Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-02-02

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода 26 януари - 1 февруари 2000 г.:
Законопроект за недопустимостта на верижните трудови договори. Вносители: Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев. Законопроектът е разпределен на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение относно ратификация на Споразумението за участие на Република България в КФОР. Вносители: Ангел Найденов и Петър Башикаров. Законопроектът е разпределен на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Ангел Балтаджиев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на програмата CEEPUS. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител: Петър Мутафчиев и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
По дневния ред има направено предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили от госпожа Екатерина Михайлова:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за далекосъобщенията.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
3. Първо четене на Законопроекта за устройство на територията.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
6. Първо четене на Законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
7. Първо четене на Законопроекта за пътищата.
8. Първо четене на Законопроекта за железопътния транспорт.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
На Председателския съвет госпожа Михайлова оттегли предложението за т. 6, ще остане за другата седмица.
Освен това по чл. 39, ал. 3 е направено предложение от народния представител Михаил Миков в дневния ред да влезе проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Днес сме първия ден от месеца и съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание парламентарните групи предлагат законопроекти за включване в дневния ред. Такова предложение е направено само от господин Корнезов от името на Демократичната левица. Те предлагат точка в дневния ред да бъде Законопроект за вероизповеданията с вносител Пламен Славов и група народни представители.
Пак съгласно правилника, в случаите, когато по една материя има повече от един законопроект, те трябва да бъдат гледани заедно. Освен законопроекта, внесен от господин Славов и група народни представители, следва да разгледаме и законопроектите, внесени от господин Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, от господата Александър Пиндиков и Николай Христов и от господин Димитър Луджев и група народни представители.
Имате думата по дневния ред.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! За пореден път ние правим това предложение в дневния ред, защото общественото внимание към приватизацията и структурната реформа продължава да е голямо. Процесите продължават да не са прозрачни. Продължават симптомите на едно корупционно поведение, което възмущава обществото. Най-пресен пример от последните дни са случаите в туризма - сделките, свързани с "Бороспорт", проблемите с Пампорово и нашия летен курорт "Златни пясъци", където процесите, които се развиха по времето на ексминистъра Василев, днес придобиват по-голяма публичност, но при всички случаи говорят за едно поведение извън рамките на законно допустимото, въпроси на поведение, което е свързано с корупция. Именно поради тази причина ние отново правим предложение за включване като точка от дневния ред създаването на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Още един аргумент да разгледаме този въпрос и да създадем такава комисия е това, че комисията "Антимафия" по никой начин не се занимава ефективно с корупцията, свързана с приватизацията. Разбирам, че там се провежда обикновено едно дружеско обсъждане в приятелски дух, никакви решения, освен решаване на някакви лични въпроси - съжалявам, че го няма господин председателя, но, да речем, или на господин председателя, или на кръгове, близки до властта.
Тази комисия не е ефективна за борбата с корупцията и в тази сфера - приватизацията. Затова още веднъж настоявам за моето предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли други изказвания по дневния ред?
Господин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Аз искам да подкрепя предложението на господин Миков, не защото е направено от господин Миков и от БСП, а по две причини. Вие знаете, че трябва да има такава комисия, защото преди 10 дни господин Аткинсън каза, че най-големият бич на България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, няма обсъждане на дневния ред.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Аз правя предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението е направено. По дневния ред можете да предложите разместване на точки, отпадане на точки. Няма дебат по дневния ред - нито против предложението на господин Миков, нито за него. Предложения за дневния ред се правят предния ден до 18,00 ч. В залата предложения не се правят. Ако имате предложение за промяна в дневния ред, за отпадане или нещо друго - да.
Господин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам т. 4 от дневния ред да отпадне, защото с недоумение чета "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, продължение". Доколкото си спомням, миналата седмица ние отхвърлихме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма такова нещо. Гласувано е отлагане на гласуването.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Тогава аз моля той да бъде върнат в комисията, защото тук ние, народните представители, трябва да гадаем за какво става въпрос. Няма становище на комисията, тя не се е събирала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате отпадане на тази точка. Ще поставя предложението Ви на гласуване.
Други предложения по дневния ред има ли?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков да бъде включен проектът за решение за избиране на Временна комисия в седмичната програма на Народното събрание.
Гласували 167 народни представители: за 69, против 88, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов за отпадане на т. 4 от предложението на Парламентарната група на СДС.
Гласували 169 народни представители: за 65, против 85, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за времето от 2 до 4 февруари, както е предложена от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, като т. 6 - Законопроектът за преброяването - е оттеглена. Съответно следващите точки се преномерират.
Гласували 166 народни представители: за 126, против 16, въздържали се 24.
Седмичната програма на Народното събрание от 2 до 4 февруари е приета.
За процедура има думата господин Александър Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! На 1 февруари 1945 г. първият състав на така наречения Народен съд в изпълнение на присъда над народните представители от 24-то Обикновено Народно събрание правителствата на проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, както и регентите Богдан Филов, принц Кирил и генерал Михов бяха разстреляни.
Предлагам с едноминутно мълчание да бъде почетена тяхната памет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.
Господин Сунгарски, моля да докладвате становищата по двата законопроекта за вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за вероизповеданията № 854-01-127, внесен
от народния представител Пламен Славов и група народни
представители

На 14 юли 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за вероизповеданията № 854-01-127, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители. В заседанието взеха участие господин Константин Тодоров, съветник на президента, и господин Любомир Младенов, директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. На заседанието присъстваха 12 народни представители, членове на комисията.
При проведените разисквания от името на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет нейният директор господин Младенов отбеляза, че законопроектът, внесен от народните представители Пламен Славов и неговите колеги, до голяма степен се покрива с вижданията на дирекцията. Същевременно господин Младенов оспори няколко пункта от законопроекта. При настъпилите разисквания народните представители, членове на комисията отбелязаха позитивните идеи на законопроект № 854-01-127 и го подкрепиха единодушно.
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи на първо четене законопроект за вероизповеданията с вносител Пламен Славов и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за вероизповеданията
№ 954-01-21, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и
Анатолий Методиев Величков

На 23 юни 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за вероизповеданията № 954-01-21, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. В заседанието взеха участие господин Константин Тодоров, съветник на президента, и господин Любомир Младенов, директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
В качеството си на вносители присъстваха народните представители Каракачанов и Величков. На заседанието присъстваха 12 народни представители, членове на комисията.
От името на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет нейният директор господин Младенов изказа критично мнение към предвидения в законопроекта режим за съдебна регистрация на вероизповеданията. В последвалите разисквания народните представители, членове на комисията заявиха своите резерви по отношение на разделянето на вероизповеданията у нас на три групи.
Въпреки критичните бележки мнозинството от членовете на комисията подкрепиха законопроекта - 8 гласа "за" и 4 - "въздържали се".
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи на първо четене законопроект за вероизповеданията № 954-01-21 с вносители народните представители Каракачанов и Величков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за вероизповеданията № 954-01-39,
внесен от Александър Христов Пиндиков и
Николай Иванов Христов

На 14 юли 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за вероизповеданията № 954-01-39, внесен от Александър Пиндиков и Николай Христов.
В заседанието взеха участие господин Константин Тодоров - съветник на президента, и господин Любомир Младенов - директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
Присъстваха 12 народни представители - членове на комисията.
При разискванията беше отбелязано, че внесеният законопроект отразява в най-голяма пълнота вижданията на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Това становище беше изразено и от нейния директор господин Младенов. Същевременно директорът се изказа в подкрепа на заложения в законопроекта, на господата Пиндиков и Христов, режим на регистрация като правомощие на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Що се отнася до Българската православна църква, позицията на дирекцията е, че България, вярна на историческите си традиции, би следвало със закон да отрази дълголетните позиции на православието у нас.
В изказването си народните представители - членове на комисията, одобриха заложените в законопроекта принципи.
Народният представител Панчо Панайотов се изказа в подкрепа на регистрация в съда.
При проведеното гласуване членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта.
Комисията предлага на народното представителство да подкрепи на първо четене законопроект за вероизповеданията № 954-01-39, внесен от Александър Пиндиков и Николай Христов."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И последното становище.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за вероизповеданията  № 954-01-62,
внесен от Димитър Луджев и група народни представители

На 17 ноември 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за вероизповеданията № 954-01-62 с вносител Димитър Луджев и група народни представители.
В заседанието взе участие господин Младенов - директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
Присъстваха 11 народни представители - членове на комисията.
При направените разисквания народните представители определиха законопроекта като едностранчив и непълен, също така и несъответстващ както на конституционните текстове, така и на верската ситуация в страната към настоящия момент.
При проведеното гласуване 9 народни представители бяха "против", 2 се въздържаха, "за" - нямаше." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Сунгарски.
Господин Мазнев има думата за процедура.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на Закона за вероизповеданията предлагам в залата да бъде поканен господин Любомир Младенов - директор на Дирекцията по вероизповеданията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Мазнев в залата да бъде господин Любомир Младенов.
Гласували 133 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Любомир Младенов в залата.
Имате думата.
Като вносител има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за вероизповеданията може би има най-дълга история в последните десет години след 1989 г. От 1990 г. досега в Народното събрание са внесени повече от десет законопроекта. През 1997 г., заедно с група народни представители от Демократичната левица, ние предложихме изменения и допълнения на Закона за изповеданията и на Закона за лицата и семейството. Тогава те бяха отхвърлени с мотива, че трябва да бъдат уредени в цялостен закон за вероизповеданията. И аз не мога да скрия удовлетворението си, че дойде времето, в което ние разглеждаме на първо четене внесените вече закони за вероизповеданията.
Действащият в момента Закон за изповеданията е приет още от 1949 г. и е допълнен през 1951 г. Напълно естествено, той не отразява проблемите, свързани с религиозните общности в България, което налага приемането на един адекватен закон, който създава условия за водене на една действителна политика, свързана с обществено-политическите реалности и религиозния живот в съвременното българско общество.
Остарелият Закон за изповеданията не позволява изпълнителната власт да осъществява тази последователна политика, която считаме, че налага, дори вече е закъсняло, приемането на този закон за изповеданията. Въпреки че е един от най-закъснелите закони, според нас, той е един от най-необходимите закони.
Причините да внесем предложения за изменение и допълнение на Закона за изповеданията са няколко и ние ги изложихме тогава, когато внесохме тези изменения и допълнения. Водещ мотив за нас тогава беше защитата на българското национално самосъзнание, традициите, културата, които нерядко биват погазвани от чужди религиозни учители, проповедници и секти в страната. Желанието ни още тогава бе да се опитаме да защитим много млади хора, които стават жертва на психическо и физическо насилие и губят възможност за бъдеща личностна реализация, попадайки в нови общности, които оказват подобни влияния. Естествено, в закона правим опит да попълним и празноти в сега действащото законодателство.
Когато изработвахме закона, ние заложихме на положителното, което има в сега действащото законодателство. Заложихме на Конституцията, онези текстове, които третират религиозните вярвания, а именно: абзац трети от преамбюла на Конституцията, чл. 6, ал. 1 и 2 и чл. 12 във връзка с чл. 19, ал. 4, както и чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1 и 2. Ние много държахме тези текстове от Конституцията да намерят точно и ясно място в законопроекта, който внесохме.
Не можехме да не отчетем в законопроекта и тълкувателното решение на Конституционния съд от 11 юни 1992 г. във връзка с остарелия Закон за изповеданията.
На следващо място, ние заложихме и на отразяване в законопроекта на всички международни правни актове, подписани от България, в които не бива да влизаме в противоречие. Тук бих споменал Международния пакт за граждански и политически права на ООН от 16 декември 1996 г., ратифициран от Република България през 1976 г.
Опитали сме се да отразим в нашия законопроект най-добрите страни от разработваните през този период законопроекти и от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, която, не можем да отречем, работеше последователно през всички тези години, в желанието си да представи на Народното събрание един солиден законопроект за вероизповеданията.
Какви са основните положения, които залегнаха в нашия законопроект за вероизповеданията?
В общите положения ние посочваме предмета на законопроекта, който се стреми да уреди обществените отношения, възникващи при осъществяване правата и задълженията на вероизповеданията в България.
В чл. 3 сме посочили изрично какво включва правото на вероизповедание, свързано със свободния избор, със свободното практикуване, свободата на родителите да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със своите верски убеждения.
В членовете 5, 6 и 7 третираме проблема за отношенията на религиозните общности и държавата. Тук сме отчели традициите, които има в България, и считаме, че залагаме eдна здрава основа за тези отношения.
Основавайки се и на Конституцията, и на собствените си убеждения, ние развихме в чл. 8, ал. 1, 2 и 3 един от основните проблеми за ролята на Българската православна църква, която отделихме от останалите изповедания, отчитайки нейните изключителни заслуги за духовния живот на страната, и за оцеляването на българската нация. Тук, разбира се, възникнаха проблеми, свързани с различното третиране на изповеданията, но и сега аз искам да изразя нашето убеждение, че ние ще поддържаме този член и посочените алинеи, имайки предвид значимостта на Българската православна църква и нейните исторически корени и традиция.
В глава втора правим опит да дефинираме някои понятия "религиозни общности" и "вероизповедания", както и възможностите за религиозна дейност и реда за нейното извършване. Не считаме, че даваме перфектна аргументация на това дефиниране на понятията "религиозни общности" и "вероизповедания", но считаме, че това е една сериозна крачка, която би могла да бъде основа в изработването и на бъдещия законопроект.
В чл. 12 развиваме правото на вероизповеданията да създават средни и висши духовни училища. И тук сме наясно, че ще възникнат проблеми, но отваряме възможността за това право на вероизповеданията, защото считаме, че то е необходимо.
В членове 13, 14, 15 до 17 регламентираме въпросите, свързани със собствеността и финансирането на вероизповеданията в един достатъчно според нас либерален режим. Имайки предвид трудностите, които възникват с финансирането на вероизповеданията от държавата, възможностите, които се осигуряват от собствено финансиране, и възможните спекулации с един режим на финансиране, ние се опитваме в законопроекта да въведем една регламентация, която ще даде възможност за достатъчен контрол върху финансирането на вероизповеданията.
В чл. 18 представяме правото на вероизповеданията да създават здравни и социални заведения при съответния ред, имайки предвид отново традициите, които има и Българската православна църква, пък и други вероизповедания в страната.
В глава втора ние третираме и въпроса за имотите на вероизповеданията - чл. 19, и възможностите за създаване на фондации и сдружения от вероизповеданията в чл. 20.
В глава трета е може би най-сложният проблем, пред който ще се изправим като народни представители, това е въпросът за регистрацията на вероизповеданията, където има различни становища и ние поставяме в тази глава трета и проблема за техните местни поделения.
Правим опит да регламентираме условията за регистрация на религиозната общност, определяйки броя, според нас, от 100 члена - разбира се, едно число, което е спорно, би могло да се потърси и друг вариант, но това е виждането, което ние сме предложили в законопроекта. И, разбира се, съответните документи - учредителен акт и устав, какво е необходимо те да съдържат сме посочили достатъчно ясно.
Ние считаме, че Дирекцията по вероизповеданията трябва да регламентира и да участва активно като субект в регистрацията - нещо, което се оспорва в някои от другите законопроекти.
В чл. 25 определяме в кои случаи Министерският съвет може да не регистрира или да снеме регистрацията - също един спорен въпрос, но аргументите, които представяме в законопроекта, считаме, че са основателни.
В последната глава четвърта ние сме развили административнонаказателните разпоредби - глоби при извършване на религиозна дейност в противоречие с този закон, посочваме също конкретни числа, като се опитваме да ги приравним с брой на минималната работна заплата, имайки предвид трудностите при един друг регламент за тези административнонаказателни разпоредби.
Упълномощили сме Дирекцията по вероизповеданията да санкционира нарушителите, а актовете за нарушения и наказателните постановления се обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
Аз с това ще се огранича в представянето на нашия законопроект за вероизповеданията, изразявайки увереността си, че народните представители ще подкрепят този законопроект, имайки предвид и възможността за неговото развитие, за неговото усъвършенстване преди внасянето му на второ четене, като един общ законопроект заедно с тези, които Народното събрание подкрепи на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Господин Александър Пиндиков има думата също като вносител.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, човешките права и свободи са неотделима част от съвременния демократичен свят. В тази посока Република България ясно е изразила своята непоколебима воля, като е ратифицирала основополагащите международни документи по правата на човека и конституционно е гарантирала тези права. Правото на свободен избор на вероизповедание и неговото практикуване е специфично човешко право. В момента реализацията на това право се регулира от Закона за вероизповеданията, приет през 1949 г. Естествено, както вече беше подчертано и от господин Бойко Великов, този закон морално е остарял. Създаден при съвсем други обстоятелства и условия на обществен живот, текстовете в него при недобросъвестен прочит дават възможност за прилагане на принципа на оперативна целесъобразност, тоест субективна преценка, водеща до пряка намеса във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията. Без съмнение е необходим нов закон, който по демократичен начин да регулира отношенията между вероизповеданията и държавата.
Предлаганият наш вариант за законопроект на вашето внимание е съобразен с европейската законодателна практика в тази област. Той предвижда административно производство при обвързана компетентност за получаване статут на религиозна институция и качества на юридическо лице. Освен ясни и точни правила на процедурата, подобно производство отчита и липсата на формализирани членски правоотношения във вероизповеданията, което би било непреодолима пречка при една съдебна регистрация. То дава възможност за преценка с оглед случаите, предвидени в чл. 37, ал. 2 на Конституцията на Република България.
Взели сме предвид като автори и тълкувателното Решение № 5 от 11 юни 1992 г. на Конституционния съд относно правото на избор и практикуване на вероизповедание. Прокарана е разликата между религиозна общност и религиозна институция като две страни на понятието "вероизповедание".
Нашият законопроект предвижда преференциален статут на вероизповеданията, който им дава възможност да заемат своето достойно място в съвременното българско общество. В законопроекта се дава възможност да бъде разгърната широка социална и благотворителна дейност в полза на обществото, което е отдавна утвърдена практика с изключително положителни резултати в развитите демократични страни.

