съответните посолства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Очевидно със сегашната икономическа политика и подход държавата няма да бъде от полза за една част от себе си. Вие признавате, че Чипровският край страда. Той страда, господин Жотев, и страда особено в последните няколко години поради отсъствието на икономическа политика, поради оставянето на автопилот и разграбване на предприятието. Той страда поради лошо отношение към хората, към богатството на България.
Аз на няколко пъти имах възможност с Вас на тези срещи да говоря за пазарната икономика и да Ви кажа, че пазарната икономика не е цел, тя е средство, господин Жотев, за това хората да живеят по-добре. Също така инструментите като лихва, като заеми и т.н., не са цел, а средство. Следователно, говорейки за това как да излезем от ситуацията, ние се нуждаем от нова политика и то на ниво държава - икономическа, взаимоотношение със синдикати - нещо, което до този момент, за съжаление, не се очертава.
И, ако продължават по същия начин, господин Жотев, бъдете сигурен, че въпреки Вашите уверения, защото такива получавах от господин Божков за съдействие там, за съдействие тук, конфликтът ще ескалира и ще бъде страшно. Защото Вие говорихте за това, че тези хора, в миналото си отговаряне пред Народното събрание, не знаят какво е потребление и увеличение на потреблението. Напротив, да говориш за потребление там, при тези средства, които ги нямат, е подигравка.
Така че, няма накъде, освен смяна на политиката, икономическа и цялостна, на държавата. Ако не го направите, сте безсмислени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Извинявайте, господин председател, че така активно се опитах да се добера до трибуната. Но ние сме само на четвъртия отговор от общо седемнадесет и остава да отговарят още осем министри, освен господин Жотев.
Отново правя процедурно предложение заседанието на Народното събрание да продължи до изчерпване на отговорите на всички актуални въпроси и питания за днешния парламентарен контрол.
Изброих, в залата сме точно 25 души.
Моля Ви, призовете народни представители в залата. И нека те да гласуват това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Няма да го гласуват, защото няма да го поставя изобщо на гласуване. Направихте предложение, гласува се. Няма десет пъти да гласуваме по едно и също процедурно предложение.
Има думата господин Стефан Нешев.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Перфектно е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никак не е перфектно. Не може същото предложение да се прави и да е перфектно, след като е отхвърлено. Това, че се прави отново, не значи, че е перфектно, господин Вълканов.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Господин Жотев, в началото на месец декември 1999 г. в Сиатъл, САЩ, се проведе поредният конгрес на Световната търговска организация. Той бе съпроводен от големи протестни демонстрации. Анализът на политолози, социолози и икономисти показва, че този процес е бил срещу неолиберализма и глобализма. Потвърждение - статията във вестник "Льо монд" от Шарл Паскуа, както и противоречията между САЩ и Европейския съюз относно субсидираната местна продукция, разрива между бедни и богати страни, породени от различните условия и възнаграждения на труд, високите изисквания на Запада към продукта на труда на източните държави, явяващ се скрит протекционизъм, целящ да направи неконкурентоспособен продукта на милиони работещи от развиващите се страни, които сега са нископлатени, но все пак заети. Бариерите, които фрагментират, изгодни за глобалните корпорации - Свободен световен пазар. Тези противоречия се оказват непреодолими.
Основен извод от събитията в Сиатъл е, че светът не е проста стока за продан.
На основание на горното моето питане към Вас е: правителството какви изводи направи за причинно-следствената връзка, довела до събитията в Сиатъл, и ще промени ли то своята стратегия за развитие на българската икономика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Нешев! В работата на министерската конференция на Световната търговска организация през 1999 г. в Сиатъл са взели участие делегати от 135 държави - членки, 39 държави - наблюдателки, международни и неправителствени организации. Очакванията са били конференцията да приеме решение за започване на нови многостранни търговски преговори. Тъй като не се е стигнало до съгласие по редица въпроси, това е попречило да се приеме министерска декларация.
Основните противоречия бяха свързани с три проблема.
Първо, каква да е реформата по пътя към изграждането на справедлива и пазарно ориентирана среда за търговия със селскостопански стоки.
Второ, прилагането на споразуменията на Световната търговска организация - въпрос, поставен от развиващите се държави, поради тяхната неудовлетвореност от изоставането в либерализацията на търговията в сектори, които са от техен интерес - текстил и облекло, селско стопанство и т.н., липсата на баланс между правата и задълженията им и условията на пазарен достъп, непостигането на очакваните от тях резултати след последния кръг от преговорите.
Трето, идеята за възлагане на проучвания в Световната търговска организация на взаимовръзката между търговията и трудовите права и противопоставянето на развиващите се страни поради опасения да не се налагат протекционистични мерки от промишлено развитите държави, под предлог закрила на трудовите права.
Има и още два фактора, още два проблема, които аз също ще подчертая. Предложенията за промяна на разпоредби с цел ограничаване на злоупотребата с антидъмпингови мерки за протекционистични цели. И второто съображение, включването в обхвата на преговорите на инвестициите, конкуренцията, прозрачността в държавните поръчки и улесняването на търговията.
Запазването на очерталите се още при подготовката на конференцията различия в мненията на отделните страни и сложността на обсъжданите въпроси не са позволили да бъдат постигнати очакванията на всички участници и в крайна сметка се стига до прекратяване на конференцията.
Прекратяването от своя страна предизвика различни реакции. Генералният секретар е изразил безпокойство от невъзможността да бъде завършена работата в Сиатъл, но независимо от временния неуспех е на мнение, че целите на организацията остават непроменени. Развиващите се страни са изразили позицията, че техният глас в международните търговски разговори най-сетне е бил чут. Според някои анализи, Вие споменахте един от тях, е пропуснат моментът и ще са необходими много усилия за пресъздаване на необходимата атмосфера за започване на нов кръг от преговорите.
Периодът след министерската конференция беше посветен на анализ на събитията и консултации за по-нататъшната организация на работата. Бяха проведени няколко срещи на високо равнище между основните участници в световната търговия. На тези срещи бяха обсъждани и по-нататъшните действия в Световната търговска организация.
Генералният директор на Световната търговска организация продължава своите консултации със страните-членки. След двустранните консултации въпросите ще бъдат поставени за обсъждане на многостранно равнище.
Причините за неуспеха в Сиатъл не са толкова институционални или процедурни. Тези причини по-скоро са съдържателни. Изхождайки от своите интереси, основните участници в световната търговия не успяха да се споразумеят по принципни въпроси за регулиране на световната търговия. Необходима е допълнителна работа, включително и дипломатическите усилия, за сближаване на позициите и за намиране на взаимно приемливо решение.
Много страни вече се обявиха за продължаване на усилията за започване на нов кръг преговори. Като малка страна, която е силно зависима от външната търговия, България също е заинтересована от по-нататъшната либерализация на търговията чрез провеждането на всеобхватен кръг от преговори.
Либерализацията на търговията е един от основните елементи на провежданата икономическа политика на правителството. Тази либерализация се извършва на основата на многостранно съгласуваните правила и дисциплини и това гарантира, наред с адаптирането на българската икономика към пазарните условия, превръщането на страната в надежден търговски и икономически партньор. Постепенното премахване на съществуващите ограничения в търговията и изграждането на стабилна и предсказуема рамка доказа своите предимства след периода на присъединяването на България към Световната търговска организация, след 1 декември 1996 г.
