Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-04-14

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Новопостъпили питания в периода 7 - 13 април 2000 г.:
Питане от народния представител Юлиян Буров към Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, относно цифровия план и защитата в този смисъл на националния ни честотен ресурс и развитието на цифровото наземно радио- и телевизионно разпръскване.
Питане от народния представител Христо Стоянов към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация, относно премахване на възможностите за корупция на държавната администрация при търговията и съхранението на зърно.
Питане от народния представител Яшо Минков към Александър Праматарски, министър (без портфейл), относно проверка на ремонта на Националния стадион "Васил Левски".
И на трите питания следва да се отговори в пленарното заседание на 21 април.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от същия народен представител;
- министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински - също на актуален въпрос на народния представител Иван Борисов;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров;
- министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от същия народен представител;
- министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Ева Жечева;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народният представител Ангел Такев да развие своя актуален въпрос.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Акционерно дружество "Диамант" - Разград, произвежда плоско стъкло и домакински порцелан. В него понастоящем работят около 1000 души и то е второто по големина предприятие в Разград.
В първия етап на масовата приватизация са приватизирани 68 на сто от активите, а в края на 1997 г. РМД "Диамант прима" АД - Разград, печели 26,4 на сто от капитала на дружеството.
В началото на 2000 г. изпълнителният директор на "Диамант" АД Емил Гюров, позовавайки се на решение на Съвета на директорите и Протокол № 3 от 26 януари 2000 г. към колективния трудов договор, последният неподписан от представители на всички синдикати, налага на работещите допълнително споразумение към трудовите договори, с което предвижда:
1. основна месечна заплата 85 лева;
2. срочен трудов договор до 1 май 2000 г.;
3. арендна застраховка, комбинирана с рискови покрития към застрахователна компания "Орел живот" АД, акционер в "Диамант" - Разград.
В края на 1999 г. дружеството има средна работна заплата около 200-220 лева. От началото на 2000 г. обаче е намерена интересна схема за избягване плащането на данъци и осигурителни вноски в пълния им размер съобразно индивидуалните трудови възнаграждения на работещите в дружеството. По списък ежемесечно на ЗК "Орел живот" се превеждат средства, представляващи сбор от разликите между индивидуалните трудови възнаграждения и определената основна заплата от 85 лева. Застрахователят си удържа полагаемата застрахователна премия и връща обратно на "Диамант" средствата, които се раздават на работещите под формата на допълнително трудово възнаграждение, освободено, в кавички, от данъци и осигурителни вноски.
Поставих този въпрос на господин Иван Нейков преди около един месец - никакъв резултат досега по отношение на осигурителните вноски.
Господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: считате ли за допустима и законосъобразна избраната схема за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите в "Диамант" - Разград. Ако отговорът Ви е "не", какви мерки ще предприемете от Ваша страна за предотвратяване на плащането на данъци и осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения в дружеството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такев.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такев, аз Ви благодаря, искрено Ви благодаря за този въпрос. Много важен въпрос, изключително важен въпрос, поставен, според мен, навреме.
На това, което ме питате, мога да Ви отговоря само по един-единствен начин: това не е целесъобразният, възможният път, по който едно предприятие може да реши своите проблеми. Това е едно заобикаляне на задължението на предприятието към държавата, към изплащането на своите данъци и на своите осигурителни вноски за работещите в това предприятие. Типичен случай на заобикаляне на тези задължения, типичен случай! И аз мисля, че трябва не само правителството, а и законодателният орган в лицето на Народното събрание незабавно да предприеме съответните мерки.
Вие много точно сте разкрили схемата, по която едно предприятие - подчертавам това - съзнателно и недобросъвестно заобикаля своите задължения към държавата. И съзнателно, и недобросъвестно, за огромно съжаление, законосъобразно! Ето къде се пробива понякога бюджетът на България. Ето къде изтичат парите на данъкоплатеца. Ето къде по един недобросъвестен начин държавата се лишава от сериозни приходи в своя бюджет, а оттам няма възможност и да поема онези разходи, които тя като държава е длъжна да осигури всяка една година.

Каква е схемата? Много проста на пръв поглед. Използват се възможните законодателни вратички, които - подчертавам това - по съвсем друг начин и правителството, и законодателят са имали предвид. Те са имали предвид да направят еднопосочни, да направят съпоставими осигурителните случаи както за социалните осигурявания, за застраховките - да бъдат поносими и еднакви с тези събития, които биха могли да настъпят при едно бъдещо случайно събитие. Както се застраховаме за живот или правим някакви имуществени застраховки, да уеднаквим тази ситуация с онази, при която задължително, а сега и доброволно, работещите се осигуряват за социално осигуряване, за пенсия и за здравно осигуряване. Като замисъл - много добро. Като законово решение - много добро. Като изпълнение - недобросъвестно от някои работодатели.
Къде намират пролука тези недобросъвестни работодатели? Общо взето в два закона. В Закона за корпоративното подоходно облагане - данъка върху печалбата. Какво има там, което действа от тази година? От тази година доброволното осигуряване, което работодателят извършва за своите работници и служители, е извадено от облагане с данък върху печалбата, не се облага в размер до 30 лв. за отделно лице. Тоест, предприятието не плаща данък върху печалбата върху тези 130 лв., въпреки че личната осигуровка на всеки един работник може да бъде много повече от 30 лв. По същия начин обаче са освободени и социалните, ако тези плащания имат социален характер, са освободени от еднократното облагане с 20 на сто. Това е по отношение на данъка върху печалбата.
По отношение на данъка върху общия доход - Закона за облагане на дохода на физическите лица, там пък е казано, за да има тази равнопоставеност между социалното осигуряване и застрахователното осигуряване, защото това е все осигуряване в крайна сметка, там е казано при промяната миналата година в закона, че не се облага с данък онова обезщетение, по стария текст се засягаше само обезщетението за сериозна нетрудоспособност, при трудова злополука, при смърт и някои други такива събития, които бяха предвидени в този закон - да не се облагат тези обезщетения, които получава съответното лице, тук вече бе добавено и при застраховка "Живот" и други лични застраховки. Следователно, обезщетението за застраховка "Живот" и други лични застраховки вече като приход на лицето не се облага с данък. И какво се получава? Ето го къде е недобросъвестният и застраховател, и работодател, както казахте във Вашия случай. Законно, нали? Той получава средна заплата 200 лв. месечно. Работодателят сключва договор с него и го държи на минимална работна заплата от 80 или 85 лв. Останалото е застрахователно събитие, като това лице е застраховано в някоя застрахователна компания. Тези 120 лв. предприятието превежда на застрахователя и на него един път като печалба 30 лв. не се облагат, втори път обаче това вече не е работна заплата. Като не е работна заплата, тогава има данък общ доход, но той е много малък, може да влезе и в необлагаемия минимум. Обаче социалните вноски не отиват там, където им е мястото.
И тук е според мен грубото нарушение - заобикаляне на задължението за изплащане на социални вноски върху реалния размер на трудовото възнаграждение. Трудовото възнаграждение се насича на две части - една малка, която е база, и една голяма, която не се облага. Защото, отивайки при застрахователя, тази сума се връща следващия месец под формата на обезщетение за това, че човекът не е починал или няма много тежка телесна или друга повреда. След като не е починал, тази сума се връща като обезщетение, но не като работна заплата, и върху нея не се плаща социално осигуряване. А данък общ доход е много малък.
Ето по този, бих казал, фин, но много недобросъвестен начин, тези две страни - застраховател и работодател, заобикалят своите задължения, при това по един доста фин законов начин, и не плащат своите вноски към социалното осигуряване и към бюджета като данъци. Това се е получило в това предприятие. И аз съм Ви много благодарен, че Вие много бързо сте схванали това и сте задали въпрос, за да осъдя от тази трибуна подобни действия. И мисля, че трябва да се реагира много бързо.
Вие сега може би си обяснявате защо правителството, а и аз като министър на финансите, много пъти сме се противопоставяли срещу някои наглед нормални облекчения, срещу някои преференции, които са в полза на някого - на бизнеса, на икономиката, ако щете на някои съсловни части от обществото, които не са в състояние да бъдат на пазара така конкурентни, както останалите. Защото цялата икономика минава през тази вратичка. Нали си спомняте някога случая с кооперациите? Тогава те бяха освободени от данъци и то студентските кооперации и трудоустроените. Цялата икономика се опита да мине през тези кооперации. Законодателят затвори тази врата. Вярно, малко по-късно. Сега е време да затворим и тази врата не заради това, че като смисъл, като постановка въпросът не е правилен, а поради това, че нашата данъчна култура, че съзнанието на работодателя и на застрахователя не е на необходимото равнище. Виждате как по един недобросъвестен начин, но по законов път те правят нещо, което едва ли някой в тази зала може да приеме за нормално и за естествено.
Заради това според мен много скоро трябва да се промени законовата база и за единия закон, и за втория закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Такев.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за становището, което изразихте от тази трибуна, въпреки че малко чух какво ще предприеме примерно данъчната служба в Разград, за да пресече за мен нарушението. Вие казвате - заобикаляне на закона. Аз смятам, че е нарушение на закона, но нека не спорим от тази трибуна.
Ако предприятието превеждаше застрахователните премии, без да превърта цялата сума, която се връща обратно на работниците, този въпрос щеше да бъде абсолютно чист и аз нямаше да го поставя. Но тук става въпрос, Вие казахте и няма да го разширявам, че сумата се превърта през застрахователното дружество, удържа се застрахователната премия и след това връща тези пари освободени...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Като обезщетения, не като заплати!
АНГЕЛ ТАКЕВ: ... да, като обезщетения или като ред на застраховка, но в никакъв случай като трудово възнаграждение, въпреки че по този начин заблуждават работниците.
Но ще си позволя накратко много коректно да Ви кажа: до 1997 г. това беше едно работещо предприятие с 1700 - 1800 души. Директорът, който беше наложен тогава от СДС, след една година провали това предприятие и за него има образувано предварително производство, като сигурно ще си получи заслуженото. Избраният и наложен, пак с подкрепата на СДС, Емил Гюров върши тези неща. И за да ги върши, за да заобикаля или нарушава закона, той го прави, защото върху него има политически чадър и този политически чадър се нарича СДС. За това става въпрос. Иначе аз съм сигурен, че той не би си позволил да прави такива схеми в комбинация със застрахователни дружества, за да лъже държавата. Защото за хиляда души неплатени пенсионни вноски, това означава, че хиляда пенсионери ще останат без пенсии. Да не правя сметки на осигурителните вноски.
Затова Ви моля, предприемете докрай мерки, за да бъде ликвидирано това беззаконие в "Диамант", Разград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз искрено съжалявам, че от този симптоматичен случай отново се опитваме да правим политика. (Шум и реплики в ДЛ.) Дали го е назначил СДС или БСП, за мен никакво значение няма. Ама никакво значение няма! Аз бих Ви задал въпроса на "Орел живот застраховане" кой е назначил ръководството? Искам да Ви кажа, че вчера направих един експеримент. Накарах мой служител да се обади на "Орел" АД и да попита възможно ли е да приложи тази схема анонимен работодател, от името на анонимен работодател. Да, казва, заповядайте, ама ние точно като вас търсим! Значи онази страна, застрахователят, е готов да измами отново и държавата, и ангажименти, които има към него и въвлича в този си цикъл и работодателя. Имат интерес и двете страни. Аз пак Ви казвам, нито познавам този човек, директора на това предприятие, нито той ме интересува като физическо лице. Аз казвам, че в момента почти като белите якички някои хора в България намират пролуки в законовата база. Категоричен съм в това. Ако беше закононарушение, бъдете убедени, че веднага щях да Ви кажа, че това ще стане днес, утре и вдругиден по този начин. (Шум и реплики в ДЛ.) Трябва моментално да променим законите. В тези два члена - Закона за данък печалба, който дава възможност на застрахователя да получава по този начин застраховки, и на работодателя 30 лв. до размера да не се облагат, и най-вече Закона за облагане доходите на физическите лица. Там, където е постигната тази равнопоставеност между социални вноски и застрахователни вноски, там застраховането "Живот" трябва да отпадне. Това е единствената възможност да се постигне законова невъзможност за подобни истории по-нататък. И аз много бих бил доволен, ако вносителят на този въпрос инициира подобна промяна в закона. (Шум и реплики в ДЛ.) След като го е открил, след като го е видял, след като по този начин изважда на бял свят недобросъвестното отношение и на работодателя, и на застрахователя, аз бих бил много доволен, ако той има доблестта (възражения в ДЛ) да внесе подобна законодателна промяна. И аз мога отсега да обещая пълно съдействие на всички експертни равнища на Министерството на финансите. Ако Вие желаете да направите такава промяна, аз Ви гарантирам пълна експертна помощ. Ако Вие не желаете да го направите, ще го направи правителството. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, разбира се, че ще го направи правителството. Но нека онзи, който го е видял и го е извадил на бял свят, като народен представител да използва правото си и да инициира подобна законова промяна. Съгласен ли сте? Приемате ангажимента за такава законова промяна? Много ви благодаря. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
На мен ми се струва, и вносителят на въпроса, и министърът не са юристи и затова като че ли не могат да се ориентират. Всяко заобикаляне на закона не налага изменяне на закона, а да се санкционира. Първо, освободена е застраховка "Живот". Кое е застрахователното събитие, та застрахователят всеки месец ще връща парите? Застраховка "Живот" е за 10 години, за 20 години. Като изтекат тези 20 години, когато настъпи застрахователното събитие...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Всеки месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как всеки месец? Каква е тази застраховка "Живот" за всеки месец? Може би наистина е добре да се помисли за законодателна промяна, ако има нужда, но на мен ми се струва, че и данъчните органи, и органите по социалното осигуряване могат направо да си налагат санкциите. (Шум и реплики в ДЛ.) Аз не знам в правото да съществува застраховка "Живот" всеки месец и някой да се застрахова и всеки месец да му се дават пари, че е оживял. Това са несериозни неща.
Ще огледаме въпроса, и ние имаме ангажимента.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз ще започна с това, с което завърши господин Соколов - че наистина има закони, които трябва да се спазват и, разбира се, трябва да се мисли, когато обстановката се променя. В този смисъл е, макар и с вече известна давност, моето питане относно извършените промени в Наредба № 4 от 1999 г. на Министерството на финансите за регистрирането и отчитането на продажбите в търговската мрежа.
Поводът да направя това питане беше изявлението на господин Радев в края на януари тази година в пленарната зала, в което изявление господин Радев заяви дословно, че той няма да променя наредбата сега, ще я променя може би някога във времето. И една или две седмици след това господин Радев промени наредбата. Аз считам, че той я промени правилно, но ще се върна малко към предисторията на въпроса, за да дам аргументи за това, че са нужни и други промени, които да съответстват на законите.
В 1993 г. са издадени две наредби, които са свързани с касовите апарати и с регистрацията на търговията. Това са две отделни наредби, които поставят условия за търговия в затворени помещения, а не на открито.
Господин Радев през 1999 г. компилира двете наредби и създаде прословутата Наредба № 4, в която се повтарят почти същите условия, само че вече се въвежда като изискване за всички, т.е. и за търговците на открито. И знаете реакцията на търговците на открито. Тя беше наистина справедлива, защото не може да работиш при минус 15 градуса или минус 20 градуса с апарат, който е с технически изисквания да работи при 0 градуса. Не можеш да работиш съгласно тези условия, при положение че има влага, че вали дъжд, че има вятър, слънце. Просто техническите възможности и параметрите на онова задание, което е направено от господин министъра, не съответстват на самата наредба.
И действително господин Радев, макар и със закъснение, видя, че е допуснал тази грешка. Но видя само нея. И в този смисъл аз искам да продължа своето питане: видя ли господин Радев и другите неща, а именно, че с това, което направи, по същество той обложи с още един данък, карайки хората, които търгуват, да купуват неизгодно и неиздържани технически апарати? Също така не развихри ли страсти в и без това осакатената данъчна администрация да глобяват безнаказано? Защото аз обикалям непрекъснато пазарите и снощи последният случай беше такъв: жена, която е купила апарат и не го е получила, защото мнозинството от хората не са си получили апаратите, купени преди 2 месеца - това е още един аргумент, който показва, че нямаше условия от гледна точка на контрол от страна на Министерството на финансите към производителите, за да се провежда тази наредба - и тази жена е отишла да си удари печат върху кочана, господин министър... Господин председател, нека господин министърът да чуе още веднъж това, което не искаше да чуе от хората. Защото той ходи по пазарите с охрана, ходи с предварителна заявка и чува само готови реплики. А и не иска да ги чуе даже. Тази жена отива в Данъчно управление на община "Сердика" и там я глобяват, защото е отишла да си регистрира кочан, а тя до този момент не е работила. Не е работила, защото няма касов апарат.
Ще продължа с други примери. Глобяват се хора просто така, защото трябва да има респект. И то хора, които нямат тези средства, защото същите тези търговци си плащат патент, плащат си наем за това, че ползват сергиите, плащат на наемни работници, ако са ги наели и при положение, че има огромна безработица, създават някакъв поминък, дават някакъв хляб. Тези хора, господин Радев, Вие ги обвинихте в това, че вземат хляба на сирачетата. Вие ги обвинихте в това, че са ядрото на сивата икономика.
На следващо място, като аргумент, който искам да изтъкна още веднъж, може ли при положение, че Вие ги противопоставяте на останалите, които освободихте от тази наредба, а същевременно в Закона за данък добавена стойност, който изменихме в 1999 г., и в следващите навсякъде е записано, че всички са длъжни да имат касови апарати, а по начина, по който действахте Вие, освободихте някои... Аз между другото съм за това тези,които се освободиха, една голяма част наистина да бъдат освободени, но да не се стигне само дотук и ние наистина да променим закона. Защото не можеш да поставяш условия на търговия и контрол, които са неизпълними, които създават хаос и огромно напрежение сред хората и, разбира се, материални и морални щети.
Затова и моето питане е: ще продължи ли господин Радев да осмисля и да промени най-после тази наредба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на финансите господин Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Принуден съм да кажа две думи по отношение на тълкуването, което направихте преди малко по предшестващия въпрос.
Преди да дойда тук, аз понеже не съм юрист, си направих труда вчера да събера юристите от данъчната администрация и от застраховането и поставих същите въпроси, които на Вас ви се струват чудни. Как така може да сключите застраховка за един месец и следващия месец да върнеш обратно премия? За голямо съжаление, господин Соколов, се оказа, че може. По действащото българско законодателство може. И аз бих бил щастлив ако Вие и юристите в Народното събрание намерите законова възможност това да се забрани без да се променят законите, защото смисълът, заложен в тях е прогресивен. Идеята, която е заложена, е добра, но недобросъвестни работодатели и застрахователи обръщат с главата надолу тази сама по себе си добра идея. Толкова по-добре, ако се намери възможност да не се променя закона и да се спре тази порочна практика, която тепърва започва да се установява. Дано да може това да стане така.
На въпроса на господин Статков. Господин Статков се превръща като че ли в закрилник на сивата икономика, но не в онази част, господин Статков, както казвате Вие, не в онази част на търговеца на дребно - навън, онзи, който студува и който през лятото в най-голямата жега продава покупките си на дребно. Защото аз никога не съм твърдял, че сивата икономика е точно това. Това е една много малка част от нея, но тя дава шанс на огромната сива икономика да съществува. И с тази наредба ние се опитваме да премахнем този шанс на онази сива икономика, която предшества обръщането, търговския оборот там, на масата, при хората, които всъщност са маши на онези, които всъщност олицетворяват нечистата и нерегламентирана търговия на едро в цялата страна, внос, износ и т.н. Това сме го говорили много пъти в Народното събрание и аз смятам, че е излишно още един път да мотивирам всички тези причини, които ни накараха да стигнем до това нелеко решение. Признавам си, трудно, нелеко решение, но полезно, много полезно решение за България. Твърдя го това.
Господин Статков, Вие ме питате дали ще променям скоро Наредба № 4. Отговорът ми е: не! Няма никакви причини в скоро време да я променям.
Защо се наложиха тези две, бих казал, козметични промени, за които Вие питате? Те наистина са точно две. Едното е свързано с това, че освободени от наличието на касов апарат ще бъдат освен продавачите само на вестници и на списания. Тоест, когато продавачът освен вестници продава и списания и нищо друго.
Ще питате защо се наложи тази промяна. Знаете за вестниците, мотивирахте го, съгласни сте, че е правилно. Проверките от януари, февруари и март, които извършваха поголовно данъчните органи, доказаха, че в преобладаващия брой случаи продавачът на вестници продава и списания. Тоест, тези две стоки вървят почти навсякъде ръка за ръка. И, когато наложихме да задължим продавачите на списания да имат касови апарати, поголовно се получи отказване от търговия и на вестници. Тоест, това е една търговска ситуация на пазара, която вече е добила общественост, популярност, наложила се е като практика. Поради това, и точно тук е възможната гъвкавост, която прояви данъчната администрация - да освободим онзи търговец на вестници, който продава освен вестници и списания и нищо друго. Ако продава и карфички освен вестници и списания, тогава той вече ще бъде задължен да сложи касов апарат. Това е първата промяна, за която Вие питате.