Законопроектът осигурява възможността за обжалване както по административен ред, така и по съдебен път, което е изключително положително и в пълен обем гарантира това човешко право.
Не на последно място трябва да отбележа, че административнонаказателните разпоредби изграждат ефективен механизъм срещу злоупотребата с правото за практикуване на вероизповедания в ущърб на други лица и религиозни институции. Българската законова уредба по проблемите на вероизповеданията, както вече казах, е остаряла. Тя е отпреди 50 години. Принципите, върху които е изграден законът през 1949 г., издават очевидно неговата недееспособност днес.
Предлаганият от нас законопроект е разработен в тясно взаимодействие с Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Законопроектът използва значителния опит и наблюдения на дирекцията в продължение на редица години върху процесите, протичащи в отделните вероизповедания в България, взаимоотношенията с тях при пълно зачитане на човешките права и осигуряване свобода на индивида в избор и изповядване на предпочитаната от него конфесия.
Законопроектът внася яснота и в начина, по който се регистрира у нас дадено вероизповедание, с оглед недопускането на каквото и да било противопоставяне или нарушаване на личните човешки свободи. Прерогативът на регистриране на вероизповеданията е даден на висшия орган на изпълнителната власт - Министерския съвет, един въпрос, който буди немалко дискусии, но въпрос, който е в съответствие с Националната доктрина и политика по религиозни въпроси.
Освен това опонентите на тази теза застъпват становища, които са копирани от чужди страни, където нямаме традиционни вероизповедания, докато у нас източното православие е исторически обусловила се религия, която е тясно свързана с многовековната история на българската държава.
Представеният законопроект е в хармония и с европейските стандарти и е принос в нашето законодателство, в неговото хармонизиране с европейското такова. С настоящия законопроект се премахва административната целесъобразност. Приет е принципът на административно производство с обвързана компетентност. Решени са отношенията на държавата към субекта, зачетени са морално-нравствените приноси на Българската православна църква за запазване на националната ни идентичност. Разгледани са също и взаимоотношенията с държавата, източниците на приходи, както и придобиването на имоти от конфесиите, упражняването на правата на собственост над тези имоти. Посочени са и санкциите за налагане при закононарушения от страна на отделните вероизповедания.
За първи път този законопроект дава права на вероизповеданията, а не вменява само задължения. Контролът на държавата е само по законосъобразност.
Немалкото критични бележки, които бяха направени още при постъпването на нашите законопроекти, отзивите също в медиите, са ценен принос в обсъждането на проектите, които сме готови при изготвянето на законопроектите за второ гласуване да бъдат взети предвид.
Проектът, който предоставяме на вашето внимание, има претенцията да разглежда и регламентира вероизповедната дейност в основните й направления, в които тя протича. Опорни точки в това отношение за нас като автори на законопроекта са преди всичко Конституцията на Република България и респективно чл. 13 и чл. 37, Всеобща декларация за правата на човека, респективно чл. 18, както и цитираното вече Решение № 5 на Конституционния съд. Основни точки на нашия законопроект са: основни положения, органи на държавата за взаимодействие с вероизповеданията, като са разгледани и конкретизирани взаимоотношенията Министерски съвет - Дирекция по вероизповеданията, създаване на религиозни институции и местни поделения на религиозните институции, взаимоотношения на държавата с религиозните институции, отнемане на статут и прекратяване на религиозни институции и местни поделения и административнонаказателни разпоредби.
Уверен съм, уважаеми госпожи и господа народни представители, че ще се отнесете с необходимата сериозност и смея да се надявам, че нашият законопроект ще бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Александър Пиндиков.
Има думата господин Каракачанов - също като вносител.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Крайно време беше българският парламент да започне разглеждането на един нов законопроект за вероизповеданията, тъй като в последните 10 години практика в тази област показа, че настоящият закон, който функционира, е стар, недостатъчен и има доста пробойни, които се използват в едно или друго направление.
Факт е също така, че Българската православна църква се намира в една сериозна криза. Факт е също така, че България стана арена след 1990 г. насам на попълзновенията на много секти, голяма част от които функционират и като нерегистрирани, функционират и такива, които не са регистрирани в редица европейски страни и в други утвърдени демокрации.
В нашия законопроект, който сме внесли с колегата Величков, ние сме разделили вероизповеданията на две, като сме дали дължимото на Българската православна църква, както е по Конституцията на Република България, където тя е обявена за традиционна религия. Останалите вероизповедания са наименовани в нашия законопроект като нетрадиционни и те също са разделени на две - такива, исторически утвърдили се до 1949 г., когато всъщност е приет настоящият закон и откогато насетне започна да се провежда тази атеистична политика, и такива, наречени нови, които са регистрирани след 1 януари 1990 г.
Защо ги разделяме на две? Защото в края на краищата една част от изповеданията, които се ползват от българските турци, ползват се от редица други общности - това са Ислямът, Юдеизмът, това са част от протестантските изповедания - са исторически утвърдили се, а също така имат и своята заслуга за историческото и политическото развитие на България. Но факт е, и то безспорен факт, че след 1990 г. на територията на България навлязоха редица вероизповедания, както народът популярно ги нарича секти, чиято основна цел е до голяма степен зарибяването на младите хора и то с всички средства, несъобразявайки се нито с моралните норми на българския народ, нито дори със законите и Конституцията на Република България. Много са случаите, когато млади хора, попаднали под влиянието на подобни изповедания - секти, посягат на живота си, напускат семействата си, отказват да се подчиняват на държавните институции, отказват да служат в армията. Това са процеси, които е крайно време българското общество да започне да контролира и то по един нормален начин, приемайки един законопроект, в който всички тези неща са регламентирани.
Ние не искаме да дискриминираме или по-точно да противопоставяме и разделяме отделните вероизповедания. Само в частта за така наречените нови, т.е., появили се след 1990 г., ние сме поставили определени изисквания, които мисля, че е редно да бъдат поставени. Само две от тях ще спомена: срещу тях да няма заведени дела и да не са получили отказ за регистрация в страни, членки на Съвета на Европа. Мисля, че това е едно съвсем нормално изискване, за да може българското общество и нашите деца да бъдат предпазени от вредното попълзновение на редица учения, наричащи се изповедания, които ги отделят от традиционния бит, култура, традиция и морал на българина.
Също така в нашия законопроект сме използвали опита на редица европейски страни. Доста неща се изговориха около трите законопроекта за вероизповеданията, но факт е, че почти всяка европейска страна е регламентирала специален статут на своето традиционно вероизповедание. В една Великобритания англиканската църква е обявена за държавна религия. Няма да цитирам примери как е в католическите страни, където католическата църква има определени преимущества. На Балканите в една Гърция директно е записано в Конституцията преимущественото положение на Гръцката православна църква. За Русия няма да говоря, там нещата стоят по същия начин.
Още един важен момент, който ние сме третирали в нашия законопроект, това е връщането на имуществата и земите на Българската православна църква, които и в момента са една арена на най-различни икономически претенции. Поставени са в неизвестност. От всичко това нещо губи самата Българска православна църква.
Мисля, че няма български народен представител, който може да излезе от една абстрактна позиция, че за нас всички изповедания могат да бъдат равни. Те могат да бъдат равни пред закона, но ние като българи и като 85 на сто от българското население, което е източноправославно, не можем да бъдем безразлични към онази институция, наречена Българска православна църква, която ни е спасила като нация и е спомогнала за утвърждаването на нашата държавност, една институция, към която ние имаме дълг, една институция, която се намира в сериозна криза.
Аз съм убеден с някои от аргументите, че едва ли със закон ние можем да преодолеем кризата в Българската православна църква, но факт е, че ние трябва да направим един добър закон - един закон, който ще възстанови достойнството и статута на Българската православна църква.
Оттук нататък е неин въпрос тя да намери достойните си архиереи, които да я водят. Но факт е, че ние трябва освен да отдадем дължимото към нея, но трябва да се опитаме да създадем един механизъм на контрол върху всички онези вероизповедания, които засега лесно навлизат на българска територия и за съжаление голяма част от тях създават изключително проблеми и проблеми, с които българското общество все още не е намерило механизъм да се справи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И аз най-напред бих искал да изразя удовлетворение, че именно Тридесет и осмото Народно събрание демонстрира воля да обсъди най-после нов Закон за вероизповеданията, отговарящ на съвременните обществени реалности в нашата държава.
Заедно с това аз считам, че е необходимо днес, когато в пленарна зала обсъждаме на първо четене предложените законопроекти, да отдадем необходимото уважение на градивния стремеж, демонстриран от народни представители от предишни народни събрания, които също със своите усилия са допринесли да се създаде необходимата обществена нагласа и обстановка за обсъждане и за приемане на нов Закон за вероизповеданията.
Уважаеми колеги, в конституционното право е общоприето, че свободата на съвестта съставлява сфера, която по своята същност не познава никаква правна санкция. А приобщаването на човек към едно или друго вероизповедание зависи от неговия съкровен избор, върху който държавата, ако поиска, не би имала възможност да упражни материално въздействие. Такова е разбирането и на българския законодател, който казва, че вероизповеданията са свободни и независими от държавата, че свободата на съвестта, на мисълта, и на избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи е ненакърнима. Че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на религиозен признак. Заедно с това трябва да се има предвид, че правото на вероизповедание, както и правата на мисълта и на убежденията е едно абсолютно основно човешко право, непосредствено свързано с духовния мир на човека, на човешката личност и поради това представлява ценност от висш порядък.
Правото на вероизповедание според сега действащата Конституция обхваща основно две важни правомощия. Първото е правото на свободен избор на вероизповеданието, а второто е възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, чрез слово, чрез създаване на религиозни общности и сдружения, тяхната дейност вътре в общността и извън нея като проявление в обществото.
В този смисъл и международни текстове на международни договори и пактове, какъвто е Международният пакт за граждански и политически права на Организацията на обединените нации от 16 декември 1966 г., ратифициран от Народна република България, признава свободата на родителите, респективно на попечителите, да осигуряват религиозно и нравствено възпитание на децата си в съответствие със своите собствени убеждения.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няма спор, че внесените за обсъждане в Народното събрание законопроекти за вероизповеданията трябва да отговарят стриктно на разпоредбите на Конституцията на Република България и на изискванията на ратифицираните от страната международни договори, а при тълкуването на текстовете в нашия основен закон да се имат предвид духът и съдържанието на утвърдените от Организацията на обединените нации и Съвета на Европа норми. В този смисъл трябва да се отбележи, че принципно е положението, че освен права, гражданите имат и задължения към обществото и държавата. На първо място - да спазват и изпълняват Конституцията и законите, както и да носят съответната отговорност. В този смисъл е показателен текстът на чл. 37, ал. 2 на Конституцията на Република България, според който свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на другите граждани. Аналогични на този конституционен текст са текстове на Международния пакт за граждански и политически права, на Всеобщата декларация за правата на човека, която е основен компонент на международното право, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тоест, на утвърдените международни норми. При това множество становища на Европейската комисия и Европейския съд са в приложение на посочените разпоредби.
Трябва да се подчертае, че конституционните задължения и отговорности не допускат да се черпят основания, даващи право да се предприемат действия, които са противни на духа и буквата на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и което право, ако би било дадено, би допринесло за разрушаване на съдържащите се в нея права и свободи. В тази връзка трябва да се изтъкне, че правото на мирни събрания и на свободно сдружаване подлежи на предвидени в закона и необходими в едно демократично общество ограничения в интерес на националната и обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления или безредици, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. При това трябва да се имат предвид разпоредбите на международните договори и на Конституцията в защита и помощ на децата и семейството, което е естествената и основната клетка на българското общество.
В тази връзка е уместно да се изтъкне, че Европейската комисия не е счела държавата за задължена да предоставя на дадена религиозна секта избора на конкретна форма на организация като юридическо лице, тъй като членовете й винаги могат да изповядват различните си убеждения извън предпочетената структура. Комисията намира също, че едно лице не може да се позовава на разпоредбата за свободата на религията, за да оправдае действие, което не е съобразено с практиката на собствената му религия.
Последните казани от мен думи са във връзка със станалите доста обстойни разисквания през лятото и есента на миналата година, когато вече всички законопроекти без един бяха факт. Бяха разгледани и на първо четене от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Имаше и обсъждане на тези законопроекти. Имаше и пресконференции, на които се чуха различни мнения, различни становища, понякога крайно противоположни и взаимоизключващи се. В този смисъл аз, както и господин Пиндиков, говорейки преди малко от трибуната, заявявам, че аз и моите колеги като вносители на един от законопроектите сме готови да се вслушаме във всички градивни и позитивни предложения, мнения и препоръки, които бяха направени, които бяха предоставени на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и по време на тези обществени обсъждания, дебати и пресконференции. Смятам, че това би помогнало на всички нас - народните представители, не само членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, но и на всички народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание да проявим общата воля да се доведе до окончателното му приемане на второ четене след необходимата работа, която ни предстои, на новия Закон за вероизповеданията в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Иван Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Младенов! Искам да се присъединя към изказванията на вносителите за назрялата необходимост да имаме един съвременен европейски регламент на взаимоотношенията между обществото като верска група и държавата, както и на взаимоотношенията между отделните вероизповедания.
Не мога да не се съглася с признанието на колегите, които говориха преди мен, към настоящото Народно събрание, че приема тази тема за своя тема. Не мога обаче да не обвържа факта, че днес в това Народно събрание се тръгва по пътя на осъвременяване на Закона за вероизповеданията благодарение на това, че след 1997 г. в българското общество настъпи едно успокоение, страстите започнаха да утихват, което създаде и подходяща атмосфера Народното събрание да се обърне към тази толкова деликатна материя.
Не мога да не отбележа също така, че при изработването на самите законопроекти, които са предложени на вашето внимание и при обсъждането им в комисията, ние потърсихме един съвременен модел на търсене на истината, ако мога така да се изразя, като осъществихме възможността тезите, които са предложени в отделните законопроекти, да бъдат предложени на обсъждане в обществото. Нещо повече, комисията предостави внесените законопроекти на представителите на всичките номинации, които са регистрирани в България, и поиска от тях становище. Всички тези мнения са при нас и те ще бъдат на нашето внимание, когато съвместяваме законопроектите.
Казал съм го в комисията, ще го повторя и пред вас - ние искаме да направим българския Закон за вероизповеданията, който да отразява българската традиция и душевност, който да отдаде заслуженото и на традиционното вероизповедание за България - православното християнство. Същевременно законът трябва да бъде пропит с този така необходим дух на европеизъм, за да отрази и тенденциите на развитие, които българското общество вече е одобрило.
Надявам се, дами и господа народни представители, мнението на комисията към отделните законопроекти да бъде отчетено и вие да подкрепите тези, които след отговорно и много сериозно обсъждане получиха позитивна оценка от комисията, която е водеща. И същевременно да не приемете един от законопроектите, който, както казах и в становището, показва твърде спорно отношение към темата вероизповедание и определена едностранчивост.
За разлика от другите законопроекти, които, както се подчерта от господин Славов и от господин Бойко Великов, са плод на дългогодишни усилия както на Дирекцията по вероизповеданията, така и на редица изтъкнати интелектуалци, които са вещи в сферата на вероизповеданията, този законопроект, който беше внесен последен и за който става дума в момента, беше плод на едно прибързано усилие да се появи някаква алтернатива на това, което беше предложено преди това.
В обсъжданията на комисията самите вносители не можаха убедително да защитят своите тези и признаха, че това, което са формулирали като законопроект, не може да издържи на обстойна критика.
Като заключение ще спомена, че едва ли в пленарната зала се е появявала материя, която е възможно да обедини всички страни. И мисля, че тук, при гласуването на законопроектите, ние трябва да покажем само едно - че сме български народни представители и че искаме темата вероизповедание да бъде уредена съвременно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, по внесените за обсъждане законопроекти вече се изказаха значителен брой депутати. Мисля, че беше широко обсъден всеки проблем. Като че ли вече няма какво да се каже по внесените законопроекти. И все пак аз намирам един въпрос, по който мисля, че трябва да вземем отношение.
Аз съпоставих отделните законопроекти и намирам, че между някои от тях има голямо сходство. Например законопроектът, внесен от моите колеги от парламентарната ни група, аз съм между тях, и законопроектът, внесен от колегите Пиндиков и Николай Христов. Тези два законопроекта, според мен съдържат твърде общи моменти. И аз без колебание бих подкрепил и двата законопроекта. Те са най-пълни, най-подробни, най-добре защитени. И все пак намирам, че в проекта на колегите Пиндиков и Николай Христов има един съществен пропуск, който на всяка цена трябва да бъде отстранен. Този пропуск, искам да подчертая това, в нашия законопроект го няма. Става дума за това, че ние в нашия законопроект сме предвидили правната възможност отказът на Министерския съвет да регистрира една религиозна организация и институция, този отказ може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство, по ЗАП. В крайна сметка ние пак стигаме до един съдебен контрол. В законопроекта на колегите Пиндиков и Христов тази правна възможност не е налице. Аз разговарях преди малко с колегата Пиндиков, исках да се консултирам с него да не би да съм пропуснал нещо, да не съм видял съответната разпоредба в техния законопроект. Той самият беше изненадан, че всъщност тази правна възможност не е предвидена в законопроекта им.
Следователно, уважаеми колеги, като пледирам вие във всички случаи да подкрепите двата наши законопроекта, аз, заедно с това настоятелно моля вие да отбележите тази крайна необходимост отказът на Министерския съвет, както и на местната администрация, да може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Съдебният контрол в този случай е съвършено необходим, защото той е контрол за законосъобразност. А ние държим в нашата република всичко да става при пълно спазване на действащия правен ред.
Това е бележката, която исках да направя. Намирам, че тя ще бъде отчетена при второто четене на законопроекта за вероизповеданията в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има ли други изказвания?
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Евролевицата бих искала, подобно на други колеги, да изкажа удовлетворение, че най-сетне Законът за вероизповеданията стига до пленарна зала.
Наистина беше твърде дълго времето, в което поради редица причини - било защото темата не беше в горещия дневен ред на Народното събрание, било заради обективна трудност, неспособност на предходните състави на Комисията по вероизповеданията да стигнат до един заключителен и удовлетворителен резултат, този закон вече 10 години беше във фаза на преподготовка.
Наистина е парадоксално, че в държавата действа закон, който е приеман в 1947 г. със съвършено различни норми и, разбира се, със съвършено различни цели.
Законът не е от леките закони дотолкова, доколкото той опира до най-трудно формираните и вкарвани в законова норма дейности и отношения на обществото към неща като традиция, като вяра, като корен. И все пак аз мисля, че тези варианти, които вече са предмет на дискусия и в самата комисия, и вече са в пленарна зала, дават една много добра възможност да се изготви обобщен вариант, който да обхване всички тези деликатни въпроси.
Има няколко принципа, които според нас трябва да бъдат спазени - на първо място, разбира се, независимостта на църквата, най-общо казано; правото на гражданите на свободен избор на вероизповедания, които, както правилно се посочва практически и в трите законопроекта, са ненакърними и свободно практикуване на вероизповеданията чрез слово, печат, образ, чрез сдружаване.
Големите проблеми в последните години, разбира се, бяха свързани с реалната ситуация на религията и религиите у нас. Най-напред трябва да признаем, че имаше един доста неподреден маниер на регистриране на обявяващите се за вероизповедания сдружения и обществото показа своята нетърпимост към всичко, което по някакъв начин накърняваше традицията, накърняваше духовното здраве, накърняваше, ако щете, и основни норми на поведение в обществото.
Трябва да припомня, че в първите години след 1990 г., в първите години на съществуване на стария състав на Комисията по вероизповеданията, тя беше реално атакувана от привнесени, присадени отвън, случайни групи от хора, които просто искаха да използват религията и възможността за регистрация като религиозни сдружения за съвършено различни, бих казала даже недотам регламентирани икономически интереси. Мисля, че този период отмина и така или иначе вече сме в състояние да създадем един здрав и сериозен ред на регистрация на тези сдружения и именно законът трябва да постанови този неотменим и ясен ред за регистрация.
Също така ще припомня голямата тревога на много, много големи групи от граждани на Република България - това бяха преди всичко родители, но също така и учители, и преподаватели - във връзка с начина, по който се упражняваше вредно въздействие върху деца и юноши в една крехка и все още нестабилна възраст. Аз си мисля, че законът ще помогне за едни практически последици, които да стабилизират и този тип въздействие върху младите хора.
Няма да скрия, че за мен основната надежда, която възлагам на този закон, е той да помогне за регулиране на ситуацията в Българската православна църква и в този смисъл считам, че онези автори на вариантите на проектите за закон и онези колеги, които считат, че следва да се открои основната роля и място на Православната църква, са прави, но тази църква също така следва да заслужи своето място на основен, на главен духовен водач в страната, така че, ако този закон има за своя цел да създаде и едни условия за единно и убедително съществуване на Българската православна църква, то тогава можем да бъдем сигурни, че е изпълнил своето предназначение.
Казвайки всичко това, искам да изразя и едно добро отношение към една инициатива, която беше оповестена именно днес рано сутринта - за въвеждане на образование по религия в няколко училища експериментално.
Очевидно е, че елемент за религиозна подготовка също трябва да бъде част от законовата регламентация, но тук бих искала да предупредя срещу самоцелни действия в тази посока. Ясно е, че след едно сдържано, достигащо до негативно, отношение към религията, след 1990 г. настъпи точно обратната вълна - религията наистина стана мода. Много искам да бъдем наясно като законодатели, че ние с този закон не утвърждаваме мода, по-скоро регламентираме една дейност, едно естествено състояние на българските граждани като индивиди на първо място, което е от съществено значение за тях не само днес, а в цялото минало съществуване на тази нация, така че, когато говорим и за религиозно образование, би следвало като подкрепящи, като създаващи закон, да бъдем сигурни, че това образование ще бъде много добре подготвено, много добре премерено като преподавателски материал, като учебници, като преподаватели, които, за съжаление, все още според мен не са в нужната степен, първо - подготвени, и второ - като брой, за да се пледира за тотално въвеждане на вероизповедание във всички учебни заведения.
Така че, за да приключа с това, пак казвам, едно общо разсъждение върху закона, аз искам да разчитам на добронамереността на всички парламентарни групи по един закон, който не попада в пряко политическа конюнктура или поне бих искала да не попада в нея, за да можем да осигурим така, щото тази законова рамка да бъде основа за стабилност, а да не даде повод за следващи разделения по най-деликатната, по най-тънката линия на обществено поведение, а това е вярата и религията.
Ние подкрепяме на първо четене закона и ще участваме много пълноценно в по-нататъшната работа по постигането, както казах, на един универсален и, надявам се, във висша степен консенсусен, подкрепен от мнозинство народни представители, текст на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Друг от колегите желае ли да вземе думата?
Господин Веселин Методиев има думата. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам да дам отговор на някои от притесненията, изказани от госпожа Поптодорова и, разбира се, да взема отношение по внесените законопроекти. Ще го направя в порядъка - първо ще взема отношение към законопроектите.
Този законопроект, който е изготвен с участието на нашата парламентарна група в лицето на колегата Николай Христов и господин Пиндиков от Парламентарната група на СДС, е законопроект, който явно има своите достойнства и представлява в голяма степен това, което чух от изказванията, един завършен законопроект.
Другите два законопроекта - това беше вече няколко пъти изтъкнато - и аз се присъединявам към това мнение - носят в себе си също много положителни елементи. Дори бих казал, че този законопроект, който е внесен от левицата, в голямата си част съвпада със законопроекта на Николай Христов и Пиндиков и съвсем лесно, и възможно е в процеса на второто четене да бъдат синхронизирани и двата текста.
По това, което каза господин Красимир Каракачанов също има своя принос и техният текст също може да бъде инкорпориран в общия текст на закона. Мисля, че няма никакъв проблем в този случай това, което казаха колегите, да се избяга от политическия сблъсък и да се поработи спокойно върху текстовете. Този закон е необходим на България, абсолютно съм сигурен в това, което казахте всички!
Що се отнася до това, което каза обаче госпожа Поптодорова, искам да внеса уточнение. Образованието по религия е тема на дискусия от 1990 г., наистина. Абсолютно сте права, госпожо Поптодорова, когато казахте, че този въпрос, бидейки табу в дълъг период от време, се отвори с много голяма сила и трудно се регламентираше или по-точно трудно се намираше воля за регламент. Но точно Тридесет и осмото Народно събрание прие изменение на Закона за народната просвета и след това прие Закон за учебния план, в който тази тема е регламентирана и гаранциите, които Вие искахте, вече ги има дадени от този парламент. Става дума за свободно избираемия предмет в българското училище, става дума за неговия учебен план на този свободно избираем предмет, става дума за преподавателите - българските учители, които се подготвят, за да преподават на нашите деца този предмет и това познание. И този регламент е изработен след много сериозна, задълбочена дискусия, в която са участвали различни специалисти, разбира се, основно учени - хуманитаристи от нашите университети, но и хора, които имат добра подготовка и практика в областта на богослова.
Същевременно този учебен предмет има своето развитие както от първи до четвърти, така и от пети до осми клас. Той в момента е елемент и от учебната програма в гимназиалния етап от девети до дванадесети клас.
Всички тези неща подлежат на усъвършенстване. Но исках да внеса едно успокоение и у госпожа Поптодорова, и у колегите, които я слушаха, че тези неща са регламентирани, поставени са в една норма чрез закони, чрез подзаконови нормативни актове, които дават посоката на развитие. И тази посока ще бъде именно в овладяването на знанието и уважението към институциите дори сред онези дечица, в чиито семейства религията не е ценност, защото не трябва да се крие, трябва да казваме истината. Има и такива семейства, има и такива българи, които все още не приемат религията като национална ценност. Ние тук политиците сме длъжни да го казваме. Никой от нас тук не може да излезе и да го оспори, да каже: "Религията не е национална ценност". Но в обществения дебат, в човешките разговори в страната няма 100 на сто съгласие и това се дължи най-вече на 45-те години воинстващ атеизъм.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Браво, бе!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото е заличена традицията, защото е заличена приемствеността.
Недейте, недейте скача. Просто това са обективни неща, защо трябва веднага да репликирате? Това е нашата история, това е българската история. Нито я оспорвам, нито казвам "Нямало е". Имало е. И благодарение на този атеизъм днес има хора, които не вярват, които се отнасят към религията по-скоро откъм нейната показна страна, отколкото откъм нейната същностна страна. Когато говорим за ценности и за морал...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В цял свят ги има.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбира се, и в други държави ги има, при нас е малко повечко. И във всички бивши комунистически страни е малко повечко. Това е, нищо повече. Така е.
Но казвам, когато говорим за образованието, защото това беше темата, по която госпожа Поптодорова ме предизвика за моето изказване основно. Ние сме положили доста усилия, за да може да се наваксва знание, пропуснато знание в годините, за да може младите хора на България наистина да имат тази ясна представа с помощта на науката.
Ще подкрепя, разбира се, законопроектите и с удоволствие ще участвам в процеса на изготвянето на окончателния текст на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Веселин Методиев.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите.
Поставям на първо гласуване законопроект за вероизповеданията № 854-01-127, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 165, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за вероизповеданията № 954-01-21, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и Анатолий Методиев Величков.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: 161 за, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за вероизповеданията № 954-01-39, внесен от Александър Христов Пиндиков и Николай Иванов Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за вероизповеданията № 954-01-62, внесен от Димитър Петров Луджев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 5, против 100, въздържали се 37.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие знаете, че на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в 14-дневен срок, когато са приети повече от един законопроекти, се събира работна група за изготвяне на един общ.
Моето предложение обаче е на основание чл. 68, ал. 1 да се даде възможност за предложения между изготвения общ законопроект и внасянето му за второ четене на три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли противоположно становище от колегите?
Господин Юнишев предлага срокът за внасяне на предложения да бъде триседмичен.
Моля, гласувайте за това предложение на господин Юнишев.
Господин Стоилов прави уточнение, че този срок ще важи след прилагането на нормата по чл. 67, ал. 2, но няма пречка да вземем това решение.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Срокът за предложенията ще бъде триседмичен.
Благодаря на колегите.
По този начин приключихме с процедурата по чл. 39, ал. 7 от седмичната програма.

Преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Николов да поднесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-4 от 21 януари 2000 г. за изменение на Закона за далекосъобщенията,
внесен от Министерския съвет

На редовното заседание, проведено на 26 януари 2000 г., с участието на министъра на транспорта и съобщенията Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет.
Народните представители изразиха съгласие, че измененията в Закона за далекосъобщенията са продиктувани от т. 2 от Решение на Народното събрание от 21 декември 1999 г. за структурни промени в Министерския съвет (ДВ, бр. 112 от 1999 г.) и по-специално във връзка със закриването на Комитета за пощи и далекосъобщения. Съгласно това решение всички правоотношения във връзка със закриването и преобразуването на министерствата следва да се уредят в едномесечен срок.
В Закона за далекосъобщенията са регламентирани задачите на закрития Комитет по пощи и далекосъобщения, които могат законосъобразно да бъдат преразпределени към министъра на транспорта и съобщенията само със закон.
Народните представители изразиха съгласие също, че в изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Фонд "Национална съобщителна система", който е регламентиран в Закона за далекосъобщенията като извънбюджетен фонд и се преобразува като второстепенен разпоредител с бюджетните кредити, също следва да придобие съответните изменения в Закона за далекосъобщенията.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание законопроектът за изменение на Закона за далекосъобщенията да бъде приет на първо и на второ четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Засега на първо четене.
Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да вземе думата?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, ние подкрепихме необходимостта от промени в Закона за далекосъобщенията, когато разгледахме проекта, но текстът, който прочете господин Николов, именно за съответствие между двата закона - Закона за държавния бюджет и предлаганите изменения в Закона за далекосъобщенията, налага внимателно да обмислим предложенията за нови членове 18, 19 и 20 на Закона за далекосъобщенията. По същество предлаганият текст не съответства и на нашето разбиране, и на това, което е записано в предложението на Министерския съвет. Съществуващата извънбюджетна сметка със Закона за държавния бюджет, приложение № 7, мисля т. 4, беше превърната в сметка, която се управлява от второстепенен бюджетен разпоредител. Тоест извънбюджетната сметка не се закрива и след като не се закрива, тя имаше определени правила, по които средствата се набират и се контролират. Действаше и наредба, издадена със съдействието на Министерството на финансите, за контрол при набирането и изразходването на средствата. Сега практически, с новия текст отпада ал. 3 от закона, а именно, че редът и условията за набиране и изразходване на средствата по фонд "Националносъобщителна система" се определят с наредба на председателя на Комитета за пощи и далекосъобщения, сега разбира се на министъра, и много важният чл. 21. Фонд "Национална съобщителна система" се ръководи от управителен съвет - все пак един ясен орган - чийто състав се определя сега от министъра, а не от председателя на комитета; председател на управителния съвет е председателят на комитета, министърът съответно, и управителният съвет приема правила за своята работа съгласувано с министъра на финансите. Това са текстове, които осигуряваха контрола, прозрачността и целесъобразността за използването на средствата.
Превръщането на фонда във второстепенен разпоредител с бюджетни средства не означава, че са достатъчни новите текстове, записани в чл. 18. Какво се казва? Казва се, че дейността - вече фондът се нарича "дейност" - се осъществява от административно звено към министъра на транспорта и съобщенията. И се запазват другите текстове - как се набират средствата, за какво се изразходват, но отпада ал. 3, която ви прочетох, на чл. 20 за реда и условията за набиране и изразходване, а също така целият чл. 21, където все пак се обяснява как това ново административно звено ще функционира.
В сегашния проект, който ни се дава, няма аналогични текстове на текстовете в Закона за далекосъобщенията, които осигуряваха известна прозрачност, ред и отговорност за изразходване на средствата. Сега дори не е ясно дали в крайна сметка министърът последно решава тези средства как ще се изразходват или някой в това административно звено.
Аз предлагам да не приемаме закона на второ четене при това положение. Разбира се, да го подкрепим на първо четене, но внимателно да обмислим как да бъдат променени чл. 18, 19 и 20, дали да отпадне чл. 21 или той да добие нова редакция, която да осигурява тези принципи, които съществуваха и досега, и да е по-близко до самия Закон за държавния бюджет. Самият Закон за държавен бюджет в приложение № 7 не предвижда такава кардинална промяна, дори премахването на наименованието на фонда - там в скоби е записано, че този фонд вече е към министъра на транспорта, и се получава на практика разминаване и между мотивите на вносителя, и между Закона за държавния бюджет, и между това, което беше прието в Комисията по икономическата политика като принципно разбиране.
Затова предлагам да приемем, разбира се, на първо четене законопроекта, тъй като той е необходим и преди всичко е технически, но за второ четене да дообмислим тези промени в раздел III на закона - фонд "Национална съобщителна система", за да бъдат направени те така, че да съответстват и на Закона за държавния бюджет, и на разбирането на законодателя, че средствата ще се ползват прозрачно и целесъобразно и затова в самия закон е предвидена процедура и контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
Думата има министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Вярно е, че в съществуващия Закон за далекосъобщенията се регламентираше, че средствата се изразходват по наредба, която беше създадена и утвърдена от министъра на финансите и председателя на комитета. Тази прозрачност и видимост на процеса според мен ще бъде запазена и отговорът се крие в чл. 18, ал. 2, където е записано, че организацията, структурата и функциите на административното звено по ал. 1 се определят от Министерския съвет. На практика утвърждаването на всички тези неща става на по-високо ниво - не между двама представители на изпълнителната власт, а се приемат от Министерския съвет. Там ще бъдат регламентирани, това е моето разбиране, всички тези неща, които се предвиждаха в настоящия закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Славински.
Кой друг от колегите желае да вземе отношение по този законопроект?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Реплика е моето желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Реплика на министъра не може, господин Папаризов. След това като процедура ще направим предложението.
Не виждам други желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за изменение на Закона за далекосъобщенията № 002014, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура господин Николов иска думата. Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз разбирам, че предложението, което ще направя, е извън обичайните правила на технологията на Народното събрание, но предлагам да приемем и на второ четене този законопроект, защото по него очевидно няма някакъв спор и очевидно бихме успехи да се включим в графика, за който настоява Министерството на транспорта и съобщенията при приемането му. Аз ви моля да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За противоположно становище - господин Атанас Папаризов.



АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искал да направя противоположно предложение. Мисля, че стана ясно и от изказването на господин министъра, че от гледна точка на политиката на парламента не е редно принципи, които сега са фиксирани в закона и са приети от Народното събрание, и въпроси, които традиционно ние решаваме, да бъдат прехвърлени на Министерския съвет с предлаганата сега нова ал. 2: "Организацията, структураТА и функциите на административното звено се определят от Министерския съвет".
Ако искаме да сме последователни като парламент, трябва всички принципи за изразходване на бюджетни пари, каквито ще бъдат парите на вече аморфно формулирания фонд, той вече не е фонд, а някаква дейност, мисля, че това нещо е от компетенцията на Народното събрание. И много по-важно от това да се включим в някакъв график е да приведем закона в съответствие с цялостната ни практика за изразходване на бюджетни средства. Освен това мисля, че така ние ще влезем в пряко противоречие и с вече приетия Закон за държавния бюджет, който ясно заявява в Приложение 7, че се запазва, но вече към министъра на транспорта фонд "Национална съобщителна система". Ние не изменяме Закона за държавния бюджет. Нека да не бързаме толкова, а в Икономическата комисия, заедно с колегите от Бюджетната комисия действително да направим промяната в закона така, както би съответствала на практиката за изразходване на средствата на данъкоплатците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Никола Николов да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 90, против 36, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Николов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
"ЗАКОН
за изменение на Закона за далекосъобщенията
§ 1. (1) В чл. 6, 10, 13, 14, 15, 17, чл. 18, ал. 1, чл. 27, т. 9, чл. 28, т. 10, чл. 36, ал. 1, чл. 54, чл. 57, ал. 1, т. 16, чл. 81, ал. 2, чл. 98, ал. 1 и чл. 108, ал. 2 думите "Комитетът по пощи и далекосъобщения" се заменят с "министъра на транспорта и съобщенията".
(2) Наименованието на раздел III от глава втора се изменя така: "Раздел III - Министерството на транспорта и съобщенията"
§ 2. В чл. 11, ал. 1 думите "Комитета по пощите и далекосъобщенията" се заличават и думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта и съобщенията", а "Министерството на промишлеността" - с "Министерството на икономиката".
§ 3. В чл. 16, чл. 21, ал. 1 и 2, чл. 27, т. 1, чл. 39, ал. 2, чл. 91, чл. 93, чл. 96, ал. 2, чл. 97, чл. 100, ал. 2, чл. 102, чл. 115 и § 10, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите "председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения" се заменят с "министъра на транспорта и съобщенията".
§ 4. Наименованието на глава трета се изменя така:
"Глава трета
РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНАТА И ПОЩЕНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА"
§ 5. Членове 18, 19 и 20 се изменят така:
"Чл. 18. (1) Дейностите по подпомагане развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура се осъществяват от административно звено към министъра на транспорта и съобщенията.
(2) Организацията, структурата и функциите на административното звено по ал. 1 се определят от Министерския съвет.
Чл. 19. (1) Средствата за подпомагане развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура се набират от:
1. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на глава пета, раздел II;
2. двадесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на глава пета, раздел II;
3. дарения и завещания;
4. лихви;
5. други постъпления.
(2) Средствата по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 20. (1) Средствата за подпомагане развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти с национално значение;
2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
3. финансиране на научни изследвания от национално значение;
4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
5. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие;
6. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти;
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност."
§ 6. Член 21 се отменя.
§ 7. В чл. 28, т. 5, буква "в" и чл. 121, ал.2, думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта и съобщенията".
§ 8. В чл. 94, ал. 5 думите "фонд "Национална съобщителна система" се заменят със "средствата, набирани по реда на чл. 19".
§ 9. В чл. 119, т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а" думите "фонд "Национална съобщителна система" се заменят с "осигуряване на средствата по чл. 19".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз мисля, че първо има един процедурен въпрос. След като направих няколко предложения на първо четене, макар и в устна форма, беше разумно председателят на комисията да ги докладва и да се приемат текстовете текст по текст. Аз направих предложение да се промени съдържанието само на ал. 1 на чл. 18, а ал. 2 да бъде запазена така, както е и съответно да се запази ал. 3 на чл. 20, където редът и условията за набиране и разходване на средствата трябваше да се определя в наредба сега на министъра на транспорта и съобщенията.
Направих също предложения по същество да отпадне § 6, тоест да не се отменя чл. 21, а да се запази съществуващият фонд "Национална съобщителна система", в съответствие с действащия Закон за държавния бюджет. Не може сега да приемаме нещо, което ще противоречи на влязъл в сила закон. И беше редно да се обсъждат текстовете параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Няма проблем. Правете предложенията параграф по параграф, ще ги гласуваме както ги предложите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В § 5 предлагам да бъде запазена разпоредбата на действащия досега чл. 18, ал. 2, която гласи: "Фонд "Национална съобщителна система" или сега в новата редакция "Дейностите по подпомагане развитието и модернизирането на Националната съобщителна система, тази промяна да се запази в действащия досега текст и по същество да отпадне предлагания § 2 на чл. 18. Тоест предлагам да се запази досегашният текст на чл. 18, като единствената промяна е фонд "Национална съобщителна система" да се замени с "Дейностите по подпомагането развитието и модернизирането на далекосъобщенията".
Също така в чл. 20 да се запази досегашната ал. 3, която гласи:
"(3) Редът и условията за набиране и разходване на средствата за дейностите по подпомагане на развитието и модернизирането на далекосъобщенията се определят в наредба на министъра на транспорта и далекосъобщенията."
Също така предлагам § 6 да отпадне и да се запази чл. 21 в следната редакция:
"Чл. 21. (1) Дейностите по подпомагане развитието и модернизирането на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от министъра на транспорта и далекосъобщенията.
(2) Председател на управителния съвет е министърът на транспорта и далекосъобщенията.
(3) Управителният съвет приема правила за своята работа, съгласувано с министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
Други колеги желаят ли думата? Ако - не, пристъпваме към гласуване.
Господин Папаризов, на първо гласуване ние приехме един законопроект, в който се борави с терминология и се въвеждат институции така, както са по предложенията на вносителя. Така че аз мога да подложа на гласуване само онези от Вашите предложения, които са свързани с отпадането на текстове от сега приетия законопроект на първо гласуване. Не мога да направя нищо друго от процедурна гледна точка.
Пристъпваме към гласуване на предложенията на господин Папаризов за отпадане.
Колеги, моля ви да се съсредоточите върху § 5. Господин Папаризов предлага да отпадне ал. 2 на чл. 18 от предложението на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 94, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Другото предложение на господин Папаризов е да отпадне § 6 от законопроекта, тоест да остане старият текст на чл. 21.
Моля, гласувайте за отпадането на § 6.
Гласували 143 народни представители: за 48, против 82, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на законопроекта на второ гласуване.
Наименованието - "Закон за изменение на Закона за далекосъобщенията", параграфите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 и Заключителната разпоредба - параграф единствен, така както бяха докладвани от господин Никола Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 107, против 21, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ гласуване.
Благодаря на министър Славински за участието.

Пристъпваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
За процедура има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, във връзка с разглеждането на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министърът на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли колега, който да се противопоставя на това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте в залата да бъде поканена госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят госпожа Серкеджиева в залата.
Господин Лучников, заповядайте за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, ще ви прочета становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
"На редовно заседание, проведено на 28 октомври 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, която представи законопроекта. Госпожа Серкеджиева обясни, че промените основно се налагат поради необходимостта да се съобрази действащото право за акционерните дружества със законодателството и съдебната практика на Европейската общност и по-специално с предписанията на Първа, Втора, Единадесета и Дванадесета директиви на общността в областта на търговските дружества.
На първо място в съответствие с Първа директива за публичността (68/151 ЕИО) се предвиждат съответни промени и допълнителни изисквания относно публичността и оповестяването.
Многобройни промени се предвиждат и във връзка с предписанията на Втора директива за капитала (77/91 ЕИО).
Във връзка с Единадесета директива за публичността на клоновете на чуждестранните търговски дружества (89/666 ЕИО) се предвижда задължително оповестяване на редица данни за клона на едно търговско дружество и търговската му кореспонденция.
С оглед предписанията на Дванадесетата директива за едноличните търговски дружества (89/667 ЕИО) е въведена задължителна писмена форма за протоколиране решенията на едноличния собственик и за договорите, сключвани между едноличния собственик и дружеството, когато последното се представлява от него.
В областта на несъстоятелността се предлагат редица промени с оглед различните икономически интереси, които са свързани тясно с успешното провеждане на структурната реформа.
Основната цел на предложените изменения и допълнения е ускоряване и усъвършенстване на производството по несъстоятелността.
Урежда се по-добре положението на синдика.
Въвежда се нова система за съставяне списъците на вземанията, за да се изключи възможността за протакане на производството.
Подобряват се правилата за оздравяване на изпадналите в несъстоятелност предприятия.
Въвеждат се специфични разпоредби по отношение несъстоятелността на държавните предприятия с оглед максимална защита на обществения интерес. В тази връзка се предвижда възможността Агенцията за приватизация да действа като синдик.
Предвижда се производството по несъстоятелността на държавните предприятия, респективно на предприятията с преимуществено капиталово участие на държавата да се съсредоточат в Софийския окръжен и Софийския апелативен съд.
По проектозакона станаха разисквания, в които се направиха принципни бележки по някои страни на производството по несъстоятелността и участието на Агенцията за приватизация като синдик. Обърна се внимание, че тези проблеми трябва да се подложат още веднъж на внимателен анализ и да се прецизират още по-добре.
Комисията реши с 10 гласа "за" и 4 гласа "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 902-01-64, внесен от Министерския съвет." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата, госпожи и господа народни представители, за изказване по изменението на Търговския закон.
Господин Васил Гоцев, заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В стремежа за хармонизация на правото с правото на Европейската общност се налагат непрекъснато изменения на някои закони, които не са хармонизирани в тази степен, в която се изисква.
Първата част на този законопроект до онова, което засяга несъстоятелността, е подчинена на съответните директиви, които бяха цитирани от председателя на Комисията по прави въпроси и законодателство срещу корупцията, и те наистина водят до по-голяма възможност и третите лица да съобразяват какво е действителното положение на дружеството и да се създаде по-голяма стабилност в това отношение.
Така че аз ви приканвам всички тези разпоредби да бъдат гласувани от вас. Няма нещо, което би могло да създава по моя преценка съмнения или което да трябва да предизвика дискусия.
Онова, което е по-дискотабилно и по което сигурно и вие тук ще вземете становище, това е втората част, свързана с несъстоятелността. Аз ще бъда съвсем откровен да кажа, че това се наложи единствено поради забавените и много дълго протичащи процеси на несъстоятелността, които наблюдаваме години наред. Аз винаги съм казвал, че европейските правни системи нямат по-бърза система за решаване на споровете от нашата, но заедно с това ние имаме необходимостта нашите спорове да може да решаваме по-бързо. И тук имахме, ако щете, известни лутания. В един момент казахме, че те не подлежат на апелативно обжалване, както е в момента и веднага отиват на касационно, а сега виждаме, че отиването на делото от първата инстанция направо на касационната не дава достатъчно възможности да се видят нещата в тяхната дълбочина. От друга страна, там обикновено проблемите са фактически, не са проблеми на прилагане на закона и затова тук сега се предлага да бъде премахната касационната инстанция, а да бъдат подчинени на две инстанции по същество, което е първоначалният съд и съответната апелативна инстанция.
Оттук идва и един друг въпрос, на който се натъкнахме - различието при решаване на делата, тъй като времето и продължителността, при която те вървят, не се стига лесно до Касационния съд и не може да се създаде една практика, с която всички малко или повече да се съобразяват, да не кажа подчиняват. И затова в европейските страни някъде има специализирани съдилища по несъстоятелността. Даже във Франция те не са от юристи, те са от икономисти. Аз съм имал случай да се запозная с работата на един от тези съдилища в град Тулон и виждам, че това е така.
Добре е да бъде едно мястото, където да се решават споровете, за да може да се създаде едно еднообразие при решаването. Ние сега на този етап нямаме възможност да създадем един съд по несъстоятелността. Това изисква, ако щете, много квалифицирани хора, иска и повече съдии, иска и повече помещения. По тази причина се предлага в законопроекта делата за несъстоятелност да се съсредоточат и разглеждат от един-единствен съд и се прие, че това може да бъде Окръжният съд в София по чисто прагматични съображения, защото като че ли най-лесно при него могат да се ситуират и повечето зали, и повечето специализирани съдии, които да го гледат.
Така че, ако това нещо се приеме, ще се създаде по-голямо еднообразие и по-малка възможност за разноезичие в решаването на делата.
Оттам нататък се създава нещо, аз лично много се смущавах в един момент, че има една по-различна процедура за тези предприятия, които са с повече от 50 на сто държавно участие. Но искам да ви кажа, че те вече са много малко. Те са тези, които ги наричаха "под особен надзор", те са по един списък. Аз в момента не мога да ви кажа колко е бройката, но когато се правеше законопроектът, те бяха по-малко от 20 предприятия.
Така че това нещо ще създаде възможност по-бързо, ще употребя тази дума, изчистят отношенията - нещо, което ни поставя и в по-добро положение пред Световната банка, която настоява наистина да имаме по-бързо изчистване на тези отношения, които са съдебни.
Оттам нататък има един въпрос, по който вие сигурно ще говорите, не зная дали и вносителят ще поддържа становището, което има първоначално, това е доколко Агенцията по приватизация трябва да бъде синдик. Тук се поставя въпросът, разбира се, за отговорността, има и наказателна отговорност, това са неща, които между първо и второ четене ще трябва много сериозно да се обмислят, да се вземе мнението, разбира се, на вносителя, вероятно са възпрепятствани и затова не са дошли на това пленарно заседание, за да може наистина делата по несъстоятелността да се решават не само по-бързо, а и в по-малко случаи, каквито има в нарушение на интересите на кредиторите, или пък по време на несъстоятелността да става това, както медиите го употребяват и аз ще го повторя, източване на средствата на едно предприятие, което е в много тежко състояние.
Аз мисля, че този законопроект ще бъде разумно да се подкрепи. Той е един от тези законопроекти, които наистина ни приближават към Европейския съюз и към възможностите, които Световната банка ни дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги народни представители, представеният законопроект с вносител Министерският съвет за изменение и допълнение на Търговския закон е пряко свързан с хармонизирането на нашето законодателство с европейското и тук са отчетени поредно първа, втора, единадесета и дванадесета директиви на Европейската икономическа общност в областта на търговските дружества.
С първата група изменения и допълнения се въвеждат допълнителни изисквания за публичност и оповестяване на информация за търговските дружества, като е предвидено представяне в съда по регистрацията на търговското дружество на копие от проверените и заверените годишни счетоводни отчети, на заключенията на вещите лица за оценка на непаричните вноски, на списъците на лицата, записали акции при учредяване и при увеличаване на капитала на акционерно дружество. Създава се много важна възможност за третите лица да се позовават на подлежащи на вписване обстоятелства и преди вписването да е извършено, а не после, когато определено става малко късно за това.
Във връзка с предписанията на Втората директива се предвижда изрично забрана за опрощаване на задължението за вноски и се въвежда институтът на така нареченото "преучредяване", с което се цели да се предотврати заобикалянето на разпоредбите за учредяването на акционерни дружества в двегодишен срок след тяхното учредяване. Изрично е предвидена забрана акционерните дружества да записват акции от капитала си при учредяване и при увеличаване на капитала - § 25 от закона. Искам да се спра по-подробно на тази разпоредба.
В ал. 4 на чл. 161 е предвидена забрана за дружеството да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяване на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. На практика това беше един от най-използваните способи за създаване на малко фалшиви отношения в търговските взаимоотношения.
Също така са въведени специални правила за изплащане на дял от печалбата и на лихви в полза на съдружници и акционери. Подобрява се процедурата при увеличаване на капитала на акционерните дружества, като решението за увеличаване се разграничава от самото увеличаване на капитала и се уточнява редът за упражняване на правото на предимство на старите акционери при записване на новите акции. Дават се права тук на оперативния орган - на управителния съвет, а не на надзорния съвет, както беше досега, което е в съответствие с Втора директива. Въвежда се и практиката на едновременно увеличаване и намаляване на капитала.

Допуска се също учредяване на акционерно дружество от едно лице, като за гаранция се предвижда името и фирмата на едноличния притежател на акциите да се вписва в Търговския регистър.
Същевременно обаче придобиването на собствени акции от акционерни дружества - тази възможност, която я имаше досега - силно се ограничава и на практика това е също една гаранция срещу непочтеността в учредяването на някои дружества.
Тука изрично са предвидени случаите, в които дружеството може да придобие собствени акции - те са изброени изчерпателно в чл. 187а, ал. 1 - като общата номинална стойност на собствените акции не може да надхвърля 10 на сто от капитала, а самото дружество е длъжно да прехвърля в тригодишен срок притежаваните собствени акции, които надхвърлят този размер. Много е важно също и уточнението, че собствените акции не се вземат предвид при определяне на чистата стойност на активите на дружеството.
Предвижда се и промяна в способите за учредяване на акционерните дружества. Като основен способ се регламентира учредяването на учредително събрание, като капиталът се записва директно на място от самите учредители. Изключва се възможността за учредяване с подписка, което досега беше една според мен много порочна система при учредяването на търговски дружества, защото се позволяваше на практика да не се провежда въобще учредително събрание, а с една подписка да се извърши формално учредяването на самото дружество.
Занапред подписката ще може да се ползва само като способ за оповестяване предлагането на акции и за увеличаване капитала на вече създадено дружество. Включени са текстове, които уреждат съотношенията между производството по ликвидация и несъстоятелност, като е установено задължение на ликвидатора в случай на неплатежоспособност или свръхзадълженост на дружеството в ликвидация да заяви това пред съда по несъстоятелността, като е предвидена отговорност за неизпълнение на това задължение.
Поредното изменение в главата "Несъстоятелност" според мен е абсолютно необходимо, тъй като за съжаление и предишните изменения, които бяха правени в част четвърта "Несъстоятелност", а и самото приемане на тази част от Търговския закон след промените в България, не уредиха и досега не могат да уредят детайлно и ефективно способа и процедурата по несъстоятелност. На практика се определят срокове в случаите, когато такива липсват и се съкращават някои от сега съществуващите срокове в тази процедура. Уточняват се правомощията на съда по несъстоятелност. Когато търговецът е предприятие, чийто капитал е над 50 на сто държавна собственост, съд по несъстоятелност се явява Софийският окръжен съд, а втора инстанция - Апелативният съд, и неговото определение за прекратяване подлежи на обжалване пред върховната инстанция, т. е. гарантирана е изцяло съдебната процедура в трите инстанции. Осигурява се непрекъснатост при разглеждане на делата по несъстоятелността както при отсъствие на съдията, така и по време на съдебната ваканция. Регламентират се подлежащи на обжалване актове в производството по несъстоятелност, включително и на тези, които са по администриране на процеса.
Съдът по несъстоятелност изпраща за прилагане по фирменото дело на длъжника съобщение за решение за откриване на производство по несъстоятелност, решение за утвърждаване на план за оздравяване, с което се прекратява производството по несъстоятелност, обявяване на длъжника в несъстоятелност, ако в срок не е предложен план за оздравяване и т. н.
Въвежда се и принципът на публичното производство по несъстоятелност чрез регламентиране на уведомяването на участници в производството чрез обнародването в "Държавен вестник" в изрично определени случаи и създаване на възможност повече лица да встъпят в производството още във фазата на разглеждане молбата за откриването му съгласно чл. 629. Осигурява се достъп до информация относно всички процесуални действия и актове по делото. Подобрява се уредбата на изискванията към синдика и начинът на неговото избиране. Той се избира от първото събрание на кредиторите, за което е дал предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа и неговото освобождаване, когато пречи за осъществяване на целите и бързината на производството. Въвежда се нова система за определяне и заплащане на възнаграждението на синдика с цел да се стимулира по-бързото и ефективно приключване на производството. Въвежда се и система за съставяне списъците на вземанията, като се ограничава възможността за допълнително предявяване на вземания с цел да се отстрани опасността производството по несъстоятелност да не може да приключи поради непрекъснато предявяване на нови искания за вземания от страна на кредиторите. Създава се възможност за предявяване на установителен иск като самостоятелен процесуален способ извън производството по несъстоятелност. Същевременно интересите на кредиторите в тези случаи са защитени, тъй като за оспорените по този ред вземания се заделят суми както при предлагане план за оздравяване, така и при процедурата по осребряване.
Усъвършенства се и оздравителното производство, включително чрез измененията в начина на гласуване.
Сега тук спорният момент, който е предвиден във връзка с възможността Агенцията за приватизация да бъде назначавана за синдик, като същевременно тя е оправомощена и да предложи план за оздравяване от името на държавата, както или купувач за предприятието или за част от него. Аз тук съм съгласен с това, което казаха господин Гоцев и господин Лучников. Това беше и дебатът в комисията, че много детайлно между първо и второ четене трябва да огледаме тези малко изключителни права, които се дават на Агенцията за приватизация. На практика тя участва едновременно в три процедури - оздравителната процедура, назначаването на синдик и евентуално продажбата на предприятието или на части от него. Тази уредба трябва да се детайлизира и внимателно да се прецени дали юридическото лице - Агенцията за приватизация - може да встъпва в правата на синдика и няма ли тук конфликт на интереси, тъй като става въпрос и за предприятия, в които има и определена частна собственост.
В общи линии мисля, че това е един дебат, който ще се състои в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията между първо и второ четене и като подкрепям предложените останали изменения в Търговския закон, предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! В изказванията на народните представители господин Гоцев и господин Величков прозвучаха няколко нотки, няколко аргумента, които бяха част от мотивите за представителите на Демократичната левица в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да изразят своето въздържание при приемането на този законопроект - това поредно изменение на Търговския закон.
Ако аз във висока степен споделям казаното от Величков и Гоцев във връзка с първата част на измененията, продиктувани от някои европейски директиви, по никакъв начин не мога да приема втората част на законопроекта, особено тази, отнасяща се до тези проблеми, които вече бяха загатнати, и аз ще се спра по-нататък и по-подробно, че може да бъде приета като едно решение, което съответства на състоянието на проблемите в търговското право такива, каквито са днес.
Що се касае обаче до първата част, искам да отбележа, че предлаганите изменения не съответстват на някои правни решения, които ние приехме в един друг скорошен закон - Закона за борсите, ценните книжа, фондовата борса, дружествата и пр. Там ние приехме едни решения, които се разминават с предлаганите тук, а в известна степен - и с европейските директиви.
Аз се страхувам, че тази първа част вносителите във висока степен са се опитали да препишат от директивите, без това да е необходимо, защото има някои национални особености, понякога може да има национални решения, които да са в съответствие с духа на директивите, но да дават по-добро юридическо решение.
Но, както и да е. Лично аз така и не можах да разбера. Ще бъда много благодарен, ако някой от представителите на Министерството на правосъдието може да обясни този институт на едновременно увеличаване и намаляване на капитала. И в директивите го видях. Аз не го разбрах какъв е неговият правен смисъл.


Що се отнася обаче до втората част на законопроекта, която е и по-сериозното основание сега, на първо четене, ние да се въздържим. Категорично не можем да приемем, че един ще бъде съдът по несъстоятелността и то по признака - държавно участие. Едно такова решение на първо място би било категорично признание, категорично признание за липсата на нормално правораздаване в България. Това излиза и от това следва, като че ли вносителят ни казва, че днес, 2000 г. в България има Калушка и Московска правда. И затова правдата трябва да остане само Московска, ерго, на Софийския окръжен съд. Едно такова решение в никакъв случай не може да бъде прието!
Оставям настрана и други аргументи в тази насока: какво би струвало на кредиторите и на всички тези лица, свързани в тези търговски дружества с процедурата по несъстоятелност пътуването до София, разправиите и прочие. Само на един ще бъде удобно - това ще бъдат представителите на държавата. Затова ние категорично не можем да приемем едно такова решение. Има съдилища в България, които съдят еднакво, които трябва да са еднакво подготвени и да правораздават.
Как, когато се обосновават с неопитността на съдиите едно такова движение, една такава промяна в закона, ще гарантираме на другите граждани, на другите търговски дружества, при които има открита процедура по несъстоятелност, правосъдие в Бургас, Видин, Благоевград или Силистра? Как? И защо, ако се смята, че Софийският окръжен съд е по-компетентен, че е по-добър, тогава защо той да не се превърне, както тук беше споменато, в един специализиран съд по несъстоятелността? Само че господин Гоцев, който е ходил във Франция, знае, че специализираният съд по несъстоятелността не е само в Париж. Той просто е направен на принципите, на които е разположена френската правораздавателна система. Едно такова решение е абсолютно изключено! Това означава, че утре по едни или други дела пак може да се търси специализирана подсъдност, което веднъж показва висока степен на недоверие в магистратурата, висока степен на отричане на съдебната практика и една законодателна намеса в полза на един кредитор, поставен над другите - държавата, нещо, което е в противоречие, бих казал, и с конституционни принципи, даже и с разпоредби.
Що се отнася до Агенцията за приватизация. Ами, уважаеми дами и господа от мнозинството, преди една година и половина може би беше, тук, в тази зала вие най-много настоявахте да отидем към онази система на института на синдика, която предвижда това да бъдат физически лица. Имаше спор, имаше дебати, стигна се до това решение, стигна се до това трайно убеждение, което в крайна сметка е някакво връщане към годините, когато е действал старият Търговски закон, и когато наистина синдиците са били физически лица, даже със специализирана подготовка и образование. Тук сега се предлага и синдик, и ликвидатор да бъде Агенцията за приватизация, като е направен някакъв опит за баланс в отговорността и правата на чиновниците, които де факто ще вършат тази работа. Толкова неестествено и толкова закърпена конструкция, че всичките опити вътре в тази административна структура да се разпределят функциите, правата и задълженията, не отговарят на много въпроси, свързани с отговорността на ликвидатора и синдика. Едно такова решение, една такава амбиция на изпълнителната власт ще бъде изключително нездравословна в една такава деликатна процедура, каквато е несъстоятелността.
Аз искам да ви обърна внимание, че с тези процедури са свързани интересите на много чужди кредитори, които по една или друга причина в последните години са се излъгали да инвестират в България. Днес може да се стигне дотам, че с една такава промяна те да бъдат поставени в ситуация, в която техните интереси ще бъдат накърнени. Да, това може да стане под мотото "Ние защищаваме държавните интереси", но един от най-големите държавни интереси, това е стабилността на правопорядъка, стабилността и не така резките движения в едни такива отношения, каквито са отношенията в Търговското право и сблъсъкът на интереси, когато едно търговско дружество е изпаднало в несъстоятелност, имуществото е по-малко, вземанията са повече, споровете между отделните кредитори и прочие.
Само в порядъка на реплика към господин Величков искам да заявя, че този стремеж към бързане или към бързина понякога също може да доведе до увреждане на кредитори. Аз не виждам какъв е смисълът примерно да отпадне текстът, който предвижда, че на известните кредитори при намаляване на капитала се изпраща и писмена покана. Какво лошо има в това? Нека да има още една гаранция за тези хора, които са вложили парите си, че при намаляване на капитала техният интерес няма да бъде накърнен. Все пак не всеки има възможността да следи стриктно "Държавен вестник", въпреки че това е задължение на всеки гражданин.
В крайна сметка пак заявявам: ние ще работим за подобряване на закона. Имаме предложения, които ще предложим на второ четене. Но засега ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
От името на парламентарна група има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, упълномощен съм от Парламентарната група на Демократичната левица да направя следната декларация пред Народното събрание.
Проведената среща на министър-председателя с някои представители на косовските албанци и последвалите изявления на господин Асен Агов нанесоха сериозен ущърб на външнополитическите интереси на Република България. Опитите да се прикрие и преиначи същината на случилото се по никакъв начин не може да компенсира вредата за позициите на страната в региона и в Европа. Преди всичко съвършено непонятно е защо министър-председателят осъществява среща с една от партиите на косовските албанци, а пренебрегва присъствието в София на представители на Демократичния съюз на Косово, застъпващ се за толерантност и мирно общуване на етническите общности в Косово. При това никакви обяснения не могат да прикрият факта, че се осъществява среща именно на министър-председателя на България при участието на заместник-министър на външните работи с политическа сила, която открито застъпва тезата за промяна на границите в региона и създаване на независима държава Косово.
Не подлежи на съмнение, че тази среща по същество легитимира позицията за промяна на границите в пряк и груб разрез както със съответните резолюции на Организацията на обединените нации, така и с нееднократно декларираната досега позиция на българската страна по въпроса. Ето защо и последвалите изявления на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов въобще не могат да се третират като случаен гаф или отклонение. Очевидно неговите становища, че нещата еволюирали, че ако сме демократи, трябвало да приемем реалностите такива, каквито ги виждали лидерите, всъщност отразяват общото послание, което произтича от една такава среща. Разбира се, публичното изявление на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание представлява сериозно допълнително основание да се счита, че управляващата партия и правителството скъсват с единната позиция на българската страна за ненарушимост на границите на Балканите.
Трябва да е пределно ясно, че подобно скъсване съвсем не би било невинен акт, а напротив, би довело до изключително сериозни потенциални рискове и за стабилността на Република Македония, не на последно място и за сигурността на контингентите на КФОР, в това число и на българските военнослужещи.
Будят само недоумение и съжаление неумелите опити на министър-председателя да припише този първостепенен политически гаф на някакви действия на тайни служби на Сърбия, както и абсурдното му и недопустимо внушение, че българските вестници били проводници на техни провокации.
Сериозното предимство, което България с право изтъква в последните години, е фактът, че страната ни е фактор за стабилността на региона, че пристъпвайки към интеграция в Европа, тя е носител не на регионални проблеми, а на стабилност и сигурност. Този изключително важен факт е резултат както на постигнатия граждански и етнически мир вътре в страната - резултат въпреки всички конфликти и предизвикателства, така и на последователните усилия за придържане към балансирана политика спрямо съседните страни и в регионален мащаб. Именно това е едно от най-сериозните предимства и аргументи на България за присъединяването й към Европейския съюз. И именно върху този най-ценен външнополитически капитал бе хвърлена сериозна сянка с последните действия на управляващите.
Трябва да е съвършено ясно, че не става дума за отделен маловажен гаф, а за действия с крайно отрицателни и трайни последици. Всъщност очертава се изключително тревожна тенденция за дебалансиране на българската политика и за грубо несъобразяване с резолюциите на Съвета за сигурност. Освен всичко друго такава тенденция в голяма степен би обезсилила позитивните резултати от неотдавнашната среща в Хисаря. Не по-маловажно е, че тази тенденция и действия представляват и пряко погазване на Конституцията, която повелява външната политика на страната да се провежда в съответствие с принципите и нормите на международното право.
Парламентарната група на Демократичната левица категорично настоява незабавно да бъдат предприети всички налагащи се усилия за ограничаване на отрицателните последици от горните действия и за възстановяване на позициите на страната като стабилизиращ фактор в района. За целта се налагат следните няколко незабавни действия:
Първо, министър-председателят категорично и недвусмислено да заяви пред Народното събрание, че българското правителство строго ще се придържа към заявената си позиция, единодушно споделяна от всички политически и парламентарни сили, за ненарушимост на границите на страните от Балканския регион. Ще бъде обосновано министър-председателят да поеме и своята отговорност за допуснатия груб политически гаф, накърнил интересите на страната.
Второ, ние настояваме за незабавното освобождаване на господин Агов като председател на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание (ръкопляскания от ДЛ), не само поради съвършено недопустимия характер на неговото изявление, но и защото не съумя да осигури отговорен и резултатен диалог между всички парламентарни сили в подкрепа на единна позиция по проблемите на региона.
Трето, настояваме и за спешно извънредно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност, на което да се активизират усилията за съгласуването на много добре претеглена позиция на българската страна по Косовския проблем въз основа на Резолюция 1244 на Съвета на сигурност. Трябва да се има предвид, че през второто полугодие на тази година България, заедно с Швеция, става съпредседател на работната маса на Пакта за стабилност по въпросите на регионалната сигурност. И още, според някои индикации преговорите с Европейския съюз може да започнат именно с темата за европейската сигурност.
Ясно е, уважаеми господин председател, че страната би могла да защити своя авторитет и роля на стабилизиращ фактор само ако през следващите месеци бъдат отстранени всички двусмислия и неясноти по проблемите на региона и се аргументират нови инициативи и предложения в подкрепа на балансираната и равнопоставена позиция на България.
Парламентарната група на Демократичната левица настоятелно се обръща към всички парламентарни групи да бъдат положени всички необходими усилия за незабавното възстановяване на надпартийния подход към балканската проблематика и на конструктивното взаимодействие при провеждането на балканската политика на страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Поставените от Вас въпроси от компетентност на Народното събрание се решават в съответствие с чл. 21 и 24 от правилника и имате право и възможност да се възползвате от тези членове на правилника.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТНА ЛЕВИЦА: Да ги решим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме работата си по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
Гласували 155 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 45.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поради това че законопроектът поставя твърде много проблеми при окончателното му приемане, аз предлагам да удължим с 3 седмици максимално срока за правене на предложения по него между първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников срокът за писмените предложения преди второ гласуване да бъде удължен с 3 седмици.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.



Трета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, с вносител Министерският съвет.
Има думата председателят на комисията господин Илиян Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за устройство на територията
№ 902-01-62, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, проведено на 27.10.1999 г., беше обсъден законопроект за устройство на територията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Ваня Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, арх. Илиян Николов - началник-управление "Архитектура и благоустройство" към Столична община, арх. Стефан Беязов - член на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България, представители на Националното сдружение на общините в Република България и Фондацията за реформа в местното самоуправление.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Ваня Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя конкретизира причините, които налагат създаването на нов Закон за устройство на територията. Демократизирането на живота и институциите в страната, равнопоставянето на отделните форми на собственост, раздържавяването, развитието на частната инициатива и наслоената обществена неудовлетвореност от съществуващия Закон за териториално и селищно устройство налагат ново регламентиране на обществените отношения в областта на устройството на територията и строителството. Една от основните цели на създадения през 1973 г. Закон за териториално и селищно устройство беше да трансформира частната собственост в държавна чрез отчуждаването на недвижимите имоти. Във философията на закона е заложено обслужване на коренно противоположна на съществуващата обществено-икономическа и правна система. Действащият Закон за териториално и селищно устройство влиза в противоречие с голяма част от законодателството, създадено и действащо в страната непосредствено след 1990 г. Той не отговаря и на някои основни изисквания и принципи на Европейския съюз.
Основните цели в предлагания законопроект се изразяват в изграждане на комплексна, единна и ефективна регламентация на отношенията, свързани с устройството на територията на страната (използване, опазване и застрояване), включваща и строителството като нормативна основа за провеждане на политиката в тази област с оглед постигане на по-добър стандарт на живота в страната. Законът се стреми да създаде необходимия баланс между категориите "собственост" и "устройство на територията", като едновременно с това се постигне и хармонизиране на нормативната уредба с тази на страните от Европейския съюз и със законодателството в страната, създадено и действащо след 1990 г. Законопроектът регламентира по-ясно и точно правата и задълженията на всички органи и лица, участващи в процеса по устройство на територията. Облекчават се условията и съществуващият ред за разрешаване на строителството с оглед създаване на по-благоприятни условия за реализиране правата на гражданите и юридическите лица, въвеждат се механизми за ограничаване на бюрокрацията и корупцията в тази дейност. Законопроектът създава правна регламентация на условията и изискванията за упражняване на дейностите, свързани с проектирането и строителството. По съвършено нов начин се уреждат и различните видове контрол върху актовете и действията, свързани с устройството на територията. Въвеждат се по-ефективни мерки за икономическа принуда спрямо нарушителите. Едновременно с това се въвежда единна терминологична база за устройството на територията и строителството.
Госпожа Зегова изтъкна, че в дейностите по устройството на територията са взаимно свързани и интегрирани правни отношения от конституционен, административен, данъчен, финансов, стопански, вещен, облигационен, търговски и наказателен характер. В предлагания устройствен закон е направен сполучлив опит за цялостно третиране на материята, чиято сегашна уредба се съдържа както в ЗТСУ, така и в множество подзаконови актове.
Текстовете от глава шеста до глава дванадесета от законопроекта регламентират комплексно отделните фази на пълния цикъл от устройствени дейности - от устройственото планиране до разрешенията за ползване на строежите.
Законопроектът предвижда два основни вида планове - общи и подробни устройствени планове, с техните подразделения по различните критерии, като процедурите по изработването и одобряването им са универсализирани и облекчени.
В инвестиционното проучване и проектиране са дефинирани видовете проекти, тяхното съдържание и кой има право да ги изработва. Акцентира се върху факта, че за първи път се поставя срок, в който разрешението за строеж може да бъде отменено по законосъобразност.
Строителството е съобразено с директивите на Европейския съюз. Предвидени са гаранции за спазване на правилата за безопасност при изграждането и при използването на въведените в действие обекти. Финалният акт за превръщането на строежа във фонд (сгради, постройки, съоръжения и други) и за пускането му в експлоатация ще бъде разрешението за ползване.
Заместник-министър Зегова обясни, че разглеждането на законопроекта в комисиите е било предшествано от интензивна проучвателска работа от страна на експерти, представители на Столична община, Съюза на българските архитекти, Камарата на архитектите в България и от създадената в Министерството на регионалното развитие и благоустройството комисия.
При проведените обстойни разисквания по законопроекта в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството се наложи мнението, че законопроектът е навременен и неговото приемане е необходимо и неотложно. Значителното опростяване и рационализиране на процедурите по съставянето и одобряването на общите и особено на подробните устройствени планове ще доведе несъмнено до облекчаване и ускоряване на цикъла градоустройствена готовност - проектиране - инвестиране. Изказани бяха мнения, че законопроектът заобикаля един основен въпрос - кой има право да строи, и предвижда твърде леки санкции за нарушителите. Направено беше предложение като консултанти по глава пета "Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" да бъдат привлечени представители на НЕК, "Топлофикация" и "ВиК". Направени бяха бележки по отделни текстове и по отношение терминологията на законопроекта.
С цел усъвършенстване отделните части на законопроекта беше отбелязана необходимостта от рационализиране и доизясняване на условията за разрешаване на строителството и за по-ясна регламентация на строителната дейност, осъществявана от строителните фирми. Изказани бяха становища по проблемите на лицензирането на участниците в проектирането и в контрола по строителството. Оживена дискусия предизвика въпросът, свързан с лицензирането и техническата правоспособност. Част от членовете на комисията, както и присъстващите експерти, изразиха становище, че не е необходимо лицензирането да се извършва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според тях режимът за удостоверяване на правоспособността на участниците в проектирането трябва да бъде регистрационен и задължение на браншовите организации в областта на строителството. Повдигнат беше въпросът за прехвърлянето на тежестта от контролните органи в областта на строителството върху личната отговорност на проектанта. Беше отбелязано, че в законопроекта отсъства регламент за провеждане на конкурси в архитектурното проектиране. Общо беше мнението относно неотложната необходимост от законовото регламентиране на Камарата на архитектите в България, Строителната камара и инженерните камари.
Направени бяха предложения да се проведе широка дискусия между първото и второто гласуване на законопроекта с представители на браншовите организации, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, Фондацията за реформа в местното самоуправление и водещи експерти в тази област. На комисията бяха предоставени и предложения, изготвени от експертите арх. Атанас Агура, господин Георги Данков - юрист към Столична община, и на комисията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството с цел прецизиране на отделни части и текстове на законопроекта. Изказано беше мнение, че средствата от наложените за нарушения на закона санкции трябва да постъпват в общинския фонд "Благоустройство на територията".
След проведените разисквания и направените предложения с цел усъвършенстване на законопроекта Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 8 гласа "за" и 3 гласа "въздържали се" предлага на Народното събрание законопроектът за устройство на територията № 902-01-62, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За процедура - господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Господин председател, на основание разпоредбите на правилника предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Ваня Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Борис Милчев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Валентина Бакалова - експерт в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Илиян Попов.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Зегова, господин Милчев и госпожа Бакалова в залата.
Господин Лучников, моля да докладвате становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за устройство на територията,
№ 902-01-62, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 14 октомври 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за устройството на територията, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Ваня Зегова - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която представи законопроекта.
Комисията взе предвид следното:
1. Законът за устройство на територията е един от основните закони, уреждащи правата на гражданите. Досегашният Закон за териториално и селищно устройство от 1973 г. даваше подчертано предимство на държавната собственост и на държавния интерес пред собствеността и законните интереси на гражданите. Многократно изменян, той създава неяснота и объркване не само за гражданите, но и за органите, които го прилагат. За неговото прилагане е изготвен правилник, който съдържа преобладаващо първични правни норми, които засягат правата на юридическите и физическите лица и в много случаи противоречат на закона.
2. ЗТСУ и ППЗТСУ противоречат на духа и буквата на Конституцията на Република България, а също така и на някои изисквания и принципи на Европейския съюз.
3. Предлагания Закон за устройство на територията съдържа комплексна, единна и ефективна регламентация на отношенията, свързани с устройството на територията на страната. В него е постигнат много добър баланс между изискванията за благоустройство и интересите на собствениците. Постигната е максимална хармонизация със законодателствата на страните от Европейския съюз и с промените на Закона за собствеността и на законите за държавна и общинска собственост, приети въз основа на Конституцията на Република България. Въведена е единна терминология за устройството на територията и строителството. Дадени са легални определения на всички употребени технически и специални понятия в закона. Предвидено е всички индивидуални административни актове, които засягат правата на гражданите, да подлежат на обжалване. Не се предвижда издаването на правилник за прилагане на закона, а само ограничен брой наредби, които имат уточняващо процедурен характер, без да създават първични правни норми. Уредена е стройна система на контрол върху строителството и устройството на територията. За целта е създадена Дирекция за национален строителен контрол, която съсредоточава в себе си всички дейности по рационален контрол върху строителството.
Законът ще подобри значително работата на държавните и общински администрации и ще намали значително бюрократичния подход в работата им. Ще се ограничи в максимална степен незаконното строителство и допускането на други нарушения при устройството на територията.
Водена от тези съображения, комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за устройство на територията, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителя има думата заместник-министър Ваня Зегова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВАНЯ ЗЕГОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на вносителя, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да ви запозная с някои основни мотиви за съставянето на проектозакона.
Демократизирането на живота и институциите в страната, преминаването към пазарно ориентирана икономика, равнопоставянето на отделните форми на собственост, раздържавяването и развитието на частната инициатива налагат ново регламентиране в областта на устройството на територията и строителството. По същество предлаганият законопроект представлява кодекс, преодоляващ слабостта на ЗТСУ и ППЗТСУ за уреждане на важни и основни отношения с подзаконови нормативни актове.
Целите, които са поставени в проектозакона за устройство на територията, се свежда до следното
Първо. Изграждане на комплексна, единна и ефективна регламентация на отношенията, свързани с устройството на територията, в това число използване, опазване и застрояване като нормативна основа за провеждане на политика в тази област, с оглед постигане на по-добър стандарт на живот в страната.
Второ. Адаптиране в максимална степен на нормативната уредба с тази на страните от Европейския съюз и със законодателството в страната, създадено и действащо след 1990 г. Действащият Закон за териториално и селищно устройство и Правилникът за приложението му е в противоречие с основни конституционни принципи, залегнали в Конституцията от 1991 г., а именно създаване на баланс между категориите собственост и устройство на територията, а оттам и на баланса в отношенията, които се пораждат в тази област на живота.
Трето. Принципно се равнопоставят всички видове собственост и принципът на неприкосновеност на частната собственост е развит докрай.
Четвърто. Рационализиране на системата от устройствени планове за територията на страната. Със законопроекта се създава законова регламентация за устройството на цялата територия на страната, а не само на населените места, както е в сегашния действащ закон.
Устройствените планове дават възможност за устройване на земеделските, горските, защитените и нерешените територии, които досега не са били предмет на действащото законодателство.
Пето. Подходено е универсално към опростяване на процедурите по възлагане, изработване и одобряване на устройствените планове и ясно дефиниране правата и задълженията на всички органи и лица, участващи в процеса по устройство на територията.
Създадена е възможност според конкретната ситуация и нуждите на инвестиционния процес да се приложи съответният по вид устройствен план, което гарантира бърза реализация и влагане на по-малко средства в инвестиционното проектиране и строителство.
Шесто. Облекчаване на реда и условията за разрешаване на строителството, с оглед създаване на по-благоприятни условия за реализиране на инвестиционните инициативи на гражданите и юридическите лица, уточняване и разграничаване правата и задълженията и отговорностите на всички участници в строителството.
При регламентиране на отношенията, правата и задълженията на участниците в инвестиционния процес са залегнали основни изисквания за безопасност и сертификатите съобразно Директивата на Европейския съюз, а именно механично съпротивление и устойчивост, безопасност при пожар, хигиена, здравеопазване и околна среда, безопасна експлоатация, защита от шум, икономия на енергия, а така също и изисквания за сеизмична устойчивост в допълнение на тази директива, предвид географското местоположение на страната. С това се създават условия за максимално гарантиране на живота и здравето на хората при използване на строежите и тяхното предназначение.
Проведен е принципът на пряк и съдебен контрол върху актовете и действията на общините и държавната администрация в съответствие с Конституцията.
В предложения проектозакон е проведена идеята за цялостно уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, разрешаване на строителството и въвеждането в експлоатация на новите строежи. Проектозаконът е разработен с участието на експерти, представители на съсловните организации в областта на проектирането и строителството и се подкрепя от Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Съюза на строителните конструктори в България с председател проф. Карамански, Научно-техническия съюз по строителство с председател ст.н.с. Евгени Милчев, Асоциацията на лицата, упражняващи независим строителен надзор с председател арх. Марин Бакалов, в която асоциация влизат 75 фирми.
В заключение, предлагам проектът да бъде приет на първо четене, с което ще се отговори на обществената необходимост от създаване на съвременна законодателна основа за реализиране на инвестиционния процес в условията на пазарно ориентирана икономика.
Законопроектът беше подложен нееднократно на публични обсъждания с широк кръг специалисти, народни представители, български и чуждестранни експерти. Тези дискусии продължават и в момента. Представени са доста становища, които ще бъдат взети под внимание и текстовете ще бъдат прецизирани по време на разглеждането между първо и второ четене в съответните комисии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има думата за изказване господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Вземам думата, за да ви призова да подкрепите законопроекта за устройството на територията на първо четене. Освен изброеното и представеното пред вас като аргументи и от госпожа Зегова изграждането на комплексна единна и ефективна регламентация на отношенията, свързани с устройството на територията, адаптирането в максимална степен на нормативната уредба с тази на страните от Европейския съюз, облекчаване на реда и условията за разрешаване на строителството с оглед създаване на по-благоприятни условия за реализиране на инвеститорските интереси на гражданите и юридическите лица, създаване на правна регламентация за условията и изискванията за упражняване на дейностите, свързани с проектирането и строителството, в това число лицензиране и застраховане, уреждане по нов начин различните видове контрол върху актовете и действията, свързани с устройството на територията, аз искам да обърна вниманието ви и на нещо друго. Липсата на този закон, който мисля, че законодателят дължи на обществото, поощрява неясното строителство. Казвам "неясно", за да не употребя по-силна дума.
Аз не мога да разбера и не искам да се задълбочавам защо през последните десет години няколко пъти законопроекти са стигали в залата, но така или иначе не са били приемани. В моя избирателен район, 26. избирателен район Софийска област, влиза курортът Боровец. Всички знаем какво се случва там. Но мисля, че точно липсата на такъв закон провокира хората да строят неясно. И от една страна причината за това неясно строителство вероятно е в извършителите, от друга страна вероятно е и липсата на нормативна уредба - ясна, категорична, която да даде възможност на най-широк кръг хора, на едно скромно българско или ромско семейство да може да застрои своя къща, а съответно големият инвеститор да дойде да инвестира и да знае, че има правила. В тази посока аз мисля, че ние сме наистина длъжници на нашето общество и затова ви приканвам да подкрепите законопроекта за устройство на територията на първо четене. Още повече, че законът, така както е предложен, защитава, от една страна, правата на собственика, защитава в надеждна степен правата и правомощията на собствеността, от друга страна - на редица места държавата е запазила в достатъчна степен контрола там, където са застрашени обществените интереси. Аз мисля, че то има подкрепата на Министерството на околната среда и това, което най-вече би ни притеснявало - злоупотребата в зелените територии или там, където би могъл частният интерес да измести обществения, в закона са предвидени механизми, които да запазят наистина обществените интереси.
Също така мисля, че наистина, аз също присъствах, когато бяха провеждани консултации с браншовите организации, браншовите организации недвусмислено казаха, че този закон е изключително необходим на България. Те харесват закона, подкрепят го. Вероятно е необходимо между първо и второ четене и аз правя едно процедурно предложение за удължаване срока между първо и второ четене от един месец, за да имат достатъчно възможност хората, които имат забележки към него, да ги направят между първо и второ четене, така че ние да можем да се поздравим с един добър Закон за устройство на територията, който да предложим на нашето общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Процедурното предложение ще подложа на гласуване след края на дебатите.
Думата има народният представител Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Това е един от големите закони, които гледаме. Той регламентира взаимоотношенията в един голям отрасъл, а същевременно засяга и всеки българин, тъй като българинът има вродено чувство за собствен дом и обича да строи, да прави.
Хубавите неща тук се казаха от всички. Присъединявам се към по-голямата част от тях. Но нека не влизаме във варианта: досега нямаше нищо, а сега вървим напред. Имаше Закон за териториалното и селищно устройство, имаше правилник към него и серия поднормативни актове, които наистина понякога влизаха в колизия помежду си, особено що се отнася до наредбата и стария закон. Наредбата беше по-голяма от закона и казваше много неща, които през наредба допълваха закона. Имаше доста нормативни актове, които казваха как се приемат сгради, как се въвеждат в експлоатация и т. н. Хубавото, генералното хубаво е, че цялата материя влиза в един закон. Всички взаимоотношения в областта на строителството се регламентират в този закон. Значи той така или иначе е нужен в едно последователно развитие.
В рамките на този парламент ние променихме няколко пъти чрез други закони текстове, които сега виждаме в този закон. Има обаче едно основно нещо, което не виждам тук. Това е, че със Закона за общия териториално-устройствен план на София - не се казва така, но го казвам съкратено - ние въведохме доста нормативни разпоредби, които касаят тази материя. Не виждам този закон да е отменен.
Там за първи път въведохме повишената стойност на земята, което го има тук като регламент. Там въведохме бързия начин на обезщетяване на собственици, когато се строят обществени сгради. Там въведохме прословутите истории с трафопостовете и с инженерните съоръжения, които тук не виждам развити в окончателен вид. Този въпрос стои. Така че, ако тази материя влиза в този закон, би трябвало технически да отменим онези неща, които са част от тази регламентация, за да няма дублиране и позоваване на два отделни закона.
Там, между другото, въведохме и основното правило, на което аз много държа, че зелените площи са публична държавна или общинска собственост и върху тях не може да се извършват никакви действия, несъвместими с тяхното предназначение. Тук го има същото. В този закон има също една глава, която касае техническите съоръжения.
Уважаеми колеги, ние приехме отделен закон, който регламентира техническите условия и надзора върху тези съоръжения, включвам и тези, които са в строителството - това са асансьорите и т. н. Имаме специален закон, който регламентира цялостната материя и който приехме, мисля, че миналата година.
Ние приехме и един голям Закон за техническия надзор, като промяна на стария закон.
И тук искам да кажа някои съображения. На мен ми се струва малко пресилено вариантът, в който... Ние девоенизираме МВР, а военизираме техническия надзор. Тук има записана точка, член, в който казваме, че имат право на униформа и лично оръжие - техническият надзор. Уважаеми колеги, мисля, че това трябва да изчезне изобщо от тоя закон и да регламентираме... (Неразбираема реплика от народния представител Владислав Костов.)
Добре, това го гледаме сега. Значи се разминаваме в политиката. Има несъгласуване.
И големият въпрос за лицензиите на проектантите, който аз разглеждам от една по-различна гледна точка.
Вижте в рамките на три години какво направихме ние със законите. Ще ви посоча два примера, този е третият. Най-дребният бизнес, бизнесът, който се прави от един човек, ние вкарахме в бюрократични рамки и започнахме да му пречим. Вижте какво направихме с автомобилния транспорт с превозвачите. Чрез създаване на рамкова основа за какъв е камионът, колко камиона да има и всякакви бюрократични пречки, ние блокирахме голяма част от дейността на дребните превозвачи. Съотнасям го към този закон.
Досега важеше практиката, че след като човек е дипломиран и има регистрирана фирма, може да изпълнява тази дейност. Защо е нужно да има лицензиране и защо пък три години човек трябва да е проектант, за да получи право на лиценз? Ами ако е проектант една година по-малко ли ще научи или повече? (Неразбираема реплика от народния представител Владислав Костов.)
Не е така, не е така!
Аз не виждам варианта, в който комисия, министерство трябва да дава право на професия на тези хора, след като имат висше образование или са минали през държавен изпит и вътре пише: "Правоспособност проектант", аз не виждам защо трябва да минава през бюрокрация. Не си ли давате сметка, че огромна част от хората, които отпадат сега от този бранш - от фирми, от държавни структури и т. н., влизат в контингента на тези хора, които сега трябва да искат разрешение за работа? Много ви моля, недейте отива във варианта на стесняване правата на обикновения човек да има възможност да изпълнява такъв тип дейност, още повече че има ценз. Това все пак е един отдушник.
По отношение на Дирекцията за строителен надзор. Аз съм "за" тази дирекция, но очаквам да чуя един анализ. Тя работи може би от година, не знам дали стана година? И там се получи едно несъответствие. Натоварихме със сградите инвеститора, натоварихме с разходи. Една част - за големите сгради, за големите обекти, това е добре, защото всичко се плаща от инвеститора, включително и строителният надзор. Нормално. Но натоварихме и гаражите и кафенетата, на които правят реконструкция, по същия начин, по същата схема. Явно, че трябва да мислим в подробности като правим такива закони и да гледаме различните нива на бизнес и различните възможности, които имат хората, особено в тази ситуация, в която се намираме сега. Една и съща е бюрокрацията и книжата, и системата за реконструкцията на един гараж в нещо и за един завод. Нека внимателно регламентираме нещата, а животът ги регламентира извън нас, ако ние не се справяме с тези работи, и да ги направим така, че да не пречат на хората, а да помагат за развитието.
Не съм доволен от регламентацията на техническата инфраструктура и начина, по който влиза тук, защото наистина остават спорните неща. Скоро имаше и в пресата за тези прословути трафопостове и за техническата инфраструктура като такава, като част от строителството. Миналата година го обсъждахме пак като гледахме закона за София. Явно, че тези въпроси трябва да се решат един път завинаги. Оставяйки вратичка или-или, обикновено по-силния, каквито са държавните структури и без чието разрешение не може да стане един обект, налагат на инвеститорите да правят технически съоръжения, и то безвъзмездно, към държавните органи, а възмездно към собствениците. Този въпрос трябва да се регламентира. Не може да се приемат аргументи от типа: държавата няма пари да прави инфраструктура. И този закон трябва да го реши.

По отношение на приемането на обектите. Аз не знам какво толкова революционно е станало? Хубаво, акт 15 има, а акт 16 няма. Добре, надзорът го прави като регламентация, но пак със същите документи, с екзотивни чертежи и т. н. Старата схема беше, че чертежите се изпълняват, те са закон, където има промени се съгласуват и се подписват върху чертежите, а сега ще правим още една документация и ще я вкарваме в действие. Добре, и това ще стане. Но чак толкова пък революционно, че отпада акт 16, цитиран тук в закона! Добре, щом сте преценили, ще го видим в живота как ще бъде.
Има един принцип, който ме смущава. В много закони ние вкарваме задължителното застраховане.
Уважаеми колеги, застраховането задължително със закон на тези, които изпълняват надзора, за всичките видове застраховки е допълнително утежнение, как да го кажа, допълнителен данък. Ако не са убедени участниците в процеса, че трябва да се застраховат и ние го правим със закон, той става като тежест. Помислете много внимателно какво правим. Значи още едни такси и данъци слагаме върху строителството, защото това е точно така. Не може със закон задължително да застраховаме различните видове дейности тук и да казваме, още повече, че не е регламентирано, как стават вътрешните договори и какво става.
Вие знаете ли сега застрахователните компании какво ще искат, по какъв начин ще изграждат своите застрахователни договори? Тук пише, че без такъв договор строителство не може да стане. Това е една деликатна материя, с която не трябва да казваме: ти ще се застраховаш задължително еди-къде си и правиш еди-какво си. Застраховката все пак трябва да е воля на двете страни.
И един генерален въпрос, който искам да поставя, е въпросът за избора на главния архитект на общината. Аз не виждам нуждата главният архитект на общината да съгласува с министъра на строежите.
Уважаеми колеги, какво общо има министърът на строежите с кадровата длъжност на главния архитект на общината? Какво? След като цялата дейност в строителството е регламентирана с този закон? Пишете как се прави, с какви планове, кой ги приема, как се съгласуват и министърът правилно го има в тези неща като институция. Ама и кадрово да казва кой да е главният архитект на общината, това не го разбирам или го разбирам в отрицателен смисъл. Това може би продължава от стария закон и е много удобно за административната власт, но аз мисля, че влиза в противоречие със Закона за местното самоуправление. Министърът няма какво да регламентира чрез личността на главния архитект в общината, освен интереси, които са различни някой път може би от тези интереси.
И в комисията, които гледат общинското строителство, също има представител на Министерството на строежите. Защо? Има областен управител. Вие даже сте създали техническа служба на областния управител. Откъде накъде?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кои ние?
ИВАН БОЙКОВ: Вие, министерството и държавната власт, и вие, които сте го избрали, естествено.
В този смисъл аз не виждам защо трябва да е така? Обяснете ми какво искате да постигнете с техническата служба при областния управител? По Закона за териториално деление на страната имаше една съгласуваност на областни планове за развитие, част от които са и плановете за строителство. Но какво е това "техническа служба"? Вие създавате тихо, постепенно една институция и я дублирате изцяло с общинската. Такава позиция и такъв подход са опасни. За нищо не служи. Създавате бюрокрация и администрация. Ако областният управител е искал да се консултира или да спре нещо, защото той има контролни функции върху действията на местната администрация, той може да се консултира с достатъчно много хора. Но да създавате институция при него техническа...! Какво ще прави по този закон тази институция? Ще одобрява проектите или каква е функцията, какви решения за взима? Освен да спира.
Така че тук според мен законът не е балансиран. Не виждам смисъла главният архитект на общината да се назначава след одобрение на министъра. Ами, като не го одобри, какво ще стане? Гледайте тези неща, те са принципни в този закон.
И накрая, искам да кажа, че законът, като разпис, като материя, е добър. Той трябва да се приеме и то главно заради това, че събира цялата материя в едно. Аз ще внимавам много какви наредби ще излязат към този закон. Те са две, доколкото мисля, но едната е абсолютно излишна - за лицензирането на проектантите. Между първо и второ четене има доста неща, които могат да се напишат и да се предложат, и да ги гледаме в комисиите.
Аз мисля, че между първо и второ четене активно ще работят и браншовите, и обществените организации, които ги касае този закон.
Ще подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
Думата има господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление между желаните думи и желаното състояние и действителния продукт, който ни е даден за първо четене, има огромно размиване. Аз ще приведа аргументи. Това разминаване започва от мотивите на законопроекта, минава през становището, което комисията внася, и в информацията за хода на подготовката на този проект.
Твърди се, че има дискусия с професионалната общност. Такава дискусия имаше и сигурно ще има, ще има и реакция, ако евентуално се приеме този законопроект, но тя започна твърде късно - когато законопроектът беше вече минал през Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Твърде много становища има на професионалните колеги на Съюза на архитектите, на секцията "Градостроителство", на Съюза на проектантите, на Националното сдружение на общините, на представители на общините, при това в една дискусия в Народното събрание от общини предимно сини, значи няма основание да бъдат подозирани в политическа нелоялност. И на тази дискусия експертите и професионалната общност изразиха отрицателно отношение към текстовете на закона, към духа на закона, към философията на закона, подчертаха необходимостта от такъв закон, но в този вид, в който се предлага като законопроект за първо четене, не беше одобрен.
Нещо повече, твърде бързо след промените в правителството в средствата за масова информация се появи една обнадеждаваща информация, че този законопроект ще бъде изтеглен от вносителя и ще бъде преработен, а вносителят е Министерският съвет. Дори колегата Илиян Попов в качеството си на председател на нашата комисия, поне в един-два вестника срещнах неговото твърдение или твърдението на журналистите за негово твърдение, че той щял да изтегли този законопроект. И ако това беше станало, тоест, ако дискусията с професионалната общност и общности беше направена в процеса на правенето на закона, или ако бяха отразени становищата на тези професионални общности в подготовката на проекта, ако тези дискусии, направени от процедурна гледна точка, след като е даден ход, се съобразиха вносителите с тях, може би щеше да има друг продукт, който да гледаме и върху който да разсъждаваме.
Един законопроект на първо четене изисква да се види първо философията и духът на този закон, смисълът на този закон и начинът, по който регламентира определени отношения. Няма съмнение, че такъв закон е необходим. Такова съмнение няма, въпреки че могат да се изкажат и се изказват от експерти становища, че след като е поправян 14, а може би и 15 пъти Законът за териториалното и селищно устройство, той на практика може да върши тези функции.

Разбирам, че когато се променя системата, когато се преминава от централизирано планиране и една авторитарно изградена йерархична структура, трябва да се промени и законодателството в тази сфера, за да може да отговори на съвременните условия, на демократичните отношения, на новите права на отделните собственици и т.н.
За съжаление, в този законопроект това не е проведено. Нещо повече. Авторитаризмът, тоталният подход на държавата към устройството на територията, която съществуваше практически от 1947-1948 г. или от 1973 г. по-категорично, в този законопроект всъщност се удвоява, утвърждава и се разширява под благовидната рубрика "Видите ли, ние в условията на демокрация правим законопроект, който отговаря на насъщните потребности на обществото". А всъщност удвоява, утроява и утвърждава държавата като основен фактор в устройството на територията и селищното устройство.
Аз няма да правя исторически прегледи на този проблем, макар че мога и искам да подчертая, че и българското законодателство от 1881 г., и европейското до 1973 г. включително в голяма степен, европейското законодателство преминава през различни етапи и се развива и нашето българско законодателство не е било далеч или принципно далеч от европейското. За съжаление обаче, ние сме на крачка да се отдалечим. Но за това ще стане дума малко по-късно.
Аз искам да подчертая само един факт, без да правя исторически преглед, че териториалното устройство възниква от градоустройството или от селищното устройство. Но междувременно то се обособява като една самостоятелна материя със свои специфични особености. Териториалното устройство има като основна задача да се грижи за координацията и субординацията при провеждане на различните специализирани планирания, в това число и на градоустройството, и за осъществяване на общественозначими инвестиции в териториален аспект. В този смисъл то е насочено към държавното управление за структурното развитие на големи райони или региони, надхвърлящи размерите на една община, колкото и голяма да е тя, като установя цели, които са съдържателна и изходна точка за общинското градоустройствено планиране. Последното, имащо за обект селищното устройство в обхвата както на населените места, така и на техните землища, трябва да се осъществява, от своя страна, върху основата на местното самоуправление. Тук се корени една от съществените разлики между териториалното и селищно устройство. Териториалното устройство има координационни и стратегически държавни цели, а селищното идва, за да регламентира строителното планиране и недвижимата собственост. Тази закономерност през различните етапи в България и в Европа, а за съжаление в този законопроект - най-много, има екликтична философия. Нещо повече. Той, този законопроект реално утвърждава и засилва досегашната тенденция да се смесват двата вида устройства и планиране, като сега е налице не само пагонът на висшестоящия план, но и грубо погазване компетенции на органите на местното самоуправление. Вижте глава първа, раздел втори. Нещата са казани много ясно. Тази симбиоза е довела до изхвърляне на понятия, като "градоустройство", "градоустройствен план" и др.
В същото време у нас съществуват и са приети вече редица специализирани закони за горите, за водите, за земеделската земя, за околната среда и т.н., които регламентират специфичния режим за ползване на земята, включително по отношение на допустимост на строителство.
И къде се явяват парадоксите в този законопроект? Парадоксите се явяват, първо, в това, че този законопроект се явява като нещо едва ли не на гола земя. А този законопроект и главното съдържание на този законопроект трябваше да бъдат в Закона за регионалното развитие, за да може чрез Закона за устройството на територията държавата, укрепвайки, развивайки се, ставайки все по-мъдра, по-демократична и по-правова, оттегляйки се от различните сфери на дейност, да създаде целите, да създаде концепцията, да създаде структурата на държавното регулиране на тази територия. Но тя само създава концепцията, стратегията. Тя не регламентира до детайли, както сега искате да регламентираме, парцел № 5 или 15.
Този закон трябва да се обвърже и с други действащи, създадени вече в България закони. Този закон до голяма степен не е систематичен от гледна точка на действащото законодателство и потребностите от нови законодателни актове. Той е стихиен. Той е нелогичен. Той е непрофесионален от тази гледна точка, от гледна точка на философията на закона, от гледна точка на отношенията, които трябва да урегулира и мястото на тези норми в съответните закони и кореспонденцията на тези норми със съответните закони. Този закон се бие, така да се каже, с други закони като Закона за общинската собственост, Закона за държавната собственост, Закона за регионалното развитие. Има бели петна, които могат да се намерят и във връзката със Закона за устройството на територията, административно-териториалното устройство и т.н., и т.н.
Философията на този закон практически залага една бомба, която ще избухне. И в това можете да бъдете убедени, че ако проектът остане в този вид, ако вие се съгласите да бъде пуснат за второ четене със знаменитата уговорка: ще го преработим един месец - този закон всъщност е една бомба и тази бомба ще започне да гърми. И тя няма да гърми много далеч. Тя ще гръмне много скоро. Тази бомба ще гърми по отделния собственик на парцел, който иска да си направи къща, тази бомба ще гърми по отношение на общините. Тази бомба ще гръмне по отношение на другите специални закони - кой ще бъде водещият закон, Законът за водите или този, когато трябва да се построи нещо. Ще започнат да гърмят и институции. Ще започнат преписки, ще се блокират много неща. Този закон наистина е закон-бомба и ние трябва да помислим мъдро, без емоции, с разум. Да не правим тези грешки, а да ги оправим.
Пак повтарям, това е изключително необходим закон. Друг е въпросът дали трябваше точно тук да се реши или, както предлагахме миналата година - в Закона за регионалното развитие, където е най-естественото му място и където ще може да има ефект и полза. Предлагат се национални схеми. Разбира се, това е едно творчество на думи. Но ако тези национални схеми не се интегрират с националните и регионалните схеми за икономическо развитие, този закон увисва. Те трябва да вървят заедно. Кога ще се появи другият закон, не знаем, тъй като се говори за план за социално-икономическо развитие като някакво гениално произведение на правителството. Но аз лично този акт не съм го виждал. Може би това е някаква творческа разработка.
Но така или иначе, не може да се устройва територията, без да се има предвид структурата на икономиката, перспективите, стратегията. Не могат да се правят регионални схеми, без да се имат предвид и икономическите схеми.
Този закон е много важен. Той не е случаен, той не е изолиран факт. Той трябва да обслужи интереси, интересите на развитието на държавата, на региона, на общината и както колегата Стоянов подчерта, само че по-точно мисля, че общото благо и частният интерес да не влизат в конфликт. А при конфликт общото благо е благото над частния интерес. Този, който се е съгласил да живее в град, той поема рисковете на ограничението, че живее с други хора. Затова общото благо е водещо. Затова зелените площи са общо благо и те трябва да бъдат подчинени на общия интерес и на общината, а не на предприемача, който си прави павилион за кафе и печели той, а губят 10 000 души, които не могат да дишат чист въздух. Ако иска да не бъде ограничен от общото благо на населеното място, на града, на общината, да отиде да живее в една пещера. Има пещери в България много, има планини, да живее сам-самичък и няма да има такива големи ограничения от другите, които живеят тук.
Този законопроект, уважаеми колеги, не спомага за нашата евроинтеграция. И аз лично, наистина искрено се учудвам как две седмици преди да започнат преговорите за присъединяване на България към структурите на Европейския съюз, вносителите, след като им беше казано съвсем коректно, колегиално, надявам се даже - и с добър тон, но ако не е бил добър тонът, моля да бъда лично аз и другите, които не са го казали така, да бъдем извинени, но ние казахме, тънки, тесни и много добри български и чуждестранни специалисти и експерти казаха, че този закон не се хармонизира с европейското законодателство. Аз мога да посоча примери например за Германия и Австрия. Но тук не става дума да се копира конкретен закон на конкретна западноевропейска страна. А хармонизирането идва по пътя на философията кое регулира едни отношения, кое - други? А в този законопроект, с извинение, е тюрлю-гювеч. Говори се за устройство, а на практика е за строителство. Коректният запис на този закон трябва да бъде: закон за устройство и застрояване на територията, защото три четвърти от нещата са за строителство, а не за устройство. Този закон наистина не се хармонизира с действащото европейско законодателство. И защо две седмици преди да започнем преговорите ние трябва да влизаме с едно, извинявайте за израза, недоносче, което ни отдалечава от европейските структури и начин на мислене, от европейското законодателство, и ни превръща в едни европейски периферни провинциалисти, които искаме да имаме, да размахаме само формално, че имаме закон, а по същество да е много далеч от европейския. Защото в Европа наистина е разделено законодателството по териториално устройство и регионално планиране от това по градоустройство и строително планиране. Всъщност чрез този законопроект у нас се унаследява една традиция за единно централизирано планиране, при което в един нормативен акт се разглеждат въпроси от цялата територия на страната до най-малкия конкретен имот. Подложено е на съмнение самоуправлението на местните власти. Това е една от тревожните нотки в този законопроект.
Аз бих искал за малко да се спра на мотивите, тъй като те също издават начина на мислене, подготовката, даже и морала при предлагането на този законопроект. Мотивите всъщност описват едно желано състояние. Те не очертават реалните проблеми, които трябва да се разрешат чрез нов законопроект, който да регулира новопоявилите се или утвърждаващите се обществени отношения. Мотивите са преразказ на доброто желание и на добрите илюзии, които се прави опит да се внушат чрез този законопроект. Мотивите по същество биха били верни, ако бяхме 11 или 12 ноември 1990 г. Но оттогава минаха десет години, направиха се редица практически стъпки, включително и в ЗТСУ. И тези мотиви към сегашното състояние на действащото законодателство и на предлагания проект са просто безпочвени. Твърди се, че едва ли не ЗТСУ е източник на закононарушението. Уважаеми дами и господа, първо, това не е така, тъй като са построени огромни по територия, по обем, по размери сгради, пътища, линии и т.н. Но за съжаление в тази зала има отговорен представител на изпълнителната власт, който в нарушение на ЗТСУ събори сграда през лятото на миналата година. Значи, не е волята и законът, а волята на политическата сила, която управлява. И която си е намислила нещо, че трябва да го направи. Тя е причината. ЗТСУ не допуска нарушение. (Неразбираеми реплики от залата.)
По-нататък, в този законопроект не са отразени както забележките на професионалните организации, така и законопроектът се опитва да постави някои професии под попечителство. Сигурно други колеги ще говорят за надзора, но аз искам да обърна внимание на един въпрос, който има дълбок смисъл за развитието на държавата и нацията. Когато се обвързват творчеството и дългът с надзора, винаги дългът намалява и творчеството се разпада. Ние искаме, тоест вие, вносителите, искате да оказвате надзор върху проектанта - един творчески труд. Тази година кой осъществява контрола? На практика един чиновник с образование. Какво контролира? Контролира един творчески проект, един проект, разработен с елементи на творчество. Кой познава най-добре проекта? Проектантът. Как може чиновникът да бъде такъв контрольор и надзор на човека, който познава най-добре нещата? Има други начини да се коригират такива слабости и грешки. Какво обаче ще стане след две-три, пет-десет-петнадесет години? Непрекъснато ще намалява отговорността на проектанта и той ще започне да работи през куп за грош. Защото зад него би трябвало да има надзор, който би трябвало да спре грешките и глупостите. Проектантът ще започне да работи на парче и с ниска отговорност. Това е пътят за една от професиите постепенно да намалява интелектуалният потенциал на нацията, защото все по-некадърни и все по-безотговорни ще стават проектантите, защото законът стои зад гърба им. И те си казват: "Да, има кой да спре моите глупости.". Аз не говоря за чисто оперативните, ежедневните неща, които предизвиква контролът. Говоря за философията на проблема, който ще се мултиплицира сред нацията и сред българския народ. А това не е добре за нас.
Ще завърша с няколко неща, които ми се струва, че просто когато е писано, или е правен опит да се пише някакво литературно произведение, или не е редактирано. Сега, извинявайте, но как трябва да се разбира § 10, ал. 1, където е записано: "Всички действащи устройствени планове до влизане в сила на този закон запазват действието си.". Ами, това е естествено. Това просто даже не е литература.
В този закон са вкарани неща, които са за наредба. Да кажем, записани са в чл. 26, 32, 35, 41 технически норми, които определят разстоянията в метри между сгради, между лични регулационни линии и сгради, както и между сгради и страничните дворищни регулационни линии. Това не е за закон. Защото, ако го регламентираме в закон, може ли тогава общината в Котел, в старата част на Пловдив, в Елена и на други места, могат ли те да действат съгласно закона или трябва да го нарушават? Ако трябва да спазват закона по буквата, трябва да нарушат духа на общината, на територията. Ако искат да запазят територията, ще нарушат закона. И обратно. Значи, тук се записват дреболии, с извинение, в закона, вместо в наредба, а в същото време наредбата по чл. 20 за видовете устройствени зони и строителни територии я издава министърът. Значи наредба за видовете, а не за устройствена зона-5, примерно. Те са посочени в закона кои са видовете - пет, шест са. Значи министърът издава за тях наредба, а за метрите между прозорците на двама съседи - законът. Не върви!
Местното самоуправление е отново жертва на този проектозакон. За някои неща стана дума.
Пак обръщам внимание на факта, че и тук се предвижда главният архитект да съгласува с министъра. Ами ние така ако тръгнем, утре началникът на финансовото управление на общината трябва да го съгласува с министъра на финансите, главният експерт по екологията ще трябва да го съгласува с министъра на околната среда. Къде отива местното самоуправление? Това не може да продължава така и не може да остане този запис!
И аз искам да завърша с това, уважаеми дами и господа! Аз знам, че един от вносителите твърди, че това е един меланж, като има предвид, че това е нещо вкусно и добро! Обаче искам да помоля да не приемаме този тюрлю-гювеч, защото той ще ни хвърли в много тежки практически проблеми след половин или една година.
И затова категорично не приемам на първо четене този законопроект и няма да гласувам за него. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Тодор Янев има думата.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата не като специалист, но това, което чухме ме наведе на някои мисли.
За всеки нов закон, който ние предлагаме си задавам въпроса дали ще облекчи това, което е било досега. Зная какво значи сега да тръгнеш да строиш нещо - трябва да минеш през 14 инстанции, от които да вземеш някакъв документ. И въпреки това непрекъснато досегашният закон даваше възможности да бъде заобиколен и да се строи по нелегален начин.
Депутат съм от Софийския окръг. Ако скоро сте ходили на Боровец ще видите, че там е пренесена циганската махала в момента, а казваме, че хармонизираме нашето строителство с европейското. Пред едни луксозни хотели има нещо ужасяващо и то на 5 - 6 метра. Кой разрешава това? Някой го е разрешил все пак, не можеш да отидеш там и да си построиш барака, къща, малко хотелче, по-голямо хотелче, средно хотелче...
Навремето в най-старите закони имаше нещо много интересно. Аз го знам, понеже съм бил по-малък тогава - разрешава ти се да направиш вила в планината, но не ти се разрешава двор. Твоята вила трябва да хармонизира с околната среда. Досега има такива вили над Пещера, мисля че и в Боровец - старото строителство, където не ти се разрешава да имаш двор, защото в двора започваш вече да правиш каквото ти хрумне, докато вилата стои на сцената на една хубава природа без да я нарушава.
И нека да прозвучи като едно пожелание към специалистите. Явно колегата, който говори пред мен е много добър специалист. Но законът трябва да не дава възможност да бъде заобикалян! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодор Янев.
За изказване думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Искам да взема отношение по няколко повдигнати въпроса, особено във връзка с изказването на господин Костадинов. Аз съжалявам, че той излезе от залата.
Най-напред относно необходимостта от приемането на нов Закон за устройство на територията, който да отмени досега действащия Закон за териториално и селищно устройство. Тук бяха изказани мнения и становища от господин Костадинов в разговори с представители на гилдиите, че с новото изменение Законът за териториално и селищно устройство, той на практика бил донякъде приспособен към днешните условия и можело да не се приема нов закон.
Аз искам да припомня, че всеки път, когато тук сме гледали изменение и допълнение в ЗТСУ от всички парламентарни групи е заявявано единното становище, че ние не трябва да се занимаваме повече с кърпежи в този закон, а трябва да приемем изцяло нов закон, който да уреди тези отношения.
Многократно тук е споменавано, че Правилникът за приложение на Закона за териториално и селищно устройство с течение на времето стана по-голям от целия закон и че подзаконовия нормативен акт, какъвто е Правилника за приложение, неговите подзаконови норми влязоха в противоречие с първични правни норми на самия Закон за териториалното и селищно устройство. Да не говорим за противоречието между този закон и нормите, които се съдържат в него и редица други закони, които бяха приети след 1990 г., включително законите за държавната и общинската собственост, за които спомена господин Костадинов.
Този закон изцяло не отчита променените обществено-икономически условия и преминаването от централизирана планова към пазарна икономика и свободна инициатива.
На практика Законът за териториално и селищно устройство в момента създава изключително право на държавната собственост пред всички останали видове собственост в България, което е грубо противоречие пък с основния ни акт - Конституцията.
Основна цел, според мен, на новия закон е и трябва да бъде еднаквото третиране на различните видове собственост и да влезем в съзвучие и с конституционните си изисквания, и с европейските директиви в тази насока.
И в такъв смисъл аз виждам целите на закона в няколко основни аспекта:
- Изграждане на комплексна единна и ефективна регламентация на отношенията, свързани с устройство на територията като тук е и строителството, и използването, и опазването, и застрояването, преустройството - всички тези процедури и актове, които засягат тези отношения.
- Рационализиране на системата от устройствени планове за територия на страната, тъй като в момента действат N-броя устройствени планове на държавно и общинско ниво и някой път те влизат в противоречие един с друг. Да не говорим колко бюрократична и сложна е процедурата по тяхното приемане и утвърждаване.
- Опростяване на процедурата по възлагане, изработване, съгласуване, съобщаване и одобряване на устройствените планове, както и конкретизиране на правата и задълженията на всички органи и лица, участващи в тези процеси. В момента има явно противоречие, когато в подзаконовия акт - правилника за приложение, се дават компетенции на едни органи, а в закона в дадени членове компетенциите са дадени на други органи. Това е нещо, на което обръщат внимание от браншовите организации.
- Облекчаване на условията и реда за разрешаване на строителството с оглед създаване на по-добри условия за реализиране правата на хората. Едва ли някой може да отрече колко тромава, бюрократична и скъсваща нервите на обикновените хора е сегашната процедура, уредена много повече по правилника за приложение, отколкото по основния закон.
- Регламентиране на правата и задълженията на участниците в строителството, включително и границите на държавната намеса. Тук стана въпрос за това колко силна е била държавата. Да, държавата беше всичко по досегашния закон и правилника за приложение и за пръв път в този закон са ограничени и лимитирани границите на намеса на централната изпълнителна и на местната власт върху свободната инициатива, върху възможностите за издаване на строителни разрешения, за проектиране, за строителство и последващ надзор. От друга страна разграничаване и разпределяне на контролните правомощия между органите на централната и местната власт, както и между тях и тези на съдебната власт. Част от тези правомощия излизат изцяло от компетенциите на лошата, както се казва, държавна власт, която упражнява тотален контрол и отиват при съдебната власт, която е независима и трябва да гарантира конституционните права на гражданите.
- Въвеждане на по-ефективни мерки за икономическа принуда спрямо нарушителите;
- Бързо премахване на последиците от незаконното строителство и превенция в този процес. Тук господин Костадинов спомена как била съборена една сграда миналото лято. Аз твърдя обаче, че 40 години по-късно беше приложен Законът за премахване на последиците от незаконното строителство, тъй като доколкото ми е известно, тя дори няма строителни документи - тази сграда. Вие знаете за коя става въпрос.
От друга страна сегашното положение с незаконното строителство е просто нетърпимо повече.
Първо, това не осигурява равни права на гражданите, които им са гарантирани от Конституцията. Значи някой ходи, представя си документи, минава си на утвърждаване, получава разрешение, започва строеж и върви по тази процедура 5 - 6 години, след което чака Акт 16 и приемателна комисия. И в същото време един друг тарикат построява незаконно и чака държавата да му узакони, да признае фактическото положение - щом е построено, значи ние узаконяваме.
Аз бях свидетел на скандални случаи, когато бяха свлачищата във Варна през 1997 г. Свлачището на предишния ден се е задействало, земята е тръгнала към морето, на другия ден, в събота, строежът продължава върху земята, която се свлича и се оказва, че няма сила, която да го спре. И всеки разчита на това - фактическото положение: хайде, сега вземете и го узаконете.
И какви бяха имуществените санкции и глобите за това незаконно строителство? Ами, те са просто символични, да не говорим, че не се прилагат. Изградиха се цели палати с бетон и стабилни конструкции с разрешение за временно строителство по чл. 120. Какво е това, ако не заобикаляне на закона и нарушаване основно правата на почтените граждани?
Така че въвеждането на тези ефективни мерки за икономическа принуда - глоби и санкции, са абсолютно необходими, както и още нещо, което се съдържа в законопроекта и което аз абсолютно поддържам. Какво използваха тези хора, които градяха незаконно? Използваха това, че имат вода, използваха това, че имат ток, че инфраструктурата работи. Спирането на топлоподаване, на водоснабдяване и на електрификация на обекти, които с резолюция на местните поделения на Дирекцията за национален строителен контрол ще се осъществи, ще гарантира спирането на строителството на тези обекти и е много добре, че това е предвидено в закона.
От друга страна въвежда се единна терминологична база за устройство на територията и строителството и се махат остарели понятия, които нямат нищо общо със съвременните условия. Регламентират се условията и изискванията за упражняване на дейности, свързани с проектиране и строителство. И тук идва въпросът за лицензирането.
И аз искам да кажа, че съм съгласен с част от доводите, които бяха изложени от господин Иван Бойков, който направи един наистина професионален безпристрастен неполитически прочит на законопроекта. Действително не може тези дейности по проектиране, архитектурни проекти, извършвани от единични хора, от физически лица, които имат правоспособност и които имат дипломи, да бъдат подлагани на най-строгата система на лицензиране. Много по-добре е да има регистрационен режим на тези дейности, а съответните браншови организации да си уредят въпроса с това как точно стават тези регистрации на хората, които членуват в техните гилдии. И аз разбрах, че вече е внесен от тези браншови организации проектозакон за архитектурната камара. И крайно време е законодателно да се уреди този въпрос.
Така че тук от гледна точка на лицензирането аз поддържам господин Бойков в частта му за физическите лица - проектанти, архитекти, които осъществяват тази дейност. Ние не трябва да ги затрудняваме, напротив, трябва да ги поощряваме. Това е част от цвета от интелигенцията на нацията.
От друга страна обаче лицензирането на строителния надзор, на независимия строителен надзор е абсолютно задължително. Защото тук вече говорим за здравето и за живота на хората, които ще живеят в тези сгради. Всички видяхме какво стана в Турция преди известно време, когато се срутиха блоковете и сума ти хора останаха под тях от некачествено строителство. Така че лицензиите за независимия строителен надзор, аз мисля, че и господин Бойков ще се съгласи с мен, безспорно трябва да ги има.
От друга страна е въведена забрана за държавни или общински служители да изработват общи и подробни устройствени планове. Ето истинската борба според мен с корупцията на местно ниво.
Какво беше досега? Какви са тези служители, които изработват, представят, защитават, а някои от тях след това участват в утвърждаването на тези общи и подробни устройствени планове. Кой им възлага тези поръчки? Те чии интереси защитават - обществени интереси или частни интереси в определена сфера? Така че тук абсолютно поддържам предложението, което е направено.
Ограничена е възможността на общините и държавата за намеса при уреждане на частно-правни имотни спорове между собственици след одобряване на първичната имотна регулация. Ето още едно реално ограничение на силната държавна намеса, за която говореше господин Костадинов, която беше изключителна досега и която ще бъде лимитирана с новия закон.
Регламентиране на правата и задълженията на независимия технически контрол в проектирането и независимия строителен надзор, премахването на приемателните комисии и заменянето им с разрешение за ползване като проверката на обекта и документацията се осъществява от органа Държавен национален строителен контрол - нещо, което безспорно е необходимо.
От друга страна приемането на ограничен брой наредби, които ще уредят точно определени дейности и отношения, свързани с приложението на Закона за устройство на територията ще гарантира вече да има предимство на закона и на първичната правна норма при подзаконовите нормативни актове и да има една цялостна юридическа регламентация в тази сфера.
Но аз лично съм за това предложение, което направиха всички изказващи се и бих го предложил и след гласуването на законопроекта - да се удължи максимално срокът между първо и второ четене по този законопроект, да бъдат отчетени всички тези предложения, които бяха направени и които могат да бъдат направени от браншовите и съсловните организации по този законопроект, тъй като това ще е бъдещият техен кодекс, по който те ще работят.
В това отношение аз лично като народен представител в моя избирателен район съм се ангажирал между двете четения на законопроекта да проведа такава среща с професионалисти в областта и с браншови организации. Така че поддържам тук тезата срокът да бъде максимален между първо и второ четене, за да могат да бъдат детайлизирани всички неща така, както трябва и да бъдат отчетени разумните предложения на хората, които професионално се занимават в този бранш.
Но безспорно законът е необходим, безспорно това не е тюрлю гювеч, тъй като има много добра юридическа постройка и мисъл този законопроект. И аз ви призовавам да го подкрепим на първо четене, а след това всички заедно да изработим един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велислав Величков.
Има ли реплики, изказвания?
Има думата за реплика господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Колеги! Репликата ми се състои в следното, господин Величков, защото на практика Вие си противоречахте във Вашето изказване. Защото Вие казахте, че системата на проектиране и на строителство не трябва да бъде бюрократична, както е сега по новия закон, а след това изведнъж казахте, че всичко, което се изгражда, трябва да бъде здраво, защото в него ще живеят и ще работят хора, което е абсолютно точно и вярно.
И аз мисля, че тази система на проектиране и на строителство не трябва да бъде облекчена, тя трябва да бъде нормално бюрократизирана, за да можем наистина с тези проекти да защитим здравето на хората. Защото Вие отидохте от едната крайност и представихте точно това, което се случи при земетръса в Турция. Защото сградите не бяха оразмерени и всички, които бяха строени от първия земетръс, на втория паднаха. Защото там нямаше изискванията, които са необходими при проектирането.(
И друго нещо, което искам да ви кажа. Може общински администрации да няма в сегашния си вид, но както в закона е третирано - и техническите служби дали ще се наричат служби или комисии, те просто ще съществуват. Защото устройството на една територия, особено в населеното място е нещо, свързано с живота, с развитието на обществото като цяло именно в тази си дейност на територията. Всичко това е свързано едно със себе си.
И друго нещо. Аз не мога да разбера как с вашите хора, както казахте, от представителите на министерството ще участват именно в тези комисии, които ще се изградят под ръководството на главния архитект, ще попречат на местната корупция, както вие казахте, на местно ниво.
Искате ли да ви кажа в момента какви спорове се разиграват в цялата страна и конкретно в Търговище? В Търговище представителят на Министерството на строителството беше арх. Долапчиев с 40-годишен трудов стаж. И той беше изваден от градоустройствената комисия и заменен с топлофикатор. Питам ви: какво прави един топлофикатор в архитектурно-градоустройствена комисия?
След това при избирането на представителите във ВиК-дружеството. Махнахте инженер, който е с ВиК образование и сложихте човек с реална гимназия, със средно образование.
Така ли ще се борите с местната корупция във властта? Така ли ще контролирате? Ще работите или ще контролирате, господин Величков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Такоров, аз не мисля, че съм си противоречал, а съм съгласен с това, което Вие казахте в началото на вашата реплика. Не крайно либерализиране на целия този режим от проектирането до окончателното изграждане, а търсенето на необходимия баланс, свободата при проектирането, свободата при възлагането. Но нали независимият строителен контрол в крайна сметка и строителният надзор точно това трябва да прави - да следи дали се изпълнява съответният одобрен план, как се гради тази сграда и в крайна сметка трябва да одобри нейното приемане. Така че затова поставих въпроса, че трябва да има лицензиране на застрахователния надзор. Там не можем да си позволим в никакъв случай крайна либералност, защото това вече става опасно за живота и здравето на хората. Аз затова разграничих нещата - едно при проектирането, друго при контрола.
Колкото до другия въпрос, също нещо не сме се разбрали. Когато говорих за премахването, по-скоро за ограничаването на възможностите за корупция на местно ниво, аз го поставих в контекста на това държавни и общински служители да не участват в изработването на тези планове, защото не се знае кой поръчва музиката. И това е една много голяма възможност, която досега беше уредена нормативно за, така, меко казано, съмнителни отношения между клиент и държавен или общински служител.
А другите конкретни случаи, за които казахте, отправете Вашите въпроси там, където им е мястото. Аз мисля, че ние в момента обсъждаме принципите и духа на един законопроект, а не конкретни случаи, с които аз не съм запознат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Илиян Попов има думата.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че голяма част от колегите, които се изказаха, в крайна сметка стигнаха до най-важното - води се спор по същество, чисто професионален, като изключа, естествено, голяма част от изказването на колегата Костадинов. Бях провокиран и затова взимам отношение, макар че считам, че до голяма степен всички спорни въпроси се изчерпаха.
Първото, което искам да отбележа, е, че тези спорове се водиха задълбочено и когато обсъждахме законопроекта на първо четене в комисията. Нещо повече, ние отложихме малко самото заседание във времето точно, за да може колегите, от една страна, да участват в организираните, подчертавам, дискусии на представители на браншовите организации, на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините и на експерти, които работят към Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. В това число организирахме и такива дискусии, докато влезе в залата на първо гласуване. Тоест, нашето искрено желание е било в крайна сметка този изключително важен закон да бъде най-вече експертен. Тук няма нужда да коментираме нито бомби, нито землянки, нито пещери - те ни връщат към едно старо време. Мисля, че не това му е мястото - тук да коментираме тези неща, точно по този закон. По-важното беше, аз съм доволен, че имаше наистина конструктивни изказвания.
Искам да кажа на колегите, особено на колегата Бойков и на другите колеги, които споменаха, че се стигна в голяма степен до консенсус на различните представители при тези дискусии по повдигнатите проблеми. Примерно, проблемът за лицензирането. Още в самата комисия и преди това стана въпрос, че според нас не е редно, дори е недопустимо да се лицензират всички субекти, които участват в крайна сметка в процеса на проектиране. Нещо повече, практиката в нормалните държави е дадена, има дори подготвени законопроекти от браншовите организации и няма никакви пречки самият режим да бъде регистрационен.
В изготвянето на този законопроект се включиха и представители на министерството. От тяхна страна също имаше одобрение.
Аз считам, че това със сигурност ще залегне с подходящи промени между двете четения и в основния закон. Тоест, ще бъде премахнато лицензирането на проектантите. Нещо повече, ще бъдат задоволени и интересите на хората от браншовите организации, на специалистите за това да бъде създаден единен закон на браншовите организации, които са в областта на строителството.
Аз искам да взема отношение единствено по една изключително важна част от новия закон, за която се каза малко, а считам, че това е едно от най-големите достойнства на закона. Това е така нареченото инвестиционно проектиране и големите инвестиционни проекти. В самия закон е отделено много голямо внимание на това. Създадена е правна възможност по ускорени процедури да бъдат одобрявани както инвестиционното проектиране, така и същинското териториално-устройствено проектиране. Тоест, да се създаде правна възможност на потенциалните инвеститори както в една община, така и при необходимото съгласуване между няколко общини, в това число и между области, да преминат този процес на съгласуване максимално бързо. Това е изключително важно за днешното състояние на страната ни.
И от друга страна, да повторя, едно от най-големите му достойнства това е вече максималното съобразяване на закона и с промените, които всички ние гласувахме, бих казал, единодушно в двата закона - Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Тоест, това преимущество, което бе дадено на държавата, което в един момент дори прерасна в една доста изкривена практика - да се одържавяват имоти, следствие на което пък ние гласувахме тук закони за реституцията, категорично остава в миналото. Нещо повече, тази равнопоставеност на собствеността се подчертава с цялата процедура по одобрение на планирането, на инвестиционния процес и се защитава правото и на частната собственост. Едновременно с това се създава възможност, когато е необходимо, да се реализират обществени мероприятия, да се обезщетят с повишена цена на земята частните собственици и с правото, това, което се подчерта, на общината и държавата на първи купувач.
Аз няма да отделям повече внимание, само искам да кажа в заключение най-важното, според мен, да го повторя. Считам, че за мен днешният дебат беше добър, конструктивен, в духа на дискусиите, които проведохме със специалистите. Считам, че тези дискусии ще продължат. Имаме готовност да създадем работна група, която работи и ще съгласува тези текстове между двете четения на закона.
Едновременно с това се радвам, че като че ли остана единствен гласът, който ни водеше в една друга плоскост - политизиране на този закон. Искам да призова колегите да подкрепят закона и се надявам да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
За реплика - господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Попов, аз ползвам Вашето изказване за една реплика. Мисля, че точно това му липсва на закона, което казахте във Вашето изказване - липсва раздел за браншовите организации. Тях ги има, на някои места са сложени, в смисъл участват, дават мнение. Мисля, че точно това липсва в този закон, за да стане пълен, цялостен и съвсем модерен и европейски. Няма да стигнем до законодателство, с което да определим по принцип браншовите организации, как да се вплетат в обществения живот взаимоотношенията. Ние започваме вече такова законодателство. Ако си спомняте, в Закона за търговията имаше изцяло разработен раздел, имаше и на други места, сега по памет не мога да ги цитирам.
Хубаво е, ако в процеса на диалог в този закон между първо и второ четене се напише нещо повече и да се вплетат в този процес браншовите организации. Тогава наистина ще бъде един завършен, много нов, много полезен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата, господин Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Възползвам се от правото на дуплика само, за да отговоря. Може би не съм бил достатъчно ясен в своето изказване, но при тези работни срещи, в тези дискусии се стигна до единно становище, че е необходим отделен закон за браншовите организации. И всичко това ние ще го предвидим между двете четения на законопроекта. Може би в тази връзка бяха удачни и процедурните предложения да се удължи максимално срокът между двете гласувания. Аз считам, че това е изключително важно. Нещо повече, дори при дискусиите възникна една естествена необходимост законът да бъде общ, защото досега има подготвени законопроекти само, да речем, за Камарата на архитектите или само за архитектите, нещо, на което конструкторите гледат съвсем естествено малко с по-друго око. Нормално е да удовлетворим и техните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Поставям на първо гласуване законопроекта за устройство на територията с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 173 народни представители: за 131, против 25, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за писмени предложения по този законопроект с три седмици, максималния срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Велислав Величков.
Гласували 159 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 3.
Предложението на господин Величков е прието.

Преди да започнем работа по следващата точка, искам да напомня докъде бяхме стигнали. Става дума за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Приключихме с разискванията и дебата по закона, стигнахме до гласуване, което по предложение на господин Пирински, аз го подкрепих, беше отложено, за да се търси решение на въпроса, който най-много възбуди духовете - за горите на Рилския манастир и Националния парк "Рила".
Знаете всички, че бяха проведени разговори и с присъствието на госпожа министър Манева при председателя на Народното събрание. Господин Сендов също прие игумена на Рилския манастир дядо Йоан и се стигна до едно разбирателство как да бъде решен въпросът какво след приемането на закона на първо четене, преди да се приеме на второ четене, да бъде направено предложение по онзи текст, който засяга Рилския манастир в съответствие с това разбирателство, което беше постигнато с представителите на църквата.
Ако смятате да правим нов дебат, можем да продължим в зависимост от това кой колко време е говорил.
Ако е необходимо министърът или председателят на комисията да допълнят нещо към казаното от мен, но ако не, сме на фазата - гласуване на първо четене.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз разбирам добрите намерения на всички да стигнем до най-разумното решение с проблема на Рилския манастир. Но в края на краищата ние ще гласуваме тук един закон, един текст. Поне нека министърът да стане тук и да заяви, че евентуално между първо и второ четене тези договорености, които нямат юридическа стойност, ще намерят своето отражение и в този закон. Моля министърът да поеме макар и юридически неиздържано, но в края на краищата да има една дума. Понякога тя даже тежи повече от един закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След връщането на закона ние проведохме няколко срещи, включително с представител на Светия синод митрополит Неофит, с игумен Йоан и се споразумяхме от Национален парк "Рила" да бъдат извадени 27 хил. хектара земи, да бъдат обявени за природен парк, като по този начин се създават всички необходими правни предпоставки да бъде възстановена собствеността на Рилския манастир върху земите и горите в този район. И същевременно да се осигури една висока степен на защита на тези уникални природни богатства.
Имаме и писмо от Патриаршията за съгласие по този въпрос.
Аз мисля, че най-важният проблем е решим и аз поемам ангажимент, мисля, че и господин Лъчезар Тошев като председател на комисията ще потвърди също, че ние двамата поемаме ангажимент между първо и второ четене тези ангажименти да бъдат формализирани със съответни текстове. Текстовете са подготвени, просто в хода на подготовката на закона за второ четене това ще бъде прецизирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии № 902-01-68, внесен от Министерския съвет.
Гласували 162 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, предлагам срокът за предложенията да бъде удължен до 3 седмици съгласно чл. 68, ал. 1 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът да бъде удължен с 2 седмици и да стане общо 3 седмици.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 5, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Съобщения за заседания на парламентарни комисии:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по културата и медиите ще заседава утре, 3 февруари, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 3 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 13,57 ч.)



Заместник-председатели:
  Иван Куртев

 Петя Шопова


Секретари:
       Виктория Василева

      Свилен Димитров