Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2000-05-10

Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи
Секретари: Васил Клявков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Успешна сесия на всички народни представители!
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 24 април до 9 май 2000 г.:
Проект за декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на междуправителствената Конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз. Вносител - Димитър Абаджиев. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика.
Проект за решение за приемане на годишния доклад за състоянието на околната среда през 1998 г. Вносител - Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Валентин Христов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство. Вносител - Юлий Славов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за влогово-кредитните кооперации. Вносители - Йордан Нихризов, Георги Пинчев и Гюнер Тахир. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Отчет на Българската народна банка за 1999 г. Вносител - Българска народна банка. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за даване на съгласие за увеличаване на капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа. Вносител - Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията от Ампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи взаимно Споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Международната организация по миграцията и Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за геодезия и картография. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданска регистрация. Вносители - Осман Октай, Ремзи Осман и Лютви Местан. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Днес е първият пленарен ден от месеца и съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя от парламентарните групи. Постъпили са две предложения. По реда, който имат парламентарните групи да правят предложения, най-напред ще бъде първо четене на законопроекти за политическите партии с вносители Александър Томов и група народни представители, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, Анастасия Мозер и група народни представители, Петко Илиев и група народни представители, Стефан Гайтанджиев, Александър Каракачанов.
Искам да напомня на народните представители, че на 20 април беше внесен още един законопроект от Бойко Радоев и група народни представители, но тъй като се намираме във фазата вече на първо четене на тези законопроекти, постъпилите след това законопроекти не могат да бъдат обсъждани. Но това не пречи авторите на законопроекта за второ гласуване на базата на техния законопроект да направят съответните предложения. Но днес при гласуването на законопроектите можем да гласуваме само онези, които вече сме започнали да обсъждаме, още повече, че тези законопроекти не за първи път ги гледаме. Отлагали сме ги и сме прекъсвали.
Второто предложение по чл. 39, ал. 7 е от Парламентарната група на Демократичната левица - първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители с вносител Петър Мутафчиев и група народни представители.
По седмичната програма по чл. 39, ал. 3 са направени предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Госпожа Екатерина Михайлова предлага:
1. Законопроект за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Гражданската конвенция за корупцията. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за посевния и посадъчния материал. Вносител - Министерският съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Вносител - Министерският съвет.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител - Министерският съвет.
6. Проект за декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Вносител - Димитър Абаджиев.
7. Парламентарен контрол.

Народният представител Николай Христов има предложение по ал. 7. Вече съобщих за него.
Народният представител Петър Башикаров е предложил като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносител - Георги Първанов и група народни представители.
Народният представител Дора Янкова е предложила като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси с вносител - Любен Корнезов и група народни представители.
Народният представител Драгомир Драганов е предложил в дневния ред да се включи проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народният представител Велко Вълканов и народният представител Георги Божинов са предложили като точка в седмичната програма да се включи законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Имате думата по дневния ред.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, най-напред искам да поздравя господин Юнал Лютфи - новоизбрания заместник-председател на парламента, с ефективното пристъпване към изпълнение на неговите функции. (Шум и реплики от блока на СДС. Единични ръкопляскания от залата.)
Защо се вълнувате, господа?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Радваме се. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 39, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред на Народното събрание за следващата седмица да се включи законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Предлаганият от нас законопроект внася съществени подобрения в статуса на военноинвалидите и военнопострадалите. Предвидените в законопроекта мерки са насочени към успешното социално адаптиране на военноинвалидите и на военнопострадалите, както и осигуряването на относително нормални условия за живот на тези лица.
По задоволителен начин е решен и въпросът за пенсиите на военноинвалидите и военнопострадалите. Те ще могат да получават в пълен размер както пенсията за изслужено време и старост, така и инвалидната си пенсия.
Отделено е внимание и на необходимостта да се засвидетелства морално и политическо признание на българските граждани, пострадали при изпълнението на своите патриотични задължения.
Важен момент в законопроекта е възстановяването на собствеността на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.
Законопроектът, без съмнение, ще натовари по съответния начин държавния бюджет на Република България, но необходимите средства трябва да бъдат отделени и трябва да бъдат осигурени.
Грижата за лицата, пострадали при изпълнение на първия си граждански дълг - защитата на Отечеството, трябва да е първа грижа и на държавата.
Законопроектът е внесен от народни представители от три парламентарни групи. Подписан е от Велко Вълканов, Георги Божинов и Любен Корнезов - от Демократичната левица; от госпожа Анастасия Мозер - от Народен съюз и от народни представители от Българската Евролевица - Стефан Нешев и други негови колеги.
Ето защо, уважаеми господин председателю, Ви моля да подложите на гласуване, а вас, колеги, да подкрепите този законопроект в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание през тази седмица да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността за изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Този проект за решение е внесен в Народното събрание от група народни представители с главен вносител Любен Корнезов на 17 март 2000 г.
Кои са моите мотиви, уважаеми народни представители, за да поставя този проект днес отново в дневния ред?
Както вие знаете, продължава дискусията в българското общество за здравната политика, за здравната реформа.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма такава!
ДОРА ЯНКОВА: И една е тази политика, която вие реализирате в момента, друго е институционализирането на Националната и районните здравноосигурителни каси. Безспорно, никой не е против тези здравноосигурителни каси да се институционализират. Но българските граждани ни задават въпроси като народни представители и ни питат: "Това ли е лустрото, това ли са средствата, толкова ли е богата държавата и откъде идват тези пари?".
И аз ви моля като народни представители, ако вие се ръководите от това, че трябва да отговаряме пред нашите избиратели и пред българските граждани конкретно, точно и вярно, нека говорим като народни представители, защото на нас ни е лесно да кажем: "Това са тези от СДС!". Нека ние да кажем дали някой е превишил с вашите пълномощия, които сте дали на изпълнителната власт, или вие сте изцяло солидарни това да бъде политиката при институционализирането на здравноосигурителните каси.
Ако вие искате истината, тази, каквато е, да я кажем на българските граждани, подкрепете тази комисия. Ако вие сте солидарно отговорни с тази политика, не подкрепяйте този проект за решение! (Единични ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Башикаров има думата.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неотдавна в Народното събрание беше разгледан докладът на правителството във връзка с предстоящата приватизация на Българската телекомуникационна компания и в тази връзка и безпрецедентното искане на кандидат-купувача за промяна на три български закона. Ходът на дискусията по този доклад, по този конкретен случай, показа някои типични слабости в приватизационния процес, като липсата на водещи световни фирми в сключените договори и в преговорите, ниското ниво на продажните цени спрямо очакваните и липсата на прозрачност за това как и при какви условия се осъществяват приватизационните сделки.
В тази връзка, по поръчение на Парламентарната група на Демократичната левица и съгласно чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание за тази седмица като точка от дневния ред да бъде включен проект за решение на Народното събрание за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях, внесен от народния представител Георги Първанов и група народни представители на 17 ноември 1999 г.
Моля, уважаеми колеги, да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Известно е, че в историята всяко ново е добре забравеното старо. И понеже стана едва ли не новина предложението на един бивш министър за промяна в квотите на постоянната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията, аз си позволих да внеса и настоявам пред вас да подкрепите това мое предложение - едно предложение за промяна в състава на постоянната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията. Тоест, за да стане тази промяна, ние преди това трябва да променим правилника. И аз ви предлагам чл. 19, ал. 1 да се промени, както следва: "При определяне състава на постоянните комисии се запазва съотношението между съставите на парламентарните групи, с изключение на състава на постоянната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията".
Това предложение съм внесъл още на 14 януари. Не е минало през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, макар че е разпределено, но е изтекъл 3-месечният срок, след който вече имам право да го внасям директно в залата. И наистина апелирам, ако в тази пленарна зала има воля за борба срещу корупцията, има воля за наказване на виновниците за корупцията, то много ви моля, подкрепете това предложение. В противен случай ще бъда принуден да констатирам, че вие умишлено укривате корупцията. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Преминаваме към гласуване на дневния ред.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Башикаров като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 189 народни представители: за 83, против 92, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова в седмичната програма да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 192 народни представители: за 79, против 100, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Драгомир Драганов - точка в дневния ред да бъде проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 181 народни представители: за 77, против 98, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Велко Вълканов като точка в седмичната програма да се включи законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Гласували 175 народни представители: за 65, против 37, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, моля Ви да подложите на прегласуване предложената точка. Аз предполагам, че в началото на седмичното заседание колегите не следят внимателно предложенията. Става дума за един изключително важен закон. Става дума за Закона за военноинвалидите - една група хора, които са в изключително тежко състояние. И мисля, че не е логично, не е нормално с апатия, с неразбиране да се отхвърлят подобни предложения.
Още веднъж Ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на прегласуване предложението на господата Божинов и Вълканов за точка в дневния ред.
Гласували 154 народни представители: за 50, против 19, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма на Народното събрание за периода от 10 до 12 май 2000 г. така, както е предложена от госпожа Екатерина Михайлова.
Гласували 163 народни представители: за 123, против 19, въздържали се 21.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към точка първа в съответствие с чл. 39, ал. 7:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
От вносителите в предишните заседания са се изказали госпожа Анастасия Мозер, госпожа Петя Шопова и господин Стефан Гайтанджиев.
Имате думата.
При шест законопроекта няма ли изказвания? Много автори - малко оратори.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Дайте думата на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносителите могат да се изкажат по всяко време, господин Нешев, и последни, тъй че това да не Ви притеснява.
Ако няма изказвания, да преминем към гласуване.
Думата има господин Гайтанджиев за процедура.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Зная, че формата, под която се внасят тези законопроекти, е едно право на парламентарните групи. И все пак, както и Вие, господин председател, отбелязахте, има още един законопроект - той в някаква степен обобщава другите законопроекти. Законопроектът е на Бойко Радоев и други колеги от Евролевицата. Този законопроект още не е разгледан в комисията.
Освен това и днес, както получих покана, комисията на господин Сунгарски също ще разглежда всички законопроекти за политическите партии.
Затова моето предложение е да отложим дебата след като се разгледа и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията последният внесен законопроект, и когато получим становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите по всичките, ако не се лъжа вече седем законопроекта. Това е редно и по този начин действително по-точно ще се подготвим по тези важни за българската демокрация закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Гайтанджиев, дори и да приемем Вашето предложение да отложим дебатите, пак не може последният законопроект за бъде гледан заедно с другите, защото чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично казва: постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени от Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. А водещата комисия е обсъдила всички останали законопроекти и те са влезли вече в пленарната зала. Днес за пети път се занимаваме с тях и това прави невъзможно обсъждането в комисията на новия законопроект. Той може да бъде гледан само отделно от внесените вече шест проекта.
Имаше процедура за отлагане - противно становище? Господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм против отлагането на тази точка от дневния ред. Мисля, че Народното събрание прекалено дълго чака тя да влезе в пленарната зала, за да я отлагаме сега с лека ръка. Петте законопроекта са минали през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и има становище по тях. Не виждам никакво основание между първото и второто четене да добавим и новия законопроект, който е влязъл.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): По чл. 68 - като предложения.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да, като предложения може да стане.
Знаете, че имаше съвместна работна група от всички парламентарно представени сили, която вложи доста усилия и мисля, че постигна нещо. Затова нека да продължат дебатите. Това, че имаше малка пауза в работата ни не означава, че не сме готови да дебатираме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Стефан Гайтанджиев за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 160 народни представители: за 44, против 114, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Господин Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Част от Парламентарната група на Евролевицата внесе своя законопроект за политическите партии още на 9 април 1998 г. Точно преди една година от тази трибуна министър-председателят на Република България господин Иван Костов каза, че в момента, в който минат местните избори и се върнем в една нормална политическа обстановка, ние би трябвало да тръгнем към промени на един закон, който действа вече десет години. Едва ли подлежи на съмнение, че старият Закон за политическите партии навремето изигра своята роля, тоест когато ние излизахме от един еднопартиен по същество режим и трябваше бързо да създадем плурализъм, трябваше бързо да създадем целия политически спектър, в който да се вместят българските избиратели и ние го сторихме с онзи закон. Но очевидно е, че десет години по-късно той изживя своето време.
Другото, което би трябвало да се каже, е, че аз лично констатирам направо консенсус по някои важни въпроси, които са залегнали в законопроекта на Евролевицата, а именно:
Първо, че е необходимо не само във връзка с идеята за борба с корупцията, а въобще, както е във всички нормални държави, държавата да финансира политическите партии, като по този начин се регламентират техните приходи и разходи.
Второ, което е много важно, необходимо е органът, който контролира финансите или приходите и разходите на политическите партии, да бъде един независим орган. Имаме го в България и действа много добре - това е Сметната палата.
Мисля, че и по други въпроси може да се постигне необходимият консенсус и аз лично апелирам законопроектът на група народни представители от Евролевицата да бъде приет на първо четене, както между другото е и становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Апелирам другите вносители на останалите пет или шест вече законопроекта също да развият своите тези от тази трибуна и колкото е възможно по-скоро, в една наистина все още не явно предизборна ситуация, този закон, така необходим за реформата на политическата система на България, за реформата в края на прехода към демокрация, да бъде приет възможно най-скоро. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има ли други за изказване?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Дискусията по законопроектите за политическите партии започва на няколко пъти и не завършва, и може би тя загуби своя център. Вярно е, че провежданите консултации между представители на различни парламентарни групи помогнаха да се изразят различни становища и дори да се постигне сближаване на позициите по някои от основните въпроси, които се решават от тези законопроекти. По-нататък в детайли тази работа, надявам се, ще продължи след изготвяне на общия законопроект, което ще бъде и възловата точка в досега извършената и предстояща работа по тези законопроекти.
Искам да се спра само на няколко принципни въпроса без да навлизам в анализ на съдържанието на отделните законопроекти.
Трябва да си даваме сметка за връзката, която съществува между Закона за политическите партии и Закона за нестопанските организации. Тъй като без някакво общо виждане за общото и различното при регулирането на различните организации с идеална цел няма да се постигнат достатъчно сполучливи разрешения. Тъй като тук става дума да се определят не само устройствените правила за дейността на партиите, но и финансовите изисквания за тяхната дейност и техните взаимоотношения с държавата и с други субекти.
Съществува по-нататък връзка между Закона за политическите партии и Избирателния закон. И аз се надявам, че по-нататък, в рамките на оставащото време от дейността на този парламент, ще се намерят и тези разрешения, които ние сега, във връзка с обсъждането на Закона за политическите партии, можем да споделим. Но те трябва да бъдат решени. А даже някои от тях могат да бъдат внесени като промени и в сега действащия Избирателен закон.
Кои са основните въпроси, които трябва да реши новият закон, за да бъде той нов не само като поредно издание в "Държавен вестник", а за да постигне развитие на досегашната правна уредба на политическите партии? Един от тези въпроси е този, който се отнася до начина на учредяването, регистрирането, устройството и дейността на политическите партии. И досегашният закон съдържа разпоредби в това отношение.
Тук новото, което мисля, че трябва да бъде направено, отчитайки споменатата връзка между уредбата на политическите партии и Избирателния закон, е без да се променя значително либералният режим за регистрация на политическите партии и тяхното регистриране от съдебната власт, да бъдат създадени допълнителни изисквания като условие за участие на партиите в различни, специално в парламентарни избори. По този начин ще се гарантира реалната представителност на партиите без да се нарушава динамиката на политическия живот, без да се сковава политическата система и без да се затрудняват гражданите, които искат да упражняват това свое право.
Разбира се, партиите, коалициите, които вече са доказали своето влияние чрез досега съществуващо парламентарно представителство, няма нужда да преминават през това допълнително сито. Но за всяка една политическа сила, която тепърва търси своето обществено влияние и утвърждаване, би трябвало да се създаде изискване тя да бъде подкрепена от определен брой, подчертавам, не нейни членове, а избиратели, тоест лица, които имат право за участие в изборите, за да е сигурно, че тя може да разчита на някакъв минимум обществена подкрепа при организирането и провеждането на избори.