Втората промяна е узаконяване на изискването към касовите апарати да отговарят на стандарта да работят без повреди при отрицателни температури от -15° до положителни температури, мисля, че беше +45°. Самите пет вида касови апарати, които бяха предложени за използване в този случай, и при петте вида, по сертификати на техните производители, има доказателство за работа в тези параметри - минусови и плюсови температури. Но това не беше вложено като изискване в наредбата.
Ние какво направихме? Сложихме законодателно изискване в този температурен режим да се осигури качествена работа на тези апарати и по този начин дадохме възможност при някакви повреди на апарата, в този температурен режим, това да не се смята за отговорност на самите търговци. Смятам, че по този начин само беше подобрена Наредба № 4. Така че отговорът на Вашето питане е: не, няма никакви причини в близко бъдеще да се променя тази наредба.
Защото вие си спомняте, че само преди 10-15 мин. аз развих тук един много сериозен въпрос, пак от питане на народен представител от вашата парламентарна група, как е възможно фино, при това без нарушение на законите, да се заобикалят задължения за плащане на данъци и социални осигуровки. Това, господин Статков, е още една такава брънка в посока на усилията, които полага правителството, за елиминиране на законовите възможности за заобикаляне на тези задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Статков за два уточняващи въпроса, ако има такива.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги!
Господин Радев, аз ще Ви призова да ме слушате внимателно, а не да говорите с госпожица Михайлова, защото Вие наистина не сте ме чули.
Вие дадохте един схематичен отговор, в който се опитвате да омаловажите нещата. И във връзка с това е първият ми уточняващ въпрос.
Господин Радев, ще спре ли Министерството на финансите хаоса и беззаконието и ще възстанови ли щетите на хората във връзка с Наредба № 4? Защото Вие казахте: "козметични промени", господин Радев, но по същество Вие освобождавате още една част, която част, във връзка с тези закони, които Ви цитирах в изложението си, там е записано: "всички подлежат". Всички! В това число, разбира се, и групи като лекари и т.н., което предизвиква и още размисли, но не е тема на днешното питане. Значи, господин Радев, това не е козметична промяна, а е противопоставяне на една група на друга група при положение, че законът и Конституцията говорят за равнопоставеност.
Второ. Козметична промяна не е изискването да се работи при външна среда. Вие бяхте задали глупави параметри, защото аз ви казах, вие компилирахте две наредби от 1993 г. с изискване за работа на закрито да работят на открито. И параметрите, ето, нося различни технически параметри на касовите апарати - (господин Руси Статков показва от трибуната лист с данни) - те работят от 0 до 45°. Ще възстановите ли щетите на хората, които вие принудихте да купуват такива апарати, а те не могат да работят при минус. И вие най-после разбрахте ли, че хората справедливо са протестирали за това, че тези условия, при които ги карат да работят с тези технически средства, не са реализуеми. Те не са против това да има закон. Вие не разбрахте ли, че ако наистина искате да ги защитите, трябва да ударите големите тържища. Да въведете ред на границата, защото и сега им продават за 1 лв., а им дават фактура за 0,30 лв.
Второ, господин Радев, като доуточняващ въпрос за сивата икономика. Аз не съм защитник на сивата икономика. Но Вие, господин Радев, сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Затова Ви питам, наистина, имате ли доказателства за борба срещу сивата икономика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Статков, трябва да призная, че съм малко объркан от Вашето красноречие, защото Вие ми говорите за беззакония и щети. А беззакония ние премахваме с точно тази нормативна уредба, за която става дума. Щети, разбира се, премахваме от държавния бюджет, като намаляваме възможността точно на тази сива икономика в последното звено - търговията на дребно, да обърне своите нерегламентирани обороти. Ама това сто пъти сме го казвали оттук. Как не го чухте, как не го възприехте, как не го запомнихте досега, не ми е ясно?
Всички тези аргументи, които сега Вие представяте тук, а освен тях и още два пъти по толкова, бяха изложени от търговците и техните сдружения в едно искане за отмяна на Наредба № 4 пред Върховния административен съд. Господин Статков, там професионалисти, различни от Вас и от мен, много подробно разгледаха всички тези искания и абсолютно единодушно ги отхвърлиха и установиха пълната законосъобразност на тази Наредба № 4, за която Вие твърдите днес, че е беззаконие и че е против законите на страната и против Конституцията едва ли не.
Извинете, но не можах да схвана втория Ви въпрос, какво точно разбирате под това "какви доказателства трябва да даде". Кой? Аз ли, държавата или правителството - за борба със сивата икономика. Така общо и така мъгливо поставен въпросът ме затруднява да му отговоря. Защото, ако трябва да изброя всичко онова, което се прави от правителството за борба със сивата икономика, едва ли времето на едно пленарно заседание би ми стигнало. Но, ако имам такъв въпрос, задайте го писмено и аз Ви гарантирам, че ще отговоря много изчерпателно и подробно, но сигурно във времето на едно цяло пленарно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Руси Статков да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Като тръгвах към трибуната, един от колегите ми каза: кажи им, че те са в сивата. Не, колега, те са в синята икономика. И господин Радев е един от певците на синята икономика.
Господин Радев, аз мисля, че вече и на децата им е ясно каква е всъщност вашата борба срещу сивата икономика. Защото наистина, когато ти противопоставяш отделни групи от хора, когато извеждаш само свои в предприятията и ги поставяш и на входа, и на изхода, аз съм говорил много пъти тук, когато огромната безработица вместо да я намаляваш, ти малтретираш тези дребни търговци, защото, господин Радев, това е малтретиране, за което аз споменах и дадох примери - на безаргументирано взимане на данък от данъчните, от онази администрация, която Вие, господин Радев, разбихте, за да не може да върши работа.
Господин Радев, Вие не четете външните източници за корупцията. Има едно изказване пред мен, което е на известни автори от Германия и от Австрия, което казва, че основният извод за мащабите на корупцията в страната е, че колкото по-голяма е корупцията, толкова по-голяма е сенчестата икономика.
Господин Радев, това е най-красноречивият довод за Вашата работа. Иначе аз Ви питах веднъж има ли зависимост между инфлация, брутен вътрешен продукт, заетост и корупция и Ви попитах на кои цифри да вярваме - на ниската инфлация, на брутния вътрешен продукт или на огромната безработица? Вие тогава се опитахте да ми дадете други аргументи. Народът обаче казва трети, господин Радев. И тези трети аргументи са, че България е все по-бедна, както каза и министър-председателят вчера в интервю, и зависима. Зависима и бедна, защото синята икономика, която вие създавате, господин Радев, я прави именно такава. В нея остават много малко хора, в тая синя България, в тази синя икономика. Другите, които могат, бягат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Времето изтече и на господин Радев, а може би и на другите от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте оригинален, така че приключвайте.
РУСИ СТАТКОВ: Аз казвам онова, което казват хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори на министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Има думата народната представителка Меглена Плугчиева да развие своя актуален въпрос.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Налага се да започна първо с това, че моят актуален въпрос беше зададен на 22 февруари тази година, а днес сме 14 април и се надявам въпреки всичко да получа точна информация и отговор на този въпрос.
Началничката на Инспектората по образование към Министерството на образованието и науката в гр. Варна госпожа Елена Николова е назначила кръстничката на децата си госпожица Минчева за инспекторка по предучилищно възпитание, с което става шеф на директорките на детските градини във Варна, тоест назначена е полувисшистка да инспектира работата на 50 директорки - всички с висше образование.
Госпожица Минчева е завършила Института за детски и начални учителки в гр. Добрич през 1985 г. и до м. август миналата година е била учителка във варненското училище "Димчо Дебелянов". В документите Калинка Минчева попълва, че има висше образование, каквото се изисква за горепосочената длъжност, но графата, където трябва да бъде поставен номерът, остава непопълнена. Оригиналът на дипломата никой не е виждал, но според копието в регионалния инспекторат тя е завършила Шуменския университет през 1996 г.
След като с разследването на случая по сигнали на учителската гилдия във Варна се заема в. "Черноморие", се оказва, че в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" в Педагогическия факултет студентка под името Калинка Минчева в специалност "Предучилищна педагогика" не е регистрирана и в книгата за регистрация на издадените дипломи е установено, че диплома серия А-89, № 005378 е издадена през 1989 г., но не на Калинка Минчева, а на Тодорка Спасова - специалност "Начална училищна педагогика". Това е официалният отговор, подписан от проф. Петров - ректор на Шуменския университет.
Освен горепосочения скандален случай, госпожа Николова по време на началничеството си уволни един дълъг списък от директори и видни специалисти на образованието на гр. Варна. Списъкът е наистина дълъг: Деян Даскалов, Михаил Бъчваров, Ана Николова, Маринела Грудева, Марияна Петрова и то в деня, в който тя е погребвала починалия си съпруг, а след това съдът я връща на работа, Сирма Липчева и Веска Петърчева. Петърчева е принудена да се пенсионира, а Сирма Липчева е изгонена безпардонно. На 4 август 1999 г. Варненският районен съд определя уволнението на Липчева като незаконосъобразно. Според него Министерството на образованието и науката трябва да заплати на Липчева с лихвите 1 млн. стари лева обезщетение за незаконното уволнение, както и 113 хил. стари лева за разноски по делото. До ден днешен Липчева не е възстановена на работа.
Както в. "Черноморие" си е направил труда да направи сметка, се оказва, че просветната шефка на Варна струва скъпо на данъкоплатците. В замяна на тези уволнения госпожа Николова назначава без конкурс твърде много директори и учители - Детелина Стоянова, Елена Недялкова и т. н. - една част за съжаление сред най-видните активисти на СДС във Варна.
Уважаеми господин министър, за тази част от действия на госпожа Елена Николова е информиран бившият министър. Аз Ви моля да ми кажете какво е предприето до момента по всички тези скандални случаи и какво в момента предприемате Вие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Преди да Ви прочета отговора на министерството, искам да кажа, че действително Вашият въпрос е зададен преди два месеца приблизително, но за това не носи вина министърът на образованието, тъй като отговорът беше подготвен още в рамките на 5 или 6 дни. Вина за това носят народните представители, защото задават много въпроси и трябва да се отговаря.

А от друга страна смятам, че активността на Министерството на образованието и науката е достатъчна, за да покаже, че ние работим по всички въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не по вина, а по заслуга на народните представители.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добре, да приемем, че е заслуга на народните представители, че имат активност. Добре.
През този период, за който Вие говорите, от месец февруари се направиха някои сериозни изменения в Министерството на образованието и науката. Беше проведена, за първи път, мисля от доста години, конкурсен изпит за началници на регионални инспекторати по образованието в цялата страна.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Пак сложихте същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Господин Такоров, моля!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз не съм я сложил, сложила я е Комисията по образование, която се състои от доста изтъкнати специалисти от Софийския университет и от други места.
По своята същност актуалният въпрос съдържа три подвъпроса, на които ще отговоря последователно.
Първо, министърът на образованието и науката като работодател сключва трудовите договори с експертите в инспектората по образованието по предложение на съответния началник на инспекторат.
Госпожица Калинка Колева Минчева е назначена на длъжност "експерт по предучилищно възпитание" по трудов договор РД 12-13-76 от 28 септември 1999 г. на основание чл. 68, т. 1 от Кодекса на труда. След отправена жалба от госпожа Сирма Липчева, която е заемала длъжността преди госпожица Минчева, по повод сигнал за недействителна диплома за завършено висше образование, отправих писмено запитване до Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" с писмо изх. № 2121 от 16 февруари т.г.
Отговорът на ректора на Шуменския университет, изпратен с писмо от 18 февруари и получено в МОН на 21 февруари, съдържа заключение, че дипломата, за която претендира госпожа Минчева, е издадена през 1989 г. на името на Тодорка Иванова Спасова, и че на това лице не е издавано диплома за завършено висше образование.
Представянето на тази диплома от госпожица Минчева по своята същност е тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, т. 4 от Кодекса на труда, която е злоупотреба с доверието на работодателя.
На 21 февруари, значи три дни след получаването на писмото от Шумен, разпоредих да се започне процедура по налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на госпожица Минчева на основание чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда, която към момента на постъпване в МОН на актуалния Ви въпрос, беше в ход.
Поради изтичане срока на трудовия договор на госпожица Минчева на 29 февруари, същата бе освободена от заеманата длъжност на основание на друг член - 325, т. 3 от Кодекса на труда. За случая сезирахме органите на прокуратурата във Варна за подвеждане на лицето Калинка Колева Минчева под наказателна отговорност за документна измама.
Аз съм приложил към отговора на Вашия въпрос писмото до Районната прокуратура - гр. Варна, което повтаря данните, които Вие изнесохте във Вашето питане. И накрая заключаваме така:
"Деянието на госпожица Минчева е инкриминирано престъпление по смисъла на чл. 308 и следващите от Наказателния кодекс. Като имаме предвид гореизложеното, моля да вземете необходимите законови мерки, за което да ни уведомите своевременно."
Това е по първия подвъпрос, госпожо Плугчиева.
Така че аз смятам, че въпросът с госпожица Минчева е решен, както би трябвало да бъде решен от Министерството на образованието и науката.
Второ. Изнесените случаи в актуалния въпрос за уволнени директори и специалисти от госпожа Лена Николова - началник на Инспектората в гр. Варна, не могат да се проверят веднага, тъй като личните дела на цитираните лица се намират не в министерството, а в "Личен състав" на Инспектората в гр. Варна.
За целта със заповед № РД 09-98 от 23 февруари определих комисия от експерти на министерството, които ще извършат проверка, и за резултата от която ще Ви уведомя. Искам да кажа, че в сряда, четвъртък и днес има такава комисия, която работи в гр. Варна. Инспекторката беше посетена от директора на Главна дирекция "Училищен инспекторат". Той днес се връща и ще докладва за проверката, която е извършена в регионалния Инспекторат в гр. Варна.
Трето. Министерството на образованието и науката обяви конкурс на основание чл. 90 и чл. 91 от Кодекса на труда за длъжността "началник" на 27 инспектората по образованието. Обявата за конкурса е публикувана, комисия със заповед №  09-20 е допуснала до конкурса 92 кандидата. Конкурсът е проведен много грижливо. Смятам, че комисията, която е провеждала конкурса, е на много добро ниво - от изтъкнати специалисти. Лично аз съм убеден, че обективността на техните оценки е много висока, много точна, за което говорят редица съобщения от инспекторати в страната - че този път са назначени най-подходящите хора от тези, които са подали документи за кандидатстване за регионални инспектори.
Това е отговорът, госпожо Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Аз Ви благодаря, господин министър, за това, че абсолютно точно и коректно потвърдихте изключително скандалното, тежко нарушение, което е последвано от дисциплинарно наказание.
Но в същото време ми е много мъчно за Вас, че Вие сте принуден наистина да бъдете под някаква политическа преса и да се съгласите да се проведе конкурс във Варна и да се счита, че след тези тежки дисциплинарни нарушения, които са допуснати и не само от подвеждане, а не мога да приема, че Лена Николова, която е кръстница на въпросната госпожица Минчева, не е знаела, че става дума за злоупотреба с документи. В случая госпожа Николова не само че се допуска до конкурса, но отново е назначена и в момента не е ясно - за шест месеца или изобщо й е дадено доверие след всичките тези изключително тежки нарушения, тя да продължава да оглавява образованието на Варна.
Второ, искам да Ви кажа, че може би не знаете коя е Лена Николова, но нейната кариера започва от 1985 г. в училището в Повеляново като нередовна учителка, където по стечение на обстоятелствата среща като нередовен възпитател Добри Митев. И оттам бурната кариера. През 1997 г. тя без конкурс оглавява Инспектората във Варна и в продължение на три години без конкурс продължава без никакъв управленски опит да го управлява.
А на общинските избори Лена Николова беше един от най-големите козове на Добрин Митев в цялата кампания и беше представена като шеф на образованието.
Просто това са недопустими, безпринципни, да не кажа по силна дума, кадрови решения, които не само са скандални, но те носят изключително тежки вреди за образованието - за тази изключително важна сфера. И аз Ви моля, господин министър, наистина да не се пречупвате през политическата преса, а отговорно и достойно да вземете съответното решение като министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
За дуплика има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Част от Вашето становище сега е вярно, но част - не е вярно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Това, че не била любовница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Такоров, правя Ви втори път бележка.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да Ви кажа, че специално за госпожа Лени Николова за Варненския регион не съм бил подложен на никакъв политически натиск. Така че това е някаква Ваша мисловна конструкция, която не отговаря на истината, за което аз Ви декларирам. Никой не е оказвал никакво въздействие, нито от страна на депутати, нито от страна на местни органи на властта във Варна. Това е първото.
Второ, искам да Ви кажа, че аз не познавам госпожа Николова. Вие я познавате по-добре, затова изнасяте тези данни. Един министър не може да познава, уважаеми господа и дами народни представители, всичките 130 хиляди учители в България и да знае и техните досиета. И не е това задачата на един министър - да знае досиетата на хората. Но затова има регионални инспекторати, има Главна училищна инспекция. Назначен е нов човек, съвсем отскоро, от няколко дни. Първата му работа беше да отиде във Варна и да провери тези случаи, които Вие изнасяте тук.
И аз Ви казах в отговора само преди 5 минути, че за всичките тези неща Вие ще бъдете уведомена. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.) И то писмено от мен, като вече се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не може да отговаря на други народни представители.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вие можете да познавате много работи, но все пак има определени органи в министерството, които по някакъв начин трябва да си вършат работата. Ако смятаме, че всички органи в министерството не си вършат работата, тогава Вие стигате до един много странен извод!
Второто нещо, което Вие казахте, е, че госпожа Николова е уволнила безпричинно други хора, а е назначила тази госпожица, която ние сме уволнили и за която искаме прокурорско вмешателство, ще бъде проверено. Може да се окаже, че някои от тези, както се оказват, ние правим непрекъснато проверки. Искам да уверя народните представители, че инспекторатите в последно време правят много обстойни проверки навсякъде относно училищната мрежа, относно всякакви сигнали за нарушение на редица наредби и Закона за народната просвета.
Така че, ако се констатира тази работа за такива учители, които са неправилно уволнени, тя ще си понесе съответното наказание.
Но вижте, госпожа Плугчиева, може да се окаже, както често става в нашата страна и от опита, който имам аз, тъй като всеки ден, господа народни представители, имам между 50 и 100 писма за неправилни уволнения, наказания, премествания и т. н. Деветдесет на сто от тях се оказва, че не са верни, че това са лични писания, които не отговарят на истината. Затова имаме инспекторат, който проверява на място всички тези случаи.
Но все пак искам да Ви кажа, че по втората част от Вашия въпрос ще бъдете уведомена. Това е, което може да направи министърът. Аз нямам право повече да действам, без да имам някакви данни за нейните последни деяния и преди това.
Но искам да Ви уверя отново, че когато се провеждаше изпитът, той трая точно три седмици. И той не се проведе във Варна. Всички кандидати бяха изпитани в София от една и съща комисия, на едно и също място, като преди това, уважаеми господа народни представители, бяха подложени на психо-технически тест от Института по психология. И там се показаха техните качества - могат или не могат да ръководят.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Господин Панев участва ли в изпита?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Марангозов, правя Ви на Вас забележка. Дръжте се сериозно в парламентарния контрол.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Панев не е участвал в тези работи. Вие не знам дали знаете, но той не е участвал в тях.
И сега по въпроса. Отново повтарям, смятам, че проведеният изпит е бил доста обективен и доста точен. И това са всички възможности, които е имало Министерство на образованието и науката, уверявам Ви. Това, че от Варна са се явили трима души, а от Велико Търново - седем души, въпреки че Варна е по-големият град, това не е някакъв недостатък на министерството. Този конкурс е обявен публично и би трябвало да се явят колкото хора заслужават и които са достойни. Но са си подали документите трима човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие своя актуален въпрос.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На територията на цялата община Хасково в сферата на образованието действат само две обслужващи звена - Общинският детски комплекс, в който в извънучебно време се занимават общо 1550 деца, и Ученическата спортна школа "Юнак", в която спортуват 1180 деца. Някои от формите в тези звена впечатляват както с историята си, така и с успехите си. Така например в рамките на Обединения общински детски комплекс функционира вече 23 години детският хор "Орфей", детският танцов ансамбъл "Юначе" - 21 години, математическата школа - с 30-годишна история, група на младите агробиолози - с 33-годишна история. Многократно участниците в тези общо шест форми са получавали награди, дипломи и грамоти.
Принос за дейността и успехите на Общинския детски комплекс имат общо 17 учители, тоест - по един средно на 95 деца, и 7 технически лица - по един средно на около 220 деца.
В Ученическата спортна школа се развиват общо 10 вида спорт, като най-много са групите по футбол - 13, хандбал - 12, и баскетбол - 12.
На 21 януари 2000 г. кметът на община Хасково предлага, а сесията на Общинския съвет гласува Решение № 47, с което Ви предлага да закриете и двете обслужващи звена. При това, забележете, господин министър, че кметът мотивира предложеното решение с чл. 4 от ПМС № 219, където черно на бяло е записано: "Намаляването на числеността на персонала в системите да бъде извършено и чрез структурни промени или чрез извеждане по преценка и по възможност на дейности по Търговския закон."
