Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-02-25

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Благовест Сендов.
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Андон Данаилов. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Понеже на 28 февруари, когато Народното събрание няма да заседава, изтича мандатът на управителя на Националния осигурителен институт, по реда на чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение да определим Никола Николов за изпълняващ длъжността управител на Националния осигурителен институт до избиране на нов управител.
Има ли някой срещу това предложение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Той самият съгласен ли е с това? Да не го изненадаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То ще е за няколко дни. Какво трябва да знае или да не знае? След като е управител... (Реплики от ДЛ.)
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, моля Ви да оттеглите предложението си, защото то не издържа на никакви изисквания и критерии - нито на правилника, към който Вие ни призовавате, нито на елементарната логика, нито на каквато и да било процедура. Няма писмено предложение. Въобще не е ясно господин Николов знае ли какво ще гласуваме тук за него. Вашето подхвърляне, че е било въпрос на няколко дни, е несъстоятелно и смешно, тъй като може и за един ден човек да поеме отговорности, които цял живот да му тегнат, а той да не желае това в условията, в които е поставен.
Ето защо Ви моля да оттеглите предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не си оттеглям предложението. Ако не искате да бъде господин Никола Николов, ще ви предложа и друго име на човек, който е съгласен. Аз счетох, че е по-редно той да продължи до избирането на нов управител. Щом вие не сте съгласни, ще гласувате по съответния начин. Това няма нищо общо с процедурата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Той съгласен ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението да изберем временно изпълняващ длъжността управител на Националния осигурителен институт до избиране на управител.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Няма да го подкрепим. Това е абсурдна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ваше право е дали ще гласувате или няма и как ще гласувате.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това е голям абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ей, голям абсурд да се избере временно управляващ длъжността! Такъв абсурд в България не познават.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Поне едно проекторешение да беше раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, чета ви го. (Весело оживление, шум и реплики в ДЛ.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 138 народни представители: за 126, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Проектът ще ви бъде раздаден. (Смях, весело оживление и единични ръкопляскания от ДЛ.)
Е, какво толкова страшно има и смешно?
Новопостъпили питания в периода от 18-и до 24 февруари:
Постъпило е питане от народния представител Иван Борисов Цонев към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Националния план за регионално развитие за периода 2000-2006 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 10 март.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- министъра на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Стефан Гайтанджиев;
- министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народните представители Петър Димитров и Атанас Папаризов;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Петко Проданов;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на питане от народния представител Борислав Китов;
- министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Атанас Лозанов;
- министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на питане от народния представител Борислав Китов.
И в писмен вид - допълнителна информация от министър-председателя на Република България Иван Костов по питането от народния представител Христо Стоянов.
За процедура - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде поканен министър-председателят да отговаря на поставените към него въпроси.
Основанията ми: Вече втора седмица министър-председателят иска отлагане на актуален въпрос от мен и от колегата от Евролевицата във връзка с чл. 76, ал. 3.
По нашия правилник, господин председател, Ви припомням, че това основание се ползва само веднъж. Актуален въпрос може да се отложи със седем дни и нито ден повече.
Затова, в името на спазване на Конституцията, на правилника и на законите - господин министър-председателят не е над тях, а каквито и ангажименти да има, основният му ангажимент по Конституция е да отговаря днес и тук. И Вие нямате право, като председател на Народното събрание, независимо от политическата си принадлежност, да допускате такъв сериозен пропуск. Никой не може да се поставя над Народното събрание, уважаеми колеги отдясно. Дори и председателят на СДС. Ако искате да си имате конференция си я правете, обаче министър-председателят трябва да дойде тук и да отговаря.
Затова, господин председател, Вие сте длъжен да осигурите на днешното заседание министър-председателя и той да отговаря на поставените от нас въпроси, а не да се търсят други ефекти. Повтарям, това е и конституционно, и по правилник. Всичко друго е нарушение. И ако тази сутрин една госпожа по радиото каза, че Националната конференция на СДС била изключително важна за България, аз считам, че Народното събрание, легитимният орган на Република България, е този, който трябва да бъде уважен. Всякакви други партийни форуми са подробности.
Уважаеми господин председател, надявам се, че няма да изчаквате подсещания и ще си изпълните задълженията по Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За процедура - господин Жорж Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател! Аз подкрепям колегата Статков. Седма седмица министър-председателят не отговаря на въпрос на Жорж Ганчев за БТК. Това е абсолютно недопустимо и по Конституция, и по всички правилници, включително вътрешният на Народното събрание.
Господин вицепремиерът Жотев също избягва въпроси на народни представители.
Моля, занимайте се с това, за да не създавате напрежение в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Ганчев.
Преминаваме към отговори на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно мерките от страна на Министерство на вътрешните работи във връзка с поведението на бившия посланик на Република България в Канада Слав Данев. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, голяма част от българския народ, който слуша тези петъчни питания, в момента чака да види дали, когато стане напечено, Вие ще почнете да крадете от моето време - мизерните две минутки, които сте ми отделил за моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Три минути са, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие винаги ми давате две, затова съм ги приел за две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, давам Ви две, когато имате право на две. А днес имате право на три, защото така е по правилник, ама изглежда не го знаете. (Реплики от залата.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Уважаема госпожо Михайлова, аз винаги към Вас съм бил добронамерен от 90-те години насам. Спомням си в Джордж таун Юнивърсити със сандалките какво младо хубаво момиче бяхте и добронамерено. Винаги с много топло отношение съм подхождал към Вашата младост и вероятно Вашия талант. Кадровата Ви политика, според мен - опитен мъж на 60 години и половина, обиколил 52 държави, вече е почти трагична и затова ще започна с една личност, която господин Стоян Ганев от СДС, като беше министър и щеше да съди Русия, наложи да бъде наш амбасадор в Канада.
Питам Ви: за пореден път високопоставен български дипломат отказва да се завърне в страната след изтичане на съответния мандат. В този конкретен случай става въпрос даже за срок много по-дълъг от един обикновен мандат на български посланик - Слав Данев ръководи българската мисия в Канада цели седем години. Венцехвалецът, който говореше на събирането на българските емигранти при бай Игнат Канев само преди една година и половина или две - за великия Соколов, за великия Костов, за великия Бакърджиев и т.н., същият този венцехвалец, поради някакви причини и особени заслуги, не е бил отзован след изтичането на редовния му мандат. Какви постижения е имал като дипломат в една велика сила, за да остане там като такъв цели седем години?
Какви мерки е предприело Вашето министерство, след отказа му да се завърне в България?
Не искам да говоря за дипломатическия му паспорт и цирковете, които разигра там, за 10-те хил. долара, които дължи на посолството. Това са дреболии.
Не считате ли, че такова поведение от страна на доверен Ваш служител, защото, ако не беше такъв, мандатът му отдавна щеше да бъде прекратен, уронва престижа и на Вас като министър, и престижа на българската дипломация, и на държавата като цяло? Не е ли симптоматично, че такива високопоставени държавни служители отказват да се завърнат в родината, която според Вашите думи и думите на Вашето правителство, постига изключителни успехи във външната политика?
Какви мерки сте предприели като министър на външните работи самостоятелно и във взаимодействие с други институции подобни лица да престанат да злепоставят България със статута си на дипломати? Защото Слав Данев все още притежава имунитет чрез дипломатическия си паспорт, който все още държи.
Аз съм удивен, госпожо министър, че Ваши довереници, като Добрев в Лондон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ето го, чухте ли? Левски писа думичката "народе-е-е" с четири питанки за такива нежни гласчета като този зад мен. Благодаря. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, Вие като видите публика на балкона, защото обикновено не виждате такава, се въодушевявате прекалено много.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Моята публика е 8 млн. души, господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Беше, беше. Сега нямате и 8, парламентарна група не можете да направите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вашата публика е само в общинската баня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Въпросът Ви за поведението на бившия ни посланик в Отава беше наистина актуален, но в края на м. януари. И тъй като съм сигурна, че и днес, както видя и залата, нямаше да спестите на зрителите и на слушателите на парламентарния контрол познатата лекция за външнополитическата дейност на правителството, намирам за правилно да дам известна яснота по свързаните със случая факти.
Правителството на Обединените демократични сили завари господин Данев като посланик на България в Отава през пролетта на 1997 г. Признавам, че дейността на посланик Данев в последващата година и половина не може да бъде наречена особено плодотворна, но не може да бъде наречена в никакъв случай негативна. Отчитайки именно факта, че в държава като Канада нашата страна следва да бъде представлявана от по-енергичен и по-професионално подготвен дипломат, българското правителство даде ход на съответните процедури още през пролетта на 1999 г. и през ноември същата година господин Данев беше освободен с президентски указ.
Оттук насетне, господин Ганчев, въпросът има две измерения: дали Слав Данев наистина е бил, цитирам: "приличен посланик", както твърдеше в медиите бившият президент Желев. Ще повторя, че той е свършил и добри неща за България. До прекратяването на неговия мандат посланикът не е извършил деяния, уронващи престижа на нашата страна. И оттук, господин Ганчев, аз съм съгласна с някои от подтекстовете на Вашия въпрос. Да, ненавременното отзоваване на един посланик може да изиграе лоша шега на неговите работодатели.
Колкото до моя престиж, за който господин Ганчев е така загрижен, мога да кажа следното: като външен министър и като български гражданин намирам поведението на Слав Данев след прекратяването, подчертавам, на мандата му за скандално и противозаконно, въпреки че междувременно той върна паспортите и част от парите.
Вие, господин Ганчев, наричате отказа на Данев да се завърне в България "симптоматичен" и поставяте под съмнение успехите на страната и на правителството. Какво симптоматично, господин Ганчев, намирате в поведението на един държавен служител, който не иска да се завърне, защото все още държи крупна сума пари, движимо имущество на собствената си държава? Човек, който по-скоро не възнамерява да върне дипломатическия си паспорт и да отчете по съответния ред дейността си.
Ще завърша с едно признание - Вие сте прав, че подобни циркаджийски прояви наистина влияят на престижа на България. Но бих казала, че и изказвания от рода на тези, които също така се правят понякога в тази зала, имат също голяма заплаха за авторитета на страната и за авторитета на това Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо министър! Народът ни слуша и много добре знае, че Стоян Ганев, който също не се завърна в България, беше седесарски кадър. Много добре знае, че той назначи Слав Данев. Народът много добре знае, че Вие толерирахте въпросния Данев, както толерирате и Добрев в Лондон, толерирате и Апостолов в Бон, толерирате и Подлесни в Кипър, толерирате и лакираните нокти в Париж - господин Тафров, бившия Ви заместник-министър, толерирате и господин Богданов, толерирате и какви ли не. Вие, госпожо, се провалихте. Вие концентрирахте цялото си внимание върху Европа и НАТО и забравихте, че България наистина има подготвени дипломатически кадри, които аз никога в живота си не искам да деля на "червени" и "сини". Има знаещи и незнаещи. Има можещи и неможещи. Има достойно изглеждащи, има, както народът казва, прошляци. Аз не желая България да бъде представяна от хора, от които ние в това Народно събрание трябва да се срамуваме. Вие много добре знаете поведението и знаете откъде идва заповедта за поведението на тези хора срещу опозицията. Идва от човека зад мен - господин Соколов. Със заповед-писмо до Вас той не в състояние да Ви заповядва по Конституция. Кой е той да Ви заповядва? Но Вие изпълнявате нарежданията на това писмо. Това според мен е абсурд.
Народът чака да види малко искрица на демокрация. Къде е тази демокрация? Виждате, човек като мен плаща 10 години абсолютно всички самолетни билети, хотели, по лични връзки отива да работи за България. Защо Вие не помогнахте един път? Точно когато ходих в Канада и точно, когато адресирах 500 наши емигранти? Вие много добре знаете. Някои от тях са от турски произход. На един от тях купих двуметровата скулптура от господин Ялдъз Моллов от Париж и той каза: "Жорж, защо не идваш да представляваш България в Париж, в нашата културна столица?"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Отговор: човекът зад мен с лакираните нокти не желае светът да вижда Жорж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря Ви и много поздрави, господин Соколов. Това е абсолютно неприемливо Вие да се вмъквате в моя монолог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
Отново има думата народният представител Жорж Ганчев да зададе своя актуален въпрос относно съдбата на българските здравни работници в Либия.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): На народа му стана интересно най-сетне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То с Вас винаги му става интересно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Бъдете сигурен. Елате на предаването ми и ще Ви стане още по-интересно - в телевизия "7 дни" всяка събота от 13,00 ч. до 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако го направите в още по-гледано време...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И това ще стане. Вие отнехте, НСРТ отне половината от лиценза на телевизия "7 дни" заради мен.
Какво направи, госпожо министър, Министерството на външните работи в помощ и защита на правата на медицинските работници на Република България, арестувани вече повече от година в Либия, на които, забележете, се иска смъртна присъда?
Цяла година, докато се занимавахте с НАТО, с Европейския съюз, докато с прекрасния частен или държавен вече самолет разхождахте Вашите мощи из света, пет медицински сестри и един лекар чакаха на милостта на "Зелената книга", която е преведена 1992 г. в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, дръжте приличен език. Ще Ви отнема думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз съм я чел 1992-1993 г. И чак днес на адвоката, който роднините на тези заключени там българи са наели, днес в 14,00 ч. щяла да му бъде преведена "Зелената книга". Забележете какво става в нашата Татковина. Вие оставихте България без амбасадор в Либия цели 7 месеца. Вие оставихте пълен вакуум, пълно безхаберие там. Вие не защитихте българските граждани. Ние нямаме държава, щом нямаме защита на български граждани в чужбина.
Вие трябва да си подадете оставката заради този случай като един човек, който има малко останало достойнство. Вие не сте подготвена за този пост. Даже земеделецът Виктор Вълков - точно дипломатът в Турция - е на пет нива над Вас като външен министър. Искам само да Ви напомня малко сравнение.
Оттук нататък тези хора в последния момент остават в ръцете на Шерията. Законът на Шерията е такъв, че никой не може да си представи тук какво става в килиите на либийския затвор през цялата тази година. Никой не може да си представи, че едно момченце с глава на пчела се обажда в последния момент да моли за отстъпки. Откъде-накъде българската нация ще моли за отстъпки, когато по цял свят има закон и всяка държава защитава гражданите си чрез този закон - вътрешен, национален и международен.
Сега, в 12-я час, Вие правите едно екипче и пращате достойния господин Филчев, пращате кой ли не там, за да спасявал ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И Вашето време изтече, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моето - не, но Вашето изтече.
Има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Искам да подчертая, че залата не е пълна с глухи хора и няма нужда да крещите толкова много.
Разбира се, че съм се подготвила да отговоря на този въпрос, въпреки че мисля, че е лош шанс за това, че именно по повод на Ваш въпрос ще отговоря за нещо, което действително тревожи България. Смятам, че има въпроси, които дори и Вие не би трябвало да употребявате по този начин. Но, както и да е, оставам на Вашия морал.
Въпросът за задържаните от либийските власти български медицински работници заема централно място в усилията на българското правителство, на Президентството и на Народното събрание за намиране на максимално работещо решение, свързано със съдбата на нашите сънародници. Позволете ми да резюмирам данните по случая.
На 10 февруари 1999 г. Българското посолство в Триполи информира, че либийските власти са задържали голяма група български медици - 23 души, работещи в болници в град Бенгази. Както става ясно, задържането е във връзка с разследването на масово заразяване с вируса на СПИН на либийски деца, лекувани в детската болница в град Бенгази.
В началото на месец март 1999 г. по-голямата част от задържаните български граждани са освободени. Задържани остават 6 души, които не са освободени и до момента: Кристияна Венелинова Вълчева, Нася Стойчева Ненова, Валентина Манолова Сирополу, Валя Георгиева Червеняшка, Снежана Иванова Димитрова, Здравко Маринов Георгиев.
В средата на 1999 г. делото е предадено от Либийската главна прокуратура в Бюрото за народен иск. Това е специалният орган, съвместяващ следствени и прокурорски функции, който се занимава с дела, свързани с националната сигурност на Либия.
До края на 1999 г. към българските граждани все още няма предявени конкретни обвинения. Либийските власти отклоняват нееднократните наши искания за назначаване на адвокат на задържаните с аргумент, че законодателството допуска адвокатска защита едва след предявяване на обвинението. В либийските закони няма срок за правото на задържане във връзка с провеждане на предварително следствие. Наред с това либийските власти не разрешават на българските граждани, които са били задържани по случая и впоследствие освободени, да напуснат страната до изясняване на проблема. Това поставя в много тежка ситуация някои от нашите граждани, оставащи в Либия толкова дълго време без средства и препитание, тъй като международнотрудовите им договори са изтекли.
На 24 януари 2000 г. на среща с председателя на Бюрото за народен иск посланикът ни в Триполи Людмил Спасов е информиран, че до 7 или 10 дни предстои следствените действия да приключат и да бъдат предявени обвинения към 6-те задържани български граждани, които ще бъдат представени и официално на господин Спасов.
Посланикът е уведомен, че Бюрото за народен иск нямало претенции към други, освен към шестимата задържани и всички български медици, които не са задържани, щели да получат възможност да напуснат Либия.
На 10 февруари 2000 г. посланикът е уведомен официално в устна форма от директора на Дирекция "Европейски страни" във Външно министерство на Либия, че на 7 февруари 2000 г. е започнал съдебен процес по наказателно дело 44/99 срещу шестимата български граждани. Освен тях обвиняеми са 8 либийци и един палестинец - всички административен и ръководен персонал от детска болница в гр. Бенгази.
На посланик Спасов не е било предоставено копие от обвинителния акт, като е било разрешено единствено присъстващият на срещата преводач на нашето посолство да запише под диктовка частта от акта, която засяга българските граждани.
Основните обвинения, отправени срещу всички обвиняеми, в това число и български граждани, се изразяват в следното: извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролно убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата - деяние, наказуемо и със смърт; участие в заговор и колективно договаряне за извършване на горепосоченото умишлено престъпление, утежняващо вината обстоятелство; причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца, 23 от тях починали до октомври 1999 г. от детската болница "Ал Фатих" в Бенгази с вируса на СПИН - деяние, наказуемо със смърт при повече от един смъртен случай; умишлено убийство с използване на вещества, причиняващи рано или късно смърт чрез инжектиране на деца с вируса на СПИН - деяние, наказуемо със смърт.
Допълнителните обвинения само срещу българските граждани са в нарушение на норми, свързани с ислямския начин на живот в страната.
С вербална нота от 17 февруари 2000 г. Народното бюро - така се нарича посолството на Либия в София, уведоми Министерството на външните работи, че на 7 февруари е било проведено първото заседание на съда по дело 44/99, като срещу шестте български медици, обвиняеми заедно с още един арабски гражданин, са повдигнати обвинения в заразяване на 393 либийски деца с вируса на СПИН чрез инжектиране със заразени продукти. Това са цитати. Посочва се, че тези престъпления, ако бъдат доказани, се наказват и със смъртно наказание.
Какви действия предприе българската страна?
Усилията и действията, предприети от Министерството на външните работи по възникналия проблем до този момент бяха подчинени единствено на подхода за пълна адекватност с характера на случая и отчитаха конкретната обстановка на всеки един от основните етапи в развитието на случая.
На първоначалния етап нашите действия бяха насочени към изясняване на причините за задържане и гарантиране правата на нашите сънародници. След като опитите на българското посолство в Триполи да бъде изяснен случаят със задържаните медици не дадоха резултат, в периода 19 февруари - 8 март 1999 г. в Либия бе командирована работна група от външно министерство, ръководена от изпълняващия длъжността началник на Управление "БИСА" Людмил Спасов.
От проведените срещи на работната група с отговорни либийски представители бе изяснено, че задържането на българските граждани е свързано с провежданите сложни мащабни следствени действия, целящи изясняване на изключително сериозен във вътрешнополитически аспект проблем за либийските власти, а именно масово заразяване на деца със СПИН.
Работната група връчи на либийския външен министър господин Омар Ал Монтасер мое писмено послание, в което се настоява за изясняване на всички обстоятелства по задържането и за освобождаване на българските медици, в случай, че към тях не са предявени конкретни обвинения.
Монтасер изпрати послание-отговор, съдържащо следните ангажименти: действията на следствените органи не са насочени срещу интересите на българските граждани в Либия.
Второ, задържаните са в добро физическо и психическо състояние, сигурността им не е застрашена, а законните им права са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции.
По време на пребиваването на работната група в Триполи бе освободена по-голямата част от задържаните в началото на февруари 1999 г. български медици. Получените лично от либийския външен министър писмени уверения за провеждане на обективно и безпристрастно разследване и за гарантиране правата на нашите задържани сънародници бяха оценени от външно министерство като достатъчно надеждни на този първоначален етап от разследването.
Вторият етап в нашите действия започна, след като в началото на лятото на 1999 г. стана ясно, че първоначалното разследване по делото е приключило и то е предадено на Бюрото за народен иск. Конкретните цели, които си поставихме, бяха: да се ускорят следствените действия и приключването на следствието; да се гарантира правото на адвокатска защита, в случай, че срещу задържаните бъдат предявени обвинения; да се осигурят периодични срещи със задържаните; да се даде възможност на всички българи с приключили договори, срещу които няма предявени обвинения, да се завърнат в България.
Искам да ви запозная с по-важните контакти и с високопоставени либийски представители.
На 16 юни 1999 г. по време на визита в Претория заместник-министърът на външните работи Марин Райков проведе разговор с полковник Муамар Кадафи, пред който е изразил очакването на нашата страна за хуманно отношение към задържаните българи и скорошен благоприятен изход от създалата се ситуация.
Полковник Кадафи е подчертал, че лично той не може да повярва, че българи са замесени в подобно дело. Посочил е, че въпросът ще бъде решен на основата на независимо и обективно разследване.
По време на Двадесет и първата сесия на Смесената комисия за икономика, промишленост, търговия и техническо сътрудничество с Либия, проведена в София от 17 до 19 ноември 1999 г., въпросът за българските медици бе повдигнат от тогавашния вицепремиер господин Евгений Бакърджиев пред либийския министър за младежта и спорта Мохамед Ал Хаджази. От либийска страна бяха поети конкретни ангажименти, заявени и публично: ще се направи възможното за ускоряване на следствието; ще се предостави право на адвокатска защита, ако срещу българските граждани бъдат повдигнати обвинения; ще бъдат положени усилия за осигуряване на редовни срещи на представители на българското посолство в Триполи със задържаните българи. Поет бе ангажимент да се съдейства на българите с изтекли договори в Либия, които нямат нищо общо със следствието, да се завърнат в България.