Делът на търговията със страните-членки на Световната търговска организация нарасна от 61 на сто през 1996 г. на 66 - през 1997 г., на 73 на сто - през 1998 г., и 79 на сто - за първото полугодие на 1999 г. За същия период износът към тези страни се е увеличил с 28 на сто, а вносът от тях - с 33 на сто.
Като член на Световната търговска организация България не остана настрана от процесите на либерализация и взе участие в преговорите за по-нататъшно отваряне на пазарите с базови телекомуникационни и финансови услуги.
В хода на подготовката за конференцията в Сиатъл българската страна е анализирала предложенията за обхвата и целите на едни бъдещи многостранни търговски преговори и е формулирала своята позиция от гледна точка на своите национални интереси. При това, тя изхожда от необходимостта да бъдат избегнати евентуалните усложнения, които поеманите в рамките на такива преговори задължения биха могли да предизвикат евентуално усложнение при присъединяването на България към Европейския съюз.
Подобни въпроси, свързани с търговската политика в периода до присъединяването ни към Европейския съюз, стоят и пред другите асоциирани страни. По тази причина в хода на преговорите за Сиатъл българската страна регулярно е провеждала срещи с тези страни. Обсъждани са общите проблеми и възможните им решения и България защитава съгласувана позиция пред органите на Световната търговска организация.
В организация с толкова разнообразен и многоброен членски състав възможността за излизане с една съвместна позиция е от особено значение за малка страна като България. Делът на България в световната търговия е незначителен, символичен. Той е едва 0,11 на сто.
В заключение бих искал да подчертая, че при съществуващите различия в позициите на основните участници в световната търговия не може да се разчита, че намирането на компромис ще бъде лесно. По отношение на България анализът на ситуацията от Сиатъл и след Сиатъл не налага преосмисляне на икономическата политика на правителството, включително в частта "Многостранна търговска политика". В изпълнение на тази политика българската страна ще продължи да отстоява своите интереси и да осигурява подобрен и разширен достъп до чуждите пазари, подготвяйки по този начин нашето бъдещо членство в Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Господин Нешев има думата за два уточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Жотев, моите въпроси към Вас допълнително са следните:
Първият ми въпрос е: проучвали ли сте в търговския баланс на Китай, Индия, Саудитска Арабия, Египет, Иран, Ирак и Руската федерация съставката на импорта в доларово изражение какво измерение има и каква е съпоставката на тази съставка към импорта на целия Европейски съюз?
И вторият ми въпрос: как оценявате твърдението на Джейм Голбрайт в статията му "Кризата на глобализма", публикувана във вестник "Дисент", че неолибералният експеримент е провал? Той е провал не поради някакво непредвидено събитие, а защото и в основата си, и в системата си е порочен и че трябва да се изостави този проект за нов световен ред, ако не за друго, то поне за това, че всички хора трябва всеки ден да ядат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря.
По повод на първия Ви уточняващ въпрос ще отговоря, че в момента Министерството на икономиката внимателно анализира резултатите по региони на света, по отделни държави. Искам категорично да подчертая: не бива да остава някой с впечатление, че манифестирайки в този момент и подготвяйки се за преговори с Европейския съюз, България по някакъв начин забравя за другите финансови и търговски центрове. Приоритет за България са били и ще бъдат Съединените американски щати, Япония, развитите държави, всички държави, в които България има свой интерес. България няма да загърби своя интерес във всички сектори на икономиката, включително и особената промишленост, в рамките, разбира се, на законите, в рамките на договореностите. Нашият интерес ще го защитаваме по време на преговорите с Европейския съюз. Ще го защитаваме във всички двустранни и многостранни преговори.
За голяма радост, вчера Министерският съвет одобри Устройствения правилник на Министерството на икономиката. Вгледайте се в Устройствения правилник, когато излезе, когато се публикува, и ще видите колко голямо внимание Министерството на икономиката отделя на двустранните и многостранните външноикономически отношения.
Ще подобрим координацията на работата с Министерството на външните работи. Ще използваме много по-добре потенциала, който се намира в момента в чужбина в рамките на службите по технико-икономическите въпроси. Това ще го координираме по-добре в рамките на съответните посолства. По този въпрос Министерският съвет вече започна работа, така че България да защитава навсякъде, където има свои икономически интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата да изрази отношението си от отговора господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин заместник министър-председател, първо ще започна с това, че в първата си част на отговора към първия въпрос получих известно удовлетворение, че няма да бъдем тесногръди и няма да изхождаме само от затворен кръг политически интереси, когато ще решаваме глобалните икономически интереси на България. Това ме удовлетворява. И въпреки всичко декларирам, че нямам никакви персонални негативни отношения нито към Вас като член на правителството и заместник министър-председател, нито към политическата сила, която издигна това правителство, но имам своите претенции към известна философия, заложена в управленските и законодателните действия на правителството, и ще си позволя да я изкажа пред Вас.
Аз отричам, а мисля, че и всички нормално мислещи хора, неолиберализма, който стимулира само производителните сили, а създава дори и антагонистични противоречия в производствените отношения. И затова големи маси от световната общественост реагират така в Сиатъл. А мисля, че Вие сами разбирате, че и определени социални групи в България вече показват негативна реакция към този тип ценностна система.
Има ли алтернатива? Аз мисля, че има и тази алтернатива беше изказана много точно от министър-председателя на Франция господин Лионел Жоспен, който каза "да" на пазарната икономика, но "не" на пазарното общество. Сиреч, трудът, културата, възпитанието, здравеопазването не могат да се комерсиализират. Тоест, в областите на икономиката и търговията пазарните механизми не бива да се превръщат в сляпа, необуздана сила.
За България алтернатива е регулираната социална пазарна икономика, което ще рече внедряване на нови регулации в търговията, финансите, икономиката, включително в ролята на Международния валутен фонд и Световната банка, чрез регулиране на международния капиталов пазар и финансовите потоци.
Аз бих се радвал, ако това, което споделих с Вас, имате предвид в бъдещите си управленски действия. В противен случай мисля, че българското общество ще намери сили по демократичния парламентарен начин да потърси промяна на основните ценности в управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към отговори на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Има думата господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо външен министър, аз съм страшно разтревожен от работата на вашето министерство и съм страшно разтревожен от работата на председателя на Народното събрание, които диктуват на наши посланици в чужбина тяхното поведение спрямо водачите на опозицията и най-вече народните трибуни като мен, които работят за България 11 години. Хилотят ми се две ваши депутатки там. Искам да знаят, че само от последното пътуване съм донесъл 10 хил. долара за България. А Вие, госпожо, се надявам, че плащате Вашите данъци с частните си уроци по тенис. Това е разликата между мен и Вас.
По отношение на господин Данев. Аз предупредих този парламент, предупредих управляващите във Ваши лице и министър-председателя, когато бях на посещение в Канада, че той венцехвалеше и величаеше точно този господин Соколов, който стои зад мен, точно Вас, точно господин Костов като спасителите на България. Посланик, бивш, Слав Данев! Така че господин Игнат Канев го помоли да спре речта си от половин час на събирането на българските емигранти в Торонто.