Според мен в правилата, които се отнасят до устройството и дейността на политическите партии, трябва да се включат и някои изисквания, които досега не са познати на българското законодателство, но се прилагат от страни, които имат по-дълги традиции в легалната дейност на политическите партии и в тяхната ключова роля в политическия живот. Такива, например, разпоредби са тези, които установяват някакво задължително съотношение между изборните и неизборните лица в изпълнителните ръководни органи на партиите. Става дума за това да се запази принципът на демократичността и представителността и да не се допуска участието на лица, които не са избрани, да надвишава определена квота, определен процент в политическите ръководства.
Освен това редица закони за политическите партии в Европа определят поне принципа на излъчване на кандидатите на партиите за участие в изборите. И, забележете, в някои от тези закони се въвежда задължителното изискване това да става с процедура на тайно гласуване. Дали вече това ще бъде сред някакви органи на партията или сред членове и избирателите на партията, е отделен въпрос, който трябва да бъде уреждан от политическите ръководства, от уставите на отделните организации.
Другите важни проблеми, които трябва да бъдат разработени като отделни глави в Закона за политическите партии, са тези, които определят взаимоотношенията с държавата и с други правни субекти, въпросите на финансирането и въпросът на контрола, който не се отнася само до финансовата дейност, но и до изискването партиите да съобразяват своята дейност с изискванията на Конституцията.
Съществуват два основни въпроса, които бяха обсъждани и извън сега провежданата пленарна дискусия. На единия аз се спрях - този, който се отнася до изискванията за създаване и регистриране на политическа партия и за нейното участие в избори, и другият въпрос е този, който засяга материалните и финансовите условия на дейността на политическите партии.
Смятам, че тук по повечето въпроси може да се постигне съгласие, а в детайли проблемите да бъдат поставени при по-нататъшната работа върху законопроектите.
При финансирането на партиите ние трябва да се обединим около два принципа. Единият е принципът на равнопоставеност, тоест, че всички политически партии се подчиняват на еднакви изисквания и им се предоставят еднакви възможности да финансират своята дейност. Заедно с това обаче трябва да бъде установен и принципът за отчитане на общественото влияние на политическите партии. Това означава степента на финансиране, която се оказва от страна на държавата, да бъде съобразена с реално постигнатото обществено влияние, отчитано преди всичко чрез броя на получените гласове от партиите в различни изборни кампании.
Разбира се, този критерий не е идеален, но ние живеем в такова общество, така че колкото и да се стремим да бъдат автономни политиката, икономиката, медиите и другите области на обществения живот, искаме или не искаме, овеществяването на отношенията, което е доминиращо за икономическата система, в някаква степен дава отражение и върху другите области на обществения живот.
Така че колкото и в някаква степен да е неудобно това, че се дава някаква финансова оценка на политическото участие на гражданите в обществения живот, няма друг критерий, който по-точно да отмерва това, за което говорим. И затова, ако се приеме финансиране от страна на държавата, то трябва да бъде според този критерий, който преимуществено се използва и в други страни.
Ние може би трябва да отделим внимание на принципния въпрос дали все пак държавата да финансира, да субсидира политическите партии. И тук се изправяме пред дилемата дали да се ориентираме предимно към европейския модел, в който тази практика е разпространена, или към американския, в който партиите във финансово отношение са изцяло отделени от държавата и те организират собствени финансови кампании за набиране на средства, от което до голяма степен зависи и тяхното представяне в тези избори.
Мисля, че ще бъде излишен спорът да твърдим кой от двата модела създава повече условия за злоупотреби, защото съвременната практика е толкова богата, че тя ще ни покаже значителни финансови злоупотреби от политически партии в сферата на финансирането и при единия, и при другия модел. В такъв случай трябва все пак да се види това, което е по-подходящо за нашите условия и това, което в по-голяма степен може да съдейства политиците и партиите да бъдат поне в известна степен независими в своята дейност, независими от търсене на финансови средства и получаване на финансови облаги, за да бъдат зависими от своите избиратели и от принципите, които споделят отделните представители на партиите и политическите партии като идеология, политика и т.н.
Затова, въпреки че в българското общество ще се изразят различни мнения, включително и много остра критика при днешното състояние на политическата система и при все по-голямото разочарование на българските граждани от това, което им предлагат политическите партии, - защото през 1990 г. политическите партии бяха посрещнати като неотменна част от демократичния живот и те бяха до голяма степен носители на надеждата на хората не само за демокрация, но и за социален и икономически просперитет - днес в българското общество доминират разочарованието, дори отчаянието, и силната критика срещу това, което днес представляват българските политически партии, за съжаление. Защото тези партии все още не предлагат реален изход от икономическата криза и политика за модернизиране на страната.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Не всички.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не, за съжаление, господин Ляков, почти всички в една или в друга степен. Но тук не искам да надхвърлям предмета на този закон, защото ние по-нататък трябва да се спрем и на проблема за избирателната система, за усъвършенстване на държавните институции. Защото, само затваряйки се в Закона за политическите партии, ние няма да можем да преодолеем това незавидно състояние, в което се намираме. Въпросът за финансирането на политическите партии може да се превърне в едно от средствата, без да го надценявам, но в едно от средствата в една цялостна система за създаване на една малко по-голяма прозрачност в дейността на политическите партии и за една по-голяма тяхна независимост от финансово-икономически фактори.
Тук обаче за мен е необходимо да се чуе и мнението на изпълнителната власт. И това трябваше да бъде направено още в хода на обсъждането на законопроектите в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, тъй като нашият правилник дава възможност на председателите на постоянни комисии, когато се обсъждат определени законопроекти, внесени от народни представители, - а тук добавям: особено когато тези законопроекти предвиждат някакви финансови ангажименти от страна на бюджета - по тях да се чуе и становището на изпълнителната власт. Защото в един период имаше такъв анонс от страна на правителството, че се обсъжда готовността за предоставяне на определени средства за дейността на политическите партии, но от няколко месеца този въпрос не получава своя категоричен отговор.
Ако ние отидем към приемането на един закон, който няма да промени системата на финансиране на политическите партии и няма да предвиди в държавния бюджет за следващата година някакъв размер от средства, съответен на сегашните възможности на държавата, то до голяма степен приемането на тези нови разпоредби ще се обезсмисли, защото, пак казвам, ключът не е толкова във вътрешноустройствените правила, които се предвиждат като основа за дейността на партиите, а по-скоро във връзката между политическа и изборна дейност, от една страна, и, от друга страна, развитието на финансово-материалните условия за дейността на политическите партии. Затова аз държа в хода на тази дискусия или поне след приемането на повечето от законопроектите на първо четене и преди изготвянето евентуално на сборния законопроект да се чуе ясната позиция на изпълнителната власт, защото това е свързано и с определени финансови разчети, които трябва да бъдат направени през есента, преди приемането на държавния бюджет.
И в повечето от сега предлаганите законопроекти се предвижда държавата да предоставя освен финансови средства и материални условия за дейността на политическите партии, особено на тези, които имат по-голяма представителност. Става дума за помещения, които са необходими за тяхната дейност. Мисля, че повечето от колегите ще споделят въвеждането на два критерия: от една страна, за тези, които са парламентарно представени. Но тук не трябва да се злоупотребява с твърде дългата листа на парламентарното представителство. Критерият трябва да бъдат тези субекти, които са се явили на изборите. Следователно там, където се явява коалиция, ще се искат средства за тази коалиция, а тя вече ще ги разпределя между своите съставни тела. Тъй като не може да се влезе в парламента в една политическа конфигурация, от която след това да се родят три-четири нови, претендиращи всяка една за собствено политическо присъствие, и на това основание да искат финансово осигуряване на своята дейност. Трябва да се има предвид, че в развития свят, където са улегнали политическите системи, на избори се явяват предимно партии; тези партии са ясните политически субекти; те имат съответни материални и финансови условия за своята дейност и оттам нататък вече уреждат своите взаимоотношения. Разбира се, ние трябва да отчитаме, че при нас този процес е по-продължителен, че има една неизбежна политическа ферментация, която ще наслагва както класически правила, така и типично български, но тук трябва да се въведат наистина достатъчно ясни принципи, за да няма злоупотреба и за едно и също нещо да се плаща два пъти и така да се облагодетелстват едни за сметка на реалната обществена представителност, която търсят българските избиратели в политическия процес.
Макар и в по-малка степен, трябва да се създадат възможностите за дейност на партиите, които могат да не са парламентарно представени, но които все пак се радват на определена обществена подкрепа. И може би да се въведе един праг от един процент, който, особено при една средна изборна активност, показва възможностите за такива политически субекти да търсят своето политическо утвърждаване и развитие.
Необходимо е да се въведе и публичност на даренията, които надхвърлят определен размер. Необходимо е също така да се предвиди някакво съотношение между средствата, които партиите биха получавали от държавната субсидия, и средствата, които те самите получават от свои членове, симпатизанти и по други законноустановени канали. Даже в някои европейски закони се предвижда, че средствата, получавани от държавата, не могат по своя размер да надвишават средствата, които сами са си осигурили партиите за своята политическа дейност.
Също така трябва да се предвиди някакво съотношение, с подчертан превес на националното финансиране, във връзка с недопускане на изпадането на партиите в пълна финансова, а оттам и политическа зависимост от чужди източници, независимо дали те са финансови, политически и други. Разбира се, участието на партиите в международното политическо общуване едва ли дава основание да се изключат възможностите за подпомагане от такива международни политически структури, в които те участват, но това наистина трябва да бъде сведено до определен праг, който да гарантира от финансова гледна точка, че всяка една от българските партии ще бъде не само такава по своето наименование, а по мотивацията на своята дейност и ще бъде ориентирана към българските национални интереси и към интересите на българските граждани, които претендира, че представлява.
Мисля, че това са голяма част от въпросите, на които ние трябва да обърнем внимание. В това отношение предстои още значителна работа, но поне някои от внесените законопроекти са предпоставка и дават основа за продължаване на тази работа. Затова мисля, че тя трябва да бъде продължена, а в хода на по-нататъшните обсъждания и изработване на евентуалния бъдещ общ законопроект да бъдат по-добре поставени и решени тези въпроси, които се съдържат в законопроектите, но по които трябва да бъдат дадени допълнителни разпоредби, за да достигнем до съвременно законодателство за политическите партии и законодателство, което едновременно отчита българските условия, но помага за развитието на политическия процес, а не само за отразяване на неговото днешно състояние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Подобно на говорилите преди мен колеги и аз ще изразя удовлетворение от влизането на Закона за политическите партии в пленарната зала. Очевидно, независимо от голямото разнообразие на законопроекти, представени от различни политически групи и от различни депутати в Народното събрание, все пак работата по тяхното консолидиране е доста напреднала. Поне такава е информацията, която имам от работната група. Това ни дава възможност днес вече да обсъждаме като първоначална дискусия основните положения в бъдещия окончателен законопроект за политическите партии.
Намирам, че е действително важно този закон да бъде приет по време на настоящата сесия, не само за да може да бъде съобразен с други закони, включително избирателните закони, но и за да може да се предвидят всички последващи действия, които неговото приемане ще предпоставя и ще предизвика както на законодателно ниво, така и на равнище на изпълнителната власт.
И аз бих искала да се спра на няколко основни елемента от бъдещия закон.
На първо място - регистрацията на партиите. Много е важно този закон да не създаде впечатление за ограничаване на свободата на сдружаване и на израза на политическите виждания в българските граждани. Същевременно този рекорден брой политически организации, който съществува поне на книга в официалните регистри, ни кара без съмнение да очакваме от закона един по-строен ред на регистрация на политическите партии от гледна точка на поддръжници и на пълни членове. Зная, че има различни виждания за един минимум, който трябва да се изисква от закона, за да бъде едно такова сдружение регистрирано като политическа партия. Разбирам и причините, поради които числата варират от 3 до 5, до 10 000. Но аз съм сигурна, че тази работна група ще съумее да стигне до една оптимална цифра, до едно оптимално число, което да даде достатъчна солидност на политическите партии в страната.
Без съмнение това ще отговори и на едно обществено очакване, по-скоро ще започне да лекува едно пренебрежително и широко разпространено отношение сред българските граждани към политическите партии като начин на изявяване единствено на отделни личности, а не на една относително голяма група от населението като обществени, социални и икономически цели.
Ето защо особено настоявам в текстовете за регистриране на политическите партии да се постигне норма, която да доведе и до добрата идентификация на политическите партии като изразители - повтарям - на определени обществени настроения и политически тенденции.
Аз мисля, че в тази си част законът ще трябва да се справи и с един нов, не бих го нарекла проблем, но по-скоро казус, и това е добилата напоследък популярност теза за ролята на гражданските движения, които едва ли не ще изместят традиционните политически партии като фактори в обществения процес и като политически организации на мястото на политическите партии. Веднага искам да изразя съмнение доколко това е практически възможно. Никога до този момент в цялата политическа история на Европа това не се е случило. Имало е много подобни изкушения, много подобни периоди на политически кризи в различни части на Европа, когато е съществувало такова убеждение, такова очакване, че едни по-масови формации, по-рехаво, по-свободно, по-либерално структурирани могат да заместят класическата политическа партия. Но така или иначе, повтарям, това никога и никъде не случи на практика.
Ето защо при цялото уважение към многото вече на брой граждански движения, които възникнаха с ясна политическа цел, аз считам, че ако те желаят да изпълнят строго политическа роля, би следвало да попаднат във формата на политически партии. Обратно те биха могли да съществуват именно като граждански движения, даващи определена подкрепа или ориентация, или по-широко загребване на обществено мнение за дадена политическа тенденция, но в такъв случай те би трябвало да останат това, което са, а именно организации с обществена цел, но не политически партии.
И аз ще отделя няколко минути на критичния въпрос за финансирането. Тук искам да кажа нещо, което може би трябваше да кажа като уводни думи. Искам изрично да подчертая, че в приемането на този закон аз влагам голяма надежда като възможност за едно начало към пресичане на клиентелизма и на олигархичния подход в българската политика. Защото моето дълбоко убеждение е, че клиентелизмът, а оттам и корупцията имат своя корен именно в политическите партии като организации независимо от това дали са в момента на власт или в опозиция. Ако не бъдат публично, стройно и нормативно структурирани, политическите партии биват без изключение изкушени от това да създадат свои втори равнища, вторични структури, които при влизане във властта вече функционират не с политическа, а с икономическа и смея да твърдя, практически олигархична цел. Ето защо и регистрирането на политическите партии, и точната регламентация на тяхното финансиране създават поне първоначална възможност и според мен оправдани очаквания да се пресече в зародиш тази мъгла, тази неяснота, която позволява на политическите партии да се възползват от конюнктурни ситуации.
Очевидно е, че държавата трябва да бъде официалният, авторитетният източник за финансиране на политическите партии. Поне аз застъпвам тази теза. Разбира се, има механизми, има системи за изчисляване на това финансиране. Това са не само подадените гласове при самите избори, това са и местата, които след съответните изчисления дадена политическа партия или коалиция печели в самия парламент. Мисля, че също така в раздела за финансиране би следвало да се регламентират паралелните дейности, които една партия може да извършва, като например книгоиздаване, сувенири и всякакви други, вече утвърдени от публичната практика по света дейности, които могат да бъдат също така един легален, прозрачен източник на средства за самата партия. Разбира се, членският внос ще бъде класическият, традиционният източник за финансиране, но също така е известно, че няма партия, която да е успяла да задоволи своите финансови нужди само от членския си внос.
Мисля също така, че по-ясният начин на финансиране ще има и друг ефект - от идеен порядък, ако мога така да се изразя. Една тъжна констатация, която, мисля всички правим вече десет години, е, все още българските партии или голяма част от тях не са достатъчно ясно разположени в различните социални слоеве, социални групи на избирателите. Все още избирателите не се идентифицират по джоба, ако позволите един по-некнижовен израз, а могат да се преместват в големи групи от един тип гласуване към друго, единствено защото гласуват срещу провала на дадена политическа партия. При едно относително по-независимо съществуване на политическите партии от финансова гледна точка и от гледна точка на спонсорите, каквито сега има за политическите партии, се надявам, че ще се постигне постепенно и тази цел - по-ясното структуриране на избирателния корпус на всяка една от политическите партии или поне от големите играчи в българската политика.
