Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-03-22

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 март до 21 март 2000 г.:
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Вносител - Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Актуализирана програма "България 2001". Вносител - Министерският съвет.
Проект за решение относно промяна на чл. 9, ал. 1 от приложение "Бюджет на Народното събрание" в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - Асен Агов. Проектът е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение относно Актуализирана програма "България-2001". Вносител - Екатерина Михайлова.
Отчет на Българска телеграфна агенция. Вносител - Българска телеграфна агенция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители - Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за развитие на промишленото и земеделско производство. Вносител - Георги Михайлов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Вносител - Любен Корнезов и група народни представители.
Законопроект за отмяна на закони и нормативни укази. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред са постъпили предложения от председателя на Парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии - продължение.
3. Законопроект за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана).
4. Второ четене на законопроекта за лечебните растения.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители: Мария Брайнова и Димитър Игнатов.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител - Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за българите, живеещи извън България - продължение.
8. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Вносител - Министерският съвет.
9. Проект за решение относно Актуализирана програма "България 2001". Вносител - Екатерина Михайлова.
10. Парламентарен контрол.
Освен това са постъпили и предложения от:
- народния представител Драгомир Драганов - като точка в седмичната програма да бъде включен проект за решение за предсрочно освобождаване на господин Стоян Райчевски от длъжността председател на Комисията по културата и медиите;
- народния представител Георги Панев - в седмичната програма да бъде включен като точка законопроект за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България (реплики от ДЛ: "Браво, Панев!");
- народния представител Стефан Гайтанджиев - като точка в дневния ред да се включи проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
- народния представител Кънчо Марангозов - в седмичната програма да се включи проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Имате думата по дневния ред.
Господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Нейков! Парламентарната група на Евролевицата вече четвърти път внася предложението за предсрочно освобождаване на господин Райчевски. Аз проверих разпечатките - три пъти всички останали групи, без мнозинството, са единодушни, тоест искането е основателно. Много ми е приятно, че миналата седмица вече и колеги от СДС започнаха да се присъединяват към това искане. Така че апелирам този процес да продължи.
Искам да апелирам и за още нещо и то главно към колегите от лявата половина, защото съм убеден, че дясната половина ще подкрепи законопроекта на господин Панев. Аз смятам, че това е един абсолютно навременен законопроект. Всичко друго сме оправили, дайте да направим един сериозен дебат относно законността на комунистическия режим! Дайте, ако искате, и да разширим малко тезата за всички авторитарни режими и да обявим всички авторитарни режими за незаконни. Така че, много ви моля, подкрепете това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България е внесен преди две и половина години. Законопроектът е кратък. В първата му част, след като се изброяват и констатират от уважаемия парламент престъпленията на комунистическия режим, комунистическият режим и Комунистическата партия в България (става въпрос за периода преди 10 ноември 1989 г.) се обявяват за незаконни, престъпни и осъдителни. Във втората част на законопроекта се сваля давност върху престъпленията на комунистическия режим поради простата причина, че жертвите не са имали юридическата и фактическа възможност да се защитят.

Уважаеми дами и господа, всички, които ни слушат, крайно време е вината да бъде публично призната чрез един представителен обществен акт. Крайно време е отговорността да бъде поета и престъпленията да бъдат осъдени. Ще бъда пестелив в думите си. Ще завърша с това, че най-голямото достояние за един народ е националното съгласие - абсолютна необходимост и предпоставка за просперитета на нацията и страната. Но, уважаеми дами и господа, истинското национално съгласие не означава отсъствие на конфликти, то означава наличие на справедливост.
Завършвайки с тези думи, аз апелирам към абсолютно всички народни представители да подкрепят този законопроект. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми лидери на всички политически партии, представени в парламента, уважаеми колеги! Режими е имало и ще има, те са най-различни, но здравето на хората е едно. Аз смятам, че в този парламент правим голям грях - Панев не е в добра душевна кондиция. (Смях от опозицията.) Досега не е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зънзов, отнемам Ви думата за обиждане на народен представител и Ви отстранявам от едно заседание. (Бурни протести от ДЛ.)
ИВАН ЗЪНЗОВ: Това не можете да направите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направих го вече, напуснете трибуната!
Господин Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Със свито сърце, след тези фундаментални проблеми, които трябва да бъдат обсъждани тук, подновявам едно скромно искане на нашата парламентарна група - да се създаде анкетна комисия по проучването, хода и резултатите от проведената приватизация в Република България. Знаем, че тези проблеми някак си изглеждат периферни, защото става дума за българската индустрия, за възможните терени, сгради, за много други неща, които осигуряват хляба на хората. Става дума за това, че повечето приватизационни сделки явно вървят към пълен провал. Ще дам само една илюстрация и то за приватизационна сделка от крупен мащаб. Медодобивният комбинат в Пирдоп беше закупен от "Юнион Миниер", водеща фирма. Интересното е, че Агенцията за приватизация имаше претенция да се даде на "Юнион Миниер", но ако тя направи необходимите екологични разчиствания на минали замърсявания и построи нови пречиствателни съоръжения. Известно е, че ние се отказахме от това и със заем на Световната банка подарихме средства за подобна екологична програма. Проблемът е, че дори и тя не се изпълнява. Хвостохранилището е претъпкано и в момента има опасност стената да се пропука и отново да замърси с арсен и тежки метали поречието на река Тополница чак до Пазарджик. Никой не взема предвид тези ангажименти, които бяха поети от фирмата. Това е ярка илюстрация, че българската природа, животът и здравето на населението отново ще бъдат замърсени.
Ето защо, ползвайки този пример и многото други, моля да се гласува включването на тази точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, драги колеги народни представители! Имам предложение по отношение на господин Панев. Вие знаете, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по дневния ред за отпадане на точка.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Да, по дневния ред (силен шум и протести от ДЛ), по дневния ред, който предлага господин Панев. Вие знаете, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Коментар на предложение не се прави. Ако предлагате разместване на точки, имате думата. (Свиркане и дюдюкане от ДЛ.)
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Предлагам това предложение въобще да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, отнемам Ви думата, не се обсъжда дневния ред. (Викове и дюдюкане от ДЛ.) Погледнете правилника, по дневния ред няма обсъждане. Прави се гласуване и се решава.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той обосновава предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма обосноваване, Вие, господин Корнезов, знаете правилника. Знаете го и по-добре от мен. (Народният представител Веселин Бончев продължава да говори на изключен микрофон.)
Отнех Ви вече думата, господин Бончев! Господин Бончев, напуснете трибуната! (Бурни протести от ДЛ.)
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! В предложената програма за работа на Народното събрание в периода 22 - 24 март 2000 г. е включена традиционната точка парламентарен контрол като т. 10. Вие всички знаете, че седмици наред народните представители по различни причини не могат да получат отговорите, които интересуват техните избиратели.
Затова моето процедурно предложение е в петък целият ден да бъде посветен на парламентарния контрол и това предложение да бъде гласувано. Това е единствената възможност народните представители да подложат на публичен дебат и да търсят решение на въпроси, които съдбоносно засягат техните избиратели. Това са проблемите за бедността, за глада, за безработицата, за корупцията, за приватизацията, за системите за социална сигурност и т.н. Ето защо, уважаеми господин председател, вместо да се занимаваме с проблеми като този, който предложи господин Панев, а той отлично знае, че българският народ днес не страда от този проблем, а от тези, които не могат да бъдат дискутирани, аз предлагам да бъдем сериозни и отговорни и да бъдем на нивото на страданието на своя народ. Затова Ви моля да гласувате моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов, ще поставя предложението му на гласуване.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме точка от дневния ред да стане проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Предлагаме комисията да се избере за срок от 6 месеца в състав от 13 народни представители: 7 от СДС, 3 от Демократичната левица, 1 от ОНС, 1 от Народен съюз и 1 от Евролевицата.
Населението в страната не приема реформата, защото тя не задоволява потребностите от медицинска помощ съгласно Конституцията. Медицинското съсловие не е мотивирано за нея и чрез Българския лекарски съюз тя насилствено се внедрява. Все още няма сключен национален рамков договор, т.е. лекарите не знаят точно какви медицински услуги ще извършват, а пациентите каква медицинска помощ ще получават.
Сега главната цел на Националната и на районните здравноосигурителни каси е да купуват и оборудват сгради и кабинети за милиони левове, луксозни автомобили, да правят скъпоплатени реклами, от които нищо не се разбира, да се прави скъпа информационна система, за да се получават големи комисионни. В Благоевград ремонтът на сградата е за 700 хил. лв. В Кюстендил къртят венециански мозайки, защото са правени при социализма. В Бургас разбиват сграда с архитектурна стойност на брега на морето. В Шумен разбиват мрамор от бивша банка. И това става, когато 90 на сто от лечебните заведения в страната са пред фалит. На националното съвещание преди седмица министър Семерджиев е заявил, цитирам: "При здравната реформа се преразпределят власт, пари и позиции". Това е разбойническо отношение, арогантно и цинично, не демонстрирано в 120-годишната история на българското здравеопазване.
Вместо да се занимаваме с глупостите на господин Панев, аз ви предлагам да се избере такава комисия. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Други предложения по дневния ред няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Драганов за включване на проект за решение за освобождаване на господин Райчевски като председател на парламентарна комисия.
Моля, гласувайте!
Гласували 197 народни представители: за 79, против 116, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Панев за включване в седмичната програма законопроект за обявяване незаконността на комунистическия режим в България.
Гласували 172 народни представители: за 79, против 60, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов за създаване на временна комисия.
Гласували 185 народни представители: за 75, против 98, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев за включване като точка в дневния ред проекторешение за временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 185 народни представители: за 68, против 112, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма за работа на Народното събрание от 22 до 24 март, както е предложена от госпожа Михайлова.
Гласували 181 народни представители: за 121, против 25, въздържали се 35.
Седмичната програма е приета.
Беше направено процедурно предложение от господин Божинов парламентарният контрол да започне в петък от 9,00 ч., а не от 11,00 ч.
За противно становище по това предложение има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, господин министър! Аз правя противно предложение на това парламентарният контрол в петък да бъде от 9,00 ч. по две причини. Първо, ние предлагаме в петък да се проведе дебатът по актуализираната програма, което по същество ... (Реплики в ДЛ.) Възпитанието, господин Стоилов, изисква да се изслушваме. Така са ме учили в къщи в първите седем години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не правете забележки по възпитанието на народните представители, господин Цонев!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, благодаря Ви, господин председател. Ако обичате тогава да им направите Вие забележка да ни изслушват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме учете и мен на кого да правя забележки.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поради тази причина и в мотивите на господин Божинов беше изтъкнато, че трябва да се води дебат по тези теми, той ги изброи кои са. Те са в програмата, дебат ще се води. Това - първо.
И, второ, нямате никакво основание да казвате, че народните представители чакали със седмици и месеци, тъй като последните два парламентарни контрола се провеждаха в целия петъчен ден, ако до бре си спомняте, именно от 9,00 ч. (Реплики и възражения в ДЛ.)
Така че това не е основание. Както не е основание и друго. Аз виждам, че вие изглежда помежду си не си говорите. Защото, ако си говорехте помежду си, членовете на комисията "Антимафия" от вашата парламентарна група щяха да ви информират, че вече е отправено питане и се провежда проучване именно за разходването на средствата в Здравноосигурителната каса, по която тема вие искате да създавате временна комисия.
Така че аз ви съветвам да седнете да си говорите първо помежду си и да не губите времето на Народното събрание. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Божинов парламентарният контрол в петък да започне от 9,00 ч.
Гласували 186 народни представители: за 71, против 107, въздържали се 8.
Предложението не се приема.

Първа точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има думата господин Стоян Райчевски да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! От предишното заседание, когато обсъждахме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторските права, остана един текст, който бе отложен за една по-прецизна редакция по предложение на нашия колега господин Гоцев.
Предлагам една по-прецизна редакция, която бе направена съобразно предложението на нашия колега, съгласувана с представители на Министерството на култура, лично с министъра на културата и с експерти.
"§ 39. Създава се чл. 96а:
"Обезпечителни мерки
Чл. 96а.(1) При нарушение на авторско право или сродно на него право или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение или на обект по чл. 72;
2. изземване на екземплярите от произведението или от обектите по чл. 72, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.

(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки става по реда на чл. 165-170 и чл. 308-322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от съдия-изпълнителя, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението на ответника. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителна мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й.
(7) Ако се установи, че наложена обезпечителна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
По този текст има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз участвах в правенето на текстовете, но виждам, че този не е точно така, както го бяхме направили. В текста има "с изключение на чл. 171", а този текст, ако паметта не ме лъже, пред себе си нямам Гражданско-процесуалния кодекс, предвижда срок, в който да се заведе иск. Следователно, не може безсрочно да получиш едно обезпечение, да седи обезпечението и ти никога да не заведеш дело, за да види дали е така или не. Това трябва да се коригира.
Второ. Аз не знам наизуст текста, нямам ги работите, но беше казано по-другояче във връзка с тези гаранции, предварителните - депозита за обезпечението. Тук също не го виждам, а се предвижда някакъв иск за вреди. По принцип обезпечението предварително се гарантира с някакъв депозит и след това, ако се види неоснователно, той се използва за гаранция.
Бих помолил вносителите да прегледат още един път текстовете.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Да го отложат, да го прегледаме и след това да го гласуваме.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз доколкото можах съдействах. Повече от това - не мога.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Извинете, господин председател, искам да направя пояснение.
Този текст ми е предаден след съгласуване с господин Васил Гоцев. И аз искам да обърна внимание, че в ал. 6 пише: "Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя." - Ето го срокът.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): И докога? Това пита господин Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, явни са добрите намерения на вносителите на текста. От друга страна аз не бих могъл да не вярвам на колегата Гоцев, който е един прецизен колега. И тъй като се касае до материя, която е уредена и в Гражданско-процесуалния кодекс - обезпечението, и когато един закон влиза в колизия с един основен закон, тоест добрите намерения не са изразени точно и не са синхронизирани с оглед действащите нормативни уредби в другите закони, ние не можем да допуснем да се получи колизия, поради което текстът явно не е готов за гласуване.
Предлагам да се отложи гласуването по текста, да има възможност да се изработи прецизно и веднага щом бъде готов да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Направено е процедурно предложение да бъде отложено гласуването на § 39.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на гласуването на § 39.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има направени две бележки от страна на отдел "Правна и законодателна дейност" за редакторско прецизиране по § 42 и § 52.
Чета § 42:
"§ 42. Член 96г, ал. 4, думите "съдебно решение" да се заменят с "определение на съда"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение има ли изказвания?
Ние вече сме приели тези параграфи, така че фактически ще направим прегласуване.
Поставям за прегласуване § 42 с корекцията, която сега съобщи господин Райчевски - приетият вече текст като в него думите "съдебно решение" се заменят с "определение на съда".
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 52 редакцията е чисто техническа.
"В § 52, ал. 2, думите "наредбата по чл. 26, ал. 7 от Закона за авторското право и сродните му права" да се заменят с "наредбата по § 8"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви забележки по този текст?
Моля, гласувайте § 52 с корекцията, която господин Райчевски докладва.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Параграф 52 е приет.
Докато уточнят текста на § 39, предполагам, че ще им бъдат необходими десетина минути.
Десет минути почивка, след което ще продължим с § 39. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз моля да бъда извинен, защото след внимателната справка, която направихме, би могло текстът да се гласува така. Моята заблуда дойде от това, че нямах пред себе си материала и този чл. 317, ал. 2 аз мислех, че се отнася за друго.
Второто нещо, за което споменах, то е съобразено с една конвенция, има известна разлика от принципите на Гражданскопроцесуалния кодекс, но по-правилно е да бъде така, както вносителят го е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Моля, гласувайте § 39 така, както е предложен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 6.
Параграф 39 е приет, а с това и целият Закон за изменение допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Приемайки този закон, можем да отчетем, че България прави нова крачка напред в борбата с интелектуалното пиратство.
Аз искам да благодаря на всички народни представители, които гласуваха и подкрепиха този законопроект. Искам да благодаря на екипа на Министерството на културата, който работи по него, на моите експерти. Искам да благодаря най-вече на творческите организации, които взеха най-активно участие в обсъждането на предложенията и съм длъжен да ги спомена. Това са:
- Дружество за колективно управление на авторски права;
- Дружество на авторите на аудиовизуални произведения "ФИЛМАУТОР";
- Дружество на авторите на музика "МУЗИКАУТОР";
- Дружество на авторите на сценични произведения "ТЕАТЕРАУТОР";
- Дружество на артистите "АРТИСТАУТОР";
- Съюз на филмовите дейци в България;
- Съюз на артистите в България;
- Национален филмов център;
- АРСИС КОНСУЛТИНГ;
- Българска асоциация за борба с незаконното използване на аудиовизуални произведения БУЛАКТ;
- Асоциация на българските книгоиздатели;
- Българска асоциация на музикалните продуценти;
- Асоциация на независимите филмови продуценти;
- Асоциация на вносителите на копирна техника;
- ИЗА АРТ;
- Фондация за детско кино;
- "ДЪГА ФИЛМ";
- Абонаментна компания ТВ ПЛЮС и всички други, които дадоха своя принос в този тежък, но добър законопроект.
Искам да ви благодаря още веднъж, колеги, и съм длъжен да направя едно уточнение, което не беше във връзка с процедурата по приемането на този законопроект, а казано по друг повод - че текстът, който беше отложен, не бил съгласуван със съответното министерство - Министерството на правосъдието. Имам два документа, които са подписани от заместник-министър Златка Русева за съгласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете на свой ред и аз да поднеса моите благодарности за вашата конструктивна, за вашата безпристрастна работа наистина, народни представители!
Този закон е част от пакета закони, които сме длъжни да синхронизираме с европейското законодателство. Той е добър закон и аз благодаря за целия труд, който вложихте и чрез който позволихте България да направи още една стъпка към онова, което всички желаем. Радвам се, че един закон за култура отново можа да бъде приет в обстановката на един консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ - продължение.
Моля господин Тошев да докладва. Приети са от § 1 до 6 включително.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! От името на Комисията по опазване на околната среда и водите ви честитя първа пролет и ви желая много здраве и щастие!
Господин председателю, следва предложение за нов параграф, който съм внесъл, който да бъде § 6а:
"В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Не се заплащат такси по ал. 1 за добита дървесина за строителство, ремонт и отопление на сградите на органите по чл. 48; строителство и ремонт на заслони, мостове, огради, маркировка, противоерозионни и други обществени съоръжения, свързани с туризма, безопасността на посетителите и поддържането на защитените територии, изключителна държавна собственост."
Комисията подкрепя предложението.
Останалите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 6а.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По § 7 бяха направени предложения, приети от комисията, на Александър Пиндиков - две предложения, едно на Меглена Плугчиева, което не се подкрепя, и друго на Меглена Плугчиева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете неподкрепените предложения.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложенията, които не се подкрепят, са на Ангел Малинов и Валентин Симов, на Румен Такоров и група народни представители.
Първото предложение на Меглена Плугчиева е: "§ 6 не се отменя."
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение е: "Не се създава § 16".
Комисията не подкрепя предложението.
И предложението на господин Симов, което не е подкрепено, е: "Създава се § 16:
"§ 16. Манастири, собственици на земи и гори около тях, попадащи в границите на национални паркове, се обезщетяват от Държавния горски фонд или с решение на Министерския съвет с компенсаторни бонове или друг вид обезщетение."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Румен Такоров, което не е подкрепено, е:
"В § 7 да се създаде нова т. 6 със следното съдържание:
"6. Създава се § 17:
"§ 17. В срок от 3 месеца от влизането в сила на този закон се определят границите на Национален парк "Витоша"."
Причините да не подкрепим тези предложения е постигнатото съгласие при преговорите с Българската православна църква и между политическите сили да се прекатегоризира част от територията на Национален парк "Рила" и да се създаде природен парк "Рилски манастир", където ще може да се възстанови собствеността върху тази територия на собственика - Рилския манастир, като режимът на този природен парк ще бъде еднакъв с този на националните паркове.
Това е решението и това ще трябва да гласуваме в този параграф. Разбира се, част от колегите не бяха съгласни, но при гласуването комисията подкрепи този вариант.








ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Текстът на комисията за § 7 е следният:
"§ 7. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2, ал. 1 и ал. 2 се изменят така: (Това е по предложението на господин Пиндиков.)
(1) В срок от три месеца от влизането в сила на този закон частта от парк "Рила", включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир от 1990 г. отдели: 1 а-г, е, ж, 1, 2; 2; 3; 4а-д, 1-3; 7а-д, 1-3; 8-12; 14а-в, 1, 8-11; 15а, б, 1, 2, 9; 16а-ж, м, 1-5; 17-45; 46а-и, 1-5; 47-74; 75г-к, 76; 77а-к, 1, 3-5; 78г-л, 6; 79б-п, 2-5; 80-82; 83г-т, 4-9; 83з-ч; 8 (част), 9-19; 85; 86а-я, 2-5; 87д-п, 2-5; 88а-т, 3-6; 89-91; 101-108; 113-117; 119; 120; 121а-е, 1, 2; 400-410 с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади от община Рила, Кюстендилска област с обща площ 13 000 хектара се прекатегоризират като природен парк с наименование "Природен парк "Рилски манастир".
(2) В плана за управление на Природен парк "Рилски манастир" се прилагат разпоредбите на чл. 21.
2. В § 3 след думата "прекатегоризат" се добавя "при необходимост".
3. В § 4 думата "съответните" се заменя с "прекатегоризираните".
4. В § 5 накрая се добавя "освен ако не са променени по реда на глава трета от закона".
5. Параграф 6 се изменя така:
"§ 6. (1) Министерството на околната среда и водите съгласува с областните управители заповедите за обявяване на защитени територии, процедурите за които са осъществени по реда на Закона за защита на природата, преди влизане в сила на Закона за защитените територии.
(2) Заповедите за обявяване на защитени територии по ал. 1 се издават на основание чл. 39, ал. 1."
По това предложение Правният отдел предлага едно структурно разместване, като ал. 1 в т. 1 стане § 8а с аргумента, че в него има срок - три месеца, и смятат, че трябва да бъде в отделен параграф.
Но така или иначе, той трябва да се гласува сега, защото той е свързан със следващата алинея, в която се говори за Природен парк "Рилски манастир".
Ще помоля стенографките да отбележат текста така, както е даден в доклада, за да не станат грешки при четенето на различните номерации на парцелите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да разбера и аз - ал. 1 става § 8а?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, това е предложение на Правния отдел, което не засяга по същество текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е препоръка на Правния отдел, а предложението е на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, това е препоръка на Правния отдел - само за структурно разместване, техническо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този текст имате думата.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Пак опираме до един компромис, който според някои щял да реши проблемите на Риломанастирската гора и на Националния парк. Но според мен той не го решава, защото в крайна сметка остават открити два големи въпроса.
Първият въпрос е следният. Собственикът, според законите и Закона за гората, специално, трябва да плаща за лесоустройствените мероприятия. Ще плаща Рилският манастир за всички тези грижи, които ще полага някое горско стопанство за техните гори при тази ситуация?
И вторият въпрос: какво ще стане утре, ако Рилският манастир реши да продаде горите си? Той има това право.
Ето това са проблеми, за които въвеждането им в този вариант е някакъв палиатив.
Най-добре - знаете моето мнение и на "Екогласност" - Риломанастирските гори да си останат държавна собственост, както е по Конституция. Това е най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За реплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин Гайтанаджиев, аз искам да Ви припомня първото четене на този законопроект, когато господин Корнезов от вашата група всъщност настояваше за такова решение. Госпожа Плугчиева - също.
Така че в крайна сметка това е резултатът, който според мен е задоволителен, защото се създава същият режим, както за национален парк. Собствеността е на Рилския манастир. Ако той реши да продаде, няма да се промени по никакъв начин режимът, тъй като в природните паркове се допуска плурализъм на собственост, без това да засяга режима. Режимът ще бъде абсолютно еднакъв с този на останалата територия. Националното управление по горите ще се занимава с охраната на тази територия, докато Министерството на околната среда и водите ще охранява останалата част, която е национален парк. Това е единствената разлика - по отношение на режима. Иначе на всички условия ще отговарят както за национален парк, защото тази природа също е национална светиня, както и сградата на Рилския манастир.
Така че смятам, че по този начин се постига едно удовлетворително решение за всички страни. Разбира се, това трябва да се съобразява и със становището на народните представители. Ако те настояват за такова решение, тогава това ще бъде решението, което ще се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Гайтанджиев поначало каза, че има различно становище от това на неговата парламентарна група.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): То няма становище на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще се спра върху моето предложение в контекста на това, което казах, когато приемахме законопроекта на първо четене.
Искам да кажа, че по-йезуитски текст от този, който предлагат господин Пиндиков и комисията, в последните три години в Народното събрание аз не съм чувал. Просто съм потресен.
От една страна, всички ние признаваме, че Национален парк "Рила" е една светиня за нашата държава и ние трябва да го запазим за бъдещите поколения. От друга страна, казваме, че голяма част от него е частна собственост и тя би трябвало да се възвърне, тъй като всички ние в това Народното събрание пледираме и уважаваме частната собственост. От трета страна, изведнъж се оказва, че ние връщаме собствеността, но тя ще се упражнява по чл. 21, тоест нищо там не може да се направи без Министерството на околната среда и водите.
Аз не зная защо някои се страхуват да кажат на обществото, че има потребност от Национален парк "Витоша". Моето предложение е точно в този контекст и то защитаваше първата теза на вносителя - да се признаят границите на Националния парк, а държавата, след като толкова много иска това нещо да стане, да обезщети Рилския манастир с някакъв подобен за нея начин - подобаващо отношение към манастира като светиня.
Учудвам се защо Българската православна църква досега не излезе с едно предложение, тъй като и тя изглежда оценява като светиня риломанастирската гора и целия парк "Рила" и да беше казала: ние ще дарим на държавата тези гори и земи. Явно е обаче, че такова нещо не се случва. Те си мълчат.


Тоест те признават някаква възможност по този начин да се суспендира тяхната собственост. Защото на практика с чл. 21 точно това ще стане. Те не могат да извършват абсолютно нищо там, но то ще се води тяхна собственост. Е, кому е нужно подобно отношение?
Учудвам се, защото първоначалното, на което настоявахме в Зелената партия и аз, като неин представител, и ние го поддържаме, е националните паркове да бъдат държавна собственост - както повелява нашата Конституция. Те са за бъдещото поколение. Те не са за нас, не са за утрешното Народно събрание, което ще дойде - 39-ото. Те са за векове напред, и ако ние не ги запазим такива, каквито те трябва да останат, тежко ни и горко впоследствие.
Затова аз апелирам да подкрепите моето предложение, а държавата, ако иска, да каже: ние ще дадем обезщетение на Рилския манастир и сто години напред ще му изплащаме еди каква си сума, както някога Иван Шишман е дал хрисовула и е казал: "Това е на Рилския манастир". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Пиндиков има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Учудвам се понякога от позициите, които ние заемаме, след като един път сме изразили отношение по един такъв въпрос, който събуждаше най-различни разисквания, било то в нашето общество, било то в нашите среди.
Мисля, че направеното предложение, което е внесено от мен и което беше току-що съобщено, би могло да бъде база за обединяване на нашите становища без те да носят някаква оцветяване, защото аз искам да се върна преди всичко на първоначалните факти, и то свързани с историята.
Току-що господин Симов цитира Иван Шишман. Ако човек обърне внимание на този дарствен хрисовул, който е от 1378 г., ако човек след това хвърли поглед на повече от 15-те фермана, издавани от друговерци, а именно турски султани, с които се правят дарения и се изразява готовността на турските султани за закрила на светинята на България, без там естествено това да е упоменато, самите турски султани са били респектирани и са изразявали верското зачитане на Рилския манастир, знаейки що представлява той за България.
Впоследствие непосредствено след Освобождението има също няколко височайши указа от Александър Батенберг и от цар Фердинанд.
Естествено аз казвам неща, напълно познати на нашата аудитория. И понеже знам, че при обсъждането отделните представители на всички парламентарни групи изразяваха солидарност, че светинята на България - Рилският манастир, би трябвало да си получи своята собственост, аз искам да припомня, че това, което тук става, и това, за което апелира господин Симов, означава, че това, което през вековете Рилският манастир и притежавал и по право би трябвало сега да получи, ние трябва да му го отнемем. Защото ще проявим голяма грижа.
А ние какво правим? С това предложение внасяме идеята и предложението земите на Рилския манастир, които са упоменати в него, да бъдат природен парк, а по отношение на охраната, тоест да не се проявяват своеволия, да бъдат с режим на национален парк.
В края на краищата при това положение ние възстановяваме една справедливост, възстановяваме правото на собственост. Що за българи и що за стопани ние ще се окажем тогава, когато възстановим това, което режимът преди това допусна?
Искам да припомня, че през 1961 г. манастирът дори беше лишен от правото на монашески статут и беше превърнат в Национален исторически музей. Тези, които днес треперят и се противопоставят на връщането на земите, имат определена вина за това. Достатъчно е да влезем в музея на Рилския манастир, за да видим колко и колко експонати и богатства от музея отидоха по някои канали, няма ги и безвъзвратно не са върнати.
Освен това, във времето, когато Рилският манастир беше обявен за Национален музей, любопитно би било да се установи колко много от земите, особено около манастира, бяха разграбени и раздадени по познатия начин от тоталитарно време.
Не бих искал да предизвиквам конфронтация, да предизвиквам противопоставяне на нашите колеги в Народното събрание. Аз апелирам: българско е да бъде възстановено това, което е притежавал Рилският манастир. От това сме се ръководили и комисията, и аз като вносител, и ви моля и ви предлагам да одобрите направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Първа реплика - господин Валентин Симов, втора - господин Стефан Гайтанджиев.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Пиндиков, аз съм абсолютно последователен в моите изказвания и, ако проследите стенограмите, ще установите това.
Това, което казах, е, че аз като народен представител съм изправен пред дилемата дали да защитавам частната собственост или да защитавам държавната собственост, както повелява нашата Конституция. А това, което Вие предлагате и казвате, че е постигнато като консенсус, бихте ли ми отговорили, след като управлението на природния парк ще се подчинява на чл. 21, Рилският манастир ще има ли възможност да стопанисва своите земи и гори, и ще печели ли от това? Ето, това е големият въпрос. Защото съгласно чл. 21 той няма да може да вземе една стотинка. Това е истината и ние тук не я казваме. Затова аз казах още в първото ми изказване, че дилемата ме разкъсва. И това не е решение на проблема.
Решението на проблема е или да им възстановим земите и да кажем това, което Вие казвате и още 15 турски султана, за което в комисията казах: "Машалла на тези султани", ако сте прочели протокола, или казваме: това е държавно, защото бъдещето го изисква, защото така е в Европейския съюз, така е в цял свят. Хората си пазят националните паркове и треперят за тях. Това е въпросът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Втора реплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Искам да възразя на този патос, който не само господин Пиндиков, но и други народни представители внасят в дебата по темата.
Никой не е против това, че Рилският манастир трябва да бъде запазен като национална светиня. Но тук става дума за нещо друго: за собственост. И не каква да е собственост. Тук не става дума за експонати, книги, светини и т.н. Става дума за природа. Тази природа не я е създал нито Драговитийският епископ, нито султаните, нито Цар Иван Шишман, нито който и да е.
Вие сте вярващ човек, доколкото зная, господин Пиндиков, и знаете, че само Бог може да създаде тази природа. Защо искате да се наложат сега човешките нрави над божественото творение? Ереси говорите Вие, господин Пиндиков. Срамно е за един християнин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За дуплика - господин Пиндиков.
АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, ясно е, че бележката беше, че с голям патос говорим, но явно всички се палим на тази тема.
Дължа да кажа, че с внесеното предложение в никакъв случай нямам намерение, а и другите колеги, които подкрепиха моето предложение, нямаме намерение да създаваме търговско дружество или търговска организация на Рилския манастир. Още повече, че като ставропегиален манастир той се управлява директно от Светия Синод. Светият Синод е разпоредителят с имотите на Рилския манастир.
Обмисляхме заедно максимално доброто решение на въпроса, а именно природен парк, който да възстанови собствеността. Собствеността, на която има право Рилският манастир, ние трябва да му я възстановим. Това е едно.
Второ, именно предлаганият режим за охрана на земите, горите на Рилския манастир, а именно с режим на национални паркове, ще изключи всякаква възможност за каквито и да било търговски сделки и други злоупотреби.
И трето, Рилският манастир има достатъчно възможност и приходи. Освен туй, помните, че ние приемахме бюджета. И в бюджета в специално перо са записани средствата, които държавата отделя за Рилския манастир. Аз нито за миг не съм помислял, връщайки имотите на Рилския манастир, как Рилският манастир ще печели, каква печалба ще получи, дали ще има въобще възможност за печалба.
Повярвайте ми най-искрено, целта на направеното от мен предложение е манастирът да получи това, което му е принадлежало и което му принадлежи по право. По-нататък не става дума тук да намесваме и Бога, защото нещата са твърде ясни и те не зависят дори от нашата намеса, господин Гайтанджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз общо взето следя дебатите в този парламент и впечатлението ми беше, че ние първия път отложихме по искане и на левицата, и на нашите народни представители, да се създаде текст, който да съчетае две неща. На първо място, казвам на първо място, защото историята на един народ е повече от собствеността и от природата, да съхраним историята на България и историята на този манастир, който е символ на българщината. Да оставим, че за някои, за повечето от нас, той е и символ на нашата вяра.
Второто нещо, трябваше да се съчетае това с необходимостта да се съхрани природата по начин, който изисква днешното съвремие. Защото, ако водим времето от онези години, за които вие казвате, тогава природата е била още толкова незасегната от човешката ръка, че тези неща, за които ние днес трябва да мислим, не са били мислени.
Трябва всички да се присъединим към онова, което направи министерството, това, което направихме ние - народните представители, които са участвали. И сега се създава нещо, което съчетава двете неща. Първо, и дума не става, че в Конституцията е казано, че първо е държавната собственост, а после - частната. Такова нещо в нашата Конституция няма. И слава Богу, че го няма. Защото, ако би го е имало, то би значело други държавни икономически устои. Но това, което ние трябваше да направим и което се направи с този закон, е, че манастирът остава собственик на своята гора. Защо остава собственик? Не заради това, че дайте да направим реституция, но за да отговорим на един символ, който е символ на нашата история. И ако ние днес казваме, за чест на нашите колеги, които са българо-мохамедани, че по време на тяхното присъствие или, както щете го наречете - владичество в България, техните султани са уважавали манастира и този манастир е имал специален статут, така най-малко ние сега имаме право да отнемем на манастира това, което представляват горите. И затова им връщаме собствеността. Но заедно с това обаче законопроектът отговаря на изискванията на съвременността. Кои са тези изисквания? Да се съхрани природата, да се съхрани за същите тези поколения, които се прекланят пред историята и на собствеността на манастира.
И сега остава въпросът какво ще спечели манастирът от това, ще печели ли? Няма да печели, но никой не търси тук да дадем търговски възможности, както каза господин Пиндиков, манастирът да печели. Тук се търсят две неща - съчетание на историческия факт, историческия символ за България и необходимостта да се съхрани природата такава, каквато е. И аз мисля, че той сполучливо я е намерил.
Разбира се, собственикът има някои права. Тези права ще бъдат определени със закона, съответното прочистване, не съм специалист, но той ще бъде собственик. За много неща хората, които имат паметници на културата - а това е огромният паметник на културата на българщината - се подчиняват на правилата. И те не могат в своите къщи да направят това, което други биха могли да направят. Затова аз мисля, че ще бъде много достойно за този парламент, ако всички парламентарни групи подкрепим не законопроекта на правителството, а подкрепим историческите корени на българщината и на нашата Православна църква, която е била църква, ратуваща през цялото свое съществувание за защитата на българския дух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо и господин министър, уважаеми колеги! Аз се учудвам, че ние отново започваме един спор, който имахме преди известно време. И съжалявам, че тук не е и господин Пирински, който говореше за по-висшия калем и т.н., защитаваше точно тази теза, която е постигната, която е взета под внимание при постигането на този компромис, на това разрешение, което искам да кажа, че от името на Народен съюз аз подкрепям. Защото това запазва историческата, религиозната, духовната идея, свързана с Рилския манастир и същевременно предпазва това национално богатство, тази национална светиня от светотатствата на комерсиалното отношение, за което много други непрекъснато говорят, от което се възмущават и т.н. Нека оставим на собствениците на Рилския манастир решенията, възможностите, които тук са ограничени от режима на национален парк, но те имат други възможности, които да използват, имат други средства, с които да се издържат. Така че нека не търсим изкуствени доводи, за да лишим манастира и да прехвърлим тази собственост на държавата.
И тук госпожа Манева знае, аз съм разговаряла с нея, аз нямам никакво основание да вярвам, че държавата, ако щете дори общината, ще се грижи по-добре за тези паркове. Защото, ако погледнем състоянието на Борисовата градина, който е най-големият парк, който напоследък се превръща в едно сметище, не мога да приема, че Светият синод или сегашните собственици, или историческите собственици на тези земи няма да се грижат по-добре за тази земя, която е отстояла толкова дълго време и която аз искам да вярвам, че ще продължи да се развива така, както трябва, да бъде запазена и да бъде използвана от целия български народ. И да бъде уважавана и достойна за уважение така, както е била и в миналото.
Така че, пак ще кажа, Народен съюз подкрепя решението, което беше предложено в намерения компромис и смятаме, че това е най-доброто в момента. Радвам се, че беше взета под внимание цялата дискусия, цялата тази емоционалност, защото в нея няма нищо лошо. Напротив, ние сме хора и трябва да имаме определено отношение към някои неща, които ни вълнуват особено дълбоко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз бих искал да потвърдя това, което каза и госпожа Мозер, и господин Гоцев, че в природния парк се разрешават известни дейности, т.е. манастирът ще има известни преходи, но те няма да са така, както ако това беше в първоначалното предложение на Министерския съвет - да си получат имот без ограничения. Но аргументите се изразиха - това са частичен дърводобив, има възможност за събиране на билки, за паша. Такси за разни постройки, които обслужват посетителите няма да отиват, както досега в общината, а ще отиват в собственика - Рилския манастир. Така че той ще има известни приходи.
Аз бих искал да направя едно редакционно предложение по т. 5 от проекта на комисията, което се отнася до изменение на § 6. Там се говори за изменение на заповедите за обявяване на защитени територии. Ако един документ е станал заповед, според мен вече е късно да бъде съгласуван с областните управители. Със съгласието на вносителя - господин Малинов, с когото обсъждахме този текст, предлагам да бъде "проектозаповедите", тъй като това по-точно ще отрази ситуацията. Една проектозаповед подлежи на съгласуване, докато вече издаден и влязъл в сила документ, е твърде късно да бъде съгласуван.
На трето място, току-що бях информиран, че препоръката на Правния отдел е оттеглена от госпожа Друмева. Затова предлагам, господин председателю, да вървим по текста на комисията, без да го преструктурираме допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, колеги! Едва ли мога да допълня нещо към това, което се каза от господин Пиндиков и господин Гоцев, бих присъединил и госпожа Мозер към тези неща. Единственото, което мога да допълня е, че един народ, който не си уважава църквата, не уважава себе си. Българската църква е била винаги символ на морала на българския народ. България и нейният народ са били поучавани в моралните ценности от църквата си и тя няма да допусне никога това, което притежава, да бъде във вреда на своя народ.
Затова нека да си уважаваме църквата. Нека да й се доверим. И нека моралните скрижали на религията ни да бъдат онова, което ще ни води в утрешния ден към по-доброто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване предложенията на народната представителка Меглена Плугчиева.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 61, въздържали се 20.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 83 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров и група народни представители.
Гласували 119 народни представители: за 39, против 74, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията, като в т. 5 се прави тази редакционна поправка: думата "заповедите" се заменя с думата "проектозаповедите".
Гласували 103 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 7.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 8. Приложения № 1 и 2 към чл. 8, ал. 1 се изменят, както следва:".
Господин председателю, бих искал да направя процедурното предложение да не докладвам целия текст, тъй като той е много труден за докладване. Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 се състои от таблица и текст, който включва Национален парк "Пирин", Национален парк "Централен Балкан" и Национален парк "Рила" с техните парцели, които са изразени със съответните номера на парцелите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да се приложи към стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е в доклада и той е раздаден на народните представители.
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 също е таблица с два раздела: I - "Резервати", и II - "Поддържани резервати".
По този текст има направени предложения, които мога да докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, но само тези, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тъй като тук не е оформен текст на комисията, редно е да докладвам всичките предложения. Това е една деликатна задача, но все пак трябва да го направя според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложения на народния представител Александър Пиндиков:
1. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 в номер по ред "3" в колоната "Площ хектари" числото 108 416,7 става 81 046,0.
Комисията подкрепя предложението.
2. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 в Национален парк "Рила" в раздел I числото 67 851,7 става 53 480,0.
Комисията подкрепя предложението.
3. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 в Национален парк "Рила" в раздел I - област Кюстендил, текстът в т. 6: "От община Рила по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир, от 1990 г. отдели: 1 а-г, е, ж, 1, 2; 2; 3; 4 а-д, 1-3; 7 а-д, 1-3; 8-12; 14 а-в, 1, 8-11; 15 а, б, 1, 2, 9; 16 а-ж, м, 1-5; 17-45, 46 а-и, 1-5; 47-74; 75 г-к, 76; 77 а-к, 1, 3-5; 78 г-л, 6; 79 б-п, 2-5; 80-82; 83 г-т, 4-9; 83 з-ч, 8 (част) 9-19; 85; 86 а-я, 2-5; 87 д-п, 2-5; 88 а-т, 3-6; 89-91; 101-108; 113-117; 119; 120; 121 а-е, 1, 2; 400-410 с обща площ 14 370,7 ха да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
4. В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 в Национален парк "Рила" в раздел II числото 40 565,0 става 27 565,0.
Комисията подкрепя предложението.
5. В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 в Национален парк "Рила" в раздел II, област Кюстендил, текстът "т. 6 - община Рила 13 000 ха" да отпадне."
Останалите точки се преномерират съответно.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Лъчезар Тошев.
В § 8 (Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1) се правят следните корекции в частта "Национален парк "Рила":
1. в област Софийска, т. 4:
а) след "отдели" да се добави: "661 в-ж, 1, 662к";
б) "768-773" да се замени с "768-е 1-3; 769-771; 772в, е-з, 1-3; 773 д-ж;
в) "789" да се замени с "787".
2. В област Благоевград, т. 9:
а) след "73а-в, д, е" да се добави "74а-в, 1, 2;";
б) "74" да се замени със "75";
в) "121-123" да се замени със "121; 122; 123а-н, 1-4, 7;";
г) в "132а-в 1, 2" - да отпадне "2";
д) преди "133-138" да се добави "133а";
е) "133" да се замени със "134".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложенията на госпожа Плугчиева са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има предложение на народния представител Румен Такоров, което не е подкрепено от комисията:
"§ 8. Към Приложение № 1, към чл. 8, ал. 1 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
"4. "Витоша", Софийска".
Комисията не подкрепя предложението.
И второто предложение на госпожа Плугчиева е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8 за предложение 1 и 2 към чл. 8, ал. 1 с приетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата.
Няма изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 117 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията шест предложения на господин Пиндиков и едно предложение на господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Мисля, че предложенията на господин Пиндиков са пет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, пет предложения на господин Пиндиков.
Моля, гласувайте предложението на вносителя с тези корекции, които приема комисията.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 9. В чл. 44, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 23 от 1999 г.) думите "и да бъде направено след прието решение по оценка на въздействието върху околната среда" се заличават."
Предложение на Румен Такоров и група народни представители - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров § 9 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 27, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 9 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Заглавието и параграф 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 10. В чл. 21 от Закона за опазване на околната среда (отбелязва се държавният вестник от обнародването и поправките) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "лицензирани по реда на наредба, издадена от министъра на околната среда и водите" се заличават.
2. Създава се ал. 3:
"(3) В Министерството на околната среда и водите се води регистър на експертите по ред, определен със заповед на министъра на министъра на околната среда и водите".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. В чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (изписва се публикацията в "Държавен вестник") след думата "строителни" се добавя "и битови"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте параграфи 10 и 11 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 10 и 11 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва мое предложение, подкрепено по принцип. Ще го прочета така, както го предлага комисията. То е за създаване на нов § 11а:
"§ 11а. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа", "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите", "министъра на правосъдието"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте § 11а така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграф 11а е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.

Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА).
Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата госпожа Светлана Дянкова, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за ратифициране на
Европейската социална харта (ревизирана) № 002-02-6
от 29.02.2000 г., внесен от Министерския съвет
за първо гласуване

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 8 март 2000 г., бе разгледан законопроект за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) № 002-02-6 от 29 февруари 2000 г., внесен от Министерския съвет.
От името на правителството проектът бе представен от господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика. Той подчерта значението на Европейската социална харта (ревизирана) като основен стандартизиращ документ за защита правата на човека в социалната сфера, с всеобхватно правно въздействие върху националните социални политики на страните - членки на Съвета на Европа, а така също и на страните от Европейския съюз.
Ратифицирането на Европейската социална харта е пряк израз на подготовка за членство в Европейския съюз. То е в съответствие с Европейското споразумение за асоцииране; с Националната програма за сближаване на законодателството с Европейския съюз; с т. 24 от Пакта за стабилност на Балканите; със задълженията по Декларацията и Програмата на Световната среща за социално развитие от 1995 г. в Копенхаген; с Препоръките на Регионалната конференция за европейската координация в социалното осигуряване - София, 28-29 юни 1999 г.; със Софийската декларация на тристристранната конференция на високо равнище на страните - членки на Международната организация на труда, по заетостта, труда и социалната политика в Югоизточна Европа от 22 октомври 1999 г; с основния документ на Европейската конференция за социално развитие в Дъблин от 18 януари 2000 г. (част трета).

Хармонизирането на националното социално законодателство с европейското е заложено в политическата програма на правителството - "България 2001", Раздел 8, заема основно място и в Националната харта за социално сътрудничество (т. 4 от Меморандума), подписана на 2 октомври 1997 г. между правителството на Република България и организациите на социалните партньори.
На заседание на Министерския съвет на Република България, проведено на 6 юли 1998 г., е взето решение за подписването на Европейската социална харта (ревизирана) и упълномощен министърът на труда и социалната политика, при условие на последваща ратификация.
Това е извършено на 21 септември 1998 г. в Главната квартира на Съвета на Европа от министър Иван Нейков, а от страна на Съвета на Европа - от Даниел Таршиз, Генерален секретар на Съвета на Европа.
Непосредствено след това към Министерството на труда и социалната политика е учреден Съвет за ратификация на Европейската социална харта, в който участват със свои представители широк кръг организации на министерства, ведомства, на синдикатите, на работодателите, съсловни организации, научни и изследователски организации, представители на местната власт, организации на гражданското общество и др.
Основната задача в дейността на съвета е в условията на публичност и застъпването на отделни позиции да подготви обхвата на отделните клаузи от Хартата, които да бъдат предложени за ратификация, а така също и мотивите и аргументите към тях.
Предвид многообразните трудности, които европейските страни срещат при изпълнението на поетите с ратификацията задължения, е дадена възможност за поетапно обвръзване с начален минимум от 16 пълни членове, 6 от които трябва да бъдат от така нареченото "твърдо ядро" - от чл. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 12, чл. 13, чл. 16, чл. 19 и чл. 20, или общо 63 номерирани клаузи.
В тази връзка Съветът за ратификация имаше да изпълни една огромна по обем и сложност дейност поради факта, че ако Хартата бъде ратифицирана до 31 март 2000 г. съгласно графика за представяне и оценка на националните отчетни доклади, Република България ще се вмести в отчетния цикъл, който започва на 31 март 2002 г.
Членовете на Комисията по труда и социалната политика бяха запознати и приеха предложените за ратификация клаузи, анализите, формулировките и аргументите, които включват:
- на първо място - доводи, във връзка с прецедентите в досегашната контролна практика на Европейския комитет за социални права (назоваван по-нататък - Комитетът). Този контролен комитет от независими експерти прави заключения, като взема под внимание законовите предпоставки, институционалната обезпеченост, прилаганите практики, статистически данни за реалния материален и персонален обхват и сведения за прецеденти в съответната страна. Основен критерий на Комитета за оценка относно спазването на постановките на Хартата е доколко всяко от правата е достъпно за хората, като се преценява крайният ефект от всички възможни обективни и субективни предпоставки;
- на второ място - законовото съответствие на предложенията на различните участници в Съвета за ратификация.
Предмет на отчетните доклади ще бъде подробният анализ на съответствието на постановките на Хартата с националната ситуация, която трябва да бъде съобразена с критериите на Комитета.
Резултатът от включването на страната в отчетния процес е въвеждането на непрекъснат периодичен преглед на състоянието на социалните права по критериите на страните-членки на Съвета на Европа, което игнорира необходимостта от други форми на мониторинг.
На основата на присъединяването към Хартата с тези страни ще се установи дългосрочно взаимодействие, което ще бъде действен коректив на националното законодателство, на осигуряването на съответните институции за привеждането в изпълнение на закона и на способите за контрол, за състоянието на социалните права като реално обществено достояние.
Присъединяването на Република България към ревизираната Европейска социална харта е в пълно съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз.
Комисията по труда и социалната политика се обедини върху становището, че възприема ратификацията на Европейската социална харта като начало на верижен процес на ратификации и на други стандартизиращи и координиращи документи в социалната сфера: Европейският кодекс за социално осигуряване, Временните споразумения относно схемите за социално осигуряване, Европейската конвенция за социално осигуряване, Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, Конвенция 102 на Международната организация на труда относно минималните стандарти за социално осигуряване, Конвенция 118 относно равното третиране в социалното осигуряване и др.
Като се ръководи от това, Комисията по труда и социалната политика:
I. Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Европейската социална харта (ревизирана), от 3 май 1996 г., подписана от Република България на 21 септември 1998 г. в Страсбург, със следната съпътстваща декларация:
"Република България, във връзка с ал. 1 на чл. А от част III на Хартата декларира:
1. Разглежда част I от тази Харта като декларация за целите, които ще следва с всички подходящи средства от национален и международен характер, както е посочено във встъпителния параграф на тази част.
2. Обвързва се с чл. 1, чл. 2, ал. 2, 4-7, чл. 3, чл. 4, ал. 2-5, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 11, чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 13, ал. 1-3, чл. 14, чл. 16, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 4, чл. 20, чл. 22, чл. 24, чл. 26, чл. 27, ал. 2 и 3, чл. 28 и чл. 29 от част II на Хартата.
3. Приема контрол върху изпълнението на задълженията си по тази Харта съгласно чл. Д, ал. 2 от част IV от нея в съответствие с процедурата, предвидена в Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 9 ноември 1995 г. относно системата за колективни искове."
С оглед на изключителната актуалност, значение и динамичност в развитието на обществените отношения, за гарантиране на правото на информация и допитване, а така също защитата на дължимите вземания на работниците, в случаи на неплатежоспособност на техните работодатели.
II. Предлага на Народното събрание към законопроекта за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана), № 002-02-6 от 29 февруари 2000 г., внесен от Министерския съвет, в член единствен, т. 2, да се добавят за ратифициране чл. 21 и чл. 25.
След проведено гласуване с резултати: "за" - 12 гласа, "против" - няма "въздържал се" - 1, Комисията по труда и социалната политика прие становището по т. I и т. II и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Европейската социална харта (ревизирана)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
От Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Лъчезар Тошев - член на комисията, да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за закон № 002-02-6 за ратифициране
на Европейската социална харта (ревизирана), внесен
от Министерския съвет на 29 февруари 2000 г.

На свое заседание от 9 март 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската социална харта (ревизирана) от 3 май 1996 г., подписана на 21 септември 1998 г. в Страсбург, със следната декларация:
"Република България във връзка с ал. 1 на чл. А от част III на Хартата декларира:
1. Разглежда част I от тази Харта като декларация за целите, които ще следва с всички подходящи средства от национален и международен характер, както е посочено във встъпителния параграф на тази част.
2. Обвързва се с чл. 1, чл. 2, ал. 2, 4-7, чл. 3, чл. 4, ал. 2-5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 11, чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 13, ал. 1-3, чл. 14, чл. 16, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 24, чл. 25, чл. 26, чл. 27, ал. 2 и 3, чл. 28 и чл. 29 от част II на Хартата.

3. Приема контрола върху изпълнението на задълженията си по тази харта съгласно чл. D, ал. 2 от част четвърта от нея, в съответствие с процедурата, предвидена в Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 9 ноември 1995 г. относно системата за колективни искове.
Председател: (п) Асен Агов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата.
Господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поставянето на разглеждане на законопроект за ратификация на Европейската социална харта е една крачка напред в общото ни развитие към изпълнение на Преамбюла на Конституцията, където България е обявена за социална държава.
Подкрепям като уместни всички предложения, които са направени в законопроекта. Считам, че разпределението така, както е направено в трите точки на законопроекта, отговаря на нуждите за ратификация на конвенцията, но си позволявам, за да бъда кратък, да занимая Народното събрание с едно мое предложение във връзка с разширението на т. 2 от законопроекта и то с конкретните проблеми, започващи с чл. 17.
В законопроекта е предвидена ратификацията на чл. 17, ал. 2. Необяснимо е обаче и с нищо не би се влошило, ако бъде ратифицирана и ал. 1 с двете точки. В ал. 1, в двете точки се говори за осигуряване на децата и младежите предвид правата и задълженията на техните родители и както завършва текстът в буква "б" - осигуряване защита на децата и младежите срещу липсата на грижи, насилие и експлоатация. Парламентът предстои да се занимае със Закона за детето. Следователно, ние изпълняваме тази точка, както се предвижда, и не виждам защо ние да не се легитимираме пред Европейския съюз с легитимацията, с ратифицирането изцяло на ал. 1 като един парламент, който със загриженост прилага целите разпоредби на чл. 17, което е необходимо. И с оглед мотивите на госпожа Янкова в края, когато ни каза, че ние по този начин вършим онова добро, което се иска, аз мисля, че това е необходимо и не би утежнило с нищо нито социалната, нито финансовата политика на правителството, за да можем да го приемем.
Следващата точка, към която аз се обръщам - поддържам горещо предложението за разширението, което комисията прави в чл. 25 и в чл. 27.
Но преди това искам да спра вниманието ви на чл. 23. На мен ми се струва, че това, което са направили развитите демократични страни като сегашен статут за грижите на възрастните хора от социална закрила, е стремеж, който ние трябва да се стремим да направим. Това е изразено в чл. 23. Посочен е конкретно, аз не бих го повтарял, но той се отнася за една група, която е особено болезнена и в нашето общество, и в цялото европейско общество. Ако вие посетите която и да било страна - било Франция, било Германия - вие ще видите развитието на това социално дело в един аспект, който се различава от традиционния наш битов аспект, който ние прилагаме и днес.
В България все още се смята, че ако един човек бъде настанен в едно социално общежитие за възрастни хора, където да получава помощ и закрила, това е едва ли не липса на грижа на близките хора, на по-младите хора по отношение на него. За съжаление, динамиката на този век, в който ние навлизаме, ще се разпростре и върху нас, в България. Това не е израз на неуважение - изразът на неуважение е, ако те останат без грижа - но израз на уважение е това, че ние като социална политика за в бъдеще трябва да се стремим към създаването на такива места, в които възрастните хора да продължат живота си дотолкова, доколкото Бог им е дал, но с грижите на една социална закрила, каквато предлага именно чл. 23.
И тъй като това са проблемите горе-долу, но аз не бих желал да ги конкретизирам, за да не губим време, мен ми се струва, че с нищо чл. 2 от закона, в който се изброява, след предложението ми чл. 17 да бъде целият текст, а не само ал. 2, да бъде включен и чл. 23 с всичките му разпоредби, алинеи и точки. Това е едно изпълнение на наше вече, разбира се повече на по-младите хора, но и на мен към хората от моята възраст, защото и аз съм човек от третата възраст.
По отношение на чл. 27 - предлага се да бъде ратифицирана ал. 2. Това са едни гаранционни препоръки в останалата ал. 1, които гаранционни препоръки се отнасят към работниците със семейни задължения, които да имат равна възможност да са обект на еднакво отношение. Посочено е кои са тези работници, за да имат възможност неработещите със семейни задължения да получат работа така, както елементарно е правото на всеки човек да получи работа. Но отделянето на тези хора, които имат особен вид семейни задължения, утежнени семейни задължения, в един параграф, в чл. 27 сочи едно отношение на авторите на конвенцията, което ги отделя като една специална група със стремеж към облекчаване на тяхното положение. Не виждам защо ние като общество, като една социална държава трябва да се различаваме от този стремеж. Въпросът е проектиран във времето, на базата, под знаменателя на материалната възможност за изпълнение. Но като намерение, което ние имаме като социална държава, чл. 27 би трябвало да намери място в ал. 2, в т. 2 на законопроекта.
На още едно предложение искам да спра вниманието ви, вероятно го изпуснах - това е по отношение на чл. 17. Аз се спрях на чл. 17 накратко в самото начало и с това искам да завърша. Вижте пример: ал. 2 иска най-много материални ангажименти от държавата. Държавата ги поема и предлага да се ратифицират, но ал. 1, в която са насочени целите, за които материалните ангажименти са въпрос на проектиране на грижи тепърва, не е предложено да се ангажира. Следователно, като се има предвид, че това са децата и младежите, които искат социална, икономическа закрила, става въпрос след това за възрастните хора, за работниците комисията предлага и става дума за обременените хора със специални семейни задължения, струва ми се, че ако вие приемете, ние ще подобрим съдържанието на ратификационния закон, но от него ще дадем възможност и на правителството, и на всички наши представители да легитимират българската държава с ратификационния закон като една социална държава, насочена към грижите на своите хора, особено на групите, които се нуждаят от специална закрила. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:  Благодаря на господин Школагерски.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря ви, господин председател! Уважаеми господин Школагерски, при подбора на текстовете, които бяха предложени на вашето внимание за ратификация от страна на госпожа Светлана Дянкова, сме се ръководили - както Министерският съвет, така и народните представители, от стремежа да направим реална преценка на възможностите в съвсем обозримо време, да речем в следващите една до две години, да бъдат приложени реално ратифицираните текстове, тъй като контролният механизъм започва да работи след една година и България трябва да може да покаже, че е създала условия за приложение на тези ратифицирани текстове. Това беше една от причините да не предложим цялата конвенция за ратификация. Едновременно с това искам да кажа, че е подобна практиката на огромната част от страните, които са я ратифицирали. Буквално единици са страните, които тотално са ратифицирали цялата харта.
От тази гледна точка биха могли да бъдат направени редица други предложения за увеличаване на текстовете, които подлежат на ратификация.
Бих се спрял на предложенията, които направи господин Школагерски, в тяхната последователност като текстовете.
Искам да потвърдя, че с приемането на Закона за защита на детето и със създаването на неговите институции, ако те бъдат приети от вас така, както предвижда самият проект, всъщност ще се постигне онзи необходим минимум от законодателство и институции, които да гарантират изпълнението на чл. 17, ал. 1. Ще бъде достижимо - пак повтарям - в рамките на този срок, преди настъпването на действията на контролния механизъм.
Колкото до другите две предложения - за чл. 23 и за чл. 27, ал. 1, в случая вече не става дума само за законодателство, не става дума за създаването на отделни институции, а става дума за създаване на една всеобхватна икономическа и социална среда, в която да бъдат реализирани тези права. Затова на базата на тази много дълга, продължила година и половина дискусия в Съвета по ратификация, всичките над 40 организации, които членуваха - и правителствени, и неправителствени, и академични среди, и международници, всички стигнаха до общата позиция, до общия извод, че не е целесъобразно в момента да се предлага ратификация на чл. 23 и чл. 27, ал. 1. Затова и моля тези два текста, тези две предложения, които бяха направени, да не бъдат ратифицирани на днешното обсъждане на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В интерес на коректността трябва да кажа, че в комисията се въздържах. Въздържах се именно от гледна точка на това още веднъж да прецизираме доколко това, което се предлага от правителството, е достатъчно и не е ли Република България готова да ратифицира повече членове от предлаганата ни Социална харта. От тази гледна точка ми се струва, че това, което каза господин министърът - ще се опитам да допълня моя колега господин Школагерски и да се аргументирам с някои от предложенията именно в насока за разширяване и то там, където имаме готовност.
Пак искам да кажа, сега вече тук официално, че аз ще подкрепя тази ратификация дори в този вариант, но определено считам, че ние имаме готовност за разширяване на нашите ангажименти, за разширяване на предложения проектозакон в т. 2 от неговата част.
Ще се спра най-напред на чл. 15. Член 15, уважаеми колеги, е правото на инвалидите на независим живот, социална интеграция и участие в общността. Ние, в Народното събрание, накрая на своя мандат в Тридесет и седмото Народно събрание приехме Закон за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Тоест, Република България вече има нормативен документ, който е едно от изискванията в тази Социална харта. Сигурно този нормативен документ не е най-съвършен. Всички ние в интерес на истината трябва да признаем, че този закон не действа по начина, по който ние бихме искали да действа. Но не е ли това и механизъм, чрез който ние ще стимулираме в по-голяма степен хората, които се занимават с проблемите на инвалидите в България, за тяхната социална интеграция и за тяхното приобщаване особено в този етап - а ние всички знаем, че инвалидите са близо 600 хиляди, инвалидизирани по различни причини - да бъдат обект на още по-интензивни мерки и стремеж на всички нас, на всички равнища на управление - както законодателите, за по-точно прилагане и стриктно спазване на закона и неговото усъвършенстване, така и, разбира се, на изпълнителната власт.
На следващо място, аз се присъединявам към искането на господин Школагерски относно чл. 17, ал. 1, още повече че съм един от потърпевшите вносители на Закона за детето, прословутият закон, който три години не намира своето оформяне в крайния му вариант. Определено смятам, че с подготвяния вариант на Закон за защита на детето, както и на един минал етап със Закона за семействата с деца и детските добавки, това са все нормативни документи, които, ако ние разширим нашите ангажименти със социалната харта, ще интензифицираме собствената си дейност в тази насока. Мисля, че това ще бъде едно позитивно решение на целия парламент, защото не успяхме от четири парламентарни групи с четири законопроекта за детето все още да убедим парламента, че час по-скоро имаме нужда от този закон.
Така че аз подкрепям това предложение на господин Школагерски и смятам, господин Нейков, че ратифицирането на чл. 17, ал. 1 ще бъде добре и за Народното събрание като цяло, за да си свърши работата, която бави три години, а и ще бъде в плюс, тъй като ние имаме готовност в голяма степен в тази насока.
На следващо място, моят колега господин Школагерски вече говори за възрастните хора, аз мисля, че чл. 23 - правото на възрастните хора за социална закрила, в голяма степен я има в различни нормативни документи, също и в Закона за социално подпомагане, така че не виждам защо трябва да се търси някакъв вид институционализъм.
Но повече бих се спряла на чл. 25. Уважаеми колеги, чл. 25 е член, в който се гарантира правото на работниците да бъдат защитени относно своите взимания в случаи на неплатежоспособност на техните работодатели. Не ви ли се струва, че през последните години ние обърнахме в по-голяма степен внимание на правата на работодателя и в доста по-малка степен обърнахме внимание на работниците. А при този верижен фалит на предприятията твърде много работници при вложен труд нямат право да получат...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Член 25 се предлага за ратификация.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Член 25 не се предлага. Той се предложи допълнително от господин Балтаджиев и аз го подкрепям. Това искам да кажа.
На следващо място, струва ми се, уважаеми колеги, че трябва да се прецизира още веднъж и чл. 27 в неговата ал. 1, т. "б", да се вземат предвид нуждите на работещите със семейства в смисъл на условията на наемане на работа и социалното осигуряване.
Уважаеми колеги, Вие знаете, че се готви нов Кодекс на труда. В този Кодекс на труда ние ще настояваме - аз не зная докъде е стигнала работната група, тъй като нямам информация - да се направи всичко необходимо особено родител с дете, когато родителят е сам, когато в семейството има безработни, да има някаква закрила. И в това отношение ми се струва, че също бихме могли да прецизираме.

И накрая, за да приключа, имайки предвид и програмата на правителството, и препоръките ни, а и това, че България в един от последните доклади на Организацията на обединените нации е спомената специално за нашето отношение към ромите, определено смятам, че правото на закрила срещу бедност и социална интеграция, имайки предвид интегрирането на ромите и ромската общност към проблемите и не само към проблемите, но и към позитивите на нашето общество, се налага ние да помислим и относно ратификацията на чл. 30, който е право на закрила срещу бедност и социална изолация.
Независимо от всички тези мои предложения, искам да кажа, че ще подкрепя ратификацията дори и в този умален вид. Но смятам, че имаме готовност да разширим законопроекта, който ни се предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Смятам, че няма народен представител, който да не е удовлетворен от факта, че днес обсъждаме ратификацията на Европейската социална харта. Смятам, че и в предишни събрания е стоял този въпрос е и хубаво, че настъпи времето, когато Република България може да ратифицира тази харта.
Искам да припомня текста на Конституцията - чл. 5, ал. 4, който казва, че международните договори се превръщат в част от вътрешното право и че нормите на тези договори имат предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Това е един много важен момент и затова предлагам и на министъра, и на народните представители да започнем обществената дискусия, свързана с ратификацията на Европейската социална харта. Това ще бъде полезно за всички работещи в България, а смятам и за работодателите - говоря за текстовете, които са свързани със сферата на труда, защото и европейското законодателство, и българското законодателство трябва да респектират всички, които са задължени да го спазват.
Изразявайки подкрепа на предложенията за ратификация, искам да отбележа, че особено значение в този момент за България има правото на децата и младежите на закрила - така, както са предвидени в ратификацията, правото на работещите жени на закрила - смятам, че този проблем все още съществува и фактът на ратификацията само ще покаже колко случаи още трябва да бъдат подпомагани: не толкова за отпуска, когато има бременност и раждане, а за случаите, когато трябва да има специални грижи за майката и когато кърми детето, и тогава, когато не трябва да работи при определени условия, така както предвижда Социалната харта.
Също така смятам, че особено важно е да се започне дискусията и по чл. 20 - право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основание на пола - тази дискусия вече започна в България, а също така един текст, свързан с правото на работниците със семейни задължения да имат равни възможности и да са обект на еднакво отношение.
Няма да отбелязвам подробно всички текстове. Само бих искала да кажа, че се надявам в Тридесет и осмото Народно събрание да продължим да приемаме актовете, свързани с трудовото законодателство, които да съответстват на Европейската социална харта. Предстои второто четете на Закона за защита правата на детето, което ще кореспондира на хартата и в този смисъл предлагам да помислим дали не може да се ратифицира и чл. 17, ал. 1. Смятам, че с нищо няма да се накърни възможността по приложението и на специалното законодателство. И смятам, че ратификацията на Европейската социална харта е и началото на дискусията за Закона за равните възможности на половете... (Неразбираема реплика на господин Любен Корнезов.) Да, равните възможности на половете, господин Корнезов.
По този начин смятам, че началото на тази дискусия ще даде възможност и специалното законодателство да бъде съобразено с Европейската социална харта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! И аз, подобно на колегите, които говориха досега, ставам само, за да подкрепя ратификацията на Социалната харта. Правя го не само като депутат в настоящото Тридесет и осмо Народно събрание на Република България, но и като член на Социалната комисия на Съвета на Европа и на подкомисията, която близо четири години работи по тази ревизирана Социална харта. Така че не бих могла да имам друга, освен пълна подкрепа за ратификацията на този основен европейски документ.
По-нататък вече ще кажа и отношението си по отделните членове, но би ми се искало с още няколко изречения да уточня значението на тази ревизирана Социална харта.
Дотолкова, доколкото тя е продължител на Европейската социална харта, която вече има близо 50-годишна давност, беше естествено и задължително това, което е представлявало социално законодателство в международен план през 1950-1951 г., днес да бъде ревизирано и осъвременено предвид настъпилите изменения в континента през последните 50 години. Естествено, няма да се спирам в подробности на тези процеси. Само ще откроя най-важното изменение, което е много конфликтно от друга страна и е предмет на много политически спорове и в самата организация - Съвета на Европа, а често пъти е предмет на спорове и в националните парламенти, включително и българския.
Една установена истина е, че признатите основни човешки права са основно граждански, политически, икономически, културни. Големият спор, който се водеше до приемането на ревизираната Социална харта, е доколко социалните права попадат в тази област, в този обсег на основни човешки права. Със задоволство искам не просто да съобщя, а да се присъединя към всички онези, които дълги години считаха, че социалните права са неотменима част от основните човешки права.
Това, което се установи през последните години, е, че не е възможно да бъдат защитени останалите политически права, без да има в достатъчна степен защита и на социалните права. Ако възприемем един общополитически анализ и подход към темата, вероятно с достатъчна степен на откровеност и на отговорност би трябвало да се съгласим, че всички събития на двадесети век, всички революции на двадесети век реално произтичаха от това основно противоречие: дали икономическите, политическите и гражданските права трябва да имат превес или социалните права. И революциите на двадесети век, както казах вече, произтекоха от конфликтния, от острия, от въоръжения, ако щете, сблъсък между тези две разбирания за човешките права.
Днес, в началото на двадесет и първия век, в две хилядната година, аз с удовлетворение мога да отбележа, че се дойде до едно общо политическо международно разбиране за необходимостта от допълване, от съчетаване на граждански, политически права, тоест свобода на словото, свобода на сдружаването, и съответно на социалните права. Радвам се, че и българският парламент вече има друга позиция, друго виждане по тези въпроси. И тази позиция е доста по-различна от вижданията, които се споделяха тук в 1990, 1991, 1992 г.
Повтарям, за нас за щастие, това не е предмет на спор, не е предмет на алтернативност дори, а е предмет на обединение на политическите усилия на политическите партии за изпълнението на тази ревизирана Социална харта.
Да, разбира се, че ние имаме и някаква задължителност в днешното си действие, което се поражда от ангажиментите ни първо като страна - член на Съвета на Европа, второ - като асоциирана страна в Европейския съюз и започваща преговори с тази организация, защото вече се разработва и конкретно законодателство пък в рамките на Европейския съюз на базата на тази европейска ревизирана Социална харта, която като произход принадлежи към братската на Европейския съюз организация Съвета на Европа.
Аз неслучайно споменах, че съм пряк участник в изработването на тази ревизирана Социална харта в подкомисията на Социалната комисия на Съвета на Европа, защото аз не бих могла да имам друга позиция, освен пълна ратификация. И аз за това и ще пледирам. Ще пледирам за пълната ратификация на Социалната харта, така както тя е предложена като документ на Съвета на Европа.

Аз проявявам пълно разбиране към резервите, които е имал нашият, българският съвет и съответно правителството към определени членове към момента. На мен ми е ясно, че не бихме могли да реализираме някои от предвидените условия като, ако щете, намаляване на работния ден, в зависимост от нарастване на производителността, един по-дълъг заплатен годишен отпуск на трудещите се. Това, разбира се, не би могло да стане в едно близко, в обозримо бъдеще. Но на мен ми се иска да имаме и ангажимента, и заявената политическа воля за една пълна ратификация на Хартата в някакви все пак времеви очертания.
Това го казвам и заради това, защото в Съвета на Европа вече се обсъжда т.нар. социален мониторинг. Гледа се доклад за наблюдение върху страните-членки на Съвета на Европа от гледна точка на изпълнение на ангажиментите, които те поемат именно в сферата на Социалната харта, която е една от трите конституции, ако мога така да се изразя, на европейското семейство и на Съвета на Европа. Тъй че ние ще се изправим пред ситуация, в която ще трябва да отговаряме много по-детайлно за прилагането на Европейската социална харта, отколкото само да отговорим утвърдително, да отговорим с "да" на въпроса: "Ратифицирали ли сте Европейската социална харта?".
Пак казвам, като отчитам очевидни ограничения за ратификация на отделни алинеи и на някои членове в Хартата, бих искала да пледирам също така, подобно на други колеги, за обсъждане, най-малкото, на включване на някои от пропуснатите към този момент текстове на хартата.
Имам предвид ал. 1 на чл. 4, в която се иска признаване правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище.
Аз зная, че самото определение "прилично" подлежи на много интерпретации. Но може би точно затова можем да допуснем ратификация,­ от гледна точка на една политическа воля да се осигури такова прилично равнище. Дотолкова, доколкото Хартата не определя количествено какво означава това, аз си мисля, би могло да се добави ал. 1 на чл. 4 към текстовете за ратификация.
Разбира се, радвам се, че се отделя специално внимание на правата на децата и младежите на закрила - чл. 7, чл. 8, но ще се присъединя също към направените вече предложения за добавяне на чл. 17 към членовете за ратификация. Мисля, че тук наистина може да се постигне известна промяна като се добави и ал. 1 на чл. 17. Колегите преди мен достатъчно добре аргументираха тази позиция. Аз само ще добавя, че също я правя пристрастно като един от вносителите на вариант на Закон за детето.
Член 15 също заслужава специално внимание. Аз съм сигурна, че не само ние като народни представители, но и Министерството на социалните грижи е буквално затрупано от тревожни писма - било жалби, било молби, било изразяващи надежда от страна на инвалиди, които страдат по по-остър, по по-различен начин от останалите български граждани, от ограниченията, на които днес всички са подложени. Затова аз също ще се присъединя към колегите, които пледираха за включване на чл. 15.
Имам, и с това ще завърша, едно недоумение. И то е свързано, надявам се, че не бъркам в това, което ще кажа, с изключването на чл. 9 и 10 от членовете, които са предвидени за ратификация. Веднага правя проверка в текста на законопроекта и виждам - да, наистина е така - чл. 9 и 10 са изключени. Дори и да приемем, че ал. 5 на чл. 10 е твърде ангажираща, като ангажимент от страна на правителството и може би съдържа невъзможности за ратификация, аз наистина бих помолила министър Нейков и съответно представляваният от него съвет да обмислят възможността за допълнително включване на чл. 9 - право на професионално ориентиране, и чл. 10 - право на професионална подготовка, към вече посочените членове за ратификация.
Мисля, че това е абсолютно необходимо предвид програмите, по които се надяваме да сме страна, и средства, от които се надяваме да ползваме по линия на Европейския съюз. Не искам вече да употребявам станалата банална фраза "предприсъединителни фондове", но тъй или иначе има средства, които се отпускат специално по програми за преподготовка, за професионално ориентиране и мисля, че ратифицирането на тези членове само ще узакони и ще вдигне ранга на едни усилия и действия, които тъй или иначе се предприемат.
Мисля, че това изчерпва моите бележки по същество. Завършвам отново с особено удовлетворение, че този текст се гледа в Народното събрание и с надежда, че бележките, които бяха направени тук от колегите ми и от самата мен, ще бъдат взети предвид от Съвета към Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има още петима записали се за изказвания.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз не съм напълно съгласен с казаното от госпожа Поптодорова, че ние сме задължени. Аз смятам, че ние отиваме към ратификацията на Европейската социална харта на Съвета на Европа със съзнанието, че трябва да ратифицираме този документ. Аз присъствах на подписването на документа и бях много доволен, че правителството се ангажира с подписване и дори не очаквах толкова скоро правителството да има кураж да внесе за ратификация Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета Европа, тъй като ангажиментите, които поемаме с тази ратификация, са сериозни. Също така смятам, че с тази ратификация България прави една поредна, много голяма крачка към Европа, приемайки европейските стандарти в областта на социалната политика. Затова аз изключително искрено поздравявам правителството за това, че внесе за ратификация този документ и съм доволен да видя пълния консенсус, който цари в залата, по повод ратификацията на тази социална харта.
На следващите правителства ще предстои да оттеглят резервите, които днес ще направим по тази социална харта. Това ще зависи от прогреса, който България ще успее да постигне по пътя на икономическите реформи, така че да имаме възможност действително да покрием изискванията и на останалите членове, по които днес имаме резерви с оглед на това, че не сме готови веднага да постигнем изпълнението им.
Ето защо, господин председателю, уважаеми дами и господа, аз смятам, че днес е един исторически ден, макар че голяма част от нашето общество не го съзнава. С тази ратификация ние правим една много голяма стъпка към присъединяването ни към Европа. Не виждам големия интерес на медиите, прожекторите не светят в този момент, което е жалко, но все пак нека да не забравяме, че днешният ден с тази ратификация и с постигнатия консенсус са исторически за България. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз искам също да допълня това, което каза преди малко господин Тошев, и да разгледам кога българско правителство е залагало в свои програмни документи изобщо присъединяване към тази Европейска социална харта.
Искам да припомня, че в "Програма 2001" сегашното правителство на България се задължи по време на своя мандат да започне процедурата за присъединяване на България към Европейската социална харта. Това е декларирано като цел преди да е известна декларацията и плана за действие на конференцията на държавните глави в Страсбург от 11 октомври 1997 г., където се посочи необходимостта от издигане защитата на правата на човека на по-висока степен чрез национална ратификация на Хартата. Но искам да припомня също така, че досега друго правителство изобщо в своите документи не е споменавало, че ще се присъединява, а камо ли че ще ратифицира Хартата.
Искам да ви припомня например, че в приетата на 10 май 1996 г. с Решение № 441 на Министерския съвет Национална програма за социално развитие изобщо не става дума и за бъдеща ратификация на Хартата. Тази програма е приета в изпълнение на декларацията и програмата за действие за социално развитие от Копенхаген от 6 до 12 март 1995 г.
Отново припомням, че в "Програма 2001" целта за процедура за присъединяване беше заложена след като вече бяхме излезли или току-що излизахме от кошмара на 1996-1997 г. и прави чест на нашето правителство, че пое този ангажимент. През 1998 г. ние се присъединихме с подписване на тази Харта от министъра на труда и социалната политика господин Нейков е сега присъпваме към нейната ратификация, което аз също смятам, че е един исторически момент, който може би е малко недооценен и в медиен план.
Затова, присъединявайки се към предложенията, които са направени в Комисията по труда и социалната политика, за включване на два нови члена - 21 и 25, призовавам всички народни представители да се присъединят към ратификтацията на Европейската социална харта, като в бъдеще, разбира се, когато условията и реалностите позволят, ние бихме могли да ратифицираме и други членове и да се обвържем с тяхното изпълнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм изправена пред вас, за да кажа, че приемам необходимостта от ратифициране на Европейската социална харта. Това е обективно необходимо и особено искам да се спра на чл. 17 - правото на децата и младежите за социална и икономическа защита.
Доволна съм, че нашият парламент иска и потвърждава волята си да ратифицира чл. 17, т. 2 "Предоставяне на безплатно основно и средно образование на децата и младежите, както и насърчаване на редовната посещаемост в училище".
Доволна съм, че този текст именно влиза в чл. 17, затова защото действително образованието е не само най-сериозната, най-перспективната лична, обществена инвестиция, но е и универсална човешка ценност и основно човешко право. Ето защо смятам, че това положение в Хартата в съчетание с нашата Конституция - чл. 53, влизат в абсолютна кореспонденция и е добре, че ще го ратифицираме.
Онова, което обаче ми се струва, че трябва да помислим, е върху ал. 1, подточки "а", "б" и "с". Затова защото тези точки, цитирани току-що от мен, са всъщност предпоставка, обективно необходимо условие, за да може образованието в България да бъде безплатно, за да може то да бъде общодостъпно и да се даде равен шанс и равен старт на всички деца.
Аз си давам сметка, че, когато ратифицираме тази Социална харта, трябва да бъдем не само обективни, но в духа на обективността да бъдем реалистични и да не проявяваме максимализъм. Но смисълът на тези три точки са в крайна сметка в името на реализма.
Защото, уважаеми дами и господа, погледнете: "а) осигуряване на децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, обучение и подготовка, от която те се нуждаят и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел."
Това е смисълът, ако щете, на Закона за народната просвета, това е смисълът на Закона за професионалното образование, това е смисълът за оптимизиране на учебната мрежа, за една много съдържателна, много точна във времето и пространството държавна политика в това отношение.
"б) осигуряване за защита на децата и младежите срещу липса на грижи, насилие и експлоатация;"
Нима българското училище, нима държавата, нима българският парламент няма да полагат съответните грижи за осигуряване защита на децата срещу насилие, наркомания и всичките други действия? Ние имаме и Закон срещу противообществените прояви, готви се Закона за закрилата на децата.
Или погледнете: "с) осигуряване на защита и специализирана помощ от страна на държавата за деца и младежи, лишени временно или завинаги от семейна закрила."
Специализираните училища, дом "Майка и дете", всичките други - за умствени увреждания, за деца, които се намират в много тежка ситуация - в крайна сметка всички сме задължени да им създаваме равен шанс, за да могат те да се интегрират в обществото. И това е грижата на всеки парламент, на всяко правителство и това трябва да бъде грижата за в бъдеще. И пак повтарям, това са предпоставки, за да може този текст - за безплатно основно и средно образование - да не виси. Всъщност, ако не ратифицираме първите три пункта, ние зачертаваме и оставяме последния - за безплатно образование - да виси като едно пожелание.
Аз много моля да се вслушате в предложенията. В този дух се изказа и господин Школагерски, и госпожа Масларова. Изказвам се като човек, който толкова години работи в системата на образованието и смятам, че ние сме морално задължени и трябва да проявим политическа воля, за да ратифицираме целия чл. 17, а не само въпроса за безплатно основно и средно образование.
Приключвайки, искам да кажа, че този текст, особено т. "ц" на чл. 17, кореспондира до известна степен с чл. 7, т.10. Всъщност ние ратифицираме чл. 7 и предложението е да се ратифицира в цялата му пълнота.
Защо тогава, след като има такава кореспонденция с чл. 10, ние оставяме цялата ал. 1 с точки "а", "б", "ц", да бъдат нератифицирани?
Безспорно съгласна съм, че не трябва да проявяваме максимализъм. Но същевременно искам да ви уверя, че ние сме длъжни да направим така, че да се създадат предпоставки, още повече, че има такива. Въпросът е те да бъдат още по-сериозни, още по-материално обезпечени в името на безплатното образование.
Достъпност, качество и ефективност са едни от изискванията, ключовите думи във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз в областта на образованието.
За да може това да се реализира, в крайна сметка ние сме длъжни морално да се ангажираме с чл. 1, точки "а", "б", "ц" от чл. 17. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Никола Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Очертава се единодушно ратифициране на Закона за Европейската социална харта и това е една закъсняла необходимост в нашия правен мир, защото от тази трибуна, още когато ни приемаха в Съвета на Европа, една от основните тези на опозицията беше, че като бъдещи пълноправни членове на европейското семейство ние трябва да имаме и съответната нормативна уредба на социалното дело и на социалната практика. Неизвестно и непонятно ми е защо правителството внася и кара парламентът да не се обвързва с такива дейности, които по моя преценка са решени положително.
Започвам, господин Нейков, с чл. 21 - право на информация на работниците, първа и най-елементарна степен на демократизация на индустриалните отношения. Като бивш синдикален ръководител предполагам, че знаете състоянието на този проблем и сте пледирали. Това няма своите квантифицирани измерители и едва ли ще създаде проблеми на България, примерно, ако се ангажираме с приличното жизнено равнище, както се иска.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Предложено е за разглеждане.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Добре, аз пледирам, гледам закона.
Второто ми предложение е по чл. 4, т. 1 - равнище на заплащане, което да осигурява прилично жизнено равнище.
Господин министър на труда и на доходите, рано или късно в България трябва да се започне реформа на доходите. Либерализацията на търговските отношения повиши непомерно цените на услугите и основни стоки за бита. Ножицата между цена на издръжка на живота и равнище на доходите е разтворена вече от икономическа гледна точка абсурдно.
И след като, щем не щем, който и да управлява България, трябва да си мине към реформа в доходите, разбирайте към осигуряване на защитени плащания, които да съответстват на минималните стойности на жизнения минимум, защо бягаме от т. 1 на чл. 4? И тъй като в разговорите със социалните партньори пак пролича, че защитените плащания ще бъдат функция от средната работна заплата, професионално бих Ви посъветвал така, както е в демократичните индустриални общества, минималната заплата и защитените плащания да бъдат функция от нормативно определени и огласени от изпълнителната власт стойности на социален и екзистенц-минимум. Най-често срещаната формула е, че минималната работна заплата трябва да бъде около две трети от екзистенц-минимума. Другата формула, която предлагат синдикатите и работодателите, е генератор на инфлационни процеси.
Третият член, по който бих направил препоръка, същевременно с въпрос, е защо бягаме от ангажименти по т. 1 на чл. 2 - да се определи разумна продължителност на работния ден, след като тази материя се третира ясно и категорично от Кодекса на труда? Фиксирана е и дневната максимална продължителност на работния ден, на работна седмица, възможности на работодателите да намаляват продължителността на работния ден. Защо, след като го имаме като правна норма, не ангажираме парламента с ратификацията и правителството с изпълнението на съответните клаузи от нашето вътрешно трудово право?
Аз си давам сметка, че изпълнителната власт некачествено контролира трудовите отношения и специално продължителността на работното време, особено с така наречените чужди инвеститори в Югозападна България. Но това е въпрос от компетенцията на Държавната инспекция по труда, също орган на изпълнителната власт. Тя ли бяга от този свой ангажимент - България да застане на позиция, че има цивилизовано и добре решено трудово право по отношение на продължителността на работното време?
И накрая, в приложение трето - на стр. 4 - са изброени пакети нормативни актове, преди всичко закони, които са свързани с Европейската социална харта. За мен е непонятно защо в този пакет от 34 закона или групи закони отсъстват над 40-те ратифицирани спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Умишлено ли е или е пропуск на съставителите на документа? Просто обръщам внимание и мисля, че тази материя има своето място тук и тя ни свързва преди всичко с материята на Европейската социална харта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз се радвам, че изказалите се колеги от всички парламентарни групи заявиха, че ще подкрепят ратификацията на ревизираната Европейска социална харта и дори направиха заявки за разширяване на обхвата на членовете, визиращи социални и икономически права, които да бъдат ратифицирани от Тридесет и осмото Народно събрание.
Във връзка с това аз искам да започна своето изказване с една малко по-различна последователност.
Европейската социална харта е открита за подписване през 1961 г. от държавите, членки на Съвета на Европа, като в тази Европейска социална харта са визирани в 19 члена основни икономически и социални права на гражданите на тези държави-членки. В тази харта също е отбелязано, както и в това, което ние днес правим, че всяка държава, която ще ратифицира този документ, може да поеме ангажимент в определен минимум, което безспорно е едно решение, отчитащо трудностите пред държавите, които се присъединяват към Европейска социална харта.
В този пръв документ също има фиксирани изключително важни членове за ратификация и в тях също е определен такъв минимум, към който могат да се присъединят държавите, и аз ще си позволя да ги прочета. Това са правото на труд, право на сдружаване, право на колективни преговори, право на социално осигуряване, право на социална и медицинска помощ, право на семейството на социална правна и икономическа защита, право на работниците-емигранти и на техните семейства на защита и на помощ.
Отчитайки развитието на демократичните държави, членки на Съвета на Европа, през 1988 г. е открит за подписване Допълнителен протокол към Европейската социална харта.

В този Допълнителен протокол се разширяват социалните и икономически права, защитени за гражданите на държавите - членки на Съвета на Европа. Ще цитирам и тези допълнителни права: всички трудещи се имат право на равни шансове и равно отношение в областта на заетостта и професията, без дискриминация на основание на пол; трудещите се имат право да бъдат информирани и допитвани в рамките на предприятието; трудещите се имат право да участват в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието; всеки възрастен има право на социална закрила.
Следващият документ е Европейската социална харта (ревизирана), открита за подписване през 1996 г., към който документ ние ще се присъединим днес. В този документ се гарантира или се дава по-добра гаранция за социалните и икономически права, като освен това те са разширени с нови права. И аз и тях искам да посоча, защото това, което правим днес, трябва да се оценява по достойнство.
Тези нови права са: право на закрила от бедност и социално изключване; право на жилище; защита при уволнение; право на защита срещу сексуален тормоз и другите форми на тормоз; право на трудещите се със семейни задължения на равенство на шансове и отнасяне; права на представителите на трудещите се.
В тази ревизирана Европейска социална харта има допълнения към приетите преди това членове в Европейската социална харта, като например засилване на антидискриминационния принцип, подобряване на равенството между жените и мъжете във всички области, покрити от договора; по-добра защита на майчинството и социална защита на майките; по-добра социална, правна и икономическа защита на децата в и извън трудовия процес; по-добра защита на инвалидите.
Към една доста сериозна част от тези ангажименти и ние се присъединяваме с днешната ратификация.
Отчитайки трудностите, които срещат държавите - членки на Съвета на Европа, присъединили се към ревизираната Европейска социална харта, тук тези, които са подготвили, които са приемали тази харта, са дали една възможност за ратифициране на определен минимум. Защото ратификацията не е едностранен акт. Тя е процес, който продължава във времето. Аз имам информация за една част от държавите. От това, което аз имам като информация, единствената държава, която се е присъединила и е ратифицирала всичките 31 члена на ревизираната социална харта е Франция. Дори Швеция не е ратифицирала всички членове. А ние всички гледаме в тези държави, като държави, които осигуряват най-много и в най-висока степен социална закрила на своите граждани.
Правителството на нашата страна ни предлага, първо, да ратифицираме Европейската социална харта (ревизирана), което аз смятам, че наистина е едно огромно желание от страна на нашето правителство, макар и в частична ратификация на тази Ревизирана харта ние да се стремим към най-високите изисквания, които си поставят страните - членки на Съвета на Европа, и смятам, че това е крачка в нашия стремеж да станем член на Европейския съюз, защото макар и да не е открита тази тема сега за преговори, безспорно тя ще бъде една от най-важните и най-трудните в бъдеще.
И второто, което ни предлага правителството, това е да ратифицираме шест пълни члена от така нареченото твърдо ядро, и два - частично. Те вече бяха обсъждани от колегите, аз искам все пак да ги спомена и да ви кажа информацията, с която разполагам, за да можем да направим сравнение между това, което правим ние, и това, което правят другите държави.
Член 1 - право на труд. Ратифициран, например, от Франция, Италия, Словения, Швеция.
Член 5 - право на организиране. Ратифициран е от същите държави.
Право на сключване на колективни трудови договори. Също е ратифициран.
Член 7 - право на децата и младежите на закрила. И тук за наша изненада ще открием, че Швеция не е ратифицирала чл. 7, алинеи 5 и 6.
Член 16 - право на семейството на социална, правна и икономическа защита.
Член 20 - право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията, без дискриминация на основание на пол.
Член 12 ни се предлага да бъде частично ратифициран. Това е правото на социално осигуряване. Тук Швеция също не е ратифицирала една част от този чл. 12.
Член 13 - право на социална и медицинска помощ, който ние ратифицираме в частта от ал. 1 до ал. 4, като ал. 1 не е ратифицирана от Словения, а ал. 4 - от Румъния и Словения.
Подхождайки при решаването на този въпрос с желанието, със стремежа, с презумпцията да бъдат ангажирани възможно повече структури на гражданското общество, вие вече знаете, но аз искам също специално да го подчертая, че е създаден още в началото на миналата година Съвет за ратификацията, в който, както и министърът каза, членуват повече от 40 организации на гражданското общество и представители, разбира се, на държавата.
От документа, който ни е представен на нас, като народни представители, се вижда, че дебатите в този съвет са били изключително сериозни. Хората, които са участвали в него, са се отнесли много отговорно и много сериозно към въпроса, който е бил поставен, защото те е трябвало да дадат първоначалната оценка за това с какво може да се ангажира нашата държава, така че да изпълни своите поети ангажименти. Още повече, че всички вие, които сте прочели този документ, сте обърнали внимание на факта, че в него е заложен един изключително сериозен начин на контрол на това, което прави съответната държава, присъединила се към този документ.
И аз мисля, че когато ние оценяваме какво да направим, как и в каква степен да ратифицираме, трябва да се ръководим от нашите възможности, защото от всичките тези 31 члена, които са съставната част на Европейската социална харта (ревизирана), не виждам кой бихме могли да кажем, че не желаем да ратифицираме. Мисля, че няма такъв член, който да кажем: ето, ние не желаем да ратифицираме този член. Даже и последният член - 31, който гласи - право на жилище.
Но какви са нашите възможности? Какво ние можем да поемем като ангажимент и най-вече да го изпълняваме. Защото от близката история, от близките години имаме случаи, в които нашата държава е поемала ангажименти и не ги е изпълнявала. Мисля, че когато се засилваме да направим един скок, ние трябва така да пресметнем своите сили, че да минем над летвата, а не да останем под нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на днешния ден, надявам се, Народното събрание на Република България ще ратифицира трети основополагащ документ от Съвета на Европа. През 1992 г. Народното събрание ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека на Европейския континент. Миналата година почти по същото време беше ратифицирана Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства - втори основополагащ документ. И ето че днес, може би само след минути, ние ще ратифицираме Европейската социална харта, също така трети, базов документ на Съвета на Европа - конвенция, под която България беше една от първите страни, сложила подписа си, а ето, че днес българският парламент ще бъде един от първите, които ще ратифицират Европейската социална харта.
Вторият момент, който е особено важен, това е, че представителите на всички парламентарни групи в българското Народно събрание изразиха своята единодушна подкрепа за акта, който предстои. Нека това да бъде един добър сигнал за започването на преговорите ни с Европейския съюз, защото ще ни се наложи много голяма част от европейското законодателство да бъде под определена форма гласувано от българското Народно събрание и гласуването по този начин, с единодушие, би представлявало един добър сигнал към Европейската общност и ще покаже, че България е избрала категорично своя път на бъдещо развитие.
И третият момент, на който искам да се спра, е да изразя моето дълбоко задоволство, че Европейската социална харта беше подписана от правителството на Обединените демократични сили, защото Съюзът на демократичните сили е неделима част от семейството на Европейската народна партия. И в триединството на принципите на Европейската народна партия "свобода, солидарност и субсидиарност", солидарността изразява неотменната привързаност на европейската християндемокрация, в това число и на българската в лицето на Съюза на демократичните сили, към защита на социалните права на хората и гарантирането им на равни права в живота.

Аз зная, че днес ние ратифицираме ревизираната Европейска социална харта в една определена част - тази, която в момента е реалност за страната ни. Нека завърша изказването си с пожеланието да не бъде далеч денят, когато отново в това Народно събрание ще бъдат гласувани и допълнителни членове, под които България слага подписа си и разширява своето присъствие в Европейската социална харта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Присъединявам се към всички вече изказали се от тази трибуна във връзка с изключителната важност на законопроекта, който ни е предоставен. Бих подчертал и нещо повече, наистина това е един изключителен акт, по който трябва да намерим възможно най-много допирни точки, тъй като тук няма място за деление на опозиция и управляващи, тук има действително поле за израз на позицията на всеки един в защита на правата и то социалните права, най-съществените права на хората.
Разбира се, има няколко неща, които ни ограничават. Едно от тези неща или може би най-важното е сегашното състояние на страната. Във връзка с това ние действително трябва да търсим такава ратификация, която да не компрометира Народното събрание, но същевременно да изведе страната в друга орбита.
Започвам с това, което според мен до този момент не беше казано. Ако ние действително ще водим преговори, а ние сме ги започнали вече, за членство в Европейския съюз, едно от основните и най-важни неща е свободното движение на хората. Как ще имаме гаранция и подкрепа за успешно провеждане на тези преговори, когато с отказа да ратифицираме чл. 19 по същество ние поставяме себе си в неизгодна светлина? Защото ние не можем да имаме претенции нашите мигранти и техните семейства да имат определени права в Европейската общност, а да не приемаме тези, които ще бъдат мигранти в нашата страна, поради различни причини, разбира се, най-важната е от гледна точка на работата, защото и такъв процес се надяваме да има и има в момента. Ние не можем да не гарантираме техните права и то, господин министър, именно от гледна точка на нашето желание присъединяването и членството да стане колкото се може по-скоро. Защото всеки отказ, а в случая чл. 19 ни е предложен като един от онези, които трябва да изберем от задължителното ядро. А ние го отказваме. Присъединявам се към изразените аргументи досега, има неща, които ние действително ги правим. Ако не можем да ратифицираме пълно чл. 19, то има отделни алинеи в него, които можем да ратифицираме. Какво ни пречи например ал. 11 - да се насърчава и улеснява изучаването от страна на работниците-мигранти и членовете на техните семейства националния език на страната? Какво ни пречи? Не го ли правим? - Правим го! Или да разрешават в съответствие със законодателството работниците-мигранти да прехвърлят зад граница такава част от своята печалба и спестявания, каквато пожелаят? - Ние либерализираме валутния режим.
По-нататък, ал. 7 например: да осигуряват на работниците, намиращи се на законно основание на тяхна територия, отношение не по-малко благоприятно от отношението към собствените им граждани при процесуалните действия във връзка с въпроси, уредени от този член. Разбира се, че го правим! Или ал. 6: да улеснява доколкото е възможно събирането на семейството на работника-мигрант, на когото е разрешено да се установи на тяхна територия. Ние го искаме спрямо другите. Тук даже има и "доколкото е възможно", т.е. още една възможност да варираме, не е записано твърдо. Правим ли го? - Правим го! Алинея 5: да осигуряват на работниците, намиращи се на законно основание на тяхна територия, отношение не по-малко благоприятно от отношението към собствените граждани относно данъците, таксите и отчисленията, които подлежат на плащане от наетите на работа лица. Правим ли го? - Правим го! Ние не сме поставили в неравностойно положение тази категория.
Не бих искал да чета и другите алинеи в чл. 19. Ние имаме достатъчно възможности още днес да се присъединим, да ратифицираме голяма част, хайде да не е 100 на сто, от алинеите в този член. С това ние действително ще дадем ясен знак, че наистина имаме право да искаме по-бързо членство и реципрочност по отношение на нашите граждани, които са емигранти в други страни от Европейския съюз.
Има и други такива членове, свързани с мигрантите, които ние въобще не сме изявили желание да ги ратифицираме в отделни алинеи. Повтарям, това е много важно.
В чл. 13, който също е от твърдото ядро, сме оставили ал. 4, а тя е такава, че става дума за медицинска помощ. Ако ние и от това се откажем, разберете, поставяме се в крайно неблагоприятно положение като страна.
Не бих желал с това отминаване днес, необръщане внимание на тези разпоредби да изоставим такива важни проблеми.
По отношение на другите разпоредби тук вече се говори и то много аргументирано от колегите. Разбира се, има още аргументи по отношение на някои от записаните членове, които ние днес нямаме предложение да бъдат ратифицирани, а има условия - и законодателни, и като действаща практика. Аз считам, господин министър, тъй като Вие сте представител на вносителя, че ние днес не трябва да бързаме с ратификацията на две четения. (Реплика на госпожа Росица Тоткова.) Има възможност, госпожо Тоткова, да допълним с още някой член...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ако присъстваш на комисията, ще ти кажа мнението си.
РУСИ СТАТКОВ: Аз се присъединявам към двата предложени члена от комисията в мое отсъствие, особено за онова, което сте предложили, свързано с превръщането на работниците в привилегировани кредитори. Това в момента, в който се намираме сега, действително е изключително важно и необходимо. Но считам, че комисията не е направила нужните крачки. Всички, които говориха днес в залата, дадоха аргументи.
Завършвам, господин председател, с желание да бъде разбрана необходимостта да не отлагаме и други членове, по които има готовност да бъдат ратифицирани. А във връзка с това е необходимо да има време между двете четения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Започвам своето изказване, което ще бъде много кратко, тъй като тук се казаха основните, съществените пунктове от акта, който ни предстои днес да направим, а именно да ратифицираме ревизираната Социална харта с това, което Вие казахте, че наистина това е първият закон, който върви на тази тема в тази пленарна зала на Тридесет и осмото Народно събрание, който предизвиква толкова голям интерес.
За съжаление, всички социални закони досега не бяха на вниманието толкова много на колегите от Тридесет и осмото Народно събрание и с това изразявам и своето задоволство, че вероятно това няма да бъде първият закон, който ще предизвика оттук нататък голямо внимание.
Вярно е това, което се каза - не всички страни са ратифицирали тази ревизирана Социална харта, не всички страни са ратифицирали всички членове. Много по-напреднали държави от нас със социални практики, със социално законодателство, с по друга икономическа обстановка не са ратифицирали някои от членовете на тази харта. Но, вярно е това, че днес ще се случи всъщност един акт, с който ние ще установим каква е готовността на нашето общество да се присъедини към тази ревизирана Социална харта. Може би това е първият български вариант. След това, надявам се, да има втори минимум, сигурна съм, че ще има такъв, който ще покрие нашата държава чрез своите институции. Вероятно ще има и трети такъв, докато се стигне наистина до онзи момент, в който България със самочувствие ще каже: да, ние ратифицирахме цялата харта. Но, нека да бъдем реалисти! Има ли възможност днес да се ратифицират всички онези членове, за които Вие говорихте, плюс тези, които предлага правителството? Аз мисля, че няма такава възможност.
Искам да ви кажа, че година и половина съветът, който подготвяше документа, който днес е на нашето внимание, всъщност е изследвал над 60 закона, изследвал е над стотина наредби, отношението между тях - между законите и наредбите, отношението между българското законодателство, в неговите членове, и международните документи, които сме ратифицирали досега като страна. Аз мисля, че това, което вие искате днес да се случи - да обогатим ратификацията с още десетина члена, просто не е възможно, защото няма такава, първо, институционална готовност и, второ, би било нереалистично да се опитаме днес да заменим една година и половина работа на съвета, който всъщност направи подготовката за тези членове, които днес са на нашето внимание.
Не мога да се съглася и с това да се говори днес за бягство от отговорност, за това, че не се обръщало внимание, за това, че сме изостанали, за това, че правим някакъв отказ днес. Напротив, днес просто ние отваряме вратата. Днес демонстрираме носене на отговорност. Днес правителството показва, че действително понася и поема тази отговорност, която - в скоби нека да кажа - много правителства досега не го направиха и много парламенти не го направиха. И нека затова да се опитаме наистина да ратифицираме днес Социалната харта и да кажем: да, ние днес - правителството и ние, парламентът, поемаме своята отговорност, отваряме вратата към следващите наши отговорности, поемаме следващите наши отговорности. Дано до края на този мандат на това Народно събрание да имаме още веднъж възможност да ратифицираме и още няколко члена по тази харта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Други изказвания няма.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана).
Гласували 182 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие със становището на комисията, бих искала да направя процедурно предложение да минем и на второ четене ратификацията днес, като правим добавката на чл. 21 и чл. 25, а както разбрахме, имаме възможност да добавим и ал. 1 на чл. 17. Това да бъде всъщност нашият принос към поправката, към това, което правителството ни предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За противно становище думата има господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Нека да оставим второто гласуване за след седмица поне, тъй като освен тези допълнения, които председателят на Социалната комисия направи, в хода на дебата бяха направени и други предложения за ангажиране на България с други клаузи и членове от Европейската социална харта, примерно, за работното време - чл. 2, т. 1. Примерно това, което говорих, че липсва в списъка на нормативните актове, свързани с хартата - ратификацията на над 40 двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Просто да се види в този съвет от висококомпетентни специалисти технически пропуск ли е или добре мотивирано невключване на тези текстове в ратификацията. Нищо няма да загуби България - срокът е 31 март. На 29 март, със съответните професионални доказателства, да бъде внесено и това, което направихме като предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Освен цитираният от него чл. 2, ал. 1, по време на изказванията бяха цитирани още доста други членове.
Може да процедираме по два начина - или да съкратим срока за писмени предложения, така че да може другата седмица комисията да ги разгледа и да ги предложи или сега да гласуваме другите предложения. Но тъй като те бяха доста, все пак не съм секретарката на парламента и не съм си отбелязал всички, ако има някой, който може да ги докладва, можем и сега да ги поставим на гласуване, но предложението за второ четене аз нямам право да го поставя на гласуване, след като има народни представители, които са заявили намерения да направят писмени предложения между първо и второ четене.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Всички желаем по-бързо да ратифицираме Социалната харта и то разумно, бих казал, да я ратифицираме, затова правя и процедурното предложение срокът от седем дни да бъде съкратен на три дни. Всеки от нас може да направи предложенията и другата седмица в сряда да се поздравим с приемането на Социалната харта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. В сряда - едва ли, защото ще трябва и комисията да се събере, освен ако се събере във вторник.
Противно становище има ли? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за съкращаване на срока за писмените предложения на три дни - минимално допустимия от правилника.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието и срокът се определя на три дни.
Четвърта точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ.
Има думата господин Лъчезар Тошев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Най-напред правя процедурно предложение по този законопроект да бъдат допуснати в залата госпожа Райна Хардалова - експерт в Министерството на околната среда и водите, и Мариана Лукова - заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Мариана Лукова и госпожа Райна Хардалова.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите в залата госпожа Лукова и госпожа Хардалова.
Господин Тошев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател!
Заглавието на законопроекта е "Закон за лечебните растения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава първа - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
"Чл. 1. (1) Този закон урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки.
(2) Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък съгласно приложението, независимо от собствеността им."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 2. Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. използването на билките за лечебни и профилактични цели;
2. дейността на лицата, които използват със или без преработване билките за производство на лекарствени средства, храни и козметика, с изключение на отчитането на изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 3. Проучването, разработването, добивът и използването на лечебните растения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се уреждат съгласно изискванията на Закона за концесиите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 4. Лечебните растения са природен ресурс, за използването на който се заплащат такси по реда на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Глава втора - Опазване на лечебните растения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
"Чл. 5. (1) Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност.
(2) Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи запазването на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси.
(3) Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете.
(4) Увреждането на лечебните растения е такова изменение на популациите им, при което се влошават биологичните им показатели или се затруднява естественото им възстановяване.
(5) Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на популацията."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 6. Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси, отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите, включващи популациите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 7. (1) Собствениците на земи, гори, води или водни обекти, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазване на лечебните растения, предвидени от съответните планове, програми и проекти по чл. 50, точки 2, 3 и 4.
(2) При увреждане на местообитанията или популациите на лечебните растения, които се ползват като източник на билки, собственикът е длъжен да предприеме необходимите мерки за възстановяване условията на средата, съответно за възстановяване на популацията.
(3) В случаите по ал. 2, както и когато плановете, програмите и проектите не съдържат необходимите предвиждания за опазване на лечебните растения или когато условията на средата са се променили съществено, собственикът депозира писмено искане пред съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на мерките.
(4) Искането по ал. 3 е основание за издаване на предписание от инспекцията относно:
1. възстановяването на светлинния, топлинния или водния режим на местообитанието;
2. осъществяването на определен вид обработка и подхранване на почвата, напояване, подсяване или мерки за ограничаване разпространението на нежелани растителни видове;
3. определяне на режим за ползване на находището."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 8. Когато обектът или дейността - предмет на концесията, са различни от обекта по чл. 3, концесионерът има задълженията по чл. 7, ал. 1 и 2, когато в договора за концесия е включено правото му на ползване на лечебни растения, или задълженията по чл. 7, ал. 1, когато лечебните растения са изключени от особеното право на ползване."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 9. Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие, както и в нарушение на Наредбата по чл. 27."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по текстовете на членове от 1 до 9 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте за наименованието на глава първа и втора и на текстовете от чл. 1 до чл. 9 включително, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава първа и втора и текстовете на членове от 1 до 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 10. (1) Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция.
(2) Специалният режим се определя ежегодно до 10 февруари със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Специалният режим обхваща:
1. забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища;
2. определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по райони или находища;
3. разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.
(4) Определените в заповедта по ал. 2 количества билки се разпределят от регионалните инспекции по околната среда и водите между билкозаготвителите от района на инспекцията.
(5) Разпределянето по ал. 4 се извършва със заповед на директора въз основа на заявено писмено искане от билкозаготвителите."
Предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което е прието по принцип от комисията.
Комисията предлага, със съгласието на вносителя ал. 5 на чл. 10 да се промени и да стане:
"(5) Разпределянето по ал. 4 се извършва със заповед на директора на районната инспекция по околната среда и водите въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите за условията и реда за разпределение на количествата билки, която се публикува в "Държавен вестник"."

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 с предложената поправка в ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Тошев.
Желае ли някой думата по чл. 10? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както се предлага от вносителя, с редакцията на комисията по ал. 5.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват членове, по които няма предложения.
"Чл. 11. Събирането на генетичен материал от естествени находища на лечебни растения под специален режим с цел култивиране се разрешава със заповед на министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста.
"Чл. 12. Забранява се събирането, изкупуването, първичната обработка и търговията с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване в нарушение на заповедта по чл. 10, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 13. Купувачът на билките, събрани от лечебни растения под специален режим, е длъжен да изисква от продавача:
1. заповед на директора на районната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им находища;
2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от култивирани лечебни растения;
3. позволителното за ползване на билки по чл. 21, ал. 2."
По този текст има предложение на Меглена Плугчиева и група народни представители, подкрепено по принцип.
Комисията предлага следния текст на чл. 13:
"Чл. 13. Билките, събрани от лечебни растения под специален режим, се придружават до крайния потребител със следните документи:
1. заповед на директора на районната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им находища;
2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от култивирани лечебни растения;
3. позволителното за ползване на билки по чл. 21, ал. 2."
Това е предложението на комисията за нов текст на чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте членове 11 и 12 с текста на вносителя и чл. 13 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Членове от 11 до 13 включително са приети.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 14. (1) Видовете растения, обявени за защитени по друг закон и попадащи в списъка по приложението, се опазват съобразно разпоредбите на този закон.
(2) За диворастящите защитени лечебни растения се забранява:
1. сеченето, брането, късането, изкореняването, хербаризирането независимо от тяхното състояние и фаза на развитие;
2. унищожаването и увреждането на находищата им;
3. притежаването, пренасянето, търговията и изнасянето зад граница в свежо или изсушено състояние на цели растения или на части от тях;
4. събирането на семена, луковици, коренища и други репродуктивни органи.
(3) За защитените лечебни растения се допускат изключения по ал. 2, т. 1, 3 и 4 със заповед на министъра на околната среда и водите, когато екземплярите са предназначени за:
1. проучвания от научни институции, създаване и попълване на колекции към природонаучни музеи, висши учебни заведения, ботанически градини и дендрариуми;
2. създаване на насаждения за култивирано отглеждане;
3. възстановяване на нарушени популации в естествената им среда или за повторното им въвеждане в природата.
(4) Условията и редът за издаване на заповедта по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на околната среда и водите."
Предложението на Меглена Плугчиева е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следва чл. 15:
"Чл. 15. (1) За опазване на биологичното разнообразие от лечебни растения в защитените територии и на естествените процеси във включващите ги екосистеми се спазват следните изисквания:
1. в резерватите се забраняват всякакви дейности, свързани с лечебните растения, с изключение на събирането на семенен материал и лечебни растения с научна цел, или за възстановяването им на други места в природата, в количества, по начини и във време, изключващи нарушения на екосистемите;
2. в националните паркове се забраняват:
а) събирането на билки и диворастящи плодове от растения по списъка, съгласно приложението от местата, определени с плановете за управление и проектите по Закона за защитените територии;
б) намесата в биологичното разнообразие от лечебни растения, включително внасянето на неприсъщи за района видове лечебни растения;
в) събирането на редки, ендемични, реликтни и защитени видове лечебни растения;
г) други дейности, свързани с лечебните растения, определени със заповедта за обявяване на защитената територия или с плана за управление;
3. при управлението на природните забележителности се предвиждат мерки за опазване на лечебните растения, чиито находища са на тяхна територия, в допълнение към мерките за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности;
4. в поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, свързани с лечебните растения, с изключение на дейности за поддържане и възстановяване на популациите и местообитанията им, съобразно плана за управление, както и събирането на семенен материал и лечебни растения с научна цел или за възстановяването им на други места;
5. в природните паркове се забраняват дейностите по ал. 1, т. 2, букви "б", "в" и "г";
6. в защитените местности по отношение на лечебните растения се забранява:
а) извършване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване, поддържане или възстановяване на популациите и условията в местообитанията им;
б) ползването им, когато това е определено със заповедта за обявяването на защитената територия.
(2) Изключенията по ал. 1, т. 1 и 4 се уреждат със заповед на министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай.
(3) За опазване на лечебните растения в защитените територии се спазват изискванията на чл. 16, ал. 2, 3 и 4 и чл. 17, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 16. (1) За опазване на лечебните растения в земите и горите от горския фонд се определят превантивни и текущи мерки въз основа на дългосрочни и краткосрочни предвиждания.
(2) Мерките по ал. 1 включват поддържане на почвите, светлинния, топлинния и водния режим в местообитанията на лечебните растения, както и дейности и режими за осигуряване на добро жизнено състояние и възстановяване на популациите и ресурсите от лечебни растения.
(3) За приоритетни типове природни местообитания и видове лечебни растения, включително редки или изчезващи, за отделни райони или находища се разработват и прилагат съответни биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства за опазване.
(4) Забранява се пашата на селскостопански животни в гори и земи от горския фонд, когато тази дейност противоречи на предвижданията за опазване на определени видове лечебни растения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
"Чл. 17. (1) За опазване на лечебните растения в земеделските земи:
1. на собствениците и ползвателите на земеделски земи се предоставя наличната информация за лечебните растения на територията на общината, за пригодността на земята за отглеждането им, както и информация за задълженията и препоръките относно земеползването, включително използване на екологосъобразни технологии за отглеждане, свързани с лечебните растения във всяка община;
2. при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди в докладите за оценка на въздействието върху околната среда или в становището на регионалната инспекция по околната среда и водите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, се посочва въздействието на обекта или дейността върху състоянието и развитието на лечебните растения.
   (2) За лечебните растения в земеделските земи се спазват изискванията по чл. 16, ал. 1, 2, 3 и 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 18. За опазване на лечебните растения в строителните граници на населените места устройствените схеми и планове включват изисквания за осигуряване опазването на лечебните растения от увреждане и унищожаване."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 19. (1) За опазването на лечебните растения във водите и водните обекти включените в плановете за управление на речните басейни изисквания за количеството и качеството на водите отчитат и данните от мониторинга на лечебните растения.
             (2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при издаване на разрешителни за водоползване или ползване на води или водни обекти, съответно при изграждане и експлоатация на водностопански системи и съоръжения."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Някой желае ли думата по текстовете, които бяха прочетени току-що? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 14 до чл. 19 включително, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на чл. 14 до чл. 19 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава трета - Ползване на лечебните растения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
"Раздел I - Общи разпоредби."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I на глава трета.
"Чл. 20. (1) Ползването на лечебните растения е ползването на техните ресурси и включва:
1. събирането на билки от диворастящи и култивирани лечебни растения;
2. придобиването на билки за първична обработка или преработка;
3. събирането на генетичен материал от диворастящи лечебни растения за култивиране, за "ex-situ" опазване или за възстановяване на други места в природата.
    (2) Получаването на генетичен материал от култивираните лечебни растения се урежда от Закона за посевния и посадъчния материал и от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! "Ex-situ" трябва да се замени с българска дума, защото така пише в Закона за нормативните актове.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай, госпожо председател, аз ще Ви предложа да подложите на гласуване заглавието на глава трета, раздел I - "Общи разпоредби" и чл. 20, като съгласно бележката на господин Гоцев латинският текст "еx-situ" да стане "на място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте наименованието на глава трета, на раздел I и за чл. 20, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Правя редакционно уточнение, че българските думи "на място" са без кавички в текста.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава трета, на раздел I и чл. 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 21. (1) Събирането на билки от естествените находища на лечебни растения се извършва съобразно изискванията на този закон, както и съобразно предвижданията на съответните планове, програми и проекти по раздел II на глава четвърта.
(2) Ползването на лечебните растения по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 3, представляващо стопанска дейност, се извършва въз основа на позволително за ползване, издадено по реда на този закон.
(3) Позволително по ал. 2 не се изисква при събиране на билки за лични нужди от земи, гори и водни обекти - държавна и общинска собственост.
(4) Позволително не се изисква и когато лечебните растения са култивирани от собственици или ползватели на земи, гори или водни обекти, освен когато са култивирани от общината."
Следва оттеглено предложение на народния представител Меглена Плугчиева.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
"Чл. 22. Позволително за ползване на лечебните растения се издава от:
1. директора на държавното лесничейство - когато ползването е от земи и гори от горския фонд, както следва:
а) за горите от Държавния горски фонд - след заплащане на такса в лесничейството;
б) за горите - общинска собственост - след заплащане на такса в общината;
в) за горите - частна собственост, позволително се издава на собственика без заплащане на такса с възможност за преотстъпването му на трети лица - възмездно или безвъзмездно, при свободно договаряне и след регистрирането му в държавното лесничейство;
2. от кмета на общината, когато ползването е от:
а) земеделски земи от поземления фонд и включените в строителните граници на населените места - общинска собственост, след заплащане на такса в общината;
б) териториите и акваториите в строителните граници на населените места - общинска собственост, независимо от предназначението им, след заплащане на такса в общината;
в) територии и акватории извън горския фонд - частна собственост, позволително се издава на собственика по реда на т. 1, буква "в";
3. от областния управител, когато ползването е от земеделските земи, води и водни обекти - държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд, след заплащане на такса в областната администрация;
4. от директора на Дирекцията на националния парк, когато ползването е от териториите и акваториите на националните паркове, след заплащане на такса в съответната дирекция."
Има две оттеглени предложения на Меглена Плугчиева.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по чл. 21 и 22? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 21 и 22, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 23, по който има приети две предложения на Меглена Плугчиева и група народни представители.
Редакцията на комисията за чл. 23 с тези две предложения е:
"Чл. 23. (1) За събиране на билки и генетичен материал от диворастящи и култивирани от общината лечебни растения лицата заплащат такси за ползване.
(2) Заплатените такси не се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване и е по вина на ползвателя.
(3) Заплатените такси се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване и е по вина на органите, определени по чл. 22, и в случаите на непреодолима сила по смисъла на Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желае ли някой да се изкаже по чл. 23? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 23, както се предлага от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 24. (1) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти - държавна собственост, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти - общинска собственост, се определят от съответните общински съвети в размер не по-малък от размера на таксите по ал. 1."
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева - в чл. 24, ал. 2, думата "малък" да се замени с думата "голям".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24 с приетото предложение на госпожа Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желае ли някой думата по чл. 24?
Моля, гласувайте чл. 24, както се предлага от вносителя, с корекцията на комисията в ал. 2 думата "малък" да се замени с "голям".
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 25. (1)  Таксите по чл. 23, ал. 1, постъпват в:
1. Националния фонд "Българска гора", когато ползването е от находища, намиращи се в земи, гори, води и водни обекти в държавния горски фонд;
2. Националния фонд за опазване на околната среда, когато ползването е от находища на територията на националните паркове;
3. съответния общински фонд за опазване на околната среда, когато ползването е от находища, намиращи се в общински гори, земи, води и водни обекти в населените места, в горския и в поземления фонд;
4. държавния бюджет, когато ползването е от находища, намиращи се в земеделски земи, води и водни обекти - държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд.
(2) Таксите по чл. 23, ал. 1 се изразходват за:
1. плановите документи по чл. 50;
2. дейности по поддържането и възстановяването на лечебни растения и техните находища;
3. научни изследвания и мониторинг на лечебните растения;
4. изграждане и поддържане на кадастъра на лечебните растения;
5. култивиране и преработка на лечебните растения;
6. обучение, издаване на образователни материали, провеждане на конференции по лечебни растения;
7. други дейности, свързани с управлението и контрола по този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Васил Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! До този момент нямаме български закон, в който да има чуждата дума "мониторинг". Тя е дума, за която лесно ще се намери български заместител.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Наблюдение.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Правя предложение думата "мониторинг" да бъде заменена с "наблюдение", както казва министър Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев. Забележката е абсолютно основателна.
Моля, гласувайте чл. 25, както е предложен от вносителя, с редакционната поправка в т. 3 на ал. 2.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 26. Позволителното за ползване се издава на физическо лице, което събира билки за продажба или за първична обработка или генетичен материал от лечебни растения и определя:
1. вида на ползването;
2. разрешеното количество билки или генетичен материал по видове морфологични части;
3. района или конкретното находище;
4. начина на ползване."
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева - в чл. 26 думите "физическо лице" да се заменят с думата "билкозаготовител" и думата "което" да се замени с думата "който".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Меглена Плугчиева.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 64, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 27. Начинът на ползване се определя с наредба за правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 28. Забранява се издаването на позволителни за ползване в нарушение на предвижданията на съответните планове, програми и проекти и на специалния режим по чл. 10, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 29. (1) Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове.
(2) Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки.
(3) Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, се определят с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 30. (1) Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране.
(2) Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте членове 27, 28, 29 и 30 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Членове 27, 28, 29 и 30 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Чл. 31. (1) Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка.
(2) Билкозаготвителят е длъжен:
1. да уведоми съответната Регионална инспекция по околната среда и водите за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях;
2. да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в Регионалната инспекция по околната среда и водите;
3. да осигуряване достъп на контролните органи по този закон за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация;
4. до 31 януари да представя в съответната Регионална инспекция по околната среда и водите обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, както и за складовите наличности."
Предложение на народния представител Пламен Славов - в чл. 31, ал. 2 да отпадне т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Чувствам се длъжен и в пленарна зала да обоснова направеното предложение, независимо че на заседание на комисията то не беше прието, тъй като това е предложение, което на практика е направено за второ четене от името на Регионалната стопанска камара в община Карлово. И аз като народен представител съм длъжен да изразя мнението, становището и опасенията именно на тези билкозаготвители, които считат, че текста на т. 4 в ал. 2 на чл. 31 дава възможност за неправомерно използване на тази информация, която да обслужва конкурентни интереси, и на практика поставя в режим на изискване на информация, която може да накърни интересите на билкозаготвителя.
Всички тези опасения бяха споделени по време на заседанието на Комисията по опазването на околната среда и водите и от представители на Асоциацията на - не зная дали точно ще се изразя сега - представители, именно на билкозаготвителите от цялата страна, които са в сдружение, в асоциация. И те се съгласиха, че подобни опасения, които съществуват, са породени от практиката, от ежедневието, с което се сблъскват всички тези билкозаготвители. Така че мотивите са именно от естество да бъде съхранена една тайна в рамките на изискванията и на пазарните условия, и на пазарната икономика. Още повече, че, ако обърнете внимание, в т. 3 на ал. 2 на чл. 31 винаги се гарантира достъпът на контролните органи по този закон, за да могат да бъдат проверени всички налични или намиращи се в процес на първична обработка билки, както и необходимата документация. Тоест, законът позволява по всяко време да бъде направена подобна проверка, да бъде осъществен този контрол от специализираните органи. Но текстът на т. 4 създава пък предпоставки недобросъвестни или недобронамерени служители и длъжностни лица да използват една специфична търговска информация, за да злоупотребят с нея в определени моменти. Отново повтарям, тези опасения са свързани от практиката и работата на тези билкозаготвители, така че те не случайно направиха това предложение. Затова се считам задължен да го аргументирам и пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, господин Славов трябваше да бъде коректен и да стигне докрай, защото ние предложихме след чл. 75 да се създаде един нов текст - чл. 75а, където да се предвидят санкции за злоупотреба с тази информация, които са сериозни за служителите, включително и регионалните инспекции на околната среда и водите, които биха злоупотребили с тази тайна информация, която има за цел единствено да даде представа за това каква част от ресурсът се е използвал вече, за да може да се следи процеса на събирането на определена билка. Да се знае през годината какви количества са били събрани, за да могат да се вземат съответно решенията за следващата година.
Ето защо аз смятам, че не е коректно да се твърди, че с този текст се създават някакви предпоставки, тъй като комисията е предложила вариант как да се избегнат опасенията на бикозаготвителите и на Асоциацията на билкарите и гъбарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Санкцията е 5 хил. лева.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Искам да изкажа още едно съображение. Освен това, че ние сме поставили защита за злоупотреба с информация, освен съображението, че тази информация е изключително необходима, тъй като точно на базата на тази информация се регулира изключително важния природен ресурс. Но, ако погледнете Законът за статистиката, ще видите, че всяко предприятие ежегодно отчита обема на произведената от него продукция и това не се смята за нарушение на Закона за конкуренцията или за издаване на някаква фирмена тайна.
Основният продукт, който произвеждат билкопроизводителите, е билката. Така че те и по Закона за статистиката са длъжни да отчитат тази информация. Така че съображението за нарушаване на някакви закони или ограничения за тайна на информацията, за фирмена тайна просто не съществува. Това съображение няма никакви основания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
След тези обяснения държите ли да се гласува предложението?
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Аз оттеглих вече достатъчно предложения в комисията, така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 31, така както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 10, въздържал се 1.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 32. (1) Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид.
(2) Лицата по ал. 1, както и тези, които съхраняват билки в складове за билки, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2.
(3) Билковите аптеки и търговците от фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранителната промишленост, които са изкупили билки при осъществяване на дейността си, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 33. Лицата, които изкупуват свежи или първично обработени билки, са длъжни да изискват от продавача документите по чл. 13, т. 2 и 3."
Предложението на Меглена Плугчиева е оттеглено.
Комисията предлага заместващ текст за чл. 33, който да гласи:
"Чл. 33. Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от документите по чл. 13, т. 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте чл. 32, така както е предложен от вносителя, и чл. 33, така както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Членове 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел ll - "Ред за издаване на позволително за ползване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел втори на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел втори, така както е предложено от вносителя.
Гласували 99 народни представители, за 99, против и въздържали се няма.
Заглавието на Раздел втори е прието.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 34. Лицата, които кандидатстват за позволително, подават до органите по чл. 22 заявление, което съдържа:
1. името, местожителството и паспортните данни на заявителя;
2. вида и количеството на ползването;
3. района на събирането."
Има предложение на Меглена Плугчиева чл. 34 да се измени и да стане: "Билкозаготвителите, които изкупуват събрани билки и/или извършват първична обработка и кандидатстват за позволително, подават до органите по чл. 22 заявление, което съдържа:"
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага в чл. 34, т. 1 думите "паспортните данни" да се заменят с "данните от личната карта".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34 с предложената редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от вносителя, с редакционната поправка в т. 1, направена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 5.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 35. Органите по чл. 22 издават позволителното в еднодневен срок от постъпването на заявлението, освен когато за определянето на разрешеното количество се изискват допълнителни справки, но не по-късно от 5 дни от постъпването на заявлението."
Има предложение на Меглена Плугчиева и група народни представители членове 35, 36 и 37 да отпаднат и да се заменят с един чл. 35 със следното съдържание:
"Чл. 35. Позволителните за ползване се издават по ред, определен от наредба на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народната представителка Меглена Плугчиева.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 63, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 4.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 36. Позволителните за ползване се издават по реда на постъпването на заявленията."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 37. (1) За определяне на количеството органите по чл. 22 отчитат предвижданията на плановите документи по този закон, включително на документите в проектна фаза.
(2) Когато документите по ал. 1 не са влезли в сила или проектите не са разработени, размерът на разрешеното количество се определя от органите по чл. 22."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 36 и 37 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Членове 36 и 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 38. Органът по чл. 22 отказва издаването на позволително при изчерпване на количествата лечебни растения, определени от плановите документи, като се мотивира писмено в срока по чл. 35."
Има предложение на Пламен Славов чл. 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Отново искам пред вас да споделя мотивите и съображенията, които са ме водили да предложа отпадането на чл. 38, и отново да подчертая, че това са мотиви и съображения на представители на Регионалната стопанска камара в община Карлово. Тяхното становище е, че в реда и начина, по който в чл. 38 се определя отказът за издаване на позволително, се създават предпоставки за проява на субективизъм и за елиминиране на едни билкопроизводители и заготвители за сметка на други. Тоест, отново опасенията са свързани с вече изложените по предишния член, който обсъждахме, чл. 32, ал. 4, че в целия този процес практиката показва, че, въпреки усилията на държавата и министерството, съществува субективизъм, съществува предпочитание към определени фирми - билкопроизводители и билкозаготвители за сметка на други.
Затова моето предложение, именно с оглед да се ограничи и изключи възможността за проява на такъв субективизъм, е този член да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов за отпадане на чл. 38.
Гласували 119 народни представители: за 40, против 79, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 38 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 85, против 26, въздържали се 6.
Член 38 е приет.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по културата и медиите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 130.
Съветът по европейските въпроси ще проведе на 22 март, сряда, от 15,00 ч. в зала "Изток" заседание при следния дневен ред:
1. Становище по Закона за достъп до обществената информация.
2. Разглеждане на Вътрешни правила за организация на работата на постоянната комисия "Съвет по европейски въпроси".
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 23 март, четвъртък, от 18,00 ч. в кабинет 226.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 23 март, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Илия Петров
Калчо Чукаров