По отношение на вашия човек - Подлесний Алексей Иванович - в Кипър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се отклонявайте от въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ще се отклонявам както желая! Аз съм народен представител, не ме прекъсвайте, господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете правилника! Иначе ще Ви прекъсна.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие ще ме прекъснете тогава, когато аз спра в двете минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив, ще Ви прекъсвам винаги, когато се отклонявате от въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господинът в Кипър Алексей Иванов е същият като този Слав Данев. Хора не само невъзвращенци по отношение на Външно министерство и не предали своите дипломатически паспорти, а хора, които са отишли там да служат само на вашата партия, уреждайки техните си лични икономически статути на богати люде. Три хиляди долара Вие и България плащате само за издръжката на жилището му. Неговата госпожица, с която имат общо дете, живее в друг апартамент и работи в посолството, докато другите съпруги гладуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, не се отклонявайте от въпроса си! Ще Ви отнема думата!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вашият амбасадор в Ню Дели не се появи на срещите ми с вицепрезидента. Вашият амбасадор във Вашингтон господин Филип Димитров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ще Ви отнема думата, трети път Ви предупреждавам!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не можете да отнемете думата на народен представител, господинчо, Вие сте сам срещу равни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, точно затова спазвайте правилника!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вашият амбасадор в Бон опорочи три срещи на Жорж Ганчев с ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. (Изключва микрофоните.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз работя за България, а Вие работите за СДС и вашата омразна режимна олигархия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си на мястото, защото ще имате нужда от спокойствие след малко.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз съм много спокоен. Вие имате причина да се тревожите, защото Вашият край настъпва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, миналият път проявихте любопитство дали има решение по отношение на Бизнесблока. Искахте да Ви го съобщя. Решение има от 22 март 1999 г. на Районния съд ...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (идва при микрофоните): Не в парламентарно питане. Използвате Българската национална телевизия и Българското радио за Вашите абсурдни лъжи и клевети, господинчо! Телефонните Ви разговори не успяха. Това решение не струва нула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно! Това решение е на съда!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не, господине! Идва народното недоволство и Вие ще си отидете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че преди нас Вие вече сте си отишли, като чета това решение на съда, което легитимира друго ръководство на Българския Бизнесблок. И понеже ме обидихте миналия път, затова сега Ви го съобщавам. Когато водите дело, хубаво е да се интересувате от решението, дори и когато сте загубили делото.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Зададох писмен въпрос за Слав Данев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но говорихте за всичко друго освен за Слав Данев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): За всички други амбасадори, които са във вашия седесарски кюп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не са в нашия кюп! Вие сте забравили кога е назначен господин Слав Данев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Във вашия мръсен седесарски кюп!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Внимавайте да не Ви отстраня от заседанието.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Много важно! Ще ме уплашиш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, щом не се плашите, отстранявам Ви от едно заседание.
Има думата народният представител Петър Башикаров да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Министърката няма ли да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Прочетете правилника. Научете го най-после! Поне за това би трябвало да имате възможност.
Има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! На 28 август 1999 г. влезе в сила приетият от Народното събрание Закон за държавния служител. Актовете по приложението на Закона за държавния служител следва да се извършат в 6-месечен срок, тоест до края на февруари тази година. Това се отнася и до актовете по § 3, който регламентира правния режим за уреждане на статута на служителите в министерството до влизането на закона в сила. Чрез § 3 в закона е заложен режим за преоформяне на трудовите взаимоотношения с тези служители в служебни такива, без провеждането на конкурс, по следната процедура: определяне на длъжността с единния класификатор на длъжностите в администрацията, заявление от съответния служител по чл. 8 в едномесечен срок след определянето на длъжността, съответствие между качествата на лицето и изискванията по чл. 7 от закона и акт за назначаване от ръководителя на администрацията.
Член 9, ал. 2 въвежда като правило неопределен срок за въвеждане на служебното правоотношение, освен ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.
Междувременно от пресата разбираме, че служителите в Министерството на външните работи са заставени от 18 този месец да подпишат, при това със задна дата, от 1 януари двумесечни трудови договори, които изтичат в края на февруари тази година.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е защо не се предприемат предписаните в закона действия по преоформянето на заварените трудови правоотношения, а вместо това се принуждават служителите да подписват двумесечни трудови договори, което не се изисква от нито един действащ български закон? И какви са намеренията на министъра във връзка с предстоящата промяна в статута на служителите в Министерството на външните работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Башикаров, благодаря Ви за този въпрос, тъй като той ще ми даде възможност наистина да изясня един въпрос, който очевидно занимава не само служителите в министерството, за което отговарям, но и както Вие пояснихте, стана обект на коментари и в пресата. Аз също държа да внеса яснота и да успокоя, ако съществува изобщо напрежение, по въпроса.
За това дали в Министерството на външните работи са предприети предписаните от Закона за държавния служител действия по преоформянето на заварените трудови правоотношения в служебни правоотношения, бих желала да поясня следното.
Практическото прилагане на Закона за държавния служител, в сила от 28 август 1999 г., както в системата на Министерството на външните работи, така и в системата на всички държавни ведомства, е свързано с нормативно определен преходен период от шест месеца с краен срок 29 февруари 2000 г. Този преходен период е установен от § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за примането на пакет от седем подзаконови нормативни акта - наредби, от които зависи еднаквото и правилно прилагане на закона във всички министерства по отношение на преобразуването на част от заварените трудови правоотношения на служителите в служебни. В този смисъл за практическо прилагане на закона можем да говорим едва след 1 март 2000 г., тъй като, както е известно, в момента все още не е приключил процесът по съгласуване на изработените проекти на наредбите и изготвяне на окончателните им текстове за внасяне и приемане от Министерския съвет.
Като работодател министърът е в състояние да определи броя и видовете длъжности за заемане от държавен служител едва след като бъдат приети със съответния акт на Министерския съвет цитираните по-горе наредби. Освен това, съгласно наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията - чл. 2, само една част от длъжностите ще бъдат определени за заемане от държавни служители. Ето защо едномесечният срок, определен с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, за подаване на заявление от съответните служители, в който ще извърши и преценката на съответствието на качествата им с изискванията на закона въз основа на подадените от тях декларации, по обективни причини още не е започнал.
Що се отнася до намеренията на министъра на външните работи относно продължителността на служебните и трудовите правоотошения следва да се има предвид, че за осигуряване на равен старт и възможности на лицата, заети досега в администрацията по трудово правоотношение, да кандидатстват и заемат длъжност на държавен служител, се наложи и промяна на досегашния трудово-правен статут на всички служители в министерството - сключването на срочни трудови договори със срок 29 февруари. Искам да поясня, че включително политическият кабинет на министъра е със същите срочни трудови договори - до 29-и. Замисълът на срочните договори не е свързан с последващо прекратяване на трудовите правоотношения.
След приключването на преходния период, когато към 1 март 2000 г. ще бъдат определени основните параметри на служебното правоотношение, а именно: работна заплата, условия и ред за атестиране и придобиване на ранг, утвърдени нови длъжностни характеристики, както и броя и видовете длъжности за заемане от държавни служители, тогава на всеки служител, който отговаря на изискванията на Закона за държавния служител ще бъде дадена възможност да кандидатства за заемане на длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация и на неговия опит.
Назначаването на служителите по служебно правоотношение както в Министерството на външните работи, така и във всички останали министерства ще стартира от 1 март 2000 г. Продължителността на служебните и трудовите правоотношения в Министерството на външните работи след 1 март 2000 г. ще бъде определена изцяло с изискванията на Закона за държавния служител и на Кодекса за труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Петър Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо Михайлова, за отговора.