Подчертано бе, че двете страни могат да търсят политическо решение само след приключване на евентуалното съдебно дело по случая, когато ще е ясно дали съдът ще произнесе присъди срещу българските граждани и какви ще са те.
В този период временно управляващият нашето посолство в Триполи Румен Петров, а по-късно и посланик Людмил Спасов провеждат срещи с либийския министър на правосъдието и обществената безопасност господин Зуей, с главния прокурор на Либия Салем Уали, с председателя на Бюрото за народен иск - Саид Хафяна, с министъра на младежта и спорта господин Ал Хиджази, със съпредседателя на Смесената комисия от либийска страна.
По време на всички срещи са потвърдени ангажиментите за провеждане на обективно разследване и за справедлив и прозрачен съдебен процес при гарантиране правото на нашите сънародници на адвокатска защита, ако се стигне до повдигане на обвинение срещу тях.
Независимо че либийското законодателство и съдебна практика не предвижда такава възможност, за изминалата една година бяха проведени четири срещи със задържаните. На този етап от либийска страна отново бяха потвърдени вече поети официални ангажименти за обективно и безпристрастно разследване. Дадени бяха уверения, че на задържаните ще се гарантира правото на адвокатска защита, ако се стигне до съдебен процес. Обстоятелството, че това бе направено на равнище министри и главен прокурор, както и лично от либийския лидер Муамар Кадафи, не даваше основание да се подлага на съмнение готовността на либийската страна да изпълни обещанието.
Във вътрешен план в този период бе направено следното: съгласно разработения план за защита на интересите на задържаните в Либия български медици през м. юли 1999 г. бе създадена междуведомствена група на експертно равнище под председателството на директора на Дирекция "Консулски въпроси". Министерство на външните работи поддържаше постоянна връзка с роднините на засегнатите български граждани, които се уведомяваха за всяко ново развитие на проблема.
По инициатива на Министерството на външните работи през м. септември 1999 г. бе отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 1000 германски марки на седем български граждани от групата на задържаните през м. февруари 1999 г. и впоследствие освободени, които през м. март 1999 г. са се обърнали към посолството ни в Триполи с молба за помощ, тъй като трудовите им договори са изтекли, но не могат да напуснат Либия до изясняване на случая с така наречения "СПИН-скандал".
В края на януари тази година след получаване на първите неофициални информации, че най-вероятно предстои съдебен процес, без все още да е известна тежестта на обвиненията, които биха могли да бъдат повдигнати към тях, бяха предприети и мерки за организиране на адвокатската защита. Роднините на задържаните бяха уведомени, че се очаква в близко време да започне процесът. Препоръчано им бе да ангажират по свой избор български адвокат или адвокати за защита на близките им. Бяха дадени уверения, че Външно министерство ще окаже пълно съдействия на българския адвокат при определяне на либийския адвокат, както и при защитата. С адвоката, упълномощен от семействата на трима от задържаните, се поддържа връзка още от есента на 1999 г.
Същевременно продължи изясняването на конкретните възможности според местното законодателство и съдебна практика по подобен род дела за участие на български адвокат и формата на взаимодействие между него, либийския адвокат и посолството.
Третият етап започна, след като посланик Людмил Спасов информира Министерство на външните работи, че на 10 февруари 2000 г. е уведомен от либийските власти за започналия на 7 февруари 2000 г. съдебен процес по наказателно дело 44/99 срещу шестимата български граждани. От първия момент, в който станаха известни отправените тежки обвинения, за тях бяха информирани президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, ръководствата на парламентарните групи и правителството. В съответствие с единодушно изразеното от ръководството на всички парламентарни групи мнение бе задържано подаването на информация по случая на средствата за масово осведомяване. Това бе направено, за да се осигури възможност за предприемане на адекватни на ситуацията мерки и да се изчака евентуална либийска реакция по тях. Водещо бе и продължава да бъде разбирането ни, че с оглед на основната цел да се запазят шестимата наши сънародници би било подходящо да се избегне такъв публичен дебат, който би могъл да навреди на техните интереси, особено ако е съпроводен с антилибийска истерия. Това важи и за останалите няколко хиляди български специалисти, които са все още в Либия.
На 12 февруари 2000 г. в Министерството на външните работи бе проведена среща с роднините на задържаните, които бяха подробно информирани за ситуацията и за отправените обвинения срещу техните близки.
Посланикът ни в Триполи Людмил Спасов бе извикан за кратко в София, за да докладва за ситуацията и да получи указания за по-нататъшните стъпки.
Действията ни през последните две седмици - от 11 февруари 2000 г. насам, бяха съсредоточени в следните основни направления:
В двустранен план. Първо, с временно управляващия Либийското посолство в София са проведени общо четири срещи на равнище началник-отдел, директор на дирекция във Външно министерство и заместник-министър на външните работи. На 11 февруари 2000 г., след като получихме информация за предявените обвинения, на временно управляващия бе връчена нота, в която се изразява протест по повод допуснати процесуални нарушения. В нотата са отправени искания за незабавна среща със задържаните, предоставяне на пълния текст на обвинителния акт, осигуряване на възможност за обвиняемите свободно да упълномощят избрани от тях по препоръка на посолството адвокати, осигуряване на необходимите условия и достатъчно време за запознаване на адвокатите с материалите по делото и подготовка на защитата, осигуряване на възможност за присъствие на български адвокати, които да оказват съдействие при защитата. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: На посланика в Триполи са дадени указания да поиска срещи с министъра на външните работи, с министъра на правосъдието и обществената безопасност и с други либийски министри, като дублира направения от Министерството на външните работи демарш.
Второ, предвид липсата на официални реакции от либийската страна, на 22 февруари 2000 г. изпратих послание до моя либийски колега министър Омар Ал Монтасер, в което се изразява дълбока тревога на българското правителство от неизпълнението на поетите от либийска страна до този момент официални ангажименти за осигуряване на справедлив, прозрачен и безпристрастен съдебен процес. В посланието е заявена готовността на нашата страна незабавно да бъде осъществен личен контакт на най-високо равнище между българското и либийското държавно ръководство с цел да се търси политическо решение за излизане от създалата се ситуация. Посланието съдържа и конкретни искания, които ние настояваме либийската страна да изпълни незабавно.
Исканията са следните:
1. среща на представител на Посолството на Република България в Триполи с обвиняемите български граждани, за да упълномощят избрани от тях по препоръка на посолството либийски и български адвокати;
2. отлагане на следващото заседание на съда, за да се подготви защитата;
3. предоставяне на пълния текст на обвинителния акт;
4. достъп на Българското посолство до документите по делото и допускане до съдебните заседания. Осигуряване на възможност български адвокати да оказват съдействие при защитата на шестимата обвиняеми. Да се даде срочна възможност на всички български медици, които не са обвиняеми по делото и са с изтекли трудови договори, да се завърнат в България.
На 21 февруари посланикът ни в Триполи е връчил послание на либийския министър на правосъдието и обществената безопасност, който в момента изпълнява функциите на външен министър поради отсъствието на титуляра Монтасер от страната. Той се е ангажирал да окаже съдействие за отстраняване допуснатите нарушения от процесуален характер.
На 23 февруари 2000 г. президентът Петър Стоянов разговаря по телефона с либийския ръководител Кадафи. Господин Стоянов е изразил силното безпокойство на българското държавно ръководство от създалата се ситуация. Той е подчертал убедеността, че нашите сънародници не могат да бъдат замесени в извършването на толкова тежки престъпления, наказуеми със смърт - нещо, което ние не бихме могли да допуснем. Президентът е отправил молба към полк. Кадафи да упражни своето лично влияние за отлагане на следващото заседание по делото, насрочено за 28 февруари, както и да улесни заминаването за Либия на български адвокат. По този начин ние очакваме да се даде възможност за подготовка на защитата на обвиняемите.
На 24 февруари правителството реши за Либия да замине министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов, както и да предложи на главния прокурор господин Никола Филчев също да осъществи на място контакти със свои колеги.
Във вътрешен план започнаха интензивни контакти с наши дипломати, политици и бизнесмени, ползващи се с авторитет в Либия и създали в миналото добри лични връзки с либийското ръководство. Проучват се възможностите те да се ангажират със съдействие за търсенето на благоприятен изход от създалата се ситуация.
Искам да благодаря на всички онези народни представители от различни парламентарни групи, които още от миналата седмица със свои идеи и контакти са съпричастни към общите ни усилия. Готови сме да приемем и други предложения за помощ и съдействие в тази връзка.
В организиране на защитата посолството е осигурило подходящ либийски адвокат, който се е съгласил да поеме защитата на нашите сънародници пред съда. Очаква се роднините да подпишат предоставените им пълномощни за упълномощаването му в случай, че поради една или друга причина на обвиняемите не се даде възможност да направят това сами.
Предприети бяха стъпки за осигуряване на финансови средства за адвокатската защита. До момента фирма "Експомед", изпратила на работа в Либия трима от задържаните, се ангажира да поеме разходите за либийския адвокат. Междувременно посолството веднага внесе от бюджета си авансовата вноска на избрания адвокат, за да не се забави защитата. Оказано бе съдействие на българския адвокат господин Владимир Шейтанов, избран от част от роднините, за издаване на паспорт, легализация на необходимите документи. Полагаме активни усилия да му бъде издадена либийска виза. Установени са контакти с централната адвокатска колегия с цел осигуряването на друг български адвокат с опит в наказателните дела, който също да се ангажира със защитата на обвиняемите.
Със заповед на министъра на здравеопазването Илко Семерджиев бе създадена експертна група от медицински специалисти по вирусология, хематология и превенция на СПИН и други, която да оказва съдействие на защитата с експертизи и становища по време на очаквания съдебен процес.
Както знаете, вчера бяха изпълнени някои от исканията, поставени в моето послание до либийския колега. Предаден ни бъде пълния текст на обвинителния акт, което създава необходимата база за подготовка на защитата. Разрешено беше утре, на 26 февруари, представители на посолството да проведат среща със задържаните, което ще има важно значение за решаване на процедурни въпроси по защитата.
Уважаеми дами и господа, в заключение искам да уверя вас и цялата българска общественост, че на всички нива българската държава отстоява правата на своите граждани, задържани в Либия. Всичките ни усилия целят гарантирането на безпристрастен и прозрачен съдебен процес. Съхраняването на живота и достойнството на задържаните и запазването на присъствието на хилядите български специалисти в Либия ми дава основание да апелирам към единна, националноотговорна и надпартийна позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, Вие нарушихте ч 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Десет минути можете да дадете на словоохотливата госпожа да си изнесе тезиса. Вие за сетен път толерирате вашите седесарски министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Когато Вие пожелавате да Ви помогне господин Титов и Русия, вашето правителство плю Русия десет години! Няма да ви помогне Русия в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Русия ще ни помогне, въпреки всичко.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз държа, че в сърцето ми има огромна болка за тези 320 либийски деца. (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Но, всеки знае, че HIV и позитив в самата ваксина е имало вече бацил на зараза. HIV и позитив е било във ваксината. Нашите хора само са я били като нормални служители. Това го знаят вече и децата в България.
Но, когато давате това време на външния си министър в нарушение на правилника, а нейният говорител Радко Влайков нарича "пикантерии" нашата болка към нашите сънародници за несвършена работа цяла година ... Бъки-Бомбата - Бакърджиев щял да спасява нашите служители там. Или господин Райков се среща с Кадафи, полк. Кадафи, който управлява абсолютно самолично страната?
България има два сигнала още тогава, че червената лампа свети. Какво е правила Вашата министърка тогава? Питам? Спала е по задачите и е била из Европата или в Съединените щати.
Роднини получават информация чак сега. Те са изолирани цяла година в тия невероятно средновековни зандани на една азиатска държава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Африканска, не азиатска. (Оживление.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Казвам африкано-азиатска държава, защото това са азиатски методи на мъчение и изтръгване на показания. Извинявайте!
Има ли арабско лоби в България? Има. Защо не е използвано, госпожо външна министърка, на Вашата Христова възраст? Защо не използвате лобито тука, българското лоби в арабските среди в защита на нашите сънародници? (Реплики.) Аз съм един от тях. (Смях в залата.) Всеки го знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Защо Вашият Филип Димитров каза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето. (Ораторът довършва изказването си на изключени микрофони.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И Вашето време отдавна изтече, господине. Вие просто ни забавлявате и сте много скучен, за да мога да се ревелирам с Вас... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хем ви забавлявам, хем съм скучен, хем Африка, пък Азия... Нещо се объркахте.
Господин Ганчев, аз бих Ви посъветвал за днес следващите си въпроси, ако имате вече избран личен лекар, да ги отправите към него. (Силен смях и ръкопляскания от СДС.)
Преминаваме към отговори на министъра на транспорта и съобщенията господин Антони Славински.
Има думата народният представител Кирил Ерменков да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на оздравителната програма на Националната компания "БДЖ" и съответствието с философията, заложена в законопроекта за железопътния транспорт.
Заповядайте, господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Националната компания "Български държавни железници" изпълнява изключително важни задачи, свързани с финансовото оздравяване на железниците като структурноопределящо предприятие за българската икономика: програма за финансово оздравяване през 1999 г.-2001 г., приета от правителството с постановление на Министерския съвет през 1999 г.; план за действие по преструктурирането и оздравителна програма, финансирани от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Програмата ФАР и други международни финансови институции, които трябва да приключат до края на 2001 г.; реализиране на стратегическите инфраструктурни проекти, на транспортни технологии по международните транспортни коридори и други.
Новият Закон за железопътния транспорт, който се предлага да влезе в сила от 1 януари 2001 г., предвижда вместо Националната компания "Български държавни железници" да се създадат: Национална компания "Републиканска железопътна инфраструктура", търговски дружества за товарни и пътнически превози и Изпълнителна агенция за железопътен транспорт към Министерството на транспорта и съобщенията.
Моят актуален въпрос към Вас се отнася до следното:
Каква ще бъде мотивацията на Националната компания "БДЖ" да изпълни Програмата за финансово оздравяване и оздравителната програма през 2000-2001 г., когато едновременно трябва да подготвя закриването на компанията и преобразуването й в няколко нови структури в условията на подготовката на БДЖ за присъединяване към европейската транспортна система?
Какви механизми предвиждате при прилагането на новия Закон за железопътния транспорт, за да не се провали финансовото стабилизиране, заложено в утвърдената от правителството програма и оздравителните мерки, подкрепени от Международния валутен фонд и Световната банка, по които държавата ни е поела значителни финансови гаранции? Вие знаете с какви финансови резултати приключва 1999 г. за БДЖ и какви са в началото на тази година финансовите резултати.
Не считате ли за необходимо, че приоритетно трябва да се осигури изпълнението на вече утвърдените програми за БДЖ от правителството, Международния валутен фонд и Световната банка по действащия закон, а законопроектът - новият Закон за железопътния транспорт да се приложи по-късно, след изпълнението на горните задачи, които задължително по мое мнение и по мнение на експерти от Световната банка и консултанти от международните институции, трябва да предшестват прилагането на закона?
Как предвиждате да се реши въпросът за задълженията на Националната компания "БДЖ" по заемите от близо 170 млн. щ.д. към Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие след разделянето, като се знае, че според договорената схема тези плащания трябва да се извършват от приходите от търговската дейност на националната компания? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! В своята "Програма 1997-2001" правителството отдели специално внимание на транспортната система, в това число и на железопътния сектор. Нещо повече, с Решение № 710 от 17 ноември 1999 г. Министерският съвет прие Програма за финансово оздравяване на Националната компания "Български държавни железници". Тази програма е изготвена в съответствие с препоръките на Световната банка за по-нататъшното усъвършенстване и финансовото възстановяване на компанията. Целта е, провеждайки железопътната реформа, железницата да се превърне във финансово стабилно, независимо и търговски ориентирано предприятие. Внасянето на законопроекта за железопътния транспорт през 1999 г. е част от мерките, които се предприемат в процеса на осъществяване на реформата в железниците. Този факт е оценен от Световната банка като напредък при провеждането на реформата.
Към конкретните въпроси бих подходил в ред, обратен на тяхното задаване и ще започна с отговора на въпрос № 4:
Самото му поставяне, че според договорената схема плащанията по заемите, възлизащи на близо 170 млн. щ.д. трябва да се извършват от приходите от търговска дейност, е неточно. За да отговоря на Вашия въпрос, ще представя информация за състоянието по заемите с чуждестранните финансови институции и финансирането на компаниите. Средствата, отпуснати на НК "БДЖ" възлизат наистина на 170 млн. щ.д., които са структурирани обаче както следва: 18 млн. щ.д. са невъзвръщаем кредит по Програмата ФАР, тоест дарение. 152 млн. щ.д. подлежат на връщане, тоест те са с характер на кредит. В заемните споразумения е указана схемата на изплащането, но няма конкретни уточнения за произхода на постъпленията на компанията, от които ще се изплащат заемите. В Споразумението със Световната банка и с Европейската банка за възстановяване и развитие няма клаузи за изплащането им от търговската дейност на компанията, т.е. с разделянето на две компании - една с инфраструктура и една с подвижния състав, ще има възможност и двете, в зависимост от задълженията, които имат и от инвестициите, които са вложени в едната или другата част, и двете да си погасяват своите задължения, като приходите от инфраструктурната част ще бъдат от таксите, които ще плащат превозвачите, така че това е също своего рода търговска дейност и ако се приеме, че и това е търговска дейност, те ще имат източници на приходи, с които ще могат да връщат заемите си.

Въпрос номер три е свързан с твърдението, че може би е необходимо Законът за железопътния транспорт да се приложи по-късно - след изпълнение на утвърдените програми от правителството, Международния валутен фонд и Световната банка за БДЖ.
Законът за железопътния транспорт не е крайна цел, към която трябва да се насочим, след като приоритетно постигнем финансово оздравяване на БДЖ. Всеки закон по своята същност представлява не цел, а средство за постигане на поставените цели.
Тук ще изразя и допълнителни аргументи. Правителството, Международният валутен фонд и Световната банка са утвърдили набелязаните мерки за финансово оздравяване на БДЖ, една от които е именно приемането на настоящия законопроект.
Ще си позволя да цитирам част от паметната записка на мисията на Световната банка от 1999 г.: "Законопроектът ще помогне да се положи основата на присъединяването на Република България към Европейския съюз по отношение на железопътните превози".
Мисията препоръчва също така разделянето на инфраструктурата от пътническите и товарните превози така че да не се скрива прехвърлянето на субсидии от един вид железопътни услуги към друг вид, тоест вътрешното кросубсидиране.
Отговорът на въпрос две се съдържа в програмата за финансово оздравяване, приета с Решение 710 на Министерския съвет от 1999 г. и най-общо се свежда до следните основни действия за изпълнение на оздравителната програма, а именно инвестиционна дейност, която се осъществява основно благодарение на взетите заеми; рационализиране на железопътната мрежа - в тази насока вече са извадени от експлоатация нерентабилни линии или участъци от линии; оптимизиране на тяговия и подвижния състав; намаляване на разходите и увеличаване на приходите в основните бизнес дейности - предприетата преди месец и половина стъпка с оптимизиране на разписанията и съкращаването на нерентабилни влакове; оптимизиране числеността на персонала, което също се използва и през изминалите две години са изпълнени тези препоръки, а предстои за 2000 г. отново не много голямо, но важно съкращаване на персонала с цел да се запази тенденцията и да се повиши ефективността на БДЖ; ясно дефиниране на ролята на държавата в развитието на железопътния транспорт.
От своя страна всички тези действия съдържат множество допълнителни мерки насочени към реализиране на целта, които в своя цялостен обем представляват механизма за осигуряване на финансовата стабилност на железниците.
Позволете ми да отговоря и на въпрос номер едно. Логически той е свързан с факторите, които мотивират персонала и ръководството на БДЖ да изпълни програмата за финансовото оздравяване при положение, че - цитирам: "Едновременно се подготвя закриване на компанията и преобразуването й в няколко нови структури".
Без съмнение реформата в железопътната система е сложен и труден процес, а мерките, които се предприемат, ще имат ефект за години напред. Днес обаче НК "БДЖ" е в сериозна криза. Финансовата й загуба възлиза на десетки милиони. И тъй като поставихте въпрос, все пак спрямо 1998-1999 г. тези загуби са намалели. Предвижда се за 2000 г. отново съкращаване на загубите, които се покриват със субсидии от държавата, но тенденцията на намаляване на тези загуби е очевидна и тя се спазва.
Преструктурирането на Националната компания "БДЖ", свързано с отделянето на инфраструктурата от превозната дейност е елемент от оздравителните мерки. Тяхната успешна реализация, подкрепена със стабилна нормативна рамка ще създаде необходимата мотивация за успешно провеждане на реформата.
Новосъздадените национални структури, които се предвиждат, те още не са създадени - Национална компания "Републиканска железопътна инфраструктура" и търговски дружества на превозвачите ще дадат възможност да изведем железопътната компания от кризисната ситуация. И това е пътят тя да бъде поставена, както и целият сектор, да бъдат поставени в реални пазарни условия. Така предприятията - правоприемници на НК "БДЖ" ще осигурят финансова стабилност, по-добри условия на работа на персонала и съвременен европейски железопътен транспорт. Това са намеренията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика, ако желае, има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър, аз благодаря за подробното изложение и становището Ви, както по очакваното изпълнение на програмата за финансово оздравяване на БДЖ, така и за оздравителната програма през тази и следващата година.
Аз, естествено, когато задавах въпроса, имах предвид и някои проблеми, които и сега съществуват, а и поради това, че ние говорим за проект на закон, който все още не е реализиран, но моята идея и моето намерение беше да предотвратим някои очаквани неблагополучия, в това отношение и финансовото здраве на железниците.
За мен не стана ясно обаче доколко е възможно изпълнението на утвърдените програми, въпреки очакваното изпълнение и за тази и за следващата година, дадени в стратегията за транспортния сектор и паралелно с това изпълнението на договореностите с държавата.
Освен това от гледна точка на националните интереси считам, господин министър, че прилагането на новия закон, аз го казах това и по време на обсъждането на Закона за железопътния транспорт, е необходимо да се премине поетапно към хармонизация на нашето законодателство с Европейския съюз и повишаване конкурентоспособността на железопътния транспорт, за да се подкрепи и ускори евроинтеграцията.
Въвеждането на новия закон към момента на присъединяване на България към Европейския съюз, ние ще се стремим това да стане през 2006 г., както всички информират, ще създаде условия за реципрочност с останалите държави-членки и ще се спазят принципите, прилагани спрямо националните железници за достъп до инфраструктурата и пазарна равнопосоченост.
Такова е становището, по мое мнение, и на Световната банка независимо, че вие информирате най-често за усилията, които се полагат и препоръките в началната част на мисиите, по-малко се коментират конкретните препоръки на Световната банка.
С двата законопроекта - за пътищата и железопътния транспорт, се създават условия, пак казвам, по мое мнение, за неравнопоставеност - завършвам, господин председател, - и неконкурентоспособност на българските железници и това особено ясно личи от предложената схема за финансиране. А може би това е основната цел, господин министър? Вие трябва да защитите и националните интереси, и националните български железници в рамките на финансирането, финансовото оздравяване и преструктурирането в реални срокове. За това е моята мисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата народният представител Иван Борисов, за да развие своя актуален въпрос относно званията на работниците и служителите от БДЖ. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Званията в системата на Българските държавни железници се въвеждат с Указ № 9 от 6 януари 1981 г.
С указа се въвеждат 15 звания, които имат съответни аналози в Министерството на отбраната, например, на младши жп оператор съответства ефрейтор, на старши жп оператор съответства младши сержант. Няма да изброявам всичките, но така се стига до главен командир на железниците, което съответства на генерал-полковник.
Съгласно 75-о Постановление на Министерския съвет от 24 декември 1980 г. паричното възнаграждение за звание в БДЖ е 55 на сто от аналога в Министерството на отбраната. Съгласно чл. 3 от указа длъжностите на работниците и служителите от БДЖ, за които се дават звания, се определят от Министерския съвет. Това говори за високото ниво и високите цели, които се поставят с въвеждането на званията в железниците.
Но в това можем да се убедим и от чл. 9 на указа, където са регламентирани дисциплинарните наказания. Предвиждат се шест степени на наказания. Най-тежкото е уволнение, непосредствено преди него е понижението в звание.
Аналогично е положението и с поощренията. Те са регламентирани в Дисциплинарния устав, приет с Постановление № 75. Предвиждат се пет степени на поощрение. Най-високата степен е повишаване в длъжност, непосредствено преди това е предсрочно повишаване в звание.
Съгласно чл. 8 от указа работниците и служителите в железопътния транспорт получават заплата за длъжност и допълнително възнаграждение за звание.
Постановление № 75 се прилага вече 20 години. През това време в него са направени редица изменения. Има отпаднали алинеи и членове.
Имам всички основания да твърдя, че Постановление № 75 и Указ № 9 изиграха своята роля за осигуряване на редовен и сигурен транспорт.
Предложението на Постановление № 75 предизвиква обаче сериозна тревога сред железничарите през последните 3 години. Ето примери.
През 1985 г. за длъжността "началник-влак" се осигуряват 145 лв. за длъжност и допълнително възнаграждение от 45 лв. за звание, т.е. допълнителното заплащане за звание е 31 на сто от заплатата за длъжност - 31 на сто! През 1999 г. ръководител-движение получава 189 лв. основна заплата и 0,04 лв. за звание. Това е 0,0002 на сто - 4 знака след десетичната точка. Ето фиш, в него е записано, че заплащането за звание е 0,04 лв. за месец. Това е подигравка, господин министър. Задълженията, произтичащи от званията се запазват, а възнагражденията за звание практически са премахнати, те са символични.
Моят актуален въпрос е: как ще постъпите като министър на транспорта и съобщенията за принципно и справедливо решаване на въпроса със званията в железниците? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! С Указ № 9 на Държавния съвет от 6 януари 1981 г. за изпълнителския и ръководен състав от експлоатацията, ремонтно-възстановителните и строително-ремонтни поделения и звена на железопътния транспорт и от Държавната железопътна инспекция е въведен специален режим на работа. На работниците и служителите се присвояват звания, за които получават и допълнителни заплащания, определени с Постановление № 75 на Министерския съвет от 24 декември 1980 г., чиито размер е бил от 20 до 90 лв. месечно, които сега са респективно от 0,02 лв. до 0,09 лв., т.е. между 2 и 9 стотинки.
Списъкът на длъжностите и званията, които им се присвояват, е определен с Решение № 12 на Министерския съвет от 29 януари 1981 г., изменен и допълнен по-късно през 1983 г.
Условията за работа в железопътния транспорт през 2000 г. са много по-различни от тези преди 20 години. Общоизвестен факт е, че извършващата се структурна реформа в Националната компания "Български държавни железници", при която ще се създадат търговски дружества на превозвачи - държавни и частни, необяснимо е как в едно търговско дружество, занимаващо се с транспортна дейност, ще се прилага военизираният модел на работа - звания на работниците и служителите, свързаното с това чинопочитание, отдаване на чест и т.н. - неща, които практически отдавна не се прилагат. Тези постановления са един рудимент, който в момента с нищо не спомага за ефективната работа в железниците.
Отчитайки фактът, че въведеният специален режим и звания, както и заплащанията за звания са изиграли своята роля за съответния период, а сега вече са загубили практическата си стойност, в проекта на Закона за железопътния транспорт, който беше приет на първо четене, е предвидена отмяната на Указ № 9. С това ще отпадне специалният режим, званията, както и съответното им символично заплащане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, това е сборникът с тези нормативни документи, за които ние с Вас днес говорим. Става дума за Постановление № 75 и Указ № 9. Да, действително Постановление № 75 се прилага вече 20 години. То изигра своята роля за осигуряване на редовен и сигурен транспорт. И аз ще цитирам.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 75 се утвърждава комплексна програма за развитие на железопътния транспорт за периода 1985-1989 г. и до 1990 г. Тоест, комплексната програма е била с краен срок 1990 г. Сега е 2000 г.
Въпросът на железничарите е: сега в момента прилага ли се Постановление № 75 или не?
Да, ние с Вас говорим за закона, който мина на първо четене. Така е. Но въпросът е: до приемането на закона през цялата 1999 г. и сега в началото на 2000 г. прилага ли се Постановление № 75 или не? Ако не се прилага, защо не се опрости тази бумащина и от фиша да отпаднат тези 4 стотинки за звание?
Моето скромно мнение е, че това не е правилното решение. И пак ще цитирам. В чл. 1 е записано "За осигуряване на редовен и сигурен транспорт се въвежда специален режим на работа - материално стимулиране и повишаване на изискванията за дисциплината". Това беше целта на званието. Явно Вие отивате към тяхното премахване - премахвате една система, която сам Вие казвате, че се е доказала и че изигра своята роля.
Аз питам: имате ли готовност на мястото на отхвърлената система да приложите друга система, която да осигури ефективност, сигурност и дисциплина в железопътния транспорт? Ето това не стана ясно от Вашия отговор. То не е добре решено, бих казал изобщо не е решено и със закона, който сега е между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви.
Очевидно е, след като казахте, че железничарите получават по 4 стотинки допълнително, това показва ясно, че указът не е отменен и още действа. Аз говорих за това, че той не е ефективен и че няма реална стойност, и че няма реална полза от него. И това е причината да предлагаме с проектозакона да бъде отменен този указ.
Колкото до мотивацията смятам, че е съвсем елементарно, че мотивацията в едни пазарни отношения не може да бъде въвеждана с войнски звания и с военизиране на една чисто търговска дейност. Така че всички инструменти, които се използват в съвременното пазарно стопанство, ще бъдат в сила и за тези търговски дружества, които ще могат да стимулират своите работници. Но, повтарям, не чрез козируване и чрез полувоенизирани звания, не е това пътят, който искаме да извървим към Европейския съюз и интегрирането ни с европейската транспортна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата отново народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос относно телефонизацията на село Комарево, община Бяла Слатина. Заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, с Постановление № 208 от 22 ноември 1999 г. Министерският съвет прие Национален план за регионално развитие за периода 2000 - 2006 г., т.е. за един дълъг период от 7 години. В националната програма е записано: "Телефонната плътност - това са телефонни постове на 1000 жители - варира в доста широки граници. Разликата между района с най-висока плътност (няма да го цитирам) 448 поста и района с най-ниска плътност - Северозападния район - 339 поста е 1,9 пъти".
Оттук се вижда, че Вие отчитате, че в Северозападна България телефонната плътност е най-ниска от всички райони в страната. И забележете, става дума за разлика не в проценти, а в пъти.
Господин министър, вероятно проблемът за телефонизацията на село Комарево, община Бяла Слатина е поставян пред Вас многократно. Този проблем чака своето решение повече от 10 години. Комарево има 475 жители, над 90 на сто от тях са пенсионери. В селото има доставена и монтирана автоматична телефонна централа с 400 поста. Проблемът е в това, че тя не е свързана с общинския център Бяла Слатина. Най-прекият начин за свързване е през село Соколаре. То е на 7 км от Комарево. Проблемът е в това, че не могат да се осигурят средства за закупуване на кабел.
В селото са монтирани над 130 поста, но те нямат връзка с телефонната мрежа в страната. Децата и внуците на жителите от Комарево живеят основно в Бяла Слатина, Враца и София. Телефонна връзка с тях практически няма. Можем да си представим какви затруднения изпитват тези хора, когато им се наложи да търсят помощ от полиция, болница, противопожарна служба и т.н.
Господин министър, моят актуален въпрос е: бихте ли се ангажирали да съдействате за телефонизацията на село Комарево, община Бяла Слатина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Борисов, имам удоволствието да Ви отговаря, че в инвестиционната програма на БТК за 2000 г. са предвидени необходимите средства за изграждане на междуселищен кабел от с. Комарево до с. Сунгурларе. По този начин до края на годината абонатите на с. Комарево ще получат достъп до националната телефонна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика, ако желае, има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): След такъв отговор на министър друго не може да се направи, освен да се благодари. Господин министър, жителите на Комарево имат проблем, поставят го пред мен като народен представител, поставят го пред Вас като министър. Те виждат решението чрез връзката между Сунгурларе и Комарево, която е от 7 км. Те не са специалисти. Вероятно Вие като специалист в това направление ще предложите техническо решение на по-високо ниво. Сигурно си струва да се помисли за това. Но това вероятно ще обсъждаме с Вас впоследствие, ако нямате възражение. Това, което Вие казахте, задоволява моите избиратели и аз Ви благодаря. Дано това, което казахте, бъде изпълнено до края на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Иван Борисов и Михаил Миков относно състоянието и бъдещото на железопътния фериботен комплекс Видин - Калафат.
Има думата господин Иван Борисов да развие въпроса.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, съвместно с колегата Михаил Миков внесохме този въпрос. Той е свързан със състоянието и бъдещето на железопътния фериботен комплекс Видин - Калафат.
Господин министър, ние сме убедени, че Вие имате подробна информация за железопътния ферибот между България и Румъния при гр. Видин. Няма да се връщам в годините назад. Няма да говоря за историята на това уникално съоръжение. В продължение на много години фериботният комплекс осигуряваше десетки работни места на видинчани и хора от района. В продължение на много години фериботът превозваше през р. Дунав с железопътни вагони стотици тонове товари в двете посоки. Това беше живата връзка между българските и Румънските железници. За съжаление това съоръжение сега не работи. Товаропотокът рязко спадна, износ няма, внос - също. Фериботът спря. Персоналът е освободен. И както всички други обекти, които не функционират, в които няма живот, той е застрашен от кражби, разкомплектоване, разграбване и т. н.
Господин министър, позволявам си да напомня, че освен всичко друго, състоянието и техническата изправност на железопътния ферибот Видин - Калафат са свързани и с проблема за националната сигурност на Република България.
Нашият актуален въпрос е: какво е отношението на Министерството на транспорта и съобщенията за състоянието и бъдещето на железопътния ферибот Видин - Калафат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов. Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Борисов, уважаеми господин Миков! Железопътните превози на товари между гарите Видин и Калафат посредством ферибот са преустановени през 1996 г. поради рязкото спадане на обема на товарите. Независимо от преустановените превози на вагони фериботната платформа се поддържа с минимален личен състав и постоянна техническа готовност от стопанина й "Българско речно плаване" ЕАД, гр. Русе.
Фериботът е преустроен и има възможност за превоз и на автомобили, при това без да е ликвидирана възможността за превоз на вагони. В техническа изправност се поддържа и железопътната инфраструктура от гара Видин до мястото за товарене на вагони. Съществуващите неизползваеми сега сгради и съоръжения се охраняват, за да не се допусне разграбването им. До изграждането на моста над р. Дунав между градовете Видин и Калафат фериботът ще се поддържа в готовност за осъществяване на превози, ако се получи необходимият интерес за използването му и съответната договореност с румънската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
За реплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Кратък въпрос към Вас, господин министър, във връзка с казаното от Вас. Аз очаквах, че Вие по-подробно ще развиете въпроса за перспективата, състоянието и редовното използване на железопътния фериботен комплекс Видин - Калафат и връзката му с предстоящото изграждане на моста при Видин. Аз очаквах, че Вие ще засегнете този въпрос. Със сроковете всички сме запознати - кога ще се проектира, кога ще се прави първата копка, какви са сроковете за изграждането му.
Моят въпрос е: как виждате взаимовръзката между тези две съоръжения - съществуващо неработещо, и това, което предстои да бъде изградено - моста? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Славински за дуплика.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Това, което е направено до този момент по отношение на втория мост на Дунав - между Видин и Калафат, е, че преди няколко дни беше уточнено мястото, където ще бъде строен мостът, между български и румънски специалисти, това е така нареченият вариант № 1, където ще бъде изграден комбинираният мост - както за жп връзка, така и за шосейна връзка. До няколко дни ще бъде подписан окончателният протокол между експертите на двете страни, с което ще започне и детайлното проучване. Казвам, че това е предварително избрано място. Избран е също така и вариант № 3 като резервен, ако някои хидрогеоложки проучвания посочат, че има някаква промяна в това място. Така че от наша страна полагаме максимални усилия колкото се може по-бързо да започне строителството на този мост.
По предварителни проучвания чистото строителство не може да започне преди началото на следващата година. През тази година ще трябва да бъдат извършени всички предварителни и в пълен обем проектантски действия, за да може строежът да започне в началото на 2001 г. Очаква се, че той ще бъде построен за година и половина, две.
През това време - пак повтарям - фериботните съоръжения за жп превози са в изправност и при необходимост те могат да бъдат използвани. В момента за другия ферибот, който е за автомобилен транспорт, е предприета специална програма, която се финансира по плана "Шифтър" за подобряване на митническото обслужване, за подобряване на инфраструктурния подход към фериботите, така че да се ускори преминаването в двете посоки. Тоест идеята е фериботът дотогава, докато се използва, да бъде максимално ефективен и да полагаме усилия той да бъде използван качествено. Това е положението с фериботната връзка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Следва питане от народните представители Иван Борисов и Руси Статков относно промяната на разписанието на влаковете от 16 януари 2000 г.
Има думата господин Борисов.






ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Нашето питане е свързано с разписанието на влаковете, което влезе в сила от 16 януари тази година. Ние подкрепяме политиката на правителството и ръководеното от Вас министерство за намаляване на разходите в Български държавни железници и за актуализиране на разписанието на влаковете. Запознати сме с това, че в съответствие с препоръките на Световната банка с Постановление 147 на Министерския съвет от 1999 г. беше разработена програма за финансово оздравяване на БДЖ в периода до 2001 г. Не може спадът на обема на пътническите превози да не се отрази в новото разписание на влаковете. Истина е, че по някои от направленията пътуваха полупразни влакове. Броят на влаковете трябваше да бъде намален.
Вие заявихте от парламентарната трибуна, че на новото разписание не трябва да се гледа като догма. Във връзка с това е и нашето питане. Господин министър, става дума за непреодолимите затруднения, които се създават на пътниците с новото разписание в участъка Бойчиновци - Берковица. С нашето питане ние поставяме въпрос за преразглеждането на движението на един-единствен влак и то, забележете, на изключително късо разстояние. Ако ми позволите да ползвам Вашата терминология, става дума за влак 71211 в едната посока и влак 71212 в другата посока. Той тръгва от Бойчиновци в 15,30 ч. и стига в Монтана в 15,45 ч. и престоява там 2,45 ч. По новото разписание той не стига до гара Берковица. Влакът тръгва обратно от Монтана за Бойчиновци в 18,30 ч. Времето, през което престоява, е напълно достатъчно да стигне до Берковица, да се върне в Монтана и да продължи по същото разписание. Така беше преди изменението. Разстоянието от Монтана до Берковица и обратно с влак се изминава за около 80 минути, а престоят на гарата му е 2,45 ч. С този влак преди да влезе в сила новото разписание ежедневно пътуваха стотици ученици, работници, пенсионери. С него хората отиваха и се връщаха от работа, отиваха и връщаха от училище. Сега те са принудени да ползват такси или всякакъв случаен превоз. През това време влакът заедно с персонала чака на гарата.
Господин министър, Вие заявихте, че ако някъде прогнозите са направени неточно, това разписание ще претърпи промяна. Смятаме, че описаният случай е пример за неточна прогноза.
Нашето питане е: господин министър, бихте ли се ангажирали с анализ и преразглеждане на движението на влак 71211 и 71212 в участъка Монтана - Берковица? Говорим само за един влак и то на много късо разстояние.
Господин министър, преди да чуем вашия отговор позволете ми да изпълня поръчението на моите избиратели и да ви предам подписка от пътуващи в участъка Берковица-Бойчиновци. Тук срещу подписите са записани трите имена и единните граждански номера на хиляди пътници от този район. Аз отлично разбирам, че не подписка ще свърши работа, но това е тяхното поръчение.
И, накрая, господин министър, информацията, която аз поднасям, е към 9 ч. тази сутрин. Разбирам, че има изпратени телеграми от Вас, които от 1 март тази година ще доведат до някакво облекчение в участъка, за който аз предния път поставих въпроса - Брусарци-Видин. Това е добре. Но от тези телеграми разбирам, че Вие не предвиждате промяна на разписанието в участъка Берковица-Бойчиновци. Затова ние Ви поставяме този въпрос.
А сега позволете ми да Ви връча подписка от няколко хиляди редовно пътуващи в този участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов, уважаеми господин Статков! С новия график за движение на влаковете, влязъл в сила от 16 януари 2000 г., Национална компания "БДЖ" поддържа движението на технологичния минимум от влакове за обслужване на неефективните, второстепенни линии и участъци. Въпреки икономиите и намаляването броя на влаковете, новият график гарантира изпълнението на основните задачи на БДЖ за пътнически превози, като осигуряване основни транспортни връзки със столицата и между областните центрове, обхващане на пътникопотока по основните направления в железопътната мрежа в най-натоварените дни от седмицата и по време на национални празници. Това се отнася и за участъка Бойчиновци - Берковица. Движението на пътническите влакове в този участък по новия график е съобразено с връзките в гара Бойчиновци по направленията Видин - Лом и София - Варна. Влак № 71211, който тръгва в 15,30 ч. от Бойчиновци, осигурява връзка за областния град Монтана на влак 720 за пътниците от посоката Видин - Лом и на влак 723 за пътниците от направлението София - Варна. Вярно е, че технологично е възможно да се продължи движението на влак 71211 от Монтана до Берковица и обратно или същият влак да се движи от Монтана до Бойчиновци и обратно. Но това означава да се пуснат два нови влака в участъка, което ще доведе до допълнителни разходи на електроенергия и амортизация на електрическата мотриса, а оттам и до увеличаване на загубите на Националната компания "БДЖ".
Тъй като поставихте въпроса за анализа, ще ви приведа няколко цифри от този анализ. Извършените разходи в участъка Бойчиновци - Берковица, отнесени към единица превозена продукция, значително надвишават средните за жп-мрежата в страната. При пътническите превози това надвишаване е 2,8 пъти, а при товарните - 5,9 пъти. Тоест там се явява един от най-нерентабилните жп-превози.
Общите разходи за пътнически и товарни превози в участъка са възлизали за миналата година на 1 млн. 245 хил. лв. годишно, а приходите са 143 хил. лв. Загубата е над 1 млн. лв. годишно, като са отчетени и субсидиите за инфраструктурата. Съответно за община Монтана загубите са 400 хил. лв., а за община Берковица - 623 хил. лв.
При сега въведения технологичен минимум от шест влака в участъка, очакваните загуби са около 700 хил. лв. годишно, отнесени към Монтана - 274 хил. лв. и към Берковица - 426 хил. лв.
Ако си спомняте първия въпрос, на който отговарях, обяснявах как загубите на БДЖ трябва да бъдат непрекъснато намалявани, за да може да се модернизира инфраструктурата и освен това да се връщат заемите, с които се модернизира. Това е причината, поради която до този момент исканото от вас пускане на два нови влака не се предвижда. Единствената причина, която би трябвало да предизвика пускането на нови влакове, е, когато пътуващите са достатъчно много, влакът е препълнен. Тогава очевидно ще се търси начин или да се увеличава композицията, или да се пуска друг влак. Тоест единствено по икономически причини.
Решението за осигуряване на средства за движение на допълнителни влакове може да се търси и от заинтересованите общини. Законът за БДЖ, чл. 32, дава възможност общините и други юридически лица да предоставят средства и да сключват договори с Национална компания "БДЖ" за осъществяване на железопътни превози, имащи характер на обществена услуга с местно значение. От страна на БДЖ изразяваме готовност заедно със заинтересованите общини да се потърси решение на въпроса за движение на допълнителни влакове в участъка Бойчиновци - Берковица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Имате думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Нямаше да се стигне до това питане от парламентарната трибуна, ако господин Славински в продължение на два месеца и на поне осем срещи, които сме провели с него от встъпването му в длъжност досега, беше намерил решение. Знаем проблемите, но заедно с това не можем, господин Славински, днес да не констатираме от Вашия отговор няколко неща и оттам идват и уточняващите въпроси. Вие обявихте от парламентарната трибуна, че политиката на правителството е само да се осигурява връзката със столицата и областните центрове и да се обхване основният пътникопоток по време на почивните дни. Това е страшно, господин Славински. Защото Вие поставяте в изолация всички малки и средни населени места.
Второ. Вие обявихте, във връзка и с другите въпроси, че програмата така или иначе ще има загуби в икономически аспект. Следователно, продължаването й с ужасни последици, с, бих казал, феодални връщания, защото се закрепостява мнозинството от хората, с лишаване от възможността младите хора - студентите, да пътуват, да помагат на другите е страшно нещо. Най-сетне, Вие искате от общини, които са на субсидии преди всичко - Берковица има 60 и няколко процента субсидия. Взела е заем месец февруари за 340 хил. лв. за плащане на заплати - да участват по чл. 32 от Закона за БДЖ в покриване на тези линии. Тези неща не могат да станат.
И моят първи уточняващ въпрос е: ще се промени ли политиката на правителството?
Вторият ми уточняващ въпрос. Целият регион е транспортно блокиран и все повече затъва не само ж.п., а и автомобилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът си задайте, че времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, ще бъда съвсем кратък.
Тези дни имаше обръщение към народните представители от обществеността на Лом във връзка с отваряне възможности за други транспортни връзки.
Вторият ми уточняващ въпрос е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков. (Председателят изключва микрофоните.)
РУСИ СТАТКОВ: Оставям Ви го, ако го нямате. Оставям го тук на трибуната заедно с материал за бюджета на Берковица и решение на общинския съвет, за да ги ползвате, ако желаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече нямате думата. Времето Ви изтече. (Господин Руси Статков оставя на трибуната материали за министър Славински.)
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин Статков, благодаря Ви за сравнението, което направихте. Смятам, че хората могат да оценят много точно как този технологичен минимум, който е въведен, от 6 влака в денонощието създава атмосфера на феодализъм и закрепостяване на хората. Ако смятате, че със 7-я влак те от феодализма ще влязат в капитализма, струва ми се, че сметката не е точна.
Казах Ви, че в момента, при сегашното разписание, само в този участък загубите са около 700 хил. лв. годишно. Абсолютно съм убеден, че ако поставим въпроса, че цените на билетите трябва да бъдат по-високи, отново ще бъдем обвинени във феодализъм. Също така съм сигурен, че ако кажем, че отстъпките, които се правят за пенсионерите и за студентите, са много големи и трябва да се намалят, отново ще бъдем обвинени във феодализъм. В крайна сметка икономическите закони са тези, които определят политиката. И това е и причината в този участък да са предвидени тези 6 влака минимум. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Има думата господин Статков да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги!
Вие, господин министър, току-що се опитахте да обосновете рязкото намаляване на влакове, защото само между Монтана и Берковица са 6, които са намалени. От столицата до нашия район са няколко. Просто мен не ме убедихте, а още по-малко ще убедите.
Второ. Вие се опитахте да обосновете икономически мерки, които никъде в Европа ги няма. Вие не можете да противопоставяте безплатното пътуване на деца и възрастни хора, което го има в Европа, с нашето, защото за да бъдем членове на Европейския съюз, трябва да правим и това. Следователно, не може да противопоставяте и пазарната икономика на целостта на държавата. Вие не може да изолирате нашия край! В момента Вие изолирате цяла област. Вие обричате на лишения възрастни хора, които не могат сега да осъществяват връзка със синовете си, с децата си. Вие създавате страшни затруднения на младите хора, които учат някъде, на тези, които пътуват, за да работят. Например от Монтана до Бойчиновци, за което Ви писах. Това е удар с нож в гърба на нашия край.
И ползвам правото си да кажа на хората от вестник "Труд": ето кой нанася удара - правителството. И не е измишльотина, дивотия и фантазия желанието на хората от Лом да се сравняват по икономически показатели там, където се налага, защото Вие преди малко казахте за ферибота, че е на загуба, господин министър. И независимо от намеренията на правителството, Вие трябва да дадете ясен отговор на хората от Лом, защото те нито са идиоти, нито са шашнати, както пише този вестник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оставете сега Лом. Вашето питане не е за Лом, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: В случая като втори уточняващ въпрос имах и отношението на министъра към това, защото към нас като към народни представители са се обърнали хората и ние сме длъжни като народни представители да реагираме на болката на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да са се обърнали, но ще си зададете въпрос за това, за което са се обърнали.
РУСИ СТАТКОВ: И аз завършвам с това, уважаеми господин председател, че народните представители от нашия край, от Монтанския, сме в изключително тежко положение от действията на правителството, в това число и хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. (Председателят изключва микрофоните.)
Има думата народният представител Ангел Малинов да развие своето питане относно гарантиране запазването на дейността на "Поддържане на чистотата на морските води" ЕООД - Варна, след приватизацията.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е по-скоро към Вашия предшественик, но Вие наследявате и пасивите, и активите.
Моето питане е следното. Със заповед на Вашето министерство от 16 декември 1999 г. се обяви приватизация за продажба на предприятието "Поддържане чистотата на морските води" ЕООД - Варна. Предприятието е създадено, за да отговори на поетите от Република България международни задължения по Конвенцията "МАРПОЛ 73/78" и на Международната морска организация. Част от изискванията по тази конвенция се отнасят за обезпечаване на бреговите приемни съоръжения.
Накратко: във въпросната заповед за приватизация се поставя условие за запазване предмета на дейността за срок от 3 години. Тя не дава гаранция за изпълнението на поетите от България задължения за поддържане чистотата на морските води.
Моите въпроси са: каква е гаранцията, че след 3 години собствениците няма да превърнат дружеството в търговско пристанище? Възможно ли е да се запази 20 години? Възможно ли е станцията да бъде дадена под наем на желаещите моряци? Откъде ще дойдат средства за основни ремонти, модернизация и разширение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Малинов.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Малинов, основният въпрос в питането, според мен, е относно гаранциите за запазване дейността на "Поддържане чистотата на морски води" ЕООД - Варна, или ще използвам съкращението "ПЧМВ", след приватизацията му. Формулирани са няколко конкретни подвъпроса, на всеки от които ще се постарая да отговоря.
Каква е гаранцията, че след 3 години собствениците няма да превърнат дружеството в търговско пристанище, от което ще печелят много повече? Гаранцията се дава от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, обнародван в "Държавен вестник", бр. 12 от 2000 г. Съгласно този закон пристанищата са за обществен транспорт, рибарски, яхтени, със специално предназначение и военни. Дейности, свързани с товарно-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща могат да бъдат извършвани само на пристанище за обществен транспорт, каквото вероятно имате предвид - търговско пристанище. Кеят, който притежава "ПЧМВ" ЕООД, има статут на пристанище със специално предназначение и не може да осъществява дейности на пристанище за обществен транспорт.
Законодателят е създал възможност за трансформиране на отделните видове пристанища в пристанища за обществен транспорт като императивно е постановил, че това става с решение на Министерския съвет и след промяна на чл. 103, ал. 2 от закона. Следователно, за да може "ПЧМВ" да промени статута на притежаваното от него пристанищно съоръжение в пристанище за обществен транспорт ще трябва да получи санкцията на два органа на държавната власт - Народното събрание и Министерския съвет. И това смятам е достатъчна гаранция, която е дадена от законодателя.
Възможно ли е запазването на дейността на станцията да бъде коригирано примерно на 20 години?
Имайки предвид, че икономическият интерес и вложените инвестиции са единствената гаранция за упражняване на определена дейност, министърът на транспорта и съобщенията е поставил като приоритетно условие на конкурса представянето на бизнесплан, който задължително трябва да включва извършването на инвестиции, свързани с основното производство. Влагането на инвестиции, ясно определени в приватизационния договор по размери и предназначение, смятам, че е най-сигурната гаранция, че предметът на дейност ще продължи да се изпълнява - и то не само 3, 10 или 20 години, още повече, че тази дейност като цяло не е на загуба.
Възможно ли е незастроените терени зад станцията на площ около 50 дка да не бъдат приватизирани?
С цитираната заповед е обявен конкурс за продажба не на отделни земи или сгради, а на 80 на сто от дружествените дялове. Единствено чрез продажба на дялове държавата може да изисква от купувача запазване на предмета на дейност на дружеството и извършването на определени по размери инвестиции, които да гарантират осъществяването на този предмет и за в бъдеще.
Възможно ли е станцията да бъде дадена под наем на моряци и капитани, които ще поддържат тази дейност?
Работещите до момента моряци и капитани ще продължат да работят в дружеството и след приватизацията на дяловете му и да поддържат дейността такава, каквато е била и преди приватизацията. Нещо повече, Законът за приватизация и Приватизационният договор дават права на работещите да придобият участие в дружеството и чрез упражняване на членските си права ще могат пряко да влияят върху развитието на неговата дейност.
Откъде ще дойдат средства за основен ремонт, модернизации и разширения? - От самата приватизация. В момента дружеството има нужда от средства за извършване на ремонт, модернизация и разширение. Държавата, като единствен собственик на капитала му, не може да предостави всички тези средства.
Приоритетно условие, повтарям още веднъж, на приватизационната процедура е приемането от страна на купувача на задължение да извърши инвестиции, предназначени за модернизация и развитие на производствените мощности на дружеството, включително и на бреговата пречиствателна станция.
И последният подвъпрос: не считате ли, че обявеният търг за продажба в средата на месец декември - до 17 януари 2000 г., е неподходящ, тъй като включва коледни и новогодишни празници?
Уточнявам, че с цитираната заповед е обявен не търг, а конкурс; първо, и второ, конкурсът се проведе в 15-дневен срок, обявен със заповедта от 11 януари до 26 януари, и по този начин не включва коледните и новогодишни празници.
Проявеният значителен инвеститорски интерес - 8 броя закупена документация и 5 подадени оферти, според мен доказва, че периодът на обявяване на конкурса не е бил пречка за участниците в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате други въпроси. Благодаря и аз.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно подобряване на пощенското обслужване в България.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър, моето питане касае един общ въпрос - за подобряване на пощенското обслужване в България, което е от обществена значимост. Разбира се, аз мога да ви дам примери и с конкретни случаи, когато пощенските пратки и писма идват изключително бавно, специално пощата от и за Европа, за Европейския съюз винаги и не единични случаи има, когато се движи много по-бавно, отколкото е състоянието на пощенските услуги в самия Европейски съюз, където примерно максимумът е три дни за пристигане на едно писмо.
В моето питане, което съм депозирал писмено, Ви давам пример с писмо, което е пътувало от Страсбург до София 57 дни. Два дни по-късно получих друго писмо, което е пътувало 59 дни. Тоест, средната скорост е 1,4 км в час, което е несериозно за едни модерни европейски пощенски услуги. Освен това знаете, че беше заловена една банда, която ограбваше писма и те никога не пристигнаха до своите получатели.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки се предприемат, така че българските пощи да отговарят на европейските стандарти за бързина и качество на услугите и ще достигнем ли стандарта на Европейския съюз, тъй като ние в момента водим преговори за присъединяване към Европейския съюз и е нормално нашите пощенски услуги да бъдат съответни на тези в Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Поводът за питането е писмото, изпратено от Страсбург до народен представител, което е получено за 57 дни, а сега чух, че има втори прецедент - 59.
Във връзка с конкретния случай не могат да се установят точните причини и мястото, на което е станало това забавяне, защото писмото, говоря за това, което е пътувало 57 дни, което го проверихме, е изпратено като обикновено. При този вид пратки не се извършва индивидуално описване на всяко писмо, за да може при необходимост да се направи проследяването, за да се установи къде е забавянето. Независимо от това извършената проверка показва, че въпреки двойното увеличаване на трафика в дните преди и след коледните и новогодишни празници от пощенските служби не е допуснато забавяне от такъв порядък, за какъвто Вие говорите. Това е някакъв изключителен случай.
Конкретното писмо е предадено заедно с други пратки под общ брой на Пощенска станция 69, която обслужва Народното събрание. Този начин за предаване на обикновените писма от чужбина е въведен с утвърдените през 1999 г. мерки за подобряване на организацията, свързана с получаване, обработка и доставка на международен трафик, въпреки че засега съществуващите ведомствени нормативни документи не поставят такива изисквания. Основната цел за прилагането на тези мерки е да се създадат условия за определяне на личната отговорност при констатиране на нарушения на качеството.
Извън конкретния случай бих искал да Ви информирам, че през 1998 г. с помощта на специализираните служби бяха пресечени злоупотреби на недобросъвестни пощенски служители. Това е факт. Бяха положени доста усилия те да бъдат разкрити. В резултат на това броят на основателните жалби за международни изходящи и входящи писма значително намаля след разкриването на тази престъпна група.
През 1999 г. в българските пощи са постъпили 30 жалби за писмовни пратки. Ако се отнесе към общия брой на обслужените писма, се получава че през годината е получена една основателна жалба на 258 хил. пратки.
През 1999 г. в Комитета по пощи и далекосъобщения са постъпили общо 114 жалби, от които 15 за изгубени писма, 8 за нередовно получени писма и 3 за закъснение на писма, изпратени с бърза поща и т.н.
Трябва да се има предвид, че количеството на международните писмовни пратки, които се получават или се експедират до страните в света, е над 7 млн. годишно и бройката за жалбите, за която споменавам, е сравнително малък процент.
Като член на Всемирния пощенски съюз българската пощенска администрация е включена в организираните от съюза ежегодни контролни проверки, свързани с качеството на доставката на международните писма. Тези проверки се изразяват в използване на специални контролни карти, пускани в общия поток пратки, и съответно проследявани, така че да се установи времето за получаване на същите до конкретните адреси. Разполагаме с данни, предоставени ни от Всемирния пощенски съюз, които показват, че за периода 1996-1999 г. за България са пускани между 440 и 522 контролни пратки годишно - това е някаква извадка, от която се вадят статистически данни - при което средният срок от постъпването им в Международната разменна станция в София до получаването им от получатели в страната е от 2,9 до 3,6 дни. Очакваме, че чрез сортировъчна машина, доставена от "Сименс", която ще бъде внедрена до края на годината, този срок ще може да се съкрати.

Европейският качествен показател за вътрешната поща е ден плюс 1, тоест доставката да се осъществява до следващия ден от подаването.
Комитетът по пощи и далекосъобщения и Български пощи са публикували чрез документите на Всемирния пощенски съюз сроковете за доставка на пощенски пратки на територията на нашата страна. За писмовните пратки тези срокове за селищата в страната са в границите от 1 до 3 дни след деня на тяхното подаване. Тоест, все още нормите за вътрешната ни поща не отговарят на европейския качествен показател. Но в момента се извършва реформа в разпределителната система с цел този срок да бъде съкратен до един ден, както е в европейския показател, максимум два дни.
В Директивата на Европейския съюз за развитието на пощенските услуги за подобряване на тяхното качество се предвижда 85 на сто от писмовните пратки за територията на общността да се доставят до третия ден и 97 на сто - до петия.
Отчитайки международния опит, както и необходимостта от провеждане на независими измервания на качеството от извънведомствени органи - и то не само в отделни отсечки, а по целия път на международните пратки от начало докрай - Български пощи изразиха желание при финансова възможност да участват в инициативите по споразумението за контрол на качеството на пощенските услуги, постигнато на 16 септември 1998 г. между страните - кандидатки за присъединяване към Европейския съюз. Надявам се, че в скоро време ние ще се присъединим към тази инициатива, така че да се извършва мониторинг върху качеството на писмовните пратки.
В заключение мога да посоча, че през последните две години са направени значими инвестиции за модернизиране на пощенския сектор в България. Обновени са над 100 технологични автомобила, внедрени са нови информационни технологии, вложени са близо 1 млн. лв. за закупуване на средства и изграждане на системи, свързани със сигурността на пощенския трафик. Предстои, както казах, и цялостното внедряване на нова транспортна и сортировъчна концепция.
Надявам се, че по този начин Български пощи ще се обновяват и постепенно ще достигнат европейските стандарти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин министър! Благодаря Ви за отговора. Но аз смятам, че не трябва да се успокоявате от факта, че жалбите не били достатъчно много. Хората не се оплакват, защото смятат, че няма смисъл да се оплакват и че нищо няма да стане от това, че са се оплакали. Ако аз, например, трябва да Ви се оплаквам, трябва седмично да ви изпращам по три жалби, защото няма пратка, която да е пътувала под 14 дни.
А иначе това, което казвате - за въвеждането на новата машина за сортиране на писма и прочие - е окуражаващо, но бих искал да се ангажирате и с някакъв срок, в който виждате реално приближаването до европейските стандарти за такава поща. За сравнение трябва да Ви кажа, че примерно същото писмо, което е от председателя на ПАСЕ, пуснато в Страсбург на 21 декември, на следващия ден е било в Мюнхен. Останалите депутати са получили същото писмо за един или два дни, а при нас идва за 57 дни, а от генералния секретар на Съвета на Европа - за 59 дни идва писмо. И това не е от клона на Народното събрание, нито е виновен местният клон, защото местният клон, който е 13-и клон, го е изпратил същия ден. На 16-и е получено в клона, на 16-и излиза.
Следователно, проблемът е в самата система за сортиране на писма, която се намира сигурно в Централна поща - не знам точно.
Така че смятам, че трябва да продължите усилията си в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение да прекъснем парламентарния контрол за малко във връзка с едно решение, което би трябвало днес да вземе Народното събрание. Това е решението за избиране на управител на Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагате до избиране на временно изпълняващ управител на НОИ?
Има думата заместник-председателят Благовест Сендов за процедура.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание това не може да стане сега. Съгласно този правилник председателят на Народното събрание има правото в началото на всяко заседание да постави нова точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз я поставих. Тя беше гласувана, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие я поставихте, беше гласувана и се приключи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се приключи. Гласувахме точката да влезе в дневния ред.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние гласувахме решението за избиране на временно управляващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласувахме да влезе в дневния ред. Точно по реда на чл. 39, ал. 5 аз предложих като точка от дневния ред да влезе проект за решение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласувахме проект за решение за избиране на временно управляващ. Ние гласувахме това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не решението. Гласувахме да влезе в дневния ред като точка.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ако съм сгрешил, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля.
Проектът за решение гласи:
"РЕШЕНИЕ
във връзка с изтичане мандата на управителя на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с изтичане на мандата на управителя на Националния осигурителен институт
РЕШИ:
До избиране на управител на Националния осигурителен институт по реда на Кодекса за задължителното обществено осигуряване определя Николай Евстатиев Николов за временно изпълняващ длъжността управител на Националния осигурителен институт."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
За информация искам да кажа, че господин Николов е съгласен с това решение.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Продължаваме парламентарния контрол с отговори на министъра на отбраната господин Бойко Ноев.
Има думата народната представителка Мария Брайнова да развие своя актуален въпрос относно преструктурирането на Военноморска болница - град Варна.
МАРИЯ БРАЙНОВА ( СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Според приетия "План за реформа и преструктуриране на Българската армия 2004" в своята част "Медицинско осигуряване - медицински дейности" е записана многопрофилна болница за активно лечение - Военномедицинска академия - София.
Съгласно Закона за лечебните заведения - чл. 5, ал. 1 и § 4 от Преходните и заключителните разпоредби -Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, съвместно със съответния ресорен министър - в случая с министъра на отбраната, определя кои са ведомствените болници, на чие подчинение остават, техните специфични функции и те се регистрират по чл. 5, ал. 1 от този закон.
В Комисията по здравеопазването, младежта и спорта тогава, когато беше обсъждан бюджетът на Република България, в частта "Здравеопазване" заместник-министър Сотиров заяви, че Военноморска болница Варна запазва своето съществуване и през 2000 г. Ще бъде на бюджетна издръжка на Министерството на отбраната чрез Военномедицинска академия и че никой не може да замести Военноморска болница - Варна.
Защо е моята тревога?
Към Военноморска болница - Варна, са разкрити две уникални клиники. Това са клиниките по токсикология и по термична травма. Тези две клиники са уникални, защото нямат алтернатива не само на територията на град Варна, на територията на Варненска област, а са консултанти и за цяла Североизточна България. Оборудването в тези клиники е закупено преди всичко с помощта на заводите от Девненската низина.
Само ще ви кажа, че в Клиниката по термична травма има два тринитрона, всеки един на стойност 100 хил. щатски долара.
Досега тези клиники обслужват гражданското население на Варна, а също така и военни. Те са на бюджетна издръжка на Военномедицинска академия.
При предстоящото преструктуриране и съкращаване на персонала, съществува опасност клиниките да не могат да функционират нормално и да се наруши здравното обслужване на гражданите на Варна.
Моят въпрос, господин министър, към Вас е: ще бъде ли преобразувана Военноморска болница - Варна, по смисъла на чл. 5 от Закона за лечебните заведения, и кой ще поеме издръжката на тези две клиники до 1 юли 2001 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата министър Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Брайнова! С Постановление № 200 на Министерския съвет от 4.11.1999 г. е приет, както и Вие казахте, планът за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г. В този план се предвижда поетапно намаляване на съществуващите здравни заведения към Министерство на отбраната. Съвсем нормално е, когато намаляваме общия състав и ресурсите за здравно осигуряване на армията да се намаляват също. По този начин ще бъде осигурен необходимият оптимум от лечебни заведения към Министерство на отбраната, който съответства на числеността на Въоръжените сили, както те ще бъдат съкратени.
Основната цел на реформата във военното здравеопазване е оптимизиране на организационната структура и привеждането й в съответствие с реформата на Българската армия, а също така и промененото национално законодателство в областта на здравеопазването при новите икономически условия. С оглед изискванията на чл. 35, ал. 1 от Закона за лечебните заведения от страна на Министерството на отбраната са изготвени необходимите документи за определяне на Военномедицинска академия като лечебно заведение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от същия закон и нейните специфични функции, като в състава й са включени и част от съществуващите здравни заведения, в това число и Военноморска болница - гр. Варна, като департамент по военноморска медицина.
Не се предвижда Военноморската болница - гр. Варна, да бъде преобразувана като самостоятелно лечебно заведение към Министерство на отбраната, какъвто статут тя няма и понастоящем. Предвижда се Военноморска болница - гр. Варна, да продължи да функционира като част от Военномедицинска академия за задоволяване на специфични нужди на Българската армия на териториален принцип, за което са осигурени необходимите средства в рамките на утвърдения бюджет на Министерство на отбраната.
Една от специфичните функции на академията е поддържане на военномедицински отряд за бързо реагиране, изведен на функционален принцип на територията на Военноморска болница. Предвижда се да се разкрие щатен състав от 18 човека, който ще участва при медицинското осигуряване на кризисни ситуации от военен и невоенен характер в Североизточна България.
През миналата година в Клиниката по токсикология общият брой на лекуваните пациенти е 754 души, а от тях военнослужещи 54 или 9,3%.
В Клиниката по термична травма съотношението е 96 души гражданско население и 5 военнослужещи или 5,2% е контингентът на военните.
С утвърдения щат на Военноморска болница - гр. Варна, който е в сила от 1 януари т.г., легловият фонд и личният състав, който работи в Клиниката по токсикология и отделението по термична травма към Клиниката по хирургия, е съобразен с потребностите за обслужване на личния състав на Министерство на отбраната и Българската армия, за което са осигурени необходимите бюджетни средства.
Поликлиниката на Военноморска болница - гр. Варна, е закрита поради отделянето на извънболничната и болничната помощ, съгласно Закона за лечебните заведения. Бюджетът на Военномедицинска академия е утвърден с оглед извършваните организационно структурни промени и включваните от януари т.г. в състава й Военноморска болница - гр. Варна, Военна болница - гр. Пловдив, Клинична база - Център за рехабилитация в гр. Банкя, болница за рехабилитация в гр. Велинград, болница за долекуване и продължително лечение - гр. Нареченски бани, Централна военна хигиенно-епидемиологична инспекция - гр. София, военни хигиено-епидемиологични инспекции - гр. Пловдив, Сливен, Варна, Централна военномедицинска комисия, Център за производство на инфузионни разтвори - гр. Свидня.
Съгласно изискванията на чл. 35, ал. 2 от Закона за лечебните заведения се предвижда бюджетната издръжка на Военномедицинска академия за специфичните й функции. По отношение на експертизната и диагностично-лечебната дейност Министерство на отбраната ще осигурява финансиране за личния състав на Министерство на отбраната и Българската армия.
С оглед провеждането на военната реформа за нуждите на този контингент е осигурен необходимият оптимум от квалифициран персонал и финансови средства за лечение в Клиниката по токсикология и изгаряне и пластика на територията на гр. София. Съгласно "План 2004" от 1 януари 2002 г. Военноморска болница - гр. Варна ще се преобразува в търговско дружество в съответствие с разпоредбите на Закона за лечебните заведения.
Проблемът за лечение на пациентите от Североизточна България във Военноморска болница - гр. Варна, е третиран многократно. Ръководството на академията е сезирало Министерство на здравеопазването, компетентните органи в община гр. Варна, като е предложило да бъде отпусната целева субсидия на стойност половин млн. лв., необходими за лечението на цивилните пациенти от горепосочения район. До настоящия момент този въпрос, за съжаление, все още не е решен. Ръководството на Министерството на отбраната отчита важността на проблема и имайки предвид висококвалифицирания персонал в тези звена на Военноморска болница - гр. Варна, счита, че Министерство на здравеопазването и общинските власти в гр. Варна следва да осигурят горепосочената субсидия, което ще позволи да се запази досегашното ниво на медицинско обслужване и на цивилното население в Североизточна България.
Бих искал да се обърна към д-р Брайнова с една благодарност за енергията, с която тя се опитва да реши този сериозен проблем. Вашите усилия ни помагат и на нас да намираме най-добрите решения. За съжаление невинаги те са в нашите ръце. Но ние сме готови съвместно с Вас, с други народни представители от района, съвместно с Министерство на здравеопазването на продължим да търсим оптималното решение.
Съжалявам, ако съм звучал формално, тъй като тук имаше много постановления, букви и параграфи за един проблем, зад който стои човешкото здраве и може би съдби на хора, и ние правим всичко възможно да не бъдем формални в решаването на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ноев.
Има думата госпожа Брайнова за два уточняващи въпроса, ако има такива.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин министър, доколкото разбрах от Вашия отговор, проблемът все още не е решен. А предизвестията, които са изпратени на колегите, изтичат на 2 март.
Същевременно искам да Ви запозная и да Ви дам едно отворено писмо от колектива на двете клиники, решение на Общински съвет - Варна, и заповед на началника на Военноморска болница във Варна, с която уведомява заместник-кмета на община Варна, че от 1 март се спира приема на граждани в двете клиники, които са разположени на територията на Военноморска болница - Варна.
Аз мисля, че в разговорите, които проведох с Вашия заместник - господин Йорданов, успяхме да намерим на този етап едно временно решение. И вчера в разговора с доц. Корновски - заместник-кмет на община Варна, с началника на Военномедицинска академия считам, че успяхме да изчистим донякъде нещата. Да, наистина това не е окончателното решение, но все пак трябва да си дадем малко глътка въздух да продължи обслужването на гражданите в тези две клиники, докато се потърси окончателно решение. И трябва да Ви кажа, че само за два дни на територията на болниците се събрани 2000 подписа в защита на това двете клиники да останат да функционират и да продължат да обслужват гражданите на Варна.
Не само като народен представител, но като лекар, като гражданин на Варна аз наистина съм загрижена за тези две клиники, защото на територията на Варненска област са Девненските химически заводи, две големи пристанища и нищо не ни застрашава от катастрофи, бедствия, пожар и отравяния. Затова считам, че този въпрос трябва да намери най-правилното и компетентно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следващите отговори ще бъдат на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев след почивката. Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме работата на Народното събрание.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Давам думата на народния представител Веселин Бончев да зададе своя актуален въпрос относно корупция при приватизацията.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, драги колеги народни представители! Мотивите за моя въпрос към господин Жотев са няколко:
Преди известно време господин Аткинсън по време на разговорите да се снеме ли наблюдението от България, заяви, че единственият най-голям бич в България остава корупцията при приватизацията.
Вторият мотив е изявлението на господин Ендрю Воркинг от Световната банка, който заяви, че Световната банка готви мероприятия, които ще бъдат представени на българското правителство за това как да се бори с корупцията в приватизацията. А вие знаете, че приватизация не се прави от обикновените хора. Тя се прави от правителството.
И третият аргумент е изявлението на господин вицепремиера Жотев, когато стана вицепремиер, че той ще пресече приватизацията да не става повече под масата.
Примера, който искам да дам, това е приватизацията на "Интерпред". Първата нередност: във вестника от 22 март 1997 г. е публикуван търгът за даване на оферти на 22 март. За срок - забележете! - до 26-и - само четири дни! Това е в разрез с всички международни норми - минимум един месец, както е и по нашите правила.
По този повод концернът "Волани" от Италия пише писма и до агенцията, до господин Божков, до господин търговския министър и моли да му дадат отсрочка един месец, както е по правилата, за да може да си даде офертата. Други две оферти за по 44 млн. и 48 млн. на две фирми не можах да намеря, защото не ми бяха дадени. Те са явно доказателство за извършена корупция, защото за "Интерпред", когато беше готов през 1986 г., беше обявено, че струва 20 млн. лв. и 16 млн. долара. Общо 36 млн. долара, понеже курсът долар - лев беше еднакъв.
След това се направи почивна база с 25 бунгала, оборудвани на съвременно ниво, открит паркинг; 36 коли висок клас за "Рент а кар"; автобус "Скания" за 200 хил. долара, два етажа, като в единият се намира аржентинското посолството, а в другия - луксозни магазини, които също бяха за няколко милиона долара.
И в края на краищата "Интерпред" беше продаден на една фирма със съмнителен произход и съмнителен капитал, наречена "Деу", за 20 млн., като 6 млн. имаше депозит в банката. И само няколко месеца след продажбата за тази фирма беше обявено от световните агенции, че дължи десетки милиарди долари на своите кредитори. Като пример мога да дам и втори обект, само че това не е въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето свършва, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Уважаеми господин вицепремиер, бих Ви помолил да намерите тези папки. Те ще бъдат интересни и за Вас, и за господин Филчев - главния прокурор на републиката.
Въпросът ми е: моля да ми отговорите правени ли са проверки за наличие на корупция при приватизирани предприятия, съгласно изявленията на господин Аткинсън? Като доказателство прилагам към въпроса си фотокопия от нередности за приватизацията на Световния търговски център "Интерпред". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Бончев! Вярно е, че в Министерството на икономиката се получават сигнали за корупция. В повечето случаи тези сигнали идват от неодобрени кандидат-купувачи, които приемат априорно, че щом не са одобрени, съществува корупция. За всички тези случаи в Министерството на икономиката се прави проверка на приватизационната процедура, за да се установи дали има нарушения в нейната законосъобразност. Ако в жалбите се съдържат конкретни имена на служители, които са взели комисионни за услуги, в тези случаи жалбите се изпращат на компетентните органи. На компетентните органи се изпращат и жалби, в които няма посочени имена, но има достатъчно твърдения, които трябва да бъдат проверявани.
Относно запитването Ви дали са правени проверки за наличие на корупция при приватизиране на предприятия, бих искал да Ви информирам за следното:
От началото на 1999 г. до момента в министерството са получени 39 жалби, препратени от Министерския съвет и/или Президентството, и 26 жалби и сигнали от частни лица и фирми за различни нарушения в областта на търговията и туризма. От наличната документация се вижда, че по тях са направени проверки. За резултатите от тях заинтересованите страни са били информирани своевременно. Ако направим класификация по смисъла на получените жалби плюс сигнали, те могат да се обобщят по следния начин:
Първо, жалби и сигнали за нарушения от бивши и настоящи ръководни органи - жалби, които визират нарушения на Търговския закон и други нормативни актове. Ще дам няколко примера:
Получена е жалба от 1999 г. срещу действията на управителя на "Печатни произведения" ЕООД, гр. Силистра. По жалбата е назначена комисия за извършване на проверка, в резултат на която са установени нарушения на финансово-счетоводната документация и колективния трудов договор. Към управителя на дружеството са предприети необходимите действия за отстраняване на нарушенията, а впоследствие управителят е освободен със заповед на министъра.
Друг пример: получена е преписка от Районна прокуратура - гр. Пловдив, от 1998 г., относно продажбата на павилион за риба, извършена от дружество "Марица-90" ЕООД, с предоставена информация за много нарушения за продажбата. По случая е назначена комисия за извършване на проверка и продажбата е провъзгласена за нищожна. Комисията е представила доклад с констатации и предложения, с които са запознати всички заинтересовани страни.
Трети пример: след сигнали за нарушения, които са потвърдени от комисията, назначена да извърши проверката, е освободен управителят на "Булгарплодекспорт" ЕООД. Мотивите са несъобразяване със законоустановените процедури за продажба на бракуван стопански инвентар, реализирана продажба на задграничен имот без знанието на принципала и много, много други.
Има и получени жалби относно процедурни нарушения в приватизацията. Пример: сигнал от ноември 1999 г. за нарушение на приватизационната процедура при продажбата на магазини в системата на "Хранителни стоки" - Варна, по чл. 35 от Закона за приватизацията. По случая са налице преписки отпреди две години. Има определен купувач на обекта, но до момента спорът между двете наемателки, чиито документи отговарят на изискванията на чл. 35 по Закона за приватизацията, чака решението на Върховния административен съд.
Има получени жалби относно избора на купувачи при приватизацията. Примери много. Един от тях е жалба от октомври 1999 г. от кандидат против определянето на работническо-мениджърско дружество за купувач на "Рилакомерс" ЕООД поради липса на декларация по § 9а за произход на средствата.
Избраният купувач "Рила комерс приват" ООД е дал по-висока цена за закупуване на дружеството. Към момента на преговорите - октомври 1999 г. - поради липса на законово основание в бившото Министерство на търговията и туризма не се е изисквала декларация по § 9а от Закона за приватизацията.
Има и други подадени жалби относно оценката на обекта. Тук има един проблем, който засяга оценителите. Има случаи, когато се установява, че оценителите са, грубо казано, в комбина с бъдещи купувачи. Такива жалби също се разглеждат от Министерството на икономиката.
Има подадени жалби относно завишената оценка на "Агромашинаимпекс", клон Благоевград, обособена част от "Агромашинаимпекс" ЕАД, град София и нарушения в процедурата по приватизация.
Оценката е извършена съобразно изискванията на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация. След проверката се установи, че тези обвинения са несъстоятелни и няма процедурни нарушения.
Не са малко обаче сигналите, проверката по които потвърждава сигналите. Искам веднага да заявя, че според законите на страната нашите възможности се изчерпват с тези проверки. Оттук нататък наше право и задължение е да уведомяваме компетентните органи. Съгласно законодателството с тази дейност се занимава прокуратурата, следствието и МВР. Тези органи реагират както на подадени пряко до тях писмени сигнали, така и на публикации за извършени закононарушения и престъпления.
Приватизиращите ведомства изпращат получените сигнали в прокуратурата, за да бъдат извършени необходимите действия за разследване на случаите и за установяване на виновни лица, ако има такива.
Много Ви благодаря, че ми давате възможност да взема отношение по втората част на Вашия въпрос, свързана с приватизацията на "Интрепред" АД.
Благодаря Ви и за това, че към актуалния си въпрос сте приложили три документа, които сега бих искал да коментирам.
Първият документ представлява копие от публикацията, която Вие току-що показахте. Тя е във вестник "Труд" от 23 март 1997 г. Крайният срок за представяне на окончателните оферти е 4 дни - 26 март 1997 г.
Моя проверка установи, че писмата до всички потенциални купувачи, в които са обявени сроковете и условията за подаване на оферти, са изпратени на 20 март 1997 г., т.е. 3 дни преди публикацията във вестник "Труд", но все едно, и тези предварителни информации до потенциални купувачи са визирали срок едва от 6 дни за представяне на окончателните оферти. Писмата и съобщението във вестник "Труд" са подписани от тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Веселин Благоев.
Вторият документ е копие от факс на италианската фирма "Волана интернешънъл", което Вие тук също споменахте. Този факс е изпратен на 26 март 1997 г. в деня, в който е трябвало да се представят окончателните оферти. От факса става ясно, че бившият изпълнителен директор Благоев е изпратил на 19 март 1997 г. покана до италианската фирма да участва в конкуренцията за приватизацията на "Интерпред". Фирмата потвърждава своя интерес, но, цитирам: "Предоставеният срок не е достатъчен, за да позволи на нашата компания да подготви пълната необходима документация", край на цитата.
Във факса също се казва, че, отново цитирам: "Ние вече изразихме нашата готовност преди 3 месеца, но сега Вие ни задължавате да изготвим документацията в рамките на няколко дни. С настоящото Ви молим да отложите крайния срок с близо месец, тъй като във всяка международна среда, когато има публични конкурси, минималният допустим период е един месец", край на цитата.
В заключение президентът на италианската фирма информира господин Благоев, че, отново цитат: "Ако предвиденият срок не бъде променен, на нашата компания де факто няма да й бъде дадена възможност да участва в конкурса", край на цитата.
Третият документ отново е копие от факс на същата италианска фирма, изпратен няколко месеца по-късно - през май 1997 г. - до Агенцията за приватизация. Тогава вече, междувременно господин Благоев е бил сменен.
В писмото шефът на италианската фирма изказва разочарование, че в рамките на 6 месеца те са правили 5 запитвания за участие в приватизацията на "Интерпред", но всички те са останали без отговор от агенцията. Всъщност, това писмо е изпратено почти 2 месеца след крайния срок за подаване на офертата на "Интерпред". До този срок е представена само една оферта - на "ДЕУ корпорейшън". С този кандидат са проведени два кръга преговори за постигане на цена от 20 млн. щат. долара за 70 на сто от "Интерпред".
Искам също да кажа, че "Интерпред" не е единственият случай на продажба с подозрително кратки срокове за подаване на оферти. Подобен е и случаят с приватизацията на "Плама" АД, град Плевен и доколкото знам по този въпрос Народното събрание е било информирано.
Решението на правителството, с което се одобрява продажбата на рафинерията е от 15 август 1996 г. Оферти са подавани на 16 август 1996 г., на следващия ден, а договорът за приватизация, подписан също от господин Благоев, е от 5 септември 1996 г.
В заключение бих искал да кажа, че документите, приложени към Вашия актуален въпрос, ги считам като достатъчно основание, за да бъдат изпратени в прокуратурата за проверка. Разбира се, ако Вие не възразявате.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Жотев.
Господин Бончев, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Добре, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, уважаеми господин вицепремиер, драги колеги народни представители! Благодаря на вицепремиера.
Съгласен съм да даде тези документи на прокуратурата като имам една молба - ако може чрез прокуратурата да намери и другите две оферти, които са за двойно по-голяма цена и са скрити, за да може главният прокурор Филчев да има още по-голям поглед върху това каква корупция е извършена при приватизацията на "Интерпред" с една почти фалирала фирма, която го взима на половин цена.
И втората ми препоръка - не искам да говоря за "Шератон", той не може да бъде 30 пъти по-лош, за да бъде 30 пъти по-евтин от същия хотел в Сеул на същата фирма.
Уважаеми господин вицепремиер, направете това, което направиха Вашите колеги в бившите соцстрани - провериха неколкостотин предприятия, намериха корупция и купувачи, и продавачи ги сложиха на подсъдимата скамейка. Вие знаете за кои страни говоря.
И, второ. Няколко поколения няма да ни простят това - първото поколение е това, които сега са с побелели коси и които направиха това за 50 години, а тънат в мизерия със своите нищожни пенсии. И другото поколение, което няма да ни прости е това, което идва след нас, младото поколение, защото ние не можем да му оставим една разграбена и на безценица разпродадена България! Защото точно това поколение ще отиде при тези българи, които сега господин Костов кани за Великден, защото в България те нямат работа, ще попаднат на някои корумпиран, полуграмотен работодател, който се гаври с тях - за жълти стотинки на месец и не им плаща осигуровките и затова те ще отидат в други страни. И те ще бъдат безвъзвратно загубени за България! Те няма да имат какво да правят в една разграбена държава, в която престъпността е огромна, корупцията е огромна, мизерията и беднотията са огромни!
Уважаеми господин вицепремиер, моята молба е, ако искате да спасите тези млади хора, те да останат в България, а не после да ги каним за Великден, направете нещо - Вие и главният прокурор на Република България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бончев.
Господин Жотев, имате думата за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Искам първо да кажа, че не съм употребил думата "корупция" в контекста на "Интерпред", тъй като нямам достатъчно основание и до доказване на противното такова твърдение, би трябвало да се окачестви само като клевета. Това е по-скоро за протокола.
По отношение на тези допълнителни материали, за които Вие споменавате, ако може да съдействате, те могат да бъдат част от писмото, което ще изпратя до прокуратурата. Ако не, Вие имате също своите възможности да направите това.
По отношение на първоначалната Ви реплика за становището на Световната банка за корупцията, бих искал да кажа, че Световната банка представи един доклад за състоянието на административната система у нас. Мисля, че не са толкова критични бележките на Световната банка. Те са добре балансирани. Посочват се проблемите, но се отчитат и постижения, които просто не бива крайно да ги оценяваме.
По отношение на Световната банка бих добавил и това, че вчера Бордът на Световната банка е одобрил един от заемите на България за екологията, където няколко представители на западноевропейските страни и представителят на САЩ говорят много добре за постиженията на страната ни през последните 2 години.
И, последно, Вашето предложение за ролята ми в процеса на приватизация.
Съзнателно първият ми сигнал към обществото беше именно в сферата на приватизацията не защото приватизацията за Министерството на икономиката е приоритет № 1 през тази година и до края на мандата на правителството. Приватизацията е един от приоритетите, но този процес е в приключване. В края на краищата до края на годината най-вероятно тези 400 предприятия, с които разполага като ресурс Министерството на икономиката, то ще ги продаде.
Част от усилията, бих казал, за съжаление, на моя екип, са насочени и към сигнали и жалби по отношение на вече приключени приватизационни сделки. Професионално моите служители и аз самият им отделяме достатъчно внимание. Нашите усилия са обаче най-вече за прозрачни сделки и по-добри резултати по отношение на този ресурс, който сега се приватизира, тъй като аз не бих могъл да се вглеждам в миналото, защото мисля, че компетентни органи разполагат с по-добри възможности да проверяват тези сигнали.
До края на своя мандат ще бъда враг на всичко, свързано с корупцията, разбира се, в рамките на своите компетенции и ще съдействам на органите, които биха могли да вземат отношение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Жотев.
Давам думата на народния представител Любомир Пантелеев да постави своя актуален въпрос относно обявяване в несъстоятелност на "Океански риболов", Бургас.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жотев, моят актуален въпрос към Вас е следният: Какви бяха причините министърът на промишлеността Александър Божков да поиска от съда "Океански риболов", Бургас, да бъде обявен в несъстоятелност и на каква сума възлизат постъпленията от осребряването на имуществото му до този момент?
За да Ви улесня в отговора, веднага ще кажа, че съществуват определени основания да се мисли, че фалитът на "Океански риболов" е разработена и реализирана грижливо операция, целяща, от една страна, окончателното доразграбване на тази някога преуспяваща фирма, а, от друга - обогатяването на участниците в сделката.
Ще посоча само няколко аргумента в полза на версията за планиран и умишлен фалит на "Океански риболов". Първият аргумент е свързан с обстоятелството, че освен "Океански риболов" е обявена в несъстоятелност и още една фирма - "Микроелектроника", Ботевград, от чиято сметка са прехвърлени в "Океански риболов" 2,5 млн. марки. Откъдето и да се погледне, господин Жотев, този трансфер е незаконен, тъй като остатъчните активи на държавно дружество с приключило производство по несъстоятелност, което се закрива, се отнасят в държавния бюджет.
Вторият аргумент, че навярно фалитът е предизвикан, за да удовлетвори нечии апетити, е признанието на самия господин Божков в интервю за радио "Свободна Европа": "Ние обявихме формално две предприятия в несъстоятелност - заявява принципалът, - а това позволи да се прехвърли голяма сума пари към "Океански риболов". Между другото преведената сума не покрива и една трета от парите, които фирмата дължи само на моряците. Очевидно иде реч за щедър маскировъчен жест, с който министърът се опитва да приглуши недоволството на моряците, предлагайки им парчета от чужда баница.
В чеиза заедно с тези 2,5 млн. марки към "Океански риболов" е изпратен и господин Стойчо Стойчев, който по предложение на господин Божков е назначен от съда за временен синдик на фирмата.
Искам да припомня, че въпросното лице е изпълнявало подобна длъжност и в същата тази "Микроелектроника". Само след няколко работни дни въждесъщият временен синдик успява да прерови огромна документация, да разнищи заплетените отношения между реални и фиктивни кредитори, да установи стойността на запазеното имущество, да констатира, че фирмата е в неплатежоспособност и да напише съответния доклад, на базата на който съдът взема решение и обявява в несъстоятелност "Океански риболов". Става дума за три работни дни.
На диаметрално противоположно становище е обаче английската фирма "Ърнс енд Ианг", която година по-рано господин Божков е избрал за ликвидатор на "Океански риболов". Нейните представители са силно изненадани от решението на принципала да фалира "Океански риболов" и аргументирано твърдят, че предприятието в никакъв случай не се намира в състояние на свръхзадлъжнялост. И разполагат с обоснован план за доходоносна реализация на остатъчните активи.
И последният аргумент, че най-вероятно става дума за някаква предварително планирана операция е, че значително имущество на "Океански риболов" е продадено от синдика за мизерни суми - големи пристанищни площи, четириетажна складова база, митническа сграда и други за общо неколкостотин хиляди долара.
В момента, Вие знаете, се вихри скандалът за продажбата на риболовен траулер "Роталия", който временният синдик Стойчев се кани да шитне за някакви си 100 хиляди долара. А доколкото зная, за незначителна сума е продаден и хотел "Атлантик".
Настоявам, господин Жотев, да хвърлите светлина върху тези съмнителни операции, върху целесъобразността и законосъобразността на действията, които Вашият предшественик е предприел, както и на Вашите, тъй като част от сделките са станали по времето, в което Вие сте министър на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Пантелеев! Искът за обявяването в несъстоятелност на "Океански риболов", Бургас е направен съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 2 от Търговския закон. Тази разпоредба предвижда да се поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, след като се установи, че активите му са недостатъчни за покриване на задълженията.
Министърът на промишлеността е подписал заповед от 22 март 1999 г., с която нарежда на ликвидатора на дружеството да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност в 7-дневен срок.
Бургаският окръжен съд намира молбата за основателна и с решение от 3 май 1999 г. обявява свръхзадлъжнялостта на "Океански риболов" в ликвидация. Открива производство по несъстоятелност на дружеството. Назначава за временен синдик Стойчо Петров Стойчев. И налага запор върху движимите вещи на длъжника.
На 11 май 1999 г. съдът обявява несъстоятелността на дружеството. Постановява прекратяване на дейността на "Океански риболов" и налага обща възбрана и запор върху имуществото. Прекратяват се пълномощията на органите с управление. Постановява се започването на осребряване на имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността и разпределението на осребреното имущество.
Решението на министъра на промишлеността Божков да поиска обявяване в несъстоятелност на "Океански риболов", за което питате, има своя дълга предистория. За да Ви изложа причините, трябва да се върна към тази предистория. "Океански риболов" ЕООД, Бургас, е прекратено с последваща ликвидация по глава ХVII от Търговския закон. Това е станало със заповед от 15 юли 1994 г. на тогавашния министър на промишлеността Румен Биков. Назначени са ликвидатори на дружеството. Прекратяването е вписано в търговския регистър на Бургаския окръжен съд с решение от 22 юли 1994 г. Малко след това "Океански риболов" преминава на ресорно подчинение на министъра на земеделието. Това продължава повече от три години, след което дружеството се връща на подчинение на министъра на промишлеността, съгласно разпореждане на Министерския съвет от 12 юни 1997 г.
Поради значимостта на дружеството и възникналите множество проблеми в процеса на неговата ликвидация, Министерството на промишлеността решава да проведе конкурс за избор на нов ликвидатор. Така на 21 април 1998 г. е сключен договор с международната фирма "Ърнс енд Ианг". Консултантската фирма поема ликвидацията на "Океански риболов", защото има опит в консултантските и одиторски услуги и разполага с висококвалифицирани специалисти, които имат международна практика. Съгласно клаузите на сключения договор "Ърнс енд Ианг" всеки месец са представяли доклади за своята дейност, в които се включват и данните а финансовото състояние на дружеството. От тези данни става ясно, че към м. януари 1999 г. общата сума на активите е 9,95 млрд. неденоминирани лева, а на пасивите - 10,6 млрд. лева, т. е дружеството е декапитализирано. Месец по-късно активите са на стойност 9,87 млрд. неденоминирани лева, а пасивите - 11,1 млрд. лева.
Според тези данни съгласно чл. 742, ал. 1 от Търговския закон "Океански риболов" е свръхзадължено дружество. Това се потвърждава и от одиторския доклад за 1998 г., който е изготвен от старши научен сътрудник д-р Тодор Марков.
На основание гореизложеното министърът на промишлеността е издал заповед, с която нарежда на ликвидатора да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
В момента "Океански риболов" се управлява и представлява от синдика Стойчо Стойчев, по информация на когото постъпленията от осребряването на фирменото имущество възлизат на 4,3 млн. лева. На 18 февруари 2000 г. в особените сметки на синдика са налице 460 хил. лева и 84 хил. щатски долара. Дружеството разполага и с неосребрено имущество от масата на несъстоятелността.
В Министерството на икономиката е подготвен подробен доклад относно процедурите по ликвидация и несъстоятелност. Този доклад, тъй като междувременно са получени не само Вашите сигнали, но и сигнали от Моряшкия синдикат и от множество други места, вече е окомплектован и днес беше изпратен на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Пантелеев, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор. Вие формално погледнато изложихте някакъв набор от причини, цифри, но не си позволихте да оцените изгодата, ползата и вредата от действията на Вашия предшественик, както не споменахте нищо и за тези две последни сделки, които са станали по Ваше време или са в ход. Ставаше дума за риболовен траулер "Роталия" и продажбата на хотела на "Океански риболов".

От всичко това според мен следва, че Вие в значителна степен продължавате да вярвате, че всичко, което е свършил Вашият предшественик, е чиста монета. Искам да Ви припомня, че съгласно последните социологически проучвания рейтингът на господин Божков е 7%, тоест той е паднал под обичайните за него 10%.
Господин Жотев, съсипано е и после е харизано парче по парче на безценица скъпо държавно имущество. В този смисъл случаят с "Океански риболов" е емблематичен за българската приватизация през последните години. Стотици хиляди предприятия бяха доведени до фалит и след това раздадени под масата на свои хора. Не искам да се спирам на правната неразбория, която съпътстваше процедурите по несъстоятелността, тъй като Вие знаете, че част от продажбите станаха преди първото събиране на кредиторите, без отчетен доклад за състоянието на дружеството, нямаше избран законен титулярен синдик, нямаше контрол над счетоводството от същия този Комитет на кредиторите.
Освен това бих искал да Ви обърна внимание върху още два случая, които според мен трябва да бъдат обект на проверки. Може би те са включени в този комплект от документи, които сте приготвили. Става дума за хладилния кораб "Албена", който буквално беше подарен на една офшорна фирма, и за тази тайнствена сметка, която фирмата имаше в "Берклейз банк", Англия, която беше закрита едва през 1999 г. и в която са крити данъчни задължения към държавата и задължения към кредиторите.
Надявам се, че стъпките, които сте предприели, ще дадат необходимия резултат и ще можем да спасим поне остатъка от имуществото на "Океански риболов". Защото аз не храня илюзии, че можем да стигнем до преразглеждане на сделките. И това, което Вие бихте могли да направите по най-бързия начин, е да направите всичко необходимо, за да бъде отстранен незабавно временният синдик Стойчо Стойчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Жотев, желаете ли да направите реплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Завършвайки своето изложение, казах, че целият пакет от документи, който е от около няколко килограма, беше подготвен и предоставен на министъра на вътрешните работи.
Аз отговорих по отношение на моята позиция за законосъобразност на извършените действия. Не мога да намеря такива действия или не разполагам с инструменти, от които да имам съмнения по законосъобразността.
По отношение на целесъобразността моето заключение в доклада ми до министър Йорданов е, че аз се произнасям негативно. Съмнявам се в целесъобразността на прехвърлянето на средства от "Микроелектроника", Ботевград, в "Океански риболов" по няколко причини. Първо, според мен това не бива да става обичайна практика, едно, защото процесът може да бъде атакуван от гледна точка на прозрачност и, второ, добре би било, ако държавата има намерение да реши примерно проблема с част от заплатите на моряците в "Океански риболов", да се търсят директно средства от бюджета, ако е възможно това, вместо да се прехвърлят средства от едно предприятие в друго. В ботевградското предприятие са останали средства в резултат на ликвидацията му и тези средства би трябвало според мен да се прехвърлят в Републиканския бюджет, а държавата, министърът на финансите, може би е трябвало да прецени какво трябва да се направи. Тази позиция съм изразил. Аз не разполагам с необходимите средства да проверя какво се крие зад тази целесъобразност и поради това счетох за необходимо да събера цялата документация, които се съхранява в Министерството на икономиката, и тя да бъде изпратена на компетентните органи. Не смятам, че Министерството на икономиката би могло да допринесе с нещо повече за изясняване на проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Жотев.
С това приключваме с въпросите, зададени към заместник министър-председателя Петър Жотев, тъй като народният представител Станимир Калчевски отсъства и отлага своя актуален въпрос.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Давам думата на народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно замърсяването с цианиди на река Дунав.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Госпожо министър, моят актуален въпрос беше внесен на 14 февруари т.г. предвид замърсяването с цианиди на река Дунав преди те да навлязат в българския участък на река Дунав. Но и днес мисля, че е актуално да Ви попитам какви са последните данни за обстановката на река Дунав, имате ли допълнителни данни относно пораженията върху планктона, върху рибите, включително върху тези, които са живи, дали са извършвани измервания. И Ви моля да ни информирате за очакваните ефекти от замърсяванията, какви са конкретните данни.
Благодаря Ви, междупрочем, че в сряда Вие дойдохте в Комисията по опазване на околната среда и водите да информирате народните представители. А междувременно са изминали още няколко дни, така че за нас ще бъде интересно да знаем каква е актуалната обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Същият въпрос е зададен и от народния представител Валентин Симов. Не го виждам в залата, но отговорът смятаме, че се отнася и за неговия въпрос.
Заповядайте, госпожо Манева.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Със своя отговор ще се опитам да възстановя цялата картина, която съпътстваше замърсяването с цианиди на река Дунав в границите на нашия участък и да Ви дам актуалната информация към момента.
И така, по повод на съобщение на Агенция "Франс прес", цитирано от българските вестници на 4 февруари, за замърсяване на реките Лопуш и Сомеш с цианиди Министерството на околната среда и водите веднага изпрати факс до господин Томеску, министър на водите, горите и околната среда в Румъния, за предоставяне на информация за действителното състояние на проблема и за предприетите мерки от тях за преустановяване замърсяването на водите на река Дунав.
От получената информация се установи, че изтичането на цианиди от хвостохранилище на златна мина "Алрул" край Бая Маре в Румъния е засечено на 31 януари 2000 г. в 19,30 ч. от румънските власти. Изтеклото количество хвост се определя на около 100 хил. тона. По данни на румънското Министерство на водите, горите и опазване на околната среда аварията е била овладяна и изтичането е било прекратено на 2 февруари 2000 г. около 11,30 ч. на обяд. По изчисления на експерти на Министерството на околната среда и водите и Националния институт по хидрология и метеорология се очакваше фронтът на замърсяване да достигне българската част на река Дунав най-рано на 17 февруари.
В резултат на това Министерството на околната среда и водите предприе следните мерки. На 15 февруари до директорите на регионалните инспекции на околната среда и водите в градовете Монтана, Враца, Велико Търново, Плевен и Русе беше изпратен факс да бъдат готови за действия при достигане на фронта на замърсяване до техните територии, да предприемат мерки за извършване на измервания с повишена честота - на три часа, както и да уведомят незабавно местните власти - Гражданска защита, ХЕИ, ВиК и регионалните ветеринарно-санитарни служби, които да имат готовност за предприемане на мерки съгласно техните отговорности. На 15 февруари екип от специалисти биолози и химици от Изпълнителната агенция по околна среда съвместно със специалисти от Районната инспекция по околната среда и водите от град Монтана и Враца започна непрекъснато обследване състоянието на дунавските води в участъка на река Дунав - от устието на Тимок до град Видин с дължина на участъка от 56 км. На 16 февруари анализираните водни проби от повърхностните води, взети от талвега и от българския бряг на река Дунав в района на с. Връв, с. Ново село и град Видин не показват превишение на концентрацията на цианиди. Пробите са изследвани по два метода - експресен метод на Померк и по БДС. До 11 часа на обяд на 18 февруари няма превишение на концентрацията на цианиди във водите на река Дунав.

Фронтът на замърсяване с цианиди навлиза в българска територия около 11 ч. на 18 февруари, като резултатите от анализите на всички контролирани пунктове първоначално не превишават нормите за повърхностни води. Същия ден към екипа на Министерството на околната среда се присъедини екип от биолози и ихтиолози от Института по зоология към БАН за извършване на съвместни изследвания.
На 18-и в района на Ново село по време на анализите и пробонабирането се присъединяват и журналисти от различни столични и местни вестници. На 19-и в 13,50 ч. до 14 ч. са отчетени най-високите концентрации на цианиди. Максимално измерената концентрация е 0,39 милиграма на литър при Видин, това е километър 790 и за остров Путово, 4 км северно от Видин, максималната концентрация е 0,129 милиграма на литър при 0,1 милиграм норма.
На 19 февруари между 17 и 18,10 ч. получените резултати от района на село Връв, Ново село и град Видин показват завишение на концентрациите на цианиди над нормата за река Дунав.
На 20-и в 9,45 ч. се наблюдава повишаване на концентрацията на цианиди в района на град Лом, като анализираните водни проби не показват превишаване на нормата, но повишението спрямо нормалните състояния е значително.
По молба на областния управител на град Видин същия ден, 20 февруари, допълнително се анализират проби от питейни води от кладенци, помпени станции и водопроводната мрежа на районите на село Връв, Ново село и град Козлодуй. Резултатите от анализите са под границите на откриване на метода съгласно българския държавен стандарт, тоест отсъстват цианиди в питейните води.
На 21 февруари са регистрирани повишени концентрации в района на град Никопол и Свищов, без да е превишена нормата за река Дунав.
На 22 февруари в 13 ч. започва покачване на концентрациите на цианиди към 537-я километър, около град Русе, отново значително по отношение на фоновите нива, но под нормите.
На 23 февруари от 8,30 до 13 ч. концентрациите на цианиди в река Дунав от град Видин до град Силистра не показват превишение на нормата на повърхностни води за река Дунав.
На 24 февруари от 1 ч. през нощта до 9,20 ч. сутринта резултатите от водните проби в района на град Никопол и град Силистра също не показват превишение на нормата. Концентрациите на цианиди са по-малко от 0,02 милиграма на литър за Никопол и 0,046 милиграма за град Силистра, което е под нормите за цианиди за Черно море. И до днес нивата са под нормите. Най-актуалните данни показват, че нивата са под нормите за съдържание на цианиди в Черно море, което показва, че няма пряка опасност за Черно море.
Водното огледало на резервата "Сребърна" е с 1 м по-високо от нивото на река Дунав. Шлюзовете са затворени и няма никаква опасност от навлизане на води в резервата. Независимо от това ние извършихме проби и в момента няма проникване на цианиди в езерото "Сребърна".
Дадени са освен това указания на всички районни инспекции, които контролират река Дунав, както и на районните инспекции, които контролират Черно море, да извършват проби както на води, така и на седименти, за да се установят евентуални отклонения както за цианиди, така и за тежки метали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Манева, в нашия правилник има молба към министрите да се вместват в десет минути, за да имаме възможност да продължим с другите въпроси.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да спомена и това, че са направени 26 проби на тежки метали в районите на град Видин и до момента не е регистрирано превишение на съдържанието на тежки метали, като са измерени мед, олово, манган, никел, арсен и други тежки метали. Няма отклонение от нормите.
Не са установени и токсични въздействия върху фауната и флората в резултат на замърсяването. Намерената мъртва риба е изследвана за тежки метали и не са намерени следи от тежки метали. Искам да ви съобщя, че във връзка с тревожните съобщения, че продължават изтичания на цианиди от мината отправих запитване до министър Томеску и в свой факс той съобщава, че дейността на фирмата е била прекратена още на 31 януари. На 2 февруари е приключило укрепването на хвостохранилището и в момента мината не работи и няма опасност от изтичане на нови количества цианови съединения.
Освен това към нас се обърнаха с желание за помощ специалисти от италианското Министерство на околната среда и специалисти от ЮНЕСКО, които през следващата седмица ще пристигнат и ще извършат независима експертиза на състоянието на Дунав в нашия участък, както и на "Сребърна" и Черно море. Ние приветстваме такава намеса и за резултатите от техните заключения ще бъдете уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Лъчезар Тошев да изкаже отношението си към отговора. Ако господин Симов желае да добави нещо към същия въпрос, ще има думата след това.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо министър, за отговора. Разбира се, за мен ще бъде много интересно да получа данните от тази независима експертиза на Дунава. Само бих искал да изразя известно недоумение от разликата между румънските данни след Железни врата, които бяха много по-ниски и беше невъзможно при Видин да дойдат по-високи концентрации. Което означава, че има разминаване в метода, използван от румънската страна и трябва винаги да проверяваме данните от повече източници. Въпросът е изключително важен и поради това предстои в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се дебатира този въпрос с един спешен дебат и да се проучат всички потенциални опасности, които подобни депа за отпадъци биха крили за бъдещи такива действия. И се надявам Вие също да се включите в този диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Моята теза, уважаеми господин председател е малко по-различна. Имахме възможността с министър Манева да разговаряме в сряда по този въпрос в комисията.
Първо, искам да изразя удовлетворение още един път и пред всички български граждани, че за първи път ние в Комисията по околната среда и всеки един от нашите колеги-депутати получихме веднага справка за състоянието към момента. В тази справка се виждаха и пределно допустимите норми, което ни дава възможност да вземем ориентир към 18 февруари.
Второто, което аз изразих и в Комисията по околната среда, искам тук още един път да го споделя с уважаемата госпожа министър Манева и, уважаеми колеги, с вас, са механизмите, по които държавните институции осъществяват даването на информация - нещо за нас, в Зелената партия, изключително важно. Защото наред с огромния труд, който проведоха експертите от Министерството на околната среда и от регионалните инспекции се получиха някои неразбории. Получаваха се информации от ХЕИ,от Гражданска защита, от отделни кметове се провеждаха мероприятия без никакви разяснения. И най-важното, без да са получили достоверната информация от Министерството на околната среда и водите.
В събота имах възможност да участвам в предаване по Канал 3. Една зрителка от Белене се обади и пита защо кметът на Белене е спрял водата. Няма нищо страшно в това, че кметът на Белене е спрял водата. Той вероятно се е презастраховал с някои превантивни действия. Страшното е, че не е информирал обществеността и населението за какво спира водата и защо се предприемат тези мерки.
Във връзка с това аз бих искал да чуя и мнението на госпожа Манева, а може би и в Комисията по околната среда да направим една дискусия, за да може населението своевременно да се информира, да е ясен носителят на информация, да не се получават така наречените звукови заглушения по време на тази информация. И всичко това да бъде от полза както на Министерството на околната среда и водите, така и за всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Манева, желаете ли да вземете думата? Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Симов, по отношение на реда, по който се реагира в условия на бедствия и аварии. Този ред предвижда Комисията за защита на населението от бедствия и аварии да издава разпореждания, да дава указания как да реагира населението в такива случаи. Членове на комисията са представили на Министерство на околната среда, на здравеопазването и на други министерства, така че всички ние сме длъжни да подаваме на тези комисии информация и техните председатели да издават разпореждания за мерките, които трябва да се предприемат.
За съжаление, не винаги това се получава така.
Действително, Министерството на околната среда е основният източник на информация, но ние нямаме право да издаваме указания за мерките. Очевидно е нужна една по-добра координация между всички ведомства в рамките на Комисията по бедствия и аварии и това е задача, която трябва да бъде наистина изпълнена, за да бъдат предотвратени ситуации както в случая излишно спиране на вода и създаване на напрежение сред населението.
Що се отнася до различията в данните, които бяха получени от румънското министерство, и нашите измерени стойности, аз мисля, че този проблем ще се реши, след като комисията, която нарочно създаде Европейската комисия по околна среда, е задължена да обследва цялата ситуация по течението на р. Дунав, да констатира всички нарушения както в процеса на реакция със замърсяването, така и да открие всички потенциални замърсители, които могат да доведат до подобни ситуации. Една от задачите на тази комисия е да констатира в кои страни съществуват различия в методите на измервания и стандартите, които прилагат, както и апаратурата, която използват. Това ще даде възможност в бъдеще да се синхронизират данните и да имаме една обективна информация за напълно адекватни действия във всички страни.
Искам да представя, господин председателю, последните данни, които имаме, като поемам ангажимент да ви представям всички следващи своевременно. (Министър Манева предава данните на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Преминаваме към питане към министъра на околната среда и водите от народния представител Панайот Борисов Ляков относно еднофазен работен проект за капсулиране срещу запрашаване и биологична рекултивация на хвостохранилище "Елшица" - община Панагюрище.
Заповядайте, господин Люков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, Вие сте запозната със случая "Елшица". Ние сме говорили с Вас. Знаете, че този работен проект за рекултивация на хвостохранилище на бившата мина "Елшица" към Панагюрските мини - община Панагюрище, е на ЕТ "Марин Благиев" и се изпълнява от създаденото през 1999 г. дружество "Еко-Елшица" ЕООД. Методът е предложен като новост и същността му е следната: върху хвоста се полага вносен полимер, който го предпазва от разпрашаване, отгоре се разстила 6-сантиметров пласт от утайки, взети от пречиствателната станция на Пловдив, и върху тях се засажда трева. Методът уж е по-евтин и по-бърз, но нарушава едно основно изискване на световната практика при консервацията и рекултивацията на хвостохранилища, а именно възстановяването на околната среда да бъде дълговечно и да се използват естествени, трайни материали. Според мен са нарушени текстове от Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г.) и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния слой, обнародвана в ДВ, бр. 89 от 22.10.1976 г. Не искам да цитирам отделните членове - чл. 2, чл. 3, където е описано как става рекултивацията и възстановяването на тези земи.
При разглеждането на този проект от Междуведомствения експертен съвет не са отчетени явни негови недостатъци - трайността на полимера е само 18 месеца, след които консервацията ще бъде компрометирана. През сухите летни месеци тънкият слой утайка ще стане на корички и първите дъждове ще го отнесат заедно с полимера. Не е ясно също как тази 6-сантиметрова утайка ще неутрализира киселия хвост и върху него ще порасне трева. И без да изброявам останалите, е ясно, че проектът на ЕТ "Марин Благиев" няма дълготраен ефект и ще изисква допълнителни капиталовложения за възстановяване на утайките и растителността. Точно във връзка с нарушения на членовете от наредбата, според мен, унищожените 131 декара ниви и пасища няма да могат да се използват за селскостопанска дейност, и се питам каква рекултивация е това и дали в крайна сметка след споровете, които имаше в Междуведомствения експертен съвет, Вашето министерство е одобрило проекта? Защото това е твърдението на Министерството на икономиката. И дали изпълнителят на проекта ЕТ "Марин Благиев" е дал гаранции за успешна консервация и рекултивация на хвостохранилището примерно за 15 години, като ще поеме евентуалните експлоатационни разходи за поддържане на пласт от утайки, съответната растителност, тревна растителност и неутрализиране на дренажни и езерни води? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата, госпожо Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ляков, ще отговоря на въпроса Ви само в рамките на компетенциите на Министерството на околната среда.
За съжаление, в страната има десетки предприятия, които нарушават екологичните норми. Задачата на Министерството на околната среда е да ги задължи да предприемат мерки за преодоляване на тези проблеми. Ние не се намесваме в избора на техническите решения. Министерството на околната среда е задължено да не допусне тези решения да създават проблеми, свързани с околната среда.
За проблемите на хвостохранилище "Елшица", които съществуват от началото на 70-те години, са търсени многобройни решения. През последните години Междуведомственият експертен съвет към Министерството на промишлеността по реда на Постановление № 140 за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективните мощности се разглеждат два проекта - проектът "Консервация и рекултивация на хвостохранилище "Елшица" на Научнокоординационния център при Постоянната комисия за защита на населението от бедствия и аварии и проект "Капсуловане срещу запрашаване и биологична рекултивация на хвостохранилище "Елшица" на ЕТ "Марин Благиев". След провеждане на специализиран технически съвет Междуведомственият експертен съвет на 9 септември 1999 г., с участието на представител на Министерство на околната среда, взема решение за реализация на проекта на "Благиев".
Истина е, че в Министерството на околната среда има различни мнения относно ефективността на проекта. Същественото обаче е, че проектът, за който взема решение междуведомственият експертен съвет, е отчел изискванията по нормативните актове в областта на околната среда и следователно нямам екологични аргументи, за да спра реализирането на този проект.
Ще подчертая, че проекти за рекултивация не подлежат на оценка за въздействие върху околната среда и не се одобряват специално от Министерството на околната среда. Тоест, само участието на специалиста в Междуведомствения експертен съвет осигурява присъствието на министерството, но ние нито имаме право на вето, нито можем да забраним този проект, тъй като априори се приема, че всеки проект за рекултивация води до подобрение на състоянието, независимо дали решението е удачно и достатъчно дълговечно или не е така ефективно, както бихме искали.
Ще ви уверя, че ние следим изпълнението на проекта. На 13 януари извършихме проверка - Районната инспекция - Пазарджик, извърши проверка на обекта, при която се установи, че се транспортират утайки от градската пречиствателна станция на Пловдив без изискващото се разрешително по Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците, за което на "Хелберт транспорт", представлявано от изпълнителния му директор Трендафил Гергешинов, на основание чл. 12 и във връзка с чл. 21 от Закона за отпадъците е съставен акт. След съставяне на акта е подадено заявление за издаване на разрешително. Едно от условията за целта обаче е да се опише технологията на третиране на утайките. Въпрос, който ние специално ще проследим.
Мога да Ви уверя, че Министерството на околната среда ще продължи да следи изпълнението на обекта с оглед да се решат съществуващите екологични проекти трайно и тази многогодишна язва да бъде заличена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Ляков, имате право на два допълнителни въпроса.
ПАНАЙОН ЛЯКОВ (СДС, от място): Благодаря! Доволен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доволен сте от отговора. Благодаря.
С това приключихме актуалните въпроси и питания към госпожа Манева.
Благодаря, госпожо Манева.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към министъра на културата госпожа Емма Москова.
Най-напред ще дам думата на народния представител Юрий Александров да зададе своя въпрос относно осигуряване на средства за довършване на реставрацията на паметник на културата.

ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Църквата "Св. Георги" в кв. "Колуша" на гр. Кюстендил е построена между Х и ХII век. Тя е един от уникалните запазени паметници в цялостен вид в цялата ни държава от онази епоха. Тя е ценен паметник не само на християнската вяра, но и на българската култура.
Познанството ми с покойния проф. Асен Василев още в началото на 70-те години е извор на моята информация за това колко невъзможно бе тогава да се осигурят средства за реставрация на този безценен паметник на националното съзнание, за необходимост от култ към нравствените добродетели. Защото каква друга идеология, освен онази, която е заложена в Християнската религия, е изградила добродетелите в битуването ни, а оттам и за оцеляването на българския народ в ерата на националните определения?! В онези години само се имитираше грижа за такива паметници. Пример е храмът "Св. Георги" в София, за който беше направено нещичко, но дълги години стоя замразен. (Реплики от Георги Божинов.) На такива култови сгради не се гледаше като на нужни паметници на културата, господин Божинов, на режима му бяха достатъчни само съществуването на Рилския манастир, но като музей и реставрацията на Патриаршеската църква на Царевец, цялата изрисувана с богоборци.
В случая имам възможността и ще я използвам да се обърна към областния управител на Велико Търново, който е част от дейците на културата в този град, да помисли как могат иначе чудесните фрески, ако не се лъжа, на Теофан Сокеров да бъдат заменени с истински иконопис.
В миналата 1999 г. правителството на ОДС осигури 10 хил. евро от Фонда за развитие на изкуствата по Програма ФАР и с тези средства най-сетне се изпълни цялостно декоративната фугировка, изработи се копие на автентичната врата, реставрира се подовото ниво на църквата, положи се тротоарна настилка около храм "Св. Георги" и храмът бе прероден едва в навечерието на 2000 г.
В тази връзка въпросът ми към Вас, госпожо министър, е следният: ще се намерят ли още мъничко средства, за да бъде направен иконостас, за да се завърши реставрацията на средновековните стенописи и да се изгради ограда в парцела? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Александров.
Има думата министърът на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юнишев! Заедно с Вас и аз се радвам, че един значим паметник на културата се връща към нов живот, връща се на хората, за да им служи не само като историческо свидетелство, това също е важно, разбира се, но и да се впише в техния духовен мир като място за размисъл и молитва.
Пред мен са документите, предоставени от Националния институт за паметници на културата за целия нелек път, който е изминат от реставраторите - архитекти, художници, изкуствоведи, инженери и още, и още експерти, изпълнители, участници в полидисциплинарния процес на възстановяването на този паметник. Разбира се, няма да разказвам съдържанието на този процес нито на документите, които са пред мен, но той е свидетелство за безспорната грижа на държавата, защото финансирането е изцяло държавно, а помощта по ФАР идва пак, защото са уредени междудържавни отношения. Разбира се, че усилията на държавата, в частност на министерството, ще продължат до окончателното завършване, включително и за иконостаса, за който говорихте.
Но, позволете ми, заедно с удовлетворението от спасяването на този паметник, да споделя тревогата си за десетки други, които също се нуждаят от грижи и финансиране, а държавната субсидия, разбира се, както навсякъде по света, не може да бъде единствено достатъчна за тази скъпа дейност. Държавата все повече ще насочва усилията си към обезпечаването на висококвалифицираните специализирани дейности по консервация и реставрация сами по себе си скъпи, повтарям, така е в целия свят, а проблемите на прилежащите пространства вън и вътре от паметниците, на обзавеждането на тези пространства, тоест, завършващите дейности, за да може един паметник да звучи наистина пълноценно - за всичко това не би следвало да се чака само държавната субсидия. Особено важна е причастността на общините, а това са суми, които далеч не са определящи или решаващи за тях. Зная, че те имат своите затруднения, но те сами по себе си, макар и малки, са важен знак за културното ниво на местното управление и за неговата грижа за духовната среда на хората, които са ги избрали да управляват.
Ще припомня не за първи път и за онова безкористно дарителство от страна на хората, за които църквите са духовен дом, забравено в годините на атеизма, което, макар и бавно, трябва да връщаме.
Нека си спомним за трогателните ктиторски надписи в църквите ни от времето на Възраждането, когато хората също не са били богати, но са имали вътрешната убеденост да го направят. Очевидно са необходими общи усилия, усилията на цялата културна общественост, а не само на държавата, за опазването на културното наследство, на корените ни, за да ни има със самочувствие и достойнство в глобализиращия се свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Москова.
Господин Александров, желаете ли да изкажете отношението си към отговора?
Заповядайте.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Благодаря Ви, госпожо министър. Аз съм доволен от отговора, който получих. Същевременно искам да провокирам с още едно въпросче мъничко надежда за кюстендилската културна общественост, а то е: възможно ли е да се обърне специално внимание на Кюстендилската галерия, която е уникална като сграден фонд от европейски мащаб, както и на Кюстендилския музей - музей на град с история повече от 15 века, който само юридически има сграда, а тя сама по себе си е музеен експонат? Това е последното ми въпросче. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Москова, желаете ли да кажете нещо по този въпрос, който е извън питането, и може да го елиминирате?
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Наистина заслужава сериозен отговор това питане, но не бих могла да го направя тук.
Вижте, наистина Кюстендилската галерия, свързана с името на Майстора, е един от кандидатите за статут на национална галерия. Този път се извървява. Разбира се, има проблеми, не бих могла да отговоря сега.
Музеят не може да добие този статут, но сега създаваме Център за музеи към министерството, така че всички музеи в страната, и общинските в това число, ще могат да кандидатстват с проекти и програми, тоест, за държавна субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на културата, зададен от народния представител Иво Атанасов, относно провалената възможност филмът "След края на света" да се състезава за наградите "Оскар".
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, въпросът е много отдавна, може би вече има яснота по това, което се е случило. Факт е, че филмът "След края на света" на режисьора Иван Ничев несъмнено е едно от най-успешните български кинопроизведения. Той е по сценарий на Анжел Вагенщайн, Стефан Данаилов играе главната роля. Един добър филм, създаден с участието на Германия и Гърция, и посрещнат изключително добре в Сан Франциско, Бостън, Маями, Вашингтон, дори и в Ню Йорк и то при цена на билетите между 19 и 25 долара. В момента тръгва в Австралия.

Програмата на филма е запълнена до 2001 г. Световното разпространение на филма е в ръцете на немската "Бавария филм", според която той - вече трябва да кажа "Б" - е със сериозни шансове за номинациите за чуждестранен "Оскар". Новата лента на Иван Ничев бе избрана от Националната комисия да представи страната ни зад океана.
Документите обаче, изпратени от Международния отдел на Националния филмов център, са получени в Лос Анжелис много след крайната дата - 1 ноември 1999 г. В момент, в който дори държавата Бутан - без да я подценявам - успя да си уреди процедурата за представяне на заглавие за "Оскар", България нехайно пропусна тази възможност.
Запитана защо не е позвънила в Лос Анжелис, чиновничка от Националния филмов център отговаря: "Часовата разлика е много голяма, трябва да си взема две бутилки вино и да чакам до 12,00 ч. вечерта. Аз съм служител, на който му плащат до 17,00 ч.".
Спомням си как един предишен министър на културата, също професор, си поставяше простички, но изпълними задачи - да приучи служителите от министерството да идват на работа. Според мен е крайно време да се премине към следващия етап - освен да идват на работа, да ги научите и да работят. Разбира се, аз в никакъв случай не обобщавам, но има и такива служители.
Въпросът ми е защо се стигна до такъв скандал и то в международен мащаб? Не оказа ли влияние и факта, че вече няколко месеца Националният филмов център е без директор. Зная, разбира се, че Вие обявихте конкурс за нов директор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Наистина изключително жалко е, че България пропусна възможността да представи свой филм при номинациите за престижния "Оскар". Безспорно филмът е хубав. "Оскар" за групата на чуждоезични филми, разбира се, това е само номинация. За шансовете по-нататък не можем да гадаем.
Още по-жалко е, че това е един толкова демократичен и свободен регламент, неправещ разлика на входа на голямото състезание между малки и големи страни, между мощни киноиндустрии с блестящи имена на творци и едва зараждащо се национално кинотворчество като страната Бутан, може би. Затова не бива да се отнасяме с ирония, произнасяйки името й.
Това е безспорен пример за едно отворено общество, което не прави разлика между етническа или национална принадлежност, идеологическа насоченост или позволени и непозволени теми, а е обърнато към целия спектър от творчески тенденции, нещо, което, разбира се, в несравними мащаби се стремим да правим и тук.
Казвам това, не за да изместя конкретния повод на въпроса Ви, а за да го ситуирам в по-широкия контекст на общата културна политика, за да се избегнат в бъдеще подобни инциденти на отпадане на ценни творби по други измислени поводи, а не само поради несвоевременно изпълнение на безспорно неотменни задължения, както е в конкретния случай.
Разбира се, изисках проверка веднага след интервюто на господин Ничев в медиите. Дотогава министерството не беше сезирано.
Ето как са се развили нещата.
На 2 август в Националния филмов център се получава поканата - ето я, 2 август - за представяне на филм за състезанието с краен срок за изпращане на предложението 1 ноември. През цялото това време филмовият център има своя директор, защото моята заповед за неговото уволнение - по друг повод - е от 5 ноември, макар че той и тогава не пожела да я приеме.
Следователно, това очевидно не може да бъде причина или извинение и аз не мога да приема подобно обяснение. Вярно е, че назначеният изпълнителен директор на Центъра - той е назначен за това време - прави всичко възможно след това да се избегнат последствията - молба за удължаване на срока 15 ноември, селекционна комисия на 24 ноември и т.н. Но е твърде късно.
За всичко това министерството не е уведомено, повтарям, но по същество, ако всичко е вървяло нормално, не е било и нужно да бъде уведомено министерството, тъй като филмовият център е самостоятелно юридическо лице.
Но искрено съжалявам, че господин Ничев не се обърна към министерството, за да изрази своевременно тревогата си, за да се предотврати онова, което се е случило. Наистина нямам отговор на въпроса защо основателният му протест идва толкова късно.
Ресорният заместник-министър поднесе извиненията на министерството на господин Ничев, защото очевидно други не се чувстват задължени да го направят. За всичко това е наложено своевременно наказание съгласно нормите на Кодекса на труда.
Що се отнася до репликата за разликите в часовите пояси, добила известност, тя наистина е недопустима в рамките на изказванията за необходимия тон на общуване от страна на държавен служител. Но в тези среди лексиката при общуване е доста свободна и понякога границата между сериозното и шегата е твърде размита.
Казвам това, не за да омаловажа случилото се, което само по себе си не бива да се повтаря, макар че не тази реплика е причина за онова, което се е случило с филма. Но това е един сериозен урок дори за хора с безупречна професионална репутация, каквато е на госпожа Даковска, които по силата на далеч невинаги справедливото, но постоянно пренебрежително отношение към така наречените чиновници, могат и заради няколко непремерени думи да понесат негативни резултати. Защото не репликата е причина за отпадането на филма.
Конкурсът за директор на Филмовия център е обявен. Вярвам, че новият директор - той ще бъде избран от независима комисия от професионалисти, както се провеждат всички аналогични конкурси в министерството - ще прецизира стриктно механизма и за номинация при тези състезания, тъй като досега се е използвала по-скоро една практика, а не ясен регламент.
Завършвайки своя отговор към Вас, господин Атанасов, съм задължена с цялата си убеденост да изразя едновременно и категоричното си несъгласие с лекотата и - позволете ми да кажа - почти некоректността, с която прехвърляте единичен все пак случай върху труда на десетки хора, включително и сътрудниците на Филмовия център, които ежедневно влагат своите почтени усилия, за да подпомогнат дейността на хората, които създават и представят българската култура, усилие, толкова по-необходимо в трудните времена, в които живеем, усилие, което също се нуждае от обективно признание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, желаете ли да изкажете отношението си към отговора и да получите писмения отговор? (Господин Сендов предава писмения отговор на господин Атанасов.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря. Уважаема госпожо министър, аз имах намерение с много силни думи да коментирам този инцидент. Никога не съм обобщавал мнението си за служителите в Министерството на културата и в цялата система. Но и сто добре работещи служители могат да имат същия резултат, който се постига с един калпав или просто нехаен служител. Но няма да направя това само минути, след като се поклоних пред паметта на един от най-големите български интелектуалци. Предпочитам да замълча.
Зная какво е Вашето отношение към културата. Зная, че парите, които давате, са малко. Зная, че се стремите да сведете културните институции в страната до няколко по-престижни и всичко друго го оставите да плува със завързани ръце и крака. Но тогава, когато нещо се постигне в сферата на културата в България, много Ви моля, не му пречете то да достигне своите световни хоризонти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Москова, желаете ли да отговорите? Не. Благодаря.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.



ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече трета седмица чакам да ми отговорят на два въпроса, които са много важни и от отговора на които зависи дали България ще продължава да губи милиони левове или марки, както искате го наричайте.
Затова правя формално предложение днес да продължим да работим, докато министрите отговорят на зададените им въпроси съгласно раздадената програма. Затова, ако обичате, поставете това мое предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Длъжен съм да го поставя на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И призовавам колегите наистина, който има работа, който е зает, да отиде да си върши работата, но тук да оставим министрите да си свършат работата, а аз и моите колеги, естествено - своята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Някой против това предложение? Няма.
Съгласно правилника продължението, господин Димитров, може да бъде не повече от два часа. Затова Вашето предложение е да се удължи времето за парламентарен контрол до завършване на всички въпроси, но не повече от два часа.
Моля да гласувате.
Гласували 183 народни представители: за 80, против 69, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Жалко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма предложение за проверка на кворума. Продължаваме.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител Кънчо Марангозов относно изпълнение на програма "България 2001" на правителството на Република България, раздел "Социална политика и здравето на българите".
Заповядайте, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Закъснението на здравната реформа бе официално признато от министър-председателя в отговор на моя актуален въпрос още на 25 септември 1998 г. с поемане на политическата отговорност.
Националната здравноосигурителна каса се структурира през март 1999 г. с чувствително закъснение. Започна със закъснение изграждането на районните каси. Известни са отговорните функции на тези институции.
Министерският съвет внесе закон и СДС измени Закона за здравното осигуряване, с което се отложи старта му в доболничната помощ, ако, разбира се, законът се изпълни от 1 юли 2000 г., а за болничната - от 1 юли 2001 г.
Сега директор на Националната здравноосигурителна каса е временно изпълняващ длъжността поради избирането Ви за министър. Всъщност директор на касата сте Вие. Мястото Ви се пази. Най-късно след една година ще бъдете пак директор, независимо за колко време. Предстои най-важното - подписването на Националния рамков договор, който Вие като министър ще утвърдите. Въпросът е кой ще носи отговорност - временно изпълняващият, който ще подпише за една година, или Вие? Това е само един от епизодите. А кой ще отговаря за изграждането на информационната система, конкурсите, закупуването на луксозни автомобили и кабинети, пълния хаос в структурирането на касите, пълната обърканост на медицинското съсловие и населението?
Националната здравноосигурителна каса обяви конкурс, пак с голямо закъснение, за директори на районни здравноосигурителни каси. Голяма част от тях в момента са и директори на районните центрове - нещо като вашия случай. Темата на конкурса е концепция за развитие и функциониране на районните каси до края на 2001 г. съобразно местните здравни приоритети. Ерго, най-вероятно ще бъдат утвърдени тези, които сега са директори. За година и половина дейност не съм чувал да се пише, забележете, концепция.
Трето, някой ще трябва да поеме отговорност за провала, който предстои. Ясно е, че касите ще съществуват временно - до края на 2001 г., според концепцията, поради калпавия закон, който създаде паразитни органи и пирамида вече в период на полуразпад.
Четвърто, кой ще носи отговорност за обещаните високи заплати на общопрактикуващите лекари, ставащи все по-неосъществима химера?
Пето, станало Ви е ясно, че Съюзът на демократичните сили си отива от властта и не иска да носи отговорност за здравното осигуряване след 2001 г., когато други политически сили ще бъдат на власт.
Ето защо на днешния ден моят актуален въпрос, господин министър, е: считате ли за целесъобразно като министър на здравеопазването директорът на Националната каса и тези на районните каси да бъдат със статут на временно изпълняващи длъжността и няма ли това да попречи на рационалното, адекватно и своевременно стартиране и работа на здравноосигурителната система. Според мен ще попречи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Илко Семерджиев - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Във въпроса, който писмено сте ми изпратили, точките, които изброихте, липсват. За съжаление това, което направихте Вие, е едно изказване, а не задаване на въпроса, който аз имам в писмен вид. Въпреки всичко аз ще ви отговоря.
Вие много добре знаете, че през месец март миналата година беше проведен конкурс за директор на Националната здравноосигурителна каса, след което съгласно чл. 19, т. 3 от Закона за здравното осигуряване започна назначаването на директори на изграждащите се районни здравноосигурителни каси. Те бяха назначени по чл. 68, т. 4 от Кодекса на труда, която гласи, че се сключва срочен трудов договор за работа на длъжност, която се заема с конкурс за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.
Искам две думи да ви кажа само като обяснение за това, което се случи тогава. На 15 март аз бях единственият служител на Националната здравноосигурителна каса. В рамките на един месец с екипа, който изградих, структурирахме и районните здравноосигурителни каси, така, както бяхме заложили в първоначалния график за действие.
Със Заповед № РД 099 от 11 януари 2000 г. директорът на Националната здравноосигурителна каса на основание чл. 90, т. 1 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 19, т. 3 от Закона за здравното осигуряване откри процедура по провеждане на конкурс за директорите на районните здравноосигурителни каси.
На 14 януари 2000 г. в два столични ежедневника излезе обявата за конкурса със сроковете за подаване на документи, изисквания към кандидатите и процедурата по провеждането на конкурса.
Кандидатите са поканени да развият писмена концепция на тема "Развитие на районна здравноосигурителна каса до края на 2001 г., съобразно местните здравни приоритети".
Срокът за подаване на документите и писмените разработки е до 18 февруари 2000 г. Ръководството на Националната здравноосигурителна каса е одобрило процедура за провеждане на конкурса, която включва подбор по документи, оценка на писмена разработка и събеседване с кандидата за длъжността. Разработени са критерии за оценка на кандидатите и унифициран въпросник за събеседването. В тридневен срок от провеждането на конкурса ще бъде обявен крайният резултат.
Благодаря ви за вниманието. Отговорът ми означава, че всички тези хора, които ще пилотират въвеждането на националното здравно осигуряване, до момента на неговото стартиране ще бъдат с постоянни трудови договори. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Семерджиев.
Господин Марангозов, имате думата да изразите отношението си към отговора в рамките на две минути.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър, аз очаквах точно този отговор от Вас, който Вие ми дадохте - че отново много голяма част от тях ще бъдат временно назначени.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Обратното.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре. Хубаво, постоянно назначени.
От 1 март започва записване и избор на лекар, а няма рамков договор, доколкото ми е известно. Това значи, че нито лекарите знаят за какво да лекуват пациентите, нито пациентите знаят за какво да се записват. Затова може би до 20 февруари има записани около 1000 лекари за обща практика. Дали лекарите няма да мерят само кръвно налягане, а пациентите да посещават лекарите, за да им изпълнят бройките, за да могат тези лекари да получат някакво възнаграждение?
Ето с какво се занимаваха досега директорите, временно назначени от Вас през този период.
В Добрич директорът на Районния център Нинков е на граждански договор завеждащ отдел в Районната каса, а Станимир Киряков - директор на касата - главен експерт в Районния център по обработка на медицинската статистическа информация. Явно, заедно се допълват!
В Бургас директорът на Районния център - Карабаджаков, сега директор на Районната каса, е назначил жена си за пресаташе на касата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: "Браво!"
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Все пак някой трябва да обяснява какво върши директорът!
Дано не са дребнавите финансови истории, за които като директор на Районен център по здравна информация е наказван от двама министри, единият от които - от правителството на СДС.
В Ямбол директорът на Районния център, сега директор на касата - Кривошиев, със закупения нов "Форд - Фокус" 56-56 на касата за 40 000 марки катастрофира на 2 февруари, шофирайки сам извън областта. В колата са жена му и синът му. Слава Богу, останали са живи, но има други пострадали. Колата не става и за отпадъци.
В Благоевград директорът на касата Петър Календарски, стоматолог, който, така се говори, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Свършвам.
... е кумец на министъра и има частно здравно заведение. Защо пък не, съвместимо е, макар че е незаконно!
И накрая, господин министър, аз питам: коя е Вашата работа и кое е Вашето хоби - министър или директор на касата? Все пак, не е полезно за Вашата политическа сила в едно и също лице да бъдат съсредоточени двете власти! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли да вземете отношение? Не.
Преминаваме към питане на Лъчезар Благовестов Тошев относно сделка на Министерството на здравеопазването с фирмата "Аремис Софт Корпорейшън".
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, моето питане е свързано със сделка, която е сключена на 17 декември 1999 г. с фирмата "Аремис Софт Корпорейшън", която е софтуерна компания за 37,5 млн. щат. долара за купуване на софтуер по инициатива на българската Национална здравноосигурителна каса.
Аз имам информация за тази сделка от УЕБ-страницата в Интернет на фирмата, където се казва, че този софтуер ще обслужва 4000 от общо 12 000 практикуващи лекари, 500 от 1000 аптекари и 30 от 250 болници. И също така се казва, че по отношение на хардуера ще се работи с българската компания "Инзист електроникс".
Моят въпрос към Вас е: първо, откъде ще дойде такава голяма сума - 37,5 млн. щат. долара, за какво точно ще се използва, на какви цени ще бъде закупен този софтуер и организиран ли е конкурс за тази поръчка съгласно Закона за обществените поръчки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! В отговор на Вашия въпрос искам да Ви уведомя, че договор за проектиране, разработване, доставяне, внедряване и поддържане на приложен софтуер за целите на интегрирана информационна система съществува и той е сключен между Националната здравноосигурителна каса и американската компания "Аремис Софт Корпорейшън". В случая става дума за мащабен проект на българската Национална система за здравно осигуряване и информационното й обезпечаване. Общата стойност на проекта по предварителни изчисления надхвърля 30 млн. щат. долара, като включва в себе си хардуер, софтуер, комуникации, техническа помощ, обучение, поддръжка и развитие. Сделката с "Аремис Софт Корпорейшън" е само една малка част от реализацията на този информационен компонент и е на стойност точно 3,7 млн. щат. долара. Останалата част от проекта към момента не може да бъде финансирана и поради тази причина не е и договаряна. Това ще бъде предмет на бъдещи действия и касае фази 2, 3 и 4 от Концепцията за изграждане на информационна система на Националната здравноосигурителна каса. По предварителен график тази концепция трябва да се реализира в период от 3 години. За всяка следваща фаза ще се обявява международен конкурентен търг така, както това е направила Националната здравноосигурителна каса и за този договор, и за тази фаза 1.
Процедурата, която е приложена по отношение на фаза 1, е следната: Националната здравноосигурителна каса, на основание чл. 4 и чл. 34 от Закона за обществените поръчки, е отправила покана за участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка, обявена със Заповед № РД 09-129 от месец октомври 1999 г. Предметът е проектиране, разработване, доставяне, внедряване, поддържане на приложен софтуер за интегрирана информационна система на Националната здравноосигурителна каса. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, обявата е публикувана в бр. 90 на "Държавен вестник" от 1999 г. Поръчката е обявена и е включена в регистъра на обществените поръчки. Със Заповед № РД 09-232 от 17 ноември 1999 г. на директора на Националната здравноосигурителна каса е назначена комисия, която да провери дали постъпилите предложения отговарят на изискванията на закона и на възложителя и да оцени допуснатите кандидати по предварително одобрена методика. На първо място е класирана фирмата, която Вие цитирате, "Аремис Софт Корпорейшън". Възложителят, Националната здравноосигурителна каса, сключва договор за изпълнение на обществената поръчка с класирания на първо място кандидат.
На втората част от въпроса Ви - защо е необходима тази система, отговорът е следният: съгласно чл. 63 от Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса изгражда собствена информационна система, която включва: първо, регистър на осигурените лица, включващ паспортни данни, уникален идентификационен номер, основанието за осигуряване по чл. 33 и заплатените здравноосигурителни вноски. На второ място, регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионални данни на изпълнителя, договора, сключен с него и параметрите на този договор. На трето място, регистър на производители, вносители и дистрибутори на лекарства и аптеки, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса. На четвърто място, информация от дейността на контролните органи, а по-точно - за медицинския и финансов одит, който се извършва в системата. И на пето място, това е административна информация, осигуряваща дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Изграждането и функционирането на информационната система на Националната здравноосигурителна каса е невъзможно без разработването и използването на необходимия приложен софтуер. Приложният софтуер включва програми, автоматизиращи и подпомагащи дейността на служителите в тази организация. Огромният брой обеми информация и времето, за което тя трябва да бъде обработена, налага използването на съвременни технологични решения от областта на информатиката и преноса на данни. Чрез приложния софтуер на Националната здравноосигурителна каса ще се осъществи изграждането и поддържането на законодателно определените масиви от данни, автоматизиране на процесите на събиране, обработка и предаване на информацията. На база на това ще може да се прави количествена и качествена оценка и прогноза за състоянието и функционирането на всички обекти в здравноосигурителната система в страната и повишаване ефективността на управленските решения на всички нива в Националната здравноосигурителна каса.
Приложният софтуер се разделя на 3 части. Едната касае цялата система за здравно осигуряване, другата е системата за финансово управление и третата е системата за административен обмен на информация в рамките на институцията.
Системата за здравно осигуряване на Националната здравноосигурителна каса ще осигури всички контролни и управляващи средства във връзка с исковете, плащанията и осигурителните вноски. Ще се поддържа централна база данни за всички външни обекти - изпълнители на медицинска помощ, осигурители, осигурени и други, свързани със задължителното здравно осигуряване. Осигурителната система пък в 28-те районни здравноосигурителни каси ще действа повече на ниво операции, завеждане на искове, осигуряване на достъп, надзор и подаване на данни до централата на Националната здравноосигурителна каса. Главната цел на системата е финансово и счетоводно управление, което да бъде стабилно и да осигури на Националната здравноосигурителна каса надеждна информация относно всички операции, свързани с финансови средства и да даде възможност за успешно управление като цяло. Системата обработва, отчита, планира и контролира паричния поток, т.е., входящите и изходящите плащания и движение на всички видове ресурси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, желаете ли да зададете 2 допълнителни въпроса в рамките на 3 минути?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Първият ми уточняващ въпрос е: все пак откъде идват средствата? Дали това са средства, които се набират от вноските или от някакъв друг източник? И вторият ми уточняващ въпрос е: все пак, освен здравната каса, това ще обслужва и някои болници, фармацевти и т.н. На какъв принцип те ще бъдат подбирани, по какъв начин? И те безплатно ли ще получат този софтуер или ще трябва да го закупят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин Тошев, на първо място, по отношение на средствата, аз неведнъж съм имал възможността да казвам, включително това е отразено и по медиите, че средствата, с които стартира Националната здравноосигурителна каса, бяха осигурени чрез преходен остатък от републиканския бюджет още от 1998 г. Той се прехвърли към 1999 г. и на базата на предварително одобрени поименни списъци от Министерството на финансите бяха направени съответните търгове.
Колкото до софтуера и възможността той да бъде ползван - той ще бъде ползван и не само от Националната здравноосигурителна каса. Той е на разположение на абсолютно цялата здравна система, която влиза в някакъв тип взаимоотношения с Националната здравноосигурителна каса. Тоест, това касае както лекарите на извънболнична практика, така и болниците в Република България. Факт е, че на базата на тази информационна и комуникационна система и на базата данни, с които ще разполага Националната здравноосигурителна каса, чрез Интернет-достъп и нива на достъп, разбира се, всеки български лекар ще може да се осведомява за това какви бази данни има и какво би могъл да прави по отношение на договора си както в медицински, така и във финансов аспект.
От другата страна на въпроса пък стои създаването на основата на тази информационна система и на нейните софтуерни компоненти на възможността за пренос на данни с оглед на телемедицина, което разбира е едно по-далечно бъдеще. Но най-важното, което според мен ще развие тази система - цялата система на здравеопазване, е фактът, че към базата данни има огромна медицинска библиотека, която в момента се структурира на базата на дарения от американски фондации. Над 50 хил. диска с медицинска информация ще бъдат прехвърлени в Благодаря, включително текущите списания по медицина и най-съвременни медицински открития, така че всеки българки лекар ще има непрекъснат и перманентен достъп до такъв вид информация. Тоест, цялата система ще може да бъде на разположение на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател! На мен ми беше интересно да науча всичко това и благодаря на господин министъра. Само бих искал да отбележа накрая, че акциите на тази фирма след съобщението за голямата сделка за 37,5 млн. са се покачили с около 15 пункта, което означава, че и фирмата печели от цялата сделка. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате ли желание за коментар? Не.
С това завършваме актуалните въпроси и питания към министъра на здравеопазването.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
Давам думата на народния представител Георги Божинов, за да зададе своя актуален въпрос относно предстоящата реформа и преструктуриране на Противопожарната охрана и необходимостта от компетентното им разясняване с цел внасяне на спокойствие, яснота и мобилизация на личния състав.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми господин министър, от началото на тази година личният състав от подразделенията на пожарните служби в цялата страна е силно обезпокоен от предстоящото преструктуриране на Противопожарната охрана, както и от начина, по който ще бъде извършена реформата и предстоящите реорганизации. Нито един ръководен служител под ръководството на МВР - правя това твърдение към датата на задаването на моя въпрос - не е поел отговорността да разясни на личния състав какво точно предстои, какви структури ще бъдат изградени, на какво ниво и с какъв статут ще функционират. Това поражда несигурност, обърканост и напрежение. След като останат без пагони, тези служители се питат и няма кой да им отговори, с какъв ранг ще бъдат - държавни служители или общински на трудов договор?
Отговорът на тези въпроси би дал яснота за тяхното бъдеще, за формирането на работните заплати, за социалната сигурност на техните семейства. Професията е изключително рискова, отговорностите, които се носят за спасяването на човешки живот в подобни критични ситуации са големи. Борбата с огъня изисква морално-психическа устойчивост на тези служители и тя трябва да бъде на съответното ниво, а това е в пряка зависимост от тяхната социална стабилност и от финансово-материалната им обезпеченост. При така създалата се ситуация на неизвестност, предстоящо девоенизиране и вероятно намаляване на заплатите, по-голямата част от личния състав опитни и квалифицирани кадри се ориентират към преназначаване в полицията, пенсиониране или напускане. Вследствие на тези процеси в цялата страна Противопожарната охрана в момента работи с личен състав на и под критичния си минимум, което не може да гарантира нормална пожарна безопасност на обществото.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: при очертаваща се тенденция на преназначаване и напускане на личния състав от противопожарните служби, как ще гарантирате и осигурите пожарната безопасност на населението?
Ще бъде ли изплатено полагащото се обезщетение на всеки служител съгласно Глава 25, чл. 261 от Закона за МВР при евентуално прекратяване на служебните и трудово-правни взаимоотношения с министерството, във връзка с извеждането на противопожарните служби от МВР?
Не смятате ли, господин министър, че тези въпроси трябваше да се разяснят много по-рано, за да не настъпи критичната ситуация по отношение на противопожарната опасност, която днес се очертава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Реформите, които се отнасят до сегашната Национална служба "Противопожарна и аварийна безопасност" ще бъдат извършени с приемането на законопроекта за управление на кризи. Този законопроект предвижда създаването на специализиран държавен орган за управление на кризи, чиято дейност, структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. По силата на § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, служебните и трудови правоотношения на служителите, които работят сега в МВР, се преобразуват в служебни или трудови правоотношения със специализирания държавен орган за управление на кризи, тоест те запазват статута си.
В ал. 3 на същия параграф е предвидено и запазване на правата им по отношение на категория труд, добиване на право на пенсия и размер на обезщетение при прекратяване на служебните или трудови правоотношения. В законопроекта е включена и Глава 7 с наименование "Осигуряване", в която е определено кои служители при какви условия имат право на безплатна храна, противоотрови, застраховка за сметка на държавния бюджет, допълнителни възнаграждения, работно и униформено облекло, право на пенсия при условията на първа категория труд, обезщетения и здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.
Надявам се, че моят отговор, който съм давал неведнъж и пред различни медии, ще внесе необходимото спокойствие сред нашите служители. Също така и полковник Кирил Войнов неведнъж е обяснявал на своите служители каква ще бъде реформата, която предстои, а също и това, че те не са застрашени от тази реформа.
Вие знаете много добре, заедно с вас сме приемали не един закон, в който са правени подобни промени и винаги сме приемали текстове, които запазват социалните придобивки на съответната категория служители. Надявам се, че когато гласувате Закона за управление на кризи, вие също ще се придържате към този принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Божинов, желаете ли да вземете отношение към отговора? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов! Аз бих бил доволен и съм доволен, ако служителите от Противопожарната охрана в България са получили повече яснота, с по-голямо спокойствие очакват своето бъдеще и аз така разбрах Вашия отговор: че смисълът на преобразуването на системата запазва статута на служители на МВР на досегашните служители в тази система. Доволен бях да го чуя от Вас. Вярвам, че и те са доволни да получат тази информация.
Съвсем основателно бях задал втората част на моя въпрос, за да се получи сигурност, стабилност, яснота и мобилизация на тези хора да работят в една такава преходна ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин министър, желаете ли думата? Не.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Васил Козалиев относно Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Заповядайте!
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър, колеги, с влизането в сила на новия Правилник за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се въвежда и нов ред за придобиване, съхраняване, носене и употреба на ловното оръжие. В срок до 31 март всички ловци трябва да получат съответните разрешения, представяйки папка с документи от различни институции, например:
Първо, документ от данъчната служба, че не дължи данъци.
Второ, свидетелство за съдимост от районния съд.
Трето, документ от Специализираната следствена служба, че нямаш образувано предварително производство за умишлени престъпления от общ характер - учудващо защо, след като една част от следствените служби преминаха към органите на МВР от началото на годината.
Четвъртият документ, който се изисква, е медицинско свидетелство от здравното заведение.
Петият документ - удостоверение от психодиспансер.

Шестият документ е за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие. Седмият е за проведен тест за психологична пригодност, съответно удостоверение. Осмият документ е за платена държавна такса за МВР. Деветият документ е за проверка на оръжието от КОС.
Уважаеми господин министър, имайки предвид, че тези документи аз лично ги намирам за нормални, когато човек придобива оръжие в първия етап, когато закупува такова оръжие и явно те са нужни за това. Но, когато всяка година се изисква всеки един от ловците да вади тези осем или девет документа, когато всеки един трябва да изгуби, по преценка на гражданите, поне четири работни дни, за да се справи с различните институции, когато тези документи струват някъде, ако се извадят всички, около 98 лв., когато имаме предвид положението на хората в момента - това, че една голяма част от тях не могат да свържат двата края и да си купят хляб, когато си представим в същото време, че пътувайки по 100 или 120 км до окръжния психодиспансер, след това до районния съд и до различните други институции, колко средства трябва да заделят и за пътни разходи - ето защо аз Ви питам, уважаеми господин министър, нормално ли е всяка година да се изискват тези документи? И не считате ли, че този ред трябва да бъде преразгледан? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Козалиев! Изискванията към хората, които желаят да притежават огнестрелни оръжия, са посочени в чл. 12 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
В чл. 41 от правилника за приложение на този закон се съдържа само конкретизацията на законовия текст посредством изброяване на документите, чрез които следва да се докаже наличието или отсъствието на условията по чл. 12 от закона. По-голямата част от тези документи не се издават от органите на МВР. Вие вече ги изброихте, няма да ги повтарям.
Нормално е тези документи да се представят при изтичане на срока на издаденото разрешение, още повече, че обстоятелствата, удостоверявани с тях, могат да се променят в твърде малки интервали от време. Само един пример ще ви дам - свидетелството за съдимост важи за шест месеца, не повече.
Ако ме питате за личното ми мнение относно създадения ред, ще Ви отговаря, че не считам, че той следва да бъде променян. Оръжието не е предмет от първа необходимост и трябва да бъде притежавано от хора, които имат нужда от такова и могат да го притежават и използват без да бъдат заплаха за обществото.
Вашият въпрос не беше формулиран така, както го прочетохте тук, от трибуната, Вие сега конкретизирате за ловците.
По отношение на ловците не бих приел да слушам колко бил беден народът и как му липсвали средства. Помислете си колко струва една хубава ловна пушка. Помислете си колко струва един джип, с който се ходи на лов, така че нека да не ги обръщаме нещата в тази посока. (Шум на неодобрение от опозицията.)
В случай, че искате установения ред да бъде променен, Вие като народен представител, използвайки правото си на законодателна инициатива, можете да предложите изменение на закона, което да либерализира режима за притежаване на оръжие. Аз обаче не считам, че този режим следва да бъде либерализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Козалиев, желаете ли да изкажете отношението си към от отговора в рамките на две минути?
Добре, заповядайте.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за това, че хората Ви чуха. Чу Ви и бай Иван от с. Вълчо поле, който си продава пушката, примерно, защото не може да си купи хляб, защото не може да си позволи възможността да си закупи билет и да отиде до окръжния психодиспансер.
Вярно е, че има и такива ловци, но това са ловци от последните години. В голямото си болшинство ловците са хора от народа. В голямото си болшинство хората изнемогват. Така че аз Ви благодаря. Те Ви чуха.
Колкото до законодателната инициатива - да, ще я приложим тази законодателна инициатива, защото виждаме, че законът е от 5 страници, а вие на базата на този закон сте разработили един правилник от 30 страници - подзаконов нормативен документ.
И след това - къде ви е реформата в административната система, господин министър? Къде е тази реформа? С какво вие помагате на обикновения българин да не си губи времето по съответните гишета и темподобни други служби и администрация? С какво? Колко пари хвърлихте в последните години да купувате компютри и компютърни мрежи и да се свързвате? Още повече, че аз казах преди малко, в голямото си болшинство Следствената служба премина при Вас. Защо Вие не си изисквате служебен документ? Това е от единия отдел в другия отдел. Къде е логиката, питам? Или просто вие това можете, въпреки че преди три години казвахте, че много можете. Но вече ви оценяват колко можете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да коментирате?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Господин Козалиев, притеснен съм за начина, по който Вие ще използвате правото си на законодателна инициатива. От това, което казахте преди малко, е видно, че когато ние сме приемали измененията в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, или не сте били в залата, или не сте слушали какво се говори. Няма следствени служби, които да са преминали на подчинение на МВР. Следствените служби все още са в съдебната система и те са два вида - окръжни следствени служби и Специализирана следствена служба.
Ако се интересувате от по-големи подробности по този въпрос, можете да отправите питане към министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Записани са двама души за лично обяснение.
Най-напред давам думата на народния представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Всички ние - 240 народни представители тук, трябва да пазим името, достойнството и най-вече доверието на нашите избиратели, които са ни изпратили тук. Ние сме еманацията на българския вот. Ако някой не го е разбрал, може би трябва да се дообразова.
Днес председателят на Народното събрание, лицето Йордан Соколов, от неговата висока трибуна, а той е един сред равни, каза, че аз трябва да си наема частен лекар, тласкайки към алюзии, че аз наистина или съм луд или съм за връзване. Да, покланям му се за това бурлашко чувство за хумор. Има право, но не от тази трибуна. Има право на улицата, има право в тоалетната, има право в Софийската баня при теляците, но няма право тук той да обижда народен представител!
И затова любезно Ви моля кажете на колегата си! И стенографката моля да запише всичко това, което казвам и абсолютно настоявам за извинение от председателя на Народното събрание на следващото наше заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващото лично обяснение е на народния представител Руси Статков.
Вярвам, че ще бъдете толкова коректен, колкото и Жорж Ганчев и ще спазите двете минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Три!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Две минути за лично обяснение.
РУСИ СТАТКОВ: Три минути са по правилника, господин председател!
Уважаеми колеги, днес на два пъти бях лично засегнат. Първият път - от председателя на Народното събрание, когато настоях да се спази правилникът и Конституцията.
Днес трябваше да отговаря министър-председателят. Без да има основание, той не дойде.
На моето настояване председателят на Народното събрание отговори с пренебрежение. И тук въпросът даже не е и толкова, и само на лично отношение. Това е едно отношение, уважаеми колеги, към Народното събрание. Не може, който и да било, да бъде над Народното събрание! Още повече министър-председателят, който, знаете по Конституция, заедно с министрите е длъжен да бъде тук, на контрола!
Според мен това е опасен прецедент, защото по същество се нанася удар на демокрацията и на демократичния процес.
Това, че има национална партийна конференция, не значи, че министър-председателят, който е шеф и на СДС, трябва да зареже министърпредседателството си. По същество това беше направено днес и ние като народни представители да отминем този акт с мълчание?
Уважаеми дами и господа, никой не може и не трябва да си позволява такова неуважение към Конституцията и законите! И аз се надявам, че ще има съответна санкция, както изисква и нашият правилник.
Второ, министърът на транспорта и съобщенията, по повод на отговор на мое питане, си позволи да обяви част от България за неперспективна. Цитирам: "Анализът на използване на този участък - става дума за Бойчиновци-Берковица - за жп транспорта по критериите на икономическата ефективност, перспективност, национална, и локална, по социална значимост показва, че линията вече не изпълнява функциите", тоест отписана е! Една цяла област е отписана! Една част от България, уважаеми колеги!
И когато помолих и колегите от СДС да реагират, защото засяга всички, това не е партиен проблем, това е проблем на България, засегнати са хора от всички цветове, срещнах мълчание.

Уважаеми дами и господа, когато имаше поставени и други въпроси, на които министър-председателят не отговори, за да се чуе за корупцията, за състоянието на икономиката, за мизерията, за реалните проблеми, министър-председателят избяга от тази отговорност.
Кога най-после, уважаеми дами и господа от дясно, ще поемете тази отговорност? Ако не можете, подавайте си оставките и си правете конференции. (Неодобрителни възгласи от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Статков. Действително имахте право на три минути съгласно правилника.
Ще прочета няколко съобщения.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 29 февруари от 15 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 1 март от 15 ч. в зала 130.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 1 март от 15 ч. в зала 284.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще има заседание на 2 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 1 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов