Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-02-10

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес имаме четири рожденика - Евгений Бакърджиев, Панайот Гърдев, Димо Димов и Кънчо Марангозов. (Ръкопляскания в залата.) Да им е честито на всички! Желаем им всичко най-хубаво, здраве и успехи!

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЕН КОДЕКС.
Има думата господин Янаки Стоилов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Колкото и да е сложна обстановката на Балканите, животът у нас има и своите делнични измерения. Едно от тях е важната тема за българското семейство и за уредбата на тези отношения в Семейния кодекс.
Вчера дискусията постави множество интересни въпроси и един от тях, който има принципно значение, е за самата необходимост от приемането на нов Семеен кодекс.
Аз мисля, че тази потребност може да бъде обоснована, но тя трябва да бъде защитена както чрез структурата и съдържанието на обсъждания проект, така и чрез начина, по който ние стигаме до неговото приемане.
В края на миналото заседание вчера преди мен говори господин Гиньо Ганев и заради неговата обществено-политическа практика и като ръководител на Отечествения фронт и Отечествения съюз впоследствие аз искам да припомня, че дискусията по сега действащия Семеен кодекс, приет през 1985 г., беше много по-оживена и обхвана много по-широки професионални и обществени слоеве, отколкото тази вяла и стеснена дискусия, която ние заварихме, започвайки вчерашната дискусия. А това са въпроси, които засягат почти всички български граждани и не беше зле и правителството като вносител, и специално Министерството на правосъдието да бъдат по-активни в провокирането на специалисти, на граждани, на различни обществени организации в споделянето на мнения, предложения, които да бъдат още веднъж отчетени преди ние окончателно да разглеждаме този проект.
След като обсъжданият проект претендира да бъде кодекс, за мен остава без отговор въпроса защо вносителите са се отказали той да съдържа част от разпоредбите, макар и променени, които бяха заложени в досегашната глава първа от действащия Семеен кодекс? Смятам, че няма никакви основания един толкова широк по своя обхват нормативен акт, който претендира да обхваща материята в един цял отрасъл на правното регулиране, да не посочва какъв е неговият предмет, целите и принципите на семейното право, не за да се съдържат някакви тържествени фрази, а за да има една по-солидна база за тълкуването и прилагането на разпоредбите, които се съдържат в този кодекс.
Затова аз смятам, че преди изложените в проекта текстове, трябва да се включи още една глава с кратки разпоредби, които именно да дадат отговор на очертания кръг проблеми.
Поставя се още един въпрос. След като Семейният кодекс претендира да кодифицира материята, необходимо ли е въобще обособяването на самостоятелен Закон за детето? Иначе ние би трябвало да имаме, ако сме прецизни, Закон за семейството и Закон за детето. Според мен по-сполучливо е тази материя наистина да бъде обхваната почти изцяло в Семейния кодекс, а някои други разпоредби вероятно да бъдат вложени в данъчното законодателство и в други нормативни актове.
Твърде голямото увлечение напоследък въпросите да се решават не толкова чрез регулираните отношения, а чрез обособяване на субектите, които имат качествата в областта на това регулиране, не дава винаги достатъчно полезни резултати, не защото не е важен другият въпрос - и по това най-малко ще влезем в спор с вносителите на четирите законопроекта за детето - а затова, че те имат твърде малък предмет на собствено регулиране и, на всичкото отгоре, той не е достатъчно добре съобразен с тук изложените проблеми. Въобще се създава практика на първо четене ние да приемаме лесно множество закони, а после да се чудим как да съчетаем тяхното съдържание и как бъдат доуредени различните въпроси.
Един въпрос, на който аз не мислех да се спирам, но беше засегнат в дискусията, е този за формата, за начина на сключване на брака, който беше поставен от господин Юнишев. Смятам, че неговото предложение - да се премине към религиозен брак - е неуместно по няколко причини. Първо, поради това, че във всяка една страна трябва да има ясно определени органи по гражданското състояние. Едва ли свещенослужителите, които са представители на една много важна обществена институция, могат да бъдат квалифицирани по този начин или да им бъде вменено това качество.
Освен това нека да не се забравя, че в България съществуват различни религиозни общности. И ако следваме принципа за равенството на гражданите пред закона, тогава всеки един от тях би могъл да избира свой представител на своята религиозна общност, пред който да сключва брак. Ясно е, че това също не може да бъде прието, тъй като тези лица трябва да установят наличието или отсъствието на определени обстоятелства, които са условие за встъпване в брак.
И най-накрая, следвайки конституционния принцип, че църквата е отделена от държавата, което никак не я подценява, а показва, че тя има своя самостоятелна и незаменима роля, не би следвало да бъде покривана от държавната дейност или обратно - тя да се включва в прякото изпълнение на държавни функции.
Искам да обърна внимание на един от ключовите въпроси на всяка една семейно-правна уредба, а той се отнася до имуществените отношения между съпрузите. Аз споделям избрания подход от вносителите и мисля, че този път, за разлика от други случаи, те са постъпили правилно, като са предоставили три възможности, които могат да избират самите граждани, без да им се налага императивно една от тях. Също така смятам, че правилно като основен режим е възприет този на съпружеската имуществена общност, който обаче е развит с увеличаване на възможностите за лично притежаване на имущество в рамките на този режим.
Когато проектът говори за разделност, ако сме прецизни, ние трябва да имаме предвид пълната или абсолютната разделност, защото елементи на разделност съществуват и в самия институт на съпружеската имуществена общност. Той съвсем не прави цялото имущество общност на двамата съпрузи. Затова може би по-нататък тази разделност, която е разгледана, трябва да бъде определена като пълна или абсолютна, за да се посочи в какво се състои разликата между тези два режима.
Най-много въпроси възникват във връзка с третия режим - договорния, института на брачния договор. Вече нееднократно беше казано, че той се въвежда за първи път у нас. Това е един проблем, който е предизвиквал сериозна дискусия, например във Франция дълги години в него са били въвлечени както съдебната практика, правната доктрина и законодателството и той е бил утвърждаван още през миналия век, отменян през този и впоследствие отново възприеман. Смятам, че няма основание да отхвърлим прилагането на този режим. Според мен обаче той трябва да бъде по-гъвкав и по-либерален, за да се използва от гражданите.
И тук поставям няколко въпроса, които частично бяха засегнати и които мисля, че трябва да намерят още веднъж отговор в последващата дискусия. Какво пречи на съпрузите да сключат брачен договор в един по-късен момент, когато възникне нуждата от такъв? Ние им предписваме да сключат брачен договор в най-неподходящия момент, особено за някои твърде млади хора преди или със встъпването в брак, когато този род отношения стоят твърде далеко от тях и те нямат нито житейския опит, нито нагласата да обсъждат такива въпроси и то да ги решават веднъж завинаги, докато съществува техният брак.
Освен това мисля, че трябва да се помисли за защитата на правата на трети лица, евентуални кредитори. Но гражданското право разполага с такива възможности, дори и при предлагания по-гъвкав режим на брачния договор. За придобитото имущество преди сключването на брачния договор ще се прилага един от двата режима.
Ясно е тълкуването на разпоредбата че брачният договор се разглежда като неизменен. Нека да не забравяме обаче разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, към който препраща и Семейният кодекс субсидиарно, в който се казва, че страните могат да променят съдържанието на договорите. Тук заслужава да се постави въпросът може ли този договор да се сключи със срок, при какви условия той може да бъде изменян. Аз не претендирам да приравним брачния договор към всички договори в Закона за задълженията и договорите и за него напълно да се отнася чл. 9 за свободата за договарянето, но мисля, че трябва да намерим някакъв междинен вариант между твърде тесните му рамки, предложени в проекта и пълната свобода на договаряне. Дори, колкото и да изглежда странно, мисля, че няма пречка брачният договор да съдържа и някои неимуществени права и задължения, в които да се включат и отношения от личен характер. Или да речем, само един пример ще посоча, при евентуално прекратяване на брака какво име да носят съпрузите. В конфликтната ситуация на прекратяване на отношенията понякога тези въпроси е по-трудно да бъдат решени, отколкото някои техни принципни положения са заложени в такъв род договори.
Освен това трябва да се използват и възможностите за защита на всеки един от съпрузите и смятам, че промяната в брачния договор няма да елиминира тази защита, тъй като чл. 27 от Закона за задълженията и договорите и сега предвижда, че са унищожаеми договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Към края искам да поставя и въпроса за семейното жилище. В новия проект е запазена възможността с оглед прекратяването на брака семейното жилище да бъде ползвано от съпруга, на когото то не е собственост, ако на него е възложено отглеждането и възпитанието на децата. Но същевременно е премахната сега съществуващата разпоредба, която предвижда условията за разпореждане със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг. Никак не е трудно да се заобиколи защитата, която е дадена за след брака, когато, особено в един период на влошени отношения, собственикът еднолично се разпореди с него и по този начин направи невъзможно съдът да извърши преценката на кого да бъде предоставено семейното жилище. Постановление № 12-71 от Пленума на Върховния съд съдържа една богата практика и мисля, че тя също трябва да бъде още веднъж видяна, за да се намери най-подходящата форма за тази защита.
И накрая маркирам само два въпроса, с които завършвам своето изказване. Предлагам въпросите на осиновяването, както вече беше предложено от някои други колеги, да се решават от окръжен съдия, тъй като това са отношения със значителна важност и те изискват в доста случаи един по-богат житейски опит. Освен това споделям и ограничаването на някои от възможностите за установяване на произход, тъй като сега са предвидени три самостоятелни иска за установяване на произход, а като имаме предвид колко е мудно нашето правосъдие, за съжаление, се оказва, че един човек през целия си живот може да бъде ответник по искове за произход. Трябва да се използва досегашната практика като право на детето и майката, за да могат да бъдат разгледани тези отношения.
Това са въпросите и мисля, че те са значителни на брой. И изискват още веднъж обсъждане и прецизно решаване, ако смятаме, че можем да направим крачка напред в регулирането на семейните отношения, а не просто да се обяви приемането на един нов Семеен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз всъщност искам да ви осведомя нещо, което не знаете. И затова казахте, че не е било широко дискутирано. След като Семейният кодекс беше подготвен в първата му фаза, той беше изпратен на всички съдилища, прокуратури и на всички адвокатури в цялата страна. Беше даден по Интернет и открита страница, за да се дискутира. Беше даден и на всички медии. И това продължи, мисля, че беше 30 или 60 дни. Тук министърът на правосъдието може да каже. След това работната комисия в разширен състав събра всички мнения, които бяха дадени. Те не бяха малко. И с тези от тях, които комисията сметна, че представляват интерес и могат да намерят място в закона, те бяха направени. А това, че вие не сте знаели за тази дискусия, -не означава, че тя не е направена.
И още едно нещо. Няма в Европа - дотам се свеждат познанията ми, страна, в която семейният договор да се сключва след сключен брак, както Вие предлагате да стане. Просто не познавам такова законодателно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз не мога да кажа "никъде", защото, за да кажа никъде или навсякъде, трябва да познавам практиката на абсолютно всички страни.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Ние сме правили проверка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, дано тя да е обхващала всички тези страни, които съществуват в Организацията на обединените нации, но едва ли по който и да е законопроект такава проверка...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): За Европа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но мисля, че този въпрос сам по себе си не отхвърля тази дискусия. Най-малкото в него няма нищо антиевропейско, дори и ние да предложим някои разрешения, които са по-богати от европейската практика.
По другия въпрос - за дискусията, добре е, че сте се опитали да организирате такава дискусия. Аз също знам, че в нея са участвали отделни хора, не само официални институции. Мисля, че тя така или иначе не можа да придобие този обществен отзвук, който да заангажира медиите, който да включи повече обществени среди и може би достатъчно голям брой професионалисти. Затова ви дадох дори сравнението с предишната практика, че през средата на 80-те години мисля, бяха картотекирани около 3500 предложения във връзка с предложения проект. Не знам колко са постъпили при вас и как те са били разглеждани, как са били обобщени и съответно как са били върнати към тези адресати, за да може тази дискусия да бъде по-динамична. При всички случаи мисля, че в това отношение остават значителни резерви по такъв род закони. Мисля, че наистина в това отношение можеше да бъде направено и повече, преди да се състои нашата дискусия и да бъдат произнесени нашите решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна по въпроса за Семейния кодекс единствено, мотивиран от това, че имам 39 години брачен живот, 2 деца, 2-ма внука - и то с един брак. Надявам се, че животът ще ми даде шанс да имам и от второто си дете внуци.
Трябва да ви кажа, че моето мнение е, че този законопроект е добре структуриран, отговаря на изискванията на епохата, в която живеем и урежда отношенията за онова, което ние искаме да постигнем като цел - бракът да бъде основа на обществото, да изгражда морал и да създава възпроизводство. И то такова възпроизводство, което да може да защити традициите на нашия народ.
Тук се повдигнаха два въпроса и аз специално по тях искам да взема отношение:
Първо, за брачния договор: за разлика от колегата, който говори преди малко, аз смятам, че брачният договор трябва да се сключи именно тогава, когато за първи път и в ранна възраст хората влизат в семейството. Винаги съм внушавал на моите деца, че флиртът, любовта и бракът са две различни неща. Бракът е съюз за постигане на цели и без явно регламентиране на отношенията в този съюз, мисля, че той често може да бъде уронван и да бъде разтрогван поради много слаби външни въздействия или поради психическа неустойчивост. Именно затова съветът на юриста е този, който ще даде основанията в какви отношения да влизат при сключването на брака двамата партньори. Неслучайно в изградените демокрации има два принципа: преди да влезеш в живота, намери си добър адвокат и добър лекар.
Другият въпрос, по който искам да взема отношение, е за срока от 2 години преди да се разреши разтрогване на брака. Някои колеги казаха, че той трябва да бъде премахнат или да е по-малък. Напротив! Спомням си един учен, който казваше, че когато една нова идея се създаде, тя не трябва веднага да влиза в употреба в обществото. Тя трябва да бъде проверена. Когато една емоция се породи в един брак, тя не трябва веднага да бъде удовлетворена. Често отрицателните емоции възникват, но след време се преодоляват. Трябва да се създадат достатъчно причини преди да се разтрогне бракът, те да проверят дали не могат отново да подобрят вътрешните семейни отношения и да го утвърдят. Всяка прибързаност води до деморализиране на обществото. Затова нашето поколение трябва да остави на другите достатъчно препятствия преди те да могат да разтрогнат брака си, т.е. да свикнат да преодоляват и трудностите в живота съвместно, да преодоляват негативните емоции, да реализират целите, заради които създават брака.
Не бих ви занимавал повече със своите виждания по този въпрос. Ще подкрепя този законопроект. Смятам, че той отговаря на потребностите на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Христо Иванов беше изявил желание вчера за изказване, но го няма.
Господин Руси Статков разполага с 3 минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Като един от съвносителите на законопроекта за детето, имам специално отношение по тази материя. Затова бих искал в рамките на тези 3 минути да кажа, че наистина ние трябва да обсъждаме тези въпроси като единна философия или по-скоро трябваше да ги обсъдим преди да ги внесем. Защото това, което ни се предоставя, уважаеми дами и господа, е наистина една лоша редакция на сега действащия Семеен кодекс. В смисъл, че всеки един закон съдържа предмет, а тук от стария Семеен кодекс е отпаднал предметът. Въобще не се уточнява какво се урежда. Няма ги целите, няма ги основните принципи и начала. Това е едно задължение, госпожо Русева и уважаеми колеги, което произтича от Закона за нормативните актове. То не е спазено, то формално липсва и говори за хаос. Говори за това, че действително няма единна философия.
Второ, за това, че няма единна философия, говорят и другите законопроекти, които ние с вас гледахме тук на първо четене - и за детето, и за семейните добавки или по-скоро за семейните помощи и добавки за деца, в които се преплитаха и се преплитат все още много неизчистени линии.
И най-сетне, дискусията, която се състоя тук вчера и днес, постави принципно въпроса има ли алтернативи на семейството. Госпожа Шопова говореше за това, че млади юристи поставят въпроса за уреждане на алтернативна форма, която не е на основата на брака.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Стига с тая алтернативна форма! Или си мъж, или си жена. (Оживление.)
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за това семейство на основата на брак или семейство, което е на съвместното съжителство. Това постави и госпожа Шопова, т.е. битуват такива идеи. Но няма изчистена философия, защото ние на първо четене обсъждаме законопроекта като основни идеи. И тук бяха поставени много идеи, които показват, че няма готовност за този законопроект за първо четене.
И няколко неща съвсем набързо.
Господин Гоцев, не сте прав. За уреждане на имуществените отношения има практика в държави със сключване на брачния договор по време на брака. Вие не сте се запознали със съществуващата практика и в този смисъл настояването за по-либерален режим на имущественото уреждане чрез договор е основателно. И не само базирано на нашето вътрешно законодателство, а и на основата на международното законодателство.
И за института на приемното семейство. Видът, в който е даден, е абсолютно слаб, бих казал повърхностен и говори за това, че най-малкото не е взет предвид международният опит. Вчера отново господин Гоцев говореше за това, че не се заплащал трудът на приемните семейства. Това не е вярно. Напротив, в този договор, който се сключва, се гарантира имуществено осигуряване, което включва и разходи за храна, за облекло, заплащане на самите хора, които се ангажират и т.н. Тук не е изяснен въобще въпросът с какви права ще се ползват те. Да, приемното семейство не се ползва с родителски права, но те според мен имат правата на попечители, на настойници и куп други въпроси, които ги няма в този законопроект. И аз говоря за това, че той не става да бъде подкрепен на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно вчера не съм била достатъчно ясна и затова искам да възразя на колегата Статков.
Първо, аз казах, че законът има добра философия. Смятам, че от правно-техническа гледна точка, от гледна точка на философията, той играе своята роля на уреждане на новите обществени отношения.
Второ, що се отнася до Закона за детето аз предложих целият раздел по мерките за закрила на детето да бъде в Закона за защита на детето и това е въпрос, по който ще спорим между първо и второ четене. Госпожа Русева не е съгласна с този подход, но Народното събрание е това, което ще реши как да постъпим и, надявам се, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията също ще изкаже своето становище, тъй като засега само Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите се занимава със Закона за защита на детето.
И, трето, по фактическия брак - тук не възразявам на господин Статков - аз вчера предложих тази материя да бъде уредена в Семейния кодекс. Бяха ми отправени възражения от юридическо естество. Аз смятам с контравъзражения да докажа, че това е възможно и да предложа текстовете за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Статков, имате за дуплика още 3 минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги!
Госпожо Шопова, разбира се аз нямам възможност да споря с Вас, но Вие сама потвърдихте противоречието, което се получава в рамките на двата дни между тези, които говорят, че философията е добра и същевременно изтъкват много принципни въпроси и идеи, които ги няма или които трябва да бъдат на друго място. Следователно, аз подкрепих няколко свои тези - за мен от всичко това произтича и, повтарям, аз няма да споря с Вас, че този законопроект за първо четене не е готов и че той не може да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроект за Семейния кодекс така, както е предложен.
Гласували 177 народни представители: за 133, против 10, въздържали се 34.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, тъй като този закон поставя много въпроси, явно по него ще има много предложения, моля да се удължи срокът за даване на предложения с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Противно становище има ли? Не.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Лучников за удължаване срока за писмените предложения за второ четене с две седмици.
Гласували 147 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следваща точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ЖИЛИЩНИЯ ФОНД И ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА ПРЕЗ 2001 ГОДИНА.
За процедура думата има госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с приемането на законопроекта на второ четене моля в залата да бъдат поканени господин Александър Хаджийски, председател на Националния статистически институт и господин Иван Балев - директор на Дирекция "Демографска и социална статистика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени господин Александър Хаджийски и господин Иван Балев.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Хаджийски и господин Балев в залата.
Господин Папаризов, моля докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Доклад по законопроект № 902-01-72 от 1 декември 1999 г. за второ четене:

"ЗАКОН
за преброяване на населението, жилищния фонд и
земеделските стопанства в Република България през
2001 година

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г., наричани по-нататък "преброяването"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 2. (1) Преброяването по чл. 1 започва в 8,00 ч. на 1 март 2001 г. и приключва в 20,00 ч. на 14 март 2001 г.
(2) Критичният момент на преброяването е 0,00 ч. на 1 март 2001 г. Данните за населението, сградите, жилищата и земеделските стопанства, събрани по време на преброяването се отнасят към този момент.
(3) Контролните изследвания за пълнотата на обхвата и точността на регистрация на данните започват в 8,00 ч. на 16 март 2001 г. и приключват в 20,00 ч. на 25 март 2001 г."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
По тези текстове няма предложения.
Моля, гласувайте заглавието на закона, заглавието на глава първа и членове 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона, заглавието на глава първа и членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"Глава втора
ОБЕКТ И ЕДИНИЦИ НА НАБЛЮДЕНИЕ

Чл. 3. (1) Обект на наблюдение при преброяването са:
1. българските граждани, които живеят постоянно в Република България независимо от това дали към критичния момент на преброяването се намират на територията на населеното място, в което живеят постоянно или на територията на друго населено място в страната;

2. българските граждани, заминали в чужбина след 29 февруари 2000 г., и членовете на техните семейства, които ги придружават;
3. българските граждани, които живеят постоянно в Република България, но към критичния момент на преброяването пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и организации, както и членовете на техните семейства, които ги придружават;
4. чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от Закона за чужденците в Република България преди 1 март 2000 г.;
5. бежанците и членовете на техните семейства, на които е предоставен статут на бежанец преди 1 март 2000 г.;
6. българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, които живеят постоянно в чужбина, но към критичния момент на преброяването се намират на територията на Република България;
7. чужденците, получили разрешение за краткосрочно или продължително пребиваване съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Закона за чужденците в Република България след 29 февруари 2000 г., с изключение на лицата по чл. 4, т. 2, 3 и 4;
8. бежанците и членовете на техните семейства, за които е открито производство за предоставяне статут на бежанец или на които е предоставена закрила по чл. 56, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за бежанците след 29 февруари 2000 г.;
9. жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене;
10. жилищата, които се използват за живеене, необитаваните жилища и жилищата, използвани за нежилищни цели;
11. земеделските стопанства на лицата по ал. 1, т. 1 и 2.
    (2) Техническа единица на наблюдение по време на преброяването са домакинствата, в които живеят лицата - обект на наблюдение, определени по ал. 1, т. 1 - 5.
    (3) Постоянното население на Република България се състои от преброените лица по ал. 1, т. 1 - 5."
Предложение на народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и д-р Хасан Адемов:
В чл. 3, ал. 1, т. 2 числото "2000" да се замени с "1998".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Хасан Адемов.
Гласували 127 народни представители: за 24, против 78, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава II и чл. 3 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава II и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 4. Обект на наблюдение при преброяването не са:
1. българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, напуснали страната преди 1 март 2000 г., както и членовете на техните семейства, които ги придружават, с изключение на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3;
2. чужди граждани - членове на персонала на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, служители на междудържавни и междуправителствени организации и членовете на техните семейства;
3. чуждестранният военен персонал и членовете на техните семейства;
4. екипажите на чуждестранните речни и морски кораби, намиращи се в пристанищата или в териториалните води на Република България, и пътниците на борда на тези кораби, както и екипажите на чужди самолети и пътниците, пребиваващи в тях или в района на летищата;
5. жилищата, в които живеят лица по т. 2 и 3, както и жилищата - собственост на други държави."
Предложение на народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Хасан Адемов:
В чл. 4, т. 1 числото "2000" да се замени с "1998".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
След като гласувахме в предишния член, сега сте съгласни, че няма смисъл и предполагам, че го оттегляте.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря на господин Осман.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Член 4 приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По чл. 5, ал. 1 е направено предложение от народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и д-р Хасан Адемов ал. 3 на чл. 5 да отпадне. Ще прочета само тази алинея и после текста.
"(3) Данните по т. 12, 13 и 14 се предоставят доброволно съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката."
Приетият от комисията и предложен на вашето внимание текст на чл. 5 е следният:
"Чл. 5. (1) За лицата - обект на наблюдение по време на преброяването, се събират следните данни:
1. собствено, бащино и фамилно име;
2. единен граждански номер (ЕГН) за българските граждани; личен номер за чужденец (ЛНЧ) за чужденците, които постоянно пребивават в Република България;
3. възраст;
4. пол;
5. състав на домакинството;
6. постоянен адрес и настоящ адрес;
7. гражданство;
8. място на раждане;
9. семейно положение;
10. учещо ли е лицето;
11. завършена степен на образование;
12. етническа група;
13. вероизповедание;
14. майчин език;
15. заетост и безработица;
16. статус на заето лице;
17. занятие;
18. отраслова заетост;
19. видове източници на средства за осъществяване;
20. адрес на местоработата или учебното заведение;
21. вид на транспорта, използван за пътуване до местоработата или до учебното заведение;
22. миграция на лицата.
    (2) За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 6 - 8 се събират данни само по т. 1 - 8."
Длъжен съм да кажа, че имаше и народни представители, които не бяха съгласни да отпадне ал. 3 на предложения от Министерския съвет проект, т.е. данните за етническа група, вероизповедание и майчин език да се дават доброволно, като се позоваха на съществуващите международни конвенции за това, че особено такива въпроси като вероизповедание все пак са въпрос на личен избор. Информирам за дискусията в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че господин Папаризов ви подвежда тук. Не е вярно, че така са били международните документи. Нека господин Хаджийски да вземе думата, за да каже, че всяка страна по свой начин си определя. Изрично искам да изтъкна, че във всички наши преброявания от сто години насам тези три данни се събират. От сто години насам! И ако ние се позовем на чл. 21 от Закона за статистистиката, но в същия момент, господин Папаризов, има чл. 18 от Закона за статистиката, където изрично се казва, че правилата за изчерпателното преброяване се определят със специален закон. Тоест този чл. 21 от Закона за статистиката не важи, ние тепърва приемаме правилата за изчерпателно преброяване. Тук е и председателят на правната комисия. Ако господин Папаризов не е съгласен, нека се допита. Но ако ние приемем, че на този принцип, както е заложен в първоначалния вариант, да бъде приет от Народното събрание, след преброяването винаги ще се злоупотребява колко са ромите в България, колко са турците в България. Нека да мине едно изчерпателно преброяване и да се знае колко са. И не е правилно, че има някакви изисквания на международни документи.
Затова умолявам ви, колегите от СДС по време на заседанието по икономическата политика подкрепиха това наше предложение...
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Това не е вярно!
РЕМЗИ ОСМАН: Ако не е вярно, погледнете стенограмите. Колегите от БСП се противопоставиха и по всяка вероятност тук и в залата ще се намерят хора, които ще се противопоставят. Но трябва да има мотив защо се противопоставяте. Защо някой трябва да се притеснява, има ли човек, който се притеснява от своя етнос?
Затова, уважаеми колеги, подкрепете това, което е подкрепено и в Комисията по икономическата политика - ал. 3 да отпадне и да остане в този вид, който е предложен и от самата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съжалявам, че господин Осман насочи своето изказване към мен. Аз чисто и просто отразих дискусията в комисията. Редно е пленарната зала да знае, че повдигам такъв въпрос и ако той внимателно ме е слушал, аз споменах само един от въпросите - вероизповедания, по който споменах, че колеги са говорили за това, че в много случаи това е въпрос на доброволен избор. И ако искате моето лично мнение, на мен ми се струва, че най-добре е да се гласуват точка по точка всички тези въпроси. Аз съм съгласен примерно, че етническа група, лично вече като народен представител, задължително трябва да се отразява, но не съм съгласен, че понятието вероизповедание е задължително съгласно всички норми. Тук отразявам моето мнение по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Хаджийски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като възникна спор дали са задължителни или не са задължителни тези въпроси, има един документ, който се казва "Препоръки за провеждане на преброяването 2001 г. в Европа" и там има изброени задължителни препоръчителни въпроси. Тези три, за които в момента се води дискусията, са точно препоръчителни въпроси, те не са задължителни наистина. И не са задължителни по тази причина, че всяка държава, всяка нация решава по различен начин този проблем. При всички преброявания досега, с изключение 1985 г., тези въпроси винаги са присъствали. В 1985 г. тези въпроси ги няма.
Пред парламента в момента има три възможности: първата е да обяви тези въпроси за задължителни, както беше предложението на Комисията по икономическата политика, второто е да ги признае за доброволни, както беше предложението на вносителя, и трето, въобще да ги отмени, да няма такива въпроси. Това са възможностите. Международната практика позволява всяка от тези комбинации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Тъй като очевидно няма да ни стигне времето за изказвания и за гласуване на този член преди да дойде в залата генералният секретар на НАТО, сега ще прекъснем. След като изслушаме госта, ще можем да продължим дискусията и да гласуваме съответния член.
Прекъсваме за няколко минути заседанието.
(След прекъсването.)

(Всички стават прави и с бурни и продължителни ръкопляскания посрещат генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор господин Джордж Робъртсън, придружен от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов. Преди да заеме мястото си господин Джордж Робъртсън се ръкува със заместник-председателите на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, дами и господа!
Особено ми е приятно да приветствам в Народното събрание на Република България генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Негово Превъзходителство лорд Робъртсън. (Бурни ръкопляскания.)
Разрешете ми да представя с няколко думи нашия изтъкнат гост.
Роден е през 1946 г. в Порт Елън, Шотландия. Джордж Робъртсън завършва в 1968 г. Университета в Дънди с магистърска степен по икономика. От 1968 до 1978 г. той работи в Съюза на производителите като отговорник за производството на шотландско уиски. (Весело оживление.)
Нашият именит гост има зад себе си 20-годишна бележита парламентарна кариера. От 1978 до 1999 г. той неизменно е член на Парламента от Хамилтън, като по това време е бил говорител на опозицията по въпросите на Шотландия и на външните работи и е заемал поста държавен секретар за Шотландия в опозиционния кабинет в сянка.
След изборите в 1997 г. той е държавен секретар на отбраната. В 1999 г. става пожизнен пер и получава титлата Лорд Робъртсън от Порт Елън. От м. октомври 1999 г. той встъпва в длъжността генерален секретар на НАТО.
Нашият гост е заемал редица видни обществени длъжности и е получавал високи отличия. Бил е председател на Шотландската лейбъристка партия, 9 години е бил заместник-председател на Британския съвет, 7 години е участвал в Съвета на Кралския институт за международни отношения в Чатъм Хаус. През 1997 г. е назначен за член на Личния съвет на Нейно Величество.
Уважаеми господин генерален секретар, Вие идвате в България в дни, когато нашата страна уверено крачи по своя труден, но необратим път към интегриране в Европейския съюз и в НАТО. Ние сме дълбоко убедени, че най-успешният отбранителен съюз в съвременния свят - НАТО, и най-ефективното интеграционно обединение - Европейският съюз, са два неразделни стожера на общочовешките ценности на демокрацията, свободата и мира. Доказателство за нашата привързаност към тези ценности беше решителната подкрепа, която България оказа на Северноатлантическия съюз при кризата в Косово.
Убедени сме, господин генерален секретар, че Вашето посещение ще заздрави още повече връзките на България с НАТО.
А сега ми разрешете да дам думата на Негово Превъзходителство лорд Робъртсън - генерален секретар на Северноатлантическия съюз. (Ръкопляскания.)
Заповядайте.
ДЖОРДЖ РОБЪРТСЪН: Господин председател на Народното събрание, господин президент, уважаеми дами и господа! Много съм щастлив да бъда в България и да съм сред вас. (Продължителни ръкопляскания.)
Както знаете, госпожи и господа, понеже съм шотландец, английският не е майчиният ми език.
Позволете ми най-напред да изкажа благодарност на българското Народно събрание за любезната покана. И ви благодаря, господин председател, за това, че ми обещахте да не поставите на гласуване онова, което смятам да кажа.
След 21 години, като член на Камарата на общините във Великобритания, би било странно да дойда тук и да се окаже, че опозицията не настоява на правото си на отговор.
Посещението ми днес тук обаче е още едно свидетелство за това, че връзките между България и НАТО никога не са били по-силни. Миналата година тези връзки бяха подложени на едно тежко изпитание. И както България, така и НАТО взеха своя изпит с отличие.
Нещо повече, миналата година, 1999 г., беше година на тежки изпитания за цяла Европа. Станахме свидетели на някои от най-страшните актове на варварство в континента от 1945 г. насам. Видяхме как отново тръгват ешалоните, депортирани. Видяхме как убиват хора, разкъсват се семейства, стотици хиляди бежанци, търсещи оцеляване срещу глада и студа. Станахме свидетели на неща, които смятахме, бяхме сложили край преди 50 години. Неща, които се надявахме никога да не ни се наложи отново да преживеем в живота си. Сякаш Европа се беше върнала в своите най-черни времена.
Сред тази трагедия обаче ние станахме свидетели и на нещо друго. Видяхме, че Европа може да каже: стига! Видяхме, че Европа може да се изправи срещу варварството. Видяхме как цялото европейско семейство се обединява в усилията си да сложи край на насилието и да обърне назад процеса на етническо прочистване. Видяхме една Европа, която не само говори за своите общи ценности, а е готова да ги защитава. Накратко, видяхме Европа, която израства в своето единство.
Обединеният отговор на Европа на косовската трагедия беше повече от изолирано явление.
Възправяйки се срещу етническото прочистване, Европа отбеляза действителният край на ХХ век като столетие на война, край на национализъм и етническа омраза. Станахме свидетели на едно ново начало в Европа - началото на Европа на ХХI век, обединена, работеща заедно, за да постигне мир със самата себе си.
Очевидно, господин председател, все още много предстои да бъде направено, за да постигнем тази своя мечта. Нашият континент все още страда от старите разделения. Все още има разделение между благоденстващата Западна Европа и не така благоденстващата Източна Европа. Все още има разминаване между демократичните идеали и препятствията в реалността. Все още има разлика между нашите въжделения за една мирна Европа и жестоката реалност на конфликтите в нея. Тези разлики, тези разделения не могат да бъдат преодолени отведнъж.
Но, ако имаме компас, ако знаем посоката, то нашият път ще ни доведе до целта. А Косово показа, че ние имаме своя ориентир, своя компас. И това са нашите ценности. И нещо повече, разполагаме с инструментите да утвърждаваме и защитаваме тези ценности. Това е основание да сме изпълнени с надежда в началото на новия век.
Тази надежда обаче трябва да бъде съчетана с реализъм, тъй като утвърждаването на общите ни ценности изисква изключително упорита, търпелива работа и вяра в бъдещето. Това предизвикателство става още по-ясно след събитията в Косово, понеже изпитанията, пред които ни изправя Косово, са, накратко казано, огромни. Както Бернард Кошнер - представителят на ООН в Косово уместно описа обстановката: Косово в продължение на 40 години страда от комунизма, през последните десет години - от апартейд и най-сетне, през последната една година - от жестоки убийства и вълна на етническо прочистване.