Все пак мисля, че Вие не отговорихте директно на моя въпрос. Не стана ясно защо вместо да се прилагат процедурите, регламентирани от Закона за държавния служител се прилага една мярка, която не е регламентирана и се осъществява, доколкото ние разбираме, под натиск. Законът за държавния служител има задача да въведе един правен стабилитет, а не перманентна несигурност на служителите.
Всички знаем, че кадровият дипломат се отглежда не само с образованието, но и с практическата работа в министерството. Тоест тези две основания - принципите на закона и необходимостта от кариерни дипломати, са в противоречие с факта, че министерството е превърнало трудовите взаимоотношения от такива без определен срок в срочни. А известен е селективният подход и двойният стандарт, който се прилага спрямо служителите със срочни трудови договори.
През последните години в Министертвото на външните работи бяха извършени три чистки и бяха освободени над 70% от кадровите дипломати. Още повече, те бяха заменени или с млади хора без никакъв опит, или с такива, с политически назначения.
Мисля, че не можем да оставим без да забележим и факта, че безпокойство в тази връзка е изразено и от евронаблюдателите - Аткинсън и Гелерод, в техния доклад пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Те намират тази практика в България за безпрецедентна, спрямо дипломатическите институции в другите източноевропейски страни. Наблюдението, разбира се, върху България наистина се снема, но в доклада на Аткинсън и Гелерод и в Резолюцията на Парламентарната асамблея се изразява загриженост и тревога от продължаващата практика и политика на уволнение на служители в администрацията.
В тази връзка, госпожо министър, като се има предвид всичко това, можете ли тук, от трибуната на Народното събрание, да гарантирате, че тази мярка, която прилагате сега в момента, към вашите служители, няма отново да бъде използвана за произволно освобождаване на служителите на министерството и назначаване по политически и роднински съображения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Башикаров, аз наистина се бях постарала много коректно и точно да отговоря на Вашия въпрос, може би с малко нелепото очакване, че Вие действително очаквате отговор на въпроса, който задавате, а няма да използвате трибуната за политическа пропаганда. Оказа се, разбира се, че това не е така. В този смисъл аз оставам без коментар думите Ви, че не съм отговорила на въпроса, защото отговорих на въпроса много стриктно и много коректно.
Повтарям още веднъж, във всичките си действия като администратор и като министър аз се придържам към законите в България такива, каквито са, и се стремя да ги следвам много точно и много коректно.
Понеже си позволихте да цитирате господин Аткинсън и Гелерод, искам само да Ви напомня, по памет, едно негово изказване, именно на господин Аткинсън, който каза, че Българската социалистическа партия е имала възможност на практика да докаже умението си да управлява и не е издържала изпита си. Така че вероятно ще имате възможност тази пледоария да я казвате още неведнъж. Но онова, към което се стреми всеки администратор и всеки човек, който е свързан с успеха на съответното ведомство, в случая аз с външно министерство, се стреми да има хора, на които действително да може да разчита на професионализма и на опита. Така че всичките критерии и всичките изисквания, които аз прилагам към закона, се стремят да могат да защитят българската дипломация, и както виждате успехите на това, което се постигна в България, се дължат и на българската дипломация.
Аз тук подчертавам, че постижението за започването на преговори на България с Европейския съюз е постигнато благодарение също и на безименните усилия на много дипломати, които свършиха перфектна работа и успяха да убедят света и да убедят Европа в онова, което е постигнато в нашата страна, и във възможността да имаме екип, който ще бъде успешен и ефективен екип в процеса на водене не същинските преговори. Така че нека, водени от политически съображения, да не подценяваме работата, авторитета и професионализма на хора, на които в случая вие се представяте, че защитавате правата им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, миналата година на 29 ноември изпратих на Вашия предшественик господин Бонев писмо, с което му изпратих копие от друго писмо - писмо до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, както тогава се наричаше това министерство, господин Васил Гоцев. В тези две писма съобщавах за престъпление, извършено спрямо акционери от холдинг "Отечество". С измама, подправка на документи на девет души акционери, са отнети 50 хил. акции на стойност 261 хил. нови лева. Това престъпление засегна интересите не само на деветимата пострадали, но и на самия холдинг, както и на целия наш капиталов пазар. Престъплението постави под въпрос сигурността на целия наш пазар на ценни книжа.
Господин министър, следователно, жизненоважно е възможно по-бързото разкриване на авторите на престъплението, непосредствените извършители и техните подбудители и помагачи, и тяхното наказване.
С оглед на това си позволявам да попитам, господин министър, дали са извършвани от подведомствени на Вас органи действия по разкриване на авторите на това тежко престъпление и ако са извършвани, какви са резултатите от тях? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Емануил Йорданов.

МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! На 26 ноември 1996 г. с решение на Софийски градски съд по фирмено дело № 13466 от 1996 г. е регистриран приватизационен фонд "Отечество" АД, София, ул. "Дамян Груев" № 10-12. Дружеството е създадено с цел инвестиране на набрания капитал в предприятията, определени за раздържавяване в първия кръг на масовата приватизация. Учредители на фонда са 17 физически лица и Българска инвестиционна компания - АД. По-късно дружеството е преобразувано в "Отечество 2000" холдинг - АД. От приватизационния фонд в управлението на холдинга са останали само две лица.
В началото на ноември 1999 г. в ДНСП е получен сигнал от Димитринка Илиева - акционер и член на Надзорния съвет на дружеството, който е заведен с вх. № В 4947 от 10 ноември 1999 г. В сигнала се съдържа оплакването, че акциите на 9 акционери на дружеството са прехвърлени неправомерно на Стоян Василев Стоянов от гр. Пловдив, с което се е целяло прегрупиране акциите на дружеството и подмяна на управителните органи. В започналата проверка са снети обяснения на част от лицата, имащи отношение към извършените прехвърления на ценни книжа. След това е установено, че по идентичен сигнал на Илиева е заведено следствено дело № 198 от 1999 г. на Специализираната следствена служба, което се води от следователя Добрев. По негово искане материалите, с които ДНСП разполагаше, са изпратени в Специализираната следствена служба с изх. № УВ 4243 от 30 ноември 1999 г.
На 16 декември 1999 г. в ДНСП са получени нови материали по случая относно регистрираното на проведеното след прехвърляне на акциите Общо събрание на акционерите в гр. Варна, които също са изпратени на следовател Добрев.
Прави впечатление, че писмото, което Вие сте изпратил на министър Бонев, съдържа и оплаквания от действията на съдия от Софийски градски съд, както и копия от искови молби, подадени от ощетените акционери срещу холдинга, в които се иска отмяна на решението на Общото събрание.
С оглед на изложеното по-горе е видно, че поставените от Вас въпроси са от компетентността на независимата съдебна власт.
Що се отнася до органите на МВР, може да се каже, че всичко, което е било възможно да се свърши към този момент, е свършено. След получаването на Вашия въпрос, аз се свързах с господин Бойко Рашков и господин Добрев и уточнихме с тях какво съдействие органите на МВР могат да окажат на следствието.