Тук се говори за начин на финансиране на партии, съответно и коалиции. Аз ще изразя малко по-различно виждане. Би ми се искало и за това ще пледирам в закона финансирането на политическите партии да става пряко и те да бъдат самостоятелни ползватели на своите средства. Общото предоставяне на средства на коалиции според мен крие риск за разпределение, както има един хубав израз на български, по братски. И това разпределение по братски винаги би могло да ощети по-малкия участник в коалицията. Затова, повтарям, аз ще пледирам за самостоятелно ползване на полагаемите се средства от отделните партии, дори и влизащи в коалиции.
Разбира се, съществува и практическият въпрос доколко държавният бюджет за 2001 г. ще може да поеме новото си задължение, новия си финансов товар във връзка с финансирането на политическите партии. И тук аз също считам, че е нужно ясното становище на Министерството на финансите. Казвайки това обаче, аз си мисля, че отговорът не може да бъде "не". Дотолкова доколкото, първо, парламентът решава, а изпълнителната власт следва да изпълни съответните решения, и, второ, защото ако не бъде добре регламентирана финансовата страна на закона, то наистина ние рискуваме да влезем в следващите избори на един крак - с един приет на теория, тоест на законодателно равнище закон, и, от друга страна, с невъзможност той да бъде приложен. Това според мен ще създаде една още по-голяма степен на недоверчивост и на оттегляне на избирателите от участие в гласуването. Гледах преди малко едни социологически изследвания, които говорят, че поради тотално недоверие към политическите партии 50 процента от българските граждани с право на глас са заявили, че няма да участват в изборите. Една малка стъпка към постигане на тяхното доверие е именно и такъв ясен регламент на работата и най-вече на финансовата страна на дейността на политическите партии. Вярно е, че догодина е тежка година финансово, имаме 1,3 млрд. долара по дълга, имаме една дупка в платежния баланс около 700 млрд., което прави около 2 млрд. задължение. Но, така или иначе, повтарям, правителството непременно трябва да намери източник за финансиране на политическите партии по силата на бъдещия закон.
Считам за напълно естествено финансиране на политически дейности на политическите партии по силата на международни проекти и по силата на тяхното сътрудничество с братски партии в други държави и съответно международни политически, партийни организации. Това е практика, която е съществувала дълги години, в момента съществува, българските партии участват в такива проекти и няма никаква причина това участие да бъде ограничавано в закона.
За мен особено важен елемент от целия проблем за финансирането на политическите партии е контролът върху тяхната финансова дейност. И тук искам конкретно да предложа да се предвиди текст, който да осигури държавен финансов контрол, по-точно контрол на Сметната палата. Известно е, че се правят одити на политическите парти, но също така е известно какво представлява одит, извършен от частна фирма. Това практически е начин да бъде узаконена счетоводната книга на партията такава, каквато е, а по същество не означава и не предполага, нито реализира същинска финансова проверка на финансовите дела на партията. Затова изрично настоявам законът да задължи политическите партии да преминават през такъв финансов одит от Сметната палата.
И, накрая, няколко думи по начина на избиране на народни представители. Това е също елемент от потенциалния, а защо не кажем, и реалния клиентелизъм в българската политика. Добре би било законът да предвиди обективни критерии, които всяка партия да включи в своя устав и които по същество да попречат на купуването на депутатски места или пък на избор на депутати по субективни, много строго личностни съображения на самото ръководство на съответната политическа партия.
И бих изневерила на мисията си, на една част от своите занимания, ако накрая не кажа няколко думи и за значението на регламентиране на участието на жени в ръководствата на политическите партии, в списъците за народни представители и в крайна сметка в Народното събрание. Разбира се, нито една партия не може да бъде задължена да регламентира това с квота. И все пак трябва да е известно, че това е практика, използвана от много политически партии в Европа, вярно, това са основно социалдемократически партии. Но в момента в Европейския парламент се разработва именно такава норма за гарантиране на участието на жени в политиката и съответно в Европейския и националните парламенти. Мога само да напомня, че днес съотношението в Европейския парламент не е в полза на социалдемократическите партии, а е в полза на консервативните партии. Тъй че аз бих апелирала към работната група и съответно към комисиите и всички свои колеги да се предвиди и такъв, макар и общ, но определено насърчителен текст в този смисъл.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Поптодорова, една принципна забележка към Вашето изказване, в което имаше много верни констатации: не трябва да се очаква, че Законът за политическите партии ще бъде в състояние да урежда вътрешнопартийни проблеми. Тоест недъзите на една партия, които според мен са заложени в нейния устав или в начина, по който има взаимоотношения между общинските организации, между национално ръководство, да бъдат изправени чрез Закона за политическите партии. Това просто не може да стане, защото законът не трябва да посяга върху политическата автономност на партията. Това е свещена територия, която зависи само от основни принципи, които са събрали хората, които изповядват единна ценностна система, борят се тя да бъде ценностна система на цялото общество и т.н., водят хората към Европа или някъде друга. Затова ми се струва, че не трябва да очаквате от Закона за политическите партии да извърши това. Просто самата партия трябва да намери в себе си достатъчно демократични механизми тези неща, за които Вие говорите, да не се случват - и за клиентелистките пластове, и за купуването на депутатски места и т.н. Това си е работа на самата партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Аз също искам само да добавя и да опровергая едно от твърденията на госпожа Поптодорова за участието на жените в европейския политически ландшафт. Понеже тя спомена, че главно или най-много социалдемократите държали за участието на жени, искам да кажа, че християндемократическата общност, Народната партия също води този дебат от доста дълго време. И понеже аз съм един от вицепрезидентите на секцията на жените - някой да не ме разбере грешно - на секцията на жените към Народната партия, знам документите, които бяха изготвени, знам борбата, която се води, за участие на повече жени и за паритет дори и в Европейския парламент, чрез нашите представители там. Така че не мога да се съглася с казаното по този въпрос. Но действително в тази насока има какво да се направи.
И като водач на делегацията на Интерпарламентарния съюз на тази тема трябва да кажа, че това е единствената организация, която в поканата си включва, че би било желателно и препоръчително в делегацията да има поне една жена. И дори предвиждаше наказание за делегации, в които няма нито една жена като представител. Мисля, че не само трябва да говорим тези работи - аз знам, че госпожа Поптодорова го прави. Аз също го правя - но трябва да поощряваме участието на жените в политическия процес, защото много пъти е било заявявано, че дали една партия е модерна и съвременна личи по процента на жените, участващи в нея. Така че, след като всички се стремим да бъдем модерни партии, мисля, че по този начин ще докажем още по-добре. Аз също ще работя в тази насока. И мисля, че и ако самите жени разберат своите възможности още по-добре и преодолеят клишетата, всички ще успеят. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Мозер.
Госпожа Поптодорова има думата за дуплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Радвам се да чуя, че вече е по-интензивен дебатът и в християндемократическите среди. Но аз повтарям, че единствените партии, които имат формална квота, записана в техните устави, която е 30 на сто задължително, а в една партия - в норвежката, и 50 на сто, са все партии от социалдемократическите партии и това имах предвид.
Разбира се, господин Ляков, този закон не може да реши уставите на политическите партии. И аз също така го посочих в изброяването на личните си очаквания от закона. Но също така е вярно, че по повод този закон ние, авторите му, бъдещите му автори, народните представители, политическите партии трябва да обозначим в публичния дебат, който водим сега, какво очакваме да се постигне чрез този закон. И ако ние не го направим, то тогава ние мълчаливо, волно или неволно ще откажем на избирателите яснота по това дали сме готови да преследваме такива цели чрез закона и в уставите си или просто ще приемем закона във формалната му страна така, както се полага да бъде подобен закон за политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Думата за изказване има народният представител Анатолий Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Нека началото на моето изказване да не се счете като реплика към госпожа Поптодорова. Но нашето народно представителство не е лишено от женско очарование, тъй че безпокойството за това дали жените в политическия живот ще имат гаранция чрез законов фиксиран текст няма да бъде основание за тяхното притеснение. Считам, че толерантността и уважението на българина към жените е по-добрата гаранция, отколкото един изричен текст в Закона за политическите партии.
Ще представя законопроекта, внесен от мен и моя колега Каракачанов като представители на ВМРО със следното начало - учредяването на политическите партии и общите положения, които бяха дискутирани в първата работна група, създадена между вносителите на законопроекти и представителите на всички политически партии, участващи в Тридесет и осмото Народно събрание. Съгласили сме се с необходимостта политическата пъстрота, колорита в България да бъде ограничен.
В нашия законопроект, разбира се, предложението за един минимален брой членове, учредители на политическа партия, е един от ниските. В законопроектите на наши колеги има изисквания за учредяване на политически партии с хиляди членове. Нещо, което, за съжаление, обаче не съответства на европейската политическа практика. За сведение, най-високият брой членове, учредители за учредяване на политическа партия, фигурира в Закона за политическите партии в Македония и това е 500 души. Нашето предложение съответства на това най-високо изискване за брой учредители на политическа партия.
Считаме, че не е важно една политическа партия дали ще бъде учредена с 500 или 5000 души, но важно е тя да придобие политическото обществено значение при едни избори. И тя доказа своето влияние именно тогава, на политически избори. Затова и в нашия законопроект сме предвидили преди участие на парламентарни избори всяка политическа партия да тества това свое политическо доверие с подписка сред пълноправни, имащи право на участие в гласуването, български граждани. И ако този тест покаже, че над 10 хил. български избиратели дават своята подкрепа и биха я дали на следващите парламентарни избори за една политическа сила, то тя наистина има политическа значимост.
Ще отбележа, че този текст фигурира в почти всички предложени от нашите колеги законопроекти и той е плод на консенсус. Дали цифрата ще бъде пет или десет хиляди, това е допълнителен технически въпрос и мисля, че сега, при обсъждането на философията на Закона за политическите партии, не е толкова интересен предмет за дебат.
Финансирането - втората тема, която наистина вълнува и не само нас като народни представители и вносители на законопроекти, но и българското гражданство. Съществува едно очакване политическите партии да не бъдат толкова разточителни, да не бъдат толкова изискващи към държавния бюджет средства. Спекулира се често с тезата, че едва ли не, прикрепвайки политическите партии към държавния бюджет, те ще го издоят, те ще бъдат само едни паразитиращи политически тела, но не и отговарящи на очакванията на обществото политически субекти. Ние не приемаме тази теза. Ние считаме, че за да се спрат наистина появилите се форми на клиентелизъм, на домогване на корпоративни, а и на чужди държавни интереси до политическо влияние в българската държава, е необходимо да се осигури държавно финансиране, което държавно финансиране, разбира се, да бъде разделено, според политическата практика в други държави, в три отделни групи: финансиране за политическите кабинети на народните представители; финансиране на партийния апарат на политическите организации, както и финансиране на предизборни кампании.
По време на дебатите в работната група ние се съгласихме, приехме принципното положение, че финансирането на работата на Народните представители трябва да бъде тема, която да бъде фиксирана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така, както е и днес. Че това, наистина, не трябва да бъде текст и материя, която да бъде развита в Закона за политическите партии.
Със сигурност такава ще бъде и съдбата на друго едно наше предложение, с което ние сме съгласни, и с аргументите, изложени от други колеги, че не е необходимо Законът за политическите партии да третира и финансирането на политически предизборни кампании. Това, наистина, трябва да бъде плод на организацията, плод на влиянието на една политическа организация, която да осигури финансови средства за водене на кампания от други източници. Но и нашият законопроект, и всички останали залагат на това една политическа партия, получила над 1 на сто от гласовете при предишни парламентарни избори да има достъп до финансиране на своя партиен апарат. Естествено е, че в това си намерение ние сме предложили и това финансиране да не бъде безгранично. Първо, едно ограничение, което да показва, че една политическа организация има обществена значимост - над 1 на сто от получените гласове. А в нашия законопроект фигурира 4 на сто, но в повечето от законопроектите този процент е по-нисък и бихме били склонни да обсъждаме това предложение за намаляване на този общественозначим праг. И второто нещо - да се отчита полученият брой гласове при получаване на финансови средства. Това е съвсем естествено, тъй като пропорционалното представителство на политическите партии в българския парламент трябва да съответства и на пропорционалност при финансирането - по-големите субекти с по-голямо политическо доверие ще получат и повече финансови средства.

Що се отнася до забраните за финансиране. В нашия законопроект също фигурират една немалка част от забрани за финансиране на политически партии. Пред всичко наблягаме на това финансирането да не става с участието на чужди правителства, на свързани с тях търговски дружества. Ако това бъде допуснато, ще бъде една пряка намеса в политическия живот на българската държава и достигане до възможност за влияние върху вземане на отговорни политически решения.
Анонимните дарения - една тема, която е дискутирана и текстът фигурира във всички предложени законопроекти. Ние също считаме, че анонимните дарения трябва да имат праг, след който праг те трябва да имат публичност, да бъдат обявявани и да се знае кой финансира определена политическа сила.
Забрана за финансиране от едно и също лице - било то физическо, било юридическо. Нашият законопроект потвърждава това принципно положение, че не може да има постоянно редуване на финансирането от едно и също лице. Това наистина ще предполага ангажимент на политическата сила с определен корпоративен интерес.
Важна тема, която не чух да бъде засегната от колегите, беше въпросът за стопанската дейност. В сега действащия Закон за политическите партии има разрешение за извършване на стопанска дейност и това е изрично фиксирано в закона. Това е нещо, което породи недоволство в българското общество, тъй като често сме свидетели по новините да се изнасят факти за политически партии, които пряко извършват търговска дейност - нещо, което е недопустимо. Не може една партия да изтъргува един вагон с брашно - да го купи и да го продаде. За съжаление това в момента се получава и поради слабият контрол, който е само единствено от страна на представен отчет пред Народното събрание, който не се представя, разбира се, тъй като няма санкция за него.
Ние предвиждаме стопанската дейност да бъде изрично забранена. Не само да бъде извършвана пряко, но да не могат политическите партии да участват като собственици на дялове на акции в търговски дружества. Приветстваме, разбира се, идеята в законопроекта на Народен съюз, където е фиксирана също така възможността да не могат да бъдат ползвани средства от търговски дружества, които са ангажирани с държавни поръчки.
Обществото очаква от нас да се справим с тази хилава, немощна и нелицеприятна политическа пъстрота. Аз съм на мнение, че народното представителство с днешното гласуване ще потвърди своята политическа воля да отърве българския политически живот от безбройните политически партии, които с нищо не допринасят за това обществото да приветства политическата класа.
Заедно с това призовавам народните представители да подкрепят внесения от нас законопроект, за да може след това да се пристъпи и към съответната по правилник процедура за създаването в рамките на комисията на единен общ законопроект, който да бъде представен за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за изказване народният представител Иван Тодоров от Евролевицата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Използвам приятната възможност да Ви пожелая успех до края на тази сесия.
Уважаеми колеги, много неща се казаха във връзка със законопроектите за политическите партии досега, включително и в детайли, затова аз искам да кажа няколко общи неща, които за мен имат принципен характер.
Първото е това, че едва ли има някой в залата, който не е на мнение, че този закон като че ли доста закъсня. Приемането на Закон за политическите партии може би трябваше да стане доста по-отдавна, за да бъдат предотвратени много неща в нашия политически живот или поне да бъде направен опит да се избегнат. Но аз си мисля, че в тази обща криза в страната, включително и политическа, обхванала политическия живот, обхванала политическите партии без изключение, си мисля, че приемането на един такъв закон от нашето Народно събрание ще има оздравителен характер.
Като казвам това, имам предвид крайната нужда, ако мога така да се изразя, от европеизацията на политическия живот в България. Аз си представям, че новият Закон за политическите партии, който, дай Боже, ще приемем всички заедно в скоро време, ще доведе до изясняване на нещата кой къде е в политическото пространство, за изясняване най-вече и регламентиране на взаимоотношенията между партия с партия и между партиите и обществото. Аз си мисля, че в това отношение цялата политическа система в България, всички политически партии без изключение в по-голяма или в по-малка степен са длъжници на нашето общество.
Различни са мненията, разбира се, много предварителна работа беше свършена при подготовката на всички тези законопроекти. Всички знаем, че имаше и работни групи, които стигнаха донякъде. И два от проблемите, които се обсъждаха, бяха, разбира се, регистрацията на политическите партии и финансирането. Аз си мисля, че при всички случаи, така както ще решим проблема за регистриране на една политическа партия, ние ще решим един проблем, който впечатлява неприятно нашите партньори извън нашата страна. Убеден съм, че в залата има много хора, които са чули това от наши и чуждестранни партньори, които недоумяват наличието на толкова много политически партии в България. Доколкото знам са регистрирани някъде около 236. Това най-малкото буди недоумение в тази част на Европа, чийто пълноправен член ние искаме да станем. Това носи, разбира се, редица други проблеми, за които вече споменах - за един до голяма степен хаос, бъркотия и неяснота в политическия живот и политическата система на страната ни.
С една дума, аз си мисля, че така, както приемем принципа на регистрация, ние ще избегнем варианта за наличието на много вождове и малко индианци в нашия политически живот.
Много важен елемент от европеизирането на нашата политическа система, разбира се, е и въпросът с финансирането на политическите партии. За мен най-важното е, че по този начин ще се повиши доверието в политическите партии и политическата система на обществото, тъй като страшно много от нарастващото недоверие на обществеността към политическата система е свързано именно с неяснотата, мъглявината около финансирането на политическите партии.
Както казах в началото, много закъсня този закон. Тук ще кажа нещо, което е мое пълно убеждение. Аз смятам, че това е един много добър шанс за това Народно събрание, за нашето Народно събрание - именно то да приеме Закона за политическите партии. Аз си мисля, че не само парламентът като цяло, но и политическите партии, представени в него, биха получили шанса за повишаване или поне за спиране на този главоломен пад на доверието на обществеността към нас, като парламентаристи.
Много трудно ще бъде работата до второто четене, тъй като са много законопроектите, но, слава Богу, не са кардинални различията в тях. При всички случаи е нужна добра и конструктивна воля на всички парламентарно представени сили, за да се приеме един максимално справедлив закон. Като казвам справедлив, имам предвид, разбира се, не само политическите сили, които сме представени в парламента, но справедлив и за тези, които сега са извън Народното събрание, но имат реалния шанс да изпратят свои представители в бъдещото.
Трудна ще ни бъде работата за второ четене, но аз бих използвал приятната възможност да апелирам към всички колеги, независимо от коя парламентарна група са, да проявим заедно максимална конструктивност, от която ще зависи правенето на добър, справедлив закон, в който ще бъдат защитени интересите не на една или друга политическа партия, а на цялата политическа система в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Иван Тодоров.
Има думата за изказване народният представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили няма свой предложен законопроект за политическите партии, не защото нямаме възможност или не желаем да имаме такъв проект, а просто тактически решихме, че предвид мнозинството, което имаме, е по-добре да дадем възможност на останалите парламентарно представени политически партии да кажат своето желание, да покажат своя начин на виждане как да се нормализира политическият процес в България. Защото поне ние възприемаме този дебат и наличието на тези законопроекти като един стремеж за нормализиране - колегата Тодоров току-що използва терминът "европеизиране" - на политическия живот в България.
От тази гледна точка ние положихме усилие в съществуващата досега работна контактна група за съвместяване на усилията, за сближаване на различията в такава посока, че днес, когато гледаме законопроектите на първо четене, да може с голяма степен на сигурност да се твърди, че основните противоречия между отделните законопроекти са почти преодоляни, тоест да се твърди, че към датата на първо четене на законопроектите, които, надявам се, всички ще гласуваме днес, диаметралните, противоположните позиции са в максимална степен сближени, което ще благоприятства до голяма степен в следващия етап работата на парламента да бъде облекчена, а именно вече появата на законопроекта в окончателен вариант за второ четене.
Тук съм улеснен до голяма степен от това, което беше казано преди мен, защото почти във всички пунктове на законопроектите беше пространно развита тезата на всяка една от политическите сили, която заставаше на трибуната. Може би най-важният елемент, за който трябва да продължи да се говори, това е фактът, че ние желаем българският политически живот, без да нарушава правото на политическото сдружаване, все пак в известна степен да се нормализира в аспект брой на субекти, които реално нямат никакво политическо влияние сред избирателите. Може би най-добрият елемент от работата на контактната група беше фактът, че ограничението се търси не в момента на регистрация на една политическа сила, защото там сигурно бихме нарушили правото на сдружаване и то на политическо, а ограничението за реално участие в политическия процес в страната. То ще бъде търсено на база на реално съизмеримо с определени критерии влияние на даден политически субект върху политическия живот в страната. Аз мисля, че едно от големите достойнства на законопроекта, който ще се роди на второ четене, ще бъде точно този елемент.
Вторият безспорно важен елемент е удовлетворяване на едно голямо обществено очакване - финансирането на политическите партии да бъде ясно и открито, да подлежи на контрол и то контрол, който да бъде не само институционален - беше казано, че най-вероятно контролът ще бъде от страна на Сметната палата - но този контрол в голяма степен ще бъде и граждански. Защото това, което Сметната палата констатира, е публичен факт, тоест всичко това, което те констатират, ще бъде огласено пред обществеността.
С това до голяма степен, както каза и колегата Величков преди малко, ще бъде свалена тази подозрителност, която съществува - за съжаление, подхранвана от самите нас - за начина, по който ние се сдобиваме със средства за своята дейност.
Разбира се, немаловажно е, че по този начин веднъж завинаги ще бъдат прекратени явления като случая "Акрам" и подобни нему, при които с политически цели се извършва източване на пари от различни стопански или банкови субекти.
Следващият пункт, на който се спря и господин Величков, е нашето желание политическите партии да спрат да се занимават с една абсолютно неприсъща дейност като търговската дейност. Не може да очакваме обществото да повярва на искреността на нашите стремежи да водим страната в определена посока, когато в нашата дейност по сегашния закон съществува един чисто комерсиален елемент.
Така че, в общи линии тези проблеми, които се очертаха в 10-годишния период на нормализация на политическите взаимоотношения в страната, в предстоящия закон вероятно ще намерят своите решения. Като казвам "своите решения", нарочно не използвам думата "най-добри", защото отдавна е известно на всички, че идеален закон няма. Но струва ми се, че тези законопроекти или по-точно тяхната цел при окончателния закон за пръв път са предшествали в своето окончателно развитие от един, бих казал, консенсусен стремеж в работната група различията да бъдат преодолени още преди законопроектите да влезат на първо четене и това според мен е много позитивен факт.
Много трудно е да се работи в комисиите със законопроекти, много на брой по една и съща тематика, по които има и доста сериозни различия. Надявам се, че това, което дотук беше направено от работната група, априори е облекчило работата на водещата комисия за второто четене и се надявам, че по този начин парламентът в близко време ще има един окончателен вариант.
Същевременно искам да призова всички колеги - вносители или защитници на крайни позиции - да направят своята стъпка към консенсуса, да направят тази стъпка, която да роди такъв закон на второ четене, който да не предизвиква конфронтации и да бъде един закон, който ще бъде подкрепен от целия парламент. Мисля, че това ще бъде един ясен знак, че във всички политически сили, представени в българския парламент, желанието да откликнат на стремежа на обществото да му бъдат прозрачни, да му бъдат ясни, да бъдат честни към своите избиратели, ще бъде удовлетворен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата за изказване народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Може би аз съм един от малкото хора, които се занимават професионално, по силата на моя избор за заместник-председател на Българската евролевица по финансовите и стопанските въпроси с финансирането на политическите партии. И аз ще се опитам да ви говоря професионално.
В момента в България има три закона, които регламентират финансирането на политическите партии. Единият закон е за даренията, вторият закон е за прането на мръсните пари и третият закон е Законът за политическите партии. Тези три закона действат в момента в страната. По тях има определен регламент. Много от въпросите, които тук се повдигнаха, са решени в тези закони.
Например в Закона за даренията е казано дарението до каква степен може да бъде анонимно и от кой праг нагоре не може да бъде анонимно. Но този закон не се спазва.
В Закона за политическите партии е записано, че партиите могат да извършват стопанска дейност. Но след това е записано каква стопанска дейност могат да извършват. Така че тук се спекулира с този запис. Изрично е казано, че политическите партии могат да извършват дейност, стопанска дейност, свързана само с тяхното развитие като политически партии. Така че и този въпрос е регламентиран. Друг е въпросът каква е практиката в момента в страната и защо такава практика съществува десет години.
Има още регламенти. Например, цялото имущество на партиите, което се използва, както наблюдаваме в страната, за кафенета, за стопанска дейност, за нея трябва да се води отделен отчет и да се плащат данъци, да се подава данъчна декларация. Например, трябва всяка година в "Държавен вестник" да се обнародва балансът на партиите. Да сте виждали такова нещо? Не е само в Народното събрание, не е само в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Трябва да се подава данъчна декларация. Да сте виждали такова нещо? Така че има много регламенти. Въпросът е защо не се спазва всичко това и защо е създадена такава хаотична система.
И приветствам това, че сега всичко се събира в един закон, който се отнася конкретно за политическите партии.
Всъщност, десетгодишната практика от развитието на демокрацията насам дава възможност по начина, по който се финансират политическите партии, тъй като тук много се говори за това, да се облагодетелстват политическите партии от властта. Аз мисля, че този закон, който се предлага сега, е на път да стесни до голяма степен възможността за такова облагодетелстване. Първото, основното, което се залага в него, това е финансирането от държавния бюджет. Това е съвсем нормална практика. Това нещо се използва във всички демократични страни. И това от своя страна води до контрол от органите, които контролират бюджета, и контрол върху самите партии, който е изключително наложителен. Колко ще бъде, как ще бъде, на каква база ще бъде, е въпрос на договорки и разговори. Аз мисля, че работната група е стигнала до някакъв консенсус. А и въз основа на тези закони може да се направи ясен регламент по този въпрос.
Неяснотата на тези закони доведе дотам, че в България има над 220 партии. Аз мога да кажа, че 180 от тях са търговски дружества. Те са създадени не за партийна работа, а за търговия, защото законът позволяваше в известен период от тези десет години да се извършва търговия, без плащане на данъци, дори със заобикаляне на мита, тоест, пряка корупция. Мисля, че и този въпрос с предлаганите закони за политическите партии, с новия закон, който ще влезе в сила, ще претърпи своя регламент и ще затвори също тази широка врата.
Изключително важно е да се знае, както каза уважаемият колега Ляков, че ще се сложат рамки. Но вие виждате какво става в развитите демокрации. Виждате какво става например в Германия. Там също тече такава дискусия в обществото, и то много сериозна. И се върви към приемането на закон за финансиране на политическите партии във връзка с драстичните случаи на корупция. Това не е изолирано явление.
Въпросът е обаче в България да има регламент, да се знаят източниците, да се знае контролът върху тези източници и върху партиите как ще бъде. Тогава вече могат да се избягнат рецидивите на това, което се случва.
Тази дискусия тече в цяла Европа, тази дискусия тече в цял свят - по отношение финансирането на политическите партии. И намира в развитие своя регламент.
Въпросът е ние да вземем най-хубавото. Аз мисля, че в рамките на тези 5-6 месеца, в които тече неформалният дебат по този закон, се стигна до определени решения, които са във връзка с нашата действителност. Защото ние не можем да приложим германския закон в България, при всички положения. Просто имаме друга система, установена засега.
Въпросът с финансирането на политическите партии също е много важен по отношение на имуществото, което се получава от държавата. Знаете, че има също още един закон, който регламентира, че всяка политическа, парламентарно представена партия, трябва да има офиси, кой й ги предоставя, каква дейност се развива в тях и т. н. Тук също има доста сериозни пропуски в изпълнението на тези неща. Има явни случаи на корупция, на раздаване на държавно и на общинско имущество на политически партии на смешни цени. Има явно използване на това имущество за търговски цели без плащане на данъци. Това също трябва да се пресече. Тоест, пред нас стои огромната отговорност да подредим в една стройна система цялото финансиране като източници, като възможности и като контрол. И тук също е много важно мястото на Министерството на финансите, на правителството, на държавните органи, за да може да се получи ефективно действаща система за финансиране.
Но трябва да се спазват и законите. И трябва да се знае, че политическите партии не са извън законите на страната - в смисъл на контрол. И в момента може да се правят някои неща от тази гледна точка.
Аз се радвам, че след десет години, волно или неволно неприемане на такъв закон, най-после ние всичките като политици, независимо от партийния си цвят, узряхме до това, че трябва да приемем закон за политическите партии, в който тези неща да са ясно казани. Ние дължим това на обществото. И мисля, че това е едно от най-важните неща, за да се спре, както искате, го наречете, с клиентелизма, който е модерен сега, с корупцията, и с много други неща, които така или иначе вървят покрай властта. Регламентът трябва да е много строг, но трябва да има и много строги санкции, предвидени в този закон. Те трябва да са и морални, и политически, и финансови. И трябва да са и конкретни, да не се съотнасят към група, а към конкретни лица. И може би и това нещо трябва да се запише в закон - кой, как, защо, по какви правила и по каква схема отговаря по тези въпроси в политическите партии и пред кого носи отговорност. Ако успеем това да свършим, това да подредим от живота в практиката, нещата ще си дойдат на място, стига да се прилагат ефективно.
Мисля, че всичко, всичко се изказа по отношение на финансирането. Остава една доста сериозна работа. Дай Боже да я свършим много бързо и законът да влезе в сила.
Аз мисля, че няма никаква пречка, тук имаше изказване и от колеги, че в бюджета в момента няма пари и такива работи. Аз мисля, че това нещо се преодолява също с парламентарни средства, с добра воля. И дай Боже нещата да влязат колкото е възможно по-скоро в действие, защото предстоят избори, когато и да са те. И в тези избори политическата система трябва да влезе с ясни партии, с ясни правила и с ясен закон за политическите партии. И това ще бъде в интерес на всички хора. Благодаря. (Неразбираема реплика от господин Моньо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Иван Бойков.
Има думата за изказване народният представител Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Не ще и дума, че поправките към сега действащия Закон за политическите партии са наложителни. Старият закон изчерпа вече своите възможности и показа много недостатъци.
Тези поправки ще внесат ясни правила за партиите при тяхната регистрация, начини за финансиране, ползването на предоставения сграден фонд и т. н. Всичко това го има по един или друг начин застъпено във внесените законопроекти от различните политически сили в парламента.
Аз обаче искам да обърна вниманието на всички вас от името на Българския земеделски народен съюз, върху едно предложение, което го има само и единствено в нашия законопроект. Става въпрос за названието на политическите партии и организации и техните абревиатури при регистрация. Известно е, че тук се вършат нечистоплътни манипулации, които нямат нищо общо с етиката в политическия живот.
Още в Тридесет и седмото обикновено Народно събрание Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия, но преди всичко от името на БЗНС, беше внесен един законопроект в този дух, от госпожа Анастасия Мозер, в която ясно е формулирана постановката, че при регистриране на политическа партия тя няма правото да използва повторно името на исторически утвърдена политическа организация и партия и нейната абревиатура посредством разни тирета, кавички, буквички, повторения и т.н. в този дух.
Във внесения от нас законопроект ние отново предлагаме на вниманието ви това предложение. Всъщност то е основното в нашия законопроект. Приемането му е абсолютно необходимо, ако искаме в ремонтирания, в подобрения Закон за политическите партии да има чистота, да има яснота и морал от европейски тип.
Политическите сили в сегашното Тридесет и осмо обикновено Народно събрание са заинтересувани в подобрения Закон за политическите партии да се отнемат всякакви манипулативни, кинжални възможности, от които в крайна сметка не е заинтересувано българското общество. Предложението ни е ясно и то ще допринесе да се озонира българският политически живот.
Аз се надявам, че всички ние наистина сме обладани от искрения стремеж да създадем един ясен Закон за политическите партии, в който духът на Европа, за който тук толкова много говорим, и европейското политическо поведение да намерят своето място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проектозаконите за политическите партии, които обсъждаме, явно показват, че правилата на играта в политическия живот в България в рамките на тези десет години не са изчистени и не са точни. И след като поправихме и налагаме постоянно закони в икономическата област, в културната и във всяка една област в живота на България, явно е, че дойде моментът, в който трябва да регламентираме едни правила за по-нататъшната политическа дейност на политическите формации в България.
Политическите партии са един елемент от гражданското общество и то много важен елемент. Те са носители на многопартийната система в България. Носители са и на парламентаризма в България. И когато тези политически партии влизат в парламента, трябва да са ясни три неща, които носят в себе си. Първо, идеята, която носят. Второ, съставът, в който са те. И трето, като такива носители на идеи и състав, дали са чисти пред обществото от гледище на своето финансиране.
Явно е, че в България в рамките тези десет години се прояви и нещо, което е характерна българска черта - вместо да се правят търговски дружества или други дружества, кооперации или нещо друго от този род, българите намериха съответната врата в Закона за политическите партии да направят политически партии, които да използват като търговски дружества. Аз съм съгласен с това, което каза господин Бойков, че голяма част от съществуващите днес, регистрирани политически партии, наистина са търговски дружества. Може би и затова много от политическите формации, които са в парламента и тези, които са извън парламента и имат своята представителност в обществото, сме в общ смисъл критикувани от гледище на това, което представляват всичките не 236, а 248 политически партии.
Във всички законопроекти, в това число и в нашия, са заложени основни принципи, в които виждам, че нямаме различия помежду си. Искаме запазване на политическия модел и развитие на тази многопартийна система, същевременно обаче налагаме, както споменах, както във всяка една друга област има правила, да наложим същите правила и в рамките на дейността на политическите партии.
Разбира се, че ще има спорни моменти от гледище доколко законът отразява днешната реалност и доколко тръгваме напред да отрази това, което трябва да бъде и занапред. Защото законът не може да бъде само закон за днешната реалност, а трябва да бъде и закон, който да предначертае нещата поне за няколко години напред.
Какво имам предвид? Имам предвид, тук и колегите се изказаха, че правим европейски подход, че правим сравнение със законите за политическите партии в други държави. Да, това наистина е така и това е добро за българския парламент, че почти всички политически формации са се насочили към това. В нашия законопроект сме заложили няколко основни неща, дори една добра схема, според нас, за една идентификация на самата политическа организация до ниво община - кой я представлява и кой фактически е носител на идеята в тази община. Разбира се, може би като схема и като процедура тя може да не бъде приета от Народното събрание, но смятаме, че именно излизането на светло за членския състав, за ръководствата по общини ще дадат един ясен знак кои са хората по тези места. Защото политическите формации не са само централните ръководства, не са само регионалните ръководства, това са и хората, които членуват или са ръководства по отделните общини. И когато е ясно на обществото кои са тези хора в тази малка общност, в една община, вече става ясно и цялата политическа формация като идеи, като възможности.
Смятам, че това, което сме заложили като процедура при учредяването на една политическа формация или в случая във връзка с новия закон изискване да се видят кои са хората по места, е една добра идея. Тоест, да излезе всяка една политическа формация от анонимност дори на най-ниско ниво.
Вторият съществен проблем, по който имаме различия, това е по отношение на самия членски състав на една формация. Разбира се, че колегите от ВМРО, които са предложили числото 500, са прави от гледище на европейския подход. Ние сме предложили числото 5000 и разбирам, че наистина е затруднена една политическа формация да направи учредяването на едно място, защото това място трябва да бъде само в зала № 1 на НДК и никъде другаде не може да стане.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И там няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четири хиляди и нещо са местата.

МОНЬО ХРИСТОВ: Добре, тогава на някой стадион. Но тъй като стадионите от "Неделя 150" вече ги предлагат за друга цел, явно е, че там няма да може да стане също.
Мисля, че подходът, който е предложен, вместо за членски състав, за набиране на необходимите симпатизанти в подкрепа на тази политическа формация да участва на изборите, е също добър, което е една гаранция, че тази политическа формация наистина има подкрепа поне в рамките на един народен представител. Имам предвид и от тази гледна точка бих казал, че числото 10 хил. трябва да се увеличи, да бъде поне в рамките на един народен представител, тъй като досега ние избираме един народен представител в рамките на 17 500 избиратели, догодина може да бъде 14 500, но така или иначе поне да има симпатизанти за избора на един народен представител.
Това имам предвид и правя предложение за увеличение именно на тази бройка от 10 хил. души.
Вторият важен момент, за който всички говориха тук, е финансирането на политическите организации. Насочваме се към частично финансиране. Мисля, че много от колегите говореха за финансиране, сякаш финансирането на политическите партии ще бъде изцяло от държавата. Мисля, че правилното наименование е "частично финансиране на политическите организации от държавата."
Това наистина е практика в много държави. Трябва да намерим обаче елемента, в който българското общество да разбере, че не става дума за пари, които политическите партии получават и ще харчат за някаква, бих казал, по-голяма представителност, а че това са пари, средства, които се дават за развитие на самата политическа организация и неща, свързани с нейната дейност.
И веднага тук поставям другия въпрос, свързан с имуществото или предаденото имущество за ползване, което е също възможност за получаване на доходи от политическите партии. Съгласен съм с госпожа Поптодорова, и тук ясно трябва да регламентираме в отдадената клубна база или имущество от държавата, какви дейности трябва да бъдат заложени. Защото иначе може да се получи едно съществено изкривяване от това, което сме решили в закона, и от това за какво могат да бъдат използвани съответно тези помещения отдадени от общините или от държавата.
За нас е важен този момент, че вече след влизането в сила на този Закон за политическите партии, наистина политическите формации, които ще отговарят на изискванията на този закон, да покажат своите възможности един път като политически организации, втори път някой, в случая в нашия законопроект, ние сме заложили Сметната палата за контрола на финансите, който да каже: да, тази политическа формация изразходва или е получила средства и т.н. по един съвсем легален, легитимен начин. Това ще бъде важен момент на базата на атаките, които получава целият политически модел в момента в нашата държава. Ние сме заложили, казах, Сметната палата да бъде този одит, който да се извършва върху политическите формации.
Но аз искам да задълбоча още повече нещата. Поставяйки под този контрол финансите на политическите организации, се изисква един пълен механизъм, добре заложен като процедура и като техника, за да може наистина контролът да бъде прецизен. Защото в края на краищата почти всички политически формации, които сме тук, имаме структури в цялата страна, на различни нива, и контролът, проведен върху всички средства, ще бъде, бих казал, доста труден. Това ще изисква може би, аз самият не бих се наел да говоря с подробности по това, но ще изисква налагане на определена процедура и изпълнение на определени счетоводни указания, за да може този закон да бъде действащ. Иначе ще се получат в един момент разправии между политическите организации и Сметната палата за това доколко и откъде са дошли дадени средства и т.н.
Искам да кажа няколко думи за анонимното дарение.
По принцип анонимните дарения в света, така или иначе съществуват. Но мисля, че трябва да го обсъдим добре от гледище на това какво ще бъде частичното финансиране от държавата, какво ще бъде финансирането чрез тези помещения и клубове, които ще отдадат общините и държавата, тогава да вземем едно решение, ако трябва изцяло да изключим като възможности анонимното дарение на политическите организации. Защото по този начин, дори и да сложим някаква граница, анонимните дарители винаги могат да бъдат посочени като упрек към една политическа организация. Разбира се този въпрос е спорен, но ако намерим баланса между всички начини на финансиране на една политическа организация, ще дадем възможност същевременно да изчистим и този въпрос.
Политическите организации в България наистина следват един европейски модел, горе-долу всеки си намира мястото от гледище на идеите, които изповядва, и това, за което като програми представя в обществото, така че след приемането на този закон наистина всички политически организации ще излязат, бих казал, на светло пред обществото и по този начин някои от упреците, които днес се отнасят към всички нас, не изцяло, но частично, бих казал, ще бъдат свалени.
Мисля, че работата, която свършиха досега двете работни групи, беше доста добра, и като оставим някои съвсем малки спорни въпроси от гледище на претенции на някои от политическите сили, е налице един консенсус за приемане на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Бойко Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Голяма част от проблемите, които третират седемте внесени вече законопроекта за политическите партии, бяха разгледани.
Аз считам обаче, че първо беше необходимо, имайки предвид важността на законите, които се предлагат, те да преминат цялата процедура в Народното събрание, тъй като подкомисията, на която и аз съм представител, не е гледала нито един от тези законопроекти и не е изразила своето становище.
На следващо място бих искал да отбележа, че независимо от необходимостта от нов закон за политическите партии, ние трябва да отдадем дължимото на сега действащия Закон за политическите партии. Той създаде добри условия през тези десет години за развитие на демократизма в страната, създаде добри условия за развитие на политическия живот в условията на преход. И независимо, пак повтарям, от необходимостта от нов закон за политическите партии, досега действащият закон изигра своята роля, но, разбира се, той даде възможност и за развитието на някои политически рецидиви, които ние трябва да преодолеем с новия Закон за политическите партии.
Струва ми се, че са необходими няколко условия, на които трябва да отговаря новият законопроект, имайки предвид съществените, бих казал, и принципни различия, които имат внесените досега седем законопроекта. Казвам принципни различия, защото те се разминават както в регистрацията, така и в другия основен въпрос, който е залегнал - проблемите на финансирането, въпреки че работните групи, които положиха значителни усилия, стигнаха до консенсус по голяма част от тези въпроси.

В никакъв случай новият закон не трябва да повлияе негативно на политическите процеси, които се развиват в страната. Имам предвид, че новият законопроект не би трябвало да консервира политическото пространство, така както се смята в обществото, имайки предвид представителствата на различните парламентарни групи в сега действащото Тридесет и осмо Народно събрание, и едва ли не опит тези групи отново да се възпроизведат в едно ново Народно събрание. Аз считам, че никой от вносителите не е имал такава цел. Надявам се, че новият закон не би допуснал едно такова консервиране на политическото пространство с утвърждаване само на някои от сега действащите политически партии.
На всички ни е ясно, че е необходима действително една нова и много по-ясна регламентация и в политическия живот, имайки предвид големия брой партии, които се навъдиха в страната, голяма част от които, както господин Бойков заяви, са партии, действащи като фирми. Много важно е да не допуснем действието на политическата конюнктура. Каквато и да е тя, Тридесет и осмото Народно събрание е длъжно да изработи един закон по подобие на този, който беше изработен през 1990 г., който да не отговаря на политическата конюнктура, а да създава допълнителни условия за развитие на процесите на демократизма в страната.
Ще се спра съвсем накратко, имайки предвид, че въпросите бяха засегнати, по отношение на регистрацията и по проблемите на финансирането.
Определено смятам, че проблемите на регистрацията трябва да обвържем пряко със създаването на политическите партии, тяхното функциониране и тяхното разпускане. По никакъв начин новият закон не би трябвало да допуска ограничения при създаването на политическите партии. И тук мисля, че съвсем разумно законопроектът, който предлагат господата Каракачанов и Анатолий Величков, ни дава възможност да потърсим точно едно такова число - 500, с което да пристъпим към регистрация. Тук, разбира се, би могло да се помисли значително и върху онова, което предлага законопроектът на госпожа Мозер и БЗНС по отношение условията при самото регистриране на политическите партии.
Напълно съм съгласен и с това, че не трябва по никакъв начин законопроектът да допуска вмешателство във функционирането на политическите партии. По никакъв начин той не трябва да ограничава различните форми на функциониране на партиите, с изключение, разбира се, на онези действия, които са предвидени в Конституцията. И тук специално ще отворя една скоба, за да отбележа, че има законопроекти и аз се надявам, че няма да допуснем това в общия закон, които са в противоречие - някои техни отделни текстове са в противоречие с Конституцията по отношение разпускането на политическите партии. Тук трябва да бъдем максимално демократични и да съхраним онова, което го има в досега действащия закон по отношение на функционирането и по отношение на разпускането на политическите партии.
Специално внимание заслужава и въпросът, свързан с регистрацията по отношение на действията на съда, съдът да задържа, да спира или да отказва регистрация на политически партии без достатъчна аргументация за това, ръководейки се единствено от политическата конюнктура, ръководейки се дори от политически поръчки, които бяха отправени към съда, независимо от неговата независимост, така както е по Конституция. Затова новият закон, който ще изработим надявам се заедно, трябва да ни предложи една ясна регламентация, с която ние всъщност да дадем всички онези изисквания на съда за регистриране на политически партии.
И тук възниква въпросът за наименованията и абревиатурите на партиите. Недопустимо е в политическия ни живот да се спекулира повече с този въпрос, с допускането на дублетни партии с еднакви абревиатури, които имат различна своя същност, различно свое съдържание, независимо от това, че е възможно те да произлизат от една и съща партия.
Бих искал да кажа няколко думи по отношение на проблемите, свързани с финансирането на политическите партии. Тук подробно бяха разгледани въпросите с държавното финансиране на политическите партии. Аз също смятам, че е възможно да бъде въведено държавно финансиране, въпреки че политическият момент едва ли е подходящ, имайки предвид и възможностите, които има държавата сега. Тук по отношение на финансирането обаче считам, че едва ли трябва да си правим излишни илюзии. Какъвто и регламент да въведем, какъвто и контрол да въведем, колкото и голяма да е прозрачността, възможности за финансиране на политическите партии ще останат. Трябва, разбира се, да се потърси и държавният, и гражданският контрол и той да намери своето място в закона.
Необходимо е да помислим според мен и за санкциите при нарушаването на закона, така както ние заложихме в него изискванията за финансиране и тези санкции според мен също трябва да намерят място в Закона за политическите партии.
На последно място бих искал да се спра на въпроса, свързан с връзката на Закона за политическите партии с Избирателния закон. Много са въпросите тук, които възникнаха по отношение на участието на партиите в изборите и начина, по който те биха могли да бъдат реално представени в самите избори. Има различни становища в различните законопроекти - подписки от 5000 до 15 000 граждани и т.н.
Определено смятам, че обвръзването на този закон със Закона за изборите е задължително, имайки предвид и избирателната система, която сега е заложена и която би могла да бъде и променена, защото част от предложенията, които са направени за участие в изборите, са свързани с районното представителство на партиите - от една трета, през половината от общините в страната до две трети от общините.
Всички тези проблеми, които споменах дотук, смятам, че трябва да намерят своето място в новия Закон за политическите партии, който - пак повтарям - трябва да съхрани демократизма, да има една приемственост със сега действащия закон и да открива нови възможности за по-ясно функциониране на политическите партии в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има още изказвания, така че преди почивката няма да можем да гласуваме законопроекта.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна по един за мен важен и твърде чувствителен за българската общественост въпрос - Закона за политическите партии.
Първо искам да благодаря на тези, които внесоха закона, за да бъде разглеждан днес в Народното събрание. Защото нашето общество отдавна чака този закон да бъде приет от еманацията на политическите представители, каквото е Народното събрание, тъй като тя вижда, че все още със стария закон не са уредени политически отношения, които търпят еволюция и трябва да достигнат ниво, което изисква новият тип политическа култура, която усвояваме като ценностна система на България.
Аз помня времето, когато след 1989 г. се породи политическият плурализъм, когато изнасяхме пред клубовете на Съюза на демократичните сили списъци хората да се записват в различни партии, когато имаше еуфория, че всеки може да участва в политическия живот, и когато се народиха политически партии, които притесняват днес обществото. Казвам това, защото впоследствие в моето изказване ще обърна внимание и върху това колко трябва да бъдат политическите партии в България.
Този закон трябва да отговори пред българското общество на няколко важни поставени въпроси. Може ли една политическа система или една обществена система, каквато е политическата партия, да има развитие без да бъде ресурсно обезпечена? Аз мисля, че не може да съществува такъв тип развитие на обществени системи. Уреден ли е въпросът с ресурсното обезпечаване на политическите партии, тоест на обществени системи, които се наричат политически партии? Не, законово не е уреден. Имаме ли право да се притесняваме за това, че обществената критика или зараждащото се гражданско общество отправя такава към нас, членовете на политическите партии, дори и представени в парламента? Нямаме право. С този закон ние трябва да дадем една ясна и категорична формулировка как ще се развиват политическите системи, наречени политически партии, чрез тяхното ресурсно обезпечение.
Аз лично заставам зад позицията, че това трябва да бъде уредено с националния бюджет по критерии, които формират степента на значимост на политическите партии в обществения живот на страната. Всякакъв друг начин за финансиране, което днес съществува, буди съмнение, води до догадки и до основателни или неоснователни критики към нас, които се занимаваме почти професионално с политика.
Въпросът за броя на политическите партии. Аз смятам, че прекаленият брой политически партии, които днес съществуват в България, не спомага за политическия плурализъм, разводнява смисъла на политическата борба и води до обезличаването на политическите партии като инструментариум за развитие на обществото. Ние сме длъжни да поставим един критерий, по който по социалния признак, съставящ основата на политиката или нейната ценностна система, да се формират политическите партии.
Преди да започне това заседание разговаряхме с проф. Велко Вълканов по това колко трябва да бъдат членовете на една политическа партия.
Тук ще си позволя да кажа: за да влезе един депутат в парламента, трябва да получи от обществото между 8 и 10 хил. гласа. Това означава, че трябва да има поне 5 хил. членове, които заедно със семействата си да му гарантират поне един вот в националния парламент. Аз мисля, че цифрата 5 хиляди е един добър критерий за числеността на една политическа формация, която трябва да има право на самостоятелен политически живот в страната.
И накрая, за да не преповтарям казаните неща, този закон, макар че аз съм от вносителите на втория закон, внесен от Парламентарната група на Евролевицата, приемам, че не бива да се изчаква, "Заради Илия да изчаква и Свети Илия" - така е образно казано. Ние сме задължени, тези, които имаме нюанси към първия закон и към другите закони, които са внесени в парламента, да внесем нашите забележки към законите, които са внесени и които призовавам всички да приемем. Защото всеки един от тях носи някаква ценност, някаква идея, нещо, което е положително в развитието на правното уреждане на политическия живот в страната. Да създадем един закон, който да гарантира такава политическа култура в политическите партии, която да изведе общата, националната политическа култура на обществото и на нашия народ до степен и ниво, което отговаря на ценностната система на онази общност, която смятаме да бъде обект на нашите намерения за интегриране към нея, тоест на Европейския съюз и на европейската политическа култура. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Имаше и други кандидати за изказване, но не ги виждам залата и затова може да пристъпим към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за политическите партии, внесен от Александър Томов, Драгомир Драганов, Евгени Димитров и Петя Шопова.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 46.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Поставям на гласуване законопроекта за политическите партии, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за политическите партии, внесен от Анастасия Мозер и група народни представители.
Гласували 148 народни представители: за 100, против 25, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за политическите организации и партии, внесен от Петко Илиев и група народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за политическите партии, внесен от Стефан Гайтанджиев.
Гласували 163 народни представители: за 52, против 88, въздържали се 23.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за политическите партии, внесен от Александър Каракачанов.
Гласували 161 народни представители: за 127, против 6, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Съгласно нашия правилник комисията трябва в 14-дневен срок да изработи общ законопроект на основата на приетите. След това вече законопроектът се представя на председателя и на народните представители и се правят предложения за второ четене. Сега няма да се правят предложения за второ четене.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вносител е Петър Мутафчиев и група народни представители.
Господин Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С предложения от нас законопроект за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители предвиждаме нов § 5а в Преходните и заключителни разпоредби на закона. В ал. 1 на този нов параграф предлагаме общинските съвети да бъдат задължени за осигуряване на не по-малко от 50 на сто от наличната база на общинските пазари, които са предназначени за продажба на плодове и зеленчуци най-вече за ползване от земеделски производители при продажба на собствената им продукция. Основната ни цел с това предложение е да възстановим функцията на общинските пазари за пряк търговски контакт между производителите и крайните потребители.
Каква е ситуацията в момента? Голяма част от пазарите в областните градове и по-големите общински центрове са преобразувани в търговски дружества. Наличната база на пазарите се отдава под наем на търг за срок не по-малко от една година. Тези правила създават възможност пазарите да бъдат окупирани единствено от прекупвачите на земеделска продукция. Труден е достъпът на земеделските производители до тях, тъй като те не могат да участват в търговете с такъв дълъг срок. Произвежданата от тях продукция в повечето случаи е сезонна.
Все още не е създадена и цялостна система от борси и тържища, които да регулират пазара на земеделската продукция. Сутринта разговаряхме с колегата Козалиев за това, че в момента от хасковския край се изкупуват краставици на едро на цена 60 стотинки, а всички сме свидетели, че на софийските пазари не можем да намерим на по-ниска цена от 2 лева.
Чий интерес се защитава с тази система? Единствено на прекупвачите.
Създавайки достъп на производителите до общинските пазари, ще създадем възможност за нормална конкуренция и балансирани цени на земеделската продукция.
В ал. 2 предвиждаме удостоверенията за земеделските производители да се издават от общинската администрация, на територията на която се извършва земеделската дейност. Ясно съзнаваме, че с Наредба № 3 на Министерството на земеделието и горите тази дейност е предоставена на областната земеделска служба. Каква е обаче нашата цел? Удостоверителните документи да се издават на по-ниско ниво - там, където е възможен пряк контрол. А прекият контрол може да се осъществява единствено от кметствата и от общинските администрации.
Уважаеми дами и господа народни представители! Апелирам към всички вас да подкрепите предложения от нас законопроект. Нека като законодатели да направим минималното за подпомагане на земеделските производители.
През 1997 г. отпаднаха минималните защитни цени. По-нататък, с тригодишното споразумение с Международния валутен фонд бяха премахнати и митата на селскостопанските продукти внос в нашата страна. Създаването на нормален достъп до пазарите ще гарантира минималните доходи на хилядите български граждани, които разчитат единствено на производството на селскостопанска продукция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Пропуснахме становище от комисията, защото не е гледано от комисията. Но тъй като срокът от три месеца е изтекъл, няма никаква пречка за гледане на закона.
Има ли изказвания? Господин Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно осигуряване на достъп до пазарите и осъществяване на непосредствен контакт между производители и потребители е една голяма цел, която никой не може да отрече и която при всички случаи ще може да създаде една по-добра възможност на земеделските производители да осигурят пазар на своите стоки, да бъдат по-близко до този пазар, да се съобразяват с изискванията по отношение на качество, амбалаж и пр. и да могат своевременно да коригират своята стопанска дейност във връзка с условията и изискванията на пазарните отношения в страната. Това е един безспорен факт и никой не може да го отрече. Предложеното от вносителите в това отношение според мен е навременно и интересно от гледна точка на целите, които преследва.
Разбира се, аз бих искал да кажа, че законопроектът, както е поднесен, не защитава в достатъчна степен добрата идея, която са имали вносителите, когато са разработвали този законопроект. Той не я защитава, защото в него има доста несъответствия и доста пропуски, които могат да го направят неработещ, да не може да свърши това, за което сме го предназначили.
За да не бъда голословен, аз трябва да изтъкна някои положения, които да подкрепят тази моя теза. По принцип е спорно дали предложеният законопроект трябва да бъде в тялото на Закона за подпомагане на земеделския производител или трябва да бъде в Закона за местната власт и местното самоуправление. Естествено е, че в случая се касае за един въпрос, който се решава от общинските съвети, които регламентират правилата за работа на общинските пазари. По този повод очевидно трябва местният парламент, тоест общинският съвет да вземе съответния акт, да създаде и приеме наредба за организация и работа на общинските пазари - нещо, което между другото е правено от редица общински съвети, какъвто е например Общинският съвет в София. Софийският общински съвет има издадена такава наредба, друг е въпросът как тя се прилага, дали изчерпва темата и т.н. Тук не е мястото да разискваме това, но такива наредби съществуват.
Освен това в текста, който се предлага, императивно е посочено, че общинските съвети са длъжни да осигуряват не по-малко от 50 на сто от наличната база. Това според мен също се нуждае от доста сериозно прецизиране и обсъждане, тъй като на много места това са търговски дружества - общинските пазари, регистрирани по Търговския закон и отнемането на възможността целогодишно 50 на сто от местата да заделят и осигуряват за някакъв бъдещ потенциален наемател ще ги затрудни много в тяхната стопанска дейност. Имам предвид това, че земеделското производство е сезонна дейност, докато пазарът действа целогодишно. И е възможно в един ограничен период, примерно през лятото, когато се регулира земеделската продукция, местата да се окажат по-малко, но през другата половина на годината пазарът да е празен, а те да са отказали да сключат преди това договор с други лица, които имат интерес да извършват съответна търговска дейност там. Затова тук е необходимо да се намери баланс.
Освен това бих казал, че когато се създава един императив, че общинските съвети са длъжни да осигурят известен процент, може да не е 50, може да е 15, то трябва да има и съответната разпоредба в административно-наказателните разпоредби, които да налагат съответните санкции на лицата, които не изпълнят тази разпоредба на параграфа, който ще бъде предложен. Това също е пропуск.
Трябва да имаме предвид също така, че когато говорим в ал. 1 на предложения параграф за ползване от земеделските производители при продажба на собствена селскостопанска продукция, трябва да имаме предвид - и аз разбирам, че това е вашата идея - произведена от земеделските производители, а не тези, които имат собственост върху някаква селскостопанска продукция. Защото тази собственост може да бъде придобита по различни способи. А целта е да се подпомогнат производителите. Затова тези текстове се нуждаят от съответно прецизиране.
Освен това имаме много сериозни възражения и по ал. 2. Алинея 2 казва: "Удостоверенията за селскостопански производители..." тук се употребява някакъв нов термин. В горната алинея говорим за земеделски производители, а тук за селскостопански производители. Вие имате предвид нещо по-разширено или само земеделските производители? Защото по-разширеното е по-опасно. Законът, който искате да изменяме, е Закона за подпомагане на земеделските производители и е необходимо да следваме съответната терминология. Това вече е друг въпрос. Но се казва, че "удостоверенията се издават от общинската администрация, на територията на която се извършва земеделската дейност". Имайте предвид, и вие го знаете това, защото говорихме преди малко, че по отношение на регистрацията на земеделските производители редът и условията за нейното извършване се определят на основания на § 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, където се посочва кои са земеделските производители и къде се регистрират. Следователно идваме до абсурда с това предложение, че по един и същи закон се извършват две регистрации на едни и същи земеделски производители - един път по § 4 и втори път трябва да се регистрират и в общините. Мисля, че това е много неправилно и от гледна точка на законодателството. В закона се определя кои са земеделски производители, как се регистрират, издава се регистрационна карта и тази регистрационна карта ги легитимира като лична карта пред всички органи, с които ще сключват договори - или ще наемат места на пазарите, или ще извършват някаква друга дейност. Тази карта ги легитимира, че те са регистрирани земеделски производители.
Има и други несъответствия. Аз смятам, че идеята е добра, но тези текстове се нуждаят от доста сериозна работа. И не на последно място бих казал, че трябва да се разговаря и с Асоциацията на общините, защото те като собственици на тези пазари ще имат най-добра възможност да подскажат и най-добрите подходи и текстове, които ние да имаме предвид при изготвянето на цялостния текст на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радва фактът, че поставеният въпрос, свързаната с него идея за подпомагане на земеделските производители намират подкрепа. Това не така често се случва и си струва да бъде отбелязано. Толкова повече, че редица предложения, които са правени през тези три години в парламента от различни народни представители за подпомагане на земеделските производители, на земеделското стопанство, когато са свързани с необходимостта да бъде осигурен финансов ресурс, обикновено не срещат подкрепа. В повечето случаи те не срещат подкрепа, защото философията на правителството в тази област е една чисто пазарна, бих казал, граничеща с нещо, което вече е и зад пазарната философия. Затова бяха направени и промени в стария закон и той всъщност се превърна в една формална рамка.
Лично аз съм много доволен от подкрепата, която прозвуча преди малко чрез изказването на господин Костов, и в това виждам една гаранция, че тази положителна идея ще бъде реализирана и въпросите, които искаме да решим, без отлагане ще намерят решение. Това означава, господин Костов, наистина в кратко време с използване на експерти тази идея да бъде реализирана чрез намирането на норми, които да работят, Вие сте прав.
Що се отнася до консултациите с общините, аз си позволявам да направя внушението, че дотолкова, доколкото обстановката в по-малките общини. В големите и най-големите е доста различна в това отношение, в големите и най-големите общини пазарите са дадени на търговски дружества, възникват допълнителни проблеми. Нека ние материализираме своята философия по този въпрос в един проект с помощта на експерти от ведомствата, за които Вие днес ни дадохте информация, и след това да направим консултацията със Сдружението на общините.
Не искам да бъда многословен, господин Куртев, аз си позволявам да направя внушението, че дотолкова доколкото на днешното заседание този въпрос се гледа, Вие можете да бъдете един своеобразен гарант, доколкото се отнасяте положително към тази идея. И да бъдете гарант в този смисъл да не се губи време, тъй като влизаме в един сезон, когато тези въпроси са свръхактуални. Да се приеме едно време, в рамките на което може да бъде реализирано това, за което стана дума, и парламентът в близките седмици да се занимае с окончателното приемане на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз искам да приканя всички ви да подкрепим философията, идеята преди всичко на този законопроект.
Първо, той спазва един европейски принцип, внесен в Декларацията на европейските страни, че трябва да се стремим последователно да довеждаме властта до това нещата да се решават от общините. И в този смисъл аз мисля, че тази идея приема този европейски принцип.
Второто е, че се дава възможност да подкрепим по един начин средния бизнес, селския бизнес на хората, които са и производители.
И трето, в определена степен да изключим прослойката на прекупвачество, която се яви на този етап, без да рискува нищо, която наистина купува на страшно ниски, минимално ниски цени, а продава на изключително високи цени. По този начин ние унищожаваме или не инициираме производителя, а в същото време ограбваме и купувача. В този смисъл считам, че законопроектът заслужава да бъде подкрепен от всички ни.
Аз мисля, че колегата Костов е прав в това, което каза. Ние днес проведохме разговор с вносителите, с господин Костов, аз и господин Трендафилов като заместник-председател на комисията и стигнахме до извода, че е изключително важно да проведем такъв разговор с асоциацията на кметовете на общините. Нека да не си мислим, че можем да дадем повече. Аз съм абсолютно убеден, че те ще ни предложат и някои неща, които ще бъдат по-рационални.
Към всичко това добавям, че може би с тях ще стигнем и до някои допълнителни неща, примерно един такъв на пръв поглед елементарен случай. Вземете един човек, който е произвел четири щайги дюли или четири щайги круши. Този човек не може да отива на пазарището и да си намира маса, за която да плаща. Има и такива наши производители, на които трябва да намерим по какъв начин да уредим положението. Защото те в същото време създават една нормална конкуренция. Да не говорим за това защо да не дадем възможност на тези, които са с минимални финансови възможности, да произведат нещо и да го изнесат на пазара, без да им създаваме този проблем, какъвто е вземане на маси и гарантиране в цял период. Защото прекупвачите са рутинирани хора, те знаят правилата, те знаят игрите, те знаят кой е ръководителят на пазарището. А тези хора не ги знаят и по този начин ние не намираме формула, с която да ги допуснем до пазара.
Така че идеята е добра. Ползвам се от случая, господин председател, да кажа, че ще се наложи срокът да бъде поне две седмици, с оглед на това да има възможност да се направят някои допълнения. Още повече, че материалът не е гледан на първо четене.
Няма нужда да коментираме дали той да бъде към Закона за подпомагане на земеделските производители, ще помислим дали там му е мястото или в друг закон.
Каня всички колеги да подкрепим идеята на този проектозакон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по ал. 1 на § 5а, в която е записано "не по-малко от 50% от наличната база за продажба на плодове и зеленчуци от производителите". Аз смятам, че е разумно цялото народно представителство да подкрепи този проект, защото, ако направим малко по-задълбочено проучване, ще се уверим, че много хора, производители на плодове и зеленчуци, което е дейност не през цялата година, а сезонна, и те просто си осигуряват прехраната за цялата година. Като мотив към моето искане да подкрепим този проект искам да ви кажа, че до преди две години, а не вярвам да е изменен сега, австрийският закон гласеше, че когато австрийските производители за сезона произведат съответния зеленчук или плодове, които по тяхната статистика задоволяват потреблението на държавата Австрия, абсолютно е забранен внос на този продукт от чужбина, с което стимулират австрийския производител. С този мотив аз моля да подкрепите това предложение, защото немалко хора ще си изкарат прехраната за цяла година. Още повече, вие знаете каква е безработицата в България и просто ще бъде необходимо да направим това. Благодаря ви.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Моля, гласувайте законопроектът за допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от Петър Мутафчиев и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Тъй като наистина идеята е великолепна, а предложението, което се направи, не е съвсем прецизно, предлагаме един удължен срок от 3 седмици за внасяне на предложения за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за внасяне на писмените предложения преди второ четене да бъде удължен с 2 седмици и да бъде общо 3.
Гласували 143 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Първа точка от редовната седмична програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕДИННАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО И ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Има думата за процедура господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да поканим за участие в пленарната зала при обсъждане на законопроекта господин Георги Касчиев - председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Георги Касчиев.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Касчиев в залата.
Имате думата, господин Ерменков.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по енергетика и енергийните ресурси
относно законопроект за ратифициране на Единната
конвенция за безопасност при управление на отработеното
гориво и за безопасност при управление на радиоактивни
отпадъци № 002-02-14, внесен от Министерския съвет
на 6 април 2000 г.

На редовно заседание, проведено на 12 април 2000 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди проект на закон за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 6 април 2000 г.
В заседанието взеха участие председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев, сътрудници и експерти на комитета и комисията.
Конвенцията е разработена по инициатива на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и е подписана от Република България на 22 септември 1998 г. във Виена. Актът на подписване е и израз на съгласие за нейното ратифициране и прилагане като част от националното законодателство в страната.
Целта на конвенцията е поддържането на високо ниво на безопасност при управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, подобряване на международното сътрудничество в областта на ядрената безопасност и предотвратяване на инциденти и аварии с тежки радиологични последствия, както и смекчаване на такива последици, в случай на възникване, във всеки етап от управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
Конвенцията е с подчертано стимулиращ характер и дава възможност на всяка държава към момента на ратифицирането й да привежда съоръженията за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци в съответствие с поетите задължения.
Вносителят предлага да бъде възложено изпълнението на този закон на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Ратифицирането на конвенцията, заедно с ратифицираната Конвенция за ядрена безопасност и други нормативни документи, приети от Съвета на управляващите на МААЕ, ще регламентират основните принципи и изисквания за ядрена безопасност и радиационна защита на всички етапи от ядреногоривния цикъл в национален и международен обхват.
Ратифицирането на конвенцията ще демонстрира и желанието на Република България да се приобщи към международното законодателство в областта на ядрената безопасност, както и че постигането и поддържането на високо ниво на безопасност на ядрените съоръжения е висш приоритет на държавната политика.
В хода на дискусията бяха обсъдени въпросите относно произтичащите от ратификацията на Единната конвенция политически и финансово-икономически ангажименти на България, съображения за актуалността на ратификацията, поради това че у нас все още няма собствено законодателство в областта на радиоактивните отпадъци, поради "отворения" ядрен цикъл и необходимостта от допълнителни технологични и финансови условия.
Въз основа на изложените аргументи и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България, Комисията по енергетика и енергийните ресурси предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект.
Становището беше прието с 8 гласа "за", "против" - няма и 3 гласа "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има и становище на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля господин Ангел Малинов да докладва становището на комисията.
бДОКЛАДЧИК АНГЕЛ МАЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на
Единната конвенция за безопасност при управление
на отработено гориво и за безопасност при управление на
радиоактивни отпадъци, № 050-01-72, внесен от
Министерския съвет на 7 април 2000 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 април 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци. Отбелязваме, че на своето предишно заседание от 22 март 2000 г. комисията проведе слушане по темата с участието на заинтересуваните държавни институции и неправителствени организации.
Становището на комисията е, че с присъединяването на Република България към този международен акт, установяващ принципите на безопасност при управление както на отработеното гориво, така и на радиоактивните отпадъци, се прави една значителна стъпка към уеднаквяване на българските стандарти в тази област с тези, установени от Международната агенция.
Ето защо, като взема предвид мотивите на вносителя, комисията препоръчва на Народното събрание да ратифицира предложения от Министерския съвет законопроект Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и на радиоактивни отпадъци.
Становището на комисията е прието единодушно с 10 гласа "за".
Председател: Лъчезар Тошев"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
Моля господин Петър Башикаров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 002-02-14 за ратифициране
на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление
на радиоактивни отпадъци, внесен от
Министерския съвет на 6 април 2000 г.

На свое заседание от 13 април 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, подписана на 22 септември 1998 г. във Виена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата за изказвания.
Господин Кирил Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията по енергетика и енергийните ресурси подкрепи законопроекта за ратификация на Единната конвенция, подписана от Република България през 1998 г. Като резултат от ратификацията със закон на конвенцията се очаква нейните цели да бъдат постигнати със собствени национални усилия и със съдействието на международни институции и механизми за сътрудничество. В този смисъл се очертава и стимулиращият характер на конвенцията.
От друга страна, в съответствие с определените условия, се предвижда всяка държава да привежда съоръженията за управление на отработеното гориво и радиоактивни отпадъци в съответствие с поетите задължения на основа на конкретни мерки и финансово осигуряване.
В съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци предстои изграждането на национално хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци, което е затруднено поради липса на средства за финансиране организационно, нормативно и кадрово осигуряване.
Следва да имаме предвид преди всичко обстоятелството, че България все още няма собствено законодателство в областта на управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. За съжаление Международната агенция за атомна енергия също не е завършила цикъла от изготвяне на международни стандарти в тази област. Вероятно до края на 2001 г. тази задача ще бъде изпълнена.
Считам, че е формално, по-точно абсурдно ние да ратифицираме Единната конвенция при отсъствието на съответно вътрешно законодателство, защото по този начин предопределяме характера на българското законодателство.
Второ. Ядреният горивен цикъл на България е отворен, тоест ние само използване ядрено гориво, за да извлечем от него енергия, след което го складираме или връщаме, както беше в миналото, на Русия. България не разполага и няма да разполага нито с технологичните, нито с финансовите и икономическите условия да реши сама проблема с високоактивните отпадъци. Едва ли Европейският съюз ще ни помогне с нещо повече от експертни помощи и напътствия. За съжаление у нас битува и амбициозното мнение, неподкрепено с нищо, че този въпрос може да се реши на наша територия.
Трето. Най-доброто решение за страната е да се затвори ядреният горивен цикъл на територията на някои от големите държави с ядрена технология - Русия или Франция. Засега може би единствените реални шансове за това е Русия. Ние трябва да върнем високоактивните отпадъци, защото това са условията, при които Атомната електроцентрала в Козлодуй е била построена. Как това ще стане при новите условия е друг въпрос, но ние не бива да се затваряме с един-единствен изход, а напротив, трябва да поддържаме гъвкава позиция поне засега, особено и като се реши за склада за отработеното гориво на площадката на атомната централа и ние сравнително несложно можем да решим проблема с временното съхранение
Четвърто. Ратифицирането на конвенцията ни вкарва в групата на държавите, които могат да решат проблема сами, а това за нас е нереално. Досега тази конвенция е подписана само от 11 или 14 държави - Швеция, Финландия, Канада, които вече имат готови или почти готови хранилища, и някои неядрени държави. И няма никаква сериозна причина при това положение ние да бързаме.
Нито една от големите ядрени държави не е ратифицирала конвенцията. Съединените американски щати са в напреднал етап по моя информация, но там са налице и финансовите, и технологичните условия. Политическите интереси на Щатите не са ясни по отношение на бъдещето на така наречените "регионални хранилища" и никой не ни налага да се правим на отличници и да ратифицираме документ, който едва ли ще можем да изпълним.
Пето. Добрата позиция за нас по мое мнение е да забавим ратификацията, като следим развитието на въпроса и търсим регионално решение. Понастоящем вървят редица срещи между Русия, Щатите, Международната агенция за атомна енергия за решаване на въпросите с отработеното гориво на изследователските реактори. Най-вероятно този неприятен и за нас проблем ще се реши позитивно и Русия ще си прибере тези високоактивни отпадъци. Следващият елемент от подобно развитие е да се търси регионално решение и за горивото на енергетичните реактори.
В заключение смятам, че Народното събрание следва да се съобрази с изложените аргументи, да предотвратим един не особено полезен и актуален за страната ни акт - поне на този етап на развитие - и да не приемем внесения законопроект за ратификация на единната конвенция. Да се върнем към него след разработването и приемането на вътрешното законодателство, финансовото осигуряване и реализиране на конкретни мерки за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има ли други изказвания? Няма.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Не съм специалист по въпроса, но с внимание изслушах господин Ерменков. Той изтъкна тук сериозни съображения не срещу конвенцията, а доколко интересите на България съвпадат на този етап, днес, с тази ратификация и не е ли по-целесъобразно да поотложим за известно време ратификацията, а не да я отхвърлим.
Затова на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за отлагане на гласуването. Нека и комисията, и специалистите не само в парламента, а и извън него, да дадат тук едно обосновано становище във връзка с поставените от господин Ерменков въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за отлагането на тази точка от дневния ред.
Гласували 116 народни представители: за 33, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има думата господин Касчиев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да дам някои разяснения относно повдигнатите в изказванията на уважаемите народни представители въпроси. Бяха повдигнати важни въпроси от тях, но все пак искам да осветля малко повече това, което беше казано - за липсата на нормативна база в страната. Това не е съвсем вярно, не е съвсем пълно. С решение от 10 декември миналата година правителството прие програма за изграждане, разработка и преразглеждане на нормативната база в тази връзка, която в едногодишен срок - някъде до края на м. октомври - предвижда три законопроекта, четири наредби, които засягат всички тези въпроси.
По отношение на националната стратегия. Вярно е, че тя, както сега е съставена, разглежда въпроса до 2010 г. Но не е тайна, че нашата цел е след ратифициране на конвенцията да преразгледаме националната стратегия в по-дългосрочен план и да отразим тези моменти, които единната конвенция ни поставя, а също и тези, които съществуват в страната, свързани с преструктурирането на Националната електрическа компания и отделянето на атомната централа.
Относно съхранението сега на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци в Козлодуй. Още преди две години беше преработена програмата за реконструкция и модернизация на хранилището за отработено гориво и тя трябва да приключи буквално след два месеца, след което към края на годината предвиждаме хранилището да бъде лицензирано по всички съвременни изисквания и да влезе в нормална експлоатация.
Относно съхраняването на радиоактивните отпадъци. Макар и със закъснение, строителството на цеха за преработка на натрупаните радиоактивни отпадъци в Козлодуй продължава. Вероятно неговата временна пробна експлоатация ще започне през следващата година и до края на годината ще бъде въведен в нормална експлоатация. Същевременно към него се изгражда и склад за временно съхраняване на вече преработените и кондиционирани радиоактивни отпадъци.
Относно националното хранилище. Аз напълно споделям тезата на господин Ерменков и така съм я обявил, че България следва да се стреми към регионално решение по въпроса за хранилище за високоактивните отпадъци. Но България сама този въпрос не може да реши. Тя може да го реши само в рамките на едно интензивно международно сътрудничество, какъвто добър механизъм и инструмент дава конвенцията.
Искам да изразя становище, че, ако бъде отложено подписването, ратифицирането на конвенцията, това може да се сметне и от международната общност като израз на нежелание на България да се придържа към международно дефинираните цели, критерии, принципи най-общо на безопасността, което може вече да даде негативно влияние в много други области.
Искам още веднъж да кажа, че конвенцията съдържа общи принципи, общи положения, общи цели. Тя не казва дефинитивно: вие след две или след пет години, след десет години трябва да имате това, това, това. Но тя дава най-общите принципи, към които всяка страна да се стреми. Тя дава един много добър механизъм за международно сътрудничество, такъв, който вече доказа своята добра постановка в хода на обсъжданията по конвенцията за ядрена безопасност.
Имайки предвид всичко това, аз апелирам още веднъж към народните представители да подкрепят ратифицирането на единната конвенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Касчиев.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци.
Гласували 120 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Чолаков има думата за процедура.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме законопроекта и на второ четене съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Чолаков за разглеждане законопроекта и на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля председателят на Комисията по енергетика и енергийни ресурси господин Ерменков да докладва законопроекта и на второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при           управление на отработено гориво и за безопасност при          управление на радиоактивни отпадъци

Чл. 1. Ратифицира Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, подписана на 22 септември 1998 г. във Виена.
Чл. 2. Определя Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели за регулиращ орган по смисъла на чл. 20 от конвенцията, по чл. 1 и за координатор по изготвяне на националните доклади за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от конвенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Имате думата.
Моля ви, гласувайте заглавието на закона и чл. 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 21.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОРУПЦИЯТА, с вносител Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с предстоящото разглеждане на законопроекта за ратифициране на Гражданската конвенция за корупцията правя процедурно предложение да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието госпожа Серкеджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Юнишев в залата да бъде поканена госпожа Серкеджиева.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието и моля квесторите да поканят госпожа Серкеджиева в залата.
Моля член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да докладва становището.
Има думата господин Васил Гоцев.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Конвенцията е част от поредица конвенции, които са свързани с борбата срещу корупцията. Една от тях се ратифицира преди това, тя е срещу корупцията на чуждестранни длъжностни лица. Тази е последната от конвенциите, които ние подписахме в това отношение.
Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е, че на нейно редовно заседание, след проведените в комисията разисквания, единодушно бе взето решение да се предложи на Народното събрание да гласува подписаната от България конвенция.
Онова, което е важно за тази конвенция, е да се каже, че тя предвижда държавата да носи гражданска отговорност в случаите, когато поради корумпирани лица се нанасят вреди на физически лица.
Искам да ви кажа, че тази конвенция няма да доведе до необходимост от промяна в законодателството, защото нашето законодателство съответства на изискванията на конвенцията, нещо повече, Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, също така дава възможност да се потърси обезщетението, което се иска.
Формално ще ви прочета и становището:
"На редовно заседание, проведено на 20 април 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Гражданската конвенция за корупцията № 002-02-15, внесен от Министерския съвет.
Конвенцията е първи опит за установяване на международно равнище на общи принципи и правила за противодействие на корупцията чрез използване на гражданскоправни средства.
Обвързването с този международноправен инструмент задължава държавите да въведат във вътрешното си законодателство ефективни процедури за обезщетение на лицата, претърпели вреди от корупционни действия. За постигане на тази цел наред с другите мерки конвенцията предвижда установяване и на отговорност на държавата за корупционни актове, извършени от държавни служители.
На 4 ноември 1998 г. в Страсбург нашата държава е подписала Гражданската конвенция при условие тя да бъде ратифицирана от България по предвидения в Конституцията ред.
Към настоящия момент конвенцията е подписана от 15 европейски държави."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
От Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Холевич да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 002-02-15 за ратифициране на
Гражданската конвенция за корупцията, внесен от
Министерския съвет на 10 април 2000 г.

На свое заседание от 13 април 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди законопроект за ратифициране на Гражданската конвенция за корупцията и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гражданската конвенция за корупцията, подписана на 4 ноември 1999 г. в Страсбург.
13 април 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Холевич.
Имате думата.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю пред тази полупразна зала, но не колегите, които са тук, са виновни за това.
Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи Гражданската конвенция за корупцията, но, разбира се, без да си правим никакви илюзии. Защото е илюзия, че чрез тази конвенция или чрез предишната конвенция, която ние ратифицирахме, видите ли, реално ще се справим с проблемите на корупцията. Защото срещу корупцията не можем да се борим само със заклинания, само с правни норми, даже и те да са съвършени, а с реални действия.
Така че не законите ни са виновни, а органите, и то специализираните органи, които са призвани да се борят с тази корупция. Всъщност те не прилагат законите, включително и тази конвенция, която не ни дава практически нищо ново, тъй като нашето законодателство е съобразено преди нея с тези принципи, но не се прилагат.

Все пак, без да хвърлям никакъв упрек към някоя от страните в тази зала, а и извън нея, политическият момент за представянето за ратификация на тази конвенция е ясен, тъй като цялото ни общество се тресе от скандални истории около тази корупция, която разяжда цялото ни общество.
Но ще се спра само на някои от аспектите, юридическите аспекти на тази конвенция.
Разбира се, ратифицирайки тази конвенция, по силата на чл. 5, ал. 4, тук на юристите е ясно, че става част от вътрешното ни законодателство, даже има и предимство пред нашите закони, с изключение на Конституцията. И основната идея на тази конвенция е да защити гражданина, потърпевш от корупцията, за да има той едно гражданско обезщетение, включително и от държавата, в резултат на извършено такова деяние спрямо него. Така че борбата срещу корупцията, имам предвид конвенцията, тя е по-скоро косвена, отколкото пряка.
И в чл. 5 от тази конвенция изрично е казано, че държавата отговаря като ответник срещу евентуално делата, които ще бъдат заведени, ако нейни длъжностни лица са извършили такива деяния. И ще трябва държавата да заплаща съответните обезщетения. Обърнете внимание, тук е може би нещо по-новичко, ако мога така да се изразя, е в чл. 3, че това обезщетение обхваща претърпените загуби, пропуснатите даже ползи и неимуществените вреди. Виждате какъв широк обхват на отговорността поема държавата, респективно другите ответници по чл. 4, ал. 1, т. "и". Но с това, което е отразено и в мотивите към този законопроект, следва да посочим, че в нашата Конституция изрично в чл. 7, издигнато вече като конституционен принцип е казано, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни действия от нейните органи и длъжностни лица.
И още нещо в тази насока - преди още нашата Конституция от 1991 г ., тук вече се каза, имаме и специален закон за отговорността на държавата за вреди, причинени от гражданин. Следователно тази конвенция ни дава общия принцип на непозволеното увреждане, познато още от Римското право, сега въведено в чл. 45 от ЗЗД. (Шум от блока на ДЛ.)
Знам, че е безинтересно, но все пак за протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля за тишина отляво.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Интерес поне за мен като юрист представлява чл. 2, който се опитва да даде понятието, определението за корупция. Има и други международни конвенции, международни актове, където се опитват да дадат тази правна категория "корупция", тъй като поне за неюристите искам да кажа, че в нашето право няма дефиниция, правна дефиниция за това що е корупция.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Защото нямаше!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Лично за мен всъщност съм се опитвал да дам някакъв отговор, но за мен юридически не можем да дадем правна квалификация на понятието "корупция", колкото и да се опитваме да направим това, включително и това, което ни дава тази конвенция в чл. 2.
Защото, вижте какво ни казва тя. Корупция е пряко или косвено даване на подкуп. Подкупът е едно деяние, престъпление, дадено в Наказателния кодекс, познато още, пак казвам, не само от нашия Наказателен кодекс, чл. 301 и следващите членове от Наказателния кодекс. И още едно деяние, което е престъпление по нашия Наказателен кодекс, което тангира към корупцията или би могло да се квалифицира под това общо понятие, по-скоро неюридическо понятие "корупция", това е "престъпленията по служба" по чл. 272. Дадено е също в чл. 2.
Така че чл. 2 не може да бъде пренесен пряко в приложението, особено в областта на наказателното ни право.
И, приключвайки, приканвам залата, аз вече казах становището на нашата парламентарна група, да ратифицираме тази конвенция с ясното съзнание, че не тя ще ни реши проблемите на корупцията в нашето общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Марангозов, седнете по-близо до колегата си, за да си говорите по-тихичко. Много се надвиквахте и пречехте на вашия колега Корнезов.
Господин Гоцев има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че едва ли имаме възможност да влезем в детайлите на текстовете и как те ще бъдат прилагани. Просто без да правя реплика, аз възразявам на виждането, че наистина законът не може да бъде една спирачка към даването на подкупа, който тук се квалифицира с името корупция или към нарушенията на служебните задължения.
Опитът, който имат страни, в които корупцията от много години е много дълбока и която винаги е свързана със структури, които ги наричат мафиотски, където се мъчат да им дадат и една правна квалификация, показва, че не наказателната, а гражданско-правната санкция и репресия, ще го нарека така, е онова, което помага за предотвратяване на онези нежелателни за обществото, нежелателни от никое общество явления.
Ако Италия може да се похвали до голяма степен, че някакси намали влиянието на мафията, то не е чрез наказателните мерки, които взе, а чрез гражданско-правните санкции, които наложи на тези, които всъщност играеха в тази мафия.
Затова аз мисля, че с приемането на тази конвенция ние ще трябва да изискваме от нашата съдебна власт да я прилага. И тя ще може да я прилага много по-лесно тогава, когато прилагаме нормите на гражданското право, отколкото когато прилагаме репресията на Наказателния кодекс.
Вярно е това, което и аз споменах в началото, и което каза и колегата Корнезов, че нашето законодателство няма нужда особено да се реформира във връзка с тази конвенция. Но все пак мисля, че нещо ще трябва да се пипне, ще употребя тази дума, във връзка с последователната практика, която имаше в миналото нашият Върховен съд и сега Върховният касационен съд - да не се присъждат неимуществени вреди в полза на юридически лица. Напротив, конвенцията задължава и това да стане. И ако тук съдебната практика продължава да върви в линията, която е и сега - да не присъжда такива имуществени вреди, ние ще трябва наистина да укажем изрично в закона, че неимуществени вреди могат да претърпят и едните, и другите.
Така че за разлика от колегата Корнезов аз съм оптимист. Аз мисля, че борбата с корупцията, за да се води в една правова държава, трябва да има преди всичко изградено едно точно, стриктно и ясно антикорупционно законодателство. Сигурно другата седмица и аз не знам кога и как, но ще имаме повод да говорим в тази зала и политици, и юристи по този въпрос.
Искам да ви кажа, че ратификацията не идва по съображенията, които каза колегата Корнезов - с оглед на това, че се създава една медийна обстановка, при която се смята, че корупцията в държавата е по-голяма, отколкото е била или отколкото трябва да бъде. Тази конвенция се ратифицира и аз неслучайно казах, че е грешка - 1992 г. Тя се ратифицира, извинете, тя се подписа 1998 г.
И искам да обърна вниманието ви на едно - колко малко държави са я ратифицирали досега - само 15. Това показва, че има държави, които се въздържат да приемат това нещо. Но това показва, че българското правителство не се въздържа да предложи за ратификация конвенцията. И никоя конвенция не е била предложена за ратификация по-малко във времето отколкото тази, подписана м. ноември. Аз я подписах конвенцията в Страсбург. И се предлага за ратификация. Внесена е тук преди двайсетина дни в Народното събрание.
Аз мисля, че с ратифицирането на тази конвенция ние продължаваме едно антикорупционно законодателство, което за чест и на правителството, и на това Народно събрание, създадохме в едно кратко време и го създадохме, така че то ще трябва да работи. Аз имам доверие в нашата съдебна система, че тя наистина ще го прилага така, както тези, които са го създали - хората в тази зала - желаят да бъде прилагано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря на уважаемия господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, подкрепяйки ратификацията на Конвенцията, аз искам да възразя в известна степен на преждеговорившите народни представители - на уважаемия колега Корнезов и на уважаемия колега Гоцев. Аз мисля, че с ратифицирането на тази Конвенция, което можем да спорим дали бързо или бавно сме направили - мисля, че е могло и малко по-бързичко да стане именно поради нещата, които се развиха в публичното пространство през последните 1-2 месеца, ние поемаме и едни твърде сериозни ангажименти - ангажименти тук, в залата на Народното събрание, при приемането на законите, които трябва да бъдат установени в ясни и точни правила, произтичащи от тази Конвенция.
На първо място, по отношение на давностните срокове. Предвиденият в чл. 7 на Конвенцията давностен срок за иска за обезщетение, който е не по-малък от три години, но е не по-голям от десет години, аз предлагам в нашето вътрешно законодателство сега с ясното съзнание при ратификацията на Конвенцията да го направим максималния срок - десет години, именно поради причината, че в условията на преход в България са налице ред признаци, ред факти, ред обществени нагласи, които показват, че корупцията е дълбоко вкоренена в целия икономически и политически живот.
На второ място, предлагам да помислим и апелирам към вас като субекти на законодателна инициатива и към Министерския съвет по отношение на чл. 10, свързан със счетоводната отчетност и одита. Там се предвижда финансовите и счетоводните отчети на фирмите да бъдат съставени ясно, като представят вярно и честно финансовото състояние на фирмите. Лично аз мога да ви изброя маса случаи в процеса на приватизация, когато се сключват приватизационни сделки по една оценка, направена именно на базата на такива финансови отчети, счетоводни отчети и след това купувачите намаляват цената поради открити несъответствия между одита, между оценката и това, което е истинското състояние - нещо, което е една сигурна индикация, че в това отношение в България по отношение на практиката нещата не стоят така, каквато е разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията.
И в крайна сметка лично аз ще наблюдавам, ще следя, пък и апелирам и вие да правите това, при приемането на икономически закони навсякъде ние категорично да прокарваме ал. 2 на чл. 8, която предвижда страните по договор, чието съгласие е било опорочено от акт на корупция, да имат правото и то изрично записано вече в конкретни закони, а не търсейки прякото действие на тая Конвенция, защото текстовете й са доста пожелателни и не би могло да се получи връзката с Конституцията - конкретно да следим това в законите, тоест чието съгласие е било опорочено от акт на корупция, да искат от съда обявяване на договора за недействителен, без това да засяга правото им да предявят иск за обезщетение. Смятам, че има много още какво да се направи и то, за съжаление, е пропуснато да се направи досега в нашето законодателство, което да покаже, че ние действително предприемаме тези мерки, които Конвенцията предписва и то в конкретни разпоредби на вътрешното ни законодателство.
В тоя смисъл още веднъж, изразявайки волята за подкрепа на тази Конвенция, аз апелирам цялото народно представителство оттук насетне да работим за конкретните текстове, които ще реализират тази Конвенция. Нека не остава никой с илюзията, че тази Конвенция има един общопожелателен характер и с нейното изчерпване ние ще постигнем онзи стандарт, който е цел в крайна сметка на Конвенцията и на страните, които са я ратифицирали. Трябва още много работа в Народното събрание, за да стават реалност тези иначе добре текстове, които са записани в Конвенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз като преждеговорившите ще подкрепя ратифицирането на Конвенцията и призовавам това да бъде сторено от всички мои колеги. Но за разлика от господин Корнезов, който каза, че този акт няма да реши нашите проблеми, ще кажа, че всъщност няма акт, независимо дали той е международен или на вътрешното законодателство, който може той самият, един-единствен, да реши всичките ни проблеми в борбата срещу корупцията. Но всеки един такъв акт допринася за засилване на борбата срещу корупцията.
Фактът, че международният акт, който е предложен на вашето внимание, е всъщност документ на Съвета на Европа, в който участват 41 страни, включително и страни, в които корупцията е с доста по-ниско ниво, показва убедеността на цялата европейска общност, че подобни актове допринасят в борбата срещу корупцията. Впрочем за чест на нашата страна искам да отбележа, че измежду четирите международни организации, които предвиждат актове в борбата срещу борбата срещу корупция, а именно Съветът на Европа, Европейският съюз, Организацията на обединените нации и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България е член на две от тях и практически е страна по всички актове, които касаят борбата срещу корупцията.
Що се касае конкретно до Гражданската конвенция за корупцията, както каза господин Гоцев, тя предвижда именно гражданско-правни норми за борба срещу корупцията. И аз ще кажа само две твърде характерни особености. Едната, на която всъщност всички се спряха, е тази, че в тази Конвенция изрично се упоменават отговорностите на държавата за корупционни актове на държавни служители.
Но аз ще кажа и нещо повече, което е свързано с последействието, за което говореше господин Миков. Не трябва да забравяме, че на 19 май 1998 г. в Съвета на Европа беше подписан документ за създаването на така наречения орган Групи държави срещу корупцията - ГРЕКО, и на 1 май 1999 г. тази група беше създадена. За чест на България, отново ще кажа и на управлението на Обединените демократични сили, България е страна - учредител и основател на тази група.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Никакво значение няма това.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но оттук следват и нейните задължения, господин Корнезов, а именно: че след влизането в сила на ратификацията на тази Конвенция България поема ангажимента за наблюдение от страна на всички останали страни - членки на Групата ГРЕКО за изпълнение на задълженията по Конвенцията. Това именно е важното последействие, за което говореше господин Миков.
Що се отнася до нашето вътрешно законодателство, Конвенцията не влиза в противоречие с никоя от нормите на вътрешното ни законодателство. Начинът на международно наблюдение обаче е твърде важен акт, който ще последва от ратификацията на Конвенцията.
Ето защо, уважаеми колеги, апелирам за подкрепа на ратификацията на Конвенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Реплика на господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Иванов, можете ли да ми кажете кое е това новото, което го няма в сега действащото законодателство, което да се съдържа в тази конвенция? Няма такова. Няма такова просто. Ние го имаме. Друг е въпросът, че не се спазва и не се прилага.
И затова тази конвенция (неразбираема реплика от залата)... Разбира се, че ще гласуваме "за", но това е прах в очите на хората, че с тази конвенция, видите ли, ще се борим с корупцията. Няма такова нещо. Просто животът е друг. Това е мъртвородена конвенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Тежки думи по международните документи.
За дуплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Корнезов, аз именно затова изтъкнах, че фактът, че България ще бъде международно наблюдавана за спазването на Гражданската конвенция за корупция, се явява всъщност новото, което означава, че това не е прах в очите на българската общественост.
И второ. Вие не бихте могли да отречете, че в рамките именно на последните три години бяха гласувани в Народното събрание много законодателни актове, които касаеха наказателното право, наказателно-процесуалното право, касаеха митниците, прането на мръсни пари, обществените и държавните поръчки - всички дейности, които именно създадоха тази предпоставка този международен акт по никакъв начин да не влиза в противоречие с нашето вътрешно законодателство. Тоест нашата вътрешна нормативна база е също така поставена в съответствие с международните актове за борба срещу корупцията, което е чест за България.
Естествено, спазването е елемент, който също се изисква от българското общество. Но аз, както каза и господин Гоцев, съм оптимист, че постепенно борбата срещу корупцията се разраства и територията на правото се разширява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Гражданската конвенция за корупцията, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, при това единодушие предлагам законопроектът да се гласува и на второ четене. Господин Стоилов е тука, той ще си поеме комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Янаки Стоилов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Гражданската конвенция
за корупцията
Член единствен. Ратифицира Гражданската конвенция за корупцията, подписана на 4 ноември 1999 г. в Страсбург."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма .
Законът е приет и на второ гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
За процедура има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Председателят на Народното събрание преди няколко дни изпрати този законопроект на комисията - Съвет по европейски въпроси, за да се види дали отговаря на съответните директиви на Европейския съюз.
В момента ние работим по него в комисията, даже сега в паузата отидох и видях, че и експерти работят. Така че има две възможности- едната, ако председателят освободи комисията да се произнесе, или другото, което е по-разумното - да се отложи разглеждането, за да може комисията до другата сряда, когато ще имаме заседание, да го изработим и да го внесем, за да се постави в дневния ред след още една седмица. Процедурното ми предложение е да се отложи разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има ли противно становище? Няма.
Ще поставя предложението на гласуване, но преди това ще си позволя да направя една забележка - съгласно правилника законопроектите, внесени от Министерския съвет, трябва да се гледат в едномесечен срок от заседанието на комисиите. Аз съм разпределил този законопроект на 13 април. С други думи, другата сряда, господин Гоцев и господин Стоилов, е малко късно. Ще ви моля ако можете още тази сряда... (Неразбираема реплика от господин Янаки Стоилов.) Вашата комисия го е гледала. Добре, но по принцип е редно да се спазва правилникът.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Гоцев за отлагане на тази точка от седмичната програма, тъй като няма становище на Съвета по европейски въпроси.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За следващата точка очевидно няма да имаме достатъчно време, тъй като остават броени минути. Ето защо ще ви направя съобщения за заседанията на парламентарните комисии.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, от 15,00 ч., в зала 238.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще заседава днес, от 15,00 часа, в зала 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, от 15,00 ч., в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, от 14,30 ч., в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 11 май, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Юнал Лютфи

Секретари:
Васил Клявков

Калчо Чукаров