На фона на тази история никой не би трябвало да храни илюзията, че помирението между етническите общности може да бъде постигнато за някакви си години, да не говорим за месеци, както някои се надяват. Ключът към проблема е да отстояваме своя курс. Босна и Херцеговина показват какво могат да постигнат търпеливите упорити усилия. В Босна беше постигнат действителен напредък от разполагането на силите на НАТО през 1995 г. Няма природен закон, който ще ни попречи да постигнем подобен напредък в Косово.
Нещо повече, ние вече наблюдаваме действителен напредък през няколкото месеца от разполагането на мироопазващите сили на НАТО в Косово. Повече от 850 хил. бежанци са се върнали по домовете си. Повече от 50 хил. жилища са възстановени с бясна скорост, благодарение на усилията на международната общност и на обикновените граждани в Косово. Световната програма по прехраната предоставя помощ на 650 хил. косовари. А върховният комисар на ООН за бежанците и други агенции предоставят подслон на близо 400 хил. души. Около 550 училища са разчистени от мините и други незадействали амуниции и 300 хил. деца се върнаха на училище миналата есен, за да бъдат обучавани на родния си език за първи път през последните десет години.
И това не е всичко. Армията за освобождение на Косово е разпусната и демилитаризирана от КФОР и е предала повече от 10 хиляди единици въоръжение. Създават се граждански организации, за да започнат да управляват едно действително многоетническо Косово.
Да, разбира се, все още има много насилие, твърде много омраза, твърде много отмъщение, но ние сме решени да променим всичко това. Решени сме да изградим основата за един устойчив мир там - точно така, както го правим в Босна. Народът на този изстрадал от войната регион заслужава нов шанс и ние ще му го дадем. И като казвам "ние ще им го дадем", нямам предвид само НАТО. Това е едно общо усилие. Наред с 19-те страни от НАТО, 15 други държави участват в този процес - държави от Европа и от други части на света, и България е важен партньор в този процес. Двата взвода в Босна и инженерния взвод в рамките на КФОР, предоставени от вашата страна, са значим принос за стабилността на региона.
Позволете ми да кажа, господин председател, че ние дълбоко ценим този принос, тъй като той е още един знак, още един признак за действащата обединена Европа.
В началото на ХХ век балканският барутен погреб запали пожар в Европа, а днес, в началото на ХХI век нациите от евроатлантическата общност действат заедно, заедно на страната на мира. В края на краищата, разбира се, трябва да отправим поглед отвъд Босна и Косово, трябва да погледнем към Югоизточна Европа в нейната цялост, да погледнем отвъд военно-политическите въпроси и да съсредоточим вниманието си върху един всеобхватен политически и икономически подход. Сега, когато мирът в Босна и Косово е възстановен, е дошло времето да създадем благоденствие за всички народи на Югоизточна Европа.
Сега е времето да върнем целия регион, народите на този регион обратно в руслото на европейския процес - там, където те отдавна имат своето място. Казах, че началото е обещаващо. Пактът за стабилност в рамките на Европейския съюз и инициативата за сътрудничеството в Югоизточна Европа на НАТО работят заедно и създават основа за напредък и сигурност. Това е логиката впрочем, която навремето беше в основата на плана "Маршал" и на НАТО през края на 40-те години и същата логика би следвало сега да бъде приложена към Югоизточна Европа. НАТО е готов да откаже пълна подкрепа на тези усилия.

Ще се възползваме от своя консултативен форум по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа, в който заседават съюзниците и 7 страни от региона, за да разработваме практически инициативи за сътрудничество. Ще работим в тясно сътрудничество също с партньорите в рамките на Евроатлантическия съвет за партньорство, за да разработваме допълнителни практически идеи за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа.
Може да си зададете въпроса, вашите избиратели могат да питат може ли всичко това действително да промени нещата? Моят отговор, който давам на вас и на тях, е съвсем категоричен: да, да, възможно е. Възможно е всички нации, всички институции да дадат най-доброто от себе си и стига страните от Югоизточна Европа сами да поведат процеса, да поемат своите отговорности за осъществяването на този исторически проект. За щастие това е налице в Югоизточна Европа. И един превъзходен пример за това е инициативата за преквалификация на военнослужещите, които са съкращавани в хода на реформата във Въоръжените сили. При един радикално нов подход България ще сътрудничи със Световната банка и НАТО в рамките на един експериментален проект по Пакта за стабилност. И ето ви един добър пример за практическо сътрудничество, добър пример за това, че е налице и творчески подход, и политическа воля да бъдат доведени нещата докрай.
Но успехът на тези три проекта - Босна и Херцеговина, Косово и Югоизточна Европа - и инициативата, свързана с нея, разбира се, зависи от тясното сътрудничество между НАТО и страните в района, включително, разбира се, и България. Успехът на това продължаващо сътрудничество е не само убедително доказателство за нашите споделени ценности, то е и ярко потвърждение на подхода към европейската сигурност, който се основава на сътрудничеството, подход, кристализирал в двата основни механизма, които НАТО изгради със своите партньори през последното десетилетие, а именно "Партньорство за мир" и Евроатлантическия съвет за партньорство.
В "Партньорство за мир" 25 държави от Ирландия до Швеция, от България до Румъния, чак до китайската граница с Киргистан и Казахстан, всички те работят съвместно с 19-те съюзници в НАТО в областта на военното сътрудничество, планирането на отбраната, съвместната подкрепа за омиротворяване, хуманитарни операции и планиране при извънредни ситуации.
В Евроатлантическия съвет за партньорство същите държави се консултират и сътрудничат на политическо равнище по въпросите на регионалната сигурност на Балканите, конверсията в отбранителната промишленост и създаването на здрави връзки между гражданските и военните кръгове.
Приносът на партньорите към СФОР и КФОР е най-ясен знак, че партньорството си заслужава усилията. Не е никакво преувеличение да се каже, че нашите операции в Босна и Косово никога нямаше да успеят без ангажимента на партньорите. Това е едно скъпоценно постижение, което ние сме длъжни да опазим.
Ето защо ние сме твърдо решени "Партньорство за мир" и Евроатлантическият съвет за партньорство да станат още по-действени. Ролята на партньорите в подготовката и провеждането на съвместни операции ще расте. Целите в планирането на отбраната ще стават все по-амбициозни. Обхватът на нашите консултации ще се разширява все повече.
Освен това ще се погрижим политическият глас на нашите партньори да се чува високо и ясно. България участва в "Партньорство за мир" от рано. България участва в редица военни учения, в процеса на планиране и преглед. Но на мен ми се иска България да стигне още по-напред, защото "Партньорство за мир" предлага много повече възможности за сътрудничество, отколкото в момента ние използваме. Партньорството е двупосочен процес. България ще спечели като увеличи своята оперативна съвместимост с НАТО и като получи нов тласък за реформата в областта на отбраната. НАТО на свой ред ще спечели като има един по-силен партньор, който ще помогне за съвместното преодоляване на общите предизвикателства в сигурността.
Ето защо партньорството е предложение, от което печелят всички. Същата логика се отнася до друг важен елемент от Програмата на НАТО, а именно - процесът на разширяване. Както и при партньорството, разширяването укрепва сигурността както на НАТО, така и на новоприсъединяващите се страни - още една ситуация, от която всички печелят.
Ето защо НАТО запази своя ангажимент към процеса на разширяване. Съюзът винаги е прилагал политиката на отворени врати. Миналата година три държави вече влязоха, други ще ги последват.
Ето защо ние започнахме изпълнението на плана за действие, съгласно който страните-кандидатки представят индивидуални годишни национални програми за своята подготовка. Тези програми обхващат различни аспекти на политиката и икономиката, отбраната, ресурсите, сигурността и правото. Планът предвижда един механизъм за целенасочен и откровен обмен на становища по постигнатото.
Обратната връзка включва както политически, така и технически консултации - център за координиране на помощта от НАТО и държавите-кандидатки във военноотбранителната област. Разработват се общи съгласувани цели за страните-кандидатки. Обменя се информация за програмите за предоставяне на помощ, за да се определят правилно приоритетите и да се избегне дублирането. Целта ни е максимално да се предоставят ползите за страните-кандидатки. Чрез плана за действие във връзка с членството НАТО помага на партньорите да се подготвят за бъдещото членство в НАТО.

Но искам съвсем ясно да кажа нещо - в крайна сметка отговорността за задълбочената, цялостна подготовка, си остава отговорност на самите страни - кандидатки. Те трябва да бъдат готови да извършат необходимите реформи. Те трябва да се справят с толкова важните въпроси, като например реформата в отбраната без забавяне. Те не бива да се боят от това да вземат трудни, болезнени решения и да предоставят достатъчно ресурси за реформата. Прекрасните думи не са достатъчни. Те трябва да бъдат подкрепени и от дела. Само тогава можем уверено да се изправим и да кажем: "Ние сме готови за членство". Тогава и само тогава новите членове ще направят НАТО още по-силна организация.
И нещо също толкова важно, което искам да кажа тъкмо пред парламентаристите. Тази позиция трябва да се основава на един консенсус между партиите. Реформата в областта на отбраната е просто прекалено важна, за да бъде арена на партизанщина. Само чрез широка подкрепа на всички основни политически партии държавата, народът могат да изпълнят успешно толкова трудните решения, които са необходими и да ги обезпечат.
Ето моето послание от човек, който е в политиката от 15-годишна възраст. Искам да ви кажа това, че в родината ми, в която 18 дълги години аз и партията ми бяхме в опозиция, ние научихме едно нещо - не заигравайте на политика в областта на отбраната. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Нямам никакво съмнение, че държавите - кандидатки за членство знаят за какво става дума. И аз нямам никакви съмнения, че те ще се справят. В контекста на плана за действие за членство България вече е разработила съществена програма за преструктуриране на въоръжените си сили. Заедно с военната доктрина от миналата година тази програма ще създаде здрава основа, така че въоръжените сили напълно да съответстват на изискванията за сигурността на днешния и утрешния ден. Тази реформа е ярко доказателство за желанието на България да продължи по пътя, който сама е избрала. И НАТО има пълно желание да подпомага България по този път!
Позволете ми да кажа нещо категорично: действията на България по време на Косовската криза сериозно засилиха вашата европейска репутация. Но ето - НАТО победи, тъй като можеше да разчита на активната и неотклонна подкрепа на своите партньори, сред които България беше на първо място. Отдавайки своята подкрепа на международните усилия, в това число даването на достъп на НАТО до българското въздушно пространство, вие поехте политически рискове и понесохте сериозни икономически жертви. И все пак вие не се отклонихте от пътя си. И когато решението за участието в КФОР беше поставено на гласуване, вие - българският парламент, ратифицирахте това решение с решително мнозинство. Отдавам чест на България за подкрепата, за куража. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Подкрепа, която беше повече от помощ в една критична ситуация, внушително отстояване на концепцията на Европа като на общо пространство на ценности, признак за това, че Европа действително става общо пространство на сигурност.
Твърдата позиция на България по време на Косовската криза не остана незабелязана. Най-малкото тя е едно допълнително доказателство за решимостта на вашата страна да постигне пълна интеграция в европейските структури. Днес европейското призвание на България е несъмнено. То е отразено в дългосрочното оценявано сътрудничество на България в рамките на Партньорство за мир, отразява се в решението на Европейския съюз да покани България да започне преговори за присъединяване. Отразява се в активната позиция на България в полза на регионалното сътрудничество и за установяване на добросъседски отношения в региона. Отразява се също така и в неуморните усилия да привлечете обществената подкрепа, която е необходима за всяка демократична политика в областта на сигурността.

И в това отношение, позволете ми да откроя Българския атлантически клуб. В продължение на много години тази група е сред най-активните във всички страни-партньорки в привличането на обществена подкрепа в полза на Алианса. Тяхната работа е работа на първопроходци и дава своите резултати. Днес отношенията между НАТО и България са по-добри, откогато и да било. И днес пътят на България към европейските структури и институции е необратим.
Господин председател, господин президент, Ваше Превъзходителство, госпожи и господа! Ако се опитам да обобщя онова, което казах днес тук, бих казал просто, че встъпвайки в ХХI век, България действително е част от нова Европа - Европа на споделените ценности и на все по-дълбоката взаимна зависимост. Това означава, че с развитието на НАТО и на Европейския съюз връзките на България с тези институции непременно ще укрепват.
НАТО разбира така, както разбира и Европейският съюз, че сигурността днес зависи от сътрудничеството и партньорството в рамките на цяла Европа. Косово направи това несъмнено. И тези принципи, сътрудничеството и партньорството в подкрепа на общите ни ценности, ще ни водят в съвместните ни усилия да изградим един континент, който е единен, свободен и сигурен. Благодаря ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Робъртсън. (Всички стават и бурно аплодират господин Джордж Робъртсън - Генерален секретар на НАТО, който се ръкува с председателя и заместник-председателите на Народното събрание и придружен от господин Йордан Соколов напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Стигнахме до чл. 5.
Има ли други изказвания?
За изказване думата има господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен лично беше много голяма изненада да има една реакция от нашите колеги от различни парламентарни групи, въпреки че и Комисията по икономическата политика беше приела нашето предложение преброяването в България да се извърши, както от 100 години насам се е извършвало, с изключение на 1985 г. Вие разбирате, 1985 г. не се признаваха и много други неща... (Реплики от СДС.)
Да, точно тогава - 1985 г., след така наречения възродителен процес, един грозен процес, преброяването беше съвсем фиктивно.
Уважаеми народни представители, ако остане ал. 3 в този вид, след преброяването, съвсем нормално е това - давам пример с моя етнос, съвсем нормално е някой да каже: ами, българските турци са 100 000. И никой не може да го докаже, защото това е на доброволен принцип. И ще кажа - доброволно предоставиха 100 000 човека да си кажат, че са от турски произход. И винаги ще има едно спекулиране от страна на тези, които са преброители и възможността да не се обърнат към гражданите дали имат право или нямат право е много голяма.
И в края на ХХ век и началото на ХХI век, когато се прави едно преброяване и задължително се иска една информация, примерно, какво занятие има всеки, както образование има и това ще бъде задължително, но няма да е задължително, примерно, от каква етническа група ще бъде, от какво вероизповедание или какъв е майчиният език.
И аз задавам един много сериозен въпрос - когато няма задължителен характер от каква етническа група произхожда българският гражданин, за какво се прави това преброяване в началото на ХХI век, когато се интересуваме само от образованието на гражданина или с какъв транспорт се движи този гражданин до работното си място. Това ли е преброяването? Има ли някакъв смисъл да се прави преброяване, ако е само за транспорта или за образованието, и т.н., когато най-важните моменти - за майчиния език, за вероизповедание и за етническа група, трябва да отпаднат? Трябва да има някакви мотиви и тези, които не са съгласни, някакви сериозни мотиви за това защо не трябва да бъде, както за всички останали това да има задължителен характер и тези данни да се събират? Защо се опасяваме да ги събираме тези данни?
Ако някой има проблема, примерно, да каже, че е от турски произход или от български произход, или от арменски произход, това е проблем на личността. Или пък голям проблем е, ако някой се запише като японец. Имаше и такива случаи. Това е проблем на обществото. Нека да създаде такива условия на българските граждани, за да не се записват като японци и китайци. Ако обществото не е създало такива условия, ами, ще има и японци, но това е негово лично право. Имаше ги 1992 г. тези неща. Ще ги има, по всяка вероятност, и сега.
И затова моята голяма молба е, уважаеми народни представители, тъй като тази практика от 100 години е установена в България, знаем, че в България живеят много малцинства, за да не се злоупотребява с този резултат от преброяването, особено се обръщам към господин Сунгарски като председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите - за мен лично е важно неговото лично мнение и мнението му като председател на тази комисия.
Аз лично като български депутат не бих възприел да отпадне етническа група, вероизповедание и майчин език, а да останат данните за завършено образование, за вид транспорт, който се използва, за местоработата.
И, завършвайки, колеги, предлагам, ако евентуално отхвърляте тези три точки - изобщо да няма преброяване в България. Защо правим това преброяване в България? Има ли някакъв смисъл, когато ние се плашим да кажем: българското общество се състои от следните етноси. Трябва да има някакви мотиви.
И накрая едно процедурно предложение, господин председател. Когато гласуваме нашето конкретно предложение ал. 3 да отпадне и държим да се гласува за отпадането на ал. 3 от проекта, а не точка по точка. Приемете го като чисто процедурно предложение от наша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Осман.
Няма да гласуваме точка по точка. Такава практика нямаме.
Няма да гласуваме и предложението за отпадане, защото то е прието от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Има си правилник и точно както е в правилника, така гласуваме.
Господин Иван Сунгарски иска думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
Не само по повод това, че господин Осман поиска да чуе моето мнение, а и като народен представител, аз съм просто задължен да изкажа мнение по този въпрос, с което не задължавам комисията. Имам предвид факта, че този законопроект не беше разпределен за нашата комисия, така че не мога да говоря от името на комисията.
Господин Осман, преди малко Вие в изказването сам казахте и с това, което казахте мисля, че определихте и вероятно позицията на много народни представители, че волеизлиянието по трите точки, за които споменахте касае лично право и сте абсолютно прав в това отношение. Лично право е на индивида дали да се определи или да не се определи и от тази гледна точка аз мисля, че трябва да защитим в зала мотивацията на вносителя, когато внася законопроекта, изявява своето виждане по този въпрос, че по тези три пункта трябва да има доброволност в данните, които човек решава да даде или да не даде, така че аз не предлагам и никога не бих предложил тези точки да отпаднат от анкетата. В никакъв случай!
Но моята позиция, разбира се, е мотивирана допълнително и от това, че аз все пак оглавявам Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, е, че това нещо трябва да бъде доброволно, точно по тези три пункта, с което не ограничаваме никого с нищо, но същевременно за тези категории, които са много лични, много дълбоко индивидуални, аз смятам, че логично и разумно да дадем свобода на отделния гражданин на България да се произнесе или да не се произнесе. Никой не го ограничава в това му право. Мисля, че ние като законодатели трябва да се борим точно за това - да защитим правото на индивида да бъде такъв, какъвто е, но той ще прецени по какъв начин да го направи.
Така че аз правя, господин председател, предложение по този пункт - изказвам се, разбира се, против становището на комисията - дори и начинът на гласуване предопределя, че вътре не е имало ясно изразена позиция. Гласуването е 8:6, ако не ме лъже паметта. Нека ние да уважим позицията на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи предлагате да бъде гласувана и ал. 3 на вносителя?
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Да, но с незадължителен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов отново прави забележки на ораторите, които иска аз да им обявя, но това не е моя работа. Господин Вълканов, после лично му кажете грешката, която я допуснал. Аз не съм коректор.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Връщаме се към един проблем, който доста се обсъжда мисля, че още от 1992 г. по повод резултатите от предишното преброяване.
Има действително данни, които се възприемат и се изказват субективно от анкетираните. И по много от тях те дори не казват истината. Тук не става дума само за това, че много хора, особено в Якоруда, се бяха писали ескимоси, японци и др. Вероятно ще стане проблем и това, че много хора биха желали да се запишат като македонци независимо от кой район на страната са. И това пак ще предизвика кавги и крамоли със съответните политически последици.
Действително проблемът за етническата група е доста комплициран. Факт са процеси в етническите групи. Факт е, да кажем, че в ромската етническа група някои се пишат откровено роми, други обаче се пишат българи, трети се пишат турци. Сред българите мохамедани също има такива процеси - някои се пишат българи, някои се пишат турци, някои се пишат помаци, особена такава група. Факт е, че всеки човек сам по себе си индивидуално решава този въпрос.
И особено да кажем проблем като вероизповеданието - това е въпрос на интимен избор. Политическият клуб "Екогласност", например, констатира при миналото преброяване масови случаи на насилие и главно в София, когато хора са били принуждавани да се пишат православни християни, въпреки че те по своите категорични убеждения са атеисти, агностици или скептици. И просто са отказали действително да възприемат някаква друга форма на съзнание. И човек трябва непременно да вярва в Бог или Аллах. А има анемисти, има фетишисти, има други форми на религиозност, които също трябва да бъдат по някакъв начин уважавани.
Предвид това, че действително характеристиката като вероизповедание, етническа принадлежност имат силна доза субективност и се влияят и от политически фактори, моето лично мнение е, че може би е по-добре те да бъдат незадължителни, факултативни. Но няма нищо страшно в това те да бъдат поставени. И няма нищо страшно в резултатите от статистиката, дори да имаме 10 хил. македонци, дори да имаме 15 хил. японци, ами хората това си смятат. Това не трябва да ни тревожи толкова. Но не трябва и да ги задължаваме да се произнасят по тези деликатни проблеми. Иначе може действително да се стигне до абсурди.
И, за да илюстрирам това, аз ще направя едно предложение за отпадане. В чл. 5, ал. 1, т. 4 според вносителя и според комисията, характеристиката "пол" също да остане като една свободно избираема. (Смях в залата.)
Мотивите ми: много от хората в момента сменят половата си характеристика. Има дори случаи в едно семейство на взаимна промяна на половете. (Шум в залата.) Защо трябва насилствено да караме човек с манталитета на жена да бъде мъж или обратното? Нека дадем свобода.
Моля моето предложение също да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да бъде подложено на гласуване, защото не е направено по съответния ред.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): За отпадане - може и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За отпадане може, да.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя реплика към моя и приятел, и колега Стефан Гайтанджиев.
Първо, за пола - или си мъж, или си жена. (Смях в залата.) Това е. И трябва да бъде задължително. Ботев още го е казал. И категорично задължително! Така е.
Второ, деликатният проблем около вероизповеданията, етническата група, майчиния език - действително много деликатен въпрос. Какъв е проблемът? Дали задължително всеки гражданин ще трябва да посочи вероизповеданието си, етническата си общност - да бъде задължително или който желае - да го посочи, който не желае - да не го посочи. Това е проблемът тук. Но за пола сме се разбрали! (Смях в залата.)
Вижте, дали ще бъде задължително или не, както виждам двете тези, това, че някой ще се пише японец, индианец или не знам какъв си, това също съществува като вариант и възможност.
ГЛАС ОТ СДС: Нека се запише, бе!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се. Независимо от това дали ще бъде задължително или не, ако е атеист, ще се пише че е атеист, нали?
Аз мисля, че този деликатен, пак казвам, въпрос, по-добре е на този етап в България, изказвам лично мнение, не ангажирам никого, всички тези данни, включително и около вероизповеданието, да бъдат задължителни, за да имаме все пак една картина в България. И оттук да приемаме съответните държавнически или други стъпки. Защото, вижте, има опасност, примерно казвам, една етническа група въобще да не си посочи, а друга да си посочи и това означава, че картината ще бъде нарушена.
Ето защо аз съм за това, което предлага всъщност Комисията по икономическата политика - чл. 5, - всички тези 22 позиции да бъдат задължителни и всеки български гражданин да си посочи така, както се чувства. Но за пола, Стефане, нали, ясно! Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! В някакъв смисъл разбирам Вашите мотиви за вероизповеданието. Но тогава формулировката трябва да бъде друга - не вероизповедание, защото човек може да не бъде вярващ, а религиозна принадлежност. И тогава вече човек не може да се пише, че е атеист, и това да бъде изрично указано вече и като практика.
Що се касае до първия проблем - мъж или жена. Господин Корнезов, това не е проблем на биологията, според психолозите и философите, това е проблем на манталитет и на самочувствие. (Смях в залата.) И дали човек се чувства мъж или жена, не зависи от наличието на гениталии или съответните полови органи. (Смях в залата.) Иначе как ще обясним тогава хомосексуализма и пасивния хомосексуализъм? Мисля, че научната позиция в случая е, че това е въпрос на манталитет, а защо не и на свободно определяне? Благодаря ви. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Един толкова сериозен дебат започна да се изражда в несериозност с патоса, който внесе господин Гайтанджиев по въпроса за пола. Медицински е известно, че има хермафродити, това понятие съществува. Е, добре, херматофродита да го насилим да се пише мъж или жена?! Не ще да се пише. Но това е несериозна работа.
По въпроса за трите елемента - етнически произход, майчин език, вероизповедание. Аз подкрепям изцяло текста на вносителя не само поради съображение, че то отговаря на модерното схващане за свободата на избора, който може да направи всеки за себе си. Но аз искам да спра вниманието ви върху редица междинни случаи, които, ако задължим хората да направят своя избор, ще ги изправим пред едно мъчително изпитание на съвестта.
Знаете ли колко много смесени бракове има в България? Ами децата от тези смесени бракове трябва да направят мъчителен избор между етноса на бащата и етноса на майката. Ами те не щат да го направят или не могат да го направят, или са затруднени да го направят. Защо ще ги принудим ние сега тук насила да го направят?
По отношение на майчиния език. Представете си, каквито случаи има извънредно много, едно семейство, в което майката е чужденка. Но още преди брака тя е дошла в България, детето всъщност е възпитано в българска среда, детето говори български език, но то ще бъде принудено тук, според тази теза, да пише като майчин език езика на майка си, който то даже може би и да не знае, може и да не го знае.
Разберете, че се създават много конфликтни ситуации, в които законодателят не бива да се намесва именно понеже те са от една строго лична материя, строго лична област.
Затова аз ви моля да проявите мъдрост и да подкрепите текста на вносителя, който е и демократичен, и свободен. А това, че някой искат да се определи за известен етнос, като го направи доброволно, кой ще му попречи? Никой няма да му попречи. Дори в такива смесени случаи, ако той го направи доброволно, ще го направи по-убедително и за себе си, и за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има господин Иван Куртев - заместник-председател на Народното събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В няколко народни събрания в 99 на сто от случаите съм се съгласявал с това, което казва господин Светослав Лучников, защото съм убеден, че е един изключителен юрист. Но в този конкретен случай ще бъде единият процент, когато няма да се съглася и ще обясня защо. Не му правя реплика, правя изказване.
Аз съм дълбоко убеден, че е по-добре тези три данни да бъдат давани задължително. Защо? Преди всичко ние искаме да имаме картина, колкото се може по-вярна, по-истинска, за състоянието на нещата. Какво ще спечелим от това, че няма да имаме тази картина? Ами, само преди няколко седмици в един вестник прочетох, че ромите в България са 2 милиона, заявява го един ром! Вие съгласни ли сте, че са толкова ромите в България? Очевидно не са. Но ако нямате приблизителната картина с някаква разлика 5, 10 или 20 хиляди плюс-минус, никога няма да можете да убедите този, който заявява, че са 2 милиона. Или 40 хиляди - вчера за друг един етнос прочетох, заявили, че били 40 хиляди души.
Страхуваме ли се ние от това да имаме истинската картина? Аз съм дълбоко убеден, че не се страхуваме. Напротив, заинтересувани сме да я знаем.
Тук веднага ще възникне въпросът и за турците - колко са турците. Ама ние, ако е задължително, наистина искаме да знаем колко са. Последните 15 години какво ли не става. Те им сменяха имената и все още тук се използва този идиотски термин "възродителен процес", което е безумие, защото с една хубава дума "възраждане" наименуваме едно престъпление, когато насила им отнемаха името и вероизповеданието на тези хора. Та, последва така наречената "велика екскурзия", "голяма екскурзия", което е също подигравка, защото това беше насилствено изпъждане от пределите на страната на български граждани. След това стана пък доброволно тяхно изселване.
Никой в момента не знае колко са турците в България. Искаме ли да ги знаем или не? Аз искам да ги знам и вярвам, че статистиката също иска да ги знае колко са. Защото това не е въпрос само колко ще бъдат привържениците на ДПС или колко гласове са получили, или отговаря ли броят на гласувалите на броя на етническите турци. Това е глупаво. Важно е за съвсем други неща - с оглед на икономически условия, социални, информационни и т.н.
Това е единият ми аргумент, за да подкрепям предложението на комисията за приемане задължителен характер на тези три точки да се дава информацията. Имам и други аргументи, мога да ги кажа и тях, ако искате, но мисля, че няма да ми стигне времето.
Веднага възниква другият въпрос: добре де, ама какво ще пише, когато бащата е грък, майката - арменка, или семейство от българин и турчин и т.н.? Къде е казано в закона, че се изключва и отговорът на етническа принадлежност да отговори с думата "неопределена"? Изключва ли се това, забранява ли се? Не. Къде е казано, че майчиният език трябва да бъде само един, само на майката? Това е също един термин, Конституцията го наложи, който сигурно ще се наложи да променим. В цял свят говорят за битов език, а ние измислихме термина "майчин език". Ами, ако в семейството говорят на два езика, на български и турски, защо да му се отнеме правото на човека да посочи два езика? Или пък тревогите на господин Гайтанджиев за атеистите - ами, да се пише атеист или да каже, че нито е атеист, нито има определено вероизповедание, просто не е вярващ. Има възможност да се получи отговор на всички тези въпроси.
И още един аргумент искам да ви кажа. След като в случая вече една политическа сила - Движението за права и свободи, настоява един такъв елемент да го има в преброяването, ако той не бъде приет, след това те ще бъдат неудовлетворени от това, а покрай тях няма да бъдат доволни и техните избиратели. Имаме ли някаква полза една част от българското население, независимо от неговата етническа принадлежност, да остане недоволно, да смята, че са накърнени правата му и че не знаят колко са?
Ами, ние доволни ли сме от това, което стана в Югославия със Западните покрайнини - че в момента се водят 20 и няколко хиляди, след като са били 118 или 180, точното число не го знам, преди 80 години? Не сме доволни. Проведено ли е досега в Западните покрайнини в Югославия едно преброяване, с което и те да знаят там колко са българите, пък ако ще задължително да бъде, също да се посочат? Не е проведено такова. Не е проведено и ние имаме същия проблем само на по-малко от 50 км западно от София.
Нищо няма да спечелим, само ще загубим. Моят призив е да подкрепим...
Аз малко по-дълго говорих, госпожо председател. Извинявайте. Само ще ми позволите още една дума във връзка с така наречените българо-мохамедани, а те се обиждат от това. В Нова Бяла река ми казаха: защо не говориш за българи - католици, и българи - протестанти, а за българо-мохамедани; ние сме българи, а какво е вероизповеданието ни е съвсем друг въпрос. Нека този човек да се пише българин, да се пише мюсюлманин и толкоз, няма никакъв проблем и в това отношение.
Очаквам реплика от Росица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
За реплика - госпожа Тоткова. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Куртев, моята реплика е към Вас във връзка с аргументите, които Вие изложихте за включването на тези три въпроса като задължителни във въпросника при преброяването.
Аз мисля, че има един-единствен вариант, в който може да се спекулира с резултатите от преброяването, и това е случаят, в който тези въпроси липсват. Защото един турчин, ако се чувства като такъв, той би отговорил и при задължително, и при доброволно задаване на въпроса по този начин. Така че това е абсолютно несъстоятелен аргумент.
Но аз мисля, че когато ние подлагаме хората на тези въпроси да отговарят задължително, точно тогава може да се получи изкривяване. И ние трябва да си отговорим на въпроса: защо в някои райони на нашата страна хората се записаха ескимоси? Аз мисля, че отговорът на всички е ясен.
РЕПЛИКА ОТ НС: Не е ясен.
РОСИЦА ТОТКОВА: На мен ми е ясен, защото аз живея сред тези хора, те са споделяли с мен тези проблеми и затова се осмелявам да го поставя и в Народното събрание. Мисля, че всеки е в правото си и има възможност да изложи своята теза. Ние на такъв въпрос трябва да си отговорим. Отговорът, естествено, за някои е един, за други е различен, но за мен този отговор се състои в това, че има една група жители на нашата страна, които не могат да се самоопределят по този начин по различни причини. И затова аз смятам, че отговорът на тези три въпроса трябва да бъде доброволен.
Ще изкажа още един аргумент, който беше оспорен и в комисията. Има един член в закона, в който се записва, че при неверни и неточни данни по чл. 5 до 8 се налага санкция. Ако един човек се запише негър, а той очевидно не е такъв, ще го глобим ли? Моля ви се, колеги, това е точно регламентирано и аз сега го проверих специално. Няма изключения за тези случаи, в които хората се самоопределят. Затова нека да дадем възможност на хората да отговарят така, както те наистина се чувстват, да им дадем това право. Аз мисля, че по този начин само ще спечелим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика - господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Основният аргумент на моя добър приятел Иван Куртев беше, че ако направим задължително показването на тези характеристики, тази задължителност ще ни гарантира истинност. Жестоко се лъжете, господин Куртев! Защото когато един човек е принуден да направи нещо, по природа той е готов да се съпротивлява на тази принуда и тогава ще се пише и ескимос, ще се пише и нубиец, ще се пише какъв ли не. Той няма да отговори спонтанно на поставения въпрос. Дайте възможност на всеки да се определи свободно. Който наистина има определено ясно национално или верско съзнание, той ще го направи и без това. Накарате ли го задължително да го направи, вие посягате на негово основно право и го настройвате против това да каже истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
За трета реплика има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Много ми е трудно да правя реплика на господин Куртев, човек, когото дълбоко уважавам и признавам, че съм се учил на парламентаризъм от него. Но в една част от изказването господин Куртев според мен направи един недобър принос в парламентаризма. От една страна, господин Куртев, Вие твърдите, че при задължаване на съответната личност, български гражданин, да даде информация ние ще получим точната картина, от друга страна - предлагате да има формулировка от сорта "неопределен". Е, добре, каква информация дава това?
Второ, Вие направихте един принос според мен и в генетиката, като предложихте като майчин език да има два езика. Нещо, което аз не приемам. Вярно, че при съвременната наука може да се имплантира яйцеклетка от една майка в друга, но все пак тази майка, която износи плода, е майката на детето и никоя друга. Ако ние поставяме в анкетата въпроса майчин и бащин език, тогава можете да напишете два езика, но за майчин език да напишете два езика, може би това ще породи желание на всеки да запише освен езика, определящ националната или етническа принадлежност, да запише и езика, който майка му владее. А това не е работа на анкетата, не е целта на анкетата.
Струва ми се, а и доста от колегите се изказаха в посоката, че правото на човека в тази сфера трябва да бъде гарантирано и предоставено, но не да го задължаваш да го упражни. И това е моят аргумент в подкрепа на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам роднини, господин Сунгарски, които в семейството говорят на два езика, децата им говорят ту на единия, ту на другия език, защото бащата е от една народност, майката - от друга. Кой е майчиният език на тези хора? Аз затова казвам, че този термин поначало е сбъркан. Езикът за семейна употреба. Нас ни интересува какъв език използват в семейна среда, в битова среда българите. Под българи разбирам всички граждани на България, независимо от тяхната етническа принадлежност.
За истината. Аз изрично цитирах разлика 20-30 до 40 хил. плюс минус. Ние точната истина никога няма да я имаме, но ще имаме приблизително най-точна картина, най-вярна картина, когато е задължително. Задължителното също не означава, че той трябва обезателно да се определи. Ами дали ще бъде задължително или не, като е решил да се пише ескимос, ще се пише. Няма негър, тук госпожа Тоткова спомена нещо, което го няма в преброяването, ние расова принадлежност не определяме - дали е цветнокож или не е цветнокож, такова нещо няма в преброяването. Има етническа принадлежност. Но ако той се пише ескимос, японец или какъвто ще да е... Ами аз може да искам да се пиша белгиец или американец, защото много хубаво живеят там. Кой ще ме глоби за това, че съм дал неверни данни? Аз се чувствам такъв, по този въпрос явно, че не може да има глоба. Или кой може да ми попречи на мен или на когото и да е да се самоопредели за какъвто иска. Ще ги има такива случаи. Имало ги е винаги, пак ще ги има. И много добре знам защо е така. Но аз искам да обясня, че за мен въпросът е преди всичко политически, разберете! Дали ще бъде доброволно или недоброволно, в крайна сметка няма да има и голяма разлика. Но винаги ще бъде упреквано мнозинството, не мнозинството СДС, мнозинството българи в тази държава, че не са дали възможност на малцинствата, които и да са те, свободно да се изявят колко са и какви са. Нищо няма да се промени, само ще имате политическия проблем след това, ще бъдете упреквани, че сте си наложили волята, попречили сте на хората. Щом като го искат те, тези, които са по-малката част от населението в България, щом го искат те, политически вярното решение е да се уважи тяхното искане. То е елементарно. Това е политическият въпрос.
Ето защо аз ще подкрепя предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Куртев.
Ако няма други желаещи за изказване, пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте най-напред предложението на господин Гайтанджиев да отпадне т. 4 на чл. 3, ал. 1, която указва "пол".
Гласували 141 народни представители: за 2, против 121, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме алтернативното предложение на комисията, в което отпада ал. 3 на вносителя. Тоест няма доброволен избор, а става дума за задължителност.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 40, против 89, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Халилов.
РАМАДАН ХАЛИЛОВ (ОНС): Уважаеми колеги, тъй като не стана ясно точно какво гласуваме, искам от името на Парламентарната група прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Халилов.
Подлагам на прегласуване предложението на комисията за чл. 5.
Гласували 164 народни представители: за 34, против 106, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, мнозинството решихте така да бъде. В знак на протест нашата група напуска заседанието за днес. Защото до следващото преброяване в България винаги ще има манипулации колко са, какви са и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ахмед Юсеин.
Моля, гласувайте текста на чл. 5 така, както се предлага от вносителя, с ал. 3, която гласи: "Данните по точките 12, 13 и 14 - етническа група, вероизповедание и майчин език, се предоставят доброволно съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката."
Гласували 153 народни представители: за 146, против 5, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на законопроекта за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България.
Има думата заместник-председателя на Комисията по икономическата политика господин Папаризов да докладва.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 6. За жилищните сгради се събират следните данни:
1. вид на сградата;
2. местонахождение на сградата;
3. година на построяване;
4. застроена площ;
5. материал на външните стени;
6. тип на строителната конструкция;
7. брой на етажите;
8. наличие на асансьор;
9. наличие на гараж;
10. брой жилища в сградата."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 7. За жилищата се събират следните данни:
1. вид на жилището;
2. начин на ползване;
3. размер и брой на помещенията;
4. електроснабденост;
5. наличие на водопровод и канализация;
6. начин на отопление;
7. наличие на баня и тоалетна;
8. дълготрайни предмети с културно и битово предназначение, ползвани от домакинството."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 8. За земеделските стопанства се събират следните данни:
1. общо притежавана земя от домакинството по категории;
2. обработваема земя;
3. дадена под аренда земя или земя, с която се участва в кооперация;
4. притежаване на овощни градини и лозя;
5. притежаване на земеделска техника (селскостопански машини, транспортни средства и агротехника);
6. притежаване на селскостопански животни."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Глава трета
Преброителни карти

Чл. 9. При изчерпателното преброяване се използват следните преброителни карти:
1. карта за домакинствата и за лицата в тях, която съдържа въпросите по чл. 5;
2. карта за жилищна сграда, която съдържа въпросите по чл. 6;
3. карта за жилище, която съдържа въпросите по чл. 7;
4. карта за земеделските стопанства, която съдържа въпросите по чл. 8."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 10. За провеждането на извадкови статистически изследвания по време на преброяването и след него се използват карти за изследване на:
1. раждаемостта;
2. миграцията;
3. заетостта и безработицата;
4. здравното състояние на населението;
5. бюджета на времето."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 11. За провеждането на контролните изследвания се използват карти за:
1. проверка на точността на регистрираните данни;
2. проверка за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Глава четвърта
Органи на преброяването

Чл. 12. Националният статистически институт и териториалните статистически бюра съвместно с областните управители и кметовете на общините организират и провеждат преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл.13. Органите, които осъществяват преброяването, са:
1. Националният статистически институт;
2. териториалните статистически бюра;
3. Централната комисия по преброяването;
4. областните преброителни комисии;
5. общинските преброителни комисии;
6. контрольорите;
7. преброителите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
По чл. 14 има предложение на народния представител Стефан Нешев - в чл. 14 се създава ал. 3:
   "(3) Министърът на финансите осигурява съгласуваните средства за извършване на преброяването."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението на господин Нешев и предлага то да се включи в чл. 33 като ал. 3.
Комисията по икономическата политика предлага следния текст за чл. 14:
"Чл. 14. (1) Националният статистически институт:
1. осигурява общото ръководство и методологическото единство при подготовката и провеждането на преброяването във всички административно-териториални единици на страната;
2. разработва Програма на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства към 1 март 2001 г., наричана по-нататък "Програма на преброяването", в съответствие с националните традиции и препоръките на международните организации;
3. ръководи и осъществява дейността за популяризиране сред населението на целите и задачите на преброяването;
4. организира и отговаря за обучението на органите, осъществяващи преброяването;
5. определя домакинствата, в които се провеждат специализираните извадкови изследвания и контролните изследвания;
6. обработва, публикува и разпространява резултатите от преброяването.
   (2) Председателят на Националния статистически институт:
1. определя възнаграждението на органите, които осъществяват преброяването, съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика;
 2. внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяването и за основните резултати от него.
Чл. 15. (1) Териториалните статистически бюра:
1. осъществяват общо методическо ръководство на преброяването по места;
2. отговарят за районирането на населените места по преброителни участъци и контролни райони - съставяне на списъците на сградите, жилищата и домакинствата;
3. организират проверки по населени места и в общините за хода на преброяването и за степента на извършената работа;
4. организират съвместно с областните и общинските преброителни комисии разяснителна работа сред населението за целите и задачите на преброяването;
5. разпределят преброителните материали, необходими за преброяването, по общини и населени места;
6. провеждат обучението на органите на преброяването в областта, общините и населените места;
7. организират приемането на преброителните материали и осъществяват контрол по комплектуването им;
8. организират шифрирането на преброителните карти, въвеждането на индивидуалните сведения на технически носители и изпращането им в Националния статистически институт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 16. (1) Централната комисия по преброяването е временен орган, състоящ се от председател, заместник-председател, секретар и 19 членове, представители на централните органи на изпълнителната власт.
    (2) Централната комисия по преброяването се назначава от председателя на Националния статистически институт не по-късно от 1 март 2000 г.
    (3) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.
    (4) Централната комисия по преброяването:
1. обсъжда и дава становище по Програмата на преброяването и останалите документи по организацията, подготовката и провеждането на преброяването;
2. осъществява координация на действията на централните ведомства, които са отговорни за провеждането на преброяването сред специфични категории от населението;
3. обсъжда и предлага мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, осъществяващи преброяването;
4. оценява и приема резултатите от преброяването и взема решение за официалното приключване на преброяването;
5. изготвя доклад до председателя на Националния статистически институт за изпълнението на задачите на преброяването и за основните резултати от него и прекратява дейността си."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 17. (1) Във всяка област се създава областна преброителна комисия не по-късно от 6 месеца преди началната дата на преброяването.
    (2) Областните преброителни комисии се назначават от председателя на Централната комисия по преброяването в състав 7 или 9 членове.
(3) В състава на областната комисия влизат представители на областната администрация, общините, териториалното статистическо бюро и на децентрализираните структури на други централни ведомства.
(4) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.
(5) Областната преброителна комисия:
1. следи за правилното провеждане на преброяването в областта в съответствие с Програмата на преброяването и инструкциите на Националния статистически институт;
2. предприема мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, осъществяващи преброяването в областта;
3. информира Националния статистически институт за подготовката и провеждането на преброяването в областта;
4. приема резултатите от преброяването, изготвя доклад до Централната комисия за представяне на всички преброителни материали в териториалното статистическо бюро и прекратява дейността си."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове няма предложения.
Моля, гласувайте членове 6, 7, 8, заглавието на глава трета, членове 9, 10, 11, 12 и 13, така както са предложени от вносителя, чл. 14, така както е предложен от комисията, и членове 15, 16 и 17, така както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Членове 6 до 17 включително със заглавията на глава трета и четвърта са приети
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По чл. 18 има предложение от народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и д-р Хасан Адемов, което е оттеглено от народните представители.
Има предложение на народния представител Петър Мутафчиев, което също е оттеглено от народния представител.
След дискусията, Комисията по икономическата политика предлага следния текст за чл. 18:
"Чл. 18. (1) Във всяка община се създава общинска преброителна комисия не по-късно от 6 месеца преди началната дата на преброяването.
              (2) Общинската комисия по преброяването се назначава от председателя на областната комисия по преброяването в състав 5 или 7 членове.
              (3) В състава на общинската комисия влизат 2-ма представители на общинската администрация, най-малко един представител на кметствата и 2-ма представители на Националния статистически институт.
              (4) Представителите на общинската администрация и кметствата се назначават по предложение на кмета на общината, а представителите на Националния статистически институт - по предложение на директора на териториалното статистическо бюро.
              (5) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.
              (6) Общинската преброителна комисия:
1. организира подготовката и провеждането на преброяването в общината в съответствие с програмата на преброяването, инструкциите на Националния статистически институт и указанията на областната комисия;
2. сформира екипите от преброители и контрольори и организира тяхното обучение;
3. контролира дейността на контрольорите и преброителите по места;
4. информира областната преброителна комисия за подготовката и провеждането на преброяването в общината;
5. приема резултатите от преброяването, изготвя доклад до областната комисия за представяне на преброителните материали в териториалното статистическо бюро и прекратява дейността си."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 19 и 20:
"Чл. 19. Директорът на териториалното статистическо бюро по предложение на общинската комисия определя контрольорите и преброителите.
Чл. 20. (1) Контрольорът ръководи, контролира и подпомага преброителите от своя район. Той отговаря за пълнотата на данните, вписани в преброителните карти от преброителите, в поверения му контролен район.
             (2) Контрольорът в своята дейност се ръководи единствено от инструкциите за попълване на преброителните карти, а при възникване на проблеми, се обръща към председателя на общинската комисия по преброяването.
             (3) При приключване на преброяването контрольорът събира преброителните документи от преброителите и съставя обобщена таблица с данни за контролния район."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от комисията, и чл. 19 и 20 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Членове 18, 19 и 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"Чл. 21. (1) Преброителят извършва непосредствената работа по попълването на преброителните карти. При събирането на персоналните данни преброителят се ръководи от инструкциите за попълване на преброителните карти и от указанията на контрольора и председателя на общинската преброителна комисия.
              (2) При необходимост в населени места с особени местни условия, в които преброителите срещат затруднения в своята дейност, кметовете определят съответен придружител. Те подпомагат преброителите и изпълняват техните указания.
              (3) За преброяването на определени категории лица се използват преброители, определени от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката и от Министерството на правосъдието."
Има предложение от народните представители Панайот Ляков, Пламен Стоилов, Кирил Баев, Александър Маринов, Ангел Малинов, Юлиян Буров и Иван Симеонов в чл. 21 да се създаде ал. 4:
"(4) Идентифицирането на жилищните сгради и жилищата, подлежащи на преброяване, се осъществява чрез идентификатор на кадастралните единици (ИКЕ), съгласно Наредба № 8 от 4 декември 1995 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Присвояването на ИКЕ се извършва от общинската администрация. При установяване в процеса на преброяването на липса на присвоен ИКЕ, преброителят е длъжен да уведоми общинската администрация и да получи от нея съответния идентификатор."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 21 някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Панайот Ляков, Стоилов, Баев, Маринов, Малинов, Буров и Симеонов.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 50, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 22. Лицата, определени за контрольори и преброители, преминават 3-дневни курсове на обучение, организирани от общинските преброителни комисии и териториалните статистически бюра."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

"Глава пета
Ред и начин на провеждане на преброяването

Чл. 23. (1) Националният статистически институт със съдействието на областните управители и кметовете на общините задължително провежда пробно преброяване като първи етап на преброяването за експериментиране на организацията, провеждането и инструментариума на преброяването.
             (2) Пробното преброяване в Република България започва в 8,00 ч. на 1 март 2000 г. и приключва в 20,00 ч. на 14 март 2000 г.
             (3) Критичният момент на пробното преброяване е 0,00 ч. на 1 март 2000 г.
             (4) Председателят на Националния статистически институт, съгласувано с областния управител и кмета на общината, определя населените места, в които се провежда пробното преброяване.
             (5) Резултатите и изводите от пробното преброяване по организацията, инструментариума и провеждането му се отразяват при изготвяне на окончателния вариант на Програмата на преброяването."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. 
"Чл. 24. Преброяването на лицата се извършва на принципа на местоживеенето."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 25. (1) При изпълнението на своите задължения по време на преброяването преброителите, контрольорите и придружителите посещават всички жилища и сгради в своя преброителен участък и контролен район от 8,00 до 20,00 ч.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4-8 са длъжни да осигурят на органите по преброяването достъп до жилището си в часовете по ал. 1."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 26. (1) Данните за лицата и домакинствата по чл. 5 се получават лично от преброяваните лица. Изключение се прави само за:
1. малолетни и непълнолетни членове на домакинството;
2. тежко болни лица;
3. военнослужещи на наборна военна служба;
4. задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи;
5. временно отсъстващи лица.
(2) За лицата по ал. 1 данните могат да се получават от главата на домакинството или от друг пълнолетен член на домакинството. В случаите, когато от мястото на постоянното им местоживеене отсъстват през целия период на преброяването цели домакинства, данните за тях могат да се вземат от съответната община, район или кметство.
(3) Данните по чл. 6, 7 и 8 за жилищните сгради, жилищата и земеделските стопанства се получават от главата на домакинството или от друг пълнолетен член на домакинството, а когато това е невъзможно, тези данни се вземат от кметствата."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 27. (1) За провеждане на преброяването Националният статистически институт може да наема лица с договор по Закона за задълженията и договорите.
(2) Директорите на териториалните статистически бюра сключват договор по ал. 1 с контрольорите, преброителите и другите участници в преброяването.
(3) На преброителите, контрольорите и придружителите се издава служебна карта, съдържаща техните имена, единния граждански номер, срока на валидност и снимка. Образецът на служебната карта се разгласява задължително чрез средствата за масово осведомяване. Служебните карти се връщат в териториалните статистически бюра заедно с преброителните материали.
(4) Преброителите, контрольорите и придружителите са длъжни при посещението си в жилищата на гражданите задължително да се легитимират със служебната карта."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Глава шеста
Поверителност на данните и опазване на тайната
Чл. 28. Статистическа информация, получена от обработката на преброителните карти, се използва само и изключително за статистически цели."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 29. (1) Получените при преброяването персонални данни са защитени от този закон и от Закона за статистиката.
(2) Персоналните данни, получени при преброяването, не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и на съдебната власт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 30. Лицата, заети със събирането, контрола, въвеждането и обработката на данните от преброяването, не могат да разгласяват или да предоставят персонални или обобщени данни, получени по време на преброяването.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 31. (1) Националният статистически институт и териториалните статистически бюра са длъжни да осигурят опазване на персоналните данни, като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с данните само лица, подписали клетвени декларации за опазване на тайната.
(2) Преброителите, контрольорите и придружителите подписват клетвени декларации по време на инструктивните съвещания при получаване на служебната карта по чл. 27, ал. 3.
(3) Задължението по чл. 30 и по чл. 31, ал. 1 продължава и след прекратяването на работата с тези данни."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 32. (1) Попълнените по време на преброяването преброителни карти се унищожават след изтичането на три години от датата на приключване на преброяването.
(2) Редът и начинът за унищожаване на преброителните карти се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 22, заглавията на глава пета и на глава шеста и членове от 23 до 32 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Членове 22 до 32 включително, както и заглавията на глава пета и шеста, са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Глава седма - Финансиране на преброяването".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Член 33 ще го прочета в редакцията, както го предлага Комисията по икономическата политика. Този текст се приема и от вносителя.
"Чл. 33. (1) Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет и се посочват отделно от средствата за издръжка на Националния статистически институт.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват по план-сметка, предложена от председателя на Националния статистически институт и утвърдена от министъра на финансите.
(3) Министърът на финансите осигурява утвърдените средства за извършване на преброяването.
Чл. 34. Председателят на Националния статистически институт подготвя и представя в Министерството на финансите годишни отчети за изразходваните средства по подготовката, провеждането, обработката и публикуването на резултатите от преброяването."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седма така, както е предложено от вносителя, чл. 33 така, както е предложен от комисията, и чл. 34 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 12.
Заглавието на глава седма и членове 33 и 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Глава осма - Административно-наказателни разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
По чл. 35 има предложение на народния представител Стефан Нешев, което е прието от Комисията по икономическата политика, а по чл. 36 има предложение на същия народен представител, което е оттеглено от него.
Също така и по чл. 37 има предложение на народния представител Стефан Нешев, което е оттеглено от него.
В резултат на дискусията ще ви прочета съдържанието на главата така, както беше предложено от Комисията по икономическата политика или в редакцията, първоначално предложена от вносителя.
Член 35 е по предложение на Комисията по икономическата политика с отчитане предложението на народния представител Стефан Нешев.
"Чл. 35. Всяко лице, което не предостави на преброителите данните по членове 5 до 8 или предостави неверни данни, се наказва с глоба от 60 лева.
Чл. 36. Всеки преброител, контрольор или друго длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 250 до 500 лева."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по чл. 36.
"Чл. 37. Длъжностно лице, което има достъп до персонални данни и ги предостави или използва за други цели освен посочените в чл. 28, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лева."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

"Чл. 38. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностни лица, определени от председателя на Националния статистически институт.
(2) Въз основа на съставените актове председателят на Националния статистически институт или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По глава осма някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава осма така, както е предложено от вносителя, чл. 35 така, както е предложен от комисията и членове 36, 37 и 38 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава осма и членове от 35 до 38 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"Допълнителни разпоредби

§ 1. За попълването на всички карти, списъци и други документи, необходими за преброяването, Националният статистически институт издава инструкции."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 2. Централните и териториалните органи на изпълнителната власт не могат да провеждат анкети и да разпространяват въпросници в периода 15 февруари - 30 март 2001 г."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 3. Информацията, събрана по време на преброяването, не може да бъде разпространявана по какъвто и да е начин преди официалното оповестяване на резултатите от Националния статистически институт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 4. По смисъла на този закон:
1. "Домакинство" са две и повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет; хранят се заедно, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за хранене и разходите за задоволяване на други потребности.
2. "Глава на домакинство" е лицето, което осигурява основните средства за съществуване или което домакинството признава за такова.
3. "Семейство" са съпрузите и техните непълнолетни деца, които не са встъпили в брак.
4. "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване от домакинствата, или сграда, в която най-малко 1/2 от нейната застроена площ се заема от жилища.
5. "Вид на сграда" паянтова, полумасивна, масивна от: готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), с дървен или железен гредоред, със стоманени греди или с ферми на подовите конструкции и с частични стоманобетонни елементи, панелни и монолитен стоманобетон.
6. "Занятие" е трудовата дейност на дадено лице, която му осигурява работна заплата или друг доход.
7. "Заето лице" е всяко лице на възраст 16 и повече години, което работи по трудово или служебно правоотношение; по договор за управление или контрол на държавно или общинско предприятие, еднолично търговско дружество, по решение на общите събрания на търговските дружества, по друг вид договор; полага труд без писмен договор с работодателя; осъществява дейност чрез регистрация по реда на Търговския закон самостоятелно или в съдружие с други лица за собствена сметка или като работодател; полага труд като член-кооператор по реда на Закона за кооперациите или като земеделски стопанин; получава доходи в пари или в натура от упражняване на регистрирана дейност.
8. "Персонални данни" са данните по § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за статистиката.
9. "Инструментариум" е съвкупност от всички документи и технически средства, необходими за подготовката, организацията и провеждането на преброяването.
10. "Бюджет на времето" е изследване за изучаване продължителността на дейностите на хората в рамките на едно денонощие.
11. "Културно-битови предмети за дълготрайна употреба" са: цветен телевизор; видеокасетофон; видеокамера; сателитна/кабелна телевизия; музикална уредба; домашен телефон; мобилен телефон; домашен компютър; готварска печка с фурна; микровълнова печка; автоматична перална машина; автоматична миячна машина; хладилник; фризер; лека кола/минибус; лодка/яхта; книги в домакинството."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По Допълнителните разпоредби - параграфи от 1 до 4 включително някой желае ли да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Компютрите са записани като "домашни компютри". Не знам дали това е най-точното определение.
Тук възникна и въпросът за компактните дискове. Ако Националният статистически институт смята, че те трябва да се добавят при книгите, ние едва ли бихме възразили, но все пак вносителят има думата. Те също са доста трайни, едва ли са консумативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби" и параграфите от 1 до 4 включително така, както са предложени от вносителя, като § 4, т. 11 накрая се добавят "компактдискове": "книги и компактдискове в домакинството.".
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Допълнителните разпоредби, параграфи 1, 2, 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"Заключителна разпоредба

§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Националния статистически институт."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Предложение от народните представители Ремзи Осман, Ахмед Юсеин, Мюмюн Емин, Айруш Хаджи, д-р Хасан Адемов. Прощавайте, предложението е оттеглено от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителна разпоредба" и § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Заключителната разпоредба и § 5 към нея са приети, а с това е приет и целият Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МУЗЕИТЕ.
Водеща е Комисията по културата и медиите.
Има думата нейният председател господин Райчевски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"СТАНОВИЩЕ
проект на Закон за музеите, внесен от Министерски съвет на 29 юли 1999 г.

На свое заседание от 27 януари 2000 г. Комисията по културата и медиите разгледа проекта на Закон за музеите № 902-01-61, внесен от Министерски съвет на 29 юли 1999 г.
При представянето на законопроекта бе подчертано значението на културните ценности и ролята на културните институти за проучването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на Република България. Отбелязано бе, че законопроектът създава нова нормативна уредба за регламентиране на условията за развитие и усъвършенстване на музеите.
Наред с единодушната подкрепа на духа и насоките, залегнали в законопроекта, при обсъжданията бяха изказани и препоръки да бъде обърнато специално внимание на няколко фактора: механизмите на финансиране на музеите; структурата и управлението на фондовете; научните музеи, създадени и развивани в научните институти, академии и висши училища; художествените музеи (галериите); мемориалните музеи на отделни личности, събитиа и институции.
Комисията счита, че от особена важност е да се постигне пълно синхронизиране на проекта на Закона за музеите със Закона за закрила и развитие на културата, както и с проектозакона за паметниците на културата.
С 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" бе прието следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Комисията по културата и медиите подкрепя проекта на Закона за музеите № 902-01-61, внесен от Министерски съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, няма да излагам пред вас мотивите за този закон. Господин Райчевски каза съществени неща. Ще си позволя да кажа само нещо, което всички знаем, но нека още веднъж да прозвучи.
Културните ценности на България и тяхната роля за съхраняване на националната културна идентичност са съществен фактор в усилията за устойчиво развитие на страната. Затова всъщност те се нуждаят и от законова уредба. Наред с това те са неоспорими свидетелства за принадлежността ни към европейското културно пространство. Тях никой не оспорва и това е наше голямо преимущество.
Ето защо стратегически важен елемент на националната културна политика е стабилизирането и усъвършенстването на една от основните, най-старите, с много традиции институции за закрила и популяризиране на тези ценности - българския музей.
За да не отнемам вашето време, аз ще си позволя да изразя цялата си увереност, че парламентът ще извърви своя път, усъвършенствайки може би този законопроект, който ние предлагаме на вашето внимание. Това ще бъде още една важна стъпка към опазване на онези ценности, които са нашите корени.
Вярвам в ползотворната работа на българския парламент по този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Москова, уважаеми колеги! Аз искам също да изкажа своето становище, което не е само мое, то обобщава предложения, направени от много регионални и местни музеи, след като бе обсъден този законопроект. Вие виждате от начина, по който е гласуван в комисията, че срещу този законопроект няма нито един глас "против", което потвърждава нашето убеждение, че той е изключително необходим и ние ще го приемем.
Предложеният законопроект като необходимост от промяна в досегашното законодателство в областта на културата е жизнено важен в новите икономически условия и особено в европейския контекст. Тук няма да говоря за неговите достойнства, ще направя само няколко препоръки, до които ние стигнахме след един продължителен дебат върху него.
Важен момент в този законопроект е силното централизиране на дейността на музеите в Националния център за музеи, който предоставя недвижимите паметници на културата в приоритети на Националния институт за паметниците на културата. Казвам това не защото съм категорично зад едно такова опасение, но това неминуемо ще бъде предмет и на дискусия, което, вярвам, ще преодолеем по време на тези дебати и на следващите между първо и второ четене.
Особено важна в този законопроект е глава пета, но там не става съвсем ясно кой има право да прилага нейните разпоредби. Ако това са други, вън от Министерството на културата органи, има опасност от бавни действия и липса на синхрон.
Проучванията на терени не могат да бъдат отделяни от консервационно-реставрационните работи. Мисля, че в усъвършенстването на закона ние трябва да направим тук някои сериозни промени и предложения.
Законопроектът не решава еднозначно, ясно и категорично финансирането на музеите. Непонятно е защо този основен регулиращ фактор се урежда чрез препратка в друг закон - чл. 14, ал.1.
Проблемът с финансирането изпъква с особена острота по отношение на събирателската дейност на някои от музеите. Общоизвестно е, че за разлика от някои музеи, например като художествените или научните музеи, фондовете се попълват по малко по-особен ред. Въпреки неясното и несигурно финансиране на музеите законът задължава заделянето на специално бюро за консервация и реставрация на културните ценности. Безспорно тази музейна задача е много важна, но в контекста на музейните дейности не е съвсем ясно защо не се предвижда никакво финансиране за превантивни мерки по опазване и съхраняване на музейните фондове.
Проблемът с финансирането на музеите и правилното разпределение на приоритетите в сферата на културата изобщо е от съществено значение за националната музейна система и неговото решаване означава, че държавата има своя стратегия в това отношение. Той засяга в голяма степен действителната автономия на тези културни институции, която отдавна е гарантирана в страните с изградено гражданско право.
За съжаление именно в ущърб на автономията на тази специфична институция, каквато е музеят, законопроектът предвижда извънредно тежък административен, разрешителен и съгласувателен режим, който заедно с финансовата зависимост и несигурност може да има непредвидими последици в развитието на музейната система в страната.
Фактически в немалка степен разпоредбите на закона са в противоречие с чл. 14, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, в който е заложена една много по-адекватна трактовка на статута на културните институции, работещи в условията на гражданското общество.
Сериозен пропуск на законопроекта, струва ми се, е, че не регламентира ясно и еднозначно статута на музейните специалисти, което се отразява негативно върху професионалното равнище, демотивира кадри в известна степен и води до изтичане на най-добри професионалисти от системата.

Музеите като институции и като колекционна дейност са значително по-важни за обществото, отколкото е отразено в самия закон поради няколко техни функции, на които ще се спра, само споменавайки ги.
Първо, функцията на трезор, научни функции, модел на ценностна система, нравственост, мирогледни функции и една много важна функция - за пренасочване на паричния поток на богатите от консумация на материални блага към консумация на духовни ценности.
В проектозакона не е отделено достатъчно място на научните музеи, формирани и развивани в специализираните научни институции - академии и висши училища. Научните музеи обезпечават приемствеността на знанието и възпроизводството на науката и са задължителен елемент в структурата на научните и учебни институти, на различните клонове на науката. В тях се съхраняват различни колекции, които са от изключителна важност за нашата сегашна и бъдеща научна дейност.
В Закона за музеите би трябвало да се разглеждат и музеите в техния генезис и по-голямо внимание да се обърне на масовото и частното колекционерство.
В закона следва да има повече място за читалищни, училищни сбирки, сбирки на фондации и други организации с идеална и стопанска цел, сбирки на просветителски центрове в научно-националните паркове за деца, училища и на отделни любители.
Музеите, музейните сбирки, колекциите не се раждат отведнъж, както се знае, в завършен вид. Те израстват от малки в по-големи и тази връзка и механизъм следва да се проследи и отрази в закона.
В частните колекции на отделните учебни заведения и предприятия може да се съхраняват единични ценни експонати. Те също трябва да се отчитат, закрилят и покровителстват от държавата. За целта за природни обекти на регистрация подлежат много по-голям брой сбирки, отколкото са обектите с друга специфика.
Тук имам предвид, че природонаучните музеи в известна степен като че ли са малко извън вниманието на този законопроект. И тук би трябвало да направим своите корекции при второто четене.
Повече внимание следва да се отдели на въпроса за собствеността върху музейните фондове в държавните музеи. Те могат да бъдат държавна, на физически и юридически лица с идеална и стопанска цел, на самия музеен колектив, защо не?
Новото време, в което живеем, предполага много по-пъстра палитра от отношения, които следва да намерят място в закона.
В някои отношения този закон, по отношение на материалните активи на научните институти, е решен в Българската академия на науките и може да се взаимства техният опит. Тук имам предвид и това, че различни научни институти и академии имат свои ведомствени музеи.
В този закон би следвало да намерят място и моралните стимули за принос в развитието на музеите - отбелязване с етикети, надписи, кръщаване на отделни образци, колекции и зали, поставяне на паметни плочи в чест на изследователи, дарители, учени, търговци, имащи заслуга за развитието на музея.
Малко място е отделено за мемориалните музеи на отделни личности и специализираните за отделни области на знанието отделни институции, на които се посвещават музеи, театри, филми и други институти.
Почти нищо няма за музеи на необщоприети ценности, чудати вещи, които формират облика и спецификата на населените места. Тези музеи надали винаги отговарят на мотивирана обществена необходимост, но те не носят и вреда, те все пак са една реалност и факт.
От закона не е ясно съвсем каква мотивация и стимули получава собственикът на частен музей, който е регистриран и изпълнява всички изисквания. Част от издръжката би следвало да се приспадне, вероятно по някаква формула, но това не може да бъде предмет на този закон, като имаме предвид другите нормативи, според които в момента действа нашето общество. Да си собственик на музей е голяма чест, естествено, но и отговорност.
Как гражданското общество и неговите институции могат да са коректив на държавната и частната собственост, на държавния и частния собственик на музеите? Никъде не се споменават функциите на структурите на гражданското общество, как те помагат на музеите и как работят с тях, например
Новото време, в което живеем, поставя и нови ситуации. Държавни предприятия и научни институти, които не са на бюджетна издръжка, могат да фалират и да се приватизират. Какво ще стане с техните музеи, независимо от националното, регионалното или местно значение?
В закона няма почти нищо за консервацията на държавните музеи при липса на ресурси за поддържането им и в последващата ги реанимация, която може да бъде след дълъг интервал от време. Това е един голям проблем.
Няма почти нищо за отговорността на ръководителите на институциите, към които има музеи са съхраняването на експонати. Няма отговорности на държавните институции. Може би това също трябва да се прецизира.
Накрая ми се иска да направя една препоръка и към всички, които от народните представители проявяват интерес и всички, които желаят да продължат своето сътрудничество до приемането на този законопроект - паралелно с него да приемем много скоро Закона за паметниците на културата, по-конкретно Закона за недвижимите паметници на културата, с който този закон трябва да е в пълен синхрон. И според мен това е основната задача, в която и Министерството на културата трябва да ангажира всички свои сили и всички свои сътрудници, в което, вярвам, ние също ще дадем своя принос.
Накрая искам отново да призова моите колеги да подкрепят законопроекта без всякаква капка на съмнение относно това, че той е абсолютно необходим, дори, според мен, малко закъснял, като имам предвид колко повече беше изострено общественото мнение и общественото внимание преди години, когато се изнасяха безразборно ценности от България и се рушаха. Сега поради други, може би по-актуални проблеми, това се позабрави, но именно със закон като този, с този закон и другите следващи го закони в областта на паметниците на културата, ние ще пресечем тези явления, поне като нормативна база. Затова ви призовавам още веднъж - подкрепете този закон на първо четене така, както комисията го подкрепи - без нито един глас "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Друг желае ли да се изкаже?
Заповядайте, господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз приветствам предложения закон и ще гласувам при неговото първо четене. Но като депутат от София, в моя стаж на депутат срещнах редица трудности по отношение на някои от клоновете на Националния литературен музей.
Лично и с уважаемата госпожа Москова се опитахме да помагаме за тяхното финансиране и то не толкова финансиране на уредниците на музея, а доколкото да се съхрани сградният фонд, да се съхранят тези ценности, които има в този музей.
Така че аз поддържам и изказването на господин Райчевски, и смятам, че при второто четене ние във всички случаи трябва да намерим начин да не прехвърляме нещата по финансирането на музеите чрез Закона за защита на културата. Ние сега правим Закон за музеите и би следвало малко по-точно и по-ясно да бъдат формулирани пътищата и възможностите за финансирането на тези обекти. В моя район, примерно, Музеят на Христо Смирненски започва да се руши и той продължително време вече се руши. Няма пари за отопление, няма средства, чрез които да се поддържат този фонд.
Бих искал, след като се разглежда специфичен закон за музеите, да има малко по-ясна формулировка по тези въпроси, за да не стигаме до унизителни неща - да ходим да се молим на определени хора, да търсим пари за елементарни неща, които могат да съхранят нашето богатство, бих казал. В това се състои моето изказване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанас Богданов.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Москова! Дойде времето и на този важен Закон за музеите. Така, наивно си мисля, че ако той беше факт по-рано, може би щеше да се сложи една бариера пред преместването на нашия Национален исторически музей в покрайнините на София.
Аз мисля, че и това, един такъв факт, също доста сериозно ни отдалечава от стандартите на Европа, защото хората излагат това, което имат като богатство - и за чужденците, и за своите жители при възможност повече хора да го видят. Това ние направихте така, уважаема госпожо Москова, че този музей отиде в покрайнините на София. И аз не зная дали хората ще имат достъп.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА (от място): Ще имат.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Струва ми се, малко трудно. Дано да се лъжа.
Още в началото искам да предложа нещо. При срещите с музейните работници в моя избирателен район - 17. Пловдивски многомандатен район, ставаше дума и за нещо съвсем немаловажно. Искам да го предложа на вашето внимание сега.
Знаете, че предстои да се отбележи 150-годишнината от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Знаете, че има създаден национален комитет, оглавяван от уважаемия президент на Република България господин Петър Стоянов.
И голямата молба, желание, мечта на музейните работници в този район и в Сопот, специално, е музеят на Иван Вазов да стане национален музей, ако това е възможно.
Имаше известни затруднения при реализирането на една такава идея предвид това, че в София е Къщата-музей "Иван Вазов". Но все пак това е едно, а неговата рождена къща, добре съхранявана, мисля че заслужава едно такова признание. И пак повтарям, това е съвършено нормално да стане в тази важна година, когато ние ще отбележим 150-годишнината на Иван Вазов.
Аз четох внимателно проекта. Мисля, че той дава възможност да се изработи един добър Закон за музеите. Имаме сериозна база, госпожо министър. Разбира се, сигурно ще се направят сериозни и доста много корекции по някои неща. Но аз искам да се спра в по-едър план на някои от тези неща, които ме занимават.
Уважаема госпожо министър! Говори се за акт за създаване на музеите - в чл. 19 има такъв термин - акт за създаване на музеите. Беседвал съм с хора, които работят в тази сфера и по-голямата част от тях изразяват недоумение, че такива актове няма, с такива актове те не разполагат. Конкретно музеят на Христо Ботев в Калофер, който е създаден през 1969 г., не разполага с такъв акт. Казвам това със загриженост, вероятно има и много други такива случаи.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: За в бъдеще ще видим.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Да, да видим как ще се процедира оттук нататък.
Струва ми се, че не е много уместно, както е записано в ал. 2 на чл. 42 - "временно предаване на културната ценност на друг музей, ако не може да се осигури и поддържат условията за опазването и защитата на музейната ценност".
Струва ми се, че това е един момент на прехвърляне на отговорности, на задължения. Аз лично мисля, че не е много уместно. Основният въпрос тук е откъде ще се намерят средства, това е генералният въпрос във всички неща, с които ние се занимаваме. И в този смисъл, разбира се, да се обозначи ясно, да се фиксира задължението на държавата към този въпрос.
Друг важен въпрос, уважаема госпожо министър, господин председател, е въпросът за изработване на копия на културните ценности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, моля Ви (господин Стоян Райчевски разговаря с министър Емма Москова), защото господин Шопов в момента адресира към министъра своето изказване.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз ще изчакам. Изработването на копия на културни ценности е много съществен въпрос. И е необходимо, това е преобладаващото мнение сред специалистите, с които съм разговарял, копието да не бъде едно към едно, защото това дава сериозни възможности за фалшификация.
Вероятно тези неща ще се вземат предвид, когато работим между първо и второ четене.
И друг въпрос - кой има право да прави копия? Мисля, че не беше фиксирано точно.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Фиксирано е.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Може би аз съм пропуснал, да.
Все пак се поставя един такъв въпрос. Вие знаете, че в музеите идват хора, изваждат фотокамерите или фотографическите апарати и правят снимки, и никой не ги спира. Някъде се поставя въпросът дали не е възможно предвид и финансовата стагнация, и предвид тежкото състояние на нашите музеи, тези хора, които ще правят това, да заплащат.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Длъжни са.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Те са длъжни, но не става. Или пък да се забрани въобще влизането в музеите с камери и с фотоапарати.
Друг въпрос, който също заслужава внимание - за бракуването и отчисляването на музейните ценности. Кой има право да извършва това? В стария закон беше посочено, че това е право само изключително на министъра на културата.
Не зная дали така трябва да бъде и тук, защото има някои неща, които ме навеждат на мисълта, че ако този закон бъде приет в този вариант, министърът на културата ще стане едва ли не и министър на музейното дело - страшно много ангажименти за министъра на културата. Нали ще се създаде Национален център за музеите?
Така че, струва ми се, че трябва ангажиментите, отговорностите, задълженията съвсем правилно и нормално да се възложат на отделните институции. Защото, например в този проектозакон се говори за 12 наредби, които да се издават от Министерството на културата. Струва ми се прекалено много.
Аз ще направя конкретно предложение между първо и второ четене. Защото това трябва, според мен, да е една от основните задачи на Националния център за музеите. И това, което те предложат, вече съгласувано, разбира се, с министъра на културата да бъде обречено на по-нататъшен живот.
Не зная дали е редно Националният център за музеите да делегира своите правомощия на подведомствените музеи - държавни, регионални, общински и частни.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Само по един член.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Само по един член, така ли беше? Да, добре. Защото тези правомощия пак са делегирани от Министерския съвет, нали, така е предвидено, за Националния център на музеите.
Струва ми се, госпожо министър, навлизам малко в детайлните въпроси, но все пак на Вашето внимание отсега аз ще предложа чл. 18 да отпадне, защото той противоречи на чл. 146 от Закона за лицата и семейството, според който заличаването от регистъра може да стане само по съдебен ред. Вижте как е в този член. А оттук вече ще се наложат някои промени в чл. 19, ал. 4 - как да стане отнемането на разрешение. Това ще се фиксира допълнително.
Още няколко неща. Аз например се питам: какво става с музейните експонати при евакуация или при природни бедствия?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Има наредба.
ДРАГОМИР ШОПОВ: На много места сега, както е практиката, ценни ръкописи се съхраняват в железни каси, а железните каси не са обезопасени от случаите на пожар. Значи има реална опасност те да бъдат загубени завинаги. Знае се, че някои музейни работници прибират, уж за да бъдат съхранени, картини, платна на наши големи майстори вкъщи. Дали те се връщат там, където трябва?
Разбирате, че става дума за доста неща, които трябва внимателно да огледаме, за да бъде един добре изработен Закон за музеите, действащ, работещ закон, от който ще имаме полза всички.
Тук колегата Богданов каза за Литературния музей. Въпросът е изключително сериозен. Аз знам, уважаеми колеги, запознат съм с богатите архиви на много наши писатели, покойници вече, които изчезват, които се губят - едно, защото техните наследници се боят да ги предоставят на съответния музей, тъй като се страхуват от разграбване, от липсата на възможност те да бъдат съхранявани при нормални условия - там има изисквания за температура, влажност и пр., и пр. Така например ще ви кажа: големият наш езиковед, литератор Стефан Попвасилев, който почина близо на 100 години, имаше един изключително интересен дневник, който аз имах възможност да разгръщам в неговия дом на няколко пъти. Той е свидетел на много, много важни културни събития в живота на България, защото е бил на сериозна работа в Министерството на просвещението тогава. През него са минали маса наши и чужди писатели. Имаше например голям набор от книги с автографи от Иван Вазов, от Йордан Йовков, от Елин Пелин, Кирил Христов, Стаматов и пр., и пр. Та, неговият дневник наближи хиляда страници - едно изключително богатство. Аз не знам каква е неговата съдба. Той има две дъщери - казвам го, за да знаете и вие, ако не знаете - които са със съвсем други интереси - една инженерка и една зъболекарка. И аз искам да ги попитам, все се каня да го сторя: какво стана с този много интересен и много любопитен дневник? Предполагам, че не е отишъл в музея.
Редно е, когато ние вече разполагаме с окончателен вид на този закон, който ще изработим заедно, да направим среща с някои отговорни музейни деятели по време на работата върху закона, каквато среща, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, аз направих с моя колега Пламен Славов в Карлово. Разговаряхме с музейните работници от региона и те дадоха изключително интересни предложения, много обмислени, защото идват от практиката, защото те страдат от това, което става - и загубване на експонати, и възможности за безпрепятствени кражби, липса на възможност за съхраняване при нормални условия на тези безценни експонати. И струва ми се, че когато ние работим тук върху някои закони - не само в сферата на културата или най-малко в тази сфера, не взимаме предвид или пренебрегваме хората от практиката, които могат да бъдат много полезни с това, което всеки ден е предмет на тяхното внимание и на тяхната работа.
Аз имам още доста много неща, тук съм ги фиксирал. Ще си позволя да направя това, както е редно, между първо и второ четене. Но сега искам да кажа в заключение, че това, което казах в началото, е една добра основа за изработването на хубав, хайде да избегна тавтологията, един добър Закон за музеите и аз ще подкрепя на първо четене приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък, защото искам само да изкажа пред вас удовлетворението си от това, че един такъв закон - за музеите, среща не само добронамереността на всички политически групи, на колегите в Комисията по културата и медиите, но възражда нещо, за което аз много дълго време изпитвах опасения, а това е липсата на историческа памет в нашата нация. Явно, че отношението към историята ни вече в успокоеното ни общество започва да получава своя положителен знак.
Аз съм убеден, че всички ще подкрепим на първо четене закона. Разбира се, по него има много работа в детайлите и не е необходимо да чакаме Закона за паметниците на културата, за да вървят заедно, така или иначе това е свързана материя.
Още веднъж изказвам удовлетворението си от спокойния и разумен тон, с който се работи по този закон, защото историята на една нация е нейното бъдеще. С тия шаблонни приказки завършвам изказването си. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Други изказвания? Господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Москова, колеги! Аз няма да бъда многословен, само искам първо да поздравя министър Москова с този труд, който безспорно нея лично като специалист много вълнува, и считам, че този закон има своето място в нашето законодателство. Той има своето място и в контекста на нашата европейска интеграция. Този закон трябва да ни приобщи колкото е възможно повече в това огромно семейство, което е притежател на почти цялата световна история. Така че европейските музеи, европейските галерии и българските музеи, и всички институции, които се занимават със съхраняването на тези свидетели на историята, е наша първостепенна задача. И аз намирам, че спокойният дебат, господин Бешков, е съвсем нормален за хора, които ценят своята култура и това, което ние трябва да направим, за да я съхраним, но още повече да я направим достояние на света, за да покажем, че ние отдавна, отдавна имаме своето място в европейската култура.
Нормално е да направя и аз своите забележки, в които ще засегна повече философията на закона, а не конкретните неща. Правя предварително уговорката, че ние за второ четене ще внесем текстове, които ще бъдат насочени главно в една посока.
Аз считам, че все още не можем да се отърсим, госпожо Москова, от желанието си да дирижираме нещата. Вярно е, че в България има толкова много сфери, които не са подчинени на строго законодателство, и това дава възможности, особено в една област, която борави с ценностите на нацията, за големи, крупни афери - от изнасяне на ценности до дубликати, фалшификати и какво ли не. Но стремейки се да ограничим възможностите за тези фалшификации, като че ли законът като философия, макар че е явно желанието, описано в мотивите, да се прави децентрализация, като че ли тази децентрализация конкретно не може да се постигне с текстовете на закона, включително и въпросът за копията.

Защото Вие знаете колко важен е този момент - копията са една от възможностите да се покажем като притежатели на тези ценности, без да ги похабим, без да ги изнасяме, освен в случаите, които са регламентирани по друг начин и се правят от Вашето министерство. Но ми се струва, че възможността на музеите да боравят със своите ценности в по-свободни рамки са доста ограничени.
Освен това има и някои неща в текстовете на закона, които са доста общи - примерно при разкриване на разкопки да не се борави с технически средства. А те не са квалифицирани, има се предвид явно багери и други, които могат да опропастят. Но техническо средство е и фотоапаратът, техническо средство е и теодолитът. Тоест трябва да се прецизират доста неща, които да не връзват ръцете на хората, да се казва: Стоп! Няма да имаш този обект, защото той е археологическа ценност.
Освен това аз съм малко смутен от подмяната на имената. Мисля, че понятието "паметник на културата" не е най-удачен, той и мен малко ме смущава, защото може и мен някой да ме причисли като "паметник на културата", жив паметник на културата. Не съм паметник. Но сега понятието се сменя. Аз просто не можах да разбера логиката каква, защо се налага тази подмяна. Защото много често, ако подмениш едно стъпало в къщата, в която се качваш, винаги ще се спъваш на това стъпало, което си променил. Според мен това е по-маловажното. Важните неща са други.
И за да приключа, ще ви кажа. Естествено е, всички знаете, това, което правим в Созопол, този прекрасен археологически музей там. И винаги съм се учудвал колко малко хора отиват там. С изключение на чужденците, които много ги няма там, освен тези, които ще се заинтересуват от това, което е. На мен ми се иска малко повече да се помисли за тези възможности на отделния индивид да борави с ценностите на нацията по начин, който да му разреши да прекрачи и прага на нашата държава. А в това отношение нашето законодателство е толкова стриктно, в това отношение ние просто сме хванали всеки, който се опита... Вие знаете въпроса за колекционерите, който е изключителен по своята нерегламентираност. А животът развива нещата. Има хора, които в момента разполагат и с археологически ценности. Но там нещата стават по-сложни.
Да не бъда многословен. Благодаря ви. Ние ще внесем предложенията си за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димо Димов.
Няма други желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за музеите № 902-01-61, внесено от Министерския съвет.
Гласували 164 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Москова, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мога от тази трибуна да кажа, че не съм специалист в тази материя, но слушайки дебата, който се проведе в залата, разбрах за достойнствата на този закон. Има и някои неща от това, което се чу от трибуната, които тревожат. Затова на основание чл. 68 предлагам да се удължи срокът до второ четене с една седмица, за да имат колегите повече време да направят предложенията за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров срокът за писмени предложения за второ четене да бъде удължен с една седмица или да стане две седмици.
Гласували 139 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Четвърта точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата господин Владислав Костов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието господин Георги Каркъмов за участие в дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието господин Георги Каркъмов.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министър Каркъмов.
Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители
№ 902-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 декември 1999 г.

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 20 януари т.г., на което обсъди горепосочения законопроект.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Стоян Христов и представители на Министерството на финансите и експерти.
Законопроектът цели усъвършенстване на механизма за финансово подпомагане на земеделските производители. Предлагат се изменения, свързани с хармонизиране на нормативната база за съвместното финансиране на целеви проекти по програмите на Европейския съюз. Правото за условията и реда за съвместно финансиране се делегират на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Осигурява се законова възможност за финансово посредничество при кредитирането на земеделските производители със средства от Държавен фонд "Земеделие".
С оглед осигуряване на възможност за гарантиране на вземанията на Държавен фонд "Земеделие" от търговски банки, изпаднали в несъстоятелност, се предвижда допълнение на Закона за банките.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 902-01-75, внесен от Министерския съвет на 13 декември 1999 г.
Това становище е гласувано с 9 гласа "за", без "против" и 3 "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Михайлов.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изменението, което се предлага, е наистина наложително, още повече, че в действащия закон, в чл. 12, ал. 2, т. 5 не е определено какви точно програми ще се подпомагат от фонд "Земеделие", а с това изменение всъщност се определя наистина, че става дума за подпомагане на програмата "САПАРД".
Ясно, че ние ще подкрепим този законопроект. И аз взимам думата не толкова, за да заявя, че ще подкрепим проектозакона, колкото да обърна внимание на нещо, на което и при приемането на бюджет 2000, ние в Народното събрание, не обърнахме внимание.
Колеги, става дума за следното. Фонд "Земеделие", създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители, има за задача да финансира съгласно чл. 12, ал. 1 девет вида мероприятия в селското стопанство.
Искам веднага да ви кажа, че парите, които има сега във Фонд "Земеделие", ще стигнат едва за осигуряване финансирането по програмата САПАРД. И тези, които познават добре състоянието на Фонд "Земеделие", знаят, че наистина повече пари няма да има. А т. 1 на ал. 1 на чл. 12 казва, че фондът подпомага земеделските производители за инвестиции в земеделието. Няма да ви обременявам с цифри, но искам да ви кажа, че сега, за да се създаде един декар ново лозе, изисква много повече средства, отколкото преди няколко години. Да оставим, че създаването на ферма, създаването на предприятие за обработка на селскостопанска продукция изисква наистина солидни средства. Освен това е известно на всички нас, че от Фонд "Земеделие" реално се финансират селскостопанските кампании - и пролетната, и есенната. Аз се съмнявам, че сега, при това положение, Фонд "Земеделие" ще може наистина да заделя необходимите средства, ако не за всичките девет позиции, изписани в чл. 12, ал. 1, то поне за най-важните.
Вие сигурно си спомняте, че миналата седмица ние с проф. Стоянов предложихме да се увеличат тези средства, които трябва да отиват за рекултивация, тоест за възстановяване на земеделските земи. Тогава нашето предложение не се прие. Ние, разбира се, ще направим такова предложение и сигурно ще се гледа в комисията. Но трябва да бъде ясно на всички народни представители, че без пълен, мощен, с възможности Фонд "Земеделие" ние реално не можем да подпомогнем земеделските производители. А неподпомагайки земеделското производство, неподпомагайки земеделието, бъдете сигурни, че много трудно ние ще можем да възстановим българската икономика, да възстановим българското производство. В края на краищата историята на България показва, че възстановяването на икономиката, ако щете даже и създаването на нови предприятия, започва от земеделието, минава през леката промишленост и тогава вече се разпростира върху другите отрасли на народното стопанство. Или излиза така, че стеснявайки възможностите на Фонд "Земеделие" ние реално стесняваме възможностите на България за възстановяване на нейната икономика.
Защо? Защото вие си спомняте, че тук, в тази зала, ние, приемайки бюджет 2000, отнехме възможността 0,5 от брутния вътрешен продукт да пълни този Фонд "Земеделие". И вие всички си спомняте, че в прогимназията имахме едни такива задачи, примерно за варел, в който влиза една тръба и излиза друга, че ако тази, през която водата пълни резервоара е по-малка от тази, през която изтича водата от резервоара, той никога няма да се напълни. А непълен Фонд "Земеделие", отново казвам, не дава възможност на България реално да възстановява своето производство било то земеделско, било то промишлено, ако щете даже, било то и занаятчийско, защото много мандри и т.н., предприятия за обработка на селскостопанската продукция, реално би трябвало да бъдат финансирани и от този фонд. Не казвам, че само от този фонд, но и от този фонд.
Разбира се, тук някой може да ми противоречи и да каже, че програмата САПАРД дава такива възможности. Колеги, колкото и да е широка една програма, колкото и възможности да има една програма, тя не е в състояние да покрие цялата палитра от нужди в селското стопанство. Така че ние трябва да заложим твърде много тръби да пълнят резервоара на земеделието, за да може наистина той да има възможности да възроди българското земеделие.
Може да ми се възрази също и че българското земеделие сега дава повече от една четвърт от брутния вътрешен продукт, че българското земеделие вече е с възможности. Разбира се, че не трябва да се заблуждаваме на такова възражение, защото поначало брутният вътрешен продукт не е от производство, а вече от какво е, аз няма да тълкувам тук, в моето изказване.
В заключение искам да кажа, че ще подкрепим този проектозакон. Но предлагаме, особено на Министерството на земеделието и горите, тогава, когато ще се подготвя бюджет 2001, то да бъде готово както с предложенията за възстановяване на 0,5%, така и с други предложения за пълнене на Фонд "Земеделие". Това ще бъде в интерес на България.
Накрая искам да кажа няколко думи по повод на това, че и вчера от тази трибуна моите колеги от Българската социалистическа партия бяха упрекнати, че ние не подкрепяме влизането ни в европейските структури. Ето това, което аз казах досега, показва, че ние подкрепяме всичко, което е реално изпълнимо и е в полза на България. Но ние държим да се знае на каква цена става това и какво друго губим, когато правим стъпката към Европейския съюз. Разбира се, че сме "за" европейските структури, но преди всичко трябва да мислим с главата си, а не с чувствата си, които да изразяваме тук на тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, малко съм озадачен с това предложение, което се дава тук, за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Най-напред ще се спра на една формална бележка. Това е § 3, чл. 14, ал. 1, т. 6. Предлага се да се отмени.
Поглеждайки закона, ще видим, че този член и по-скоро тази точка е търпяла изменение, публикувано в бр. 153 на "Държавен вестник" от 1998 г., а с "Държавен вестник" бр. 113 от 1999 г. е отменен. Тогава какво предлагаме - да отменим отмененото или просто сме пропуснали?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): То е ясно, че законът е влязът в сила преди нашето предложение за отменянето.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Как? Ние сме го отменили, а този закон влиза сега. Така че е някаква груба грешка. Но това е най-малкият въпрос. Аз просто го поставям това нещо, че навярно трябва да се изчисти.
Уважаеми колеги, обърнете внимание на § 2, към чл. 12 се създават ал. 3 и 4 и към § 5 в Допълнителните разпоредби се допълва т. 6. И на двете места се коментира, че фактически всичко това, което правим, е във връзка с обслужването на Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 - 2006 г.
Предлагаме изменение на закона, за да узаконим нещо, което не сме видели. Такъв национален план в държавата ни няма. Ако има, този план е някъде, у някои работещи в правителството. А парламентът, незнаейки за този план, ще трябва да узакони по косвен път чрез това допълнение и изменение на закона този национален план. Ние на практика няма да знаем за какво ще се харчат парите.
Аз отправям една молба към колегите юристи - съвместимо ли е да коментираме закон, който да дава пълномощия на правителството по нещо, което даже не знаем какво е, освен заглавието, а неговият текст - не.
Ако вие имате намерение, уважаеми колеги, да гледаме този национален план, аз ви приветствам. Това е отдавна необходим въпрос. Той особено е необходим във връзка с ползването на фонд "САПАРД", но трябва да знаем и трябва да разберем на какво отиваме в този фонд и на кои значими за нас производства и как са степенувани те по значимост и тогава да дадем своето съгласие.
Така че аз при всички случаи не мога да подкрепя такъв закон. По-скоро предлагам нещо друго - нека да изясним въпроса с националния план, нека да разгледаме или поне да се запознаем с него, и тогава с удоволствие бих коментирал подробностите. Защото в този случай, който вие ни предлагате, вие искате парламентът да даде пълномощия на правителството да прави нещо, което не знаем какво е то. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Има ли други изказвания?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да, аз искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Утре ще започнем с Вас, господин Миков, защото за 2 минути няма да се изкажете.
Съобщения за парламентарен контрол на 11 февруари 2000 г.:
Разисквания по питането на народния представител Александър Томов към министър-председателя на Република България Иван Костов относно равнището на доходите, обхвата и дълбочината на обедняване на населението в България и тяхната съпоставимост със социалните критерии на Европейския съюз.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев, Бойко Великов и Петко Проданов.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева и на питане от народния представител Иван Борисов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Станка Величкова и на две питания от народните представители Драгомир Драганов и Христо Петров.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Орфей Дуевски и Велислав Величков.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев и Александър Томов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Яшо Минков и Стефан Гайтанджиев и на питане от народния представител Венцеслав Димитров.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Юрий Александров Юнишев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков и на питане от народния представител Венцеслав Димитров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на образованието и науката Димитър Димитров е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос от народните представители Методи Андреев и Младен Влашки.
Поради пътуване извън страната в заседанието не могат да участват и не могат да отговарят министър-председателят на Република България Иван Костов на два актуални въпроса от народните представители Евгени Димитров и Жорж Ганчев и министърът на външните работи Надежда Михайлова на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Станимир Калчевски.
Комисията по културата и медиите ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 16 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 11 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,02 ч.)




Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Петя Шопова


Секретари:
       Илия Петров

      Атанас Мерджанов