Така че работата продължава. Вие знаете, че Наказателно-процесуалният кодекс предвижда определени срокове за завършване на следствието. Аз вярвам във възможностите на колегите от Специализираната следствена служба. Надявам се, че в най-скоро време Вашият въпрос ще получи и конкретен отговор. Повече данни не бих искал да изнасям в интерес на следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Аз си давам сметка, че наистина Вие трудно може да си позволите да си кажете повече от това, което казвате, защото наистина има следствена тайна, с която трябва всички да се съобразяваме. Аз се радвам, че следствието продължава, че Вие сериозно сте поел тази задача пред себе си да доведете нещата докрай.
Бих искал да попитам, господин министре, по-скоро да Ви предложа да насочите вниманието си към един такъв въпрос: дали лицето Кристиян Кръстев по някакъв начин участва в тази престъпна дейност? Защото за мен няма никакво съмнение, че лицето Кристиян Кръстев се възползва от цялата тази престъпна дейност. Нямам никакви данни в това отношение. Само искам да попитам и да помоля Вие специално да обърнете внимание върху този момент.
Знаете, че когато търсим автор на едно престъпление, най-напред питаме кому е изгодно това престъпление, кого ползва това престъпление. И без да казвам повече, аз смятам, че от това престъпление се е възползвало решително, категорично именно лицето Кристиян Кръстев. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Благодаря и на министър Емануил Йорданов.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин да развие своя актуален въпрос към министъра на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин министър, от една година в българските затвори воденото от Вас министерство направи твърде много, за да се предоставят на затворниците възможности за изпълнение на религиозните си нужди и човешки права от религиозен характер. В някои затвори имаше посещения на свещеници, в други със средства на министерството Ви бяха изградени минипараклисчета, последваха и няколко групови тържества за приемане на затворниците в християнска вяра, което породи доста коментари, но вярата е нещо ценно, право на личен избор и всеки има право да приема или да се отрича от дадена вяра. Това е свещено право на човека, което е залегнало в Конституцията и международните документи за правата на човека.
Уважаеми господин министър, всички тези факти ми дават основание в качеството си на народен представител и заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да благодаря на Вас и на екипа Ви, но в същия момент се учудвам защо се толерира само една вяра. Нима по затворите няма мюсюлмани, католици, юдеи и пр.? Нима от тези 13 назначени свещеници с щат, осигурен от Вашето министерство, не би било по-добре да бяха назначени 3-4 духовници мюсюлмани или проповядващи друга вяра? Предполагам, че този Ви ход, по мое скромно мнение, би допринесъл за по-голямата евроинтеграция от ръководеното от Вас министерство, което ми дава основание да Ви попитам: има ли намерение Министерството на правосъдието да назначи за нуждите на затворниците и духовници-мюсюлмани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата министър Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Юсеин! Аз Ви благодаря за този въпрос и ще Ви отговоря по следния начин.
Във връзка с постъпилия от Вас актуален въпрос относно назначаване на свещенослужители в българските затвори, заявявам следното. Религиозната подкрепа за лишените от свобода е една от основните задачи, които правителството реализира в съответствие с изискванията на европейските стандарти за третиране на осъдените. С изменението и допълнението на Закона за изпълнение на наказанията, публикуван в "Държавен вестник" бр. 73 от 1998 г., на всички лишени от свобода се осигури възможността за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползване на съответната литература.
В изпълнение на чл. 70, буква "б" от Закона за изпълнение на наказанията в местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица.
Второ, духовното лице може да се срещне насаме с лишените от свобода.
Трето, лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.
Четвърто, изповядващите различни религии имат равни права.
Пето, за традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещенослужители. В местата за лишаване от свобода се разрешава достъп на духовни лица от различни религии.
Назначаването на свещенослужители от традиционната религия за страната ни е акт на Министерството на правосъдието в изпълнение на чл. 70б, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията. За традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещенослужители.
Във връзка с чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България традиционна религия в Република България е Източно-православното вероизповедание. Там, където има лишени от свобода, които не са от Източно-православно вероизповедание и те поискат среща или обред със свещенослужители от съответното вероизповедание, Министерството на правосъдието осигурява възможност и помещение за осъществяване на тези контакти, като е готово да заплати и възнаграждение на свещенослужителя. Досега от тези свои права са се възползвали католици, протестанти, а в някои затвори и мюсюлмани, като свещенослужителите не са поискали възнаграждение.
Така че направете необходимите постъпки съгласно закона и всичко това ще бъде уредено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Симеонов.
За реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, аз съм предоволен от Вашия отговор и ми позволете да Ви стисна ръката. Може би това ще бъде един добър жест. (Господин Юсеин поздравява министър Теодосий Симеонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ахмед Юсеин.
Преминаваме към два отговора на министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, драги колеги народни представители! Преди няколко дни официално бяха оповестени резултатите от измерванията на замърсяването на 4000 дка българска земя около Брегово и поречието на река Тимок като резултат от бомбардировките на НАТО над Югославия.
Направих консултация с онколози, химици, биолози и еколози и резултатите са много тревожни. Никой не може да каже как могат да бъдат премахнати тези замърсявания и след колко години ще оказват още влияние върху хора, животни, растения, а и на селскостопанската реколта. Както знаете, тя изгоря само за няколко дни по време на бомбардировките.
За да бъда по-точен, уважаема госпожо министър, за тази екокатастрофа, която сполетя България, искам да Ви кажа, че тук, от тази трибуна, на мое питане към министър-председателя на Република България Иван Костов, той призна за огромните икономически загуби от тази война и като капак на всичко преди два дни дойде лошата новина от Будапеща, че Дунавската комисия е решила да започне почистването на река Дунав от 1 юли. Тоест, още много загуби ще търпи България в резултат на тази война.
Преди няколко дни световните телеграфни агенции съобщиха, че професори и учени от Канада, Франция, Германия, Норвегия, Гърция са отправили писмено искане към госпожа Карла дел Понте, главен прокурор на Трибунала в Хага, НАТО да бъде изправен пред съд. И ако се даде ход на този процес, персонално трябва да отговарят Тони Блеър и Бил Клинтън.
На всичко това, уважаема госпожо министър, моля да ми отговорите какви действия предприема българското правителство за възстановяване на почвата в района на град Брегово и поречието на река Тимок, където според измерванията замърсяването с тежки метали е десетократно повече от нормите. Според моите консултации с български учени това ще бъде катастрофа за десетки години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Замърсяването на почвите в района на община Брегово е добре известно на Министерството на околната среда и водите и на обществеността. Данните са публикувани за първи път през 1992 г. Замърсяванията нямат нищо общо с конфликта в Югославия и абсолютно излишно е да правите една такава несъществуваща връзка.
Общо са замърсени 1429 дка земя в землищата на град Брегово, село Връв, село Балей и Ново село. Обследването на замърсените земи показва, че същите са силно вкислени и част от тях са и сулфатно засолени. Основните замърсители са мед, арсен, цинк и спорадично - олово. По степента на замърсяване са определени два вида площи: пустинни с обща площ 645 дка, които са силно вкислени и сулфатно засолени и са замърсени с тежки метали, в някои пунктове съдържанието на мед превишава 30 пъти пределно допустимите концентрации, и замърсени обработваеми земи с обща площ 784 дка, които са с по-малка степен на окисляване на вкисляване и замърсяване с тежки метали и металоиди.
Дългогодишните наблюдения по поречието на река Тимок в района на община Брегово доказват, че източникът на замърсяването на почвите са силно замърсени води и дънни утайки, идващи от хвостохранилището на мини "Бор" - Югославия. Над 25 години през периода на високите пролетни води река Тимок залива обширни крайбрежни площи на общината. Тази висока цикличност на замърсяване и активна абразия на речните брегове до голяма степен е основна пречка за иницииране на по-кардинални саниращи и укрепващи действия в районите на община Брегово от страна на българската държава.