Следователно чл. 4 във връзка с чл. 1 предвижда две хипотези: първо, 10-процентно намаляване на числеността на персонала. В конкретния случай - в обслужващи звена в сферата на образованието. И второ, при възможности за намаляване на персонала - или чрез съкращаване, или чрез структурни промени, тоест - сливане, уедряване и т.н., или чрез извеждане на дейности по Търговския закон и то само по преценка и при възможност. Никъде обаче в ПМС № 219 и още по-малко в чл. 4, на който се позовава господин кметът на Хасково, не се предвижда това, което той Ви предлага да сторите - закриване, тоест ликвидиране и на двете обслужващи звена.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: ще допуснете ли със същата лека ръка, с която са действали и кметът, и управляващото мнозинство в Общинския съвет на община Хасково закриването на единствените две обслужващи звена на територията на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! В пакета от документи, изпратени от гр. Хасково, е приложена Програма за финансова стабилизация и ефективно управление на ресурсите. В т. 1.3 на програмата се предвижда: "Преобразуване по Търговския закон на дейностите, осъществявани в Общинския център за работа с деца и Ученическата спортна школа." Следователно министърът на образованието и науката трябва да закрие тези обслужващи звена, след което да бъдат създадени дружества по Търговския закон. Изпратените от Хасково документи обаче не са изготвени в съответствие с Правилника за приложение на Закона за народната просвета. По чл. 12, ал. 2, не е представено мотивирано предложение на кмета на общината. По чл. 12, ал. 4 предложението трябва да съдържа наименование и адрес, форми на заниманията, брой на децата и учениците в тези извънучилищни звена. По чл. 12, ал. 4 предложението съдържа наименование, без форми на заниманията.
От Инспектората по образованието очакваме конкретно описание и експертната оценка на дейностите, осъществявани от Общинския детски комплекс и от Ученическата спортна школа.
Министерството на образованието и науката ще изрази становището си след като получи необходимите документи, които ние изискваме от Хасково. И тогава, съгласно изискванията на чл. 12, алинеи 2 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и по конкретна експертна оценка, сме уведомили кмета на общината, председателя на Общинския съвет и началника на Инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката в гр. Хасково.

Ние смятаме, че е изключително важна ролята на заниманията на децата в свободното време както за развитието на способностите и интересите им, така и като превантивна дейност срещу негативните влияния на улицата. Мисля, че в това отношение министерството изразява становище, което и Вие сте споделяли. Всяко предложение за закриване на обслужващото звено се разглежда индивидуално в специална комисия на министерството, състояща се от 14 души и независимо от финансовите затруднения на общините, се търси най-доброто решение в името на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Димитров, Вие сте добър човек. Аз много съжалявам, че наистина понякога Вие отнасяте критики, упреци заради това, което е натворил Вашият предшественик и за това, което продължават да творят част от чиновниците във Вашето министерство, оставени Ви в наследство от него.
Но вижте, аз Ви благодаря, че Вие отлагате изпълнението на смъртната присъда с още няколко месеца. Искам пак да Ви кажа - и не зная защо Ви готвят такива отговори, защо Ви карат да четете такива отговори - отново повтарям: никъде в Постановление № 219 не се казва, че едно обслужващо звено първо трябва да бъде закрито, а след това щяло да бъде евентуално преобразувано по Търговския закон. Ясно и точно е казано: "Извеждане по преценка и при възможност на дейности по Търговския закон". Никъде не се говори за ликвидация, уважаеми проф. Димитров.
Много Ви моля, виждам, че и на Вас Ви е болно, Вие сте ми казвали в личен разговор, че Ви е болно, когато трябва да пристъпите към такива действия. Много Ви моля, наистина, дайте да не изхвърляме децата на улицата. И дайте с тези действия по закриване да не стигаме до неща, за които чак ми е неудобно да Ви говоря. Но ето тук Вашата шефка на Управление "Професионално обучение", госпожа Краус - съпругата на бившия министър Краус - тръгва да закрива едно училище, професионално с едно-единствено намерение да даде сградата на Съюза на частните превозвачи. Защото, както съпругът й, господин Краус, казват: моят син няма да се занимава с обущарство, защото аз съм бил транспортен министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Дайте да спрем това разграбване на държавата, господин Димитров. И много Ви моля съдействайте да запазим това, което може да се запази, в името на нашето бъдеще, което са нашите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата от името на парламентарна група.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На 7 април 2000 г., под формата на лично обяснение, господин Димитър Иванов от Парламентарната група на СДС отправи груби и недопустими за един народен представител нападки към господин Кирил Ерменков, член на Парламентарната група на Евролевицата и председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси. Същевременно господин Димитър Иванов, който иначе е лекар по специалността "Уши, нос и гърло", се самообяви за крупен специалист по проблемите на ядрената енергетика и фактически се самопредложи за поста председател на комисията на мястото на господин Ерменков.
Поводът беше актуален въпрос на народния представител Кирил Ерменков към заместник министър-председателя господин Петър Жотев за резултатите от посещението на българската делегация, включваща и господин Димитър Иванов, в Лондон и Париж.
Парламентарната група на Евролевицата остро възразява:
- срещу грубите и с нищо не предизвикани клевети и инсинуации срещу господин Ерменков, който е единственият председател на постоянна комисия от средите на опозицията;
- срещу опитите на господин Димитър Иванов да представи посещението си в Лондон и Париж, като посещение с решаващо значение за българската енергетика, още повече, че делегацията фактически не изпълни задачата на командировката, целта на която беше подписване на рамково споразумение за сътрудничество между НЕК и британска компания, отнасящо се до АЕЦ "Козлодуй";
- срещу безотговорното пилеене на държавни средства за неефективни командировки и безсмислени екскурзии в чужбина на управляващите в момента, когато цялото общество изнемогва в резултат на действията и бездействията на същите тези управляващи.
Парламентарната група на Евролевицата смята за необходимо да напомни на народните представители, че тя и господин Кирил Ерменков, като председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, имат съществен принос за приемането на Националната енергийна стратегия, на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и предоставянето на мандат на правителството за провеждане на преговори с Европейския съюз по проблемите на модернизацията на българската енергетика и АЕЦ "Козлодуй" и за поканата ни за преговори за присъединяване.
Парламентарната група на Евролевицата категорично възразява срещу стила и оценките на господин Димитър Иванов, смята ги за недопустимо от гледна точка на парламентарната етика и поведение и предлага на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да обсъди неговото поведение и статуса му на заместник-председател на парламентарната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като стана дума за енергетика и тъй като стана дума за словоблудието тук на господин д-р Димитър Иванов, аз искам да обърна вниманието ви върху един факт, който е значително по-важен. Съвсем не е най-важното това, че господин Димитър Иванов си позволява да раздава оценки, които няма право да прави. Съвсем не е най-важното това, че господин Димитър Иванов си позволява да обикаля света и Европа за сметка на Националната електрическа компания. Съвсем не е най-важното и това, че той прави това заедно с господин Шиляшки. По-важното и по-страшното е, че господин Димитър Иванов си позволява да прави структурна реформа в енергетиката. Един лекар "Уши, нос и гърло" си позволява да преструктурира ядрената енергетика на България, заедно с един човек, също абсолютно случайно влязъл в енергетиката, какъвто е господин Иван Шиляшки.
Вие сега сигурно тук ще ми се усмихвате, но аз трябва да ви кажа, че нещата в енергетиката стават страшни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Страшни за кого?
РУМЕН ОВЧАРОВ: И не само заради това, че хората излизат вече на улицата, а заради това, че тези хора, които нищо не разбират, нищо не могат и нищо не са направили до момента, разсипват последния работещ отрасъл в България, господин Цонев, колкото и Вие да ми подвиквате оттам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): За Вас стават страшни, да. (Шум и реплики от ДЛ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие не сте построили нищо в тази страна, за да можете сега тук да подвиквате и да размахвате ръце. (Шум и реплики в залата.)
Най-страшното от цялата тази история е това - енергетиката на България си отива под бодрото ръководство на Иван Шиляшки и на доктора "Уши, нос и гърло" Димитър Иванов. Разберете това най-после. Разберете го и вземете мерки. Освободете енергетиката и България от тези недоразумения и в Народното събрание, и в правителството. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да развие друг свой актуален въпрос към министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Димитров, аз се радвам, че Вие присъствате като специалист по ядрена енергетика на този интересен дебат, лошото е, че го няма другият специалист (смях в ДЛ), вероятно той набира клиенти като личен лекар. (Смях в ДЛ.)
Уважаеми господин Димитров, в раздел V от Приложение № 1 на Наредба № 7 от 6 декември 1999 г. се изброяват три категории обслужващи звена - общежитие, дом за отглеждане и възпитание на деца от предучилищна възраст, лишени от родителски грижи и дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи от 1 до 12 клас.
Същевременно § 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 на Министерството на образованието и науката от 6 декември 1999 г. отменя Наредба № 3 от 1997 г. на същото министерство, в същия раздел V от Приложение № 1 на която са изброени наред с общежитията, още шест категории обслужващи звена, които дават възможност за извънучилищни занимания не само на деца, лишени от родителски грижи, но и на децата и учениците, радващи се на родителски грижи. Между тези две наредби хронологически са разположени промените в Закона за народната просвета, приет през юли 1999 г. и чийто чл. 33а определя следните категории обслужващи звена: научно-информационни, извънучилищни педагогически учреждения, за управление на международни програми, за организиран отдих и туризъм и със социално предназначение.
Елементарното сравнение между трите горецитирани документа показва очевидния разнобой между тях що се отнася до категориите обслужващи звена. Още по-парадоксалното обаче е, че ако между разбиранията що е то обслужващи звена на Наредба № 3 от 1997 г. и на Закона за народната просвета от 1999 г. все пак може да се намери доста голяма близост, то в последния от тези документи - Наредба № 7 от декември 1999 г., когато напомням, Вие все още не сте бил министър, а господин Методиев е изпълнявал тези функции, обслужващите звена са сведени едва ли не само до последната категория, тоест със социално предназначение.
Моят актуален въпрос към Вас е: как е възможно и допустимо един подзаконов акт, в конкретния случай наредба на Министерството на образованието и науката, да внася изменения и корекции в акт, приет от върховния законодателен орган в Републиката, тоест от Народното събрание? Означава ли това освен грубо потъпкване на Конституцията, и дезертиране на изпълнителната власт от елементарните й задължения към децата в училища възраст в извънучебно време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Как вашите специалисти, с които според Вашето изявление ... (Председателят изключва микрофона на оратора.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, няма да довършвате.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Не мога да си довърша актуалния въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имахте 3 мин. Спокойно можехте, без да се занимавате със странични неща.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): С какво се занимавам? Не мога да си задам въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): На какво ще отговаря сега министърът?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): На какво ще ми отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие си отговорете сам.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Страх ви е от парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започнахте да се занимавате с неща, които нямат нищо общо с Вашия въпрос.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Поне Вие прочетете за какво става дума. Ние не разбрахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Драганов! Отговорът и въпросите са раздадени, но аз само ще прочета това, което господин Драганов накрая трябваше да каже:
"Как вашите специалисти, които според Вашето изявление пред Народното събрание от 14 януари, са успели да Ви убедят, че Наредба № 7 не противоречи на Закона за народната просвета?
И накрая, господин министър, все пак има ли във Вашето министерство яснота кои са и кои не са обслужващи звена? И дали не излиза така, че това са само звената, които обслужват чиновниците (научно-иформационните и за управлението на международните програми), но не и децата?"
Сега ще ви прочета отговора, който дава Министерството на образованието и който аз съм подписал. Той е доста по-кратък от Вашия въпрос.
Уважаеми господин Драганов, Наредба № 7 от 6 декември 1999 г. на Министерството на образованието и науката за определяне на числеността на персонала в детските градини, училищата и обслужващите звена не внася корекции в чл. 33а на Закона за народната просвета. И тъй като все пак човек трябва да има доказателства за това твърдение, аз нося Наредба № 7, нося и Закона за народната просвета и лично аз не можах да открия такова противоречие. Но, ако искате, ще Ви дам и двата документа.
Посочените от Вас видове обслужващи звена - научно-иформационни, за управление на международни програми, за организиран отдих и туризъм и със социално предназначение с държавни облужващи звена. Те са на пряко финансиране от Министерството на образованието и науката и персоналът в тях не се определя чрез нормативите в Наредба № 3 от 1997 г. Във връзка с това раздел V от Приложение № 1 на Наредба № 7 от 6 декември 1999 г. няма нормативи за численост на персонала за държавните обслужващи звена. В Наредба № 3 от 1997 г. на Министерството на образованието и науката за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета в категорията обслужващи звена съществуваха нормативи само за общежития и за групите за извънурочни дейности при извънучилищните учреждения. Само това съществуваше. Поради съществуващото дублиране на дейностите в училищата с общинските обслужващи звена, както беше обяснено в отговора на Ваш въпрос от 14 януари, нормативите за групите за извънурочни дейности в извънучилищните учреждения отпаднаха, като функционирането им е регламентирано с чл. 8 от Наредба № 7 от 1999 г.
По този начин Ви отговарям на крайното питане във Вашия доста подробен въпрос: изпълнителната власт не дезертира от елементарните си задължения към децата в училищна възраст в извънучебно време. В съответствие с изискванията на чл. 4 от Наредба № 7 първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в зависимост от специфичните потребности на децата определят необходимия персонал за функционирането на обслужващите звена.
Само една дума още ще добавя: по Закона за народната просвета, за който стана дума - чл. 33а, който е обнародван в "Държавен вестник" от 1998 г., обслужващите звена са: научно-иформационни, извънучилищни педагогически, за управление на международни програми, за организиран отдих и туризъм, със социално предназначение. Те повтарят просто това, което Вие казахте преди малко. Но правилникът за прилагане на Закона за народната просвета е отменен.
В Наредба № 7 за определяне числеността на персонала в детските градини и училищата и обслужващите звена, чл. 8 гласи: предвидената численост на персонала за свободноизбираема подготовка в училищата може да се предоставя на обслужващите звена за организиране на дейностите, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на спорта, науката, техниката, технологиите и т.н.
Тук е тази наредба, в която се дават всички нормативи за това в зависимост от паралелката или групата колко трябва да бъде педагогическият, непедагогическият персонал и общият персонал. Мисля, че това е спазвано в досегашните наши разпореждания по отделните региони на страната. Това бих могъл да отговоря в момента.
По всички наредби, които Вие цитирате, можем да направим една подробна справка и да се види, че те не са в противоречие една с друга и че Законът за народната просвета не е нарушен, защото Вие изтъкнахте, че това е с второстепенна важност, тъй като закон се приема от Народното събрание, а наредба - от Министерството на образованието и науката и естествено тя не трябва да противоречи на закона. Аз съм абсолютно съгласен с Вас. И ако след още една проверка, тъй като Вие бяхте настоятелен днес във Вашия въпрос, се констатира, че в някои от членовете на наредбите, за които тук Вие говорите, има противоречие със Закона за народната просвета, ще бъдат внесени корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Димитров! Аз първо Ви благодаря, че Вие бяхте достатъчно коректен да довършите въпроса, който исках да Ви задам. Аз го задавам с най-добри намерения. Явно, че определени лица в тази зала не разбират това.
Вие отново потвърждавате това, което казах преди малко - че Вие сте добър човек, заобиколен с едни лоши чиновници.
Аз исках отговор от министъра на народната просвета, а не от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма министър на народната просвета, има министър на образованието.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, министър на образованието и науката.
Господин председател, отнехме ми 34 секунди, ще си ги взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да си ги вземете, бъдете спокоен.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Вие виждате, че от цялата страна валят предложения за закриване на обслужващи звена. И знаете ли какво ще се окаже най-накрая? - Че ще остане само онова звено за организиран отдих и туризъм на чиновниците от Вашето министерство и то главно международен отдих и туризъм. Нали? Защото им остават още някакви си десетина месеца да се възползват от тези благини.
Но нека наистина да направим една сериозна проверка, господин министър, на наредбата. Защото наистина от нея са отпаднали именно звената за извънучилищни занимания и са останали само социалните. Това наистина противоречи на закона.
Моля Ви, не вярвайте на тези чиновници, които Ви лъжат. Аз преди 10 дни Ви посъветвах - направо ги вземете и ги пуснете през прозореца, защото те наистина Ви заблуждават и без да искат Ви компрометират, а Вие не заслужавате това - и като министър, и като професор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз с интерес винаги слушам професор Драганов не само откакто съм тук, от няколко месеца, но и преди това - и на редица други прояви, на които Вие произнасяте много интересни речи. Понякога човек малко трудно вижда някои дълбоки основания за тях, но да приемем, че те са основани на искреност във Вашите виждания, уважаеми професор Драганов. Вие фактически с това, което днес казахте за мен, ме обезоръжавате. Вие ми изваждате жилото и аз не мога нищо да кажа срещу някои Ваши твърдения: "Много добър човек" - и ми създавате много неприятности в моето министерство. (Смях в залата.) Не е добре такова едно положение. Но не е само в това въпросът.
Вижте, уважаеми професор Драганов, аз се ръководя от две неща. Докато съм министър, аз нося отговорност за всички действия на целия персонал. Дали са добри или лоши - това вече е отговорността на министъра да се освободи или да останат да работят. Не дотогава, докато работят, това трябва да бъде принцип на всеки министър и на всеки ръководител на ведомство - не може да отива срещу своите хора, с които работи ежедневно.
Второ. Вие познавате добре образователната дейност. Спектърът на Министерството на образованието и науката в някои отношения е значително по-голям от други министерства, които имат по-голяма финансова тежест - тежест за националната сигурност и т.н., но имат редица по-малко задължения от гледна точка на това, което има нашето министерство.
Освен това ние работим с изключително много закони, с много наредби. И ако смятате, че един министър... Аз чета наредбите и законите, сравнявам ги, все пак отговорите тук не са написани само от чиновници, да им имам съответното доверие. Аз ги чета и ги обсъждам с тях. Твърде е възможно някъде и аз да се заблуждавам. Това е човешко. Да греши човек, е човешко, нали? Вие знаете латинската поговорка. Но Вие също грешите, господин Драганов.
Така че отново подчертавам - за това, което става сега в министерството, носи отговорност министърът на образованието и науката, т.е. аз, докато съм там.
Втората позиция, която искам да изтъкна в Народното събрание е, че не е много редно, както е създадена традиция в България, всеки следващ министър да оплюва всичко, което е направено до него. Нима не е имало образование преди мен? Аз съм 81-ият просветен министър в България. Така че това е една последователност от действия, от закони и от наредби, които осигуряват обучението и възпитанието на българската младеж. И ще продължаваме да работим, доколкото имаме възможност. Човек не може да надрипне себе си. И ще се уповавам и на експертите, уважаеми професор Драганов, за да ми дават по-добри доклади. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! И друг път е ставало дума от тази трибуна, че ако приходите на община Кюстендил се изпълнят 100 на сто, това дава само 72 на сто от сумата, необходима за изплащане на заплати, осигуровки и социални помощи. Толкова се е откъснало от сърцето на Муравей, толкова мнозинството е гласувало в Закона за държавния бюджет.
Държа да подчертая, че кмет данъци не събира. Всичко, което идва в приходите на всяка община, идва или по линия на субсидията от Министерството на финансите, или по линията на така наречените собствени приходи на общините, които всъщност се събират от данъчната администрация, която отново е на подчинение на Муравей Радев. Неслучайно при тази неосигуреност даже на заплатите, да не говорим за всички останали дейности, за които не е предвидена една стотинка, се стигна до първата учителска стачка в Кюстендил.
Трябваше да се подпише споразумение между кмета и стачния комитет за ритмично изплащане на заплатите. Но той не може да подпише такова споразумение, защото премиерът Костов каза, че не се налага актуализация на бюджета и защото при това положение осигуреността на заплатите продължава да бъде само 72 на сто от необходимото.
Но това не е всичко. Преди 10 дни ВиК спря водата на Първо основно училище "Св. св. Кирил и Методий". ХЕИ веднага заплаши училището със затваряне. И се стигна до положение това училище да се снабдява с вода с водоноски.
От вчера предупреждение за спиране на водата има и за Езиковата гимназия и за гимназия "Неофит Рилски".
За какво образование може да се говори, след като в края на ХХ и на прага на ХХI век снабдяването с вода става с водоноски?
Многократно, господин министър, пред Вас съм поставял въпроса за финансирането на образованието и Вие винаги сте казвали, че отговаряте за държавните училища, а не за общинските.
Доколкото си спомням, мнозинството в тази зала не избра трима министри - един за държавното образование, друг за общинското образование и трети за частното образование, Вие сте министър на всички образования. И аз се интересувам каква е Вашата позиция по този случай. Защото ако Вие не излезете със становище, рискувате да се превърнете в министър на водоноските. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа депутати! Преди да Ви отговоря, уважаеми господин Атанасов, бих искал да кажа следното. Ако трябва, господин Атанасов, за българското училище да се направи нещо, аз ще бъда първият преди Вас и ще нося водоноски за училището. Ако трябва. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, ще Ви отстраня следващия път.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Така че тогава няма да бъда министър на водоноските, тъй като никъде няма такава класификация. Нали? Вие малко нещо като че ли попрекалявате в някои термини, които иначе се възприемат добре тук, в залата.
