Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-03-01

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев 
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да честитя на всички колеги 1 март и да им пожелая много здраве, повече радости, успехи и по-добри дни за България!
Уважаеми дами и господа народни представители, на 27 февруари почина царица Йоана - царицата-майка. Тя беше една достойна царица, която и през дните на своето царуване, и в изгнание запази в сърцето си обичта си към България и българския народ. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем нейната памет.
(Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря на всички.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 февруари до 29 февруари 2000 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносители народните представители Мария Брайнова и Димитър Игнатов. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Проект за решение за избиране на състав и ръководство на Съвета по европейските въпроси с вносител народният представител Екатерина Михайлова.
Законопроект за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за неизползване на противопехотни мини и тяхното премахване или унищожаване в районите, прилежащи към общата им граница. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Едно съобщение за извършена промяна в ръководството на парламентарна група.
В Парламентарната група на Съюза на демократичните сили на заседание от 29 февруари 2000 г. е избрано следното ръководство: Екатерина Михайлова - председател; заместник-председатели - Светослав Лучников, Асен Агов, Росица Тоткова, Иван Николаев Иванов и Пламен Марков.
Днес е първи пленарен ден на месеца и на основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направено предложение от Парламентарната група на Демократичната левица точка от дневния ред да бъде законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-57 с вносител народният представител Любен Корнезов. Както знаете, предложения по реда на този текст не се гласуват, а автоматично влизат в дневния ред.
Освен това за дневен ред на седмичната ни програма има предложение от народния представител Драгомир Драганов да бъде включен като точка проект за решение на Народното събрание за предсрочно освобождаване на господин Стоян Райчевски като председател на Комисията по културата и медиите.
Има предложение от народния представител Иван Костадинов Иванов като точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки и мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
И предложение за седмична програма от Парламентарната група на СДС:
1. Проект за решение за избиране на състав и ръководство на Съвета по европейските въпроси. Вносител - Екатерина Михайлова.
2. Проект за решение за вземане на акт от препоръки на Международната организация по труда. Вносител - Министерският съвет.
3. Два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители - Министерският съвет и народният представител Никола Николов.
4. Два законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносители - Министерският съвет и народният представител и заместник-председател Александър Джеров.
5. Законопроект за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности. Вносител - Министерският съвет.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
По предложенията за дневен ред имате думата.
Господин Димов има думата.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Честита Баба Марта на всички колеги!
Искам да обоснова нашето решение да поискаме оставката на господин Стоян Райчевски. Аз считам, че е морален дълг на Народното събрание да пази своя облик и начина, по който то е представено пред нашата общественост. Не зная защо, но винаги, когато опре въпросът до Комисията по културата и медиите и разглежданите от нея закони, така се получава, че дебатите са изключително остри и винаги, ако се цитират имена на хора от културата, то тези имена стават предмет на страсти без самите културни дейци да са виновни с нещо.
Според мен никога не могат да се забравят дебатите по Закона за медиите и начинът, по който се избраха членовете на Националния съвет за радио и телевизия; последният случай, при който Стефан Данаилов се отказа от своята кандидатура, след като видя какво става с неговия колега Ивайло Петров. Не ми се иска да се връщам назад, но, който се интересува, мога да му покажа една папка, в която няма една дума казана за господин Стоян Райчевски, папка от вестниците - една добра дума. Няма да казвам колко гафове той направи при свои пътувания в чужбина, няма да казвам за прословутия Закон за печата, който не знам как той измисли, че трябва да съществува, бурята, която се надигна във вестниците.
Аз считам, че една личност, която не може да представи хората на културата по достоен начин, не може да оглавява такава комисия. Считам, че колегите от мнозинството трябва да се замислят за това как той представлява самото мнозинство пред нашия народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Думата има господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам като точка от седмичния дневен ред на парламента да бъде включено проекторешението за избиране на временна комисия по приватизацията, приватизационните сделки и резултатите от тях.
Това е един проблем, който привлича все по-голямо обществено внимание, все повече хора си задават въпроса, след тази разпродажба на държавна собственост, защо в бюджета не постъпват необходимите средства, с които да се решават социалните проблеми? И особено въпросът: защо приватизацията не довежда до очаквани резултати и икономическо оживление в страната. Все повече хора се питат защо фирми, РМД-та и други приближени до управляващите печелят търговете и състезанията за приватизация и защо купуват държавната собственост на базценица? Както е например случаят с Аптечно управление в Русе, където приближеният на един бивш министър - Емил Кюлев взе предприятието срещу 600 хил. лв., което съдържа 39 аптеки, галенова лаборатория, складова база, превозни средства и т.н., и земя 22 дка. Само продажбата на земята без особени усилия може да покрие тази сума. Всичко останало остава като подарък.

Все повече хора признават, че около приватизацията проблемът с корупцията е един от основните. И външни фактори ни предупреждават, че корупцията може да ни спре по пътя към Европейския съюз.
Аз съм оптимист, че днес ще подкрепите нашето предложение, защото наблюдавах работата на Националната конференция на СДС. Когато Иван Костов говореше срещу корупцията, в залата избухнаха бурни аплодисменти. За мен това е или обяснението, че всички в залата са засегнати от този въпрос, или че СДС е решен на всяка цена да се пребори с това явление.
Ето, ние днес ви предоставяме такава възможност да докажете, че Иван Костов не говори празни приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам да разменим местата на точки 5 и 6 в предложения проект за програма за работата на Народното събрание през тази седмица.
Мотивите ми са, че за днес е насрочено заседание на Комисията по образованието и науката за разглеждане на законопроекта за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности. Истина е, че водеща комисия по този законопроект е Комисията по икономическата политика и тя вече има своето становище. Но смятам, че не е без значение, напротив - важно е, когато се разглежда в пленарна зала, на вниманието на народните представители да бъде предоставено и становището на Комисията по образованието и науката. Затова ви предлагам да разменим местата на точки 5 и 6 - за да може, когато разглеждаме законопроекта, да разполагаме и със становището на Комисията по образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 86, против 107, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 74, против 99, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Славов точки 5 и 6 да разменят местата си.
Както разбирам, вносителят - госпожица Екатерина Михайлова, не възразява.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмична програма така, както е предложено, с направената корекция - т. 5 става т. 6, а т. 6 става т. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 123, против 15, въздържали се 30.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е народният представител Любен Корнезов.
Има думата господин Лучников да изнесе становището на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По това предложение Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция не е вземала становище, но ние обяснихме на господин Корнезов, че неговото предложение се базира на едно недоразумение. Става въпрос за обезпечението, което трябва да се внесе, за да се спре изпълнението на решение относно вещни права.
В текста, който действа сега, е предвидено това обезпечение да бъде с една четвърт над - повече, от стойността....
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, извинете.
"Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от господин Любен Корнезов.
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-57, внесен от Любен Корнезов. На заседанието присъства госпожа Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Александра Цекова от Съвета за законодателство към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
В отсъствие на вносителя законопроектът бе представен от председателя на комисията. Госпожа Цекова от Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция обясни, че текстът на чл. 218б, ал. 3, буква "в" в който господин Корнезов предлага думата "над" да се замени с "от" е точен и не трябва да се променя. С него се определя сумата на обезпечението за спиране на изпълнението по решения относно вещни права върху недвижими имоти. Определя се това обезщетение да възлиза на сума една четвърт над стойността, върху която е определена цената на иска. Това разпореждане е напълно смислено и не следва да се променя. Поначало обезпечението за спиране на изпълнението винаги трябва да бъде достатъчна гаранция за защита на интересите на тоя, в чиято полза е произнесено решението.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да не приемат законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-57, внесен от господин Любен Корнезов." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. Сега вече има думата вносителят.
Давам думата на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа народни представители, ако мога да употребя този израз, разкъсахме нашия Гражданскопроцесуален кодекс с изменения и допълнения. Само нашето Тридесет и осмо Народно събрание досега е изменяло и допълвало седем пъти този основен закон на гражданско съдопроизводство. И сега аз ви предлагам осмо изменение.
Но какво да се прави, като изглежда нашата законодателна техника, включвам и себе си, явно не е на високо ниво. Предлагам ви в този законопроект всъщност предлогът "над" да се замени с предложа "от". Всъщност два предлога, но с практическо значение, подсказано ми, бих казал, от практиката и юридическо, разбира се, значение.
За какво става реч? С изменението от 1999 г. - "Държавен вестник" бр. 64, поредното изменение, включително и на касационното производство, за мен не най-доброто, така или иначе се даде възможност за едно предварително изпълнение на второинстанционните решения.
Има решение на първоинстанционния съд - районен или окръжен, обжалване пред окръжния, респективно апелативния съд, и ако решението е осъдително се поражда така наречената изпълнителна сила без да е породена "ресюдикат" или силата на присъденото нещо.
Що се отнася до другите решения - установителните и констативните, те не пораждат правните си последици след като подлежат на касационно обжалване. Пак повтарям, предложението се отнася само за осъдителните решения, защото тях има предвид чл. 218б.
Един пример, за да бъда ясен, и то пример даден от живота, от съдебната практика. Спор за апартамент кой е собственик. Районният съд решава, че ответникът е собственик и отхвърля иска. Решението се обжалва пред окръжния съд, окръжният съд като въззивна инстанция решава тъкмо обратно и осъжда ответника да предаде собствеността и владението на този апартамент. Но това решение на окръжния съд подлежи на върховната ни инстанция, на касационно обжалване и има случаи, когато е нормално и Върховният касационен съд отменя решението на окръжния, респективно на апелативния съд, и поставя тъкмо обратното.
Между този период на второинстанционното решение и висящността на делото пред Върховния касационен съд се допуска, говоря за недвижими имоти, да го нарека така, предварително изпълнение, което междупрочем го имаше и по чл. 238.
Последният, бих казал, законодател, за което и правя предложение, казва: добре, може да се спре изпълнението, тоест ответникът да не бъде изваден от имота, ако той обезпечи ищеца с една четвърт над стойността на цената. Или с пример, за да е ясно: ако апартаментът, жилището или недвижимият имот струва примерно 80 хил. лв., долу-горе това е един апартамент от около 100 квадрата в София, за да не бъде изваден предварително ответникът трябва да депозира 25 хил. лв. Не може ли да депозира тези 25 хил. лв., или 25 млн. лв. стари, съдия-изпълнителят може да го извади от жилището. Да, но ако Върховният касационен съд отмени това решение и постанови, че ответникът е собственик, което е напълно възможно и е в компетенциите?! Може би някой ще каже: тук трябва да се издаде обратен изпълнителен лист по чл. 241, обаче тази хипотеза не е уредена в чл. 241, тъй като там е чл. 238.
Според мен трябва да гарантираме, разбира се, и ищеца, но и интересите на ответника. Затова, според мен, това, което предлагам, това обезпечаване да не бъде в рамките на 25 хил. лв. в конкретния пример, а да бъде една четвърт от цената. А цената е, колегите знаят, по чл. 55. Това означава практически, че ако ответникът депозира 5 хил. лв., няма да бъде изваден до окончателното решаване на спора.
Вижте, колеги, възможно е, разбира се едно семейство или определен собственик да има 100 квадратни метра, но да няма толкова пари. Плюс това касае се за жилище или за недвижим имот. То не може да изчезне. Какви вреди може да настъпят за ищеца? Аз не виждам. Евентуално някакви вреди за наем или за нещо подобно.
Освен това има чл. 316 от Гражданскопроцесуалния кодекс - обезпеченото производство - че ищецът още като предяви иска по чл. 108, то това ще бъдат равандикационни искове, може да обезпечи с една възбрана, тоест жилището да не може да бъде продавано. И интересите на ищеца, който е спечелил делото във втората инстанция, но може да загуби в третата, са напълно, напълно обезпечени. Недвижимият имот не може да изчезне.
Друг е въпросът за предишните хипотези, когато става дума за пари. Може да се изтеглят и така нататък, и така нататък.
Така че приключвайки и представяйки тези два предлога от ГПК пред вас, мисля, че много по-разумно намаляване тавана на обезпечаването, като е равен на една четвърт от стойността на недвижимия имот.
Аз си признавам тук, пред вас, че когато направих това предложение, то ми беше подсказано от колеги от практиката, с които така или иначе се срещам. Мислех, че е една техническа грешка и така съм написал и мотивите. Бях убеден, а и моите колеги-юристи, с които контактувам, мислеха, че е техническа грешка. Но нямаше как да бъде поправена.
След това се установи, разбира се, че това не е техническа грешка, а идея на законодателя. Но тази идея поне аз не я споделям. Тя не решава, разбирате ли, нищо. Представяте ли си предварително изпълнение на недвижимия имот - че съдия-изпълнител, че изпълнителен лист, че призовка за доброволно изпълнение, че всеки бяга да я получи. Как се изважда едно семейство, примерно, в ето този, зимен период? Представяте ли си? Това е практически много трудно, да не кажа - невъзможно. Ами ако Върховният касационен съд реши друго? Как ще извадиш пък новото семейство?
Така че предварителното изпълнение е нож с две остриета. И аз като бивш съдия много, много рядко съм си позволявал да разрешавам това предварително изпълнение, защото след това се създават още по-големи проблеми.
Това е моето предложение. Преценете. Разбира се, въпросът е много специфичен юридически, но мисля, че няма да сгрешим, ако направим тази осма поправка от нашето Тридесет и осмо Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг иска ли думата?
Господин Йордан Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Въпросът е от пряко практическо значение в два аспекта. Аз подкрепям идеята на господин Корнезов с едно обвинение към него, че той не е стигнал до пълната радикалност. Защото обезпечаването на едно делбено производство е безсмислено, ако не се обезпечават сметките. Това, което той ви разви, че жилището няма да изчезне, действително смисълът на обезпечението е: вие твърдите, че сте носители на това право. Присъдено е с решението обратното. Но на вас ви се дава път да докажете, ако обезпечите решението, с което вие сте осъдени и ако решите неговата събираемост. Това е цялата философия.
Затова ми се струва, че колегата Корнезов е стеснил своето предложение. Казвам ви това, което е от практиката. Занимавам се активно с практика, с едни мои съображения, които ще ги споделя някога, когато се сбогувам с вас. Това, което се прави и е направено в този текст за обжалването, тангира в нещо друго. Тангира в ограничаването правото на защита. Защото, макар и прав, обеднелият българин не може да депозира сумата и той се отказва от касационната инстанция, защото не може да изпълни изискването на обезпечението, което той дължи. Затова текстът трябва да претърпи корекция, но той трябва да претърпи корекция, като се обезпечават задълженията за родово заместими вещи и паричните задължения. А задълженията, когато се касае за връщане на имот, който е обезпечен със самото присъствие и с възможността, разбира се, да се прецени още веднъж доколко съществуващите обезпечителни производства, които са възможност и право на страната да ги упражни според своите материални възможности, те гарантират това. Затова ви казвам, че сега в практиката битува становището, че тези ограничения ограничават правото на защита.
Затова се радвам на моите колеги, че ме слушаха добре. Това са новините от Софийската адвокатска колегия, от практиката на съда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът е колкото на пръв поглед социален, той в своята основа е правен. Ние въведохме, вие въведохте триинстанционното производство. Две инстанции, които събират доказателства, и третата инстанция, която постановява само дали е нарушен законът - материалният и процесуалният. На няколко пъти го променяхме, защото основната идея беше да има повече съдебни инстанции, без някакви прегради, какъвто беше прегледът по реда на надзора, но заедно с това да не се забави процесът.
Като въведохме триинстанционното производство, се видя, че процесът се забавя. И това е нормално да бъде така.
Обърнахме се към тези, които години наред, през цялото свое съществуване държави, културно съществуване, да кажем, през последните 50-60-80 г. го прилагат. И видяхме, че всъщност там има две инстанции практически. Касационната инстанция е нещо изключително рядко. И много рядко хората отиват при нея. Делото свършва с втората инстанция по същество. Това е Апелативният съд, когато е до Апелативен съд, или окръжните съдилища, когато те са втора инстанция. А вече другото, когато се отива до касационната инстанция, то трае години. Години трае едно производство в касационната инстанция. И ако вие имате сега връзка с хора, които се съдят, питайте ги за колко време се насрочва едно дело, след като е обжалвано в касационната инстанция. Това нещо на много места в Европа, аз не обичам да казвам в целия свят, защото не знам какво става в целия свят, дава изпълнителна сила, не предварително изпълнение, изпълнителна сила на решението на втората инстанция.
ЛЮБОМИР КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама няма сила. Няма сила на присъдено нещо.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Вижте, в правото, Вие го знаете много добре, Вие имате и публикации в тази област - една чудесна монография, която аз с интерес четох, когато Вие ми я подарихте, няма изпълнителна, но макар да няма ресиндикат, присъдено нещо, има изпълнителна сила. И ние мислихме какво трябва да направим. Дали да оставим така нещата, понеже говорим за жилище, този, който има жилище, да му се реши въпросът, като е минала втората инстанция, след още година и половина-две, или да се сметне, че втората инстанция, която е събирала два пъти доказателства, в големия брой от случаите, нямам статистика, бях поискал статистика колко решения са отменени от Касационния съд, вероятно колегата Симеонов я има и можете да го попитате точно каква е, да се види, да видим какво да направим с тези дела, които са свършени там, за да не се чака с години наред изпълнението им. Ние решихме, че трябва да се даде изпълняемост на решението на втората инстанция преди да има онова, което ние го наричаме присъдено нещо.
Трябва да ви кажа, че първоначалният проект беше без гаранции. И на много места е без гаранции. Аз се страхувах от това, защото, като го дадеш без гаранции, примерно по една парична сума, за която говори господин Школагерски, аз ще похарча парите, пък после Касационният съд нека да отмени и нека аз да си търся парите.
В областта на недвижимите имоти не е точно така. Но в областта на недвижимите имоти има доходите от тези имоти, които доходи понякога могат да бъдат значителни. Има социалната нужда от тези имоти да влезеш във владение на това, за което много си се борил, защото от една страна е този, който е осъден, и който няма, казахте, 25 млн. стари пари, да плати 25 млн. Но от друга страна нека да вземем другата хипотеза - едно семейство със седем члена, двама сакати, една стара жена на легло, живеят някъде, където никой не може да живее... (Йордан Школагерски се смее.) Има такива случаи, колега Школагерски! Аз също имам контакт с колегите. И заради това се прие да има една гаранция. Теоретически гаранцията трябва да бъде равна на онова, което се гарантира в правото. Не е парична гаранция това, което ние навремето внасяхме - едни никакви суми, за да гарантираме вземания от хиляди, просто формално. Паричната гаранция или гаранцията, която се дава, трябва да обезпечи, че ако на теб ти се присъди това и го няма, да получиш точното обезщетение, каквото го имаш. В случая гарантираше и онова, което са пропуснатите ползи от онова време, което си бил. И заради това да се приеме една четвърт от цената, върху която си платил държавната такса, това всъщност е да се премахне гаранцията. Може да се премахне, но това означава хората с години да чакат да реализират това, което в много голям брой от случаите, в подавляващия брой от случаите, се потвърждава от Касационния съд. И затова тази гаранция, която е предвидена, е гаранция за нещо реално. Ако решението бъде потвърдено, тази гаранция ще обезщети този, срещу когото е била дадена. По тази причина аз поддържам обратното на това, което се каза от моите двама колеги, с които сме добри приятели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, аргументите, които чух, са сериозни аргументи. По стечение на обстоятелствата съм се ровил из тази материя. Междупрочем не е нищо ново. Още в 1891 г. първият закон - Закон за гражданското съдопроизводство, след това в 1930 г. се приема нов Закон за гражданското съдопроизводство, материята е точно така уредена, както е сега в ГПК. Просто е преписана оттам. Искам да кажа, че не само Европа, а и нашата практика до 1946-1947 г., е била подобна в това касационно производство. Даже теорията на проф. Абрашев, даже и Свиленовски в своите учебници - първият учебник е от 1914 г. - считат, че решенията на втората инстанция влизат в сила и се ползват както с изпълнителна сила, така и с ресюдикат. Но, хайде да не теоретизирам. Не е нещо ново.
Но не съм съгласен с господин Гоцев, защото ако има вреди или се търсят вреди от недвижим имот, той ще има обективно съединяване на исковете, ревандикация по чл. 108 - иск от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик плюс втори иск, примерно по чл. 59, за някаква сума пари, търпени вреди, наеми и т.н. И то ще бъде в парична сума. А парите ще бъдат обезпечени по силата на чл. 218, ал. 3, буква "а" точно толкова, колкото са присъдени. Защото тук ще има два иска и двата иска ще трябва да бъдат обезпечени.
И големият проблем е ако при недвижим имот, не при обективно съединяване на исковете, ако Върховният касационен съд, третата инстанция отмени решението на апелативния или респективно на окръжния съд, какво ще стане. Значи най-висшата инстанция казва, че лицето Хикс е собственик, е лицето Игрек стои в жилището и не мърда. Ето това е големият проблем на тъй нареченото за мен предварително производство, или както искате да го кажете, възникването на изпълнителната сила преди решението да е влязло окончателно в сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз много се радвам, че можем да дебатираме, особено с аргументите на господин Гоцев. Мисля, че няма противоречие между двете тези, господин Гоцев, но ми се струва, че има някаква неизказана обща солидарност за изчистването на текста. Това, което казвате Вие, че има щети от един имот, че може да се претендират пропуснатите ползи, всичко това е абсолютно вярно. Никой не е против обезпечението на тези бъдещи вземания. Но да ми обезпечиш апартамента, това вече не е редно, защото изпълнението срещу това не може да бъде осуетено.
Второто, което исках да ви кажа. В техниката на защитата, щом имаме триинстанционното производство, всеки реализира своите права вследствие на тази бавност. За това, че наличието на притежанието във връзка с пропуснатите ползи, с обезщетението за ползването, ние говорим само по отношение на делата с имуществен предмет, предмет на недвижими вещи. За тяхното обезщетение става дума. Когато имаме за родови вещи или парични вземания, обезпечието си върви. И то си върви до края.
И, за да завърша репликата си, аз ви благодаря за това, където казахте, че има правна и социална страна. И мисля, че те никога не могат да се разделят. Това е един проблем. Правният проблем и социалният проблем са единни, защото правото е пътят и начинът за решаване на социалните проблеми. И аз много харесвам Вашия пример за седемчленното семейство, което изнемогва, за да получи гаража. Ами, ако седемчленното семейство държи гаража и няма възможност да плати, това обезпечение срещу гаража за неправилно присъдената от втората инстанция, какво ще стане? Ето как отиваме до социалния момент.
Текстът се нуждае от избистряне. Материята се нуждае от прередактиране и ново решение, което да е справедливо и социално, и правноизпълнимо. И затова беше моят укор към колегата Корнезов, защото той не е стигнал до края. Но забравих да кажа нещо по повод на неговата теза в един аргумент срещу това, което е решила комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрах.
"Над" - но колко над? До пълната стойност? Или кой е казал "над"? Това е вашият спор за предлозите. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
На мен ми се струва, че по-добре беше да не взимаме думата, защото неюристите не са длъжни да слушат какво говорим юристите. Съжалявам само за едно, че когато се правеха измененията в ГПК не сте се отзовали. Защото министерството покани и представители от парламентарните групи да присъстват. (Реплики от ДЛ: "Не сме били поканени.")
Как не сте? Аз съм подписал поканата. Стигнала ли е или не, не зная. По всеки голям закон съм канил представители от всички парламентарни групи. Но това е друг въпрос.
Вижте, понеже говорим, че социалното и правното винаги се преплитат и понеже сме професионалисти, аз ще ви кажа следното. Тогава, когато аз имам обезпечението, аз не мога да искам паричния иск преди, защото не зная колко години ще минат, докато ми се реши делото в касационния съд. Но когато мине времето и тази парична гаранция я има, и се насъберат парите, и вие, и аз, като адвокати ще заведем паричния иск и ще искаме неговото обезпечение чрез запор и върху тази сума, която е дадена. И тогава ще бъде реализирана. Така че това социално оправдава нещата.
Другото, което казвате, всъщност ще внесе една незначителна сума, да не я изчисляваме сега, и ще протакам делото колкото искам. И единият с едното семейство ще седи вън, другият ще седи вътре.
А колкото се касае до хората, които не трябва да се извадят, аз ще кажа нещо, което може би ще предизвика усмивка, но нека да създадем морал в хората, когато бранят своите права, да съобразяват винаги и кой стои насреща. И когато е нещастен човек със седем души, ако ние създадем този морал, социалните конфликти ще бъдат по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата, за да подкрепя предложението на колегата Любен Корнезов. Смятам, че ако всички ние сме искрени в желанието българските граждани да се ползват от касационната жалба, трябва да им дадем възможност когато поискат спиране изпълнението на решението те да могат да предоставят надлежното обезпечение така че то да бъде в поносим размер в случая, когато става дума за буква "в", свързано с вещни права върху недвижими имоти. И тъй като поносимият размер е една четвърт от стойността, върху която е определена цената на иска, аз подкрепям това предложение на господин Корнезов и ви предлагам и вие да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да подкрепя предложението на господин Корнезов и ви предлагам едно компромисно решение - ние да приемем законопроекта на първо четене и след това спокойно наистина чисто професионално да решим въпросите.
На мен ми се струва, че в предложението на господин Корнезов определено има основание.
Първо, хипотезата е точно определена. Става дума да се спре изпълнението на едно решение, което засяга вещни права върху недвижим имот или недвижим имот. Стойността на изказ, съгласно ГПК, когато предмет на спор е недвижим имот, се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - от пазарната цена. Сега почти навсякъде има данъчни оценки.
На второ място, сегашните данъчни оценки, за разлика от по-рано, които бяха чисто символични, се приближават много до пазарната цена.
На трето място, не трябва да забравяме наистина това обезпечение какво обезпечава. То не обезпечава имот, то обезпечава вреди от забавяне на изпълнението на решението, ако жалбата не бъде уважена.
Аз обръщам вниманието ви върху същия текст, на който се иска изменение, чл. 218б, само че на петата алинея, която изрично предвижда хипотезата, най-просто казано, какво става, когато касационната жалба е оставена без уважение. В 15-дневен срок се задържа обезпечението, когато вносителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. И сега за мен това, което трябва да реши въпроса, е на колко могат да възлизат едни вреди от едно забавено изпълнение, дори да е година или година и половина, макар че лично на мен ми се струва, че касационното производство, което обикновено трябва да мине с едно заседание, защото там са само касационните основания, в никакъв случай не трябва да се влачи година или година и половина. Но, очевидно, тези вреди не могат да бъдат равни дори на стойността на имота и ако ние приемем сегашното решение дори тази стойност... Да приемем, че данъчната оценка е реална, увеличена с една четвърт, това значи наистина един жалбоподател просто много трудно да се възползва от тази правна възможност.
Дали един недвижим имот от 100 кв. м има стойност 80 хил. лева - цените са паднали. (Реплики от залата.) И 50 хиляди да е... Ние предвиждаме значи този, който е обжалвал, който продължава да твърди и сигурно си има своите основания за това, че той е правият, да внесе тези 50 хил. лева, увеличени с една четвърт. Става там, да кажем, 17 или колко хиляди, 67 хил. лева само за това, защото ще се забави - да приемем с месеци, да приемем с година - изпълнението на решението.
И затова аз предлагам, наистина, да приемем на първо четене законопроекта. След това вече комисията да поработи и да видим дали да бъде така, както се предлага фиксирано - една четвърт от стойността на имота. Може да стане не една четвърт. Ако се реши можем да увеличим. Може да бъде до еди-колко си, но сегашният текст ми се струва просто, че е трудно приложим и всъщност няма да си изпълни функцията - да даде възможност на един жалбоподател, когато иска да обжалва и иска да спре изпълнението, докато трае обжалването, да си осъществи това право, защото който се съди за един апартамент трудно и рядко има неговата стойност в наличност, за да може да направи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Давам думата на господин Александър Джеров, заместник-председател на Народното събрание.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тук се разгоря един спор между юристите. Разбира се, това е чисто юридически проблем, поради това и изказващите се са действащите юристи.
Според мен господин Корнезов е прав, защото неговото виждане е по-правилно.
Естествено, не бих искал да допълвам или да повтарям онова, което беше казано и от господин Соколов, и от другите изказващи се.
Тук имаме две страни като във всеки един процес. И, когато имаме две страни, законодателят трябва да мисли и за двете страни. Ако е въпрос да обърнем погледа си само към едната страна в процеса, в такъв случай действително можем да кажем не само "една четвърт", но и "една втора над". Това ще засили прекалено много гаранцията, която ще се получи, но имаме и една друга страна, за която също така трябва да мислим.
Бяха дадени някои примери. Да не стигаме до крайните примери, разбира се, но едно прекалено обезпечение лишава по някой път една страна от възможността да се ползва от съответния законен текст. И затова казвам, не искам да повтарям онова, което беше казано дотук. Подкрепям го и моля, апелирам към уважаемите колеги, да гласуваме в полза на предложението на господин Корнезов.
И, разбира се, не бих се присъединил към едно предложение за преминаване към второ четене, затова защото дали точно така трябва да остане правната норма или да бъде изцяло възприето предложението на господин Корнезов, е въпрос на допълнителни разсъждения, но след като ние по принцип приемем законопроекта, оттук-нататък вече Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще може заедно с представителите на Министерството на правосъдието, с представителите на съдебната власт, в чиито ръце е самата практика, да бъде обсъдено кой ще бъде най-добрият вариант.
Аз бих апелирал да използваме предпоставката, създадена от внесения законопроект, за да можем да разсъдим и създадем един по-добър, по-действащ текст и да мислим винаги за двете страни в процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Други за изказване има ли? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 954-01-57, внесен от народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 140, против 16, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към първа точка от редовната ни седмична програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА СЪСТАВ И РЪКОВОДСТВО НА СЪВЕТА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ.
Знаете, че ние изменихме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Приехме да има постоянна комисия, която се наименува Съвет по европейски въпроси. Съгласно тази промяна в правилника комисията се състои от председател, заместник-председател и по трима представители от всяка парламентарна група, както и ръководството на Постоянния смесен комитет България - Европейски съюз.
При това положение председателят на комисията няма да се гласува, защото той е посочен. Няма да се гласува и ръководството на Постоянния смесен комитет България - Европейски съюз. Остава да изберем заместник-председател и членове, като всяка парламентарна група посочи по трима свои представители.
На Председателски съвет постигнахме съгласие да се гласува отделно за заместник-председателя, ако има повече кандидатури. След като той се избере така, както са посочени от всяка парламентарна група, да зачетем правото на всяка парламентарна група, останалите членове да бъдат гласувани едновременно, ан блок.
Чакам предложения за заместник-председатели.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Честита Баба Марта, господин председател!
Уважаеми заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми колеги! Започвам с добро настроение своето предложение, тъй като сме на път да предприемем един много важен акт, за да дадем зелен коридор на законодателството по европейския ни път.
Особено ми е приятно да предложа от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Васил Гоцев за заместник-председател.
Нашите колеги, които познават работата на това Народно събрание, а и на предишните народни събрания, познават също така отлично и качествата на господин Гоцев като юрист, като един отличен експерт по международноправни въпроси и особено добре го познават в проявите му като министър на правосъдието и на правната интеграция.

Впрочем искам да отбележа, тъй като Комисията по външна и интеграционна политика беше онази, която следеше много внимателно прилагането на Националната програма за възприемане на европейското законодателство, едно от големите условия, които България покри по пътя си към поканата за членство в Европейския съюз и поканата за преговори за това членство, беше именно много акуратното и добро изпълнение на Националната програма за възприемане на европейското законодателство.
Аз мисля, уважаеми колеги, че с подкрепата си за господин Васил Гоцев за заместник-председател на Съвета по европейски въпроси ние ще направим една крачка напред в интензивната работа, която предстои на това Народно събрание за приемане на европейското законодателство. Призовавам ви да подкрепим тази кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли други предложения?
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И от мен - честита Баба Марта!
От името на Парламентарната група на Демократичната левица внасям предложение за заместник-председател на Съвета по европейски въпроси да бъде избран акад. Благовест Сендов - заместник-председател на Народното събрание. Предполагам че не е необходимо да споделям пред вас неговия голям и международен опит, и международен авторитет, в това число и на европейски терен.
Смятам, че ще бъде, също така, и в съответствие с принципите на консенсуса и на равноправното представяне на всички парламентарни групи в този Еропейски съвет, който ние приехме, ако заместник-председателят на този съвет бъде от най-голямата опозиционна парламентарна група. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има ли други предложения?
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да оспорваме безспорните качества и опит на господин Васил Гоцев в тази насока, защото той доскоро беше, както знаем, министър на правосъдието и евроинтеграцията, бих искала, въпреки всичко, в името на плурализма и професионализма, ако щете, също така, да предложа от името на Народен съюз за заместник-председател господин Александър Джеров, който е виден юрист и освен това е доктор по международно право. Така че, бих искала и неговото име да бъде предложено за тази позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При консултациите между политическите сили, господин Корнезов ми се усмихва, тъй като знае какво ще кажа, ние решихме да построим Съвета по европейски въпроси по нов начин.
Ние бяхме много приятно изненадани от факта, че мнозинството се отказа от възможността да има мнозинство в тази комисия и затова решихме да строим Съвета по европейски въпроси по принципа на консенсуса чрез равно представителство на парламентарните групи и, разбира се, ръководството на Смесения парламентарен комитет.
От тази гледна точка смятам, че парламентарните политически сили, предлагайки, разбира се, много достойни кандидатури, всъщност ги подлагат на риска те да не бъдат избрани, затова защото и в консултацията, и по същество ние смятаме, че правото на мнозинството е да предложи този заместник-председател на Съвета по европейски въпроси, който фактически ще бъде основният организатор и носител на работата. Ако и това право на мнозинството се отрече, аз смятам, че по-нататък принципът на съгласието, който сме заложили, всъщност ще бъде миниран.
Така че нека да останем на добрия тон, на добрата воля да работим на принципа на консенсуса и нека оставим мнозинството да предложи този свой достоен представител, в случая господин Гоцев, в който то, мнозинството, смята, че трябва да се занимава с тези въпроси.
Така че аз предлагам от свое име, не съм упълномощена от моята парламентарна група, да оставим това право на мнозинството и по-нататък да прокараме целия принцип така, както сме постигнали съгласие на консултациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Любен Корнезов за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Едно уточняване. Вярно е, че се водиха консултации много конструктивно. Но в тези консултации въобще не е и ставало дума за някакво име, да е ясно на всички колеги, нито кой ще бъде заместник-председателят, евентуално от коя парламентарна група и тъй нататък. Аз мисля, че и трите кандидатури са изключително достойни кандидатури. Може би ще има и четвърта. Нека с гласуване да определим кой ще бъде заместник-председателят, тъй като председателят на тази комисия по право е председателят на Народното събрание.
Така че, договорки всъщност за имена и кой ще бъде заместник-председател просто не е имало. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз предлагам гласуването да бъде явно, да се гласува три пъти. Всеки народен представител ще има право, ако желае, и три пъти да гласува. И ще бъде избран този от тях, който получи най-много гласове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И ако получат всички еднакво гласове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Още веднъж ще се гласува.
Пристъпваме към гласуване по реда на предложенията.
Поставям на гласуване кандидатурата за заместник-председател на господин Васил Гоцев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 132, против 33, въздържали се 14.
Поставям на гласуване предложението заместник-председател на Съвета по европейски въпроси да бъде господин Благовест Сендов.
Моля, гласувайте!
Гласували 203 народни представители: за 76, против 120, въздържали се 7.
Поставям на гласуване предложението заместник-председател на Съвета по европейски въпроси да бъде избран господин Александър Джеров.
Моля, гласувайте!
Гласували 179 народни представители: за 53, против 10, въздържали се 116.
С оглед на получените резултати избран за заместник-председател на Съвета по европейски въпроси е господин Васил Гоцев със 132 гласа за, гласували 179.

Сега чакам предложенията за членове на съвета от парламентарните групи.
Господин Асен Агов има думата за Парламентарната група на СДС.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители, когато определяхме кандидатурите за представители на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в Съвета по европейските въпроси, ние изхождахме от обстоятелствата на преговорите. Групите въпроси, по които ще се водят преговори до края на мандата на това Народно събрание, който изтича през 2001 г., е известна на всички онези, които се интересуват, мисля, на мнозинството народни представители в това Народно събрание. Затова ние изходихме от мотивите, че това трябва да са хора, които имат експертиза по тези въпроси.
Затова ние предлагаме господин Иван Димов, юрист, член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията; госпожа Мария Стоянова, която е член на Комисията по външна и интеграционна политика; и господин Едуард Клайн, който също е член на комисията, която имам честта да оглавявам, но също така е добър експерт в областта на образованието - една от основните теми на преговорите, които ще се водят през тази година. Затова ние смятаме, че това са достойни кандидати за членове на Съвета по европейските въпроси от групата на Съюза на демократичните сили и предлагам те да бъдат подкрепени. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато определяхме своите кандидати за участници в Съвета за европейска интеграция, ние изхождахме от три критерия: хората, които предлагаме, да имат явен и неоспорим международен авторитет; хората, които предлагаме, да бъдат експерти във воденето на подобен тип преговори; хората, които предлагаме, да имат също така неоспорим авторитет като юристи.
Затова ние предлагаме на вашето внимание като членове на съвета: акад. Благовест Сендов, член на делегацията на Парламентарната асамблея на черноморското икономическо сътрудничество. Смятам, че по-нататък не е необходимо да ви представям акад. Сендов. Любен Корнезов, заместник-председател на парламентарната група и член на Комисията по правните въпроси към Народното събрание. Неговият авторитет като юрист според мен не подлежи на никакво съмнение. Също така предлагаме Евгени Кирилов, който се явява член на постоянната делегация в ПАСЕ, член на Политическата икономическа комисия на ПАСЕ и член на Комисията по външна и интеграционна политика на Народното събрание. Също така от наша страна член на този съвет ще бъде и господин Атанас Папаризов, чийто опит и знания във воденето на международни преговори, особено в този им вид, не подлежи на съмнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, честита Баба Марта! Добре, че сме 1 март, а не 1 април, тъй като днес избираме много важна комисия.
От името на Парламентарната група на ОНС аз предлагам за членове на тази комисия: господин Юнал Лютфи, заместник-председател на Народното събрание и член на делегацията ни в ПАСЕ; господин Венцеслав Димитров, член на Съвместния парламентарен комитет, и господин Ремзи Осман, юрист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Евролевицата за членове на комисията предлагаме госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание, госпожа Елена Поптодорова и господин Николай Камов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на "Народен съюз" правя следното предложение за този много важен съвет - професор по право Александър Джеров, който, както споменах и преди малко, е и доктор по международно право, освен това е и заместник-председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, също така е член на Венецианската комисия, която е правната комисия на Съвета на Европа. Другото име е Георги Манов, който е член на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, защото ми се струва, че един от много важните въпроси, който ще се разисква там, е и този. И Калчо Чукаров, защото и въпросите, свързани със земеделието, ще бъдат много важни при решаване на нашето членство в Европейския съюз. Това са нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Общо предложените народните представители за членове на Съвета по европейските въпроси са: Иван Димов, Мария Стоянова, Едуард Клайн, Благовест Сендов, Любен Корнезов, Евгени Кирилов, Юнал Лютфи, Венцеслав Димитров, Ремзи Осман, Петя Шопова, Елена Поптодорова, Николай Камов, Александър Джеров, Георги Манов и Калчо Чукаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 177, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието. Честито на всички новоизбрани! Да им пожелаем успешна работа! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Има думата председателката на водещата Комисия по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становище по проект за решение за вземане на акт от препоръки на Международната организация на труда № 902-03-19, внесен от Министерския съвет.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 2 февруари 2000 г., разгледа проекта за решение за вземане на акт от препоръки на Международната организация на труда № 902-03-19 от 6 юли 1999 г. и мотивите към него, внесен от Министерския съвет.
Проектът и мотивите към него бяха представени от господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика.
Вземането на акт от конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда има за цел да информира обществото и да доведе до приемане на ефективни мерки за тяхното прилагане. Това произтича от разпоредбите на чл. 19, ал. 5, буква "б" и ал. 6, буква "б" от Устава на Международната организация на труда, според който правителствата на държавите-членки се задължават да представят на съответния законодателен орган за вземане на акт от всички международни документи, приети от Международната организация на труда.
Бяха разгледани следните препоръки, предложени в проекта за решение:
1. Препоръка 189 от 1998 г. относно общите условия за стимулиране създаването на заетост в малките и средните предприятия, приета на 86-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
2. Препоръка 185 от 1996 г. относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, приета на 84-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
3. Препоръка 186 от 1996 г. относно набирането и предоставянето на работа на моряците, приета на 84-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
4. Препоръка 187 от 1996 г. относно заплатите на моряците, продължителността на работното време и комплектуване на корабните екипажи, приета на 84-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда.
След проведени дебати и гласуване с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се" 2 Комисията по труда и социалната политика взе следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за вземане на акт от Препоръка 189 от 1998 г., Препоръка 185 от 1996 г. , Препоръка 186 от 1996 г. и Препоръка 187 от 1996 г. на Международната организация на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От името на вносителя има думатата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както знаете, България е член на Международната организация на труда от годините на нейното създаване и има имидж на един от най-активните участници в цялостната дейност на организацията, както и на държава, която стриктно спазва Устава на Международната организация на труда. България в момента е и член на ръководството на Международната организация на труда.
Целта на процедурата за вземане на акт от парламента е да постигне максимално широка информираност на обществото за проблемите, които се разглеждат в съответния нормативен акт на Международната организация на труда, както и да бъдат мобилизирани всички държавни органи да предприемат необходимите мерки по посока изпълнението на тези актове. Това все още не означава директно включване на тези международни актове в българското законодателство, но България по този начин поема своята отговорност като член на Международната организация на труда. От тази гледна точка моля народните представители да подкрепите направеното предложение за вземане на акт от предложените четири препоръки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение за вземане на акт от препоръки на Международната организация на труда № 902-03-19, внесен от Министерския съвет.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към трета точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Доклад по законопроект № 902-01-43 и по законопроект № 954-01-33 на законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 48, ал. 3 изречение трето се заличава.
§ 2. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "юридическо лице" се добавя "на бюджетна издръжка".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Центърът за масова приватизация е администратор на следните приходи:
1. такси за извършени услуги във връзка с получаването на инвестиционни бонове, организирането и провеждането на централизирани публични търгове за продажба на акции, от издателска и информационна дейност;
2. финансова помощ от международни организации."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 и § 2, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 1 и 2 са приети.
За процедура има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени господин Любомир Георгиев - изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация, и госпожа Едит Гетова - от Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Любомир Георгиев и госпожа Едит Гетова.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Михаил Миков - в § 5д от Преходните и заключителни разпоредби да отпаднат думите "или на негов купувач, когато това е част от приватизационния договор".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. Параграф 5ж от Допълнителните разпоредби се изменя така:
"§ 5ж. При класиране на оферта, подадена от дружества по чл. 25, ал. 3 и по чл. 31, ал. 1, офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната сума при норма на дисконтиране 10 на сто, съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация, която се обнародва в "Държавен вестник" в 14-дневен срок."
Предложение на народния представител Венко Вълчев - § 5ж от Допълнителните разпоредби се изменя така:
"§ 5ж. При класиране на оферта, подадена от дружество по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 офертната цена се дисконтира с оглед установяване настоящата стойност на оферираната сума, като се умножава по дисконтовия фактор за срока на разсроченото плащане. Нормата на дисконтиране е равна на основния лихвен процент към деня на класирането на офертите."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя с добавката, която направих накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, моля ви за малко по-голяма концентрация върху този текст, тъй като с него сега ние не правим поредната козметична поправка в Закона за приватизацията, а, според мен, правим една съществена промяна, която отразява и известна промяна във философията ни по провеждането на приватизационния процес.
За какво става дума? От началото на прехода и общественото мнение, а и виждането на редица български правителства беше такова, че хората, работили в едно предприятие и работещи в едно предприятие, би трябвало да имат преференциални условия, ако решат да участват в приватизационния процес. Така се родиха РМД-та, така се дадоха и редица привилегии и предимства на тези дружества. Очевидно, след доста спорове, на път е да се оформи вече не само като виждане, но и като записи в законите едно постепенно, така да се каже, изземване на тези предимства, които бяха дадени на РМД-та. Разбира се, тук не става въпрос за ликвидиране предимствата на РМД-та. Ако това се искаше, то щеше да стане в други членове. Но с тези промени, които сега се предполагат, самите те имат доста показателен характер.
Искам да започна с това, че не се противопоставям на тях.
Но какво не приемам в подхода, по който се предлага предложението?
Първо. Не приемам чрез законов текст да се създаде възможност РМД-та да се тълкуват по различен начин. Ако ще орязваме правата на РМД-та, трябва да бъде ясно за всичко как става това и всички да бъдат поставени при еднакви условия. Тоест, законовият текст трябва да приключва всичко по отношение на това виждане - да няма възможност някой друг да тълкува, да допълва и т.н. В този смисъл аз никак не бих искал да има някаква методика, която някой да прави, въз основа на своите представи как да бъде тя.
Второ - по самото дисконтиране. Каква е мисълта ми? Ние за трети път се връщаме към редактиране на този текст и се връщаме с аргумента, че текстът не е достатъчно точен и че хората се объркват - мислят едно, а се получава друго. Моята идея е следната - има един много прост начин всички да са наясно по отношение на дисконтирането. Просто, когато се каже как се преизчислява оферираната сума. А тя се преизчислява, като се умножи по една формула, която е известна за икономистите и математиците - така наречения дисконтов фактор, който обикновено в масовия случай е просто реципрочна стойност на сложно лихвения фактор. За тази величина има таблици. Когато се знае срокът, за който важи това дисконтиране, когато се знае нормата на дисконтиране, всичко просто се замества и този, който подава офертата си прави сверката. Ясно е какво се получава. Този, който получава офертата, прави сверката. Ясно е, какво се получава. И двете страни са наясно каква стойност трябва да сложат, за да се получи конкурентната оферта.
За мен е неясно защо ние няма да запишем точно, че офертата се умножава по дисконтовия фактор, а ще запишем, че ще се преработва по някаква методика, приета от Агенцията за приватизация. Няма нужда от такава методика. Това е първото.
Второ. Вижте, органът по чл. 3, който осъществява приватизационния процес, не е само Агенцията за приватизация. Агенцията за приватизация е само единият орган. Всички министерства провеждат приватизация. Ами, общините провеждат приватизация. За тях кой ще изработва методика? Те ще приемат методиката на Агенцията за приватизация ли? Лично аз смятам, че това не е разумно. Или ще трябва министерствата да си правят сами свои методики, или просто те ще бъдат задължени да използват методиката на един друг орган по чл. 3 и той се превръща в някакъв доминиращ орган по чл. 3. Ами, тогава просто да махнем, че те са органи по чл. 3 и да оставим само агенцията да приватизира.
Затова предлагам да няма такава възможност - някой да прави методика.
След това - нормата на дисконтиране. Откъде-накъде изскочиха тези 10 на сто като норма на дисконтиране? Това просто е изненадващо. Те могат да бъдат и 15, могат да бъдат и 5. Някой погледнал в ъгъла и казал: 10 на сто.
Аз пак се връщам към това какъв е икономическият смисъл на нормата на дисконтиране. Обикновено нормата на дисконтиране е реципрочна стойност на лихвения процент. Затова съвсем естествено е, според мен, нормата на дисконтиране да съответства като стойност на стойността на лихвения процент към деня на сключване на сделката.
Съжалявам, че не можах обстойно да защитя своето предложение в Комисията по икономическата политика, но разчитам на здравия разум на народните представители и на господин Николов да подкрепят моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
За реплика - господин Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя реплика към господин Венко Вълчев по две неверни негови твърдения.
Първо, този текст цели само и единствено да актуализира и да установи настоящата стойност при подаване на оферта от работническо-мениджърско дружество и нищо друго - нито отнема права, нито дава права, а просто сравнява оферти. Защо се наложи това? Защото имаше различна практика в различните органи по чл. 3. Затова се наложи да предложим този текст.
А защо тази методика на Агенцията за приватизация трябва да стане методика на всички органи по чл. 3 е очевидно от предното, което казах - за да има еднаква методика за всички органи по чл. 3, то трябва да се публикува една методика и методиката трябва да бъде, разбира се, не на Агенцията за приватизация като орган по чл. 3, а на Агенцията по приватизация като онази държавна администрация, която реализира процеса на приватизация в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (EЛ): Уважаеми господин Николов, аз не подлагам под съмнение идеята за въвеждането на този член, напротив, аз я подкрепям. Въпросът ми е обаче да направим текста максимално чист и точно във връзка с намирането на бъдещата стойност на сегашните парични потоци има, вие много добре знаете, достатъчно ясна теория как става това и точно този е начинът - като се умножи предлаганата сума по някакъв начин, зависи от това какво точно искаме. Няколко са начините.
Аз предлагам единия от тях точно записан в закона. И когато ние точно го запишем в закона, няма нужда да правим някакви допълнения. А пък методиката е вече едно съвсем допълнително обременяване на този процес - първо, че няма нужда от тази методика; и второ, с въвеждането на Агенцията за приватизация в една особена роля като разработваща методика ние по същество отнемаме правомощия на другите органи по чл. 3. И аз твърдя, че това така ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Ивалин Йосифов има думата.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз също като колегата Вълчев апелирам да вникнем в същността на това, което се предлага от него и от самата комисия. Колегата Вълчев предлага наистина една абсолютно перфектна редакция на този член. Несъмнено трябва да се приведе стойността към настоящата стойност на обекта. Това е съвсем правилно и като логика, и като идеология в законопроекта. Но, както се предлага от вносителя и след това комисията го подкрепя, наистина не виждам всъщност да заработи така, както трябва. На каква фаза определяме тези 10 на сто? Всеки знае много добре какво представлява дисконтовият коефициент. Който е учил математика, много добре знае това. Той се определя на основната лихва плюс някакви други рискови фактори, примерно със ставка 1-2 на сто отгоре. Това е съвсем нормално така да бъде определено.
Колегата Вълчев предлага един много перфектен текст, който разписва подробно как се определя. Може да бъде записано дали е основният лихвен процент или примерно основният лихвен процент плюс някаква допълнителна ставка. Не виждам защо трябва да се приема методика от Агенцията за приватизация! Ами, Боже мой, във всеки учебник по финансова математика е записано как се определя дисконтирането. Каква методика ще определяме? В глава първа на всеки учебник по финансова математика пределно ясно е записано. Има една простичка формула, няма сега да я диктувам, и се определят нещата. Защо трябва някой да определя някаква методика за нещо, което е измислено векове преди даже да започне да работи това Народно събрание.
Затова апелирам, ако не желаете да приеме текста на Венко Вълчев, правя едно формално предложение в предложението на комисията да отпадне текстът след "10 на сто" - "съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация". Въобще това е безсмислица да се приема някаква методика от Агенцията за приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Моята реплика е отправена по повод на твърдението, че е по-правилно да бъде приета норма на дисконтиране, равна на основния лихвен процент към деня на класиране на офертите, а не 10 на сто, както сме приели текста на вносителя. Трябва да е ясно, че в България основната лихва по силата на Закона за банките се определя по не много пазарен начин, което означава, че ние не можем да ползваме основната лихва за ориентация колко се обезценява едно отложено във времето плащане. И поради тази причина приемаме 10 на сто, защото се счита, че това е една, общо взето, нормална норма на дисконтиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика господин Ивалин Йосифов има думата.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Добре, аз се съгласявам с тази аргументация на господин Николов, защото наистина работим в нечисто пазарно-икономическа среда и фиксираме параметъра. Не сме в една пазарна икономика като на Запад и да говорим чисто теоретически, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, с този текст повече от година и половина се занимава Народното събрание. Както знаете, в закона, който действа в момента, изречението свършва при "10 на сто": "при класиране на оферта, подадена от дружеството по член... офертната цена се дисконтира с оглед на установяване на настоящата стойност на офертната сума при норма на дисконтиране 10 на сто".
Сега ние добавяме "съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация".
Основанието да влезе този текст - искам да ви припомня - беше и настояването на Международния валутен фонд да не се толерират прекалено току-що създадените РМД-та и да могат реално да се оценяват техните оферти. Цяла година се мисли как да не се изпълнява този текст. Разбра се, че въпреки че има "формула по учебник", както казаха колегите, тази "формула по учебник" не може да се прилага, защото не е записана в закона. Сега тук се предложи да се въвежда някаква методика.
Миналия път помолих да дойде представител на Агенцията по приватизация, когато разглеждахме законопроекта на първо четене. Председателят на комисията каза, че методиката вече се прилага от агенцията, ние сме наясно с тази методика. Но така или иначе с методиката, която се предлага от агенцията, аз не можах да се запозная нито в пленарна зала, нито в Комисията по икономическата политика. Сега чух, че дори ще се допълни текстът, предложен от Комисията по икономическата политика, че тази методика ще се публикува в 14-дневен срок - не разбрах от кое, от публикуването на закона ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От влизането на закона в сила.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може от влизане на закона в сила, но беше редно, за да не вървим в този омагьосан кръг, да чуем представител на тази агенция, на която възлагаме да приготви методиката, за да не се окаже след една година, че сме приели текст, който те пак не могат да разберат. Ясно е, че в закона има текст, който в момента управляващото мнозинство не иска да приложи и това е фактът, защото според мен той би могъл да приложи текста и без това допълнение, което правим сега - "съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация".
Така че, ако трябва да се прилага законът, има воля за това, то и сега може да се прилага във вида, в който се намира. Разбираме, че имало нееднозначно прилагане на учебника по математика и това налага да запишем, че трябва да има специална методика.
Добре. Нека все пак тези, които ще правят методиката, да кажат пред нас как я виждат, за какво става дума и да приключим веднъж завинаги с този въпрос.
Така че аз ви моля и процедурно да осигурите представителя на Агенцията за приватизацията, който е наясно с това как ще се приложи новият текст преди да гласуваме § 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедурно предложение има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Като се съобразяваме с направените вече предложения, ви предлагам да отложим разглеждането на този текст и да продължим по следващите текстове в Закона за приватизация, като в това време ще бъде поканен и господин Захари Желязков. Той беше тук, но важна среща точно по това време го принуди да не е в този момент тук. Така че той ще бъде тук, за да отговори на тези въпроси, които се зададоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на § 3.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 се отлага.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Йордан Нихризов да се създаде нов § 3а със следното съдържание.
"§ 3а. В § 6а след текста да се добави ново изречение: "Разпоредбата не се отнася за вземания по трудови правоотношения."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков § 6а да отпадне.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 4 се изменя така:
"§ 4. Параграф 6а от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"§ 6а. При приватизация на държавни и общински предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 3 от този закон кредиторите на приватизиращите се предприятия са длъжни в срок до 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура за приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието. Лицата, неизпълнили изискванията по изречение първо, губят правото си на иск за тези вземания с изключение на вземанията по трудови правоотношения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Честита Баба Марта, господин председател и на всички народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа! Става въпрос за един текст, приет, доколкото си спомням, през последните месеци на Тридесет и седмото Народно събрание, текст, за който аз при всяко изменение и допълнение на Закона за приватизацията съм внасял предложение да отпадне.
Аз съм много щастлив, че и господин Лучников внесе наскоро законопроект за отпадането на този текст, текст, който е противоконституционен и който противоречи и на международни договори, по които България е страна.
За какво иде реч? Става въпрос за един текст, чрез който се премахва универсалния институт на давността и се създава една изключителна нестабилност на стопанския живот в България. Изключителна нестабилност за инвестициите, както български, така и чужди! Изключителна несправедливост, за която сега се прави опит да се отстрани чрез предложението на господин Нихризов. Но аз ще ви питам, дами и господа, а какво става с изтеклите срокове? Ако в шест месеца работниците не са подали писмено искане досега? Какво да кажа аз на работниците от "Видахим" - 3 хил. души, които бяха излъгани да не настояват за вкарване на "Видахим" в несъстоятелност? Изтече едногодишният срок. Сега са по-назад в опашката на кредиторите. Но хайде, това е частен случай. Сигурно има много такива частни случаи.
Разбойническият подход на кабинета в тези отношения е предмет на друга тема.
Тук става въпрос за универсалната защита и стабилност на отношенията в Република България. Крайно време е този текст да отпадне, защото утре друго правителство може да внесе предложението и друго Народно събрание да приеме някакъв текст, аналогичен на този, който да елиминира давността като институт на българското право и който да погаси някакви правоотношения, ей така, защото не е подал писмено искане в срок.
Каква беше нуждата от този текст? В процеса на приватизацията се видя, че винаги, след като сключи приватизационната сделка, излизат нови и нови задължения. Милиони, милиарди се изсипаха за оценки, правни анализи и прочие. Има отговорност за тези лица, които подават данни. Щом има такъв проблем, аз не съм чул на един директор на предприятие да се търси някаква отговорност или това са единични случаи, че той не е заявил истинските задължения на определено търговско дружество в процедурата по приватизация. Най-лесното е чрез законовия текст да се направи това. Не съществува, щом шест месеца този кредитор не е заявил искането си. А как ще дойдат чужди инвестиции в България, дами и господа? Как?

Ето с такива препъникамъчета се показва на чуждия инвеститор, че независимо от различни политически движения в България липсва стабилност на правовата среда и липсва едно трайно разбиране за конституционносъобразност.
Господин Нихризов, Вашият текст е хубав, справедлив да реши въпроса на работниците, но аз ви питам: откъде накъде работникът, примерно, ще бъде изключен от тези лица, а друг кредитор на предприятието няма да бъде изключен? За него ще важи този измислен текст. Откъде накъде? И двамата в този момент, независимо, единият е буржоа, другият е работник, единият е капиталист, другият е трудещ се, са кредитори. Те са кредитори и в тази правна фигура имат равни права. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.)
Елементаризирането и хващането за някои мои думи, за съжаление, като че ли излъчва по-скоро неразбиране на проблема и аз мисля поне да не го показвате, защото премиерът ви сапуниса на конференцията по този въпрос. Дръжте се сериозно и вземете отношение по този въпрос. Още веднъж предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Като напълно приемам доводите, които изложи моят колега, аз смятам, че трябва наистина да се замислим за инвеститорите, които инвестират в закупуването на тези предприятия, и които ще бъдат поставени пред риска да се появяват в някакви отдалечени периоди от време други претенции към предприятията, а така даваме срок на всички кредитори в шестмесечен срок да заявят своите претенции към съответното предприятие. Не виждам нищо, което да намалява правата на кредиторите на предприятието, а обратното силно би затруднило инвеститор и би му направила неясна картината на предприятието, на икономическото му състояние, ако ние дадем възможност след шестмесечен период от време да се предявяват претенции към тези предприятия, които са с кредити. Това цели този текст и не виждам защо няма да бъде подкрепян.
Изключение правят онези задължения, които възникват от трудовоправните отношения и това има своето основание, което беше обяснено от господин Нихризов, а може би и сега ще обясни своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Доколкото разбрах, Вие твърдите, че този текст е антисоциален, че той така или иначе ще създаде атмосфера да бъдат ощетени работниците, след като не могат да бъдат вписани като кредитори и взискатели на дружеството, което се обявява в несъстоятелност.
Ами, господин Миков, много Ви моля, обърнете внимание кога е приет този основен текст - през 1996 г. - тогава, когато вашата партия беше на власт в правителството. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И тя има право да греши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юрий Юнишев. Дуплика - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Тъжно е, господин Юнишев. Нищо не сте разбрали, освен че БСП не е на власт от три години. Но за това не се изисква особено натоварване.
Към господин Николов. Господин Николов, Вие казвате: ще защитим инвеститорите, които сега купуват. Но те са същите инвеститори и когато са контактували с това предприятие, когато са му доставили суровини или машини и преди то да влезе в процедура за приватизация. И че проблемът съществува, аз направих това заявление и в моето изложение.
Откъде иде проблемът? Проблемът иде от това, че при оценките и при правните анализи не се свършва работата както трябва. Проблемът идва и от друго - че вие не пускате акции на борсата, защото всеки чужд инвеститор може да си направи дюдилиджънса и много по-добре от измислените оценки, да си направи сметката и борсата да покаже и скритите задължения, и тези, които са укрити от настоящ или бъдещ мениджмънт, или не са хванати в процеса на оценката. За това става въпрос - че и в единия, и в другия случай става въпрос за инвеститори. И както немска фирма, примерно, е доставила суровини на някое предприятие, не й е платено, изпуснала е шестмесечния срок, защото това не се е отнасяло тогава, така немска фирма може да дойде като купувач.
Не може по такъв начин да се решава този проблем. Той е ясен. Проблемът означава само едно - че трябва да се засили вниманието при оценките, при изследването на задълженията. Защото другото означава, че този подход ще отблъсква от България чуждите инвеститори.
Пак ви казвам, утре в Народното събрание ще бъде внесен закон, с който този срок ще бъде възобновен. Забележете, вие не решавате проблема с давност, с някакво заявление. Ами, ще се даде нов срок, ще се намери колай и пак тези хора, които искате да облекчите сега от търсене на задължения, след като са купили, те пак ще си намерят майстора с такъв подход, но това просто не бива да става. Антиправни са тези решения и аз се надявам да подходим съвсем разумно тук, без да търсим политическа размяна на реплики, макар че бях провокиран и за това, за което се извинявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Йордан Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Точно така, за разлика от комунистическото виждане, като реплика.
Що се отнася до текста, без да политизираме, господин Миков, той е приет действително в Тридесет и седмото Народно събрание, но тогава все пак хората са мислели защо са го приели. Така че звучи като похвала едва ли не към Вас.
Сега по отношение на първата част на въпроса Ви - как и по какъв начин ще процедират работниците във "Видахим"? Отлично знаете, че Кодексът на труда определя, Вие сте правист за разлика от мен, трудовите правоотношения. Така че би трябвало да се приложи Кодексът на труда. А това, което аз правя като добавка, е, за да се премахне противоречието, което съществува в двата нормативни акта. И тук един момент просто за размисъл. Да, вярно е, приватизацията се извършва, но това не е моментен акт. От момента, в който се прави оценката, дори тя да бъде изготвена абсолютно съзнателно, абсолютно коректно, следващият момент, моментът на сключване на сделката не е точно в момента на изготвяне на оценката. И тогава, предполагам, Вашите колеги са помислили по какъв начин да ограничат възможността да се появят нови кредитори, за които този, който сключва сделката, който закупува предприятието, и органът, който по чл. 3 извършва сделката, не са били уведомени. В този случай може да се получи така, че голяма част от приватизационните сделки в един определен момент да се окаже, че не се извършват с реална цена, тоест имат допълнително обременени задължения. И предполагам, че Вашите колеги тогава са искали да намерят някакъв начин за излизане от тази патова ситуация, тъй като от момента на изготвяне на оценката до момента на реализиране на сделката е било възможно да възникнат нови задължения и тези задължения да бъдат в огромен размер. Дали текстът, който са изготвили, е перфектен, това вече е друг въпрос. Въпросът е, че ние имаме желание действително в Агенцията по приватизация да разполагат с ясните условия, които има в предприятието, и да не остане момент, в който тези сделки да бъдат атакувани от самите инвеститори, които извършват закупуване на предприятието, тъй като те са подложени под нови условия, или пък задълженията да бъдат оставени на държавата, ако такива задължения при съответните кредитори бъдат предявени след извършване на сделката.
Що се отнася до моето предложение, отвътре изваждам противоречието, което съществува по отношение на работните заплати. Мисля, че в това положение вие нямате абсолютно никакви спорове. Но и досега би трябвало, според мен, да се прилага Кодексът на труда, тъй като той определя трудовите правоотношения и никой не може да задължи някого с друг нормативен акт да промени условията, при които се сключват тези трудови правоотношения. Затова и съм направил това предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Реплика от господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Нихризов, Вие градяхте няколко хипотези. Аз после мога да Ви кажа точно защо се получи този текст. Няма да ги споделям, за да не обременявам цялата зала - каква беше нуждата тогава и какъв и откъде беше натискът, какво стана, ще ви го разкажа.
Но, първо, държавата няма да се товари със задължения, защото в една голяма част от случаите става въпрос за акции. Проблемът идва от другаде - проблемът идва от непрозрачната приватизация и от това, че тези акции не се завъртяха на борсата. Ако бяха там, никой чужд инвеститор, купуващ акции, нямаше да има право на никаква претенция.
Той щеше много старателно сам да си търси допълнителна информация, както правят добрите инвеститори на фондовата борса и да си направи оценка, пък и пазарът да покаже има или няма скрити задължения.
Но, разберете, подходът не е правен и подходът е вреден за цялата обща икономическа среда в България. Утре може да се вкара един текст, който да започне по някакъв начин отново да дели кредиторите. Да каже - по един начин ще третираме, дами и господа, кредиторите, РМД-та, през периода 1997 - 1999 г., по друг начин ще третираме другите кредитори. Разбирате ли, това не се иска, това не е добре за правото, не е добре за икономиката.
Единственото, което може да се търси в този случай, е едно засилване на възможностите по оценката, така че да се знае. Включително в приватизационните договори се сключват клаузи от тези инвеститори, че , това е положението и така го приемаме. Ами, щом купува акции, независимо дали е на фондовата борса, всеки трябва да знае, че винаги зад тях може да има нещо, което не е отчетено в представения му правен анализ и в представената му оценка.
Случаят с хотел "Зографски" още от по-предната регистратура, ако се занимаете с него, ще видите че "Зографски" не може да има претенции към държавата, защото е купил акции. Ето за това става въпрос. И този текст е абсолютно ненужен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков § 6а да отпадне.
Гласували 115 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е прието от комисията.
Създава се § 5:
"§ 5. В § 11 от Преходни и заключителни разпоредби ал. 2 се изменя така:
"(2) Органите по чл. 3 ежемесечно обнародват в "Държавен вестник" данни за извършените продажби, продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане и броя на договорените работни места"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители, за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Заглавие: "Заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби" така, както е предложено от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, искам да направя процедурно предложение да отложим гледането на § 6, защото то е в пряка връзка с § 3, който вече отложихме.
Затова моля да подложите това мое предложение за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов за отлагане приемането на § 6.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 4 има предложение на комисията. Параграф 4 става § 7.
"§ 7. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Параграф 7 е приет.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Николов да докладва отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Възникна спор по § 3 - дали е възможно Агенцията за приватизация, след като един път публикува методиката, в която са отразени норма на дисконтиране 10 на сто и ясна формула, дали не съществува опасност самата Агенция за приватизация да приеме друга методика, която фактически да замени нашата воля. Очевидно това не е възможно, защото методики или каквито и да е други документи на Агенцията за приватизация не се публикуват в "Държавен вестник", а след публикуването в "Държавен вестник" това става една задължителна методика за всеки. И по силата на този закон става задължителна методика за всички органи по чл. 3. Това е отговорът на въпроса дали е възможна подмяната на нашата воля такава, каквато я записваме и гласуваме в закона, след това само от Агенцията за приватизация. Не може да се случи. Имаме съгласие за това, че нормата на дисконтиране - 10 на сто, която сме приели, е една приемлива стойност, защото при норма на дисконтиране, равна на основния лихвен процент при сегашното непазарно ниво на лихвените проценти, не е добър вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи, предлагате да се приеме текстът на вносителя така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Не трябва ли да има представител на агенцията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Трябва да има представител на агенцията, ако държите това да се обясни от него. Трябва да е дошъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сме гласували предложението на господин Вълчев, нали?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, нито едно предложение не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за заместващ текст на § 3.
Гласували 96 народни представители: за 46, против 33, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 63, против 7, въздържали се 27.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Отложихме и § 6.
"§ 6. Методиката по § 3 се обнародва в "Държавен вестник" в 14-дневен срок от деня на влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 18.
Параграф 6 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Отново ще докладва господин Николов.
За процедура - господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Георги Михнев - председател на Комисията по стоковите борси и тържищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Георги Михнев.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Михнев в залата.
Имате думата, господин Николов да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател,

"Д О К Л А Д
по законопроект № 902-01-37 от 19.05.1999 г.
за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата,           внесен от Министерския съвет, и

по законопроект № 954-01-18 от 12.02.1999 г.
за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата,        внесен от Александър Джеров

З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси
и тържищата

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителите.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 1 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) За финансиране дейността на комисията се набират средства от:
1. таксите, събирани от комисията;
2. глобите и имуществените санкции, събирани по реда на глава шеста."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Средствата по ал. 2 постъпват в бюджета на комисията и се разходват за подпомагане на дейността й, включително за повишаване квалификацията на служителите."
3. Алинеи 4 и 5 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 5 до 50 минимални работни заплати" се заменят с "от 400 до 3500 лв.".
2. В ал. 2 думите "от 50 до 200 минимални работни заплати" се заменят с "от 3500 до 12 500 лв.".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 3:
"§ 3. В чл. 6, ал. 1, изречение първо и ал. 3, чл. 7, ал. 1 и 2 и в чл. 66 думите "заместник-председателят" се заличават, а в чл. 6, ал. 1, изречение първо думата "трима" се заменя с "четирима"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Създава се Допълнителна разпоредба:


"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 4. Навсякъде в текста думите "министъра на търговията и туризма" се заменят с думите "министъра на икономиката"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 4 така, както са предложени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Параграф 4 е приет, а с това и целият Закон за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата.
За процедурно предложение има думата господин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Следващите точки от нашия дневен ред - пета и шеста, както се разбра в началото на нашето заседание, са разгледани от водещите комисии, но не са разгледани от останалите комисии, към които са били разпределени, така че моето процедурно предложение е да прекратим днешното заседание, т. 5 и 6 да бъдат разгледани на заседанието утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чолаков.
За противно становище - заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз правя противно предложение - да продължим, да завършим с програмата и утре да посветим работния ден на парламентарен контрол, който катастрофално изостава, за да можем на 3 март да честваме Националния празник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Фактически Вие правите и ново процедурно предложение.
Първо ще гласуваме процедурното предложение на господин Чолаков за прекратяване на днешното заседание, а след това и предложението на господин Сендов, ако не бъде прието това предложение - утре да бъде заседанието за парламентарен контрол.
Гласували 158 народни представители: за 109, против 48, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура думата има заместник-председателят на парламента господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, след като не се прие едно разумно предложение, ще направя едно друго, което също смятам, че ще оцените по достойнство. Тъй като това, което остава в дневния ред утре ще приключим за не повече от час, нека да е час и половина, предлагам след изчерпване на дневния ред Народното събрание да продължи с парламентарен контрол до 14,00 ч., ако няма предложение за продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има ли противно становище? Не.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Благовест Сендов.
Гласували 169 народни представители: за 82, против 58, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 1 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 1 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 1 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 2 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 1 март, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 12,21 ч.)




Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
       Виктория Василева

      Камен Костадинов