Независимо от сложността на проблема, българското правителство предприема всички възможни мерки за намаляване на негативното въздействие на мини "Бор" върху изконните територии на страната в по-горецитираните райони.
На 28 юни 1999 г. на Югославското посолство в София чрез Министерството на външните работи бе връчена вербална нота, с която югославската страна бе информирана за регистрирания пореден екологичен инцидент в река Тимок. Настоятелно бе поискана спешна изчерпателна информация относно източника на замърсяване, причините за инцидента и мерките, които ще бъдат предприети за тяхното отстраняване.
На 10 юли 1999 г. с писмо до министъра на околната среда на Съюзна република Югославия бе поискано съдействие за организиране на съвместна група на експертно ниво, която непосредствено на обекта - мини "Бор", да установи причините за периодичните замърсявания, както и да набележи мерки за тяхното трайно предотвратяване.
На 19 ноември 1999 г. бе изпратено ново писмо от заместник министър-председателя на Република България и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев до господин Никола Шеянович, заместник министър-председател на Съюзна република Югославия. В него отново се повдигат проблемите, свързани с периодичните замърсявания на водите на река Тимок от мини "Бор" и последващите негативни увреждания на водите, почвите и екосистемите, особено след регистрираните след 27 юни драстични концентрации на тежки метали, органични замърсители и други, многократно над пределно допустимите концентрации. В писмото отново се предлага организиране на съвместна работна група, която непосредствено да установи причините, както и мерките за предотвратяване на замърсяването на водите на реката.
През периода октомври - ноември 1999 г. разработеният от Министерството на околната среда и водите проект за саниране на замърсените води и почви по поречието на Тимок беше подаден за разглеждане и финансиране на съвещанията във Виена и град Бари - Италия, по линия на Пакта за стабилност и плана "Шифтър".
Ще отбележа, че досега общинските власти в град Брегово не са проявили никаква заинтересованост за решаване на екологичните си проблеми. Особено показателно е, че при контактите на бреговските общинари с община Неготин от Сърбия на срещите между кметовете и общинските съветници изобщо не е разговаряно по проблемите на замърсяването на водите на река Тимок и земите от мини "Бор". Значително по-убедително би била нашата позиция както пред югославските държавни власти, така и пред международните институции, ако бихме имали подкрепата на местните власти както от българска, така и от сръбска страна - така, както процедираме в граничните пунктове с Румъния.
Реализирането на един сериозен, подробно разработен технологичен проект за саниране и оздравяване на засегнатите от замърсяването и засоляването земи в района на община Брегово има смисъл само, ако се прекрати замърсяването и може да се реализира, ако се намери външно финансиране, тъй като такъв проект има много висока стойност - от порядъка на 7,5 млн. долара.
Независимо че на този етап посочените предпоставки не са налице, на 7 януари 2000 г. по инициатива на местната структура на "Екогласност" - град Брегово, беше проведена среща между министъра на околната среда и водите и председателя на Комисията по околната среда и водите на парламента господин Лъчезар Тошев и обществеността, на която бяха обсъдени екологичните проблеми на общината. На срещата присъстваха всички кметове от околните села, с изключение на кмета от община Брегово.
Предложено беше да започне експериментиране и поне частично решаване на проблемите там, където това е възможно. Възникна и идея да се предложат пилотни проекти за финансиране от Националния фонд за опазване на околната среда. Тези проекти ще бъдат свързани с използването на технически хиперакумулиращи култури, саниращи тежките метали, например салвия, слънчоглед, или такива дървесни видове, като акация, черница и др.
Министерството ще подкрепи такива проекти и ще ги финансира от Националния фонд за опазване на околната среда.
Подчертавам още веднъж, че тези проекти се разработват и се предлагат от гражданите на Брегово без никакво съдействие от общинските власти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика, ако желае, има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Явно, че госпожа Манева не можа да ми даде отговор на този въпрос. И аз неслучайно бях отправил този въпрос към господин Иван Костов, но господин Йордан Соколов каза, че това било в прерогативите на госпожа Манева. И затова бях го отправил към нея - за действията на българското правителство.
Разминаването е в това, че госпожа министърката каза, че замърсяването е от 1992 г., а за него се чу едва сега, през 2000 г. Второто разминаване, аз много добре помня, че тук, от тази трибуна госпожа министърката беше питана "Има ли замърсяване на почвата и околната среда през време на бомбардировките?". Тя каза, че няма никакво замърсяване. А как, само няколко месеца то се оказа, че е десетократно над нормата. Явно, че има някакво разминаване в данните или в отговорите на госпожа министърката от м. юни досега.
Второ, по мнение на специалистите, което беше публикувано, тези 400 декара, които са отровени, за да могат що-годе да се оправят, трябват между 3 и 5 долара на квадратен метър. Следователно, това са около 15-20 милиона долара.
Госпожо министър, кой ще намери тези пари, когато България е в колапс? И Вие знаете много добре, че общините почти нямат средства?!
И аз Ви питам, госпожо министър, както направиха и други държави. Когато беше тук господин Клинтън, защо не му поставихте този въпрос, защото това е точно действие от бомбардировките в Югославия? Не може от 1992 г. до 1999 г. изведнъж, само през м. юни 1999 г. реколтата само за няколко дни да изгори, необяснимо защо, дори и за специалистите агрономи и агробиолози. А когато беше тук господин Клинтън, Вие слушахте ли неговата реч за Паисий, как той казва, да не се срамите, че сте българи? А никой не му постави този въпрос. А го гледахте с умиление и раболепие, като го чакахте да ви даде по една Зелена карта за Съединените американски щати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата за дуплика министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Бончев, замърсяванията са от 1974 г.! За първи път през 1992 г. са публикувани систематизирани, подробни данни. Никога не съм казвала, че в този район няма замърсявания. Казвах, че няма замърсявания от войната в Югославия. И ще повторя отново - това са замърсявания от мини "Бор". И всеки уважаващ себе си специалист може да го потвърди.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Ами реколтата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Бончев.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: При това замърсените земи не са 4000, а са цифрата, която току-що ви съобщих. Независимо че положението е доста тежко, то не е нерешимо. И аз споменах какво се прави, за да се реши проблемът. За съжаление, и за разлика от Вас, населението в града и в околностите проявява много по-голямо разбиране. И понеже няма подкрепата на общинската власт, решиха сами да се захванат с решаването на проблемите, заедно с правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие, това е почти близък до първия въпрос.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манева, от телевизията и от пресата се информирахме, че в първите дни на м. януари т.г. Вие отново сте посетили гр. Брегово. Замърсяването на почвата и този път е основната тема на разговорите. Тръгнахте си от Брегово с тревожна констатация: Брегово е отровено, а почистването е невъзможно. Това, че ние сме разбрали за Вашето посещение в Брегово от телевизията и от вестниците, е нормално. Но едва ли е нормално кметът на Брегово да разбере от телевизията и от вестниците за изводите и препоръките на министъра на околната среда и водите за срещата, проведена в Брегово. Вашата среща в Брегово ще се запомни от местното население не толкова с Вашите изводи и препоръки, а с това, че Вие и този път не пожелахте да се срещнете с кмета на община Брегово - инж. Милчо Лалов. И този път се срещнахте само с местния актив на СДС. Въпреки че в кметството бяха готови с конкретни предложения по проблема за замърсяването на почвата в региона, те слушат сега и знаят, че онова, което казахте на колегата Бончев, не е истина, Вие не уважихте общинската администрация. Вместо в подготвената за срещата зала Вие предпочетохте да си проведете мероприятието в местното училище - на 100 метра от кметството. Още по-голямо недоумение предизвикват препоръките, които Вие, госпожо Манева, направихте в Брегово. Ето ги.
Първо, Вие правихте препоръки, които трябва да изпълни някой друг - кметът на общината. Вашите препоръки той разбира от телевизията и от вестниците. А по време на самата среща той е само на 100 метра от Вас - през улицата, в кабинета си.
Второ, Вие препоръчахте общинското ръководство да се опита да реши проблема по съседски, с ръководството на сръбския град Неготин. В някои от вестниците беше записано вместо Неготин, гр. Бор, в друг вестник - гр. Зайчар.
Госпожо Манев, за кой сръбски град говорихте в Брегово? За Неготин, за Бор или за Зайчар?
Трето, учудването предизвиква и препоръката Ви общината да кандидатства за безлихвен кредит за купуване на контейнери и сметосъбираща техника.
Четвърто, на срещата в Брегово Вие препоръчахте да запитаме министъра на здравеопазването за отражението на екозамърсяването върху здравето на населението в община Брегово. Аз зададох този въпрос на Вашия колега Илко Семерджиев. Днес получих отговора му в писмен вид. Мога да Ви предоставя копие от неговия отговор.
Уважаема госпожо Манева, моят актуален въпрос е: Считате ли, че това е най-добрата форма за работа с общинските ръководства, като не се срещата с тях? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! В Брегово бях по покана на местната неправителствена организация "Екогласност" заедно с господин Тошев - една организация, силно загрижена за екологичните проблеми в района, за разлика от местната власт. На срещата присъстваха, както вече Ви споменах, и всички кметове от съседните села, които очевидно добре работят с неправителствените организации, за разлика от кмета на гр. Брегово. Ако този кмет беше проявил поне минимален интерес към екологичните проблеми на общината, ако беше предложил, ако беше поискал среща, ако беше направил поне минимален намек, че иска такава среща с мен, тя щеше да се състои. Но когато това не е направено, моето право на избор е да преценя с кого ще се срещна. Така че смятам, че въпросът Ви е некоректен, даже надхвърля границите на доброто възпитание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! За съжаление, разполагам само с две минути, малко неща бих могъл да Ви кажа от многото, които имам за Вас, госпожо Манева.
Но, още не е изминал и един месец от последното Ваше посещение в Брегово. Спомените са още пресни. Разочарованието на хората от Вас, госпожо Манева, се увеличава многократно. Та нали именно Вие доказвахте само преди месеци, че няма киселинни дъждове, а в същото време пред очите на хората гниеха зеленчуците, загинаха лозята, унищожени бяха овошките. И не е ясно каква ще бъде съдбата на трайните насаждения през следващите години!
Имате ли представа, госпожо Манева, как звучат Вашите препоръки екозамърсяването в Брегово да се реши по съседски между кметовете на българските и сръбските общини?! Вие днес не казахте нито дума за Вашите препоръки, които отправихте там? И без да им препоръчвате, кметовете на българските и сръбските общини се познават, те се срещат, те са приятели, аз познавам тези хора. Но тук съвсем не става дума за приятелство, госпожо Манева! Тук става дума за пари, става дума за много пари! Става дума за международен проблем, който трябва да бъде решен на международно ниво. Не мога да приема, че Вие сте чак толкова наивен човек, че да препоръчате да си купят контейнери и сметосъбираща техника, за да си решат проблемите с екозамърсяването.
Госпожо Манева, много са тревожните въпроси, които възникнаха след Вашето посещение в Брегово. Първо, в Брегово всеки ден не ходят министри, та макар и да са от СДС. Не е нормално да отидете там и да не се срещнете с кмета на общината, макар той да е от БСП.
Второ, имаше ли смисъл да ходите от София в Брегово, за да им кажете: почвата е замърсена, пари няма?
И третият основен въпрос, госпожо Манева: трябват ли й на България такива министри като госпожа Манева? Вие знаете моя отговор, а той е: категорично не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Борисов, правя Ви бележка.
Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всичките интерпретации на моите препоръки са напълно съответстващи на нивото на кмета на гр. Брегово, така че не се изненадвам, че нищо не е разбрал. Вероятно и тези, които са присъствали на срещата и са били негови пратеници, са били точно толкова грамотни, за да интерпретират по един недопустим начин това, което съм казала.
Преди малко казах какво прави нашето министерство. Ние наистина сериозно сме се захванали да направим всичко, което може да помогне да се подобри екологичната обстановка в този район. Хората чуха, видяха и ще получат средства от Националния фонд, за да се решат проблемите. А Вашите речи нямат нищо общо с действителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За процедура думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, а чрез Вас и към госпожа Манева аз моля за едно извинение към кмета на гр. Брегово, тъй като човекът може и нищо общо да няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура.
МИХАИЛ МИКОВ: Как да не е процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е процедура към някого, който отсъства.
МИХАИЛ МИКОВ: Министър Манева присъства и аз моля Вие да я помолите да се извини за всичките обидни слова, които изрече оттук. Макар че приключиха изборите, продължава тази практика да се обиждат червени кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое беше обидното?
МИХАИЛ МИКОВ: Ще видите стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз чувам, защо трябва да видя стенограмата? Ако Вие не бяхте в залата, прочетете Вие стенограмата.
Преминаваме към отговор на министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министре, по сведения, които имам от свои избиратели - инвалиди, Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, приет през 1995 г., практически не се прилага. Не се прилага и приетият от Министерския съвет правилник за прилагането на този закон. Това по-специално се отнася до чл. 38 от правилника, който предвижда инвалидите, навършили 16-годишна възраст, да получават месечни добавки, както следва: инвалидите от III група инвалидност - 15 на сто от минималната работна заплата; инвалидите от II група инвалидност - 20 на сто от минималната работна заплата; инвалидите от I група инвалидност - 25 на сто от минималната работна заплата.
Моля, господин министре, да ми отговорите на следния въпрос: какво смятате да предприемете, за да осигурите пълното действие на посочените по-горе нормативни актове и по-специално на чл. 38 от правилника за прилагането на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите? Не смятате ли, че носите отговорност за неизпълнението на толкова императивно формулираните разпоредби на посочените по-горе нормативни актове? Напомням Ви, че изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата за отговор министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вълканов! По повод на Вашето запитване относно прилагането на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, както и правилника за неговото приложение, бих искал да Ви информирам за следното:
Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите влезе в сила от 1 януари 1996 г., а правилникът за неговото прилагане от 1 ноември 1996 г. Както Вие посочвате, съгласно чл. 39 от самия закон и чл. 38 от правилника за неговото приложение, инвалидите след навършване на 16-годишна възраст следва да получават месечна добавка за социална интеграция, диференцирана в размер от 15 до 25 на сто от минималната работна заплата за страната, която, имайки предвид действащия в момента размер, означава между 10,50 лв. до 17,50 лв. Имам нещо предвид, като споменавам цифрите, а то е да мога по-нататък да Ви отговоря по-пълно. Тази сума от 10,50 до 17,50 се определя съобразно степента на уврежданията, установени от съответната медикосоциална и трудова експертиза.
За какво всъщност се използват тези средства? Тази месечна добавка за социална интеграция е предназначена, съгласно ал. 3 от същия текст на закона, да покрие направените от инвалидите разходи за транспортни услуги и телефонни услуги, допълнителни потребности от енергия, горива, специфични битови потребности, балнеолечение, рехабилитационни услуги и т.н. Текстът на чл. 38 от самия правилник само конкретизира това дадено от закона право на месечна добавка.
Какво направи Министерството на труда, защото според нас хората инвалиди наистина в голямата част от този слой от нашето общество имат нужда от допълнителна помощ, имат нужда да им се помогне да посрещнат онези свои потребности, които един здрав човек всъщност няма?
През май 1998 г. влезе в сила Законът за социално подпомагане, а след това и правилникът за неговото приложение. Ние предвидихме в този закон доста по-добри неща за инвалидите според мен, които сега ще се опитам да формулирам пред вас. Според мен по този начин отговорихме точно на техните потребности. С разпоредбите на правилника се дава възможност за няколко различни помощи на инвалидите. Говоря за правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. От една страна, те имат право на месечно социално подпомагане. На второ място, имат право на целеви помощи за отопление през есенно-зимния период, като в този случай, при определяне на правото на подпомагане с месечни помощи, за инвалидите са създадени по-благоприятни условия, тъй като коефициентът, който определя размера на помощта, е най-голям за тях - той е 1,2.
Освен това с този правилник - чл. 19, ние предвидихме инвалидите с определена I или II група инвалидност да имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, по железопътния и автобусния транспорт в страната. С това право се полазват и придружителите на лицата, ако инвалидите имат право на придружител. И това не е само записано право в смисъл на бланкетна норма. Обратното, когато инвалид се възползва от това право и представи документите, съответният център за социално подпомагане му възстановява разходите, които той е направил.
Освен това с този правилник, с чл. 19, ние предвидихме инвалидите с определена първа или втора група инвалидност, както и на тези с определена трета група инвалидност, със заболяване на долните крайници, да ползват месечна помощ за транспортно обслужване в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход.
Отново говоря за възможностите, които дава правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане - инвалидите с определена първа група инвалидност, както и придружителите им имат право веднъж в годината на безплатна карта за балнеолечение за срок от 20 дни като стойността може да достигне до 117 лв.
Пак бих посочил, на основание Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, че инвалидите с определена първа група с чужда помощ имат право на месечна помощ в размер до 200 таксови единици за ползване на телефонни услуги, с което искаме да облекчим техните социални контакти.
Отново по смисъла на Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане - на тях им е предвидена месечна целева парична помощ за отопление по ред, пак казвам, който е по-благоприятен, с определен преференциален характер, спрямо здравите потребители на тази социална услуга.
И тук вече искам да се върна към Вашия въпрос - за приложението на Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Така регламентираните права в Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, а именно правото на социална помощ, право на транспортна помощ, право на помощ за социален контакт, всъщност се оказват реализирани чрез инструментите, заложени в Закона за социално подпомагане и в Правилника за неговото приложение. Нещо повече, данните, чисто аритметичните сметки показват, че този закон - за социалното подпомагане, дава по-благоприятни възможности за инвалидите.
И ако ми позволите, просто ще сравня максималния размер на помощите между двата закона, за да могат да защитя тезата си. Ако ги сравним - инвалид с определена първа група инвалидност с право на чужда помощ - ако спрямо него се прилага разпоредбата на чл. 39 от Закона за рехабилитация и социална интеграция и чл. 38 от правилника за прилагането му, той би получил помощ в размер за всички случаи, които законът предвижда, в размер на 210 лв. годишно. Това е максималната като сума помощ, която той би получил.
Ако прилагаме за същия случай, за същия гражданин - инвалид първа група инвалидност - Закона за социално подпомагане и възможностите на правилника на този закон, този инвалид би получил 476 лв. , като включвам тук и целевата помощ за отопление.
От тази гледна точка, господин Вълканов, смятам, че с новия закон, който беше приет през 1998 г. - Законът за социално подпомагане, успяхме от една страна да реализираме философията на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, тоест хората да получават съответната помощ, а от друга страна успяхме да увеличим размерите на тази помощ.
В същото време аз искам да призная, че Вашата теза има своето основание, защото в края на краищата Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите е правен факт, него го има. Значи, от тази гледна точка ние - да, постигнали сме по-добро решение като материални помощи за инвалидите, но в същото време имаме вече едно изоставане на Закона за рехабилитация и социална интеграция от реалностите. И аз ще бъда наистина много удовлетворен, ако с помощта на парламента успеем така да усъвършенстваме Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, че той наистина да се приближи до възможностите на Закона за социално подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Нейков.
Очевидно е, че Вие съзнавате противоречието, в което се оказвате. Сам признахте накрая, че всъщност този Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите действа в момента. Той не е отменен. Поради тази причина е невъзможно Вие да говорите за някаква алтернативност - или този закон, или другия, който по-благоприятен за инвалида. Не така, господин Нейков! Действието е комулативно - и единият закон, и другият закон трябва да намерят своето приложение. Щом законът за защита, рехабилитация и прочие не е отменен, Вие нямате право на преценка и трябва да го прилагате. И тези там 15 - 20 - 25% Вие дължите на хората, а че с някакъв друг закон Вие давате нещо повече, нещо по-добро, това е друг въпрос. Ние ще отчетем този момент в законодателната ни политика, но защо отказвате приложението на един действащ закон, който не е отменен?
И аз моля, господин председател, Вие сам да се присъедините към тази теза. Тя е съвършено логична. Не може Вие под предлог, че новият закон е по-добър, да откажете приложението на стария закон. Това не е наказателно право. Това са закони, които дават права, имуществени права на хората и щом не са отменени, те трябва да бъдат прилагани, така че аз ще помисля по какъв начин да Ви заставим Вие да плащате на хората тези пари. Може би по съдебен път или какво? Трябва да се съди ли някой за това, което става? Нямате право на отказ. Сам признавате, че законът действа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Вълканов, аз не разбирам Вашата теза - Вие мен да ме принуждавате?! Но, това може би е въпрос на собствена теза, но имайте предвид, че защитата, формалната защита на нечии интереси може да се окаже всъщност нарушаване на интересите. Правили сме сметка, при което може да се окаже, че ако човек се възползва от правата по Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите той може да попадне в ситуация, при която не може да ползва правата от Закона за социалното подпомагане и тогава тази на пръв поглед логична защита ще доведе до ощетяване на инвалидите.
Възможностите на новото законодателство са по-добри за хората и няма автоматичен комулативен ефект от двата закона просто защото предоставянето на социалното подпомагане е диференцирано в зависимост от доходите на хората. Средствата отиват при тези, които наистина имат нужда. И в един момент вместо да изпишем вежди, можем да избодем очи. Да, човекът ще получи, примерно, както говорихме за максималния размер - 200 лв. и ще загуби 400 лв.! Благодаря ви.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не! И 200 и 400 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Две съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и Комисията по национална сигурност ще заседават - отделно, разбира се - на 2 февруари, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е 2 февруари 2000 г. от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков
Свилен Димитров