Вие трябваше да добавите само това, че освен на държавното, общинското и частното образование трябва да има и министър на висшето образование. Защото има и такъв ресор, Вие сте го забравили. Трябва да има и министър на науката. Значи трябва да има пет министри по Вашето твърдение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): А Вие за един не можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Е, не мога, толкова. Това е. Гласувахте за мен, ще издържа до края, докато ми е мандатът или поне докато съм тук, в тази зала. Но дължа да кажа, че бюджетът на страната се определя от Народното събрание след внасяне от Министерския съвет и след гласуване в тази зала. Това е първо.
Второ, със закон е разпределено, че общинските училища се издържат от съответните общини. Те имат съответните пълномощия. Освен това те имат много пълномощия във връзка с управлението на тези училища. Има и държавни училища, за които отговаря Министерството на образованието и науката.
По отношение на финансирането на държавните училища поне аз не мога да се сетя за един случай ние да не сме откликнали на каквото и да е училище в страната в този тримесечен период. И сме давали съответните финансови средства по бюджетите. И няма оплаквания.

Друг е въпросът за общините. Не само в Кюстендил, имаше и други общини, в които има известно недоволство от гледна точка на заплатите на учители и лекари. Цялата работа е в това, че в тези общини по някакъв анализ, направен в Министерството на финансите, който ми беше представен, се оказва, че част от общинските бюджети се отклоняват не за образование или здравеопазване, тъй като там има специални параграфи, а за други нужди в общината.
Твърде е възможно да сте прав по отношение на Кюстендил за тези седемдесет и няколко процента, за които говорите, които са разписани за общинския бюджет на Кюстендил, а пък трябват сто процента, тоест, има заложен недостиг още в началото. Но това трябва да се провери, да се види.
Що се касае до Министерството на образованието и науката, ние веднага откликнахме и на този процес в Кюстендил. Изпратих заместник-министъра на средното образование господин Панчев...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И какво стана?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ами, стана това, че след два дни беше прекратена стачката в Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не знаете ли какво е станало?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Беше прекратена стачката само след два дни, уважаеми господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Пак ще започне.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вижте, това какво ще започне - аз не съм човек, който може да предвиди какво ще започне и какво няма да започне.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ето, аз Ви казвам.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Вие ме питате за стачката в Кюстендил на учителите през месец февруари. Аз Ви отговарям: стачката беше приключена след споразумение с нашия заместник-министър на средното образование. Мисля, че въпросът там е доста по-спокоен сега.
Що се касае за някои нужди, свързани с това, че не са си платили електрическата енергия и т.н., това е въпрос, който може да се проучи, да се провери. Но пак Ви казвам: това е въпрос, който трябва да го реши кметът на съответната община. Друг отговор не мога да дам, независимо от това, че може да искате четирима министъра да управляват.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ама не е така.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: А как?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това не е в приоритетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, проверявайте, каквото трябва, затова сте там. Но искам да Ви кажа най-напред да прочетете Закона за държавния бюджет. Първи приоритет е изплащане на заплатите и социалните помощи. Преди да е изплатил всички заплати, никой кмет няма право една стотинка да похарчи за нещо друго. Водата, осветлението, отоплението изобщо не са записани в приоритетите в Закона за държавния бюджет. Така че не търсете причината там, където не е.
Аз се притеснявам много от това, което става вече. Завчера заместник-председателят на парламента господин Куртев предлага нулева точка в дневния ред. Утре ще ни извикате на нулев час. Вдругиден ще имаме нулев парламентарен ден. Има ли сме вече нулеви седмици, когато правителственото мнозинство няма свои законопроекти, но и не приема законопроектите на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кога сме имали нулеви седмици?
ИВО АТАНАСОВ: Вероятно ще имаме нулева сесия. Вероятно ще имаме нулев мандат. И вие вървите към едно нулево управление, към една нулева държава. Но, за съжаление, вървите и към един нулев живот. И децата, независимо дали са общински или държавни според вашето разпределение, господин министър, не са виновни за това, че Вие им осигурявате нулев живот, защото животът не може да бъде нулев или първи. Животът, както казва един голям наш поет, е последен и децата с нищо не са виновни, че вие ги делите на категории и на една голяма част от тях предлагате нулев живот. (Ръкопляскания в ДЛ, възгласи: "Браво". Реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключихме с нулевите въпроси на господин Атанасов. (Шум и реплики.)
Моля за тишина!
Има думата народната представителка Станка Величкова да развие своето питане.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Проблемите на докторантурата като най-сериозна и перспективна възможност за възпроизводството на научния потенциал в България са много и от различно естество. Поради ограниченото време те не са обект на моето питане. Но като изказвам убеждението си, че докторантурата трябва да се развива и утвърждава, за да има естествен прираст и подмладяване на научните кадри в нашата страна, искам да се спра на въпроса за безкрайната нецелесъобразност, залегнала в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, докторантите да се третират като самоосигуряващи се лица, с други думи, като еднолични търговци. С вноската и за здравното осигуряване, Вие знаете, господин министър, че докторантът трябва да дава от стипендията си 38 процента от две минимални работни заплати. И тук е парадоксът -той не получава тези две минимални заплати, а получава стипендия от 132 лв., от която, като му се приспаднат осигурителните вноски, близо 50 лв. месечно той е длъжен да ги дава. Това, според мен, е едно непосилно финансово бреме за докторантите, които освен това от тази нова учебна година, с поправките в Закона за висшето образование, вече плащат такси от 150 до 210 лв. И така, с тези 132 лв. докторантът трябва да живее, трябва да се издържа, трябва да купува литература. А знаете, че защитата на една дисертация днес струва почти 900 хил. лв.
Ето защо искам да подчертая, че Законът за общественото осигуряване в тази си част е безкрайно нецелесъобразен, от една страна, а от друга да прибавя, че той влиза в грубо нарушение със Закона за висшето образование, тъй като докторантурата е образователно-научна степен.
Затова и моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете като министър, респективно правителството, за преодоляване на тази икономическа бариера, която обективно спира развитието на докторантурата в Република България? Чакам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Съгласен съм, че положението с докторантурата не стои особено благоприятно в България, госпожо Величкова. Аз участвах в някои извънправителствени срещи с български учени, български представители на висши училища, с докторанти, както се казва, сега идваха при мен. Така че въпросът с докторантурата ми е достатъчно ясен.
Въпросът за докторантурата действително е един тежък въпрос. Моето лично мнение като преподавател във висше училище е, че без докторанти и без дипломанти не може да се прави висше образование и по-специално наука. Тоест, това е гаранция за бъдещето на българската наука, гаранция за това, че ще имаме качествено висше образование. Въпреки че и сега смятам в общи линии, че нашето висше образование и средното образование е добро. Може да стане по-добро, ако се вземат мерки за докторантурата, както Вие споменавате във Вашето питане.
По предложение на министерството, в изменението на Закона за висшето образование беше предложен текст, който да даде възможност за известни финансови облекчения чрез заплащане на минимални такси за обучение от докторантите. Благодарение на проявеното разбиране от народните представители, това предложение беше прието и съгласно чл. 95, ал. 4, т. 6 от заплащане на такси се освобождават докторантите през последните две години от докторантурата. Това си е пак облекчение, не е като да се плащат четири години.
Колкото до конкретния въпрос за осигуряването на докторанти, искам да Ви уверя, че още при предварителното разглеждане на проекта на Кодекса за задължително обществено осигуряване представителите на МОН поставиха наред с другите проблеми и този, като бе изтъкнато, че такова решение би създало сериозни бариери пред младите хора да изявят желание за обучение докторантура.

При разглеждането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, както и на Закона за здравното осигуряване, народните представители от всички парламентарни групи са имали възможността да изразят своята позиция в подкрепа на финансовата защита както за докторантите, така и за другите групи, нуждаещи се от това. Министерството на образованието и науката като орган на изпълнителната власт е длъжно да спазва законите в страната, приети от Народното събрание.
Предвид сериозността на поставения от Вас въпрос с писмо № 02-512 от 23 февруари тази година, копие от което е тук, министерството е предложило да бъде направено изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване в частта, която урежда осигуряването на докторантите. От 23 февруари ние вече сме взели тези мерки - за изменението в Кодекса за обществено осигуряване на осигуряването на докторантите. Министерството на образованието и науката последователно е провеждало политика в защита на интересите на младите хора въпреки ограничените възможности на бюджета.
Искам само да добавя следното: ние имахме разговор със заместник-министъра на финансите, има и писмо до тях, има предложение от страна на нашето министерство да се повишат стипендиите за докторанти в България от 132 на 185 лева - с петдесет и няколко лева. Искам да кажа, че този данък за обществено осигуряване и за здравната осигуровка е около 47 лева, тоест като извадим от 132 лева 47 лева, получава се 85 лева. Ние искаме да повишим тази сума, с оглед чистата сума, която ще получават, да бъде 140 лева. Това все пак е нещо. В рамките на бюджета за тази година евентуално, ако успеем да направим изменение в кодекса и да премахнем общественото осигуряване за първите две години, тогава те ще получават чисто 185 лева. Вие ще кажете, че и това е малко. Така е, но все пак е по-добре, отколкото както е било и както е в момента. Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
Има думата за реплика, ако желае, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): От това, което казахте, господин министър, разбирам, че министерството е направило съответно необходимото, за да предложи изменение в частта за докторантурата в Кодекса за обществено осигуряване и, от друга страна, да се измени постановлението за стипендията на докторантите. Искам да Ви кажа, че второто - за постановлението, е добро решение, но то е временно и палиативно, тъй като най-важното, Вие сам разбирате, е да се измени законът.
Ето защо аз пледирам да имате предвид това нещо и да настоявате в Министерския съвет час по-скоро да се направи това изменение, да мине в заседанията на Министерския съвет. Защото от 1973 г. с разпореждане на Министерския съвет времето, през което трае докторантурата, на докторантите им се признаваше за трудов стаж. Министър Нейков, ако трябва да употребя неговите думи, казва, че с новия кодекс се въвежда всеобщ принцип, а той е, че не може да има подарено време. Следователно, за да няма подарък, чрез Кодекса за обществено осигуряване и чрез изменението на Закона за висшето образование докторантите всъщност се ограбват. Ние не можем да приемем това като една нормална политика, като една грижа на държавата за развитието на научния потенциал в България.
Ето защо най-настоятелно Ви моля час по-скоро Министерският съвет да вземе решение, за да внесе в Народното събрание поправка в Кодекса за общественото осигуряване. Постановлението е част от общата ситуация. Основната причина за тази аномалия е именно Кодексът за общественото осигуряване. Така че Министерският съвет трябва - пак повтарям - да направи всичко необходимо час по-скоро. В противен случай ще има млади хора, талантливи, които не са в България, да дойдат на "Българския Великден", но българските докторанти няма да могат да си купят, по силата на християнския празник, даже един козунак. Много Ви моля, без да си служа с тази метафора повече, направете всичко възможно докторантите в България да бъдат уважаваните личности на българското общество от българското общество и от Вас като министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отново има думата народната представителка госпожа Станка Величкова да развие своето второ питане към министър Димитър Димитров.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Причината, за да отправя питане за процедурата за издаване на учебници в системата на средното образование, е едно писмо на заместник-министъра на средното образование Венцислав Панчев, по силата на което писмо, изпратено до инспекторатите, не се предвиждат процедури за нови учебници и ще се ползват учебниците от стария списък. Същевременно в т. 3 на същото това писмо се подчертава, че до края на м. април във в. "Азбуки" ще се публикуват само учебните помагала, одобрени през 2000 г., които ще изпълняват ролята на учебници. Трябва обаче, господин министър, да подчертая, че списъкът, който е публикуван в указанието за организацията на учебния процес за учебната 1999-2000 г., се разминава със списъка във в. "Азбуки". В този именно втори списък са вкарани 22 заглавия, главно на пловдивското издателство "Летера", които са учебни помагала. Тези учебни помагала, които са помощна литература, които не са задължителна литература, сега ще изпълняват и изпълняват ролята на учебници.
С това писмо на заместник-министър Панчев по същество този нелегитимен списък отново се изкарва на показ и отново се заявява, че ще има нови учебни помагала, които ще играят ролята на учебници. Това за мен е недопустимо.
Втората причина, поради която Ви задавам въпроса, е, че в крайна сметка от 1995 г. съществува една стара наредба за издаване на учебници. Стара, защото особено чл. 46 на наредбата влиза в грубо противоречие със Закона за авторските права и, второ, защото след Закона за обществените поръчки тази наредба е материално и морално остаряла и архаична. Нова наредба няма и това се използва от чиновниците, за да ловят риба в мътна вода и под формата на учебни помагала да се пробутват учебници без търг, без тръжни сесии, без необходимите процедури, които трябва да се изпълняват по Закона за обществените поръчки.
Ето защо аз Ви питам по каква процедура са издадени новите заглавия, първо издание 1999 г., на учебници, публикувани в списъка на учебници за учебната 1999 - 2000 г.? Давам си ясна сметка, че тази процедура е правил Вашият предшественик. Но понеже Вашият сегашен заместник продължава да работи по тази процедура, изпраща писмо до регионалните инспекторати, което писмо дава възможност тази процедура да се узакони, утвърди и възпроизведе, затова аз Ви питам ще се продължава ли с тази процедура, която е дълбоко нелегитимна и архаична?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! В последните няколко седмици излязоха няколко статии в печата в страната, че се вършат много неразумни неща в областта на издаването на учебниците за училищата в България. По този повод преди да дам точния отговор на Вашия въпрос, който е само от два реда, а Вие доста разширихте областта, по този повод, госпожо Величкова, събрах целия ресор "Средно образование" в Министерството на образованието, за да разгледаме нападките спрямо начина, по който се издават учебници в България за училищата, за професионално-техническите училища, за техникумите и т.н.

Заседанието беше много дълго, взехме редица важни решения. Наредбата ще бъде изменена до края на този месец, ще бъде поднесена нова, така че въпросът за архаизъма вероятно ще бъде отстранен.
Що се касае обаче за някои други твърдения, че министърът на образованието и науката едва ли не е бил игнориран или пък не е уведомен за това, че господин Панчев е подписал списъка, тук се касае за следното нещо. Ние нови учебници тази година, с изключение на няколко, няма да издаваме. Защо? Защото технологията на издаване на учебници е следната. Трябва да се съобразим със Закона за държавните образователни изисквания и минимума. Тези държавни образователни изисквания за тази година са влезли, както знаете, само за 9 клас. Разработват се усилено за 10 клас, ще бъдат готови до няколко месеца. Въз основа на тези държавни образователни изисквания се правят програмите на тези учебници. По този повод не само издателство "Летера", за което говорите, че преиздава 23 учебника, а бяха свикани главните редактори и издатели на най-големите издателства - "Просвета", "Труд", "Летера", "Наука и образование" и още едно издателство. Обсъдихме много внимателно състоянието на учебниците в България за училищата. Има редица учебници, които трябва да се преработят, това се знае. Въпросът е, че ние трябва да спазим закона за тези учебници, които ще бъдат представени като нови заглавия, трябва да бъдат съобразени с държавните образователни изисквания. Засега се обсъждат, както Ви казах, за 10 клас, за другите класове те не могат да бъдат обсъдени. Вие знаете, че това е доста напрегнат труд, тъй като това е основата за написване на учебника.
Освен това се въвежда конкурсен анонимен принцип и с това всички издатели се съгласиха, да се дават заглавия със съответните изисквания на автори, които са утвърдени, но да има възможност да се представят два учебника. Не един учебник по дадена учебна дисциплина, а два, които да бъдат издадени, и в зависимост от това кое се търси и кое - не, на училищния пазар, този учебник да представлява основния учебник за страната, а другият учебник, който е издаден от съответното издателство, това ще залегне в наредбата и издателите бяха съгласни, ще понесат търговския риск, тъй като това е свободен книжен пазар. Така че смятам, че се работи достатъчно по въпроса за учебниците. Но пак Ви казвам, не може много лесно да се измени учебната литература в страната. Лично аз знам няколко учебника, които са със съдържание, което е доста старо. Но има и известни финансови пречки, свързани с издаването на учебниците. Например хонорарът за авторския колектив на един учебник по география, който ще бъде издаден в 15 хил. екземпляра, е някъде около 30 хил. лева. Освен това има редакторска обработка, рецензии и пр., така че става доста сериозен финансовият проблем за тези учебници. Те са десетки и стотици учебници.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нови пари ли 30 хил. лева?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нови пари, уважаеми господин Корнезов, аз мисля, че вече старите пари ги няма в обращение в България.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Един учебник за висшето образование не струва толкова!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колега, ще Ви кажа защо за висшето образование не струва толкова. Аз съм писал няколко учебника, не знам дали знаете. Хонорарът там е по-нисък - 3-4 хил. лева. Въпросът е в това, че учебникът във висше училище, независимо какво, се издава в 200 бройки, особено за специалностите след втори курс. Тук учебниците се издават за 20-30 хил. души. Това - първо. И, второ, което е много важно: учебникът за средно образование е много по-важен, отколкото учебникът за висшето образование, по силата на това, че този учебник създава една база за цял живот на детето и по-нататък то го носи. А учебникът за висше образование за една специалност може да осакати стотина, двеста, а някъде и петдесет души, но не може да нанесе такива вреди. Заради това искаме учебниците да се издават поне от два авторски колектива, да се сравняват, да се види как ще се продават. Въпросът е да отидем към пазара на книгата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Както каже учителката, така ще бъде.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не е така, господин Божинов, аз се учудвам как може да има такава реплика от човек, който е работил във висше училище. Не е така! Защо всичко слагате на субективна основа и както каже учителката.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): На мен отговаряйте, господин министър, не на колегите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да го каже някой друг, който не разбира от образование... Но Вие да задавате такъв въпрос, просто ми е много чудно и странно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата госпожа Станка Величкова. Въпреки че уточняващи въпроси задаваха и колегите.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Да, аз затова казах, че министърът трябва да отговаря на мен, а той си говори с колегите ми. Но няма да ревнувам.
Господин министър, преди малко Вие казахте и във връзка с това ме карате да Ви задам уточняващ въпрос, че примерно всички учебници, които трябва да се издадат във връзка с новия учебен план, който влезе в сила миналата година, за 9 клас, когато се изработят държавните образователни изисквания, респективно учебните програми за 10 клас, а това ще стане през октомври, тогава ще направите учебника. Това е вярната постановка. Но Вие ми отговаряте в едно писмо от 29 март, че до края на м. април ще бъдат разработени учебните програми по всички предмети от културно-образователните области. Което означава, че веднага след това започвате да работите и по учебниците. Питам Ви аз защо сега ми казвате октомври? Аз съм силно обезпокоена. Защото преди малко на колегите обяснявахте, че учебникът в средното училище има изключително голяма социална функция. Това е така, защото дава основата за детето, за образованието на детето. Но питам щом това е така, как ще допускате с учебни помагала, които се подписват от двама Ваши чиновници, а не от съответните процедури и изисквания за учебник, ще играе ролята на учебник? И ще мине цялата учебна година за 10 клас, в която по същество всички ученици ще бъдат осакатени.
Така че първият ми въпрос е къде е разминаването? И няма ли опасност да срутите учебния процес и по-точно качеството на учебния процес.
Вторият ми уточняващ въпрос е във връзка с Издателство "Просвета". Знаете ли, че договорът с Издателство "Просвета" е изменен в частта технически параметри и не отговаря на изискванията на типовия договор? Знаете ли, че в договора на "Просвета" е внесен допълнителен текст, който естествено липсва в типовия договор, а именно издателството по свое желание да подбере хартиите и картоните. Договорът е подписан в нарушение само единствено от госпожа Микова, а не както е необходимо да се направи, и затова не са спазени изискванията. Учебниците на "Просвета" са с хартия, която е почти вестникарска, няма нищо общо с изискванията на ХЕИ, но коричната цена не е намалена, тя е същата като на офсетов печат. Следователно има спекула в това отношение, подхранена от Микова, за това знаете ли? Защото ако не знаете, аз ще Ви дам цялата документация. Но ще искам незабавни административни мерки по отношение на тази госпожа началник Управление "Общо образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожа Величкова, ако приемем хипотезата, че учебниците, по които сега се обучават в България в средните специални училища, в специализираните училища, в техническите училища, в техникумите са на някакво ниво, по което се обучават досега, то за какво срутване на образованието говорите, ако тия учебници ще могат да се използват още една година от учениците? (Реплика от ДЛ.)
Момент! Тук сте прав за нямане на учебници. Това е друго нещо. А не за нови заглавия.
Именно за това се събрахме с издателите и направихме много сериозна дискусия и се смята, че за разлика от други години към 1 септември т.г. всички ученици ще бъдат снабдени със съответните учебници. Не с нови заглавия, някои се повтарят. Но аз искам да Ви кажа, че съм прегледал някои учебници - по химия и физика, и те са доста добри учебници. Там просто няма какво да се актуализира, за да смятаме, че съдържанието трябва да се променя съвсем. Често пъти един учебник трае много време. Така че не съм съгласен с тази констатация, че качеството на образованието се срутва от липсата на ... Да, ако няма учебници е така. Но, ако има учебници - по досегашните стандарти, които ще се използват от учениците, образованието няма да се срути, а най-малко ще бъде на това ниво или по-добро, тъй като ще има и нови учебници.
Но това, което аз констатирах, без госпожа Микова, която Вие цитирате, тъй като водех разговора с издателите, те казаха, че от момента, когато на тях се даде заданието с програма за даден учебник, минималният срок за издаване, технологичният на това издателство е година, до година и половина. Това трябва да го знаете, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз съм била издател и знам.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Така.
От 8 до 12 месеца авторите пишат учебника - един до два месеца е рецензия; от 2 до 3 месеца е издание, коректури, проверки и т.н. Така че и при най-доброто желание, което Вие искате ние да реализираме, това просто е неосъществимо. Ние трябва да бъдем реалисти. И ние това го правим - да си прегледаме заглавията...
Ние свикахме и две съвещания на директори на всички професионално-технически училища в България, сигурно и това знаете, национално съвещание. Свикахме и съвещание на всички директори на столичните училища и обсъдихме някои от тези въпроси. И трябва да ви кажа, уважаеми госпожи и господа народни представители, че лично аз в тая среда се чувствам много добре, отколкото тук. Тук съм на тръни пред вас. Тук ми е неудобно даже да говоря. Даже по някой път си мисля, че не си струва и даже и да говоря, но трябва да отговарям по силата на това, че съм министър.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Ние сме добри хора.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не знам колко сте добри и не мога да ви оценявам. Аз не мога да оценя най-близките хора, та вас ще ви оценявам.
Но, госпожо Величкова, искам да Ви кажа, че директорите на училища и то видни български учители - не говоря за това, че са директори и т.н. - които присъстваха, се отнасяха със съвсем друго отношение към дейността на Министерството на образованието и науката. Те просто се стараят да помогнат на това министерство. Искат да направим нещо, което е добро за училището, а не да отхвърляме всичко по един абсолютно категоричен начин, който не е достоен за нашата преса и т.н., като че ли нищо не се върши и като че ли тия чиновници са събрани отнякъде... Не е хубаво такова отношение. Аз ви казах и миналия път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Станка Величкова има думата да изрази отношението си към отговора.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Чудя се какво отношение да взема. Като че ли говорим на различни езици.
Вижте, господин министър, аз говоря, че учебни помагала, които са помощна литература, които не означават тематично държавен стандарт и учебно съдържание според държавните образователни изисквания, не могат да играят ролята на учебници. И затова Ви казвам, че докато тези учебни помагала играят ролята на учебници, дотогава можем да говорим и да се съмняваме в качеството на образованието. Това първо.
Второ. Аз много добре знам колко е производственият процес за един учебник или за една книга, защото също съм работила в издателство. Тогава излиза, че докато чакаме държавните образователни изисквания да се направят и докато мине цялата тая процедура, за да излезе един учебник, ами то целият учебен план и випускът, който работи по новия учебен план, ще приключи 12 клас. Ами я се замислете, че ние въведохме задължителна матура, при това с три изпита, и то за гражданско образование. Кажете ми по кой учебник, по коя учебна дисциплина ще учат за гражданско образование - свят и личност ли, история ли, география ли, какво, цивилизация? От учебник или от учебно помагало ще държи матура и ще кандидатства след това във висше училище?
А що се отнася до директорите. Разбира се, че директорите, и слава Богу, че директорите искат да работят в единство с министерството за утвърждаването на качеството на българското образование, за да изучат българските деца. Това е естествено и така трябва да бъде. Въпросът е защо Вие им създавате, чрез вашите чиновници, изкуствени бариери? За това става дума.
И второ. Вие не ми отговорихте за издателство "Просвета", за тая фалшификация.
И накрая искам да Ви кажа, господин министър, че по отношение на учебниците и учебникарството анархията е голяма. Като се започне от алтернативните учебници и се стигне до тези учебни помагала. Вземете спешни мерки в това отношение и ако се наложи Ви препоръчвам да вземете административни мерки.
Що се отнася до Микова, моята претенция е много голяма, ако установите - аз сега ще Ви дам документите след секунди - фалшификацията й за типовия договор на издателство "Просвета".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, аз съм аматьор в това Народно събрание и затова искам да Ви попитам колко пъти трябва да отговарям? (Смях и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, сега трябваше да чуете само дали е доволна госпожа Величкова или не. Но тя Ви зададе ред въпроси, тъй че колкото пъти Ви питат, толкова пъти ще отговаряте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Величкова, аз мисля, че ние се знаем с Вас от доста време - преди да съм министър, даже и преди да съм ректор, бях си професор, нормален и нищо особено. И мисля, че се разбираме с Вас по някои въпроси.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Съгласен съм с твърдението, че едно учебно ръководство не може да замени учебник. Това е очевидно. Затова ще направим всичко възможно да се издадат учебници, а не учебни ръководства.
Що се касае до втората част на Вашия въпрос, за така наречената фалшификация с издателство "Просвета" - нали така я нарекохте?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз казах "нарушение".
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да.
Не, не само Вие, но имаше и нещо написано в пресата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз не съм пресата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, да. Сега, не знам дали Вие сте писали или някой друг, защото там нямаше... А, не, имаше автор, даже си спомням името, но не е толкова важно да го цитирам.
По тоя въпрос направихме съвещание с целия ресор "Средно образование", за да видим дали тези нападки срещу министерството, във връзка с учебниците, са основателни. Имаме стенограма и ще излезем със становище от това обсъждане в пресата. Това е второто.
Третото - за фалшификацията на "Народна просвета". Извиках госпожа Томова. Тя е директор и от три месеца е собственик на издателство "Просвета".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): О, о, о!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, да, това е. Това е, уважаеми господин Вълканов. Сега, не мога да разбера Вашите възклицания. Вероятно Вие познавате тези работи.
Но госпожа Томова ми обясни следното нещо. Действително, учебниците са били издадени от "Просвета" миналата година на вестникарска хартия, която е с друго специфично тегло - там, знаете, на кв. м. И даже в някои отношения тая хартия и понамирисва малко. Това е така - във връзка с обработката на хартията. Обаче, ако този учебник беше минат на една жилава хартия, вносна хартия, щеше да струва два пъти по-скъпо. Все пак тези учебници, за разлика от учебниците за 1 клас, се плащат от учениците и, респективно, от родителите, а не от министерството. Само за 1 клас учебниците са безплатни. Това е положението. Госпожа Томова каза, че по всички останали възражения или обвинения е готова да също отговори в пресата.
Имайте предвид обаче, че тази година няма да се дават на отделни издателства, както Вие предполагате или смятате, предварително дадени заглавия, а всичко ще бъде на базата на конкурс, анонимен конкурс. С хора не от министерството, а външни хора, които ще определят. По-нататък вече въпросът е друг - дали издателство ще подбере. Защото издателството, а не министерството подбира авторския колектив, и то си носи тая отговорност както моралната, така и финансовата. Ако учебникът не се продава, то фалира.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Защо се смеете? Не сте ли видяли, че в България фалират някои издателства, не знаете ли това нещо? Това е пазар, пазар на книгата. Благодаря.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): С комунисти на глава не се излиза. Не им обръщайте толкова внимание. Това са заядливи хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Очевидно няма да има време дори и за първия въпрос преди почивката. Госпожо Манева, извинявайте, но след почивката ще продължим с Вас.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с отговори на министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Първият актуален въпрос към нея е от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов.
Думата има господин Иван Борисов да развие актуалния въпрос.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители!
Госпожо Манева, убеден съм, че Вие сте запозната с проблема високи подпочвени води в град Мизия. Вече трета поредна година в квартал "Ново село" са наводнени дворовете, избените помещения и приземните етажи. Водата се задържа там чак до края на месец април. Имах възможност многократно да бъда свидетел на тази трагедия.
След направените проучвания, общинското ръководство възприе варианта смесена дъждовно-канализационна система. Проектът вече е одобрен. От началото на тази година се започна поетапно изграждане на обекта. Целта е да се понижи нивото на високите подпочвени води, канализационната мрежа да отведе дренажните води и да се създаде готовност те да бъдат включени в градската канализация.
Госпожо Манева, вероятно Вие знаете, че през миналата година от Комисията по бедствия и аварии за Мизия бяха отпуснати 220 млн. стари лева. В отчетите е записано, че с тези средства е изградена дига на река Скът. Защитната дига обаче не решава проблема с високите подпочвени води. И сега продължавам да твърдя, че отпуснатите средства през миналата година не бяха използвани по най-целесъобразния начин. Разбира се, общинското ръководство в Мизия няма абсолютно никаква вина за това, че, вместо да се копаят канали, беше започнато да се изгражда дига на реката Скът. Със средствата разполагаше не общината, а Областна администрация - Враца. Това вече е история.
По линия на капитални вложения в поименния списък в бюджета на община Мизия за тази година е утвърдена сума от 205 хил. лв. Те обаче няма да бъдат достатъчни за изграждане на каналите и помпената станция. Необходими са допълнителни средства.
Уважаема госпожо Манева, Вие знаете, че на 18 февруари 2000 г., заедно с народния представител Георги Божинов, внесохме аналогичен актуален въпрос към министър Праматарски. Жителите на Мизия са удовлетворени от неговия отговор. Той се ангажира да посети града и на място да се запознае с обстановката. Вчера имах разговор с министър Праматарски и той потвърди, че ще изпълни поетия ангажимент.
Госпожо Манева, въпросът за наводнението в Мизия поставяме към Вас от друга гледна точка, от друг аспект, а именно:
Първо. В продължение на месеци високите подпочвени води създават в Мизия непреодолими затруднения - дворове, къщи, мазета, тоалетни, водоизточници - всичко е под водата. Огромна е опасността от епидемия в засегнатия район.
Второ. Госпожо Манева, Вие имате отношение по въпроса за разходването през миналата година на тези 220 млн. стари лева.
Нашият актуален въпрос е: какво е отношението на ръководеното от Вас министерство относно наводнението в Мизия? Можем ли да разчитаме на Вашето съдействие с оглед избягване на епидемия в засегнатия район? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Евдокия Манева. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов и господин Божинов! За решаването на проблема с ежегодното повишаване нивата на подпочвените води в град Мизия Министерството на околната среда и водите е изразило принципно съгласие за финансиране още през 1999 г. През миналата година експертите на Министерството на околната среда и водите са дали становище по предложения проект, като е било препоръчано той да бъде преработен, тъй като значително е преоразмерен и не съдържа всички необходими данни, за да бъде открито финансиране.
Със съдействието на областната управа проектът е преработен и е представен в Министерството на околната среда и водите. Част от този проект вече е осъществен, както Вие сам споменахте. Предстои Националният фонд за опазване на околната среда да отпусне още 170 хил. лв., които са предназначени за изграждане на отводнителен канал, за изграждане на адренажна помпена станция и дренажи и за продълбочаване на сухото дере по улица "Яворов".
С финансирането на тези три подпроекта, съгласно цялостния проект, ще се реши и проблемът с наводняването на определени територии в град Мизия.
Що се отнася до цялостната канализационна система, това е проблем извън прерогативите на Министерството на околната среда и водите. Тук общината ми могла да потърси възможности за финансиране от няколко източника. Първо, би могла да прави ежегодни заявки безусловно в бюджета, да потърси съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да потърси съдействието на Националния доверителен екофонд, който също финансира подобни мероприятия, както и различните фондации за стимулиране на местни инициативи.
Що се отнася до нашия ангажимент, въпросът е на дневен ред - предстои проверка на количествено-стойностните сметки и сключване на договор за отпуснатите 170 хил. лв. за довършване на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Ние приемаме със задоволство информацията, че министерството ще се ангажира с отпускането на тези средства. Но този случай е показателен и трябва да бъде повод за размисъл.
Пред мен е работният проект, изработен от Научноизследователския технологически институт за хидротехническо строителство и рецензията на едни от най-авторитетните български учени, работещи в съответните катедри на Университета за архитектура, строителство и геодезия. Този проект, който е оценен от рецензентите позитивно и се препоръчва на инвеститора да стартира неговото приложение, е игнориран със становище на отдел "Ползване и опазване на повърхностните води" към Министерството на околната среда и водите. Поради това областният управител съобщава, че е спряно финансирането на този проект, така както технологически той е подреден. Прибягнато е до друга схема на реализация на проекта и практиката като най-жестокият и точен критерий на истината показа, че второто решение е било неправилно и не водещо към резултати. Средствата отидоха за изграждането на необходим, но четвърти по ред проект, етап. И дай, Боже, тези средства, които сега отпускате, да отидат за първата фаза - за преодоляването на главната причина за наводнението и страданието на хората. А умните ръководители са за това да направят изводи и да отстранят тази порочна практика, която доведе до сериозно страдание на жителите на Мизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Министър Евдокия Манева има думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам само да отбележа, че както в случая с Мизия, така практически и с всички обекти, които финансира Министерството на околната среда и водите, наблюдаваме един и същ проблем - авторитетни учени разработват проекти, които са значително преоразмерени, вероятно ръководени от представата, че хонорарът им се обвързва с обема на проекта и на предстоящите строителни работи. Ние подлагаме на много сериозна оценка всички проекти на допълнителни експертизи и финансираме най-икономичните проекти.
Вие виждате, че това са три предпроекта, които са насочени към същността на проблема, включително и дренажната система - адренажната помпена станция, така че проблемът ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващият актуален въпрос е също от народния представител Иван Борисов. Имате думата да го развиете.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Манева, ще започна своя актуален въпрос с няколко числа.
Три четвърти от автомобилния парк в страната сега е с експлоатация повече от 10 години. Над милион и половина стари автомобили "разкрасяват" пейзажа на България. Над 600 хиляди са изоставените стари автомобили в България.
Проблемът с излезлите от експлоатация автомобили е много стар. Въпреки това няма видим резултат от програмите за изграждане на Национален център или регионално депо за събиране на излезлите от употреба автомобили.
В моя актуален въпрос засягам само съдбата на захвърлените на произвола моторни превозни средства, изоставени по обществени паркинги или забутани улички. Тоест става дума за тези 600 хиляди спрени от движение автомобили. Днес няма да Ви занимавам с намиращите се в движение стари автомобили, които бълват облаци оловни газове и замърсяват въздуха с още редица вредни компоненти. Не всички наши сънародници могат да си купят нови мерцедеси и беемвета. Явно по пътищата на България години наред ще продължават да се движат стари автомобили. Един от тях е и моята 25-годишна "Лада".
Аз не настоявам за тяхното спиране. В скоро време - още през юни т.г., ще се появи проблемът с липсата на оловен бензин, с който работят руските автомобили. Но това е друг въпрос.
Днес аз говоря за излезлите от употреба автомобили. Защото докато Министерството на околната среда и водите се чуди какво да прави с тях, те обсебват всяко свободно пространство. Проблемът е колкото естетически, толкова и екологичен, защото докато възприятията ни свикнат с грозната картина, отпадъците от автомобилите се натрупват в околната среда бавно, но сигурно.
Запознах се с идеята в София и Горна Оряховица да се изгради Център за разкомплектоване на стари автомобили. И двата варианта имат своите предимства. В София е съсредоточена голямата част от автомобилния парк. Тук е и голяма част от изоставените стари автомобили. Имаше и вариант за няколко регионални депа. На практика се оказа, че идеята за съвременни автодепа не може да се реализира, тъй като в България не съществува нормативна база, която да регламентира начина за събиране и преработка на стари автомобили. Срокът за разработване на Наредбата за третиране на излезли от употреба автомобили отдавна изтече. Това трябваше да направят Министерство на транспорта и съобщенията и Министерството на околната среда и водите.
Дори и да бъде разработена и приета въпросната наредба, проблемът с Центъра за стари автомобили или районни депа, едва ли ще бъде решен в близките години. В един от вариантите се предвижда въвеждане на такса на собствениците за предаден автомобил. Как ще ги убедим да закарат старите си коли без заплащане?
В друг вариант се предвижда заплащане срещу предадено моторно превозно средство.
Има и други причини. Дори и да има инвестиции - над 2 млн. евро за един център, строителството ще продължи поне 2 години. Значи предстои още много работа, а ние сме преди началото.
Моят актуален въпрос е: какво се прави от ръководеното от Вас министерство, с оглед намиране на трайно решение за събиране и преработване на излезли от употреба моторни превозни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Борисов, очевидно сте получили подробна информация от министерството за състоянието на проблема. Той е наистина достатъчно сложен.
Аз ще отбележа, че събирането и третирането на излезлите от употреба моторни превозни средства е приоритетен въпрос, по който Министерството на околната среда и водите в последните години работи много активно.
През изминалата година по предложение на Министерството на околната среда и водите се реализира проект в рамките на двустранното сътрудничество с Министерството на околната среда на Холандия, с цел цялостна оценка на ситуацията и съществуващите проблеми в България, които са свързани с непрекъснато нарастващия брой на стари автомобили.
Проучването показа, че в страната има около 600 хил. стари автомобила, които не са в движение, като по-голямата част от тях са силно амортизирани и няма техническа възможност отново да бъдат регистрирани.
Мерките, които министерството предприема през последните години, са свързани с решаването на няколко проблема.
На първо място, това са проблеми от правно естество. За съжаление местните власти нямат правомощия да отстраняват принудително от обществените пространства изоставените автомобили - лична собственост, които са временно спрени от движение, но не са снети от регистъра за моторни превозни средства.
В процеса на подготовка на Закона за движение по пътищата, който беше приет от Народното събрание през миналата година, министерството предложи решаване на проблема, но предложението беше само частично прието и беше решен проблемът само със снетите от регистъра моторни превозни средства. За останалите остава липсата на правно основание за тяхното извеждане от публичните пространства. А именно техният брой е най-голям.
Втората група проблеми, които съществуват, са финансови. Изграждането на площадка за временно съхраняване на стари автомобили и на инсталации за тяхното разкомплектоване, изисква значителни инвестиции. Освен инвестиции, и самото разкомплектоване на стари автомобили изисква оперативни разходи, които само в известна степен се покриват от продажбата на материали за рециклиране, тоест, съвсем противно на разпространеното мнение, тази дейност е губеща, доказателство за което е и липсата до момента на търговски интерес за развиване на подобни дейности. Инвестиции могат да се осигурят от заинтересованите търговски дружества, но ако се осигурят необходимите средства за оперативни разходи.
Ние работим за две решения по въпроса. Едното решение предвижда вариант за заплащане на такса от собственика на всеки новорегистриран автомобил - такава, каквато е практиката в Холандия, или другият вариант - поемане на разходите от последния собственик на автомобила, каквато е практиката в Германия. Предстои този проблем да бъде решен.
И на трето място ще отбележа организационно-административните проблеми, които, първо, са свързани с необходимостта от издаване на наредба за реда за събиране и третиране на излезли от употреба автомобили, на наредби от общинските органи, третиращи разглеждания проблем, и, разбира се, изисква се една много добра координация и взаимодействие между органите на местната власт, Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на околната среда и водите.
За предлагане на решение на съществуващите проблеми министерството организира през последните три месеца няколко работни срещи с представители на КАТ, на Министерство на транспорта и съобщенията, на общини, на фирми, които са заявили интерес за изграждане на инсталация, заедно с немски консултанти, които имаме осигурени по програма ФАР. Предложиха се варианти за решаване на проблемите, за създаването на необходимите нормативни актове и предстои в следващите шест месеца, това е срокът на задачата по програма ФАР със съдействието на външни консултанти, да бъде издадена наредба за събиране и третиране на излезлите от употреба автомобили. С този документ ще се регламентира редът и начинът за събиране на окончателно снетите от регистрация автомобили, паркирани на обществени места, ще се уреди начинът за съхранение, разкомплектоване и третиране на автомобилите и ще се уреди въпросът за изискванията към площадките и центровете за събиране и третиране на автомобилите.
След приключването на тази наредба и въвеждането й в действие ние ще обявим конкурс за финансиране на инвестиционен проект за третиране на стари автомобили. Направени са проучвания за потенциални площадки за изграждане на регионални центрове за извършване на демонтаж на автомобилите. До момента имаме заявка от 15 фирми от цялата страна. Това са авторемонтни заводи, поделенията на "Феникс-ресурс", предприятия от черната металургия. Проведени са разговори и с ръководствата на по-големите общини в страната, които проявяват интерес към този проблем.
В заключение мога да кажа, че до края на годината ще стартираме практическото решаване на проблема, но Вие сте прав, че това е един въпрос, който изисква време и много ресурси. Така че очаквам до края на следващата година да приключи изграждането на това предприятие и практическото решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Госпожо министър, аз следя този проблем и очаквах Вашия отговор с огромен интерес, вероятно не само аз. Не мога да не споделя с Вас това, че отговорът не ме удовлетворява. Видимо Вие сте много добре запозната и ръководите този процес, нормално е така да бъде, но аз не чух има ли виновни за това, че наредбата се забави години - три години от Вашия мандат изтекоха, казвам Ви директно.
Това, което казвате, че за шест месеца оттук нататък ще разработите наредба, аз не вярвам. За сроковете, които аз посочих, че са нужни - поне две години за изграждането на депо, Вие нищо не казахте. Завършихте Вашия отговор с това, че до края на следващата година, ако не греша, ще има такова депо.

Аз вярвам, че ние с Вас пак ще имаме разговор на тази тема, макар и не чрез парламентарната трибуна. Но, госпожо Манева, аз не вярвам нито на първия, нито на втория срок.
Нито вярвам, че след шест месеца ще има наредба, която да регламентира тази дейност. Нито пък вярвам, най-малко вярвам в това, че след една година или до края на следващата година ще има изградено депо. Това практически не е възможно. Имам предвид и начина, по който досега се действаше през изминалите три години. Чудо би трябвало да стане! Аз не вярвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Въпросът с вярата е Ваш проблем. Тук нищо не мога да направя.
Искам само да кажа, че по въпроса се работи от миналата година, а не от началото на нашия мандат. Има достатъчно други проблеми, които министерството е решило. И това може да бъде предмет на друг разговор.
Няма досега просрочка по задачата. Не сме просрочили задачата. Тя просто е била включена по-късно в плана. Има безкрайно други проблеми които сме решили. Така че както за тези три години не сме просрочили изпълнението на нито една задача, имам основание да смятам, че и тази задача ще бъде изпълнена в срок. И в рамките на следващите шест месеца ще имаме на разположение наредбата и всички нормативни основания да пристъпим към конкурс за изпълнение на проект за завод за третиране на стари автомобили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Методи Андреев да развие своя актуален въпрос. Заповядайте..
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! В пловдивския вестник "Марица" от 20 март. т.г. беше публикувана статията: "Кадмий и олово поразиха тютюна". В статията се съдържат обезпокоителни факти за съдържанието на кадмий и олово над допустимите стойности в тютюните, отглеждани около Комбината за цветни метали край Асеновград.
В коментар към същата статия в същия вестник се твърди, че тези тютюни са отглеждани в селищата, попадащи в така наречената "Роза на ветровете" край КЦМ. Това са Асеновград, Долни Воден, Пузаново, Куклен. Това е втората подробна информация, която излиза в пловдивската преса през последните месеци. Това, че КЦМ е един от най-големите замърсители в този район, е известно още от времето на социализма. Тогава обаче данните за замърсяването бяха държавна тайна и хората от района, а и други, консумиращи отгледаната в този район продукция, бяха тровени с олово и кадмий. В последните години този голям екологичен проблем предизвиква непрекъснато брожение сред собствениците на земеделски земи от землищата в близост до комбината. Бяха отпуснати десетки милиони долара от външни инвеститори чрез българското правителство, за да се ограничат вредните емисии, отделяни от завода.
Сега, след тези публикации, възникват отново тревожни въпроси, свързани със замърсеността на землищата от "Розата на ветровете" на КЦМ.
Правено ли е скоро официално изследване за съдържанието на вредни вещества в почвата и въздуха около завода? Работят ли добре пречиствателните инсталации и филтрите на Комбината за цветни метали? И не се ли товарят с производствени капацитети над допустимото? Каква е концентрацията на вредни емисии, отделяни от производството на цветни метали в момента?
Проблемът със замърсеността на земята в този район има вече и социално-икономически аспект, защото хората от района, занимаващи се със земеделие, не могат да реализират произвежданата от тях земеделска продукция, както стана сега с тютюна. Това е опасна тенденция, на която трябва час по-скоро да се обърне сериозно внимание.
В крайна сметка голяма част от населението около КЦМ се препитава със земеделие.
Затова моето безпокойство като народен представител от района е голямо. И актуалния въпрос, който ще Ви задам, касае бъдещето на много хора.
Може ли Министерство на околната среда и водите да се ангажира със спешно комплексно изследване на замърсеността в района на КЦМ край Асеновград? Могат ли да се конкретизират районите със замърсеност над допустимата? Може ли министерството да се ангажира с разработване на програми, както и с тяхното финансиране, за отглеждане на специални технически и земеделски култури върху замърсените земи, така щото собствениците на тези земеделски земи да имат възможност за препитание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата за отговор министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин Андреев! Съгласно изпълнението на Програмата за екологизация на производството на Комбината за цветни метали в Пловдив от 1992 г. до края на 1999 г. за снижение на вредните прахови емисии, изхвърляни в атмосферния въздух от технологичните съоръжения в оловното и цинковото производство, почти изцяло са реконструирани и модернизирани 8 и са построени 13 нови прахоуловителни съоръжения по нова технология, с импулсна регенерация. И е подменена филтровата тъкан на останалите.
В резултат на това още през 1995 г. бяха удовлетворени изискванията за допустимите емисионни прахови норми за оловно производство, които са 10 мг на нормален кубически метър, и за цинково производство - 20 мг на нормален кубически метър.
На тази база с решение по оценка на въздействието на околната среда министерството разреши производството на оловно производство при капацитет, натоварване до 40 хил. тона годишно. До този момент не е регистрирано превишаване на установения капацитет.
Районната инспекция в Пловдив, в съответствие със своите компетенции, провежда задължителен инструментален емисионен контрол на всички точкови източници. Резултатите се предават в Изпълнителната агенция по околната среда и в Министерство на околната среда и водите, както и на съответните общински ръководства и на средствата за масова информация.
Превишаване не допустимите норми по прах, олово и кадмий не се констатирани, като единствено нормативът не е спазен по отношение на серния диоксид.
КЦМ - Пловдив, разполага и със собствена автоматична непрекъсната мониторингова система за регистрация на емисиите, достъпна за информация от всички заинтересовани организации и лица.
С това се опитвам да дам отговор, че практически някакво специално измерване на състоянието не е необходимо допълнително, защото там непрекъснато се осъществява контрол.
С решение по оценката на въздействие на околната среда, освен това е разрешено да се премине към следваща фаза на проектиране на проект за намаляване на индустриалното замърсяване, по което е поискан японски кредит, свързан с отстраняването на серния диоксид, който продължава да бъде сериозен проблем за комбината.
Разработен е и доклад за оценка на миналите екологични щети, който предстои да бъде разгледан от Министерство на околната среда и водите във връзка с евентуалната приватизация на комбината.
За наблюдение състоянието на параметрите на околната среда в района на комбината се провежда мониторинг в контролни пунктове, които са включени в Националната мониторингова система, така че там не може да има пропуски или нередовно взимане на проби. Чрез ежедневно прахонабиране и анализ на въздушните проби от три пункта в с. Куклен, с. Долни Воден и Асеновград се получава информация за състоянието на атмосферния въздух около комбината по показателите "прах", "серен диоксид", "азотен диоксид", "олово" и "кадмий".
Наблюдение за замърсяването на почвата с тежки метали и металоиди - олово, кадмий, цинк, мед и арсен, се извършва веднъж годишно. Това е напълно нормално за такива показатели. И това измерване се прави в седем пункта около комбината: в селата Ягодово, Куклен, Моминско, Крумово, югоизточно от КЦМ, в гр. Асеновград, Долни Воден и в с. Брестник.
Изброените пунктове също са включени в Националната мониторингова мрежа.
През 1999 г. за пункта в Асеновград концентрацията на олово в атмосферния въздух е под средногодишната норма, а на кадмия е с 40 на сто над нормата.
За пункта в с. Долни воден концентрацията на олово също е под нормата, а на кадмия е 70 процента над средногодишната норма.
За пункта за с. Куклен концентрациите на олово и кадмий също са под съответните равнища на нормите.
Независимо от подобряването на екологичното състояние, което категорично се доказва от измерванията през последните години, в резултат на дългогодишните неблагоприятни въздействия в района има значителни площи земеделски земи, замърсени с тежки метали. Основните замърсители са олово, кадмий и цинк.
Засегнати от замърсяването са землищата на град Асеновград, с. Боянци, селата Горни и Долни Воден, с. Козаново, с. Брезник, с. Крумово, с. Ягодово, с. Куклен, с. Караджово и с. Катуница. Общият размер на замърсените площи е 70 150 дка. С тежки метали до два пъти над нормата са замърсени 55 420 дка, а с тежки метали от 2 до 5 пъти над нормите са замърсени 14 730 дка.
Подробни данни за замърсяването на землищата има и в Министерството на земеделието и горите и те са били използвани при предоставянето на документи за собственост на земите, заедно с препоръки за рационално и екологосъобразно земеползване в тези райони. Ще отбележа обаче, че за съжаление, все още дълги години населението ще понася последиците от замърсяванията на земите. По тези причини следва стриктно да се спазват ограниченията при ползването на земеделски земи, които се препоръчват от Министерството на земеделието и горите. Както е известно, то осигурява информация на ползвателите на земеделски земи отделно по отношение на продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земите, а така също и за потенциалните рискове от влошаване на качеството им при замърсяване. Министерството на земеделието и горите въвежда и задължителни ограничения при ползване на замърсените земеделски земи, които са отразени в документите за собственост върху земята.
Местното население е запознато с тази ситуация, но събитията от последните месеци показват, че очевидно информацията не е достатъчна. И аз намирам, че е целесъобразно да се организира отново среща в селата, засегнати от промишленото замърсяване с участието на специалисти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите и от Селскостопанския институт в Пловдив, който е разработил рационалните схеми за земеползване, така че населението да не търпи икономически загуби от промяната на културите, които следва да засее. На тези срещи би могло да се сподели съществуващия международен, пък и национален опит в това отношение. Знаете, че самият комбинат прави експерименти със засаждане на салвия, които са много добри като резултат. Освен че се получава добър доход от собствениците, се получава бавно извличане на тежките метали от почвата. Ето защо аз поемам ангажимент да направим тези срещи в селата и всичко, което е необходимо, да бъде разяснено на хората, за да не се получат подобни ситуации.
Искам да ви предам подробна информация с всички измервания по пунктове, с разпределението на земите със степен на замърсяване, което предполагам, че ще бъде полезно на вашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аз благодаря на министър Манева за подробната информация и за това, че действително там продължават да се извършват проверки на замърсеността. Ще помоля, разбира се, тези данни, които има министерството, да намират отражение в местната преса, за да може хората да ги прочитат.
Ще се обърна също и към новите собственици на КЦМ - нека да бъдат по-инициативни, да не забравят все пак, че техният завод се намира в един земеделски район и да подпомагат всячески местното население в земеделие, по здравеопазване. И да не скъпят средствата, защото все пак това е инвестиция за бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Напоследък правя такава процедура във всички дни на парламентарен контрол, защото виждам, че има много въпроси, които изостават. Още повече, че наближаваме и Великденската ваканция. Мисля, че лека-полека изоставането трябва да бъде наваксано и затова апелирам към всички днес да удължим заседанието до 16 часа. Пак няма да се изчерпят всички въпроси, но поне ще отхвърлим работа. И без това вече загубихме доста време.
Така че моля и за Вашето съдействие, господин председател, да посвършим работа. Няма конференции, няма конгреси, всички днес можем да поработим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитров, аз не виждам как мога да Ви съдействам. За Вас е лесно винаги да предлагате продължаване на работния ден, след като идвате към 12-12,30 часа. Така че дори да продължим, Вие ще сте с по-малък работен ден отколкото всички ние, които сме в тази зала.
Има ли някой срещу това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вижте колко хора има в залата. Направете бележка на тези, които са извън залата. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, добре че Вие дойдохте. И Вие съвсем доскоро бяхте извън тази зала.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 168 народни представители: за 65, против 77, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Стефан Мазнев да развие своя актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! През територията на с. Мирово, Старозагорска област, минава река, която през по-голямата част от годината е спряна от язовир, намиращ се недалеч от селото. Проблемът е, че при топенето на снеговете язовирът се препълва и след отварянето на жалузите вода с височина около 2 метра изтича с голяма сила по речното корито, което е затлачено с голямо количество наноси, растителност, битови и други отпадъци. Вследствие на това не се осигурява необходимата проектна проводимост за високите води. Така се стига до наводняване на къщите, дворовете и стопанските сгради, както и на всички близко стоящи до селото имоти. Чести са и случаите, при които изпускането на водите е ставало съвсем инцидентно, както е било през 1997 и 1998 г., когато хората не са били в състояние да предприемат и елементарни мерки за защита.
Парадоксалното в случая е, е по един напълно изкуствен начин се предизвиква природно бедствие, причиняващо големи материални щети на собствениците на тези имоти.
Уважаема госпожо министър, моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете за решаване на този остър проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Мазнев! Ще си спестя подробни описания на ситуацията в с. Мирово, защото очевидно Вие я познавате добре. Само ще спомена, че в района не могат да се формират високи вълни, които да бъдат причина за наводнения, очевидно причините са други.
Правилно отбелязахте, че в регулацията на с. Мирово участъкът от реката е затлачен от изхвърлени растителни отпадъци, битови отпадъци и оборски тор. Има застроени жилищни и стопански сгради на самия бряг на реката. На същия има разположени и огради на обработваеми земи на отделни парцели в селото. Категоричното мнение на експертите е, че затлачването на коритото на реката в регулацията на селото е основната причина за наводняване на близко разположените имоти.
Във връзка с жалба на жители от с. Мирово по същия проблем през декември 1999 г. специалисти от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора и областната администрация извършиха проверка и направиха същите констатации. Направено е предписание до кметовете на общините Братя Даскалово и с. Мирово да се организира почистване на реката от битови и други отпадъци и да се упражнява контрол за недопускане на нови замърсявания.
За изпълнението на указанията на председателя на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия и аварии към Министерския съвет и на основание чл. 138 и чл. 140 от Закона за водите, съгласувано с областния управител, Регионалната инспекция по околната среда и водите на 10 март изпрати писмо до кметовете на общините, с което се обръща внимание на необходимостта от вземането на неотложни мерки за осигуряване на безпрепятствено преминаване на високите води. За неизпълнение на направеното предписание са съставени актове на кметовете и в законоустановения срок ще бъдат издадени и наказателни постановления.

Ние ще продължим да упражняваме контрол, така че ще доведем докрай почистването на коритото на реката. Освен това ние сме изпратили писмо до оператора на язовира в землището на с. Тюркмен да не предприема изпускане на води от язовира без разрешение, в съответствие с разпоредбите на Закона за водите. Той е задължен преди изпускане на води от язовира да уведомява кметовете на населените места, намиращи се по течението на реката, за да не се получават ситуациите, които са се наблюдавали досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Манева.
Има думата господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Уважаема госпожо Манева, благодаря Ви за отговора и за проявената загриженост. Аз искрено се надявам, че след Вашата намеса наистина този проблем най-после ще намери своето разрешение. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мазнев.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите Евдокия Манева от народния представител Валентин Симов относно изхвърлянето на драгажни материали в залива Вромос.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! На 7-и този месец беше проведено обществено обсъждане в с. Черноморец на проект, зададен по инвеститор пристанище - Бургас за драгирането на канал, от който около 8 млн. куб.м трябва да бъдат почистени и да бъдат прехвърлени в залива Вромос.
Няма да казвам, че това, което се опитаха ръководителите на проекта за оценка на въздействието върху околната среда да ни представят, беше една жалка пародия на един проект за ОВОС. Аз недоумявам как може за един такъв сериозен икономически въпрос, за национален обект като разширяването на пристанище Бургас, да бъде подходено така лековато от страна може би и на инвеститора, и на експертите, които са изготвили проекта за оценка на въздействието върху околната среда.
Аз ще прочета чл. 2 от Закона за опазване на околната среда, за да може българските граждани да разберат ясно за какво става въпрос. Той гласи:
"Чл. 2. Намаляването на риска за човешкото здраве и околната среда и неговото отношение към претърпените вреди и пропуснати ползи са основа за формиране на екологичната политика."
В съответствие с този текст експертите, изготвили оценката за въздействие върху околната среда, съгласно чл. 23 от закона и чл. 21 са длъжни да дадат такова заключение, каквото ви прочетох.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е какво ще направи Министерството на околната среда и водите, за да спре този безумен проект, който е изготвен от една единствена гледна точка: най-лесният икономически изгоден начин за инвеститора да реализира своите намерения. В проекта липсваха каквито и да било сериозни аргументи за това заливът Вромос да бъде засипан с тази тиня, непрекъснати противоречия вътре в проекта между специалистите. И аз се съмнявам дали вече наистина там няма заинтересовани лица, които желаят този проект да се осъществи именно на територията на един от най-добрите заливи по отношение на рибно стопанство, по отношение на това, че през 1995 г. българското правителство по програмата ФАР е дало близо 1 млн. долара този залив да бъде почистен, тъй като в него 20 години "Медни мини" са си изхвърляли всевъзможни боклуци, включително и радиоактивни отпадъци. И сега някой иска може би отново там под предлог, че имало 1-2 петна, които излъчвали радиация, тези петна да бъдат засипани с 8 млн. куб. м.
Приключвам, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Симов! Депонирането на драгажни маси при изграждането на нови терминали към пристанище Бургас е неизбежно. Драгираните маси обикновено се депонират извън 40-милната зона - някъде около 70 км навътре в морето. За дейността по депонирането на драгажните маси е възложена оценка на въздействието върху околната среда, в която е оценен и вариант за депониране на драгажните маси в залива Вромос.
Подчертавам, че ОВОС за цялостната реконструкция и разширение на пристанище Бургас ще се гледа в Министерството на околната среда и водите. В момента в районната инспекция се процедира само една част от въпроса, свързан с депонирането на драгажните маси. В момента ОВОС е на етап вземане на решение, в което задължително се отчитат резултатите от общественото обсъждане и представените писмени становища на заинтересованите страни.
Експертите от районната инспекция са установили съществени пропуски и непълноти на доклада по ОВОС, което налага докладът да бъде върнат за допълнение с цел да бъдат разгледани и оценени всички възможни варианти за депониране на драгажните маси. След представянето на това допълнение ще бъде взето решение за мястото и начина на депонирането. Следователно в момента няма никаква опасност да се вземе решение за залива Вромос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Манева.
За реплика има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря ви, госпожо министър. Аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се този отговор да бъде чут и от жителите на нашето Южно Черноморие - от с. Черноморец включително до Ахтопол, тъй като интересът на срещата, която премина, беше изключително голям. Там имаше доста интересни изказвания и предполагам, че вече са връчени в писмен вид на господин Симеонов - тези протестни декларации на всички жители от Черноморец, Созопол, Царево, Ахтопол и т.н.
Надявам се също така да обърнете внимание и на тези експерти, които досега са работили. Аз се учудвам как те имат наглостта все още да твърдят, че това нещо може да се случи там. Относно проекта Вие сте абсолютно права, че той е пълен с пропуски, няма никакви други алтернативни възможности, които да са ни показани, от които ние да разберем, че това може да бъде направено и на друго място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Питане от народния представител Ангел Малинов към министъра на околната среда и водите Евдокия Манева относно хармонизацията на нашето законодателство в областта на опазването на околната среда с това на Европейския съюз.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През втората половина на тази година се очаква откриване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз по раздела "Околна среда". Във връзка с това моля да отговорите на следните въпроси:
Какъв е напредъкът в сближаването на обширното европейско законодателство в този раздел, какво предстои за пълното хармонизиране на законодателството и в какви срокове?
Следващият въпрос е какво възнамерявате и какви действия се предприемат за финансовото осигуряване на практическото прилагане на европейското законодателство от цитирания раздел, като се има предвид предварителната оценка по пълното прилагане в размер на 7 млрд. евро?

Аз бих искал в тази връзка да Ви задам един въпрос, който не съм формулирал писмено. Днес в Министерския съвет се разглежда въпросът за преструктуриране на отрасъл "Въгледобив". Там се предвиждат известни съкращения на миньори - около 10 и по-малко от 10 на сто.
Има ли възможност да използваме част от тези присъединителни фондове за рекултивация на откритите рудници, където да използваме точно освободените миньори? Имам специално предвид "Бобов дол", но това се отнася и за другия открит въгледобив. Това би било уместно, защото миньорите са специализирани в такъв вид дейност и биха могли да бъдат използвани за рекултивация на откритите басейни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Но допълнителният въпрос, който зададохте, е в съвсем друга посока и може би ще бъде по-добре да го зададете на госпожа министъра да Ви отговори допълнително.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Малинов! Ще отговоря кратко на допълнителния въпрос. Няма възможност от предприсъединителните фондове да се финансира рекултивацията на мините, на нарушените терени. Тъй като от тези фондове се финансира само изграждането на пречиствателни станции и депа за отпадъци, и големи проекти за намаляване на замърсяването на въздуха. Но остава да мобилизираме национални ресурси, за да решаваме този проблем по класическия начин.
Искам да кажа, че през последните три години наистина се направиха огромни усилия за бързо хармонизиране на нормативната база в областта на околната среда с тази на Европейския съюз. Бяха приети 8 секторни закона и повечето подзаконови актове към тях. В областта на чистотата на въздуха и управлението на отпадъците хармонизацията с директивите на Европейския съюз почти е приключила. Активно се работи в областта на използването на водите и управлението на химичните вещества. Планирана е подготовка и приемането на най-тежките директиви, свързани с комплексните разрешителни, управлението на риска и екомаркировката.
С какво всъщност разполагаме в момента? Имаме един Рамков закон за опазване на околната среда, имаме Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, Закон за водите, Закон за защитените територии, Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти и Закон за лечебните растения. В момента се работи върху Закона за биологичното разнообразие, Закона за генно модифицираните организми и новия Рамков закон за опазване на околната среда, с който ние ще решим въпроса и за тежките директиви, свързани най-вече с комплексните разрешителни. Практически с приемането на тези закони и подзаконовата база към тях ние възнамеряваме до средата на следващата година да приключим с хармонизацията на екологичното законодателство.
Досега към съществуващите 8 закона са приети и обнародвани 49 наредби. Общата нормативна база ще се транспонира, европейската нормативна база, фактически 80 директиви на Европейския съюз и 25 конвенции ще бъдат транспонирани с 10 закона в областта на околната среда и 75 подзаконови акта, които ще приключим до средата на следващата година.
Разбира се, това е една мащабна и много важна задача. Но практическото прилагане на европейското законодателство в сектора "Околна среда" е едно от най-големите предизвикателства пред страните, които кандидатстват за членство в Европейския съюз, тъй като се изисква да се осигурят огромни финансови ресурси, да се създадат институции и административен капацитет, които да прилагат на практика прецизно тази доста обширна и различна по характер нормативна база.
Поради това един от основните приоритети на Министерството на околната среда и водите е максималното мобилизиране и координиране на финансовите потоци от различни финансови източници с цел насочването им към приоритетните обекти и към решаване на проблемите по така наречените тежки директиви.
По предварителна оценка, която се извърши с помощта на програма ФАР, пълните инвестиционни и експлоатационни разходи за практическото прилагане на изискванията на европейското законодателство, заедно с тежките директиви, в това число градските пречиствателни станции, големите горивни инсталации, директивите в сектор "Отпадъци" изискват около 8 млрд. евро. Това е за един период до 2015 г.
С оглед разработването на инвестиционните планове по сектори на околната среда Министерството на околната среда и водите подготви и Министерският съвет прие няколко програмни документа. Това е Националната програма за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, Националната програма за управление на отпадъците, Плана за действие за опазване на биоразнообразието, Плана за действие за изменение на климата и други подобни документи, които фактически материализират амбициозната програма в областта на прилагането на директивите.
В посочените документи са разработени инвестиционни раздели за реализация и необходимите средства за реализация и са идентифицирани потенциалните източници на финансиране. Тези документи и стратегията по околната среда за присъединителния фонд "ИСПА", както и очакваните средства по донорски програми, са основата за разработването на инвестиционната част на раздел "Околна среда" от Националния план за икономическо развитие до 2006 г. В него са предвидени средства както от външни, така и от вътрешни източници на обща стойност около 3 млрд. евро. Значи за периода 2000 - 2006 г. предвиждаме да бъдат усвоени 3 млрд. евро.
Как се композира този размер средства.
От вътрешни източници. Предвиждаме общите инвестиции за този период от национални източници да бъдат 305 млн. евро, като публичните инвестиции са от Държавния бюджет - 85 млн. евро, от Националния фонд за опазване на околната среда - 180 млн. евро и от общински фондове - 40 млн. евро.
Очакваме търговските фирми да вложат средства около 2 млн. евро за този период. Това са инвестиции на търговските дружества.
Прогнозите се базират на отчетната статистическа информация от последните години и одитите - оценките на въздействието върху околната среда на всички предприятия, за които е открита процедура по приватизация. За тези предприятия се изготвя одит, който включва задължително финансово обезпечаване на програма за привеждане на дейността им в съответствие с екологичните изисквания като част от приватизационния договор. И това ни дава основание да считаме, че тези инвестиции ще бъдат направени.
От външни източници. Предвижда се за този период по програма ИСПА да бъдат получени 380 млн. евро, от програма ФАР - 100 млн. евро, кредити с държавни гаранции - също 100 млн. евро. Аз в случая съобщавам минималните суми. Очакваме тези суми при едно добро организиране и добра подготовка на проектите да бъдат завишени.
Освен това очакваме и безвъзмездни финансови помощи по различни правителствени програми средногодишно около 15 млн. евро. Това са програми в сътрудничество с Кралство Дания, с Кралство Холандия, със Световния фонд "Околна среда" и някои други страни, с които в момента водим преговори за сключване на двустранни споразумения.
В близките месеци ще стартира и нова програма на Европейския съюз ПЕПА, по която също очакваме да бъде осигурено финансиране.
Така че смятаме, че с едно добро съчетаване и координиране на финансовите потоци от вътрешни и външни източници ще успеем да решим амбициозните задачи, които са поставени в Националната програма за икономическо развитие.
Що се отнася до нормативната база, подготвила съм пълен списък на законите и подзаконовите актове, които са приети до момента, така че да ги имате за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Малинов, имате право на два уточняващи въпроса.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо министър. Точно щях да Ви помоля да ми предадете писмено тези неща, но Вие вече ми ги дадохте, за което Ви благодаря.
Аз съм много доволен от Вашия отговор. Само че виждам, че програмата е изключително амбициозна. Действително предстои много работа както по законите, така и по подзаконовите актове.
Само мога да Ви пожелая успех. И дано се справим с тези задачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
За процедура - господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моята процедура е свързана с приложението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по-конкретно глава седма - "Парламентарен контрол", и още по-конкретно - става дума за писанията.
Господин председател, в чл. 90, ал. 1 е записано: "На питанията се отговаря задължително в срок от 14 дни от получаването им". В същия член, ал. 3 е записано: "Министър, който не е отговорил в срок по ал. 1 и не е поискал удължаване на срока, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Народното събрание да даде обяснение".
Три години такъв случай няма, господин председател. Когато си задавах въпроса към госпожа Манева, точно на третата минута, след три секунди аз бях отстранен от парламентарната трибуна. Тук имаме закъснение от месеци. Аз имам питане към господин министър Чачев, което чака вече два месеца. За три секунди бях отстранен, а моето питане чака два месеца! Разбира се, че изход има. Явно, Вие правилника не може да го спазвате, поне го изменете. Вие толкова закони изменихте, изменете и правилника.
Разбира се, има и друго решение, господин Куртев. Ако господин Соколов се е изчерпал, ако Вие сте изморени, има още четирима заместник-председатели, които са доказали, че могат да ръководят Народното събрание. Един от тях е тук. Един от тях още не се е качвал тук, на председателското място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква Ви е процедурата?
ИВАН БОРИСОВ: Процедурата ми е: така както от нас изисквате да спазваме правилника и ни отстранявате на третата секунда, бъдете любезен и Вие да спазвате правилника. Минали са два месеца, откакто моето питане е внесено. До момента - никакъв отговор. Днес по ред това мое питане е под № 51. Разбира се, че няма да стигнем до 51. Разбира се, че аз нямам абсолютно никакви претенции към министър Чачев. Ако Вие кажете, че за това са виновни служителките, също не е вярно. Те нямат никаква вина за това. Вината за това е лично в председателя на Народното събрание. Затова Ви казвам: ако господин Соколов се е изчерпал, ако Вие сте изморен, има други форми, но правилникът или трябва да се спазва, или трябва да се измени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Министрите, които не са изпълнили ангажиментите си съгласно нашия правилник, винаги ще бъдат призовани да се явят в едноседмичен срок и да дадат отговор. Но тогава, когато това не е по тяхна вина и те са тук всяка седмица... (реплика на Иван Борисов) Изслушайте ме, аз досега Ви слушах. Когато те са тук всяка седмица, но не по тяхна вина не могат да отговорят, очевидно не може да им бъде търсена отговорност за нещо, за което те нямат вина.
Що се отнася до правилника, правилникът е приет от Народното събрание. Ако искате да направите промяна, няма да я направи нито господин Соколов, нито аз. Има си начин за променяне на правилника. Справете се с него, предложете, променето го.
И сега вече съвсем приятелски съвет: при повече от сто и няколко актуални въпроси и отговори, които стоят и чакат ред, въпросът няма да се реши с процедури и с нещо друго. Въпросът може да се реши, ако се насрочат заседания, които да се занимават специално с това. Никой не е направил подобно предложение. Какво направи господин Венцеслав Димитров? Идва наистина в 12,30 ч. и в 12,35 ч. предлага да продължим до 16,00 ч., за да мине неговият отговор. Това няма да реши проблема. С предложение от народните представители в залата, с приемане за насрочване на извънредни заседания - по този начин може да се реши. Другото е само да говорим нещо и да губим време от времето за парламентарен контрол. Ето, че и аз ви загубих една минута.
Още една процедура - господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, госпожо министър! Господин председател, аз съм напълно съгласен с Вас и моята процедура е: спазвайте правилника, защото три години не е имало такъв момент. Ето, тук е написано в чл. 77, т. 3: "Отговорите на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите са до десет минути". Ние сме имали случаи, когато министър отговаря по половин час или четиридесет и пет минути, все едно, че изнася лекции.
Моля, господин председател, спазвайте този регламент и тогава ще стигне времето за контрола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев. И по този въпрос неведнъж е говорено. Значи пак си губим сега времето. Министърът, съгласно този чл. 77 от правилника, трябва да отговори в рамките на десет минути, след което в качеството си на министър може да продължи да говори без никакви ограничения, защото това право му дава Конституцията. Съвсем формално аз мога на десетата минута да го прекъсна и да кажа: господин министър, времето Ви изтече и сега имате думата на основание на Конституцията. Ще спечелим ли нещо от това? Само ще загубим още няколко секунди.
Можем ли да продължим вече с контрола или има още процедурни въпроси?
Питане към министъра на околната среда и водите Евдокия Манева от народния представител Валентин Симов относно отрицателни въздействия върху околната среда по поречието на р. Джерман, в участъка между гр. Сапарева баня и гр. Дупница.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! От двадесет години безнаказано и абсолютно без никакво законово основание от руслото на р. Джерман, на територията на с. Ресилово - община Сапарева баня, в един участък от около километър - километър и половина, а може би и повече, се добива баластра от реката. Преди 20 г. вероятно реката е била на нивото на земите. Сега на места тя достига до 15, 20, 25 м дълбочина. Който е имал възможността да мине покрай това място, ще види един лунен пейзаж, подходящ най-вероятно за снимане на филми.
В последните две години може би Министерство на околната среда и водите нееднократно е визирало всички отговорни лица по този проблем. Съставени са три, четири или пет акта. Изпратено е писмо до прокуратурата в гр. Дупница, а граждани на с. Ресилово са изпращали нееднократно и до Върховната прокуратура включително. Отговорът е един: просто няма нарушение. Така отговаря прокуратурата. Незнайно защо, въпреки усилията и на министерството, въпреки усилията и на обществото, и до ден-днешен това беззаконие продължава.
Въпреки новия Закон за водите, който приехме, въпреки новия Закон за подземните богатства нито едно разрешение не е издадено на фирма "Пресевни инсталации", която е собственост на община Дупница и работи абсолютно незаконно на територията на друга община и ощетява жителите на с. Ресилово, като им отнема около 500 - 600 дка земи, които са били обработваеми. Впоследствие се стига до такива парадокси, че не можем да разберем: имаме ли в нашата държава законност; имаме ли основания да изискаме от длъжностните лица, които не са изпълнили служебните си задължения, да бъдат наказани; потърсена ли е административна и дисциплинарна отговорност на тези лица; какви последици са настъпили към изменение на околната среда и в крайна сметка, уважаема госпожо министър, как ще се ангажира Вашето министерство за преодоляване на този голям и тежък проблем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Уважаеми господин Симов, не мога да не се съглася с Вас, че в района на Сапарева баня и гр. Дупница години наред е извършвано вандалско използване на околната среда. Основните нарушения години наред са били свързани с изземването на инертни материали за строителството на комплекс "Тежко машиностроене", Радомир, но след това положението се задълбочава от дейността на по-малка пресевна инсталация на фирма в гр. Дупница. Няма да изреждам актовете, които Министерството на околната среда и водите е съставило. Те са повече от 10 на брой - 5 акта на ръководителите на тези инсталации, налагани със санкции. Но искам да отбележа това, че на 30 март тази година нашата инспекция е спряла от експлоатация както пресевната инсталация, така и останалите добивни машини. Така че в момента там не се работи.
Вторият проблем е свързан със странната реакция на Дупнишката прокуратура, която по неизвестни причини, независимо че са нарушени всички процедури, има и ясно несъгласие на нашата районна инспекция относно проектите за експлоатация на баластра от този район, са се произнесли, че няма престъпление и дейността може да продължава. Споменахте правилно, че този акт е оспорван от населението. В момента ние подготвяме цялата документация, за да оспорим пред прокуратурата това странно решение.
Ще отбележа, че проблемът се задълбочава и от това, че местната власт има много дистанцирано отношение. Досега кметовете не са взимали никакво отношение към действието на тези пресевни инсталации, а ние се справяме по-лесно с такива проблеми, когато сме подкрепяни и от местната власт. Надяваме се, че новите ръководства ще имат едно по-ясно изразено негативно становище към това, което се върши в района.
Разбира се, че със спирането на инсталацията ние сме упражнили своите правомощия на контролни органи. Предстои ни едно много важно решение - да вземем мерки за ликвидиране на последиците от многогодишната дейност на различни незаконни организации в този район. Ще отбележа, че това може да стане на базата на цялостен екологичен проект, за който трябва да се търси съдействие от външни финансови институции, тъй като размерът на средствата, които са необходими, за да се заличат последиците от вандалската експлоатация на района, са огромни. Ние обаче няма да позволим да продължи работата в този район, докато не се извървят всички законови процедури и всичко бъде в рамките на позволеното. Заедно с това ще работим и по бъдещия проект за рекултивация на района.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, аз използвам възможността да задам два уточняващи въпроса, но преди това искам да кажа, че съм изключително доволен от отговора, който получих.
Двата уточняващи въпроса са свързани с това, че лично преди около двадесетина дена аз бях на място и наблюдавах следващия етап, който се развива там, който е много тревожен и мен, като представител на Зелената партия, ме безпокои. Там се опитват да го направят сметище. Пред очите ми си изхвърляха боклуците и се оправдаваха, че им казали да изхвърлят там, понеже там и без това било кочина и мръсотия, освен това било разкопано цялото.
Какво ще направи Регионалната инспекция по опазване на околната среда, за да предотврати този етап?
Вторият ми въпрос е свързан с това, което Вие казахте - да се търси източник за финансиране. Имам сведение, че двете общини се готвят да създадат дружество, което да се занимава с този проблем. Тоест, да се търси начин за някакво финансиране, да се търси начин за изготвяне на проект.
Аз призовавам кметовете и на Дупница, и на Сапарева баня час по-скоро да тръгнат към решаването и създаването на такова търговско дружество, за да можем наистина ние да покажем на гражданите в общината, че истина има и тя ще възтържествува за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По отношение на незаконното използване на мястото за сметище искам категорично да заявя, че районната инспекция ще влезе в своите правомощия и ще предотврати заемането на тези пространства с отпадъци.
А по отношение на втория въпрос, безусловно, че наличието на един проект значително би облекчило намирането на финансови средства за реализацията му. Аз се надявам, че ние ще имаме възможност по линия на Пакта за стабилност да получим необходимите средства. Надеждите са доста основателни. Знаете, че сега се отпуснаха 19 млн. евро за първите проекти, които ние съгласувахме в областта на околната среда в Скопие между страните от региона. В този пакет влиза само един инвестиционен проект, просто защото се даде срок до края на годината да се направят обосновани предложения за нови инвестиционни проекти, за които обаче е добре да има проектна готовност. Така че по-бързото изготвяне на проект за тази язва в района на Дупница и Сапарева баня би улеснило значително намирането на средства. И аз с удоволствие ще се срещна с кметовете, за да разбера до каква степен е тяхната готовност, какво възнамеряват да направят, за да обединим усилията си за решаване на проблема.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Трима души поставяха като проблем загрижеността си за парламентарния контрол, поставиха го и напуснаха залата. Вижте колко души сме!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Няма как!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има как, поне етичността налага, след като поставят някакъв въпрос, да останат и да слушат как протича парламентарният контрол, а не да дойдат, да се завъртят в залата и след това да си отидат.
Питане към министъра на околната среда и водите Евдокия Манева от народния представител Лъчезар Тошев относно незаконна сеч на дървета в и около национални паркове.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаема госпожо министър, почитаеми народни представители! Наскоро в медиите се появи информация за масови нарушения, незаконна сеч на дървета в района на националните паркове "Пирин" и "Рила". По изявление на кмета на Разлог по БНТ до 40 на сто от приходите на някои от селата в района са от такъв незаконен дърводобив, често извършван и от непълнолетни. Ние, разбира се, с последните промени в Закона за защитените територии даваме право на местното население да ползва дървесина за лични нужди, но тук става въпрос за дърводобив, за продаване на трупи и т. н.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще вземете като министър на околната среда и водите, за да се засили охраната и контролът върху охранителните служби, така че да се спазват законите, регламентиращи тази дейност в зоните под контрола на Вашето министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Уважаеми господин Тошев, съгласно приетия в края на 1998 г. Закон за защитените територии Министерството на околната среда и водите пое непосредственото управление и охрана на националните паркове. В началото на 1999 г. създадохме дирекции за парковете "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" и към средата на годината те бяха окомплектовани с 60 на сто от необходимия им за нормална работа персонал. В този период основната грижа беше подборът на кадрите, тяхното настаняване, оборудване и, разбира се, упражняване на контрол.
Вероятно един от поводите за питането Ви е излъченото предаване по Българската национална телевизия, отразяващо сечи в Пирин, особено в Разложкия район. Трябва да кажа, че наистина информацията беше обективна. Но е необходимо едно малко уточнение, че когато става дума за националните паркове, трябва да се има предвид, че те далеч не обхващат едноименните планини и с малки изключения границите на националните паркове започват от по-високите части. Това всъщност служи за известно оправдание, че информацията, която беше съобщена не касаеше сечи в националните паркове, без, разбира се, да отричам, че такива случаи има, доказателство за това са нарушенията, които са установили нашите контролни органи. През миналата година са констатирани 40 нарушения, които се изразяват в незаконно отсичане на единични или група дървета, конфискувани са над 30 куб. метра дървен материал, един лекотоварен автомобил, 12 каруци, триони и брадви.

Относно нарушенията са констатирани няколко невралгични точки в това отношение. Това са участъците в района на Банско и Разлог за парк Пирин, Разлог и Белица - за Рила, и Калофер и Карлово - Централен Балкан. Тук ще съобщя и какво всъщност ние възнамеряваме да направим.
На първо място, в момента тече доокомплектоване на дирекциите за трите национални парка с необходимия брой допълнителни 50 бройки. Те ще бъдат насочени в районите, в които сме констатирали многобройни нарушения на Закона за защитените територии, както и на Закона за горите.
Освен това възнамеряваме значително да разширим съдействието и взаимодействието с Националното управление по горите, защото особено в граничните зони, между националните паркове и териториите на лесничействата доста често се наблюдават нарушения, които могат да бъдат преодолени само със съдействието на двата контролни органа. Поради редица обстоятелства се налага да молим доста често и полицията да ни съдейства. Тези форми на взаимодействие ще прилагаме все по-често, за да можем да се справим с нарушенията, които в момента се констатират.
Предвиждаме от фонда "Джеф" да получим допълнителна техника, която значително ще увеличи мобилността на парковите охрани и възможността за своевременна комуникация между тях.
Искам да подчертая, че последното изменение в Закона за защитените територии, с което се създаде възможност за проверки и в районите на Националния парк, дава сериозни допълнителни възможности на персонала, който охранява парковете, да извършва проверки и да санкционира нарушителите.
Ще подчертая, че нарушенията в националните паркове са основна грижа на Министерството на околната среда и водите и ние предприехме и предприемаме нови мерки, за да засилим функциите и ролята на контролния апарат. Заедно с това ще засилим и образователните програми сред местното население, защото очевидно без подкрепата на местното население ние няма да можем да се справим.
Готова съм да информирам и Комисията по околната среда и водите за резултатите, които очакваме. Намираме, че тази година ще имаме много по-големи възможности апаратът ни да работи в съответствие с изискванията на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тошев има думата за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Нямам уточняващи въпроси, благодаря, господин председател.
Госпожо министър, само бих искал да отбележа, че трябва да се помисли и за механизъм за надзор над дейността на охранителните служби, тъй като в някои от случаите, всъщност и в този репортаж, за който говорим, е ясно, че тези, които е трябвало да охраняват, са си затваряли очите. Което може да се тълкува по различен начин, но тук нашата цел е да контролираме рамката на организация на тази дейност. Следователно би трябвало да се помисли за някакъв начин да се надзирава тази дейност на охрана от друг орган или по някакъв друг начин.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Актуален въпрос към министъра на културата Емма Москова от народния представител Лъчезар Тошев относно възможностите за спешно финансиране на археологически проучвания на Тракийския храм край село Старосел.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, стана известно на нашата общественост, че иманяри са посегнали на Тракийската могила до село Старосел, която крие един изключително рядък тракийски храм. Наскоро беше отправен апел до правителството от археолозите за спешно финансиране на археологически проучвания, разкопки и консервация с цел спасяване на храма от нови посегателства и разрушения. Има ли възможност Вашето министерство да помогне за решаването на този въпрос, както и на проблема с охраняването на обекта, който се оказа, че е съществен проблем? Предприето ли е нещо вече по този въпрос, тъй като моят актуален въпрос е зададен преди около един месец, вероятно вече сте предприели нещо, бих искал да зная какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Аналогичен въпрос има и народният представител господин Пламен Славов. Моля и той да си зададе въпроса.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Ще добавя още няколко неща, които считам, че са важни не само за всички, които присъстваме в пленарна зала, но и за тези, които наблюдават и слушат парламентарния контрол. Действително край село Старосел, Хисарска община, Пловдивска област иманяри попаднаха на най-голямото и най-представителното подмогилно съоръжение - Тракийски храм-гробница от V век преди Христа. Такова е мнението на археолозите и на специалистите.
