Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-02-09

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 2 - 8 февруари 2000 г.
Проект за решение за освобождаване на господин Асен Агов от длъжността председател на Комисията по външна и интеграционна политика. Вносител е народният представител Георги Първанов.
Проект за решение за посещение на група народни представители в Косово във връзка с участието на Република България в КФОР. Вносители са народните представители Иван Глушков и Пламен Марков. Разпределен е на Комисията по Национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Вносител е народният представител Кирил Ерменков. Водеща комисия е Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Проект за решение относно разискванията по питането на народния представител Александър Томов към господин Иван Костов - министър-председател на Република България. Вносители са Александър Томов и група народни представители.
Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и Федерална република Германия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Финландия относно условията и реда на транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени части на Република Финландия, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Отчет на правителството на Република България за изпълнението на Програма "България 2001". Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Предложения по дневния ред.
Има предложение от народния представител Евгени Кирилов в програмата на Народното събрание за седмицата като точка от дневния ред да бъде включен проект за решение за освобождаване на господин Асен Йорданов Агов от длъжността председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов като точка от дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Има предложение от народния представител Георги Михайлов точка от дневния ред да бъде молбата от Найден Зеленогорски относно освобождаването му като народен представител на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Конституцията на Република България.
Има и предложения от Парламентарната група на СДС за дневен ред на седмичната програма:
1. Законопроект за Семеен кодекс. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
3. Законопроект за музеите.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
5. Законопроект за лова и опазване на дивеча.
6. Парламентарен контрол, в който ще бъдат включени разискванията, съгласно правилника, за които има направено предложение миналия петък.
И ще трябва да включим в седмичната програма, за да спазим срока по Конституцията, и ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, върнат от президента на Република България с Указ № 15 по чл. 101 от Конституцията.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите иска ли да се изкаже? Господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! На основание чл. 39, ал. 3 в програмата на Народното събрание през седмицата като точка от дневния ред предлагам да бъде включен проект за решение за освобождаването на господин Асен Агов от длъжността председател на Комисията по външна и интеграционна политика, внесено от председателя на парламентарната група Георги Първанов.
Колеги, бих желал да обясня следното. Не става дума за личностно отношение, а става дума за интересите на България от изявление, което е направено, което засегна и възбуди интереса на всички големи информационни агенции, което предизвика маса действия, които нанасят ущърб на интересите на България. Три дни след това изявление господин Агов подчерта, че това е негово лично мнение. Ние бихме разбрали това, ако веднага след него, след междупартийната среща с господин Тачи, господин Агов беше изразил позицията на държавата, позицията на политическата сила, която представлява, и накрая беше казал: но моето лично мнение е друго.
Ние разбираме, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е изразила подкрепа на господин Агов. Бихме желали обаче, тъй като сме парламентарна република, обсъждайки тази точка, да разберем в какво се състои тази подкрепа. Ако СДС декларира тук, в парламента, че позицията не е променена и тя се различава от мнението, изразено от господин Агов, останалият въпрос е въпрос на подкрепа за личните качества на господин Агов като председател на комисията.
Апелирам към вас, колеги, това е в интерес на парламента. Тази позиция трябва да се изясни пред нашата общественост, която, така или иначе, обсъжда този въпрос. Ние сме заинтересувани всички като парламент тази точка да влезе неминуемо още тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Коя по ред предлагате ли?
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Като първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Георги Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! На всички присъстващи в тази зала е известно, че народният представител Найден Зеленогорски е избран за кмет на гр. Плевен. Вече трети месец той заема две пряко изборни длъжности - кмет и народен представител. Тази двузначност не е полезна както за институцията кмет, още повече за институцията народен представител. Конституцията на Република България в чл. 72, ал. 1, т. 3 е казала, че при такава несъвместимост се прекратяват пълномощията на народния представител.
Аз предлагам в седмичната програма да влезе точка - независимо от поредността й - в която да обсъдим тази двойственост и да вземем решение, полезно и за самия наш колега Найден Зеленогорски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Само за информация, господин Михайлов, може би знаете, че съдебното производство по жалбата срещу избора на господин Найден Зеленогорски не е приключило.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Но той продължава да изпълнява задълженията си на кмет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли друг желаещ да се изкаже?
Има думата господин Любен Корнезов, също вносител на предложение. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Моля като т. 3 от дневния ред в проекта за работата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Необяснимо е за мен и за моите другари от нашата парламентарна група защо мнозинството продължава да отхвърля тази точка от дневния ред.
Както ви е известно, с Резолюция № 8616 от 17.01.2000 г. - преди по-малко от месец - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изисква засилване от нас, цитирам, "борбата срещу корупцията". И това ни го казва Европа от Страсбург. А всички ние знаем, че една от основните причини за тази корупция, в края на краищата, е приватизацията, която се извършва у нас, и липсата на какъвто и да е контрол върху този процес, включително и след приватизационния.
Как е възможно в една парламентарна държава, в края на краищата, да не се осъществява контрол от парламента върху тази тъмна страна на приватизацията? Ще ви дам един пример. Тук виждам колеги от дясно - от СДС и от Народен съюз - от моя роден град Ямбол. Те много добре знаят, че след приватизацията на "Ямболен" работниците в продължение на 7-8 месеца вече не получават своите заплати, докато новите собственици тънат в охолство. Това вече граничи не само с цинизъм, но бих казал - и с престъпление.
Затова, моля ви, господа народни представители, в интерес на парламента и на всички нас е да създадем такава комисия, за да имаме поглед особено върху след приватизационния контрол, който трябва да оказваме, тъй като Агенцията за приватизация, много добре знаете, не ни дава никакви сведения, макар и да сме народни представители.
Още веднъж ви призовавам да гласуваме за такава точка от дневния ред. А що се отнася до това, което господин Соколов коментира, няма абсолютно никаква юридическа стойност фактът, че има някакъв висящ процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
Преминаваме към гласуване по реда на постъпилите предложения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов точка от дневния ред да бъде молба от Найден Зеленогорски относно освобождаването му като народен представител.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 78, против 119, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 217 народни представители: за 87, против 114, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Кирилов точка от дневния ред да бъде проект за решение за освобождаване на господин Асен Агов от длъжността председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
Гласували 210 народни представители: за 203, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Това става точка 1 от седмичната програма.
Господин Баташки, ако може, по-тихо.
Поставям на гласуване седмичната програма така, както е в проекта, с едно преномериране на точките, като т. 1 става току-що приетата точка по проекта за решение.
Седмичната програма включва новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс по ветото на президента.
Моля, гласувайте така предложената програма.
Гласували 187 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 26.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към точка 1 от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГОСПОДИН АСЕН АГОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА И ИНТЕГРАЦИОННА ПОЛИТИКА.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Вносителят желае ли да се изкаже? (Господин Евгени Кирилов излиза на трибуната.) Господин Кирилов, като какъв ще се изказвате? Вие не сте вносител. Вносител е господин Георги Първанов. Ако желае, да се изкаже.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Предложението е от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, всеки може да се изкаже. Добре.
Имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте сега, господин Кирилов! Като какъв се изказвате? Вие не сте вносител! Вносител е господин Георги Първанов. Ако желае, той може да се изкаже.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е от името на парламентарната група. От името на парламентарната група сме включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Виждам, добре, парламентарната група.
Всеки може, добре.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател! Бих желал първо, да приветствам министъра на външните работи, която се отзова на този дебат така мълниеносно! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Кирилов?!
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Бих желал да благодаря на колегите, на всички колеги от залата, че подкрепиха това решение - точката да влезе в дневния ред.
Уважаеми господин председател, смятам, че това е един отговорен подход. Смятам, че и решението това да влезе като първа точка от дневния ред е едно отговорно решение. Повече от десет дни нашата общественост се вълнува има ли промяна в позицията или няма. И ако няма - защо е направено това изявление веднага след една междупартийна среща. Както знаем, това не е случайна междупартийна среща. Това е от една страна среща с представителите на управляващата партия в България, от друга страна - гости, които знаем, че не са еднозначно приети в Европа сред политическите среди, които наблюдават така взривоопасното положение в Косово.
Смятам, че ние се обединяваме около това, че за България онова, което излъчваме навън като представа, ролята на нашата страна като стабилизираща страна в този регион е нещо изключително ценно. Смятам, че с това изявление на председателя на комисията тази представа за България наистина получи един удар! Още в неделя - на следващия ден след изявлението, световните средства за масова информация инструктираха своите представители тук да дадат повече информация. Аз няма да говоря за действията на посланиците тук още в началото на седмицата.
Бих желал обаче да повторя, че чак на третия ден господин Агов пожела да каже, че това е негово лично мнение. Смятам, че това е сериозна грешка.
Господин Агов, моите лични уважения към него, като председател на Комисията по външна и интеграционна политика никога не трябва да забравя своя пост. Той първо представлява Народното събрание, той представлява всички политически сили като председател на тази комисия. И когато излиза непосредствено след една междупартийна среща и говори, без да уточнява от чие име говори, това вече е един сериозен дипломатически гаф. Аз няма да класифицирам по-остро нещата. Нашата общественост достатъчно добре разбра за какво става дума.
Разбира се, правилно редица изтъкнати дейци на правителството заявиха след това, че промяна няма. Но защо трябваше да се чака толкова време, това вече е съвсем друг въпрос.
Тази позиция във всички случаи нанесе ущърб, накърни интересите на страната. Няма нужда да уточняваме спрямо кои и как. Но във всички случаи тя създаде едно чувство за нестабилност, за несериозност спрямо нашата външнополитическа линия. Ние не можем да пренебрегнем това. И днес, ако желаем да дадем ясно послание като парламент на една република, която се нарича парламентарна, ние би трябвало сериозно да обсъдим този въпрос. Тук не става дума, повтарям, за личността на господин Агов. Става дума за интересите на нашата държава! Случвало се е в много страни при редица тежки външнополитически кризи даже тези личности да нямат и конкретна вина. Но в интерес на ситуацията, в интерес, ако щете, и на политическата сила, тези оставки се разглеждат като една нормална практика. Това е, колеги, когато трябва да защитаваме тези интереси по подобаващ начин.
Аз бих искал да кажа в този план, че все още не е изчистено и съмнението за характера на този разговор! Може би самият разговор е подвел господин Агов след това да направи тези изявления за еволюция по тази позиция, която, както знаете, е приета с решение на Съвета за сигурност. Къде отиваме ние, създавайки тези опасения?! Аз мисля, че този въпрос също заслужава да бъде обсъден днес с цялата си острота. Ние не можем, ако желаем да защитаваме интересите на държавата ни и да играем тази стабилизираща роля в район, който наистина безпокои цяла Европа, бих казал - и целия свят, не можем да си позволяваме този род изявления. Ние сме длъжни да ги изчистим днес. Ние сме длъжни да вземем подобаващо решение, а не да се разпространява по средствата за масова информация, че, видите ли, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се събрала и решила да подкрепи господин Агов. Пита се още един път - за каква подкрепа става дума? За каква позиция става дума? Аз мисля, че всички бихме приветствали една ясно изразена позиция от парламента в този момент, от всички парламентарни групи една твърда позиция, защото ненарушимостта на границите тук, до нас, е от важен, бих казал, витален интерес за интересите на България. Ние не можем даже да помислим, да допуснем, че някои анализатори могат да предвидят някаква еволюция. Но тук не става дума за анализатори, става дума за политика! Да допуснем, че това на някакъв етап би могло и да стане. Ние сме длъжни да защитаваме тази позиция, която води до стабилност на границите до нас. В противен случай влакът може да тръгне много бързо тук, тоест, бих казал, не да тръгне, а да продължи, но вече в една много по-остра форма, засягаща интересите и на Македония, засягаща интересите, ако щете, и на която и да е друга страна на Балканите, да приемем, даже и Румъния.
И от друга страна аз мисля, че официалната линия на всички ни е да покажем заинтересуваност от развитието на демократичните процеси в Югославия. По този въпрос ние също можем да се обединим. Нека да се попитаме, колеги, как този род изявления, съответно след това изразени съмнения по най-различни линии, как те подпомагат демократичния процес в Югославия? Аз бих казал, във всички случаи се бетонира този режим, който съществува в момента. Къде отива опозицията? Тя и без това отслабва. Така или иначе, това управление в Югославия кой както иска да го третира, то се втвърди след конфликта в Косово. Ние с тези изявления какъв принос имаме за демократичния процес в Югославия, от който всички можем да кажем: "Ние сме заинтересовани". Всички други спекулации кой е "за" или "против" опозицията или управляващите за нас не би трябвало да играят значение. За нас като парламент общата позиция е развитие на демокрацията в една съседна нам страна и в никакъв случай изявления от този род не могат, повтарям, не могат да допринесат за това развитие. В този план аз бих искал да кажа, колеги, че ние като парламентарна група не бихме желали да спекулираме тук именно с личността на господин Агов. Ние бихме желали изхода от тази точка, от дебата, да бъде едно ясно послание не само към нашия съсед на Запад, ясно послание към всичките ни съседи, ясно послание към Европейския съюз, защото тази роля е в наш интерес да бъде призната, да бъде така или иначе осъществено нашето водещо положение като стабилна държава, осъществявайки замислите на Пакта за стабилност.
Аз мисля, че от това ще спечелим всички. Самото положение на господин Агов аз го разбирам. Бих казал, че може би даже с нашето предложение така или иначе ние го стабилизираме, ако ще гласуваме против на този, който го предлага. Но не става дума въобще за това. Става дума за нещо, което засяга интересите и на политическите сили, представени в парламента, и на България като цяло.
Аз апелирам днес в този дебат да огледаме нещата именно от тази гледна точка - не от чисто партийната гледна точка, не да правим капитал от дребни неща, а да затвърдим образа на България като стабилизираща сила, като сила, която така или иначе е решена да изиграе своята роля на Балканите и в Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
За процедура има думата господин Благой Димитров. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
Господин Пантелеев, правя Ви бележка!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение дискусията по проектопредложенията на Парламентарната група на Демократичната левица да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРОДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 190 народни представители: за 184, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Имате думата за изказвания. (Шум и реплики сред опозицията.)
Има думата народният представител Димитър Абаджиев, Парламентарна група на СДС. Заповядайте!
Моля за тишина в залата!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Най-важната характеристика на настоящата българска външна регионална политика е способността на България да бъде посредник за намирането на консенсус за стабилизирането и демократизирането на нашия регион. Тази оценка принадлежи, уважаеми дами и господа, най-вече от лявата част на залата, на самия Збигнев Бжежински, с когото аз имах възможността и честта лично да разговарям по времето, докато тук течеше странния дебат за това дали има или няма промяна в българската позиция, затова какво точно е казано по време на срещата с господин Тачи и господин Джафери.
Съюзът на демократичните сили влиза в днешния дебат, както виждате, породен от внесеното проекторешение. Пита се обаче дали политиците от Българската социалистическа партия имат волята и желанието да влязат в истинския, същинския дебат, поглеждайки отвъд конкретния проблем, който те самите персонифицираха?
Защото, прав е господин Кирилов, днешният дебат е за българските национални интереси. Днешният дебат отново е за това дали в България има консенсус тя да стане част от евроатлантическата ценностна система, защото това е истинският български национален интерес. И ако това е така, то точно в оценката на господин Бжежински се съдържа най-главното предимство на България по пътя й към тази ценностна система. Защото не е ли нормално една малка демократична страна в един нестабилен и недостатъчно демократизиран район да води динамична външна политика именно с цел стабилизирането на този регион? Можем ли ние да отговорим на очакванията и на желанието, и на доверието на всички политици в Югославия, които желаят нейното демократизиране, независимо дали те идват от Косово или от Сърбия?
Ето, на тези въпроси трябва да си отговорим на днешния дебат, но нима отговорите на тези въпроси могат да бъдат други освен положителни? Тогава, очевидно е, че политическата сила, която внесе това предложение, която има трайна антиатланитческа ориентация прави поредния политически ажиотаж, за да отклони общественото мнение от даването на ясния отговор от самата нея затова дали е "за" или "против" евроатлантическата ориентация на България.
Този въпрос поражда и следващия въпрос - доколко са искрени вашите декларации за това, че подкрепяте членството на България в Европейския съюз? Как мога аз да повярвам на тези декларации след като първата глава, по която започваме преговори е "Обща външна политика и политика на сигурност", което преминава през евроатлантическата ориентация? Но, може би, и аз се боя, че обясненията на тези парадокси се съдържат в изявленията на самите политици от Българската социалистическа партия, които се дават обаче не тук, в пленарната зала, а се дават пред официалната сръбска преса, започвайки от кореспонденцията на лидера - господин Георги Първанов, интервю на уважавания от мен господин Генов, от които става ясно, че Българската социалистическа партия подкрепя напълно Социалистическата партия в Сърбия и нейната, очевидно, политика, и нейния лидер, която отново е кандидат за такъв - единствен, с неговата античовешка политика.
Ето, точно тази характеристика на Социалистическата партия в България изключително вреди на нашите национални интереси и прави позицията на България изключително слаба по пътя й към евроатлантическата общност. Затова ние днес не само трябва да отхвърлим това, най-малкото, неуместно проекторешение. Ние трябва отправим послания за това, че подкрепяме достойната външна регионална политика на България, която буди уважение в целия свят. И не само това - трябва да направим така, уважаеми дами и господа, отсега нататък основните политически сили в България да разгръщат своите политически различия в рамките именно на тази ценностна система. И тогава ние ще бъдем готови да бъдем част от нея. Дали обаче ние всички в тази зала сме готови да извървим този път? Благодаря ви. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Моля парламентарните групи да дадат списъци на желаещите да се изказват, ако има такива.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): БСП защо мълчи?... (Шум и реплики от СДС.)
Има думата Николай Камов от Парламентарната група на Евролевицата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Днешната точка в дневния ред на парламента е голямо достижение, голямо достижение! Аз казвам това сериозно, защото на фона на досегашната ни практика да изясняваме националните позиции по изключително важни външнополитически приоритети на страната, поне в момента не става с митинг за отстраняването на господин Агов или в негова подкрепа. По този начин беше обсъждана позицията на България по Косово, спомняте си това. Някои решиха на митинги ние да решаваме тези въпроси.
Питам се, впрочем, беше ли възможно все пак, след като даже журналистите прецениха, че темата е изчерпана още в неделя, това беше обща журналистическа преценка, дали поне по един човек не се намери от тази част, и от тази част на залата, да проведат нормален разговор и ние да не продължаваме днес неизвестно по какво да дискутираме. Защото, точката наистина не е тази. Точката е за българската позиция. Точката е за това как България стои в отношенията със своите партньори, какво доверие излъчва и дали нейните представители нормално и професионално представят тази позиция.
Още в понеделник, когато пресата представи ситуацията, Българската Евролевица реагира според мен по начина, по който трябваше да реагира правителството. Защото, след като се създаде съмнение в това, че българската позиция може да бъде променена - и това е безспорен факт, това не може да се отрече. Веднага трябваше да последва официална реакция.
Оттам нататък ние влязохме в една дискусия, която по никакъв начин не допринася за авторитета на България. И ако някой днес е способен с аргументи да отрече това, включително и в този момент, в тази дискусия, аз ще ръкопляскам. Но няма на кого да се ръкопляска.
Напротив, ние отново по един нашенски начин останахме неразбрани за българските граждани. Останахме скарани, счепкани един за друг уж по въпроси, по които всички декларираме, че са приоритет, че са зона извън партийните противопоставяния, че са нещо, в което всичко трябва да бъде забравено като противоречие между нас, за да може българският интерес да бъде защитен. И останахме криво разбрани навън, неясни, непредсказуеми.
Докога? Докога по този начин ние ще боравим с въпроси, по които нито един от нас няма право лекомислено и непрофесионално да си играе? Това е въпросът, който ние поставяме.
Впрочем, няма отговор по този казус. Нямаше отговор и по други. Защото, когато ние обсъждахме - аз съм съгласен с господин Абаджиев - позицията ни по Косово, спекулациите около идеята и предложението да се седне спокойно и да се намери разумният, националният подход, националното решение отново срещнаха стените на партийното неразбиране, на партийното мислене, на желанието да се извадят партийни дивиденти.
Вече 10 години ние заявяваме, че в определени области в България има консенсус. От малкото време на своето съществуване Евролевицата е доказала, че по тези въпроси практически може да работи и да внесе своя принос. С това самочувствие аз искам да апелирам към тези, които днес държат кормилото на България и на управлението и към тези, които поставят днес въпроса за обсъждане: персоналната отговорност за всеки гаф е важен въпрос. Това не е най-важният въпрос, когато става дума за висши национални ценности и приоритети.
Ако по този въпрос ние можем да се разберем национално, мисля, че другите въпроси ще бъдат решавани далеч, далеч по-добре, разумно и без да излъчват сигнали, каквито ние не бихме желали България, а не определена политическа сила, да излъчи.
В този смисъл ние категорично настояваме пред правителството за неговата бърза и навременна реакция. В седмицата имахме два повода за това: и случаят, който сега се дискутира, и новото правителство в Австрия, което можеше да срещне по-бързата реакция от страна на България, както това направиха редица страни-членки на Европейския съюз.
Второ, ние изчерпихме въпроса, уважаеми господа, в Комисията по външна и интеграционна политика по тази тема. Аз не разбирам какво можем да постигнем днес. Какво можем да постигнем днес в Народното събрание по този въпрос? Нека яснотата в нашите позиции да прозвучава чрез общото българско мнение. И това е предложението на Евролевицата. Нека да намерим всяка възможност за национално звучене и да оставим партийните боричкания за други въпроси - въпроси, по които можем да покажем, че действително имаме по-добри идеи. Когато ги нямаме, поне да замълчим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Мерджанов. Заповядайте!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Камов, моята реплика е към Вашето изказване. Както всеки пореден път, така и този път Вие, като представител на Евролевицата, не изразихте ясно и категорично отношение по обсъждания въпрос. Вие съгласен ли сте господин Асен Агов да олицетворява българската парламентарна външна политика или не сте съгласен? Ето това е въпросът и няма какво да го увъртаме.
И още нещо. Понеже Вие споменахте, че видите ли, представители на левицата от Българската социалистическа партия поставят на обсъждане национални проблеми на митинги и вероятно визирахте нас (оживление), аз искам да Ви напомня, че по този въпрос ваши представители също участваха на подобни митинги. И тези митинги не бяха за съдбата на Косово, а бяха против бомбените удари над съседна Югославия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други реплики? Няма.
За дуплика има думата господин Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Очевидно ние с Вас имаме две очаквания и Вие сам можете да направите извода каква стойност за бъдещето на страната имат те.
Вие очаквате Евролевицата да каже и да се произнесе по своята позиция по съдбата на господин Агов, а ние очакваме вие да се произнесете по членството на България в Евроатлантическия договор. ("Браво!", бурни ръкопляскания и тропане по банките от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата господин Георги Пирински - Парламентарна група на Демократичната левица. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Аз бих искал да се обърна към господин Агов с предложението той да подкрепи нашето проекторешение (смях от СДС) и сам да подаде своята оставка като председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
Преценете сам, господин Агов! През последните дни отново и отново от министър-председателя и от правителството беше еднозначно заявявана българската позиция като непроменена, като позиция в съответствие с резолюциите на ООН и т.н.
Едновременно с това Вие сам публично заявихте, че имате друга позиция. Ако достатъчно отговорно подхождате към поста си на председател на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание, национален политик със свое мнение, Вие не би трябвало да чакате днешния ден ние да внесем това предложение, а трябваше сам да си подадете оставката. Защото иначе изпадате в смешната ситуация на онези, които казват: "Аз имам свое мнение, ама не съм съгласен с него...".
Нещата, разбира се, не са лековати, а пределно сериозни. За какво става дума в Косово днес? Има сблъсък на две тенденции. Едната е на цялата международна общност, подкрепена еднозначно от България - да се работи за създаването на едно общество, което е с различни етнически групи, които са способни да живеят заедно, да бъдат толерантни една към друга, да демонстрират действително европейски и, ако щете, евроатлантически ценности и поведение.
И има една друга тенденция - тенденцията на етническо прочистване, на създаване на едноетническа държава със свои граници, различни от сега същестуващите.
И Вие, господин Агов, и министър-председателят, тъй като нещата започват от срещата, а не от Вашите думи, с проведената среща дадохте ако не подкрепа, то благосклонно отношение изразихте именно към втората - на етническото прочистване.
Обърнете внимание, че в тези дни, в които Вие проведохте тази среща и излязохте с Вашите изявления, в Косово бяха дадени нови човешки жертви. Беше атакуван автобус на ООН. Бяха убити 2-ма сърби и ранени още 5. Вижте какво става в Косовска Митровица тези дни! Един брутален, безпардонен натиск на албанската общност да мине моста и да изтласка сърбите, да ги изхвърли.
Имаше ли едно изказване на господин Тачи или на неговата политическа сила, призоваващо своите сънародници да спрат? Сигурен съм, че Вие сте обърнал внимание. На следващия ден, след като беше София, президентът на Съединените щати Клинтън посети Прищина и на един митинг именно - защото понякога и митингите са нужни - се обърна към косовските албанци със следната мисъл: никой не може да ви накара да забравите онова, което ви се случи или пък да ви диктува да простите, но вие трябва да намерите сили в себе си да простите. Защото иначе се обезсмисля всичко, което се приказва, включително и за необходимостта от военния удар срещу Косово.
Тук беше казано, че Българската социалистическа партия винаги е заемала антиатлантическа позиция, че винаги сме били на различна позиция и т.н. Това е една груба, недостойна спекулация, която отново и отново се тиражира не в интерес на България. Ние бяхме на една позиция. Ние бяхме активни във внасянето на проекторешение за Народното събрание в подкрепа на международния ангажимент за пресичане изтласкването на албанското население от Косово. Колегата Иван Генов беше вносител на такова предложение. То дълго време не се гледаше във Вашата комисия, по Ваша вина. Там, където ние се разделихме, беше военната акция. И ние и днес заявяваме, че сме против и бяхме против тази акция като контрапродуктивна. Но тук различните мнения не бива да се считат, че са някакво генерално разминаване за ценности или за ориентация на българската външна политика. Ще се аргументирам само с това: кой от нас е поставял под въпрос "Партньорство за мир"? Кой от нас е гласувал против всяка една акция по линия на "Партньорство за мир" с НАТО?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Имаше такива!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Недейте по такъв евтин начин да се опитвате да разделяте парламента и да създавате една превратна престава за позицията на отделните политически сили в деня на посещението на господин Робъртсън в София. Защото той и в снощното си интервю акцентира именно върху важността на "Партньорство за мир" и ние нямаме различия с него по този повод.
Ето защо, господин Агов, аз приключвам отново с това, с което започнах: струва ми се, че Вие с Вашето изказване наистина хвърлихте сянка върху еднозначността на българската позиция върху този капитал на равнопоставеност, с който ние искаме да допринасяме за сигурността на Балканите и да започнем преговорите с Европейския съюз именно от една такава стабилна позиция. Подайте си оставката, останете си на собственото мнение и бъдете и достоен политик, и със свой принос в утвърждаване на българската външна политика. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата народният представител господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Трябва да призная, че съм малко притеснен от факта, че двамата изказали се колеги от Демократичната левица застъпиха още в началото на своите изказвания съвсем противоположни становища. Господин Кирилов започна с това, че днес не става въпрос да обсъждаме личността на господин Агов, още по-малко да спекулираме с неговата личност, докато господин Пирински започна с призив към господин Агов да си подаде оставката и завърши изказването си с този призив. Разбира се, аз съм абсолютно съгласен с колегата, който подчерта, че не става въпрос за личността на господин Агов и че не трябва да се спекулира с неговата личност. Именно тук е голямата опасност. Именно тук се коренят заплахите от този дебат, заплахи, които са свързани с опитите на Демократичната левица да постави под въпрос последователната и принципна външна политика на Република България, на българското правителство, едва ли не да внуши някому, че има промяна в тази принципна външна политика на България.
Впрочем, уважаеми колеги от Демократичната левица, този дебат на практика цели точно това. И в този смисъл този дебат по проблем, който беше изчистен още в началото на седмицата, както заяви и господин Камов, е абсолютно нецелесъобразен. И за да не бъда голословен, аз ще цитирам само няколко думи от вашата декларация, от декларацията на Парламентарната група на Демократичната левица по този повод. Вие говорите за изключително тревожна тенденция, за дебалансиране на българската политика. Вие говорите за ограничаване на отрицателните последици от горните действия и за възстановяване на позициите на страната като стабилизиращ фактор в района. Ето всъщност каква е вашата цел. Вие поставяте под въпрос положителните последствия, огромния авторитет, който извоюва България със своята принципна политика по евроатлантическата солидарност и по проблемите на нашия регион.
За какво възстановяване на позициите на страната като стабилизиращ фактор говорите? Самият този израз предполага, че тези позиции са били разрушени или са били разклатени, или са били поставени под въпрос. Имате ли най-малкото основание да твърдите подобно нещо? Можете ли да дадете един пример за знак, за израз на нашите партньори от Западна Европа, на нашите партньори по пътя на евроатлантическата интеграция? Имате ли един пример, от който да се вижда, че те са проявили съмнение или са проявили някакво безпокойство от евентуална промяна на принципната българска позиция? Няма такъв пример и вие не можете да дадете нито един такъв пример. Точно обратното. Ако погледнем, само през последните няколко седмици или дни ще видим, че България е приета като един достоен партньор в Европа и в нашия регион. Нека само да напомня за срещата на министър-председателите в Хисаря. Нека да напомня за предстоящото утре посещение на генералния секретар на НАТО господин Робъртсън в България. Нека да напомня, че само след няколко дни в Брюксел ще се открият официално преговорите на България с Европейския съюз за присъединяване към съюза. Ето това е проблемът, който безпокои Българската социалистическа партия, че България е приета като равноправен партньор в усилията й да се присъедини към Европейския съюз и към НАТО. Защото всички ваши приказки за консенсус по този въпрос очевидно не са подкрепени с необходимите конкретни дела.
Аз мисля, че днешният дебат всъщност може само да открои желанието на българската левица да навреди на българските национални интереси като поставя под въпрос последователната и принципна политика на България. И в това е нецелесъобразността на този дебат.
А що се отнася до господин Агов, искам само отново да се спра на едно обвинение към него, че той не осигурява отговорен и резултатен диалог между всички парламентарни сили в подкрепа на единната позиция по проблемите на региона. Всички колеги от Комисията по външна политика могат да потвърдят огромните усилия на господин Агов при всеки един обсъждан проблем да се намерят допирните точки, да се постигне консенсус по жизнено важните проблеми на България.

Всички колеги могат да потвърдят това нещо. И ако такъв консенсус и във Външната комисия, и тук в парламентарната зала не се е постигал по редица проблеми на европейската интеграция, по проблемите на присъединяването към НАТО, единствено виновна за това е Демократичната левица, която при всички тези случаи оставаше в изолация. Аз съм убеден, че и днес при гласуването на решението за освобождаването на господин Агов Демократичната левица отново ще бъде в изолация, единствена ще гласува за своето проекторешение и ще остане като самоцелна политическа сила в българския парламент. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Формалният повод с искането на оставката на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика днес открива и един дебат по отношението на България към проблема Косово. Аз мисля, че с този дебат ще се решат два основни въпроса. Първият е от трибуната на Народното събрание да се чуе има ли промяна в принципната позиция на България по отношение на Косово и дали председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов ще получи вот на доверие.
Ние подкрепяме позицията на България за Косово и вярваме, и целият български народ слуша от една седмица, въпреки че в медиите отшумя въпросът, че няма такава промяна в българската позиция. Ние заставаме и зад председателя на Комисията по външна и интеграционна политика, защото той в своите изявления какво каза? Спомена въпроса за еволюция на българската позиция по отношение на Косово. Еволюция има ли? - Има. Самият факт, че в България има среща с ръководителите на албанците от Косово и Македония говори от само себе си за такава еволюция. Нормално ли е да има такава среща? Ами нормално е! Те са поканени от две места. Аз не искам да засегна въпроса защо не можаха да присъстват, да се отзоват на нашата покана. Но е нормално да има такива срещи, за да може българската общественост и българските политици, спомняте си, през месец декември имаше една друга делегация, да получим информация от първа ръка, а не само по медиите. Защото видяхме и медиите как отразяват, за да има сензации. Защото аз не разбрах и съм убеден, че господин Агов не е казал, че ние подкрепяме независимо Косово. А че една еволюция отиде дотам, до една крайност и вече попадаме в слаба позиция като политици и водеща политическа сила една седмица, десетина дни да се обясняваме, че е така, ама не е така.
От България не може да тръгне нито революция, нито еволюция по въпроса за Косово и ние знаем много добре защо. Но България може да играе водеща роля със своята позиция, със своя пример, със своите инициативи. Ние това не трябва да губим и трябва да сме единни в своята позиция като страна, като парламент, като водещи политически сили по отношение на стабилността на Балканите. И не напразно е избрана и такава тема за преговорите с Европейския съюз. Вие знаете много добре нашето отношение като Движение за права и свободи по тези въпроси. Не искам да ги повтарям. Но това, че без да има стабилност на Балканите няма да има бърза интеграция с Европейския съюз, е ясно за всеки грамотен политик. И че това директно кореспондира с бивша Югославия и сегашна Югославия - това също е ясно. Но още по-ясно е, че това директно кореспондира и с партньорство и членство с НАТО, което се надявам, че в най-скоро време ще дойде на дневен ред. И затова вие знаете много добре нашата твърда позиция. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, господа народни представители! Аз съм съгласен с някои от преди говорилите оратори, че днес темата на дискусията няма как да не бъде по-широка от повода за тази дискусия - внесеното предложение за оставката на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика. И мисля, че най-широкото и най-тревожното измерение на тази тема, пред която ние сме изправени, искаме или не искаме, е увеличаващата се нестабилност на Балканите, специално това, което става в Югославия, в Косово. Причините за това са много и ние трябва да бъдем сигурно твърде наивни, за да очакваме, че така както започнаха събитията и както те се развиват, не се изправяме пред увеличени рискове за нестабилност, която може да надхвърли сегашните територии, върху които тя съществува.
В тази дискусия се поставиха редица въпроси. Аз искам да добавя няколко, без обаче да очаквам откровен отговор, защото това са едни от най-съществените въпроси, които засягат не само българската външна политика.
Интересен е въпросът дали това, което изрази господин Агов, е негово лично мнение или той послужи на външни сили, за да проверят не само и не толкова реакцията на България, а на други държави по различните варианти за развитието на кризата в Косово и различните варианти за стабилността на границите на Балканите. Ето това е големият въпрос. Защото ние трябва да се интересуваме не само дали има или няма еволюция в българската позиция, а дали е възможна еволюция на някои от решаващите фактори в световната политика. Но при всички случаи съм убеден, че точно България не трябва да бъде източникът, катализаторът на такава промяна, защото тя в никой случай не работи за българските интереси, независимо как разбират своите интереси различни етнически групи или различни националности на Балканите.
Споделям позицията, която изрази българското правителство, че няма промяна в българската позиция. Но тук правилно се каза, че тази реакция трябваше да бъде още по категорична и още по-своевременна. Съмненията идват и от обстоятелствата, че в срещата участва заместник-външен министър, който първи трябваше да разграничи двете позиции - позицията на българското правителство и на българската страна като официална позиция и позицията на някои от участниците в срещата. Смятам, че външният министър на България би трябвало да изисква такава реакция от своите подчинени и тази реакция да бъде достатъчно убедително развита и лично.

Въпросът обаче има и своите персонални измерения, защото ние говорим за хора, които правят реалната политика, и той не е маловажен.
Тук господин Глушков доста патетично говори. Отново беше намесен проблема за ценностите. Но, вижте, винаги се поражда някакво дълбоко съмнение в искреността на определени заявления, когато те се правят от хора като господин Агов, господин Глушков - да не продължавам този списък на хора, които винаги в подходящото време са били верни на подходящите ценности. Може би днес те са по-верни на себе си, отколкото са били преди години? (Ръкопляскания от ДЛ.) Но недейте забравя, че в България има и последователни, и искрени привърженици на СДС, които не са се облагодетелствали от властта. Вашите думи в много случаи могат да бъдат възприемани от голяма част от вашите собствени привърженици като опит отново да бъдете на удобната страна, на подходящата за вас страна и да заемате позиция, която не е в интерес непременно на България, но винаги трябва да бъде в интерес ваш личен, групов или партиен. Недейте забравя това нещо! Аз не искам да ви вменя непременно този генерален мотив за поведение, но той остава като съмнение в българското общество, защото България е малка страна и всеки има своята обществена и политическа биография. И най-малко всеки, когато сменя радикално своите ценности, дължи някакво обяснение, когато се занимава с политика, защо го е направил, кога и с какви мотиви.
И накрая искам да поставя един въпрос, който тук беше задаван, мисля, че не само от господин Камов, за това кой какви отговори очаква.
Според мен, важният актуален въпрос за позицията на България към НАТО се предшества от един още по-важен и по-труден въпрос, защото първият е в някаква степен негова функция. И това е въпросът как България да гарантира своята национална сигурност не само през погледа на предстоящите две, три или четири години, а в перспективата на динамично променящия се свят и този свят, който ще съществува, вероятно в една многополюсност, в края на следващото десетилетие. Това е един много труден дебат, по който сигурно ще бъдем повърхностни, ако днес се произнесем еднозначно. И аз затова мисля, че отговорите, които се очакват, на въпросите, които ще се задават, трябва да бъдат поставени в един по-широк контекст. И лично аз бих отговарял на въпроса за това какъв е пътят за гарантиране на националната сигурност, а не на опростения въпрос "за" или "против НАТО", в чиито рамки този отговор едва ли изцяло може да бъде намерен. И това мисля, че няма защо да бъде крито като различие пред българското общество, защото едва през 2002 г. България ще знае какъв е собственият отговор на НАТО по въпроса за неговото разширяване.
Не е ли по-изгодно за една страна в по-голяма степен да се убеди за намеренията на различните най-влиятелни фактори в световната политика, да прецени всички тези процеси, включително развиващите се на Балканите, в глобален и в европейски план и тогава да се произнася по въпроси, които й се задават, и да не изпадаме понякога в неловкото положение да даваме отговори на въпроси, които други биха могли да решат по различен начин от този, който днес една или друга политическа сила заявява.
Освен това възниква въпросът, ако една страна се разглежда като потенциален член на една отбранителна система, защо на нея й се поставят толкова категорични условия не само за реформиране на армията, но и за нейното значително обезсилване? И дали България е по-интересна като военен потенциал, като фактор на стабилността или като буферна зона и някаква територия, която би могла да бъде използвана за едни или за други цели? Това са все важни въпроси, отговорите на които ние тепърва трябва да търсим. И не толкова да даваме тези отговори в зависимост от това как една или друга политическа сила вижда своето покровителство за участие или за достигане до властта, а за това как България може да гарантира наистина своята стабилност, национална сигурност и донякъде независима външна политика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател. По делата им ще ги познаете. (Весело оживление в ДЛ.) Непрекъснато говорим за последователност, за еволюция, за революция. България е показала, поне в сегашното си управление, дали е последователна и в каква посока е нейната еволюция. България подкрепи международната общност за прекратяване на етническото прочистване, за което стана въпрос, от страна на Сръбската социалистическа партия. България подкрепя и в момента опитите на екстремистите от Албанската страна да върнат това етническо прочистване. Само преди ден България изпрати контингент от наши полицаи в подкрепа на усилията на КФОР за прекратяване на етническото насилие. Хора, които рискуват живота си в подкрепа на българската позиция.
Що се касае за еволюциите, аз си задавам въпроса за еволюциите и има ли такива в Българската социалистическа партия. Кога бяхте прави - когато заради декретите на Коминтерна създадохте македонска нация и това беше грижа за България ли? Когато впоследствие заклеймихте Тито и неговото управление затова, защото гравитираше към Запада ли? Когато впоследствие почнахте да подкрепяте Милошевич, който унижаваше и продължава да унижава и да преследва българското малцинство в Западните покрайнини ли? Защо не се сетихте, че преди няколко дни учителката Валентина Христова от Босилеград беше уволнена от работа за това, защото е довела 29 българчета в Боровец на почивка?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕН (ДЛ, от място): А колко български учители са уволнени в момента?
ИВАН СУНГАРСКИ: Защо не се възправихте, господин Генов, срещу факта, че Миле Тодоров - братът на Зденка Тодорова, е спрян да участва в една конференция на неправителствените и на опозиционните сили срещу Милошевич? Кога сте българи и в кой момент? Къде е вашата пробългарска ориентация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски, времето Ви свърши.
ИВАН СУНГАРСКИ: Секунда!
Вие искате оставката на господин Агов. Няма ли господин Генов да си подаде оставката за това, че и в момента в сръбския печат защитава един сатрап и една политическа сила, която е доказала какво представлява? Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Времето, времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За репликата пиша: чисто изразходвано време 2 мин. и 50 сек., което се приспада от времето на групата.
За втора реплика има думата господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, госпожо министър!
Аз не съм адвокат на господин Асен Агов. Ще резюмирам нещата простичко и ясно. Не съм корифей и не се занимавам с външна политика.
Има ли гаф, грешка? - Има. Кой носи последиците обаче? Българската държава не носи никакви последици, защото тя се представлява от съответни институции. Изброявам ги много бързо и ясно: Президентството, ние като парламент и правителство. Няма смяна на позиции, на тактики и стратегии. Обаче последици за българската държава няма. За кого има последици? - Последици има преди всичко за нас като политически субект, организация. И вероятно за господин Агов, защото може би си е получил вече доза мъмрене, а може би си е сложил обицата. Но последици за 8 млн. българи няма. Това, което става тук, е буря в чаша вода, защото осемте милиона българи ги интересува семейният им бюджет.
В контекста на това ще кажа само, че аз бих приел тук да се приказва, ако щете и за работата на външно министерство, на външната ни политика, но по един друг проблем - ако искате да дискутираме някога, ако приемете, работата на нашите посланици, която, по мое дълбоко убеждение, освен че трябва чисто дипломатическата работа, която те трябва да вършат - коктейли, връзки с дипломати е и какво правят, за да се привлича бизнес в тая обрулена държава? Благодаря за вниманието. ("Браво! Браво! Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Сунгарски, Вие включихте доста теми, но аз ще засегна две от тях.
Може би е правилна Вашата грижа за уволнената българка, чието име цитирахте, и щеше да бъде още по-добре, ако Вие проявявате поне наполовина същата загриженост за многото уволнени хора в България, не само по политически причини, не искам да засягам тази страна на въпроса, а за това, че в България има над 600 000 безработни. Така че ние, като български депутати, им дължим поне същото внимание, което Вие дължите и което ние всички дължим при подобни случаи.
Що се отнася за българщината и за Македония, аз няма да се връщам към историята, тя е добре позната. Всяка политическа сила има право да експлоатира историята на своите политически опоненти по националнозначими въпроси, но просто аз се приближавам повече към днешното време. Не се ли опасявате, че избирателната покана на един от албанските лидери в Македония по-скоро може да усложни отношенията на България с Македония, отколкото да ги подобри. Задайте си този въпрос и се опитайте да му отговорите - кое днес е по-актуално за българските национални интереси?
Това, което каза господин Панайотов, аз изцяло почти мога да подкрепя. Единственото, което искам да отбележа, е, че господин Агов, освен политическа личност, е и представител на една много важна институция - Комисията по външна и интеграционна политика на българския парламент. Вярно е, че тя няма тази тежест за представителството на България, както Министерството на външните работи, правителството и държавният глава, но не трябва да подценяваме съчетаването на тези две качества. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председателю! Госпожо министър, колеги! Иска ми се да питам господин Агов дали вече е поръчал шампанско за парламентарната почивка за Клуба на народния представител? Ако не е, нека го направи. Защото мисля, че в мигове дори на най-висока самооценка надали си е представял, че ще се превърне във формална точка от дневния ред на Народното събрание, а чрез излъчването по ефир на това заседание и във формална точка на националния, бих казала, и на международния дневен ред на страната.
Аз също като мнозина изказали се дотук, недоумявам какво всъщност правим сега! Нямам в ръцете си проект за решение. Имам обща информация, че би следвало да завършим с някакво решение. Дали ще имаме такова решение в посоката, в която то се иска, е не само въпрос, ами е ясно. В крайна сметка защо е цялото това усърдие?
Бих искала също така всеки един от народните представители да се опита да стори крачка назад или по-скоро навън от сградата и да се погледнем с очите на тези, които без съмнение следят дискусията - говоря и за вътрешна аудитория, говоря и за външна аудитория. И бих се радвала моите колеги от Комисията по външна и интеграционна политика да се замислят за миг как изглежда този дебат в очите на външните наблюдатели. За какво всъщност спорим в момента тук, за какво разсъждаваме?
Мисля си, че естествено темата е по-широка. Това пролича и от многобройните изказвания, които бяха направени досега. Очевидно не е възможно да се задържим във формалната точка на дневния ред. Мисля си също така, че дори за една малка партия като Евролевицата, не приляга да сведе до една персона, пък била тя и с достойнствата на господин Агов, подобна дискусия, още по-малко това приляга на по-големи партии с по-големи претенции. Недоумявам също така защо друга голяма партия, в момента най-голямата в Народното събрание, прие да играе тази игра! Ясен е изходът от гласуването. Очевидно е, че искането за оставка няма да се постигне. Защо тогава се прави? Неписаните правила на политиката обикновено препоръчват да предприемаш ход тогава, когато имаш поне някаква степен на сигурност, че ще го реализираш или най-малкото да разклатиш отсрещната страна, което няма да се случи.
И поради тази причина аз няма да се спирам, освен с тези закачливи коментари, върху формалния повод на тази дискусия и искам да навляза в нейното същество. Мисля, че ние това дължим на гражданите на България и тук съм съгласна с това, защото за мен ключът към националната сигурност - един особено важен въпрос, далеч не е оставката на господин Агов, както почти ни се внуши в едно от направените изказвания. Ключът към националната сигурност е дискусията по действително острите проблеми на региона. Защото националната сигурност без съмнение минава през регионалната сигурност.
В този смисъл аз имам претенции към начина, по който беше направена и проведена въпросната среща. Не я подлагам под съмнение, просто считам, че тя беше несъвършено проведена.
Считам, че така, както в България присъстваха освен господата Тачи и Джафери, и заместникът на Ругова, трябваше да бъде осъществена среща и с този заместник на другото крило на косовските албанци. Защото ние спорим по ред формални въпроси тук, но ние не обясняваме на българската аудитория това, че предстоят избори в Косово, че те ще бъдат проведени под международна егида, че те ще бъдат международно признати. Следователно те ще бъдат признати и от нас, ако се чувстваме, разбира се, част от тази международна среда и от тази международна общност, и ако членуваме в съответните организации в рамките, в които го правим. Тези избори без съмнение ще възпроизведат сега действащи фактори в Косово. Какво правим ние тогава? Това са големите въпроси.
И ето защо моята претенция към правителството и към мнозинството е, че, първо, не беше осъществен равностоен контакт с всички фактори в областта; второ, че не беше създадена възможност и други политически партии да осъществят среща с тези представители.
Аз съм доволна, че в резултат на мое изрично внушение по време на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика към присъстващия представител на правителството очевидно се взе решение за среща и с косовските сърби. Защото моето предложение към заместник-министъра, участвал в заседанието, беше да се потърси контакт и среща с Моне Трайкович - ръководителят на сръбската общност в Косово, което също може би трябва да обясним широко на нашата местна аудитория, който е заявил желание, заявил е готовност за участие във Временния административен съвет на Косово, т.е., също е фактор в уреждането на конфликта вътре в Косово и около Косово. Това аз считам за сериозен въпрос. Повтарям, удовлетворена съм, че след това закрито заседание, в резултат на направеното внушение, е пристъпено към организирането на подобна среща.
Така че аз завършвам със следната препоръка и мисля, че може би това може да бъде един от резултатите на днешното ни обсъждане. Именно защото става дума за Косово, когато изпълнителната власт или мнозинството предприемат политически действия, които без съмнение имат значение не просто за позицията на България, а за ситуацията, в която живее България, това да бъде предмет на по-широка дискусия и на по-широки мерки. Мисля, че следващите стъпки на изпълнителната власт би следвало да бъдат по-отворени и, повтарям отново, да включват по-широк състав участници в тези дипломатически усилия.
Що се отнася до Евролевицата, ние сами предприемаме стъпки в тази посока, но не би било логично и не би било резултатно те да бъдат сепаративни, да бъдат отделени от общия контекст на усилия. И тук ще изразя още едно несъгласие с единия от аргументите, които бяха изложени от мнозинството - видите ли това е партийна среща.
Когато стават партийни срещи с наши партньори, включвам и моята партия тук, примерно, от Германия, Испания, какъвто беше последният случай, виждате, че това не е предмет на публично внимание. Там няма конфликт, там няма драматизъм, там няма рискови фактори за самата България. Но когато става дума за Косово, аз силно апелирам всички действия, които се предприемат, да бъдат предмет на обсъждане и в съответните комисии - имам предвид Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика - и непременно да се направи опит за разширяване на кръга на онези политици и партии, които са готови да участват в това усилие.
А инак, мисля, че наближи времето за шампанското, което, повтарям, господин Агов би следвало да ни предложи. Такъв миг на величие никой от нас вероятно няма да достигне и в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
За първа реплика има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Госпожо Поптодорова, при цялото ми уважение към Вас и господин Агов искам да направя едно кратко пояснение.
Въпросът днес не е господин Агов. Въпросът е друг и той е много прост. Въпросът е: има ли промяна в позицията на България по отношение на Косово?
Няма как, уважаеми господа управляващи, да избягате от ясен и категоричен отговор на този въпрос. Не може едновременно да подкрепяте позицията на господин Асен Агов, който казва, че българската позиция е еволюирала, както каза и колегата от Обединението за национално спасение, тя е еволюирала. Ако е така, значи тя не е в съответствие с решението на Съвета на сигурност на ООН. Не може едновременно с това да казвате, че тя е в съответствие с решенията на ООН. Няма как да бъде и едното, и другото. Няма как Косово да бъде едновременно и независимо, и автономно в рамките на Югославия. Разбирате ли, че няма как да избягате от отговора на този елементарен въпрос?
Затова, много ви моля, оставете Македония, оставете Тракия, оставете Тито, оставете правата на българите, а простичко и ясно кажете коя е вашата позиция по отношение на Косово. Престанете с тази политическа шизофрения. Поемете си отговорностите като политическа сила, която управлява България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, Вие правите реплика на госпожа Поптодорова.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И не се крийте зад гърба на този или на онзи! Не се снишавайте повече! Няма накъде повече да се снишавате, уважаеми господа управляващи!
Господин Агов, ако наистина сте политик с достойнство, елате и си кажете. Ако някой Ви е употребил, случва се. Всеки греши. Но позицията на България по отношение на Косово трябва да бъде ясна и категорична. Престанете с политическата шизофрения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин Овчаров, нещо и Вие се объркахте, защото правите реплика на госпожа Поптодорова, а аз не чух да кажете нищо за нея.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Казах, казах. Вие слушайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Казахте, но не се чу.
Госпожо Поптодорова, ако имате да кажете нещо, заповядайте. Не желаете. Добре.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев от Парламентарната група на СДС. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, почитаеми народни представители! Днес сме изправени пред един дебат по едно много нескопосано решение, което не ме изненадва, че не беше защитено и от неговия вносител. На това решение, което е от името на Народното събрание, отдолу има надпис "Председател на Парламентарната група на Демократичната левица", което така и ще си остане решение на Парламентарната група на Демократичната левица.
Но все пак тази политическа грешка показва, че в БСП продължава да има хипертрофирало съзнание за собствена значимост, което се разминава значително с действителността.
Що се отнася до мотивите, те са още по-странни. На първо място, бих казал, че господин Агов е цитиран неточно, тенденциозно и спекулативно в мотивите към решението.
Освен това бих искал да отбележа, че в мотивите БСП казва, че срещата с господин Джафери и Хашим Тачи е била провокация. Господин Джафери - за тези, които не го познават - е лидерът на Демократичната партия на албанците в Македония и неговата партия е в правителството на Република Македония, което се ръководи от Любчо Георгиевски. Аз го познавам лично и го уважавам. Смятам, че той има заслуга за етническия мир и трябва да му дадем тук дължимото и за това. Аз знам много добре, че неговата цел е велика Европа, а не велика Албания, което трябва да уважаваме. Той е автор на тази сентенция. (Шум и реплики.)
Напразни бяха усилията той да бъде сатанизиран в Република Македония от македонските социалисти. Още по-безсмислено е това да се прави в България. Независимо какво мислим за господин Хашим Тачи, той е фактор, който е признат от ООН, тъй като е включен във Временния съвет за Косово. Той е фактор. Това е една обективна реалност.
Много мило, че ни се предлага като партия да се срещнем с господин Ругова. Аз също уважавам господин Ругова и би ми било интересно да се срещна с него. Но все пак трябва да си дадете сметка, че това е работа на нашата партия и ако желаете, вие можете да се срещнете с някой от албанските лидери.
За мен е неразбираемо защо БСП смята, че СДС не трябва да има директни контакти с албанския фактор. Между другото, искам да ви припомня, че ние се срещнахме и със сръбската опозиция преди известно време. И защо вие сте против това ние да имаме контакти и да имаме диалог пряко, без посредници, още повече, ако желаем България да играе ролята на стабилизиращ фактор на Балканите? Тогава ние трябва да имаме контакти с всички реални фактори. Тази среща се нарича провокация може би заради някои нервни реакции в Сърбия или в Русия.
С други думи, това е един много неуспешен опит на БСП да атакува СДС, като използва един външнополитически акцент, за да извлича вътрешнополитически дивиденти.
Ако се концентрираме върху същността на днешния дебат, трябва да видим, уважаеми колеги, че има опасност, която не е отминала - за нова ескалация на напрежението в Косово. И ако виждаме това, не е ли очевидно, че албанският фактор е ключов за стабилността на региона? При тази обективна обстановка аз съм изненадан от трайната липса на интерес у БСП към албанския фактор. Ще дам само един пример. В Групата за приятелство с Албания от 35 депутати само 1 е от БСП. Това показва ясна липса на интерес и едностранчивост точно на БСП, а не това, в което вие ни обвинявате.
Трябва да вземем предвид в момента, че Пактът за стабилност все още не действа. В Македония и в Албания безработицата е 50 на сто, което е не само негативен фактор, но може да бъде и една социална бомба със закъснител. 15 на сто е в България. 50 на сто е прекалено много, уважаеми колеги. Ние не трябва да пренебрегваме този факт. Аз много съжалявам, че Пактът за стабилност все още не действа. Но трябва да отчитаме и тази реалност.
Не трябва да изключваме възможността Милошевич да се стреми към следващ конфликт, както предизвика конфликтите и войните в Словения, в Хърватско, в Босна и в Косово, той би могъл с цел да запази влияние в Сърбия да търси следващ конфликт в Черна гора или в Санджак.
И ако такива неща се случат, кой, ако не ние, България, ще бъде най-много засегната отново от такова неблагоприятно развитие? И защото ние не искаме да се случи това, водим и ще водим и занапред активна външна политика в региона и успехите на тази външна политика се признават и от нашите най-черногледи критици.
В този смисъл срещата на СДС с Тачи и с Джафери засили позициите на България като фактор в региона, а не ги отслаби. Това беше подчертано от редица политици извън България, включително от премиера на Македония Любчо Георгиевски. Позицията на България за Косово и за неизменяемостта на границите не е променена и всякакви обвинения в тази посока са напълно провокативни и спекулативни. И това е истинската провокация. Но това, че не се е променила позицията ни, не означава, че ние трябва да следим развитието на нещата отстрани и трябва да се откажем от собствената си роля на стабилизиращ фактор на Балканите. Ние разбираме, че това не е обичайно за БСП, която допреди 10 години чакаше постоянно инструкции от Москва какво да прави. Обаче тази страница от нашата история смятаме, че отдавна е обърната.
Освен това аз смятам, че позицията на БСП в момента е едностранчива и не мога по друг начин да си обясня, че вие подкрепихте изявлението на Иван Костов относно санкциите за Югославия - с това да се намалят санкциите, тъй като те засягат нас - а от друга страна, се противопоставяте на срещата с албански лидери - с Тачи и с Джафери.

Но аз смятам, че такава небалансирана политика не е в интерес на България и на желанието ни да бъдем фактор от първостепенно значение за стабилността и сътрудничество в Югоизточна Европа.
В заключение, уважаеми колеги, това предложение на БСП е една поредна провокация, която аз съм сигурен, че ние ще отхвърлим. И предполагам, че с наближаването на предизборната кампания такива провокации ще се случват и за в бъдеще, тъй като е известно, че "крушата не пада по-далеч от корена си", както и БСП не се е отдалечила прекалено много от БКП. Само че, уважаеми колеги, тук не става въпрос за падане, а за падение! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Стефан Нешев за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги, господин Тошев! Излязох на трибуната, добре осъзнавайки, че един слон не трябва да се вкарва в стъкларски магазин. Аз съм такъв за външната политика.
Но искам да ви попитам нещо. В медиите тиражираха, че негово превъзходителство посланикът на Съединените американски щати е направил бележка към българското правителство за изразеното становище по отношение независимостта на Косово, че не съвпада с позициите на американското правителство. И че те отбелязват това пред българското правителство. Ако това е вярно, увредена ли е концепцията на България като страна, интегрираща се с определени структури, които аз приемам и съм радетел да бъдем интегрирани? И ако са увредени тези интереси, макар и малко, някой ще носи ли вина? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин Нешев, Вие прекалено много вярвате на вестници сигурно! Смятам, че българската позиция беше казана от най-високо място - от президента, от министър-председателя, след малко ще чуем и министъра на външните работи, така че смятам, че Вашите опасения са прекалено преувеличени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Тук става все по-тягостно, но искам да напомня на колегата Лъчезар Тошев, когото познавам, доколкото си спомням, от 1989 г., че България е в Европа от IХ век. И нашата култура, нашата традиция, нашите тертипи, нашата контрибуция. Аз казвам - от IХ век, с книжнината, с Черноризец Храбър, с Московския и Киевски владика българин. Да продължавам ли? Мога да говоря много дълго тука.
Искам просто да ви кажа, че когато няколко души в българската политика заучат 25 фрази и ги въртят в постоянно перпетуум мобиле, това не е външна политика! Искам да ви кажа, че един наркотрафикант, когато е поканен в България, търговец на оръжие, който заедно с Аркан е лежал по затворите за бандитизъм, няма извинение.
Някой ме пита онзи ден защо ще ходя в Белград на Конгреса на сръбските социалисти? Ами защото са съседи! Защото някои българи направиха така, че 100 години да ни мразят наши съседи! Някой ме пита защо съм бил при Йон Илиеску миналата седмица в Румъния? Ами, да помогна, защото Бог създава съседите и правнуците ни ще живеят с тях, също и с Турция, също и с Гърция, и с Русия!
Няма извинение за нашата късогледа външна политика! Знаете, че с това ръководство БСП ме касае колкото войната в Руанда - Урунди. Но не мога да не взема участие в един дебат, където наистина бъдещето на България зависи от хора, които наистина са се навели много сериозно пред бюрократите в Брюксел.
Аз ви призовавам Вас, господин Тошев, като българин да се борите и задавате постоянни въпроси, ако ще влизаме в Европа защо ни отказват предварително земеделски субсидии? Това е една достойна позиция! Аз Ви призовавам да питате господата с минала дата, с Ван ден Брук три пъти тук сме се носили и сме се карали в Комисията по външна и интеграционна политика, които искат да вземат нещо за нищо, искат да разбият блок 1 и 2, да ни ликвидират за 400 милиона кирливи марки компенсации. Борете се да се газифицират 1 и 2 блок - ето това е достойна българска позиция!
Когато говорим за външната политика и когато говорим за гафовете на правителството на СДС, на мен ми беше взета думата преди един петък тук. И не ми беше дадена възможност да адресирам външния министър. О'кей! Аз си преглътнах гордостта и си казах: "Опитах и се провалих - не ми дадоха думата." Но Вие имате думата в Европа. Вие сте представител на управляващите в европейския дом там, в Страсбург. Моля ви, не правете така, че световната общност да помисли, че слугите, каквито бяхме на великия Съветски съюз, сега да ставаме слуги на една друга политика. Не може да се влиза в Европейския съюз на всяка цена. България трябва да има цена. И тя трябва да си подаде ръка с Румъния, с Югославия, с всички съседи, които желаят да влязат в тази Европа, за да може на игралната маса нашият чип да тежи. Не може ние да си правим врагове и да искаме като някакви прашинки по политически причини, без да имаме сериозна пазарна икономика, без да сме се преборили с престъпността, виждате какво става с нашето правораздаване - то е смехотворно, не можем да влизаме в една организирана Западна Европа! Ние трябва да си върнем нашата гордост, нашето образование. Ние трябва да върнем силата и влиянието на Българската православна църква. Ние трябва да признаем всички религии в България, официалните религии. Аз съм последовател както на Христос, така и на Мохамед, така и на Бахаула, така и на Кришна! (Шум и реплики "Е-е-е" в залата.)
Знаете ли защо ви го казвам това? Защото Бог е един и всички други пътища, които водят към него, са оригинални!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, говорете по темата, ако обичате!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Темата е много голяма, господин председател, и малко хора в тази зала са уловили темата.
Темата е пътят на България към интеграцията в Европа и спирачките от политическите сили, които може би несъзнателно се поставят ние да не влезем там с чест, достойнство и на равни начала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето ви изтече. Благодаря.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Времето изтече и Вашето, господин председател! Много малко Ви остава! Благодаря и довиждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, темата е конкретно решение, което съм убеден, че не сте прочели.
Друг? Има думата господин Иван Генов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес Народното събрание анализира и взема решения по повод покушението, което СДС и правителството Костов извършиха преди десетина дни срещу националната сигурност на страната и срещу Резолюция 12-44, която някак си случайно премиерът Костов забрави дори да спомене в отговор на актуален въпрос от петък.
Участието досега, уважаеми господин председател, на ораторите от СДС, като изключим господин Абаджиев, доказа пълната външнополитическа нищета на управляващите. Изключвайки, господа, умерения Рогова, вие сте в обятията на Тачи. Ще отрече ли някой тук, че на практика разговорите с него са започнали още в петък вечер, а не само на 29 януари - събота.

На Балканите нито един външнополитически ход не получава еднозначни оценки. Иван Костов и СДС не можаха да защитят необходимостта от подобна среща. Българската общественост, професионалистите и повечето политически сили я оцениха негативно в диапазона от дипломатически гаф до дипломатическо престъпление. България бе употребена съзнателно или полусъзнателно. Управляващите и лично министър-председателят бяха принудени нееднократно да разсейват основателните опасения, свързани с потенциална ревизия в позицията на кабинета по статута на Косово. В крайна сметка бе препотвърдена официалната българска позиция за широка автономност и значително самоуправление за Косово, като се гарантират суверенитетът и териториалната цялост на Съюзна република Югославия. Но господа, ще се плаща цена, скъпа цена.
И остава все пак съмнението и от сегашните ви изявления, включително и на държавния глава, че позицията на България по статута на Косово засега, на този етап остава такава. Влезте малко по-навътре в проблема, а не се носете на гребена на океанските вълни.
Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Демократичната левица дадоха своя принос и с активно политическо поведение допринесоха да се отстои българският национален интерес за нерушимост на границите. Ние дадохме специална пресконференция по повод на състоялата се официална среща на 29 януари в София. Излязохме с осъдителна декларация в Народното събрание. Осъществихме парламентарен контрол. Внесохме и това проекторешение, което сега дебатираме.
Искам да отбележа, че вие винаги сте осъждали насилието в региона и особено на територията на Съюзна република Югославия едностранчиво, избирателно. Демократичната левица с всеки един свой документ, позиция се е придържала към стандартите на международното право и Устава на ООН. Ние сме осъждали насилието както на управляващите в Съюзна република Югославия, така и на онези, които го предизвикват непрекъснато, а днес са неговите главни носители.
Знаете много добре какво представлява днес Косово. Неслучайно текат дебати и в американския Сенат, и в Конгреса. Равнището на насилие е неприемливо и някой не си дава сметка, че с една или друга среща може по някакъв начин да задълбочава това насилие.
Тук господин Тошев направи една пледоария. Вижте, самият факт, че господин Тошев е председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, господин председател на Народното събрание, е достатъчен факт мониторингът върху България да бъде вечен. (Смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но не е вечен. Той беше прекратен, ако не сте запомнили.
ИВАН ГЕНОВ: Господин председател, може би Вие още не сте били депутат, аз съм бил в Страсбург и съм отстоявал честта и достойнството на българския президент, който не беше от моята политическа сила, през 1992 г. срещу хулите на български представител. Срещу хулите на същия този представител, който постави под въпрос легитимността на българската държава и на българската Конституция. (Оживление.)
Искам да кажа няколко думи по повдигнатия от господин Абаджиев въпрос - един от малкото политици в СДС, който се стреми да вникне в проблемите и да отбелязва сериозно развитие. (Оживление.) Да не му изям хляба само с това изявление.
Става дума за общата политика в областта на сигурността и отбраната - една от основните теми за бъдещите преговори с Европейския съюз. Тази тема е толкова обемна, мащабна, многоаспектна, че тя да се слага само на една плоскост, колкото и да е важна тя, а именно, че това означавало само, единствено и нищо друго освен НАТО, е просто несолиден национален подход към проблема. Наистина, НАТО се счита за стълб на общата политика в областта на сигурността и отбраната. Това е доминиращата теза и в рамките на Европейския съюз.
В същото време обаче в Европа, пак в тези рамки на Европейския съюз, има немалко политици, включително и министри на външните работи, които отстояват една значително по-голяма автономност на Европа в рамките на тази европейска идентичност, тъй като понастоящем на практика в областта на външната политика и особено в областта на сигурността, немалко основание имат онези, които твърдят, че Европа и днес е протекторат на Съединените щати.
Но питам аз България кое виждане, коя тенденция, кои политици ще подкрепя? Тези, които само и единствено гледат в атлантическа посока или онези, които се придържат и към една класическа, цивилизационна постановка по въпроса за отбраната и сигурността в рамките на континента?
По този въпрос искам да отбележа също и това, което един друг колега се опита да говори - за позицията на БСП и НАТО. Искам да кажа на този колега, че политическата безпътица, в която изпада България, ще роди нови политически сили. В тях ще има място за вас. Не се безпокойте! Място и време за политически номади, за партийци-емигранти винаги е имало в нашата история.
Господин председател, както и моите колеги в лицето на господин Пирински и Янаки Стоилов, изрично подчертаха, позицията на БСП по отношение България - НАТО, е една от най-съдържателните позиции на основна политическа сила в страната. Тя в никакъв случай, по никакъв начин, освен ако това не се прави със спекулативни цели, не може да се нарече антинатовска. Ние бяхме тези, които инициирахме в Тридесет и шестото Народно събрание да се подкрепи инициативата "Партньорство за мир" преди тя да стане официална доктрина на самото НАТО. Месец по-рано! Ние успяхме да убедим колегите да се придържат към такава консенсусна позиция и това беше един от големите успехи на Тридесет и шестото Народно събрание, след като през първата си година то катастрофира.
По-нататък, уважаеми господин председател, искам да Ви посоча програмната постановка на Социалистическата партия, в която се казва следното: "От гледна точка и на европейската, и на нашата сигурност най-благоприятно би било взаимодействието и евентуалното приобщаване на България към НАТО да са съпроводени с трансформирането на тази организация в универсална система за общоевропейска или глобална сигурност, която да дава възможност в нея да участват всички европейски държави".
По-нататък: правителството на Демократичната левица през 1995 - 1996 г. в своята програма категорично заяви, че (цитирам) "Постепенното и по възможност по-пълно интегриране на България в европейските и евроатлантическите икономически, политически и военни структури, е една от неговите първостепенни задачи".
Но когато говорим по тази тема, не трябва да оставаме на равнището на основното образование. Има безкрайно много открити въпроси: до каква степен се е трансформирал към днешния момент НАТО; дали агресията срещу Съюзна република Югославия работи за по-нататъшното разширяване на този военен съюз; дали трябва да се приема с лека ръка възможността за настаняване на чужди военни контингенти и откриване на военни бази на наша територия - нещо, което не е било правено никога преди.


Предлагам на онези, които се опитват да се занимават с въпросите на националната сигурност да разглеждат въпроса максимално отговорно и задълбочено.
И най-накрая - по този въпрос искам да ви кажа, че теоретично България няма как да получи възможна евентуална покана за членство преди 2005 г. Една задача, един проблем се решава оптимално тогава, когато му дойде времето. Факторът време е основен в политиката и който го подценява няма качествата на държавник.
Тук други някои колеги се опитаха да вметнат неособено сполучливо откъси от мое интервю за Агенция ТАНЮГ. Аз питам кой от вас може в това трудно време да даде подобно интервю? Който иска да се запознае с неговото цялостно съдържание, мога да му предоставя официално копие.
Въпросът беше повдигнат за първи път от журналиста Коритаров - един храненик на издръжка на данъкоплатците на чужда държава. Той е толкова далеч от българските национални интереси, колкото и всеки друг чужденец. И аз се надявам, убеден съм, че господин Сунгарски разчита само на българската си заплата от Народното събрание.
И един изключително важен и в контекста на темата, която обсъждаме, въпрос е случаят Австрия.
Съжалявам, че госпожа Михайлова напусна пленарната зала. Не смятам, че това е свързано с проблеми със сервиза на съпруга й, но все пак... (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Генов, не се отклонявайте от темата. Темата не е Австрия. Темата е конкретен проект за решение.
ИВАН ГЕНОВ: Значи, господин председател, въпросите на националната сигурност в момента на континента са изключително тясно свързани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но ние не ги разглеждаме тях сега. Като направим дебат по въпросите на националната сигурност, тогава ще Ви дам думата отново.
ИВАН ГЕНОВ: Аз смятам, че ние не разглеждаме личните качества на господин Агов, неговата външност. Ние тук дебатираме върху политиката, която той олицетворява. И затова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По отношение на Австрия - каква политика олицетворява господин Агов?
ИВАН ГЕНОВ: Крайната десница в Европа се поражда от десницата, а не от левите сили. Днес главната политическа опасност за Европа е десния екстремизъм и готовността на десните християндемократически, народни партии да се коалират, да се обединяват с тези крайно десни в името на властта. Това е главната опасност за Европа, а не една-единствена политическа сила.
И, накрая, господин председател, Вие не можете да не съзнавате, че управляващите за три години не решиха нито един съществен въпрос от вътрешната политика на страната. Затова Вие постоянно искате да отклонявате вниманието на обществеността с дебати по Конституция, идентичност, понеже Вие я изгубихте през тези три години, и т.н. Не само господин Агов, уважаеми господин председател, но и господин Костов, и цялото мнозинство в Народното събрание, което е малцинство и самотно в българското общество, са политически пътници и ще се сгромолясат от политическата сцена много скоро. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика думата има господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Колега Генов, Вие сте дългогодишен депутат и бивш дипломат и аз се учудвам, че тук, когато обсъждате проблемите на националната сигурност, Вие просто не сте в течение на някои принципни въпроси.
Първо, опитахте се да направите разграничение между европейската идентичност за сигурност и отбрана и НАТО, едва ли не, че има европейски политици, членове на Европейския съюз, които сякаш застъпват някаква европейска формула за отбраната за разлика от НАТО.
Просто трябва да знаете, че европейската идентичност за сигурност и отбрана се изгражда в рамките на НАТО. Човек не може да бъде член на тази европейска идентичност и да изгражда тази идентичност, без да бъде член на НАТО, защото НАТО отговаря по проблемите на общата сигурност и отбрана, докато европейската идентичност за сигурност и отбрана, според последните решения на ЗЕС, в смисъл - за предстоящото вливане на ЗЕС в Европейския съюз - ще отговаря само за така наречените операции "Петерсберг" за хуманитарни акции, за умиротворителни акции. И в този смисъл сега се изгражда военен корпус от страни - членки на Европейския съюз, но които са задължително членки на НАТО, така че ако изобщо съществува европейска идентичност за сигурност и отбрана, тя може да съществува само в рамките на НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
За втора реплика думата има господин Шишков.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Е, и той бил специалист по тези въпроси?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, правя Ви бележка. Недейте Вие да преценявате кой по какво е специалист. Гледайте Вашата специалност!
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми колеги! Слушам в една поредица от изказвания на колегите от ляво, едва ли не, за апокалипсис в българската външна политика.
Искам да ви попитам простичко - след като така трагично описвате нашата външна политика, посочете една европейска държава, един европейски политик, една балканска държава, един балкански политик, с изключение на кликата на Милошевич, която да е в подкрепа на всичко това, което говорите вие днес. Такъв няма! Нито държава, нито политик!
Аз мисля, че вие за пореден път, господа, се самоизолирате в реалната и обективна действителност не само в България, но и в Европа. Вие за пореден път правите своя смешен плач, а този смешен плач ще се отрази и върху вашето политическо бъдеще. Хубаво е най-после, господа, да разберете, че светът е друг, че България е друга, че нашата външна политика е одобрена. Хубаво е да разберете, че социалдемократическа Европа прие България да кандидатства в Европейския съюз. Подчертавам: днешна социалдемократическа Европа прие България! А не да обвинявате нашата външна политика, нашето правителство и въобще това, което ние вършим в момента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все пак бих искал да попитам господин Соколов дали да се възползвам от правото си на дуплика и така да слизам не стъпала, а доста пластове надолу.
Няма съмнение, господин Глушков, че Вие сте по-информиран. Всички знаят къде работихте. Няма съмнение в това! Друг е въпросът, че Вие тази информация я ползвате абсолютно едностранно, едноплоскостно, еднозначно. Това е, което лишава от състоятелност управляващата политическа сила, за да води страната.
Вие сам тук казахте, че европейската идентичност в сигурността и на отбраната може да съществува само и единствено в рамките на НАТО. Тук също сте неточен - НАТО има своето място в тази идентичност, но всичко не може да се покрива с НАТО. Вземете стенограмата от това, което казахте. Това е атлантическото виждане, това е реализацията на онези три "Д" - три ограничения, които срещата във Вашингтон през април миналата година наложи на Европейския съюз по този въпрос - за европейската идентичност. Вие ставате глашатай, ставате дистрибутор на американския хегемонизъм в Европа. Никой не отрича ролята и значението на Съединените щати в съвременния свят. Но всяка страна и още повече България в рамките на континента трябва да отстоява едно по-европейско виждане, за известна автономност на тази идентичност и тя не се покрива на 100 на сто, дори на 90 на сто единствено и само с НАТО. Но това мисля, че трябва на друго място и с други представители да се дебатира.

Що се отнася до колегата Шишков. Аз съм абсолютно съгласен с него по въпроса за апокалипсиса и външната политика.
Какво става с апокалипсиса в здравната реформа, уважаеми господин Шишков, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това външната политика ли е?
ИВАН ГЕНОВ: ... което би трябвало да ви е в патримониума! Вие изоставихте тази област, защото тя просто не съществува, вие ликвидирахте здравеопазването, здравното осигуряване, ликвидирахте всички области в областта на вътрешната политика и затова излязохте да разсъждавате по тема, свързана с националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е Вашата тема, господин Генов, не я е избрал той.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз споделям казаното от госпожа Поптодорова в същност каква е целта на тези дебати. Дебатите започнаха по искането за освобождаването от председателство на господин Агов.
И питам аз, което и тя попита: това ли е целта? Ние приехме дебатите да бъдат първа точка в дневния ред не поради това. Ние знаем, че господин Агов няма да бъде освободен, нещо, което и вие от лявата страна знаете много добре. Но ние приехме дебата, за да се видят и да се откроят ясно две неща - навредила ли е срещата с Хашим Тачи и Джафери на външната политика на България и второ, има ли промяна на тази външна политика по отношение на Косово. И аз мисля, че всъщност дебатите тук се развиват в тази посока.
Аз бих искал да кажа, че не може някой сериозно да твърди, че срещата като факт между една политическа сила, тази, която в момента заедно с Народния съюз носи тежестите по управлението на България, че тази среща е навредила на доброто име на България. Аз искам да си спомня това, което съвсем скоро тук от тази трибуна каза господин Проди, че именно политиката на България във връзка с Косовската криза е създала онзи нейн престиж, на който тя се радва сега. Това, че в България български политици, а срещата беше партийна, са видели господин Джафери, видели са господин Тачи и са разговаряли с него, беше израз на желание за информация.
Не съм присъствал на заседание на Комисията по външна и интеграционна политика за да видя, че там са взели решение да се срещнем с господин Трайкович и епископ Партени, но мога да ви кажа, че във външнополитическата програма на Съюза на демократичните сили тази среща много отдавна съществува като нещо, което трябва да стане и по пътя на осъществяване тя би станала, дори и да не е ... Аз не зная кой е повдигнал въпроса в Комисията по външна и интеграционна политика. Тази позиция на България й създаде този престиж, че тя днес, както казват всички, има ключово положение в този регион на Европа. Това е, както казва нашият външен министър, нишата, която ние заемаме и в която стоим добре.
И оттук сега противопоставянето на тази среща чии интереси обслужва? Не обслужва ли интересите на тези, на които господин Първанов писа: "Другарю Милошевич" преди време, когато наистина бушуваше войната там? Не обслужва ли тези интереси, които бяха против това НАТО да се намеси и НАТО да постави по-бързо край на войната в Косово? И нека да говорим сега обективно. Можеше ли войната в Косово да свърши толкова бързо, колкото свърши с намесата на НАТО? Не можеше да свърши така.
Предстоят ни преговори с Европейския съюз. Първата точка е именно въпросите на външната политика и националната сигурност. Ние трябва да търсим консенсус или в широка степен консенсус. И колкото по-единни отидем на тези преговори по основни въпроси, толкова по-добре ще бъде за България.
А националната сигурност не минава ли през НАТО?
И аз, като слушах сега уважаваният от мен господин Генов, той знае, че не го казвам така само лицеприятно, за еволюцията в позицията за НАТО, питам: ако това не е негова лична позиция, а е позиция на Българската социалистическа партия и на Демократичната левица, ние трябва да бъдем доволни и да приветстваме това. Защото разликата преди време беше много голяма.
Аз гледах сега тук на масата, може би господин Агов ще ги прочете, изказванията по това време на лидерите на Българската социалистическа партия срещу НАТО.
Тези са нещата, които ние трябва да кажем. И на фона на това да заявим категорично, че промяна на българската позиция по отношение на Косово няма.
И аз не споделям, че това било казано много късно. Още на брифинга, който беше, аз, който присъствах от името на Съюза на демократичните сили, заявих категорично: промени няма, ние сме за ненакърнимост на границите на Европа, в това число и за ненакърнимост на границите на Югославия. Според мен, не помня да ви кажа преди колко време, когато се повдигна този въпрос, министър-председателят, вече като министър-председател, а не като партиен лидер преутвърди това. Сега същото ще чуем и от министъра на външните работи.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Не, от него да чуем. Защо от министъра? Защо от министъра? От Агов, от Агов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Във връзка с края на този дебат аз искам да кажа, защото наистина, предполагам че омръзна на хората да слушат все за това да се говори, че от края на този дебат се виждат две неща. Има тенденции и среди в Българската социалистическа партия, които желаят да обслужат интересите на Милошевич пред неговия конгрес. И не бива да се съмняваме, че това е така. И има една българска позиция, която е на мнозинството на нашия парламент, която е за едно мирно разрешаване на проблемите в Косово, зачитане на етноса, на всички етноси в този район и запазване целостта на европейските граници, защото всички ние се стремим към Европа и затова, че този наш стремеж се оцени.
Дори вчерашното решение и подписването да построим новия мост над Дунава при Видин и Калафат показва, че Европа стои зад нашите национални интереси, показва, че Европа приветства външната политика на Обединените демократични сили. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
За реплика има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Господин Гоцев, изглежда, че не слушахте това, което говорих в началото на дебата. Във висша степен това недоразумение и това изявление защитава именно интересите на господин Милошевич. Това мога да Ви го кажа със сигурност. Недейте хвърля нещата наляво и надясно.
И второ. Вие, мисля, че направихте изявление, че господин заместник-външният министър присъствал там случайно. На срещата, на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика стана ясно, че той официално е присъствал през цялото време там на срещата и е записвал.
Обяснете ми Вие, като отговарящ за международната дейност на Съюза на демократичните сили като как висш дипломат се кани на междупартийна среща, и въобще не е ли това връщане назад? Защото, доколкото зная, даже по-рано в ЦК това не е правено, не са викани дипломати от Министерството на външните работи? Като как се получава това и не се ли връщаме ние обратно към чл. 1 от Конституцията? Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
За втора реплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (БСП): Господин Гоцев е отдавнашен мой колега и аз питая към него най-добри чувства. И не мога да не му върна комплимента, който той ми направи. Искам да Ви кажа, господин Гоцев, че това, което изразих като позиция по отношение на взаимоотношенията България - НАТО, са официални партийни позиции от доста години насам. Програмата на партията, която ви цитирах, е приета през 1994 г. Програмата на правителството е от 1995 г. И неслучайно по време на нашето правителство получавахме доста добри оценки за сътрудничеството си по линия на "Партньорство за мир" и Евроатлантическия съвет за партньорство. Излиза наяве, че през всичките тези години вие сте спекулирали непрекъснато с позицията на БСП. Затова аз ви благодаря за Вашата забележка и за Вашия комплимент.
В крайна сметка искам още един път да заявя, уважаеми господин председател, във връзка с казаното от господин Гоцев: един проблем намира своето принципно решение тогава, когато му дойде времето. Не по-рано от 2005 г. България теоретично може да получи покана за членство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може и по-рано.
ИВАН ГЕНОВ: Този въпрос - за членство или за нечленство, според това как ще се трансформира по-нататък и дали ще се трансформира НАТО, ще бъде решен с гласа на народа на референдум. Тогава ние ще бъдем управляващи и наистина ще се организира референдум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Генов, първо искам да отговоря на Вас. Да, по ваше време беше прието "Партньорство за мир", но по времето на кризата в Косово, когато ние искахме да се позовем на задълженията ни към "Партньорство за мир" цялата, Ваша група се противопостави. Всички викове "НАТО - вън!" не бяха викове на привържениците на Съюза на демократичните сили, на Народен съюз, на Евролевицата или на ДПС. Това е отговорът ми по този въпрос. Вашето заключение сега ми показва, че съм сгрешил в преценката си в началото. Вие говорите за 2005 г., говорите за референдум. Ние ще бъдем приети толкова по-рано, колкото по-твърдо заяви парламентът в неговото мнозинство, че България иска да се присъедини към Европейския съюз. Това е решението.
В програмата "България 2001 г." беше казано, че ще получим поканата за членство в Европейския съюз в края на нашия мандат. Ние вече получихме тази покана. Така че нека да бъдем единни, да бъдем максимално много в този парламент, които стоим на позициите за нашата североатлантическа и евроатлантическа интеграция и тогава няма да чакаме 2005 г., а през 2002 г. едно мнозинство в парламента, което ще бъде пронатовско, ще въведе България в НАТО.
Ние обсъждаме тук поведението на господин Агов, а не поведението на заместник-министъра на външните работи. Но ако един заместник-министър на външните работи е присъствал в една среща, без да вземе участие, няма нищо по-естествено от това да си прави бележки. Защото един заместник-министър на външните работи по всяко време е длъжен да осведомява своя министър за това, което той е наблюдавал.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Тебе ли те осведомява или министър-председателя?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, не Ви ли е интересен вестникът, който четете? (Смях.)
Няма други записали се за изказвания.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да реагирам на личната злоба и на всичко онова, което беше казано тук в рамките на един по-разгорещен дебат, а ще се опитам да запазя спокойствие, защото мисля, че става въпрос за принципни позиции на България. Като че ли никой, включително вчера и новините на Националната телевизия, не отбелязаха една изключително важна новина, първа новина за България, която променя целия облик и в голяма степен определя стратегическото и геополитическото бъдеще на България. Става въпрос за огромния успех да се изгради мост между Видин - Калафат. Вие ще попитате каква е връзката между днешния проект за решение - Косово, и този успех? И отново ще сбъркате, ако зададете този въпрос. Ще сбъркате, защото за първи път България получава излаз към Европа извън белградската ос - нещо, което е било налагано на България в продължение на десетилетия, дори на цяло столетие от други сили, и с нещо, с което България не е могла да се пребори. Вчера това беше един колосален геостратегически и геополитически успех на България. И това е само последица от една цяла поредица успехи на България.
Това е последица от това, че България ратифицира тук, в този парламент, без Българската социалистическа партия, рамковата Конвенция за защита на националните малцинства. Това е успех на България, защото тя подкрепи международната общност, именно изхождайки от принципите на защитата на човешките права, заставайки зад международната общност в акцията за бързо прекратяване на насилието срещу косовските албанци. Това е последица от успеха на това, че България беше поканена да започне преговори за членство в Европейския съюз. Най-накрая това е последица и от успеха затова, че България, уважаеми госпожи и господа, гарантира на своите граждани безвизов достъп до Европа, от която е неделима част. И тук съм съгласен с моя колега Жорж Ганчев.
Казвам всичко това, защото за жалост днес трябва да констатирам с много неудоволствие, че част от този парламент не е част от този успех. Българската социалистическа партия не участва в тези успехи на България. Казвам го със съжаление, а не с упрек. Казвам го със съжаление, а не с упрек, защото, Бога ми, в това Народно събрание, в нашата днешна България няма да има нищо по-хубаво от това всички да бъдем единни и да участваме в успехите на България. Съжалявам, че вие не участвате в тези успехи.
Казвам всичко това, не искам да отправям упреци, Бога ми, не това е моят стил на работа и колегите от Комисията по външна и интеграционна политика знаят това. Не това е моят стил на работа. Но не мога да не направя съответните констатации. Не мога да не констатирам, че с отказа си да участва в тези европейски успехи на България, с поведението си сега, внасяйки този проект за решение, Българската социалистическа партия на практика иска това Народно събрание да отхвърли всички тези успехи, да ги отрече, да отрече успехите на всички тези българи. Защото именно в Комисията по външна и интеграционна политика, именно в това Народно събрание бяха изработени всички онези решения, които доведоха до успехите на България. Вие не може да искате ние днес да се откажем от тези успехи.
В рамките на този дебат пролича още нещо. Слушах моя колега Георги Пирински, бивш министър на външните работи, когато говореше за това, че ние споделяме общи ценности. Но как да споделяме общи ценности, когато вие с този жест наричате етническото прочистване срещу косовските албанци изтласкване? За какви общи ценности говорим? За какви общи ценности говорим, когато господин Любен Корнезов, един уважаван от всички ни юрист, нарича ратификацията на рамковата конвенция акт, граничещ с предателство. Ето това са извадки от протоколите от заседанията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ставаше въпрос за съпътстващата декларация.
АСЕН АГОВ: Не, господин Пантелеев, ще Ви цитирам точно какво е казано: "Въпросът е дали ние ще приемем акт, граничещ с предателство." Ето какво казва той.

Ще кажа още нещо, което е изключително важно тук, когато говорим за ценности. Очевидно ние се разминаваме в нещо много важно. Ние се разминаваме в това как възприемаме демокрацията, човешката свобода, човешките права и свободния пазар. И ще ми позволите на базата на онова, което чухме тук днес, да споделя своите виждания и да кажа защо аз стоя зад политиката, която води Съюзът на демократичните сили. Вие виждате демокрацията като средство за провеждане на свободни избори, с които да дойдете на власт, а не демокрацията като свобода на всеки човек да изразява своята воля. Вие виждате в човешката свобода и в човешките права начин да се осъществи предателство. Но, както каза Романо Проди тук, Европа е съставена от малцинства, никой не е в мнозинство в Европа. И ако ние не защитим правата на малцинствата, включително и вашето право да съществувате в политическия живот, уважаеми госпожи и господа от Българската социалистическа партия (смях и реплики в ДЛ), тогава няма да има демокрация и няма да има защита на човешките права.
И най-накрая ще ви кажа още нещо. Мимикрията, с която вие си обличате европейската дрешка, не води непременно до властта. Европейският съюз не е Съветският съюз, Европейският съюз не слага на власт, Европейският съюз е нещо, което налага на всички ни да вярваме в тези принципи. Затова, ако вие наистина не вярвате, както доказвате сега с цялото си поведение, вие никога няма да можете да третирате Европейския съюз като Съветския съюз. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Агов, успехите на българската външна политика са успехи благодарение на това, че България през тези години действаше въз основа на международното право, на решенията на Организацията на обединените нации и в подкрепа на единната външна политика и политика на сигурността на Европейския съюз. За една минута аз не мога да ви цитирам всички решения на тези органи, които целият парламент е подкрепил. Когато ние бяхме управляващи нашето изрично приобщаване и към санкции срещу Съюзна република Югославия, и към всички други действия, които са били с мандата на ООН. И това, че Вие или не разбирате, или нарочно си затваряте очите пред този факт, говоря, че Вие не разбирате същината на днешния дебат. Вашата позиция във Вашите думи след срещата е в подкрепа на политиката на силата, а не на силата на закона. Защото Вие казвате: важно е лидерите какво ще се разберат, не е важно ние какво мислим, очевидно е накъде отиват нещата. Това е политиката на свършените факти, това е антиевропейска политика. Това е политика, която няма нищо общо с всичко, за което Вие говорите - приобщаване към ценности, към един друг свят и т.н.
Ето защо този дебат никак не е излишен, той трябва да бъде разбран от цялата общественост като дебат, който поставя въпроса така: способен ли е Съюзът на демократичните сили да спазва Конституцията, която повелява, че външната политика на България трябва да се провежда в съответствие с принципите и нормите на международното право, или Съюзът на демократичните сили и Вие в частност продължавате да се изживявате като фактор, който, като каже кое е право, то е право, независимо от закона. И Вашето разбиране за демокрацията е дълбоко порочно и дълбоко погрешно, защото, ако, пак повтарям, Вие разбирахте същината на въпроса, нямаше днес да бъдете повод за този дебат, а досега щяхте да сте си подал оставката. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Асен Агов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Думата "изтласкване" е по-силна от прочистване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А убийството каква дума е?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А Вие не репликирайте през цялото време, защото това е груба злоупотреба с поста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие злоупотребявате, като си излизате извън времето сега.
Думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми господин министър от предишното правителство на външните работи! Искам да кажа, че светът е приел думата "етническо прочистване", а не думата "изтласкване", която очевидно витае само в терминологията на Българската социалистическа партия. Но аз питам, вярно е това, което Вие казвате сега и което сте правили като министър на външните работи и в което нямам никакво съмнение като политика, или е вярно това, което чета от извадките на Народното събрание? Ето какво казва господин Лилов, един също уважаван колега от нашата комисия. Той казва така: "Днешното решение (става въпрос за решението за подкрепа на акцията) няма да повлияе върху скорошното ни приемане в НАТО, още по-малко на приемането ни в Европейския съюз". Стана точно обратното.
След това, господин Любен Корнезов казва следното: "Сега ни вкарвате по чужда воля във война, която може да ликвидира България и българския народ". Вярно ли това, ликвидирана ли е България, ликвидиран ли е българският народ?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Почти!
АСЕН АГОВ: Ето какво казва господин Румен Овчаров: "Когато става дума за провал на политиката на евроинтеграция на българското правителство, ние не можем да подкрепяме повече тази политика". Ами, повалена ли е тази политика... (реплика от ДЛ: "Ами, да!") или се е случило точно обратното?
Казвам всичко това, цитирайки протоколите на Народното събрание, защото Вие всеки път говорите различно. И най-важното, всичко онова, което казвате, просто не се случва. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах много внимателно дебата и вероятно също като вас и като много от колегите в залата се питах каква е била целта на Българската социалистическа партия да поиска оставката на Асен Агов. Дали всъщност това е била реалната причина за провокирането на този дебат. Очевидно не. Би могло да се търси друга причина - да бъде изяснено, както спомена господин Овчаров, дали има промяна, еволюция или както искаме да го наречем, в позицията на българското правителство, на Съюза на демократичните сили. Позиция, която вие очевидно добре познавате, която беше препотвърдена от Комисията по външна и интеграционна политика, беше заявена от министър-председателя, от мен, от всички почти лидери на Съюза на демократичните сили и която позиция е била винаги принципна, много ясно отстоявана и декларирана пред международната общност.
Третата хипотеза, която прозвуча в част от изказванията, е да се иска и да се претендира, че се защитава външната политика на България, регионалната външна политика, която тук дори в някои от изказванията получи висока оценка, за което аз благодаря.
Същевременно обаче искам да подчертая, че именно регионалната политика на България винаги е била във фокуса на критиката на Българската социалистическа партия. От самото й начало. Кризата в Косово всъщност показа големия водораздел между това, което представлява официалната българска позиция и политика, която българското правителство осъществяваше по време на кризата в Косово, и позицията на Българската социалистическа партия. Всъщност истината е много проста: вие не приемате политиката на България по Косово. Не приемате политиката на България в региона. Атаката на БСП е заради европейската политика на официална София (шум и реплики в ДЛ, тропане по банките, ръкопляскания в мнозинството), заради официалната политика на София, която политика винаги е била трън в очите на опозицията. И аз ще напомня няколко неща, тъй като тук очевидно не се говори с факти и се забравя.
Какво беше отношението на Българската социалистическа партия по отношение на регионалните инициативи на София? Какво беше отношението и какъв беше дебатът по Косово? Дори нещо съвсем наскоро, уважаеми дами и господа - независимо, че в зала Българската социалистическа партия подкрепи изпращането на полицейските сили като част от КФОР, в Комисията по външна политика представителите на левицата са гласували "против". Значи тази позиция очевидно, и аз се питам дали еволюира, дали има някаква промяна в позицията на БСП, дали изобщо се познава каква е тяхната позиция?
И има още нещо, което според мен, е дори и още по-тревожно. Ще ви прочета само две неща.
"България може да даде много на Европейския съюз. Тя вече изигра конструктивна роля, подкрепяйки действията на Европейския съюз по време на кризата в Косово, и провежда политика на добросъседски отношения в региона. България е твърдо решена да укрепва регионалната стабилност чрез активното си участие в Пакта за стабилност."
И още едно изказване: "Вие и вашето правителство, казва господин Генов, тези дни и седмици пристъпихте рубикона и станахте най-голямата заплаха за националната сигурност и мира на страната през последните 55 години. Най-позорното и аморално във вашата задкулисност, скалъпена позиция по Косово, бе допустимостта на насилието в международните отношения, готовността ви да се солидаризирате, забележете, с Бога на войната. Правителството демонстрира абсолютна неспособност за националноотговорно поведение в кризисна ситуация."
Първото изказване, уважаеми дами и господа, за ролята на България е на Романо Проди. Значи ние трябва с вас днес да обсъдим дали е прав господин Генов в позицията, която заема по позицията в Косово. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Но, забележете, господин Генов не казва, че това е лично мнение, а той казва, че защитава интересите и представя позицията на Българската социалистическа партия. Или господин Проди, няма да цитирам дори други представители на Европейския съюз и на НАТО - вероятно вие ще чуете и господин Робъртсън утре в залата на Народното събрание, в които ролята на България и регионалната политика е припозната като политика в подкрепа на стабилността и сигурността в региона.
Всъщност онова, което не приема Българската социалистическа партия, е подходът да бъде изолиран Милошевич в международните отношения. И как ще ги приеме след като вие пишете не само прословутото писмо на господин Първанов до господин Милошевич, а буквално тези дни е написано ново писмо, в което се казва: "Българските социалисти и по-голямата част от народа осъдиха агресията на НАТО срещу суверенна Югославия. Трябва на всекиго да е ясно, че без Сръбската социалистическа партия или против нея не може да има пълноправно междупартийно сътрудничество в Югоизточна Европа." - пише господин Генов на господин Милошевич.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Съвършено правилно!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Така че, уважаеми дами и господа, дебатът наистина е много по-широк. И тук понеже с известна ирония и присмех се говореше за европейските ценности и видите ли защо трябва да си губим времето с това да коментираме ценностите, аз си мисля, че европейска политика и европейски позиции не се заемат с декларации. Европейски позиции и политика се прави с реални дела.
Много пъти ме питат дали ще има консенсус по отношение на Европа. И винаги ми се иска да кажа "да". Но аз се питам колко пъти вие подкрепихте, от Българската социалистическа партия, действия или закони, които са в посока на утвърждаване на европейската политика и бъдеще на България? Колко пъти? Дали по време на Косово, дали по време на Рамковата конвенция за защита на малцинствата, дали при даването на мандат на българското правителство за преговори по АЕЦ "Козлодуй"?
Разбира се, вие ще имате много поводи и занапред. Вие твърдите, че вече сте една партия, която е изцяло европейска. Вероятно това сте казали и на господин Цьопел, понеже се коментираше доколко партийни или непартийни могат да бъдат срещите и доколко те могат да бъдат във фокуса на обществения интерес. Знаете, че никой не намери за нередно и за неправомерно това, че вие сте имали и партийни срещи.
Но искам да ви кажа, уважаеми господа, аз се радвам, че той ви е казал, че за вашата позиция и за вашата политика ще бъде съдено по това дали вие можете да защитите и да покажете политика на сигурност, която е в подкрепа на евроатлантическата ориентация на България. (Шум и реплики от ДЛ.) И аз се питам и много бих искала да оставя отворен този въпрос.
Вие питате защо ние приехме да има дебат в Народното събрание по повод оставката на господин Агов. Ще ви кажа лично аз защо приех да участвам в този дебат. Исках да видя дали има еволюция в позицията на Българската социалистическа партия по НАТО. (Ръкопляскания от мнозинството. Весело оживление, "Браво, браво!", ръкопляскания от ДЛ.) Затова и приех да се изкажа накрая. Отговорът е: категорично не. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Преминаваме към гласуване.
"Проект
РЕШЕНИЕ

Тридесет и осмото Народно събрание на Република България на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Асен Йорданов Агов от длъжността председател на Комисията по външна и интеграционна политика." (Весело оживление, "Браво, браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
Моля, гласувайте.
Гласували 229 народни представители: за 62, против 148, въздържали се 19.
Решението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЕН КОДЕКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само като информация - министър-председателят искаше да изнесе един кратък отчет за дейността на правителството, но понеже този отчет беше получен в Народното събрание вчера, аз го помолих това да стане не днес.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А кога ще стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може би в петък.
Така че продължаваме с редовния дневен ред.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за Семеен кодекс
№ 902-01-56, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 4.11.1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за Семеен кодекс № 902-01-56, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието, която представи най-обстойно законопроекта. Тя посочи, че с новия проект за Семеен кодекс се внасят принципни промени във философията на действащото семейно право.
1. За пръв път в страната се въвежда възможността за договорно уреждане на имуществените отношения между съпрузите с брачен договор.
2. Създават се нови правила за осиновяване, съобразени с Европейската конвенция за осиновяване на деца.
3. Вземат се специални мерки за закрила на децата, постановявани от съда, и регламентация на така нареченото приемно семейство. Основна цел е да се ограничи до минимум настаняването на деца в общежития.
4. Важни промени се правят в уреждането на произхода.
5. Променят се и отношенията между родители и деца, свързани с местоживеенето на децата и упражняването на родителските права.
6. Промени се правят в правилата за прекратяване на брака, като се улеснява разводът.
При разискването на законопроекта се изказаха следните по-важни съображения:
1. Едва ли е правилно имущественият режим, уреден с брачен договор или по силата на закона, да не може да се променя от страните.
2. Трябва да се предвиди алтернативност на гражданския и църковен ритуал. Мъчно може да се приеме извършването на двата ритуала.
3. Трябва да се уточнят задълженията на съпрузите за издръжка на семейството, като се предвиди, че всеки от съпрузите е длъжен да участва в издръжката, съобразно доходите и имотното си състояние.
4. Трябва да се уреди по-точно солидарната отговорност на съпрузите за задълженията, поети от един от тях, по издръжка на семейството.
5. Трябва да се премахне ограничението да се извършва осиновяване на лица над 18 години.
6. Прави впечатление, че законът урежда отношенията родители и деца, изхождайки от ненормалните случаи на безотговорност. Необходимо е в центъра на вниманието да се поставят нормалните отношения в здравото семейство, а не изключенията.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за Семеен кодекс № 902-01-56, внесен от Министерския съвет, а между двете гласувания законопроектът да се съобрази с направените препоръки." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
За изказване думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Може би още отначало да си призная, че нямам спомен точно кога сме приемали това становище, но поне с бележките, част от които чух в това становище на нашата комисия, съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От 4 ноември 1999 г.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казвам го съвсем открито.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Искам да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната заместник-министър Златка Русева.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако може заместник-министърът госпожица Златка Русева да бъде допусната в залата - процедурно предложение от името на двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допусната заместник-министърът на правосъдието госпожа Златка Русева.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Русева в залата.
Господин Корнезов, извинявайте за прекъсването. Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: необходим ли ни е нов Семеен кодекс? Вярно е, че българското семейство е в дълбока криза, изключително дълбока криза. Раждаемостта катастрофално намалява. Знаете, че починалите са два пъти повече от новородените, сключените бракове трайно намаляват, относителният дял на разводите се увеличава, въобще един много, много тежък проблем, включително и с относителния дял на извънбрачните деца.
Въпросът обаче с тази тежка картина в българското семейство не е юридически. Той е по-скоро икономически, политически - отражение на кризата ни в цялото общество. И от тази гледна точка трябва да погледнем дали ни е необходим нов Семеен кодекс. Какво ни предлага този нов Семеен кодекс? Въобще той нов ли е?
Според мен няма нищо ново, защото 90 на сто от тези 161 текста, които ни предлага вносителят - Министерският съвет, са буквално преписани дума по дума в сега предлагания нов Семеен кодекс. От тази гледна точка процесуалната, законодателната икономия изисква, ако трябва да направим някакви промени и допълнения в сега действащия Семеен кодекс, който е от 1985 г., това е много по-целесъобразно, отколкото да приемаме същите текстове, които са 90 на сто от сега действащия Семеен кодекс.
Кое е новото всъщност? Две са нещата: първо, въвеждане на така наречения "брачен договор"; и второ, това е така нареченото "приемно семейство". Всички останали нововъведения в една или друга степен са правно-технически.
И сега да се спрем на брачния договор. Трябва още тук да заявя, че лично аз не съм против брачния договор и многократно съм подкрепял и в писмена, и в устна форма една такава идея. Но тази регламентация, която ни се дава в проекта на Семейния кодекс - брачният договор, бих казал, е един абсурд. Един брачен договор, който, ако го приемем в този му вид, ще бъде неприложим.
Защо? Защото имуществените отношения между съпрузите са една много, много деликатна материя, особено тези хора, които са работили в семейното право - практически, ако щете, и теоретически.
Предлагат ни се три режима. Първият режим е на съпружеската имуществена общност, която всъщност съществува в България от 1968 г. - така наречената "съпружеска имуществена общност". Няма да се спирам на нея.
Вторият режим, който ни се предлага, това е режимът на разделност, тоест, режим, съществуващ от Освобождението ни, от Търновската конституция до 1968 г. Тогава режимът беше на разделност.
Новото, което е, е брачният договор. Знаете, той е уреден в чл. 32 и 33 от проекта. Но що за брачен договор? Законодателят, т.е. - по-точно вносителят казва, че този брачен договор ще се сключи, обърнете внимание, преди брака. Преди брака! Следователно лицата - мъжът и жената, когато сключват този договор, те не са в брак, те нямат брачна връзка. Така че той е предбрачен договор. Този договор, който трябва да бъде сключен пред нотариуса, вписва се, включително се отразява и в акта за сключен граждански брак. Но веднага се поставя въпросът: Ако този договор бъде сключен, а с него могат да бъдат прехвърлени и вещни права, включително и право на собственост, каква е гаранцията, че мъжът и жената, когато са сключили този брачен договор, по-късно ще сключат брак? Никаква гаранция няма! Никаква гаранция. Могат да сключат брак след 5, 10, след 15 или 20 години. И никой не може да ги принуди да сключат.
Второ, какво ще стане обаче с този договор? Тук чухме уважаван колега, който каза: "той е под условие." Семейният кодекс обаче казва, колега, съвсем друго. Говоря за проекта. Член 32, ал. 5 казва: "Когато с договора се прехвърли право на собственост или се учредят или прехвърлят други вещни права, те имат прехвърлително действие и се вписват по общия ред."
Член 33 - абсолютно същото. Брачният договор, с който се прехвърля вещно право на собственост.
Какво означава това? Това означава, че в момента на сключването на договора и вписването му явно при съдията по вписването, собствеността се прехвърля. Примерно мъжът, за да сключи граждански брак, урежда, че той си прехвърля апартамента, жилището, вилата на евентуално бъдещата си съпруга. Но пак казвам, брак може да не бъде сключен. Тя става собственичка и може, разбира се, да го продаде на второ-трето-четвърто лице. Ами разбира се, че може. Вижте текста!
Вторият проблем, който се поставя с този брачен договор, е свързан с чл. 3, алинеи 2 и 7. Вижте ги! Може ли този брачен договор да бъде нищожен? Член 26. Ами, разбира се, че може да бъде нищожен. Няма, тук въобще не може да има някакъв спор. Нищожни договори има и ще има. И тогава веднага се поставя въпросът: ами какъв ще бъде бракът? И той ли ще бъде нищожен, след като той е сключен на базата на един нищожен брачен договор? Може би тук колегата ще каже: "А, не, щом е нищожен, ще се прилагат правилата на съпружеската имуществена общност." Но веднага опонентът може да каже: "Ами, аз ако знаех, че договорът е нищожен, нямаше да сключа брак." Може ли също така един договор, така е, разбира се, по силата на чл. 27 и следващите да бъде унищожаем? Разбира се, че всеки един договор може да бъде унищожаем! Всеки един договор по силата на чл. 87 от ЗЗД може да бъде и развалян. Защото, по тези въпроси - за развалянето, за нищожността, респективно унищожаемостта на брачния договор проектът поне мълчи. Или не дава отговор. Тъй като е възможно при сключването на този брачен договор, включително и след това сключване на брак, най-вероятно това ще бъдат втори бракове, хора в по-напреднала възраст, когато прехвърлят собствеността си срещу издръжка и гледане. Дава апартамента срещу задължението съпругата ми да полага някакви грижи за мен. Такива договори се сключват, вие знаете, особено при практикуващи юристи.
Но възможно е вече при сключения брак съпругата, примерно, да не полага грижи или да се влошат отношенията там. Може ли този алиеторен договор, а той е възмезден алиеторен договор, да бъде развален? Ами, да, може! Да, може, но какво ще стане с брака? Тук също казвам - въпросът с тези имуществени отношения не е решен докрай.
И, накратко, за да не навлизам, по-нататък сигурен съм, че ще има колеги, които ще се занимават и с този брачен договор. Защо брачният договор трябва да бъде сключен преди брака? И още нещо - по силата на чл. 33, ал. 3 отношенията не могат да бъдат преуреждани. Но един брак, когато се сключи, той може да продължи 5, 10, даже и 50 години - Златна сватба. Може ли гражданите и който и да било от нас да предвиди какво ще стане след 5-10, 20 или 30 години в своя съпружески живот? Никой не може да предвиди. Може да се получават имущества, може да се разоряват и т.н. Защо трябва да принуждаваме хората да не могат да сключват тези имуществени договори и по време на брака, включително и да ги преуреждат, когато има съгласие между тях? Да, но вижте закона, той казва изрично: "Забранява се преуреждането".
Вижте, брачният договор винаги е брак по сметка. Но се поставя въпросът за чия сметка? И без да засягам нежната половина, ми се струва, че поне брачният договор е писан от жена, а не от мъж. Тъй като, де факто ще видите, аз съм гледал толкова бракоразводни дела и толкова хора съм развел и зная какво означава един развод и какво означава в края на краищата поради ред причини съдбата на мъжа - взима си куфарчето и напуска семейството, за да си търси някъде колая, и този брачен договор ще даде именно юридическата форма за това.
Други абсурди, бих казал - приемното семейство. Не съм против това нещо. То е нетрадиционно за нас, българите, но го има. И в Европа, и отвъд океана. И не съм против това приемно семейство. Нека обаче да го уредим нормално. Само един щрих в тази насока. Вижте чл. 93. Там е казано, че приемното семейство, но то може да не бъде семейство, може да бъде и сама жена без да бъде в семейство, или мъж, няма значение. Условно го казвам - приемно семейство, то може да вземе едно, две, три, колкото реши деца с решение на съда, за да ги отгледа за определен период от време. Те не се осиновяват. Те си остават деца със своите родители, ако имат такива. Приемното семейство сключва, изрично е казано, цитирам: договор с общината. И нищо повече. Какъв е този договор? Общината ще плаща ли на приемното семейство някаква сума? Вероятно, не знам. Но нищо не се казва. И при тези особени отношения в нашето общество на този му етап има опасност всъщност децата да станат една, бих казал, търговска стока. Има тази опасност. Тя съществува. Аз не казвам, че всеки, който приеме деца, ще направи това, но то е възможно. Затова този поне договор с приемното семейство да бъде уреден в Семейния кодекс в основните му поне параметри, а не само да се казва - договор.
Другото, на което искам да обърна вашето внимание. Вижте, в цялата процедура дотук около осиновяване, отнемане на родителски права, приемни семейства и т.н. вярно е, че имаме един съдебен контрол - решение на районния съд - това е принципът, обжалване пред окръжния съд, който решава окончателно въпроса. Решенията на окръжния съд не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Изрично е посочено, да не ви казвам сега текстовете. И веднага поставям въпроса. Вижте, по силата на чл. 218 и т.н., буква "а" от ГПК на касационно обжалване, т.е., пред Върховния касационен съд подлежат парични вземания, спорове за пари над 1000 лева. Значи, ако спорът е за над 1000 лева, Върховният касационен съд има своите правомощия да провери дали едно решение отговаря на закона, дали е справедливо и т.н. Е, как, когато става дума за съдбата на родители, на деца, ние ще изключим контрола, който има Върховния касационен съд. Нима едно дете струва по-малко от 1000 лева? Затова съм категоричен, че трябва да има триинстанционно производство и да оставим принципа на триинстационното разглеждане от Върховния касационен съд.
По-нататък - чл. 41 - едно нововъведение, нехарактерно за нашето право. Става въпрос за припознаването. Това обикновено са извънбрачни деца, когато бащата отива доброволно и припознава в съвета, че той е баща на детето. Това се прави и сега. Новото е, че припознаването, обърнете внимание, колеги, може да стане чрез завещание. Отразено. Но завещанието има действие след смъртта - това е чл. 13 и т.н. от Закона за наследството. Не казано. Има няколко вида завещания. Едното е нотариално, другото е саморъчно. Може ли със саморъчно завещание той да направи припознаване? И още нещо - винаги едно припознаване е уредено. В сега действащия Семеен кодекс то може да бъде оспорено, включително поради грешки, измама и т.н., и т.н.
Но когато завещанието, а то има действие след смъртта, се открие и в него има написано, че еди-кой си припознава детето, което може да е вече на 30, 40 или 50 години, нито може да се оспорва, нито пък може да се защитят едни или други интереси. Така че в този му вид поне, припознаването чрез завещанието според мен е едно недомислие.
Осиновяването накратко - няма нищо ново. Единственото ново е, че се въвеждат едни списъци с изключение на чл. 54, ал. 7 за близките роднини. С други думи, за да може да стане осиновяване, а осиновяванията засега са около 2500 до 3000, тъй като ги постановява съдът, трябва децата, които ще подлежат на осиновяване, да бъдат в един списък, в една служба към съвета. От друга страна, трябва да има друг списък на лицата пък, които желаят да осиновят. Наглед може би нормално, хубаво. Добре, но нали имаме тайна на осиновяването? Колкото списъци имаме и колкото служители от общината са информирани за това, ясно е, че тайната въобще няма да я има.
И още нещо. Хайде, нека да има някакви списъци, защото пък осиновяването от съда може да бъде допуснато само от лице, което е в списъка. Разбирате ли го? Без списъка не може да стане осиновяването. Аз питам обаче възможно ли е близки семейства, познати и едните имат деца, другите - нямат по една или друга причина, по своя договореност, съвсем справедливо, както е и сега, да отидат в съда, да си представят документите и съдът да разгледа делото с участието на прокурор и без да съществуват тези списъци и да направят осиновяването? Защо да им забраняваме? И бих казал, че това е естественото. Даже хората, когато правят осиновяване, не отиват в съда, където е рожденото им място и там, където живеят, отиват в другия край на България, за да направят колкото е възможно не толкова манифестирано осиновяването. Знаете винаги какви проблеми има, особено когато децата научат, че това не са им рождените им родители.
Още нещо и с това приключвам. Член 122, ал. 2 - развод по взаимно съгласие. Тук не се дава нещо ново, но се поставя следният въпрос: за да може човек по взаимно съгласие, когато съпрузите взаимно желаят да прекратят брака си било поради несходство на характери или по някакви причини, без съдът въобще да изследва кои са те - даже съдът няма право да ги пита, ние го казваме културна форма на развод. И това е добре. Само че сега проектът също предвижда, както и действащият, че минимум бракът трябва да бъде две години... Значи трябва да чакаш две години, за да можеш да се разведеш по взаимно съгласие.
Защо? Каква е логиката? Напротив, когато се съберат хората - мъжът и жената, поживеят и видят, че нещо не върви в техния семеен живот, след като и двамата са съгласни, защо трябва да чакат две години, за да отидат да се развеждат по взаимно съгласие? Защо ще ги принуждаваме по исков път да се развеждат? Безсмислено е. Даже напротив. По-целесъобразно е колкото по-бързо разберат и сами се уверят, че не могат да живеят заедно, докато не са още дошли децата, проблеми и т.н., да си прекратят брака.
Също така за мен не е необходимо те да уреждат при този развод по взаимно съгласие абсолютно всички свои отношения като пералнята, която са купили, гардероба или своето имущество. Е, ако имат спорове, нека си ги решават чрез делбения процес. Но когато и двамата са уверени, че не е възможно повече да съществува техният брак, нека, както доброволно са го сключили, така и доброволно да отидат в съда и бързо да си прекратят брака, а всеки да търси своя път в живота.
И в заключение, лично аз не мога да подкрепя този законопроект. Първо, защото има разрешения, които са юридически и практически абсурди. И второ, сега действащият Семеен кодекс можем тук и там да пипнем - нямам нищо против. Напротив даже подхвърлих няколко идеи, но това много по-лесно и много по-точно ще стане чрез едно изменение на Семейния кодекс, а не да приемаме нов Семеен кодекс, който по-скоро ще ни създаде много повече проблеми, отколкото да ги реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият проект за Семеен кодекс съдържа поредица нови решения, които ги няма в действащия Семеен кодекс. Аз самият тогава, когато кодексът се обсъждаше в Министерството на правосъдието, на няколко пъти и след заседание в Парламентарната правна комисия правихме опит да видим може ли да стане това, което предлага колегата Корнезов - с изменение и допълнение да постигнем резултати, които ние смятахме, че са необходими.
Като се обърнахме към Закона за нормативните актове, който действа, а също и към Указа за прилагането му, видяхме, че едно такова решение ще противоречи на този закон, тъй като измененията са наистина много и тези изменения не биха могли да се нанесат в изменение и допълнение или ако ги нанесем, просто ще стане един конгломерат и ще стане много трудно за практиците, които работят със Семейния кодекс. Затова отидохме към решението да бъде предложен един нов Семеен кодекс.
Аз ще се спра също така на съображенията, които са съществували, когато кодексът се работи. Кодексът се работи от широк кръг специалисти - хора, които са в науката - професори и асистенти, хора, които са в практиката - съдии и адвокати.
По имуществените отношения на съпрузите - онези, които знаят дебатите, които станаха не само през 1968 г., а и по-рано при предшестващите семейни кодекси, ще си спомнят, че се поставяше въпросът за имуществена общност или имуществена разделност. Трябва да ви кажа, че и тогава мнозинството, тези, които участвахме и ще спомена и имената на уважаваните покойници вече професор Венедиков, който беше в тази работа, дори професор Меворах - казвам дори, защото той беше човек, който се противопостави на онова, стана в закона - говоря за първия Семеен кодекс, а не за онзи от 1968 г., както и професор Ненов. Всички бяха за имуществена разделност. Съображения, че разделността била капиталистическа, а общността - социалистическа, накараха да имаме тези решения, които ги има сега - нещо, което категорично не беше вярно, защото общността съществува в почти всички европейски закони - някъде с коректив. Затова ние сега приехме текстовете на брачния договор.
Тук трябва да се помисли по няколко неща, които съществуват. Аз не съм този, който ще се противопоставя на едно или друго решение, ако комисията, когато разглежда по-нататък, както и парламентът стигне до друг извод.
Първото е кое да бъде основното. Дали разделността, която беше в бита на българския народ до въвеждането за първи път на общността - тя се въведе през 1968 г. и после премина в закона от 1985 г., или да бъде това, което сега е общността. Ако питате за моето лично виждане, аз съм привърженик на разделността. И съм казвал това при участията ми в правенето на действащия Семеен кодекс, даже от 1968 г. участвахме с Цончев и Венедиков. Но така или иначе от 1968 г. досега са 30 и няколко години. Хората са свикнали с общността и ако ние въведем като основна разделността, аз се питам дали много хора, които няма да отидат да търсят брачния договор, няма да попаднат под един режим, който не са предполагали, че ще стане, когато сключват брака.
Заради това ние - говоря за Министерството на правосъдието, което беше вносител - приехме режимът на общността да бъде общият с всичките възможности да се избере. Ако ние погледнем чрез сравнителна правна справка в някои от европейските законодателства, и там имаме режима на общността някъде като основен - така е във френското право, което говори за общност на придобитото, за общност на всичко или за брачен договор, какъвто има.
Второто нещо, което е, трябва ли да може да се преуреждат отношенията. Това е свързано и с въпроса могат ли сега хората, които са в брак, да си изберат режима на разделността с един договор, който сключат?
Пак казвам, че моето лично разбиране е, че това беше добре да може да стане. И аз правих усилия да намерим текстове, в които да можем да въведем това. Трябва да ви кажа, че интересите на трети лица ще бъдат в много случаи застрашени, ако ние дадем възможност първо всички, които сега сме в брак, да преуреждаме отношенията си, ако желаем, и второ, в течение на брака да може непрекъснато да си променяш отношенията: ту общност, ту разделност.

Техниката, която ние въведохме сега - при прехвърляне на вещни права - да се легитимираш какъв ти е режима на имуществена общност, някак си може да функционира по-лесно, ако засяга само онези, които оттук нататък сключат бракове, което означава, че този, който ще бъде съконтрагент на някого, да иска първо да види той в брак ли е и като види датата, когато е сключен бракът, да му поиска да се легитимира какъв е семейният му имуществен режим, а не на всеки, с когото сключваш брак, да искаш да ти представи данни какъв е неговия имуществен режим.
Онова, което казва колегата Корнезов, простете, не е така. Аз отварях и другите закони, защото този въпрос, той, разбира се, веднага изникваше - няма Семеен кодекс, поне от тези, които аз съм виждал, а аз видях всички европейски действащи, където да правят друго, освен да казват, че при сключването на брака могат да уредят отношенията си с договор. Никъде не е казано нещо друго. Ама, никъде няма съмнения в практиката, поне аз не съм стигнал до такава информация, че ако не си сключил брак, се постави въпросът вече дали не си си прехвърлил имуществото. Очевидно е, че става дума за едно логическо тълкуване на закона и че този договор е един договор под условие, под отлагателното условие, че бракът ще бъде сключен.
Другото, на което ще се спра, ще бъдат най-важните неща. Виждам с удоволствие, че заместник-министър госпожа Русева е тук. Тя, сигурно, по-подробно от мен ще изясни нещата.
Другото нещо е във връзка с осиновяването. По осиновяването две са промените - едната е да може да бъде осиновено дете и тогава, когато родителят, който го е изоставил, се противопоставя, защото на мен много пъти са ми се обаждали и като адвокат, и после като човек, който се занимава със законодателство, че някои родители, отдавна изоставили децата си искат пари, за да дадат съгласие за осиновяване. Тогава именно става търгуване с децата. Това нещо е преодоляно или поне сме се стремили да го преодолеем в текстовете, които ги има.
Второто е един опит, който господин Корнезов сигурно има не по-малко от мен, защото беше заместник-министър на правосъдието - корупцията във връзка с осиновяването. Тази корупция е свързана с вземането на деца от детските домове. Някой отива и търси кой да му уреди дете. Търси да го уреди и плаща за това, че му уреждат. Тук не става въпрос за адвокат, който коректно си гледа работата и участва в техниката на осиновяването. Става въпрос за плащане на намиране на дете и плащане на хора в тези детски домове, които съдействат за даването на децата, укриват едно дете или дават друго дете.
Аз с удовлетворение мога да кажа, че през тези две години и половина, когато бях в Министерството на правосъдието, никой не обвини Министерството на правосъдието и службите, които има там, че се занимават с корупция.
Аз сега гледам с изненада, че има един текст, от който може да се прави извода, че и ако детето на близкия си трябва да осиновя, трябва да мине през списък, това е просто може би при многото писания случайно останал текст, но ако искам да осиновя едно дете от детски дом, няма защо да тръгна да търся по детските домове и да търся някой, на когото да дам нещо, за да ми скрие едно дете и да ми го даде на мен, ако то е подходящо, ами трябва да отида там, където ще бъде този списък и да видя има ли ги по списъка - има ги. Тогава вече - взимам си списъка на деца, които по възраст или по пол ме интересуват, и отивам в детския дом, за да видя. Никой от детските домове, аз ги наричам "детски", но те някъде не са детски, няма да може да укрие едно дете, защото и да го укрие, няма полза от това, няма да може да го даде за осиновяване.
И аз ви уверявам, че много мислих как да се пресече корупцията. Друга възможност не видях. Ако някой от вас види друга възможност, нямам нищо против, разбира се, то не зависи от мен, но ще го обсъдим заедно и да видим.
Промяната е за приемното семейство, за което стана дума. Не става дума да плаща общината. Колегата Корнезов очаква, че общината ще плати на приемните семейства.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Пише: "договор"!
ЛЮБЕН ГОЦЕВ: Да, пише "договор", но договорът не е свързан с плащане. Той може да бъде договор за действие. Договорът е, че поемаш права и задължения, които невинаги са оценими в пари.
Аз съм бил в семейства на чужденци. И няма да забравя семейството на един бивш министър на външните работи на Холандия, сега - парламентарист, който е взел три албанчета и който ги гледа като приемно семейство, и който има задължение към общината да ги гледа, но не ги осиновява и никой не им плаща за това. И живеят заедно, както живеят неговите други две деца, които си има. А дали българинът ще се хвърли на такива приемни семейства, когато няма някакъв интерес? Аз не бих желал да мисля, че българинът е по-коравосърдечен от европейците и мисля, че ще има и хора, които да вземат деца. Но, именно договорът с общината ще ги задължи да изпълняват определено поведение и дава възможност на общината да се намеси, ако това поведение не се осъществи.
За издръжката, уважаеми колеги - не функционира това, което е по действащия закон - Министерският съвет да определи една сума, която да се дава като издръжка. Онова, което е доброто и което винаги съм поддържал, е издръжката да бъде съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя. И така го въведохме. "Въведохме" - извинете, но аз съм от тези, които участваха в правенето на закона, защото и аз чисто технически съм писал някои текстове от този закон и мислим, че мъдростта на съда, в която мъдрост винаги съм вярвал и продължавам да вярвам, ще даде възможност наистина съобразно доходи и възможности децата да бъдат издържани.
Другият въпрос е за развода. Две са тезите - едната е, че договорът можеш да го сключваш и разваляш колкото си искаш, а другото е, че това, което Бог е сътворил, човек не може да развали. И оттук идва и формулата на Модестин, че бракът е единение между мъжа и жената, събитие за през цял живот, съчетание на човешки и божествени права.
Личното ми мнение, личното - като на човек - е за ненакърнимостта на брака. И, ако трябва да гласувам за нещо, то е за това бракът никога да не може да се разтрогне, но не мога да си позволя да го направя. Не мога да си позволя да го направя, защото живея в едно общество, където виждам каква е реалността. И аз, който бях много "за" - отначало, преди години, говоря още за 1968 г. - за развода да може да става колкото се може по-лесно, тогава един от моите учители Кръстьо Цончев, който не можа да стане професор, но всички му казваха "професор", се обърна и ми каза: "Слушай, Василе, бракът не е само удоволствие. Той някога е и удоволствие, но той е преди всичко задължение!". И заради това - за взаимното съгласие ние намалихме трите години - от 3 станаха на 2, но нека да не бъде нещо такова, че бракът да се превърне в един обикновен договор, в който днес го сключваш, вечерта се скараш, вдругиден отиваш... Ами, тогава да кажем още по-лесно - да стане регистрацията в общините, както мисля, че по някое време е било в Съветския съюз, а сега не знам как е в Русия.
Това са причините, поради които ние смятаме, че трябва да мине... Да, съществуват съображенията, че тогава може да има деца, че ще се затруднят, но пък тези деца могат и да скрепят брака. И аз съм бил воден от идеята, че именно тази формула трябва да дадем.
И сега, разводът, да може да се разведеш независимо от това каква е вината. Винаги съм смятал обратното, казвам го откровено, че не мога да кажа: бия жена си, изневерявам и съм довел любовницата си вкъщи и затова дайте да ме разведете! Бях против това винаги. Но животът през изтеклите години показа, че той е по-силен от догмите, по-силен от Апостола, който говори за ненарушимостта на това, което Бог е сътворил и затова трябва да минем към нещо, което е по-прагматично. А задължение на обществото е да изгради атмосфера, при която бракът наистина да бъде траен.
И заради това ние приехме, че за вината няма нужда служебно да се произнася съдът, и че за развода ще се гледа дали е дълбоко и непоправимо разстроен бракът или е всъщност едно временно състояние.
И практиката ми на дългогодишен адвокат показва, че тези помирителни заседания не дават това, което искаме. А сега често пъти просто утежняват една драма в семейството.
И затова Министерският съвет предлага изменение в Гражданско-процесуалния кодекс, където помирителното заседание да стане само, ако това се желае от една от страните. И иначе да се насрочва бракоразводното дело два месеца след исковата молба, нещо, което съществува в много страни.
Ще споделя и това, което всъщност ние не направихме, обмисляхме го дали може да стане, но сметнахме, че не сме готови да се направи такава една промяна. Онова, което се мислеше във връзка с развода, даже се написаха някои текстове, беше дали можем да приемем така наречената сепарация. Хората не желаят да се разведат, но заедно с това не желаят и да живеят заедно. Поне в един период от време, в който или за децата това е необходимо, или те така биха се чувствали по-комфортно. Това нещо го има в италианското законодателство. Сметнахме, че ще бъде чуждо на нашия бит и затова тази стъпка не се направи, но съществува.
Аз искам да ви кажа моето наблюдение като народен представител от два района, които са много патриархални. Единият е Софийска област, в която българският селяк държи на семейството си и желае да има едно здраво семейство и Пернишкият район, в който хората са трудови и които нямат нещо, което повече да обичат отколкото като се върнат след трудния ден в мината, да бъдат вкъщи си. Тези два района ме карат да мисля, че ние ще трябва да приемем един закон, който да отговаря не само на съвременните условия, при които на много места, за съжаление, семейството е доста пренебрегнато, нещата вървят към преодоляване на онези норми, с които са свикнали по-възрастните. Но да държим сметка за онези здрави традиции, които запазиха българщината през това време.
Като ви казвам това, смятам, че между първо и второ четене с усилията на всички ще трябва да се постараем да поправим текстове, които сигурно са изпуснати не така, както трябва. И да приемем един Семеен кодекс, който, нека да бъде за дълго време и нека наистина да създаде условия, при които България, дори в този размирен свят, се прочуе като една държава, в която семейството наистина е в основата на нашето общество. А и това е доктрината на християндемократическата идея, която Обединените демократични сили управляват заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За необходимостта от нов Семеен кодекс се говори още по време на Тридесет и шестото Народно събрание или поне моите впечатления са оттогава. И тази необходимост е свързана не само с променените обществени условия, но и с нашето ново законодателство, с пазарните условия, в които живеем, с търговското право и с необходимостта от създаването в нашето право на института на брачния договор, който да даде по-голяма възможност на съпрузите самостоятелно да решават някои въпроси, разбира се и заедно.
Този проект за Семеен кодекс освен това се очаква от много неправителствени организации не като проект, който урежда семейните отношения, в тесния смисъл отношенията между съпрузите, а като проект, който урежда отношението между родители и деца, тъй като той има пряка връзка със Закона за защита правата на детето.
Тук, предполагам, и госпожа Берберян, а и други колежки, също и госпожа Мозер ще вземат отношение по този въпрос.
Аз искам да изкажа освен личното си мнение и мнението на едни сравнително широки професионални и обществени среди, тъй като в моя избирателен район, в Русе направихме дискусия по проекта за Семеен кодекс, в която дискусия участваха действащи юристи и млади колеги, които прилагат семейното право, участваха неправителствени организации. В дискусията участва и проф. Цанка Цанкова, един от най-добрите специалисти по семейно право в България.
Какво констатирахме по време на тази дискусия? Първото нещо, което констатирахме, е че семейството в България в момента е ценност. И аз искам да възразя на колегата Любен Корнезов, че има криза в семейството. Може да има демографска криза, може да има икономическа криза и различни други кризи поради сложния преход, който преживяваме. Но точно заради тези кризи, като противодействие на тези кризи българското общество, хората в България търсят опорна точка. И една от опорните точки, които намират, е семейството. Дори се забелязва при младите семейства много по-голямо внимание и много по-големи грижи към самото семейство и към децата.
Затова на тази дискусия ние казахме всички заедно, че тази ценност трябва да се пази. И тази ценност трябва да бъде уредена по такъв начин и правно регулирана, че това да бъде полезно за всички, да осигурява общността, едновременно свободата, грижата за тези, които не могат да се грижат сами за себе си - децата, и едновременно ангажиментите на родителите.
Първият въпрос, на който искам да се спра, е за това какъв трябва да бъде брачният договор. Значи всички в България са съгласни, че трябва да има различни режими, в зависимост от волята на съпрузите - режима на общност, режима на разделност и брачният договор.
Въпросът, който се поставя в дискусията е - не може ли да се променя брачният договор? Принципът за това, че отношенията не могат да бъдат преразглеждани, не се възприема и от юристите, и от хората, за които ще важи кодексът, а той ще важи за всички нас.
Счита се, че брачният договор, като вид договор, трябва да може да се променя при определени обстоятелства. И интересите на третите лица няма да бъдат засегнати, тъй като след влизането на кодекса в сила вече ще се знае, че има различен режим, лицето, което се интересува от режима на съответното семейство ще може да бъде информирано и то ще бъде информирано и при промяна на този режим. Тоест всички застават за тезата за възможност за промяна на брачния договор.
Много интересно и главно от младите колеги юристи се поставя въпросът: не могат ли да се преуредят и отношенията в досега сключените бракове?
Аз лично не мога да изкажа категорично становище. Разбирам съображенията, които колегата Васил Гоцев разви тук за това, че могат да бъдат засегнати интересите на трети лица. И смятам, че между двете четения този въпрос може да се обсъди.
Изкушавам се, като човек, който е в брак, да кажа, че сигурно има много семейства, в които, ако се даде такава възможност за преуреждане, това може да бъде новата атмосфера, в която семейството да живее по-хармонично. Но не съм сигурна в това си твърдение. И затова смятам, че трябва да има възможност за изменение на договора оттук нататък след влизането на закона в сила.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, е връзката между Семейния кодекс и Закона за защита правата на детето. В Семейния кодекс е фиксиран един институт, който е въведен в Закона за защита правата на детето, това е общинската служба за закрила на детето. Една тема, която много ни вълнува.
Аз зная, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията подготвя законопроекта за второ гласуване. Основното, което искам да кажа тук пред всички колеги, е следното. В момента в България непременно, на тази сесия, трябва да приемем Закона за защита правата на детето. И най-важното в този закон е да бъде създаден механизъм, институционален механизъм за защита правата на детето, което ще рече органи, които да се занимават с тези въпроси на централно равнище и на местно равнище.
Органът, който се предвижда в Закона за защита правата на детето именно е общинска служба за защита правата на детето. И затова в Семейния кодекс се използва този институт, тъй като трябва да има връзка между двата закона и единият да се позовава на института на другия.
Какво ще прави този орган се казва в Закона за защита правата на детето. Тук само се споменават онези негови функции, които имат отношение към материята на семейното право.
За разлика от господин Корнезов, аз смятам, че въпросът с осиновяването в България не е уреден по най-добрия начин. Смятам го като български гражданин, като жена, като адвокат, който се е занимавал с тези въпроси. И целият проблем на българското общество, което е хуманно настроено, се състои в следното: има много български семейства, които искат да осиновят деца, но няма достатъчно уредени правила, по които да става това. Има много нещастни деца без родители, които трябва да бъдат осиновени, но контактът между семействата, които желаят това, и детето, което има нужда от това, не се осъществява. Затова още в проекта на госпожа Мозер имаше една много добра норма, тъй като сега има юридически препятствия, когато родителите не са дали съгласие да стане осиновяването, чрез Семейния кодекс, фактически чрез новата уредба тогава, когато родителите са недобросъвестни, при съответните гаранции, разбира се, за родителските права, ще може да се направи този контакт между детето, което има нужда от родители, които да го обичат, и родителите, които искат да имат дете. Така че това трябва да стане. Друг е въпросът, че това не трябва да бъде довеждано до абсурд и когато става дума за бабата и дядото, за близките, да се намери, естествено, най-доброто решение. И аз мисля, че част от тези решения са намерени в проекта.
Въпросът обаче, който беше поставен на дискусията в Русе, е свързан със следното: в чл. 92 е указана поредността на мерките за закрила на детето. Аз искам да направя следната уговорка: всички участници в дискусията се съгласихме, че този раздел - мерките за закрила на детето, трябва да бъде в Закона за защита правата на детето. Зная, че госпожа Русева има различно становище и може би господин Гоцев, но това е въпрос за систематичното място на материята в единия от двата закона. Ние считаме - тези, които много пристрастено и дълго време се занимавахме със Закона за защита правата на детето, че там е систематичното място на тази материя.
И вторият въпрос - за поредността на мерките. Първата мярка по проекта в чл. 92 е настаняване на детето за отглеждане от бабата и дядото или от други близки на детето с тяхно съгласие. Чудесно е, защото това е най-необходимото и най-близкото до живота. Второ, настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство и, трето, настаняване на детето за отглеждане в обществено заведение. По-нататък в проекта е казано, че тази поредност трябва да се следва. По въпроса за следване на поредността възникна голяма дискусия. В русенската дискусия участваха директори на обществени заведения, в които се отглеждат деца. В България има голям проблем, тъй като няма достатъчно средства, не всички от обществените заведения се намират в добро състояние. И моето лично мнение е, че те трябва да бъдат укрупнени, концентрирани - където има материални възможности, там да се отглеждат децата. Приемното семейство е нов институт за България. В Русе се прилага една програма по линия на неправителствените организации, експериментът е много добър. Експериментът - в хубавия смисъл на думата. Създадени са приемни семейства, децата са там и всичко става на договорна основа...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А плаща ли им се за това?
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, сега ще кажа. Този проект ще бъде пренесен. От всичко, което аз съм изчела, участвала в дискусии, имали сме предвид опита на други страни, разбира се, че се плаща на приемното семейство. Това е не само в бедна България, това е и в другите страни. Защото семейството поема моралния ангажимент, приемното семейство, хората, които се заемат с това, които харесват тази дейност. Те поемат този ангажимент. Но не може да им се вменява в задължение това да става без заплащане от обществото. Да, има изключения. Тези семейства, които са с прекрасни материални възможности, могат да го направят без заплащане, но аз смятам, че това не е реалистично. И в тази програма на неправителствения сектор естествено се заплаща.
Въпросът за размера на заплащането, за осигуряването на тези средства от държавния бюджет, разбира се, стои. Ние това го знаем от самото начало, когато започнахме да обсъждаме Закона за защита правата на детето. Трябва да се плаща.
Какъв е психологическият въпрос за България и за самите деца? Психологическият въпрос се състои в следното. Първо, българинът се привързва бързо към децата. Приемното семейство - било то съпрузи или човекът, който ще ги гледа, ще се привърже към тях. Това обаче не е осиновяване. След това могат семейства, които желаят, или лица, които желаят, да осиновят това дете. И възниква психологическият въпрос за прехода от приемното семейство към осиновяването. Приема се, че такъв преход трябва да се осъществи. В България вече нашият начин на мислене, нашият манталитет трябва да се променят и това да се осигури деликатно.
Другият въпрос, който се поставя от директорите на заведенията, които се занимават и които отглеждат тези деца, е следният: ако в приемното семейство детето не може да се адаптира, защо то да не отиде отново в общественото заведение, т.е. да има една мобилност между общественото заведение и приемното семейство? Още повече, че веднага няма да могат да се задвижат перфектно тези механизми и да се преценява кое е най-полезно за детето, разбира се, от съда и от специалните органи, какъвто е общинският орган, общинската служба за защита правата на детето.
Така че аз предлагам за второ четене тези мерки да не се заковават като поредност и да се търси тази възможност за ситуации, да се предположат ситуациите, при които да се търси възможността за детето - приемно семейство, обществено заведение, съответно осиновяване. Защото дори при осиновяването има възможност след това да се пристъпи към прекратяване, а при приемното семейство трябва да има възможност да се варира.
Господин Корнезов постави няколко интересни въпроса, с част от които аз искам да се съглася.
Първо, по въпроса за триинстанционното производство. Смятам, че неговата теза е основателна. Когато ние с него бяхме студенти в Юридическия факултет, нашите професори твърдяха, че с въпросите на семейното право трябва да се занимава по-горен съд, в смисъл не районен, а тогава беше окръжен, поради това, че младият съдия няма достатъчно професионален и житейски опит. Сега ние възприехме други принципи, но смятам, че това е една деликатна материя и триинстанционното производство само ще допринесе въпросите да бъдат решени по най-добрия начин.
По въпроса за развода по взаимно съгласие. Какви са тези 2 години? Те са напълно излишни. Те произтичат от онази стара практика, при която трябва да се докаже дълбокото и непоправимо разстройство и това, че съпрузите не са живели заедно в продължение на 2 години. Аз мисля, че това е много стара уредба, много изостанала. След като ще има взаимно съгласие, в момента, в който те установят, че бракът не може да съществува, трябва да се даде възможност за развод по взаимно съгласие.
И последно, един въпрос, който вероятно колегите ще поставят по-нататък в дискусията - младите юристи и участници в дискусията в Русе питат: тук е уреден бракът, в България обаче вече има една тенденция, която е европейска и световна, има фактическо съжителство, фактически брак, който поражда много въпроси - имуществени, отношения с децата. Предложението на младите юристи е и този въпрос да бъде уреден в Семейния кодекс. Тоест, няма брак, има фактическо съжителство, но се спазват определени правила. И те предлагат тези правила да бъдат записани в Семейния кодекс, за да бъдат по-лесно регулирани и уреждани отношенията.
В заключение, аз смятам, че трябва да има нов Семеен кодекс, защото кърпенето на законите е най-лошото нещо, което прави което и да е Народно събрание. Смятам, че трябва да бъде подкрепен проектът на първо гласуване и Парламентарната група на Евролевицата ще го подкрепи на първо гласуване, като между двете гласувания бихме могли да намерим най-добрите юридически решения и най-добрите морални решения във връзка и със Закона за защита правата на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Госпожо заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗЛАТКА РУСЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да акцентирам само пред вас по засегнатите въпроси от колегата Корнезов и от колегата Шопова - казвам колегите, защото те са юристи, тъй като аз не съм народен представител. Много мислихме, както каза и господин Гоцев в своето изказване, относно тези мерки за закрила на детето. Но все пак мерките за закрила на детето се постановяват от съда. Те са свързани в тази последователност не само защото е най-добре за детето то да бъде настанено в кръга на най-близките си, това и психологически за него е най-правилно, неговите най-близки роднини, след това приятелския кръг на семейството и най-накрая в обществено заведение, но това задължение за нас, задължение още невъзникнало, но се надявам Народното събрание, след като Министерският съвет му предложи, да ратифицира и Европейската конвенция за осиновяванията, основното изискване е детето да расте в семейство. Затова и мерките, които са предвидени, са насочени в този интерес на детето - да бъде настанено в семейство, при близки или пък в приемно семейство, което е втората поредна мярка, която съдът може да избере. И само в краен случай да бъде в обществено заведение.
Основното, което е в Европейската конвенция, е, че правилото, от което трябва да се водим, е децата да растат в семейство. Всички други начини, които сега се прилагат в обществени заведения, дори и в най-добра обстановка, липсата на семейство се отразява върху психиката и върху развитието на децата и формирането им като личности. Мисля, че всички ще се съгласите, че това е така.
Настаняването в тази поредност е задължително за съда, именно за да се спази както интересът на детето, така и да не се допусне много деца да бъдат отглеждани извън семейството, както е сега. Сега има много деца в домовете. Затова сме предвидили и втората мярка - настаняване в приемно семейство. Аз искам да кажа, че неоснователно госпожа Шопова казва, че не се знае колко време, напротив, съдът определя един срок, в който трябва да бъде настанено детето в приемното семейство, и пак с оглед интересите на детето и с оглед промяната на обстоятелствата, които са наложили детето да бъде настанено в приемно семейство, то може да ги промени.
Аз ви моля да приемете, че мерките за закрила, които са в Семейния кодекс, който урежда именно отношенията в семейството, отношения родители - деца, трябва да остане тук, защото приемните семейства не са тези, които упражняват родителски права. Те трябва да поддържат отношения с рождените родители и изобщо трябва да се запази тази връзка, след като тези родители не са лишени от родителски права, но по една или друга причина не могат да отглеждат децата си и тези деца се настаняват в обществени заведения.
Ето защо аз ви моля този раздел, който е много важен и е органически свързан с останалите раздели в Семейния кодекс, да остане тук.
Що се отнася до фактическото съжителство, да, това е една форма, която ни налага животът и с която всички се срещаме, но Семейният кодекс урежда семейните отношения. Кога има семейни отношения? Тогава, когато има сключен брак, тогава, когато има семейство. Така че институтът на фактическо съжителство между двама души, между мъж и жена просто не би могъл да бъде включен в тази материя - материята, уреждаща семейноправните отношения. За нея има други възможности за регулиране, разбира се, и имуществени. Вярно е, тук най-големият аргумент са децата. Децата могат и да се припознаят, както, се предвижда в кодекса, то и сега е предвидено, имуществените отношения могат да се уредят по Закона за собствеността. Но е съвсем неприемливо, поне за нас, едни такива фактически отношения, които приличат на семейните, но в крайна сметка не са семейни, да бъдат една отделна глава от този закон.
Ние ще помислим по въпроса за триинстанционното производство между двете четения, тук се предложи това, но това, което сме имали предвид, е с оглед на бързото решаване на тези спорове, които засягат интересите на децата, засягат и осиновяванията. Има много големи проблеми, които възникват в това отношение и доста са оплакванията в нашето общество, че такива важни въпроси, свързани със семейните отношения, с осиновяванията, това производство утежнява решаването на споровете във времето. Не защото подценявам другите правни спорове, но тук винаги стои един живот, жив живот, така да се каже, не само на съпрузите или на осиновителите, но също така и на децата.
Това е моето обяснение защо сме го предвидили така, но ако вие решите, няма никаква пречка редът на споровете да бъде подчинен на триинстанционното производство.
Това, върху което последно искам да ви обърна внимание, е, че ние сме се стремили да изведем децата от домовете и спрямо тях да бъдат наложени тези мерки, и това е още един аргумент, че трябва да остане тук, чрез прекратяване на така наречените договори за отглеждане на децата. Това са едни договори, които съществуват от 80-те години и те са с една ведомствена наредба на министъра на здравеопазването, доколкото си спомням. Големите проблеми за децата в домовете са именно тези - оставят ги родителите за отглеждане за срок от 3 месеца, 6 месеца, след което тези родители изобщо не се появяват. Тогава вече директорите на домовете могат да предложат за осиновяване, и то без съгласието на родител, тази хипотеза и сега я има в Семейния кодекс, има я и в новия проект. Но какво става с тези деца, чиито родители периодически подновяват договора, просто защото така им е по-удобно, а може и да са затруднени. Но това обрича деца със семейства, които реално имат семейство, но израстват в домовете. Те никога не израстват в нормално семейство и до 18-та си година живеят в домове.
В преходните и заключителни разпоредби сме предложили един текст, с който да се прекратят тези договори и в един подходящ срок, не веднага, разбира се, родителите да изберат или детето отново да бъде върнато, да го вземат отново в семейството за отглеждане и да си изпълняват ангажиментите на родители, а ако не могат това, било поради обективни или някакви други причини, могат да изберат някоя друга от мерките, да поискат от съда да стори това, да ги настани в приемно семейство или крайната възможност - да дадат съгласие за осиновяване. Направили сме това с оглед не само на вашата тревога, която неведнъж сме споделяли, когато говорихме по законопроекта и в Правната комисия, но и на цялото общество, че твърде голям брой деца в България са в тези заведения. За тях трябва да се търси изход, а най-добрият изход е семейството и грижите в него за детето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Русева.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че заключителната част от словото на госпожа Шопова, а и част от онова, което каза госпожица Русева, отнеха началото на моето изказване, т.е. увода ми.
Каквито и недостатъци да изтъкваме в материята на този кодекс, би било нереално да не признаем, че в него доста добре е имплантиран духът на демократичността. И след като споменах демократичност като принципност, ми се ще да го доразвия още по-убедително.
Странно ми звучи категоричното решение на вносителя, залегнал в ал. 2 на чл. 1, че религиозният обред няма правно действие. Според материята в този законопроект действително религиозният обред сам по себе си не поражда правно действие. Но така ние ще ограничим свободата на волята на гражданите, така ще запазим атеистичното статукво от времето на рахитичния социализъм. Отново задължаваме гражданите да изтърпят гражданския ритуал, а след това да правят каквото си щат. Вярно, че с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя ал. 3 на чл. 176 от Наказателния кодекс, където се предвиждаше наказателна отговорност за свещеник, който е извършил религиозно бракосъчетание, без да има преди това граждански брак. Но това обстоятелство не разширява правата на гражданите и не прави процедурата по-демократична.

Аз лично не виждам пречка да се легитимира религиозният обред като акта, свидетелстващ църковното бракосъчетание, бъде вписан задължително в гражданския регистър по съответния ред, който можем да регламентираме.
Нещо повече, дори предбрачният договор, сключен преди религиозния обред, може да бъде вписан в специалния регистър за брачни договори. Съгласен съм, че тук би било по-правилно да говорим за предбрачен договор, а не за брачен такъв, защото той сам по себе си не е предпоставка за брака. Той може да съществува, а може и да не съществува.
Но в крайна сметка с какво някакъв си чиновник по гражданско състояние, пък бил той и кмет, с някакво тривиално прави по-легитимен акта на бракосъчетанието, задавам въпроса? В какво се съдържа по-голямата достоверност на този акт при гражданския ритуал, спрямо църковния, религиозния?
Говорих за тези проблеми не като най-съществени, но те за мен звучат още в самото начало.
Разбира се, че олимпийският връх или олимпийската величина на този законопроект е раздел IV на глава трета, с прочутия от холивудските скандали предбрачен или брачен договор, но и тук авторът е искал само да реализира световният рекорд, или както го казваме, да подобри, но не и да направи свой.
В чл. 32, ал. 2 той е абсолютизирал брачния договор като е заявил, че отношенията по ал. 2 не могат да бъдат преуреждани. Така този договор се превръща в нова фигура в облигационното право - фигурата на абсолютната неприкосновеност.
Следователно, двете страни по един брачен договор могат да развалят основанието за съществуването на този договор - семейството си, тоест да разтрогнат брака. Защото гражданският брак не е следствие от сключения предбрачен договор, а предбрачният договор се поражда от вече съществуващата воля между страните да влязат в брак, да създадат семейство. Може би алегорилизирам, но защото двете страни фактически са станали семейство, съединявайки волята си да го превърнат в правен субект чрез де юре бюрократичните действия. Тогава защо да не дадем възможност на страните по своя воля да преуреждат, най-общо казано, материалните си отношения във вече сключения брачен договор?
Да оставим настрана уредените отношения с имуществото, притежавано от съпрузите преди брака, и онова, което ще се придобие след него. Но ал. 2 на чл. 32 допуска в брачния договор да се уреди участието на съпрузите в разходите за задоволяване на нуждите на семейството. Да дадем един пример. Ако влюбените, наричам ги така, защото, когато са готвили брачния договор, те още не са съпрузи, не са си позволили да потърсят съветите на юрист и не са се досетили да впишат процент от своите доходи, а са фиксирали определена парична стойност. То тогава какво става, когато единият от съпрузите почва да набира финансова скорост като бизнесмен? А същевременно съществува един брачен договор, в който съпрузите са задължени да плащат една сума, на базата на студентските си стипендии. Защото така те са сключили предбрачния си договор. И защо в такъв случай ние слагаме едни правни белезници на бедния съпруг и децата му с тази ал. 2 на чл. 32?
В мотивите подробно е изложено съобразяването с Европейската конвенция за осиновяване на децата. Явно е усърдието тази материя да бъде разработена широко. Обаче още в шапката на глава шеста блести чл. 54, който гордо прокламира, че ние можем да осиновяваме лице само ненавършило 18 години. Сега нека съотнесем тази забрана към чл. 105, ал. 2, където родителите се задължават да издържат децата си, ако следват висше училище, до 25 години. Тогава нека си представим случая, когато едно ученолюбиво сираче не е било осиновено до 18 години, но то е завършило вече средното си образование. Иска да продължи образованието и точно тогава се появява осиновителят, който може да му осигури тези средства и да го издържа до 25-ата му годишнина, за да завърши висшето си образование. Появи се след тази 18-годишнина. Какво да направим с този казус, уважаеми колеги? Изобщо тази догма, свързана с такъв нисък възрастов таван, от какви морални, социални или гражданско-правни съображения е породена? Да ги потърсим, да ги изложим и да ги обясним.
Но какво ще правим и с колизията между Закона за закрила на детето и глава осма - "Мерки за закрила на детето"? Ето, сега е моментът не тук, в залата, да си изясним този въпрос, а оттатък - в Комисията по правата на човека, където почти се завършва оформянето на текста за първо четене от работната група, която го е вложила, от петимата вносители.
Аз лично още в началото, когато получих законопроектите за закрила на детето, изразих ясно становището си в комисията, че съм "за" това тези мерки да бъдат широко уредени в новия Семеен кодекс. Сега просто съм раздвоен, защото, работейки като юрист и в тази комисия, аз съм наясно, че работата там е доста напреднала и ние трябва да намерим едно равновесие между това какви важни текстове да оставим тук, какви да отнемем оттатък или изобщо глава осма да поставим под съмнение.
В желанието си материята да се прецизира много детайлно авторите са допуснали идентични по съдържание и по смисъл, та дори и проформа, текстове каквито са чл. 11, чл. 16, чл. 17, ал. 2 и чл. 31. И както и да се мотивират, както и да се тълкуват тези текстове, за мен това е един малко текстови баланс, но ние ще го изгладим между първо и второ четене.
С изменението, което прави § 7 от Преходните и заключителни разпоредби в ГПК, на ал. 1 от чл. 259, се създава възможност за по-бърза процедура при развода, когато се изключва интервала за помирителното заседание. И отново едно архаично изискване - да не се допуска развод по взаимно съгласие по-рано от две години. Но този проблем вече беше дискутиран. Съгласен съм, че би трябвало да намалим този срок, а не да го увеличим. Просто духът на демократизма, който витае в нас, да станем още по-европейци, ако не изобщо световно достойни законодатели, би трябвало да намалим този срок.
В крайна сметка, приемам този законопроект като много необходим и всеки от вас, който прояви любопитство и види досегашната материя, съотнасяйки го към този законопроект, ще бъде убеден в себе си, че той урежда много по-детайлно, много по-добре и много по-европейски материята, свързана със Семейния кодекс.
Ще подкрепя проекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Ще подкрепя на това първо гласуване по принцип новия Семеен кодекс.
Тук се говори много компетентно и юридически, и по друг начин за отделните институти, които сега се предлагат. Аз няма да повтарям всички тези доводи в подкрепа на новите разрешения.
Само с две думи - защо наистина нов Семеен кодекс? Каза се от госпожица Русева, това трябва да бъде добре чуто, че законодателните новели пронизват цялата територия на закони. Не е възможно с отделни алинеи или размествания, наречени изменения и допълнения, тази тема да бъде разисквана сериозно.
Радвам се, че идеите, които съществуваха по повод на Закона за закрила на детето, да се отнемат идеи от този закон и да се транспортират в другия, не са чути досега. Има време, те ще бъдат разисквани - детайлите, които иска и госпожа Шопова, на своето място. Но седалището на материята по институтите и начина, по който са развити те, тук е в рамките на семейното право.
И още повече, пак полу на шега, не може да бъдат изменения и допълнения. Това не е да промениш едно бюстие в законодателната дреха на Семейния кодекс. Това е една нова кройка, нов шев и трябва да подкрепим тази идея. Така е, господин Райчевски.
Даже не са пипнати такива права и задължения като тези на бащата. Бащинството е уредено по подобаващ начин и ние, хората, които се наричаме мъже в тази зала, трябва да имаме това предвид.

Големият въпрос е за брачния и предбрачния договор. Аз категорично подкрепям предложението на проекта да се запази тази свобода на избора - общност на имуществото или неговата разделност. Уредено е така, господин Гоцев е прав, както е във всички други закони, които разискват този проблем.
Аз малко на шега ще ви кажа, но уви, тъжен спомен, през 1968 г., когато се направи наистина едно много голямо обсъждане на тогавашния проект за Семеен кодекс, от цялата страна дойдоха много предложения да се въведе като възможност, господин Лучников, тази брачна разделност на имуществото. Въведе се обаче в един момент за последна санкция целия проект в Политбюро и оттам били казали: "Как така общност на имуществото ще се разваля? Това няма да заздравява българското семейство, ще се търсят печалби и т.н."
Тази модерна възможност, която отдавна не е модерна в другите държави, трябва да бъде приета сега.
Е, сега този развод по взаимно съгласие. Не знам дали това е само спомен, но нека да стои. Не съм съгласен с господин Корнезов, че щом решиш, оженил си се вчера, днес да подадеш молба да се развеждаш по взаимно съгласие. Ами все пак разумът и тогава, и сега, сега този предварителен срок е сведен до две години, не до три - да изтекат тези две години от брака ти, за да може да се преценява дали случайните недоразумения в твоето съзнание на новобрачен не се възприемат като траен брачен мезалианс. Това е един разум и нека той да продължи да съществува.
Аз искам да кажа, че съм много доволен от намаленото значение на помирителното заседание, защото, както много хора си спомнят, чрез много пристрастени съдебни заседатели към едно може би понякога твърде различно схващане за семейството, се упражняваше почти една принуда на този, който иска да се развежда, да не прави това, защото да не се посяга на основната клетка на обществото.
Аз ще завърша с това - спомням си много, много отдавна, господин председателю, в моята млада практика един мой приятел лекар не знам от коя провинция беше или знам, но не искам да кажа, дойде и искаше да се развежда. Извика ли го на помирителното заседание, след което той дойде при мен възбуден и каза: "Аз бях категоричен". Какво те попитаха - го попитах аз? Те му казали: "Как, докторе, живял сте 30 години с тази жена, имате деца, защо не помислите, че не трябва да се разваля нещо, което е създадено и върху което се крепи обществото?" Неговият отговор бил много прост: "Защото 30 години и нито един ден повече."
Сега аз искам да приемем и това разрешение на новия законопроект, защото разумът е съчетан наистина този път с европейските изисквания, Европейската конвенция за осиновяването, е въведена изцяло в тези нови разрешения. Ако пък има детайли между първо и второ четене те ще могат да бъдат поправени с един общ политически и парламентарен разум.
Повтарям, аз ще гласувам за проекта. Между другото, а и за да успокоя паметта на този мой стар, отдавнашен лекар приятел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Госпожа Юлия Берберян има думата.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Благодаря, господин председател! Подкрепям законопроекта за нов Семеен кодекс - ако не за друго, затова защото повежда крак на пакета от закони, които малко или повече всеки един от тях третира материята за закрилата на детето. Може би сбърках, може би първият такъв закон беше Законът за семейните помощи и добавки за деца и сега Семейният кодекс се явява като втори. Надяваме се в най-скоро време и законопроектът за закрила на детето да бъде представен вече на вашето внимание в най-хубавия си вариант.

Бих искала да взема отношение по една от мерките за закрила на детето, тази нова мярка, непозната почти досега у нас - приемното семейство. Смятам, че тази мярка за закрила трябва да остане в Закона за закрила на детето. Затова защото отношенията в приемното семейство не са от кръга семейни отношения, които са предмет на правно регулиране от Семейния кодекс.
Госпожа Златка Русева сподели, че ако не за друго, ще се изисква и промяна в номерацията и някои други процедурни промени в представения законопроект за нов Семеен кодекс. Но все пак, ако се върнем малко назад ще видим, че по законопроекта за закрила на детето ние направихме толкова много промени и толкова много гимнастики и все още сме по средата на пътя.
Позволявам си да припомня, че законопроектът за закрила на детето беше създаван като законопроект, който да запълва законови празнини. И цели глави, цели текстове излязоха от него, за да отидат там, където им е мястото, така например главата за осиновяването.
Така че, ако има по-добри аргументи от номерацията или подобни такива, за да остава тази мярка за закрила в Семейния кодекс, аз не бих приела. И от името на четирите законовносителки, много добре зная становището на госпожа Поптодорова, на госпожа Масларова, а госпожа Мозер току-що ме оторизира да заявя и нейното мнение по този въпрос, тъй като бърза за пътуване, заявявам, че настояваме тази мярка за закрила - приемните родители, да остане в Закона за закрила на детето.
Също така бих казала мнението си за това дали трябва да има заплащане или не от страна на общината към приемното семейство, което е приело да гледа в дома си дете, като по този начин изявява желанието си да осигури възможност за неговото най-добро отглеждане и възпитание.
Защо да няма заплащане, господин Корнезов? Какво лошо има?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Той каза да има.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Слушам, слушам, казах: ще се плаща или не, не е написано. Да го напишат.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Добре, добре. Не съм Ви разбрала. Така или иначе, аз изявявам моето становище, че няма нищо лошо в това на такива родители или на сам човек да се заплаща в такъв случай. И даже има страни, в които това е издигнато до ранга на една професия, благородна професия - създаване на възможност за отглеждане на децата в приемно семейство. Това е, което имах да кажа.
Още веднъж заявявам подкрепата си за този нов Семеен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Има още желаещи да се изкажат, така че остава да продължим утре с този закон.
Ще направя съобщения за заседания на комисии.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 10 февруари, четвъртък, от 17,00 ч., в кабинет 226.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 10 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
       Васил Клявков

     Калчо Чукаров