Когато в края на март аз задавах своя актуален въпрос, призивът на археолозите беше, че ако до броени дни не започне археологическото проучване, то ще бъде доразрушено от невежите търсачи на съкровища.
Въпреки полученото разрешение за разкопки от Министерството на културата, дадено на старши научния сътрудник д-р Георги Китов, който е ръководител на секция "Тракийска археология" в Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, не са отпуснати необходимите 80-90 хил. лв. Сумата изглежда голяма, но не и, когато се отнася за най-големия подобен тракийски паметник не само на Балканския полуостров, но и в Европа, открит досега.
Към всички неща, които споменах дотук, бих добавил, че проблемът, който поставяме с господин Тошев, изисква отговор и на въпроса за разликата между иманярските изкопи и археологическите разкопки. Откриването на подобен паметник в държава, която знае да пази своите културни ценности, е свързано с проучването от археолози в най-кратък срок и консервирането и реставрирането на архитектурния комплекс, превръщайки го в значим и от икономическа гледна точка обект за туристите.
Запазването не само на тази уникална тракийска гробница, а по принцип на културно-историческите паметници се нуждае не от аварийни, а от спасителни мерки, за да се превърнат те от археологически в туристически обекти. Важно е да се знае, че господин Георги Китов е отправил писмо до всички държавни институции, в което като един от най-утвърдените специалисти в тази област заявява, че интересът към тракийските подмогилни паметници в света е изключителен. Без да са достатъчно популяризирани, гробниците-храмове в долината на тракийските царе се посещават от чуждестранни групи и наши любители на древното изкуство. Копие на една от тях ще бъде показано в българския павилион на "Експо 2000" в Хановер. Ако българските археологически паметници са превърнати в туристически обекти, както стана дума преди малко, те ще възвърнат многократно вложените средства за тяхната консервация, съхранение и реставрация. Трябва да се знае, че в специално публикувания призив за помощ, подписан от видни учени специалисти траколози, се заявява, че това, което се ни оставили траките и тракийската аристокрация като уникално културно-историческо наследство, се нуждае от специалната закрила и подкрепа на държавата.
Ето защо, госпожо министър, аз отправих следния актуален въпрос към Вас: ще финансира ли Министерството на културата с необходимите средства археологическите разкопки край село Старосел, за да бъдат предприети необходимите незабавни действия и за да не стане храмът поредната примамлива плячка за иманярските вандалски посегателства през последните години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Славов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Тошев и Славов! Поставеният от Вас актуален въпрос се отнася да позицията на Министерството на културата за разрешаване на проблем, възникнал в резултат на иманярско посегателство върху Тракийската могила край село Старосел. Ще бъда конкретна в отговора на въпроса, но и ще използвам повода от трибуната на Народното събрание да засегна по-широкия проблем за иманярството в контекста и на законодателната инициатива на правителството в този престъпен процес на ограбване на паметниците на културата и на културните ценности.
И така. Въпросната могила е част от няколко некропола, включващи около 20 могили, разположени между селата Старосел и Мътеница. Междупрочем, над 20 хил. са надгробните тракийски могили в България. Още преди 30-те години на нашия век проф. Велков е проучвал една от тези могили, също обект на иманярско посегателство. Впрочем, иманярството е толкова старо, колкото самото човечество. Миналата година специалисти от музеите в Хисар и Пловдив също са проучвали една от тях.
Казах това, за да посоча, че въпреки широката и манипулативно разпространявана неистина за моя забрана върху археологически разкопки, това наистина не е истина. Имаше временен апел за намаляване на разкопките в областта на Казанлък, защото са открити четири, дори и повече гробници от изключително значение с много, много крехка субстанция.
Могилата край Старосел притежава статут на паметник на културата. Тоест, тя е поставена под юридическа защита на основание на Разпореждане на Министерския съвет № 17-11, съгласно което всички надгробни и селищни могили са обявени за паметници на културата от национално значение. Значи, всяко посегателство върху тях е нарушение на закона.
Събитието около въпросната могила в землището на с. Старосел, община Хисар, според изискваната от мен информация, се развива в следната хронология.
Още миналата година е регистрирана иманярска интервенция, засегнала въпросния паметник. Още тогава е направен изкоп с размер 4 на 2 на 4 метра, при което е пробит и кожухът на могилата. Съставен е констативен протокол. За съжаление, сигнал за това не е до стигнал нито до мен, нито до Националния институт за паметниците на културата, поради което тогава никой не е предприел тези действия.
Второ. Могилата е атакувана от иманяри и тази година. Те са преминали през преддверието и са стигнали до входа на гробната камера. В нея не са имали възможност да проникнат, за щастие. Археологът, господин Китов, в началото на годината посещава могилата и установява разрушението. За съжаление, и тогава Министерството на културата и Националният институт за паметниците на културата не са уведомени своевременно. Първата официална информация получаваме от пресата на 7 март т.г. В резултат на този сигнал още същия ден Националният институт за паметниците на културата сезира кмета на Хисар, РДВР - Хисар, Археологическия музей - Хисар, за предприемане на необходимите действия за опазване на паметника. Направена е спешна проверка на място по случая, с изискване за незабавна информация. По повод на това искане е съставена комисия на място с участие на кмета на Старосел, представители на Дирекция на Националната полиция, директора на археологическия музей в Хисар и др. Съставен е констативен протокол.
Със свое писмо № 04-00-15 от 10 март кметът на община Хисар информира Министерството на културата, Националния институт за паметниците на културата и Археологическия институт при БАН за становището на общината, която категорично се противопоставя на извършването на цялостни археологически проучвания, каквито... Разбираемо е искането на археолога. Има обосновка на тази позиция на общината.
В изпълнение на моя заповед № 09-113 от 30 март на място се събира 15-членна междуведомствена комисия с представителство на всички ангажирани институции, местните власти и изтъкнати експерти в тази област. Задача на комисията е да обсъди варианти за проучване и опазване на паметника. От възможните четири варианта комисията предлага като най-целесъобразен този, който предвижда аварийно археологическо проучване на съоръжението, след което то отново да бъде трайно и надеждно затворено.
Бих искала да подчертая отсъствието на каквато и да е перспектива за неговата реална социализация в този момент и в близко време - липса на пътища, отдалеченост, трудна достъпност, далече от установени туристически маршрути. Това може да стане, но много, много по-късно.
Съобразявайки се с решенията на междуведомствената комисия и отчитайки специфичните трудности за проникване в гробницата при запазване защитната функция на могилния насип - тук се обръщам към Вас, господин Славов, - земята пази съкровищата. Извадени на повърхността, променили своя вековен микроклимат, те интензивно се рушат. Многократно повече, може би четирикратно повече от тези 90 млн. стари пари, които иска археологът за археологическо проучване, са онези необходими средства. Представете си четирикратно, петкратно повече за трайно опазване на този паметник.
Ето защо, отчитайки всичко това - това отправям и към явния интерес, за който благодаря на господин Тошев - Националният институт за паметниците на културата, в сътрудничество с Минно-геоложкия университет, предлага на Националния съвет за опазване на културата - това е обществено-експертният орган по тези въпроси към министъра на културата - предлага един различен, нестандартен, специализиран метод за проникване в съоръжението.
На заседанието на 10 април в министерството, на което и аз присъствах, Националният съвет за опазване на културата взема следните решения:
Принципно подкрепя предложената от комисия методика за проучване и опазване на паметника и необходимостта от прилагането на специализиран подход за проникване в нея.
Предлага тясноспециализирана експертна работна група да посети обекта и да конкретизира методологията за достъп до вътрешността на съоръжението чрез хоризонтална галерия и чрез вертикална шахта. Виждате, че това не е традиционното разкриване и то е точно с оглед на опазване на паметника, с цел осигуряване на условия за провеждане на, както се нарича това в специалната литература, аварийно археологическо проучване.
Въз основа на решенията на тази комисия следва да се разработи съответният проект и да се премине към изпълнението.
Днес, именно днес, тази втора работна група от специалисти, преди всичко професори от Минно-геоложкия университет, както и експерти, са на обекта, за да изпълнят своята задача. Това са фактите към настоящия момент.
Надявам се, че те обективно показват грижата и усилието, а не безразличието на Министерството на културата да се разреши създалия се проблем в интерес на трайното опазване на този безспорно значим, но не точно, както Вие го характеризирате, паметник на културата.
Министерството на културата има задължението, заедно с органите на местната власт - това е чл. 5, ал. 1, 2 и 3 от Закона за паметниците на културата - да направи възможното за опазване на паметника. Цитирах закона, защото това е общата дейност по закон заедно с местните власти.
Тук специално искам да отбележа, че финансирането на археологическите проучвания, господа - господин Тошев, господин Славов, не е начин за спасяване на храма от посегателства и разрушения. Той не е панацея, защото, ако не са осигурени необходимите средства за консервация, самото проучване без последващи, скъпоструващи в цял свят средства за консервация, няма да се спаси храмът, а той ще бъде обречен на неминуема разруха, както това се е случвало.
Впрочем, това е световната практика и е позиция и препоръка на не една и две нарочни конвенции, които България е ратифицирала - разкриване само когато са осигурени средства за трайното опазване на археологическия паметник. Следователно, нещата не се свеждат до намиране на тези 90 млн., които впрочем са повече, отколкото е нужно за самия паметник.
Заявявам, че Министерството на културата, в рамките на своите възможности и извън тях, ще осигури незабавно средства за охрана на паметника - те са обявени на местните власти - до започване на предвидените дейности, което впрочем, повтарям, е ангажимент и на местните власти. Ще финансира проектантския процес, ще съдейства на археолога-проучвател за набиране на средства - това правя непрекъснато. Ще съдейства за реализацията на проекта, ще осигури пари за самата реализация на проекта за опазване. Никога, откакто съществуват археологическите проучвания в България, по-скоро откакто Министерството на културата се грижи, а това министерство е отдавна, то не финансира археологически проучвания. Ангажиментът е за парите за опазване.
Дължа да посоча, че Министерството на културата, при цялата сензационност на проблема, няма да се поддаде на сензацията, предлагайки еднократно действие, вероятно ефектно, но непълноценно и непрофесионално, а търси и ще търси рационално, нестандартно, както обявих, но отговорно решение за трайно и пълноценно решение на проблема.
Както вече заявих, въпросът за опазване на Тракийската могила в с. Старосел е повод да заявя, че обект на иманярски посегателства, явление, както също казах, известно още от античността, са не само могилните некрополи, но също така и всички видове проучени и непроучени археологически обекти. При това следва да добавя, че иманярите или по-скоро онези, които ги подстрекават към тази престъпна дейност, сега, в днешно време, са ерудирани познавачи на културни паметници и културни ценности и разполагат с най-съвременна техника - прецизни металотърсачи, геофизична апаратура и ползват мощни изкопни машини. Очевидците и свидетелите, а винаги има такива, на иманярската дейност, поради разбираеми причини - да, това е страх - не алармират съответните компетентни органи. Общините и полицията, особено в по-малките населени места, разполагат със съвсем ограничени възможности да осигурят охрана на обекта - превантивна и последваща.
Във връзка с изложените обстоятелства и обявявайки онова, което като финансова подкрепа и методика ще направи Министерството на културата и Националният институт за паметници, ще прибавя още и следните действия. Ще инициирам изработването на Национална програма за борба с иманярството - едва сега, знаете откога е започнало това престъпно действие. За целта ще бъде назначена работна експертна група с участието на представители на Министерството на културата, Българската академия на науките, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, вероятно и Сдружението на общините. Конкретните механизми за изпълнение на тази програма ще бъдат регламентирани както в разработващия се в момента нов Закон за паметниците на културата, така и с текстовете в Закона за музеите, които в момента минават на второ четене в парламента.
Следователно, битката с иманярството съвсем не се свежда само до усилията на Министерството на културата и то по определен паметник, който прекалено сензационно се афишира. Тя следва да ангажира, дълбоко убедена съм в това, много институции и най-вече да се създаде обществена нетърпимост към тази престъпна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, госпожо министър.
За реплика думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народните представители, госпожо министър! От този отговор разбирам, че Вие имате резерви. Вие изказвате определени съмнения относно ценността и значимостта на откритата Тракийска гробница, но аз вярвам именно на този призив, подписан от най-добрите специалисти в тази област, няма да зачитам техните имена, тоест най-добрите специалисти в областта на историята на българските земи в древността, както и в античната архиелогия.
Истината е, че на практика държавата трябва да се ангажира, за да може да даде един сериозен и отговорен знак и към ръководители на фирми и на други институции, които имат желание финансово да подкрепят и археологически разкопки, и консервация, и реставрация на този уникален археологичен паметник.
Ако Вие, като министър, се ангажирате не само с необходимата финансова помощ и подкрепа, а във Ваше лице това направи и българското правителство, това ще бъде действително сериозен и отговорен знак към всички, които са готови да помагат, но които очакват именно позицията и реакцията от страна на държавата. Навярно средствата може би не са 90 хил., а малко по-малко, но истина е, че тези, които желаят да подкрепят с финансови средства, ще го направят и тогава, когато държавата се ангажира достатъчно сериозно и достатъчно отговорно.
Аз зная, че Ви е предоставен един списък на фирми, които биха могли да подкрепят финансово реставрацията и консервацията, както и археологическите разкопки. Искам да Ви попитам дали Вие, като министър, бихте се ангажирала да сложите подписа си под писма до тези фирми, за да подпомогнат финансово не само запазването на тази уникална гробница, но и на други забележителни културно-исторически паметници от античната епоха по българските земи. Смятам, че това ще бъде по достойнство оценено не само от специалисти в България, но и в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За дуплика думата има министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин Славов, всъщност мислим в една посока и аз бях убедена, че Вие сте разбрал онова, което съм казала. Да, ангажирам се, дори съм изпратила своите писма със своя подпис както към фондации и неправителствени организации, така и към бизнессреди. Дали те ще откликнат, дали имат възможността да го направят, е въпрос, който ще науча в близкото бъдеще. Но аз тук изразих пряката помощ, която държавата, чрез Министерството на културата, и по задължение, и по разбиране трябва да направи.
Същевременно, не сте ме разбрал, аз видях, макар и фрагментарни фотоси от гробницата, тя е един изящен паметник, само че бяха употребени други думи, а ние не знаем още колко изключителни ценности съдържа земята на България. Затова суперлативната степен "най" не бих я препоръчала. Това е, което исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Питане към министъра на културата Емма Москова от народния представител Лъчезар Тошев относно 200-годишнината от раждането на уста Кольо Фичето и реставрацията на Съборната църква "Св. Троица" в гр. Свищов.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Госпожо министър, аз Ви задавам този въпрос за втори път в този мандат на Народното събрание. През тази година се навършват 200 години от раждането на прочутия наш майстор уста Кольо Фичето, който е автор на най-добрите ни възрожденски архитектурни шедьоври и по този повод се обръщам към Вас във връзка с реставрацията на свищовската Съборна църква "Св. Троица", която пострада от земетресение през 1977 г., и все още камбанарията й не е реставрирана. Ако бъде предприето нещо, то би било един реален принос не само към българската култура, но и към юбилея на възрожденския майстор. Вярвам, че Министерството на културата има възможности, механизми да помогне поне за това.
Какви са намеренията на Вашето министерство по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Като оценявам искрено Вашия траен интерес към проблемите на опазване на паметниците на културата, казвам го с искрена благодарност към Вас и в частност на църквата "Св. Троица" в Свищов, дължа да Ви информирам следното, част от което Вие знаете, но нека го повторя.
Църквата "Св. Троица" в Свищов е обявен архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Следователно юридическата закрила от най-висока степен е налице. Веднага искам да добавя обаче, че само в Свищов има още три храма, които имат същото високо значение на културно-историческа стойност. От национално значение на територията на страната са 1294 паметника от различни епохи и ако към тях прибавим Тракийските могили, които са над 20 хил., можете да си представите какво означава това. Слава Богу, земята ни е богата, но с общи усилия би трябвало да се намерят пътища за опазване на паметниците. За част от тях говорих и преди малко.
Църквата е построена, знаете това, но нека го кажа, защото ние всички трябва да се поклоним на гения, на майстор Кольо Фичето, през 1865-1867 г. от майстор Никола Фичев - един шедьовър наистина. По-късно към нея е пристроена камбанарията от Генчо Новаков. Тоест, камбанарията не е Фичевска, но е част, разбира се, от този чудесен храмов ансамбъл.

Земетресението през 1977 г. дълбоко увреди църквата и камбанарията. Впоследствие започнаха възстановителните и реставрационни работи.
Дължа да съобщя или да припомня най-малкото, че за възстановяването и реставрацията на църквата в течение на годините са вложени значителни средства от държавата, респективно от бюджета на Министерство на културата. Ще си позволя определена конкретика на цифрите:
В периода 1977 - 1990 г., това са 1 млн. и 43 хил. лв. за строително-консервационни работи; през 1981 г. - това са около 900 хил. лв.; през 1992 г. - това са около 500 хил. лв.; през 1994 г. - около 300 хил. лв.; през 1995-1996 г. има известно прекъсване, но грижите са подновени през 1998 г. с 4 млн. лв.
Във времето, разбира се, относителната стойност на тези пари е варирала, с оглед на това, че и самата стойност на лева е варирала.
Но аз се надявам, че това безспорно показва поне едно: постоянна, ежегодна грижа, с мъничко прекъсване за този дълбоко увреден от природното бедствие паметник на културата.
Пропуснах да кажа, че цялата държавна задача за всичките 40 хил. паметници на културата в България е 500 хил. лв. или 500 млн. стари пари - очевидно оскъдна субсидия.
През настоящата година в посочената общо недостатъчна субсидия за паметници на културата в държавната задача са предвидени 14 млн. за каменна облицовка, което е част от онова, което тревожи и Вас, и обществеността, и още 4 млн. за експертна художествена работа по иконостаса на църквата.
Дължа, уважаеми господин Тошев, да посоча, че отделянето на пари от държавната задача за каменна облицовка, е всъщност едно изключение, и то е именно заради паметта на Никола Фичев, защото това е така в целия свят. Държавата все повече насочва, а тя и го прави, усилията си към обезпечаване на висококвалифицираните, специализираните дейности по консервация и реставрация - сами по себе си скъпи, но скъпи и в целия свят. А проблемът на общостроителните дейности, каквато е каменната облицовка например, както и обзавеждане на прилежащата страна - неща също необходими, за да може един паметник пълноценно да бъде върнат, той все повече трябва да намира други източници на финансиране.
Особено важна е съпричастността на общините. Коректно е да кажа, че във времето, според възможностите, както фондация "Алеко Константинов", така и самата община, са давали онова, което са имали възможност. Но това са съвсем скромни помощи. Важен е знакът наистина, за което благодаря на община Свищов.
Особено важна е съпричастността на тези общини, а това са суми, позволявам си отново да се обърна към общините, които далеч не определят просперитета на икономиката в тях. Ако беше така, сигурно бих замълчала. Това са относително малки суми и те трябва да бъдат отделяни заради разбирането какво са това корените на България, паметниците на културата на България.
Нещо повече, мисля, че отделянето на пари за паметници на културата е знак и за културното ниво на местното управление и за неговата грижа за духовната среда на хората - онези хора, които са ги избрали да управляват.
Тук искам специално да отбележа и необяснимото неучастие на Българската православна църква, която, за съжаление, само наблюдава онези църкви, лошото им състояние, особено неприятно тогава, когато това са действащи църкви. Тоест те действат, те са тяхна собственост.
Позволявам си да изразя това гласно, защото тук се изправя моето огромно недоумение. Когато тези паметници утре се разрушат, самата църква няма къде да събира своите богомолци.
Ще припомня, и не за първи път, и за безкористното дарителство от страна на хората, за които църквите са духовен дом, забравено и забранено в годините на войнстващия атеизъм, което макар и бавно, все пак трябва да се връща и да се връща от всички нас, с нашите усилия. Очевидно са необходими тези общи усилия, но не само усилията на държавата - това е абсурдно и не е практика в целия свят.
Опазването на културното наследство, на корените ни, е необходимо, за да имаме своето достойно собствено място в глобализиращия се свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕРВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тошев Ви благодари и се отказва от уточняващи въпроси.
Приключихме парламентарния контрол за днес.
Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, по жалбите и петициите на гражданите ще проведе извънредно заседание на 18 април, вторник, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое извънредно заседание на 19 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 20 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 19 април 2000 г. от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 .)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов